Новини
Национален статистически институт - София
 
НСИ обяви 0.7% инфлация за първите 15 дни на месец април.Цените на наблюдаваните от правителството стоки са намалели с 0.7%. Прогнозираната от статистиците годишна инфлация е в рамките на 55 - 60%.
Източник: Други (21.04.1995)
 
74 млрд. лв. е стойноста на стокооборота на дребно в страната реализиран за последните три месеца по данни на НСИ. 55 млрд лв. или 74.1% от общата стойност на търговията е извършена от частни фирми. Увеличението спрямо миналия период е 13.3%.
Източник: Други (02.05.1995)
 
Инфлацията за април месец е 1% , по данни от Националният статистически институт . Очакваният годишен ръст е 30%, а до 1999 г. е заложен ръст на обема на производството 4,5%.
Източник: Други (11.05.1995)
 
Цените на наблюдаваните стоки са намалели с 2.19%, съобщи НСИ. По-ниски цени с 11.7% имат всички продукти от групата на млечните произведения. Забелязва се определено сезонно поскъпване някои видове стоки.
Източник: Други (16.05.1995)
 
Наблюдаваните стоки са поевтинели за последните две седмици на май с 2,8%, съобщи НСИ. Хлябът, месото, месните произведения и нехранителните стоки продължават да задържат цените си. В същото време рязко поскъпват минералната вода и детските храни.
Източник: Други (01.06.1995)
 
332 млрд. долара достигна търговския оборот между България и Франция през 1994 г. Страната ни е продала на Франция стоки за 174 млн. долара, като изнасяните стоки са предимно гъши дроб, текстил и конфекция. "Данон" и Банк насионал дьо Пари са най-големите френски инвеститори у нас.
Източник: Други (09.06.1995)
 
1,9% инфлация за май отчете Националния статистически институт. За първите 6 месеца на годината сумарната инфлация е 14,6%.
Източник: Други (12.06.1995)
 
България ще отчете отрицателна инфлация за юни, прогнозира депутатът от БСП Никола Койчев. През първите 15 дена на месеца храните са поевтинели с 15%. Общото обедняване от началото на годината е 14,6%.
Източник: Други (28.06.1995)
 
50 млн. долара чужди инвестиции са влезли в България от началото на 1995 г. Общо вложенията на чуждестрании инвеститори през последните 5 години надхвърлят 800 млн. долара.
Източник: Други (29.06.1995)
 
До 40% ще нарасне делът на часния сектор в икономиката на страната в края на годината. През 1994 г. той беше 33%, а през 1993 г.- 28%. Според НСИ годишната инфлация ще бъде между 55%- 65%. Разчетите са правени при заложени данни за ръст на БВП от 1,5 до 3% и курс на долара в рамките средно на на 70 -75 лева.
Източник: Други (05.07.1995)
 
0,5% инфлация за месец юни обяви Националният статистически институт. С 2% са поевтинели хранителните продукти, а с 2,9% са поскъпнали промишлените стоки. За 6-те месеца на 1995 г. инфлацията е 15,2%.
Източник: Други (11.07.1995)
 
3,4% е сумарната инфлация за второто тримесечие на 1995 г., съобщиха от НСИ. С 2% е нараснал брутният вътрешен продукт за първото тримесечие спрямо същия период на 1994 г. Значителен е делът на промишлеността, която в момента формира 27% от брутния вътрешен продукт.
Източник: Други (21.07.1995)
 
187 602 е броят на регистрираните частни фирми в страната, съобщи Националния статистически институт. Най-голям брой от тях - около 106 848 - се занимават с търговия. Забелязва се увеличение на броя на часниците, занимаващи се с производство, като в края на 1994 г. техният брой е бил 31 684.
Източник: Други (25.07.1995)
 
Цените на наблюдаваните стоки са се повишили с 0,15% от 15 до 31 юли, според Националната комисия по цените. Като причина за поскъпването се сочат повишените разходи за производство и реалното увеличение на изкупните цени на някои селскостопански стоки.
Източник: Други (04.08.1995)
 
17% е инфлацията през първите 7 месеца на годината, съобщиха от Националния статистически институт. Само за юли инфлацията е 1,5% спрямо 0,5% за юни.
Източник: Други (10.08.1995)
 
Цените на наблюдаваните стоки са се повишили с 2,2% от 1 до 15 август, съобщиха от Националния статистически институт. Цените на нехранителните стоки са се повишили с 2,5% за същия период.
Източник: Други (16.08.1995)
 
За седемте месеца от годината са извършени продажби и услуги на обща стойност 493 млрд. лв., а само за юли за 76 млрд. лв., съобщиха от НСИ. Финансовите резултати от полугодието показват печалба на държавния сектор от 21 млрд. лв., значително превишение над очакваното. Произведената през юли 1995 г. продукция е на обща стойност 69 млрд. лв. Ръстът спрямо същият месец миналата година е 7% и се отчита за втори месец през тази година.
Източник: Пари (17.08.1995)
 
Между 10% и 15% е дела на частния сектор в промишлеността за първите 6 месеца на 1995 г. През същия период миналата година дела на часниците не е достигнал 10%.
Източник: Други (18.08.1995)
 
376,5 млрд. лв. дължат държавните предприятия в края на месец юли по данни на НСИ. Сумата е нараснала с 41 млрд. лв. за второто тримесечие на 1995 г. Краткосрочните заеми са се увеличили с 5 млрд. лв., а дългосрочните са намалели2,8 млрд. лв. 2841 фирми са завършили полугодието с течалба, а 3025 със загуба. Броят на печалившите фирми е 351 повече в сравнение с първото тримесечие.
Източник: 24 часа (18.08.1995)
 
Според председателя на Националния статистически институт проф. Захари Карамфилов над 1/4 от производството на стоки и услуги в страната през първото полугодие е осъществено от частния сектор. През първите шест месеца е произведена продукция за 500 млрд. лв. Увеличението само на промишленото производство е с 6%. Три четвърти от този прираст се дължи на частния сектор, отбелязал ръст от 25%.
Източник: Други (21.08.1995)
 
7 промишлени отрасъла са отбелязали ръст от началото на годината до м.август. През последните два месеца се е увеличила продукцията в хранително-вкусовата промишленост и строителството. За първи път ръст бележи и машиностроението с 23.6%. В същото време продължава спадът в производството на мляко, което през юли е с 0.3% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Други (22.08.1995)
 
3 до 5% е очакваната инфлация през септември, твърдят от НСИ. Основната причина е в по-високия курс на щатския долар спрямо лева.
Източник: Други (01.09.1995)
 
С 4,9 на сто са се увеличили цените на наблюдаваните стоки за първата полвина на месец август. Цените на наблюдаваните храни са се увеличили 5,1 на сто, а на нехранителните стоки с 3,7 на сто.
Източник: Труд (04.09.1995)
 
Положителното салдо на търгоския ни баланс за второто ни тримесечие на годината е в размер на 11,4 млрд. лв. Износът на страната е за 59 млрд. лв., а вносът за 48 млрд. лв.
Източник: Други (08.09.1995)
 
0,54% инфлация за месец август обяви НСИ. Нехранителните стоки са повишили цените си 1,5%, услугите 0,9% хранителните стоки са поевтинели с 0,5%.
Източник: Други (11.09.1995)
 
18 млн. британски лири са инвестициите на Великобритания в България. Офиси в страната имат 10 смесени фирми и 73 компании от острова.
Източник: 24 часа (11.09.1995)
 
Цените на дребно на наблюдаваните стоки са се увеличили с 4,09% спрямо 31 август. Най-голям дял в повишението имат хранителните стоки от групата на наблюдаваните, като тяхното повишение е в размер на 4,4%. Нехранителните са се повишили с 1,71%.
Източник: Пари (12.09.1995)
 
Загубите на банковата система на България достигат 10% от брутния вътрешен продукт, според представителката на "Джи Пи Морган" Катерина Хойланд. Това означава около 80 млрд. лв., тъй като очакванията са размера на БВП да надхвърли 800 млрд. лв.
Източник: 24 часа (21.09.1995)
 
Продукция за 570 млрд. лв. е произведена в обществения сектор от началото на годината до месец септември, съобщи г-н Димитър Фратев говорител на НСИ. Ръстът в сравнение на същия период миналата година е 2%. През месец август произведената продукция е за 70 млрд. лв., като 54 млрд. лв. е в промишления сектор. Това се дължи на отраслите черна металургия, химическа и нефтообработваща промишленост.
Източник: Пари (22.09.1995)
 
Цените на наблюдаваните от правителството стоки са се увеличили с 1,6% за последните десет дни, съобщиха от НСИ. Най-голямо увеличение отбелязват хранителните стоки с 1,65%.
Източник: Пари (22.09.1995)
 
Постъпленията от приватизацията в специалната извън бюджетна сметка са 4,629 млрд. лв., сочи последната оценка на НСИ. Агенцията по приватизация е реализирала най-много сделки и най-много приходи- 3,165 млрд. лв. Общо за 1126 държавни обекта е взето решение за раздържавяване, досега са приватизирани само 189.Стойността на активите на предложените за приватизация предприятия по счетоводни данни възлизат на 107 млрд. лв.
Източник: Труд (25.09.1995)
 
Инфлацията за септември ще е между 4,6 и 4,8 на сто, прогнозира директора на Националната комисия по цените Димитър Гривеков. Очакваната от него девет месечна инфлация е в размер на 23,26 %.
Източник: Стандарт (06.10.1995)
 
Инфлацията за месец септември е 4,76% , според НСИ. Хранителните стоки са повишли цените си с 4,7%, нефранителните с 3,4%. Най-голямо повишение на цените се забелазва при услугите с 9,7%.От януари до октомври потребителските цени са се повишили с 23,18%. Високата инфлация вероятно ще принуди БНБ да повиши основния лихвен процент.
Източник: Стандарт (10.10.1995)
 
Наблюдаваните стоки поскъпнаха с 1.34% през първите 10 дни на септември, съобщи НСИ. Най-голямо увеличение са отбелязали млечните продукти с 3,5%, нехранителните стоки са повишили цените си с 0,88%.
Източник: Пари (11.10.1995)
 
МС реши вместо стария ЕКПОУ, от 1 януари 1996 г. да започне да действа регистъра "Булстат". Информацията в "Булстат" ще съдържа код, статут, име, капитал на юридическото лице, както и данни за съдружниците и евентуални чужди инвестиции.
Източник: Стандарт (13.10.1995)
 
Стоки и услуги за 800 млрд. лв. са произведени в обществения и частния сектор без селското стопанство за деветмесечието, съобщи Захари Каранфилов директор на НСИ. Това е 5% повече от същия период на миналата година. Частния сектор е осигурил 2/3 от прираста, като 1/4 от всички стоки и услуги са произведени в него.
Източник: 24 часа (17.10.1995)
 
НСИ обяви, че за деветте месеца на годината производството в обществения и частния сектор е за 800 млрд. лв., което в сравнение със същия период на миналата година бележи увеличение с 5%. Инфлацията за септември е най-висока от началото на годината - 4,8%, а за деветте месеца тя е 23,2%.
Източник: Пари (20.10.1995)
 
От 20 октомври до края на месеца контролираните от правителството стоки са повишили цените си с 1,22%, съобщиха от НСИ. Хранителните стоки са поскъпнали с 0,6%, а нехранителните с 7,86%.
Източник: Пари (01.11.1995)
 
От началото на годината цените са се повишили с 26,3%, съобщи НСИ. Инфлацията през месец октомври е била 2,5%.
Източник: 24 часа (10.11.1995)
 
С 3% поскъпнаха за 10 дни наблюдаваните от правителството хранителни стоки, съобщи НСИ.
Източник: 24 часа (14.11.1995)
 
НСИ съобщава, че от представените годишни счетоводни отчети за 1994 г. на 9853 предприятия от обществения сектор, с положителен финансов резултат са приключили 5272 или 53,5%. Губещи са 4269 или 43,3%, а нулев финансов резултат са отчели 312 предприятия.
Източник: 168 часа (14.11.1995)
 
С 8% се е увеличила произведената продукция в промишлеността през октомври в сравнение със същия месец на 1994 г., съобщи Димитър Фратев от НСИ. Производството в обществения сектор в селското стопанство се е увеличило с 3% за първите 10 месеца на годината спрямо същият период на 1994 г.
Източник: 24 часа (17.11.1995)
 
Наблюдаваните от правителството хранителни стоки са поскъпнали с 1,95%от 10 до 20 ноември, съобщиха от НСИ. Без промяна в сравнение с 10 ноември са хляба, детските храни и някои видове месо.
Източник: Пари (21.11.1995)
 
Наблюдаваните стоки са поскъпнали с 3,48% за последните дни на ноември, според данни на НСИ.
Източник: Стандарт (01.12.1995)
 
България е изпълнила 13 от преференциалните квоти за износ в Европейската общност, сочат данни на НСИ. Изпълнението по останалите 42 е нищожно. Като причини за това се сочат спада на селскостопанското производство и високите изисквания на Европейската общност.
Източник: Стандарт (06.12.1995)
 
Инфлацията за ноември е 2,6% съобщи НСИ, като за 11-те месеца на годината поскъпването на живота е 29,5%. С 3,5% са нараснали цените на хранителните стоки за последния месец.
Източник: Стандарт (11.12.1995)
 
НСИ очаква ръст в брутния вътрешен продукт от 2,5% в сравнение с 1994 г. по предварителни данни за 1995 г. Очаква се в номинален размер той достигне 852 млрд. лв. Годишното производство в обществения, частния сектор включително и в селското стопанство вероятно ще достигне трилион и 300 млн. лв. Ако това стане , оживлението в производството спрямо 1994 г. ще бъде 5%, като относителният дял на частния сектор е 34%.
Източник: Пари (22.12.1995)
 
По данни на НСИ безработните в страната са 14,7% от икономически активното население, като най- голям е делът на младежката безработица- 37% от общия брой безработни.
Източник: Пари (22.12.1995)
 
По данни на НСИ общият брой на регистрираните частни фирми към края на 1995 г. е 443 975. Към октомври 1995 г. 33% от БВП се създава от частния сектор, като най-голям е неговият дял в селското стопанство, следван от търговията и услугите.
Източник: Пари (23.12.1995)
 
Общо 443 975 частни фирми са регистрирани към края на 1995 г. по данни на НСИ. От тях 61,3% се занимават с търговия. Според НСИ частните дружества създават над 1/3 от брутния вътрешен продукт.
Източник: 24 часа (02.01.1996)
 
Годишната инфлация за 1995 е 33.4% според НСИ. КНСБ посочва 62.05%, измервана чрез издръжката на живота.
Източник: 24 часа (10.01.1996)
 
32,9% е инфлацията за 1995 г., съобщиха от НСИ. Окончателните резултати са по ниски от очакваните за годината 33,4%. В сравнение с 1994 г. ръстът на цените е с 3,7 пъти по- малък.
Източник: Труд (11.01.1996)
 
Основните хранителни стоки са поскъпнали с 1,02 % от 1 до 15 януари, съобщиха от НСИ. За същия период наблюдаваните от правитеството стоки са се увеличили с 1,07%.
Източник: Други (16.01.1996)
 
Със 70 хил. са намалели безработните през 1995 г., съобщиха от НСИ. Като причини за това се изтъкват оживлението в икономиката и по-добрата работа на бюрата по заетостта. Средно с 5 хил. души се е увеличило търсенето на работна сила. В момента регистрирани, като безработни в страната са 423 723 българи.
Източник: Пари (19.01.1996)
 
С 2,5 на сто е нараснал брутния вътрешен продукт за 1995 г. в сравнение с 1994 г., съобщи председателят на НСИ Захари Карамфилов. Данните не са окончателни. 3/4 от ръста се дължи на химическата и нефтената промишленост. Страната ни има положително търговско салдо за годината от 31,8 млрд. лв.
Източник: Стандарт (26.01.1996)
 
Експерти на МВФ, ЕБРИ и ОИСР предвиждат инфлацията в страната за 1996 г. да бъде 41,4%. Това е почти двойно в сравнение с прогнозите на правителството.
Източник: Капитал (26.01.1996)
 
С 0,87% са се увеличили цените на наблюдаваните от правителството стоки, за последните 15 дни на месец януари, по данни на НСИ.
Източник: Стандарт (01.02.1996)
 
Депозитите на гражданите във валута са намалели от началото на февруари с около 0.6%.За разлика от тях левовите влогове са нарастнали с 600 млн.лв.
Източник: 24 часа (14.02.1996)
 
Инфлацията за януари 1996г. по предварителни данни е 2.36% съобщи НСИ. През месеца хранителните стоки са поскъпнали с 3.2%,нехранителните с 0.7% а услугите с 3.6%.
Източник: 24 часа (14.02.1996)
 
По данни на Националната служба по заетостта безработните за месец януари са се увеличили с 4,5% спрямо декември предходната година и наброяват 442 696 души. Това са 11,6% от икономически активното население.
Източник: Пари (22.02.1996)
 
През януари 1996 г. е произведена продукция за 88 млрд. лв., съобщи НСИ. 20% от производството е дело на частния сектор. По съпоставими цени ръста в производството е 5%. Промишлената продукция за месец януари е за 59 млрд. лв. и е с 4,6% повече в сравнение с януари предходната година.
Източник: Пари (23.02.1996)
 
Външнотърговският стокообмен е достигнал 600 млрд. лв и вероятно ще достигне 635 млрд. лв., сочат предварителни статистически данни. Според тези данни износът от страната надвишава вноса, но салдото едва ли ще достигне 500 млн. долара.
Източник: Труд (26.02.1996)
 
Цените на наблюдаваните стоки са се увеличили с 0,4% във втората половина на месец февруари.
Източник: 24 часа (01.03.1996)
 
1,9% е инфлацията за месец февруари, съобщиха от НСИ. 4,2% е поскъпването за първите два месеца на годината. С 1% са поскъпнали хранителните стоки, с 1,3% нехранителните със 7% услугите.
Източник: Пари (11.03.1996)
 
Според прогнози на НСИ инфлацията през месец март ще бъде около 3%. Основание за това увеличени са увеличените с около 3 пъти пощенски и телефонни услуги, както и на цените на пътническите и някои товарни превози.
Източник: Пари (12.03.1996)
 
35 млрд. лв нетна загуба са приключили 1995 г. държавните предприятия, съобщиха от НСИ. Това е с 9 млрд. повече в сравнение с 1994 г., въпреки значителната им печалба от основна дейност - над 60 млрд. лв., и средно с 6,2% рентабилност. Частния сектор дава 1/4 от производството в страната. Странати ние приключила годината с 28,6 мрд. лв. положително търговско салдо.
Източник: Пари (22.03.1996)
 
Според НСИ през 1995 г. вносът в страната е бил за 4,678 млрд. щ. долара, а износът за 5,110 мрд. щ. долара. Според данни от капиталовата сметка на БНБ вносът е в размер на 8, 309 млрд. лв., а от износ са постъпили 8,491 млрд. лв.
Източник: Стандарт (02.04.1996)
 
1,7 % е инфлацията за месец март, съобщи НСИ. От началото на годината до сега е 6%. През месец март цените на хранителните стоки са се увеличили с 1,1%, а на нехранителните с 2,5%.
Източник: 24 часа (11.04.1996)
 
75% от регистрираните стопански субекти в страната са еднолични търговци, съобщиха от НСИ. Дружествата с ограничена отговорност са 5,6%, а събирателните дружества са 6,7%. Общия брой на регистрираните стопански субекти е 508 429, като 94% от тях са частни, а 56% се занимават с търговия, 13% с промишлена дейност и 8% с транспорт.
Източник: Пари (17.04.1996)
 
Външнотърговският стокообмен на страната за 1995 г. надхвърля 680 млрд. лв., съобщи НСИ. Изнесени са стоки за 343,3 млрд. лв., а внесените са за 339,4 млрд. лв. Най-голям дял в стокообменани има Русия и страните от ОНД, следват Германия, Италия, Македония, Турция и Гърция. От изнесените стоки най-висок е дела на химическите продукти - 59 млрд. лв.
Източник: Пари (24.04.1996)
 
Спадът в държавния производствен сектор за първото тримесечие на 1996 г. е 5% по данни на НСИ. В частния сектор приръста на производството е 15%.Той вече обхваща 25% от общото производство. Общия обем на производството е 290 млрд. лв.без селскостопанската продукция.
Източник: Труд (26.04.1996)
 
55% от фирмите в страната са работили на печалба през 1995 г. Общия размер на печалбата им е 48 млрд. лв. Губещите фирми са 44%. Въпреки всичко крайният резултат за икономиката е отрицателен, тъй като размерът на загубата е 53 млрд. лв. Брутният вътрешен продукт за 1995 г. е 871,4 млрд. лв., като прирастът спрямо 1994 г. е 2,6%
Източник: Труд (26.04.1996)
 
С 0,2% са нараснали цените на стоките през последните две седмици на месец април, съобщиха от НСИ.
Източник: Стандарт (02.05.1996)
 
2,9% е инфлацията за месец април, съобщиха от НСИ. Поскъпването от началото на годината е 9,1%.
Източник: Стандарт (13.05.1996)
 
Средната работна заплата за страната в държавния сектор е 8 723 лв., съобщи НСИ. Данните са първото тримесечие на годината.
Източник: Пари (20.05.1996)
 
2,025 млрд. лв. са загубите на предприятията от земеделието и хранително - вкусовата промишленост по окончателни данни за 1995 г.
Източник: Труд (22.05.1996)
 
С 3,5% е спадът в общественият сектор на производството в сравнение със същия период миналата година. Произведена е продукция за малко повече от 250 млрд. лв. 235 млрд. лв. са приходите от продажби, като една трета от тях са от експорт. Стоки и услуги за 44,5 млрд. лв са изнесени през първото тримесечие на 1996 г. Вносът е за 41,3 млрд. лв. Същевременно загубите на фирмите са нарастнали с 12% а в края на март дълговете възлизат на 535 млрд. лв.
Източник: Стандарт (27.05.1996)
 
62,3% е инфлацията от началото на годината, съобщи НСИ.
Източник: 24 часа (29.05.1996)
 
62% от държавните предприятия са губещи, съобщи НСИ. Общата им задлъжнялост достига 326,5 млрд. лв., което е 96% от собствения капитал. Над половината от разходите им са сформирани от основна дейност, а 41,9% от финансови операции. Спадът в производството в обществения сектор е над 5% за месец май.
Източник: Стандарт (21.06.1996)
 
С 6% по-малко е произведената продукция в държавния сектор на промишлеността от януари и юни 1996 г. в сравнение със същия период миналата година, съобщи НСИ. Частният сектор заема вече 14% от промишленото производство, като прираста му в сравнение с 1995 г. е 30%.
Източник: Пари (25.06.1996)
 
583 млн. щ. долара и 132 млн. германски марки са постъпленията за държавата осигурени от износ на промишлени стоки през първото тримесечие на годината, по данни на НСИ. Същевременно отрасъла е и с най-голяма част от дълговете в сравнение с останалите отрасли.
Източник: Труд (28.06.1996)
 
20,3% е инфлацията за месец юни, съобщи НСИ. Основна причина за поскъпването е скокът на долара. 5% инфлация се е натрупала от покачването на цените на течните горива.
Източник: Пари (10.07.1996)
 
С 12,4% са се увеличили цените на наблюдаваните стоки за първите две седмици на месец юли. Това е най-голямото поскъпване за петнадесет дневен срок от началото на годината.
Източник: Стандарт (16.07.1996)
 
С 4% по-малко е произведената продукция през първите шест месеца на годината, спрямо същия период миналата година, по данни на НСИ. Стойността на производството общо е 689 млрд. лв. За същия период производството в частния сектор се е увеличило с 16%.
Източник: 24 часа (26.07.1996)
 
Частният сектор е създал 43,2% от БВП за първото тримесечие на 1996 г. Само 10% от производствените мощности са в частни ръце. Частните производители в страната са дали брутна добавена стойност в размер на 91,9 млрд. лв., което е 2,5% повече от първото тримесечие на 1995 г.
Източник: Пари (29.07.1996)
 
Заложената 104% годишна инфлация в Закона за бюджета ще бъде достигната в края на август, заявиха от НСИ. Юлското повишение на цените ще надмине 21,7%, което е рекордна стойност за месечна инфлация.
Източник: Пари (07.08.1996)
 
23,3% е инфлацията за месец юли, като с 19,8% са поскъпнали хранителните стоки, а нехранителните стоки с 20,5%.
Източник: Пари (12.08.1996)
 
213 млрд. лв. е брутният вътрешен продукт на страната ни за първото тримесечие на годината, по данни на НСИ. Това е с 2,6% по-малко от същия период миналата година.
Източник: Стандарт (13.08.1996)
 
Равнището на безработицата в страната за месец юли се е увеличил с 0,4% в сравнение с предходния месец. 396 381 души са безработните, което е 10,4 % от трудоспособното население.
Източник: Пари (15.08.1996)
 
10 728 лв. е средната работна заплата за второто тримесечие на тази година, по данни на НСИ.
Източник: Пари (15.08.1996)
 
С 13,95% са поскъпнали наблюдаваните стоки за първите 15 дни на месец август, по данни на НСИ.
Източник: Пари (16.08.1996)
 
Прирастът на продукцията в частния сектор за първите седем месеца е 13% спрямо същия период на 1995 г. В същото време в държавния сектор е настъпил спад с 3%. От началото на годината е произведена продукция за 861 млрд. лв. В промишленоста държавните предприятия са произвели за месец юли около 120 млрд. лв., което е с 7% по-малко от месец юни.
Източник: Пари (28.08.1996)
 
Повишението на цените за месец август е 17,1%, съобщи НСИ. От началото на годината до момента инфлацията е 113%. За същия период най-голямо повишение са отбелязали цените на електроенергията с 226%, последвани от хранителните стоки с 123%.
Източник: Пари (10.09.1996)
 
3,3366 млрд. лв. печалба са реализирали 225 предприятия от хранителната промишленост. Отрицателни са резултатите в месопреработвателната промишленост. Останалите подотрасли са с положителни финансови резултати. 551 млн. лв. са печалбите във винарството, в пивоварната индустрия печалбите са 314 млн. лв.
Източник: Труд (11.09.1996)
 
38,5% от износа на България е предназначен за Европейския съюз, според данни на НСИ. За първите шест месеца на годината са изнесени стоки168,7 млрд. лв., а внесените са за 161,7 млрд. лв. По данни на БНБ износът за същия период е намалял със 19,9%, а вносът е намалял с15%. Най - голям е износът за Италия, следван от Турция, Русия и Германия. Най-голям е внос от Русия, следван от Германия.
Източник: Стандарт (16.09.1996)
 
С 13,8 на сто поскъпнаха хранителните стоки за първата половина на месец септември, съобщи НСИ.
Източник: Стандарт (17.09.1996)
 
330 млрд. лв. е външнотърговския стокообмен на страната ни за първите шест месеца на годината, съобщи НСИ. 18 млрд. лв. е положителното салдо. Вносът е бил за 161 млрд. лв., като най-голям е стокообмена ни с Русия следван от Германия, Италия и Гърция.
Източник: Пари (23.09.1996)
 
Граждани фирми държат 311 млрд. лв., като валутни депозити в банки, според статистически данни на БНБ към 31 август. Срочните депозити в левове са били за 279 млрд. лв. Министерски съвет дължи на банките 473,5 млрд. лв. Кредитите взети от държавни предприятия са се увеличили до 303 млрд. лв., а на частните са спаднали до 130,7 млрд. лв.
Източник: 24 часа (27.09.1996)
 
С 18,8% са се увеличили цените на стоките за месец септември, съобщи НСИ. От началото на годината поскъпването е с 153%.
Източник: Други (10.10.1996)
 
Цените на стоките са се увеличили с 13% за първите две седмици на месец септември, по данни на НСИ. Хранителните стоки са се увеличили с 12,4 %, а с 23,6% са се увеличили цените на транспортните услуги.
Източник: 24 часа (16.10.1996)
 
44,3% от чуждите инвестиции у нас са насочени към предприятия от промишлеността, по данни на НСИ. Най-голям е интересът към предприятия от хранително-вкусовата промишленост, машиностроителната и металообработващата.
Източник: Пари (21.10.1996)
 
По данни на НСИ 49,7% от доходите на българските граждани се изразходват за храна.
Източник: Стандарт (23.10.1996)
 
Към средата на м. октомври бюджетния дефицит е 85,103 млрд. лв. Това е с 5,4% повече от предвиденото за годината. Постъпленията в бюджета са 225,8 млрд. лв а държавните разходи с8а 310,97 млрд. лв.
Източник: Стандарт (25.10.1996)
 
До 10% месечно ще е инфлацията до края на годината според прогнози на НСИ. До м. септември е натрупана инфлация около 153%. Само за първата половина на октомври обаче тя надхвърля 13%. Прогнозите са направени при условие, че щатския долар не повиши рязко цената си. В такъв случай се предполага годишна инфлация до 216%. подобна прогноза дават и от МВФ. Същевременно от НСИ бе съобщено за спад в БВП за първото тримесечие на 1996 г. в размер на 2%.
Източник: Стандарт (25.10.1996)
 
С 4,7% е намаляло потреблението за месец септември, в сравнение със същият период миналата година. Най - значително намалението при потреблението на хранителни стоки с 7%.
Източник: Други (25.10.1996)
 
Между 8 и 10,5 на сто ще е спадът в брутният вътрешен продукт за тази година в сравнение с миналата година, според официалните прогнози на НСИ. Само за първите 6 месеца на годината е отбелязан спад от 6,2% в сравнение със същият период на 1995 г.
Източник: Стандарт (29.10.1996)
 
Брутен вътрешен продукт за 493 млрд. лв. е създаден в страната ни за първите шест месеца на годината. Това спад от 6,2% спрямо същият период на 1995 г. В бюджета бе заложен нулев ръст на БВП. Най-голям е спадът в държавният сектор с 16,2%. Частният сектор е произвел 49,4% от БВП за второто тримесечие. Брутната добавена стойност на
Източник: 24 часа (30.10.1996)
 
Инфлацията за октомври е 16,7%, оповести НСИ. Основна причина за високия и темп е поскъпването на месото и млечните произведения. 195,1% е инфлацията от началото на годината
Източник: Пари (11.11.1996)
 
Със 72 580 души са се увеличили безработните в страната през месец октомри. Увеличението се е получило от масовото съкращение в промишления и строителния сектор, както и силно намалленото търсене на работна сила.
Източник: Труд (15.11.1996)
 
За 1,023 млрд. щ. долара е изнесената промишлена продукция за първото полугодие на 1996 г., съобщи зам. министърът на промишлеността Станислав Тодоров. Най-голям дял в промишленият експорт има химическата и нефтохимическата промишленост 35%, следва машиностроене и електроника с 30%. износът за цялата 1995 г. е беше 3,852 млрд. щ. долара.
Източник: Пари (21.11.1996)
 
Драстичен спад в БВП очкава Националният статистически институт. За 1996 г. предвижданият спад е 10.5%, а по текущи цени БВП ще е 1750 млрд. лв.
Източник: Пари (22.11.1996)
 
Със 6% са нараснали цените на наблюдаваните стоки през първата половина на месец ноември. Очаваната инфлация от началото на гоодината по прогнозни данни е 200%.
Източник: 24 часа (02.12.1996)
 
51 млрд. лв. е положителният външнотърговския баланс на страната ни за третото тримесечие на 1996 г., по данни на НСИ. Стокообменът ни за периода юли - септември е на стойност 383 млрд. лв., като износа е за 172 млрд. лв. , а вноса за 172 млрд. лв.
Източник: 24 часа (10.12.1996)
 
С 9,7% са се увеличили цените на потребителските стоки през месец ноември. За 11-те месеца на годината натрупаната инфлация достига 223,6%.
Източник: Труд (11.12.1996)
 
Износът на България надвиши вноса с 51,04 млрд. лв. през третото тримесечие на годината. През второто тримесечие страната имаше отрицателен търговски баланс от 2,48 млрд. лв. Най-много български стоки са изнесени за Германия-на обща стойност 23,1 млрд. лв. Първо място във вноса ни държи Русия с 52,4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (12.12.1996)
 
Цените на наблюдаваните стоки са се увеличили с 10,9 % за първите две седмици на месец декемви по данни на НСИ.
Източник: Стандарт (17.12.1996)
 
490 хил. души са безработните в началото на ноември месец, съобщиха от НСИ. Това са 13,7% от трудоспособното население.
Източник: 24 часа (20.12.1996)
 
България е на последно място от десетте асоциирани държави от Централна и Източна Европа по ръст на брутния вътрешен продукт според доклада на Европейската комисия в Брюксел
Източник: Труд (09.01.1997)
 
310,8% е инфлацията за 1996 г., по данни на НСИ. През декември те е била 26,9%.
Източник: Пари (10.01.1997)
 
С 30,8% са поскъпнаха наблюдаваните стоки за първите 15 дни на месец януари, по данни на НСИ.
Източник: Пари (16.01.1997)
 
Броя на безработните в страната достигна 478 470 души, което е 12,5% от икономическо активното население в страната. Това е повече с 55 хил. души повече в сравнение с края на 1995 г.
Източник: Пари (17.01.1997)
 
Със 70% са спаднали реалните доходи на населението през 1996 г. спрямо 1990 г. С около 8 - 10% по-малък ще бъде брутният вътрешен продукт. С 6% е намаляло производството в реалния сектор.
Източник: Континент (31.01.1997)
 
13.458 млрд. лв. са приходите от приватизацията от началото на процеса досега, съобщават от НСИ. Общата стойност на продадените обекти възлиза на 29 млрд. лв., но разликата е платена с дългови облигации или са били погасявани задължения.
Източник: Пари (03.02.1997)
 
С 13% е намалял обемът на транспортните услуги в България за 1996 г., спрямо 1995 г. В частният сектор спадът е от 18% и се обяснява с намаления брой лицензирани превозвачи. С 12% е намаляла работата на БДЖ, като с 12% са се увеличили превозените пътници и с 8,5% са намалели превозените товари.
Източник: Пари (10.02.1997)
 
43,8% е инфлацията за месец януари, според НСИ. Периода, за който се изчислява инфлацията е от началото на годината до 25 януари. най-голямо повишение са отбелязали хранителните стоки с 46,4%. Цените на нехранителните стоки са се повишили с 45%.
Източник: Труд (11.02.1997)
 
Частните търговци държат 76% от продажбите в търговските мрежи и 83% от общественото хранене, според НСИ. 819 млрд. лв. е стойността на продажбите на дребно в страната за 1996 г. Като се отчете инфлацията реалният обем на по сравними цени от 1995 г. е намалял с 9,3%. Намалението в продажбите в търговския сектор е 12,2%, а в общественото хранене е 8,8%.
Източник: Труд (11.02.1997)
 
С 133,6% са поскъпнали наблюдаваните от МС стоки за първите десет дни на месец февруари, по данни на НСИ.
Източник: 24 часа (12.02.1997)
 
Броят на безработните в страната през месец януари се е увеличил с 34 222 души и достигна 512 992 души, по данни на националната служба по заетостта. Равнището на безработицата се е покачило с 0,9% и е дотигнало 13,4%.
Източник: Пари (21.02.1997)
 
С 30% са намалели продажбите на дребно за периода януари 1996 г. - януари 1997 г. Реалните доходи на населението са намалели с 21% за 1996 г. в сравнение с предходната 1995 г.
Източник: Труд (28.02.1997)
 
Продукция за 474 млрд. лв. е произведена в промишлеността през месец януари, като 80% от нея е осигурена от държавните дружества. производството в частния сектор се е увеличило с 5,1% в сравнение със същия период 1996 г. Продажбите на вътрешния пазар са намалели с 14%, а на външния са се увеличили с 20%. За база на сравнение отново е взет месец януари 1996 г.
Източник: Труд (28.02.1997)
 
242,7% е инфлацията за месец февруари, според НСИ. С натрупване от началото на годината инфлацията е 392%.
Източник: Пари (11.03.1997)
 
44 млн. щ. долара е стокообменът на страната ни с Унгария за 1996 г. и отбелязала намаление с сравнение с предходната година. Приоритетите в българския износ имат химическите продукти и електрокарите.
Източник: Труд (20.03.1997)
 
Инфлацията за март е 12,3 %, а от началото на годината 452,3 на сто, съобщи Националният статистически институт. Най-голямо е било увеличението на цените на услугите. Хранителните стоки са поскъпнали с 6 на сто, а нехранителните - с 2,9 на сто. Брашното се е продавало с 37,1 на сто по-скъпо, а хлябът с 56,7 на сто. Значително на по-ниски цени пък сме купували кафето, захарта, маргарина и ориза.
Източник: Континент (11.04.1997)
 
Спадът на производството през месец март е 22%, според НСИ. През същият месец продажбите на частния сектoр на вътрешния пазар са намалели с 35,8%, обемът на продажбите за месеца е с 61% по нисък от същия период на 1996 г. Средната работна заплата за месеца в бюджетната сфера е 106 888 лв.
Източник: Пари (25.04.1997)
 
Инфлацията за месец април е 7,5% обяви премиерът Стефан Софиянски.Според експерти два са основните фактори повлияли на намаляването и стабилната валута и увеличаването на доходите, което предотврати намаляването на потреблението и свиването на производството.
Източник: Пари (10.05.1997)
 
През месец април за първи път от 1990г. е отбелязана дефлация, съобщиха от Националния статистически институт. Това означава, че цените са паднали под 100 %. Поевтиняването е с 0,7 %, но в сравнение с хиперинфлационите процеси отпреди два месеца показва, че катастрофалното положение в икономиката ни е овладяно.
Източник: Пари (12.05.1997)
 
До 2% ще е инфлацията през май според прогнозите на НСИ. Според статистиците преоценката на активите, която гласува кабинетът, трябва да става не на база инфлация, а чрез коефициенти на отделните групи активи. Над 3,5 блн. лв. ще трябва да заделят предприятията за амортизационни отчисления ако се актуализират по предложената методика.
Източник: 24 часа (15.05.1997)
 
15,3% е безработицата в страната за месец април, което е увеличение с 0,8 пункта в сравнение с месец март. Броят на хората нез работа е 584 851, по данни на Националнатта служба по заетостта.
Източник: Пари (16.05.1997)
 
17% е спадът в производството през април в сравнение със същия период на 1996г., съобщи Националният статистически институт. Постъпленията от продажби на промишлените предприятия са 1 170 млрд. лв. по текущи цени. Спад има както в държавния, така и в частния сектор като най-голямо е намалението на продукцията в целулозната и хранителната промишленост, в производството на храни, напитки и тютюневи изделия, както и на каучукови пластмасови изделия.Единствено в добива на метални и уранови руди има ръст от 38%.
Източник: Пари (23.05.1997)
 
750 предприятия, включени в списъка са масова приватизация, са имали печалба през първите 3 месеца на текущата година, съобщиха от НСИ. Останалите фирми имали загуба не по-голяма от 1,7 млн.лв.
Източник: Пари (23.05.1997)
 
Само 19 предприятия от списъка за ликвидация са закрити, съобщи НСИ, останалите 45 продължават да функционират и да произвеждат загуби. В недобро състояние са и предприятията от списъка за изолация, в които работят около 218 хил. души. Загубите на и дълговете на фирмите в изолация са на стойност 1029 млрд. лв., а приходите и собственият им капитал са 801 млрд. лв. Предприятията имат вземания от свои длъжници на стойност 495 млрд.лв, но едва ли ще могат да ги получат, тъй като предприятията са се кредитирали по между си, смятат експерти.
Източник: Пари (26.05.1997)
 
5,6% е инфлацията за месец май, съобщиха от НСИ. Общото увеличение на потребителските цени от началото на годината до 31 май е 479%. Хранителните стоки са поскъпнали с 9,1%, а услугите с 5,7%.
Източник: Пари (11.06.1997)
 
Бъджетният дефицит достигна 446,04 млрд. лв. към 17 юни, което е 2,76% от планиряния брутен вътрешен продукт за годината.
Източник: Пари (26.06.1997)
 
11,7% е спадът на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 1997 г. спрямо същия период на 1996 г. По текущи цени той е 2182 млрд. лв. Намалението в частния сектор е 20%. Намалението в брутната добавена стойност за първото тримесечие 13,7%.
Източник: Пари (27.06.1997)
 
Инфлацията за месец юни е 0,8%, съобщи НСИ а от началото на годината е 484,2%. През месеца цените хранителните стоки са намалели с 1%, а на нехранителните са се увеличили с 2,4%.
Източник: Пари (11.07.1997)
 
505,6% е инфлацията за първите шест месеца, съобщи НСИ. За месец юли тя е 3,7%.
Източник: Пари (12.08.1997)
 
Общият брой на реристрираните безработни за месец юли е 543 365 души или 14,2% от икономически активното население. Общият брой на новорегистрираните безработни е 70 351, което е 53,8% в повече в сравнение с месец юни.
Източник: Пари (15.08.1997)
 
Външнотърговският стокообмен на страната за първите шест месеца на годината е 7,184 млрд. лв., съобщи НСИ. Това е намаление с близо 3% в сравнение със същия период на 1996 г.изнесената продукция е за 3,827 млрд. лв. основно за Турция, Гърция, САЩ и ОИСР. Износът за Русия е намаля с 22% в сранене с предходната. Външно търговското салдо е положително и възлиза на 7,13 млрд. лв. (455 млн. щ. долара). Вносът за полугодието е за 3,357 млрд. лв. и е отбелязал намаление с 10% в сравнение със същия период на 1996 г.
Източник: Пари (02.09.1997)
 
Скритата икономика е 18% от БВП, според данни на НСИ. За 1996 г. той е бил 16% от БВП. Този раздел не включва сивата икономика, която има законен бизнес, но не плаща данъци.
Източник: Пари (04.09.1997)
 
5,5% е инфлацията за месец август, според НСИ. Основно поскъпването е при хранителните стоки където е отчетено 8% - но увеличение.
Източник: Пари (11.09.1997)
 
9% е спадът на БВП на България през първата половина на годината в сравнение със същия период на предходната година по съпоставими цени. Според предварителните данни на НСИ. За второто тримесечие на 1997 г. се очаква БВП да е 3 трилиона лева. За първите три месеца на годината той бе 2,182 трилиона лева, което бе 12% по-малко в сравнение със същия период на 1996 г. Спадът на БВП няа да бъде по-голям от договорения с МВФ, според прогнозите на НСИ
Източник: Пари (19.09.1997)
 
5954 млрд. лв. е БВП по текущи цени за първото шестмесечие на годината, като за второто тримесечие стойността му е 3772 млрд. лв. За полугодието показателят се е понижил с 9,8%, а регистрираното през второто тримесечие намаление е с 8,3%. Частният сектор е увеличил дела си в Брутната добавена стойност през първите шест месеца и е достигнал 50% от него. В Брутната добавена стойност на услугите е отчетено 51,8% намаление. Крайното потребление за шестмесечието по текущи цени е 4957,6 млрд. лв., което представлява 83% от БВП.
Източник: Пари (26.09.1997)
 
Националният статистически институт обяви, че от 174 хил. частни фирми 72% са завършили 1996 г. с положителен финансов резултат. Те са реализирали печалба за 85 млрд. лв. Официално обявените за икономически не активни фирми са 70 хил.
Източник: Пари (26.09.1997)
 
Брутният вътрешен продукт за 1997 г. ще е в границите на 16 - 17 трилиона лева, според прогнози на НСИ. През първото полугоде БВП бе 5,9 трилиона лева. Опитът орез последните години показва, че 60% от БВП се създава през второто тримесечие.
Източник: Пари (10.10.1997)
 
3,6% е инфлацията за месец септември, съобщи НСИ. Цените на хранителните стоки са се увеличили с 2%, а на нехранителните стоки с 4,5%.
Източник: 24 часа (13.10.1997)
 
Броят на безработните през септември е намалял с 12 883 души и е достигнал 521 196, съобщи зам.-началникът на Националната служба по заетостта Николай Николов. Равнището на безработицата спадна с 0,3 % и в края на месеца е била 13,6% от активното население. От началото на април до 10 октомври регистрираните безработни, освободени в резултат на структурната реформа са 18 689 души, като от тях 15 591 души, са от бюджетната сфера. Само през последния месец освободените са 5000, като 4445 от тях са от бюджетната сфера. Общо изплатените обезщетения по тази линия са 7,5 млрд. лв.
Източник: Пари (17.10.1997)
 
171 843 лв (96.57 щ. долара) е средната заплата за месец септември. Най-голям ръст са отбелязали заплатите в селското стопанство.
Източник: Пари (24.10.1997)
 
0,5% е инфлацията за месец октомври, съобщи НСИ. Поскъпването от началото на годината е 565,2%. Цените на хранителните стоки са намалели с 0,6% а нехранителните са се увеличили с 1%. Услугите са повишили цените си с 4,4%.
Източник: Пари (11.11.1997)
 
Общият брой на регистрираните безработни през месец октомври е 512 793. Това е с 8 403 човека по-малко в сравнение с предходния месец. Безработицата е изчислена като процент от заетото население е 13,4%.
Източник: Пари (19.11.1997)
 
Стокообменът между Корея и България за 1996 г. е възлизал на 76 млн. долара, като южнокорейският ни партньор е закупил български стоки за 20 млн. долара и е изнесъл продукция за 50 млн. долара. Общият размер на корейските инвестиции в България от 1993 до деветмесечието на 1997 г. е 55 млн. долара. По-голямата част от вложенията идват от сделката на ДЕУ с Интерпред за 47 млн. долара.
Източник: Пари (21.11.1997)
 
Търговският и икономическият обмен между България и Република Югославия през 1998 г. може да достигне 300 млн. долара. Обменът през тази година е за 180 млн. долара.
Източник: Пари (21.11.1997)
 
България има положително външно търговско салдо за деветте месеца на годината в размер на 559 млн. щ. долара, съобщи НСИ. Стокообменът за същия период е на стойност 6 904 млн. щ. долара. В сравнение с януари-октомври 1996 г. е отбелязано намаление с 6,8%. Продажбите на вътрешната търговия за десетте месеца на годината са е 3300 млрд. лв. , заявиха от НСИ. Частният сектор е произвел повече 43% в сравнение със същия период на 1996 г. Производството в обществения сектор е спаднало с 23%.
Източник: Континент (28.11.1997)
 
0.5% е инфлацията за месец ноември, съобщи НСИ. По значително е поскъпването при някои видове месо, а от нехранителните стоки най-значително е поскъпването на детското облекло. От началото на годината инфлацията е 568,7%.
Източник: Пари (11.12.1997)
 
Приходите от продажби на едро в индустрията за 1997г. се очаква да намалеят с 10% в сравнение с предходната година, съобщиха от НСИ. Увеличените продажби на металургичната продукция не могат да компенсират рязкото намаление на износа на храни и цигари. Тези стоки заемат най-голям дял в приходите от продажби на едро. За 11-те месеца на годината най-голямо е увеличението на продажбите от стоманодобива - 16%, и от рудодобива и миннообогатителния бранш.
Източник: Труд (19.12.1997)
 
Спадът на производството у нас за 1997 г. ще е 10%, според НСИ. За единадесетте месеца на годината спадът е 10,2%. От всички отрасли прираст се забелязва единствено при производството на електроенергия и черна металургия. Рязък спад има в тютюнопроизводството с 43%. Незначително повишение се отбелязва при продажбите на дребно за месец ноември като са достигнали 446 млрд. лв. , като 40% от тях са от хранителни продукти.
Източник: Пари (19.12.1997)
 
1,5% е инфлацията за месец декември. Поскъпването от началото на годината е 578,6%.
Източник: Пари (12.01.1998)
 
Брутният вътрешен продукт за 1997 г. е по-нисък с 7,5% в сравнение с 1996 г. По текущи цени той е 16,8 - 17 трилиона лева. Производството за миналата година е намаляло със 7%. През 1997 г. частниците са реализирали 31% от всички приходи от продажби. Потреблението през миналата година е намаляло с 30,5% спрямо 1996 г.
Източник: Пари (30.01.1998)
 
Инфлацията през 1997 г. ще бъде 20 - 25%, според прогноза за НСИ. Това е повече в сравнение с заложената в бюжета инфлация от 16,5%. Силен инфлационен натиск ще оказва увеличението на цените на електро и топлоенергията. Според НСИ БВП ще отбележи ръст от 1 до 3%
Източник: Пари (30.01.1998)
 
137 583 лв. е средната работна заплата за страната в държавните и общинските фирми и в бюджетните организации за 1997 г. За четвъртото тримесечие на 1997 г, средното месечно възнаграждение е 177 280 лв. За месец декември 1997 г. средната работна заплата е 191 007 лв.
Източник: Демокрация (03.02.1998)
 
523 507 са безработните лица, регистрирани в бюрата за труда през месец декември 1997 г. 108 143 от тях са младежите до 24-годишна възраст.
Източник: Пари (03.02.1998)
 
2,1 на сто е инфлацията за януари спрямо декември миналата година, посочват предварителните данни на НСИ. Цифрите са доста над очакваното и показват, че годишната инфлация ще надмине планираната за 1998г. инфлация от 16,4%. През първият месец на 1998г. цените на хранителните продукти са се увеличили с 3,5 на сто, а на услугите с 1,7 на сто.
Източник: Труд (11.02.1998)
 
421 323 са регистрираните фирми по БУЛСТАТ у нас. 95.4% от тях са частни. С около 100 000 по-малко са регистрираните фирми спрямо 1995 г.
Източник: Пари (19.02.1998)
 
Равнището на безработицата през януари е 14.2% и е по-високо спрямо декември с 0.5 пункта, а спрямо съответния месец на предходната година с 3.6 пункта.
Източник: Пари (19.02.1998)
 
С 12.3% по-малко са приходите през януари от продажби на промишлените предприятия в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха от НСИ. Извършените продажби са за 1 трилион 371 млрд. лв.
Източник: Пари (27.02.1998)
 
Инфлацията за месец февруари е 1,7%, съобщи НСИ. За първите два месеца на годината инфлацията е 3,8%. Продължава тенденцията да се вдигат цените на почти всички основни хранителни продукти.
Източник: Пари (11.03.1998)
 
14,3% е равнището на безработицата за месец феврурари. Това е повишение с 0,1 пункта в сравнение с предходния месец. Увеличението в сравнение с същия месец на 1997 г. е с 0,6 пункта. Общият брой на регистрираните безработни е 546 730 или с 2 979 души повече в сравнение с месец януари.
Източник: Пари (19.03.1998)
 
Продажбите на промишлените предприятия през февруари са нараснали с 5% спрямо януари, съобщи Спас Костов от НСИ. За първи път от много месеци насам продажбите на вътрешния пазар имат увеличение с 27%. Търговията на дребно бележи увеличение от 21% през февруари. За 1997 г. статистиката отчита, че 71% от предприятията са печеливши. Получените приходи са за 16,6 трилиона лв. Платежоспособността на голяма част от предприятията е ниска - могат да покрият само 17% от текущите задължения.
Източник: Пари (27.03.1998)
 
Проф. Захари Карамфилов ще бъде сменен от поста председател на НСИ. Негов приемник вероятно ще стане депутатът от СДС Александър Хаджийски.
Източник: Пари (27.03.1998)
 
Българите дават 54,4%от доходите си за храна, съобщи Богдан Богданов от НСИ. През 1992 г. този дял е бил 43,4%. Въпреки това потреблението на месо през 1997 г. е намаляло с 14 кг годишно на човек, месните произведения - с 10 кг.
Източник: Пари (27.03.1998)
 
Стокообменът между България и Германия за 1997 г. е 2,03 млрд. германски марки. Това е с 10,2% повече в сравнение с предходната година. През 1997 г. българският износ за Германия е нараснал с 15,9 на сто.
Източник: Демокрация (02.04.1998)
 
Инфлацията за месец март е - 0,1%, съобщи НСИ. За първите три месеца на годината е 3,7 процента.
Източник: Демокрация (13.04.1998)
 
Равнището на безработицата през месец март е било 13,7%, което е с 0,6 пункта по-малко спрямо месец февруари. Общият брой на безработните е бил 524 130 души.
Източник: Пари (21.04.1998)
 
Продажбите на промишлените предприятия през март са намалели с 2% спрямо февруари 1998 г., съобщи НСИ. От началото на април се наблюдава влошаване на стопанската ситуация в промишлеността, транспорта и търговията на дребно в сравнение с началото на годината. Недостатъчното търсене в страната е основният фактор за това. Непълно се използва и оборудването в промишлеността - през първото тримесечие са използвани 59% от капацитетните възможности на предприятията. Увеличения на продажбите за март са реализирали фирмите от хранително-вкусовата, текстилната и металургичната промишленост.
Източник: Пари (04.05.1998)
 
С 6,9 на сто е намалял БВП на страната ни през 1997 г. спрямо 1996 г., съобщи Тодор Тодоров, експерт в НСИ. Произведеният БВП на глава от населението през миналата година е 205,774 лв., което е с 3330 лв. по-малко от 1996 г.
Източник: Континент (04.05.1998)
 
С 6,9% е намалял брутният вътрешен продукт през миналата година, според предварителните данни на НСИ. По текущи цени в страната ни са произведени и потребени стоки и услуги за 17,103 трлн. лв. На човек от населението се падат по 1227 щ. долара БВП. В левове това е 205,774 лв., което е с 3330 лв. по-малко от 1996 г.
Източник: Пари (06.05.1998)
 
Националният статистически институт на основание § 1, ал. 3 от Правилника за реда и начина на изграждане, поддържане, актуализиране и използване на Единния държавен регистър на стопанските субекти "БУЛСТАТ" в Република България обявява за невалиднa следнaтa картa за идентификация: № 0463460 на "Агрополихим" - ЕАД
Източник: Държавен вестник (12.05.1998)
 
Стокообменът на България с Балканските страни през 1997 г. е 1,680 млрд. щ. долара, което е 18% от целия стокообмен на страната. Износът на страната ни за съседните държави за 1997 г. е 1,223 млрд. щ. долара, което е 25% от целия износ. В същото време вносът от балканските страни е 457 млн. щ. долара.
Източник: Демокрация (13.05.1998)
 
Равнището на безработицата през април е 13% и е по-ниска спрямо март с 0,7 пункта, съобщиха от Националната служба по заетостта. Общият брой на регистрираните през миналия месец лица е 497,690, като в структурата на безработните по пол делът на жените и мъжете е съответно 53,7% и 46,3%. Новорегистрираните безработни са 38,000.
Източник: Пари (21.05.1998)
 
Народното събрание освободи досегашният председател на НСИ Захари Карамфилов, както и зам. председателите Кирил Гатев и Милчо Младенов. За председател на НСИ беше избран депутата от СДС Александър Хаджийски, а за заместник председатели Екатерина Арнаудова и Иларион Иларионов. Мнозинството обвини НСИ, че много от данните на статистиката не са верни.
Източник: Континент (21.05.1998)
 
С 14% е намалял броят на печелившите предприятия през първите месеци на 1998 г., съобщи НСИ. Върху финансовите резултати на фирмите голямо влияние са оказали амортизациите. Под влияние само на този фактор разходите на предприятията за периода са се увеличили с около 160 млрд. лв. Втората причина за това, повече предприятия да са на загуба през първите месеци на 1998 г., е намаляващия износ - с около 14% спрямо същия период на миналата година.
Източник: Пари (29.05.1998)
 
1380 млрд. лв. инвестиции в промишлеността се очакват тази година, съобщи НСИ. С по-голяма част от тях стопанските ръководители възнамеряват да закупят вносни машини и съоръжения за фирмите си.
Източник: Пари (29.05.1998)
 
Износът на промишлена продукция и услуги е намалял с 27% спрямо същия период миналата година, съобщи НСИ. Това се дължи преди всичко на основни отрасли износители. При производството на рафинирани нефтопродукти спадът е с над 65%, при черната металургия - с 24%, при цветната - с 35%, при добива и обогатяването на метални руди - с 55%. В други отрасли има увеличение на продажбите на вътрешния пазар.
Източник: Пари (02.06.1998)
 
Инфлацията за май е 0,5%, съобщи НСИ. От началото на годината инфлацията е 4,3%. Повишили са се цените на плодовете и зеленчуците.
Източник: Пари (11.06.1998)
 
12% е равнището на безработицата за месец май, което е с 0,9 пункта по-ниско спрямо месец април. Регистрираните в бюрата по труда безработни лица са 463 741 души, което е с6,8% по-малко в сравнение с предходния месец.
Източник: Пари (19.06.1998)
 
Създаденият от националната икономика брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на годината възлиза на 4558,9 млрд. лв., съобщи НСИ. Това е с 18,5% повече спрямо същия период на миналата година. Спадът на БВП като цяло не е преодолян. Брутната добавена стойност е за 3902,4 млрд. лв. Услугите заемат 49,1% от БДС, индустриалният сектор - 37,6%, а аграрният заема 13,3%. Частният бизнес е реализирал 59,9% от добавената стойност в икономиката. Отделените средства за инвестиции през първото тримесечие на годината са с 27% по-малко от същия период на 1997 г. Външнотърговското салдо за първото тримесечие е положително. Износът превишава вноса със 138 млрд. лв.
Източник: Пари (26.06.1998)
 
Инфлацията за месец юни е минус 1,9 на сто, а за първите шест месеца на годината - 2,3 на сто съобщиха от Националният cтатистически институт.
Източник: Демокрация (14.07.1998)
 
Средната работна заплата за страната през юни е 180 575 лв, съобщиха от НСИ. В държавният сектор тя е била 199 473, а в частния 150 256 лв. От началото на година до юни средната номинална заплата е нараснала с 13%.
Източник: Пари (31.07.1998)
 
Цените на дребно са се увеличили с 0,4 на сто в сравнение с регистрираните на 15 юли, съобщи НСИ.
Източник: Пари (03.08.1998)
 
52% от работещите у нас са в частния сектор, съобщи НСИ. Най-много са заетите в частния сектор в селското стопанство - 93%. В промишлеността работниците в частни фирми са 13%. При услугите заетите в държавния сектор са повече от тези в частния сектор.
Източник: Пари (06.08.1998)
 
Рекордно ниска инфлация отчита за трети път тази година ръководството на НСИ. На 10 август то обяви, че инфлацията за юли е минус 1,5%. Така за седемте месеца на годината /януари - юли/ инфлацията падна вече до 0,8%.
Източник: Пари (11.08.1998)
 
Равнището на безработицата през юли е било 11,1%, или с 0,3 пункта по-ниска в сравнение с предходния месец, съобщиха от НСЗ.
Източник: Пари (20.08.1998)
 
Продажбите в промишлеността през юли са намалели с повече от 14% в сравнение със същия месец на миналата година, съобщи НСИ. Значително е намалението при продажбите през юли на транспортни средства - с над 66%. Това намаление се дължи предимно на спада в износа на продукция от промишлените предприятия, който за юли е с около 28%. От началото на годината продажбите са за 2,576 млрд. лв.
Източник: Пари (28.08.1998)
 
С 36 млрд. лв. намалява печалбата на фирмите от пряка производствена и търговска дейност главно поради увеличените разходи за амортизации, за заплати и социални осигуровки, съобщи НСИ. Сумите за заплати, социални осигуровки за периода април - юни са с около 12% повече от тези за януари - март на 1998 г., а разходите за амортизации като дял от приходите нарастват с 2,15%. В същото време с 5,8% намаляват приходите от продажби на продукция, стоки и услуги.
Източник: Пари (28.08.1998)
 
Цените на дребно са се увеличили средно с 0,9% през последната половина на август, съобщи НСИ.
Източник: Пари (02.09.1998)
 
Mинус 0,9% е инфлацията за месец август, съобщиха от НСИ. За периода януари - септември цените са намалели с 0,1%.
Източник: Континент (11.09.1998)
 
Със 133 хиляди са намалели безработните, за последните шест месеца заявиха от Националната служба по заетостта. С 2,1 на сто по-малко са регистрираните безработни в Бюрата по заетостта за месец август. 10,8% е безработицата за същия месец.
Източник: Континент (23.09.1998)
 
Продажбите на промишлените предприятия са най-ниските от началото на годината, съобщи НСИ. Спрямо месец юли спадът е с 8%. Спрямо месец август предходната година се наблюдава спад от 15%. Спадът в производството от началото на годината е 4,2% спрямо същия период на предходната година.
Източник: Пари (25.09.1998)
 
Стокооборотът между Германия и България за първото полугодие на годината е 1,2 млрд. германски марки, което е с 29% повече в сравнение с предходната година. Над 800 фирми в Германия са в търговски отношения с български партньори.
Източник: Пари (28.09.1998)
 
3% е инфлацията за месец септември според НСИ. Инфлацията от началото на годината е 2,9%.
Източник: Пари (12.10.1998)
 
Цените на дребно са намалели с 0,4% за последните 15 дни, съобщи НСИ.
Източник: Пари (16.10.1998)
 
Равнището на безработицата през месец септември е било 10,7%, което е с 2,9 пункта по-ниско в сравнение с отчетеното през същия месец предходната година. 410 717 са официално регастрираните безработни, което е най-високото ниво от една година насам.
Източник: Пари (21.10.1998)
 
Продажбите на промишлените предприятия през септември са с 23% по-ниски от същия период на миналата година, съобщи НСИ. Във всички отрасли има спад с изключение на производството на облекла.
Източник: Пари (30.10.1998)
 
634 млрд. лв. е чистата печалба на частните фирми в България през миналата година, съобщи НСИ. С положителен финансов резултат са приключили 80% от тях. Повечето са еднолични търговци с печалба до 1 млн. лв.
Източник: Пари (30.10.1998)
 
Чистатата печалба на частните фирми през 1997 г. е 634 млрд. лв., над 1 трилион лв. е била тя преди облагането с данъци. 80% от фирмите са били на печаба през миналата година. До 1 млн. лв. е печалбата на 72% от фирмите без загуби. Те формират 4% от общия финансов резултат. Губещи са 18% от частните фирми, като общия размер на загубите е 456 млрд. лв. 89% са фирмите с малки загуби до 5 млн. лв. Една четвърт от всички загуби на сектора се дължат на общо 5 фирми, всяка със загуба над 10 млрд. лв. 2,662 трилиона лева са достигнали вземанията на банките от частния сектор към 30 октомври, сочат данни на БНБ.
Източник: Инвестиции (06.11.1998)
 
Финансови трудности изпитват 58% от строителните фирми, показват последните наблюдения на експертите от Националния статистически институт. От неплатежоспособни клиенти се жалват 57% от анкетираните шефове на дружества в отрасъла. Несигурната икономическа среда пречи на 53% от строителите, а недостатъчното търсене е проблем за 41% от тях. Високите цени на материалите спъват 32% от фирмите, а 30% от мениджърите признават, че наличието на конкуренция в бранша им създава проблеми. “Оценките за производствената активност на стопанските ръководители от строителството към първи октомври тази година са по-благоприятни в сравнение със същата дата на 1997 г. Но и в този отрасъл очакванията за нови поръчки, за активността, за ситуацията в предприятията и за заетостта са по-песимистични. Засилва се негативното въздействие на факторите неплатежоспособност на клиентите и несигурна икономическа среда. Въпреки че намаляват през месеца, като цяло през третото тримесечие финансовите проблеми са затруднявали в най-силна степен дейността на строителните фирми, коментира Христина Стоянова, главен експерт в Националния статистически институт. Бумът на строителните пирамиди отмина, но и днес не са изключение излъганите в своите очаквания клиенти. “В крайна сметка от некоректните фирми страдат най-много сериозните предприемачи в бранша - тези, които се стремят да строят качествено и в договорения срок”, преценява Атанас Галянов, търговски представител на “АСТРОЙ” ООД. Възторгът и скептицизмът на строителните предприемачи по правило се влияят от висините и спадовете в производствения ритъм. Вложенията в строителството са дългосрочни, възвращаемостта не е на мига. Средствата на държавата и общините се насочват най-вече към довършване на сгради, започнати преди години. Липсват сериозни инвеститори на обществени обекти. Все още се чакат големите вложения в инфраструктурни проекти. Неплатежоспособността на хората пък ограничава желанието им да имат ново жилище или да правят разточителни ремонти. Строят се предимно фамилни къщи за собственици с доходи над средните. Всичко това връзва ръцете на строителните предприемачи. Сезонният характер на строителната дейност допълнително принуждава много от строителните дружества да се придържат към максимата Ден джоб пълни За много от фирмите в бранша гонитбата на днешния ден, на днешната печалба е единственият начин да оцелеят. Желанието да се прилагат съвременни технологии и материали е избутано на заден план. “За съжаление инвеститорите нямат възможност или не желаят да похарчат малко повече днес, за да спестят утре”, смята инж. Иван Туджаров, управител на “Интериор 1”. Дружеството е официален дистрибутор на немската фирма KNAUF за България и предлага гама от строителни материали. “Липсват стимули за коректните предприемачи. Липсва система, която да поощрява въвеждането на качествени технологии. Всички се стремят към по-ниска себестойност на строителните дейности и по-голяма печалба”, коментира Атанас Галянов от АСТРОЙ. Дружеството е официален вносител на фасадни системи за топлоизолация на немската ALSECCO. “Работи се с норми, които са смешно остарели. Няма нормативи, които да налагат въвеждане на новостите в бранша”, твърди инж. Евгения Гунева, управител на ВАГ ООД. Фирмата предлага програмни продукти за строителството. “В Германия например държавата отпуска дългосрочни кредити на гражданите за топлоизолация на сградите. Доказано е, че вложенията за топлоизолация на една двуетажна къща се възвръщат за година и половина от икономия на средства за отопление”, казва инж. Нели Джонгова, технически директор на “ДЖОНСТИП” - официален вносител на топлоизолационния материал стиродур на BASF. “Една топлоизолирана сграда със специални хидроизолационни мазилки и бои спестява 30-40% от енергията за отопление. Това влияе не само върху джоба на живеещите, но по косвен път и върху ресурсите на държавата”, категоричен е Атанас Галянов от АСТРОЙ.
Източник: Капитал (06.11.1998)
 
До 100 млн. щ. долара ще достигне стокообменът между България и Иран до края на 2000 г. Увеличението му ще бъде стимулирано чрез създаване на смесени предприятия между български и ирански фирми. В момента годишния стокообмен между двете страни е на стойност 70 млн. щ. долара. 97% от иранския внос е от суров петрол за нуждите на "Нефтохим". Той е на стойност 50 млн. щ. долара. Българския износ за Иран е едва за около 25 млн. щ. долара. Изнася се предимно електрооборудване, машинни стругове и фрези.
Източник: Континент (12.11.1998)
 
НСИ отчете 0,3% дефлация за месец октомври. Инфлацията за периода януари - октомври е 2,6%.
Източник: Пари (12.11.1998)
 
35 500 ООД-та ще бъдат ликвидирани, тъй като до 4 ноември 1998г. не са подали документи за пререгистрация. Това съобщиха от БУЛСТАТ. Само 6 500 дружества са спазили срока за увеличение на капитала си до 5млн. лв.
Източник: Стандарт (18.11.1998)
 
Два пъти по-висок ще е ръстът на брутния вътрешен продукт в България през следващата година в сравнение с напредналите икономики в Европа. Това посочва доклад на Организацията за икиномическо сътрудничество и развитие. Според тази прогноза ръстът на брутния вътрешен продукт догодина ще е в рамките на 4 на сто.
Източник: Континент (19.11.1998)
 
Броят на регистрираните безработни през октомври се е увеличил с 3 на сто до 423 071 души, съобщиха от НСИ. Увеличението се дължи, както на структурната реформа, така и на приключването на сезонната заетост.
Източник: Демокрация (23.11.1998)
 
За периода юли - септември 1998 г. 3187 държавни предприятия отчитат обща счетоводна печалба в размер на 224 млрд. лв. Печалбата е намаляла с 43 млрд. лв. в сравнение с предходното тримесечие. Износът на България за първото деветмесечие на годината е намалял с 466 млн. щ. долара в сравнение със същия период на предходната година. Страната ни е изнесла стоки за 5,8 трилиона лева или 3,2 млрд. щ. долара , а вносът възлиза на 6,4 трилиона лева или 3,5 млрд. щ. долара.
Източник: Континент (27.11.1998)
 
Дефлация от 0,9% отчете НСИ за месец ноември. Инфлацията от началото на годината е 1,7%. Стагнацията напълно е блокирала пазара на стоки на дребно, според специалисти и търсенето на стоки е много занижено.
Източник: Пари (11.12.1998)
 
643 млн. германски марки е стокооборота между Германия и България за третото тримесечие на 1998 г. , което е с 20% повече в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: 24 часа (18.12.1998)
 
11,8% е равнището на безработицата през месец ноември, което е повишение с 0,8 пункта в сравнение с предходния месец. Регистрираните в бюрото по труда през месеца са 451 963.
Източник: Пари (23.12.1998)
 
Под 2% ще бъде инфлацията за 1998 г., съобщи на 7 януари директорът на НСИ Александър Хаджийски. Окончателните данни за предходната година институтът ще оповести на 11 януари. За 11-те месеца на 1998 г. обаче официалната статистическа информация посочва 1,7%, след като шест месеца от годината бе регистрирана дефлация.
Източник: Пари (08.01.1999)
 
Намаление на Брутния вътрешен продукт /БВП/ през третото тримесечие на 1998 г. с 5,9 на сто спрямо същия период на 1997 г. регистрира Националният статистически институт /НСИ/. Ръстът за деветмесечието е с 4,3 на сто. Стойността на БВП, произведен между юли и септември, е 6080,4 млрд. лева или 417 щ. долара на човек от населението, каза началникът управление в НСИ Тодор Тодоров. От началото на годината е произведен БВП за 15594,6 млрд. лева или по 1053 щ. долара на човек. През третото тримесечие на 1998 г. е произведена добавена стойност от 5400,3 млрд. лева, спадът спрямо същия период на предходната година е с 6,5 на сто.
Източник: БТА (08.01.1999)
 
Средната работна заплата през ноември 1998 г. е 183 745 лева, увеличението от началото на годината е с 15 на сто или 24 хиляди лева, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. В обществения сектор средната заплата през ноември е 201 833 лева, а в бюджетните организации тя е 145 296 лева. В частните фирми средното заплащане е 155 882 лева. Най-добре платени са работещите в енергетиката.
Източник: БТА (08.01.1999)
 
През ноември 1998 безработните са били 556,1 хиляди души, коефициентът на безработица е 16 на сто. Спрямо ноември 1997 броят им е нараснал с 19 хиляди души, а коефициентът на безработица - с 1 пункт.
Източник: БТА (08.01.1999)
 
Инфлацията през миналия месец е била минус 0,7%, а за периода януари-декември 1998г. стойността й е 1%, отчетоха статистиците. През изминалия месец общият индекс на потребителските цени е бил 99,3. През 1998г. с 4,8% са поевтинели хранителните стоки. При групата на нехранителните ценовото понижение е 0,1%.
Източник: Пари (12.01.1999)
 
Цифрите в търговския баланс показват че дефицитът в износа спрямо вноса, който България има в момента, не носи риск и страната може да си го позволи. Това заяви изпълнителният директор в борда на Световната банка и ръководител на Холандската група Питър Стек след срещата си с президента Петър Стоянов.
Източник: БТА (25.01.1999)
 
От 1 февруари номерът по БУЛСТАТ ще стане идентификационен номер на стопанските субекти. Това съобщи директорът на отдел "Единен държавен регистър на стопанските субекти" в НСИ.
Източник: Сега (27.01.1999)
 
Глоба от 1-3 милиона лева /100-300 хил.ДМ/ ще плаща длъжностно лице, което предоставя или използва за нестатистически цели персонални данни, до които има достъп. Това предвижда одобреният от правителството законопроект за статистиката. За отказ да се предостави информация на органите на статитстиката се предвижда глоба от 100 000 до 1 милион лева. Глоба в същия размер се предвижда за предоставени неверни данни. С приемането на нов закон за статистиката ще бъде премахнат монополът на Националния статистически институт /НСИ/ и ще се даде право на други органи, като министерства, комитети и други органи на държавната и местната администрация, да водят своя статистика, която ще има официален, представителен характер, обясни председателят на НСИ Александър Хаджийски. Предвижда се да бъде създаден Национален статистически съвет като координационен орган. Всяка година той трябва да изработва национална програма за статистически изследвания, която ще се приема от парламента. Според закона публична ще бъде информацията, която фирмите са решили да публикуват като отчети, баланси и др. Всички други данни са конфиденциални и никой няма да има право да ги изисква.
Източник: БТА (29.01.1999)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им са намалели през миналата година с 9,4% спрямо 1997 г., съобщи НСИ. Спад има при рафинираните нефтопродукти, химикали и химически продукти и леене на метали с 27-28%, в металургията, в производството на изделия от неметални минерални суровини и в дървообработването с около 15%. Увеличение на продажбите с близо 22% има в производството на транспортни средства. Износът на цигари е спаднал с 38%, на рафинирани нефтопродукти и на продукти от неметални минерални суровини - с 36%, на химични продукти - с 30%. Увеличение на приходите от продажби от износ има при строителството и ремонт на плавателни съдове - с 57%.
Източник: Пари (01.02.1999)
 
465 202 са били безработните в България през декември 1998 г., съобщи Националната служба по заетостта /НСЗ/. Равнището на безработицата през този месец е 12,2 на сто или с 1,5 процента по-ниско от това през декември 1997 г. Най-ниско е било нивото на безработицата през същия месец в Хасковска област /Южна България/ и София-град, като за столицата е отбелязано най-ниското ниво за страната. Новорегистрираните безработни през декември са били 195 521 души, а свободните работни места в края на месеца - 9555.
Източник: БТА (01.02.1999)
 
Инфлацията за месец януари е 2% по данни на НСИ. Цените на хранителните стоки са се повишили с 0,8%, на нехранителните с 1,4%, а на услугите с 6,4%.
Източник: Пари (11.02.1999)
 
Средната заплата за страната за 1998 г. е била 187 438 лв. според НСИ. Тя е изчислена според възнагражденията на 2 068 хил. души. Средната заплата включва премиите, както и 13 - ата заплата, която получиха някои бюджетни служители.
Източник: Пари (11.02.1999)
 
Реалният БВП е намалял през последната четвърт на 1998 г. на 5,9%, което означава, че ръстът през първите девет месеца е бил 4,3%, се отбелязва в новия доклад на Economist Intelligence Unit (EIU), изследователското звено на лондонското списание The Economist, съобщи радио Би Би Си. Според данни на НСИ потреблението през първите девет месеца се е увеличило със 7,4%, а вносът с 2,5%, докато износът е намалял с 8,2%.
Източник: Пари (22.02.1999)
 
През тази година е отбелязан най-големият спад в приходите от продажби на промишлените предприятия за последните две години, съобщи НСИ. Причините са липсата на търсене на външните пазари и намаление на износа. С 23% са намалели приходите от продажби на промишлена продукция и услуги през първия месец на 1999 г. в сравнение с януари 1998 г.
Източник: Пари (25.02.1999)
 
492 230 са били безработните българи през януари, показват данните на Националната служба по заетостта /НСЗ/. Те са с 2,8 на сто /около 27 000 души/ повече в сравнение с декември 1998, но по-малко с 9,5 на сто /51 521 души/ от януари 1998. Безработните с право на обезщетения през януари са 148 023, с 8,6 на сто повече от предходния месец. Тези без право на обезщетения са нараснали с 4,7 на сто, достигайки 344 207 души. Новорегистрираните безработни през същия месец са 65 415, с 20,1 на сто повече от тези през декември.
Източник: БТА (08.03.1999)
 
Инфлацията за февруари е минус 0.6%, съобщи НСИ. За първите два месеца на годината с натрупване общият размер е 1.6%. Намалели са цените на хранителните стоки с 1.6% и на нехранителните стоки с 0.5%. Поскъпнали са услугите с 0.9% и храненето в ресторантите - с 2.2%.
Източник: Стандарт (11.03.1999)
 
Задлъжнялостта на предприятията в България е 7 трлн. 129 млрд. лв., съобщи Александър Хаджийски, председател на НСИ. Данните са за първите девет месеца на 1998 г. Над 4 трлн. лв. от тях са нови задължения, направени през последната година. Предприятията са теглили кредити за оборотни средства и за да покрият стари дългове. Над 10% от дълговете са на "Кремиковци" АД и на "Нефтохим" АД.
Източник: Пари (11.03.1999)
 
Стокообменът между България и Германия за 1998 година е бил 2,44 млрд. марки, с което е постигнато най-високото равнище в двустранната търговия от 1990 година досега. Спрямо 1997 година увеличението е с 20 на сто, а спрямо 1996 г. - с 32 на сто. През 1995 година, която се смята за най-добрата в двустранната търговия след 1990 година, общият стокообмен е бил 2,13 млрд. марки. Българският износ за Германия през 1998 година се е повишил спрямо 1997 година с 12,3 на сто на около 1,05 млрд. марки. Германският износ за България за същия период е нараснал с 26,5 на сто на 1,39 млрд. марки. Двустранният търговски баланс показа превес в полза на доставките от Германия в размер на 352 млн. марки.
Източник: БТА (19.03.1999)
 
22% от икономиката ни е икономика в 'сянка' заяви НСИ. Предварителните данни предвиждаха тази част от икономиката да бъде 40%.
Източник: Стандарт (30.03.1999)
 
Промишлените предприятия в държавния сектор са намалили приходите си от продажби с 25% през миналата година спрямо 1997 г., съобщи НСИ. Задлъжнялостта им е 7.4 трлн. лв. предимно към банките, персонала, бюджета и социалното осигуряване. Най-големи са дълговете към доставчиците - над 1/3 от общата сума. Продължава нарастването на взаимната задлъжнялост между предприятията, съобщава НСИ.
Източник: 24 часа (01.04.1999)
 
Външнотърговският стокообмен на България за миналата година възлиза на 9.3 млрд. USD, съобщи НСИ. България е изнесла стоки за 4.293 млрд. щ. долара, а е внесла - за 4.995 млрд. щ. долара. Износът ни е намалял с 13% спрямо 1997 г. Външнотърговското ни салдо е отрицателно и възлиза на 315.6 млн. щ. долара. Най-голямо е намалението на износа ни за Русия и Турция - с повече от 262 млн. щ. долара. Нараства делът на германските, гръцките и френските продукти на българския пазар.
Източник: Стандарт (01.04.1999)
 
182 758 лв или 100 щ. долара е била средната работна заплата за месец февруари за страната, съобщи НСИ.
Източник: Сега (05.04.1999)
 
И за март НСИ отчете намаление на цените с 1%. От началото на годината инфлацията е минус 0,1%. Според НСИ през март храната е поевтиняла с 2,3%, а нехранителните стоки - с 0,6%. Незначително са поскъпнали услугите и храненето в обществените заведения.
Източник: Пари (13.04.1999)
 
Между 50 и 80 на сто от българските предприятия не работят. Задлъжнялостта между фирмите и към банките достига 16 млрд. гемански марки, което се равнява на 60% от БВП, заяви вчера в Хасково лидерът на Обединения блок на труда проф. Кръстьо Петков.
Източник: Пари (16.04.1999)
 
Равнището на безработицата през март е 13.17%, по-ниско спрямо февруари с 0.04 пункта. Спрямо съответния месец на предходната година то е по-ниско с 0.5 пункта, коментираха от НСЗ. През март общият брой на лицата без работа е бил 503 656 души, или с 0.3% по-малко безработни в сравнение с февруари.
Източник: Пари (23.04.1999)
 
Износът на промишлена продукция от България се е свил с 12 на сто през март спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. За първото тримесечие приходите от износ са 925,7 млрд. лв., което е намаление с 26%. Продажбите на промишлена продукция зад граница и в страната за тримесечието са на обща стойност 3,259 трлн. лв. Това е с 16% по-малко от предишната година.
Източник: Стандарт (29.04.1999)
 
Икономическият ръст за 1998 г. е 3.5% при прогнозирани 4.5% по предварителни данни на националната статистика. Заложениият в бюджета за м. г. ръст беше 4%. Финансовият министър Муравей Радев отчете в началото на тази година, че въпреки световната икономическа криза ръстът на БВП за 1998 г. у нас е 4.5%. По данни на НСИ стойността на БВП по текущи цени за 1998 г. е 21.577 трлн. лв. Делът на частния сектор в БВП е нараснал с 6.3% спрямо 1997 г. и вече е 56.7% според НСИ.
Източник: Пари (03.05.1999)
 
Средната работна заплата в страната през март е нараснала с малко над 5% спрямо предходните два месеца на годината, съобщиха от НСИ. Тя е била 193 111 лева, като увеличението спрямо януари е с 9743 лева, а спрямо февруари - с 10 353 лева. В държавните предприятия през март средните трудови възнаграждения са достигнали 216 678 лева. Два пъти по-малко е увеличението на работните заплати в частния сектор - там средното възнаграждение е 159 216 лева. Общо за първото тримесечие средната работна заплата в страната е била 188 299 лева, твърдят статистиците.
Източник: Пари (05.05.1999)
 
Дефлация от 0.3% за април в сравнение с март тази година отчете Националният статистически институт /НСИ/. С 1.3% са намалели цените на хранителните стоки, а нехранителните стоки и услугите са поскъпнали съответно с 0.5% и 0.6%. Индексът на потребителските цени за април т. г. е 96.9 при база април 1998 г.
Източник: Демокрация (11.05.1999)
 
15,9% е безработицата в страната през месец март по данни на НСИ. Броят на безработните през месеца е 538 300 човека.Най-голям в е процента на безработицата в Шуменско - 27,8%.
Източник: 24 часа (17.05.1999)
 
Финансови резултати за първото тримесечие от 2762 предприятия в реалния сектор, без селскостопанските, е изследвал НСИ. Дружествата са с над 50% държавна или общинска собственост. От данните им става ясно, че са приключили със счетоводна загуба от 180 млрд. лв., а балансовата им загуба е 250 млрд. лв. Отчетената печалба общо е 30 млрд. лв. от основна производствена дейност и 2 млрд. лв. от извънредни операции. Спрямо първото тримесечие на миналата година разходите на 100 лв. приходи от продажби са увеличени с 6.89 лв. Това се дължи на увеличени разходи за заплати и осигуровки, въпреки че разходите за материали са намалели с 8.57 лв. на 100 лв. приходи от продажби, отчете НСИ. С най-голяма печалба от производство са отраслите Производство и разпределение на еленергия, газ и вода - 72 млрд. лв., фирми от съобщенията -59 млрд. лв., предприятия от търговията - 25 млрд. лв.
Източник: Демокрация (27.05.1999)
 
12.257 млрд. USD е БВП за 1998 г. след преизчислението на базата на средногодишния банков валутен курс. По предварителни данни на НСИ той беше 21.577 трлн. лв.
Източник: Пари (27.05.1999)
 
99.3 е общият индекс на потребителските цени за май, съобщиха от Националния статистически институт. Спрямо март т. г. се отчита 0.7% дефлация. Намалели са цените на хранителните стоки с 1.8%, нараснали са цените на нехранителните стоки с 0.1%, на услугите с 0.2% и общественото хранене с 0.3%
Източник: Сега (11.06.1999)
 
612.800 фирми, фондации, сдружения, кооперации, политически формации и други юридически лица в България до момента са регистрирани в новия единен регистър на статистиката БУЛСТАТ, по данни на НСИ.
Източник: 24 часа (29.07.1999)
 
Със 7,9% е намалял стокооборотът между България и Германия през първите 4 месеца на тази година. Износът на българска продукция за Германия възлиза на 122,9 млн. долара, а внесените стоки от там са в размер на 203,3 млн. долара.
Източник: 24 часа (10.08.1999)
 
Инфлацията през юли е 3.2%, а от началото на годината - 1.2%, съобщиха от Националния статистически институт. През юли хранителните стоки са поскъпнали с 2.6%, нехранителните - с 2.4%, услугите - с 5.6%.
Източник: Стандарт (11.08.1999)
 
С 13% намаляват приходите на промишлените предприятия от продажби на продукция през първото полугодие на т. г., отчете НСИ. Намалението на продажбите им за износ е с 24%. Само за юни намалението на продажбите е с 8.2% спрямо същия месец м. г. С 62% между януари и юни са намалели продажбите на транспортни средства, с 40% - в черната металургия, с 29% - в производството на текстил и трикотаж. В химическата промишленост спадът е с 24.5%. Намалението на продажбите за износ за първото шестмесечие спрямо същия период на миналата година е с 24%, а само за юни - с 22%.
Източник: Пари (11.08.1999)
 
Производствените цени са паднали с 2.85% през юни спрямо предишния месец, съобщи Националният статистически институт. През май те отбелязаха нарастване с 2.5%. През същия период на миналата година цените на производител бяха минус 2.84%, през май 1998 г. минус 0.21%, през април минус 2.37% и минус 1.58% през март 1998 г. НСИ официално отказа коментар. Данните на статистиката се базират на проучване, обхващащо 97% от държавните и частните предприятия в страната. Както съобщи преди ден националната статистика, месечната инфлация за юли е 3.2%, а годишната 1.2%. От март 1999 г. НСИ отчита дефлация.
Източник: Пари (12.08.1999)
 
Външнотърговското салдо FOB /Износ FOB - Внос FOB/ за първите шест месеца на 1999 г. е отрицателно и възлиза на -938 млрд. стари лева, или -529 млн. USD, сочи справка на Националния статистически институт. 7.3 трилиона стари лева, или 4.1 млрд. USD, е външнотърговският стокообмен на България за първото полугодие на 1999 г. Страната ни е изнесла стоки за 3008 млрд. стари лева, или 1705 млн. USD. Спрямо същия период износът е намален с 21%. Вносът /по цени CIF/ е 2422 млн. USD и запазва равнището си от първото полугодие на 1998 г.
Източник: 24 часа (26.08.1999)
 
Загубата за полугодието на нефинансовите предприятия от обществения сектор на икономиката /без селскостопанските/ възлиза на 314 млрд. стари лева, като 71% от нея са натрупани през първото тримесечие на годината. Информацията за основните финансови резултати е получена в Националния статистически институт от 2584 предприятия. В сравнение с края на предходното тримесечие техният брой е намалял със 178 поради променена форма на собственост, ликвидация или сливане. 3354 млрд. стари лева са реализираните нетни приходи от продажби за второто тримесечие на 1999 г. на изследваните предприятия. Това е със 7.5% повече в сравнение с първото тримесечие на същата година. 39 млрд. лева е печалбата им от пряка производствена дейност, а от финансови операции изследваните предприятия имат загуба, възлизаща на 160 млрд. лева. След приспадането на дължимите данъци крайният финансов резултат за тримесечието е отрицателен - загуба в размер на 90 млрд. лева.
Източник: Демокрация (31.08.1999)
 
След юлската инфлация от 3.2% НСИ обяви инфлация за август от 1%. От началото на годината до сега животът е поскъпнал с 2.2% по данни на статистиците. Най-голям е ценовият скок при зеленчуците. Общо хранителните продукти са поскъпнали с 0.8%, а останалите стоки с 1.2%. За 6-те месеца на т.г. с 16% са спаднали приходите от продажби в сравнение със същия период на миналата година. С 60% са намалели продажбите на транспортни средства. Износът също бележи низходяща тенденция- за полугодието износът е спаднал с 23% в сравнение със същия период на м.г.
Източник: Пари (13.09.1999)
 
Средната брутна заплата през юли е 199.83 лв., като за обществения сектор е 221.55 лв., а за частния - 170.67 лв. Най-висока през юли е била заплатата в производството и преработка на кокс, нефт и ядрено гориво - 433.64 лв.,в разпределението на еленергия, газ и вода - 385.81 лв., финансовото и застрахователното дело - 366.48 лв. В здравеопазването средната заплата е 149.95 лв. През юли са намалели заетите по трудови договори с 10 000 души в сравнение с юни.
Източник: Пари (14.09.1999)
 
Между 650 млн. и 1 млрд. щ. долара ще бъде отрицателното ни външнотърговско салдо през 1999 година, заяви зам. министърът на търговията Георги Табаков. Паралелно с това има общо намаление на обема вноса.
Източник: 24 часа (23.09.1999)
 
За периода от началото на годината брутният вътрешен продукт на страната достигна 9690.9 млрд. лева текущ обем, което е с 0.5% повече спрямо първото полугодие на 1998 г. През второто тримесечие на 1999 г. произведеният БВП по текущи данни възлиза на 5014.0 млрд. стари лева, обяви Националният статистически институт. Преизчислен по средногодишни цени на 1998 г., при дефлатор 101.8% този обем е 4923.6 млрд. лева. Нарастването на БВП през второто тримесечие е 1.6% в сравнение със съответното тримесечие на предходната година, а увеличението спрямо второто тримесечие на 1997 г. е 5.1%.
Източник: Пари (30.09.1999)
 
Промишленото производство през август в сравнение с предходния месец се активизира с 12 процентни пункта подобрение на баланса, сочат данни от бизнесанкети, представени от Националния статистически институт. Независимо от този положителен момент очакванията на стопанските производители за производствената активност през следващите 3 месеца са по-резервирани - 4 процентни пункта намаление на баланса.
Източник: Пари (30.09.1999)
 
Рязко е спаднал обема на стокооборотът между България и Русия, заяви търговския представител на Руската федерация у нас Александър Семерньов. През 1998 г. стокобменът е бил само 1,23 млрд. щ. долара, което е 30% по-малко в сравнение с предходната 1997 г.
Източник: Стандарт (06.10.1999)
 
1.5% е инфлацията за септември, отчете Националният статистически институт. От началото на годината инфлацията е 3.7%. През юли за първи път от НСИ отчетоха инфлация от 3.2%, през август тя беше 1%.
Източник: Стандарт (14.10.1999)
 
Средната брутна работна заплата през август е била 200,09 лева, съобщиха от Националния статистически институт. В обществения сектор хората са получавали по 223,85 лева средно, а в частния сектор - 168,4 лева. В бюджетните организации заплатите са били 172,52 лева, а в търговските дружества, предприятията и организациите с приходи от стопанска дейност те са били 211,14 лева. Най-високи остават заплатите на хората, заети в преработката на кокс, нефт и ядрено гориво - 460,75 лева. Работещите в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода получават по 387,93 лева. Заетите в кредитното дело, финансите и застраховането са били със заплати от 361,38 лева средно, съобщават от НСИ. Сравнително по-ниски от средната за страната са заплатите в отраслите " Комунални и битови услуги "- 111,83 лева, в "Кожарска кожухарска и обувна индустрия" - 133,01 лева и в шивашките фабрики - 135,29 лева. Средната работна заплата на наетите по трудов договор през август се е увеличила с 0,13 на сто в сравнение с юли. В бюджетните организации увеличението е 3,49 процента, а в търговските дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност има намаление с близо 1,0 процент.
Източник: БТА (14.10.1999)
 
Приходите от продажби през периода януари- август, в сравнение със същия период на 1998 година намаляват с близо 13 процента, по данни на Националния статистически институт /НСИ/. В преработващата промишленост намалението е с 14,5 процента, а в добивната промишленост спадът е с 14 на сто. При производството и разпределението на електроенергия, газ и вода спадът за периода е 8,2 на сто. По-значително намаление на приходите от продажби има в производство на транспортни средства - с 57 процента, в металургията - 29 на сто, в производството на текстил, текстилни изделия и трикотаж - с 31,6 на сто, в кожарската, кожухарската и обувна промишленост с близо 26 процента. Производство на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна е намаляло за първите осем месеца на годината с - 21 на сто, на каучукови и пластмасови изделия - с 19 процента, на целулоза, хартия, хартиени, полиграфически и издателски изделия - с 18 на сто. При продажбите на рафинирани нефтопродукти приходите за периода имат ръст с 3,2 на сто, отбелязва статистиката. За август намалението на продажбите в сравнение със същия месец на миналата година е с 4 на сто. Най-голямо е намалението за месеца в добивната промишленост - с 22 на сто, преработващата промишленост има спад с 2 процента, а производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 13,8 на сто. Увеличение на продажбите спрямо същия месец на миналата година има при рафинираните нефтопродукти - 28,6 на сто, в дървообработването - 9,5 на сто. За изделията от неметални минерални суровини увеличението е с 4,5 процента. Намалението на продажбите за износ спрямо 1998 г. е с 21,4 процента за периода и с 5,2 на сто за август, докато продажбите на вътрешния пазар намаляват с 9,3 процента за периода и с 4,7 процента за месеца.
Източник: БТА (15.10.1999)
 
Приходите от продажбите в икономиката на Плевенска област от началото на тази година са 377.451 млн. нови лева, съобщиха от Териториалното статистическо бюро. Това е с 6 млн. лв. повече от същия миналогодишен период. Нарастването се дължи главно на оживлението в търговията и строителството. Преработващата промишленост в областта обаче е намалила продажбите си със 7 млн. лв. 6% от анкетираните ръководители на стопански предприятия в Плевенска област преценяват бизнесситуацията като добра. 77% от бизнесмените не очакват съществени промени в икономическата сфера в близко време, сочат данните от анкета с 96 управители на фирми от областта.
Източник: Стандарт (18.10.1999)
 
На 28 октомври Министерският съвет ще освободи старото и ще назначи ново ръководство на Националния статистически институт, което ще е със 7-годишен мандат, съобщи сегашният председател на НСИ Александър Хаджийски. До 8 ноември окончателно ще бъде ясен законът за преброяването, което ще се извърши в края на 2001 г. Статистическите данни за стопанската конюнктура през септември показват с 2 пункта подобрение на бизнесклимата в промишлеността и за последните два месеца подобрението е вече 5 пункта. Още 6 пункта трябват обаче, за да се стигне средносрочното равнище, смятат в НСИ.
Източник: Демокрация (28.10.1999)
 
Националният статистически институт става Държавна агенция, решиха на своето заседание министрите. Това налага освобождаването на единия зам.-председател на досегашния институт Иларион Иларионов. Директор на агенцията остава досегашният директор на Националния статистически институт Александър Хаджийски, негов заместник е Екатерина Арнаудова.
Източник: 24 часа (29.10.1999)
 
Инфлацията за октомври 1999 г. е 1% спрямо 2.5% зa септември, отчетоха от НСИ. Инфлацията от началото на годината до края на октомври е 4.8%. Най-много са поскъпнали услугите през октомври - с 1.8 %, следва общественото хранене - с 1.6 %, и хранителните продукти - с 1.3 %. Нехранителните стоки са запазили нивото си от септември.
Източник: Сега (11.11.1999)
 
10.91 лв. е средната брутна заплата за септември, съобщиха от НСИ. В частния сектор тя е 176.03 лв., а в обществения - 238.32 лв. В бюджетните организации брутната заплата през септември била 183.66 лв. В сравнение с август т.г. увеличението на средната заплата е с 5.41%, или с 10.82 лв., отчете статистиката. Това се дължи на изплатените премии за тримесечието, които са 4.97% от средствата за заплата. 203.59 лв. е средната работна заплата за третото тримесечие на т.г. В частния сектор тя е 171.73 лв., в обществения - 227.80 лв. С 3.41% е нарастването на заплатата за тримесечието.
Източник: Пари (11.11.1999)
 
6.5 млрд. USD /11.7 млрд. нови лв./ е външнотърговският ни стокообмен по предварителни данни на статистиката. България е изнесла стоки за 2.737 млрд. USD /4.942 млрд. лв./. Внесени у нас са стоки за 3.746 млрд. USD /6.761 млн. нови лв./. Износът е намалял с 13% в сравнение с деветмесечието на 1998 г., вносът е увеличен с 4%. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на -719 млн.USD/ - 1.3 млрд. нови лв./. Намален е износът на изделия от черната металургия, химически продукти, транспортни средства. По-малко са изнесените стоки за първите ни 5 търговски партньори - Германия, Италия, Турция, Русия и Гърция. С около 27% е увеличен износът за САЩ в сравнение с деветте месеца на м. г. Основна част от търговския дефицит се формира от отрицателния баланс на Русия, Германия, Франция и Австрия, казаха от НСИ.
Източник: 24 часа (02.12.1999)
 
14 милиона лева е печалбата от пряка производствена дейност на нефинансовите предприятия от обществения сектор през третото тримесечие на 1999 г. Tова показва справката на Националния статистически институт /НСИ/. Увеличението на печалбата е двойно спрямо първите две тримесечия на годината поотделно. Крайният финансов резултат през периода юли-септември е положителен - печалба от 69 милиона лева, но общо за деветмесечието резултатът е загуба от 44 милиона лева, натрупана през първото тримесечие на годината. Счетоводната печалба на предприятията през третото тримесечие е 117 милиона лева в сравнение с 65 милиона лева през второто и 59 милиона лева през първото тримесечие. С най-голяма оперираща печалба са предприятията от отрасъл "Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво" - 48 милиона лева, но същият отрасъл отчита загуба от 107 милиона лева по показател нетна печалба за тримесечието. Най-голям положителен финансов резултат за периода юли-септември има отрасълът "Металолеене, металообработване, производство на машини и оборудване" - 118 милиона лева. С печалба от 67 милиона лева са бизнес услугите, а с 33 милиона лева "Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода". Печеливши през пeриода са 45 на сто от всички нефинансови предприятия в обществения сектор с обща сума на печалбата 416 милиона лева, 45 на сто са губещите предприятия с общ размер на загубата 349 милиона лева, а 10 на сто от предприятията не са представили в НСИ информация за финансовите си резултати. Общата задлъжнялост /краткосрочни и дългосрочни задължения/ към 30 септември е спаднала спрямо юни с около 6 на сто, а краткосрочните задължения са намалели с 5 на сто. С 14 на сто са се увеличили задълженията към персонала, които са 217 милиона лева, а с близо една четвърт са намалели задълженията към бюджета.
Източник: БТА (02.12.1999)
 
Инфлация 0.6% за ноември обяви националната статистика. От началото на годината инфлацията е 5.5% спрямо ноември м. г. - 4.7%. С 1.1% са поскъпнали хранителните стоки, с 0.4% - нехранителните. Заради внос са поскъпнали тютюневите изделия и високоградусовият алкохол - съответно с 0.6 и 0.3%. Поевтинели са цитрусовите плодове. В потребителска кошница 2000, наблюдавана от НСИ, вместо досегашните 902 ще влязат 501 стоки и услуги. Цените на отделни стоки от една група вече са стабилни, обясниха от НСИ, и затова наблюдението ще се ограничи с наблюдение на поне една стока от група.
Източник: БТА (13.12.1999)
 
Средната брутна работна заплата през октомври е 201,95 лева, с 4 стотинки повече от септември, съобщи Националният статистически институт. В обществения сектор тя е 223,14 лева, а в частния - 175,6 лева, в бюджетните организации - 173,06 лева. Най-висока и през октомври е заплатата в отрасъл "Преработка на кокс, нефт и ядрено гориво" - 506,72 лева. В производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - 368,52 лева. Работещите в комуналните и битовите услуги получават средно 111,54 лева, в шивашкото производство - 124,20 лева, в кожарската и обувната промишленост - 128,79 лева, в хотелиерството и общественото хранене - 139,86 лева, в здравеопазването - 155,34 лева. Броят на наетите по трудово правоотношение през октомври намалява с близо 16 хиляди души. В обществения сектор персоналът намалява с 20 хил. души, докато в частния сектор броя на наетите се увеличава с близо 4 хил. души.
Източник: БТА (13.12.1999)
 
От съществуващите над 200 хиляди предприятия в България 98,9 на сто са малки или средни. На всеки 100 предприятия само едно е голямо, показват данни от изследване на Националния статистически институт. Над 80 на сто от малките и средните предприятия работят в сферата на услугите, 16 на сто от тях се занимават с промишлено производство. Само 1 на сто от малките и средни предприятия не са частна собственост. Най-многобройни са микропредприятията, чийто персонал не надхвърля 10 души - 190 008 от общо 203 290. Относителният дял на малките (с 11 до 50 заети) и средните (с 51 до 100 заети) предприятия е съответно 5 на сто и 1 на сто. Най-много малки и средни предприятия има в София град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. Това са и градовете с най-голяма концентрация на големи компании. Най-малко дребни фирми има в Кърджали, Враца, Видин, Перник, Търговище, Разград, Силистра и Монтана. По-гъсто населените региони и тези с добре развита индустриална база благоприятстват създаването и развитието на малките и средните предприятия, коментират статистиците. Според тях аналогична е картината в Европейската общност.
Източник: БТА (29.12.1999)
 
Недостатъчното търсене на вътрешния пазар е най-сериозният проблем за промишлените предприятия през ноември, показват данни от ноемврийските анкети на НСИ със стопански ръководители. Втори по значимост неблагоприятен фактор е неплатежоспособността на клиентите, която ограничава дейността на 45 на сто от предприятията. В сравнение с октомври и в обществения, и в частния сектор слабо нарастват поръчките от чужбина, а оттук и производствената активност. Намалява отрицателното влияние на конкурентния внос, финансовите проблеми на фирмите, несигурната икономическа среда. Очакванията на строителните фирми за близките няколко месеца са по-песимистични в сравнение с октомврийските прогнози. Освен неблагоприятните климатични условия пречки пред строителните предприемачи са отново финансовите проблеми, конкуренцията и отказаните поръчки.
Източник: БТА (30.12.1999)
 
Ръстът на брутния вътрешен продукт /БВП/ през третото тримесечие на 1999 г. е увеличен с 4.5 % спрямо същия период на 1998 г., съобщиха от националната статистика. За деветте месеца на м.г. увеличението спрямо периода от 1998 г. е 2%. През третото тримесечие на м.г. БВП възлиза на 6430 млрд. лв. по текущи цени. На човек се падат по 417 USD, или 778 лв. За деветте месеца на 1999 г. БВП е 16 120 млрд. лв. по текущи цени. На човек се падат по 1072 USD, или 1952 лв.
Източник: Пари (06.01.2000)
 
Равнището на безработицата като процент от икономическо активното население през ноември 1999 г. е 15.6%. Това отчете Националната служба по заетостта /НСЗ/, като регистрира увеличение на показателя с 0.9 пункта спрямо октомври и с 3.8 пункта по отношение на съответния месец от предходната година. През ноември миналата година в резултат от приключването на повечето сезонни дейности, закриването на неефективните производства и задълбочаването на структурната реформа значително е нараснало предлагането на работна сила на пазара на труда. Общият брой на безработните през месеца е бил 597 388 души, или с 6.2 на сто /34 863 души/ повече в сравнение с регистрираните през октомври. Спрямо ноември 1998 г. общият брой на безработните се е увеличил с 32.2%. Входящият поток от безработни лица - новорегистрирани и с възобновена регистрация, обхваща 80 957 души, което е най-високата стойност от март 1997 г.
Източник: Монитор (06.01.2000)
 
138 хиляди са безрабтните младежи в страната на възраст между 15 и 24 години, сочи изследване на Националния статистически институт за ноември миналата година. Това е 36,7 на сто от икономически активните хора от тази възрастова група. Общият брой на безработните в страната е 576,9 хиляди. От тях 312,9 хиляди са жени, а 264 хиляди са мъже. В процентно съотношение според изследването на НСИ 17 на сто от икономически активните българи са безработни.
Източник: БТА (10.01.2000)
 
Инфлацията през м. декември 1999 г. е 0,7 на сто, а от началото на годината - 6,2 на сто. През м. декември потребителските цени са се увеличили както следва: хранителни продукти - с 0,9 на сто; нехранителни стоки - с 0,3 на сто; услуги - с 0,6 на сто; обществено хранене - с 0,9 на сто.
Източник: БТА (11.01.2000)
 
Средната брутна заплата за ноември м.г. е 205.32 лв., съобщиха от Националния статистически институт. За обществения сектор тя е 227.76 лв., за частния - 177.68 лв. В бюджетните организации брутната заплата е била средно 176.05 лв., а в предприятията с приходи от стопанска дейност заплатата била 217.41 лв.
Източник: Пари (11.01.2000)
 
За периода януари - ноември 1999 г. националната статистика отчете спад с 10.8% на приходите от продажби в сравнение със същия период на 1998 г. Спадът в преработващата промишленост е с 12%, в добивната - с 11%. С 50% са намалели приходите от продажби на транспортни средства. За ноември 1999 г. намалението на продажбите е с 2.7% в сравнение с ноември 1998 г. Намалението на продажбите за износ е с 15.2% за целия период, а през ноември се отчита увеличение на продажбите навън с 1.2%. Продажбите на вътрешния пазар са намалели с 9.5% за 11-те месеца и с 5.6% само през ноември. За ноември продажбите на дребно са за 696 млн. лв., 39% от тях са храни, напитки и тютюневи изделия. Това е с 3.4% по-малко от ноември 1998 г. Нетните приходи от продажби за 11-те месеца на 1999 г. са 14 194 млн. лв.
Източник: Пари (12.01.2000)
 
Икономиката на България е постигнала ръст от 2,5% през 1999 г. Това обяви финансовият министър Муравей Радев, след като на Националния съвет за валутна политика разгледа предварителните данни за изпълнението на бюджета и макроикономическите данни за миналата година. Бюджетният дефицит за 1999 г. е 1%, обяви министър Радев. Животът е поскъпнал с 6,2% по данни на националната статистика.
Източник: Стандарт (13.01.2000)
 
През ноември 1999 г. са били реализирани приходи от продажби на дребно в търговската мрежа в размер на 696 млн.лева, отчете Националният статистически институт /НСИ/. Близо 39% от тях са от храни, напитки и тютюневи изделия. Спрямо октомври 1999г. увеличението е с 4,2 на сто, като с 4,3 на сто - в нехранителния сектор и с 4,1 на сто - в хранителния, показват данни на НСИ. В сравнение със същия месец на предходната година обаче се наблюдава намаление с 3.4%, по-значително в хранителния сектор - 5.9%. За периода януари-ноември 1999 г. стойността на продажбите на краен потребител надхвърли 5849 млн.лв., но спрямо същия период на предходната година техният реален обем е намалял с 6,5%, съответно със 7,2% за хранителния сектор и с 6,1% за нехранителния.
Източник: БТА (13.01.2000)
 
Фактическият размер на БВП на България за миналата година е може би с една пета по-висок. Това показва и статистиката, която отчита 23-24% дял на сивата икономика. Това са неотчетени обороти и нерегламентирани продажби. Това се доказва най-ясно от анализа на паричните потоци на БНБ.
Източник: Пари (14.01.2000)
 
Средногодишната работна заплата за 1999 г. е 202,6 лв., което е реално увеличение с 6,2% спрямо предходната година. Най-голямо реално нарастване на възнагражденията е имало в бюджетната сфера - 14,1%. Там средната заплата за годината е достигнала 181 лв. Заплатата в извънбюджетната сфера е достигнала 210,8 лв., което е нарастване с 4,2%. Реалният ръст на пенсиите е 5,9% и средно за годината те са достигнали 65,6 лв.
Източник: Стандарт (14.01.2000)
 
Инфлацията в България ще е около 6,1% през 2000 г. и с 0,5% по-висока през 2001 г., сочи прогнозата на Еврокомисията. Тя бе публикувана в доклад за икономическото състояние на страните от Централна и Източна Европа, които кандидатстват за пълноправно членство. Докладът бе изнесен от радио “Дойче Веле”.
Източник: Монитор (26.01.2000)
 
Около 40 млн. лв. са били неизплатените заплати в обществения сектор в края на месец септември 1999 г. Това са последните обработени данни от НСИ. Най-голям размер неизплатени заплати са в сектор строителство - около 7 млн. лв.
Източник: Пари (27.01.2000)
 
Равнището на безработицата като процент от икономически активното население през декември е било 15.97%, съобщават от НСЗ. Регистрирано е увеличение на показателя с 0.34 пункта спрямо ноември и с 3.8 пункта спрямо декември 1998 година. Безработицата е продължила да расте, поради освобождаването на работна сила, свързано със закриването на редица неефективни производства и дейности. Общият брой на безработните през последния месец от миналата година е бил 610 551 души или с 2.2% /13 163 души/ повече в сравнение с ноември. Спрямо същия месец на 1998 г. общият брой на лицата без работа се е увеличил с 31.2%.
Източник: 24 часа (31.01.2000)
 
Инфлацията за януари е 2.4%, отчете Националният статистически институт. Нараснали са цените на хранителните стоки с 3.2% в сравнение с декември м. г. Услугите са поскъпнали с 3.7%, общественото хранене - с 1.8%, а нехранителните стоки са поскъпнали с 0.3%. През януари сиренето е поскъпнало с 3.5%, чесънът - с 20%, цитрусовите плодове - с 6.4%, морковите - със 78.5%. С 9.9% е поскъпнала електроенергията, с 3.7% лекарските услуги, с 1.1% автомобилният бензин. Поевтинели са каймата, обувките, някои елeктродомакински уреди.
Източник: 24 часа (14.02.2000)
 
Средната брутна заплата за декември е 211.47 лв. по данни на Националния статистически институт. За обществения сектор съответно тя е 236.30 лв., а за частния - 181.14 лв. В бюджетните организации брутната заплата е 180.20 лв. Традиционно най-висока е средната брутна заплата в браншовете Производство и преработка на нефт, ядрено гориво и кокс /512.12 лв./, производство и разпределение на еленергия, газ и вода /456.52 лв./, финанси, кредит и застраховки /409.80 лв./, производство на черни и цветни метали /396.11 лв./.
Източник: Пари (14.02.2000)
 
Като процент от икономически активното население равнището на безработицата през януари е 17.2 на сто, съобщиха от НСЗ. Увеличението е резултат от освобождаването на работната сила поради закриването на редица неефективни производства и дейности, съкращенията в бюджетната сфера и ограничените възможности за сезонна заетост през зимата. През първия месец от годината безработните са били 657 095 души, или с 46 544 души повече в сравнение с декември.
Източник: Пари (02.03.2000)
 
Инфлацията от началото на годината до края на февруари е 3.7%, обявиха от НСИ. Средногодишната инфлация за миналата година е 1.8%, уточниха оттам. По окончателни данни верижният потребителски индекс, който измерва промяната на цените спрямо предходния месец, за януари спрямо декември миналата година е 103.1 /това на практика означава 3.1% инфлация за януари/. За февруари инфлацията е 0.5%. С 1.7% са поскъпнали хранителните, с 0.5% - нехранителните стоки през февруари. Услугите са поевтинели с 1.5%.
Източник: Пари (13.03.2000)
 
Средната брутна работна заплата за страната за месец януари е 204 лева. В обществения сектор тя е била 221 лева, а в частния сектор - 186 лева. В бюджетните организации средната заплата е 175 лева, а в търговските дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност - 216 лева. Нефтопреработвателите са вземали най-високи заплати през януари - средно по 505 лева, следват ги работещите в отрасъл "Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода"- 398 лева, и "Финанси, кредит и застраховки"- 376 лева. Сравнително по-ниски от средната за страната се запазват заплатите на работещите в услугите - 119 лева и в шивашката промишленост - 126 лева. Намалението на средната работна заплата в сравнение с декември е с 3.53% или със 7 лева. Това се дължи преди всичко на изплатените през последния месец на миналата година тримесечни премии, които са 3.72% от начислените средства за работна заплата. Наетите лица по трудово правоотношение в обществения и частния сектор са намалели с 40 958 през януари в сравнение с декември. 9000 души от общо 17-те хиляди, освободени от бюджетните организации, са останали без работа поради закриване на предприятията, съкращаване на щата или намаляване на обема на работата. В най-голяма степен намалява броят на наетите лица в отрасъл "Преработваща индустрия" - с 12 600 души.
Източник: БТА (20.03.2000)
 
Първите десет от печелещите предприятия на обществения сектор носят 65 на сто от общата печалба, а първите десет от губещите - 54 на сто от общата загуба. Това показват данни на Националния статистически институт за финансовите резултати от дейността на 2264 нефинансови предприятия от обществения сектор през четвъртото тримесечие на 1999 г. Петдесет и две на сто са губещите предприятия, 38 на сто печелещите, а 10 на сто са с нулев финансов резултат. Общият размер на печалбата на печелещите е 290 млн. лева , а загубата на губещите - 276 млн. лева. Така крайният финансов резултат през последното тримесечие е положителен - 14 млн. лева. Печалбата на фирмите от пряка производствена дейност се е увеличила през периода с 10 на сто, но загубата от лихви по кредити и от курсови разлики е нараснала 13 пъти. Най-голяма е печалбата в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - 53 млн. лева и в бизнесуслугите - 43 млн. лева. Общата задлъжнялост на предприятията към 31 декември възлиза на 5,762 млрд. лева, намалението спрямо 30 септември е с 8 на сто най-вече заради спада на краткосрочните задължения. Увеличение има само при задълженията към социалното осигуряване - с 14,4 на сто. Най-много просрочени задължения към социалното осигуряване имат фирмите от транспорта и туристическите агенции, металургичните и машиностроителните предприятия.
Източник: БТА (30.03.2000)
 
С 4,5 на сто се увеличават приходите на промишлените предприятия от продажби на продукция през първите два месеца на 2000 г., съобщи Националният статистически институт. Ръстът в добивната промишленост е със 7 на сто, в преработващата - с 4,9 на сто, в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 2,6 на сто. Увеличение на приходите от продажби с 43,8 на сто НСИ регистрира в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво. В металургията ръстът е с 33,4 на сто, в добива и обогатяването на метални руди - със 17,5 на сто, в производството на електротехнически машини - с 15,5 на сто. Намаление има в производството на каучукови и пластмасови изделия - със 17,2 на сто, в текстилната и трикотажната промишленост - с 15,9 на сто, в добива на минерални суровини - с 13,8 на сто, в дървообработването - с 11,2 на сто. Само през февруари ръстът на продажбите спрямо същия месец на 1999 г. е с 2,8 на сто, в добивната промишленост той е с 10,2 на сто, в преработващата - с 4,8 на сто. В производството и разпределението на електроенергия, газ и вода НСИ отчита спад от 5,5 на сто. Увеличението на продажбите за износ през първите два месеца на годината е с 20,8 на сто, а само през февруари - с 12,4 на сто. Ръст на приходите от износ със 131 на сто има в производството на кокс и рафинирани продукти, с 86 на сто - в черната металургия, със 74 на сто - в производството и разпространението на електроенергия, с 19 на сто - в цветната металургия. Продажбите на вътрешния пазар намаляват с 3,2 на сто общо през януари и февруари, а само през февруари - с 1,7 на сто.
Източник: 24 часа (13.04.2000)
 
Средната работна заплата през февруари е 208 лева, в обществения сектор тя е 222 лева, а в частния - 191 лева, съобщи Националният статистически институт. Спрямо януари увеличението на заплатите на работещите по трудов договор е с 4 лева или 1,96 на сто. В обществения сектор ръстът е с 0,45 на сто, а в частния - с 2,69 на сто. Най-високо през февруари е заплащането на работещите в производството на кокс, нефт и ядрено гориво - 472 лева, в електроенергетиката, газо- и водоснабдяването - 393 лева. Във финансите и застраховането средната работна заплата е 375 лева, в рудодобива - 369 лева. По-ниски от средните остават заплатите в комуналните и битовите услуги, където работещите средно получават по 123 лева, в шивашкото производство - 134 лева, в дървопреработването - 133 лева, в кожарството и обувната промишленост - 143 лева.
Източник: БТА (13.04.2000)
 
Инфлация от минус 0,6 на сто за март отчита Националният статистически институт. Поскъпването на живота от началото на годината е с 3,1 на сто. През март са намалели цените на хранителните стоки - с 1,6 на сто и на услугите - с 0,6 на сто. Цените на нехранителните стоки са се увеличили през месеца с 0,7 на сто, а в заведенията за обществено хранене - с 0,8 на сто. От храните най-голямо е поевтиняването на яйцата - с 10,9 на сто и на зеленчуците - с 8,4 на сто. През месеца птичето месо и сиренето са се продавали с 3,3 на сто по-евтино, свинското и кашкавалът - с 2 на сто, киселото мляко - с 1,3 на сто, захарта - с 1,7 на сто. От храните увеличение на цените има при хляба - с 2,2 на сто, макароните - с 1 на сто, лещата - с 4,1 на сто, зрелия чесън - с 9,1 на сто. През март са се увеличили цените на газообразните горива - с 15,7 на сто, на течните горива за отопление - с 2,2 на сто, на автомобилния бензин - с 3,9 на сто, на дизеловото гориво - с 1,4 на сто, на газ пропан-бутан - с 11,7 на сто. Съответно с 1,8 на сто по-скъп е станал вътрешноселищният транспорт, а автобусният междуселищен транспорт е поскъпнал с 2,9 на сто. Събирането и изхвърлянето на битови отпадъци е по-скъпо с 12,4 на сто. Цените на вестниците са се увеличили с 4,1 на сто. Топлоенергията е поевтиняла с 8 на сто, обувките - с 1,4 на сто, детското и бебешкото облекло - с 1,1 на сто. Лекарските услуги са поскъпнали с 1,2 на сто, стоматологичните - с 0,8 на сто, лекарствата - с 2 на сто.
Източник: Пари (13.04.2000)
 
С 9 624 души намалява броят на наетите по трудово правоотношение през февруари, съобщи Националният статистически институт. На 29 февруари броят на наетите е 1 791 298 души. Приетите на работа през месеца са 43362-ма, а напусналите - 55817. Съкратените представляват 18 на сто от всички, напуснали работа, в обществения сектор те са 26 на сто, а в частния - 12 на сто. В бюджетните организации назначените с трудов договор са 8526, а напусналите - 12253, от които съкратени са 18 на сто.
Източник: БТА (13.04.2000)
 
716 997 души са безработните у нас по данни на Националната служба по заетоста /НСЗ/ от март тази 2000, съобщи пред журналисти Тотю Младенов, конфедерален секретар на КТ"Подкрепа". Това е 18,75 процента, каза Младенов и посочи, че безработните през март тази година са се увеличили с 23 426 души в сравнение с предходния месец. Сред общините, които са с около и над 50 процентна безработица, са: Антоново - 53 процента, Карнарджа, Разград - 55 процента, Каолиново - 49 процента, Пелово, Плевен - 48 процента, Якимово, Монтана - 43 процента, Белоградчик - 41 процента, Борован - 46 процента, Горино, Девин - 50 процента и др.
Източник: БТА (25.04.2000)
 
Населението на България е намаляло с 39.5 хиляди души, или с 0.5 на сто миналата година, съобщи НСИ. Към 31 декември 99 г. постоянното население на страната било 8.191 милиона души. През 1999 г. била отчетена най-високата след 1992 г. раждаемост - 72.3 хиляди бебета. От 1960 година се забелязвала устойчива тенденция на повишена смъртност, която тогава била 8.1 на хиляда, достигайки до 13.6 на хиляда миналата година. Пред следващите години се очакват проблеми с възпроизводството на работната сила, тъй като трудоспособното население застарявало. Докато през 1990 г. средната възраст на хората е била 37.5 години, през 1999 г. тя е 39.2. Хората на трудоспособна възраст са 4.753 милиона. Безработните в страната са се увеличили от март миналата до март тази година с 84.1 хиляди, съобщи НСИ. Общото им ниво сега е 622.4 хиляди души, или 18.5 процента от икономически активното население, което е било 3.356 милиона души. Безработните в селата са 24.3 на сто, а в градовете - 16.6 процента.
Източник: Марица (02.05.2000)
 
Средната брутна работна заплата за страната през март е била 222 лева, съобщи днес пресцентърът на Националния статистически институт. В обществения сектор средната заплата е била 243 лева, в частния - 200 лева. В бюджетните организации брутната заплатата е била 189 лева, а в търговските дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност - 236 лева. Средната брутна работна заплата за първо тримесечие на 2000г. е 213 лева, в обществения сектор - 230 лева, а в частния - 195 лева. Сравнена с четвърто тримесечие на 1999 г. тя се увеличава с 3.4% или със 7 лева, в обществения сектор - 0.5% или с 1 лев, а в частния - 9.3% или с близо 17 лева.
Източник: БТА (11.05.2000)
 
Дефлация от 0,9 на сто през април регистрира Националният статистически институт. От началото на годината инфлацията е 2,2 на сто. През април от 1997 г. всяка година има дефлация, главно заради поевтиняването на храните, припомни на пресконференция председателят на института Александър Хаджийски. През април 2000 г. хранителните стоки са поевтинели с 2,4 на сто, а нехранителните - с 0,2 на сто. Цените на услугите са се повишили с 1 на сто. От храните най-много са поевтинели яйцата - със 17,4 на сто, сиренето - с 14,5 на сто, кашкавалът - с 11,8 на сто, прясното мляко - с 5,1 на сто.
Източник: БТА (15.05.2000)
 
Ръст на брутния вътрешен продукт /БВП/ през 1999 г. от 2,4 на сто регистрира Националният статистически институт. На човек от населението се падат 2774 лева или 1510 долара. Данните са предварителни. Брутната добавена стойност, създадена през годината, покрива 87,3 на сто от БВП. 65 на сто от добавената стойност в икономиката е създадена в частния сектор. 55,9 на сто от добавената стойност се падат на услугите, 26,8 на сто - на промишлеността, 17,3 на сто - на селското стопанство. При създаването на добавена стойност приносът на частния сектор нараства с 20,8 на сто в преработващата индустрия и с 50,8 на сто - в услугите. Индивидуалното потребление на населението нараства през 1999 г. с 5,2 на сто. Физическият обем на вноса е с 5,1 на сто над равнището от 1998 г., а обемът на износа реално намалява с 5,2 на сто. С 47,6 на сто се увеличава вносът на инвестиционни средства.
Източник: БТА (15.05.2000)
 
Със 7 на сто са се увеличили приходите на промишлените предприятия от продажби на продукция през първото тримесечие на 2000 г. спрямо същия период на миналата, съобщи Националният статистически институт. В добивната промишленост увеличението е с 3,5 на сто, в преработващата - със 7,9 на сто, в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 5 на сто. Най-голямо е увеличението на приходите на металургичните предприятия - с 49,9 на сто, в нефтопреработката и в преработката на ядрено гориво - с 38,6 на сто. Между 10 и 20 на сто спад приходите от продажби има в производството на транспортни средства, металообработването, производството на оборудване за преработка на каучук и пластмаси. Само през март увеличението на продажбите в промишлеността е с 5,2 на сто спрямо същия месец на миналата година. Отново ръстът е най-голям в металургията - с 59 на сто, и в рафинирането на нефртопродукти - с 22,6 на сто. Намаление през март НСИ регистрира в производството на транспортни средства - с 40,9 на сто, металоолеенето и производството на машини и оборудване - с 18,5 на сто. Увеличението на продажбите за износ през тримесечието е с 30,6 на сто, а само през март - с с 26,8 на сто. Продажбите на вътрешния пазар намаляват съответно с 3,9 на сто и 5,9 на сто.
Източник: БТА (15.05.2000)
 
Темпът на нарастване на безработицата рязко намалява, съобщиха от Националната служба по заетостта. Докато през януари безработните спрямо предходния месец се бяха увеличили с 46 544 души, то през април спрямо март те са нарастнали само с 9 401 души. Националната служба по заетостта прогнозира, че през идващите летни месеци ще започне спад на безработицата в България. През април безработните в България са 726 358 души - с 9 401 повече от в сравнение с март. Като процент от икономически активното население равнището на безработицата през април е 19 процента. Увеличението е в резултат на освобождаването на работна сила, поради последиците от преструктурирането и закриването на редица неефективни производства и дейности, посочва Националта служба по заетостта. Най-ниска през април е безработицата в София-град - 5,6 на сто, а най-висока в Търговищка област - 33,5 на сто, където е намаляла с 0,4 процента в сравнение с предходния месец.
Източник: Труд (23.05.2000)
 
Югозападна България има най-висок дял в брутния вътрешен продукт /БВП/, а Северозападна - най-малък, показват данни от изследване на Националния статистически институт /НСИ/ за приноса на регионите към БВП за 1997 и 1998 г. На Югозападна България се падат 29,4 на сто от произведения БВП, а на Северозападна - 5,9 на сто през 1998 г., показва изследването, което е част от проект на статистическата институция на ЕС Евростат "Регионален БВП в избрани Централноевропейски страни". То разделя България на 6 региона - Югозападен, Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен. През 1998 г. Югозападният район е с най-високо равнище на БВП на човек от населението - 1677 долара. В Северозападния район на човек се падат 1216 долара. В Югозападна България 56,9 на сто от брутната добавена стойност е произведена в сферата на услугите, 35,8 на сто - в промишлеността. В Северозападната част на страната най-голям дял във формирането на брутната добавена стойност се пада също на услугите - 56,9 на сто. Промишлеността дава 14,6 на сто, а селското стопанство - 31,4 на сто. Във всички държави, включени в изследването, икономическата активност е най-висока в района, в който влиза административният център на страната, уточнява НСИ.
Източник: БТА (01.06.2000)
 
Броят на съкратените през април е 8311 души, което представлява 14 на сто от всички, напуснали работа, съобщиха от Националният статистически институт. Съкратени в обществения сектор са 3578 души, което представлява 15 на сто от напусналите работа, а в частния - 4733 или 13 на сто. В бюджетните организации са съкратени 1489 човека или 13 на сто от освободените. Общият брой на наетите по трудовоправоотношения в края на април е 1 788 125 души, намалението спрямо март е с 1715. В обществения сектор са наети 12 185 човека, а в частния са наети нови 10 470.
Източник: БТА (13.06.2000)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукция между януари и април са по-големи с 4,2 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщи Националният статистически институт. Само през април продажбите намаляват с 2,9 на сто спрямо същия месец на 1999 г. и с 13,6 на сто спрямо март 2000 г. Увеличението на продажбите за износ е с 28,4 на сто за четирите месеца, а само през април е с 19,5 на сто. Продажбите на вътрешния пазар намаляват съответно с 6,4 на сто и 12,8 на сто. За първите четири месеца на годината най-голямо е увеличението в металургията - с 42,8 на сто, в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - с 27,6 на сто, в производството на електротехнически машини и оборудване - с 13,8 на сто. Националната статистика отчита между яннуари и април намаление в производството на транспортни средства с 21,9 на сто, в металолеенето, металообработването и машиностроенето - с 14,2 на сто, в производството на каучук и пластмаси - с 10,9 на сто. Само през април НСИ отбелязва спад на продажбите в производството на транспортни средства с 36,4 на сто, в производството на храни и напитки - с 18,6 на сто, в металолеенето и металопреработването с 16,2 на сто, във въгледобива и нефтопреработката - с 12,9 на сто. Повече са приходите на предприятията от металургията - с 28,7 на сто, в електротехниката, в кожарската и в обувната индустрия - с по 16 на сто, в производството на шивашки изделия - с 5,5 на сто.
Източник: Пари (13.06.2000)
 
Инфлацията през май е 0,2 на сто, а от началото на годината - 2,5 на сто, съобщи Националният статистически институт. Нехранителните стоки са поскъпнали през май с 1,2 на сто, услугите - с 0,7 на сто. Храните през май са поевтинели с 0,7 на сто. Увеличението на цените на хляба през май е с 0,2 на сто. От хранителните стоки най-голямо е поскъпването на яйцата - с 3 на сто, на кафето - с 1,9 на сто, на захарта и бирата - с по 1,5 на сто. Поевтиняването на кашкавала е с 10,7 на сто, на пресните млека - с 5,6 на сто, на кравето масло - с 3,6 на сто, на зеленчуците - с 14,9 на сто. Наемите на жилища са се увеличили през месеца с 2,5 на сто, топлата вода е поскъпнала с 3 на сто, бензинът - с 8,8 на сто, дизеловото гориво - с 6 на сто, течните горива за отопление - с 5,9 на сто, твърдите горива - с 3,8 на сто. От нехранителните стоки по-значително е намалението на газа пропан - бутан за лични автомобили - с 3,8 на сто, на газообразните горива за отопление - с 4,7 на сто. Поскъпването на лекарствата е с 1,2 на сто.
Източник: Демокрация (13.06.2000)
 
Средната брутна работна заплата през април е 224 лева, увеличението спрямо март е с 2 лева или 0,9 на сто, съобщи Националният статистически институт. Средната работна заплата в обществения сектор е 244 лева, в частния - 202 лева, в бюджетните организации - 196 лева. Най-високо през април е било заплащането в производството и преработката на кокс, нефт и ядрено гориво - 530 лева, в преработката и разпределението на електроенергия, газ и вода - 443 лева и във финансовата сфера и застраховането - 497 лева. По-ниски от средните за страната остават възнагражденията в комуналните и битовите услуги - 134 лева, в шивашкото производство - 131 лева, кожарската и обувната ромишленост - 139 лева. Месечната заплата на работещите в добивната индустрия през април намалява с 18 на сто. Увеличението в бюджетната сфера е с 3,7 на сто, във финансите и застраховането - с 26,1 на сто, в издателската дейност и в търговията с недвижими имоти - с по 10,5 на сто.
Източник: БТА (13.06.2000)
 
Само с 1,45 лв. е нараснал средният доход на българина през април спрямо същия месец на миналата година, показват последните данни на Националния статистически институт за доходите на населението. През април средно всеки българин е получил 109,58 лв., а същия месец на миналата година доходът е бил 108,13 лв. Общият среден доход на едно домакинство през април тази година пък е бил 305,35 лв. Делът на работната заплата в доходите на домакинствата през последните месеци продължава да намалява и през март е едва 45,4%. На второ място в доходите на домакинствата са пенсиите с дял от 23,2%. Делът на предприемачеството в доходите на домакинствата остава почти без промяна. От него през април са осигурени едва 4,8% от доходите на семействата, или 14,78 лв. Разходите на всеки човек през април са били средно 106,62 лв., а на домакинство - 297,11 лв. Все още най-голяма част от средствата на българите отиват за храна. За изхранването на човек през април са отивали по 45,96 лв., а на домакинство - 128,06 лв., за жилища, ток, вода и горива отиват по 13% от семейните разходи. Консумираните основни храни почти не са се променили за една година. През април българинът е изял средно по 11,1 кг хляб, 2,2 кг месо, 16 яйца и 1,1 кг плодове.
Източник: Стандарт (19.06.2000)
 
Според прогнозни данни на Националната служба по заетостта /НСЗ/, получени чрез бюрата по труда, безработицата ще се увеличава в месеците до края на 2000 г. Това съобщи днес Тотю Младенов, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа". Прогнозните данни сочат, че само през юни се очакват нови 23 889 безработни от цялата страна, съобщи Младенов. За следващите месеци тези цифри са - юли - 29 222, август - 23 888, септември - 23 937, октомври - 26 995, ноември - 31 999 и за декември 32 546 човека. През юли, когато започва здравната реформа, се предвижда да бъдат съкратени в цялата страна 10 922 човека - в секторите здравеопазване и ветеринарна дейност, каза Тотю Младенов. В сферата на образованието също за юли се очаква да бъдат съкратени 3068 човека, каза още той.
Източник: БТА (21.06.2000)
 
Равнището на безработицата през май е било 18.86%, съобщиха от НСЗ. Безработните са намалели в сравнение с регистрираните през април с 5476 души и са 720 882 души. Най-ниско се запазва нивото на показателя в София-град /5.6%/, най-високо - в Търговищка област /33.7%/. Там е и най-силно изразена конкуренцията за едно вакантно работно място - 508:1. През май средно за страната 70 души са се състезавали за едно свободно работно място, докато през април те са били 72. От НСЗ отчитат по-ниско ниво на безработицата в Благоевград, Бургас, В. Търново, Габрово, Добрич, Ловеч, Пловдив. Най-търсени на пазара на труда отново са безработните без специалност. По-лесно намират професионална реализация педагози, здравни специалисти и икономисти.
Източник: Пари (22.06.2000)
 
Ръстът на брутния вътрешен продукт /БВП/ през първото тримесечие е 4.8% спрямо същия период на м. г. Това съобщи Тодор Тодоров, шеф на дирекция Национални сметки в Националния статистически институт. По текущи цени произведеният БВП е на стойност 5.188 млрд. лв., а преизчислен по миналогодишните - 5.001 млрд. лв. Това означава, че на човек от населението се падат по 632 лв., или 319 щ. долара. Брутната добавена стойност се е увеличила с 4.9% и вече е 85.1% от БВП. 58% от нея е произведена в сферата на услугите, 32.7% - в индустрията, а 9.3% - в селското стопанство. Частният сектор е създал брутна добавена стойност от януари до март на стойност 2.739 млрд. лв., което е 62% от добавената стойност в цялата икономика. Делът на частния сектор се е увеличил с 12% спрямо същия период на 1999 г. Според Тодоров това се дължи главно на приватизацията на Нефтохим. Търговското салдо през първото тримесечие е отрицателно и се изчислява на 527 млн. лв. Обемът на изнасяните стоки и услуги се е увеличил с 27.2%, а на вноса - само с 20.4%. Въпреки това върху търговския баланс се отразиха неблагоприятно повишените цени на горивата на международните пазари, обяснихаот НСИ.
Източник: Пари (29.06.2000)
 
Националният статистически институт на основание § 1, ал. 3 от Правилника за реда и начина на изграждане, поддържане, актуализиране и използване на Единния държавен регистър БУЛСТАТ в Република България обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0066549 на "Бистрица - 96 ООД" - ООД, с ЕИК 101010176 № 0101987 на ЕТ "Архипов - Боян Рачев" с ЕИК 833040782 № 0107113 на ЕТ "Илия Разсолков" с ЕИК 112023082 № 0108663 на ЕТ "Благо Златков - Бабан" с ЕИК 112025674 № 0118255 на кооперация "Марена" с ЕИК 101013254 № 0130394 на ЕТ "Асен Илиев" с ЕИК 811084445 № 0246624 на ЕТ "Сил - Константин Жлебинков" с ЕИК 040604396 № 0274642 на ЕТ "Димитър Ангелов - 52" с ЕИК 040510930 № 0283995 на ЕТ "Шабан Алибашов - А1" с ЕИК 120010960 № 0359430 на ЕТ "Церера - Цветанка Недялкова" с ЕИК 121275520 № 0454161 на "ДО - СО" - ООД, с ЕИК 101070401 № 0475095 на ЕТ "Йордан Тасев - ТНИ" с ЕИК 101076913 № 0476833 на "Хебъртранспорт - 97" - АД, с ЕИК 112081616 № 0483548 на "Електрометал" - АД, с ЕИК 822105225 № 0594448 на ЕТ "Ивелина - Веселка Пеева" с ЕИК 040256947 № 0599639 на ЕТ "Веселина - Митко Ненков" с ЕИК 120062957 № 0685547 на "Стар - Мобил" - ЕООД, с ЕИК 811047678 № 0708982 на "Б. Л." - ЕООД, с ЕИК 130072825 № 0729804 на "Ван Ли - 2000" - ЕООД, с ЕИК
Източник: Държавен вестник (30.06.2000)
 
Инфлацията за юни спрямо май е 0,1 на сто, а цените на хранвителните стоки като цяло не са променени. Индексът на потребителските цени за юни спрямо май е 100,1. През юни цените на нехранителните стоки са се повишили с 0,6 на сто, а в общественото хранене - с 0,2 на сто. През месец юни по-скъпо се е продавала захарта - с 54,7 на сто, сиренето - с 10,4 на сто, свинското месо - с 3,8 на сто, хлябът - с 0,5 на сто, каймата - с 4,9 на сто, малотрайните колбаси - с 4,2 на сто, киселите млека - с 1,2 на сто, отбелязват от НСИ. Натрупаната инфлация от началото на годината е 2,6 на сто. Индексът обхваща периода декември 1999 г.- юни 2000 г., обясни Мариана Поповска - главен експерт в отдел "Индекс на потребителските цени" на НСИ. Прогнозната инфлация за годината е 6,2 на сто. Инфлацията за първото шестмесечие на годината, отразяваща средното изменение на цените за първите шест месеца на 2000г. спрямо същия период на 1999г., е 9,6 на сто, допълни Албена Данчева от НСИ. Индексът на потребителските цени за месец юни 2000г., изчислен на база средногодишните цени за 1999 г., е 104,8, а инфлацията е 4,8 на сто, сочат изчисленията на НСИ.
Източник: 24 часа (12.07.2000)
 
231 лв. е средната брутна заплата за май, обяви националната статистика. За месец тя е скочила със 7 лв. В обществения сектор средното трудово възнаграждение се е увеличило с 5,7% - до 258 лв. В частния то е с 55 лв. по-ниско. Служителите в бюджетни организации получават средно по 224 лв. заплата. Вече месеци наред най-високоплатен е трудът на заетите в производството и преработката на кокс, нефт и ядрено гориво. Тяхната средна брутна заплата е 514 лв. Служителите на енергетиката и водоснабдяването, а също на финансите и кредитното дело получават средно по 411 лв. на месец.
Източник: Сега (12.07.2000)
 
Нивото на безработицата от икономически активното население в края на юни е 18.19%, съобщиха от НСЗ. То е с 0.67 пункта по-ниско от регистрираното през май. През миналия месец безработните са 696 551 души, или с 24 331 по-малко от лицата без работа през май. Според експертите на НСЗ основната причина за намаляване на безработицата е сезонната заетост и преминаването на вълната от съкращения, свързани със структурната реформа. Влияние за спада на безработицата оказва и разкриването на нови работни места в туризма, строителството и селското стопанство. Най-нисък остава показателят в София /5.37%/, най-висока е стойността му в Търговище /32.93%/. Средно за страната през юни за едно работно място са се конкурирали 73 души.
Източник: Пари (18.07.2000)
 
Четиридесет и шест милиона лева са неизплатени като заплати в обществения и държавния сектор, съобщи на пресконференция заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Задълженията по неговите думи са натрупани от 284 предприятия и учреждения в цялата страна до края на първото тримесечие на тази година. Най-драстични са случаите на неизплащане на трудови възнаграждения, които надхвърлят 25 месеца и те са в регионите на Русе и Враца. Конфедерацията на независимите синдикати ще започне активни протестни действия през есента и ще активизира структурите си по региони, ако в измененията на Кодекса на труда не бъдат включени две от основните предложения на синдикалната централа, а именно за възможност за присъединяване към клаузите на колективните трудови договори на несиндикални членове, а също и за обезщетение при прекратявяне на договор в размер на пет, а не на три брутни заплати, каза още синдикалният лидер Пламен Димитров
Източник: БТА (21.07.2000)
 
С 674.6 млн. USD вносът е превишил износа през първите 5 месеца на т. г., съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. За периода между януари и май на т. г. износът по цени FOB се изчислява на 1.811 млрд. USD, а вносът по цени CIF възлиза на 2.486 млрд. USD. За същия период на м. г. числата са съответно 1.464 млрд. USD и 2.051 млрд. USD. Казано в проценти, това означава 23.74% ръст на износа и 21.18% увеличение на вноса през 2000 г. спрямо предходната. Повече от половината от износа на България е бил ориентиран към страните от Европейския съюз, става още ясно от данните на НСИ. За първите пет месеца на т. г. за ЕС сме изнесли стоки и услуги на обща стойност 986.4 млн. USD, което представлява 22.52% ръст спрямо същия период на м. г. 1.099 млрд. USD пък е общата стойност на внесените от ЕС стоки и услуги през периода януари-май. Вносът е отбелязал ръст от 10.59% спрямо първите пет месеца на 1999 г. Прави впечатление рязкото свиване на българския износ за Русия - спадът е с повече от две трети. В същото време износът за Югославия пък е нараснал четири пъти.
Източник: Сега (25.07.2000)
 
Да се удължи срокът на съществуване на Банкова консолидационна компания (БКК) до 2004 г., ще решават акционерите й на насроченото за днес общо събрание. Удължаването на срока се налага, за да може БКК да изпълнява гаранционните си споразумения, подписани с купувачите на Експресбанк, Хебросбанк и Булбанк, е обяснението на хората от БКК. През следващите седмици БКК ще открие и нова процедура за приватизацията на Биохим. Основен собственик и представител на държавата в БКК е финансовото министерство. Останалите акции са разпределени в над 80 общински фирми и фалиралите Балканбанк, Минералбанк и Стопанска банка. Всички те държат под 1% от капитала. Според регистрацията в НСИ държавният дял в БКК е 95,80%, а останалите 4,20% са частна собственост.
Източник: Стандарт (31.07.2000)
 
Заетите лица през юни са 2,872 млн., или 41,7% от населението над 15 години. Това сочат данните от проведено от Националния статистически институт наблюдение на работната сила. Икономически активното население в България през юни е 3,431 млн. души. Това представлява 49,8% от населението на 15 и повече навършени години. В сравнение с март 2000 г. заетите лица са със 138 900 повече, което се дължи на сезонни фактори - увеличението е предимно в селското стопанство, строителството и туризма, обясниха статистиците. Безработните са 16,3% от икономически активното население при 18,5% през март 2000 г. и 14,1% през юни 1999 г.
Източник: Стандарт (31.07.2000)
 
Приходите от продажби на промишлените предприятия са сеувеличили с 3,9 на сто през първите шест месеца на 2000 година спрямо същия период на миналата, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. Увеличение има в преработващата промишленост - с 4,8 на сто, и в производството и разпределение на електроенергия, газ и вода - с 3,7 на сто. В добивната промишленост има намаление със 7 на сто. Увеличение на приходите има в металургията - с 30,2 на сто, в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрена гориво - с 27,5 на сто, в производството на прецизна техника и електротехнически машини - с 12 на сто. Намалението в добива, обогатяване и брикетирането на въглища и в добива на нефт и газ е с 15,8 на сто. Производството на транспортни средства намалява с 14,6 на сто, дървообработването - с 9,9 на сто. Само през юни НСИ регистрира ръст на продажбите в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - с 34,4 на сто, в металолеенето, металообработването, машиностроенето - с 12 на сто, целулозната промишленост и металургията - с 4 на сто. Спад през месеца е регистриран в добива, обогатяването и брикетирането на въглищата, добива на нефт и газ - с 44,7 на сто, добива на кариерни материали - с 28,5 на сто, кожаро-кожухарската и обувната промишленост с 15,5 на сто. Увеличението на продажбите за износ за първото шестмесечие е с 29,2 на сто. Главно за сметка на производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво /132,8 на сто/ и черната металургия /63,5 на сто/. Само през юни ръстът на приходите от износ е с 28,2 на сто. Продажбите на вътрешния пазар намаляват със 7,9 на сто за периода и с 14,7 на сто за месеца.
Източник: БТА (10.08.2000)
 
Продажбите на дребно в страната през юни 2000 година са за 580 млн.лв. По съпоставими цени от предходния месец увеличението е с 4.8 на сто, съобщи Националният статистически институт. С 3.3 на сто са се увеличили продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия и 5.9 на сто - на нехранителните стоки. В сравнение със същия месец на 1999 година обаче техният съпоставим обем намалява с 0.7 на сто предимно заради спада на продажбите в нехранителния сектор с 1.1 на сто. За първото шестмесечие стойността на продажбите на дребно надхвърли 3170 млн.лева. Ръстът е с 3.7 на сто спрямо същия период на предходната година. Увеличението за храни, напитки и тютюневи изделия е с 4,3 на сто и с 3.3 на сто за нехранителните стоки. Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в отраслов сектор "Търговия, ремонт на автомобили и битова техника" от януари до юни 2000 година достигнаха 8560 млн.лева или с 11,1 на сто повече спрямо същия период на миналата година. С 14.4 на сто е увеличението в търговията на едро, с 10.4 на сто при ремонта на автомобили и мотоциклети и 4.8 на сто в търговията на дребно. В търговията с автомобили и горива обаче има намаление с 2.4 на сто, съобщава НСИ. През юни нетните приходи от продажби възлизат на 1548млн.лева, като по съпоставими цени увеличението спрямо предходния месец е с 9.1 на сто. Ръст има във всички търговски дейности, с изключение на търговията с автомобилни горива и масла, където има незначително намаление. В търговията на дребно през юни НСИ отчита спад на приходите спрямо същия месец на предходната година в търговията с медицински и фармацевтични стоки - с 4.0 на сто, с текстил, облекло и обувки - 1.1 на сто и с храни, напитки и тютюневи изделия - 0.3 на сто. В сравнение с май 2000 година обаче и за трите групи се наблюдава увеличение съответно с 3.6 на сто, 2 на сто и 5.1 на сто.
Източник: БТА (10.08.2000)
 
Верижният индекс на потребителските цени за м. юли към м. юни 2000 г. е 100,5, а инфлацията е 0,5 на сто. Базисният индекс на потребителските цени за м. юли (изчислен при база средногодишни цени на 1999 г.) е 105,4, инфлацията е 5,4 на сто. Това съобщи Националният статистически институт. Индексът на потребителските цени за м. юли 2000 г. спрямо м. юли 1999 г. е 108,6, а за периода януари - юли 2000 г. спрямо съответния период на миналата година - 109,5. Натрупаната инфлация от началото на годината (м. юли 2000 г. спрямо м. декември 1999 г.) е 3,1 на сто. През м.юли спрямо м. юни са се повишили цените на хранителните стоки с 1,4 на сто, а на услугите и в общественото хранене - с 0,1 на сто. Нехранителните стоки са поевтинели с 0,3 на сто. Съгласно действащата методика периодът на регистрация на потребителските цени е от 5-то до 25-то число на отчетния месец. През месеца по-скъпо са се продавали следните хранителни стоки и напитки: брашно - с 1,2 на сто, хляб - с 0,4 на сто,макаронени изделия - с 1,1 на сто, свинско месо - с 5,9 на сто, месо от едър рогат добитък - 1,5 на сто, птиче месо - с 1,0 на сто, кайма - смес - с 1,6 на сто, малотрайни колбаси - с 2,7 на сто, пресни млека - с 3,0 на сто, кисели млека - с 2,8 на сто, сирене - с 5,5 на сто, кашкавал - със 7,3 на сто, пресни плодове - с 11,0 на сто, краставици - с 30,6 на сто, пипер - с 3,7 на сто, зрял боб - с 2,4 на сто, бира - с 1,2 на сто, вина - с 0,4 на сто, минерална вода - с 0,3 на сто, кафе - с 0,5 на сто и други. Намаление на цените е регистрирано при следните храни и напитки: домати - с 26,5 на сто, кромид лук - с 16,1 на сто, зрял чесън - със 17,2 на сто, моркови - с 23,1 на сто, картофи - с 8,3 на сто, газирани напитки - с 1,3 на сто, захар - с 0,9 на сто, растителни масла - с 0,4 на сто и някои други стоки. През месеца са се увеличили цените на следните нехранителни стоки и услуги: течни горива - с 3,7 на сто, дизелово гориво - с 3,9 на сто, газ пропан - бутан - с 1,0 на сто, поддръжка и ремонт на лични транспортни средства - с 1,3 на сто, пътнически железопътен транспорт - със 7,0 на сто, вътрешноселищен обществен транспорт - с 0,7 на сто, водоснабдяване - с 0,7 на сто, радио и телевизионни такси - с 1,4 на сто и други. Намалели са цените на: облекла - с 0,5 на сто, обувки - с 0,2 на сто, топла вода - с 2,7 на сто, автомобилен бензин - с 3,2 на сто, кина и театри - с 2,9 на сто и някои други. Лекарските услуги са поскъпнали с 2,4 на сто, стоматологичните услуги - с 8,6 на сто, лекарствата и други фармацевтични продукти - с 0,6 на сто.
Източник: БТА (11.08.2000)
 
С 40 процента е скочил ръстът на регистрираните през юли безработни в Пловдивска област спрямо предходния месец, информираха от Регионалната служба по заетостта в града. Така в края на миналия месец хората без работа в областта надхвърля 53 400 души. За първи път от началото на годината по-голямата част от новорегистрираните - 53 процента, са с право да получават обезщетения от Бюрото по труда. Част от безработните карат преквалификационни курсове - за зидаро-мазачи и фаянсаджии. Целта на финансираната от програмата ФАР дейност, наречена "Красива България", е да се създадат поне за три месеца работни места на хората, останали временно без доходи.
Източник: БТА (11.08.2000)
 
Равнището на безработицата през юли е 18.33% и е с 0.11% по-високо от регистрираното през предходния месец ниво. Увеличението е свързано с освoбождаването на работна сила от държавните предприятия, обясниха от НСЗ. По официални данни през юли безработните в България са 700 699 души, или с 4148 души повече в сравнение с юни. Най-ниско се запазва равнището на безработицата в София - 5.54%. С рекордна стойност на показателя отново е Търговище - 33.48%. Средно за страната 66 души са се конкурирали за едно свободно работно място през юли. Най-малко безработни са се състезавали за едно вакантно място в София-град, където съотношението е 26:1. В края на месеца са останали незаети 10 589 свободни работни места. С посредничеството на бюрата по труда са ангажирани 8452 места.
Източник: БТА (17.08.2000)
 
Приходите от международен туризъм за първите пет месеца на 2000 г. възлизат на 282.9 млн. щ. долара, съобщиха от Министерството на икономиката /МИ/. Сумата надхвърля с 14.26% регистрираните постъпления от сектора през м. г. Със 17.97% повече чуждестранни туристи са посетили България през юли спрямо същия месец на м. г., потвърдиха от МИ. С това туристическият поток в страната за първите седем месеца на т. г. се е увеличил с 23.86% в сравнение със същия период на м. г. През юли почиващите у нас чужденци са били 369 321. От началото на годината броят им е 1 293 768. По брой първи в листата на посетилите България чужденци са македонците. В периода януари-юли над 360 000 граждани на съседната държава са били с туристическа цел в страната ни според официалната статистика. През първите месеци на годината за пътувания в чужбина българските граждани са похарчили 184.8 млн. USD, което представлява нарастване с 3.41%. В платения ни баланс положителното салдо на статия Туризъм за първите пет месеца на 2000 г. е 98.1 млн. USD. Нереалистична е прогнозата за 1.200 млрд. USD приходи от отрасъла за т. г., коментираха неотдавна от БАТА и Съвета по туризъм - София. Силно влияние върху конкурентоспособността на българския туристически продукт ще окажат подготвяните още през декември 1999 г. изменения в ЗДДС, които предвиждат въвеждането на данък върхусделките с туристически услуги, предоставяни на организирани чуждестранни туристи. Планираната 20% ставка е 2.5 пъти по-висока от средната за хотелските услуги в страните от ЕС.
Източник: Пари (17.08.2000)
 
Дефицитът във външната търговия на страната за първите шест месеца на годината е $581,9 млн., сочат данните на Националния статистически институт, обявени вчера. Дефицитът е по-голям с над 14% спрямо същия период на миналата година. Вносът превишава износа с 37% , има дефицит в стокообмена през всеки месец от началото на 2000г. Общата външна търговия на страната за полугодието е $5,274 млрд. Износът е нараснал с 25% спрямо същия период на миналата година и е за $2,227 млрд. Вносът се е увеличил с 22% и за шестте месеца е $3,047 млрд. В страните, с които търгуваме няма съществени промени, коментираха статистиците. Над 70% от износа е за страните от ОИСР, а вносът от тях е над 50%. Близо половината от стокообмена на страната е с Евросъюза. Най-голям е вносът от Русия - $727,4 млн., заради импорта на горива. На следващите места са Германия, Италия, Гърция, Румъния и Австрия.
Източник: Стандарт (29.08.2000)
 
Продажбите на дребно през юли са се увеличили с 10,2 на сто спрямо юни и с 3,8 на сто спрямо юли 1999 г. по съпоставими цени, съобщи днес Националният статистически институт /НСИ/. Ръстът на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия спрямо предишния месец е с 8,5 на сто, а на нехранителни стоки - с 11,4 на сто. Общата стойност на продажбите на дребно през юли е 642 млн. лева. За седемте месеца на годината стойността на продажбите на дребно е 3812 млн. лева. Спрямо същия период на миналата година са продадени с 4,2 на сто повече храни, напитки и тютюневи изделия и с 3,3 на сто повече нехранителни стоки.
Източник: БТА (12.09.2000)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им са се увеличили през първите седем месеца на тази година с 4 на сто спрямо същия период на предходната, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. Само през юли увеличението на продажбите спрямо същия месец на миналата година е с 8 на сто, но спрямо юни 2000 г. НСИ отчита спад на продажбите с 4,7 на сто. Увеличението в преработващата промишленост за седеммесечието е с 5,2 на сто, в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 1,6 на сто. В добивната промишленост има спад с 6,3 на сто. Увеличението на приходите от продажби между януари и юли е най-голямо в металургията - с 31,7 на стоки и в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - с 29,5 на сто. НСИ отчита намаление в добива, обогатяването и брикетирането на въглища и в добива на нефт и газ с 15 на сто, в дървообработването - с 8,4 на сто, в производството на транспортни средства - с 6,7 на сто. Само през юли с 51,7 на сто е ръстът на приходите от продажби на транспортни средства, с 43,5 на сто - в металургията, с 40,2 на сто - в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво. Намаление през месеца е регистрирано в добива, обогатяването и брикетирането на въглища и добива на нефт и газ - с 8 на сто, в производството на храни, напитки и тютюневи изделия - с 3,8 на сто. Увеличението на продажбите за външните пазари е с 31,1 на сто за седеммесечието и 42,5 на сто само за юли. Със 133,7 на сто за целия период и със 139 на сто за месеца са е увеличили приходите от износ на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво. Ръстът на приходите от износ в черната металургия е със 70,6 на сто за седеммесечието и със 113,2 на сто за юли. Продажбите на вътрешния пазар намаляват с 8,6 на сто за периода и със 7,6 на сто за месеца
Източник: БТА (12.09.2000)
 
През юли броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е намалял с 33 584 души, съобщи Националният статистически институт. В обществения сектор намалението е с близо 39 хиляди, докато в частния наетите са се увеличили с 5144 души. Със старта на здравната реформа трудовите правоотношения са прекратени с 23 271 души, работили в сферата на здравеопазването. Над 11 хиляди от тях са продължили работа като самонаети на индивидуална или групова практика за първична и специализирана медицинска помощ. През юли са съкратени 17 782-ма души или 22 на сто от останалите без работа.
Източник: БТА (13.09.2000)
 
Средната брутна работна заплата през юли е 228 лева, съобщи Националният статистически институт. В обществения сектор тя е 248 лева, а в частния - 209 лева. В бюджетните организации средната брутна заплата е 202 лева, а в дружествата с приходи от стопанска дейност - 238 лева. Най-високо през юли е било заплащането в отрасъл "Производство и преработка на кокс, нефт и ядрено гориво" - 502 лева, във финансите и застраховането - 427 лева. В шивашката промишленост средната заплата е 150 лева, в кожарската и обувната - 153 лева, в дървообработването - 158 лева. Увеличението на заплащането на работещите в държавното управление през месеца е с 8 на сто, а общо за бюджетните организации - с 2,53 на сто. Средната брутна работна заплата през юли е с един лев по-малка, отколкото през юни.
Източник: БТА (13.09.2000)
 
Инфлацията през август е 3 на сто, а от началото на годината - 6,3 на сто, съобщиха днес на пресконференция експерти на Националния статистически институт.Спрямо юли храните са поскъпнали с 5,5 на сто, нехранителните - с 0,3 на сто, услугите - с 2,3 на сто. През август са се увеличили цените на дизеловото гориво - с 9,5 на сто, на газ пропан бутан - с 2 на сто. Поскъпването на автомобилните бензини е с 0,5 на сто. През месеца имаше неколкократно повишаване и намаляване на цените на автомобилното гориво, в разчетите не влиза и поскъпването след 25 август, което ще се калкулира в инфлацията за септември, коментират статистиците.
Източник: Сега (13.09.2000)
 
Ръстът на БВП през второто тримесечие на годината е 5,5% спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт. По предварителни данни БВП от април до юни е 5,6 млрд. лв. На човек от населението се падат 682 лева. При среден курс от 2,0961 лева за долар през второто тримесечие БВП е 2,672 млрд. щ. долара или 325 щ. долара на човек от населението. Ръстът на добавената стойност в БВП през второто тримесечие е 6,7%, показват данните на статистиката. Стопанските организации от обществения сектор създават 31% БВП. Повече от два пъти е по-голям приносът на частния сектор, който създава 69% от БВП. В обществения сектор за тримесечието добавената стойност е минус 13,5%, докато в частния сектор има реално увеличение от 19%.
Източник: Стандарт (26.09.2000)
 
Стокообменът между България и Германия през второто тримесечие на 2000 г. е за 684,07 млн. германски марки, съобщиха от посолството на Германия у нас вчера. Нашият износ за Германия между април и юни е за 253,76 млн. марки. Германският внос в България през същия период е за 430,31 млн. марки. Според данните увеличението е с 19,7% спрямо първото тримесечие на тази година. Това е най-добрият резултат в търговията между двете страни от началото на 90-те години насам, се казва в съобщението на германската легация, ръководена от посланик Урсула Зайлер - Албринг.
Източник: Стандарт (28.09.2000)
 
"Статпринт" - ЕООД, София, на основание чл. 150 ТЗ обявява, че със заповед № РД-07-201 от 12.IX.2000 г. на председателя на НСИ, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в дружеството, се намалява капиталът на дружеството на 170 500 лв. Дружеството заявява, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към датата на обнародването в "Държавен вестник".
Източник: Държавен вестник (03.10.2000)
 
Инфлацията през септември е 2,4 на сто, а от началото на годината - 8,8 на сто, съобщи днес Националният статистически институт. През септември спрямо август храните са поскъпнали с 2,5 на сто, нехранителните стоки - с 2,3 на сто, общественото хранене - с 2,6 на сто, услугите - с 2,3 на сто. От храните най-голямо е увеличението на цените на картофите - с 90,7 на сто. Хлябът е поскъпнал с 2,4 на сто, месото - с 2,8 на сто, прясното мляко - с 6,7 на сто, киселото - с 3,8 на сто. Олиото е поевтиняло с 5,4 на сто, захарта - с 1,5 на сто, сиренето - с 0,4 на сто. С по над 10 на сто са поевтинели ябълките, гроздето, краставиците.
Източник: БТА (12.10.2000)
 
Приходите от продажби през първите осем месеца на годината са се увеличили с 4,5 на сто в сравнение със същия период на 1999 г. Увеличение е регистрирано в преработващата промишленост - с 5,8% и при производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 1,6 на сто. В добивната промишленост е регистрирано намаление с 4.6 на сто. Резултатите от продажбите през август 2000 г., сравнени с тези през същия месец на миналата година, са по-високи със 6,5 на сто. Най-голямо е увеличението в добивната промишленост - 7,2%, в преработващата промишленост - 6,7% и в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - 4,5 на сто. Спрямо същия месец на миналата година са регистрирани по- високи продажби в производството на електротехнически машини и оборудване, производство на прецизна техника - с 25,4%, в металургията - с 23,9%, в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - с 21,6%, производството на облекло и други шивашки изделия - с 14,3 на сто. През август има спад в металолеенето, металообработване, производство на машини и оборудване - с 13,6%, в производството на изделия от неметални минерални суровини - с 4,5 на сто. Увеличението на продажбите за износ спрямо 1999 г. е 30,1% за периода, а за месеца то е с 23,5%, докато продажбите на вътрешния пазар намаляват с 8,1% за периода и с 4,4% за месеца.
Източник: БТА (12.10.2000)
 
Безработицата през септември е 16.2%, което значи, че 549 100 души от икономически активното население на България са без работа. Това сочат данните от последните изследвания на Националния статистически институт. Във вторник Националната служба по заетостта пък отчете 17.78% безработица през септември. Според НСЗ без работа са били 679 740 души. Данните на НСИ сочат, че най-висока е безработицата в областите Търговище - 37.4%, Видин - 33.5%, и Смолян - 33%. Най-много са безработните във възрастовата група 15-24 г. Повече от половината от регистрираните в бюрата по труда търсят работа от 1 или от повече години. Броят на работещите в обществения сектор продължава да намалява, а в частния да се увеличава. В сферата на услугите са наети 1.562 млн. души, или 55% от всички работещи. В промишлеността заетите са 932.1 хил., или 32.9%, в селското стопанство - 336 000.
Източник: Пари (26.10.2000)
 
С 55 млн. долара се разминават данните на статистическите служби на България и Германия за вноса у нас за 1999 г. Причината е във вноса на стари автомобили, които ако струват под 1600 марки, от началото на 1999 г. изобщо не се отчитат като износ от германската статистика. Това съообщи на пресконференция Емилия Данаилова от Националния статистически институт /НСИ/. Тя представи предварителни данни от проект за т. нар. "огледална" статистика. По проекта НСИ засича данните за стокообмена на България със седем държави. Целта е да се изяснят причините за разминаванията в данните. В най-напреднала фаза са проектите с Македония и Германия. През 1998 г. България е отчела със 150 млн. долара по-малък износ за Германия, отколкото Германия е записала като внос. За 1999 г. разминаването е със 118 млн. долара. През 1998 г. Германия е отчела със 104 млн. долара по-голям внос в България. Разминаването през миналата година е 55 млн. долара, но този път данните на българската статистика са по-високи.
Източник: БТА (01.11.2000)
 
Външнотърговският стокообмен за осеммесечието на 2000 г. се е увеличил с около 20 на сто спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт, оповестени днес. Само през август увеличението е с 10 на сто. Износът за осеммесечието е на обща стойност 3069,9 млн. долара, а вносът - 3797,2 млн. долара. Салдото е отрицателно в размер на 727,3 млн. долара. Само през август вносът превишава износа със 73,6 млн. долара. Основен търговски партньор на България остава Европейският съюз. За осемте месеца на годината България е изнесла за ЕС стоки за 1625,9 млн. долара, а е внесла - за 1887,6 млн. долара. Сред европейските страни най-оживена продължава да бъде търговията с Италия, Германия и Гърция като с Италия и Гърция салдото на България е положително. Повече от два пъти се е увеличил износът на минерални горива и смазочни материали през периода. Общата стойност на износа на продукти от тази група е 417,6 млн. долара. Най-значително - от 16 на 7,3 млн. долара, е намалението в износа на животински и растителни масла, мазнини и восъци.
Източник: БТА (01.11.2000)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им в чужбина се увеличават с 28,8 на сто между януари и септември тази година спрямо същия период на миналата. Ръстът на индустриалния износ само през септември е с 20,5 на сто, съобщи днес Националният статистически институт. За деветмесечието с 86,2 на сто се е увеличил износът на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия, а само през септември увеличението е със 178,1 на сто. Ръстът на износа в цветната металургия за деветмесечието е с 67,1 на сто и със 155,1 на сто през септември, а на химични продукти - съответно с 19,8 на сто и с 64,5 на сто. Продажбите на вътрешния пазар се свиват с 6,4 на сто за деветмесечието и с 0,3 на сто през септември. Общото увеличение на приходите от продажби на промишлените предприятия е с 5,4 на сто през деветмесечието. Увеличение с 6,1 на сто има в преработващата промишленост и с 5,9 на сто - в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода. В добивната промишленост има намаление с 4,7 на сто.
Източник: БТА (13.11.2000)
 
Инфлацията през октомври е 1,2 на сто, а натрупаната от началото на годината - 10,1 на сто, съобщи Националният статистически институт. През октомври храните са поскъпнали с 1,3 на сто, нехранителните стоки - с 1,1 на сто, услугите - с 0,9 на сто. От храните най-голямо е поскъпването на боба - 9,1 на сто. Увеличението на цените на хляба е с 3,1 на сто, на птичето месо - с 4,6 на сто, на пресните млека - с 4,4 на сто, на ракията - с 1,1 на сто. Растителните масла са поевтинели през месеца с 4,8 на сто, картофите - с 4,9 на сто, захарта - с 1,3 на сто. Цените на газообразните горива за отопление са се увеличили през месеца с 4,1 на сто, а течните за отопление - с 2,3 на сто. Поскъпването на автомобилния бензин е с 1,1 на сто, на дизеловото гориво - с 2,4 на сто. Увеличението на цените на обществения транспорт в селищата е с 3,6 на сто, на вестниците - със 7,2 на сто, на образованието - с 15,5 на сто. Лекарствата са се увеличили с 3,5 на сто, а лекарските и стоматологичните услуги - с под 1 на сто. С 0,6 на сто е поевтиняла топлата вода, с под един процент - фризерите, пералните и съдомиялните машини.
Източник: Стандарт (14.11.2000)
 
Средната работна заплата през септември е 241 лева, с 14 лева по-висока, отколкото през август, съобщи Националният статистически институт. В обществения сектор средната заплата е 272 лева, а в частния - 213 лева. Най-високо през септември е било заплащането в производството и преработката на кокс, нефт и ядрено гориво - 526 лева, в отрасъл "Електроенергия, газ и вода" - 453 лева, във финансовия сектор - 452 лева. Най-ниска е била заплатата на работещите в кожарската и обувната индустрия - 136 лева, в шивашкото производство - 146 лева, в хотелиерството и общественото хранене - 159 лева. Средната работна заплата в образованието е 213 лева, а в здравеопазването - 179 лева.
Източник: БТА (14.11.2000)
 
Инвестиционната бизнесанкета на НСИ, проведена през втората половина на октомври, показва корекции в очакваната инвестиционна активност на промишлените предприятия през 2000 г. Очакваното увеличение на инвестициите тази година спрямо миналата е около 10 на сто, като част от планираните инвестиции в началото на 2000 г. се прехвърлят в плановете за следващата. Планираните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2001 г. се очаква да са в същия размер като тази година. Същевременно 62% от тях се предвиждат в предприятията от частния сектор. Според продуктовата ориентация на производството, енергетичните и свързаните с водата отрасли имат най-голям дял в очакваната инвестиционна активност през 2001 г., следвани от отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление. Според главните типове инвестиции, тези за възстановяване на съществуващото оборудване имат 20-процентен дял в общо планираните разходи за дълготрайни активи през следващата година. На второ място са инвестициите за увеличаване на производствения капацитет с непроменен продуктов асортимент - 18 на сто. Сред факторите, ограничаващи инвестиционната активност, на първо място в бизнесанкетите са посочени високите цени на инвестиционните стоки - 49-процентен дял от предприятията в промишлеността. За предприятията в обществения сектор основен мотив са недостатъчните печалби. Други причини, ограничаващи инвестициите в този сектор, са влизането в процедура на предстояща приватизация или ликвидация, както и достатъчното количество налични мощности. При частните промишлени фирми високите цени на инвестиционните стоки (57% от предприятията) и недостатъчните гаранции за креди (40%) са основните затрудняващи фактори за инвестиционната им активност.
Източник: БТА (17.11.2000)
 
Сенчестата икономика е поне 30% от БВП, обяви депутатът от ПГДЛ Румен Овчаров. Сегашното правителство е приватизирало 30% от държавната собственост. Частният сектор е осигурил 56,5% от БВП през 1997 г., докато през миналата година 57,1%, поясни Румен Овчаров. Според него така приватизираните предприятия или не произвеждат, или са отишли в сивата икономика. Бюджет 2001 ще осигури по-високи доходи на бизнеса и домакинствата и по-ниски данъци, каза зам.-министърът на финансите Димитър Радев. От намаляването на данъците в бизнеса и хората ще останат около 600 млн. лв., показват разчетите на финансовото министерство. В България бюджетът преразпределя 37,8% от БВП, докато в ЕС чрез бюджетите се преразпределят около 45% от БВП с тенденция за леко намаляване до 2003 г., поясни Радев. Само 45% от консолидирания бюджет се разпределят от централната власт, добави той
Източник: Стандарт (20.11.2000)
 
62 на сто от предприятията в Шуменско са реализирали печалба за 1999 г. Всяка четвърта фирма е с нулев резултат, а всяка седма е приключила периода със загуба. Това сочат данните на Териториалното статистическо бюро в Шумен. Според директора Атанасула Настева размерът на печалбите е над 25 милиона лева. За сравнение общата сума на загубите е 44 млн.лв. Най-малки са печалбите в селското стопанство. 4876 фирми от нефинансовия сектор в област Шумен са отчели дейността си за миналата година пред ТСБ. 91 на сто от тях са предприятия, в които работят до 10 души. 19 са големите фирми в областта с над 250 души персонал, каза директорът. Във фирмите от областта са заети 35 451 души. В над 60 на сто от фирмите работят само собствениците, а всеки трети предприемач наема до двама души. Тенденцията е да се използва нискоквалифициран персонал поради невъзможността за осигуряване на по-високи заплати, коментира директорът.Отрасловото разпределение на бизнеса в Шуменско сочи, че половината от фирмите са в сферата на търговията и ремонта на автомобили и битова техника. 13 от най-големите фирми са преработвателни предприятия, 36 от стопанските субекти са в сферата на образованието, а 35 от здравеопазването.
Източник: БТА (21.11.2000)
 
В края на октомври равнището на безработицата като процент от икономически активното население остава непроменено спрямо септември - 17,78 на сто, съобщи днес пресцентърът на Националната служба по заетостта /НСЗ/. Причина за задържането според НСЗ е увеличеният брой безработни, включени през месеца в програми за заетост. По такива програми са разкрити 7839 работни места, което е 34 пъти повече, отколкото през септември. Безработни през октомври са 679 902 души, а обявените незаети работни места - 20 258. За едно работно място са се конкурирали 57 безработни при 62-ма през септември. В края на месеца са останали незаети 12 021 работни места.
Източник: БТА (29.11.2000)
 
С 21,4 на сто в сравнение с второто тримесечие на т.г. са се увеличили през третото тримесечие приходите от продажби на продукция на наблюдаваните от териториалното статистическо бюро в Силистра 34 предприятия от обществения сектор в Крайдунавска Добруджа. Продадена е продукция за 7 милиона 504 хиляди лева, показва справка от бюрото. Тези приходи са с 27,4 на сто по-малко в сравнение с първото тримесечие, сочи статистиката. Чистата печалба на предприятията е 622 хиляди лева. Но 20,2 на сто от задълженията на предприятията, възлизащи на 12 милиона 412 хиляди лева са просрочени. Все пак в сравнение с третото тримесечие задълженията са намалени с 0,4 на сто. Най-голямо е намалението на задълженията към доставчици - 23,1 на сто. С 1,7 на сто са намалени задълженията към социалното осигуряване и с 0,3 на сто към персонала. Задълженията към бюджета обаче, са се увеличили с 10,4 на сто.
Източник: БТА (30.11.2000)
 
Външнотърговският стокообмен на България за периода януари - септември възлиза на 8151.6 млн. USD. В сравнение със същия период на 1999 г. той е нараснал с 19.6%, сочат данните на Националния статистически институт /НСИ/, оповестени вчера. Външнотърговското салдо за деветмесечието остава отрицателно и е 772.2 млн. USD. Според данните на НСИ за деветмесечието са изнесени стоки за 3508.6 млн. USD, като увеличението спрямо същия период на 1999 г. е с 22.2%. Вносът е нараснал със 17.7% и е на стойност 4643.0 млн. USD. Търговският баланс е отрицателен през всичките месеци, но най-сериозен е бил превесът на вноса през януари. Основни търговски партньори на България продължават да бъдат страните от ЕС, с които се осъществява близо половината от стокообмена. Търговското ни салдо с Италия, Гърция, Белгия и Испания е положително, докато вносът от Германия надвишава износа почти 2 пъти. Износът за страните от ОНД е намалял с 26%, а вносът е нараснал с 37%. Експортът за Русия е намалял с над 40 на сто, а импортът се е увеличил с 39%. Активизира се търговията с балканските страни, сочат данните на НСИ. Износът за Югославия е нараснал три пъти, за Турция - със 70%, за Румъния - с 45%, за Македония - с 10%, за Гърция - с 8 на сто. Вносът от тези държави също нараства с изключение на Македония. Най-значително е увеличението на вноса от Румъния - 3 пъти. България изнася предимно готови изделия, машини и оборудване, химически продукти и горива. Внасяме основно машини и транспортни средства и минерални горива. 831 нефинансови предприятия от обществения сектор са приключили третото тримесечие с печалба, 921 - със загуба, сочат данните от друго изследване на НСИ. Печалбата на наблюдаваните 1791 предприятия за периода е 225 млн. лв. Положителният финансов резултат на печелившите фирми се е увеличила повече от два пъти спрямо второто тримесечие на годината и възлиза на 391 млн. лв. 80% от общата печалба на всички печеливши предприятия са получили 10 фирми. 46.7% от предприятията са приключили периода юли - септември със загуба, възлизаща на 167 млн. лв., което е около два пъти по-малко в сравнение с второто тримесечие. Десетте предприятия в най-тежко финансово състояние са загубили общо 111 млн. лв. Дълговете на предприятията към 30 септември 2000 г. са 5859 млн. лв.
Източник: Пари (30.11.2000)
 
Външната търговия на страната е с отрицателно салдо от 772,2 млн. щ. долара от януари до септември, съобщиха вчера от Националния статистически институт. Износът за деветте месеца се е увеличил с 22% до 3,508 млрд. щ. долара Вносът също рязко нараства, макар и по-бавно от износа. През периода вносът е 4,643 млрд. щ. долара, което е увеличение със 17,7% спрямо същия период на миналата година. Близо половината от външната търговия на страната е с ЕС. Основните партньори на страната са Германия, Италия, Гърция и Белгия. Вносът от Германия е почти два пъти по-голям от износа ни там, сочат данните на НСИ. Отрицателно се развива и търговията със страните от ОНД, казаха от ведомството на Александър Хаджийски. Износът за тях е намалял с 26%, докато вносът е нараснал с 37%. Най-драстично е положението с Русия. Експортът на наши стоки за Русия е паднал с над 40% до 86 млн. щ. долара, а вносът е нараснал с 39% до 1,053 млрд. щ. долара. От съседните страни най-голям бум има в търговията с Югославия, като износът е нараснал три пъти. Сред износа основно място имат шивашките изделия на ишлеме, казаха от НСИ. След това се нареждат химическите продукти, цветните метали и нефтопродуктите. Износът на храни и живи животни намалява с 14%, а на напитки и тютюни с 28%. Бизнесклиматът в промишлеността остава без промяна, показва анкета на НСИ след стопанските ръководители. В търговията на дребно обаче има влошаване на ситуацията. Основният проблем пред търговците на дребно е повишената конкуренция, която не дава да се вдигнат цените, сочат данните.
Източник: Стандарт (30.11.2000)
 
Стокообменът между България и Югославия за първите девет месеца на годината достигна 270 млн. щ. долара Това са най-високите стойности през последните 7 г., обяви директорът на отдел "Югоизточна Европа" в Министерството на икономиката Атанас Томов. Експертите на вицепремиера Петър Жотев очакват до края на годината търговията със западната ни съседка да достигне между 340 щ. долара и 360 млн. щ. долара. В нашия износ за Югославия преобладават нефтопродуктите и горивата, припомни Томов. Изнасяме също и вода, дървен материал, медни руди, слънчогледово, шафраново и памучно масло, полимери, продукти на химическата промишленост. У нас от западната ни съседка се внасят предимно селскостопански продукти и строителни материали. Югославия е важна за нашите производители и търговци. Това е пазарът, към който искаме да имаме добър достъп, каза още Атанас Томов.
Източник: Стандарт (12.12.2000)
 
Средната работна заплата през октомври е 230 лева. В обществения сектор тя е 248 лева, а в частния - 213 лева, съобщи Националният статистически институт. Средната работна заплата е с 11 лева или 5 на сто по-ниска от септемврийската заради начислени през септември по-големи премии и еднократни възнаграждения в обществения сектор. Спрямо октомври 1999 г. увеличението на заплащането е с 13,9 на сто. В бюджетните организации средното брутно възнаграждение е 202 лева, а в организациите с приходи от стопанска дейност - 239 лева. Най-добре платени през ноември са били работещите в производството и преработката на кокс, нефт и ядрено гориво. Средното заплащане в отрасъла е 485 лева. Във финансовия сектор са получили 424 лева, в черната и цветната металургия - 404 лева, в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - 413 лева. По-ниски от средната за страната остават заплатите в кожарската и обувната промишленост - 140 лева, в шивашкото производство - 147 лева, в хотелиерството и общественото хранене - 147 лева. Наетите по трудово и служебно правоотношение през октомври са намалели спрямо септември с 11 344 души. В обществения сектор намалението е с близо 13 000 души, а в частния наетите са с около 1500 души повече.
Източник: БТА (13.12.2000)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им за десетте месеца на годината са по-големи с 5,8 на сто от същия период на миналата. Това съобщи Националният статистически институт. Най-значително е увеличението на приходите от продажби в металургията - с 29,5 на сто, и в производството на електротехническо оборудване - с 11,7 на сто. В химическите производства ръстът е със 7,8 на сто. С 9,4 на сто е намалението на приходите в добива, обогатяването и брикетирането на въглища и в добива на нефт и газ. В производството на изделия от неметални минерални суровини спадът е с 5,6 на сто. През октомври националната статистика отчита увеличение на продажбите спрямо същия месец на миналата година с 6,7 на сто. Увеличението на продажбите за износ е с 28,7 на сто за десетмесечието и с 25,8 на сто - през октомври. Със 104,2 на сто се е увеличил от януари до октомври износът на отрасъл "Производство и разпределение на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия". През октомври ръстът на износа в отрасъла е с 254,1 на сто. Ръстът на износа в цветната металургия е с 62 на сто за десетмесечието и със 17,3 на сто - за октомври, в химическото производство - съответно с 21,7 на сто и 37,8 на сто. Продажбите на вътрешния пазар намаляват с 6,1 на сто за десетмесечието и с 5,3 на сто - за месеца
Източник: БТА (13.12.2000)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им за десетте месеца на годината са по-големи с 5,8 на сто от същия период на миналата. Това съобщи Националният статистически институт. Най-значително е увеличението на приходите от продажби в металургията - с 29,5 на сто, и в производството на електротехническо оборудване - с 11,7 на сто. В химическите производства ръстът е със 7,8 на сто. С 9,4 на сто е намалението на приходите в добива, обогатяването и брикетирането на въглища и в добива на нефт и газ. В производството на изделия от неметални минерални суровини спадът е с 5,6 на сто. През октомври националната статистика отчита увеличение на продажбите спрямо същия месец на миналата година с 6,7 на сто. Увеличението на продажбите за износ е с 28,7 на сто за десетмесечието и с 25,8 на сто - през октомври. Със 104,2 на сто се е увеличил от януари до октомври износът на отрасъл "Производство и разпределение на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия". През октомври ръстът на износа в отрасъла е с 254,1 на сто. Ръстът на износа в цветната металургия е с 62 на сто за десетмесечието и със 17,3 на сто - за октомври, в химическото производство - съответно с 21,7 на сто и 37,8 на сто. Продажбите на вътрешния пазар намаляват с 6,1 на сто за десетмесечието и с 5,3 на сто - за месеца
Източник: БТА (13.12.2000)
 
Инфлацията през ноември е минус 0.2 на сто, а от началото на годината 9.9 на сто, съобщи Националният статистически институт вчера. Дефлацията през миналия месец е заради поевтиняването на услугите с 2.2 на сто, смятат от НСИ. Най-значително са намалели цените на топлоенергията - с 29.5 на сто. Този факт се дължи на по-ниските разходи на ТЕЦ-овете за производство на топла вода заради пуснатото парно, смятат от НСИ. През миналия месец хранителните стоки са поскъпнали с 0.1 на сто. Най-драстично е повишението на свинското месо - с 6.1 %. При нехранителните стоки поскъпването е с 0.8 на сто. Най-чувствително е увеличението на газа пропан-бутан за автомобили. Той се е оскъпил с 18.3 %. Лекарствата са по-скъпи с 5.4 на сто. Вчера от НСИ отчетоха и приходите в промишлеността за десетмесечието. За периода януари - октомври предприятията са получили 5.8% повече приходи в сравнение с миналата година. Най-много средства са получили металургичните предприятия, които са прибрали с 29.5 на сто повече пари от същия период на 1999 г. На другия полюс са дружествата, занимаващи се с добива на въглища, нефт и газ, които са получили с 9.4 % по-малко средства. От износ през месеца са получени 25.8% повече средства в сравнение със септември. За периода януари - октомври увеличението на продажбите за износ е с 28.7 на сто. Най-значителен ръст на импорта има в отрасъл Производство и разпределение на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия. За октомври износът на този ресор е с 254.1 % повече в сравнение със септември. За десетмесечието експортът в отрасъла се е повишил със 104.2 на сто. Като цяло продажбите на вътрешния пазар намаляват с 6.1 на сто за десетмесечието и с 5.3 на сто за октомври.
Източник: Пари (13.12.2000)
 
Дефицитът в търговията на България със страните от Европейския съюз за 1999 г. е 500 млн. евро, гласят данните на Евростат, разпространени вчера. Вносът ни от страните членки на Европейския съюз е за 2,7 млрд. евро и е нараснал с 11% през предходната година. Докато износът ни за ЕС се е увеличил едва с 1% до 2,2 млрд. евро. През 1998 г. дефицитът в търговията на България със страните от общността е бил 200 млн. евро, сочат данните на Евростат. Близо половината от външната търговия на България е със страни от ЕС. 49% от вноса е от страни от общността, а към тях са насочени 53% от износа. Най-големите търговски партньори на България от ЕС са Германия, Италия и Гърция. Русия все още е най-големият търговски партньор на България заради вноса на горива, сочат данните на Евростат.
Източник: Стандарт (20.12.2000)
 
С 5,8 на сто са се увеличили приходите от продажби в промишлеността през периода януари-ноември 2000 г. в сравнение със същия период на 1999 г., съобщиха днес на пресконференция от Националния статистически институт. Увеличение има в преработващата промишленост - с 6,7 на сто, и при производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 4,7 на сто. В добивната промишленост има намаление с 4,8 на сто. Най-голямо е нарастването на приходите от продажби в металургията - с 30,4 на сто, и при производството на електротехнически машини и оборудване, производство на прецизна техника - с 10,8 на сто. Най-голямо е намалението на приходите в добива, обогатяването и брикетирането на въглища, добива на нефт и газ - с 10,4 на сто. За ноември има увеличение на продажбите в сравнение със същия месец на миналата година с 5,9 на сто, а спрямо предходния месец нарастването е с 2,6 на сто. В размер на 808 млн. лв. са реализираните продажби на дребно в страната през ноември 2000 г. По съпоставими цени има увеличение спрямо предходния месец с 0,6 на сто. За периода януари-ноември продажбите възлизат на 6902 млн. лв. Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в отраслов сектор "Търговия, ремонт на автомобили и битова техника" за същия период надхвърлиха 19 млрд. лева.
Източник: БТА (11.01.2001)
 
Инфлацията за декември спрямо ноември е 1,4 на сто, а натрупаната от началото на годината спрямо декември 1999 г. е 11,4 на сто, съобщиха днес от Националния статистически институт на пресконференция. 4,3 на сто е поскъпването за декември на стоте стоки и услуги от "малката потребителска кошница", а от края на 1999 г. е 16 на сто. Изменението на средногодишните цени за 2000 г. на тези стоки спрямо тези за предходната година е 11,7 на сто, казаха от НСИ. През последния месец на миналата година цените на услугите са се увеличили с 4 на сто, на храните - с 1,3 на сто, в общественото хранене - с 1,3 на сто, а цените на нехранителните стоки са намалели с 0,5 на сто. През декември с 3,2 на сто по-скъпо се е продавало свинското месо, с 1,1 на сто е увеличението при каймата, а с 0,9 на сто - на малотрайните колбаси. Сиренето е поскъпнало с 1,4 на сто, а най-голямо е увеличението при зеленчуците - 13,2 на сто. Намалели са цените на хляба - с 0,5 на сто, на птичето месо - с 2,8 на сто, на киселите млека - с 2 на сто, на растителните масла - с 4,7 на сто, и с 3 на сто - цитрусовите плодове. С 43 на сто се е повишила през последния месец на 2000 г. цената на топлоенергията, с 1,2 на сто - наемите за жилища, с 1,3 на сто - градският транспорт, с 0,5 на сто - водоснабдяването. С 8,8 на сто по-ниски са били цените на автомобилния бензин, с 7,8 на сто - течните горива за бита, с 6,9 на сто - дизеловото гориво, с 1,2 на сто - дървата за отопление, а с 4,7 на сто е понижението на телефонните и телеграфните услуги. Лекарските услуги са поскъпнали с 1,2 на сто, стоматологичните услуги с 4,4 на сто, а лекарствата с 3 на сто, съобщиха от НСИ. Цените на храните през декември при база 1999 г. са се увеличили с 15,4 на сто, при нехранителните нарастването е с 8,3 на сто, при услугите е с 19,6 на сто, и при общественото хранене е с 5,6 на сто, сочат данните на Националния статистически институт.
Източник: Монитор (12.01.2001)
 
Данните на Националния статистически институт за деветмесечието на 2000 г. показват сериозен спад в дела на аграрния сектор в икономиката. Докато през 1999 г. той е давал 17.6% от БВП, то сега процентът е спаднал до 15.2. За самия сектор намалението на производството е около 14%. Според експертите на НСИ това се дължи на лошата реколта, която за някои култури през тази година е била с една трета по-ниска от 1999 г.
Източник: Пари (15.01.2001)
 
С 6,89 лв. е нараснал средният доход на българина през ноември 2000 г. спрямо същия месец на предходната година, показват последните данни на Националния статистически институт. През ноември средно всеки българин е получил 126,80 лв., а същият месец на 1999 г. доходът му е бил 119,91 лв. Общият среден доход на едно домакинство през ноември 2000 г. е бил 349,16 лв. Това е най-високият месечен доход, който българинът е получил за миналата година. Делът на работната заплата в доходите на домакинствата през ноември е 40,4%, докато прз същия месец на 1999 г. е бил 43,6%. За сметка на това хората все повече започват да разчитат на пенсиите си. През ноември 22,6% от дохода на домакинство е от пенсия, докато същия месец на предходната година делът е бил 19,6%. Делът на предприемачеството в месечните доходи на домакинствата леко намалява за една година. От него през ноември са осигурени едва 4,8% от доходите на домакинствата или средно по 16,86 лв. Година по-рано предприемачеството е осигурило 5,2% от семейните доходи или 17,41 лв. Разходите на всеки човек през ноември са били средно 124,11 лв., а на домакинство - 341,76 лв. Все още най-голяма част от средствата на българите отиват за храна. За изхранването на домакинство през ноември са отивали 46% от разходите или 157,12 лв. Следващото най-голямо перо в разходите са парите за жилища, ток, вода и горива - по 40,14 лв. на домакинство или 11,7% от разходите.
Източник: Стандарт (19.01.2001)
 
Безработните у нас през декември миналата година са 682 792 - с 5330 повече спрямо ноември. Това съобщиха с факс до БТА от Национална служба по заетостта. Равнището на безработицата е 17,86 на сто. Най-ниска е безработицата в София - 4,47 на сто, а най-висока е в Търговище - 39,94 на сто. Регистрираните безработни жени в бюрата по труда за декември са 359 368, което е с 0,3 на сто по-малко спрямо ноември. Безработните младежи за същия период са 105 610, което е 1616 души по-малко спрямо ноември. 25 132 е броят на освободените и регистрирани в бюрата по труда от трите основни сектора на икономиката - "Аграрен", "Индустрия" и "Услуги". Делът на освободените от работа в частния сектор за трети пореден месец се увеличава и достига 70 на сто, съобщават от службата по заетостта. 64 безработни са се конкурирали за едно работно място през декември. За същия месец са заявени 14 418 места, от които 9377 са на първичния трудов пазар, а 5041 места - по програми за заетост.
Източник: БТА (29.01.2001)
 
Няма съществена промяна на стопанската конюктура в промишлеността през декември 2000 г. и началото на януари тази година, показват бизнесанкетите на НСИ. Според тях през последните три месеца се забелязва слабо покачване на натоварването на мощностите в индустрията. Това съобщиха днес на пресконференция от Националния статистически институт. Показателите на бизнесклимата и на доверието запазват предишните си равнищата. За три месеца балансът на очакванията за търсенето на продукция през следващите 6 месеца регистрира по-ниски стойности, съпроводено с леко покачване на баланса за очаквания излишък от мощности. При последната анкета се отчита и леко покачване на очакванията за продажните цени на продукцията, допълниха от НСИ. Подобрена е стопанската конюктура за отрасъл строителство, сочат бизнесанкетите. Стойностите на бизнесклимата и доверието се повишават значително. За показателя на доверие това се дължи предимно на по-благоприятните оценки за нивото на поръчките, тъй като другият компонент - очакванията за заетите - има неблагопритна посока на развитие, информираха от НСИ. Очакванията за нови поръчки през близките месеци са добри и по мнение на строителните предприемачи се очертава предприятията да имат недостиг от мощности. Неплатежоспособността на клиентите си остава основния проблем, ограничаващ строителата активност, показват бизнесанкетите. При търговията на дребно, въпреки че показателят бизнесклимат запазва неблагоприятната си тенденция, известни симптоми на подобрение на стопанската конюктура има при останалите конюктурни показатели - очакванията за поръчките към доставчиците и очакванията за продажбите. Няма симптоми за инфлационен натиск от търговията на дребно, каза Теофана Генова, началник отдел "Бизнес-тенденции и предприятия" в НСИ.Според нея последната анкета показва по-ниски очаквания за увеличения на цените в търговията на дребно. Стопанската конюктура в транспорта се подобрява и транспортната активност продължава възходящата си тенденция, допълниха от НСИ. Търсенето на транспортни слуги от страната и чужбина се повишава. При последната анкета в началото на януари 2001 г. частните предприятия посочват, че се засилва проблемът с остарелите транспортни средства. Досега това беше отбелязвано като проблем предимно на транспортните фирми от обществения сектор. По мнение на стопанските ръководители не се очаква увеличение на тарифите в транспорта, съобщиха от НСИ.
Източник: БТА (01.02.2001)
 
Подготвя се публичен регистър на всички приватизационни сделки. Предвижда се в него да бъдат вписани основните условия по договорите с купувачите. Това съобщи вицепремиерът Петър Жотев. Според него чрез регистъра ефективно и прозрачно ще се следи дали приватизаторите спазват поетите ангажименти. В момента се решава дали регистърът да бъде изграден към Агенцията за приватизация или към Националния статистически институт, уточни вицепремиерът.
Източник: Сега (05.02.2001)
 
Икономически активното население в страната е 3272.2 хил. човека, сочат резултатите от наблюдението на работната сила, извършено от Националния статистически институт /НСИ/ през декември 2000 г. Този брой е равен на 47.5% от населението на 15 и повече навършени години. От общия брой на икономически активните лица 2735.5 хил. или 39.7% от работоспособните граждани са заети в различни дейности на икономиката. В градовете коефициентът на заетост е 44.9 %, а в селата - 28.8%, е посочено в съобщението на НСИ. В сравнение със септември 2000 г. заетите са намалели със 101.7 хил., а коефициентът на заетост - с 1.5 пункта, което според НСИ се дължи предимно на сезонни фактори. От общия брой на наетите 54% (1277.0 хил.) работят в обществени предприятия или организации и 46% (1087.4 хил.) - за частен работодател. Повече от половината от наетите лица работят в услугите - 57.9%. В този сектор на икономиката работят 64.7% от наетите в обществени предприятия и 49.9% от наетите в частни предприятия. В индустрията са заети 37.7% от всички наети лица, съответно - 32.1% от наетите в обществени и 44.2% от наетите в частни предприятия. През декември 2000 г. безработните (според възприетите критерии в наблюдението на работната сила, съответстващи на препоръките на Международната организация по труда) са 536.7 хил. или 16.4% от икономически активното население на страната. В градовете равнището на безработица е 14.5%, а в селата - 22%. От НСИ уточняват, че безработицата общо за страната запазва равнището от септември 2000 (16.2%), като в селата се наблюдава увеличение с 2.5 пункта. Няма съществени различия в равнището на безработицата при мъжете и жените - то е съответно 16.5 % и 16.2%. 47.7 хил. безработни са с висше образование, 285 хил. - със средно, а 204 хил. - с основно и по-ниско образование. Основната причина за безработицата са съкращенията от работа - 323.8 хил. или 60.3% от безработните през декември 2000 г. са останали без работа по тази причина. 79.5 хил. или 14.8% от безработните търсят, но не могат да намерят работа след завършване на учебно заведение или отбиване на редовната си военна служба. 59.7% от безработните търсят работа повече от една година. Продължава тенденцията на непрекъснато увеличение на броя на лицата, които нямат работа и желаят да работят, но са се отказали да търсят активно работа, защото считат, че е невъзможно да намерят такава. През декември 2000 г. броят в тази категория, квалифицирана от НСИ като "обезкуражени лица", е достигнал 469.2 хил., от които 247.8 хил. са мъже и 221.4 хил.- жени.
Източник: БТА (07.02.2001)
 
90,4 на сто от приходите в икономиката на Габровска област през миналата година идват от частния сектор, показват данните на териториалното статистическо бюро. Делът на частния сектор е нараснал със 17 на сто спрямо 1999 година. Постъпленията в частния сектор са в размер на 457,8 милиона лева. По голямата част от приходите - 56,6 на сто - се дължат на икономиката в Севлиево. Габрово е на второ място с 39 на сто приходи в частния сектор, информираха от статистическото бюро. Намаляват приходите от обществения сектор, показват анализите на статистиците. Делът му за миналата година е 9 на сто. Той е намалял в сравнение с 1999 година с 16,7 на сто. Основната част от постъпленията в този сектор продължават да се осигуряват от община Габрово. Общо 506,6 милиона лева са реализираните нетни приходи от продажби в обществения и в частния сектор в икономиката в Габровска област. Те са осъществени от 236 държавни и частни фирми в областта. По-голямата част от приходите - 267,5 милиона лева или 52,8 на сто - са от община Севлиево.
Източник: БТА (08.02.2001)
 
Общата стойност на продажбите на дребно в страната през 2000г. достигна 7840 млн.лв., което спрямо предходната година осигурява нарастване по съпоставими цени с 0.6 процента, съобщиха днес от Националния статистически институт. Увеличението за храни, напитки и тютюневи изделия е с 1,4 на сто, а за нехранителните стоки - с 0,1 на сто. През месец декември 2000г. в страната са реализирани продажби на дребно в размер на 938 млн.лв. Спрямо предходния месец при елиминиране влиянието на цените е достигнато увеличение 16 на сто, от което 16.9 процента за храни, напитки и тютюневи изделия и 15.5 процента за нехранителните стоки. В сравнение със същия месец на 1999г. се наблюдава ръст на продажбите с 0.4 на сто, по-висок за нехранителните стоки- 0.6 процента и 0.3 процента за храни, напитки и тютюневи изделия, посочват от НСИ. Според съобщението нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги реализирани в отраслов сектор "Търговия, ремонт на автомобили и битова техника" през 2000г. достигнаха 21447 млн.лв., като в сравнение със съответния период на предходната година при елиминиране влиянието на цените се наблюдава увеличение с 3.4 на сто. Нарастването е най-високо в търговията на едро - 4.6 на сто, при ремонта на автомобили и мотоциклети - 2.3% и в търговията на дребно -2.2 на сто. Намаление има в търговията с автомобили и горива - 3.7 процента. Реализираните през месец декември 2000г. нетни приходи от продажби са в размер на 2429 млн. лева. Техният съпоставим обем надвиши предходния месец с 12.6 на сто, като се наблюдава ръст във всички търговски дейности. Достигнато е равнището на декември 1999г., като по - значително е увеличението в търговията на дребно - 2.3 на сто. В търговията на едро и в търговията с автомобили и горива има незначително намаление съответно от 0.1 и 1.5 на сто. Във всички наблюдавани сектори и дейности в търговията на дребно е реализирано увеличение както спрямо предходния месец, така и в сравнение с декември 1999 година. Единствено в търговията с фармацевтични и медицински стоки има намаление спрямо декември 1999г. от 18.9 на сто, информираха от Националния статистически институт.
Източник: БТА (13.02.2001)
 
По предварителни данни инфлацията за месец януари тази година спрямо декември 2000 г. е 0,6 на сто, съобщиха днес от Националният статистически институт. През януари са нараснали цените на хранителните продукти с 0,8 на сто, на нехранителните стоки - 0,1 на сто, на общественото хранене - с 0,4 на сто и на услугите - с 1,1 на сто. Изчисленията са направени със структурата на паричните разходи на населението за периода януари-ноември 2000 г., посочиха от НСИ.
Източник: БТА (14.02.2001)
 
Средната заплата през декември миналата година е била 253 лв. Тя е била с 13 лв. по-висока от ноемврийската. Възнагражденията на народните представители, които са равни на три средни заплати за страната, получавани в последния месец на всяко тримесечие, също скачат. Основната депутатска заплата става 759 лв. и се повишава с 36 лв. спрямо досегашната. За участие в поне една парламентарна комисия се полагат още 10% и заплатата става 834,9 лв. Депутатите могат да правят и т.нар. допълнителни разходи в размер на две трети от заплатата си или още до 506 лв. на месец, стига да представят фактури за това. Месечното възнаграждение на шефа на парламента Йордан Соколов от 1084,5 лв. скача на 1138,5 лв. Толкова пари ще взема и премиерът Иван Костов. Президентът Петър Стоянов ще се разписва под 1518лв. Досега той вземаше 1446 лв.
Източник: Труд (16.02.2001)
 
18.54 на сто е било равнището на безработицата у нас през първия месец на 2001-а, съобщиха от Националната служба по заетостта. Регистрираните безработни през януари са били над 708 700 - с близо 26 хиляди повече спрямо декември миналата година. През миналия месец най-малко са били безработните в София - 4.77 процента от трудоспособното население, а най-много - в Търговище - 35 на сто. Средно 15 безработни са се конкурирали за едно свободно място, съобщават от Националната служба по заетостта и отбелязват, че въпреки отчетеният ръст на безработицата, към края на януари близо 12 хиляди работни места са останали незаети.
Източник: БНР (21.02.2001)
 
Износът на България през миналата година възлиза на $ 4.807 млрд., а вносът - на $ 5.980 млрд. Като резултат в края на 2000 г. външнотърговският ни баланс е с дефицит от $ 1,173 млрд. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). От ведомството на Александър Хаджийски предупреждават, че са възможни корекции в числата, след като окончателно се уточни обемът на реализирания стокообмен. През 2000 г. износът е нараснал с 20% спрямо отчетеното през преходната година. С 97,9% се е повишило търсенето зад граница на минерални горива и смазочни материали. Ръст се отчита и в експорта на химически продукти и обработени изделия. Износът на храни и живи животни обаче се е свил с 14% спрямо отчетеното през 1999 г. С около 20% пък е намаляло търсенето на наши напитки и тютюни в чужбина. Повече от два пъти се е повишил износът на наши стоки за Югославия. Доставките за Турция са нараснали с 67%, а за Румъния - с 51,9%. По-чувствителен ръст на износа се наблюдава още за Белгия, САЩ, Франция, Финландия. Продажбите на наши стоки на руския пазар обаче са се свили с 40% през миналата година. Вносът оттам пък е нараснал с 42%. Три пъти са се повишили доставките у нас от Румъния. В чувствително по-голям обем са реализираните на вътрешния ни пазар стоки от Ирландия, Хърватска, Украйна, Унгария. Като цяло вносът е нараснал с 17,6% през миналата година спрямо отчетеното през 1999 г. Доставките от всички групи продукти са се повишили. Спад от 10% се отчита само в търсенето на вносни напитки и тютюни.
Източник: Сега (21.02.2001)
 
Покачване на цените в търговията на дребно не се очаква, сочат бизнесанкетите на Националния статистически институт /НСИ/ за първата половина на февруари. Недостатъчното търсене на пазара е основният проблем на търговците на дребно. Слабото подобрение на стопанската конюнктура, което се забеляза през януари, се запази и в началото на февруари, а според данните финансовото състояние на предприятията от този бранш се е подобрило. Бизнесанкетите на НСИ показват още намалената производствена активност в промишлените предприятия и по-ниско ниво на поръчките спрямо изминалия месец и то главно на поръчките от страната, което обаче не е съпроводено с понижаване на съставните показатели на Бизнесклимата и на Доверието. Очакванията за производство през следващите месеци са оптимистични. Оптимистични са и прогнозите за бизнесклимата в строителството, който през февруари се е подобрил. Неплатежеспособността на клиента и несигурността в икономическата среда тревожи в най-голяма степен строителните фирми.
Източник: Сега (01.03.2001)
 
Във всички области на страната има пълна готовност преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства да започне, съобщи председателят на Централната комисия по преброяването Иван Балев. В преброяването, което ще се проведе от 1 март до 14 март, участват 40 000 преброителите и 8000 контрольори. Включени са и между 1500 - 2000 служебни лица, които ще придружават преброителите в труднодостъпните райони, каза г-н Балев. Преброяването ще струва 25 млн. лв., информира председателят на НСИ Александър Хаджийски. Всички, ангажирани с преброяването, ще бъдат застраховани от НСИ, каза г-н Хаджийски. Преброяването ще бъде официално открито във Велико Търново, съобщи председателят на НСИ Александър Хаджийски. Това е 16-ото преброяване на населението на България. Първото е било през 1880 г., а последното през 1992 г.
Източник: Черно море (01.03.2001)
 
Приходите от продажби в промишлеността през януари 2001 г. в сравнение със същия месец на 2000 г. са се увеличили с 1,8 на сто, съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Нарастване има в преработващата промишленост - с 1,4 на сто, и при производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия, газ и вода - със 7 на сто, а в добивната промишленост има намаление с 15,3 на сто. Според НСИ увеличение на приходите от продажби има при производството на каучук и пластмаси - с 44,6 на сто, производство на тютюневи изделия - с 37,8 на сто, производството на химични продукти и производството на машини, оборудване и домакински уреди - с около 28 на сто, производството на хранителни продукти и напитки - със 17,8 на сто. Намаление има в добива на въглища и торф - с 23,3 на сто, в производството и леенето на метали - със 17,1 на сто, в добива на метални руди - с 13,6 на сто, в производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12 на сто. Увеличението на продажбите за износ спрямо 2000 г. е със 7,1 на сто за януари, докато продажбите на вътрешния пазар намаляват с 3,8 на сто, посочват от НСИ. Повишение на продажбите за износ има в производството и разпределението на електроенергия, газообразно гориво и топлоенергия - с 228,4 на сто, в производството на тютюневи изделия - с 63,3 на сто, в производството на химични продукти - с 26,8 на сто. В сравнение с декември приходите от продажби в промишлеността намаляват с 20 на сто, информираха от НСИ. Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" за месец януари 2001 г. са в размер на 1 605 млн. лв. В сравнение със същия месец на предходната година техният реален физически обем намалява с 4,9 на сто, което се дължи до голяма степен на спада с 8 процента в търговията на едро, отбелязват от НСИ. В търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството е реализирано увеличение със 7,8 на сто. За същия период е достигнат ръст от 18,3 на сто в търговията със стоки за домакинството и битова техника, 8,8 на сто в търговията с текстил, облекло и обувки и 5,9 на сто в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия. Според НСИ единствено в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности се запазва негативната тенденция от миналата година, като намалението е 6,5 на сто.
Източник: БТА (13.03.2001)
 
Инфлацията за февруари е 0,3%, а общо за първите два месеца на годината е 1%, обявиха вчера от Националния статистически институт. През януари животът е поскъпнал с 0,6%, гласят окончателните данни на НСИ, обявени вчера. През февруари хранителните стоки са поевтинели с 0,3%, докато нехранителните стоки са поскъпнали с 0,8%, гласят данните на НСИ. По-чувствително са паднали цените на птичето месо с 2,8%, на яйцата с 2,7%, ябълките с 7,5% и картофите с 4,2%. Цените на 100-те стоки от малката кошница са се повишили с 0,9% през януари и 0,1% през февруари. Националната статистика започна да наблюдава движението на цените от малката кошница от началото на тази година. В кошницата влизат 100-те най-употребявани от българите стоки. Това са 52 броя храни, 35 нехранителни стоки и 13 услуги. На храните се падат 53,5% от разходите, които хората дават за 100-те най-консумирани стоки. На услугите се падат 25,9%, а на нехранителните стоки - 20,7%. Алкохолът и тютюнът през февруари са останали без промяна, показват данните на статистиката. В групата жилище, където влизат наемът, текущият ремонт, водата, токът и газта, увеличението на цените е общо с 0,8%. По-чувствително е поскъпването на таксите за изхвърляне на битови отпадъци - 7,1%, а наемите са се повишили средно с 1,9%. Значително са поскъпнали транспортните услуги - с 2,6%. Това се дължи на вдигането на цената на дизеловото гориво с 7,4%, на бензина - с 5,6%, и на градския обществен транспорт с 1,3%.
Източник: Стандарт (13.03.2001)
 
Само с 4,30 лв. е нараснал средният доход на българина през януари спрямо същия месец на миналата година, показват последните данни на Националния статистически институт. През първия месец на годината средно всеки българин е получил 105,88 лв., докато година по-рано доходът му е бил 101,58 лв. Спрямо предходния месец обаче доходите значително се свиват. През декември средният доход на всеки българин е бил 171,31 лв. Общият среден доход на домакинство през януари тази година е бил 290,75 лв., но това е чувствително по-малко от парите, получени през декември - 470,73 лв. През декември доходите на хората рязко се вдигнаха заради изплатени премиални и 13-ти заплати, коментираха финансисти. Делът на работната заплата в доходите на домакинствата през януари е 46,9%, докато през същия месец на предходната година е бил 48,7%. За сметка на това хората все повече започват за разчитат на пенсиите си. През януари 27,3% от дохода на домакинство е от пенсия, докато същия месец на миналата година делът е бил 23,9%. Делът на предприемачеството в месечните доходи на домакинствата остава почти без промяна и дори леко намаляват за една година. От него през януари 2001 г. са осигурени едва 5,5% от доходите на домакинствата или средно по 15,90 лв. Разходите на всеки човек през януари са били средно 104,85 лв., а на домакинство - 287,94 лв. Все още най-голяма част от средствата на българите отиват за храна. За изхранването на домакинство през януари са отивали 40,8% от разходите, или 117,46 лв. Следващото най-голямо перо в разходите са парите за жилища, ток, вода и горива - по 42,26 лв. на домакинство, или 14,7% от разходите. През януари намалява и консумацията на всички основни храни с изключение на зеленчуците.
Източник: Стандарт (19.03.2001)
 
Дефицитът във външната търговия за януари е 95 млн. щ. долара, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. През януари са изнесени стоки за 377,5 млн. щ. долара. Това представлява увеличение от 20,9% спрямо същия месец на миналата година. Вносът през първия месец на годината заедно с платените транспортни разходи и застраховки е за 512 млн. лв. Това е с 0,9% по-малко от януари 2000 г. Износът на България за страните от ЕС е за 205,5 млн. щ. долара, или 54.5% от целия за януари. Експортът за страните от общността обаче е нараснал с 9,3% през първия месец на годината. Вносът от там се е увеличил с 23,8% до 223,1 млн. щ. долара, но въпреки това външната ни търговия с ЕС е отрицателна. Най-голям е износът за Италия - 45,8 млн. щ. долара Веднага след нея се нарежда Германия, където са изнесени стоки за 43,7 млн. щ. долара. За първия месец на 2001 г. износът за Гърция е 34,5 млн. щ. долара Най-голям е импортът ни от Русия. Само за един месец от там са внесени горива и стоки за 130,3 млн. щ. долара Отрицателното салдо на България в търговията с Русия само за януари е 122.6 млн. щ. долара. Второ място по внос у нас държи Германия със стоки за 64,3 млн.щ. долара. През януари износът на храни и живи животни се е увеличил с 23,3% спрямо същия месец на миналата година. Износът на напитки и тютюни е нараснал с 10,5%. Най-голям е ръстът в износа на химически продукти - 35,6%.
Източник: Стандарт (20.03.2001)
 
НСИ ще похарчи 12 111 270 лв. за изследванията си през 2001 г. 2,013 млн. лв. ще струва наблюдението на домакинствата, което показва какви са общите им доходи, месечните разходи и потреблението на основните хранителни продукти. За изчисляването на инфлацията от хазната ще бъдат отпуснати 583 834 лв. От НСИ ще изследват хода на реституцията на горите, касовата приватизация, брутния вътрешен продукт. Ще се засичат ражданията, умиранията, браковете и разводите, миграцията.
Източник: Сега (21.03.2001)
 
Бизнесанкетите на Националния статистически институт в първата половина на март 2001 г. показват повишена производствена активност на промишлените предприятия и по-високо равнище на поръчките, след като няколко месеца по тези показатели е било отбелязвано намаление. Това съобщиха днес на пресконференция представители на НСИ. През този период общите показатели на бизнесклимата и доверието не са регистрирали влошаване, а последната анкета показва подобрение на бизнесклимата. Според стопанските ръководители конюнктурата по отношение на факторите, затрудняващи дейността, е по-благоприятна - най-вече що се отнася до търсенето на продукция от страната. Балансът на очакванията за продажните цени на продукцията този месец регистрира по-ниска стойност в сравнение с предните два месеца, посочиха от НСИ. Подобрението на стопанската конюнктура в строителството продължава. Неплатежоспобността на клиентите си остава най-сериозният проблем, който тревожи строителните фирми, отбелязаха от НСИ. Независимо от засилващата се строителна активност и повишаването на равнището на поръчките ръководствата на немалък дял от предприятията в бранша преценяват, че икономическата среда е все още несигурна.
Източник: БТА (29.03.2001)
 
Брутният вътрешен продукт /БВП/ на еврозоната е нараснал с 0,7 процента през четвъртото тримесечие на 2000 г. в сравнение с третото и с 3 на сто - спрямо четвъртото тримесечие на 1999 г. според данни на статистическата агенция на Европейския съюз /ЕС/ - Евростат, предаде АП. Данните изцяло отговарят на очакванията на специалистите и на предварителните оценки на Евростат. През третото тримесечие на миналата година годишното нарастване на БВП на еврозоната е било с 3,3 процента, а през второто - с 3,7 на сто. В 15-членния ЕС през четвъртото тримесечие на 2000 г. БВП е нараснал с 0,7 процента в сравнение с третото и с 2,9 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 1999 г. В еврозоната в момента влизат 12 държави: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания и Гърция /от 1 януари тази година/. Три държави от ЕС са извън еврозоната: Великобритания, Дания и Швеция, припомня агенцията.
Източник: БТА (06.04.2001)
 
Дефицитът във външната ни търговия за миналата година е $1,175 млрд., сочат актуализираните данни на Националния статистически институт. Износът на страната през 2000 г. се е увеличил с 20,1% до $4,812 млрд. Най-голям е износът за страните от ЕС - $2,464 млрд. Вносът през изтеклата година се е увеличил със 17,7% и заедно с транспортните разходи и платените застраховки е $6,494 млрд. Най-голям е експортът ни за Италия. Той е далеч пред всички останали страни и за миналата година е $687,5 млн. Вносът от Италия пък е за близо $550 млн. Най-голям е дефицитът в търговията ни с Русия. Износът за нея за година се е свил с 37,4% и е $118,7 млн., докато вносът е нараснал с 42,5% до $1,581 млрд. Големият ръст на вноса се обяснява със скока на долара и на цената на петрола на международните пазари. 2000 г. е поредната, в която продължава намалението на експорта ни за Русия, отбелязват от НСИ. В търговията ни с Германия също има голям дефицит. Износът за тази страна е $436,7 млн., а вносът е за $902 млн. Най-голям е дефицитът във външната търговия през първото и четвъртото тримесечие, когато е отоплителният сезон. Тогава дефицитът е бил съответно $303 млн. и $402,5 млн. Най-голям е ръстът през миналата година на минералните горива и смазочните материали. Техният износ е за близо $711 млн., което е увеличение с 98,4%. Експортът на химически продукти е нараснал с 31,2% до $556,4 млн. Най-много също се внасят минерални горива и смазочни материали. Техният внос е нараснал с 46,4% до $1,741 млрд. Изключително голям е делът и на вноса на машини, оборудване и транспортни средства - $1,617 млн. Той остава почти непроменен спрямо предходната година.
Източник: Стандарт (09.04.2001)
 
Към 1 март 2001 година в България живеят постоянно 7 977 646 души. Това показват предварителните данни от преброяването, представени днес от председателя на Централната комисия по преброяване Иван Балев. Населението на България е намаляло с близо 510 хиляди души от 1992 година, когато последното прерояване е регистрирало 8 487 317 души. Подобно намаление - с 460 хиляди души, е било регистрирано за пръв път на преброяванията през периода 1986 - 1992 година. Окончателните данни от преброяването ще бъдат ясни не по-рано от лятото на 2002 година, каза Иван Балев. Той допълни, че данните за броя на населението са изготвени въз основа на списъците, направени от преброителите, а не на данните, отразени в анкетните карти. 3975 души, които са отказали да бъдат преброени, ще бъдат глобени с по 60 лева.
Източник: БТА (11.04.2001)
 
Един процент е инфлацията от началото на годината според разпостранена инфармация от НСИ. За март инфлацията е 0,1 процент. Базисният индекс на потребителските цени за март изчислен при средногодишни цени на 2000 година, е 106,3. През март цените на нехранителните стоки са се увеличили с 0,1 на сто, на общественото хранене с 0,3 на сто, на услугите с 0,5 на сто.
Източник: БТА (11.04.2001)
 
Безработицата в България през март е намаляла с 0,24% спрямо февруари, съобщиха от Националната служба по заетостта. Нивото на безработицата за страната е 18,43%, като най-малко безработни има в София-град /4,86%/. На другия полюс е Търговище - 34,65%. Регистрираните безработни са 704 691, с 9070 по-малко спрямо февруари 2001 г. 363 575 от тях са жени, 109 660 са млади хора до 24 години. 13 500 незаети работни места е имало в края на март, сочат данните на НСЗ. 21 461 души са си намерили работа през този период. Средно по 20 безработни са се конкурирали за едно работно място, докато през февруари те са били 28.68 души са спорили за едно работно място в Пернишка област. Най-малка е била конкуренцията в Силистренска област - 11 безработни за едно място.
Източник: БТА (20.04.2001)
 
5,8% е ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) за миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведеният БВП през 2000 г. е 25 453,6 млн. лв., а преизчислен по средния годишен курс на долара от 2,124 лв. е 11 983,8 млн. От него на човек от населението се пада по 3100 лв., или 1459 щ. д. Преизчислен в долари БВП на човек от населението на практика намалява в сравнение 1999 г., когато е бил 1510 при среден курс на долара от 1,838 лв. Това се получава, защото курсът на долара се покачва по-бързо от инфлацията в страната, коментират финансисти. Делът на частния сектор в БВП на страната през миналата година е 69,3%. Индустрията дава 27,8% от БВП, а делът на услугите е нараснал до 57,7%. Делът на селското стопанство намалява до 14,5%, сочат данните на НСИ. Ролята на индивидуалното потребление на населението във формирането на БВП нараства и през миналата година е дало 89,6% от произведения продукт на страната. Инвестициите също нарастват и са осигурили 16,3% от БВП. Външната търговия на стоки и услуги обаче е отрицателна с 1421,6 млн. лв. и води до намаление на БВП.
Източник: Стандарт (02.05.2001)
 
Инфлацията за април спрямо март е минус 0,2 на сто, а натрупаната от началото на годината е 0,8 на сто. 9,8 на сто е дванадесетмесечната натрупана инфлация /април 2001 г. към април 2000 г./ Това съобщи на пресконференция в Националния статистически институт /НСИ/ Албена Данчева от отдел "Индекс на потребителските цени" на института. През месец април спрямо март са поевтинели хранителните продукти с 0,8 на сто и услугите с 0,3 на сто, а са нарастнали цените на нехранителните стоки и общественото хранене съответно с 0,9 на сто и 0,2 на сто.
Източник: БТА (10.05.2001)
 
Стопанските ръководители очакват увеличение с 21 на сто на инвестиционната активност през 2001 г. спрямо 2000 г. Това показва инвестиционната бизнесанкета на Националния статистически институт, резултатите от която бяха оповестени днес от института. Анкетата е проведената през втората половина на април тази година сред промишлени предприятия, формиращи 96 на сто от годишния оборот в промишлеността. 57 на сто от планираните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи са в частния сектор, съобщи Теофана Генова, началник на отдел "Бизнес тенденции и предприятия" на института. Високият дял на предприятията от обществения сектор - 43 на сто, се дължи на отрасъл "Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода". Предприятията от преработващата индустрия държат най-голям дял в общо планираните разходи за придобиване на материални и нематериални активи през 2001 г., уточни тя. За първи път от началото на провеждането на анкетата от 1993г. насам, планираните разходи за възстановяването на съществуващото оборудване ,отстъпват пред другите, каза Теофана Генова. Анкетата показва, че 17,9 на сто са предвидените инвестиции за увеличаване на производствения капацитет с непроменен продуктов асортимент, а 17,5 на сто - тези за възстановяване на оборудването. Като трети тип инвестиции се посочват механизацията или автоматизацията на производствения процес, информираха от НСИ.
Източник: БТА (11.05.2001)
 
Приходите от продажби в промишлеността през периода януари- март се увеличават в сравнение със същия период миналата година с 5,1 на сто. Данните, огласени от Националния статистически институт, сочат увеличение в преработващата промишленост- със 7 на сто и при производството и разпределението на електроенеригя, топлоенергия, газ и вода- с 3,4 на сто, намаление от 13,7 на сто има в добивната промишленост. Увеличение на приходите от продажби има в: производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника- с 39,7 на сто, в производството на химически продукти- с 21,6 на сто, в производството на машини, оборудване и домакински уреди- с 10,5 на сто. Намаление има в производството на канцеларска и електронно-изчислителна техника- с 43,8 на сто, в добива на въглища и торф- с 18,3 на сто, в добива на метални руди- с 15,6 на сто, в производството и леенето на метали- с 10,7 на сто, в производството на дървен материал и изделия от него /без мебели/- с 10,3 на сто. През март има увеличение на продажбите в сравнение със същия период на миналата година с 1,1 на сто. Увеличението на продажбите за износ спрямо 2000 година е с 8,4 на сто за периода, а за месеца има намаление с 3,8 на сто. Продажбите на вътрешния пазар се увеличават с 1,8 на сто за периода и с 3,1 на сто за месеца. В сравнение с предходния месец приходите от продажби в промишлеността се увеличават с 5,4 на сто.
Източник: БТА (11.05.2001)
 
Само със 7 лв. е нараснал средният доход на българина през март спрямо същия месец на миналата година, обявиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Всеки българин е получил средно по 105,14 лв. през март 2000 г. Домакинствата през март 2001 г. са разполагали с 306,36 лв. Делът на работната заплата в доходите на домакинствата през март е 44%, докато през същия месец на миналата година е бил 45,6%. Все повече хората обаче разчитат на пенсиите си като източник на доход. През март 26% средствата на всяко домакинство са от пенсия. Приходите от предприемачество в семейството остават почти без промяна. От него са осигурени 4,8% от доходите през март или средно по 14,86 лв. През март разходите на всеки човек са били средно 107.09 лв., а на домакинствата - 292,48 лв. Все още най-голяма част от средствата на българите отиват за храна - 41,8% от общите разходи. Увеличено е и потреблението на основните храни спрямо февруари. През март българинът е изял средно по 1,5 кг зеленчуци, 1,6 кг месо, 11,2 кг хляб и 11 яйца.
Източник: Стандарт (15.05.2001)
 
Средната работна заплата в България през първото тримесечие на тази година е била 238 лева, обявиха от статистиката. Това е с 3 лева или 1.2% по-малко от последното тримесечие на миналата година. Заетите в обществения сектор са получавали по 261 лева или 5 лева по-малко от периода октомври – декември 2000 г. Частниците не са направили промени в заплащането и давали по 217 лева на работниците си. Според статистиците намаляването на заплатите се дължи на начислените тримесечни премии в последното тримесечие на миналата година. Тогава работодателите са раздали средно по 3.9% премии, а през първото тримесечие на тази година те са начислили само 2.9% увеличение на възнаграждението. Най-високо е било заплащането през март. Тогава средната заплата е била 245 лева, с 12 лева повече от февруари, когато средното възнаграждение е било 233 лева. През януари средната заплата за страната е била 236 лева. В обществения сектор възнаграждението е било 257 лева за януари, 254 лв. за февруари и 272 за март. Частниците са давали съответно по 217, 214 и 221 лева. През периода най-високи са били заплатите във фирмите за финансово посредничество, снабдяване с електро и топло енергия и добивната промишленост. Там са получили между 378 и 431 лева средна заплата. В дъното на класацията пак са учителите, лекарите и работещите в селското стопанство. Техният труд е оценен двойно по-евтино, между 179 и 204 лева месечно. Данните за първите три месеца на годината се забавиха поради промените в методиката на статистиката. От НСИ вече ще пресмятат средната работна заплата по тримесечия и след това ще публикуват данните за миналите периоди.
Източник: Монитор (16.05.2001)
 
През април равнището на безработицата в България е 18,51 на сто, или с 0,08 пункта повече, отколкото е била през март 2001 г., съобщи пресцентърът на Националната служба по заетостта. Най-ниска е безработицата в София-град - 4,75 на сто, а най-висока - Търговище - 33,62 на сто. През април са били регистрирани 707 793-ма души - 3102-ма повече от март. Като безработни в бюрата по труда през април са регистрирани 365 893 жени и 108 766 младежи до 24 години. В сравнение с март тези младежи са по-малко с 0,8 процента. С толкова са по-малко и регистрираните в бюрата по труда с право на обезщетение 14 911 съкратени и освободени от отраслите на икономиката.~
Източник: Черно море (18.05.2001)
 
Според данните на Евростат най-ниска е относителната производителност на труда в България, Литва, Латвия и Румъния. Между икономиките на държавите от Европейския съюз и тези на страните-кандидатки има сериозни различия в производителността на труда, съобщи статистическата служба на съюза Евростат. Според данните в селското стопанство производителността в 13-те страни-кандидатки е не повече от 28 на сто от средната производителност в 15-те членки на ЕС. Разликите между отделните страни-кандидатки също са доста големи. В Латвия например производителността на труда в аграрния сектор е до 12% от средната в ЕС, докато в Словения до 94 на сто. Производителността на труда във всички отрасли на стопанството в страните-кандидатки е средно 41 % от тази в Евросъюза. За сравнение - в Португалия производителността е 55 на сто от тази на най-високо развитите държави в ЕС, докато в Словения същият показател е 71 на сто.
Източник: Дневник (28.05.2001)
 
Търговското салдо на страната за януари-март 2001 г. е отрицателно с $279 млн., но бележи подобрение от $23,9 млн. към същия период на 2000 г. Това показват данните на БНБ, допълнени от НСИ. За наблюдавания период износът достига $1215,6 млн., като бележи нарастване с 9,4%, или $104,6 млн. Реализираният внос е за $1494,7 млн. Това е увеличение с $80 млн., или 5,7% спрямо 2000 г. Дефицитът по платежния баланс е $161 млн. Той е значително по-нисък от същия период на 2000 г., когато беше $348 млн. Разликата в абсолютен размер е $187 млн., или 1,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Преките инвестиции за януари-март са $143 млн. Те са повече с $16,5 млн. спрямо същото време на 2000 г.
Източник: Стандарт (29.05.2001)
 
Работната заетост при мъжете и жените в България е под 49%, показва проучване на ЕС за работната сила, огласеo от "Дойче веле". Сред страните кандидатки за членство в общността сме на последно място по този показател. Най-близко до нас е Полша, където работещите мъже са 61%, а жените - около 49%. Мъжете на постоянна работа в България например са около 53%, докато в Кипър те са близо 80%, а в Румъния - почти 70%. На последно място сме и по отношение на работната заетост на младото поколение на възраст между 20 и 26 години. Цифрово изразена, тя е в рамките на 54%, т. е. с около 5-10% по-ниска в сравнение с останалите страни кандидатки за членство в ЕС.
Източник: Стандарт (06.06.2001)
 
Инфлацията за май е 0,1 на сто, съобщи НСИ. От началото на годината тя е 0,9 на сто до май включително, от май 2000 до май 2001 г. е 9,7 на сто според НСИ.
Източник: БТА (13.06.2001)
 
Нетните приходи от продажби в промишлеността за период януари - април 2001 година се увеличават с 5 процента, съобщиха експерти на Националния статистически институт /НСИ/. През април, в сравнение със същия месец на миналата година, има увеличение на продажбите в промишлеността средно с 5,5 на сто. Най-голямо увеличение за април има в продажбите при производството на превозни средства /без автомобили/ - 103,1 на сто. При производството на радио и телевизионна и далекосъобщителна техника, увеличението е с 26,1 на сто. Намаление в продажбите има в производството на електронно-изчислителна техника - с 55,4 на сто, в издателска и полиграфическа дейност, тиражиране на записани носители - с 39,8 на сто и в производството на тютюневи изделия - с 12,7 на сто. Увеличението на продажбите за износ в промишленото производство през април е 5 процента, а спрямо миналия април приходите от продажби са се увеличили със 7,4 на сто, съобщават от НСИ. Приходите от продажби в промишлеността се увеличават на вътрешния пазар с 5,8 на сто за месеца и с 2,6 на сто от април миналата година.
Източник: БТА (13.06.2001)
 
Доходите на българското семейство са 320 лв. за април, което е приблизително 140 долара по текущ курс лев/долар. Доходите за април са се увеличили с 15 лв. спрямо същия месец на 2000 г., сочат данни на Националния статистически институт. Заедно с това разходите на домакинство през април са 310 лв., което показва, че българинът все още едва свързва двата края и няма много спестявания, ако данните са верни. Често изчисленията на националната статистика се поставят под съмнение, тъй като са на база проучване, което е сред ограничен кръг запитани, въпреки че има претенцията за представителност. Най-голям процент от доходите в домакинствата през април се формират от работната заплата - 46.9% , непосредствено след това са приходите от пенсии - 26.7% и от домашно стопанство - 7.7%. Това означава, че анализът е правен сред хора с под средните доходи, за които доходите от предприемачество - 4.5% отстъпват на приходите от домашното стопанство. Според други анализатори сравнително големият дял на последните е признак за сигурно присъствие на сива икономика.
Източник: Дневник (15.06.2001)
 
Безработните през май са с близо 18 процента по-малко в сравнение с април, съобщиха от Националната служба по заетостта. През май регистрираните безработни са били 678 528, с 29 265 по-малко от регистрираните през април. Най-малко безработните са в София - 4,67 на сто, а най-много в Търговище - 32 процента от населението. В съобщението се посочва, че намаляването на нивото на безработицата е свързано със сезонната заетост в туризма, селското стопанство и строителството. Другата причина според експерти са различните програми за заетост, които разкриват нови работни места. През май в бюрата по труда са регистрирани като безработни 351 278 жени и 101 818 младежи. Съкратените и освободените в отраслите на икономиката, регистрирани в бюрата по труда с право да обезщетение е близо 13 000, с 15 процента по-малко от април. През май заявените работни места са 17 828, заетите са 14 461, а незаетите -13 224. Около 25 безработни са се конкурирали през май за едно работно място, а през април те са били 24. Най-малко са били кандидатите за едно работно място в Кърджалийска област -14:1, а най-много в Плевенска област - 73:1.
Източник: БТА (18.06.2001)
 
Дефицитът във външната търговия е $386,7 млн. за първите четири месеца на годината, сочат данните на Националния статистически институт. От януари до април износът е за $1,646 млрд., което е с 12,3% повече спрямо същия период на миналата година. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките е нараснал с 11,9% до $2,204 млрд. През април дефицитът във външната търговия е най-голям - близо $150 млн. Износът за Русия продължава да намалява, като за четири месеца се е свил с нови 14,3% до $36,7 млн. Така износът на България за Русия е по-малък отколкото за страна като Македония. Експортът за тази страна е $39,8 млн. Износът за Италия е $244,1 млн., а вносът е за $215,5 млн.
Източник: Стандарт (25.06.2001)
 
220% е ръстът на износа от България за Румъния само за първото тримесечие на тази година, съобщи вчера в Русе икономическият съветник на българското посолство в Букурещ Красимира Янкова. За първото тримесечие на т. г. износът на български стоки за Румъния е за $31 млн. при отрицателно салдо от $19 млн. Изнасяните от България стоки за северната ни съседка са главно от хранителната и химическата промишленост. Представители на около 90 гюргевски и 80 русенски фирми обсъдиха за трети път възможностите за съвместни проекти. Трайно място на румънския пазар заемат българските фирми "Приста Ойл", износител на масла, и "Дартекс" - на касови апарати. В румънския търговски регистър с общ уставен капитал $9 млн. са записани 360 български и смесени фирми. За последните четири години няма регистрирани румънски инвестиции у нас, каза Красимира Янкова.
Източник: Стандарт (27.06.2001)
 
82,12% от регистрираните по Търговския закон фирми са еднолични търговци. Това показват данните от издадения от Националния статистически институт "Статистически годишник 2000". Регистрираните по този закон фирми са 585 387. От тях еднолични търговци са 480 719. Значително по-малък е броят на дружествата с ограничена отговорност - 51 424. Преобладаващият брой от предприятията са малки и средни. До 250 души работят в 208 913 компании, без да се броят финансовите предприятия. От тях 193 783 фирми имат персонал до 10 души. Това са предимно семейни фирми, които рядко наемат работници извън фамилията. Близо 107 хил. от малките и средните фирми се занимават с търговия.
Източник: Стандарт (27.06.2001)
 
През юни 2001 г. стопанските ръководители в промишлеността дават по-добри оценки за настоящото бизнессъстояние на предприятията и по-оптимистични очаквания за следващите 6 месеца, в резултат на което съставният показател Бизнесклимат продължава да се подобрява и този месец. Това според НСИ сочат данните от бизнесанкетите на института за юни. От май 2001 г. бизнеснаблюдението в промишлеността се финансира съвместно от НСИ и Европейската комисия съгласно подписано споразумение между двете институции. Другият съставен показател на доверието също регистрира подобрение спрямо миналия месец, главно поради намалението на запасите от готова продукция през юни и по-благоприятните очаквания за производствената активност през следващите 3 месеца, показват данните. Третият показател - компонент на доверието - балансът на нивото на поръчките, остава почти на същото равнище. В сравнение с месец по-рано производствената активност в промишлеността се оценява като по-висока. По отношение на продажните цени на продукцията няма инфлационни очаквания, съобщават от НСИ. Основният проблем на промишлените предприятия за развитието на дейността според стопанските ръководители е недостатъчното търсене от страната. Макар през последния месец да се регистрира намаление на относителния дял на предприятията посочили това затруднение, то същият дял остава над дългосрочната си средна. Затрудненията с конкурентния внос и недостатъчното търсене от чужбина през юни също надхвърлят равнището на дългосрочната си средна. При останалите фактори, затрудняващи дейността на промишлените предприятия, които имат по-голяма тежест като: финансовите проблеми, неплатежоспособността на клиента и несигурната икономическа среда, се отчитат тенденции на отслабване на негативно им влияние. Според бизнесанкетите стопанската конюнктура в отрасъл Строителство остава благоприятна. След интензивното подобрение през последните няколко месеца при повечето от показателите на бизнесанкетата и постигнатите екстремни стойности за целия исторически период на провеждане на наблюдението, през юни се регистрират по-ниски равнища по повечето баланси. Това се дължи преди всичко на дифузия на мненията от положителните оценки и очаквания към по- умерените варианти на отговор, но не към негативните, уточняват от НСИ. Макар и спрямо май бизнесанкетата през юни да отчита намаляване на някои проблеми на строителните предприятия, все пак при болшинството от затрудненията се регистрират стойности далеч над дългосрочните средни равнища. Особено това важи за проблемите с търсенето и конкуренцията и в по- малка степен за неплатежоспособността на клиента, който е най-сериозния фактор, затрудняващ дейността в строителния бранш от години и има най-високо ниво на дългосрочна средна. Бизнесанкетата показва, че ценови натиск от страна на строителството и търговията на дребно не се очаква, информират от НСИ. През юни 2001 г. стопанската конюнктура в търговията на дребно остава относително непроменена. Запазват се очакванията за продажбите и поръчките към доставчиците през следващите месеци, няма съществена промяна и при факторите, затрудняващи дейността. Увеличава се делът на предприятията с по-умерени очаквания за бизнессъстоянието на търговските предприятия на дребно през следващите 6 месеца, т.е то да се запази същото като настоящото, което води до намаляване на стойността на показателя Бизнесклимат, информираха от НСИ
Източник: БТА (28.06.2001)
 
С 4.5 на сто е нараснал БВП през първото тримесечие на 2001 г. спрямо същия период на 2000 г., съобщи Тодор Тодоров, директор на дирекция Национални сметки и баланси в НСИ. По предварителни оперативни данни БВП възлиза на 5888.3 млн. лв. по текущи цени, а на човек от населението се падат 721 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 2.119 лв. за 1 USD БВП възлиза на 2778.3 млн. USD и съответно 340 USD на човек. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 4978.2 млн. лв. по текущи цени. Преизчислена в съпоставими, тя се е увеличила с 4.4% спрямо съответния период на 2000 г. Частният сектор създава 66.2% от добавената стойност, а общественият - 33.8%. Нарастването на БВП се определя от увеличението на инвестициите и външнотърговския стокообмен, каза Тодоров. Инвестициите нарастват с 11.9% спрямо същото тримесечие на 2000 г. В реално стойностно изражение обемът на външнотърговския стокооборот се е увеличил с 11%. Външнотърговското салдо е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 251.6 млн. лв. текущия стойностен обем на износа. Износът на стоки и услуги е нараснал с 15.9%Вносът се е увеличил със 7.4
Източник: Пари (05.07.2001)
 
Покупателната способност на българина се е свила с близо 5% за изминалата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Покупателната възможност се изчислява на база какви стоки може да се купят с годишния доход, коментираха експертите на председателя на НСИ Александър Хаджийски. Покупателната способност във всички основни храни намалява с 3-10% през миналата година. Най-драстично е намаляла покупателната възможност на българина по отношение на захарта - с 21,41%. С дохода си за 2000 г. българинът е можел да купи 1574 кг захар, а през 1999 г. - 2003 кг. С близо 10% пада и покупателната възможност за хляба и свинското, чушките и яйцата. Увеличава се възможността на българите да купуват някои нехранителни стоки като обувките, но те имат много малък дял в общите разходи на домакинствата. Въпреки намалението на покупателната способност на българина през миналата година тя остава по-висока от равнището през 1997 г., когато беше периодът на изключително висока инфлация. Тогава реалните доходи значително паднаха и консумацията се сви максимално. Покупателната възможност през 2000 г. е била над 50% по-висока, отколкото през кризисната 1997 г. Но след ръста на възможността за потребление през 1998 г. и 1999 г. през миналата година отново се бележи спад, показват данните на националната статистика.
Източник: Стандарт (09.07.2001)
 
Българо-германският стокообмен е нараснал с 32,5% за първото тримесечие на 2001 г. в сравнение със същия период на м. г. Това показват предварителните данни на федералната статистика във Висбаден, казаха от посолството на ФРГ в София. Българският износ е нараснал значително и е достигнал 332,6 млн. ДМ. Общият обем възлиза на 757,3 млн. ДМ. Въпреки увеличението, търговското ни салдо обаче все още е отрицателно. Вносът ни от Германия за януари-март 2001 г. е за 424,74 млн. ДМ, показват данните на германската статистика.
Източник: Стандарт (10.07.2001)
 
Българинът със 122 лв. среден доход през май. Той е нараснал с 9,51 лв. спрямо същия месец на 2000 г., по данните на НСИ. Разходите на всеки човек през април са били средно 121,21 лв., а на домакинство по 329,09 лв. 44,4% от разходите на българите отиват за храна, коментираха експертите на председателя на НСИ Александър Хаджийски.
Източник: Стандарт (11.07.2001)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинство" за периода януари-май тази година са стигнали 8550 млн. лв., съобщиха днес от Националния статистически институт /НСИ/. Това при елиминиране на влиянието на цените осигурява ръст от 1,9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Увеличение се наблюдава във всички основни сектори и дейности. В търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството то е 4,7 на сто и е над средното за отрасъла, като се дължи на ръста в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 11,5 процента, с храни, напитки и тютюневи изделия - 8,9 на сто. В търговията на едро увеличението достига 1,5 на сто, а в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 0,4 на сто, посочиха от НСИ. През май 2001 г. нетните приходи от продажби са 1825 млн. лв. като по съпоставими цени спрямо предходния месец е реализирано увеличение 3,3 на сто. В сравнение с месец май 2000 г. реалният физически обем на нетните приходи е нараснал с 5,4 на сто.
Източник: БТА (12.07.2001)
 
Минус 0,1 на сто е инфлацията за юни спрямо май тази година, съобщи днес на пресконференция Радка Цонкова от отдел "Индекс на потребителските цени" на Националния статистически институт /НСИ/. Натрупаната инфлация от началото на годината /юни 2001 -декември 2000/ е 0,8 на сто. 9,4 на сто е дванадесетмесечната инфлация /юни 2001 г. към юни миналата година/. За периода януари-юни 2001 към същия период на 2000 г. индексът на потребителските цени е 109,3 , добави Радка Цонкова. През последните години за юни е характерна ниска инфлация, казаха от НСИ. При дефлация в голямата кошница, дефлацията в малката е още по-голяма, посочи Радка Цонкова. Инфлацията за малката кошница, в която хранителните стоки са основен компонент, е минус 0,7 на сто за юни спрямо май, добави г-жа Цонкова. И през този месец продължава слабото намаление на цените при хранителните, нехранителните стоки и общественото хранене, а при услугите се запазва тенденцията на леко покачване, информира Венета Попова от отдел "Индекс на потребителските цени" на НСИ.
Източник: БТА (12.07.2001)
 
Регистрираните през юни безработни у нас наброяват 654 008 души или 17.11%. Броят на безработните е с 24 520 суши, или с 0.64%, по-малко спрямо май 2001 г, съобщиха от Националната служба по заетостта..
Източник: Пари (17.07.2001)
 
Българската икономика е в подем през последните три години, но въпреки това продажбите в промишлеността остават под равнището от 1997 г., сочат данните на Националния статистически институт. Приходите от тях към края на май 2001 г. са 91.9 пункта спрямо осреднените месечни приходи от продажби в промишлеността през 1997 г. През периода 1998-2000 г. стопанството функционира при стабилни вътрешни и благоприятни външни условия, което спомогна да се постигне общ ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 12.31% спрямо края на 1997 г. Причините за несъответствието между икономическия ръст и приходите от продажбите в промишлеността са две, смятат анализаторите. Първата е сривът на икономиката през 1996 и 1997 г. Тогава БВП намаля съответно с 10.9% и 7%, а едва през 2000 г. реалният растеж на БВП е 5.8% спрямо 1999 г. "Както силният спад рефлектира със забавено въздействие върху индустриалното производство, така и оживлението в икономиката ще се прояви с известно закъснение", коментира Руслан Стефанов от Института за икономическа политика. Втората причина за несъответствието ръст на БВП - приходи от продажби на промишленото производство е провежданата структурна реформа в икономиката.
Източник: Дневник (19.07.2001)
 
Ръководителите на предприятия в промишлеността очакват благоприятно развитие на стопанската конюнктура. Това показват данните в направената през този месец бизнесанкета на Националния статистически институт /НСИ/. Съставният показател "Бизнесклимат" продължава възходящата си тенденция, като за периода от началото на 1994 г., от когато с наблюдението се обхваща и частният сектор на отрасъла, е стигнал исторически максимум от 21.9 на сто. Този показател надхвърля средното равнище за същия период със 17.1 пункта, се казва в официалното прессъобщение на националната статистика. Според института подобрението се дължи изцяло на повишения оптимизъм за очакваното бизнессъстояние на предприятията през следващите 6 месеца. При оценките за настоящото бизнессъстояние има слабо влошаване, смятат анализаторите на НСИ. През юли е регистрирано покачване на показателя Доверие - с 12.5 пункта. Това е в резултат на положителните промени в два от компонентите на Доверието - по-оптимистични очаквания за производствената дейност на предприятията през следващите месеци и прогнозите за по-ниски равнища на запасите от готова продукция. Третият компонент на Доверието - осигуреност на производството с поръчки, бележи леко понижение, което влияе неблагоприятно върху производствената активност. През юли последната се оценява от ръководителите на предприятия като понижена в сравнение с предходния месец, обобщава статистиката. През юли се е увеличил броят на предприятията, които имат затруднения, свързани с търсенето от страната и чужбина. Същевременно икономическата среда се оценява като несигурна от 35 на сто от предприятията или с 6 пункта по-голям дял в сравнение с месец назад. Натоварването на оборудването в промишлеността от началото на годината остава почти непроменено. Все още има голям излишък от неизползвани мощности, показват изследванията на националната статистика. Бизнесанкетата в промишлеността през юли показва оптимизъм в очакванията за износа на предприятията, а по отношение на продажните цени на продукцията няма инфлационни очаквания. Балансът на очакванията за движение на персонала в отрасъла поддържа положителна тенденция, отчита НСИ.
Източник: БТА (31.07.2001)
 
През юни тази година икономически активното население в страната е 3412.6 хиляди души или 50.4 на сто от населението на 15 и повече навършени години. Безработните през юни са 661.1 хиляди или 19.4 на сто от икономически активното население. Това съобщи днес Националният статистически институт /НСИ/. Данните са от проведени през месеците март и юни 2001 г. от НСИ наблюдения на работната сила. Броят на заетите лица в различни дейности на икономиката се увеличава от 2641.3 хил. през март на 2751.5 хил. през юни, информират от НСИ. За същия период делът на заетите от населението на 15 и повече навършени години се увеличава с 1.6 пункта и през юни достига 40.6 на сто при 39.1 на сто през март. Заетостта през юни се увеличава и в градовете, и в селата, като коефициентът на заетост за градското население се запазва по-висок - 45.1 на сто от този за селското - 30.9 на сто. Според НСИ налице са различия и в заетостта на двата пола - заети са 43.9 процента от мъжете на 15 и повече навършени години и 37.6 на сто от жените на същата възраст. Наетите лица през юни 2001 г. са 2318.7 хил. или 84.3 процента от всички заети, показват резултатите от наблюденията на работната сила. Продължава тенденцията на увеличение на броя и дела на наетите в частния сектор. От общия брой на наетите 52.5 на сто работят за частен работодател и 47.5 процента - в обществения сектор. Работодателите са 99.3 хиляди (3.6 на сто от заетите), а самостоятелно заетите лица - 274.3 хиляди или 10 процента. В сравнение с март през юни коефициентът на безработица е с 2.2 пункта по-нисък, което е обичайно за този сезон, посочват от НСИ. В селата равнището на безработица е по-високо от това в градовете -съответно 23.8 на сто и 17.9 на сто. От общия брой на безработните през юни тази година 363.2 хил. са мъже и 297.8 хил. - жени. Равнището на безработицата при мъжете е с 1.8 пункта по- високо отколкото при жените - съответно 20.2 процента и 18.4 процента. 67.8 хиляди безработни са с висше образование, 350.7 хиляди са със средно, а 242.6 хиляди - с основно и по-ниско образование. 62.1 на сто от общия брой на безработните са без работа от една и повече години, показват данните. Икономически неактивните лица през юни 2001 г. са 3356.3 хиляди, от които 1466.6 хиляди - мъже и 1889.7 хиляди - жени. 433.5 хиляди на възраст от 15 до 64 години или 12.9 на сто от лицата извън работната сила желаят и имат готовност да работят, въпреки че по различни причини не търсят активно работа. От началото на тази година наблюденията на работната сила се извършват върху нова извадка от 24 000 домакинства, разработена на база на предварителните списъци за преброяването, уточняват от НСИ. При оценката на резултатите са използвани предварителни данни за населението на страната и по области, получени от преброяването на населението през март 2001 г., които се различават от текущите оценки за населението за декември 2000 година.
Източник: БТА (08.08.2001)
 
С 1,6 на сто са се увеличили приходите от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" за първото шестмесечие, съобщи днес Националният статистически институт. През юни има намаление с 0,8 на сто. Увеличението е най-голямо в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството - с 4,1 на сто. То се дължи на ръста на търговията през първите шест месеца на годината със стоки за домакинството и битова техника - с 10,7 на сто, и с храни, напитки и тютюневи изделия - с 8 на сто. Продажбите на дребно между януари и юни 2001 г. възлизат на 4034 млн.лв., увеличението спрямо същия период на 2000 г. е 2,3 на сто.
Източник: БТА (10.08.2001)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им през първите шест месеца на тази година са с 4 на сто по-големи, отколкото през същия период на миналата, съобщи днес Националният статистически институт. Увеличението в преработващата промишленост е с 3,9 на сто, а в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - със 7,8 на сто. В добивната промишленост има спад от 7,2 на сто. 28,5 на сто е ръстът в производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника, 20,6 на сто - при производство на облекло, 16,5 на сто - в обувната промишленост. Намаление за шестмесечието националната статистика отчита в производството на канцеларска и електронно-изчислителна техника - с 46,6 на сто, в издателската и полиграфическа дейност и тиражирането на записани носители - с 22,5 на сто, в добива на въглища и торф - с 12,7 на сто, в добива на метални руди - със 7,5 на сто. Само през юни има намаление на продажбите в сравнение със същия месец на миналата година с 0,8 на сто. Спад има в преработващата промишленост - с 2,1 на сто, и в добивната промишленост - с 1,2 на сто. При снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода има увеличение на приходите от продажби с 8,2 на сто. През юни с 44,3 на сто по-ниски приходи от продажби са получили предприятията, произвеждащи канцеларска и електронно-изчислителна техника, с 27,5 на сто - издателската и полиграфическата дейност, с 14,4 на сто - производството на изделия от каучук и пластмаси. Увеличение с 33 на сто през юни има в добива на неметални материали и суровини, с 16,7 на сто - в производството на електрически машини и апарати, с 12,3 на сто - в производството на тютюневи изделия. Увеличението на продажбите за износ през първото шестмесечие на тази година спрямо същия период на миналата е с 3,3 на сто. През юни обаче има намаление на приходите от износ с 8,8 на сто. Продажбите на вътрешния пазар се увеличават с 4 на сто за периода и с 5,7 на сто за месеца. По-значително намаление на продажбите за износ през юни има при добива на метални руди - с 23,3 на сто, при производството на дървесна маса, хартия, картон и изделия от тях - със 17,9 на сто.
Източник: БТА (10.08.2001)
 
С 2,3% са се увеличили приходите на търговците на дребно за първото шестмесечие на 2001 г. спрямо същия период на миналата година, сочи официалната статистика. До края на юни постъпленията от продажби в сектора са над 4 млрд. лв. С 1,6% са нараснали парите, похарчени за покупка и ремонт на домакински вещи, както и за поддръжка на личните автомобили. За първите шест месеца тези пера са глътнали над 10,3 млрд. лв. Най-много са се увеличили постъпленията от продажби на стоки за домакинството и битова техника - с 10,7%, и на храни, напитки и тютюневи изделия - с 8%. Приходите от покупки и ремонт на автомобили и горива са нараснали с 2,2%.
Източник: Новинар (10.08.2001)
 
Безработицата в страната продължава да намалява. Равнището й през юли е 16,83 на сто или с 0,27 пункта по-малко спрямо юни тази година. Това съобщи днес във факс пресцентърът на Националната служба по заетостта. През юли регистрираните безработни в България са 643 528 души, 337 800 от тях са жени. Най-ниско е равнището на безработицата в София-град - 4,51 на сто, а най-високо в Търговище - 32,36 на сто. Броят на съкратените и освободени лица от отраслите на икономиката, регистрирани в бюрата по труда с право на обезщетение е 136 512 души. Заявените работни места през миналия месец са 13 055. През юли са заети общо 11 334 места. Според пресцентъра на Националната служба по заетостта отново остават незаети работни места и в края на юли те са 11 414.
Източник: БТА (13.08.2001)
 
Средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение за второто тримесечие на тази година е 259 лева, сочат данните на Националния статистически институт/НСИ/. За общественият сектор тя е 292 лева, а за частния - 230 лева. През юни тя е била 261 лева като в обществения е 295 лева, а в частния - 232 лева. За първото тримесечие средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е била 238 лева. За обществения сектор средното заплащане тогава е било е 261 лева, а за частния - 217 лева. През второто тримесечие на тази година в обществения сектор най-висока е средната заплата в отрасъл снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - 446 лева, а най-ниска - на работещите в хотели и ресторанти /209 лева/. В частния сектор най-висока е средната заплата на занимаващите се с финансово посредничество - 541 лева, а най-ниска отново в хотелите и ресторантите - 175 лева. През юни по трудово и служебно правоотношение са били наети общо 1 725 244 души. От тях 777 776 са в обществения сектор, а 947 468 в частния. През май те са били общо 1 717 014 души, а през януари 1 692 625, показват данните на Националния статистически институт /НСИ/.
Източник: БТА (13.08.2001)
 
Инфлацията за юли спрямо юни 2001 г. е минус 0,2 на сто, съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Базисният индекс на потребителските цени за м. юли (изчислен при база средногодишни цени на 2000 г.) е 105,9. Инфлацията от началото на годината (м. юли 2001 г. спрямо м. декември 2000 г.) е 0,6 на сто, а за периода януари - юли т. г. спрямо съответния период на миналата година - 9,2 на сто. През юли са намалели цените на хранителните продукти с 1,1 на сто и в общественото хранене - с 0,1 на сто, а са повишени цените на нехранителните стоки с 0,9 на сто и на услугите с 0,1 на сто, информират от националната статистика.
Източник: БТА (13.08.2001)
 
Средният доход на българина е 122,27 лв. през юни, обявиха вчера от Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен спад с около 5 стотинки, а за една година доходът на българина е нараснал средно с 10 лв. На едно домакинство средните доходи през юни са били 331,36 лв. От общите разходи 46,4% отиват за храна, отчитат статистиците. Това прави по 144,92 лв. месечно на семейство за изхранване. От тях около 11 лв. се харчат за алкохол. През юни е паднало потреблението на мляко, яйца, плодове и зеленчуци спрямо същия месец на 2000 г. Един човек средно през юни е изял по 11 кг хляб, 1,6 кг месо, 6,3 кг зеленчуци.
Източник: Стандарт (14.08.2001)
 
През първата половина на 2001 г. органите на Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол /АДВФК/ са извършили 478 преходни финансови ревизии, 936 планови и 956 извънпланови одити, или общо 2370 проверки, съобщиха от агенцията. Обект на контрол са били националнозначими обекти като БДЖ ЕАД, Техноекспортстрой ЕАД, Булгартабак холдинг АД, Българското национално радио, Националният съвет за радио и телевизия, Министерството на икономиката, Националният статистически институт, Българската телеграфна агенция, Националната здравноосигурителна каса и други. Установени са вреди за 73 675 740 лв., от които 67 868 114 лв., или 92%, са констатирани при проверки в търговските дружества, а 5 087 626 лв. в бюджетни организации и общини. Спрямо първото полугодие на предишната година вредите са намалели с 34%, или с 30 333 211 лева.
Източник: Пари (28.08.2001)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) външнотърговският стокообмен на България за първите шест месеца на т. г. е 5937.3 млн. долара. В сравнение със същия период на предходната година той е нараснал с 11%, съобщиа от НСИ. През всичките месеци външнотърговското салдо е отрицателно, като през второто тримесечие отрицателните месечни салда са по-големи и формират 67% от общото отрицателно салдо за полугодието. Основните търговски партньори на България са европейските страни. Над половината от стокообмена на страната е с Европейския съюз - 56,2 на сто от износа и 48,8 на сто от вноса. В рамките на съюза основните ни търговски партньори са Германия, Италия, Гърция и Франция. С Италия и Гърция имаме положително външнотърговско салдо, докато вносът от Германия е два пъти по-голям от българския износ за тази страна. Положително търговско салдо има и при стокообмена на България с Белгия и Испания.
Източник: Монитор (03.09.2001)
 
Инфлацията за август е 0.3% според данните на Националния статистически институт. Покачването на цените от началото на годината е 0.9%, а за януари-август спрямо съответния период на миналата година е 8.7%. През последния месец са намалели цените на хранителните продукти с 0.7%, а с 2% са се повишили на нехранителните стоки. С 0.2% са поскъпнали услугите, с 0.3% общественото хранене. Намаление има в цените на плодове и зеленчуци, бензин и дизелово гориво, докато птичето месо, лекарствата, болничните услуги и вестниците поскъпват.
Източник: Пари (13.09.2001)
 
Държавните предприятия са реализирали загуби в размер на 42.702 млн. лв. през второто тримесечие на тази година, след като за първите три месеца е била отчетена сумарна печалба за 70.425 млн. Това показват статистическите данни, използвани при разработването на тримесечната справка за ефекта от изменението на работната заплата в държавните фирми, която е част от ангажиментите към мисията на Международния валутен фонд. В анализа не са включени стопанските обекти от сферата на здравеопазването, където продължава процесът на преобразуването им. Към неблагоприятните тенденции в развитието на фирмите от обществения сектор трябва да се добави и спадът на нетните приходи от продажби, които намаляват в сравнение с първото тримесечие на 2001 г. с 12.5%. Увеличава се общата задлъжнялост на предприятията с 9.8%, просрочените задължения към бюджета с 3%, към персонала - с 27.9%, и към социалното осигуряване - с 14.3%. Най-големи просрочени задължения имат около 50 държавни фирми, предимно работещи на загуба. Значителен е и делът на просрочените задължения на предприятията в ликвидация, като основната част принадлежат на едно предприятие, се посочва в анализа. Конфиденциалността на данните, събирани от Националния статистически институт, обаче не позволява оповестяването на информацията за отделните дружества. В анализа е посочено, че част от предприятията не се съобразяват с изискванията на наредбата и поради това са повишили заплатите повече от нарастването на печалбата си. Фирми, които работят на загуба или с влошаващи се финансови резултати, също увеличават заплащането на труда. В анализа, изготвен от социалното министерство, се препоръчва на ресорните министри да предприемат мерки за спазване на механизма. .
Източник: Пари (14.09.2001)
 
Общият доход на лице от домакинството през юли е бил 123.82 лв., сочат данни на Националния статистически институт, като паричния е 112.27 лв. Година по рано общият е бил 123.14 лв., а паричния - 110.95 лв. Работната заплата формира 53.24% от доходите на населението, а пенсиите - 31.95% през юли. 5.81% пък от доходите на населението са от предприемачество. Общият разход на средния българин е бил 120 лв. през месеца, а паричният - 108.53%. 85% от общите разходи са отишли за потребление, а 3% са иззети от държавата чрез преки данъци. За храна са били отделени 54.2% от общия и 48.6% от паричния доход през месеца. Второто най-съществено разходно перо в домакинските бюджети са плащанията за жилища, вода, електроенергия и горива, които заемат 11.5% от общите и 12.9% от паричните разходи през юли. През месеца средното потребление на глава от населението е намаляло за хляба, месните произведения, плодовете и зеленчуците спрямо юли миналата година. Увеличено е било потреблението на картофи и захар според НСИ
Източник: Пари (14.09.2001)
 
Българското правителство е на път да отстъпи от позицията си по данъчната реформа във финалната фаза на преговорите с мисията на Международния валутен фонд (МВФ, заяви ръководителят на мисията Джералд Шиф преди срещата си с финансовия министър Милен Велчев. Фондът настоява да не се въвежда нулева ставка за реинвестираната печалба, тъй като според неговите оценки това ще струва много приходи на бюджета и едва ли ще доведе до увеличение на инвестициите. Според експертите от МВФ по-добре ще бъде да се разшири данъчната основа и да се въведат по-ниски ставки, отколкото да се предоставят специални стимули за инвестиране. Друго предложение на фонда е бизнесът да бъде облекчен за сметка на намаляване на социалните осигуровки. Оценките на МВФ за 2001 г. са близки до правителствените по отношение на растежа и инфлацията, но се различават съществено относно състоянието на платежния баланс. "Външната среда е влошена и според нас текущата сметка ще бъде с дефицит 6.5 - 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година. Затова смятаме, че фискалната политика трябва да бъде по-консервативна", заяви Шиф. Правителството е заложило дефицит по текущата сметка от 4.5% от БВП. Междувременно Националният статистически институт обяви, че търговският дефицит за периода януари - юли 2001 г. е цели 1.232 млрд. долара спрямо 921.1 млн. долара за същия период на миналата година. Миналата седмица правителството тъкмо беше подготвило мокрорамката, която да залегне в бюджета за догодина, и според нея ръстът на икономиката трябваше да е 4.5%, а инфлацията - 3.5%.
Източник: Дневник (25.09.2001)
 
С 375.4 млн. USD през първото шестмесечие на т. г. Италия зае първо място като страна вносител от България, следвана от Германия и Гърция с по 240 млн. USD. Това съобщи пред журналисти шефът на бюрото в София на Италианския институт за външна търговия Масимо ди Джандоменико. Данните са на НСИ. През периода януари - юни 2001 г. общият износ на страната ни е в размер на 2458.1 млн. USD, регистрирайки увеличение от 8.9% в сравнение със същия период на м. г. Повече от половината, или 56%, е квотата на износа ни и тя е за страните от ЕС. От общо внесените в България стоки за 3450.2 млн. USD вносът от Италия бележи ново нарастване с 32% по отношение на първите 6 месеца на 2000 г. с отчетена сума от 352.4 млн. USD. Като страна вносител за България Италия обаче е на трето място след Русия и Германия. Днес в Пловдив в рамките на панаира ще има Ден на Италия, съобщи още г-н Ди Джандоменико. За целта в новотел Пловдив се организира кръгла маса, на която италиански предприемачи ще преговарят с български партньори за развитие на съвместен бизнес. Ще присъстват представители на организацията на италианските предприемачи Конфартиджанато, обединяваща повече от 521 хил. малки и средни предприятия. Луиджи Ловалио от Уникредито, който е и зам.-шеф на УС и изпълнителен директор на Булбанк, съобщи, че банката е готова да подпомага сектора на МСП с конкретни инициативи. Вече има създадена специална дирекция, разпространяваща продукта Бизнеслидер, ориентиран към предприемачите.
Източник: Пари (26.09.2001)
 
Семейно облагане на доходите ще бъде въведено от началото на 2002 г. Това е един от вариантите за промени в данъците, който ще бъде предложен на МВФ по време на следващата мисия на фонда, коментираха от финансовото министерство. Доходите на съпрузите да се събират и едва след това се облагат с данък, предвиждат промените. При този вариант необлагаемият минимум се увеличава и става един за доходите на цялото семейство. Ако няма техническа възможност, семейното облагане да стартира от следващата година, ще се премине към втори вариант, казаха от финансовото министерство. Ще бъде разработена система за социално подпомагане. Социалните помощи вече няма да зависят от размера на минималната заплата. Приеме ли се вторият вариант, осигурителните вноски няма да са процент от минималната заплата, а ще бъдат фиксирани суми. Националният статистически институт работи по изчисляване на прага на бедност. Независимо кой вариант се приеме, социалните помощи ще отиват за най-нуждаещите се. Заплатите и пенсиите през 2002 г. да се увеличат с инфлацията и ръста на БВП, което прави 8%. За всеки данък се подготвят няколко варианта за промяна, които ще бъдат представени на МВФ при следващата мисия на фонда. Нулев бюджетен дефицит ще може да има най-рано през 2003 г., смятат от финансовото министерство.
Източник: Стандарт (01.10.2001)
 
До 10% ще стигне инфлацията през тази година.Това прогнозира проф.Иван Ангелов,шеф на икономическия институт към БАН.По данни на НСИ до август 2001 година инфлацията е едва 0,9%.Според икономистите тя обаче ще бъде напомпана от поскъпването на тока и парното,които ще тласнат нагоре и останалите цени.Икономическият растеж за годината ще е не повече 3,5% каза проф.Ангелов.
Източник: 24 часа (02.10.2001)
 
Населението на България е 7,974 млн. души, показват предварителните данни на Националния статистически институт от преброяването, направено от 1 до 14 март. За последните 12 години населението е намаляло с 975 000 души. За последните осем години от страната са емигрирали 196 хиляди.
Източник: Стандарт (04.10.2001)
 
С 4,8 на сто е нараснал брутният вътрешен продукт за първите 6 месеца на 2001 година в сравнение с предходната, съобщи днес Националната статистика. За първото полугодие на годината той е над 12 млрд. лева. На човек от населението се пада 1503 лева от обема на БВП. Добавената стойност реализирана от националната икономика през първата половина на годината е с 5,4% по-висока от миналогодишната. Тя възлиза на 10 млрд. лева. Частният сектор е създал огромната част от тази добавена стойност - близо 69%. В сравнение с миналата година той е повишил участието си в брутната добавена стойност с близо 10 на сто, а предприятията от обществения сектор са реализирали с 3% по-малка добавена стойност. По отношение на отраслите - този, на услугите дава най-голяма част от брутната добавена стойност - 60%, следват индустрията - с 29% и накрая е аграрният сектор - с 10%. В сравнение с миналата година секторът на услугите и индустрията са увеличили дела си в брутната добавена стойност, докато аграрният сектор го е намалил. Инвестициите в основен капитал нарастват с 20 на сто в сравнение с миналата година, а индивидуалното потребление на хората на БВП нараства с 0,2 на сто.
Източник: БНР (05.10.2001)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" от януари до август 2001 г. са стигнали 14 414 млн. лв., които по съпоставими цени осигуряват нарастване от 1.7 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Това съобщи днес Националният статистически институт /НСИ/. Висок ръст е отбелязан в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството - 5.1 на сто, и в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 3.7 на сто, докато в търговията на едро увеличението е с 0.6 на сто. От наблюдаваните сектори и дейности в търговията на дребно значително се увеличават приходите в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 13.3 на сто, с храни, напитки и тютюневи изделия - 9.7 на сто и други. Според НСИ нетните приходи от продажби за август тази година са надхвърлили 2020 млн. лв. и при елиминиране влиянието на цените с това се стига ръст от 0.9 на сто спрямо предходния месец. Увеличението в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството и в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили съответно с 4.8 на сто и 4.2 на сто компенсира намалението от 0.4 на сто в търговията на едро. В сравнение с август 2000 г. реалният физически обем на нетните приходи нараства с 2.4 на сто, информираха от НСИ.
Източник: БТА (11.10.2001)
 
Инфлацията за септември спрямо август е 1.3 на сто, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. Базисният индекс на потребителските цени за септември /изчислен при база средногодишни цени на 2000 г./ е 107.6. Инфлацията от началото на годината /септември 2001 г. спрямо декември миналата година/ е 2.2 на сто, а за периода януари - септември спрямо съответния период на миналата година е 8.2 на сто. Дванадесетмесечната натрупана инфлация /септември тази година към септември миналата/ е 4.7 на сто, посочи Албена Данчева, началник-сектор в отдел "Индекс на потребителските цени" на НСИ. Според нея през септември инфлацията е достигнала най-високата си месечна стойност от началото на годината. Това обаче не е необичайно за този месец, отбелязаха от НСИ. През 1998 г. инфлацията за септември е била 3.2 на сто, през 1999 г. - 1.5 на сто, а за миналата година - 2.4 на сто. През септември спрямо август тази година са се повишили цените на хранителните продукти - с 2.2 на сто, на нехранителните стоки - с 1.0 на сто, на общественото хранене - с 0.5 на сто и на услугите - с 0.1 на сто. Всяка есен поскъпват млечните произведения, плодовете и зеленчуците, каза Радка Цонкова, началник на отдел "Индекс на потребителските цени". През месеца по-скъпо са се продавали кашкавалът с 4.7 на сто, сиренето - с 2.1 на сто, пресните млека - с 1.3 на сто, киселите млека - с 1.4 на сто, хлябът - с 1.1 на сто, птичето месо - с 5.8 на сто, растителните масла - с 2.7 на сто, зеленчуците - с 13.3 на сто, плодовете - с 1.7 на сто. Намаление на цените е регистрирано при ориза с 1.0 на сто, яйцата - с 0,6 на сто, макаронените изделия - с 0,4 на сто, гъбите - с 2.6 на сто и кафето - с 0.4 на сто. Ракиите и вината са се продавали по-евтино - с 0.2 и 0.4 на сто, а бирата е поскъпнала с 0.2 на сто. Според НСИ регистрирано е увеличение на цените на мъжкото, детското и бебешкото облекла - с 0.5 на сто, на дамското облекло - с 0.7 на сто, на обувките - с 0.6 на сто, на течните горива за битови нужди - с 2.5 на сто, на твърдите горива - с 0.8 на сто, на автомобилния бензин - с 3.1 на сто, на дизеловото гориво - с 2.0 на сто. Нарастнали са и цените на пощенските услуги с 6.6 на сто, на книгите и учебниците с 9.2 на сто, на вестниците - с 1.5 на сто. При услугите, свързани с образованието, се наблюдава увеличение с 3.9 на сто, като то се дължи главно на таксите за висшите учебни заведения. През септември лекарствата са поскъпнали с 1.5 на сто, лекарските услуги - с 0.6 на сто, а стоматологичните услуги са поевтинели с 0.1 на сто. Понижили са се цените на газообразни горива за битови нужди - с 0.1 на сто и на газ пропан-бутан за личните транспортни средства - с 0.7 на сто.
Източник: БТА (11.10.2001)
 
Равнището на безработицата в България през септември 2001 г. е 16,48 на сто, или с 0,20 пункта по-малко в сравнение с август т. г. , съобщи днес пресцентърът на Националната служба по заетостта. Най-ниско то е в София-град - 4,45 на сто, а най-високо е в Търговище - 31,75 на сто. През септември регистрираните безработни в България са 629 866 души, със 7965 по-малко спрямо август 2001 г. Намалението на безработицата е свързано със сезонната заетост в туризма, строителството и селското стопанство, както и с оживлението в образованието, поради началото на учебната година, допълват от НСЗ. Регистрираните безработни жени в бюрата по труда през септември са 333 474. Младежите до 24 г. са 90 570, което е по-малко с 3207 души в сравнение с август. Броят на съкратените и освободени лица от отраслите на икономиката, регистрирани в бюрата по труда с право на обезщетение, е 16 312 души. Делът на освободените от работа от частния сектор през септември е 61,4 на сто от всички съкратени от секторите на икономиката. Според НСЗ заявените работни места през септември са 19 520, с 34,9 на сто повече от август. През септември са постъпили на работа 17 202 безработни, с 37,5 на сто повече в сравнение с предходния период. От тях 75,4 на сто са устроени с помощта на бюрата по труда. Отново остават незаети работни места - в края на септември те са 11 181. През септември средно за страната 22 безработни са се конкурирали за едно работно място, докато през август те са били 28. Най-малко безработни са се конкурирали за едно работно място в Кърджалийска област - 11:1, а най-много те са във Видинска област - 50 за едно, информира пресцентърът.
Източник: БТА (17.10.2001)
 
Между 100 и 2000 лв.е глобата за всеки едноличен търговец,фирма или политическа партия,който работят в България,без да са регистрирани по БУЛСТАТ.Това съобщи Георги Станев,шеф на отдел в НСИ.Регистрирането е задължително
Източник: 24 часа (01.11.2001)
 
Външно-търговският баланс на страната е с дефицит в размер на $966 млн. за първите осем месеца на 2001 г., обявиха от НСИ. Само с Русия търговията ни е отрицателна с $905.6 млн. Износът ни за руските пазари е едва $76,4 млн. и се равнява на изнесените стоки за Македония.
Източник: Стандарт (05.11.2001)
 
$ 1,944 млрд. са били преките чужди инвестиции в нефинансовите предприятия през миналата година, обяви Националният статистически институт. Според Агенцията за чужди инвестиции през миналата година у нас са влезли $ 1 001 500 000. Толкова са и инвестициите, изчислени по методиката на БНБ. Централната банка отчита $ 459,8 млн. чужди вложения от началото на тази година до август месец.
Източник: Сега (08.11.2001)
 
Безработицата за месец октомври е била 18,6%, съобщиха от националния статистически институт. 74% от безработните са имали работа, но са напуснали по ред причини, най-вече заради уволнения и съкращения. Почти всеки пети мъж и всяка пета жена не могат да си намерят работа. За сметка на това обаче, в градовете жените си намират по често работно място, от колкото мъжете, докато на село е точно обратното.
Източник: Дарик радио (09.11.2001)
 
За януари - септември приходите от индустриални продажби нарастват с 2.7% спрямо същия период от година по рано, сочат данните от НСИ. Преработващата промишленост има увеличение с 2.1%, снабдяването с електроенергия, топлинна енергия, газ и вода - с 9.2%, а добивната промишленост - със 7.5%. Вътрешните продажби за септември спадат с 3.5% спрямо септември 2000 г., а продажбите за износ - с 5.9%. В сравнение с август през септември приходите от продажби намаляват с 2.9%
Източник: Дневник (12.11.2001)
 
Инфлацията за октомври спрямо септември т.г. е 1,7 на сто, съобщи пресцентърът на Националния статистически институт /НСИ/. Верижният индекс на потребителските цени за месец октомври спрямо септември на тази година е 101,7. Инфлацията от началото на годината е 4,0 на сто, а индексът на потребителските цени за октомври спрямо същия период на миналата година е 105,2. През октомври спрямо септември т.г. цените на хранителни продукти са се повишили - 0,8 на сто, на услугите - с 5,8 на сто, в общественото хранене - с 0,3 на сто. Намалели са цените на нехранителните стоки - с 0,4 на сто.
Източник: БТА (13.11.2001)
 
С 0,19 на сто се е увеличила безработицата през октомври в сравнение с месец септември, съобщи Националната статистика. Сега тя е 16 цяло и 67 на сто. Най-висока безработицата е Търговище - 32 процента, а най-ниска в София - близо 5 на сто. Делът на освободените от работа в частния сектор през октомври е близо 68 на сто от всички съкратени от секторите на икономиката.
Източник: БНТ (16.11.2001)
 
Външнотърговското салдо на страната за деветмесечието на тази година е отрицателно и възлиза на 1.1 млрд. долара или 2.4 млрд. лева, съобщи днес Националният статистически институт /НСИ/. През всичките месеци на 2001 г. външнотърговското салдо е отрицателно, като през второто и трето тримесечие отрицателните месечни салда са по-големи от 100 млн. долара. Най-голямо е отрицателното салдо за юли - 204.8 млн. долара, каза Емилия Данаилова, началник на отдел "Износ и внос" в НСИ. Салдото за деветте месеца на 2000 г. беше по-малко с над 300 млн. лв., а годишното салдо беше 1.1 млрд. долара, посочи тя. Външнотърговският стокообмен на България за деветте месеца на 2001 г. по предварителни данни възлиза на 9.1 млрд. долара или 20 млрд. лева. В сравнение с предходната година той е нараснал с 11 на сто. Износът е в размер на 3.8 млрд. долара или 8.3 млрд. лева. Спрямо 2000 година се е увеличил със 7.6 на сто. С изключение на месеците юни и септември през останалите изнесените количества стоки са повече от съответните месечни обеми на износа през предходната година, отбелязаха от НСИ. Вносът /CIF/ е в размер на 5,3 млрд. долара или 11.7 млрд. лева и е по-голям от износа с над 39 на сто. Спрямо обема на реализирания внос през деветмесечието на 2000 г. той е увеличен с 13.5 на сто. И през тази години основните търговски партньори на България са европейските страни. Над половината от стокообмена на страната е с Европейския съюз - 55.4 на сто от износа и 48.7 на сто от вноса. В рамките на съюза основните търговски партньори на страната са Германия, Италия, Гърция и Франция. С Италия и Гърция имаме положително външнотърговско салдо, докато вносът от Германия е два пъти по-голям от българския износ за тази страна. Положително търговско салдо има и при стокообмена на България с Белгия и Испания, а с останалите страни от съюза салдото ни е отрицателно. Износът за страните от ОНД е увеличен през 2001 г. в сравнение с 2000 г. с 6.1 на сто, а вносът е нараснал с 4.2 на сто, сочат данните на НСИ.При износа за основните ни партньори от региона - Русия и Украйна, се наблюдава намаление на износа за Русия с 1.7 на сто и увеличение за Украйна - с 10.2 на сто. Докато за миналата година имахме увеличение на износа за Югославия и на стокообмена с Турция, за деветмесечието на тази има намаление, каза Емилия Данаилова. Тенденция на увеличение бележи износът за арабските страни като за деветмесечието това нарастване с над 23 на сто и общото салдо с тези страни е положително, информираха от НСИ. В износната листа на България присъстват предимно обработени и готови изделия, минерални горива, химически продукти, машини и оборудване, храни и животни. Страната внася основно машини, оборудване и транспортни средства, минерални горива и обработени изделия. При химическите продукти се забелязва намаляване на износа и увеличаване на вноса, отбеляза Емилия Данаилова. Според нея в края на годината, във връзка с предстоящите празници, започват да се внасят повече потребителски стоки и вероятно търговското салдо и за това тримесечие ще е отрицателно. Може би трябва да очакваме отрицателно външнотърговско салдо за годината по-голямо от това за миналата, добави тя.
Източник: БТА (28.11.2001)
 
Инфлацията за ноември спрямо октомври 2001 г. е 0,2 на сто, съобщи днес Националният статистически институт /НСИ/. Базисният индекс на потребителските цени за месец ноември, изчислен при база средногодишни цени на 2000 г., е 109,7. Инфлацията от началото на годината е 4,2 на сто, а за периода януари - ноември т.г. спрямо съответния период на миналата година е - 7,6 на сто. Индексът на потребителските цени за ноември 2001 г. спрямо ноември 2000 г. е 104,6, допълват от НСИ. През ноември спрямо предишния месец са се повишили цените на хранителните продукти с - 0,4 на сто, на услугите - с 0,2 на сто, на общественото хранене - с 0,5 на сто, а са намалели цените на нехранителните стоки - с 0,1 на сто. През ноември е регистрирано увеличение на цените на зеленчуците - с 5,1 на сто, на свинското месо - с 0,3 на сто, на рибата и рибните продукти - с 1,3 на сто, на пресните млека - с 1,6 на сто, на киселите млека - с 0,3 на сто, на яйцата - с 1,0 на сто, на растителните масла - с 4,4 на сто, на зрелия боб - с 0,3 на сто, на шоколадовите изделия - с 0,3 на сто, на трайните колбаси - с 0,6 на сто и други. През месеца са намалели цените на картофите - с 3,3 на сто, на цитрусови плодове - с 18,2 на сто, на брашното - с 0,8 на сто, на ориза - с 1,2 на сто, на птичето месо - 0,5 на сто, на сиренето - с 0,8 на сто, на захарта - с 1,2 на сто. При нехранителните стоки и услуги увеличение на цените е регистрирано при въглищата и други твърди горива - с 1,5 на сто, на облеклото - с 0,4 на сто, на обувките - с 0,5 на сто, на наемите за жилища - с 0,5 на сто, на водоснабдяването - с 0,6 на сто, на газ пропан бутан за лични транспортни средства - с 2,5 на сто и други. Намалели са цените на автомобилния бензин - с 3,2 на сто, на дизелово гориво - с 1,9 на сто, на пътнически таксита - с 0,3 на сто и някои други. Лекарствата са поскъпнали с 0,1 на сто, лекарските услуги - с 0,1 на сто и стоматологичните услуги - с 0,2 на сто, информираха от НСИ.
Източник: БТА (11.12.2001)
 
656 976 са безработните в страната през ноември, съобщиха от Националната служба по заетостта. Това е с 19 628 повече новорегистрирани от октомври. Най-високо в страната е равнището на безработицата в Търговище, което достигна рекордните 32,94 на сто. Половината пък от останалите без работа са жени - 342 787, а 96 531 са младежи до 24 г. 23-ма безработни са се борили за едно място през ноември, отчитат още от НСЗ. Близо 10 000 са незаетите в края на ноември. Броят на съкратените през същия месец е 34 514 души, като най-много - 74,6 на сто, са освободените от частния сектор. Три пъти повече в сравнение с октомври са съкратени от селското стопанство и от туризма.
Източник: Черно море (18.12.2001)
 
Икономическият растеж на България за третото тримесечие на 2001 г. е 4.5%, сочат данни от Националния статистически институт (НСИ), изнесени в четвъртък. За януари-септември ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) е 4.7%, спрямо същия период от година по-рано. Въпреки неблагоприятните външни условия прогнозираният за годината ръст на икономиката от 4.5% ще бъде достигнат, коментират анализатори. По текущи цени брутният ни продукт за периода юли-септември е 7.859 милиарда лева, а за деветте месеца - 20.139 милиарда лева. Преизчислен в долари, БВП на човек от населението за тримесечието е 438 долара и остава без промяна спрямо размера си отпреди година. Това се дължи на поскъпването на щатската валута спрямо еврото и респективно спрямо лева. "Големият обем на инвестициите са основният фактор за запазване на високия ръст на БВП", коментира Тодор Тодоров, експерт от НСИ. Инвестициите за юли-септември са 23.4% от БВП и отчитат ръст от 15.9% спрямо същия период от година по-рано. Въпреки ниския обем на преките чужди инвестиции от началото на годината и не отчитането на получените 135 милиона долара от продажбата на втория GSM-оператор като бруто капиталообразуване или т.нар. инвестиции по системата на националните сметки, инвестициите в икономиката за деветте месеца нарастват с 18.2% спрямо същия период на предходната година. "Това показва, че ръстът на инвестициите се дължи основно на вътрешния ресурс на икономиката", каза Тодор Тодоров.
Източник: Дневник (21.12.2001)
 
Дефицитът във външната търговия е 1,246 млрд. щ. д. до края на октомври, обявиха от Националния статистически институт. За първите десет месеца на годината износът се е увеличил само със 7,3% и е 4,254 млрд. щ. д. За същото време вносът е нараснал близо два пъти повече - 12,3%.
Източник: Стандарт (02.01.2002)
 
Вицепремиерът Николай Василев в предаването "Неделя 150" на БНР съобщи, че по последни данни на Националния статистически институт /НСИ/, икономическият растеж на страната ни за 2001-ва година ще е поне 4,9 на сто. Текущата година се оказа по-добра, отколкото всички ние сме очаквали. През юни, преди атентатите в САЩ, светът излизаше от цикъла на високия растеж и вече се задаваше една възможна рецесия в световен мащаб, коментира Николай Василев. Очертава се растеж, който ще бъде поне 4,9 процента, може и да се закръгли и на 5 процента, посочи той. През 2001-ва година е възможно да се отчете повече от 10 на сто растеж на индустриалното производство в България, смята вицепремиерът.
Източник: БНР (02.01.2002)
 
С 0,2 на сто са нараснали приходите от продажби в търговията за периода януари - ноември 2001 г., спрямо същия период на предходната, при елиминиране влиянието на цените. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт /НСИ/. Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" надхвърлят 20 015 млн.лв. за периода януари - ноември 2001 г. Увеличението в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството е с 5,1 на сто, в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - с 3,5 на сто, докато в търговията на едро има намаление от 1,4 на сто. От наблюдаваните сектори и дейности в търговията на дребно увеличение има в търговията със стоки за домакинството и битова техника - с 10,7 на сто, с храни, напитки и тютюневи изделия - 8,5 на сто. Нетните приходи от продажби за месец ноември 2001г. са достигнали 1819 млн.лв., но по съпоставими цени се отбелязва намаление от 4,7 на сто спрямо предходния месец. Това се дължи на намалението в търговията на едро - с 5,9 на сто, в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - с 2,1 на сто и в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството - с 1,4 на сто. Спрямо ноември 2000г. реалният физически обем на нетните приходи намалява с 3,6 на сто, което се дължи изцяло на намалението в търговията на едро - 6.3 на сто, докато в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили и в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството има увеличение съответно от 4.8 и 3.5 на сто. От наблюдаваните сектори и дейности в търговията на дребно по-висок ръст е реализиран в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - 5.8 на сто, с фармацевтични и медицински стоки - 3.7 на сто, информираха от НСИ.
Източник: БТА (11.01.2002)
 
Инфлацията зе декември 2001 г. спрямо ноември миналата година е 0,6 на сто, съобщиха днес от Националния статистически институт /НСИ/. Базистният индекс на потребителските цени за декември, изчислен при база средногодишни цени на 2000 г., е 110,4. Инфлацията от началото на годината /декември миналата година спрямо декември 2000 г/, е 4,8 на сто, а за периода януари -декември 2001 г. спрямо съответния период на 2000 г. е 7,4 на сто, допълниха от НСИ. През 2001 г. най-висока е била верижната инфлацията през октомври - 1,7 на сто, а най-ниска през април и юли, посочи Албена Данчева, началник-сектор в отдел "Индекс на потребителските цени" в НСИ. През декември спрямо ноември са се повишили цените на хранителните продукти с 2,5 на сто, на обществено хранене - с 0,4 на сто, намалели са цените на услугите - с 1,8 на сто, а цените на нехранителните стоки през месеца нямат изменение. През декември са се увеличили цените на зеленчуците с 20,8 на сто и това е причината през месеца групата на хранителните стоки и безалкохолни напитки да достигне най-високото си равнище на увеличение на цените за цялата година - от 2,6 на сто, каза Албена Данчева, Нараснали са цените и на растителните масла с 8 на сто, на картофите с 3,9 на сто, на яйцата - с 1,4 на сто, на плодовете - с 1,2 на сто, на кашкавала - с 1,0 на сто. През месеца са намалели цените на захарта с 6,1 на сто, на птичето месо - с 2,6 на сто, на цитросовите и южни плодове - с 5,9 на сто. При нехранителните стоки и услуги намаление на цените е регистрирано при електроенергията с 3,9 на сто, топлоенергията - с 4,1 на сто, газообразните горива за битови нужди - с 1,6 на сто, течните горива - с 1,1 на сто, автомобилния бензин - с 1,9 на сто, дизеловото гориво - с 2,1 на сто, газ пропан-бутан за лични транспортни средства - с 6,2 на сто, на телефонни, телефаксни и други услуги - с 3,1 на сто. През месеца са се повишили цените на въглищата и твърдите горива с 4,3 на сто, на наемите на жилищата с 1,9 на сто, на автобусния междуселищен транспорт - с 0,6 на сто, на моторните и смазочни масла - с 0,3 на сто, на водоснабдяване - с 0,4 на сто.
Източник: БТА (11.01.2002)
 
Завършените през миналата година жилища са 7267, което е със 17% по-малко от тези през 2000 г. сочат данни на Националния статистически институт. Тенденцията се е проявила, макар и по-слабо година по-рано, когато спадът е бил 5%. Активността в пазара на имоти се смята за един от най-чувствителните индикатори и за тенденциите в развитието на икономиката като цяло. Според строителния предприемач и председател на Българската предприемаческа камара Николин Гавраилов едва 1% от българите в момента могат да си позволят покупка на жилище и това е главната причина за проблемите в бранша."Строителството е огледало на стандарта на живот в една държава и затова е важно в какво състоянието му", каза Гаврилов. Две са основните причини за спада през последните години според арх. Пеньо Гяуров, собственик на проектантско бюро. "Първата е бавното развитие на икономиката, а втората - бюрокрацията в държавната администрация", заяви Гяуров. Той припомни, че за окончателното предаване на едно жилище са необхидими над 200 различни документи. Според него обаче търсенето не е намаляло, само че интересът е специално към качествени имоти на престижни места. Въпреки навлизането на частната инициатива в строителството, от 1989 г. насам броят на завършените жилища е много далеч под показателите за годините, когато те се градяха само от държавата. Към 1988 г. годишно се предаваха по около 60 хил. нови апартамента, предимно панелни. Реалната промяна в ситуацията на жилищното строителство беше усетена през 1991 г., когато завършени се оказали само 19 000, показват данните на НСИ. Тенденцията към спад продължи и през следващите години, за да се стигне до големия срив в бранша, регистриран през 1998 г. Тогава спадът при новото строителство е с цели 40% в сравнение с предишната година, а предадените апартаменти са едва 4577. През 1999 г. отново е отбелязано известно оживление, което предприемачите обясниха с относителната икономическа стабилизация. През всички тези години строителните предприемачи посочват като основен проблем пред развитието на отрасъла ниската покупателна способност, както и липсата на адекватно банково финансиране. Заради това много от тях са принудени да обвързват изпълнението на обектите с предплатени от бъдещите собственици суми. Повечето от проектите стават възможни едва след като част от жилищата са продадени "на зелено". Според данни на Федерацията на независимите строителни синдикати себестойността на 1 кв. м жилищна площ е средно около 130 долара, а пазарната цена в големите градове е не по-ниска от 250-300 долара. Най-важният фактор е местоположението на жилището. В София например цената на квадратен метър е в диапазона от 200-230 долара за кв. м. в крайните квартали до 500 долара в "Лозенец" и другите престижни квартали. От агенцията за недвижими имоти "Явлена" обясниха, че през последните година и полоявина има силно търсене на свободни места в София, които да бъдат застроени. Предприемачите са готови да изкупуват всеки появил се на пазара парцел, както и места върху, които съществуват стари кооперации. Парцели за жилищно строителство се търсят в централните, южните и източните части на София, в някои по-големи градове като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, по цялото Черноморско крайбрежие и в планинските курортни селища като Банско, Смолян, Велинград, Трявна, Копривщица и др. Според брокери на агенция "Такев" тенденцията при строителството на нови кооперации е свързана с изграждане на малки и компактни сгради, които са и по-търсени от купувачите. Повечето предприемачи предлагат и разсрочено плащане на жилищата в рамките на самото строителство, което обикновено трае до 24 месеца. В края на 2001 г. общият брой на жилищата в страната е близо три милиона и половина, като 63% от тях са в градовете. От завършените през миналата година апартаменти само 509 са общински и държавни, останалите са изградени от частни строителни дружества.
Източник: Дневник (06.02.2002)
 
Очакванията на потребителите за икономическата ситуация в страната, за финансовото им състояние, спестяванията и безработицата остават песимистични през последните три месеца. Това показват данни от наблюдение на потребителите, извършено от Националния статистически институт през януари. Спрямо октомври леко се подобрява оценката на потребителите за бюджетите на домакинствата. Макар и с малко, намалява броят на домакинствата, затъващи в дългове, спрямо тези, които "свързват двата края", каза експертът в института Теофана Генова. По-неблагоприятни, отколкото преди три месеца, са очакванията за покупка на предмети с дълготрайна употреба, на кола и ремонт или покупка на жилище. Стойността на общия показател "доверие" през януари е минус 16,2 на сто, при минус 15 на сто през октомври. Най-високата му стойност е регистрирана през юли 2001 г., когато е бил минус 5,9 на сто.
Източник: БТА (11.02.2002)
 
Инфлацията през януари е 2,8 на сто, съобщи Националният статистически институт. Хранителните стоки са поскъпнали с 3,1 на сто, нехранителните - с 2,6 на сто, общественото хранене - с 1,4 на сто, и услугите - с 2,5 на сто. Лекарствата са повишили цените си с 9,8 на сто, хлябът - с 0,4 на сто, растителните масла - с 7,9 на сто. Поскъпването на плодовете е с 6,9 на сто, а на зеленчуците - с 14,3 на сто. С под 1 на сто по-евтино от декември 2001 г. са се продавали оризът, брашното, цитрусовите плодове. Цената на птичето месо е намаляла с 2,5 на сто, на гъбите - със 7,8 на сто, на лещата - с 3,8 на сто, на захарта - със 7,7 на сто.
Източник: БТА (12.02.2002)
 
Приходите на промишлените предприятия от продажби на продукцията им през 2001 г. остават на равнището на 2000 г., показват данни на Националния статистически институт. Увеличение на приходите с 4,1 на сто НСИ регистрира в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода. В добивната промишленост продажбите намаляват с 6,9 на сто, а в преработващата промишленост - с 0,3 на сто. Най-голям ръст на приходите от продажби през годината е регистриран в производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника - с 49,2 на сто. В производството на облекла и обработката на кожи увеличението е с 15,3 на сто, а в обувната промишленост - с 12,7 на сто. Намаление има в производството на канцеларска и електронно-изчислителна техника - с 28,1 на сто, в издателската и полиграфическата дейност и в звукозаписната индустрия - с 15,4 на сто. Намалението на продажбите за износ е с 2,6 на сто, докато продажбите на вътрешния пазар се увеличават с 1,1 на сто.
Източник: БТА (12.02.2002)
 
Работещите във финансовия сектор са били с най-висока средна работна заплата у нас през миналата година, показват окончателните данни на Националния статистически институт, разпространени вчера. Те отчитат само работещите на трудов договор или служебно правоотношение. Средната заплата във финансовия сектор се движила между 431 лв. през първото тримесечие и 541 лв. през последното на 2001 г. без в тази сума да са включени годишните премии. С тях заплащането става 606 лв. Разликата в заплатите между частния и обществения сектор е минимална. За сравнение в началото на миналата година средната заплата у нас е била 238 лв., а в края – 266 лв., без годишните премии, а ако се прибавят и те – 273 лв. Непосредствено след финансистите в класацията се нареждат работещите в държавните монополни предприятия - снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газо и водоснабдяване. В тях държавните чиновници са получавали средно заплащане между 427 и 464 лв., показват данните на НСИ. Предпоследни по заплащане остават учителите и лекарите. За цяла година техните заплати са се увеличи от 204 на 235 лв. Интересното в случая е, че работещите докторите, работещи на държавна служба са били по-добре платени от предпочелите частния сектор. Разликата в заплащането е минимална – около 10 лв. Като цяло през миналата година най-слабо платени са били хотелиерите и ресторантьорите. Най-високата средна заплата общо за частния и държавния сектор е била 193 лв.
Източник: Монитор (14.02.2002)
 
Българо-румънският търговски оборот за 2001 г. е достигнал 351 млн. USD по данни на румънското Министерство на външните работи. Румънският износ за България е 202.2 млн. USD, а вносът на България в Румъния - 148.8 млн. USD. Към 31 декември 2001 г. делът на България в румънската външна търговия е бил 1.42%.
Източник: Пари (20.02.2002)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт, външнотърговското салдо на страната за миналата година е отрицателно и възлиза на милиард и 600 милиона долара. Износът бележи увеличение с 5,7 %. С 11,1 % се е увеличил вносът. Външнотърговският стокообмен възлиза на 12 милиарда и 300 милиона долара.
Източник: БНР (28.02.2002)
 
1.6 млрд. USD отрицателно външнотърговско салдо /износ fob/внос fob/ отчете вчера НСИ за 2001 г. Стокообменът за годината е малко над 12 млрд. USD, като вносът /cif/ е 7.23 млрд. USD, а износът /fob/ e 5.1 млрд. USD. Данните показват, че негативният резултат за годината при изчисления без приспадане на транспортните разходи и застраховки от стойността на вноса, т. е. износ fob/внос cif, е в размер на 2.13 млрд. USD. В сравнение с 2000 г. износът е нараснал с 5.7%, докато вносът - с над 11%. Степента на покритие за 2001 г. в сравнение с 2000 г. се влошава с почти 4 пункта и е 70.5%. Това означава, че само около 70% от разходите за вносна продукция се покриват с насрещен износ на български стоки, коментира Емилия Данаилова, началник отдел Внос и износ в НСИ. Отрицателното салдо е влошено с 0.5 млрд. USD в сравнение с 2000 г., вносът е с около 40% по-голям от износа. Балансът е негативен през всички месеци на 2001 г., като през 8 от тях надминава 100 млн. USD, а максимумът е през юли 203.9 млн. USD. Декемврийското салдо е 161.2 млн. USD и е най-ниското месечно салдо за последното тримесечие. Възможно е някои фирми авансово да са внасяли през юли стоки и горива, които да бъдат реализирани на по-късен етап, коментират в НСИ първенството на юли по обем на вноса - 714 млн. USD cif или 657.8 млн. USD fob.
Източник: Пари (28.02.2002)
 
Инфлацията за февруари отново е рекордна, съобщиха от Националния статистически институт. Тя е 1,6%, което е най-високата стойност за този месец за последните 4 години. За първите два месеца на 2002 г. поскъпването е 4,4% и е повече от договореното с МВФ за цялата година. Според споразумението с фонда натрупаната инфлация за 2002 г. трябва да е 3,5%. Високите стойности идват най-вече от резкия скок в цените на цигарите и лекарствата. През февруари папиросите са поскъпнали с 21,3%. За втори пореден месец има голямо поскъпване на лекарствата. През януари цените им се вдигнаха с 9,8%, а през февруари с 8,9%. Така за двата месеца скокът е близо 20%. Значително е и повишението на такса смет. Тя се увеличава с 14% и вдига осезаемо стойностите, защото реалното й плащане започна миналия месец. През февруари нехранителните стоки са поскъпнали с 4%, а хранителните с 1%. Продажбите на промишлена продукция през януари се сринаха до ниво 82% спрямо средномесечните продажби през 1997 г. Продажбите на горива са паднали с 14%. През януари продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия са нараснали с 4,5%.
Източник: Стандарт (13.03.2002)
 
Продажбите на индустриалните предприятия у нас са намалели с 16% през януари спрямо месец назад, сочат данните на НСИ. Спадът спрямо януари 2001 г. е с почти 7%, но не е толкова рязък, колкото през 2000 г. Той се дължи основно на преработвателната промишленост, където е отбелязано намаление с почти 20%. В повечето подотрасли има сериозен спад на продажбите, като изключения са само производството на текстил, облекло и химическата промишленост. Свиване на пазара отбелязват и фирмите от производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, горива и вода. Единствено в добивната промишленост има увеличение на продажбите. Приходите от продажби на търговските фирми също отчита намаление през януари - с 6.9% по съпоставими цени спрямо декември. То се дължи най-вече на спада в търговията на едро, където се отбелязва намаление на продажбите на горива с 14%. Единствено в търговията на дребно се забелязва увеличение.
Източник: Пари (13.03.2002)
 
248 лева е била средната работна заплата у нас през миналата година. Заетите в Обществения сектор са получавали по 289 лева, а наетите от частниците – по 219 лева. Това е с 39.48 лева или с 18.93% повече от 2000 година, оповестиха от Националния статистически институт вчера. През миналата година най-добре платени са били частниците в отрасъл “Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво”. Те са получавали средно по 582 лева месечно. След тях са банковите чиновници, счетоводителите и останалите работници в отрасъл “Финансово посредничество”. Тяхното месечно възнаграждение е било 445 лева за обществения сектор и 391 лева при частниците.
Източник: Дневник (14.03.2002)
 
С 5 лв. се вдига таксата за регистрация по БУЛСТАТ на едноличните търговци и ще струва 25 лв. От 40 на 60 лв. скача пък таксата за вписване на ООД-та, а за АД-та ще се плащат 120 лв. при досегашни 80 лв. Увеличението е от 25 до 50% и ще засегне близо 100 000 фирми, които са данъчно регистрирани, но нямат код по БУЛСТАТ .Това предвиждат промените в тарифата за таксите на НСИ, които трябва да се одобрят от правителството днес и да влязат в сила до седмица. До края на април всички фирми трябва да се регистрират по БУЛСТАТ, а вписаните в регистъра - да съобщят настъпилите промени в състоянието си. В противен случай ще плащат глоби от 100 до 2000 лв. Изискването важи и за дружества, които са прекратили дейността си. От 2003 г. БУЛСТАТ става единен код за идентификация, по който фирмите ще плащат данъци и осигуровки.
Източник: Новинар (14.03.2002)
 
Безработните през февруари тази година са с 29 867 души по-малко в сравнение с февруари миналата година, съобщават от Агенцията по заетостта. Равнището на безработицата в България през февруари тази година е близо 18 на сто, което е с една десета от процента по-малко спрямо януари и с 0.8 на сто по-малко в сравнение с февруари миналата година. Намаляванетото на безработицата, което е необичайно за зимните месеци, се обяснява с по-малкия брой съкратени през месеца и с увеличеното предлагане на работни места. Най-ниска е безработицата в София-град, а най-висока в Търговищка област.
Източник: БНР (20.03.2002)
 
И през миналата година сектор “Облекло и текстил” се подреди на седмо място сред експортните отрасли, отчeтe Националният статистически институт. Същата бе позицията на бранша и през 1999 г. На фона на символичните и низходящи резултати на някои други производства официалната статистика отбелязва количествено удвояване на износа на дрехи за последните няколко години. Западна Европа вече не налага квоти за българските тъкани и облекла. А от началото на миналата година отпадна изискването за регистрационен режим на сделките за износ на текстилни изделия за Европейския съюз. Останаха само презокеанските квоти, но това по принцип не е проблем, твърдят предприемачи. Проблем обаче бе, че миналата година Наредбата на Министерството на икономиката за условията и реда за разпределение на квотите за износ и реекспорт на текстилни изделия и облекла с български произход за Канада и САЩ бе обнародвана в Държавен вестник едва на девети юни. Отменена бе и специална наредба, по силата на която при временния внос на материали (тъкани, хастари и конци) производителите бяха длъжни да предоставят проби за лабораторен анализ на органите на граничния контрол. Производителите си отдъхнаха след премахването на тази скъпа, дублираща и излишна експертиза, тъй като материалите идват със сертификат от ЕС, преминали далеч по-сериозни изпитвания. Вътрешният пазар не може да гарантира оцеляване категорични са експерти от бранша. Сериозните производители продължават да гледат безпомощно пред сивото производство на текстилни и трикотажни изделия, дело на фирмички, минаващи успешно покрай закона - с материали, купени на черно, с труд, за който не се плащат осигуровки, без особени ангажименти към хазната и с прочие известни трикове. “Нелегалните фирми са стар проблем и не виждам кой друг освен държавата би могъл да ги извади на светло. По принцип ги има във всяка страна. Жалко, че у нас някои от легитимните производители се съюзяват с тях, дават им част от своите поръчки и им наливат допълнително живот”, казва собственик на шивашко ателие. Продължава и черният внос на дрехи, обявени на символични цени, за които не се плащат реални мита и данъци, показва равносметката. През миналата година в страната ни са влезли над милион и половина тениски от Виетнам например при средна цена 13 стотинки и почти два и половина милиона тениски от Турция на средна цена 18 стотинки, отчитат официални данни на статистиката. Пазарен дял от 58.5% има вносът на памучни панталони от Турция при средна цена 48 стотинки, а палта от Италия с 20% пазарни позиции са внесени на цена 28.10 лв . Мъжки панталони от Гърция на средна цена 5.17 лв. за брой са оформили пазарна ниша от 33% през миналата година. “Става въпрос за огромни количества дрехи, които не само подбиват вътрешните цени. Те влизат в България и вероятно излизат, като се представят за български. Така се избягват квотите за ЕС”, коментира Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Към мародерския внос се прибавя символичното потребителско търсене. При изтънелия джоб на българина по-евтиното е по-примамливо, въпреки че е с по-малко достойнства. “Нашата фирма е на пазара от осем години. Имахме десет магазина, сега са четири. Още преди три години започнахме да редуцираме броя им. Причината е в свития пазар. Фирмата се утвърди като марка още в началото. Но сега работим 99% дрехи на ишлеме за износ и 1% - собствени колекции за вътрешния пазар. Тази година успяхме да удвоим поръчките за износ”, коментира Мария Антова, управител на модна къща “Агресия”. Да се пришива траен етикет към всяка дреха, произведена или внесена в страната и предназначена за продажба, настояват от Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Да се изписва на български език съставът на тъканта, да се поставят химически знаци за третиране на дрехата, да се посочват номер по БУЛСТАТ на вносителя или производителя и страната производител. “За западните производители поставянето на етикет с тези атрибути е обичайна практика. Ако изискването бъде въведено и у нас, ефектът ще бъде двояк. Ще бъде улеснен потребителят и ще бъде идентифициран пътят на стоките”, преценява Роберт Александрийски. Засега българските производители свързват оцеляването си с работата на ишлеме за чуждестранни възложители. През 2005 г. евросъюзът ще свали ограниченията върху вноса на текстил и облекло, с които сега укротява производителите от други континенти. Очаква се конкуренцията в този пазарен сектор да стане още по-жестока. “След падането на квотите евтините продукти от източноазиатските републики ще останат без конкуренция. Но нашето най-голямо предимство са разстоянията. Контейнер с дрехи от Китай пристига в Западна Европа за седмици, а поръчките от България се доставят за няколко дни. Тази разлика във времето е решаваща за по-малки серии, по-скъпи продукти. За тях доставчиците ще разчитат и на гъвкавостта на българските мощности”, преценява Божидар Раев, изпълнителен директор на “Ропотамо” - Бургас. Дружеството е първото от бранша, което въведе сертифицирана система за контрол на качеството по международния стандарт ISO 9001. “Дрехата трябва да стигне в западния магазин на закачалка, в идеален вид независимо откъде пристига. Ако не е изгладена добре, възложителят ни удържа три-четири марки неустойка. Кратките разстояния благоприятстват изпълнението на това изискване и по този пункт винаги ще бъдем с предимство”, казва Роберт Александрийски. Шевни машини се купуват лесно, но за гладенето трябват по-големи инвестиции. Защото то означава и продукт с по-голяма добавена стойност, припомнят експерти в бранша. И сега въпреки квотите 69% от вноса на Европа идва от източноазиатските държави. Затова изход за българските производители не са работните облекла, кухненските престилки или чаршафите - все масови продукти, които ще клюмнат пред азиатската експанзия. “Ще оцелее този, който успее да се наложи дотогава, да създаде добри връзки и традиции. Западняците предпочитат сигурното пред евтиното. Ако плаща от години шест марки за дреха на свой контрагент, чуждият партньор няма да предпочете непознат партньор, който е готов да му шие примерно за три марки. Никой няма да каже “спирам да работя с България, отивам в Китай”. Това няма да е спонтанен, емоционален процес”, категоричен е Роберт Александрийски. “Ако искат да вървят напред, фирмите трябва да защитят качеството на продуктите си. Нашите производители могат да разчитат на поръчки, които изискват и някаква степен на интелигентност, а не само механично повтаряне на чужди изисквания. А това се постига с техника, подобряване на организацията, инвестиции в ноу-хау”, казва Валерия Жекова, управител на “И. Н. А. трейдинг”. Фирмата е представител на най-големите производители на машини и технологии за конфекционни предприятия и вече отбеляза 10-годишно присъствие на българския пазар. Европейският изследователски център за текстил и облекло (ОЕТН), който наблюдава сектора, има интерес към “идентифициране” на нови производствени центрове. Гърция и Португалия вече получиха помощ по специални програми за модернизация на текстилната и шивашката им промишленост. ЕС финансира 75% от проектите за строителство и обновяване на фабрики в бранша. Инвеститорите в Тунис също получават от 20 до 70% възвращаемост на вложенията си по програма на ЕС. Сега европейските наблюдатели трябва да дадат препоръки на комисията в Брюксел за вземане на решение къде ще насочат следващия транш. За място в редицата се борят България, Румъния и Полша.
Източник: Капитал (20.03.2002)
 
Чуждите инвестиции в България през последното тримесечие на 2001 г. са 147,1 млн. долара, докато през същия период на предходната година те са били 493,8 млн. долара. Общо за страната преките чуждестранни инвестиции през 2001 г.. са 650,9 млн. долара, което е с 35% по-малко от 2000 г. Това сочат данните на БНБ, оповестени вчера. Разликата от над 150 млн. долара се дължи до голяма степен на приватизацията на Булбанк през 2000 г.,се казва в коментара на БНБ. Най-голям инвеститор за периода януари-декември 2001 година е Гърция с 32,8% от общия размер на чуждите вложения у нас. Първото място на южната ни съседка се дължи на закупения от гръцката телекомуникационна компания ОТЕ лиценз за втория мобилен оператор у нас, поясниха от Централната банка. Австрия с 12,9% на сто, и Италия - с 11,9%, са другите две страни с най-голям обем на инвестиции в България. Данните на БНБ за обема на чуждите инвестиции през 2001 г.-рязко се разминават с мнението на вицепремиера Николай Василев, който при представянето на програмата “Индустрия 2002 “ в началото на тази седмица обяви, че има ръст на чуждите инвестиции у нас през поскледното тримесечие на миналата година и че се наблюдава съживяване на българската икономика. В началото на тази седмица вицепремиерът прогнозира, че сумата на чуждите инвестиции през 2002 г. в България ще надхвърли 800 млн. долара.
Източник: Монитор (28.03.2002)
 
Националният статистически институт (НСИ) отчете инфлация за март 0,8%.Основната причина за нея е скокът с 2,3% в цените на нехранителните стоки и най-вече на горивата, обясниха статистиците. Поскъпване от 0,2%, има и при хранителните продукти, а при услугите нарастването в цените е с около половин процент. По-скъпи през март са били зеленчуците, тютюневите изделия и оризът, а по-евтини - свинското и птичето месо, каймата, сиренето и яйцата. От началото на годината натрупаната инфлация е 5,2%, при планирана от кабинета 3,5%. Междувременно директорът на НСИ Александър Хаджийски коментира, че е изненадан от вчерашните изявления на депутати от управляващата коалиция, че той ще бъде следващият уволнен след генералния директор на БТА.
Източник: Дневник (11.04.2002)
 
С 35 719 по-малко безработни в България за март 2002 г. в сравнение с март 2001 г. отчита Агенцията по заетостта. Регистрираните безработни през март 2002 г. са 668 972, което е с 14 922 по-малко спрямо предходния февруари. Намалението се дължи на по-голямото предлагане на работни места поради оживлението на трудовия пазар, на увеличението на местата по програми за насърчаване на заетостта. Равнището на безработицата в България през март 2002 г. е 17,50 на сто, или с 0,93 пункта по-малко в сравнение с март 2001 г. и с 0,39 пункта по-малко спрямо февруари тази година. Регистрираните безработни младежи до 29-годишна възраст са 190 561, по-малко с 9746 души спрямо март 2001 г. На работа са постъпили 21 040 безработни, или с 24,5 на сто повече от февруари. Най-слаба е била конкуренцията в Благоевградска област - 12 души за работно място, а най-силна в Пернишка област - 63.
Източник: Черно море (18.04.2002)
 
71,7% от икономиката е частна обявиха от Националния статистически институт. Ръстът на БВП през миналата година е 4%. За 2001 г. БВП е 29,618 млрд. лв., което преизчислено в долари е $13,556 млрд. БВП на човек от населението е 3725 лв., или $1705. Инвестициите представляват 17,8% от БВП на страната. Външнотърговското салдо е отрицателно с 2,218 млрд. лв., сочат данните на статистиката.
Източник: Стандарт (29.04.2002)
 
Външната търговия на страната е на червено със 160,5 млн. щ. д., обявиха вчера от Националния статистически институт. През януари и февруари износът се е свил с близо 5% спрямо същите месеци на миналата година и е 785,3 млн. щ. д. Вносът е останал почти на нивата от миналата година и за два месеца е 1,025 млрд.щ. д. Най-голям е вносът на България от Русия - за 183 млн. щ. д. Износът за Русия през януари и февруари се е свил с 21% и е за 13,4 млн. щ. д. Над 50% от външната търговия на страната е с държави от Европейския съюз. За първите два месеца на годината вносът на животински и растителни масла, на мазнини и восъци е скочил над 4 пъти.
Източник: Стандарт (10.05.2002)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги във вътрешната търговия са намалели с 4,6 на сто за периода януари - март 2002 г. в сравнение със същия период на 2001 г., съобщи Националният статистически институт /НСИ/. При ръст от 2.3 на сто в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили и 2.1 на сто - в търговията на дребно, намалението е изцяло от търговията на едро - 6.8 на сто, са изчислили статистиците. През март 2002 г. реалният обем на нетните приходи изостава спрямо съответния месец на предходната година с 2.1 на сто. И тук намалението се дължи на спада в търговията на едро - 3.6 на сто, получен в резултат на занижените продажби предимно в търговията с твърди, течни и газообразни горива - 8.7 на сто. Приходите в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили са по-високи с 3.1 на сто. В търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството общото увеличение е 1.6 на сто. То се дължи на ръста в продажбите на стоки за домакинството и битова техника - 6.3 на сто, на храни, напитки и тютюневи изделия - 4.1 на сто и други. Този ръст компенсира намалението в търговията с фармацевтични и медицински стоки /12.8 на сто/, с текстил, облекла и обувки /3,4 на сто/. Нетните приходи по съпоставими цени нарастват значително спрямо февруари 2002 г. - 11.7 на сто. Най-значителен е ръстът в търговията с автомобили и горива и ремонта на автомобили - - 16.9 на сто, следва търговията на едро - 12.0 на сто, и търговията на дребно - 6.4 на сто. От структуроопределящите търговски дейности по-висок ръст е отбелязан в търговията на едро с храни, напитки и тютюневи изделия - 18.3 на сто, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - 17.7 на сто, търговията с автомобили и мотоциклети --16.8 на сто и други. Продажбите на дребно за периода януари - март 2002 г., след елиминиране на влиянието на цените, намаляват с 1,0 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Това се дължи на спада в продажбите на нехранителни стоки - 2.2 на сто, докато за храни, напитки и тютюневи изделия има увеличение от 1.2 на сто, се посочва в съобщението на НСИ.
Източник: БТА (13.05.2002)
 
Промишленото производство е паднало с 3.1 процента през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2001 г., отчете в петък Националният статистически институт (НСИ). Това се дължи основно на спада в добивната промишленост, който е 6.2 на сто, като само добивът на въглища и торф е намалял с 9.4 процента. Производството в преработващата промишленост за първите три месеца на тази година отбелязва общо намаление от 2.8%, като особено голям в него е делът на леенето на метали - 33 процента. Друго сериозно понижение има при производството на тютюневи изделия - с 22.8 на сто, и при химичните продукти - 9 на сто. Производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета е спаднало с 37.3 на сто, но тази категория няма голямо тегло в общия индекс. Спад с 3.2 процента има и в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода. НСИ отчете, че промишленото производство през март също е намаляло спрямо същия месец на миналата година с 2.5 процента. През месеца отново решаваща роля за общия спад има добивната промишленост с понижение от 14.7 на сто. Производството в преработващата промишленост през март пада с 3.6%, докато снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода се увеличава с 5.7 на сто. В сравнение с февруари тази година промишленото производство през март обаче се е увеличило с 14.9 процента, което е малко успокоение, че предприятията може да запазят тенденцията през следващите месеци. Тук водеща роля има преработващата промишленост с увеличение от 22.5 процента, като през март най-много се е покачило производството на тютюневи изделия - с 61.7 на сто, докато производството и леенето на метали отбелязва ръст от 17.4%.
Източник: Дневник (13.05.2002)
 
Априлската инфлация е минус 0,1 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Поскъпването от началото на 2001 е 5,1 процента. Инфлацията от януари до април на тази година, сравнена с миналогодишната за първите четири месеца, е дори 8,4%, показват статистическите данни. Априлската инфлация през 2002 е 9,2 на сто, сравнена с година по-рано. Хранителните стоки са поевтинели през април с 0,8 на сто, а поскъпването на нехранителните стоки е с 0,7 процента, на услугите – с 0,3, и на общественото хранене – с 0,1%. По-скъпо са се продавали яйцата, маслините, цитрусовите и южните плодове. Поскъпнали са и тютюневите изделия, както и някои нехранителни стоки или услуги – течните горива за битови нужди, автомобилният бензин и дизеловото гориво, вътрешноселищният транспорт и водоснабдяването, информираха още от НСИ. Лекарствата и лекарските услуги през април са били по-скъпи, а по-малко се е плащало за стоматолог
Източник: Демокрация (14.05.2002)
 
23 930 са активно работещите в Пернишко според изследване на Териториалното статистическо бюро, обхващащо обществения сектор и 80% от частните фирми. От началото на годината заетостта регистрира тенденция на спад. През януари по трудово и служебно правоотношение са били наети 24 181 души, през март броят им е 23 692. В обществения сектор са ангажирани 13 605 човека. Средната работна заплата там е около 200 лв. Най-висока е във финансовите институции - 341 лв., най-ниска - в добивната промишленост - 117 лв. Частният сектор дава по-високи заплати, сочат статистическите данни. Отново класацията водят финансовите посредници с 374 лв., следвани от ангажираните в преработвателната промишленост - 287 лв. Според статистици цифрата се качва от възнагражденията в "Стомана индъстри", където по данни на дружеството средната заплата е 480 лв. Има опасност намяването на заетостта да се установи като трайна тенденция според специалисти. Приватизираните предприятия не изпълнявали поетите ангажименти, отговорност не им се търсела, което довело до срив в местната икономика. Полагаме неимоверни услия, за да осигурим реална помощ на предприятията и да не се стига до съкращения, заяви заместник-областният управител Методи Петров. Високата себестойност на производството, липсата на пазари и поръчки принуждавала работодателите да прибягват към освобождаване на хора. Още 650 души до два месеца ще излязат на трудовата борса в Пернишко.
Източник: БТА (15.05.2002)
 
През първите три месеца на годината брутният външен дълг на България е намалял с 2,1 на сто до 10,398 млрд. долара и представлява 73,4 на сто от брутния вътрешен продукт, съобщи днес Българска народна банка. Дългосрочните задължения на страната представляват 89,1 на сто от дълга. Публичният дълг възлиза на 8,518 млрд. долара, намалението му през първото тримесечие е с 1,5 на сто. Дългът на правителството е 7,641 млн. долара, намалението е с 1,2 на сто. Дългът, гарантиран от държавата, нараства с 4,3 на сто до 756,5 млн. долара. Външните задължения на частния сектор възлизат на 1,880 млрд. долара, намалението им от началото на годината е с 4,4 на сто. Към 31 март 47,4 на сто от от брутния външен дълг е под формата на ценни книжа, 44,1 на сто са заеми, 7 на сто - търговски кредити и 1,4 на сто - депозити на нерезиденти. В щатски долари са деноминирани 64,1 на сто от дълга, 21,3 на сто са в евро и 11,1 на сто - в специални права на тираж. През първото тримесечие за обслужването на външния дълг са платени 394,8 млн. долара, което представлява 2,8 на сто от БВП. За погасяване на главници са похарчени 248 млн. долара, а за лихви - 146,9 млн. долара. В сравнение със същия период на 2001 г. сумата е намаляла с 90,3 млн. долара заради по-ниските плащания по лихви. Между януари и март правителството е получило 39,8 млн. долара - транш по стенд-бай споразумението с МВФ. Размерът на получените държавногарантирани заеми е 60,3 млн. долара.
Източник: БТА (16.05.2002)
 
През 2000 година в Югозападна България брутният вътрешен продукт /БВП/ на човек от населението възлиза на 2024 долара при 1542 долара средно за страната, съобщи на пресконференция експертът в Националния статистически институт Милен Колев. Причината по думите му е в концентрацията на икономическата активност в столицата. Милен Колев представи пред журналисти ревизирани данни за БВП по региони от 1996 до 2000 година. Най-малко БВП на човек - 1275 долара, е произведен през 2000 г. в Южен централен район, включващ Пазарджишка, Пловдивска, Смолянска, Кърджалийска, Старозагорска и Хасковска област. Въпреки това, този район е с най-голям принос в добавената стойност на националната икономика - между една четвърт през 1996 г. и една пета през 2000 г. Най-малко добавена стойност се произвежда в Северозападния и Югоизточния район. През 2000 година делът им е съответно 7 на сто и 10 на сто.
Източник: БТА (16.05.2002)
 
През март тази година броят на безработните в България е бил 641,700, което е 19,5 % от икономически активното население на страната. Без работа са 20,4 % от мъжете и 18,5 % от жените. Коефициентът на безработицата в селата е 23,8 %, а в градовете тя е 18,1 %. 65,1 % от безработните не могат да си намерят работа в разстояние на една година. Всеки десети безработен е с висше образование, докато половината от хората без работа са със средно образование. Причина за това, че 67,3 % са останали без работа през последните осем години, е закриването или намаляването на работните места във фирмите. 529,200 души на възраст между 15 и 64 години за обезверени и не търсят работа, макар че искат да работят. За една година техният брой е нараснал с 61 200 души.
Източник: Черно море (18.05.2002)
 
От началото на годината 11 500 безработни са наети на работа по програми, които осигуряват преференции за работодателите. Това съобщи Агенцията по заетостта. Ако работодател наеме безработен от бюрото по труда, насърчителната мярка е, че му превеждат средствата за заплати и осигуровки, както и разходи за обучение и квалификация на наетите. Досега така са договорени 9 462 900 лева и от тях са се възползвали 4970 работодатели. 17,75 на сто е равнището на безработица през април, което е 678 637 регистрирани безработни. В сравнение със същия месец на миналата година безработните са с 29 156 души по-малко. Спрямо март т. г. броят на хората без работа се е увеличил с 9665. 20 безработни средно са се конкурирали за едно работно място. В София безработицата е 5,36 процента. Най-висока е в Търговищка област - 32,06 на сто. Регистрираните жени без работа са 350 282, а безработните младежи - 201 756. Заявените работни места през април са 22 547, но незаетите са 13 494. През април работа са започнали 20 020 регистрирани безработни. От началото на годината до март чрез агенцията е осигурена заетост и професионално обучение на 45 545 души средномесечно.
Източник: БТА (21.05.2002)
 
Външнотърговското салдо за първото тримесечие на тази година е отрицателно, в размер на 250.8 млн. долара, съобщиха от Националния статистически институт. То е по-голямо от същия период на миналата година, когато външната търговия е била на червено с 224.1 млн. долара. Салдото се формира от разликата между износа и вноса по цени FOB (в тях не влизат разходите за застраховка и навло). Износът за периода е 1.194 млрд. долара и е намалял с 6.9% спрямо първото тримесечие на 2001 г. В същото време вносът е 1.445 млрд. долара. Свиването на вноса спрямо първото тримесечие на 2001 г. е 4.1 процента. "Намалението на износа през първото тримесечие е нормално, като се има предвид, че данните за промишленото производство за този период също показват спад", обясни Емилия Данаилова, началник-отдел в НСИ. Преди около две седмици НСИ отчете, че промишленото производство е спаднало за същия период с 3.1 процента. Основни търговски партньори на страната продължават да бъдат европейските страни, като над половината от стокообмена (57 на сто от износа и 50% от вноса) е със страни от ЕС. Особено тревожно е намалението на износа за страните от бившия ОНД и особено към Русия, където спадът е с 27.2 на сто, а към Украйна - с 30.8 процента. Вносът от Русия също е намалял с 23%, докато вносът от Украйна се увеличава с 21% спрямо първото тримесечие на 2001 г. Малко успокоение в негативната картина може да бъде фактът, че износът към съседните страни - Турция, Румъния и Гърция, се е увеличил съответно с 11, 9.4 и 6.2 процента. В износната листа на България най-голям дял заемат готовите и обработени изделия, химически продукти и минерални горива с общо около 70 процента. Точно в част от тези стоки се забелязва сериозно намаление на експорта за първите три месеца на годината. При износа на нефтените продукти е отчетен спад от над 50 процента в сравнение с миналата година. Със 17.8% се е понижил и експортът на химически продукти. България е продала в чужбина с осем процента по-малко фармацевтични продукти и парфюмерия. През първото тримесечие се увеличава износът на храни и живи животни с 44.7 на сто, като основната причина е увеличаване на експорта на житни растения и продукти от тях. Страната е внасяла основно машини, оборудване и транспортни средства през периода, като при всички тези групи, които формират около 66 на сто от вноса, има увеличение.
Източник: Дневник (29.05.2002)
 
Инфлацията през май е минус 2,1 на сто, а от началото на годината - 2,9 на сто, съобщи днес Националният статистически институт. През май хранителните стоки са поевтинели с 4,6 на сто, нехранителните стоки с 0,3 на сто, а общественото хранене с 0,5 на сто. Повишили са се само цените на услугите с 0,4 на сто.
Източник: БТА (12.06.2002)
 
Продажбите в промишлеността са се увеличили през април с 9,3 на сто спрямо март, докато за първите четири месеца на годината има спад от 6,2 на сто, съобщи днес Националният статистически институт. През април ръстът на продажбите в добивната промишленост е с 30,7 на сто, а в преработващата - с 11,2 на сто. В снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода има спад спрямо предишния месец с 9,4 на сто. За периода януари - април НСИ отбелязва ръст на продажбите от 1,9 на сто само в добивната промишленост. В преработващата намалението е със 7,6 на сто, а в снабдяването с електро- и топлоенергия, газ и вода - с 0,5 на сто. Ръстът на промишленото производство за април е 4,5 на сто, а за четирите месеца - 1,3 на сто.
Източник: БТА (12.06.2002)
 
Външният дълг падна с $360 млн. от началото на годината и в края на април е $10,256 млрд., каза финансовият министър Милен Велчев. От тях $1,927 млрд. са външните борчове на частния сектор. Вътрешният държавен дълг се е увеличил с 47 млн. лв. до 1,908 млрд. лв. БВП за годината се очаква да е 33,112 млрд. лв. Ако държавният дълг не расте, до края на годината ще падне под 60% от БВП, каза Велчев. Фискалният резерв на страната се е увеличил със 760 млн. лв. до 3,156 млрд. лв., допълни той.
Източник: Стандарт (24.06.2002)
 
Голямото поевтиняване на зеленчуците е причина за отчитането на отрицателна инфлация за месец юни. Тя е минус 1,7%, обявиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Падането на цените през последните три месеца компенсира голямото поскъпване от януари до март, когато инфлацията беше скочила до 5,2%. През юни хранителните стоки са по-евтини с 3,7%, а нехранителните - с 0,3%. Най-голям е спадът на цената на зелето - с 59,4%. Намалението на картофите е с 40,5%, на чушките - с 26,5%, и на краставиците - с 21,5%. Цената на бензина е по-ниска с 2,2%, а на свинското - с 3,9%. Хлябът обаче е поскъпнал с 1,8%.
Източник: Стандарт (11.07.2002)
 
136.58 лв. е бил средният общ доход на лице от домакинството през май. Той е пораснал с 14.26 лв. спрямо същия месец на миналата година. Това сочат последните данни на Националния статистически институт. Общият доход на домакинствата в страната се е повишил с 33.43 лв. за една година и през май е достигнал 365.55 лв, изчислили хората на Иван Хаджийски. Получените заплати са формирали 44% от него, а пенсиите - 22,5%. От домашно стопанство са осигурени 10,3% от постъпленията в семейния бюджет за месеца. 365.12 лв. е бил средният общ разход на домакинствата през май. Той е скочил с 36.03 лв. спрямо година назад.
Източник: Сега (12.07.2002)
 
Почти 600 млн.долара достигна дупката във външната ни търговия през първите 5 месеца на тази година.Това показават данните на националната ни статистика за вноса и износа ни.За периода януари-май страната ни експортирала продукция на стойност 2,007 млрд.долара.В същото време у на са влезли стоки за 2,6 млрд.долара.В сравнение с първите 5 месеца на 2001 година износът на България е намалял с 3.8 на сто,докато вносът се увеличил минимално с 0.3 %.Промяната се обяснява с факта ,че експортът ни за Евросъюзът се свива.
Източник: Труд (29.07.2002)
 
Мощностите в промишлените предприятия са натоварени на 58,7%. Това показва анкета на Националния статистически институт за бизнесклимата през юли. Слабият пазар у нас е основната пречка за развитието на бизнеса. Предприемачите обаче са оптимисти за продукцията, която ще успеят да изнесат в чужбина през следващите месеци. Мениджърите на промишлените предприятия очакват леко покачване на продажните цени. Намалява обаче оптимизмът на строителните предприемачи.
Източник: Стандарт (30.07.2002)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Mаредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0001924 на ЕООД МЕДПЛАСТ с ЕИК 831917229 № 0006906 на СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО ОЗДРАВИТЕЛНО с ЕИК 000013898 УЧИЛИЩЕ "П. К. ЯВОРОВ" № 0012015 на ЕООД ХИДРОСТРОЙ - П с ЕИК 822098193 № 0012120 на ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ "ТРАКИЯ" с ЕИК 000459943 № 0015694 на ЕТ МАРИНЧО БОЖУРСКИ - МЕРИ с ЕИК 811084331 № 0018872 на АД РОДОПАИМПЕКС с ЕИК 825227309 № 0019549 на ООД ЧИНАР с ЕИК 120002166 № 0021348 на СРЕДНО ПРОФЕСИОНАЛНО-ТЕХНИЧЕСКО с ЕИК 000610199 УЧИЛИЩЕ ПО ТУРИЗЪМ № 0030631 на ЧИТАЛИЩЕ "ПРОСВЕТА" с ЕИК 000609065 № 0032190 на ЕТ ГАЛАНА - ГАЛИНА ВЕЛИЧКОВА с ЕИК 103007862 № 0032746 на ЕТ ОФИ - ОФЕЛИЯ АТАНАСОВА с ЕИК 112008640 № 0039856 на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "П. Р. СЛАВЕЙКОВ" с ЕИК 000607954 № 0040417 на ЕТ СИЛВИЯ ИВАНОВА - ИВ-95 с ЕИК 113011396 № 0041404 на ЕООД ДЕТА МАРИТАЙМ с ЕИК 041067013 № 0043116 на АД СОРТОВИ СЕМЕНА с ЕИК 112010423 № 0043119 на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ с ЕИК 000343052 № 0043834 на ЕООД ДИВНА с ЕИК 101007874 № 0047187 на ДОМ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА с ЕИК 000344987 ДЕЦА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА "ПАВЕЛ БОБЕКОВ" № 0049819 на ЕТ ДЕТЕЛИНА - ИЛИЯ ВАСИЛЕВ с ЕИК 825027205 № 0051596 на ЕТ АЛЕКСАНДЪР БУНОВ - АДБ с ЕИК 101008928 № 0054351 на ЕТ АНГОВА - АК - СТОЯН АНГОВ с ЕИК 040142491 № 0056888 на ЕТ СТАНКОВ - СЕВДАЛИН СТАНКОВ - с ЕИК 120003987 МИНКА СТАНКОВА № 0057539 на ЕТ ЗЛАТНИЯТ ЗЪБ - ИВАН СТАТЕВ с ЕИК 813212406 № 0060136 на ЕТ ЧАЧА - СЛАВКА ТОДОРОВА с ЕИК 836020500 № 0062655 на ООД АВТО БАЛКАН ООД с ЕИК 120004046 № 0072724 на ЕТ БАЙС - М - ЙОРДАН МИЛЕВ с ЕИК 811059748 № 0072826 на ЕТ КИРИЛ ТЕРЗИЙСКИ - ДЕСИ с ЕИК 811205110 № 0076280 на ЕТ СТАНИ - МАРГАРИТА ПАВЛОВА с ЕИК 818047990 № 0080339 на ООД БОНБОН - А с ЕИК 020346180 № 0080376 на ЕТ ММ - МЕТКО - МЕХМЕД МЕТКОВ с ЕИК 030102356 № 0080382 на ЕТ ЕКЗО - СТОЙКА СОКОЛОВА с ЕИК 822004991 № 0095841 на ЕТ НАДЕЖДА - АНГЕЛ БОСНЕВ - ДАФИНКА с ЕИК 112020111 МУНДЕВА № 0096478 на ЕТ МЕЛБА - СЕВДА КАРАБАШЕВА - ДАНЧО с ЕИК 120005358 КЪРБАШЕВ № 0097710 на ООД ДЖИ ПИ ДИСТИЛЪРС с ЕИК 811208170 № 0097996 на ЕТ АСЕН ЗАНЕВ - АХАТ с ЕИК 811208302 № 0106918 на ЕТ МИНЕРАЛ - ЗДРАВКО БОЖИЛОВ - АНГЕЛ с ЕИК 822066943 ЮРУКОВ № 0107522 на ЕТ ВИНИКС - 91 - ВИОЛЕТА ПУХАЛЕВА с ЕИК 822048361 № 0118063 на ЕТ ГЕОРГИ КРЪСТЕВ - ЕМАЛИ с ЕИК 030011369 № 0120147 на ЕТ МИКС - НАДЕЖДА ИВАНОВА с ЕИК 103033113 № 0125625 на ЕТ ДЕЛЕНА - С - ДЕЛЧО СТОИЛОВ с ЕИК 833121412 № 0129745 на ЕТ ТАНИТА - ТАНЯ МЕНЧЕВА с ЕИК 811188629 № 0130390 на ЕТ ЕЛЕКТРОЕКСПРЕС - КОКОВ - ПЕТЪР КОКОВ с ЕИК 811064421 № 0130430 на ЕТ ОЛЯ ЧАНДРЕВА - ЕЛИТ 21 с ЕИК 811166935 № 0130511 на СД БМД - БИДЖЕВИ СЪДРУЖИЕ с ЕИК 030104421 № 0140629 на ЕТ ПРОМИС - ВЕСКА ПРОДАНОВА с ЕИК 838108671 № 0147679 на КООПЕРАЦИЯ "ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ" с ЕИК 108006561 № 0151014 на ЕТ Т И К - КЪНЧО НАНОВ с ЕИК 811022155 № 0152065 на ЕТ НЕДКА ПАНОВА - НЕЛИ с ЕИК 103040435 № 0153652 на ЕТ КОМИМ ТРЕЙД - ВАЛЕНТИНА ВЛАДИНОВА с ЕИК 820181053 № 0153794 на ЕТ МАТИС - ПЪРВАН ИВАНОВ с ЕИК 020984471 № 0153927 на ООД МАРИС с ЕИК 112032327 № 0155452 на ЕТ ВЕНИЦА - ИМ - ИВАНКА МАНАХИЛОВА с ЕИК 825327252 № 0157651 на ЕТ ЯНА - ВИКТОРИЯ - ИВАН ХРИСТОВ с ЕИК 833091570 № 0160437 на ЕТ ПЕТЪР ГОРАНОВ - ГОТЕСА ЛС с ЕИК 811167243 № 0166096 на ЕТ СТЕЛМО - МОНКА КЪНЕВА с ЕИК 833075465 № 0167689 на ООД ТРАФИК с ЕИК 101015903 № 0174438 на ООД ДЕЛТА - ЕЛ с ЕИК 830189856 № 0175699 на ООД БУЛИТ-ТЕКСТИЛ - ООД с ЕИК 811196775 № 0175781 на ЕТ РЕМИ-93-ГЕОРГИ НИКОЛОВ - МАРИЯНА с ЕИК 811147995 НИКОЛОВА № 0175833 на ЕТ НАСИ-ТУ - АТАНАС ТУЛИЛОВ с ЕИК 040130304 № 0176101 на ЕТ БИС И СИНОВЕ - БОРИС СТОЯНОВ с ЕИК 811140456 № 0180652 на ЕТ МИХАЛ-1916 - КОНСТАНТИН ГАНЧЕВ с ЕИК 817008536 № 0186624 на ЕООД РОДОПИ - 96 с ЕИК 120008183 № 0186751 на ООД БУЛТЕКС с ЕИК 830192525 № 0190936 на ЕТ МАРЕЛ - МАРИЯ ЧОБАНОВА с ЕИК 811121160 № 0191165 на ЕООД ХИТ с ЕИК 104017998 № 0193005 на ЕТ ОРЕОС - ВЕЛИЧКА ЯНЕВА с ЕИК 821158246 № 0195117 на ЕТ ЙОВКА БАДЕВА - ЦВЕТАНА НИКОЛОВА с ЕИК 040953864 № 0196065 на ООД ЦЕНТЪР ЗА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ И МЕНИДЖМЪНТ с ЕИК 833170174 № 0204070 на ЕТ АЖИМЕКС - КОЦИ АНГЕЛОВ с ЕИК 121106221 № 0205616 на ЕТ ГЕОРГИ ВАРАДЕВ - 91 с ЕИК 811029872 № 0211987 на ЕТ ДЕСОДАВА - ВАСИЛ ТРЕНДАФИЛОВ - с ЕИК 811152871 ДИМИТЪР ТРЕНДАФИЛОВ № 0218192 на ЕТ ДИМИТЪР КРЪСТЕВ с ЕИК 112035661 № 0220966 на ЕТ КРИСИ - КАЛИН АПОСТОЛОВ с ЕИК 811145325 № 0221089 на ЕТ СПАС КОСТАДИНОВ - ЗОЙКА ТОДОРОВА с ЕИК 811162417 № 0223343 на ООД НИПРАС с ЕИК 813069627 № 0229244 на ЕООД БАШЕВ-КОМЕРС с ЕИК 830188053 № 0235816 на ЕТ СУЗАНА ГУЛЕВА - 65 с ЕИК 811195602 № 0244183 на ЕООД ЕВРОКОМЕРС - 95 с ЕИК 811207346 № 0250053 на КООПЕРАЦИЯ "МЕТАЛ" с ЕИК 828036992 № 0251955 на ЕТ АЛБЕНА СТОЯНОВА - БЕНДЖИ с ЕИК 811107367 № 0258464 на ЕООД ВЕГА с ЕИК 111007851 № 0259024 на ЕТ СТОЯ ХРИСТОВА - КАРАДЕСИ с ЕИК 811045129 № 0259162 на ЕТ ИВАН АНДОНОВ - БРАТО с ЕИК 811201806 № 0264550 на ЕТ РЕНИ КЪНЧЕВА с ЕИК 822146987 № 0269334 на ЕТ ЧИКО - ЮЛИЙ ЦЕРОВСКИ с ЕИК 811161404 № 0274647 на ЕТ МОНИ - 91 - КОСТАДИН РУСКОВ с ЕИК 101021137 № 0274652 на ООД ПЕТРОС - ООД с ЕИК 101021183 № 0276669 на ООД БАЛКАН - РОДОПИ с ЕИК 830190894 № 0277288 на ЕТ ПЕТКОВ-ИНФОРМ - БОЖИДАР ПЕТКОВ с ЕИК 822045899 № 0279255 на ЕТ ВЕНАНГ - ИЛИЯ АНГЕЛОВ с ЕИК 040571277 № 0279267 на ЕТ БИНИ - САЙБЕ КЬОРОВА с ЕИК 101021443 № 0279783 на ЕТ СЛАВЧО СТОЙНЕВ - СЛАВИ с ЕИК 101021750 № 0283911 на ООД ТЕХНОТРЕЙД с ЕИК 830190339 № 0289176 на ЕТ ТРАНСБОРД - МЛАДЕН ДИМИТРОВ с ЕИК 106013062 № 0290425 на ЕТ ВМБ - МАЛИН БАШЕВ с ЕИК 830129247 № 0297212 на ЕТ МИТРА НИКОЛОВА - ЕМОНА с ЕИК 101026084 № 0297718 на ООД ЪНРИЪЛСОФТ с ЕИК 112042200 № 0300511 на ЕТ ХАНД - ХАРАЛАМПИ КАРАВЪЛКОВ с ЕИК 831396484 № 0300886 на ЕТ СВЕТЛИНКА - ВЕЛКО ВЕЗЕНКОВ с ЕИК 101027115 № 0304401 на ЕТ НИКОМ 66 - СОНЯ МИРЧЕВА с ЕИК 040374828 № 0304997 на СД ИНТЕКС - КУШКИЕВА, ЧОКОВА СИЕ с ЕИК 123036241 № 0308286 на ЕТ ЕМАНУИЛ И СИН - ЕМАНУИЛ БАСТРЕВ с ЕИК 101029803 № 0308872 на ЕООД НЕЛИ ЕВГЕНИЕВА с ЕИК 040857093 № 0310188 на ЕООД АЛФА - 71 с ЕИК 115057143 № 0312278 на ЕТ НЕЗИ-НД - ИВАН НИКОЛОВ с ЕИК 112044753 № 0316572 на ЕТ СИТА - СИМЕОН ХРИСТОВ с ЕИК 103085067 № 0317046 на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - СМОЛЯН с ЕИК 000615278 № 0317047 на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - СМОЛЯН с ЕИК 000615285 № 0317048 на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ДЕВИН с ЕИК 000615292 № 0317049 на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - МАДАН с ЕИК 000615303 № 0317050 на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ЧЕПЕЛАРЕ с ЕИК 000615310 № 0317051 на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ЗЛАТОГРАД с ЕИК 000615328 № 0320267 на ЕООД Ю ЕС ЕМ с ЕИК 101033310 № 0324039 на ЕООД ДОГАН с ЕИК 120016568 № 0324274 на ЕООД БАНО с ЕИК 830141114 № 0324668 на СДРУЖЕНИЕ "КЛУБ ПО СПОРТНИ с ЕИК 112048251 ТАНЦИ "ИМПУЛС" № 0328397 на ЕТ ДОЛИ - ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА с ЕИК 103091611 № 0329848 на ЕООД ЛА ПОМЕ НУАР - ПАТРИЦИЯ НОВЕЛИ с ЕИК 120001598 № 0342615 на ЕТ РАДАНИ - 2000 - РАДКО ПОПОВ с ЕИК 101039256 № 0342895 на ЕООД БУЛИМЕКС - 96 с ЕИК 121237021 № 0343480 на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - СМОЛЯН с ЕИК 000615278 № 0343481 на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ЗЛАТОГРАД с ЕИК 000615328 № 0343928 на ЕООД АКТ 96 с ЕИК 112051466 № 0345745 на ООД АМКО с ЕИК 103099800 № 0349034 на ЕТ ПАСКАЛ И СИЕ - ЛЮБКА ТАБАКОВА - с ЕИК 112052365 ЛАЗАРИНА КАЦАРОВА - ДЕЙЗИ № 0351214 на ЕТ НИКО - НИКО СТАНКОВ с ЕИК 103103437 № 0355634 на АД СОКОЛА с ЕИК 822106327 № 0357248 на ЕТ ПРИТИ УОМАН - 73 - ТОДОРА ПЕТКОВА с ЕИК 120020417 № 0358694 на ЕООД ВЕКОМ с ЕИК 822105741 № 0366797 на ООД АРМЕНД ИМПЕКС с ЕИК 101045864 № 0368308 на ЕТ КОЩАНА - БОРИС СИМЕОНОВ - ГЕОРГИ с ЕИК 112056488 ТОДОРОВ № 0373646 на ЕООД МЛЕККОМ с ЕИК 103115667 № 0379218 на ООД КАРДЕРИ с ЕИК 115115867 № 0390062 на ООД ПИРИН - ТИТАН с ЕИК 101051290 № 0399901 на СДРУЖЕНИЕ "СПОРТЕН КЛУБ ПО ЛЕКА с ЕИК 101053590 АТЛЕТИКА "ЗАРЯН И ГЕОРГИ" № 0404514 на ЕТ ЕМИЛИЯ КАНАЙКОВА - КАЛИФОРНИЯ с ЕИК 101054831 № 0407369 на ЕТ ЖЕМИЛИП - МИМИ ЛИПОВА с ЕИК 102112484 № 0408160 на ЕООД АКТ 96 с ЕИК 112051466 № 0408796 на СДРУЖЕНИЕ "ИЗКУСТВО ДНЕС" с ЕИК 115133438 № 0420109 на ООД РОБЕРТО с ЕИК 101059045 № 0422299 на ООД ДИАМАНТ с ЕИК 830169494 № 0428569 на ЕООД НОВА ГОРА с ЕИК 120039638 № 0428632 на ООД МОНИ с ЕИК 115146802 № 0428790 на АД БЪЛГАРСКА ОРИЗАРНА с ЕИК 115147822 № 0431380 на ЕТ ЗАХАРИ ИМАЛОВ с ЕИК 120039809 № 0433534 на АД СОРТОВИ СЕМЕНА с ЕИК 112010423 № 0436764 на ЕООД НОРД 97 с ЕИК 103154218 № 0440834 на ЕТ ЖЕМО-Т - ЕВГЕНИЯ КРЪСТЕВА с ЕИК 103157292 № 0440849 на ЕТ РИЧМОНД - МИЛЕН ЛЮБЕНОВ с ЕИК 108030936 № 0447819 на ЕТ ГОГОВ - АНГЕЛ ГОГОВ с ЕИК 108031995 № 0450475 на АД ПЕТРИЧКА ПРАСКОВА с ЕИК 101016791 № 0453776 на ЕООД ДАСКАЛОВ-КОМЕРС с ЕИК 112076708 № 0454307 на ЕТ ВАСИМ-4 - МИЛКА ПРОДАНОВА с ЕИК 103164810 № 0460320 на ООД ВИКТОРИЯ-27 с ЕИК 120043679 № 0462334 на ООД КЕРАНОВ КОМЕРСИАЛ с ЕИК 825371682 № 0465169 на ЕТ ИРЕНА ХОКИНОВА - ФЕЛИЧИЯ с ЕИК 112079266 № 0465833 на ООД АКТИВ ФИНАНС с ЕИК 108034151 № 0466729 на ООД ИНТЕРЛУКС с ЕИК 120021686 № 0466730 на ООД ИНТЕРЛУКС с ЕИК 120021686 № 0470437 на ООД БИЛДИНГ с ЕИК 120014605 № 0471017 на ЕТ НИКОЛАЙ ВЪЛЕВ - ФАНЕТА ВЪЛЕВА с ЕИК 112040313 № 0479858 на ПРОИЗВОДСТВЕНО-ЗЕМЕДЕЛСКА с ЕИК 121550895 КООПЕРАЦИЯ "СИМС" № 0480761 на ЕООД ИСИ-КОНСУЛТ с ЕИК 101078818 № 0491740 на АД НОВОТЕКС - Р с ЕИК 112078424 № 0492210 на ЕТ ДЕВА - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ с ЕИК 103189429 № 0494954 на ООД ПИРИНКОМЕРС - ООД с ЕИК 811137759 № 0495957 на АД КОРА с ЕИК 101081351 № 0497703 на ЕТ ЕЛЕНА - 94 - ПЛАМЕН КОЛЧАКОВ с ЕИК 112085012 № 0511185 на ЕТ ТОДОР ЖИЛОВ с ЕИК 108041651 № 0513304 на ООД МЕДИКУС - 98 - МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР с ЕИК 101099933 № 0514858 на ООД ЕЛЕОМИЛК с ЕИК 121250734 № 0525118 на ООД ВИНАРСКА ИЗБА - ИСПЕРИХОВО с ЕИК 822140518 № 0526393 на ЕТ ПОБЕДА - ПЕНЧО ПЕНЧЕВ с ЕИК 123109732 № 0527381 на ЕООД ХИДРОСТРОЙ-П с ЕИК 822098193 № 0531262 на ЕТ ДИДИ - 52 - ДОНКА РУСЕВА с ЕИК 123110880 № 0535677 на ООД БУЛГАРЦВЕТ - ВЕЛИНГРАД с ЕИК 822106779 № 0540482 на ЕООД УДИГРУП с ЕИК 112101104 № 0541645 на ЕООД ТМСИ с ЕИК 830193495 № 0544719 на ЕООД ПРОДЕКСИМ с ЕИК 120056018 № 0545984 на ЕООД АКТ 96 с ЕИК 112051466 № 0557529 на ЕТ МЕГЪН - СТЕФАН СПАСОВ - КАТЕРИНА с ЕИК 112105227 СПАСОВА № 0562369 на ЕТ АЛБЕНА - 59 - МАНОЛ АЛЕВ с ЕИК 112106496 № 0565784 на ХРАМ "СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ" с ЕИК 120058720 № 0569414 на ООД МАРИЯ-3 с ЕИК 103249627 № 0585021 на ООД ДЖИ ЕС-ЕЛ с ЕИК 120061182 № 0585381 на ООД АЙ ПИ - ГРУП с ЕИК 112111600 № 0585382 на ООД АЙ ПИ - ГРУП с ЕИК 112111600 № 0591717 на ООД ЕТАЛКО с ЕИК 115281593 № 0595978 на ООД ИКАНИ с ЕИК 115284237 № 0596467 на ЕООД ПУХЕЛЕН ОИ с ЕИК 825086844 № 0599959 на ЕООД ЗАЕ КОМЕРС с ЕИК 115287055 № 0602659 на ООД ЮГСТРОЙ с ЕИК 120063258 № 0608213 на СДРУЖЕНИЕ "БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ с ЕИК 115291146 "МЕТАЛИК 4" № 0609736 на ЗЕМЕДЕЛСКА ПОТРЕБИТЕЛНА с ЕИК 101139388 КООПЕРАЦИЯ "КРУПА" № 0613564 на ДЪРЖАВНА ДИВЕЧОВЪДНА СТАНЦИЯ с ЕИК 822148714 "ШИРОКА ПОЛЯНА" № 0613632 на ЕТ КАТЕРИНА БАШЕВА с ЕИК 120064787 № 0614082 на ЕТ УНИВЕРСАЛ - ИЛИЯ БАКЪРДЖИЕВ с ЕИК 112117902 № 0614625 на СДРУЖЕНИЕ "ВОЛЕЙБОЛЕН КЛУБ МЕТАЛИК 5" с ЕИК 115298386 № 0614820 на ЕТ САМЕТ - 85 - САБРИ АХМЕД с ЕИК 108069088 № 0616120 на ЕТ ТОШКОВ И СИН - БОРИСЛАВ ТОШКОВ с ЕИК 120065526 № 0616928 на ООД МЕЛИ с ЕИК 101141802 № 0617772 на ЕООД ВИОЛЕТА КОМЕРС с ЕИК 112119173 № 0618294 на ЕТ АНГЕЛ ДРИНЦОЛОВ - ВЕРГИНИЯ с ЕИК 101142249 № 0618926 на ЕТ РУМЕН УШЕВ с ЕИК 101142612 № 0621061 на ЕООД АЛФА - ГЕНОВ ИНВЕСТ с ЕИК 112119593 № 0621071 на ЕТ ЮНАК-ГП-44 - ГЕОРГИ ИЛИЕВ с ЕИК 112119694 № 0621075 на ЕТ МИРА - ДАНИЕЛА ЦВЕТАНСКА с ЕИК 112119732 № 0621095 на ЕТ ВАМТ - ВАСИЛ ИВАНОВ с ЕИК 112119942 № 0621096 на ЕТ АЛЕКС-КОМЕРС - АЛЕКСАНДЪР ГЕРДЖИКОВ с ЕИК 112119952 № 0621138 на ЕТ ФРАНС-КОНСУЛТ 99 - ЦВЕТАНКА ТОШЕВА с ЕИК 112120414 № 0621155 на АД ОЛОВНО-ЦИНКОВ КОМПЛЕКС - 98 с ЕИК 108070375 № 0621851 на ООД КЕЙ-ЕС-ВИ-САТ с ЕИК 101018657 № 0622677 на ООД СТОПАНАГРО - 2000 с ЕИК 121824570 № 0624373 на ЕТ ЮНИКС - ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ с ЕИК 103288498 № 0624944 на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ, с ЕИК 112120706 ТУРИЗЪМ И СПОРТ - ОТДЕЛ ПАЗАРДЖИК № 0624968 на ЕТ СТОЯН СТОЙКОВ с ЕИК 112120948 № 0624980 на ООД ДАНИ-ЕЛА с ЕИК 112121060 № 0625766 на ЕТ МЕДИКА - РУМЯНА ВЕЛКОВА с ЕИК 122090752 № 0629142 на ЕТ ВОДЕНИЦАТА - ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ с ЕИК 112029459 № 0634185 на ЕТ ТРАНСГАРАНТ - ХРИСТО РАНГЕЛОВ с ЕИК 121847544 № 0635382 на ОП ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ "СПОРТНИ с ЕИК 0003517360348 ИМОТИ" № 0636458 на ЕТ СЪБРИ ШОТАРОВ с ЕИК 120067783 № 0637513 на ЕТ НЕНКО ВЕЛКОВ - МЕДИКО 70 с ЕИК 112119807 № 0638338 на ООД ХЕКИМ - ИМПОРТ-ЕКСПОРТ с ЕИК 120067922 № 0638341 на ЕТ ИСКРА - 76 - ИСКРА ЧЕЧЕВА с ЕИК 120067954 № 0638801 на ДЗЗД КЛУБ-РЕСТОРАНТ НА ДОМА НА УЧЕНИТЕ с ЕИК 115316140 № 0639072 на ЕООД БИГ ШОП с ЕИК 103298923 № 0640624 на ЕТ ВЕД - 99 - ИВАН ЛАЧКОВ с ЕИК 112123969 № 0640952 на ЕТ КИРИЛ МАНОВ с ЕИК 101148394 № 0641239 на ЕТ РОЗА - ПЕТКО ПЕТКОВ с ЕИК 108074651 № 0643272 на ЕТ ВЕЛЕЦ - 94 - ВЕЛИН БАШЕВ с ЕИК 120068262 № 0644389 на ЕТ ХАСАН ДЖУДЖЕВ - ХАСМЕТ с ЕИК 101149090 № 0647825 на ООД ИНТЕРЛУКС с ЕИК 120021686 № 0648257 на ООД БУВАДО с ЕИК 103304073 № 0649068 на ЕТ БЕКО - ХАСАН АЛИ с ЕИК 108076022 № 0649279 на ООД ДЕНИЦА А и К с ЕИК 112125614 № 0651013 на ЕТ ИВАНОВ ММ - ИВАН ИВАНОВ с ЕИК 123150572 № 0651366 на ЕТ МАГИ - ГАНКА СТОЙЧЕВА с ЕИК 123150800 № 0654397 на ЕООД АВИ - 2000 с ЕИК 120069130 № 0654398 на ЕООД АВИ - 2000 с ЕИК 120069130 № 0654442 на ЕТ ГЕОРГИ МИНКОВ - МИРАЖ с ЕИК 123151628 № 0656087 на ООД ИРИДА НП с ЕИК 123151980 № 0657079 на АД ЗММ СТОМАНА ИНВЕСТ с ЕИК 118041863 № 0657350 на ЕАД БЕСЛЕТ с ЕИК 101151675 № 0657531 на ЕТ ТАНЕС-КОМЕРС - 91 - ШУКРИ САЛИМОВ с ЕИК 118041888 № 0658973 на КМЕТСТВО ДОБРИНИЩЕ с ЕИК 0000246631460 № 0659432 на ЕТ ОЛИМПС - ЛУКА БЕЛОМАЧЕВ с ЕИК 112127540 № 0659872 на ЕТ МАКЕДОНКА И СИЕ БРАТ - с ЕИК 112127631 НАДКА ЧОРБАДЖИЙСКА № 0661227 на ЕТ ДЕГАЛ - ДЕЛЧО ТОДОРОВ с ЕИК 123153273 № 0661750 на ЕТ МИТАС - ВАСИЛ КИСЬОВ с ЕИК 120070085 № 0664164 на ЕТ КРАСИМИР МЛАДЕНОВ с ЕИК 120070427 № 0665588 на ЕТ ГАВАЗОВИ - НИКОЛАЙ ГАВАЗОВ с ЕИК 112128628 № 0667980 на ЕТ МАКОМФИ - КРАСИМИРА КОЛЕВА с ЕИК 123155377 № 0668070 на ЕООД АПОЛО - 33 с ЕИК 115331128 № 0668799 на ЕТ РАДОЙ КЬОРОВ с ЕИК 120070879 № 0670182 на ООД СЕЛЕНА-ТУР с ЕИК 112129420 № 0672241 на ЕТ ТОДОР ПИРОНКОВ - 60 с ЕИК 112129865 № 0672428 на ЕООД ТРАНССЕРВИЗ с ЕИК 112029579 № 0672792 на ЕТ ЗДРАВКО КЕХАЙОВ - НИКИ 99 с ЕИК 120071365 № 0678275 на ЕТ МАРГАРИТА - ДИМИТЪР ВЪРБАНОВ с ЕИК 112131720 № 0678281 на ЕТ ДИПЛАСТО - ПЛАМЕН ВОЙНОВ с ЕИК 112131784 № 0678820 на СД ИВ-КОН - ТРЕНКОВИ С-ИЕ с ЕИК 112132060 № 0680477 на АД АКВАМИГ - ИНВЕСТ с ЕИК 115341332 № 0681302 на ЕТ ЯСМИНА - ЦВЕТАН ТЮФЕКЧИЕВ с ЕИК 112133283 № 0681547 на ЕТ НИКОЛАЙ ФУРНАДЖИЕВ - 68 с ЕИК 112133358 № 0682240 на ЕООД БЪЛГЕРИЪН ФОРЕСТ ПРОДЪКТ с ЕИК 115343721 № 0682523 на ООД ЕКСПРЕС КОНСУЛТ с ЕИК 101159348 № 0688893 на АД СИЛА 99 с ЕИК 128059735 № 0688913 на АД ВИАСТРОЙ с ЕИК 120075794 № 0689694 на ООД ЗЕЛИОС с ЕИК 101163550 № 0690097 на СДРУЖЕНИЕ "СПОРТЕН КЛУБ "ПИРИН-160" с ЕИК 101163745 № 0690203 на ЕТ КРАСИМИР ДРАЖКОВ - ЛУЧИАНО 94 с ЕИК 106074243 № 0700698 на ЕТ КОСТАДИНКА ВЕЛЕВА - КОСАРА-99 с ЕИК 130006565 № 0700861 на ЕТ ИНТЕРТРЕЙД - ЙОРДАНА ГЕТОВА с ЕИК 130008908 № 0706052 на КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЛЮЛИН" с ЕИК 0006963271697 № 0721394 на ЕТ БОНИ 99 - БОГДАНА СТАНОЕВА с ЕИК 130120266 № 0721663 на ООД ТМ ЛАЙТИНГ с ЕИК 104501999 № 0729781 на АД РУБЕЛЛА с ЕИК 121336681 № 0739701 на АД РУБЕЛЛА с ЕИК 121336681 № 0748697 на ЕООД ФОРС 2000 с ЕИК 130190916 № 0753041 на ЕООД АЛТЕКС с ЕИК 108506794 № 0761924 на ЕТ ВАСИЛ БЕШИРОВ с ЕИК 120508459 № 0786113 на ЕТ ДАФНИ - ДАРИНКА ГЛАБАДАНИДУ с ЕИК 108510561 № 0813540 на ЕТ КОЗМЕТИЧНО СТУДИО БЕЛЕЦА - ЗОЯ ПЕНЕВА с ЕИК 130329337 № 0820992 на ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ВРАЦА с ЕИК 000173543 № 0894093 на ООД ЛАЗУР - 1 с ЕИК 115223565 № 0899685 на ЕООД СТАБИЛ-ДИ с ЕИК 115622347 № 0915237 на ЕООД САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА с ЕИК 108522147 ЛАБОРАТОРИЯ САТО-ДЕНТ № 13 № 0924052 на СДРУЖЕНИЕ "МОМЧИЛ" с ЕИК 108522930 № 0956881 на ООД ВИТА - 97 с ЕИК 121528646 № 0961496 на АД ПАМПОРОВО с ЕИК 830166943 № 0486313 на МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРОГЛУ - с ЕИК 112084644 ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ № 0564530 на ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ПЕЙКОВ - ОСИГУРИТЕЛ с ЕИК 120058599 № 0611888 на ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ ЧОНКОВ - ОСИГУРИТЕЛ с ЕИК 112117471 № 0676664 на РОСИЦА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА - с ЕИК 120072702 ОСИГУРИТЕЛ № 0740481 на МЮМЮН АХМЕД БАЙРЯМ - ОСИГУРИТЕЛ с ЕИК 108505315 № 0748993 на СЕМРА ИДРИЗ МАХМУД - ОСИГУРИТЕЛ с ЕИК 108506513 № 0798794 на ЛЮДМИЛА ПЕТРОВА СТОЯНОВА - СТОМАТОЛОГ с ЕИК 112514359 № 0832198 на ИВО ИВАНОВ ДИМИТРОВ - ТАКСИМЕТРОВ с ЕИК 112521407 ШОФЬОР № 0886501 на ЕМИЛ МИЛЧЕВ АНГЕЛОВ - ТАКСИМЕТРОВ с ЕИК 108519496 ШОФЬОР 667. - Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, председател на комисията по чл. 10 от Закона за концесиите, назначена със заповед на министър-председателя на Република България № Р-41 от 12.VII.2002 г., на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за концесиите и чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите във връзка с Решение № 436 на Министерския съвет от 2002 г. за предоставяне на концесия върху част от минералната вода от находище "Стрелча", гр. Стрелча, област Пазарджик, обект - изключителна държавна собственост (ДВ, бр. 65 от 2002 г.), съобщава, че: 1. На 8.ХI.2002 г. в сградата на Министерството на околната среда и водите на бул. Княгиня Мария-Луиза 22 в заседателната зала на I етаж в 14 ч. ще се проведе присъствен конкурс за определяне на концесионер за минералната вода от находище "Стрелча", Стрелча, община Стрелча, разкрита чрез сондаж N 1хг. 2. Конкурсните книжа се предоставят в съответствие с чл. 19а от Правилника за прилагане на Закона за концесиите и срещу квитанция за заплащането им в стая 6 на етаж 2 в сградата на МОСВ, бул. Княгиня Мария-Луиза 22, до 30 дни от деня на обнародването в "Държавен вестник". Цената на конкурсните книжа е 300 лв. и се внася в МОСВ, бул. Княгиня Мария-Луиза 22, ет. 1, стая 105, от 9 до 12 ч. и от 13 до 16 ч. 3. Заявления за участие в конкурса се подават в деловодството на МОСВ, ул. Уилям Гладстон 67, ет. 4, всеки работен ден до 17 ч. в срок до 27.IХ.2002 г. Към заявлението се прилагат: 3.1. оригинал на удостоверение за регистрацията на участника като търговец; 3.2. извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години и оригинал на удостоверение от съответния данъчен орган относно задължения на участника към държавата; 3.3. удостоверение за закупени конкурсни книжа и квитанция за внесен депозит по т. 4; 3.4. декларацията за опазване тайната на сведенията, съдържаща се в конкурсните книжа, която се попълва при получаване на конкурсните книжа; 3.5. адрес на кандидата за изпращане на писмо по т. 5 за допускане до участие в конкурса. 4. Депозитът за участие в конкурса - 1000 лв., се внася по сметка на МОСВ № 5000138730, код 66196611, при БНБ - Централно управление, София. 5. Допуснатите от комисията до участие в конкурса кандидати ще бъдат известени с писмо на посочения по т. 3.5 адрес, след което кандидатите могат да представят конкурсните си предложения. 6. Конкурсните предложения се представят в стая 6 на ет. 2 в сградата на МОСВ, бул. Княгиня Мария-Луиза 22, в големия запечатан и ненадписан плик, приложен към конкурсните книжа, най-късно до 17 ч. на 5.ХI.2002 г. В малкия плик участникът представя запечатан входящия номер на заявлението си по т. 3. Всеки кандидат представя конкурсното си предложение в два еднообразни екземпляра с резюме. 7. Конкурсните условия и критериите за оценка на конкурсните предложения, подредени по степен на важност, са: 7.1. оптимално усвояване на предоставения ресурс, вкл. гратисен период; 7.2. размер на предлаганото концесионно възнаграждение; 7.3. предложения със социална значимост, в т. ч. брой работни места, инвестиционни намерения и размер на предлаганата инвестиция; 7.4. опит на кандидата в добива и бутилирането на минерална вода, общ производствен и търговски опит. 8. За справки - тел. 940-65-09, 940-65-18 и 940-65-50.
Източник: Държавен вестник (02.08.2002)
 
Според резултатите, получени от проведеното от Националния статистически институт /НСИ/ наблюдение на работната сила, през юни 2002 г. икономически активното население (работната сила) в страната е 3 399 700 души или 50.3 на сто от населението. Това са хора на 15 и повече навършени години, съобщиха днес на БТА от пресцентъра на НСИ. Коефициентът на икономическа активност е с 1.8 пункта по-висок в сравнение с март т. г. и почти същия както през юни 2001 година. От общия брой на икономически активните лица през юни т. г. 2 800 500 са заети и 599 200 - безработни. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 41.4 на сто и е по-висок както в сравнение с март 2002 г. - с 2.3 пункта, така и в сравнение с юни 2001 г. - с 0.8 пункта. От всички заети 1 469 100 (52.5 на сто) са мъже и 1 331 400 (47.5 на сто) - жени. Коефициентът на заетост на мъжете (45.1 на сто) е със 7.1 пункта по-висок от този на жените (38.0 на сто). Заетите лица в градовете са 2 110 400, а в селата - 690 100. Коефициентите на заетост са съответно 45.3 на сто и 32.8 на сто. През юни 2002 г. в обществения сектор са работили 1 019 600 или 36.4 на сто от общия брой заети лица, в частния - 1 767 400 или 63.1 на сто. От всички заети в частния сектор около 1 344 500 са наети лица, а останалите са самостоятелно заети (вкл. работодатели и неплатени семейни работници). Преобладаващата част от заетите са в сферата на услугите - 56.6 на сто, в индустрията са заети 32.6 на сто, а в селското стопанство - 10.7 на сто. Увеличение в броя на заетите лица в сравнение с март 2002 г. се наблюдава в икономическите дейности с по-силно изразен сезонен характер като селско стопанство - с 67 900 души, хотели и ресторанти - с 24 000, строителство - със 197 000, търговия - с 18 800. Безработните лица през юни са с 42 500 по-малко в сравнение с март, което е обичайно за сезона. За същия период коефициентът на безработица намалява с 1.9 пункта и достига 17.6 на сто. От общия брой на безработните 328 700 са мъже и 270 400 - жени. В сравнение с март разликата в нивото на безработица между градовете и селата намалява от 5.7 на 3 пункта - през юни 2002 г. то е съответно 16.9 на сто в градовете и 19.9 на сто в селата. Продължително безработните лица (безработни от една и повече години) са 391 200, или 65.3 на сто от всички безработни, в градовете делът на продължително безработните е 63.8 на сто, а в селата - 69 на сто. От безработните 139 100 търсят първа работа, повечето от тях - 101 000, са започнали да търсят работа непосредствено след завършване на училище или отбиване на задължителната военна служба. Останалите 460 000 безработни са имали някога работа, от която са били уволнени, съкратени или са напуснали по свое желание или други причини.
Източник: БТА (08.08.2002)
 
С 1,5 на сто са намалели нетните приходи от продажби във вътрешната търговия през първото полугодие на 2002 година в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. В търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството, а също в търговията с автомобили и горива и ремонта на автомобили е реализирано увеличение съответно от 1.6% и 1.0%. То обаче не компенсира намалението в търговията на едро - 2.4%.
Източник: БТА (13.08.2002)
 
Верижният индекс на потребителските цени за месец юли спрямо предходния месец е 100.1, а инфлацията е 0.1 на сто, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. Базисният индекс на потребителските цени за юли, изчислен при база средногодишни цени на 2001 г. е 104.6. Инфлацията от началото на годината е 1.2 на сто, а за периода януари - юли т.г. спрямо съответния период на миналата година е 7.3 на сто. Инфлацията през юли 2002 г. спрямо същия месец на миналата година е 5.5 на сто. През юли са намалели цените на хранителните продукти - с 3.6 на сто, на нехранителните стоки - с 0.1 на сто, в общественото хранене - с 0.7 на сто. В същото време цените на услугите са повишени със 6.5 на сто.
Източник: БТА (13.08.2002)
 
Средната работна заплата за юни т.г.на работещите на трудов договор се е понижила с 5 лева и е 264 лв., за второто тримесечие обобщената цифра е 265лв. Това показват данните, оповестени днес от Националния статистически институт. През юни средната месечна работна заплата се е увеличила в селското стопанство, добивната и преработвателната промишленост, а са се понижили възнагражденията в строителството, расторантьорството и хотелиерството и образованието. Най-висока е било заплащането на хората, работещи във финансовото посредничество - средно 513 лв. , в обществения сектор най-много пари взимат в снабдяването с ток, вода и газ - 473лв., а в частния - финансовите посредници - 550 лв. Най-ниски заплати през юни са получавали заетите в хотелиерството и ресторантьорството - 153лв.в частния сектор и 214 в обществения. Обобщените данни на НСИ за второто тримесечие показват, че като цяло работната заплата се е увеличила и от 256 лв. през първите три месеца е станала 265лв. Най-чувствително е увеличението на заплатите във финансовото посредничество - средно с 31 лв. Най-малко са се увеличили трудовите възнаграждения в посредническите услуги с имущество и хотелиерството и ресторантьорството- с 3 лева. Заплатите в добивната промишленост и в търговията и ремонта са останали на същите нива. През юни се е увеличил общият брой на наетите по трудово и служебно правоотношение, показват данните на НСИ. Спрямо май техният брой е нараснал с около 10 хиляди. През юни най-сериозно се е увеличил броят на работещите в стопанските предприятия - с близо 10 000 . В бюджетната сфера и в образованието броят на заетите е намалял с около 2000.
Източник: БТА (14.08.2002)
 
Средният доход на домакинство през юни е 330.05 лв., сочат данните на НСИ. През същия период на м. г. е бил 302.89 лв. Водещи при формирането на семейния бюджет са приходите от работна заплата - 47.8%, или 157.84 лв. от общия доход на семейство. През миналата година те са били 141.64 лв. Приходите от пенсии са 26.4%, или 86.98 лв. от семейния бюджет. През 2001 г. са били 86.53 лв. Нараства делът на постъпленията от предприемачество. Те са 5.5% от общия доход, или 18.13 лв. от 14.83 лв. през м. г. Намалява делът на приходите от обезщетения за безработни и семейни добавки за деца, нарастват приходите от продажби на имущество. През юни средните разходите на семейство са 317.80 лв. от 284.15 лв. за юни 2001 г. Най-голям дял заемат разходите за храна 38.2% от общите, или 121.46 лв. През 2001 г. разходите за храна са били 116.93 лв.
Източник: Пари (16.08.2002)
 
Регистрираните безработни през юли са 653 329 души. Спрямо юни те са намалели с 5703 души, съобщиха от Агенцията по заетостта. Намалението се дължи на повишената сезонна заетост. Икономически активното население в България през 2001 г. е намаляло с 3.1%. Безработицата през юли 2002 г. като процент от икономически активното население по данни от 2001 г. е малко над 17%. Заявените работни места са 16 533, от тях 11 023 са на трудовия пазар, а 5510 - по насърчителни програми. Равнището на безработицата остава най-ниско в София-град - 5.20 на 100 души, а най-високо в Търговищка област - 33.55 на 100. Новорегистрираните безработни през юли са 43 194 души.
Източник: Пари (16.08.2002)
 
Официалната безработица през последните няколко години е била по-висока от представяната, призна си Агенцията по заетостта. От миналия месец ведомството мери нивото на безработица според данните от преброяването през 2001 г., а не през 1992 г. За тези 9 години икономически активното население е намаляло с 118 633 души (3,1%), което означава, че безработните вече са по-голям процент от него. В агенцията са преизчислили всички нива по месеци от началото на 2001 г. В резултат се оказало, че средно равнището на безработицата от януари до края на юли т.г. не е 17,58%, а 18,15% от икономически активните българи. Това е с 0,4% по-малко от същия период на миналата година. Безработните са намалели и като абсолютен брой - с 2,2% средномесечно в сравнение със 7-те месеца на 2001-а. През юли хората без препитание са били 17,64%. По стария начин щяха да ги изкарат 17,09%. Регистрираните в бюрата по труда през миналия месец са 653 329 души. Както винаги в средата на лятото броят им е намалял спрямо предишните месеци заради сезонната заетост. Новото отчитане на нивото на безработицата има положителни страни. Работодателите от повече общини ще имат право на преференции по закона за печалбата. Според чл. 60 от него шефове, които наемат безработни в общини с над 50% по-висока от средната за страната безработица, ползват данъчни облекчения. От 2 години обясняваме, че безработицата се мери със стари данни и затова излиза по-ниска от реалното, припомни зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Ако към хората от списъците в бюрата се прибавят и обезкуражените, които не се регистрират на трудовата борса, бройката на българите без препитания нараства на над 1 млн., уточни Димитров.
Източник: Сега (16.08.2002)
 
Рекорден демографски срив отчете асоциацията по стерилитет. Реалното намаление на населението за 2001 г. е - 12,2 на 1000, а не -5,6 на 1000, както твърди Националният статистически институт. Според асоциацията населението е с близо 500 000 по-малко от обявеното от НСИ, т. е. към 7 500 000 души. Разминаването в данните за прираста се получава, защото НСИ не брои окончателно емигриралите българи, обясниха специалисти. Отчетеният срив на практика означава, че намаляваме с близо 100 000 души за година. На всяко раждане има по три аборта, сочат още данните. Едва 54 000 са новородените за 12-те месеца на м. г., 162 000 българчета са били абортирани. Смъртността се е увеличила с повече от 1 на 1000 и сега е 17,8 промила.
Източник: Новинар (27.08.2002)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи, обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0034202 на "Тексима трейдинг" - ООД, с ЕИК 830161857 № 0047028 на ЕТ "Нониус - 05 - Кирил Йовчев" с ЕИК 040166290 № 0076287 на ЕТ "Кадем - Салиф Местан" с ЕИК 818023345 № 0153584 на ЕТ "Зорница - Илия Радев" с ЕИК 020983095 № 0210156 на ЕТ "Вита - Йорданка Йорданова" с ЕИК 108008726 № 0226756 на ЕТ "Салих Фере - Комерсиал" с ЕИК 040311055 № 0279355 на Земеделска кооперация "Черногорово" с ЕИК 112039299 № 0291395 на "Тракия - инс" - ЕАД, с ЕИК 825241006 № 0324889 на ЕТ "Ройд - Цветан Ройдев" с ЕИК 123043296 № 0373541 на "Дерби 97" - ЕООД, с ЕИК 115112312 № 0441769 на "Водопад - 91" - АД, с ЕИК 120004369 № 0455083 на Читалище "Теодор Траянов" с ЕИК 000343209 № 0477847 на "Нит - екс" - АД, с ЕИК 101077933 № 0488303 на ЕТ "Зорница Михайлова" с ЕИК 112085175 № 0528545 на ЕТ "Немо - 66 - Назми Ибрямов" с ЕИК 108049840 № 0528547 на ЕТ "Петков - Красимир Петков" с ЕИК 108049865 № 0593034 на ЕТ "Веселина Чавдарова" с ЕИК 112113416 № 0616264 на ЕТ "Мими 99 - Димитрийка Петрова" с ЕИК 112118986 № 0634424 на "К М Д " - ЕООД, с ЕИК 115313800 № 0664370 на "Копекс травел" - ООД с ЕИК 115328790 № 0688998 на "Мак турс" - АД, с ЕИК 811020147 № 0707216 на ЕТ "Факт 99 - Фатме Ардали" с ЕИК 130061540 № 0707496 на ЕТ "Малком - Николай Малинов" с ЕИК 130063153 № 0730586 на "Азиз - текстил" - ЕООД, с ЕИК 108502842 № 0730694 на ЕТ "Фуерте - Фикрет Хюсеин" с ЕИК 119503301 № 0740509 на "Асарел - хранителен комплекс" - ЕООД, с ЕИК 112500644 № 0808441 на ЕТ "Арес - Здравка Драгова" с ЕИК 112516787 № 0832720 на "Джии Би.Ай - клон Пловдив" - ООД, с ЕИК 1125115160016 № 0879573 на "Авицена херб" - ООД, с ЕИК 120523151 № 0881194 на "Интелект 21" - АД, с ЕИК 112531903 № 0900477 на "Динмакс - Експорт импорт" - ЕООД, с ЕИК 115525880 № 0990716 на "Баланс С" - ЕООД, с ЕИК 130519023
Източник: Държавен вестник (27.08.2002)
 
Нетният размер на чуждестранните инвестиции в нефинансовия сектор през второто тримесечие на годината са 238.311 млн. USD, сочат данните на НСИ. За същия период на м. г. те са били 51.386 млн. USD. В производството на машини и оборудване инвеститорите са вложили 966 000 USD, твърдят статистиците. Миналата година сумата е била 1.418 млн. USD. За производството на електро-, оптично и друго оборудване са вложени 2.597 млн. USD. Намалението е почти два пъти - с 1.606 млн. USD. В сектора на търговията, ремонта и техническото обслужване на автомобили и стоки за дома НСИ отчита вложения за 10.987 млн. USD. Ръстът в сравнение с м. г. е 3.669 млн. USD. В търговията с недвижими имоти, наеми и бизнесуслуги чуждестранните инвеститори са осигурили 8.685 млн. USD. През м. г. инвестициите в сектора са били 7.078 млн. USD.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
Чуждите инвестиции скочиха до $225,28 млн. в предприятията от нефинансовия сектор за първите шест месеца на годината. От януари до юни миналата година инвестициите са били $96,92 млн., съобщиха от Националния статистически институт. През първото тримесечие на 2002 г. са изнесени $13 млн. чужди капитали повече, отколкото са инвестирани в страната. През второто тримесечие обаче инвеститорите отново се обръщат към България и влезлите капитали са близо $240 млн. Междувременно концернът "Американ Стандарт" обяви, че в близките няколко години няма намерение да осъществи инвестиционната си програма. Най-вероятно дъщерната фирма "Ан Стан трейн - България" ще препродаде стоте декара земя, които купи край Ловеч през 1997 г. за $100 000, за да построи завод за санитарен фаянс.
Източник: Стандарт (30.08.2002)
 
Приходи от продажби в търговията и услугите между януари и юли са намалели с 0,2 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщи днес Националният статистически институт. Спадът е заради намалението в търговията на едро с 0,8 на сто. В търговията на дребно статистиците отчитат ръст на приходите с 2 на сто, а в търговията с автомобили и горива и ремонта на автомобили - с 0,7 на сто. През юли нетните приходи в сектора нарастват с 6,6 на сто спрямо същия месец на миналата година, а спрямо юни 2002 г. - с 11,6 на сто. Спрямо юли 2001 г. са продадени със 7,7 на сто повече храни, напитки и тютюневи изделия, с 6,6 на сто - облекло и обувки, с 6,1 на сто - стоки за домакинството и битова техника. С 12,5 на сто е спадът в търговията с фармацевтични и медицински стоки.
Източник: БТА (11.09.2002)
 
През юли продажбите на промишлена продукция са с 6,3 на сто по-големи отколкото през юни и със 7,3 на сто - спрямо юли миналата година, съобщи днес Националният статистически институт. За седеммесечието има спад на продажбите с 3,1 на сто. През юли спрямо същия месец на миналата година ръстът в добивната промишленост е с 12 на сто, в преработващата - със 7,7 на сто, в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - с 1,9 на сто. За седеммесечието в добивната промишленост има ръст от 1,3 на сто, в снабдяването с парно, ток и вода - с 1,8 на сто, а в преработващата има спад с 4 на сто. През юли спрямо същия месец на миналата година НСИ отчита ръст с 18,1 на сто в производството на тютюневи изделия, с 31 на сто - на текстил, с 34,7 на сто - на дървесна маса, хартия и картон. Със 17 на сто намалява производството на химични продукти, с 21,4 е спадът в издателската и полиграфическата дейност.
Източник: БТА (11.09.2002)
 
Индексът на потребителските цени през август спрямо юли е по-нисък и отчита дефлация с 0.7%. Това сочат изнесените в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ). Спадът на цените през миналия месец е по-отчетлив при хранителните стоки (-1.3%) и не толкова при нехранителните (-0.6%). Инфлацията за август 2002 г. спрямо август 2001 г. е 4.5%. През месеца по-евтино са се продавали плодовете (-12.9%), птичето месо (-4.5%), дамското облекло (-1.3%), газта за битови нужди (-3.9%), автомобилният бензин (-2.6%), дизеловото гориво (-3.0%) и др. Поскъпнали са сиренето (+1.3%), яйцата (+17.2%), пътническият железопътен транспорт (+3.2%), пощенските услуги (+13.1%) и др. Цените на услугите запазват равнището си от юли, а цените в общественото хранене са се повишили с 0.4%.
Източник: Дневник (12.09.2002)
 
Растежът на българската икономика за второто тримесечие на годината е 5.3 на сто в сравнение със същия период на миналата година, съобщи в сряда Националният статистически институт. Така общият растеж за първото полугодие достига 4.3 на сто при 4.1% за същия период на миналата година. "Този ръст нарежда България сред петте най-бързо развиващи се икономики в Европа", каза по-късно през деня вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев. Очакванията на правителството в началото на годината бяха за слабо първо тримесечие и голям растеж през второто и третото тримесечие най-вече заради ръста на индустриалното производство и очаквания силен туристически сезон. "Данните за ръста на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие са по-добри, отколкото предполагахме. Ние знаехме, че икономиката е в поврат и очаквахме да го видим в третото тримесечие. Това, че е налице още във второто тримесечие, е приятна изненада за нас", каза ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за България Джералд Шиф. Основна причина за високия растеж на икономиката е нарастването на брутните вътрешни инвестиции, които нарастват с 10.9% спрямо същия период на миналата година. Общо за шестмесечието ръстът на инвестициите е 8%, а делът им в БВП - 16.7%. В отрасловата структура на икономиката секторът на услугите създава с 5.9% по-голям обем добавена стойност в сравнение с шестмесечието на миналата година. Отраслите от индустриалния сектор бележат общо увеличение с 3.6%. Частният сектор вече създава 71.5% от добавената стойност в икономиката и отбелязва реално увеличение от 8.7 на сто. Общественият сектор продължава да се свива, като делът му е добавената стойност намалява с 4.2 на сто.
Източник: Монитор (19.09.2002)
 
Външната ни търговия е на червено с 1,741 млрд. лева от началото на годината до август, съобщи Националния статистически институт вчера (НСИ) . Износът ни за седемесечието възлиза на 3,005 млрд. долара, а вносът в страната е на стойност 3, 807 млрд. долара. Дефицитът по търговското салдо за юли е 145,5 млн. долара, което е с 60 млн. долара по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Износът е за 486.6 млн. долара или с 32 млн. по-малко от юли 2001 г. Вносът FOB за на стойност 632.1 млн. долара, което е с 26 млн. долара по-малко от същия месец на предходната година. Най-много стоки от януари до юли сме изнесли за Европейския съюз. Стойността им възлиза на 1,702 млрд. долара, докато за същия период на миналата година експорта е за 1,657 млрд. долара. Вносът за периода е 2,148 млрд. долара, което е с 122 млн. повече от седеммесечието на 2001 г. Най-голям е износът ни на машини, оборудване и транспортни средства – 370 млн. долара. В същото време обаче сме внесли същите стоки за 1,129 млрд. долара., показват данните на НСИ. В сравнение с миналата година износът на минерални горива и смазочни материали е спаднал на половина. До юли т.г. той възлиза на около 298 млн. долара но в страната ни са влезли същите за 800 млн. долара. Значителен спад, над 60% се отбелязва и при експорта на растителни и животински масла и мазнини. Същевременно обаче вносът им у нас е нараснал над два пъти. Износът на българските храни и животни възлиза на 205 млн. долара.
Източник: Монитор (26.09.2002)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: 0018691 на ЕТ "Тони - Тони Колев" с ЕИК 108002068 № 0066762 на ЕТ "Валентин Ников - Фори Стар" с ЕИК 040979345 № 0073202 на ЕТ "Виктор Сиджимков" с ЕИК 811128781 № 0141162 на ЕТ "Макс трейд - Максим Митков" с ЕИК 040162792 № 0163418 на ЕТ "Ивчо - Станка Ивчева" с ЕИК 825114432 № 0176184 на ЕТ "Стайков - Иван Стайков" с ЕИК 818050374 № 0190904 на ЕТ "Ива - 2301 - Кирил Касов" с ЕИК 040461090 № 0219327 на ЕТ "Юпитер-Н - Цанко Цонев" с ЕИК 833121177 № 0282702 на ЕТ "Милан Васев - 2002" с ЕИК 825383557 № 0445004 на ЕТ "Инко - Комерс - Бинка Андреева" с ЕИК 120041756 № 0458965 на ЕТ "Ройс - Младен Атанасов" с ЕИК 120043483 № 0512282 на ЕТ "Олимпия - Албена Христова" с ЕИК 115213603 № 0538833 на ЕТ "Костадин Банчев" с ЕИК 112100739 № 0543641 на ЕТ "Венос - 98 - Нонка Русинова" с ЕИК 112102042 № 0547990 на ЕТ "Рибката - Емил Фердов" с ЕИК 112103137 № 0590094 на тър- "Авантаж Е Диферанс" с ЕИК 121397136 говско предста- вителство № 0632144 на ЕТ "Башев - 80 - Ахмед Башев" с ЕИК 112122600 № 0642302 на сдружение "Спортен клуб с ЕИК 120068223 "Джудо - Джужуцу - Самбо" № 0665589 на ЕТ "Успех - Софка Чавдарлиева" с ЕИК 112128635 № 0675123 на ЕТ "Мики Комерс - Милко Андреев" с ЕИК 126054878 № 0741805 на ЕТ "Хасан Мустафов" с ЕИК 108505614 № 0823106 на ЕТ "Мобил - Събо Кунчев" с ЕИК 112519720 № 0835873 на "Сигма Комерс 99" - ЕООД с ЕИК 123159468 № 0861707 на "Вася" - ЕООД с ЕИК 112527673 № 0870821 на Средно общообразователно с ЕИК 000558350 училище "Васил Левски" № 0879065 на "Логософт Консултинг" - ООД с ЕИК 115584947 № 0896322 на ЕТ "Риск - Риджаи Али" с ЕИК 108007535 № 0899701 на "Хоспис Света Марина" - ООД с ЕИК 115622265 № 0915292 на "Агроелмонтажстрой" - АД, с ЕИК 1170319870018 клон Пловдив № 0951628 на "Тримата братя" - ООД с ЕИК 108533510
Източник: Държавен вестник (01.10.2002)
 
Статистиците няма да изпълнят решението на правителството, което ги задължава да освободят сградата си на ул. "6 септември" в столицата, докато то не им каже къде да отидат. Това обявиха вчера служители и представители на синдикалните организации в Националния статистически институт (НСИ). Те припомниха, че с решение от 1 юли кабинетът задължава института да освободи сградата си, за да се настани там Комисията по ценни книжа. В нейната сграда пък трябва да влезе НДСВ. Според разпореждането статистиците можели да се настанят в другата сграда на НСИ на "Панайот Волов", но там няма място за тях. "Остава ни да захвърлим папките, да вземем по една бохчица, да клекнем някъде и да седим", възмутиха се служителите. В спорната сграда сега са настанени цялата икономическа статистика, печатницата и архивът на НСИ.
Източник: Сега (02.10.2002)
 
По данни на НСИ инфлацията през септември спрямо август е 0,8 на сто, а от началото на годината - 1,4 на сто, съобщи НСИ. През изминалия месец цените на хранителните стоки у нас са се увеличили с 1,5 на сто. При нехранителните стоки увеличението е 0,5 на сто. С 0,1 на сто са поскъпнали услугите. В сферата на общественото хранене цените са по-високи с 0,4 на сто.
Източник: Черно море (11.10.2002)
 
През август общият доход средно на домакинство е бил 378,85 лева, а на човек - 142,68 лева, съобщи днес Националният статистически институт /НСИ/. В сравнения с август 2001 г. общият доход на домакинство е нарастнал с 38,39 лева, а на човек - с 16,79 лева. Общият разход за август тази година за домакинство е средно 373, 85 лева, а за лице - 140,79 лева лева, сочат данните на статистиката. За същия период на миналата година той е бил 331,93 лева за домакинство и 122,74 лева за лице. Според НСИ през август 2001 г. за храна е отивал 46,8 на сто от потребителския общ разход , а за същия месец на тази година - 43,6 на сто. Разходите, които хората са направили за здравеопазване през август миналата година, са били 3,6 на сто от общия потребителски разход, а за свободно време, култура и образование - 3,8 на сто. За август тази година за здравеопазване домакинствата са отделени 4 на сто от потребителския общ доход, а за свободно време, култура и образование - 3,9 на сто. През август тази година в сравнение със същия месец на миналата е нарастнала консумацията на месо, яйца, плодове, зеленчуци и картофи, а е намаляла на хляб и прясно мляко. Сега средно на лице от домакинство се падат 11 кг хляб и тестени изделия, 1,7 килограма месо, 2,3 литра прясно мляко, 11 яйца ,10,4 кг. плодове, 11,3 кг. зеленчуци. За същия период на миналата година в менюто на един човек са били включени 11,2 кг. хляб, 1,5 кг. месо, 2,5 литра прясно мляко, 10 яйца, 7 кг. плодове и 10 кг. зеленчуци, показват данните на НСИ.
Източник: БТА (16.10.2002)
 
Центърът за икономическо развитие обяви старта за уникален сайт за статистическа информация - STAT.BG. Това е първата база данни в Интернет за основните официални показатели за българската икономика. Първоначално той съдържа 364 макроикономически показатели с данни за 5 до 10 години назад. Сайтът обединява официалните данни на НСИ, БНБ, Министерството на финансите, Агенцията по заетостта, агенция "Estat" и др. "ЛУКойл" ще подава данни за производството, вноса и износа на нефтопродукти, съобщи шефът на центъра Александър Божков.
Източник: Сега (16.10.2002)
 
Нарастват обемите на превозите в товарния автомобилен транспорт,показват данните на НСИ за второто тримесечие за тази година.Общо за периода са навъртени 2 122 млн.тона км. от вътрешни и международни превози.
Източник: Труд (22.10.2002)
 
С 5,4 на сто са поскъпнали жилищата в столицата през третото тримесечие на годината, спрямо предходното, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Така средната цена на квадратен метър в София, където имотите остават най-скъпи, е достигнала 711 лв. Следва Варна, където обаче през последните три месеца цените на апартаментите са паднали с 1,4 на сто и квадратния метър се е търгувал за 480 лв. Въпреки поевтиняването, броят на продажбите на имоти в морската столица значително надвишава сделките в София, твърдят брокери. През тримесечието един квадрат в Бургас се е продавал за 401 лв., а във Велико Търново за 326 лв, показват данните на НСИ. Най-евтино са вървели жилищата в Ловеч – 160 лв./ кв. м.
Източник: Монитор (23.10.2002)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0043535 на ЕТ "Тодор Крумов" с ЕИК 121043504 № 0154213 на ЕТ "Мърфи - Николина Рашева" с ЕИК 825299582 № 0209346 на "Б. Язъджилар - Балканска" - ООД с ЕИК 830152041 № 0229239 на ЕТ "Пасков - Илия Ковачев" с ЕИК 830167027 № 0275631 на "Ефиртекс" - ООД с ЕИК 825236490 № 0279393 на "ТИМ" - ООД с ЕИК 112039663 № 0314010 на ЕТ "Китан Шанов" с ЕИК 120015249 № 0366116 на "Кооперация "Възраждане - 94" с ЕИК 115104746 № 0379071 на "Дисонанс" - ООД с ЕИК 115115643 № 0515466 на ЕТ "Бари - Байрам Юнуз" с ЕИК 108043015 № 0547922 на ЕТ "Бени - Александър Бейков" с ЕИК 112103055 № 0567548 на "Довия" - ООД с ЕИК 119088392 № 0643353 на "Елдонс България" - ЕООД с ЕИК 115318757 № 0820592 на "Легал интерконсулт енд сървисиз" - ООД с ЕИК 130343041 № 0851465 на "Спектра риъл истейт" - ООД с ЕИК 831726971 № 0851880 на "Родопаимпекс" - АД с ЕИК 825227309 № 0881952 на "Флуида" - ООД с ЕИК 813140241 № 0896464 на "Бител" - ЕООД с ЕИК 130519809 № 0897314 на "Интелфарм" - ООД с ЕИК 112534995 № 0920919 на "Фармекспрес" - АД с ЕИК 822097127 № 0984699 на "Агрострой комерс" - ЕООД с ЕИК 115744753 № 0994850 на ЕТ "Светла Коруева - 65" с ЕИК 108547667 № 0802122 на София Алексеева Сарова - стоматолог с ЕИК 108512060 № 0817844 на Петьо Колев Петров - лекар с ЕИК 108513290
Източник: Държавен вестник (01.11.2002)
 
Безработицата през септември е била 17.3% и е намаляла с 1.3% спрямо същия месец на миналата година, отчете националната статистика. През септември безработните са били 584 500 души. От тях повече от година без работа стоят 389 800 лица, или 66.7% от всички. Безработните, които търсят първа работа, са 144 100. Сред тях са предимно младежите, завършили училища и излезли от казарма. Коефициентът на безработица в селата е нараснал с 0,6% от юни до септември и е стигнал 20,5%, а в градовете е намалял с 0,7% - до 16,2%. Отделно от безработните други 436 200 нашенци желаят да работят, но са се отказали активно да търсят препитание. Те не влизат в официалното число на безработицата, а се броят към икономически неактивните лица, които през септември са наброявали общо 3.321 млн. души, или 49.5% от населението над 15 г.
Източник: Сега (11.11.2002)
 
Инфлацията за октомври е един процент, а натрупаната инфлация от началото на годината до края на октомври е 2.4 процента, съобщиха въ от Националния статистически институт (НСИ). "Основна причина за инфлацията за миналия месец е поскъпването на хранителните продукти с 1.8%", каза Станимира Косекова, експерт в НСИ. Тя допълни, че през месеца нехранителните стоки са поскъпнали с 0.6%, а цените в услугите са се повишили с 0.2 на сто. В началото на годината от правителството очакваха годишна инфлация от 3.5%, след високите стойности през януари и февруари тя беше коригирана на 7.25 на сто. След три поредни месеца на дефлация през лятото последва трета корекция до 4.5% инфлация за цялата година. Очакваната средногодишна инфлация за тази година е 6%. "Октомври е третият месец на тази година с относително висока инфлация след януари с 2.7% и февруари с 1.6%. В последните четири години инфлацията през октомври винаги е била над 1%", допълни Албена Данева, също експерт в НСИ. Инфлацията за октомври спрямо същия месец на миналата година е 3.2 на сто. През миналия месец най-голямо поскъпване има при зеленчуците - с 25.3%, картофите са поскъпнали с 1.6 на сто, а яйцата с 2.1%. Всяка година поскъпването на зеленчуците има основна роля за инфлацията заради традиционното приготвяне на зимнина от българите. От групата на нехранителните стоки най-голямо поскъпване има при твърдите горива с 6.4 на сто, отново заради търсенето на дърва и въглища през зимните месеци, газта за битови нужди е била с 5.1% по-скъпа, а при услугите има поскъпване при железопътния и пътническия транспорт с 4.8 процента. Продажбите на дребно в страната за януари - септември нарастват с 1.1 на сто в сравнение със същия период на миналата година. За периода продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия са се увеличили с 3.9 процента, докато продажбите на нехранителни стоки намаляват с 0.5 на сто. Само за третото тримесечие на годината продажбите на дребно са се увеличили с 3.6 на сто спрямо трето тримесечие на 2001 г. Промишленото производство за септември се повишава с 8.4 процента спрямо август, отчете още НСИ. Най-голям е ръстът в добивната промишленост - с 32.3 на сто, от която добивът на въглища и торф се е повишил с 45.9%. Според експерти това отново се дължи на предстоящите зимни месеци, в които се увеличава търсенето на твърди горива. Добивът на метални руди спада с 3.7% за последния месец, а на неметални материали и суровини - с 10.3 процента. Ръстът в преработващата промишленост е седем процента за септември прямо август, а в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - с 4.8 на сто. Производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета бележи ръст от 55.1 процента през септември, издателската и полиграфска дейност - 47.8 на сто, а производството на машини, оборудване и домакински уреди се повишава с 23.8%. Повишението на промишленото производство за септември спрямо същия месец на 2001 г. е 6.7 на сто, а ръстът за януари -септември спрямо същия период на миналата година е 3.9 процента. Продажбите за септември спрямо август са се повишили с 1.7 процента, а спрямо септември 2001 г. повишението е с 5.4%. За януари - септември спрямо същия период на миналата година продажбите са намалели с 1.3 на сто. Отново със сериозен ръст от 43.2% са продажбите на въглища и торф, а продажбите в издателската и полиграфската дейност са с 22.2 на сто повече в сравнение с предходния месец.
Източник: Дневник (13.11.2002)
 
Очакват ръст на инвестиции през 2002 г. в промишлеността от 7,2%, а през следващата година - 9,7 на сто спрямо 2002 г., съобщи НСИ, като се озовава на национална бизнесанкета. През тази година приоритет в инвестиционните програми на мениджърите ще са вложения в механизация или автоматизация и в нови технологии. През 2003 г. предприятията от обществения сектор ще формират 38,6 на сто от общите инвестиции в промишлеността. Спрямо тази година очакваното увеличение на стойностния им обем е над 50 на сто и отново се дължи главно на енергетиката.
Източник: Дума (14.11.2002)
 
За шести пореден месец безработицата намалява, съобщи държавната Агенция по заетостта. Тя е паднала от 17,40% през септември на 17,39% през октомври. Разликата от 0,01 пункта се оказва равна на 420 души по-малко регистрирани в бюрата по труда. През октомври на отчет там са се водили 644 298, а през септември - 644 718 човека. Най-ниска продължава да е безработицата в София - 5,04%. Най-висока си остава в Търговищка област - 33,72 на сто.
Източник: Сега (25.11.2002)
 
Износът на наши стоки е нараснал с 5,2% от януари до края на септември спрямо същия период на миналата година, обяви Националният статистически институт. По същото време вносът се е увеличил само с 1,9%. Въпреки това той остава по-голям от износа с 34%. Външнотърговският стокообмен за деветте месеца възлиза общо на $ 9,5 млрд. и е по-голям с 3,3% спрямо този период на миналата година. Дефицитът в търговията до края на септември е $ 961 млн., с над $ 100 млн. по-малко в сравнение с 2001 г. И през тази година над половината от стокообмена ни е със страните от Европейския съюз, отчитат от ведомството на Александър Хаджийски. Износът за страните от ОНД е намалял с 18,7% за деветте месеца, а вносът - с 18,1%. За сравнение през този период на миналата година търговията бележеше оживление. При доставките за съседни страни ръст се наблюдава за Турция, Румъния, Гърция и Македония. Вносът се е увеличил от Турция, Югославия и Гърция. За арабските страни износът се е свил с 14,7% от януари до края на септември. В същото време доставките от тях са скочили с 9,8%.
Източник: Сега (28.11.2002)
 
Общият показател на бизнесклимата през ноември 2002 г. се е покачил с 1.5 пункта спрямо октомврийското равнище. Стопанската конюнктура в страната е сравнително благоприятна, сочат резултатите от бизнесанкети на Националния статистически институт /НСИ/. Стопанските ръководители от промишлеността отчитат повишена производствена активност през ноември и оценките им за нивото на поръчките от страната и от чужбина са по-благоприятни. Очакванията за дейността през следващите три месеца са по-ниски в сравнение с изразените през октомври, но няма инфлационни очаквания по отношение на продажните цени в промишлеността, съобщават от НСИ.
Източник: БТА (29.11.2002)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0012723 на ЕТ "Даниела Димова - Денс", с ЕИК 816048442 № 0047182 на ЕТ "Иван Петришки" с ЕИК 112011233 № 0093473 на ЕТ "Надя Михайлова" с ЕИК 112019590 № 0107557 на ЕТ "Алин - Александър Радев" с ЕИК 822118493 № 0144356 на ЕТ "Валери Гешов" с ЕИК 821167722 № 0154959 на ЕТ "Алеко - 95 - Енчо Енев" с ЕИК 825336447 № 0257931 на ЕТ "Виктория - Юлия Алексиева" с ЕИК 830170282 № 0275570 на ЕТ "Рото - Радни Йорданов" с ЕИК 825076309 № 0297708 на ЕТ "Дималюни - Димитър Спасов" с ЕИК 112042093 № 0302721 на ЕТ "Юруков - Салих Юруков" с ЕИК 112042773 № 0381934 на ЕТ "Бимед - Иванка Брацова" с ЕИК 040754645 № 0604362 на ЕТ "Байрактар - Филип Емилов" с ЕИК 108034614 № 0641844 на "Аквамонт инженеринг" - ООД, с ЕИК 112124117 № 0703972 на "Чиен Ши Импекс" - ООД, с ЕИК 130013410 № 0708775 на "Обединено детско заведение "Йордан Шопов" с ЕИК 000341028 № 0861301 на ЕТ "МИБС - Валентина Николова" с ЕИК 112527615 № 0912240 на ЕТ "УЕСТ - Панко Карагьозов" с ЕИК 112537379 № 0930577 на ЕТ "Аспендос - флора - 78 - Семра Мурад" с ЕИК 108523629 № 0930578 на ЕТ "Аспендос - Флора - 81 - Айше Байрактар" с ЕИК 108523637 № 0932630 на "Сдружение "Интерскан рали тим" с ЕИК 112541317 № 0932691 на "Политрейд 2001" - ЕООД, с ЕИК 102092895 № 0997959 на ЕТ "МААТ - РА - Стоянка Кузманова" с ЕИК 112585783
Източник: Държавен вестник (10.12.2002)
 
С 2,5 на сто е поскъпнал животът ни от началото на годината до ноември, обяви НСИ. Инфлацията за ноември е 0,2 на сто. За единайсетте месеца спрямо същия период на миналата година обаче достига 6%. Ниската инфлация през ноември се дължи на поевтиняването на хранителните стоки, обясни експертът от НСИ Радка Цонкова. Цените на хранителните стоки са паднали през миналия месец само с 0,2 на сто, но от началото на годината понижението е 6,8 %. Най-много през ноември са поевтинели цитрусовите плодове с 14,4 %.
Източник: Монитор (12.12.2002)
 
Промишленото производство през октомври се увеличава с 1,6 на сто спрямо септември, а от началото на годината - с 3,2 на сто, съобщи Националният статистически институт. В добивната промишленост увеличението на производството за месеца е с 5,1 на сто, а за десетмесечието има намаление от 3,4 на сто. В преработващата промишленост има увеличение с 0,9 на сто за месеца и от 4,2 на сто за периода, а в снабдяването с електро- и топлоенергия, газ и вода ръстът е съответно с 3 на сто и 1,8 на сто.
Източник: БТА (12.12.2002)
 
С десет на сто е намаляла безработицата от началото на годината, съобщи пресцентърът на социалното министерство. За ноември равнището на безработицата е 16,8 на сто. Безработните през ноември са били 625 000 души. Това е намаление с 19 000 души спрямо октомври 2002 г. и с 32 000 души спрямо ноември предходната година. Според съобщението безработицата през ноември е достигнала най-ниското си равнище от три години насам. През септември т.г. увеличението на заетите е с близо 30 000 души повече спрямо миналата година. Заявените работни места от началото на годината са за 223 000 души или с 4,5 на сто повече от предходната. Средно за годината с над 25 на сто по-малко са регистрираните безработни с право на обезщетение. През ноември 2002 спрямо ноември 2001 г. те са намалели с почти 38 000 души. Причина за намалението са затихващите процеси на преструктуриране в икономиката и ликвидация на губещи предприятия, пише в съобщението. През ноември т.г. броят на регистрираните лица с право на обезщетение е 112 000 души, а без право на обезщетение - 513 000 души. От тях около 320 000 души са без работа над една година. През следващата година по националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" ще бъде осигурена работа за над 120 000 души от дългосрочно безработните лица. За програмата вече са постъпили и проекти от 263 общини в страната.
Източник: БТА (13.12.2002)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) се повиши с 4.5 на сто през третото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 2001 г., съобщи Националния статистически институт (НСИ). "Нарастването на БВП за деветмесечието е 4.4 на сто спрямо деветте месеца на миналата година", заяви Тодор Тодоров, директор на дирекция "Национални икономически сметки и баланси" в НСИ. Растежът за третото тримесечие на миналата година беше 3.9 на сто, а за деветте месеца достигна до четири процента. Нарастването на БВП за първото тримесечие на тази година беше 3.2 на сто, а през второто - с 5.3 на сто. Очакванията на правителството са за ръст от 4.2 на сто за цялата 2002 г.
Източник: Дневник (27.12.2002)
 
Според предварителните данни на Националния статистически институт износът (fob) през първите 10 месеца на годината е бил за над 4,5 млрд. долара, а вносът (fob) - за над 5,6 млрд. долара. Външнотърговското салдо за периода е отрицателно с над 1,08 млд. долара. През октомври износът е бил за 375,7 млн. долара, а вносът - за 574 млн. долара. Салдото за месеца е отрицателно със 198,3 млн. долара. Основният стокообмен на България е със страните от ОИСР и Европейския съюз, като за периода износът за страните от ОИСР е била за 3,288 млрд. долара, а за ЕС - за 2,523 млрд. долара. Вносът от същите държави е бил за 3,741 млрд. долара от страните на ОИСР и за 3,144 долара за страните от ЕС. На първо място по внос към България е Русия с 895,9 млн. долара, следвана от Германия с 880,7 млн. долара и Италия - със 713 млн. долара. След тях са Гърция и Франция съответно с 375,6 млн. долара и 357,9 млн. долара. Данните за износа през периода сочат, че България е изнасяла предимно за Италия - за 709,8 млн. долара, Германия - 439,9 млн. долара, Гърция - 429,9 млн. долара, и Турция - 423,5 млн. долара
Източник: Черно море (28.12.2002)
 
Общият показател на бизнес климата през декември се понижи с 2.6 пункта спрямо равнището си през ноември, но според Националния статистически институт (НСИ) стопанската конюктура остава благоприятна. Общият показател на бизнес климата е претеглена средна аритметична на три отраслови показателя на бизнес климата в промишлеността, строителството и търговията на дребно. Според данните от бизнес анкетите на НСИ през декември съставният показател "бизнес климат в промишлеността" пада с 2.5 пункта спрямо ноември. Стопанските ръководители отчитат понижено производство, но същевременно преобладават очакванията за запазване на същата производствена активност през следващите три месеца. Според оценките няма влошаване в очакванията за поръчки от страната и чужбина, а също се очаква увеличение на продажните цени на продукцията на промишлените предприятия. През декември съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.7 пункта главно поради по-ниските очаквания за бизнес състоянието на строителните предприятия през следващите шест месеца. Строителната активност през последния месец на миналата година е намаляла, а и очакванията за следващите три месеца за дейността и персонала са в посока на намаление. И третият съставен показател - "бизнес климат в търговията на дребно", отбелязва с 2.4 пункта по-ниска стойност в бизнес анкетите през декември спрямо предходния месец. Настоящото бизнес състояние се оценява по-оптимистично, но очакванията за шест месеца напред са по-неблагоприятни в сравнение с изразените мнения месец назад.
Източник: Дневник (03.01.2003)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0023834 на Сдружение ”Туристическо дружество ”Руен” с ЕИК 000464584 № 0119809 на ЕТ ”Веселина 91 Костадин Величков” с ЕИК 040714533 № 0144711 на ЕТ ”Булхопс Асен Иванов” с ЕИК 040163635 № 0282517 на ”Блок продакшън” ЕООД, с ЕИК 115049196 № 0312685 на Сдружение ”Спортен клуб тенис на маса Пазарджик” с ЕИК 112045068 № 0353134 на ”САБА” ООД, с ЕИК 120019755 № 0359261 на ЕТ ”Катрин 02 Николай Милушев” с ЕИК 115102460 № 0399872 на Сдружение СК ”Джудо джу джуцо Илия Петров” с ЕИК 120035955 № 0480705 на ”М ПАК” ООД, с ЕИК 121552647 № 0594739 на ”Чепино Автотранспорт” ЕООД, с ЕИК 822105702 № 0595515 на ”Анелстрой” ЕООД, с ЕИК 115283676 № 0628624 на ”ЮЕ ЙОН 1” ООД, с ЕИК 121839469 № 0640651 на ЕТ ”Сникс Николай Зулямски” с ЕИК 108074473 № 0667865 на ЕТ ”Османджик Салих Османджиков” с ЕИК 112128891 № 0814501 на ЕТ ”Сдружение ”Волейболен клуб Арда” с ЕИК 818023726 № 0816017 на ”Филм 98” ООД, с ЕИК 101131950 № 0828352 на ”Анийор” ООД, с ЕИК 112520697 № 0875002 на Сдружение ”Волейболен клуб жени ”Марица” с ЕИК 115098827 № 0924538 на ”Мултигап” ООД, с ЕИК 822147936 № 0947901 на ЕТ ”Меридиан Метин Бекир” с ЕИК 108531513 № 0959631 на ”Архдизайн проект” ЕООД, с ЕИК 112562375 № 0585916 на Наташа Любомирова Хантова нотариус с ЕИК 112111753.
Източник: Държавен вестник (10.01.2003)
 
5,8 на сто е средногодишната инфлация за 2002 г., обявиха от Националния статистически институт вчера. Заложената инфлация при разработването на бюджета за 2002 г. беше 3,5%. След като през първите месеци на годината цените на храните и стоките скочиха, през май с мисията на МВФ бяха предоговорени прогнозите за инфлацията и очакванията бяха за поскъпване от 7,25%. През декември обаче финансовият министър отново прогнозира, че инфлацията за 2002 г. ще е 3,5%.
Източник: Монитор (14.01.2003)
 
От януари до края на декември миналата година животът е поскъпнал с 3,8%, съобщи Националният статистически институт. Така се оказа, че първоначалните очаквания на правителството за 3,5% са били верни. Стреснато от увеличението на цените в началото на годината, то си вдигна официалната прогноза на 7,25%. Ниската инфлация се дължи преди всичко на цените на храните, за които българинът харчи почти половината си пари. Само в 5 месеца от миналата година статистиците са регистрирали поскъпване. Общо за 2002-а храните са поевтинели с 4,2%. Нехранителните продукти обаче са увеличили цените си с 10,4%, а услугите - с 11,4%. През 2002 г. са поставени няколко рекорда, отчитат статистиците. През май е имало 2,1% дефлация - най-високата от 1990 г. насам. През септември пък инфлацията е била 0,8% - най-ниската за този месец от 5 години. НСИ използва още един показател - средногодишна инфлация, който отразява средното изменение на цените през годината спрямо средното изменение през предишната. През 2002-а той е 5,8% - най-нисък за последните години. За 2001-а средногодишната инфлация е 7,4%, а за 2000-а - 10,3%.
Източник: Сега (14.01.2003)
 
Инфлацията у нас за миналата година е била 13,7%, а не 3,4%, както сочат разчетите на НСИ, заявиха вчера от КТ "Подкрепа". Положението в държавата било много тежко, тъй като 75% от българите в момента живеели на ръба на физическото оцеляване. За сравнение през "злощастната" 1996 г. този процент бил 40%. 24% била пък безработицата у нас през миналата година, твърдят още синдикалистите. През 1996 г. тя е била 12%. Според "Подкрепа" тогава средната работна заплата тогава е била 155 долара, а сега 120 долара.
Източник: Сега (15.01.2003)
 
176 700 души са изгубили работата си през миналата година, съобщи шефката на Агенцията по заетостта Цветана Наньова. Преди това вицепремиерът и социален министър Лидия Шулева съобщи, че през 2002 година на работа са били устроени 210 000 безработни само от Агенцията по заетостта. Допълнително частни трудови посредници осигурили работа на 20 000 души. С 85 000 е намалял броят на безработните лица през миналата година. Това е спад с 12,4 на сто, като общият брой на регистрираните безработни в бюрата по труда през декември е бил 602 500 души, каза още Шулева. Тя представи данни, че равнището на безработицата е паднало от 18,57 процента през януари м.г. на 16,27 процента в края на годината.
Източник: Монитор (17.01.2003)
 
Нетните приходи от продажби в областта на търговията и услугите за периода януари - декември 2002 г. са нараснали с 4,3% спрямо същия период на предната година, съобщиха от Националния статитистически институт. В търговията на едро увеличението стига 4,9%, 3,2% - в търговията на дребно, и 1,7% при търговията с автомобили и горива. През декември 2002 г. реалният обем на нетните постъпления се е увеличил с 11,1% в сравнение със същия месец на 2001 г., твърдят от НСИ. Най-голям ръст се забелязвал в търговията на едро - 13,4%.
Източник: Новинар (12.02.2003)
 
Увеличение на броя на заетите през декември 2002 година в сравнение с предишната година регистрира Националният статистически институт. Коефициентът на заетост се повишава с 1,6 пункта, а на безработица се понижава с 2,7 пункта. Безработните през декември 2002 година са били 16,8% от икономически активното население. Коефициентите за безработица са 17,6 на сто за мъжете и 15,8 на сто - за жените. Продължително безработните са 358,4 хиляди, или 65,8 на сто от хората на трудовата борса. 11,9 на сто от безработните са с висше образование, 53,3 на сто - със средно и 34,8 на сто - с основно или по-ниско. Без трудов стаж са 24,1 на сто от всички безработни. Икономически неактивните българи над 15 години са 51,6 процента от хората. От тях 1512,4 хиляди са мъже и 1948,7 - жени.
Източник: БТА (12.02.2003)
 
Инфлацията за януари е 0.7% Националният статистически институт. През миналия месец са се увеличили цените на хранителните и нехранителните стоки с 0.6, общественото хранене - с 0.5, и услугите - с 0.8%. През миналия месец е регистрирано поскъпване на зеленчуците с 5.7, на растителните масла с 1.3%. Поевтинели са свинското месо с 0.8, птичето месо с 1.9, яйцата с 3.3, плодовете с 2.8%. Високоалкохолните спиртни напитки са поскъпнали с 6.6%. Лекарствата са поевтинели с 0.3%, а лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 4.8 и 3.2%. Течните горива за битови нужди са поскъпнали с 9.1, а газообразните горива за битови нужди - с 1.4%. По предварителни данни на НСИ през 2002 г. в сравнение с 2001 г. с 3.6% са намалели разходите на домакинствата за хранителни стоки. Увеличили са се разходите за услуги с 1.93 и за нехранителни стоки - лекарства, бензини, тютюневи изделия - с 1.06%.
Източник: Пари (13.02.2003)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0108881 на ЕТ "Стоянка Кръстева" с ЕИК 040811414 № 0158146 на "Дингс Асошиейд" (България) - ЕООД, с ЕИК 831048403 № 0211078 на "СИС - Индустрийс" - ООД, с ЕИК 040275584 № 0304879 на ЕТ "Ками - 90 ХСТ - Христо Терзиев" с ЕИК 112043277 № 0401406 на ЕТ "Кремена - 01 - Ширин Сюлейман" с ЕИК 108027146 № 0439634 на Сдружение "Футболен клуб "Вихрен" с ЕИК 101065500 № 0464708 на "Сердика - Смолян" - АД, с ЕИК 120012469 № 0507450 на ЕТ "Кос Хол - Костадин Холянов" с ЕИК 112092331 № 0541936 на ЕТ "Ивайло Георгиев - 98" с ЕИК 115243803 № 0547192 на ЕТ "Минзухар - Сабри Чолаков" с ЕИК 108058871 № 0593387 на "Стар - 2002" - ЕООД, с ЕИК 108066430 № 0753763 на ЕТ "Джорджи - Надежда Тупарова" с ЕИК 112505196 № 0811995 на "ТМСИ" - ЕООД, с ЕИК 830193495 № 0848865 на "Акуро България - ЕООД, с ЕИК 130421668 № 0869622 на "Екология 21" - ЕООД, с ЕИК 130460525 № 0874082 на "Хронос - Вита" - ЕООД, с ЕИК 130461844 № 0876845 на ЕТ "Антон Терзиев" с ЕИК 108518476 № 0896025 на ЕТ "Фокс - Румяна Папазова" с ЕИК 115620248 № 0965875 на "Ориел" - ЕООД, с ЕИК 825340775 № 0979568 на ЕТ "Апликата - Иван Бакърджиев" с ЕИК 040511764 № 1029604 на "Интерауто" - ООД, с ЕИК 000223220 № 0680451 на Веселин Христов Месаров - адвокат, с ЕИК 112132758.
Източник: Държавен вестник (14.02.2003)
 
С 81 лева изостава средната заплата за миналата година в частния сектор от тази в държавните учреждения и предприятия. Националната статистика обяви вчера предварителни данни за средната работна заплата за 2002 г. В обществения сектор са взимали 321 лева, а в частния ­ 240 лева. Средната заплата за всички наети по трудов договор пък е 272 лева. Най-малко са получавали в хотелиерството и ресторантьорството и здравни и социални дейности. В държавния сектор за хотели и ресторанти средното възнаграждение е 225 лева, а в частния ­ 157 лева. С 12 лева скача депутатската заплата и народните избраници вече ще взимат 996 лева. Министрите ще се разписват срещу 1294,8 лева, или 15,6 лева повече в сравнение с предишното тримесечие.
Източник: Монитор (24.02.2003)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0004901 на ЕТ "Цолова - Павлина Цолова" с ЕИК 106002596 № 0068123 на ЕТ "Милена Станоева" с ЕИК 822137283 № 0214352 на "Стил - 96" - ООД, с ЕИК 108009269 № 0264816 на ЕТ "Алфа Комерс - 13 - Владимир Ласонов" с ЕИК 822102340 № 0279141 на ЕТ "Джони - Иван Борисов" с ЕИК 112038344 № 0321840 на Сдружение "Спортен клуб по бокс Локомотив - Пловдив" с ЕИК 115072444 № 0356572 на Районна потребителна кооперация "Мир" с ЕИК 120020353 № 0381780 на ЕТ "Марин Кисов" с ЕИК 120025802 № 0385917 на "Мулти Кърш" - ЕООД, с ЕИК 120027283 № 0526490 на ЕТ "Виденова - Н - 91 - Надка Виденова" с ЕИК 105033261 № 0572233 на ЕТ "Екатерина Николова - Катя" с ЕИК 112108262 № 0614580 на ЕТ "Роли - Лютви Ходжев - Джемиле Ходжева" с ЕИК 120065031 № 0624911 на Дирекция "Социално подпомагане" - Батак, с ЕИК 112011219 № 0667395 на "Йонфа" - ЕООД, с ЕИК 121903306 № 0673773 на Кооперация "Средногорец - 99" с ЕИК 120071575 № 0714578 на ЕТ "Пластик - Запрян Христосков" с ЕИК 130098332 № 0763414 на "Рубимекс" - ООД, с ЕИК 121572596 № 0812670 на "Лунатранс" - ООД, с ЕИК 108512943 № 0840968 на Фондация "Българска наука и култура" с ЕИК 825353813 № 0849285 на "Ти - Ен - Ем" - ООД, с ЕИК 115568814 № 0933643 на "Сентекс - 69" - ООД, с ЕИК 130598451 № 0959336 на "Биоклиника АСД" - ЕООД, с ЕИК 130625852 № 0981245 на "Джи Ес Международна търговия" - ООД, с ЕИК 130891187
Източник: Държавен вестник (04.03.2003)
 
Външнотърговското салдо за 2002 г. е отрицателно - минус 1618.9 млн. USD, или -3355.4 млн. лв., сочат предварителните данни на НСИ. За 2001 г. салдото отново е било отрицателно, като в доларово изражение е било по-малко -1580.5 млн. USD, а в левово по-голямо -3478.1 млн. лв. Износът през м. г. се е увеличил с 9.1% и е достигнал 5578.1 млн. USD при 5112.9 млн. USD през 2001 г., отчетоха от ведомството на Александър Хаджийски. Вносът се е увеличил със 7.5% и от 7260.8 млн. USD за 2001 г. е достигнал 7806.1 млн. USD за 2002 г. С 23.9% се е увеличил износът за страните от CEFTA, с 11.3% за ЕС, намаление от 16.8% има за страните от ОНД. Голям спад от 19% има и износът за Югославия, намаление от 10.9% има за САЩ. Български стоки за 854.5 млн. USD се изнасят за Италия. Външнотърговското ни салдо с тази страна вече не е положително за разлика от предишната година. Износът за Гърция е за 515.6 млн. USD, за Турция е 516.1 млн. USD, за Германия - 539.3 млн. USD. В рамките на ЕС положително салдо имаме само с Белгия, Гърция и Испания. Намаление на износа с 2% има и за арабските страни, вносът оттам обаче нараства с 44.8 на сто. За 2002 г. с 44% се е увеличил износът на храни и живи животни, намаление с 23.9% има за горивата и маслата. Най-голямата част от вноса е на машини, оборудване и транспортни средства - за 2159.9 млн. USD.
Източник: Пари (07.03.2003)
 
През 2002 г. България е била посетена от 5.563 млн. чужди граждани, което е с 9% повече в сравнение с предишната година, съобщиха вчера от НСИ. От тях с туристическа цел в страната са били 2.992 млн., или увеличение в сравнение с 2001 г. от 8.6%. България е била посетена от 180 хил. души със служебна цел, а транзитно през страната са преминали 2.129 млн. души. При служебните пътувания има намаление с 2.1% - през 2001 г. у нас с тази цел са били 184 хил. души. По-малко с 6.3% са и посетилите страната с цел гостуване. Най-много са били туристите от Македония - 621 хил., Сърбия и Черна гора - 534 хил., Германия - 480 хил., и Гърция - 391 хил. Като цяло посещенията в страната са намалели от Украйна 2 пъти, Русия - с 27%, Румъния - с 15%, САЩ - с 8%. Увеличение има на пътуванията на българи зад граница с 16.9% и за 2002 г. те са 3.188 млн., съобщиха от НСИ. По-голямата част от тях - 38.5%, са през лятото. От пътуванията на българите с туристическа цел са 865 хил., а 1.933 млн., или 60% от всичките, са със служебна. Общо 914 бази за настаняване са работили през 2002 г. в страната, броят им в сравнение с предишния период се е увеличил със 75. Хотелите са били 742, основната част от тях - 44.7%, са по Черноморието. Там е съсредоточена и по-голямата част от легловата база - 57.5%. Статистиката отчита ръст на реализираните м. г. нощувки до 10.286 млн., или увеличение с 9.6%.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
Инфлация 0,8% от началото на годината отчете НСИ. През февруари животът е поскъпнал с 0,1%. Цените на хранителните продукти са се повишили с 0,4%, а на услугите - с 0,1%. По-скъпо са се продавали птичето месо, картофите и гъбите. Продължават да се покачват цените на плодовете и зеленчуците. Поевтинели са хлябът, млечните продукти, свинското, яйцата. С 0,3% са поевтинели нехранителните продукти. Цената на алкохола се е повишила с 1,1%, а бирата и вината леко са поевтинели. Поскъпнало е дизеловото гориво с 0,5%, а бензинът - с 0,6%. Намалява делът на храните в домакинските разходи за сметка на по-високия дял на услугите. Парите за храна вече са 39,7% от общите разходи при 40,9% за 2002 г., а за услуги 27% при 25% миналата година. Най-висок дял в семейните разходи има токът - 7,8%. Това означава, че ако цената му се вдигне с 10%, ще докара 0,8% инфлация, обясниха от НСИ. Сметките за електричество изпреварват дори хляба, чиито дял в потребителската кошница е 6,5%.
Източник: Новинар (13.03.2003)
 
Статистиката и БНБ се оказаха виновни за отчетените ниски чужди инвестиции за миналата година според вицепремиера Николай Василев. Има пропукване в методиката за отчитане на вложенията, обяви той на кръглата маса на "Икономист груп". Събирал съм няколко пъти шефовете на Националния статистически институт (НСИ), Централната банка и Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ), за да им обясня да променят това, обясни министърът. По неговите думи те не отчитали много от вложенията на големите компании. Това той разбрал, когато от големи компании като "ЛУКойл" и "М-Тел" му казали, че не регистрират инвестициите си нито в НСИ, нито в БНБ, нито в АЧИ. Освен това наскоро БНБ и НСИ актуализирали данните си за 2001 г. и се оказало, че тогава у нас са влезли със $120 млн. повече. Затова 2002 г. изглеждала по-слаба, обясни вицето. Вложенията намалели и защото фирмите преди вземали инвестиционни кредити отвън, а сега ги връщали с кредити от България.
Източник: Стандарт (20.03.2003)
 
България заема трето място по безработица сред 11-те страни кандидатки за ЕС, сочат данните на европейския статистически бюлетин КАНСТАТ. За първите три месеца на 2002 г. без работа са били 18,1% от икономически активното население на страната, или близо 609 хил. души. Пред нас е Словакия с 18,7%. Първенец в групата е Полша, където без препитание са 20% от трудоспособните. Най-ниска е безработицата в Унгария и Словения - около 6%. Според бюлетина без работа у нас са над 1/3 от хората до 24 г., или 36,8%. Липсата на препитание е проблем и за 16% от трудоспособното население над 25 г. В тези групи излизаме на второ място, като пред нас е само Полша.
Източник: Новинар (24.03.2003)
 
Данните за януари показват драстично увеличение на износа и вноса в сравнение със същия период на миналата година. Експортът за първия месец от годината е за $541,7 млн., а вносът - за $664,7 млн., съобщи НСИ. С 41,2% е увеличението на изнесените стоки в сравнение с януари 2002 г. Внесената продукция пък е с 31,5% повече за същия период. От данните за 2002 г. става ясно, че външнотърговското салдо втора година е отрицателно със застрашителни стойности. За миналата година то е $1,6 млрд. Експортът е на стойност $5,7 млрд., а импортът $7,9 млрд., отчетоха от НСИ. Запазва се тенденцията основните ни търговски партньори да са предимно страните от Европейския съюз - около 52,5% от всички, което е нарастване с 11,7% спрямо 2001 г.
Източник: Дума (27.03.2003)
 
Населението на България е намаляло с 45,5 хил. души за последната година, сочат данните на НСИ. Към края на 2002 г. живеещите в страната са били 7,8 млн., с 0,6% по-малко спрямо 2001 г. Статистиците обясняват негативните демографски тенденции с намаляващата раждаемост, високата смъртност и масовите преселения в чужбина. През 2002 г. ражданията в страната са спаднали до 8,5 на 1000 души срещу 8,6 на 1000 през 2001 г. Средната възраст на населението е 40,6 г. Само за година тя се е увеличила с 2 месеца.
Източник: Новинар (27.03.2003)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0088216 на "Булгарлизинг" - АД, с ЕИК 831472680 № 0094414 на ЕТ "Юмюгюл Юсеинбашева - Бакие Моллаюмер" с ЕИК 825214571 № 0291975 на СД "П. П. Технопласт - Петров, Пашев" с ЕИК 040058659 № 0308470 на ЕТ "Д-р Белев - Емил Белев" с ЕИК 112044023 № 0378484 на СД "Темпо - Мушев, Василев събирателно дружество" с ЕИК 115115222 № 0550602 на ЕТ "Анастасия Николова" с ЕИК 120040754 № 0559118 на ЕТ "Казус - Валя Пишкинова" с ЕИК 112105686 № 0688958 на "Стил - стандарт-99" - ООД, с ЕИК 108082203 № 0715363 на ЕТ "Ана Грънчарова - Ани" с ЕИК 130102026 № 0822803 на ЕТ "ЕОС - Люба Лукова-67 - Мария Лукова" с ЕИК 040968282 № 0894716 на "Н.Б.В. - СИ" - ООД, с ЕИК 106528952 № 0974793 на "Исхакол" - ЕООД, с ЕИК 130845186 № 0975357 на "Инкомс - електроника и механика" - АД, с ЕИК 101054322 № 1017132 на "Трансстрой - трейд консулт" - АД, с ЕИК 112588338 № 1025975 на ЕТ "Слави-01 - Юсеин Хасанов" с ЕИК 108553623 № 0661965 на Катя Иванова Боева - адвокат с ЕИК 103313300.
Източник: Държавен вестник (01.04.2003)
 
Регистрираните в Булстат лица към 1 април са 1 002 948, съобщиха от НСИ. От тях активни са 958 974, а 43 974 са прекратени. Най-много стопански субекти са регистрирани в София-град - 225 951, следват Пловдив - 87 743, и Варна - 68 901. От действащите 824 846 са регистрирани по Търговския закон, 15 762 са по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, 7694 - по Закона за кооперациите, 1720 - по Закона за чуждестранните инвестиции. От активните субекти 137 209 са дружества с ограничена отговорност, а 8843 са акционерни дружества.
Източник: Пари (08.04.2003)
 
Индексът на промишленото производство за февруари в сравнение с януари е 95.4, съобщиха от НСИ. Спадът в преработващата промишленост е с 1.2, в добивната - с 5.5, а в снабдяването с електрическа, топлинна енергия, газ и вода с 11.6%. Увеличено с 32% е производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника, с 35.3% - на превозни средства без автомобили, с 22.6% - на метални изделия без машини и оборудване. През февруари в сравнение с януари с 4% са намалели и продажбите в промишлеността. За добивната промишленост намалението е с 4.6%, за преработващата - с 2.1%, а в снабдяването с ток, топлоенергия, газ и вода - с 11.3%. И тук най-голямо увеличение има в промишлените продажби на превозни средства без автомобили - с 44.5%. Цените на производител на вътрешния пазар за промишлеността за февруари са се повишили с 1.3% в сравнение с януари. Поскъпването в добивната промишленост е с 1.4%, а в преработващата - с 1.7%
Източник: Пари (11.04.2003)
 
Външнотърговското салдо за първите два месеца на годината е отрицателно и е -197.4 млн. USD, съобщи вчера НСИ. За същия период на м. г. външнотърговското ни салдо е било -157.7 млн. USD. Износът за двата месеца на т. г. е за 1072.6 млн. USD. В сравнение с първите два месеца на м. г. износът има увеличение с 35.3%. Преди година през януари и февруари той е бил 792.5 млн. лв. Нараснал е износът ни за САЩ от 27 на 66.3 млн. USD, за Румъния от 27.9 на 32.2 млн. USD, за Китай от 0.5 на 7.3 млн. USD, за Германия от 77.9 на 118.4 млн. USD. Увеличението на износа за страните от ЕС е с 36.8%. Повече стоки сме изнесли за Белгия, Австрия, Германия, Нидерландия, Италия, Франция. Вносът за първите два месеца на т. г. е за 1373.7 млн. USD, като и тук има увеличение с 33.4%, съобщиха още от НСИ. От Русия нарастването е от 183.1 млн. USD на 201.4 млн. USD, от Германия от 145.2 на 180.9 млн. USD. Най-големите търговски партньори на страната за първите два месеца са Германия, Русия, Гърция, Италия, Франция, САЩ. Най-голяма част от износа ни е от готови изделия - за 326.6 млн. USD. От вноса първенството е на машини, оборудване и транспортни средства, където за първите два месеца има за 348.5 млн. USD и минерални горива и смазочни материали - за 279.7 млн. USD.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Произведеният брутен вътрешен продукт /БВП/ през четвъртото тримесечие на 2002 г. възлиза на 8678.6 млн. лв. по текущи цени, или на човек от населението се падат 1103 лв., съобщи НСИ. В сравнение със същия период на 2001 г. реалният обем на БВП е с 3.4% повече. За цялата 2002 г. БВП достига 32323.7 млн. лв., или преизчислен в щатски долари /при среден курс 2.077 лв. за USD/ възлиза на 15562.9 млн. USD. На човек от населението се падат 4108 лв., или 1978 USD. В реално изражение БВП нараства спрямо 2001 г. с 4.8%. Добавената стойност, реализирана от субектите на националната икономика, за м. г. възлиза на 28493.8 млн. лв., което е с 4.7% повече от 2001 г. От категориите на крайно използвания БВП инвестициите в основен капитал нарастват с 9.3 и достигат относителен дял от 18.1% в общия обем на БВП. Индивидуалното потребление на населението се увеличава с 3.9%. Реалният ръст на БВП за м. г. е 4.8%, като това е повече от очакваното, коментира министърът на икономиката Николай Василев. В бюджета за 2002 г. беше заложено 4%, а за първите 9 месеца бяхме отчели 4.3%., каза вицепремиерът. Ние очаквахме поне 4.3% за края на годината, надявахме се до към 4.5%, а постигнахме 4.8%, което е приятна изненада, каза той. За последните 13 г. това е втората година с най-висок растеж. Най-високата е през 2000 г. с 5.4%, обаче тогава в Европа ръстът беше 3.5%, един от най-добрите за последното десетилетие. За 2002 г. частният сектор е произвел 72.3% от БВП. За първи път от доста години държавният сектор бележи ръст от приблизително 4-5%. През последното тримесечие инвестициите в основен капитал растат с 14.7% на годишна база. Цялостните инвестиции в икономиката са нараснали до рекордно ниво от 6.3 млрд. лв. По вноса и износа ние сме на 3-то място в Европа. През януари данните бяха най-добрите - 41% ръст на износа е много добър показател, смята Василев. Вярно е, че чуждестранните инвестиции са много малко за м. г., което показва че българските са още по-големи. Ако видите само българските инвестиции за 2000 г., те са били под 3 млрд., а през тази са над 5 млрд. В българските инвестиции има ръст 70% за 2 години, каза вицепремиерът.
Източник: Пари (29.04.2003)
 
През миналата година ръстът на работните заплати за пръв път изпревари увеличението на производителността на труда. При по-високи доходи със 7% производителността се е увеличила едва с 3.9 на сто, съобщи заместник-министърът на финансите Любомир Дацов. В предишни години производителността е нараствала по-бързо от доходите. През 2000 година например реалната заплата се е увеличила с 1.3%, а производителността - с 9.2%, а през 2001 година съответно с 1.3 на сто и 4.5 на сто. Амбицията на правителството е да намали разходите за бюджетната сфера от 38.3% от БВП сега на 35% до присъединяването на България към Европейския съюз, каза Дацов. В момента в тази сфера работят около 370 хиляди души и заради условието на ЕС за институционално укрепване броят им се очаква да нарасне с още 2000.
Източник: Дневник (14.05.2003)
 
Инфлацията за април е 0.3%, а от началото на годината с натрупване е 1.5%, обяви вчера НСИ. Цените на хранителните стоки са се вдигнали с 0.8%, на общественото хранене - с 0.4%, на услугите - с 0.5%, а на нехранителните са намалели с 0.7%.През април има намаление на цените на горивата - на бензина с 4.5%, на дизеловото гориво с 11%, на газ пропан-бутан с 9.2%, на газообразни и течни горива за битови нужди съответно с 6.3 и 9.3%. Индексът на промишленото производство за март спрямо февруари е 114.1, сочат предварителните данни на НСИ. Увеличението на добивната промишленост е с 5.8%, на преработващата - с 12.7%, на снабдяването с ток, газ, вода и топлинна енергия - с 19.3%. Най-голямо увеличение - с 60.8%, имат производството и леенето на метали, намаление с 22.8% има на производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника. Със 17.9% през март в сравнение с предишния месец се увеличават и продажбите в промишлеността. При добивната промишленост увеличението е с 4.2%, при преработващата с 18.7% и при снабдяването с ток, топлоенергия, газ и вода - с 17.8%. И при продажбите най-голям е ръстът на производството и леенето на метали - с 60.3%.С 1% се увеличават цените на производител на вътрешния пазар за март в сравнение с февруари, казаха още от НСИ. Спрямо същия месец м. г. увеличението е с 8.1%. През март в сравнение с февруари най-много с 3.6% са се увеличили цените на производител в производството на облекло. .
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за първото тримесечие по съпоставими цени нарастват с 8% в сравнение със същия период на 2002 г., съобщиха от НСИ. Най-висок е ръстът в търговията на едро - 10%, следван от търговията на дребно - 3.3%, и търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 1.2%. В търговията на дребно увеличението се дължи на търговията със стоки за домакинството и битова техника - с 11.5%, с текстил, облекло и обувки - 3.5%, с храни, напитки и тютюневи изделия - 1.9%, казаха от НСИ. В сравнение с февруари нетните приходи по съпоставими цени през март нарастват със 7.1%. Увеличението в търговията на дребно е с 9.4%, на търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили със 7.3% и търговията на едро с 6.7%.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
135,79 лв. е средният доход на българина за март, обявиха от Националния статистически институт. За последните 12 месеца доходът на човек е нараснал с 9,33 лв. Всяко домакинство е получавало средно по 358,44 лв. За храна отиват 36,7% от разходите на българите, или по 125,98 лв. месечно на домакинство. За алкохол и цигари семействата дават по 12,30 лв., което е повече, отколкото за облекло и обувки. За наеми, вода, ток и горива отиват 16,1% от разходите, или по 55,30 лв. на семейство. За здравеопазване се харчат 5,3% от парите на домакинствата. Най-малко пари хората си позволяват да отделят за обзавеждане и поддържане на дома - 2,6% от разходите, или 8,97 лв. на домакинство. През март е увеличено потреблението на всички основни храни с изключение на хляба и зеленчуците.
Източник: Стандарт (17.05.2003)
 
Средната заплата за първото тримесечие е 272 лв., като за обществения сектор тя е 310 лв., а за частния - 248 лв., обяви НСИ. Най-високи са заплатите във финансовото посредничество - 567 лв., и в снабдяването с електроенергия, газ и вода - 470 лв. На дъното са заетите в хотели и ресторанти, които получават средно по 180 лв., и работещите в селското, ловното, горското и рибното стопанство - 196 лв. За четвъртото тримесечие на м. г. средната заплата за страната беше 275 лв., а заедно с годишните премии - 295 лв. През т. г. средната заплата за януари беше 270 лв., 265 лв. - за февруари, и 280 лв. за март. В края на март заетите по трудово или служебно правоотношение са били 2 013 227, като 1 242 723 са в частния сектор, сочат данните на статистиката. Най-много са били заетите в преработващата промишленост 579 234, като преобладаваща част - 543 911, са в частния сектор. Втори по численост са работещите в търговията и ремонта - 267 846, като тук отново има голям превес на частния сектор - 265 430. От заетите в обществения сектор най-много са тези в образованието - 193 484, здравеопазването и социалните дейности - 115 876, и чиновниците - 107 262.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Между 30 и 36% е делът на нелегалната икономика спрямо БВП на страната, съобщи Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/, на кръгла маса, посветена на антикорупционните реформи. Според него това са огромни финансови ресурси, осигуряващи хранителна среда за всички криминални събития, на които сме свидетели напоследък. Не са малко опитите за пране на пари през банковия сектор, но силният банков надзор е сериозно препятствие пред подобна практика, каза директорът на Бюрото за финансово разузнаване Васил Киров. Той допълни, че е имало опити за легализиране на средства с неясен произход чрез приватизацията. Тези криминални събития не са характерни само за сивата икономика. В България няма организирана престъпност, защото тя не е с мащабите на руската, кавказката, турската, добави програмният директор на ЦИД Тихомир Безлов. В информация на центъра се уточнява, че черната икономика обхваща дейности, които са забранени и наказуеми от законите и не се обявяват пред държавата. В сивата икономика влизат дейности, незабранени от законите, но обявяването на които пред държавата не се прави според правилата. Проучванията на ЦИД показват, че сред основните причини за съществуването на подземна икономика и корупция са администрацията, митниците и вносът. Наблюдават се корупционни елементи и в действията на някои медии, обясни Васил Киров. Според него те се опитват да създават имидж на определени престъпни групировки с оглед улесняване на функционирането им в обществото. Киров предложи за противодействие на организираната престъпност да се установи система за наблюдение на финансовите потоци, в които основна роля да имат банките, митниците, данъчните служби. Не на последно място трябва да са механизмите за пресичане дейността на организираната престъпност, където си взаимодействат МВР, следствието, прокуратурата, съдът. Друг противодействащ метод е конфискацията на финансовите ресурси на организираната престъпност и наказването на извършителите на престъпления, обобщи Киров.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Износът скочи с 42,4% за три месеца Износът е $1,7 млрд. за първото тримесечие на годината. Това е увеличение с 42,4% спрямо същия период на 2002 г., сочат данните на статистиката. Вносът от януари до март, заедно с транспортните разходи и застраховките, е нараснал с 39,1% до $2,2 млрд. Въпреки големия ръст в износа за тримесечието външната търговия на страната има дефицит от $314,8 млн. Увеличен е експортът за всички съседни държави. За Турция ръстът е 43,6%, за Гърция - 41,2%. За Русия увеличението е с 12,1% след дълги години на застой в търговията. Износът на тютюни и тютюневи изделия е скочил над два пъти.
Източник: Стандарт (29.05.2003)
 
Инфланцията за май спрямо април е -0.6%, а от началото на годината е 0.8%, обяви вчера НСИ. Намаление на цените през месеца има както за хранителните стоки - с 0.8%, така и за нехранителните - с 1.2%. Повишение се отчита за цените на общественото хранене с 0.3% и на услугите с 0.1%. Най-голямо намаление на цените през май има в групата транспорт, където влизат и горивата - с 3.8%. Със 7.7% е поевтинял автомобилният бензин, с 12% дизеловото гориво и с 10% пропан-бутанът, съобщи главният експерт в отдел Потребителски цени в НСИ Мариана Поповска. Относителното тегло на горивата в общите разходи е 2.883%. През месеца са поскъпнали плодовете с 12.9%, цените на зеленчуците са паднали с 5.3%. Месото и месните продукти, с изключение на пилешкото и консервираното месо, продължват да поевтиняват и тенденцията е цените им да са по-ниски от миналогодишните, каза г-жа Поповска. Дрехите и обувките поддържат цени, по-ниски от средните им равнища за м. г., коментираха от статистиката. Поскъпване през май отбелязват услугите по настаняване в хотели - с 1.7%. Намаление има при наемите на жилища с 0.4%, стоматологичните услуги с 0.1%, поскъпват лекарските услуги с 0.3%, както и водоснабдяването с 0.5%. Без промяна остават цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия.
Източник: Пари (12.06.2003)
 
Зеленчуците и месото поевтиняват, обявиха от Националния статистически институт. През май цените на зарзавата са паднали с 5,3%, а на свинското - с 3,4%. Продължава тенденцията за поевтиняване на месото, коментираха статистиците. С изключение на пилешкото и консервираното сега цената на мръвката е по-ниска, отколкото през 2002 г. По-евтино от миналата година се продават млякото и яйцата. Инфлацията за май е минус 0,6%, а за първите пет месеца на годината цените са се вдигнали с 0,8%, обявиха от НСИ. През май храните са поевтинели с 0,8%, а промишлените стоки - с 1,2%. Най-драстично са паднали цените на краставиците - с 40,9%, и на репичките - с 35,9%. През май бензинът е поевтинял със 7,7%, дизеловото гориво - с 12%, а газът за автомобили - с 10%. Намаляване има и в цените на наемите, горивата за бита, дрехите, обувките и зъболекарските услуги. Ако от 1 юли цената на тока скочи средно с 15%, а останалите стоки и услуги са без промяна, инфлацията ще се вдигне с 1,3%, пресметнаха статистиците. Цената на тока има голямо значение за инфлацията, защото за сметките отиват 7,9% от разходите на българите. Поскъпването на парното с 10% ще доведе до 0,2% инфлация. Ако цените на БТК се вдигнат с 10%, инфлацията ще набъбне с още 0,2%. Така от поскъпване на ток, парно и телефони животът ще поскъпне поне с 1,5-1,6%, пресметнаха статистиците.
Източник: Стандарт (12.06.2003)
 
С 10,1 на сто е спаднало промишленото производство през април спрямо предходния месец, обяви НСИ. Данните сочат, че най-висок е спадът в производството на електроенергия, газообразни горива и топлинна енергия - с 41 на сто. В снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода понижението е 38,4%. Според статистиците причината за това е приключването на отоплителния сезон и преустановения износ на електроенергия за Турция в края на април. Понижение с 27% се отбелязва и в производството на български кожи, без косъм и обувки. Намаление има и при производството на тютюневи изделия, метали, хартия, изделия от каучук и пластмаси и химични продукти. С 352% обаче е нараснало производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника, обявиха от НСИ. Според тях през април сме произвели с 9,2% повече храни и напитки и с 8% повече текстил и облекла. При машините, оборудването и домакинските уреди увеличението е 11,4 на сто. Данните на статистиката от вчера се разминават с оптимистичната тенденция, която вицепремиерът Николай Василев очерта пред представителите на едрия и средния бизнес от Софийска област. Според икономическото министерство през първите 3 месеца на годината индустриалните продажби са нараснали с 20%. Статистиката обаче отчита за април спад в сектора - общо с 8,8 на сто. Вместо към пазарите на Русия, бизнесът да преориентира стратегиите си за износ към страните от ЕС и САЩ, посъветва вчера вицепремиерът предприемачите от Софийска област. Според него големите усилия за пробив на български стоки на руския и украинския пазар не носели толкова добър резултат, колкото превземането на Италия и Централна Америка. Износът ни за там през последните 2 месеца се е увеличил съответно с 40-50% и 146 на сто, каза Василев.
Източник: Монитор (12.06.2003)
 
Външнотъргпвското салдо за първите четири месеца на годината е -1.030 млрд. лв., или -559.7 млн. USD, обяви НСИ. За същия период на м. г. външнотърговското салдо е било -885.4 млн. лв., или -400.3 млн. USD. За първите четири месеца на т. г. с по 40% са се увеличили и износът, и вносът. Износът за този период е 2.283 млрд. USD, а вносът - 3.077 млрд. USD. Увеличението на износа за времето януари - април в сравнение със същите месеци на м. г. е с 657.2 млн. USD, а на вноса - с 879.9 млн. USD. Основни търговски партньори на България продължават да са страните от Европейския съюз, закъдето отиват 55% от износа и откъдето идват 49% от вноса.
Източник: Пари (13.06.2003)
 
Средната работна заплата в България през 2002 г. е била 142 долара, с което се нарежда на опашката по доходи сред страните кандидатки за ЕС, сочат данните от международният статистически бюлетин Канстат за страните от Централна и Източна Европа. Най-високи са доходите на словенците, които са работили за месечно възнаграждение 1028 долара. В Чехия и Унгария средните заплати са били около 510 долара, в Полша - 546 долара. Близо до нас е само Румъния със средна заплата 162 долара. Страната ни остава на дъното на таблицата, въпреки че по ръст на доходите се нарежда сред първенците. По данни на статистиците през 2002 г. реалната заплата у нас е нараснала със 7,1%. В тази категория ни изпреварва само Унгария, която отчита увеличение на доходите с 13,6%. В останалите страни от изследването надниците са нараснали с 2 до 5%.
Източник: Новинар (19.06.2003)
 
3,8% е ръстът на БВП за първото тримесечие на годината, обявиха от Националния статистически институт. Произведеният БВП от януари до март е 7,294 млрд. лв., или по 927 лв. на човек от населението. Пресметнат в долари, БВП за първото тримесечие е малко над $4 млрд., или по $509 на човек. Ръстът на икономиката в България е доста по-голям отколкото в Европа и САЩ. Ръстът на БВП в страните от Еврозоната от януари до март е 0,8% спрямо същия период на 2002 г. Ръстът на икономиката в САЩ е 2,1%. Най-голямо значение за ръста в българската икономиката има индустрията, сочат данните на статистиката. От януари до март ръстът в индустрията е 6,6%, в услугите има увеличение с 3,3%, а в аграрния сектор има спад от 1,8%. Стабилното състояние на банките и развитието на застрахователния пазар имат голямо значение за ръста на услугите, коментираха от НСИ. Финансовото посредничество има ръст от 15,6%. Индивидуалното потребление на българите осигурява 83,1% от БВП на страната. Инвестициите реално са нараснали с 15,8% от януари до март и представляват 16,6% от БВП.
Източник: Стандарт (23.06.2003)
 
Външната търговия на страната ни е на червено с 857,2 млн. долара за първите пет месеца на годината, обяви Националният статистически институт вчера. Само за май отрицателното салдо възлиза на 297,5 млн. долара. Общо от януари до май страната ни е изнесла стоки за 2,834 млрд. долара, а вносът у нас възлиза на 3,691 млрд. долара, показват данните на НСИ. С 35,4 на сто е нараснал вносът ни от Европейския съюз, спрямо миналата година и достига 1,944 млрд. долара. За страните от общността сме изнесли стоки за 1,568 млрд. долара, като увеличението е с 35,6 на сто. Най-много - с 485 %, е скочил вносът у нас от Хърватско, въпреки че възлиза едва на 11,7 млн. долара. В същото време обаче износът ни за там се е увеличил с 867,7% до 30 млн. долара. С 425 на сто е нараснал и износът ни за Китай, докато китайските стоки на нашия пазар са се увеличили с близо 100%. С 50% е нараснал износът ни на напитки и тютюн, спрямо първите пет месеца на миналата година, показват още данните на националната статистика. Изнесли сме и повече машини и транспортни средства.
Източник: Монитор (08.07.2003)
 
С 9 на сто нарастват нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" за периода януари - май 2003 г. в сравнение със същия период на 2002 година, съобщи пресцентърът на Националния статистечски институт. Най-голям ръст бележи търговията на едро - 11 на сто, което на практика определя и общото увеличение. Търговията на дребно нараства с 4.3 на сто, а търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - с 1.6 на сто. От наблюдаваните сектори и дейности в търговията на дребно по-високи темпове на растеж отбелязват търговията със стоки за домакинството и битова техника - 14.4 на сто, с текстил, облекло и обувки - 4.5 на сто, с храни, напитки и тютюневи изделия - 3.3 на сто. През май 2003 г. реалният обем на нетните приходи нараства с 10.1 на сто спрямо същия месец на предходната година. Увеличението е най-голямо в търговията на едро - 12.2 на сто, от която само изкупуването на селскостопански продукти все още е под равнището на 2002 година. Търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството нарастват с 5.5 на сто, което се дължи основно на увеличението в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 17.7 на сто. През май 2003 г. в сравнение със същия месец от 2002 г. НСИ регистрира увеличение от 4,7 на сто в търговията на дребно с текстил, облекло и обувки, от 4,5 на сто с храни, напитки и тютюневи изделия. От наблюдаваните сектори и дейности само търговията с фармацевтични и медицински стоки изостава от нивото на предходната година, като намалението е 6.8 на сто. Търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили също бележи ръст от 2.5 на сто.
Източник: БТА (11.07.2003)
 
Дефлация от 2,2% за месец юни отчете Националният статистически институт (НСИ). Инфлацията от началото на годината също е отрицателна - 1.4%, а от януари до юни 2003 г. спрямо съответния период на миналата година животът е поскъпнал с 0.8%. През юни спрямо май с 5,2% са паднали цените на хранителните продукти, а с 0,6% на нехранителните стоки. През миналия месец по-евтино са се продавали свинско месо - с 3.3% и птичето месо, с 1.9%. Рибата е поевтиняла с 2.8% , сиренето 0.8%, кашкавалът с 1.3%, а яйцата с 4.5%, уточняват от статистиката. Според нейна информация средно с 28,4% са паднали цените на зеленчуците. За сметка на това хлябът е поскъпнал с 1%, високоалкохолните напитки с 0,8% а туристическите услуги с 24,5%. Повишили са се цените и на водоснабдяването с 0.5%, хладилници и фризери с 0.6%, радио-телевизионни такси - с 1.5%
Източник: Новинар (11.07.2003)
 
Дефлация от 2.2% през изминалия месец регистрира Националният статистически институт. Според експерти по-евтините горива са довели до дефлацията през месеца. Инфлацията през юни 2003 г. спрямо юни 2002 г. е 1.2%. През юни по-евтини са били газообразните и течните горива за битови нужди, съответно с 3 и 2.1%, бензинът - с 1.2%, газът пропан-бутан - с 5.4%, дизеловото гориво - с 2%. От 1998 г. досега само през 2000 г. е имало малка инфлация през летния месец, през останалите години са отчетени дефлационни процеси. През юни спрямо май са намалели цените на хранителните продукти с 5.2%, на нехранителни стоки - с 0.6%. Повишили са се цените на водоснабдяване - с 0.5%, хладилници и фризери - с 0.6%, радиотелевизионни такси - с 1.5%, услуги за почивка и туристически пътувания - с 24.5%.
Източник: Пари (11.07.2003)
 
Към 31 декември 2002 г. в страната е имало 2 344 195 пенсионери, а отпусканите пенсии са били 2 645 698, съобщи Националният статистически институт /НСИ/ . Средната месечна пенсия за миналата година е била 102.29 лева, а средната основна пенсия за един пенсионер без добавките - 91.10 лева. От фонд "Пенсии" средно през годината на месец са давани по 2 275 141 пенсии, а средният им размер е бил 103.49 лева. Средно 2 344 195 души са получавали пенсии от този фонд. Средната пенсия, несвързана с трудова дейност, е била 64.73 лева. В тази сума са включени средствата за военноинвалидите, децата-сираци, персоналните пенсии на хората с особени заслуги, социалните пенсии за старост. Отпуснатите пенсии, несвързани с трудова дейност към края на миналата година са били 331 956, получавани от 67 237 души. Пенсии от фонд "Трудова злополука и професионална болест" към 31 декември 2002 г. са взимали 20 761 души, а средният месечен размер през годината на тези пенсии е бил 97.71 лева. Общо разходите за пенсии за миналата година са 2 917 498 780 лева. От тях за сметка на Държавно обществено осигуряване са изплатени 2 677 683 061 лева. От републиканския бюджет за пенсии са отделени 111 320 461 лева. Средства от бюджета получават пенсионерите от системите на министерствата на вътрешните работи и на отбраната. За пенсии по международни спогодби са били изплатени 31 824 832 лева, а за еднократната сума към пенсиите за декември още 96 670 425 лева. От Фонд "Пенсии" за 2002 г. са изплатени 2 682 251 135 лева, от Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" - 207 990 887 лева, а от Фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 27 256 757 лева, информира още НСИ. Размерът на изплатените детски добавки към пенсиите е 5 976 591 лева. Разходите за пенсии от Учителския пенсионен фонд в края на миналата година са били 1 486 769 лева.
Източник: БТА (18.07.2003)
 
По-малко от 100 лева на месец е доходът на 40% от българите, показват данните на Националния статистически институт. Средният годишен доход на човек е 1672 лв., което прави по 139,33 лв. на месец. Но най-бедните 10% от населението живеят с 494 лв. на година или месечно по 41,17 лв. Годишният доход на най-богатите 10% от българите е 4184 лв., което прави по 348,67 лв. на месец, показват данните на националната статистика. Ако в семейството има деца или възрастни родители, средният доход пада под 200 лева въпреки високите заплати. Разликата в доходите на по-бедните слоеве от обществото не са много големи. Но най-богатите 10% от населението чувствително се различават от останалите. В крайна сметка излиза, че 90% от българите живеят с по-малко от 210 лв. месечно. Средният годишен доход на най-бедните домакинства е 1962 лв., а на най-богатите - 9513 лв. Годишният доход на следващите по заплати 10% от семействата е 6390 лв. Това е около 30% по-малко, отколкото на най-заможните. Най-бедните семейства получават едва 20,62%, от средствата на най-богатите.
Източник: Стандарт (21.07.2003)
 
За последните три месеца осигуреността на производството с поръчки пада от 8.0 на 5.6, съобщиха от НСИ. За същия период излишъкът от мощности се увеличава, като средното натоварване на мощностите в промишлеността се оценява на 62 на сто. В сравнение с първото тримесечие на годината са влошени и оценките за конкурентната позиция на предприятията както на вътрешния, така и на външния пазар в страните от ЕС. Положителни са очакванията на мениджърите от промишлеността за бизнессъстоянието на предприятията през следващите 6 месеца, което води до покачване на юлското равнище на съставния отраслов показател "бизнесклимат" с 1.2 пункта. По отношение на продажните цени, промишлените предприятия предвиждат увеличение.
Източник: Монитор (29.07.2003)
 
Средната заплата се е увеличила само с 1 лев за три месеца и през юни е 281 лв., обявиха от Националния статистически институт. В обществения сектор възнагражденията са нараснали с 3 лева до 327 лв., а в частния остават без промяна - 253 лв. Заедно с вдигането на заплатите в обществения сектор скачат и парите на депутатите и министрите. 2,078 млн. души работят по трудов договор, сочат данните на статистиката. От тях 441 хил. са заетите в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата. Високите заплати в страната се вдигат по-често, показват данните на НСИ. Най-висок скок има във възнагражденията на работещите като финансови посредници. За три месеца заплатите им са нараснали с 18 лева до 613 лв. В този сектор са заети над 27 хил. души. На второ място по високи заплати се нареждат работещите в сферата на снабдяване с електроенергия, газ и вода - 553 лв.
Източник: Стандарт (07.08.2003)
 
Ръст от 9,6 на сто отбелязва промишленото производство през май 2003 година спрямо същия период на миналата година, съобщи пресцентърът на Националния статистически институт /НСИ/. Продажбите в промишления сектор са се увеличили 17,8 на сто за същия период. Най-висок ръст отбелязва производството в преработващата промишленост - 19,6 на сто. С 94,2 на сто е нараснало производството на радио-телевизионна и съобщителна техника през май 2003 година спрямо същия месец на миналата година. Производството на текстил и облекло се е увеличило 56 процента, а производството на изделия от каучук и пластмаси е нараснало с 53,8 на сто, показват данните на НСИ. С 47,3 на сто е спаднало производството на канцеларска и електронноизчислителна техника, а производството на тютюневи изделия за година е намаляло с 21,3 на сто. Минимален ръст от 1,4 на сто за година отбелязва производството в добивната промишленост. С около 13 на сто е нараснал добивът на метални руди и на неметални материали и суровини. С 22,5 на сто е намалял добивът на въглища и торф. Снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода е намалял с 17,3 на сто през май 2003 спрямо май 2002 година.
Източник: БТА (12.08.2003)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" за периода януари - юни 2003 г. нарастват с 8.8 на сто спрямо същия период на 2002 година. Това сочат данни на Националния статистически институт/НСИ/. Увеличение е реализирано във всички основни търговски дейности, като най-голям ръст бележи търговията на едро - 10.7 процента, следвана от търговията на дребно - 4.6 процента, и търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 2.1 процента. От наблюдаваните сектори и дейности в търговията на дребно по-високи ръстове се наблюдават в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 15.1 на сто , с текстил, облекло и обувки - 4.4 на сто, с храни и напитки и тютюневи изделия - 3.8 на сто. През месец юни 2003 г. нетните приходи по съпоставими цени нарастват с 8.0 процента в сравнение със същия месец на предходната година. Най-високи темпове на растеж през юни отбелязва търговията на едро - 9.0 процента . В търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството общото увеличение достига 5.9 процента и се дължи на ръста в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 17.8 процента. Търговията с фармацевтични и медицински стоки продължава да е под равнището на 2002 година, като бележи спад от 7.7 процента през юни т.г. в сравнение с юни 2002г. Търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили нараства с 4.1 на сто. В сравнение с предходния месец реалният обем на нетните приходи нараства с 2.9 процента. Увеличението е най-голямо в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 7.0 процента, следвано от търговията на дребно - 3.4 процента и търговията на едро - 2.2 процента. Продажбите на дребно в страната за периода януари - юни 2003 г. реално нарастват с 3.0 на сто в сравнение със същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2003 г. продажбите на дребно при осигурена съпоставимост нарастват с 3.8 процента спрямо съответното тримесечие на 2002 година. Увеличението при храните, напитките и тютюневите изделия достига 5.2 на сто, при 3.0 на сто за нехранителните стоки. Продажбите на дребно по съпоставими цени нарастват и в сравнение с предходното тримесечие на текущата година - 11.8 на сто, като увеличението е 14.3 на сто за храните, напитките и тютюневите изделия и 10.4 на сто за нехранителните стоки.
Източник: БТА (12.08.2003)
 
Инфлацията за юли e 0.9%, съобщи Националният статистически институт. С натрупване от началото на годината до края на миналия месец се регистрира намаление на потребителските цени с 0.5%. За периода януари - юли т.г. спрямо същия период на миналата година се отчита инфлация от 1%. В сравнение с юни през юли са се повишили цените на услугите с 5.5% и на нехранителните стоки с 0.1%. С 1.8% са поевтинели хранителните продукти, 0.1% намаление се регистрира и в общественото хранене. През миналия месец картофите са поевтинели с 26.7%, зеленчуците с 23.1%, плодовете с 3.5%, птичето месо с 3%, каймата с 0.3%, рибата и рибните продукти с 0.9%, яйцата с 3.3% и др. С 0.8% е поскъпнало брашното, с 1.2% се е увеличила цената на хляба. Поскъпване е регистрирано и при свинското месо - с 1.5%, прясното мляко - с 1%, сиренето - с 14%, кашкавала - с 1.1%, захарта - с 18.2%, и други. С 0.7% са поевтинели мъжкото облекло и обувките, с 0.3% - лекарствата, с 1.1% по-евтино са се продавали билетите за кино и театър.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
През юни тази година българинът е ял със 700 грама по-малко хляб и със 100 грама повече месо в сравнение със същия месец на миналата година. Това сочат данните от Националния статистически институт /НСИ/. В същите рамки е запазено потреблението на месни произведения - 900 г, сирене - 900 г, яйца - 12 бр. и захар - 700 г. Увеличено е потреблението на плодове и мляко, сочат данните от статистиката.
Източник: БТА (18.08.2003)
 
Индексът на протребителските цени за юли 2003 г. спрямо юни е 100,9, а инфлацията е 0,9 на сто. Базисният индекс на потребителските цени за юли 2003 г. (изчислен при база средногодишни цени на 2002 г.) е 100,7. Инфлацията от началото на годината (юли 2003 спрямо декември 2002 г.) и минус 0,5 на сто, а за периода януари - юли тази година спряма съответния период на миналата година е 1,0 на сто. Енфлацията през юли 2003 г. спряма юли 2002 г. е 2,0 на сто. През юли 2003 г. спрямо юни са повишени цените на нехранителните стоки - с 0,1 на сто, услуги - с 5,5 на сто. Намалели са цените на хранителните продукти с 1,8 на сто и в общественото хранене - с 0,1 на сто.
Източник: Икономически живот (20.08.2003)
 
2,818 млн. души на възраст между 15 и 64 години в България работят, обявиха от Националния статистически институт. Това представлява 53,1% от населението в тази възрастова група. В частния сектор работят 1,878 млн. души, или 65,3% от заетите лица. През второто тримесечие на 2003 г. безработните са 457,3 хил. души, или 13,7% от икономически активното население. От безработните 252,1 хил. са мъже, а 205,2 хил. са жени. Икономически активното население (хората, които работят или си търсят работа) са едва 3,333 млн. души, или 49,9% от населението над 15 години.
Източник: Стандарт (22.08.2003)
 
Близо 1.027 млрд. долара е дефицитът във външната търговия до края на юни, обявиха от Националния статистически институт. За първите шест месеца на годината износът се е увеличил с 38.9% и е на стойност 3.5 млрд. долара. Вносът от януари до юни е за 4.913 млрд. долара, което е с 42.1% повече от същия период на миналата година.
Източник: Дневник (25.08.2003)
 
$326,2 млн. са нетните преки чужди инвестиции в нефинансови предприятия за първите шест месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. От тях $245,8 млн. са инвестициите от април до юни. В обществения сектор за покупка на дълготрайни материални активи са похарчени 766,9 млн. лв. Това е със 117,7 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Инвестициите в обществения сектор през второто тримесечие са 518 млн. лв.
Източник: Стандарт (29.08.2003)
 
Външната ни търговия е на червено с 1,027 млрд. долара за първите шест месеца на годината, обяви Националната статистика. Търговският дефицит е с 362,5 млн. долара повече в сравнение с първото полугодие на миналата година, показват данните на НСИ. Износът на страната ни до юни възлиза на 3,506 млрд. долара. За същия период у нас са внесени стоки за 4,536 млрд. долара. Само за юни пък търговията е на червено с 163,9 млн. долара, като вносът се равнява на 808,4 млн. долара. През първите шест месеца спрямо първото полугодие на миналата година експортът ни се е увеличил с 38, 9 на сто. Вносът обаче е нараснал с 42,1 %, показват данните на НСИ. Традиционно най-много от българските стоки зад граница са отпътували за страните от Европейския съюз. Експортът ни за там е в размер на 1,990 млрд. долара, като спрямо януари -юни 2002 г. е с 38,4 на сто повече. У нас са влезли стоки за 2,425 млрд. долара, като увеличението е с 37%. Ръст в износа ни се отбелязва и при търговията със страните от ОНД. Спрямо първото полугодие на 2002г., износът ни за Украйна е скочил с 18 на сто, а за Русия - с 13,6 на сто. Вносът оттам се е увеличил общо с 12,6%. Двойно повече китайски стоки е имало на пазара ни от януари до юни, спрямо същото полугодие на миналата година, показват още данните на НСИ. Общо за шестте месеца вносът от Китай възлиза на 111 млн. долара. С над 100 % е скочил и вносът на американска продукция у нас, като стойността й е 147 млн. долара. Броят на турските стоки в магазините ни пък се е увеличил с 81%. Експортът ни за там обаче се е повишил с 32 на сто. До юни страната ни е изнесла машини, оборудване и транспортни средства за 450 млн. долара. У нас са влезли такива стоки за 1, 350 млрд. долара, сочат данните на националната статистика. Експортът ни на храни и живи животни е нараснал с 22,3 на сто и достига 223 млн. долара. За 84 млн. долара сме изнесли напитки и тютюн. Най-голям е ръстът при износа ни на животински и растителни масла, мазнини и восъци - 129%. При вноса най-голямо е увеличението на суровите нехранителни материали, без горива.
Източник: Монитор (29.08.2003)
 
Фирмите ще получат единен идентификационен код /ЕИК/ по подобие на ЕГН за гражданите, който ще обедини статистическия, данъчния и осигурителния им номер. Това предвижда проектът на закон за БУЛСТАТ, който вече е в Министерския съвет. Законопроектът е заложен и в меморандума с МВФ и трябваше да бъде факт до 1 юли. Проектът не предвижда съдебна пререгистрация, съобщиха от НСИ.
Източник: Пари (29.08.2003)
 
Преките чуждестранни инвестиции у нас за първите шест месеца са 526.9 млн. USD, увеличението е с 50.3% спрямо първото шестмесечие на 2002 г., съобщават от Агенцията за чуждестранни инвестиции /АЧИ/. Вложените средства покриват 53.6% от дефицита на текущата сметка при 91.3% за същия период на м. г. Според НСИ нетните преки чужди инвестиции в нефинансови предприятия от януари до юли т. г. са 326.2 млн. USD. От тях 245.8 млн. USD са вложени през второто тримесечие на годината. За полугодието наши компании са похарчили 766.9 млн. лв. за покупка на дълготрайни материални активи, което е със 117.7 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Само през второто тримесечие за тази цел са вложени 518 млн. лв. Преките чуждестранни инвестиции у нас вече надвишават размера на вложените чужди капитали за цялата 2002 г., които бяха 458 млн. USD, коментират от АЧИ.
Източник: Пари (01.09.2003)
 
Делът на частния сектор в обема на нетните приходи продължава да нараства и достига 96.3%, отчита НСИ. Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за м. г. са близо 30 млрд. лв. и реално се увеличават с 2.6% в сравнение с миналата година. Най-голям е ръстът в търговията на едро - с 3.3%. Произведената продукция от промишлените предприятия за м. г. е 21 млрд. лв., в сравнение с 2001 г. нараства с 0.6%. 78.5% от продукцията е произведена от частния сектор. В преработващата промишленост делът му достига 94.5%, в добивната промишленост - 58.3%.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Средно със седемстотин грама по-малко хляб е консумирал един член на домакинство през юли тази година спрямо същия месец на миналата година. Това показват данни от изследване на Националния статистически институт за потреблението на основните хранителни продукти средно на член от домакинство през юли 2002 г. и 2003 г. През юли тази година средното потребление на хляб е било 10,1 кг при 10,8 кг през юли миналата година. Със сто грама повече е било потреблението на месо през юли тази година. Средно на един член на домакинство са се падали по 1,7 кг месо, при 1,6 кг през юли миналата година. НСИ отчита ръст на потреблението на пресни и замразени зеленчуци - съответно 10,5 кг през юли 2003 г спрямо 10,3 кг през същия месец на предходната година. С повече от килограм и половина е увеличението на потреблението на пресни и замразени плодове през сравнявания период. През юли тази година на средно на един член на домакинство са се падали по 7,3 кг плодове, докато през същия месец на миналата година - по 5,7 кг.
Източник: БТА (17.09.2003)
 
Произведеният брутен вътрешен продукт на България за първите шест месеца на годината достига номинален стойностен обем от 15.265 млрд. лв., като в реално изражение нараства с 4.1 на сто спрямо първото полугодие на 2002 година. Това показват предварителните оперативни данни на Националния статистически институт (НСИ). Само за второто тримесечие ръстът на икономиката е 4.4% спрямо същия период на 2002 г. при БВП от 7.971 млрд. лв. по текущи цени. "Данните са изключително положителни и точно според нашите очаквания", коментира вицепремиерът и министър на транспорта Николай Василев. "Като се има предвид сериозното забавяне на икономическия растеж за последните две години в Европа и света, това е едно много добро постижение. Много ме радва като бивш министър на икономиката, че основният мотор на икономическия растеж е индустрията, която расте много по-бързо от останалите сектори", допълни той. Според него повишението на всички инвестиции в икономиката, не само чуждестранните, с 19.6 на сто за второто тримесечие, е едно значително увеличение, и достигането на относителен дял от 21.4 от БВП е достойно ниво в средноевропейски мащаб. Прогнозите на финансовото министерство, посочени през юли, са за ръст от 5% през тази година, докато ЕБВР очаква 4 на сто растеж за годината.
Източник: Дневник (23.09.2003)
 
Безработицата през август падна до 12,98 на сто за първи път от 4 години, съобщи социалният министър Христина Христова. 480 881 са били хората без препитание през летния месец, което е с близо 9 000 по-малко в сравнение с юли. Равнището на безработицата вече е под средното за 12-те страни от Централна и Източна европа, изпреварваме дори Полша, каза Христова. За година броят на безработните е намалял с близо 170 000. Половината от тях били наети в реалния сектор, който открил 8000 работни места повече в сравнение с миналата година. Над година без работа са 260 122 българи. Те са намалели със 75 000 за година заради програмата «От социални помощи към заетост». 16 956 души са започнали работа през август. От тях в реалния сектор са наети 11 509 души, а 5 447 са взети на работа по програми за заетост.
Източник: Монитор (24.09.2003)
 
България е инвестирала около $100 млн. в икономиката на Русия през 2002 г. $80 млн. от сумата са вложени в Москва, съобщи руският посланик у нас Владимир Титов. Инвестициите са реализирани предимно чрез смесени българо-руски предприятия. Българските бизнесмени предпочитат да влагат капитали в икономиката на Московска област, но останалите руски региони също проявяват интерес към вашите храни, лекарства, козметика и селскостопанска продукция, каза Титов. Българският експорт за Русия се е увеличил с 18% през последните шест месеца, съобщи още Титов. Руските бизнесмени от своя страна са инвестирали над $500 млн. у нас през 2002 г. 150 000 руснаци са почивали на нашето Черноморие през това лято.
Източник: Стандарт (26.09.2003)
 
За 7-те месеца на годината салдото ни е -1231.2 млн. USD, съобщиха от НСИ. За 6-те месеца отрицателното салдо беше 1027.9 млн. USD. Отрицателното ни търговско салдо се увеличи с 203.3 млн. USD за месец, показват разчетите. Износът за периода януари - юли е за 4238.5 млн. USD, или 7567.3 млн. лв. А вносът - за 5469.7 млн. USD, или 9759.1 млн. лв. От предварителните данни на статистиката става ясно, че от страни от ОНД сме внесли стоки за 1045.5 млн. USD през 7-те месеца на годината. През 2002 г. вносът ни от ОНД е бил в размер на 846.3 млн. USD. Износът ни за страните от ОНД е за 145 млн. USD през 7-те месеца на т. г., а през същия период на 2002 г. е бил 129.2 млн. USD. За страните от ЕС сме изнесли стоки за 2418.1 млн. USD през 7-те месеца на годината, за същия период на м. г. износът ни за тях е бил за 1767.8 млн. USD. Вносът ни от страни от ЕС през 7-месечието на т. г. е за 2957.9 млн. USD, а за същия период на м. г. е бил 2183.8 млн. USD
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Още 207,4 млн. долара добави месец юли към търговския дефицит на страната. С тях отрицателното салдо на България за седемте месеца надхвърля 1.23 млрд. долара. Това показват обявените вчера данни на националната статистика. За периода януари - юли България е изнесла стоки за 4.24 млрд. долара и е внесла продукция на стойност 5.93 млрд. долара. Съпоставката им показва, че постъпленията от износа покриват 71,5 процента от разходите за вноса. Експортът на страната за седемте месеца се е увеличил с 36.2 процента спрямо същия период на миналата година. Същевременно вносът е нараснал с 41.6%. Темпът на нарастване на българския износ за страните от Европейския съюз леко изпреварва този на вноса оттам. Реализираните в Европейския съюз стоки от България са на стойност 2.4 млрд. долара, което е с 36.8% повече, отколкото за седемте месеца на 2002 г., а внесената продукция от ЕС възлиза на 2.96 млрд. долара и показва увеличение с 35.4% спрямо миналогодишния период. Най-голям износ на български стоки в ЕС е реализиран през седемте месеца в Италия, Гърция, Германия, Франция. Същевременно най-големи вносители от ЕС за периода са Германия, Италия, Гърция, Франция. Запазва се големият дисбаланс в търговията със страните от ОНД. България е изнесла в Русия през седемте месеца стоки само за 53,5 млн. долара и е внесла продукция от Русия на стойност 776,2 млн. долара.
Източник: Дума (30.09.2003)
 
Индексът на промишленото производство през август се е повишил с 8.9% спрямо същия месец на 2002 г., съобщиха от НСИ. Увеличението се дължи на добивната промишленост, при която има нарастване от 11.1% и на преработващата промишленост - 12%. Спад от 1% се наблюдава при снабдяването с електрическа, топлинна енергия и вода. Голям ръст през август отбелязва производството на текстил, което е нараснало с 56% спрямо август 2002 г. Индексът на промишленото производство обаче се е понижил със 7.5% спрямо юли тази година. Това се дължи на 25% спад на производството на превозни средства, автомобили, ремаркета и полуремаркета. Намаление от около 15% има и при производството на машини и химически продукти. В сравнение с август 2000 г. промишленото производство се е увеличило с 16.9%. Малък ръст отбелязват и нетните приходи от продажби в търговията и ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството. Те са се увеличили с 4.6% спрямо август 2002 г. По-високи темпове на растеж има при търговията на дребно - 6.2%, и търговията на едро - 4.6%. За първите осем месеца на годината приходите са се увеличили с 8% спрямо същия период на 2002 г. В сравнение с предходния месец обаче реалният обем на нетните приходи намалява с 1.8%.
Източник: Пари (13.10.2003)
 
Инфлацията за септември е 0,9 на сто, а от началото на годината - 1,2 на сто, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. През август инфлацията беше 0,8 на сто. Акумулираната инфлация от септември м.г. до септември т.г. е 3,6 на сто. Инфлацията за малката потребителска кошница от стоте жизнено необходими стоки и услуги, наблюдавани от НСИ за септември, е 1,6 на сто. Подобно е било увеличението на стоките от малката кошница през август спрямо юли. Цените в общественото хранене и на услугите запазват августовските си равнища. През септември хлябът е поскъпнал с едно на сто, брашното - с 5,6 на сто, оризът - с 0,7 на сто, свинското месо - с 0,4 на сто, пресните млека - с 1,1 на сто. Яйцата са поскъпнали с 19,3 на сто, зеленчуците - с 14,8 на сто, а картофите - с 78,1 на сто. Високоалкохолните спиртни напитки и вината са поскъпнали съответно - с 0,5 на сто и 0,7 на сто. По-евтино са се продавали сиренето - с 0,7 на сто, растителните масла - с 1,4 на сто и захарта - с 3,5 на сто. През месеца от нехранителните стоки поскъпване има при обувките - с 2,4 на сто, при дървата за отопление - с 2,6 на сто, газообразните горива за битови нужди - с 2,5 на сто. Книгите са поскъпнали с 2,1 на сто, а услугите, свързани с образованието - с 3,8 на сто. Поевтиняло е дамското връхно облекло - с 1,3 на сто, въглищата и други твърди горива - с 0,5 на сто, дизеловото гориво - с 0,4 на сто. Лекарските услуги са поскъпнали - с 0,4 на сто, а лекарствата са поевтинели с 0,2 на сто.
Източник: БТА (14.10.2003)
 
Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор с натрупване към края на 2002 г. са били 3,506 млрд.долара, а към края на 2001 г. - 2,524 млрд.долара, съобщи Националният статистически институт. Към края на миналата година най-много са били преките инвестиции в транспорта и съобщенията - 658,6 млн.долара, в търговията и ремонта - 591,9 млн.долара, а в производството на храни, напитки и тютюневи изделия - 411,8 млн.долара.
Източник: Дневник (15.10.2003)
 
Една трета от българите живеят под прага на абсолютната мизерия, обявиха от института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. През последните три месеца прагът на бедност скочи с 5 лв. до 119,07 лв., но средният общ доход на член от семейството все още е 155 лева. През зимата разходите на всяко семейство ще скочат с поне 60 лева. През последните три месеца за издръжката на живот на член от семейството са били нужни 299,20 лева. С такъв доход обаче разполагат едва 15% от българите, а 12 на сто живеят с 255 лв. на месец. За отглеждането на дете до 1 г. всяко семейство е харчило по 176,03 лв. С 5 лева по-малко са били разходите за хлапетата от 1 до 3 г., а за децата между 4 до 6 г. сме заделяли по 181,68 лв. от семейния бюджет.
Източник: Стандарт (16.10.2003)
 
Средното натоварване на мощностите в предприятията от промишлеността е 61,2%. Това показват резултатите от анкета на Националния статистически институт за бизнес ситуацията през октомври. Производствената активност се е повишила при същото ниво на поръчките, посочват мениджърите. В сравнение с три месеца назад са подобрени оценките за конкурентната позиция на предприятията, както на вътрешния, така и на външния пазар. Повечето шефове на фирми очакват през следващото тримесечие да се запази обема на износа. В същото време обаче през периода от юли до октомври осигуреността на производството с поръчки е намаляла от 5,6 на 4,6 пункта. Увеличение на цените на в промишлеността обаче не се очакват. Поскъпване се очакват единствено мениджърите в сектора на услугите. В строителството условията на бизнес се подобряват, като намаляват клиентите със закъснения в плащането. Стопанската конюнктура в търговията на дребно остава без промяна. По-песимистично са настроени фирмите в сектора на услугите, където бизнесклимата пада с 1 пункт. Общият показател за бизнес климата през октомври обаче се покачва с 1,8 пункта спрямо нивото от септември, показват данните на НСИ.
Източник: Монитор (30.10.2003)
 
Българинът получава много по-ниска месечна заплата от гражданите на кандидатките за ЕС. Това сочат данните за първите три месеца на 2003 г. на КАНСТАТ, статистическия бюлетин на 11-те чакащи за ЕС. Средната заплата за периода у нас е 272 лв., което е около 149 долара. В останалите страни месечният доход е между 300 и 500 долара, като най-високо възнаграждение взимат словенците - 1132 долара. В проучваните страни най-големи са разходите за храна. У нас те гълтат 37% от месечните харчове. Най-малко за трапезата отделят в Словения - около 20%. Следват ги чехите с 22,8%, в Полша, Унгария и балтийските републики делът на храната е около 30%. Кредитите у нас остават сравнително скъпи, като годишната лихва е около 9,2%. В останалите държави тя е между 5 и 7%.
Източник: Новинар (31.10.2003)
 
Средната заплата през септември е била 290 лева, което е с 13 лева повече спрямо август и с 20 лева повече спрямо началото на годината. Това показват данни на Националния статистически институт за средната месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности. Заетите в обществения сектор са получавали през септември 352 лева или с 28 лева повече спрямо август, а в частния - 253 лева, което е с 5 лева повече от предходния месец. От началото на година спрямо септември ръстът на заплатите в обществения сектор е с 44 лева, а в частния - с 6 лева. Най-много в обществения сектор са получавали в заетите в добивната промишленост - 569 лева, а в частния сектор - финансовите посредници - 637 лева. В обществения сектор най-ниска е била заплатата на работещите в селското стопанство - 245 лева, а в частния - на хотелиерите и ресторантьорите - 174 лв. През септември лекарите са получавали в обществения сектор - 318 лева, а колегите им в частния сектор - 215 лева. Учителите в частния сектор са имали пред септември възнаграждение от 385 лева, а в обществения - 320 лева
Източник: БТА (07.11.2003)
 
Общо цените на промишлените производители на вътрешния пазар през септември са нараснали с 3,8 на сто спрямо същия месец на миналата година. Спрямо август увеличението е с 0,7 на сто, а от началото на 2000 г. - с 10,4 на сто. Това показват данни на Националния статистически институт за индекса на цените на производител на вътрешния пазар за септември, разпространени днес. Ръстът на цените в добивната промишленост през септември тази година спрямо същия месец на миналата година е бил 7,5 на сто, в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - 4,9 на сто, а в преработващата индустрия - две на сто. Спрямо августовските цени ръстът на цените в добивната промишленост е 3,1 на сто, в преработващата - 0,8 на сто, а в снабдяването с ток, парно, газ и вода - без промяна. От 2000 г. най-голям е бил ръстът на цените на производител в снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - 19,5 на сто, в добивната - 13,2 на сто, а в преработващата - 7,5 на сто.
Източник: БТА (12.11.2003)
 
Външната търговия на червено с $2,1 млрд., обявиха от Националния статистически институт. Вносът заедно с разходите за транспорт и застраховки е нараснал с 39,4% и за първите девет месеца на годината е на стойност $7,6 млрд. Пресметнат в левове, импортът е нараснал с 16,4%. Това се дължи на голямото движение на курса на долара през тази година, коментираха от НСИ. При сравняването на данни на други държави се оказва, че някои стоки се изнасят от тях на едни цени, а се внасят в България на по-ниски, казаха статистиците. Предстои да се уточни на какво се дължи това. Износът е нараснал с 32,2% и от януари до септември е на стойност $5,5 млрд. Пресметнато в левове, увеличението е само с 10,8%.
Източник: Стандарт (13.11.2003)
 
Инфлацията през октомври е била 0.7%, съобщиха от Националния статистически институт. През септември тя е била 0.9%, а от началото на годината - 1.9%. Инфлацията през октомври т. г. спрямо октомври 2002 г. е 3.3%. Отчетено е поскъпване на хранителните стоки с 1.4%, а на нехранителните с 0.5%. Цените в общественото хранене са се увеличили с 0.2%, а в услугите - с 0.1%. Обемът на продажбите в промишлеността през септември е 106.4% спрямо продажбите през август 2003 г., а спрямо септември 2002 г. има увеличение с 16.5%. Промишленото производство през септември на 2003 г. е нараснало с 15.5% спрямо същия месец на предходната година, а спрямо август 2003 г. увеличението е 8.6%.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
- Националният статистически институт Път до документа на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0010595 на ЕТ "Лъчезар Василев" с ЕИК 830113175 № 0010624 на ЕТ "Мъни - Иван Петровски" с ЕИК 112003980 № 0018670 на ЕТ "Мария Иванова - Роси - МВ" с ЕИК 822052720 № 0041261 на Основно училище "Димчо Дебелянов" с ЕИК 000764101 № 0122231 на ЕООД "Елит - Д" с ЕИК 121078131 № 0135361 на Трудово-производителна кооперация "Металик - 92" с ЕИК 000747792 № 0189317 на ЕАД "Ини" с ЕИК 121103403 № 0217608 на ЕТ "Гепарис - Георги Младенов Мацев" с ЕИК 030228045 № 0226788 на СД "Прима - С - Славови съдружие" с ЕИК 822036626 № 0246819 на ЕООД "Фикон" с ЕИК 831377007 № 0247518 на ООД "Ауто - Мото - Дизайн" с ЕИК 121083518 № 0286003 на ЕТ "Владимир Михайлов - Електроника" с ЕИК 040147289 № 0289481 на ЕТ "Паралел - Мая Цекова" с ЕИК 824038056 № 0292724 на ООД "Нилана" с ЕИК 831339798 № 0320642 на ЕТ "Щастие - Стефан Телкеджиев" с ЕИК 825191222 № 0349220 на ООД "Нилана" с ЕИК 831339798 № 0349221 на ООД "Нилана" с ЕИК 831339798 № 0350858 на ЕТ "Танлина - Цветелина Николова" с ЕИК 121253755 № 0369085 на ЕТ "Мими - Мария Йорданова" с ЕИК 121299667 № 0375533 на ООД "Титан - АС" с ЕИК 121317720 № 0438152 на ЕООД "Престиж - 97" с ЕИК 122051023 № 0446910 на ЕТ "Меймед - Веселин Михайлов" с ЕИК 121103951 № 0454649 на АД "Асансьорни монтажи" с ЕИК 121142655 № 0459077 на ЕООД "Тръст - България" с ЕИК 104062324 № 0471537 на АД "Холдинг Пътища - Пловдив" с ЕИК 115004094 № 0471538 на АД "Холдинг Пътища - Пловдив" с ЕИК 115004094 № 0551897 на ТП "Органон Ейджънсис Б.В." с ЕИК 121683618 № 0563682 на ЕООД "ИДВ Ауто" с ЕИК 040526321 № 0564215 на ЕТ "Орхание - Цветослав Лазаров" с ЕИК 122027289 № 0575664 на ООД "София Найт" с ЕИК 121728369 № 0614716 на ООД "Алкохолна къща - Амбра" с ЕИК 115298870 № 0632153 на ООД "Импулс - 99" с ЕИК 112122696 № 0632154 на ООД "Импулс - 99" с ЕИК 112122696 № 0647447 на ООД "М - Б - 94" с ЕИК 831172408 № 0704549 на ЕТ "Топ гейм - Николай Кирилов" с ЕИК 130037962 № 0715999 на ЕТ "Бони Бончев" с ЕИК 130102880 № 0747051 на ЕООД "Равет" с ЕИК 103510721 № 0754531 на ООД "Рам - Арт" с ЕИК 130201622 № 0760500 на ЕООД "Текстил Комерс" с ЕИК 130213980 № 0767192 на ЕТ "Д-р Галияна Доксева" с ЕИК 120509059 № 0778311 на ООД "Тера - Мар" с ЕИК 130255328 № 0782529 на ЕООД "Данистрой" с ЕИК 130265589 № 0792672 на ЕТ "Ивел - Илияна Великова" с ЕИК 130288997 № 0817593 на ООД "Сатурн ТВ" с ЕИК 130337316 № 0829600 на ЕТ "Теодора Пеева - Теди" с ЕИК 110512758 № 0852165 на ЕООД "Боспор" с ЕИК 130428520 № 0856784 на ЕООД "Вега Комерс 97" с ЕИК 121506895 № 0863979 на ТП "Органон Ейджънсис Б.В." с ЕИК 121683618 № 0868141 на ЕТ "Любен Балджиев - Люве 81" с ЕИК 112529336 № 0870175 на ЕООД "Виктори 2000 Трейдинг" с ЕИК 130461972 № 0887005 на ЕТ "Мария и Любен - Мария Русинова" с ЕИК 130497185 № 0887006 на ООД "Експерт" с ЕИК 832098850 № 0889041 на ЕТ "Йордан Петров - Мария 99" с ЕИК 130501025 № 0906188 на ООД "Гринфийлд Пропъртис" с ЕИК 130473586 № 0907835 на ЕООД "Грийн Лизард" с ЕИК 130530952 № 0939442 на ЕООД "Булмарк 2000" с ЕИК 130409324 № 0943031 на ЕООД "Террадрил Флуидс" с ЕИК 818036481 № 0947690 на ЕООД "Америкън Юнивърсити сървис кампъни" с ЕИК 130733689 № 0962494 на ЕООД "Стронг - 3" с ЕИК 130490931 № 0976503 на ЕООД "АДФ България" с ЕИК 130487038 № 0977105 на ООД "Костадинов - Комерс" с ЕИК 123620431 № 0977412 на ЕООД "ВАС - Метал" с ЕИК 831853068 № 0978540 на ЕООД "Косатка - БС" с ЕИК 130573131 № 0987512 на ЕООД "ИМО 2002 Консулт" с ЕИК 130919576 № 0988173 на ЕООД "ЕК - САТ" с ЕИК 130920945 № 0998047 на ЕООД "Велпа Трейд" с ЕИК 130943036 № 1000862 на ТП "Линдаб" с ЕИК 130950290 № 1001668 на ЕООД "Би Ес Ес - Трейдинг" с ЕИК 130952476 № 1002017 на ЕООД "Си Ем Контракт" с ЕИК 130952793 № 1020219 на ЕАД "Пивоварна Плевенско пиво" с ЕИК 121800352 № 1022943 на Федерация "Лека промишленост" на КТ "Подкрепа" с ЕИК 121212356 № 1025044 на ЕООД "Ти Инженеринг" с ЕИК 130994592 № 1037665 на АД "Бор Ин" с ЕИК 115770602 № 1064911 на ЕТ "Мария 2 - Стоян Стоев" с ЕИК 131064226 № 1069910 на ЕООД "Ви Ен Ен" с ЕИК 131072319 № 1072320 на ООД "ВЕЦ Своге" с ЕИК 130928931 № 1099926 на Сдружение "Футболен клуб "Надежда" с ЕИК 131128006
Източник: Държавен вестник (14.11.2003)
 
През септември тази година средният доход на човек е бил 156,98 лв., а разходът - 153,10 лева. Спрямо същият месец на миналата година доходът на човек е нараснал с 8,53 лв., а разходът - с 5,46 лева. Това показват данни за доходите и разходите на домакинства през септември 2002 г. и 2003 г., разпространени днес от Националния статистически институт. Най-голямото перо в средните доходи на човек е била заплатата - 72,10 лева. Пенсиите са били 36,45 лв. от дохода, а от домашното стопанство месечният бюджет се е допълвал с 16,04 лева. Намалели са приходите от спестявания през септември тази година спрямо същия месец на 2002 г. с 1,7 лева. През този септември средно на човек най-много средства са отделяни за храна и за плащания за вода, ток, горива и жилище. Увеличението за двата вида разходи спрямо предходния месец е с над 2 лева. През септември средно на човек за храна са изразходвани 61,45 лв., а за режийни - 21,86 лв. Разходите за данъци са се увеличили с 32 стотинки до 4,38 лв., а транспортните - са намалели с 45 стотинки до 7,12 лв.
Източник: БТА (17.11.2003)
 
През октомври броят на безработните в България е 476 326 души или 12.86 на сто, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика /МТСП/. В сравнение със септември безработните у нас са с 3 712 души повече. Основните причини са приключването на летните сезонни дейности в туризма, селското стопанство, строителството, хранително-вкусовата промишленост, търговията. Спрямо октомври 2002 година, през октомври 2003 година равнището на безработицата у нас е значително по-ниско. За една година броят на безработните е намалял с близо 168 000 души, а равнището на безработицата през октомври 2003 година е с 4.53 пункта по-ниско от това през октомври 2002 година. В подкрепа на тази тенденция са последните данни на Националния статистически институт за наетите по трудово и служебно правоотношение през деветте месеца на 2003 година. Те са 2 022 000 средно за периода и са със 116 000 души повече в сравнение с деветмесечието на 2002 година. В потвърждение на това са и данните на Агенцията по заетостта. За десетте месеца на 2003 година в бюрата по труда в страната са заети 120 180 места на първичния пазар, което е с над 9 000 места повече в сравнение със същия период на миналата година, а това е резултат от активността на частния сектор. През октомври работа са започнали близо 18 000 души. Над 14 000 от тях са намерили работа на първичния пазар на труда. Останалите са започнали работа по програмите за заетост на МТСП.
Източник: БТА (20.11.2003)
 
Огромно разминаване в данните за броя на чуждите туристи бе регистрирано вчера. Според НСИ от януари до октомври у нас са почивали 1,2 млн. чужденци. По неокончателни данни на Агенцията за национална туристическа реклама и информация пък тази година България е била посетена от 3,4 млн. чужди туристи. 1,55 млн. от тях са европейци. От разминаването става ясно, че около 2 млн. чужди туристи или не са били регистрирани, или спадат към категорията на т. нар. "куфарни търговци". "Не съм подготвен да коментирам данните. Но и през миналата годината имаше голям брой "куфарни търговци" от Македония, Сърбия и Турция", коментира шефът на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. По думите му съществува и сериозен проблем с частните квартири у нас, които работят без регистрация. "Никой не води на отчет броя на леглата в частните квартири, това е сериозен проблем", допълни Рагин. 256 млн. лв. са приходите от реализирани нощувки в хотели, почивни станции и хижи за първите 9 месеца на годината, съобщи НСИ. В проучването не влизат частните квартири под 30 легла. 209 млн. лв. са приходите от нощувки на чужденци. По данни на БНБ приходите от туризма у нас до края на септември са близо $ 1,2 млрд.
Източник: Сега (21.11.2003)
 
1,9 млн. българи работят в частния сектор, като най-много работни места осигуряват услугите, следвани от индустрията и селското стопанство. Това сочат резултатите от наблюдение на националната статистика на работната сила през третото тримесечие. Зетите лица са се увеличили с около 57 хил. души в сравнение с предишното тримесечие, но това се дължи основно на сезонни дейности като туризъм и селско стопанство.
Източник: Сега (24.11.2003)
 
С 4,7% се се повишили цените на хранителните стоки през ноември спрямо октомври т.г, съобщиха от Националния статистически институт. При нехранителните поскъпването е само 0,1%. Инфлацията през ноември също се е увеличила значително- 1,8% спрямо предходния месец. От началото на годината досега инфлацията е 3,8%. 0,9% е ръстът на производствените цени на производителите за вътрешния пазар през октомври 2003 г. спрямо септември т.г., съобщиха статистиците. Увеличението на цените спрямо октомври 2002 г. е с 4,1%, а от 2000 г. цените са нараснали с 11,4%. През октомври спрямо предходния месец най-чувствително е увеличението на цените на стоките в преработващата индустрия- с 1,2%, а от 2000 г. нарастването е с 8,9%. "Цените на храните ще продължат да растат и това се дължи на провала на земеделската политика на правителството на Симеон Сакскобургготски и на скандалната некомпетентност и безхаберие на министър Мехмед Дикме". Това се казва в декларация на ОДС за зърнената криза, която Анастасия Мозер прочете от парламентарната трибуна вчера. Тя цитира данните на статистиката и подчерта, че за месец хлябът е поскъпнал с 12,1%. Дефицитът на зърно причинява тежка криза и в животновъдството и води до фалит на български фермери, обяви земеделската лидерка. Според нея това ще влоши родната позиция при преговорите с ЕС. Мозер припомни, че сините предупреждават за задаващата се криза още през април.
Източник: Сега (11.12.2003)
 
$1,786 млрд. е дефицитът във външната търговия на страната за първите десет месеца на годината, съобщиха от Националния статистически институт. От януари до октомври вносът е нараснал с 38,6% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност $8,638 млрд. Над два пъти се е увеличил вносът от Хърватско, Литва и Китай. Износът е нараснал с 32% и за първите десет месеца на годината е на стойност $6,185 млрд., сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (12.12.2003)
 
Икономическият растеж в страната трябва да е 5-5,5% средногодишо през следващите 20 г., за да има макроикономическа стабилност. При тези темпове до 2020 г. България може да достигне около 50% от очакваното ниво на брутния вътрешен продукт на човек в евросъюза през същата година, а при растеж от 5,5 на сто - около 55 на сто от равнището на 15-те страни от ЕС. Това сочи анализ на Икономическия институт на БАН. Неговите прогнози са заложени в стратегия за догонващо икономическо развитие на България. Тя предвижда още до 2020 г. в България да се поддържа средногодишни инфлация от 8-10%, бюджетен дефицит от 1-1,5%, дефицит по текущата сметка от 5% и обща задлъжнялост - 50-65%. Нивото на безбработицата трябва да бъде сведено до към 4-6% в края на периода.
Източник: Сега (15.12.2003)
 
Стопанските ръководители предвиждат номинално намаление на инвестициите през 2003 г. спрямо предходната 2002 г. с 9.7%, сочат данните от анкета на Националния статистически институт.Около 39% от очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2003 г. идват от предприятия от обществения сектор, като се очаква увеличение спрямо предходната 2002 г. с 27%. Предприятията от частния сектор ревизират плановете си от април т.г. в посока на намаление и вече очакват с близо 24% по-малко инвестиции през 2003 г. в сравнение с направените година по-рано, което се дължи главно на преработващата промишленост, добавиха от НСИ. Спрямо 2003 г. прогнозираният ръст на инвестициите в промишлеността през 2004 г. обаче е 14.2%.Според главните типове инвестиции, тези за замяна на износено оборудване държат най-голям дял – 35.1% от общия стойностен обем на очакваните инвестиции в промишлеността през 2003 година. Второто място си поделят инвестиции за механизация или автоматизация и за въвеждане на нови технологии с 31,6%., добавиха от националната статистика.
Източник: Монитор (16.12.2003)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0005718 на ЕТ "Торлука - Йордан Хараламбов" с ЕИК 020519045 № 0024118 на 62-ро основно училище "Христо Ботев" с ЕИК 000668195 № 0027665 на 70-то основно училище "Климент Охридски" с ЕИК 000668277 № 0035938 на целодневна детска градина "Слънце" с ЕИК 000344866 № 0040294 на целодневна детска градина "Детелина" с ЕИК 000345256 № 0041265 на целодневна детска градина "Пролет" с ЕИК 000757413 № 0045163 на ЕТ "Нико - Павлина Пехливанова" с ЕИК 121044798 № 0047053 на основно училище "Христо Ботев" с ЕИК 000341699 № 0047153 на ЕТ "Цветан Караджов - 54" с ЕИК 040354521 № 0059761 на основно училище "Захари Стоянов" с ЕИК 000453303 № 0086685 на ЕТ "Илиян Босилков" с ЕИК 121061993 № 0096619 на ЕТ "Елви С - Маргарита Начкова" с ЕИК 121067341 № 0117240 на 96-то средно общообразователно училище "Лев Николаевич Толстой" с ЕИК 000668476 № 0119945 на ЕТ "Рай - Петков - Кирил Петков" с ЕИК 112029621 № 0122264 на ЕТ "Михайлов М - Виктор Михайлов" с ЕИК 830118172 № 0160491 на ЕТ "Занко Чаушев - Вселена" с ЕИК 811088874 № 0186960 на ЕТ "Маданска - инж. Йорданка Маданска" с ЕИК 830163032 № 0216887 на ООД "Сидема" с ЕИК 040879638 № 0231645 на ЕТ "Скам - Георги Калеин" с ЕИК 121116525 № 0246425 на Земеделска кооперация "Възраждане" с ЕИК 832063486 № 0267877 на ЕТ "Шарлек - Шабан Ариф" с ЕИК 108012984 № 0344345 на ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски" с ЕИК 108014768 № 0436491 на ЕТ "Пени - 91 - Пенка Кръстанова" с ЕИК 832022073 № 0457537 на Народно читалище "Виделина" с ЕИК 000456146 № 0470572 на ЕТ "Стефани - 97 - Асен Илиев" с ЕИК 121532228 № 0474328 на СОУ за деца с нарушено зрение "Луи Брайл" - София, с ЕИК 000669557 № 0497403 на ЕТ "Десто - 95 - Катя Янкулова" с ЕИК 112090533 № 0498506 на ЕТ "Денис - Тодор Ясенов" с ЕИК 108038580 № 0539328 на АД "Национална пенсионна компания Дълголетие" с ЕИК 121659492 № 0562798 на ЕТ "Зорница - Соня Генчина" с ЕИК 112106585 № 0586989 на ЕООД "Пипонко" с ЕИК 112111949 № 0590247 на Земеделска кооперация " Единство - 96" с ЕИК 101016859 № 0597110 на ЕТ "ФИК - Костадин Пашов" с ЕИК 112048502 № 0598291 на ЕТ "Динев - Димитър Динев" с ЕИК 108067023 № 0652710 на ООД "Хай Лун 1" с ЕИК 121876492 № 0657472 на ЕТ "Анита - 88 - 89 - Жеко Асенов" с ЕИК 108074509 № 0667789 на ЕТ "Никол - Валентин Димитров" с ЕИК 121904543 № 0710695 на АД "Форум" с ЕИК 831707960 № 0719828 на ЕООД "Тракия - цимент" с ЕИК 115506717 № 0736636 на ООД "Глобус" с ЕИК 101509115 № 0741188 на ЕТ "Фекона - Феодор Рангелов" с ЕИК 130176005 № 0773998 на община Пловдив, район "Тракия", с ЕИК 0004715040084 № 0803275 на ЕТ "Стройпроект - Стоянка Сандова" с ЕИК 115560835 № 0803852 на ЕТ "Спас Еленков" с ЕИК 112515646 № 0808105 на ЕТ "Цвета - 2000 - Цветанка Тодорова" с ЕИК 130319154 № 0817897 на основно училище "Отец Паисий" с ЕИК 112518560 № 0842247 на ЕООД "Йети" с ЕИК 122032998 № 0867791 на сдружение "Баскетболен клуб Спартак - Евроинс - МВР" с ЕИК 130457461 № 0872765 на ЕООД "Дани Стар" с ЕИК 121623635 № 0898622 на ЕООД "Яра 77" с ЕИК 130396909 № 0928909 на ООД "Ексел Асошиейтс" с ЕИК 831024950 № 0934407 на ЕООД "Ами България" с ЕИК 130605337 № 0936800 на ЕООД "Американ континентал карс" с ЕИК 831624137 № 0946606 на ООД "Глобус" с ЕИК 101509115 № 0947315 на АД "Алфа линк - България" с ЕИК 130730287 № 0970462 на ЕООД "Дриймспорт" с ЕИК 831841354 № 0973102 на ЕТ "Арико - Георги Аджатов" с ЕИК 112581112 № 0986559 на ЕООД "Екуант България" с ЕИК 831361405 № 0990465 на ЕТ "Ваня Тодорова - СиВ" с ЕИК 130925369 № 0990778 на ЕООД "Мултипак - 97" с ЕИК 121378851 № 0996158 на ЕТ "Гечката - 29 - Георги Пашов" с ЕИК 112585541 № 0998098 на ЕООД "СИП - Еф.Ай.Джей" с ЕИК 130008858 № 1000886 на ООД "Панагюрище - 1923" с ЕИК 130950372 № 1007523 на ЕООД "Комерсиал Сико" с ЕИК 040734062 № 1015694 на ЕТ "Димитър Божички - Таня Божичка" с ЕИК 040258930 № 1016829 на ЕООД "Елеганс 2002" с ЕИК 130980433 № 1043442 на ЕТ "Рени - 98 - Ася Максимова" с ЕИК 118036656 № 1052986 на ООД "Завод за стоманобетонови конструкции и изделия" с ЕИК 104505175 № 1065811 на ООД "Стенли комфорт тревъл" с ЕИК 131066316 № 1066786 на ЕООД "Пи Пи Ди груп" с ЕИК 040350154 № 1067519 на ООД "Родопа - Нова Загора" с ЕИК 119013678 № 1071429 на АД "Родопи - автотранспорт" с ЕИК 120002732 № 1077836 на ЕАД "Сивони Консулт" с ЕИК 121682249 № 1090602 на АД "Онар България" с ЕИК 131106732 № 1095074 на ЕООД "Кейт 84" с ЕИК 131116616 № 0799554 на Недка Атанасова Щерева - стоматолог, с ЕИК 112514658 № 0800624 на Велин Алексиев Сариев - осигурител, с ЕИК 120513043
Източник: Държавен вестник (16.12.2003)
 
По предварителни данни произведеният БВП през третото тримесечие на годината е 9603.5 млн. лв. по текущи цени, съобщиха от НСИ. На човек от населението се падат 1220 лв. от стойността на показателя. При среден за тримесечието курс от 1.741 лв. за щатски долар БВП е 5517.3 млн. USD и съответно 701 USD на човек. Спрямо третото тримесечие на 2002 г. реалният обем на БВП е нараснал с 4.3%. Създадената брутна добавена стойност от икономическата дейност е 8492.9 млн. лв. по текущи цени. По съпоставими цени добавената стойност се е увеличила с 4% спрямо последното тримесечие на 2002 г. Общественият сектор създава 21.9% от добавената стойност. Над три и половина пъти е по-голям приносът на частния сектор, който създава 78.1% от добавената стойност. Най-голямо е нарастването на добавената стойност в индустрията - от 27.1% през трето тримесечие на 2002 г. Тя достига 28.2% през последното тримесечие на 2003 г. Реалното увеличение на инвестициите /бруто капиталообразуване в основен капитал/ с 16% определя относителния им дял - 16.7% от произведения БВП.Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.Износът на стоки и услуги надвишава с 120.2 млн. лв. стойностния обем на вноса. За този период обемът на външнотърговския стокооборот е нараснал с 10.2%. Износът на стоки и услуги е нараснал с 4%, докато увеличението на вноса спрямо съответното тримесечие на 2002 г. е 13%. ОБОБЩЕНИЕ За деветмесечието на 2003 г. БВП е 24 868.7 млн. лв.Преизчислен в долари, БВП при среден курс от 1.762 лв. за долар е 14 117.8 млн. USD. На човек от населението се падат 3160 лв. или 1794 USD. В реално изражение БВП нараства спрямо деветмесечието на 2002 г. с 4.2%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е негативно - минус 1600 млн. лв.
Източник: Пари (22.12.2003)
 
През декември 2003 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1.8 пункта спрямо ноемврийското си равнище. Това подобрение се дължи на по-благоприятната стопанска конюнктура в промишлеността и строителството, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).Положителните оценки на стопанските ръководители от промишлеността за настоящото и очакваното бизнес състояние на предприятията през следващите 6 месеца покачват декемврийското равнище на съставния отраслов показател "бизнес климат" с 3.8 пункта. Производствената активност продължава да се оценява като повишена.Същевременно обаче са понижени оценките на мениджърите за настоящото ниво на поръчките от страната и от чужбина. В сравнение с ноември повече предприятия изпитват финансови затруднения. Проблемите, свързани с "несигурната икономическа среда" и "слабости в икономическото законодателство", също натежават повече през декември. По отношение на продажните цени промишлените предприятия предвиждат леко увеличение.
Източник: Монитор (05.01.2004)
 
Промишленото производство през ноември 2003 г. се повишава с 10.9% спрямо ноември 2002 г., но намалява с 0.9% спрямо предходния месец, съобщават от НСИ. Увеличението се дължи на добивната промишленост, която бележи ръст от 17.7%, и на преработващата промишленост, която е увеличила производството си с 12.7% спрямо ноември 2002 г. Продажбите в промишлеността нарастват с 13.7% спрямо ноември 2002 г. Ръстът на продажбите в добивната промишленост е 22.8%, а в преработвателната - 15%. Приходите от продажби в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети през януари - ноември 2003 г. нарастват с 6.9% в сравнение със съответния период на 2002 г. Най-голям ръст бележи търговията на едро - 7.7%. Търговията на дребно нараства с 5.7%, а търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - с 2.5%.
Източник: Пари (13.01.2004)
 
Висшият статистически съвет обсъди Проекта за Национална програма за статистически изследвания през 2004 г. Представителят на БСК в ВСС на НСИ Жечко Димитров внесе постъпилото предложение от Българска национална асоциация етерични масла,парфюмерия и козметика за създаване на отделна номенклатура за различните видове етерични масла: розово, лавандулово и други етерични масла в номенклатурата на промишлената продукция на НСИ (ПРОДПРОМ).
Източник: Капиталов пазар (14.01.2004)
 
5,6% е инфлацията през 2003 г., отчете НСИ, което е с 1,6% над заложената в бюджета за 2003 г. Само за декември инфлацията е 1,8%, съобщи Радка Кънова от Националния статистически институт (НСИ). Хранителните продукти през последния месец на миналата година са поскъпнали с 4,2%, нехранителните стоки - с 0,3%. Най-голям е скокът при хляба - с около 8,5%. Брашното пък е поскъпнало със 7,7%. Увеличението на цената на яйцата е 4,2%. Рибата, птичето и свинското месо са се продавали средно с 1%-1,5% по-скъпо. През декември чувствително са се повишили и цените на горивата, отчете НСИ. Газта за битови нужди е поскъпнала с 1,7%, а бензинът - с 4,5%.
Източник: Сега (15.01.2004)
 
Дефицитът във външната търговия на страната е $2,108 млрд. от януари до ноември миналата година, съобщиха от Националния статистически институт. Износът на страната е скочил с 30,6% и за първите 11 месеца на миналата година е за $6,819 млрд. С близо 50% е нараснал експортът на България за основните ни търговски партньори - Германия и Гърция. Износът за тези държави е съответно $739,8 млн. и $703,9 млн. Най-много стоки изнасяме за Италия - за $971,1 млн. Вносът е нараснал с 37,6% за единадесетте месеца и е на стойност $9,675 млрд., сочат данните на статистиката. Най-голям е вносът от Германия - за $1,372 млрд.
Източник: Стандарт (15.01.2004)
 
354 фирми от 27 страни ще участват в 12-ото издание на "Винария". От тях 166 са български, а 188 - чуждестранни. За първи път ще се представят производители от 12 държави, сред които Австралия, Израел, Испания, Канада, Люксембург, Япония, Русия. Изложението, която ще се проведе от 4 до 8 февруари в Пловдив, ще открие премиерът Симеон Сакскобургготски. Ракията, водката и уискито изместиха виното от трапезата на българина. Това показват данните на Националната лозаро-винарска камара. Според тях у нас се изпиват по 80 млн. литра ракия годишно. В това количество влиза и нелегално произведеният в домашни казани алкохол. Така българите са абсолютните шампиони в Европа по консумация на спиртни напитки, обяви шефът на Лозаро-винарската камара Никола Николов. Тенденцията да се пият повече концентрати отколкото вино се наблюдава през последните пет години. В момента качествените български вина се продават на пазара между 5 и 8 лева. Въпреки ниската цена обаче нашенецът предпочита да купува вносни вина, твърди Николов. Според него причината е в това, че чуждите напитки се търгуват на почти същите цени или са с лев-два по-скъпи от родните. Николов очаква след влизането ни в Евросъюза пазарът за родното вино да се стесни още, защото няма да сме конкурентни на чуждотото производство. В момента България продава по 150 милиона бутилки вино годишно в Русия. В Полша пък 40% от населението купува нашата продукция с марка "София". Само за година за там се изнасят около 12 млн. литра от гроздовата напитка с този етикет.
Източник: Стандарт (28.01.2004)
 
302 лв. е средната заплата през декември. През последния месец на миналата година заплатите са нараснали с 16 лева, съобщи Националния статистически институт. Увеличението се дължи главно на раздадените коледни заплати, смятат експертите. В обществения сектор средната заплата през декември е 368 лв., докато в частния е значително по-малка - 260 лв. Най-високи заплати и най-големи коледни добавки са платени в сектора на финансовото посредничество. Там средната заплата през ноември е 613 лв., а през декември скача на 715 лв. Всички, които получават парите си от бюджета или от държавни фирми, през декември са имали увеличение на заплатите. Изключение правят само работещите в държавното управление. Според експертите това се дължи на раздадените премии през ноември, когато средната им заплата е била 443 лв. Така въпреки коледните добавки заплатата на държавните чиновници през декември е паднала до 424 лв. С вдигането на възнагражденията в обществения сектор през декември автоматично скачат с 48 лева и депутатските заплати. Сега те ще взимат 1104 лв. месечно. Народните представители, които участват в комисия, вече ще получават по 1214,4 лв. Министерските заплати се вдигат с 62,40 лв. и стават 1435,2 лв.
Източник: Стандарт (12.02.2004)
 
Родните фирми са вложили почти двойно повече от чуждестранните компании я нас. Българският бизнес е инвестирал над 4 млрд. лева /около 2,4 млрд. долара/ в икономиката ни през 2003 г. при 1,3 млрд. долара чужди инвестиции. Това заяви шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев вчера. Според това е над 20% от Брутния вътрешен продукт, като през 2002 година процентът на инвестициите от БВП е бил 18,1 на сто. Инвестициите са били основно за подобряване на конкурентноспособността, но заедно с нея се подобряват и условията на труд, посочи Данев. По думите му през последната година работодателите са инвестирали значителни средства за подобряване на условията на труд в предприятията. Шефът на БСК поясни, че бизнесът се стреми едновременно да инвестира тези средства за повишаване на конкурентноспособността и за подобряване на условията на труд. По думите му голям напредък има в химическата промишленост и фармацията.
Източник: Монитор (13.02.2004)
 
Природният газ, нефтът и употребяваните автомобили заемат 15% от общия внос на страната за 2003 г., сочат данните на Националния статистически институт. Според тях тези групи стоки държат лидерското място през последните години. През 2000 г. те са формирали 23% от вноса, през 2001 – 19%, а през 2002 – 18 на сто. Ръст с над 40% се наблюдава и при транспортно оборудване и промишлените доставки, които формират съответно 10% и 35% от вноса.
Източник: Монитор (16.02.2004)
 
През четвъртото тримесечие на миналата година заетите в страната са 2825.6 хил., или 42.3% от населението на 15 и повече навършени години, съобщиха от Националния статистически институт. Коефициентите на заетост са съответно 46.7 в градовете и 32.3% - в селата. В частния сектор работят най-много българи - 1 854.7 хил., или 65.6% от всички заети лица. От тях 1448.4 хил. /78.1%/ са наети,101.3 хил. /5.5%/ - работодатели, 252.3 хиляди /13.6%/ - самостоятелно заети, и 52.8 хиляди /2.8%/ - неплатени семейни работници. В обществения сектор са заети 964.7 хиляди, т. е. 34.1% от заетите. В селското стопанство работят 263.1 хил. /9.3%/, в индустрията - 950.2 хил. /33.6%/, а в услугите - 1612.1 хил. /57.1%/. През четвъртото тримесечие на 2003 г. безработните са 411.4 хиляди - 12.7% от активното население. В градовете равнището на безработица е 11.6% - с 4.7 пункта по-ниско в сравнение със селата.
Източник: Пари (24.02.2004)
 
Безработните у нас през последните три месеца на 2003 година са 411,7 хиляди или 12,7 на сто от икономически активното население, съобщиха от Националния статистически институт вчера. В градовете безработицата е 11,6 на сто, което е с 4,7 пункта по-ниско в сравнение със селата. Над 2, 825 млн. души са заети в края на миналата година, което прави 42.3% от населението на 15 и повече навършени години. От общия брой на българите без работа 223 хиляди са мъже, а 188 хиляди са жените. Без работа за повече от една година са 272 хиляди нашенци. 22,8 на сто от всички безработни търсят за пръв път работа, а останалите са с трудов стаж. Около 61 на сто от незаетите българи търсят работно място чрез роднини или познати, а 47 на сто залагат на бюрата по труда. През последните три месеца на миналата година икономическо активното население у нас е 3, 232 млн. души или 48,5 на сто от населението над 15 години. В градовете икономическата активност достига 52,8 на сто, а в селата - 38,6%.
Източник: Монитор (24.02.2004)
 
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) подписа споразумение за сътрудничество с Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК). Споразумението подписаха председателят на комисията Петко Николов и директорът на агенцията Гинка Драганинска. Сътрудничеството ще се осъществява посредством обмен на информация, документация и консултации в областите на компетенции на двата органа, както и създаването на междуведомствени работни групи, организиране на съвместни семинари, работни срещи и осъществяване на съвместни проекти. Досега КЗК подписа подобни споразумения с Комисията за финансов надзор, Съюза на работодателите, Държавната комисия за енергийно регулиране, Главна данъчна дирекция, АСК, Български съюз на частните предприемачи “Възраждане”, Националния статистически институт, Агенцията за приватизация, Патентното ведомство, БТПП, БСК и АИАП. Предстои подписването на споразумения за сътрудничество и с други регулаторни институции, от чиято дейност зависи равновесието на българския пазар, с цел създаване на благоприятна конкурентна среда в страната.
Източник: Пари (25.02.2004)
 
$331 млн. са чуждите инвестиции през миналата година за предприятията от нефинансовия сектор, обявиха от Националния статистически инситут. През четвъртото тримесечие на годината чуждите компании са изнасяли от страната повече капитали, отколкото са инвестирали в предприятията. Така нетните инвестиции от октомври до декември са минус $66,7 млн. През 2002 г. нетните чужди инвестиции са били $244,8 млн.
Източник: Стандарт (04.03.2004)
 
Със 17% скочиха продажбите на битова техника и стоки за домакинството през януари спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Търговията с текстил, облекло и обувки е нараснала с 16%, а продажбите на храни, напитки и цигари са се увеличили с 10,7%. В търговията на едро увеличението на продажбите е с 14,5%.
Източник: Стандарт (11.03.2004)
 
Нетните приходи от продажби през януари 2004 година се понижават със 17.8% спрямо декември 2003 година, съобщиха от Националния статистически институт. Това според статистиката е нормален и традиционен спад след засилените продажби в последния месец на всяка година, които са резултат от наличието на много свободни средства в населението и фирмите. Намалението на приходите от продажби през януари е в резултат на спад във всички основни дейности, като той варира от 24.9 на сто за търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството до 16.1% в търговията на едро. От групите стоки най-големият спад от 40.5% спрямо декември е при търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника. В същото време обаче нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" се увеличават с 14.1% спрямо януари 2003 г. Тук най-сериозен е ръстът при търговията на едро - с 14.5 на сто, докато при търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника през януари се забелязва ръст от 16.6% спрямо същия месец на 2003 г.
Източник: Дневник (12.03.2004)
 
Четвъртият по големина германски туроператор Alltours Flugreisen прогнозира около 25% ръст на немските туристи у нас през лятото, съобщиха от Министерството на икономиката. Това е станало ясно на туристическата борса ITB Berlin. Над 530 хил. германци са почивали у нас през 2003 г. От Thomas Сook очакват увеличение от 23.5% на почиващите от тази държава. Причината е, че след 1 май т. г. строителството в морските ни курорти ще бъде забранено. В момента записванията са на равнището на миналата година, забавянето ще бъде наваксано след края на изложението, смята зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов. Страната ни е на седмо място сред най-атрактивните дестинации в света, показва класацията на най-големия европейски турооператор TUI. От НСИ съобщиха, че 6.24 млн. чужди граждани са посетили страната ни през 2003 г., което е ръст от 12% спрямо 2002 г. От тях с цел туризъм са пристигнали 3.53 млн. души като гости - 28.7 хил. души, заради бизнеспътувания - 215.8 хил. души. През м. г. са отчетени 12.045 млн. нощувки, което е със 17% повече от 2002 г.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
Салдото във външната търговия /износ FOB - внос FOB/ за януари т. г. е 302.2 млн. лв., или 191.9 млн. USD, съобщиха от НСИ. Износът е 978.7 млн. лв. /620.5 млн. USD/, което е намаление с около 6% спрямо същия месец на м. г. Вносът /CIF/ е 1.385 млрд. лв. /878.9 млн. USD/, което е увеличение от 9%. Вносът /FOB/ е 1.280 млрд. лв. /812.4 млн. USD/. Европейският съюз отново e най-големият ни търговски партньор. Българският износ за страните членки е 607.7 млн.лв., което е увеличение с 1%. Най-голям е търговският ни обмен с Италия, Германия, Гърция. Износът за Русия е спаднал с около 20%. Два пъти е нараснал вносът на стоки от Ирландия, Люксембург, Египет, Бразилия. Голям ръст има при експорта на сурови нехранителни материали, но най-голям остава обемът на изнесените готови изделия - 331.2 млн. лв.
Източник: Пари (16.03.2004)
 
Софтуерната компания Степсофт ООД предлага на своите потребители новия си продукт "Статмаг" - най-бързият и лесен начин за изготвяне на отчетите за Националния статистически институт за 2003 г. Безплатни пробни версии има на www.stepsoft.bg/demo.php
Източник: Фирмена информация (23.03.2004)
 
34,41 млрд. лева е брутният вътрешен продукт за 2003 г. От него на всеки човек у нас се падат по 4398 лева или 2538 долара. Ръстът на БВП е 4,3%, показват данните на Националния статистически институт. Това е по-малко от прогнозите за ръст на икономиката от 4,6%. Тепърва ще се установяват причините за това, коментира министърът на финансите Милен Велчев. Нека не забравяме, че ръстът над 4 на сто е сред най-високите в Европа и създава условия за достигане на още по-висок растеж през 2004 г., допълни той. Заложеното в макрорамката увеличение на БВП за 2004 г. е 5,3%. Инвестициите и потреблението на гражданите са били основният двигател на икономиката през 2003 г., сочат данните на НСИ. Ръстът на вложенията през миналата година е 13,8% и те представляват 19,5% от БВП на страната. Покупките на населението са с 6,8 на сто повече от предходната година. През 2003 г. износът е нараснал с 8%, докато вносът е скочил с 14,8%. Така дефицитът във външната търговия е 3,356 млрд. лв.
Източник: Стандарт (30.03.2004)
 
Продажбите на стоки за домакинството и битова техника са скочили с 16.2% през януари и февруари спрямо същия период на миналата година. С 12,6% са се увеличили и покупките на облекло и обувки, обявиха от Националния статистически институт. Повече с 12,2 на сто са се харчили храни, напитки и цигари за двата месеца. При лекарствата ръстът е с 12%. В търговията на едро са се реализирали с 14,7% повече сделки, сочат данните на НСИ. При продажбите на автомобили, бензин и при ремонта на коли ръстът е 11,4%. През февруари продажбите в страната са нараснали с 6,1% спрямо предходния месец. Най-голям е скокът в търговията с автомобили, горива и ремонт на коли - 7,4%.
Източник: Стандарт (13.04.2004)
 
С частен бизнес у нас се занимават предимно хора със средно образование. До 11 клас са учили над половината от предприемачите в страната, показват данните на Националния статистически институт. Малка част от бизнесмените (3,7% ) са изкарали едва 8-и клас. Висшисти са 41,7% от шефовете на фирми. Статистиката сочи, че по-образованите хора по-често решават да се заемат със собствен бизнес. Повечето хора не са имали управленски опит, преди да решат да си направят фирма. Едва всеки трети е заемал ръководен пост в държавно или частно предприятие, а след това се е захванал с частен бизнес. Предприемачите ни са предимно мъже на възраст между 40 и 49 години. По-малко от 5% са хората със собствен бизнес под 29 години. Мъжете са 67,1% или два пъти повече от жените. Преобладаващата част от бизнеса ни говори руски език. На достатъчно добро ниво го знаят 47,5% от шефовете на фирми. На второ място се нарежда английският, който се ползва от 26,7% от предприемачите. Възрастта е от голямо значение за ползваните езици, сочат данните на НСИ. По-младите знаят по-често английски, а по-възрастните - руски. Немският език също е доста разпространен и се говори от всеки десети бизнесмен.
Източник: Стандарт (13.04.2004)
 
В 92% от фирмите в страната работят до 10 души, сочат последните данни на Националния статистически институт. В България са регистрирани над 224 хил. дружества, като над 205 хил. са микрофирми с персонал до 10 души. За малки и средни предприятия се считат предприятията, които имат до 100 работници, а това са 99% от фирмите в страната. В 6,1% работят между 11 и 50 човека. По-големите предприятия са доста малко на брой. Най-големите фирми с персонал над 250 души са 739 или едва 0,3%.
Източник: Пари (13.04.2004)
 
Хората в Югозападния район на страната са най-богати, сочат данните на Националния статистически институт. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Югозападния район е 3586 долара за миналата година. Това е с повече от 1200 долара, отколкото БВП на човек в останалите райони на страната. В Югозападния район най-добре са развити услугите. Те носят от два до седем пъти повече пари отколкото услугите в останалите райони на страната. Икономически най-слаб е Северозападният район, сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (14.04.2004)
 
Дефлация от 0.1% отчита националната статистика през март спрямо февруари. Индексът на потребителските цени е 99.9%. През изминалия месец се наблюдава намаление с 0.3% на цените на хранителните стоки, но са поскъпнали общественото хранене и услугите. Цените на нехранителните стоки са непроменени. По предварителни данни на НСИ износът на страната през първите два месеца на 2004 г. e за 2117 млн. лв., за същия период на миналата година е бил на стойност 2021 млн. лв. Вносът се увеличава с близо 14% от 2571 млн. лв. през януари и февруари 2003 г. до 2927 млн. лв. през същия период на 2004 г. Основните външни пазари на България са Германия /износ за 261 млн. лв./, Гърция /252 млн. лв./ и Италия /272 млн. лв./ През първите два месеца е отчетен ръст на износа ни към Полша, Сърбия и Черна гора, Словкия, Австрия и Ирландия. Спад има в износа ни за Хърватия, Естония, САЩ. Основни вносители в България са Русия с внос за 415 млн. лв., Германия - 382 млн. лв., Италия - 264 млн. лв. Средният доход на лице от домакинство /в номинално изражение/ е нараснал с 34% спрямо 2001 г. и е достигнал 2129 лв. през 2003 г. Реалните доходи още не стигат нивото от 1995 г. НСИ отчита намаляване на разходите за храна.Българите харчат по-голяма част от доходите си за вода, еленергия, горива и здравеопазване.
Източник: Пари (15.04.2004)
 
Националният статистически институт, на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0045280 на "Берг Балкан" - ООД, с ЕИК 121045398 № 0066408 на "Хентон" - ООД, с ЕИК 101009989 № 0086805 на ЕТ "Възход - Димитър Иванов", с ЕИК 831311320 № 0088757 на ЕТ "БМП - Петър Ангелов", с ЕИК 831155451 № 0090003 на ЕТ "Дъга - Петър Джурков", с ЕИК 112019017 № 0103188 на ЕТ "Георги Паунов", с ЕИК 811185654 № 0108717 на ЕТ "Ники - 71 - Стоянка Вълкова", с ЕИК 112026210 № 0117253 на ЕТ "Ранимекс - Спас Митов", с ЕИК 030007602 № 0136840 на ЕТ "Новачо Радулов - Ивета", с ЕИК 833109933 № 0164230 на ЕТ "Фико - М - Даниел Тодоров", с ЕИК 825191514 № 0168001 на "Метарекс" - ООД, с ЕИК 040427202 № 0225582 на Кооперация "Мелкооп", с ЕИК 115043802 № 0236692 на "Рамп - 3" - ООД, с ЕИК 121117157 № 0272991 на ЕТ "Делта - С - Спас Спасов", с ЕИК 831340884 № 0299707 на ЕТ "Мошуми - Сашка Рахман", с ЕИК 121140394 № 0320223 на "Дари - 99" - ЕООД, с ЕИК 831576023 № 0383987 на "Евротрейд 1992" - ЕООД, с ЕИК 040385644 № 0395112 на ЕТ "Димитър Муртин", с ЕИК 112062765 № 0425379 на "Анита 97" - ООД, с ЕИК 121435793 № 0434753 на "Евротрейд 1992" - ЕООД, с ЕИК 040385644 № 0440353 на "Ес Ди Ай Сън Гард България" - ООД, с ЕИК 121467410 № 0605382 на ЕТ "Георги Радков", с ЕИК 101138158 № 0645151 на "Аутотрейд" - ЕООД, с ЕИК 121848685 № 0704461 на "Про Инвест Да Винчи (България)" - ЕООД, с ЕИК 831587016 № 0713782 на ЕТ "Данис - Веселина Дочева", с ЕИК 130096331 № 0735589 на ЕТ "Гранд При - Крум Симеонов", с ЕИК 130163082 № 0813584 на "Линеа - Италия" - ООД, с ЕИК 000721146 № 0818717 на ЕТ "Валентина Дачева", с ЕИК 130339299 № 0826991 на "Веног" - ООД, с ЕИК 130359750 № 0848354 на ЕТ "Иван Чанев - 56 - Катя Чанева", с ЕИК 112018427 № 0848921 на ДЗЗД "Заедно за Боровец", с ЕИК 130421740 № 0850283 на "Милениум Груп" - ООД, с ЕИК 130423943 № 0850978 на "БТБ" - ООД, с ЕИК 112525423 № 0864665 на ЕТ "Иван Шопов - 2001", с ЕИК 112528437 № 0865531 на Сдружение "Училищно настоятелство "Кочо Чистеменски" при ОУ "Кочо Чистеменски", с ЕИК 115601883 № 0865928 на ЕТ "Ера - 4 - Ерхан Ахмед", с ЕИК 108062559 № 0897602 на "Робокоп" - ООД, с ЕИК 130521921 № 0913308 на ЕТ "Адир - Комерс - Валентин Адирков", с ЕИК 130553748 № 0921272 на "С. М. И К" - ЕООД, с ЕИК 130494164 № 0923176 на "Журнал 2001" - АД, с ЕИК 130574703 № 0931098 на "Свети Врач Турс 2001" - ЕООД, с ЕИК 130524166 № 0937825 на "СМ Консулт 2001" - ЕАД, с ЕИК 130636197 № 0940453 на ЕТ "Майг - Йорданка Гончева", с ЕИК 112546862 № 0952735 на ТП "Зет Ти И Корпорейшън", с ЕИК 130781602 № 0960204 на ЕТ "Интергамера - Явор Попиванов", с ЕИК 121687958 № 1001171 на "Глобал Груп Интернешънъл" - ЕООД, с ЕИК 130948033 № 1002816 на "София Строй Инженеринг 2002" - АД, с ЕИК 130954602 № 1011943 на ЕТ "Фенске - Камелия Христова", с ЕИК 130971201 № 1040699 на "Вилис - С.Л." - ЕООД, с ЕИК 121509628 № 1045444 на ЕТ "Меджик - Гейм - Румен Япаджиев", с ЕИК 130290286 № 1045956 на "По и Ко Комерс" - ООД, с ЕИК 130947262 № 1048982 на "Енерготранс 2002" - ООД, с ЕИК 123637683 № 1059811 на "Симекс Импорт - Експорт" - ЕООД, с ЕИК 102226764 № 1060396 на "Стиф 02" - ЕООД, с ЕИК 130999169 № 1073612 на Сдружение "Прозорец към България", с ЕИК 131079826 № 1086553 на "ДК 2003" - ООД, с ЕИК 110537423 № 1091841 на "Енергия" - ООД, с ЕИК 128566927 № 1092939 на "Терем" - ЕАД, с ЕИК 129008074 № 1095052 на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория "Армилабор" - ООД, с ЕИК 130468746 № 1122404 на "Агростил 2003" - ЕООД, с ЕИК 131088049
Източник: Държавен вестник (23.04.2004)
 
Твърде ограничен е и кръгът на фирмите, които ще печелят от съкращаването на корпоративния данък печалба. Това са т. нар. големи данъкоплатци, които ще си разпределят лъвския пай от промяната на данък печалба от сегашните 19.5% на 15 на сто. Ръка върху баницата от 200 млн. лв. ще сложат най-вече фирми, създадени с чужди капитали или притежавани от чужди инвеститори. Явно икономисаните средства ще отпътуват зад граница. За 85 835 български ООД, 69 300 ЕООД, 8466 АД и 763 ЕАД, които осъществяват основната бизнес активност и създават основните работни места, ще останат огризките от богата трапеза.
Източник: Кеш (30.04.2004)
 
Държавните институции у нас са вдигнали средно с 11% разходите си през 2004 година в сравнение с 2003-а. Това са 560 млн. лева или половината от приходите от данъка върху доходите, се казва в изследване на Института за пазарна икономика. Според анализа държавните институции, които са увеличили с най-много разходите си през 2004 година в сравнение с предишната, са транспортното министерство - с 52%, Държавната комисия по сигурността на информацията - с 35,1%, Съветът за електронни медии - с 27,8%, Агенцията за ядрено регулиране - с 22,2%, националната статистика - с 19%, и др. На този фон има и институции, които са намалили бюджетите си за 2004 г. Рекордьор в това отношение е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която е намалила разходите си с 19,9%. Пестеливо било и външно министерство, което се разпорежда с 9% по-малко пари, отколкото през 2003 г.
Източник: Сега (10.05.2004)
 
Средната работна заплата за март се е повишила до 292 лв. при съответно 279 и 278 лв. през първите два месеца на годината. В обществения сектор СРЗ е значително по-висока - 350 лв., което в сравнение с първите два месеца на годината е с близо 10% повече. Няма особена причина за подобно увеличение на заплатите през март, освен ако не са раздадени премии в края на тримесечието, обясниха от НСИ. За частния сектор средното възнаграждение през март е 259 лв. Най-големи са заплатите на работещите в сферата на финансовото посредничество в обществения сектор. През март те са получили средно 951 лв., а месец преди това - 764 лв. Тук се включват основно БНБ и Общинска банка. Високо е възнаграждението и на работещите в добивната промишленост, където средната заплата за обществения сектор е 568, а за частния - 398 лв. Почти изравнени са заплатите на производителите на електроенергия, газ и вода в обществения и частния сектор - 594 лв. за март. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение през март у нас са били 2 118 484, сочат данните на НСИ. /Месец преди това са били 2 097 911/. От тях заетите в частния сектор са 1 351 882.
Източник: Пари (12.05.2004)
 
Най-голям ръст в търговията на дребно има при продажбите на стоки за домакинството и битова техника. Те са скочили с 15,3% за първото тримесечие на годината, обявиха от Националния статистически институт. Продажбите на лекарства са нараснали с 12,3%, а на храни, напитки и цигари - с 11,6%. Ръстът в търговията на едро за първото тримесечие е 14%. От януари до март спрямо същия период на миналата година продажбите на коли и горива са нараснали с 11,7%. През март приходите от продажби в страната нарастват с 2,4% спрямо предходния месец. Увеличението в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството е 9,5%, докато търговията на едро запазва нивото си от предходния месец.
Източник: Стандарт (13.05.2004)
 
Общият показател Доверие за икономиката се е покачил с 5 пункта през април т. г. спрямо януарското си равнище и е достигнал минус 8.4%, съобщи Националният статистически институт. Показателят е среднопретеглена величина от доверие в промишлеността, в строителството и в търговията на дребно. Увеличение от 3.8 пункта регистрира и показателят Доверие на потребителите през периода януари - април 2004 г. По-изразено е покачването при селското население - 7.2 пункта, в сравнение с градското - 2.3 пункта. През април в сравнение с януари т. г. са по-благоприятни мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващите 12 месеца. Общата оценка за бюджета на домакинствата през април се подобрява с 1 пункт в сравнение с януари т. г. Отново това подобрение е по-силно изразено при селското население, поясняват от НСИ. Влошаване на семейните финанси спрямо януари се регистрира при безработните, лицата от 16 до 29 години и от 50 до 64 години, както и сред анкетираните с начално или основно образование. Общата икономическа ситуация в страната като цяло се оценява като благоприятна в сравнение с изразените мнения отпреди три месеца. Благоприятна е и оценката за настоящото развитие на икономическата ситуация и за следващите 12 месеца. През април т. г. потребителите са по-големи оптимисти в очакванията си за намаляване на безработицата.
Източник: Пари (14.05.2004)
 
Външнотърговският стокообмен на България за първото тримесечие на годината е 8.1 млрд. лева, сочат данни на НСИ. В сравнение със същия период на миналата година, стокообменът се е увеличил с 11 на сто. Износът на България от януари е около 3.4 млрд. лева, като се е увеличил с 5.2 на сто спрямо първото тримесечие на миналата година. Намаление в стойността на износа е регистрирано само само през януари - с 5.8 на сто, докато през февруари увеличението е с близо 16 на сто. Изнесените стоки са продавани на цена средно с 3 процента по-висока от тази за миналогодишния период. Вносът /CIF/ за първите три месеца е 4.7 млрд. лева, като се е увеличил с около 16 на сто спрямо миналата година. Цената на внасяните стоки се е увеличила средно с 0.5 процента. През тримесечието външнотърговското салдо на България продължава да е отрицателно /-995.5 млн. лева/. Това е с над 74 на сто в повече от салдото за същия период на 2003 година. Най-оживена остава търговията с европейските страни, с които е реализиран над половината от стокообмена на страната. Над 63 на сто от износа и от вноса на България е за и от Италия, Германия и Гърция.
Източник: БТА (15.05.2004)
 
Инфлацията през април е 0,3 на сто, съобщи НСИ. През април, спрямо март, цените на хранителните продукти и услугите са се повишили с 0,4 процента. Нехранителните стоки са на равнището от миналия месец. През април по-ниски са били цените на брашното, трайните колбаси и млечните продукти, а слабо са поскъпнали месото, малотрайните колбаси и яйцата.
Източник: БТА (15.05.2004)
 
5,3% ще е увеличението на инвестициите в промишлеността, които ще направят българските предприятия през 2004 г. Това сочат резултатите от проучване на Националния статистически институт (НСИ) през април. В обществения сектор на промишлеността се очаква ръст на инвестициите от 53%, което се дължи главно на енергетиката. Делът на обществения сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2004 г. достига 47%, което е увеличение с 14,5% спрямо съотношението обществен-частен сектор през 2003 г. Предприятията от частния сектор очакват със 17% по-малко инвестиции през 2004 г. в сравнение с направените година по-рано, което се дължи главно на преработващата промишленост, уточниха хората на Александър Хаджийски. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2004 г. се падат на енергетиката и свързаните с водата отрасли - 50%, с очакван ръст спрямо 2003 г.- 28,6%. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление - 26% дял, което обаче спрямо м. г. е с 9,8% по-малко. Отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, са с 12% дял в очакваните инвестиции през 2004 г., като съответно предвиждат намаление спрямо 2003 г. - с 7,4%.
Източник: Сега (20.05.2004)
 
През април безработицата е спаднала с 0.53 пункта и е 13.17% в сравнение с март, когато нивото е било 13.7%. През месеца работа са намерили 19 694 души.
Източник: Пари (25.05.2004)
 
5,4 млрд. лв. са дълговете на нефинансовите държавни и общински фирми в края на 2003 г., сочат данни от изследване на Националния статистически институт. За последните три години борчовете на предприятията от обществения сектор леко са намалели. В средата на 2000 г. те са били малко над 6 млрд. лв. Борчовете, които трябва да се платят до една година, са 3,33 млрд. лв., а дългосрочните задължения са 2,1 млрд. лв., сочат данните на НСИ за финансовото състояние на фирмите към края на миналата година. От краткосрочните задължения най-много са към доставчици и клиенти - 1,39 млрд. лв. Следват данъчните задължения, които са 450 млн. лв., и борчовете към осигурителни фондове - 166 млн. лв. Държавните и общинските фирми дължат на персонала си 207 млн. лв. Вземанията на предприятията от обществения сектор са 2,48 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Така дори фирмите да си съберат всички дължими суми, ще останат на червено с близо 3 млрд. лв. През четвъртото тримесечие на миналата година държавните и общинските предприятия са реализирали печалба от 578 млн. лв. Една от най-печелившите дейности е от операции с недвижимо имущество, отдаване под наем и бизнес услуги. Само от тази дейност предприятията от обществения сектор имат печалба от 369 млн. лв. Загуба от над 10 млн. лв. е реализирана в производството на машини и оборудване.
Източник: Стандарт (27.05.2004)
 
Държавните фирми са формирали 216,4 млн. лв. печалба през първото тримесечие на тази година, съобщиха от НСИ. Най-голям дял в този финансов резултат - 197,4 млн. лв., имат дистрибуторите на електричество, газ, топлинна енергия и вода. 2,97 млн. лв. е загубата на дружествата от отрасъл строителство, а 69,3 млн. лв. печалба се отчита в отрасъл транспорт, складиране и съобщения, където влизат БДЖ, "България ер" и Български пощи. В същото време задълженията на държавните предприятия са достигнали 5,187 млрд. лв.
Източник: Сега (31.05.2004)
 
Само в 10 общини - Плевен, София, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, Стара Загора и Шумен, е констатиран икономически растеж през последните години, сочат данни на Националния статистически институт. По-голямата част от всичките 264 общини се определят като райони в индустриален упадък, изостанали селски или планински.
Източник: Посоки-Плевен (01.06.2004)
 
В търговията на дребно през първите четири месеца на годината най-голямо е увеличението на продажбите на стоките за домакинство и битова техника - 16.4%, сочат данните на НСИ. Съпоставката е спрямо същия период на миналата година. Нетните приходи от продажби на фармацевтични и медицински стоки са нараснали с 12.8%, а на храни, напитки и цигари - с 10.2%. С 14.3% са се увеличили приходите от търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили спрямо същия период на миналата година. Само за април нетните приходи реално нарастват с 12.5% в сравнение със същия месец на предходната година. Значителен ръст се наблюдава при търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 21.9%.
Източник: Пари (11.06.2004)
 
Спад от 10,8% в промишленото производство е регистриран през април спрямо март, обявиха от Националния статистически институт. Но спрямо април миналата година промишленото производство бележи ръст от 13,6%. Най-значително развитие има в леенето на метали - 77,3%, и в добива на метални руди - 59%. Производствените цени на вътрешните предприятия са нараснали с 6,3% спрямо април 2003 г.
Източник: Стандарт (11.06.2004)
 
Инфлацията от началото на годината (м. май 2004 г. спрямо м. декември 2003 г.) е 1.97 на сто, а за периода януари-май т.г. спрямо съответния период на м.г. е 6.43%. Това съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Инфлацията през м. май 2004 г. спрямо м. май 2003 г. е 6.83 на сто. Спрямо м. април т.г. цените са се запазили стабилни (нарастване едва с 0.03%).
Източник: Дарик радио (15.06.2004)
 
Търговският дефицит за първите 4 месеца на 2004 г. достигна 1.52 млрд. лв., сочат данните на НСИ. 56.8% е увеличението му спрямо първите 4 месеца на 2003 г., когато дефицитът е бил 967 млн. лв. Износът през първите четири месеца на годината нараства с 6.6% до 4.53 млрд. лв. спрямо същия период на 2003 г. Вносът обаче растe с 13% до 6.05 млрд. лв., което е причината за рекордния търговски дефицит.
Източник: Пари (15.06.2004)
 
Средният доход на българина през април е бил 157.10 лв. а разходите - 156.38 лв., съобщи Националният статистически институт. За 12 месеца доходът на човек от населението се е увеличил с 15 лв. Основни източници на доходи остават работната заплата и пенсията - съответно 73.62 и 39.93 лв. средно на човек. На следващо място са приходите от спестявания - 12.02 лв. Най-много от разходите отиват за храна - 61.10 лв., за вода и ток - 20 лв., за транспорт - 8.66 лв. За облекло и обувки през април българинът е похарчил средно 5.33 лв., а за алкохол и цигари - 6 лв.
Източник: Пари (17.06.2004)
 
Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие на годината е 8.056 млрд. лв. по предварителни данни, като реалният му обем е с 5.3% повече от същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високото темпо от есента на 2002 г. (6.2% за третото тримесечие) насам, а също и от този за цялата 2003 г. (4.3 на сто). Според експертите на НСИ с най-голям дял за растежа на икономиката през първото тримесечие са индустрията и услугите, като през този период малък ръст има и аграрният сектор. От подсекторите на икономиката със сериозен ръст на брутната добавена стойност за периода са търговията и финансовите услуги, както и строителството.
Източник: Дневник (22.06.2004)
 
С 21,4% са скочили инвестициите у нас от януари до март, обявиха от НСИ. За финансиране на вложенията в икономиката отива и голяма част от банковите кредити, показват данните на статистиката. Услугите на финансовите посредници бележат ръст от 31% през първото тримесечие на годината. Приблизително с толкова са нараснали и печалбите на банките от основната им дейност - даване на заеми и приемане на пари на депозит. Търсенето на стоки и услуги за производство е нараснало с 11,1%, коментира Тодор Тодоров, началник на отдел "Национални сметки" в НСИ. Крайното потребление на гражданите се е увеличило с 4,9%, което е по-малко от реализирания ръст на икономиката от 5,3%. Скокът в индустрията е 6,4%, а в услугите - 6,2%. Увеличението в добивната индустрия е 7,1%, а в преработващата - 8,4%. След банковите заеми най-голям ръст в услугите има в съобщенията - 14,1%. Нарастването на продажбите в строителството е с 4,9%, транспортът бележи ръст от 6,4%, а търговията - с 12,2%, сочат данните на НСИ. Междувременно депозитите на правителството в БНБ нараснаха с близо 200 млн. лв. за седмица и към 18 юни са 4,874 млрд. лв., обявиха от БНБ.
Източник: Стандарт (22.06.2004)
 
Средната месечна заплата в "Булгартабак холдинг" е 2094 лева, призна вицепремиерката Лидия Шулева. Като се сравнят тези пари с данните от националната статистика, излиза, че в държавния холдинг получават най-високата заплата в България. Средната заплата у нас е 292 лева. Това е за март и е последното число, официално обявено от НСИ. Пак по информация от статистиката средната заплата на заетите в преработвателната промишленост е 265 лева. Шулева даде пояснения за "Булгартабак", за да отбие нападките на "Новото време". "Пълна спекулация е да се вземе една цифра и да се залепи до името на някой човек. Цитираните от Румяна Георгиева 2094 лева са всъщност средната заплата в "Булгартабак холдинг", а не че надзорниците получават толкова", поясни вицепремиерката. Тя, вицепремиерът Пламен Панайотов и министрите Милен Велчев и Мехмед Дикме са надзорници на холдинга. Като се позова на писмения отговор на Шулева, депутатката Румяна Георгиева ги обвини, че получават тези гигантски месечни суми вместо 2 средни заплати за страната, както е според правителствения правилник. Шулева обясни, че депутатката е поискала справка за финансовото състояние на дружеството - дали е на печалба или на загуба, и като икономически министър тя й е дала точни данни. След скандала от нейното ведомство обявиха официално, че членовете на надзорния и управителния съвет на холдинга не са получили нито лев, а целият размер на заплатите се депозира в специална сметка - за благотворителност. От "Булгартабак холдинг" потвърдиха, че 2094 лв. е средната месечна заплата при тях, дъщерните дружества са отделни юридически лица.
Източник: Сега (24.06.2004)
 
През юни общият показател на бизнесклимата се покачва с 2.3 пункта спрямо майското си равнище. Подобрението се дължи на по-благоприятната конюнктура в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, отчете НСИ. В промишлеността се отчитат по-добри оценки за състоянието на предприятията. Осигуреността с поръчки от страната се подобрява, докато поръчките от чужбина намаляват. Мениджърите очакват увеличение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца.
Източник: Пари (29.06.2004)
 
Спад в промишленото производство у нас се отчита два поредни месеца, показват данните на националната статистика. През април спрямо март производството е намаляло с 10,3, а през следващия месец е паднало с още 0,3 на сто. Най-много ­ с близо 40% се е свило производството на радио­ и телевизионна техника, както и производството на обработени кожи, пътни чанти и обувки през април. През май в сравнение със същия месец на миналата година обаче промишленото производство бележи ръст от 20,4 %
Източник: Монитор (13.07.2004)
 
С 19,3 на сто са се увеличили нетните приходи от търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника през май, съобщиха от Националният статистически институт. Ръстът при търговията с текстил, облекло и обувки е 18,2 на сто, а при продажбите на фармацевтични и медицински стоки ­ 14,9%. Търговията с автомобили и горива и ремонт на коли бележи увеличение от 14.7%. Това е следствие от ръстовете на продажбите на автомобили, мотоциклети и части за тях ­ 23.2%, ремонтът им­ 22.4% и търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали ­ 8.2%, показват данните на НСИ. Продажбите на едро са нараснали с 8.9%, предимно от увеличението в търговията с машини, оборудване и части за тях и търговията със стоки за домакинството.
Източник: Монитор (13.07.2004)
 
За първите пет месеца на годината износът на страната ни е на стойност 5 705.7 млн. лева, а вносът - 8 481.6 млн. лева, съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Най-голям е износът ни за Италия - 751.0 млн. лева, а най-голям е вносът от Германия - 1 174.7 млн. лева. Износът за ОНД е на стойност 196.8 млн. лева, а вносът оттам - 1 483.8 млн. лева. Износът за страните от Европейския съюз е на стойност 3 408.0 млн. лева, а вносът оттам е на стойност 4 579.5 млн. лева. Износът за страните от Централна и Източна Европа, в това число и балканските страни, е 788.0 млн. лева, а вносът оттам - 813.7 млн. лева. Износът ни за САЩ е бил на стойност 203.2 млн. лева, а вносът оттам - 232.5 млн. лева. Износът се увеличава с 9.7% спрямо същия период на миналата година, а вносът - с 14.3%.
Източник: Дарик радио (14.07.2004)
 
Индексът на потребителските цени за юни спрямо май е 98.2, а инфлацията е минус 1.8%, съобщиха от НСИ. Най-силно са поевтинели хранителните стоки - с 4.2%. Нехранителните са били с 0.5% по-евтини. Леко увеличение се наблюдава при цените на услугите - с 0.2%. От началото на 2004 г. инфлацията е 0.2%, а спрямо периода януари-юни през 2003 г. е 6.6%./
Източник: Пари (15.07.2004)
 
Скритата икономика в България е около 25% от брутния вътрешен продукт (БВП), или близо 9 млрд. лв. 16% от нея са "хванати" от Националния статистически институт (НСИ) чрез т. нар. метод за дооценка. Около 10% от БВП, или около 3,5 млрд. лв., обаче не се наблюдават от никого. Това са част от оценките на екипа, написал "Скритата икономика на България", която бе представена вчера в Центъра за изследване на демокрацията. Освен това се отчита тенденция за намаляване на скритата икономика у нас, казаха авторите. Само през 2003 г. около 150 хиляди работни места са излезли наяве и са напуснали сенчестата икономика, се сочи в разработката. Намалял е и броят на хората, които не работят на трудов договор.
Източник: Сега (16.07.2004)
 
Бизнесклиматът в промишлеността отбеляза най-високо ниво от 10 години насам, показва изследване на НСИ. Оценките на мениджърите за производствената активност и поръчките от чужбина са повишени. По-високи са и очакванията за дейността и износа през следващите 3 месеца. В същото време обаче за последните 3 месеца излишъкът от мощности се увеличава, като средното натоварване на мощностите в промишлеността е 61%. В строителството производствената активност се е повишила, но според фирмите тя ще се запази в същото състояние до края на годината. Увеличава се броят на клиентите със закъснение в плащанията.
Източник: Пари (28.07.2004)
 
За първи път откакто страната ни е с валутен борд и фиксиран курс на лева, официално бяха признати цени на жилища над 1000 лева за квадратен метър. Това стана с публикуването на последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2004 г. Към края на юни апартаментите в София са се продавали по 1012 лева на квадратен метър. Това са средни стойности на апартаменти, а не за установена цена за всички видове жилища. Луксозните жилища, построени в престижни квартали на София, вече достигат друга психологическа граница - 1000 евро на квадрат. Средната цена на квадратен метър жилищна площ в областните центрове у нас е вече 507.9 лева, показват още данните на статистиката. Само в два има минимално понижение на цената - Ловеч и Търговище. Но съвсем незначително - с 2-3 лева на квадрат.
Източник: Сега (02.08.2004)
 
С 2,8% са се увеличили заплатите на работещите в обществения сектор за три месеца. Към края на юни възнаграждението е 291 лв. срещу 283 лв. три месеца по-рано. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В обществения сектор по традиция се получава повече - средно по 346 лв. месечно през юни. За същия период частните фирми са изплащали съответно по 260 и 254 лв. Разликите се дължат на по-високите данъчни ставки, върху които се облагат заплатите на държавните и общинските служители, обясниха от ведомството Александър Хаджийски. Най-високо заплащане в средата на годината получават работещите в София - средно 375 лв., срещу 364 за първото тримесечие на годината. Следват Стара Загора - средно 307 лв. на месец, Враца - 304 лв. и Бургас - 297 лв. Най-ниска е била заплатата в Търговище, където са взимали средно по 227 лв. на месец. С близо 100 хил. души са се увеличили заетите от януари до юни. От 2,07 млн. осигурявани българи в началото на годината, в средата на 2004 г. техният брой вече е 2,18 млн. души.
Източник: Сега (06.08.2004)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" за периода януари - юни 2004 г. при осигурена съпоставимост нарастват с 12.5 на сто спрямо същия период на предходната година, съобщи НСИ. Увеличението достига 15.3 на сто в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили, 12.8 на сто в търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството и 12.1 на сто в търговията на едро, уточняват от НСИ. През месец юни 2004 г. реалният обем на нетните приходи нараства с 12.2 процента в сравнение със същия месец на 2003 година. Най-голямо увеличение се наблюдава в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 19.2 на сто. Търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството и търговията на едро нарастват съответно с 14.1 на сто и 10.9 на сто.
Източник: БТА (11.08.2004)
 
С 12,5% повече автомобили, горива и битова техника са били продадени до средата на 2004 г. в сравнение със същия период на миналата година, съобщи вчера Националният статистически институт (НСИ). Най-сериозно е увеличението в търговията с автомобили, резервни части и горива - 15,3% повече за първите 6 месеца спрямо периода януари-юни 2003 г. Ръстът в продажбите на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за дома е 12,8%, а в търговията на едро - 12,1%. Това се дължи преди всичко на бума в потребителското кредитиране, обясняват от статистиката.
Източник: Сега (11.08.2004)
 
С 6,9 на сто са се увеличили цените на промишлените производители на вътрешния пазар през юни, спрямо същия месец на миналата година, обяви националната статистика вчера. В сравнение с май обаче те са продавали с 0,5 на сто по-евтино. Най-много са скочили цените в добивната промишленост - с 22,1 на сто, а увеличението в преработващия сектор е 7,1%. В същото време производството и продажбите в промишлеността са скочили общо с 26,4 на сто, като пак добивната промишленост води класацията по ръст -с 62,9%. Продажбите и производството в добивната промишленост са нараснали с 27%, показват данните на ведомството на Александър Хаджийски. Производството на тютюневи изделия се е увеличило с над 70 на сто за година, докато храните и напитките отбелязват ръст от 6,6%. С 52 на сто се е увеличило производството на машини, оборудване и домакински уреди, а с над 62% канцеларската и изчислителната техника, сочат още данните на статистиците. Спад в производството се отбелязва при радио -и теревизионната техника, превозните средства без автомобили и при издателската и полиграфическата дейност.
Източник: Монитор (12.08.2004)
 
Националният статистически институт (НСИ) отчете намаляване на кредитирането. Докато през юни 2003 г. всеки българин е взел 6,40 лв. кредит, през юни тази година сумата е вече 5,84 лв. В същото време повечето разпитани вчера банки посочват увеличение на кредитния си портфейл през юни 2004 г. в сравнение с юни 2003 г. За Булбанк през тази година цифрата е 971 млн. лв., докато през миналата година е била 755 млн. лв. Първа инвестиционна банка отчита 111,9 млн. лв. банкиране на дребно тази година, докато към 30 юни миналата година е отчела 32,9 млн. лв. При "Биохим" има 15,9% увеличение. Данните на централната банка също сочат, че има нарастване на кредитирането за този период с почти 106%.
Източник: Сега (13.08.2004)
 
С 11% е нараснал българският експорт в стойностно изражение за първото полугодие на годината, сочат предварителните данни на НСИ. За първите шест месеца от страната по цени FOB са изнесени стоки за 7.067 млрд. лв., докато за същия период на 2003 г. те са били за 6.36 млрд. лв. За полугодието вносът по цени CIF пък е нараснал със 17%. Внесените стоки са за 10.419 млрд. лв. при 8.881 млрд. лв. за първите шест месеца на 2003 г. Отрицателното търговско салдо е достигнало по цени FOB минус 2.548 млрд. лв., или 1.595 млрд. USD. Близо 60% от изнасяните стоки са предназначени за пазарите на ЕС. Евросъюзът държи 54% от общия обем на вноса в страната. В сравнение с първото полугодие на миналата година особено силно са се активизирали търговските ни връзки с Австрия, Ирландия, Португалия и Испания, както и със съседните Румъния, Македония, Сърбия и Черна гора.
Източник: Пари (13.08.2004)
 
USD 1,59 млрд. е дефицитът във външната търговия на страната за първите шест месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. От януари до юни износът е нараснал с 11,1% и е на стойност над 7 млрд. лв. Ръстът на вноса продължава да изпреварва износът. За полугодието вносът заедно с транспортните разходи и застраховките е нараснал със 17,3% и е на стойност 10,4 млрд. лв. Най-голям е износът за Италия - 953,3 млн. лв. Доста по-назад е експортът за Гърция и Германия, който съответно е за 792 млн. лв. и 762,5 млн. лв. Най-голям е вносът от Германия - за 1,46 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.08.2004)
 
Според данни на НСИ средният доход на човек през юни е 161,86 лв. За една година той е нараснал средно с 9,50 лв., или 6,28%. Но натрупаната инфлация от юни 2003 г. до юни 2004 е 7,3%. Сметката показва, че реално доходите на хората намаляват. Това личи и от потреблението на храни. През юни спрямо същия месец на миналата година е нараснала консумацията на хляб и картофи за сметка на плодовете, зеленчуците, яйцата и киселото мляко.
Източник: Стандарт (13.08.2004)
 
Българинът взема 1,35 евро на час, а румънецът средно 1,51 евро за час работа, пише австрийският вестник Залцбургер Нахрихтен във електронното си издание. Докато в Швеция един час труд в промишлеността и в сектора на услугите се оценява на 28,56 евро, в Латвия сумата е 2,42 евро. Разширяването на Европейския съюз с нови 10 страни през май ще доведе до огромни различия в разходите за труд в отделните членки на ЕС, прави извод вестникът. Като цяло след разширяването на ЕС средните разходи за един час труд ще намалеят от 22,21 на 19,09 евро. В Австрия трудовите разходи са по-високи от средните за ЕС - 23,60 евро на час, отбелязва вестникът, като цитира проучване на Евростат, базиращо се на данни от 2000 г. Най-високи сред страните-кандидатки са трудовите разходи в Кипър - 10,74 евро на час; следва Словения - с 8,98 евро на час. В Полша цената на час труд е 4,48 евро, в Чехия - 3,90 евро, в Унгария - 3,83 евро, а в Словакия - 3,06 евро.
Източник: Монитор (16.08.2004)
 
Поскъпването на електроенергията и топлинната енергия за подгряване на вода е основната причина за инфлацията през юли, която е 1.2%, съобщиха от Националния статистически институт НСИ). Така натрупаната за седем месеца инфлация стана 1.4%. За едногодишен период (юли спрямо същия месец на миналата година) инфлацията е 7.6 на сто. По отделни групи през миналия месец най-голямото поскъпване е при услугите - с четири процента, нехранителните стоки са поскъпнали с 0.2%, а цените на хранителните стоки остават без промяна от миналия месец.
Източник: Дневник (16.08.2004)
 
Годишно малките и средните предприятия реализират ръст на брутната добавена стойност от 13% - близо 4 пъти по-голям от този на останалите предприятия от нефинансовия сектор. Това се твърди в годишния доклад на Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП), официално представен вчера. Документът е изработен от Центъра за икономическо развитие (ЦИР) и обхваща периода 2001-2002 г. В изследването не влизат данните за миналата година, тъй като НСИ обработва резултатите от предходната година през септември. Според данни на НСИ през 2002 спрямо 2001 г. ръстът на брутната добавена стойност в сектора на услугите, където е огромният брой малки и средни предприятия, е 5.1%, а общо за цялата икономика - 5 на сто. Ръстът на добавената стойност за първите три месеца на 2004 спрямо същия период на 2003 e 6% За разлика от страните в Европейския съюз, където преобладават малките и средните фирми в областта на производството, у нас търговията и услугите е секторът с най-голям процент дребен бизнес.
Източник: Дневник (19.08.2004)
 
99% от фирмите в страната са малки сочи доклад за състоянието на микродружествата за 2002-2003 г. Броят на малките фирми е бил 202 309. 34,2% от брутния продукт в страната се създава от малки и средни предприятия. Най-привлекателен сектор за тях е търговията. С нея се занимават 40,2% от общия брой на заетите в малките фирми. 12% от предприятията са в преработващата промишленост, малко над 10% са заети със сделки с недвижими имоти, бизнес услуги, хотелиерство и ресторантьорство.
Източник: Стандарт (19.08.2004)
 
Успоредно с намаляване на безработицата с 1,3% за второто тримесечие на годината Националният статистически институт отчете вчера и увеличение със 150 000 от българите, които работят за частни фирми. При общинските и държавните, увеличението на заетите лица е повече от половината по-малко - 61 000 души. През второто тримесечие на 2004 г. общо заетите лица са близо 2,97 млн. души. Спрямо края на април, безработицата е намаляла с 1,3% до 12%, изчислиха от института
Източник: Сега (24.08.2004)
 
Броят на работодателите у нас е над 113 хил., показват данни на НСИ. В частния сектор работят близо 70% от всички наети лица, докато в обществения техният дял е едва 30.9%. Заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 2.922 млн., сочи анализът за работната сила през второто тримесечие на 2004 г. Най-много - 56.4% от тях, са в сектора на услугите, следват индустрията с 32.9% и селското стопанство - с 10.7%.
Източник: Пари (24.08.2004)
 
Икономически активното население /работната сила/ през второто тримесечие на 2004 г. в страната е 3.376 млн. Това прави 50.5% от хората на 15 и повече навършени години, съобщиха от НСИ. Коефициентът на икономическа активност в градовете е 54.5%, а в селата - 41.4%. Икономически активни са 56.1% от мъжете на 15 и повече години и 45.4% от жените на същата възраст.
Източник: Пари (24.08.2004)
 
През месец август стопанската конюнктура в страната е сравнително благоприятна. Общият показател на бизнес климата остава без промяна и продължава да бъде над дългосрочното си средно равнище /с 12.8 пункта/, съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. През август бизнес климатът в промишлеността запазва приблизително равнището си от юли. Според НСИ по-малко оптимистични са оценките за нивото на поръчките от чужбина. Факторите, затрудняващи дейността, в сравнение с юли, намаляват своето негативно влияние, но в ретроспективен план проблемите на предприятията, свързани с конкурентния внос и недостатъчното търсене от чужбина, надхвърлят дългосрочните си средни равнища, коментират от института.
Източник: БТА (26.08.2004)
 
Почти 4,7 млрд. лева е размерът на общата задлъжнялост на общинските и държавни предприятия към края на юни 2004 г. 1,9 млрд. лева от тях са дългосрочни, а 2,7 млрд. лева - краткосрочни. Това става ясно от анализ на финансовото състояние на обществените нефинансови предприятия през второто тримесечие на годината, публикуван от Националния статистически институт (НСИ). Справка с данните от края на 2003 г. сочи, че задлъжнялостта на обществените предприятия е спаднала с малко над 7 млн. лева. Към края на миналата годината фирмите са дължали 5,4 млрд. лева, от които дългосрочните задължения са били 2,1 млрд. лева, а краткосрочните - 3,3 млрд. лева. "Резултатите са обясними като се има предвид, че през първите месеци на годината фирмите се разплащат. Очакваме до края на годината задълженията отново да нараснат", коментира Диана Янчева от института.
Източник: Сега (30.08.2004)
 
Над 1,8 млрд. лева са средствата, изразходвани от обществения сектор, за придобиване на дълготрайни материални активи през 2003 г., съобщиха от Националния статистически институт вчера. Заедно с частните инвестиции сумата за 2003 г. е 7,042 млрд. лева. Това е над 170 млн. лева по-малко от 2002 г. Най-големите инвестиции в сгради и оборудване през 2003 г. са направили енергийните и водоснабдителни фирми - 594 млн. лева.
Източник: Сега (01.09.2004)
 
65 млн. щ. д. са преките чужди инвестиции в нефинансовия сектор през второто тримесечие на годината, обявиха от Националния статистически институт. Това е нетният размер на инвестициите, който се получава, като от вложените средства в страната се извадят изтеглените капиталовложения. През второто тримесечие на 2003 г. нетният размер на преките чужди инвестиции е бил 245,8 млн. щ. д. От януари до юни 2004 г. нетните чужди инвестиции са 127,8 млн. ш. д. В обществения сектор за полугодието са вложени 587 млн. лв.
Източник: Стандарт (02.09.2004)
 
237 млн. лв. обезщетения са платени от застрахователните компании през 2003 г., обявиха от Националния статистически институт. Приходите на дружествата от продадени застраховки са нараснали с 48 млн. лв. до 667 млн. лв., сочат данните на НСИ. 74,78 млн. лв. от тях са от застраховки "Живот", а 592 млн. лв. са от имуществени застраховки.
Източник: Стандарт (03.09.2004)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0000872 на ЕТ "Леско - Тодор Тодоров" с ЕИК 112001406 № 0002802 на АД "Магистер - България" с ЕИК 121003400 № 0004642 на ЕТ "Ади - Кирил Стефанов" с ЕИК 040176789 № 0006619 на Сдружение "Асоциация диабет" с ЕИК 115004201 №0010638 на АД "Ланатекс" с ЕИК 107001675 № 0016516 на ЕТ "Байт - 55 - Петър Петров" с ЕИК 030401390 № 0017220 на ЕООД "Техеко" с ЕИК 000648755 № 0118755 на ЕТ "Димка Тодорова - Дитто" с ЕИК 122009405 № 0145013 на ЕТ "Теодора 91 - Тодора Величкова" с ЕИК 030103052 № 0153624 на ЕТ "Атлантик - Йордан Кацаров" с ЕИК 822141820 № 0181670 на ООД "Протектор - Г" с ЕИК 825383703 № 0189467 на ЕТ "Валентин - Михаил Господинов" с ЕИК 831337646 № 0195789 на ЕООД "Санди - 93" с ЕИК 831400046 № 0246471 на ЕТ "Флора - Светла Пърчова" с ЕИК 122015066 № 0329124 на ООД "Стимекс - 96" с ЕИК 121195686 № 0340869 на ЕТ "Магнолия - Георги Атанасов" с ЕИК 121227504 № 0358339 на ЕТ "Бобал - Георги Михайлов Бояджиев" с ЕИК 030402492 № 0369224 на Земеделска кооперация "Балаклия" с ЕИК 122036110 № 0377171 на ООД "Фунгоробика - България" с ЕИК 040218900 № 0377172 на ООД "Фунгоробика - България" с ЕИК 040218900 № 0377173 на ООД "Фунгоробика - България" с ЕИК 040218900 № 0430382 на ООД "Д.З.Д. - Комерс 69" ЕИК 121448997 № 0441774 на ЕТ "Ясен Борански" с ЕИК 120041354 № 0462185 на АД "Рубин Инвестмънт груп" с ЕИК 831913138 № 0464090 на ЕООД "Даитек" с ЕИК 115174730 № 0470920 на ЕТ "Мам - 93 - Коста Калфас" с ЕИК 121532819 № 0488841 на ЕООД "Трансавто" с ЕИК 822105086 № 0509191 на ООД "Прокс - 2" с ЕИК 115210468 № 0523473 на ЕТ "М Комерс - Мария Чакърова" с ЕИК 831253148 № 0532056 на ЕТ "Иса - 79 - Исмаил Ахмед" с ЕИК 112098505 № 0559442 на АД "Търговска банка България Инвест - клон Панагюрище" с ЕИК 121699273 № 0575019 на ЕТ "Енгин - Мюмюн Дурхан" с ЕИК 108063893 № 0578808 на АД "Ноф - 1" с ЕИК 121733252 № 0590957 на ООД "ПроГИС" с ЕИК 122046072 № 0632072 на кметство Костандово с ЕИК 0003517950029 № 0658432 на ЕООД "Гепард" с ЕИК 115325591 № 0711645 на ООД "Нелас Моторс" с ЕИК 112075182 № 0785717 на ЕТ "Бисд - Димитър Петров" с ЕИК 130272434 № 0814006 на ЕТ "Лазар Секалов - Солид" с ЕИК 112517800 № 0825087 на ООД "Титан 2002" с ЕИК 120517209 № 0829970 на ЕТ "Мепидин - Милка Илиева" с ЕИК 130366798 № 0902380 на ООД "Рила Би Енд Джи Интернешънъл" с ЕИК 130531506 № 0952620 на ООД "Ин - Деко" с ЕИК 130710886 № 0965617 на ЕООД "Старгейт 2002" с ЕИК 123613643 № 0978733 на ЕТ "Русинов и ко - Ивайло Русинов" с ЕИК 130463496 № 0994101 на ООД "Агнес 2000" с ЕИК 130226935 № 1002946 на ЕТ "Валентина - Божидар Стоилов" с ЕИК 106027877 № 1016293 на ЕТ "Реджеп Зекир" с ЕИК 112588249 № 1029716 на ЕТ "Аргент - Нина Цанкова" с ЕИК 115765669 № 1053838 на ЕТ "Еос - Люба Лукова - 67 - Мария Лукова" с ЕИК 040968282 № 1054411 на ООД "Хидро" с ЕИК 830166562 № 1061911 на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ - Д-р Татяна Чинова" с ЕИК 131042386 № 1076870 на сдружение "Италианска търговска камара в България" с ЕИК 130553029 № 1090605 на ЕООД "Регия Марк" с ЕИК 131069198 № 1101060 на ЕООД "Евид" с ЕИК 130613152 № 1105989 на ООД "Металика - Транс" с ЕИК 112601740 № 1117446 на ЕТ "Алесис - Альоша Атанасов" с ЕИК 131162898 № 1121641 на ЕТ "Минка Ковачева" с ЕИК 121325375 № 1122797 на ЕООД "Юпи - БГ" с ЕИК 130105111 № 1137474 на ООД "Техномикс - 21" с ЕИК 120549737 № 1152653 на ЕООД "Булгаринженеринг 2000" с ЕИК 130417171 № 1157167 на АД "Делта Епсилон" с ЕИК 131234810
Източник: Държавен вестник (03.09.2004)
 
Пенсионните фондове стават все по-резервирани към инвестиции в чужбина. С 11 хил. лева по-малко са капиталовложенията на осигурителните компании зад граница през 2003 г. спрямо 2002 г. Всички останали инвестиции обаче се увеличават, отчете Националният статистически институт (НСИ). Причината да намаляват инвестициите в чужди банки или в облигации на международни емитенти се дължи на развиващия се капиталов пазар в България.
Източник: Сега (07.09.2004)
 
Нарастването на нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за периода януари - юли при елиминиране на влиянието на цените е 12.6 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Всички сектори на вътрешната търговия отбелязват увеличение за периода, като то е най-голямо - 16 на сто, за търговията с автомобили, горива и ремонт на автомобили. Търговията на дребно отбелязва ръст от 1б%, а на едро - с 12.1 на сто. Отново, както и в предходните периоди, в търговията на дребно най-големият растеж е при търговията със стоки за домакинството и битова техника, който е 19.2 на сто спрямо първите седем месеца на миналата година. Търговията с фармацевтични и медицински стоки расте с 13.6%, а тази с храни, напитки и тютюневи изделия - със 7.9%. Само за юли спрямо същия месец на миналата година най-сериозен е растежът на ремонта на автомобили и мотоциклети - с 29.8 на сто, следван от търговията със същите стоки с 26.4%. Продажбите на стоки за домакинството и битова техника нарастват с 24.6% спрямо юли 2003 г.
Източник: Дневник (13.09.2004)
 
Производството на пчелен мед през тази година се очаква да е двойно по-малко от миналогодишното, прогнозира председателят на Българския пчеларски съюз Стефан Стефанов. Той участва в специализиран семинар в рамките на Дните на пчеларя, организирани в Силистра. През миналата година в България са произведени 12 000 тона пчелен мед и са изнесени на външните пазари около 6 500 тона. Но тази година производството ще бъде наполовина, счита Стефанов. Въпреки това вътрешният пазар ще бъде задоволен, ако изкупната цена не падне под 3 лв/кг. Според Стефанов пазарната цена на меда е съизмерима с цената на кравето масло и не бива да е по-ниска от 5-6 лева. Около 500 хиляди пчелни семейства се отглеждат в страната и през последните години се наблюдава подем в отрасъла, твърди Стефанов. Но за да се запази интересът е необходимо земеделското министерство да предостави законни права за контрол над производството на браншовата организация. Членовете на съюза настояват за легализиране на правата им до края на годината, в противен случай ще бъдат предприети протестни действия.
Източник: Дарик радио (13.09.2004)
 
От 10,5 млрд. лева до 12,3 млрд. лева е нараснал вносът на суровини, стоки и услуги до края на юли 2004 г. спрямо същия период на миналата година. Това е сумата на вноса преди облагане с митнически такси. Предварителните данни, предоставени от Агенция "Митници" и съобщени от Националния статистически институт (НСИ), сочат, че импортът се е увеличил с над 16% за отчетния период. Износът расте, но по-бавно - с 13%. Засиленият внос, стимулиран от бума на потребителските кредити, доведе до 2,8 млрд. лева дупка във външнотърговския баланс. До края на юли 2003 г. търговският дефицит беше 2,1 млрд. лева, казаха от НСИ. След приспадане на таксите, сумата на вноса е 11,4 млрд. лева, а на вноса - 8,6 млрд. лева. Само през юли търговците са внесли стоки и услуги за 400 млн. лева повече спрямо изнесените. Най-големи търговски партньори на България остават страните от ЕС. За първите седем месеца на годината износът ни за страните от общността е малко над 5 млрд. лева, а вносът - 6,7 млрд. лева. Износът ни за Италия е 1,1 млрд. лева, а вносът - 1,2 млрд. лева. За Германия обемите са съответно - 917 млн. лева и 1,7 млрд. лева. Извън ЕС най-голям е вносът от Русия - за 1,6 млрд. лева. Най-малко се търгува с Малта, Алжир, Босна и Херцеговина. Внесените у нас стоки и услуги от първите две страни до края на юли не надхвърлят 100 000 лева.
Източник: Сега (14.09.2004)
 
Дефлация от 0.4% през август отчете Националният статистически институт. Така от началото на годината натрупаната инфлация на база на средногодишни потребителски цени е 0.9%, а в сравнение с август миналата година тя е 6.3%. Основна причина за отрицателната инфлация през август е поевтиняването на хранителните продукти с 1.7%. Най-голямо то е при плодовете /14%/, зеленчуците /12.8%/, брашното /6.5%/, хляба /3.5%/ и маргарина /3%/. В същото време са поскъпнали оризът, месото и местните продукти, рибата, млечните произведения, яйцата, кафето, алкохолните напитки и захарта. През август са паднали цените на обувките, кухненското обзавеждане, фармацевтични продукти. Поевтинели са и разходите за почивки и туристически пътувания. Като цяло с 0.2% са нараснали услугите и с 0.4% нехранителните стоки като наеми за жилища, водоснабдяване, газта за битови нужди, бензините, транспорта.
Източник: Пари (15.09.2004)
 
Подаръците и получените наследства са основната причина за скока на доходите на българите през юли. Всяко домакинство разполага средно с 473,21 лв., обявиха от Националния статистически институт. 14,5% от тях, или 68,62 лв. идват от случайни събития като печалби от тотото, подаръци и наследства. Доходите на семействата през юли са с 61,29 лв. повече от същия месец на миналата година. Над 41 лв. от увеличението се дължи на подаръци и наследства. Статистиката не прави разлика дали парите са подарени между роднини и приятели в страната, или са изпратени от българи в чужбина. Заемите също имат голяма роля за ръста на парите в ръцете на българите. През юли всяко домакинство е взело на заем средно по 41,27 лв., а година по-рано сумата е била 16,65 лв. Средният доход на човек през юли е 183,77 лв., сочат данните на НСИ. Това е с 26,57 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната инфлация за 12 месеца, реално доходите са нараснали с 8,7%. Най-голямото перо в разходите остава храната. 38,5% от семейния бюджет, или по 174,71 лв. на домакинство отиват за храна. На второ място са парите за ток, вода, наем и отопление - по 52,19 лв. на семейство, или 11,5% от разходите. Потреблението на хляб и картофи през юли е скочило спрямо същия месец на миналата година. За сметка на това българите ядат по-малко месо, плодове, зеленчуци и яйца. Основно е намаляло потреблението на дини. Причина за това са по-високите им цени спрямо лятото на 2003 г.
Източник: Стандарт (16.09.2004)
 
Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на годината е 8.866 млрд. лв. Това е 2.6% повече спрямо първото тримесечие и 6% повече спрямо второто тримесечие на миналата година. За полугодието БВП е нараснал с 5.6% до 16.922 млрд. лв. спрямо първите шест месеца на м. г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Според последните данни на Евростат БВП в България е нараснал близо три пъти повече от този в Европейския съюз като цяло. За 25-те членки на ЕС икономическият растеж през второто тримесечие в сравнение с първото е 0.6%, докато за същия период на 2003 г. е 2.3%. Най-голям ръст са отбелязали икономиките на Гърция /3.9%/, Франция /3%/, Великобритания /3.7%/ и Литва /6.9%/.
Източник: Пари (21.09.2004)
 
България е класирана на 87 място в света по брой компютри на глава от населението. Класацията е изготвена от престижния Международен съюз по телекомуникациите (ITU) по данни от 2004 г. България е на второ място сред кандидатките за ЕС по осигуряване на достъп до технологии на публични места като библиотеки, клубове и т. н. На 1000 души население у нас се падат по около 0,32 публични точки за достъп.
Източник: Сега (23.09.2004)
 
Пазарът на имоти се стабилизира, заяви председателят на Националното сдружение за недвижими имоти Орлин Владиков. По думите му възходящият тренд на цените на имотите е стопиран. Това показва и индексът за недвижими имоти REMI, който за последните три месеца от юли до септември бележи незначителен ръст от 0.09 пункта и към първи октомври е 139.89. Индексът REMI следи трите сегмента на пазара - жилищни, офис площи и земя. Анализът на пазара на имоти в Чехия, Полша и Унгария показва, че две години преди да станат членове на Европейския съюз, цените на имотите са поскъпнали от 120 до 200 на сто. Сега обаче, след влизането им в ЕС, се наблюдава спад в цените на имотите с около 20%, каза Владиков. Той прогнозира, че такава ще бъде картината и у нас. При наемите за последните три месеца има ръст, като REMI "Наеми" се е покачил от 97.5 пункта на 112 пункта в края на септември. Това увеличение обаче е сезонно и е характерно всяка година по това време. То се дължи на откриването на учебната година и смяната на местоживеенето на чужди граждани, работещи за дипломатическия корпус и големи международни корпорации, обясни Владиков.
Източник: Дневник (27.09.2004)
 
През седмицата Националният статистически институт (НСИ) оповести данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г. Реалният растеж на БВП е 6% - най-високата стойност от началото на поддържането на този статистически ред и безспорно е едно добро постижение за българската икономика. Основен показател в данните за растежа на производството е нарастването на брутната добавена стойност. Общо за цялата икономика тя расте с 5.6% за тримесечието спрямо аналогичния период на предходната година. Прави впечатление, че растежът на индустрията за девето поредно тримесечие превишава този на услугите - съответно 7.6% и 5.4% и така се запазва тенденцията от 2002 г. насам. Тези резултати си кореспондират с нарасналите продажби и производството в промишлеността, които през юни достигнаха растеж от съответно 26.4 и 21.5% спрямо юни 2003 г. след 2 поредни месеца на спад.
Източник: Дневник (27.09.2004)
 
237 млн. лева са изплатили застрахователи на своите клиенти през миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 50 млн. лева по-малко, отколкото през 2002 г. В същото време събраните премии от застраховки са нараснали с 50 млн. до 667 млн. лв. Ръстът на приходите идва от имущественото застраховане, от което компаниите са събрали 592 млн. лева. 507 млн. лв. са средствата на осигурените в пенсионните фондове в края на 2003 г., сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (06.10.2004)
 
Разпределената среднопретеглена доходност за периода 01.07.2002 - 30.06.2004 г. на годишна база за универсалните пенсионни фондове е 11,60 на сто, за професионалните пенсионни фондове - 10,93 на сто, а разпределената нетна доходност за доброволните пенсионни фондове е 8.99 на сто. 1,7 млн. лв. е общата печалба на пенсионноосигурителните дружества за 2003 г., което е с 47,4% повече от 1,15 млн. лв. през 2002 г., показват данните на НСИ. Общите приходи от дейността на пенсионноосигурителните дружества се увеличават с 10,4% до 15,17 млн. лв. през 2003 г., спрямо 2002 г., обясниха от Комисията за финансов надзор. Загуба от 22.4 млн. лв. е финансовият резултат на пенсионноосигурителните дружества от старта на дейността им през 2000 г. Загубата е натрупана в периода на първоначалната борба за привличане на осигурени в професионалните и универсалните пенсионни фондове, когато се наемаха много агенти и се влагаха средства в реклама.
Източник: Монитор (06.10.2004)
 
Заради скъпия петрол инфлацията в страната може да бъде по-висока с 2-3 пункта от очакваната, коментираха икономисти. Според тях до края на годината тя ще скочи до 8% при заложени 4.3%. У нас липсва модел, който да показва как точно покачването на цените на петрола ще се отрази върху поскъпването на живота и как ще намали икономическия растеж. Според експерти обаче всяко покачване на цените на горивата на вътрешния пазар с 10% води до намаляване на потреблението им с 2%. Засега по официалните данни на статистиката високите цени на суровия петрол не оказват отрицателно влияние на икономическия растеж. За второто тримесечие на годината НСИ отчете ръст на БВП от рекордните 6% спрямо същия период на 2003 г. Правителството вече коригира прогнозите си за темповете на икономически растеж от 5.3 на 5%. Според анализатори обаче при задържане на сегашните цени на суровия петрол икономическият ръст вероятно ще падне до 3.5-4%. По данни на БНБ за първото полугодие като цяло ефектът от скъпия петрол върху търговското салдо е положителен - то се подобрява с 1.9 млн. EUR, а салдото на текущата сметка - с 1.3 млн. EUR. Само за юли обаче има влошаване на търговското салдо и на текущата сметка съответно с 0.2 млн. и с 0.6 млн. EUR.
Източник: Пари (08.10.2004)
 
Приходите от търговия и ремонти са с 13% повече до края на август тази година в сравнение със същия период на миналата, отчете НСИ. Българите са пазарували най-много черна и бяла техника и стоки за домакинството. С 16,4% са се увеличили приходите на търговците на автомобили и горива. Ръстът се дължи на повишеното кредитиране и бума в продажбите на лизинг, смятат експертите.
Източник: Сега (11.10.2004)
 
Приходите от туризъм за първите седем месеца на годината са 976.8 млн. EUR. Това сочат предварителните данни на Министерството на икономиката. Нарастването за същия период на миналата година е с 23.8%. Разходите на български граждани за пътувания в чужбина от началото на годината са 418 млн. EUR. Положителното салдо от международен туризъм е 558 млн. EUR. Данните показват, че увеличенията в броя на туристите и приходите надхвърлят първоначалните прогнози за по-умерен ръст от 10-12%, коментира зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов. В класацията по страни Германия с над 500 хил. почиващи изпреварва Гърция, която традиционно водеше листата на 50-те дестинации, които следи Министерството на икономиката.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
Промишленото производство за август се повишава с 18.3% спрямо същия месец на миналата година, но намалява спрямо предходния месец. Това показват изнесените в петък предварителни данни от Националния статистически институт (НСИ). Ръстът е най-голям в преработващата промишленост (24 на сто), следвана от добивната промишленост (11.7 на сто) и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода. Доброто представяне на преработващата промишленост се дължи главно на производството на метали (което се увеличава двойно спрямо август 2003 г.), на метални изделия (ръст от 62 на сто) и на дървен материал и изделия от него, където ръстът е от почти 50 на сто. Дървообработването беше сред индустриите, за които НСИ беше регистрирал най-голямо увеличение и при представянето на данните за брутния вътрешен продукт на България за първото полугодие. Промишлените продажби за август спрямо същия месец на 2003 г. са се повишили с 23.1 процента, а спрямо октомври има понижение от над 8 на сто. И тук увеличението е по-голямо при преработващата промишленост в сравнение с добивната, като динамиката на развитие на отделните сектори повтаря тази от промишленото производство.
Източник: Дневник (11.10.2004)
 
Търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника за периода януари - август 2004 г. нараства с 13% спрямо първите осем месеца на миналата година, съобщиха от статистическия институт. Увеличението се дължи най-вече на търговията със стоки за домакинството и битова техника, които регистрират ръст от 20 на сто, с фармацевтични и медицински стоки - 13% и с храни, напитки и тютюневи изделия - 7.3 на сто. При търговията с автомобили и горива регистрираният ръст е 16.4%, а за търговията на едро е от 12.7 на сто. Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за първите осем месеца на годината нарастват с 13.1 на сто спрямо същия период на 2003 г., а само за август увеличението е с малко над 16 на сто спрямо миналия август. В сравнение с юли нетните приходи по съпоставими цени нарастват с 4 на сто.
Източник: Дневник (11.10.2004)
 
Външнотърговското салдо се е влошило с 680 млн. лв. до края на август в сравнение със същия период на миналата година, обявиха от НСИ. До август миналата година външната търговия е била на червено с 2.46 млрд. лв., докато сега дефицитът е 3.14 млрд. лв. Износът на страната ни за периода януари - август възлиза на 9.91 млрд. лв. В сравнение със същия период на предходната година износът е бил за 8.64 млрд. лв., сочат предварителните данни на статистиката. В същото време вносът е за 13.05 млрд. лв. срещу 11.1 млрд. лв. година по-рано. За страните от ЕС България е изнесла стоки за 5.9 млрд. лв., което представлява увеличение с 13.6% на годишна база. За страните от ОИСР сме изнесли стоки за 1.85 млрд. лв., което представлява увеличение от 18.3%, а от ОНД - 338.2 млн. лв., където ръстът на износа е с +14.2%. Износът ни продължава да е най-голям за Италия, Германия и Гърция, съответно 1.3 млрд. лв., 1.05 млрд. лв. и 1.04 млрд. лв. Вносът ни от страните в ЕС възлиза на 7.73 млрд. лв., или с 16.5% повече спрямо януари - август 2003 г. От страните от ОИСР България е осъществила внос за 2.49 млрд. лв. /+17.4%/, а от ОНД - за 2.62 млрд. лв. /+15.2%/. Най-голям е вносът от Германия. Той възлиза на 2.04 млрд. лв., като се наблюдава увеличение с 19.6% на годишна база. Втора е Русия, от която сме внесли стоки за 1.85 млрд. лв. /+18.1%/, следвана от Италия - 1.41 млрд. лв.
Източник: Пари (13.10.2004)
 
Инфлация за септември от 0.9% отчете Националният статистически институт. От началото на годината потребителските цени са нараснали с 1.9%, а спрямо септември 2003 г. - с 6.5%. Инфлацията през изминалия месец основно се дължи на по-високите цени на хранителните стоки - 2.3%, и на разходите за образование - 3.6%, обясни Венета Попова, експерт в НСИ. Най-голямо е поскъпването на зеленчуците /18.5%/ - традиционно за началото на есенния сезон. С 13.8% са нараснали цените на яйцата, а с 3.3% - на месата и месните продукти. Алкохолните напитки са поскъпнали с 1%. Сред нехранителните стоки и услуги съществено е увеличението на цените на горивата за битови нужди. При газообразните то е 4.1%, а при течните - 3.3%. При горивата за транспортните средства увеличение на цените се наблюдава при дизеловото - 3.7%, и пропан-бутана - 4.9%. Бензините през септември обаче леко са поевтинели, отчита НСИ.
Източник: Пари (15.10.2004)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0082333 на ЕТ "Агора - Борислав Байдаков" с ЕИК 822075860 № 0108732 на ЕТ "Флам - Йордана Колевичина" с ЕИК 822077377 № 0119503 на ЕТ "Валентин Караджов" с ЕИК 822070272 № 0134866 на "Игъл" - ЕООД, с ЕИК 121082795 № 0216869 на ЕТ "Веда - Алби - Йордан Хаджикръстев" с ЕИК 040527537 № 0239047 на "Гюлген къмпани" - ЕООД, с ЕИК 831444947 № 0292068 на ЕТ "С. Д. М. - Елисавета - Елисавета Николова" с ЕИК 121135828 № 0315842 на фондация "Рома - Пловдив", с ЕИК 115063954 № 0357424 на "Росица" - ООД, с ЕИК 112054284 № 0365115 на "МАВ" - ЕООД, с ЕИК 121291421 № 0383369 на кооперация "Единство" с ЕИК 122039010 № 0462138 на "Бене" - ООД, с ЕИК 121513402 № 0561955 на "Ирети" - ЕООД, с ЕИК 121294403 № 0581245 на ЕТ "Ювел - Емил Дечев" с ЕИК 112110516 № 0590209 на фондация "Живот без прегради" с ЕИК 121755487 № 0637015 на "Комфорт" - ЕООД, с ЕИК 121853981 № 0637077 на ЕТ "Астрон С - Силвия Стефанова" с ЕИК 121854617 № 0681242 на "Пловдив филм приват" - ЕООД, с ЕИК 115342808 № 0717135 на "Фитих България" - ООД, с ЕИК 130106836 № 0752599 на сдружение "Национална организация на скаутите в България" с ЕИК 130196029 № 0793572 на ЕТ "Силвия Захариева - Стефани - 76" с ЕИК 130291089 № 0807904 на "Плиска" - ЕООД, с ЕИК 106516811 № 0816028 на ЕТ "Веселин Стоименов" с ЕИК 130334932 № 0835442 на ЕТ "Фотосервиз - Любов Георгиева" с ЕИК 112522092 № 0848704 на "Ай Ти Си И" - ООД, с ЕИК 121673816 № 0851376 на "БКС "Стройкомс - 2000" - ООД, с ЕИК 130426366 № 0852622 на ЕТ "Краси - 2000 - Красимир Гюров" с ЕИК 112525932 № 0867442 на "Инкомс - Телеком холдинг - клон Инкомс - Имвест" - АД, с ЕИК 8316357671425 № 0897376 на "Дикташ Лимитед" - ООД, с ЕИК 115620887 № 0901089 на СД "Империя - Атанасов и сие" с ЕИК 123558517 № 0917587 на "Луна - Златни пясъци" - ЕАД, с ЕИК 103120194 № 0919576 на "ЗОФ (Здраве, обучение и фармация) Здраве" - АД, с ЕИК 130566051 № 0933676 на "Пътна сигнализация" - ЕАД, с ЕИК 130596913 № 0946750 на "Томида" - ЕООД, с ЕИК 118532200 № 0949464 на "Актива - 1" - ЕООД, с ЕИК 130751306 № 0955155 на "Британски сертификационен институт - България" - ООД, с ЕИК 130210009 № 0974195 на "Рустар 1" - ЕООД, с ЕИК 101612332 № 0994880 на "Ювел" - ООД, с ЕИК 112077062 № 1012469 на ТП "Ле лаборатоар сервие" с ЕИК 121531966 № 1020654 на "Контакт - ВН" - ООД, с ЕИК 130987545 № 1034662 на ЕТ "Стоян Реджов - Стуарт" с ЕИК 101631400 № 1055390 на ЕТ "Миков 2000 - Биляна Богомилова" с ЕИК 131046071 № 1061219 на ЕТ "Атанас Тенев - Антоанета Младенова" с ЕИК 131057769 № 1074738 на "Ситидом" - ЕООД, с ЕИК 121136022 № 1078667 на "Веджанов" - ООД, с ЕИК 130476198 № 1088043 на "Ай Мекс" - ЕООД, с ЕИК 131101219 № 1092179 на "Неонтрейд" - ЕООД, с ЕИК 121303471 № 1095401 на "Химли" - ЕООД, с ЕИК 115292746 № 1096261 на "Валтекс стил" - ЕООД, с ЕИК 115803454 № 1099240 на ТП "Алфа Медиа Партнер ГМБХ" с ЕИК 131126674 № 1100257 на "Боги - Тим" - ЕООД, с ЕИК 102833700 № 1132941 на фондация "Младежи с мисия - България" с ЕИК 130492398 № 1143560 на "Булгари Адверт" - ЕООД, с ЕИК 131208465 № 1151741 на "Алексиев и Савов" - ООД, с ЕИК 131223760 № 1152691 на "Авангарделектроникс 2000" - ЕООД, с ЕИК 115583556 № 1153038 на "Карлсберг България" - АД, с ЕИК 127015636 № 1180403 на "Лъвик" - ЕООД, с ЕИК 131280569
Източник: Държавен вестник (22.10.2004)
 
Над 3,3 млн. чуждестранни туристи посетиха България за първите девет месеца на годината. Прогнозата беше за 4 млн. чуждестранни гости за цялата година, и вероятно тя ще бъде надмината. Над 5,7 млн. души общо с туристите са посетили страната ни на гости или по работа, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) . Увеличението спрямо първите девет месеца на миналата година е 14%. Расте броят на българите, които пътуват.
Източник: Сега (28.10.2004)
 
Заплатите в София са с 30% по-високи, отколкото в останалите райони на страната, сочат данните на Националния статистически институт. За труда си в столицата хората са взели средно по 375 лв. за месеците от април до юни, докато за цялата страна средната заплата е 291 лв. Освен в София-град само в още два от 28-те района на страната заплатите са над 300 лв. Това са Враца със средна заплата от 304 лв. и Стара Загора - с 307 лв. Дори в най-големите градове като Варна, Бургас и Пловдив месечните възнаграждения са доста под 300 лв. Най-евтин е трудът в Търговище, където заплатите са средно по 227 лв. За сравнение в София хората взимат със 148 лв., или 65% повече от тези в Търговище. Възнагражденията в обществения сектор са значително по-високи, отколкото в частния, сочи статистиката. Чиновниците и служителите в държавни компании взимат средно по 346 лв., а работниците в частни фирми - по 260 лв. Най-високи са заплатите в областта на финансовото посредничество. Средната там е 633 лв., показват данните на НСИ. След това се нарежда отрасълът производство и разпределение на ток, газ и вода, където взимат по 532 лв.
Източник: Стандарт (01.11.2004)
 
Производствените поръчки в България са се увеличили за периода юли-октомври 2004 г., съобщи НСИ. Средната натовареност на производствените мощности е нараснала от 4.4 до 4.8 пункта и към момента се оценява на 63%. Неизползваните мощности са намалели за периода, което дава на компаниите надежда, че продажбите през последното тримесечие на годината ще нараснат. Налице е и оптимизъм относно обема на поръчките в сферата на услугите, въпреки засилената конкуренция на пазара, която се счита за основната пречка за развитие. Предприемачите твърдят, че икономическата ситуация в страната е сравнително благоприятно. Що се отнася до цените, индустриалните предприятия не очакват увеличение. Икономическата ситуация в сферата на строителството остава благоприятна. Индексът на бизнес климатът в сектора бележи ръст от 13.3% през октомври, в сравнение със септември. Тенденцията на увеличение в цените на недвижимите имоти, обаче, продължава.
Източник: Пари (01.11.2004)
 
България е сред страните с най-високи осигуровки. Това пише в проучване на международната одиторска фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG), което сравнява данъците в България, Хърватия, Румъния, Турция и 10-те нови членки на ЕС. Корпоративният данък е най-нисък в балтийските страни, Кипър (10%) и Унгария (16%). Най-висок е в Малта (35%) и Турция (33%). Българското правителство предлага данъкът върху печалбата да бъде намален от 19,5% на 15% от 2005 г. Няма значителни различия в нивата на ДДС между различните държави. В Унгария ставката е най-висока - 25%. На второ място са Полша и Хърватия (22%). Най-нисък е данъкът в Кипър - 15%. В 14-те страни данъкът върху общия доход (ДОД) варира от 12 до 50%. Най-малко плащат в Словакия (19%) и балтийските страни. В тези държави има единна данъчна ставка за ДОД. В Естония също е така, но ставката е 26%, като от 2005 г. се планира да бъде намалена до 24%. От 2005 г. у нас доходите до 130 лв. няма да се облагат, а налогът за заплати над 600 лв. ще бъде 24%.
Източник: Стандарт (09.11.2004)
 
386.952 млн. лв. са преведените от Националния осигурителен институт /НОИ/ средства към фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това показва статистиката на осигурителния институт към 5 ноември тази година. От тях 209.714 млн. лв са преводите към универсалните и 177.238 млн. лв. към професионалните пенсионни фондове. От 14 май 2001 г. НОИ ежеседмично превежда на пенсионните дружества осигурителните вноски за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, осигурени в професионален фонд. На 29 март 2002 г. осигурителният институт направи първия превод към универсалните пенсионни фондове на осигурителните вноски за осигуряващите се в универсален пенсионен фонд за допълнителна пожизнена пенсия.
Източник: Пари (10.11.2004)
 
Продажбите на коли и мотори са скочили с 21,9% през първите девет месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Търговията с бензин и смазочни масла за колите е нараснала с 12,4%. Само през септември продажбите на автомобили и горива за тях са се увеличили с 17,6%. През септември най-драстично нарастват продажбите на стоки за домакинството и битова техника - с 25,2%. При търговията с лекарства увеличението е с 12%, а с храни, напитки и цигари - 5%. Значителен ръст се отбелязва и в търговията на едро, като продажбите през септември са нараснали със 17,9%.
Източник: Стандарт (11.11.2004)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0101214 на ЕТ "ИГ - 92 - Иван Иванов" с ЕИК 041025021 № 0151188 на ЕТ "Боби - Боряна Петрова" с ЕИК 121088218 № 0170939 на Сдружение "Българска федерация по билярд" с ЕИК 831669463 № 0217590 на "Спортарт - ЛС" - ООД, с ЕИК 000646035 № 0226818 на ЕТ "Делко Томов - Комерс" с ЕИК 822122819 № 0229549 на ЕТ "Милан Огнянов" с ЕИК 831408367 № 0349235 на ЕТ "Петадин - Ружа Тумангелова" с ЕИК 123051154 № 0406761 на ЕТ "Кристина - 44 - Цветанка Тошева" с ЕИК 121385290 № 0423140 на ЕТ "Толев - ГСТ - Георги Толев" с ЕИК 123076830 № 0539512 на Адвокатска колегия - Пловдив с ЕИК 115241990 № 0580265 на ЕТ "Стоянов - 98 - Здравко Стоянов" с ЕИК 122080936 № 0590817 на "Мега Тур" - ЕООД, с ЕИК 102217007 № 0615625 на "Елените - Инвест" - АД, с ЕИК 102228270 № 0659253 на "Воген - България" - ООД, с ЕИК 831138092 № 0677796 на "Пирел Алфа 1" - АД, с ЕИК 101157801 № 0751938 на "Транс Консулт 2000" - ООД, с ЕИК 130197622 № 0770476 на "Дата - БГ" - ООД, с ЕИК 130234896 № 0796305 на "Национален център за дизайн и реклама" - ЕООД, с ЕИК 130296613 № 0845798 на "Мат" - ЕООД, с ЕИК 813147410 № 0866107 на "ТБВА София" - ЕООД, с ЕИК 831800101 № 0871151 на "Йоскан АШЕ" - ООД, с ЕИК 117020439 № 0890689 на "Фиско Груп" - ЕООД, с ЕИК 130505842 № 0904170 на "Телесофт консултинг" - ООД, с ЕИК 130535629 № 0909331 на "Соло Медиа" - ЕООД, с ЕИК 121218409 № 0950133 на "Елтрак България" - ЕООД, с ЕИК 040195177 № 0953503 на ЕТ "Цветана Ангелова 2001" с ЕИК 130786229 № 0957384 на ЕТ "Примекс - 7 - Красимир Иванджийски" с ЕИК 121298871 № 0974758 на "О. М. Развитие" - ЕООД, с ЕИК 130872347 № 0985328 на "Дасхо" - ООД, с ЕИК 130913210 № 0985329 на "Дасхо" - ООД, с ЕИК 130913210 № 1009241 на "Компания за минерални води (КМВ) Видена" - АД, с ЕИК 830176193 № 1011410 на "Кан Тек БГ" - ООД, с ЕИК 130211883 № 1021472 на "Алдагот" - ООД, с ЕИК 130988693 № 1035974 на "Италеко" - АД, с ЕИК 131013160 № 1050963 на "БКС "Стройкомс" - ЕООД, с ЕИК 121635881 № 1059911 на "Ка-5" - АД, с ЕИК 131054602 № 1060325 на "Амбаро" - ЕООД, с ЕИК 131055654 № 1065283 на "Лилиум - 2002" - ЕООД, с ЕИК 130857078 № 1065822 на "Вега Консулт 2000" - ЕООД, с ЕИК 831553149 № 1072352 на "Мегатроник Юнайтед Гейминг" - ООД, с ЕИК 121379533 № 1076541 на "Олимпия" - ЕООД, с ЕИК 103574695 № 1078292 на "Мери транс БГ" - ЕООД, с ЕИК 131087100 № 1090676 на "Майк ВПП" - ЕООД, с ЕИК 131048738 № 1093295 на "Василики Ойл България" - ЕООД, с ЕИК 131105370 № 1102547 на "Банка запад - изток" - АД, с ЕИК 131134023 № 1102549 на "Банка запад - изток" - АД, с ЕИК 131134023 № 1107268 на "Гъвкави конструкции" - ООД, с ЕИК 831642772 № 1107284 на "Ексфлекс" - ООД, с ЕИК 130892905 № 1107308 на "Гъвкави конструкции" - ООД, с ЕИК 831642772 № 1109186 на ЕТ "Петя - Осман Омар" с ЕИК 131146303 № 1109802 на "Про Груп" - ЕООД, с ЕИК 131147572 № 1110939 на "Р и Г - София" - ЕООД, с ЕИК 130997087 № 1114384 на "Би Ей Си комерс" - ЕООД, с ЕИК 131111708 № 1123278 на "Шарона Холидейз" - ЕООД, с ЕИК 124623672 № 1127845 на "Адиф" - ООД, с ЕИК 131139248 № 1128384 на "Роял такси" - ООД, с ЕИК 131180469 № 1133325 на ЕТ "Чочо - Рангел Рангелов" с ЕИК 131064183 № 1134382 на "О Ем Ес" - ЕООД, с ЕИК 121076881 № 1140143 на "Електрон прогрес" - АД, с ЕИК 121593149 № 1146949 на "Вартес" - ООД, с ЕИК 131215265 № 1152325 на Изпълнителна агенция по трансплантация с ЕИК 131225544 № 1153803 на "Смилекс" - ООД, с ЕИК 131158871
Източник: Държавен вестник (12.11.2004)
 
Инфлацията за октомври е 0,2%, съобщиха от статистиката. От началото на годината до края на октомври е 2%. През периода януари-септември стокообменът е бил 27,4 млрд. лв., т.е. увеличил се е със 17,6% в сравнение с края на 2003 г. Външнотърговското салдо за периода януари-септември е отрицателно и е 3,4 млрд. лв.
Източник: Сега (15.11.2004)
 
Търговският дефицит към края на септември достигна 3.4 млрд. лв., или 2.24 млрд. USD, отчете Националният статистически институт. Спрямо същия период на 2003 г. отрицателното салдо в стокообмена е с 26% по-голямо. Макар че БНБ предприе редица мерки за намаляване на ликвидността в банковата система с цел ограничаване на кредитирането, вносът на стоки продължава да расте и съществено да изпреварва износа. За деветте месеца на годината ръстът на внесените стоки на годишна база е 18.3%. По цени FOB вносът се изчислява на 14.8 млрд. лв., а с разходите за транспорт и застраховка - на 16 млрд. лв. В същото време експортът за деветмесечието е за 11.4 млрд. лв., което е с 16% повече от същия период на 2003 г.
Източник: Пари (15.11.2004)
 
Средният доход на човек за септември е 176.83 лв., съобщи Националният статистически институт. Спрямо септември 2003 г. това е с 26 лв. повече. За домакинство експертите на НСИ отчитат общ доход от 454 лв., или увеличение от 44 лв. В същото време общият разход на човек за септември е 177.71 лв. срещу 153.10 лв. през септември м. г. Намалява делът на работната заплата в месечния доход на българина от 45.9% през септември 2003 г. на 44.8% през септември т. г. Намалението е за сметка на по-високия дял от доходи извън работната заплата, от собственост и продажби на имущество. За една година делът на разходите за жилище, вода, електроенергия и горива се е увеличил с 1.3%, за транспорт - с 1.2%, а за съобщения - с 0.1%.
Източник: Пари (16.11.2004)
 
Общо 3,6 млн. чуждестранни туристи са посетили страната за своята почивка през първите 10 месеца на годината. До октомври посещенията са повече, отколкото за цялата 2003 г. По предварителни данни приходите за първите осем месеца са 1,303 млрд. евро, или 22,2% повече от същия период на 2003 г. Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за същия период са 509,9 млн. евро. До края на октомври над 3,2 млн. българи са пътували в чужбина, което е с 14,57% повече от същия период на миналата година. Най-предпочитаната дестинация е Турция - 1,1 млн. души.
Източник: Сега (17.11.2004)
 
България е навлязла в период на устойчив и относително висок икономически растеж и това дава основание да се очаква, че той ще продължи и през следващите години, като достигне до 5,5% през 2007 г. Това е записано в приетата в четвъртък от правителството Предприсъединителна икономическа програма 2004-2007 г. на България. Според програмата ръстът на Брутният вътрешен продукт през тази година ще бъде пет на сто, а през следващите две години - 2005 и 2006 г. той ще достигне до 5,25%. Макроикономическата рамка в програмата е изградена въз основа на предположенията на МВФ и Европейската комисия относно развитието на световната и европейска икономика през годините, за които се отнася програмата. В допълнение към основния макроикономически сценарий в програмата е разработен и алтернативен сценарий, в който се допуска по-неблагоприятно развитие на световните цени на петрола през годините от разглеждания период. В този сценарий за 2004, 2005, 2006 и 2007 г. са приети съответно средни цени от 39.50, 40.50, 35.25 и 34.50 долара за барел. При тези допускания се очаква забавяне на растежа на световната икономика и на икономиката на Европейския съюз, а оттам и на растежа за България. Забавянето на растежа обаче се предвижда да бъде за 2004 и 2005 г., когато съответно ще има ръст от 4,9 и 4,7%, докато за последните две години от периода не се предвижда забавяне на растежа на икономиката.
Източник: Монитор (22.11.2004)
 
Българска стопанска камара определи г-н Жечко Димитров - управител на БИК Капиталов пазар ЕООД за представител на БСК във Висшия статистически съвет на Националния статистически институт през 2005 г.
Източник: Капиталов пазар (22.11.2004)
 
69.3% от заетите българи се трудят в частния сектор, показва изследването на НСИ за работната сила в страната през третото тримесечие на годината. Общият им брой е 2 097.4 хил., което е със 150 хил. повече в сравнение с третото тримесечие на миналата година. 1 609.1 хил. от тях са наети, 119.4 хил. са работодатели, 302.8 хил. - самонаети, и 66.0 хил. - неплатени семейни работници. В същото време статистиката отчита намаляване на трудещите се в обществения сектор. През третото тримесечие те са 921.4 хил. души, което е с 53.9 хил. по-малко от преди година. Расте броят на икономически активното население в страната. За година те са се увеличили с 38.3 хил. души до 3 397.6 хил. Причината е, че част от трайно безработните, които са извън работната сила, са намерили работа, коментираха от НСИ. Реално заетите лица у нас са 3 024.6 хил., или 45.3% от населението над 15 години. От общия брой заети лица 2 268.2 хил. живеят в градовете, а 756.4 хил. - в селата. Работната ръка в България основно е съсредоточена в услугите /56% от българите/ и в индустрията /32.7%/. В селското стопанство работят 11% от заетите. 11% от икономически активното население е безработно. През третото тримесечие на 2004 г. безработните лица са 373.0 хил., което е с 53.3 хил. по-малко от миналата година. В градовете равнището на безработица е 10.6% - с 1.5 пункта по-ниско в сравнение със селата.
Източник: Пари (23.11.2004)
 
50.8% е икономически активното население. През третото тримесечие на 2004 г. икономически активното население в страната е 3,397 млн., или 50.8% от населението на 15 и повече навършени години. Коефициентът на икономическа активност в градовете е 54.5%, а в селата - 42.5% по данни на НСИ. Заетите лица са 3,024 млн., или 45.3% от населението. В частния сектор работят 2,097 млн. човека, или 69.3% от заетите лица.
Източник: Монитор (23.11.2004)
 
След 6-месечен спад на безработицата през октомври тя започна да расте и вече е 11,81%. Миналия месец хората, които не се трудят на договор, са 437 493 или около 2500 повече от тези през септември. Увеличението на безработните е заради привършването на сезонната заетост през есента. Най-ниска е безработицата в София, а най-висока в областите Търговище, Монтана, Видин и Разград. Свободните работни места през октомври са били над 24 000, от които близо 500 за хора с увреждания. За десетмесечието на годината 125 000 регистрирани в бюрата по труда са започнали работа. За същия период през миналата година успешно пласиралите се на пазара на труда са били 98 000.
Източник: Монитор (25.11.2004)
 
Пониженият оптимизъм за бизнесклимата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите води до падане на общия показател на бизнесклимата с 4.6 пункта през ноември спрямо равнището през октомври, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. През ноември очакванията за бизнессъстоянието в строителните предприятия през следващите шест месеца са по-малко оптимистични в сравнение с месец назад. И тук мненията на строителните мениджъри се изместват от по-добро към запазване на същото бизнессъстояние. Тази промяна влияе негативно върху съставния показател "бизнесклимат в строителството", който пада с 13.4 пункта. Изместване към по-умерените мнения има и при оценките за настоящата и очакваната строителна активност. Същевременно оценките на строителните предприемачи за настоящото бизнессъстояние на предприятията продължават да се подобряват. По-оптимистично се оценява и равнището на поръчките в отрасъла. Бизнесанкетите на НСИ през този месец регистрират увеличени инфлационни очаквания.
Източник: Пари (30.11.2004)
 
По 273,33 лева средно са получили работещите у нас през миналата година. Средният годишен доход е 3280 лв., обявиха от Националния статистически институт. Трудещите се в обществения сектор са изработили по 4118 лв., или 343,17 лв. месечно. Официалните заплати в частните фирми са значително по-ниски, сочат данните на статистиката. Наемниците са получили 2790 лв. средно за година, което на месец прави по 232,5 лв. Най-много пари взимат финансовите посредници - 7508 лв. за година. Най-малко се плаща на камериерките и сервитьорите - 1948 лв. 2 милиона средно са били работещите през миналата година. От тях в частния сектор са се трудили над 1,3 млн. българи. Най-много са заетите в преработващата промишленост - 597 947 души. В областта на финансовото посредничество работят под 30 хил. Разходите на работодателите за един час труд на служителите е 2,74 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Един работен час в обществения сектор струва 3,66 лв., а в частния - 2,23 лв. Близо 24% от разходите на работодателите за труда на хората отиват за социални и здравни осигуровки. Едва 68,86% отиват за изплащане на заплати, сочат данните на статистиката.
Източник: Стандарт (02.12.2004)
 
Фирмите с чуждестранно участие у нас работят 2 пъти по-ефективно. Това показва проучване на Националния статистически институт, поръчано от Министерството на икономиката. То е включено в анализ към стратегията за насърчаване на инвестициите, която бе приета от Съвета за икономически растеж. Изследвани са 39 160 фирми с мажоритарно българско участие и 5197 - с чуждестранно. Вторите имат 2 пъти по-висока производителност на труда и 2,5 пъти по-големи нетни приходи. Чуждите компании, осигуряват 50% от износа.
Източник: Стандарт (09.12.2004)
 
В 91,1% от фирмите в страната работят до 10 души, сочат данните на Националния статистически институт. Между 11 и 50 работници се трудят в 6,8% от фирмите. По 1% се падат на дружествата с персонал от 50 до 100 и над 100 души. През годините леко се увеличава делът на средните фирми с наети от 11 до 50 служители. Ролята на малките и средните фирми за осигуряване на заетостта непрекъснато нараства, сочат данните на НСИ. През 1999 г. в тях са работили 46,6% от заетите лица, а през 2002 г. - 54%. Семейният бизнес до 10 работници и фирмите с 11 до 50 заети имат съществена роля като работодатели. Заетите в тези предприятия за три години са нараснали с 28%. Малките и средните предприятия са създали най-много работни места в търговията, ремонта на автомобили и битовата техника, в преработващата промишленост и в сделките с недвижимо и движимо имущество и бизнес услугите. Те са реализирали 52,6% от оборота в страната.
Източник: Стандарт (09.12.2004)
 
Застрахователният и осигурителен интернет портал Insurance.bg навърши 1 година. За краткото време на съществуването си той се утвърди като място, където ползващите и предлагащите застрахователни и осигурителни услуги могат да научат всичко за ставащото в тези браншове в страната или чужбина. Неговото най-голямо предимство е огромната база данни, с която разполага и се обновява ежедневно, както и опитните консултанти, за които няма тайни. Среднодневното посещение на портала е от около 2000 уникални потребителя. Сред големите клиенти на Insurance.bg освен застрахователни, пенсионни и здравни компании са и БТК, НСИ, ГДД, КФН, БНБ, Нов български университет, "Видима" - Севлиево, "Спарки" - Ловеч, "Булгартабак холдинг", "София БТ".
Източник: Дневник (10.12.2004)
 
В България предприятията от нефинансовия сектор в преобладаващата си част са много малки предприятия с не повече от 10 заети лица. Микропредприятията съставляват през 2002 г. 91.1% от общата съвкупност на предприятията в страната, сочат данните от изследване на Националния статистически институт. Сред останалите групи фирми според броя на заетите в тях със значително по-голям брой са предприятията с персонал от 11 до 50 заети, чийто относителен дял е 6.8%, и фирмите с 51 до 100 заети с относителен дял 1.1%. Малките и средните предприятия са създали най-много работни места в търговията, ремонта на автомобили и битовата техника, в преработващата промишленост и в операциите с недвижимо и движимо имущество и бизнес услугите. През 2002 г. в тях е съсредоточена съответно 34.3, 24.8 и 8.3% от работната сила на малкия и средния бизнес. Най-незначително е участието на фирмите с до 100 заети в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода и в добивната промишленост, осигурили съответно само по 0.2 и 0.3% от работната сила в сектора на малките и средните предприятия .Малките и средните предприятия имат преимуществена роля при създаване на оборота в нефинансовия сектор на икономиката през разглеждания период. През 2002 г. на тях се дължат 52.6% от реализирания оборот (по текущи цени), докато по-големите фирми са създали по-малко от половината (47.4%) от оборота. По-големите предприятия ­ с над 100 до 250 заети и с над 250 заети, сумарно са приблизително толкова на брой колкото са средните предприятия. Измененията, които настъпват през периода 1999 ­ 2002 г. в структурата на предприятията според числеността на персонала, са незначителни, като се наблюдава слаба тенденция на увеличаване дела на предприятията с 11 до 50 заети ­ от 5.5 на 6.8% и на предприятията с над 100 до 250 заети ­ от 0.4 на 0.7%. Делът на най-големите фирми (с над 250 заети) намалява от 0.7 на 0.3%.Секторът на обществените предприятия се характеризира с относително по-равномерна структура по групи предприятия според броя на заетите в тях и се разграничава отчетливо от силно поляризираната структура на сектора на частните фирми. Най-много на брой са предприятията от обществения сектор с 11 до 50 заети, като относителният им дял през 2002 г. е 34.5%. Фирмите с до 10 заети са с по-малък дял ­ 26.9%, а останалите групи фирми заемат своята важна позиция със значителни дялове между 10.9 и 15.5%. Тази структура е в противовес на силно нехомогенната структура на предприятията от частния сектор, където повече от 91% са микропредприятия. Значително повече малки и средни предприятия са съсредоточени на територията на Южния централен и Югоизточния район за планиране с относителни дялове през 2002 г. съответно от 30.4 и 22.7% при дялове, вариращи от 4.7 до 15.9% за другите райони за планиране. За Югоизточния район това означава и най-голяма гъстота на предприятията (73), докато за Южния централен район този показател (62) е на средно ниво по отношение на другите райони. Независимо че на територията на Северния централен район са локализирани най-малко предприятия с до 100 заети, тяхната гъстота (72) достига една от най-високите стойности за страната. Структурното преразпределение на малките и средните предприятия по райони за планиране през периода 1999 ­ 2002 г. е слабо, като участие в него взимат предимно Южният централен и Югоизточният район със съответно несъществено положително и отрицателно изменение в структурните дялове през последната година по отношение на предходната от порядъка на 1.3 до 1.5 процентни пункта. Слаби структурни изменения са реализирани в рамките на периода 2000 ­ 2002 г., като тенденцията е към възстановяване през 2002 г. на структурата от 1999 година. През 2002 г. най-висок темп на увеличаване на броя на малките и средните предприятия спрямо 1999 г. е реализирал Северозападният район ­ 31.6%, но въпреки това той остава с най-ниска гъстота (51) на тези предприятия. През 2002 г. Североизточният, Югоизточният и Южният централен район относително запазват числеността на малките си и средни фирми от 1999 година. Югозападният и Северният централен район отбелязват значителен темп на нарастване на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 ­ 2002 г. ­ съответно с 9.6 и 6.9%, и постигат успоредно с това повишаване на тяхната гъстота до най-високите стойности за страната (съответно 70 и 72) след Югоизточния район, сочат данните на НСИ.
Източник: Монитор (10.12.2004)
 
През октомври продажбите в сектор снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода спадат с 9.8% спрямо октомври 2003 г., съобщи НСИ. Продажбите в промишлеността се увеличават с 22.8% през октомври спрямо същия месец на миналата година, но намаляват с 0.9 на сто спрямо септември тази година, показват предварителните статистически данни. Ръстът се дължи основно на увеличаването на продажбите в преработващата промишленост с 27.5 на сто и в добивната промишленост с 27.3%. Продажбите в отрасъл производство и леене на метали регистрират ръст от 128.5% през октомври спрямо същия месец на миналата година. Сериозно нарастване има и при продажбите в отраслите производство на канцеларска и електронноизчислителна техника /118.6%/, добив на метални руди /71.8%/ и производство на превозни средства без автомобили /61.5%/.
Източник: Пари (13.12.2004)
 
Външнотърговското салдо на България за периода януари-октомври е минус 3.921 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. В сравнение със същия период на миналата година балансът се влошава със 756 млн. лв. В доларово изражение отрицателното салдо е 2.456 млрд. USD в сравнение с 1.791 млрд. USD отрицателно салдо за 10-те месеца на миналата година. България е изнесла стоки на стойност 12 803 млрд. лв. за периода януари-октомври, с 16.75% повече в сравнение със същия период на миналата година, когато износът е бил за 10.966 млрд. лв. В същото време обаче вносът на стоки в страната се увеличава с 18.35% и достига 16.724 млрд. лв. в сравнение с 14.131 млрд. лв. за десетмесечието на миналата година. Основната част от износа за периода е била към страните от Европейския съюз - 59% от общия износ на страната. Над половината от износа към ЕС е за три страни - Италия, Германия и Гърция. Най-големият вносител в България за 10-месечния период е Германия, следвана от Русия.
Източник: Пари (14.12.2004)
 
Инфлацията е 0,6% през ноември, съобщи НСИ. Инфлацията от началото на годината до ноември 2004 г. спрямо декември 2003 г. е 2,7%, а за януари-ноември 2004 г. спрямо съответния период на 2003 г. е 6,4%. Инфлацията през ноември тази година спрямо същия месец миналата година е 4,5%.
Източник: Сега (15.12.2004)
 
Поскъпването на месото и зеленчуците е основната причина за инфлацията през ноември, сочат данните на Националния статистически институт. Цената на свинското през изминалия месец е скочила с 5%, а на зеленчуците - с 8,9%. Инфлацията за ноември е 0,6%, а натрупаното повишаване на цените за първите 11 месеца на годината е 2,7 на сто. Така, ако хората си държат спестяванията на едногодишен влог в банка, реално са спечелили по 2,2 лв. на всеки 100 лв. През ноември храните са поскъпнали с 1,5 на сто. Цените на услугите са увеличени с 0,4%, а нехранителните стоки дори са поевтинели с 0,3%. От храните по-чувствително са поскъпнали рибата - с 6,3%, кашкавалът - с 2,5%, и зрелият боб - с 6,2%. Течните горива за бита обаче са поевтинели с 4,1%. Цената на бензин А-95Н е паднала с 6,8%, на А-92Н - със 7,3%, а на А-98Н - с 4%. По-чувствително увеличение има в цените на такситата - 1,9%, автобусния междуселищен транспорт - 3,6%, и градския транспорт - с 3,2%.
Източник: Стандарт (15.12.2004)
 
Средният доход у нас е нараснал с 15 лева за година. През октомври всеки е похарчил по 171,58 лв., а за същия месец на миналата година сумата е била 156,21 лева. Данните са на Националния статистически институт. Домакинствата са разполагали средно с 439,71 лв., което е увеличение с 32,74 лв. спрямо октомври 2003 г. Средно 202,22 лв. от доходите на домакинствата са от работни заплати, което е 46% от семейния бюджет. 25% е делът на пенсиите. 8,7% от дохода е от домашно стопанство, а 4,3% - от предприемачество. През октомври домакинствата са похарчили средно по 433 лв., или с 30 лв. повече от миналата година. На човек се падат по 169,02 лв. разходи, докато през октомври 2003 г. те са били 154,86 лв.
Източник: Стандарт (16.12.2004)
 
Банковите услуги бележат ръст от 32,5% през третото тримесечие на годината, обявиха от Националния статистически институт. Даването на заеми остава една от най-бързо развиващите се услуги в страната. От януари до октомври приходите от лихви на банките са над 1,1 млрд. лв., а разходите им са 291 млн. лв. 5,8% е ръстът на брутния вътрешен продукт за третото тримесечие, обявиха от НСИ. За пореден път се отчита висок ръст на икономиката, след като през второто тримесечие БВП се увеличи с 6%. На човек от населението се падат USD2216. Производството на 70-80% от предприятията расте с 5,5-6% и това дърпа икономиката напред, коментираха статистици. Увеличава се производството на храни, напитки и тютюни с 29%, а дърводобивът скача с 23%. Спад има в производството на електро- и топлоенергия с 16%, а при въздушния транспорт - с 14%. Външнотърговското салдо през третото тримесечие е положително с 378 млн. лв. благодарение на туризма. Хотелите са повече с 16%, а чуждите туристи - с 14,3%.
Източник: Стандарт (21.12.2004)
 
За деветмесечието на настоящата година брутният вътрешен продукт на България нараства в реално изражение спрямо същия период на миналата година с 5.7%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Само за третата четвърт на годината ръстът на икономиката на България спрямо периода юли-септември 2003 г. е 5.8 на сто, показват данните опт НСИ. Ръстът на икономиката показва положителното й развитие, коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Според него увеличението на БВП се дължи на развитието на всички сектори. За да се запази то за един по-дълъг период от време, трябва да се продължи с намалението на данъците и едновременно да се намали и процентът на преразпределение на БВП през бюджета, призова Чобанов.
Източник: Дневник (21.12.2004)
 
В годината, в която чуждите инвестиции у нас бележат рекорд, родните мениджъри предвиждат 4.3% спад на инвестициите в сравнение с 2003 г. Това показват данните на инвестиционната бизнесанкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през втората половина на ноември. Около 37% от очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2004 г. идват от предприятията от обществения сектор, като се очаква увеличение спрямо предходната година с 31%. Предприятията от частния сектор очакват с близо 17% по-малко инвестиции, което се дължи главно на преработващата промишленост. Според главните типове инвестиции тези за замяна на износено оборудване държат най-голям дял - 37.6%, от очакваните вложения в промишлеността през 2004 г. На второ място са инвестициите за увеличаване на производствения капацитет с 26% дял. Инвестиции за механизация или автоматизация и за въвеждане на нови технологии имат 22.7% дял. Останалите 13.7% от инвестициите през 2004 г. са насочени за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други.
Източник: Пари (22.12.2004)
 
Стопанските ръководители предвиждат номинално намаление на инвестициите през 2004 г. спрямо предходната 2003 г. с 4.3%. Това показват данните на инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през втората половина на ноември и отразяваща очаквания обем на инвестиции на тези предприятия за 2004 г. Около 37% от очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2004 г. идват от предприятията от обществения сектор, като се очаква увеличение спрямо предходната 2003 г. с 31%. Предприятията от частния сектор очакват с близо 17% по-малко инвестиции през 2004 г. в сравнение с направените година по-рано, което се дължи главно на преработващата промишленост. Според главните типове инвестиции, тези за замяна на износено оборудване държат най-голям дял - 37.6% от общия стойностен обем на очакваните инвестиции в промишлеността през 2004 година. На второто място са инвестициите за увеличаване на производствения капацитет са съответно с 26% дял. Инвестиции за механизация или автоматизация и за въвеждане на нови технологии имат 22.7% дял. Останалите 13.7% от инвестициите през 2004 г. са насочени за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други. В инвестиционната анкета на НСИ промишлените предприятия посочват и прогнозни инвестиции за следващата 2005 година. Спрямо 2004 г. прогнозираният ръст на инвестициите в промишлеността през 2005 г. е 2.4%. Според продуктовата ориентация на производството най-голям дял в очакваните инвестиции през 2005 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (51%), следвани от отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (27%). На трето място по обем на инвестициите са отраслите произвеждащи хранителни продукти и напитки (10% дял). Приоритет в инвестиционните програми през следващата 2005 г. са инвестициите за заместване на износено оборудване и за увеличаване на производствения капацитет. Предприятията от обществения сектор формират 41% от общия обем на предвижданите инвестиции в промишлеността. Спрямо 2004 г. очакваното увеличение на стойностния обем е 14% и се дължи изцяло на преработващата промишленост.
Източник: Монитор (22.12.2004)
 
Показателят на бизнесклимата бележи понижение през декември спрямо ноември с 0,9 пункта. Причината е намалелият оптимизъм за бизнессредата в търговията на дребно и услугите, показва анкета на НСИ. В същото време институтът отчита подобрение на бизнесклимата в промишлеността с 0,6 пункта.
Източник: Сега (30.12.2004)
 
През декември общият показател на бизнес климата пада с 0.9 пункта спрямо ноемврийското си равнище поради понижения оптимизъм за бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Съставният показател бизнес климат в промишлеността се покачва през същия месец с 0.6 пункта. Подобрени са оценките за настоящата и очакваната бизнес ситуация в предприятията. Производствената активност се оценява също като повишена. Същевременно обаче са понижени оценките на мениджърите за настоящото ниво на поръчките от чужбина, докато поръчките от страната в сравнение с месец назад остават непроменени. По отношение на продажните цени промишлените предприятия не предвиждат увеличение. През декември бизнес климатът в строителството се покачва с 0.8 пункта спрямо ноемврийското си равнище в резултат на подобрените очаквания за бизнес ситуацията през следващите шест месеца. Подобрени са и оценките за осигуреността на производството с поръчки. Анкетите регистрират и намаление в броя на клиентите със закъснения в плащанията. През декември бизнес климат в търговията на дребно намалява с 3.9 пункта в сравнение с ноември поради понижения оптимизъм в оценките за настоящото бизнес състояние, а така също и в очакванията за шест месеца напред.
Източник: Дневник (30.12.2004)
 
Външната търговия е на минус с 4,6 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт вчера. За периода януари-ноември 2004 г. дефицитът достигна 4,615 млрд. лв. В сравнение със същия период на 2003 г. нарастването на отрицателното салдо е с 24,7%. Само за ноември отрицателното салдо е 694,1 млн. лв., т.е. с 29,3% по-голямо от същия месец на предходната година. Основната причина за нарастването на търговския дефицит е по-големият темп на нарастване на вноса, отколкото на износа. За 11-те месеца на миналата година износът на стоки е за 14,23 млрд. лв., докато вносът е 18,848 млрд. лв.
Източник: Сега (13.01.2005)
 
Средногодишната инфлация за изминалата 2004 г. е 6.1%, отчете Националният статистически институт. От 2001 г. насам това е най-високата стойност. През 2003 г. например средното увеличение на цените на дребно бе 2.3%, докато през 2002 и 2001 г. бе 5.8 и 4.8%. В макрорамката за 2004 г. правителството бе заложило средногодишна инфлация от 6.3% заради очаквания ефект от повишението на акцизите и цените на горивата. Натрупаната в края на 2004 г. инфлация спрямо декември 2003 г. е 4%, сочат още данните на НСИ. През последния месец на годината спрямо предходния месец животът е поскъпнал с 1.3%. Най-силно е повишението на цените на хранителните продукти - с 3.4%. Свинското месо е поскъпнало с 4.2%, увеличение има при хляба, колбасите, млякото и млечните продукти, яйца, боб, леща, картофи и шоколадови продукти. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.8%. По-евтино са се продавали брашно, макаронени изделия, птиче месо и плодове. Цените на нехранителните стоки са намалели през декември с 0.2%. Сред тях са горивата за битови нужди, мебели, хладилници и фризери, пропан-бутан, бензини. С 0.6% са поскъпнали наемите за жилища, а с 0.7% - материалите за ремонт. Повишение на цените има при обувките, моторните и смазочни масла, вътрешноселищния обществен транспорт. Лекарствата са поскъпнали с 2.8%, а лекарските и стоматологичните услуги - съответно с 0.6% и 0.2%. Средният доход на човек за ноември 2004 г. е 176.43 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Година преди това /ноември 2003 г./ той е бил 162.10 лв. Средният доход на домакинство възлиза на 451.84 лв., което представлява ръст от 7% спрямо ноември 2003 г. Общите разходи на човек през ноември възлизат на 170.20 лв., а на домакинство - 435.87 лв. Близо 40% от доходите на домакинство отиват за храна. Следват средствата, отделени за вода, ток и горива, които са 13.8% от всички разходи.
Източник: Пари (17.01.2005)
 
Вносът (CIF) през ноември отбелязва връх и е 2.3 млрд. лева след като през октомври за първи път през 2004 г. надхвърли 2 млрд. лева. Износът (FOB) е 1.43 млрд. лв., което води до най-големия месечен търговски дефицит през годината (875 млн. лева). Натрупаният дефицит за януари - ноември (FOB - CIF) е малко над 6.2 млрд. лева. Ако не се отчитат разходите за превоз и застраховки до българската граница, дефицитът за единадесетте месеца на 2004 г. (FOB - FOB) надвишава 4.6 млрд. лева. Темпът на нарастване на вноса за периода спрямо 2003 г. (19.9%) изпреварва този на износа (18.3%).
Източник: Капитал (17.01.2005)
 
През януари общият показател на бизнесклимата се покачва с 5 пункта спрямо декември, отчете Националният статистически институт. Това се дължи на по-благоприятната стопанска конюнктура в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите. В същото време обаче оценките на мениджърите в промишлеността за нивото на поръчките от чужбина са понижени, докато при поръчките от страната се регистрира повишение. През януари бизнесклиматът в строителството се повишава с цели 16 пункта поради високите очаквания за бизнессъстоянието на строителните предприятия през следващите шест месеца. Подобрени са и оценките за осигуреността на производството с поръчки. Търговците на дребно предвиждат увеличаване на поръчките към доставчици през следващите три месеца. Пречка обаче се явява недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. Според експерти тази конкуренция ще се увеличава с наближаването на 2007 г. и членството на България в ЕС.
Източник: Пари (28.01.2005)
 
Цените на производител в промишлеността през декември м.г. са нараснали с 5.1% спрямо същия месец на 2003 г., съобщиха от НСИ. В края на годината инфлацията бе 4%, докато средногодишното й ниво бе 6.1%. В добивната индустрия ръстът през декември е 9.4% спрямо декември 2003 г., като най-силно са поскъпнали цените в добива на метални руди - 28.6%. Производствените цени в преработващата промишленост са нараснали с 4.6%, като най-голям е скокът в сектора леене на метали - 21.8%. Основна причина за това поскъпване е повишаването на цените на металите на международните борси през миналата година. При медта например то е около 20%. Ръстът в цените при производството и разпространението на ел.енергия, газ и вода през декември м. г. спрямо декември 2003 г. е 5.6%.
Източник: Пари (01.02.2005)
 
НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал от 250 до 500 души за 2004 г., осигуряващи общо 20 300 лица и със среден осигурителен доход 627 лв.: 1 София-Булгартабак София 2 Университетска Национална Многопрофилна Болница За Активно Лечение "Света Екатерина" София 3 Първа Инвестиционна Банка София 4 Българска Телекомуникационна Компания София 5 Банка Хеброс Пловдив 6 Златна Панега Цимент С. Златна Панега 7 Предприятие "Водноелектрически Централи - Група Рила" София 8 Национална Спортна Академия "Васил Левски" София 9 Радиотелекомуникационна Компания София 10 Икономически Университет - Варна Варна 11 Предприятие "Мрежи Високо Напрежение" - Електропреносен Район - Пловдив Пловдив 12 Пловдив - Бт Пловдив 13 Национален Осигурителен Институт София 14 България Ер София 15 Министерски Съвет София 16 Информационно Обслужване София 17 Международен Панаир Пловдив 18 Палфингер Продукционстехник България Червен Бряг 19 Булгаргаз София 20 Девня Цимент Девня 21 Софийски Градски Съд София 22 Девен Девня 23 Оргахим - Ад Русе 24 Застрахователно И Презастрахователно Акционерно Дружество "Булстрад" София 25 Монбат София 26 Специализирана Болница За Активно Лечение По Онкология София 27 Еад "Електроразпределение-София-Област - Клон Благоевград" Благоевград 28 Булгаргаз Варна 29 Държавен Фонд "Земеделие" София 30 Сметна Палата София 31 Технически Университет-Габрово Габрово 32 Специализирано Управление "Линейно Кабелно Стопанство" София 33 Агенция "Митници" София 34 Мото-Пфое София 35 Териториална Данъчна Дирекция "Републикански Данъци" - Бургас Бургас 36 Министерство На Регионалното Развитие И Благоустройството София 37 Национален Статистически Институт София 38 Оод "Вили Бетц Плюс Ко.Кд-Балкан Стар - Клон" София 39 Лесотехнически Университет София 40 Гипс С. Кошава 41 София Мед София 42 Данон Сердика София 43 Еад "Електроразпределение-Пловдив" - Клон Пазарджик Пазарджик 44 Държавна Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" София 45 Митница Аерогара София София 46 Еад "Електроразпределение-Горна Оряховица-Еад - Клон Русе" Русе 47 Холсим България С. Бели Извор 48 Предприятие "Мрежи Високо Напрежение" - Електропреносен Район - Бургас Бургас 49 Изпълнителна Агенция "Морска Администрация" София 50 Хасково-Бт Хасково
Източник: Други (08.02.2005)
 
До началото на февруари са се регистрирали 63 на сто от производителите на краве мляко, съобщиха от земеделското министерство. Анкетираните 109 973 стопани са дали данни за броя на отглежданите животни, добива на мляко и качеството му. Регистрираните стопани ще могат да участват в разпределението на индивидуалните млечни квоти. В страната има общо 173 695 млекопроизводители. Справката на министерството сочи, че до момента са обхванати 71% от млечните крави, а отчетеното количество мляко е 734 848 хил. литра. През есента ще бъде направена повторна анкета, според която ще бъде въведена експериментално системата за индивидуалните квоти от 1 април 2006 г. Ефективното й въвеждане ще стартира през април 2007 г. От земеделското министерство напомниха, че млекопроизводителите трябва да си направят регистрация, тъй като по методологията на Европейската комисия квотите се определят според данните за последния 3-годишен период. Според договореностите по глава "Земеделие" на България е определена квота от 979 000 тона, от които 722 000 т за преработка и 257 000 т за директни продажби. Директните плащания в млечния сектор се изчисляват въз основа на определена от ЕС сума за съответния период или 33,9 евро на тон от квотата.
Източник: Стандарт (11.02.2005)
 
Нетните приходи от продажби в търговията на дребно са скочили с 13.7% през 2004 г. спрямо предходната година, съобщават от Националния статистически институт. С най-висок темп нарастват приходите от продажби на стоки за домакинството и битовата техника - 22.3%, следвани от търговията с фармацевтични и медицински стоки - 12%. При продажбите на текстил, облекло и обувки приходите са се увеличили с 11.3%, а на храни, напитки и тютюневи изделия - със 7.5%. Високи темпове на растеж се отбелязват в търговията с автомобили. За цялата 2004 г. скокът в продажбите е 28.2%. С 12.9% нараства търговията с автомобилни горива и смазочни материали. През декември м.г. продажбите в промишлеността са нараснали с 5.9% спрямо ноември, съобщава още НСИ. Основно ръстът се дължи на по-големите продажби на електро- и топлинна енергия. На годишна база продажбите в промишлеността са скочили с 27.3%.
Източник: Пари (11.02.2005)
 
Потреблението на безалкохолните напитки за 2004 г. е нараснало 14 на сто в сравнение с предходната година, сочат данните на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки за първите 11 месеца на миналата година. Общият обем на продажбите надхвърля 1 млрд. литра., което е със 120 млн. литра повече в сравнение с 2003 г. Увеличението в консумацията на натурални сокове е 4 на сто повече. Според изследването на асоциацията българинът е изпил общо 60 млн. литра за цялата година.
Източник: Дневник (14.02.2005)
 
Рекорден дефицит от 5,31 млрд. лв. във външната търговия за миналата година обяви Националният статистически институт. Той е с 1 млрд. лв. по-голям от дефицита за 2003 г. Само през декември външната търговия е на червено с рекордните за един месец 700 млн. лв. Вносът продължава да се увеличава по-бързо от износа. За година експортът е нараснал с 19,9% до 15,6 млрд. лв. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките се е увеличил с 20,9% до 22,7 млрд. лв. От страните от ЕС се внасят предимно прежди, тъкани и кожи, които се обработват, и се изнасят готови облекла и обувки. Най-много български стоки и услуги се изнасят за Италия, Германия, Гърция и Турция. За тези четири страни отиват 43% от българския експорт. 37% от вноса е от Германия, Русия и Италия. За първи път САЩ не влиза в Топ 10 на страните по внос в България, коментираха от НСИ. За сметка на това българите носят все повече китайски дрехи. Вносът от тази страна е скочил с 51,9% за година - до 738,8 млн. лв. Лидерските места по внос в страната заемат нефтът, медните руди, природният газ и старите коли. Тези четири стоки формират 20% от целия импорт. За година вносът на стари коли е скочил с 47%. Първите места по износ заемат нерафинираната мед и електроенергията. Отчетеният в Германия износ за България през последните години се различава от USD 13 млн. до USD 200 млн. от регистрирания у нас внос оттам, сочат данните на НСИ. Това основно се дължи на различния начин на регистриране на стоките в двете страни.
Източник: Стандарт (15.02.2005)
 
Поскъпването на храната, алкохола и цигарите са основната причина за инфлацията през януари, сочат данните на НСИ. Цените в магазините през първия месец на годината са нараснали с 0,8 на сто. По-драстично са поскъпнали зеленчуците - 7,9%, картофите - 4,2% и зрелият боб - 2,3%. Повишила се е цената и на всички алкохолни напитки - бира, вино, ракия и уиски. Най-драстично е вдигането на цената на високоалкохолните напитки заради новите акцизи - с 4,2 на сто. Българите дават все по-малко пари от семейния бюджет за храна, но се увеличават разходите за услуги като транспорт и ресторанти. От януари се променя и кошницата от стоки и услуги, по чиито цени ще се измерва инфлацията. Отпадат някои услуги, които не се ползват често, за сметка на това се добавят новите тарифни планове на мобилните оператори. Вече строго ще се следи как се променят цените на парното в големите градове. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" също ще влиза в кошницата от 536 стоки и услуги, които определят инфлацията. Застраховката през януари е поскъпнала с 31,3%, сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (15.02.2005)
 
Стойността на натуралното стопанство у нас през миналата година е съизмерима с тази на индустрията, съобщиха експерти. За 2004 г. делът на индустриалното производство към брутния вътрешен продукт /стойността на всичко произведено в страната/ е 7.5 процента, припомниха от браншовите организации на индустриалните предприятия. Почти толкова е делът и на натуралното стопанство - 7.15 на сто, е записано в доклада "Българската икономика: състояние и перспективи" на Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/ към финансовото министерство. Изчисленията показват, че при БВП на страната за миналата година около 38 млрд. лв., произведените в домашни условия за собствено ползване компоти, консерви, алкохол, месо и други хранителни продукти са на стойност 2.85 милиарда лева, става ясно от анализа на агенцията. За сравнение делът в БВП на един от най-динамично развиващите се икономически сектори у нас - строителството е 4-5 на сто годишно. Все пак в изследването на АИАП се отбелязва като положителна тенденция намалението на потребената непазарна продукция с 1.2 процентни пункта. Вследствие на това в края на годината е отбелязано минимално увеличение на хранителните стоки, които са закупени от търговията като заместител на традиционната домашна зимнина. За тази година специалистите прогнозират още по-голямо увеличение на общото потребление като причина за това ще е увеличението на доходите и минималната работна заплата. Това ще накара хората все по-често да разчитат на търговците, а не на собствените си запаси, коментират анализатори. Въпреки това стойността на натуралното производство все още остава твърде висока, казаха експерти. Според статистиката за последните месеци на 2004 г. 10.5 процента от доходите на домакинствата са дошли именно от домашните стопанства. За последните 2-3 години пък натуралните доходи нарастват, отчитат от Националния статистически институт. Според изследване на домакинските бюджети те съставят 20-25% от общия им доход. Това означава, че на всеки 10 лв. доход 2-2,50 лв. са "натурални". Над една трета от всички анкетирани от НСИ през миналата година отделят всеки ден около четири часа /половината от времето за трудова заетост/ за отглеждане на зеленчуци или животни. Натуралната продукция е заместител на стоките, които би следвало да бъдат произведени и разпределени чрез каналите на общественото производство и търговията, се казва още в проучването на националната статистика.
Източник: Монитор (15.02.2005)
 
Първите оценки за външнотърговския стокообмен на България за 2004 г. показват, че той е за 38.4 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт. В сравнение с 2003 г. той се увеличава с 20.5%. Внесени са стоки за 22.7 млрд. лв., като вносът е по-голям от износа с 45%. Изнесени са стоки за 15.6 млрд. лв. Спрямо 2003 г. износът се увеличава с 19.9%. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на минус 7.1 млрд. лв , а по цени FOB/FOB възлиза на -5.3 млрд. лв. През всички месеци на 2004 г. външнотърговското салдо е отрицателно. Най-голямо е отрицателното салдо за декември - 878 млн. лв. /износ FOB, внос CIF/, съответно 700 млн. лв. по цени FOB/FOB. Четвъртото тримесечие формира 35.2% от годишното отрицателно салдо. В сравнение с 2003 г. отрицателното салдо FOB/FOB се е увеличило с около 300 млн. лв. Анализът на данните показва, че относителният дял на сделките с разплащане в USD се запазва на равнището от 2003 г. - 34%, сделките в EUR се увеличават с 0.7% и вече формират 60% от стойността на износа, поясниха експерти. Най-големият месечен износ е реализиран през юли - за 1538.6 млн. лв., а най-малкият - през януари - 979.3 млн. лв. Тенденцията от предходни години износът през третото и четвъртото тримесечие да е по-активен се запазва и през 2004 г. и последното тримесечие формира 27.4% от годишния обем на износа. Около 46% от стойността на годишния експорт са износ на продукти след преработка у нас - основно за Италия, Германия, Гърция, Белгия и Франция. При вноса и през 2004 г. основни партньори на България са Германия, Русия и Италия, като внесените от тях стоки са 37% от общия внос.
Източник: Пари (15.02.2005)
 
По предварителни данни на НСИ животът през януари 2005 г. е поскъпнал с 0.8% спрямо декември 2004 г. Натрупаната инфлация от януари 2004 г. до януари 2005 г. е 3.4%, сочи предварителната статистика. През януари най-много - с 1.3%, са се увеличили цените на хранителните стоки. Нехранителните продукти са поскъпнали с 0.2%, цените в общественото хранене са се увеличили с 0.4%, а услугите с 0.6%. Зеленчуците са поскъпнали със 7.9%, зрелият боб с 2.3%, а картофите с 4.2%. Поевтинели са с до 0.5% брашното, макаронените изделия, растителните масла и свинското месо. Наемите за жилища са поскъпнали с 0.3%, водоснабдяването - с 3.3%, както и бензините. Лекарствата са поевтинели с 0.3%, а лекарските услуги са поскъпнали с 1.8%, уточниха от НСИ.
Източник: Пари (15.02.2005)
 
560 лева е средният доход на домакинствата за декември 2004 г., което е ръст с 12,51 лв. спрямо декември 2003 г., сочат данни на НСИ. Средният доход на човек за декември е 219,14 лв., за сравнение през декември 2003 г. той е бил 210,61 лв. Работната заплата формира средно 43% от доходите на домакинство, а 26,1% е делът на пенсиите. Общите разходи на човек през декември миналата година са 203,99 лв., а на домакинство - 522,08 лв.
Източник: Сега (16.02.2005)
 
Брутният външен дълг достигна 12.4 млрд. EUR за декември 2004 г., като маркира нарастване от 15.9%, или 1.7 млн. EUR, спрямо края на 2003 г., показват месечните данни на БНБ. Съотношението дълг към БВП се е повишило до 63.8% в сравнение с 60.7% за същия период на 2003 г. Външните задължения на държавата възлизат на 6.42 млрд. EUR, или 33.1% от БВП, в сравнение със 7.09 млрд. EUR в края на миналата година. Предсрочното погасяване на брейди облигациите с отстъпка от номинала /DISC/, което правителството реализира през лятото, доведе до намаляване на публичния дълг с 670 млн. EUR. Повторното изкупуване на дълговите инструменти от типа IAB за 937.5 млн. USD също ще намали задлъжнялостта, като това ще бъде отразено в данните за дълга през януари. Външната задлъжнялост на частния сектор продължава да нараства, като за разглеждания период възлиза на 6 млрд. EUR, или 30.7% от БВП. Външният дълг на частните търговски банки за декември е стигнал 1.7 млрд. EUR, увеличавайки се с 900.2 млн. EUR спрямо края на 2003 г. Дългът на частните нефинансови предприятия достига 4.3 млрд. EUR, като нараства с 1.5 млрд. EUR спрямо края на 2003 г. Плащанията по обслужването на брутния външен дълг за цялата 2004 г. са в размер на 2.3 млрд. EUR за разлика от 1.33 млрд. EUR за същия период на 2003 г. Общият размер на дългосрочните задължения към 31 декември е 8.9 млрд. EUR, докато краткосрочните са за 3.5 млрд. EUR /27.9%/.
Източник: Пари (21.02.2005)
 
Безработицата през януари е 13.13%, като без работа са били 486 414 души, съобщи Министерството на труда и социалната политика. Спрямо януари 2004 г. безработицата намалява с 1.37 пункта. През първия месец на годината на работа са постъпили 69 299 души, което е с 54 719 повече от декември. Ръстът се дължи най-вече на назначените в началото на годината хора по програмата От социални помощи към осигуряване на заетост. Заявените работни места през първия месец на годината са 71 811, което е с над 58 000 повече от декември. 9045 от тях са от частни работодатели. През четвъртото тримесечие на 2004 г. заетите в страната лица са били 2 911.9 хил. души, съобщи в същото време НСИ. Това е 43.6% от населението на страната над 15 години. Спрямо последното тримесечие на 2003 г. броят на заетите е нараснал с 86.3 хил. души, а коефициентът на заетост се е повишил с 1.3 пункта. 2 242.7 хил. от работещите живеят в градовете, а 669.2 хил. - в селата. Мъжете /1 545.6 хил./ надвишават заетите жени със 179.3 хил. В частния сектор се трудят 1 997.5 хил. души, или 68.6% от всички. Услугите са с най-висок дял - 57.6 %, следвани от индустрията - 33.7%, и селското стопанство - 8.6%. Безработните през четвъртото тримесечие на м. г. са били 391.0 хил., или 11.8% от икономически активното население. В сравнение със същия период на 2003 г. броят им е намалял с 20.4 хил. души.
Източник: Пари (22.02.2005)
 
Безработицата през януари леко се повиши, въпреки старта на много проекти по програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". 13.13% от работоспособното население миналия месец е било извън пазара на труда, при 12.67 за декември м. г. Въпреки това, нивото на безработицата през януари е най-ниско за съответния месец през последните 4 години. Спрямо януари 2004 г. равнището на безработица е по-ниска с 1.37 пункта, а спрямо януари 2001 г. ­ с 6 пункта, съобщиха от МТСП. Миналия месец най-много свободни работни места ­ 3517 е имало в преработващата промишленост, в търговията ­ 2594 и в образованието ­ 1332. Общо вакантните позиции през януари са били близо 72 000, като 12 500 са били на първичния пазар - 12 500. През януари работа са си намерили 70 000 души, които са с 54 000 повече от декември. Заявените работни места през януари са 71 811 и са с над 58 000 повече от декември.
Източник: Монитор (22.02.2005)
 
Два пъти повече разрешителни за строеж на жилища са издадени през миналата година в сравнение с 2003 г., показват данните на Националния статистически институт. Това ще успокои пазара и ако се стигне до пренасищане, може да доведе до спиране на растежа на цените и дори поевтиняването на апартаментите, прогнозира управителят на "В&H имоти" Христо Бойков. Заради ръста в новото строителство такава тенденция по негови думи вече се наблюдава при панелните жилища в столицата. В момента в София се строят нови апартаменти с площ от 700 хил. кв.м. През 2004 г. са одобрени общо 5780 жилищни сгради с разгърната застроена площ от над 3 млн. кв.м, като броят на жилищата в тях е 21 271. За сравнение - през 2002 г. и 2003 г. броят на издадените разрешителни е по около 3000 годишно. Данните показват, че предприемачите вече се ориентират към строителството на по-малки жилища предимно между 50 и 70 кв.м, които са най-търсени на пазара. Управителят на "Виктория инвест" Наско Атанасов прогнозира, че бумът в строителството на жилища ще продължи до влизането ни в Европейския съюз. Основната причина е продължаващата надпревара между банките в отпускането на кредити при все по-атрактивни условия. Другите са психологическото очакване, че ръстът на цените ще продължи до 2007 г., както и парите на българите, работещи в чужбина. Не на последно място са и средствата от компенсаторни записи, които се инвестират в недвижимости. През последните месеци в покупка на жилища са налети 300 млн. лв., каза Атанасов. Данните на статистиката показват, че за последните три месеца на 2004 г. в експлоатация са въведени 6594 жилища, което е само с 300 повече в сравнение за същия период на 2003 г. В същото време обаче жилищата в строеж са се увеличили с 4000. Внушителен е и броят на издадените разрешителни за строеж на т.нар. други сгради (хотели, заводи, цехове, атракционни и спортни съоръжения) - 6746 обекта с РЗП от 2.722 млн. кв.м., през 2004 г., показват данните на НСИ. Активността на предприемачите при изграждането на нови административни сгради остава стабилна с одобрените нови 360 сгради с РЗП от 194 хил. кв.м. Общо за 2004 г. са издадени разрешителни за построяването на 12 886 обекта с РЗП от 6.1 млн. кв.м, сочат данните на статистиката.
Източник: Дневник (23.02.2005)
 
Цените на производителите се вдигнаха с 0,4% през януари, обявиха от Националния статистически институт. Спрямо същия месец на миналата година цените се нараснали с 4,8%. През 2004 г. цените на основните зърнени култури са паднали с 4-10%, обявиха от НСИ. Произведените за година зърнени култури са на стойност 1,27 млрд. лв. Произведени са зеленчуци за 957 млн. лв., картофи за 138.9 млн. лв. и плодове за 271,3 млн. лв.
Източник: Стандарт (01.03.2005)
 
Националният статистически институт публикува предварително обявление за реконструкция и преустройство на административната си сграда на ул."П. Волов"№2 в София. Всеки възложител трябва да публикува такива обявления за планирани за годината процедури по Закона за обществените поръчки. При провеждането на открита процедура, ако възложителят е изпратил предварителното обявление за обнародване не по-рано от 52 дни и не по-късно от 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението с покана за участие, срокът за подаване може да се намали до 22 дни. Поръчката, която НСИ предвижда да обяви, е за изграждане на допълнителен 7-и етаж над съществуващата към момента административна сграда на института. Надстройката следва да се осъществи, като се събори горната наклонена покривна плоча и се изгради нова на височина 2.90 м. Разпределението на надстроения етаж ще следва това на долните. В предмета на поръчката е включено изграждането на рампи за инвалиди, на ново машинно помещение за стария асансьор и нова външна асансьорна клетка. Освен това от изпълнителя ще се изисква и да извърши преустройство на помещенията, през които преминават вертикалните противоземетръсни шайби, промяна на начина на отводняване на покрива и подмяна на дограмата на сградата с алуминиева.
Източник: Дневник (01.03.2005)
 
Изграждането на регистър на статистическите единици, повишаването на административния капацитет, финансовите сметки, социалната статистика и статистиката на околната среда са сред приоритетите на Националния статистически институт през 2004 г., сочи годишният доклад на института, одобрен от правителството. Според него 133 са изследванията, направени от НСИ. От тях 81 са годишни, 5 полугодишни, 27 тримесечни и 20 месечни, уточняват от ведомството на Александър Хаджийски.
Източник: Пари (07.03.2005)
 
По нашите курорти има най-много туристи от Гърция. През миналата година броят им е бил 707 хил. Следват ги македонците - 656 хил. Над 4 млн. чужденци са отмаряли в България през миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Това е увеличение с 13,6% спрямо 2003 г. Посетили са ни 565 хил. германци, 259 хил. англичани, 121 хил. руснаци. Чужденците предпочитат да нощуват в хотелите, а българите по-често избират хижи и бунгала. Близо 7 млн. чужденци са посетили България през миналата година, сочат данните на НСИ. Освен туристите значително се увеличават и хората, които идват у нас, за да правят бизнес. Служебните пътувания до страната ни са били 272 хил., което е ръст от 26%. Най-голямо е увеличението на бизнесмени от Ирландия - с 81,6%, от Великобритания - с 60,5%, и от Португалия - с 60%. Българите все по-често пътуват извън страната. През миналата година посещенията на нашенци в чужбина са били 3,882 млн., което е ръст от 14,1%. Най-често се пътува в периода от юли до октомври. Все по-предпочитани са дестинациите до страни от ЕС. Командировките на българите са 2,2 млн., което е два пъти повече от почивките зад граница. 1306 са хотелите, мотелите, хижите и другите средства за настаняване. За година те са нараснали с 247 или 23,3%. Най-много се строят хотели, като за година броят им е нараснал със 192. Над половината от тях са по Черноморието.
Източник: Стандарт (11.03.2005)
 
3.8 милиона пътувания на българи в чужбина са регистрирани през 2004 г., съобщи Националният статистически институт. Спрямо 2003 г. увеличението е с 14.1%. Най-много са пътуванията на българи зад граница /37.8%/ в периода юли - октомври. Увеличават се посещенията в Португалия - с 62.2%, Швейцария - с 47%, Италия - с 38.9%, Ирландия - с 36%. Над половината от пътуващите българи са излизали в чужбина със служебна цел - 56%, или 2.2 млн. посещения в чужбина. 27.7% /1.1 млн. пътувания/ са били туристите, а 228 хиляди са били на гости. Почти 7 милиона чужди граждани са посетили България през 2004 г., което е с 11.9% повече от 2003 г., съобщи още НСИ. Най-висок ръст има при посещенията от Ирландия - с 81.6%, Великобритания - с 60.5%, и Португалия - с 60%. Чуждите туристи са били 4 милиона, като увеличението спрямо 2003 г. е 13.6%. 26 на сто повече чужденци - 271 900, са били по работа у нас. Най-голям е броят на туристите от Гърция - 707 хиляди, Македония - 656 хиляди./
Източник: Пари (11.03.2005)
 
С 20.7 пункта е нараснал индексът на производството в преработвателната промишленост през януари т.г. спрямо същия месец на 2004 г., съобщи Националният статистически институт. Най-голям е ръстът в леенето на метали /60%/ и производството на метални изделия /35%/ и машини и оборудване /46%/. В същото време се забелязва спад в добивната промишленост от 9%, както и в производството на еленергия, газ и вода - 6% Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор Търговия през януари нарастват с 9.7% в сравнение със същия месец на 2004 г., съобщи още НСИ. Най-висок темп на растеж отбелязва търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 14.6%. .
Източник: Пари (14.03.2005)
 
По окончателни данни, индексът на потребителските цени за януари 2005 г. спрямо декември 2004 г. е 100.7, а инфлацията е 0.7 на сто, съобщиха от НСИ. Индексът на потребителските цени за февруари спрямо януари е 100.9, а инфлацията е 0.9 на сто. Базисният индекс на потребителските цени по окончателни данни за януари 2005 г., изчислен при база средногодишни цени на 2004 г., е 103.1, а за февруари - 104. Инфлацията от началото на годината до края на февруари 2005 г., спрямо декември 2004 г., е 1.6 на сто, а за периода януари-февруари 2005 г. спрямо съответния период на миналата година - 3.6 на сто. Инфлацията през февруари 2005 г. спрямо февруари 2004 г. е 3.9 на сто. През февруари спрямо януари цените на хранителните продукти са нараснали с 1 на сто, на нехранителните стоки - също с 1 на сто, на общественото хранене - с 0.7 на сто и на услугите - с 0.6 на сто.
Източник: Дневник (15.03.2005)
 
Инфлацията за първите два месеца на тази година е 1,6%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение със същия период на миналата година ръстът на цените е 3,6%. Само за февруари инфлацията е 0,9%, а окончателните данни за януари показват 0,7% инфлация. През миналия месец най-много са се увеличили цените на хранителните продукти и на нехранителните стоки - с по 1%. Поскъпнали са болничните услуги. По-скъпо е струвало и поддържането на жилище. Зеленчуците са поскъпнали с 8%, освен тях са се повишили цените и на плодовете, пресните млека и маргарина. Поскъпнали са и високоалхолните спиртни напитки, минералните води и безалкохолните напитки, както и тютюневите изделия.
Източник: Сега (15.03.2005)
 
Износът на български стоки за Италия е скочил с 41,5% за година и е на стойност 192,6 млн. лева през януари, обявиха от НСИ. Няколко пъти се увеличава експортът за страни като Кипър, Естония и Португалия. Износът за Малта е 29 млн. лв., или 145 пъти повече от същия месец на миналата година. Вносът обаче продължава да расте по-бързо. Увеличението е с 28,2% до 1,77 млрд. лв. $266,8 млн. е дефицитът във външната търговия на страната за първия месец на 2005 г.
Източник: Стандарт (15.03.2005)
 
С 27.8% се е увеличили износът на България по цени FOB през януари до 1.25 млрд. лв., сочат данните на НСИ. От своя страна вносът по цени CIF за първия месец на годината нараства с 28.3% до 1.77 млрд. лв. Салдото във външната търговия за януари е отрицателно и възлиза на минус 390 млн. лв. През първия месец на годината най-много стоки сме внесли от страните членки на ЕС - 839.2 млн. лв., което е с 19.2% повече спрямо януари 2004 г. Най-голям е и износът към ЕС, който възлиза на 803 млн. лв.
Източник: Пари (15.03.2005)
 
Цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар са се увеличили с 6,5 на сто през февруари спрямо същия месец на миналата година, съобщиха от Националният статистически институт (НСИ). Спрямо януари тази година цените са се повишили с 0,8 %. За една година най-много са се повишили цените на производител в сектор "Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода"- 6,8%. В преработващата промишленост ръстът е 6,6%, а в добивната - 4,3%г. Понижение на цените с 1,5 на сто през февруари има в производството на текстил и на мебели.
Източник: Монитор (31.03.2005)
 
Рекорден ръст на брутния вътрешен продукт от 5,6% за миналата година отчете Националният статистически институт. Това е най-големият ръст на икономиката от началото на прехода през 1989 г. Основна причина за това са добрите резултати през четвъртото тримесечие на миналата година. От октомври до декември реалното увеличение на БВП е с 6,2% спрямо същия период на 2003 г. По-висок ръст за тримесечие не е имало от 1998 г., когато държавата започна да излиза от кризата през 1996-1997 г. Реализираният подем в икономиката е един от най-високите за страните от ЕС. Произведеният БВП за миналата година е 38 млрд. лв., а преизчислен в евро, възлиза на 19,43 млрд. евро. БВП на човек от населението е 2497 евро, сочат данните на НСИ. Положително развитие има в почти всички отрасли на икономиката, коментираха експертите от НСИ. Ръстът в преработващата индустрия е 12%, а в строителството - 7,4%. Значително се е увеличило финансовото посредничество, както и производството на кокс и рафинирани продукти. Инвестициите през годината са нараснали с 12% и достигат 20,9% от БВП. Индивидуалното потребление на населението нараства с 4,8%.
Източник: Стандарт (01.04.2005)
 
Над 163,5 млн. лв. са просрочените задължения на частните фирми към банките. Това показва статистиката на БНБ към края на февруари 2005 г. Общо заемите към предприятията достигат 9,2 млрд. лв. От тях най-много са отпуснати за срок между 1 и 5 г. - 4,2 млрд. лв. Домакинствата са изтеглили заеми за 4,6 млрд. лв. От тях 2,77 млрд. лв. са потребителските, при които просрочени са 31,3 млн. лв. Сумата на жилищните кредити достига близо 2 млрд. лв. От тях най-много са дългосрочните, близо 1,1 млрд. лв. Депозитите до 2 г. достигат 10,2 млрд. лв, а за по-дълъг срок са вложени в банки суми за 1,9 млрд. лв.
Източник: Стандарт (01.04.2005)
 
Започва поевтиняване на панелките в непрестижните квартали и луксозните жилища, смятат брокери на недвижими имоти. След нелогичното нарастване на цените през миналата година се наблюдава тенденция на спад, смятат те. През 2004 г. имаше нелогично нарастване на цените на недвижимостите в България. Първата причина за голямото поскъпване бе ясната перспектива за влизане на страната ни в ЕС. Популярна стана тезата, че като станем членове на Евросъюза и цените на недвижимите имоти у нас ще се изравнят с тези в по-богатите държави. Подобно твърдение е наивно. Поне в близките няколко десетилетия степента на икономическо развитие и стандартът ни на живот няма да достигнат европейските. Сега най-много се търсят най-евтините и най-скъпите имоти, каза Таня Галчева, управител на софийската фирма "Доверие-недвижими имоти". - Евтините поради факта, че винаги представляват дефицит, а другите заради неспиращия интерес на външни инвеститори, търсещи най-качественото на пазара на недвижими имоти у нас. На подобно мнение е и управителят на "Сандрамакс" Милен Денев, който предвижда запазване на нивото на търсене на големите и луксозни апартаменти, както и на малките и евтини жилища. Младен Пейчев, управител на агенция "Аргус", прогнозира, че цените на жилищата и офисите няма да растат, а ще поскъпват атрактивните парцели, доколкото ги има и на къщите в курортните райони до София. Според него цените на недвижимите имоти не отговарят на конкретните икономически показатели за България. Вече се наблюдава устойчива тенденция на поевтиняване на панелните жилища, твърди Евдокия Сотирова, управител на агенция "Джовани - СД". Допреди няколко месеца двустайните панелки се продаваха за 35-36 хил. евро, сега за не повече от 33 хил. Влияние за снижаване цените на жилищата ще оказват намаленото търсене, въведените ограничения на кредитирането и проблемите с новото строителство, свързани с недоброто му качество. На пазара се предлагат много ипотекирани апартаменти, което също подпомага процеса на снижаване на цените, подчертава тя. Някои брокери на недвижими имоти твърдят, че българският пазар лесно се влияе от различни сензации, които се хвърлят в публичното пространство. Непремерени изказвания на политици предизвикват неоправдано покачване на цените, което в крайна сметка води до отдръпване на купувачите и стагнация. Един от основните фактори за пазара са медиите, смята Севда Христова - управител на агенция "Имея". - Като напишат в най-четените вестници, че 1000 ЕUR струва квадратен метър в центъра, това силно влияе на всички собственици и те не са склонни да свалят цената, твърди тя. Статистиката на сайта imot.bg сочи показателни тенденции на поевтиняване на жилищата в София. В сравнение с началото на февруари се отбелязва намаление на средните цени на предлагане в 6 от по-непрестижните квартали като Дружба-2, Люлин-7, Надежда 1, Овча купел-2, Западен парк. Най-голямо снижение на офертните цени се наблюдава за кв. Захарна фабрика - от 638 на 516 евро за кв. м. Наред с тях обаче през последните 2 месеца поевтиняване се забелязва и в центъра като ул. "Цар Асен" - от 898 на 879 евро за кв. м, ул. "Раковска" - от 846 на 764 евро за кв. м и в престижния кв. "Изток" - от 801 на 783 евро за кв. м.
Източник: Монитор (05.04.2005)
 
За последните четири години приходите от продажби на битова техника са се увеличи два пъти или с 92%, показват данни на Националния статистически институт. За базова е взета 2000 г., а последните изследвания за приходите от продажби са за януари-февруари 2005 г. За същия четиригодишен период приходите от продажби на облекла и обувки са нараснали едва с 12%, а на храни, цигари и алкохол - с 41%, на козметични изделия и продукти за личната хигиена, включително и медикаменти - с 16%. Резултатите са получени при съпоставими цени на стоките. Най-висок ръст на приходите от продажби статистиците отчитат при продажбата на коли и мотоциклети - 19,2%.
Източник: Монитор (12.04.2005)
 
543 млн. USD достигна търговският дефицит за първите два месеца на годината, отчете НСИ. В сравнение с февруари отрицателното търговско салдо е с 86% по-голямо. В левово изражение то е 802.8 млн. лв. Износът за януари и февруари е за 1.701 млрд. USD и се увеличава с 25.6%, а вносът е на стойност 2.244 млрд. USD, като в сравнение със същия период на миналата година увеличението е 29.7%.
Източник: Пари (13.04.2005)
 
Инфлацията за март е 0,3%, съобщиха от националната статистика. От началото на годината с натрупване инфлацията е 1,9%. Инфлацията през м.март 2005 г. спрямо м.март 2004 г. е 4,3% През м. март по-скъпо са се продавали колбасите, плодове - с 6,1%, зеленчуци, тютюневи изделия. Поевтинели са хлябът, кашкавалът и др. Поскъпнали са течните горива за битови нужди - с 11,9% , автомобилен бензин А 92Н - с 5,2%, А 98Н - с 1,8% През м.март лекарствата са поскъпнали - с 0,6 на сто.
Източник: Сега (15.04.2005)
 
Регистър БУЛСТАТ ще се води и поддържа от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието да води. Парламентът прие на второ четене законопроекта за регистър БУЛСТАТ. Регистрацията в БУЛСТАТ ще се извършва в службите на Агенцията по вписванията в окръжните съдилища. Регистърът ще има безплатен достъп до ЕСГРАОН, информационния фонд "Български документи за самоличност", регистрите на осигурителите, на занаятчиите, на земеделските производители. От 200 до 500 лв. ще е глобата за лица, вписани в регистър БУЛСТАТ, които не посочат кода си по БУЛСТАТ в документите си. Ако физическо лице не се впише в срок в регистъра, глобата е до 700 лева, а на юридическо лице и ЕТ - до 1000 лв.
Източник: Сега (28.04.2005)
 
За април общият показател на бизнесклимата се покачва с 2,4% спрямо мартенското си равнище и бележи връх от 1994 г., сочат данни от проучване на Националния статистически институт. Анкетираните ръководители на производствени фирми очакват, че в следващите 6 месеца ще се подобри работата им, а в следващите 3 месеца ще повишат и износа. Очакванията на бизнеса за благоприятно развитие на дейността му в следващите 6 месеца са най-оптимистични от 11 години насам.
Източник: Пари (03.05.2005)
 
Цените на производител на вътрешния пазар в промишлеността през март се повишават със 7.6% спрямо март 2003 г., показват предварителните данни от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо февруари повишението на цените е с 2.4 на сто. Това е пето по ръст повишение на цените за последните 15 месеца. Най-голямото увеличение от началото на 2004 г. насам е през октомври, когато ръстът е бил 8.4 на сто. Най-ниското е през февруари миналата година, когато цените са се увеличили с 1%. След март миналата година се наблюдава ускоряване на темповете на увеличение на цените на производител, като инфлацията се увеличава от около 1.5 на сто на над 6% на месец. Най-голям е ръстът през март спрямо март 2004 г. в преработващата промишленост - от 8.5 на сто, при производството и разпределение на електроенергия, газ и вода цените са с 6.8% по-високи, а в добивната промишленост - с 0.5 на сто.
Източник: Дневник (05.05.2005)
 
НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал от 250 до 500 души за І-во тримесечие на 2005 г., осигуряващи общо 20095 лица и със среден осигурителен доход 614 лв.: 1 УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" гр.София 2 ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА гр.София 3 ЛЕТИЩЕ БУРГАС гр.Бургас 4 БЪЛГАРИЯ ЕР гр.София 5 БАНКА ХЕБРОС гр.Пловдив 6 ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ с.Златна Панега 7 ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ гр.София 8 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА гр.Варна 9 НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" гр.София 10 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ гр.София 11 ДЕВНЯ ЦИМЕНТ гр.Девня 12 КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ гр.Бургас 13 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София 14 МОТО-ПФОЕ гр.София 15 ГБС-СОФИЯ гр.София 16 СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ гр.София 17 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София 18 ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД" гр.София 19 СОФИЯ МЕД гр.София 20 ОРГАХИМ - АД гр.Русе 21 ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр.София 22 ООД "ВИЛИ БЕТЦ ПЛЮС КО.КД-БАЛКАН СТАР - КЛОН" гр.София 23 СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /СИБАНК/ гр.София 24 МОНБАТ гр.София 25 ДЕВЕН гр.Девня 26 АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 27 ДАНОН СЕРДИКА гр.София 28 МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР гр.Пловдив 29 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 30 ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - ЛОЗЕНЕЦ гр.София 31 БОЛНИЦА "ЛОЗЕНЕЦ" гр.София 32 СМЕТНА ПАЛАТА гр.София 33 СОКОТАБ БЪЛГАРИЯ гр.София 34 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО гр.Габрово 35 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СОФИЯ-ОБЛАСТ - КЛОН БЛАГОЕВГРАД" гр.Благоевгр 36 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр.София 37 ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" гр.София 38 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр.София 39 ГИПС с.Кошава 40 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН "СОФИЯ-ОБЛАСТ" гр.София 41 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПЛЕВЕН ЕАД - КЛОН ВРАЦА гр.Враца 42 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с.Бели извор 43 МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК гр.Раднево 44 ЕАД "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ - КЛОН АЕЦ БЕЛЕНЕ" гр.Белене 45 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД гр.София 46 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Шумен 47 ПОРТ БУРГАС - ДРУЖЕСТВО ЗА РАБОТНА СИЛА гр.Бургас 48 ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 49 ПРИСТА ОЙЛ гр.София 50 НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София
Източник: Други (09.05.2005)
 
Близо 1,3 млрд. лв. е отрицателното салдо във външната ни търговия. Това сочат данните за януари-март 2005 г., обявени от Националния статистически институт. Стокообменът за трите месеца възлиза на 9,8 млрд. лв. и се увеличава с 22 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2004 г. Износът е за 4,1 млрд. лв. и е нараснал с 20,8 на сто. Вносът е 5,8 млрд. лв. и при него ръстът е 22,7 на сто. Над половината от търговския ни обмен е със страните от ЕС.
Източник: Стандарт (12.05.2005)
 
С близо 21% по-голям износ отчита за първото тримесечие на годината НСИ спрямо същия период на миналата година. В същото време вносът се е увеличил с 22.7% на годишна база. От януари до края на март стойността на изнесените наши стоки е 4.1 млрд. лв., което е със 700 млн. лв. повече от миналата година. Направеният внос е на стойност 5.8 млрд. лв. Като цяло външнотърговският ни стокообмен за периода януари - март е нараснал с 22% спрямо м. г. и достига 9.8 млрд. лв. Преизчислен в долари, той е 6.6 млрд., а в евро - 5 млрд. Търговското салдо при цени FOB през трите месеца е отрицателно и възлиза на минус 1.3 млрд. лв. То е с 280 млн. лв. по-голямо от салдото за същия период на м. г. Със 17% е нараснал стокообменът с основните ни търговски партньори - страните от ЕС. Салдото ни с тях е отрицателно - над 440 млн. лв. Италия, Гърция и Германия формират над 54% от общия ни износ. С Гърция и Италия имаме положително салдо, докато вносът от Германия е с 85% по-голям от българския износ за там. С близо една трета се е увеличил стокообменът и със страните от ОНД. Износът се увеличава с 20.7%, а вносът с 33.8%. Търговията със съседните страни през първото тримесечие също се е увеличила. За Турция ръстът е 39.5%, Румъния - 20.3%, Македония - 14.8%. .
Източник: Пари (12.05.2005)
 
Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година ще е 5.2 на сто, преките чуждестранни инвестиции у нас ще достигнат 1652.3 млн.евро. Това се посочва в анализ на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП). Експертите припомниха, че през 2004 г. растежът на БВП бе 5.6 процента - най-висока стойност от 1990 г. досега, а нетните преки чуждестранни инвестиции - 1939.5 млн. евро. Растежът се основава на доброто развитие на всички сектори в икономиката, посочи Румен Борисов, изпълнителен директор на АИАП. Най-висок ръст имат услугите, главно съобщенията, финансовото посредничество и туризмът - 6%.Очакванията на агенцията са туризмът да е основен източник на приходи през тази година. Друг показател, допринесъл за високия ръст на БВП през 2004 г. според доклада е динамично развиващото се строителство (ръст на БДС от 9.1%), положителен принос има и аграрният сектор. В анализа се прогнозират по-бавни темпове на спад на безработицата през 2005 г. в сравнение с 2004 г. Броят на наетите обаче ще продължи да се увеличава. Според експертите на Агенцията за икономически анализи и прогнози общата инфлация в края на тази година се очаква да бъде 3.42 процента, а средногодишната - 3.7 процента. През миналата година средногодишната инфлация беше 6.1 процента. Заради предприетите от БНБ мерки кредитирането ще се забави през тази година в сравнение с миналата, като предполагаемият годишен ръст на кредитите през 2005 спрямо 2004 г. ще бъде 40 процента, се посочва в анализа. Според експертите на Агенцията за икономически анализи и прогнози бюджетът и през тази година ще остане балансиран - с дефицит или излишък в рамките до 1% от БВП. Очакванията на агенцията са външните икономически фактори, сред които общото забавяне на международния икономически растеж (което вече са наблюдава), да окажат известно отрицателно влияние върху икономическия растеж през тази година, но като цяло икономиката ще остане стабилна. Именно високият ръст от 5% на икономиката в световен мащаб е основната причина и за високия ръст на българската икономика. Цените в световен мащаб достигнаха исторически високи нива, а лихвените проценти - исторически ниски нива. Всичко това стимулира висок ръст на износ на стоки и прилив на преки чуждестранни инвестиции. Чуждите инвестиции от своя страна са с висока доходност при изключително нисък риск, коментираха анализаторите на института.
Източник: Строителство Градът (16.05.2005)
 
Градските разговори по стационарен телефон са поскъпнали с 42,8% през април, обявиха от Националния статистически институт. Новите цени на БТК са причина за рекордната инфлация от 1,1% през април. Това е най-високата инфлация за този месец за последните осем години, сочат данните на НСИ. Инсталирането и абонаментните такси за стационарен телефон са поскъпнали със 7,1%. Новите тарифи на БТК са ударили предимно по джоба на по-бедните. Съобщенията в кошницата от 100 социално полезни и жизненонеобходими стоки са поскъпнали с 28%, сочат данните на НСИ. За разлика от тези увеличения цената на мобилните телефонни апарати е паднала с 9,4%. Освен цените на БТК причина за инфлацията през април е поскъпването на храната, бензина и поддържането на жилищата. Цената на доматите е нараснала с 28,8%, на зелето - с 14,3%, а на плодовете - с 5,7%. Захарта е поскъпнала с 11,6%. През април е паднала цената на свинското месо с 3,2%, на сиренето - 1,7%, а кашкавалът е поевтинял с 1,1%. Цените на краставиците и репичките са паднали съответно с 21,6% и с 16,6%. Цената на най-масовия бензин А 95Н е нараснала с 8,8%, а течните горива за бита са поскъпнали с 3,4%. Заради лятното часово време през април е отчетено увеличение на цената на тока с 4,4%. Значително раздвижване има в цените на облеклото и обувките. Старите колекции се продават с намаления, а новите са доста скъпи, сочат данните на НСИ. През април напитките в кафенетата са поскъпнали с 1,6%.
Източник: Стандарт (17.05.2005)
 
Частният бизнес предвижда свиване на инвестиционните си програми за тази година с близо 4% спрямо 2004 г. Това показва последната анкета на Националния статистически институт за инвестиционните планове на фирмите у нас, направена в края на април. Най-песимистични са мениджърите в производството на хранителни продукти и напитки, при които очакваните инвестиции са с 11.5% по-ниски от миналата година. Силно намаление на инвестициите прогнозират и отраслите за недълготрайни потребителски стоки. В обществения сектор на промишлеността обаче се очаква ръст на инвестициите от 23.5%. В резултат общото номинално увеличение на инвестициите през 2005 г. се очаква да е 6.2%. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2005 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли. При тях очакваният ръст спрямо 2004 г. е близо 16%.
Източник: Пари (26.05.2005)
 
През тази и следващата година в България могат да бъдат направени по 2 млрд. евро преки инвестиции, прогнозира Петер Харолд, главен изпълнителен директор на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк на кръглата маса за България на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Белград. Ако прогнозата се сбъдне, то тогава инвестициите ще са колкото в рекордната 2004 г., когато беше постигната сума от 2 млрд. евро. Според Харолд за инвеститорите е важно, че в страната има широк консенсус по отношение на запазването на стабилна икономическа политика, както и във връзка с европейската ориентация на България. Междувременно вчера анкета, направена от Националния статистически институт (НСИ), показа, че най-голям дял в очакваните инвестиции през 2005 г. ще се формират от енергетиката и свързаните с водата отрасли - 53 на сто, като очакваният ръст спрямо 2004 г. е около 16%. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (26 на сто), с ръст от 9%. Отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, са с 11 на сто дял в очакваните инвестиции през 2005 г., като се предвижда намаление спрямо 2004 г. от 11,5 на сто.
Източник: Дума (27.05.2005)
 
Брутният външен дълг в края на март 2005 г. е 12,8 млрд. евро или 60.7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и нараства с 608.9 млн. евро в сравнение с края на 2004 г. Тогава брутният външен дълг е бил близо 12,246 милиарда евро или 63 на сто от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 8,419 млрд. евро - 65.5 на сто от дълга, а краткосрочните - 4,435 млрд. евро - 34.5 на сто от дълга.
Източник: Стандарт (28.05.2005)
 
С 1,1% са се увеличили през април цените на производител в промишлеността, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо април миналата година инфлацията в отрасъла е 7,7%. В добивната промишленост ръстът на цените е 3,6% за април, а в преработващата - 1,2%. Цените на производител на храни и напитки са се понижили най-значително в сравнение с април 2004 г. - те са поевтинели с 4,4%. През април най-голямо увеличение има в производствените цени на въглищата - 5%.
Източник: Сега (31.05.2005)
 
1,77 млрд. са родните вложения направени от фирмите и бюджета през първото тримесечие на годината, обявиха от статистиката. Това е увеличение с 400 млн. лв., или 30%, спрямо същия период на миналата година. Най-много инвестиции са направени в отрасъла транспорт, складиране и съобщения - 413 млн. лв. На второ място е преработващата промишленост с 407 млн. лв. От януари до март миналата година в сектора са вложени 305 млн. лв. Нетният размер на преките чужди инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор за първото тримесечие са $54 млн.
Източник: Стандарт (02.06.2005)
 
Националният статистически институт на основание чл. 9, ал. 6 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обявява за невалидни следните карти за идентификация: № 0032020 на "Конкордиа легал" - ООД, с ЕИК 831547872 № 0039603 на Художествена галерия "Станислав Доспевски" с ЕИК 000343111 № 0043065 на Регионална библиотека "Никола Фурнаджиев" с ЕИК 000344204 № 0054169 на "Детекс" - ЕООД, с ЕИК 121052752 № 0062969 на "Динекс" - ООД, с ЕИК 115021574 № 0101318 на "Сателит - Ком" - ООД, с ЕИК 121070615 № 0133969 на "Български хижи" - ООД, с ЕИК 121082158 № 0316895 на ЕТ "Трифон Раднев - Катя" с ЕИК 115066142 № 0358445 на "Би Ен Консултинг" - ЕООД, с ЕИК 121112142 № 0364757 на "Хера Секюрити" - ЕООД, с ЕИК 122035179 № 0416082 на "Ай Джи Консултинг" - ЕООД, с ЕИК 110031130 № 0422362 на ЕТ "Венко Керин - Венелин Керин" с ЕИК 040328065 № 0496247 на ЕТ "Касапоглу - Мелин Алиев" с ЕИК 115197711 № 0517290 на ЕТ "Марципана - Динка Кръстева" с ЕИК 121613897 № 0542269 на "Хера Секюрити" - ЕООД, с ЕИК 122035179 № 0670932 на "Каодуро България" - ООД, с ЕИК 121910029 № 0793663 на "Интернейшънъл Инжинеринг Сървисъз" - ООД, с ЕИК 130291331 № 0804796 на ЕТ "Мулти спийд - Стефан Пеев" с ЕИК 130312042 № 0807216 на ТП "Рено Трак" с ЕИК 130316973 № 0807633 на "Насцвет" - ЕООД, с ЕИК 121868428 № 0832391 на "Макротрейд 21" - ЕООД, с ЕИК 130371432 № 0837804 на "Експрес Фарма" - ЕООД, с ЕИК 130387148 № 0841598 на СД "Хит 2000 - Хаджисимеонов" с ЕИК 112523643 № 0855840 на "Ренкон" - ООД, с ЕИК 130437544 № 0897110 на "Рим Груп" - ООД, с ЕИК 812073882 № 0933663 на "Булбилд" - ООД, с ЕИК 130598056 № 0952716 на "Мея" - ЕООД, с ЕИК 121452974 № 0962382 на "Стипов" - ЕООД, с ЕИК 816054309 № 0973100 на Промишлена кооперация "Секвоя" с ЕИК 112115278 № 0997939 на ЕТ "Синан - Айхан Апти" с ЕИК 108500282 № 0998508 на "Светлина - П" - ЕООД, с ЕИК 106568943 № 1009524 на "Вип Оф - Роуд център" - ООД, с ЕИК 130596639 № 1014494 на Сдружение "Асоциация "Високотехнологични енергийни системи" с ЕИК 130975984 № 1021812 на "Аква Франс" - ООД, с ЕИК 130989293 № 1055450 на "Белла - 2003" - ООД, с ЕИК 131046317 № 1057678 на "Елана НМ" - ЕООД, с ЕИК 131050646 № 1071875 на "Вартекс - 2000" - ЕООД, с ЕИК 131075703 № 1075042 на "Найса" - ЕООД, с ЕИК 115791525 № 1082722 на "Форест" - ООД, с ЕИК 101642610 № 1085114 на "Интерсервиз Имоти" - ЕООД, с ЕИК 121684339 № 1094281 на "Про Арте" - ООД, с ЕИК 131115037 № 1098203 на ЕТ "Гарант - Евро - Ахмед Али" с ЕИК 108064881 № 1099493 на "Миконос - Алфа" - ООД, с ЕИК 131127139 № 1142436 на "Металургоекспрес" - ЕООД, с ЕИК 130560970 № 1163513 на Сдружение "Българска танцова организация" с ЕИК 131247195 № 1177365 на "А - ТЕК 2000" - ЕООД, с ЕИК 130866839 № 1188160 на "Кръстев" - ЕООД, с ЕИК 115851303 № 1196271 на "Да Девелоперс" - ООД, с ЕИК 131314249 № 1213240 на "Би Дизайн България" - ООД, с ЕИК 131348397 27026 СТОЛИЧНА ОБЩИНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ РЕШЕНИЕ № 812 от 10 май 2005 г. На основание чл. 3, ал. 3, т. 2, чл. 4, ал. 2 ЗПСК, чл. 5 от Наредбата за търговете и конкурсите и Решение № 204 от 15.07.2004 г. на Столичния общински съвет Надзорният съвет на Столичната общинска агенция за приватизация реши: 1. Да се проведе публичен търг с явно наддаване на 29.06.2005 г. в 11 ч. в сградата на агенцията, пл. Славейков 6, ет. 1, за продажбата на помещение в трафопост № 12, ж. к. Левски - В, до бл. 4, общински нежилищен имот, стопанисван от район "Подуяне", заедно със съответното право на строеж. 2. Начална цена - 4000 лв. 3. Стъпка на наддаване - 400 лв. 4. Депозитът за участие - 400 лв., се внася по банковата сметка на Столичната общинска агенция за приватизация № 501 028 353 0, код 13073590, при ТБ "Общинска банка" - АД, клон "Врабча", София, ул. Врабча 6. Краен срок за внасяне на депозитите - не по-късно от работния ден, предхождащ търга. 5. Срок на закупуване на тръжна документация - до 27.06.2005 г. вкл., в приемното време на СОАП - от 14 до 16 ч. Цената на тръжната документация в размер 150 лв. е платима в брой в сградата на СОАП, пл. Славейков 6, ет. 1, стая № 4. 6. Срок за подаване на предложения за участия в търга - не по-късно от работния ден, предхождащ търга, в приемното време на СОАП - от 14 до 16 ч., в стая № 2. 7. Оглед на обекта - всеки работен ден, но не по-късно от деня, предхождащ търга, в работното му време след закупуване на документация. Председател на Надзорния съвет: Ст. Зашев
Източник: Държавен вестник (03.06.2005)
 
Прогнозният растеж на БВП през 2006-2008 г. е около 5,3-5,5 процента годишно, съобщи Любомир Дацов, заместник-министър на финансите, след като правителството прие бюджетна прогноза за периода 2006-2008 г. и актуализация на стратегията за управление на държавния дълг. Факторите, които обуславят този ръст на БВП, са високите инвестиции в икономиката и нарастването на износа, пише в доклада. Бюджетната прогноза има за цел да ориентира следващото правителство, каза Дацов. В документа се посочва, че общите насоки на фискалната политика, допринесли за успеха на цялостната икономическа политика, следва да продължават да се спазват до приемането на страната ни в Европейския валутен съюз, каза Дацов. Външният дълг трябва да се управлява по такъв начин, че дълговите книжа с фиксирана лихва да са около 45 - 50 процента. Външният дълг трябва да е в нива около 35 процента от БВП.
Източник: БТА (10.06.2005)
 
Продажбите на коли за първите четири месеца на годината са се увеличили с 23% в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха от НСИ. 11% е общият ръст на вътрешната търговия, твърдят от статистиката. Нарастване има във всички групи продажби - коли, горива, лични стоки и домакинско оборудване, като най-голям - с 16% - е общият ръст на приходите от търговията с коли, мотоциклети, горива и авторемонт. Търговията на дребно с лични стоки и стоки за бита нараства с 12.9%, като в тази група най-сериозен е ръстът в продажбите на битова техника - с 20.4%.
Източник: Пари (13.06.2005)
 
За първи път от две години насам ръстът на износа изпреварва този на вноса. Това обявиха от Националния статистически институт. От януари до април експортът е нараснал с 21,8% и е на стойност 5,523 млрд. лв. За същият период импортът се е увеличил с 21,5% до 7,964 млрд. лв. За четири месеца износът за Турция е нараснал с 40% и е на стойност 588 млн. лв. Така за южната ни съседка изнасяме повече отколкото за Германия. Турция става третата най-голяма дестинация за износ на български стоки. На първо и второ място са Италия и Гърция съответно с 771,1 млн. лв. и 594,4 млн. лв. $1,22 млрд. е дефицитът във външната търговия на страната за първите четири месеца на годината. Това е с 26,1% повече от дефицита за същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (14.06.2005)
 
Индексът на потребителските цени за май спрямо април 2005 г. е 99.5, а инфлацията е минус 0.5 на сто, съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Базисният индекс на потребителските цени за май 2005 г. изчислен при база средногодишни цени на 2004 г. е 105.0. Инфлацията от началото на годината - май 2005 г. спрямо декември 2004 г. - е 2.6 на сто, а за периода януари-май спрямо съответния период на миналата година е 4.2 на сто. Инфлацията през май 2005 г. спрямо май 2004 г. е 4.6 на сто. През миналия месец спрямо април са се понижили цените на хранителните продукти с 1.5 на сто, а са нараснали цените на нехранителни стоки - с 0.2 на сто, в общественото хранене - с 0.7 на сто и услугите - с 0.1 на сто.
Източник: Монитор (15.06.2005)
 
Инфлацията за май е 0,5% спрямо април, съобщиха от Националния статистически институт. Инфлацията от началото на годината е 2,6%, а само през май тази година спрямо май 2004 г. е 4,6%. През изминалия месец са поевтинели месото, млечните продукти, зеленчуците - с около 10%. Поскъпнали са плодовете с 15,5%, сочат данните на НСИ. Статистиката отчита поскъпването на горивата, услугите, лекарствата и лекарските услуги.
Източник: Сега (15.06.2005)
 
Парите ни нараснали с 18 лева за година. Данните са на Националния статистически институт. През април всеки е получил средно по 175,6 лв. Като се махне натрупаната инфлация, реално парите на хората за година са се увеличили с 6,4%. През април в едно домакинство са влезли средно по 450,44 лв. Най-голям ръст в семейния бюджет имат парите от заплати. За април те са средно по 219,49 лв. на семейство. Това е с 29 лв. повече от същия месец на миналата година. Банковите заеми имат все по-голяма роля за семейния бюджет. През четвъртия месец на годината всяко домакинство е взело средно по 26 лв. кредити, докато за същия период на миналата година сумата е 14,38 лв. Ръстът на заемите за година е над 80%. Увеличават се и парите, които хората дават за погасяване на кредитите си. През април всяко домакинство е дало по 18,46 лв. за изплащане на заеми, докато през миналата година за това са похарчени по 12,39 лв. Данните показват, че е намаляло потреблението на хляб, месо, яйца и зеленчуци. Ядат се повече плодове и картофи.
Източник: Стандарт (16.06.2005)
 
Рекорден ръст от 6% на брутния вътрешен продукт (БВП) за първите три месеца на годината спрямо същия период на 2004-а отчете вчера Националният статистически институт (НСИ). Това е най-високият ръст, отбелязван за този период през последните 15 години, казаха от статистиката. Произведеният от януари до март брутен вътрешен продукт надхвърля 8,6 млрд. лв. Всеки българин е произвел стоки или е създал услуги за 1117 лева. За индивидуално потребление до март са били изразходвани 83,7% от произведения БВП. Всички компоненти на брутния вътрешен продукт отчитат по-висока добавена стойност, с изключение на аграрния сектор, показват статистическите данни. Запазва се тенденцията вносът да надвишава износа. За първото тримесечие внесените стоки и услуги са с 1,42 млрд. лева повече от изнесените. Обемът на външнотърговския стокооборот е нараснал с 10,3%. През първото тримесечие износът е нараснал с 8,8% спрямо същия период на миналата година, а вносът се е увеличил с 10,8%. През първите три месеца на годината инвестициите отбелязват ръст от 9,2%. За същия период ръстът на търговията е 16%.
Източник: Новинар (21.06.2005)
 
Брутният вътрешен продукт за първите три месеца на годината достигна 8.690 млрд. лв., което е с 6% повече от същия период на 2004 г., отчете Националният статистически институт. В същото време по данни на Евростат 25-те страни членки на ЕС са отчели 1.7% ръст на БВП за първото тримесечие, казаха от НСИ. Италия и Холандия отбелязват спад, Германия отчита растеж от 1.1%, Белгия - от 1.8%, а Великобритания - от 2.8%. Почти всички сектори на българската икономика бележат нарастване на брутната добавена стойност, заявиха от НСИ. Като цяло създадената от фирмите добавена стойност за първите три месеца е 7.424 млрд. лв., или със 7.1% повече на годишна база. Спад се отчита само в добивната индустрия /с 4.2%/ и аграрния сектор /с 1.1%/. Брутната добавена стойност в строителството е нараснала с 14.2%, а в преработващата промишленост - 9.7%. В сектора на услугите увеличението е със 7.4%, като най-високо то е в търговията - 16.7%, и транспорта - 14.3%. Финансовите посредници разширяват кредитната си активност и по показател условно измерени услуги ръстът е с 32.3% на годишна база, отчетоха от НСИ. Икономическият растеж в България е по-добър от очакванията на анализаторите и е рекорден за първо тримесечие от 1998 г. насам, отбеляза Reuters. Заложеният в макрорамката 5.5% ръст на БВП в края на годината е напълно постижим, коментира пред агенцията Саймън Ийвънс от Банк Аустрия. През първото тримесечие ръст от 7.3% отбелязва и индивидуалното потребление на населението, което е 83.7% от БВП. Обемът на инвестициите са нараснали с 9.2% и са 20.3% от произведения БВП. Вносът е нараснал с 10.8%, а износът - с 8.8%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 1422.5 млн. лв. стойностния обем на износа. Въпреки високия икономически ръст брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е едва 571 EUR, което е една трета от средното за Европа, показват данните на НСИ и Евростат. По паритет на покупателната способност /ППС/ българите разполагат едва с 30% от средното на 25-те страни членки на ЕС. По този показател Румъния е пред нас с 32%. В Норвегия например ППС е 153%, в Германия - 109%, а в Люксембург - 223%.
Източник: Пари (21.06.2005)
 
Нивото на безработицата падна до 11.53%, което е най-ниско през последните пет години и половина, съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. Обикновено най-ниска безработица се отчита през август заради сезонната заетост през туристическия сезон и апогея в строителството, но тази година това става много по-рано, коментира тя. Според нея причината е увеличеният обем на инвестициите в нови и разширени мощности и бурното строителство от началото на годината. По данни на НСИ за първото тримесечие на годината ръстът на брутната добавена стойност в строителството е 14.2% на годишна база, на преработващата промишленост - 9.7%, на търговията - 16.7%, а на транспорта - 14.3%. В 97 от 260 общини през май безработицата е под средната за страната. В София-град, Габрово, Бургас, Варна, Благоевград, тя е под средното ниво за страните от ЕС - 8.9%. Регистрираните безработни през май са 427 198 души - с 22 542 по-малко от предходния месец. Обявени са 24 503 свободни работни места, като 85.7% са от частния сектор. Най-голямо търсене на работна сила има в преработващата промишленост /4204 места/, в търговията и ремонта на автомобили и битова техника /4202/, в аграрния сектор /2021/, в ресторантьорството и хотелиерството /1705/ и в строителството /1292 /.
Източник: Пари (24.06.2005)
 
В началото на седмицата Националният статистически институт оповести предварителни данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2005 г. Продължава тенденцията за относително висок реален икономически растеж, но остава въпросът доколко устойчив е той и може ли да бъде ускорен. Публикуваните данни за реален растеж на БВП от 6% са предварителни и по тази причина можем да очакваме тяхното ревизиране, както това се случи през миналата година. Брутната добавена стойност (БДС) нараства реално със 7.1% през първото тримесечие на 2005 г. Основният принос тук е на индустрията - 8.2%, услугите създават със 7.4%, докато аграрният сектор се свива реално с 1.7%. Растежът в индустрията се ускорява в сравнение с данните от предходното тримесечие (4.8%) и спрямо средния растеж за 2004 г. (5.3%). Това се отнася и за услугите, но в аграрния сектор продължава тенденцията за реален спад през този период на годината. Тук трябва да отчетем сезонния характер на този сектор, но все пак трябва да имаме предвид, че спадът е по-голям от този през съответното тримесечие на 2004 г. Развитието на този сектор зависи до голяма степен от метеорологичните условия поради недостатъчното ниво на технологиите, използвани в производството. Като цяло делът на този отрасъл от съвкупната добавена стойност в икономиката се свива, което е отражение на нуждата от повече инвестиции в сектора.
Източник: Монитор (27.06.2005)
 
Стопанската конюнктура в страната през юни 2005 г. се подобрява. Общият показател на бизнес климата се покачва с 3.8 пункта спрямо предния месец и достига максимума от 35,4% за последните 11 години. Това се дължи на благоприятното развитие на всички отрасли, наблюдавани с бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ), съобщиха от института вчера. През юни стопанските ръководители от промишлеността продължават да са оптимисти в оценките си за настоящата и очакваната бизнес ситуация в предприятията. Съставният показател "бизнес климат" е вече само с 0.2 пункта под историческия максимум (32.7%). Последната промишлена анкета показва положителни очаквания и за развитието на дейността през следващите три месеца. С най-голяма тежест сред факторите, които затрудняват дейността на предприятията, е недостатъчното търсене от страната. В ретроспективен план обаче конкурентният внос, недостатъчното търсене от чужбина и слабостите в икономическото законодателство засилват своето негативно влияние и надхвърлят дългосрочните си средни стойности. Относно продажните цени, стопанските ръководители от промишлеността нямат инфлационни очаквания. За трети пореден месец "бизнес климатът в строителството" бележи дългосрочен максимум за последните 11 години и достига 46.2%. През юни строителната активност продължава да се повишава, като същевременно и очакванията на мениджърите от отрасъла за следващите 3 месеца остават силно оптимистични ­ 55.9% от тях са с намерение да увеличат производството си, а 41.2% предвиждат да го запазят на равнището от месец май.
Източник: Монитор (29.06.2005)
 
Най-много българи живеят в двустайни жилища - над 1.23 млн. са отнасящите се към тази категория имоти у нас в момента. Средната площ на едно българско жилище е малко над 63.5 кв. метра. На второ място са тристайните апартаменти - 1.18 млн. броя. На другия полюс са имотите с шест и над шест стаи - те са едва 121 хиляди в цялата страна. Столицата води по брой на жилищата в едно населено място - в София има над 520 хиляди жилища, като и тук са спазени пропорциите - най-много са двустайните, следвани от тристайните, а най-малко са големите апартаменти - едва 5500 броя, като повечето са построени в последните десет години. Въпреки убеждението, че именно тук се живее най-нагъсто, фактите са други - най-много хора в едно жилище живеят в Пловдив, където се падат по 2.35 души на апартамент. В София цифрата е 2.34, колкото е и в Пазарджик. Най-нашироко се разполагат жителите на Перник - 1.45 души на жилище, и на София-област - 1.46 души. Друг критерий, по който са анализирани имотите - конструкцията на сградата, - показва, че панелките у нас са 95 хиляди броя, докато тухлените постройки - значително повече - 1.58 млн. броя. Това обаче не намалява проблемите около санирането на сградите, защото значителна част от фонда в градовете е много стар, построен през 30-те и 40-те години на миналия век, и също се нуждае от ремонт и саниране. Столицата и тук води в класацията - повече от 12 хиляди жилища са от този тип в града, второто място е за Пловдив - над 8 хиляди са панелните жилища в Града под тепетата. Бургас е със 7500 панелки, а повечето от останалите областни центрове имат средно по 3 - 4 хиляди жилища от този тип. Най-малко са тези жилища в Разград и Силистра - под хиляда. Сериозен е броят на жилищата, изградени с нетрайни материали - главно дървен материал или кирпич, - близо половин милион. Това са постройки и сгради, разположени предимно в селата и служещи най-често за временно обитаване от собствениците - например през лятото - или изоставени. Ако тези сгради обаче се извадят от общия сграден фонд на страната, показателите на статистиците ще се влошат драстично.
Източник: Кеш (08.07.2005)
 
Продажбите в промишлеността са се повишили с 14.3% през май спрямо същия месец на м. г., показват предварителните данни на НСИ. Това се дължи основно на ръста на продажбите в преработващата промишленост с 15.9% и на повишаването при производството и разпределянето на електроенергия, газ и вода с 8.3%. В същото време продажбите в добивната промишленост падат с 4.4% през май спрямо май миналата година. Основният спад е при реализацията на добива на въглища и торф, която е с 6.9% по-ниска отпреди година.
Източник: Пари (12.07.2005)
 
$1,73 млрд. е дефицитът във външната търговия на страната за първите пет месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 30% повече спрямо същия период на миналата година. През май е отбелязан абсолютен рекорд в дефицита във външната търговия на България. Размерът му е $513 млн. Превишението на вноса над износа е по-голямо дори от декемврийските месеци, когато хората купуваха повече вносни стоки заради празниците. От януари до май и вносът, и износът са нараснали с 22,1%, сочат данните на НСИ. Вносът на коли е нараснал с 44% и за пет месеца е на стойност 176,9 млн. евро, обявиха от БНБ. Импортът на храни, напитки и цигари се е увеличил с 22% до 140 млн. евро. Износът е на стойност 6,96 млрд. лв. Най-големи са обемите за Италия, Гърция и Турция - съответно за 965,9 млн. лв., 752,2 млн. лв. и 722,8 млн. лв. Износът за Турция е нараснал с близо 40%, а за Германия - с около 10%. Затова Турция изпреварва Германия като дестинация за родните стоки. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 10,36 млрд. лв. Най-много внасяме от Германия, Русия и Италия.
Източник: Стандарт (13.07.2005)
 
През първите пет месеца на годината износът и вносът нарастват годишно с еднакъв процент, сочат данните на НСИ. Изнесените стоки за периода януари - май са на стойност 6.966 млрд. лв., което е с 22.1% повече в сравнение със същия период на 2004 г. С 22.1% нараства и вносът, чийто обем за първите пет месеца на годината достига 9.556 млрд. лв. Търговският дефицит достигна 2.589 млрд. лв. Най-голям ръст в експорта бележат мазнините и маслата от животински и растителен произход /100%/, минералните горива и масла /48%/, храните и живите животни /46%/ и суровини /46%/. При вноса увеличението е най-вече при суровините /46%/, минералните горива и масла /38%/, машините и оборудването /33%/. Страните от ЕС продължават да са основен търговски партньор на България. Износът ни за съюза през първите пет месеца на годината е за 4.141 млрд. лв., което е с 19% повече от същия период на миналата година. С 16% е нараснал и вносът от ЕС, който достига 5.347 млрд. лв. Най-динамично се развива търговията със страните от Югоизточна Европа. С 26% нараства износът ни за там и с 25% - вносът.
Източник: Пари (13.07.2005)
 
Втори пореден месец инфлацията в България е отрицателна. През юни спрямо май тя е минус 1.3%, докато май спрямо април беше минус 0.5%, съобщи Националният статистически институт. От началото на годината инфлацията с натрупване е 1.2%. Дефлацията е нормално явление през летните месеци, коментираха от НСИ. Основна причина за това е поевтиняването на хранителните стоки, които формират една трета от домакинските разходи. С 3.9% са намалели цените на хранителните стоки през юни, като сред тях са зеленчуците, брашното, хлябът, млечните продукти, яйцата и свинското месо. В същото време леко са поскъпнали цените на нехранителните стоки - с 0.5%, като най-голямо е това на транспортните услуги - средно с 2.7%. Леко повишение на цените има и при обувките, наемите за жилища и газта за домакинството. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.5%, а тютюневите изделия - с 0.4%.
Източник: Пари (15.07.2005)
 
Износът на България за миналата година е 15.617 млрд. лв., а вносът - 20.954 млрд. лв., сочат окончателните данни на Националния статистически институт, публикувани вчера. Търговското салдо по цени FOB възлиза на 5.337 млрд. лв. Стокообменът с Европейския съюз продължава да бъде структуроопределящ за икономиката ни. Износът за общността е нараснал с 16.1% в сравнение с 2003 г. и достига 9.103 млрд. лв. При вноса ръстът е 18%, а обемът му е 12.290 млрд. лв. Най-големият ни търговски партньор е Германия с общ стокообмен близо 5 млрд. лв. През миналата година с 23% е нараснал вносът от Германия и е достигнал 3.312 млрд. лв. На второ място е Италия, а на трето - Гърция. С 21% е нараснал вносът ни от Русия през миналата година и достига 2.875 млрд. лв. През миналата година най-динамично се развива стокообменът ни със страните от Югоизточна Европа. Износът е на стойност 2.166 млрд. лв. и е с 31% повече от предходната година. Вносът расте с 33% и достига 2.227 млрд. лв. Най-голяма е активността със съседна Румъния, където вносът и износът растат наполовина.
Източник: Пари (19.07.2005)
 
32% от вноса през 2004 г. е на машини, оборудване и превозни средства, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Вносът в България за 2004 г. е за 21 млрд. лв., а износът е за 15,6 млрд. лв. Така търговията е "на червено" с 5,3 млрд. лв., съобщиха от националната статистика. През 2004 г. е най-голям износът към Италия. Той е за 2,04 млрд. лв. На следващите позиции по дял в износа са Германия с 1,596 млрд. лв., Турция с 1,561 млрд. лв. и Гърция с 1,553 млрд. лв. В сравнение с 2003 г. износът е нараснал с 2,575 млрд. лв. Най-много са внесените стоки от Германия. Стойността им е 3,312 млрд. лв. След това по дял във вноса се нареждат Русия с 2,875 млрд. лв., Италия с 2,233 млрд. лв. и Турция с 1,37 млрд. лв.
Източник: Сега (19.07.2005)
 
Към юли 2005 г. доверието на потребителите в икономиката е с 1 пункт под априлското равнище, съобщиха от НСИ. Техните оценки за промените във финансовото състояние на домакинствата през последната година, а и очакванията им за следващите 12 месеца са по-неблагоприятни. През юли потребителите продължават да смятат, че потребителските цени се покачват. Балансовата оценка за инфлацията през последните 12 месеца има по-висока стойност /плюс 3.8 пункта/ в сравнение с мненията им, изразени три месеца по-рано, твърдят от НСИ.
Източник: Пари (01.08.2005)
 
Приходите от туризъм през първите пет месеца на 2005 г. са 440.6 млн. евро, което е със 7% повече от същия период на миналата година. Това стана ясно на кръгла маса за проблемите на отрасъла. През 2004 г. приходите от туризъм са 1.7 млрд. евро. През първото полугодие на 2005 г. България е посетена от 2.7 млн. чужденци, сочат данните на Националния статистически институт. Спрямо същия период на миналата година увеличението е със 7%. 1.53 млн. от посетителите са туристи, 169 084 - в командировка, 18.8 хил. на гости, а 820 хил. човека са минали транзит през страната. Най-много са посетителите от Македония - 342 136 души, следвани от германци (340 923) и турци (338 068 ). През първата половина на годината най-много са били туристите от Германия - 298 хил., Македония - 248 хил. и Сърбия и Черна гора - 212 хил. човека. През първата половин година 1.94 млн. българи са пътували в чужбина. 576 хил. от тях на почивка, а 1.08 млн. в командировка. Най-предпочитана за ваканция е Турция, следва Гърция и Сърбия и Черна гора.
Източник: Сега (01.08.2005)
 
В София се получават най-високите заплати Смолян, Видин и Благоевград са на опашката по заплати, показват предварителните данни на НСИ за второто тримесечие. В трите области получават далеч под средната заплата за страната, която е 318 лв. В Смолян средното възнаграждение е 255 лв., във Видин - 256 лв., а в Благоевград - 258 лв. Традиционно на върха са София с 395 лв. средно възнаграждение, Враца, към която е АЕЦ "Козлодуй", с 347 лв. и Стара Загора с 337 лв.
Източник: Сега (08.08.2005)
 
СПРАВКА ЗА 50 -те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ ОТ 250 ДО 500 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 20 055 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 664 лв. за I-во шестмес.на 2005 г. 1 СОФИЯ-БУЛГАРТАБАК гр.София 2 УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" гр.София 3 БЪЛГАРИЯ ЕР гр.София 4 ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ с.Златна Панега 5 САП ЛАБС БЪЛГАРИЯ гр.София 6 БАНКА ХЕБРОС гр.Пловдив 7 ПОСОЛСТВО НА СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ гр.София 8 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ гр.София 9 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София 10 НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ гр.София 11 ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ гр.София 12 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА гр.Варна 13 НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" гр.София 14 ГБС-СОФИЯ гр.София 15 МОТО-ПФОЕ гр.София 16 СОФИЯ МЕД гр.София 17 ДЕВНЯ ЦИМЕНТ гр.Девня 18 КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ гр.Бургас 19 ООД "ВИЛИ БЕТЦ ПЛЮС КО.КД-БАЛКАН СТАР - КЛОН" гр.София 20 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София 21 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 22 СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ гр.София 23 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - ВАРНА гр.Варна 24 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН "СОФИЯ-ОБЛАСТ" гр.София 25 ПРЕДПРИЯТИЕ "ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ - ГРУПА РИЛА" гр.София 26 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ ЕАД - КЛОН ХАСКОВО гр.Хасково 27 ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр.София 28 МОНБАТ гр.София 29 ДОВЕРИЕ-БРИКО гр.София 30 МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР гр.Пловдив 31 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ" - РАЙОН ПЛОВДИВ гр.Пловдив 32 СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /СИБАНК/ гр.София 33 ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД" гр.София 34 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ "РЕПУБЛИКАНСКИ ДАНЪЦИ" - БУРГАС гр.Бургас 35 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр.София 36 ДЕВЕН гр.Девня 37 ДАНОН СЕРДИКА гр.София 38 СМЕТНА ПАЛАТА гр.София 39 ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - ЛОЗЕНЕЦ гр.София 40 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СОФИЯ-ОБЛАСТ - КЛОН БЛАГОЕВГРАД" гр.Благоевград 41 АД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПЛЕВЕН" - КЛОН ВРАЦА гр.Враца 42 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО гр.Габрово 43 ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" гр.София 44 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр.София 45 МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ гр.София 46 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с.Бели извор 47 АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ" гр.София 48 СОФИЯ ФРАНС АУТО гр.София 49 ГИПС с.Кошава 50 ЕАД "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ - КЛОН АЕЦ БЕЛЕНЕ" гр.Белене
Източник: Други (08.08.2005)
 
Средната заплата в строителния бранш за второто тримесечие на 2005 г. е 267 лв., съобщи Александър Хаджийски, председател на НСИ. Тя се е увеличила с 20 лв. през последните три месеца, сочат данните на статистиката. Заплатите в един от най-тежките сектори обаче са значително по-ниски от обявените за страната средни заплати за същия период - 318 лв. Най-високи са заплатите във финансовия сектор - средно 745 лв., след тях се нареждат работещите в сферата на енергетиката и водоснабдяването със средно възнаграждение от 566 лв. и добивната промишленост със заплати от 523 лв.
Източник: Пари (10.08.2005)
 
С 13% са нараснали приходите във вътрешната търговия съобщиха от НСИ. Това се дължи на нетните приходи от продажби на стоки и услуги в сектор Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството за периода януари-юни 2005 г. Търговията на едро отбелязва ръст от 12.6%, а на дребно с 16.2% в сравнение със същия период на миналата година. Нараснал е делът и на продажбата на храни, напитки и тютюневи изделия за вътрешния пазар.
Източник: Пари (11.08.2005)
 
С 19% нарастват приходите от търговията с автомобили и горива през юни спрямо същия месец на м. г. Това сочат данните на Националния статистически институт. За шестмесечието ръстът е 17,7 на сто. Търговията на едро в страната отбелязва повишение от 12,6 на сто за полугодието. Ръстът е най-вече на увеличението при машините и оборудването, суровини и горива. При стоките за домакинствата увеличението за 6-те месеца е 15%, а 10% е за храните.
Източник: Стандарт (11.08.2005)
 
Почти нулева инфлация през юли С 0.1% е поскъпнал животът през юли спрямо предишния месец, отчетоха от НСИ. Инфлацията за януари-юли 2005 г. спрямо съответния период на миналата година е 4.3%. През юли са намалели цените на хранителните продукти с 0.7% , а са поскъпнали нехранителните стоки и услуги. Най-евтино през месеца в сравнение с юни са се продавали яйцата, плодовете и зеленчуците. По-скъпи са били хлябът, брашното, колбасите, каймата, птичето месо, сиренето, кашкавалът, захарта. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с по 0.3%, твърдят от статистиката. От групата на нехранителните стоки и услугите най-съществено е поскъпването на топлинната енергия с 9.4%, на междуселищния автобусен транспорт - с 4.2%, на услугите, свързани с лятната почивка - с 23.7%, на здравните услуги - с 0.5%. Почти без промяна или с поскъпване под 1% са цените на облеклото, на обувките, на домакинските потреби. Тази година по всяка вероятност заради наводненията няма да има традиционното за лятото поевтиняване на хранителните стоки. Причина за това бил и скъпият петрол.
Източник: Пари (15.08.2005)
 
37.5% от българите в трудоспособна възраст (между 15 и 64 г.) са икономически неактивни, сочат данни на НСИ от второто тримесечие на 2005 г. Това са общо 1 981 500 души. От тях 29.2% не работят, защото учат, другите 35,2% са неактивни заради старост и здравословни проблеми, а 11% имат лични причини или семейни ангажименти. По последни данни на социалното министерство за юли работа нямат 405 493 души, което е рекордно ниско равнище на безработица за последните 9 г.
Източник: Сега (23.08.2005)
 
1,263 млн. квадрата е разгънатата застроена площ (РЗП) на жилищата, които са получили разрешение за строеж в периода от април до юни 2005 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). 2228 са издадените разрешителни за строителство на нови жилищни сгради през второто тримесечие на 2005 г. В тях са ще се разположат 9150 жилища. Разрешенията за строеж на административни сгради в страната през второто тримесечие са 109, с РЗП от 64 904кв. м. Общо 2,181 млн. кв. м са новите площи за всички видове строителство. Останалите разрешителни, регистрирани от НСИ са за туристически обекти и хотели в различните им разновидности, вкл. апартаментен тип, промишлено строителство и развлекателни комплекси. По статистиката на НСИ това са т. нар. други сгради. Те са 1598 на брой, с площ от 853 312 кв. м РЗП. През последните 10 години строителството най-динамично развиващият се отрасъл в българската икономика. В големите градове има търсене на жилища и дори в някои сегменти от пазара се чувства недостиг. Според брокери след влизането ни в Европейския съюз ще се почувства дефицит на качествени офисни площи. Засега са малко бизнесцентровете в България, където могат да се наемат офиси от клас А.
Източник: Монитор (24.08.2005)
 
През юли и август "бизнес климатът в строителството" се понижава след три поредни дългосрочни максимума, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. За последния месец намалението е с 15.6 пункта, което се дължи отново на изместване на очакванията на стопанските ръководители за следващите 6 месеца от "по-добро" към запазване на "същото" бизнес състояние на предприятията. Делът на последните (посочили "същото") нараства от 49.7% през юли на 76.1% през август. През август строителната активност продължава да се повишава, като очакванията за следващите 3 месеца са в посока на запазването й на същото равнище (три четвърти от предприятията). Нивото на поръчките също се подобрява. Най-сериозен фактор, затрудняващ дейността на предприятията, е конкуренцията в бранша, посочен от над половината от тях. По отношение на продажните цени в строителния отрасъл инфлационните очаквания намаляват. За отиващия си месец общият показател на бизнес климата в страната се понижава с 2.3 пункта спрямо равнището на юли и е с 5.8 пункта под достигнатия преди два месеца дългосрочен максимум (35.4%) за последните 11 години, показват данните от анализа на НСИ. Това намаление се дължи предимно на по-умерените очаквания за бизнес ситуацията в предприятията на строителния отрасъл и на леко влошените оценки за настоящото бизнес състояние на предприятията от сектора на услугите. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" възвръща през последния месец 3.2 пункта от стойността си благодарение на повишените очаквания на стопанските ръководители по отношение на бизнес състоянието на предприятията през следващите 6 месеца. Настоящата производствена активност се оценява като по-добра спрямо юли, твърдят експертите. Същевременно осигуреността на производството с поръчки както от страната, така и за износ се повишава. Положително се развиват и очакванията за дейността през следващите три месеца. Относно продажните цени, стопанските ръководители от промишлеността запазват очакванията си за леко покачване. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" продължава възходящото си развитие (с 2.5 пункта над юлското равнище). В сравнение с предходния месец продажбите в търговията на дребно се повишават, а очакванията за следващите 3 месеца са в посока на запазване на техния обем. По отношение на факторите затрудняващи дейността, недостатъчното търсене е основен проблем за търговците на дребно. За август факторът "несигурна икономическа среда" засилва негативното си влияние и надхвърля дългосрочната си средна стойност. Относно цените, очакванията за тяхното покачване се запазват. През август съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" пада с 5.0 пункта изцяло поради леко влошените оценки за настоящото бизнес състояние на предприятията. Мениджърите обаче остават оптимистично настроени по отношение на очакваното развитие на бизнес им през следващите 6 месеца. По тяхно мнение настоящото търсене на услуги се запазва спрямо месец назад. Същевременно и очакванията им за следващите три месеца са то да се задържи на същото равнище (54.9% от предприятията) или да се увеличи (36.0% ). През август бизнес анкетите на НСИ не отчитат инфлационни очаквания в сектора на услугите, напомнят от института.
Източник: Монитор (30.08.2005)
 
630 млн. лева ръст в инвестициите С 630 млн. лв. са нараснали инвестициите на предприятията и бюджета през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. От април до юни за покупка на дълготрайни материални активи са похарчени 2,48 млрд. лв. За полугодието инвестициите са на стойност 4,254 млрд. лв. или с 1 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (01.09.2005)
 
5,5 млрд. лева събрани от данъци Данъчните приходи в бюджета до края на юли са 5,53 млрд. лв., сочат данните на Министерство на финансите. Те са нараснали с над 16% спрямо същия период на миналата година. Най-много са се увеличили приходите от ДДС. За първите седем месеца на 2004 г. от налога в хазната са влезли 2,11 млрд. лв., а през настоящата - 2,6 млрд. лв. Това е ръст с над 23%. Основната причина за това е увеличеният внос. Според данни на Националния статистически институт за полугодието той е нараснал с 23,6%. Въпреки значителния скок на приходите от ДДС до юли от налога са събрани едва 51,7% от постъпленията, планирани за цялата година. Излишъкът в хазната в края на юли е 1,133 млрд. лв., сочат данните на МФ. Около 400-500 млн. лв. от тях идват от събраните над планираното приходи. Останалите са временно спестени пари от отделните ведомства. Според Закона за бюджета на министерствата текущо се дават 93% от определените им суми.
Източник: Стандарт (01.09.2005)
 
6,6% ръст на цените в промишлеността С 6,6% са се увеличили за 1 година цените на производител в промишлеността, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това е ръстът, отчетен в края на юли спрямо същия месец на 2004 г. В сравнение с юни цените са нараснали с 1,1%. В производството и разпределението на електроенергия, газ и вода ръстът е 3,7% за година. По-голямо е поскъпването в добивната промишленост - макар че в сравнение с юни цените на производител там са се понижили, годишният им ръст е 10,8%. В преработващата промишленост цените са се повишили със 7,1% за година, а през юли - с 1,4% спрямо юни. Най-голямо е покачването в добива на метални руди - 17% за година, а най-силен спад - 1,6%, има в производството на текстил и текстилни изделия. В производството на облекло цените са нараснали с 5,6%.
Източник: Сега (01.09.2005)
 
$ 13 млн. чужди инвестиции в нефинансовия сектор Нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор за второто тримесечие на 2005 г. у нас е 12 975 900 щатски долара. Това сочи наблюдение на НСИ върху изменението на чуждестранните преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор за периода. Преките чуждестранни инвестиции в сектора за първото тримесечие на тази година са 54 229 800 долара. За второто тримесечие на 2004 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са били 65 057 900 щатски долара.
Източник: Монитор (02.09.2005)
 
Най-ниският от година и половина насам приток на преки инвестиции във фирмите извън финансовия сектор отчете вчера Националният статистически институт. За второто тримесечие нетният размер на тези вложения е $12,976 млн., съобщиха от НСИ. Сумата им е пет пъти по-малка в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Тогава нетните инвестиции бяха $65,058 млн. Данните за част от секторите не са посочени, тъй като НСИ ги маркира като конфиденциални. Оповестените данни показват, че през второто тримесечие най-много средства - $16,9 млн., са се влели в производството на храни, напитки и тютюневи изделия. На следващо място по размер на инвестициите се нареждат металургията и производството на метални изделия и производството на продукти от неметални минерални суровини. През второто тримесечие няма направени инвестиции в рибното стопанство, добива на енергийни суровини и здравеопазването.
Източник: Сега (02.09.2005)
 
България е на 55-то място по индекс на развитието на човека. Това сочи годишният доклад на Програмата на ООН за развитие (ПРООН). В него са включени 177 страни. Индексът се изчислява според много критерии, от които основните са 3 - продължителност на живота, брутен вътрешен продукт и образование. По първия сме на 67-о място - живеем средно 72,2 г. По БВП на глава от населението сме на 65-о място. Това, което ни вдига нагоре в класацията, е голямото участие на жените в политиката. По този показател сме 29-и.
Източник: Стандарт (08.09.2005)
 
Продажбите на коли и мотоциклети са се увеличили с 25,9% през първите седем месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Но през юли спрямо юни търговията с автомобили и горива е паднала с 0,5%. Вероятно причината за това е поскъпването на горивата. Но вносът изпреварва продажбите, показват данните. От януари до юли у нас са влезли автомобили за 261,5 млн. евро, обявиха от БНБ. Това е ръст с 36,2% спрямо същия период на 2004 г. В търговията на дребно най-голям е ръстът в продажбите на битова техника - 17,8%. След това се нарежда търговията с дрехи и обувки, която расте с 16,1%. Намаление има само в търговията със селскостопански суровини и живи животни - с 21,9% спрямо юли 2004 г. Заради увеличения внос расте и дефицитът във външната търговия. За седемте месеца на годината той е над 2 млрд. евро, обявиха от БНБ. Само за година дупката се е увеличила с 575 млн. евро. От януари до юли износът е за 5,24 млрд. евро, като скача с 19%, но вносът се е вдигнал с 24,2% до 7,247 млрд. евро. Най-много изнасяме за Италия - за 1,38 млрд. лв. За Турция сме експортирали с 36,4% повече стоки до 1,075 млрд. лв. Заради скъпите горива вносът от Русия изпреварва този от Германия и достига 2,1 млрд. лв. Преките чужди инвестиции в страната до юли са 832 млн. евро. За същия период на 2004 г. те са били 974,9 млн. евро. Най-много инвестиции са привлечени от Швейцария (24,6%), Австрия (20%) и Великобритания (10,5%). От пътувания на чужденци в страната са влезли над 1 млрд. евро.
Източник: Стандарт (13.09.2005)
 
Дефицитът във външната търговия на България за първите седем месеца на годината достигна 3.925 млрд. лв. Спрямо същия период на миналата година това е увеличение от 39.4%. През всички месеци от януари до юли стойността на вноса е по-голяма от тази на износа. За целия период вносът на страната по цени FOB е нараснал с 24.1% и достига 14.174 млрд. лв. В същото време износът /FOB/ е за 10.249 млрд. лв., което е ръст от 19.1%. Главната причина за по-високия темп на нарастване на вноса е запазващото се високо вътрешно търсене, което не може да бъде задоволено от местните производители, коментираха от НСИ. Високите цени на петрола в последните месеци също са предпоставка за увеличаване на стойността на вноса в следващите месеци, в които по принцип се внасят повече енергоносители. Само за юли отрицателното външнотърговско салдо е 613.6 млн. лв., като намалява в сравнение с предходните два месеца.
Източник: Пари (13.09.2005)
 
10% ръст на промишлените продажби Продажбите в промишлеността са се увеличили с 9,7 на сто през юли в сравнение със същия месец на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юни продажбите през юли са се увеличили с 2,5%. Най-сериозно е увеличението в добивната промишленост през юли спрямо юли 2004 г. (с 12,3%), а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода то е 10,2%. Ръстът при продажбите в преработващата промишленост е 9,5 на сто през месеца. увеличението на продажбите при металните руди е с 47,6% спрямо юли миналата година.
Източник: Монитор (13.09.2005)
 
Високите цени на петрола и природния газ са основна причина за отчетената през август инфлация от 0.6%. В сравнение с август 2004 г. потребителските цени са нараснали с 5%, а от началото на тази година - с 1.9%, отчете НСИ. Най-чувствително през август е увеличението на цените на пропан-бутана - с 10.4%, на газообразните горива за битови нужди - със 7%, и на автомобилните бензини - с над 3%. При почти всички хранителни продукти, които са с най-голям дял в разходите на домакинствата, се забелязва поскъпване. Най-сериозно е при яйцата - 5.2% свинското месо - 3.2% и хляба - 2.9%. Поевтинели са само плодовете и картофите. От нехранителните продукти лек спад в цените има при облеклото, обувките и домакинските уреди. Цените на лекарствата са се увеличили с 1.6%, а на лекарските услуги - с 0.5%. Според бюджетната прогноза очакваната в края на годината инфлация е 3.6%. Това обаче едва ли ще бъде спазено заради продължаващото повишаване на международните цени на петрола и природния газ. Другата причина е поскъпването на хранителните продукти вследствие щетите от наводненията, които преживя страната ни през това лято.
Източник: Пари (16.09.2005)
 
Ръстът на икономиката за първото шестмесечие е 6,2%, съобщиха от Националния статистически институт. Той е най-голям от седем години насам. През първото шестмесечие на 1998 г. ръстът е бил 9,9%. Брутният вътрешен продукт (БВП) за първото полугодие достига 18,428 млрд. лв., като нараства с 6,2% спрямо същия период на миналата година, обясни Тодор Тодоров, директор "Национални икономически сметки и баланси" в НСИ. С най-голям принос за растежа на икономиката са индустрията и услугите. Заложеният в бюджета ръст на БВП е 5,3% за цялата година. През първото тримесечие на тази година ръстът бе 6%. Според експерти от НСИ ръстът може да намалее до края на годината заради високите цени на петрола и неблагоприятните условия за аграрния сектор. Частният сектор е създал 77,9% от стойността в икономиката, като има реално увеличение от 10,8% спрямо първите шест месеца на 2004 г. 22,1% от добавената стойност в икономиката са от обществения сектор. Това е с 6% по-малко от първите шест месеца на миналата година.
Източник: Сега (20.09.2005)
 
6.2% икономически ръст за полугодието Брутният вътрешен продукт на България за първото полугодие на 2005 г. се увеличи с 6.2% спрямо същия период на 2004 г. и възлиза на 18.4 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт. Това е най-високият растеж, постигнат в страната от 1998 г. насам, когато за периода януари - юни растежът беше 9.9% на годишна база. Спрямо първото тримесечие на тази година ръстът на БВП за второто е 6.4%. За април - юни тази година брутната добавена стойност (БДС) се увеличава с 6.6% на годишна база. БДС в секторите на индустрията и услугите нараства съответно с 8.8% и 6.9%, докато в аграрния сектор намалява с почти 4%.
Източник: Капитал (26.09.2005)
 
Септември е третият пореден месец, през който общият показател на бизнес климата се понижава след 11-годишния максимум, достигнат през юни. Данните са на Националния статистически институт. Влошават се условията за бизнес в търговията на дребно, промишлеността, транспорта и услугите. В промишлеността и търговията на дребно се запазват очакванията за повишаване на цените.
Източник: Стандарт (30.09.2005)
 
Общият показател на бизнесклимата в страната се понижава трети пореден месец, показва проучване на НСИ за състоянието на стопанската конюнкура през септември. Намалението от 3.4 пункта спрямо август се дължи на почти всички отрасли - промишленост, търговия на дребно и услуги, в които се включва и транспортът. С 3.7 пункта е спаднал показателят в сферата на промишлеността. Строителната активност продължава да се повишава, сочи проучването на НСИ, но темповете не са като през летните месеци.
Източник: Пари (30.09.2005)
 
България е една от малкото страни, чиято текстилна индустрия все още не е пострадала от китайската инвазия след падането на квотите в началото на годината. За първите шест месеца износът на българските текстил и облекла е спаднал само с 1.9% в сравнение със същия период на м. г., показват данните на НСИ. На фона на срива от порядъка на 30-40% за почти всички вносителки в ЕС представянето на страната ни е впечатляващо, коментира Петко Шишков, председател на Асоциацията на производителите и вносителите на текстил и облекла. Очакваме до края на годината да наваксаме това изоставане, каза той. Доброто ни представяне се дължи главно на износа на конфекция, където бележим ръст от 4.5%. Най-сериозни загуби от китайската конкуренция търпят производителите на трикотаж, където спадът в износа е близо 13%. Данните показват, че България с успех използва конкурентното си предимство пред Китай да предлага конфекция "на закачалка", с високо качество и в бързи срокове на доставка, каза Шишков. Според него перспективите пред отрасъла, в който са заети около 200 хил. души, са добри. Все още българските фирми работят основно на ишлеме, защото западните ни партньори предпочитат този вариант, поясни Шишков. Налице е обаче тенденция чуждите компании да ни прехвърлят дейността по набавянето на материалите и нашите производители да излизат навън с готов продукт. Според Шишков именно това е нишата, в която имаме най-голям потенциал. Расте броят и на фирмите, които изнасят собствена марка, макар че България трудно може да разчита тази продукция да заеме голям дял в експорта ни. За първите шест месеца на годината сме изнесли текстил и облекла за 1.611 млрд. лв. Търговското салдо продължава да бъде положително - 260 млн. лв. /само с 10 млн. по-ниско от 2004 г./.
Източник: Пари (03.10.2005)
 
Българи и китайци ще пробиват заедно пазара за облекло в Европейския съюз. Заедно с Пекин готвим съвместна стратегия за износ на дрехи в ЕС. Това съобщи Диана Маринкева, изпълнителен директор на Асоциацията на дружествата от леката промишленост. Наши фирми са посетили далекоизточната страна и са разговаряли с китайски партньори за внос на евтини платове. Облеклата ще се шият у нас и ще се изнасят в чужбина на конкурентни цени. 90% от фирмите за облекла у нас работят за износ. Нашите дрехи са предпочитани, защото са с по-добро качество и можем да изпълним поръчка в срок до един месец. А това не е възможно за китайските производители заради големите разстояния, обясни Христо Горанов, собственик на фирма за производство на конфекция, която изнася за Франция и Гърция. Партньорите му са посетили Китай, запознали са се с предложенията на производителите там, но са избрали нашата фирма заради качеството. Китай пък има полза от сътрудничеството си с нас заради ограничението за внос на дрехи в ЕС. Държавната политика на азиатската страна е да осигури работа на всички свои граждани. А след въвеждането на ограничителните квоти за внос на текстил много работници ще останат без препитание. Така България може да стане врата на Китай към ЕС. България е на трето място в износа на облекла за Европа. На първо място е Китай, който произвежда 17% от облеклата в света и държи 59% пазарен дял на Стария континент. На второ се нарежда Индия с 2,6%. По данни на НСИ българският износ на облекло и текстил за първите 6 месеца на 2005 г. е за 1,610 млрд. лв. - с 1,9% по-малко в сравнение със същия период на 2004 г.
Източник: Стандарт (05.10.2005)
 
Министър Румен Овчаров ще представлява държавата в “Програмни продукти и системи” АД, реши Министерски съвет. Държавното участие е 17,17 на сто от капитала на дружеството. Досега представител на държавата в “Програмни продукти и системи” АД е бил председателят на Националния статистически институт. Целта на разпореждането е привеждане на нормативната база в съответствие с Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Според него тези права се упражняват само от Министерския съвет или от съответните министри.
Източник: ComputerWorld e-Daily (10.10.2005)
 
Търговията на червено с над 4 млрд. лв. до август Отрицателното външнотърговско салдо за периода януари-август е 4.695 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. За същия период на миналата година външната търговия беше на червено с 2,162 млрд. лв. Увеличението спрямо осемте месеца на миналата година е 1,533 млрд. лв. Износът за осемте месеца на годината е за 11.774 млрд. лв. и се е увеличил с 18.8% в сравнение с периода януари-август м. г. Увеличението при вноса обаче е с 26.1 процента. Общата цифра, включваща транспортните и застрахователните разходи за осемте месеца, е 17,864 млрд. лв. Натрупаното отрицателно търговско салдо за първите осем месеца от тази година опасно доближава цифрата за цялата 2004-а, за която вносът надвиши износа с 5,337 млрд. лв., сочат данните от ведомството на Александър Хаджийски. Италия е пазар щ1 за българските стоки, като от януари до август износът за там е на стойност 1,531 млрд. лв. Следват Турция с експорт за 1,243 млрд. лв. и Германия с 1,188 млрд. лв. Русия, която е единствен източник на енергоносители за България, продължава да води класацията на страните вносители у нас с 2,631 млрд. лв. за първите осем месеца. За същия период от Германия са внесени продукти и услуги за 2,427 млрд. лв., от Италия - за 1,635 млрд. лв. Продължава превесът на инвестиционния внос, показва стоковата разбивка на импорта. През първите 8 месеца у нас са внесени машини, оборудване и превозни средства за 5.418 млрд.лв. На второ място е вносът на минералните горива и масла - 3.456 млрд. лева.
Източник: Сега (12.10.2005)
 
Фирмите ще се отчитат на статистиката Фирмите ще се отчитат на статистиката за дейността си всяка година. Сроковете за подаването и образецът на отчетите ще се определят със заповед на председателя на НСИ. Това гласят промените в Закона за статистиката, обнародвани в ДВ. Досега фирмите подаваха годишните си отчети до 31 март.
Източник: Стандарт (13.10.2005)
 
Инфлацията достигна 5.4% Поскъпването на горивата и хранителните продукти е причина средногодишната инфлация през септември да достигне 5.4%. Според националната статистика само през септември увеличението на потребителските цени е с 1.4% - най-голямото от началото на годината досега. През септември цената на газта за битови нужди е скочила с 8.9%, а на пропан-бутана - с 11.6%. Дизеловото гориво е поскъпнало с 4.6%, а бензините от 0.8 до 2.2%. Това рефлектира върху транспортните услуги, като такситата са поскъпнали с 4.2%, градският транспорт - с 3%, а междуградският - с 3.4%. С 2.7% са поскъпнали хранителните продукти. Сред тях най-голямо е увеличението на свинското месо, захарта, картофите, яйцата и пресните зеленчуци. Съществено поскъпване има при лекарствата - с 3.2%.
Източник: Пари (17.10.2005)
 
Над 6 млн. чужденци са посетили България през 9-месечието на 2005 г., сочат данните на Националния статистически институт. Това е с около 6% повече в сравнение с деветте месеца на миналата година. На почивка и като туристи в страната ни са били 3,5 млн. души, а малко над 2 млн. са преминали транзит. Най-много граждани са дошли от Турция - 705 343 души, от които 502 279 души са минали транзит. Най-малко чужденци, посетили страната ни, са от Португалия - едва 4 145, от които 3 102 са били туристите. Със служебни ангажименти са идвали най-много италианци - 15 270 души.
Източник: Сега (31.10.2005)
 
327 лева е средната работна заплата за септември, обяви националната статистика. Това е с 14 лв. повече спрямо август. В обществения сектор средната работна заплата за септември е 415 лева, а в частния - 284 лв. 2 199 515 са наетите по трудово и служебно правоотношение до септември, показват още данните на НСИ. Средната месечна заплата в образованието се е увеличила със 79 лв. за периода януари-септември и сега е 381 лв. Най-високи възнаграждения обаче продължават да получават във финансовото посредничество - 707 лв. средно за частния и за обществения сектор.
Източник: Сега (08.11.2005)
 
С 24 лв. са се увеличили заплатите за последната година. През септември средното възнаграждение е 327 лв., обяви националната статистика вчера. Като се приспадне натрупаната инфлация за 12 месеца, реалният ръст на доходите е с 2,4%. През септември заплатата в обществения сектор се е увеличила с 34 лв. до 415 лв. Автоматично се вдигат и парите за депутатите, защото те вземат колкото три средни заплати на чиновниците накуп. Редовият народен представител ще взема с 63 лв. повече, или по 1245 лв. на месец. Повече пари се дават за участие в парламентарни комисии. Министрите пък ще получават по 1618,5 лв. Разликата между парите за чиновниците и официалните заплати в частния сектор се увеличава и през септември е 131 лв. Причината за това е, че възнагражденията в обществения сектор са увеличени с много повече, отколкото в частния. Само през септември парите за чиновниците са нараснали с 34 лв., докато частниците са вдигнали парите за работниците само с 4 лв. Официално хората в частните фирми вземат средно по 284 лв., или с 31,5% по-малко от чиновниците. Най-много пари получават в сферата на финансовото посредничество - 707 лв., и в производството и разпределението на ток, газ и вода - 617 лв. През септември работещите на трудов договор са били 2,2 млн. души, като 711 хил. от тях са в обществения сектор.
Източник: Стандарт (08.11.2005)
 
Внасят 20 хил. тона сурова захар до края на годината с преференциално мито от 5%. Това реши кабинетът на заседанието си вчера. Според договореностите със световната търговска организация годишно производителите у нас могат да внасят 150 хил. тона с преференциално мито. Решението на кабинета е взето с цел да се стимулира дейността на захарните заводи. През последните три години има увеличение на потреблението на конфитюри, плодови сиропи, безалкохолни и алкохолни напитки. С 44% се е увеличил износът на сладкарски изделия, а на захарните - с 54%, показват данните на НСИ.
Източник: Стандарт (11.11.2005)
 
1,2 на сто е била инфлацията през октомври отчетоха от Националния статистически институт Най-сериозно са поскъпнали хранителните продукти - с 2,3 на сто. За нехранителните стоки сме плащали половин процент повече, отколкото през миналия октомври. Цените на услугите са поскъпнали с под половин процент. Статистиците изчисляват, че от началото на годината животът е поскъпнал с 4,7 на сто.
Източник: БНР (15.11.2005)
 
Влагайте парите си в имоти, ако се страхувате от обезценка на влога си в банката. Въпреки че цените на жилищата не растат с такива темпове, както досега, купуването на имоти си остава най-добрата инвестиция, твърдят финансови анализатори. От Националната статистика обявиха, че инфлацията от 4,5% от началото на годината е изяла лихвите по левовите депозити със срок от един, три и шест месеца. Затова хората се чудят какво да правят, за да запазят спестяванията си. Обръщането на вложенията в долари може да изкуши играчите. Поскъпването на американската валута обаче все още не е такова, че да оправдае усилията, коментира Цветослав Цачев от "Елана". Според него хората ще имат минимална печалба при евентуален чейндж заради маржовете между курсовете "купува" и "продава". Щатската валута ще продължи да расте в следващите две-три седмици. Напълно възможно е това да продължи и до края на годината, както и в началото на следващата. Доларът може да стигне максимум 1,73-1,75 лв. за лев, предвиждат анализатори. Но тогава и обменните бюра, и банките ще увеличат разликите между курсовете. Сега спредът е две стотинки. Търговията с акции също е доста вяла. От средата на годината някои книжа отбелязват известно поскъпване, но е твърде слабо. Не предприемайте необмислени и рисковани действия със свободните си пари, съветват финансови експерти, специализирани в управление на портфейли. Спецовете непрекъснато наблюдават пазарите и движенията по тях и могат да реагират много по-бързо в спекулативните операции, отколкото обикновените граждани. Въпреки това малко хора поверяват парите си на такива компании. В инвестиционни и взаимни фондове влагат главно хора от финансовата сфера.
Източник: Стандарт (16.11.2005)
 
Разходите изпревариха доходите през септември, сочат данни на Националния статистически институт. Харчовете на домакинство през септември 2005 г. е средно 500,10 лв. а доходът е 492,74 лв. За септември миналата година съответно разходите са 456,37 лв., а доходите средно са били 454,09 лв. на домакинство. Общият доход на домакинствата за септември 2005 г. се е увеличил с 38,65 лв. в сравнение със същия месец на 2004 г., показват сметките на статистиката. С най-голям дял - 44,8%, са доходите от заплати, 24% от общия доход са от пенсии, а 8,8% са приходи от домашното стопанство.
Източник: Сега (16.11.2005)
 
Доходите нараснаха с 4 на сто за година Доходите на хората са се увеличили реално с 4,1% за последната година. През септември всеки човек е получил средно по 194,07 лв., обявиха от Националния статистически институт. Това е със 17,24 лв. повече от същия месец на миналата година. Но сумата намалява, като се махне натрупаната инфлация. Средните доходи на домакинствата през септември са били 492,74 лв. или с 38,65 лв. повече от същия месец на миналата година. Увеличава се делът на работната заплата и банковите кредити в семейните пари. През септември всяко домакинство е взело средно по 23 лв. заеми, което е двойно повече от същия месец на 2004 г. Затова се увеличават харчовете за връщане на заеми, както и за транспорт. Нарастват и парите, които хората внасят в банки. На влог всяко семейство през септември държи средно по 14 лв. За наеми, вода, ток и отопление отиват 14,2% от разходите или средно по 71,22 лв. на месец. През септември е намаляло потреблението на повечето основни храни. Хората ядат по-малко хляб, мляко, плодове и зеленчуци отколкото през същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (16.11.2005)
 
НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал от 250 до 500 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 20533 лица и със среден осигурителен доход 655 лв.: 1 СОФИЯ-БУЛГАРТАБАК гр.София 2 УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" гр.София 3 ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА гр.София 4 БЪЛГАРИЯ ЕР гр.София 5 САП ЛАБС БЪЛГАРИЯ гр.София 6 ПОСОЛСТВО НА СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ гр.София 7 ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ с.Златна Панега 8 БАНКА ХЕБРОС гр.Пловдив 9 ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ гр.София 10 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София 11 НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" гр.София 12 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ гр.София 13 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 14 СОФИЯ МЕД гр.София 15 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА гр.Варна 16 ГБС-СОФИЯ гр.София 17 ООД "ВИЛИ БЕТЦ ПЛЮС КО.КД-БАЛКАН СТАР - КЛОН" гр.София 18 МОТО-ПФОЕ гр.София 19 КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ гр.Бургас 20 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София 21 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН "СОФИЯ-ОБЛАСТ" гр.София 22 МОНБАТ гр.София 23 ПРЕДПРИЯТИЕ "ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ - ГРУПА РИЛА" гр.София 24 МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР гр.Пловдив 25 ДЕВНЯ ЦИМЕНТ гр.Девня 26 СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ гр.София 27 МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА "ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ ИВ.СТОЯНОВ" гр.Варна 28 ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД" гр.София 29 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр.София 30 СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /СИБАНК/ гр.София 31 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ" - РАЙОН ПЛОВДИВ гр.Пловдив 32 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ ЕАД - КЛОН ХАСКОВО гр.Хасково 33 БУЛГАРГАЗ гр.София 34 СМЕТНА ПАЛАТА гр.София 35 ДАНОН СЕРДИКА гр.София 36 БУЛГАРГАЗ гр.София 37 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - ВАРНА гр.Варна 38 ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - ЛОЗЕНЕЦ гр.София 39 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - БУРГАС гр.Бургас 40 ПОЛИМЕРИ гр.Девня 41 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СОФИЯ-ОБЛАСТ - КЛОН БЛАГОЕВГРАД" гр.Благоевград 42 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ - БУРГАС гр.Бургас 43 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ВАРНА гр.Варна 44 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр.София 45 АД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПЛЕВЕН" - КЛОН ВРАЦА гр.Враца 46 АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ" гр.София 47 СОФИЯ ФРАНС АУТО гр.София 48 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с.Бели извор 49 ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" гр.София 50 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО гр.Габрово
Източник: Други (24.11.2005)
 
Бизнес климатът продължава да се влошава Поредно влошаване на бизнес климата отчита Националният статистически институт през ноември. Общият показател за стопанската конюнктура е с 0.5 пункта под октомврийското равнище. Пети пореден месец той пада, след като през юни отбеляза рекордно висока стойност. Най-сериозно понижение има в промишлеността - с 2.6 пункта. Основно то се дължи на лошите оценки, които стопанските ръководители дават за настоящото състояние на предприятията им и за нивото на поръчките от страната и от чужбина. Несигурната икономическа среда продължава да засилва негативното си влияние върху нагласите на бизнеса. Въпреки това мненията на мениджърите за очакваната производствена активност през следващите шест месеца са оптимистични. По отношение на цените те продължават да предвиждат тяхното покачване. Строителството е вторият отрасъл, в който бизнес настроенията са доста скептични. Строителната активност се запазва на нивото от предходните месеци, но предприемачите са по-резервирани за развитието на бизнеса си през следващите три до шест месеца. Финансовите проблеми като неплатежоспособност, трудности при получаване на кредит и високи лихвени проценти са посочени като основен фактор, затрудняващ дейността на 50.8% от анкетираните строителни предприемачи. За разлика от промишлеността очакванията за увеличаване на цените в строителството намаляват. През ноември в търговията на дребно стопанската конюнктура остава без промяна. Търговците предвиждат спад на поръчките, особено към доставчиците от чужбина, и ръст на цените. Единствено в сектора на услугите се отчита подобряване на бизнес климата благодарение на увеличеното търсене. Очакванията за следващите три месеца обаче са по-неблагоприятни. И тук се очаква сериозен ръст в продажните цени. - Най-сериозно понижение има в промишлеността - с 2.6 пункта, заради спад на поръчките - Строителната активност се запазва висока, но настроенията за следващите месеци са доста скептични - Единствено в сектора на услугите се отчита подобряване на бизнес климата благодарение на увеличеното търсене.
Източник: Пари (28.11.2005)
 
4 млрд. щ.д. дупка в търговията на страната от януари до октомври обявиха от Националния статистически институт. Дефицитът е значително по-голям отколкото през миналата година, когато за 12 месеца достигна 3,38 млрд. щ.д. Износът за десет месеца е нараснал с 18% и е на стойност над 15 млрд. лв. Вносът се е увеличил с 27,6% до 23,14 млрд. лв. Държавният и държавно гарантиран дълг е 6,92 млрд. евро в края на октомври, сочат данните на Министерството на финансите. От тях 1,45 млрд. евро е вътрешният и 5,47 млрд. евро - външният дълг. За десет месеца държавният дълг е намалял с над 1 млрд. евро. до 32,7% от БВП.
Източник: Стандарт (14.12.2005)
 
Две трети от държавните и общински фирми са купени с компенсаторки. Това показва докладът на Националния статистически институт за раздържавяването у нас от 1993 до 2004 г. Документът бе публикуван вчера. Приходите от приватизация за целия период възлизат на 4 969 928 хил. лв. От тях 1,79 млрд. лв. са в брой, а останалите - в държавни облигации, компенсаторни записи, инвестиционни и компенсационни бонове. Около 65% от сделките са направени от Агенцията за приватизация, а останалите - от министерствата. Те имаха право да продават до 2002 г. След това бе променен законът и всички сделки се правят само от АП. През периода 1993-2004 г. са открити 5280 процедури за приватизация, от които 3034 са за мажоритарни пакети акции или дялове и 2246 за обособени части. От всичките са сключени 5196 сделки, от които 2882 за цели предприятия и 2304 за обособени части. Общо договорените плащания, поетите задължения, изплатените задължения и договорените инвестиции са за над 14,7 млрд. лв. Най-много сделки са сключени през 1999 г. - 1211, или 23,4%. Те са на стойност 4,6 млрд. лв. През 2004 г. са сключени само 208 сделки, но тя е рекордна по договорени плащания - 2,9 млрд. лв. Причина е сделката за седемте електроразпределителни дружества, при която само цената бе над милиард лева. Най-много сделки са сключени от т. нар. работническо-мениджърски дружества (РМД) - 1436 броя, или 27,8% от общия брой на купувачите. Разходите за приватизация за целия 12-годишен период са 63,1 млн. лв. Това е 1,3% от реализираните приходи, посочва докладът на НСИ. Най-големи разходи по раздържавяването са направени през 1999 и 2000 г., съответно 6,9 млн. лв. и 6,7 млн. лв. Общо за периода януари 1993 - декември 2004 г. са приватизирани дълготрайни активи в размер на 333,2 млн. лв. Това представлява 57,5% от 580-те млн. лв. активи на държавните предприятия и 87% от стойността на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31.12.1995 г.). Броят сключени сделки по години е неравномерен, е посочено като извод в доклада. Преобладават продажбите на цели предприятия. При общинската приватизация обаче сделките са предимно за обособени части. Там заплащането е най-често в брой. Предпочитана форма за продажба е конкурсът (38% от сделките), преки преговори (37%) и търгове (22%). Преобладаваща част от приватизираната общинска собственост (88%) е закупена от български физически и юридически лица. Около 10% от общинската собственост е реализирана чрез работническо-мениджърско изкупуване. Да се засили дейността на Агенцията за следприватизационен контрол, най-вече по отношение на следеното на договорените инвестиции и откриване на нови работни места, препоръчват от НСИ.
Източник: Стандарт (14.12.2005)
 
Външната търговия с 6.2 млрд. лв. на червено Външнотърговското салдо достигна минус 6.239 млрд. лв. за периода януари - октомври тази година. В сравнение със същия период на предходната година търговският дефицит се е влошил с 63.53%, когато е бил 3.932 млрд. лв., показват данните на НСИ. За десетте месеца на годината вносът се е увеличил с близо 28%. По цени FOB в България са внесени стоки за 21.33 млрд. лв., а заедно с транспортните разходи /по цени CIF/ - 23.139 млрд. лв. При вноса най-сериозен е делът на машини, оборудване и превозни средства за 7.040 млрд. лв., следвани от минерални горива и масла за 4.679 млрд. лв. На трето място са артикули, класифицирани според вида на материята, за 4.662 млрд. лв. Износът на български стоки достига 15.091 млрд. лв. за първите десет месеца на тази година, като се увеличава с 18.03% в сравнение с десетте месеца на 2004 г. Статистиката отчита, че България изнася главно артикули, класифицирани според вида на материята, за 3.997 млрд. лв., и разни готови продукти - за 3.428 млрд. лв. Продадените извън страната машини, оборудване и превозни средства са за 2.134 млрд. лв. Основни търговски партньори на България остават страните от Европейския съюз. Най-големият износ е към Италия - 1.9 млрд. лв., следван от Турция с 1.578 млрд. лв., Германия с 1.514 млрд. лв. и Гърция с 1.468 млрд. лв. Най-сериозният вносител в България е Русия. За десетте месеца от тази държава са внесени стоки за 3.657 млрд. лв., като основен дял имат енергоносителите. От Германия внасяме предимно машини, оборудване и транспортни средства - общо на стойност 3.124 млрд. лв., а от Италия вносът достига до 2.053 млрд. лв.
Източник: Пари (14.12.2005)
 
За година продажбите в промишлеността са се повишили с 12.5% В рамките на една година продажбите в българските промишлени предприятия са нараснали с 12.5%, показват предварителните данни за октомври, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходния месец показателят се е повишил със 7.4 на сто. На годишна база преработвателните предприятия са допринесли с най-голяма тежест за повишаването на общия индекс. Продажбите от този сектор са се повишили с над 13 на сто в сравнение с миналата година, но спрямо септември повишението не е толкова силно изразено. Значителен ръст на продажбите са отчели компаниите от тежката промишленост, сред които на преден план излизат машиностроителните предприятия и производителите на химически продукти. Последните обаче отчитат спад на продажбите си на месечна база. Производството и леенето на метали обаче се повишава спрямо септември с над 36 на сто. За същия период най-силно е скочил подиндексът, отчитащ продажбите в добивната промишленост. Рекордно високите цени на металите на международните пазари и недостигът им в глобален мащаб са помогнали на българските производители да регистрират месечно повишение от над 35 на сто. Продажбите на т.нар ютилити компании (производство и разпределение на електроенергия, газ и вода) показват умерен ръст на продажбите. На месечна база той е достигнал 7.1%. Освен индекса на продажбите в промишлеността НСИ публикува и предварителните данни за производството в сектора. Общият показател се повишава както на месечна, така и на годишна база.
Източник: Дневник (14.12.2005)
 
Банковите влогове в левове се топят заради високата инфлация. За ноември тя е 1%, обявиха от Националния статистически институт. За 11-те месеца от началото на годината натрупването е 5,6%. Заедно с вдигането на цените през декември инфлацията за 2005 г. ще бъде над 6%. За последните 12 месеца от миналия ноември досега повишението на цените е 6,9%, сочат данните на НСИ. Това е повече от лихвите по левовите 3, 6 и 12-месечни влогове на хората. Съизмерими с инфлацията са само лихвите по банковите депозити в левове със срок над година. Така инфлацията реално топи значителна част от спестяванията на хората. Годишната лихва по 6-месечните влогове е около 4,5%, а на 12-месечните е 5,2%-5,4%, сочат данните на БНБ. Такава висока инфлация не е имало от 2000 г., когато за 12 месеца ръстът на цените е 11,4%. Основната причина за поскъпването през ноември е увеличението на цената на зеленчуците с 9% и на парното. Топлоенергията е поскъпнала с 16,6%, като такса мощност се е увеличила с 4%, топлинната енергия за отопление - с 25,1%, а подгряването на вода - с 12,1%. Така през ноември храните са поскъпнали общо с 1,6%, а услугите с 1,4%. Цената на алкохола е нараснала с 0,3%, на бирата с 0,2%, а на виното с 0,4%. Нехранителните стоки са поевтинели с 0,1%. Цената на течните горива за бита е паднала с 4,3%, на дизела за коли - с 5%, на бензин А95Н - със 7,9%, а А98Н - със 7,6%.
Източник: Стандарт (15.12.2005)
 
За единадесетте месеца на годината инфлацията достигна 5.6%, отчете НСИ. През ноември тя е 1.0% и основно се дължи на поскъпването на хранителните продукти /с 1.6%/ и услугите /с 1.4%/. Цените на нехранителните стоки са намалели с 0.1%. През ноември по-скъпо са се продавали свинското месо - с 6.3%, каймата - с 2.6%, рибата - с 3.6%, кашкавалът - с 2.2%, и зеленчуците - с 9%. Намаление на цените се отчита при брашното, хляба, птичето месо, яйцата, плодовете и минералната вода. До края на годината очакванията на икономистите са инфлацията да надхвърли 6%. Заложената в макрорамката за тази година инфлация бе 4.5% в края на годината, която преди два месеца бе коригирана на 5.1% заради щетите от наводненията и скока на цените на петрола.
Източник: Пари (15.12.2005)
 
192,72 лв. е средният доход на българите през октомври, обявиха от НСИ. Това е увеличение с 21,14 лв. спрямо същия месец на 2004 г. Като се махне натрупаната инфлация от 6,5% за 12 месеца, реално доходите на хората са нараснали с 5,4% за година. Увеличават се парите, които влизат в семейния бюджет от кредити. Всяко домакинство през октомври е взело средно по 20 лв. заеми, или близо два пъти повече от същия месец на 2004 г. Всяко семейство дава средно по 19,50 лв. на месец, за да връща старите си кредити.
Източник: Стандарт (16.12.2005)
 
Икономическият растеж се забавя Забавяне на икономическия растеж отчете НСИ за третото тримесечие на годината. България отбеляза рекордно за последните години нарастване на БВП през първото и второто тримесечие, съответно с 6.0 и 6.4%. За периода юли - септември обаче то е 4.6%. Така за първите девет месеца на годината икономическият растеж е 5.6%, а в абсолютна стойност БВП достига 30.047 млрд. лв. За сравнение ръстът на БВП за третото тримесечие на м. г. е 5.8%, а за деветте месеца на 2004 г. - 5.3%. По-слабият растеж в сравнение с първото и второто тримесечие се дължи главно на сериозното влошаване в аграрния сектор, коментира Тодор Тодоров от НСИ. Наред с това почти не се отчита ръст в износа, добави той. Проливните дъждове и наводненията през лятото са главната причина за слабото представяне на аграрния сектор. Безпрецедентните за последните 50-години порои унищожиха значителна част от реколтата и пътната инфраструктура в страната. Добавената стойност, която аграрният сектор е реализирал, е с 6.6% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2004 г., отчита НСИ. Добавената стойност в промишлеността и услугите обаче бележи нарастване съответно с 6.5 и 4.8%. Като цяло създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност е 10.075 млрд. лв. по текущи цени, което е с 3.4% повече спрямо същото тримесечие на 2004 г. Инвестициите в основен капитал са нараснали със 17%, а индивидуалното потребление на населението - със 7.6%. Очакваме през четвъртото тримесечие по-силен икономически растеж от около 6%, заявиха вчера от БНБ. Централната банка прогнозира 6.5% ръст на БВП за първите три месеца на следващата година, импулсиран главно от инвестиционната активност и потребителското търсене.
Източник: Пари (20.12.2005)
 
Влизаме в ЕС с най-нисък БВП на човек Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България за 2004 г. е едва 30% от средния за 25-те страни на Европейския съюз. Това става ясно от официалните данни на Евростат за БВП на глава от населението в Европа за 2004 г., измерен чрез стандарта на покупателната способност. Според данните на НСИ брутният вътрешен продукт на човек от населението през 2004 г. е бил 3101 USD. Така България се нарежда след Хърватия и Румъния по този показател, но е преди Турция. На първо място е Люксембург с БВП на глава от населението, над два пъти по-висок от средния за ЕС. Това е така заради големия дял на чужденците в общия брой на заетите. Макар че допринасят за БВП, те не се вземат предвид като част от местното население при изчисляването на БВП. На второ място е Ирландия с БВП на глава от населението 40% над средната стойност за ЕС-25, а БВП на Холандия, Австрия, Дания, Белгия, Швеция и Великобритания - с около 20%. Във Финландия, Франция и Германия БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта за покупателна способност, е бил с 10% по-висок от средния за ЕС-25, а в Италия и Испания - на нивото на средния. Кипър, Гърция и Словения са с около 20% под средното ниво на показателя за ЕС-25, Португалия, Чехия и Малта - с 30%, Унгария - около 40, Словакия, Естония, Полша и Литва са с около 50% по-ниско от средното ниво, а Латвия - малко под 45%.
Източник: Пари (21.12.2005)
 
Инвестициите в промишлеността са нараснали с 1.6% Инвестициите в промишлеността са нараснали средно с 1.6% през тази година, показва анкета на НСИ, проведена през ноември. Фирмите от частния сектор отчитат значително по-силно увеличение на направените инвестиции - 7% по-високо от предходната 2004 г. В същото време предприятията от обществения сектор са посочили с 9.5% по-малко инвестиции, което се дължи основно на дружествата от енергетиката. Основно фирмите инвестират в увеличаване на производствения капацитет /31%/, в обновяване на износено оборудване /29.8%/ и въвеждане на нови технологии /27%/. В опазване на околната среда, мерки за сигурност и условия на труд са инвестирани 12.3% от общия обем на вложенията. За предстоящата 2006 г. планираният ръст на инвестициите в промишлеността спрямо тази година е 2.9%. По-оптимистични са предприятията от обществения сектор, отново главно от енергетиката, които залагат 10.6% повече вложения. Част от предприятията от частния сектор продължават да се въздържат от прогнози за следващата година, така че очакваният обем инвестиции за 2006 г. за този сектор остава на равнището от тази година. Факторите, които влияят върху решенията за инвестиции през 2006 г., са благоприятни, посочват мениджърите. Търсенето на продукцията има най-стимулиращо влияние.
Източник: Пари (22.12.2005)
 
С 26.4% са нараснали нетните приходи от продажби на автомобили и мотоциклети през единадесетте месеца на миналата година, сочат данни на НСИ. Автомобилите са с най-висок ръст в търговията, следвани от текстила, облеклото и обувките с 20.6% и битовата техника с 19.8%. Като цяло продажбите на лични вещи и стоки за домакинството в страната са се увеличили с близо 13%. Заслуга за повишените приходи от продажби на вътрешния пазар имат и разнообразните лизингови схеми. Търговията с храни, напитки и цигари се е увеличила с 9.4%, а ръстът при фармацевтичните стоки е 8.3%. Спад в приходите от продажби се наблюдава само при селскостопанските суровини и живи животни - той е 8.8%. С 14% се е увеличило потреблението на едро на машини и оборудване. През ноември статистиката отчита лек спад и в продажбите на автомобилни горива /с 1.1%/, който се обяснява с вдигането на цените им.
Източник: Пари (11.01.2006)
 
Рекордно поскъпване през 2005 г. в сравнение с последните пет години, отчете Националния статистически институт. Натрупаната инфлация за миналата година е 6.5 на сто, докато през 2001 г. тя е 4,8 на сто, през 2002 г. - 3,8 на сто. Показателят за 2003 г. е 5,6%, а за 2004 г. - 4.0%, съобщи Радка Цонкова, началник отдел Индекс на потребителските цени в НСИ. Натрупаната инфлация измерва повишаването на цените само в рамките на една година, уточни Цонкова. С най-голям принос към инфлацията само през декември миналата година са хранителните стоки и безалкохолните напитки. На второ място е транспортът и най-вече горивата, които влизат в групата на транспорта, каза Албена Дачева, държавен експерт в НСИ. През декември по-скъпо са се продавали свинското месо - с 3,7 %, сиренето - с 1,1%, кашкавалът - с 1,5% и гъбите - 3,5%. Високоалкохолните спиртни напитки са поскъпнали с 5,4 на сто, а вината - с 2%. Причината за това е най-вече психологическа - заради по-високите акцизи за алкохола, които влязоха в сила от началото на тази година. Заради заплахата от птичи грип обаче през месеца по-евтино са се продавали птичето месо - с 4.4 на сто и яйцата - с 4.5 процента. Общо за годината цените на хранителните стоки са се увеличили с 6,8 на сто и те са основната причина за по-високата инфлация. За периода увеличението при нехранителните стоки е 6,4%, при общественото хранене - 7,2% и при услугите - 6%. Средногодишната инфлация, която измерва поскъпването през 2005 г. в сравнение с 2004 г. е 5 на сто, става ясно още от данните, изнесени от ведомството на Александър Хаджийски. В бюджета за 2005 г. обаче е заложена средногодишна инфлация от 3.5 на сто. По-късно тази прогноза беше коригирана на 4 процента. Сметките в миналогодишния бюджет обаче са правени при прогноза за цената на петрола от 38-40 долара за барел - стойности, които изостават доста от реалните котировки на черното злато. В момента на световните борси петролът се котира за над 64 долара за барел. Средногодишната инфлация през 2001 г. е била 7,4%, през 2002 г. - 5,8%, през 2003 г. - 2,3%, а през 2004 - 5,1%. За тази година в бюджета е предвидена средногодишна инфлация от 4.9 на сто. Според анализатори още през първото тримесечие ще се усетят много по-високи стойности заради шоковото вдигане на акцизите. Експерти допускат през тази година животът да поскъпне с около 8.5 процента. Официалното становище на финансовото министерство е, че само заради новите акцизи инфлацията ще се надуе с 1 на сто. Целта на предсрочното въвеждането на шоковите акцизи е да се спести поскъпването през 2007 и 2008 година, за да може България да изпълни инфлационния критерий за членство в Европейския валутен съюз и да приеме еврото навреме. За да заменим лева с единните пари е необходимо инфлацията да не надвишава 2 на сто.
Източник: Монитор (13.01.2006)
 
Инфлацията най-висока от пет години насам Инфлацията през 2005 г. с натрупване е 6.5%, най-високата от пет години насам, отчете Националният статистически институт. Този показател надхвърли прогнозите на финансовото министерство, което бе заложило в макрорамката за 2005 г. на 4.5%, а през септември я коригира на 5.1%. Силното покачване на потребителските цени започна след юни, като преди това два месеца бе отбелязана дефлация, коментира Радка Кънова от НСИ. Това бе свързано с повишаването на международните цените на петрола и щетите от наводненията през лятото у нас. Най-силно през миналата година са поскъпнали горивата за транспортните средства - с 24.5%. Те са причина за увеличението на цените в транспорта с 12%. На второ място по повишаване са цените за здравеопазване - 11.3%. При лекарствата скокът за една година е 10.8%, а при лекарските услуги - с 18.7%. В потребителската кошница обаче най-съществен дял имат хранителните стоки, които през миналата година са поскъпнали с 6.5%, казаха от НСИ. Най-голямо е увеличението на цените на плодовете - с 22.3%, на зеленчуците - с 10.4%, и на захарта - с 12%. Месото и месните продукти са поскъпнали със 7.6%, а рибата - с 8.9%.
Източник: Пари (13.01.2006)
 
Мисля да оцелея през следващата година. Със сигурност към момента има държави, които предлагат по-ниска цена на труда, а имат и други предимства. Но имат и недостатъци. Една от нашите силни страни е, че сме много близко до европейския пазар и можем да произвеждаме продукция със страна на произход ЕС. Можем да гарантираме кратки срокове за производство и доставка“, казва Бертрам Ролман, собственик на „Пирин текс“ - Гоце Делчев, производител на облекла с марката „Ролман“. Това е най-голямата компания в България за производство на облекло. Фабриката е построена на зелено през 1993 г. През 2005 г. тук работят 2400 души, които всеки ден произвеждат 3700 мъжки сака, 2900 мъжки панталона, 350 мъжки жилетки, 150 дамски рокли и 180 дамски панталона. Фирмата работи за 12 международни концерна, сред които и Hugo Boss. Общата инвестиция след 12 години е 18 млн. евро, общият оборот от производство и търговия - 18 млн. евро. Господин Ролман е сред тези, които вярват в бъдещето на българската шивашка индустрия. Официалната статистика също подкрепя оптимизма на предприемачите от бранша. Износът на български текстил за ЕС за деветмесечието на 2005 г. се е свил само с 2%, показват данните от Националния статистически институт (НСИ). Това е добро постижение на фона на двуцифрения срив в износа на текстил на някои други държави. През 2005 г. отпаднаха квотите за внос на облекла и текстил от Китай. Предприемачите от сектора очакваха китайската текстилна инвазия като земетресение от 9 степен по Рихтер. Страховете идваха не само от предвидимото заливане на вътрешния пазар с евтини китайски стоки, но най-вече от вероятността европейският пазар да загърби българските производители като партньори заради китайските доставчици. Засега официалните данни показват, че е твърде пресилено да се предрича смърт за сектора. „Българската текстилна индустрия успя да се справи успешно с предизвикателствата на падналите квоти. Браншът има ясно бъдеще за период от 5 до 10 години“, категоричен е Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). „Ако износът на текстил се преизчисли към глава от населението, България ще се окаже най-големият производител в Източна Европа на текстилна продукция“, отбелязва Волфганг Вайс, управител на германската фирма „Вайс консултинг“, която от няколко години консултира български фирми от бранша как да модернизират производството си.
Източник: Капитал (14.01.2006)
 
Отрицателното външнотърговско салдо по цени без транспортните и застрахователните разходи /FOB/ е 7.15 млрд. лв., или 4.5 млрд. USD, за единадесетте месеца на 2005 г., съобщиха от Националния статистически институт. В сравнение със същия период на предходната година търговският дефицит се е влошил с 54%. За периода януари-ноември в страната са внесени стоки за 23.9 млрд. лв. Така годишното увеличение на вноса е малко над 27%. В същото време нарастването на износа е 18.2%. Запазващото се високо вътрешно търсене, което не може да бъде задоволено от местните производители, е основна причина за изпреварващия темп на нарастване на вноса, коментираха от ведомството на Александър Хаджйиски. През последните месеци обаче сериозна причина за ръст на вноса имат високите цени на петрола. Това е и времето, когато в страната влизат най-големите количества енергоносители. Данните на НСИ показват, че за единадесетте месеца на 2005 г. най-голямо увеличение при вноса имат горивата - 52.7%, следват машини, оборудване и превозни средства - 32.9%. С 50.6% е нараснал износът при минералните горива и масла от страната, докато увеличението при стоките е с 40.4%. Отрицателното търговско салдо е основна причина за дефицита по текущата сметка, заради който сериозно ни критикува МВФ. В същото време обаче наши анализатори отбелязват, че търговският дефицит е нормален за икономика, която има нужда от капитали. Голяма част от този внос са машини и оборудване.
Източник: Пари (16.01.2006)
 
Националният статистически институт оповести предварителните данни за динамиката на индекса на потребителските цени (ИПЦ) през 2005 г. Тези данни подлежат на ревизиране, но вероятно окончателните стойности няма да се различават съществено от наличните към момента и това дава възможност за анализ на ситуацията за миналата година според този показател. Изменението на ИПЦ през декември 2005 г. спрямо декември 2004 г. е с 6.5%, а средногодишното е 5.3%. Все пак инфлацията в края на годината представлява точково измерване, докато средногодишната стойност дава по-добра представа за цялостната тенденция. Няколко фактора определят темпа на нарастване на цените през годината. Общата рамка се поставя от валутния борд, който се поддържа в страната, като, заедно с това, влияние оказват кредитната експанзия и свързаните с нея мерки на Българската народна банка (БНБ), фискалната политика на правителството, международната конюнктура, наводненията и по-слабата реколта, както и промяната в някои административно определени цени. Валутният борд представлява спазване на правило при провеждането на паричната политика, което обвързва нарастването на паричната база с търсенето от страна на стопанските агенти. Централната банка не може самостоятелно да увеличи паричната емисия, но запазва някои инструменти за контрол върху паричното предлагане чрез определяне на минималните задължителни резерви и административни действия. На практика действащият в страната паричен режим може да се характеризира като квази-валутен борд, тъй като се отличава от ортодоксалния вариант като БНБ запазва някои от функциите на традиционната централната банка. Бързият темп на нарастване на кредитите логично води до аналогично развитие при паричното предлагане, което способства за повишаване на цените на стоките и услугите, покупката на които се финансира чрез тези кредити. Разбира се, тук трябва да се отчетат и факторите от страна на предлагането на тези стоки и услуги и наличието на конкуренция. В общия случай, когато стоките е възможно да се доставят от множество източници, това не позволява цените им да се вдигнат поради засиленото търсене в малък пазар, какъвто е българският. Така например битовата техника почти не поскъпва през 2005 г. (цените в групата "Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, и обичайно поддържане на дома" са се повишили с 1.5% спрямо 2004 г.), въпреки че се наблюдава засилено търсене и растеж на потребителските кредити. Мерките на БНБ, насочени към ограничаване на кредитната експанзия, имат задържащо действие върху инфлацията, което се съчетава с политиката на правителството за поддържане на голям излишък в консолидирания бюджет. Изземването на повече пари от данъкоплатците отколкото е необходимо за правителството да финансира своите и без това големи разходи в краткосрочен аспект понижава търсенето и оттам възможностите за повишаване на цените. В дългосрочен план обаче, то понижава спестяванията и инвестициите - тоест намалява предлагането на стоки и услуги, което би повлияло антиинфлационно. От друга страна повишаването на акцизите върху алкохолните напитки, цигарите и горивата има за пряк резултат увеличаване на цените на тези групи стоки (цените в групата алкохолни напитки и тютюневи изделия са нараснали с около 7.6%), а горивата непряко влияят на почти всички цени в икономиката. Този ефект се подсилва от развитието на международните пазари, където цените на горивата се запазиха високи през цялата година, което логично се пренесе и в България. Това развитие пряко се отрази на цените на транспортните услуги, които нараснаха най-бързо през годината - с около 11.4% спрямо 2004 г. Цените на хранителните стоки се повишават с около 4.8%, като една от причините за това е по-слабата реколта вследствие на наводненията. Това се отрази силно негативно на селското стопанство като цяло, където - по предварителни оценки на НСИ - произведената обща продукция е спаднала с 5%, а брутната добавена стойност по базисни цени - с около 16.3% спрямо предходната 2004 г. Други сектори, в които се наблюдава значително нарастване на цените през годината, са здравеопазването (9.9%) и образованието (6.4%), докато услугите като група поскъпват средно с 6.9% и като цяло приносът им за инфлацията през годината е около 36.7%, докато този на хранителните стоки е 34.6%, а на нехранителните - 24.4%. Здравеопазването и образованието са два от секторите, които са доминирани от държавата, реформите в тях са забавени или не се случват изобщо и това се съчетава с постоянно нарастване на разходите за тях. Може да се очаква, че при запазване на досегашната политика в тези сфери, неефективността ще се увеличава. Позитивно развитие може да се види при телекомуникациите и по-точно при цените на мобилните услуги. Под влияние на разширената конкуренция през годината бяха предложени по-изгодни оферти и като цяло цените се понижиха. Тук трябва да припомним, че цените бяха много високи и даваха възможност за реализиране на монополна печалба поради ограничения преди брой лицензи за мобилни и фиксирани оператори. Тоест либерализирането на пазара доведе директно до благоприятни за потребителите ефекти. Това би могло да се случи и като цяло за икономиката при подходяща политика, насочена към разширяване на стопанската свобода. Общият извод за 2005 г. е, че инфлацията е сравнително висока (над 5%), но все пак се понижава спрямо средногодишната стойност за 2004 г., която достигна 6.1%, но е значително по-висока от тази през 2003 г. - 2.3%.
Източник: Монитор (18.01.2006)
 
Бизнес климатът започва годината с подобрение През януари 2006 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 1.6 пункта спрямо декемврийското си равнище, сочат резултатите от бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура, проведени през януари 2006 г. Подобрението се дължи на по-благоприятната стопанска конюнктура в промишлеността и строителството. Производствената активност на промишлените предприятия през януари е по-слаба в сравнение с предходния месец, което е съпроводено с по-ниски нива на поръчките и намалено използване на оборудването. Според стопанските ръководители за последните три месеца конкурентната позиция на предприятията на вътрешния и международния пазар се е влошила. Независимо от това мненията им за настоящата бизнес ситуация в предприятията остават благоприятни и заедно с по-оптимистичните очаквания за следващите шест месеца покачват с 2.3 пункта януарското равнище на съставния отраслов показател "бизнес климат". През периода октомври 2005 г. - януари 2006 г. осигуреността на производството с поръчки се увеличава от 4.4 на 5.2. Повишени са и очакванията на мениджърите за износ през следващите три месеца. Стопанските ръководители не предвиждат увеличение на продажните цени. През януари 2006 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" се повишава със 7.5 пункта поради високите очаквания за бизнес състоянието на строителните предприятия през следващите шест месеца. Силно оптимистични са очакванията на мениджърите и за дейността и заетите в отрасъла през следващите три месеца. Същевременно оценките за настоящата строителна активност и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-резервирани, посочват от НСИ. Основни фактори затрудняващи строителната активност продължават да са конкуренцията в бранша и финансовите проблеми, посочени съответно от 55.7 и 49.1 на сто от предприятията. Отчита се засилване на инфлационните очаквания по отношение на продажните цени в отрасъла. Стопанската конюнктура в търговията на дребно през януари остава почти без промяна. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" запазва равнището си от миналия месец, като бизнес анкетите на НСИ отчитат известно понижение в очакванията на търговците на дребно, както за продажбите, така и за поръчките към доставчиците. Очакванията за продажните цени в търговията на дребно очакванията са за запазване на равнището им през следващите месеци. През януари 2006 г. съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" пада с 4.7 пункта под декемврийското равнище. Понижението се дължи на изместване на оценките и очакванията за бизнес състоянието на предприятията от оптимистични към умерените. Мениджърите предвиждат намаление на персонала през следващите три месеца. Конкуренцията в бранша продължава да е с най-голяма тежест сред факторите затрудняващи дейността на предприятията. Не се регистрират инфлационни очаквания в сектора, съобщават от НСИ.
Източник: Дневник (28.01.2006)
 
С 9.6% са се повишили производствените цени на вътрешния пазар за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на цените на производител на вътрешния пазар за декември 2005 г. През декември миналата година в добивната промишленост се отчита повишение на цените с 25.7% спрямо същия месец на предходната 2004 г. В преработващата индустрия се регистрира повишение с 9%, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - със 7%. Най-голямо е повишението при добива на метални руди - 52.1%.
Източник: Сега (01.02.2006)
 
Националният статистически институт (НСИ) възнамерява да ремонтира сградата си в София на ул. "П. Волов" 2. В момента организацията е обявила процедура за избор на изпълнител, който да извърши реконструкцията и преустройството на шестетажната административна сграда, става ясно от електронния регистър на обществените поръчки. Стойността на проекта възлиза на най-малко 1.5 млн. лв. Средствата ще бъдат осигурени от бюджета. Проектът включва още противоземетръсно укрепване на сградата, разрушаване на покрива на ниското тяло и надстрояване на един допълнителен етаж. Новоизградената част ще има разгъната застроена площ от 637 кв.м. Предвижда се да бъде подменена и дограмата с нова алуминиева, както и фасадата на постройката. Сградата ще има и нов допълнителен асансьор, като старият ще бъде сменен с нов. Освен това ще бъдат изградени наново и електрическите и водопроводните и канализационните инсталации. Предвижда се ремонтът и модернизацията на сградата да бъдат приключени до 31 ноември тази година. Компаниите, които искат да вземат участие в процедурата, ще трябва да заплатят гаранция в размер на 15 хил. лв., като това е най-малко един процент от общата стойност на проекта. Кандидатът, който бъде определен за изпълнител, трябва да заплати и гаранция за изпълнението на поръчката, която е в размер на 5 процента от стойността на договора. Сумите по гаранциите могат да бъдат представени в брой или по банков път. За да се включат в процедурата, компаниите трябва да отговарят на някои финансови и икономически изисквания, както и да докажат техническата си способност и квалификация. Необходимата документация за участие може да се получи до 10 март. Цената на комплекта е от 150 лв. Кандидатите трябва да подадат предложенията си до 20 март, като те ще бъдат валидни в рамките на следващите 5 месеца. Получените оферти ще бъдат отворени на 21 март, а договорът ще бъде подписан с компанията, представила икономически най-изгодната оферта.
Източник: Дневник (03.02.2006)
 
Средната заплата в България е 3834 лв. на година 3834 лв. е заплатата у нас за година, обявиха от Националния статистически институт. Годишните заплати са нараснали с 325 лв., или с малко над 9%. Но като се извади натрупаната инфлация, реално доходите са нараснали с 4%. Възнагражденията в частния сектор се вдигат малко по-бързо отколкото в обществения. Въпреки това за година в обществения сектор изкарват по 4773 лв., а в частния - с 1382 лв. по-малко, сочат официалните данни. Най-високо платени са заетите в производство на кокс, нефтопродукти и ядрено гориво - 10 773 лв. на година. На второ място са хората, които се занимават с финансово посредничество. Те са с годишни заплати от 9095 лв. Най-малко пари дават при производството на кожи и дрехи и обувки от тях - по 2191 лв. годишно. 2,19 млн. души са работили на трудов договор през изминалата година, сочат данните на НСИ. Така един работещ храни трима души и половина.
Източник: Стандарт (13.02.2006)
 
Продажбите на автомобили и горива и през 2005 бележат най-високия ръст спрямо този на останалите стоки - 14.1%, спрямо 2004 г. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Продажбите на коли и мотоциклети има 24.6% ръст за 2005 г., а търговията с горива и смазочни материали - 4.9%. В тази статистика влизат както продажбите на нови, така и на употребявани автомобили. Търговията с храни, напитки и тютюневи изделия е нараснала с 8.6% за същия период, а търговията с лични стоки за домакинствата - с 12%. Търговията на едро нараства с 11.6% за 2005 г. спрямо предходната година. Продажбите на машини и оборудване са се увеличили с 13%. Изключение прави само търговията със селскостопански суровини и живи животни, при която има спад от 9.8%.
Източник: Сега (13.02.2006)
 
DVD плеърите изместиха записващото видео в потребителската кошница за пресмятане на инфлацията. Памперсите пък заеха мястото на бебешките гащи с дълъг крачол. Промяната се прави, защото някои стоки излизат от пазара, а други стават масови, обясниха от Националния статистически институт. По цените на 531 стоки и услуги ще се измерва инфлацията през 2006 г., обявиха от НСИ. Те са с 5 по-малко спрямо 2005 г. За година има доста промени при пазаруването и живота на българите. Много от тях се отразяват и в кошницата за мерене на инфлацията. Общо 79 стоки и услуги са променени, добавени или махнати. CD плеърите са заменили уокмените, CD-та се купуват вместо дискети за компютър, под наем се взимат DVD-та с филми, а не видеокасети. Към потребителската кошница са добавени едноседмични почивки на море и планина в България, както и винетките. При някои храни е променен грамажът. За киселото мляко например се взема кофичка от 400 г, вместо от 450, както досега. За млечния шоколад пък се приема грамаж от 90 г, вместо от 100. Причината за промяната е, че стоките в по-малки разфасовки се купуват повече. Намаляват до 37% парите от семейния бюджет, които харчим за храна, сочат данните. Миналата година за трапезата са отивали 38% от разходите.
Източник: Стандарт (14.02.2006)
 
Поскъпването на храните, алкохола, цигарите и поддръжката на жилището е основната причина за инфлацията от 0,8% през януари. За последните 12 месеца натрупването е 6,6%, обявиха от Националния статистически институт. Така от влоговете в банки само левовите депозити със срок над 1 година реално не се топят. Лихвите по другите влогове са по-ниски от инфлацията. През януари зеленчуците са поскъпнали с 8,4%. Като цяло храните са поскъпнали с 1,3%. По-значително е вдигането на цената на захарта - с 4%. Заради намаленото потребление е паднала цената на пилешкото - с 8%, и на яйцата - с 6,6%. Свинското се продава с 2,1% по-евтино. Заради вдигането на акцизите от януари ракията поскъпна с 8,6%, а цигарите с 3,9%. Макар и с по-малко са вдигнати цените и на виното и бирата. През януари се продаваха и евтини цигари, затова поскъпването им ще се отрази и във февруарската инфлация. През първия месец на годината винетките са поскъпнали с 9,9%, а пощенските услуги - с 22,8%, сочат данните на НСИ. С навлизането у нас на хипермаркетите се увеличава конкуренцията и продуктите поевтиняват. За сметка на това се харчи повече за нехранителни стоки и услуги, чиито цени се вдигат. Повече пари отиват за цигари, лекарства и бензин. Токът е с най-голяма тежест за пресмятане на инфлацията и семейния бюджет. 8% от разходите на домакинствата отиват за сметките за електричество. Голям дял в разходите имат млякото, зеленчуците и твърдите горива.
Източник: Стандарт (14.02.2006)
 
Изненадващо ниска инфлация през януари от 0.8% Инфлация от 0.8% през януари отчете Националният статистически институт. Това е доста под очакваното ниво в началото на годината, след като от 1 януари акцизът за цигарите скочи с 65, а върху алкохола с 18%. Според НСИ поскъпването на цигарите през януари е само 3.9%, защото в търговската мрежа все още се продават наличности със стари цени. Според данните на НСИ с 1.3% са поскъпнали хранителните продукти. За зеленчуците и захарта увеличението на цените е доста сериозно - съответно 8.4 и 4.0%. То обаче се компенсира от силното поевтиняване на птичето месо /с 8%/ и яйцата /с 6.6%/ заради все по-голямото безпокойство от птичия грип сред потребителите. Свинското месо също е поевтиняло след коледните и новогодишните празници с 2.1%. За нехранителните стоки нарастването на цените е с 0.7, а за услугите - с 0.4%. Бензините са поскъпнали между 0.8 и 2.0%. С по 2% са се увеличили цените и на наемите на жилищата, междуселищните и международните разговори и жп транспорта. През януари се отчита поевтиняване на газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 2.7 и с 3.8%, на газ пропан-бутан с 6.1 и на дизеловото гориво - с 4.1%. Според прогнозите на Българската народна банка инфлацията през първите три месеца на годината ще достигне 8.2-8.4% заради рязкото увеличаване на акцизите. Очакванията са след това нивата да се укротят до 6% в края на 2006 г. В макрорамката на правителството средногодишната инфлация за тази година е 7.5%. За 2005 г. бе отчетена най-високата инфлация от пет години насам - 6.5%, която бе доста над прогнозните 5.1%. Основна причина за поскъпването на живота бяха повишаването на международните цени на петрола и щетите от наводненията през лятото.
Източник: Пари (14.02.2006)
 
500.70 лв. е бил средният доход на българското домакинство през декември 2005, обяви вчера НСИ. Средните месечните разходи са били 475.41 лева. Според статистиката средният българин е заработил 198.30 лв., а е похарчил 188.28 лв. през последния месец на 2005 г. Платените данъци заемат 3.1 на сто от семейните парични разходи.
Източник: Сега (16.02.2006)
 
Дефицитът удари 5 млрд. долара Дефицитът във външната търговия на страната за 2005 г. прескочи 5 млрд. щ.д., обявиха от Националния статистически институт. За година износът е нараснал с 18,4% до 18,5 млрд. лв. Но вносът е с 55% по-голям от износа. Заедно с транспортните разходи и застраховките вносът е на стойност 28,7 млрд. лв., което е ръст от 26,4%. Големият дефицит във външната търговия е основният проблем в преговорите с МВФ. Заради него фондът настоява да се ограничи ръстът на кредитите, а бюджетът да има огромен излишък. Най-голям дял в ръста на вноса имат горивата, сочат данните на НСИ. Вносът им се е увеличил с 52,1%, а делът им е 20% от общия импорт на стоки. На второ място е ръстът на вноса на транспортно оборудване - с 37%. След това се нареждат инвестиционните стоки с 26,3%. Вносът на потребителски стоки нараства само с 8,9%, а делът им дори малко намалява до 11%. Най-много стоки влизат у нас от Русия, Германия и Италия. Заради поскъпването на горивата вносът от Русия се увеличава с над 50%. Най-много изнасяме за Италия, Турция, Германия и Гърция. Около 44% от стойността на експорта са продукти, преработени у нас. Износът за САЩ е намалял с 20%, а вносът оттам нараства с 48%. Стокообменът с Китай се активизира значително, като износът нараства с 92,3%, а вносът с 50,5%. За година почти 3 пъти се е увеличил износът на плавателни съдове и вагони. Износът на нефтопродукти се е увеличил с 56,4%, а на електроенергия с 35%. Продаваме в чужбина с 85,6% повече маслодайни семена и плодове и с 30,8% повече зърнени култури.
Източник: Стандарт (16.02.2006)
 
Според резултатите от проведеното от Националния статистически институт наблюдение на работната сила през четвъртото тримесечие на 2005 г. икономически активното население (работната сила) в страната е 3 310.9 хил., или 49.6% от населението на 15 и повече навършени години. От общия брой на икономически активните лица 1 775.7 хил. са мъже и 1 535.2 хил. - жени. Коефициентите на икономическа активност по пол са съответно 55.4 и 44.2%. В градовете икономически активно е 54.2% от населението на 15 и повече навършени години, а в селата - 38.9%. Икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 277.9 хил., а коефициентът на икономическа активност за тази възрастова група - 62.2% (съответно 67.4% за мъжете и 57.2% за жените). От общия брой на икономически активните лица 2 982.3 хил. са заети, а коефициентът на заетост е 44.7%. Заети са 1 596.7 хил. мъже и 1385.7 хил. жени. Коефициентът на заетост на мъжете (49.8%) е с 9.9 пункта по-висок от този на жените. В градовете живеят 2 307.3 хил. от заетите лица, а в селата - 675.1 хиляди. Коефициентите на заетост по местоживеене са съответно: 49.4% в градовете, 33.6% - в селата. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 950.4 хил., а коефициентът на заетост за същата възрастова група е 56.0% (60.6% за мъжете и 51.6% за жените). В частния сектор работят 2 123.6 хил., или 71.2% от всички заети, а в обществения сектор – 852.2 хил., или 28.6%. По статус в заетостта лицата се разпределят както следва: работодатели – 119.1 хил. (4.0%); самостоятелно заети, без наети лица - 254.5 хил. (8.5%); наети лица - 2 554.2 хил. (85.6%); неплатени семейни работници – 48.1 хил. (1.6%); за 0.2 % от заетите не е известен статусът на заетост и секторът, в който работят. Разпределението на заетите по икономически сектори се характеризира с най-висок относителен дял на заетите в услугите - 56.9%, следвани от индустрията - 34.4% и селското стопанство - 8.7%. За 149.4 хил. от наетите лица (81.8 хил. в частния и 67.6 хил. в обществения сектор) работата, която имат, е за определен период от време.
Източник: Агенция Фокус (22.02.2006)
 
Най-много жилища се строят в Бургаска област, сочат данните на Националния статистически институт. Само през четвъртото тримесечие на 2005 г. са издадени разрешителни за строителство на 438 жилищни сгради с общо 1918 жилища в тях. Най-много административни сгради се изграждат в Пловдив. За три месеца са издадени разрешителни за строителство на 10 административни сгради в Пловдив с разгърната застроена площ 17 543 кв. м. Общо за страната от октомври до декември 2005 г. са издадени разрешителни за строеж на 3736 нови сгради. От тях 2118 са жилищни с 8897 жилища в тях.
Източник: Стандарт (22.02.2006)
 
Общо 2118 разрешения за строеж на жилищни сгради (8897 жилища) са издадени през четвъртото тримесечие на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Разгърнатата застроена площ на тези жилища е 1,27 млн. кв. м. За сравнение през предходното тримесечие са били издадени 2185 разрешения за строеж на жилищни сгради, или за общо 8872 жилища. Бургас остава градът с най-много издадени разрешения за жилищни сгради – 438 за периода, след като бе пръв и за цялото деветмесечие на миналата година. София изостава от морския град с 339 разрешения за тримесечието, а издадените разрешения във Варна и Пловдив са съответно 302 и 198 броя. Само три са за периода разрешенията за строеж на жилища във Видин, четири – в Разград, пет – в Монтана. През четвъртото тримесечие цените на жилищата в страната са се увеличили с 2,4% до средно 769,7 лв./кв.м. Поскъпването за цялата 2005 г. е от близо 37%. Най-скъпи през миналата година са били жилищата в София – средно 1222,4 лв./кв.м., следвани от тези във Варна - 1198,1 лв./кв.м и Бургас – 1126,5 лв./кв.м. Според експерти тенденцията е да намалява строежът на големи жилища за сметка на едностайните и двустайните, които са и по-търсени на пазара. От НСИ посочват, че издадените разрешителни за административни сгради в страната през четвъртото тримесечие са 82 с разгърната застроена площ на обектите от 48 533 кв. м, а за други сгради - 1536 с РЗП 984 515 кв. м. В повечето случаи данните по отделните градове относно административните сгради са конфиденциални, но като цяло и тук водят по-големите градове – Пловдив, София и предизвикващият все по-голям интерес Благоевград.
Източник: Други (22.02.2006)
 
За последните три-четири години производството на строителни материали е удвоено, каза Тодор Костов, член на борда на директорите на "Холсим Кариерни материали". Няма точна статистика за добива на инертни материали. Предлаганите данни от Националната статистика са смехотворни, смята Колев. Интересът към производството на варовици, доломити и различни видове вулканити за трошени фракции, пясъци, чакъли и варовици е голям, казаха от Министерството на регионалното развитие и благустройството (МРРБ). По техни данни към момента има над 200 молби на кандидати за получаване на концесия за добив на строителни материали. Водещ критерий при определянето на срока на концесията е обемът на запасите в находището и направените инвестиции за разработването му. Икономически оправдан е най-дългият от 25 - 35 години. Причините за увеличения брой на молбите за получаване на концесии е бумът в строителната дейност през последните години, очакваното разширение на тецовете в комплекса "Марица-изток", както и пътните ремонти, смята Стоян Иванов, собственик на хасковската компания "Кариерни материали". Интересът към нови концесии се диктува от пазара. Затова той е предимно в районите със засилено строителство - София, Варна и Бургас, трасетата на магистралите и около други по-големи строителни обекти, казаха от МРРБ. Търсенето в тези области е на строителни материали, подходящи за пълнители на бетони, асфалтобетони, строителни разтвори и др. По отношение на скално-облицовъчните материали предоставянето на концесии е съсредоточено в района на Мездра - Луковит заради добрия външен пазар на т.нар. Врачански камък, с който страната е известна в почти целия свят. В последно време се налага и търсенето в общините Ивайловград, Сатовча и Гърмен. Добиваните в тези райони цепени плочи (тикли) от различни видове гнайси имат също много добър прием както на вътрешния, така и на външния пазар, казаха от МРРБ. Основните проблеми пред бизнеса са липсата на единен орган по концесионирането, дългият срок за получаване на разрешителното за концесия, както и окрупняването на земите. В момента, за да се получи концесия за добив на строителни материали, първо се кандидатства пред Министерството на екологията за получаване на разрешение за проучване, а след това се подава заявление в регионалното ведомство за концесия. По тази причина няма и статистика колко от разрешенията за проучване след това получават концесия, казаха от ведомството на министър Чакъров. Преминаването през всички административни процедури пък отнема около 5-6 години, посочи Руен Кирев, собственик на "Бистрица 2002", която неотдавна получи концесия за добив на строителни материали. Според него спрямо действащото законодателство срокът е нормален, но хубаво би било процедурата да се съкрати и оптимизира. Много нерви и време отнема и закупуването на терена, особено ако е частна собственост, допълни Тодор Колев от "Холсим". По думите му окрупняването на собствеността отнема най-малко 5-6 години. След това е необходимо да се направят инвестиции в инфраструктурата. Вложенията за разработването на кариера за строителни материали зависи от площта и капацитета на находището. Средно без закупуването на земята са необходими около 5 млн. евро, като при оптимален вариант направената инвестиция се връща за период от 8 - 10 години, каза Колев.
Източник: Дневник (28.02.2006)
 
Бизнес климатът запазва равнището си от януари През февруари 2006 г. стопанската конюнктура в страната остава без промяна. Общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от януари, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Повишеният оптимизъм в оценките на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията и в очакванията им за шест месеца напред покачва през февруари равнището на показателя в промишлеността с 4.7 пункта спрямо предходния месец. Силно оптимистични са и очакванията на мениджърите за производствената активност през следващите 3 месеца
Източник: Дневник (01.03.2006)
 
С близо 50% е нараснал броят на новопостроените жилища през 2005 г., обявиха от статистиката. За година са вдигнати 12 110 нови къщи и апартаменти в страната. С увеличаването на броя обаче се намалява размерът им. През 2004 г. полезната жилищна площ на апартамент средно е била 55,9 кв. м, а за миналата година квадратурата пада на 52 кв. м. Строителните предприемачи се ориентират към по-високите блокове. 2005 г. е рекордна за строителството в Бургас. За година построените жилища в града са над 5000, което го поставя далеч пред останалите градове. В София са построени малко над 2000 жилища, а във Варна - 1991.
Източник: Стандарт (08.03.2006)
 
Промишленото производство спадна през януари Промишленото производство падна с 20,7% през януари спрямо декември, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Но спрямо януари миналата година има ръст със 7,7%. За последните шест години нарастването е с 42%.
Източник: Стандарт (13.03.2006)
 
Приходите от продажба на продукти и услуги в сектора на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети през януари бележат ръст от 12% спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Голям дял от това увеличение обаче се пада на повишените цени на горивата. При търговията и услугите на дребно и ремонта на лични вещи на домакинствата отчетеният ръст на приходите е от 5,4%. Тези темповете на растеж обаче се компенсират от намалението на темповете, с които растат приходите от търговията на едро. Отчетеното намаление по отношение на приходите в този сегмент на търговията е от 2,5%. През януари най-голям ръст бележи търговията с автомобили - почти 16% са били по-активни клиентите в началото на тази година, спрямо същия период на 2005 година. По ръст на продажбите, след търговията с автомобили с малко над 7% повече покупки се нареждат стоките за дома и битовата техника. Ръстът на търговията на дребно с храни и тютюневи изделия е едва 6,7%.
Източник: Монитор (13.03.2006)
 
4.7% ръст на продажбите в промишлеността С 4.7% са нараснали продажбите в промишления сектор за януари 2006 г. спрямо януари 2005 г. Това показват данните на Националния статистически институт. Спрямо декември 2005 г. обаче има спад от 22.1%. Подобен спад е закономерен за всички основни търговски дейности в резултат от реализираните високи продажби в края на всяка година. В добивната промишленост увеличението на продажбите през януари спрямо миналия януари е с 4.1%, а спрямо предходния месец се понижават с 29.8%. Продажбите в преработващата промишленост отбелязват ръст от 4.1% спрямо януари 2005 г., но спрямо декември се регистрира спад от 25.6%. При икономическата дейност Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода продажбите за януари на годишна база са се увеличили с 10%, а спрямо декември - с 3.7%.
Източник: Пари (13.03.2006)
 
Рекордно поскъпване на живота през февруари отчете Националният статистически институт вчера. Цените на стоките и услугите са скочили с 3%. Това е най-високата февруарска инфлация от 1997 г. насам. През последното десетилетие поскъпването през втория месец на годината се движеше между 0.1 и 1.6%. Две стоки - цигарите и захарта, са променили драстично цените си за 28 дни, сочат данните на НСИ. Цигарите са поскъпнали с 63.3 на сто, а захарта - с 46.2 на сто. По-значително поевтиняване има само при някои храни. Птичият грип е свалил цените на пилешкото с 9.1%, а на яйцата - с 13.4%. Понижение има и при свинското месо - с 6.4%. Основен виновник за високата февруарска инфлация са шоково повишените от 1 януари акцизи на цигарите. Скокът от Нова година се отразява с едномесечно закъснение, защото търговците бяха натрупали стока по старите цени. Цигарите заемат около 5% в месечните разходи на средното българско семейство, а отражението на цените им върху общата инфлация е 2.4%, посочва Радка Цонкова от отдел "Статистика на потребителските цени". Цонкова уточни, че в НСИ не са отчели в изчисленията доколко високите цени са стреснали пушачите. Ако има спад в потреблението, това би довело до намаляване на тежестта на папиросите в потребителската кошница. Миналата есен зам.-министърът на финансите Георги Кадиев обяви, че предсрочното догонване на европейските акцизни нива за никотиновите изделия ще докара най-много 1 процент допълнителна инфлация. Сега данните на НСИ сочат друго. От началото на годината (спрямо декември м. г.) инфлацията вече е 3.8 на сто. Бюджет 2006 е разчетен при 5.8% средногодишно поскъпване. Инфлацията през тази година вероятно ще надхвърли 6 процента, коментира Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч". Той напомни, че след скока на някои акцизни ставки се задават нови увеличения - в комуналния сектор. През идните месеци се очакват нови тарифи за водата, тока, парното и природния газ. България е зависима и от вносни суровини и материали, чиито цени на външните пазари също растат. Според Стоев обаче няма място за големи тревоги. Той подчерта, че инфлация има и при еврото, а левът ни е вързан за общата европейска валута. Още в началото на годината Институтът за пазарна икономика прогнозира по-сериозно поскъпване от правителствената прогноза. ИПИ обяви, че очаква 7.5% инфлация. Като основни фактори анализаторът Димитър Чобанов открои продължаващото нарастване на паричното предлагане, високите цени на горивата, увеличаването на акцизите върху бензините, алкохола и цигарите. Правителството не "позна" и за инфлация 2005. Тогава бюджетът бе сметнат при 3.6% поскъпване, а реалният процент се оказа 6.5%. Проблемът с кривите сметки е, че инфлацията изяжда доходите. При 3.8% поскъпване на стоките и услугите в потребителската кошница от началото на годината досега януарското вдигане на пенсиите с 5% вече е почти изконсумирано.
Източник: Сега (15.03.2006)
 
Цените се доближават до европейските Доближаването на цените в България до тези в Евросъюза е основната причина за инфлацията. Това сочи анализ на Банк Аустрия Кредитанщалт (BA-CA). Най-големи разлики между нивата у нас и в ЕС има в транспорта, здравеопазването, алкохола и цигарите. Това са и стоките, които поскъпват най-много през 2005 г. - транспорт (14,9%), здравеопазване (11,4%), алкохол и цигари (10,6%), пише в доклада. BA-CA очаква средногодишното поскъпване у нас през тази година да е 6%. Високата инфлация е основно предизвикателство за България за бързо въвеждане на еврото. Очаква се единната валута да се въведе у нас през 2009-2010 г.
Източник: Стандарт (15.03.2006)
 
Доходите нараснаха с 3% за година 171,97 лв. е средният доход на човек през януари, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 15,24 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната инфлация за 12 месеца, реално доходите на хората са нараснали с под 3%. Доходите на домакинствата средно са 433,70 лв., сочат данните на НСИ. Увеличават се парите, които отиват за наеми, ток, вода и отопление - 16%, или средно по 64,34 лв. от семейния бюджет.
Източник: Стандарт (16.03.2006)
 
Инвестицията в жилищата у нас отстъпи първите места по доходност. Това сочи редовният анализ на Industry Watch на тема "Пазарът на жилища в България". Анализаторите определят като най-печеливши вложенията в суровини (метали и петрол). Ръстът там надхвърля 60% от декември 2005 г. спрямо декември 2004 г. Цените на българските акции (мерени през индекса SOFIX) се покачиха 32%. Средните цени на жилищата се повишиха "само" с 21,6%. Те изпревариха единствено валутна инвестиция в долари, която донесе 13% печалба. Близо 28,8% е делът на жилищните кредити от всички заеми, изтеглени от домакинствата към 31 януари 2006 г. През септември 2005 г. делът им е бил 27%. В Еврозоната обаче около 69% от кредитите за домакинствата са за покупка на жилище. Въпреки решенията на Федералния резерв и ЕЦБ за покачване на основните лихви, конкурентният натиск за момента принуждава кредиторите да поддържат лихвите ниски. В Еврозоната например лихвите по новоотпуснат дългосрочен жилищен кредит спаднаха от 4,4% в края на 2004 г. до 3,95% през декември 2005 г., докато основната лихва се покачи от 2 до 2,5%. У нас Бургас остава градът с най-голям брой разрешения за жилищни строежи, надминавайки София и Варна. Общата разгъната площ на разрешенията през последната година там достигна 1 млн. кв. м (68% ръст само за последната четвърт на 2005 г.).
Източник: Стандарт (21.03.2006)
 
Фирмите и клоновете на чуждестранни компании, вписани в търговския регистър при окръжните съдилища, трябва да се пререгистрират. Това гласи Законът за търговския регистър, приет вчера от парламента на второ четене. Той влиза в сила на 1 октомври, а пререгистрацията трябва да стане в тригодишен срок. Държавна такса за пререгистрация няма да се събира. Търговците ще се изключват от регистър БУЛСТАТ, а кодът им става Единен идентификационен код (ЕИК) на търговеца. По-голямата част от активно действащите търговци вероятно ще се пререгистрират още през първата година, гласят мотивите на Министерски съвет към закона. Пререгистрацията ще се извършва въз основа на удостоверение за актуално състояние, издадено служебно от съда по регистрацията. Трябва да се представи и актуалният дружествен договор или устав, заверен от управителния орган на търговеца. Ако срокът за пререгистрация бъде пропуснат, фирмата автоматично ще се прекрати, гласи законът. Депутатите гласуваха и промени в Търговския закон. Отпада обнародването в Държавен вестник при промени на данни от регистрацията. Министерският съвет и областните управители трябва да предоставят сгради или помещения на Агенцията по вписванията, която ще води търговския регистър, най-късно до 1 юли.
Източник: Стандарт (27.03.2006)
 
Заплатите у нас 6 пъти по-ниски от немските Заплатите в България за обикновените служители са 6 пъти по-ниски от тези на колегите им в Германия. Това сочи анализ на консултантската фирма за човешки ресурси "Хей груп", цитирана от германския всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Разлика има и в заплатите на ръководните кадри, макар и не толкова голяма. Българските мениджъри получават една трета по-малко пари от германските си колеги. Заплатите в България са се увеличили с 9-11% през 2005 г., сочи изследването. Според експерта по трудово възнаграждение в "Хей груп" Райнхард Хантке тази година ще бъде отчетено същото повишение. В Румъния заплатите са нараснали с 13-15%, а в Русия - с 10-12%. За разлика от Източна Европа в Германия няма големи промени в заплащането. През 2005 г. е имало едва 2% ръст на заплатите, а тази година се очакват най-много 3%.
Източник: Стандарт (28.03.2006)
 
Брутният външен дълг в края на януари 2006 г. е 14.329 млрд. EUR или 60.7% от брутния вътрешен продукт /БВП/, като намалява с 201.4 млн. EUR в сравнение с края на 2005 г., сочат данните на БНБ. Тогава външният дълг е бил 14.530 млрд. EUR или 68.6% от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 10.686 млрд. EUR, а краткосрочните - 3.643 млрд. EUR. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2006 г. е 4.149 млрд. EUR или 17.6% от БВП при 4.398 млрд. EUR в края на 2005 г. Намалението се дължи основно на извършените през януари 2006 г. погашения по външен дълг към Световната банка, пише в съобщението. В края на януари 2006 г. външните задължения на сектор Търговски банки са 2.543 млрд. EUR, а външният дълг на Други сектори е 3.938 млрд. EUR. В края на януари 2006 г. външните задължения по кредити, свързани с преки инвестиции възлизат на 3.698 млрд. EUR и нарастват с 8.1 млн. EUR спрямо края на 2005 г. През януари 2006 г. плащанията по обслужването на брутния външен дълг са 398 млн. EUR при 1.041 млрд. EUR за същия месец на 2005 г. По обслужването на дълга на сектор Държавно управление са платени 329.2 млн. EUR, от които 219.5 млн. EUR главници и 109.7 млн. EUR лихви.
Източник: Пари (29.03.2006)
 
Експерти: Ръстът на БВП ще е над 5 на сто Икономическият растеж на България за четвъртото тримесечие на 2005 г. ще е над 5 на сто, но той няма да компенсира регистрирания през предходните три месеца резултат от 4.6% и ръстът на БВП за цялата година ще остане по-слаб от този за 2004 г. Това сочат прогнозите на водещи български икономисти ден преди публикуването на официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). По-силният растеж, който се предвижда за периода октомври - декември 2005 г. спрямо юли - септември, ще е резултат на традиционно по-високите потребителски и правителствени разходи в края на годината, обясниха макроикономическите експерти. Анализаторите в България предвиждат ръстът на БВП за последната четвърт и за цялата 2005 г. да е в диапазона от 5 до 5.6 на сто. Принос за задържането на относително високия ръст на българската икономика през миналата година спрямо глобалното развитие имат и инвестициите, които продължават да растат много бързо, и в частност тези в строителния сектор, отбеляза Георги Стоев от анализаторската и консултантска група "Индъстри уоч". На годишна основа обаче растежът за 2005 г. ще остане по-нисък от този през 2004 г., стана ясно от прогнозите на икономистите. Забавянето на растежа се дължи основно на неблагоприятни външни фактори като високите цени на петрола и повишаването на основните лихви, както и на ограниченията върху ръста на кредитите на търговските банки, заяви Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Агенцията за икономически анализи и прогнози предвижда 5.6% ръст на БВП на страната за 2005 г. Малко по-висок растеж очакват от Международния валутен фонд - 5.7 на сто. В този диапазон са предвижданията и на анализатори от чужди финансови институции като "Дрезднер Клайнворт Васерщайн" и "Райфайзен рисърч", цитирани от агенция SeeNews.
Източник: Дневник (31.03.2006)
 
Търговският дефицит все още не създава проблеми Ръстът на реалния БВП за 2005 г. възлиза на 5.5%. В номинално изражение той е достигнал близо 42 млрд. лв., показват данните от статистиката, оповестени в края на миналата седмица. Според тях инвестициите са в основата на ръста на брутния продукт, който също така е подкрепен и от нарасналото вътрешно потребление. То се е повишило със 7.4%. На този фон обаче външнотърговското салдо продължава да е отрицателно /-16.6%/. Търговският дефицит засега не създава проблеми на страната ни, тъй като преди всичко той е резултат от притока на чужди капитали, а не от намаляване на вътрешните спестявания, смятат анализатори от Industry Watch. Според тях през тази година е възможно да сме свидетели на леко забавяне на растежа. Брутният продукт на човек от населението е стигнал 5420 лв., или 2771 EUR за миналата година според данните на НСИ. По този показател България продължава да изостава съществено както в сравнение със страните от Нова Европа, така и с държавите от еврозоната. БВП на човек от населението у нас е близо 5 пъти по-нисък от ЕС и 7 пъти по-малко например спрямо Полша. Според Industry Watch растежът е в рамките на очакванията.
Източник: Пари (03.04.2006)
 
Взимаме 33 пъти по-малки заплати от датчаните Пропастта в заплащането на труда в Европа расте, показва изследване на Европейската федерация на работодателите за 2006 г. България се намира в дъното на таблицата, на 47-о място. По-зле платени от нас са само работниците в Беларус и Молдова. Отнесено към заплащането на датчаните, българите получават 33 пъти по-малко възнаграждение, показва изследването. Най-високи заплати получават в Дания, следвана от Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и Германия.
Източник: Стандарт (04.04.2006)
 
Българинът не е забогатял през последните 7 години, обявиха от НСИ. 6577 лв. е средният доход на домакинствата за 2005 г. Това е ръст с 49% спрямо 1999 г. Но натрупаната инфлация за тези седем години е дори по-висока - 50,5%. Огромно значение за поддържане на стандарта на живот има вдигането на пенсии, социални помощи и взиманите кредити. Парите от пенсии в домакинските бюджети за седем години са скочили с 84%, а социалните помощи - със 158%. Взимаме и близо три пъти повече заеми. Работните заплати растат малко по-бързо от инфлацията. Във всяко домакинство през 2005 г. са влезли средно по 2685 лв. от заплати. Но в традиционното за България земеделие през последните седем години има упадък. Домашното стопанство е давало по 738 лв. в семейния бюджет през 1999 г. и 827 лв. през миналата. Увеличението е близо четири пъти по-малко, отколкото ръстът на цените. Теглените заеми за седем години са нараснали 180%. През 2005 г. всяко домакинство е взело на кредит средно по 190 лв. За седем години разходите на семействата за здраве са скочили над два пъти и половина, а за наеми, вода, ток и отопление - със 74%. От 1999 г. досега много се е променила и трапезата на българина. Ядем все по-малко хляб и свинско месо. Набляга се повече на колбасите и плодовете. Потреблението на вино и бира е нараснало съответно с 15 и 19%.
Източник: Стандарт (11.04.2006)
 
Харчим все по-малък процент от семейния портфейл за храна, дрехи и обувки. Бремето на разходите за ток, вода и телефони обаче расте, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Разноските за трапезата са спаднали от 44% през 1999 г. до 38,6% през 2005, показва изследването на НСИ за домакинските бюджети. Но делът на сметките за осветление, отопление и вода се е качил от 11.9% на 14% за седем години. Плащанията за прегледи и лечение също са натежали във фамилните разходи - от 2.9% на 4.7%. За телефоните и писмата увеличението е от 2.1% на 5.1%. Според статистиката данъчното бреме е спаднало от 4.3 на 2.8 на сто в семейния бюджет. Българинът леко е променил хранителните си навици през последните 7 години, показва проучването на НСИ. Годишната консумация на хляб например е спаднала с почти 20 килограма - от 140.6 кг на 121 кг. В замяна на това хапваме повече колбаси и кайма. Намалили сме с 9 литра годишно прясното мляко. Най-забележителната промяна обаче е в ръста на безалкохолните напитки - от 19.6 литра през 1999 г. на 43 литра през 2005 г. Леко повишение има в потреблението на бира и вина. Все още много малка част от доходите на българското домакинство са от предприемачество - едва 4,5 процента. Семейната каса се пълни главно от заплати - 43.6%. Пенсиите остават вторият по важност стожер на фамилните финанси. При това те сериозно са вдигнали дела си от 17.7 на сто през 1999 г. на 22.2 процента през миналата година. Доходите от продажби на имущество и от обезщетения за безработица са под 1 процент. Средният доход на българина през 2005 г. е бил 2415 лева.
Източник: Сега (11.04.2006)
 
Отрицателното външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България за първите два месеца на 2006 г. продължава да се покачва. За януари и февруари тази година дефицитът по търговската сметка достига до 1.495 млрд. лв., което е с над 400 млн. лв. повече в сравнение с предходния период, показват предварителните данни, изнесени от Националния статистически институт (НСИ). За отчетения период общият стокообмен на страната надминава 8 млрд. лв. Вносът и износът нарастват с близък темп, като вносът надминава износа с 2.2 процента и се покачва с 33.6 на сто спрямо същия период година по-рано и достига до 4.8 млрд. лв. Въпреки това обаче внесените у нас стоки са с една трета повече от изнесените. Най-голям остава стокообменът с държавите от Европейския съюз (ЕС), като от тях най-активните вносители у нас са Германия и Италия, следвани от Гърция и Франция. Само за два месеца държавите от ЕС са внесли в българската икономика стоки на стойност малко над 2 млрд. лв., което е ръст от 12 на сто в сравнение със същите месеци на 2005 г., докато България е изнесла 25 на сто повече продукция, което отново е по-малко от вноса. От тях България има положително салдо по търговската сметка с Италия и Гърция. В същите месеци на миналата година салдото с Италия е било отрицателно. Най-голямата държава - вносителка у нас, по данните на НСИ за тези два месеца е Русия. За една година вносът оттам е скочил 2.3 пъти, а износът за нея едва с 32 на сто. По вид стоки най-голям е вносът на минерални горива, смазочни материали и подобни продукти, както и на машини, оборудване и транспортни средства. Най-много сме изнасяли обработени изделия, класифицирани преимуществено по вида на материала, и различни готови изделия.
Източник: Дневник (12.04.2006)
 
Българската фондова борса и представители на Съюза на работодателите в България (СРБ) и на Българската международна бизнес асоциация (БИБА) подписаха меморандум за сътрудничество. Фондовият пазар и двете бизнес организации се договориха да задълбочат сътрудничеството си, като се насърчава прозрачният бизнес климат. Борсата се ангажира да оказва експертно съдействие и помощ на компаниите - членове на организациите, които желаят да придобият публичен статут и да се качат на борсата. Фондовият пазар ще предоставя и статистическа и друга информация за търговията. От своя страна Съюзът на работодателите ще дава достъп на борсата до базата данни за компаниите, членуващи в организацията. Организацията ще подпомага и усилията на БФБ - София, за привличане на нови емитенти на ценни книжа чрез популяризиране на българския капиталов пазар сред сродните чуждестранни бизнес организации. Изпълнителният директор на борсата Бистра Илкова заяви, че привличането на нови емитенти е основната цел пред БФБ, тъй като само една трета от листваните на борсата в момента 336 компании отговарят на минималните условия за ликвидност. Илкова заяви, че активно се работи и с Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Пантелей Карасимеонов, директор на дирекция "Международни връзки, комуникации и маркетинг" в БФБ, добави, че след поредицата срещи на борсата с бизнес организации и асоциации предстои да започнат срещи и с компаниите. Според него Българската фондова борса вече е идентифицирала потенциалните компании, които могат да се качат за търговия. Подборът е направен на базата на информация от Националния статистически институт , Българската търговско-промишлена палата и Стопанската камара. Карасимеонов добави, че се подготвят презентации и роуд-шоута на борсата в различни региони на страната, на които освен представители на пазара ще има и инвестиционни посредници и фирми от региона. Според него в момента се работи активно с Агенцията за малки и средни предприятия. Юристи от фондовия пазар ще вземат активно участие в работната група за обсъждане на нормативните промени в законодателството за малкия и средния бизнес. Обмисля се дори вариант за създаване на отделен борсов сегмент, на който да се търгуват такива предприятия, както е например в Италия. Чрез структурните предприсъединителни фондове на ЕС малките и средните предприятия ще получават пари, като част от това финансиране може да бъде за подпомагане на листването им на борсата.
Източник: Дневник (12.04.2006)
 
Безработицата с 15-годишен минимум Двойно са нараснали заявените свободни работни места през март в сравнение с предходния месец, съобщиха от Агенцията по заетостта. В бюрата по труда са били заявени 38 300 работни места, 16 хил. от които от частния сектор. Също двойно е увеличението на хората, които са постъпили на работа - предимно по правителствените програми за заетост и в по-малка степен директно на първичния пазар. Техният брой е 36 000 души. Това са основните причини спрямо февруари безработицата през март е паднала с 0.66 пункта, а спрямо март м. г. - с 1.88 пункта. За месец броят на безработните е намалял с над 24 600, за година с над 69 700 души. Регистрираните безработни през март са 401 509 души, отчита Агенцията по заетостта. Търсенето на работна сила нараства, тъй като през март започват някои от одобрените за тази година проекти по програмата От социални помощи към осигуряване на заетост и програмата Асистенти на хора с увреждания, обясниха от АЗ. В момента работещите по тези програми са 97 900 души. През март работа са започнали 36 184 безработни, като от тях 22.2% са младежи до 29-годишна възраст. За повишаване на пригодността за заетост в обучение за професионална квалификация са включени 1676 безработни.
Източник: Пари (13.04.2006)
 
Статистиката обяви само 1% инфлация Инфлацията през март е само 0,3%, обявиха от Националния статистически институт. Но заради рекордното вдигане на цените през февруари от 3% натрупаното поскъпване за първите три месеца на годината е 4,1%. Така, ако държите левовете си на банков влог, за първото тримесечие сте загубили около 2,5 лв. на всеки 100 лв. През март са паднали цените на брашното с 0,6%, на хляба с 1,1%, на свинското месо с 3,5%, а на птичето - с 0,7%. Вдигането на такса смет за 2006 г. е отчетено от статистиците през март, когато сметките реално се плащат. Увеличението е с 14,7%. Най-масовият бензин А 95Н през изминалия месец е поевтинял с 2,1%.
Източник: Стандарт (14.04.2006)
 
Ръстът на инфлацията в България през март се забавя леко до 8.7 на сто на годишна основа, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. През февруари статистическият институт отчете 8.8 на сто инфлация. На месечна основа потребителските цени през март се повишават с 0.3 на сто, което е чувствително по-малко от отчетените 3% през февруари, които се дължаха на поскъпването на алкохола и цигарите след повишаването на акцизите за тях, както и на увеличението на цените на някои монополи. Като основна причина за забавянето на темпа на нарастване на инфлацията анализаторите посочват отшумяването на ефекта от по-високите акцизи и цените на луксозните стоки. Въпреки по-ниската инфлация през март експертите остават скептични по отношение на възможността правителството да овладее ръста на цените. В абсолютно изражение инфлацията остава висока и ще е едно от предизвикателствата пред българската икономика наред с дефицита по текущата сметка, коментира пред агенция Ройтерс Ивайло Веселинов, анализатор на развиващите се пазари в германската банка "Дрезднер Клайнворт Васерщайн". По оценка на икономистите, които следят показателя, инфлацията наистина ще се свие до края на годината, но ще остане над планираните нива заради силното потребление и кредитната експанзия в комбинация с ръст на цените на петрола. Хранителните продукти през март поскъпват с 0.2 на сто основно заради възстановяването на цените на яйцата след успокояването на страховете, свързани с птичия грип. От НСИ отчитат и по-високи цени на нехранителните стоки, за които главна заслуга има поскъпването на дизеловото гориво и маслата. Известно намаление - 2-3 на сто, се отчита при цените на бензините и природния газ.
Източник: Дневник (14.04.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 40 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: I. Приема изготвените концесионни анализи за обект "Водоеми и прилежащите им терени" - с. Баня, м. Блатата, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ. 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за спортен риболов, напояване и селски туризъм на "Водоеми и прилежащите им терени" в с. Баня, община Разлог, м. Блатата - публична общинска собственост, както следва: водоем с имотен № 000803 в м. Блатата, в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 9065 дка; водоем с имотен № 000552, в м. "Блатата", в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 25 987 дка; водоем с имотен № 000424, в м. "Блатата", в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 33 163 дка. 2. Определя срок на концесията 25 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от шест месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. и се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в Банка "ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на "Водоеми и прилежащите им терени" в с. Баня, община Разлог, в рамките на концесионния срок с основна дейност спортен риболов, напояване и селски туризъм; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.4. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.5. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта 30 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.4. да разработва обекта добросъвестно, като не създава пречки за ползването на водата в обекта на концесия за напояване и не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.5. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.6. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор след съгласуването й с концедента; 6.2.7. да изготвя и в срок до 31 март на текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.8. да застрахова обекта на концесия; 6.2.9. да осигури за своя сметка и от свое име получаването на необходимите разрешения по Закона за водите във връзка с ползването на водата в обекта на концесия; 6.2.10. да осъществява дейностите в обекта на концесия под методическото ръководство и контрол на съответните специализирани държавни и общински органи. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.3. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.4. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма страните уговарят парична неустойка в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор; 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение съобразно резултатите от конкурса се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. приложимо право по отношение на концесията е българското; 9.2. всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие; в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници: Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 39 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: I. Приема изготвените концесионни анализи за обект "Водоем и прилежащ терен" - с. Баня, м. Камено поле, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ. 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за спортен риболов, напояване и селски туризъм на "Водоем и прилежащ терен" в с. Баня, община Разлог, м. Камено поле - публична общинска собственост, както следва: водоем с имотен № 000490 в м. Камено поле в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 13 185 дка. 2. Определя срок на концесията 25 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от шест месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. и се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в Банка "ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на "Водоем и прилежащ терен" в с. Баня, община Разлог, в рамките на концесионния срок с основна дейност - спортен риболов, напояване и селски туризъм; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.4. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.5. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта в размер 30 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.4. да разработва обекта добросъвестно, като не създава пречки за ползването на водата в обекта на концесия за напояване и не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.5. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.6. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор след съгласуването й с концедента; 6.2.7. да изготвя и в срок до 31 март текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.8. да застрахова обекта на концесия; 6.2.9. да осигури за своя сметка и от свое име получаването на необходимите разрешения по Закона за водите във връзка с ползването на водата в обекта на концесия; 6.2.10. да осъществява дейностите в обекта на концесия под методическото ръководство и контрол на съответните специализирани държавни и общински органи. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.3. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.4. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма страните уговарят парична неустойка в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор; 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 1000 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение съобразно с резултатите от конкурса се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. приложимо право по отношение на концесията е българското; 9.2. всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие; в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници - Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване на доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 38 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 69, ал. 1, т. 6 и чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: 1. Приема изготвените концесионни анализи за обект "Затревен футболен терен" - с. Баня, м. Конещица, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ. 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за тренировъчни и спортно-състезателни нужди на "Затревен футболен терен" - м. Конещица, с. Баня, община Разлог" - публична общинска собственост, представляващ имот № 000597, с площ 19 098 кв. м в землището на с. Баня, ЕКАТТЕ 02693, община Разлог - незастроен. 2. Определя срок на концесията 30 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от шест месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. Депозитът се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в Банка "ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на "Затревен футболен терен" - м. Конещица, с. Баня, община Разлог", в рамките на концесионния срок с основна дейност - за тренировъчни и спортно-състезателни нужди; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да запази собствеността си върху внесените вещи за осъществяване на правата и задълженията по концесията, които не са трайно свързани със земята; 6.1.4. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.5. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.6. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта в размер 110 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.4. да разработва обекта добросъвестно и не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.5. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.6. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор след съгласуването й с концедента; 6.2.7. да изготвя и в срок до 31 март текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.8. да застрахова обекта на концесия; 6.2.9. да осигурява безвъзмездно ползване на терена от Футболен клуб - с. Баня. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да стане собственик на всички сгради, съоръжения, инфраструктура и подобрения, изградени от концесионера на територията на спортния терен, които не са свързани със земята, както и пълната съпътстваща документация за тях и да получи владението върху тях след изтичане срока на концесията или прекратяването й на каквото и да е основание; 6.3.3. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.4. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.5. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма се изисква банкова гаранция в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор; 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 1500 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 500 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение съобразно с резултатите от конкурса се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 9.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие. В случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници: Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване на доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)
 
ОБЩИНА РАЗЛОГ РЕШЕНИЕ № 37 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 69, ал. 1, т. 7, чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: I. Приема изготвените концесионни анализи за обект - Хигиенна баня, с. Елешница, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ: 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за осъществяване на търговска дейност, предназначена за обществено обслужване на населението на: Хигиенна баня в м. Св. Варвара, с. Елешница, община Разлог, и прилежащите й терени, намиращи се в с. Елешница, община Разлог, публична общинска собственост, както следва: - имот № 001128, с площ 1907 кв. м в м. Банята в землището на с. Елешница, ЕКАТТЕ 27293, община Разлог, застроен със: а) едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 99 кв. м; б) едноетажна масивна стоманобетонова сграда - склад, със застроена площ 19 кв. м; в) бетонов каптаж с площ 24 кв. м; г) бетонов каптаж с площ 9 кв. м; - имот № 002006, с площ 1780 кв. м в м. Банята в землището на с. Елешница, ЕКАТТЕ 27293, община Разлог, застроен със: а) хигиенна баня, представляваща едноетажна железобетонна сграда 234 кв. м; б) пералня, представляваща едноетажна железобетонна сграда 200 кв. м. 2. Определя срок на концесията 30 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от 6 месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. и се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в "Банка ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на Хигиенна баня в м. Св. Варвара, с. Елешница, община Разлог, и прилежащите й терени в рамките на концесионния срок с основна дейност - за хигиенни, профилактични и лечебни нужди; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.4. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.5. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта в размер 60 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. участниците в конкурса да изготвят към офертата си проект за благоустройство на прилежащите към банята площи, съдържаща текстова и графична част; 6.2.4. да трансформира вида на обекта, без да променя предназначението му, след изрично писмено съгласие на концедента; 6.2.5. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.6. да разработва обекта добросъвестно и да не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.7. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.8. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор, след съгласуването й с концедента; 6.2.9. да изготвя и в срок до 31 март на текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.10. да застрахова обекта на концесия; 6.2.11. да осигури за своя сметка и от свое име получаването на необходимите разрешения по Закона за водите във връзка с ползването на минералната вода в обекта на концесия от находището на минерална вода - изключителна държавна собственост - "Елешница - м. Св. Варвара - р. Места" - № 28 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите; 6.2.12. да осъществява дейностите в обекта на концесия под методическото ръководство и контрол на съответните специализирани държавни органи. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да придобива право на собственост върху построените и доставени съоръжения и инфраструктура, както и пълната съпътстваща документация; 6.3.3. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.4. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.5. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма се изисква банкова гаранция в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор. 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 500 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение, съобразно с резултатите от конкурса, се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 9.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие. В случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. 11. Концедентът се задължава да съдейства на концесионера за разрешение за водоползване на водата от водоизточник "Св. Варвара", изключителна държавна собственост. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници: Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване на доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)
 
Нарастват производствените цени на вътрешния пазар Цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.8% през март 2006 г. спрямо март 2005 г. Това показват данни на Националния статистически институт. Най-голям е ръстът в добивната промишленост, където производствените цени се покачват средно с 30.3% на годишна база главно благодарение на скока от 72% на цените при добива на метални руди. В преработващата промишленост цените на производител се повишават с 4.6% спрямо март 2005 г., докато спрямо февруари 2006 г. се отчита 0.3% спад. Със 7.2% на година нарастват цените в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода.
Източник: Дневник (02.05.2006)
 
340 лева е средната заплата за март Средната заплата през март е 340 лв., обявиха от НСИ. Това е с 18 лв. повече спрямо февруари. Най-много пари взимат в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - 946 лв. Най-малко взимат в производството на облекла, в хотелите и ресторантите - по 221 лв. Депутатските заплати падат със 72 лв. до 1233 лв.. Депутатите взимат по три средни заплати за обществения сектор, като за март те са 411 лв. Това е с 24 лв. по-малко от декемврийските възнаграждения, когато се даваха коледни добавки. Шефът на парламента и на премиерът ще взимат по 1849,5 лв.
Източник: Стандарт (10.05.2006)
 
Забогатяхме с 23 лв. за година 186,11 лв. е средният доход на човек през март, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 23,22 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната за година инфлация, реалното увеличение на доходите е с 5,11%. Домакинствата разполагат средно с 470,11 лв. на месец. Увеличава се делът на пенсиите и парите от предприемачество. Възрастните хора вече осигуряват 27,4% от доходите, или средно по 128,64 лв. на домакинство. Въпреки ръста предприемачите дават едва 5,5% от семейния бюджет, или по 25,71 лв. на месец. Заплатите осигуряват едва половината от парите в семействата. Статистиката отчита, че хората теглят по-малко кредити. Новите кредити на хората са паднали с близо 1/3. През март на семейство се падат средно по 10,51 лв. на заем, докато през същия месец на миналата година - по 15,31 лв. Освен това българите теглят и по-малко пари от спестяванията си, за да вържат бюджета. Плащането на наеми и сметки за ток, вода и отопление имат все по-голям дял в семейните разходи. За тях отиват над 16% от харчовете на домакинствата, или средно по 71,57 лв. на месец. Българите ядат повече, сочат данните на НСИ. Расте потреблението на месо, колбаси, плодове и зеленчуци, а се яде по-малко хляб и яйца.
Източник: Стандарт (16.05.2006)
 
Безработицата у нас продължава да спада и през април е отчетено 10,23% средно равнище за страната. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт, съобщиха от неговия пресцентър. Броят на наетите лица за първите три месеца на годината е нараснал със 17 000 души спрямо същия период на 2005-а. За една година безработицата е намаляла с 1,91 пункта, а броят на безработните - със 70 820. В бюрата по труда са заявени общо 28 978 свободни работни места, а на първичния пазар и по мерки за заетост през месеца са обявени 19 764 работни места. Преобладаващата част - 85%, са от частния сектор. През месеца работа са започнали 32 720 души, 7124 от които са били безработни младежи до 29-годишна възраст, а 13 314 са били продължително безработни. Работещите по програми и мерки за заетост през април са 97 398 души. През миналия месец в обучение за професионална квалификация са включени 3211 безработни, което е с над 1 500 души повече от март. От тях в рамките на програми с модул обучение, или по мерки от Закона за насърчаване на заетостта, са включени 667 лица. Бюрата по труда са организирали 118 курса за квалификация на безработни.
Източник: Дума (17.05.2006)
 
Най-много инвестиции - в енергетиката Най-големи инвестиции през 2006 г. се очакват в енергетиката и свързаните с водата отрасли, сочат резултатите от инвестиционна бизнес анкета, проведена от Националния статистически институт (НСИ) през април 2006 г. Общото номинално увеличение на инвестициите през 2006 г. спрямо предходната година се очаква да е 11.7 на сто. Според анкетата инвестициите в енергетиката и водните отрасли се очаква да се увеличат с 27.7 на сто в сравнение с направените през 2005 г., като тези отрасли заемат най-голям относителен дял от 42.7 на сто. На второ място по прогнозен обем инвестиции се нарежда производството на стоки за междинно потребление, където ръстът се очаква да бъде 15 на сто, които са с относителен дял от 35.9 на сто. Анкетираните мениджъри предвиждат свиване на инвестициите през 2006 г. спрямо 2005 г. в отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, както и отраслите за недълготрайни потребителски стоки. Тези отрасли заемат относителен дял от 15.5 на сто. Според данните на НСИ делът на частния сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2006 г. ще достигне 73.6%. Мениджърите от този сектор предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 8.3% спрямо 2005 г., а в обществения сектор очакваният ръст на инвестициите е 22.6%, което се дължи предимно на енергетиката.
Източник: Дневник (22.05.2006)
 
В Бургас са издадени най-много разрешителни за строеж на сгради през първото тримесечие на 2006 г. Там са одобрени цели 475 проекта, съобщиха от Националния статистически институт. В София са получени разрешителни за строеж на 162 сгради. 159 от тях са жилищни. Така на имотния пазар в столицата ще излязат още 1094 нови апартамента. Одобрени са и 3 административни сгради на територията на града. Общо за страната са получени 1599 разрешения за построяването на жилищни сгради в периода януари-март. Инвестиционни планове има и за изграждането на 89 административни центъра.
Източник: Стандарт (25.05.2006)
 
Заетостта у нас расте с два пункта за година За първото тримесечие на годината заетите българи са били 2940.5 хиляди. Това е 44.2% от населението на 15 и повече навършени години, показва наблюдението на НСИ за работната сила. Година преди това те са били 42.5% от работоспособното население. Заетите лица на възраст от 15 до 64 години са 2908.1 хил., а коефициентът на заетост е 55.5%. 87.3% от всички работещи са наети. От тях две трети работят в частния, а 846.9 хил. - в обществения сектор. Повече от половината от заетите лица - 1710.7 хил., работят в сферата на услугите. В индустрията се трудят 1025.2 хил., а в селското и горското стопанство - 204.5 хиляди. Икономически активното население в страната през първото тримесечие е било 3255.7 хил. души. Коефициентът на икономическа активност на българите на 15 и повече години е 48.9%, а година преди това е бил 48%
Източник: Пари (25.05.2006)
 
Хората в трудоспособна възраст у нас към края на 2005 г. са 4 814 000 души или 62,4 на сто от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с 32 000 души. Над трудоспособна възраст по същото време са близо 1 762 000 души. За една година намалението е с 43 000 души. Сред населението под трудоспособна възраст (до 16 г.) се очертава трайна тенденция на снижаване. Спрямо 2004 г. намалението е 31 000 и в края на 2005 г. тази категория българи наброява 1 143 000. Тези данни представи Христина Митрева, главен директор на дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране" към Националния осигурителен институт (НОИ)
Източник: Дума (01.06.2006)
 
Преките чужди инвестиции са близо 121 млн. щ.д. Близо $121 млн. са преките чужди инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор през първото тримесечие на тази година, отчете вчера НСИ. Това е с около $67 млн. повече спрямо същия период на миналата година. Най-голям е делът на чуждестранните инвестиции в операции с недвижими имоти и бизнес услуги, а на второ място е делът им в производството на минерални суровини.
Източник: Сега (02.06.2006)
 
Поради данъчни причини в България болшинството от сделките с недвижими имоти се изповядват на цени, близка до данъчните оценки на имотите, които не са актуализирани от 2002 г. и вече се различават в пъти от пазарните стойности, се казва в анализ на пазара на недвижими имоти, изготвен от Красимир Гумнишки, миниджър кредитни консултации в Кредитекс ООД, представен на Седмия строително-инвестиционен форум. Тази информация фигурира в Службите по вписвания и в имотния регистър, но тя не отразява правилно пазара. Няма централизирана информация за реалните нива на сделките и затова може да се каже, че пазарът в България е все още непрозрачен. Най-достоверната информация за реални сделки естествено идва от агенциите за недвижими имоти, тъй като те са преки участници на пазара. Проблемът е, че колкото и да е голяма една агенция за имоти, тя не може да обхване целия национален пазар и всички негови сегменти. Надеждата за обединение на усилията на всички агенции с цел събиране, обработка и публикуване на национално значима информация, се свързва с НСНИ. Изработването на националния индекс за недвижими имоти REMI през 2002 г. с помощта на Агенцията за Международно развитие на САЩ беше едно обнадеждаващо начало. REMI обаче дава общо две графики – едната за продажби, а другата за наеми на имоти. Графиките се актуализират на всеки три месеца и досега индексът показва непрекъснато нарастване на цените. Индексът е полезен, но е много общ. Липсва изходната информация – каква е базата за съставяне на индекса и дали извадката е представителна на национално равнище. Наскоро Националният статистически институт съобщи, че динамиката на годишна основа показва среден ръст за страната е 65.6%, като имотите във всички големи градове (без София) поскъпват с темпове над средния. Въпросът и тук е - каква е тази информация? Ако данните за цените са от службите по вписвания, има проблем със цитираните суми. Поради липса на централизирана информация, Интернет сайтовете за имоти развиха свои анализаторски отдели, които периодично публикуват анализи въз основа на офертите за продажби и наеми, които постъпват при тях. Много от тези анализи са изключително ценни за текущото състояние и трендовете на пазара, тъй като проникването на Интернет услугите в България нараства и много хора се опитват да търгуват имотите си чрез Интернет. Опасността за банките и инвеститорите тук е, че всички тези анализи се базират само и единствено на офертни цени. Няма данни за реални сделки. За повечето от тези анализатори обаче това не е пречка да отъждествят двете понятия – офертна цена и реална продажба – а това е опасно. Особено опасно е, когато пазарът търси нова равновесна точка и се сегментира – нещо, което наблюдаваме в момента. Статистиката в сайтовете за имоти също е много обща – тя не разделя качествени от некачествени имоти в дадени райони. Едни и същи имоти в момента могат да се видят в различни сайтове на абсолютно различни цени – в зависимост от това колко агенции ги предлагат. Има опасност и затова, че сайтовете не носят отговорност за публикуваната информация и всеки може с няколко десетки фиктивни заявки да промени офертните нива за даден район. Много сложен въпрос при непрозрачен пазар е и кой всъщност купува жилища и на какви цени. Според данните на НСНИ за 2004 г. изповяданите сделки са били близо 200 хиляди за около 3,3 милиарда евро или над 6,4 милиарда лева. Отчетеното поскъпване е между 20 и 70%. Според статистиката на БНБ жилищните ипотечни кредити за цялата 2004 г. са на обща стойност около 820 милиона лева. Ако се предположи, че стандартното отношение кредит/обезпечение е около 70% може да се счита, че това означава оборот с жилищни имоти на стойност около 1,2 милиарда лева или или около 18% от обема на сделките. Преките чуждестранни инвестиции в недвижими имоти за 2004 година са в размер на около 400 милиона лева. Общите трансфери от българи, живеещи в чужбина, за същата година, възлизат на около 800 милиона лева. Тъй като нямаме информация колко от тях са вложени в покупка на имоти, приемаме, че повече половината от тях са похарчени за инвестиции, а останалите за потребление – т.е. около 600 млн. лева в имоти, или около 10% от оборота на имоти. Кредитите за търговско недвижимо имущество и строителство са около 1 милиард лева. Общият сбор на изброеното до тук е 3.9 милиарда лева. Останалите от 2.5 милиарда лева са собствени средства акумулирани от бизнеса на България – наши фирми, които за купили нови офисни, производствени, ваканционни, хотелски имоти или терени – както за застояване, така и за спекулативна препродажба. В рамките на жилищния пазар наблюденията показват, че дребният бизнес на България, който в по-голямата си част работи в сивата част на икономиката, се възползва от недоразуменията с ниските данъчните оценки на имотите имоти, за да вложи част от капитализираната си печалба в инвестиционни жилищни имоти. Те са предпочитани, защото подобни имоти са в рамките на капиталовите възможности на този бизнес и второ – покупките обикновено се вписват на името на физическите лица, а не на фирмите и трето, защото са най-ликвидни. Следователно излиза, че повече от половината от оборота на пазара на имоти, са реализирани от българския бизнес! Основните двигатели на пазара за имоти не са жилищното ипотечно кредитиране, нито трансферите от чужбина, какъвто е основния мит на пазара в момента, а родният бизнес. Прогноза Освен в големите градове, където миграцията все още продължава, в другите краища на държавата няма особена нужда от допълнително жилищно пространство. Фактът, че луксозните кооперации в централните и скъпи части на градовете в момента са населени на около 50%, обяснява инвестиционния характер на средствата, вложени от по-заможните българи в жилищни имоти. От друга страна - миграционната нужда от жилища, както и жилищният проблем на младите семейства в големите градове временно бе задоволена от кредитния бум напоследък, което обяснява напрежението в по-ниските ценови сегменти в покрайнините на големите градове. В момента базите данни на Кредитекс показват леко задържане на ценовите равнища на жилищния пазар в по-големите градове. Очаква се скоро да изкристализира и зараждащата се диференциация и сегментация на пазара – по отношение на местоположението и качеството на изпълнение на имотите. Твърде вероятно е до края на годината да има падане на цените на некачествените жилищни имоти поради отслабнало търсене или пренасищане на жилищния ипотечен пазар – става дума за лошо изглеждащи панели и лошокачествено ново строителство (не е изключено да видим и първите фалити на непрофесионални строители). Последните справки от БНБ показват ограничаване на пазара на жилищни кредити – отчасти поради драстичните мерки на Централната банка за охлаждане на системата, и отчасти поради неголямата ниша, която представлява пазарът на нови жилища в България. Строителният бизнес на жилищни сгради занапред ще разчита на все по-големи обороти и падащи маржове на печалба. Очаква се създаване на консорциуми от български и чужди предприемачи и банки, с цел реализация на по-мащабни проекти, свързани с изкупуването на атрактивни градски парцели и тоталното им регенериране, предвестник на което беше и покупката на големия парцел на Военното министерство в района на Ситняково в столицата. Част от инвестиционните имоти, които са купени с пари от оборотния капитал на българските фирми, скоро ще се превърнат в тежест на бизнеса им. Хората скоро ще разберат че замразяването на крупни суми в слабо доходоносни активи (наемните нива при жилищните имоти са в исторически застой) със сравнително бавна ликвидност, може да затрудни конкурентноспособността на бизнеса им. Вместо да ги продават обаче, те ще предпочетат да вземат дългосрочно финансиране чрез ипотека на тези активи, т.е ще ги рефинансират. От друга страна, предвижда се възходящ ръст при цените на подценяваните досега имоти – земеделски земи и индустриални площи. Едрият бизнес, както и новите форми за колективно инвестиране в недвижими имоти, ще определят новата мода на инвестициите в търговски, офисни, хотелски и ваканционни комплекси, тъй като за разлика от жилищните имоти в тях ще има значително повече възможности за централизирано и професионално управление на собствеността. Кое пречи на прозрачността на пазара? Транзакционният данък (т.нар.. местен данък) е 2% от стойността на сделката, която фигурира в нотариалния акт. Оказва се, че този данък, в комбинация с административно определените ниски данъчни оценки, е основна причина прехвърлителните сделки да стават на цени, равни на занижените данъчни оценки, което в повечето случаи крие голяма опасност за самите купувачи. В момента транзакционният (местен) данък демотивира страните по имотните сделки да обявяват реалните цени на покупко-продажбите. Съвсем наскоро разбрахме от медиите, че по препоръка на МВФ правителството готви 60% общо увеличение на данъчните оценки на всички имоти в страната. Това е едно лошо административно решение, което с поради непазарно ориентирания си подход ще ощети данъкоплатците в районите с по-малък ръст на пазара и по-малки доходи, за сметка на районите с интензивен пазар на имоти и съответно с по-високи доходи на населението. Кардинален начин за решаване на проблема с актуализирането на данъчните оценки Кредитекс предлага въвеждане на временен мораториум за плащането на Транзакционния данък при сделките с имоти. Например за 5 години - до 2010 г. Естествено тази „данъчна ваканция” задължително трябва да се комбинира с постепенно актуализиране на данъчните оценки на имотите, в съответствие с реалните нива на покупко-продажбите. Ползи: - Това ще мотивира купувачите на имоти да настояват да се вписват реалните цени на сделките, тъй като така се защитава техният интерес. - Данъчните оценки на имотите, които по дефиниция трябва да отразяват пазарните им нива, ще се актуализират много по-лесно и по-правилно, защото ще почиват на реална пазарна информация. - Приходите от данъци върху новите данъчни оценки ще компенсира в значителна степен отказа на властта да събира транзакционен данък на нереално ниски нива на сделките, както е в момента. - Прозрачният пазар ще бъде многократно по-желан за инвестиции от големите (по дефиниция по-предпазливи) чуждестранни и местни инвеститори. С това ще се създадат значително повече работни места по места и това ще генерира повече бизнес – съответно повече данъчни приходи - Сигурността на финансиращите институции ще порасне, от там и лихвените равнища за финансиране на мащабни проекти ще намалеят. - Ще се осигури повече сигурност и за дребните инвеститори. В момента те инвестират сляпо, под въздействието на митове и легенди, създадени от непрофесионални анализи на пазара. - Информацията за цените на сделките от Службите по вписвания към имотните регистри и кадастъра на България ще бъде коректна и ще отразява по-правилно тенденциите за развитие на определени райони. По-добра държавна и местна политика за устойчиво развитие на страната. Кредитекс предлага 5-годишен период на мораториума с презумпцията, че до тогава много от неизвестните за това накъде отива пазарът в България вече ще са решени, регулирането на икономика в голяма степен вече ще е приключило и хаотичното движение на цените ще е отминало.
Източник: Фирмена информация (03.06.2006)
 
Износът ни се е увеличил с 29, а вносът с 31 на сто за първите 4 месеца на годината спрямо 2005 г., съобщи НСИ. Експортът ни за периода е бил с 2,68 млрд.лв. повече от импорта.
Източник: 24 часа (13.06.2006)
 
Търговията на червено с 2,6 млрд. 2,6 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за първите четири месеца на 2006 г., обяви Националният статистически институт. Ако се прибавят и разходите за транспорт и застраховки, дупката в търговията достига 3,3 млрд. лв., или с 35% повече от същия период на 2005 г. Вносът е нараснал с 31,2%, докато износът - с 29,3%. Износът за Турция расте с 32,8%, което нарежда южната ни съседка на второ място сред страните, за които изнасяме.
Източник: Стандарт (13.06.2006)
 
Инфлацията в България достигна 8,5% За последните 12 месеца натрупаната инфлация е 8,5%, сочат данните на НСИ. Причина за това е високата инфлация през февруари. Тогава само за месец заради вдигането на акцизите на цигарите, поскъпването на захарта и зеленчуците инфлацията беше 3%. Ако от май миналата година досега сте държали левовете си на годишен влог в банка, сте загубили около 2,7 лв. на всеки 100 лв. Само за първите пет месеца на годината инфлацията е 4,6%, което е близо до заложеното в бюджета вдигане на цените от 4,9% за цялата 2006 г. В бюджета за 2007 г. се предвижда инфлацията да се задържи на 3,1% тъй като ново вдигане на акцизите за цигари и алкохол не се предвижда.
Източник: Стандарт (14.06.2006)
 
5,6% е ръстът на икономиката на страната през първите три месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Така се запазва тенденцията за относително висок ръст на БВП, след като през първото тримесечие на миналата година той беше 5,9%. От януари до март 2006 г. произведеният БВП е 9,81 млрд. лв., или по 1268 лв. на човек от населението. В долари произведеният БВП е малко над $6 млрд., или по $779,9 на човек от населението. Увеличението на БВП се дължи на ръста в индустрията и услугите съответно с 8,8% и 6%. Селското стопанство продължава да бележи спад и вече дава под 5% от БВП на страната. Инвестициите бележат ръст от 21,4% през първото тримесечие. Това обяснява и дефицита във външната търговия на страната от 2,4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (20.06.2006)
 
Ръстът на БВП надмина очакванията Брутният вътрешен продукт на страната продължава да расте с динамични темпове и през първото тримесечие на 2006 г., показаха данните на Националния статистически институт в понеделник. Стойността на произведеното от националната икономика достига 9.815 млрд. лева до март, или с 5.6 на сто повече спрямо отчетеното през предходното тримесечие, твърдят от статистиката. Резултатът на практика надмина прогнозата на финансовото министерство за 4.4 на сто ръст, но все пак е по-малък от регистрирания за януари - март 2005 г. 5.9 на сто.Основна заслуга за сравнително високия растеж, натрупан от началото на годината, имат нарастването на потреблението, макар и със забавящи се темпове, ръстът на инвестициите и индустрията, показва информацията на НСИ. Най-силен растеж в добавената стойност на икономиката за периода отбелязва индустрията - 8.8 на сто, следван от сектора на услугите - 6%. Инвестициите (брутообразуване в основен капитал) нарастват с 21.4 на сто и увеличават дела си в БВП до 23.9 на сто. Те успяват да компенсират спада на произведеното от аграрния сектор, както и изпреварващия износа внос, който формира отрицателно външнотърговско салдо. Добавена стойност на първия намалява с 2.7 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година, а вносът нараства с над 20 на сто при ръст от 12.9% на експорта. Частният сектор продължава да е основният двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства с 8.7 на сто и формира 67.4% от икономиката на страната. Прогнозите на правителството за растежа през тази година са той да повтори миналогодишния от 5.5 на сто и да е още по-голям през следващата - 5.8%. От аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" обаче предвиждат той да се забави съответно до 5.4% и 4.4% за периода.
Източник: Дневник (20.06.2006)
 
Най-ниска безработица от 15 години насам Сезонната заетост, характерна за летния сезон, е основна причина за спада на безработицата през май, отчете Агенцията по заетостта. За първи път от септември 1991 г. безработицата в България пада под 10% и достига 9.59%. Спрямо април спадът е с 0.64%, а в сравнение с май 2005 г. - с 1.94 пункта. В същото време в бюрата по труда през миналия месец са регистрирани с 6.2% по-малко безработни в сравнение с април, докато за една година безработните са намалели с 16.8%. Най-значим е спадът в безработицата в областите Добрич, Бургас, Видин, Монтана и Сливен. Пазарът на труда се характеризира с висока активност на търсенето и предлагането, каза Сотир Ушев, директор на Агенцията по заетостта. Активността не е само заради навлизането в летния сезон, тази година тя е по-голяма, отколкото през май 2005 г. С 5.5% са се увеличили заявените от частния сектор работни места - 17 025, като 17% от тях са работни места, разкрити за първи път от реалната икономика. Расте и интересът на работодателите към насърчителните мерки за заетост и през май те са заявили 1649 работни места.
Източник: Пари (20.06.2006)
 
Оптимизмът сред бизнеса в сферата на промишлеността отчетливо спада. Само за месец показателят за бизнес климата в тази сфера се е понижил с 5.6%, сочат данните на НСИ за юни. Бизнесът не очаква подобрение в тази сфера през следващите 6 месеца. Причина за негативните очаквания е намаляването на поръчките от чужбина. Очаква се леко покачване на продажните цени през следващите 3 месеца. Стопанската конюнктура остава благоприятна в строителството, търговията на дребно и услугите. Едва 20% от строителния бизнес очаква вдигане на цените в отрасъла през следващите 3 месеца. Цените на услугите пък се очаква да спаднат. За сравнение м.г. по същото време бизнес климатът беше много добър и общият му показател достигна максимума от 35.4% за пръв път от 1994 г. насам.
Източник: Сега (29.06.2006)
 
3 715 890 жилища е имало в България към 31 декември 2005 г. На човек се падат средно по 19,72 кв. м жилищна площ, съобщи Националният статистически институт (НСИ) вчера. 63% от жилищата се намират в градовете, а останалите 37% - в селата. Докато в градовете в едно жилище живеят средно 2,32 човека, то в селата броят на живеещите в едно жилище е средно 1,67 човека. Най-малко площ, или 16 кв. м средно се падат на един столичанин. Това обаче не значи, че за всеки жител на София има осигурена такава площ. Има многочленни семейства, които живеят нагъсто, и едночленни или двучленни, които се ширят в големи жилища. Според статистиката в София са предпочитани двустайните жилища - от общо 523 141 жилища в столицата 211 797 са двустайни, 168 475 - тристайни, а 92 226 - с една стая. Пловдивчани живеят по нашироко, според НСИ. От общо 302 786 жилища тристайни са 102 238, двустайни - 93 602, едностайни - 30 001. Докато в София има 5581 жилища с 6 стаи, в Пловдив толкова големи жилища са 11 949. 14,08 на сто от всички жилища в страната са концентрирани в София-град. На второ място е Пловдив с 8,15 на сто, а на трето - Варна с 5,82 на сто. В сравнение с 2004 година броят на жилищата в национален мащаб се увеличава с малко над 11 хиляди. Темпът на нарастване на жилищата през 2005 г. спрямо 2004 година е по-голям в градовете (0,37%), отколкото в селата (0,19%). Към края на 2005 година жилищните сгради в страната са били 2,127 милиона. От тях близо 751 хиляди са в градовете, а останалите 1,376 млн. се намират в селата. Тухлените сгради са 1 578 921, което представлява 74,22% от всички жилищни постройки в страната. 95 329 сгради са стоманобетонните, а по-голямата част от останалите 453 128 са панелни.
Източник: Новинар (04.07.2006)
 
Над 11 хиляди жилища са построени само за година у нас. В края на декември те вече са 3,715 млн., обявиха от Националния статистически институт. Най-много се строят двустайни и тристайни апартаменти, като за година техният общ брой е нараснал с повече от 8000. Най-големите къщи и жилища с повече от шест стаи могат да си позволят малко българи и за година те са нараснали едва с 239. Най-много нови жилища са построени край морето в област Бургас - близо 5000. На второ място се нарежда София с 2000 нови апартамента. Почти толкова има и във Варненска област. Средната полезна площ на едно жилище е 63,67 кв. м, сочат данните на НСИ. Но в градовете живеещите в един апартамент са много повече, отколкото са средните обитатели на една къща на село. Съотношението е 2,32 души към 1,67. Така в градовете жилищната площ на човек е 17,33 кв. м, а в селата близо 50% повече - 25,35 кв. м. С най-малко пространство разполагат софиянци, които живеят средно на 16,46 кв. м. Растящото строителство в столицата е заради наплива от пришълци, които се установяват в търсене на работа и по-висок стандарт на живот. За година броят на живеещите в един апартамент реално не се е променил. Бурното строителство край Бургас е довело до леко повишаване на средното пространство на апартаментите, с което разполагат жителите на областта.
Източник: Стандарт (04.07.2006)
 
Над 3.7 млн. жилища се падат на 7.7 млн. население у нас през 2005 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с 2004 г. броят на жилищните сгради през миналата година е нараснал с 1146 и е достигнал 2.127 млн. броя, показват данните на статистиката. Жилищата са се увеличили с над 11 хиляди. Броят на домовете в градовете (2.334 млн.) е близо два пъти повече отколкото в селата (1.380 млн.). Най-голям е броят на двустайните апартаменти (1.233 млн.), следвани от тристайни (1.187 млн.) и четиристайни (556 хил.). Жилищата с шест и повече стаи са над 122 хиляди, а тези само с една стая - над 433 хиляди. Броят на жилищните сгради в селата е 1.376 млн., докато в градовете те са близо 751 хил. По конструкция най-много са тухлените сгради - над 1.5 милиона. Стоманобетонните са над 95 хиляди, а изградените от други материали са над 453 хил., показват данните на НСИ. Най-много апартаменти има в столицата над 523 хил., следвана от Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора (виж таблицата). Най-малко са в областите Силистра (59 498), Разград (62 195), Смолян (63 940), Търговище (66 513). Средно на 1000 души от населението се падат 481 апартамента. В едно жилище живеят средно по двама души, като жилищната площ на човек от населението е близо 20 кв.м. В градовете жителите живеят по-натясно - 17.33 кв.м, докато в селата се пада по 25.35 кв.м на човек. По-малко от двама души в едно жилище живеят в градовете Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Ямбол и Софийска област.
Източник: Дневник (04.07.2006)
 
Служителите от сектора здравеопазване и социални дейности и държавните чиновници са с най-високите проценти възнаграждения над основната заплата под формата на премии - съответно по 11,61 на сто и по 11,33 на сто. На второ място са работещите в сектора производство и разпределение на ток, газ и вода - 7,35 на сто. Най-малко премии през миналата година са получавали ресторантьорите - 1,12 на сто, показват предварителните данни на Националния статистически институт за структурата на разходите на работодателите за наети лица по трудово или служебно правоотношение през 2004 г. по икономически дейности. През 2004 г. общо разходите за работна заплата са били 68,29 на сто, за социални и здравни осигуровки за сметка на работодателя - 23,85 на сто, за обезщетения - 1,56 на сто, за социални разходи и надбавки - 4,21 и за обучение на персонала - 0,33 на сто. За извънреден труд с най-висок процент са били заетите в производството на ток, газ и вода - 0,99 на сто, приблизително поравно са получавали работещите в добивната и преработвателната промишлености - по около 0,87 на сто, а най-малко в образованието - по 0,14 на сто.
Източник: БТА (05.07.2006)
 
Българинът получава средно по 2,04 лв. на час Средната годишна заплата за пълен работен ден през 2004 г. е била 3 628 лв., а за непълен 1 155 лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Малко над 2 млн. наети на пълно работно време и 100 212 на непълно работно време са обхванати в част от проучване на НСИ за наетите лица по трудово или служебно правоотношение и средната годишна заплата през 2004 г. по икономически дейности и режим на заетост. Сред наетите на пълен работен ден на най-голямо средногодишно възнаграждение се радват финансовите посредници - 8 441 лв., следвани от заетите с производство и разпределение на ток, газ и вода - 6 604 лв. и работещите в добивната промишленост - 5 846 лв. Държавните чиновници за пълен работен ден средногодишно са получавали 5 722 лв., което е с около 1600 лв. повече от възнаграждението на заетите в здравеопазването и с около 1800 лв. от това на учителите.
Източник: Пари (05.07.2006)
 
Държавата прибира 40% от парите за заплати От всеки 100 лв., които фирмите дават за заплати, близо 40 лв. влизат в бюджета като данъци и осигуровки. Само 68,29% от разходите на работодателите за труд отиват за възнаграждения на служителите, сочат обявените вчера данни на Националния статистически институт за 2004 г. Останалите разходи на работодателите са за осигуровки, обезщетения, обучение на персонала, социални плащания и данъци. От заплатата на работника също се удържат осигуровки и данъци. Така през 2004 г. за заплата от 380 лв. фирмата е харчила 500 лв., а в джоба на работника са влизали 300 лв. Оттогава данъкът върху доходите беше намаляван два пъти, а социалните осигуровки паднаха общо с 5%. Но осигуровките още са тежест за бизнеса. Наскоро представители на пет работодателски организации се обединиха за намаляване на осигуровките с още 2-4%. Министерството на финансите предлага от 2007 г. доходите до 200 лв. да са без данък, а налогът за заплати от 200 лв. до 600 лв. да падне от 22% на 20%. 4,21% от разходите на фирмите за труд се дават на персонала под формата на социални плащания като по-евтина храна или почивки. Най-много привилегии имат работещите в производството и разпределението на ток, газ и вода. Там 12% от разходите на фирмите за труд са социални надбавки.
Източник: Стандарт (05.07.2006)
 
Годишните тиражи на вестниците през миналата година са намалели с над 8 хиляди броя спрямо 2004 г. и с повече от 130 хил. спрямо 2000 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Преди шест години са излизали 545 вестника, като на един човек са се падали средно 54 заглавия, докато през миналата година броят на вестниците е бил 423, като на човек са се падали по 40 заглавия. С най-голям тираж през миналата година са излизали 60-те ежедневника - общо над 182 млн. броя. Като заглавия най-голям е броят на седмичниците - 183 с тираж близо 103 млн. броя. Три вестника са излизали по два или три пъти седмично с тираж 394 хил. броя, а 177 са били отпечатвани по-малко от един път през седмицата, като техният тираж е над 241 млн. броя през миналата година, показват данните на статистиката.
Източник: Дневник (06.07.2006)
 
Приходите от вътрешната търговия растат С 3.7% са нараснали приходите от продажба на продукция в странта през май. Увеличението е най-голямо при търговията с автомобили и мотоциклети - 22.4%, и с автомобилни горива и смазочни материали - 13.8%, съобщиха от НСИ. Търговията на дребно е нараснала с 10.6%, като най-висок ръст бележи търговията със стоки за домакинството и битова техника - 16.3%. Търговията с текстил, облекло и обувки и с фармацевтични и медицински стоки нараства съответно с 9.1 и 8.7%. При търговията с храни, напитки и тютюневи изделия увеличението е 6.2%. За първи път от началото на годината се реализира и ръст в търговията на едро - с 0.3%. През май нетните приходи реално нарастват с 9.1% спрямо същия месец на 2005 г. вследствие положителните темпове във всички основни търговски дейности.
Източник: Пари (12.07.2006)
 
С 18.4% са нараснали продажбите на автомобили и горива и приходите от ремонт на автомобили за първите пет месеца на годината, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Търговията с автомобили и мотоциклети има 22.4% ръст, а продажбите на горива и масла - 13.8%. През месец май в сравнение със същия месец за миналата година в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили бележи ръст от 23.7%. Спрямо миналия месец приходите в този сектор са нараснали с 5.9%, сочат данните на статистиката. През месец май нетните приходи като цяло реално са нараснали с 9.1% спрямо съответния месец на 2005 година. Така търговията на дребно и ремонтът на лични вещи и стоки за домакинството бележи ръст от 14.2%, а търговията на едро - 5.8%. От януари до май тази година спрямо същия период за миналата нетните приходи от търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника са се увеличили с 16.3%. При търговията с храни, напитки и тютюневи изделия увеличението е 6.2%. Търговията на едро за първи път за периода от началото на годината реализира ръст от 0.3%.
Източник: Сега (12.07.2006)
 
Отрицателното търговско салдо се е увеличило с 37% от януари до май в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха от НСИ. За петте месеца на годината балансът е - BGN 3,56 млрд., докато през м.г. е бил - BGN 2,59 млрд. За цялата 2005 г. търговското салдо достигна почти -8 млрд. лв. Причината е в увеличаващия се внос за сметка на износа. Нарастването на износа за този период в сравнение с м.г. е в размер на BGN 2,11 млрд. В същото време ръстът на вноса е с BGN 1 млрд. повече от този на износа
Източник: Сега (13.07.2006)
 
Търговският дефицит се увеличи с близо 40% Дефицитът по търговския баланс на България продължава да се задълбочава и за първите пет месеца на годината е достигнал 3.559 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е ръст от над 37% в сравнение със същия период на миналата година. Общо за петте месеца износът (FOB) на страната възлиза на 9.078 млрд. лв. Вносът по цени FOB e бил за 12.637 млрд. лв., а по цени CIF - 13.43 млрд. лв. Само за май вносът е нараснал с 29.5% до 1.9 млрд. лв., докато обемът на износа се е увеличил с над 30% и е достигнал 2.8 млрд. лв. Търговският дефицит за месеца е бил от 872.5 млн. лв. в сравнение с 655.2 млн. лв. за април.Най-големият вносител в България традиционно остават страните от Европейския съюз. За първите пет месеца на годината те са увеличили вноса си в страната с 14 на сто спрямо същия период на миналата година и той достига 6.1 млрд. лв. Най-големият вносител за България сред тях отново е Германия, която е внесла стоки и услуги за 1.630 млрд. лв., което е с 16 на сто повече от миналата година. Следва я Италия, която е внесла общо 1.134 млрд. лв., като също бележи ръст от 15 на сто. Най-големият купувач на български стоки и услуги сред страните от ЕС е Италия. Износът на България за Италия за петте месеца е бил над 973 млн. лв., което е ръст от 0.8 на сто спрямо първите пет месеца на 2005 г.
Източник: Дневник (13.07.2006)
 
Животът през юни е поевтинял с 1.6% Животът през юни е поевтинял с 1.6%, съобщиха от НСИ, който отчете индекс на потребителските цени 98.4 спрямо предходния месец Инфлацията от началото на годината е 2.9%, а за периода януари - юни 2006 г. спрямо същия период на миналата година е 8.1%. Поскъпването на живота през юни 2006 г. спрямо същия месец на 2005 г. е 8.2%, уточниха от НСИ. През юни са поевтинели хранителните продукти - с 4.4%, а са нараснали цените на услугите - с 0.2%. Цените на нехранителните стоки и в общественото хранене запазват равнището си от май. По-евтино са се продавали през юни свинското месо - 2.35%, яйцата - 10.9%, пресните и замразените зеленчуци - 32%, плодовете - 4.5%, сиренето - 1.3%. Поскъпнали са минералните води и безалкохолните напитки - +3.6%, захарта - +1.7%, В групите на нехранителните стоки, услугите и общественото хранене са поскъпнали обувките с 0.3 %, наемите за жилища - с 0.1%,общественият транспорт - също с 1.8%. През месеца лекарските услуги и лекарствата са поскъпнали съответно с 0.4 и 0.3%, а стоматологичните услуги - с 0.2%.
Източник: Пари (14.07.2006)
 
Инфлацията за юни спрямо май е отрицателна - минус 1,6 на сто, отчитат от статистиката. От началото на годината обаче животът е поскъпнал с 2,9%. От януари до юни 2006 г. увеличението на цените е с 8,1% спрямо съответния период на миналата година. През шестия месец на годината са намалели цените на хранителните продукти - с 4,4%, а са поскъпнали услугите -с 0,2%. По-малко пари даваме за типов и ръжен хляб, макарони, свинско месо, риба, картофи. Поскъпнали са зрелият боб, пилешкото, олиото, гъбите и алкохолът. Леко са се вдигнали и наемите за жилища (0,1%), както и услугите за текущ ремонт и поддържане на жилище (0,4%).
Източник: Стандарт (14.07.2006)
 
Цените на жилищата през второто тримесечие на годината са се стабилизирали, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Средно за страната повишението е 1.6% спрямо първото тримесечие на годината. Още в началото на годината управители на агенции за недвижими имоти прогнозираха, че цените на имотите тази година ще нарастват плавно с не повече от 10% през цялата година. Според тях решаващ фактор за пазара ще е решението на Европейския съюз за членството ни. В Благоевград, Бургас, Кърджали, Плевен, Пловдив и Русе е отчетено дори поевтиняване на апартаментите с един-два процента. Най-много са поскъпнали жилищата в Габрово с над 15 на сто, достигайки цена от 634 лв./кв.м. С над 9% са се повишили цените на апартаментите в Монтана - от 562 на 615 лв./кв.м, и в Смолян - от 621 на 678 лв./кв.м. Най-скъпи продължават да бъдат жилищата в София - 1323 лв./кв.м, следвани от Варна - 1264 лв./кв.м, и Бургас - 1180 лв./кв.м. Все още няма друг областен град, който да преминава границата от 1000 лв./кв.м. Над 850 лв./кв.м. са цените на жилищата в Пловдив - 896 лв./кв.м, Русе - 857 лв./кв.м, и Стара Загора - 852 лв./кв.м. Най-евтини са апартаментите в Кюстендил - 438 лв./кв.м, и Силистра 450 - лв./кв.м
Източник: Дневник (24.07.2006)
 
"Пангеа" обяви печалба отBGN 889 хил. за първите шест месеца на годината, което над три пъти повече в сравнение с BGN 279 хил.. към 30 юни 2005 година. Финансовите приходи възлизат на BGN 74 хил. при BGN 65 хил. година по-рано. Бизнес климатът - най-добър от 10 г. През юли 2006 г. общият показател на бизнес климата у нас се покачва с 11,7 пункта и достига дългосрочен максимум (43,8%) от 1994 г. насам, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).
Източник: Монитор (28.07.2006)
 
Бизнес климатът през юли бележи рекордно ниво от 1994 г. насам. Той се е покачил с 11.7 пункта и е достигнал своя дългосрочен максимум от 43.8%, сочат данните от ежемесечната анкета на НСИ. В същото време обаче се увеличават закъснелите плащания в строителството през последните 3 месеца. Собствениците на строителните компании стават по-резервирани по отношение на оценката си за броя на обектите, за които имат осигурено финансиране. Конкуренцията в бранша силно притиска развитието на по-малките строителни компании.
Източник: Сега (28.07.2006)
 
2,708 млн. чужденци са посетили България през първото полугодие на т.г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. 1,549 млн. от тях са били туристи. Броят на чужденците, посетили страната, се е увеличил с 0,16 на сто спрямо м.г. 778 000 са транзитно преминалите през България, 173 000 са дошли по работа, а 22 802 души са били на гости у нас. Според изследването най-много туристи идват от Турция, Сърбия и Македония.
Източник: Труд (02.08.2006)
 
Традиционно най-много гръцки туристи са посетили България през първите шест месеца на тази година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят им е бил над 257 хил. На второ място по този показател се нареждат гостите от Сърбия и Черна гора, следвани от македонците. Общо за шестте месеца България е била посетена от над 1.5 млн. чужди туристи. Ако към тях се прибавят и гостуващите, транзитно преминаващите и посетителите със служебна или друга цел броят им нараства до над 2.7 млн. Това е с 0.16 на сто повече в сравнение с първите шест месеца на 2005 г. Общо за миналата година страната е била посетена от над 7.2 млн. чужденци, от които туристите са били малко над 4 млн. Броят на гостите значително е нараснал през втората половина на годината. Традиционно България посреща най-много туристи през летните месеци, като пикът им миналата година е бил през юли. Тогава в страната са гостували над 1.3 млн. чужденци, най-много от които германци. Въпреки това за цялата минала година броят на гръцките туристи е бил най-голям - над 615.2 хил., следвани от германците и македонците. В същото време българските туристи предпочитат съседните Сърбия и Черна гора. Те са посрещнали 120 хил. българи за първото полугодие на годината. Следват ги Турция, която е била най-предпочитаната от българите туристическа дестинация за 2005 г. и Гърция. Те са привлекли съответно 62.2 хил. и 55.1 хил. български туристи. За първите шест месеца на годината българските туристи са били общо над 451.9 хил. За цялата 2005 г. броят им е бил 1 222 269.
Източник: Дневник (02.08.2006)
 
1,9 милиона българи са пътували зад граница през първото полугодие, показват данни на националната статистика. Това е намаление с 3,7% спрямо същия период на 2005 г. От излизащите извън страната най-голям е делът на служебните пътувания. 1 милион души са били в задгранична командировка през първото шестмесечие. Най-посещаваните дестинации са били Турция и Гърция, обявиха от статистиката. 451 915 българи са напуснали страната с цел туризъм. Чужденците, които са пристигнали в България, са 2 милиона, което е увеличение с 0,16%. С туристическа цел са дошли 1,5 млн. души. По работа най-много граждани са идвали от Турция, Гърция и Италия. Системата на Националната служба "Гранична полиция" за обработка на документите на транзитно преминаващите турски граждани през България не работи добре. Това са изводи от одита на бюджета на Гранична полиция, извършен от Сметната палата. Над 282 хил. граждани от Турция са преминали страната, без да са споменали основание за пътуването си. За периода на миналата година не са регистрирани преминаващите турци с двойно гражданство. От предоставените за ползване 1971 имота на Гранична полиция 1793 нямат актове за държавна собственост, са констатирали от Сметната палата.
Източник: Новинар (02.08.2006)
 
Руските туристи преоткриват родното Черноморие. С 26% повече руснаци са посетили страната ни. Общият им брой е 76,3 хил. От тях над 60 хил. са туристи, обявиха от Националния статистически институт. От Турция имаме 335 хил. посещения, от Сърбия и Черна гора - 324 хил., от Гърция - 302 хил., а от Македония - 299 хил. Най-много румънци са идвали у нас - над 363 хил., което е ръст с 31%. Но преобладаващата част от тях преминават през България транзит. Общият брой на посещенията в страната за полугодието са 2,7 млн., от които 1,5 млн. са туристите. В същото време пътуванията на българите в чужбина намаляват с 3,7%. За 6 месеца те са 1,8 млн. От тях само 452 хил. са почивали в чужбина. Над 1 млн. са служебните командировки зад граница.
Източник: Стандарт (02.08.2006)
 
С 15,1% са нараснали цените С 15,1% са нараснали цените на производителите през юни спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Най-много са увеличени цените в добива на метални руди - над два пъти. Само през юни нарастването е със 7,5%. На второ място по вдигане на цените е производството на електрически машини и апарати - 5,9%.
Източник: Стандарт (02.08.2006)
 
700 000 са богатите у нас Над 6600 лв. на човек годишно са доходите в 10% от българските семейства. Това сочат данните на Националния статистически институт за изминалата 2005 г. Излиза, че 771 хил. българи имат над 6600 лв. на година или над 550 лв. месечно. За да попадне едно четиричленно семейство в групата на 10-те процента най-заможни граждани, и двамата родители трябва да имат доходи над 1100 лв. на месец. Така младите двойки без деца могат да влязат в групата на заможните, ако и двамата имат хубава работа. Но при раждане на дете и появата на трети член в семейството са нужни по-високи заплати, за да се задържат в групата на богатите. Дори хора със заплата над 1500 лв. не влизат в групата на богатите, ако в домакинството има пенсионер и безработен. Оказва се, че дори заможните българи имат доста по-ниски доходи от средните за страните от ЕС. Например в Словения средната заплата е над 1300 долара, а в България такава сума те нарежда в групата на най-богатите 10%. Най-бедните 10% от българските семейства имат 2935 лв. годишни доходи. Това прави по 71 лв. месечно на човек от семейството. Оказва се, че най-заможните 10% от българските семейства имат близо пет пъти по-високи доходи от най-бедните 10%. Основно парите на заможните идват от седем пъти по-високи заплати, 16 пъти повече доходи от лично стопанство, както и от значителни доходи от наеми. В богатите семейства близо половината от доходите са от заплати. При най-бедните 10% от заплатите осигуряват едва 33% от парите. Голяма част от доходите са от пенсии, обезщетения за безработица, социални помощи и добавки за деца. Богатите семейства взимат заеми средно по 600 лв. годишно, а най-бедните - по 160 лв. Оказва се, че хората с най-ниски официални заплати взимат доста кредити, за да поддържат по-висок стандарт на живот.
Източник: Стандарт (07.08.2006)
 
Солени глоби ще плащат производителите и търговците на захарни и други стоки, ако страната ни прекрачи Евросъюза с излишък от тях. Това предвижда проектозакон за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, който бе вкаран от кабинета в НС тези дни. Производител, който има свръхзапас от захар или друга сладка стока, ще плати глоба, равна на най-високата ставка на вносното мито по тарифата на ЕС за периода от влизането ни в общността до датата на глобяването. Към сумата се добавя и 1,21 евро на всеки 100 кг захар. Вносът на сладки стоки в ЕС се обмитява за момента с около 400 евро/т. Плащането на тази глоба може да бъде избегнато само ако в даден срок производителят изнесе излишъка извън ЕС. Друг вариант да избегне глобата е захарта да се преработи на биодизел или за храна за животните. Нямат шанс да избегнат глобата обаче фирми със свръхзапаси от месо, риба, мляко, яйца, мед, зеленчуци, плодове, тютюн и др. Излишъкът от тях отново ще се третират като потенциален внос в ЕС и ще се санкционира със ставката на митото за продукта по тарифата на ЕС. Глобите ще се събират от Агенцията за държавни вземания, а с парите страната ни ще изплаща на ЕС санкции за излишък от продукти на национално ниво. Според проектозакона свръхзапас има, когато декларираното от фирмите количество към края на годината надвишава най-малко с 10% усреднения запас от предходните три години. Веднага след влизането на закона в сила фирмите трябва да декларират количествата за предходните три години, а до края на февруари 2007 г. - и количествата за 2006 г. Към тях ще се добавят данните на НСИ и агенция "Митници". След обработването на информацията ще стане ясно за кои продукти има свръхзапаси на национално и индивидуално ниво. Договорено След влизането си в ЕС страната ни може да произвежда 203 500 т захар годишно. От тях 4 320 т ще са от захарно цвекло и 198 748 т от нерафинирана тръстикова захар от внос. Годишната квота за производство на изоглюкоза, използвана при направата на безалкохолни, е 56 063 т.
Източник: Сега (08.08.2006)
 
Заетите в държавното управление са се увеличи с близо 50 хиляди души от 2000 година насам. Това сочат данните на Националния статистически институт за заетостта в страната. От 87 971 души, назначени в централните държавни органи в края на януари 2000 г., чиновниците и висшите служители в апарата на властта са нараснали до 136 803 души в края на юни тази година, показват статистическите данни, които могат да бъдат намерени на сайта на НСИ. В числото на чиновниците влизат и служителите на задължителното обществено осигуряване, които са около 3000 души и дори да са нараснали за 6 години, увеличението е несъизмеримо в сравнение с броя на хората, пълнещи министерствата и другите централни ведомства. От 2000 година насам централният апарат на държавата се е раздувал непрекъснато и настъпателно, според данните на статистиката. В края на 2000 г. той е бил 91 660 души, година по-късно – 96 364, в края на 2002 г. – 98 059, през декември 2003 г. – 111 840, точно след година – 118 843, миналата година през декември – 133 571 души и само 6 месеца по-късно – през юни т. г. – 136 803 заети по щат.
Източник: Медия Пул (09.08.2006)
 
Пет отрасъла назначават най-много хора Броят на работещите се е увеличил със 75 хил. души през първите шест месеца на годината и в края на юни хората на трудов договор или на държавна служба са 2.275 млн. души, съобщи във вторник Националният статистически институт (НСИ). Увеличението на заетите в строителството е най-голямо - с 6 хил. души, в туризма са наети допълнително 5600 човека, сочи сравнението на данните между януари и юни. В хранителната промишленост и производството на напитки са създадени 5 хил. нови работни места, също с близо толкова се е увеличил персоналът на фирмите от транспорта, комуникациите и логистиката, както и в търговията с недвижими имоти и бизнес услугите. Намаление на работещите НСИ отчита в производството на текстил и облекло, където за първите шест месеца на годината са освободени малко над 3 хил. човека. Средната работна заплата през юни е 345 лв., увеличението спрямо януари е с 21 лв. В обществения сектор средното възнаграждение е 422 лв., а в частния - 310 лв. Над 1000 лв. средномесечно получават единствено работещите в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво.
Източник: Дневник (09.08.2006)
 
Над 40% домакинствата у нас са в по-лошо финансово състояние сега отколкото преди 1 година, показва наблюдението на потребителите за юли, направено от НСИ. За половината българи положението през този период е останало абсолютно същото. С 4,2% са скочили продажбите на коли и стоки за домакинствата през юни спрямо май, съобщиха още от НСИ. В търговията с храни пък оборотите са били с 2,6% по-големи.
Източник: 24 часа (11.08.2006)
 
Българинът купува все повече автомобили. Ръстът на търговията с автомобили и мотоциклети за полугодието на 2006 г. спрямо същия период на м.г. е 22.7%, сочат данните на НСИ. Нарастването при горивата и смазочните материали е 14.3%. Сериозно са се увеличили и покупко-продажбите на битова техника и стоки за домакинството. Търговията с тях се е увеличила със 17% за полугодието на 2006 г. в сравнение със същия период на м.г., показват още данните на статистиката. Само за м. юни този ръст е почти 20% и е най-високият темп на нарастване сред основните дейности в търговията на дребно. Около 10% за полугодието пък е нараснала търговията с текстил, облекло и обувки спрямо първите 6 месеца на 2005 г. По-малко е увеличението при покупко-продажбата на храни, напитки и цигари - 6%. За разлика от търговията на дребно покупко-продажбите на едро отбелязват ръст от едва 0.8%. Увеличението при търговията с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и търговията със стоки за домакинството компенсира спада в търговията със селскостопански суровини и живи животни и търговията с машини и оборудване съответно с 15.4% и 4.9%, съобщават още от НСИ.
Източник: Сега (11.08.2006)
 
Сребърен фонд ще подпомага пенсионната система у нас, предвижда проект на закон за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, който бе одобрен миналия месец от Министерския съвет. Фондът ще функционира като самостоятелна част от централния бюджет. Натрупаните в него пари ще служат за покриване на недостига от средства в бюджета за държавното обществено осигуряване. Във фонда ще се вливат ежегодно 50% от приходите от приватизация и 10% от излишъка в бюджета. Натрупването на средствата ще започне от догодина. Размерите на тези трансфери ще се определят с годишния закон за държавния бюджет. За срок от 10 години няма да се извършват трансфери от фонда към бюджета на Националния осигурителен институт, за да може да се натрупат първоначално пари. Те ще се съхраняват по сметки в БНБ като част от фискалния резерв. Все още не може да се каже колко пари ще се съберат, защото не са ясни приходите от раздържавяване, според министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова. За тази година например заложените приходи от приватизация са 620 млн. лв. В следващите години вероятно те ще са по-малки, защото остават и малко предприятия за раздържавяване. До края на 2006 г. се очаква да започнат процедурите за продажба на морския флот, няколко топлофикационни дружества, ТЕЦ-Русе се подготвя за нова продажба, дружествата от военнопромишления комплекс ­ "Кинтекс", "Тератон" и ВМЗ-Сопот. Сред атрактивните компании, които засега са в забранителния списък, са "Булгаргаз" и Пловдивският панаир.
Източник: Монитор (14.08.2006)
 
506,17 лв. е общият доход на средно домакинство през юни тази година, докато през същия месец на 2005 година той е 452.67 лв., или доходите на домакинствата са нараснали с 54,5 лв. за година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Производството на зеленчуци и плодове за лични нужди продължава да бъде сериозен дял от общия доход на домакинствата. В парично изражение това е 30,72 лв. средно за домакинство, което отглежда зеленчуци. НСИ отчита леко намаление на потреблението на хляб през юни за сметка на зарзавата.
Източник: Новинар (17.08.2006)
 
Над 200 външнотърговски фирми, чийто годишен оборот надхвърля 150 000 лв. или пък извършват внос от ЕС за 75 000 лв., работят без регистрация по ДДС, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това са праговете, определени от НСИ, над които фирмите трябва да отчитат вноса и износа по новата система ИНТРАСТАТ след 1 януари 2007 г. Според действащото в момента законодателство на регистрация по ДДС подлежат всички фирми с годишен оборот над 50 000 лв. Според Емилия Данаилова, главен експерт в НСИ, не е задължително да става въпрос за измама. "Самите митници имат доста непълни данни за фирмите, затова е възможно да са подали некоректна информация", каза тя. Освен това дружествата може да са се преобразували и да работят с нов данъчен код. От тази седмица от Националната агенция по приходите (НАП) почват да издирват всяка една от тези фирми, за да се изяснят причините за липса на регистрация по ДДС. Останалите дружества, които също трябва да отчитат външнотърговските си сделки по ИНТРАСТАТ, са около 10 000. Те също ще бъдат уведомени лично от служители на НАП за новите им задължения. НАП разпространява брошура с тях, а от сайта на агенцията може да се изтегли безплатно софтуерът, чрез който ще се подават електронните декларации за сделките. В оставащите четири месеца до 1 януари 2007 г. системата ИНТРАСТАТ ще действа експериментално. Това не отменя задължението за попълване и на митнически декларации. За дружествата, които търгуват със страни извън ЕС, няма да се промени нищо. Те ще продължат да попълват митнически декларации и след присъединяването ни.
Източник: Сега (21.08.2006)
 
Тенденцията за намаление на продължително безработните българи и на хората, които вече са се отказали да търсят работа, продължава. Това показват данните на Националния статистически институт от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2006 г., оповестени вчера. Българите, останали без препитание повече от година, са 54% от всички безработни. В сравнение със средата на 2005 г. делът им е намалял с повече от 6 %. В края на март т.г. продължително безработни са били 57% от всички хора без препитание. Намалява и делът на хората, които вече са загубили желание да си търсят работа. Към 30 юни т.г. така наречените "обезкуражени" лица са 272 900. Година по-рано са били 324 300. Данните на статистиката показват, че в групата на обезкуражените преобладават мъжете. В същото време представителите на силния пол по-рядко търсят помощта на бюрата по труда.
Източник: Сега (22.08.2006)
 
Четвърт милион българи работят за себе си Шефове на фирми са 4% от работещите в България, самонаетите са двойно повече, а по договор с работодател са наети 87%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие. Един процент се трудят в семействата си, без да им се плаща. Според резултатите от проучването на работната сила, публикувано в понеделник, общият брой на заетите е 3.1 млн. души, като в частния сектор намират прехрана 68% от тях. Най-много работни места има в сферата на услугите - там са заети 1.8 млн. души. В промишлеността намират изява една трета от заетите, а в селското стопанство - 8.5%. Пропорцията се запазва приблизително същата, както и преди година, когато в аграрния сектор са били заети 9 на сто от работещите, в промишлеността - 34%, а в услугите - малко по-малко хора от сега. През второто тримесечие на 2006 г. безработни са 308.9 хил. души, като в градовете те са двойно повече, отколкото в селата, сочи изследването. Сред младежите до 24 години безработен е всеки пети. За разлика от данните на Агенцията по заетостта, според която безработни са предимно хората с основно и по-ниско образование или неграмотните, според НСИ най-често остават без препитание среднистите. Статистическото изследване сочи, че не работят близо 150 хил. души, завършили гимназия или техникум, докато броят на безработните с основно или по-ниско образование е 128 хил. Най-малобройни в групата са висшистите - едва 31 хил.
Източник: Дневник (22.08.2006)
 
Броят на издадените разрешителни за строеж през второто тримесечие на годината се е увеличил с 874, а разгънатата застроена площ - с над 607 хил. кв.м, спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. За периода април-юни са издадени общо 4782 разрешения с разгъната застроена площ над 2.7 млн. кв.м. От тях 2682 са жилищните сгради с 11 983 апартамента. Административните са 87, а другите обекти - спортни съоръжения, атракциони, предприятия, са 2013. Единствено разрешителните за строеж на бизнес сгради са намалели с 22 броя спрямо същия период на миналата година. При станалите има растеж. Броят на издадените визи за апартаменти се е увеличил с 2833, а площта им - с над 305 хил. кв.м. Вече няма областен град, в който да не се строят нови жилища. През второто тримесечие на миналата година във Видин и Монтана нямаше нито едно разрешение за строеж, докато сега са издадени съответно три и седем за 25 и 28 нови апартамента. София, Варна, Бургас, Пловдив, Добрич и София-окръг са градовете с най-активно жилищно строителство. Интересен е фактът, че най-много визи за строеж са издадени в Бургас (421), докато в столицата техният брой е 327. Причината е масовото застрояване на Южното Черноморие със стотици ваканционни имоти. Същата е картината и по Северното Черноморие, където във Варна са издадени 303, а в Добрич 271 разрешения за строеж на жилища. Броят на разрешителните в Благоевградска област пък се е увеличил близо два пъти - от 133 през второто тримесечие на миналата година на 202 през тази, заради масовото застрояване на района около Разлог и Банско.
Източник: Дневник (23.08.2006)
 
Над 90% от произведените у нас облекла и други шивашки изделия се изнасят зад граница, основно в ЕС, докато българският пазар е залят от евтини турски и китайски дрехи, съобщи председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Петко Шишков. Според него слабите продажби на български изделия у нас се дължат основно на нерегламентирания внос от Турция, който залива пазара с нискокачествена и евтина продукция и изкривява търсенето. За българските производители остават само нишите на средното и високо качество, но те не са достатъчни, за да се запълни производственият им капацитет, обясни Шишков. Подобни са данните и от изследване на Националния статистически институт, цитирано в анализ на Българската стопанска камара (БСК) за развитието на бранша през първото тримесечие на годината. Те сочат, че само 1,25% от произведените в страната облекла се реализират на вътрешния пазар, а останалите количества отиват за износ. Според БАПИОТ обаче подобна статистика не е много надеждна заради укриването на данъци и обороти при продажбите у нас. По данни на асоциацията годишният ни износ на шивашки изделия възлиза на 1,7 млрд. евро, от които над половината идват от ишлемето - временен внос на суровина и реекспорт на готови облекла. Благодарение на него България продължава да бъде нетен износител на шивашки, текстилни и трикотажни изделия, въпреки отчетеното сериозно нарастване на вноса, сочи и анализът на ръководената от Божидар Данев Българска стопанска камара (БСК). Според него през първите три месеца на годината износът на български шивашки изделия спрямо същия период на 2005 г. е нараснал с 9,3 млн. евро, което се равнява на 4,4%. Той е и основният фактор за отчетения в анализа 5,5% ръст на продажбите за периода. За същото време вносът на облекла се е увеличил с около 12%. Нарастване на производството и продажбите с 5% през първото тримесечие на 2006 г. се отчита и в текстилната промишленост. Основен проблем за отрасъла продължават да бъдат недостатъчното производство на местни суровини - памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна, както и липсата на адекватна правителствена политика за преодоляване на проблемите в сектора, посочват от БСК. От камарата отчитат намаление на износа на тъкани с 55% спрямо началото на 2005 г., като в стойностно изражение то се равнява на 42%.
Източник: Монитор (23.08.2006)
 
Близо 2700 разрешителни за строеж на жилищни сгради са издадени през второто тримесечие на 2006 г. От тях 87 за административни сгради и 2013 за други сгради, показват данните на НСИ. За сравнение през първото тримесечие на 2006 г. са издадени 1599 разрешителни за строеж на жилищни сгради - 89 за административни сгради и 1178 за други.
Източник: Сега (23.08.2006)
 
Фирмите се отказват от услугите на БТК. С близо 30% са намалели телефонните постове за бизнеса през 2005 г., обяви Националният статистически институт. През миналата година фиксираните телефони към централите на съобщенията намаляват с 10,3% и в края на декември са 2,484 млн. Това значи, че близо 250 хил. телефонни поста са били закрити за една година. Отливът на клиенти от БТК започна още от средата на 2004 г., когато телекомът бе приватизиран от "Вива венчърс". За година след раздържавяването са се отказали над 150 хил. абонати, според данните на синдикатите на съобщенията. Броят на домашните постове намалява точно със 150 хил. през 2005 г., сочат и данните на статистиката. От 2,292 млн. в края на 2004 г. в края на миналата година те вече са 2,145 млн. Една от причините е увеличението на цените. След приватизацията услугите на телекома са поскъпнали с 50%, изчислиха синдикалистите.
Източник: Стандарт (24.08.2006)
 
През 2005 година над четвърт милион фиксирани телефонни поста в България са закрити. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) от доклада за социално-икономическото развитие на България за миналата година. Закрити са 255 852 телефонни поста, което е 10.3% от броя на всичките фиксирани телефони. През 2005 г. алтернативните на БТК оператори почти нямаха абонати и големият отлив най-вероятно е дошъл изцяло от клиентите на БТК. От домашните абонати са се отказали 6.4%, но при бизнес абонатите спадът е значителен - с 29.1%. Частният сектор в съобщенията е увеличил дела си само с 1.5% през 2005 г. Година по-рано той е бил само 46%, но заради приватизацията на БТК през 2004 г. е станал 95%. За 2005 г. е вече 96.5%. Според изследването през 2005 г. се запазва тенденцията на увеличаване на предприятията, които използват компютри в дейността си, но ръстът е само 1.5%. При това 98% от фирмите, които ползват информационните технологии, са предприятия с над 250 души персонал. 96% от големите фирми имат и сайтове. Само 74% от бизнеса ни като цяло обаче ползва в работата си глобалната мрежа. Сравнението по тези показатели със страните от ЕС не е в полза на България. През 2005 г. най-много са използвали интернет финландските фирми - 98%. Непосредствено след нея се нареждат други две скандинавски страни - Дания (97.0%) и Швеция (96.0%). Спрямо скоро присъединилата се Унгария (78.0%) България и Латвия заемат догонващи позиции - съответно 74.0 и 75.0%.
Източник: Сега (24.08.2006)
 
През миналата година на човек от населението се падат по 5420 лв. от БВП. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведеният брутен вътрешен продукт в страната през миналата година е 41,948 млрд. лв. Обемът надвишава с 3673 млн. лв. създадения БВП през 2004 г. Южният централен район е втори по принос в създаването на национален БВП. В градовете от района са реализирани 20,6% брутен вътрешен продукт. С най-нисък дял при създаването на БВП е Северозападният регион с 6,1%.
Източник: Новинар (24.08.2006)
 
През миналата година средно 43,6% от общия доход на домакинствата е от заплата. Това показват данните от социално-икономически анализ за миналата година на Националния статистически институт (НСИ). Доходите на домакинствата продължават да се увеличават за периода 1995 - 2005 г. През 2005 г. спрямо 2001 г. общият годишен доход средно на лице от домакинство нараства от 1589 на 2415 лв.- или с 52%. Делът обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки и стипендии през последната година се увеличава спрямо 1995 г. от 17,2% на 25,3%. Общият разход на домакинствата през 2005 г. е с 47,7% по-голям в сравнение с 2001 година. През разглеждания период нарастват харчовете за жилища, електроенергия и горива, като през 2005 г. достигат 14% от общите разходи. Българинът харчи повече за здравеопазване, показва статистиката. За сметка на това разходите за облекло и обувки намаляват.
Източник: Новинар (24.08.2006)
 
9742 фирми трябва да подадат до 20 октомври новите ИНТРАСТАТ декларации в Националната агенция по приходите. Това са фирмите, които търгуват със страни - членки на ЕС, и имат оборот над определени прагове. Прагът за деклариране на износ е 150 000 лв., а за внос - 75 000 лв. Декларациите се подават по електронен път чрез електронен подпис.
Източник: Сега (28.08.2006)
 
Средствата за подслон в България са се увеличили с близо 1000, сочи справка в Националния статистически институт. През миналата година местата за настаняване в страната са били 1555, през първите шест месеца на тази година вече се отчитат малко под 2500. През първите шест месеца на годината общо 750 хил. чужденци са почивали в хотелите в различните градове в България, сочи още справката на Националния статистически институт. За сравнение през цялата минала година в страната са отседнали 1.9 млн. чужденци. От началото на годината до шестия месец приходите от чуждите туристи в България са 133 млн. лв. За този период в страната са дошли малко над 742 хил. чужденци. За същия период в българските хотели са пренощували общо 982 хил. българи, които са похарчили близо 54 млн. лв., показват данните на НСИ. Според официалните данни най-много места за настаняване има във Варненска област (близо 700). На второ място е Бургас (500). София е на пето място със 135 места за настаняване.
Източник: Дневник (28.08.2006)
 
Индустрията в България е в незапомнен възход. Това показват данните за стопанската конюнктура за август на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. Според шефовете на промишлени предприятия в момента условията за бизнес в сектора са най-добрите от 12 г. насам.
Източник: Труд (29.08.2006)
 
Производствените цени нараснаха с 0.9% през лятото Цените на производител у нас са нараснали с 0.9% през юли, съобщи НСИ. Основна причина за това лятно увеличение са цените в медодобивните предприятия в преработващата индустрия. Само за месец в рудодобива скокът е 4.1%. С 2.1% са се повишили цените през юли в производството на еленергия, газ и вода. В същото време през юли бе отчетена дефлация на потребителските цени от 0.5%. На годишна основа ръстът в цените на производител през юли е достигнал 10.7%.
Източник: Пари (04.09.2006)
 
Произведената в сектора животновъдство брутна продукция през 2005 г. е за 77.228 млн. лв., а от селскостопански услуги земеделците са реализирали 11.037 млн. лв. Това показва изследване на НСИ върху общия доход на домакинствата от селското стопанство. Анкетирани са 1432 фермерски семейства. Средният разполагаем доход на едно домакинство в селското стопанство за м.г. е бил 10 600 лв., което е с около 2000 лв. повече от предходната година. 62.9% от домакинствата се издържат само от самостоятелна селскостопанска дейност.
Източник: Пари (08.09.2006)
 
Спад в индустриалното производство С 3.6% е спаднало производството в индустрията през юли тази година спрямо предходния месец, а на годишна база е регистриран ръст от 2.6%, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През юли статистиката отчита ръст в добивната индустрия от 3.2%. В преработвателната промишленост и в производството и разпределението на ток, газ и вода има спад от съответно от 4.1% и 2.3%. НСИ отчита спад в продажбите на индустрията през юли спрямо предходния месец от 4.2%, а на годишна база е отбелязан ръст от 4.9%. Десет на сто е понижението на продажбите в добивната индустрия, 4.1% в преработвателната промишленост и 4.2% в производството и разпределението на ток, газ и вода.
Източник: Пари (12.09.2006)
 
Десетки нови хотели ще бъдат открити в София през този и следващия месец, показва информация на представителите на пазара. Това само засилва тенденцията в столицата масово да се изграждат бизнес и градски хотели, насочени към чуждите туристи, които идват в града по работа. Това вече е и по-печелившата част от бизнеса, коментират представители на бранша. Според тях увеличаването на базата ще помогне София да се развие и като център на конферентния туризъм. Официалните регистри на туристическата база в София показват, че за първата половина на годината в София са заработили около 50 нови хотела и по-малки обекти за настаняване. Според информация на Националния статистически институт през първата половина на годината в града са работили над 130 обекта. През миналата година статистиката отчита под 90 хотела. За първи път от пет-шест години насам броят на туристическите обекти нараства така силно, показва още справката. Досега новите хотели в столицата са се увеличавали с десетина всяка година. Информацията на общинското предприятие "Туристическо обслужване", което събира туристическите такси от обектите, също доказва тенденцията за бурно развитие на туристическия пазар в града. Само за първите два месеца на годината в столицата са открити десет малки и по-големи хотели. Според информацията на Държавната агенция по туризма пък в момента около 15 хотела в столицата са в процес на категоризация.
Източник: Дневник (13.09.2006)
 
Около 9700 фирми, регистрирани по Закона за ДДС, ще трябва да подадат "Интрастат“ декларации до 20 октомври тази година в Националната агенция за приходите (НАП). След това те ще подават декларации всеки месец. Това са компании, които търгуват в рамките на ЕС над определени прагове за 2006 г. - 75 хил. лв. годишен оборот за вносители и 150 хил. лв. годишен оборот за износители. Производители и търговци ще трябва да поддържат и електронни дневници, в които да записват всяка реализирана входяща и изходяща сделка с държава от общността. Освен посочените вече прагове всяка година ще бъдат определяни и прагове, които представляват годишните обеми на вътрешнообщностна търговия със стоки, под които фирмите нямат задължение да подават месечни декларации. Така според експерти износ под 6 млн. лв. и внос под 2 млн. лв. няма да се отчитат от статистиката.
Източник: Капитал (13.09.2006)
 
С 12% се е увеличила цената на яйцата през август спрямо предходния месец на годината. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). По-скъпо са се продавали ориз - с 1,6%, свинско месо, кайма, гъби. През месеца са поевтинели плодовете - с 9,4%, зеленчуците, картофите и хляб "Добруджа". Поскъпнали са пропан-бутанът - с 11,5%, газообразните горива и бензинът. Дизелът и течните горива също са увеличили цената си. Пералните и съдомиялните машини са се продавали с 2,2% по-скъпо през август спрямо предходния месец. Очаква се цената на електроуредите и електрониката да се увеличи още с от 8 до 10%. Причината е наредба на екоминистерството за продуктовите такси, която е в сила от 1 септември, обясняват от бранша. По-евтино през август са се продавали облекло, обувки, мобилни телефони, персонални компютри. Инфлацията за първите седем месеца на годината спрямо същия период на 2005 г. е по-висока със 7,9%. От началото на годината досега тя е 2,2%, а за месец август 2006 г. спрямо юли от НСИ отчитат дефлация от 0,2%. Инфлацията през август 2006 г. спрямо същия месец на миналата година е 6,8%. Индексът на потребителските цени за август спрямо предходния месец е 99,8.
Източник: Новинар (14.09.2006)
 
5 млрд. лв. е дупката във външната търговия Над 5 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за първите седем месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Дефицитът се увеличава с близо 900 млн. лв., или с 20% спрямо дупката във външната търговия за същия период на миналата година. Въпреки това има една положителна промяна. Износът расте по-бързо от вноса. За първите седем месеца на годината ръстът на износа е с 29,1% до 13,24 млрд. лв. За същия период вносът е нараснал с 26,7% до 19,47 млрд. лв. Износът за Германия нараства с 27%, но страната остава втора след Италия по износ на български стоки. Няколко пъти е нараснал износът за страни като Босна и Херцеговина, Хърватия, Корея, Словения и Саудитска Арабия. Износът за Сингапур е скочил със 165% до 340 млн. лв. Страната се нарежда на 11-о място по износ на родни стоки.
Източник: Стандарт (14.09.2006)
 
6,8% е инфлацията за последните 12 месеца, обявиха от Националния статистически институт. През август цените са паднали с 0,2%. Обикновено през този месец от годината цените остават почти без промяна заради поевтиняването на плодовете и зеленчуците. През август плодовете са поевтинели с 9,4%, а зеленчуците - със 7,9%. Освен това през август традиционно не се вдигат данъци, ток или парно. Въпреки това, ако сте държали левовете си на годишен влог в банка, сте загубили около 1,2 лв. на всеки 100 лв.
Източник: Стандарт (14.09.2006)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната расте с динамични темпове и през второто тримесечие на 2006 г., показаха данните на Националния статистически институт в понеделник. Стойността на произведеното от националната икономика достига над 11.49 млрд. лв. за периода от април до юни, или реален ръст от 6.6 на сто за година според сметките на експертите от статистиката. Резултатът надмина прогнозата на финансовото министерство за растеж от 5.2 на сто. Той е и по-голям от регистрирания ръст на БВП за април - юни 2005 г., когато беше отчетен растеж от 6.5 на сто, и то в навечерието на парламентарните избори, когато публичните разходи обикновено нарастват и по традиция се очаква по-висок ръст на БВП. Данните бяха приети с изненада сред някои от икономистите. Това наистина е доста добър резултат, никой не очакваше подобни цифри, коментира пред агенция Ройтерс Ивайло Веселинов, анализатор в германската банка "Дрезднер Клайнворт Васерщайн". Според него постигнатото през втората четвърт на годината променя перспективите за икономическия растеж през тази година и страната има шанс да регистрира ръст от 6.5 на сто за настоящата година. Запазване на икономическия растеж през 2006 г. на подобни на миналогодишните нива пък е прогнозата на анализаторите от консултантската и анализаторска група "Индъстри уоч" след вчерашните данни. За полугодието темпът на растеж на БВП се равнява на 6.1% на годишна основа, което е леко забавяне спрямо първата половина на 2005 г., когато беше 6.2 на сто. Ръстът и за този период обаче надхвърля предвижданията на правителството от 5.5 на сто. Основна заслуга за високия растеж, натрупан през втората четвърт на годината, имат нарастването на индустрията и услугите, които растат съответно с 9 на сто и 4.7%, показва информацията на НСИ. Инвестициите в основен капитал пък растат до малко над 22% реално за годината до юни, което по оценка на "Индъстри уоч" е по-бързо от очакваното. Това донякъде компенсира негативното външнотърговско салдо, където вносът изпреварва по ръст износа, след като за двата показателя статистиката отчита растеж от съответно 11.4% и 10.2%. Частният сектор продължава да е основният двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства със 7.3 на сто и формира 67.6% от икономиката на страната. Първоначалните прогнози на правителството за растежа през тази година са той да повтори миналогодишния от 5.5 на сто и да е още по-голям през следващата - 5.8%. От аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" обаче предвиждат той да се забави съответно до 5.4% и 4.4% за периода.
Източник: Дневник (19.09.2006)
 
Българската икономика отбелязва силен ръст за второто тримесечие на годината според последните данни на НСИ. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е 6.6% спрямо същия период на м. г. Очакваният растеж за цялата година е поне 5.5%. През първото тримесечие увеличението на БВП бе 5.6%. Общо за полугодието производството на стоки и услуги е нараснало с 6.1% спрямо първото шестмесечие на м.г. За сравнение очакваният растеж на Евросъюза за 2006 г. е 2.1% по данни на Евростат. България заедно с Естония и Латвия е сред икономиките в Европа, за които се прогнозират най-високи темпове. Прогнозата на европейската статистика за България е дори по-оптимистична от тази на нашето правителство - 6.3%.
Източник: Сега (19.09.2006)
 
6.1% ръст на БВП за полугодието Реалният стойностен обем на показателя е с 6.1% по-висок от постигнатото през първото шестмесечие на 2005 г. Икономическият растеж е в рамките на нормалното и очакванoто. Частният сектор създава 79.5% от добавената стойност в икономиката, което е увеличение от 7.9% спрямо януари-юни 2005 г. Предприятията и институциите от обществения сектор реализират 20.5%. Индустриалният сектор създава 34.2% от добавената стойност на икономиката, при което относителният дял за сектора бележи увеличение с 2.1% в сравнение с първите шест месеца на 2005 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 8.9%. Секторът на услугите бележи реално увеличение от 5.3%. Относителният дял в добавената стойност намалява от 61.2% през първото полугодие на 2005 г. до 59.8% през същия период на 2006 г. Аграрният сектор намалява производствената си активност през първото полугодие на 2006 г. реално с 1.7% спрямо съответния период на 2005 г. Индивидуалното потребление на населението нараства реално с 6.4%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги за полугодието е негативно - минус 4.262 млрд. лв. По предварителни оперативни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2006 г. възлиза на 11.491 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 1485 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1.5577 лв. за щатски долар БВП възлиза на 7.377 млрд. USD и съответно 953.1 USD на човек от населението. Стойността на БВП в EUR е 5.875 млрд. и 759.1 EUR или на човек от населението. Спрямо второто тримесечие на 2005 г. реалният обем на БВП е с 6.6% повече. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 9,677 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила с 5.6% на годишна база. Стопанските субекти от обществения сектор създават 19.7% от добавената стойност за икономиката, а приносът на частния сектор представлява 80.3%.
Източник: Пари (19.09.2006)
 
В сравнение с миналата година класираните в Топ 100 компании са увеличили приходите си от продажби с 30.7%, отбеляза председателят на БТПП Божидар Божинов. Това е много повече от отчетения от НСИ ръст от 14.23% в национален план, коментира той. Според Божинов за престижността на класацията говори фактът, че фирмите в нея формират 55% от брутния вътрешен продукт на страната. С всяка изминала година този процент расте с 5 пункта, каза той.
Източник: Пари (21.09.2006)
 
Трети пореден месец стопанската конюнктура в България бележи рекорд Трети пореден месец стопанската конюнктура в България бележи рекорд за последните 12 години. Оптимизмът на предприемачите в промишлеността и търговията на дребно качва с още 0.6% показателя за бизнес климата през септември в сравнение с предходния месец, съобщи вчера НСИ. Мениджърите в промишлеността са оптимисти както за състоянието на фирмите, така и за очакваните поръчки. 84.8% от компаниите не планират повишаване на продажните цени на стоките си през следващите три месеца. С 6.5 пункта се е повишила оценката за бизнес климата в търговията на дребно, показва регулярната анкета на статистиката. Ръстът се дължи основно на очакванията, че състоянието на фирмите в сектора ще се подобри през следващите 6 месеца. Продажбите на дребно през последните три месеца са се увеличили, очаква се тенденцията да продължи и през следващите три месеца. В същото време анкетите на НСИ отчитат очаквания на търговците на дребно за ръст на цените. Ентусиазмът в строителството намалява заради очакванията да намалеят поръчките в сектора. По-умерени са и очакванията за търсенето на услугите през следващите три месеца. И в двата бранша мениджърите посочват като основен проблем конкуренцията.
Източник: Сега (29.09.2006)
 
Продажбите на коли и мотори нараснаха с 24,4% за първите осем месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Търговията с бензин и смазочни материали за автомобилите се е увеличила с 16,9%. Ръстът в продажбите на дребно от януари до август е 11,6%. В този сектор най-голямо е увеличението при стоките за домакинството и битови уреди - 18,1%. Покупките на текстил, облекло и обувки бележат ръст от 12,3%, а търговията с лекарства - 8,7%.
Източник: Стандарт (11.10.2006)
 
Външнотърговското салдо на страната остава отрицателно, покачвайки се до 958.1 млн. лв. за август, показват изнесените днес данни на НСИ. За месец август сме изнесли продукция на стойност 3.044 млрд. лв. при внесена такава на стойност 2.086 млрд. лв. Отчетените резултати са по цени FOB. За първите осем месеца на годината търговското ни салдо е също отрицателно, в размер на 6.035 млрд. лв. За същия период отчитаме внос от 21.36 млрд. лв. и износ на стойност 15.32 млрд. лв., става ясно от данните на статистическия институт. Най-голям дял в износа ни си остават страните от ЕС, за които сме изнесли продукция на стойност 8.5 млрд. лв. Най-активни партньори на страната ни в това отношение са Италия (1.58 млрд. лв.), Германия (1.49 млрд. лв.) и Гърция (1.39 млрд. лв.). За първите осем месеца на годината се забелязва ръст в износа ни и към Турция, който възлиза на 1.7 млрд. лв. Най-големи вносителки у нас си остават Русия (с внос от 4.29 млрд. лв.) и Германия (с 2.78 млрд. лв.). Интересен факт е, че вносът от Русия е нараснал с 62% спрямо миналата година. По сектори, най-голям ръст се забелязва при вноса на минерални горива, масла и подобни продукти (52.9%), както и безалкохолните и алкохолни напитки и тютюн (47%). Страната ни е изнесла през 2006 г. пък най-много артикули, машини, оборудване и превозни средства, показват още данните на НСИ.
Източник: Други (12.10.2006)
 
6 млрд. дупка във външната търговия Дупката във външната търговия на страната надмина 6 млрд. лв. за месеците от януари до август, съобщиха от Националния статистически институт. Това е с 1 млрд. лв. повече от същия период на миналата година. Но продължава положителната тенденция от последните месеци износът да расте по-бързо от вноса. От януари до август експортът се е увеличил с 30% и е на стойност 15,3 млрд. лв. А вносът е нараснал с 27,2% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 22,7 млрд. лв. Турция е на първо място като дестинация за родните стоки. Второ място държи Италия.
Източник: Стандарт (12.10.2006)
 
Търговският дефицит продължава да расте, става ясно от данните на НСИ. През август той е бил най-голям в сравнение с всички останали месеци на годината. Размерът на отрицателното търговско салдо е бил 958 млн. лв. Въпреки това през септември министърът на икономиката Румен Овчаров увери МВФ, че за пръв път тази година износът расте повече от вноса. За осемте месеца на годината търговският дефицит възлиза на 6.04 млрд. лв. Износът е в размер на 15.3 млрд. лв., а вносът - 21.4 млрд. лв.
Източник: Сега (12.10.2006)
 
Инфлацията през септември е 0,3 на сто, а от началото на годината – 2,5%. Спрямо септември миналата година инфлацията през този септември е 5,6%, а за периода януари-септември 2006 г. спрямо същия период на миналата година е 7,7%. Това съобщи Националният статистически институт. През септември са нараснали цените на хранителните продукти с 1,3% и на общественото хранене с 0,1%. Поевтинели са нехранителните стоки с 0,3% и услугите с 0,2%. През септември по-скъпо са се продавали: оризът с 1,3%, брашното с 0,6%, хлябът - с 0,3%, свинското – с 2,7%, говеждото – с 0,4%. Алкохолът и бирата са поскъпнали с 0,4%, а вината – с 0,2%. Поевтинели са плодовете – с 2,1% и пилешкото – с 0,2%. В групите на нехранителните стоки и услугите са поевтинели дизелът - с 6,2%, пропан-бутанът - с 3,1%, бензин А95Н - с 11,6%, бензин А92Н - с 9,8%, А98Н - със 7,7%. Лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 0,2 и с 0,6%, а лекарствата и други фармацевтични продукти - с 0,6%.
Източник: Медия Пул (13.10.2006)
 
С 10% са поскъпнали зеленчуците през септември в сравнение с предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо е увеличението на краставиците. От 0,86 лв. през август зеленчукът се е продавал на 1,24 лв. през септември. Поскъпнали са още картофите - от 0,66 лв. на 0,93 лв., зелето - от 0,29 лв. на 0,35 лв. По-скъпо са се продавали още яйца, свинско месо, ориз, хляб, млечни продукти, напитки. В групата на нехранителните стоки и услуги по-евтино са се продавали туристическите пътувания - с 21,5%, бензин А95Н - с 11,6%, течните горива за битови нужди и др. Поскъпнали са дрехите и обувките - с 1,5%, образованието - с 3% . Инфлацията от началото на годината е 2,5%, отчетоха от НСИ. Само през септември тя е 0,3%. За първите девет месеца спрямо същия период на миналата година инфлацията е 7,7%.
Източник: Новинар (13.10.2006)
 
Инфлацията стигна 2,5% 2,5% е инфлацията за първите девет месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. През септември цените са нараснали само с 0,3%. След като през първите месеци на годината инфлацията рязко скочи заради по-високи акцизи и поскъпване на горивата, от май насам цените се укротиха. Три поредни месеца инфлацията дори има отрицателни стойности. Ако нещата продължат така, има реална възможност да се изпълни заложената в бюджет 2006 инфлация от 5,8% за цялата година. Инфлацията за последните 12 месеца е 5,6%, приблизително колкото са и лихвите по годишните влогове в лева. Така левове, спестени като годишни влогове в банки, нито са се стопили, нито са нараснали.
Източник: Стандарт (13.10.2006)
 
Българинът е забогатял с 23 лева за година. 213,29 лв. е средният доход на човек, обявиха от Националния статистически институт. Доходите са нараснали с близо 12%. Но като се махне натрупаната инфлация, реалното увеличение е с близо 5%. Всяко семейство живее средно с по 532,95 лв. на месец. Половината от тези пари идват от заплати. Заемите осигуряват около 10% от парите в семейния бюджет. Семействата са изтеглили средно по 34 лв. от спестяванията си. За храна отиват 37,3% от разходите на българите, или по 200 лв. на семейство. Следващото най-голямо перо в семейния бюджет са парите за наем, вода, ток и отопление. За тях отиват 14% от разходите, или по 75 лв.
Източник: Стандарт (17.10.2006)
 
Цените на апартаментите във Варна надминаха софийските. Квадратният метър на жилищата в морската столица се продава средно за 1343,7 лв., а в София за 1341 лв., сочат данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. Цените в морската столица продължават да растат с бързи темпове, а в София вече са достигнали своя максимум. Само за три месеца - от юли до септември, цените на жилищата във Варна са скочили с 6,3%. В същото време в столицата поскъпването е едва с 1,4%. Ако към сметките се добавят и селищата около столицата, се оказва, че средните цени в София-област дори са останали без промяна. Подобна тенденция бе характерна и за миналото лято. Причината е, че по време на сезона се сключват сделки на по-високи цени. В София пък цените се задържат почти без промяна и заради огромното предлагане на ново строителство. Инвестициите в имоти все още са доста печеливши, сочат данните на статистиката. Само за три месеца недвижимата собственост у нас е поскъпнала средно 4,6% до 856,7 лв. за кв. м. Това е доста повече от лихвите по влоговете в банките. Но е важно къде се инвестират парите. В някои областни градове като Кърджали, Ловеч и Ямбол имотите дори са поевтинели. В Габрово има минимално поскъпване от 0,8% до 638,8 лв. за кв. м. А в Благоевград и Смолян само за три месеца цените са нараснали с над 12%.
Източник: Стандарт (24.10.2006)
 
Средните цени на апартаментите в Стара Загора и Пловдив за пръв път прескочиха границата от 900 лв./кв. м, сочат данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. Двата града са на път да оформят втора ценова група на жилищния пазар в страната след тази на челната тройка - София, Варна и Бургас, където апартаментите вече се продават на средни нива от над 1000 лв. на кв. метър. Статистиката за изминалото тримесечие сочи, че средните цени на жилищата в Стара Загора са се покачили със 7.4% и са достигнали 914.5 лв. на кв. м, а в Пловдив - с 8.7% до 973.7 лв. на кв. м. Темповете на поскъпване са от най-високите в страната и според брокерите на имоти се очаква да се задържат и следващите месеци. Според управителя на пловдивската агенция Виел Владимир Лафчиев през последните месеци в града на тепетата най-много са поскъпнали панелните апартаменти - до 30-35 000 EUR. Това е ценовият таван за повечето млади семейства, които трябва спешно да решат жилищен проблем. Заради голямото търсене в някои райони на града тези имоти поскъпнаха дори с 15%, допълни той. До две години Пловдив ще задмине Бургас и ще се конкурира с Варна по цени на жилищата, очаква управителят на агенция „Виктория Инвест” Наско Атанасов. Той припомни, че цените на имотите по морето дръпнаха заради бързия ръст на туризма, докато тези в Пловдив и Стара Загора досега изоставаха заради зависимостта си от по-бавно развиващото се промишлено производство. Населените места по оста София - Стара Загора обаче стават все по-атрактивни за инвеститорите заради концентрацията на промишлени производства. Със създаването на индустриалните зони около Пловдив и с развитието на нови производствени и търговски обекти в Стара Загора в двата града вече се оформя една прослойка със средни доходи, която излиза на жилищния пазар и може да си позволи ипотечен кредит. Нормално е при нарастващо търсене цените на жилищата в двата града да се покачват с по-бързи темпове, обясни Наско Атанасов.
Източник: Пари (24.10.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 3 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 667,55 кв. м в Бургас, бул. Стефан Стамболов, при граници: изток - ж. к. Изгрев, запад - ж. к. П.Р. Славейков, бл. 55, север и юг - бул. Ст. Стамболов, Бургас, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 24 940 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 249 400 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора на концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 4 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 325,30 кв. м в Бургас, бул. Стефан Стамболов, при граници: изток - Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Кольо Фичето"; запад - Диагностично-консултативен център "Георги Победоносец" - ЕООД, Бургас, за който е съставен Акт № 987/26.10.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 16 160 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 161 600 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора за концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 6 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 855,20 кв. м в Бургас, бул. Проф. Яким Якимов, при граници: северозапад - ж. к. П. Р. Славейков, бл. 63, югоизток - автосервиз "Устрем", североизток и югозапад - бул. Проф. Яким Якимов, за който е съставен акт № 768 от 26.II.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 9420 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 94 200 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора за концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)
 
ОБЩИНА БУРГАС РЕШЕНИЕ № 2 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 424,30 кв. м в Бургас, бул. Демокрация, кръстовището с ул. Копривщица, при граници: североизток - ул. Копривщица и бл. 33 в ж. к. Лазур, югозапад - Професионална гимназия по механотехника - Бургас, за който е съставен акт № 986 от 26.Х.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 10 130 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 101 300 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъка от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора на концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)
 
РЕШЕНИЕ № 5 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 678 кв. м в Бургас, бул. Проф. Яким Якимов, при граници: северозапад - Университет "Проф. д-р Асен Златаров"; югоизток - ж. к. П. Р. Славейков, бл. 41, за който е съставен акт № 767 от 26.II.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 г. считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 13 530 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: № BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 135 300 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора за концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)
 
3 140 003 са пътуванията на български граждани в чужбина през първите девет месеца на годината, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). 68853 са посещенията в Австрия, 34610 – в Белгия, 62408 – във Великобритания, 184218 – в Германия, 533421 – в Гърция, 924293 – в Турция, 21039 – в Русия. Общо 783489 души са туристическите пътувания, 274487 - с цел гостуване, 1678192 служебно и 403835 – с други цели. 6 211 105 са посещенията на чужденци в България през първите девет месеца на годината. 3668312 са туристическите посещения, 47665 с цел гостуване, 251333 – служебни, 300151 – с друга цел. Транзитните преминавания са 1943644.
Източник: Агенция за приватизация (03.11.2006)
 
Националният статистически институт отчете, че средната работна заплата през септември в България е 363 лв. при 324 лв. в началото на годината. Все още общественият сектор изпреварва по заплати частните фирми. За третото тримесечие на годината средното месечно възнаграждение в обществения сектор е 436 лв., докато в частния е 318 лв. Статистиката сочи, че наетите през септември на трудови и служебни правоотношения в страната са 2 293 146 души. В сравнение с началото на годината те са нараснали с над 90 хил. души. 687 579 от тях работят в обществения сектор, а 1 605 567 - в частния. Най-много са заетите в търговията - 1 830 503 души.
Източник: Пари (08.11.2006)
 
Корекция в данъчните оценки вдига такса смет. Промяната в нормативната база е свързана с покачването на пазарните цени на недвижимите имоти. Законът предвижда възможност за промяна на данъчната оценка, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти по данни на НСИ се увеличи или намали с повече от 20% с натрупване за периода от последната им промяна. Коригирането на коефициентите за местоположение ще е с 20%. Те са с най-голяма тежест при определяне на данъчната оценка, тъй като отчитат местонахождението на имота - по категория и зона. Взема се предвид дали имотът е в строителни граници или извън тях, дали е във вилна зона. За производствените и селскостопанските места от значение е дали те се намират в благоприятно или неблагоприятно положение от гледна точка на инфраструктурата. Вдигането на коефициентите ще доведе до съответното увеличение на данъчната оценка на недвижимите имоти с 20%, което е много по-ниско от реалното покачване на пазарните цени, регистрирани от НСИ, коментират експерти. Според тях дължимият данък сгради и данъкът при прехвърлянето на имоти по принцип няма да се увеличат много от гледна точка на пазарните цени на имотите у нас. Тези два данъка изостават от развитието на цените в последните години. "Най-важно отражение на гласуваната промяна ще има върху плащаната такса смет", смята Светла Костадинова, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нея трябва да спрем да я разглеждаме като такса, защото по същината си тя представлява данък, средствата от който се използват за точно определени цели - сметосъбиране, извозване и преработка. Именно поради факта, че данък смет се използва за конкретна услуга, е възможно "приватизирането" на услугата и отмяна на налога.
Източник: Кеш (13.11.2006)
 
1,3% е инфлацията през октомври, 3,8% от началото на годината Индексът на потребителските цени през октомври 2006 г. спрямо септември е 101,3, а инфлацията е 1,3%, съобщиха от Националния статистически институт в понеделник. Инфлацията от началото на годината (октомври 2006 г. спрямо декември 2005 г.) е 3,8%, а за периода януари – октомври 2006 г. спрямо съответния период на миналата година е 7,5%. Измерена спрямо октомври миналата година инфлацията през октомври тази година е 5,7%. Цените на хранителните продукти през месеца са се повишили с 3,2%, на нехранителните стоки – с 0,2%, в общественото хранене – с 0,9%, на услугите - с 0,1%. По-скъпо са се продавали оризът – с 1,8%, брашното - с 5,8%, хлябът – с 8,8%, макаронени изделия – с 1,6%, свинското месо – с 4,5%, месо от едър рогат добитък – с 2,3%, птиче месо – със 7,5%, кайма – с 1,3%, колбаси – с 0,6%, яйца – със 7,9%, зеленчуци – с 11,4%. В групите на нехранителните стоки и услугите облеклото е поскъпнало с 2.1%, обувките - с 2,2%, бялата техника – с 2%. Поевтинели са пропан-бутанът със 6,7%, бензините с около 5%.
Източник: Медия Пул (14.11.2006)
 
Животът в София продължава да е най-скъпият в страната. Това показват резултатите от доклад на "Индъстри Уотч" за цената на труда и разходите за живот в най-големите градове в България. След столицата най-скъпи остават Варна и Бургас. Там животът е по-евтин съответно с 4,6% и 5,8%. Сред по-големите градове цените в Русе са най-ниски - с 18,1% по-малко от тези в София. Във Велико Търново е с 18% по-евтино от столичния град, в Хасково - с 12,9%, в Стара Загора - с 11,5%. Според Националния статистически институт средната заплата за месец септември в цялата страна е била 363 лв.
Източник: Новинар (15.11.2006)
 
Средната работна заплата ще се увеличи с 8,08% Средната месечна брутна работна заплата ще бъде 396,34 лв. Това стана ясно, след като днес правителството одобри проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Средният осигурителен доход догодина ще бъде 391,68 лв., като в момента той е 362,46 лв. Максималният осигурителен доход през 2007 г. за всички осигурени лица ще бъде 1400 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 220 лв. За регистрираните земеделски и тютюнопроизводители той ще бъде 110 лв. на месец, а за тези, които упражняват само земеделска дейност – 55 лв. Очаква се през следващата година броят на осигурените лица да достигне 2 762 234 души, което е с над 112 000 повече спрямо 2006 г.
Източник: Агенция Фокус (16.11.2006)
 
Стокообменът на страната ни скочи с 27% и като абсолютна стойност достига 43 млрд. лева. Това показват предварителните оценки на НСИ за деветмесечието на тази година, спрямо същия период на миналата година. За 9-те месеца на 2006 г. са изнесени стоки за 17.4 млрд. лв. Спрямо същия период на 2005 г. износът се увеличава с 30.9%. Месечните стойностни обеми на износа през т. г. са по-големи от съответните месечни обеми на предходната година. От началото на годината са внесени стоки за 25.7 млрд. лв.
Източник: Сега (16.11.2006)
 
Със 76 лв. е нараснал доходът на българските домакинства през септември т.г. спрямо същия месец на миналата година, отчете Националният статистически институт (НСИ). Разходите за същия период също са се повишили, но само с 49 лв. Така реално в семейната каса остават с 27 лв. повече спрямо миналата година. През септември доходите на домакинство са 569 лв., а разходите - 549 лв. Постъпленията от заеми са 16 лв., а от спестявания - 27 лв. Приходите от предприемачество са 28.5 лв. Най-сериозната част в приходите на семейния бюджет си остава заплатата - 264 лв., следвана от пенсиите - близо 132 лв. Сериозни са постъпленията и от продажба на имущество - 38.5 лв. И през септември домакинствата са харчили най-много за храна и безалкохолни - близо 194 лв. За поддръжка на жилище и сметки за ток, вода и горива са дали средно по 77 лв. Месечно за транспорт разходите на семействата са по 29.5 лева, отчита статистиката. 25 лв. сме дали за алкохол и цигари, а за погасяване на кредити - 22 лв. За покупка на облекло и обувки българинът е дал с 1.50 лв. повече, а за здравеопазване - с близо 1 лв.
Източник: Сега (16.11.2006)
 
В края на септември държавният и държавно гарантираният дълг възлиза на 6.36 млрд. евро, от които 1.53 млрд. евро вътрешен и 4.82 млрд. евро външен дълг, съобщиха в сряда от финансовото министерство. Има незначително увеличение на дълга с около 200 хил. евро в номинално изражение в сравнение с края на предния месец. То се дължи на повишаване на вътрешния дълг. В края на септември показателят дълг/ БВП запазва нивата си от предходния месец или 27.3%, като делът на външния дълг е 20.7%, а на вътрешния ­­– 6.6% от БВП. Продължава тенденцията на постепенно нарастване на вътрешния дълг в състава на общия държавен и държавно гарантиран дълг. В края на септември вътрешните задължения са 24.1% спрямо 75.9% външни. Извършените плащания по държавния дълг през септември са за 93.4 млн. лева. От началото на годината разходите по дълга възлизат общо на 2 млрд. лв. плащания на главници и лихви, съответно 1,6 млрд. лв. по външния и 420 млн. лв. по вътрешния дълг. За периода януари – септември 2006 г. плащанията в евро са доминиращи – 60.6%, следвани от тези в лева – 20.7% и в долари – 16.0%.
Източник: Медия Пул (16.11.2006)
 
Най-много нови сгради се строят в областите Бургас и Варна, а след тях са Пловдив и София. През третото тримесечие на годината са дадени разрешителни за строеж на 2661 жилищни и 125 административни сгради, обявиха от НСИ. Само в Бургас са дадени разрешителни за 395 жилищни сгради. При строителството на бизнес центрове София е на първо място с 24 нови разрешителни.
Източник: Стандарт (22.11.2006)
 
Във всички области на страната има издадени разрешителни за строеж през третото тримесечие на годината, показват данните на Националната статистика. Интересът е към строителство на жилищни и индустриални площи. До неотдавна Северозападна България, както и Разград, и Силистра, не представляваха почти никакъв интерес за инвеститорите. Интересен факт е, че София изпада от топ 3 по брой на издадени разрешения за строеж, а по разгъната застроена площ (РЗП) е чак на пето място. Най-много строителни разрешения са издадени в Пловдивска област, а с най-голяма разгъната застроена площ са в Благоевград. Любопитен факт е, че Пазарджик се нарежда непосредствено след първите пет големи центъра с издадени разрешения за строеж за 176 обекта с РЗП от 48 хил. кв.м. Силно икономически развитият регион на Стара Загора, където се оформи енергиен клъстър и жителите получават едни от най-високите доходи, има издадени 161 строителни разрешения с близо 74 хил. кв.м РЗП. През третото тримесечие на годината са издадени почти толкова разрешения за строеж на жилищни сгради, колкото за първите шест месеца на годината, съответно 2661 обекта с РЗП от 1.7 млн. кв.м срещу 2682 обекта с РЗП от 1.5 млн. кв.м, показват данните на статистиката. Те сочат, че големината на апартаментите намалява. По данни на Национално сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ) през следващата година на пазара ще излязат около 5 млн. кв.м жилищна площ ново строителство. Това прави около 20 хил. апартамента с площ от 100 кв.м. Годишно се продават средно по 17 хил. - 18 хил. нови жилища, което означава че близо 5000 нови апартамента през 2007 г. реално са непродаваеми, коментира Орлин Владиков, председател на НСНИ. Други около 4000 жилища, или 380 хил. кв.м, стоят непродадени още от миналата година. Голямо раздвижване има при строителството на т.нар. други сгради, в които влизат индустриални и складови площи, атракционни обекти. Във всички области на страната са издадени разрешения за строеж на такива обекти, което допреди няколко месеца беше характерно само за развитите райони. Общо са издадени разрешения за близо 1700 сгради с РЗП от 950 хил. кв.м. Като най-голяма индустриална зона се оформя районът на Пловдив с издадени разрешения за 177 обекта с РЗП от 94 хил. кв.м през третото тримесечие. Следват Варна със 106 обекта, София със 102 и Благоевград с 90. Модата на офис площите явно отмира, защото издадените разрешения за строеж на административни сгради през третото тримесечие са общо за 125 обекта с РЗП от над 71 хил. кв.м. Най-много са в София (24), Пловдив (14) и Благоевград и Шумен с по десет обекта.
Източник: Дневник (23.11.2006)
 
СТЕП-СОФТ е основана през 1995 г. в София, България. Има над 500 клиенти и над 75 000 потребители на Дневници по ДДС. Фирмата има изградена дистрибуторска мрежа в 10 града на България. Отчита над 300 % ръст в продажбите за последните 2 години. Има няколко успешно завършени национални проекти за Държавата администрация. СТЕП-СОФТ е българска компания, предлагаща икономически софтуер от 1995 г., като делът й на този пазар нараства прогресивно от нейното основаване да сега. В годините на своето развитие фирмата участва в редица институционални проекти на държавно ниво, откъдето получава необходимите референции при партньорството си с Главна данъчна дирекция и Националния статистически институт. Така фирмата придоби популярност сред големите корпоративни клиенти и днес се радва на редица успешно завършени проекти за изграждане на автоматизирани системи в тези компании. Разработките на СТЕП-СОФТ (“Дневници по ЗДДС” за Данъчна администрация и “Статформ” за Националния статистически институт), наложиха стандарт за обмен на данни между фирмите и държавната администрация. Въпреки динамичния си растеж ние не сме забравили първоначалната си идея – максимална грижа за клиента, чрез предлагане на качествени продукти и точна, навременна поддръжка. СТЕП-СОФТ е сред най-бързо развиващите се компании на българския софтуерен пазар, а подобен успех може да се постигне само като постоянно надминаваме Вашите очаквания и очакванията на клиентите.
Източник: Фирмена информация (29.11.2006)
 
Произведеният БВП за третото тримесечие на годината е 13,611 милиарда лева по текущи цени. Това сочат предварителните оперативни данни на Националния статистически институт. Това е рекорден размер от 1996 година насам – казаха от института. На човек от населението се падат 1758,6 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,5351 лева за щатски долар, БВП възлиза на 8866,5 млн. долара и съответно 1145,6 долара на човек от населението. Стойността на БВП, преизчислена в евро възлиза на 6959,4 млн. евро или на човек от населението се падат 899,2 евро. Спрямо третото тримесечие на 2005 г. реалният обем на БВП е с 6,7% повече. За деветте месеца на настоящата година БВП достига номинален стойностен обем от 34917,4 млн. лева. Преизчислен в щатски долари БВП, при среден за първите девет месеца на настоящата година валутен курс от 1,5734 лева за щатски долар, възлиза на 22191,9 млн. долара. На човек от населението се падат 4511,3 лева от обема на показателя, или 2867,2 долара. Преизчислен в евро БВП е съответно 17853,0 млн., като на човек се падат 2306,6 евро. В реално изражение БВП нараства спрямо първите девет месеца на 2005 г. с 6,3 на сто.
Източник: Дарик радио (13.12.2006)
 
Отрицателното търговско салдо към края на октомври достигна 7,8 млрд. лв, съобщиха вчера от Националния статистически институт. Това е с 18% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Износът от началото на 2006 г. възлиза на 19,48 млрд. лв., а вносът - 27,3 млрд. лв. Най-голямо увеличение от 64,9 % има в експорта на минерални горива и масла. България е търгувала предимно със страни-членки на ЕС, показват данните.
Източник: Новинар (13.12.2006)
 
13.6 млрд. лв. е произведеният БВП през третото тримесечие на 2006 г. Това прави по близо 1759 лв. на човек, или 899 евро. Спрямо същия период на м.г. реално БВП е нараснал с 6.7%. Брутната добавена стойност за третото тримесечие на 2006 г. пък възлиза на 11.7 млрд. лв. За деветте месеца на годината БВП достига 34.9 млрд. лв. Търговското салдо към края на октомври е на минус 7.8 млрд. лв.
Източник: Сега (13.12.2006)
 
Отрицателното търговско салдо към края на октомври достигна 7,8 млрд. лв, съобщиха вчера от Националния статистически институт. Това е с 18% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Износът от началото на 2006 г. възлиза на 19,48 млрд. лв., а вносът - 27,3 млрд. лв. Най-голямо увеличение от 64,9 % има в експорта на минерални горива и масла. България е търгувала предимно със страни-членки на ЕС, показват данните.
Източник: Новинар (13.12.2006)
 
БВП нараства до рекордните 6.7% през Q3 Българската икономика продължи да нараства динамично и през третото тримесечие за годината, като ръстът стигна рекордните 6.7%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - покачването е било 4.6 на сто през същия период на миналата година. Така стойността на произведеното в икономиката за периода юли - септември достига 13.611 млрд. лева. Постигнатият растеж за последното тримесечие надмина прогнозите на финансовото министерство, което очакваше 6.1% за цялата 2006 г. Той е и по-голям от регистрирания ръст на БВП досега, като за периода април - юни беше 6.6 на сто. Резултатът е много добър, коментира пред Ройтерс Димитър Чобанов, анализатор в Института за пазарна икономика. По думите му той се дължи основно на постиганото от частния сектор и подобрените условия за бизнеса, които станаха причина голяма част от икономиката да излезе от сивия сектор. Въпреки динамичния си растеж България все още изостава в сравнение с останалите страни от региона като Румъния и Словакия, чиито икономики са нараснали съответно с 8.3 и 9.8 на сто за третото тримесечие на годината, смятат анализаторите, цитирани от Ройтерс. Основният двигател на растежа е бил частният сектор, като държавният намалява и като дял в БВП, и като добавена стойност, коментира Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Освен това тази година делът на земеделието не се променя, което е още една предпоставка за постигане на по-висок растеж. Спадът в този сектор през миналата година забави и ръста на цялата икономика, допълни Ангелов. По думите му за добрите резултати е допринесло и бързото нарастване на инвестициите, като брутното капиталообразуване достига над 30% от БВП, което е много добър резултат. Това означава, че се инвестира много в икономиката, което няма как да не доведе и до по-бързо нарастване на доходите. Външната търговия като дял от БВП също расте и достига 150% от БВП, което означава, че икономиката ни се интегрира все по-добре, страната се специализира в производството на това, в което е добра, и търгува с всички останали стоки, допълва Ангелов. За деветте месеца от началото на годината темпът на растеж на БВП се равнява на 6.3%. За сравнение, повишението през същия период на миналата година е било 5.6 на сто. Ръстът в производството в индустриалния сектор и сектора на услугите е съответно от 11.3 на сто и 5.8 на сто, показват данните на НСИ. Частният сектор продължава да е двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства с 8.5 на сто и формира 72% от икономиката на страната. Делът на публичния сектор в БВП е 13.9 на сто, като се свива с 1.7 на сто. Инвестициите в основен капитал растат реално до над 24% за годината.
Източник: Дневник (13.12.2006)
 
5.3 % е инфлацията от началото на годината Индексът на потребителските цени за ноември 2006 г. спрямо октомври е 101.4, инфлацията е 1.4 на сто, съобщи Националния статистически институт /НСИ/. Инфлацията от началото на годината е 5.3 на сто, а за периода януари-ноември 2006 г. спрямо съответния период на миналата година е 7.3 на сто. Инфлацията през ноември 2006 г. спрямо ноември 2005 г. е 6.1 на сто. През ноември цените на хранителните продукти са нараснали с 3 на сто, на нехранителните стоки - с 0.5 на сто, в общественото хранене - с 1.3 на сто и на услугите - с 0.4 на сто.
Източник: БТА (14.12.2006)
 
Поскъпването на брашното с 9,3%, на зеленчуците с 11,2% и на птичето месо с 13% е основната причина за ноемврийската инфлация, сочат данните на Националния статистически институт. През изминалия месец инфлацията е 1,4%, което е най-високото й ниво от началото на годината. От началото на годината натрупаното вдигане на цените е 5,3%, а за последните дванайсет месеца - 6,1%. Така, ако държите левовете си на годишен влог в банка, спестяванията ви реално са се стопили с 60 ст. на всеки 100 лв. Освен храните през ноември по-чувствително е нараснала цената на газа за коли - 7,1%.
Източник: Стандарт (14.12.2006)
 
Правителството определи фиксиран размер на официалната линия на бедност за страната от 152 лева от 1 януари 2007 г. Кабинетът прие и методика за определянето и актуализирането й. Това съобщи правителствената информационна служба. Според наредбата "линия на бедност" е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Намеренията са тя да се използва като инструмент на политиката по отношение на минималната работна заплата и социалното подпомагане. За определянето на размера на официалната линия на бедност представители на Министерството на труда и социалната политика, НСИ, БАН, организации на социалните партньори и граждански организации разработиха методика, която включва конкретно описание на стъпките, необходими за оцеляване и актуализиране на размера на линията на бедност.
Източник: БТА (15.12.2006)
 
Вложенията в промишлеността растат с 11% С 11% са се увеличили направените през тази година инвестиции в промишлеността, показва анкетата на НСИ, проведена през ноември. Мениджърите от частния сектор са разходвали 13.4% повече средства за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи. Над една трета от вложенията отиват за увеличаване на производствения капацитет. На второ място с 28% са инвестициите в модернизация и нови технологии и подмяната на износено оборудване. 10.3% от инвестициите през 2006 г. са за опазване на околната среда и безопасност на труда.През следващата година инвестиционните намерения на промишлените компании са още по-оптимистични. Прогнозираният ръст на инвестициите е 16.4%. Приоритет в програмите отново са увеличаването на производствения капацитет и въвеждането на нови технологии. Факторите, влияещи върху решенията за инвестиции през 2007 г., са благоприятни, смятат анкетираните мениджъри.
Източник: Пари (21.12.2006)
 
Бизнесът увеличава инвестициите в промишлените предприятия през 2007 г. с 16,4%, показва анкета на Националния статистически институт. Компаниите от обществения сектор формират 23,7% от общия обем на прогнозните вложения в промишлеността за догодина. Очаква се вложенията в обществения сектор да нараснат изключително много - с 28,3%. Същевременно частните предприемачи предвиждат за 2007 г. да увеличат инвестициите си с 13,2%. Приоритет в програмите за 2007 г. са увеличаване на производствения капацитет и въвеждане на нови технологии - с ръст на вложенията съответно с 36,2% и 26,8%.
Източник: Стандарт (21.12.2006)
 
От 1 януари 2007 г. с присъединяването си към ЕС България ще бъде задължена да прилага Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Схемата предвижда разпределение на квотите чрез национален план, издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация, мониторинг, верификация и докладване на емисиите, регистър за транзакции на квоти; контрол на изпълнението и налагане на санкции. За страните членки, които попадат в обхвата на директивата, ограничението на емисиите от въглероден диоксид (СО2) до определени нива за периодите 2005-2008 г. и 2008-2012 г. е в сила още от 1 януари 2005 г. След по-малко от месец българските инсталации, включени в обхвата на директивата, ще емитират въглероден диоксид само ако притежават разрешително. Инсталациите с разрешително ще правят мониторинг на емисиите си от въглероден диоксид и ще ги докладват ежегодно. Разрешителното ще ги задължава да предават в края на всяка календарна година количеството на квоти за емисии на въглероден диоксид, което е равно на количеството емитиран въглероден диоксид за тази година. Разработването на Националния план за разпределение на квоти се координира от междуведомствена работна група с представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Националния статистически институт и представители на неправителствени сдружения: БСК - Съюз на българския бизнес и браншовите организации на попадащите в обхвата на схемата стопански сектори - Българската асоциация на циментовата индустрия, Българската браншова камара на енергетиците, Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост, Стъкларската индустрия, Браншовата камара на черната и цветната металургия, Българската камара на химическата промишленост, Българския съюз на керамиците. Разработването на плана, стартирало през 2005 г., се подпомага от холандски консултанти по проект, финансиран от програма PSO на правителството на Кралство Холандия. Според Приложение І на Директивата в Националния план за разпределение на квоти са включени енергийните дейности (с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци), производството и преработката на черни метали, минералопреработвателната промишленост, целулозно-хартиена индустрия. Разпределението се извършва първо на секторно ниво а след това на ниво инсталации в сектора. Разпределението на равнище сектори се прави на основата на исторически емисии за периода 2002-2004 г., като се избира базова година. За такава се приема средноаритметичното от двете години с най-големи емисии от годините 2002-ра, 2003-та и 2004-та. За инсталациите, които не са работили през две от тези години, базова е последната година, в която са функционирали. Като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото България е поела ангажимента през периода 2008-2012 г. да намали емисиите си от парникови газове с 8 на сто спрямо нивата от базовата 1998 г. България трябваше да представи пред ЕК през април т. г. Първия национален план за разпределение на квоти (НПРК) за периода 2007-2008 г., а през юни 2006 г. - НПРК за 2008-2012 г. Причината за забавянето на първия план, който вече е приет от МС на 2 ноември т. г., бе спор по определяне на общия таван и разпределението по сектори и инсталации. Очаква се до края на годината предприятията да получат разрешителни за емисии. От БСК - Съюз на българската индустрия настояват за ускоряване на подготовката на проекта на Втория план за разпределение на квоти, като бъдат разпределени достатъчно обеми по актуализираните прогнозни данни, подадени от инсталациите. Бизнесът изисква договарянето на реалистични и справедливи рамки за т. нар. "споделяне на тежестите" за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС на 27-те, отчитайки фактори като различните изходни позиции, технологии, разполагаеми ресурси, ниво на икономическо развитие и потребление. От работодателската организация припомнят, че одобрените свръх излишъци от емисионни квоти за страните - членки на ЕС, спрямо реалните капацитети и фактическите емисии от 2005 г. предизвикаха срив в цените на квотите тази пролет - от 30-35 евро до около 12 евро към настоящия момент. Методологията на ЕС за разпределение на емисионните квоти позволява формирането на резерви. Страната би могла да реши да не формира резерви и да задължи нерегистрираните и новите участници да закупуват квоти на пазара. Такъв подход би затруднил съществено България пред инвеститорите и поради тази причина се предвижда създаването на резерви с характера на реални емисионни квоти за по-късно разпределение, които ще бъдат обединени в общ резерв.
Източник: Кеш (22.12.2006)
 
Несигурната икономическа среда, слабостите в законодателство и недостатъчното търсене си остават бариери, затрудняващи дейността ни промишлените предприятия, показва изследване на Националния статистически институт (НСИ). В резултат на по-оптимистичните очаквания за бизнес за следващите 6 месеца през декември съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се повишава с 0.6 пункта. Същевременно обаче оценките на мениджърите за настоящото ниво на поръчките от чужбина са понижени.
Източник: Сега (28.12.2006)
 
С 10,5 на сто се е увеличил индексът на цените на производител през ноември спрямо същия месец на миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо октомври обаче средният индекс на производител е намалял с 0,3%. Цените в добивната промишленост обаче за месец са се увеличили с 2,5 на сто, а за година с 46,4 на сто. През ноември 0,2 % ръст имат цените на производителите и разпределителите на електроенергия, газ и вода. В годишен план увеличението е с 9,1%. Осезаем е ръстът на производствените цени на храни и напитки.
Източник: Новинар (29.12.2006)
 
Мобилните телефони изместват стационарните в домовете на българите. 75,2% от домакинствата имат GSM, а стационарен - 72,9%, сочи изследване на Националния статистически институт. 22,6% от семействата имат и домашен компютър. С интернет са 17%. Една от основните причини да не се закачат за мрежата е скъпото оборудване (36,5%), а 34% се въздържат заради липсата на умения. Но всеки десети българин е пазарувал онлайн. Всеки четвърти изцяло е заменил традиционната поща с услугите на мобилните оператори. Компютрите навлизат все повече и във фирмите. Но 12,9% от компаниите са имали трудности при наемане на хора, които трябва само да ползват наличния софтуер на компютрите.
Източник: Стандарт (12.01.2007)
 
повишаването на оценките за платежоспособността на страната ни, които присъждат "Стандарт енд Пуърс", "Муудис" и "ФИТЧ Рейтингс", са доказателство за намаляване на риска от икономическа криза в България. Всъщност платежоспособността на клиентелата и рискът от влошаване на икономическата среда са двата основни показателя, които банковите експерти следят, когато формират лихвените равнища. Що се отнася до платежоспособността на домакинствата у нас тенденциите за подобряването й са обнадеждаващи. Според данни на Националния статистически институт в края на октомври средният доход на домакинство у нас е 572.51 лв., като за една година той е нараснал със 17.5 процента. За същия период средните разходи на домакинство са се покачили с 9.7% и в края на октомври 2006 г. са 534.79 лева. Когато се погледне структурата на парите, които българите харчат, обаче се вижда, че те могат да направят много малки спестявания, които да заделят за обслужване на взетите заеми. Отново по информация на националната статистика домакинствата у нас харчат средно по 24 лв. от месечните си доходи за обслужване на лихви и главници по кредити. Тази сума може да нарасне до 100 лв., ако бъдат спестени разходите за цигари и алкохол, за почивка и за спестовни влогове. Само за сведение - месечните вноски по един петгодишен заем от 7000 лв. са около 120 лева. Така че не е чудно защо по-голямата част взетите потребителски кредити са за суми до 1500 лева. Но дори и при тези минимални размери задлъжнялостта на населението бързо се увеличава. Данните на БНБ за единадесетте месеца на 2006 г. (по-нова информация не е публикувана) показват, че общият размер на потребителските и ипотечни кредити е 7.8 млрд. лева Ако към тях прибавим още около 600 млн. лв. потребителски заеми, които българските банки са прехвърлили на майките си в чужбина, сумата се увеличава до 8.4 млрд. лева. При това в нея не са включени задълженията по лизинга за автомобили, както и тези по договори за покупка на жилища с отложено плащане, които много българи сключват със строителните предприемачи. Но дори и при сумата 8.4 млрд. лв. се получава, че средната кредитна задлъжнялост на едно домакинство у нас е 3360 лева. А това съвсем не е малко, като се имат предвид доходите на населението и цените на стоките и услугите у нас, които постоянно растат. Факт е, че българинът се възползва от всяка открила му се възможност да вземе заем, за да си купи необходимите му стоки и домашно обзавеждане. Статистическите данни на БНБ показват, че независимо от всички действащи през 2006 г. ограничения върху ръста на заемите за граждани - потребителски и ипотечни, те са се увеличили с 30% - от близо 6 млрд. лв. през ноември 2005 г. до 7.8 млрд. лв. дванадесет месеца по-късно. Прави впечатление че само потребителските заеми са се покачвали с нетолкова бързи темпове. В края на ноември 2005-а те са били 4.1 млрд. лв. а през ноември 2006 г. - 4.6 млрд. лв., или само с 12% повече. Но пък за сметка на това общият размер на нередовно обслужваните кредити се е повишил от 8.4% в края на 2005 г. до 9.6% дванадесет месеца по-късно. Ще припомним, че в началото на 2006 г. БНБ въведе изискването банките да прекласифицират просрочените потребителски заеми в редовни само ако в продължение на шест месеца клиентът е плащал дължимите вноски без каквато и да е забавяне. Това моментално вкара в групата на нередовните длъжници, заемите по които гражданите закъсняват с плащанията две или три седмици и след това погасяват дълга си. Въпросното изискване отпадна едва в края на 2006 г. и според някои анализатори това ще доведе до свиване на обема на класифицираните потребителски кредити от 9.6 на 6% от общия обем на финансирането, което банките са предоставили на населението за текущи нужди. За разлика от ограничения ръст на потребителските заеми, през 2006 г. имаше истински взрив на жилищни кредити Общият им размер се е увеличил със 78% - от 1.9 млрд. лв. в края на ноември 2005 г. до 3.3 млрд. лв. дванадесет месеца по-късно. При това през 2006-а БНБ въведе някои специални ограничения за този вид финансиране, които продължават да са в сила и в момента. Тя задължи кредитните институции да оценяват със 100% риск всички жилищни заеми, чийто размер надхвърля 75% от стойността на ипотеката. Но това не смути големите банки у нас, които бяха заложили на бързото развитие на пазара за жилищни кредити и хвърлиха големи усилия за осъществяването на тази своя политика. Пазарът бе залят с вълна от промоционални оферти за жилищни заеми. Клиентите бяха зарибявани с нулеви лихви през първата година на погасяването и с намалени наполовина такси и комисиони. Във финансовите среди се коментира, че някои кредитни институции дори са инструктирали наетите от тях оценителски фирми да завишават стойността на жилищата, които клиентите предлагат за ипотека, само и само за да се вместят в условията за отпускане на заемите. Резултатът е налице - жилищните кредити бързо се доближиха като обем до потребителските и вече се превръщат в сериозен източник на доходи за банките. С покачването на общия им размер ипотечните кредити заемат все по-солиден дял в активите на банковия сектор. Финансовите институции ги предпочитат пред потребителските заеми, защото те са дългосрочен и стабилен източник на доходи, тъй като поради значително по-големия си размер трудно могат да бъдат погасени предсрочно. Освен това ипотечните заеми за населението не попадат под изискванията на Закона за потребителския кредит и позволяват на банките да прилагат цялото многообразие от хватки за измъкване на допълнителни приходи от джоба на клиента. Впрочем тази възможност трябва да им бъде отнета бързо с промяна във въпросния нормативен документ. Бързото развитие на ипотечните заеми обаче крие и една голяма опасност И тя е, че при евентуална криза в икономиката - увеличаване на безработицата, повишаване на цените на стоките и услугите, намаляване на доходите на домакинствата, голяма част от ипотечните заеми могат да бъдат просрочени. Впрочем и в момента обемът на нередовно обслужваните жилищни кредити се движи между 7.4 и 7.5% от общия им размер. Единствено през ноември 2006 г. те са 6.9%, но според експерти от БНБ това се дължи единствено на факта, че през този месец са отпуснати много нови ипотечни заеми и ако някои от тях излязат в просрочие, това ще бъде отчетено в докладите на БНБ за края на 2006-а, които ще бъдат публикувани през февруари 2007 година. Притеснения у банковите мениджъри би трябвало да буди и изнесената от БНБ информация, че секторът "операции с недвижими имоти е наемодателна дейност" и че той задлъжнява най-бързо в сравнение с останалите икономически отрасли, и то към чуждестранни кредитори. На него се дължи 45.7% от общия прираст на външния дълг на България, се казва в месечното издание на БНБ за ноември 2006 година. При това положение един сериозен трус в икономиката може да превърне печелившия в момента бизнес с ипотечни заеми в сериозен източник на загуби. И колкото по-голям е делът на жилищните кредити в общите активи на банките, толкова по-голяма дупка ще трябва да запълват те, ако колата се обърне.
Източник: Банкеръ (13.01.2007)
 
Износът расте по-бързо от вноса, сочат данните за 11-те месеца на 2006 г. на Националния статистически институт (НСИ). Износът на България е нараснал с близо 28% до края на ноември 2006 г. спрямо същия период на 2005 г. и достигна 21.5 млрд. лв. За същия период вносът достига 30.4 млрд. лв. Заедно с разходите той е за 31.4 млрд. лв., но увеличението му спрямо същия период на миналата година е с 24.7%. Външнотърговското салдо продължава да е отрицателно. Най-голям външнотърговски партньор към края на ноември 2006 г. остават страните от ЕС. Износът за там е за близо 12 млрд. лв., а вносът - за 15 млрд. лв. Най-голям дисбаланс имаме в търговията със страните от ОНД.
Източник: Сега (15.01.2007)
 
Търговският дефицит на България стигна 8.904 млрд. лв. към края на ноември миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Това е ръст 18.9 на сто в сравнение със същия период на предходната година. През ноември миналата година вносът е нараснал с 24.9 на сто и е достигнал 30.44 млрд. лв. Износът е регистрирал ръст 27.9 на сто до 21.53 млрд. лв. При експорта най-силно повишение бележат минералните горива, масла и подобни продукти - 53.4 на сто на годишна база до 3.38 млрд. лв. При вноса най-силно повишение има при необработените материали и суровини. Те растат с 56.8 на сто до 2.46 млрд. лв. Най-голям дял при вноса - 28.8 на сто, имат внесените машини, оборудване превозни средства. Те се повишават с 18.4 на сто до 9.34 млрд. лв. Най-голяма част от българския износ - 55.4 на сто, или 11.92 млрд. лв., отива за страните от ЕС. За същия период вносът от ЕС възлиза на 15.19 млрд. лв., следван от страните от ОНД със 7.39 млрд. лв. Според прогнозите на правителството търговският дефицит за цялата 2006 г. ще достигне 21.3 на сто от БВП, а до края на тази година той ще нарасне до 21.9 на сто от БВП на страната. Търговският дефицит е и най-голямата част от дефицита по текущата сметка.
Източник: Дневник (15.01.2007)
 
Търговският дефицит за единадесетте месеца на 2006 г. е нараснал до 8.9 млрд. лв., отчете НСИ. Това е 19% от планирания брутен вътрешен продукт. За сравнение през същия период на 2005 г. отрицателното търговско салдо е било 7.6 млрд. лв. Обнадеждаващо обаче е, че през цялата минала година износът е растял по-бързо от вноса. За януари - ноември от страната са изнесени стоки за 21.5 млрд. лв. Това в сравнение със същия период е с 28% повече. В същото време нарастването на вноса в парично изражение е с 24.5%. За единадесетте месеца на м.г. той достига 30.4 млрд. лв.
Източник: Пари (15.01.2007)
 
Инфлацията за 2006 г. е 6.5% Инфлацията за цялата минала година е 6.5%, показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация стига 7.3%. Това е под прогнозираната от правителството инфлация от 6.9% за миналата година и средногодишна от 7.7%. За сравнение, през 2005 г. средногодишната инфлация е била 5%. Това отрежда на България второ място по най-голяма инфлация след Латвия, където през декември тя е достигнала 6.8%. Инфлацията и ръстът на цените са единственият критерий, по който България все още не отговаря на маастрихтските изисквания за приемане в еврозоната. Това може да стане най-рано през 2009 г., ако България успее да задържи инфлацията и ръста в цените под 3%. Референтната ставка по този критерий за миналата година беше 2.8%. Целта на правителството за тази година е инфлацията да се понижи и в края на периода да е 3.1%, а средногодишната инфлация за 2007 г. да е 4.4%. Според експертите обаче тази цел е трудно постижима и през годината три фактора ще са основните двигатели на поскъпването. На първо място това е акцизът на горивата, който според прогнозите на експертите ще донесе още 0.3% над заложената прогноза за края на периода. Важен фактор за повишаването на цените тази година ще е и очакваното повишаване на заплатите, най-вече при по-високия сегмент на трудовия пазар, който включва висококвалифицираните работници с по-високо образование и умения, обясни наскоро Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Това от своя страна вероятно ще доведе и до повишаване на цените на някои услуги. Инфлацията тази година ще се определя и от евентуалното поскъпване на хранителните стоки, защото имат много голяма тежест в инфлационната кошница и дори леки изменения в цените им могат да окажат силно влияние върху инфлацията. Цените на някои продукти вече започнаха да се повишават вследствие от приемането на страната в ЕС и увеличеното им търсене по празниците.
Източник: Дневник (16.01.2007)
 
540,89 лв. е общият доход на едно домакинство у нас за ноември 2006 г., докато разходите са същия месец са били 544,82 лв., показват данните на НСИ, обявени вчера. Средно всеки е взел 14,98 лв. кредит през ноември миналата година. Паричният приход на 1 лице пък е бил около 200 лв. За година българинът е намалил месечната консумация на хляб с 400 г, на плодове с 200 г и на картофи със 100 г. Увеличени са обаче разходите за месо, зеленчуци и сирене. 6,5% е инфлацията у нас за 2006 г., съобщи още националната статистика. Поскъпването за декември е 1,2 на сто. В края на миналата година най-много са скочили цените на храните - с 2,5%. От тях рекордно е увеличението при зеленчуците - 13,8%, брашното - 5,1%, хляба - 3%, кашкавала - 2%, и пр. Поевтинели са плодовете с 3 на сто и рибата - с 0,5%. Инфлацията в България е на второ място по големина в ЕС, само индексът на цените в Латвия е по-висок, коментира вчера агенция "Блумбърг". Въпреки това поскъпването на живота у нас е в рамките на заложеното от Министерството на финансите - под 6,9%. Високата инфлация в България на фона на нивата в ЕС беше едно от притесненията на последната мисия на Международния валутен фонд у нас.
Източник: 24 часа (16.01.2007)
 
217,78 лв. е средният доход на човек през ноември, обявиха от статистиката. Увеличението за година е над 30 лв., или 16%. Като се махне натрупаната инфлация, реалният ръст на доходите е близо 10%. Едно семейство разполага средно с 540 лв., което е увеличение с 68 лв. Това основно се дължи на по-високите заплати и пенсии. Като резултат от по-солидните доходи са нараснали и банковите заеми. През ноември всяко домакинство е взело средно по 37,20 лв. кредит, което е двойно повече спрямо година по-рано. Харчат се все повече пари извън най-необходимото за храна, облекло и поддържане на дома. Растат разходите за алкохол и цигари, за автомобила, както и банковите сметки на хората.
Източник: Стандарт (16.01.2007)
 
Животът на българина е поскъпнал с цели 6.5 процента през 2006 г. Така ръстът на цените за изтеклата година повтори рекорда от предишната, който не се беше повтарял за последните 5 години. Националният статистически институт (НСИ) измери абсолютно същата инфлация и за 2005 г. Само за декември инфлацията е 1.2%, отчита НСИ. Оскъпяването на живота през последния месец на 2006-а се дължи главно на храните. Цените на продуктите за трапезата са се увеличили с 2.5%, а на нехранителните стоки и услугите - само с 0.3 на сто. Зеленчуците са рекордьори по поскъпване - 13.8 на сто. За брашното увеличението е 5.1%, за хляба - 3%, за пилешкото - 1.6%. Плодовете, маргаринът и рибата пък леко са поевтинели и дърпат надолу инфлационния индекс. През декември цените на дрехите и обувките, на готварските печки и на дървата за топлене са се увеличили с по-малко от процент, а при килими, мокети, бойлери и отоплителни печки има символичен спад. Инфлацията за 2006 г. е в рамките на очакваните проценти. Министерството на финансите се надяваше ръстът на потребителските цени да е под 6.9%. Нашият индекс обаче е доста над средното ниво за страните от ЕС, което е около 2%. Намеренията на правителството са да свали инфлацията наполовина през първите три години от членството на България в ЕС. Според доклада на правителството към бюджет 2007 г. поскъпването през тази година трябва да е 3.1%, а след това да падне под 3 процента. Ниската инфлация е едно от условията България да се кандидатира и за въвеждане на еврото. Държава от ЕС може да стане член на еврозоната, ако поне 3 години поддържа годишен индекс на поскъпването, не по-висок от 1.5% над средното ниво на трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.
Източник: Сега (16.01.2007)
 
През декември миналата година регистрираните безработни в бюрата по труда са били 337 796 души, а равнището на безработица е спаднало от 11,67% в началото на 9,12% в края на годината. Средномесечното равнище на безработицата през 2006 година е 9,61%. В сравнение с 2005 година равнището намалява с 1.85 пункта. Спрямо декември 2005 година равнището на безработица е намаляло с 1,61 пункта, а регистрираните безработни с 59 544 души. Нарастването на безработицата с 15 869 души спрямо ноември 2006 година се дължи на намаленото търсене на труд на първичния пазар, по-малките възможности за включване в програми и мерки за заетост и увеличения брой на лицата с възстановена регистрация в резултат на приключили дейности със сезонен характер.
Източник: Дарик радио (18.01.2007)
 
Държавно-обществена консултативна комисия ще наблюдава и анализира цените на потребителските стоки и услуги. Това реши правителството на редовното си заседание в четвъртък. Министърът на икономиката и енергетика Румен Овчаров става председател на комисията, която се създава, за да предотвратява опити за необосновано ценообразуване. Такива се очаква да предприемат недобросъвестни търговци, злоупотребяващи с присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Органът ще има 21 членове, които ще анализират тенденциите за развитието на цените по данните на Националния статистически институт, Комисията по стоковите борси и тържищата и Системата за агропазарна информация към Министерството на земеделието и горите. Органът ще разглежда и сигнали за необосновано повишени цени, подадени от потребителите в Комисията за защита на потребителите и представителните сдружения на потребителите.
Източник: Медия Пул (19.01.2007)
 
С 5,5 на сто са поскъпнали апартаментите през четвъртото тримесечие на 2006 г. спрямо третото тримесечие на миналата година. Квадратен метър жилищна площ е струвал средно 904 лева през четвъртото тримесечие при 856 лева през предходното. Това показват данни на Националния статистически институт за средните пазарни цени на жилищата за четвъртото тримесечие на 2006 г., разпространени днес. Увеличението на цените на апартаментите през 2006 г. спрямо 2005 е с 14,7 на сто, като средните цени за миналата година са били 846 лева за квадратен метър при 738 лева за квадратен метър през 2005 г. Най-голям ръст в цените през четвъртото тримесечие на 2006 г. НСИ отчита в Ловеч, Търговище, Перник и Стара Загора - между 18 и 15 на сто, където цените за квадратен метър са съответно 609 лева, 696 лева, 750 лева, 1055 лева. Спад в цените има във Видин и Благоевград между шест и две на сто съответно до - 586 лева и 830 лева за квадратен метър. В столицата цените са се увеличи с 3,6 на сто до 1 389 лева за квадратен метър, във Варна - с 5,6 на сто до 1418 лева за квадратен метър, в Бургас - с 5,3 на сто до 1297 лева за квадратен метър, а в Пловдив - с 1,5 на сто до 988 лева за квадратен метър.
Източник: Дневник (24.01.2007)
 
Апартаментите в Стара Загора минаха границата от 1000 лв. на кв. м, което нареди града в челната четворка по цени в страната. По данни на Националния статистически институт (НСИ) за жилищния пазар през последното тримесечие на 2006 г. средната цена в града е достигнала 1055.8 лв./кв. м. Ден по-рано Адрес недвижими имоти отреди на Стара Загора първо място с ръст на цените 30.3% за последните 12 месеца. Поскъпването на жилищата в Стара Загора се дължи на засиленото предлагане на ново строителство. В края на 2006 г. цените на новите апартаменти стигнаха 400 EUR/кв. м в крайните райони и 800 EUR/кв. м около парк Аязмото, обобщи управителят на Явлена в Стара Загора Красимира Димитрова. Според нея големият потенциал за развитие на града идва главно от централното му местоположение и близостта до ТЕЦ Марица-изток. Тя осигурява стабилни доходи за много хора в района, които купуват жилища. Много местни фирми работят като подизпълнители в централата, което води до разкриване на нови работни места и също благоприятства развитието на пазара, коментира Красимира Димитрова. Нараства и търсенето на нови, луксозни жилища под наем от хора на ръководни постове в големи компании, което развива и инвестиционните покупки, допълни тя. За бързото развитие на жилищния пазар в града свидетелства и изграждането на луксозни комплекси от затворен тип - първият е строящото се селище Атюрен, а в начален етап е още един проект за подобен комплекс - в района на Дъбрава над парк Аязмото.
Източник: Пари (24.01.2007)
 
Българинът пие все повече и все по-качествени безалкохолни напитки. Според прогнози на браншовата асоциация потреблението на напитки в България за 2006 г. ще бъде с над 15% по-голямо от предходната година. За сравнение през 2005 г. са реализирани 1,210 млрд. л безалкохолни за около 870 млн. лв. Очаква се потреблението на глава от населението да удари 180 литра срещу 157 литра през 2005 г. През 1990 г. е едва 88 литра.
Източник: Труд (25.01.2007)
 
Всеки месец официалната статистика на различни институции потвърждава вече превърналата се в клише максима, че България е страната на абсурдите. За пореден път това стана ясно при публикуването на данните на БНБ за спестяванията на гражданите в кредитните институции към края на септември 2006 година. За съжаление тази информация излиза официално на всеки три месеца, а данните за цялата 2006 г. все още се обработват от Централната банка. Но числата от септември са достатъчно показателни. И неопровержими! Защото отразяват наличните средства по всички сметки в цялата банкова система, а не са получени на базата на анкети. Та, какво показва статистиката? Депозитите на постоянно оплакващите се от немотията българи в края на септември са 10.41 млн. броя, като в тях са скътани 13.55 млрд. лв=, или средно по 1300 лв. в сметка. При това само за три месеца - от средата на 2006 г. до края на септември - влоговете на гражданите в банките са се увеличили с 221 хил. броя, а парите в тях - със 791.3 млн. лева. При близо 3 млн. домакинства в страната това прави по 260 лв. среден ръст на спестяванията на едно домакинство за три месеца. А тези числа са напълно несъвместими с данните на Националния статистически институт, според които средният месечен доход на едно домакинство е 541 лв=, от които близо 40 лв= се внасят на влог. С други думи, за три месеца българските семейства внасят в банка средно по 120 лв., но се оказва, че на практика тези пари са два пъти повече. Обяснението е, че по-голямата част от населението има странични доходи, които не попадат в погледа на статистиката, а често пъти и на данъчните, но няма как да не преминат през банковата система, когато тя обещава високи лихви. Данните на БНБ обаче разкриват и една изключително мрачна картина - на дълбока социална диференциация в българското общество. Всъщност дълбока не е точната дума. Между отделните групи българи вече зее умопомрачителна пропаст. Факт е, че в 8.6 млн. броя от сметките на населението има под 1000 лв. и в тях са съсредоточени едва 951 млн. лева (средно по 112 лв. на влог). С други думи, там са парите на повечето българи. Има обаче и една много богата (за нашите стандарти) прослойка граждани, които притежават тлъсти банкови сметки. Броят на тези влогове е едва 22.2 хиляди, но по тях има общо 2.84 млрд. лв., или по 127.8 хил. лв. средно в сметка. Излиза, че около 21% от всички спестявания на населението в нашите банки са съсредоточени ограничен брой депозити. При това има случаи, когато няколко подобни тлъсти сметки са собственост на един и същи човек или на едно и също семейство. Тук, разбира се, не се отчитат парите на богатите ни сънародници, които са по влогове в чужбина - в Швейцария, в Австрия, в Люксембург или в някоя от многобройните офшорни зони по света. Но и без да се вземат предвид тези средства, статистиката показва, че България може да е в Европейския съюз, но по структурата на спестяванията на гражданите прилича повече на бананова република.
Източник: Банкеръ (27.01.2007)
 
Бензин А 92, СD плейърът и невробексът излизат от потребителската кошница, с която се мери поскъпването на живота, а на тяхно място влизат А 95, МР3 устройствата и фервексът. През 2007 г. Националният статистически институт ще обнови 19 от над 500 стоки и услуги, чиито цени следи, за да изчислява инфлацията. Това съобщи шефът на НСИ Александър Хаджийски в интервю за БТА вчера. Маринованата копърка и смяната на цип на чанта ще бъдат извадени от потребителската кошница, защото все по-малко българи харчат пари за тях. Българската бира от 330 милилитра пък ще бъде сменена от по-популярната от 500 мл. Осъвременяването се прави заради промените в бита ни. По тази причина през 2001 г. например статистиката вкара в пазарската чанта на българина клавиатурите за компютри. От догодина НСИ ще публикува два инфлационни индекса - национален и европейски, който ще включва стоки и услуги, общи за целия ЕС.
Източник: Сега (29.01.2007)
 
Строителството подобри бизнес климата През януари показателят на бизнес климата се покачва с 1.3 пункта спрямо декември най-вече заради по-благоприятната стопанска конюнктура в строителството, съобщиха от НСИ. Строителните предприемачи са доволни от сегашното състояние на бизнеса и имат оптимистични очаквания за следващите шест месеца. Това покачва равнището на бизнес климата в строителството със 7.3% спрямо миналия месец. В промишлеността леко се подобряват оценките за настоящата производствена активност в предприятията, а с това и за по-високи нива на поръчките от чужбина. Осигуреността с поръчки от страната обаче се влошава. Една пета от стопанските ръководители предвиждат увеличение на продажните цени. Стопанската конюнктура в търговията на дребно през януари остава благоприятна. Оптимистични са и очакванията им за обема на продажбите и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца. В сектора на услугите мениджърите са по-умерени в оценките си за настоящото състояние на предприятията.
Източник: Пари (29.01.2007)
 
Общият индекс на цените на производител се понижава с 0,1 на сто през декември спрямо ноември, показват данни на Националния статистически институт. Спрямо декември 2005 г. индексът на цените на производител отбелязва ръст от 9,3 на сто. На месечна база индексът на цените в добивната промишленост намалява с 1,9 на сто, а на годишна се увеличава с 39,1 на сто. Цените на производителите и разпределителите на електроенергия, газ и вода през декември се повишават спрямо ноември с 0,9 на сто, а спрямо година по-рано увеличението е 8,8 на сто.
Източник: Монитор (31.01.2007)
 
Прогнозата е на Центъра за икономическо развитие, като очакването според годишния доклад за българската икономика на центъра е тази година инфлацията да е отново 6.5%, колкото беше и за 2006 г. На практика анализът на центъра е два пъти по-песимистичен от предвижданията на Еврокомисията, която в свой анализ отпреди два месеца прогнозира инфлация от 3.3% в България за 2007 г. Правителствените разчети са за 4.4% инфлация у нас тази година. От института предупреждават, че няма да липсват опити на търговци за спекулативно поскъпване на цените. Още преди влизането на страната ни в ЕС търговци изложиха като една от причините за евентуално поскъпване на стоките "изравняването" на цените с останалите страни членки. Конкуренцията на пазара обаче води до сблъсък между цени на различни фирми, а търсенето накланя цените към по-ниската. Според доклада тези увеличения на цените ще са краткосрочни. Висок общ икономически растеж, който за деветте месеца на 2006 г. достигна до 6.3%, регистрират още икономистите. Нивото е по-високо с 0.7% в сравнение със същия период на 2005 г., а общо за цялата минала година се очаква растежът на икономиката ни да е 6.5%. От центъра подчертаха, че тези добри резултати се дължат само на частния бизнес и допълниха, че докато публичните средства у нас не се разпределят по по-ясен начин, растежът ще се движи в рамките на 6%. Влизането на страната ни в ЕС ще се отрази върху икономическия ни растеж чак след 2-3 години, прогнозираха още от центъра. Според съпредседателя на центъра Александър Божков това до голяма степен се дължи на факта, че страната ни не е изготвила в срок отделните оперативни програми, което води до по-късното им одобряване от ЕК. Затова и усиленото усвояване на европарите ще почне следващата година и това ще доведе до леко увеличение на икономическия растеж тогава с 1-2%.
Източник: Сега (06.02.2007)
 
През януари общият показател на „доверие на потребителите” се е покачил с 1.8 пункта. Това се дължи изцяло на повишеното доверие при градското население, докато хората от селата отчитат влошаване на финансовото състояние, инфлацията и безработицата, обясниха от НСИ. Живеещите в градовете смятат, че икономическата ситуация в страната ще се развива благоприятно през цялата година. В същото време се отчита влошаване на финансовото състояние на домакинствата в момента и песимистични очаквания за следващите 12 месеци. Потребителите отбелязват значително увеличение на цените, което ще продължи през годината. Анкетата отчита също спад в нагласите за покупки на предмети с дълготрайна употреба. Понижени са и очакванията за спестявания през следващите 12 месеца. Планираните разходи за подобрения в дома през тази година и намеренията за покупка на кола през следващите 2 години са по-ниски в сравнение с октомври.
Източник: Пари (12.02.2007)
 
Населението натрупа нов дълг към банките в размер на около 3 млрд. лв. през миналата година, сочат данните на БНБ. Общите задължения към кредитните институции достигат 10 млрд. лв. В статистиката на централната банка обаче се отчитат само задълженията, които са в портфейлите на българските банки, но не и изнесените в чужбина заеми. Ето защо официално банковите кредити на гражданите към края на декември се водят 9.06 млрд. лв., като дванадесет месеца по-рано те са били в размер на 6.9 млрд. лв. Годишният ръст е от 31%, което в абсолютна сума е 2.1 млрд. лв. През годината обаче, подгонени от рестрикциите на БНБ, банките масово изнасяха част от портфейлите си зад граница. Най-често те ги прехвърляха на своите банки майки. В резултат на това бяха "отписани" от портфейлите им кредити за населението за над 800 млн. лв. С тези "продажби" на заеми официалната статистика е в известена степен изкривена. Но подобна практика не е изобретение само на българските институции. Освен към банки населението задлъжнява с бързи темпове и към лизингови компании и към дружества за директно потребителско финансиране. Обобщена статистика обаче липсва, но е ясно, че банките си остават кредитор №1 за домакинствата. На човек от населението дългът вече достига 650 евро. При положение обаче че около 1.1 млн. са длъжниците на банките, е ясно, че всеки, който има кредит, дължи средно по 4650 евро, или това е близо 9100 лв. У нас работещите българи по данни на НСИ са 3.2 млн. души, което означава, че всеки от тях дължи средно 1600 евро. Ако става въпрос за жилищен кредит, това означава месечна вноска около стотина лева. Ако пък е петгодишен потребителски заем, тогава вноската набъбва двойно. Все още от банките не смятат, че има проблеми с редовното обслужване на тези задължения, независимо че официално средната заплата се води под 400 лв. В последния доклад на управление "Банков надзор" на БНБ дори беше обявено, че скоростта, с която досега се влошаваха задълженията на домакинствата към банките, намалява. С някакъв проблем към края на септември (няма по-нови данни) се водят 9.9% от потребителските заеми и 7.4% от жилищните. През изминалата година най-бързо са се увеличавали ипотечните кредити. В рамките на дванадесет месеца те са нараснали с 5 млрд. лв., или това е ръст 74 на сто. Това ги прави и най-хитовите за 2006 г. Общата сума вече надхвърля 3.25 млрд. лв. Потребителските в същото време достигат 4.65 млрд. лв., като според официалната статистика на БНБ са се повишили през периода само с половин милиард лева, или едва с 12%. Тук трябва обаче да се отчетат изнесените в чужбина кредити и тогава картинката става по-реалистична. Банкери са на мнение, че и през тази година ще продължи да се покачва задлъжнялостта на населението с бързи темпове.
Източник: Дневник (13.02.2007)
 
Около 3600 шивашки предприятия работят у нас по данни на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил. Само през първото полугодие на миналата година производството им е нараснало с 6,8% спрямо същия период на 2005 г. От януари до юни 2006 г. износът на текстил е на стойност 1,72 млрд. лв. и представлява 15,5% от общия импорт на страната и 27,6% от този за ЕС. По данни на статистиката 86% от българските платове и облекла пътуват за Евросъюза. На второ място все още е Турция, следвана от Румъния. Над два и половина пъти се е увеличил и износът за Швейцария. Родният текстил все повече пробива и в Полша, Естония, Словакия, Словения, Финландия, Молдова и Украйна. Германия остава основният пазар за българска конфекция, а Гърция - за трикотаж.
Източник: Стандарт (13.02.2007)
 
Цели 16% от Брутния вътрешен продукт (БВП), или близо 3.9 млрд. евро, достигна дефицитът по текущата сметка в платежния баланс за 2006 г., съобщи вчера БНБ. Това се дължи главно на големия превес на вноса над износа, който достига вече цели 5.3 млрд. евро. "Минусът" в текущата сметка се смята за един от сериозните макроикономически проблеми на страната. За сравнение през 2005 г. той беше 11.3%, а в закона за бюджета за м.г. беше предвидено буферно орязване на разходите на министерства и общини при дефицит над 12%. Властта сочи именно големия дефицит като аргумент за трупане на голям бюджетен излишък. Редица български макроикономисти обаче са на мнение, че големият дефицит по текущата сметка не е тревожен. Финансовата сметка на платежния баланс например е на "плюс" с почти 5 млрд. евро, което е почти два пъти повече от 2005 г., сочат данните на институцията, оглавявана от Иван Искров. Огромният размер на чуждите инвестиции - над 4 млрд. евро, е компенсация за дефицита по текущата сметка.
Източник: Сега (13.02.2007)
 
59,4 млрд. лв. е стокообменът на България по текущи цени през 2006 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. В сравнение с предходната година той нараства с 25,8 на сто. Износът през 2006 г. е 23,4 млрд. лв., а вносът - 35,9 млрд. лв. Спрямо 2005 г. експортът нараства с 26,6 на сто. Месечните стойностни обеми са по-големи от тези за съответните месеци на предходната година с около 300-500 хил. лв. Най-голям износ е реализиран през октомври, юни и ноември – над 2 млрд. лв. през всеки от месеците. Около 39% от стойността на годишния експорт е износ на компенсаторни продукти след преработка у нас – основно за Белгия, Турция, Италия, Германия, Гърция, Франция, Испания, Великобритания, САЩ и Румъния. През всички месеци на 2006 г. стойността на вноса е по-голяма от съответните месечни стойности на 2005 г. Най-много стоки са доставени през декември – за 3,6 млрд. лв. Четвъртото тримесечие формира 28.4% от годишния обем на вноса. Около 18% от годишния обем на вноса са стоки за преработка. Такива се получават главно от Италия, Чили, Гърция, Турция, Германия, Русия, Украйна, Бразилия, Перу и Франция. Тези 10 страни формират почти 71% от общия внос на стоки за преработка в България. Основните ни партньори при износа през последните години са Турция, Италия, Германия, Гърция, Белгия, Румъния, Франция, Сърбия, Испания и САЩ. Значението на Турция за нашия износ се увеличава. През 2006 г. тя заема първо място като партньор на България с дял от 11 на сто. През м. г. за изброените 10 страни са изнесени 62% от българските стоки, като износът за Турция, Италия, Германия и Гърция, за всяка от които сме изнесли стоки за над 2 млрд. лв., формира над 38% от общия износ на страната.
Източник: Дневник (14.02.2007)
 
10 млн. дупка във външната търговия Рекордните 10,336 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за 2006 г., обявиха от Националния статистически институт. Дефицитът е 16% от брутния вътрешен продукт на страната и е много над прогнозите на Министерството на финансите за дупка в търговията от 12,4%. Това е една от причините МФ да залага и през следващите три години значителен излишък в държавната хазна. Целта е да се ограничи потреблението, да се свие вносът и да се гарантира траен ръст на икономиката. Но основната причина за рекордния дефицит е, че външната търговия расте няколко пъти по-бързо от икономиката на страната. Положителна е тенденцията износът да расте по-бързо от вноса. За 2006 г. експортът е нараснал с 26,6% до 23,4 млрд. лв., а вносът - с 25,3% до 35,9 млрд. лв. Но ръстът на инвестиционни стоки е 19,8%, а на потребителски - 16,8%. Например вносът на обувки е нараснал със 17,2%. Явно вносът на оборудване, което ще се използва за производство на родни стоки, расте по-бързо, отколкото импортът на дрехи. Разбира се, има значителен ръст на стоки, които се купуват с по-високите доходи на хората. Например вносът на нови коли расте с 45,9%, а на употребявани - с 18,8%. Автомобилите и мобилните телефони формират 14% от вноса от страните от ЕС. Вносът на храни и напитки е нараснал с 25%, като най-голям е при захарта и захарните изделия - с 66,5%, на морските дарове - с 32,2%. Въпреки това стоките за потребление, колите и инвестиционните стоки намаляват дела си в общия внос на страната. Увеличава се делът на стоките, които се внасят за преработка в индустрията.
Източник: Стандарт (14.02.2007)
 
Инфлацията през януари тази година спрямо декември миналата година е 1,5%, съобщи във вторник Националният статистически институт (НСИ). Измерено спрямо януари 2005 г. през януари тази година е 7,2%. Цените на хранителните стоки през първия месец на годината са се повишили с 2,3%, на нехранителните стоки – с 0,4%, в общественото хранене – с 2,1%, а на услугите – с 1,3%. Най-голямо поскъпване е регистрирано при ориза – 5,6%, брашното – 2,6%, кашкавала – 2,1%, пресните и замразените зеленчуци – 18,1%, захарта – 5,1%. Поевтиняване има при свинското – с 1,6”, пилешкото – 2,3%, каймата – 1,2%, яйцата – 1,1%.
Източник: Медия Пул (14.02.2007)
 
Около 500 фирми не подават Интрастат декларации или са вписали непълни и неверни, съобщи вчера Емилия Данаилова от Националния статистически институт (НСИ). 200-300 от тях са сериозни и значително объркват статистиката за търговията с ЕС. Рисковите фирми вече са предадени на Националната агенция за приходите. Глобите за първо нарушение са от 200 до 500 лв. От Нова година фирмите, които търгуват с Евросъюза, са длъжни да подават Интрастат вместо митническа декларация. Изискването е за компании, които имат продажби в ЕС за поне 150 000 лв. или пък са доставили от там стоки за най-малко 100 000 лв. Над тези прагове минават малко над 10 000 предприятия. По-дребните вписват данните от стокообмена в ДДС декларациите. Фирмите могат да проверяват на сайта на НСИ, дали трябва да подават Интрастат декларация или не. Това трябва да се прави всеки месец, защото в момента, в който бизнесът премине прага, подаването на документа става задължително. Компания, която вече е влязла в Интрастат, не се освобождава от декларирането, ако за даден месец оборотът й е спаднал.
Източник: Сега (14.02.2007)
 
Влизането в Евросъюза наду цените на някои основни хранителни стоки. През януари оризът поскъпна с 5,6%, брашното - с 2,6%, кашкавалът - с 2,1%, зеленчуците - с 18,1%, а захарта - с 5,1%. Шоколадовите изделия скочиха с 1,2%, а минералните води и безалкохолните напитки - с 1,8%, обявиха от Националния статистически институт. В резултат на по-високите цени на храните инфлацията през първия месец от членството ни в ЕС е 1,5%. Такава висока инфлация през януари не е имало от 2002 г. насам. Влизането в ЕС доведе и до поскъпването на някои услуги. "Гражданска отговорност" се е увеличила с 10,2%, лекарските услуги - със 7,3%, болничните - с 12,5%, а стоматологичните - с 5,9%. За последната година натрупаната инфлация е 7,2%, сочат данните на НСИ. Ако държите левове на едногодишен депозит в банките, губите по 1,70 на всеки 100 лева спестявания. За последните 9 години след кризата и хиперинфлацията през 1997 г. натрупаният ръст на цените е 63%. През същия период доходите на хората са скочили над два пъти. Месечните доходи на едно домакинство са над 540 лв., но българите са три пъти по-бедни от европейците.
Източник: Стандарт (14.02.2007)
 
Външната ни търговия е отбелязала ръст от 25.8 % през 2006 г. в сравнение с предходната. Стокообменът на България за миналата година възлиза на 59.4 млрд. лева, като износът е за 23.4 млрд. лева, а вносът за 35.9 млрд. лева. Външнотърговското салдо е отрицателно и е в размер на над 12.5 млрд. лева
Източник: Монитор (14.02.2007)
 
Търговският дефицит на България за 2006 година достига рекордните 5,28 млрд. евро, или 21,8% от брутния вътрешен продукт (БВП), показват предварителните данни на Българска народна банка. За 2005 отрицателното търговско салдо бе на стойност 4,34 млрд. евро (20,2%) от БВП. Дефицитът за месец декември възлиза на 732,3 млн. евро в сравнение с 454,9 млн. евро към края на 2005 година. Износът на български стоки се е увеличил с 26,6% на годишна база до 11,98 млрд. евро, докато нарастването на вноса е с 25% до 17,27 млрд. евро. Според данните на финансовата институция, основният фактор за нарастването на дефицита е отрицателното салдо, формирано при търговията със суров петрол, петролни продукти и природен газ. За периода януари-декември 2006 то е в размер на 1,72 млрд. евро (7,1% от БВП) и представлява 32,6% от общия търговски дефицит на страната. Най-голям дял в експорта на страната заемат суровините и материалите - 45,6% от общия износ, или 5,47 млрд. евро. Отчетеното повишение на годишна база е от 34,8%, като основен принос има износът на цветни метали, който достига 1,7 млрд. евро спрямо 942,7 млн. евро преди година. Износът на потребителски стоки нараства с 8% до 2,95 млрд. евро (24,6% от общия експорт) за 2006 година, а този на инвестиционни стоки се увеличава със 17% до 1,71 млрд. евро (14,3%). Изнесените енергийни ресурси възлизат на 1,86 млрд. евро (15,5% от експорта), като ръстът спрямо 2005 година е 52,2 на сто. В географската структура на експорта с най-голям дял остават страните от Европейския съюз (ЕС) – 55%, като нарастването за изминалата година е с 23,4% до 6,6 млрд. евро. Балканските страни заемат 24,3% от износа през 2006 година, или 2,91 млрд. евро, което представлява повишение от 41,5%. Износът за европейските страни извън ЕС (Русия, Швейцария, Украйна, Гибралтар, Молдова, Беларус, Норвегия, Лихтенщайн, Сан Марино, Исландия и Монако), Азия и Америка е съответно с дял от 3,7% (440,3 млн. евро), 7,5% (895 млн. евро) и 3,9% (468,2 млн. евро). При вноса най-силен ръст за миналата година се наблюдава при енергийните ресурси – с 34% до 3,97 млрд. евро. Доставките на суровини и материали от чужбина нарастват с 27,7 на сто до 6,74 млрд. евро. Вносът на потребителски и инвестиционни стоки се повишава респективно с 21,1% и 19,5% до нива от 2,74 млрд. евро и 4,82 млрд. евро. Стоки на стойност 8,6 млрд. евро са внесени у нас от ЕС спрямо 7,28 млрд. евро за 2005. Общият дял на ЕС в структурата на вноса за миналата година е 46,8%. Вносът от останалите европейски страни извън ЕС нараства с 31,5% на годишна база до 3,99 млрд. евро (21,7% от общия внос). Балканските страни, Азия и Америка са с дялове съответно от 11,6% (2,12 млрд. евро), 10,3% (1,89 млрд. евро), и 7,5% (1,38 млрд. евро). За периода януари-декември 2006 година намалява относителният дял на експорта в евро с 2,6 процентни пункта до 57,8%, показва още статистиката на БНБ. Делът на щатския долар се увеличава с 2,7 процентни пункта до 40 на сто. Подобна тендеция се наблюдава и при вноса – делът на еврото се понижава с 1,2 процентни пункта до 59,2%, а този на щатския долар бележи повишение от 1,2 процентни пункта до 38,7%.
Източник: Инвестор.БГ (14.02.2007)
 
Доходът на българина нарасна с 45 лв. за година и през декември е 274,78 лв., обявиха от Националния статистически институт. Едно домакинство е получило средно 681,82 лв. Това е със 100 лв. повече от декември 2005 г. Но като се махне натрупаната инфлация, реалното увеличение на парите в едно семейство е с 10%. Разбира се, хората, които работят, си докарват повече пари от пенсионери, студенти и социално слаби. Средната заплата за декември е 388 лв., обявиха от НСИ. Най-много пари взимат във финансовото посредничество - средно по 952 лв. В бюджетната сфера декемврийската заплата нарасна с 60 лв. до 503 лв. Този скок се дължи и на коледните премии. Заплатите на депутатите се променят всяко тримесечие според възнагражденията в бюджетния сектор. В резултат основната депутатска заплата скача със 135 лв. до 1509 лв. Шефовете на парламентарни комисии и министрите взимат по 1961,7 лв. Заплатата на президента става 3018 лв. По-високите доходи личат и по трапезата на българина. Продължава тенденцията да се ядат по-малко хляб и картофи за сметка на повече месо, мляко, сирене, яйца и зеленчуци.
Източник: Стандарт (16.02.2007)
 
Всичките шест райони за планиране на България се класират в зоната на мизерията в ЕС. Това показва изследване на Евростат, публикувано тази седмица. За бедни се смятат онези, които не достигат 75% от средното равнище в ЕС по брутен вътрешен продукт /БВП/ на глава от населението и при съпоставима покупателна сила. Най-важни в класацията за един район са състоянието на инфраструктурата и относителната бедност на населението. Като цяло България достига 33% от средното равнище в ЕС. Най-бедни с 25,6% са Северозападният район /областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч/ и Южният централен район /Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково/. От тях по-мизерен в ЕС е само Североизточният район в Румъния, който маркира дъното на беднотията в обединена Европа с 23,6%. Най-проспериращият район в България е Югозападният, в който влиза столицата София. Той постига 49,1% от средното в ЕС ниво. Северният централен /Велико Търново, Габрово, Русе, Търговище и Разград/, Североизточният /Силистра, Добрич, Варна и Шумен/ и Югоизточният район /Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора/ са съответно с 26,4%, 29,3% и 29,9%. Те са в топ 10 на най-бедните в ЕС.
Източник: Сега (21.02.2007)
 
С идеята да заобиколят ограниченията по "Натура 2000" през последното тримесечие на миналата година общините по Южното Черноморие и в Банско са издали рекорден брой разрешения за строителство. По данни на Националния статистически институт (НСИ) само от октомври до края на декември на 2006 г. са издадени 2886 разрешителни за строителство на жилищни сгради. Книжата са със 160 повече спрямо същия период на 2005 г. На фона на апартаментите, за които са били издадени разрешения за строеж в края на 2005 г. по Южното Черноморие, през тази броят им ще бъде около два пъти по-голям. Посредници в търговията с имоти пряко обвързват тенденцията и размаха на легализирането на обектите по морето и в планинските курорти с европейската екологична мрежа "Натура 2000". Преди седмица правителството обяви, че урбанизираните територии и тези с влезли в сила подробни устройствени планове за застрояване ще се изключват от списъка на защитените територии. Обикновено предприемачите регистрират сградите като жилищни, защото още няма изготвена методика, по която става категоризацията на т. нар. ваканционни апартаменти, които имат и хотелски функции.
Източник: Сега (22.02.2007)
 
Най-много разрешителни за строеж на жилищни сгради през последните три месеца на 2006 г. са издадени в Бургас, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). В морския град са разрешили строежа на 598 нови кооперации. Следват София-град с 367, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-малко нови жилищни сгради са предвидени за строеж във Видин - 7 на брой. Общо 4733 са издадените разрешителни през последните три месеца на миналата година. За предходното тримесечие те са били 4484.
Източник: Новинар (22.02.2007)
 
Строителна треска е обхванала предприемачи и общини, територии на които бяха включени или се планира да влязат в екологичната мрежа "Натура 2000". Общините по Черноморието и Банско са издали 2886 разрешителни за строителство на жилищни сгради през последните 3 месеца на 2006 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ). Според експерти причината за рекордните на брой разрешителни е желанието на кметовете да изкарат земите на общините си извън екологичната мрежа "Натура 2000". Тази възможност им даде правителството, като обяви, че терените, които са застроени и урбанизирани, и тези, които имат устройствени планове за развитие на територията, ще бъдат изключени от списъка на "Натура 2000". Разрешителните за строителство за трите месеца са със 160 повече спрямо същия период на 2005 г. От агенциите за недвижими имоти заявиха, че предприемачите регистрират "апартамент-сградите", които се строят по морето и планините, като жилищни сгради, защото все още не е изготвен метод, по който те да бъдат категоризирани като хотели. Когато постройките са готови, в област Бургас ще има около 4 хиляди нови жилища на разгърната площ от 500 хил. кв. м. Подобно е положението и в Благоевградско. В района 14 общини са издали 185 разрешителни за строеж, от които ще излязат 3782 жилища. В Банско и Разлог се строят най-много ваканционни селища и "апартамент-сгради", твърдят брокери.
Източник: Новинар (23.02.2007)
 
Заплатите в София минаха 500 лв. Средната заплата в София за първи път мина прага от 500 лева на месец. През декември столичани са взели по 514 лв., което е със 126 лв. повече от средното възнаграждение в страната, съобщиха от Националния статистически институт. Разликата в заплащането на труда в столицата и останалите градове расте през последните години и вече доближава 33%. Въпреки голямата пренаселеност София е сред градовете с най-ниска безработица. Във всички области в страната, с изключение на Враца, Стара Загора и София-окръг, заплатите са до 400 лв. В Смолян и Ямбол са дори под 300 лв. За изминалата година средната заплата е нараснала с 14-15%. Но като се махне инфлацията, реалното увеличение на възнагражденията е 7%. Динамиката на заплатите е най-голяма в градовете с високи доходи. В София от януари до декември възнагражденията са се променили с близо 100 лв., или 22%. Във Враца и Стара Загора са нараснали с 80-90 лв. В Пазарджик и Перник ръстът е с близо 25% от януари до декември. Това дава шанс на хората в тези градове да настигнат по доходи тези в по-големите селища. В градовете с по-ниски доходи има значително по-малки промени във възнагражденията. Например в Ямбол, Сливен и Русе те са мръднали нагоре за 12 месеца само с около 30 лв. Това още повече разширява ножицата между доходите в различните селища.
Източник: Стандарт (27.02.2007)
 
Над 35% от разходите на българите са за храна, сочат данните на Националния статистически институт. И тук не се броят средствата за алкохол и цигари. Средните разходи на европейците за изхранване са значително по-малко - 22% от всичките. За сметка на това европейците дават много повече за поддръжка на колите си и за пътуване. Българите заделят едва 7,2% от парите си за транспорт, а европейците дават близо 20%. Българите дават за наеми, ток, вода и отопление 17,7% от харчовете си, а европейците - едва 11,7%. Така на европейците остават доста повече пари за ресторанти и забавления.
Източник: Стандарт (27.02.2007)
 
Търговците най-доволни от бизнеса си Мениджърите от търговията и услугите са най-оптимистични за перспективите пред бизнеса, отчита февруарската анкета на НСИ. Заради техните високи оценки общият индекс на бизнес климата през този месец нараства с един пункт и достигна най-високото си ниво от 1994 г. насам - 50.7%. С над 3 пункта е подобрена оценката на търговците на дребно. Нарастват очакванията им за поръчките към доставчиците (особено от чужбина) и за обема на продажбите през следващите три месеца. В този период ще расте и търсенето на услуги, се надяват анкетираните фирми. В промишлеността показателят за бизнес климата се запазва през февруари, след като преди месец бе отчетено понижение. Като цяло обаче мениджърите не очакват влошаване на бизнес състоянието си в следващите шест месеца. Строителните компании са по-умерени в оценките си. Увеличава се броят на клиентите със закъснели плащания.
Източник: Пари (28.02.2007)
 
Бизнес климатът на България се е покачил с един пункт през февруари и достигна нов дългосрочен максимум от 50,7%. Това е най-високо ниво от 1994 година насам, показват данните на Националния статистически институт. Известно понижение в настоящата производствена активност се наблюдава в промишлеността, което е съпроводено и с по-ниски оценки за нивото на поръчките от чужбина. Същевременно обаче 97,3% от предприятията очакват бизнес състоянието им през следващите шест месеца да е по-добро или същото.
Източник: Дарик радио (28.02.2007)
 
Русия е страната, където България изнася най-големи количества вино. През миналата година са експортирани 72 млн. литра при общо произведени 112 млн., съобщи вчера в Пловдив секретарят на Лозаро-винарската камара (ЛВК) Лили Стоилова. От ЛВК отчитат лек спад в общия износ с около 2 млн. литра в сравнение с 2005 г. За сметка на това с няколко милиона литра е нараснал експортът на бутилираните вина. През 2006 г. са изнесени 91 млн. литра вина в стъкло, количеството на наливните е 21 милиона литра. Веднага след Русия по обем на вноса на българско вино се нареждат Полша (19 млн.), Германия (4 млн.), Великобритания (3 млн.), Швеция (2,3 млн.) и Чехия (2,28 млн.). Националните дегустации на вина, ракии и винено бренди, в които ще участват 752 конкурсни проби, започнаха вчера в рамките на "Винария 2007". До 10 март дегустаторите ще трябва да определят най-добрите в трите групи гроздови напитки. Спечелилите златни, сребърни и бронзови медали, почетни дипломи "Вино на годината", както и голямата награда "Златен Ритон" ще бъдат обявени на 28 март. Участват 452 фирми от 32 държави.
Източник: Сега (01.03.2007)
 
През февруари цените на основните хранителни продукти са се увеличили между 2 и 5 процента. Това сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища, оповестени в неделя. С около 2-3 на сто са поскъпнали захарта, фасула, лещата и млечните произведения, а цената на ориза се е повишила с 5,2 процента. Повече са стрували и картофите (3,3 на сто повишение), чесънът (11,7 на сто), краставиците, които на някои пазари надхвърлиха 4 лв. за килограм с увеличение и бананите (14,8 процента). По-ниски стойности са отбелязани при пилетата (5,4 на сто), кренвиршите (2 процента) и олиото (0,6 на сто). Поевтинели са също доматите, зелето и портокалите между 3 и 5 процента, от плодовете най-надолу са отишли цените при мандарините – с 11,4 процента, и при ябълките, които са поевтинели със 7,5 на сто. Без промяна през февруари спрямо януари са цените на брашното и на яйцата, посочват от комисията.
Източник: Медия Пул (05.03.2007)
 
Строителството в София утихва за сметка на бурното развитие по Черноморието и в планините, показват предварителните данни на статистиката за миналата година. Възходящата тенденция за страната обаче се запазва. През 2006 г. в страната са били построени общо 13 266 нови жилища с площ над 1 млн. кв. м. Те са в 2072 сгради. Година по-рано са вдигнати 12 059 жилища в 1843 сгради. За трета поредна година лидер по строителни обеми остава Бургаският регион. Огромните хотели обаче бяха изместени от ваканционни комплекси със значително по-ниски сгради и по-малък брой апартаменти в тях. Варна и регионът остават на второ място по брой построени обекти - 458 сгради с 2580 жилища спрямо 333 сгради и 1976 апартамента в тях.
Източник: Стандарт (11.03.2007)
 
Инфлацията през първите два месеца на годината е 1.9%, показват данните нa Националния статистически институт. Само за февруари инфлацията е 0.5%, а спрямо същия месец на 2006 г. тя е 4.5%. През този февруари най-много е поскъпвало общественото хранене – с 0.9%, следвано от услугите, чиито цени са се повишили с 0.8%. Хранителните подукти, които през януари бяха основния двигател на инфлацията са поскъпнали с 0.6%, а нехранителните поевтиняват с 0.1%. През последния месец по-скъпо са се продавали оризът (6.4%), захарта (4.6%), зеленчуците (2.3%), кашкавала (2%) и т.н. В същото време поевтиняват птичето месо (7%), свинското месо (5.9%) и яйцата (4.3%).
Източник: Дневник (14.03.2007)
 
Застраховките за коли са поскъпнали с 8,4% през февруари, обявиха от Националния статистически институт. Причина за това е вдигането на цената на "Гражданска отговорност" след промоционално ниските цени през декември и януари. Инфлацията през февруари е само 0,5%, а от началото на годината е 1,9%, сочат данните на НСИ. След поскъпването на някои стоки през първия месец от членството ни в ЕС редица цени се върнаха надолу. Най-забележимо това е при месото. За изминалия месец цената на свинското е паднала с 5,9%, на птичето месо - със 7%, а на яйцата - с 4,3%. Малко поевтиняване има при дрехите, обувките и цигарите, цената на газа за коли е паднала с 8,5%, а на телевизорите с 1,4%.
Източник: Стандарт (14.03.2007)
 
Пропан-бутанът за автомобили е стоката, която най-много е поевтиняла през февруари, сочат данните на националната статистика за потребителските цени през февруари. Намалението е с 8.5%, което прави около 7-8 ст. В момента газта се продава за 87 ст. на литър. Поевтинели са и газообразните горива за бита, но с 5.1%. Покачване на цените има при дизела за автомобили, бензин А 95Н и А 98Н. Според статистиката автозастраховките са се качили с 8.4%. Нехранителните стоки през февруари като цяло са поевтинели, което се дължи основно на по-ниските цени на пропан-бутана, на дрехите и на обувките. През февруари инфлацията е тройно по-ниска от януарската - 0.5%. С това общата инфлация от началото на годината става 1.9%. Цената на ориза е бръкнала в джоба на българина с цели 6.4% по-дълбоко в сравнение с януари. Захарта на свой ред се е вдигнала с нови 4.6%. Останалите храни са поскъпнали доста по-малко. Сред тях са млечните продукти, плодовете и зеленчуците, които леко са се покачили. При месото обаче има понижение. Свинското се е продавало на цени, които са с 5.9 на сто по-ниски от януарските. Птичето месо пък е спаднало със 7%, яйцата също са били по-евтини.
Източник: Сега (14.03.2007)
 
Февруарската инфлация е 0.5% Потребителските цени през февруари са се повишили с 0.5%, а от началото на годината - с 1.9%, съобщи НСИ. Спрямо февруари 2006 г. инфлацията е 4.5%. Прогнозите на правителството са инфлация в края на годината от 3.1%, но според експерти нивото ще е по-високо заради силния икономически растеж и планираното увеличение на цените на енергията. През изминалия месец хранителните продукти са поскъпнали с 0.6%, услугите - с 0.8%, а нехранителните стоки - с 0.1%. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.6%, а тютюневите изделия са поевтинели с 0.1%. В групата на нехранителните стоки и услугите през февруари най-много са поскъпнали пътнотранспортните застраховки - 8.4%, железопътният транспорт - 4%, водоснабдяването - 1.9%. През февруари лекарствата са поскъпнали с 0.3%, а лекарските и стоматологичните услуги - съответно с 0.5 и 1.7%.
Източник: Пари (14.03.2007)
 
0,5 на сто е инфлацията в България през февруари, отчете Националният статистически институт. От началото на годината натрупаната инфлация е 1,9 на сто. През миналия месец хранителните продукти са поскъпнали с 0,6 на сто, обществено хранене – с 0,9 на сто, а в услугите – с 0,8 на сто. Единственото понижение е на нехранителните стоки средно с 0,1 на сто.
Източник: Дарик радио (14.03.2007)
 
През януари българите са яли повече месо и по-малко хляб спрямо същия месец на предходната година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На човек от домакинство се е падало средно по 2,4 кг месо при 2,2 кг през същия месец на миналата година. По 9,5 кг хляб е консумирал един човек през първия месец на тази година при 10 кг за същия период на 2006 г. Българинът е потребявал повече кисело мляко, пресни и замразени плодове. По-малко са се купували картофите и захарта. Според статистиката при консумацията на яйцата няма промени.
Източник: Новинар (16.03.2007)
 
За 2006 г. безработните са намалели с 28.5 хил., съобщиха от Националният статистически институт (НСИ). През 2005 г. без постоянна зетост са били 334 200 души, а през миналата борят им е бил 305 700. От тях 156 400 са мъже и 149 300 жени. В селата безработни са останали 110 400 души, а в градовете 195 300. Данните на НСИ показват, че заетите за 2006 г. са били 3.110 мин. души.
Източник: Пари (16.03.2007)
 
Седем и половина милиона чужденци са посетили България през миналата година, отчете Националният статистически институт /НСИ/. Това е ръст от 3 процента в сравнение с предходната година. Над 4 милиона и 360 хиляди чужденци са дошли у нас с цел туризъм. През 2006 година пътуванията на българи зад граница обаче намаляват спрямо предходната година, изчислиха от НСИ. Най-голям брой от чужденците, посетили България през миналата година, са румънците - над 1 милион и 100 хиляди, като повишението спрямо 2005 година е над 42 процента. Най-голям е ръстът при португалците, чийто брой се удвоил през 2006 година до почти 60 хиляди души. Най-голям отлив се забелязва при посещенията от Унгария – спад от над 47 процента до 75 хиляди души. Над 17 милиона са реализираните нощувки в средствата за подслон у нас, пресметнаха от Националния статистически институт. Регистрираните легла са 252 хиляди. Общо приходите от нощувки през 2006 година възлизат на 578 милиона лева.
Източник: Дарик радио (19.03.2007)
 
Безработицата през февруари е 9.48% През февруари нивото на безработица е 9.48%, което е с 0.19 пункта по-ниско спрямо януари. На годишна база безработицата е паднала с 2.02 пункта. Намаляват новорегистрираните безработни, съкратени от икономиката, и тези, които отново са се върнали в бюрата по труда след приключване на участието им в програмите за заетост. В бюрата по труда през февруари са били регистрирани 351 175 безработни - с 6904 по-малко от януари и със 74 976 по-малко отпреди година. Заявени са 15 979 работни места, а работа са започнали 15 761. От тях 63% са в реалната икономика. Все още обаче е слабо търсенето на работна сила, характерно за зимния сезон.
Източник: Пари (19.03.2007)
 
Цените няма да се вдигат през следващите месеци, смятат близо 80% от търговците на дребно. В сектора на услугите 75% от шефовете на фирми също не очакват поскъпване, сочи анкета на Националния статистически институт за стопанската конюнктура през март. Общият показател на бизнес климата запазва равнището си от февруари, когато достигна най-високата си стойност от 1994 г. насам.
Източник: Стандарт (28.03.2007)
 
Бизнес климатът е благоприятен Стопанската конюнктура през март остава благоприятна, показателят за бизнес климата запазва нивото си от февруари, когато бе достигнат 13-годишен максимум от 50.7%. В промишлеността оценките на мениджърите за състоянието на предприятията и очакванията за следващите шест месеца са оптимистични. Осигуреността на производството с поръчки от чужбина нараства, но в страната в сравнение с февруари е намаляла. Строителните предприемачи също очакват благоприятна ситуация през следващите шест месеца. В търговията на дребно показателят за бизнес климата е с 1 пункт по-ниско през март. Мениджърите са по-умерени в очакванията за поръчките към доставчици през следващите три месеца. В услугите обаче са оптимисти за настоящото бизнес състояние на фирмите и за развитието им през следващите шест месеца. Това е покачило показателя за бизнес климата с 1.2 пункта над нивото от февруари.
Източник: Пари (28.03.2007)
 
Към края на 2006 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ) изчисленото постоянно население на България е 7 679 290 души при средна гъстота 69.3 души на кв.км. За една година в резултат на по-големия брой умирания, отколкото раждания населението е намаляло с 39 460 души, или с 0.5%. Население към 31.12. по години и пол Години Общо Мъже Жени 1990 8 669 269 4 269 998 4 399 271 1995 8 384 715 4 103 368 4 281 347 2000 8 149 468 3 967 423 4 182 045 2001 7 891 095 3 841 163 4 049 932 2002 7 845 841 3 816 162 4 029 679 2003 7 801 273 3 790 840 4 010 433 2004 7 761 049 3 767 610 3 993 439 2005 7 718 750 3 743 327 3 975 423 2006 7 679 290 3 720 932 3 958 358 В общия брой на населението жените са повече (51.5%). През 2006 г. на 1 000 мъже се падат 1 064 жени. В края на 2006 г. в градовете на страната живеят 5 425.3 хил. души, или 70.6% от населението на страната, а в селата - 2 254.0 хиляди (29.4%) . Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължителен процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя, определящ средната възраст на населението. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2005 г. - 41.2 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.4 години. Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 39.7 години, а в селата - 45.3 години. Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и законодателни промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. Населението в трудоспособна възраст към края на 2006 г. е 4 820 хиляди души или 62.8% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с близо 6 хиляди души. Увеличението, сравнено с предишни години е по-малко, защото възрастта за пенсиониране при мъжете вече е 63 години и не се увеличава всяка година с 6 месеца, както това продължава при жените. Населението над трудоспособна възраст през 2006 г. е 1 740 хил. души. За една година то е намаляло с 22 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), но и на изключването от тази категория на част от населението поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето на тази част към трудоспособното население. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. Спрямо 2005 г. намалението е 23 хиляди и в края на 2006 г. тази категория население наброява 1 120 хил. души.
Източник: Застраховател (30.03.2007)
 
Лек спад на производствени цени Индексът на цените на производител в промишлеността се понижава с 0.3% през февруари, съобщиха от НСИ. Спрямо февруари 2006 г. обаче ръстът е от 6.4%. Най-силно понижение на производствените цени през февруари има в добивната промишленост - 2.6%. В преработващата промишленост намалението е 0.3%. На годишна база обаче се отбелязва увеличение на цените в добивната индустрия с 19.5% и на преработващата - с 4.3%. През февруари цените на електроенергия, газ и вода са нараснали с 0.8%, а спрямо февруари м.г. - с 11.3%.
Източник: Пари (02.04.2007)
 
Икономиката на страната продължи бързото си развитие и през изминалата година. Ръстът на брутния вътрешен продукт за 2006 г. е 6,1%, обявиха от Националния статистически институт. Така за трета поредна година растежът се задържа над 6%. Това е много добър резултат на фона на рекорда от 6,6% ръст на БВП през 2004 г. Резултатите за миналата година са много по-добри от първоначалните прогнози за 5,3% ръст на БВП.
Източник: Стандарт (03.04.2007)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2006 г. е нараснал с 6.1 на сто, показват предварителните данни на Националния статистически институт. За сравнение, за цялата 2005 г. според ревизираните данни икономиката на страната реализира ръст от 6.2 на сто. С това представянето на икономиката не отговори на очакванията на Международния валутен фонд, който прогнозира ръст от 6.2% за миналата година. Финансовият министър Пламен Орешарски предрече малко по-рано през годината, че растежът за 2006 г. ще достигне 6.5%. Забавяне се отчита и за последното тримесечие на миналата година, когато БВП регистрира покачване от 5.7% до над 13.7 млрд. лв. За сравнение, за последните три месеца на 2005 г. българската икономика постигна ръст от 6%.
Източник: Дневник (03.04.2007)
 
Търговският дефицит през януари надмина 920 млн. лв. В края на януари т. г. търговският дефицит на страната е надхвърлил 920 млн. лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени във вторник. За първия месец на миналата година дефицитът е бил малко над 663 млн. лв. Износът (FOB – цена на стоката с транспорт до границата) за януари възлиза на 1,69 млрд. лв. в сравнение с 1,6 млрд. лв. година по-рано, а вносът (FOB) е за 2,61 млрд. лв. при 2,27 млрд. лв. към 31 януари 2006 г. Вносът по цени CIF (с включена застраховка и доставка) за първия месец на тази година възлиза на 2,77 млрд. лв. В групирането по страни водещата позиция при експорта традиционно заемат страните в Европейския съюз. Към края на януари износът за общността е за 1,3 млрд. лв. (66,7% от износа).
Източник: Медия Пул (11.04.2007)
 
Най-голямо увеличение сред наблюдаваните от статистиката стопански сектори и дейности през първите 2 месеца на 2007 г. има търговията с автомобили и мотоциклети - 16.9%, съобщиха от НСИ. Следват търговията на едро с машини и оборудване - 16.5%, търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника - 16.2% и търговията на дребно с текстил, облекло и обувки - 11.6%. Търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки нарастват съответно с 8.8% и 8.5%, показват данните на института. Нетните приходи от продажби в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" за периода реално нарастват с 5.8% в сравнение със същия период на предходната година. Общото увеличение за сектора се дължи на положителните темпове във всички основни търговски дейности.
Източник: Монитор (11.04.2007)
 
Цените на млякото, сиренето и яйцата у нас догониха европейските. За тях плащаме 84,2% от сумата, на която ги купуват хората от старите членки на съюза, показват предварителните данни на Евростат. Безалкохолните напитки у нас струват 68,7% от средните цени в останалите страни от ЕС. Огромна разлика има все още между цените на услугите у нас и в Европа. Това дава възможност в България да се преживява с доста по-ниски заплати от европейските. Ние работим за 1,45 евро на час, сочат данните на Евростат за заетите във фирми с персонал над 10 души. В тези близо 3 лв. освен заплатите влизат и осигуровките, които плащат фирмите.
Източник: Стандарт (11.04.2007)
 
Българският външнотърговски дефицит за януари достигна 920 милиона лева, според информация от НСИ. Износът през януари се е увеличил с 5,7% и е на стойност 1,639 млрд. лв., докато вносът нараства 3 пъти по-бързо – с 14,8%, достигайки 2,77 млрд. лв. Първите месеци от членството на България в ЕС доведоха до разширяване на дупката в във външната търговия.
Източник: Стандарт (11.04.2007)
 
Над 67 млрд. лева си дължат фирмите у нас. Толкова са борчовете им към партньори, банки, държава и служители към 1 януари 2006 г., сочи изследване на Българската стопанска камара. То е направено на базата на балансите на нефинансовите предприятия у нас, предадени в Националния статистически институт. Дълговете надхвърлят брутния продукт на страната, който е 41,948 млрд. лв. за 2005 г. Те обаче растат с 20% годишно, докато ръстът на икономиката е 5-6 на сто годишно. Задълженията между фирми са 46,6 млрд. лв. Още 17,4 млрд. лв. са дълговете към банки и 3 млрд. лв. са тези към данъчните, обяви председателят на БСК Божидар Данев.
Източник: Стандарт (11.04.2007)
 
Март 2007 г. се оказа първият месец от еврочленството на България, в който цените падат. Официалната статистика отчете дефлация, макар и минимална - 0.1%. Данните дават гръб на прогнозите на анализаторите, които твърдяха, че след влизането в ЕС у нас няма да настъпи ценови шок. С мартенския индекс общата инфлация от началото на годината е 1.8%. Най-голям принос за дефлацията има поевтиняването на храните, чиито цени са паднали общо с 0.4%. По-евтино са се продавали зеленчуците - с 5.8%, свинското - с 3.3%, рибата, газираните напитки и др. Най-голямо поскъпване сред хранителните стоки е регистрирано при яйцата - с над 10%. По-дълбоко в джоба на българина е бръкнал и оризът - с 3.3 на сто, а също и някои видове месо. Останалите храни са поскъпнали незначително, отчете националната статистика. Конкуренцията между западните цигарени концерни и нашия "Булгартабак" е свалила цените с 4.9%, отчита НСИ. Увеличение има при бензин А 95 - с 5.4%, докато пропан-бутанът е поевтинял с над 2%, а телефоните - с 3 на сто. В сферата на услугите най-голям скок през март са направили ВиК тарифите - с 4.5%. През този месец влязоха в сила новите тарифи на почти половината от ВиК дружествата в страната, като на места, примерно в Разград, цената на 1 кубик вода надхвърли 2 лева. Според статистиката сметосъбирането също е поскъпнало - с 3.6 на сто. През март м.г. у нас имаше 0.3% поскъпване. Инфлацията в България е доста по-висока в сравнение с еврозоната, което е и най-сериозната пречка пред въвеждането на еврото. Евростат например отчете, че през януари 2007-а България е регистрирала третата по големина годишна инфлация в ЕС. Очаква се за март в еврозоната да се отчете поскъпване в размер на 1.9% за последните 12 месеца, докато у нас този процент е 4.1 на сто.
Източник: Сега (13.04.2007)
 
Цените се укротиха през март и инфлацията падна до минус 0,1%. Най-значимо е поевтиняването на свинското месо - с 3,3%, на зеленчуците - с 5,8%, и на цигарите - с 4,9%, обявиха от Националния статистически институт. През първия месец на членството ни в ЕС цените скочиха с 1,4%, но вече се укротяват, а на много стоки дори се връщат назад. Точно този сценарий прогнозираха редица икономисти в края на миналата година. През март храните са поевтинели с 0,4%, а нехранителните стоки - с 0,2%. Леко поскъпват услугите, защото все още цените им са много по-ниски от европейските.
Източник: Стандарт (13.04.2007)
 
През март в България е имало дефлация от 0.1%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ) в четвъртък. Индексът на потребителските цени през март спрямо февруари е 99.9%. От началото на годината инфлацията е 1.8%, а измерена през март спрямо март миналата година е 4.1%. Инфлацията през първите три месеца спрямо същия период на миналата година е 5.2% През март са се понижили цените на храните с 0.4%, а на нехранителните стоки – с 0.2%. Услугите са повишили цените си с 0.5%, а общественото хранене – с 0.4%. Това е първият месец с дефлация след август 2006 г., отбелязват от НСИ. През м. март лекарските услуги са поскъпнали с 0.5 на сто, а стоматологичните услуги - с 0.8 на сто.
Източник: Медия Пул (13.04.2007)
 
По-евтини цигари и месо спряха инфлацията Инфлацията през март спрямо същия месец на миналата година достигна 4.1%, показват данните на Националния статистически институт. От началото на годината тя е 1.8%, а спрямо февруари за първи път от доста време има дефлация от 0.1%. За първото тримесечие на годината инфлацията е 5.2% спрямо същия период на 2006 г. През март поевтиняване отбелязват хранителните продукти - с 0.4%, и нехранителните стоки - с 0.2%. В същото време поскъпване има в общественото хранене и при услугите. Най-много са поскъпнали яйцата, оризът, месото, захарта и кафето. За месеца най-много са поевтинели зеленчуците, тютюневите изделия, свинското месо, газираните напитки. В сферата на услугите през март най-значително са увеличени цените на водоснабдяването - с 4.5%, събирането и изхвърлянето на битови отпадъци, радио- и телевизионните такси. Дизеловото гориво е поскъпнало с 0.7%, а бензинът А95Н - с 5.4%.
Източник: Дневник (13.04.2007)
 
Отрицателна е инфлацията през месец март тази година спрямо предходния месец - минус 0,1%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Причината за отчетената дефлация е поевтиняването на хранителните стоки като цяло, тъй като те са с най-голям дял в потребителската кошница. През 2006 г. дефлация е имало през юни, юли и август. Инфлацията от началото на годината е 1,8%. През март са поевтинели зеленчуците, свинското месо, рибата. По-скъпо са се продавали хлябът и яйцата. Поевтинели са цигарите - с 4,9%. Поскъпнали са ремонтите на жилищата, горивата, събирането и изхвърлянето на битовите отпадъци, водата.
Източник: Новинар (13.04.2007)
 
Месото постепенно измества хляба на трапезата ни, сочат данните на статистиката. През последните 10 години с вдигането на доходите ядем все повече месо, колбаси, плодове и зеленчуци. Храната на трапезата се разнообразява, а намалява потреблението на хляб и храни като овче месо и сланина. Въпреки това явно ръстът на доходите все още не е достатъчно голям, за да навакса обезценката на лева по време на хиперинфлацията през 1997 г. След толкова години преход консумацията на много от храните все още не може да достигне нивото от 1995 г., сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (17.04.2007)
 
Домакинствата са харчили повече пари за цигари и алкохол, отколкото са отделяли за дрехи и обувки през миналата година. Средно по 286 лв. е харчило едно домакинство за пиене и тютюн през 2006 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това са над 4% от годишните семейни разходи. С 60 лв. по-малко са дали за тютюн и пиячка в предходната 2005 г. година - 226 лв. Според статистиката за дрехи и обувки през миналата година семействата са отделяли 204 лв., което е около 3% от приходите им. Най-много пари от семейния бюджет са отивали за храна - 35%. Следват разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди. За здравеопазване през миналата година семействата са харчили средно по 273, а за забавление, почивка и образование - 210 лв. През миналата година най-голямо е било потреблението на хляб и хлебни изделия. На човек са се падали средно по 116 кг хляб, показват данните. Следва консумацията на месо, колбаси и консерви, риба. Най-малко през 2006 г. българинът е ял кисело мляко. По данни на статистиката общите приходи на едно средно домакинство за 2006 г. са 7140 лв. Това е с 8,6% повече спрямо предходната година. Отново основно парите в семействата са постъпвали от заплати, следвани от пенсии и продукция от домашно стопанство. Разходите за периода са се увеличи с 12,6% до 6460 лв. През миналата година домакинствата са успели да спестят по 251 лв. Това е с 30 лв. повече в сравнение с предходната година. Осреднените доходи на човек през миналата година са 2851 лв., спрямо 2579 лв. за предходната година. С 330 лв. повече е харчил един човек - 2580 лв., през 2006 г. в сравнение с година по-рано, когато е изразходвал по 2250 лв.
Източник: Новинар (17.04.2007)
 
Паричният доход на домакинство през 2006 г. е 5 863 лв., а общият доход - 7 140 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Паричният доход на едно лице през м.г. е бил 2 342 лв., а общият - 2 851 лв. Паричните разходи на домакинствата през 2006 г. са били средно 5 595 лв., а на едно лице - 2 235 лв. От общата сума на паричните разходи, за храна и безалкохолни напитки са изразходени 34.2 на сто, за алкохол и тютюневи изделия - 4.7 на сто, за облекло и обувки - 3.6 на сто, за покриване на разходите по жилището, вода, електроенергия и горива - 14.8 на сто. За здравеопазване са похарчени 4.9 на сто, за транспорт - 6.3 на сто, за съобщения - 5.2 на сто, за свободно време, културен отдих и образование - 3.8 на сто. Общите разходи на домакинствата за 2006 г. са били средно 6 460 лв., а на едно лице - 2 580 лв.
Източник: БТА (17.04.2007)
 
Годишната инфлация в еврозоната през март 2007 г. е била 1.9%, по-висока спрямо 1.8% през февруари. Една година по-рано нивото й е било 2.2%. Месечната инфлация през март 2007 г. е била 0.7%. Същевременно, за целия Европейски съюз през изминалия месец се отчита годишна инфлация 2.2%, също по-висока спрямо февруари (2.1%). Една година по-рано нивото й е било 2.1%. Месечната инфлация през март 2007 г. е била 0.6%. Данните са публикувани от Евростат, Статистическия център на Европейските общности. Най-ниски годишни нива на инфлацията за март са наблюдавани в Малта (0.5%), Франция (1.2%) и Кипър (1.4%), а най-високи – в Унгария (9.0%), Латвия (8.5%) и Естония (5.6%). В сравнение с февруари, годишната инфлация е нараснала в петнадесет държави членки, останала е непроменена в шест и е намаляла в пет държави. Най-ниските 12-месечни средни стойности за март 2007 г. са регистрирани във Финландия (1.3%), Полша (1.5%), Холандия и Швеция (по 1.6% във всяка), а най-високите – в Латвия (6.7%), България (6.5%) и Унгария (5.6%).
Източник: Други (18.04.2007)
 
С около 200 лв. на квадратен метър поскъпнаха жилищата в София и Варна през първите три месеца на годината в сравнение с последното тримесечие на 2006 г. Това прави 14% оскъпяване за столицата и 16% за морския град. Данните са на Националния статистически институт (НСИ) и се базират върху реално сключените сделки. Жилищата във Варна се търгуват по-скъпо от тези в София, показва статистиката. Квадратният метър в морската столица е струвал средно 1646 лв. през първите три месеца, което е с 227 лв. повече от последното тримесечие на 2006 г. В София квадратът излиза с около 60 лв. по-малко. От януари до март се е търгувал срещу 1588 лв., което е със 198 лв. повече в сравнение с последните три месеца на миналата година. Жилищата в областните градове в страната средно са поскъпнали с 9.3%, показват данните на НСИ. Средната цена на апартаментите за тримесечието е била 988 лв./ кв. м. По-големи поскъпвания в първите три месеца на годината - между 10 и 16%, са регистрирани в Търговище, Благоевград, Силистра, Перник, Разград, Шумен, Кюстендил и Плевен. В номинално изражение повишението е между 55 и 134 лв. на квадрат. Покачването на цените пък е съвсем леко в Ловеч, Бургас и Смолян, показват още данните на НСИ. Отново най-скъпите апартаменти са се продавали във Варна, София и Бургас.
Източник: Сега (24.04.2007)
 
В шест български града квадратния метър жилищна площ премина психологическата граница от 1000 лв. Това са София, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Пловдив, като на Благоевград не му достигат по-малко от 40 лв. за да се присъедини към най-скъпите грдове През март собственици на агенции за недвижими имоти съобщиха, че противно на прогнозите от края на миналата година, пазарът продължва да е динамичен и активен, а цените да растат. За 2007 г. брокерите прогнозираха плавно повишение на цените на жилища средно с 15 до 20% за цялата година. Данните на статистиката обаче показват, че в някои областни градове този ръст е постигнат само за първите три месеца. В Благоевград, Търговище и Варна апартаментите са поскъпнали с 16 на сто. Значителен ръст е отбелязан и в най-евтините градове Кюстендил и Силистра съответно с над 11% и 15.8%. Въпреки поскъпването двата града остват с най-ниските цени на жилища, в които могат да се купят апаратаменти за 560 - 570 лв През следващите три месеца очакванията на брокерите са за увеличаване на сделките с жилища в големите градове и плавното покачвне на цените им. Основната причина за това според тях е, че предпремачите излизат с по-високи цени на новото строителство, което е отбелязало и най-голям ръст. Другият момент е, че цените на апартаментите в България остават да бъдат най-евтините в сравнение със страните членки на Европейския съюз и на Балканите. . Средно за страната жилищата са поскъпнали с близо 10% за първите три месеца на годината.Това показват данните на Националния сттистически институт за цените на жилищата през първото тримесечие на годината. /кв.м. Единствено в по-малките градове около София апартаментите са по-евтини със 140 лв. за квардат, показват данните на статистиката. Във всички останали областни градове цените за квадратен метър тръгват от 600 лв. нагоре.
Източник: Дневник (24.04.2007)
 
С 9% поскъпнаха жилищата в страната от януари Средно с 9.3% са се повишили цените на жилищата в страната за първите три месеца на годината, сочат данните на Националния статистически институт. Средните стойности достигат 988 лв./кв. м при 904 лв./кв. м в края на миналата година. Най-голямо е поскъпването във Варна, Благоевград и Търговище, където цените са нараснали с 16%. В шест града на страната апартаментите вече се продават средно за над 1000 лв./кв. м. Освен челната тройка - София, Варна и Бургас, над тази граница вече са Стара Загора с близо 1060 лв./кв. м, Пловдив с 1051 лв./кв. м и Русе с 1066 лв./кв. м. Дунавският град отбелязва ръст на цените от 9.8%, с което се нарежда сред водещите райони по поскъпване. Сходен темп на покачване на цените отбелязват и данните от сделките на Адрес недвижими имоти, според които за тримесечието средните продажни нива са се вдигнали с близо 8%. Компанията отчита сериозно поскъпване в Бургас - с над 17%, докато в София ръстът на жилищата е малко над 14%. От Адрес отчитат най-голямо поскъпване за столицата в райони с нарастващо предлагане на ново строителство, като Люлин и Манастирски ливади. Ръстът на цените се дължи основно на офертите за ново строителство, които се връщат на пазара на по-високи цени спрямо миналата година.
Източник: Пари (24.04.2007)
 
Износът на продукция от българската текстилна индустрия през миналата година възлиза на близо 1.8 млрд. евро, което е растеж от 7% в сравнение с 2005 г. Това съобщи в края на миналата седмица в Русе Валерия Жекова, председател на управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Нарастването на експорта на фирми от текстилния бранш се дължи на повишената конкурентоспособност от гледна точка на съотношението между цена и качество. В предходни години се произвеждаха по-големи количества облекла на по-ниски цени, докато вече се увеличават цените за единица произведено изделие и се повишава качеството. Общият обем приходи в текстилната индустрия е почти 1.8 млрд. евро за миналата година. Налице е ясно изразена тенденция от 6% спад в обема бройки и 7% растеж в постъпленията. Това съобщи собственикът на русенската компания "Маркам" и член на управителния съвет на БАПИОТ Камен Обрешков. Той допълни, че през последните години се регистрира увеличаване на принадената стойност, която браншът генерира в България, и тенденцията ще продължи занапред. "Имаше определени негативни очаквания преди влизането на страната ни в ЕС, че ще възникнат проблеми и браншът ще изпадне в криза. По-скоро към този момент това не се сбъдва, а напротив – увеличава се броят на европейските компании, които търсят партньори в българската текстилна индустрия", каза Камен Обрешков. Повишава се производителността на труда, която е част от конкурентоспособността в индустрията, има нарастване на заплащането, но въпреки това производителността на фирмите у нас изостава с около 27% по информация от края на миналата година в сравнение с развитите страни в ЕС. Асоциацията на производителите и износителите на облекло и текстил обсъди в Русе перспективите и новостите в бранша по време на традиционната си пролетна среща. БАПИОТ е създадена през 1999 г., като в момента в нея членуват 155 фирми от шивашкия и текстилния сектор и два регионални браншови съюза – от Русе и Кюстендил. "Заетите в бранша са близо 170 хил. човека и ние искаме да запазим това производство в настоящия обем, тъй като сме индустрията, която ангажира сериозно количество хора в страната", каза Валерия Жекова. В предприятията имаме създадени чудесни условия за работа и отдавна няма заключвания, както в гръцки компании в Южна България преди време, допълни Жекова. Тенденцията към е повишаване на цените на продуктите, които се произвеждат в България от подизпълнители, което означава, че се произвеждат по-скъпи марки на по-високо ниво. "Отрасълът през последните години се ориентира към това да работи качествени облекла, сложни модели в малки серии и кратки срокове на доставка и това остава неговата европейска специализация", каза председателят на управителния съвет на браншовата асоциация. Според Валерия Жекова работата занапред е по силите на всяко едно предприятие, което има желание да оцелее, просто е въпрос на организация и нагласа на мисленето. В България вече хората имат отношение към работата, която извършват, привлекателни сме за фирмите, които правят качествени облекла и които се продават на средното и над средното ниво в ценовия сегмент, допълни Жекова. Страната ни е на стратегическо географско място, с добре развита индустрия и оборудвани предприятия, а освен това е налице тенденция към производство на готов продукт в България, отчитат още от текстилния и шивашкия бранш.
Източник: Дневник (24.04.2007)
 
500 лв. е средната заплата в страната. Това сочи статистика, изготвена от специализирания сайт за намиране на работа “Джоб тайгър”. Сумата е доста по-висока от официалните данни. Според Националния статистически институт средната заплата в края на 2006 г. е била 388 лв. НСИ обаче мери официално обявените възнаграждения, които обикновено са по-ниски, за да се спестят осигуровки. Класацията на “Джоб тайгър” е върху реални оферти в интернет, публикувани през последната година. Друга разлика е, че в специализираната страница заплатите са нетни - без данъци и допълнителни бонуси. Статистиката обаче отчита само брутни - преди налозите. Драстичните разлики идват, когато се сравнят възнагражденията по професии. Според “Джоб тайгър” най- добре платени са заетите в телекомуникациите.
Източник: Труд (26.04.2007)
 
Правителството определи доц. Стоян Цветков за председател на Националния статистически институт (НСИ). Зам.-председатели ще бъдат Галина Гойчева - Лукарска и Мустафа Хасан, съобщиха от правителствения пресцентър. Поради изтичане на мандата Министерският съвет освободи досегашното ръководство на НСИ - председателя Александър Хаджийски и заместник-председателите Екатерина Арнаудова и Иларион Иларионов. Хаджийски оглави НСИ през май 1998 г. с решение на парламента със седемгодишен мандат. Впоследствие НСИ премина на подчинение на правителството и Хаджийски получи следващата година нов седемгодишен мандат, който изтече през есента на миналата година. Преди да оглави националната статистика Хаджийски бе депутат от СДС. Новото назначение влиза в сила след подпис на министър-председателя. Новият председател доц. Стоян Цветков е роден през 1950 г. в София. Завършил е специалност "Статистика" във ВИИ "Карл Маркс"-София. От 1991 г. е доцент в катедра "Статистика и иконометрия" на УНСС. Бил е гост-преподавател в Пловдивския университет "П. Хилендарски", в Бургаския свободен университет и други, се посочва в съобщението. Галина Гойчева-Лукарска е родена през 1967 г. Завършила е УНСС. Тя е служител на НСИ. Мустафа Хасан е роден през 1960 г. Завършил е ПУ "П. Хилендарски" и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". В предишния парламент е бил депутат от ДПС.
Източник: Медия Пул (27.04.2007)
 
Новият председател на Националния статистически институт ще е доцент Стоян Цветков. Това реши правителството, след като изтече седемгодишният мандат на досегашния ръководител Александър Хаджийски. Доц. Цветков е преподавател в катедра „Статистика и иконометрия” в Университета за национално и световно стопанство. Националния статистически институт има и нови заместник-председатели – Галина Гойчева-Лукарска и Мустафа Хасан.
Източник: Дарик радио (27.04.2007)
 
Цените на жилищата напомниха за скока от 2004 в първото тримесечие на тази година, след като се увеличиха с повече от 9% средно за страната, но с 14 и 16% съответно в София и във Варна, сочат данните на Националния статистически институт. На годишна база ръстът им достигна близо 23%, най-високият от третото тримесечие на 2005 насам, когато те са се увеличили от 569 до 752 лева на квадратен метър (общо 32%) в рамките на 12 месеца. Сега средното ниво за страната надхвърля 988 лева. На практика средните цени са се утроили за последните пет години. Растежът от януари до март за пръв път е и относително хомогенен на национално ниво. Липсват екстремни скокове от порядъка на 30 до 60%, които доскоро се виждаха в значително изостанали градове. В повече от половината областни центрове (16 от 28) цените са се покачили с над 5% на тримесечна основа, а в десет от тях - с повече от 10%. В нито един областен град обаче те не са намалели, макар че един от най-динамичните пазари - Стара Загора, отчита нарастване, близко до нулата. Все пак той беше с едни от най-бързо растящите цени в последните месеци и на годишна основа е отчел един от най-големите скокове - 26.7%. Стара Загора не е изключение - рязко забавяне е регистрирано и в Смолян, макар че и в този град годишният растеж на цените е над средния за страната. За пръв път от много месеци двата най-скъпи града - София и Варна, са били и с едни от най-бързо растящите цени. Пловдив пък изпада от топ 5, изпреварен от Русе и Стара Загора по средни стойности на апартаментите. Ако цените продължават да се движат с тези темпове, могат да достигнат прогнозите на анализатори за годишния си ръст още в средата на годината. Според тях жилищата не би трябвало да поскъпват с повече от 15% през 2007, след като цените се увеличиха средно с 14.7 на сто през миналата година.
Източник: Строителство Градът (02.05.2007)
 
Държавата е загубила 700 млн. лв. от укриване на ДДС по сделки с жилища. Това съобщи вчера шефът на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев при представяне на инициативата "На светло", която е насочена към ограничаване на сивия сектор. По думите на Данев цените на имотите у нас през последните пет години са се повишили с 2,64 пъти, или 21,4% годишен ръст. Официалната статистика обаче отчитала 13 пъти по-малко повишение. Данев обясни, че през целия строителен процес - от построяването до продажбата на недвижими имоти, се натрупват недекларирани капитали, защото се плаща не по реалната пазарна цена, а по данъчна оценка. Данев посочи укриването на доходи като един от най-големите проблеми на икономиката и посочи като пример потребителските кредити. В момента те са 9,5 млрд. лв. Ако направите справка с декларираните доходи на хората, ще видите, че те не могат да ги покриват, посочи Данев. В същото време няма хора, които не плащат кредитите си. По думите на шефа на БСК тази тенденция показвала, че хората укриват реалните си доходи. От камарата посочиха и друг пример като доказателство. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) служителите в държавната търговия получават 7835 лв. средногодишна заплата, а служителите в частната сфера - 3185 лв. Същото било положението и в здравеопазването. Според данните средногодишната заплата на държавните служители в сферата е 4900 лв., а 2800 лв. в частния сектор. Защо тогава лекарите бягат в частния сектор, попита Данев. По думите му в едните предприятия осигуровките се плащали на реалната заплата, а при другите - не. Същото било положението и при самоосигуряващите се - всички зъболекари и адвокати си плащат осигуровките на 220 лв.
Източник: Новинар (03.05.2007)
 
Над 10% от българите вече успяват да спестяват. Подобряват се оценките на хората за финансовото състояние на семействата им, сочи анкета на Националния статистически институт. Въпреки това все още 14,8% от населението затъват в дългове, а 65,8% "свързват двата края". Нараства оптимизмът на хората за финансовото състоянието на семействата им през следващите месеци. Повишават се и намеренията на българите да купуват коли, жилища и да дават пари за ремонт на дома. Въпреки това все още 62% от българите са категорични, че през следващата година няма да могат да си купят автомобил. Подобряват се и очакванията за безработицата през следващите месеци. Но хората смятат, че цените ще продължат да се вдигат бързо, както и през последните месеци.
Източник: Стандарт (09.05.2007)
 
Расте доверието на потребителите През април показателят доверие на потребителите се покачва със 7.8 пункта спрямо януарското си равнище, като при градското население увеличението е с 9.1 пункта, а при селското с 5.4 пункта, съобщиха от НСИ. Потребителите очакват по-благоприятно развитие на финансовото им състояние през следващите дванадесет месеца. В сравнение с януари през април се подобрява и общата балансова оценка за бюджета на домакинствата с 4.2 пункта. Анкетата на НСИ регистрира и повишени очаквания относно спестяванията и намеренията за покупки на предмети с дълготрайна употреба през следващите 12 месеца.
Източник: Пари (09.05.2007)
 
Приходите във вътрешната търговия у нас са нараснали с 6,6 на сто в периода януари - март спрямо същите месеци на м. г., съобщи Националният статистически институт (НСИ) вчера. За продажбите на автомобили и горива увеличението е с 15 на сто. За търговията на дребно ръстът е 11,9 на сто.
Източник: Труд (10.05.2007)
 
Приходите във вътрешната търговия у нас са нараснали с 6,6 на сто в периода януари - март спрямо същите месеци на м. г., съобщи Националният статистически институт (НСИ) вчера. За продажбите на автомобили и горива увеличението е с 15 на сто. За търговията на дребно ръстът е 11,9 на сто.
Източник: Труд (10.05.2007)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството” за първото тримесечие на годината по съпоставими цени нарастват с 6.6% спрямо същия период на предходната година. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ) в сряда. Увеличението се формира от всички основни търговски дейности и достига високи стойности при търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили – 15.0%, и търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството – 11.8%. Най-голямо влияние върху общия индекс оказва нарастването с 4.1% при търговията на едро, която реализира около 70% от стойността на приходите за сектора. От съставните дейности значителен ръст се наблюдава при търговията с автомобили и мотоциклети – 18.9%, следвана от търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника – 18.0%, търговията на едро с машини и оборудване – 16.7%, и търговията на едро със стоки за домакинството – 14.0%. При търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки темповете са съответно 9.6% и 7.5%.
Източник: Медия Пул (10.05.2007)
 
Рекордна дупка във външната търговия Дупката във външната търговия расте с бързи темпове и само за два месеца е над 1,8 млрд. лв., сочат данните на Националния статистически институт. Дори от МВФ предупредиха, че дефицитът расте по-бързо от очакваното и може да стигне 16,6% от БВП на страната. Причина за това е забавянето на ръста на износа, който за два месеца е едва 4,1%. Вносът е скочил с 15,9%. Бясно расте импортът от страните от ЕС, който за два месеца е нараснал с 32,3%. Вносът на цигари, алкохолни и безалкохолни напитки е скочил близо 3 пъти и за два месеца е на стойност близо 50 млн. лв. За сметка на това с 20% е свит вносът от руските републики.
Източник: Стандарт (11.05.2007)
 
С 9.3% е нараснал износът (FOB) ни към страните от ЕС за първите два месеца на годината спрямо същия период на 2006 г, съобщиха от Националния статистически институт. За първите два месеца на 2007 г. сме изнесли стоки на стойност 2.296 млрд. лв., като най-голям е бил износът ни за Германия, Италия, Гърция и Белгия. За сравнение вносът (CIF) ни от единния пазар на ЕС нараства с 32.3% на годишна база, като достига стойността от 3.339 млрд. лв. Външнотърговското ни салдо с ЕС остава отрицателно в размер малко над 1 млрд. лв. ЕС остава най-големият ни търговски партньор, като близо 66.5% от износа и 60 на сто вноса се осъществява с него.
Източник: Монитор (11.05.2007)
 
Отрицателното търговско салдо на България за януари и февруари 2007 г. достигна 1 милиард и 800 милиона лева, съобщи Националният статистически институт. Износът на страната е бил за 3 и половина милиарда лева, а вносът 5 милиарда и 300 милиона. Ръстът на вноса е четири пъти по-голям от ръста на износа, отчитат от статистиката.
Източник: Дарик радио (11.05.2007)
 
Отрицателното търговско салдо на България за януари и февруари 2007 г. достигна 1,8 млрд. лева. Износът на страната през този период е бил за 3,5 млрд. лева /FOB/, а вносът - за 5,3 млрд. лв. /FOB/. През януари и февруари износът за ЕС бил на стойност 2,3 млрд. лв., а вносът - 3,2 млрд. лв. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт /НСИ/, разпространени днес. НСИ отчита общ ръст на износа за януари и февруари 2007 г. спрямо същия период на миналата година 4,1 на сто /FOB/, а на вноса - близо 16 на сто /CIF/. Според секторния анализ на външната търговия за анализирания от НСИ период близо четири пъти е ръстът на вноса на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн, 30,6 на сто е ръстът на вноса на химически вещества и продукти и 25,4 на сто - на машини, оборудване и превозни средства. Най-голям ръст в износа има на необработените /сурови/ материали, негодни за консумация - 49,7 на сто, а най-чувствителен е спадът в износа на минерални горива, масла и продукти - 58,3 на сто.
Източник: БТА (11.05.2007)
 
Средната месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на тази година е била 384 лв. В обществения сектор възнаграждението за същия период е било 449 лева, а в частния 358 лв., показват данни на Националния статистически институт, разпространени днес. В обществения сектор с най-високи заплати са били работещите във финансовото посредничество - 1 042 лв., следвани от добивната индустрия - 899 лв., търговията и ремонта на коли, лични вещи и стоки за домакинството - 774 лв. Работещите в сектора производство и разпределение на електроенергия, газ и вода са получавали 671 лв. Най-малко пари са получавали хотелиерите и ресторантьорите - 318 лв. В частния сектор с най-високо възнаграждение през първото тримесечие са били финансовите посредници - 890 лв., на втора позиция са заетите в производството и разпределението на ток, газ и вода - 657 лв., в добивната индустрия са получавали - 588 лв. Най-малко пари са получили работещите в сектора хотелиерство и ресторантьорство - 255 лв. През март средната заплата в обществения сектор е била 464 лв. или с 22 лв. по-висока спрямо февруари. В частния сектор ръстът на заплатите е бил с 14 лв. и през март работещите там са получавали 368 лв.
Източник: БТА (14.05.2007)
 
Инфлацията за април е 0,5 на сто, отчете Националният статистически институт. Инфлацията за периода януари - април 2007 г. спрямо същия период на предходната година е 5 на сто. През април цените на хранителни продукти са се увеличили с 0,5 на сто, на нехранителни стоки - с 0,4 на сто.
Източник: Дарик радио (15.05.2007)
 
Въшнотърговският дефицит на България към края на първото тримесечие, по предварителни данни на Националния статистически институт, възлиза на 2,9 млрд. лв. (FOB/FOB*), което представлява ръст от 43,4% на годишна база. Само за месец март дефицитът е в размер на 1,09 млрд. лв., което е най-високата месечна стойност от началото на тази година. За първите три месеца на 2007 г. отрицателното салдо със страните от ЕС е 1,53 млрд. лв., а с трети страни (общо 31 на брой) - 1,37 млрд. лв. Общата сума на вноса (CIF) към края на март възлиза на 8,94 млрд. лв., а на износа (FOB) - 5,55 млрд. лв. Общият стокообмен със страните извън ЕС за първите три месеца на годината възлиза на 5,48 млрд. лв., като се понижава с 1,9% на годишна база.
Източник: Монитор (15.05.2007)
 
0,5% е инфлацията през април, съобщи вчера Националният статистически институт. От началото на годината животът у нас е поскъпнал с 2,3 на сто. Най-голямо е увеличението на цените на адвокатските услуги - с 9,5 на сто през миналия месец, показват данните на НСИ. Почти толкова (9%) са скочили и тарифите за гражданските и религиозни обичаи като сватби, погребения, кръщенета и пр. Масовият бензин А 95 пък е поскъпнал с 6 на сто, а обувките - с 3,2%. При храните най-голямо е увеличението при плодовете - с 5,7 на сто, картофите и яйцата - по 3,8%. Намаление на цените обаче има при свинското месо - 2,1%, гъбите - 3,3%, и газираните напитки - 3,6%.
Източник: 24 часа (15.05.2007)
 
Отрицателното салдо в търговията на България с трети страни за периода януари - март достигна 1,4 млрд.лв., показват предварителни данни на Националния статистически институт за износа и вноса от трети страни, разпространени днес. През периода износът е бил в размер на 1,9 млрд. лв. /FOB/, а вносът - 3,3 млрд. лв. Отрицателното търговско салдо на България за периода достигна 2,9 млрд.лв. Износът на страната е бил общо за 5,5 млрд. лв. /FOB/, а вносът - за 8,5 млрд. лв. /FOB/. През януари-март износът за ЕС бил на стойност 3,6 млрд. лв., а вносът - 5,1 млрд. лв. През периода НСИ отчита най-голям ръст в износа за трети страни на машини, оборудване и превозни средства - 48,6 на сто, следван от необработени /сурови/ материали, негодни за консумация - 33,2 на сто, и на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн - 22 на сто. Най-чувствителен спад има в износа на минерални горива, масла и подобни продукти - 41,6 на сто. Близо 4 пъти е нараснал вносът от трети страни на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн, а с 26,1 на сто е намалял вносът на минерални горива, масла и подобни продукти. Малко над 3 пъти е увеличен износът за Украйна, а 2 и малко над 2 пъти е нараснал износът за Обединените арабски емирства, за Китай, Русия, Норвегия. Ръстът в износа за Македония е с 5,5 на сто, за Турция - с 21,2 на сто. С 0,5 на сто е спаднал износът на САЩ. НСИ отчита най-чувствителен спад в износа за ЮАР - 92,3 на сто. Над 5 пъти е нараснал вносът от Виетнам, над 4 пъти от Хърватия и над три пъти от Македония. Над два пъти е ръстът на вноса от Босна и Херцеговина, Индия и Грузия. Вносът от Китай бележи ръст от 62,8 на сто, от Турция - 27,5 на сто, а от САЩ - с 8,8 на сто. НСИ отчита спад на вноса от Русия - със 17,2 на сто. Най-чувствителен е спадът на вноса от ЮАР - с 87,3 на сто.
Източник: БТА (15.05.2007)
 
Дупката във външната търговия расте доста по-бързо от очакваното. Само за първите три месеца на годината дефицитът надмина 2,9 млрд. лв., обявиха от Националния статистически институт. Увеличението е с над 43% спрямо дефицита за същия период на миналата година от 2 млрд. лв. Негативен е фактът, че се сложи край на добрите данни от миналата година и сега вносът расте много по-бързо от износа. От МВФ предупредиха, че дефицитът расте по-бързо от очакваното и може да стигне 16,6% от БВП. Затова държавната хазна трябва да приключи 2007 г. с излишък от поне 2%, гласи законът за бюджета. Ако приходите в хазната не нараснат през следващите месеци, държавните ведомства ще получат само 90% от предвидените за тях пари, гласи законът за бюджета.
Източник: Стандарт (15.05.2007)
 
С 5,7% по-скъпо са се продавали плодовете през април в сравнение с предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Бананите през април са се продавали по 2,30 лв. за килограм, а предходния месец - по 2,16 лв. Увеличение има и при цените на ябълките и портокалите. По-скъпо са се търгували картофите, яйцата, бирата. През април по-евтино са се продавали гъбите, каймата, газираните напитки. Увеличение в цената от НСИ отчитат при течните горива за битови нужди, съдебните и адвокатски услуги. Поевтинели са туристическите услуги и компютрите. Инфлацията у нас през април спрямо същия месец на миналата година е 4,2%. Само за април спрямо предходния месец е 0,5 на сто.
Източник: Новинар (15.05.2007)
 
Доходите растат с 20% годишно 561,80 лв. е средният доход на българските домакинства през март, обявиха от Националния статистически институт. Това е с близо 91 лв., или 20%, повече от същия месец на миналата година. Дори като се махне натрупаната инфлация, за година доходите на семействата реално са нараснали с 15%. Всеки член на домакинството разполага с 220 лв. на месец, сочат данните на НСИ. Най-бързо растат парите от заплати, които осигуряват 52,7% от семейния бюджет. Доходите от предприемачество също се вдигат бързо и вече осигуряват 6,6% от финансите в домакинството. За храна вече отиват само 35,8% от парите на семействата. Заради топлото време делът на разходите за наеми, отопление, вода и ток падат до 13,3% от семейния бюджет. Това дава възможност през март всяко семейство да спести 13,41 лв., което е два пъти повече от същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (16.05.2007)
 
Средно по 69,46 лв. е изхарчил за храна и безалкохолни българинът през март, показва изследване на Националния статистически институт. Общите разходи на лице от домакинството през март пък са 207,26 лв. Увеличението им за година е с 32,38 лв. Общите доходи на човек пък са средно 220 лв., или с 33,89 лв. повече, отколкото през март 2006 г. Така излиза, че нашенецът е спестил по 12,74 лв. през март. 52,7% от приходите на домакинствата идват от заплати, а 23,6 на сто от пенсии, сочат данните на статистиката. От домашното стопанство пък са дошли по 14 лв. през март 2007 г. или 2,5% от общите доходи.
Източник: 24 часа (16.05.2007)
 
С 91,7 лева се е увеличил общият доход на домакинство през март 2007 г. спрямо същия период на миналата година, а на човек - с 33,9 лева. Разходите за същия период са нараснали с 87,5 лева за домакинство и с 32,4 лева на човек. През март едно домакинство средно е разполагало с 561,8 лева, а един човек - с 220 лева. Разходите за този период на домакинството са били 529,3 лева, а на човек - 207,3 лева. Това показват данни на Националния статистически институт за доходите и разходите на домакинствата през март, разпространени днес. Работната заплата продължава да бъде най-голямото перо в приходната част на бюджета на домакинство с дял от 52,7 на сто или 295,8 лева. На второ място са приходите от пенсии - 23,6 на сто или 132,5 лева, следвани от предприемачество - 6,6 на сто или 37 лева.
Източник: БТА (16.05.2007)
 
С 4.7% е нараснала активността на инвеститорите Мениджърите в промишлеността предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 4.7% през тази година, показва бизнес анкета на НСИ, проведена през април. В обществения сектор очакваният ръст на инвестициите е 24.6%. Делът на частния сектор в общия обем на планираните разходи за придобиване на дълготрайни активи достига 77.4%. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2007 г. има енергийният сектор, следван от производството на стоки за междинно потребление. В производството на храни и други недълготрайни стоки обаче мениджърите предвиждат свиване на инвестициите спрямо 2006 г.
Източник: Пари (21.05.2007)
 
Разрешителните за строеж са нараснали с над 40% С над 40 на сто са се увеличили издадените разрешения за строеж в цялата страна през първото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. Общо са издадени разрешения за 4049 сгради с разгъната застроена площ (РЗП) над 2.6 млн. кв.м, докато за първите три месеца на миналата година те са били 2866 с РЗП над 1.9 млн. кв.м. Най-активният сектор остава жилищното строителство, където е регистриран и най-голям ръст - над 50%. Зоните с активно строителство остават Черноморието и планинските курорти, както и столицата. Бургаска област продължава да държи първото място с 479 разрешителни за строеж с РЗП 350 хил. кв.м. След нея се нареждат Варненска област с 394 разрешения с площ 295 хил. кв.м, следвана от София-град със 263 разрешителни с площ 190 хил. кв.м и Благоевград с 164 разрешителни за строеж на площ 290 хил. кв.м. Ръстът на строителството в тези области се дължи основно на ваканционните комплекси. Изглежда, предприемачите не се тревожат от пренасищането на пазара. По мнение на експерти предлагането вече надхвърля търсенето. Анализ на сайта за имоти imoti.net показва, че вече се забелязва стагнация на пазара на ваканционни имоти. В Банско цените са в застой. Ако има още една безснежна зима, това може да доведе и до поевтиняване на апартаментите, прогнозират от imoti.net. Увеличение на издадените разрешителни за строеж има и в другите сектори. При строителството на административни сгради те са нараснали от 89 с РЗП от 57 хил. кв.м за първите три месеца на 2006 г. на 104 с обща площ 83 хил. кв.м. Това са разрешителни за строеж основно на офисни площи. Най-много са издадени за Пловдив - 23 броя с РЗП 27 хил. кв.м. Останалите градове, в които ще се строят нови административни сгради, са София, Варна, Бургас, Благоевград, Плевен, Разград, Русе и Хасково. При т.нар. други сгради (предприятия, складове, атракциони) също има ръст на издадените разрешения за строителство от 1178 на 1503 броя, като разликата в застроената площ се е увеличила с 40 хил. кв.м. Според данните на статистиката такива нови сгради ще се строят във всички райони на страната, като най-много са в Пловдивска област - 169 на площ над 72 хил. кв.м. Регионът на Пловдив се оформя като една от най-големите нови индустриални зони в страната.
Източник: Дневник (23.05.2007)
 
Застой в цените на ваканционните имоти в Банско отчита порталът imoti.net. Цитирани са посреднически агенции, според които през април, когато пазарът на имоти се оживява, цените на жилищата остават без промяна. В центъра на Банско средните цени на стари тухлени апартаменти остават 700 EUR/кв. м, а на новите - 1200 EUR/кв. м. По-скъпи са офертите само за апартаменти около ски лифта, където се искат по 1400 EUR/кв. м, но търсенето е слабо. Най-евтини остават жилищата в началото на града - 1100 EUR/кв. м, където през последната година се появиха много нови комплекси. Според портала тенденцията е към задържане, дори намаление на цените заради безснежната зима и масовото строителство. По данни на националната статистика само за първото тримесечие в Благоевградско са издадени 164 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради с 2517 жилища и обща площ 288 546 кв. м. Най-много са новите разрешителни в Бургаско - 479 за 2489 жилища с обща площ над 349 000 кв. м.
Източник: Пари (23.05.2007)
 
Влизането на страната ни в ЕС увеличи с 20-25% сделките с имоти за първите 4 месеца на годината. Това сочи анализ на световната франчайзингова мрежа за недвижими имоти ERA, чиято централа е в САЩ. Ръстът значително надвишава прогнозите за 2007 г., които бяха за скок от 10%. Търсенето на градски имоти не намалява въпреки повишението на цените им с 15-20%. Най-търсени са малките и средноголеми апартаменти. Най-много нови жилища се строят в региона около Благоевград. Само за първото тримесечие на годината са дадени разрешения за строителство на 164 жилищни сгради с 2517 апартамента в тях. Пазарът на недвижими имоти в района на Банско е един от най-динамичните през последните 3-4 години. Изкупени са повечето парцели, които са подходящи за изграждане на жилища или хотели, а над 80% от тях вече са застроени. Принципът на инвеститорите е да се строи бързо и да се продава веднага. Инвестицията в един квадратен метър застроена площ е около 300 евро, а печалбата може да достигне 1100-1200 евро.
Източник: Стандарт (23.05.2007)
 
Цените няма да растат през следващите три месеца, смятат шефовете на фирми, анкетирани от Националния статистически институт. Стопанската конюнктура през май остава благоприятна. Условията за бизнес в промишлеността достигнаха нова най-висока стойност от 1994 г. насам. Шефовете на фирми очакват повишаване на поръчките, но все повече предприятия изпитват недостиг на работна ръка. В строителството оптимизмът също расте, но се увеличават и клиентите със закъснения в плащането. В търговията на дребно и услугите оптимизмът намалява, като най-големият проблем за фирмите е конкуренцията.
Източник: Стандарт (29.05.2007)
 
Производствените цени у нас са се покачили със 7.5% през април спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ. Спрямо предходния месец обаче промишлените цени в страната са се покачили едва с 1.9%. Производствените цени в добивната промишленост отново са регистрирали най-висок ръст от 16.7%. В преработващата промишленост увеличението е 5.6%, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 12.7% на годишна база. Понижение отчитат цените в производството на тютюневи изделия, на метални изделия без машини и оборудване и на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника.
Източник: Пари (31.05.2007)
 
В секторите текстил и облекло и производство на машини и оборудване, без електро и оптично оборудване, има отлив на чужди инвестиции през първото тримесечие на 2007 г., съобщи в четвъртък Националният статистически институт (НСИ). Той отчете намаление от 7.4 млн. евро преки чужди инвестиции в производството на текстил и облекло спрямо същия период на миналата година и 7.5 млн. евро по-малко в производството на машини и оборудване. Общият нетен размер на инвестициите за първото тримесечие е 84,1 млн. евро. Най-големи са инвестициите в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - малко над 32 млн. евро, следвани от вложенията в сектора операции с недвижими имоти и бизнесуслуги - 17,9 млн. евро. На трето място излиза секторът търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството с инвестиции за 9,6 млн. евро.
Източник: Медия Пул (01.06.2007)
 
Расте броят на осъдените за подкуп в България, сочат данните на Националния статистически институт. 83-ма са осъдени за рушвет през 2006 г., докато преди шест години те са били 38, а през 2002 - само 20. Ръст има и сред осъдените за контрабанда. Ако през 2000 г. са произнесени 65 присъди, то през миналата те са 147. Намаляват присъдите за престъпления по служба - 24 са те през миналата година, докато през 2000-ра са били 50. Общо през миналата година са осъдени 30595 души. От тях 197 - за умишлено убийство, 12766 - за кражба, 356 - за кражба на коли. За документни престъпления са наказани 569 души.
Източник: Сега (02.06.2007)
 
Минималната заплата ще се договаря от 182 до 240 лв. От следващата година минималната заплата за страната няма да се определя административно, а чрез преговори между работодателите и синдикатите. Конкретната сума ще е процент от официалната линия на бедността и средната брутна заплата, отчетена от Националния статистически институт. Това предвижда проектонаредба на министерството на труда, обсъдена в понеделник от комисията по доходите към тристранката. Минималната заплата ще е между 100 и 145% от линията на бедността, която през тази година е около 166 лв. Това означава, че коридорът за преговори догодина ще е между 182 лв. и 240 лв. През тази година заплатата е 180 лв. Ще има и ограничител - тя няма да може да надвишава половината от средната брутна заплата за страната. Промяната в методиката ще се отрази най-вече на заемащите нископлатени длъжности, които са близо до минималната заплата. Към нея е "вързана" и потребителската такса за посещение при лекар и престоя в болница. Минималните осигурителни прагове ще продължат да се определят чрез преговори от браншовите съюзи и синдикатите, както и досега, обясниха експерти. На заседанието в понеделник работодателските съюзи поискаха да се определи график за намаляване на надбавката за прослужено време. В проектопостановление кабинетът предлага минималният му размер да остане 0.6%. Това се оспорва от бизнеса, защото на практика остава да действа сегашният режим - надбавките да се налагат от правителството, а не да се договарят между фирмите и работещите. Остава и дискриминацията по възраст при заплащането. Наредбата за организацията на работната заплата, с която класовете се трансформират в доплащане за стаж и опит, влиза в сила от 1 юли. Главната инспекция по труда (ГИТ) в понеделник предупреди, че веднага ще започне да проверява за спазването й. До края на този месец фирмите трябва да изработят вътрешни правила за възнагражденията, да опишат как се формират те в предприятието, как варират за отделните длъжности и как се отчитат и заплащат нощният и извънредният труд, разясни юристът на ГИТ Димитър Марков. Тепърва предстои министерството на труда да издаде указания за това как да се прилагат други тънкости в наредбата. Засега нито на фирмите, нито на трудовите инспектори им е ясно например по какъв начин ще се отчита професионалният опит. Няма легално определение за понятието и затова не е ясно как ще се доказват натрупаните умения в различните професии, каза Марков.
Източник: Дневник (05.06.2007)
 
Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да бъде по-малък от 0.6 на сто за всяка година трудов стаж или професионален опит. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение на работника или служителя се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит. Това предвижда проекта на Постановление на Министерски съвет, обсъден вчера от Комисията по доходите и жизнения стандарт към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На работната среща в МТСП, представители на синдикатите и работодателите обсъдиха предложението. Синдикатите подкрепиха проекта на постановление, а работодателите внесоха предложение за поетапно намаляване на процента от 0.6 през годините, както и задължаване на работодателите да разработят система за отчитане на приноса на всеки служител в предприятието. По време на работната среща беше обсъден и проекта на Наредба за договаряне на работната заплата. Според него, размерът на минималната заплата за страната не може да бъде по-малък от 110 % и по-голям от 145 % от размера на линията на бедност за страната за съответната година и да не превишава 50 % от размера на средната брутна работна заплата за страната, за предходната година, обявен от Националния статистически институт. Проектът предстои да бъде предложен за обсъждане в НСТС.
Източник: Застраховател (06.06.2007)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" за периода януари - април 2007 г. при осигурена съпоставимост нарастват с 6,6% в сравнение със съответния период на предходната година, показват данни на Националния статистически институт. Увеличението е най-голямо при търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 15,4%, и се определя от реализираните темпове в двете основни съставни дейности - търговия с автомобили и мотоциклети и търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, сочат данните на националната статистика.
Източник: Монитор (11.06.2007)
 
Инфлацията за май е 0,1 на сто Инфлацията за май е 0,1 на сто. Инфлацията от началото на годината е 2,4 на сто, а от май 2006 г. до май 2007 година - 4,3 на сто, съобщават от НСИ. През май са се увеличили цените на нехранителните стоки с 0,6 на сто, на общественото хранене - с 0.7 на сто и на услугите с 0.3 на сто. Цените на хранителните продукти са намалели с 0.6 на сто. През месеца са намалели цените на брашното - с 0.8 на сто, свинското месо - с 0.7 на сто, рибата - с 1.3 на сто, сирене - с 0.8 на сто, яйцата с 4.6 на сто, кашкавал - с 0.8 на сто сто, гъбите - с 0.6 на сто, пресни и замразените зеленчуци с 19,2 на сто, маслини - с 0.2 на сто. НСИ регистрира увеличение на цената при следните стоки: хляб - с 0.3 на сто, ориз - 0,4 на сто, птиче месо - с 1.6 на сто, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.2 и 0.3 на сто, маргарин - с 0.6 на сто, растителни масла - с 1.5 на сто, пресни и замразени плодове - с 15.1 на сто, картофи - с 6.8 на сто, захар - с 0.5 на сто, сладолед - с 0.6 на сто, минерална вода - с 1.8 на сто, плодови и зеленчукови сокове и нектари - с 0.3 на сто, хомогенизирани бебешки, детски и диетични храни - с 0.7 на сто. Вината и бирата са поскъпнали съответно с 0.9 и 1.5 на сто, високоалкохолните спиртни напитки - с 0.3 на сто, а тютюневите изделия са поевтинели с 0.2 на сто.
Източник: БНР (13.06.2007)
 
Храните поевтиняха с 0,6% през май, обявиха от Националния статистически институт. Това е причината инфлацията през изминалия месец да бъде едва 0,1%. По-съществено през май са паднали цените на брашното - с 0,8%, на свинското месо - със 7%, на яйцата - с 4,6%, и на зеленчуците - с 19,2%. Натрупаната инфлация от януари до май е само 2,4%, а за последните 12 месеца - 4,3%. В резултат на ниската инфлация едногодишните левови спестявания в банките реално са нараснали с около 1,2 лв. на всеки 100 лв. През май продължава поевтиняването на цигарите, чиито цени са паднали средно с 0,2%. Със затоплянето на времето виното и бирата са поскъпнали съответно с 0,9% и 1,5%.
Източник: Стандарт (13.06.2007)
 
Инфлацията за май е 0.1%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ) във вторник. От началото на годината инфлацията е 2.4%, а през май тази година, измерена спрямо май 2007 г. – 4.3%. През май са се увеличили цените на нехранителните стоки с 0.6%, на общественото хранене - с 0.7%, на услугите - с 0.3%. Цените на хранителните продукти са намалели с 0.6%. През месеца са намалели цените на брашното - с 0.8 на сто, свинското месо - с 0.7 на сто, рибата - с 1.3 на сто, сирене - с 0.8 на сто, яйцата с 4.6 на сто, кашкавал - с 0.8 на сто, гъбите - с 0.6 на сто, пресни и замразените зеленчуци - с 19,2 на сто, маслини - с 0.2 на сто. Поскъпване е регистрирано при следните стоки: хляб - с 0.3 на сто, ориз - 0,4 на сто, пилешко месо - с 1.6 на сто, колбаси - с 0.2 на сто, маргарин - с 0.6 на сто, растителни масла - с 1.5 на сто, пресни и замразени плодове - с 15.1 на сто, картофи - с 6.8 на сто, захар - с 0.5 на сто. Вината и бирата са поскъпнали съответно с 0.9 и 1.5 на сто, високоалкохолните спиртни напитки - с 0.3 на сто, а тютюневите изделия са поевтинели средно с 0.2 на сто.
Източник: Медия Пул (13.06.2007)
 
Инфлацията у нас през месец май се е покачила до 4.3% на годишна база, съобщиха от Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени в страната е отбелязал леко покачване спрямо предходния месец в размер на 0.1 на сто. Забавянето на месечна база се дължи на 0.6% спад в цените на хранителните продукти в страната през май, като най-голямо от близо 20% е това при зеленчуците. Поскъпването в нехранителния сектор е с малко над половин процент заради по-високите цени на горивата, докато цените в сферата на услугите са отбелязали ръст от едва 0.3 на сто. Традиционните стоки със засилено потребление през лятото като минералната вода и бирата пък бележат респективно ръст от 1.8% и 1.5 на сто.
Източник: Монитор (14.06.2007)
 
380 млн. лв. отдели правителството за осъществяване на мерките за демографското развитие. Това стана ясно вчера, след като министрите одобриха плана за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие през тази година. Сред мерките за насърчаване на раждаемостта са отпускане на еднократни помощи при раждане, месечни помощи за отглеждане на дете до една година, както и парични помощи за дете до завършване на средно образование. Средствата са осигурени от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Ще продължи подпомагането на бедни семейства, като държавата поеме издръжката на малките в детски градини и ясли. Безплатно ще се осигурява столово хранене за децата, както и подпомагане с учебници и облекла. Според данните в стратегията само за една година населението на страната ни е намаляло с близо 40 000 души. В същото време обаче се наблюдава тенденция за увеличение на ражданията през последните четири години, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). 70 от 100 раждания обаче са на жени от социално уязвими групи, показват данните.
Източник: Новинар (15.06.2007)
 
Отрицателното ни търговско салдо за първото тримесечие на годината достигна на 3,1 млрд. лева Отрицателното търговско салдо на България за първото тримесечие на година по цени FOB/ FOB достигна на 3,1 млрд. лева, а по цени - износ FOB - внос CIF - възлиза на 3,6 млрд. лева. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт, разпространени днес. Стокообменът на България, както с европейски така и с трети страни отбелязва ръст от 13,7 на сто през първите три месеца на тази година в сравнение със стойностните обеми през същия период на 2006 г. Като абсолютна стойност стокообменът достигна 14,7 млрд. лева. През първото тримесечие на 2007 г. са изнесени стоки за 5,5 млрд. лева. Спрямо същия период на 2006 г. износът се увеличава с 6,2 на сто. Внесените от началото на годината стоки (по цени CIF) са за 9,1 млрд. лева.
Източник: БНР (15.06.2007)
 
Стокообменът ни през първите три месеца на годината е нараснал с 13.7% в сравнение със същия период на 2006 г. Като абсолютна стойност външната ни търговия от януари до април е достигнала 14.7 млрд. лв. Износът на български стоки е за 5.5 млрд. лв., което е ръст от 6.2%. Вносът е за 9.1 млрд. лв. и спрямо първото тримесечие на 2006 г. се е увеличил с 18.8%. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на 3.6 млрд. лв. по цени CIF с включени търговски разходи и застраховки. По цени FOB салдото е минус 3.1 млрд. лв. С 36% се е увеличил вносът и с 12.2% - износът със страните от ЕС.
Източник: Пари (15.06.2007)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства реално с 6.2% през първото тримесечие на тази година, съпоставено със същия период на миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ) във вторник, като се позова на предварителни оперативни данни. Така ръстът по тримесечия от началото на 2006 г. досега се запазва относително висок – около и малко над 6%. Произведеният БВП за трите месеца на годината възлиза на 11.5 млрд. лв. по текущи цени или на глава от населението се падат 1493 лв. При среден за тримесечието курс от 1.4928 лв. за един долар, БВП възлиза на 7.7 млрд. долара или съответно 1000 долара на глава от населението. Стойността на БВП, пресметната в евро, е близо 5.9 млрд. евро или 763 евро на човек. Създадената от стопанските отрасли брутна добавена стойност възлиза на 9.4 млрд. лв. По текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила със 7.7% спрямо същия период на 2006 г. В структурата на икономиката индустрията увеличава дела си през първото тримесечие на тази година на 33.5% от 32.2% през същия период на миналата година. Делът на добавената стойност, създадена в сферата на услугите, е 61.8%, което е с 1% под равнището на първото тримесечие на миналата година. С 0.3% намалява делът на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката - от 5.0% до 4.7% през първото тримесечие на 2007 г.
Източник: Медия Пул (20.06.2007)
 
Икономиката ускори до 6.2% ръст Икономическият ръст за първото тримесечие на годината са впечатляващите 6,2%, обявиха от Националния статистически институт. След като 2006 г. приключи с ръст на БВП от 6,1 на сто, икономиката продължава тенденцията от последните години за бързо развитие. Влизането ни в ЕС даде тласък на индустрията и услугите, дори преди реално да получим пари от фондовете на общността. Първите три месеца на членство в ЕС доведоха до бум на инвестициите, които скачат с 35,9%. Инвестициите вече осигуряват близо 30% от БВП на страната. Индивидуалното потребление на хората също расте бързо - с 8,1%.
Източник: Стандарт (20.06.2007)
 
Дупката във външнотърговския баланс на страната продължава да расте застрашително и обемът на внесените стоки и услуги вече превишава износа с 3.3 млрд. лева. Експортът е пораснал само с 2.2% спрямо първата четвърт на предната година, докато вносът е хвръкнал с цели 13.2%, показват данните на Националния статистически институт за първите три месеца на 2007 г. За януари-март икономиката регистрира 6,2% ръст на годишна база, като брутният вътрешен продукт възлиза на 11,5 млрд. лв. Това означава, че БВП на човек от населението е 1493 лв., или 763.3 евро.
Източник: Сега (20.06.2007)
 
Оценката на бизнесклимата през юни леко се повишава спрямо предния месец, отчита Националният статистически институт (НСИ) в редовното си месечно изследване за стопанската конюнктура в страната. Общият показател на бизнесклимата се повишава с 0.4% и е само с 0.7% под достигнатия преди три месеца дългосрочен максимум (50.7%) за последните 13 години. Съставният показател “бизнесклимат в промишлеността” продължава да се покачва и бележи нов дългосрочен максимум (51.4%) от 1994 г. насам. Оптимистични са оценките на мениджърите за настоящото бизнессъстояние на промишлените предприятия, като очакванията им за следващите шест месеца са то да се задържи на същото равнище (52.5% от предприятията) или да се подобри (46.3%). От август м. г. се наблюдава тенденция все повече предприятия да нямат затруднения в дейността си, показва още изследването на НСИ. Няма и инфлационни очаквания по отношение на продажните цени. Стопанската конюнктура в строителството през юни остава благоприятна, независимо че съставният показател “бизнесклимат” е с 4.3% под майското си равнище. Това се дължи изцяло на изместването на очакванията на стопанските ръководители за следващите шест месеца от “по-добро” към запазване на “същото” бизнессъстояние на предприятията. Същевременно оценките за сегашното бизнессъстояние и нивото на поръчките в сравнение с месец назад са по-оптимистични. Около 73% от предприятията в отрасъла предвиждат през следващите три месеца продажните цени на строителната продукция да се запазят. През юни съставният показател "бизнесклимат в търговията на дребно" се покачва с 2.4% спрямо май, което се дължи главно на по-оптимистичните прогнози на стопанските ръководители за бизнессъстоянието на предприятията през следващите шест месеца. Подобряват се и очакванията им както за поръчките към доставчиците, така и за обема на продажбите през следващите три месеца.
Източник: Медия Пул (28.06.2007)
 
Заплатите у нас са скочили с над 60% през последните седем години. Това сочат данните на Националния статистически институт. Но като се махне натрупаната инфлация, се оказва, че за 7-те години заплатите реално са нараснали с доста под 20%. Разходите на фирмите за заплати в индустрията са скочили с 50%, докато в услугите възнагражденията растат значително по-бързо - с над 70% за времето от 2000 г. насам. Увеличението на заплатите е много различно в отделните сектори. Например в здравеопазването и социалните дейности скокът на парите за заплати е двоен. Във финансовото посредничество, в търговията и в ремонта на автомобили заплатите са нараснали с 85%. Вдигането на заплатите е съпроводено с намаляване на осигуровките и задържане на социалните плащания.
Източник: Стандарт (05.07.2007)
 
Стартът на оперативната програма "Човешки ресурси" ще бъде обявен до края на този месец, като само за тази година са предвидени 137 млн. евро, съобщи директорът "Европейски фондове, международни програми и проекти" в министерството на труда Красимир Попов. Критериите за избор на проекти вече са одобрени от Европейската комисия. Така тази програма най-вероятно ще се окаже първата заработила от общо седемте оперативни, останалите все още чакат одобрение от Брюксел. За цялата сума за 2007 г. ще се кандидатства през втората половина на годината. "Човешки ресурси" е една от най-силно ориентираните към бизнеса наред с "Конкурентоспособност". Парите като цяло са предназначени за разкриване на повече работни места и по-висока производителност на труда, осигуряване на по-добро и по-достъпно образование, учене през целия живот, модерни условия на труд и гъвкава заетост. През тази година акцентът е върху повишаването на квалификацията и изграждането на нови умения у вече работещите. "Темата ни е подсказана от бизнеса, който изпитва нарастващ глад за квалифицирана работна ръка", уточни Красимир Попов и покани потенциалните бенефициенти да не отлагат за есента подготовката на проектите. Приоритетните направления за финансиране се определят от комитет за наблюдение на програмата, в който влизат и работодателите. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците коментираха вчера, че квалификацията е най-наложителното направление, а и бизнесът ще успее най-бързо да се възползва от новата възможност. От организацията посочиха, че от проведените семинари с работодатели и представители на водещи министерства в градове като Стара Загора, Ямбол и Русе тази област е била откроена като една от най-важните, а в хода на информационната кампания станало ясно, че и готовността на бизнеса да кандидатства се е повишила значително. Според ексъртът в министерството Вера Орешарова, обаче, над 57% от работодателите нямат намерение да обучават персонала си. Евна трета от тях изтъкват, че ангажиментът за инвестиции за обучение е на самите работници. За една пета от собствениците на фирми квалификацията на служителите излиза скъпа, каза Орешарова. Министерството на труда възнамерява да възложи и проучване за причините част от хората да не се регистрират в бюрата по труда като безработни и да не търсят работа. Това е значителна група хора, но почти не е проучвано какви са мотивите им да останат пасивни, каза Попов. Според експерта изследването ще позволи по-ясно да се определят проблемите и да се прецизират програмите за тях. По последни данни на Националния статистически институт неактивни са 1.8 млн. души, което е една трета от хората между 15 и 64 години, които са способни да се трудят. За сравнение - работещи са около 3 млн. души в същата възрастова група. Част от парите за 2007 г. ще бъдат насочени с предимство и към подобряване на административния капацитет на институциите, за да могат да поемат нарастващия брой проекти през следващите години, обясни Попов. Сред първите, които ще могат да се възползват, са неправителствените организации и бизнесът, за които също са предвидени обучения. Работодателите ще могат да получат пари за преквалификация на персонала, ако започват ново производство или внедряват по-модерна технология. В бъдеще бизнесът ще може да участва и с проекти за подобряване на условията на труд и за гъвкава заетост. От общото финансиране в размер на 1.2 млрд. евро, което България може да усвои до края на 2015 г,. близо 40 на сто са за бизнеса. Очаква се в края на програмата страната да може да отчете около 300 хил. нови работни места, като се повиши производителността на работещите. От кандидатите по програмата "Човешки ресурси" ще се очаква съфинансиране, за да се гарантира, че са заинтересувани в успеха на проекта. Според Орешарова в средните предприятия съфинансирането е 20%, а за големите - 30%. Не могат да кандидатстват фирми, обявени в несъстоятелност или в процес на ликвидация. Няма да се допускат и лица с нарушения по служба, некоректни данъкоплатци и осигурители, уличени в нарушения на Закона за обществените поръчки, в участие в корупционни схеми и други подобни. Ще бъдат дисквалифицирани кандидати и техни партньори, ако са в конфликт на интереси, ако са предоставили невярна информация и ако се опитат да повлияят на комисията при оценката на предложенията.
Източник: Дневник (11.07.2007)
 
Национална стратегия за развитие на електротехническата промишленост в България за периода 2007-2013 г. бе представена в Министерството на икономиката и енергетиката, съобщиха от Камарата на електротехниката в България. В представянето участваха Н. Пр. Михаел Гайер – посланик на ФР Германия у нас, Анна Янева – Зам.-министър на икономиката и енергетиката, Силвана Любенова – директор “Европейска интеграция” в МИЕ, Мариета Славкова – ръководител на Бюрото на GTZ, Михаил Манев – зам.-ръководител на Бюрото на GTZ, Соня Ангелова – ръководител на експертния екип, разработил Стратегията, Румен Атанасов – Председател на КЕТБ. Стратегията цели постигането на възходящо развитие на електротехническата промишленост у нас, в условията на реално членство в Европейския съюз. Тя онаследява и доразвива приоритетите, заложени в приетата през 2003 г., отново с помощта на Германското дружество за техническо сътрудничество – GTZ, “Национална стратегия за развитие на електротехниката в България”. Националната стратегия е разработена от експертен екип, включващ специалисти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, Българската агенция за инвестиции, Българския институт по стандартизация, Държавната агенция за метрология и технически надзор, Камарата на електротехниката в България, Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) и др. При разработването на настоящата Стратегия е използвана статистическа информация, предоставена от Националния статистически институт (НСИ). Тази информация покрива периода 2001–2005 година, с уговорката, че такава не е събирана във всички необходими аспекти. Тази информация е обогатена с резултатите от няколко социологични проучвания, проведени от “Витоша рисърч”, Агенция “ЕСТАТ” и др., както и информацията, представена в годишния доклад за състоянието и развитието на МСП в България и информацията, предоставена от Камарата на електротехниката в България. Неразделна структурна част от Стратегията е детайлният план за осъществяване на целите и задачите, заложени в документа. Задачите, заложени в Плана за действие, ангажират, както Камарата на електротехниката в България, така и държавните институции, като същевременно показват на фирмите важните проблеми и начините за преодоляването им, за да могат успешно да се интегрират в европейската индустрия.
Източник: Агенция Фокус (11.07.2007)
 
2 на сто инфлация за полугодието Индексът на потребителските цени за юни 2007 г. спрямо май е 99.6, а инфлацията е минус 0.4%, съобщиха от НСИ. Инфлацията от началото на годината (м. юни 2007 г. спрямо м. декември 2006 г.) е 2.0%, а инфлацията през м. юни 2007 г. спрямо м. юни 2006 г. е 5.6%. Инфлацията за периода януари - юни 2007 г. спрямо същия период на миналата година е 5.0%. През м. юни са се увеличили цените на нехранителни стоки - с 0.1%; обществено хранене - с 0.3% и услуги - с 0.2%. Цените на хранителните продукти са намалели с 1.3%. През месеца цените на хранителните стоки са се променили както следва: намалели са цените на: картофи и картофени продукти - с 39.9%, пресни и замразени зеленчуци - с 15.9%, яйца - с 11.3%, брашно - с 0.6% сирене - с 0.3%, свинско месо - с 0.2% и някои други.
Източник: Монитор (13.07.2007)
 
Въпреки че производители и търговци през ден вдигат цените на най-различни стоки, вчера Националният статистически институт обяви, че през юни животът не само че не е поскъпнал, но дори е поевтинял. Той отчете дефлация от 0.4%. Според НСИ по-резки ценови движения е имало единствено при храните. Картофите например са поевтинели с рекордните 40%, зеленчуците - с 16%, яйцата с над 11%. Други стоки за трапезата обаче са поскъпнали - пилешкото с 6%, плодовете с 3.7%, а олиото е скочило с 13.2%.
Източник: Сега (13.07.2007)
 
2% е инфлацията от началото на тази година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За първите шест месеца на 2007 г. в сравнение със същия период на предходната година тя е 5,6%. За юни спрямо предходния месец обаче от статистиката отчитат 0,4% дефлация. По данни на НСИ през този месец по-скъпо са се продавали плодовете, птичето месо и минералната вода. Поевтинели са картофите, зеленчуците и яйцата. От услугите през юни са поскъпнали горивата, а по-евтино са се търгували обувките.
Източник: Новинар (13.07.2007)
 
Отрицателното търговско салдо на България за периода януари - май достигна 5,2 млрд.лева по цени FOB. Износът е бил на обща стойност 9,7 млрд.лева, а вносът - 14,9 млрд.лева. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт, разпространени днес. През май салдото е било минус 1,1 млрд.лева при 2,2 млрд.лева - износ и внос за 3,3 млрд.лева. Отрицателното салдо в търговията със страните от ЕС достига близо 3 млрд.лева за януари - май, а за май - 665 млн.лева. Износът от първите пет месеца е бил 6,1 млрд.лева, а вносът - за около 9 млрд. лева, а за май съответно - 1,3 млрд.лева, а вносът около 2 млрд.лева.
Източник: БТА (16.07.2007)
 
Средно по 9,74 лв. е спестил всеки българин през май, показват данни на Националния статистически институт. Общите доходи на лице от домакинствата са 231,95 лв., а харчовете - 222,21 лв. Най-много пари влизат в семейните бюджети от заплати - 51,8%, и пенсии - 22,7%. На домакинство през май се падат по 587,21 лв. Намалява делът на доходите от домашното стопанство - от 6,5% през 2006 г. на 5,2 на сто за тази година. От спестявания пък домакинствата имат приходи от средно 26,52 лв., а от взети кредити - 16,56 лв. Българинът харчи повече пари за алкохол и цигари, отколкото за облекло и обувки, показва статистиката.
Източник: 24 часа (17.07.2007)
 
Годишните приходи на българските семейства от продажбата на имущество и от наеми отбелязват ръст За една година в пъти са се увеличили приходите на българските семейства от продажбата на имущество и от наеми, сочат данните на Националния статистически институт за домакинските бюджети през май. Преди два месеца средно всяко семейство е получило по 3.40 лв. от продажби на имущество и още 4.86 лв. доход от собственост, сочат статистическите данни. За сравнение - година по-рано приходите от продажби са били 70 стотинки, а от наеми - около 3 лв. Предприемачеството носи на семействата средно 35 лв. на месец, или 6% от доходите. Заплатата остава водеща в приходната част на домашните бюджети с дял от близо 52 на сто. Втора по значение е пенсията. В групата на разходите над една трета се падат на храната и напитките, режийните отнемат близо 12 на сто, около 5% отиват за алкохол и цигари. Средно всяка домакинство е получило през май 587 лв. от различни източници, а е похарчило 563 лв. Преди година сумите са били съответно 507 лв. и 489 лв.
Източник: Дневник (17.07.2007)
 
Домакинствата месечно внасят в банка толкова пари, колкото дават за данъци. През май всяко домакинство е внесло в банка средно по 17,47 лв., а е дало за данъци 16,89 лв., обявиха от Националния статистически институт. С вдигане на доходите се увеличават спестяванията и парите за свободно време, но се плащат и повече данъци. Доходите на българите нараснаха с 30 лв. за година. През май всеки е получил средно по 231,95 лв. Но като се махне инфлацията, реалните доходи са нараснали с 10% за година. Доходите на домакинствата са средно 587,21 лв.
Източник: Стандарт (17.07.2007)
 
С близо 80 лева са се увеличили средно на домакинство доходите през май тази година спрямо същия период на миналата година, а на човек - с малко над 29 лева. През май средният доход на домакинство е бил 587,21 лева, а на човек - 231,95 лева. Това показват данни на Националния статистически институт, разпространени днес. Разходите на домакинството са нараснали със 73,52 лева, а на човек - с 26,94 лева и съответно са били 562,55 лева и 222,21 лева. Приходите от заплата през май са формирали 51,8 на сто от семейния бюджет и са били 304,42 лева, пенсиите са попълвали с 22,7 на сто хазната на домакинството и средният им размер е бил 133,15 лева. Приходите от предприемачество в семейния бюджет са били 6 на сто или малко над 35 лева.
Източник: БТА (17.07.2007)
 
Всеки българин е разполагал средно с по 232 лева през май, отчете националната статистика. През май м.г. средно човек е получавал 202 лв., или с 30 лв. по-малко, сочат данните на НСИ. Средно с 587 лева са разполагали българските домакинства през май 2007 г., сочат данните. Общият доход е нараснал с 80 лева, или 15.73% в сравнение със същия месец на миналата година. Разходите обаче са се повишили до 562 лева. Така свободни в домакинствата остават 25 лева. Работните заплати осигуряват 51% от общия доход на българите, а средните приходи от предприемачество са по 35 лева на семейство. Средно 3% процента от разходите са за данъци.
Източник: Сега (17.07.2007)
 
Средно с 5,4 на сто са поскъпнали апартаментите в областните градове през второто тримесечие на т. г. Това показват данните за търговията с имоти на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. Към края на юни средната цена на квадратен метър жилище е достигнала 1041 лева или над 525 евро. В периода април- юни апартаментите във всички областни градове са поскъпнали. Най-висока продължава да е цената на недвижимостите във Варна. В морската столица са необходими средно по 1710,3 лева за квадратен метър жилище. В София сега се плащат по 1647,8 лева за квадрат апартамент, което е с 3,8 на сто повече, отколкото през първото тримесечие на т. г. Над средните за страната остават цените на имотите в Бургас, Стара Загора, Русе и Пловдив. В други три града търговията с имоти вече приближава хилядарка за квадратен метър. Над 900 лева за квадрат в момента се плащат в Плевен, Благоевград, Велико Търново и Хасково. Именно Плевен и Видин са градовете с най-голямо поскъпване през последните три месеца. Край Кайлъка цената на квадратен метър е скочила с 11 на сто - от 878,3 лева на 975,3 лева.
Източник: Труд (24.07.2007)
 
С 5,4 % са поскъпнали апартамените в областните градове С 5,4 на сто са се увеличили средните пазарни цени на апартаментите в областните градове през второто тримесечие на тази година, спрямо първото, показват данни на Националния статистически институт. През второто тримесечие квадратният метър е струвал малко над 1041 лева, докато през първото е бил 988,2 лева. Най-висок ръст на цените НСИ отчита във Видин (23 на сто), където квадратен метър е струвал 739 лева при 600,7 лева през първото тримесечие. В столицата цените са се увеличили с 3,8 на сто до 1647,8 лева.
Източник: Дарик радио (24.07.2007)
 
Цените на жилищата у нас са поскъпнали с близо 15% през първата половина на годината. Това показват данните на Националния статистически институт. Поскъпването за първото тримесечие е с 9.3%. През второто се наблюдава забавяне на темповете, като увеличението е с 5.4%. Миналата седмица най-голямата българска агенция за имоти "Адрес" обяви, че цените на жилищата са поскъпнали с 10% за шестте месеца на годината, като очакванията им са до края на 2007 г. да се увеличат с още 10-15%. Средната цена на квадратен метър жилищна площ общо за страната за пръв път прехвърля бариерата от хиляда лева, сочат данните на статистиката (виж таблицата). От 28-те областни града само в шест цените са над тази граница. Варна вече убедително води на София, като апартаментите в морския град са с над 60 лв. на квадрат по-скъпи. Цените на жилищата в Бургас, Русе и Стара Загора пък са чувствително по-скъпи от втория по големина град - Пловдив. В тези градове ръстът на цените за първите шест месеца е около 20%. Единственото изключение е Стара Загора, където поскъпването е с около 6%. В нито един областен град не е отбелязано понижение на цените на жилищата през второто тримесечие на годината, сочат данните на НСИ. Без промяна спрямо първото тримесечие са единствено жилищата в Търговище. Най-чувствително е поскъпването на апартаментите във Видин, където е отбелязан ръст от 23% и квадратният метър вече са продава за 739 лв. В Плевен и Русе пък са поскъпнали с над 10%. Най-евтините жилища са в Софийска област - 457 лв./кв.м. Чувствително изостават от средните за страната и апартаментите в Кюстендил - 582 лв./кв.м.
Източник: Дневник (24.07.2007)
 
Средната цена на квадратен метър жилищна площ в страната през второто тримесечие на годината е прехвърлила 1000 лева, съобщи националната статистика. Ако през първите три месеца на годината квадратният метър е струвал средно 988.2 лв., то през второто нивата достигат 1041.1 лв. Средно с около 5.4 на сто са поскъпнали апартаментите през второто тримесечие на тази година, сочат данните на НСИ. На годишна база поскъпването е 27%. Както и през първото тримесечие на годината, Варна продължава да оглавява класацията по най-високи цени. Нивата за квадратен метър там са средно 1710 лв., което е с около 64 лв. повече спрямо първите три месеца на годината. В ценовата класация на НСИ след морската столица остава София. През второто тримесечие на 2007 г. жилищата в столицата са стрували средно 1647.8 лв. за кв. м. В периода до края на март квадратният метър е бил 1588 лв. Трети в класацията по високи цени остава Бургас. От април до края на юни цените там са се повишили с близо 55 лв. и квадратът струва средно 1366.7 лв. Над 1000 лв. остават също цените на апартаментите в Русе, Стара Загора и Пловдив. Русе държи четвърто място с близо 1183 лв. за кв. м. Със значително бързи темпове продължава да се развива Стара Загора. Както и през първите три месеца на годината, цените там продължават да остават по-високи от тези в Пловдив. Квадратът вече е близо 1123 лв. В града на тепетата цените на жилищата варират средно около 1103 лв. Най-динамичен растеж на цените има във Видин, но там цените досега бяха по-ниски. За три месеца квадратният метър във Видин е поскъпнал с 23% и сега струва средно 739 лв. Търговци на имоти казват, че собствениците са вдигнали цените заради сигурното строителство на втори мост при Видин-Калафат. С около 11 на сто са нараснали също цените в Плевен и Русе.
Източник: Сега (24.07.2007)
 
Средната цена на апартаментите във Варна стигна 1710 лв. на кв.м, разкриха от Националния статистически институт. Вчера бяха публикувани обобщените данни за пазара на жилища у нас през второто тримесечие на тази година. Със средна цена от 1710 лв. на кв.м Варна се нарежда на първо място по скъпи апартаменти в България. На второ място е София, където квадратният метър струва средно 1647 лв. През първото тримесечие на годината средните цени на апартаментите във Варна са били 1646 лв., се казва още в съобщението на националната статистика. Експертите са изчислили, че поскъпване в жилищата спрямо януари, февруари и март има във всички областни центрове у нас, като най-голямо е в Плевен. В Благоевград средната цена през второто тримесечие е 971 лв. за кв. м. В Бургас средната цена на кв.м. е 1366 лв. В Добрич от 704 лв. през първото тримесечие на годината, в момента цената на кв.м е 725 лв. В Шумен жилищата вървят средно по 811 лв. за кв.м.
Източник: Черно море (26.07.2007)
 
Пълен хаос с легловата база у нас по хотели и общини отчита Държавната агенция по туризъм - извън официална регистрация са над 300 000 легла, стана ясно от изявление на шефката на ДАТ Анелия Крушкова. Информацията между институциите се разминава 4-5 пъти, каза Крушкова. Данните само за община Несебър са 344 хил., според Националния статистически институт официално регистрирани са 221 хил. легла за цялата страна, а по данни от общините, които по закон са задължени да представят тази информация в ДАТ, те са не повече от 125 хил. 79 общини, като Дряново, Шумен, Пловдив от общо 265 общини пък не са поддавали въобще тази информация. По неофициални данни легловата база в страната възлиза на цифра от порядъка на 500-600 хиляди, каза още Анелия Крушкова и се зарече, че до края на годината в ДАТ ще се опитат да съберат по-точна информация. Голямото разминаване идва от факта, че хотелите укриват данни, за да не плащат туристически такси на общините. Те на свой ред също крият точните цифри от ДАТ, да не би агенцията да си потърси таксата, която се заплаща при регистрацията на обектите. Като решаваща за туризма определи Крушкова 2007 г. и посочи два основни проблема, които оказват негативно влияние за неговото развитие. Това са огромният обем леглова база, която влезе в употреба през последните години и продължаващото роене на туристически браншови организации, чийто брой от 34 в началото на година е набъбнало на 40 към днешна дата.
Източник: Монитор (27.07.2007)
 
Презастрояването на морските курорти сваля драстично цените в някои хотели, което може да доведе и до фалити на инвеститори. Това предупреди председателят на Държавната агенцията по туризъм Анелия Крушкова само ден, след като от Съюза на собствениците в Слънчев бряг обявиха, че в курорта цените на нощувките на места са стигнали 8 евро. Хотелите на трета и четвърта линия в пиковия сезон не могат да се запълнят и техните собственици правят всичко възможно, за да си осигурят заетост, каза Крушкова и посочи случаи, при които нощувката се продава и срещу 2 евро. Ниските цени обаче се предлагат на международните туроператори и от тях можели да се възползват само чуждите туристи, посочиха от агенцията. Само преди ден председателят на Съюза на собствениците в Слънчев бряг Елена Иванова алармира за случаи, в които хотелите в западната зона на курорта, които не са атрактивни както обектите до плажа, подбиват цените с нереално ниски оферти. Анелия Крушкова съобщи, че от тази година се появила и нова тенденция. "Апаратамент се отдава под наем за определена сума и в него могат да спят толкова хора, колкото се поберат", описа Крушкова. На фона на бурното застрояване на курортите и излизането на нови хотели на пазара от агенцията признаха, че нямат информация за точния брой на леглата в хотели в България. Напротив, има драстично разминаване в информацията на статистическия институт, общините и агенцията по туризъм, съобщи Анелия Крушкова. Причината за тази неяснота е, че и хотелиерите, и общините имали интерес да крият актуалните данни. Според данните на Националния статистически институт общият брой на леглата в България през миналата година е над 250 хил. Информацията, която агенцията по туризъм е получила от общините за легловата база, е с повече от 100 хил. легла по-малко. По данни на хотелиерите в Слънчев бряг само на територията на община Несебър, където влизат Слънчев бряг, Несебър, Равда и Свети Влас, леглата в момента са близо 350 хил. По неофициалните данни на туристическия бранш реално леглата са между 500 и 600 хил., каза Крушкова. Никой не знае колко легла има в страната и това пречи на анализа, планирането и развитието на туризма като цяло, посочи тя. Според представителите на агенцията по туризъм хотелиерите имат интереса да скриват реалния брой на леглата, за да не плащат туристическата такса при настаняване на туристи. Общините от своя страна подават към агенцията по туризъм занижени данни, за да не им се търси сметка за събраните средства от туристическите такси и за целите, с които са били изразходвани, посочи Крушкова. Пак по информацията на агенцията легловата база през тази година се е увеличила с най-бързи темпове от всички изминали години. Само от началото на 2006 г. до края на този месец общият брой на категоризираните обекти в страната е над 1800. В това число влизат както хотелите, така и прилежащите им заведения.
Източник: Дневник (27.07.2007)
 
Над половин милиард са похарчили чуждите туристи у нас. Приходите за първите 5 месеца на годината са 532 млн. евро, като увеличението спрямо същия период на 2006 г. е над 16 на сто. Това обяви председателят на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова. 30% е само ръстът на туристите от Евросъюза. От януари до юни България е била посетена от 1,922 млн. чужди гости, сочат данните на Националния статистически институт и Гранична полиция. Това е с 0,37% по-малко спрямо същия период на 2006 г. За петте месеца българи са похарчили за почивки в чужбина 497 млн. евро. Броят на нередовните туроператори и турагенти е 273 от 1814 регистрирани, каза още Крушкова. Тя прогнозира фалити на хотелиери догодина. Заради незапълнена база приходите са малко и не могат да се обслужват заемите, обясни тя. Според нея около 50% от хотелите извън централните части на големите хотелски комплекси са празни и цените продължават да падат.
Източник: Стандарт (27.07.2007)
 
Отрицателното търговско салдо на България за 2006 г. е 12.65 млрд. лв., което е с 24.3% повече от отчетеното през предходната 2005 г. Това сочат окончателните данни на НСИ. Износът отбелязва ръст от 26.9% и достига 23.49 млрд. лв. Вносът също се е покачил до 36.14 млрд. лв., което е с 26% повече от 2005 г., когато беше 28.69 млрд. лв. При вноса най-голям е делът на машините, оборудването и превозните средства - 10.48 млрд. лв., или 29%. На второ място остават горивата, маслата и другите подобни продукти, като делът им в общия внос за страната достига 21.8%, или, иначе казано, 7.88 млрд. лв.
Източник: Пари (30.07.2007)
 
Новите цени на тока и топлото, както и поскъпването на храните ще бъдат трамплин на инфлацията през следващите месеци. През януари-юни обаче инфлацията е била съвсем умерена, твърди докладът на Центъра за икономическо развитие за първата половина на 2007 г. Анкета сред шефовете на промишлени предприятия през юни показва, че в индустрията не се очаква поскъпване до септември. Две трети от фирмите в строителството и услугите също не смятат да вдигат цените до есента. Расте обаче делът на търговците на дребно, които признават, че гласят нови етикети за следващите три месеца.
Източник: Сега (31.07.2007)
 
Гърция е страната, която най-много българи са предпочели да посетят с цел туризъм през първото полугодие на 2007 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за пътуванията на българите през този период и посещенията на чужденци у нас. Южната ни съседка Гърция регистрира 140 583 български туристически посещения, а общият брой на пътуванията до тази страна, заедно с гостуванията, пътуванията със служебна и друга цел, надминава 392 хил. Челните места на туристически дестинации за българите заемат останалите съседни държави - Сърбия (118 хил. пътувания с туристическа цел), Турция (55 хил.), Румъния (35 хил.), Македония (25 хил.). Предпочитани за туризъм са също така Германия, Испания и Италия. Общият брой на пътуванията за първото шестмесечие на 2007 г. - както с цел туризъм, така и в командировка и за гостуване - е 2,042 млн., като се е увеличил с 9% спрямо същия период на миналата година. Същевременно, посещенията на чужденци в България за първите 6 месеца са общо 2,66 млн., но броят им намалява с 1,5% спрямо първите 6 месеца на 2006 г. Преобладаващата част от пътуванията на чужди граждани у нас (1,47 млн.) са с цел туризъм. Регистрирани 329 хил. туристически посещения на гърци, 177 хил. са туристите от Великобритания, 174 хил. - от Германия. На четвърто място по брой на туристите се нарежда северната ни съседка Румъния, където българските курорти придобиват все по-голяма популярност.
Източник: Застраховател (03.08.2007)
 
Македонци и сърби избягват да минават транзитно през страната ни след въвеждане на визовия режим от началото на тази година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. Изследването на НСИ показва предварителните данни за посещенията на чужди граждани в страната през първото шестмесечие на 2007 година. Според статистиката близо 70 на сто са намалели посещенията на македонци спрямо същия период на миналата година. При сръбските граждани този процент е над 71. През първите шест месеца, страната ни като туристи са посетили почти 29,7 хиляди македонци, а туристите от Сърбия са били почти 42 хиляди. При сравнение на данните за първите 6 месеца спрямо обобщените данни за 2006 година прави впечатление, че са намалели драстично туристическите пътувания и транзитното преминаване от двете страни. НСИ отчита, че през цялата 2006 г. страната ни са посетили малко под 506.2 хил. македонски и над 590,3 хиляди сръбски туристи. За миналата година през страната ни са минали транзитно над 164 хиляди македонци и над 212 хиляди сърби. За първото шестмесечие на тази година транзитно преминалите граждани от югозападната ни съседка са малко над 29 хиляди души, а от Сърбия са малко над 40 хиляди. Прави впечатление, че при македонците са нараснали единствено бизнес пътуванията и посещенията в графа “гости” през първото шестмесечие спрямо края на 2006 година. При сръбските граждани бизнес пътуванията остават на същото ниво.
Източник: Медия Пул (03.08.2007)
 
Цените са се повишили твърде много през последните 12 месеца. Това твърдят 50,4% от анкетираните българи в "наблюдение на потребителите" през юли на Националния статистически институт, обявено вчера. Според 24,9% от хората цените "доста са се повишили", а само 1,8 на сто смятат, че почти няма промяна. Оценката за инфлацията през последната година показва най-високата си стойност, отчита НСИ. Балансът на мненията, виждащи сериозно поскъпване, е 61,7% - той е скочил с цели 10,9 пункта в сравнение с 3 месеца назад.
Източник: 24 часа (09.08.2007)
 
През юли 2007 г. показателят на "доверие на потребителите" се понижава с 5,5 пункта спрямо априлското си равнище, като намалението при градското население е 7 пункта, а при селското - 2,6 пункта. Това показват данни от наблюдение на потребителите през юли, извършено от Националния статистически институт и разпространено днес. Като цяло юлската анкета регистрира повишаване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с изразените мнения три месеца по-рано. Оценките на потребителите относно настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца, а така също и очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-неблагоприятни, като намалението на балансовите показатели спрямо априлското наблюдение е съответно 2 и 8,4 пункта. БТА
Източник: БТА (09.08.2007)
 
Най-много ипотечни кредити са били изтеглени през месец юни, показва анализ на кредитния пазар у нас за първото полугодие на 2007 година. от От независимата компания "Кредит център" отчита ръст от 40 на сто в сектора. Очаква се заради рестрикциите, които БНБ въвежда от септември да се повишат лихвите на вече изтеглените кредити, но не и за новите клиенти. 60% от изтеглените заеми се падат на домакинствата с месечен доход до 1000 лева. Най-малко са ползвалите кредит с доходи до и над 2000 лв.
Източник: Банкеръ (10.08.2007)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за населението, включително коли, мотоциклети и техническото им обслужване са нараснали през първото полугодие на тази година с 5.7% спрямо същия период на миналата година при съпоставимост на цените. Това съобщиха от НСИ в четвъртък. Увеличението е най-голямо при търговията с коли и горива и авторемонти - 14.4%, вследствие на положителните темпове в двете основни съставни дейности ­ търговия с коли – ръст 18.5%, и търговия на дребно с горива - 9.6%, които формират над 97% от обема на приходите и имат близки относителни тегла. Търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството нараства с 9.1%, като от структуроопределящите съставни дейности по-висок от средния темп се отчита при търговията със стоки за бита и битова техника - 11.7%, и търговията с храни, напитки и цигари ­ 9.8%. При търговията с текстил, облекло и обувки увеличението достига 8.3%, а при търговията с лекарства и медицински стоки ­ 6.5%.
Източник: Медия Пул (10.08.2007)
 
Мъжете, изтеглили кредит през първото полугодие са 58 на сто от всички кредитополучатели. Това сочи анализ за първото полугодие на 2007 г. на независимата компания за кредитни консултации "Кредит център", предоставен на БТА. От получилите кредит, 21 на сто са специалисти, работещи в сферата на информационните технологии, 15 на сто - в строителството, 14 на сто - в държавната администрация, 13 на сто - българи в чужбина и 11 на сто - работещи в сферата на туризма. Най-малък е процентът на теглилите кредит учители - 1 на сто. Най-много са изтеглените кредити при домакинствата с месечен доход от 500 до 1000 лева, като те заемат 59 на сто от всички, теглили кредит през първото полугодие на 2007 г. Домакинствата с доход до 500 лева, които са взели банков заем са 29 на сто, а най-малко са ползвалите кредит с доходи до 2000 лева и над тази месечна сума - съответно 7 на сто и 5 на сто.
Източник: БТА (10.08.2007)
 
Търговският дефицит към края на май 2007 г. достигна размер от 6.06 млрд. лв. Това е ръст от близо 40% спрямо същия период на миналата година, когато той бе 4.34 млрд. лв. Данните изнесе Националният статистически институт (НСИ). Интересно е да се отбележи, че само за май дефицитът възлиза на 1.34 млрд. лв., което е най-високата месечна стойност от началото на годината. Износът към 31 май достига 9.71 млрд. лв., което е увеличение от 6.7%. В същото време вносът е в размер на 15.76 млрд. лв. при 13.44 млрд. лв. година по-рано. Това представлява повишение от 17.3%. Специалистите успокояват, че въпреки сериозния търговски дефицит големият бюджетен излишък, който финансовият министър Пламен Орешарски се погрижи да има, ще балансира финансите на страната. В географската структура на външната търговия Европейският съюз запазва водеща позиция, съответно с дял от 62.7% при експорта и 60.2% при вноса.
Източник: Пари (13.08.2007)
 
Средната заплата в България през юни е била 408 лв., което прави 208.61 евро, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в петък. От началото на годината тя се е увеличила с 31 лева. С този размер на заплатата България застава твърдо в дъното на подреждането на страните от ЕС по среден трудов доход. Няма промяна в тенденциите на заплащането в различните сфери. Най-високо е възнаграждението в производството на кокс, нефтопродукти и ядрената енергетика – 1093 лв., където има леко снижение спрямо началото на годината с около 50 лв. Следва заплащането във финансовия сектор, където средното възнаграждение е 940 лв. На опашката са заплатите в производството на кожи, пластмаси, текстил и облекло, ресторантьорството – около 240-280 лв., но там има и силен сив сектор. В бюджетния сектор заплатите са по-високи от средните за страната и през юни средния доход там е 424 лв. Държавните служители от среден ранг са вземали 558 лв. Заплащането в здравеопазването средно е било 440 лв., а в образованието – 384 лв.
Източник: Медия Пул (13.08.2007)
 
Инфлацията към края на юли стигна 8.4% спрямо същия месец година по-рано и надхвърли и най-песимистичните прогнози. За първите седем месеца цените са се повишили с 4.3%, показват оповестените в понеделник данни на Националния статистически институт. За сравнение, заложената в бюджета прогноза за средногодишната инфлация за цялата 2007 г. е 4.4%, а в края на годината спрямо декември 2006 - 3.1%. На практика инфлацията от началото на годината вече е "изяла" почти наполовина и номиналното увеличение на доходите на пенсионерите и заетите в бюджетната сфера с 10%, направено от 1 юли. Растежът е много висок и безпрецедентен, коментира Агата Урбанска от европейския клон на ING пред Ройтерс. Толкова голямо увеличение на инфлацията силно ме изненадва, очаквах тя да е най-много 7.1%, заяви и Саймън Еванс от Банк Аустрия, цитиран от агенцията. Ден по-рано допитване на агенция "Блумбърг" показа, че очакваната от експертите инфлация през юли на годишна база е 6.7%. Само за юли цените са се повишили с 2.2%, което е и най-високата стойност на инфлацията за този месец от 1999 г. насам, когато тя е била 3.2%. За последните седем години инфлацията през юли се колебае около стойности, близки до нулата или се отчита дефлация. Картината е следствие от поскъпването на хранителните стоки, като за юли цените им са се качили с 3.9%. Влиянието им върху инфлацията е силно, тъй като имат много голяма тежест в потребителската кошница на НСИ - над 36% от разходите на домакинствата отиват за храна. Това е причината дори малки изменения в цените на храните да водят до големи скокове в инфлацията. Този фактор в България като най-бедната държава в ЕС е много по-чувствителен в сравнение с останалите страни, където е с пренебрежително малко значение, коментира Георги Ангелов, старши икономист от "Отворено общество". Потребителската кошница в България е много натоварена с храни и енергия, което ни отдалечава значително от страни като Холандия и Белгия, смята Лъчезар Богданов, анализатор от "Индъстри уоч". Важен фактор за високата инфлация са били и цените на електроенергията, които са оскъпили и останалите групи продукти и услуги. Реално инфлацията може и да е по-висока, тъй като периодът на отчитането й от НСИ е по-кратък от календарния месец и институтът вероятно не е взел предвид поскъпването на някои важни стоки като хляба, олиото и т.н. от края на юли, обърнаха внимание специалистите. Очаква се повишените цени на тези стоки да влязат в данните за инфлацията през август. Това е причината анализаторите да очакват тенденцията към по-висока инфлация да се задържи поне и през следващия месец. Поскъпването на хранителните стоки не е проблем само за България, но за цяла Европа и е резултат от климатичните аномалии и засилващото се потребление в световен мащаб. Факт е, че цената на зърното е по-висока навсякъде в Европа, а, от друга страна, България не е произвела достатъчно и ще се наложи да внася тази година. Това означава, че цената на българския пазар ще е световната плюс транспортните разходи, мита и т.н. Това е много дългосрочен проблем и поставя страната в неизгодно положение, тъй като земеделският сектор не е в състояние да осигури необходимото количество продукция въпреки сериозните субсидии, които поглъща, и се налага внос на този вид стоки, коментира Георги Ангелов. Част от поскъпването им за последния месец се дължи и на някои спекулативни опити, но пазарът е доказал, че умее да ги пресича много бързо, така че те да не доведат до сериозни изменения в равновесните нива, допълниха анализаторите. Поскъпването на храните и някои други групи стоки ще продължи да повишава инфлацията и през август, през септември пазарът ще се стабилизира, но равновесното ниво ще е по-високо от досегашното, смята Ангелов. Според него цените на храните няма да се върнат на ниските нива от последните няколко месеца, а средногодишната инфлация за 2007 г. ще е с над 2 процентни пункта по-висока от официалната прогноза на правителството. Не трябва да се забравят и повишаващите се цени на тока, които не позволиха на потребителските стоки да поевтинеят, каквато беше тенденцията през лятото на последните няколко години, припомнят анализаторите. Освен това ефектът от това поскъпване върху услугите, индустриалните стоки и бизнеса ще продължи да се усеща и през следващите няколко месеца. Високи цени на зърното е имало и предишни години, но те са били по-късно през годината, а сега, когато българският пазар е много по-глобализиран, реагира много по-бързо на сигналите от международните пазари, което по принцип е добър сигнал, смята Лъчезар Богданов. Цените на базовите селскостопански стоки на българския пазар вече са изцяло изравнени с тези на международните пазари и няма място за още поскъпване, а през следващата реколта може да се очаква и поевтиняване, смята той. Прогнозата ми е, че инфлацията към края на годината ще стигне около 6.5% спрямо декември 2006 г., заяви Богданов. България завърши миналата година с инфлация 6.5%. Високите нива на този показател са единственият критерий, по който страната не отговаря на Маастрихтските изисквания за членство в еврозоната.
Източник: Дневник (14.08.2007)
 
Националният статистически институт (НСИ) регистрира тази година най-високата инфлация през юли в сравнение с инфлацията през същия месец в последните 7 години. В понеделник НСИ обяви, че юлската инфлация спрямо юни е била 2.2%. След въвеждането на валутния борд през 1997 г. инфлацията започна рязко да спада и месечните й измерения постепенно станаха едноцифрени. Така през 1999 г. през юли инфлацията е била 3.2%, но в следващите седем години спада и традиционно в последните 2-3 години вече е или близо до нулата или се отчита дефлация. През юли 2007 г. обаче се наблюдава рязък скок на потребителските цени, като НСИ не е успял да регистрира силното поскъпване особено в края на юли поради факта, че периодът на отчитане не съвпада с календарния месец. Според статистиката инфлацията от началото на годината (юли спрямо декември 2006 г.) е 4.3%, а измерена през юли спрямо същия месец на миналата година – 8.4%. На практика това означава, че номиналното увеличение на доходите средно с 10% към днешна дата е изядено от инфлацията.
Източник: Медия Пул (14.08.2007)
 
2.2 на сто е инфлацията през юли спрямо юни. Това обяви днес националната статистика. Натрупаният процент от началото на годината пък е 4.3. Ако трябва да сравним инфлацията през юли тази година спрямо същия месец през миналата, отчетеният от статистиците процент е вече 8.4 на сто. От националната статистика казаха за "По света и у нас", че това е най-високата отчетена инфлация от въвеждането на валутния борд у нас през 1997 година. Според експерти това означава, че увеличението на доходите с 10% към днешна дата реално е изядено от поскъпването. През юли хранителните стоки са поскъпнали с 3.9%, общественото хранене с 1.3%, услугите с 2.7, а нехранителните стоки са останали на равнището от предния месец. От храните най-много са скочили цените на яйцата - с 10%, сиренето - с 7.2 на сто, олиото - с над 5.2%, брашното и пилешкото са поскъпнали с близо 5 на сто, а киселото мляко с малко над 3 процента. Най-шокиращ е скокът в цените на зеленчуците. На зелето увеличението е със 62.7%, на доматите - с 34.3 на сто и на краставиците - с 15.6 процента. Сатистиците обясниха, че именно това значително поскъпване е променило ситуацията с традиционно ниската през летните месеци инфлация и дори дефлация. Макар и малко на брой, при някои стоки се отбелязва поевтиняване като картофите с 10.7 процента, прасковите и кайсиите с 16.1 на сто и дините и пъпешите с 5.5 процента. С малко над 1% е паднал и бензинът. Средно със 7.8 на сто обаче е поскъпването на тока за страната и 27.1% на туристическите услуги, сочат още данните на националната статистика.
Източник: БНТ (14.08.2007)
 
Инфлацията изяде спестяванията и увеличението на пенсии и заплати Животът за първите седем месеца е най-скъп от десет години насам. Инфлацията удари нов рекорд след кризата през 1997 г. От януари досега цените са нараснали с 4,3%, което не се е случвало след ежедневната смяна на етикетите по времето на кабинета "Виденов". Само през юли цените са се вдигнали с 2,2 на сто, обявиха от Националния статистически институт. Такава висока инфлация през летен месец не е имало от 1999 г. насам. Рязко са скочили цените на основни хранителни стоки. Хлябът е поскъпнал с 9,9%, сиренето - със 7,2%, яйцата - 10%, зелето - с 62%, а доматите и краставиците - съответно с 34,3% и 15,6%. Увеличението на тока със 7,8% допълнително напомпа цените. За последните 12 месеца инфлацията е 8,4%, сочат данните на Националния статистически институт. Така левовите спестявания в банки, които са оставени на едногодишен влог, реално са се стопили с около 2,7 лв. на всеки 100. Високата инфлация вече е изяла вдигането на бюджетните заплати с 10% от 1 юли. Шоковото вдигане на цените е особено болезнено за хората с ниски доходи. Поскъпването на стоте социално полезни и жизненонеобходими стоки, които основно пазаруват 20-те процента най-бедни българи, през юли са поскъпнали с 4,2%. От началото на годината повишението е с 5,8%, а за последните 12 месеца - 14%. Затова вдигането на пенсиите за втори път в рамките на една година с 10% от 1 октомври няма да увеличи доходите на пенсионерите, а само ще компенсира поскъпването на храните.
Източник: Стандарт (14.08.2007)
 
Отрицателното търговско салдо със страните извън Европейския съюз за първото шестмесечие на тази година е 3.34 млрд. лв., съобщи НСИ. Спрямо същия период на миналата година тази сума е с 18.6% по-висока. Износът на български стоки за трети страни към края на юни възлиза на 4.46 млрд. лв., което е с 2.8% повече спрямо миналата година. Вносът се е повишил с 9% до 7.8 млрд. лв. Най-голям остава стокообменът с Русия - 2.82 млрд. лв., от които вносът е 2.53 млрд. лв. С тази страна имаме и най-голям търговски дефицит. Заедно с Украйна тези две страни формират 97% от общото отрицателно търговско салдо на България със страни извън ЕС. На второ и трето място по стокооборот са Турция (2.77 млрд. лв.) и Украйна (1.35 млрд. лв.). Най-силен ръст в стокооборота се наблюдава при търговията с Виетнам - над 300% на годишна база до 50 млн. лв., следват Египет (52.2% до 66 млн. лв.) и Китай (51.3% до 572.4 млн. лв.) Значителен спад е регистриран в търговията със Саудитска Арабия (с 87% за година до 7.2 млн. лв.) и Обединените арабски емирства (67.3% до 28.3 млн. лв.). Положителен търговски баланс имаме със Сърбия (327 млн. лв.), а на второ и трето място са Сингапур (145.8 млн. лв.) и САЩ (89.3 млн. лв.).
Източник: Пари (15.08.2007)
 
Търговското салдо на България за първото полугодие е отрицателно в размер на 6261,3 милиона лева Търговското салдо за първото полугодие е отрицателно в размер на 6261,3 милиона лева, сочат предварителните данни на националния статистически институт, цитирани от БТА. Износът /FOB/ за периода е 12013,5 млн. лв. а вносът /също FOB/ е 18274,8 млн.лв. При търговията с ЕС търговското салдо е отрицателно с 3400,2 млн. лв. като износът /FOB/ за тези страни е 7553,7 млн. лв. а вносът - 10 953,9 млн. лв. За първото полугодие износът за Турция е бил 1381,9 млн. лв., което е със 7,9 на сто повече от износа за същия период на миналата година. За първите шест месеца вносът от Турция е бил 1384,3 млн. лв., докато миналата година за същия период е бил 993,8 млн.лв. Износът за Русия се увелича почти два пъти за периода и достига до 284,5 млн. лв., докато миналата година е бил 142,6 млн. лв. Вносът от Русия за първото полугодие е 2531,4 млн. лв. и се увеличава с 4,2 на сто от 2429,5 млн. лв. Износът за Китай за полугодието е бил 60,2 млн. лв. при 50,8 млн. лв. за първото полугодие на 2006 г. Вносът от Китай се увеличава с 56,4 на сто до 512,2 млн. лева.
Източник: БНР (15.08.2007)
 
614 лв. среден доход на домакинство За една година месечният доход на домакинство е нараснал със 107 лв., а на човек с 41 лв. Това показват данните на НСИ за доходите и разходите през юни. Тогава средно на домакинство се е падал доход от 614 лв., а на човек - от 243 лв. Спрямо миналата година леко намалява делът на работната заплата и пенсиите като източник на доходи за сметка на увеличение на допълнителните приходи от предприемачество, собственост и продажба на имущество. Все пак средно претеглено работната заплата продължава да дава половината от доходите в едно домакинство. През юни средният разход на домакинство е бил 590 лв. при 479 лв. преди година. На човек средният разход за юни е 234 лв. при 191.55 лв. преди година. 37% от разходите на българите отиват за храна, сочи статистиката. За сравнение през юни 2006 г. този процент е бил почти 40. Леко са намалели като дял от общите разходи парите за алкохолни напитки и цигари, за енергия и вода, транспорт и съобщения. Увеличил се е процентът на разходите за обзавеждане на дома.
Източник: Пари (16.08.2007)
 
Средният общ доход на домакинствата за юни 2007 г. е 614,09 лв., като се увеличава с 21 процента спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Националния статистически институт. Разходите за юни се повишават с 23 на сто на годишна база до 590,31 лв. Средният доход на човек е 243,11 лв., а средният разход - 233,69 лв. Най-голям дял в приходите на домакинствата има работната заплата, формираща 49,8 процента от бюджета. Пенсиите осигуряват 21,9 на сто от доходите, а делът на приходите от предприемачество нараства от 5,6 на сто за юни 2006 до 6,6 на сто за юни 2007 г. Най-голяма част от разходите са тези за храна и безалкохолни напитки, за които домакинствата харчат средно по 191 лв. на месец (34 процента от всички разходи). За алкохол и цигари се дават по около 27 лв. месечно, а за дрехи и обувки - по 19 лв. Разходите за жилища, вода, ток и горива формират 11,7 процента (65,73 лв.) от всички разходи на домакинства, а тези за транспорт - 6,6 на сто (36,92 лв.). Разходите за здравеопазване се увеличават от 8,91 лв. на човек през юни 2006 г. на 10,73 лв. през юни 2007 г. Разходете за свободно време, културен от отдих и образование са 7,60 лв. на човек през юни 2007 г. при 6,04 лв. през юни - 2006 г. Разходите за данъци се вдигат от 5,26 лв. на лице от домакинство през юни - 2006 г. на 6,75 лв. през юни тази година.
Източник: Дарик радио (16.08.2007)
 
Средният общ доход на домакинствата за юни 2007 г. е 614,09 лв., като се увеличава с 21 процента спрямо същия месец на миналата година, показват обявени днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Разходите за юни се повишават с 23 на сто на годишна база до 590,31 лв. Средният доход на човек е 243,11 лв., а средният разход - 233,69 лв. Най-голям дял в приходите на домакинствата има работната заплата, формираща 49,8 процента от бюджета. Пенсиите осигуряват 21,9 на сто от доходите, а делът на приходите от предприемачество нараства от 5,6 на сто за юни 2006 г. до 6,6 на сто за юни 2007 г. Най-голяма част от разходите са тези за храна и безалкохолни напитки, за които домакинствата харчат средно по 191 лв. на месец (34 процента от всички разходи). За алкохол и цигари се дават по около 27 лв. месечно, а за дрехи и обувки - по 19 лв. Разходите за жилища, вода, ток и горива формират 11,7 процента (65,73 лв.) от всички разходи на домакинства, а тези за транспорт - 6,6 на сто (36,92 лв.). Разходите за здравеопазване се увеличават от 8,91 лв. на човек през юни 2006 г. на 10,73 лв. през юни 2007 г. Разходете за свободно време, културен от отдих и образование са 7,60 лв. на човек през юни 2007 г. при 6,04 лв. през юни - 2006 г. Разходите за данъци се вдигат от 5,26 лв. на лице от домакинство през юни - 2006 г. на 6,75 лв. през юни тази година.
Източник: БТА (16.08.2007)
 
Към края на 2006 г. населението на България е 7 679 300 души, то е намаляло с около 3 000 души по-малко в сравнение с 2005 г., което се дължи на по-високата раждаемост през последната година. Това се посочва в публикация за социално-икономическото развитие на България през 2006г. на Националния статистически институт /НСИ/. За една година в резултат на значително по-големия брой умирания отколкото раждания, населението на страната е намаляло с 39 500 души, или с 0.5 процента, сочат статистическите данни. Продължава тенденцията на абсолютно и относително нарастване на извънбрачната раждаемост. Относителният дял на извънбрачните раждания от 12.4 на сто през 1990 г. нараства на 25.7 процента през 1995 г., 42 процента през 2001 г. и достига 49 на сто през 2005 година.
Източник: БТА (16.08.2007)
 
През юли тази година равнището на безработица у нас е 7.25 процента и намалява с 1.71 пункта спрямо юли миналата година. Равнището на безработица в България се доближава все повече до средните нива за ЕС, като за юни те са от 6.9 процента, съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. През юли броят на регистрираните в бюрата по труда безработни намалява до 268 446 души. Те са с 6374 по-малко спрямо предходния месец. За една година безработните намаляват с 63 350 души, се посочва в съобщението. Във всички области на страната се отчита спад в равнището на безработица в сравнение с предходния месец, с изключение на Ямбол и Кърджали, посочват от агенцията. Намалява броят на безработните лица в основните наблюдавани групи на пазара на труда. От общия брой безработни лица 20.1 процента са младежи до 29 години, а 36.4 на сто са над 50 години. Делът на продължително безработните е 58.8 процента, а на безработните лица с увреждания - 5.3 на сто, се уточнява в съобщението. През юли на първичния пазар са заявени 11 465 места, от тях 856 са по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта. През месеца работа са започнали 13 746 безработни, от тях чрез посредничеството на бюрата по труда са постъпили на работа 12 210 (88.8%). В реалния сектор (на първичния пазар) трудова реализация са намерили 8835 лица (72.4%), съобщават от Агенцията по заетостта.
Източник: Дарик радио (17.08.2007)
 
Равнището на безработица в България се доближава все повече до средните нива за Европейския Съюз, съобщиха от Агенцията по заетостта. През юли 2007 г. равнището на безработица е 7.25% и намалява с 1.71 пункта спрямо юли 2006 г. Равнището на безработица в България се доближава все повече до средните нива за ЕС (за юни – 6.9%). За месеца броят на регистрираните в бюрата по труда безработни намалява до 268 446 души. За една година те намаляват с 63 350 души, а спрямо предходния месец безработните са с 6374 по-малко. Във всички области, се отчита спад в равнището на безработица в сравнение с предходния месец, с изключение на Ямбол и Кърджали. Намалява броят на безработните лица в основните наблюдавани групи на пазара на труда. От общия брой безработни лица 20.1% е делът на безработни младежи до 29 години; 36.4% - на тези над 50 години; 58.8% - на продължително безработни лица; 5.3% - на безработни лица с увреждания. През юли на първичния пазар са заявени 11 465 места, от тях 856 са по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). През месеца са започнали работа 13 746 безработни, от тях чрез посредничеството на бюрата по труда са постъпили на работа 12 210 (88.8%). В реалния сектор (на първичния пазар) трудова реализация са намерили 8835 лица (72.4%). През юли в насърчителни мерки за обучение и заетост по ЗНЗ са включени 1190 лица, а по програми за заетост са работили 58 975 лица, увеличението спрямо юни е с 313 души. В стартиралия през юни Проект “Оптимизъм” са включени 258 безработни лица.Този проект е предназначен да повишава професионалните компетенции за адаптиране към пазара на труда или самонаемане на безработни учители чрез обучение за получаване на професионална квалификация. През месец юли на територията на област София – град и Софийска област започна реализацията на Проект “Обучение по актуални професии за нуждите на туристическия бранш”, в който са включени 55 лица.
Източник: Агенция Фокус (17.08.2007)
 
Българската индустрия отчита най-голям ръст на производството спрямо останалите страни - членки на ЕС. С 4.1% се е увеличила продукцията през юни спрямо май тази година и с 14.6% спрямо юни 2006 г. Съпоставено с май, индустриалната продукция на страните от еврозоната (Е-13) е намаляла с 0.1%. А за цялата общност (ЕС-27) показателите са без промяна. Намаляло е производството на бързооборотни стоки съответно с 0.3% в еврозоната и 0.2% в ЕС-27. Производството на енергия е нараснало с 0.3%. Най-голям ръст се наблюдава при дълготрайните стоки, произведени в ЕС-27 - 0.9%. Спрямо миналата година ЕВРОСТАТ отчита ръст на индустриалната продукция в Е-13 с 2.3% и в Е-27 с 2.5%. Най-сериозен е скокът в производството на индустриални стоки, съответно 4.2 и 4.9%. Производството на суровини в еврозоната е нараснало с 2.7%, а в ЕС-27 с 2.9%. След България по месечен ръст на продукцията се нареждат Холандия с 2.9%, Словения - с 2.5%, и Люксембург - с 2.3%. Спрямо миналата година след нас са Словакия с увеличение от 12%, Словения - с 10%, и Полша - със 7.8%.
Източник: Кеш (17.08.2007)
 
През юли равнището на безработица е 7.25% и намалява с 1.71 пункта спрямо юли 2006 г., съобщи Агенцията по заетостта. Безработицата в България се доближава все повече до средните нива за ЕС - 6.9% през юни, коментираха от агенцията. За месеца броят на регистрираните в бюрата по труда безработни намалява до 268 446 души. За една година те намаляват с 63 350 души, а спрямо предходния месец безработните са с 6374 по-малко. През юли работа са започнали 13 746 безработни. От тях чрез бюрата по труда са постъпили на работа 12 210. В реалния сектор трудова реализация са намерили 8835 лица.
Източник: Пари (17.08.2007)
 
В първите пет месеца на настоящата година износът на България е намалял чувствително, главно заради сътресения в главните статии на износа като енергия и автомобили. Въпреки, че се очакват известни увеличения на изнасяните обеми през второто полугодие на 2007 година, увеличението на търсенето на вносни стоки ще доведе до годишен търговски дефицит в размер на 8.39 млрд., през 2006 година дефицитът бе 6.39 млрд. евро. Това се казва в анализ на Emerging Europe Monitor. По данни на НСИ, през месец май сме изнесли 11.6% повече продукти, колкото месец май на миналата година, или продукция за ?1.10 млрд. Обаче вносът на стоки в страната на годишна база се е увеличил със 17.1% до ?1.78 млрд., така че търговският дефицит само за месец май е 680 млн. евро. Износът през май при това е бил значително по-силен, отколкото в предходните месеци, специално април и февруари. За петте месеца от началото на годината, за които разполагат с информация чуждестранните икономисти, износът ни е нараснал с едва 6.7% на годишна база до по-малко от ?5 млрд. Малко по-новата статистика, която дойде в началото на седмицата от НСИ, сочи, че ръстът на износа на България (FOB) за полугодието e 2.8%, a ръстът на вноса (CIF) е 9%. През последните четири години износът ни представлява синусоида, като особено рязък е спадът в четвъртото тримесечие на 2006 и първото тримесечие на 2007 година. Можеше да се очаква, че присъединяването на България към единния пазар на ЕС би подкрепило силно ръста на износа. Спадът на износа е в разрез с интуицията, дори алармиращ. Сривът на експорта се дължи на значителни сътресения в ключови външнотърговски области. Принудителното затваряне на двата реактора в Козлодуй доведе до спад в износа на електричество, минерални горива и петрол с почти 40%. В същото време делът на категорията в общия износ спадна от 18% до 10.3%. По същия начин се забавя увеличението на износа на петролни продукти през периода януари ­ април. Макар че в страната търсенето на автомобили е високо и продажбите на нови МПС се покачват, износът (реекспортът) на автомобили е спаднал значително. Тези силно негативни тенденции до известна степен се компенсират от ръста в износа на потребителски и инвестиционни стоки. Този ръст отчасти се дължи на влизането на България в ЕС, а отчасти ­ на силното търсене в еврозоната, най-важна експортна дестинация на България. Потребителските стоки, които формират повече от една четвърт от българския износ, са с увеличение на износа от 9.7%, а машините и транспортното оборудване, представляващи 15% от общия износ, са се увеличили с 25.5%. Според цитираното издание, това се дължи и на ръста в производствения сектор на страната. Прогнозите: през второто тримесечие износът ще се засили малко и в края на годината ще достигне 10% ръст спрямо предходната година (през 2006 ръстът спрямо 2005 бе 26.6%). За сметка на това ще продължи да нараства вносът, което ще се отрази и на външнотърговския баланс и на текущата сметка. Дефицитите по първата категория се очаква да бъдат ?8.39 млрд., а по втората ­ 4.29 млрд., или 16.7% от БВП.
Източник: Монитор (20.08.2007)
 
До 2050 г. броят на хората по света над 60 години ще достигне 2 милиарда. България е сред 10-те най-застарели държави в света, чиято листа се води от Япония. Най-новият доклад на Демографския отдел на ООН показва, че 11% от световното население в момента са над 60-годишни. България е 7-ма с 22,9% население над 60 години, 9-а в света по средна възраст на жителите си и 4-а в генералния индекс за степента и бързината на застаряване на населението. Преди нея са Япония, Италия и Германия. Най-младата държава в света е Уганда със средна възраст 15 години.
Източник: Стандарт (21.08.2007)
 
България се нареди на четвърто място в света по бързина на застаряване на населението, отчита доклад на ООН, в който се отправя предупреждение за необратими демографски промени, съобщи Дойче веле. Преди нас са само Япония, Италия и Германия. България е и сред 10-те най-застарели държави. Страната ни се нарежда на 7-о място по възрастно население, като делът на хората над 60 г. у нас е 22.9%. До 2020 г. в България трябва да се появят допълнително 560 000 души в трудоспособна възраст, за да се компенсира застаряването на населението и да се запази сегашното възрастово разпределение, сочат изчисления на Европейската комисия. Преди дни ООН публикува и най-новите си данни за абортите в света. Според тях България е сред челните места и в това отношение. Причината е, че в страната няма никакви ограничения и че в Източна Европа на абортите се гледа като на едно от средствата против забременяване, коментират експертите. Застаряването по света обаче се дължи на намаляването на фертилността, което се е превърнало в универсален проблем и затова промените във възрастовата структура са необратими, смятат демографите. В момента средната възраст на световното население е 28 г., но до средата на този век тя ще достигне 38 г. Най-младата държава в света е Уганда със средна възраст 15 години. В момента 11% от населението в света е на възраст над 60 г. До 2050 г. обаче броят им ще достигне 2 милиарда. Същевременно от 2000 г. досега броят на хората над 60 г. е нараснал със 100 милиона и в момента е 700 милиона.
Източник: Сега (21.08.2007)
 
Безработицата в България вече е под 7%, сочат данните на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2007 г. без препитание са 237,8 хил., или 6,8 на сто от икономически активното население. Безработните на възраст 15-24 години са 36 хил., а коефициентът на младежка безработица е 12,6 на сто. Общият брой на тези, които искат да работят, но не търсят активно работа, е 208 хил. Повечето от тях са с основно и с по-ниско образование.
Източник: Стандарт (22.08.2007)
 
Според резултатите от проведеното от Националния статистически институт наблюдение на работната сила през второто тримесечие на 2007 г. икономически активните лица в страната са 3 490,9 хил., или 52,6% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 1 849,1 хил. са мъже и 1 641,91 хил. - жени. Икономически активното население на възраст 15 - 64 навършени години е 3 449,0 хил., от които 1 818,4 хил. са мъже и 1 630,6 хил. - жени. Коефициентът на икономическа активност за тази възрастова група е 66.1%. През второто тримесечие на 2007 г. заетите лица са 3 253,1 хил., или 49,0% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 1 723,8 хил. (53,0%) са мъже и 1 529,3 хил. (47,0%). - жени. В градовете делът на заетите от населението на 15 и повече навършени години e 53,7%, а в селата е значително по-нисък - 37,7%. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 212,2 хил., от които 1 694,1 хил. мъже и 1 518,1 хил. жени. Коефициентът на заетост за същата възрастова група е 61,6%, като за мъжете е 65,5%, а за жените - 57,7%. От общия брой на заетите лица 121.2 хил. (3,7%) са работодатели, 241,7 хил. (7,4%) - самостоятелно заети (ненаемащи работна ръка), 2 852,9 хил. (87,7%) са наети лица и 37,3 хил. (1,1%) - неплатени семейни работници. От наетите лица 2 022,6 хил., или 70,9% са в частния сектор, а 830,2 хил., или 29,1%. - в обществения. Преобладаващата част от заетите лица - 1 818,7 хил., или 55,9 %, са в сектора на услугите, в индустрията работят 1 170,4 хил. (36,0%), а в селското и горското стопанство - 264,0 хиляди (8,1%). Безработните лица са 237,8 хил., или 6,8% от икономически активното население. Безработните мъже са 125,3 хил. (52,7% от всички безработни), а безработните жени – 112,6 хил. (47,3%). Различията по местоживеене остават значителни – коефициентите на безработица са съответно 5,6% в градовете и 10,8% - в селата. Безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 236,8 хил., а коефициентът на безработица за същата възрастова група е 6,9%. Безработните на възраст 15 - 24 навършени години са 36,0 хил., а коефициентът на младежка безработица е 12,6%. С висше образование са 9,8% от безработните, със средно образование са 47,7%, а с основно или по-ниско образование - 42,5%. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,8% за висше, 5,5% за средно и 16,9% за основно и по-ниско образование. За 136,3 хил., или 57,3% общия брой на безработните, безработицата продължава една или повече години, а в селата този дял достига 64,5%. Коефициентът на продължителна безработица (относителният дял на продължително безработните лица от икономически активното население) е 3,9%, като в градовете стойността му е 3,0%, а в селата - 7,0%. За намиране на работа 153,2 хил. (64,4%) от безработните търсят съдействие от роднини и познати, 105,3 хил. (44,3%) осъществяват контакти с бюрата по труда, 103,6 хил. (43,5%) установяват директна връзка с работодатели, 77,6 хил. (32,6%) изучават обяви за работа и други. (Данните включват използването на повече от един метод за търсене на работа от едно лице.) Лицата извън работната сила (икономически неактивните лица) на 15 и повече навършени години са 3 147,7 хил., или 47,4% от населението на тази възраст. От тях 1 333,0 хил. са мъже и 1 814,7 хил. - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 768,2 хил., или 33,9% от населението в същата възрастова група. Общият брой на обезкуражените лица (лицата, които желаят да работят, но не търсят активно работа) е 208,2 хил. - 108,0 хил. мъже и 100,2 хил. жени. Сред тях преобладават лицата с основно и с по-ниско образование – 112,8 хил., или 54,2% от всички обезкуражени. През периода второ тримесечие на 2006 г. - второ тримесечие на 2007 г. се наблюдава увеличение на заетостта и намаление на безработицата. Броят на заетите лица се увеличава със 114,0 хил., а коефициентът на заетост - с 1,9 пункта. Наетите лица в частния сектор се увеличават със 170,2 хил., а наетите в обществения сектор намаляват с 37,7 хиляди. Безработните лица намаляват със 71,1 хил., а коефициентът на безработица - с 2,2 пункта. Намалява и броят на обезкуражените лица - с 64,7 хил. спрямо второто тримесечие на 2006 година.
Източник: Застраховател (22.08.2007)
 
През второто тримесечие на 2007 г. безработните са 237.8 хил., или 6.8 на сто от икономически активното население, сочат данните от наблюдение на работната сила за този период, направено от Националния статистически институт (НСИ). Безработните мъже са 125.3 хил., или 52.7 на сто от всички безработни. Безработните на възраст 15-64 навършени години са 236.8 хил., а коефициентът на безработицата за същата възрастова група е 6.9 на сто. Безработните на възраст 15-24 навършени години са 36.0 хил., а коефициентът на младежка безработица е 12.6 на сто.
Източник: БТА (22.08.2007)
 
Строителството на нови жилища намалява Площта на издадените разрешителни за строителство на нови жилищни сгради е намаляла през второто тримесечие на годината в сравнение с предишното. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ако през цялата 2006 г. тенденцията в броя на строителните разрешения беше възходяща, то от началото на тази година тя е низходяща. За периода април - юни са издадени 2735 разрешителни за строителството на нови жилищни сгради с обща разгъната застроена площ над 1.67 млн. кв.м . Бургаска област продължава да държи първото място по строителство на нови жилища, като се наблюдава лек растеж от 2489 апартамента през първите три месеца на 3035 през второто тримесечие. В най-скъпите градове София и Варна обаче статистиката регистрира отлив, като намалението в столицата е близо два пъти. Във Варна броят на издадените разрешителни за строеж е намалял от 2032 на 1692, а в столицата - от 1468 на 876. Строители също отчитат застой при строителството на нови жилищни сгради. Причините са, че атрактивните места за застрояване в големите градове вече са се изчерпали, като в същото време хората с възможности вече са си купили жилища. Търговците на строителни материали пък регистрират намаление на продажбите от началото на годината. Причината е, че новото строителство намалява, каза Христо Михайлов, специалист по строителни материали в "Топливо". Според него част от инвеститорите вече се насочват към по-печеливши проекти като логистични и търговски центрове. Това показват и данните на статистиката. Двойно се е увеличила площта на т.нар. други сгради, в които влизат складове, предприятия, атракциони, молове, през второто тримесечие в сравнение с първото на тази година. През периода април - юни са издадени 1840 разрешителни за сгради с разгъната застроена площ от над 1.686 млн. кв.м, докато през януари - март техният брой е бил 1503 с разгъната площ 803 хил. кв.м, отчита статистиката. Само за района на Варна площта на сградите, за които е дадено разрешение за строителство през второто тримесечие (808 хил. кв.м), е по-голяма от тази за целия предишен период. Другите активни райони са Бургас със 183 хил. кв.м, Пловдив - 144 хил. кв. м, и Добрич - 103 хил. кв.м. Почти няма промяна в издадените разрешителни за строеж на административни сгради през второто тримесечие на 2007 г. в сравнение със същия период на миналата година - съответно 85 с площ от 54 хил. кв.м срещу 87 с площ от 62 хил. кв.м.
Източник: Дневник (23.08.2007)
 
Издадени разрешителни за строеж на жилища в някои области през април-юни на 2007 г. брой за жилища РЗП кв. м брой Общо за страната 2735 12641 1672822 Благоевградска 172 2204 252687 Бургаска 487 3035 418377 Варненска 331 1692 221549 Великотърновска 80 474 42627 Пазарджишка 124 277 41754 Пернишка 20 29 3780 Плевенска 32 203 25931 Пловдивска 259 1022 132012 Разградска 18 49 7267 Русенска 26 95 11269 София - град 244 876 136238 София - окръг 202 243 37412
Източник: Монитор (23.08.2007)
 
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ РЕШЕНИЕ № 401 от 25 юли 2007 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 5, т. 4 и чл. 6, ал. 4 от Закона за подземните богатства Общинският съвет - гр. Белослав, реши: I. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 ЗПБ - находище за строителни материали - варовик, представляващо общинска собственост, в поземлен имот с № 000502 с площ 48,919 дка в местност "Бялата вода" в землището на община Белослав и АОС № 574 от 30.VI.2006 г. II. Определя концесионна площ при граници в площ с координати на точките от 1 до 9 вкл. в координатна система 1970 г. III. Определя срок на концесията 30 г. IV. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс. V. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 1. Основни права на концесионера: 1.1. да добива варовици в границите на концесионната площ по т. 2; 1.2. право на собственост върху добитите варовици; 1.3. да извършва преработка, складиране, транспортиране и продажба на добитите варовици; 1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация. 2. Основни задължения на концесионера: 2.1. да заплаща на концедента дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 2.2. да изготви и представи на концедента: 2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземни богатства за осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 3 месеца след приемане геоложкия доклад от СЕК при МОСВ; след съгласуване от концедента и от министъра на околната среда и водите цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван от компетентните органи; срокът за представяне е 3 месеца след приемане геоложкия доклад от СЕК при МОСВ; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка година от срока на концесията; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; след съгласуване от концедента и от министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби; 2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни държавни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 2.6. да води и предоставя на концедента и на компетентните държавни органи подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 2.7. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован съгласно Кодекса за застраховането. 3. Основни права на концедента: 3.1. да получава дължимото от концесионера концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището; 3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията по концесията, вкл. чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения и условия по концесията. 4. Основни задължения на концедента: 4.1. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор; 4.2. да оказва съдействие при осъществяване на концесията съгласно договорните условия, вкл. чрез своевременно съгласуване на предоставените от концесионера цялостен работен проект и годишни работни проекти. VI. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на концесионната площ по т. 2. В тези случаи концесионерът няма право на обезщетение. 2. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 2.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, защитените със закон територии и обекти, културни и исторически паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 2.2. да спазва изискванията за безопасни условия на труд, като внедрява технологии за експлоатация на находището, намаляващи рисковете от трудови злополуки и подобряващи условията на труд; 2.3. да изпълнява параметрите на концесията, които ще бъдат заложени в работната програма за разработка на находището; 2.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 2.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 2.6. да спазва указанията, давани от министъра на околната среда и водите, при съгласуване на проектите по т. 2.2.1 и 2.2.3; 2.7. да изпълнява одобрените и изискващите се рекултивационни мероприятия; 2.8. да изпълнява съгласуваните от МОСВ и концедента цялостен работен проект и годишни работни проекти; 2.9. да стабилизира на терена граничните точки на контура на концесионната площ. 3. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 4. Добивните работи да започнат след представяне в община Белослав на цялостен работен проект за добив и първична преработка от находището, съгласуван с Министерството на околната среда и водите, чието съдържание да е в съответствие с изискванията на ЗПБ и с работната програма за находището по т. 2.3. 5. Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му. VII. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. VIII. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 1. Безусловни неотменяеми банкови гаранции от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер 1000 лв.; 1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.6., гаранцията е в размер 30% от концесионното възнаграждение за предходния период; 1.3. банковите гаранции по т. 1.1 и 1.2 следва да бъдат представени в срокове, определени в концесионния договор, и да бъдат валидни до 60 дни от изтичането на съответния отчетен период. 2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивация: 2.1. в специалната банкова сметка по т. 2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/30 част от стойността на паричните средства, предвидени за опазване на околната среда и за рекултивация в проекта по т. 2.2.2; 2.2. за първата година гаранцията по т. 2 се представя на концедента в 30-дневен срок, считано от датата на представяне на проекта по т. 2.2.2; 2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 2.1 се представя до 31 януари на съответната година; 2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 2 се определя в концесионния договор. 3. Право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения или условия на концесията по това решение. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 4. Дължат се неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения и лихви за забавено изпълнение на парични задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 5. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. IX. Определя годишно парично концесионно възнаграждение, както следва: 1. Парично концесионно възнаграждение, изчислено като 7% от произведението на количеството добит варовик и среднопретеглената му продажна цена за съответния период, която се определя на основата на данни, представени от концесионера, но не по-ниска от пазарната цена, определена на база неконтролирани сделки между несвързани лица. 2. Стойността на концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство - строителен материал - скали за трошени фракции - варовик, не може да бъде по-ниска от 0,30 лв./тон и се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните материали, по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. 3. Минималният размер на дължимото годишно концесионно възнаграждение не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 30% от предвидения средногодишен добив за срока на концесията и предвидените стойности за единица добито подземно богатство, съгласно т. 2. 4. Окончателният размер на минималното концесионно възнаграждение за 1 тон добити варовици и стойността на минималното концесионно възнаграждение се определят с предложението на спечелилия конкурса кандидат. 5. Годишното концесионно възнаграждение се заплаща от концесионера на 2 вноски, като срокът за плащане е до 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 6. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 7. Концесионното възнаграждение се дължи от момента на въвеждане в експлоатация на находището, но не по-късно от 6 месеца от подписването на концесионния договор. 8. Годишното концесионно възнаграждение се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 9. Концесионерът дължи на концедента еднократно концесионно възнаграждение в размер 1800 лв., дължимо при подписване на договора. X. Определя срок за провеждане на конкурса по т. IV - 37 дни от обнародване на решението в "Държавен вестник". XI. Определя срок за закупуване на конкурсната документация - 35 дни от обнародване на решението в "Държавен вестник". Цената на конкурсните книжа е 200 лв. без ДДС, платими в касата на Центъра за информация и общински услуги при община Белослав. XII. Конкурсните книжа се получават в деловодството на община Белослав, ул. Цар Симеон Велики 23, най-късно до 16 ч. на последния ден, в който изтича срокът по т. 11, след представяне на копие от документ за закупени конкурсни документи. Кандидатът подписва декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсните документи. XIII. Определя срок за приемане на документи за участие в конкурса - 35 дни от обнародване на решението в "Държавен вестник". Кандидатите подават заявление за участие в конкурса в деловодството на община Белослав, гр. Белослав, ул. Цар Симеон Велики 23. XIV. Определя паричен депозит за участие в конкурса в размер 1000 лв., внесени в касата на Центъра за информация и общински услуги или по банкова сметка IBAN BG03 IORT 7377 3310 3000 03, BIC: IORTBGSF, ТБ "Инвестбанк" - АД, Варна, или банкова гаранция в размер на посочената сума. Депозитът следва да бъде внесен в срок до 10 ч. на 35-ия ден от обнародване на решението в "Държавен вестник". XV. Определя други изисквания, свързани с концесията: Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по съдебен ред. XVI. Упълномощава кмета на общината да организира и да проведе конкурса и да сключи договор за концесия със спечелилия конкурса участник. В 7-дневен срок от обнародване на решението в "Държавен вестник" кметът на община Белослав да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса. Председател: Ив. Сърмов
Източник: Държавен вестник (24.08.2007)
 
През август 2007 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 1,9 пункта в сравнение с предходния месец. Въпреки намалението спрямо юли, което се дължи на по-умерените мнения на мениджърите от почти всички отрасли, наблюдавани с бизнес анкетите на НСИ - промишленост, строителство и сектора на услугите, стопанската конюнктура в страната остава благоприятна. След три поредни дългосрочни максимума за последните 13 години, през август “бизнес климатът в промишлеността” пада с 3,7 пункта под юлското си равнище поради изместване на мненията за бизнес ситуацията в предприятията от оптимистични към по-умерени оценки и очаквания. Същевременно мненията на мениджърите относно настоящата и очакваната производствена активност са по-оптимистични, което е съпроводено и с по-благоприятни оценки за настоящото ниво на поръчките от чужбина. Бизнес анкетите на НСИ в промишлеността регистрират завишени инфлационни очаквания в сравнение с предходния месец. През август 2007 г. стопанската конюнктура в строителството остава благоприятна, независимо че в сравнение с предходния месец съставният показател “бизнес климат в строителството” се понижава с 2,2 пункта. Това понижение се дължи изцяло на изместването на очакванията на стопанските ръководители за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца от “подобрение” към “запазване на същото” бизнес състояние. Подобно изместване към по-умерените мнения се наблюдава и при очакванията за строителната активност през следващите три месеца. Най-голяма пречка за развитието на бизнеса в отрасъла остава конкуренцията в бранша. През последния месец обаче все повече мениджъри посочват ”несигурната икономическа среда” и ”недостига на работна сила” като фактори, затрудняващи дейността, което е съпроводено и с намерения за допълнително наемане на работна ръка през следващите три месеца. По отношение на продажните цени в строителния отрасъл последните бизнес анкети отчитат значителни инфлационни очаквания. Съставният показател “бизнес климат в търговията на дребно” през август 2007 г. запазва нивото си от предходния месец. Положителни са оценките на мениджърите за настоящото бизнес състояние на търговските предприятия, като очакванията им за следващите шест месеца са то да се задържи на същото равнище (61,2% от предприятията) или да се подобри (36,0%). Същевременно търговците на дребно предвиждат през следващите три месеца запазване както на обема на продажбите, така и на обема на поръчките към доставчиците. Относно продажните цени оценките и очакванията на търговците на дребно са в посока на увеличение. През август 2007 г. стопанската конюнктура и в сектора на услугите остава благоприятна, като съставният показател “бизнес климат” запазва приблизително юлското си равнище. Мениджърите са по-умерени в прогнозите си както за очакваното бизнес състояние на предприятията през следващите шест месеца, така и по отношение на очакваното търсене на услуги. Същевременно оценките и очакванията им за заетите в отрасъла значително се подобряват. Конкуренцията в бранша продължава да е с най-голяма тежест сред факторите, затрудняващи предприятията от сектора (57,9% от тях). През последния месец обаче намалява относителният дял на стопанските ръководители, посочили несигурната икономическа среда и слабостите в икономическото законодателство като проблеми за развитие на дейността. По отношение на продажните цени повечето от предприятията (76,5%) предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Застраховател (28.08.2007)
 
Приходите от туризъм за първите шест месеца на годината са нараснали с 16 процента, сочат данните на Гранична полиция и Националния статистически институт. От януари до юли България е била посетена от 5 на сто повече чужденци в сравнение с миналата година. Приходите за България от международен туризъм за периода януари-юли 2007 година са 866 млн. евро, което е с 16 процента повече от същия период на миналата година. Според предварителните данни на Националния статистически институт и Гранична полиция разходите на българи, пътуващи в чужбина за шестмесечието, са 606 млн. евро, което е с 15,63 на сто повече спрямо същите шест месеца на миналата година. Страната ни е посетена от общо 3 млн. чужди граждани, което означава близо 5 процента ръст на туристите през този период спрямо същия на миналата година. Чувстивително се е увеличила бройката на туристите от Европейския съюз. За първите шест месеца на тази година България е била предпочетена като дестинация от общо 2 180 000 граждани на съюза, което е с 30 процента повече от отчетените данни за същия период миналата година. Относителният дял на туристите от Европейския съюз от общия обем е 73 процента, което потвърждава тенденцията от предшните години и Европейският съюз остава основният пазар за страната ни. На сръбския и македонския пазар е регистриран спад от над 70 процента, но се наблюдава нарастване от 150 процента на туристи от Малта за периода януари-юли 2007 година.
Източник: Дарик радио (28.08.2007)
 
Цените на производителите у нас през юли са се увеличили с 1.9 % спрямо предходния месец, съобщи НСИ. Сравнено с юли месец миналата година индексът засилва ръста си до 7.2% при увеличение от 6.1 на сто през юни. Най-голямо е увеличението на заводските цени в производството на ток и горива - с 3.8% през юли и с 16.3% на годишна база. Следват производствените цени на храните и напитките, които са се вдигнали с 2.7% през юли и с 13.6% на годишна база.
Източник: Сега (31.08.2007)
 
Р Е Ш Е Н И Е № 566 на Министерския съвет от 29 август 2007 г. ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ПО ЧЛ. 2, Т. 6 ОТ ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА - СКАЛНО-ОБЛИЦОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ - ГНАЙСИ, ОТ НАХОДИЩЕ "КОРУМАХЛЕ", С. ЖЕЛЕЗИНО, ОБЩИНА ИВАЙЛОВГРАД, ОБЛАСТ ХАСКОВО Обн., ДВ, бр. 72 от 4 септември 2007 г. На основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и 6 от Закона за подземните богатства във връзка с чл. 39, ал. 1 и 2 и чл. 5 от Закона за концесиите и мотивирано предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства - скално-облицовъчни материали - гнайси, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Корумахле", с. Железино, община Ивайловград, област Хасково, който се извършва със средства, осигурени от концесионера, и на негов риск. 2. Определя концесионна площ в размер 184 495 кв. м по крайния контур на утвърдените запаси в находище "Корумахле", с. Железино, община Ивайловград, област Хасково, при граници с координати на точките от № 1 до № 7 включително в координатна система "1970 г.". 3. Определя срок на концесията 25 години. 4. Определя пряко за концесионер "Геотул" - ЕООД, София. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива скално-облицовъчни материали в границите на находището по т. 1; 5.1.2. право на собственост върху добитите скално-облицовъчни материали; 5.1.3. да извършва преработка, складиране, транспортиране и продажба на добитите скално-облицовъчни материали; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва с осигурени от него средства и на свой риск и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните органи необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на находището по т. 1. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на министъра на регионалното развитие и благоустройството: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства във връзка с осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван с компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка година от срока на концесията; за първата година от срока на концесията срокът за представяне е 8 месеца от влизането в сила на концесионния договор, а за всяка следваща година - до 31 януари на съответната година; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна, изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилно и безопасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и да предоставя на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова обекта по т. 1 за своя сметка и в полза на концедента, ако той може да бъде застрахован, съгласно Кодекса за застраховането. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимото от концесионера концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения или условията по концесията. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор; 5.4.2. да оказва съдействие при осъществяване на концесията съгласно договорните условия, включително чрез своевременно съгласуване на предоставените от концесионера цялостен работен проект и годишни работни проекти. 6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на находището по т. 1. В случаите по предходното изречение концесионерът няма право на обезщетение. 6.2. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.2.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, земеделските земи и горите, защитените със закон територии и обекти, културни и исторически паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 6.2.2. да спазва изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 6.2.3. да изпълнява параметрите на концесията, предложени с работната програма за разработка на находище "Корумахле" - приложение към концесионния договор, представена от "Геотул" - ЕООД, София; 6.2.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.2.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.2.6. да спазва указанията, давани от министъра на околната среда и водите при съгласуване на проектите по т. 5.2.2.1 и 5.2.2.3; 6.2.7. да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.2.8. да изпълнява съгласуваните с концедента цялостен работен проект за добив и първична преработка и годишни работни проекти; 6.2.9. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ. 6.3. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения. 6.4. Добивните работи да започнат след представяне в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на цялостен работен проект за добив и първична преработка от находището по т. 1, съгласуван с Министерството на околната среда и водите. 6.5. Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му. 7. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловна неотменяема банкова гаранция от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за първия отчетен период гаранцията е в размер 1961 лв. и се представя на концедента в 30-дневен срок от влизането в сила на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.1, гаранцията е в размер 50 на сто от концесионното възнаграждение за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и 8.1.2 е валидна до 60-ия ден от изтичането на съответния отчетен период. 8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията: 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 част от общия размер на паричните средства, предвидени за опазване на околната среда и рекултивация в проекта по т. 5.2.2.2; 8.2.2. за първата година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2.1 се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2.2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2.1 се представя на концедента в срок до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор. 8.3. Право на концедента е да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на което и да е от основните задължения или условията на концесията. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 8.4. Дължат се лихви за забавено изпълнение на паричните задължения, както и неустойки при неизпълнение или забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения. Конкретните размери на лихвите и неустойките и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор. 8.5. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила. 9. За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение при условия и по ред, определени в концесионния договор, както следва: 9.1. Периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е до 30-о число на месеца, следващ отчетния период. 9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията. 9.3. Размерът на всяко плащане се определя съгласно чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали - приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 59 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). 9.4. Концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство, използвано за краен продукт плочи, съгласно чл. 1, ал. 3, т. 2, буква "а" от методиката не може да бъде по-ниско от 10 лв./куб. м, а за останалата част от добитото подземно богатство - съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква "а" от методиката, не може да бъде по-ниско от 0,30 лв./тон, като тези стойности се индексират ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните и скално-облицовъчните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г. 9.5. Минималният размер на годишното концесионно възнаграждение не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 30 на сто от предвидения средногодишен добив подземно богатство за срока на концесията - 10 000 куб. м, при утвърден рандеман 20 на сто и предвидените стойности за единица подземно богатство в чл. 1, ал. 3 от методиката. 9.6. Тридесет на сто от годишното концесионно възнаграждение концесионерът заплаща на община Ивайловград по ред, определен в концесионния договор. 9.7. Размерът на концесионното възнаграждение по т. 9.4 и на минималното концесионно възнаграждение по т. 9.5 се променя с допълнително споразумение към концесионния договор при промяна на законодателството, уреждащо реда за неговото определяне. 10. Определя други изисквания, свързани с концесията: 10.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 10.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие споровете се решават по съдебен ред. 11. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството: 11.1. Да проведе преговорите и сключи концесионния договор с "Геотул" - ЕООД, София, в едномесечен срок от обнародването на решението в "Държавен вестник". 11.2. Да представлява Министерския съвет по концесионния договор с изключение на неговото прекратяване. 11.3. Да организира контрола по изпълнението на концесионния договор. 11.4. Да представлява държавата по съдебните дела, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионния договор, включително да предявява вземанията на концедента по съдебен ред.
Източник: Държавен вестник (04.09.2007)
 
Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" за периода януари-юли 2007 г. по съпоставими цени нарастват с 5,1 на сто, спрямо същия период на предходната година. Това показват данни на Националния статистически институт, разпространени днес. Най-голям ръст се наблюдава при търговията с автомобили и горива, и ремонт на автомобили - 13,7 на сто, резултат от увеличението в двете основни съставни дейности - търговия с автомобили и мотоциклети - 18,4 на сто и търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - 8,2 на сто, които имат близки относителни тегла и заедно формират над 97 на сто от обема на приходите.
Източник: Дарик радио (11.09.2007)
 
Вносът надвиши износа през първото полугодие на тази година с 6.5 млрд. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (www.nsi.bg). Търговското салдо с ЕС е също отрицателно, като вносът оттам надвиши износа с 3.5 млрд. лв. И вносът, и износът бележат ръст спрямо миналата година, но темпът на нарастване на вноса продължава да изпреварва темпа на износа. Така за посочения период вносът е нараснал с 18.5%, а износът – със 7.5%. В номинално изражение износът е за 12.038 млрд. лв., а вносът – за 19. 382 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (11.09.2007)
 
Отрицателното търговско салдо на България за периода януари - юни 2007 г. достигна 6.5 млрд. лв., показват предварителните данни на НСИ. През периода се отчита 7.5% ръст на износа на български стоки до 12 млрд. лв. Вносът по цени CIF e 18.5 млрд. лв., което е с 18.5% повече в сравнение с първите шест месеца на миналата година. С 25% е нараснал вносът от страни от Европейския съюз. От Сърбия, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина и Албания вносът е скочил с 35%. Най-голям ръст на износа на български стоки има към Грузия, Казахстан, Русия и Украйна - общо 88%. За най-големия пазар - ЕС, износът на наши стоки е нараснал с 10%.
Източник: Пари (11.09.2007)
 
Горивата задърпахa инфлацията още нагоре Инфлацията в България е на път да надхвърли всички прогнози, ако сегашният рекорден темп на поскъпването заради лошата реколта и новите цени на електроенергията се "подкрепи" и от близо 11% увеличение на природния газ от 1 октомври, за което във вторник настоя "Булгаргаз". Ден преди Националният статистически институт да обяви официалните данни за инфлацията експерти прогнозираха пред агенция "Блумбърг" 1.4% ръст на цените през август в сравнение с юли и 9.9% увеличение спрямо същия месец година по-рано.
Източник: Дневник (12.09.2007)
 
Жилищният кредит в България запазва високите темпове на нарастване, отчетени през последните няколко месеца, като продължава да се увеличава с около 75-79 на сто годишно. Това показват данни от доклад на анализаторската компании „Индъстри уоч” за пазара на жилища в страната през третото тримесечие на годината. Основно негативно последствие от глобалната ипотечна криза за България е оскъпяването на външното финансиране, което ще се отрази както на българските банки, така и вероятно на чужденците или имигрантите, които купуват недвижима собственост у нас. Растежът на 12-месечна база на новите разрешения за жилищно строителство се забавя спрямо първото тримесечие, както като брой разрешения, така и като разгъната застроена площ, сочи още проучването. Средните цени на жилищата през второто тримесечие по данни на Националната статистика също са забавили своя ръст до 5,4 на сто.
Източник: Дарик радио (12.09.2007)
 
Ръстът на поскъпването на жилищата се забавя през второто тримесечие на 2007 г. Това сочи доклад на анализаторите от "Индъстри уоч", в който са използвани данни на Националния статистически институт. Увеличението спрямо март е 5,4%, докато за първото тримесечие на 2007 г. бе над 10 на сто. Цената на кв. м е достигнала 1041 лв., а за 12-те месеца до юни промяната в средните цени е 27%. Малките апартаменти в София остават относително най-скъпи като цена на кв. м, въпреки че е регистриран повишен ръст и сред по-големите тристайни. Ръстът на жилищните кредити продължава да расте за периода, достигайки до 75-79% на годишна база.
Източник: Стандарт (12.09.2007)
 
Рекордна инфлация през август Нов рекорд отбеляза инфлацията за месец август. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), огласени в сряда, поскъпването на живота през последния летен месец спрямо предходния е било 3.1% - най-високо от януари 2000 г., когато е била измерена същата инфлация. Съществената разлика е, че през зимните месеци поскъпването обикновено е по-високо спрямо летните, докато тази година точно през лятото бе регистрирано рекордно за последните седем години увеличение на цените.
Източник: Медия Пул (13.09.2007)
 
За първи път тази година през юли домакинските бюджети официално излязоха на минус и разходите превишиха, макар и с малко, приходите. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите, разходите и потреблението на домакинствата за юли, публикувани в петък. Така през месеца средното българско домакинство, което се състои от около двама души и половина, е имало 640.77 лв. доход или по 254.51 лв. на човек. Година по-рано – през юли 2006 г. средният доход е бил 508.95 лв. или на човек – 203.64 лв. За година средният доход на семейство се е повишил със132 лв.
Източник: Медия Пул (15.09.2007)
 
Страните от ЕС - основни партньори на България Страните от Европейския съюз са основни търговски партньори на България. Към края на м. юли 2007 г. износът ни към тях е бил на стойност близо 9 млрд. лв., докато за трети страни е изнесена продукция за 5,46 млрд. лева, сочат предварителните данни за периода на Националния статистически институт. През второто полугодие страната ни е изнесла повече стоки, отколкото през първите три месеца на годината - съответно за 6,46 млрд. лв. и 5,58 млрд. лв. Продължава обаче тенденцията вносът да надвишава износа от страната, като салдото към края на юли т.г. е отрицателно със 7,6 млрд. лв. Вносът (FOB) за първите 7 месеца е 22,047 млрд. лв. при 14,445 млрд. лв. износ (FOB). И при вноса основно партнираме със страните от ЕС, от където е дошла продукция за 13 млрд. лв. спрямо 9 млрд. от трети страни.
Източник: Застраховател (15.09.2007)
 
Стопанската конюнктура през септември остава благоприятна, сочи изследване на НСИ. Общият показател на бизнес климата e с 1,4 пункта под августовското си равнище поради по-умерените мнения на мениджърите от всички отрасли, наблюдавани с бизнес анкетите на НСИ. Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” през септември запазва нивото си от предходния месец. Мениджърите са оптимисти за настоящото бизнес състояние на промишлените предприятия, като и очакванията им за следващите шест месеца са то да се задържи същото (57,4% от предприятията) или да се подобри (40,4%). Същевременно осигуреността с поръчки, особено от чужбина, се влошава, въпреки че спрямо предходния месец производството се оценява като непроменено. Несигурната икономическа среда, слабостите в икономическото законодателство и недостатъчното търсене от страната продължават да са основни фактори затрудняващи дейността в отрасъла. Близо една четвърт от промишлените предприятия предвиждат през следващите три месеца продажните цени да се увеличат. Строителство. През септември 2007 г. стопанската конюнктура в строителството остава благоприятна, въпреки че съставният показател “бизнес климат” е с 3,0 пункта под августовското си равнище. Това се дължи на по-умерените оценки и очаквания на стопанските ръководители за бизнес състоянието на строителните предприятия. По-оптимистични са оценките им за настоящата строителна активност, а и нивото на поръчките през последния месец също се подобрява. Прогнозите на предприемачите за развитието на дейността през следващите три месеца са тя да се запази. С най-голяма тежест сред причините затрудняващи дейността на предприятията продължават да бъдат конкуренцията в бранша, недостигът на работна сила и финансовите проблеми, като през септември се засилва и негативното влияние на фактора „цени на материалите”. Относно продажните цени в строителството очакванията на една трета от предприятията са за покачване на равнището им през следващите месеци. Съставният показател “бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 0,7 пункта спрямо август, което се дължи изцяло на умерените прогнози на стопанските ръководители за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Подобно изместване на мненията се наблюдава и по отношение на очакванията за обема на поръчките към доставчиците и обема на продажбите през следващите три месеца. Оценките и очакванията на търговците на дребно по отношение на продажните цени продължават да са в посока на увеличение. През септември 2007 г. съставният показател “бизнес климат в сектора на услугите” е с 3,1 пункта под равнището си от миналия месец. Това понижение е резултат от изместване на оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" към запазване на "същото" състояние. По тяхно мнение настоящото търсене на услуги в сектора се подобрява, а очакванията им за следващите три месеца са то да се запази. Относно продажните цени 73,9% от предприятията в сектора предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Застраховател (27.09.2007)
 
17% от фирмите признават, че недостигът на работна сила затруднява дейността им, показват данни на НСИ за септември. Разрастването на проблема е значително в сравнение с миналата година, когато от липса на кадри са страдали 11,7% от предприятията в България. Данните са на базата на бизнес анкети, направени от статистическия институт. Заради този дефицит преди няколко дни в общите насоки за миграционна политика на България експерти препоръчаха държавата да предвиди поощрителни мерки за привличане на имигранти и за връщане на българската диаспора от съседните държави. Според изследвания проблемът вече се забелязва не само в София, а и в по-малките градове. Анкети на международната консултантска организация "Менпауър" пък дори вдигнаха дела на фирмите с недостиг на кадри на 86%.
Източник: Сега (01.10.2007)
 
Затихва бумът в сделките на возила С 18,2% са нараснали продажбите на автомобили от януари до август, съобщиха от Националния статистически институт. Въпреки че сделките се увеличават, бумът в покупките на коли от миналата година започва да затихва, сочат данните на НСИ. Търговията с горива и смазочни материали за автомобилите е нараснала със 7,1%. Продажбите на стоки за домакинството и битова техника и търговия с текстил, облекло и обувки нарастват с по 9,2%. Търговията с храни, напитки и цигари скача с 8,6%.
Източник: Стандарт (10.10.2007)
 
Бургаският лидер в търговията със строителни материали „Гранити” ООД получи почетен приз за челно място в класация „Гепард” за най- бързо проспериращи компании. Фирмата оглавява списък от няколкостотин предприятия от региона в сферата на търговията. Тази статистика нарежда „Гранити” на четвърто място в югоизточна България и на първо в своя бранш. В общата подредба по нетни приходи „Гранити” се нарежда непосредствено след Лукойл –Нефтохим АД. Класацията се извършва за пръв път в България и се осъществява по данни на Националния Статистически Институт. В нея влизат повече от 500 български предприятия. Критерият за подредба е на база нетни приходи от продажби за 2003г. и 2005г. Дружество „Гранити” е отчело 15 581 хиляди лева приходи за 2005 година при 3 326 хиляди за 2003 година.
Източник: Фирмена информация (11.10.2007)
 
Търговският дефицит към края на месец юли 2007 г. е в размер на 8,71 млрд. лв. спрямо 6,21 млрд. лв. за съответния период на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база отчетеното повишение е от 40,2%. Само за месец юли дефицитът възлиза на 1,37 млрд. лв. Търговското салдо по цени FOB/FOB за първите седем месеца на годината е отрицателно, на стойност 7,61 млрд. лв. Отрицателното търговско салдо с Европейския съюз е 4,74 млрд. лв., а с трети страни ­ 3,97 млрд. лв. В класификацията на износа по сектори безалкохолните, алкохолните напитки и тютюневите изделия бележат най-силно повишение ­ 37,6% на годишна база до 230,3 млн. лв.
Източник: Монитор (11.10.2007)
 
Вносът отново изпреварва износа С 40 процента се е увеличил търговският дефицит за първите седем месеца на годината в сравнение със същия период на 2006 г. Към края на месец юли 2007 г. той е достигнал 8,71 млрд. лв, а за същото време на предходната година е бил 6,21 млрд. лв. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Според данните на статистиците импортът отново изпреварва експорта. За първите седем месеца на годината страната ни е изнесла стоки и услуги за 14,45 млрд лв, а е внесла - за 23,16 млрд. лв. Страните от ЕС остават основни търговски партньори на България, сочат от НСИ. Най-много страната ни е изнасяла безалкохолни, алкохолни напитки и тютюневи изделия - с над 37% спрямо първите седем месеца на миналата година. С 28% се е увеличил и експортът на необработени материали и суровини. От НСИ отбелязват спад при изнасянето на минерални горива и масла. При вноса отново на първо място са алкохолните и безалкохолни напитки и тютюна с ръст от 156,8%. През тази година България е внасяла повече и машини, оборудване и превозни средства. Този отрасъл представлява около 30% от общия внос на страната, показват данните на статистическия институт.
Източник: Новинар (11.10.2007)
 
С 83 стотинки се е увеличил средномесечният осигурителен доход за месец август спрямо предходния месец, сочат данни на Националния осигурителен институт. От 397,13 лв. за юли, той е стигнал 397,96 лв. за август, което е минимален ръст от 0.2%.
Източник: Дарик радио (11.10.2007)
 
7,6 млрд. лв. е дупката във външната търговия на страната за първите седем месеца на годината, съобщиха от Националния статистически институт. Вносът продължава да расте над два пъти по-бързо от износа. От януари до юли вносът е нараснал с 18,7% и заедно с транспорта и застраховките е на стойност 23,15 млрд. лв. В същото време износът се е увеличил само с 8,6% до 14,44 млрд. лв. Заради голямата дупка във външната търговия Европейската комисия настоява хазната да приключи годината с излишък от поне 3% от БВП. Затова министерствата може да не получат 10% от предвидените за тях пари в бюджета.
Източник: Стандарт (11.10.2007)
 
Поскъпване с 13,1% на стоките от първа необходимост е отчетено през септември в България, предаде електронното издание на американския в. “Ню Йорк Таймс”, позовавайки се на официално обявени днес данни от българското правителство. По данни на Националния статистически институт най-голямо е било увеличението на хранителните стоки, които спрямо август са поскъпнали средно с около 2,1%. Цените на нехранителните продукти са се увеличили с 1,3%, докато тези на услугите с 0,1%, се сочи още в информацията на статистическия институт. През 2006 г. цените в България се покачиха със 7,3% в сравнение с 2005 г., отбелязва в заключение изданието.
Източник: Агенция Фокус (15.10.2007)
 
Почти 9 процента е натрупаната инфлация от началото на годината до края на септември, съобщиха от Националния статистически институт. За предходния месец тя е 1,3 на сто, а за една година назад – 13,1 процента. През септември най-голямо е увеличението на цените в общественото хранене – близо 3 процента. С 2,1 на сто са се вдигнали и цените на хранителните продукти. От тях най-много е поскъпнало олиото – 7,1 процента. С над 5 на сто са се повишили цените на брашното, макароните, кашкавала и млечните масла. Останалите млечни продукти са поскъпнали с над 3 процента. При плодовете и зеленчуците има намаление на цените, като най-голямо е то за ябълките – с 18 процента, гроздето – 16 на сто и краставиците – 15,6 на сто. При нехранителните стоки най-голямо е поскъпване е при отоплителните уреди – 7,9 процента. Дрехите също са с по-високи цени с около 2,6 на сто. Образователните услуги също са с повишени цени от 5,8 на сто. Стойността на стоматологичните услуги е нараснала с 1,6 процента, а на лекарските – с 1,1 на сто.
Източник: Дарик радио (15.10.2007)
 
Почти 9 процента е натрупаната инфлация от началото на годината до края на септември, съобщиха от Националния статистически институт. За предходния месец тя е 1,3 на сто, а за една година назад – 13,1 процента. През септември най-голямо е увеличението на цените в общественото хранене – близо 3 процента. С 2,1 на сто са се вдигнали и цените на хранителните продукти. От тях най-много е поскъпнало олиото – 7,1 процента. С над 5 на сто са се повишили цените на брашното, макароните, кашкавала и млечните масла. Останалите млечни продукти са поскъпнали с над 3 процента.
Източник: Дарик радио (15.10.2007)
 
648,67 лв. е общият доход на домакинствата през август (257,99 лв. средно на лице). Това е с 115,72 лв. повече от същия месец на 2006 г., сочат данни на НСИ. Най-голям дял от парите са идвали от месечните заплати - 323,73 лв. Пенсиите са съставлявали 23,0% ( 149,10 лв.) от общите приходи в домакинството. 33,66 лв. са влезли в семейния портфейл от взети заеми и кредити, а от върнати заеми - 0,94 лв. Общите разходи на семейството през август са 630,33 лв. В сравнение с 2006 г. те са се увеличили с 97,56 лв. Средно 254,72 лв. са били давани за храна и безалкохолни напитки, а 75,00 лв. - за жилища, вода, електроенергия и горива. През август миналата година за тези потребности са давани съответно 198,63 лв. и 74,58 лв. 28,37 лв. от общите разходи са давани за алкохолни напитки и тютюневи изделия. Най-малко пари - 0,03 лв. са давани за покупка на валута и ценни книжа.
Източник: Застраховател (16.10.2007)
 
1 118 лв. е средната цена на квадратен метър за жилище у нас. Със 7,5 на сто са поскъпнали жилищата у нас за треторо тримесечие на годината, съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). През този период най-много се е повишила цената на апартаментите във Видин - с 20 процента, показват данните на статистиката. В крайдунавския град квадратният метър е струвал средно около 886 лв. Според експерти поскъпването се дължало на летните туристически круизи по река Дунав и желанието на чужденците да притежават втори дом в града. На второ място е София, където цената се е увеличила с над 15% и е стигнала до 1 904 лв. Според НСИ за периода юли - септември цените на жилищата са паднали само в Смолян и Монтана, където квадратният метър е струвал съответно 802 лв. и 773 лв. Най-скъпи остават апартаментите в София, Варна и Бургас.
Източник: Новинар (24.10.2007)
 
Цените на жилищата в София са скочили с 15.6 на сто за три месеца, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за развитието на пазара на недвижимости през третото тримесечие на годината за тази година, публикувани във вторник. Покачването на цените на тези имоти за периода от юли до края на септември в столицата е най-високото за цялата територия на страната. Според НСИ апартаментите в София вече се продават на средна цена от почти 1905 лв. за квадратен метър при цена от почти 1648 лв./кв. м в края на юни. Ситуацията на пазара се отчита и от агенциите за недвижими имоти. Според брокерите, причината за скока е сериозното търсене, но още е трудно да се обясни на какво се дължи увеличеното търсене.
Източник: Медия Пул (24.10.2007)
 
Цените на жилищата в страната поскъпнаха с 22% за първите девет месеца на годината, като най-голямо е увеличението във Видин - над 45%, и София - близо 34%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Така прогнозите на специалистите в бранша, направени в началото на годината, за плавно поскъпване с около 15 на сто за цялата 2007 г. вече са надминати. През периода юли - септември най-много са се повишили цените на апартаментите във Видин с 20%, следвано от столицата с над 15% и Благоевград с 12%. С регистрирания ръст София си връща първенството като най-скъпия град, изпреварвайки Варна със средна цена от близо 2000 лв. за квадратен метър. В продължение на близо две години средните цени на жилищата във Варна макар и с малко изпреварваха тези в София. Сега тенденцията се обръща, като разликата е повече от 150 лв. на квадратен метър.
Източник: Дневник (24.10.2007)
 
Правителството реши размерът на линията за бедност от 1 януари 2008 г. да бъде 166 лв. Нивото на бедност се определя чрез специален метод, утвърден от министрите през миналата година, като се вземат предвид данни от Националния статистически институт за бюджетите на домакинствата в страната. На заседанието си кабинетът въведе известни промени в изчислението на линията на бедността. Реформите засягат дефинирането на минималните жизнени потребности, които вече ще се определят средно за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи, а не средно за 30-те процента, както беше досега
Източник: Дарик радио (26.10.2007)
 
От 1 януари 2008 г. размерът на линията на бедност ще бъде 166 лв., определи правителството. Със същото постановление са приети и промени в методиката за неговото определяне. Размерът на линията на бедност се определя по създадена и утвърдена от Министерския съвет през 2006 г. методика, изготвена съвместно от екип на Министерството на труда и социалната политика, НСИ, БАН, социалните партньори и изследователски институти. Методиката е съобразена с регулациите на статистическата служба на ЕС (Евростат) в областта на статистиката на доходите и жизненото равнище и с практическите постижения на българската научна практика. За изчисляването на линията на бедност са използвани данните на НСИ от ежегодното изследване на бюджетите на домакинствата в страната. С приемането на официална линия на бедност 2008 г. правителството изпълнява ангажиментите си, поети в управленската си програма и в тристранния пакт за икономическо и социално развитие на България до края 2009 г. Преди да бъде прието от правителството постановлението е съгласувано с консенсус и от социалните партньори в рамките на Националния съвет на тристранно сътрудничество. Промените в методиката за определяне и актуализиране на размера на линията на бедност засягат частта й за дефиницията на минималните жизнени потребности. Те ще се определят средно за 20-те процента от домакинствата c най-ниски доходи, а не средно за 30-те процента от домакинствата, както беше досега. Промяната е продиктувана от настъпилите положителни изменения в доходите и структурата на потреблението на домакинствата.
Източник: Застраховател (26.10.2007)
 
През октомври 2007 г. общият показател на бизнес климата е с 1,6 пункта над септемврийското си равнище, сочат данните от Националния статистически институт (НСИ). Това е резултат от по-благоприятното развитие на стопанската конюнктура в промишлеността, строителството и търговията на дребно. Общият показател на бизнес климата представлява претеглена средна аритметична на четири отраслови показателя на бизнес климата - в промишлеността, строителството, търговията на дребно и сектора на услугите. Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” през октомври се покачва с 1,9 пункта в сравнение с предходния месец. Това е изцяло резултат на по-високите очаквания на стопанските ръководители за бизнес състоянието на промишлените предприятия през следващите шест месеца. По-оптимистични са и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца. От юли до октомври 2007 г. излишъкът от мощности намалява, а средното натоварване в промишлеността се покачва с 1,5 пункта и се оценява на 71,9%. Според мненията на мениджърите за тези три месеца конкурентната позиция на предприятията както на вътрешния, така и на международния пазар не се е променила, което е съпроводено и със запазване на очакванията им за износ през следващите три месеца. Относно продажните цени повечето промишлени предприятия (80,2%) предвиждат те да останат без промяна през следващите месеци. През октомври 2007 г. по-оптимистичните оценки и прогнози на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията покачват съставния показател “бизнес климат” в строителството с 2,6 пункта над равнището от септември. Същевременно и предвижданията на мениджърите за строителната активност през следващите три месеца са тя да остане същата (52,9% от предприятията) или да се увеличи (36,8%). Анкетите регистрират и известно увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията през последните месеци. Относно факторите, затрудняващи дейността, по-малко предприятия са посочили, че имат проблеми, свързани с конкуренцията в бранша, но икономическата среда е по-несигурна в сравнение със септември, а затрудненията с недостатъчното търсене и недостига на материали и оборудване са повече. Очакванията са за запазване на равнището на продажните цени в строителния отрасъл през следващите три месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно през октомври се покачва с 2,1 пункта. Това е резултат от повишения оптимизъм на търговците на дребно както за настоящото бизнес състояние на предприятията, така и в перспектива за следващите шест месеца. По тяхно мнение продажбите през последните три месеца не са се променили, а прогнозите им за следващите три месеца са те да се увеличат. Основни фактори, ограничаващи в най-голяма степен развитието на бизнеса в отрасъла, остават недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша, посочени съответно от 41,2 и 38,2% от предприятията. През последния месец обаче се увеличава и относителният дял на предприятията, посочили икономическата среда като несигурна. Над една трета от търговците на дребно продължават да очакват увеличение на продажните цени в отрасъла. През октомври 2007 г. показателят “бизнес климат в сектора на услугите” е с 0,9 пункта под септемврийското си равнище, което се дължи на по-умерените оценки на мениджърите за сегашното състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията им за развитието на техния бизнес през следващите шест месеца са по-оптимистични. По мнение на стопанските ръководители търсенето на услуги се запазва спрямо предходния месец, а очакванията им за следващите три месеца са то да се задържи на същото равнище (60,9% от предприятията) или да се увеличи (32,6%).
Източник: Застраховател (29.10.2007)
 
Средната бюджетна заплата стигна 473 лв. през септември, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо януари заплатите на работещите в държавния сектор са се увеличили с близо 18%. Тогава средното възнаграждение е било 395 лв. Частният сектор е плащал по-малко от държавния на заетите в него – средната заплата през септември там е била 425 лв., показват официалните данни. НСИ не може да остойности „сивото” заплащане в частните фирми, затова показателят за заплатите вероятно не отразява реалното положение с доходите в сектора.
Източник: Медия Пул (12.11.2007)
 
10 млрд. лв. е дупката във външната търговия на страната заедно с разходите на вносителите за транспорт и застраховки. Това сочат данните на Националния статистически институт към края на август. Вносът расте близо два пъти по-бързо от износа. За осем месеца вносът е скочил със 17,2% и заедно с парите за транспорт и застраховки е на стойност 26,7 млрд. лв. В същото време износът е нараснал само с 8,3% до 16,68 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.11.2007)
 
Инфлацията за октомври e 0,6 на сто , а от началото на годината – 9,5 на сто, отчете Националният статистически институт. Цените през този октомври са се повишили с 12,4 процента спрямо октомври миналата година. При храните поскъпването е с 1 процент за десетия месец на годината, а при нехранителните продукти – с 0,3 процента. Най-висок ръст регистрират брашното и тестените изделия – 6 на сто.
Източник: Дарик радио (14.11.2007)
 
НСИ измери 0.6% инфлация през октомври През октомври животът в България почти не е поскъпнал, сочат данните на НСИ. Инфлацията през миналия месец е била само 0.6%. От началото на годината обаче потребителските цени вече са натрупали 9.5% ръст. Според бюджетната макрорамка инфлацията за цялата 2007 г. трябваше да е малко над 4%. През октомври начело в ранглистата по поскъпване са брашното (+6.3%) и производните му изделия - хляб (6.1%), макарони (7.3%) и др. Скокът на таксиметровите услуги е точно колкото на хляба. Повишение има и при повечето млечни стоки, меса и колбаси. Плодовете и зеленчуците пък масово са поевтинели и това е дръпнало октомврийската инфлация надолу. Цената на зелето - досегашен рекордьор по скъпотия, сега се е сринала с почти 42%. Според НСИ през октомври и горивата са поевтинели, като най-значителна е промяната при бензин А 95 - минус 3.6%. Серията неприятни скокове на петролните продукти от последните две седмици ще се отрази на ноемврийската инфлация.
Източник: Сега (14.11.2007)
 
Търговският ни дефицит с Русия - най-голям Най-голям търговски дефицит страната ни има с Русия - 3,52 млрд. лв. и Украйна - 1,86 млрд. лв., съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Според данните за първите девет месеца на годината тези две страни формират 98,7% от общото отрицателно търговско салдо на България със страните извън ЕС, което за периода е 5,45 млрд. лв. Това е 14,6% повече в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Новинар (15.11.2007)
 
България е на 33-то място сред 40 европейски страни по покупателна способност на населението. Средната покупателна способност на българите е 2453 евро, като страната ни е изпреварена от Турция, която е класирана на 31-во място с 3128 евро и Румъния с 3036 евро. Средното ниво в Европа е 11 998 евро на жител, сочи проучване на германския институт GFK, цитирано от македонската телевизия А1 и БТА. От балканските страни най-висока е покупателната способност на Гърция, която заема 18-то място в Европа с 12203 евро. Словения пък е двадесета с 8851 евро. 29-та позиция заема Хърватия, като покупателната способност на хората там е 4565 евро. Сърбия е на 30-то място с 3227 евро.
Източник: Дарик радио (15.11.2007)
 
Домакинствата харчат повече тази година С около 100 лева - до 645,98 лева, са се увеличили разходите на домакинствата за септември спрямо същия месец на миналата година. Тогава семействата са харчили средно по 549,18 лв., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Средният общ доход на едно домакинство през септември тази година спрямо предходния месец се е увеличил с 6,25 лева - до 655 лв. За същия месец на миналата година семействата са разполагали с по 568,74 лв. Средният доход на човек през септември е 261,49 лв., а средният разход - 257,87 лв., казаха от НСИ. Както и миналия месец, така и този близо половината от доходите на домакинствата идват от работна заплата - 49%. На второ място са пенсиите, следвани от приходите от домашно стопанство, сочат данните на статистиката. Най-много пари през този месец семействата са давали за храна и безалкохолни напитки - средно по 243 лв. Месечните харчове на домакинствата за жилища, вода, ток и горива са 81 лв.
Източник: Новинар (16.11.2007)
 
655 лева достигна доходът на едно домакинство през септември, а средно на едно лице доходът е малко над 261 лв., съобщи Националният статистически институт. Това представлява увеличение от 86 лв. за домакинство и 33 лв. на човек спрямо септември 2006 г. Според данните на статистиката 49 процента от дохода идва от работната заплата, докато преди година делът на трудовото възнаграждение е бил по-малък – 46,5 процента.
Източник: Дарик радио (16.11.2007)
 
Трапезата изяде парите на влог Скъпата храна подяжда спестяванията на българите. Разходите за трапезата на домакинствата са нараснали през септември с 53 лв., или над 27% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от статистиката. За прехрана семействата отделят вече 38 на сто от бюджета си. В същото време ядем по-малко хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Спестяванията са намалели до 21,25 лв. за месец при 26,30 лв. година по-рано. С над 21%, до 27,21 лв., нарастват и парите, които семействата връщат по вече изтеглени кредити. Средният доход на домакинство през септември е 655,02 лв., което е увеличение с 15% за година. Но като се махне инфлацията, реално парите ни са мръднали нагоре едва с 1,8%. Така след близо година членство в ЕС излиза, че въобще не сме станали по-богати.
Източник: Стандарт (16.11.2007)
 
3110 са издадените разрешителни в страната за строеж на нови жилищни сгради за третото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Разгънатата застроена площ е 2 090 633 кв. м., а броят на жилищата - 18 050. Най-много са издадените разрешителни в Бургас - 534, следват Варна - 442 и София - 329. Само 4 са издадените разрешителни във Видин и 7 в Монтана. Издадени са 114 разрешителни за административни сгради, като разгънатата застроена площ е 75 515 кв.
Източник: Банкеръ (22.11.2007)
 
Равнището на безработицата в България през октомври е 6,73 процента, което е с 0.05 стотни процента по-ниско от това за септември, сочат данни на Агенцията по заетостта. Тенденцията на спад в безработицата се запазва, но намалението е значително по-малко от предходните месеци. Броят на регистрираните в бюрата по труда безработни намалява спрямо предходния месец с малко над 1700 лица и достига почти 250 хил. души. В сравнение с октомври 2006 г. безработните намаляват с 60 993 човека.
Източник: Дарик радио (22.11.2007)
 
Средногодишната заплата у нас е 4323 лева През миналата година средната годишна заплата на работещите по трудов договор е била 4323 лв., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Годишното възнаграждение в обществения сектор е било 5292 лв., а в частния - 3916 лв. Най-много пари са взимали наетите в сектора “Финансово посредничество”- 11420 лв. за обществения сектор и 9742 за частния. През миналата година над 74% от разходите на работодателите са отивали за заплати на персонала, 19,4% - за социални и здравни осигуровки, по-малко от 2% за обезщетения и половин процент за данък върху социалните разходи.
Източник: Новинар (04.12.2007)
 
Средната годишна заплата на наетите българи по трудово и служебно правоотношение през 2006 г. е била 4323 лева. Това сочат данните на Националния статистически институт за заплатите през миналата година. В обществения сектор годишното възнаграждение е било 5292 лева (441 лв. месечно), а в частния - 3916 лева (326 лв. на месец). Най-високи са заплатите в сектора финансово посредничество - 9830 лв. годишно. След него се нарежда производство и доставки на ток, газ и вода - 7774 лв. на година.
Източник: Застраховател (05.12.2007)
 
Свършва работната ръка! 73 млади сменят 100 стари Работната ръка ще намалее драстично в следващите няколко години заради застаряването на населението, обяви вчера Иван Балев, директор в Националния статистически институт. През 2010 г. 100 излизащи от трудовия пазар ще бъдат заменени от 72-ма млади, а през 2020-а новите работници щели да са едва 69. В момента 100 работещи българи издържали 44 деца и пенсионери. След 2 години "зависимите" щели да се увеличат на 50.
Източник: 24 часа (05.12.2007)
 
За първите девет месеца на годината търговският дефицит стигна близо 11.4 млрд. лв., като нараства с 36% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. За сравнение - за същия период на миналата година дисбалансът е бил близо 8.4 млрд. лв. Продължава тенденцията ръстът на вноса да изпреварва ръста на износа. Вносът за деветмесечието възлиза на 30.4 млрд. лв., като бележи ръст от 17.8% на годишна база. В същото време износът нараства с 9% до малко над 19 млрд. лв. Стокообменът за деветте месеца нараства с над 14% до 49 млрд. лв.
Източник: Дневник (12.12.2007)
 
Вносът ни е 30 млрд. лв., а износът - 19 млрд., обобщи данните за 9-месечието Националният статистически институт вчера. Това означава, че дупката в търговския баланс на България е нараснала до рекордните 11.39 млрд. лева. Експортът е нараснал с 9% спрямо същия период на миналата година, докато обемът на вносните стоки и услуги отбелязва увеличение със 17.8%. Основни партньори на България при износа са Турция, Италия, Германия, Гърция и Белгия. В челната тройка на вносителите са Русия, Германия и Италия.
Източник: Сега (12.12.2007)
 
Търговският стокообмен на България за деветте месеца на годината е 49 млрд. лв., което е с 14.3% повече от същия период на м.г., сочи статистиката на НСИ. Износът се е увеличил с 9%, докато ръстът при внесените стоки е двойно по-голям - 17.8%. Външнотърговското ни салдо е 9.9 млрд. лв. по цени FOB. Български стоки основно са изнасяни за Турция, Италия, Германия, Гърция и Белгия.При вноса през 2007 г. основни партньори на България са Русия, Германия и Италия. Внесените от тези страни стоки са над една трета от общия внос на България. Общото салдо на България с ЕС е отрицателно - 5.9 млрд. лв. , което е с 2.3 млрд. лв. повече от деветмесечието на 2006 г. Износът за съседните страни за първите 9 месеца се е увеличил, както следва: за Сърбия - с 26%, за Румъния - с 20%, за Гърция - с 9.8%.
Източник: Пари (12.12.2007)
 
Цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки са се увеличили с 2,4% през ноември спрямо предходния месец, обявиха от Националния статистически институт. При облеклото и обувките цените са се вдигнали с 1,6%. При ресторантъорските и хотелиерските услуги увеличението е с 2,5%. Увеличение има и в цените на транспортните услуги - с 3,7%. Средствата, които българинът за образование, пък са повече поради нарастване на цените с 1,4% в този сектор. Средно с около 10,4% са нараснали потребителските цени от началото на годината (ноември 2007 г. спрямо декември 2006 г.), а за ноември 2007 г. при база ноември 2006 г. нарастването им е 11,4%. Официалният размер на инфлацията за периода януари-ноември 2007 г. спрямо същия период на миналата година е 8%.
Източник: Застраховател (13.12.2007)
 
Правителството одобри разместване на областите в районите за развитие. Според приетия днес проект на Закон за регионалното развитие територията на България ще бъде разделена на три нива, в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в Европейския съюз. Проектодокументът се одобрява след два месеца отлежаване в Министерски съвет и след като през лятото се дискутираше промяна в броя на регионите за планиране от фиксираните шест в четири, за да се покрият по-добре изискванията на Евростат за броя на населението и територията в тези райони. В крайна сметка обаче се запазват шестте единици на второто ниво, но областите в тях са разместени и минават от един регион в друг. Така според одобрения от кабинета проект в Северозападен район влизат областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. В момента Ловеч и Плевен са записани в Северен централен район, който вече ще обхваща областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра. Последните две административно-териториални единици пък сега присъстват в Североизточния район. Той от своя страна се променя и ще включва само областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Според новия проект Югоизточният район ще се простира върху и сега включените области Бургас, Сливен и Ямбол, но се прибавя и Стара Загора, която в момента е в Южен централен район. В него сега ще присъстват областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. На практика без никаква промяна в границите остава само Югозападен район, който както и в момента ще включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град и Софийска област. Проектозаконът предвижда райониране за целенасочено въздействие също в 6 направления - за икономически растеж, в индустриален упадък, изостанал граничен, селски или планински район.
Източник: Медия Пул (13.12.2007)
 
Инфлацията за периода януари-ноември 2007 година спрямо същия период на миналата година е 8 процента, съобщиха от Националния статистически институт. От началото на годината до момента потребителските цени са се увеличили с малко над 11 на сто спрямо нивата им от декември 2006 гадина, като най-много са поскъпнали транспортните услуги - с около 4 процента. Цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки са се увеличили с 2,5 процента, а на облеклото и обувките – с 1,6 на сто.
Източник: Дарик радио (13.12.2007)
 
8 на сто е инфлацията от началото на годината 8 процента е инфлацията за първите единайсет месеца на годината спрямо същия период на 2006 г., съобщиха вчера от Националния статистически институт. От началото на годината до ноември тя е 11,3 % спрямо цялата предходна година, показват данните. Инфлацията за миналия месец спрямо октомври е 1,6%. Според статистиците през ноември най-много са поскъпнали зеленчуците – със 17%, и брашното – с 13%.
Източник: Новинар (13.12.2007)
 
Инфлацията галопира до 12,6 на сто Инфлацията продължава бързо да галопира, като за последните 12 месеца е 12,6 на сто, обявиха от Националния статистически институт. Това е близо до рекордната годишна инфлация в края на септември от 13,1%. Само през ноември цените са нараснали с 1,6%. Най-много са поскъпнали брашното - с 10,3%, и зеленчуците - със 17,5%. Газът за бита е поскъпнал с 6,5%, дизелово гориво - с 6,4%, а бензинът А95Н - с 5,6%.
Източник: Стандарт (13.12.2007)
 
Реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година вероятно ще е малко над 6%. Това показват анализите от заключителния доклад за икономическото развитие на България на Международния валутен фонд (МВФ). Според експертите натиск върху ръста на БВП оказва повишаващата се инфлация в страната, която се дължи на увеличените цени на петрола и хранителните продукти. По данни на Националния статистически институт инфлацията за ноември е 1,6%, а с наптрупването от началото на годината - 8 процента.
Източник: Новинар (19.12.2007)
 
НСИ ще предоставя безплатен достъп до архивите си през първите 3 месеца след февруари, когато се открива виртуалната библиотека на института. След това достъпът става платен. В новия си архив националната статистика ще вкара всичките си изследвания, които се извършват от над 100 години. НСИ ще издава експресно удостоверения за основна дейност на фирми, които са им необходими при кандидатстване по оперативна програма "Конкурентоспособност". Издаването им ще струва под 10 лв. за брой, а фирмите могат да ги получават от 28-те статистически бюра във всички области и центрове.
Източник: Сега (19.12.2007)
 
По предварителни оперативни данни произведеният брутен вътрешен продукт/БВП/ през третото тримесечие на 2007 година възлиза на 15 659,0 млн. лева по текущи цени. Това показват данни на Националния статистически институт/НСИ/. При среден за тримесечието валутен курс от 1,423486 лева за щатски долар, БВП възлиза на 11 000,5 млн. долара и съответно 1428,8 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 8006,3 млн.евро, като на човек от населението се падат 1039, 9 евро. Спрямо третото тримесечие на 2006 година реалният обем на БВП е с 4,5 на сто повече. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 12 995,8 млн. лева по текущи цени. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял с 1.4 процентни пункта - от 31,4 на сто през третото тримесечие на 2006 година на 32,8 на сто през трето тримесечие на 2007 година. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите е 58,2 на сто, което е с 3,5 на сто повече спрямо съответния период на предходната година. С 4,9 на сто намалява относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката - от 13,9 на сто през трето тримесечие на 2006 година до равнище от 9,0 на сто през третото тримесечие на 2007 година. Промените в структурните дялове се обуславят от реално увеличение на добавената стойност в секторите индустрия и услуги съответно с 12,8 и 11,1 на сто докато добавената стойност, създадена от аграрния сектор бележи спад с 43,0 процента в сравнение със същото тримесечие на предходната година. За индивидуално потребление на населението през третото тримесечие на 2007 година се изразходва 70,4 на сто от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя е 5,0 на сто спрямо съответното тримесечие на 2006 година. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 1762,6 млн. лева стойностния обем на износа. За този период обемът на външнотърговския стокооборот е нараснал реално с 10,2 на сто. Износът на стоки и услуги е нараснал реално с 6,2 на сто, докато увеличението на вноса на стоки и услуги спрямо съответното тримесечие на 2006 година е 9,6 на сто. За деветте месеца на настоящата година БВП достига обем от 40 132,8 млн. лева. Преизчислен в щатски долари БВП при среден за първите девет месеца на настоящата година валутен курс от 1,455602 лева за щатски долар, възлиза на 27 571,27 млн. долара. На човек от населението се падат 5212,7 лева от обема на показателя, или 3581,1 долара. Преизчислен в евро БВП е съответно 20 519,57 млн., като на човек се падат 2665,2 евро. В реално изражение БВП нараства спрямо първите девет месеца на 2006 г. с 5,7 на сто. Добавената стойност, реализирана от субектите на националната икономика, възлиза на 33 137,4 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 6,6 на сто по-висок от този достигнат през първото деветмесечие на 2006 година. Индустриалният сектор създава 33,2 на сто от добавената стойност на икономиката, при което относителният дял за сектора бележи увеличение с 1,0 на сто в сравнение с първите девет месеца на 2006 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 10,5 на сто. Секторът на услугите бележи реално увеличение от 9,7 на сто като относителният дял в добавената стойност се увеличава - от 58,6 на сто през първите девет месеца на 2006 г. до 59,9 на сто през същия период на 2007 година. Аграрният сектор намалява производствената си активност през деветте месеца на 2007 г. реално с 26,4 спрямо съответния период на 2006 година
Източник: БТА (20.12.2007)
 
Икономиката бие спирачки Ръстът на икономиката бие спирачки и се забавя. През третото тримесечие на годината ръстът на БВП е само 4,5 на сто, обявиха от Националния статистически институт. Увеличението не е малко, но е значително по-ниско от рекордните ръстове от 6,2% и 6,6% през първото и второто тримесечие на годината. В резултат за първите девет месеца на годината ръстът на икономиката е паднал до 5,7%. Причината за това е земеделието, сочат данните на НСИ. Аграрният сектор бележи спад с 43% процента в сравнение със същото тримесечие на миналата година. Тези резултати трудно се компенсират с ръста от 12,8% в индустрията и 11,1% в услугите. За деветте месеца на годината аграрният сектор намалява производствената си активност с цели 26,4% спрямо съответния период на 2006 г.
Източник: Стандарт (20.12.2007)
 
15,659 млрд. лв. е БВП за третото тримесечие Брутният вътрешен продукт на страната през третото тримесечие на 2007 година е 15,659 млрд. лева по текущи цени, показват предварителните данни на Националния статистически институт. На човек от населението се падат по 2033 лева от стойностния обем на показателя. Преизчислена в евро, стойността на брутния вътрешен продукт възлиза приблизително на 8 млрд. евро, като на човек от населението се падат по 1000,39 евро. Спрямо третото тримесечие на 2006 година реалният обем на БВП е с 4,5 на сто повече.
Източник: Дарик радио (20.12.2007)
 
Проучване на НСИ: Бизнесът ще ограничи инвестициите през 2008 г. Мениджърите в индустрията планират по-малко инвестиции през следващата година спрямо това, което са реализирали през 2007 г. Противно на правителствените прогнози, че еврофондовете ще насърчат вложенията в производство през 2008 г., частният сектор е на мнение, че инвестициите им ще спаднат с близо 3.5% спрямо миналата година. Данните на Агенцията за инвестиции показват, че заявените големи проекти, които ще се реализират до 2010 г., са за над 9 млрд. лв. Очакваните чужди инвестиции ще надхвърлят 5 млрд. евро. Песимистичните настроения на бизнеса се подклаждат от нарастващите разходи за горива, енергия и заплати, които надуват инфлацията. Въпреки данъчните облекчения бизнесът трудно може да задели средства за инвестиции, както това се случи през 2007 г. Тогава условията за бизнес бяха значително облекчени и благодарение на ниския корпоративен данък мениджърите успяха да изпълнят инвестиционните си планове. В резултат компаниите през тази година отчитат с 12 на сто увеличение на инвестициите спрямо 2006 г.
Източник: Дневник (20.12.2007)
 
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ РЕШЕНИЕ № 8 от 20 ноември 2007 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 58, ал. 2, т. 1 и чл. 59 от Закона за концесиите, чл. 87 ППЗК, Решение № 401 от 25.VII.2007 г. на Общинския съвет - гр. Белослав, и докладна записка на кмета на община Белослав за определяне на спечелилия неприсъствен конкурс кандидат Общинският съвет - гр. Белослав, реши: 1. Определя въз основа на спечелен неприсъствен конкурс "Газтрейд" - АД, София, с адрес на управление бул. Цариградско шосе 180, ет. 2 и 3, регистрирано в СГС по ф. д. № 2755/99, БУЛСТАТ 121847398, с изпълнителен директор Милчо Василев за концесионер на предоставената с Решение № 401 от 25.VII.2007 г. на Общинския съвет - гр. Белослав, концесия за добив на строителни материали - варовици, от находище в местност "Бялата вода", в поземлен имот № 000502, в землището на Белослав, област Варна, с концесионна площ при граници с координати на точките от 1 до 9 включително в координатна система 1970 г. 2. Одобрява постигнатите при провеждането на конкурса резултати от Решение № 401 от 25.VII.2007 г. на Общинския съвет - гр. Белослав, както следва: а) по т. IХ-2 стойността на концесионното възнаграждение за единица добито подземно богатство - строителен материал - скали за трошени фракции - варовик, не може да бъде по-ниска от 0,33 лв./тон и се индексира ежегодно с процента на увеличение на цените на строителните материали по информация, предоставена от Националния статистически институт, при базова статистическа информация за цените за 2005 г.; б) по т. IХ-3: минималният размер на дължимото годишно концесионно възнаграждение не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 35% от предвидения средногодишен добив за срока на концесията - 10 000 куб. м, и предвидените стойности за единица добито подземно богатство съгласно т. 2. 3. Одобрява договора за концесия и упълномощава кмета на община Белослав да сключи договора за концесия с "Газтрейд" - АД, София, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. 4. Упълномощава кмета на община Белослав да определи лицата, които да бъдат включени в контролния съвет по чл. 25 от договора за концесия. 5. Решението може да бъде обжалвано в 10-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник" по реда на Закона за концесиите. Председател: Ив. Сърмов
Източник: Държавен вестник (20.12.2007)
 
Инфлацията изяжда парите за втора пенсия. Средната годишна доходност на универсалните пенсионни фондове за 2006 и 2007 г. е 12,85%, обявиха от Комисията за финансов надзор. В тях се внасят пари за всички работещи българи, за да взимат втора пенсия на старини. В същото време годишната инфлация към края на ноември е 12,6%, сочат данните на Националния статистически институт. Така голяма част от лихвите, които се трупат за пенсии, се изяждат от повишаването на цените. Има голяма разлика в постигнатия доход върху натрупаните пари за втора пенсия в различните фондове, сочат данните на КФН. Най-ниската доходност е 9,56%, а най-високата е 16,06%. Всички пенсионни фондове са постигнали доходност в границите между минималното и максималното равнище, определени вчера от Комисията за финансов надзор. Доходът на доброволните пенсионни фондове е доста по-висок отколкото на задължителните. Средната годишна доходност на доброволните фондове за 2006 и 2007 г. е 14,75%, сочат данните на комисията. Доходността на различните фондове варира между 11,38% и 20,40%. Два от фондовете постигат доходност над 20 на сто. Излиза, че ако човек добре избере пенсионния си фонд, в който сам да спестява пари за старини, може да направи сравнително добра инвестиция. Освен това със спестяванията за пенсия може да намалите данъците си. До 10% от годишния доход може да се влагат в доброволен пенсионен фонд и парите не се облагат.
Източник: Стандарт (10.01.2008)
 
Темповете на ръст на износа и на вноса за 11-те месеца на миналата година са близки, като растежът на вноса изпреварва на износа, а по абсолютни стойности вносът е с около 80% по-голям от износа. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за външнотърговския баланс на страната до края на ноември, публикувани в петък. Износът за 11-те месеца на 2007 г. е за 9.4 млрд. лв., като се увеличи с 11.7% спрямо същия период на 2006 г. Вносът е за 16.1 млрд. лв. с ръст от 12.9% спрямо същия период на 2006 г.
Източник: Медия Пул (14.01.2008)
 
12,5% е ръстът на потребителските цени от януари до декември 2007 г. Инфлацията за периода спрямо същия период на миналата е 8,4 на сто, съобщиха от Националния статистически институт. През декември са се увеличили цените на почти всички групи стоки с изключение на съобщенията. Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 1,9 процента, поскъпването при транспорта е 1,3 на сто, при разходите за издръжка на дома – 0,6 процента.
Източник: Дарик радио (15.01.2008)
 
Животът в България е поскъпнал точно с 12,5% през миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Това е най-високата инфлация за последните 10 години. По-страшно поскъпване нашенецът не помни от 1997 г. Тогава цените в магазините се сменяха по няколко пъти на ден и Жан Виденовата зима натрупа 578,6% инфлация. Поскъпването на живота е най-вече заради хранителните стоки.
Източник: Труд (15.01.2008)
 
Инфлация изяде парите на влог Високата инфлация изяде спестяванията в банки. През 2007 г. цените са нараснали с 12,5 на сто, обявиха от Националния статистически институт. Такава висока годишна инфлация не е имало от кризата в икономиката през 1997 г. На фона на бързото вдигане на цените лихвите по левовите годишни влогове в банките са 5-6%. В резултат през изминалата година реално сте загубили по около 6 лв. на всеки 100 лв. спестени в банка. Инфлацията изяде и лихвите на натрупаните пари в частните универсални пенсионни фондове. По данни на Комисията за финансов надзор доходът на тези фондове е между 9,56% и 16,06% за изминалата година. Високите цени не са успели да изядат само дохода от спестяванията на хората и фирмите в акции на фондовата борса. Въпреки спада на борсовите индекси през последните два месеца за последната година доходът на взаимните фондове е между 6% и 80%. Най-ниска е доходността на фондовете, които инвестират, без да рискуват, предимно в държавни ценни книжа. Докато по-високата доходност идва от фондове, които влагат предимно в акции на борсата, но там и рискът от загуби е по-голям. Само през декември инфлацията е 1,1%, сочат данните на НСИ. Най-много са поскъпнали храните, като за месец увеличението е с 1,3%. Най-драстично са скочили цените на ориза - с 3,6%, на брашното - с 3,6%, и на зеленчуците - с 8,4%.
Източник: Стандарт (15.01.2008)
 
Индексът на потребителските цени за декември 2007 г. спрямо ноември е 101,1%, т.е. инфлацията е 1,1%. Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (декември 2007 г. спрямо декември 2006 г.) е с 12,5%. Инфлацията за периода януари - декември 2007 г. спрямо същия период на миналата година е 8,4%, сочат данни на Националният статистически институт. През декември спрямо ноември са се променили цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.9%, транспорта - увеличение с 1,3% и жилищата (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0,6 %. През декември са се увеличили цените на брашното - с 3,6 %, хляба - с 1,4%, сладкарските изделия - с 0,8%, свинското месо - с 0,9% , трайните и малотрайните колбаси съответно с 0,7% и 1,0%, риба и рибни продукти - с 0,3%. Увеличение има и при пресните млека - с 0,7% и киселите млека - с 0,7%. Алкохолът е поскъпнал с 1,4%, минерални води и безалкохолни напитки - с 1,2% Намалели са цените на птичето месо - с 0,5%, плодовете - с 1,5% и захарта - с 0,3%. В групите на нехранителните стоки и услугите през декември са се увеличили цените на дрехите - с 0,8%, услугите за текущ ремонт и поддържане на жилище - с 1,5%, наемите за жилища - с 0,6% и газообразните горива за битови нужди - с 3,7%. Намаление е регистрирано при течните горива за битови нужди - с 0,6%, автомобилен бензин - А95Н - с 0,8%, дизелово гориво за ЛТС - с 1,2%, разговори от фиксиран телефонен пост - с 2,1% и други. През декември лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 0,9% и 1,2%.
Източник: Застраховател (15.01.2008)
 
Доходите на домакинствата са се увеличили средно със 140 лв. през ноември миналата година спрямо същия месец на предходната, а на човек – с 55 лв., съобщиха от НСИ. Разходите са нараснали съответно с 97 лв. и 37 лв. Средният доход на домакинство през ноември миналата година е бил 681 лв., а на човек – 272 лв. През този месец домакинствата са харчили по 642 лв., а човек – 257 лв.
Източник: Новинар (16.01.2008)
 
Цените на жилищата с 29% скок за година партаментите в България са поскъпнали средно с 28.9% за година, а в някои градове скокът е дори над 40%. През 2007 г. средната цена на квадратен метър жилище е достигнала 1091 лева, показват данните на НСИ, огласени вчера. Само през последното тримесечие е отчетен близо 9% ръст за страната, като апартаментите в София са прескочили психологическата граница от 1000 евро и са се търгували около 2112 лв. квадрата. С покачване между 41 и 36% Русе, Силистра и Видин са сред областните центрове с най-бързо поскъпващи жилища. Рекордът обаче е на Търговище, където цените са се вдигнали с 44.3% от 586 на 845 лева за кв. метър. София и Варна пък са недостижими по ценови равнища - съответно 1813 и 1762.6 лева/кв.м. В Бургас, който е на трето място, квадрат жилище се е продавал средно за 1442 лв., а в следващите в класирането Пловдив и Русе - по 1144 лв. Само през октомври-декември цените в София, Варна, Габрово, Смолян са се изстреляли с около 10% нагоре, отчита още НСИ. Във Враца и Шумен пазарът е бил най-спокоен, там има само 1% поскъпване.
Източник: Сега (24.01.2008)
 
Правителството освободи досегашния ръководител на НСИ доц. Стоян Цветков поради неизпълнение на негови основни задължения по Закона за статистиката. На днешното си заседание кабинетът определи Мариана Коцева за председател на института. Доц. Мариана Коцева е завършила Университета за национално и световно стопанство, специалност „Статистика”. Магистър по икономика е от Нюйоркския и Централния европейски университет - Прага. Специализирала е „Статистика на банковия сектор и на държавните финанси” и „Финансова статистика” в Международния валутен фонд. В момента тя е главен секретар на НСИ и е преподавател в катедра „Статистика и иконометрия” на УНСС. Преди това е работила като експерт към НСИ, Министерството на труда и социалната политика, администрацията на президента. Била е консултант на Световната банка, Програмата за развитие към ООН и т. н. Автор е на множество научни публикации.
Източник: Банкеръ (25.01.2008)
 
Статистиците в България тръгнаха на кръстоносен поход срещу правителството вчера. 1121 служители на Националния статистически институт (НСИ) се обявиха в защита на уволнения шеф на ведомството доц. Стоян Цветков с писмо до Европейската комисия, президента, парламентарния шеф и премиера. Според тях кабинетът Станишев уронва престижа на институция със 127-годишна традиция и упражнява безпрецедентен натиск срещу независимостта на института. Със скалъпени мотиви е отстранен един изключителен професионалист, твърдят служителите на НСИ. Според тях истинският мотив за уволнението на Цветков е, че властта не харесва данните на института.
Източник: Труд (30.01.2008)
 
Спестяват само 7% от българите 7% от българите спестяват. Това сочат данните от наблюдение на потребителите на Националния статистически институт за януари 2008 г. Макар и бавно, финансовото състояние на населението се подобрява. Делът на хората, които "затъват в дългове", намалява до 15,1%, а се увеличават семействата, които "свързват двата края" - 70,1%. Въпреки това все още за 75,8% от населението е "съвсем невероятно" да си купят кола през следващите 12 месеца, 89,7% не смятат да си купуват жилище. Дори съществен ремонт в дома е "съвсем невероятен" за 68,3% от българите. Хората отчитат по джобовете си, че цените се покачват, като тази тенденция се забелязва от януари 2007 г.
Източник: Стандарт (11.02.2008)
 
Продажбите на коли се забавят, сочат данните на Националния статистически институт. През декември ръстът в продажбите на автомобили и мотоциклети е само 10,8%, при двойно по-високи стойности година по-рано. Търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали през декември дори бележи спад с 4,7%. В резултат общият ръст на продажбите на коли и търговията с горива за цялата 2007 г. е 11,2%. През декември е отчетен висок ръст в търговията с текстил, облекло и обувки - 16,8%, и в търговията с фармацевтични и медицински стоки - 9%.
Източник: Стандарт (11.02.2008)
 
С 25-50% сваля от април цените за интернет в роуминг "Мобилтел". Новият продукт ще позволи на абонатите да ползват преференциални цени във всички "Водафон" партньорски мрежи в Евросъюза и Турция. С новата тарифа цената в тези мрежи ще стигне до 50% по-ниски стойности, а месечната такса ще бъде 5 лв. с ДДС, обяви главният изпълнителен директор на "Мобилтел" Йозеф Винацер. Компанията ще свали цените и на стандартните си роуминг тарифи за мобилен интернет. При Data Traveller намалението ще бъде до 30%, а трафикът в зоните с EURODATA ще струва до 25% по-малко. "Над 3/4 от обажданията на клиентите ни в роуминг са в ЕС. Затова промяната на тарифите значително ще намали разходите им за разговори с чужбина", коментира Винацер. Ден по-рано еврокомисарят Вивиян Рединг обяви, че до юли всички оператори трябва да въведат по-ниска и единна тарифа за интернет през GSM-а за целия ЕС, както и за цената на SMS-ите. Изпращането на съобщения с роуминг не бива да надвишава стойността му в страната. "Мобилтел" обмисля и намаление на цените за SMS в роуминг, обяви Винацер. От септември 2007 г. пак по инициатива на Вивиян Рединг операторите намалиха значително цената за разговори с роуминг. Според данните на "Мобилтел" през 2007 г. изговорените минути роуминг бележат 30% ръст, а само през януари 2008 г. ръстът е 39% в сравнение с 2007 г. при изходящите обаждания. При входящите, които струват наполовина, ръстът на минутите разговори за миналата година е 50%, а през януари 2007 г. изговорените минути са 90% повече. Преносът на данни в роуминг нарасна със 153% за миналата година в килобайти. Според националната ни статистика само до средата на миналата година служебните пътувания в ЕС са над милион и още половин милион българи са пътували с цел туризъм.
Източник: Стандарт (13.02.2008)
 
В голямата кошница за 2008-ма година влизат 551 стоки и услуги, вместо 528, както бе през 2007 година. Инфлацията за януари е 1,4 на сто. Поскъпване през януари се отчита при хранителните продукти и безалкохолните напитки – с 2,1 процента. При транспорта поскъпването е още по-голямо – с 2,6 процента. В здравеопазването увеличението на цените е с 1,8 но сто. В групата „свободно време и отдих” поскъпването е с 2,1 на сто. Поевтиняване се отчита при облеклото и обувките с 0,6 процента. Така по предварителни данни на статистиката инфлацията за януари е 1,4 на сто в сравнение с предходния месец, а спрямо януари 2007 година поскъпването е с 12, 5 на сто.
Източник: Дарик радио (14.02.2008)
 
Инфлацията за януари е 1,4 на сто, показват предварителни данни на Националния статистически институт.Средното относително нарастване на потребителските цени за първия месец на годината спрямо януари 2007 г. е 12,5 на сто.През януари спрямо декември хранителните продукти и безалкохолните напитки са се увеличи с 2,1 на сто.Цените в здравеопазването са нараснали с 1,8 на сто, в транспорта увеличението е с 2,6 на сто, а в цените на облеклото и обувките има намаление от 0,6 на сто.
Източник: БТА (14.02.2008)
 
Мерят инфлацията с GSM и климатици Повече скъпи и луксозни стоки влизат в новата потребителска кошница на домакинствата, с която ще се мери инфлацията, обявиха от Националния статистически институт. Цената на живота ни ще зависи от климатиците, вносните цигари, повече марки коли и почивки. Според последните данни на института за стоките, които пазаруват българите, показват, че хората се замогват и по-скъпите стоки вече влизат в значително повече домове. В актуализираната потребителска кошница на Националния статистически институт за 2008 г. ще влизат 551 стоки и услуги, докато през 2007 г. техният брой беше 528. Хранителните стоки са 147 при 148 за 2007 г. Нехранителните стават 243 при 228 досега. Броят на услугите нараства до 120, при 112 през миналата година, а в общественото хранене наблюдаваните цени стават 41 вместо 40. Това обяви Албена Данчева, началник на отдел "Статистика на потребителските цени" в НСИ. Инфлацията ще се мери по лекарства, купени по рецепти по позитивния списък на НЗОК. Увеличава се и броят на наблюдаваните почивки на море и планина в България. В кошницата за 2008 г. се включват вече не само българските цигари, но и вносните. Влизат и климатиците. Статистиците ще следят пет марки най-продавани коли у нас, а не само две, както досега. Ще се наблюдават и телефонните услуги от мобилните оператори, като ще се отчитат отделно таксите и разговорите. SMS-те също ще се следят. В новата кошница се включва още наблюдението на хотели три и четири звезди, като за 2007 г. влизаха само двузвездните хотели.
Източник: Стандарт (14.02.2008)
 
Започваме годината с висока инфлация Месечната инфлация за януари е 1.4%, а на годишна база цените на потребителските стоки са поскъпнали с 12.5%. Това показват данните на НСИ за първия месец на годината. За цялата 2007 г. инфлацията отново бе 12.5%. През януари най-голямо поскъпване има в транспорта - 2.6%. Причината е скокът на цените на горивата, коментира Албена Данчева, експерт от НСИ. При хранителните продукти и безалкохолните напитки, както и при туристическите услуги месечното увеличение на цените е с 2.1%. Най-много са поскъпнали хлябът и зърнените храни, млечните продукти, плодовете и зеленчуците. При здраве­опазването има оскъпяване с 1.8%, като причината е увеличаването на таксата за първоначален преглед. Актуализирахме потребителската кошница за 2008 г., заяви новият директор на НСИ Мариана Коцева. При 16 стоки и услуги има промяна в мярката на отчитане. Отпаднали са 24 и са добавени нови 48 стоки. Вече са включени застраховките Гражданска отговорност, вносните тютюневи изделия, актуалните тарифни планове на мобилните оператори.
Източник: Пари (14.02.2008)
 
Общият доход на българското домакинство през декември 2007 г. е достигнал 844.75лв. спрямо 681.82лв. година по-рано, съобщиха от Националния статистически институт. Средно на едно лице доходът през декември и бил 338.53лв. спрямо 274.78лв. за същия месец на 2006 г. В структурата на дохода водеща остава работната заплата, която формира 42.3% от семейните приходи, следва доходът от пенсии 19.7%, а на трето място излизат доходите от социални помощи 10.5%. През декември 2006 г. в семейството 42.5% са влизали от работна заплата, 19.9% от пенсии, а на трето място е бил приходът от домашното стопанство 9.2%. Същевременно разходът на едно домакинство, пак през декември, скача до 769.26лв. спрямо 632.49лв. годира по-рано. Разходът на един човек се е увеличил до 308.28лв., а година по-рано е бил 254.90лв. Огромната част – 39.1% от разходите отиват за храна и безалкохолни, 11.8% за комунални услуги и 5.4% за транспорт. При съпоставяне на общия доход и общия разход за декември се вижда, че българското домакинството е можело да спестява 75.49лв., а през декември 2006 г. сумата е била 49.33лв. По отношение на потреблението на основни хранителни продукти, данните на статистиката сочат, че няма значителна промяна в консумацията, като все пак се отчита минимален спад в консумацията на хляб, прясно мляко, картофи и яйца.
Източник: Дарик радио (15.02.2008)
 
Издадените разрешителни за строеж на нови сгради за четвъртото тримесечие за 2007 г. са 4 637 броя съобщи Националният статистически институт. Общият брой на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради е 2 884 броя за 19 393 броя жилища с разгърната площ 24 099 324 кв.м. Най-много са издадените разрешителни в Бургас 618 броя за 6 407 жилища, следва Варна с 354 броя за 2 135 жилища и град София с 312 броя разрешителни за 1 313 броя жилища. Най-малко са издадените разрешителни във Видин едва 7 броя, следва Разград 8 броя, Силистра и Монтана с по 11 броя. По отношение на адмистративните сгради, данните на статистиката сочат, че общият брой разрешителни за подобен тип сгради за последното тримесечие на годината е бил 145 броя. Най-голям брой разрешителни за административно строителство са издадени във Велико Търново 29 броя, Пловдив 21 броя, и Благоевград 15 броя.
Източник: Дарик радио (22.02.2008)
 
Лек спад на издадените разрешителни за строеж се регистрира през последното тримесечие на 2007 г., оповести Националният статистически институт. Намалението е с около 5% спрямо предходните три месеца и с около 2% на годишна база. Като цяло обаче през 12-те месеца на миналата година у нас са издадени 18 224 разрешителни за строеж на нови сгради, което е с 8% повече в сравнение с 2006 г. Най-голям дял в разрешенията за ново строителство имат жилищните сгради. 2884 са издадените разрешения за строеж на такива здания от октомври до декември 2007 г., отчете НСИ. Самите жилища са 19 393. В същото време са издадени разрешения за 145 нови административни сгради и 1608 други. За второто тримесечие най-много одобрения за нови жилищни сгради има в Бургаска област. На второ място се нарежда Варненска област, следвана от Софийска и Пловдивска. Най-малко нови разрешения за строеж има във Врачанска, Монтанска и Силистренска област. Средната цена на жилищата у нас през миналата година е била 1091 лв. на квадратен метър, сочат още данните на статистиката. През 2006 г. купувачите са плащали средно 846 лв. на квадрат. Най-скъпи са апартаментите в столицата, Варна и Бургас.
Източник: Сега (22.02.2008)
 
България е на последно място по БВП на човек от населението в ЕС. Стойността на показателя за България е 8600 евро, което е 4 пъти по-малко от Ирландия, която има най-висок БВП на човек от населението - 34 200 евро. Средното ниво за ЕС е 23 500 евро, а за еврозоната - 25 900 евро. Румъния е на предпоследно място, преди България, с БВП на човек от населението в размер на 9100 евро. Данните са изчислени на базата на покупателната способност на гражданите.
Източник: Сега (25.02.2008)
 
Бизнес климатът през февруари скача с 0.9 пункта От Националния статистически институт съобщиха, че стопанската конюнктура в страната остава благоприятна, а бизнес климатът се повишава с 0.9 пункта над януарското си равнище в резултат на по-оптимистичните оценки на мениджърите в строителството, търговията и услугите. В отрасъла „промишленост”, показателят през февруари се понижава с 0.8 пункта в сравнение с януари заради по-умерените оценки и очаквания на стопанските ръководители от промишлеността. През февруари в сравнение с януари недостатъчното търсене от страната засилва своето негативно влияние и отново е на първо място сред факторите затрудняващи дейността. На второ място е несигурната икономическа среда, а на трето вече застава недостигът на работна сила, посочен от една пета от предприятията. Увеличение на продажните цени през следващите месеци очакват 18% от стопанските ръководители в отрасъла, което е с 6 пункта по-малко в сравнение с януари. В отрасъла „строителство” бизнес климатът скача с 4.9 пункта над равнището от януари. Същевременно и предвижданията на мениджърите за строителната активност и за заетите през предстоящите три месеца са в посока на увеличение. Основни фактори, затрудняващи дейността на предприятията, продължават да бъдат конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила, като повече от една четвърт от предприемачите посочват като пречка също финансовите проблеми, цените на материалите и несигурната икономическа среда.
Източник: Дарик радио (29.02.2008)
 
Производствените цени със скок от 13% за една година, за януари повишението е 0.7% От Националния статистически институт /НСИ/ съобщиха, че индексът на цени на производител на вътрешния пазар през януари 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. нараства с 13%. Цените на производител на вътрешния пазар през януари 2008 г. спрямо януари 2007 г. в преработващата промишленост се увеличават с 14.4%, в добивната промишленост увеличението е с 11.1%, а при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода нарастват с 9.3%, сочат данните на НСИ. Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през януари 2008 г. спрямо декември расте с 0.7%. Цените на производител на вътрешния пазар в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода през януари 2008 г. спрямо декември 2007 г. нарастват с 0.7%, а в добивната промишленост имат увеличение с 0.6%.
Източник: Дарик радио (29.02.2008)
 
Външнотърговският стокообмен на България за 2007 г. е 69,1 млрд. лева Външнотърговският стокообмен на България за периода януари - декември 2007 г. по предварителни данни възлиза на 69,1 млрд. лева и тенденцията на ежегоден ръст се запазва. В сравнение с предходната година увеличението е с 15,9%. През 2007 г. са изнесени стоки за 26,4 млрд. лв. спрямо 2006 г. износът се увеличава с 12,2%. През 2007 г. са внесени стоки (по цени CIF) за 42,8 млрд. лв., като тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2007 година. Стойността на внесените стоки е с 62,1% по-голяма от стойността на изнесените. Спрямо обема на реализирания внос през 2006 г. вносът през 2007 г. се увеличава с 18,4%. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 16.4 млрд. лева. По цени (FOB/ FOB) отрицателното салдо възлиза на 14,4 млрд. лева. През всичките месеци на 2007 г. външнотърговското салдо е отрицателно. Най-голямо е отрицателното салдо за декември - над 1,8 млрд. лв. (износ FOB - внос CIF), съответно – 1,6 млрд. лв. по цени (FOB/ FOB). Четвъртото тримесечие формира 31% от годишното отрицателно салдо и в сравнение със съответното тримесечие на 2006 г. отрицателното салдо (FOB/ FOB) се е увеличило с над 700 млн. лева. Годишните индекси на цените на износа и вноса за 2007г. (при база средногодишни цени на 2006 г.) са съответно 109,4% и 107,0%. През всяко от тримесечията е търгувано на по-високи цени от средните за предходната година. Условията на търговия (terms of trade) през 2007 г. са били по-неблагоприятни от тези през 2006 г. и годишния индекс е 102,2%, докато през 2006 г. индексът беше 102,9%. През първата година от членството на България в ЕС се запазва тенденцията от последните години основен търговски партньор да бъде Европейският съюз. Повече от половината от стокообмена на страната е с ЕС - 59,3%. Над 60% от стоките, които изнася България, са насочени за Общността, а внесените стоки са 58,5% от стойността на общия внос. В сравнение с 2006 г. износът за ЕС се е увеличил с 12,1%, а вносът - с 23,2%. През 2007 г. основните търговски партньори на нашата страна в рамките на ЕС са Германия, Италия и Гърция. Тези три страни формират около половината от износа и вноса на България за и от Общността. Външнотърговското салдо на страната с ЕС е отрицателно, като вносът превишава износа с над 9 млрд. лв. и спрямо 2006 г. се повишава с 49%. В сравнение с 2006 г. стокообменът на страната с трети страни бележи ръст от 12,3%. През 2007 спрямо 2006 г. стокообменът със страните от ОНД показва тенденция на увеличение, като износът нараства с 83,9%, а вносът - с 6,9%. Тъй като вносът е над 5 пъти по-голям от износа, запазва се тенденцията на дисбаланс в търговския обмен и отрицателното салдо възлиза на 7 млрд. лева. Основните ни партньори от ОНД са Русия и Украйна, като двете страни са в топ листата на страните вносителки с обем от над 8 млрд. лв., което представлява 19,5% от общия внос на страната. Износът за 2007 г. за съседните на България страни се увеличава в сравнение с 2006 г.: Турция - с 11,3%, Румъния - с 30,3%, Македония - с 9,2%, Сърбия - с 29,6%, Гърция - с 13,8%. Увеличава се вносът от: Македония - над 2 пъти, Гърция - с 16,5%, Сърбия - с 3,3%, Румъния - с 19,9%, и Турция - с 32,4%. С Турция, Македония и Сърбия имаме положително салдо, а с Гърция и Румъния - отрицателно. Стокообменът на България със страните от ОИСР показва тенденция на увеличение - с 20,4%. В тази икономическа зона най-голям е износът за Турция – 3 030,3 млн. лв., а внесените стоки са за 2 936,3 млн. лева.
Източник: Застраховател (11.03.2008)
 
Приходите от продажби в сектор „Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството” по предварителни данни за януари 2008 г. нарастват с 4,3% спрямо съответния месец на предходната година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението е най-голямо в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили – 12,2%. В търговията с автомобили и мотоциклети ръстът достига 18,2%, а в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – 2,8%. Високо повишение е отчетено и в търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството – 11,5%, което се дължи на положителните темпове във всички структуроопределящи съставни дейности. Увеличението е над средното в търговията с текстил, облекло и обувки - 21,9%, търговията със стоки за домакинството и битова техника – 17,5%, и търговията с фармацевтични и медицински стоки – 11,6%. Търговията с храни, напитки и тютюневи изделия бележи ръст от 5,0%. От наблюдаваните дейности единствено в търговията на дребно, извършвана извън магазини, и ремонтът на домакински и битови уреди е регистриран спад - съответно 1,4 и 4,8%, но двете дейности заедно формират под 3% от обема на приходите и не оказват съществено влияние върху индекса за търговията на дребно. Търговията на едро нараства с 1,1% и редуцира съществено общия индекс поради високото относително тегло - около 65% от обема на приходите за търговския сектор. От структуроопределящите съставни дейности високият ръст в търговията с машини и оборудване – 14,1%, компенсира незначителното намаление в търговията със суровини, материали и горива и търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - съответно 0,1 и 0,6%. Търговията със стоки за домакинството отбелязва ръст от 0,8%. Приходите от продажби през януари намаляват значително в сравнение с декември 2007 г. - 29,7%, вследствие на отрицателните темпове във всички търговски дейности. Намалението е закономерно и се наблюдава в началото на всяка година, посочват от НСИ. При търговията на едро спадът е най-голям и достига 31,8%, а в търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството и в търговията с автомобили и горива - съответно 28,5 и 20,4%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2008)
 
Продажбите на автомобили и мотоциклети се увеличиха с 18,2% през януари спрямо същия месец на 2007 г., обявиха от Националния статистически институт. Търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали бележи ръст от 2,8%. Висок ръст е отчетен и в търговията на дребно и ремонта на лични вещи и стоки за домакинството - 11q5%. Това се дължи на положителните темпове във всички основни дейности. Увеличението е най-голямо в търговията с текстил, облекло и обувки - 21,9%, търговията със стоки за домакинството и битова техника - 17,5%, и търговията с фармацевтични и медицински стоки - 11,6%. Търговията с храни, напитки и тютюневи изделия бележи ръст от 5%.
Източник: Стандарт (11.03.2008)
 
Изтичат четвърт от парите ни 14,38 млрд. лв. е дупката във външната търговия на страната за 2007 г., обявиха от Националния статистически институт. Това е заплашителен ръст от 34,36% спрямо дефицита година по-рано. Дефицитът е близо четвърт от прогнозирания размер на БВП на страната, като тези пари изтичат от страната ни. Заради дефицита Министерството на финансите се стреми да поддържа голям бюджетен излишък. Вносът продължава да расте много по-бързо от износа. За година ръстът на вноса е 18,4% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 42,78 млрд. лв. В същото време износът се увеличава само с 12,2% до 26,35 млрд. лв. Над половината от търговията ни е със страни от ЕС. Основните ни търговски партньори в ЕС са Германия, Италия и Гърция. Износът ни за Словения, Грузия, Казахстан, Индия и Сирия расте над два пъти. Износът за Русия нараства с близо 80% за година. Въпреки това вносът от Русия е над 8 пъти по-голям от износа ни за там. По стоки най-голям е ръстът на износа в групите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" и "Химични вещества" - с над 30%.
Източник: Стандарт (11.03.2008)
 
1,1% е инфлацията за февруари 13,2 % е инфлацията за месец февруари сравнение със същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. За един месец от януари до февруари тази година цените са се покачили средно с 1,1 на сто. През февруари спрямо януари цените на хранителни продукти и безалкохолни напитки са се увеличили с 1,7 на сто, на алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,3 на сто. НСИ отчита намаление при цените на облеклото и обувките от 0, 5 на сто. Увеличение има в цените на жилищата (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - с 0,5 на сто, в жилищното обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, и обичайно поддържане на дома - с 0,5 на сто. Ръстът на цените в здравеопазването е с 2,7 на сто, в транспорта - 0,9 на сто. Намаление има в цените на съобщенията - с 0,2 на сто.
Източник: Дарик радио (12.03.2008)
 
1,1% е инфлацията за февруари Индексът на потребителските цени за февруари 2008 г. спрямо януари е 101,1%, т.е. инфлацията е 1,1%. Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (февруари 2008 г. спрямо декември 2007 г.) е 2,5%, а за февруари 2008 г. спрямо февруари 2007 г. е 13,2%. Инфлацията за периода януари - февруари 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 12,8%. През февруари спрямо януари са се променили цените на хранителните и безалкохолни напитки - увеличение с 1,7%, алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0,3%, облекло и обувки - намаление с 0,5%, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0,5%; Увеличението при транспорт е 0,9%; През месеца са се увеличили цените на ориза - с 1,5%, брашното - с 0,7% и хляба - с 0,3%. При птичете месо увеличението е с 1,1%, при малотрайните и трайни колбаси съответно с 0,2 и 0,4%, при пресните млека и сиренето съответно с с 0,5% и с 0,6%. Намалели са цените на свинското месо - с 1%, яйцата - с 0,3%, захарта - с 0,1% и високоалкохолни спиртни напитки - с 0,2%. През февруари лекарствата са поскъпнали средно с 2,4%. Лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 3,9 и 2,7%, а болничните услуги - с 6,3%.
Източник: Insurance.bg (13.03.2008)
 
Инфлацията през февруари е 1.1%, съобщи в сряда Националният статистически институт (НСИ). От началото на годината (февруари 2008 спрямо декември 2007) е 2.5%., а измерена спрямо февруари 2007 г. е 13.2%. Инфлацията за първите два месеца на годината спрямо първите два месеца на миналата година е 12.8%. През февруари спрямо януари хранителните стоки са поскъпнали с 1.7%, алкохолът и безалкохолните напитки – с 0.3%, при облеклото и обувките е регистрирано намаление с 0.5% (зимни разпродажби), поддръжката на жилищата и наеми – ръст от 0.5%, здравеопазване - увеличение с 2.7%; транспорт – с 0.9%; ресторанти и хотели - с 1.6%.
Източник: Медия Пул (13.03.2008)
 
13,2 % инфлация за година Рекордно поскъпване на живота в България отчете Националният статистически институт вчера. 13,2 на сто е достигнала инфлацията за последната година - от февруари м. г. до същия месец на 2008 г. Само за миналия месец стоките и услугите у нас са поскъпнали с 1,1%, а от началото на годината - с 2,5% Основната причина за високата инфлация е, че скокът в цените на хранителните стоки все още не може да бъде укротен. Само през февруари те са се повишили с 1,7%, а на лекарствата, стоматологичните и лекарските услуги - с 2,7%. Цените на горивата също продължават да растат с бързи темпове, а оттам - и стойността на транспортните услуги. През февруари междуградските превози в страната са поскъпнали с 1,6%, а селищните автобуси - с 2%, показват данните на НСИ. Преди месец бащата на българския валутен борд проф. Стив Ханке в статия специално за “Труд” предупреди, че гигантската планина от кредити в банките дава тласък на инфлацията у нас.
Източник: Труд (13.03.2008)
 
Инфлацията в България към края на февруари на годишна база стигна 13.2%, показват данните на Националния статистически институт. Само за февруари инфлацията се забавя леко до 1.1% (спрямо януарските 1.4%), а от началото на годината е 2.5%. Хармонизираният индекс на потребителските цени, който се изчислява след влизането на България в ЕС, показва, че инфлацията през февруари е от 1%, а на годишна база - 12.2%. Това е едно от най-високите нива в рамките на Европейския съюз.
Източник: Дневник (13.03.2008)
 
Инфлацията топи заемите Животът на кредит вече е изгоден. Инфлацията надмина лихвите по много потребителски заеми. Рекордно поскъпване от 13,2% за година отчетоха от Националния статистически институт в края на февруари. Такъв скок на цените не е имало от Жан-Виденовата зима през 1997 г., когато етикетите се сменяха по няколко пъти на ден. Сега цените растат доста по-бързо от лихвите по ипотечните кредити, които са около 7-9%. Но за първи път инфлацията надмина и лихвите по потребителските заеми, които заедно с таксите започват от 12-13%. Инфлацията е доста по-висока и от лихвите по влоговете. Така, ако държите левовете си на депозит в банка, реално сте изгубили по 6 лева на всеки 100. През февруари инфлацията е 1,1%, сочат данните на НСИ. Цените на лекарствата са нараснали с 2,4%. Лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 3,9% и 2,7%, а болничните - с 6,3%. Сладкарските изделия са се увеличили с 3,5%, а птичето месо - с 1,1%. Само за февруари инфлацията не е много висока, но като се събере поскъпването за година, се натрупват рекордните 13,2%. Основната причина за това е поскъпването на храните. За година храните и безалкохолните са скочили с 22,2%, сочат данните на Националния статистически институт. Олиото, зелето, прасковите и кайсиите са близо два пъти по-скъпи спрямо миналата година. Цените на храните скачат по-бързо от доходите на хората. Затова тенденцията от последните години се обърна и по-голям дял от семейния бюджет отива за прехрана. Близо 35,3% от разходите на домакинствата са за храна, докато преди година това са били 35%.
Източник: Стандарт (13.03.2008)
 
Забогатели сме само с 5 на сто 5174 лв. е средният доход на българина през 2007 г., обявиха от НСИ. Това прави по 431 лв. на месец. За година доходите са нараснали с 19,66%, но като се извади инфлацията, реално парите в джоба ни са се увеличили само с 5,7%. По официални данни в обществения сектор са взели 6242 за година, а в частния - средно по 4762 лв. За високата инфлация съществен принос имат и транспортните услуги (16,5% поскъпване за година), както и ресторантите и хотелите (18,8% ръст).
Източник: Стандарт (13.03.2008)
 
54.4% от доходите на домакинствата през януари тази година са от работна заплата, което в абсолютна стойност се равнява на 332.84 лв. средно за домакинство, показват данните на Националния статистически институт. През първия месец на миналата година този процент е бил 53.7 или 268.98 лв. Извън работната заплата 4 на сто от общите приходи на домакинствата през този януари са били от различни източници, на предприемачество се падат 5.8%, доходи от собственост имат 1.8 на сто дял, от обезщетения за безработни – 0.3 на сто. Що се отнася до разходите – 37.1 процента от парите на домакинствата отиват за покупка на храна и безалкохолни напитки, за алкохол и цигари се харчат 4.5 на сто, което се равнява на 203.97 лв. средно за домакинство, а за облекло и обувки – 2.6 % (14.83 лв.). Разходите по жилището включително за вода, ток и горива гълтат 15,2 на сто от доходите. Едва 3.2 на сто отиват за харчене през свободното време, културен отдих и образование. НСИ не дава данни колко от парите отиват за спестяване, покупка на валута или ценни книжа или пък изплащане или даване на заем. Ако се погледнат групите стоки, то излиза, че най-много пари по традиция даваме за хляб и тестени изделия – 9.3 на сто от доходите, за месо – 2,5 на сто, за плодове – 2.9 процента, 2 на сто се падат на киселото мляко, а 2.4 процента – на картофите.
Източник: Дарик радио (17.03.2008)
 
Общо 3300 средства за подслон има в момента в България, докато само две години по-рано те са двойно по-малко, показва статистиката на НСИ за изминалата туристическа година. В момента в страната има близо 273.3 хил. легла, всяко от които средно е било заето за малко над два месеца (66 дни). Реализираните нощувки за миналата година са над 18 млн., като 12 млн. от тях са направени от чужденци, а останалите - от българи. Съотношението реализирани нощувки към броя на леглата показва, че през по-голямата част от годината местата за настаняване са празни, показва официалната статистика. За сравнение - през 2006 г. средната заетост на всяко легло е близо 70 дни в годината, а през 2005 г. - 73 дни.
Източник: Дневник (17.03.2008)
 
НСИ: 6,2% ръст на БВП през 2007 година 6,2 процента е ръстът на брутния вътрешен продукт за миналата година, съобщиха от Националния статистически институт. През 2007 година БВП възлиза на 56.5 милиарда лева. Падат се падат 7341 лева от обема на стойностния показател, сочат данните. Преизчислен в евро брутният вътрешен продукт 28,898млрд. евро, като на човек от населението се падат 3753 евро. По отношение на данните за брутната добавена стойност от статистиката отчитат, че за миналата година тя е 46,4 млрд. лв., като повишението спрямо 2006 година е с 6,3 на сто. Секторът на услугите бележи реално увеличение със 7,5 на сто, като относителният му дял в добавената стойност на икономиката се увеличава от 60,6 на сто през 2006 година на 61,5 на сто през 2007 година. Индустриалният сектор създава 32,3 на сто от добавената стойност на икономиката през 2007 година, което е с 1,4 процента повече в сравнение с 2006 година. Реалното нарастване на създадената добавена стойност в индустриалния сектор е 14 на сто.
Източник: Дарик радио (18.03.2008)
 
Доц. Мариана Коцева: Българинът е забогатял с 8% за година - Г-жо Коцева, защо статистиката продължава да изненадва политиците с новините за инфлацията? - Трябва да изясним нещата принципно. Когато даваме месечни данни за инфлацията, въпросът е коя всъщност е новината. Преди дни обявихме данните за февруари и това е водещото число. Ако погледнем за тази година, то е 1,1%. За да може да кажем дали е изненадваща инфлацията, трябва да я сравним с предишните месеци. Ако се върнем назад, ще видим, че за януари е била 1,4%, за декември - 1,1, ноември - 1,6 на сто. Да не говорим пък за юлии август, когато за двата месеца заедно беше 5,5%. Затова и числото от 1,1% дори е най-малкото, камо ли изненадващо. - Инфлацията обаче достигна 13,2% за период от 1 г. назад. - Това е другият аспект. Трябва да се има предвид, че когато гледаме това число, то е резултат от натрупване на инфлацията през всичките 12 месеца. От тези 13 процента близо половината са само от 2 месеца - юли и август, и то за сметка на хранителните стоки. Така че, като съобщаваме рекордна инфлация от 13,2%, ние един вид преповтаряме ценовия шок от лятото. В този смисъл тази инфлация не е никаква изненада. Просто трябва коректно да се тълкуват данните. - Докога инфлацията на годишна база ще расте? - Не бих могла да отговоря. Ще зависи от динамиката на следващите индекси. Прогнозите на анализаторите за годишната инфлация варират от 4 до 7%. Това си е 2 пъти разминаване. От чисто статистическа гледна точка показва, че има много фактори, които могат да влияят. Например това са цените на петрола, членството в ЕС и ефектът на догонването при доходите и цените. Не на последно място има растеж на потребителското търсене, което се формира както от доходите, така и от заемите. Също така влияят и средствата, които идват от чужбина. Направих справка и видях, че в Латвия годишната инфлация е 15,8%, а българската е 12,5%. В Естония е 11,3%. Само през януари в Литва имаме 1,1%, точно колкото у нас. Цитирам тези страни, защото те се присъединиха през 2004 г. и още продължават да догонват европейските цени. В този смисъл България не е чудо, феномен или екзотика. Няма изненада в данните за инфлацията.
Източник: 24 часа (18.03.2008)
 
Безработицата у нас спадна до 6.9%, сочат данните на НСИ за 2007 г. Спадът в сравнение с предишната година е 2.1 пункта. Общият брой на заетите лица е достигнал 3.252 млн. души, от които 3.208 млн. са на възраст 15-64 години.
Източник: Сега (18.03.2008)
 
Икономиката расте бурно с 6,2 на сто Икономиката се развива с изключително бурни темпове. 6,2% е ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за 2007 г., обявиха от Националния статистически институт. За четвърта поредна година икономиката расте с над 6%. С такива резултати може да се похвалят много малко страни. Това доказва, че стремежът на икономистите в управлението да се поддържа устойчиво икономическо развитие са успешни. 7341 лв. е брутният вътрешен продукт на глава от населението в България, обяви шефът на дирекция "Национални икономически сметки и баланси" в НСИ Тодор Тодоров. Въпреки бързото развитие по този показател България остава на последните места в ЕС заедно с Румъния. БВП на страната за миналата година е 56,519 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Най-голям дял от БВП имат услугите, които дават 50,5% от него. Следват индустрията с 26,5% и аграрният сектор със 17,9%. Двигателят на растежа на БВП е индустрията, която бележи скок с 14%. В сферата на услугите най-сериозно увеличение се наблюдава във финансовия сектор - 34,3%. Причина за това е сериозният ръст на банковите кредити. Хотелиерските и туристическите услуги нарастват с 11,8 на сто. Сериозен спад обаче се отчита в аграрния сектор, където производителността е намаляла с близо 13%. През миналата година сме изнесли стоки за 35,83 млрд. лв., а внесените са на обща стойност 48,31 млрд. лв. Отрицателното търговско салдо е близо 12,5 млрд. лв., които представляват 22,1% от БВП. Спрямо предходната 2006 г. се наблюдава увеличение на износа с 4 млрд. лв., но вносът нараства значително по-бързо - със 7,2 млрд. лв.
Източник: Стандарт (18.03.2008)
 
Представиха официално Българският институт за външна търговия Новоучреденият Български институт за външна търговия (БИВТ) бе представен официално на пресконференция в Българската стопанска камара (БСК) днес. На събитието присъстваха множество официални лица, сред които председателят на БСК Божидар Данев и управителят на БИВТ Жечко Димитров. Институтът е е регистриран като организация с нестопанска цел, като създаването му е по инициатива на БСК. Целта на БИВТ е да увеличава експортния капацитет на българските фирми чрез развитие на техните умения за участие в международната търговия, което ще подобри конкурентоспособността на нашите компании. По данни на Националния статистически институт българските износители са 13 хил. Ако вследствие на сътрудничеството си с Института всяка една от тях подобри международното си представяне със 100 хил. лева годишно, то общият ефект би бил в размер на 1.3 млрд. лева.
Източник: Пари (24.03.2008)
 
Ценовото равнище в България в края на 2006 г. е на 38% от средното за всички 27 членки на Европейския съюз, показват предварителните данни на Националния статистически институт. По този показател България е на последно място в Европа, като дори в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания са регистрирани по-високи индекси на относителни равнища на цени. За сравнение - в края на 2006 г. цените в Румъния са изравнени на близо 50% със средните в ЕС, тези в Турция - на 59%, а в Хърватия - на 64%. Исландия, Норвегия, Швейцария и Дания са с най-високи равнища на цени в Европа. България е на последно място в ЕС и по брутен вътрешен продукт на човек от населението, измерен по стандарт на покупателна способност. Показателят за 2007 г. в България възлиза на 9500 евро, или 38% от нивата за ЕС. За 27-те членки на Евросъюза средното ниво на БВП в стандарт на покупателна способност възлиза на 24.7 хил. евро. Показателят в Румъния за миналата година е 10 хил. евро, показват прогнозните още данни на НСИ.
Източник: Дневник (26.03.2008)
 
Постоянното население на България към 31 декември м. г. е 7 640 240 души, обяви Националният статистически институт вчера. През първата година от еврочленството ни българите са намалели с 39 000. Въпреки това раждаемостта у нас се повишава и страната бавно преодолява демографския срив след 1989 г.
Източник: Труд (28.03.2008)
 
Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през февруари нараства с 13,9% Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през февруари 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. нараства с 13,9%. Изменението на цените на производител се определя в голяма степен от изменението на цените в преработващата промишленост, където през февруари цените на вътрешния пазар се увеличават с 15,3% спрямо съответния месец на 2007 г. Най-значимо е увеличението на цените спрямо февруари 2007 г. при производството на хранителни продукти и напитки – с 22,6%. От останалите дейности на преработващата промишленост с по-високо относително увеличение на цените спрямо февруари 2008 г. има при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 13,7%, производството на химични продукти – със 7,6% и производството на продукти от неметални минерални суровини – със 7,3%. Индексът на цени на производител на вътрешния пазар спрямо предходния месец има увеличение на цените с 0,9%. В преработващата промишленост нарастването на цените спрямо януари 2008 г. е с 0,8%. Увеличение има при производството на химични продукти – с 3,2%, производството на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 2,2%, и при производството на хранителни продукти и напитки – с 1,1%. Общият индекс на цени на производител през февруари 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. нараства с 14,6%. В преработващата промишленост през февруари 2008 г. спрямо съответния месец на 2007 г. цените на производител нарастват с 14,8%. Увеличението на цените на потребителските продукти спрямо февруари 2007 г. е с 10%, на цените на продуктите за междинно потребление - с 10,9%, а на цените на инвестиционните продукти – с 4.8%. Увеличението на цените на енергийните продукти спрямо съответния месец на предходната година е с 24%. Общият индекс на цени на производител през февруари 2008 г. спрямо предходния месец нараства с 1%; в преработващата промишленост увеличението е с 0,7%. Увеличават се цените при производството на храни и напитки – с 1,2%, при производството на химични продукти – с 1,5%, при производството и леенето на метали – с 1,1%, при производството на изделия от каучук и пластмаси – с 2,9%. Общият индекс на цени на производител се изчислява от индексите на цени на вътрешния пазар и на международния пазар, претеглени със структурата на продажбите на вътрешния пазар и на международния пазар към общите продажби през базисната 2000 година.
Източник: Insurance.bg (28.03.2008)
 
Инфлацията в индустрията достигна 13.9% Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. нараства с 13.9%. Това съобщиха от Националния статистически институт с председател Мариана Коцева. Изменението се определя от промяната на цените в преработващата промишленост. През февруари те са се увеличили с 15.3% спрямо съответния месец на 2007 г. Най-значим е ръстът на цените спрямо февруари 2007 г. при производството на хранителни продукти и напитки - 22.6%. При производството на метални изделия инфлацията е 13.7%.
Източник: Пари (31.03.2008)
 
Инфлацията в България в края на годината ще се забави до 6.9% спрямо миналогодишните 12.5%, прогнозира финансовият министър Пламен Орешарски. Нива от 6.5% все още са постижими въпреки високите стойности на инфлацията, отчетени в първите два месеца, допълни той. По данни на Националния статистически институт за първите два месеца на годината се е натрупала инфлация от 2.6%. В бюджета за 2008 г. е залегнала прогноза за инфлация от 4.5% в края на годината и 6.9% средно за периода.
Източник: Дневник (02.04.2008)
 
Фирмите ще се отчитат пред НСИ онлайн Националният статистически институт (НСИ) е на път да освободи бизнеса от досадното задължение периодично да попълва десетки справки и формуляри за нуждите на статистиката. От догодина всички задължителни справки ще могат да се подават и онлайн през сайта на НСИ, съобщи вчера шефката на института Мариана Коцева след заседанието на кабинета. На него бе приета стратегия за развитие на статистическата система на България до 2012 г. Досега повечето от формулярите можеха само да се изтеглят от сайта на института, но се подаваха на гише в сградата на НСИ или неговите поделения в областните градове. Всяка фирма попълва около 50-60 страници годишно за нуждата на статистиката, а някои от формулярите са и месечни. На практика онлайн подаването на документи ще започне от догодина. "В момента започваме да изграждаме информационната система за това", каза Коцева. Предстои и правилата онлайн отчитането да бъдат разписани в Правилника за прилагане на Закона за статистиката. Данните ще се удостоверяват чрез електронен подпис. Другата новост е, че НСИ ще облекчи бизнеса с въвеждането на системата за външна търговия, която действа в целия ЕС. Данните за външнотърговския оборот статистиката вече ще получава от агенция "Митници" и от НАП, без да е нужно фирмите да ги декларират и пред НСИ както досега. Вчера министрите не са поискали от новата шефка на статистиката да се промени регламентът и те да получават доста по-рано данните за инфлацията. С мотива, че първо дава данните за инфлацията на медиите, а едва след това и на правителството, преди няколко месеца беше отстранен предишният шеф на института Стоян Цветков. Министрите пак ще получават тази информация един час по-рано както и досега. "Никой не е искал от мен да коригираме цифри", увери вчера Коцева.
Източник: Сега (03.04.2008)
 
32% ръст на произведените у нас машини и оборудване установи статистиката за миналата година. По предварителни данни общото промишлено производство у нас през февруари спрямо същия месец на 2007 г. е нараснало с 5.2%, а приблизително с толкова - 5%, се увеличават и приходите от продажби на такива продукти.
Източник: Сега (10.04.2008)
 
Инфлацията за последните 12 месеца достигна 14,2% Инфлацията за месец март е 0,8%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (март 2008 г. спрямо декември 2007 г.) е 3,4%, а за март 2008 г. спрямо март 2007 г. е 14,2%. През март т.г. най-значително са се увеличили цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия - с 2,3%. Според НСИ, храните са поскъпнали с 1%, транспортът - с 1,2%, облеклото и обувките - с 1,4%, ресторантите и хотелите - с 1,5%. Намаление е забелязано на цените в здравеопазването - с 0,2%, съобщенията - с 0,4%, свободно време, развлечение и културен отдих - с 1%. От хранителните стоки са поскъпнали оризът – с 2%, брашното – с 0,9%, хлябът – с 1,1%, сладкарските изделия – с 2,7%, птичето месо – също с 2,7%, малотрайните и трайни колбаси - съответно с 0,5 и 1,1%, пресните млека – с 1,2%, яйцата – с 1,8%, маргаринът – със 7%, растителните масла – с 4,8%, и др. Най-голямо повишение на цените обаче се наблюдава при пресните и замразени плодове – с 8,8%, зелето – с 14,1%, пипера – с 15,6%, морковите – с 6,5%, зрялия боб – с 6,1%, лещата – с 5,6%, минерални води – с 1%, алкохолни напитки – с 1,2%. През месеца по-скъпо са се продавали и тютюневите изделия – с 2,7%. Намалели са цените на свинското месо – с 0,3%, сиренето – с 0,1%, гъбите – с 0,2%, захарта – с 0,6%, доматите – с 8,1%, краставиците – с 11,6%, листните зеленчуци и репички – с 12,9%, картофите и картофени продукти – с 6,2%, газираните напитки – с 5,3%, и др. В групите на нехранителните стоки и услугите през март са се увеличили цените на мъжки костюми – с 2,9%, дамски поли, сака и панталони – с 2,5%, бебешко бельо и чорапи – с 2,1%, обувки – общо – с 2,4%, Само за месец течните горива за битови нужди са скочили с 5,5%, бензин А95Н – с 1,3%, бензин А98Н – с 1,4%, дизеловото гориво – с 5,7%, пътнически таксита – с 1,1%. Плащали сме по-скъпо и за наеми на жилища, продукти за лична хигиена, социални услуги и др. С цели 48,3% пък са се увеличили цените на съдебните и адвокатски услуги. Намаление е регистрирано при бебешко връхно горно облекло – с 1%, газообразните горива за битови нужди – 2,2%, климатичните инсталации – с 1,2%, газ пропан бутан за ЛТС – с 1%, телефонни и телефаксни услуги за фиксиран телефонен пост – с 1%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания – с 3,4%. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС, за м. март у нас спрямо февруари 2008 г. е 100,9%, т.е. инфлацията е 0,9%. ХИПЦ е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към Еврозоната. Индексът на цените за "малката кошница" за март 2008 г. спрямо предходния месец е 100,9%, а от началото на годината (март 2008 г. спрямо декември 2007 г.) е 103,6%. През март 2008 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-бедните 20% лица от домакинствата са се променили спрямо февруари както следва: хранителните продукти - са поскъпнали с 1,2%, нехранителните стоки - с 0,7%, а услугите - с 0,2%.
Източник: Insurance.bg (14.04.2008)
 
Почват преговори за ръста на заплатите в частния бизнес Работодатели и синдикати от утре започват преговори за увеличението на заплатите в частния бизнес. Според правилата на играта те трябва да изработят общ индекс за ръста на възнагражденията във фирмите. Той отчита 100% от ръста на средногодишната инфлация за м. г., който е 8,4%. И 65-70% от ръста на производителността, който е бил 4,3% по данни от вчера на отдел “Национални сметки” на статистиката. Това означава, че индексът за повишение на заплатите във фирмите би трябвало да е около 11%. Той не е задължителен, а препоръчителен, т. е. добре е работодателите да се съобразят и да не падат под него. По отрасли и браншове може да бъде надхвърлен, в зависимост от икономическото им състояние, печалбата, стопанската конюнктура, пазарите и т. н.
Източник: Труд (15.04.2008)
 
Животът е поскъпнал с 14 процента за година Заради поскъпването на основните хранителни стоки и услуги инфлацията достигна до 14,2 процента за една година – от март тази година спрямо същия месец на предходната. Това съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Само от началото на годината животът е поскъпнал с 3,4 процента. Според икономисти основните стоки, които движат инфлацията, са храните, горивата, тютюните и алкохолът. Очакванията на Центъра за икономическо развитие е инфлацията да падне до 10 процента в края на годината, така че няма опасения от икономическа криза. На същото мнение са и останалите икономисти, които "Новинар" потърси за коментар за високата инфлация. През март най-много са увеличили цените си алкохолът и цигарите. Това се дължи на повишените акцизи на цигарите, коментира икономистът от “Индъстри Уоч” Георги Ганев. В последните месеци някои марки български цигари поскъпнаха с между 20 и 40 стотинки за кутия. По думите му увеличението на цените на храните е започнало още от миналата година, когато имаше намаление на производството заради лоша реколта. Най-много са поскъпнали пресните и замразени плодове, птичето месо, сладкарските изделия и маргаринът. Според Ганев с покачването на цената на петрола е нормално да поскъпват и горивата у нас. За един месец бензинът е повишил цената си с около процент и половина. От данните на НСИ се вижда, че се вдигат цените не само на храните, алкохола, цигарите и горивата. Вече поскъпват и стоки, които не са от първа необходимост. За един месец с близо 3 процента са поскъпнали мъжките костюми, дамските облекла и обувките. Би трябвало конкуренцията на чужди фирми на този пазар да натиска цените на българските марки надолу, но наблюдаваме тъкмо обратното, каза за “Новинар” Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Влияние за по-високите цени на облеклата могат да оказват и наближаващите абитуриентски балове, смятат специалисти. За по-високата инфлация допринасят и юристите, смятат икономисти. Само за един месец съдебните и адвокатските услуги са поскъпнали с около 50 процента.
Източник: Новинар (15.04.2008)
 
Застига ни световна криза, рекордна инфлация за година Цените на храните са скочили с 24% за година, обявиха от Националния статистически институт. В резултат инфлацията счупи всички рекорди и за година е 14,2%. Такъв висок скок на цените не е имало от Жан-Виденовата зима през 1997 г., когато етикетите се сменяха по няколко пъти на ден. Но проблемът не е само български. Рязкото поскъпване на основните храни вече предизвика бунтове в най-бедните страни. Гладните протести преди броени дни свалиха правителството в Хаити, стигна се дори до човешки жертви. В Египет най-бедните също излязоха на улиците. Поскъпването на храните засяга и развитите страни. Разбира се, където доходите са по-високи, поскъпването на храните не е толкова драматично за семейния бюджет. За една година цените на храните в света скочиха от 10% до 100%, може да се твърди, че средно са се повишили с 45%, пише "Файненшъл таймс". В България рекордът е на зелето, което за година е поскъпнало със 185,1%. Цените на кайсиите и прасковите са скочили със 126,6%, а на олиото - със 100%. Хлябът е поскъпнал с 42%, цитрусовите и южните плодове - с 47%%, горивата - с 32,9%, а млечните продукти - с 31,4%. Само за март инфлацията е 0,8%, сочат данните на НСИ. Високата инфлация топи заемите и доходите на хората и прави изгоден живота на кредит. Годишният ръст на цените от 14,2% надмина лихвите освен по ипотечните и по много потребителски заеми. Дори след последното вдигане на лихвите потребителски заем може да се вземе с оскъпяване от 10-13%. Инфлацията е доста по-висока и от лихвите по влоговете. Така, ако държите левовете си на депозит в банка, реално сте изгубили по около 7 лева на всеки 100 лева.
Източник: Стандарт (15.04.2008)
 
Със 7,7 процента се е повишил средният реален доход на човек от домакинство през 2007 година спрямо предходната 2006-та. През периода 1999 – 2007 година пък реалните ни доходи са нараснали с 24,3 на сто. Това показват данни от изследване на Националния статистически институт. Доходите на домакинствата от работна заплата през 2007 година са се увеличили с 41,7 процента спрямо 1999 година. Спрямо предходната 2006 година реалният размер на дохода от работна заплата се е увеличил с 11,9 на сто, като делът й в общия доход нараства, обясни Богдан Богданов, началник на отдел "Статистика на домакинствата и работната сила" в Националния статистически институт.
Източник: Дарик радио (17.04.2008)
 
Очакват 1,4% увеличение на инвестициите през 2008 г. Общото номинално увеличение на инвестициите през 2008 г. спрямо предходната година се очаква да бъде 1.4%, показват резултатите от инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена сред промишлените предприятия през втората половина на март. Според проучването мениджърите от частния сектор предвиждат с 3.5% по-малко инвестиции тази година спрямо 2007 г. Делът на частния сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни активи през 2008 г. достига 78.7%. Ръст от 24.6% се очаква в обема на инвестициите в обществения сектор. Според продуктовата ориентация на производството най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2008 г. формират енергийните и водните отрасли с очакван ръст 19.6% спрямо 2007 г. На второ място са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, които предвиждат свиване на вложенията с 4.8% спрямо 2007 г. Намаление се очаква и във вложенията в отраслите, произвеждащи храни и напитки, и на инвестиционни стоки.
Източник: Дневник (21.04.2008)
 
През април 2008 г. наблюдението на потребителите регистрира засилване на песимизма относно основни икономически процеси и явления в страната в сравнение с изразените мнения три месеца по-рано. Това съобщиха от Националния статистически институт. Показателят ”доверие на потребителите” е с 2.2 пункта под януарското си равнище, което се дължи изцяло на пониженото доверие при градското население - минус 3.4 пункта. Оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца, а така също и очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-неблагоприятни, като по-голямо влошаване е регистрирано при градското население. По-неблагоприятна през април е и общата балансова оценка за бюджета на домакинствата, която в сравнение с януари пада с 1.2 пункта при градското население и с 1.0 пункт при селското население. Засилва се песимизмът на потребителите и относно настоящата и очакваната икономическа ситуация в страната, като намалението на балансовите показатели спрямо предходното (януарското) наблюдение е съответно 8.1 и 6.9 пункта. През април анкетираните продължават да считат, че цените се покачват. Стойността на балансовия показател (83.8%) е само 4.7 пункта под регистрирания максимум през януари 1997 г., т.е. усещанията на потребителите по отношение на настоящата инфлация са твърде силни и тревожни.
Източник: Агенция Фокус (09.05.2008)
 
Българите в шок от високите цени Паника обзема българите заради високите цени. Потребителите се тревожат от нарастващата инфлация, сочи анкета на Националния статистически институт. Песимизмът и тревогата на хората се доближават до тези от 1997 г., когато цените се сменяха по няколко пъти на ден. Негативните оценки за семейния бюджет се засилват предимно сред градското население. През април постоянното поскъпване на бензина се съчета с рязкото вдигане на цените на яйцата и агнешкото за Великден, както и с опити да се продават череши по 15-20 лв. за кило. На този фон дойдоха предложенията на топлофикациите за поскъпване на парното с 15-20% от лятото, исканията на НЕК за 20% по-висока цена на тока и предложенията на електроразпределителните дружества за вдигане на цените с 9-12%. Наред с това газът може да поскъпне с 11%, а водата в София се очаква да скочи с 24% от 0,82 ст. на 1,02 ст. за куб. м без ДДС. Дори държавният регулатор да не разреши толкова голямо поскъпване на тока и парното, ударът по джоба на българите ще бъде огромен. До края на март натрупаната годишна инфлация вече е 14,2%, и то преди очакваното поскъпване на ток, парно, газ и вода. При това положение дискусиите сред управляващата коалиция дали да вдигнат пенсиите с 9,5% или с 10,35%, изглеждат доста откъснати от реалните проблеми на хората. През последните 12 месеца цените са нараснали твърде много, категорични са 77,6% от българите. 37,8% очакват това да става все по-бързо през следващите 12 месеца. Други 42,2% смятат, че поскъпването ще продължи със същите темпове. Съществува сериозен риск инфлацията в България да продължи да се повишава, предупреди Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде електронното издание "Трейдинг Маркетс". Рисковете от повишаване на цените са свързани с по-голямо от очакваното поскъпване на енергийните ресурси, храните и контролираните от държавата цени, се казва още в доклада на ЕЦБ. Инфлацията отново се превръща в заплаха пред икономическата стабилност, посочи и зам.-председателят на Международния валутен фонд (МВФ) Джон Липски по повод ситуацията в САЩ и Европа. Според него настоящото засилване на ръста на цените "трябва да бъде прието сериозно, тъй като създава значителни потенциални предизвикателства пред стабилността на икономиката", предава Bloomberg. Изказването на Джон Липски в Ню Йорк бе след решението на Европейската централна банка да остави лихвения процент в еврозоната без промяна. Коментарът на Липски за този ход на ЕЦБ е, че инфлационният натиск очевидно е сред основните приоритети в еврозоната. Вдигането на цените доведе до увеличаване на желанието на хората да пазаруват. В последната анкета на НСИ за април се очертава повишено желание на хората през следващите 12 месеца да си купят кола, жилище или да направят сериозен ремонт на дома.
Източник: Стандарт (10.05.2008)
 
През март 2008 г. общото промишлено производство в България нараства с 5,1 процента в сравнение с предходния месец по предварителни данни на НСИ, съобщиха от института. Индексът на производството се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който през март 2008 г. спрямо февруари 2008 г. нараства с 6,4 процента. Значимо е увеличението при производството на химични продукти - с 14,4 процента, производството на изделия от каучук и пластмаси и производството на продукти от други неметални минерални суровини - с 12 процента, производството и леенето на метали - с 10,3 процента. Общото промишлено производство през март 2008 г., сравнено с март 2007 г., намалява с 2 процента, показват данните на НСИ. Производството в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година е намаляло с 2,7 процента. Намалява производството на тютюневи изделия - с 35,5 процента, производството на облекло - с 23,4 процента, производството на химични продукти - с 12,5 процента. За оценката на индексите се извършва представително наблюдение на предприятията от промишлеността, като извадката обхваща предприятия, чийто годишен оборот надхвърля 97 процента от оборота на цялата промишленост, посочват от НСИ. По предварителни данни приходите от продажбите в промишлеността през март 2008 г. в сравнение с предходния месец нарастват със 7,2 процента. Приходите от продажби в преработващата промишленост през март 2008 г. спрямо февруари 2008 г. се увеличават с 8,2 процента. Значително е увеличението на продажбите на химични продукти - с 15,5 процента, на хранителни продукти и напитки - с 14,7 процента, на продукти от други неметални минерални суровини - с 10,6 процента. През март 2008 г. приходите от продажби нарастват спрямо март 2007 г. с 2,2 процента. В преработващата промишленост през март 2008 г. спрямо съответния месец на предходната година продажбите се увеличават с 2 процента. Значително е нарастването на продажбите на инвестиционни продукти - с 9,1 процента, на продукти за междинно потребление - с 6,8 процента. Продажбите на енергийни продукти са нараснали с 2,8 процента.
Източник: БТА (12.05.2008)
 
Общото промишлено производство през март падна с 2% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Производството в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година е намаляло с 2,7 на сто. Значително намалява производството на тютюневи изделия - с 35,5% за година, производството на облекла - с 23,4%, и производството на химични продукти - с 12,5%. Добивната промишленост отчита ръст от 5,9% на годишна база, а производството и разпределението на електроенергия, газ и вода се понижава с 1,3 на сто.
Източник: Монитор (12.05.2008)
 
През януари и февруари внесените стоки и суровини са за 2,727 млрд. лева повече, отколкото е стойността на изнесените продукти. Това показват предварителните данни на националната статистика. Спрямо същия период на миналата година има увеличение на търговията и в двете посоки. С 30% повече стоки са изнесените стоки в сравнение със същия период на миналата година, съобщи НСИ. В стойност увеличението се равнява на 1,147 млрд. лева. Вносът също е нараснал – с 1,456 млрд. лева, което е 25,1%.
Източник: Insurance.bg (13.05.2008)
 
С 30 процента повече стоки са изнесли българските търговци през първите два месеца на годината в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-много за периода са изнасяни мазнини, масла и восъци от животински произход, а са внасяни машини, оборудване, превозни средства.
Източник: Новинар (13.05.2008)
 
Износът изпревари най-сетне вноса Ръстът на износа изпревари увеличението на вноса. Така се счупи негативната тенденция от последните години дупката във външната търговия постоянно да расте. За първите два месеца на годината износът е нараснал с 30,7% до 4,538 млрд. лв. Вносът е нараснал с 25,1% и зaедно с транспортните разходи и застраховките е за 7,264 млрд. лв. Крайният резултат е дупка във външната търговия от 2,37 млрд. лв. само за първите два месеца от годината. Износът за Гърция е скочил с 52,8% до 481 млн. лв., като така е изпреварил износа за Турция (476,4 млн. лв.) и за Германия (469,1 млн. лв.). Все още най-много изнасяме за Италия (484,1 млн. лв.).
Източник: Стандарт (13.05.2008)
 
Инфлацията стигна 14.6% за едногодишен период. През април поскъпването е 0.9% От Националния статистически институт съобщиха, че инфлацията за април е 0.9%, а от началото на годината 4.2%. За едногодишен период поскъпването отчетено от статистиката е 14.6%. През април спрямо март поскъпват стоките и услугите в почти всички потребитески групи, сочат данните на статистиката: - при хранителните продукти и безалкохолните напитки увеличението е с 1.3% - при алкохолните напитки и тютюневите изделия поскъпването е с 2.7% - в групата "облекло и обувки" увеличението е с 1.6% - жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличението е с 0.3% - в групата „обзавеждане, домакински уреди и принадлежности” поскъпването е с 0.4% - увеличението при здравеопазване е с 0.1% - при транспорта скокът е с 0.5% - поскъпва и образованието с 0.1% - при ресторантите и хотелите увеличението е с 0.8% Поевтиняване се отчита при съобщенията с 0.1% и в групата „свободно време, развлечение и културен отдих”, където намалението е с 1.0 %. При хранителните стоки най-много поскъпва оризът с 1.7%, хлябът с 0.6%, сладкарските изделия с 3.0%, телешкото месо с 2.8%, други видове месо с 4.4%, яйцата с 2.3%, маргаринът с 3.5%, растителните масла с 2.5%, пресните и замразените плодове с 12.0%, зелето с 16.1%, доматите с 12.1%, зрелият боб с 3.7% и лещата с 4.4%. Понижение има при сиренето с 0.8%, захарта с 0.6%, краставиците с 19.3%, зелен лук, чесън и праз с 21.6%, листни зеленчуци и репички с 20.1%, картофите и картофени продукти с 6.6%. При малката кошница, която включва 100 жизненоважни стоки и услуги за населението повишението през април 0.7%, а от началото на годината поскъпването е 4.3%.
Източник: Дарик радио (13.05.2008)
 
Нов рекорд на инфлацията от 14.6% Цените през април са се увеличили с 14.6% на годишна база, съобщи във вторник Националният статистически институт. През март отново беше отчетена рекордна инфлация на годишна база 14.2%, като това са най-високите нива за последните 8 години. От началото на годината (януари-април) поскъпването на основните потребителски стоки е 4.2%, а спрямо първите 4 месеца на миналата година покачването на цените е 13.6%. На месечна база инфлацията също бележи растеж, като за април спрямо март е 0.9% а за март спрямо февруари беше 0.8%. Междувременно финансовият министър Пламен Орешарски коментира, че ако ръстът на заплатите през тази година е съизмерим с миналогодишния, инфлацията ще бъде двуцифрена. "Въпросът е дали ще съумеем да контролираме ръста на работната заплата. Това не е лесна задача, като отчетем обстоятелството, че през 2007 г. ръстът дойде от частния сектор, а не толкова от публичния.", коментира Орешарски.
Източник: Медия Пул (13.05.2008)
 
14,6% е годишната инфлация за април Годишното повишение на цените у нас е почти 15 на сто за април 2008 спрямо април 2007 година, съобщиха от Националния статистически институт. Инфлацията за април спрямо месец март е 0,9 на сто. Най-много за месец са поскъпнали стоките в групата на тютюневите изделия и алкохолните напитки – с 2,7 процента. Хранителните стоки са с 1,3 на сто по-скъпи през април спрямо март тази година. От тях най-силно е увеличение на цената при плодовете – 12 процента. Доматите пък са поскъпнали с 12.1 на сто. Този месец по-евтини са краставиците – с 19.3 на сто, и листните зеленчуци и репички – с 20.1 процента. През април цените на лекарствата и на болничните услуги са останали на равнището на цените през март. Леко са се повишили обаче лекарските и стоматологичните услуги – с 0.7 и 0.4 процента.
Източник: Дарик радио (14.05.2008)
 
Инфлацията през априле била 0,9%, съобщи Националният статистически институт. Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината е 4,2 на сто, а за април 2008 г. спрямо април м. г. е 14,6 процента. Инфлацията за януари-април т. г. спрямо същият период на 2007 г. е 13,6 на сто.
Източник: Банкеръ (14.05.2008)
 
Дефицитът по текущата сметка за първото тримесечие на тази година достига 1,67 млрд. eвро, или 5,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт, показват данните на Българска народна банка. На годишна база отрицателното салдо по текущата сметка бележи повишение от 6,2%, докато през януари и февруари темът на нарастване бе съответно 15,4 и 17,3 на сто. Към 31 март 2007 . отрицателното салдо по текущата сметка бе на стойност 1,57 млрд. евро, или 5,4% от БВП. Търговският дефицит* възлиза на 1,78 млрд. евро към края на март, което представлява 5,4% от прогнозния БВП. За същия период на 2007 г. отрицателното търговско салдо бе в размер на 1,58 млрд. евро (5,5% от БВП). Износът (FOB**) възлиза на 3,64 млрд. евро, или с 35,7% повече от съответния период на 2007 г. Вносът (FOB) e 5,43 млрд. евро при 4,47 млрд. евро за първите три месеца на миналата година, което представлява ръст от 21,3%, т.е. годишният темп на нарастване на износа продължава да бъде по-висок от този на вноса. Финансовата сметка на страната към края на март има положително салдо от 1,79 млрд. евро спрямо 1,73 млрд. евро година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в страната за първото тримесечие намаляват със 17,5% на годишна база до 740 млн. евро, като покриват 44,3% от дефицита по текущата сметка за отчетния период при 57% преди година. С най-голям дял са инвестициите от Великобритания (12,7%) и Люксембург (12%), следвани от Германия (10,2%), Гърция (9,5%), Холандия (9,2%), Австрия (7,2%) и Русия (5,4%). Общият платежен баланс за тримесечието е положителен, в размер на 142,7 млн. евро спрямо 51,3 млн. евро към края на март 2007 г. От началото на годината резервните активи на БНБ нарастват със 142,7 млн. евро. *Данните за външната търговия, включени в месечната статистика за платежния баланс са предварителни и са изчислени преди излизането на официалната статистика, която БНБ получава от Националния статистически институт. Данните за търговския баланс се актуализират на следващия месец. **Според съвместната методология на БНБ и НСИ износът на страната се отчита по цени FOB, а вносът - по цени CIF, като за нуждите на платежния баланс общият внос се преизчислява по цени FOB. FOB отчита само цената на стоките и транспорта до напускане на границата, докато CIF включва застраховка и доставка до купувача.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2008)
 
484 лв. е била средната месечна заплата за страната през първото тримесечие на 2008 г. По предварителни данни на Националния статистически институт, средната месечна заплата за страната през първото тримесечие на 2008 година е 484 лева. Спрямо предходното тримесечие нарастването е с 28 лева или с 6,1%, като в обществения сектор на икономиката увеличението е с 2 лева, а в частния сектор – с 36 лева. Данните са получени от тримесечното наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, което има за цел да изследва текущото състояние и динамика на основни аспекти на пазара на труда. Наблюдението е репрезентативно, като извадката от предприятията се формира на принципа на простия случаен подбор. Генералната съвкупност от предприятията се стратифицира по следните критерии : териториален признак – 28 административни области, икономическа дейност, размер на предприятието според броя на наетите лица. Резултати за първо тримесечие на 2008 година. Най-високо трудово възнаграждение за този период са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономически дейности „Финансово посредничество” и „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода”, съответно – 1153 и 818 лева. Най-ниско платени са били наетите в икономически дейности „Хотели и ресторанти” и „Селско, ловно, горско и рибно стопанство”, които са получавали 315 и 348 лева. Спрямо първо тримесечие на 2007 година средната работна заплата е нараснала с 95 лева или с 24,4 процента. В обществения сектор на икономиката увеличението е с 25,4%, а в частния – с 24,3%.
Източник: Insurance.bg (17.05.2008)
 
Министър на разпит заради инфлацията Инфлацията през първите четири месеца на тази година намалява. Това обяви вчера премиерът Сергей Станишев след учредителното събрание на комитета за честване на независимостта. Министър-председателят се позова на данни на Националния статистически институт, които сочат, че през януари инфлацията е била 1,4%, за февруари - 1,1%, а за март и април съответно по 0,8% и 0,7%. Въпреки оптимизма си премиерът подчерта, че в най-скоро време ще привика на разговор икономическия министър Петър Димитров. Ще обсъдим скока на цените и инфлацията и ще набележим мерки за решаването на тези проблеми, каза още премиерът. Двамата ще бистрят и дали е обоснован скокът на цената на тока. В рамките на тази година обаче няма как да мислим за намаляване на ДДС, отсече Станишев. Той допълни, че не се притеснява от санкции от ЕК заради забавянето на спешния телефон 112. Премиерът увери, че за планираните шест центъра вече са избрани сгради и е закупена техника.
Източник: Стандарт (05.06.2008)
 
Общото промишлено производство е намаляло с 0,7% По предварителни данни през април 2008 г. общото промишлено производство е намаляло с 0,7% в сравнение с предходния месец. За намалението влияние оказва пониженото производство в сектор производство и разпределение на електроенергия, газ и вода - с 6,6%, както и в добивната промишленост - с 5%. Индексът на производството на преработващата промишленост през април 2008 г. спрямо март 2008 г. нараства с 1,3%. Увеличено е производството на машини, оборудване и домакински уреди - с 13,9%, производството на продукти от други неметални минерални суровини - с 5,3%. Общото промишлено производство през април 2008 г., сравнено с април 2007 г., нараства с 8,8%. Производството в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година е с 12,4% повече. Нараснало е производството на машини, оборудване и домакински уреди - с 33,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 30,6%, производството на хранителни продукти и напитки - с 6,9%.
Източник: Insurance.bg (10.06.2008)
 
Общото промишлено производство през април 2008 г., сравнено с април 2007 г., е нараснало с 8,8%, сочат данни на Националния статистически институт. Общото промишлено производство през април 2008 г. спрямо предходния месец обаче е намаляло с 0,7 на сто. Производството в преработващата промишленост на годишна база е с 12,4% повече. Нараснало е с 33,8% производството на машини, оборудване и домакински уреди, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 30,6%, производството на хранителни продукти и напитки - с 6,9%. През април 2008 г. приходите от продажби нарастват с 8,4% на годишна база За намалението на промишленото производство през април спрямо предходния месец влияние оказва пониженото производство в сектор производство и разпределение на електроенергия, газ и вода - с 6,6%, както и в добивната промишленост - с 5%. По предварителни данни приходите от продажбите в промишлеността през април 2008 г. в сравнение с предходния месец намаляват с 1%. Приходите от продажби в преработващата промишленост през април 2008 г. спрямо март 2008 г. са на равнището на предходния месец. По-малко са продажбите при производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 9,8%, и в добивната промишленост - с 3,4%.
Източник: Монитор (11.06.2008)
 
На годишна база инфлацията в България достигна 15% Инфлацията за месец май е 0.5%, съобщиха от Националния статистически институт. От данните е видно, че от началото на годината поскъпването е 4.7%, а за едногодишен период инфлацията достига цели 15.0%. При малката кошница обаче от Статистиката отчита поевтиняване за месеца с 0.5%, а от началото на годината поскъпването на стоте жизненоважни стоки и услуги е 3.8%. От Националния статистически институт обявиха по отношение на инфлацията /повишението на цените при голямата кошница/, че през май спрямо април цените на стоките и услугите са се повишили в следните групи: · алкохолни напитки и тютюневи изделия -с 3.2% · облекло и обувки - с 1.1% · жилища (наеми, ремонт и поддържане) комунални - с 0.4% · жилищно обзавеждане и поддържане на дома - с 0.4% · транспорт - с 3.2% · свободно време, развлечение и отдих - с 0.2% · ресторанти и хотели - с 0.6% · разнообразни стоки и услуги - с 0.4% Поевтиняване има при: · съобщенията - с 0.1% · хранителните продукти и безалкохолните напитки -с 0.4% Без изменение остават цените при образованието и здравеопазването.
Източник: Дарик радио (12.06.2008)
 
15% годишна инфлация за май 15 процента е годишната инфлация за месец май. Това показват данните на националната статистика. От май до април цените у нас са се покачили с 0,5 на сто. Най-голямо увеличение при хранителните стоки е отчетено при пресните и замразени плодове - с 15,8 процента. Най-много са поевтинели краставиците – с 51 процента, а зеленият лук и чесънът са поевтинели с 19,3 процента. Най-масовите горива А 95 и A 98 са се покачили съответно 6,6 процента и 5,7 на сто през май спрямо април. Дизеловото гориво е поскъпнало със 7,6 процента. Средно с коло процент е отчетено намаление на цените на фотографската техника, готварските печки и отоплителните уреди, както и в градинарството и цветарството. С 2,6 на сто са поевтинели комплаксните услуги за почивка и туристически пътувания.
Източник: Дарик радио (12.06.2008)
 
Торнадо с цените Ценово торнадо се завихря в България. Ръстът на цените продължава да чупи рекорди и годишната инфлация в края на май вече е 15%, обявиха от Националния статистически институт. Такъв скок на цените не е имало от Жан-Виденовата зима през 1997 г., когато етикетите се сменяха по няколко пъти на ден. Дори традиционното поевтиняване на храните през май не успя да стопира бързото вдигане на цените. Обикновено през този месец от годината заради поевтиняването на плодове и зеленчуци инфлацията е близо до нулата или дори е отрицателна. Но този път през май инфлацията е напомпана с 0,5%, какъвто скок не е имало за последните десетина години. Този път причината е в скока на цените на цигарите и бензина. Горивата поскъпват заради скока на петрола на световните борси. През май най-масовият автомобилен бензин А95Н поскъпна с 6,6%, сочат данните на НСИ. След вдигане на акцизите на цигарите в началото на годината цените няколко месеца бяха задържани. Но през май бяха сменени етикетите на почти всички марки цигари и цените се вдигнаха от 10 до 40 стотинки. За последната една година цените на храните са нараснали с 25,3%, което е най-големият удар за джоба на българите. За храна и безалкохолни отиват над 35% от парите в семейния бюджет. Рекордното поскъпване на живота топи заемите, доходите и спестяванията. Дори да държите парите си на дългосрочен влог с висока лихва, реално за година сте загубили около 7,5 лв. на всеки 100 лв. Кредитите също се топят, защото потребителски заем може да се вземе за 9-13% лихва, а инфлацията е доста по-висока. Така животът на кредит става все по-изгоден, а спестяванията се топят. Инфлацията бързо топи и доходите на хората. Засегнати са дори хората от частните фирми, които вдигат заплатите. Най-често корекции нагоре в заплатите се правят по веднъж в годината, като е за служителите в бюджетната сфера. При годишна инфлация от 4-5% това е нормално. Но при инфлация от 15% този подход за еднократно вдигане на заплатите доста изтънява джоба на работниците.
Източник: Стандарт (13.06.2008)
 
Заплатите ни скочили с 22.7%, но само номинално Нашата страна е на трето място в Европейския съюз по ръст на заплатите през първата четвърт на 2008 г. в сравнение със същия период на предната година. На първа позиция с 32.7% увеличение е Латвия, следвана от Литва с 27.6% и България с 22.7%, сочат данните на Евростат. Тези проценти обаче показват номиналния ръст. Същинското увеличение за нашата страна е много по-малко, като се отчете инфлацията. Според българската статистика през януари-април 2008 г. животът е у нас е бил с 13.6% по-скъп в сравнение със същия период година по-рано. Това означава, че препускащите цени са изяли голяма част от номиналното повишение на доходите ни от труд. През последната година България се утвърди като сребърен медалист в ЕС по висока инфлация. Само в Латвия цените растат с по-бързи темпове на годишна база. Нашата страна обаче се класира едва на четвърто място в ЕС по покачване на разходите за труд през първата четвърт на 2008-а спрямо същия период на предходната година. Според Евростат в България разноските на фирмите за работна сила - заплати плюс данъци върху тях, осигуровки, плащания за храна, гориво за служебни коли и др., са пораснали с 19.4%. Латвийските и литовските предприятия са вдигнали тези разходи значително повече - съответно с 33.3 и 26.2%. Дори в Румъния, която се радва на доста по-ниска инфлация от нашата, заплатите и другите плащания за труд отбелязват по-висок ръст - 19.6%.
Източник: Сега (16.06.2008)
 
За първи път след голямата криза от 1996-1997 година българската икономика бележи ръст от 7% за първото тримесечие на тази година, сравнено със същия период на миналата година. Предварителните данни за произведения през трите първи месеца на годината брутен вътрешен продукт (БВП) бяха публикувани в понеделник от Националния статистически институт (НСИ). През тримесечието е произведен БВП за 13.48 млрд. лв. по текущи цени. На глава от населението се падат по 1760 лв. Преизчислено в долари по средния за периода курс, БВП е съответно 10.32 млрд. долара или на човек 1348 долара. В евро БВП е 6.89 млрд. или на човек де падат 900 евро.
Източник: Медия Пул (17.06.2008)
 
Икономиката ни с рекорден ръст от 7% Ръстът на българската икономика достигна нива, невиждани от 1998 г. насам. За първото тримесечие на 2008 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал със 7% в сравнение със същия период на годината, показват предварителните данни на Националния статистически институт. През последните години по-голямо увеличение е имало през първото тримесечие на 1998 г. - 18,3%, но то се е дължало на ниската база заради хиперинфлацията през 1997 г., обясниха експерти. Оттогава насам показателят е между минус 1,7% и 6,9%. Произведеният през първото тримесечие БВП възлиза на 13 483,5 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 1760,307 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,305998 лв. за щатски долар БВП възлиза на $ 10 324,3 млн. и съответно $ 1347,9 на човек от населението. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 10 946,8 млн. лв. за първото тримесечие. Преизчислен в съпоставими цени, показателят се е увеличил със 7,6% спрямо същия период на м.г. Относителният дял на добавената стойност на сектора на услугите в БВП е нараснал с 2,5% до 63,2 на сто. Индустриалният сектор е намалял с 2,5 процентни пункта на 32,1%, а добавената стойност от аграрния сектор се запазва на ниво от 4,7%. Промените в структурните дялове са свързани с реално увеличение на добавената стойност в секторите услуги и индустрия съответно с 8,3 и 7,7 на сто. Добавената стойност, създадена от аграрния сектор, бележи реален спад с 1,6% в сравнение с първото тримесечие на 2007 г.
Източник: Труд (17.06.2008)
 
България, Унгария и Белгия равни по инфлация през май България остава извън челната тройка на ЕС по инфлация през май, става ясно от данните на Евростат, огласени вчера. Цените на дребно у нас, в Белгия и Унгария са се вдигнали с 0.9% спрямо априлските нива. Този път №1 в Евросъюза е Словения, която отбелязва 1.2% месечно поскъпване. Латвия и Люксембург също ни изпреварват с инфлация от точно 1 процент. Най-слабо ударени от шоковите цени на петрола и храните се оказват Холандия, Чехия, Дания и Словакия, които отчитат само 0.4 поскъпване на живота през май. Данните на Евростат сочат, че Латвия и България обаче си остават ненадминати в ЕС по инфлация, измерена на годишна база. У нас цените през май 2008 г., сравнени с година по-рано, са по-пораснали с 14%. Само латвийците са отчели по-голям скок - 17.7%. На трето и четвърто място по годишно поскъпване са Литва и Естония - с 12.3 и 11.4%. България и прибалтийското трио са единствените членки на ЕС, в които инфлацията за периода май 2007 - май 2008 е двуцифрена. За същите 12 месеца цените в Холандия, Португалия и Германия са се повишили само с по 2.1, 2.8 и 3.1 процента. Течните горива, млечните продукти и хлебните изделия са основни виновници за високата инфлация в ЕС и еврозоната, разкриват наблюденията на Евростат. Междувременно вчера петролът отбеляза нов абсолютен рекорд с котировки от 139.89 долара за барел в САЩ.
Източник: Сега (17.06.2008)
 
Премиерът посочи, че през миналата година страната ни е привлякла рекорден обем преки чуждестранни инвестиции – 6 млрд. евро, което на фона на население от 7.7 млн. души е впечатляващ резултат. Значителният ръст на вложенията в българската икономика през последните години се дължи на политическата стабилност и непрекъсваните реформи, сред които постоянното опростяване на данъчната система, отбеляза Станишев. Той посочи и че по данни на НСИ през първите три месеца на годината е отбелязан ръст от 7% на Брутния вътрешен продукт и 8.5 % индустриален ръст.
Източник: Дарик радио (17.06.2008)
 
Летящ старт за БГ икономиката Икономиката започна с летящ старт 2008-а. През първото тримесечие на годината ръстът на БВП е 7%, обявиха от Националния статистически институт. Това е отлична предпоставка за висок ръст на икономиката за цялата 2008 година. Много висок ръст от 7,3% беше отбелязан и през второто тримесечие на миналата година. Но лошата реколта през 2007 г. и забавянето на икономиката през лятото намалиха годишното развитие на икономиката до 6,2%. А през тази година засега се очертава много добра реколта. БВП през първото тримесечие на годината възлиза на 13,483 млрд. лв. На човек от населението се падат по 1760 лева, 1347,9 долара или 900 eвро. Въпреки големия скок на икономиката по този показател България и Румъния се нареждат на последните две места в ЕС. Бързото развитие на икономиката се дължи на услугите и индустрията, които бележат ръст съответно с 8,3% и 7,7%. Докато негативното развитие на аграрния сектор продължава и за първото тримесечие бележи спад с 1,6%. Икономиката се развива добре благодарение на инвестициите, които за тримесечието растат с 15,5%, сочат данните на НСИ. Така инвестициите вече са 30,4% от БВП на страната. Дефицитът във външната търговия на България продължава да расте. Вносът на стоки и услуги надвишава с 3,739 млрд. лв. износа през първото тримесечие.
Източник: Стандарт (17.06.2008)
 
Доходите растат с 4,5% Доходите на българите реално са нараснали само с 4,5% за година. Средният доход на домакинство през април е 700,54 лв., обявиха от Националния статистически институт. Това е със 110 лв., или 18,7% повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната инфлация, реално сме забогатели само с 4,5%. Това е доста по-малко от ръста на икономиката. Оказва се, че високата инфлация топи твърде бързо ръста на доходите. Заради бързото поскъпване на храната вече 38,4% от семейния бюджет отиват за прехрана. През април миналата година за храна са отивали 36,2% от парите на българите. Българите затъват все повече в дългове, като през април всяко семейство е взело средно по 42,73 лв. заем, при 33,77 лв. година по-рано.
Източник: Стандарт (17.06.2008)
 
България е на второ място по строителна активност в Европейския съюз (ЕС) през април, показват данните на Евростат. Увеличението спрямо предходния месец е близо 7 на сто, като по-голям ръст има само в Португалия - над 10 на сто. Данните на Евростат показват, че в общо девет страни в Европейския съюз строителната дейност през април е по-висока от предходния месец. Спад има в четири държави. Общо за Евросъюза обаче има спад от под 1%. След България по активност е Полша (3.2%). От другата страна на класацията са страните, в които строителството пада с най-бързи темпове през април. Най-силно тази тенденция се забелязва в Испания (-6.5%) и в Германия (-2.9%). Изводите от статистиката са, че строителният сектор през април остава стабилен за целия Европейски съюз, след като през март ЕС отбелязва среден спад от 2-3%.
Източник: Дневник (20.06.2008)
 
Инфлацията в края на 2008 г. може да достигне 7-8%, прогнозира управителят на БНБ Иван Искров. Официалната прогноза на банката бе за 6.5% в края на годината, но при актуализацията на цените на електроенергията, газа и парното тази инфлация ще е по-висока с 1-1.5 процентни пункта, каза Искров. Според дан-ните на НСИ инфлацията през май спрямо същия месец на миналата година е 15%, най-високата стойност на годишна база от 1997 г. насам. Управителят на БНБ коментира, че от началото на годината има успокояване на инфлацията, ако се сравнява всеки месец с предходния. За май тя е 0.9% по хармонизиран индекс, докато в страни като Люксембург и Гърция е съответно 1 и 1.1%. Ако продължат структурните реформи, ако се спази ангажиментът на правителството да държи под контрол нарастването на заплатите, ако няма изненади на пазара на петрола и ако хранителните продукти бъдат повлияни положително като цени от добрата реколта, която се очаква, инфлацията няма да бъде двуцифрена както миналата година, прогнозира управителят на централната банка. Искров определи като положителен факта, че от началото на годината темпът на растеж на износа изпреварва темпа на нарастване на вноса. Наблюдава се стабилизиране и дори намаляване на съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт, посочи още Искров.
Източник: Пари (23.06.2008)
 
Ръст в кредитите на домакинствата Инфлацията ни за периода от май 1990 до май 2008 година възлиза на 384514,9 процента. Това сочи инфлационният калкулатор на НСИ. Междувременно пък от данни на БНБ става ясно, че кредитите за фирми и домакинства нарастват с 55,2 на сто. Корпоративните кредити се повишават с 3,7 процента през май до ниво от 26,37 млрд. лв. За последните 12 месеца това е реализиран ръст от 59,3 на сто. Делът на лошите кредити в този сегмент е 1,8 на сто при 2,1 на сто година по-рано. Ръстът на жилищните кредити е съответно 55,2 процента. Лошите жилищни кредити, т.е. тези, които не могат да бъдат изплатени, имат дял от 2,2 процента в сравнение с 2,1 процента преди година.
Източник: Новинар (26.06.2008)
 
Животът поскъпнал с 384 514.9% за 18 г. 384 514.9% е натрупаната инфлация за последните 18 години от май 1990 г. до май 2008 г. Това показват изчисленията, направени чрез новия калкулатор на инфлацията, който от вчера е достъпен на сайта на Националния статистически институт (НСИ) в интернет www.nsi.bg. Огромната инфлация се дължи на Жан-Виденовата криза през периода 1996-1997 г. Тогава страната беше в хиперинфлация и цените се сменяха по няколко пъти на ден. Сметките в заведенията пък се плащаха с цели пачки от банкноти. Само през 1996 г. инфлацията беше 311%, а през следващата 1997 г. надмина 547%. Ръстът на цените беше овладян с въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г. За да бъдат изчистени огромните цени, две години по-късно, в средата на 1999 г., беше извършена деноминация и бяха махнати по три нули от банкнотите. Натрупаната инфлация за последните девет години след деноминацията е едва 115%. За последните 12 месеца ръстът на цените е 15%. Високата инфлация в България е основната пречка пред въвеждане на еврото в страната.
Източник: Стандарт (26.06.2008)
 
Общият индекс на цените на производител през май 2008 г. спрямо април нараства с 1.6%, съобщиха от Националния статистически институт. Увеличават се цените при производството на храни и напитки - с 0.5%, при производството и леенето на метали - с 3.2%, при производството на канцеларска и електронноизчислителна техника - с 2.7%, и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2.4%. Общият индекс на цените на производител през май 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. скача с 12.9%, сочат обобщаващите данни на Статистиката. В преработващата промишленост през май 2008 г. спрямо съответния месец на 2007 г. цените на производител нарастват с 13.6%. Увеличението на цените на потребителските продукти спрямо май 2007 г. е с 9.4%, на цените на продуктите за междинно потребление с 5.5%, а на цените на инвестиционните продукти с 5.4%. Увеличението на цените на енергийните продукти спрямо съответния месец на предходната година е с 24.8%. Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Индексите могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Източник: Дарик радио (30.06.2008)
 
Инфлацията, която Националният статистически институт отчита чрез индекса на потребителските цени, се потвърди и чрез индекса на цените на производител. От данните, които НСИ публикува, става ясно, че в основните икономически дейности производството също се оскъпява с нарастващи темпове. Общият индекс на цените на производител през май 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. нараства с 12.9%. За същия период в преработващата промишленост цените на производител нарастват с 13.6%. Поскъпването на потребителските продукти спрямо май 2007 г. е 9.4%, а на продуктите за междинно потребление - 5.5%. Цените на инвестиционните продукти са нараснали с 5.4%, а най-силно е поскъпването на енергийните източници - 24.8%, спрямо май предходната година. Общият индекс на цените на производител се изчислява от индексите на цените на вътрешния и на международния пазар, претеглени със структурата на продажбите на двата пазара към общите продажби през базисната 2000 г. За разглеждания период инфлацията при производителите на вътрешния пазар е 13.6%, а за международния пазар инфлацията при производителите е 11.6%.
Източник: Дневник (01.07.2008)
 
Безочие, огромни разходи, нулев контрол. Колкото и да е трудно да направим класация на най-мразените от столичани общински фирми поради изобилието от кандидати, "Паркинги и гаражи" печели. Какво ли не видяхме от тази фирма през годините - избирателно (не)прилагане на закона, откровен рекет и корупция, хиляди конфликти, чист бой. В последните 2-3 години почти нищо от това не се промени - за справка спокойствието и на фирмата, и на общинарите около съдебната отмяна на "Синя зона" и събираните на практика незаконно такси и глоби в продължение на цели 3 години. Междувременно обаче "Паркинги и гаражи" забогатя. Фирмата е с най-голямата печалба сред общинските дружества, а приходите само за една година - от 2006 до 2007, нараснаха с 3 млн. - от 8 на 11 млн. лв. Това надали радва някой освен самото дружество и привържениците на елементарното схващане, че по-висока печалба означава само и единствено по-голям дивидент за общината. "Паркинги и гаражи" се разраства като черна дупка, в която потъват и възможността за провеждане на политика по паркирането, и парите на столичани. Разходи, разходи, разходи От "Паркинги и гаражи" демонстрират раздвоено поведение по темата за приходите и разходите на дружеството. Фирмата неведнъж е изтъквала, че дейността й има социален характер и целта й не е да печели. Има някакви обективни факти в подкрепа на този аргумент - таксата за паркиране се определя от СОС, цените за скобите и вдигането на автомобили - също. В момента, в който въпросът опре до разходите обаче, печалбата изведнъж става важна. "Коя друга фирма печели 20%", гордее се директорът Николай Александров. Да погледнем какво се крие зад тези 80% харчове в сметките на "Паркинги и гаражи". 9 млн. лв. е успяла да изхарчи фирмата през 2007 г. срещу 6.3 млн. лв. за 2006 г. За заплати на служителите са заминали 3.6 млн. лв. без осигуровките. Средната работна заплата за м.г. във фирмата е била 628 лв. Тази година директорът Александров готви ново вдигане. Тези заплати съвсем не са ниски - както на фона на останалите общински фирми, така и при сравнение с националната статистика. Тоест обичайното оправдание, че служителите на фирмата са "изнервени" от ниски възнаграждения, в случая не би следвало да важи. Това не пречи на част от наетите в нея да се държат, сякаш уличните платна са им бащиния. В общия кюп на разходите за възнаграждения е включена и прелюбопитна сума - половин милион, раздаден за надбавки. Това е едно от разковничетата към наглото поведение на служителите на "Паркинги и гаражи". За да ограничи корупцията в редиците си, "Паркинги и гаражи" е измислила странна схема на стимулиране. "Служителите имат дневна норма за вдигнати автомобили и сложени скоби, за всяка кола над нормата се получава надбавка", обясняват от дружеството. При скобите нормата е 17 блокирани коли на ден, като 18-ата кола носи 25 стотинки, 19-ата - 35 стотинки, и така нататък, и така нататък. Под 15 скоби на ден на работника се налага санкция. Сходна е схемата и при вдигнатите с паяк автомобили. Можем само да гадаем колко хора са изгорели за едната надбавка на служителите на дружеството. При 544 000 лв. надбавки за година това прави 45 333 лв. на месец и незнаен брой санкционирани коли. Макар и други служби да обвързват размера на наложените санкции с осигуряването на допълнително заплащане, надали "Паркинги и гаражи" е най-подходящата фирма за такава политика. Още по-скандални са останалите разходи на фирмата. Както "Сега" писа, от 2006 г. насам фирмата има статут на възложител на обществени поръчки, но не е обявила нито една процедура - нито за малка обществена поръчка, нито за голяма. Директорът на "Паркинги и гаражи" счита за напълно достатъчно да праща оферти на избрани от него фирми и е твърдо убеден, че законът за обществените поръчки няма как да се приложи заради "особеностите" на работата. Паяците били уникални и се внасяли само от три фирми, уникални били и четците за sms паркирането. Поетапното разширяване на "Синя зона" пък изисквало пазаруване на дребно на колчета и прочие и не позволявало обявяване на поръчки. Кратко припомняне на изхарчените през 2007 г. суми без обявяване на поръчки - закупени четци за sms паркирането за 350 000 лв., софтуер за тях за 137 000 лв., 300 000 лв. платени за антипаркинг стълбчета, 80 000 за маркиране с боя на синя зона, 10 коли на неизвестна стойност, 153 000 лв. разходи за охрана, и т.н., и т.н. Тези крупни суми са направили впечатление и на балансовата комисия в СОС, разглеждала отчетите на общинските фирми. Тя обаче е приела за чиста монета обясненията на директора Александров, че разходите неминуемо растат заради разширяването на "Синя зона" и необходимостта от ново оборудване и хора. За 2008 г. комисията все пак е препоръчала разходите да се оптимизират без повече детайли по темата. Лесни приходи На фона на съмнителните разходи изобщо не става ясно доколко реални са цените на услугите, които фирмата предоставя. Така например тази година "Паркинги и гаражи" поиска цените на вдигането с паяк и слагането на скоба да се увеличат, защото разходите били много по-високи и само от паяците се губели по 1.2 млн. годишно. От фирмата изчислиха, че отстраняване с паяк трябва да струва 76.46 лв. вместо 29, както е в момента, а скобата - 15.96 лв. вместо 9.90. За да се получат тези числа, са сумирани разходите, които фирмата прави за дейността, разделени на броя вдигнати коли и сложени скоби. Дори да преглътнем, че в крайната цена за скобата и паяка е калкулирана печалба от 20% (нали уж фирмата имаше социална насоченост), при сериозни съмнения за раздути разходи тези сметки се оказват просто къс хартия. Възниква и риторичният въпрос какви печалби са били калкулирани в действащите в момента цени. Те са приемани в далечната 1999 г., а аргументът за определянето на точно тези нива преди 9 години е бил "покриване на разходите на дружеството". Доста съмнително е и дали действащите към момента такси са законни. Според доклад на Николай Александров сегашните такси са одобрени от транспортна комисия на СОС през 1999 г. В същото време според наредбата за организация на движенето таксата трябва да е одобрена от Столичния общински съвет. Интересно е и защо фирмата настоява да се вдига цената за паркиране, след като с лекота си покрива високите разходи. Пред балансовата комисия Николай Александров е предложил цената да стане 1.50 лв. Без разширяване на "Синя зона" (а и за тази година се предвиждат 4000 нови места) това би било равносилно на около 2 млн. лв. плюс в касите на фирмата без нито един лев допълнителен разход, тоест чиста печалба. "Синя зона" безкрай Съществуването на "Синя зона" се приема сякаш за дадено веднъж завинаги и напълно безкритично. От общината твърдят, че разширяването й е неминуемо заради нарастването на трафика и необходимостта от създаване на възможност повече автомобили да паркират за кратко време в центъра. От общината имат идея зоната да стигне 20-22 хиляди места и да се пренесе и извън центъра, около най-натоварените пространства в районите. На някои това може да им се струва справедливо. По-конспиративно настроените обаче като нищо могат да допуснат, че именно това е причината в София години наред да не се строят паркинги. Привежданият от "Паркинги и гаражи" дивидент потъва в бюджета на Столична община и не се харчи целево за осигуряване на услуги, свързани с паркирането. Правен хаос Въпреки съдебното решение за отмяна на "Синя зона" и последвалата светкавична реакция на общината за коригиране на наредбата за организация на движението текстовете в нея продължават да са изключително неадекватни. Така например сумата 9.90 лв. за слагане на скоба е определена като такса и решението колко точно да плащат водачите е поверено в ръцете на СОС. Такава такса според Закона за местните данъци и такси не съществува. Ако плащането бе такса, в калкулациите за размера й не може да се включва печалба. Какво точно е единият лев за паркиране - такса или някакъв друг вид плащане - например цена на услуга, в наредбата въобще не се споменава. В заповедта на кмета, с която бе препотвърдена "Синя зона", са дадени единичните цени за паркиране. Ако приемем, че по силата на Закона за местните данъци и такси това се явява услуга, цената също трябва да се определя от СОС. Вдигането с паяк е определено като разноски, които се одобряват уж ежегодно от СОС. Продължава да стои въпросът и дали е законно вдигането на коли от "Синя зона", които са престояли със скоба повече от 2 часа. Законът за движение по пътищата допуска коли да се вдигат само ако са неправилно паркирани или пречат на движението. Според Вили Лилков от ДСБ в случая не може да се твърди, че има неправилно паркиране, а само пресрочване, за което санкцията трябва да е финансова, но без преместване на автомобила. Като цяло финансовите отношения между общината и "Паркинги и гаражи" са такива, че не става много ясно защо това трябва да е фирма по търговския закон, а не общинско предприятие. Общината му възлага какво да върши, определя му цените, а за "Паркинги и гаражи" остава само да харчи. Тук единственият аргумент, който се изтъква, е възможността от падане на заплатите при трансформирането на фирмата в предприятие и отпадането на печалбите. Ще бъдат ли отстранени всички тези парадокси, предстои да видим. По заповед на кмета е разпоредена пълна финансова проверка на фирмата. СОС вече реши да слее "Паркинги и гаражи" със СКГТ, без да е особено ясно какво ще спечелят столичани от това. Равносметката за дейността на дружеството досега обаче е еднозначна.
Източник: Сега (02.07.2008)
 
Безработните се стопиха до 6% През май е регистрирано най-ниското ниво на безработица, отчитано някога в България - 6 на сто. Наблюдава се и увеличаване на заетостта у нас - от 59% преди година на 62% през 2008 г. Необходими са обаче още усилия за достигането на 70% заетост, наложени от Лисабонската стратегия. Наред с положителните констатации специалистите алармират за недостига на квалифицирана и образована работна сила, като най-силно този дефицит се усеща в сферата на промишлеността. Ръстът на икономиката за първото тримесечие е 7%, отчете Георги Ангелов. Това е най-високата отчетена стойност за страната на брутния вътрешен продукт след 1998 г. Нараснали са и инвестициите - до 30% от БВП.
Източник: Стандарт (07.07.2008)
 
С около 100 процента е нараснало производството на тютюневи изделия през миналата година в сравнение с предходната, отчетоха от Националния статистически институт (НСИ). За същия период с над 15 процента са се увеличили и продажбите на облекло и обувки. Много от приходите в търговския сектор са постъпили и от сделките с автомобили, които през 2007 г.са с 11 процента повече в сравнение с предходната година.
Източник: Новинар (10.07.2008)
 
Приходите от продажби за май 2008 г. по предварителни данни нарастват с 4,6% в сравнение със същия месец на предходната година, съобщиха от Националния статистически институт. Увеличението е най-високо в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 7,3%, и е резултат основно от по-високия ръст в търговията с автомобили и мотоциклети - 11,2%, и по-ниския положителен темп в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - 1,7%. Влияние върху общия индекс в посока намаление оказват отрицателните темпове в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - 1,4%, търговията на дребно, извършвана извън магазините - 2,7%, и в ремонта на домакински и битови уреди - 8,4%.Търговията на едро отбелязва нарастване с 3,7%. Приходите от продажби през май остават приблизително на нивото от април, с общо увеличение 0.1%. В търговията на дребно и търговията на едро е отчетено нарастване съответно с 1,6 и 0,3%, докато в търговията с автомобили и горива е регистриран спад (2,5%). Приходите от продажби за периода януари-май нарастват с 6,3% спрямо същия период на предходната година.
Източник: Монитор (10.07.2008)
 
Заплатите в София през юни са с 30% по-високи, отколкото възнагражденията в Пловдив. Това показва докладът на "Индъстри Уоч" за цената на труда през второто тримесечие на годината. София, Варна и Бургас предлагат най-скъпия труд за средни позиции в частните фирми, като между тези градове няма съществени разлики в нивата на заплащане. На всеки 100 лв., дадени за заплащане на труда в столицата, в Бургас получават 95,6 лв. за същата позиция. Във Варна възнаграждението за същия труд е 94,5 лв., сочат данните на "Индъстри Уоч". "Средните позиции" са такива, при които служителите лесно могат да сменят фирмите и дори индустриите, в които работят. Типичният служител на средна позиция владее базово английски, на възраст е между 25 и 45 години, може да се адаптира бързо в нова среда и да придобива нови за него функции. За труда си инженер или банков служител в Пловдив взима с 30% по-малко от колегата си на същата позиция в столицата. Но общ работник в строителството в Града под тепетата получава с 20% по-малко от заплатата за същата позиция в София. Най-евтин е трудът в региона на Враца, Видин и Монтана. Въпреки значително по-ниските заплати обаче жителите на тези градове не живеят много по-бедно, отколкото в София. Причината е, че животът там остава най-евтин. Покупателната сила на 1 лев там е с близо 40% по-голяма отколкото в София. Столицата е най-скъпият град, сочат данните на "Индъстри Уоч". В класацията по скъпотия непосредствено след София се нареждат летните столици Бургас и Варна.
Източник: Стандарт (10.07.2008)
 
Отчитат дефлация през юни Поевтиняване на основни хранителни стоки и дефлация от 0,2% отчете Националният статистически институт. През юни спрямо май цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са намалели с 2,3 на сто, а алкохолните напитки и тютюневите изделия отчитат ръст с 2,1 процента. Най-голямо повишение на цените е регистрирано при транспортинте усулги – 3,3 процента. От хранителните продукти през юни най-много е посъкпнал оризът – с 26,7 процента. Понижили са се обаче цените на хляба – с 0,7 на сто; яйцата – с 14 процента. Според сатистиката пиперът е поветинял с 27,6 процента, доматите – с 38,3 процента, зелето – с 40,9 на сто, а цените на картофите и картофените продукти са се понижили с 35,8 процента. При горивата и транспортните услуги е отчетен ръст. Бензин А-95 е поскъпнал с 5,3 процента, цената на бензин А-98 се е повишила с 5,1 процента, а пропан-бутанът – с 2,5 процента, дизелът – с 3,5 на сто. Таксиметровите услуги пък са поскъпнали с 4 процента, а повишението на цената при автобусния транспорт – с 6,8 процента.
Източник: Дарик радио (14.07.2008)
 
Инфлацията с нов рекорд от 15,3% Топлото лято и богатата реколта на земеделска продукция не успяха да укротят инфлацията. За юни тя е отрицателна и цените са паднали с 0,2%. Но натрупаната инфлация за цяла година от миналия юни досега удари нов рекорд от 15,3%, обявиха от Националния статистически институт. Причината за това е, че през юни 2007 г. цените са паднали с 0,4%, което е два пъти повече, отколкото намалението през миналия месец. Въпреки понижаването на цените на някои стоки в началото на лятото българите бързо обедняват. Такава висока годишна инфлация от 15,3% не е имало от Жан-виденовата зима през 1997 г., когато цените се сменяха по няколко пъти на ден. Високата инфлация донякъде се дължи на проблемите в целия свят с горивата и храните. За година храните в България са поскъпнали с 24,2%, а на транспорта - с 18,7%. Това се дължи на скока на цените на петрола и на борсовите храни на международните пазари. Сега въпросът е с новата реколта дали храните ще поевтинеят, или крайните цени за потребителите ще се задържат. Високата инфлация топи спестявания, доходи и взети кредити. Дори да държите левовете си на срочен влог в банка на сравнително висока лихва от 6%, за последната година реално сте загубили 8 лв. на всеки спестени 100 лв. Високата инфлация вече изяде планираното вдигане на пенсиите с 10,35% и на бюджетните заплати с 10% от 1 юли. Оказва се, че след още една година членство в ЕС хората, които се издържат от бюджетни средства, реално обедняват. Някои частни фирми, които вдигат повече заплатите, вече също не могат да наваксат поскъпването на живота. Високата инфлация прави изгоден живота на кредит. Потребителски заем може да се вземе за 8-13%, което е по-малко от инфлацията.
Източник: Стандарт (15.07.2008)
 
По данни на Националния статистически институт (НСИ) през юни спрямо май има дефлация от 0,2 на сто. Дефлацията е формирана от намалението на цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки с 2,3 на сто. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията за юни е 0,5 на сто. Основна причина за увеличението на общия ХИПЦ, който също измерва изменението на цените на стоките и услугите, но използвани от всички домакинства на територията на страната (включително и чуждестранните), е увеличението на цените в групата "Транспорт", където нарастването на цените е с 3,3 на сто. От националната статистика съобщиха, че средното увеличение на потребителските цени от началото на годината (юни 2008 г. спрямо декември 2007 г.) е 4,6 процента, а за юни 2008 г. спрямо юни 2007 г. - 15,3 на сто. През юни спрямо май цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия са се увеличили с 2,1 на сто, при облеклото и обувките увеличението е с 0,5 на сто, на жилищата (наеми, текущи ремонти и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива увеличението е с 0,8 на сто. При жилищното обзавеждане, домакинските уреди и принадлежности и обичайното поддържане на дома увеличението е с 0,5 на сто, при здравеопазването увеличението е с 0,1 на сто. Цените в групата "Съобщения" остават на равнището от миналия месец. В групата "Свободно време, развлечение и културен отдих" увеличението на цените е с 0,8 на сто, а в образованието увеличението е с 0,4 на сто. В групата "Ресторанти и хотели" увеличението е с 1 на сто, при групата "Разнообразни стоки и услуги" увеличението е с 0,6 на сто.
Източник: Монитор (15.07.2008)
 
Инфлацията на годишна база в еврозоната е 4 процента през юни 2008 година. Миналият месец ръстът на цените за година в страните, въвели еврото, бе 3,7 на сто. Покачването на цените спрямо предходния месец е 0,4 процента, показват данните на ЕВРОСТАТ. Инфлацията е двойно по-висока от очакванията на Европейската централна банка, която прогнозираше тя да бъде около 2%. Високата инфлация е заради покачването на цените на храните и горивата. Инфлацията в 27-те страни членки на ЕС е 4,3 процента на годишна база. През май тя бе 4 на сто. За месец цените в Общността са нараснали с 0,4 процента през юни. През юни най-ниските нива на инфлация в Европейския съюз са отчетени в Холандия (2,3 процента), Германия и Португалия (3,4 на сто), а най-високите в Латвия (17,5 на сто), България (14,7 процента) и Литва (12,7 процента). В сравнение с май тази година през юни инфлацията се е повишила в 21 от държавите членки, не се променила в две държави и отчита спад в три от членките на ЕС. В еврозоната най-голям ръст на цените е регистриран в транспорта – 7,1 на сто, храните – 6,4 процента, жилищния сектор – 6,1 на сто, докато в комуникациите се отчита спад от 1,6 процента, в сектора отдих и култура ръстът е с 0,1 на сто, а цените на облеклата са нараснали с 0,7 процента.
Източник: Дарик радио (17.07.2008)
 
Безработицата падна под 6% През юни безработицата в страната падна под 6 на сто. Равнището й през юни 2008 г. продължава да намалява, като отчита спад с 0.22 процентни пункта в сравнение с май –до 5,97 на сто. Спрямо юни 2007 г. Безработните са по-малко с 1.45 процентни пункта, сочат данните на Агенцията по заетостта. Активният летен сезон е повлиял за високата заетост в хотелиерството и ресторантьорството, строителството, селското и горското стопанство, търговията, като сектори където се забелязва същата тенденция са преработващата промишленост и транспортът. В бюрата по труда са регистрирани 221 089 безработни, с 8044 души (с 3.5 на сто) по-малко спрямо предходния месец. Средно за страната за едно свободно работно място се конкурират осем безработни, колкото бе съотношението и през предходния месец. В бюрата по труда са обявени общо 16 642 свободни работни места. В сравнение с предходния месец търсенето, както на първичния пазар на труда, така и по програми и мерки за заетост, почти се запазва. На първичния пазар на труда са обявени 13 631 места. Преобладаваща част от тях (11 824 места) са в частния сектор. Значителен е и броят на работещите по активни програми и мерки за заетост. Броят на безработните лица намалява и във всички наблюдавани групи в неравностойно положение на трудовия пазар: безработни младежи до 29 години, безработни хора над 50 години, хора без работа, които нямат квалификация и специалност, продължително безработните и хората с трайни увреждания, които нямат работа. По мерки за заетост от Закона за насърчаване на заетостта са заявени 812 места, а по програми за заетост са заявени 2199 места. През юни стартира Националната програма „Активиране на неактивни лица”, чиято цел е включване на пазара на труда на неактивни и обезкуражени хора, привличането и мотивирането им да се регистрират в дирекциите „Бюро по труда”, за да получат право за включване в обучение и/или заетост. В квалификационни курсове са включени 3488 безработни. През юни 623 души, които работят, са започнали квалификационно обучение, като превантивна мярка за запазване на заетостта.
Източник: Дарик радио (21.07.2008)
 
14,5% ръст на производствените цени за юни С 14,5 процента са се увеличили производствените цени у нас за месец юни спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Националната статистика. Най-много са поскъпнали цигарите и тютюневите изделия на едро – с повече от 11 на сто. За една година цените на едро на вътрешния пазар бележат ръст от 14,5 на сто, а увеличението за юни спрямо май тази година е 2 процента. Поскъпването при цигарите е 11,4 на сто, а при производството на храни и напитки статистиката отчита намаление на цените с 0,1 процента. Ръстът в преработващата промишленост на годишна база за юни е 17,8 процента, докато за месец юни спрямо май тази година цените при преработка са се повишили с 2,8 на сто. От дейностите в преработващата промишленост най-значимо е поскъпването на хранителните стоки и напитки – с повече от 22 процента за една година. От останалите дейности в сектора по-високо увеличение на цените за периода има при производството на метални изделия и дървен материал – съответно с 14 и 11,8 на сто. Движението в цените на едро и в цените за преработка могат да се използват като ранен измерител на инфлацията, припомнят от националната статистика.
Източник: Дарик радио (31.07.2008)
 
Цените на производителите през юни са нараснали с 2% по данни на НСИ. В преработващата промишленост нарастването на цените спрямо май 2008 г. е с 2.8%. Увеличение на цените има при производството на тютюневи изделия - с 11.4%, на химични продукти - с 1.2%, на облекло - с 1.0%. При производството на хранителни продукти и напитки се наблюдава намаление на производствените цени с 0.1%.
Източник: Сега (31.07.2008)
 
Инфлацията в еврозоната достигна нов рекорд Инфлацията в еврозоната се е ускорила допълнително през юли, поставяйки нов рекорд от 4,1 на сто с годишно натрупване. Това сочат обявените предварителни данни на Евростат, цитирани от Франс прес. Тази цифра, която е максимална в досегашната история на еврозоната, създадена през 1999 година, все пак е малко под очакванията на анализаторите, анкетирани от Дау Джоунс нюзуейърс, които залагаха средно на стойност от 4,2 на сто. Предишният рекорд на инфлацията в еврозоната бе поставен през юни, когато бяха отчетени 4 процента с годишно натрупване.
Източник: Дарик радио (01.08.2008)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие се увеличава с 6.3% на годишна база. Това показват експерименталните разчети на Националния статистически институт (НСИ). Те са разработени по програма за внедряване на експресните оценки за БВП, която стартира от началото на годината. В рамките на програмата са разработени експериментални оценки за равнището и динамиката на БВП за първото и второто тримесечие на 2008 г. От института отбелязват, че тези данни не трябва да се приемат като официална първоначална информация за равнището и темпа на БВП. Според министър Димитров реалното увеличение на БВП за второто тримесечие може да достигне и до 6.5%, въпреки че първоначалните прогнози бяха за 6.2%. Този оптимизъм се дължи на добрите резултати в земеделието, посочи той. Всичко зависи дали продукцията ще бъде изнесена и на какви цени, допълни той. За цялата година Димитров прогнозира ръст на БВП от 6.2-6.5%, а за 2009 г. - 6.5%. Ако земеделието беше запазило нивата от 2006 г., растежът на БВП през тази година щеше да е 8.5%, коментира още Димитров. Инфлацията през юли най-вероятно ще бъде с 1% по-голяма от тази през юни, когато беше отчетена дефлация от -0.2%. Това според министъра се дължи на увеличаването на цените на енергоносителите от 1 юли 2008 г. Същевременно притокът на пречки чужди инвестиции от началото на годината е 2.078 млрд. EUR по прогнозни данни, което е почти без разлика със същия период на миналата година. Според данните на НСИ разходите на домакинствата за индивидуално потребление нарастват реално със 7.1%, инвестициите в основен капитал нарастват с 21%, а изменението на запасите от краткотрайни активи запазва намаляващата тенденция, отчетена през предходното първо тримесечие. Индексът на физическия обем на вноса на стоки и услуги се увеличава с близо 16%, докато този на износа - с 13.5%.
Източник: Пари (11.08.2008)
 
Брутният вътрешен продукт за второто тримесечие на годината нараства с 6.3% спрямо съответния период на миналата година. Това съобщи Националният статистически институт, като уточнява, че данните са на база експресни оценки, разработени в съкратени срокове и в условия на значително по-ограничен ресурс от базисна информация.Оценката за реалното нарастване на добавената стойност на индустриалния сектор в сравнение със същото тримесечие на предходната година е 8.4 на сто, а реалното увеличение на добавената стойност на дейностите в сектора на услугите е близо 6 на сто. От страна на крайното потребление разходите на домакинствата нарастват реално със 7.1 но сто, докато разходите на правителството за индивидуално и колективно потребление запазват равнището си от второто тримесечие на 2007 г. Инвестициите в основен капитал нарастват с 21 на сто, а изменението на запасите от краткотрайни активи (продукция, незавършено производство, стоки и материали) запазва намаляващата тенденция, отчетена през предходното първо тримесечие.
Източник: Дневник (11.08.2008)
 
Търговския дефицит към края на май е 6.598 млрд. лв., или 27% по-голям отколкото за първите пет месеца на миналата година. Това показват данните, които Националният статистически институт публикува вчера. Също според тях стойността на внесените минерални горива и масла е 4.423 млрд. лв. Това прави 1.459 млрд. лева по-високи разходи за горива, или с 49.2% повече спрямо съответния предходен период, като в малка степен скокът се дължи на повишено търсене. Сред останалите стоки, чийто внос значително нараства, са машините и превозните средства - с 1.02 млрд. лв., но икономистите отдават този факт на инвестиционната активност и икономическия растеж, който увеличава потреблението.
Източник: Дневник (12.08.2008)
 
Инфлацията през юли е 1.5% спрямо юни, съобщи Националният статистически институт (НСИ) във вторник. Това е относително висока инфлация за летен месец, когато обикновено инфлацията е около нула или е с отрицателна стойност. От правилото изключение направи юли миналата година, когато инфлацията скочи до 2.2% заради световното поскъпване на храните, подкрепено от проинфлационното вдигане у нас на цените и заплатите през първите месеци от членството в ЕС. Спрямо началото на годината (юли 2008 – декември 2007) инфлацията е 6.1%, а на годишна основа – юли 2008 спрямо юли 2007 – е 14.%%. Същият показател за юли 2007 спрямо юли 2006 г. е 8.4%.
Източник: Медия Пул (13.08.2008)
 
14,5 процента е инфлацията на годишна база у нас през юли. С 1,5 на сто пък са нараснали цените през миналия месец спрямо юни тази година. За периода януари-юли 2008 година индексът на потребителските цени е „скочил” с 14,2 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщават от Националния статистически институт. През месец юли най-сериозно увеличение от 7,4 процента е отчетено при цените на жилищата, водата, електроенергията и горивата. За миналия месец спрямо юни тази година при хранителните продукти най-много е скочила цената на ориза – с 11 процента, а листните зеленчуци и репичките са повишили цените си с 7,4 на сто. Значително поскъпване – от 5,2 процента – е отчетено и при цените на ябълките. Цените на малотрайните и трайни колбаси са регистрирали повишение от съответно 2,2 процента и 2 на сто, а яйцата и сиренето са повишили цените си съответно с 1,5 процента и с 1,4 процента. Алкохолните напитки са поскъпнали с 1,9 процента, тютюневите изделия – с 1,3 на сто, а кафето, чаят и какаото – с 1 процент.
Източник: Дарик радио (13.08.2008)
 
Националният статистически институт съобщава, че индексът на потребителските цени за юли 2008 г. спрямо юни 2008 г. е 101.5%, т.е. инфлацията е 1.5 на сто. Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (юли 2008 спрямо декември 2007 г.) е 6.1%, а за юли 2008 г. спрямо юли 2007 г. е 14.5 процента. Инфлацията за периода януари - юли 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 14.2 на сто. Хармонизираният индекс на потребителските цени за България за юли 2008 г. спрямо предходния месец е 101.4%, т. е. инфлацията е 1.4%.
Източник: Банкеръ (13.08.2008)
 
С 23% е нараснал износът на България в стойностно изражение през първата половина на годината спрямо същия период на 2007 г., показват предварителните данни на НСИ. За периода януари-юни статистиката отчита експорт от 15.119 млрд. лв. От тях 9.125 млрд. лв. са реализирани на пазара на ЕС, а 5.993 млрд. лв. - в трети страни. Износът за трети страни расте с по-бързи темпове от този към ЕС, сочат данните - в сравнение с първото полугодие на 2007 г. ръстът сега е 35%. В същото време внесените у нас стоки от януари до юни са на стойност 23.505 млрд. лв., което е с 27% повече от миналата година. От ЕС са внесени стоки за 11.047 млрд. лв., а от трети страни - за 7.387 млрд. лв. Така търговският дефицит на България набъбна до 8.386 млрд. лв. при 6.226 млрд. лв. през първата половина на 2007 г.
Източник: Пари (14.08.2008)
 
5,95% е безработицата у нас през юли С 210 души по-малко са регистрираните безработни у нас през юли в сравнение с предходния месец. Така равнището на безработицата достига 5,95 процента, съобщиха от Агенцията по заетостта. Общият брой на безработните българи в момента е 220879 души. В 16 области у нас през месеца се отчита минимален спад в равнището на безработицата в сравнение с юни, а в 11 има незначителен ръст при броя на безработните. Основните причини за ръста са свързани с масови уволнения във фирми на тяхната територия и с нарасналия брой на новорегистрирани безработни учители и непедагогически персонал. В бюрата по труда са обявени общо 13 996 свободни работни места или с 2646 по-малко от юни. През месеца за едно свободно работно място се конкурират средно 9 безработни, при 8 за предходния месец. През юли работа са започнали 12 826 безработни лица или с 15,9 на сто по-малко от юни. Над 90 процента от тях са устроени чрез посредничеството на бюрата по труда. В обучение за професионална квалификация са включени 2560 безработни лица. През месеца в териториалните поделения на Агенцията по заетостта са организирани 199 курса за професионална квалификация на безработни лица.
Източник: Дарик радио (21.08.2008)
 
Към края на второто тримесечие на годината икономически активното население у нас на възраст от 15 до 64 навършени години е 3,52 млн. души, което е увеличение от 1,8% в сравнение с миналата година, показват данни на НСИ. За периода април-юни коефициентът на заетост на населението достига 63,9% при 61,6% за същия период на 2007 г., което е увеличение с 2,9% за мъжете и с 1,8% за жените.
Източник: Класа (22.08.2008)
 
В сравнение със съседните страни туристическият бранш в България се развива със стабилни темпове и въпреки че има проблеми с остарялата пътна инфраструктура и презастрояването в някои зони, се наблюдава стабилен поток на инвестиции в местата за настаняване, отдих и развлечение през последните няколко години. Това показва анализ на авторитетната издателска компания Oxford Business Group, публикуван в понеделник. Туристическата индустрия осигурява 14% от брутния вътрешен продукт на България. През 2007 г. секторът е имал 371 000 работни места. През 2008 г. туристическата индустрия продължава да играе важна роля за развитието на българската икономика, създавайки нови работни места и осигурявайки постоянен поток на чуждестранни туристи в страната, продължава анализът. Само през първите 8 месеца на 2007 г. туризмът генерира 1.83 милиарда долара оборот, което е ръст от 14.3% в сравнение със същия период на миналата година. Едно от основните предимства на България като туристическа дестинация е фактът, че тя привлича туристите в два различни сезона – през лятото чрез плажовете по Черноморието и през зимата чрез ски курортите, като и двата начина на отдих предлагат отлично качество на достъпни цени, особено за чужденците, се казва още в анализа. Развитието на бранша продължава и чрез редицата проекти, които в момента текат, включително план за построяването на петзвезден комплекс край Бургас на стойност 12 милиона евро, който ще има капацитет да посреща 7 000 туриста на година. Инвестиция за 35.7 милиона евро ще бъде направена в най-стария и известен ски курорт в България – Боровец. Междувременно от Националния статистически институт (НСИ) съобщиха, че приходите от нощувки в хотели и други места за настаняване нарастват с 9%, а постъпленията от чужденци – с 4% през второто тримесечие на 2008 г. в сравнение със същия период на 2007 г. Пренощувалите българи в средствата за подслон и местата за настаняване през второто тримесечие на 2008 г. са 53.7% от общия брой пренощували лица. Броят на нощувките през второто тримесечие на 2008 г. нараства със 128 хил. (3.0%) в сравнение със същото тримесечие на 2007 година. Запазва се обаче нивото на посещенията на чужденци на равнището от предходната година. Повече нощувки през второто тримесечие на 2008 г. спрямо второто тримесечие на 2007 г. имат гражданите на: Малта – 5 пъти, Латвия – със 170.9%, Естония – със 132.2%, Литва – с 65.3%, Хърватия – с 58.4%, Полша – с 53.3%, Словения – с 52.4%, Австрия – с 43.6%, Украйна – с 41.7%, Белгия - с 33.5%, Унгария – с 31.5%, Кипър – с 30.4%, Русия – с 25.8%, Португалия – с 24.6%, Словакия – с 22.9%, САЩ – с 21.0%, Македония – с 19.1%, и други. Намаляват нощувките на чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване от Швейцария – с 37.9%, Норвегия – с 35.3%, Швеция – с 33.9%, Сърбия – 33.7%, Финландия – с 23.2%, Испания – 22.6%, Великобритания – с 21.9%, и други. 272 хотели от общо 1447 в страната са в област Бургас. В област Варна хотелите са 223, а в област Добрич – 81. В проучването са включени само обекти, в които има над 10 легла. 234 хил. са леглата в хотели, мотели, къмпинги, хижи, частни квартири, ваканционни селища и бунгала в България. Броят на стаите в тях е 105.5 хил. През второто тримесечие на 2008 г. в страната са функционирали 2 643 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла в "места за краткосрочно настаняване”. Средствата за подслон и местата за настаняване се увеличават с 127 бр. (5.0%) в сравнение със същия период на 2007 г., като най-голямо е увеличението на хотелите - 91 бр. (6.6%), следвани от частните квартири и другите места за краткосрочно настаняване - 43 броя (4.3%).
Източник: Медия Пул (25.08.2008)
 
От началото на годината винарските изби отчитат силен спад в износа, който според браншовици трудно ще бъде възстановен до края на годината. За първите три месеца на 2008 г. зад граница са реализирани едва 20 млн. литра вино при 25 млн. за отчетния период на 2007 г. И като приходи понижението е значително. За тримесечието на 2007 г. виненият експорт е бил на стойност 32.9 млн. евро, а до март 2008 г. той е с 13 млн. евро по-малък, сочат данните на Националния статистически институт. През миналата година винарите успяха да преодолеят предишния спад в експорта и изнесоха 113 млн. литра вино. Основният пазар беше руският, където бяха изтъргувани 81 млн. литра. Тази тенденция се запазва, но българското вино отново остана в ниския ценови клас въпреки опитите на производителите да презентират скъпите качествени напитки. В момента българските вина в Русия струват между 75 и 90 евроцента на бутилка, но конкуренцията е голяма, защото на същите цени се продават още португалски, италиански и испански вина. Реколтата и тази година обещава да бъде добра, а гроздето с висока захарност, но заради сухото лято добивите от декар ще бъдат по-ниски, предвижда Наталия Казакова, изпълнителен директор на "Винпром Русе". Докато през последните две години средно от дка са прибирани около 800-900 кг, тази есен количествата ще бъдат между 500 и 700 кг. Това означава с поне 25 на сто по-малки количества грозде за винарните, предвиждат браншовици. Те обаче не очакват съществена промяна в изкупните цени на гроздето.
Източник: Дневник (26.08.2008)
 
Общото промишлено производство в България за юни се е понижило с 1.1% спрямо предходния месец, а спрямо юни 2007 г. е скочило с 21.1%, сочат данни на Евростат. За 27-те страни от Европейския съюз (ЕС) индустриалните поръчки за юни спрямо май са намалели с 0.1%, а за юни на годишна база са паднали с 6.6%. Промишленото производство, измерено по нови индустриални поръчки, проследява поръчките в текстилната и химическата промишленост, основни метали и метални продукти, машини и тежка металургия, електрическо и електронно оборудване и транспортно оборудване. Брутната стойност на промишленото производство в страната за юни е 288.6 пункта, като базовата година е 2000 г. За целия ЕС стойността на този индекс е 137.7. България е на едно от първите места по този показател, като преди нас са само Румъния, Латвия, Естония и Литва. Общо в ЕС за юни на годишна база най-голямо повишение отбелязва производството на метали и метални продукти - 6.1%, докато най-слабо се представя текстилната промишленост - спад с 9.6%.
Източник: Дневник (26.08.2008)
 
Над 13% ръст в производствените цени за юли През юли 2008 г. общият индекс на цените на производител, разглеждан като ранен измерител на инфлацията, нараства с 13,1 процента спрямо същия месец на 2007 г. В преработващата промишленост през юли 2008 г. спрямо съответния месец на 2007 г. цените на производител нарастват с 13,9 процента. Значително е увеличението на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия - с 16,2 процента. Общият индекс на цените на производител през юли 2008 г. спрямо предходния месец нараства с 2,3 на сто, като в преработващата промишленост увеличението е с 1 процент. Увеличават се цените при производството на тютюневи изделия – с 4,6 процента, при производството на канцеларска и електронноизчислителна техника - с 4.3 процента, при производството на химични продукти - с 2,3 на сто и при производството на изделия от каучук и пластмаси – с 1,9 процента.
Източник: Дарик радио (01.09.2008)
 
Чуждите инвестиции в нефинансовия сектор падат с 6% Преките чужди инвестиции в нефинансовия сектор бележат понижение от 6% за второто тримесечие на годината. Това показват данните, които Националният статистически институт огласи в края на миналата седмица. За периода април-юни те са 115.65 млн. евро при 123.14 млн. за съответния предходен период. Още по-сериозен обаче е спадът за полугодието. С натрупване за двете тримесечия инвестициите възлизат на 180.671 млн. евро, или с 12.83% по-малко от полугодието на миналата година. Най-голям дял от тях за второто тримесечие се падат на строителството - 52. млн. евро, или 10 пъти повече от съответния предходен период. За сметка на това в сделките с недвижими имоти е отбелязан отлив от 23 млн. евро.
Източник: Дневник (01.09.2008)
 
Общият индекс на цените на производител през юли 2008 г. нараства с 13.1% спрямо същия месец на 2007 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В преработващата промишленост през юли 2008 г. спрямо същия месец на миналата година цените на производител нарастват с 13.9 на сто, сочат още данните. Най-значително е увеличението на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия - с 16.2% за същия период. Общият индекс на цените на производител на през юли 2008 г. нараства на месечна база с 2.3%, като в преработващата промишленост увеличението е с 1%. Увеличават се и цените при производството на тютюневи изделия с 4.6%. Индексът на цените на производителите на хранителни продукти и напитки през юли намалява с 0.2%, а спрямо същия месец на 2007 г. бележи ръст от 18.6%, отчита статистиката. Индексите на цените на производител може да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията, уточняват от НСИ.
Източник: Пари (01.09.2008)
 
Ръст на продажбите с 10,7% за юли Приходите от продажби през юли 2008 г. са нарастнали с 10.7% спрямо същия месец на 2007 г. , сочат данните на Националния статистически институт/НСИ/. Най-висок ръст е отчетен в търговията на едро - 11.7%. Съществен принос за това оказва реализираното увеличение в търговията с неселскостопански междинни продукти - 17.8%, като дейността формира и значителен дял от обема на приходите - около 50%. Противоположно влияние върху общия индекс оказват намалението в търговията със стоки за домакинството - 2.3%, и по-ниските положителни темпове в търговията с машини и оборудване и в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - съответно 8.6 и 0.5%. В търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили приходите от продажби реално нарастват с 10.4%, което се дължи на увеличението и в двете основни съставни дейности: търговия с автомобили и мотоциклети - 13.4%, и търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - 5.2%. Търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството отбелязва ръст от 6.0%. Увеличението е по-високо в търговията с фармацевтични и медицински стоки - 7.1%, в търговията с текстил, облекло и обувки - 6.3%, в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 6.0%, и други. През юли приходите от продажби нарастват и спрямо предходния месец, като общото увеличение от 7.5% се формира до голяма степен от търговията на едро.
Източник: Дарик радио (10.09.2008)
 
Промишленото производство скочи с 2,1% през юли Общото промишлено производство през юли е с 2,1 на сто по-голямо в сравнение с предходния месец, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Индексът на преработващата промишленост през юли нараства с 4 на сто спрямо индекса за юни. Регистрирано е увеличение на производството и леенето на метали с 13,4 на сто, на производството на изделия от каучук и пластмаси - с 9,4 на сто, на производството на продукти от други неметални минерални суровини - с 3,7 на сто. В сравнение с юли 2007 г. общото промишлено производство през юли тази година нараства с 3,3 на сто, като производството в преработващата промишленост е с 6,3 на сто повече. В добивната промишленост има намаление - с 5,5 на сто, а производството и разпределението на електроенергия, газ и вода е със 7 на сто по-малко. По предварителни данни приходите от продажбите в промишлеността през юли 2008 г. в сравнение с предходния месец нарастват с 1 на сто. Приходите от продажби в преработващата промишленост през юли 2008 г. спрямо юни 2008 г. са с 1,8 на сто повече. Същевременно в добивната промишленост продажбите намаляват с 9,9 на сто, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 4 на сто. През юли 2008 г. приходите от продажби нарастват с 3,3 на сто в сравнение с юли 2007 година. В преработващата промишленост продажбите се увеличават с 4,5 на сто. Значително е нарастването на продажбите в производството на химични продукти и производството на изделия от каучук и пластмаси - с 31,1 на сто, производството на метални изделия без машини и оборудване - с 10,2 на сто, производството на машини, оборудване и домакински уреди - с 9,2 на сто.
Източник: Дарик радио (10.09.2008)
 
Общото промишлено производство в страната през юли нараства с 2,1% спрямо предходния месец и с 3,3% на годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение през юни е бил отчетен ръст от 2,5 на месечна и 3,6 на годишна база. Общият индекс на промишленото производство се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който през юли нараства с 4% спрямо юни и с 6,3% спрямо юли 2007 г.
Източник: Монитор (10.09.2008)
 
Индустриалното производство продължава да нараства Индустриалното производство в България през юли се е увеличило с 2.1% спрямо предходния месец на годината, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с юли 2007 г. промишлената дейност се е увеличила с 3.3 на сто. С тези данни се затвърждават резултатите от юни, когато същите показатели бяха 3.1% и 4.2% съответно. От националната статистика изчисляват индексите чрез представително наблюдение на предприятията от промишлеността, чийто оборот надхвърля 97% от оборота на цялата индустрия. Голяма част от нарастването на индекса на промишленото производство се дължи на увеличението на преработвателния сектор. Само за месец обработващата индустрия е отчела ръст от 4 на сто, като сериозен скок на производството има при тютюневите изделия - 18.1%, и металургията - 13.4%. Най-голям спад отчитат секторите за автомобило- и ремаркетостроене, производството на хартия и картон и производството на химични продукти. За разлика от юни, когато добивната промишленост увеличи обема си с 0.3% спрямо май, сега същият показател е намалял. Най-сериозен е спадът при добива на метални руди с 19.2 на сто на месечна база. Производството на електроенергия, газ и вода също е намаляло. Спрямо предходния месец индексът е регистрирал спад от 3.4%, а в сравнение с юли 2007 г. отбелязва намаление от 7 на сто. Месечната тенденция се е запазила от юни спрямо май, показват окончателните данни на националната статистика. Месечните индекси на производството и продажбите измерват измененията в произведената продукция и приходите от продажби на промишлените предприятия. Чрез тях не може да се определи действителното равнище на индустриалното производство, а се оценява динамиката в развитието на секторите в определен период от време.
Източник: Дневник (10.09.2008)
 
За първите шест месеца на 2008 г. в България са внесени стоки, които превишават изнесените за същия период с близо 9 милиарда лева. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото полугодие на тази година. Според тях износът на страната ни към 30 юни възлиза на 15,1 млрд. лв., докато вносът за тези месеци е 23,5 млрд. лв. (изчислени по цени FOB). Само за юни отрицателният резултат за търговския ни баланс е 1,8 млрд. лв., като нарастването му спрямо предходния месец е с близо 14%. От предварителните данни става ясно, че търговският дефицит на България със страни от ЕС е почти равен на този с трети страни и е малко над 4 млрд. лв. Статистиката сочи още, че за периода януари-юни вносът е нараснал с 1,2 млрд. лв., което е 34% ръст. За същия период износът бележи увеличение с едва 548 млн. лв. Спрямо същия период на 2007 г. НСИ отчита, че към 30 юни 2008 г. България е внесла със 127,9% повече стоки. За експорта това увеличение е в размер на 123,9%. Първото място във вноса към полугодието държат машините, оборудването и превозните средства - 7.1 млрд. лв. 80 на сто от тях са закупени от страни-членки от Евросъюза. На второ място се нареждат, закупените от вън минерални горива, масла и подобни продукти, чийто внос възлиза на 5,5 млрд. лв. Тук делът на европейските страни е едва 13%. Като цяло най-голямо нарастване на внесените количества за първото шестмесечие на тази година спрямо същия период на 2007 г. се отчита при безалкохолните и алкохолните напитки и тютюна - 160,7%. При износът най-голямото увеличение спрямо миналото полугодие е при мазнините, маслата и восъци от животински и растителен произход - 219,8 на сто. Данните на НСИ показват, че на полугодието най-много стоки страната ни е продала в Гърция - за 1,5 млрд. лв. Следват я Германия, в която се реализирали износ за 1,3 млрд. лв. и Белгия с 1 млрд. лв. Номер едно по внесени стоки у нас е Германия - 2,8 млрд. лв. На второ място е Италия с 1,9 млрд. лв. Трета е Румъния, която за първите шест месеца е продала в България стоки за 1,4 млрд. лв.
Източник: Монитор (11.09.2008)
 
Вносът отново изпревари износа За първите шест месеца на годината вносът у нас отново изпреварва износа. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Така импортът достига 24,75 млрд. лв., докато експортът е около 15 млрд. лв. Най-много стоки у нас се внасят от Германия, докато изнасяме собствена продукция предимно в съседните Балкански страни, показват данните на статистиката. Освен от Германия вносът в България се реализира от Италия и Румъния. Импортът от държавите извън Европейския съюз идва от Русия, Украйна и Турция. България пък изнася за Гърция, Турция и Сърбия, Италия и Германия.
Източник: Сега (11.09.2008)
 
8,4 млрд. е дупката в търговията 8,4 млрд. лв. достигна дефицитът във външната търговия на страната за полугодието, обявиха от Националния статистически институт. Вносът продължава да расте по-бързо от износа. За шест месеца вносът нараства с 27,9% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 24,75 млрд. лв. В същото време износът е нараснал с 23,9% и е на стойност 15,13 млрд. лв. Износът за Саудитска Арабия е скочил 20 пъти за полугодието и е на стойност 126,1 млн. лв. На второ по ръст на износа се нареждат Обединените арабски емирства с ръст от 12 пъти. Износът за Турция се е увеличил със 17,6% до 1,61 млрд. лв. Така Турция се изстрелва на първо място сред страните, за които Балгария изнася. На следващите места са Гърция, Германия и Италия.
Източник: Стандарт (11.09.2008)
 
За първите шест месеца на 2008 г. в България са внесени стоки, които превишават изнесените за същия период с близо 9 милиарда лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото полугодие на тази година. Според тях износът на страната ни към 30 юни възлиза на 15,1 млрд. лв., докато вносът за тези месеци е 23,5 млрд. лв. (изчислени по цени FOB). Само за юни отрицателният резултат за търговския ни баланс е 1,8 млрд. лв., като нарастването му спрямо предходния месец е с близо 14 %. От предварителните данни става ясно, че търговският дефицит на България със страни от ЕС е почти равен на този с трети страни и е малко над 4 млрд. лв. Статистиката сочи още, че за периода януари-юни вносът е нараснал с 1,2 млрд. лв., което е 34 % ръст. За същия период износът бележи увеличение с едва 548 млн. лв. Спрямо същия период на 2007 г. НСИ отчита, че към 30 юни 2008 г. България е внесла със 127,9 % повече стоки. За експорта това увеличение е в размер на 123,9 %. Първото място във вноса към полугодието държат машините, оборудването и превозните средства - 7.1 млрд. лв. 80 на сто от тях са закупени от страни-членки от Евросъюза. На второ място се нареждат закупените от вън минерални горива, масла и подобни продукти, чийто внос възлиза на 5,5 млрд. лв. Тук делът на европейските страни е едва 13 %. Като цяло най-голямо нарастване на внесените количества за първото шестмесечие на тази година спрямо същия период на 2007 г. се отчита при безалкохолните и алкохолните напитки и тютюна - 160,7 %. При износа най-голямото увеличение спрямо миналото полугодие е при мазнините, маслата и восъци от животински и растителен произход - 219,8 на сто. Данните на НСИ показват, че на полугодието най-много стоки страната ни е продала в Гърция - за 1,5 млрд. лв. Следват я Германия, в която се реализирали износ за 1,3 млрд. лв. и Белгия с 1 млрд. лв. Номер едно по внесени стоки у нас е Германия - 2,8 млрд. лв. На второ място е Италия с 1,9 млрд. лв. Трета е Румъния, която за първите шест месеца е продала в България стоки за 1,4 млрд. лв.
Източник: НСИ (12.09.2008)
 
Китайският внос се увеличи с близо 25% За полугодието България увеличи вноса си от Китай с близо 25 на сто, показват данни на Националната статистическа агенция (НСИ). Износът на България към Китай се е повишил със 17 на сто през първото полугодие спрямо същия период от миналата година. Вносът от Русия се е увеличил с 37 на сто, докато износът за страната расте със 77 процента. Вносът от Саудитска Арабия расте четири пъти, а износът- над 12 пъти спрямо първо полугодие на 2007 г. Износът към Обединените Арабски Емирства се е увеличил 11 пъти. Вносът от Балканите расте с изключение на Турция, където има малък спад от 0.3 процента спрямо миналата година. В повечето сектори на икономиката има ръст на вноса между 5 и 50 процента. Износът расте между 3 и 78 на сто.
Източник: Дневник (12.09.2008)
 
Инфлацията на годишна база към август е 13.8% Индексът на потребителските цени в България за август спрямо юли е 100.1%, т.е. инфлацията е 0.1% на месечна база, става ясно от данните на НСИ. Основна причина за това има увеличението с 2.0% на цените в групата „Жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива". От началото на годината потребителските цени са нараснали с 6.3%. На годишна база инфлацията е 11.2%. Инфлацията за първите осем месеца на тази година спрямо същия период година по-рано е 13.8%. През август храните и безалкохолните напитки са поевтинели с 0.4%. Облеклото и обувките са поевтинели с 1.3%. Алкохолът и тютюнът са поскъпнали с 0.6%. Жилищата /наеми, текущ ремонт и поддържане/, вода, електроенергия, газ и други горива бележат поскъпване с 2.0%. По-значително увеличение при хранителните продукти има при: ориза - с 5.9%, яйцата – 4.5%, солта – 4%, минералната вода, 2.9%, малотрайните и трайните колбаси - съответно с 1.8 и 1.5%, захарта – 1.1%, сиренето – 1.1% и др. Намалели са цените на: брашно и други зърнени продукти - с 4.2%, бял хляб - с 0.7%, хляб „Добруджа” - с 0.2%, растителни масла - с 0.4%, плодове - с 11.1%, зеленчуци - с 3.2% и др. През август са се увеличили цените на лекарства и други фармацевтични продукти - с 0.2%, стоматологичните услуги - с 0.3%.
Източник: Дарик радио (12.09.2008)
 
Инфлацията намалява темпо, става ясно от последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Годишната инфлация в края на август падна до 11.2%. През юли този показател бе 14.5 на сто. На месечна база пък августовската инфлация е 0.1% и според експертите от института основен фактор, който влияе за това, са домакинските разходи в група "Жилища". В нея се включват наемите, ремонтите и комуналните услуги като вода и ток и разходите за горива. Всички те водят до общо оскъпяване с 2%. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) бележи понижение и на месечна база през август пада с 0.1%. Българският индекс на потребителските цени пък нараства средно с 6.3% за периода от началото на годината до края на август, като спрямо съответния предходен период поскъпването е 13.8% Поскъпването на живота през последния летен месец на миналата година е било 3.1% - най-високо от януари 2000 г., когато е била измерена същата инфлация.
Източник: Класа (15.09.2008)
 
Годишната инфлацията в края на август е спаднала до 11.2%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Преди това в края на юли годишното покачване на цените беше 14.5%, а през юни стигна рекордните 15.3 на сто. На месечна база поскъпването също бележи падащи темпове, като този път индексът на потребителските цени нараства само с 0.1% при 1.5% за юли. Според експертите на НСИ основният фактор, довел до покачването, са домакинските разходи, класифицирани в групата "Жилища". Тя обхваща разходите за наеми, ремонти и комунални услуги като вода и ток и разходите за горива, а средното те са поскъпнали през юни с 2%. Българският индекс пък нараства средно с 6.3% за периода от началото на годината до края на август, като спрямо съответния предходен период поскъпването е 13.8%.
Източник: Дневник (15.09.2008)
 
Ръстът на БВП е 7,1% за второто тримесечие 7 процента икономически растеж на България през второто тримесечие на 2008 година спрямо същия период на миналата година, това показват данните на Националния статистически институт. 15,944 милиарда лева е произведеният брутен вътрешен продукт за месеците април, май и юни, докато за първите шест месеца на годината цифрата достига 29,427 милиарда лева, съобщи Тодор Тодоров, директор на Дирекция „Макроикономическа статистика” в Националния статистически институт. При отделните сектори най-висок е ръстът на аграрния отрасъл, чиито дял в БВП се увеличава с 11,7 на сто в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Според експертите от статистиката причина за това увеличение е добрата реколта от пшеница, ечемик и овес. Делът на производството на мляко и яйца е намалял за периода с около 5 процента. Отново се наблюдава търговски дефицит за второто тримесечие на годината в размер на 4,267 милиарда лева. За полугодието външнотърговското салдо е с отрицателен знак от 8 милиарда лева. Инвестициите за април, май и юни тази година са 28,6 на сто повече от трите месеца на 2007 година, съобщиха още от статистиката. Като цяло експертите отчетоха задържане темпа на растеж на инвестициите.
Източник: Дарик радио (16.09.2008)
 
7.1% ръст на родната икономика за второто полугодие отчете вчера статистиката. Резултатът идва на фона на задълбочаваща се световна криза. Финансовите пазари бяха разтърсени сериозно вчера, след като се разбра, че една от четирите най-големи банки в света "Леман Брадърс", обявява фалит заради неразумните си вложения в недвижимите имоти. За да не се дестабилизират и други финансови институции, Европейската централна банка веднага отпусна 30 млрд. евро на банки, пряко засегнати от фалита. "Банк ъф Америка" пък обяви, че ще купи закъсалата "Мерил Линч" за 50 млрд. долара. Един от най-големите застрахователи в света - щатската AIG, която е собственик и на БТК, също е пред фалит и се обърна към Федералния резерв с молба за 40 млрд. долара помощ. "Няма заплаха за родния телеком", единодушни са експертите. Най-много AIG да продаде БТК. Според анализатори кризата ще се отрази у нас през 2009-2010 г.
Източник: Труд (16.09.2008)
 
Въпреки задълбочаващата се гобална финансова криза икономиката на България продължава да нараства с ускорени темпове и за второто тримесечие Националният статистически институт отчете ръст на БВП от 7.1%. В номинално отношение размерът му е 15.94 млрд. лв. по текущи цени, което прави 2081 лв. на човек от населението. За съответния период брутната добавена стойност е достигнала 12.99 млрд. лв. по текущи цени, а след преизчисления в съпоставими цени излиза, че тя е нараснала с 6.7%. В нейната структура през второто тримесечие нараства делът на услугите - с 0.1 процентен пункт, а аграрният сектор добавя 1.4 пункта, като в същото време теглото на индустрията в общата структура на брутната добавена стойност пада с 1.5 процентни пункта. Експертите на НСИ обясниха, че промените в структурните дялове се обуславят от реалното увеличение на добавената стойност във всички сектори. Водещ по този показател е земеделието, следвано от индустрията и услугите.
Източник: Дневник (16.09.2008)
 
Хубавото време спаси икономиката Хубавото време, заради което имаме богата реколта, издърпа икономиката до рекорден ръст за последните 10 години. Земеделието е най-добре развиващият се сектор на родната икономика. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт на страната. Аграрният сектор бележи ръст от 11,7% през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година. Основна заслуга за това има повишеният добив на зърнени култури, коментира шефът на дирекция "Макроикономическа статистика" Тодор Тодоров. Хубавото време и добрата реколта през тази година издърпаха ръста на БВП за второто тримесечие и за цялото полугодие до 7,1%. Това е най-високият ръст на БВП за първото полугодие за последните 10 години. През миналата година реализираният ръст на БВП за първите шест месеца беше 6,5%. Но през 2007 г. ръстът на БВП през второто тримесечие беше рекордните 7,3%. И това се дължеше на бързото развитие на индустрията и услугите. Докато през настоящата година земеделието изпреварва останалите сектори на икономиката, които забавят развитието си спрямо 2007 г. Произведеният брутен вътрешен продукт за периода април-юни 2008 г. възлиза на над 15,9 млрд. лв., като на човек от населението се падат по 2081,56 лв., обявиха от НСИ. За полугодието произведеният БВП е на стойност 29,43 млрд. лв. или по 3 841.90 лв. на човек. Дефицитът във външната търговия на страната продължава да расте и за полугодието е над 8 млрд. лв.
Източник: Стандарт (16.09.2008)
 
Харчим за ракия колкото за мебели Българите остават след най-бедните в Европа с 291,21 среден доход на човек на месец. Доходът на домакинствата за година е нараснал със 79,69 лв. и през юли е средно 720,46 лв., обявиха от Националния статистически институт. Оказва се, че годишният ръст на доходите в едно семейство е 12,44%, но инфлацията за този период е по-висока - 14,5%. Така реално семейният бюджет изтънява. Една от причините за това е вдигането на лихвите по кредитите, в резултат на което новите заеми на домакинствата растат по-бавно, отколкото през миналата година. През юли всяко домакинство е взело средно по 31,40 лв. назаем, докато през същия месец на миналата година изтеглените кредити са били средно по 45,34 лв. на семейство. Оказва се, че повишаването на заплати и пенсии едва успява да компенсира бързия скок на цените. Домакинствата дават средно по 257,53 лв. на месец за храна и безалкохолни, които са 37,1% от семейния бюджет. За алкохол и цигари българите харчат двойно повече, отколкото за облекло и обувки, сочат данните на НСИ. През юли всяко домакинство е похарчило средно по 31,29 лв. за цигари и алкохол и по 16,40 лв. за дрехи и обувки. За жилищно обзавеждане и поддържане на дома българите дават точно колкото за алкохол и цигари - средно по 31 лв. С вдигането на цените на ток, вода и парно за плащане на сметките за дома отиват средно по 87,78 лв. на месец.
Източник: Стандарт (16.09.2008)
 
Промишлеността компенсира спада в строителството и търговията Стопанската конюнктура в страната през септември 2008 г. остава благоприятна, според НСИ. Общият показател на бизнес климата запазва равнището си от предходния месец и продължава да е над дългосрочната си средна (със 17.4 пункта). Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" през септември се покачва с 1.8 пункта в сравнение с предходния месец. Това повишение е в резултат на по-високите очаквания на стопанските ръководители за бизнес състоянието на промишлените предприятия през следващите шест месеца.Оценките за нивото на поръчките от чужбина са понижени, което е съпроводено и с оценки за задържане на равнището на настоящата производствена активност. Основни причини, затрудняващи дейността в отрасъла, остават недостатъчното търсене от страната, несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, като през септември се засилва и негативното влияние на фактора "конкурентен внос".
Източник: Money.bg (26.09.2008)
 
Продължава тенденцията на увеличение на заетостта През второто тримесечие на 2008 г. заетите лица са 3 372,1 хил., или 51% от населението на 15 и повече навършени години. През периода второ тримесечие на 2007 - второ тримесечие на 2008 г. продължава тенденцията на увеличение на заетостта и намаление на безработицата. Броят на заетите лица нараства със 119,0 хил., а коефициентът на заетост - с 2,0 пункта, сочат данни на НСИ. Безработните лица през второто тримесечие на 2008 г. са 207,2 хил., или 5.8% от икономически активното население. В сравнение със същото тримесечие на предходната година коефициентът на безработица е по-нисък с 1,0 пункт, а броят на безработните лица намалява с 30,6 хиляди. През септември 2008 г. около една пета от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2008 г. средната работна заплата е 515 лв., или с 2,4% повече в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2007 г. ръстът е 103 лв., или 25%.
Източник: Insurance.bg (29.09.2008)
 
Индексът на цените на производител с ръст от 0.6% през август Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2008 г. се увеличава с 0.6% спрямо предходния месец, като в преработващата промишленост нарастването е с 0.3%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените има при производството на продукти от други неметални минерални суровини - с 3.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 1.8%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, и производството на химични продукти - с 1.4%. Значително е увеличението на цените при събирането, пречистването и разпределението на вода - с 14.4%, докато при производството на хранителни продукти и напитки се наблюдава намаление с 1.6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. нараства с 14.4%. В преработващата промишленост цените на вътрешния пазар през август се увеличават с 16.4% спрямо съответния месец на 2007 г.
Източник: profit.bg (29.09.2008)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2008 г. се увеличава с 0.6% спрямо предходния месец, като в преработващата промишленост нарастването е с 0.3%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените има при производството на продукти от други неметални минерални суровини - с 3.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 1.8%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, и производството на химични продукти - с 1.4%. Значително е увеличението на цените при събирането, пречистването и разпределението на вода - с 14.4%, докато при производството на хранителни продукти и напитки се наблюдава намаление с 1.6%.
Източник: Монитор (30.09.2008)
 
С 13,1 на сто е намаляла произведената продукция в промишлеността през август 2008 г. в сравнение с юли. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с миналия август отчетеното намаление на общото промишлено производство е с 6,2%. Общият индекс на промишленото производство се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който е намалял със 17% през август в сравнение с юли. Сериозен спад на производството в рамките на 30,8% е регистриран и при производството и леенето на метали. Производството на метални изделия и производството на машини, оборудване и домакински уреди е намаляло с 18,5%, а на химични продукти - с 15,8 на сто. С почти същия процент - 13,3 на сто, намаляват и приходите от продажбите в промишлеността през август в сравнение с юли, сочат още данните на НСИ. На годишна база спадът в приходите е с 5,8 на сто. За разлика от промишлеността в търговията с автомобили се отчита ръст на приходите от продажби. За август спрямо юли тази година увеличението е с 3,1%. В най-голяма степен той се дължи на търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили, които формират над 97% от общия обем на приходите. Положителните темпове в търговията с автомобили и мотоциклети се измерват с 6,5%, а в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали нарастването е с 1,1%.
Източник: Монитор (10.10.2008)
 
С 13% се е свило производството през август Общото промишлено производство в страната е намаляло с 13,1 на сто за август в сравнение с предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт. Регистриран е спад в производството и леенето на метали с 30,8 процента, производството на метални изделия без машини и оборудване и производството на машини, оборудване и домакински уреди - с 18,5 на сто, производството на химични продукти – с 15,8 процента. За една година общото промишлено производство намалява с 6,2 процента от август тази година в сравнение със същия месец на миналата година, като производството в преработващата промишленост е с 6,3 на сто по-малко. В добивната промишленост намалението е с 3,7 процента, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода – 7,5 на сто. Приходите от продажби също бележат сериозно намаление – с 13,3 на сто за август в сравнение с предходния месец. Най-голям е спадът в преработващата промишленост – 14,9 процента по-малко. В добивната промишленост продажбите намаляват с 5,8 процента, докато в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода са с 1,4 процента повече. През август 2008 г. приходите от продажби намаляват с 5,8 процента в сравнение с август 2007 година.
Източник: Дарик радио (10.10.2008)
 
1,1% е инфлацията за септември спрямо август Инфлацията за септември спрямо август е 1,1 процента, съобщиха от Националния статистически институт. За периода януари – септември тази година цените са се повишили с 13,5 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Най- много са поскъпнали пресните зеленчуци и яйцата. През септември спрямо август цените на стоките и услугите най-много са се повишили в сферата на образованието – с над 10 на сто, и на облеклото и обувките – с 3,4 процента. Причината за драстичния ръст е началото на учебната година. Хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали общо с 2 процента, като най-висок е ръстът на краставиците – с 34,2 процента. Зелето и доматите са по-скъпи съответно с 28,8 и 16,9 на сто. Цената на яйцата също убедително върви нагоре през септември спрямо август – с 8,2 процента. Зърнените продукти са поевтинели със 7 процента, а хлябът – с 1,3 на сто. Най-много са намалели цените на пипера – с над 12 процента, а олиото през месеца е било със 6,6 на сто по-евино, отколкото през август. От масовите горива най-много е поскъпнал пропан-бутанът – с 4,6 на сто. Намаление е регистрирано при течните горива за битови нужди - с 2 процента и при дизеловото гориво – с 2.5 на сто.
Източник: Дарик радио (13.10.2008)
 
Годишната инфлацията продължи да пада и през септември, като годишният й размер в края на предходния месец е 11.0%, сочат данните на Националния статистически институт. Това е поредното понижение, след като през юли размерът й беше 14.5%, а в края на юни стигна рекордните 15.3%. Септември обаче е последният месец, в който не се отчитат по-високите цени на природния газ и очакваното поскъпване на редица продукти, за чието производство той е суровина. Точно поскъпването на синьото гориво от 1 октомври стана причина анализаторите да актуализират прогнозите си и да допуснат, че инфлацията може да стигне двуцифрени стойности в края на годината, макар и правителството все още да залага на стойности под 10%.Месечната инфлация обаче отново е висока - 1.1%, след като през август поскъпването беше минимално - 0.1%, в сравнение с юлското 1.5%.
Източник: Дневник (14.10.2008)
 
Инфлацията топи спестяванията Инфлацията продължава да топи спестяванията в банките, въпреки забавянето на ръста на цените и вдигането на лихвите по влоговете. Инфлацията за септември е 1,1%, а натрупаното увеличение на цените спрямо същия месец на миналата година е 11%. Въпреки ръста на лихвите по депозитите в резултат на разрастването на финансовата криза в Европа средните проценти по едногодишните левови влогове са едва около 6,5%. Така за година левовите спестявания в банките реално са се стопили с над 4 лв. на всеки 100 лв. През септември инфлацията леко се забавя, сочат данните на Националния статистически институт. През същия месец на 2007 г. повишаването на цените е малко по-високо - с 1,3%. Основната причина за сравнително високата инфлация през изтеклия месец са храните, които са поскъпнали с 2%. По-съществено е поскъпването на доматите и краставиците съответно с 16,9% и 34,2%. Цената на зелето е скочила с 28,8%. Значителен ръст от 10,9% има и в цените на услугите, свързани с образованието, както и на облеклото и обувките - с 3,4%.
Източник: Стандарт (14.10.2008)
 
По-малко безработни и през септември Безработицата у нас продължава да спада и през септември, съобщават от Агенцията по заетостта. В бюрата по труда са регистрирани 214 692 безработни, което е с 1,7 процента по-малко в сравнение с август. В сравнение със същия месец на предходната година броят на безработните е намалял с 14,5 на сто. Равнището на безработица през септември е 5,8 процента или с 0,09 пункта по-ниско спрямо предходния месец. В същото време нараства търсенето на труд, като за месеца са обявени общо 17959 свободни работни места. На първичния пазар на труда са заявени 14439 места. Почти 29% от тях са от сферата на образованието. По преференциалните мерки за заетост са заявени 1869 места, а по програмите за заетост - 1651 места. През септември работа са започнали 16495 безработни или с 44,2 процента повече от август. Броят на включените в програми и мерки за заетост през месеца нови безработни e 6109. Успешно приключи програмата "Активни услуги на пазара на труда", стартирала през 2005 година. За целия период на действие в нея са участвали и са намерили реализация на трудовия пазар над 20 000 души.
Източник: Дарик радио (16.10.2008)
 
Международната агенция Standard&Poor's постави кредитния рейтинг на България под наблюдение с негативни изгледи. Засега оценката за рейтинга не е променена - "BBB+" със "стабилна" перспектива. Поставянето под наблюдение отразява притесненията ни за повишената външна уязвимост на България, коментират от Standard&Poor's. Рейтингът се поставя под наблюдение, когато има важни събития и е нужна допълнителна информация, за да се оцени. Това може да доведе до произнасяне на агенцията за самия рейтинг. Икономиката на страната прегряваше, когато тя навлезе в настоящия период на вълнения на кредитния пазар, коментират от Standard&Poor's. През осемте месеца до август дефицитът по текущата сметка е 14% от БВП. Годишната инфлация до август беше 11%, а вътрешният дълг на частния сектор нарасна с 48,3% за година. Постъпленията по текущата сметка на платежния баланс не съответстват на нуждите от външно финансиране, посочват от агенцията. България е изправена пред риска от рязък спад на външното финансиране. Финансовата система на България се доминира от чуждестранни банки и при настоящите пазарни условия може да има забавяне на ръста на кредитите. Рецесията може да навреди на качеството на банковите активи и да подложи на изпитание издръжливостта на фискалната позиция на правителството, която е силна страна по отношение на кредитния рейтинг, смятат от агенцията.
Източник: Стандарт (27.10.2008)
 
За пръв път от две години насам се наблюдава рязко месечно влошаване на стопанската конюнктура. Това показват наблюденията на Националния статистически институт (НСИ) за състоянието на икономиката такова, каквото го виждат стопанските ръководители през октомври. Стойността на общия показател на бизнес климата намалява с 4.6 пункта, което е най-големият месечен спад в последните две години. Показателят отразява очакванията на бизнеса как ще се развива отрасълът им в обозримото бъдеще и какво ще се случи със собствената им фирмена дейност според техните прогнози. Според НСИ още от май насам бизнес-анкетите сочат влошаване на конюнктурата с по един пункт месечно, докато се стига до резкия спад през октомври, който се дължи на информациите за задаващата се рецесия в световната икономика и глобалната финансова криза. Очакванията на бизнеса са за неминуемо отражение на тези външни процеси и във вътрешен план. Очакванията на бизнеса не се разминават с прогнозите на правителството и на икономистите за забавяне на растежа в следващата година. Според разчетите на правителството ръстът ще е около 4.0-4.5% при очакван ръст над 6% за тази година.
Източник: Медия Пул (28.10.2008)
 
6.42% безработица у нас Равнището на регистрираната безработица през деветмесечието на 2008 г. спадна до 6.42% средно на месец, което е под средното за Европейския съюз. През деветте месеца на 2008 г. в дирекциите „Бюро по труда" са обявени близо 116 300 свободни работни места за несубсидирана заетост. На място трудовите посредници са посетили близо 63 000 работодатели. Чрез съдействието на трудовите посредници са започнали работа близо 89 000 търсещи работа лица и е постигната 76.54% усвояемост на работните места. От началото на годината трудовите посредници работят с лицата, които са отпаднали от месечно социално подпомагане и към края на септември е осигурена реализация на 3528 лица. Практиката утвърди трудовите борси като успешна форма на трудово посредничество за намиране на работа и за активиране на обезкуражените и неактивните лица. През деветмесечието бюрата по труда са провели 19 борси (6 общи и 13 специализирани).
Източник: News.bg (10.11.2008)
 
Безработицата пада Финансовата криза засега не разклаща фатално трудовия пазар. Според данни на социалното министерство за последните девет месеца у нас безработицата е паднала с близо 6,42%. България отново е надминала Европейския съюз по спад на безработица, хвалят се хората на Емилия Масларова. Причината да няма глад за работа въпреки съкращенията в редица сектори са проектите и трудовите борси, предлагани от Агенцията по заетостта. През деветте месеца на 2008 г. в дирекциите "Бюро по труда" са обявени близо 116 300 свободни работни места. На място трудовите посредници са посетили близо 63 000 работодатели.
Източник: Стандарт (11.11.2008)
 
Има риск от увеличаване на безработицата Повишаването на безработицата е един от основните рискове пред фискалната политика, заложена в Бюджет 2009. Това каза министърът на финансите Пламен Орешарски по време на дискусия в столицата. Финансовият министър обясни, че има риск от намаляване на вътрешното търсене и на растежа на икономиката, което ще доведе до увеличаване безработицата. 1 процент от размера на осигурителните вноски в държавното обществено осигуряване ще отива във фонд „Безработица”. Съотношението между работник, работодател и държава ще бъде 8-10-12. По този начин ще бъде намален дефицитът в НОИ. В момента около половината от средствата, които постъпват там, са от държавата. Орешарски прогнозира още намаляване на чуждестранните инвестиции.
Източник: Дарик радио (12.11.2008)
 
10,9% инфлация през октомври През октомври инфлацията в България е 10.9% на годишна база, съобщи Националния статистически институт. В периода януари - октомври 2008 г. спрямо същия период на миналата година инфлацията достига до 13.2%. Индексът на потребителските цени за октомври 2008 г. спрямо септември 2008 г. е 100.5%, а инфлацията е 0.5%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за Република България за октомври 2008 г. спрямо предходния месец е 100.1%, т. е. инфлацията е 0.1% на месечна база. На годишна - 11.2%. При общата тенденция на световен спад на цените ръстът на инфлацията в България през октомври е „рядко явление", коментира финансов експерт. Според него търговците вече са калкулирали в цените си поскъпването на газа. Увеличението на цените с 0.5% за месец при поевтиняване на суровините на световните пазари е сериозно и говори, че заплахите с инфлацията, пред които стои Румъния, са в сила и за България. От началото на годината до края на октомври животът в България е поскъпнал средно с 8%.
Източник: News.bg (12.11.2008)
 
С 13 лв. е нараснала средната заплата у нас от юли до септември 523 лева е средната месечна заплата за страната през трето тримесечие на 2008 година. Това сочат данни на Националния статистически институт. Спрямо предходното тримесечие нарастването е с 13 лева или с 2,5 процента, като в обществения сектор на икономиката увеличението е с 43 лева. Най-високо трудово възнаграждение за този период са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономически дейности „Финансово посредничество" и „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода", съответно – 1163 и 938 лева. Най-ниско платени са били наетите в икономически дейности „Хотели и ресторанти" и „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството", които са получавали 330 и 388 лева. Спрямо трето тримесечие на 2007 година средната работна заплата е нараснала с 96 лева или с 22,5 процента. В обществения сектор на икономиката увеличението е с 25,9 процента, а в частния – с 22,1 процента. Нарастването на заплатата в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата, спрямо трето тримесечие на 2007 година е със 128 лева или с 27,8 процента, а в Търговските дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност съответно с 91 лева или 21,7 процента. Спрямо предходното тримесечие на 2008 година заплатите в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата, нарастват с 46 лева или 8,5 процента.
Източник: Дарик радио (12.11.2008)
 
Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за октомври 2008 г. спрямо септември е 100,5%, т.е. инфлацията е 0,5%. Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (октомври 2008 спрямо декември 2007 г.) е 8%, а за октомври 2008 г. спрямо октомври 2007 г. е 10,9%. Инфлацията за периода януари - октомври 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 13,2%. През октомври спрямо септември цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както увеличение има при хранителните продукти и безалкохолни напитки - с 1,2%; алкохолните напитки и тютюневи изделия - с 0,3% и жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - с 0,4%. През месеца са се увеличили цените на ориза - с 0,9%, сладкарските изделия - с 0,5%, свинското месото - с 2,5%, месото от едър рогат добитък - с 1,6%, зеленчуците - с 10,4%, и някои други. Намалели са цените на брашното и други зърнени продукти - с 4,7%, плодовете - с 1%, газираните напитки - с 1,8% и други. В групите на нехранителните стоки и услугите през октомври са се увеличили цените на облеклото - с 1,6%, въглища и други твърди горива - с 3,4%, мебели и предмети за обзавеждане - с 1,3%, услуги свързани с образованието - с 4,5% и други. Намаление е регистрирано при течни горивата за битови нужди - с 6,6%, дизеловото гориво - с 5,4%, автомобилен бензин А95Н - с 8,9%, А98Н - със 7,8%, и малките електрически домакински уреди - с 0,4%. През октомври са увеличени цените на лекарските и стоматологичните услуги съответно - с 0,6 и 0,7%, и на лекарства и други фармацевтични продукти - с 0,2%.
Източник: Insurance.bg (13.11.2008)
 
С 13 лв. е нараснала средната заплата у нас от юли до септември 523 лева е средната месечна заплата за страната през трето тримесечие на 2008 година. Това сочат данни на Националния статистически институт. Спрямо предходното тримесечие нарастването е с 13 лева или с 2,5 процента, като в обществения сектор на икономиката увеличението е с 43 лева. Най-високо трудово възнаграждение за този период са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономически дейности „Финансово посредничество" и „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода", съответно – 1163 и 938 лева. Най-ниско платени са били наетите в икономически дейности „Хотели и ресторанти" и „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството", които са получавали 330 и 388 лева. Спрямо трето тримесечие на 2007 година средната работна заплата е нараснала с 96 лева или с 22,5 процента. В обществения сектор на икономиката увеличението е с 25,9 процента, а в частния – с 22,1 процента.
Източник: Дарик радио (13.11.2008)
 
Инфлацията за периода октомври 2008 спрямо октомври 2007 г. е 10.9%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Само за октомври спрямо септември увеличението на цените на потребителските стоки е 0.5%. С натрупване от началото на годината пък те са нараснали с 8%. През октомври най-голямо е поскъпването на стоки и услуги в сферата на образованието - 4.5%. Увеличение от 2.4% има в цените на облеклото и обувките. Хранителните продукти и безалкохолните напитки са с ръст на цените от 1.2%. Поевтиняване е отчетено при брашното с 4.7%, хляба - 0.9%, растителни масла - 7.8%, плодове - 1%. Намаление на цените има и в транспорта - 3.1%, което е свързано със спада в цените на горивата. Най-голямо увеличение на годишна база - октомври 2008 към октомври 2007 г., има в сферата на общественото хранене - 17.5%. С 11.5% са поскъпнали услугите. Хранителните стоки увеличават цените си с 10.6%, а нехранителните - 9.5%.
Източник: Пари (13.11.2008)
 
5.6% ръст на БВП Номиналното равнище на брутния вътрешен продукт за третото тримесечие на 2008 г. е в размер на 18 555 млн. лева. Преизчислен в съпоставими цени, БВП се е увеличил с 5,6 на сто спрямо съответния период на предходната година. Това съобщават от НСИ. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 15 488 млн. лева в текущи цени. В сравнение с трето тримесечие на 2007 г., брутната добавена стойност реално се увеличава с 6,7 на сто. Нарастването на БВП с 5.6 на сто се дължи основно на високия темп на добавената стойност в аграрния сектор - 37,8 на сто повече в сравнение с трето тримесечие на неблагоприятната за селското стопанство 2007 година. В сравнение със същия период на миналата година, увеличението на добавената стойност на индустриалния сектор е 4.3 на сто, а на сектора на услугите е 3.5 на сто. Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор определя 10,7 на сто от общата добавена стойност за икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 31,6 на сто, секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност - 57,7 на сто. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление нарастват реално с 3,2 на сто, а разходите за колективно потреблеление - с 0,8 на сто спрямо трето тримесечие на 2007 година. Инвестициите в основен капитал бележат реално увеличение с 10,9 на сто. Оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги показва реално увеличение с 3,9 на сто, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва увеличение с 2,9 на сто.
Източник: News.bg (14.11.2008)
 
Чуждите инвестиции у нас вече не покриват дефицита по текущата сметка По предварителни данни, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната за периода януари – септември 2008 г. са 3,659 млрд. евро, което се равнява на 10,8% от БВП. За същия период на 2007 г. те са били 4,715 млрд. евро, или 16,3% от БВП. Преките инвестиции вече покриват 68% от дефицита по текущата сметка, при 120,9% за януари – септември 2007 г., сочат данните на БНБ. Изчисленията са направени за Брутен вътрешен продукт за 2007 г. (по предварителни данни на НСИ), в размер на 28,898 млрд. евро и оценка за 2008 г. 34,022 млрд. евро. Най-много инвестиции от началото на тази година са привлечени от Австрия (17,7% от общия размер на ПЧИ), Холандия (13,8%) и Великобритания (9%). Отраслите, в които са вложени най-много чужди капитали, са финансовото посредничество (931,8 млн. евро), операциите с недвижими имоти, наемодателната дейност и бизнесуслугите (922,2 млн. евро), както и преработващата промишленост (597,1 млн. евро).
Източник: Insurance.bg (14.11.2008)
 
БВП за трето тримесечие с ръст от 5.6% Резултатите от експерименталните разработки определят номинално равнище на брутния вътрешен продукт за трето тримесечие на 2008 г. в размер на 18.555 млрд. лв. Преизчислен в съпоставими цени, БВП се е увеличил с 5.6 на сто спрямо съответния период на предходната година, показват данните на Националния статистически институт. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 15.488 млрд. лв. в текущи цени. В сравнение с трето тримесечие на 2007 г., брутната добавена стойност реално се увеличава с 6.7 на сто. Нарастването на БВП с 5.6 на сто се дължи основно на високия темп на добавената стойност в аграрния сектор - 37.8 на сто повече в сравнение с трето тримесечие на неблагоприятната за селското стопанство 2007 г. В сравнение със същия период на миналата година, увеличението на добавената стойност на индустриалния сектор е 4.3 на сто, а на сектора на услугите е 3.5 на сто. Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор определя 10.7 на сто от общата добавена стойност за икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 31.6 на сто, секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност - 57.7 на сто. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление нарастват реално с 3.2 на сто, а разходите за колективно потребление - с 0.8 на сто спрямо трето тримесечие на 2007 г. Инвестициите в основен капитал бележат реално увеличение с 10.9 на сто. Оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги показва реално увеличение с 3.9 на сто, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва увеличение с 2.9 на сто. В структурата на крайно използвания БВП, крайното потребление заема 75.7 на сто. За инвестиции в основен капитал е изразходван 28.7 на сто от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно - 12.1 на сто от БВП. Оцененият текущ обем на БВП за деветмесечието възлиза на 47.983 млрд. лв. В съпоставимо ценово изражение, показателят превишава с 6.5 на сто равнището си от деветмесечието на предходната година. Брутната добавена стойност за икономиката е 39.429 млрд. лв и реално превишава с 6.9 на сто достигнатото ниво през деветмесечието на 2007 г. От страна на производствената система, оценките за аграрният сектор показват реално увеличение на добавената стойност с 21 на сто, отраслите на индустриалния сектор създават с 6.2 на сто повече добавена стойност отколкото през деветмесечието на 2007 г. Добавената стойност в сектора на услугите реално нараства с 5.7 на сто. Разходите за индивидуално потребление се увеличават с 4.7 на сто, инвестициите в основен капитал - с 18.3 на сто. Външнотърговското салдо е отрицателно - 21.4 на сто от номиналния обем на БВП. За деветмесечието на 2008 г. износът на стоки и услуги нараства с 5.8 на сто, а вноса на стоки и услуги - със 7.4 на сто.
Източник: profit.bg (14.11.2008)
 
Забавянето на икономическия растеж в България вече е факт. Ръстът на брутния вътрешен продукт през третото тримесечие на 2008 г. е 5.6%, което е почти с два процентни пункта по-ниско от отчетените ръстове през първите две тримесечия. Да припомним, че през първото тримесечие икономиката ни отбеляза растеж от 7%, а през второто - 7.1%. От НСИ отбелязват, че това са експресни оценки, изработени в съкратени срокове, и боравят с по-ограничен ресурс информация. За второ поредно тримесечие земеделието отбелязва най-висок растеж сред икономическите сектори, след като през последните години постоянно беше на минус. За третото тримесечие на тази година добавената стойност в аграрния сектор е с впечатляващото 37.8% увеличение в сравнение с крайно неблагоприятното за селското стопанство лято на 2007 г. Добрата реколта и инвестициите в растениевъдството са причината за доброто представяне на сектора през тази година. За сметка на това индустрията се забавя. Доскоро промишлеността беше двигател на ръст на брутния вътрешен продукт. Сега обаче добавената стойност в индустрията е едва 4.3% при 14% през същия период на миналата година. Услугите също имат доста по-скромен ръст - 3.5%, което е с два процентни пункта по-малко от предното тримесечие и с близо 5 пункта надолу спрямо 2007 г. През третото тримесечие се отчита по-слабо нарастване на разходите за крайно потребление - допреди година за този период те са нараствали с над 4%, а сега увеличението е 3.2%. Ръстът на инвестициите в основен капитал е на половина по-нисък. За третото тримесечие се отчитат 10% при над 20% пред последните две-три години. България обаче продължава да бъде една от страните с най-висок икономически растеж в Европейския съюз. Рецесията е факт в повечето европейски страни. Общо в ЕС икономиката отчита спад от 0.2% за третото тримесечие, след като Германия отчете спад от 0.5%.
Източник: Пари (17.11.2008)
 
До 7% безработица планира правителството Безработицата през следващата година да не надхвърли 7%, планира правителството. Според министър Емилия Масларова в България все още има дефицит на кадри в строителството, услугите и машиностроенето и евентуалното завръщане на български имигранти от чужбина няма да застраши пазара на труда. В момента безработицата в България е 5,4% и моментната снимка не показва увеличение на хората без работа. Емилия Масларова коментира, че част от българите, устроили се на работа в Испания и Гърция, вероятно ще се върнат в България. Причината е рецесията в тези държави. През последните месеци безработните в Испания са се увеличили с 3%, а в Гърция се регистрира спад в икономиката със 19%, а с 18% намалява броят на домашните помощнички. До две седмици пък българското правителство ще има пакет от мерки за пазара на труда и реакция от финансовата криза. Българското правителство ще направи и друго - ще изиска от страните-членки на ЕС, които прилагат преходни периоди за нашите работници, да вдигнат санкциите от догодина. "Категорично не приемаме двойни стандарти",каза министър Масларова и обясни, че след като ЕС работи по обща миграционна стратегия за работници от трети страни, е недопустимо вътре в общността да има ограничение за българските работници. Социологическо изследване за миграционните нагласи на българите показва, че през последните шест години двойно намалява броят на желаещите да емигрират трайно от страната. Те са само 4%. Сега отношението е по-балансирано само за временна трудова миграция. Данните сочат, че намалява броят на емигрантите висшисти и специалисти. Те все по-често намират работа в България.
Източник: News.bg (17.11.2008)
 
Очакват спад на инвестициите в промишлеността С 9 процента се очаква да се понижат инвестициите в промишлеността за тази година в сравнение с предходната, съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Според статистиците през 2009 г. вложенията в предприятията ще се понижат с още над 7 процента спрямо 2008 г. Причината за това е негативното влияние на световната финансова криза, от която най-силно засегната е промишлеността в България.
Източник: Новинар (20.11.2008)
 
През настоящата година ще бъдат направени номинално с 9,1% по-малко инвестиции в промишлеността спрямо 2007 г. Това става ясно от проучване на Националния статистически институт (НСИ) сред промишлените предприятия в страната през втората половина на октомври.Около 77,8% от предвижданите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2008 г. са от предприятията от частния сектор, като мениджърите прогнозират намаление с 15,1% по отношение на предходната година. За разлика от частните предприятията от обществения сектор очакват 20,2% повече инвестиции през 2008 г. в сравнение с направените година по-рано, което основно е в резултат на повишените очаквания за вложения в енергетичните и свързаните с водата отрасли.
Източник: Монитор (20.11.2008)
 
Според Териториалното статистическо бюро във В. Търново наетите по трудови правоотношения вече са малко над 78 хил. Почти 23 хил. човека от региона са ангажирани в преработващата индустрия, а 10 хил. - в сферата на транспорта и съобщенията и търговията и ремонта. Според статистиците само през последния месец, който те са изследвали, в областта ни са били приети на работа 2668 човека, а са напуснали 3159. Основните съкращения правят компаниите, които са свързани със строителството. Фирми за дограма, общи работници, зидари, кофражисти, както и малки компании за довършителни работи масово пращат хората си на улицата заради рязко намалените обеми на работата. Браншът е в колапс, а търсенето на недвижими имоти почти секна. Още по-малко ще е то и с наближаването на зимата. Сред най-често освобождаващите персонал са и малките агенции за недвижими имоти, които вегетираха покрай бума на продажби на чужденци, който се вихреше у нас до началото на тази година.
Източник: Борба - Велико Търново (24.11.2008)
 
Заетостта на хотелите и местата за подслон спадат през третото тримесечие на годината показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник. За периода нощувките намаляват с 206 000, което е с 2% по-малко от миналата година. Статистиката отчита над 9,9 посещения в хотелите и туристическите бази. Броят на чужденците, пренощували у нас, спада с 3%, показват данните. Техните посещения в хотелите са били 7,7 млн. Най-много гости продължават да идват от Германия. Въпреки по-ниската заетост на туристическите обекти, приходите растат, отчита още статистика. През третото тримесечие са реализирани 386,7 млн. лв, което е с 7,8 на сто повече от миналата година.
Източник: Дневник (25.11.2008)
 
Спадът в строителството на жилища набира скорост За трето поредно тримесечие строителството на жилища в страната забавя темпа си, сочат данните на НСИ. Статистиката показва, че през третото тримесечие на тази година у нас са издадени разрешения за строеж на 2744 жилищни сгради. Спадът на годишна база е около 13% - през третото тримесечие на 2007 г. издадените разрешения са били 3110. Намаляващата активност сред строителните предприемачи се наблюдава от началото на тази година. За периода юли - септември в страната е разрешено изграждането на общо 13 190 жилища с обща площ 1.64 млн. кв. м. Най-много разрешителни са издадени в областите Варна - 380, и Бургас - 372. На трето място остава София с 287 броя, а на четвърто - Пловдив с 274. Най-слаба е строителната активност във Враца с едва 7 нови постройки, следвана от Монтана с 8. Разрешение за строеж през третото тримесечие са получили и 126 административни сгради с обща разгъната площ 136 000 кв.м. Разрешено е и строителството на 1457 сгради от друг тип, като в това число попадат хотели, производствени сгради, молове.
Източник: Пари (27.11.2008)
 
Разрешиха 2744 строежа за 3 месеца 2744 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени през третото тримесечие на т. г. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Най-много разрешения са издадени във Варна - 380. На второ място е Бургас с 372 разрешителни. На трето място е София с 287.
Източник: Стандарт (27.11.2008)
 
Износът се сви с 20% България разполага със значителни финансови запаси и валутен борд, но расте дефицитът по текуща сметка и до края на годината той ще добие застрашителни размери. Това каза председателят на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев на кръгла маса за световната икономическа криза. Само за този месец постъпленията от износ ще спаднат с над 20% в сравнение със същия период през м.г., посочи той. Добавено към резкия спад на чуждестранните инвестиции това ще доведе до сериозна опасност за икономическата стабилност на българската икономика, заяви Данев. Той прогнозира за 2009 г. ръст на икономиката от 2%, като било възможно дори да е нулев.
Източник: Стандарт (27.11.2008)
 
Безработицата ще надхвърли 10% догодина Управляващите най-сетне признаха, че безработицата може да се върне към двуцифрените нива отпреди години. Агенцията по заетостта коригира прогнозите си за 7-7.8% безработица през 2009 г. и за пръв път публично допусна, че тя може да надхвърли 10%. Признанието дойде от шефа на агенцията Сотир Ушев, който се застрахова, че прогнозата не е официална и окончателните числа ще са ясни след 15 декември. В момента средната безработица у нас е 5.85%, докато в ЕС е 7%, така че има още възможности, докато "догоним" другите държави, успокоиха от агенцията. Според програмата, подготвена по повод очакваните съкращения догодина, 5000 души ще бъдат информирани и насочвани към свободни работни места. Трудовите експерти ще мотивират хората, ще ги включват в обучения по чужд език и компютърна грамотност и ще субсидират заетостта им. С предимство ще се обслужват съкратени с деца до 18 г.
Източник: Сега (01.12.2008)
 
Доходите от хазарт и сделки с акции на борсата да бъдат обявявани в годишните данъчни декларации, предлагат от Националната агенция за приходи. Целта е данъчните да получават пълна картина за доходите на хората. От НАП предлагат в данъчните декларации да се записват и взетите заеми на стойност над 5000 лв. Така богаташите няма да могат да обясняват, че са купили колите и имотите си със заем от роднина или приятел, или с печалба от хазарт или борсата, когато им правят ревизия. По данни на НАП общата стойност на заемите между граждани, отпуснати в България от 2001 до 2006 г., е над 2,7 млрд. лв. Излиза, че всеки икономически активен гражданин е взел над 35 000 лв. небанков заем, а националната статистика отчита, че средната задлъжнялост на човек е 59 лв. Очевидно заемите се изпозват, за да се крият доходи и да не се плащат данъци. През тази година НАП прави 1800 ревизии на хора, чието имущество многократно надвишава официалните доходи. Целта на данъчните е с предлаганите промени да се получи пълна картина за получаваните доходи, дори и за освободените от налози. Възможно е дори депутати да предложат да се следят доходите от лихви на стойност над 5000 лв.
Източник: Стандарт (01.12.2008)
 
Националният статистически институт отчете дефлация при производителите за октомври. От огласените в петък данни става ясно, че общият индекс бележи спад от 0.9% на месечна база. Специалният показател, който следи ценовата динамика на българския пазар, обаче спада по-слабо - с 0.8%, което отново доказва, че в България компаниите поддържат по-високи цени спрямо тези, които изнасят продукцията си. Въпреки това обаче цените в преработващата промишленост за българския пазар са се понижили с 1%, а най-силно засегнат изглежда секторът на рудодобива, където спадът е 14.7%, а при производството и леенето на метали - 7.5%. По-добри условия са съумели да постигнат производителите на метални изделия, машини и оборудване, като тяхната продукция е поскъпнала с 1.9%. Цените на текстилната промишленост също са нараснали леко - с 1%, без обаче да се включват облеклата, а хранителните продукти и напитки са поскъпнали с 0.4%. Спрямо миналия октомври вътрешните цени на производител отново показват изпреварващ растеж - от 10.1%, докато общият индекс отчита само 8.9% инфлация. Индексът на цените на производител дава представа за нагласите на бизнеса и готовността му да инвестира или да разширява производството си. Дефлацията, ако стане тенденция, пък се приема като индикатор за наближаваща криза, защото следствието от нея са съкращаване на производства и ръст на безработицата.
Източник: Дневник (01.12.2008)
 
Всеки десети без работа от Нова година Десет процента очаквана безработица залага социалното министерство за следващата година, научи "Стандарт". Вместо очакваните и записани 7% безработица ведомството на Емилия Масларова вече обсъжда варианти как да се справи с много по-високата стойност. Очакваните 10% безработица обаче няма да бъдат огласявани от правителството, за да не се създаде паника в секторите. Причината за повишаването е световната финансова криза, която ще предизвика съкращения в редица отрасли като машиностроене, строителство и банковия сектор. Социалният министър Емилия Масларова обяви преди дни, че програми ще осигурят работа на съкратените.
Източник: Стандарт (01.12.2008)
 
Орязаха с 30% офертите за работа Офертите за работа паднаха с около една трета. Това твърдят в един глас фирмите, посредничещи в търсенето на работни места у нас. Процентът варира в зависимост от населеното място, но средният срив е с около 25-30 процента. Кризата засега се изразява не толкова в съкращения, колкото в замразяване на незаетите щатни места, казаха от форум "Еврокариери". Повечето фирми за икономия започнаха да съвместяват длъжности - например един служител върши повече работа, като заплатата му се увеличава леко Това им изглежда по-икономично, отколкото да назначават нов човек на пълно трудово възнаграждение. Посредниците вече съветват българите, дори и да няма никаква заплаха за работното им място, да започнат на своя глава да посещават допълнителни квалификационни курсове. Така при съкращения или ще имат по-голямо предимство пред колегите си, или в краен случай ще си намерят работа по-лесно. В момента в популярния сайт за работа back2bg има 1100 кандидати за работа при малко над 170 обяви. Тук става дума само за квалифициран труд и при това някои от позициите са адресирани предимно към българи с опит в чужбина. Съвсем доскоро кандидатите бяха само 4 пъти повече от обявените работни места. Първи от сайта започнаха да изчезват обявите за каквито и да било щатове в производството и промишлеността. Падат рязко свободните места във фирмите за недвижими имоти. Там впрочем текат активни съкращения, особено в малките населени места, защото много от тях не са реализирали сделки в последните месеци. Все още най-много обяви има в IT сектора - близо 20 процента от обявите са в този бранш. Повечето са за средни позиции без много отговорности и изискват не повече от 2 години стаж.
Източник: Стандарт (01.12.2008)
 
Спад на промишлеността ни, скок на търговията с коли На годишна база българската промишленост спада с 1.9%, показаха най-новите данни на НСИ за месец октомври. Информацията за покачване на промишлената продукция с 0.6% през октомври спрямо слабия септември не може да разведри слабите данни, които отчитаме днес. По-рано през месец ноември в бизнес анкетите на НСИ мениджърите от българската промишленост дадоха подчертано слаба оценка за настоящата ситуация в отрасъла. През октомври спрямо септември с почти 30% е увеличено производството на тютюневи изделия, а в издателската и полиграфическата дейност се наблюдава 14.6% ръст. По-важни разбира се са данните за производството на годишна база. В преработващата промишленост то намалява с 1.6%, а в добивната промишленост - с 17.0%. Значително е намалението в добива на метални руди - с 49.6%. Приходите от продажбите в промишлеността според предварителните данни на НСИ намаляват с 3.4% на месечна база и с 5% на годишна база. Само приходите от производство и разпределение на електрическа енергия, газ и вода са бетонирани.
Източник: News.bg (10.12.2008)
 
Отрицателното търговско салдо на България за деветмесечието на тази година достига 14,45 млрд. лв., като нараства с 29% спрямо същия период на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Само за третото тримесечие дефицитът е в размер на 4,83 млрд. лв., което представлява спад от 13,3 на сто спрямо предходното тримесечие (април-юни).Годишният темп на растеж на дефицита продължава да се забавя - през август той беше 31%, а през юли - 37%. Износът се повишава с 21,7% до 23,4 млрд. лв., а вносът за деветмесечието достига размер от 37,85 млрд. лв., повишавайки се с 24,4 на годишна база. Износът за ЕС е на стойност 13,94 млрд. лв. (с годишен ръст от 16,8 на сто), а вносът - 21 млрд. лв. (с годишно повишение от 18,9 на сто).
Източник: Монитор (11.12.2008)
 
Министерският съвет определи вчера Гергана Михайлова за заместник-председател на Националния статистически институт (НСИ). Тя има специализации от университетите в Кеймбридж, Оксфорд, Техническия университет в Дрезден и Обединен виенски институт. От 2001 г. работи в Агенцията за икономически анализи и прогнози, а от юли 2007 г. е началник на отдел във ведомството. Преди това е била консултант в Българската народна банка.
Източник: Други (11.12.2008)
 
Дефлация от 0.1% за ноември Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за ноември 2008 г. спрямо октомври е 99.9%, като инфлацията е минус 0.1%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (ноември 2008 спрямо декември 2007 г.) е 8.0%, а за ноември 2008 г. спрямо ноември 2007 г. е 9.1%. Инфлацията за периода януари - ноември 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 12.8%.
Източник: profit.bg (12.12.2008)
 
Статистиката обяви дефлация от 0.1% през ноември От Националния статистически институт обявиха, че през ноември се отчита понижение на индекса на потребителските цени с 0.1%. Това означава, че през месеца има отрицателна инфлация или дефлация от 0.1%. От началото на годината поскъпването е 8.0%, а за едногодишен период 9.1%, поясняват от НСИ. 2007 г. Отрицателна инфлация през тази година се отчита за втори път, като през юни имаше намаление на цените с 0.2%. През ноември спрямо октомври цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.3%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - увеличение с 1.1%; жилища (комунални) - увеличение с 0.9%; жилищно обзавеждане - увеличение с 0.7%; здравеопазване - увеличение с 0.4%; свободно време и отдих - увеличение с 0.4%; образование - увеличение с 0.2%; ресторанти и хотели - увеличение с 0.7%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.7%. транспорт - намаление с 3.1%; съобщения - намаление с 5.2%; При хранителните стоки през месеца по-значително увеличение има при малотрайните и трайните колбаси - съответно с 3.4 и 2.0%, при рибата и рибните продукти с 2.1%, при зеленчуците с 2.3%, шоколадовите изделия скачат с 2.2%. Намалели са цените на: брашното и други зърнени продукти с 3.3%, растителните масла с 6.3%, плодовете с 4.6%, гъбите с 3.2%. В групите на нехранителните стоки и услугите през ноември са се увеличили цените на: облеклото с 1.1%, обувките с 1.1%, дървата за отопление с 1.6%, въглища и други твърди горива с 3.2%, топлоенергията със 7.5%, пътническите таксита с 2.4%. Намаление е регистрирано при течните горива за битови нужди с 5.4%, газообразните горива за битови нужди с 1.6%, дизеловото гориво със 7.2%, газ пропан-бутан с 6.7%, автомобилен бензин А95Н с 8.9%, автомобилен бензин А98Н с 8.0%, съобщения с 5.2%.
Източник: Дарик радио (12.12.2008)
 
Индексът на потребителските цени за ноември 2008 г. спрямо октомври с.г. е 99,9%, т.е. инфлацията е минус 0,1%, отчете Националният статистически институт (НСИ). Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (ноември 2008 спрямо декември 2007 г.) е 8,0%, а за ноември 2008 г. спрямо ноември 2007 г. е 9,1%. Инфлацията за периода януари-ноември 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 12,8%. През ноември спрямо октомври са поскъпнали хранителните продукти и безалкохолните напитки - с 0,3%, алкохолът и тютюневите изделия - с 0,2%, облеклото и обувките - с 1,1% и др. Поевтиняване според статистиката е отчетено в транспорта - с 3,1% и съобщенията - с 5,2%. От храните са се увеличили цените на сладкарските изделия - с 0,9%, малотрайните и трайни колбаси - съответно с 3,4 и 2%, месото от едър рогат добитък - с 1%, каймата - с 1,9%, птичето месо - с 1,6%, рибата - с 2,1%, яйцата - с 1,1%, кашкавала - с 1,1%, зеленчуците - с 2,3% и др. Намалели са цените на брашното и други зърнени продукти - с 3,3%, хляба - с 0,6%, сиренето - с 0,2%, растителните масла - с 6,3%, плодовете - с 4,6%, гъбите - с 3,2% и захарта - с 0,3%. В групите на нехранителните стоки и услугите през ноември са поскъпнали облеклото - с 1,1%, обувките - с 1,1%, наемите за жилища - с 0,5%, топлоенергията - със 7,5%, мебелите и предмети за обзавеждане - с 0,7%, водонагревателни и отоплителни уреди - с 0,6%, пътническите таксита - с 2,4% и др. Поевтинели са течнит егорива за битови нужди - с 5,4%, дизеловото гориво - със 7,2%, газът пропан-бутан - с 6,7%, бензинът - с над 8% и др. Нарастване на цените се наблюдава и при лекарските и стоматологичните услуги (съответно - с 1,5 и 1%) и на лекарства и други фармацевтични продукти - с 0,2%.
Източник: Insurance.bg (15.12.2008)
 
Прогнозите на икономистите за свиване на потреблението у нас заради световната финансова криза и съответно намаляване на инфлацията вече са факт. Националната статистика отчита поевтиняване на живота през ноември спрямо октомври с 0,1%. Основен фактор за свиване на инфлационните процеси е намаляването на цените в транспорта и съобщенията.
Източник: Банкеръ (15.12.2008)
 
НСИ отчете дефлация от 0.1% през ноември основно заради поевтиняването на горивата. Падането на цените на бензините, дизеловото гориво и пропан-бутана с 6 до 9% доведе до дефлация в транспортните разходи през ноември от 3.1%. Поевтиняване се отчита и при съобщенията - с 5.2%, но това се дължи предимно на опростената от БТК абонаментна такса за ноември, което е еднократно. Храните през изминалия месец са поскъпнали с 0.3%, облеклото и обувките с 1.1%, а разходите за жилище са се повишили с 0.9%. С дефлацията през ноември на годишна база НСИ отчита 9.1% инфлация спрямо ноември 2007 г. От началото на годината инфлацията с натрупване е 8%.
Източник: Пари (15.12.2008)
 
Инфлацията за ноември се сви до едноцифрена стойност Дълго налаганата прогноза на правителството, че в края на годината инфлацията все пак ще се свие до едноцифрени стойности, се потвърди. Годишното покачване на цените към ноември е 9.1%, съобщиха от Националния статистически институт. На месечна база индексът на потребителските цени, който се приема като главен измерител за инфлацията, бележи спад от 0.1%. Хармонизираният индекс, отчитащ и потреблението на чуждестранните граждани в България, пък спада дори по-сериозно - с 0.4%. Причина за това е продължаващото калкулиране на по-евтиния петрол. "Рано е да говорим за дефлация, макар и за ноември това да е факт. По-скоро ставаме свидетели на забавящ се ръст на цените, който е предизвикан от по-ниските цени на ресурсите и храните", коментира икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Той прогнозира ниска инфлация на месечна база през декември и също едноцифрени стойности в края на годината.
Източник: Дневник (15.12.2008)
 
Безработицата у нас задържа нивото си През ноември равнището на безработица у нас се запазва на ниво от 5.85%, като на пазара на труда са излезли само 198 българи, съобщи социалният министър Емилия Масларова по време на годишния отчет за дейността на Министерството на труда и социалната политика. За същия период в бюрата по труда са заявени с над 30% повече свободни работни места в сравнение с октомври. Според отчета на социалното министерство през ноември безработните българи са малко над 216000 души, а свободните работни места на първичния пазар на труда са над 9400. За едно работно място у нас се конкурират седем безработни, обясни министър Емилия Масларова. По думите й 1170 са трайно незаетите работни места, към които няма интерес най-малко от три месеца
Източник: Дарик радио (16.12.2008)
 
Отличници сме по икономически ръст Българската икономика отчита висок ръст от 6,8% въпреки кризата. Това сочат прогнозните дaнни на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. За първите девет месеца на годината ръстът е 7%. На фона на финансовите трудности, които и родният бизнес започна да усеща, ръстът на брутния вътрешен продукт отчита една от най-високите си стойности през последните 12 години. Само през 2004 и 2006 г. ръстът за третото тримесечие е бил по-висок - 7,1%. България се представя много добре на фона на останалите страни от ЕС. Шампион за третото тримесечие малко изненадващо е Румъния с 9,1% ръст. По-добре от нас се представят и Словакия и Словения с около 7% ръст. Но има·и страни като Дания, които отчитат спад на БВП. За последното тримесечие сме произвели стоки и услуги за 18,61 млрд. лв., като на човек от населението се падат по 2430 лв. Основен дял в повишаването на БВП има аграрният сектор. След миналогодишната суша, която съсипа реколтата, за периода юли-септември 2008 г. селското стопанство отчита ръст от 44,3%. По-висок резултат земеделието е имало само през 1997 г., когато увеличението е било 50,6%. Не толкова добре седят нещата в останалите сектори на икономиката. Навсякъде има ръст, но се наблюдава леко забавяне спрямо резултатите през миналата година. Най-сериозно то е в индустрията. Там увеличението е от едва 2,1%, докато през периода юли-септември 2007 г. ръстът е бил рекордните 14,3%. По-слабо забавяне има при услугите, където преди година е отчетен ръст от 8,9%, докато през третото тримесечие на тази той е 6,4%.
Източник: Стандарт (16.12.2008)
 
Доходите на българите са замразени. Фирмите вдигат значително заплатите, но заради голямата инфлация стоките, които можем да си купим, не се увеличават. През октомври средният доход на домакинство е 730 лв., обявиха от Националния статистически институт. Това е с 10,31% повече от същия месец на миналата година. Но годишната инфлация до октомври е 10,9%. Така излиза, че увеличението на доходите е изядено от ръста на цените. Семействата все повече разчитат за изхранването на заплатата си, сочат данните на НСИ. Доходите, които българите изкарват, като работят за себе си, се свиват. Въпреки финансовата криза през октомври домакинствата са теглили над два пъти повече заеми спрямо миналата година, сочат данните на НСИ. През октомври всяко домакинства е взело на заем 34 лв. при 14 лв., взети през същия месец на миналата година. Значително са се увеличили месечните разходите на семействата за здравеопазване и транспорт - съответно 34 лв. и 59 лв. С 30% до 120 лв. на месец са нараснали разходите на домакинствата за наеми, вода, ток и отопление. Българите вече се грижат за тънката си талия, тъй като са намалили консумацията на хляб, картофи и зеленчуци.
Източник: Стандарт (16.12.2008)
 
Износът падна с 8% Икономическата криза е вече в страната, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той участва на церемония по повод 60-годишнината от създаването на министерството на външната търговия. Ръстът на икономиката за третото тримесечие на 2008 г. е 6,8%, при 4,3% за същия период миналата година. Но има и тревожни показатели, заяви министърът. Забавя се ръстът на износа - до септември той е бил 21,7%. Но през октомври спрямо септември е паднал с 8%. Свиване се забелязва при износа на текстил, дрехи, дървесина и хартия, каза още Димитров. Въпреки това се очаква износът да продължи да нараства и да достигне около 15,7 млрд. евро през 2011 г. при 13,473 млрд. евро за 2007 г. Броят на безработните през ноември се е увеличил с 2150 души. С 22,8% са намалели продажбите в добивната промишленост, а с 5% - в преработващата. Отчетен е спад със 17% на производството в добивната промишленост. Въпреки това министърът е оптимист за 2009 г.
Източник: Стандарт (23.12.2008)
 
Дракон в небето, мечка в полето Двата основни двигателя на световния ред и икономика - САЩ и ЕС, се задавиха и почти ще спрат, преди да потеглят отново, а доминацията на западния модел изглежда тежко наранена. Години наред развиващите се страни, водени от т.нар. БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай, настояваха да имат глас при определянето на съдбините на човечеството. В тишината, настъпила на световната сцена след икономическия крах обаче, тези иначе толкова настоятелни гласове изведнъж утихнаха. Двата най-гласовити претендента изглеждат необичайно мълчаливи - Русия и Китай сякаш внезапно осъзнаха, че не са готови за водещи учители и имат още много неща, които да усъвършенстват. Седем процента и половина. Това е числото, което вероятно буди нощем всеки китайски политик. Защото според повечето изчисления то е китайската нула. Ако ръстът на икономиката падне под това ниво, тя няма да е способна да създава достатъчно работни места за милионите, прииждащи в градовете от селата. В държава, където все още има 700 млн. души селско население, това е проблем с мащаба на революция. "Някои експерти казват 7%", твърди за "Капитал" Джон Фокс - бивш британски дипломат в Китай и експерт, посветил се на изследването на отношенията между съвременен Китай и Запада. "Големият брой недоволни хора без работа в градовете и провинцията неизбежно ще доведе до проблеми с безредици, от които правителството параноично се притеснява." Официално прогнозираният растеж за последното тримесечие на 2008 г. бе 8%. Световната банка е още по-мрачна със 7.5% - опасно близо до вероятната граница, която ще приведе Китай в режим на нестабилност. Това е държава, в която годишно стават десетки хиляди малки протести. Досега те нямаха обща база или мотив за обединение. С подкопаването на икономиката, която беше единствената база за легитимност на един режим, изпразнил от съдържание идеологията си, 1989 г. (когато бяха последните бунтове срещу режима) не изглежда никак далечна. "Ето защо китайците харчат много пари за изграждането на инфраструктура, за да имат заети хора", казва Фокс по повод 500-те милиарда долара спасителен пакет на правителството. Проблемът според него е в това, което не правят. "Те още не създават стимули за повече вътрешно потребление. Хората продължават да спестяват над 50% от доходите си, защото няма социална спасителна мрежа. Докато държавата не подобри здравеопазването, училищата, пенсиите, китайците ще спестяват, което означава, че потреблението не може да расте значително." Това е лошо, тъй като официалните данни от китайската статистика показват, че износът в последните месеци на 2008 г. е намалял за първи път от седем години насам. Ако външното потребление продължи да се свива, а вътрешното не се увеличи, проблемите скоро ще приемат формата на търкаляща се снежна топка. В провинция Гуандун, известна като мястото, където се правят повечето играчки в света, през първите седем месеца на 2008 г. са затворили врати повече от половината производители - над 3600 фабрики. Същото е положението в почти всяка индустрия и всяко закриване на фабрика вади на улицата стотици хора, които нямат на какво да разчитат освен на собствените си спестявания. "Доскоро не беше ясно колко ще бъдем засегнати от кризата. Сега вече е ясно - ще бъде тежко", казва д-р Юи Лу, изследовател на съвременното китайско общество. Вътрешните проблеми на гиганта клатят и позицията му навън. Разтревожено вторачен в себе си, Китай няма време да спасява света. "Преди месеци се мислеше, че Китай може да дойде на помощ, например на МВФ с големите си валутни резерви. Сега хората вече не очакват това. Ясно е, че Китай ще има сериозни проблеми и страната не показва амбиции да поеме основна роля в разрешаването на кризата", коментира Лу. Години наред Владимир Путин можеше да твърди убедително, че е световният лидер с най-голям късмет. По време на двата му мандата цените на нефта, газа и останалите природни ресурси летяха нагоре, чупейки всички рекорди и дърпайки след себе си цялата руска икономика. За Кремъл оставаше да се облегне назад и доволно да наблюдава как хазната се пълни. Тези щастливи години осигуриха достатъчно средства както за подобряване живота на руснаците, така и за всички амбициозни цели, които Русия на Путин си поставяше - от възстановяване на външния авторитет, през възобновяването на военни учения до американските брегове, до агресивно финансиране на всякакви енергийни проекти за руска доминация над доставките за Европа. Дмитрий Медведев обаче има всички основания да е ужасно недоволен. Новият руски президент пое страната в годината на най-голямата икономическа криза от десетилетия насам. Съчетано с войната с Грузия, това доведе до изтеглянето на над 200 млрд. долара вътрешни и външни инвестиции от август насам според изчисления на BNP Paribas. Изтичащите капитали свалиха новите дрехи на руската икономика, за да оставят отдолу познатото скеле на рушаща се инфраструктура, неефективни предприятия и недостатъчно инвестиции и иновации. Цените на суровините и енергоносителите се сринаха, което лиши руските компании от приходите, с който бяха свикнали. Националната статистика излезе с числа за спада в индустриите, каквито според бившия икономически съветник на Путин Андрей Иларионов не е имало от края на СССР насам. "Трудно е да се каже какви последствия може да има", каза Иларионов пред финансовата информационна агенция "К2 Капитал". "Ясно е обаче, че моделът на икономическо развитие от последните 5 години не може да осигури не само устойчив ръст, но даже и по-умерен спад." Подозренията на много икономисти се оправдаха през декември, когато руският зам. финансов министър Андрей Клепач обяви, че страната върви към рецесия. Fitch ratings предупреди за "риск от бързо обезценяващи се валути и отслабващ кредитен рейтинг" в Русия, Казахстан и Украйна. Централната банка гори средства по-бързо, отколкото стар руски автомобил гълта бензин, за да поддържа курса на потъващата рубла (161 млрд. долара от август насам). След 8 години лято под слънцето на късмета Русия, по всичко изглежда, влиза в тежката зима на кризата. "Най-силните допреди месеци региони, където има газ, нефт и металургия, днес се оказват в рязко влошена ситуация", коментира пред "Капитал" Вячеслав Глазичев - икономист, който е обиколил надлъж и нашир Русия в последната година и има няколко публикации по темата за руските региони. "Това е силен удар за тях и за Москва, където е финансовият център. Банковата система оцеля, защото правителството наля пари в нея, но банките не бързат да ги дават на предприятия и ги обменят в чужда валута. Ще ударим дъното през януари-февруари. Отново някои ще живеят с картофи, а други като белите якички в Москва няма да се спасят. Ще има значителни уволнения и ръст на безработицата след зимните празници, защото вече има банкрутирали огромен брой малки предприятия." Централната бюрокрация в Русия е направила удивително малко за развитието на вътрешния пазар, смята Глазичев. Изгодните условия позволяваха на Русия огромен внос и така условията за руските производители, включително на хранителни стоки, бяха много сложни. Сега те ще имат нужда от подкрепа. Това обаче не е всичко. По изчисления на различни анализатори, включително Fitch ratings, руският държавен бюджет за другата година ще има нужда от 70 долара цена за барел петрол, за да се спаси от дефицит. Според финансовия министър Алексей Кудрин, за да балансира бюджета, Русия ще ползва 36 млрд. долара от стабилизационния фонд, където влизаха приходите от скъпия петрол. Това значи само едно - Русия не само не се е възползвала от високите цени, за да се модернизира достатъчно, но и е привикнала към тях дотолкова, че трудно посреща разходите си, когато лесните приходи спаднат. Тази нова ситуация, която не се е появявала от десетилетие насам, ще иска жертви сред онези, натоварени да управляват. Глазичев например смята, че първата такава ще бъде самият Кудрин, който като представител на либералните икономисти в управлението ще бъде хвърлен на вълците и натоварен с цялата отговорност за слабия потенциал на икономиката. При тази не особено радостна за Китай и направо трагична за Русия картина как ще изглежда следващата година за двете държави в БРИК, претендиращи да бъдат глобални сили? Вероятно твърде различна за Пекин и за Москва. Драконът има накъде да разгъне криле: обявените половин трилион долара помощ за икономиката със сигурност ще доведат до покачване на вътрешното потребление, а освен това ще подпомогнат с инфраструктура изоставащи в момента региони. При всички проблеми дори 7.5 % ръст е все още огромен напредък във време, когато икономиките на Европа и САЩ ще се свиват. Това на практика означава, че в близко и по-далечно бъдеще Китай ще има още по-голямо предимство в гладния за пари свят. "Смятам, че 2009 г. ще е добра за Китай", казва Джон Фокс. "Още повече че потребителите в Европа и САЩ, както стана ясно, ще пазаруват масово в магазини тип Walmart, където всички стоки се произвеждат в Китай." Всичко се свежда до икономиката, на която се основава възходът на Китай през последните 30 години, смята и д-р Лу. "Ако успее да преживее кризата, Китай ще продължи да се въздига." Основният плюс на китайските ръководители, смята и дългогодишният посланик на САЩ в страната Джеймс Лили, е, че мислят стратегически. "Строят пристанище в Пакистан, подписаха договори с Русия за доставка на петрол и газ, като изпревариха Япония, стабилизират икономиката и искат да запазят Китай дисциплиниран и отговорен. Това е игра в дългосрочен план." Русия също няма да изгуби своите природни ресурси, които крепят икономическия й ръст, но при положение че цените не се вдигнат в скоро време отново на космически нива, страната я очаква продължителен период на тежки структурни проблеми. "Властта даваше много обещания за огромни суми - пенсии, заплати. Ще стигнем до ситуация, в която или ще трябва да кажат, че не могат да изпълняват това, или ще харчат навсякъде. И после?", пита се Глазичев. Той твърди в тон с експертите на руски финансови компании като "Ренесанс капитал" и "Тройка диалог", че кризата в Русия ще продължи по-дълго от тази на Запад. "На планината се качваш дълго, но падаш лесно. И чудеса стават рядко." Това е много лоша новина за Медведев, който още в първата си година начело ще трябва да се бори с негативите, заложени от предишното управление. Новите икономики, каза той през ноември, ще бъдат лидери в света след кризата. Отслабен вътрешно обаче, не е ясно какви позиции ще заеме новият руски президент навън. След вододелната 2008 г. следващата година ще е тежка за всички. Ако се върнем на Конфуций обаче, засега Китай изглежда се учи от грешките на другите, за да стане учител, а Русия пада в същия капан, в който беше преди години. САЩ бяха тези, които се спънаха и паднаха тежко. В резултат обаче коленете на някои се разраниха, а други направо си счупиха краката.
Източник: Капитал (05.01.2009)
 
Българското семейство яде колкото един европеец Цяло българско семейство се изхранва, купува стоки и ползва услуги колкото един европеец. Българите си остават най-бедните в ЕС, сочат данните на ЕВРОСТАТ за 2007 г. Размерът на БВП на човек от населението в България е 37% от средното ниво в ЕС. Но цените у нас са 41% от средните за страните членки. Крайният резултат е, че потребените от българите храни, стоки и услуги са около 40% от средното ниво за един европеец. В едно семейство в България има средно по 2,7 души. Така използваните храни, дрехи, коли, битова техника, както и здравни и други услуги от едно цяло семейство у нас, се равняват на потреблението на един европеец. Дори Румъния е далеч пред нас с ниво на потреблението от 46% от средното за ЕС. Потреблението в България е 3,35 пъти по-малко отколкото във Великобритания.
Източник: Стандарт (06.01.2009)
 
Безработицата у нас - по-ниска от средноевропейската Безработицата към момента у нас не надхвърля 6% и е по-ниска от средноевропейската, съобщи зам.-социалният министър Димитър Димитров. Правителството планира 7,4% безработицата за тази година, като се очаква повишаване през второто тримесечие на годината. Държавни помощи в размер на 6,7 млн. лв. ще получат най-засегнатите предприятия от кризата, за да задържат персонала си. Програмата ще обхване 18 хил. души, застрашени да останат без работа. Помощите под формата на добавка към заплатата ще се дават в рамките на три месеца, когато хората ще преминат на половин работен ден, допълни зам.-министър Димитров.
Източник: News.bg (07.01.2009)
 
Икономиката поела към срив преди Нова година Промишлеността и строителството са тръгнали рязко надолу. Най-тревожно е положението в металургията, химическата промишленост и дървообработването. Алармата дойде от Националния статистически институт, който вчера оповести данните за ноември. Общото промишлено производство е паднало с 8.8% за една година и с цели 5% само през ноември 2008 г. Най-шоков е сривът в химическата промишленост - с 22.5% само за месец. Черно е положението и в добива на метални руди, който е надолу с 33% от ноември 2007 г. до ноември 2008 г. Значителен спад в предпоследния месец на 2008 г. има и при дървообработването и машиностроенето. За една година приходите от продажби в промишлеността са паднали с цели 11.5%, като най-чувствително е намалението в текстила - с близо 38%, и в химическата индустрия - с почти 21%.
Източник: Сега (10.01.2009)
 
Строителната продукция намаляла с близо 15% през ноември По предварителни данни произведената строителна продукция през ноември 2008 г. е с 14,9 процента по-малко в сравнение с октомври, сочат данните на НСИ. Имайки предвид зависимостта на строителната дейност от климатичните условия, намалената активност на строителните предприятия не е необичайно явление за този период на годината, сочат от статистиката. През ноември 2008 г. сградното строителство формира близо 68% от общото строително производство и спрямо предходния месец бележи спад на продукцията от 15.7%, докато намалението на гражданското/инженерното строителство е с 13.2%.
Източник: Дарик радио (10.01.2009)
 
Промишленото производството се свило с 5% през ноември По предварителни данни през ноември 2008 г. промишленото производство е с 5.0% по-малко в сравнение с октомври. Спад е регистриран при производството на химични продукти с 22.5%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели с 19.1%, при производството на електрически машини и апарати с 14.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване с 12.5%.
Източник: Дарик радио (10.01.2009)
 
Студеното време и финансовата криза оказаха влияние върху строителната активност. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през ноември секторът е отбелязал спад с 14.9% спрямо предходния месец. Данните са от публикувания за пръв път месечен индекс, който следи строителната продукция в страната. Най-сериозен е спадът в сградното строителство, което формира 68% от обемите в бранша. При него намалението е с 15.7%, а при инфраструктурата -13.2%. Според статистиците намалената активност в бранша е обичайна за този период на годината, като се има предвид зависимостта на строителната дейност от климатичните условия. Предприемачите обаче я обясняват и с финансовата криза, която по тяхна оценка дава отражение върху дейността им още от края на лятото. Инвеститорите изчакват да видят дълбочината на кризата и продължителността й, коментира управителят на консорциум Имоти груп Наско Атанасов. По тази причина има много развалени сделки за парцели и замразени проекти. За предприемачите, които ползват банково финансиране, никак не е изгодно да спират работа, но все пак е по-добре от това да затъват в нови дългове при липсата на продажби, обясни Наско Атанасов. Управителят на строителна компания Биад-С Светослав Глосов смята, че през последните два месеца спадът при жилищното строителство е дори над 15%. На много обекти в София темпото на работа бе осезаемо намалено заради липсата на сделки. Заради трудното кредитиране се стига и до разваляне на сделки при подписан предварителен договор за покупка, обобщи той. Годишните данни на НСИ все още показват лек ръст в строителството, като през ноември той е бил 1% спрямо същия месец на 2007 г. При сградното строителство той е 3.7%, докато при пътищата и съоръженията има спад с 4%. Според Светослав Глосов обаче през тази година резултатите ще са точно обратните. Общо за сектора се очаква ръст на обемите от едва 2-3%, като основен принос за него ще имат инфраструктурните обекти, докато сегментът на жилищата ще отбележи спад.
Източник: Пари (12.01.2009)
 
Търговският дефицит достигна 24% от БВП през ноември Търговският дефицит на България е нараснал с нови 1.46 млрд. лв. през ноември и достига обща стойност от 15.99 млрд. лв. за единадесетте месеца на миналата година. Данните бяха оповестени от Националния статистически институт (НСИ), като новата цифра се равнява на 24.0% от прогнозния Брутен вътрешен продукт за цялата изминала година. След като за предпоследния месец на миналата година бе отчетен сериозен спад в индустриалното производство и продажбите, НСИ представи и ефекта върху външния сектор. От тях става ясно, че с развитието на кризата износът на българските компании се свива по-бавно от вноса. На месечна база (ноември спрямо октомври) понижението е с 16.4%, докато вносът спада по-сериозно съответно с 19.7%, измерен по цени FOB (без да се включат транспортните и застрахователни разходи) и с 19.6% по цени CIF (с отчетени разходи за транспорт и застраховки). Това потвърди и очакването, че със засилване на кризата, външнотърговският дефицит ще расте с по-бавни темпове. Увеличението през ноември е с 23.6% по-ниско в сравнение с това през октомври.
Източник: Дневник (12.01.2009)
 
Търговският дефицит на България е нараснал с нови 1.46 млрд. лв. през ноември и достига обща стойност от 15.99 млрд. лв. за единадесетте месеца на миналата година. Данните бяха оповестени от Националния статистически институт (НСИ), като новата цифра се равнява на 24.0% от прогнозния Брутен вътрешен продукт за цялата изминала година. След като за предпоследния месец на миналата година бе отчетен сериозен спад в индустриалното производство и продажбите, НСИ представи и ефекта върху външния сектор. От тях става ясно, че с развитието на кризата износът на българските компании се свива по-бавно от вноса. На месечна база (ноември спрямо октомври) понижението е с 16.4%, докато вносът спада по-сериозно съответно с 19.7%, измерен по цени FOB (без да се включат транспортните и застрахователни разходи) и с 19.6% по цени CIF (с отчетени разходи за транспорт и застраховки). Това потвърди и очакването, че със засилване на кризата, външнотърговският дефицит ще расте с по-бавни темпове. Увеличението през ноември е с 23.6% по-ниско в сравнение с това през октомври.
Източник: Дневник (13.01.2009)
 
През декември миналата година е отчетена дефлация от 0.2%, съобщи Националният статистически институт (НСИ) във вторник. От началото на годината (декември 2008 спрямо декември 2007 г.) инфлацията е 7.8%. Измерена за целия период януари – декември 2008 г. спрямо същия период на миналата година тя е 12.3%. През декември има намаление на цените на храните с 0.3%, на облеклото и обувките – с 0.1%, на транспорта – с 3.8%, на съобщенията – с 0.2%. Увеличение на цените има при алкохола и цигарите с 0.2%, на поддръжката на дома – с 0.1%, на разходите за здравеопазване – с 0.3%. Най-чувствително поскъпване през декември при храните е регистрирано при рибата – с 3.8%, на яйцата – с близо 4%, на зеленчуците – с 3.3%, на шоколадовите изделия – с 2%. Поевтиняване има при брашното и зърнените продукти – с 3.3%, хляба – с малко над 1%, олиото – с 10.5%, плодовете – с с 8.5%. Индексът на цените в така наречената “малка потребителска кошница” със сто от най-необходимите стоки, е 99.8%, тоест също има дефлация от 0.2%. От началото на годината измерената през малката кошница инфлация е 6.4%.
Източник: Медия Пул (14.01.2009)
 
12,3% инфлация за 2008-а, дефлация през декември Дефлация от 0,2 процента отчита Националната статистика за декември. За една година цените са се увеличили със 7,8 на сто. През декември са се понижили цените в транспорта, на алкохола, мебелите и услугите в развлекателния сектор. Увеличили са се цените на малотрайни и трайни колбаси, зеленчуците, минералните води и безалкохолните напитки. Отбелязва се лек ръст на лекарските и стоматологичните услуги. През декември спрямо ноември хранителните продукти отчитат намаление с 0.3%, а алкохолни напитки и тютюневи изделия регистрират увеличение с 0.2%. Намалени са цените на брашното и зърнените продукти - с 3.3, сирене - с 0.8%, кашкавал - с 0.5%. Най-голямо намаление е отчетено при растителните масла - с 10.5%, и плодовете - с 8.5%. През месеца са увеличени цените на малотрайните и трайни колбаси - съответно с 0.9 и 1.5%, риба и рибни продукти - с 3.8%, яйца - с 3.9%, зеленчуци - с 3.3%, пресните зеленчукови подправки - с 5.9%, чай - с 2.5%. В групите на нехранителните стоки и услугите през декември са увеличени разходите за жилище - вода, електроенергия, газ и други горива - с 0.2%.
Източник: News.bg (14.01.2009)
 
Кризата все повече удря икономиката Световната икономическа криза все по-осезаемо навлиза в България, показват последните макроикономически данни. През декември ценните на стоките и услугите са се понижили с 0.2% спрямо ноември, а годишната инфлация се забавя до 7.8 на сто. Причина за това е свитото потребление и по-ниската икономическа активност, както и по-ниските разходи за заплати. Именно цената на труда се отчита от анализатори като основен инфлационен фактор в България през последните години. Прогнозите на специалисти са за по-скромно нарастване на възнагражденията през тази година. Продажбите на дребно също са се понижили през ноември, показват данните на статистиката. За декември продажбите на автомобили са спаднали с над 70 на сто.
Източник: Дневник (14.01.2009)
 
22% ръст на заплатите през 2008 г. Общият доход на човек от домакинство през миналата година е нараснал с повече от 17%. От статистиката отчитат и ръст на работните заплати с близо 22%. Абсолютният ръст на заплатите през миналата година на лице от домакинство е от 132 на 160 лв., пресмята статистиката. При пенсиите растежът е от 64 на 73 лв. средно на лице. Забележително намаляват доходите от самостоятелна заетост.
Източник: News.bg (15.01.2009)
 
Общият доход средно на лице от домакинство през ноември 2008 г. е нараснал със 17,3% в сравнение със същия месец на 2007 г. В абсолютни цифри увеличението е от 272,78 лв. на 320,06 лв., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). За същия период работната заплата, която е основният източник на доход, е нараснала с 21,8 на сто. Абсолютно тя нараства от 132,04 лв. на 160,79 лв. средно на лице от домакинство. НСИ отчита и леко увеличение на относителния й дял при формирана на дохода - с 1,8 процентни пункта. Вторият по значение източник на доходи са пенсиите. Спрямо ноември 2007 г. през миналия ноември средно на лице пенсиите са се увеличили от 64,42 лв. на 73,33 лв. средно на лице. Чувствително намаление се отчита при доходите от самостоятелна заетост. През ноември 2007 г. доходите от този източник са били в размер на 27,67 лв., а през ноември 2008 г. са намалели на 18,15 лв. средно на лице от домакинство. Спадът е с 34,4%. Едновременно с това намалява и относителният дял на доходите от самостоятелна заетост - от 10,1% на 5,7%. С 4 лв. средно на лице от домакинството са се увеличили доходите, чийто източник са социалните помощи и обезщетенията за майчинство, болест и инвалидност. За едногодишен период спрямо миналия ноември те нарастват - от 5,92 лв. на 9,59 лв.
Източник: Монитор (16.01.2009)
 
България се нарежда на четвърто място по инфлация през 2008 г. след Латвия, Литва и Естония, съобщава Евростат. С 7,2 на сто, тя остава след Латвия с 10,4 на сто, Литва с 8,5 на сто и Естония с 7,5 на сто. Най-ниска е инфлацията в Люксембург (0,7 на сто), Португалия (0,8 на сто) и Германия (1,1 на сто). Годишната инфлация е спаднала на ниво ЕС от 3,2 на сто през 2007 г. на 2,2 на сто през миналата година, докато в еврозоната е намаляла от 3,1 на сто до 1,6 на сто.
Източник: Стандарт (16.01.2009)
 
8 млрд. е дупката в търговията Над 8,1 млрд. евро е дупката във външната ни търговия от януари до ноември 2008 г. Това се равнява на 24% от брутния ни вътрешен продукт и е с 1,5 млрд. евро повече спрямо същия период на 2007 г., сочат данните на БНБ. Износът възлиза на 14,328 млрд. евро, а вносът е 22,5 млрд. евро. Наблюдава се по-бързо увеличение на износа (от 12,4% до 15,5% от БВП), отколкото на вноса (от 19,1% до 19,4% от БВП). Дефицитът по текущата сметка на България за периода януари-ноември 2008 г. достигна 21,9% от БВП, сочат данните на БНБ. По текущата ни сметка се е натрупал дефицит в размер на 7,465 млрд. евро. Този голям дефицит е неблагоприятен фактор, който в най-голяма степен прави икономиката на България уязвима, смятат анализаторите на международните финансови институции. Само през ноември дефицитът в текущата сметка е възлязъл на 838 млн. евро. Според БНБ основните причини за увеличаване на този дефицит са по-високият търговски дефицит. През първите 11 месеца на 2007 г. дефицитът по текущата сметка беше 18,6% от БВП. От януари до ноември чуждите инвестиции са 5,274 млрд. евро, а година по-рано са били 5,963 млрд. евро.
Източник: Стандарт (16.01.2009)
 
Европейската комисия прогнозира свиване на растежа През 2009 година се очаква 1,8 на сто ръст на БВП у нас, а през 2010 г.- 2,5 на сто. Това сочат предварителните икономическите прогнози на Еврокомисията, огласени вчера. В Бюджет 2009 година у нас е предвиден растеж от 4,7 на сто, който според наблюдатели от Еврокомисията няма да бъде достигнат. Според експерти само заради газовата криза ръстът на икономиката у нас може да се свие с до 1 пункт. Междувременно пък вчера беше огласен новият доклад за развитието на икономиката на ЕС, който сочи намаляване на ръста в страните членки с 2 на сто. Според прогноза на "Дойче Банк" бюджетният дефицит на еврозоната през тази година ще скочи до 4.7 на сто от БВП в сравнение с 1.4 на сто от БВП през миналата година.
Източник: Новинар (20.01.2009)
 
Брюксел: Икономиката ви ще расте с 1,8% Реалният ръст на БВП в България през 2009 г. ще бъде 1,8%, а през 2010 г. - 2,5%. Това сочат предварителните икономически прогнози на Европейската комисия. Икономическата активност в България се очаква да спадне чувствително през 2009 г. заради намаляването на вътрешното търсене и затегнатите условия за получаване на кредити. Очаква се инфлацията да спадне от 12% през 2008 г. до 5,4% през тази година и 4,8% за 2010 г. Европейската комисия прогнозира също слаб ръст на безработицата - от 6% през 2008 г. до 6,3 и 6,4 на сто през 2009 г. и 2010 г. Тъй като се очаква обемът на вноса и цените да намалеят, търговският дефицит на България би трябвало да се свие. Сегашният висок дефицит по текущата сметка би трябвало да спадне доста под 20% от БВП, се посочва в икономическите прогнози на Европейската комисия за България. През 2009 г. ръстът на БВП в ЕС ще падне с 1,8%, преди да се увеличи леко с 0,5% през 2010 г., сочат прогнозите на Европейската комисия. Тази рецесия е резултатът от финансовата криза и свързания с нея глобален икономически спад. Те са свързани със силното свиване на световната търговия и на промишленото производство, а в някои страни - и със значителен спад на пазара за жилища, отбелязва Европейската комисия.
Източник: Стандарт (20.01.2009)
 
Статистиката отчете 4% спад на цените на жилищата за последни три месеца Националният статистически институт отчете близо 25% ръст на цените на жилищата в областните градове през миналата година в сравнение с 2007 г. Средната цена на квадратен метър през миналата година е била 1363 лв., а през 2007 г. - 1091 лв. От януари до октомври цените на апартаментите растат, докато през последното тримесечие на годината е отчетен спад от 4.1 на сто спрямо предишните три месеца. Индексът на пазраните цени на жилищата оценява общото относително изменение на съществуващите апартаменти, като се изключват новопостроените, къщите и луксозните жилища, е посочено в съобщението на НСИ. Според него цените са на базата на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове. Най-голям ръст на цените през миналата година НСИ отчита при жилищата в градовете около София - близо 47.8%. В Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе и Ямбол поскъпването е с около 30 на сто. В София апартаментите са поскъпнали с 28.5%. Най-малък ръст - близо 6%, е регистриран в Търговище. През периода октомври - декември 2008 г. жилищата започват да поевтиняват спрямо предишните три месеца, отчита НСИ. От 28-те областни града в 23 е регистриран спад, като най-значителен - над 11 на сто, е във Велико Търново, Плевен и Търговище. Минимален ръст на цените на апаратаментите от 2-3% е отбелязан в Бургас, Враца, Кюстендил, Монтана и Силистра. С изключение на Бургас средните цена на жилищата в останалите градове са едни от най-ниските в страната и по тази причина има възможност за растеж, коментираха брокери. Най-скъпи са апартаментите в София - 2373 лв./кв.м, следвани от Варна - 2101 лв./кв.м. Най-евтини са в Кюстендил - 763 лв./кв.м, и в градовете край София - 744 лв./кв.м.
Източник: Дневник (26.01.2009)
 
Безработните през декември се увеличили Леко нарастване на броя безработни българи отчита през декември Агенцията по заетостта. Така безработицата у нас достигна 6,27 на сто, като в бюрата по труда са регистрирани над 230 000 безработни. Във всички сектори на икономиката има спад на търсенето на нови работници. Основната причина за това пък е финансовата криза, смятат специалистите. Ръст на хората без работа има и заради приключването на някой сезонни дейности като селско стопанство, туризъм, строителство и др.
Източник: Новинар (27.01.2009)
 
Ударихме 18-годишно дъно в безработицата През 2008 година е отчетено най-ниското годишно равнище на безработица за последните 18 години, съобщават от Агенцията по заетостта. Средномесечният брой на безработните през изминалата година е бил с 18.6% или 53 262 души по-малко спрямо 2007 година. Около 217 600 безработни са започнали работа, като почти всички са използвали посредничеството на бюрата по труда. Трудовият пазар през 2008 година е предложил общо 238 хиляди работни места, а новоразкритите места в реалната икономика, обявени чрез бюрата по труда, са над 22 хиляди. По програми и мерки за заетост, реализирани от Агенцията по заетостта, през 2008 година са работили общо 66 839 лица, като затова са изразходвани над 160 милиона лева.
Източник: Дарик радио (27.01.2009)
 
Статистика отчете спад на туристите през декември През декември е имало спад на чуждестранните туристи, посетили България, сочат данните на Националния статистически институт. Пътуванията на чужденците към страната са намалели с 5.5 на сто спрямо година по-рано. Тенденцията е към спад и на пътуванията на българи в чужбина, които са с 9.1 на сто по-малко спрямо 2007 г. Статистиката за декември е показателна за туристическия бранш, тъй като тогава е пикът в пътуванията покрай коледните и новогодишните празници. Данните от изследването на НСИ потвърждават тезата, че през тази година зимните курорти са привлекли част от българите, които в предни години са предпочитали други страни. През последния месец на 2008 г. най-осезаемо са намалели туристите от Франция, Португалия, Унгария и Великобритания. Техният спад е с между 8 и 11 на сто. От страните извън ЕС най-рязко са спаднали посещенията от Сърбия, които са с 1/3 по-малко спрямо година по-рано. България обаче е успяла донякъде да компенсира намалението с повече привлечени туристи от Украйна, които са се увеличили с 9.2 на сто, и от Македония - с 5.5%. Същевременно се отчита и сериозен спад на посещенията на българи в чужбина, което е засегнало почти всички дестинации. Наполовина са намалели пътуванията към Канада и САЩ, а с над 1/3 тези към Италия, Япония, Дания и Португалия. Огромен ръст има Словакия, която е била посетена от 80 на сто повече българи. Традиционно увеличение има и към Турция, която е топ дестинация за туризъм, както и към Малта, която присъства все повече в каталозите на българските туроператори.
Източник: Дневник (28.01.2009)
 
С 5,5% по-малко са туристите, които са почивали у нас през декември в сравнение с последния месец на 2007 г., показват данните на Националния статистически институт. Най-голям е спадът на английския, унгарския, португалския и френския пазар. Най-много чужденци са дошли у нас на екскурзия или почивка - 49,5%. Българите също са пътували по-малко с 9,1%. Спадът на пътниците към Канада и САЩ е с над 55% за всяка страна.
Източник: Стандарт (28.01.2009)
 
Бизнес климатът у нас се влошава Бизнес климатът у нас се е понижил с 0,6 пункта през януари тази година в сравнение с декември 2008 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Според експерти финансовото състояние на предприятията ще продължи да се влошава и през тази година. Въпреки това бизнесът смята, че ще има подобрение на условията за работа през следващите шест месеца, което ще доведе до увеличение на поръчките за производство. Според статистиката засегнати от икономическата криза са най-вече производството и строителният сектор. Заради свиването на пазара на стоки през следващите три месеца не се очакват съществени повишения на цените.
Източник: Новинар (29.01.2009)
 
Бизнес климатът с пореден спад След значителното влошаване на стопанската конюнктура в края на миналата година през януари бизнес климатът у нас е отбелязал спад с 0.6%, отчетоха от Националния статистически институт. Засегнати са всички отрасли - промишленост, строителство, търговия на дребно, услуги. С 0.6% намаляват показателите в промишлеността и строителството. Ръководителите на предприятия смятат, че спрямо декември състоянието им се е влошило с 10.1 пункта, но имат по-благоприятни очаквания за следващите шест месеца. Най-големи затруднения създават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. От октомври насам натоварването на мощностите е намаляло с 3.9 пункта до 70.6%. Като основен проблем в строителството се отчита ръстът на клиентите със закъснения в плащанията. Осигуреността на производството с поръчки продължава да намалява, очакват се и съкращения.
Източник: Пари (29.01.2009)
 
С 5.8% е паднал общият индекс на производствените цени през последния месец на 2008 г., отчете НСИ. Най-голям е спадът на цените в добива на метални руди - с 10%, производството и леенето на метали - с 11.7%, и производството на химични продукти - с 5.8%. Производствените цени на хранителни продукти и напитки през декември са паднали с 0.7%. На годишна база общото намаление на цените на производител е с 1%. В същото време на вътрешния пазар НСИ отчита по-слабо падане на цените на производител - с 3.9% през декември. Спрямо същия месец на 2007 г. индексът на цените на производител на вътрешния пазар е нараснал с 1.9%.
Източник: Пари (30.01.2009)
 
Пак срив при индустрията Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2008 г. е с 3,9 на сто под равнището на предходния месец, като в преработващата промишленост намалението е с 5,1 на сто, показват данни на Националния статистически институт, огласени вчера. Спад на цените има при добива на метални руди - с 16,6 на сто, както и при производството на химични продукти - с 4 на сто. Намалението на цените от производител на хранителни стоки и напитки е с 0,9 на сто. В преработващата промишленост през декември 2008 г. спрямо съответния месец на 2007 г. цените на производител намаляват с 4,3 на сто, докато в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода е регистрирано увеличение с 14,9 на сто.
Източник: Новинар (30.01.2009)
 
Спад на цените на производителите през декември отчете НСИ Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2008 г. е с 3,9% под равнището на предходния месец, като в преработващата промишленост намалението е с 5,1%. Спад на цените има при добива на метални руди - с 16,6%, при производството на химични продукти - с 4%, при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 3,5%, и при производството на хранителни продукти и напитки - с 0,9% Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2008 г. нараства с 1,9% спрямо същия месец на 2007 г. В преработващата промишленост цените на вътрешния пазар през декември намаляват с 0,7% спрямо съответния месец на 2007 година. Увеличение на цените спрямо декември 2007 г. има при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12,7%; производството на продукти от други неметални минерални суровини - с 11,8%; производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10,8%; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 9,8%; производството на хранителни продукти и напитки - с 1,2%. Общият индекс на цените на производител през декември 2008 г. е с 5,8% под равнището на предходния месец, като в преработващата промишленост намалението е със 7,2%. Спад на цените спрямо ноември 2008 г. има при добива на метални руди - с 10%, при производството и леенето на метали - с 11,7%, при производството на химични продукти - с 5,8%, и при производството на хранителни продукти и напитки - с 0,7%. Общият индекс на цените на производител през декември 2008 г. намалява с 1% спрямо същия месец на 2007 г. В преработващата промишленост през декември 2008 г. спрямо съответния месец на 2007 г. цените на производител намаляват с 4,3%, докато в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода е регистрирано увеличение с 14,9%.
Източник: Insurance.bg (30.01.2009)
 
Произведената строителна продукция през декември е с 10,4 на сто по-малко в сравнение с предходния месец. Спадът на годишна основа е с 4,3 на сто, сочат предварителни данни на НСИ. През декември 2008 г. продукцията от сградно строителство е с два пъти по-голям дял от този на гражданското/инженерното строителство и формира 67,2 на сто от общото строително производство. Спрямо ноември намалението в гражданското строителство е 8,9 на сто, докато в сградното строителство е по-голямо (11,1 на сто)
Източник: Други (10.02.2009)
 
По предварителни данни на НСИ произведената строителна продукция през декември 2008 г. е с 10.4% под нивото на предходния месец. През декември 2008 г. продукцията от сградно строителство е с два пъти по-голям дял от този на гражданското/инженерното строителство и формира 67.2% от общото строително производство. Спрямо ноември намалението в гражданското строителство е 8.9%, докато в сградното строителство е по-голямо (11.1%), което не е характерно за този месец на годината, когато климатичните условия са неблагоприятни за дейности по строителство на съоръжения на открито. Общата строителна продукция през декември 2008 г. намалява с 4.3% в сравнение със същия месец на предходната година и е резултат от спада със 7.5% на сградното строителство. Гражданското строителство бележи увеличение с 3.0% спрямо декември 2007 г., но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс.
Източник: profit.bg (10.02.2009)
 
Промишленото производство е с 1,7% по-голямо през декември 2008 г. По предварителни данни през декември 2008 г. промишленото производство е с 1,7% по-голямо в сравнение с предходния месец. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - с 15.6%, същевременно индексът на преработващата промишленост намалява с 1,7%, като спад е отчетен при производството на продукти от други неметални минерални суровини с 26,1%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло с 10,6%, при производството на машини, оборудване и домакински уреди с 4,5%. Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване с 37,3%, производството на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон с 10,2%, производството на химични продукти с 6,7%. В сравнение с декември 2007 г. промишленото производство през декември 2008 г. е с 8,3% по-малко. В преработващата промишленост то намалява с 10,2%, а в добивната промишленост - с 25,1%, като най-значителен е спадът в добива на метални руди - с 64,9%. По предварителни данни приходите от продажбите в промишлеността през декември 2008 г. в сравнение с предходния месец намаляват с 0,4%. В преработващата промишленост през декември спрямо ноември 2008 г. приходите от продажби са с 2,2% по-малко, докато в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода продажбите се увеличават с 15,4%. През декември 2008 г. приходите от продажби са с 10,8% по-малко в сравнение с декември 2007 г., като спадът в преработващата промишленост е с 12,3%. По-малко са продажбите при производството и леенето на метали - с 34,5%, при производството на облекло, вкл. кожено; обработката на кожухарски кожи – с 15,1%, при производството на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде – с 11,3%. Нарастване в продажбите e отчетено при производството на тютюневи изделия – със 17,2%, производството на метални изделия , без машини и оборудване – с 14,8%, при производството на хранителни продукти и напитки – с 5,9%.
Източник: Insurance.bg (11.02.2009)
 
С 3.1% нараства търговията през 2008 г. Приходите от продажби през декември 2008 г. намаляват със 7.9% спрямо съответния месец на предходната година, показват предварителните данни на НСИ. В търговията на дребно влошената стопанска конюнктура оказва слабовлияние върху индекса на приходите от продажби, в резултат на което отчетенотонамаление е незначително - 0.6%. В търговията с фармацевтични и медицински стоки и в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия темповете са положителни и достигат съответно 5.5 и 5.3%. Увеличение се наблюдава също в неспециализираната търговия с разнообразни стоки - 4.1%, и в търговията с текстил, облекло и обувки - 2.3%. Влияние върху общия индекс в посока намаление оказват отрицателните темпове в търговията със стоки за домакинството и битова техника - 3.3%, и в търговията на дребно с други стоки - 6.3%, които заедно формират около 50% от обема на приходите.
Източник: profit.bg (11.02.2009)
 
С 1,7 на сто е нараснала индустрията през последния месец на миналата година, сравнено с ноември на същата година. Това отчетоха от Националния статистически институт (НСИ). Позитивните данни за промишленото производство идват след сериозния спад от 5 на сто, който беше регистриран в рамките само на един месец през ноември 2008 г. Въпреки това на годишна база спадът на промишленото производство продължава. В сравнение с декември 2007 г. през същия месец на 2008 г. индустрията е произвела с 8,3% по-малко. Изчислено на месечна база, увеличение от 15,6% е регистрирано при производството и разпределението на електроенергия, газ и вода, съобщиха още от НСИ. Въпреки общия ръст на индустрията, продължава спадът на преработващата промишленост (с 1,7%), на производството на продукти от други неметални минерални суровини (с 26,1%) и на текстилната промишленост (с 10,6%). На фона на почти 13-те процента намаляване през ноември 2008 г. за последния месец на миналата година производството на метални изделия, без машини и оборудване, бележи нарастване с 37,3%. Най-много през декември 2008 г. в сравнение със същия месец на 2007 г. е намалял добивът на метални руди - с 64,9 на сто. Следват го добивната промишленост със спад от 25,1% и преработващата индустрия, която за година е намаляла с 10,2%. Независимо от отчетения ръст на производството през миналия декември, НСИ отчита, че приходите от промишлените продажби през декември намаляват с 0,4% в сравнение с предходния месец. На годишна база приходите на индустрията са с 10,8 на сто по-малко в сравнение с декември 2007 г., като най-сериозен е спадът за преработващите и металургичните предприятия. Наред с намалението на постъпленията в промишлеността, спад се отчита и в търговията. Той се изчислява на 7,9% през декември 2008 г. спрямо същия месец на предходната година. Приходите от търговията на едро също намаляват - с 8,6% на годишна база, като при хранителните продукти, напитки и тютюневи изделия то е само 5,1%, докато при стоките за домакинството е 14%. В търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили намалението достига 12,8%. На месечна база приходите от продажби в търговията нарастват с 3,6% през декември.
Източник: Монитор (11.02.2009)
 
Индустриалното производство приключи годината със спад Промишленото производство е отбелязало спад през последната година. Това показват данните на Националния статистически институт, според които последното тримесечие се оказа достатъчно, за да изтрие постигнатия преди това растеж. Общото понижение на показателя през декември спрямо същия месец на 2007 г. е 8.3%, докато производството на преработващата промишленост спада с 10.2%, а на добивната - с 25.1%. Въпреки че индексът за промишленото производство нараства през декември спрямо ноември с 1.7% и така се прекъсна негативната тенденция от октомври и ноември, това се оказа недостатъчно, за да компенсира първите негативи от икономическата криза. Двигател за по-добрите данни са се оказали секторите хранителна промишленост (8.1%), производството на хартиени продукти (10.2%), химични продукти (6.7%) и метални изделия без машини и оборудване (37.3%). Всички сектори с по-сериозно тегло в структурата на показателя обаче бележат спад на годишна база. Една от положителните черти, е че след като производството на химични продукти буквално се сриваше през октомври със 77.6% и през ноември с 24.3%, то в края на годината все пак е отчетен растеж на месечна база в размер на 6.7%. Другият показател, който НСИ оповестява успоредно с данните за производството, е този за продажбите на промишлеността. При него обаче на месечна база се отчита понижение от 0.4%, а на годишна база спадът е с 10.8%. Индексите, които ги измерват, се приемат за свързани, защото продажбите са показателни за търсенето, а производството е дава информация как фирмите реагират на промените в пазарните условия. Последните данни обаче не изненадаха анализаторите и според тях свиването е нормален процес, обусловен както от силния ръст през първата половина на миналата година, така и от по-ниското търсене. При обявяването на ноемврийските резултати анализаторските звена на чуждестранни финансови институции обявиха, че гледат със загриженост на случващото се, като икономическият растеж от 1-2% се превръщал в реалистично-оптимистичен сценарий.
Източник: Дневник (11.02.2009)
 
Спад в строителството през декември отчете статистиката Произведената строителна продукция през декември 2008 г. е с 10.4% под нивото на предходния месец, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През декември 2008 г. продукцията от сградно строителство е с два пъти по-голям дял от този на гражданското/инженерното строителство и формира 67.2% от общото строително производство. Сградното строителство включва строителството на жилищни и нежилищни сгради, а гражданското/инженерното строителство - инфраструктурното строителство на пътища, мостове, тръбопроводи, електропроводи, далекосъобщителни и други строителни съоръжения. Спрямо ноември намалението в гражданското строителство е 8.9%, докато в сградното строителство е по-голямо (11.1%), което не е характерно за този месец на годината, когато климатичните условия са неблагоприятни за дейности по строителство на съоръжения на открито. Общата строителна продукция през декември 2008 г. намалява с 4.3% в сравнение със същия месец на предходната година и е резултат от спада със 7.5% на сградното строителство. Гражданското строителство бележи увеличение с 3% спрямо декември 2007 г., но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс. Това увеличение в съчетание с по-малкия спад спрямо ноември 2008 г. на гражданското (2.2 процентни пункта) в сравнение със сградното строителство е индикация, че строителните предприемачи изпитват затруднения с обезпечаването на строителството на сгради и насочват усилията си към довършване на строителни съоръжения, които в повечето случаи са с гарантирани плащания от държавата.
Източник: expert.bg (11.02.2009)
 
Износът за страната възлиза на 29.9 млрд.лв, а вносът на 49.5 млрд. лв. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Статистиката обхваща периода от януари до декември 2008 година и е по цени FOB. Общо търговията със стоки за страната по текущи цени възлиза на 79.4 млрд. лв. В сравнение с предходната година увеличението на търговията е с 14.7%. През годината най-активен е бил стокообменът през юни, юли и октомври. През 2008 г. износът на стоки (по цени FOB) възлиза на 29.9 млрд. лв. и се увеличава с 13.3% спрямо предходната година. Вносът на стоки (по цени CIF) възлиза на 49.5 млрд. лв., или с 15.7% повече от предходната година. През 2008 година се запазва тенденцията на превишение на вноса над износа. Стойността на вноса на стоки е с почти 66% по-голяма от стойността на износа. Последната година се различава от тенденцията на отчитане на по-голям стокообмен през последното тримесечие на годината. Най-много стоки в стойностно изражение са изнесени през третото тримесечие на 2008 година (27.7% от годишния износ). В същото време, най-много стоки в стойностно изражение са внесени през второто тримесечие на 2008 година (27.4% от годишния внос). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 19.7 млрд. лв. (с над 3 млрд. лв. повече в сравнение с 2007 година). По цени FOB на износа и вноса, т.е. след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки отрицателното салдо възлиза на 17.3 млрд. лева. През всички месеци на 2008 г. външнотърговското салдо е отрицателно като най-голяма стойност се отчита през октомври и юни. През 2008 година търговията на страната с трети страни отчита нарастване с 18.9% и достига до 33.4 млрд.лв. Износът (по цени FOB) се увеличава с 15% до 11.9 млрд. лв., а вносът (по цени CIF) с 21% до 21.5 млрд. лв. Основните търговски партньори на страната от групата на третите страни са Русия и Турция, които формират около 40% от общата търговия. През 2008 година износът на страната с трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, не отбелязва съществени изменения във формираните дялове в сравнение с предходната година. През 2008 година най-голямо нарастване на износа в стойностно изражение бележат секторите „Храни и живи животни" (с 110.8% спрямо предходната година), „Минерални горива, масла и подобни продукти" (с 28.3%), „Машини, оборудване и превозни средства" (с 33.7%). Износът на машини и оборудване, горива и масла и готови продукти формира над половината от българския износ през 2008 година. Структурата на вноса през 2008 година се запазва близка до формираната от предходната година. Най-голям е делът на внесените стоки от групата "Минерални горива, масла и подобни продукти" (43% от общия внос), като секторът отчита увеличение с 28%. спрямо 2007 година. Втората по значимост група при вноса е „Артикули, класифицирани главно според вида на материала", която регистрира нарастване с 15,7 %.
Източник: News.bg (12.02.2009)
 
79,4 млрд. лв. е стокообменът на България през 2008 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. В сравнение с предходната година той нараства с 14,7 на сто. Най-активна е търговията през юни, юли и октомври м. г. Износът през миналата година е 29,9 млрд. лв., което е ръст от 13,3 на сто спрямо година по-рано. Вносът е 49,5 млрд. лв. или с 15,7% повече от 2007 г. Външнотърговското салдо (износ FOB-внос CIF) е отрицателно, възлизайки на 19,7 млрд. лв. По цени FOB на износа и вноса - след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, отрицателното салдо е 17.3 млрд. лв. През всичките месеци външнотърговското салдо е отрицателно като най-големи стойностти се наблядават през октомври и юни. През 2008 г. се прекъсва наблюдаваната през последните години тенденция на отчитане на по-голям стокообмен през последното тримесечие на годината. Най-много стоки в стойностно изражение са изнесени през третото тримесечие на миналата година - 27,7% от годишния експорт. В същото време, най-много стоки са внесени през второто тримесечие на миналата година - 27,4 на сто от годишния импорт. Търговията с трети страни отчита нарастване с 18,9% и достига 33,4 млрд. лв. Износът (по цени FOB) се увеличава с 15 на сто - до 11,9 млрд. лв., а вносът (по цени CIF) с 21% - до 21,5 млрд. лв. Основните ни търговски партньори от групата на третите страни са Русия и Турция, които формират около 40% от общата търговия. През 2008 г. най-голямо нарастване на износа в стойностно изражение бележат секторите „Храни и живи животни” - с 110,8% спрямо предходната година, „Минерални горива, масла и подобни продукти” - с 28,3 на сто, „Машини, оборудване и превозни средства” - с 33,7%. Експортът на машини и оборудване, горива и масла и готови продукти формира над половината от българския износ през 2008 г.
Източник: Insurance.bg (12.02.2009)
 
0,8 на сто е инфлацията за януари спрямо декември миналата година, съобщиха от националната статистика. Според изнесените данни инфлацията на годишна база е 7.1 на сто. През януари хранителните продукти и безалкохолните напитки са се увеличили с 1,9 процента. Поскъпването при алкохолните напитки и тютюневите изделия е с 0,2 на сто. Нарастване на цените е регистрирано и при жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – с 1,2 на сто. Намалението при облеклата и обувките е с 1. 5 на сто, а транспорта е поевтинял с 2,4 процента.
Източник: НСИ (16.02.2009)
 
Месечна инфлация от 0.8% отчете през януари НСИ. Това е най-ниският показател за този месец за последните три години. Годишният ръст в цените на стоки и услуги спрямо януари 2008 г. е 7.1%. Данните на статистиката сочат поскъпване на храните и безалкохолните напитки с 1.9%, а на алкохола и тютюневите изделия - с 0.2%. Най-голям е ръстът при зеленчуците, където поскъпването е с 15.6%. По-високи са и цените на рибата, колбасите и телешкото месо. Цените на хляба са паднали с 0.7%, а на птичето месо - с 1.2%. С 1.2% са нараснали битовите сметки. Спад от 1.5% има в цените на облеклата и обувките. С 2.4% са поевтинели транспортните услуги.
Източник: Пари (16.02.2009)
 
Реалният растеж на БВП за четвъртото тримесечие на 2008 г. е 3.6% спрямо същия период на предходната година, сочат експресните тримесечни оценки на Националния статистически институт. В номинално изражение добавената стойност е достигнала 18 059 млн. лв. Растежът на българската икономика в този период се дължи предимно на високия темп на нарастване на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 20,6 % повече в сравнение с четвъртото тримесечие на неблагоприятната за земеделието 2007 година. За същия период на миналата година, добавената стойност в сектора на услугите се е увеличила с 3,2%, а в индустрията има реално намаление с 0.1%. През миналата година реалният растеж на БВП е 6% в сравнение с 2007 г. Текущият обем на БВП за 2008 година възлиза на 66 млрд. лв. Анализът на земеделието показва реално увеличение на добавената стойност с 23,4%, в индустрията нарастването е с 3,9% повече, отколкото през 2007 година, а в сектора на услугите - 5,7%. Външнотърговското салдо обаче е отрицателно и представлява 22,9% от БВП. През 2008 година износът на стоки и услуги нараства с 2,8%, а вносът със 4,8%. Създадената от цялото стопанство на страната брутна добавена стойност възлиза на 14 846 млн. лв. в текущи цени, съобщават от Националния статистически институт. Аграрният сектор определя 4,6% от общата добавена стойност за родната икономика. Приносът на промишлеността е 28,7%, а най-голям дял има секторът на услугите - 66,7%. Пшеница на стойност 1,172 млрд. лева са произвели земеделските стопани през 2008 г., само година по-рано текущата стойност на прибраното жито е била почти наполовина - 646.1 млн. лева. Двойно е увеличението при всички зърнени храни. От слънчогледа миналата година са получени 723.5 млн. лева. Текущата стойност на българските зеленчуци почти не са променила, което е отражение на слабия интерес на стопаните и към тяхното производство. Евтиният внос от съседните държави и скъпата вода, която е необходима на зарзаватчиите, са част от причините за намалялата родна продукция. При плодовете обаче намалението е най-голямо. През 2007 г. реалната стойност на произведените ябълки е била 44.1 млн. лева, а миналата година - 24.6 млн. лева. При крушите спадът е още по-драстичен - от 21.8 млн. лв. на 1.6 млн. лв. Има увеличение в приходите от преработката на земеделски продукти и животновъдството, сочат още икономическите сметки в селското стопанство.
Източник: Монитор (17.02.2009)
 
Според експресните тримесечни оценки на НСИ реалният растеж на БВП е 3,6% за четвъртото тримесечие на 2008 г. спрямо съответния период на предходната година. В номинално изражение БВП достигна до 18 059 млн. лв. в текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 14 846 млн. лв. в текущи цени. В сравнение с четвърто тримесечие на 2007 г., брутната добавена стойност реално се увеличава с 2,9%. Растежът на БВП през четвъртото тримесечие на 2008 година се дължи основно на високия темп на нарастване на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 20,6% повече в сравнение с четвърто тримесечие на неблагоприятната за селското стопанство 2007 година. В сравнение със същия период на миналата година, реалния растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 3,2%, докато на индустриалния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 0.1%. Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор определя 4,6% от общата добавена стойност за икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 28,7%, секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност – 66,7%. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление нарастват реално с 3,9%, а разходите за колективно потреблеление намаляват с 4,8% спрямо четвърто тримесечие на 2007 година. Инвестициите в основен капитал бележат реално увеличение с 9,7%. Оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги показва реално намаление с 6,8%, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва намаление с 3,7%. В структурата на крайно използвания БВП, крайното потребление заема 87,5%, а инвестициите в основен капитал имат относителен дял от 35,7% от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно (-26,6% от БВП). През 2008 година реалният растеж на БВП е 6% в сравнение с предходната година. Оцененият текущ обем на БВП за 2008 година1 възлиза на 66 096 мил. лв. Брутната добавена стойност за икономиката е 54 303 млн. лв. и реално превишава с 6,2% достигнатото ниво през 2007 година. От страна на производствената система, оценките за аграрният сектор показват реално увеличение на добавената стойност с 23,4%, отраслите на индустриалния сектор създават с 3,9% повече добавена стойност отколкото през 2007 година. Добавената стойност в сектора на услугите реално нараства с 5,7%. Разходите за индивидуално потребление се увеличават с 4,9%, инвестициите в основен капитал – с 18.4%. Външнотърговското салдо е отрицателно (- 22,9% от номиналния обем на БВП). За 2008 година износът на стоки и услуги нараства с 2,8%, а вносът на стоки и услуги – със 4,8%.
Източник: Insurance.bg (17.02.2009)
 
6% растеж на БВП за 2008 година 6% е реалният растеж на Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2008 година спрямо предходната. За последното тримесечие на годината нарастването е с 3.6% на годишна база. В номинално изражение БВП достигна до 18 059 млн. лв. в текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 14 846 млн. лв. в текущи цени, показват данните на Националния статистически институт. Растежът на БВП през четвъртото тримесечие на 2008 година се дължи основно на високия темп на нарастване на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 20,6 % повече в сравнение с четвърто тримесечие на неблагоприятната за селското стопанство 2007 година. В сравнение със същия период на миналата година, реалния растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 3,2%, докато на индустриалния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 0.1%.
Източник: News.bg (17.02.2009)
 
Разходът на човек през декември достигна 322 лв, а приходите 376 лв. Общият доход средно на лице от домакинство през декември 2008 г. спрямо същият месец на 2007 г. нараства с 11.1% до 376.2 лв., съобщиха от Националния статистически институт. Работната заплата, като основен източник на доход на домакинствата, увеличава своя дял в общите доходи с 2.3 процентни пункта до 44.6%. Средно на лице от домакинството работната заплата нараства със 17.4% и достига до 167.9 лв.. Вторият по значение източник на доходи са доходите от пенсии. През декември 2008 година спрямо същия месец на предходната година те нарастват с 13.1% до 75.4 лв. средно на едно лице. Относителният им дял в общия доход се увеличава с 3 процентни пункта до 20.0%. Същевременно расте и общия разход на лице от домакинство, като през декември 2008 г. спрямо същият месец на 2007 г. разходът скача с 4.5% до 322.28 лв. Разходите за храна и безалкохолни напитки отчитат незначителен спад от 1.8% и достигат до 118.31 лв. средно на лице от домакинство. Намалява и относителният дял на този разход с 2.4 процентни пункта до 36.7%. През декември 2008 година спрямо същия месец на предходната година разходите за комунални почти се запазват. Те възлизат на 49.23 лв. през декември 2007 г., а през същия месец на 2008 г. са 50.60 лв. Делът им в общите разходи отчита незначително намаление от 0.3 процентни пункта до 15.7% през декември 2008 година. Нарастват разходите за здравеопазване с 20.2% до 13.98 лв. средно на лице, като делът им в общия разход се увеличава с 0.5 процентни пункта до 4.3%. Разходите за транспорт и съобщения нарастват с11.2% до 32.58 лв. средно на лице, а относителният им дял нараства сравнително незначително от 9.6% на 10.1%. Разходите за облекло и обувки също отчитат увеличение от 4.4% и достигат до 12.24 лв. средно на лице, а делът им се запазва на 3.8%.
Източник: Дарик радио (17.02.2009)
 
Икономически активното население в България на възраст 15 - 64 г. е 3 486 400 души, сочат данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2008 г. Коефициентът на икономическа активност за населението в същата възрастова група е 67.8%, или с 0.7% пункта по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2007 г По пол коефициентът на икономическа активност е съответно 72.8% за мъжете и 62.8% за жените. През четвъртото тримесечие на 2008 г. коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години достига 64.3% при 62.9% за същия период на 2007 година. Коефициентът на заетост се увеличава с 1.8 пункта за мъжете и с 1.1 пункта за жените, като достига съответно 69.2 и 59.6%. Коефициентът на заетост в градовете е 67.4%, а в селата - 55.6%. Коефициентът на заетост за населението на 55-64 навършени г. е 47.0%, или с 3.5 пункта повече в сравнение с четвъртото тримесечие на 2007 г. Заети са 56.8% от мъжете на възраст 55-64 г. и 38.6% от жените на същата възраст. Икономически неактивните лица на възраст 15-64 навършени г. са 1 658 700 или 32.2% . Коефициентът на икономическа неактивност (15 - 64 навършени години) при жените е с 10.0 пункта по-висок в сравнение с мъжете (съответно 37.2 и 27.2%). От неактивните лица на 15 -64 навършени г. 573 900 или 34.6%, не желаят да работят или не търсят активно работа, защото посещават учебно заведение или курсове за квалификация. Поради лични или семейни причини, вкл. грижи за малки деца, неактивни са 241 900 или 14.6%. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 150 900, или 9.1% от икономически неактивните в същата възрастова група. Те са с 31.6 хил. по-малко в сравнение с четвъртото тримесечие на 2007 г.
Източник: БГНес (24.02.2009)
 
През 2008 г. в страната са функционирали 3 217 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, а броят на стаите в тях е 130.6 хил. Общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване в сравнение с 2007 г. намаляват с 83 или с 2.5%, като най-голямо е намалението в групата на „други места за краткосрочно настаняване" - 204 бр. (12.5%), показват данните на НСИ Това се дължи най-вече на закриване и намаляване капацитета на досега действащи квартирни бюра и квартири, които не предлагат необходимите стандартни условия за нощувка. В същото време броят на хотелите нараства със 120, или с 7.9%, до 1646 броя през 2008 година. Независимо от намалението на местата за настаняване, през 2008 г. в сравнение с предходната година легловата база в средствата за подслон и места за настаняване нараства с 7.3% и достига до 293 хил. броя. По Черноморието са разположени 43.3% от хотелите в страната като в тях се намира 63.8% от хотелската леглова база. От общо 1646 наблюдавани хотела в страната в област Бургас се намират 364, в област Варна - 257, а в област Добрич - 91.
Източник: profit.bg (27.02.2009)
 
Строителите най-бедни в България, средната заплата скача с 22% за 2008 г. Почти 6.3 хил. лв. на година е стигнала средната заплата в България за миналата година С 21.7% до 6288 лв. е скочила средната заплата в България през 2008 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт. Според статистиката най-добре платени си остават наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности Финансово посредничество със средна заплата 14 894 лв. на година. Само за четвъртото тримесечие на годината средното възнаграждение се е увеличило с 20.2%. След финансиситеите в класацията на най-добре платените българи се нареждат работещите в сектори Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода със средни заплати 10 893 лв. и в Добивна промишленост (10 490 лв.). Под средната заплата за страната са получавали наетите лица в икономическите дейности Хотели и ресторанти - 3900 лв., Селско, ловно, горско и рибно стопанство - 4610 лв. и Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството - 4655 лв. През 2008 г. нарастването на заплатата в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата, спрямо 2007 г. е 26.9% до 7255 лв., а в търговските дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност ръстът е 20,8% до 6096 лв. По предварителни данни на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за 2008 г. нарастват с 1.47% спрямо 2007 г. до 2.42 млн. души. Намаление се отчита в икономическите дейности Строителство (4.04%), Добивна промишленост (4.17%) и Образование (3.53%). Увеличен е броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности Финансово посредничество, Хотели и ресторанти и Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството.
Източник: ipo.bg (27.02.2009)
 
Нови 120 хотела изникнаха през 2008 г., общият брой расте с 8% С 7.9% се е увеличил броят на хотелите в България през 2008 г.м показват данните на Националния ститаистически институт. Общият брой на новопоявилите се хотели у нас през миналата година е 120, а общият им брой е 1646. През 2008 г. в страната са функционирали 3 217 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, а броят на стаите в тях е 130.6 хил. Общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване в сравнение с 2007 г. намалява с 83 или с 2.5%, като най-голямо е намалението в групата на „други места за краткосрочно настаняване" - 204 бр. (12.5%), показват данните на НСИ. Това се дължи най-вече на закриване и намаляване капацитета на досега действащи квартирни бюра и квартири, които не предлагат необходимите стандартни условия за нощувка. Легловата база в средствата за подслон и места за настаняване нараства с 7.3% и достига до 293 хил. броя. По Черноморието са разположени 43.3% от хотелите в страната като в тях се намира 63.8% от хотелската леглова база. Броят на реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване през 2008 г. нараства с 215 хил. (1.2%) в сравнение с 2007 година и достига до 18.3 млн. Забелязва се тенденция на увеличение на броя реализирани нощувки от български граждани и намаление на реализираните нощувки от граждани на чужди държави.
Източник: ipo.bg (27.02.2009)
 
Средната годишна заплата с ръст от 22% до 6288 лв. за 2008 Средната годишна работна заплата за страната през 2008 г. e 6288 лв. В сравнение с 2007 г. в номинално изражение средната заплата е нараснала с 21,7%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Сходен е и ръстът на възнагражденията само за четвъртото тримесечие, като за периода на годишна база се наблюдава увеличение от 20,2%. По предварителни данни на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за 2008 г. нарастват с 1,47% спрямо 2007 г. до 2,42 млн. души. Намаление се отчита в икономическите дейности “Строителство” (4,04%), “Добивна промишленост” (4,17%) и “Образование” (3,53%). Увеличен е броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности “Финансово посредничество”, “Хотели и ресторанти” и “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството”. Данните са от наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, които са официално обявени. Възможно е да има отклонения от реалните възнаграждения в съответните сектори, при условие че не е обявяван целият размер на получаваните заплати.
Източник: Инвестор.БГ (04.03.2009)
 
Февруари се оказа по-неблагоприятен месец за бизнеса от януари, когато редица предприятия спряха работа заради газовата криза. Това показва бизнес анкетата на НСИ за стопанската конюнктура. Показателят на бизнес климата за февруари е паднал с 3.3 процентни пункта. Влошаване се отчита в секторите промишленост, услуги и търговия на дребно. Само мениджърите в строителството гледат по-оптимистично за следващите 3 до 6 месеца. Производствената активност в промишлеността през февруари е намаляла с 11.1 пункта спрямо януари, а поръчките - с 4.7%. Намалява търсенето от чужбина, расте делът на предприятията, заявили че имат финансови проблеми. Близо две трети от мениджърите на промишлени предприятия предвиждат запазване на производствената дейност през следващите три месеца. Стопанската конюнктура в сектора на услугите продължава да е неблагоприятна и мениджърите не очакват промени през следващите шест месеца. Търсенето на услуги намалява, а в същото време се увеличават нагласите за съкращаване на персонал. Бизнес климатът в търговията на дребно се понижава с 6.6 пункта заради спад в продажбите. Строителната активност продължава спада, но прогнозите за следващите три месеца са за известно възстановяване. Намалява делът на строителните предприемачи, които предвиждат освобождаване на работна ръка, но техният дял все още остава висок - 31%.
Източник: Пари (04.03.2009)
 
Посещенията на чужденци в България през януари са 266 697, което е с 9,9% по-малко от същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. От страните на ЕС най-голямо е намалението на посещенията на граждани от Малта - с 15,9%, Швеция - с 14,8%, Кипър - с 14,3%, Словакия и Великобритания - с 10%. Посещенията от Сърбия са се стопили с 29,5%, а от Турция - с 24,5%. В същото време нараства броят на пътувалите в България граждани от Румъния - с 1,7%, и Германия - с 0,2%. През януари най-голям дял от посещенията на чужденци са за почивка - 42,1%, след това са транзитно преминаващите - 21,8%, и идващите по работа - 20,9%.
Източник: Стандарт (04.03.2009)
 
Ръста на икономиката през Q4’2008 едва 3.6% През последните 3 месеца на 2008 г. икономиката ни силно се е забавила и ръстът й е едва 3.6% спрямо същия период на 2007 г., показват експресните данни на НСИ. До късната есен брутният вътрешен продукт на страната растеше с 6-7% на тримесечие и министрите сякаш не чуваха мрачните предупреждения на бизнеса, опозицията и външните анализатори, че глобалната финансова криза ще удари жестоко българските предприятия. Тази самонадеяност доведе до записването на прогноза за 4.7% растеж на БВП през 2009 г., която се очаква да е критична за България. Първите симптоми на кризата у нас се усетиха именно от октомври насам. За първото, второто и третото тримесечие на 2008 г. икономиката отбеляза съответно 7, 7.1 и 6.8% ръст. Резултатът за последната четвърт на 2008 г. обаче - 3.6%, е двойно по-слаб, а кризата ще се задълбочава, като се има предвид, че основните търговски партньори на страната ни навлизат в рецесия. Все пак благодарение на силните месеци като цяло за 2008 г. българската икономика отбелязва 6% ръст, като текущият обем на БВП за годината е към 66.1 млрд. лева. Данните на НСИ показват, че засега единствено селското стопанство устоява на ударите - през последното тримесечие на 2008 г. добавената стойност в агросектора е с 20.6% повече в сравнение с година по-рано. При услугите обаче има само 3.2% увеличение, а добавената стойност в промишлеността дори е спаднала с 0.1%. Другата лоша новина е, че износът намалява (спад с 6.8%), и то по-бързо от вноса, който се е свил през октомври-декември с 3.7% на годишна база.
Източник: Сега (06.03.2009)
 
Най-много жилища през 2008 г. са построени в област Бургас, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През миналата година там са построени 5378 жилища. На второ място е област Варна, където за периода са построени 4298 жилища. Двете области са първенци и по новопостроени жилищни сгради, като във Варна са 622, а в област Бургас – 541, сочат данните от статистиката. През 2008 г. се наблюдава продължаване на тенденцията на увеличаване броя на новопостроените сгради и жилища. Новопостроените жилищни сгради през миналата година са 2 939, което е ръст от 9% в сравнение с 2007 г. На трето място в статистиката се нарежда Пловдив с 270 построени сгради, следвана от София, където за периода за построени 261 сгради и 3725 жилища. Интересно е, че жилищната площ се е увеличила с 10.3%. до 1035 хил. кв.м, докато в същото време намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 80.6 кв. м на 78.2 кв.м. Най-голяма е средната полезна площ на едно жилище в област Добрич-129.8 кв.м, а най-малка в област Перник - 54.1 кв.м.
Източник: Дневник (06.03.2009)
 
Построени са 21 041 жилища у нас през 2008 г. По предварителни данни на Националния статистически институт новопостроените жилищни сгради през 2008 г. са 2 939 и се увеличават с 9.0% в сравнение с 2007 година. Броят на новопостроените жилища в тях се увеличил с 11.5% в сравнение с 2007 г. и достига 21 041. През 2008 г. се наблюдава продължаване на тенденцията на увеличаване броя нановопостроените сгради и жилища. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна и област Бургас, съответно 622 сгради с 4 298 жилища и 541 сгради с 5 378 жилища, следвани от област Пловдив - 270 сгради с 1532 жилища и област София - столица - 261 сгради с 3725 жилища. Най-слабо е било жилищното строителство през 2008 г. в област Видин - 14 новопостроенисгради с 85 жилища в тях и област Кюстендил - 7 сгради с 69 жилища. Площта на новопостроените жилища през 2008 г. е 1 645 хил. кв.м или с 8.1% повече в сравнение с 2007 г., докато жилищната площ се е увеличила с 10.3%. и е 1 035 хил. кв.м. В същото време намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 80.6 кв. м на 78.2 кв.м през 2008 година. Най-голяма е средната полезна площ на едно жилище в област Добрич - 129.8 кв.м, а най-малка в област Перник - 54.1 кв.м.
Източник: profit.bg (09.03.2009)
 
Продължаващ ръст на новите жилища в страната за 2008 г. отчете НСИ. Според статистиката за 12-те месеца броят на жилищните сгради у нас е нараснал с 9%, или 2939 броя, а на жилищата в тях - с 11.5%, или 21 041 броя в сравнение с 2007 г. Най-много са новите сгради в областите Варна и Бургас, където са изградени съответно 622 жилищни постройки с 4298 жилища и 541 постройки с 5378 жилища. Следват ги Пловдив с 270 сгради и 1532 жилища и София с 261 сгради с 3725 жилища. Най-слабо е било жилищното строителство в област Кюстендил, където са завършени едва 7 нови сгради с 69 жилища в тях.
Източник: Пари (09.03.2009)
 
Агенция по заетостта: В България няма скрита безработица За месец февруари се очаква ръст на безработицата до 6.69%, което е със съвсем малко по-високо от януарското равнище - 6.50. Това съобщи Росица Стилянова, зам.-директор на Агенцията по заетостта. Спрямо февруари 2008 година безработицата е намаляла като абсолютно число с 21 хиляди. Безработица в България, скрита, няма как да има. Нито самата Агенция по заетостта или министерството има интерес да укрива определени цифри, поясни още Росица Стилянова. На фона на апокалиптичните 20 млн. безработни през 2009 г., които предвижда ОНН - Европа вече набира скорост с нови 40 хил. безработни само за февруари тази година. Испания, която е една от най-бързо развиващите се икономики на Стария континент - счупи рекордите с ръст от над 14% безработица. Германия, Великобритания и Франция се движат все още между 6% и 8% - като процесът се е засилил от последните четири месеца. За да предотвратят бъдещи съкращения, от МТПС и Агенцията по заетостта са направили екшън план - фирмите, които усещат затруднения - да не уволняват хора, а да съкратят работното им време като за това ще получат компенсации до 120 лв. Близо 7 млн. са заделените пари, които трябва да спасят 19 хил. души. Тези, които искат да кандидатстват по програмата "Нова възможност за заетост" - могат да го направят от днес. Компенсациите за преминаването на непълен работен ден обаче ще са само за три месеца.
Източник: profit.bg (10.03.2009)
 
Промишленото производство пада с 19% през януари на месечна база Серията от макроикономически данни, които се очакват през седмицата, започна с данните за промишленото производство за януари 2009 г., които показаха спад от 19 на сто на месечна база и от 13,3% на годишна, съобщи Националният статистически институт. За сравнение през декември промишленото производство отчете ръст от 1,7% спрямо предходния месец, а на годишна база - спад от 8,3%. Общият индекс на промишленото производство се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който през януари 2009 г. намалява с 21,4% спрямо индекса за декември 2008 година. Намаление е регистрирано при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 66,5%, при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 42,1%, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 25,7%, при производството на хранителни продукти - с 24,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2009)
 
По предварителни данни приходите от продажби за януари 2009 г. намаляват с 3,6% в сравнение със същия месец на предходната година, съобщки НСИ. В търговията на едро е регистриран спад 0,5%, получен от разнопосочните темпове на съставните групи. По-голямо увеличение се наблюдава в търговията на едро с нехранителни потребителски стоки - 3%. В търговията с неселскостопански междинни продукти и търговията със селскостопански суровини и живи животни се отчитат положителни темпове - съответно 1,7 и 1,4%, а в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия ръстът е 0,5%. Индексът се редуцира основно от намалението, отчетено в търговията с машини и оборудване със стопанско предназначение - 22,7%, а също и в търговията с компютърна и комуникационна техника - 4,3%, като двете дейности заедно формират малко над 10% от обема на приходите. В търговията на дребно общото 1,7% намаление се дължи изцяло на отрицателните темпове в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита (-7,2%), и в търговията с компютърна и комуникационна техника (-13,8%). Във всички останали дейности се наблюдава ръст, като в търговията с фармацевтични и медицински стоки той е 0,2%, а в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 5,1%. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението е най-голямо и достига 26,5%. Търговията с автомобили, мотоциклети, части и принадлежности за тях, формира около 94% от обема на приходите и оказва определящо влияние върху стойността на индекса за тази основна дейност. През януари 2009 г. приходите от продажби намаляват с 25,7% спрямо декември 2008 г., в резултат на отчетения спад във всички основни търговски дейности. Тази тенденция има сравнително постоянен характер и се наблюдава в началото на всяка година. Отрицателните темпове в търговията на едро и в търговията на дребно са близки – съответно -24,9 и -25,7%, а в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението достига 31,5%.
Източник: Insurance.bg (11.03.2009)
 
По предварителни данни приходите от продажби за януари 2009 г. намаляват с 3,6% в сравнение със същия месец на предходната година, съобщки НСИ. В търговията на едро е регистриран спад 0,5%, получен от разнопосочните темпове на съставните групи. По-голямо увеличение се наблюдава в търговията на едро с нехранителни потребителски стоки - 3%. В търговията с неселскостопански междинни продукти и търговията със селскостопански суровини и живи животни се отчитат положителни темпове - съответно 1,7 и 1,4%, а в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия ръстът е 0,5%. Индексът се редуцира основно от намалението, отчетено в търговията с машини и оборудване със стопанско предназначение - 22,7%, а също и в търговията с компютърна и комуникационна техника - 4,3%, като двете дейности заедно формират малко над 10% от обема на приходите. В търговията на дребно общото 1,7% намаление се дължи изцяло на отрицателните темпове в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита (-7,2%), и в търговията с компютърна и комуникационна техника (-13,8%). Във всички останали дейности се наблюдава ръст, като в търговията с фармацевтични и медицински стоки той е 0,2%, а в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 5,1%. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението е най-голямо и достига 26,5%. Търговията с автомобили, мотоциклети, части и принадлежности за тях, формира около 94% от обема на приходите и оказва определящо влияние върху стойността на индекса за тази основна дейност. През януари 2009 г. приходите от продажби намаляват с 25,7% спрямо декември 2008 г., в резултат на отчетения спад във всички основни търговски дейности. Тази тенденция има сравнително постоянен характер и се наблюдава в началото на всяка година. Отрицателните темпове в търговията на едро и в търговията на дребно са близки – съответно -24,9 и -25,7%, а в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението достига 31,5%.
Източник: Insurance.bg (11.03.2009)
 
Промишленото производство се сви с 19 на сто само в рамките на един месец. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за януари 2009 г. в сравнение с декември 2008 г. Драстичният спад идва, след като през последния месец на миналата година индустрията отбеляза макар и малък ръст от 1,7% на месечна база. От НСИ обясниха, че голямо влияние върху индекса на промишленото производство има преработващата промишленост, която е отбелязала 21,4% спад за януари на месечна база. Сериозно намаление в рамките на един месец отчитат предприятията, които произвеждат метални изделия, без машини и оборудване. Спадът на производството при тях е с 66,5%. За сравнение - през декември спрямо ноември 2008 г. същият сектор е отчел ръст от 37,3%. С над 42 на сто се е сринала дейността и при производството на изделия от други неметални минерални суровини. Хранителната промишленост също търпи последиците от икономическата криза. За януари спрямо декември НСИ е отчел, че секторът е произвел с 25,7 на сто по-малко. На фона на свиването на всички останали сектори при производството на лекарствени вещества и продукти статистиката отчита 211,2% нарастване, и то само в рамките на един месец. От НСИ обясниха, че сериозното увеличение се дължи на два фактора. Първият е, че производството на лекарствата вече се следи отделно, докато досега е било в сектора на химичните производства. В конкретния случай влияние е оказало и това, че едно от фармацевтичните предприятия е отбелязало много голямо нарастване на производството през януари. Далеч по-скромно е увеличението на месечна база на производството на основни метали - с 20,6% за януари. На годишна база през януари промишленото производство е намаляло с 13,3% по-малко. Производството на инвестиционни продукти е спаднало с 35,8%, на продукти за междинно потребление - с 29,4%, а на енергийни продукти - със 7,6 на сто. По предварителни данни оборотът на промишлените предприятия през януари 2009 г. в сравнение с предходния месец намалява с 23%. За сравнение през декември спрямо ноември на 2008 г. същият показател е спаднал с едва 0,4%. Оборотът в преработващата промишленост се е свил с близо 1/3, а в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - със 7,3%. Общият оборот в промишлеността през януари 2009 г. е с 14,6% по-малко в сравнение с януари 2008 г., като спадът при преработвателните предприятия е с 25,9%. На годишна база през януари при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива е отчетен ръст от 17,6%. .
Източник: Монитор (11.03.2009)
 
Приходите от продажби през януари паднаха на двугодишно дъно По предварителни данни приходите от продажби за януари 2009 г.намаляват с 3.6% в сравнение със същия месец на предходнатав резултат на отчетения спад във всички основни търговски дейности, съобщиха от Статистиката. От там уточняват, че все пак тази тенденция има сравнително постоянен характер и се наблюдава в началото на всяка година. година. Спрямо декември, на месечна база, понижението е с 25.7%. От данните на НСИ обаче е видно, че приходите от продажби падат на нивото от началото на 2007 г. В търговията на едро през януари 2009 г е регистриран спад от 0.5%, получен от разнопосочните темпове на съставните групи. Индексът се редуцира основно от намалението в търговията с машини и оборудване със стопанско предназначение - 22.7%, а също и в търговията с компютърна и комуникационна техника с 4.3%, като двете дейности заедно формират малко над 10% от обема на приходите. В търговията на дребно общото намаление от 1.7% се дължи изцяло на отрицателните темпове в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита, както и при търговията с компютърна и комуникационна техника. Във всички останали дейности се наблюдава ръст, като в търговията с фармацевтични и медицински стоки той е 0.2%, а в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия с 5.1%.
Източник: Дарик радио (11.03.2009)
 
Промишленото производството през януари пада обезпокоително, стремглаво се свиват и оборотите По предварителни данни през януари 2009 г. промишленото производство е с 19.0% по-малко в сравнение с декември, съобщи Националният статистически институт. Общият индекс на промишленото производство се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който през януари 2009 г. намалява с 21.4% спрямо индекса за декември 2008 година, поясняват от Статистиката. Намаление е регистрирано при производството на метални изделия с 66.5%, при производството на изделия от други неметални минерални суровини с 42.1%, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение с 25.7%, при производството на хранителни продукти с 24.8%. Ръст е регистриран при производството на лекарствени вещества и продукти с 211.2% и при производството на основни метали с 20.6%. На годишна база промишленото производство пада с 13.3% по-малко. Производството на инвестиционни продукти спада с 35.8%, производството на продукти за междинно потребление с 29.4%, а производството на енергийни продукти със 7.6%. Индекси на оборота в промишлеността. Пак за януари от Статистиката съобщават и за драстично понижаване на оборота на предприятията от промишлеността, като понижението е с 23.0%. През януари 2009 г. спрямо декември 2008 оборотът в преработващата промишленост спада с 30.4% , а в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива със 7.3.%. На годишна база общият оборот в промишлеността е с 14.6% по-малко, като спадът в преработващата промишленост е с 25.9%. При производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива е отчетен ръст от 17.6%.
Източник: Дарик радио (11.03.2009)
 
С 47% се срина текстилната промишленост, сочат данните на Националния статистически институт. Ударът на световната финансова криза вече отчетливо се вижда в България като промишленото производство през януари бележи спад с 13,3% спрямо същия месец на миналата година. Най-сериозно кризата засегна производството на метални изделия, без машини и оборудване, където сривът е с близо 60%. Добивът на метални руди пък се сви с 51,5%. Производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета бележи спад с близо 50%, сочат данните на националната статистика. Следващите отрасли, които търпят най-големи загуби след металургията и текстилната промишленост са производството на мебели със спад от 35% и химическата промишленост, където намалението е с близо 30%. Подобен спад с малко над 30% има в производството на компютърна и комуникационна техника и в производството на дървен материал. Спадът в производството на кожи и обувки, както и на изделия от каучук и пластмаси е с 25%. Ръст на годишна база се отчита само в три отрасъла. Производството на лекарства скача над три пъти и половина. Производството на цигари расте с 60%, а печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители нараства с 22,4%.
Източник: Стандарт (11.03.2009)
 
За 2008 г. червеното във външнотърговското салдо стигна -17.130 млрд. лв. По последни на Националния статистически институт външнотърговското салдото между износа и вноса на стоки за миналата година на България е отрицателно и възлиза на -17.130 млрд. лв. Вносът за 2008 г. възлиза на 47.010 млрд.лв., а износът за 29.880 млрд. лв. През всички тримесечия салдото е отрицателно, сочат данните на статистиката, като през първото тримесечие то е било -3.479 млрд.лв., през второто -4.865 млрд. лв., през третото -4.150 млрд. лв. и -4.636 млрд. лв. през последното тримесечие на годината. От Статистиката подчертават, че основните партньори на България за 2008 г. са държавите от ЕС, като тенденцията се задълбочава. Над 60% от стоките, които е изнесла България, са насочени за Общността или това са сделки за почти 18 млрд. лева, а внесените стоки са 57% от стойността на общия внос или 28 млрд. лева. В сравнение с 2007 г. износът за ЕС се е увеличил с 11.8%, а вносът с 12.1%. През годината основните търговски партньори на България в рамките на ЕС са Германия, Италия и Гърция. За тези три страни България изнася 46% от стоките търгувани в ЕС, а делът на внесените от тези страни стоки е 44% .
Източник: Дарик радио (11.03.2009)
 
Все пак стигнахме 6% ръст на икономиката По предварителни данни, произведеният брутен вътрешен продукт през четвърто тримесечие на 2008 г. възлиза на 18.691 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 9.556 млрд. евро. Спрямо четвърто тримесечие на 2007 година реалният растеж на БВП е 3.5%. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през тримесечието достига 15.394 млрд. лв. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила с 2.5% спрямо съответния период на предходната година. От НСИ отчитат, че в брутната добавена стойност за последното тримесечие намалява делът на индустриалния сектор до 28.9% срещу 30.1% през същия период на 2007 г. Услугите увеличават дела си до 66.6% от 65.2% през четвъртото тримесечие на 2007 г. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0.2 процентни пункта до 4.5% четвърто тримесечие на 2008 година.
Източник: Дарик радио (12.03.2009)
 
Отрицателното търговско салдо скочи с 20% за година до 17,13 млрд. лв. Отрицателното търговско салдо на България за 2008 г. възлиза на близо 17,13 млрд. лв., като се увеличава с 20% спрямо 2007 г., когато възлизаше на -14,27 млрд. лв., показват данни на националната статистика. Износът ни през годината е на обща стойност от 29,88 млрд. лв., а вносът възлиза на над 47 млрд. лв. Търговското салдо само за месец декември 2008 г. е отрицателно в размер на 1,26 млрд. лв., което е с 20% по-малко от отрицателното търговско салдо за декември 2007 г. Износът за месеца намалява с 14,4% до 1,86 млрд. лв., а вносът пада с 16,8% до 3,12 млрд. лв. През 2008 г. за страните от Европейския съюз (ЕС) сме изнесли стоки за 17,97 млрд. лв., а сме внесли за близо 26,74 млрд. лв. В сравнение с 2007 г. износът за ЕС се е увеличил с 11,8%, а вносът - с 12,1%, казват от НСИ. През 2008 г. основните търговски партньори на нашата страна в рамките на ЕС са Германия, Италия и Гърция. За тези три страни България изнася 46% от стоките търгувани в ЕС, а делът на внесените от тези страни стоки е 44%.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2009)
 
Държавата погасява 150 млн. лв. дълг през януари, стимулирайки икономиката Нетно погасяване на вътрешен дълг по облигации за 150 млн. лв. осъществява Министерството на финансите (МФ) през януари 2008 г., показва бюлетинът на ведомството. През януари са издадени 10-годишни облигации за 30 млн. лв. при доходност от 7,21%. Доходността е с 0,15 процентни пункта по-ниска в сравнения с януари 2008 г., когато е бил предишния търг за 10-годишни ДЦК. През януари са погасени облигации за 180 млн. лв. През месеца има и малки погасявания по ЗУНК, както и валутни преоценки на дълга в щатски долари. С тях общият вътрешният държавен дълг намалява с 166,6 млн. лв. през януари 2009 г. до 2,91 млрд. лв. С намаляването на вътрешния дълг Министерството на финансите възстановява средства на икономическите субекти и им осигурява ликвидност, което е антикризисна мярка. Разходите за лихви по вътрешния държавен дълг за януари са за 39,8 млн. лв. Външният държавен дълг през януари се увеличава със 112,2 млн. евро до 3,38 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2009)
 
Февруарската инфлация е 0.1% Месечната инфлация за февруари е 0.1%, сочат данните от Националния статистически институт (НСИ). Годишното поскъпване (спрямо миналия февруари ) пък е 6.0%. Макар да има поскъпване, то е в пъти по-ниско в сравнение със стойностите отчитани преди година. Тогава индексът на потребителските цени отбеляза годишен ръст от 13.2%, а на месечна база беше 1.1%. Свиване в темпа на растеж отбелязва и хармонизираният индекс, обхващащ и потреблението на чужденците в България. Месечната му стойност през февруари е 0.4%, а годишната инфлация, мерена по него е 5.4%. Понижението е двойно и при този показател, след като в края на миналия февруари България беше сред рекордьорите на Европейския съюз.
Източник: Дневник (13.03.2009)
 
Месечната инфлация у нас през февруари е само 0.1%, обяви вчера Националният статистически институт (НСИ). Това е най-ниската й стойност от ноември насам, като още от есента на м.г. с началото на световната финансова криза високата дотогава инфлация падна под 1% на месец. Ако тенденцията продължи, има вероятност за първи път от 2-3 години насам прогнозите за годишна инфлация в България - 4.5% за 2009-а, да се сбъднат. С изключение на транспорта, който поскъпва с 2%, през февруари не е имало никакво по-забележимо движение на цените. Храните дори са поевтинели с 0.7%, алкохолът и цигарите са поскъпнали с 0.4%, разходите за домакинството са се увеличили с 0.9%, а режийните разноски и разходите за комуникации са останали на януарското си ниво. Дори индексът на т.нар. "малка кошница", който отразява тежестта на цените за най-бедните домакинства, през февруари е спаднал с 0.7%. Всичко това говори, че кризата настъпва и фирмите се опитват да спасяват продажбите си, а потребителите по-трудно отварят портфейлите си. Българинът вече затяга колана - по-скоро от страх за бъдещето, тъй като съкращенията и безработицата у нас все още нямат масов характер. Данните показват, че годишната инфлация през февруари спрямо година по-рано е само 6%. В средата на миналата година този показател надмина 10%, а годишната инфлация в края на 2008-а се оказа 7%.
Източник: Сега (13.03.2009)
 
За януари 2009 г. текущата сметка има дефицит в размер на 439.7 млн. евро (1.2% от БВП), при дефицит от 806.8 млн. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2008 г. (спад от 45.5%). Основен фактор за намалението на дефицита по текущата сметка е по-ниският дефицит по търговското салдо (с 268.5 млн. евро), съобщават от БНБ. За януари 2009 г. текущата и капиталовата сметка имат дефицит в размер на 288.7 млн. евро (0.8% от БВП), при дефицит от 806.2 млн. евро (2.4% от БВП) за същия период на 2008 г. Търговското салдо за януари 2009 г. е отрицателно, в размер на 339.3 млн. евро (0.9% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 607.8 млн. евро (1.8% от БВП) за същия период на 2008 г. Износът (FOB) възлиза на 811.8 млн. евро, при 1.115 млрд. евро за същия период на 2008 г., като намалява с 27.2% на годишна база, при ръст от 28.2% за същия период на 2008 г. Вносът (FOB) e 1.15 млрд. евро, при 1.722 млрд. евро за януари 2008 г., като намалява с 33.2% на годишна база при ръст от 19.1% за същия период на 2008 г. Салдото по услугите е отрицателно, в размер на 57.2 млн. евро (0.2% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 144.6 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на 2008 г. Салдото по статията Доход е отрицателно, в размер на 45.9 млн. евро, при отрицателно салдо в размер на 38.6 млн. евро за същия период на 2008 г. Нетните постъпления от текущи трансфери възлизат на 2.6 млн. евро при нетни плащания в размер на 15.8 млн. евро за същия период на 2008 г. Капиталовата сметка е положителна, в размер на 151 млн. евро, при 0.6 млн. евро за същия период на 2008 г. Финансовата сметка е отрицателна, в размер на 634.4 млн. евро, при положителна сметка в размер на 524.3 млн. евро за същия период на 2008 г. Преките инвестиции в чужбина са 6.3 млн. евро, при 21.6 млн. евро за същия период на 2008 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната3 са 206.2 млн. евро (0.6% от БВП), при 329.2 млн. евро (1% от БВП) за същия период на 2008 г. Преките инвестиции покриват 46.9% от дефицита по текущата сметка за отчетния период, при 40.8% за януари 2008 г. Портфейлните инвестиции - активи нарастват с 80.3 млн. евро, а за същия период на 2008 г. те намаляват с 99.2 млн. евро. Портфейлните инвестиции - пасиви намаляват със 179.6 млн. евро. За януари 2008 г. портфейлните инвестиции - пасиви намаляват с 2.4 млн. евро. Други инвестиции - активи нарастват с 234.7 млн. евро, при намаление в размер на 736.8 млн. евро за същия период на 2008 г. Други инвестиции - пасиви намаляват с 358.2 млн. евро, при намаление от 617.2 млн. евро за януари 2008 г. За отчетния период статията Грешки и пропуски има положителна стойност, в размер на 188.4 млн. евро. За същия период на 2008 г. статията има отрицателна стойност, в размер на 48.9 млн. евро. Общият баланс е отрицателен, в размер на 734.7 млн. евро, при отрицателен общ баланс в размер на 330.9 млн. евро за същия период на 2008 г. За януари 2009 г. резервните активи на БНБ намаляват със 734.7 млн. евро.
Източник: profit.bg (13.03.2009)
 
Коефициентът на икономическа активност на населението расте 3,360 млн. души е общият брой на заетите лица през 2008 г, отчитат от националната статистика. Икономически активни са над 3,5 млн. души, което представлява почти 68 процента от населението. В сравнение с 2007 г. коефициентът на икономическа активност на хората на възраст между 15 и 64 нараства с 1,5 пункта. Заетостта на жените от тази възрастова група е 59,5 процента, а на мъжете – 68,5 на сто. През 2008 г. броят на безработните лица е 1,9 млн. души, повече от половината от тях са мъже. Продължително безработните лица са над един милион души.
Източник: Дарик радио (17.03.2009)
 
Безработицата у нас пада до 5.6% през 2008 г. С 1.3 пункта до 5.6% е намаляла безработицата през 2008 г., показват данните на Националния статистически институт. Според изнесената информация, броят на безработните лица е 199.7 хил., от които 103.9 хил. са мъже и 95.8 хил. - жени. Коефициентът на безработица при мъжете е 5.5%, а при жените - 5.8%. Коефициентът на младежка безработица е 12.7%. Продължително безработните лица са 103.4 хил., от които 52.1 хил. - мъже, и 51.2 хил. - жени. Коефициентът на продължителна безработица е 2.9%, съответно 2.7% за мъжете и 3.1% за жените. Икономически неактивните лица в активна възраст са 1.67 млн., от които 703.6 хил. са мъже и 961.1 хил. - жени. През 2008 г. броят на икономически активните лица е 3.5 млн., или 67.8% от населението на същата възраст. В сравнение с 2007 г. коефициентът на икономическа активност нараства с 1.5 пункта. Общият брой на заетите лица достига 3 360.7 хил., от които 3 306.2 хил. са в активна възраст.
Източник: ipo.bg (17.03.2009)
 
Безработицата се увеличава Безработицата в страната се е увеличила през февруари месец спрямо предходния и достига 6,69%. Това показва справка на агенцията по заетостта за миналия месец. Според данните само за 30 дни без работа са останали над 6000 българи и в момента за едно място се борят 11 души. Увеличават се случаите, при които работниците са съкратени поради липса на достатъчно работа. Това според експертите на агенцията се случва в едни от най-засегнатите от икономическата криза сектори - шивашкото производство, строителството и дървопреработването.
Източник: Новинар (20.03.2009)
 
С три процента и половина са се увеличили товарите в железопътния транспорт за февруари спрямо предходния месец, съобщиха от националната статистика. Превозени са над един милион тона товари, което се дължи предимно на увеличения обем на международните превози. Спрямо съответния месец на предходната година превозените товари през февруари 2009 г. обаче намаляват с над 24 на сто. През втория месец на годината спрямо януари обаче има спад в превоза на пътници с почти осем процента. Превозени са 2,4 млн. пътници. В сравнение с февруари миналата година спадът при пътническите превози е с над шест на сто.
Източник: Дарик радио (23.03.2009)
 
Индустриалното производство в еврозоната и в ЕС с рекорден спад за януари Индустриалното производство в еврозона е паднало с 3.5% през януари спрямо декември, а в целия Европейски съюз с 2.9%, сочат данните на Евростат. През декември и в еврозоната и в ЕС27 бе отчетено свиване с по 2.7%. На годишна база януари 2009 г./януари2008 г. данните за индустриалното производство сочат понижение в еврозоната с цели 17.3 на сто и с 16.3% в Европейския съюз. Според Евростат през януари спрямо декември спадане на индустриалното производство, сред държавите предоставили данни, понижение има в 14 страни, като най-голям е спадът в Латвия /-11.2%/, Португалия /-9.8%/ и Германия /-7.5%/. Ръст се отчита само в Ирландия /6.7%/ и в Унгария /2.5%/. На годишна база понижение на индустриалното производство има при всички предоставили данни държави. Най-голямо е в Естония /-26.8/, Латвия /-23.9%/, Швеция /-21.1%/ и Унгария /-21%/, а най-малко в Ирландия /-0.8%/, Литва /-4.7%/ и Дания /-9.6%/. От списъка на официалния сайт на Евростат се вижда, че за януари данни липсват за Белгия, Чехия, Гърция, Кипър, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Румъния, Словения и Словакия.
Източник: Дарик радио (23.03.2009)
 
Икономическата криза, която започна да се усеща у нас от есента на 2008 г., не е отказала бизнеса да вдига работни заплати през последните три месеца на годината. Това показват данните на НСИ за направените от бизнеса разходи за труд през последното тримесечие на 2008 г. Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 19.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2007 г. В индустрията ръстът е 18.2%, а в услугите - 13.6%. Най-голямо е увеличението в разходите за труд в строителството - 25.2%. Основна причина за вдигането цената на труда са повишенията на работните заплати, която е с най-голям относителен дял в общите разходи на работодателите за труд, обясниха от НСИ. Разходите за възнаграждения за един отработен час, в които влизат работната заплата и социалните надбавки, са се увеличили с 19.8%. С това платените от работодателите осигуровки и данъци върху социалните надбавки са нараснали с 16%. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2008 г. най-висок ръст спрямо същия период на предходната година е отчетен в дейности Операции с недвижими имоти и бизнес услуги (31.7%), Здравеопазване и социални дейности (27.8%) и Образование (26.4%), а най-нисък в Добивна промишленост и Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството - съответно 8.3 и 8.7%.
Източник: Пари (23.03.2009)
 
250 000 търсят нова работа Над 250 000 българи си търсят нова работа. Толкова са нашенците, регистрирани в бюрата по труда, сочат данните на Агенцията по заетостта. От ведомството отчитат покачване на безработицата, като за февруари тя е близо 7%. Като първа причина за скока е отчетена финансовата криза, както и масовата регистрация на лица с изтекли срочни трудови договори. В момента за едно работно място в страната се борят около 11 души, изчисляват от агенцията. Най-много безработни има в сферата на строителството, туризма и текстилната промишленост. Съкращаване на 80 000 души в сектор строителство до края на годината предвижда шефът на браншовата строителна камара Иван Бойков. Според официалната статистика в момента имало замразени обекти за около 3 милиарда лева. Фирмите масово съкращават работници, без да ги обявяват, твърди строителният шеф.
Източник: Стандарт (23.03.2009)
 
БДЖ работи повече през февруари въпреки кризата През февруари 2009 г. превозените товари от железопътния транспорт са 1194.6 хил. т или с 3.5% повече в сравнение с предходния месец. Този факт се дължи предимно на увеличения обем на международните превози. Извършената работа в тонкилометри нараства съответно с 1.0% до 279.3 млн. ткм. Спрямо съответния месец на предходната година превозените товари през февруари 2009 г. намаляват с 24.5%, а извършената работа - с 23.4%. Това сочат публикувани днес данни на Националния статистически институт (НСИ). През февруари 2009 г. са превозени 2 437.4 хил. пътници или със 7.8% по-малко спрямо предходния месец, а извършената работа намалява с 5.7% до 159.7 млн. пкм. В сравнение февруари 2008 г. превозените от железопътния транспорт пътници през февруари 2009 г. са с 6.6% по-малко, а извършената работа в пътниккилометри спада с 9.2%, което е резултат от намаленото средно превозно разстояние при международните превози.
Източник: News.bg (23.03.2009)
 
Подобрява се бизнес климатът у нас Общият показател на бизнес климата отбелязва повишение с 2.8 пункта през март в сравнение с февруари 2009г. , след отчетените понижения през последните няколко месеца. С изключение на промишлеността, където продължава понижението, във всички останали отрасли - строителство, търговия на дребно и услуги, се регистрират относително по-добри оценки на бизнес климата. През март 2009 г. съставният показател "бизнес климат в промишлеността" продължава да спада вече пети месец, като губи 2.1 пункта от февруарското си равнище. Нараства дялът на предприемачите с негативно мнение за настоящото и за очакваното бизнес състояние на предприятията. Анкетата през март показва, че производствената активност продължава да се свива, като очакванията на мениджърите за следващите три месеца са в същата посока. През последния месец продължава да се влошава и осигуреността на производството с поръчки както от страната, така и за износ. Несигурната икономическа среда и ограниченият вътрешен и външен пазар остават главните фактори, затрудняващи дейността на промишлените предприятия през март, като свързаните с тях проблеми нарастват в сравнение с февруари. По-силно отражение има и факторът "слабости в икономическото законодателство", а всяко пето предприятие изпитва финансови затруднения. Относно продажните цени за първи път през март предприятията, които предвиждат намаление на цените, са повече от тези, които считат, че цените им ще се повишат през следващите месеци, в резултат на което балансовият показател е отрицателен (- 3.7%). Стопанската конюнктура в строителството през март показва позитивна промяна. Съставният показател "бизнес климат" се покачва с 4.3 пункта спрямо предходния месец поради по-добрите оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията и по-оптимистичните им очаквания за шест месеца напред. Прогнозите на строителните предприемачи за строителната дейност през следващите три месеца също са в положителна посока. Последната анкета отчита известно намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Строителните мениджъри продължават да посочват несигурната икономическа среда и финансовите проблеми като основни затруднения в дейността на предприятията. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се покачва със 7.9 пункта в сравнение с февруари, което се дължи на повишения оптимизъм на търговците на дребно по отношение на очакваното бизнес състояние на предприятията през следващите шест месеца. Според данни от бизнес анкетата обемът на продажбите през последните месеци се е понижил значително, но очакванията за следващите три месеца са той да не продължава да спада. Същевременно очакванията за нивото на поръчките към доставчиците през следващите три месеца са по-благоприятни. По отношение на факторите, които са пречка за дейността в търговията на дребно, несигурната икономическа среда е посочена на първо място, следвана от недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. Във връзка с продажните цени в търговията на дребно очакванията на мениджърите са те да останат непроменени. През март показателят "бизнес климат в сектора на услугите" се покачва с 5.8 пункта над равнището от февруари. Наблюдава се известно намаление на песимизма в мненията на мениджърите за настоящото и за очакваното бизнес състояние на предприятията през следващите шест месеца. Според тях търсенето на услуги продължава да намалява, но прогнозите за следващите три месеца са в посока на повишаване. По отношение на персонала предприятията съобщават, че са го намалили и очакват бъдещо намаление на заетите и през следващите месеци. Несигурната икономическа среда засилва негативното си въздействие през март и е на първо място сред факторите, затрудняващи дейността на предприятията, а конкуренцията в бранша е вторият по значение проблем за тях. През март балансът на очакванията за цените в сектора на услугите остава в отрицателната зона, т.е. тези, които очакват намаление на цените, са повече от тези с нагласи за увеличение.
Източник: News.bg (30.03.2009)
 
Февруари донесе нов спад в производствените цени Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2009 г. е с 0.9% под равнището на предходния месец, съобщи Националният статистически институт. През януари индексът регистира понижение от 1.0% сравнено с декември 2008 г.Намаление на цените има в преработващата промишленост с 1.6%, докато в добивната промишленост е регистрирано увеличение с 3.7%. По-значително намаление на цените впреработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневиизделия - с 5.3%, и при производството на основни метали - с 2.5%, докато увеличение на цените има при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с .7%, при производството на напитки - с 3.2%, и при производството на химични родукти - с 2.3%. В добивната промишленост се наблюдава увеличение на цените прямо предходния месец при добива на метални руди - с 10.2%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2009 г. нараства с 0.5% спрямо същия месец на 2008 г. В преработващата промишленост цените през февруари намаляват със 7.0% спрямо съответния месец на 2008 г., докато при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива е регистрирано увеличение с 23.2%.
Източник: Money.bg (31.03.2009)
 
България с най-голям спад на безработицата на годишна база в ЕС Безработицата в еврозоната се е увеличила през февруари до 8,5 на сто в сравнение с 8,3 на сто през януари, показват данни на статистическата служба на ЕС, Евростат. През февруари 2009 година безработицата в ЕС е 7,9 процента в сравнение със 7,7 на сто през януари. Евростат изчислява, ме 19,156 млн. мъже и жени в Европейския съюз са били без работа през февруари тази година. От тях 13,486 млн. безработни са в еврозоната. В сравнение с януари броят на безработните е нараснал с 478000 души в Европейския съюз и с 319000 в еврозоната. В сравнение с февруари миналата година броят на безработните през втория месец на 2009-а се е увеличил с 3,019 млн. души в Европейския съюз като цяло и с 2,125 млн. души в еврозоната. Най-ниско е нивата на безработицата във Холандия – 2,7 процента. Най-високите равнище пък са регистрирани в Испания – 15,5 процента, Латвия – 14,4 на сто, и Литва – 13,7 процента. В сравнение с година по-рано повишаване на нивото на безработицата е регистрирано 19 държави от Европейския съюз, понижаване на равнището – в седем еврочленки, а в една държава нейното ниво е останало непроменено. Най-голям спад на безработицата е регистриран в България – от 6,2 на 5,5 процента. Следва я Словакия където понижението е от 10,2 на 9,8 процента. Най-големи ръстове на безработицата на годишна база се наблюдават в Литва – от 4,4 на 13,7 на сто, Латвия – от 6,1 на 14,4 процента и в Испания – от 9,3 на 15,5 процента.
Източник: Дарик радио (01.04.2009)
 
През януари пада произодството на горива, ръст има при въглищата и ел. енергията Производството на твърди горива през януари 2009 г. спрямо декември 2008 г. нараства с 1.5%, а производството на електроенергия се повишава с 6%, съобщиха от Националния статистически институт. Пада обаче производството на горива, като при пропан-бутана понижението е с 20%, при безоловните бензини спадът е с 29.5%, а при дизеловото гориво намалението е с 2.7%. Пак на месечна база доставките на твърди горива през януари 2009 г. нарастват с 4.8%, при електроенергия ръстът е с 9.3%, доставките на пропан-бутан се повишават с 3.3%, а на бензините с 8.9%. Доставките на дизелово гориво падат с 1.9%, а на природен газ с 28.3%. На годишна база през януари 2009 г. производството на дизелово гориво и на електроенергия нараства съответно с 2.8% и 1.9%, а производството на твърди горива, природен газ и безоловен бензин намалява съответно с 0.9%, 66.7% и 29.5%. През януари 2009 г.в сравнение със същия месец на миналата година доставките на твърди горива и пропан-бутан нарастват съответно с 2.8% и 14.8%, а доставките на безоловен бензин и на дизелово гориво намаляват съответно с 22.8% и 4.2%. Понижение има и при природния газ и електроенергията съответно с 49.6% и 4.6%.
Източник: Дарик радио (02.04.2009)
 
Всяка пета фирма в България има финансови затруднения заради икономическата криза, която започва да се усеща все по-силно в страната. Това каза вчера председателят на Националния статистически институт (НСИ) Мариана Коцева по време на първото заседание на консултативния антикризисен съвет при премиера Сергей Станишев. В него участват представители на държавата, бизнеса, неправителствени организации и синдикати. През първите три месеца на 2009 г. са намалели поръчките в промишлеността и строителството, както и в сектора на услугите. Все повече стават дружествата, които съкращават персонала си и ще продължат да го правят с цел да намалят разходите си и да се избавят от фалит.
Източник: Новинар (06.04.2009)
 
534,58 лв. е осигурителният доход за февруари Осигурителният доход за страната за февруари е 534,58 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 март 2008 г. до 28 февруари 2009 г. е 512,07 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през март 2009 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Дарик радио (08.04.2009)
 
БВП на еврозоната се е свил с 1,6% в края на 2008-а БВП на еврозоната се е свил през четвъртото тримесечие на 2008 г. с 1,6 на сто спрямо предходното тримесечие, показват преразгледаните данни на Евростат. През март изчисленията показваха спад от 1,5 процента. Оценката за свиване на икономиката на еврозоната в сравнение с четвъртото тримесечие на предходната 2007 година също беше преразгледано в посока влошаване – БВП се е свил с 1,5% , а не с 1,3, както бе съобщено по-рано.
Източник: Дарик радио (08.04.2009)
 
Индустрията се срина с 50% Спадът в някои сектори от индустрията надхвърли 50% през първото тримесечие на годината. Пикът на кризата в производствената сфера е близо, но услугите тепърва ще понасят ударите на кризата, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. В условията на криза бизнесът е възпрепятстван и от редица регулаторни режими, които общините въвеждат без законово основание, но събират такси за тях, посочи Велев. Общините нямат право да администрират лицензи, смятат представители на бизнеса. Но въвеждат режими, и то с решение на общинските съвети, а не със закон - например за издаване на разрешителни за търговия с цигари на дребно, вино и спиртни напитки, лекарства и други стоки, обяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Той представи становище за "Възможностите за намаляване на административните пречки", изготвено от Икономическия и социален съвет (ИСС). В него се настоява да бъдат премахнати противозаконно въведените регулаторни режими.
Източник: Стандарт (09.04.2009)
 
След инфарктния месец януари промишленото производство през февруари е нараснало с 5.6%, показват предварителните данни на НСИ. В сравнение с февруари 2008 г. обаче то бележи спад от 17.7%. С толкова са паднали и приходите от продажби. За една година производството на инвестиционни стоки и на продукти за междинно потребление е паднало с близо 30%. Общият индекс на промишленото производство нараства предимно заради преработващата промишленост, чийто индекс през февруари 2009 г. се е увеличил с 10.3% спрямо януари. Ръст е регистриран в производството на метални изделия с 46.9%, в текстилната индустрия без производството на облекло - с 46.3%, и в производството на химични продукти с 24.6%. Намалява производството на тютюневи изделия с 5.7%, на облекло - с 4.8%, както и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.0%. Приходите от продажби на предприятията от промишлеността през февруари са се увеличили с 4.4% в сравнение с януари. В преработващата промишленост оборотът е нараснал с 10.7%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление с 5.8.%. Сравнено с 2008 г. обаче, общият оборот в преработващата промишленост е паднал 26.4%. При производството и разпределението на ток, топлоенергия и газ е отчетен ръст от 13.1% на годишна база.
Източник: Пари (13.04.2009)
 
Индустрията с 5,6% ръст Промишленото производство през февруари се е увеличило с 5,6% в сравнение с предходния месец, обяви Националният статистически институт (НСИ). Ръстът идва предимно от преработващата индустрия, която през февруари 2009 г. нараства с 10,3% спрямо януари 2009 г. Значително се е увеличило производството на метални изделия без машини и оборудване. То е нараснало с цели 46,9% през февруари. Почти същият е и процентът на увеличението при производството на текстил и изделия от текстил. Химическата индустрия също е увеличила темповете за работа с около 25%. В същото време намалява производството на цигари с 5,7%, на облекло - с 4,8%, както и продажбите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ - средно с 3,0%. В сравнение с февруари м.г. индустрията у нас е регистрирала спад от 17,7%. Производството на инвестиционни продукти и на стоки за междинно потребление намалява с 29,6%.
Източник: Труд (13.04.2009)
 
Строителната продукция намаляла с близо 6% през февруари на годишна база По предварителни данни през февруари 2009 г. произведената строителна продукция се увеличава с 6.3% в сравнение с предходния месец, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Сградното строителство е със значителен относителен дял – 68,5 процента, в общото строително производство и нарастването е с 3,1 на сто, а при гражданското/инженерното строителство увеличението достига 14 процента, но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция. Общата строителна продукция през февруари 2009 г. намалява с 5,8 процента в сравнение със същия месец на предходната година, което е резултат от спада с 9,4 процента на сградното строителство. Гражданското строителство се увеличава с 3 процента спрямо февруари 2008 г. и потвърждава тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата.
Източник: Дарик радио (13.04.2009)
 
Индустриалното производство продължава да се свива Производството на индустриалния сектор продължава да се свива и през февруари спадът е 17.7% на годишна база. Това сочат предварителните данни на НСИ, като спрямо предварителните данни от миналия месец негативният тренд дори се ускорява. Тогава годишното понижение е било 13.3%, но НСИ публикува и окончателните числа към януари, според които на годишна база понижението е било 18.4% през първия месец на годината. Индикатор за развитие на кризата обаче е фактът, че най-сериозно страда производството на инвестиционните продукти и продуктите за междинно потребление. Това е сигнал, за забавяне на инвестициите, а оттам и на икономическия растеж. На годишна база свиването при междинните и инвестиционни продукти е 29.6%. В същото време на месечна база (февруари спрямо януари) промишленото производство е нараснало с 5.6%. Това обаче също са предварителни числа и идват след шокиращия предварителен спад от 19%, който бе отчетен за януари. Окончателните данни за януари показват че понижението спрямо декември 2008 г. е дори по-голямо - 23.8%.
Източник: Дневник (13.04.2009)
 
Търговският дефицит (отрицателната разлика между износа и вноса) се стопява с над 40% през февруари тази година спрямо същия месец на 2008 г. Това показаха предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За първите два месеца от началото на годината дупката в търговското салдо се свива с 42% спрямо януари-февруари 2008 г. до 1.37 млрд. лв. Търговският баланс е с дефицит от 687.3 млн. лв. (или 1% от БВП) за февруари при отрицателно салдо в размер на 1.16 млрд. лв. (1.8% от БВП) за същия период на 2008 г. Така вторият месец на годината стана четвърти поред, в който отрицателното салдо е по-ниско спрямо сравнимия предходен период. Основен фактор според експертите е кризата, която свива потреблението, както и по-ниските цени на петрола и металите. Това обаче също може да е повод за тревога, защото предполага и спад на преките чуждестранни инвестиции. Такъв вече беше констатиран през миналата година. Износът за втория месец на годината достига 1.73 млрд. лв., или с 27% по-малко спрямо сравнимия период на 2008 г. Вносът пък спада по-силно - с 32 на сто до 2.55 млрд. лв.
Източник: Дневник (14.04.2009)
 
Дупката в търговското салдо се сви с 50% за месец През февруари търговското салдо на България е отрицателно, като възлиза на -687,3 млн. лв., което представлява спад от 50 на сто на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт за външната търговия за януари - февруари 2009 г. През януари дефицитът на търговския баланс се сви с 44 на сто на годишна база и възлезе на -664 млн. лева, показаха данни на БНБ. Износът бележи спад през февруари на годишна база от 26,8 на сто до 1,728 млрд. лв., а вносът (FOB) намалява с 32 на сто до 2,415 млрд. лв. Утре се очаква Българската народна банка ще публикува данните за текущата сметка (в която се включва търговският баланс), финансовата и капиталовата сметка. Най-голям дял и съответно най-голямо влияние върху текущата сметка има търговският баланс. .
Източник: Монитор (14.04.2009)
 
Животът у нас е поевтинял с 0,2% през март в сравнение с февруари, обявиха от Националния статистически институт (НСИ), отчитайки дефлация. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), смятан от ЕВРОСТАТ обаче, дефлацията е 0,3 на сто. От началото на годината инфлацията с натрупване е 0,6 на сто, а на годишна база спрямо март 2008 г. е 4,9%. От НСИ отчитат още, че инфлацията за периода януари - март 2009 г. спрямо същия период на миналата година е 6,0%. През март 2009 г. спрямо предходния месец цените на хранителни продукти и безалкохолни напитки са намалени с 0,1%, а на алкохола и тютюневите изделия са се увеличили с 2,1%. С 1,3 на сто за месец са поскъпнали и облеклото и обувките, а при транспорта се отчита поевтиняване с 2,2%. Най-голям спад в цената бележат краставиците - с 19,3%, следват ги марулите, салатите и спанакът - с 4,9%, както и зеленият лук, чесънът и празът - с 4,4%. В същото време през март спрямо февруари са поскъпнали всички видове пипер, като отчетеният скок е от 19,2%. При морковите увеличението на цените е с 6,6%, а при цитрусовите плодове - с 5,4%. При нехранителните стоки и услуги най-голяма инфлация от 7,9% се отчита за събиране и изхвърляне на битови отпадъци. Най-много в тази група поевтиняват туристическите услуги - с 5,2%. От НСИ съобщиха още, че индексът на цените за малката по състав кошница за март спрямо февруари е 100,1%, което означава инфлация от 0,1%. През март хранителните продукти от малката кошница за най-бедните 20% са се увеличили с 0,2%. .
Източник: Монитор (15.04.2009)
 
Истинската безработица вече минавала 12% Истинската безработица е над 12%, а не е 7, както твърди социалното министерство, обявиха от "Подкрепа". Официалната статистика не отчитала съкратените в сивия сектор, пуснатите в неплатен отпуск, напусналите "по взаимно съгласие", каза президентът на синдиката д-р Константин Тренчев. Натискът на трудовия пазар се увеличавал - докато през януари 6-има се борели за назначение, сега се конкурирали 11. Обезщетенията за безработица незабавно трябвало да се повишат, тъй като били неадекватни на кризисната ситуация. Сега те са от 6 до 12 лв. на ден, а трябва да са поне от 12 до 24 лв. Достъпът до парите да се улесни, а специален ред трябвало да се въведе за сезонните и временните работници, искат още от профсъюза. Минималното обезщетение на съкратени от фонд "Гарантиране на вземанията" да стане поне 400 лв., настоява Тренчев. Срокът за изплащането му пък трябвало да се удължи от 3 на 6 месеца. Абсурдно било в новата ситуация вноската за фонда, плащана от работодателите, да остане 0,1%. "Подкрепа" призова за връщане на ставката от 0,5%.
Източник: 24 часа (15.04.2009)
 
Дупка от 3,5 млрд. зейва в бюджета 3,5 млрд. лв. от предвидените приходи в бюджета за 2009 г. няма да бъдат събрани заради кризата. Неизпълнението ще наложи задействане на правилото 10% от предвидените разходи за министерствата да бъдат спестени, за да приключи бюджетът 2009 г. с малък излишък. Това пише в специален доклад на Международния валутен фонд за България. Вчера зпочна мисия на МВФ у нас, целта на която е да се запознае с икономическата ситуация в страната. Шефът на мисията за България Бас Бакер се срещна с министъра на финансите Пламен Орешарски. Най-драматична е ситуацията с очакваните приходи от ДДС, където се очаква да не се съберат близо 3 млрд. лв. от предвиденото. Най-оптимистичният вариант на Националната агенция за приходи предвижда събраният данък върху доходите на хората да е с 5% по-малко от планираното за 2009 г. Така само от това перо в хазната няма да се съберат над 110 млн. лв. Въпреки това събраното може да е с 12% повече спрямо миналата година. Оптимистичните прогнози са приходите от корпоративния данък да са с 14% по-малко от плана, или да не се съберат 360 млн. лв. Най-драматично е положението с ДДС, където се очаква планът да не се изпълни с 22%. Въпреки това приходите от корпоративния данък може да са с 2% повече от миналата година, а ръстът при ДДС да е с 6%.
Източник: Стандарт (15.04.2009)
 
Инфлацията тръгна надолу Отрицателна инфлация от минус 0,2% за март отчете Националният статистически институт. В резултат годишната инфлация спрямо март 2008 г. е само 4,9%. Заради кризата годишната инфлация вече е над три пъти по-малка от рекордите, достигнати в средата на миналата година. Така спестяванията в банки стават все по-изгодни. При 8% лихва за едногодишните левови депозити гражданите реално са спечелили по 3 лв. на всеки 100 лв. на влог. През март са намалели цените на храните, разходите за плащане на сметките за дома, цените в здравеопазването, транспорта, съобщенията и свободното време. По-съществено през изминалия месец са поевтинeли свинското - с 2%, ябълките - с 2,1%, краставиците - с 19,3%, както и газът за автомобили - с 13,6%. Повишение в цените е регистрирано при доматите - с 4,7%, зелето - с 16,2%, чушките - с 19,2%, морковите - с 6,6%, и картофите - с 1,6%. Наемите са скочили с 2,7%, а събирането на боклука - със 7,9%.
Източник: Стандарт (15.04.2009)
 
Инфлацията пада до 4.9% през март Инфлацията за март е била 4.9% спрямо същия месец на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. Хармонизираната инфлация (измерената според методологията на ЕС) е паднала на 4% от 5.4% през февруари. На месечна база (март спрямо февруари) е налице дефлация, като индексът на потребителските цени се понижава с 0.2%. Така динамиката на цените продължава очертаната тенденция за понижение на годишна база, след като през февруари тя беше 6.0%. За сметка на това при резултатите на месечна база отново има несигурност, тъй като през януари и февруари инфлацията бе съответно 0.8% и 0.1%, а миналата година завърши с два поредни месеца на дефлация. Водещи по поскъпване през март са разходите за алкохол и цигари - с 2.1% и за облекло с 1.3%. Най-сериозно пък е поевтиняването на разходите за транспорт - с 2.1%, а цените на домакинските разходи, включително тези за комунални услуги са се понижили средно с 1.0%. Данните на НСИ показват, че инфлацията намалява девети пореден месец и най-очевидната причина за това е намаляващото търсене на потребителски стоки. Дори финансовият министър Пламен Орешарски говори за икономически ръст през 2009г. между нула и 2%, а редица западни институти и банки очакват дори рецесия в България. Прогнозата на управителя на БНБ Иван Искров е за годишна инфлация от 2.5% в края на годината, докато тази на банковата група "Уникредит" е за 3.5%. Показател от 4.9% изненада и анализаторите - в понеделник осем от тях прогнозираха пред агенция "Блумбърг" 5.3% за март на годишна база. Цените на храните растат с 2.2% през март на годишна база след поскъпване от 3.3% през февруари. Трябва да се има предвид, че храните заемат 35% от потребителската кошница в България. По-сериозно повишение има при цените на облеклата и обувките обаче - със 7.6%, както и при цогарите и алкохола - 14.6%.
Източник: Дневник (15.04.2009)
 
Спадът във външната търговия на страната заради финансовата и икономическата криза продължава да топи високия ни дефицит по текущата сметка. През февруари той е 224.7 млн. EUR, което е с 66% по-малко от същия месец на 2008 г., показва статистиката на БНБ за платежния баланс. Припомняме, че през януари дефицитът по текущата сметка падна с 45% на годишна база до 439.7 млн. EUR. Общо за първите два месеца на тази година дефицитът по текущата сметка е в размер на 649.3 млн. EUR, което е 1.8% от БВП, като година преди това е бил 4.8% от БВП. Основният фактор за свиването на дупката в текущата сметка на България през първите два месеца на годината е намаляването на търговския дефицит. За февруари отрицателното търговско салдо е 351.4 млн. EUR, като година преди това е било 593.5 млн. EUR. По данни на НСИ вносът на български стоки и услуги през февруари е намалял с 31.6% за една година до 1.235 млрд. EUR, а месец преди това спадът е бил с 33%. При износа намалението през февруари е с 27.1% на годишна база до 883.8 млн. EUR, а през януари - с 27.2%. Преките чуждестранни инвестиции в страната през февруари са 226.1 млн. EUR при 344.9 млн. EUR за същия месец на миналата година. Общо за първите два месеца на 2009 г. чуждите инвестиции са 433.2 млн. EUR и те покриват 66.7% от дефицита по текущата сметка. Година преди това в страната са влезли за същите два месеца 674.1 млн. EUR, които са покривали 46% от дефицита по текущата сметка. Преките български инвестиции в чужбина за периода януари - февруари са 9.6 млн. EUR при 38.5 млн. EUR преди година.
Източник: Пари (16.04.2009)
 
Кредитите се свиха наполовина Два пъти по-малко кредити взимат домакинствата, сочат данните на НСИ. През февруари семействата са взели средно по 6,80 лв. заеми, а през същия месец на миналата година сумата е 11,59 лв. Доходите нараснаха с 12% за година, обявиха от НСИ. Средният доход на човек през февруари е 274,74 лв., а на домакинство - 686,66 лв. На месечна база обаче парите в джоба ни намаляват. През януари средният доход е бил с 2 лв. по-висок или 276,66 лв. Това не се дължи само на кризата. През 2008 г. февруарските доходи също са били по-ниски от януарските. Кризата удря дребните предприемачи и хората със свободна професия. Хората разчитат повече на заплатите, пенсиите и помощите, за да се изхранват.
Източник: Стандарт (16.04.2009)
 
Индустриалното производство в еврозоната за пореден месец надолу. В България пада с 20% за година Индустриалното производство в еврозоната е паднало с 2.3% през февруари сравнено с предходния месец. За Европейския съюз понижението е 1.9% отново на месечна база, показва доклад на Евростат - статистическата служба на ЕС. За първия месец на 2009 г. понижението е съответно 2.4% и 2.3%. На годишна база спадът за февруари е 18.4% за еврозоната, а за ЕС е 17.5%. Производството на енергия е намаляло с 1.0% в еврозоната и с 1.3% в ЕС сравнено с януари. Краткотрайните потребителски стоки са паднали съответно с 1.4% и 1.1%, а дълготрайните потребителски стоки отчитат отрицателен ръст от 4.3% за 16-те държави от еврозоната и 2.9% за всички 27 държави-членки на ЕС. Едва три държави имат ръст на индустриалното производство в ЕС. Това са Португалия /+2.4%/, Гърция /+1.7/ и Полша /+0.4%/. Най-лоши данни отчитат Литва /-4.1%/, Естония /-3.6%/, Италия /-3.5%/ и Германия /-3.2%/. Общо в 16 държави има понижение на производството, а за останалите няма данни. България отчита понижение от 0.8% на месечна база за февруари. За първия месец на годината понижението е било 3.5%. На годишна база за февруари спадът е 20.3%.
Източник: Дарик радио (17.04.2009)
 
Агенцията по заетостта: Безработицата се е увеличила с 1% за последните 6 месеца От октомври, когато влиянието на икономическата криза започна да се усеща на българския пазар на труда, до март безработицата в страната се е увеличила едва с 1%. През миналия месец средното й равнище за страната е 6.88%, съобщи Агенцията по заетостта. Според официалната статистика, която определя коефициента на безработица на базата на регистрираните в бюрата по труда, през март хората без работа са се увеличили с малко над 6 хил., а общият им брой е близо 255 хил. Оптимистичните данни дадоха повод на социалния министър Емилия Масларова да се похвали, че безработицата расте дори по-бавно от очакванията й. Според анализатори на трудовия пазар обаче незначителното й увеличаване се дължи на това, че официалната статистика не включва съкращенията в сивата икономика. Извън безработица остават и около 150 хил. души, които попадат в графата "обезкуражени", показват данните на Националния статистически институт. Те не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Още близо 320 хил. също не се трудят, защото са в предпенсионна възраст. Според Агенцията по заетостта "успешното прилагане на активните програми и мерки на пазара на труда и ефективното трудово посредничество на първичния пазар до голяма степен неутрализира влиянието на неблагоприятните икономически фактори в страната". През месец март на работа са постъпили 18 хил. безработни. По програми и мерки за заетост и обучение през март са работили близо 83 хил. души, което е със 7 хил. повече спрямо февруари, показват данните на АЗ.
Източник: Дневник (17.04.2009)
 
Безработицата нараства През март равнището на безработицата у нас е 6,88 на сто, по данни на Агенцията по заетостта. Това е с 0.19 процентни пункта повече от тази за февруари. Регистрираните в бюрата по труда безработни са 254 899 безработни. Успешното прилагане на програми и мерки на пазара на труда и ефективното трудово посредничество на първичния пазар до голяма степен неутрализират влиянието на неблагоприятните икономически фактори в страната, обясняват от агенцията. През март работа са започнали 18 082 безработни, което е с 26 процента повече спрямо февруари. Намалява броят на безработните, конкуриращи се за едно работно място.
Източник: News.bg (17.04.2009)
 
Равнището на безработицата в страната през март е 6.88% при 6.69% месец преди това и 6.79% година по-рано. В бюрата по труда са регистрирани 254 899 безработни, което е със 7100 повече от февруари и вече надвишава леко броя на регистрираните безработни през март 2008 г. В същото време през март на работа са постъпили 18 хил. безработни, съобщават от Агенцията по заетостта. Броят им е по-голям от започналите работа през февруари заради старта на сезонните дейности и дейността на бюрата по труда по устройване на хората по различни субсидирани програми за заетост. По такива програми в момента в страната работят 82 849 души. Въпреки свитите производства и съкращенията на персонал в бюрата по труда има незаети близо 10 хил. работни места. Най-голям е техният брой в преработващата промишленост - 2651, в хотелиерството и ресторантьорството - 1342, в търговията - 927, и в селското стопанство - 821. През април се очаква попълване на незаетите места в селското стопанство, коментираха от Агенцията по заетостта.
Източник: Пари (17.04.2009)
 
0,6% е инфлацията за март в еврозоната, 1,3% - в ЕС Инфлацията в еврозоната на годишна база пада до 0,6 на сто през март, спрямо 1.2% през февруари. Година по-рано инфлацията в еврозоната бе 3,6 процента, съобщи Евростат. На месечна база инфлацията през март в зоната е 0,4 на сто. В ЕС годишната инфлация през март е 1,3 на сто, което е спад спрямо регистрираната инфлация през февруари от 1,8 процента. Година по-рано нивото на инфлацията бе 3,8 на сто. Месечната инфлация за март в Европейския съюз като цяло е 0,3 процента. През март 2009 година най-ниските нива на инфлация на годишна база са регистрирани в Ирландия (-0,7 на сто), Портигалия (-0,6 процента) и Люксембург (-0,3 на сто), а най-високите в Латвия (7,9 процента), Литва (7,4 на сто) и Румъния (6,7 процента).
Източник: Дарик радио (17.04.2009)
 
Доходите замръзнаха Доходите на българите нараснаха реално само с 21% за последните 10 години. 3748 лв. е средният годишен доход на човек през 2008 г., обявиха от Националния статистически институт. За година доходите са нараснали с 12,8%, а за последните 10 години - 2,36 пъти. Но като се махне натрупаната за десетилетие инфлация, се оказва, че парите в джоба ни реално са само с 21% повече. Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник в семейните доходи. През 2008 г. работната заплата формира 51,9% от общия доход на човек срещу 40,2% през 2005 г. Наред с това кредитите имат все по-голяма роля за семейния бюджет. Пред 1999 г. семействата са взели средно по 68 лв. назаем, а през 2008 г. са взети четири пъти повече, или по 276 лв. През 2008 г. се наблюдава известно повишаване на значението на пенсиите и другите социални помощи като източник на доход за домакинствата. Разходите за храна се свиват до 36,6% от семейния бюджет.
Източник: Стандарт (17.04.2009)
 
Външнотърговският дефицит в еврозоната пада през февруари Външнотърговският дефицит на еврозоната падна до 2 млрд. евро, а в Европейския съюз до 10.6 млрд евро. Първата прогнози за търговския баланс на еврозоната в сравнение с останалата част на света отчитат дефицит от 2.0 млрд. евро, през януари дефицитът бе 10.9 млрд. евро. Експортът през февруари расте на месечна база с 0.5%, докато вносът пада с 0.8%. За целия Европейски съюз първите данни за февруари за търговския баланс са за дефицит от 10.6 млрд. евро при 27.2 млрд. евро дефицит през януари. Износът през февруари 2009 г. спрямо януари 2009 г. расте с 8%, докато вносът пада с 1.9%.
Източник: Дарик радио (17.04.2009)
 
Режат инвестициите в индустрията с 36% С около 36 процента ще намалеят инвестициите в българските промишлени предприятия през т.г. в сравнение с миналата. Това показва ново изследване на Националния статистически институт (НСИ), обявено вчера. Според анкетите сред шефовете на фирми в отрасъла те смятат да свият драстично разходите си за нови активи. 79% от инвестициите през 2009 г. се очаква да бъдат направени от частните компании в отрасъла. Те прогнозират намаление на вложенията си от 32,7% спрямо м.г. А инвестициите на държавните предприятия в промишлеността ще бъдат съкратени на половина. В условията на тежка икономическа криза най-активни при покупките на оперативни и неоперативни активи ще бъдат фирмите от енергийния бранш. Очаква се те да реализират 45,5 на сто от всички инвестиции в българската промишленост за т.г. В сравнение с 2008 г. обаче размерът на вложенията на енергокомпаниите ще бъде с 29,4% по-малък.
Източник: Труд (21.04.2009)
 
Бизнесът планира да свие инвестициите с 36% Инвестициите в промишлеността през тази година може да се свият с 36% спрямо предходната. Това показват резултатите от анкета на Националния статистически институт, проведена в края на март. При общ обем на инвестициите за цялата минала година 28.8 млрд. лв. (по предварителни данни) това предполага стойността им да се понижи с 10.4 млрд. лв. в номинално изражение. По-активни ще останат частните компании, които възнамеряват да свият инвестициите си средно с 32.7%, докато инвестициите на държавните се очаква да спаднат с 45%. Според продуктовата ориентация на производството основна част от инвестициите (измервани по разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи) ще се извършат в енергийните и водните проекти. Прогнозата е тяхната стойност да спадне само с 29.4% спрямо предходната година, но на сектора се залага да формира близо 45% от общите инвестиционни разходи. Втори по обем се очаква да станат инвестициите на компании от преработвателната промишленост и производителите на стоки за междинно потребление. Техният дял в общия обем на инвестициите се очаква да достигне 28.3%, а очакваното намаление спрямо предходната година е 45.7%. В началото на април от НСИ съобщиха, че близо една трета от компаниите възнамеряват или обмислят да съкратят свои служители. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък прогнозираха, че за първите 3 месеца на годината производството ще се свие с 30%. Според икономиста Димитър Чобанов свиването за цялата година в индустриалния сектор пък ще е най-малко 10%. За цялата 2008 г. разходите за инвестиции са нараснали с 12.2% спрямо 2007 г., като водещи са били държавните предприятия. Те са увеличили капиталовите си разходи с 69.6%, движени основно от енергийните проекти и тези в сектора на водните ресурси. Частните компании пък са направили с 0.9% по-големи инвестиции спрямо 2007 г., но данните все още са предварителни и се очаква да претърпят корекции. Наблюдението на НСИ се извършва в края на всяко тримесечие. То включва всички предприятия държавна собственост и е извадково за частните фирми. Включени са всички частни инвеститори, представили годишен отчет за разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, а извадката се приема за представителна.
Източник: Дневник (21.04.2009)
 
Безработицата щяла да се укроти на 7% през април Регистрираната безработица през април ще е около 7%, заяви вчера Сотир Ушев, шеф на Агенцията по заетостта (АЗ). В Националния план по заетостта се предвиждало тя да е средногодишно 7,4%. И нямало как да е два пъти по-висока от официалната (т. е. за март да е над 13%, вместо обявената 6,88% - б. а.), както твърди КТ “Подкрепа”. Според Ушев, за да се увеличи безработицата само с 1%, трябвало да се регистрират нови 37 000 души. А за да стане 13% - на борсата да се появят нови 222 000 души. АЗ отчита само регистрираната безработица и не брои хилядите, които са в дълготраен неплатен отпуск. Те не получават заплати, не им се води стаж и не могат да се регистрират, аргументират се от синдиката. И добавят хората, изпъдени без правила от сивия сектор, напусналите по взаимно съгласие и т. н., които формирали скритата част на истинската безработица.
Източник: Труд (22.04.2009)
 
България стана отличник в ЕС по ръст на строителството Българският строителен бизнес се оказа най-малко ударен от кризата, показват данните на Евростат за 27-те от ЕС за февруари. Обемът на строителните работи у нас не само не се е свил, но е пораснал с 2% спрямо януари. Ръст има само в още пет държави, като най-близък до нашия резултат имат германците - 1.9%. В Румъния пък строителите са "свили платната" с рекордните 8.6 на сто. Сериозен месечен спад отбелязват също Испания (-5,3%) и Чехия (-2%). Средно за ЕС на месечна основа строителството отчита намаление от 1.6%. На годишна база пък понижението е 11.2%. У нас строителните обеми са се свили спрямо февруари 2008-а с 3.3%, докато Полша и Швеция се радват на малко над 2% ръст. Словения и Германия пък отчитат драстични сривове - с 25 и 20% за година.
Източник: Сега (22.04.2009)
 
30 000 безработни само за месец Борят на безработните в страната се е увеличил с над 30 000 през последния месец, призна вчера социалният министър Емилия Масларова. Според нея обаче за същия период голяма част от хората са успели да намерят нова работа и реално безработните са се увеличили едва с около 7000. Все повече наши сънародници се завръщат от гурбет в Испания, Португалия и Германия, а това няма как да не се отрази на българския пазар на труда, смята още министърът. Тя обаче припомни, че към момента има над 21 000 свободни работни места. В същото време обаче от КТ ”Подкрепа” смятат, че реалният брой на безработните в страната достига 13% от хората в трудоспособна възраст.
Източник: Новинар (22.04.2009)
 
Жилищата у нас поевтинели с 12,4% за първите три месеца на годината Пазарните цени на жилищата в България са се понижили с 12,4 процента за първото тримесечие на тази година в сравнение с последните три месеца на 2008 година, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо същото тримесечие на предходната година спадът е с 8,4 процента, допълват от НСИ. През първото тримесечие на 2009 г. спрямо предходното, е регистрирано намаление на цените във всички областни градове, като най-значително е във Велико Търново - с 25,1 процента, Кюстендил – с 21,5 на сто, Благоевград - с 20,5 процента, Русе - с 18,8 на сто, Видин - със 17,8 процента. Най-малък спад е регистриран в Шумен, където цените са паднали с 2,3 на сто през първите три месеца на година спрямо периода октомври-декември 2008-а, Добрич, където е понижението им е с 2,5 процента, Разград – 3 процента. Средната пазарна цена на жилищата за страната е 1190,72 лв./кв. м., като най-висока е във Варна – 1982,17 лв./кв. м, следвана от София – 1980 лв./кв. м и Бургас – 1678,67 лв./кв. м. Най-ниска средна цена е отчетена в Кюстендил – 599,08 лв./кв. м.
Източник: Дарик радио (24.04.2009)
 
Над 23% от бизнеса в Плевен предвижда съкращаване на персонала, съобщи регионалната дирекция на Националния статистически институт, позовавайки се на проучване, извършено сред ръководителите на 322 компании в региона. В момента предприятията ползват едва около 63 на сто от производствените си мощности, сочат още резултатите от допитването. Около 17 на сто от анкетираните пък очакват увеличение на производствените цени през следващите месеци. На практика фирмите от промишлеността имат осигурени поръчки само за още четири месеца, твърдят още от статистиката. Резултатите от проучването показват още, че през 2008 г. в областта е нараснало производството на месо, алуминиева дограма, стъклени бутилки, стоманени конструкции, всравнение с предходната. В същото време е намаляло производството на слънчогледово масло, брашно, стъклени буркани, фураж, цимент, дървена дограма, работно облекло.
Източник: Дневник (24.04.2009)
 
Бизнес климатът у нас е в най-тежко състояние от 2002-ра насам Бизнес климатът у нас е в най-тежкото си състояние от 2002 насам. Това сочат данните на последното проучване на социологическа агенция Естат, направено по поръчка на Института за политика и развитие към Единната народна партия. Изследването е проведено сред 400 фирми от реалния сектор у нас и отразява състоянието на бизнес климата за последното тримесечие на 2008. Според проучването, най-засегнати от кризата у нас са фирмите от сферата на строителството, хотелиерството, търговията, транспорта. По думите на Иво Желев от социологическа агенция Естат, затъващите в следствие на кризата фирми у нас вече са 2.5 пъти повече от проспериращите, а всеки трети бизнесмен би посъветвал близките си да не инвестират в България. Все повече прогнози на предприемачите са за влошаване на условията за бизнес у нас. Само за сравнение, преди около година 44 процента са очаквали подобрение, а едва 12 на сто влошаване. В момента съотношението е 28 на сто към 28 на сто, каза Желев. По отношение на прогнозите за близкото бъдеще, особено скептични са ръководителите на фирми, ориентирани към износ, сочат още данните на Естат.
Източник: News.bg (24.04.2009)
 
Безработицата можело да скочи над 10% Регистрираната безработица може да скочи и над 10%, ако икономическият растеж намалява още. Това прогнозира вчера лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов на форум за стратегията на синдиката “за гъвкава сигурност”. Според Христов има ясни индикации за настъпващата криза у нас. В текстилното производство наетите намалели с над 15 000 души за година и нещо. Металургията е загубила 1770 работни места, машиностроенето - 1063, транспортът - 3500. През февруари промишленото производство е спаднало със 17,7% спрямо февруари 2008 г., като в много отрасли сривът е между 30 и 50%. Рисковете можело да се смекчат, ако банките започнат да свалят лихвите, а държавата да даде субсидии за най-уязвимите сектори на икономиката. На форума социалната министърка Емилия Масларова припомни, че в момента има 10 000 свободни работни места. По програмата за развитие на човешките ресурси 42 000 души щели да се трудят на намалено време.
Източник: Труд (28.04.2009)
 
Българските заплати - 15 пъти по-ниски от средните за ЕС Средномесечният доход в българските домакинства е 8 пъти по-нисък от средния за държавите членки на Европейския съюз. Това показват данни на Евростат, представени по време на националния дискусионен форум по стратегията за гъвкава сигурност, организиран от КНСБ. Според синдикалния анализ у нас средната годишна брутна заплата за промишлеността и услугите е почти 15 пъти по-ниска от средната за еврочленките, а делът на заплатите от брутния вътрешен продукт е един от най-ниските в Европа – само 36 процента. Производителността на българския работник се равнява на 35 процента от европейската производителност, като този фактор не се използва достатъчно за увеличение на реалните работни заплати. От КНСБ предлагат насочване на усилията към насърчаване на малкия и средния бизнес и самонаемането, към консолидирана политика в преговорите по заплатите в бюджетния сектор, както и догонващо развитие, базирано на качествена заетост, високи технологии и ръст на инвестициите.
Източник: Дарик радио (28.04.2009)
 
Оценката на бизнеса за икономическото състояние и перспективите пред него бележи лек оптимизъм през април спрямо предния месец. Съставният показател бизнес климат регистрира увеличение от 0.6%, съобщи Националният статистически институт (НСИ), като се позова на месечните бизнес анкети. За първи път от септември миналата година насам през април в промишлеността се отчита покачване на бизнес показателя с 4.1 пункта, което се дължи изцяло на повишените очаквания на стопанските ръководители за развитието на бизнеса през следващите месеци. За разлика от оптимизма в промишлеността в строителството бизнес климатът продължава да се влошава и през април (с 6.1 пункта спрямо март). Понижението този месец се дължи на по-песимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние и очакванията им за следващите шест месеца. .
Източник: Монитор (29.04.2009)
 
НСИ: Бизнес климатът в строителството отбеляза спад с 6 пункта През април 2009 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" се влошава с 6.1 пункта спрямо предходния месец март, показват данните на НСИ. Понижението този месец се дължи на по-песимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние и очакванията им за следващите шест месеца. За пети пореден месец между 15 и 19 на сто от стопанските ръководители в строителството прогнозират намаление на продажните си цени. В останалите отрасли - промишленост, търговия на дребно и услуги, показателят "бизнес климат" регистрира увеличение спрямо предходния месец. Общо за страната той се повишава с 0.6 пункта, показват данните. За първи път след септември миналата година съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се покачва с 4.1 пункта през април, което се дължи изцяло на повишените очаквания на стопанските ръководители за развитието на бизнеса през следващите месеци. През периода януари-април 2009 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността намалява с 3.2 пункта и се оценява на 67.4 на сто. Оценките за конкурентната позиция на предприятията както на вътрешния пазар, така и на пазара във и извън страните от Европейския съюз, леко са се влошили в сравнение с преди три месеца. През последния месец стопанската конюнктура в търговията на дребно запазва подобреното си равнище от предходния месец, като стойността на съставния показател "бизнес климат в търговията" остава приблизително същата (19.6 на сто). Продажните цени в търговията на дребно са намалели през последния месец и се очаква пониженото равнище да се запази и през следващите три месеца. Независимо от песимистичните оценки на мениджърите от сектора на услугите за настоящото бизнес състояние на предприятията и търсенето, равнището на съставния показател "бизнес климат" се покачва с 1 пункт в сравнение с март поради по-оптимистичните им очаквания за следващите месеци. В сравнение с март повече предприятия очакват намаление на продажните цени в сектора на услугите през следващите три месеца.
Източник: Строителство Градът (29.04.2009)
 
Бизнес климатът бележи леко подобрение през април Леко повишение от 0.6 пункта бележи общият бизнес климат за страната през април. От данните на Националния статистически институт, които бяха публикувани във вторник, става ясно, че с изключение на строителството в останалите отрасли - промишленост, търговия на дребно и услуги, мениджърите определят средата като по-добра или поне техните очаквания са по-оптимистични. За първи път след септември миналата година съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се покачва с 4.1 пункта през април. Прогнозите за сектора за шест месеца напред са значително по-оптимистични, като специфичният показател е със 17.3 пункта над равнището си от март. Наред с това фирмите предвиждат известно възстановяване на дейността и повишаване на износа през следващите три месеца. За сметка на това обаче натовареността на производствените мощности пада с нови 3.4 пункта и е 67.4%. През април конюнктурата в търговията на дребно бележи леко подобрение и това е втори пореден месец на разведряване. Търговските предприемачи оценяват настоящото си бизнес състояние малко по-неблагоприятно в сравнение с март, но това се компенсира с по-оптимистичните очаквания за следващите шест месеца. По-голям оптимизъм има и в сектора на услугите, като средата се оценява като по-добра и специфичният показател нараства с 1 пункт. Оценките за сегашното състояние остават негативни, но подобрението идва от по-високите прогнози за следващите месеци. Анкетата отчита, че мениджърите прогнозират увеличение на търсенето на услуги и дори смятат да наемат допълнителна работна ръка през следващите три месеца. За сметка на това бизнес климатът в строителния сектор отново се влошава, този път с 6.1 пункта спрямо предходния месец. Влошаването на бизнес климата в този отрасъл се дължи на по-песимистичните оценки за настоящото състояние и очакванията на предприемачите за следващите шест месеца. В същото време обаче оптимизъм дава осигуреността на производството с поръчки, която е 6.7 месеца напред при 6.2 месеца през март. Основното затруднение на строителите остава несигурната среда, а на второ място са финансовите проблеми, които засилват негативното си влияние. За пети пореден месец между 15% и 19% от мениджърите прогнозират намаление на продажните си цени.
Източник: Дневник (29.04.2009)
 
Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през март е с 1.1% над равнището от предходния месец, съобщават от НСИ. Спрямо март 2008 г. обаче цените на производител са намалели с 1.1%. През март увеличение на цените има в добивната промишленост - с 2.7%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%, в преработващата промишленост - с 0.3%. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените е регистрирано при производството на химически продукти - с 4.1%, и при производството на тютюневи изделия с 1.4%. За година На годишна база обаче в преработващата промишленост цените са паднали с 10%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение с 25.8%. Намаление спрямо март 2008 г. има при производството на основни метали - с 29.8%; производството на хранителни продукти - с 4.1%; производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3.5%; производството на изделия от каучук и пластмаси - с 3.1%. Увеличение на цените се наблюдава при производството на: напитки - с 11.6%; на метални изделия без машини и оборудване - с 10.6%; на химически продукти - с 8.3%.
Източник: Пари (30.04.2009)
 
Производството на твърди горива през февруари 2009 година спрямо януари 2009 година намалява с 14% до 2658 хил. тона, а производството на електроенергия и природен газ спада със съответно с 13.9% до 3892 ГВтч и 88.9% до 1 млн. станд. куб.метра. Производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво намалява съответно с 25% до 9 хил. тона, 35.5% до 60 хил. тона и 30.3% до 101 хил. тона, сочат данни на НСИ. През февруари 2009 година, спрямо февруари 2008 година, производството на пропан- бутан, безоловен бензин и дизелово гориво нараства съответно с 50%, 1.7% и 24.7%, както и производството на електроенергия с 5.8%, а производството на твърди горива и природен газ намалява съответно с 1.3% и 96.3%. Доставките на природен газ през февруари 2009 година спрямо януари 2009 година нарастват с 20.6% до 299 млн. станд. куб. метра. Намаляват доставките на пропан- бутан - с 19.4% до 25 хил. тона, безоловен бензин - с 34.4% до 40 хил. тона, дизелово гориво - с 25.3% до 118 хил. тона, твърди горива - със 17.7% до 2973 хил. тона и електроенергия - с 14.6% до 3148 ГВтч. През февруари 2009 година спрямо февруари 2008 година доставките на пропан-бутан нарастват с 25%. Намаляват доставките на безоловен бензин - с 13%, дизелово гориво - с 18.6%, твърди горива - с 0.6%, природен газ - с 28.3% и електроенергия - с 6%.
Източник: profit.bg (30.04.2009)
 
Приходите от продажби намаляват с повече от 12% през март на годишна база Приходите от продажби за март 2009 г. намаляват с 12,1 на сто в сравнение със същия месец на предходната година, показват предварителните данни на НСИ. В търговията на дребно регистрираното намаление е 8,4 на сто, като от всички наблюдавани групи единствено в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетен ръст от 2 процента. Във всички останали групи се наблюдава спад в границите от 1,1 процента в търговията с фармацевтични и медицински стоки, до 15,6 на сто в търговията с компютърна и комуникационна техника. В търговията на едро общото намаление от 9,8 процента се дължи на отрицателните темпове във всички съставни групи, с изключение на търговията с нехранителни потребителски стоки, където се наблюдава увеличение с 1,4 на сто. По-съществено намаление е отчетено в търговията с машини и оборудване – 21,5 процента, и търговията с компютърна и комуникационна техника – 16,3 на сто. Значителен спад е регистриран в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт – 34,6 процента, определен основно от намалението в търговията с автомобили и мотоциклети – 35 на сто. Дейността е структуроопределяща и формира около 94% от обема на приходите. През март 2009 г. приходите от продажби нарастват с 5 процента спрямо предходния месец, в резултат на увеличението във всички основни търговски дейности. Темповете са близки и достигат 5,1 на сто в търговията на дребно, 5 процента в търговията на едро и 4,5 на сто в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт. За периода януари - март 2009 г. приходите от продажби намаляват с 8,9 на сто в сравнение със същия период на предходната година, което се дължи на регистрирания спад и в трите основни търговски дейности. В търговията на дребно и търговията на едро отрицателните темпове са близки - съответно -5,7 и -6,4 процента. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението е значително по-голямо и достига 31,1 на сто.
Източник: Дарик радио (12.05.2009)
 
Промишленото производство бележи спад от над 17% на годишна база Промишленото производство през март е със 7,7 процента по-голямо в сравнение с предходния месец, показват предварителните данни на националната статистика. Общият индекс на промишленото производство се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който през март 2009 г. нараства с 8,6 на сто спрямо индекса за февруари 2009 година. Ръст е регистриран при производството на напитки с 33 процента, при производството на изделия от каучук и пластмаси с 31,4 на сто, производството на тютюневи изделия със 17,7 процента, производството на основни метали с 9,6 на сто. Намалява производството на химични продукти с 19,2 процента, производството на облекло - с 12,1 на сто, както и производство на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,5 на сто. В сравнение с март 2008 г. промишленото производство през март 2009 г. е със 17,1 процента по-малко. Производството на инвестиционни продукти намалява с 35,3 процента, производството на продукти за междинно потребление - с 31 процента, а производството на енергийни продукти нараства със 7,1 процента. Оборотът на предприятията от промишлеността през март тази година нараства с 4 на сто в сравнение с предходния месец. Спрямо февруари 2009 г. оборотът в преработващата промишленост нараства с 6,4 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление с 0,4 процента. Общият оборот в промишлеността през март 2009 г. е със 20,7 процента по-малко в сравнение с март 2008 г., като спадът в преработващата промишленост е 30,8 процента. Същевременно обаче при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от 17,3 на сто.
Източник: Дарик радио (12.05.2009)
 
Строителната продукция нараства през март спрямо февруари Произведената строителна продукция се увеличава със 7,3 процента през март спрямо предходния месец, сочат данните на националната статистика. Спрямо същия период на миналата година обаче се отчита спад от 4,3 на сто, допълват от НСИ. Сградното строителство, което е със значителен относителен дял (66,8 процента) в общото строително производство, нараства спрямо предходния месец с 5,2 процента, при гражданското/инженерното строителство ръстът е с 11,9 процента, но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция. Спадът на общата строителна продукция спрямо март миналата година с 4,3 процента е резултат от спада с 8,8 на сто на сградното строителство. Гражданското строителство се увеличава с 6,1 процента спрямо март 2008 г. и потвърждава тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата.
Източник: Дарик радио (12.05.2009)
 
Индустрията спада със 17.1% на годишна база През март промишленото производство е отбелязало понижение от 17.1% на годишна база (спрямо март миналата година). Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база обаче (спрямо февруари) промишленото производство отбелязало ръст от 7.7 на сто. Отново движещ за общия индекс на промишленото производство е резултатът от преработващата промишленост. През март специфичният показател също бележи ръст от 8.6%, но на годишна база понижението е дори по-силно - 24.1%. Експертите са единодушни, че по-важно е развитието на годишна база, защото дава реална представа какво е цялостното развитие на отрасъла, след като се изгладят сезонните колебания. Така например през миналата година март също е бил добър месец за индустрията и на месечна база отрасълът е отбелязал растеж от 6.9%. Само за преработващата промишленост нарастването е било 9.7%, което показва, че икономическата активност се повишава през март, но ефектите от кризата са оказали много по-дълбоко влияние.
Източник: Дневник (12.05.2009)
 
През март произведената строителна продукция в страната се е увеличила със 7.3% в сравнение с предходния месец, показват предварителните данни на НСИ. Така един от най-засегнатите от кризата сектори за втори пореден месец отчита ръст. За февруари той бе 6.3% в сравнение с януари. Традиционно напролет се подновява работата по много спрени през зимните месеци строителни обекти. В условията на криза, засегнала в най-голяма степен имотния пазар, обаче покачването на строителната активност не е високо. При сградното строителство то е едва 5.2% спрямо февруари, а при инфраструктурното - 11.9%. В същото време строителството на сгради запазва високия си дял в общата продукция - 66.8%, което обяснява голямото му влияние върху сектора. С 4.3% е намалял обемът на произведената у нас строителна продукция през март спрямо същия месец на 2008 г., сочат данните на НСИ. Спадът е в резултат на намаленото с 8.8% сградно строителство, докато изграждането на пътища и различни съоръжения бележи ръст с 6.1%. Според статистиците това потвърждава тенденцията от предните месеци строителните предприемачи да насочват усилията си към изграждане на инфраструктура. От януари индексите на строителната продукция се изчисляват по нова базисна година - 2005. Сравнението показва, че най-висок ръст за последните четири години строителният сектор е имал в края на 2007 и края на 2008 г.
Източник: Пари (12.05.2009)
 
Приходите на фирмите в промишлеността са намалели с над 20 на сто през март, изчислено на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо цифрите за предходния месец това означава задълбочаване на спада в приходите на индустриалните фирми. Данните за февруари сочат, че отчетеното тогава намаление на годишна база е в размер на 17,2%. Въпреки това на месечна база през март компаниите в сектора отбелязват лек скок в приходите, който се оценява на 4%. Сериозният спад на оборотите в промишлеността се обуславя най-вече от преработващата индустрия. Според НСИ през март приходите на преработвателните фирми са намалели с 30,8% в сравнение със същия месец на миналата година. Спадът в оборотите на промишлеността логично следва свиването на производството. Според НСИ през март 2009 г. индустрията е произвела със 17,1 на сто по-малко в сравнение със същия месец на 2008 г. Месец по-рано намалението на годишна база е било почти същото - 17,7%, сочат още статистическите данни за февруари 2009 г. На месечна база производство на промишлените фирми през март бележи ръст от 7,7%, като за същия период преработващата индустрия нараства с 8,6%. По-сериозно увеличение е регистрирано при производството на напитки (33 %), изделия от каучук и пластмаси (31,4%) и тютюневи изделия (17,7%). От НСИ отчитат още, че намаление има и в търговията на дребно. Спрямо миналия март то е в размер на 8,4 на сто. Единствено в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетен ръст от 2%. В търговията на едро общото намаление е 9,8%. По-съществено намаление е отчетено в търговията с машини и оборудване - 21,5%, и с компютърна и комуникационна техника - 16,3%. С 35 на сто в сравнение с март 2008 г. е намалял и обемът на изтъргуваните автомобили и мотоциклети, съобщиха още от националната статистика. По предварителни данни през март произведената строителна продукция се е увеличила със 7,3% на месечна база. Сградното строителство, което заема 66,8% в общото строително производство, е нараснало с 5,2%. В сравнение с март 2008 г. обаче е регистрирано намаление на общата строителна продукция от 4,3 на сто. То се дължи на спада с 8,8% на строителството на сгради.
Източник: Монитор (12.05.2009)
 
Държавният дълг падна с 59 млн. евро Държавният дълг падна с 59 млн. евро през март и в края на месеца е 4,75 млрд. евро, обявиха от Министерство на финансите. Основната причина за това е погасяване на задължения, уточняват от министерството. Размерът на външния държавен дълг е 3,3 млрд. евро, като от началото на годината той се увеличава с 46 млн. евро. Вътрешният държавен дълг пада с 263 млн. лв. за три месеца до 2,81 млрд. лв.
Източник: Стандарт (12.05.2009)
 
Външнотърговският ни стокообмен намалява с над 27% Външнотърговският стокообмен на България възлиза по предварителна оценка по текущи цени на 13,3 млрд. лева за периода януари - март 2009 г. В сравнение с предходната година намалението е с 27,4 процента, показват данните на националната статистика. През първото тримесечие са изнесени стоки за 5,5 млрд. лв. и спрямо съответният период на 2008 г. износът е намалял с 23,3 на сто. Внесени са стоки (по цени CIF) за 7,8 млрд. лв., или с 30 на сто по-малко от предходната година. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и в началото на 2009 година. Стойността на внесените стоки е с 43,3 процента по-голяма от стойността на изнесените, но намалението на стойностните обеми спрямо предходната година при вноса са по-значими. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 2,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лева по-малко от салдото за първото тримесечие на 2008 година. По цени FOB/ FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за първото тримесечие на 2009 г. възлиза на близо 2 млрд. лева. Запазва се тенденцията от последните години основен търговски партньор на страната ни да бъде Европейският съюз. Повече от половината от стокообмена на страната е с ЕС. Почти 64 на сто от стоките, които изнася България, са насочени за Общността, а внесените стоки са близо 60 процента от стойността на общия внос. Външнотърговското салдо на страната с ЕС е отрицателно, като вносът превишава износа с 1,2 млрд. лева. Стокообменът на страната ни с трети страни в размер на 5,1 млрд. лева и бележи спад от 31,4 на сто, спрямо съответния период на предходната година, като износът намалява с 24,7 на сто, а вносът с 35 процента. Основните ни търговски партньори са Русия, Турция, Македония и Китай, които формират над 40 на сто от стокообмена ни с третите страни. Износът за Русия и Македония намалява с над 30 процента, за Украйна е спаднал наполовина, а за Турция и Китай е намалял с над 60 на сто. Вносът от тези страни също е по-малко. На фона на останалите страни намалението на вноса от Китай е незначително – 3,3 на сто, от Турция с 29,4 процента, от Русия с над една трета, от Украйна с близо 60 на сто, а от Македония с почти две трети. С изключение на Македония с всяка от тези страни салдото ни е отрицателно. Като общо външнотърговското салдо (износ FOB внос CIF) на България с третите страни е отрицателно и възлиза на 1,2 млрд. лева. Експортът на България за третите страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация показва, че през първото тримесечие на 2009 година в сравнение със същия период на 2008 година са изнесени в повече стоки от групата „Машини, оборудване и превозни средства” с над 50%, на стоки от групите „Храни и живи животни” и “Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” с над 20%. При останалите стокови групи се наблюдава намаление на износа, като най-голям е спадът при износа на „Необработени (сурови) материали” и „Минерални горива и масла”. При вноса с изключение на стоките от групата „Храни и живи животни”, където вносът е увеличен с над една трета, при другите групи се наблюдава намаление на вноса. По-малък е спадът на вноса при напитките и тютюна, готовите изделия и химическите вещества. Най-голямо е намалението при вноса на суровини.
Източник: Дарик радио (13.05.2009)
 
Търговският дефицит за тримесечието се свива с 43.27% Търговският дефицит за първото тримесечие на годината е 1.973 млрд. лв., което представлява спад от 43.27% спрямо съответния период на миналата година. Това сочат данните от Националния статистически институт. Като главна причина експертите посочват икономическата криза, която значително сви вноса до 7.448 млрд. лв., измерен по цени FOB (без да се включат транспортните и застрахователните разходи). Това е с 29.8% по ниско от първото тримесечие на миналата година. Въпреки, че това е показателно за забавяне на икономическата активност и се приема като знак за настъпваща рецесия, все пак се приема положително, че износът се свива по-бавно. Неговият размер е 5.475 млрд. лв. в края на март или понижението е 23.27%.
Източник: Дневник (13.05.2009)
 
Външнотърговският стокообмен на България за периода януари - март 2009 г. по предварителна оценка възлиза на 13.3 млрд. лв. по текущи цени, съобщи НСИ. В сравнение с 2008 г. намалението е с 27.4%. През първото тримесечие са изнесени стоки за 5.5 млрд. лв., което е с 23.3% по-малко. Внесени са стоки (по цени CIF) за 7.8 млрд. лв., където спадът е 30%. Така търговското салдо възлиза на 2.4 млрд. лв., което е с 1.7 млрд. лв. по-малко от салдото за първото тримесечие на 2008 г. По цени FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки) отрицателното салдо за първото тримесечие на 2009 г. възлиза на близо 2 млрд. лв.
Източник: Пари (13.05.2009)
 
Дупката в търговията се сви с 1,7 млрд. лв. Дупката във външната търговия на страната е 2,4 млрд. лв. за първите три месеца на годината, което е с 1,7 млрд. лв. по-малко спрямо същия период на 2008 г. Причината е в глобалната икономическа криза и рязкото падане на вноса и износа. През първото тримесечие са изнесени стоки за 5,5 млрд. лв., което е спад с 23,3%, обявиха от Националния статистически институт. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките е за 7,8 млрд. лв., или с 30% по-малко от предходната година. От страните извън ЕС основните ни търговски партньори са Русия, Турция, Македония и Китай. Износът за Русия и Македония пада с над 30%, за Украйна е спаднал наполовина, а за Турция и Китай е намалял с над 60%. Вносът от тези страни също е по-малко, като намалението от Китай е с 3,3%, от Турция - с 29,4%, от Русия - с над една трета, от Украйна - с близо 60%, а от Македония - с почти две трети.
Източник: Стандарт (13.05.2009)
 
0,7% инфлация през април Инфлацията през април е 0,7 на сто спрямо март, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо същия месец на миналата година потребителските цени у нас са се повишили с 4,8 процента. Регистрираната инфлация от началото на годината е 1,3 на сто, а за периода януари-април 2009 година в сравнение със същия период на 2008-а е 5,7 на сто. Спрямо предходния месец най-значително повишение е регистрирано при алкохола и тютюневите изделия, които са поскъпнали с 13,7 на сто. По-скъпо – с 2,7 процента, са ни излезли и развлеченията и културния отдих. Увеличение на цените е регистрирано и при облеклото и обувките, които са поскъпнали като цяло с 0,7 процента. Транспортът ни излиза с 0,3 на сто по-скъп приз април спрямо март, за хотел и ресторант също се бъркаме повече – поскъпването е с 0,2 процента, а в сферата на здравеопазването цените са се повишили с 0,1 на сто.
Източник: Дарик радио (14.05.2009)
 
Инфлацията падна до 4.8% през април Инфлацията през април е била 0.7% на месечна база, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Годишното покачване на цените към края на миналия месец се изчислява на 4.8%. Изследването показва, че вече десети пореден месец годишната инфлация се понижава, докато на месечна база има колебания и през март бе отчетена месечна дефлация от 0.2%. В същото време хармонизираният индекс на потребителските цени (отчитащ и потреблението на чуждестранните граждани в България) отбелязва годишна инфлация 3.8, а на месечна база тя е 0.5%. През април средните цени на храните, поддръжката на домовете и горивата са отбелязали нулево покачване и са на нивото се от предния месец. В същото време обаче алкохолът и тютюневите изделия са поскъпнали с 13.2%. Това е пряко следствие от новите по-скъпи бандероли, с които цигарите се продават и в крайна сметка непрекият данък се плаща от потребителите. Транспортните разходи поскъпват с 0.3%, а средно с 2.7% са поевтинели услугите свързани с отдих и развлечения.
Източник: Дневник (14.05.2009)
 
Свива се външнотърговският стокообмен на България за първите три месеца Външнотърговският стокообмен на България за периода януари - март 2009 г. по предварителна оценка възлиза на 13,3 млрд. лева по текущи цени. В сравнение с предходната година, намалението е с 27,4%. През първото тримесечие са изнесени стоки за 5,5 млрд. лв. и спрямо съответният период на 2008 г. износът е намалял с 23,3%. Внесени са стоки (по цени CIF) за 7,8 млрд. лв., или с 30% по-малко от предходната година. Тенденцията вносът да превишава износа се запазва и в началото на 2009 година. Стойността на внесените стоки е с 43,3% по-голяма от стойността на изнесените, но намалението на стойностните обеми спрямо предходната година при вноса са по-значими. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 2,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лева по-малко от салдото за първото тримесечие на 2008 година. По цени FOB/ FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за първото тримесечие на 2009 г. възлиза на близо 2 млрд. лева.
Източник: expert.bg (14.05.2009)
 
Инфлацията падна до 4,8% за година Годишната инфлация падна до 4,8%, обявиха от Националния статистически институт. Това е три пъти по-малко спрямо миналото лято, когато годишната инфлация надмина 15%. Но от края на миналата година с по-сериозното навлизане на световната криза в България и свиването на продажбите, инфлацията започна да се укротява. Сегашната инфлация вече е много подходяща за спестяване. Промоционалните лихви на някои банки достигат 8-9%. Само за април инфлацията е 0,7%, обявиха от НСИ. Тази априлска промяна на цените е доста традиционна за последните години. Падат цените на белия хляб с 0,4%, на свинското месо с 1,3%, на сиренето с 0,4%, на ябълките с 1,5%, а краставиците поевтиняват с 14,4%. През април българските и вносните цигари са поскъпнали съответно със 17,8% и 18,5%, цената на доматите е скочила с 11,9%, на зелето с 15,2%, а на бензина А95 с 3,4%.
Източник: Стандарт (14.05.2009)
 
Синдикатите очакват до 10% безработица Тенденциите в момента са за увеличаване на безработицата, но за скок е пресилено да се говори, заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Според него обаче голяма част от хората без работа не се записват в бюрата по труда, което изкривява информацията на държавните институции. Други от сивия сектор няма как да го направят, а онези, които се връщат от чужбина, имат някакъв финансов резерв и също не работят. Очаквам есента може би безработицата да достигне двуцифрено число, над 10%, каза още Тренчев. От социалното министерство пък заявиха, че не очакват драстично повишаване на безработицата, заложена в Националния план по заетостта. Според него средната за страната трябва да остане 7,4% и в момента не се очаква скок.
Източник: Стандарт (14.05.2009)
 
Българските заплати са най-ниските в ЕС Българите получават най-ниското заплащане за час работа в ЕС, а датчаните - най-високото. Разликата между едните и другите е близо 15 пъти. Това показват данни на Федералната статистическа служба на Германия. Според тях средният доход на час в Дания е 36,50 евро. Последното място е за България, където на час се плащат 2,50 евро. Заетите на пълен работен ден германци през 2008 г. са печелили средно по 41 500 евро годишно. Германските работодатели са плащали средно 29 евро и 80 цента на час. Средната стойност за ЕС е 23 евро и 10 цента на час. Така Германия е на седмо място в ЕС заедно с Австрия след Дания, Люксембург, Белгия, Швеция, Франция и Холандия.
Източник: Стандарт (15.05.2009)
 
0,6% е годишната инфлация в еврозоната за април, 1,2% - в ЕС Годишната инфлация в еврозоната е на ниво от 0,6 процента, като така нивото от март се запазва. Инфлацията през април спрямо март тази година е на равнище от -0,4 процента. В Европейския съюз като цяло инфлацията на годишна база е 1,2 на сто, което е понижение спрямо мартенското равнище от 1,3 процента. Повишението на цените за април спрямо март е с 0,3 процента. В сравнение с март 2009 година през април инфлацията се понижава в 15 държави, остава на същото ниво в четири членки на Общността, а повишение на потребителските цени е регистрирано в седем от членките на Съюза. През април тази година най-ниските нива на инфлация са регистрирани в Ирландия (минус 0,7 на сто), Португалия (минус 0,6 процента) и Люксембург (минус 0,3 на сто). Най-високите нива на инфлация са регистрирани в Румъния (6,5 процента), Латвия (5,9 процента) и Литва (5,9 процента)
Източник: Дарик радио (16.05.2009)
 
Икономиката ни се е свила с 3,5% за първите три месеца на 2009-а 3,5 процента е спадът в икономиката на България през първите три месеца на годината в сравнение със същия период на миналата година. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт, окончателните ще бъдат обявени през юни. Спадът се дължи основно на намалението на добавената стойност в индустриалния сектор, която е с 12,2 на сто по-ниска през периода. В аграрния сектор брутната добавена стойност намалява с 3,1 на сто. Инвестициите в основен капитал бележат реално намаление през първото тримесечие от 15,4 процента. Статистиката отчита още, че разходите за индивидуално потребление от януари до март са спаднали с 5,8 на сто. Външнотърговското салдо на България запазва отрицателната си стойност, като за периода тя е минус 15,3 процента от БВП, което по текущи цени е 2,098 млрд. лева. 646,6 млн. евро са преките чуждестранни инвестиции за първото тримесечие на годината или 1,9 на сто от брутния вътрешен продукт.Това сочат предварителните данни на БНБ. През периода януари – март 2008 г. чуждите инвестиции у нас са били над 1,2 млрд. евро или 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт.
Източник: Дарик радио (16.05.2009)
 
Новото строителство през 2008 г. с ръст от 8.5% при сградите и с 10.9% при жилищата По окончателни данни на Националния статистически институт новопостроените жилищни сгради през 2008 г. са 2 926, което е с 8.5% повече в сравнение с 2007 г., а броят на новопостроените жилища в тях нараства с 10.9% и достига 20 924. Тенденцията, наблюдавана през последните години, на непрекъснато увеличаване на броя на новопостроените сгради и жилища се запазва и през 2008 г., отчитат от Статистиката. Данните на НСИ сочат, че площта на новопостроените жилища през 2008 г. е 1 635 хил. кв.м или със 7.5% повече в сравнение с 2007 г., докато жилищната площ се е увеличила с 9.7%. и достига 1 029 хил. кв.м. Същевременно обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 80.6 кв. м на 78.2 кв.м. През 2008 г. най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна и област Бургас, съответно 622 сгради с 4 298 жилища и 530 сгради с 5 305 жилища. Най-слабо е било жилищното строителство в област Кюстендил, където са построени едва 7 сгради с 69 жилища, област Монтана с 10 сгради и 35 жилища, област Разград - 13 сгради с 88 жилища и Видин - 14 новопостроени сгради с 85 жилища в тях.
Източник: Дарик радио (16.05.2009)
 
Родната икономика се е свила с 3,5 на сто за първото тримесечие на 2009 г. спрямо съответния период на предходната година. Това сочат експресните тримесечни оценки на Националния статистически институт (НСИ). В номинално изражение брутният вътрешен продукт (БВП) на страната достига до 13,741 млрд. лв. в текущи цени. Създадената от отраслите на икономиката брутна добавена стойност възлиза на 11,322 млрд. лв. В сравнение с периода януари-март 2008 г. брутната добавена стойност реално намалява с 3,6%. Спадът на БВП се дължи основно на понижението на добавената стойност в индустриалния сектор, която е с 12,2 на сто по-малко в сравнение с първото тримесечие на 2008 г., посочват от НСИ. Реалният растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 0,9% спрямо година по-рано, докато на аграрния сектор тя се стопява с 3,1 на сто. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление са надолу с 5,8%, а тези за колективно потребление намаляват с 4,0% спрямо година по-рано. Инвестициите в основен капитал бележат реален спад от 15,4%. Понижение от 16,4 на сто показва оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги. Надолу е и индексът на вноса на стоки и услуги, който пада с 21,0 на сто. Крайното потребление заема 90,3% в структурата на крайно използвания БВП, а инвестициите в основен капитал имат относителен дял от 24,2%. Външнотърговското салдо е отрицателно, или -15,3% от БВП. .
Източник: Монитор (16.05.2009)
 
Дефицитът по текущата сметка се сви Дефицитът по текущата сметка продължава да се свива и за първото тримесечие на годината е 1,078 млрд. евро, или 3,2 процента от очаквания БВП. Това показват данните на БНБ, огласени вчера. Според тях е налице понижение от 45,56 процента спрямо първото тримесечие на миналата година. В същото време предварителните данни показват, че преките чуждестранни инвестиции са в размер на 646,6 млн. евро, което е 1,9 процента от БВП, при 1,202 млрд. евро, или 3,5 на сто от БВП за януари – март 2008 г.
Източник: Новинар (16.05.2009)
 
Икономиката се срина с 3,5% Световната финансова криза нанесе тежък удар върху България. Реалният спад на брутния вътрешен продукт на страната е 3,5% за първото тримесечие на годината, сочат експресните оценки на Националния статистически институт. Това се дължи на банковите фалити в САЩ, които доведоха до рязко ограничаване на кредитите в световен мащаб, а от там и до свиване на потреблението и инвестициите. Резултатът на България е много по-добър отколкото на повечето страни от ЕС за тримесечието. БВП на Германия се е свил с 6,9%, на Румъния с 6,4%, на Словакия с·5,4%, на Унгария с 4,7%, на Литва с 18,6%, на Латвия с 10,9%, а на Естония с 15,6%, сочат данните на Евростат. Общо за страните от ЕС понижението на БВП е с 4,4%. Срив на българската икономика не е имало от пролетта на 1997 г., когато страната премина през хиперинфлация. Сега обаче ситуацията е коренно различна. Благодарение на валутния борд и провежданата бюджетна политика през последните години курсът на лева е стабилен, фискалният резерв е близо 8 млрд. лв., а инфлацията за април е едва 0,7%. В номинално изражение БВП за тримесечието достигна 13,74 млрд. лв. Най-сериозни загуби от световната финансова криза търпи индустрията. Спадът на БВП през първото тримесечие на 2009 г. се дължи именно на срива в индустриалния сектор с 12,2% спрямо същия период на миналата година. Делът на индустрията е 30,3% от икономиката на страната. В сектора на услугите е постигнат растеж от 0,9%. Именно благодарение на услугите, които формират над 65% от икономиката на страната, спадът на БВП е само 3,5%. Спадът на аграрния сектор за тримесечието е 3,1%, но той формира само 4,4% от икономиката на страната. Глобалните проблеми в икономиката накараха много инвеститори да замразят проектите си. В резултат инвестициите бележат реално намаление с 15,4% за първото тримесечие. Намаляват и разходите на фирмите и гражданите. Заради свитото потребление в глобален мащаб износът намалява с 16,4%, а вносът пада с 21%.
Източник: Стандарт (16.05.2009)
 
Петгодишен цикъл на нарастване затвори през 2008 г. жилищният пазар у нас. По данни на Националния статистически институт (НСИ) тя е поредната година с ръст на новопостроените жилища. Техният брой е достигнал 20 924, което е 10.9% повече спрямо 2007 г. Статистиката показва, че през 2008 г. в страната са се появили 2926 нови жилищни сгради, като броят им е нараснал с 8.5% спрямо година назад. Основната част от новото строителство е в областите Бургас и Варна, където са завършени над 9600 апартамента. Броят им в София е 3725. Основната част от новите жилища са със стоманобетонна конструкция. Такива са 98.4% от новите сгради в градовете. Сходна е картината в селата, където със стоманобетонна конструкция са 90.5% от новите жилища. Площта на новите жилища през 2008 г. също е нараснала и е достигнала 1.635 млн. кв. м - със 7.5% повече в сравнение с година назад. Същевременно обаче средната полезна площ на новите жилища намалява от 80.6 на 78.2 кв. м. Според строителния бранш обаче повече от добрите резултати на жилищния сегмент надали ще се повторят следващите години. Пазарът е пренаситен, предприемачите замразяват проекти и тази година ще излязат пренебрежимо малко нови жилища, смята изпълнителният директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Иван Бойков. Според него спадът в сегмента тази година ще е поне 30-40%. Прогнозата му се потвърждава и от данните за софийския пазар - според областното представителство на КСБ продажбите на жилища от началото на годината рязко са намалели. По данни на общината тройно са паднали и новите разрешителни за строеж. Забравете за жилищно строителство идните 4-5 години. При повече късмет и стабилност през следващите години този пазар евентуално може да излезе на минимален ръст, прогнозира Иван Бойков.
Източник: Пари (18.05.2009)
 
НСИ: Наетите намаляват с 1% за тримесечие Броят на работещите през първото тримесечие е намалял с 1%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В края на миналата година по трудово и служебно правоотношение са били наети близо 2.44 млн. души, а три месеца по-късно - 2.41 млн. души. Най-голямо намаление е регистрирано в т. нар. "други дейности" - 12.6%, а също във финансите и застраховането - с 8.7 на сто, и в туристическия бизнес - 3.4%. Увеличение на наетите има в селското и горското стопанство - с 10.7%, в административните дейности - с 8.3% и във ВиК сектора и управлението на отпадъци - 6.5%. Най-голям брой работещи има в преработващата промишленост, където са заети 23.8%. В търговията и битовите услуги работят 18.2%.
Източник: Дневник (19.05.2009)
 
През първото тримесечие на 2009 г. средната месечна работна заплата нараства с 16.3% спрямо същия период на предходната година, показват данните на НСИ. Според официалната статистика средното месечно брутно заплащане в страната е 563 лв. Най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата се наблюдава при икономическите дейности Производство и разпределение на електрическата и топлинната енергия и на газообразни горива - 31.9%, и Хуманно здравеопазване и социална работа - 28.2%. Най-малко е нарастването на заплатата в икономическите дейности Финансови и застрахователни дейности - 3.3%, и Добивна промишленост - 2.9%. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на март 2009 г. намаляват с 1% спрямо края на декември 2008 г. и достигат до 2.41 млн. души, съобщава още НСИ. Най-голямо намаление е регистрирано в икономическите дейности Други дейности - 12.6%, Финансови и застрахователни дейности - 8.7%, и Хотелиерство и ресторантьорство - 3.4%. Увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в селското стопанство - с 10.7%, Административни и спомагателни дейности - с 8.3%, и Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - с 6.5%. В края на март наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 1.5% по-малко в сравнение със същия месец на 2008 г.
Източник: Пари (19.05.2009)
 
Бюджетът с излишък от 600 млн. лв. Бюджетният излишък е 600 млн. лева за първите четири месеца на годината, каза министърът на финансите Пламен Орешарски. Това е увеличение спрямо първото тримесечие, когато излишъкът в бюджета беше 514 млн. лв. Отчитайки сезонния характер на българската икономика, следващите няколко месеца ситуацията няма да се влошава, дори леко може да се подобри, посочи министър Орешарски. Но всичко това е в сферата на несигурността, допълни той. Добрата прогноза министърът аргументира с факта, че България има силен селскостопански сектор. На бъдещия си приемник Орешарски каза, че предава една добра база. Но му препоръча да продължи същата либерална политика.
Източник: Стандарт (20.05.2009)
 
Спад на товари и пътници в жп транспорта през април на годишна база През април тази година превозените товари в жп транспорта са с 13,4 на сто по-малко в сравнение с предходния месец, което се дължи предимно на намаления обем на вътрешните превози, а извършената работа в тонкилометри намалява съответно с 9,4 на сто, съобщават от националната статистика. Спрямо съответния месец на предходната година превозените товари през април 2009 г. намаляват с 37,4 процента, а извършената работа - с 40,9 на сто. През април 2009 г. са превозени със 7 на сто повече пътници спрямо предходния месец, а извършената работа се е увеличила с 9,3 процента. В сравнение със същия месец на миналата година превозените пътници през април 2009 г. са с 6,5 по-малко по-малко, а извършената работа спада с 5,9 на сто, което е резултат от намаленото средно превозно разстояние при международните превози.
Източник: Дарик радио (21.05.2009)
 
222 200 души са безработните у нас през първото тримесечие на 2009-а Икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 66,9 на сто от населението на същата възраст. През първото тримесечие на 2009 г. коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години запазва равнището си спрямо същия период на миналата година – 62,6 на сто. През първото тримесечие на 2009 г. коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години запазва равнището си спрямо същия период на миналата година – 62,6 на сто. Коефициентите на заетост по пол също не отбелязват значимо изменение, като достигат съответно 67,1 на сто при мъжете и 58,3 процента при жените. През първото тримесечие на 2009 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3262 800 души, а относителният им дял от населението на същата възраст – 49,5 на сто. От всички заети 1738700 души, или 53,3 на сто, са мъже и 1524 100 души или 46,7 на сто - жени. Самостоятелно заети (с или без наети лица) или неплатени семейни работници са 380 200 души или 11,7 на сто от работещите, а 2882 600 души или 88,3 на сто, са наети лица. От наетите лица 2099900 души (72,8 процента) са в частния сектор, а 782 700 27,2 процента - в обществения. Делът на жените от наетите в частния сектор е 44,6 процента, а от наетите в обществения сектор – 58 на сто. Повече от половината от заетите лица - 1862400 души или 57,1 на сто работят в сектора на услугите, в индустрията са заети 1184400 души, или 36,3 на сто, а в селското и горското стопанство – 216 000 души или 6.6%. През първото тримесечие на 2009 г. безработните лица са 222200 души, от които 121800 мъже и 100 400 жени. Коефициентът на безработица е 6,4%, като спрямо първото тримесечие на 2008 г. не отбелязва съществено изменение. Коефициентите на безработица по пол не се различават съществено и те са съответно 6,5 на сто за мъжете и 6,2 на сто за жените. За разглеждания период безработицата при мъжете се увеличава незначително - с 0,1 пункт, а при жените намалява с 0,5 пункта. Различието в равнището на безработицата по местоживеене остава значително - в селата безработицата е 10,3 на сто, като е близо два пъти по-висока от тази в градовете – 5,2 на сто. Безработните младежи (15 - 24 навършени години) са 41400 души. Коефициентът на младежка безработица е 14,2 на сто, като по пол е съответно 16,8 на сто при мъжете и 10,5 процента при жените. Продължително безработни (от една или повече години) са 97 7000 души или 43,9 на сто от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 2,8 на сто, като почти не се различава по пол - той е съответно 2,7 процента за мъжете и 2,9 процента за жените. В селата коефициентът на продължителна безработица достига 5,2 на сто при 2,1 на сто в градовете. С основно или по-ниско образование са 44,5 процента от продължително безработните лица. От всички безработни 32700 души или 14,7 на сто търсят първа работа.
Източник: Дарик радио (25.05.2009)
 
Търговците се отчайват Търговците все повече се отчайват. Причината за това е очакването им през следващите три месеца продажбите да продължат да се свиват. Въпреки това търговците очакват цените да се запазят. През май общият показател на бизнес климата остава почти без промяна, сочат данните на НСИ. В сектора на услугите два пъти повече са мениджърите, които предвиждат сваляне на цените (22,8%), от тези, които очакват увеличението им (11,2%). В строителството също преобладават очаквания за сваляне на цените. С идването на лятото оптимизмът в строителството леко расте, но в 25% от отрасъла се очаква намаляване на работната ръка. В промишлеността се влошават очакванията за следващите шест месеца.
Източник: Стандарт (29.05.2009)
 
С 2,9 на сто повече електроенергия е произведена у нас през март 2009 г. в сравнение със същия месец на миналата година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за производство и доставки на енергийни суровини. Според тях в сравнение с предходния месец производството на ток през март остава почти непроменено, като в абсолютни цифри то се изчислява на 3891 гигаватчаса. Ръст на годишна база бележи и производството на пропан-бутан и на дизелово гориво. Увеличението при тях през март е съответно със 7,1% и с 8,1%. За същия период - от миналия до този март, намалява производството на твърди горива - с 1%, и на безоловен бензин - с 6,9%. Далеч по-сериозен е спадът, регистриран за твърдите горива на месечна база. През март спрямо февруари намалението е в размер на 14,1%. Производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво нараства съответно с 66,7% до 15 хил. тона, 125% до 135 хил. тона и 99% до 201 хил. тона, показва още сравнението на данните през март и февруари 2009 г. Според НСИ през март у нас са разпределени 286 млн. куб. м природен газ. Спрямо същия месец на миналата година това е с 85 млн. куб. м по-малко или с 22,9%. На месечна база спрямо февруари 2009 г. спадът в разпределените количества газ в страната е с 4,3 на сто. .
Източник: Монитор (02.06.2009)
 
Безработицата най-висока от 10 години Най-голямата безработица в Европа за последните 10 години отчете европейската статистическа агенция Евростат. Безработицата в еврозоната премина символичния праг от 9 процента през април, достигайки 9,2 на сто, съобщи АФП. Това е най-високата стойност от септември 1999 година. За един месец броят на безработните е нараснал с 396 000 души в еврозоната, за да достигне общо 14 579 000 души. През март 2009 година безработицата в еврозоната беше достигнала 8,9 на сто. Общо в ЕС равнищетопрез април се е повишило до 8,6 на сто, което е най-високата стойност на този показател от януари 2006 година.
Източник: Стандарт (03.06.2009)
 
Цените на жилищата у нас са паднали реално с близо 14% през първото тримесечие на т.г. в сравнение със същия период на м.г., съобщиха от консултантската компания "Глобъл пропърти гайд". Данните са коригирани спрямо инфлацията и се базират на информация на Националния статистически институт. Свитото потребление, трудният достъп до кредитиране и покачването на безработицата са основните причини за новото дъно, до което достигнаха цените на жилищата, коментират от "Глобъл пропърти гайд".
Източник: Сега (03.06.2009)
 
Статистика отчита 42% по-малко нови жилища Новопостроените жилища през първото тримесечие на 2009 г. намаляват с 42,8% спрямо последните три месеца на 2008 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за новото строителство. Спрямо данните за миналата година намалението е от 12,9 на сто. Според статистиката на пазара през първите три месеца са излезнали 3 897 нови апартамента в 547 сгради. Най-много те са били във Варна и Бургас, следвани от Пловдив и София. Данните показват, че не е имало нито една завършена сграда в областите Стара Загора и Кюстендил. През първото тримесечие на тази година намалява и полезната площ на едно жилище, съобщават от НСИ. През 2009 г. тя е 75,5 кв.м при 78.3 кв.м година по-рано. Най-високата средна полезна площ е в област Ловеч- 151,3 кв.м, а най-ниска- във Видин, където е едва 31 кв.м.
Източник: Дневник (03.06.2009)
 
Стотачка в София = 90 лева в Пловдив Стоките, които в София ще напазарувате за 100 лева, в Пловдив ще ви излязат само 88,60 лв. Левчето е по-ценно с над 10% под тепетата и в Русе, показва проучване на "Индъстри Уоч". Най-високи са цените в столицата, а най-ниски - в Шумен и Търговище. Това, което на жълтите павета се купува за левче, в Бургас ще струва 96 ст., във Варна - 95, в Стара Загора - 93, а в Русе - само 89. За покупка на жилище се работи най-много в София и Варна. За дом в Стара Загора трябва да се трудите с една трета по-кратко. Заплатите също са най-високи в София и Варна. В Русе средна ръка служител взема с 14% по-малко от столицата. Става въпрос за хората без специални умения, които владеят английски и са на възраст между 25 и 45 г. При неквалифицираните работници почти няма разлика в заплащането.
Източник: Стандарт (04.06.2009)
 
За Q1 вносът пада на годишна база с близо 30%, а износът се свива с около 27% Износът /FOB - Free On Board / на България за първото тримесечие на годината е 5.221 млрд. лв., като само за Европейския съюз износът е в размер на 3.481 млрд.лв., а за трети страни 1.740 млрд.лв., съобщиха от Националния статистически институт. За същия период вносът /FOB/ е за 7.448 млрд.лв. Салдото за тримесечието е отрицателно и възлиза на -1.245 млрд.лв. За първото тримесечие вносът /CIF - Cost, Insurance, Freight) е в размер на 7.841 млрд.лв. От данните на статистиката се вижда, че износът и вносът са разпределени относително равномерно и през трите месеца на 2009 г., като все пак се забелязва известно активизиране, и при износа, и при вноса през февруари и през март. За същия период на миналата година износът FOB е бил 7.136 млрд.лв., а вносът CIF 11.192 млрд.лв. При сравняване на данните се вижда, че на годишна база през първото тримесечие на 2009 г. износът /FOB/ пада с 1.915 млрд. лв. или с 26.84%, а вносът /CIF/ се свива още повече, с цели 3.351 млрд. лв. или с 29.94%.
Източник: Дарик радио (10.06.2009)
 
През първото тримесечие на годината износът на България е бил в размер на 5,2 млрд. лв. Това показаха публикуваните вчера предварителни данни на Националния статистически институт. Цифрата е с 300 млн. лв. по-малка от обявените през миналия месец данни на БНБ. Вследствие на това спадът в износа на годишна база възлиза на 27%, а не досега очакваните 23,3 на сто. Непроменени обаче остават данните за вноса, който през периода е достигнал до 7,8 млрд. лв., или 30% по-малко. Като цяло търговският дефицит на страната намалява с 35 на сто и възлиза на едва 2,6 млрд. лв. Основни партньори на страната ни продължават да бъдат Германия, Италия, Русия, Гърция и Румъния. Стокообменът ни с тези държави е бил в размер съответно на 1,6 млрд. лв., 1,1 млрд. лв., 1,06 млрд. лв., 903 млрд. лв. и 842 млн. лв. През първите два месеца на годината стокооборотът ни с Германия е намалял с 21,6%. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на тържеството по случай петия юбилей на Германо-българската индустриална и търговска камара. Износът е намалял с 18%, а вносът с 23 на сто. От началото на годината германските инвестиции в страната ни са намелели със 100 млн. евро, допълни министър Димитров. 2009 г. няма да е лесна и много компании ще предприемат съкращения, заяви президентът на камарата Бертрам Ролман. По негово мнение обаче независимо от кризата в страната ще идват нови германски фирми, особено такива, които ще искат да участват в инфраструктурни проекти. България има своя потенциал за развитие и е атрактивна, коментира заместник министър-председателя на България Меглена Плугчиева. Мога само да препоръчам на германските компании да се възползват от възможностите, които страната предлага, допълни тя. През миналата година стокообменът на България и Германия е достигнал до рекордните 4,4 млрд. евро. Тази цифра представлява 10,8% от общия стокооборот на страната. Бундесрепубликата е и на 5-о място по инвестиции в България, като общата им сума представлява над 6% от общия обем на чуждите вложения в страната ни. Германо-българската индустриална и търговска камара е най-голямата билатерална търговска камара у нас с над 430 компании членове.
Източник: Монитор (10.06.2009)
 
Преките инвестиции в България намаляват с над 45% През първото тримесечие преките инвестиции в България са намалели на годишна база почти наполовина, а търговският дефицит се е свил с една трета. Това показват данните на Виенския институт за икономически изследвания (WIIW) и НСИ, които бяха публикувани във вторник. Към края на март търговският дефицит на България е 2.227 млрд. лева, което е спад от 34% на годишна база. Оценката за салдото е ревизирана нагоре - експресните данни показаха свиване на дефицита от 44%. Понижението на показателя е едно от последствията от кризата и намалената икономическа активност. Показателен за тази тенденция е сривът във вноса на изкопаеми горива, който на годишна база намалява с над 56%. Намалението на търговския дефицит е ключов фактор за свиването на дефицита по текущата сметка. Върху него влияние имат и чуждестранните инвестиции, които според WIIW са намалели с над 45% за тримесечието на годишна база. Въпреки това според данните на института България е единствената страна от региона, която за периода е успяла да привлече пари за повече проекти (като бройка) в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Институтът прогнозира още, че инвестициите в 10-те нови членки на Европейския съюз ще рухнат с повече от 50% тази година и ще се върнат на нива от началото на десетилетието - около 20 млрд. евро.
Източник: Дневник (10.06.2009)
 
Над 1 млн. българи живеят в бедност Над 1 млн. българи живеят в бедност, сочат данните на Националния статистически институт. Броят на бедняците през миналата година се е увеличил с близо 20 000 души, като под линията на бедност попадат 14,4% от населението. Година по-рано бедните са били 14,1% от населението. Положителната промяна в доходите на българите е значителното увеличение на линията на бедност през последните години. От 142,22 лв. през 2004 г. линията на бедност се е вдигнала с близо 50% до 211,43 лв. за 2008 г., сочат данните на НСИ. Това означава, че през последните години се увеличават парите в джобовете на хората с най-ниски и със средни доходи. През 2004 г. бедните са били 15,3% от населението. От тогава бедняците са намалели с близо 90 хил. души.
Източник: Стандарт (10.06.2009)
 
Износът се срина с 27% Износът се срина с 26.8% през първите три месеца на годината до 5,221 млрд. лв., обявиха от Националния статистически институт. Това се дължи на икономическата криза и намаленото търсене на българските стоки в чужбина. Вносът падна с още по-бързи темпове - с близо 30%, и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 7,8 млрд. лв. Търговският дефицит на страната е 2,6 млрд. лв. и пада с 35% спрямо същия период на 2008 г. Положителната тенденция е, че увеличаваме износа на храните, напитките и тютюна с 35% до 742 млн. лв. за тримесечието. Вносът на тези продукти също расте, но само с 6,37% до 758 млн. лв.
Източник: Стандарт (10.06.2009)
 
По предварителни данни на НСИ, през април 2009 г. промишленото производство в България е с 4.7% по-малко в сравнение с предходния месец и с 20.0% в сравнение с април 2008 г. най-голям спад има при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - с 25.2%, производството на основни метали с 16.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло с 4.5%. Общият оборот в промишлеността през април 2009 г. е с 20.7% по-малко в сравнение с април 2008 г., като спадът в преработващата промишленост е с 26.6%.
Източник: НСИ (11.06.2009)
 
По предварителни оперативни данни, произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през първо тримесечие на 2009 година възлиза на 13 961.1 млн. лева по текущи цени ( 9 300.4 млн.USD или 7 138.2 млн. Eвро). Спрямо първо тримесечие на 2008 година реалния спад на БВП е 3.5 %.
Източник: НСИ (11.06.2009)
 
Промишленото производство намалява През април 2009 г. промишленото производство е с 4,7 на сто по-малко в сравнение с предходния месец показват предварителните данни на НСИ. Индексът на преработващата промишленост през април 2009 г. нараства с 2,6 на сто спрямо индекса за март 2009 година. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия с 52,7 процента, производството на изделия от други неметални минерални суровини с 11,7 на сто, производството на метални изделия, без машини и оборудване с 9,6 процента, производството на напитки с 9 на сто. Намалява производството на основни метали с 16,4 процента, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло с 4,5 на сто. Значителен е спадът при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - с 25,2%. В сравнение с април 2008 г. промишленото производство през април 2009 г. е с 20 процента по-малко. Производството на продукти за междинно потребление намалява с 31,7 процента, производството на инвестиционни продукти - с 31 на сто, а производството на енергийни продукти - със 7,3 на сто. По предварителни данни през април 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 3,8 на сто в сравнение с предходния месец. През април 2009 г. спрямо март 2009 г. оборотът в преработващата промишленост нараства със 7 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление с 28,5 процента. Общият оборот в промишлеността през април 2009 г. е с 20,7 на сто по-малко в сравнение с април 2008 г., като спадът в преработващата промишленост е с 26,6 процента. Същевременно обаче при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от 7,1 на сто.
Източник: Дарик радио (11.06.2009)
 
Приходите от продажби намаляват с над 10% през април Приходите от продажби за април 2009 г. намаляват с 10,7 процента спрямо същия месец на предходната година по предварителни данни, съобщават от националния статистически институт. В търговията на едро е регистриран спад от 7,5 на сто, резултат от разнопосочните темпове, отчетени в съставните групи. В търговията с нехранителни потребителски стоки е регистрирано минимално увеличение от 0,2 процента, а в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - незначителен спад от 1,4 на сто. Двете дейности заедно формират около 35 на сто от обема на приходите и неутрализират до голяма степен намалението в търговията с машини, оборудване и части за тях и в търговията с компютърна и комуникационна техника (съответно 24,8 и 19,4 на сто), тъй като относителният дял на тези дейности е по-малък (около 10 процента). В търговията на дребно намалението от 9,3 процента се дължи на взаимодействието между положителния темп в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (2,9 на сто) и отрицателните темпове в останалите съставни групи. Намалението е незначително в търговията с фармацевтични и медицински стоки – 1,3 процента, но за търговията с компютърна и комуникационна техника и търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита достига съответно 15,3 и 17,3 на сто. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението е 34,8 на сто, и се определя основно от търговията с автомобили и мотоциклети, където е отчетен спад от 35,3 процента. Дейността е структуроопределяща и формира около 94 процента от обема на приходите. През април 2009 г. приходите от продажби реално нарастват с 5,2 на сто в сравнение с предходния месец. Увеличение се наблюдава в търговията на едро и в търговията на дребно - съответно 6,7 и 3 на сто, а в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт е отчетен незначителен спад от 1 процента. За периода януари - април 2009 г. приходите от продажби намаляват с 9,4 на сто спрямо същия период на 2008 г., в резултат на регистрирания спад и в трите основни търговски дейности. В търговията на дребно и търговията на едро спадовете са съответно 6,6 и 6,7 на сто. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението достига до 32,1 на сто.
Източник: Дарик радио (11.06.2009)
 
Строителната продукция през април пада с близо 9% на годишна база Строителната продукция през април се увеличава с 1,2 на сто през април спрямо предходния месец, показват данните на НСИ. Спрямо април 2008 година през четвъртия месец на тази година се отчита спад на строителната продукция от 8,9 на сто. Спрямо предходния месец сградното строителство, което е със значителен относителен дял в общото строително производство (66,5 на сто), нараства с 0,4 на сто. Увеличението при гражданското/инженерното строителство е с 2.7 процента, но поради по-малкия относителен дял то не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция Намаляването на строителната продукция на годишна основа с 8,9 на сто е резултат от спада с 13,9 на сто на сградното строителство. Гражданското строителство се увеличава с 2,8 процента спрямо април 2008 г. и потвърждава тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата.
Източник: Дарик радио (11.06.2009)
 
С 1.2% е нараснала произведената през април строителна продукция в страната спрямо предходния месец, сочат данните на НСИ. Сградното строителство се е увеличило едва с 0.4%, но запазва относително висок дял в общата продукция в отрасъла - 66.5%. Това определя и сериозното му влияние при формиране на индекса на строителната продукция. Инженерното строителство е нараснало с 2.7% през април. През март строителството също отбеляза ръст. Увеличението на произведената продукция в отрасъла тогава обаче бе 7.3%, отчетоха от НСИ. Забавящият се ръст през април е лесно обясним с факта, че март бе предшестван от зимни месеци, когато по традиция активността в отрасъла е ниска. Спрямо април 2008 г. строителната продукция у нас е намаляла с 8.9%. Причината е спадът от 13.9% в сградното строителство, което потвърждава тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на инфраструктурни съоръжения, коментираха от НСИ. Инженерното строителство, което включва инфраструктура и съоръжения, се е увеличило с 2.8%, но поради малкия му относителен дял не влияе сериозно върху общия показател в сектора.
Източник: Пари (11.06.2009)
 
Затъваме с фанфари България заприлича на "Титаник" - докато корабът се пълни с вода, оркестърът свири валс на палубата. Вчера стана ясно, че икономиката ни върви към дъното. Две поредни тримесечия статистиката отчита отрицателен ръст. За последните месеци на 2008 г. той е минус 1,6%, а за първите три на 2009 г. - минус 5 на сто. Започналата рецесия ще доведе до лавина от фалити на фирми, масова безработица и рязко падане на доходите, твърдят експертите. В същото време кабинетът се похвали с 4 години успешно управление. Свършеното през мандата надхвърли обещаното, България върви напред, обобщи премиерът Станишев. Според него кризата не се усеща силно в ежедневието на хората. Българите били по-защитени в сравнение с германци, ирландци и други западняци.
Източник: Стандарт (11.06.2009)
 
НСИ: България е в рецесия Българската икономика е в рецесия. Според преизчислените данни, обявени от Националния статистически институт (НСИ) в сряда, ръстът на БВП за четвъртото тримесечие на 2008 г. спрямо предходното тримесечие е бил отрицателен от 1.6%, а за първото тримесечие на тази година спрямо четвъртото намалението на БВП е 5%. При две последователни тримесечия с отрицателен ръст спрямо предходните икономиката е в рецесия. Произведеният БВП през първото тримесечие на тази година е близо 14 млрд. лв. по текущи цени. В евро той е 7.1 млрд., като на човек се падат 936 евро. Това е с 3.5% по-малко спрямо първото тримесечие на миналата година и с 5% по-малко от предходното тримесечие. За крайно потребление (за поддръжка на домакинствата, за административни нужди и др.) през първото тримесечие на т. г. са разходвани 81.7% от БВП. Този показател е с 6% по-нисък от първото тримесечие на м. г. Вносът на стоки и услуги през посочения период надхвърля с 2.4 млрд. лв. обема на износа. Обемът на външнотърговския стокообмен намалява реално с 21%. Износът се свива със 17.4%, а вносът – с 21%. Само за април промишленото производство се свива с 4.7% спрямо март. Ръст отбелязва производството на цигари с 52.7%, на напитки – с 9%. Спадът в производството на метали е с 16.4%, на текстил – с 4.5%, на ток и газ – с 25.2%. На годишна база спадът на промишленото производство е 20%. Приходите от продажби през април на годишна база спадат с 10.7%. Строителната продукция намалява с близо 9% спрямо същия месец на миналата година. Единствено има ръст в гражданското строителство с 2.8% на годишна основа. Обявяването на рецесия и на българската икономика беше въпрос на време, след като месечните статистически данни показваха спад в почти всички отрасли от края на миналата година. Въпреки това официалните институции у нас отказваха да признаят, че икономическите процеси в страната не са добри. Само допреди месец финансовият министър Пламен Орешарски твърдеше, че икономическите данни показват забавяне, което не е критично, и омаловажаваше спадът в бюджетните приходи с думите, че има достатъчно стабилен буфер. Преди седмица правителството реши да свие разходите на бюджетните ведомства, като даде няколко дни на всяко министерство да даде разчетите си колко средства може да спести.
Източник: Медия Пул (11.06.2009)
 
Икономиката с 5% към дъното Кризата вкара България официално в рецесия. Икономиката затъва от две поредни тримесечия, обявиха от Националния статистически институт. След като през последното тримесечие на миналата година БВП на страната падна с 1,6% спрямо предходното, от януари до март 2009 г. спадът на БВП е още по-драматичен - с 5%. Такива негативни резултати на икономиката не е имало от 1996-97 г., когато имаше хиперинфлация и цените се сменяха по няколко пъти на ден. Кризата наложи националната статистика дори да промени данните, които обявява за Брутния вътрешен продукт на страната. Досега ръстът или спадът на БВП се сравняваше само със същото тримесечие на предходната година. Но кризата наложи да се следи и промяната на БВП спрямо предишното тримесечие. А след като две поредни тримесечия има спад на икономиката, страната официално е в рецесия.
Източник: Стандарт (11.06.2009)
 
Промишлеността се срина с 20% Промишленото производство през април се срина с 20% спрямо същия месец на 2008 г, обявиха от НСИ. В добива на въглища намалението е с 14,7%, а на метални руди - с 15,9%. Най-драстичен е спадът на производството на дървен материал - с 42,5%. В производството на мебели, текстил, хартия и химически продукти спадът е с близо 35%, сочат данните на НСИ. През април 2009 г. промишленото производство е с 4,7% по-малко спрямо предходния месец, сочат данните на НСИ. Това обаче се дължи на намаленото производството на електрическа и топлоенергия и газ, където се регистрира спад от над 25%. Положителен сигнал е ръстът на преработващата промишленост с 2,6% спрямо март. Ръст е регистриран при производството на цигари с 52,7%, производството на метални изделия с 9,6%, на напитки с 9%.
Източник: Стандарт (11.06.2009)
 
Новото строителство и продажбите се повишават Два от важните индикатора за състоянието на българската икономика отчитат месечен ръст през април, показват предварителните данни на НСИ. Те сигнализират, че свиването на икономиката се забавя, въпреки че на годишна база показателите все още отчитат спад. С 5.2% се увеличават приходите от продажби спрямо март. Основните компоненти на този показател са продажбите на дребно и едро, които се увеличават на месечна база съответно с 3% и 6.7%. На годишна база (спрямо предходния април) приходите от продажби намаляват с над 10%. За трети пореден месец статистиката отчита ръст в един от най-важните за икономиката ни отрасли. През април новото строителство в страната се увеличава с 1.2% на месечна база. Това е сравнително по-слаб ръст от регистрирания през март - тогава надхвърляше 7 на сто. На годишна база строителството се свива с 8.9%, като основен принос за това има спадът в сградното строителство, който е почти 14%. За сметка на това при гражданското строителство (инфраструктурните проекти) се наблюдава възстановяване с почти 3%. Въпреки тези резултати като цяло индустрията продължава да свива обема на продукцията си - това пък показват данните за промишленото производство. През април показателят се свива с 4.7% на месечна база, докато на годишна спадът е 20 на сто. В отделни отрасли има значителен ръст в производството - поне спрямо март. Такъв е случаят с тютюневия бранш, където за месец нивото на произведената продукция се увеличава с над 50%. На другия полюс е производството на електро- и топлинна енергия и горива, което за месец намалява с над 25%. Разбира се, принос за този спад има и затоплянето на времето през пролетта.
Източник: Дневник (11.06.2009)
 
Търговският дефицит през април е 1 млрд. лв Търговският дефицит на България е малко над 1 млрд. лв. през април и остава непроменен спрямо предходния месец, показват данните на националната статистика. Вносът се е понижил до 2.66 млрд. лв., спрямо 2.9 млрд. през март, а износа до 1.61 млрд. лв., спрямо 1.88 млрд. лв. За първите четири месеца на годината износът в България е 6.8 млрд. лв., а вносът е достигнал 10.5 млрд. лв. или дефицит от 3.7 млрд. лв. За 2008 г. дупката в в търговията доближи рекордните 20 млрд лв.
Източник: Дневник (12.06.2009)
 
Индексът на потребителските цени в България за май 2009 г. спрямо април 2009 г. е 99.7% или месечната инфлация е минус 0.3%, съобщи НСИ. Инфлацията от началото на годината (май 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 1.0%, а годишната инфлация за май 2009 г. спрямо май 2008 г. е 3.9%. Инфлацията за периода януари - май 2009 г. спрямо същия период на миналата година е 5.3%.
Източник: НСИ (15.06.2009)
 
Отчетоха 0,3% дефлация за май Потребителските цени у нас са се понижили с 0,3 на сто през май спрямо април тази година, показват данните от националната статистика. Инфлацията от началото на годината е 1 на сто, а за периода януари-май тази година спрямо същия период на 2008-а цените са се повишили с 5,3 на сто, отчитат от НСИ. Цените на храните и безалкохолните напитки са се понижили с 1,3 на сто. При наемите и поддръжката на дома, както и разходите за ток, вода, газ и други горива е регистрирано понижение като цяло с 0,1 процента. Най-голямо е повишението на цените в сферата на транспорта с 1,3 процента, следвано от това при алкохола и тютюневите изделия – 0,4 на сто, облеклото и обувките – 0,3 процента. Цените на жилищното обзавеждане , домакинските уреди и принадлежности се повишават с 0,2 процента. Минимално поскъпване от 0,1 на сто е регистрирано при здравеопазването, хотелите и ресторантите и разнообразните стоки и услуги.
Източник: Дарик радио (15.06.2009)
 
Доходите ни нараснали с 8,3% за април на годишна база, разходите – с 2,8% Общият доход на средно човек от домакинство през април тази година е 304,36 лв., сочат данните на националната статистика. Спрямо същия месец на миналата година нарастването е с 8,3 на сто, сочат данните. Най-голям дял при формирането на доходите се е паднал на заплати и пенсии – близо 80 на сто. Общият разход на лице от домакинство през април 2009 г. е 274,22 лв., като нарастването спрямо април миналата година е с 2,8 на сто. Най-голям дял от разходите се е паднал на тези за храна и за дома – 52,5 на сто от всички разходи. Разходите за храна и безалкохолни са нараснали с 2,3 процента и през април 2009 г. те са 104,72 лв. средно на човек в домакинството. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) са нараснали от 40,94 лв. през април 2008 до 47,91 лв. през април 2009 г. средно на човек от домакинство. За здравеопазване сме дали с 15 на сто през април 2009 г. до 14,36 лв. средно на човек. Увеличават се разходите за алкохолни напитки и цигари с 9,4 на сто и през април 2009 г. те възлизат на 12,56 лв. средно на човек от домакинството. Със 7 процента по-малко сме похарчили за облекло и обувки. Намаляват и разходите за транспорт и съобщения със 7,6 на сто и достигат 27,70 лв. средно на човек от домакинство през април тази година.
Източник: Дарик радио (16.06.2009)
 
Безработицата през май е 7.08% Равнището на безработица в страната през май 2009 г. е 7.08%. Практически то се задържа на нивото от април, като е само с 0.04 процентни пункта по-високо, съобщиха от Агенцията по заетостта. Средномесечното равнище на безработица от началото на годината е под 7% - 6.84%. Новорегистрираните безработни в бюрата по труда намаляват, а в резултат на сезонното оживление на първичния пазар, особено в крайморските региони, голям брой безработни са устроени на първичния пазар на труда. Нарастването на безработицата се овладява и чрез прилаганите антикризисни мерки със средствата на активната политика.
Източник: News.bg (18.06.2009)
 
В условията на криза разходите на работодателите за работни заплати се увеличават. Това показват данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2009 г. Ръст С 19.2% са нараснали общите разходи на работодателите за един отработен час през първите три месеца на годината спрямо предходната 2008 г. въпреки замразените заплати заради кризата. Основните причини за повишението на разходите за труд в началото на тази година е увеличението на минималната работна заплата от 220 на 240 лв., както и повишените осигурителни прагове, обясниха от НСИ. В края на лятото на миналата година, още преди кризата да удари българската икономика, между социалните партньори бе договорено средно увеличение на минималните осигурителни прагове от 26.6%. Сектори Нарастването на общите разходи за труд в индустрията през първото тримесечие на годината е 18.5%, а в услугите - 16.3%, съобщиха от НСИ. Запазва се тенденцията за ръст на общите разходи за труд на работодателите в сектора на строителството - 32.2%. Разходите за възнаграждения за един отработен час най-много са нараснали в строителството - 35.1%. При услугите ръстът на заплатите е 17.7%. В сектор Операции с недвижими имоти разходите за възнаграждения нарастват на 28.4%, а в областта на Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 26.8%. Най-малко е увеличението на възнагражденията в сектора на финансовите и застрахователните услуги - 5.2%.
Източник: Пари (22.06.2009)
 
Превозените товари през май 2009 г. от железопътния транспорт са се понижили с 39.5% на годишна база до 978.3 хил. тона. Това сочат данните на Националния статистически институт. В сравнение с април понижението е от 7.1 на сто. Това намаление се дължи на намаления обем, както при вътрешните, така и при международните превози. Понижение има и в превозените пътници, които през май стигат 2 742.5 хил. пътници. Това е 6.8% по-малко в сравнение с май 2008 г. На месечна база обаче превозените пътници отчитат покачване от 7.8% на сто.
Източник: Дневник (23.06.2009)
 
Данъчните приходи в ЕС спрямо БВП се увеличават През 2007 година приходите от общи данъци (т.е общата сума на приходи от данъци и социални придобивки) се повишават до 39,8% от брутния вътрешен продукт в ЕС. През 2006 година данъчните приходи достигаха до 39,7 на сто от БВП. През 2000 година съотношението беше 40,6 на сто, а четири години по-късно се смъкна до 38,9%. Оттогава обаче се наблюдава непрекъснат ръст. В еврозоната данъчните приходи спрямо брутния вътрешен продукт са 40,4% през 2007 година, спрямо 40,3% година по-рано. С този показател Евростат измерва данъчната тежест на гражданите и като цяло съотношението все още остава високо. За сравнение, например, в САЩ и Япония данъчните приходи като процент от БВП са 12 на сто. Най-голяма е данъчната тежест за живеещите в Дания (48,7%) и Швеция (48,3%), докато в Румъния съотношението е под 30 на сто. Данъчната тежест за българите също под средното за общността - през 2007 година достига 34,2%, след 33,2% година по-рано. Статистиката отчита ръст спрямо данните за 2000 година, когато данъчните приходи достигат 32,5% от БВП.
Източник: econ.bg (23.06.2009)
 
Евростат: България е осма по тежест на данъчното облагане в ЕС Европейското бюро за статистическа информация (Евростат) класира България на 8-мо място по тежест на данъчното облагане сред 27-те държави в ЕС. Класацията е направена при отнасяне на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт. Последните данни, използвани за сравнение между държавите, са за 2007 г. Според тях в България е изземвала 34.2% от Брутния вътрешен продукт под формата на данъци и осигуровки. По-ниско е било бремето в балтийските републики, Ирландия, Румъния. Северната ни съседка е и водач в класацията за 2007г. с данъчна тежест 29.4% към БВП. Подобно е класирането на България и в отделните категории - данъци върху потреблението (акцизи, ДДС, мита и др.), данъци върху капитала (доходи от инвестиции и спестявания) и облагането върху труда - (подоходни данъци, осигурителни вноски и др.). Значително покачване на тежестта спрямо 2000 г. има при данъците върху потреблението, което се дължи на повишените акцизи. Присъединяването на България към ЕС наложи покачване на ставките до минимално установените нива, които все още не са достигнати при цигарите и горивата. За сметка на това обаче България е държавата понижила най-сериозно данъчното си облагане от началото на века. Сравнението при подоходния данък на физически лица и корпоративния данък показва, най-голямо облекчаване на данъкоплатците в сравнение със всички останали държави. При отделно съпоставяне за нивото на подоходния данък за физическите лица и корпоративния данък за фирмите са взети данни и за изминалата 2008-ма година. Според тях България е водач с най-ниски ставки от 10%. Най-високо е облагането на физическите лица в Дания и Швеция, където достига съответно 59.0% и 56.4%. Малта и Франция пък предлагат най-високо облагане на фирмените печалби - съответно с 35.0% и 34.4%.
Източник: Дневник (24.06.2009)
 
Цените на експортните стоки паднаха с 18% Внесените в България стоки през първото тримесечие на 2009 г. са с 14% по-евтини в сравнение с миналогодишните, а изнесените - с близо 18 на сто. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на цени на вноса и на износа за първите три месеца на 2009 г. За база на сравнението са използвани средногодишните цени за 2008 г. Според статистическите данни токът, изнесен от страната през първото тримесечие на 2009 г., е бил на цени с 12% по-ниски от средните за 2008 г. От Електроенергийния системен оператор съобщиха, че експортът на енергия за първите три месеца на 2009 г. възлиза на 1,1 млн. мегаватчаса. Българските обувки, продадени зад граница, са поевтинели с 6% през първите три месеца в сравнение със средните цени за 2008 г. Още по-голям спад в експортните цени се отчита при куфарите и чантите родно производство - около 20%. С близо 30 на сто по-евтино са се изнасяли през първото тримесечие на 2009 г. чугунът и стоманата. Над 50% е намалението при износните цени на благородните и цветните метали. По-сериозно увеличение на експортните цени за първите три месеца е регистрирано за тютюните и тютюневите изделия (27,1%) и за естествените торове (с 13%). С 10,5% повече сме платили за безалкохолните и алкохолните напитки, внесени през периода януари-март, показва още статистиката. В същото време, спрямо средните цени за 2008 г., цените на вносните тютюни и тютюневите изделия са спаднали с 15,6%. За първите три месеца цените на вносните дрехи са скочили с близо 20%, а на чуждите обувки - с 2,2 на сто. Близо 50% ръст за същия период се отчита за импортните цени на машини и оборудване за производство на енергия. .
Източник: Монитор (25.06.2009)
 
БВП ще се свие с 35%, но ще имаме излишък Икономиката на България ще завърши 2009 г. на минус, но въпреки това страната ще реализира бюджетен излишък. Това е записано в най-новото годишно изследване на банковия сектор в Централна и Източна Европа на Райфайзен централбанк Австрия (РЦБ). БВП на България за настоящата година ще се свие с 3,5%, а догодина ще отбележи ръст от 1%. Безработицата през 2009 г. ще е 7,5%, а догодина - 6,9 на сто, прогнозират от РЦБ. Според изследването въпреки тежката криза страната ни ще реализира бюджетен излишък от 0,5% през т.г. и около 1,6 на сто догодина. От Райфайзен очакват годишната инфлация за 2009 г. да достигне 5 на сто, а през 2010 г. - 4%.Големите валутни резерви на България гарантират стабилността на паричния борд, пише в доклада. Затова финансовият сектор у нас бил добре защитен от потенциално негативно влияние от обезценка на валутата, както се случи в други страни от Централна и Източна Европа. Според изследването България е и една от малкото страни в Централна и Източна Европа, която все още не се е обърнала към Международния валутен фонд за подкрепа.
Източник: Труд (25.06.2009)
 
България с едва 40% от средната покупателна способност за ЕС Въз основа на първи предварителни разчети за 2008 г. БВП на глава от населението, изразен в Стандарт на покупателната способност /СПС/ варира в страните от Европейски съюз от 40% до 253% от средния за съюза 100%, съобщи Евростат. Най-високите нива на БВП на глава от населението в СПС от ЕС27 са били регистрирани в Люксембург, Ирландия и Холандия. В Австрия, Швеция, Дания, Обединеното кралство, Финландия, Германия и Белгия БВП на глава от населението в СПС е между 10% и над 30% от средния за ЕС. Следват Франция, Испания и Италия, където БВП на глава от населението в СПС, е в рамките на над 10% от средния за ЕС27. Словения, Чешката република, Малта, Португалия и Словакия са с нива между 10% и 30% по-ниски от средните за ЕС27. Последна в класацията е България с БВП на глава от населението в СПС от едва 40% от средния за ЕС27.
Източник: Дарик радио (26.06.2009)
 
Промишлените поръчки в ЕС са се сринали с 35% Европейският промишлен сектор е продължил да подобрява собствените си черни рекорди и през април, показват данните на Евростат. Промишлените поръчки в Европейския съюз са се сринали с 35% на годишна база през април. За еврозоната годишният спад за същия месец е 35.5% и досега не е отчитано толкова голямо понижение. Данните за годишните промени в поръчките са толкова слаби, че най-добър показател има Полша - със спад от "само" 20 на сто. Много по-положителни са данните, ако се сравнят с март - поне за някои страни от Централна и Източна Европа, включително и България. През април страната ни е окупирала второто място сред държавите с най-голям месечен ръст в индустриалните поръчки (Евростат го оценява на 9.6%). Преди нас се нарежда Латвия, а след България остава Румъния. Общо за ЕС месечната промяна в промишлените поръчки е спад от 0.5%. За еврозоната показателят губи 1%.
Източник: Дневник (26.06.2009)
 
Бизнес климатът се влошава през юни През юни тази година общият показател на бизнес климата се понижава с 1,1 пункта, отчитат бизнес анкетите на НСИ. Показателят ”бизнес климат” регистрира влошаване във всички наблюдавани отрасли, с изключение на сектора на услугите. Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” през юни се понижава с 2,7 пункта спрямо предходния месец. Мненията на стопанските ръководители за настоящото бизнес състояние на предприятията и очакванията за следващите шест месеца са по-песимистични. В строителството през юни 2009 г. поради леко увеличения песимизъм на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца съставният показател “бизнес климат” се понижава с 0,9 пункта в сравнение с май. Съставният показател “бизнес климат в търговията на дребно” е с 0,7 пункта под равнището си от май, което се дължи на по-умерените прогнози на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. През юни съставният показател “бизнес климат в сектора на услугите” се покачва с 1,5 пункта в сравнение с предходния месец поради малко по-добрите оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Дарик радио (26.06.2009)
 
Бизнес климатът се влошава през юни През юни тази година общият показател на бизнес климата се понижава с 1,1 пункта, отчитат бизнес анкетите на НСИ. Показателят ”бизнес климат” регистрира влошаване във всички наблюдавани отрасли, с изключение на сектора на услугите. Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” през юни се понижава с 2,7 пункта спрямо предходния месец. Мненията на стопанските ръководители за настоящото бизнес състояние на предприятията и очакванията за следващите шест месеца са по-песимистични. Продължава свиването на производствената активност и на поръчките за местния пазар и за износ. Същевременно по-песимистични са и очакванията за дейността през следващите три месеца. Мениджърите продължават да посочват несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене като основни фактори, затрудняващи дейността в отрасъла. Относно продажните цени предприятията, които предвиждат намаление, са повече от тези, които считат, че цените им ще се повишат през следващите месеци, в резултат на което балансовият показател е отрицателен (- 2,9 на сто).
Източник: Дарик радио (29.06.2009)
 
Общият индекс на цените на производител в промишлеността е нараснал с 0.7% през май спрямо април, съобщи НСИ. Спрямо същия месец на миналата година обаче производствените цени в промишлеността са отчели спад от 6.7%. За една година най-много е поевтиняла продукцията в производството на основни метали - с близо 30%, а като цяло в преработващата промишленост цените са паднали с 11.5%. Само през май обаче тези цени са отчели ръст съответно от 3.5 и 1.1%. Само на вътрешния пазар индексът на цените на производител през май се е увеличил с 0.3% спрямо април. Намаление от 0.5% е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Намаление се наблюдава и при производството на химични продукти - с 4.0%. Спрямо май 2008 г. обаче цените на производител на вътрешния пазар са с 3.2% по-ниски.
Източник: Пари (30.06.2009)
 
Производствените цени скачат Въпреки икономическата криза цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия на вътрешния пазар, се увеличават. Това показват данните за май на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката увеличението на производствените цени през май спрямо април е с 0,3%, като най-голям скок се отчита в добивната (с 0,8%) и в преработващата промишленост (с 0,7%). Намаление е регистрирано в производството и разпределението електрическа и топлинна енергия и газ - с 0,5%. На годишна база обаче производствените цени на вътрешния пазар отбелязват най-големия си спад от началото на годината. Спрямо май 2008 г. той е в размер на -3,2 на сто. За същия период намалението на цените в преработващата промишленост е с 10,5%, като за производството на основни метали то е 31,5 на сто, а за хранителните продукти - 5,9%. В същото време обаче се наблюдава увеличение на производствените цени на напитките - с 10,7% и на тютюневите изделия - с 9,6%. В сравнение с миналия май през този при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение с 18,3 на сто.
Източник: Монитор (30.06.2009)
 
Цените на производител при храните и металите падат най-сериозно Дефлацията на производител се ускорява за трети пореден месец. През май тя е 6.7% на годишна база при 6.1% през април. Това става ясно от данните на Националния статистически институт, които бяха огласени по-рано в понеделник. Колебливото движение на производствените цени се запазва на месечна база и през май е отчетена инфлация от 0.7% спрямо април, след като тогава имаше дефлация от -0.6% спрямо март.Двата сектора, при които цените имат най-сериозен спад спрямо миналия май, са добивът на метални руди, металопроизводството, както и производството на храни. "Все още потребителските цени като цяло растат. Това позволява на производителите да преструктурират разходите си и тези за труд се увеличават за сметка на преките разходи за материали и суровини. Това съдейства и за ниското равнище на безработицата. Динамиката на производствените цени обаче е следствие и от международните пазари, а сегашното положение не може да продължава дълго. Обърне ли се тенденцията и на борсите цените се повишат, тогава ще започне да расте безработицата, защото производителите ще търсят конкурентни цени при по-скъпи суровини", коментира професорът от БАН Гарабед Минасян.
Източник: Дневник (30.06.2009)
 
Основният лихвен процент от 1 юли е 2,24% БНБ определи основния лихвен процент за юли на ниво от 2,24 на сто. Това е спад с 0,11 процента спрямо юни и е най-ниската стойност на ОЛП от началото на годината. През януари основната лихва бе 5,17 %, но през февруари падна под нивото от 3,92 на сто. Спадът в равнището на основната лихва продължи и през март, когато тя падна до 3,49 процента. През април обаче имаше леко повишение и ОЛП бе 3,53 процента. През май обаче лихвата отново спадна драстично, като достигна ниво от 2,27 на сто. Това бе и първият месец, когато основната лихва пада под нивото от 3 на сто през тази година.
Източник: Дарик радио (02.07.2009)
 
Най-бедни сме в Европа Българите са най-бедните в ЕС. Жизненият ни стандарт е три пъти по-нисък от този в Австрия, Швеция и Великобритания. През последните години дори румънците увеличават преднината си пред България. Това сочат данните за брутния вътрешен продукт на човек от населението за страните от ЕС. В България брутният вътрешен продукт на човек от населението е 40% от средния за ЕС, докато в Люксембург е 6 пъти повече - 253%. Българите са точно два пъти по-бедни от чехите. По-богатите страни като Австрия, Швеция, Дания, Великобритания, Финландия, Германия и Белгия имат БВП на човек от населението между 10 и 30% над средното ниво за ЕС. В Европа по-бедни от България са само Македония (32,5% от средното за ЕС ниво), Сърбия (37,2%), Босна и Херцеговина (29,9%) и Албания (25,2%).
Източник: Стандарт (08.07.2009)
 
Износът се стопи с 30% Износът на страната през първи четири месаца на 2009 г. е вразмер на 6,83 млрд. лв., което е намаление от 30,4%. Общият внос пада още по-бързо от износа - с 32,7%, и за първите четири месеца на годината заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 10,51 млрд. лв. В резултат дупката във външната търговия е 3,67 млрд. лв., което е с над 2 млрд. лв. по-малко от същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (10.07.2009)
 
Според данните на НСИ в сравнение с май 2008 година промишленото производство през май 2009 година е с 22,1% по-малко. А при доскорошният лидер в растежа - строителството, произведената продукция намалява с 10% за месец. Нещо повече, през май спрямо април 2009 година при сградното строителство спадът е повече от 60 процента. Всичко това показва, че поне през близките 2-3 години рецесията и последващата я депресия ще са част от стопанското ни развитие. В условията на икономическа криза по отношение на повечето от правителствените мерки обаче няма леви и десни решения. Очакванията за нова икономическа политика от бъдещия кабинет са огромни. В икономиката емоционалният и психологическият елемент са от съществено значение за нейното развитие. Изборите показаха, че подобен заряд стои зад спечелилата политическа сила. Въпросът е дали този момент на доверие ще бъде материализиран с конкретни действия, или той ще отиде в решения, които ще го стопят. Ще се наложи ли актуализация на бюджета или това може да бъде избегнато? Това е първият въпрос, на който трябва да даде отговор новото правителство. Всички бихме искали това да не е политическо мероприятие, както заяви президентът Първанов. С встъпването си в длъжност правителството трябва да направи анализ на приходите и разходите в хазната, за да се знае оттук нататък как да се подхожда с остатъчната част от бюджета. Според мен с една преоценка на разходната част би могло да се избегне актуализация на бюджета. Не бих препоръчал веднага да се тръгва към промяна на бюджетната рамка. Ако може с вътрешен ресурс да се избегнат подобни катаклизми, е по-добрият вариант, защото една актуализация няма да бъде добър сигнал за състоянието на икономиката и публичния сектор като цяло пред инвеститорите - наши и външни. По-скоро усилията трябва да бъдат насочени към най-належащото нещо, което трябва да направи новото правителство, респективно новият парламент в условията на криза, а именно да се започне отрано с работата по бюджетната рамка за 2010 година. Бюджет 2009 не беше антикризисен. Досега имаше антикризисни мерки, които смекчават ефекта от кризата за една част от стопанските агенти - най-вече домакинствата с ниски доходи, пенсионери, социално слабите, безработните и фирмите, които нямат големи възможности от гледна точка на защита на работни места. Но чисто антикризисна политика, която да заложи превантивни антикризисни мерки, не беше осъществена от досегашното правителство.
Източник: Монитор (13.07.2009)
 
През май 2009 г. произведената строителна продукция е с 10,4% под нивото на април 2009 година, сочат данните на НСИ. Сградното строителство е със значителен относителен дял (65,3%) в общото строително производство и регистрира намаление от 12%, а в гражданското/инженерното строителство - от 7,1%. Общата строителна продукция през май 2009 г. намалява с 14,5% в сравнение със същия месец на предходната година, което е резултат от спада със 19,6% на сградното строителство. Гражданското строителство бележи намаление с 3% спрямо май 2008 г., но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция. Несигурната икономическа среда и финансовите затруднения остават основни проблеми за строителните предприятия. Регистрираният по-малък спад на гражданското строителство спрямо май 2008 г. е показателен, че строителните предприемачи изпитват затруднения за довършване на започнатите сгради и насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата.
Източник: Insurance.bg (13.07.2009)
 
По предварителни данни през май 2009 г. промишленото производство е с 1% по-малко в сравнение с предходния месец. Индексът на преработващата промишленост, през май 2009 г. нараства с 0,1% спрямо индекса за април 2009 година. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия с 47%, производството на напитки с 9,8%, производството на основни метали с 5,7%. Намалява производството на химични продукти с 22,2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване с 16,2%, производството на лекарствени вещества и продукти с 11.2%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло с 10,7%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен спад с 6,3%. В сравнение с май 2008 г. промишленото производство през май 2009 г. е с 22,1% по-малко. Производството на продукти за междинно потребление намалява с 33,7%, производството на инвестиционни продукти - с 27,2%, а производството на енергийни продукти - с 10,5%. По предварителни данни през май 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 1,6% в сравнение с предходния месец. През май 2009 г. спрямо април 2009 г. оборотът в преработващата промишленост нараства с 0,1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление със 7,6%. Общият оборот в промишлеността през май 2009 г. е с 24% по-малко в сравнение с май 2008 г., като спадът в преработващата промишленост е с 27,5%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,3%.
Източник: Insurance.bg (13.07.2009)
 
Индустрията затвърди негативното си развитие Световната икономическа криза продължава да влияе крайно негативно на индустриалното производство в България, което се свива драстично и през май. На месечна база (спрямо април) то е отбелязало спад от 1.0%, докато спрямо май миналата година понижението е с 22.1%. Те затвърждават и тенденцията през тази година индустрията да произвежда с около една пета по-малко, отколкото през съответните месеци на миналата. Въпреки това спадът бележи леко ускорение вече трети пореден месец. Самият индекс на индустриалното производство обаче се оценява на 93.3 пункта (при база 2005 г. = 100). Сравнение само с петия месец на предходните години показва, че индустрията е била на толкова ниско ниво преди 4 години. Въпреки спада все пак има сектори, които успяват да поддържат растеж. Такива са производството на цигари, което дръпва с 47% спрямо април, но дори и там има изоставане на годишна база с 6.9%. Единственият отрасъл с годишен растеж е печатарството. Обемът на неговата продукция се оценява с 4.9% по-високо от май-миналата година, а спрямо предходния месец нарастването е 0.2%. Представители на бранша коментираха, че затова са спомогнали и изборите, които бяха съпътствани от съответните поръчки за плакати и бюлетини.
Източник: Дневник (13.07.2009)
 
Индексът на потребителските цени за юни 2009 г. спрямо май 2009 г. е 99,6%, т.е. месечната инфлация е минус 0,4%. Основен принос за намалението на общия ИПЦ, който измерва изменението на цените на стоките и услугите, използвани от българските домакинства за лично потребление, има намалението на цените в групата „Хранителни продукти и безалкохолни напитки”. Инфлацията от началото на годината (юни 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 0,6%, а годишната инфлация за юни 2009 г. спрямо юни 2008 г. е 3,7%. Инфлацията за периода януари - юни 2009 г. спрямо същия период на миналата година е 5,1%. През юни 2009 г. са се намалили цените на брашното - с 1,2%, месото от едър рогат добитък - с 1%, свинското месо - с 0,2% и сиренето – с 0,5%. През месеца са се увеличили цените на макаронените изделия - с 0,4%, сладкарските изделия - с 0,6%, цитрусовите и южни плодове - с 3,3%, захарни и шоколадови изделия - с 0,4%. През месеца са увеличени цените на лекарските и стоматологичните услуги съответно с 0,5% и 0,1%, а на лекарства и други фармацевтични продукти с 3,3%.
Източник: Insurance.bg (14.07.2009)
 
За втори пореден месец и трети в годината националната статистика отчита дефлация. През юни индексът на потребителските цени спрямо май е 99.6%, т.е. месечната инфлация е минус 0.4%, съобщи НСИ. Така от началото на годината инфлацията пада до 0.6%, а спрямо юни 2008 г. - до 3.7%. Основен принос за намалението на индекса на потребителските цени има поевтиняването на стоките от групата Хранителни продукти и безалкохолни напитки. Като цяло там спадът в цените е с 2.3%. През юни се отчита и поевтиняване на облекло и обувки с 0.1%. Поддържането на жилището, обзавеждането, домакинските уреди, съобщенията, ресторанти и хотели остават на непроменени цени в сравнение с предходния месец. От другите стоки и услуги най-много се вдигат цените в здравеопазването - с 2.1%, транспорта - с 2.3%, и лекарствата - с 3.3%. В същото врече НСИ отчита за юни инфлация от 0.1% по хармонизирания индекс на потребителските цени. Основна причина за увеличението на този индекс, който измерва изменението на цените на стоките и услугите, използвани от всички домакинства на територията на страната (включително и чуждестранните), е увеличението на цените в групата Транспорт. От НСИ обясняват, че различията идват от различния обхват на двата индекса, съответно различната структура на потреблението. Според хармонизирания индекс инфлацията от началото на годината (юни 2009 спрямо декември 2008 г.) е 1.2%, а годишната инфлация за юни 2009 спрямо юни 2008 г. е 2.6%. През юни бе отчетено и първото понижение на потребителските цени в Европа на годишна база. Инфлацията в еврозоната достига отрицателни стойности, като се е понижила с 0.1% спрямо същия месец на миналата година, съобщи Евростат. Регионът се намира под най-големия инфлационен натиск за последните 60 години. Спадът на цените до голяма степен се дължи на по-ниските енергийни такси. Новината за отрицателната инфлация подкопава усилията на ЕЦБ да задържи показателя на годишни нива от около 2%. Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише успокои разтревожените икономисти, че негативната инфлация е временно явление, след което отново ще се възстановят позитивните нива. Данните на Евростат обаче всяха смут в икономическите среди и започнаха да се чуват прогнози за развихрянето на дефлация, която ще затрудни излизането на Европа от рецесията.
Източник: Пари (14.07.2009)
 
НСИ отчете дефлация за юни спрямо май Инфлацията за юни спрямо нивото й от предходния месец е минус 0,4 процента, отчита националната статистика. Инфлацията от началото на годината (юни 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 0,6 процента, а годишната инфлация за юни 2009 г. спрямо юни 2008 г. е 3,7 на сто. Инфлацията за периода януари - юни 2009 г. спрямо същия период на миналата година е 5,1 процента. При хранителните стоки и безалкохолните напитки е регистрирано понижение на цените като цяло с 2,3 на сто. Облеклото и обувките като цяло пък са поевтинели с 0,3 процента. През юни са се увеличили цените на алкохолните непитки и тютюневите изделия – с 0,5 процента. В сферата на здравеопазването и транспорта пък повишението на цените е с 2,6 на сто. в сектора свободна време, развлечение и културен отдих увеличението е с 1,5 процента. При наемите, текущият ремонт и поддръжката на жилище цените остават на нивото от предходния месец. Ценовите равнища се запазват и при жилищното обзавеждане. Не се наблюдава движение на цените през юни и в сектора на съобщенията и при хотелите и ресторантите. Сред хранителните продукти най-драстичен е спадътпри ценитена краставиците, пипера и доматите. Понижават се цените на хляба, месото и рибата, млечните продукти. За сметка на това се увеличават цените на соковете, газираните безалкохолни напитки и плодовете, сладоледа и захарните изделия.
Източник: Дарик радио (14.07.2009)
 
Емигранти изпратиха $2,6 млрд. Средствата, които българските емигранти са изпратили в страната, са нараснали през 2008 г. до 2,634 млрд. долара спрямо 2,132 млрд. долара през 2007 г. Това показват предварителни данни на Световната банка за 2008 г. През 2007 г. тези пари са представлявали 5,4 на сто от БВП на страната.
Източник: Стандарт (15.07.2009)
 
“Фич”: Срив с 5,5% в икономиката Спад на българската икономика с 5,5% през 2009 г. и с още 3,5% през следващата, прогнозира рейтинговата агенция Fitch Ratings. Това е поредната негативна прогноза за България, след като миналата седмица от Международния валутен фонд прогнозираха 7% спад на БВП през 2009 г. Рейтингът на България, определен от Fitch Ratings, е "BBB-". Този рейтинг беше оставен без промяна през април, но перспективата му беше намалена от "стабилна" на "негативна". Положително влияние върху рейтинга на страната оказват стабилните публични финанси, пишат от Fitch Ratings. Бюджетът все още е с излишък, който в края на май е близо 600 млн. лв., но бързо пада след рекордните 3,3 млрд. лв. излишък в края на май миналата година. Приходите в бюджет 2009 падат с 6%, а разходите скачат с 25%, отбелязват от Fitch.
Източник: Стандарт (15.07.2009)
 
Вземат два пъти по-малко заеми Хората вземат два пъти по-малко кредити спрямо миналата година. През май всеки българин е взел назаем средно по 4,70 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Това е с 52% по-малко от взетите назаем 9,84 лв. през същия месец на миналата година. Същевременно взетите през миналите години заеми трябва да се изплащат. В резултат, за да изплаща заемите си, всеки гражданин дава средно по 13,73 лв., при 9,61 лв. за май миналата година. За размерите на задълженията на българите е показателен фактът, че за изплащане на кредитите се дават повече пари, отколкото за алкохол и цигари, или за облекло и обувки, или за обзавеждане на дома. Така изплащането на старите заеми става много сериозно перо в домакинските бюджети. 304,25 лв. е средният доход на човек през май, сочат данните на НСИ. Това е ръст с 9,9% за година, но като се махне инфлацията, се оказва, че доходите реално са нараснали само с 5,8%.
Източник: Стандарт (16.07.2009)
 
Костюмите в София по-скъпи от Лондон Българите купуват по-скъпи дрехи, телевизори и перални от англичаните. Това сочат данните на Евростат за цените през 2008 г. В България цените на дрехите са 84% от средното за ЕС ниво, но във Великобритания са още по-ниски - 83% от средното за Общността. Въпреки това България е най-евтината страна в Европа. Сферата, в която в България е най-евтино, са хотелите и ресторантите. Цените в тях са 40% от средните за ЕС. За Гърция цените на ресторантите и хотелите са на 96% от средното равнище за Общността. Но алкохолът е по-евтин в Румъния, както и в повечето страни извън ЕС като Сърбия, Македония и Албания.
Източник: Стандарт (17.07.2009)
 
Бюджетът на червено с 380 млн. през юни Бюджетът през юни е на червено с 380 млн. лв., сочат данните на Министерството на финансите. За втори пореден месец разходите на държавната хазна превишават приходите, след като през май бюджетът беше на червено със 120 млн. лв. В резултат бюджетният излишък падна от 675 млн. лв. през април до 173 млн. лв. (0,3% от БВП) в края на юни. Приходите в държавния бюджет от януари до юни 2009 г. са 12,92 млрд. лв. Това е с 8%, или с 1,1 млрд. лв., по-малко спрямо същия период на миналата година, заяви финансовият министър Пламен Орешарски. Към момента неизпълнението на приходите спрямо плана е 2,1 млрд. лв., допълни той. Разходите на хазната са 12,7 млрд. лв. за полугодието, което е с 2,5 млрд. лв. повече от същия период на 2008 г. Спад на икономиката с 2,5% през настоящата година прогнозира Пламен Орешарски. Това е доста по-добра прогноза от очакванията на МВФ за спад от 7 на сто. Според Орешарски ситуацията в страната е такава, че приключване на годината с нулев бюджетен излишък е приемлив вариант. Заложените буфери в бюджета са за около 4 млрд. лв. Първият буфер е възможността за задържане на 10% от разходите на ведомствата, който е на стойност 1,8 млрд. лв. Вторият буфер е предвиденият излишък от 2,1 млрд. лв. Според Орешарски най-вероятно ще са необходими още съкращения на разходите в бюджета, за да не е на червено в края на годината, но те ще са малки и няма да окажат драматично влияние. Допълнителна сигурност дават и спестените 280 млн. лв. от това, че бюджетните заплати не бяха увеличени. Фискалният резерв в края на юни е 8,25 млрд. лв. Така евентуален дефицит в бюджета може да се финансира с резерва, а не с външно финансиране и заем от МВФ, смята Орешарски. Ако дефицитът надхвърли 3% от БВП, или 2,8 млрд. лв., ще трябва да се търси външно финансиране, но не вярвам, че за една година може да се стигне до такъв вариант, заяви той. Според Орешарски споразумение с МВФ би могло да се обсъжда при изготвяне на бюджета за 2010 г., когато се види накъде вървят финансовите показатели на страната. Но според Орешарски в бюджета за 2010 г. ще трябва да се предвиди свиване на разходите на базата на резултатите, които ще се постигнат през настоящата година. Данъчните приходи до юни 2009 г. са 10,1 млрд. лв., което е 39,4% от плана за годината, при 50,3% изпълнение за полугодието на 2008 г. Най-слабо вървят приходите от ДДС, защото вносът е паднал с 40%. До юни от ДДС са събрани 3 млрд. лв., което е с 800 млн. лв. по-малко от миналата година. Държавата трябва да възстанови от ДДС на бизнеса 400-500 млн. лв. Според оценките на Европейската комисия (ЕК) от общо 27 страни на ЕС 20 ще завършат годината с повече от 3% дефицит. Приходите в България изостават, но са едни от най-добрите спрямо останалите страни от ЕС, посочи Орешарски. Няколко страни от ЕС ще приключат годината с двуцифрен бюджетен дефицит и една от тях е Англия, посочи министърът.
Източник: Стандарт (21.07.2009)
 
Мудис: Икономиката се срива с 5 на сто 5% свиване за българската икономика до края на 2009 г. прогнозира международната рейтингова агенция Moody's. Според последния й доклад номиналният брутен вътрешен продукт ще достигне 44 млрд. долара (61 млрд. лв.) през 2009 г. Според новите прогнози на агенцията страната ни ще се срещне с големи трудности през настоящата година най-вече заради спада на вътрешното търсене, чийто бум приключва. Свиването на БВП ще бъде водено и от спад в износа заради краха на водещите търговски партньори на България в Европа. Допълнителен утежняващ фактор според Moody's е затягането на кредитирането, което в миналите години спомагаше България да постигне ускорен растеж. Въпреки това от Moody's правят уточнението, че очакват спадът да е временен и нивото на реалните доходи да остане стабилно. Положителна оценка се дава на правителството, което през последните години е трупало излишъци. В резултат сега спадът на бюджетните приходи ще може да се компенсира, смятат от агенцията. Прогнозираният бюджетен дефицит от Moody's е 2,7% от БВП. Това според агенцията ще е сред най-ниските равнища в ЕС. В същото време обаче имало риск да последва значително нарастване на държавния дълг.
Източник: Стандарт (23.07.2009)
 
С 200% са се увеличили разходите на Фонд "Безработица" през първите 6 месеца на годината, спрямо същия период на миналата, отчита Националният осигурителен институт (НОИ). 100 милиона лева са платени като обезщетения за безработица за първото шестмесечие на годината. В същото време от вноски във Фонда са постълили 80 милиона лева. Засега Фондът не е на червено, тъй като има натрупан излишък от предни години, когато безработицата беше по ниска. От НОИ обаче отчитат изоставане на приходите във Фонд "Безработица". За цялата година са заложени близо 180 милиона, но събираемостта към средата на годината е под 50 процента. Като причина се посочва намалелият брой на осигурените лица и задържането в нивото на осигурителния доход.
Източник: БГНес (24.07.2009)
 
Цените на жилищата са паднали с близо 10% през второто тримесечие спрямо първото, съобщиха от Националния статистически институт. Спадът през периода април - юни на годишна база е още по-осезаем - с 22%, сочат данните на статистиката. Намаление на цените има във всички областни градове, като най-голямо е в Русе, Враца и Пловдив. София е на шесто място по спад на жилищата. Средната цена на квадратен метър в столицата е 1745 лв. Варна все още държи челното място по най-скъпи имоти - 1872 лв. средно струва квадратен метър жилище в морския град. В Бургас цената за същата площ е 1471.67 лв., а най-евтини са жилищата в Кюстендил - по 541 лв. на кв. м.
Източник: Дневник (24.07.2009)
 
От началото на кризата българите, загубили работата си, са 100 000, съобщиха от КНСБ. В същото време много повече хора, са престанали да плащат осигуровките. Така например само за първите четири месеца на годината 140 хил. българи са излезли от осигурителната система, алармираха преди време от Българската стопанска камара, позовавайки се на данни от НОИ и НАП. Не е ясно колко от тези хора са съкратени или са преминали в сивата икономика. България все още е под средното ниво на безработица в ЕС. За юни Агенцията по заетостта обяви 7.29% безработица в страната, а средномесечно през първото полугодие на 2009 г. тя е 6.91%. Статистиката обаче не отчита броя на завърналите се от чужбина българи, загубили работата си там. Очакваме завръщане на български граждани предимно от Испания, заяви пред агенция Фокус Лиляна Станкова, шеф на дирекция Свободно движение на хора в Министерството на труда и социалната политика. Там е най-голямата новосформирана българска общност, която допреди кризата по неофициални данни надхвърляше 100 хил. души. Днес в системата за социална сигурност на Испания са регистрирани малко над 50 хил. работещи българи. Към април т.г. те са били 51 772, а през март - 53 673 души, съобщи Лиляна Станкова. Т.е. само за месец се отчита намаление с близо 2000 българи, работещи в Испания. С изтичането на сроковете на обезщетенията при безработица тези наши сънародници най-вероятно ще се завърнат в България. В момента обаче министерството на труда не може да посочи какъв поток от завръщащи се безработни българи може да се очаква и дали това ще стане тази или следващата година. Едно е сигурно, безработните българи почти нямат шанс да си намерят нова работа в Испания. Страната преживява най-тежката безработица в Европейския съюз. Броят на безработните в Испания се e увеличил с 126 700 души за второто тримесечие на годината и вече достига 4 137 500 души, което е 17.92% - най-високото ниво от 11 години насам.
Източник: Пари (27.07.2009)
 
Бизнес климатът се влошава през юли През юли 2009 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 1.2 пункта спрямо предходния месец в резултат на негативното развитие на бизнес конюнктурата в промишлеността и търговията на дребно. Колебания на отрасловите показатели на бизнес климата в положителна посока през юли се отчитат в строителството и услугите. Това показват данните на Националния статистически институт. Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” през юли пада с 4.3 пункта в сравнение с юни и към момента регистрира най-ниска стойност от влошаването на стопанската конюнктура в промишлеността. Спадът се дължи както на понижените оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на техните предприятия, така и на изразените по-песимистични очаквания за измененията на бизнес ситуацията през следващите шест месеца. През юли бизнес анкетата отчита намалена производствена дейност на промишлените предприятия, макар намалението да е с по-бавен темп в сравнение с предходните месеци. Осигуреността на производството с поръчки (измерена в брой месеци) намалява от 5 през април на 4.4 месеца през юли. Средната осигуреност с поръчки през 2008 г. е била 5.9 месеца. Средното натоварване на мощностите в промишлеността продължава да спада и през юли достига 63.9%. За предходната календарна година то е било средно 74.9%. Конкурентните позиции на предприятията както на вътрешния пазар, така и на пазарите в страните във и извън Европейския съюз са претърпели известно влошаване в сравнение с преди три месеца.
Източник: Дарик радио (29.07.2009)
 
Бизнес климатът уверено върви надолу Юли е третият пореден месец, в който бизнес климатът се влошава, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За изминалите седмици общият показател пада с 1.2 процентни пункта спрямо юни до 10.2%, или 0.5 пункта над най-ниската стойност след началото на кризата - 9.7% през февруари. Като главна причина от НСИ посочват лошото развитие на конюнктурата в промишлеността и търговията на дребно. Самият индекс се формира от оценките на мениджъри и предприемачи в четири отрасъла, като другите два са строителството и услугите. При тях конюнктурата през юли е оценена като по-добра в сравнение с юни. И при четирите отрасъла има нагласа при част от предприемачите да съкращават персонал през следващите месеци. Най-сериозно е понижението в промишлеността, като оценката за бизнес средата пада с 4.3 пункта в сравнение с юни и стойността й от 11% е най-ниската за последните 7 години. Лошо е оценено настоящото положение в бранша, а очакванията за следващото полугодие също са по-песимистични. Осигуреността на производството с поръчки (измерена в брой месеци) намалява от 5.0 през април на 4.4 месеца през юли. Средната осигуреност с поръчки през 2008 г. пък е била 5.9 месеца. В същото време натоварването на мощностите в промишлеността продължава да спада и през юли достига 63.9%, като за предходната календарна година то е било средно 74.9%.Компаниите в сферата на търговията на дребно също считат, че средата е по-лоша спрямо месец по-рано. Самата оценка се понижава с 1.5 пункта. Главна причина е, че продължава да намалява обемът на продажбите, а с това се влошават и очакванията за следващите три месеца.Очакванията, че дъното в строителния сектор вече е достигнато, дават повод браншовият показател за бизнес средата да се повиши с 2.4 процентни пункта. Въпреки че оптимистичните оценки са повече, отколкото през юни, анкетата на НСИ е регистрирала намаляване на осигуреността на производството с поръчки. В същото време има увеличаване на клиентите със закъснения в плащанията.Подобряване на конюнктурата има и в сектора на услугите. Съставният показател нараства с 1.6 пункта в сравнение с юни и това е следствие на относително по-добрите оценки за настоящата бизнес ситуация. По-благоприятни са и оценките за търсенето на услуги през последните три месеца, но прогнозите за следващите шест месеца са по-лоши.
Източник: Дневник (29.07.2009)
 
Пълнят дупка от 2,5 млрд. в бюджета Дупка от 2,5 милиарда лева зейна в бюджета. За това алармира вчера финансовият министър Симеон Дянков. По думите му бюджет 2009 е съставен при прогнозен ръст на икономиката от 4,7%. Последните изследвания на финансовото министерство обаче сочат, че ръст няма. Дори се прогнозира спад от около 6,3% за годината, което означава 11% разлика между заложеното в бюджета и реалната икономическа ситуация, каза още Дянков. По неговите думи приходите в бюджета са с 16% по-малко от планираното. Липсващите средства не могат да се компенсират само с рязане на разходи, категоричен е Дянков. Ако това стане, ще пострадат най-вече социалният сектор, здравеопазването и просветата, посочи още той. Затова само половината от парите ще бъдат набавени от икономия. Другият един милиард трябва да дойде от допълнителни приходи в хазната, заяви още финансовият шеф. Така можем да достигнем неутрално състояние в края на годината. Бюджетът ще бъде пренаписван само в краен случай, категоричен беше Дянков. Министрите имат срок до следващата седмица, за да представят план как да се режат разходите по различните ведомства. Предложенията ще бъдат обобщени от финансовия министър Симеон Дянков и обсъдени на следващото заседание. Икономисването на разходи беше основната тема и на вчерашната среща на правителството.
Източник: Стандарт (30.07.2009)
 
Новото строителство у нас ще намалее с 25% през 2009 г. спрямо предходните 12 месеца. Това прогнозират от инвестиционна компания Arco Real Estate, при положение че се запазят темпове на изграждане както през първото тримесечие на годината. Ако прогнозата се сбъдне, намалението на строителството на нови сгради в София ще бъдe с 38%, във Варна - 32%, в Пловдив - 31%, а в Бургас - 14%. През първите три месеца на 2009 г. в страната са построени общо 3897 жилища, показват данните на НСИ. За столицата те са 580, за Варна - 727, за Бургас - 1136, а за Пловдив - 265. Почти двойно са намалели и издадените разрешителни за строеж. Голяма част от предприемачите не започват умишлено сгради, за които имат разрешително, заради съмнения за възвръщане на инвестициите, гласи анализът на компанията. Това изчакване може да доведе до вакуум и липса на нови завършени жилища през 2010 г.
Източник: Стандарт (30.07.2009)
 
10% по-ниски осигуровки укротяват безработицата Осигуровките да бъдат намалени с 5% още през есента, предлага Георги Ангелов, икономист в институт "Отворено общество". Според него би било добре от 2010 г. осигуровките да паднат с още 5%. Ако осигуровките бъдат намалени с общо 10% в рамките на следващите 6 до 9 месеца, ще се спре ръстът на безработицата, заяви Ангелов. Това е доста трудно в кризата. Но ако се контролират разходите и приходите на бюджета, може да се осигурят пари за мащабна реформа в облагането, смята Ангелов. Според него с рязко намаляване на осигуровките ще се облекчи пазарът на труда и ще се подобри средата за бизнес. Така страната ще бъде привлекателна за чуждите инвестиции и ще се създават нови работни места.
Източник: Стандарт (30.07.2009)
 
Отрицателното външнотърговско салдо на България за миналата година нараства с 2,54 млрд. лева спрямо 2007 г. и достига 16,815 млрд. лв. Това показват окончателните данни на НСИ. Минусът в търговията със страните от ЕС е 8,702 млрд. лева, а в търговията с трети страни е 8,112 млрд. лева. Общият размер на експорта през 2008 г. е 29,736 млрд. лева, импортът е 46,551 млрд. лева. За държавите от ЕС сме изнесли за 17,833 млрд. лева, а сме реализирали внос за 26,536 млрд. лева. Експортът на България за трети страни възлиза на 11,903 млрд. лева, вносът е 20,015 млрд. лв. Към края на май 2009 г. търговското салдо е на минус 4,030. Сумата представлява 6% от коригирания от Министерството на финансите БВП в размер на 66,728 млрд. лв. На минус 1,951.8 е търговията ни с ЕС. Минус 2,078 млрд. е балансът ни с трети страни, където влиза и Русия, от която купуваме най-скъпите стоки – горива и енергоносители. Нашата страна е изнесла за федерацията стоки за 212 млн. лв., а е внесла за 1,595 млрд. лв. през първите пет месеца на миналата година. Другите три държави, с които имаме големи търговски дисбаланси, са Украйна, Турция и Китай. Икономистът Георги Ангелов изрази мнението, че спадът на външнотърговско салдо е прогнозируем и очакван. По думите му до края на годината дефицитът ще намалее, като няма да надхвърля повече от 8 до 10 млрд. лв. Ангелов добави, че от началото на годината има съвсем различна динамика и драстично намаление външнотърговския дефицит. „През тази година и вносът, и износът ще намалеят заради свитото потребление. Като всички индустрии ще бъдат потърпевши – повечето от тях вече са с 20-30% надолу. Единствено при финансовия сектор понижението е по-малко. В крайна сметка въпросът е в макроикономическата стабилност на страната“, коментира за „Класа“ Жечко Димитров, директор на Българския институт по външна търговия към БСК. Причината според него е един от негативните ефекти на валутния борд у нас и затова държавата трябва да се стреми максимално най-бързо и най-леко да приеме механизъм за излизане от борда и присъединяване към чакалнята на еврозоната ERM 2.
Източник: Класа (30.07.2009)
 
Общият индекс на цените на производител през юни 2009 г. е с 0,5% над равнището от предходния месец, когато увеличението е с 0,7 на сто на месечна база. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените на месечна база е регистрирано в преработващата промишленост - с 0,6%, и в добивната промишленост - с 2,7%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има намаление с 0,2%. В добивната промишленост по-съществено увеличение на цените спрямо май се наблюдава при добива на метални руди - с 8%. В преработващата промишленост намаление е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,9%, и при производството на мебели - с 1,5%, уточни Investor bg. Общият индекс на цените на производител през юни на годишна база намалява със 7,3%. В преработващата промишленост цените на производител намаляват спрямо съответния месец на 2008 г. с 12,2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение с 14,7%.
Източник: Монитор (31.07.2009)
 
Търговският дефицит за миналата година е бил 25.2% от БВП Националният статистически институт оповести окончателните данни за търговският дефицит през миналата година. Според тях стойността на вноса е надхвърлила постъпленията от износа с 16.814 млрд. лв. (8.596 млрд. евро). Отнесен към брутния вътрешен продукт от 67.728 млрд. лв., дефицитът се равнява на 25.19%. НСИ прави сметките си, като съпоставя внос и износ по цени FOB (без да се включват транспортните и други разходи по доставката). Така вносът за 12-те месеца на миналата година възлиза на 46.55 млрд. лв., а износът е бил за 29.73 млрд. лв. През 2007 г. търговският дефицит беше 14.274 млрд. лв., или 25.25% от брутния вътрешен продукт. Основно вносът през миналата година пък е бил на машини, оборудване и превозни средства - 14.486 млрд. лв., а най-голям дял в структурата на износа са заемали отново горивата, като стойността им е била 4.889 млрд. лв.
Източник: Дневник (31.07.2009)
 
Дупката в търговията удари 16,8 млрд. лева Дупката във външната търговия на страната достигна 16,815 млрд. лв. през миналата година, което е ръст с 2,54 млрд. лв. спрямо предходната, сочат окончателните данни на НСИ. Износът на страната е нараснал с 12,5% до 29,7 млрд. лв. Вносът обаче се е увеличил повече - с 14,8%, и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 49 млрд. лв. Най-драстично е скочил износът за Обединени арабски емирства - с 1166,1% до 325,4 млн. лв. Така износът за Обединени арабски емирства изпреварва експорта за страни като Словакия, Словения и Унгария.
Източник: Стандарт (31.07.2009)
 
Отрицателното външнотърговско салдо на България за миналата година нараства с 2,54 млрд. лева спрямо 2007 г. и достига 16,815 млрд. лв. Това показват окончателните данни на НСИ. Минусът в търговията със страните от ЕС е 8,702 млрд. лева, а в търговията с трети страни е 8,112 млрд. лева. Общият размер на експорта през 2008 г. е 29,736 млрд. лева, импортът е 46,551 млрд. лева. За държавите от ЕС сме изнесли за 17,833 млрд. лева, а сме реализирали внос за 26,536 млрд. лева. Експортът на България за трети страни възлиза на 11,903 млрд. лева, вносът е 20,015 млрд. лв. Към края на май 2009 г. търговското салдо е на минус 4,030. Сумата представлява 6% от коригирания от Министерството на финансите БВП в размер на 66,728 млрд. лв. На минус 1,951.8 е търговията ни с ЕС. Минус 2,078 млрд. е балансът ни с трети страни, където влиза и Русия, от която купуваме най-скъпите стоки – горива и енергоносители. Нашата страна е изнесла за федерацията стоки за 212 млн. лв., а е внесла за 1,595 млрд. лв. през първите пет месеца на миналата година. Другите три държави, с които имаме големи търговски дисбаланси, са Украйна, Турция и Китай. Икономистът Георги Ангелов изрази мнението, че спадът на външнотърговско салдо е прогнозируем и очакван. По думите му до края на годината дефицитът ще намалее, като няма да надхвърля повече от 8 до 10 млрд. лв. Ангелов добави, че от началото на годината има съвсем различна динамика и драстично намаление външнотърговския дефицит. „През тази година и вносът, и износът ще намалеят заради свитото потребление. Като всички индустрии ще бъдат потърпевши – повечето от тях вече са с 20-30% надолу. Единствено при финансовия сектор понижението е по-малко. В крайна сметка въпросът е в макроикономическата стабилност на страната“, коментира за „Класа“ Жечко Димитров, директор на Българския институт по външна търговия към БСК. Причината според него е един от негативните ефекти на валутния борд у нас и затова държавата трябва да се стреми максимално най-бързо и най-леко да приеме механизъм за излизане от борда и присъединяване към чакалнята на еврозоната ERM 2.
Източник: Класа (31.07.2009)
 
Производството на твърди горива през май 2009 г. намалява с 0,9% спрямо април до 1 834 000 тона, а на електроенергия - с 2,7% до 2893 гвтч, съобщиха от Националния статистически институт. Производството на пропан-бутан нараства с 6,3% до 17 000 тона, на безоловен бензин се увеличава с 27 на сто до 179 000 тона, а на дизелово гориво - с 6,6% до 211 000 тона. През май 2009 г. спрямо същия месец на миналата година производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво нараства съответно с 21,4%, 20,9% и 9,3% . За същия период производството на твърди горива, електроенергия и природен газ намалява съответно с 11,7%, 14,4 на сто и 100%. Доставките на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво през май 2009 г. спрямо април 2009 г. нарастват съответно с 2,9% до 35 000 тона, 20,8 на сто до 87 000 тона и 56,1% до 242 000 тона, сочат данните на НСИ. Доставките на твърди горива, природен газ и електроенергия намаляват съответно с 1,4% до 1 993 000 тона, 21,1% до 146 млн. куб.метра и 4,7 до 2355 гвтч. През май 2009 г. спрямо същия месец на предходната година доставките на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво нарастват съответно с 9,4%, 58,2% и 22,2 на сто. Доставките на твърди горива, природен газ и електроенергия намаляват съответно със 17,9%, 48,6% и 5,2 процента. .
Източник: Монитор (03.08.2009)
 
1. Индекси на промишленото производство По предварителни данни през юни 2009 г. индексът на промишленото производство намалява с 18.7% в сравнение с юни 2008 година (табл.1). В добивната промишленост е отчетен спад с 32.6%, в преработващата промишленост - с 21.5%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.5%. Производството на продукти за междинно потребление намалява с 31.3%, производството на инвестиционни продукти - с 27.5%, а производството на енергийни продукти - с 1.7%. В сравнение с предходния месец е отчетено увеличение с 6.9%. Общият индекс на промишленото производство се определя в голяма степен от индекса на преработващата промишленост, който през юни 2009 г. нараства с 6.9% спрямо май 2009 година. Ръст е регистриран при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители с 42.4%, производството на химични продукти с 36.1%, производството на машини и оборудване с 24.8%, производството на изделия от каучук и пластмаси с 16.8%. По-малко е производството на тютюневи изделия с 12.6%, производството на хартия и картон и изделия от хартия и картон с 8.9%, производството на основни метали с 2.9%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение с 11.6%, докато при добивната промишленост е регистрирано намаление от 8.3%. 2. Индекси на оборота в промишлеността По предварителни данни през юни 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 24.1% в сравнение с юни 2008 г., като спадът в преработващата промишленост е с 26.9%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.3%( табл.2). През юни 2009 г. спрямо май 2009 г. оборотът нараства с 4.7%, като в преработващата промишленост увеличението е с 6.0%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.0%. Окончателните данни за май са публикувани в интернет сайта на НСИ (http://www.nsi.bg/Op/Op.htm).
Източник: Фирмена информация (11.08.2009)
 
Индекси на строителната продукция за юни 2009 година , По предварителни данни на Националния статистически институт произведената строителна продукция през юни 2009 г. намалява с 8.6% в сравнение със същия месец на предходната година. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукция с 14.9%, докато при гражданското строителство има увеличение с 6.0% спрямо юни 2008 година. Тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата продължава и през този месец. През юни 2009 г. общата строителна продукция се увеличава с 10.6% в сравнение с предходния месец. Сградното строителство е със значителен относителен дял (64.9%) в общото строително производство и нараства с 9.6%, а при гражданското/инженерното строителство увеличението достига 12.4%, но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция (табл. 1).
Източник: Фирмена информация (11.08.2009)
 
Приходите от продажби за юни 2009 г. по предварителни данни намаляват с 16.4% в сравнение със същия месец на предходната година. В търговията на дребно намалението е 10.5% и се дължи на отрицателните темпове във всички съставни дейности, с изключение на търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, която нараства с 2.9%. Незначително е намалението в търговията с фармацевтични и медицински стоки - 1.0%, докато в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита и в търговията с компютърна и комуникационна техника спадът достига съответно до 18.9 и 19.3%. В търговията на едро е отчетено общо намаление от 14.8%, в резултат на регистрирания спад във всички наблюдавани групи дейности. В търговията с нехранителни потребителски стоки и търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалението е съответно 3.8 и 4.4%, а относителният дял на двете дейности в общия обем на приходите е около 40%. По-голям спад се наблюдава в търговията с компютърна и комуникационна техника - 25.2%, търговията с машини, оборудване и части за тях - 24.9% и търговията с неселскостопански междинни продукти, отпадъци и скрап - 19.4%, като трите групи общо формират около половината от обема на приходите. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението е най-голямо - 41.0% и се дължи основно на регистрирания спад в търговията с автомобили и мотоциклети - 41.6%, тъй като дейността създава около 93% от обема на приходите. През юни 2009 г. приходите от продажби нарастват с 3.7% спрямо предходния месец. В търговията на едро увеличението достига 4.5%, в резултат на положителните темпове във всички наблюдавани групи, с изключение на търговията със селскостопански суровини и живи животни, при която е отчетен незначителен спад от 1.1%. Увеличението в търговията на дребно и в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт е съответно 2.2 и 1.6%. За периода януари - юни 2009 г. приходите от продажби намаляват с 11.6% в сравнение със същия период на предходната година. В търговията на дребно и търговията на едро отрицателните темпове са близки - съответно 8.0 и 9.3%. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт спадът е по-голям - 34.7%.
Източник: НСИ (11.08.2009)
 
Спадът в индустрията се забавя Спадът в промишлеността се забавя през юни, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база индексът на производството понижава стойността си с 18.7%, докато предишните два месеца намалението беше с 20%. На месечна база пък е отчетен ръст от 6.9%. Миналия юни (преди началото на глобалната финансова криза и рецесията) месечното покачване беше значително по-скромно, с 2.5%.През юни с 4.7% (на месечна база) нарастват и продажбите на индустриалните производители, които са ориентир за търсенето на продукцията им. В същото време на годишна база свиването е 24.1%, като спадът e по-сериозен в сравнение с май (23.9 на сто)."Новината, така представена, е добра, но е рано да се каже дали дъното е достигнато и виждаме обрат", коментира д-р Любомир Христов, бивш член на управата на БНБ. По думите му, ако ръстът на производството е следван от ръст на запасите, но не и на продажбите, той няма да е устойчив. "Самите данни предстои да се коригират, защото сега са предварителни", уточни Христов. Според изпълнителния директор на "Стара планина холд" и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в момента обаче се наблюдава както ръст на търсенето, така и на продажбите. "Посредническите компании до момента купуват толкова, колкото очакват да продадат. Едва през есента обаче ще знаем дали наистина има съживяване, защото август по принцип е слаб месец и тогава ще има понижение. Експортно ориентираните компании първи ще го усетят чрез своите продажби в Европейския съюз", прогнозира още Велев. Интересен факт е, че най-сериозният ръст е в печатарската промишленост. През юни, когато се проведоха европейските избори и се печатаха бюлетините за парламентарните, тяхната продукция е нараснала с 53.1% за година и с 42.4% за месец. Индексът на производството в този бранш постигна абсолютен рекорд от 168.3 (при база 2005 г. = 100).
Източник: Дневник (11.08.2009)
 
Средната заплата у нас нараснала през второто тримесечие до 588 лв. Средната месечна работна заплата в страната е нараснала през второто тримесечие на тази година с 4,4 процента спрямо първите три месеца на годината до 588 лв., показват данните на Националния статистически институт. Най-високо увеличение на средната месечна работна заплата спрямо предходния тримесечен период е регистрирано в дейностите „Финансови и застрахователни дейности” – 14,2 на сто, и „Държавно управление” – 9,9 процента. Намаление на трудовото възнаграждение през второ тримесечие на 2009 г. се наблюдава в икономическите дейности „Транспорт, складиране и съобщения” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, съответно с 0,2 на сто. През второто тримесечие на 2009 г. средната месечна работна заплата нараства с 15,3 процента спрямо същия период на предходната година. Най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата се наблюдава при икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения” – 26,8 процента и „Строителство” – 26,2 на сто, а най-малко е нарастването на заплатата в икономически дейности „Добивна промишленост” – 2,8 на сто и „Професионални дейности и научни изследвания” – 3,8 процента.
Източник: Дарик радио (12.08.2009)
 
Външнотърговският ни стокообмен намалява с над 33% Външнотърговският стокообмен на страната ни за периода януари-юни тази година възлиза на 26,6 млрд. лв. по текущи цени, сочат предварителните данни на НСИ. В сравнение с предходната година намалението е с 33,4%. През първото полугодие са изнесени стоки за 10,6 млрд. лв. и спрямо съответният период на 2008 г. износът е намалял с 30,3 %. Внесени са стоки (по цени CIF) за 16 млрд. лв., или с 35,3 % по-малко от предходната година. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва. Стойността на внесените стоки е с 51,7 % по-голяма от стойността на изнесените, но намалението на стойностните обеми спрямо предходната година при вноса са по-значими. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 5,5 млрд. лв., което е с 4,1 млрд. лева по-малко от салдото за първото полугодие на 2008 година поради намаления износ и внос на стоки. По цени FOB/ FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за първото полугодие на 2009 г. възлиза на 4,7 млрд. лева. Запазва се тенденцията от последните години основен търговски партньор на страната ни да бъде Европейският съюз. Повече от половината от стокообмена на страната е с ЕС. Над 64 % от стоките, които изнася България, са насочени за Общността, а внесените стоки са почти 60 % от стойността на общия внос. Външнотърговското салдо на страната с ЕС е отрицателно, като вносът превишава износа с 2,8 млрд. лева. Стокообменът на страната ни с трети страни в размер на 10,2 млрд. лева и бележи спад от 39,6%, спрямо съответният период на предходната година, като износът намалява с 37,5%, а вносът с 40,7%.
Източник: Дарик радио (12.08.2009)
 
Само за първите шест месеца на годината глобалната икономическа криза изтри над една трета от външната търговия на България. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) външнотърговският стокообмен на страната се е свил с 33,4 на сто от началото на годината до юни в сравнение със същия период на 2008 г. В абсолютни цифри към края на шестмесечието той възлиза на 26,6 млрд. лв. по текущи цени. Добрата новина е, че паралелно със свиването на външната търговия, намалява и дупката в търговското салдо, а от там и тази в платежния баланс. По данни на НСИ търговският дефицит за първото полугодие е с 42,7 на сто по-нисък в сравнение със същия период на миналата година. От началото на 2009 г. до юни външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е на червено с 5,5 млрд. лв., което е с 4,1 млрд. лева по-малко спрямо първото полугодие на 2008 г. Статистическите данни показват още, че за първите шест месеца на годината от страната ни са изнесени стоки и услуги на стойност 10,6 млрд. лв. Спрямо периода януари-юни 2008 г. това е намаление на експорта с над 30%. В същото време чужди производители са реализирали у нас продукция за 16 млрд. лв., което спрямо първото шестмесечие на 2008 г. е спад с 35,3 на сто. От националната статистика коментираха, че се запазва станалата резон за България тенденция вносът да е по-голям от износа. Стойността на внесените стоки е с 51,7 на сто по-голяма от стойността на изнесените, но намалението на стойностните обеми спрямо предходната година при вноса са по-значими, уточниха от НСИ. Основна причина за срива на външнотърговски стокообмен е свитото потребление в Европейския съюз, който остава основен търговски партньор на страната. Износът към страни от общността формира над 64% от целия експорт на България, а почти 60% от вноса у нас се пада на Евросъюза. От НСИ отчитат, че импортът от ЕС превишава българския износ за общия пазара с 2,8 млрд. лв. Външнотърговското салдо на България с третите страни също е отрицателно и възлиза на 2,7 млрд. лева. Стокообменът с тези държави за първите шест месеца се оценява на 10,2 млрд. лв., като бележи намаление от 39,6 на сто спрямо същия период на 2008 г. Основните ни търговски партньори извън ЕС са Русия, Турция, Украйна и Китай. Сериозно намаление бележи експортът ни за Украйна и Турция - с 56%, а за Русия - с над 40%. През юни търговският дефицит е с най-ниската месечна стойност от началото на годината. През този месец дупката в търговията е била в размер 654,7 млн. лв. Спрямо миналия юни това е спад с 63 на сто.
Източник: Монитор (12.08.2009)
 
С малко над 15 процента се е увеличила средната работна заплата у нас през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Ръстът в обществения сектор е близо 17 процента, а в частния – 14,3 процента. Увеличението на месечните възнаграждения през този период спрямо първите три месеца на годината е 4,4 процента – до 588 лв. Най-голямо увеличение на средната заплата от НСИ отчитат при икономическите дейности – строителство, добивна промишленост, научни изследвания, култура, спорт и развлечения. Най-висока средна заплата получават работещите в сферата на финансите – 1355 лв. Следват ги заетите в сектор „Производство и разпределение на електрическата и топлинна енергия и на газообразни горива” – 1321 лв., и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения”. Най-ниско платени през второто тримесечие са били наетите лица в хотелите и ресторантите - 387 лв.
Източник: Новинар (12.08.2009)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на юни 2009 г. намаляват с 0.4% спрямо края на март 2009 г. и достигат до 2.4 милиона. Най-голямо намаление е регистрирано в икономическите дейности „Строителство” - 4.9% и „Административни и спомагателни дейности” - 4.7%. Спрямо март на 2009 г. увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер „Хотелиерство и ресторантьорство” – 26.0% и „Селско, горско и рибно стопанство” - 10.9%, В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” – 23.0% и „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” – 18.1%, в които броят на наетите спрямо март 2009 г. намалява съответно с 3.5%. и 0.7%. В края на юни 2009 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 4.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление е регистрирано в следните икономическите дейности: „Други дейности“ – 12.3%, „Преработваща промишленост” - 10.8% и „Строителство” - 7.7% През второ тримесечие на 2009 г. средната месечна работна заплата нараства с 4.4% до 588 лв. спрямо първо тримесечие на 2009 година. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-високо увеличение на средната месечна работна заплата, са: „Финансови и застрахователни дейности” - 14.2%, и „Държавно управление” - 9.9%. Намаление на трудовото възнаграждение на наетите през второ тримесечие на 2009 г. спрямо предходното тримесечие се наблюдава в икономическите дейности „Транспорт, складиране и съобщения” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, съответно с 0.2%. През второто тримесечие на 2009 г. средната месечна работна заплата нараства с 15.3% спрямо същия период на предходната година. Най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата се наблюдава при икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения” - 26.8% и „Строителство” - 26.2%, а най-малко е нарастването на заплатата в икономически дейности „Добивна промишленост” - 2.8% и „Професионални дейности и научни изследвания” - 3.8%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение за второ тримесечие на 2009 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в следните икономически дейности: ? „Финансови и застрахователни дейности” - 1 355 лева ? „Производство и разпределение на електрическата и топлинна енергия и на газообразни горива” – 1 321 лева ? „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” – 934 лева Най-ниско платени са били наетите лица в икономически дейности: ? „Хотелиерство и ресторантьорство” - 387 лева ? „Административни и спомагателни дейности” - 425 лева ? „Селско, горско и рибно стопанство” - 446 лева. Спрямо второ тримесечие на 2008 г. средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 16.9%, а в частния сектор - с 14.3%.
Източник: Фирмена информация (12.08.2009)
 
Промишленото производство в Европа пак е на минус Промишленото производство в Европейския съюз се свива с 0.2% на месечна база през юни, показва статистиката на Евростат. Данните тушират поне засега надеждите, че европейската индустрия започва да се отърсва от свиването на пазарите. През май промишленото производство в ЕС се повиши с 0.1% на месечна база - поне според експресните данни. Но ревизираните данни показват, че за този месец няма никаква промяна в производството спрямо парил. Това означава, че за тази година ЕС все още не е отчел реален ръст на продукцията в промишления сектор. В еврозоната производството се свива през юни с 0.6% на месечна база. Това е факт след солиден месечен ръст от 0.6% през май. Разбивката по страни показва, че България е на трето място в ЕС по месечен спад на производството в индустрията. Показателят за страната ни намалява с 1.1%. Пред нас са Дания (надолу с 2.7%) и Италия (спад с 1.2%). Ирландия отчита силен ръст на индустрията спрямо предходния месец от над 9%, което няма конкуренция в целия ЕС. Годишният спад в производството и за двата региона е по-малък от измерения през май. За ЕС юнското понижение е 15.6% при 16.6 на сто през май. За еврозоната спадът е 17% през юни след 17.6% през май.
Източник: Дневник (13.08.2009)
 
Дефлация от 0,6 процента за юли спрямо предходния месец отчетоха от Националния статистически институт (НСИ). Основната причината за това е намалението на цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки с 1,5 процента. Най-много са поевтинели през юли спрямо юни прасковите и кайсиите - с 34 на сто, следвани от пипера, където понижението е с 23 процента. Намаление на цените има и при доматите, краставиците и морковите с между 10 и 20 процента. При млечните продукти цената на кашкавала отбелязва спад с 2 процента. Друга причина за отчетената от НСИ дефлация е намалението на цените на наемите, горивата и ремонтните услуги с 1,6 процента. Цените са паднали и при облеклата и обувките – с 1,8 на сто. От НСИ уточниха, че юли е третият пореден месец, през който се отчита дефлация. От данните, които бяха огласени преди месец, става ясно, че през юни цените са се понижили с 0,4 на сто, а месец по-рано - с 0,3 процента.
Източник: Новинар (13.08.2009)
 
-0,6% инфлация за юли спрямо юни Месечната инфлация за юли спрямо юни тази година е минус 0,6 процента, а спрямо същия месец на предходната година 1,6 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Инфлацията за периода януари - юли 2009 г. спрямо същия период на миналата година е 4,5 процента. От статистиката отчитат че при храните и безалкохолните напитки като цяло цените през юли спрямо юни са се понижили с 1,5 на сто, а в сектора жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива намалението е с 1,6 процента. Най-голям спад на цените е отчетен в групата облекло и обувки – 1,8 на сто. Поевтиняване е регистрирано и в групите транспорт и съобщения съответно с 0,2 на сто и 0,1 процента. Поскъпване от 4,8 на сто е регистрирано при свободно време, развлечение и отдих, а ресторантите и хотелите са ни излезли с 0,2 на сто по-скъпи. Здравеопазването е поскъпнало с 0,3 на сто, а за алкохол и цигари също сме се бръкнали по-дълбоко, като в тази група поскъпването е с 0,4 процента.
Източник: Дарик радио (13.08.2009)
 
Цените падат за трети пореден месец в България Цените на стоките и услугите в България са се понижили за трети пореден път на месечна база през юли, показват данните на националната статистика. Освен това темпът, с който става това, се увеличава. На годишна база все още се запазва инфлация, която обаче пада до 1.6%. Дефлацията през юли на месечна база (спрямо юни) е 0.6%, докато през юни беше 0.4%, а през май 0.3%. Основната причина за понижението в цените идва от хранителните стоки и облеклата. При първите поевтиняването се свързва и със сезонни фактори през този период на годината. Справка с резултатите от минали години също показва, че дефлацията е нормална за юни, докато през юли индексът на потребителските цени е спадал само в 3 от последните 10 години. За разлика от тогава обаче този път за дефлацията спомагат и свитото вътрешно търсене, ниската инвестиционна активност и склонността на домакинствата да спестяват по-голяма част от доходите си, смятат анализаторите. Според Лъчезар Александров, докторант и преподавател от УНСС, последните месеци фактор са се оказали и високите лихвени проценти по депозитите, което е накарало домакинствата да спестяват. "Стойността не е нетипична за юли. Като цяло това явление (дефлацията) е негативно, но тъй като паричният съвет ни ограничава в тази насока, не може да се прилага активна парична политика и да се противодейства на спада на цените. От развитието на тази тенденция страдат допълнително приходите на компаниите. Единственото позитивно е, че можем да покрием и последния оставащ ни критерий за членство в еврозоната", коментира Александров. Ден по-рано анализаторът от БНП "Париба" Михал Дибула посочи свитото потребление в България като нов проблем редом до спадналото търсене в държавите от ЕС, за които България изнася близо 40% от БВП. Данните на НСИ са близки до прогнозата на БНБ, че през оставащите месеци до края на годината е възможно да се отчита и дефлация. За цялата година пък се прогнозира минимална инфлация между 0% и 1%. Дефлацията се приема за също толкова тревожно явление като високата инфлация. Понижението теоретично може да означава и по-ефективно производство, но обикновено е знак, че икономиката се забавя и вещае рецесия. Това се очертава като най-вероятен сценарий за България не само за тази, но и за следващата година. В интервю за "Труд" в сряда финансовият министър Симеон Дянков обяви, че новият бюджет ще се прави при очаквания за ново свиване на икономиката от 2% спрямо тази година. Понижението на цените може да се окаже проблем и за бюджета, тъй като събираемостта на непреките данъци като ДДС и акцизите е функция на потреблението. При акцизите става въпрос за облагане на консумираните количества, но ДДС зависи от инфлацията, а при дефлация събираемостта пада. Прогнозата на новото правителство съвпада с очакванията на експерти от Министерството на финансите, които анонимно прогнозираха спад на приходите от 6 млрд. лв. за тази година още през пролетта.
Източник: Дневник (13.08.2009)
 
БВП на еврозоната се сви с 0,1%, а на ЕС с 0,3% през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на еврозоната се е понижил с 0,1 на сто през второто тримесечие на годината в сравнение с предходните три месеца, а този на Европейския съюз – с 0,3 процента, показват данните на Евростат. През първото тримесечие на тази година спадът на БВП в еврозоната бе с 2,5 на сто, а в ЕС – с 2,4 процента, допълват от статистическата служба на Евросъюза. В сравнение със същия период на миналата година през вторите три месеца на 2009 година БВП на еврозоната се е понижил с 4,6 процента, а този на ЕС като цяло – с 4,8 на сто, след като през първото тримесечие на 2009-а спрямо периода януари-март 2008-а спадовете бяха съответно 4,9 процента в еврозоната и 4,7 на сто в ЕС като цяло. През второто тримесечие на 2009 година БВП на САЩ се понижи с 0,3 процента в сравнение с предходните три месеца, а на годишна база спадът е с 3,9 процента, като през периода януари-март тази година свиването на американската икономика бе с 1,6 на сто спрямо последните три месеца на 2008-а и с 3,3 процента на годишна база.
Източник: Дарик радио (14.08.2009)
 
През второто тримесечие на 2009 г. в страната са функционирали 3 015 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване (Прил.1, 2). Броят на стаите в тях е 110.4 хил., а на леглата - 249.0 хиляди. Общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 382 (14.5%) в сравнение със същия период на 2008 г., като най-голямо е увеличението в групата на „други места за краткосрочно настаняване” - с 257 (25.0%), следвани от хотелите - със 115 (7.8%). Общият брой на реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване през второто тримесечие на 2009 г. намалява със 747.8 хил. (16.4%) в сравнение със същия период на 2008 г., и достигат 3 814 хиляди. През второто тримесечие на 2009 г. броят на реализираните нощувки от български граждани в средствата за подслон и местата за настаняване намалява със 108.7 хил. (7.1%) спрямо съответното тримесечие на 2008 г. и достига 1 417.6 хиляди. Спрямо второто тримесечие на предходната година намалява и броят на реализираните нощувки от чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване - с 21.1%. Повече нощувки са реализирали гражданите на: Република Корея - със 166.0%, Китай - с 30.7%, Словения - с 22.2%, Румъния - с 13.5%, Литва - с 12.7%, Испания - с 12.4%, Чехия - с 11.8% и други. Намаляват нощувките на чужди граждани в средствата за подслон и местата за настаняване от Бразилия - с 88.7%, Малта - с 84.3%, Исландия - с 82.4%, Австралия - с 68.4%, Южна Африка - с 58.7%, Белгия - с 50.5%, Естония - с 50.4%, Ирландия - с 47.8%, Канада - с 47.2%, Латвия - с 46.9%, Австрия - с 46.8%, Словакия - с 41.6%, Дания - с 41.2% и други. Общият брой на пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през второто тримесечие на 2009 г намалява със 168.9 хил. (12.7%) и достига 1 156 хил., от които 54.3% са български граждани. Броят на пренощувалите чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 84.6 хил. (13.8%) спрямо същия период на предходната година, като най-висок е делът на нощувалите граждани от Германия (17.5%). Почти всички чужди граждани (99.3%) са предпочели да нощуват в хотели, а в останалите средства за подслон (къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) са нощували само 0.7% от тях. През второто тримесечие на 2009 г. общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване е 21.5%, което е с 5.8 пункта под регистрираната за същия период на предходната година.Общо за страната приходите от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване през второто тримесечие на 2009 г. са с 11.0% по-малко в сравнение със съответното тримесечие на 2008 г. и достигат 155.6 млн. лв., като приходите от реализираните нощувки от чужди граждани намаляват с 14.9%, до 103.4 млн. лв.
Източник: Фирмена информация (17.08.2009)
 
Общият доход на човек от домакинство през юни тази година е възлязъл на 305,23 лв., като спрямо същия месец на 2008 година е нараснал с 9,9 на сто, съобщава Националният статистически институт. Над 80 на сто от дохода се е формирал от заплати и пенсии. Общият разход на човек от домакинство за юни тази година е 273,56 лв., като той нараства с 0,8 процента спрямо същия месец на 2008 година. 51,3 процента от всички разходи са тези за храна и комунални услуги. Разходите за храна и безалкохолни напитки са се увеличили с 3,7 процента и са отделени 103,01 лв. следно на човек от домакинство, като делът на тези разходи леко е нараснал до 37,7 процента от общите. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) са нараснали от 42,32 лв. средно на човек през юни 2008-а до 46,99 лв. през юни 2009-а. Делът им в общите разходи е отчел увеличение с 1,6 процентни пункта до 17,2 процента. Разходите за здравеопазване са нараснали с 20 на сто през юни 2009 г. и възлизат на 14,67 лв. средно на човек. Делът им в общия разход е 5,4 процента, което е с 0,9 процентни пункта повече спрямо същия месец на 2008 година. Намалели са разходите за транспорт и съобщения с 5,4 на сто и достигат 31,72 лв. средно на човек, а относителният им дял е намалял от 12,4 процента на 11,6 на сто. Увеличили са се разходите за алкохолни напитки и цигари с 10,5 процента и през юни 2009 г. те възлизат на 13,40 лв. средно на човек от домакинството. Техният относителен дял в общия разход е 4,9 процента, което е с 0,4 процентни пункта повече от юни 2008 година. Разходите за облекло и обувки намаляват с 9,9 процента и през юни 2009 г. те са 7,81 лв. средно на човек. Делът им в общия разход също намалява от 3,2 процента на 2,9 на сто. Статистиката отчита, че е намаляла консумацията на хляб през юни тази година спрямо шестия месец на 2008 година – от 8,9 кг на 8,7 кг. средно на човек, както и на олио – от 1,2 кг на 1,1 кг средно на човек. Увеличило се е обаче потреблението на месо – от 2,1 кг през юни миналата година на 2,3 кг през юни тази година. Ядем и повече сирене и яйца.
Източник: Дарик радио (17.08.2009)
 
Дефлацията в еврозоната продължава да се задълбочава показват данните на Евростат. Инфлацията в еврозоната през юли на годишна база е отрицателна, като се понижава до -0.7%, след като и през юни 2009 г. спрямо юни 2008 г. имаше дефлация, но от 0.1%. На месечна база юли 2009 г./юни 2009 г. дефлацията също е 0.7%. Година по-рано, през юли 2008 г. на годишна база имаше инфлация от 4%. За целия Европейски съюз инфлацията през юли на годишна база е 0.2%, което е спад от юнските 0.6 на сто. Месечната инфлация в Съюза е отрицателна от -0.5%. Година по-рано през юли 2008 г. годишната инфлация в ЕС бе 4.4%. Според данните на Евростат, през юли на годишна база най-ниски нива на инфлацията в ЕС са отченети в Ирландия /-2.6%/, Белгия /-1.7%/ и в Люксембург /-1.5%/, а най-високи в Румъния от 5%, в Унгария 4.9 на сто и в Полша 4.5%.
Източник: Дарик радио (17.08.2009)
 
Югозападна България е дала 45% от БВП Производството в Югозападния регион е допринесло за създаването на 45.3% от брутния вътрешен продукт на България през 2007 г. Това показват все още предварителните данни на Националния статистически институт, които бяха огласени в петък. От тях става ясно още, че вторият регион в подреждането - Южен Централен, е допринесъл в близо 3 пъти по-малка степен за БВП - с 14.5%. Няма изменение в оценката за размера на БВП, като той продължава да се изчислява на 56.519 млрд. лв. Регионите с развито индустриално производство или добивна промишленост (Южен Централен и Югоизточен) се подреждат на второ и трето място по принос към БВП, а освен концентрацията на индустриални прозиводители в околностите на София високият дял на региона е следствие и от оформянето на столицата като административен център. В София е най-развит и пазарът на услугите, като в този сектор добавената стойност е петкратно по-висока от почти всички останали региони, взети поотделно. Достъпът до морски транспорт също се е окзал фактор, като Югоизточният и Североизточният регион делят съответно третото и четвъртото място по принос към БВП, а последни и предпоследни са съответно Северн Централен и Северозападният регион. В същото време сравнението на регионите по БВП на човек от населението показва по-различна производителност и някои от водещите региони по принос изостават по този показател .
Източник: Дневник (17.08.2009)
 
Средният общ доход на лице от домакинство през юни 2009 г. е 305.23 лв., което е с 9.9% повече на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В същото време общият среден разход на лице от домакинство през юни е 273.56 лв. Той също нараства на годишна база, но само с 0.8%, показва статистиката. Разликата между двете цифри показва, че през юни сме спестили по 31.67 лв. средно на човек от домакинство. Основната част от дохода на домакинствата традиционно се формира от работна заплата и пенсии, като относителният им дял през юни е 80.4%. Наблюдава се изменение в структурата на източниците, коментират от НСИ. Делът на работната заплата е 162.12 лв., като участието й в общите приходи на лице от домакинство се увеличава с 6.7% на годишна база. Доходите от пенсии нарастват до 83.37 лв., или с 30.3% спрямо юни 2008 г. През юни 2009 г. доходите от самостоятелна заетост пък намаляват с 3.1% на годишна база до 20.52 лв. средно на лице от домакинство. Най-големи харчове домакинствата имат за храна и разходите за жилище - енергия, горива и вода, като те представляват 51.3% от всички разходи. През юни за храна и безалкохолни напитки българинът е харчил 103.01 лв., или с 3.7% повече в сравнение с миналата година. С 1.6% до 46.99 лв. пък се увеличават разходите за дома. Разходите за здравеопазване нарастват с 20.0% през юни 2009 г. и възлизат на 14.67 лв. средно на лице.
Източник: Пари (17.08.2009)
 
Спад на икономиката с 4.8% спрямо съответния период на предходната година сочат експресните оценки на БВП за второ тримесечие на 2009 г., информираха от Националния статистически институт (НСИ). В номинално изражение БВП достига до 15.83 млрд. лв. в текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 13.11 млрд. лв. в текущи цени. В сравнение с второ тримесечие на 2008 г., брутната добавена стойност реално намалява с 3.4%. Спадът на БВП през второ тримесечие на 2009 г. се дължи основно на намаление на добавената стойност в индустриалния сектор, която е с 9.8% по-малко в сравнение с второ тримесечие на 2008 г. В сравнение със същия период на миналата година, реалният растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 0.3%, докато на аграрния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 6.6%. Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор определя 6.2% от общата добавена стойност в икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 28.7%, а секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност - 65.1%. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление намаляват реално с 8.2%, а разходите за колективно потреблеление нарастват с 10.9% спрямо второ тримесечие на 2008 година. Инвестициите в основен капитал бележат реално намаление с 13.9%. Оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги показва реално намаление с 18.8%, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва намаление с 26.9%. В структурата на крайно използвания БВП, крайното потребление заема 82.2%, а инвестициите в основен капитал имат относителен дял от 29.2% от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно (-11.8% от БВП). През първото полугодие на 2009 година реалният спад на БВП е 4.2% в сравнение с полугодието на предходната година. Оцененият текущ обем на БВП за първите шест месеца на 2009 година възлиза на 29.79 млрд. лв. Брутната добавена стойност за икономиката е 24.71 млрд. лв. и реално намалява с 3.1% достигнатото ниво през съответния период на 2008 г. От страна на производствения метод, оценките за аграрния сектор показват реално намаление на добавената стойност с 6%, отраслите на индустриалния сектор създават с 11% по-малко добавена стойност отколкото през първото полугодие на 2008 г. Добавената стойност в сектора на услугите реално нараства с 1.3%. Разходите за индивидуално потребление намаляват със 7.1%, а инвестициите в основен капитал - с 14%. Външнотърговското салдо е отрицателно (-14.2% от номиналния обем на БВП). За първото полугодие на 2009 г. износът на стоки и услуги намалява с 18.2%, а вносът на стоки и услуги - с 24.2%.
Източник: profit.bg (17.08.2009)
 
4,8% спад на родния БВП на годишна база през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на страната ни е намалял с 4,8 на сто през второто тримесечие на годината спрямо същия период на предходната година, показват експресните оценки на Националния статистически институт. Експресните оценки за БВП в контекста на общите условия за подготовка на краткосрочни показатели се основават на предварителна краткосрочна информация (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация. В номинално изражение БВП достига до 15,826 млрд. лв. в текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 13,105 млрд. лв. в текущи цени. В сравнение с второ тримесечие на 2008 г., брутната добавена стойност реално намалява с 3,4 на сто. Спадът на БВП през второ тримесечие на 2009 година се дължи основно на намаление на добавената стойност в индустриалния сектор, която е с 9,8 процента по- малко в сравнение с второ тримесечие на 2008 година. В сравнение със същия период на миналата година, реалният растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 0,3 процента, докато на аграрния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 6,6 на сто. Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор определя 6,2 процента от общата добавена стойност в икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 28,7 процента, а секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност – 65,1 на сто. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление намаляват реално с 8,2 процента, а разходите за колективно потребление нарастват с 10,9 на сто спрямо второ тримесечие на 2008 година. Инвестициите в основен капитал бележат реално намаление с 13,9 процента. Оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги показва реално намаление с 18,8 процента, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва намаление с 26,9 процента. В структурата на крайно използвания БВП, крайното потребление заема 82,2 на сто, а инвестициите в основен капитал имат относителен дял от 29,2 на сто от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно (-11,8 процента от БВП). През първото полугодие на 2009 година реалният спад на БВП е 4,2 процента в сравнение с полугодието на предходната година. Оцененият текущ обем на БВП за първите шест месеца на 2009 година възлиза на 29,788 млрд. лв. Брутната добавена стойност за икономиката е 24,713 млрд. лв. и реално намалява с 3,1 процента достигнатото ниво през съответния период на 2008 година. От страна на производствения метод, оценките за аграрния сектор показват реално намаление на добавената стойност с 6 на сто, отраслите на индустриалния сектор създават с 11 процента по-малко добавена стойност отколкото през първото полугодие на 2008 година. Добавената стойност в сектора на услугите реално нараства с 1,3 процента. Разходите за индивидуално потребление намаляват с 7,1 на сто, а инвестициите в основен капитал – с 14 процента. Външнотърговското салдо е отрицателно (- 14.2 процента от номиналния обем на БВП). За първото полугодие на 2009 година износът на стоки и услуги намалява с 18,2 процента, а вносът на стоки и услуги – с 24,2 на сто. НСИ ще публикува официални тримесечни резултати за БВП за второ тримесечие на 2009 г. на 10 септември 2009 година.
Източник: Дарик радио (18.08.2009)
 
Плашещите прогнози на експерти и международни институции за драстичен спад на българската икономика са все по-близо до сбъдване, показват предварителните данни на НСИ. През първото полугодие брутният вътрешен продукт се е свил с 4.8% спрямо същия период на миналата година, а само три месеца по-рано спадът бе 3.5%. Най-песимистичната прогноза - на МВФ, гласи, че в края на 2009 г. в България ще има 7% спад на БВП. Спадът се дължи основно на индустрията, където брутната добавена стойност е с 9.8% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2008 г. В сектора на услугите има едва забележим ръст от 0.3%, но за сметка на това в земеделието има спад от 6.6%. Ако това продължи, българската икономика практически ще се движи срещу основната тенденция в ЕС, тъй като от известно време насам в няколко страни членки се отбелязва икономически ръст. Това подхрани надеждите, че примерно Франция и Германия вече са на път да се измъкнат от рецесията. Заради закъснението на България е твърде вероятно у нас икономическият спад да се задълбочи още повече през есента и зимата. Според разпространен вчера анализ на икономическото звено на гръцката "Юробанк И Еф Джи" БВП на България ще се свие с 6% през 2009 г. и с още 2% през 2010 г. Все пак икономистите отбелязват, че темпът на забавяне на икономиката на страната ни на фона на съседните държави е значително по-малък. Другият "положителен" ефект е, че ситуацията влече след себе си и намаляване на инфлацията, която според анализаторите на гръцката банка тази година ще бъде едва 2.5% на годишна база. Изводът е, че това ще улесни България в амбицията й да стане част от еврозоната, тъй като един от ключовите критерии е поддържане на ниска инфлация. Утежняващ фактор за излизане на България от рецесията е валутният борд, коментира Мери Стокс, главен анализатор в американската агенция RGE Monitor. "През първото тримесечие свиването на икономиката в България беше малко по-малко, отколкото в други източноевропейски държави, но България има валутен борд, няма гъвкав валутен обмен и това затруднява износа", казва Мери Стокс, цитирана от радио "Дойче Веле". Според нея обаче, ако бъде премахнат бордът и настъпи обезценяване на лева, това ще се отрази още по-зле, тъй като ще се появи лавина от просрочени заеми. "Правителството призна икономическите проблеми на България, вместо да ги игнорира, и това е добър знак", казва анализаторката, като напомня, че все пак ГЕРБ няма пълно мнозинство в парламента.
Източник: Сега (18.08.2009)
 
Икономика за второто тримесечие на 2009 г. е 4.8% спрямо същия период на предходната година. Това показват експресните предварителни оценки за БВП, направени от Националния статистически институт. В номинално изражение БВП достига до 15 826 млн. лв. по текущи цени, отчита статистиката. Брутната добавена стойност, създадена от различните отрасли в икономиката, възлиза на 13 105 млн. лв. В сравнение с второто тримесечие на 2008 г. това е реално намаление с 3.4%. Спадът на БВП през второто тримесечие на 2009 г. се дължи основно на намалението на добавената стойност в индустриалния сектор с 9.8% в сравнение с второто тримесечие на 2008 г. В сравнение със същия период на миналата година реалният растеж на добавената стойност в сектора на услугите е 0.3%, докато на аграрния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 6.6%. Спадът на икономиката, отчетен от НСИ, е по-малък от очакваното, коментира за в. Пари главният икономист на Института за пазарна икономика Димитър Чобанов. Ниските резултати в промишлеността обаче не са изненада, допълни той. Спадът в земеделието също е очакван, тъй като тази тенденция продължава отдавна. Ниските резултати обаче не се дължат на световната икономическа криза, а на проблеми на местно ниво и липсата на инвестиции, посочи Чобанов. Икономистът все пак изрази надежда, че през третото тримесечие резултатите в земеделието ще са по-добри заради реализираната продукция. Лекият растеж в услугите пък се дължи основно на небанковия сектор, смята икономистът. Данните на НСИ сочат още, че разходите за индивидуално потребление намаляват реално с 8.2% за второто тримесечие на 2009 г. спрямо същия период на 2008 г., а разходите за колективно потребление нарастват с 10.9%. Инвестициите в основен капитал бележат реално намаление с 13.9%. Оценката за физическия обем на износа на стоки и услуги показва реално намаление с 18.8%, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва намаление с 26.9%. В структурата на крайно използвания брутния вътрешен продукт крайното потребление заема 82.2%, а инвестициите в основен капитал имат относителен дял от 29.2% от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно (-11.8% от БВП). Реалният спад на БВП за полугодието на 2009 г. е 4.2% в сравнение с полугодието на предходната година, отчитат данните на НСИ. Оцененият текущ обем на БВП за първите шест месеца на 2009 г. възлиза на 29 788 мил. лв. Брутната добавена стойност за икономиката е 24 713 млн. лв. и реално намалява с 3.1% спрямо 2008 г. Разходите за индивидуално потребление намаляват със 7.1%, а инвестициите в основен капитал - с 14%. Външнотърговското салдо е отрицателно (- 14.2% от номиналния обем на БВП). За първото полугодие на 2009 г. износът на стоки и услуги намалява с 18.2%, а вносът на стоки и услуги - с 24.2%.
Източник: Пари (18.08.2009)
 
Над 10 % ръст на строителната продукция отбелязва статистиката През юни 2009 г. общата строителна продукция се увеличава с 10.6% в сравнение с предходния месец, сочи месечният анализ на Националния статистически институт. Сградното строителство е със значителен относителен дял (64.9%) в общото строително производство и нараства с 9.6%, а при гражданското / инженерното строителство увеличението достига 12.4%, но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция. В същото време произведената строителна продукция през юни 2009 г. намалява с 8.6% в сравнение със същия месец на предходната година. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукция с 14.9%, докато при гражданското строителство има увеличение с 6.0% спрямо юни 2008 година. Тенденцията строителните предприемачи да насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата продължава и през този месец./1 kam 1/
Източник: Други (18.08.2009)
 
Рецесията в България се задълбочава Икономическата криза в България се задълбочава през второто тримесечие в резултат на продължаващото силно намаление на фирмените инвестиции и стагнацията в потреблението на домакинствата. Това стана ясно от експресните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната, чрез който се следи състоянието на икономиката, е намалял с 4.8% от април до юни спрямо същия период на миналата година. Така за пръв път от 12 години две поредни тримесечия икономиката отбеляза отрицателни стойности на годишна база. Основните причини за влошаването са продължаващият спад на инвестициите в корпоративния сектор и намалялото потребление на населението. Темпът на рецесията щеше да е още по-голям без увеличението на разходите (10.9% ръст), за които предишното правителство беше силно критикувано, както и без продължаващото свиване на търговския дефицит (с 44% към края на юни). На този етап икономистите не са единни в мнението си за перспективите пред икономиката през второто полугодие. Според български експерти ситуацията ще се подобрява, макар и бавно, докато чужди анализатори предвиждат нови спадове.
Източник: Дневник (18.08.2009)
 
Товарните превози в железопътния транспорт през юли тази година са намалели с 1,1 процента в сравнение с предходния месец. Спадът на годишна база е с 43,1 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Извършената работа в тонкилометри в железопътния транспорт се е увеличила през седмия месец на тази година с 0,4 процента в сравнение с юни, на спрямо юли 2008-а понижението е драстично – с 45,2 на сто. Превозените пътници през юли са се увеличили с 1,6 процента спрямо юни, а извършената работа е нараснала с 11,5 на сто. В сравнение с година по-рано през юли са превозени с 9,1 на сто по-малко пътници, а извършената работа е намаляла с 9,1 на сто.
Източник: Дарик радио (21.08.2009)
 
Строителният сектор се върна до най-ниските нива за последните 4 години. През второ тримесечие на 2009 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 832 жилищни сгради с 4 506 жилища в тях и с 637 484 кв.м разгъната застроена площ (РЗП), на 79 административни сгради/офиси със съответно 88 598 кв.м РЗП и на 1 160 други сгради с 661 355 кв.м РЗП. Издадени разрешителни за строеж по размер на разгъната застроена площ са намалели до най-ниските нива за последните 4 години. В сравнение с второ тримесечие на 2008 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 32.0% по - малко, а жилищата в тях - с 62.1%. Административните сгради намаляват с 26.9%, а другите видове сгради - с 24.3%. При всички видове сгради е регистриран спад и на РЗП, съответно при жилищните - с 61.4%, при административните - с 29.3%, а при другите сгради - с 35.3%. През второ тримесечие на 2009 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: София (столица) - 241, Пловдив - 219, София - 182 и Бургас - 173, като жилищата в София (столица) са 637, в Пловдив - 611, във Варна - 589 и в Бургас - 461
Източник: НСИ (24.08.2009)
 
Ръст на безработицата на годишна база през второто тримесечие Безработицата в страната през второто тримесечие на годината е 6,3 процента, като спрямо същото тримесечие на предходната година е регистрирано повишение от 0,5 на сто. Безработните на възраст 15 – 74 години са 222600 души, съобщава Националният статистически институт. В селата коефициентът на безработица е 9 на сто и е с 3,5 пункта по-висок от този в градовете 5,5 на сто. Броят на хората без работа с продължителност на безработицата по-малка от една година се увеличава с 20,3 процента в сравнение с второто тримесечие на 2008 г. и достига до 122900 души през второто тримесечие на 2009 година. Продължително безработни от една или повече години са 99700 души, или 44,8 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица запазва равнището си спрямо същия период на миналата година – 2,9 процента. Хората, които са имали предишна работа и през второто тримесечие на 2009 г. са безработни, са 189100 души, или 85 процента от всички безработни, а безработните, които търсят първа работа са 33400 души или 15 на сто. В сравнение с второто тримесечие на предходната година се увеличава делът на безработните с предишен трудов стаж за сметка на търсещите първа работа. Безработните на 15-24 навършени години са 42300 души. Коефициентът на младежка безработица е 14,6 на сто, като той е съответно 16,5 на сто при мъжете и 12 процента при жените. През второто тримесечие на 2009 г. икономически активното население в страната на възраст 15-64 навършени години е 3470400 души или 67,6 на сто от населението в същата възрастова група. В сравнение с второто тримесечие на 2008 г. равнището на икономическа активност на населението отбелязва незначително намаление с 0,3 пункта. Коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години през второто тримесечие на 2009 г. намалява с 0,6 пункта в сравнение със същия период на миналата година и достига 63,3 на сто. Почти еднакво е намалението на заетостта при мъжете и при жените, като коефициентите на заетост са съответно 67,7 на сто за мъжете и 59 процента за жените. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 661 900 души или 32,4 процента от населението в същата възрастова група. От тях 703600 души са мъже, 958 300 – жени.
Източник: Дарик радио (24.08.2009)
 
През първото тримесечие на 2009 г. оборотът от продажби в месната промишленост по текущи цени е по-голям с 15.5% спрямо същия период година по-рано, показва обзорният анализ за развитието на сектора в България. Производството по цени от 2005 г. обаче е по-малко с 0.9%. Внесени са по-малки количества, но на по-високи цени. В сравнение с периода януари - март на 2008 г. вносът е по-малък с 3.2%, а стойността на внесеното месо и месни продукти е по-голяма с 14.4%. Износа продължи да се свива, като в сравнение с първо тримесечие на 2008 г. намалението му е 7.8%. Продажбите на месо от едър рогат добитък, от свине, от птици, колбаси от месо и субпродукти на вътрешния пазар са по-големи през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2008 г.
Източник: Дневник (25.08.2009)
 
Промишлените поръчки в еврозоната са нараснали с 3.1% през юни Промишлените поръчки в еврозоната се повишават през юни с 3.1% спрямо май, показват данните на Евростат. Статистиката е изненадващо добра предвид факта, че повечето анализатори прогнозираха месечен ръст в поръчките между 1% и 2%. През май показателят се понижи с 0.5% на месечна база. За целия Европейски съюз промишлените поръчки намаляват през юни с 0.4% на месечна база, след като само месец по-рано отчетоха месечен ръст от 0.5%. България е на второ място в ЕС по-най-голям месечен ръст на поръчките на фабриките и заводите - спрямо май те се повишават с 13.8%. По-добри данни има само в Ирландия, където поръчките скачат с 14.8%. Изненадващо слаби са данните за Дания. Там поръчките се сриват с 29.9% на месечна база. През май страната отчете месечен спад от 1% в показателя. На годишна база европейската индустрия все още няма с какво да се похвали, що се отнася до промишлените поръчки. Спрямо предходния юни те намаляват с 25.1% за еврозоната и с 24% за ЕС. Все пак тези понижения са по-малки от отчетените през май.
Източник: Дневник (25.08.2009)
 
Въпреки спада на цените всеки 7-ми офис в София стои празен Дори след като Националният статистически институт (НСИ) отчете, че икономиката на страната ни официално е в рецесия, инвеститорите не се спряха и офис сградите продължиха да никнат като гъби в София. Получи се така, че резултатът е лош за предприемачите, но добър за наемателите. Само за първите шест месеца на годината незаетите офис площи в столицата са достигали рекордните от години насам 13,4 процента, сочат данни от доклад на консултантската компания за недвижими имоти "Колиърс". Това са общо 130 000 квадратни метра. Според данните на брокерите средно за центъра на града почти всеки седми офис е празен. В крайните квартали в периферията на столицата положението е още по-тежко. Там всеки пети офис пустее. В крайните райони са наети или се предлагат общо 592 000 квадратни метра офиси, сочат данните на консултантската компания. Около 116 000 квадратни метра от тях са празни. Очакванията са незаетите площи да продължават да растат, като се има предвид, че се увеличава броят на проектите в строеж. Обектите, които са в строеж, в столицата се намират основно на и около главни пътни булеварди в периферните райони на града. В центъра на града не са започвани нови офис площи, коментираха от "Колиърс".
Източник: expert.bg (25.08.2009)
 
9 % спад бележи индексът на цените на производител С 9 процента е намалял индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли в сравнение със същия месец на миналата, съобщиха от Националния статистически институт. В добивната промишленост цените са се сринали с 14,5 на сто, в преработващата промишленост - с 12,4 % и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0,4 %. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо юли 2008 година има при: производството на основни метали - с 32,1 %; производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,3 %; производството на хранителни продукти - с 6,0 %. Увеличение на цените се наблюдава при: производството на напитки - с 6,7 %; производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6,2 %; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5,7 %. През юли спрямо юни цените на производител на вътрешния пазар са спаднали с 0,9 %. Увеличение на цените има в добивната промишленост - с 1,2 % и в преработващата промишленост - с 2,2 %, а намаление е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,6 %. В преработващата промишленост увеличение на цените се наблюдава при производството на химични продукти - с 1,4 на сто, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0,8 процента, докато по-значително намаление на цените е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2,9 на сто. В добивната промишленост има увеличение на цените спрямо предходния месец при добива на метални руди - с 4,1 %, докато при добива на въглища цените намаляват с 2,1 %.
Източник: Дарик радио (31.08.2009)
 
Бизнес климатът през август се понижи с 1.3 пункта в сравнение с предходния месец и достигна 9 пункта, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). Това е най-ниската оценка за стопанската конюнктура в страната, след като от октомври 2008 г. показателят започна постепенно да спада. Очаквам през следващите месеци бизнес климатът да се понижи още, коментира за в. Пари Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). Данните за бизнес климата не са изненада, спадът ще продължи, каза за в. Пари и Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Не бива обаче да се гледа много песимистично, допълва той. По думите му БТПП вече разполага с предварителна информация, че отделни компании, които работят в сферата на фармацевтиката и промишлеността, вече са започнали да се възстановяват от кризата. Очакваме, че покрай намаляването на лихвите по банковите депозити ще се стигне и до намаляване на тези по кредитите, което също ще има положителен ефект за бизнеса, казва Симеонов. Прави впечатление, че през август само в сферата на промишлеността има повишаване на оценката на бизнес климата, но тя е с минималните 0.3 пункта. Във всички останали изследвани сфери спадът е с малко над 2 пункта. Мениджърите отчитат намалена производствена активност, но казват и че темповете на намаление са по-бавни в сравнение с предходните месеци. Несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене в страната и от чужбина продължават да са факторите, които оказват най-силен негативен ефект върху дейността в промишлеността, като през август влиянието на първите два фактора става по-силно. Очаква се продажните цени в промишлеността да запазят равнището си през следващите три месеца. През август бизнес климатът в строителството се „охлажда” с 2.3 пункта на месечна база. Причината е увеличаването на песимизма на строителните предприемачи за състоянието на сектора през следващите шест месеца. Поръчките слабо се увеличават през август, увеличава се и броят на клиентите, които плащат за извършените услуги навреме, но в същото време мнозинството от анкетираните не очакват продажбените цени да се увеличат през следващите месеци. Несигурната икономическа среда и недостатъчната финансова обезпеченост продължават да са факторите, които пречат най-много в развитието на бранша. Бизнес климатът в търговията на дребно е с 2.4 пункта по-нисък в сравнение с юли. Намалението се дължи предимно на по-умерените оценки на търговците за настоящото бизнес състояние на предприятията. Според тях обемът на продажбите през последните три месеца се свива, което е съпроводено и с намалени очаквания за поръчките към доставчиците през следващите три месеца. През август се засилва негативното влияние на несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, като сериозен проблем в дейността на предприятията продължава да е и недостатъчното търсене. Цените в сферата на търговията на дребно се очаква да запазят равнището си през следващите три месеца. През август бизнес климатът в сектора на услугите се понижава с 2.3 пункта на месечна база, като това е свързано с негативните оценки и очаквания на бизнеса. Увеличават се и прогнозите за намаляване на персонала през следващите три месеца. Най-сериозен проблем за дейността на предприятията продължава да бъде несигурната икономическа среда. Очакванията са, че продажните цени в сектора ще паднат през следващите три месеца.
Източник: Пари (31.08.2009)
 
Броят на българите, които са пътували в страната, се увеличава с 16.8%, докато на тези, които са излезли зад граница, спада с 30%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на годината. Общият брой на българските граждани, които са пътували у нас или в чужбина през разглеждания период, достига 1.2 млн. души, което е с 6.3% повече на годишна база. Основната част от българите, пътували в страната или в чужбина, са посочили, че отиват на почивка и екскурзия или посещение на близки. Относителният дял на пътуванията в чужбина с цел почивка и екскурзия е 47.8%, а на пътуванията в страната по същата причина - 42.8%. През второто тримесечие на годината „най-пътуващи” са хората на възраст 25-44 години. От тях 45.4% са пътували по лични причини, а 59.6% във връзка с професионален ангажимент. Най-малък е делът на пътувалите лица на възраст над 65 години - 9.2% от пътувалите в страната и 7.3% от пътувалите в чужбина. Средните разходи, които прави българинът на път, достигат 168.9 лв. по време на лично пътуване в страната и 411.8 лв. за пътуване в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване в страната са доста по-малко - средно 119.4 лв., но ако то е в чужбина, размерът се удвоява и достига 884.2 лв. На път българинът прави най-големи разходи за храна у нас - 40.8% от средствата, които харчи. В чужбина обаче той дава най-много за транспорт - 37.5% от бюджета, показват данните за април - юни 2009 г.
Източник: Пари (31.08.2009)
 
Общият индекс на цените на производител през юли намалява с 10.6% в сравнение със същия месец на 2008 г. На месечна база изменението на показателя е 1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Индексът отчита средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, и може да се разглежда като ранен измерител на инфлацията, в конкретния случай - на дефлацията. Намаляването на цените е естествен процес от ръста в предлагането и свитото търсене, коментира за в. Пари Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). През юли цените в добивната промишленост намаляват с 19.2% на годишна база, показват данните на НСИ. В преработващата промишленост спадът е с 12.2%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.2%. В преработващата промишленост по-съществен спад на годишна база през юли има при производството на основни метали - с 25.8%. Ако се прави съпоставка само с предходния месец юни, в преработващата и в добивната промишленост дори се отчита ръст от 0.9%. В същото време в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има намаление от 7.6%. В добивната промишленост по-съществено увеличение на цените спрямо юни 2009 г. се наблюдава при добива на метални руди - с 2.6%. В преработващата промишленост намаление е регистрирано при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2%, а увеличение има при производството на химични продукти - с 3.5%.
Източник: Пари (31.08.2009)
 
Бизнес климатът в еврозоната продължава да се подобрява и през август Съставният индекс на икономическото доверие, измерван от "Евростат", се покачва за пети пореден месец през август. За ЕС увеличението е със забележителните 5,9 пункта до 80,9, а за еврозоната ръстът е от 4,6 пункта до 80,6. В областта на индустрията за пореден месец статистиците отчитат ръст на положителните очаквания. Това е резултат от ръста на поръчките в промишлеността и добрите очаквания на компаниите от сектора за развитието в следващите месеци. Всъщност ръст има във всички сектори на икономиката, с изключение на търговията на дребно в зоната на еврото. Секторът на услугите отчита позитивните изменения през последните месеци и ръководителите на компаниите гледат по-оптимистично на ситуацията. В ЕС индикаторът се покачва с 8 пункта, а в еврозоната - със 7. Оптимистично е настроението и сред компаниите от строителството - и в двата региона ръстът на съставния индикатор е с 1 пункт. Що се отнася до търговията на дребно обаче в ЕС има ръст от 2 пункта, докато в еврозоната е регистриран спад от 1 пункт. Ръст има и по отношение на потребителското доверие за бъдещето на икономиката в двата региона.
Източник: econ.bg (31.08.2009)
 
Сухопътните пътнически превози бележат 9,8 % спад С 9,8 процента са спаднали сухопътните пътнически превози през второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2008 година, съобщиха от Националния статистически институт. В сравнение с първото тримесечие на тази година спадът е с 0,9 на сто. При товарните превози по суша има лек ръст в сравнение с предходното тримесечие – с 28,1 на сто, но на годишна база има спад с 14,9 на сто. С плавателни съдове през второто тримесечие годината са превозени почти същото количество товари. В сравнение със същото тримесечие на 2008 година превозените товари са с 42,2 % по-малко. Превозените от водния транспорт пътници през второто тримесечие на годината се увеличават с 24,6 % спрямо предходните три месеца, но в сравнение със същия период на 2008-ма. е регистрирано намаление от 6,1 на сто. През второто тримесечие на годината предприятията, извършващи превоз на пътници с електротранспорт, са превозили 69 314 пътници, което е с 2 % по-малко в сравнение с предходното тримесечие и с 6,9% - в сравнение със съответното тримесечие на 2008 година.
Източник: Дарик радио (01.09.2009)
 
6,5 % ръст при производството на електроенергия през юни С 6,5 % се е увеличило производството на електроенергия през юни спрямо месец май, съобщава НСИ. През юни са произведени 3082 ГВтч. Производството на твърди горива, безоловен бензин, пропан-бутан и дизел обаче намаляват. На годишна база – юни 2009 спрямо същия месец на 2008 година обаче, производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво нараства съответно с 25 %, 36 % и 21,6 %, а производството на твърди горива, електроенергия и природен газ намалява съответно с 24,9 %, 5,7 % и 100 %. Доставките на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво през юни 2009 година спрямо май 2009 година намаляват съответно с 5,7 % до 33 хиляди тона, 3,4 % до 84 хиляди тона и 18,6% до 197 хиляди тона. Доставките на твърди горива и природен газ също намаляват. Без промяна са единствено доставките на електроенергия. През юни 2009 година спрямо юни 2008 година доставките на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво нарастват съответно с 26,9 %, 47,4 % и 53,9 %, докато доставките на твърди горива, природен газ и електроенергия намаляват съответно с 31,3 %, 49,6 % и 3 %.
Източник: Дарик радио (01.09.2009)
 
Дефлация в еврозоната и през август Потребителските цени в еврозоната намаляват с 0.2% през август на годишна база, показват прогнозните данни на Евростат. Така за трети пореден месец във валутния съюз се отчита годишна дефлация. Спадът на цените през август е по-малък от този през юли. Тогава годишната дефлация в еврозоната стигна безпрецедентните 0.7%, като 75% от членките на съюза записаха поевтиняване на основните стоки и услуги спрямо предходния юли. Прогнозните данни за август ще бъдат потвърдени в средата на септември. Тогава ще има и разбивка за инфлацията в отделните страни от целия Европейски съюз. Само преди една година годишната инфлация в еврозоната стигна рекордните 4% - или два пъти над желаните от Европейската централна банка норми. Монетарната институция ще заседава в четвъртък и се очаква да остави основната си лихва на 1%, което е рекордно ниско ниво. Представители на банката неколкократно заявиха през последните месеци, че няма опасност дефлацията в еврозоната да остане трайно явление и да се превърне в дефлационна спирала.
Източник: Дневник (01.09.2009)
 
Чуждите инвестиции стигнаха 137 млн. евро Преките чуждестранни инвестиции през второто тримесечие на годината са били малко над 137 млн. евро. Сумата е с близо 37 млн. евро по-голяма в сравнение с първите три месеца на 2009 г. и с 21,4 млн. евро над постигнатите 115,6 млн. евро през същия период на миналата година. Общо за полугодието преките чуждестранни инвестиции са имали нетен размер над 237,2 млн. евро. За сравнение от януари до края на юни 2008 г. те са били близо 180,7 млн. евро. Най-големи чуждестранни инвестиции са получили секторите за производство и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и за производството на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини. .
Източник: Монитор (01.09.2009)
 
Безработицата в ЕС стигна 9% Нивото на безработицата в еврозоната стигна нов 10-годишен връх, но промишлената активност във валутния съюз се стабилизира. Това показаха последните статистически данни, които бяха публикувани във вторник. През юли безработицата в Европейския съюз се повишава до 9% от работната сила при 8.9% месец по-рано, сочат данните на Евростат. В еврозоната показателят се качва до 9.5%, като толкова високи равнища не са били отчитани от средата на 1999 г. Само за месец броят на безработните във валутния съюз се е увеличил със 167 хил. души до над 15 млн. За целия ЕС цифрата набъбва до 21.8 млн. безработни. "Вероятно безработицата в еврозоната ще продължи да расте и ще спъва икономическия растеж както в краткосрочен, така и в средносрочен план", коментира Хауърд Арчър от "Глобал инсайт", цитиран от Ройтерс. Балтийските държави Латвия, Литва и Естония са окупирали първите три места по най-голям скок на безработицата в рамките на изминалите 12 месеца. Като процент от работоспособното население най-голям е проблемът в Испания - там безработицата се повишава до 18.5%. Над 38% е тя сред испанците на възраст до 25 години, посочва Евростат. И докато броят на безработните в Европа продължава да расте, промишленият сектор показва все повече сигнали за връщане към растеж. Стойността на индекса PMI, който измерва общата индустриална активност в еврозоната, се повиши до 14-месечен връх от 48.2 пункта през август вместо прогнозираните 47.9 пункта. Ако PMI нарасне над 50 пункта, това означава, че промишленият сектор реално се разширява спрямо предходния месец. Сегашните стойности все още не отчитат ръст, а само много забавено свиване на индустрията. Данните обаче получиха положителна оценка от анализаторите. PMI се срина до рекордно ниски равнища в началото на годината и оттогава се възстановява.
Източник: Дневник (02.09.2009)
 
В края на мандата - икономиката с 5% нагоре Кабинетът "Борисов" ще завърши мандата си с 5% ръст на икономиката. През 2013 г. ще се приближим до нивата на ръста на брутния вътрешен продукт отпреди кризата, които достигнаха 6,2% през 2007 и 6% през 2008 г. Тези параметри са заложени в макрорамката за периода 2010-2013 г. на финансовото министерство. Процесите на възстановяване на икономиката ще започнат още през 2011 г. Основен двигател на растежа ще е износът. Догодина обаче рецесията ще продължи, като сривът ще е с 2 на сто. 2011-а ще приключи с ръст от 3,8%, през следващата той ще е 4,8, а 2013-а - 5 на сто. За трите години в хазната ще влязат съответно 24,146 млрд. лв., 24,964 млрд. лв. и 25,885 млрд. лв. Прогнозите за тази година обаче са доста мрачни. Очакваният срив за 2009-а е 6,3%. Делът на инвестициите ще намалее до 26,5% от БВП, при 38,4% за 2008 г. Потреблението ще се свие с 4,2%, а вносът на стоки и услуги ще е по-малко с 19,5%. Износът ще намалее с 12,3%. През следващите четири години експортът ще възстанови обемите си от 2008 г. Вносът обаче ще е с 4 млрд. евро по-малко спрямо същата година заради преструктуриране на вътрешното търсене. Това ще свие дупката във външната търговия. В средносрочен план се очаква дефицитът по текущата сметка бавно да се снижава до 7,2% от БВП през 2013 г., при прогнозирано 11% от БВП за тази година. С възстановяването на икономиката ще растат и цените. 2009 г. ще приключи с обща годишна инфлация от 1,8%, а 2010-а - с 2,2%. В периода 2011-2013-а се очаква повишаването на цените да е съизмеримо с това в Европейския съюз. Финансовото министерство очаква още догодина преките чуждестранни инвестиции да покрият дефицита по текущата сметка. През 2010 г. у нас ще влязат около 3,3 млрд. евро, при отрицателно салдо по текущата сметка от 2,5 млрд. евро. Догодина безработицата ще достигне пик от 11,4%. До края на мандата на ГЕРБ обаче тя ще спада.
Източник: Стандарт (02.09.2009)
 
Рекордна дупка в хазната за юли Рекордна дупка лъсна в хазната през юли. Отрицателното салдо само за месец е 564,3 млн. лв., което е прецедент като дефицит на месечна база за периода януари-юли от 1998 г. насам. Това показват изнесените от Министерство на финансите данни по изпълнението на консолидирания бюджет към 31 юли. Към края на юли дефицитът по консолидираната фискална програма е 386,4 млн. лв., а фискалният резерв е 7,710 млрд. лв. Приходите и помощите, постъпили по консолидираната фискална програма към края на юли, са 45,3% от годишния разчет. От данъци са събрани 11 671,9 млн. лв., което представлява изпълнение от 45,4%. Преките налози са 2,5 млрд. лв., или 51,4% от планираните за годината, а косвените са 5,7 млрд. (41,1%). От ДДС са влезли 3,4 млрд. лв., което представлява 77,7% от постъпленията за същия период на предходната година. От акцизи са постъпили 2,1 млрд. Неданъчните приходи са 2,2 млрд., което е 58% изпълнение спрямо годишните разчети. От фондовете на ЕС сме усвоили 863,5 млн. лв. (28,7% от годишните разчети). Същевременно разходите по консолидирания бюджет са 15 137,8 млн. лв. и представляват 49,9% от разчетите за 2009 г. Спрямо същия период на 2008 г. разходите са нараснали с 23,8%, сочи още анализът на министерството.
Източник: Стандарт (02.09.2009)
 
Ръст на жилищното строителство въпреки кризата Строителството на жилищни имоти продължава да се развива въпреки финансовата криза. Само за второто тримесечие на годината е регистриран ръст от 24 на сто на новопостроените жилищни сгради спрямо периода януари – март. Най-много жилища са построени във Варна и Бургас. Новопостроените жилища за периода от април до юни са 51 на сто повече спрямо първите три месеца на годината и достигат до 5 888. Над 1 600 от тях са в Бургас, а други хиляда - във Варна. София е едва на трето място с 549 нови жилища, разположени в 35 сгради. Като цяло за страната - близо седем на сто е ръстът при строителството на жилищни сгради през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година. Броят на отделните жилища в тях е повече от 30 % повече от тези през периода януари – март миналата година. Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие е 411 000 кв.м или с 15,9 % повече в сравнение със същото тримесечие на 2008 година, а жилищната площ се увеличава с 12,2 % до 258 000 кв.м. Същевременно намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 75,5 кв.м през първото тримесечие на 2009-та на 69,9 кв.м през второто тримесечие на 2008 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Видин – 131,6 кв. и област - Пазарджик 128,2 кв. м, а най-малка - в област Добрич – 43,6 кв. м и област Смолян – 55,7 кв. м.
Източник: Дарик радио (04.09.2009)
 
Общо 679 са новопостроените жилищни сгради през второто тримесечие на 2009 г., което е с 24.1% повече в сравнение с първото тримесечие на годината, или 6.9% на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В новите сгради се намират общо 5888 жилища, т.е. с 51.1% повече спрямо предходното тримесечие, или 30.2% на годишна база. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са се появили край морето. В област Варна са изникнали 157 сгради, като в тях има общо 1204 жилища, а в област Бургас има 134 нови сгради, но в тях жилищата са най-многобройни - 1665. На трето място е област Пловдив с 43 сгради и 414 нови жилища, а след нея се нареждат област София - 40 сгради със 78 жилища, област Стара Загора - 36 сгради със 139 жилища, и София-град - 35 сгради с 549 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2009 г. е 411 хил. кв. м, или с 15.9% повече в сравнение със същото тримесечие на 2008 г., съобщават от НСИ. Жилищната площ, която обхваща само помещенията за живеене, без коридори, вестибюли, бани, тоалетни и др., се увеличава с 12.2% до 258 хил. кв. м. Същевременно намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 75.5 кв. м през първото тримесечие на 2009 г. на 69.9 кв. м през втората четвърт на годината. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Видин - 131.6 кв. м, и област Пазарджик - 128.2 кв. м. Най-малките се намират в област Добрич - 43.6 кв. м, и област Смолян - 55.7 кв. м.
Източник: Пари (04.09.2009)
 
Новите жилища се оказаха недовършени стари Изненадващ ръст от 51.1% на новопостроените жилища през второто тримесечие на годината спрямо първото и увеличение от 30.2% на годишна база отчете Националният статистически институт (НСИ). Данните не бяха приети от бранша. Цифрите звучат нестандартно, данните не отразяват състоянието на пазара, това не са нови жилища, а такива, получили разрешение за ползване. Такива бяха коментарите на строителни предприемачи и брокери на недвижими имоти. Ако през първото тримесечие на пазара са излезли 3897 апартамента, през второто техният брой достига 5888. От тях най-много са пуснати по морето - в Бургас - 1665, и във Варна - 1204 жилища. В София техният брой е 549. В Монтана, Разград и Хасково няма построена нито една нова жилищна сграда, сочи информацията от НСИ. Общият брой на новопостроените сгради е 679 през периода април - юни, като увеличението е с 24.1% спрямо януари - март и 6.9% на годишна база, отчита статистиката. Общата разгъната застроена площ на въведените в експлоатация нови жилища за първото полугодие е 705 569 кв.м, или средната площ на апартаментите е 72 кв.м и показва тенденция за намаляването им. За сравнение - през 2007 г. средната площ на едно ново жилище е била 80 кв.м. От началото на годината данните на статистиката показват, че секторът постепенно се съвзема от кризата. Освен ръста на новите жилища в края на август НСИ отчете и увеличение на издадените разрешителни за строеж с 24.6% спрямо първото тримесечие. В същото време обаче планираните жилища в тях падат с 31%, а застроената площ - с близо 29%.
Източник: Дневник (04.09.2009)
 
Мексиканска вълна от съкращения Истинска мексиканска вълна от съкращения се окачва до края на годината. За лавината от оставащи без работа българи алармираха пред социалния министър Тотю Младенов синдикати и работодатели. Очаква се цифрата на съкратените работници до декември да надхвърли 350 хиляди. Това обаче е броят само на официално регистрираните в бюрата по труда. Според синдикатите цифрата на останалите на улицата българи ще мине 500 хиляди. "Виждате каква е тенденцията за ръст на безработицата, повече от ясно е, че ще има увеличение", коментира за "Стандарт" зам. социалният министър Красимир Попов. За месец юли безработицата у нас е 7,62%, а без препитание са останали 282 211 служители, обясниха от Агенцията по заетостта.
Източник: Стандарт (04.09.2009)
 
Външнотърговският стокообмен на България за периода януари - декември 2008 г. по предварителни данни възлиза на 79,4 млрд. лв. и тенденцията на ежегоден ръст се запазва. В сравнение с предходната година увеличението е с 14,8%. През 2008 г. са изнесени стоки за 29,9 млрд. лв., което формира увеличение на износа спрямо 2007 г. с 13,3%. Спрямо обема на реализирания внос през 2007 г. вносът през 2008 г. се увеличава с 15,9%. Външнотърговското салдо за 2008 г. (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 19,7 млрд. лева. През 2008 г., както и през 2007 г. основни партньори на България при износа отново са Гърция, Германия, Турция и Италия. За посочените четири страни се изнасят 36,4% от стоките. При вноса първите четири страни, както и през 2007 г. са Русия, Германия, Италия и Украйна. Тези четири страни формират 41,5% от стойността на общия внос на България.
Източник: Insurance.bg (08.09.2009)
 
В областта на финансите се наблюдава тенденция на намаляване на основния лихвен процент от 4,6% в края на 2000 г. на 2,1% в края на 2005 година. Това съобщиха от НСИ. Увеличенията на лихвения процент през 2007 и 2008 г. водят до възстановяване и надхвърляне на нивото от 2000 година (в края на 2007 г. - 4,6%, в края на 2008 г. - 5,8%). Обменният курс на лева към щатския долар намалява през периода 2000 - 2008 г. и от 2,1019 лв. за 1 щ.д. в края на 2000 г. се понижава на 1,3873 лв. в края на 2008 година. През 2008 г. текущата сметка има дефицит в размер на 16 887,0 млн. лв. при дефицит през 2006 и 2007 г. съответно 9 099,4 и 14 213,7 млн. лева. Преките инвестиции в страната за 2008 г. възлизат на 12 053,7 млн. лв. и са с 27,4% по-малко в сравнение с 2007 г. (16 601,0 млн. лв.). Преките инвестиции в чужбина се увеличават през 2008 г. с 934,9 млн. лв. при увеличение с 385,3 млн. лв. през 2007 година. През 2008 г. широките пари (М3) нарастват с 8,8% спрямо предходната година (от 42 061,6 на 45 777,8 млн. лв.) и близо два пъти спрямо 2005 г. (25 259,6 млн. лв.). Тесните пари (агрегат М1) намаляват с 4,1% в сравнение с 2007 г., но са с 59,7% повече спрямо 2005 година.
Източник: Insurance.bg (08.09.2009)
 
Чуждите вложения удариха 12 милиарда Сумата от 12,054 млрд. лева стигнаха чуждите инвестиции у нас през 2008 г. Това е с 27,4% по-малко в сравнение с 2007 г. (16,601 млрд. лв.), показват данни на Националния статистически институт. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт в страната през 2008 г., изчислен по текущи цени, е 66,728 млрд. лева. Текущият обем надвишава с 10,208 млрд. лв. създадения БВП през 2007 година. Изчислен по съпоставими цени, БВП е 59,919 млрд. лв., което е с 6% повече от 2007 г. За периода от 1995 г. насам това е 12-ата година с реализиран положителен темп на БВП. Инфлацията през 2008 г. (декември 2008 спрямо декември 2007 г.), измерена с индекса на потребителските цени, е 7,8 на сто.
Източник: Стандарт (08.09.2009)
 
През 2008 г.: Строителството със спад 4.3%, промишлеността със слаб ръст от 2.7% Секторът на строителството бележи спад от 4.3% на произведената продукция през 2008 г. спрямо 2007 г. За същия период промишлеността бележи слаб ръст на продукцията от 2.7%. Това показват обобщените данни на Националния статистически институт (НСИ) от провежданите наблюдения във всички сфери на обществения живот за мината година, публикувани в понеделник. Някои от данните са все още предварителни. Произведената продукция в строителството е за 16.4 млрд. лв., а спадът спрямо предходната година се дължи на неблагоприятните промени в икономическата конюнктура, засегнали силно бранша във втората половина на 2008 г. Промишленото производство през 2008 г. е за 57.2 млрд. лв. Значителен ръст има в производството на тютюневи изделия – 16%, машини и оборудване – 8.6% и химикали и химически продукти – 7.6%. Търговският сектор забавя темповете си на растеж миналата година и ръстът при него е едва 2.9%. спрямо 2007 г. Продажбите на дребно се увеличават едва с 5%. Причините за забавяне на ръста в търговията статистиката обяснява с неблагоприятните външни икономически причини, които влияят силно на отворена икономика като нашата. Селското стопанство е реализирало продукция за 8.7 млрд. лв., от които на растениевъдството се падат 4.8 млрд. лв. Ръстът спрямо предходната година е значителен – 32.4%, което се дължи основно на много добрата реколта. Ръстът в аграрния сектор, въпреки относително по-малкия си дял в общата произведена продукция допринесе и за относително доброто нарастване на БВП за миналата година от 6%. Търговският стокообмен на България продължава тенденцията да се увеличава. За миналата година ръстът спрямо предходната година е с 14.8%. или в номинал е за близо 80 млрд. лв. Износът е за близо 30 млрд. лв. или ръст от 13.3% спрямо 2007 г. Ръстът на вноса е с 16%. Търговското салдо се запазва отрицателно за 19.7 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (08.09.2009)
 
Новопостроените жилищни сгради бележат ръст за второто тримесечие на 2009 г. По предварителни данни на Националния статистически институт, новопостроените жилищни сгради през второ тримесечие на 2009 г. са 679 и спрямо първо тримесечие на 2009 г. е регистрирано увеличение от 24.1%. Новопостроените жилища в тях са с 51.1% повече в сравнение с предходното тримесечие и достигат 5 888. Спрямо съответния период на предходната година броят на новопостроените сгради се увеличава с 6.9%, а на жилищата в тях - с 30.2%. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна - 157 сгради с 1 204 жилища в тях, и област Бургас - 134 сгради с 1 665 жилища, следвани от област Пловдив - 43 сгради с 414 жилища, област София - 40 сгради със 78 жилища, област Стара Загора - 36 сгради със 139 жилища и област София (столица) - 35 сгради с 549 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2009 г. е 411 хил. кв.м или с 15.9% повече в сравнение със същото тримесечие на 2008 г., а жилищната площ се увеличава с 12.2% до 258 хил. кв.м. Същевременно намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 75.5 кв.м през първото тримесечие на 2009 г. на 69.9 кв.м през второто тримесечие на 2009 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Видин - 131.6 кв. и област - Пазарджик 128.2 кв. м, а най-малка - в област Добрич - 43.6 кв. м и област Смолян - 55.7 кв. м. /1kam1/
Източник: Други (08.09.2009)
 
България отново е на 76-а позиция измежду 133 държави в тазгодишната класация по конкурентоспособност, изготвена от Световния икономически форум. Сред страните - членки на ЕС, сме на най-задна позиция. Румъния, която допреди две години беше след нашата страна, сега вече е на 64-то място. Най-близо до България – на 71-во място, е Гърция, а сред по-новите страни - членки на ЕС, най-добре се представя Чешката република, която е на 31-ва позиция. Страната ни има най-добри позиции по отношение на макроикономическата стабилност – 45-о място. Следващата област с относително добро класиране е ефективността на пазара на труда - България се придвижва с 6 позиции напред – от 60-о на 54-то място. Технологичната готовност е третият фактор, по който страната заема сравнително предни позиции – 56-а. Заемаме по-предни места и по отношение на броя на мобилните телефони – 11-о място, по достъп до широколентов интернет (43-то място), както и по приети закони, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии. Сред проблемните сфери у нас са институции, инфраструктура и иновации. Продължават да съществуват сериозни проблеми в областта на институциите, като в сравнение с предходната година България е отстъпила с няколко позиции – от 111-о на 116-о място. Другата сфера, в която отстъпваме, е инфраструктурата – от 95-о на 102-ро място. В областта на иновациите страната изостава значително, като все пак се придвижва с няколко позиции напред - от 96-о на 91-во място. Иновативното развитие на българската икономика се подценява от държавата - на практика това е сфера, в която не се случва почти нищо през последните години. Петте основни проблема, с които се сблъскват анкетираните мениджъри на предприятия в България, са следните: корупция; недостатъчно ефективна държавна администрация; ниско качество на инфраструктурата; затруднен достъп до финансиране, недостатъчна квалификация на работната сила. В класацията САЩ отстъпват на Швейцария първата позиция. На трето място излиза Сингапур, придвижвайки се с две стъпки напред – от пета позиция през миналата година. В челната десетка са още Швеция, Дания, Финландия, Германия, Япония, Канада и Холандия.
Източник: Класа (09.09.2009)
 
Близо 19% годишен спад на промишленото производство за юли Промишленото производство намалява с 18,9 процента през юли тази година в сравнение със същия месец на 2008-а, показват данните на НСИ. В добивната промишленост е отчетен спад с 13 на сто, в преработващата промишленост - с 24,3 на сто, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение с 1.3%. Производството на инвестиционни продукти намалява с 30.5%, производството на продукти за междинно потребление - с 29,5 процента, а производството на енергийни продукти - с 3,5 на сто. В сравнение с предходния месец е отчетено увеличение с 1,6 на сто, като в добивната промишленост нарастването е с 8,9 процента, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,3 на сто, докато индексът на преработващата промишленост намалява с 0,1 процента. По-малко е производството при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 16,8 на сто, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16,5 процента, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 2,9 на сто. Ръст е регистриран при производството на химични продукти с 13,7 процента, производството на основни метали – с 13,6 на сто, производството на мебели - с 8,7 процента. По предварителни данни през юли 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 24,5 процента в сравнение с юли 2008 г., като спадът в добивната промишленост е с 23,3 на сто, в преработващата промишленост - с 28,4 процента, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,4 на сто. В сравнение с юни 2009 г. оборотът през юли 2009 г. нараства с 0,4 процента, като в преработващата промишленост увеличението е с 0,5 на сто, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление – с 1,9 процента.
Източник: Дарик радио (11.09.2009)
 
Икономиката се е свила с 4,9% на годишна база през второто тримесечие През второто тримесечие на тази година икономиката се е свила с 4,9 на сто спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Произведеният брутен вътрешен продукт през второ тримесечие на 2009 година възлиза на 16321600 000 лева по текущи цени. На човек от населението се падат 2150 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,433737 лева за щатски долар, БВП възлиза на 11 384000 000 долара и съответно 1500 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 8345100 000 евро, като на човек от населението се падат 1099 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 13855700 000 лева по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност намалява с 1,9 процента спрямо съответния период на предходната година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0,5 процентни пункта спрямо второ тримесечие на 2008 година и достига до 31,4 процента през второ тримесечие на 2009 година.
Източник: Дарик радио (11.09.2009)
 
Приходите от продажби нараснали с 5,6% през юли През юли 2009 г. приходите от продажби нарастват с 5,6 на сто в сравнение с предходния месец, показват предварителните данни на НСИ. Увеличението е най-голямо в търговията на едро – 6,6 процента. В търговията на дребно и търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт нарастването е съответно 4,5 и 0,4 на сто. През юли тази година спрямо същия месец на 2008-а приходите от продажби намаляват със 17,7 процента през юли спрямо същия месец на миналата година. В търговията на дребно намалението от 9,2 процента се дължи на регистрирания спад във всички съставни дейности, с изключение на търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, която отбелязва ръст от 2,9 на сто. Отрицателните темпове се движат в границите от 0,5 процента за търговията с фармацевтични и медицински стоки до 20,9 процента за търговията с компютърна и комуникационна техника. В търговията с автомобилни горива и смазочни материали намалението е 6 на сто, а дейността формира около 25 процента от обема на приходите. В търговията на едро се наблюдава спад от 16,9 процента, вследствие на отрицателните темпове във всички съставни дейности. В търговията с нехранителни потребителски стоки и търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалението е незначително, съответно 3,1 и 4,1 процента, като двете дейности създават около 40 процента от обема на приходите. По-голям спад е регистриран в търговията с машини, оборудване и части за тях – 28,9 процента, търговията с компютърна и комуникационна техника – 27,5 на сто, и търговията с неселскостопански междинни продукти (суровини, материали и горива) – 23,8 процента, които заедно формират около половината от обема на приходите.
Източник: Дарик радио (11.09.2009)
 
Новите данни на НСИ: Спадът на БВП към края на юни е 4.9% Националната статистика почти потвърди експресните данни за спада на българската икономика към края на юни - 4.9% на годишна основа. Предварителните изчисления на института бяха за понижение в размер на 4.8 на сто. Така за пръв път от 12 години България регистрира две последователни тримесечия спад на брутния си вътрешен продукт (БВП) на годишна основа. През първото тримесечие на годината икономиката се сви с 3.5 на сто. Експертите вече обясниха, че намаляването на брутния продукт се дължи на стагнацията в потреблението, както и на затегнатия достъп до кредитиране, замразило фирмените инвестиции в промишлеността. Новите данни са за 3.7% спад на потреблението за година през периода април - юни. Това е леко забавяне спрямо отчетеното по този показател през първото тримесечие - 5.4 на сто Стагнацията идва по линия на свитото търсене на домакинствата в страната, което е с огромен дял в крайното потребление. Колективното потребление, представляващо правителствените разходи, расте с 8.1 на сто, но това е крайно недостатъчно да компенсира стагнацията в покупките на семействата в страната. Влошената картина на икономиката ни се вижда и през данните за брутната добавена стойност на трите отрасли в нея. През второто тримесечие промишленото производство, формиращо 31% от БВП, намалява с 7.2% на годишна база при 12.4 на сто понижение за първите три месеца на годината. Услугите (62.6% от БВП), растат по-малко от предварителните изчисления - 1.4 на сто вместо 2.5%. Спадът при селското стопанство (1.7 на сто от БВП) е 6.3%. Ръстът на кредитирането пък се забави драстично до едва 10% за година. Износът, макар и по-малко от вноса, също се стопи - с 30% за периода. Чуждите инвестиции, които се считаха за двигател на икономическия растеж през последните години, се свиха наполовина.
Източник: Дневник (11.09.2009)
 
Промишленото производство през юли стагнира Спадът в българската промишленост на годишна база през юли остава на почти същите нива от предходния месец, като дори леко нараства, а темпът на възстановяване на индустрията месец за месец се забавя. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индекса на промишленото производство. По предварителни данни през юли 2009 г. той намалява с 18.9% в сравнение с юли 2008 г. Спрямо предходния месец пък е отчетено увеличение от едва 1.6%. За сравнение на годишна база през юни индексът на индустриалното производство се понижи с 18.7% и надеждите бяха стойността на спада да започне да върви надолу, след като предишните три месеца пък темпът надхвърляше 20%. Още повече на месечна база през шестия месец на годината бе отчетен ръст от 6.9%. Стагнацията се усеща и при продажбите на индустриалните производители. По предварителни данни през юли те се свиват с 24.5% за година. Това е повече в сравнение с юни, когато оборотите се понижиха с 24.1%. Ускорението в посока надолу е видно и ако се погледне годишният спад на продажбите през май - 23.9%. На месечна база темпът на възстановяване на оборотите на промишлените предприятия също върви по-бавно - през юли те са реализирали 0.4% повече продажби спрямо предходния месец. За сравнение - през юни този ръст беше 4.7 на сто.
Източник: Дневник (11.09.2009)
 
По предварителни данни през юли 2009 г. индексът на промишленото производство намалява с 18.9% в сравнение с юли 2008 година. В добивната промишленост е отчетен спад с 13%, в преработващата промишленост - с 24,3%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение с 1,3%. Производството на инвестиционни продукти намалява с 30,5%, производството на продукти за междинно потребление - с 29,5%, а производството на енергийни продукти - с 3,5%. В сравнение с предходния месец е отчетено увеличение с 1,6%, като в добивната промишленост нарастването е с 8,9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,3%, докато индексът на преработващата промишленост намалява с 0,1%. По-малко е производството при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 16,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 2,9%. Ръст е регистриран при производството на химични продукти с 13,7%, производството на основни метали - с 13,6%, производството на мебели - с 8,7%. По предварителни данни през юли 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 24,5% в сравнение с юли 2008 г., като спадът в добивната промишленост е с 23,3%, в преработващата промишленост - с 28,4%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,4%. В сравнение с юни 2009 г. оборотът през юли 2009 г. нараства с 0,4%, като в преработващата промишленост увеличението е с 0,5%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление - с 1,9%.
Източник: Insurance.bg (11.09.2009)
 
Икономиката се срина с 4,2% С 4,2% спада брутният вътрешен продукт за полугодието спрямо първата половина на 2008 г. Това сочат данните на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2009 г. произведеният БВП възлиза на 16,3 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е 8,3 млрд. лв., като на човек се падат 1099 евро, или 2150 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1,43 лева за долар БВП в долари възлиза на 11,4 млрд. долара и съответно 1500 долара на човек. В реално изражение БВП намалява спрямо второто тримесечие на 2008 г. с 4,9%. За първото полугодие на 2009 г. БВП достига в номинално изражение 30,3 млрд. лв. Запазва се и спадът на промишлеността. За полугодието той е 18,9% спрямо юли 2008 г. По предварителни данни през юли 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 24,5% в сравнение с юли 2008 г. На месечна база обаче оборотите са се увеличили с 0,4 на сто. Спадът на строителството на годишна база е 14,5 на сто. Потреблението също продължава да се свива. Приходите от продажби за юли 2009 г. по предварителни данни намаляват със 17,7% спрямо същия месец на м. г.
Източник: Стандарт (11.09.2009)
 
Износът през юли достигна най-високата си стойност от началото на годината Износът на България расте за трети пореден месец и през юли достига най-високата си стойност от началото на година - малко над 2 млрд. лв. В същото време за първи път от април насам търговският дефицит на България отбелязва ръст на месечна основа, като причината е по-бързия темп на нарастване на вноса. "Икономиката се мъчи да излезе сама от кризата. Износът расте, което е изключително добра новина", коментира Величка Рангелова, д-р по икономика и бивш зам.-директор на НСИ. По думите й увеличеният внос не бива да ни притеснява, защото зад него освен поскъпването на петрола стои и възстановяване на производството, доказателство за което е повишеният експорт. "С тези данни прогнозите, че следващата година ще има спад на българската икономика изобщо не са верни, а частният ни сектор показва, че е гъвкав", коментира още Рангелова. През юли дефицитът нараства до 826.5 млн. лв. при 668.4 млн. лв. за предходния месец юни. Обратът се дължи на по-бързия темп на възстановяване на вноса спрямо този на износа. Вносът скача с 8.4 на сто месец за месец до 2.84 млрд. лв. В същото време износът се увеличава само с 3 на сто до 2.01 млрд. лв. С излизането на икономиките на Франция и Германия от рецесията през второто тримесечие, мнозина експерти прогнозираха, че това ще издърпа от "тресавището" и по-малките страни в ЕС от Централна и Източна Европа. Полша, Чехия и Словакия вече регистрираха положителни стойности на БВП-тата си.
Източник: Дневник (14.09.2009)
 
Предварителните данни на НСИ за промишленото производство през юли показват, че българската икономика има шанса да избегне втора вълна на спад в индустриалния сектор. Като отчита всички условности и сезонния фактор на предварителните данни, промишленото производство остава относително стабилно през последните няколко месеца, свивайки се спрямо същите месеци на 2008 г. все по-слабо. В сравнение с април 2008 г. промишленото производство през април 2009 г. е с 20.0% по-малко; през май 2008 г. спрямо май 2009 г. е с 22.1% по-малко; докато по предварителни данни през юли 2009 г. индексът на промишленото производство намалява с 18.9% в сравнение с юли 2008 г. С други думи, юлските данни са най-добрият резултат за последните няколко месеца. Тази относителна стабилизация до известна степен се дължи отчасти на подобрената експортна конюнктура, но ефекти от взетите бюджетни мерки на правителството може да се очакват най-рано в началото на 2010 г. Позитивизмът обаче най-добре личи от данните спрямо предходния месец. През април 2009 г. промишленото производство е с 4.7% по-малко в сравнение с предходния месец, според официалните данни на НСИ. През май 2009 г. промишленото производство е с 1.0% по-малко в сравнение с предходния месец. Докато за юли 2009 г. спрямо юни на тази година е отчетено увеличение с 1.6%. Ако тази тенденция се запази, за последното тримесечие може да се очаква и данните спрямо същите месеци на предходната година да са положителни. В подкрепа на подобна прогноза са и следните факти: * В сравнение с юни 2009 г. оборотът в промишлеността през юли 2009 г. нараства с 0.4%. * По предварителни данни на НСИ произведената строителна продукция през юли 2009 г. запазва нивото си от предходния месец. * През юли 2009 г. приходите от продажби нарастват с 5.6% в сравнение с предходния месец в резултат на отчетените положителни темпове и в трите основни търговски дейности. Увеличението е най-голямо в търговията на едро - 6.6%. В търговията на дребно и търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт нарастването е съответно 4.5 и 0.4%.
Източник: Пари (14.09.2009)
 
Строителството запазва месечните си нива, сочи статистиката на НСИ По предварителни данни на Националния статистически институт произведената строителна продукция през юли 2009 г. запазва нивото си от предходния месец. При гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение от 0.8%. Сградното строителство намалява с 0.4% и поради значителния си относителен дял (64.6%) в общото строително производство оказва съществено влияние върху общия индекс на строителната продукция. През юли 2009 г. общата строителна продукция намалява с 14.5% в сравнение със същия месец на предходната година. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукция с 20.6%, докато при гражданското строителство има намаление само с 0.4% спрямо юли 2008 г., което е показателно, че строителните предприемачи изпитват затруднения за довършване на започнатите сгради и насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата.
Източник: 1kam1.com (14.09.2009)
 
Спадът на потребителските цени започна да се забавя през август в сравнение с предходните месеци. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за дефлацията, оповестени вчера. Според тях индексът на потребителските цени за август 2009 г. спрямо предходния месец е 99,8%. Това прави месечна инфлация от минус 0,2%. За сравнение дефлацията през юли беше от 0,6 на сто, през юни - 0,4%, а през май - от 0,3 на сто. От януари до края на август НСИ отчита също дефлация, като такава се регистрира за първи път от началото на 2009 г. и е в размер на 0,1%.
Източник: Монитор (15.09.2009)
 
Индексът на потребителските цени за август 2009 г. спрямо юли 2009 г. е 99,8%, т.е. месечната инфлация е минус 0,2%. Инфлацията от началото на годината (август 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е минус 0,1%, а годишната инфлация за август 2009 г. спрямо август 2008 г. е 1,3%. Средногодишната инфлация за периода септември 2008 - август 2009 г. спрямо периода септември 2007 - август 2008 г. е 5,9%. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е официален измерител на инфлацията у нас. През август 2009 г. спрямо предходния месец са намелели цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки (с 1%) и облеклото и обувките (с 1,5%). От храните най-много са поевтинели доматите (24,8%) и дините и пъпешите (19,7%); Увеличение бележат алкохолните напитки и тютюневите изделия (+ 0,1%); транспортът (1,8%); услугите, свързани със свободното време и развлеченията, както и културния отдих ( 0,4%); ресторантите и хотелите (0,4%). Здравеопазванетжо също се увеличава с 0,6%. През август 2009 г. са се увеличили цените на краставиците - с 6,5%, цитрусовите и южните плодове - с 3,6%, яйцата - с 1,8%, зрелия чесън - с 1,1%. Също увеличение има и при горивата. Хармонизираният индекс на потребителските цени за август 2009 г. спрямо юли 2009 г. е 100,1%, т.е. месечната инфлация е 0,1%. Основна причина за увеличението на общия индекс, който измерва изменението на цените на стоките и услугите, използвани от всички домакинства на територията на страната (включително и чуждестранните), е увеличението на цените в групата „Транспорт”. Инфлацията от началото на годината (август 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 1,1%, а годишната инфлация за август 2009 г. спрямо август 2008 г. е 1,3%. Средногодишната инфлация за периода септември 2008 - август 2009 г. спрямо периода септември 2007 - август 2008 г. е 5,4%. Индексът на цените за малката по състав кошница за август 2009 г. спрямо юли 2009 г. е 99,4%, а от началото на годината (август 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 96,1%.
Източник: Insurance.bg (15.09.2009)
 
Заетите намалели с 0,5% в еврозоната, в ЕС – 0,6% през второто тримесечие Броят за заетите в еврозоната пада с 0,5 процента (702 000 души) през второто тримесечие на тази година в сравнение с предходните три месеца, показват сезонно изгладените данни на Евростат. За същия период броят на заетите в Европейския съюз като цяло е намалял с 0,6 на сто (1 443 000 души). През първите три месеца на годината заетостта в еврозоната намаля с 0,7 на сто в еврозоната и с 0,8 на сто в Евросъюза като цяло. Намаляване на заетостта се забелязва във всички сектори с изключение на сектора други услуги, където основно влизат публична администрация, здравеопазване и образование. В сектора други услуги нарастването е с 0,5 процента в еврозоната и с 0,4 на сто в ЕС като цяло. В сравнение с периода април-юни 2008 година през второто тримесечие на тази година заетостта е намаляла 1,8 процента в еврозоната и с 1,9 процента в ЕС. През първите три месеца заетостта намаляла с 1,2 процента и в еврозоната, и в ЕС. От Евростат изчисляват, че броят на заетите в ЕС през второто тримесечие на тази година е 222,7 млн. души, от които 145,6 млн. души в еврозоната.
Източник: Дарик радио (15.09.2009)
 
Промишленото производство в Европа отново тръгна надолу През юли 2009 г. промишлената продукция в еврозоната се понижава с 0.3% на месечна база, след като и през юни имаше свиване с 0.2%. За целия Европейски съюз индустриалното производство пада с 0.2% през юли, след свиването с 0.1% през юни. На годишна база юли 2009 г./юли 2008 г. промишлената продукция в еврозоната е надолу с 15.9 на сто, а за Съюза понижението е с 14.7 на сто, съобщи Евростат. На месечна база през юли промишленото производство в държавите от ЕС, които са предоставили данни, бележи ръст в десет, понижава се в девет страни и остава без промяна в Румъния. Най-значителни са повишенията в Ирландия, Литва и Дания, а най-големи са спадовете в Люксембург, Финландия и в Латвия. На годишна база обаче данните на Евростат сочат, че индустриалната продукция във всички държави от Европейския съюз с изключение на Ирландия бележи спад. Най-голямо е понижението в Естония, Финландия и в Словения.
Източник: Дарик радио (15.09.2009)
 
Цените падат четвърти месец Цените продължават да падат вече четвърти месец. През август стоките са поевтинели с 0,2% в сравнение с юли, отчитат от Националния статистически институт. Така инфлацията от началото на годината е отрицателна - минус 0,1%. Тя се дължи основно на поевтиняването на облеклото и обувките, хранителните продукти и безалкохолните напитки. Това е четвъртият пореден месец, в който цените намаляват. През юли беше отчетена дефлация в размер на 0,6%, през юни - 0,4%, а през май - в размер на 0,3%. На годишна база обаче през август се регистрира инфлация от 1,3 на сто (за периода август 2008-август 2009 г.).
Източник: Стандарт (15.09.2009)
 
Дефлация за четвърти пореден месец Дефлация за четвърти пореден месец отчете Националният статистически институт (НСИ) с публикуваните данни за индекса на потребителските цени за август. През осмия месец на годината на месечна база (спрямо юли) индексът на потребителските цени се е понижил с 0.2%, докато през юли спадна с 0.6%, през юни - с 0.4%, а през май - с 0.3%. На годишна база инфлацията се свива до 1.3% - най-ниското ниво през август за последните шест години. През юли тя беше 1.6 на сто. Данните потвърждават опасенията на икономистите за дефлация. За цялата година БНБ прогнозира минимална инфлация между 0% и 1%. Според правителството тя ще е 1.8% за тази и 2.2% за 2010 г. Според "Уникредит" обаче България ще регистрира дефлация от 2.5 на сто за 2009 г.
Източник: Дневник (15.09.2009)
 
2 млрд. по-малко чужди инвестиции Два милиарда евро по-малко чужди инвестиции ще влязат в страната ни тази година в сравнение с предходната, прогнозират от Българската агенция за инвестиции. Общият размер на преките чуждестранни инвестиции в страната за 2009 г. се очаква да достигне около 4 млрд. евро до края на годината при над 6 млрд. евро за 2008 г. На челни позиции в класацията на топинвеститорите в България за тази година излиза Франция, която се нарежда на четвърто място наред с класическите държави инвеститори в страната като Холандия, следвана от Австрия и Германия.
Източник: Стандарт (15.09.2009)
 
Общият доход средно на лице от домакинство през юли 2009 г. е 321,85 лв. и спрямо същия месец на 2008 г. нараства с 10,5%, съобщиха от НСИ. Основната част от този доход на домакинствата се формира от получаваната работна заплата и пенсии. Техният относителен дял в общия доход за месеца е 78,8%. Общото за тях е, че в абсолютна стойност продължава тенденцията на увеличение, която се наблюдава и при направените сравнителни анализи за първите шест месеца на тази година. Наблюдава се известно изменение в структурата на общия доход по отношение на източниците, които го формират, както следва: На първо място работната заплата, като основен източник на доход на домакинствата, нараства и достига 163,85 лв. средно на лице от домакинството, което е с 6% повече спрямо същия месец на миналата година. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 50,9%. Вторият по значение източник на доходи за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял в общия доход се увеличава с 3,9 процентни пункта и съставлява 27,9% от него. През юли 2009 г. спрямо същия месец на предходната година доходите от пенсии нарастват – от 69,96 лв. на 89,81 лв. средно на лице от домакинство или с 28,4%. През юли 2009 г. доходите от самостоятелна заетост намаляват спрямо същия месец на миналата година с 3%, като достигат 23,18 лв. средно на лице от домакинство. Техният относителен дял в общия доход намалява с 1 процентен пункт и заема ,.2% от неговата структура. Другите доходи от социално осигуряване и социални помощи през юли 2009 г. имат сравнително малко значение за формирането на общият доход на домакинствата. Те нарастват за периода с 52%, като достигат 9,59 лв. средно на лице, а относителният им дял се увеличава с 0,8 процентни пункта и представлява 3% от неговата структура. През юли 2009 г. относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход почти се запазва, като достига 97,2% от него.
Източник: Insurance.bg (16.09.2009)
 
Доходите нараснали с над 10% през юли, разходите – с 3% 321,85 лв. е бил общият доход средно на лице от домакинство през юли тази година, като той е нараснал с 10,5 процента спрямо същия месец на 2008-а. По-голямата част или 78,8 на сто от дохода за месеца се е формирал от заплата и пенсии, показват данните на националната статистика. Общият разход на човек от домакинство нараства през юли тази година спрямо същия месец на 2008-а с 3 на сто и достига 289,41 лв. Отново най-съществените разходи в бюджета на домакинствата са тези за храна, както и комуналните разходи за дома, които заедно формират над 51 процента от всички разходи. През юли тази година разходите ни за храна и безалкохолни са нараснали с 3,5 процента до 107,77 лв. средно на човек, а относителния дял на тези разходи в общите се запазва – 37,2 на сто.
Източник: Дарик радио (16.09.2009)
 
Дефлация от 0,2% в еврозоната през август Първоначалните данни на „Евростат" за равнището на инфлацията в ЕС и еврозоната се потвърдиха. Днес статистическата агенция публикува официалния си доклад, който показва, че годишната инфлация в зоната на еврото достига до -0,2% през август. През юли отново имаше дефлация, но в рамките на 0,7 на сто. Месечната инфлация през август е 0,3 на сто. За целия ЕС е измерена годишна инфлация от 0,6 на сто. Цените на потребителските стоки се увеличават леко спрямо нивото през юли. Тогава инфлацията в общността беше средно 0,2 на сто. На месечна база увеличението на инфлацията е 0,3 на сто. „Евростат" публикува и данни за отделните държави. Най-ниска инфлация през миналия месец е измерена в Ейре (-2,4%), Португалия (-1,2%) и Кипър (-0,9%). Та обратния полюс се нареждат Унгария (5%), Румъния (4,9%) и Полша (4,3%).
Източник: econ.bg (17.09.2009)
 
Еврозоната с външнотърговски излишък от 12.6 млрд. евро, ЕС с 0.7 млрд. евро Първите оценки на Евростат сочат, че през юли външнотърговският излишък на еврозоната с останалата част от света скача на 12.6 млрд. евро, при дефицит от -3.5 млрд. евро за същия месец на 2008 г. През юни зоната имаше излишък от 5.4 млрд. евро при дефицит от 0.8 млрд. евро през юни 2008 г. През юли 2009 г. спрямо юни 2009 г. износът се увеличава с 4.1%, а вносът пада с 0.3 на сто. За целия Европейски съюз данните на статистическата служба показват, че през юли ЕС излиза с излишък спрямо търговските партньори от останалата част на света от 0.7 млрд. евро. Година по-рано бе отчетен дефицит от цели 22.4 млрд. евро. През юни 2009 г. Съюзът все още имаше дефицит от 4.6 млрд. евро при дефицит от 19.9 млрд. евро през юни 2008 г. На месечна база през юни износът от ЕС скача с 3.3%, а вносът пада с 0.6%.
Източник: Дарик радио (18.09.2009)
 
Превозените пътници и товари в жп транспорта отчитат спад през август Превозените товари в железопътния транспорт през август намаляват с 4,9 на сто спрямо юли, а на годишна база понижението е с 40,4 процента, съобщават от НСИ. Извършената работа в тонкилометри намалява през осмия месец на годината с 6,5 на сто на месечна основа и с 45,4 на сто на годишна база. От статистиката отчитат спад през август и на превозените пътници с 1,6 на сто спрямо юли, а извършената работа се е увеличила с 0,1 на сто. в сравнение с август миналата година понижението е с 7,1 процента, а извършената работа – с 9,7 на сто. За юли тази година спадът на товарите бе 1,6 на сто на месечна основа и 43,1 процента – на годишна база. При превозените пътници през юли бе регистриран ръст от 1,6 процента спрямо юни и спад от 9,5 процента спрямо юли миналата година.
Източник: Дарик радио (23.09.2009)
 
Разходите за труд скочили с 15,6% за второто тримесечие Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях служители са нараснали през второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2008-а с 15,6 процента, показват данните на националната статистика. В индустрията за периода април-юни повишението е с 12 на сто, в сектора на услугите с 14,1 процента, а в строителството – с 30,2 на сто. Ръстът на разходите на работодателите в строителството е най-висок, следван от този в сектора “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – 23 процента и “Операции с недвижими имоти” – 22,1 на сто. Най-нисък е ръстът в дейностите “Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – 3,6 процента, и в “Професионални дейности и научни изследвания” – 4,9 процента. В състава на общите разходи за труд, разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават с 17,7%, спрямо второ тримесечие на 2008 година, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 6,8 на сто. По икономически дейности увеличението на разходите за възнаграждения варира от 4,5 на сто за сектора “Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” до 33,1 процента за строителния сектор.
Източник: Дарик радио (23.09.2009)
 
Сурвачка “безработен” за 25 000 чиновници 15 на сто от чиновниците ще бъдат съкратени в първите месеци след Нова година, обяви зам. финансовият министър Ана Михайлова след вчерашното заседание на правителството. Орязването на чиновниците е предвидено като една от 82-те антикризисни мерки, които министрите одобриха. По думите на Михайлова съкращенията ще засегнат всички нива на администрацията, включително общинските и областните управи. По данни на финансовото ведомство общият брой на чиновниците към момента е близо 160 хиляди. Което означава, че след 15-процентната чистка близо 25 хиляди от тях ще останат без работа. Това означава, че чистката трябва да е приключила към началото на май, тъй като за старт на антикризисния план се счита влизането на новото правителство във власт. Така бюджетът за 2010 г. ще може да бъде гласуван при оптимизирана структура, поясни още тя. Сред другите антикризисни мерки, които властта прие, е и намаляването на осигурителната тежест. През 2010 г. тя ще бъде с два пункта по-малка, а през следващите три години от мандата на кабинета "Борисов" - с по 1% всяка година. За да се насърчат предприемачите пък, минималният капитал за създаване на търговско дружество пада до 2 лв.
Източник: Стандарт (24.09.2009)
 
Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция в размер на 42 692 лв. на Хит Хипермаркет ЕООД за неизпълнение на задължение за съдействие. Санкцията представлява 0,10% от общия оборот на дружеството за финансовата 2008 г., съобщават от комисията. С няколко писма КЗК изиска от Хит Хипермаркет да представи копия на всички индивидуални договори за доставка на определени продукти, както и декларация, подписана от представляващите дружеството, за съгласие за получаване на данни от НСИ за периода 2007 – първото полугодие на 2009 г. Дружеството не е представило исканите документи и по този начин е отказало съдействие на Комисията при изпълнение на нейните правомощия, като с това е извършило нарушение на чл. 100, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията. КЗК счита, че непредоставянето на изисканата информация и документи от страна на Хит Хипермаркет ЕООД затруднява проучването на преписката и пълното изясняване на фактическата обстановка и води до забавяне на образуваното производство. За това нарушение на ЗЗК санкцията, която се предвижда, е в размер до 1% от оборота на дружеството за предходната финансова година.
Източник: Дарик радио (28.09.2009)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се е понижил през август тази година спрямо предходния месец с 0,3 на сто, а на годишна база спадът е с 9,8 на сто, показват данните на националната статистика. На месечна база има намаление с 0,7 на сто при производството и разпределението на електро- и топлоенергия и газ. При преработващата промишленост е отчетено понижение с 0,5 на сто. Регистрирано е обаче повишение от 4,5 на сто в добивната промишленост. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,2 процента, при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,7 процента, при производство на метални изделия, без машини и оборудване - с 0,6 на сто, докато по-значително увеличение на цените е отчетено при производството на основни метали - с 1,6 процента, при обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи - с 0,9 процента, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, производството на електрически съоръжения, печатната дейност и възпроизвеждане на записани носители - с 0,6 процента.
Източник: Дарик радио (30.09.2009)
 
1 милиард за безработни 1 милиард лева ще хвърли социалното министерство в битката със световната икономическа криза. Целта е съкратените заради икономическия спад нашенци да получат максимална помощ от държавата при търсенето на нова работа. Първата нова мярка срещу кризата е всички освободени от работа след 1 октомври българи да получават обезщетения за безработица още три допълнителни месеца, предложи социалният министър Тотю Младенов по време на вчерашното заседание на икономическия и социален съвет. Предвижда се допълнителните плащания да стартират след Нова година. Бонусите обаче ще се полагат само на тези, които посещават курсове за обучение и преквалификация, обясни условието министърът. Така на практика останалите без препитание могат да получават помощи от държавата до 15 месеца. В момента прясно регистрираните в бюрата по труда вземат обезщетения между 4 и 12 месеца, в зависимост от стажа и платените осигуровки. По разчети на социалното министерство от финансовата инжекция ще се възползват около 25 хиляди души, а нужната за това сума е 11,5 милиона лева. Приоритет в програмата ще са съкратените на възраст между 21 и 29 години, съобщи още Младенов. В тази връзка той оповести тревожен доклад на Световната банка. Според документа всеки четвърти младеж между 15 и 24-годишна възраст у нас не работи, не учи и няма желание да прави нито едно от двете. По данни на образователното министерство пък 25 на сто от младите не завършват и средно образование. Това е бомба със закъснител, предупреди и шефът на Икономическия и социален съвет доц. Лалко Дулевски. Той обясни, че към 2025 г. заради демографските процеси и огромния брой неграмотни върху работещите ще падне непосилно данъчно и осигурително бреме. Изходът от тази ситуация е обучение и преквалификация, посочи Тотю Младенов и веднага допълни: "По-добре младите да са на курсове, отколкото на социални помощи". Общата сума за борба с безработицата за следващата година е 1 милиард лева. Средствата ще отидат за пазара на труда, като 250 милиона от тях ще дойдат от оперативните програми на Евросъюза. От тях около 200 милиона ще отидат именно за обезщетения за безработица. 400 млн. лв. пък ще останат в бизнеса след намаляването на осигуровките. Други 200 милиона ще бъдат похарчени по националния план за действие по заетостта. Още от днес към социалното министерство започва работа специален съвет по квалификацията. В него експерти ще нищят как да подобрят съотношението между предлаганата и търсената работна ръка. В момента има огромно несъответствие между двете неща, категорични бяха от Икономическия и социален съвет. Заради това и от МТСП ще децентрализират програмата "От социални помощи към заетост". Според препоръките на съвета тя трябва да остане, но да се развива на регионално ниво. В момента общините получават директиви от държавата, които не винаги дават резултат, обосноваха се социалните партньори.
Източник: Дарик радио (30.09.2009)
 
300 000 на улицата Близо 300 хиляди са безработните у нас към момента, оповести социалният министър Тотю Младенов. Реално обаче на улицата са повече хора, тъй като не всички са регистрирани в бюрата по труда. По думите на Младенов 8 на сто от нашенците в активна възраст са без препитание. Бюджетът на осигурителния институт за тази година е правен при разчет за 56 хиляди нови безработни. Числото на съкратените в последните месеци обаче надхвърля 110 хиляди, поясни още Младенов. Именно затова и за догодина в хазната са заделени два пъти повече пари за обезщетения. Държавата ще покрие и над половин милиардния недостиг в бюджета на НОИ.
Източник: Стандарт (30.09.2009)
 
10.8% е дефлацията на производител на годишна база Цените на производител отново падат на годишна база, показват данните на Националния статистически институ. Според тях през август цените са се понижили с 10.8%, което е осми пореден месец на спад и нова рекордна стойност на производствената дефлация. Най-сериозно тя се забелязва в преработващата промишленост, където спадът на цените е 12.2% спрямо съответния месец на 2008 година. Най-засегнатите сектори от началото на кризата досега продължават да са виндустриалния бранш. Така производството на основни метали бележи спад на цените с 27.0%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета той е 17.3%, а при производството на хранителни продукти цените са с 6.2% по-ниски, а увеличение при обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи - с 8.6%, при производството на превозни средства, без автомобили - със 7.8%. В същото време на месечна база (спрямо юли) индексът на цените на производител се повишава с 0.2% спрямо юли. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост с 0.3% и в добивната промишленост - с 3.5%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има намаление с 0.9%. По-съществено увеличение на цените има в производството на химични продукти - с 1.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.7%, производството на лектрически съоръжения и при производството на основни метали - с 0.6%. Спад е отчетен при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0.7%. В добивната промишленост увеличение на цените спрямо юли 2009 г. се наблюдава при добива на метални руди - с 13.3%.
Източник: Дневник (30.09.2009)
 
Безработните българи през второто тримесечие на 2009 г. са стигнали 6,3% от работната сила, показват ключовите данни на Националния статистически институт за периода. Без работа през периода са 222 хиляди души. Увеличението спрямо същия период на 2008 г. е с 15 хил. души, което е 0,5%. През първото тримесечие на 2009 г. безработни са били 6,4% от активното население. Заетите над 15-годишни в страната са 3,3 млн. души през тримесечието. Тази възрастова група представлява половината от населението на България. През второто тримесечие на 2008 г. заетите са били със 72 хил. души повече от сега, коефициентът на заетост е паднал с 0,9%. Същевременно продължава недостигът на работна сила в промишлеността според резултатите от бизнесанкетите на НСИ. През юни той е бил 12,2%, а през август спада до 10,5%. Разходите за труд през второто тримесечие са увеличени с 15,6% на годишна основа, през първото тримесечие те са увеличени с 19,2% годишно. Заплатите през юни са нараснали с 14% спрямо юни 2008 г., средната работна заплата е 587 лв. (по предварителни данни).
Източник: Insurance.bg (01.10.2009)
 
Инфлацията в еврозоната намаляла до минус 0,3% през септември Годишната инфлация в еврозоната е намаляла до минус 0,3 процента през септември спрямо минус 0,2 на сто през август, показват данни на Евростат. На годишна основа инфлацията в еврозоната през юли достигна минус 0,7 на сто, а през юни беше минус 0,1 на сто. След историческия максимум от 4 на сто през юли 2008 година, инфлацията в 16-те страни от Европейския съюз, въвели еврото, започна непрестанно и бързо да спада и навлезе в отрицателната зона, следвайки понижаването на цените на петрола и най-тежката рецесия от 1945 година.
Източник: Дарик радио (01.10.2009)
 
Производството на ток нараснало с близо 12% през юли спрямо юни Производството на електроенергия през юли тази година е нараснало с 11,9 на сто спрямо предходния месец, а ръстът при производството на твърди горива е дори по-голям – 16,9 на сто на месечна база през юли, показват данните на националната статистика. Производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво намалява съответно с 6,7 на сто, 6,6 процента до и 17,8 на сто. На годишна база обаче е отчетен спад при производството на енергийни суровини. Производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво намалява съответно с 12,5 процента, 13,6 на сто и 8 процента. Годишният спад през юли в производството на твърди горива, електроенергия и природен газ е съответно със 17,7 на сто, 1,7 процента и 100 процента. Доставките на твърди горива, природен газ и ток през юли на месечна база нарастват съответно с 16,5 на сто, 19 процента и 7,7 на сто. Доставките на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво намаляват съответно с 12,1 на сто, 3,6 процента и 17,3 на сто. През юли тази година на годишна база доставките на безоловен бензин и дизелово гориво нарастват съответно с 30,6 на сто и 7,2 процента. Доставките на пропан-бутан и твърди горива намаляват съответно с 6,5 на сто и 23,8 процента, както и на природен газ и ток - съответно с 37,2 процента и 2,1 на сто.
Източник: Дарик радио (01.10.2009)
 
Стигаме европейците по заплати след 45 г. Доходите на българите ще се изравнят с тези на европейците след 40-45 години. Това прогнозират експерти от международната рейтингова агенция Мудис (Мoody's), цитирани от Ройтерс. Прогнозите за съседна Румъния са също толкова черни. Като причина за дългия период за изравняване на доходите на българи и европейци в доклада е посочена финансовата криза. Преди световната икономика да колабира, прогнозите на Мудис бяха, че страните от Централна и Източна Европа ще настигнат по-богатите държави от континента по доходи двойно по-бързо. Вместо 15-20 години сега обаче на бедните роднини ще са нужни 30-40 години, твърди анализаторът Кенет Орчард, който отговаря за Полша, Балтийския регион и Балканите. Брутният вътрешен продукт на човек в България през 2008 г. е бил 4500 евро, докато в ЕС е бил 25 100 евро, сочат данните на Евростат. Има малка вероятност за повишение на кредитните рейтинги на държавите от Централна и Източна Европа през следващите няколко години предвид нарастването на бюджетните им дефицити, твърдят от рейтинговата агенция. Благодарение на подкрепата на ЕС и Международния валутен фонд икономическите спадове в резултат на кризата в държавите от региона бяха забавени, отбелязва вицепрезидентът на Мудис Дитмар Хорнунг. Според експертите икономиките и пазарите в региона са все още крехки и правителствата трябва да разрешат проблемите, свързани с бюджетите, преди рейтинговата агенция да преразгледа перспективите за кредитните им рейтинги.
Източник: Стандарт (01.10.2009)
 
Строителна продукция за над 21 млн. лв. е произведената през 2008 г. През 2008 г. общата строителна продукция произведена в България възлиза на 21 663 млн. лв., което е с 27.1% повече в сравнение с предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2008 г., броят на предприятията, занимаващи се със строителна дейност и представили годишен отчет в НСИ е 21 427, като съставящите баланс се увеличават със 17.9% в сравнение с 2007 г., докато за несъставящите баланс е регистрирано намаление от 4.4%. Произведената продукция от сградно строителство в номинално изражение нараства с 23.3% спрямо 2007 г., а от гражданско/ инженерно строителство - с 35.6%. По-големият ръст на строителната продукция от гражданско/инженерно строителство показва, че през 2008 г. строителните предприемачи са предпочели да инвестират предимно в строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата. Отчетените приходи от строително - монтажни работи по текущи цени през 2008 г. са 17 716 млн. лв., като 67.2% от тях са от сградно строителство и 32.8% от гражданско/ инженерно строителство. За сравнение през 2007 г. това съотношение е 69.2% от сградното и 30.8% от гражданското/инженерно строителство. По предварителни данни оборотът на строителните предприятия по текущи цени на 2008 г. се увеличава с 23.7% в сравнение с предходната година и достига 20 189 млн. лева. Изчислената брутна добавена стойност по съпоставими цени за 2008 г. по факторни разходи в отрасъл „Строителство” нараства с 10.3% в сравнение с 2007 г. до 2 943 млн. лева.
Източник: expert.bg (01.10.2009)
 
Безработицата в еврозоната достигна най-високото си ниво от март 1999 година Безработицата в еврозоната е скочила до 9.6% през август, сравнено с 9.5% през юли и 7.6% през август 2008 г. В ЕС-27 безработицата е достигнала 9.1%, сравнено с 9.0% месец по-рано и 7.0& през август 2008 г. За еврозоната тази стойност е най-висока от март 1999 година, а за съюза - от март 2004 година. Според разчета на Eurostat общо 21.872 млн. мъже и жени в 27-те страни членки на ЕС, от които 15.165 млн. от еврозоната, са били без работа през август 2009 г. Спрямо юли ръстът е 236 хил. души в ЕС, от които 165 хил. са от еврозоната. На годишна база скокът съответно 5.008 млн. и 3.224 млн. Сред страните членки най-ниската безработица е отчетена в Холандия (3.5%) и Австрия (4.7%), а най-високата – в Испания (18.9%) и латвия (18.3%). Спрямо година по-рано, всички страни членки на ЕС имат увеличение на нивата на безработица. Най-малък е ръстс в Белгия (от 7.5% до 7.9%) и Германия (от 7.2% до 7.7%), а най-рязко са се увеличили безработните в Латвия (от 7.4% до 18.3%) и Естония (от 4.1% до 13.3%). Сред населението до 25-годишна възраст безработицата има приблизително същите нива - 19.7% за еврозоната и 19.8% за Европейския съюз. За сравнение от Евростат са посочили, че хората без работа в Съединените щати и Япония са съответно 9.7% и 5.7%.
Източник: Капиталов пазар (01.10.2009)
 
Безработицата в еврозоната стигна 9,6%, в ЕС – 9,1% Безработицата през август тази година в еврозоната е била 9,6 на сто при 9,5 процента през предходния месец, показват сезонно изградените данни на Евростат. През август 2008 година този показател е бил на ниво от 7,6 процента. В Европейския съюз като цяло безработицата е била на ниво от 9,1 процента, като и тук има покачване от 0,1 на сто в сравнение с предходния месец. През август миналата година безработицата в Общността е била 7 процента. Нивото на безработица в еврозоната е най-високото от март 1999 година, а в ЕС – от март 2004-а. Според изчисленията на Евростат 21,872 млн. мъже и жени, граждани на ЕС са били без работа през август тази година, като 15,165 млн. души от тях – в еврозоната. В сравнение с юли, броят на безработните в ЕС е нараснал с 236000 души, а в еврозоната – със 165000 души. На годишна база безработицата е нараснала през август с 5,008 млн. души в ЕС и с 3,224 млн. души в еврозоната. Сред страните членки най-ниските нива на безработица през август са наблюдавани в Холандия (3,5 процента) и Австрия (4,7 на сто), а най-високите – в Испания (18,9 процента) и Латвия (18,3 процента). На годишна база е отчетен ръст на безработицата във всички страни членки, като най-малък е Белгия (от 7,5 до 7,9 на сто) и Германия (от 7,2 до 7,7 процента). Най-голямото повишение пък е регистрирано в Латвия (от 7,4 до 18,3 на сто).
Източник: Дарик радио (02.10.2009)
 
Продажбите на дребно намалели на годишна база през август и в еврозоната, и в ЕС През август в сравнение с юли тази година продажбите на дребно в еврозоната са намалели с 0,2 процента в еврозоната, а в Европейския съюз са останали стабилни. На годишна база обаче през август тази година индексът на продажбите на дребно се е понижили с 2,6 на сто еврозоната и с 1,8 процента в Европейския съюз като цяло, сочат данните на Евростат. През август в сравнение с юли продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия в еврозоната са се увеличили с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,3 в ЕС. В нехранителния сектор е отбелязан спад с 0,6 на сто в и в еврозоната, и в ЕС. Сред страните, за които има налични данни, през август в сравнение с юли продажбите на дребно са се увеличили в четири държави и са намалели с тринадесет членки. Най-големи увеличения се наблюдават в Полша – 1,5 процента, и Испания – 1,4 на сто. Най-големите понижения пък са Латвия – минус 3,3 процента, Швеция – минус 2,7 на сто, Литва – минус 2,3 процента, и Австрия – минус 2 процента. На годишна база при продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия е отчетен спад от 1,3 на сто в еврозоната и понижение от 0,3 процента – в ЕС. При нехранителния сектор пък отново са регистрирани понижения – с 3,2 процента в еврозоната и с 2,1 на сто – в ЕС. Сред страните, за които има налични данни, е отчетено повишение на годишна база на продажбите на дребно в четири държави и понижение в тринадесет страни. Най-големите повишения на годишна база са регистрирани в Полша – 6,8 процента и Австрия – 1,3 на сто. Най-големите понижения пък са в Латвия – минус 30,3 процента, Естония – минус 20,6 на сто, Литва – минус 20,3 процента, Словения – минус 13,2 на сто.
Източник: Дарик радио (06.10.2009)
 
Иде лавина от още 150 хиляди съкратени Поне 150 хиляди души ще загубят работата си през 2010 г. Това прогнозира зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров вчера по време на форум, посветен на мерките срещу безработицата. Така на практика хората в активна възраст без препитание може да достигнат рекордната цифра от половин милион. Следващата година ще има сериозен срив на пазара на труда, сочат и анализите на работодателите, обясни и шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев. Макар че икономиката ще започне да се възстановява, от 1 януари предстоят най-тежките месеци за работниците у нас. Ситуацията допълнително ще се утежни и от антикризисния план на правителството, който предвижда 15 на сто от държавните служители да бъдат съкратени, посочи още Данев. Най-тежко от ударните уволнения ще пострадат най-младите - служителите между 24 и 29 години, допълни той. По думите му повечето работодатели предпочитали в условията на криза да задържат възрастните си и опитни работници.
Източник: Стандарт (06.10.2009)
 
Бюджетът с “дупка” от 7,5 млрд. лв. до края на годината, сочат предварителните данни на Министерството на финансите. Очаква се приходите да бъдат с 25% по-малко от заложеното в бюджета. Най-голямо неизпълнение има на приходите от ДДС. Според министерството заложеният БВП от 73,5 млрд. лв. няма да бъде изпълнен и в края на годината той ще бъде само 63,5 млрд. лв. Експертите на вицепремиера Симеон Дянков залагат в проекта на бюджет за 2010 г. БВП в размер на 63,4 млрд. лв. До края на годината бюджетните организации разчитат на около 23% по-малко държавни средства от заложеното в закона, обясниха още финансисти. Причината е, че ведомствата няма да получат 10% от предвидените за тях пари заради свиването на приходите в хазната. Освен това останалите 90% от разходите им вече бяха свити с още 15% през юли заради кризата.
Източник: Стандарт (07.10.2009)
 
БВП на ЕС намалял с 0,3% през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт в еврозоната е регистрирал спад от 0,2 на сто, а този на Европейския съюз е намалял с 0,3 на сто за второто тримесечие на годината в сравнение с предходните три месеца, показват данните на Евростат. През първото тримесечие БВП на еврозоната се сви с 2,5 процента, а на Европейския съюз с 2,4 на сто спрямо периода октомври-декември 2008-а. В сравнение с второто тримесечие на миналата година сезонно изградените данни, показват, че БВП на еврозоната е отбелязал спад с 4,8 на сто на годишна база, а този на ЕС с 4,9 процента, след като през първото тримесечие пониженията на годишна база са били съответно с 4,9 процента в еврозоната и с 4,8 на сто в Европейския съюз като цяло. Сред страните, за които са налични сезонно изгладени данни, най-голям ръст на БВП за периода април-юни спрямо предходните три месеца е регистриран в Словакия – 2,2 на сто, следвана от Словения, където ръстът е с 0,7 процента и Полша, чиято икономика е нараснала с 0,5 на сто. През второто тримесечие потребителските разходи на домакинствата са се увеличили с 0,1 на сто в еврозоната, а в ЕС са се понижили с 0,1 процента (при спадове съответно с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,9 процента в ЕС през първото тримесечие). Инвестициите бележат понижение с 1,5 на сто в еврозоната и с 2,3 на сто в ЕС (през първото тримесечие са отчетени понижения от 5,4 процента в еврозоната и 6 на сто в ЕС). Износът е намалял с 1,5 на сто в еврозоната и с 1,7 в ЕС (при спадове от 9,2 процента в еврозоната и 8,6 на сто в ЕС през периода януари-март). Вносът пък е регистрирал спад от 2,9 на сто и в еврозоната, и в ЕС (през първото тримесечие са отчетени понижения от 7,9 на сто в еврозоната и 8,3 на сто в ЕС). Сред основните партньори на ЕС през второто тримесечие в сравнение с първото БВП на САЩ се е свил с 0,2 на сто спрямо периода януари-март, при спад от 1,6 процента през предходното тримесечие, а този на Япония е отбелязал спад с 0,6 процента при понижение от 3,3 на сто през предходното тримесечие. На годишна база през второто тримесечие БВП на САЩ е намалял с 3,8 на сто при спад от 3,3 през първото тримесечие, а икономиката на Япония се е свила със 7,2 на сто, при годишен спад от 8,4 на сто за първото тримесечие, припомня Евростат.
Източник: Дарик радио (08.10.2009)
 
Предварителните данни на НСИ за индекса на промишленото производство през август 2009 г. сочат все по-забавящ се спад (индексът на промишленото производство намалява с 15.9% в сравнение с август 2008 г.). Тоест отчитаме поредния най-малък спад на производството в индустриалния сектор. До голяма степен тези „оптимистични” данни се дължат на относително ниската база през август 2008 г., когато на практика започна да се чувства стагнацията в сектора както поради натиска на вноса, от една страна, така и поради достигнатия капацитет на натоварване на производствените мощности в промишлеността. За възстановяване на промишленото производство обаче все още е трудно да се говори. В сравнение с предходния месец е отчетено намаление със 7.8%. Единствените печеливши, т.е. отрасли, отбелязали производствен ръст, са: производството на тютюневи изделия с 20.8%, производството на лекарствени вещества - с 10.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2.0%. Тоест достигането на дъното на кризата все още не е окончателно (производството на инвестиционни продукти е с 22.7% спад, а оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 23.3% в сравнение с август 2008 г.) и доста анализатори не са се отказали от прогнозата за втората вълна на кризата в промишлеността. Обясненията за относителната стабилизация (намаляващ спад) са свързани със сезонния фактор и относително подобрената експортна и и международна конюнктура. Като прибавим факта, че по предварителни данни на НСИ произведената строителна продукция през август 2009 г. е с 11.9% под нивото на предходния месец (през август 2009 г. общата строителна продукция намалява със 17.0% в сравнение със същия месец на предходната година), както и спада в приходите от продажби за август 2009 г. с 19.1% в сравнение със същия месец на предходната година, може да се каже, че трудното за българската икономика все още предстои.
Източник: Пари (12.10.2009)
 
Търговският дефицит надхвърли 5.5 млрд. лв. за седеммесечието Търговското салдо за първите седем месеца на годината е отрицателно от 5.553 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт (НСИ). По предварителни данни осъщественият износ (FOB) е за 12.592 млрд. лв., а вносът (FOB) е за 18.146 млрд. лв. Спадът спрямо миналата година в номинално изражение е чувствителен. За същия период на миналата година износът е бил за 18.132 млрд. лв., а вносът - за 27.908 млрд. лв. Или отрицателното салдо за седеммесечието на миналата година е било по-малко – 4.993 млрд. лв. Спадът в износа за седемте месеца на тази година в сравнение със същия период на миналата година е с над 5.5 млрд лв. , а във вноса – с над 9 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (12.10.2009)
 
Според предварителните оценки на Националния статистически институт (НСИ) външнотърговското салдо за периода януари - август 2009 г. е отрицателно, съобщи Iinvestor.bg. Сумата от 6,054 млрд. лв. е с 44% по-малко спрямо същия период за 2008 година. За януари - юли търговският дефицит беше 5,553 млрд. лева. През първите осем месеца са изнесени стоки за 14,517 млрд. лв. в сравнение с 20,711 млрд. лв. за съответния период на 2008 г. Внесени са стоки за 20,571 млрд. лв., или с около 35% по-малко от предходната година. Външнотърговското салдо на страната с ЕС е отрицателно, като вносът превишава износа с 2,969 млрд. лева. Стокообменът на страната ни с трети страни отчита отрицателно салдо от 3,085 млрд. лева. Турция продължава да е най-големият пазар за български стоки извън ЕС за отчетния период, като износът за югоизточната ни съседка намалява с 48,3% на годишна база до 991,7 млн. лв. Сред Турция се нареждат Сърбия и Русия. Вносът (по цени CIF) от Русия продължава да е най-голям въпреки отбелязания спад от 58,3% на годишна база до 2,863 млрд. лв. Следват Турция, откъдето сме внесли стоки за 1,188 млрд. лв., и Украйна с 1,124 млрд. лв. За страни извън ЕС най-много сме изнасяли и внасяли минерални горива, масла и подобни продукти. .
Източник: Монитор (13.10.2009)
 
Построените сгради намаляват с една пета Над 22 на сто по-малко са построените сгради - жилища, офиси, търговски центрове, през август в сравнение със същия месец на миналата година. Това показват данните на статистиката, обявени в петък. При гражданското строителство (инфраструктура - пътища, пречиствателни станции, тръбопроводи) понижението е далеч по-малко - само с 4.2%. Като цяло общата строителна продукция през август се е понижила със 17% на годишна база. Спрямо юли понижението е 11.9%. През периода януари - август общата строителна продукция намалява с 10.4% спрямо същия период на 2008 г. Сградното строителство е със значителен относителен дял (66.0%) в общото строително производство и намалява с 15.1%, а гражданското се увеличава с 0.5%, но поради по-малкия си относителен дял не влияе съществено върху общия индекс на строителната продукция, посочва НСИ. "Положението в сектора е лошо и прогнозите не дават основания за оптимизъм", каза президентът на строителната камара Симеон Пешов. Той посочи, че 30 хил. строители през тази година са изгубили работата си. Регистрацията в камарата пък не са подновили 1550 фирми и на практика са изчезнали от пазара в очакване на по-добри времена, каза Пешов. По думите му 90% от строителните компании, които са преустановили дейността си, са малки.
Източник: Дневник (13.10.2009)
 
Търговският дефицит се сви с над 44% за година Търговският дефицит се свива уверено и през август, сочат данните на Националния статистически институт към края на август. Неговият размер е 500.4 млн. лв. (измерван по цени FOB - без изчисляването му да обхваща транспортните и застрахователните разходи за доставките). Това е най-ниската му месечна стойност от началото на годината и на самата криза, а на годишна база (спрямо миналия август) е с 54.4% по-малко. За осемте месеца пък размерът на търговския дефицит е 6.053 млрд. лв., което, отнесено към съответния предходен период, сочи спад от 44.3%. Средният темп на понижение е 42%. Водещ фактор за добрите данни е забавянето в спада на износа, което се забелязва вече няколко поредни месеца, при сравнително уверено понижение във вноса на стоки. "Август имаме най-малкия спад на износа от началото на годината. Налице е спад с 25%, което е най-добрата стойност тази година и е много голямо възстановяване спрямо спада от 45% през април. Вносът продължава да си спада в сравнително големи темпове и така сега дефицитът е най-малък от началото на годината", каза Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Имаме 3-4 месеца подобрен и износ и вероятно по-добро външно търсене, а българските компании успяха да свалят цените, отбеляза той. Данните на статистиката показват, че през първите осем месеца са изнесени стоки за 14.517 млрд. лв. в сравнение с 20.711 млрд. лв. година по-рано. Вносът е за 20.571 млрд. лв., или с около 35% по-малко от януари - август 2008 г. Салдото на България с Европейския съюз е отрицателно - 2.969 млрд. лв. Турция продължава да е най-големият пазар за български стоки извън ЕС за отчетния период, като износът за нея намалява с 48.3% на годишна база до 991.7 млн. лв. Сред нея се нареждат Сърбия и Русия.
Източник: Дневник (13.10.2009)
 
Месечна инфлация от 0% отчете за септември Националният статистически институт (НСИ). На годишна база спрямо същия месец на 2008 г. инфлацията се е стопила до 0,2 на сто, а от началото на годината до сега се регистрира намаляване на потребителските цени с 0,1%. Средногодишното поскъпване на живота у нас за периода октомври 2008 - септември 2009 г. пък е 5%. Нулевата инфлация през септември е логично продължение на наблюдаваната тенденция за забавяне на темпа, с който спадат потребителските цени през последните месеци. В резултат на това от 0,6% дефлация през юли и 0,2% през август през септември тя вече е занулена. Въпреки задълбочаващата се криза през септември спрямо август от НСИ регистрират скок в цените на храните и безалкохолните напитки (с 0,5%), на облеклото и обувките (с 0,9%), както и на услугите в здравеопазването (с 0,6%). Най-голямото увеличение е отчетено при образователните услуги - с 4,6%. В същото време през септември се наблюдава поевтиняване на транспортните услуги - с 1,2%, както и на стоките и услугите, предназначени за свободното време - с 4.6%. За цените в малката потребителска кошница, която мери инфлацията за най-бедните 20% от домакинствата, НСИ отчита инфлация от 0,4%. От началото на годината пък поскъпването на стоките и услугите в малката кошница е с 3,6%.
Източник: Монитор (14.10.2009)
 
След като до миналия месец заклеймявахме дефлацията като най-голямото зло за родната и за световната икономика в условията на криза, новите данни на НСИ породиха подобни реакции у някои анализатори за новата заплаха от „задаващата се инфлация”. Едва ли обаче има повод за подобни съждения, защото индексът на потребителските цени за септември 2009 спрямо август 2009 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Още повече че на годишна база - септември 2009 спрямо септември 2008 - инфлацията е едва 0.2%, а от началото на годината (септември 2009 спрямо декември 2008) е минус 0.1%. Едва ли можем да очакваме в близките няколко месеца нова инфлационна вълна в българското стопанство, тъй като, от една страна, липсва наливането на пари за потребление, а от друга - БВП продължава да се свива, макар и не рязко. Освен това поне досега около 2/3 от инфлацията в България е била породена от външни фактори, т.е. вносна инфлация. В момента световната икономика все още е дефлационна, включително европейската, и опасност от внос на инфлация няма. Спомняме си, когато правителството на Станишев преследваше две взаимноизключващи се цели - намерения за повишаване на доходите (увеличаване на пенсии, бюджетни заплати и пр.) и борба с инфлацията. И резултатът беше рекордна инфлация сред държавите членки на ЕС. Тоест при сегашната икономическа ситуация на дефлация едва ли може да очакваме ръст на доходите - нормална икономическа политика, провеждана от сегашното правителство. Икономическите правила сочат, че инфлацията е мисия невъзможна, тъй като вливането на пари в потреблението и увеличаването му автоматично водят до инфлация при все още ниската производителност у нас, а подобна политика от страна на кабинета Борисов липсва. Това, от което би могла да бъде застрашена българската икономика, е т.нар. екофлация - глобалното затопляне, проявяващо се като по-силни топлинни вълни, суша, горски пожари, тропически бури и пр., вероятно ще се отрази на потребителските цени в посока към повишаване според експертни оценки, и то още в близките 2-3 години. Ако се погледнат иначе данните на НСИ, най-потърпевши са хората с ниски доходи, защото за тях септември наистина е инфлационен - с 0.4% е нараснал индексът на цените. Но от началото на годината дефлацията за най-бедните 20% от домакинствата е минус 3.6%.
Източник: Пари (14.10.2009)
 
Инфлацията на нула през септември Инфлацията у нас през септември е била точно 0%, съобщи вчера НСИ. На годишна база пък поскъпването на живота спадна до едва 0,2 на сто (септември 2009 г. спрямо септември 2008 г.) Като цяло храните през миналия месец са скочили с 0,5%, но транспортът е поевтинял с 1,2 на сто. През септември са се увеличили цените на доматите - с 23%, на цитрусите - с 6,2% и на краставиците - с 4,9%. Намаление от 18,9 на сто пък е отчетено при почивките, със 17,4% на гродзето и с 3,4 на сто на бензин А95. При изчисляване по хармонизираната методика на ЕС се получава дефлация от 0,2 на сто през септември.
Източник: 24 часа (14.10.2009)
 
Инфлацията замръзна на 0% Цените замръзнаха и инфлацията за септември е точно 0%, обявиха от Националния статистически институт. Само през три месеца от началото на годината е имало минимално вдигане на цените. През останалите месеци инфлацията е вървяла надолу, а през септември дори замръзна на 0%. Инфлацията от началото на годината е минус 0,1%, а за цяла година от септември 2009 г. досега цените са нараснали само с 0,2%. Такава ниска годишна инфлация досега никога не е имало след 1987 г., когато пазарната икономика замени плановата. В резултат спестяването става още по-изгодно. През миналата година лихвите по депозитите не можеха дори да покрият размера на инфлацията. А сега цените на практика са замръзнали, а трезорите дават изключително високи лихви, които за левовете са около 8% годишно. През септември паднаха цените на хляба с 0,9%, на чушките с 8,8%, на ябълките с 8,3% и на бензина с 3,2%. Поскъпнали са картофите с 24,9% и зелето с 4,2%.
Източник: Стандарт (14.10.2009)
 
Очаква се делът на лошите кредити да стигне 19% до края на годината, заяви вчера доц. Емилия Ченгелова от Института по социология при БАН на кръгла маса на тема "Цената на задлъжнялостта". 2,9% от кредитополучателите вече не са в състояние да погасяват задълженията си към банките, а 15,9 на сто са на ръба да изпаднат в същото положение, сочат данните от изследване на Института по социология при БАН и Икономическия институт на БАН. За да могат да си съберат парите от кредити, които не се погасяват, банките вдигат лихвите по старите вземания на изрядните платци. Това затруднява изплащането на вече взетите заеми. Голяма част от хората, участвали в изследването, заявяват, че не биха взели заем при лихвата, която погасяват в момента, каза Ивайло Янков от Института по социология към БАН. Българите предпочитат да вземат кредити в лева и да спестяват в евро, заяви проф. Гарабед Минасян. По думите му задлъжнялостта не е лошо нещо и е проблем само когато предизвиква трудности на плащанията. Около 15% от населението у нас живее под прага на бедността, като приблизително толкова са и хората, които живеят много добре или в лукс, заяви Богдан Богданов от НСИ. Според него резултатите от изследването са представителни за 30-35% от населението. .
Източник: Монитор (15.10.2009)
 
Четвърти пореден месец на дефлация в еврозоната Септември се оказа четвъртият пореден месец, през който държавите от европейския валутен съюз отчитат спад на индекса на потребителските цени на годишна база, показаха данни на Евростат. Регистрираната дефлация е от 0.3% за еврозоната, а спрямо август промяна няма. Спрямо очакванията на експерти икономиката на Европейския съюз (ЕС) успя да задържи инфлационния ръст и през септември, след като цените нараснаха средно с 0.3% на годишна база. Според анализатори обаче, това е и последният период преди движението на инфлацията да се нормализира и да се изкачи отново в положителна територия през октомври. Причината за това е, че през следващия месец, базата на която става сравнението с 2008 г. е значително по-ниска поради икономическата ситуация от преди година, уточнява Еойн О'Калахан, икономист към BNP Paribas. Понижението в цените на енергетиката и основно на петролните продукти преди 12 месеца, логично свали и индекса на потребителските цени. В потвърждение на това мнение е и показателят, измерващ инфлацията без силно променливите ефекти на енергийните и хранителните цени. Индексът за септември в еврозоната расте с 0.2% на месечна и 1.1% на годишна база, доказвайки. Именно и този показател се следи най-зорко от Европейската централна банка (ЕЦБ) за първи признаци на инфлационен натиск. Дългосрочната цел на ЕЦБ, обаче остава движение на индекса на потребителските цени под 2%, което е далече от сегашните нива. Тази тенденция на слаб или отрицателен ръст на инфлацията предполага, че Жан-Клод Трише ще задържи експанзионистичната монетарна политика в еврозоната в средносрочен план. Централният банкер предупреди, че е време правителствата да се замислят за изходни стратегии и ограничаване на мерките за осигуряване на ликвидност в системата.
Източник: Дневник (16.10.2009)
 
Европейският износ отчете неочакван спад Износът на страните от еврозоната отчете неочакван спад през август, сочат данните на Евростат. Това поставя под въпрос скорошното възстановяване на икономиката на валутния съюз, коментира "Файненшъл таймс". Износът към страни извън еврозоната е намалял с 5.8%, а за юли беше отчетено повишение от 4.7%. В сравнение със същия период на миналата година спадът се равнява на цели 25%. Понижението на експорта намалява перспективите за растеж на валутния съюз, тъй като много анализатори очакваха търговията да е един от основните фактори за излизане от кризата. допълнителен негативен ефект може да окаже и скъпото евро, което прави европейската продукция по-неконкурентна в чужбина. Икономистът от Unicredit Марко Вали не споделя мнението, че спадът в износа означава забавяне на възстановяването. Той коментира, че ефектите от поскъпването на общата валута обикновено се усещат след около 9 месеца. Понижението на експорта за август пък може да бъде обяснено с факта, че много компании продължават да ограничават разходите си. "Очаквам износът да е сред основните двигатели на възстановяването", каза Колин Елис от Daiwa Securities SMBC пред агенция "Блумбърг". "Все пак този двигател няма да заработи на пълна мощност в скоро време", допълни той. Понижението за август е най-голямото след януари, когато беше отчетен месечен спад от 12.5%. Значително свиване на износа от 19.1% е регистрирано в Италия. Спадът за Германия и Франция се равнява на около 3%, а Испания отчита ръст от 0.7%. Износът на страните от еврозоната към САЩ е намалял с 20% през първите 7 месеца на годината. Експортът към Великобритания - най-големия потребител на стоки, произведени във валутния съюз - е отчел спад от цели 26%. През миналата седмица президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви, че все още остават притеснения относно икономическото възстановяване. "Успяхме да извадим глобалната икономика от състоянието на свободно падане. Смятам, че ни предстои постепенно връщане на растежа", каза той. Трише допълни, че е много важно политиците в САЩ да предприемат мерки за стабилизиране на долара. Президентът на ЕЦБ определи нестабилността на валутните пазари като враг. Икономиката на еврозоната може да отчете ръст от 0.2% през третото тримесечие и 0.1% през следващото. Това е прогнозата на Европейската комисия, публикувана през миналия месец. Спадът на БВП на съюза беше незначителен през второто тримесечие, а Франция и Германия дори успяха да излязат от рецесията.
Източник: Дневник (19.10.2009)
 
България сред страните в ЕС с най-голям месечен спад на строителството за август Строителната продукция е намаляла през август с 0,4 на сто в еврозоната и с 0,5 процента в Европейския съюз спрямо предходния месец. В сравнение със същия месец на миналата година спадът с еврозоната е с 11,3 на сто в еврозоната и с 11,1 процента в ЕС, показват сезонно изгладените данни на Евростат. Сред страните, за които има налични данни, през август тази година в сравнение с юли строителната продукция се е увеличила в пет държави и е намаляла в седем членки на ЕС. Най-големите ръстове са в Германия – 4,2 процента, Словакия – 3,6 на сто, Швеция – 2,9 процента, а най-големите понижения са регистрирани в Румъния – минус 7,9 процента, България – минус 3,6 на сто, Испания и Франция - минус 1,6 процента. През август на месечна база спадът в сградното строителство е с 1,2 процента в еврозоната и с 0,7 на сто в ЕС при понижения през юли от 1,4 процента в еврозоната и 0,1 в ЕС. При гражданското/инженерното строителство е отчетен ръст с 4,1 на сто в еврозоната и с 3 процента в ЕС, след спадове съответно от 3 на сто и 2,4 процента през юли. На годишна база сред страните, за които има налични данни, строителната продукция се е увеличила в четири държави и е намаляла в осем страни членки на ЕС. Най-голям ръст е отчетен в Полша – 9,9 процента, следвана от Швеция – 9,5 на сто, и Германия – 1,9 процента. Най-голямо пък е понижението в Румъния – минус 29 процента, следвана от Испания – минус 21,1 на сто, и Словения – минус 19,6 процента. Сградното строителство на годишна база е паднало с 15,9 процента в еврозоната и с 15 на сто в Евросъюза. През предходния месец пониженията са били съответно с 12,2 на сто в еврозоната и с 13,2 на сто в ЕС. Гражданското/инженерното строителство е отчело ръст с 3,5 на сто в еврозоната и с 5,2 на сто в ЕС. През миналия месец е отчетено понижение с 2,2 процента в еврозоната и ръст с 0,6 процента в ЕС.
Източник: Дарик радио (21.10.2009)
 
Кризата ни изяла 83 млрд. Кризата е "изяла" 83 млрд. лева от богатството на домакинствата в България. Спадът е дошъл от намалението в цените на недвижимите имоти. Сумата се равнява на 130% от брутния вътрешен продукт на страната. Това каза главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов на кръгла маса за възстановяването на Югоизточна Европа по време на годишната конференция на "Юромъни". 24% е спадът в цените на недвижимите имоти от началото на кризата в края на 2008 г. досега, но той ще продължи, смята икономистът. Според него възстановяването на икономиката ни ще започне през втората половина на 2010 г., когато БВП ще тръгне нагоре. Въпреки това прогнозите на икономистите от "УниКредит Груп" са, че България ще завърши 2010 г. със спад на БВП от 2,5%. А по това време на следващата година усещането за криза ще е още по-болезнено заради очаквания ръст на безработицата. Пикът на безработицата се усеща 12 месеца след дъното на икономиката, което е в настоящите месеци. Така загубата на работни места ще продължи и безработицата ще е най-голяма в началото на следващата зима, смята икономистът. Кризата увеличава спестяванията на домакинствата. Сега те спестяват около 6-7% от доходите си. Практиката сочи, че у нас скок на спестяванията с 1% води до 300 млн. лв. спад на БВП, което е с около 0,5%. Друго отражение на кризата е свитото кредитиране. От началото на годината новоотпуснатите заеми са едва 30% от новите кредити за същия период на 2008 г. Повечето от тях са предоговорени съществуващи заеми. Така на практика сега кредитирането е с ръст около нулата. Причината за това обаче не е в банките, които могат да осигурят около 5-6% кредитен ръст, а в намалялото търсене на заеми от фирми и от граждани, коментира икономистът на УниКредит Булбанк. Възстановяването у нас ще започне оттам, откъдето започна и кризата - от индустрията, а не от вътрешното търсене, смятат от банката. Секторите, които ще поведат икономиката, са земеделието и хранителната промишленост, текстилът, мебелите. Основен стимул ще е развитието на инфраструктурата - построяването на пътища и магистрали, както и усвояването на еврофондовете. Икономистите са изчислили, че ако усвоим на 100% предвидените за България евросредства до 2013 г., ръстът на икономиката само от този ефект ще е 4% всяка година.
Източник: Стандарт (21.10.2009)
 
Безработицата в България премина бариерата от 8% Равнището на безработица в България премина психологическата бариера от 8%, достигайки 8.03% през септември. Данните са публикувани от Националната агенция по заетостта, потвърждавайки по-ранен доклад на министъра на труда и социалните дейности, Тотю Младенов. Към края на септември има 297 515 безработни, което е с 6 000 повече в сравнение с август 2009 година. Също така, обаче, през септември 41% повече хора са намерили нова работа спрямо август. Средният процент на безработицата в България за първите девет месеца на 2009 г. е 7.22%, а според данни на Евростат средното ниво на безработица в ЕС е 8.65% за първите осем месеца и 9.10% през август. Безработицата е най-голяма в сектор „Услуги” (49,8 процента) и „Индустрия” (29,7 на сто). Най-голям е делът на новорегистрираните от „Преработваща промишленост” (20,8 процента), „Търговия” (16,9 на сто), „Строителство” (8 процента) и „Държавно управление и отбрана” (7,3 на сто). В седем области нивото на безработица е по-ниско от средното за страната: София-град (2,4 на сто), Бургаска (4,17 на сто), Варненска (5,62 на сто), Габровска (5,83 процента), Старозагорска (6,63 на сто), Пловдивска (7,39 на сто) и Пернишка (7,97 процента). В Русенска област безработица е 8.04%, а областите Добрич (8,16 процента), Велико Търново (8,31 на сто) и Хасково (8,35 процента) се доближават до средното за страната ниво. По-високи стойности продължават да се отчитат в областите Смолян (14,78 на сто), Монтана (13,61 процента), Търговище (13,58 процента), Шумен (12,90 на сто), Силистра (12,13 процента), Видин (12,11 на сто), Разград (12,05 процента), Пазарджик (11,43 на сто) и Ловеч (11,40 на сто). Средномесечната стойност на безработицата за първите девет месеца на 2009 г. в страната е 7,22 процента.
Източник: Дарик радио (21.10.2009)
 
Комисията по бюджет и финанси към парламента отхвърли на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Така данъкът върху дивидентите става 5%. Депутатите обаче приеха предложението на кабинета всички физически лица в данъчните си декларации да посочват дадените и получени кредити от над 5000 лв. Одобриха и предложението фирмите да подават годишния си финансов отчет само пред НСИ. Зелена светлина получи и предложението да се начислява ДДС върху адвокатските услуги, когато защитата в съда се осигурява от държавата.
Източник: Пари (23.10.2009)
 
Парите за заплати във фризера за 3 г. Парите за заплати на чиновниците замръзват за следващите 3 г. По 3,2 млрд. лева годишно ще се заделят за възнаграждения в бюджетната сфера до 2013 г. Това е записано в тригодишната прогноза на Министерството на финансите към разчетите на бюджета за 2010 г. Според документа заплатите на чиновниците ще се вдигат само при съкращаване на щата. Целта е те да се обвържат с постигнатите резултати. Работна група вече работи по проекта как парите да зависят от свършената работа. Това е единственият начин добрите служители да получат по-високо възнаграждение въпреки кризата. Сред срива на икономиката с 6,3% през тази година за 2010 г. се очаква спад с още 2%. През следващите две години икономиката ще тръгне нагоре. Очакваният ръст на брутния вътрешен продукт през 2011 г. е 3,8%, а през 2012 г. - с още 4,8%. Чак тогава икономиката ни ще стигне нивото от 2008 г., преди кризата в САЩ да се прехвърли върху Европа и България.
Източник: Стандарт (23.10.2009)
 
НСИ: Цените на жилищата паднаха с 28% за една година Цените на жилищата са се понижили с 28% през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2008 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Участниците на пазара все още дават разнопосочни оценки за състоянието му. Спадът при ваканционните имоти на годишна база, както и в централните градски части дори е по голям - с до 40%, смята Страхил Иванов, собственик на "Явлена". На по-различно мнение е обаче Христо Бойков, собственик на "Би енд Ейч имоти". "Вече няма спад на цените, дори в някои райони на София като "Люлин" се наблюдава леко покачване", каза той. "Цените на апартаментите в София паднаха с над 10% от началото на годината, като има райони и с над 20% спад", каза Атанас Гаров, изпълнителен директор на "Колиърс" . През третото тримесечие на годината спрямо второто жилищата са поевтинели с 5%, сочат още данните на НСИ. Това показва, че има затихване на падането на цените, коментира Страхил Иванов. За сравнение - по данни на статистиката през второто тримесечие цените на жилищата отчетоха спад от близо 10% спрямо първото, а понижението през първите три месеци пък беше 12.4%. В почти всички областни градове има спад на цените през третото тримесечие, като най-голямо е в Монтана (16.3%), Видин (10.1%) и Шумен (10%). Понижението в София е от 6%. Незначително, с около процент, са поскъпнали жилищата в четири области - Кюстендил, Силистра, Хасково и Софийска област. Това са и градовете с най-ниски цени, като в Кюстендил жилищата са най-евтини - 545 лв./кв.м. Най-скъпи са апартаментите във Варна - 1770 лв./кв.м, следвани от София - 1640 лв./кв.м. Спад на цените на жилищата в София и Пловдив с близо 17% през третото тримесечие на 2009 г. спрямо същия период на миналата година отчете пазарният индекс на "Райфайзен имоти" миналата седмица. Брокерите не са единни и в прогнозите си за това накъде ще върви пазарът. Страхил Иванов очаква дъното на цените на жилищните имоти да бъде достигнато през зимата. Според Гаров има стабилизиране на пазара, но това не означава, че не може да поевтинеят с още малко. Христо Бойков е на мнение, че "пазарът на жилища е толкова мъртъв в момента, колкото е бил и преди, защото няма сделки". Според него в момента той се манипулира от хора, които искат да купят евтино жилища, за да го продадат после скъпо. "В мига, в който се каже, че кризата е минала, хората вече ще искат не 500 евро, а 1000 евро на квадрат", посочи Бойков. Той очаква да има рязък скок на цените, последван от ново понижение, след което те да тръгнат отново плавно нагоре.
Източник: Дневник (26.10.2009)
 
Жилищата поевтиняха с 28% Индексът на пазарните цени на жилищата за трето тримесечие на 2009 г. спрямо второ тримесечие на годината е 95%. Тоест, средното намаление на пазарните цени на жилищата е 5%, отчете Националният статистически институт. Индексът на пазарните цени на жилищата за трето тримесечие на 2009 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година е 72.0%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 28.0%. Най-значително е понижението в Монтана - с 16.3%, Видин - с 10.1 % и Шумен - с 10.0%. Регистрирано e намаление в София-столица с 6%. Средната пазарна цена на жилищата за страната през трето тримесечие на 2009 г. е 1021.45 лв. за кв. м. Най-високи са средните цени във Варна - 1770.00 лв. за кв. м, следвана от София-столица - 1640.33 лв. за кв. м и Бургас - 1379.83. лв. за кв. м.
Източник: citybuild.bg (26.10.2009)
 
Догодина държавният бюджет ще трябва да осигури цели 5.5 млрд. лв. за фондовете на Държавното обществено осигуряване. Планираните постъпления от осигуровки на работодатели и работници са 3 млрд. лв. Така делът на данъците като източник на финансиране на пенсиите и различните обезщетения за болест, майчинство и безработица вече доближава 70% за сметка на намаляващата роля на осигурителните вноски. Заплаха Съотношението е повече от обезпокоително, като се има предвид, че през тази година бе премината психологическата граница - малко над 50% от средствата за пенсии вече да идват от държавния бюджет, т.е. от данъци. Задълбочаването на зависимостта от бюджета е реална заплаха за изплащането на пенсиите и обезщетенията, ако през тежката година, която ни очаква, се получи някакво объркване в прогнозите за данъчни постъпления. Както се случи например през тази година - при планиран трансфер от бюджета към НОИ в размер на 3 млрд. лв., се оформя допълнителен дефицит от 600 млн. лв. Причината за този допълнителен дефицит са неизпълнените постъпления вследствие на съкращенията на работна ръка в българските предприятия, от една страна, и допълнителните, непредвидени разходи за обезщетения за безработица и плащания към пенсионерите, от друга. Ерозия Подмяната на осигурителните вноски с данъчни приходи тече от началото на 2001 г. - откакто започна поетапното намаляване на ставката. Пристрастните експерти наричат това „ерозия” на тристълбовата пенсионна система в България. На практика обаче с пълно основание може да използваме и думата Провал. Идеята с въвеждането през 2000 г. на този модел у нас бе да се постигнат три основни цели, казва Иван Нейков, министър на труда по времето на кабинета на Иван Костов. Първата бе системата да постигне финансова автономия, втората да се натрупа резерв в солидарния стълб на системата, а третата да започне ускорено нарастване на размера на пенсиите, обобщава той. Това трябваше да стане в период от 10 години, т.е. сега трябваше вече да имаме резултати. Какво се получи Автономия няма, вместо това осигурителната система все повече зависи от субсидии и трансфери от бюджета. Резерв също няма, въпреки че прогнозите бяха по това време в НОИ вече да има натрупан излишък от около 300-350 млн. лв., равностоен на едно месечно плащане на пенсии. Вместо това догодина дефицитът за пенсии ще бъде 2.4 млрд. лв. Що се отнася до третата цел, според предишното правителство тя е изпълнена - има ускорено увеличаване на пенсиите. Само че сегашното правителство обяви, че задържа ръста на пенсиите, защото няма ресурс. Излиза, че и тази цел е неизпълнена, казва Иван Нейков. Какво да се прави От две седмици към Министерството на труда и социалната политика работи консултативен съвет по пенсионната реформа. Идеята е да се намери решение как да се възстанови моделът. Поне такова е намерението на министъра на труда Тотю Младенов. Има обаче и мнения, че този модел е неспасяем и трябва да се изработи нов. Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи, е анализ защо се стигна дотук. Преобладаващото мнение е, че поетапното намаляване на осигурителните вноски е основна причина за това. От 2000 г. досега двойно е паднала вноската за бизнеса и това е освободило 10 млрд. лв. във фирмите - сериозен ресурс за икономически растеж. Експертите казват, че нито веднъж не е правен разчет как това намаление ще се отрази на НОИ. Очакваното увеличение на приходите от осигуровки не се е сбъднало. Сега новото правителство сваля осигуровките с 2%, само че като антикризисна мярка. Отново няма разчет до какво ще доведе това. Проблемът на всяка правителство е късогледството, хоризонтът им е само следващият бюджет, казва Нейков. А за ефекта на всяка мярка в пенсионната система трябва да се гледа най-малко с 20 години напред.
Източник: Пари (27.10.2009)
 
Индустрията е единственият сектор у нас, който показва признаци на съживяване. Това сочат октомврийските данни за бизнес климата в страната, оповестени вчера от Националния статистически институт (НСИ). Според тях оценката на мениджърите за настоящата и очакваната бизнес ситуация през следващите шест месеца се повишава само за промишлеността, като спрямо предходния месец увеличението е с 2,1 пункта. От НСИ обясниха, че регистрираният скок в оценките се дължи най-вече на положителните очаквания на предприемачите за развитието на отрасъла през следващите шест месеца. Като цяло обаче прогнозите са за влошаване на икономическата ситуация в страната, като спрямо септември общият показател за бизнес климата се понижава с 1,3 пункта. Това е пети месец поред на спад в показателя за бизнес климата, съобщиха от НСИ. Така от миналия октомври, когато беше отчетено началото на негативните тенденции в стопанската конюнктура у нас, този показател е спаднал от 38,1 процентни пункта до ниво от 7,3 процентни пункта за октомври 2009 г. От НСИ обясняват, че повишените оценки за развитието на индустрията през октомври се дължат най-вече на прогнозите за следващото шестмесечие. Макар и леко, има повишение на оптимизма на мениджърите за производствената активност и износа през следващите три месеца. Освен това се подобряват и очакванията за поръчките от страната и от чужбина. През октомври поръчките осигуряват производство за 4,1 месеца напред при 5,9 месеца година по-рано. В търговията на дребно предприятията не очакват съществена промяна през следващите шест месеца. В резултат на това показателят за бизнес климата в сектора намалява с едва 0,5% спрямо септември. По отношение на продажните цени в сектора очакванията са за запазване на цените. НСИ отчита още, че продължава започналото от август низходящо развитие на конюнктурата в отрасъла на услугите, като показателят за бизнес климата намалява с 1,4% през октомври спрямо месец по-рано.
Източник: Монитор (29.10.2009)
 
Бизнес климатът отново се влошава през октомври Бизнес климатът в България продължава да се влошава и през октомври, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Според анкетите на института спадът му е с 1.3 пункта в сравнение със септември, като най-голямо понижение има в сектора на строителството. Спад има и във всички останали отрасли с изключение на промишлеността. Проучването на статистическия институт сочи, че съкращения на персонала се очакват в промишлеността, строителството и услугите. В промишлеността все пак климатът се подобрява, като показателят на НСИ се увеличава с 2.1 пункта в сравнение с предишния месец. Повишението се дължи главно на по-високите очаквания на мениджърите за състоянието на предприятията в следващите шест месеца, посочват от НСИ. Фирмите показват оптимизъм за производствената активност и износа в сектора в следващите три месеца. Подобрява се и осигуряването на производството с поръчки - през октомври поръчките могат да гарантират производство за следващите 4.1 месеца. Това обаче е доста по-малко в сравнение с октомври миналата година, когато поръчките са можели да осигурят производство за близо 6 месеца. За времето от юли до октомври тази година средното натоварване на мощностите в промишлеността се повишава с 0.9 пункта и достига близо 65%, сочи анализът на НСИ. Предприятията не очакват ръст на продажните цени в промишлеността. В последните години 57% от компаниите в бранша са имали проблеми с несигурната икономическа среда. Това е най-сериозното затруднение и за строителните компании, както и тези от областта на услугите и търговията на дребно. В строителството показателят за бизнес климата пада с 8.9 пункта в сравнение със септември, като причината са по-песимистичните оценки и очаквания на предприемачите. Строителната активност в момента е намалена, а прогнозите за следващите три месеца също са за спад, същевременно поръчките в сектора продължават да намаляват. Като най-големи трудности в строителния бранш мениджърите определят несигурната икономическа среда и недостатъчната финансова осигуреност, заедно с все повече закъснения при плащането. Намаление на цените на продажби предвиждат по-голяма част от компаниите, а много по-малко са тези, които смятат, че цените ще се повишават в следващите месеци. Понижение от 1.4 пункта има при бизнес оценките в сектора на услугите. От НСИ поясняват, че продължава започналия от август спад след слабото възстановяване, което е продължило от март до юли. Според мениджърите бизнес обстановката в момента е почти същата като през миналия месец, но прогнозите им за следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда е изместила проблема с конкуренцията, който доскоро е бил основното затруднение на фирмите, както и слабостите в законодателството. Почти без промяна – само с 0.5 процентни пункта надолу, е бизнес климата в търговията на дребно. Фирмите не очакват съществена промяна в следващите шест месеца, след като в последните три обемът на продажбите вече намалява с по-бавни темпове. Въпреки че прогнозите им за продажбите три месеца напред не са се подобрили, очакванията за поръчки към доставчици са по-благоприятни.
Източник: Дневник (29.10.2009)
 
Спадът в цените на производител се забавя на годишна база Цените на производител продължават да падат и през септември спрямо същия месец на миналата година. Изследването на Националния статистически институт показа, че на годишна база те са спаднали с 8.8%, измерени по общия индекс (специфичният показател за динамиката на вътрешния пазар бележи годишно понижение от 7.8%). Дефлацията на производител е знакова за всички месеци от началото на годината и досега темпът й постоянно нарастваше. Септември е първият месец, през който тя се свива, след като през август достигна рекордното понижение от 10.8%. През цялото време спадът в цените на производител беше съпровождан от забавящ темповете си, но все пак положителен ръст в потребителските цени. Макар и те да отбелязваха понижение в отделни месеци спрямо предходните, за септември индексът на потребителските цени бележи ръст от 0.2% на годишна база. Комбинацията от дефлация и в двата показателя - на производителите и потребителите, е сочена от икономистите като тревожна, защото може да предполага и дефлационна спирала - верижно предизвикан спад на цените, заетостта и доходите но според тях в случая причините са други. В средата на този месец пред "Дневник" те коментираха, че дори и да има дефлация в потребителските цени, тя ще е заради двуцифрените темпове от миналата година и ще означава връщане към равновесните нива. Друго коментар, който Георги Ангелов и Димитър Чобанов направиха тогава, е че това показва гъвкавост на икономиката и в крайна сметка това е начинът българското производство да остане конкурентно на това в съседните държави. В същото време пък цените на производител продължават да спадат заради евтините ресурси в международен мащаб в по-голяма степен отколкото заради свитото търсене в основните страни в ЕС, където са основните търговски партньори на българските индустриални компании. В цените на производител по-съществен спад има в категорията "производство на основни метали" - с 14.7%, при "хранителни продукти - с 6.8%". На месечна база през септември общият индекс нараства с 1.4%, което е втори пореден месец с повишение. Други месеци с ръст спрямо предходния са май и юни. По отделни браншове покачване на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.9% и в добивната промишленост - с 0.2%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има намаление с 0.1%.
Източник: Дневник (30.10.2009)
 
Производството на пропан-бутан през август тази година спрямо предходния месец е нараснало с 14,3 на сто, показват данните на националната статистика. На месечна база през август се е увеличило и производството на безоловен бензин – с 4,7 на сто и на дизелово гориво – с 1,2 процента. Производството на твърди горива и електроенергия обаче намалява, като спадът при твърдите горива е с 10,9 на сто, а при това на ток - с 6,6 процента. В производството на природен газ не е имало изменение. На годишна база е отчетено намаляване през август в производството на всички горива с изключение на пропан-бутана, където няма движение. Производството на твърди горива през осмия месец на тази година спрямо съответния на 2008 е отчело спад от 22,6 на сто, на електроенергия – със 7,5 процента и на природен газ – със 100 процента. Производството на безоловен бензин и дизелово гориво намалява съответно с 10,1 на сто и 6,3 процента. Доставките на пропан-бутан през август 2009 година спрямо юли нарастват с 24,1 на сто. Доставките на безоловен бензин намаляват с 55,6 на сто, на дизелово гориво – с 50,3 процента, а на твърди горива – с 11,1 на сто. Доставките на природен газ и електроенергия намаляват съответно с 8,7 процента и 2,6 на сто. Доставките на пропан-бутан на годишна основа са нараснали през август с 20 процента. При доставките на другите енергийни ресурси се наблюдават спадове, като те са съответно: на безоловен бензин – с 41 на сто, на дизелово гориво с 40,9 процента, на твърди горива – с 27,8 на сто, на природен газ – с 38,8 на сто, а на електроенергия – с 5,7 процента.
Източник: Дарик радио (02.11.2009)
 
Безработните най-много през зимата Безработицата ще продължи да се увеличава заради проблемите в строителството и услугите, пише в анализ на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Официалната безработица ще стигне своя връх от около 9-9,5% през зимата на 2009-2010 г., след което ще се задържи около това ниво и ще започне да пада, смятат от ЦИР. Безработицата ще започне да пада от средата на следващата година благодарение на очакваното възстановяване на растежа в икономиката. Слаб ръст на БВП се очаква едва през второто или третото тримесечие на 2010 г., пишат от ЦИР. Дотогава икономиката ще продължи да върви надолу. За периода юли - септември 2009 г. се очаква спад на Брутния вътрешен продукт от около 6%, което е повече спрямо първата половина на годината.
Източник: Стандарт (03.11.2009)
 
България с най-голям ръст в ЕС на цените на производител през септември Индексът на цените на производител през септември спрямо август се понижава с 0,4 на сто в еврозоната и с 0,7 в Европейския съюз като цяло, показват данните на Евростат. През август на месечна база цените на производител се повишиха с 0,5 на сто и в еврозоната и в ЕС. През септември спрямо август сред страните, за които има налични данни, най-голямо повишение на цените на производител на съответния вътрешен пазар е регистрирано в България (1,2 процента), следвана от Естония (0,4 на сто), Кипър и Словения (0,3 процента и в двете държави). Най-големите спадове се наблюдават в Гърция, Финландия и Великобритания (минус 0,8 процента и в трите държави) и в Литва (минус 0,7 на сто). Сред страните, за които има налични данни, на годишна база през септември най-големите спадове на цените на производител на съответния вътрешен пазар са наблюдавани в Холандия – минус 13,4 процента, Литва – минус 12,1 на сто, Дания – минус 11,3 процента. Най-малки пък са били пониженията м Румъния – минус 0,1 на сто, Унгария (минус 1,2 процента) и Словения (минус 1,6 на сто). Повишение на цените на производител на годишна основа през септември е регистрирано единствено в Малта - 0,7 на сто.
Източник: Дарик радио (05.11.2009)
 
Очакват се нови 100 хиляди безработни по Нова година Регистрираните безработни у нас вече надхвърлят 300 хил. души, след като през октомври броят им се е увеличил с нови 7000 души, както съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. За сравнение преди година, когато кризата започна да набира скорост, броят им бе 216 640. Нивото на безработицата за октомври вече е 8.23% при 8.03% месец преди това, обяви министър Младенов. Тази статистика обаче не отчита колко заети от сивия сектор вече са съкратени. Нито колко имигранти са се върнали и стоят без работа. Според изчисления на Българската стопанска камара около 160 хил. са заетите в сивия сектор. Както има скрита заетост, така има и скрита безработица, която според БСК може вече да е стигнала 13-14%. В това число не влизат 170 хил. обезкуражени лица, които от години не търсят работа. Тепърва ще се изпълняват подадените през последните три месеца уведомления за масови съкращения. През август те засягаха 2554 работници, а през септември?- 1422-ма. През октомври броят им отново скача - 30 предприятия са обявили, че ще съкратят общо 2500 работници, съобщиха от Агенцията по заетостта. Очакванията са масовите освобождавания на работна ръка да продължат да растат. Секторите са ясни - най-засегнатите от кризата. От строителния бранш вече предупредиха, че до края на годината ще бъдат съкратени 35 хил. души. БДЖ ще освободи 2000. Както се очертава, съкращенията в Кремиковци скоро няма да засегнат само 3000 души, а всички 5000 работещи там. Машиностроителите алармираха, че са свили всички възможни разходи и единственото, което им остава, са човешките ресурси, пък били те и квалифицирани. Най-големият работодател - държавата, още не е заявила намеренията си за масови уволнения в администрацията. През декември очакваме да разберем точната бройка, заяви за в. Пари министърът на труда Тотю Младенов. Ако се спази исканото от финансовия министър Симеон Дянков 15-процентно съкращаване на държавната администрация, това означава около 15 хил. чиновници да се влеят в армията на безработните. В края на годината безработицата няма да надхвърли 9.5%, смята министър Младенов. Според синдикати и работодателски организации обаче числото ще е доста над 10%, защото се очакват между 80 и 100 хил. нови безработни. През 2010 г. кризата ще продължи да се задълбочава през първите шест месеца на годината. За този период очакваният спад на икономиката ще е много по-голям от заложените минус 2% от правителството в края на годината. В най-добрия случай за първото полугодие спадът на БВП ще е 4%. Ако се има предвид, че на един процент спад на БВП съответства около 30-35 хил. по-малко заети, можем да изчислим колко ще нарасне армията безработни догодина. Прогнозите на правителството са за 11.4% безработица в края на 2010 г., което означава България да се върне на нивото от средата на 2005 г., когато броят на безработните у нас бе около 400 хил. души.
Източник: Пари (09.11.2009)
 
Броят на работещите е намалял с 2.7% през третото тримесечие и с 6.3% за година, съобщи Националният статистически институт. Най-голямо е намалението на персонала във Вик сектора - с 14 на сто между юни и септември. Това е обаче и единствената дейност, в която оптимизацията води до увеличение на възнагражденията - средно с 4.2%. В хотелиерството и ресторантьорството намалението на броя на заетите е с 13%, в строителството - със 7% без това да се отразява на нивото на заплатите. Най-голям спад на възнагражденията между юни и септември НСИ отчита във финансите и застраховането - с 12.1% до 1191 лв., а също и в държавното управление - с 4.1% до 768 лв. Средната заплата през третото тримесечие намалява с 0.9% спрямо второто и възлиза на 583 лв. Сравнението със същия период на предходната година обаче показва увеличение с 11.5 на сто.
Източник: Дневник (12.11.2009)
 
Външнотърговското салдо на България за деветмесечието е отрицателно на стойност 6.3 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт (НСИ). (В сумата не са включени разходите за транспорти застраховки.) Сумата е два пъти по-ниска отколкото през същия период на миналата година заради драстичното свиване и на износа, и на вноса. Само през третото тримесечие външнотърговският дефицит е 1.6 млрд. лв. при над 2 млрд. лв. през първото и през второто. През деветте месеца на годината са изнесени стоки за 16.6 млрд. лв. и спрямо същия период на миналата година износът е намалял с 28.9%. Внесени са стоки за 22. 8 млрд. лв., с една трета по-малко, отколкото миналата година. Основен търговски партньор е ЕС с над 65% от износа и почти 60% от вноса. Износът за Украйна и Турция е спаднал с 50%, а за Русия и Китай - с около 40%. Вносът от тези страни също е по-малък.
Източник: Дневник (12.11.2009)
 
През септември 2009 г. безработните са се увеличили с 6.3% спрямо същия месец на миналата година. Най-много хора са останали без препитание в строителния сектор - 16.3%, показват данните на НСИ. Така заетите намаляват до 2.34 млн. българи. През третото тримесечие на годината в сравнение с второто заетите в сектора за доставяне на води, канализации и управление на отпадъци намаляват с 14%. С оглед края на туристическия сезон заетите в хотелиерството и ресторантьорството намаляват с 13%. От юли до септември има увеличение на наетите само в сектора за създаване и разпространение на информация и творчески продукти и в далекосъобщенията - с близо 2%. Безработицата в страната плавно расте, но същото се отнася и за средната месечна работна заплата. В обществения сектор през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2008 г. тя е нараснала с 8%, а в частния сектор - с 12.5%, показват данните на НСИ. Средната месечна работна заплата за третото тримесечие на годината е намаляла с 5 лв. спрямо периода от април до юни и е 583 лв. С около една четвърт са скочили заплатите в сектора култура, спорт и развлечения. В строителството ръстът е 23.6%. В операции с недвижими имоти увеличението е с 20.8%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през третото тримесечие на 2009 г. са получили работещите в производството и разпределението на електрическата и топлинната енергия и на газообразни горива - 1294 лв. След тях традиционно са занимаващите се с финанси и застраховане - 1191 лв. В същото време техните заплати са орязани с 12% през третото тримесечие на годината. На трето място по заплащане са работещите в разпространението на информация и в далекосъобщенията - 952 лв. На опашката по заплащане са били наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството. Тяхното средно месечно възнаграждение от юли до септември т.г. е било 382 лв. и в администрацията - 433 лв.
Източник: Пари (12.11.2009)
 
От 1989 г.: За първи път дефлация за годината 0,1 на сто е месечната инфлация у нас през октомври, съобщи вчера статистиката. На годишна база обаче са отчетени 0,3% дефлация. Така за първи път от 1989 г. насам има поевтиняване на живота за последните 12 месеца. През октомври цените на храните и безалкохолните са паднали с 0,2 на сто. Поевтиняването при ябълките е 11,3%, при зелето - със 7,8%, при свинското - с 1,3 на сто. Сезонно поскъпване е отчетено при краставиците с 22,2%, а при доматите - с 10,1 на сто. С началото на учебната година са скочили и цените на образователните услуги с 1,8 на сто. Поскъпване има и на облеклото и обувките - с 2,2 на сто. За здравеопазване също са искали повече пари. Лекарствата са увеличени с 0,6 на сто. От началото на годината натрупаната инфлация е точно 0%, показват още сметките на НСИ. Ако поскъпването се изчислява по общата еврометодика - т.нар. индекс ХИПЦ пък се получава инфлация от 0,2% през октомври и 1,1 на сто от началото на годината.
Източник: 24 часа (13.11.2009)
 
Ръст на индустриалното производство в еврозоната и ЕС през септември През септември тази година спрямо август индустриалното производство нараства с 0,3 процента в еврозоната и с 0,2 на сто в ЕС, показват сезонно изгладените данни на Евростат. През август нарастването бе съответно с 1,2 на сто в еврозоната и с 0,8 процента в ЕС. През септември на годишна база е отчетен спад в индустриалното производство с 12,9 процента в еврозоната и с 12,1 на сто в ЕС. Сред страните, за които има налични данни индустриалното производство през септември спрямо август нараства в седем държави и отчита понижения в 11 от членките на ЕС. Най-големи са увеличенията в Ирландия – 11,2 процента, Германия – 3 на сто и Швеция – 1,6 процента. най-големи пък са спадовете в Италия – минус 5,3 процента, Португалия – минус 3,3 на сто и България – минус 2,6 на сто. На годишна база през септември индустриалното производство се е свило във всички държави, за които има налични данни. Най-големи са спадовете в Естония – минус 29,5 на сто, Финландия – минус 23,2 процента, и България – минус 19,3 на сто. най-малки са пониженията в Ирландия – минус 0,7 процента, Полша – минус 1,3 на сто, и Румъния – минус 3,6 процента.
Източник: Дарик радио (13.11.2009)
 
Инфлацията пак под нулата Годишната инфлация падна под нулата. Цените през октомври 2009 г. са с 0,3% по-ниски в сравнение със същия месец на миналата година, отчете Националният статистически институт. Поскъпването от началото на годината пък е нула. За последния месец статистиката отчита инфлация от 0,1%, като тя е за сметка най-вече на обувките и облеклото, които отчитат ръст 2,2 на сто. Минимално увеличение от 0,1% има при наемите и поддръжката на жилищата. Поевтиняването на храните, безалкохолните напитки и транспорта дърпа инфлацията надолу.
Източник: Стандарт (13.11.2009)
 
Рецесията се задълбочава, БВП пада с 5.8% 5.8% е спадът на икономиката за третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Това показват експресните данни на НСИ, които бяха публикувани 44 дни след приключване на периода, а на 10 декември ще се оповестят и предварителните данни, които се приемат за по-точни. В номинално изражение и по текущи цени БВП за периода юли - септември се оценява на 17.77 млрд. лв. В същото време, отново на годишна база, брутната добавена стойност през третото тримесечие намалява с 6% и в номинално изражение е 14.77 млрд. лв. (БДС е мярка за приноса на отделен производител или сектор в БВП и показва разликата между стойността на произведените стоки и услуги и себестойността им). Главен фактор за констатираните резултати е намалението на добавената стойност в индустриалния сектор, която е с 10% по-малка в сравнение със същия период на 2008 година. В същото време реалният спад на добавената стойност в сектора на услугите е 5.7%, а в аграрния сектор тя нараства с 3%. Аграрният бранш заема дял от 10.4% в общата добавена стойност, а теглото на индустрията и услугите е съответно 28.1% и 61.5%. С натрупване през деветмесечието реалният спад на БВП е 4.8% в сравнение с деветмесечието на миналата година. В номинална стойност, той е 48.061 млрд. лв., а брутната добавена стойност е 40.24 млрд. лв., което е реален спад с 3.8%. Данните на НСИ изпреварват прогнозите за БВП на икономисти, до които "Дневник" се допита по-рано тази седмица. Средната им оценка бе, че спадът на БВП за периода юли - септември ще е 5.5% на годишна база. Също днес Евростат изнесе данни, според които рецесията в еврозоната е приключила. Според предварителните данни на европейската статистическа институция БВП на еврозоната и Европейския съюз най-накрая се е върнал към растеж през периода юли-септември, отчитайки повишение от съответно 0.4% и 0.2% на тримесечна база.
Източник: Дневник (16.11.2009)
 
Спад на строителството с близо 20 % По предварителни данни на Националния статистически институт произведената строителна продукция през септември 2009 г. намалява с 19.7% в сравнение със съответния месец на предходната година. Определящо влияние върху общия индекс на строителната продукция оказва спадът с 24.4% в продукцията от сградното строителство. При гражданското/инженерното строителство намалението е с 9.3%. Общата строителна продукция през септември 2009 г. е с 1.7% под равнището на предходния месец. Регистрирано е намаление както при произведената продукция на сградното строителство с 1.7%, така и при продукцията на гражданското/инженерното строителство - с 1.8%. През периода януари - септември 2009 г. общата строителна продукция намалява спрямо същия период на предходната година, като общият спад от 11.5% се определяя предимно от отрицателните темпове в сградното строителство, което представлява 66.3% от общото строително производство. Регистрираното намаление в сградното строителство през деветте месеца е 16.1%, а в гражданското/инженерното строителство e 0.7%.
Източник: Строителство Имоти (16.11.2009)
 
Доходите ни нараснали с 4,3% през септември, разходите – с 2,7% Общият доход средно на човек от домакинство за септември тази година е бил 315,54 лв., като спрямо същия месец на миналата година е нараснал с 4,3 процента, съобщават от НСИ. Над 80 на сто от доходите са се формирали от заплати и пенсии. Общият разход на човек от домакинство през септември 2009 г. е 300,82 лв. и е нараснал спрямо същия месец на 2008 г. с 2,7 процента. Най-съществените пера при неговото формиране са разходите за храна и тези за енергия, горива, вода и други, които представляват над 55 процента от всички разходи. Средно на човек разходите за храна и безалкохолни за септември са възлизали на 105,93 лв., като увеличението на тези разходи спрямо септември миналата година е с 0,8 процента, а относителният им дял в общите разходи също се е повишил – с 0,6 на сто до 35,2 процента. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) са нараснали от 52,72 лв. през септември 2008-а до 59,78 лв. средно на човек година по-късно. Делът им е бил по-голям с 1,9 процентни пункта и е достигнал 19,9 на сто от него през септември тази година. Разходите за здравеопазване са се увеличили с 10,3 на сто през септември 2009-а спрямо същия месец на миналата година и възлизат на 12,81 лв. средно на човек. Делът им в общия разход е бил 4,3 процента, което е с 0,4 процентни пункта повече спрямо същия месец на 2008 година. Увеличили са се разходите за алкохолни напитки и цигари с 10,1 на сто и през септември 2009 г. и те са възлезли на 13,97 лв. средно на човек. Намалели са разходите за транспорт и съобщения с 16,2 на сто и достигат 29,51 лв. средно на човек, а относителният им дял намалява с 2,2 процента за година. Техният относителен дял в общия разход е бил 4,6 процента, което е с 0,3 процентни пункта повече в сравнение с септември 2008 година. Разходите за облекло и обувки са намалели също с 16,2 на сто до 11,50 лв. средно на човек през септември 2009 г. Делът им в общия разход е бил 3,8 на сто, което е с 0,9 процентни пункта по-малко в сравнение със септември миналата година година. През септември 2009-а спрямо година по-рано е намаляла консумацията на хляб и тестени изделия, месни продукти и олио. Увеличило се е потреблението месо, прясно мляко, сирене, плодове и зеленчуци. Не се променило потреблението на кисело мляко, яйца, зрял фасул и захар.
Източник: Дарик радио (17.11.2009)
 
Нов спад на инфлацията в еврозоната Пореден месец на свиване на потребителските цени на годишна база отчете в европейския валутен съюз статистиката на Евростат през октомври. Хармонизираният индекс на потребителските цени за еврозоната се понижава с 0.1% на годишна база през изминалия месец, което е и петият пореден период на свиване на показателя. Данните за инфлационния ръст във валутния съюз все пак показват умерено увеличение от 0.2% спрямо септември, когато индикаторът се сви с 0.3% на годишна база. Публикуваната днес информация от Евростат показва и ръст на потребителските цени в Европейския съюз (ЕС). Индексът на потребителските цени успя да се задържи в положителна територия и през октомври, отчитайки повишение от 0.5% на годишна и 0.2% на месечна база. Данните за ЕС все пак не са пълни, тъй като най-голямата икономика извън еврозоната, тази на Великобритания, все още не е публикувала своите данни за месеца. Лондон ще изнесе тази информация на 17 ноември. От 27-те страни - членки на общността, най-големи разлики на годишна база отчитат в Ирландия (-2.8%) и Румъния (4.3%). Обобщените данни за еврозоната и ЕС са стъпка под прогнозите на специалисти, анкетирани от Ройтерс. Анализаторите определят променливите показатели на горивата и храните като основен фактор за поредния месец на дефлация във валутния съюз. При премахването на двата индикатора потребителските цени в еврозоната се движат нагоре и на годишна (1.2%), и на месечна (0.3%) база. Именно тези данни се следят и от Европейската централна банка (ЕЦБ) за появата на първи сигнали за инфлационен натиск.
Източник: Дневник (17.11.2009)
 
Доходите замръзват Доходите замръзнаха. През септември доходите в едно домакинство са били средно 777 лв., което е точно колкото и през август. В началото на есента доходите са дори по-ниски, отколкото през юли, когато в домакинствата са влезли средно по 795 лв. В резултат на кризата през последната една година доходите са нараснали едва с 4%. Само благодарение на замръзването на цените заради кризата българите реално не обедняват. Увеличението на парите в домакинствата идва предимно от вдигането на пенсиите, а не от повишаване на заплатите. Кризата се отразява и на трапезата ни. През септември е паднало потреблението спрямо август на месо, плодове, зеленчуци и яйца. За да закърпят бюджетите си, българите теглят пари от спестяванията си и взимат кредити. През септември всяко семейство е изтеглило средно по 26 лв. от спестяванията си и е взело назаем по 17 лв.
Източник: Стандарт (17.11.2009)
 
Фирмите свиват инвестициите с 37% Инвестициите на промишлените предприятия през настоящата година ще се свият с 37,2%, сочи анкета на Националния статистически институт сред компаниите. Мениджърите от частния сектор прогнозират спад на инвестициите с 36 на сто. Предприятията от обществения сектор очакват още по-голямо понижение - с 40,9% по-малко вложения през 2009 г. в сравнение с предишната година. Тази негативна тенденция се очаква да продължи и през следващата година. По данни на бизнес анкетата инвестициите в промишлеността през 2010 г. ще се свият с още 11,2%. В частния сектор се предвижда спад на вложенията с 22,7%. В обществения сектор обаче се очаква ръст на инвестициите с 29,2%, но въпреки това няма да се достигне нивото от 2008 г. Около 42% от анкетираните предприятия не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през 2010 г.
Източник: Стандарт (19.11.2009)
 
Направените инвестиции в индустрията през 2009 г. ще бъдат с 37,2 на сто по-малко в сравнение с предходната година. Това показва инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена сред промишлените предприятия през втората половина на октомври. Частният сектор планира да извърши около 78% от всички капиталови разходи, предвидени за 2009 г. В сравнение с 2008 г. обаче предвижданите инвестиции от тях през тази година намаляват с 36 на сто. Още по-голямо понижение - с 40,9 на сто, очакват държавните и общинските дружества. За сравнение при предишната инвестиционна анкета, проведена преди шест месеца, предприемачите в частния сектор предвиждаха намаляване на капиталовложенията си с 32,7%, тези в публичния сектор - с 45,5 на сто. Октомврийската анкета показва още, че най-голям срив на инвестициите се очаква в предприятията, които се занимават с производство на стоки с дълготрайна употреба. Намалението там ще е с 53,6 на сто в сравнение с миналата година. Най-малко ще е понижението в енергийния отрасъл и ВиК сектора - с 23,6%. Във всички останали очаквания спад на капиталовложенията през 2009 г. е с най-малко 40%. Проучването на НСИ показва още, че индустриалните мениджъри очакват свиване на обема на инвестициите и през 2010 г. Предвижданото намаление е с 11,2% спрямо 2009 г. За частния сектор се очаква спадът да е с 22.7%. За сметка на това мениджърите на дружествата, които са публична собственост, очакват да инвестират с близо 30 на сто повече, отколкото през 2009 г. Въпреки това и техните вложения няма да стигнат нивото си от 2008 г. Около 42 на сто от всички анкетирани предприятия пък не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В промишлеността най-голямо намаление на инвестициите през 2010 г. се очаква в производството на хранителни продукти (44,1%) и напитки (32%) и на инвестиционни стоки (29,8%). В производството на стоки за дълготрайна употреба се очаква увеличение на вложенията с 4.1% при предвиждан спад през 2009 спрямо 2008 г. с 53.6%. Малко над 30% от всички планирани за 2010 г. инвестиции са за механизация, автоматизация и въвеждане на нови производствени технологии. Разходите за увеличаване на производствения капацитет и за заместване на износеното оборудване се очаква да са съответно 26,7 и 24% от общия обем.
Източник: Монитор (19.11.2009)
 
С 11.2% се очаква да се свие обемът на инвестициите в промишлеността през 2010 г., като за частния сектор този спад ще бъде с 22.7%. Това показва инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред промишлените предприятия в края на октомври. За тази година анкетираните мениджъри са заявили, че инвестиционните разходи на предприятията им се свиват с 37.2% в сравнение с 2008 г. В обществения сектор догодина се очаква увеличение на инвестициите с 29.2%, което обаче няма да достигне нивата от 2008 г., посочват от НСИ. Около 42% от анкетираните предприятия не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В промишлеността най-голямо свиване на инвестициите през 2010 г. се очаква в производството на недълготрайни потребителски стоки с 44.1%, на хранителни продукти и напитки - 32%, и на инвестиционни стоки - с 29.8%. В производството на стоки за дълготрайна употреба се очаква увеличение на вложенията с 4.1% при 53.5% спад за тази година. Основни насоки в инвестиционните планове на предприятията от промишлеността за следващата година са механизация, автоматизация и въвеждане на нови производствени технологии. Според анкетата тези дейности ще заемат 30.1% от общия обем планирани инвестиции. Фирмите планират също разходи за увеличаване на производствения капацитет и за заместване на износеното оборудване - съответно с 26.7 и 24%. За тази година във всички отрасли с изключение на енергетиката и водния сектор спадът в инвестиционната активност на предприятията ще бъде най-малко 40%, сочи анкетата. За енергетиката понижението на инвестиционните разходи е с 23.6%. Най-голям дял от направените инвестиции през годината са тези за увеличаване на производствения капацитет - 39.4%. На второ място са инвестициите за заместване на износеното оборудване - 23.2%. Тези за въвеждане на нови производствени технологии имат дял 22.7%. Останалите 14.7% от инвестициите през 2009 г. са предназначени за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други.
Източник: Пари (19.11.2009)
 
Рецесията у нас щяла да е най-тежката в ЕС Европейският съюз може и да е излязъл от най-тежката рецесия след 30-те години на миналия век, но положителните тенденции в източноевропейските страни все още са изключение. Кризата се развива по коренно различен сценарий в 10-те бивши комунистически страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., и приетите по-късно България и Румъния, съобщава “ИЮ бизнес”. Ситуацията в Полша, единствената страна в ЕС с устойчив растеж през тази година, коренно се различава от тази в Латвия или Унгария, където икономиките са в състояние на свободно падане, пише онлайн изданието. “От гледна точка на растежа Източна Европа ще изостане след останалия свят. През следващите няколко години това ще бъде регионът с най-ниския икономически растеж”, посочва Ерик Бергльоф, водещ икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие. Икономическото положение в София е най-тежкото след началото на кризата, посочва “ИЮ бизнес”. Изданието отбелязва, че страната ни е отчела спад на брутния вътрешен продукт от 5,8 на сто през третото тримесечие на т.г. спрямо същия период на миналата и че няма изгледи възстановяването да започне преди 2011 г. Като отличници по справяне с икономическата криза се очертават Полша, Чехия и Словакия. Тези страни допуснаха по-малко грешки и могат да гледат напред с по-сериозна увереност. На другия полюс са Литва, Латвия и Естония, които дълго време се смятаха за “икономически тигри”, а сега са извън релсите, пише “ИЮ бизнес”.
Източник: Труд (23.11.2009)
 
Безработицата в ЕС ще прехвърли 10% Безработните в Европа ще се увеличат с най-малко 3 млн. души през 2010 г., приближавайки 25 млн., прогнозира Европейската комисия (ЕК) в доклад за заетостта, обявен вчера. С това равнището на безработицата в ЕС ще надхвърли 10%. Безработните в ЕС през септември са били 22,1 млн. души, или 9,2% от работната сила, което е с една трета над нивото година по-рано. До средата на т.г. заетостта в ЕС се е свила с 4,3 млн. работни места, или 1,9% на годишна база. Българската безработица през септември остава под нивото на средноевропейската и далече под близо 20-процентовите нива в балтийските републики. Мъжете по-често губят работата си от жените, като кризата засяга най-много нискоквалифицираните групи и наетите на краткосрочни договори. Тревожно за Европа е, че останалите без работа за година и повече са 45% при едва 10% за САЩ. Колкото по-дълго човек стои незает, толкова по-трудно си намира работа, затова европейската безработица заплашва да се “закотви” трайно, превръщайки се от цикличен в структурен проблем, предупреждава комисията.
Източник: Труд (24.11.2009)
 
Спадът на жилищното строителство стигна 35% Строителството на нови апартаменти е сериозно засегнато от кризата. Според разпространените вчера от НСИ данни за третото тримесечие на 2009 г. броят на издадените разрешения за строеж от юли до септември 2009 г. е с 35% по-малък спрямо същия период на м.г. Броят на апартаментите в тях пък е с 60% по-малък. Статистиката показва, че за третото тримесечие у нас са били издадени 1783 строителни разрешителни за жилищни сгради с над 5000 жилища в тях. По същото време миналата година обаче издадените разрешения са били над 2500. Статистиката показва още, че тази година тенденцията през лятото броят на строителните разрешителни да се увеличава е отстъпила. За времето от юли до септември издадените разрешения за строеж намаляват с 2.7% спрямо предходното тримесечие. И през изминалите три месеца най-много жилищни сгради се строят във Варна. Там са били издадени 208 разрешения за строеж. В София и Пловдив те са били по 201. Според данните строителството на нови апартаменти почти е замръзнало във Видин - там са били издадени само 4 разрешителни.
Източник: Сега (24.11.2009)
 
Индустриалният сектор в еврозоната продължава да расте Ситуацията в индустриалния сектор в страните от еврозоната продължи да се подобрява през ноември, пише в. "Уолстрийт джърнъл", след като индустриалният индекс PMI отчете най-големия си ръст за последните 2 години. Индикаторът, който се измерва от компанията за информационни финансови услуги "Маркит" (Markit), достигна най-високата си стойност за последните 2 години от 51 пункта. Показателят се равняваше на 50.7 пункта за октомври. PMI измерва нагласите сред индустриалния сектор, като стойности над 50 пункта означават, че в индустрията има реален растеж. Индексът отразява стабилно покачване във водещите икономики от еврозоната. "Маркит" коментира, че това се дължи на ръст в износа. Индексът за Германия се повиши до 53.5 пункта. PMI е сборна оценка за производствената активност в страна или регион. Той взема предвид промишленото производство, запасите от непродадена продукция и други фактори, които показват на какво ниво функционират предприятията. Индексът за еврозоната е базиран на данните от Германия, Франиця, Италия, Испания, Ирландия, Австрия, Гърция и Холандия.
Източник: Дневник (24.11.2009)
 
Всеки втори е с по-ниски доходи Над 56% от българите са пряко засегнати от кризата, което се изразява в намаление на доходите им или безработица. Това показват резултатите от проучване, направено от Институт "Отворено общество". Кризата е като свинския грип - засяга младите, обясни изпълнителният директор Георги Стойчев. Най-малко засегнати са пенсионерите, а най-уязвими са хората между 30 и 60 години, сочи проучването. Оказва се, че българите отъждествяват икономическата криза с политическа и след идването на правителството на ГЕРБ 60% от хората смятат, че икономиката ни няма да се влошава повече през 2010 година. Същевременно 42% от българите се притесняват, че ще изгубят работата си. Поддържането на балансиран бюджет ще върне доверието към страната, коментира икономистът Георги Ангелов. Според него най-лошото е отминало и износът постепенно ще се подобрява, като през септември е стигнал 2 млрд. евро. Необходимо е бюджетната дисциплина да се съчетае с провеждането на реформи за подобряване на инвестиционната среда у нас, допълни Ангелов. Българският бизнес е на прага на оцеляването и няма да понесе още 6 месеца при сегашната икономическа ситуация, каза Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие. По думите му банковото кредитиране е стигнало най-ниската си точка и оттук нататък ще има по-лесен достъп до финансов ресурс и лихвите много бавно ще започнат да падат. Според Прохаски спадът на икономиката тази година ще е с 5%, догодина ще има ръст от 0,5%, а през 2011 г. - от 4%. Инфлацията ще се задържи на ниски нива от около 1% през 2010 г., а безработицата няма да падне под 9%. Преките чужди инвестиции ще са около 3 млрд. евро през 2010 г. и 3,5 млрд. евро през 2011 г., смята още Прохаски. Уникалното в сегашната криза е, че България ще излезе без чужда помощ от нея, обясни Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според Димитър Чобанов от Институт за нов икономически напредък възстановяването на икономиката ще е бавно, като е необходима диверсификация на производството.
Източник: Стандарт (24.11.2009)
 
137 хил. останаха на улицата 137 хил. души са останали без работа за една година, след като финансовата криза удари и България. През третото тримесечие на годината броят на работещите българи над 15 години е 3,28 милиона души, обявиха от Националния статистически институт. Работещите са с 4%, или със 137,3 хил. души, по-малко спрямо третото тримесечие на миналата година. Броят на официално регистрираните безработни се е увеличил за година с близо 50 хил. до 234,5 хил. души. Расте и броят на обезкуражените българи, които не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят.
Източник: Стандарт (24.11.2009)
 
Държавният бюджет излезе на плюс Държавният бюджет през ноември ще излезе на излишък. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков. Това е вторият пореден месец, през който хазната ще бъде с излишък. Надяваме се до края на годината да излезем на балансиран бюджет и така ще бъдем най-дисциплинираната фискална държава в Европа, заяви Дянков. Икономиката ни проявява първите признаци за излизане от кризата. Септември е първият от 15 месеца насам, през който износът се увеличава.
Източник: Стандарт (24.11.2009)
 
Безработицата расте най-бързо при младежите Над 234 хил. души са безработните в трудоспособна възраст, които продължават да си търсят работа. Други 185 хил. вече са се отказали, тъй като не вярват, че някой ще ги наеме. Това показват резултатите от наблюдението на работната сила на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на годината. В сравнение с юли - септември 2008 г. броят на т.нар. обезкуражени се е увеличил с 41 хил. души, а общото равнище на безработицата е нараснало с 1.5% до 6.7 на сто. 55% от активните безработни са мъже, а 45 на сто - жени. Около 60 на сто от тях са съкратени през последните 12 месеца. Запазва се и разликата в нивата на безработицата в селата и градовете, като първата е почти двойно по-голяма от втората. Данните показват, че младежите до 24-годишна възраст са най-потърпевшите от кризата. В тази група безработицата се е увеличила с 5% спрямо третото тримесечие на 2008 г. и е стигнала 16.5 на сто. Според отделни представители на бизнеса, както и на HR агенции в кризата работодателите се опитват да запазят най-вече по-опитните си служители. Според експерти влияние оказва и нагласата на младежите за честа смяна на работното място, което се тълкува от шефовете им като липса на лоялност. Националната ститистика отчита още продължаващ темп на намаление на заетостта в страната. През лятото на 2009 г. заетите са 3.2 млн. души - с близо 130 хил. по-малко спрямо същия период на 2008 г. Разбивката по полове показва 67.4% коефициент на заетост при мъжете и 58.9 на сто при жените. Най-бързо намаляват заетите в индустрията, отчита още статистиката. Водещ по броя на заетите в него остава секторът на услугите, а най-малко са хората, които се трудят в селското и горското стопанство.
Източник: Дневник (24.11.2009)
 
НСИ: Бизнес климатът се подобрява, продължава спадът в строителството Общият показател на бизнес климата се повишава с 0.4 пункта през ноември в сравнение с октомври, което е резултат главно от отчетения относително по-добър бизнес климат в сектора на услугите и в промишлеността, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През ноември съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се покачва с 1 пункт спрямо равнището си през октомври. За последните четири месеца този показател се е придвижил в положителна посока с 3.7 пункта от най-ниската си точка, регистрирана след есента на миналата година, когато започна негативното развитие на стопанската конюнктура в отрасъла. Повишението на показателя през последния месец се дължи на подобрените оценки на мениджърите от промишлеността за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията за бизнес ситуацията през следващите шест месеца са леко влошени в сравнение с октомври (понижение на балансовия показател с 0.6 пункта). Предприемачите отчитат намаление на производствената активност в промишлеността през последните три месеца. Очакванията за следващите три месеца са също по-неблагоприятни в сравнение с изразените мнения през предходния месец. Мениджърите предвиждат и по-нататъшно съкращаване на персонала. Осигуреността на производството с поръчки както от страната, така и от чужбина се е понижила в сравнение с октомври (намаление на балансовите показатели съответно с 5.3 и 2.7 пункта). Слабо са се повишили запасите от готова продукция. Несигурната икономическа среда е факторът с най-силно негативно въздействие върху дейността на промишлените предприятия. През ноември неговото отрицателно влияние се чувства още по-силно в сравнение с предходните месеци на годината. На втора и трета позиция продължават да бъдат недостатъчното търсене от страната и това от чужбина, които през ноември представляват още по-голяма пречка за производството в предприятията в сравнение с предходния месец. Очакванията на около 80% от предприятията в промишлеността са за запазване на цените на настоящото ниво и през следващите три месеца. През последните месеци обаче леко се покачва относителният дял на тези, които очакват повишение на цените. Съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.9 пункта през ноември спрямо предходния месец. Намалението се дължи най-вече на влошените оценки на строителните предприемачи за бизнес ситуацията в предприятията - балансовият показател спада с 5.6 процентни пункта. Продължава да се свива строителната активност и да се влошава осигуреността на производството с поръчки. Очакванията за дейността през следващите три месеца са негативната тенденция да продължи. Запазват се и очакванията за намаление на персонала. С най-голяма тежест сред причините, затрудняващи дейността в отрасъла, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостатъчната финансова обезпеченост и търсене, като негативното влияние и на трите фактора през ноември се засилва. През ноември предприятията, които предвиждат намаление на продажните си цени, продължават да са повече от тези, които считат, че цените им ще се повишат през следващите месеци. В резултат на това за дванадесети пореден месец балансовият показател е отрицателен (- 10.6%). Стопанската конюнктура в търговията на дребно през ноември се запазва както през предходния месец. Стойността на съставния показател "бизнес климат в търговията" остава приблизително същата. Според търговците на дребно през следващите три месеца се очаква запазване както на обема на продажбите, така и на обема на поръчките към доставчиците. Основен фактор, затрудняващ дейността на предприятията, остава несигурната икономическа среда. На второ и трето място са конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. Търговците не очакват увеличение на цените. В сравнение с октомври през ноември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" се покачва с 2.6 пункта. Причините са в леко подобрените оценки на мениджърите за настоящото състояние на предприятията и по-оптимистичните им очаквания относно бизнес ситуацията през следващите шест месеца. Търсенето на услуги през последните три месеца е намаляло, но прогнозите за следващите три месеца са по-оптимистични. Анкетата през ноември регистрира намаление на заетите в бранша, като не се очаква увеличение на заетостта през следващите три месеца. В дългосрочен план най-силен фактор, затрудняващ дейността на предприятията в сектора на услугите, е конкуренцията в бранша, но в настоящата ситуация тя е изместена от несигурната икономическа среда. Предприемачите продължават да очакват намаление на цените на услугите през следващите три месеца.
Източник: Дневник (30.11.2009)
 
Бизнес климатът в България се подобрява леко, сочат ноемврийските данни на Националния статистически институт (НСИ). Според тях оценката на мениджърите за настоящата и очакваната бизнес ситуация през следващите шест месеца се повишава с 0,4 пункта през ноември. Това е първото повишение на показателя, измерващ бизнес климата от април насам, когато неговият ръст беше 0,6 пункта. До октомври показателят спадаше пет месеца поред, в резултат на което спрямо октомври 2008 г. - началото на негативните тенденции в стопанската конюнктура у нас, той спадна от 38,1 процентни пункта до ниво 7,3 процентни пункта. Според НСИ ноемврийското подобрение на бизнес климата се дължи най-вече на по-благоприятната стопанска конюнктура в сектора на услугите и на промишлеността. За индустрията се отчита подобрение на бизнес климата, измерено с ръст на показателя от 1 пункт спрямо равнището му от октомври. За последните четири месеца той се е повишил с 3,7 пункта спрямо най-ниската си стойност, регистрирана през последните 12 месеца. Въпреки повишените оценки на индустриалните мениджъри за настоящото състояние на предприятията, техните прогнози за ситуацията през следващите шест месеца се влошават леко. Това се отразява в понижение на балансовия показател с 0.6 пункта. Предприемачите очакват намаление на производствената активност, както и по-нататъшно съкращаване на персонала. Това е пряк резултат от понижаване на показателя, който отчита осигуреността на производството с поръчки от чужбина. В сравнение с октомври през ноември показателят, измерващ бизнес климата в сектора на услугите отчита ръст от 2,6 пункта. Причина за това са подобрените оценки на мениджърите за настоящата конюнктура, както и по-оптимистичните им очаквания за следващите шест месеца. Търсенето на услуги през последните три месеца е намаляло, но прогнозите за следващите три месеца са по-оптимистични, отчитат още от НСИ. За разлика от индустрията и услугите, строителният сектор продължава да потъва и през ноември показателят „бизнес климат в строителството" се понижава с 2.9 пункта спрямо октомври. Намалението се дължи най-вече на влошените оценки на строителните предприемачи за бизнес ситуацията в предприятията. Според мениджърите в сектора продължава да се свива строителната активност и да се влошава осигуреността на производството с поръчки. Очакванията са през следващите 3 месеца да продължи негативната тенденция, както и спадът на продажните цени. Без промяна остава бизнес ситуацията в търговията на дребно. Според търговците на дребно през следващите три месеца се очаква запазване както на обема на продажбите, така и на обема на поръчките към доставчиците. Основен фактор, затрудняващ дейността им остава несигурната икономическа среда. На второ и трето място са конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в търговията на дребно анкетата не отчита очаквания за увеличаване на цените, съобщиха още от НСИ. .
Източник: Монитор (30.11.2009)
 
След месец на лек възход производствените цени на българските предприятия на вътрешния пазар пак тръгнаха надолу през октомври. Отчетеното намаление спрямо септември е в размер на 0,4 на сто. Месец по-рано беше регистриран ръст от 1,2%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През октомври най-съществено е поевтиняла продукцията на добивната промишленост - с 1,9%, както и на преработващия сектор - с 1 на сто. За сметка на това е регистриран скок в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Той е в размер на 1,1%. В сравнение с миналия октомври НСИ отчита, че производствените цени са спаднали с 8,3 на сто. Данните на НСИ сочат още, че общият индекс на цените на производител, който включва цените както на вътрешния, така и на международния пазар, намалява с 0,9% спрямо предхoдния месец. През септември същият индекс отчете ръст от 1,4% на месечна база и 0,2% скок през август. Общият индекс на цените на производител през октомври 2009 г. намалява с 9,4% в сравнение със същия месец на 2008 година. В преработващата промишленост спадът е с 9,9%. На годишна база по-съществено намаление е регистрирано при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 22,7%, при производството на основни метали - с над 15%, и производството на хранителни продукти - със 7,8%. Инфлация е отчетена при производствените цени на напитките - с 6,4%, и на лекарствени вещества и продукти - с 5,4%.
Източник: Монитор (01.12.2009)
 
Производството на твърди горива през септември 2009 година е нараснало с 29,8 на сто до 2,41 млн. тона и на дизелово гориво – с 3,7 процента до 170 000тона. Производството на пропан-бутан е намаляло с 43,8 на сто до 9000 тона, на безоловен бензин – с 8,3 на сто до 122 000 тона и на електроенергия – с 0,3 процента до 3211 ГВтч. Няма изменение в производството на природен газ, съобщават от НСИ. Производството на твърди горива през септември 2009 на годишна база е намаляло с 8,3 на сто, на пропан-бутан – с 35,7 процента, на безоловен бензин – с 6,2 на сто, на дизелово гориво – с 1,7 процента, на електроенергия – с 3,7 на сто и на природен газ – със 100 процента. Доставките на твърди горива през септември 2009 година спрямо предходния месец са нараснали с 31,1 на сто до 2,672 млн. тона, на безоловен бензин – със 150 процента до 90000 тона, на дизелово гориво – със 145,7 на сто до 199 000 тона и на природен газ – с 28,5 процента до 176 млн. станд. куб. м. Доставките на пропан-бутан и електроенергия са намалели съответно с 11,1 на сто до 32 000 тона и 4,7% до 2355 ГВтч. Доставките на пропан-бутан през септември 2009 година спрямо септември 2008 година са нараснали с 6,7 на сто, на безоловен бензин – със 100 процента и на дизелово гориво – с 59,2 на сто. Доставките на твърди горива са намалели с 15 процента, на природен газ - с 21,1 на сто, както и на електроенергия - със 7,2 процента.
Източник: Дарик радио (01.12.2009)
 
Спадът в цените на производител се задълбочава през октомври Производствените цени в България падат на годишна база с 9.4% през октомври, показват данните на Националния статистически институт. Това понижение е по-голямо от регистрираното през септември. От началото на годината досега септември е единственият месец, в който спадът в цените на едро беше по-малък от предходния месец. Това обаче не се повтаря през октомври, което означава, че поне засега проблемът остава. Спад има и на месечна база. Спрямо септември общият индекс на производствените цени се понижава с 0.9%, след като само месец по-рано нарасна с 1.4%. Цените на напитките, лекарствата и дрехите са от малкото, които бележат растеж спрямо октомври миналата година. "Понижението на месечна база е много изненадващо предвид повишенията от предходните месеци", каза за "Дневник" икономистът на "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него това са моментни колебания, които може да отшумят до края на годината заради поскъпването на храните и петрола. "Трудно е да се каже дали тенденцията към понижение на цените ще продължи. Всичко зависи от това дали икономиката ще обърне посоката, но поне засега няма такива сигнали", каза още Ангелов. За третото тримесечие НСИ измери спад на БВП от почти 6%, което е най-голямото свиване на българската икономика от началото на кризата. Цените на производител са важен индикатор за ценовата стабилност. Падащите цени на продукцията обикновено се предават с известно закъснение на крайните цени на стоките в магазините. Ако тенденцията се запази за продължителен период от време, това може да доведе до дефлационна спирала, при която потреблението се свива още повече и задълбочава проблема. В момента всички страни от Европейския съюз, за които Евростат публикува данни, отчитат спад в производствените цени на годишна база. По предварителни данни на европейската статистическа служба инфлацията в еврозоната през ноември е 0.6% на годишна база. Това е първото поскъпване на потребителската кошница във валутния съюз от края на пролетта. През последните 5 месеца в региона беше отчетена годишна дефлация. Засега данните не предлагат разбивка по страни или групи от стоки, но според някои икономисти отчетената инфлация се дължи на нестабилността при енергоносителите, а не на възстановяване в потребителските цени. "Най-вероятно това е ефект от поскъпването на петрола", коментира пред MarketWatch Марко Вали, икономист на "Уникредит". Към края на ноември един барел петрол струва с 40% повече, отколкото през ноември миналата година. На същото мнение е Клементе де Лучия от БНП "Париба". "Ноемврийското покачване е резултат от поскъпването на петрола и храните. Като се изключат ефектите от тях обаче, очаквам инфлацията да остане ниска и през следващите месеци", каза Де Лучия пред АП.
Източник: Дневник (01.12.2009)
 
Строят само големи жилища Все по-големи жилища излизат на пазара. Това показват данните на Националния статистически институт за новопостроените сгради през третото тримесечие на 2009 г. Средната площ на домовете вече е 71,7 кв. м, докато през предходното тримесечие е била 69,9 квадрата. Най-просторни жилища за периода са завършени в област Силистра - средно 120,7 кв. м, в област София - 113,5 кв. м, и област Пазарджик - 100,4 кв. м. Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2009 г. е 374 хил. кв. м или с 5,2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2008 г. Жилищната площ също намалява с 2,9% до 240 хил. кв. м. Най-малки са новите домове в Кърджали - средно 45,3 кв. м, и Разград - 45,4 кв. м. С 0,9% са се увеличили новопостроените сгради спрямо предходното тримесечеие, съобщават от НСИ. Жилищата в тях обаче са с 674 по-малко. Преди година новите сгради са били с 2,1% повече, а жилищата в тях - с 2% отгоре. Най-много нови домове за периода са вдигнати по морето. Във Варненска област - 163 сгради, и в Бургаска - 133 сгради. Нито една жилищна сграда не е завършена от юли до септември в Кюстендил.
Източник: Стандарт (04.12.2009)
 
Спирането на Кремиковци свали стокообмена с Украйна със 70% Търговският ни стокообмен с Украйна е паднал драстично, стана ясно вчера на среща на търговци и инвеститори в украинското посолство. Докато през 2008 г. двустранната търговия е била за 1.5 млрд. USD, за деветмесечието е само за 435 млн. USD, съобщи посланик Виктор Калник. За цялата година се очаква спадът да е 70%. В голямата си част причината е спирането на доставките на украинска руда за Кремиковци, признава Александър Гуриев, ръководител на икономическата мисия към посолството. Украинската фирма Днепър за промишлено строителство в района на Варна, българската компания Имоти, транспортни фирми за превози през Черно море и компании за системи на безопасност в АЕЦ Козлодуй коментираха с представителите на посолството трудностите, които срещат на украинската митница, и проявите на корупция. Дистрибутори на алкохол се оплакаха, че за производителите от значение е обемът на пазара, а българският пазар не е много голям. Фирмите участници в срещата обмениха идеи за нови партньорства. Посланик Калник заяви, че работата по инвестициите също е замряла. Трудно обаче се проследява движението на капиталите, защото много от инвеститорите, както български, така и украински, са регистрирани в офшорни зони като Кипър или Вирджинските острови, казаха от икономическата мисия. Искаме да окуражим както украинските, така и българските фирми, че може да им съдействаме при търсене на решение на проблемите им, каза още посланикът. Той вече е разговарял с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Виктор Калник призова украинските фирми да си поставят ясно проблемите, за да им съдейства с лобиране. Украинският посланик благодари за хуманитарната помощ от България за Украйна за борба с грипа А1H1 в размер на 250 хил. лв. Виктор Калник запозна бизнеса с резултатите от 13-ата среща на високо ниво в Киев ЕС - Украйна. Имало прогрес при изготвянето на пътна карта за безвизов режим на Евросъюза с Украйна, който да стимулира бизнеса и туризма.
Източник: Пари (09.12.2009)
 
Промишленото производство отчете над 16% спад за октомври През октомври тази година промишленото производство намалява с 16,1 на сто на годишна база, сочат предварителните данни на НСИ. В преработващата промишленост продукцията намалява с 21,5 процента, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.2 на сто, докато в добивната промишленост е отчетен ръст от 17,7 на сто. Регистриран е спад в производството на продукти за междинно потребление - с 23,8 процента, в производството на инвестиционни продукти с 23,4 на сто, в производството на енергийни продукти - с 1.9 процента. В сравнение с предходния месец е отчетено увеличение с 5,5 на сто, като в добивната промишленост увеличението е с 34,2 процента, в преработващата промишленост - с 3,4 на сто, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,3 процента. Ръст е регистриран при производството на основни метали - с 22,6 процента, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 16 на сто, при производството на облекло - с 6,6 процента. Същевременно намалява производството на химични продукти - с 11,6 на сто, производството на тютюневи изделия - с 10,9 процента, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3,5 на сто. По предварителни данни през октомври 2009 г. оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 19,4 на сто в сравнение с октомври 2008 година. В преработващата промишленост намалението е с 21,4 процента, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17 на сто, докато в добивната промишленост е регистрирано увеличение с 11,9 процента. В сравнение със септември 2009 г. оборотът през октомври 2009 г. нараства с 5,2 процента, като в преработващата промишленост увеличението е с 3,6 процента, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,2 на сто.
Източник: Дарик радио (11.12.2009)
 
Инфрструктурното строителство с двойно по-малък спад от сградното Инфраструктурното строителство нараства с 2.3% през октомври спрямо септември, но все още е на по-ниски нива от същия месец на миналата година. Това сочат данните за активността в строителния сектор, публикувани от Националния статистически институт в четвъртък. През октомври спрямо същия месец на предходната година т.нар. гражданско строителство, което включва работи по инфраструктурни проекти като пътища, мостове, тръбопроводи, електропроводи и др., е намаляло 15.3%. За сравнение спадът при сградното строителство е двойно по-голям - 30.6% през октомври спрямо 2008 г. През първите 10 месеца на годината общото строителство намалява с 13%, сочат данните на НСИ. Значителен дял в общия спад има строителството на сгради, което е със 17.7% по-малко от същия период на миналата година. За инфраструктурните проекти намалението през десетмесечието е 2.3% спрямо 2008 г. Според статистическия институт данните са сигурен знак, че предприемачите в строителството насочват вниманието си върху инфраструктурата.
Източник: Дневник (11.12.2009)
 
С 5,4 на сто се свила икономиката през третото тримесечие на 2009 г, съобщи НСИ. Обявените през ноември експресни данни сочеха спад от 5,8%. Ревизиран е и спадът от януари до септември. Сега вече той е 4,7% или с 0,1 на сто по-малко. На годишна база расте добавената стойност от земеделието, докато при индустрията и услугите има намаление. Леко съживяване обаче отчита НСИ през октомври. Промишленото производство спрямо септември е с 5,5% повече. За последната 1 г. заетите у нас пък са намалели с 3,7 на сто.
Източник: 24 часа (11.12.2009)
 
Икономиката потъна с 4,7%, но се отблъсква от дъното Икономиката потъна с 4,7% през първите девет месеца на годината, но вече се наблюдават някои положителни признаци за съживяването й. БВП на страната за деветмесечието е 48,33 млрд. лв. Това прави по по 6374 лв. (3259 евро) на човек от населението, обявиха от Националния статистически институт. Това потвърждава думите на вицепремиера Симеон Дянков, според когото вместо първоначално очаквания спад с 6,3%, за цялата 2009 г. икономиката ще потъне с 4,9%. На пръв поглед през третото тримесечие спадът на БВП е още по-голям - с 5,4%. От кризата най-сериозно са засегнати инвестициите, които са се свили с 36,5%. Но вече има няколко важни положителни сигнала. Първо, аграрният сектор изплува и реализира ръст от 2,3%. Освен това спадът в индустрията се забавя. Докато за първите девет месеца спадът в индустрията е с 8,3%, то за третото тримесечие е само с 6%. На трето място спадът в износа от юли до септември е само с 6,7%, докато вносът пада с 23,4%. В резултат дългогодишната традиция за дефицит във външната търговия беше пречупена. За последното тримесечие външната търговия излезе на плюс със 710,8 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.12.2009)
 
Изкарваме 12 лв. на час Работещите българи произвеждат 11,6 лв. на час, обявиха от Националния статистически институт. От юли до септември работещите граждани са били 3,857 млн., което е с 3,7% по-малко спрямо същия период на миналата година. На един зает се падат по 4680 лева от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В резултат на кризата безработните се увеличават. Но и ефективността на тези, които остават на работа, е по-малка. За един час работа се изкарват с 1,7% по-малко от третото тримесечие на миналата година. Най-висока е производителността на труда в индустрията - 11 лева на час плюс данъците. В сектора на услугите се изкарват по 10 лева на час. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - по 4,40 лева на час.
Източник: Стандарт (11.12.2009)
 
С 16,1% се срина промишленото производство през октомври спрямо същия месец на 2008 г., обявиха от НСИ. В преработващата промишленост продукцията намалява с 21,5%. Производството на инвестиционни стоки пада с 23,4%. Но в добивната промишленост през октомври е отчетен ръст от 17,7%. Освен това спрямо предходния месец е отчетен ръст на промишленото производство с 5,5%, като в добивната промишленост увеличението е с 34,2%.
Източник: Стандарт (11.12.2009)
 
Месечна инфлация от 0,1 на сто отчита за ноември Националният статистически институт (НСИ). С точно толкова поскъпна животът и през октомври спрямо месец по-рано. На годишна база обаче през ноември отново се регистрира дефлация в размер на минус 0,1% при отчетени минус 0,3% за октомври, изчислено също за година. Статистическите данни показват още, че с натрупване от началото на годината (ноември 2009 г. спрямо декември 2008 г.) също се отчита поскъпване на живота у нас. То обаче е едва 0,1 на сто и е най-ниското за аналогичния период на предходните няколко години. За сравнение за ноември 2008 г. спрямо декември 2007 г. инфлацията е била 8 на сто, за същия период на 2007 г. - 17,3%, а за 2006 г. - 3,4%. Средногодишно за периода декември 2008 - ноември 2009 г. спрямо декември 2007 - ноември 2008 г. е 3,3%, съобщиха още от НСИ. Хармонизираният индекс на потребителските цени, с който Евростат мери инфлацията, показва, че за ноември стоките и услугите в България са поскъпнали с 0,2% спрямо октомври. За разлика от регистрираната от НСИ дефлация на годишна база по методиката на Евростат за ноември се отчита инфлация от 0,9% в сравнение със същия месец на 2008 г. От началото на годината хармонизираният индекс показва скок на цените с 1,3%, докато средногодишната инфлация е измерена от 2,9 на сто. Индексът на цените за малката по състав кошница, която обхваща 100-те жизненонеобходими стоки, сочи, че за ноември 2009 г. спрямо октомври 2009 г. те също поскъпват с 0,1%. От началото на годината (ноември 2009 г. спрямо декември 2008 г.) за тях се регистрира дефлация от 3,4 на сто.
Източник: Монитор (15.12.2009)
 
Цените скочиха с 33% за 5 години Цените са скочили с 33% за последните 5 години, сочат данните на Националния статистически институт. През последната година обаче цените не само че не са се вдигали, а дори вървят надолу. През ноември инфлацията е само 0,1%, обявиха от НСИ. А за последните 12 месеца инфлацията е отрицателна - минус 0,1%. Затова последната година беше идеална да се спестява. Докато цените вървят надолу, лихвите в банките надминаха 8,3% за едногодишните депозити в левове. Отрицателната годишна инфлация се дължи на храната. За последните 12 месеца хранителните стоки са поевтинели с 4,7%. Леко понижаване на цените има и в облеклото и обувките, транспорта, съобщенията и наемите. През ноември по-съществено са се вдигнали цените на доматите - с 15,3%, краставиците - с 33,9%, чушките - с 31,4%, гроздето - със 17,1%, и газираните напитки - с 5,2%. През месеца са поевтинели хлябът - с 1%, свинското месо - с 1,4%, птичето месо - с 4%, цитрусовите и южните плодове - с 9,2%, ябълките - с 4,7%, и зелето - с 12,1%.
Източник: Стандарт (15.12.2009)
 
Годишната дефлация се запазва и през ноември Националният статистически институт отчете дефлация на годишна база и през ноември. Спрямо същия месец на миналата година потребителските цени падат с 0.1%. През октомври, когато за първи път от началото на кризата НСИ констатира годишна дефлация, индексът отбеляза спад от 0.3% спрямо съответния месец на 2008 г. и това беше първият случай на годишна дефлация от 1999 г. насам. В същото време на месечна база (ноември спрямо октомври) има повишение на цените от 0.1%, а главният фактор за това са били групите "транспорт", където където разходите нарастват с 1.1%, "храни и безалкохолни напитки" - с ръст от 0.3%, и "жилища" (наеми, ремонти и разходи за комунални услуги), които поскъпват с 0.7%. Последните данни потвърдиха прогнозите на икономистите, които "Дневник" анкетира миналата седмица. Тогава експертите заявиха, че дефлационните процеси в българската икономика ще продължат още известно време, но без да застрашат сериозно икономиката. Дефлацията се приема като по-тревожно явление за икономиката дори и от високата инфлация, тъй като демотивира фирмите да произвеждат и води до ръст на безработицата и последващ спад на цените (дефлационна спирала). За България обаче икономистите твърдят, че тя има корективно влияние и процесите, които в момента наблюдаваме, са връщане на доходите до нива, съответстващи на производителността на труда при по-бавен спад на цените, който ще приключи с отминаване на кризата.
Източник: Дневник (15.12.2009)
 
Средният доход на човек от домакинство е нараснал с 8,5% по данни за октомври 2009 г. в сравнение със същия период на миналата. Това става ясно данните за доходите, разходите и потреблението на домакинствата на Националния статистически институт (НСИ). Почти 80% от семействата осигуряват нужните им средства от заплати и тенденцията да се разчита на този вид приход се увеличава. Размерът на месечните възнаграждения е увеличен с 4,4% до 165 лв. месечно на лице от домакинство. На второ място като източник на доходи са пенсиите, като спрямо 2008 г. те са нараснали с почти 28% до 91 лв. на човек. С около 20% са се увеличили хората, които осигуряват приходи от самостоятелна заетост, а ръстът в този тип заетост е по-малко от 1%. Доходите от социални помощи и социално осигуряване почти не участват във формирането общия доход на домакинствата, тъй като възлизат на около 11 лв. на човек. Общият разход на човек в семейството намалява незначително спрямо 2008 г. - само с 0,2%. Най-съществени са харчовете за храна, битови сметки и те формират близо 54% от всички разходи. С 1% са се увеличили покупките на храна и безалкохолни. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) намаляват от 60.60 лв. през октомври 2008-а до 56.14 лв. през октомври 2009 г. В същото време парите, дадени за здраве, се увеличават с почти 30% и достигат до 18 лв. на човек. Това е ръст от 1,4% спрямо предходната година. Свиват се обаче харчовете за транспорт и съобщения с 12%, както и за обувки и дрехи, със 7%, но пък алкохолът и цигарите бележат ръст от 11%. Намалено е потреблението на хляб, тестени изделия и олио, за сметка на ръст при месото - от 2,2 на 2,5 кг на месец, прясното мляко, плодовете - от 2,5 кг на 3,1 кг и зеленчуците от 6 на 6,7 кг.
Източник: Монитор (16.12.2009)
 
Износът бележи рекорд през октомври Октомврийският износ на страната е рекорден за последните 12 месеца, сочат последните данни на БНБ. Месечният ръст на експорта за десетия месец на годината е 15% и възлиза на 1.21 млрд. евро. На годишна база спадът на износа се забавя до 5.5% през октомври спрямо 20% месец по-рано. България продължава да е на минус във външната си търговия. За периода януари - октомври той възлиза на 3.5 млрд. евро, което е двойно по-малко от същия период на м. г. Преките чужди инвестиции у нас също са двойно по-малко в сравнение с м. г. - 2.33 млрд. евро спрямо 5.87 млрд. евро за първите десет месеца на 2008 г. Към края на октомври преките инвестиции покриват 95% от дефицита по текущата сметка.
Източник: Сега (16.12.2009)
 
Последни сме в ЕС по БВП на човек от населението за 2008-а Брутният вътрешен продукт на човек от населението за 2008-а в Люксембург е бил над два пъти и половина над средното за ЕС, показват данните на Евростат. От статистическата служба уточняват, че челното място на Люксемубрг по този показател се дължи от части на факта, че в херцогството работят много чуждестранни работници, които не живеят там и съответно не са взети предвид при изчисленията. След Люксембург се нареждат Ирландия и Холандия, където нивото е съответно с 35 и 34 на сто над средното за ЕС. В Австрия, Дания, Швеция, Финландия, Германия, Великобритания и Белгия стойностите варират от 23 до 15 процента над средното за ЕС. Франция и Испания също са „над чертата” по този показател, като БВП на глава от населението е съответно с 8 и 3 на сто над средното за ЕС. Най-близо до „чертата”, но отново отгоре е Италия – 2 на сто над средното за ЕС, а в Кипър БВП на човек е с 4 процента под средното. Гърция и Словения следват в класацията със съответно БВП на човек с 6 и 9 на сто по-малко от средното за ЕС. Чехия, Малта, Португалия и Словакия са с между 20 и 30 на сто под средното за ЕС, а в следващата група с между 30 и 50 на сто под средното за ЕС се нареждат Естония, Унгария, Литва, Латвия и Полша. Последни в ЕС са Румъния, където БВП на човек е с 53 на сто под средното за Общността и България с 59 процента под средното. Сред страните от Балканите, които не са членки на ЕС, но Евростат имат изчисления, преди България по този показател са Хърватия – 37 на сто под средното за ЕС, Турция – 54 на сто под средното за ЕС и Черна гора – 57 на сто под средното. След нас са Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
Източник: Дарик радио (16.12.2009)
 
Спестяваме двойно повече в кризата Българите рязко свиха разходите си и започнаха да спестяват. През октомври разходите на едно домакинство са били средно 723,52 лв., което е по-малко отколкото през същия месец на миналата година - 727,73 лв. Разходите на домакинствата през октомври са по-малко и спрямо предходните два месеца - август и септември. Това основно се дължи на кризата. Хората не са сигурни дали ще запазят работата си. Освен това през октомври хората не бяха сигурни дали ще вземат коледни премии. Затова спестяваха всеки възможен лев. През октомври всяко домакинство е спестило средно по 53 лв., докато през същия месец на миналата година на влог са дадени по 23,61 лв. За да могат да спестяват, хората свиват разходите си за покупка на дрехи и обувки, карат по-рядко и автомобилите си. Но хората не се лишават от трапезата си. Въпреки кризата се увеличава потреблението на месо, плодове и зеленчуци. 321,41 лв. е средният доход на човек през октомври, което е ръст за година с 8,52%.
Източник: Стандарт (16.12.2009)
 
Пазаруваме с най-малка кошница България и Румъния са страните от ЕС с най-ниска покупателна способност. С най-висока пък са гражданите на Люксембург, Ирландия и Холандия. Това показва последното проучване на статистическата служба на Европейската комисия "Евростат". Изследването включва и сравнителни данни за страните кандидатки за членство и за асоциираните към ЕС страни. Те показват, че гражданите на Хърватия и Турция (страни кандидатки), както и на Черна гора (със статут на асоциирана към ЕС страна) имат по-висока покупателна способност от българските граждани. Всъщност с покупателна способност с 60% под средната за ЕС България се нарежда по този показател единствено пред Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Албания. В тези страни покупателната способност варира от 64% до 74% под средната за ЕС.
Източник: Стандарт (17.12.2009)
 
Строителната продукция намалява в ЕС през октомври, България – втора по спад Строителната продукция в еврозоната е намаляла с 0,6 на сто в еврозоната и с 0,4 процента в Европейския съюз като цяло през октомври в сравнение с предходния месец, показват сезонно изгладените данни на Евростат. През септември спадът бе съответно 0,8 на сто в еврозоната и 0,5 процента в Европейския съюз като цяло. В сравнение с октомври миналата година през десетия месец на 2009-а строителната продукция е намаляла с 7,7 процента в еврозоната и с 6,9 на сто в ЕС. Сред страните, за които има налични данни, спрямо предходния месец строителната продукция намалява в девет държави и се увеличава в Словения – с 3,7 на сто, и Швеция – с 0,4 процента, а във Франция запазва непроменено нивото си. Най-голямо свиване на продукцията е отчетено в Словакия - минус 7,3 процента, България и Румъния – минус 4,4 на сто и в двете държави. На месечна основа сградното строителство е намаляло с 1 процент в еврозоната и с 0,7 на сто в ЕС. Гражданското/инженерното строителство пък регистрира ръст от 0,8 на сто в еврозоната и 1,4 процента в Европейския съюз. На годишна база през октомври строителната продукция се увеличава в девет от страните, за които има налични данни, а е нараснала в Полша – с 3,3 процента, Чехия – с 1,5 на сто, и Германия – с 0,2 процента. Най-големите понижения са в Словения – минус 28,2 процента, България – минус 25,1 на сто, Румъния – минус 24,7 процента, Словакия – минус 21,2 процента. Сградното строителство намалява с 10,1 на сто в еврозоната и с 9,9 процента в ЕС като цяло. Гражданското/инженерното строителство се увеличава с 1 процент в еврозоната и с 5,5 процента в ЕС като цяло.
Източник: Дарик радио (18.12.2009)
 
Парите във фонда за обезщетение при безработица догодина скачат до 262 млн. лв., показват разчетите на Националния осигурителен институт. Те трябва да покрият прогнозен брой безработни с право на обезщетение от 127 хил. души. Правили сме разчетите според макроикономическата прогноза за 11% ниво на безработицата през 2010 г., заяви Сотир Ушев, управител на НОИ. В края на тази година безработните, които получават обезщетение, са достигнали 126 хил. души. Парите за обезщетения са набъбнали до 240 млн. лв. при заложени едва 101 млн. лв. Преди три години правителството свали вноската във фонд Безработица до 1%, но от началото на кризата и последвалите масови съкращения постъпленията в него не покриват разходите по обезщетения. Догодина недостигът във фонд Безработица ще бъде близо 90 млн. лв. и ще бъде покрит с трансфер от бюджета. Всички фондове на ДОО с изключение на този за трудови злополуки ще бъдат с недостиг догодина. Във фонд Пенсии дефицитът ще е 1.772 млрд. лв. Намаляването на осигурителната вноска с 2 процентни пункта ще свие приходите от осигурителни вноски с 393 млн. лв. Донякъде този спад ще бъде компенсиран от ръста на минималните осигурителни прагове с 4.85%, което ще донесе 100 млн. лв. допълнително. Увеличението на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица на 420 лв. пък ще доведе до 63 млн. лв. повече постъпления по това перо. През 2010 г. фондът Общо заболяване и майчинство ще е на минус 190.9 млн. лв. Този фонд излезе в дефицит от миналата година, когато беше увеличен размерът и срокът на обезщетенията за майчинство. Заради кризата се наблюдават много злоупотреби от работодатели, заяви Весела Караиванова, подуправител на НОИ. В много фирми, които спират производства, принуждават работници да излизат в болнични, за да се спестяват пари за изплащане на заплати. Това също натоварва фонда Общи заболявания и майчинство.
Източник: Пари (18.12.2009)
 
Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях служители са нараснали с 11 на сто през третото тримесечие на 2009 г. в сравнение със същия период на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с предходните две тримесечия на годината се отчита сериозно забавяне на ръста на работодателските разходи за наетите служители. През първите три месеца увеличението им е било с 21% на годишна база, а за вторите три - 15,6 на сто, за да достигне последно отчетения ръст от 11% годишно. Наетите в индустрията през третото тримесечие на 2009 г. са коствали с 8,2 на сто повече на работодателите в сравнение със същия период на миналата година. В сектора на услугите отчетеният скок е с 9,6%. Въпреки срива на строителството, там все пак се отчита нарастване на работодателските разходи за труд. При това процентът на увеличение е сериозен - 29,3 на сто на годишна база, с което секторът се нарежда на първо място по ръст на този показател. Според икономическите експерти регистрираното нарастване на разходите за работна ръка точно в строителството се дължи основно на излизане от сивата икономика на част от фирмите в сектора. В сравнение с предходното тримесечие обаче и в строителството се наблюдава забавяне на този тип разходи. За вторите три месеца на годината възнагражденията на заетите в строителния бранш отбелязаха ръст от 33,1% на годишна база. Данните на НСИ показват още, че разходите на фирмите за възнаграждения за един отработен час се увеличават с 13% спрямо третото тримесечие на 2008 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 2,6%. По икономически дейности ръстът на разходите за заплати на годишна база варира от минус 3,1% за "Професионални дейности и научни изследвания" до 31,3% в строителството. .
Източник: Монитор (19.12.2009)
 
Търговският дефицит на ЕС спаднал на годишна база Търговският баланс на 16-те от еврозоната за октомври е на плюс с 8.8 млрд. евро, показват данните на Евростат. За сравнение през октомври 2008 година балансът е бил на дефицит от 1.2 млрд. евро. Данните за ЕС-27 показват търговски дефицит през октомври от 3.8 млрд. евро. Година по-рано обаче цифрите показват -18.3 млрд. евро. Дефицитът в ЕС е намалял за година в областта на енергийните стоки и суровините. В същото време обаче е спаднал износът от ЕС за останалата част на света на машини и автомобили. В крайна сметка търговският обмен на Обединена Европа с всички нейни основни партньори бележи спад. Най-големите спадове се регистрират в търговията с Русия -40%, Турция -20%, Бразилия -23%, Южна Корея -22% и САЩ -20%, показват данните на Евростат. Германия отчита най-голям излишък по търговското си салдо от 91.7 млрд. евро/ в периода януари-септември/, следвана от Ирландия, която е на плюс в търговията си за периода с 29.7%, Холандия и Белгия. Най-голям дефицит в търговията си отчита Великобритания /-69.9 млрд. евро/, следвана от Франция/-38.6 млрд. евро/, Испания /-36.8 млрд. евро/. През деветте месеца на годината България е на второ място след Финландия по спад в търговията като данните не са сезонно коригирани. На годишна база през деветте месеца на 2009-та година България отчита спад от 29%. Такъв е показателят и за Швеция. Най-голям е сривът във Финландия -36%.
Източник: Дарик радио (19.12.2009)
 
16 хиляди уволнени преди празниците Уволнение преди Коледа застигна 16 000 българи. Това сочат данните, изнесени от Агенцията по заетостта. Общо над 320 хиляди души са били без работа в България към ноември, което е с 16 хиляди повече в сравнение с октомври. Така нивото на безработицата удари 8,66%, или с близо 2 на сто повече в сравнение със същия период миналата година. Причината за големия брой уволнени е икономическата криза, казаха още от агенцията. Най-тежко са засегнати преработващата промишленост, търговията, строителството и услугите.
Източник: Стандарт (19.12.2009)
 
От догодина фирмите няма да подават годишен финансов отчет, а годишен отчет за дейността. Това означава, че с годишните декларации за облагане с подоходен данък за 2009 г., които се подават през 2010 г., дружествата ще представят една и съща информация пред НАП и Националния статистически институт (НСИ). Промяната е предвидена в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъка върху доходите на физическите лица, уточниха от НАП. Измененията са направени, за да се прекрати практиката дружествата да предоставят една и съща финансова информация и пред НАП, и пред НСИ. Вместо това фирмите ще могат да избират на кое от двете места да подадат годишните отчети за дейността си.
Източник: Новинар (21.12.2009)
 
От 2010 г. фирмите могат подават финансови отчети само на едно място по избор - в Националната агенцшия по приходите (НАП) или в Националния осигуригелен институт (НСИ), съобщиха от НСИ. Причината е промяната в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Според поправките фирмите вече ще подават годишет отчет за дейността си, не годишен финансов отчет. Това означава, че с годишните декларации за облагане с подоходен данък за 2009 г., които се подават през 2010 г., дружествата ще представят една и съща информация пред НАП и НСИ, припомнят от статистиката. Измененията бяха направени, за да се преустанови практиката дружествата да предоставят една и съща финансова информация и пред двете ведомства. От 2010 г. фирмите могат да избират къде да подадат годишните отчети за дейността си. Единият вариант е по електронен път в НСИ, задължително подписани с електронен подпис. Другият е на на хартиен носител в офисите на НАП. Обменът на информация ще става между двете институции по служебен път.
Източник: Дневник (21.12.2009)
 
От следващата година фирмите няма да подават годишен финансов отчет, а годишен отчет за дейността (ГОД), уточниха вчера от НСИ. Това означава, че с годишните декларации за облагане с подоходен данък за 2009 г. (които се подават през 2010 г.) дружествата ще представят една и съща информация пред НАП и пред НСИ. Промяната е предвидена в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Измененията са направени, за да се преустанови практиката дружествата да предоставят една и съща финансова информация и пред НАП, и пред НСИ. Вместо това фирмите ще могат да избират на кое от двете места да подадат годишните отчети за дейността си. Възможностите са две - по електронен път в НСИ, задължително подписани с електронен подпис, или на хартиен носител в офисите на НАП. Обменът на информация ще става между двете институции по служебен път. В резултат на направената промяна НАП ще използва електронната система и създадената организация в НСИ за събиране и въвеждане на данните от годишния финансов отчет в електронен вид. Годишните отчети за дейността ще са в различна форма за различните видове дружества. Например един е образецът за едноличните търговци, друг за финансовите предприятия, трети за политическите партии и лицата с нестопанска цел. Образците на годишните отчети за дейността, включително и бланки с възможност за попълване в електронен вид, ще бъдат публикувани в сайтовете на НАП и на НСИ до края на годината.
Източник: Пари (21.12.2009)
 
0,9% инфлация в еврозоната за декември Инфлацията в Еврозоната отбеляза 10 месечен връх с годишно натрупване през декември 2009-та, показват данните на Евростат. Според световните агенции сред причините за повишението на потребителските цени са признаците за укрепване на икономиката на страните, използващи еврото. С 0,9 на сто са се повишили потребителските цени в 16-те страни, въвели еврото като своя национална валута през миналия месец на годишна основа спрямо повишение от 0,5 на сто за ноември. Въпреки това показателят все още е под определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) праг на годишната инфлация от 2 процента, отбелязва ДПА. Анализаторите очакваха за декември инфлацията в еврозоната да е 1 процент. Нивото през деквмври е най-високото от февруари, когато бе отчетена инфлация от 1,2 процента.
Източник: Дарик радио (06.01.2010)
 
Четвърт милион българи остават без работа През тази година без работа ще останат между 200 и 250 хиляди души, прогнозира заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров. „Ръстът на реалната безработица трудно може да се предвиди", допълни синдикалистът. Пламен Димитров обобщи, че като цяло годината ще е по-лоша от миналата, ако правителството не преразгледа параметрите на бюджета за полугодието. Българите сега са с по-ниски доходи, а безработицата е по-висока в сравнение с миналата година, отбеляза Димитров.
Източник: Новинар (06.01.2010)
 
Безработицата през декември е била 9,2%, прогнозираха от социалното министерство. През т. г. без препитание ще са средно 11,4% от активните българи, заложи правителството в бюджета си. А от Българската стопанска камара направиха сметки за 16%, като в тях влизат и хората, нерегистрирани в трудовите борси. Според някои агенции за подбор на кадри обаче безработицата през 2010 г. ще е под 10%. Причината за това ще е преминаването на част от заетите в “сивата” икономика.
Източник: Труд (08.01.2010)
 
9,2 % очаквана безработица за декември Безработицата през декември е била 9,2%, прогнозираха от социалното министерство. През т. г. без препитание ще са средно 11,4% от активните българи, заложи правителството в бюджета си. А от Българската стопанска камара направиха сметки за 16%, като в тях влизат и хората, нерегистрирани в трудовите борси. Според някои агенции за подбор на кадри обаче безработицата през 2010 г. ще е под 10%. Причината за това ще е преминаването на част от заетите в “сивата” икономика.
Източник: Труд (08.01.2010)
 
С преправяне излишъкът стигнал 1,6 млрд. лева Отчетеният излишък по републиканския бюджет за 2008 г. е с 339,1 млн. лв. по-голям от одобрения по закон и достига 1,64 млрд., сочи докалад на Сметната палата за изпълнението на бюджета. В края на 2008-а бяха изхарчени 1,5 млрд. от тях. Парите са дошли от икономии, става ясно от одита. Данъчните постъпления са били с 616,5 млн. по-малко от предвидените. Най-много е несъбраният ДДС. Според одита със заповеди на финансовия министър са правени 687 корекции по бюджета. 500 от тях са за промени на парите на ведомства, а останалите - за допълнителни субсидии на общините. Заради променените показатели от палатата препоръчват корекциите "да не са основен инструмент при управлението на публичните средства". За 2008 г. всички допълнителни разходи - около 1,2 млрд., след решение на парламента и още близо 500 млн. лв. с решение на кабинета са за сметка на неизвършени други разходи, коментира бившият финансов министър Пламен Орешарски.
Източник: 24 часа (11.01.2010)
 
За първи път от 13 месеца българският износ отбелязва лек ръст, показват данните на НСИ. През ноември 2009 г. износът ни е за 1.11 млрд. евро, което означава, че има увеличение с 3.76% на годишна база. Най-тежък беше месец април, когато беше отчетен спад от 49%. Въпреки лекия ръст през ноември не могат да бъдат достигнати резултатите от 2008 г.
Източник: Сега (12.01.2010)
 
Закъсаха промишленост, търговия и строителство Промишленото производство през ноември м. г. е намаляло с 10,8% спрямо същия месец година по-рано, показват данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. В преработващата промишленост спадът е с 14%, в производството и разпределението на ток, топлоенергия и газ - с 8,1%, докато в добивната промишленост е отчетен ръст от 13,5%. Според данните на НСИ произведената строителна продукция в страната през ноември 2009 г. е намаляла с 10,7% в сравнение с октомври. На годишна база градежите са се свили с 21,9 на сто. При гражданското строителство е регистрирано намаление от 8,5%, а при индустриалното - 28,3%. Още по-голям е сривът на приходите във вътрешната търговия. С близо 17% са паднали оборотите през ноември 2009 г. спрямо същия месец на предходната година. Спадът при търговията на дребно е с 10,1%. Само при продажбите на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетен минимален ръст - от 0,9%, сочат данните на НСИ.
Източник: Труд (12.01.2010)
 
Спадът на промишленото производство се забавя Промишленото производство през ноември 2009 г. намалява с 10.8% спрямо същия месец на предходната година, съобщи Националният статистически институт (НСИ) вчера. Спадът в преработващата промишленост е с 14%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.1%. Ръст от 13.5 на сто е отчетен единствено в добивната промишленост, като в добива на метални руди увеличението е със 77.5 процента. Също по предварителни данни през ноември оборотът на предприятията от промишлеността намалява с 13.2% в сравнение с ноември 2008 г., докато в сравнение с предходния месец той нараства с 0.7%. Резултатите за предпоследния месец на изминалата година потвърждават тенденцията в свиване на спада на промишленото производство, след като през по-голяма част от 2009 г. той се движеше между 15 и 20 на сто. В сравнение с октомври пък индустрията е отчела производствен ръст от 1.2%. От търговския сектор единствено продажбите на храни и напитки отчитат леко увеличение през ноември - 0.9% на годишна база. Като цяло през месеца търговията на дребно отчита спад от 10.1 на сто спрямо година по-рано. Минимално увеличение е регистрирано единствено при продажбите на храни и напитки. Свиването на оборотите при останалите сектори от търговията остава силно. През ноември спадът в продажбите на автомобили и мотоциклети е 43.1%, тези на компютърна техника - 23.9 на сто, а на мебели - 19.8%, сочат още данните на статистиката. През ноември 2009 г. е произведена с 21.9% по-малко строителна продукция на годишна база. Лошият резултат се дължи най-вече на сградното строителство, където спадът е с 28.3 на сто при относителен дял на тази дейност в отрасъла над 60 процента. При инженерното строителство намалението е с 8.5%. В сравнение с октомври 2009 г. понижението на строителната продукция през ноември е с 10.7%.
Източник: Дневник (12.01.2010)
 
Строителната продукция е намаляла с 21.9% През ноември 2009 г. е произведена с 21.9% по-малко строителна продукция в сравнение със същия месец на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Големият процент намаление се дължи най-вече на сградното строителство, където спадът е с 28.3%, при относителен дял на тази дейност в отрасъла над 60 процента. При инженерното строителство намалението е с 8.5%. В сравнение с октомври 2009 г. спадът на строителната продукция през ноември е с 10.7%. Регистрирано е намаление както при сградното строителство - с 12.5%, така и при инженерното строителство - със 7.5%, отчита НСИ. През периода януари - ноември 2009 г. общата строителна продукция намалява с 13.8% спрямо същия период на предходната година. Спадът при сградното строителство е с 18.6%, а при инженерното - с 2.8%.
Източник: Дневник (12.01.2010)
 
Инфлацията за 2009 г. е 0.6% Инфлацията през миналата година е била 0.6%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Само през декември (на месечна база) пък е имало покачване на потребителските цени с 0.5%. Средногодишната инфлация за периода януари-декември пък е 2.8% по-висока от тази за 12-те месеца на 2008 година. Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (показателят взима предвид и потреблението на чуждестранните граждани, живеещи в България), инфлацията за годината е 1.6%. Само за декември поскъпването е с 0.3%, а средногодишната инфлация за 2009 г. е 2.5%.
Източник: Дневник (15.01.2010)
 
Родните заводи ни вадят от колапса Родната промишленост ще извади България от кризата. През октомври и ноември 2009 г. в този сектор от икономиката за първи път от началото на кризата се наблюдава ръст на производството. Това са първите симптоми за подобряване в икономиката, коментира шефката на НСИ доц. Мариана Коцева. Става въпрос най-вече за производството, преработвателната, текстилната и химическата промишлености, както и за машиностроенето. Според Коцева, тези отрасли приоритетно са експортно ориентирани, което също влияе положително на икономиката ни. Тя обаче предупреждава, че данните за два месеца не могат да се смятат за показателни, че вече сме излезли от кризата. Според правилата на статистиката, разглежданите периоди трябва да бъдат поне три, за да можем да говорим за някаква тенденция. Освен това все още не знаем по какъв начин ще изглежда кривата на възстановяването на икономиката ни и не е задължително тя да върви право нагоре. Има вероятност месеците на ръст да бъдат последвани и от месеци на спад, бил той и по-незначителен, предупреждава Коцева. За да имаме по-точна представа за състоянието на родната промишленост, ще трябва да изчакаме до февруари, когато ще излязат данните и за декември 2009 г. Според Мариана Коцева обаче в строителството се наблюдава точно обратната тенденция. Този сектор все повече продължава да затъва, съобщи шефката на НСИ.
Източник: Стандарт (15.01.2010)
 
България е отличник с бюджета си България е завършила 2009 г. с най-нисък бюджетен дефицит сред страните от ЕС, съобщиха от Министерството на финансите. Дефицитът в бюджета за миналата година е 498,9 млн. лв. За декември бюджетът има излишък от 2 млн. лв. Това е знак, че независимо от неблагоприятната икономическа ситуация българското правителство следва дисциплинирана и благоразумна политика, допълват от МФ. Сред причините за малкия дефицит са реформите в митниците и данъчната администрация, мерките срещу контрабандата и противодействието на схемите за източване на ДДС. "Беше голяма борба в последните седмици на годината, но успяхме. Този успех ни окуражава за предстоящите няколко трудни месеца”, коментира вицепремиерът Симеон Дянков.
Източник: Стандарт (15.01.2010)
 
Водката влиза в потребителската кошница за 2010 г. Цените на общо 568 стоки ще следи НСИ през 2010 г., за да изчислява инфлацията. С цел да бъде по-прецизна потребителската кошница отпадат 21 стоки, които не са много търсени, но се добавят 38 нови, съобщиха оттам. Сред отпадналите е коняка, но сега вече ще се следи цената на водката, например. Други корекции са свързани например с отпадането на продукт “замразени пилешки бутчета”, като на тяхно място в кошницата влизат “охладени пилешки бутчета”. Оказва се, че първият продукт вече почти не се намира в магазинната мрежа. От тази година ще се следи и цената на централното газоснабдяване. На месечна база от НСИ ще трябва да регистрират общо 32 357 цени. През 2009 г. те са следяли 31 792.
Източник: Пари (15.01.2010)
 
Средните доходи на българите през ноември 2009 г. намаляват с 4.1% спрямо същия месец на предходната година, а разходите - с 3.6%. Това показва изследването на домакинските бюджети на Националния статистически институт (НСИ), оповестено днес. Средният доход на човек през месеца е бил 307 лв, при 320 лв. година по-рано. Намалението на разходите е с 10 лв. до 277 лв. Четири пети от доходите на семействата са от заплати и пенсии като пенсиите нарастват значително (с над 24%), а заплатите намаляват (с 1.5%). Доходите от самостоятелна заетост се увеличават с 6.6% като средно на всяко семейство се падат по 19 лв. от този тип дейност. Най-много семействата продължават да харчат за храна и безалкохолни напитки - близо 100 лв. на човек месечно. За режийни разноски отиват по 51.4 лв, на човек, с 3 лв. по-малко отколкото през ноември 2008 г. Разходите за здравни услуги, за алкохол и цигари и за комуникации продължават да нарастват и през ноември, каквато тенденция имаше и през предишните месеци. За лекари и лекарства всеки човек е похарчил средно по 16 лв., с 10% повече, отколкото 12 месеца по-рано. За алкохол и цигари отиват средно по 13 лв. на човек, увеличението е с над 8%. Комуникациите са стрували на всеки по 30 лв. през месеца, с 4% повече от ноември 2008 г.
Източник: Insurance.bg (18.01.2010)
 
До края на 2010 г. всеки пети без работа 20 на сто от българите ще останат на улицата в резултат на жестоките съкращения през идните месеци. Положението ще е особено трагично в определени райони на страната, където нивото на хора без заетост е традиционно високо - например в Североизточна и Северозападна България, поясни Данев. По неговите думи, в определени населени места хората без препитание може да достигнат и до 60-70%. В момента в бюрата по труда са регистрирани общо около 530-540 хиляди души. Те представляват близо 14 на сто от работещите и самонаетите хора в трудоспособна възраст у нас. Реално обаче броят им е по-голям и равнището на незаетите у нас не пада под 15% и в момента, като има над 200 хиляди неработили с години, категорични бяха от Стопанската камара. Високата безработица ще повлече след себе си срив на осигурителната система, както и бум на необслужваните кредити и неплатените данъци и такси, казаха още от Стопанската камара. Реално ще живеем и работим в условия на "икономика на безработицата", заявиха още оттам. Разчетите на бизнеса обаче се разминават сериозно с тези, извършени от социалното и финансовото министерство. Според тях, към 2010 г. средната годишна безработица ще е 11,4%. На тази основа е съставен и бюджетът за тази година. В момента почти всички ресурси на бизнеса потъват в това да не съкращаваме хора, заявиха от БСК. Оттам бяха категорични, че поне още 2-3 години трудовият пазар няма да достигне състоянието си отпреди да ни връхлети финансовата криза. Според разчетите на предприемачите, България ще удари дъното на кризата през второто тримесечие на тази година. Дали обаче ще тръгнем нагоре, е друг въпрос, посочи Данев. По неговите думи, пазарът на труда ще поеме глътка въздух едва година, след като икономиката тръгне нагоре. За да улеснят търсенето на работа, от Стопанската камара заедно с КНСБ и КТ "Подкрепа" ще пуснат интернет портал, който ще анализира компетентностите на работната ръка по региони. Финансирането за проекта е по Оперативна програма "Човешки ресурси". Със средствата ще бъде платено и обучението на над 2000 работници от ключови за страната сектори. Кои ще са те обаче, тепърва ще бъде определено след края на кризата, обясни Божидар Данев. По неговите думи, особено важно е България да инвестира в експортно ориентираните отрасли с висока добавна стойност.
Източник: Стандарт (19.01.2010)
 
И външната търговия затъна в блатото Външната търговия се оказва един от секторите, най-силно засегнат от финансовата криза. Според официалната статистика за периода януари - ноември 2009 г. износът е намалял с 24.3% на годишна база до 10.803 млрд. EUR, а свиването на вноса е 34.6% до 14.530 млрд. EUR. За 2009 г. спадът във вноса е по-голям в сравнение с намалението на износа, каза Веселин Илиев, главен директор Международно икономическо сътрудничество при БСК. Според него намалението на търговския дефицит на пръв поглед е силно положителна новина, но тя има своите негативи. Проблемът е, че е намаляло крайното потребление и най-вече инвестициите. Ударът щеше да е омекотен, ако си бяхме подредили двора във външната търговия през изминалите 20 години преход, твърдят експертите. Проблемите започват още преди 20-25 години, тъй като не си преструктурирахме стопанството, икономиката, базирана на знанието, остана само някакъв лозунг, далеч, далеч от реалността, твърди Веселин Илиев. Българският износ в голямата си част е на продукти с ниска добавена стойност и с нисък иновативен потенциал. Затова икономиката ни е много по-чувствителна към колебания в цените на световните пазари на основни материали и ресурси. Според Илиев голяма част от спада в българския износ се дължи на по-ниските цени на металите. Вероятно със спирането на Кремиковци се регистрира спад в износа на черни метали, но други български производители на черни метали започнаха да изнасят. Освен това вече има и леко покачване на цените на черните метали. Oт края на миналата година имаше двойно негативно натрупване при търговията с метали - веднъж спад в обемите на износа и втори път - спад в цените на единица тон метал. Сега има известно стабилизиране и дори възстановяване на цените на металите. Това обаче са продукти с ниска добавена стойност. Продуктите с добавена стойност, които изнасяме, са само около 14-16% от общия износ. В стоките с ниска добавена стойност водеща стока са горивата. България няма кой знае какви природни ресурси и не е много приемливо един Нефтохим да бъде лидер в нашата експортна листа, каза Веселин Илиев. Според Илиев продуктите, където страната ни е водеща, също са с ниска добавена стойност. Единият продукт е нерафинираната мед. Там даже технологията е такава, че златото се извлича извън страната, подчерта Веселин Илиев. България е световен лидер по износ на временно консервирани череши. Те се използват основно в сладкарската промишленост, кетъринга, за украсяване на торти по супермаркети. При тях обаче се получава парадокс. Черешите са български, но липсва техника за опаковане. Те се изнасят в бидони и след това пристигат на българския пазар опаковани като чужда и съответно по-скъпа стока. Вносът е най-вече от Германия и Австрия. При патешките продукти страната ни също е на едно от челните места. Същото е и по износ на кориандър. Най-странното е, че основният ни пазар за кориандъра е Индия, който е първият и най-голям производител в света. Износът на етерични масла от лавандула също е силно застъпен. От продуктите с по-висока добавена стойност България изнася изделия на електрониката с приложение в комуникации с някои компютърни технологии, сензори за автомобилната промишленост, радари, продукти, свързани с военната промишленост. Износът на лекарства бележи ръст през трето тримесечие на 2009 г. спрямо предишното тримесечие. Италия, която преди две - три години беше първият ни водещ експортен пазар, сега вече е на пето място. Румъния излезе на четвърто място, Турция е доста напред - в отделни тримесечия на първо, в други - на второ място. Силни наши пазари са Гърция и Германия, твърдят от БСК. Фокусирали сме се върху страните от ЕС и Турция, която обаче е в митнически съюз с Евросъюза. Не обръщаме достатъчно влияние на традиционни за България пазари като Русия и Украйна, задкавказките републики, централна Азия, арабски страни, категорични са експертите. Почти никакви позиции вече нямаме в Африка с много малки изключения. Друг парадокс е, че преди 20 години изнасяхме агнешко месо за арабския свят, а сега износът ни е за Италия, Хърватия и Гърция, оттам отива за Франция и впоследствие се изнася за арабските страни. Вярно, че либералната търговия е за това, за да се търсят ниши, но не мисля, че ние си използваме възможностите, е мнението на Веселин Илиев. Във всички случаи можем да се надяваме на едно изсветляване на икономиката, ако приемем, че сега сме на дъното на сивото, твърди Илиев. Според него постепенното изсветляване ще дойде в резултат на мерките, които се вземат. В социалната сфера ще има повече законни трудови договори, вносът и износът ще се отчитат реално, чисто. Сега България отчита много голям износ на цигари за Турция и Того, а пък тези страни не отчитат внос на цигари от България. Какво се случва с тези цигари, не е ясно.
Източник: Пари (20.01.2010)
 
18 хиляди на улицата за месец Близо 18 хиляди българи са останали без работа само за месец. Това сочат данните на Агенцията по заетостта за декември. Така към края на 2009 г. броят на безработните у нас е достигнал 338 144, или 9,13%. Според изчисленията на агенцията това е с 0,47 на сто повече в сравнение с декември. Хората без препитание са с 2% повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-масови съкращения има в секторите "Услуги" и "Индустрия". Въпреки това България е сред 9-те държави в Европейския съюз с най-ниска безработица, обявиха още от Агенцията по заетостта. Продължава да е ниско нивото на незаетите хора в столицата - 2,90%, под средната за страната е безработицата и във Варна, Бургас, Пловдив, Перник, Габрово и Стара Загора. В други райони обаче броят на хората без работа расте застрашително. Първенец в това отношение е Смолян, където на улицата са 15,86 на сто от жителите. Следват Търговище с 15,10%, Монтана с 14,51% и Шумен - 14,23%.
Източник: Стандарт (21.01.2010)
 
Правителството вече допуска двойно по-голям дефицит По-малко от месец след като започна да изпълнява бюджет 2010, правителството вече допуска двойно по-голям от заложения дефицит. Според два независими източника на "Дневник" от изпълнителната власт, пожелали да останат анонимни, отрицателното салдо може да се увеличи от 0.7%, колкото гласува парламентът, до 1.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), или 1.130 млрд. лв. Окончателното решение за промяна на фискалната цел и увеличение на разходите с 660 млн. лв. ще се вземе, след като станат ясно резултатите за първото полугодие на 2010 г. Пръв за намерението на правителството да увеличи разходната част намекна в края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов. На форум в петък президентът Георги Първанов препоръча на кабинета да не преследва на всяка цена голямата цел - България да влезе в чакалнята на еврозоната и след това и във валутния съюз, както и да допусне дефицит до 1.5-2% от БВП, за да стимулира икономиката. В отговор премиерът Борисов заяви, че дефицитът би могъл да стигне до 1%. Според представители на Министерския съвет обаче уговорката на премиера била за националния бюджет, който в момента е балансиран. Според експерти подобно действие ще трябва добре да се мотивира и пред Европейската комисия. "Ако в конвергентната програма, която се очаква да бъде изпратена в Брюксел до края на месеца, е посочена една стойност за дефицита, а реалността се отклони значително, управляващите ще трябва да мотивират решението си. Шансове това да стане има, но ще трябва да се посочат сериозни аргументи.
Източник: Дневник (26.01.2010)
 
БСК с 5 предложения срещу безработицата Официално регистрираната безработица ще надхвърли 13.7 % в края на тази година, прогнозира Българската стопанска камара. Очакването е на база на данните от Министерство на труда и социалната политика и Агенция по заетостта, според които в края на миналата година нивото на безработица в страната достигна 9.13 %. В добавка с постоянно нарастващия брой така наречените обезкуражени лица (нерегистрирани и нетърсещи работа безработни), общото равнище на реалната безработица в края на 2009 година надхвърля 13.8 %. Последните индикации за забавено и вероятно ниско като растеж възстановяване на българската икономика, липсата на осезаем значим ефект от предприетите антикризисни мерки, изискват компетентните държавни органи да предприемат незабавни допълнителни действия с бърз и мащабен ефект върху заетостта в краткосрочен и средносрочен план. Следва да бъдат преразгледани всички административни и регулативни пречки, възпиращи бързата реализация на един основен пакет от крупни национални проекти с частно участие и финансиране, смятат от БСК и предлагат: 1. Спешно да стартира работата по идентифицирането на големи национални проекти за незабавно концесиониране и публично-частни партньорства. При липса или забавено държавно и европейско финансиране съответните обекти да бъдат концесионирани при ускоряване на предварителната готовност (техническо и строително проектиране, отчуждителни процедури, разрешителни, ОВОС и др.) и при наличие на интерес от частни инвеститори и финансиращи институции, вкл.: - Национална програма за ускорена газификация за бита и индустрията; - Национална програма за саниране на жилищни и обществени сгради; - Електронно правителство; - Възстановяване и развитие на напоителната система и на хидроенергийното строителство (програма за 20 незавършени язовира); - Концесиониране на пристанище Лом и рехабилитация на ж.п. линията Лом Солун за гарантиране трафика от Солун през Лом за страните от ЕС - Изграждане на хидрокаскада на р. Дунав при Никопол - Търну Мъгуреле и Силистра – Калъраш за гарантиране на навигацията и пътните връзки, проектиране и строителство на нови мостове на р. Дунав при Оряхово-Бекет и при необходимост на Силистра-Калъраш; - Магистралите участъци от “Струма”, “Хемус”, “Черно море”, “Русе-Ст.Загора-Кърджали”, Северна околовръстна дъга на София, София-Калотина, Връзките между магистралите “Струма” и “Тракия”, и “Тракия” и “Хемус” - Транспортни тунели при Шипка, Петрохан, Троян-Кърнаре; - Изграждане на магистрала (Одрин) – Лесово – Ямбол – Шумен – Силистра за гарантиране на алтернатива за гарантиране на трафика от Близкия Изток към Европа. - Изграждане на магистрален участък София – Банкя – Брезник (връзка с магистрала Белград - Скопие) за едновременна автовръзка с Белград и Скопие - Газопровод Турция-България, Гърция - България; Ro-La терминал Турция - р. Дунав; - Възстановяване на проектните скорости в жп-мрежата по коридори 4, 8, 9 и 10 и високоскоростни жп-линии, двупътна жп-линия за смесено движение (пътнически и товарни влакове) с повишени скорости на движение Видин – София – Кулата; - Реконструкция и модернизация на жп-линията София – Пловдив – Бургас; - Транспортна връзка между Аерогара София (терминал 2) и Централна жп-гара - Развитие на транспортните (жп и пътни) връзки между Русе и Варна Автоматизирана GPS-система за управление на вагонния парк. 2. Да се предприемат мерки за привличане на свеж финансов ресурс, вкл. чрез: - Продажба на емисии по Протокола от Киото; - Продажба на държавното участие в „Марица Изток”, „Белене”, електроразпределителните дружества и др. 3. Да се ускорят всички видове плащания на държавата и общините към бизнеса (ДДС, акцизи, обществени поръчки, средства по европейските проекти и програми и други. 4. Активна политика за възстановяване на селското стопанство, вкл. комасация на земята; 5. Трансформация на военнопромишления комплекс. Стопанската камара предлага още в спешен порядък да бъде подготвен списък с потенциални проекти за концесиониране, който да бъде публично оповестен и незабавно обсъден с представители на заинтересованите инвеститори. При възприемане на настоящото предложение БСК е готова да създаде необходимата организация и съдействие от страна на съответните браншови организации.
Източник: Дарик радио (27.01.2010)
 
Оптимизмът се завръща сред шефовете на фирми През януари бизнес климатът в страната се подобрява, сочи анкета на НСИ. Причина за това са по-оптимистичните нагласи сред шефовете на фирми от строителството и услугите. Това е сериозен знак за предстоящото съживяване на икономиката, тъй като досега настроенията на бизнеса ставаха все по-негативни. Поръчките в строителството падат, в следващите три месеца съкращенията на хора ще продължат, а цените ще вървят надолу. Но оптимизмът на строителните предприемачи за ситуацията през следващите шест месеца расте. В услугите също се очаква падане на цените, но оптимизмът на шефовете расте.
Източник: Стандарт (29.01.2010)
 
Предстои бум на подадените отчети на хартия Във времето на технологичната революция и първите стъпки у нас по въвеждането на електронно правителство фирмите ще се върнат години назад и ще подават на хартия отчетите си в НАП. Освен генерирането на купища бумаги попълването на отчети от тази година хаби и много време, алармираха във вестника счетоводители и одитори, пробвали се да попълнят онлайн отчета си в Националния статистически институт. И след като им е изяло часове, за да попълнят данните, интернет връзката е прекъснала и е трябвало да правят всичко отначало. Затова са решили подадат отчета на хартия в НАП и така заедно с декларацията с едно ходене да си свършат работата. От тази година фирмите имат две опции да подадат отчета си в НСИ - онлайн (с електронен подпис) или в НАП на хартия. Остава обаче задължението за подаване на годишната данъчна декларация в приходната агенция. Варианти Тъй като вече голяма част от счетоводителите имат електронен подпис, ще предпочетат да подадат отчета на фирмата за 2009 г. онлайн. Те обаче ще са изправени пред редица затруднения при попълването на данните в НСИ, каза за в. Пари данъчен консултант. Той предупреди за следните подводни камъни. Първо, ще се наложи да отделите часове за попълването на 60-те страници отчет. Ако обаче токът спре или ви прекъсне интернетът, цялата информация се губи и започвате отново. При попълването в онлайн режим няма никаква възможност за запазване на второ копие. Второ, този, който попълва отчета, трябва да е максимално концентриран, за да не допусне грешка, тъй като системата не я отразява. В предходния офлайн вариант тази възможност е съществувала. Новата система на статистиката дава много повече възможности, уточниха от НСИ. Не само не отнема време, но и попълването онлайн е много по-лесно. Ето защо само за първите шест дни на януари по електронен път са подадени 1500 отчета, казаха от статистиката. Проблеми Много фирми дори още не са наясно с трудностите, пред които ще се изправят, каза за в. Пари Стефан Ненов, управляващ съдружник в Мур Стивънс България-Одит ООД. Той допълни, че онлайн попълването на отчета отнема значително време и затова повечето фирми ще предпочетат да го занесат в НАП на хартиен носител. У нас традиционно компаниите чакат последния срок, който е до 31 март. Две седмици преди това подават отчетите си, заради което не са изключения и технически проблеми, прогнозира Ненов. Това няма да затрудни работата ни, защото и в предишните години фирмите бяха длъжни да подават при нас отчет и декларация, казаха от НАП. Ще се създаде допълнителна работа на колегите от статистиката, защото след като ние получим отчетите, ги пращаме в НСИ, обясниха данъчните. Време Попълването на един отчет отнема близо 3 часа. После, за да бъдат коригират неволно допуснати грешки, данните трябва да се проверят и да се поправят, което отнема още един-два часа, е изчислил д-р Аднан Лидиянов, председател на Комисията по данъчна политика към Съюза за стопанска инициатива. Така на един квалифициран счетоводител ще му трябват общо 5 часа, за да попълни един отчет, обобщи специалистът. Повечето счетоводители у нас се занимават с по няколко фирми, така че ще им трябва двойно, тройно и петорно повече време за попълване. Когато това се прави от счетоводна къща, която обслужва около 50 предприятия, самото подаване по електронен път от един администратор ще се проточи с дни. Това е и причината все повече счетоводни къщи да наемат студенти, които срещу 20 лв. попълват отчети.
Източник: Пари (29.01.2010)
 
Безработицата все още е под 10% Безработицата през януари ще е под 10%, показват предварителните разчети на Агенцията по заетостта. През декември бе отчетена безработица от 9.13% и мнозина анализатори прогнозираха бум на съкращенията през първия месец на новата година. Вярно е, че най-трудни са първите три месеца на годината, тогава традиционно се покачва нивото на безработица, но за този период ние очакваме това да става плавно, коментира Росица Стелиянова, изп. директор на Агенцията по заетостта. Подадените от работодатели заявления за масови уволнения през януари са три пъти по-малко от същия месец на миналата година, заяви тя. В София например вече нямало заявки за масови уволнения. От 24 фирми от страната са уведомили Агенцията по заетостта, че до март ще освободят общо 1096 работници. От АЗ отказаха да назоват фирмите, но посочиха, че става дума основно за машиностроителни и шивашки предприятия, както и за строителни компании. По-благоприятните данни за безработицата се обясняват с това, че през миналата година предприятията, които заради липса на пазари свиха производството си, вече са се освободили от нискоквалифицирани работници, обясни Стелиянова. Наред с това се съживяват икономики като Германия, Франция, Италия - основни пазари за нашите износители, допълни Стелиянова. В същото време фирмите проявиха огромен интерес към възможността държавата да изплаща компенсации на работниците, преминали на непълен работен ден. До крайния срок за кандидатстване - 28 януари, 8255 работници и служители от 324 фирми са подали заявления за компенсации. Това е с 2000 души повече от разчетените за тази година 6000 подпомогнати. Бюджетът на ПМС 44 от 3 млн. лв. е превишен със 748 хил. лв. Най-много кандидатури има от Габрово, Благоевград, Враца, Монтана, Перник и Ямбол, заявиха от АЗ. Близо две седмици ще отнеме оценката и класацията на заявленията. Тези, които не са одобрени, няма пречка да кандидатстват по схемата Адаптивност, която вече е отворена, заяви Росица Стелиянова. Тя се финансира от програма Човешки ресурси и с нея ще се осигури обучение на работници, преминали на непълно работно време, като им се плаща по 173 лв. месечна стипендия. Продължителността на програмата е шест месеца. Договореното финансиране е 90 млн. лв. и до 2012 г. трябва да обхване 42 хил. лица, които да повишат квалификацията си или да се преквалифицират.
Източник: Пари (02.02.2010)
 
Промишленото производство пак тръгна надолу. Това показват последните данни на националната статистика, които бяха оповестени вчера. Според тях през декември 2009 г. индустрията е произвела с 0,7 на сто по-малко в сравнение с предходния месец. Това е първият спад от септември 2009 г. насам, който се регистрира от статистиката. През септември беше отчетен месечен ръст от 2,7 на сто, през октомври - 5,5 на сто, а през ноември - 1,2%. На годишна база спадът също се задълбочава отчитат още от НСИ. По предварителни данни през последния месец на миналата година е отчетено намаление на промишленото производство с 12,1% в сравнение с декември предходната година. В преработващата промишленост продукцията е намаляла с 14,3%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12 на сто, докато в добивната промишленост е отчетен ръст от 13,6%. Регистрираният спад в производството на инвестиционни продукти е 19,4%, в производството на продукти за междинно потребление - 16,8%, а в производството на енергийни продукти - 4,2%. По отделни сектори само през декември спрямо ноември 2009 г. се отчита 12,5% спад в добивната промишленост и 2,6 на сто в преработващата. Близо 10 на сто месечно увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Сериозно намаление има при производството на основни метали - с 28,3%, както и в текстилния сектор - с близо 16%. В същото време нараства производството на напитки с 14,3%, а на хранителни продукти - със 7,6%. През декември спрямо ноември са произведени и с 4,4% повече облекла. Оборотът на индустриалните предприятия също отчита намаление - с 9,8% на годишна база спрямо декември 2008 г. В сравнение с предходния месец оборотът през декември 2009 г. нараства с 5,8%. Доста по-сериозно е намалението на оборотите в търговския сектор. През декември 2009 г. той се е свил с близо 16% на годишна база. В търговията на дребно общото намаление от 11 на сто се дължи на отрицателните темпове във всички наблюдавани съставни дейности, съобщиха от НСИ. Сериозно влияние върху този спад оказва значителното намаление на оборотите в търговията с компютърна и комуникационна техника (19,2%), както и в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита - 19,5%. Те формират приблизително около 35% от общия оборот. Търговията на едро отбелязва спад от 13,8%. Отново най-голямо намаление е отчетено в покупко-продажбите с автомобили и мотоциклети - 43,4%.
Източник: Монитор (11.02.2010)
 
Строителна продукция през декември 2009 г. е с 13.6% под нивото на предходния месец По предварителни данни на Националния статистически институт произведената строителна продукция през декември 2009 г. е с 13.6% под нивото на предходния месец. При сградното строителство е регистрирано намаление от 17.9%, а при гражданското/инженерно строителство - 6.5%. Общата строителна продукция през декември 2009 г. е с 33.3% по - малко в сравнение със съответния месец на предходната година. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукциа с 42.7%, докато при гражданското строителство намалението е 12.7%. През периода януари - декември 2009 г. общата строителна продукция намалява с 15.3% спрямо същия период на 2008 година. Спадът при сградното строителство е с 20.4%, а при гражданското/инженерното строителство е отчетено намаление от 3.6%. Относителният дял на сградното строителство в общото строително производство е 65.3% и големият спад оказва съществено влияние върху общия индекс на строителната продукция.
Източник: Insurance.bg (11.02.2010)
 
С 33% е спаднало строителството през декември 2009 г. в сравнение с година по-рано, показват предварителните данни на НСИ. Само през последния месец на 2009 г. спадът е с 13.6%. Производството на строителна продукция бележи 15.3% за цялата 2009 г.
Източник: Сега (11.02.2010)
 
Оборотът в търговския сектор в България през декември 2009 г. е намалял с 15,7% в сравнение със същия месец на предходната година. Това оказват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера. В търговията на дребно общото намаление е 11% и се дължи на отрицателните темпове във всички наблюдавани съставни дейности. Близо до нивото на декември 2008 г. остават търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията с фармацевтични и медицински стоки, като относителният им дял в обема на оборота е около 35%. Индексът се редуцира значително от намалението в търговията с компютърна и комуникационна техника и в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита, които отчитат спад от по около 19%. Търговията на едро намалява с 13,8%, като най-големият спад е при търговията с неселскостопански междинни продукти и търговията с машини, оборудване и части за тях. За периода януари - декември 2009 г. търговският оборот се е понижил с 14,8% в сравнение със същия период на предходната година, сочат данните на НСИ.
Източник: Труд (11.02.2010)
 
Промишленото производство се срина с 12,1% през декември спрямо същия месец на предходната година, сочат данните на НСИ. В преработващата промишленост продукцията е намаляла с 14,3%, в производството и разпределението на ток, парно и газ - с 12%, докато в добивната промишленост е отчетен ръст от 13,6%. Това се дължи на добива на метални руди, който е нараснал със 158,7%. През декември произведената строителна продукция е с 13,6% по-малко от предходния месец. При сградното строителство има спад от 17,9%, а при инвестиционното строителство - с 6,5%. Но спрямо декември 2008 г. строителството на сгради се е сринало с 43%.
Източник: Стандарт (11.02.2010)
 
495 млн. лева дефицит за януари, на минус сме до март 495 млн. лв. е бюджетният дефицит за януари. Това показват предварителните данни, съобщи финансовият министър Симеон Дянков. Според него дефицитът се дължи на три причини. Хазната е започнала ударно да плаща по програми с европейско финансиране. Това надуло януарския дефицит с 240 млн. лв. Освен това бюджетът е платил 214 млн. лв. по външния дълг. 40 млн. лв. пък са отишли за разплащане на просрочените дългове на хазната към фирми, предимно от строителния бранш. По програмата за погасяване на стари борчове за февруари вече са изплатени 35 млн. лв. До края на месеца ще се дадат още 40 млн. лв., а през март - 80 млн. Заради това бюджетът ще продължи да реализира дефицит до април, когато ще излезе на нула. През май-юни хазната ще е на плюс, а до края на годината бюджетът ще се балансира. Според Дянков предложението държавата бързо да си плати дълговете, но да си удържи 10% е дошло от самия бизнес. “При мои срещи във Варна хората казаха, че предпочитат веднага да получат пари, дори и с 10% по-малко. Според бизнеса това било изгодно, защото лихвите, които плащат по кредити, са по-високи - между 11 и 15 на сто”, каза Дянков.
Източник: Труд (12.02.2010)
 
29,3% спад на външната търговия през 2009 г. Външнотърговският стокообмен на България за 2009 г. отчита спад от 29,3%, като възлиза на 55,7 млрд лева. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт, разпространени вчера. През 2009 г. сме изнесли стоки за 23 млрд. лв., като спрямо 2008 г. експортът ни намалява с 22,5%. Внесени са стоки за 32,7 млрд. лв., или с 33,4% по-малко от предходната година. Стойността на импорта е с почти 42% по-голяма от тази на износа, показва статистиката. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на 9,6 млрд. лв., което е с над 9,7 млрд. лв. по-малко от стойността на показателя за 2008 година. Запазва се тенденцията от последните години основен търговски партньор на България да бъде Европейският съюз. Повече от половината от стокообмена на страната е с ЕС. Над 64% от стоките, които изнася България, са насочени за общността, а внесените стоки са 60,2% от стойността на общия внос.
Източник: Труд (12.02.2010)
 
500 млн. дупка в бюджета Дефицитът за януари в бюджета е 495 млн. лв., обяви финансист номер 1 Симеон Дянков. 240 млн. лв. от дефицита са заради ударните разплащания по европейските програми, 214 млн. лв. се дължат на плащане по външния дълг на страната, а 40 млн. лв. са заради изчистването на задълженията на държавата към строителните фирми. Не можехме да си позволим подобен дефицит през миналата година, защото не само че нямаше да покриваме изискването от Маастрихт за дефицит от 3,5%, но и можеше да застрашим борда, обясни министърът. Дянков коментира, че очаква дефицит в бюджета и за февруари и март. През април ще сме на нула, а от май - на плюс, и ще завършим годината с балансиран бюджет, заяви Дянков. Важно е да се поддържа консервативната политика, за да се улеснят и бизнесът, и гражданите, заключи той.
Източник: Стандарт (12.02.2010)
 
55,7 млрд. лв. е външната търговия през 2009 г. През най-трудната година от икономическата криза външната търговия на България е била в обем 55,7 млрд. лева по текущи цени, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Намалението е с 29,3 на сто в сравнение с предходната година. През 2009 г. са изнесени стоки за 23 млрд. лева, което на практика означава, че спрямо 2008 г. експортът намалява с 22,5%. За същия период у нас са внесени стоки за 32,7 млрд. лв.Това е с 33,4% по-малко от предходната година. Запазва се тенденцията от последните години вносът да е по-голям от износа. Статистиката сочи, че внесените стоки имат с 42% по-голяма стойност от изнесените. Външнотърговското салдо, което възлиза на 9,6 млрд. лева, е отрицателно, но то се е свило с повече от 9,7 млрд. лв. в сравнение с година по-рано. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки (по цени FOB/FOB) отрицателното салдо възлиза на 8 млрд. лева. През всичките месеци на 2009 г. салдото във външната търговия е отрицателно, но е най-голямо през март и април. Европейският съюз остава основен търговски партньор на страната ни. Над половината от външната ни търговия се формира с държави от общността. В същото време внесените стоки са 60,2% от стойността на общия импорт. В сравнение с 2008 г. износът за ЕС се е намалил с 16,9%, а вносът - с 29,3%. Стокообменът на България с трети страни бележи намаление от 36%, като експортът се е свил с 31 на сто. Русия, Турция и Македония остават основните ни търговски партньори, те правят 30 на сто от стокообмена. С 27,5 на сто се е свил износът за Руската федерация, което се дължи в частност на намалелия износ на вина за Москва. Както и през предходната година, най-голям износ се прави със стоки от групите минерални горива, масла и подобни продукти, артикули, класифицирани главно според вида на материала, и машини, оборудване и превозни средства. Те са формирали повече от половината от българския износ през 2009 година. Структурата на вноса също се запазва близка до предходната година. Отново водещо място заема вносът на минерални горива и масла.
Източник: Монитор (12.02.2010)
 
Според експресните тримесечни оценки на НСИ реалният спад на БВП е 6.2% за четвърто тримесечие на 2009 година спрямо съответния период на предходната година. В номинално изражение БВП достига до 17 858 млн. лв. в текущи цени. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 14 960 млн. лв. в текущи цени. В сравнение с четвърто тримесечие на 2008 г., брутната добавена стойност реално намалява с 4.8%. Спадът на БВП през четвърто тримесечие на 2009 година се дължи основно на намаление на добавената стойност в индустриалния сектор, която е с 8.2% по- малко в сравнение с четвърто тримесечие на 2008 година. В сравнение със същия период на миналата година, реалният спад на добавената стойност в сектора на услугите е 3.4%, докато на аграрния сектор брутната добавена стойност намалява реално с 4.7%. Добавената стойност, реализирана от аграрния сектор определя 4.4% от общата добавена стойност в икономиката. Относителният дял на индустриалния сектор е 26.9%, а секторът на услугите заема най-голяма част от общата добавена стойност – 68.7%. От страна на крайно използвания БВП, разходите за индивидуално потребление намаляват реално с 7.5%, а разходите за колективно потребление съответно с 20% спрямо четвърто тримесечие на 2008 година. Инвестициите в основен капитал бележат реално намаление с 28.9%. Оценката на индекса на физически обем на износа на стоки и услуги показва реално намаление с 0.3%, докато индексът на вноса на стоки и услуги показва намаление с 17.9%. В структурата на крайно използвания БВП, крайното потребление заема 81.2%, а инвестициите в основен капитал имат относителен дял от 27.7% от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно (-9.1% от БВП). През 2009 година реалният спад на БВП е 5.1% в сравнение с предходната година. Оцененият текущ обем на БВП за 2009 година1 възлиза на 66 197 млн. лв. Брутната добавена стойност за икономиката е 55 632 млн. лв. и реално намалява с 3.6% достигнатото ниво през съответния период на 2008 година. От страна на производствения метод, оценките за аграрния сектор показват реално намаление на добавената стойност с 2.9%, отраслите на индустриалния сектор създават с 8.1% по-малко добавена стойност отколкото през 2008 година. Добавената стойност в сектора на услугите реално намалява с 1.5%. Разходите за индивидуално потребление намаляват с 5.9%, а инвестициите в основен капитал – с 24.9%. Външнотърговското салдо е отрицателно (- 8% от номиналния обем на БВП). За 2009 година износът на стоки и услуги намалява с 10%, а вносът на стоки и услуги – с 21,8%.
Източник: Insurance.bg (15.02.2010)
 
С 5.1% е спаднал БВП през 2009 г. Четвъртото тримесечие на миналата година се оказва най-лошо за българската икономика. Това твърдят от Националния статистически институт, чието експресно изследване за Брутния вътрешен продукт показва спад от 6.2%. В номинално изражение БВП за периода октомври-декември пък е 17.858 млрд. лв. Така за цялата година БВП отбелязва реално свиване от 5.1% в сравнение с предходната. За цялата година в номинално изражение БВП е 66.19 млрд. лв., като брутната добавена стойност е 55.63 млрд. лв. и реално намалява с 3.6% спрямо нивото си от 2008 година.
Източник: Дневник (15.02.2010)
 
С 0,7% е поскъпнал животът у нас през януари спрямо декември 2009 г., съобщиха вчера от НСИ, позовавайки се на предварителни данни. След намаляването на потребителските цени, отчитани на месечна база за периода от май до август, и зануляването на инфлацията през септември, НСИ започна да регистрира, че животът у нас отново започва да поскъпва. През октомври и ноември 2009 г. регистрираната месечна инфлация беше в размер на 0,1%, а през декември - 0,5 на сто. От НСИ отчитат още, че спрямо януари 2009 г. цените на стоките и услугите в началото на тази година са се повишили с 0,5%. Най-голямо поскъпване на месечна база през януари се регистрира за цените на развлекателните услуги - с 1,7%, а най-голямо намаление - при облеклото и обувките - с 1,9%. Изчислена по методологията на европейската статистическа служба Евростат, януарската инфлация е малко по-ниска - 0,6%. Същото важи и за годишната инфлация за януари 2010 г. спрямо януари 2009 г., която е 1,8%.
Източник: Монитор (16.02.2010)
 
По предварителни данни на НСИ индексът на потребителските цени (ИПЦ) за януари 2010 г. спрямо декември 2009 г. е 100.7%, т.е. месечната инфлация е 0.7%. Годишната инфлация за януари 2010 г. спрямо януари 2009 г. е 0.5%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2009 - януари 2010 г. спрямо периода февруари 2008 - януари 2009 г. е 2.2%. През януари 2010 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки са се увеличили с 0.9%, а на алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0.9%. Увеличението в цените на здравеопазването е с 0.3%, а на транспорта - с 1.5%. През януари са увеличени цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти с 0.3%, а цените на лекарските и стоматологичните услуги са на нивото от предходния месец.
Източник: Insurance.bg (16.02.2010)
 
Инфлацията за януари спрямо декември е 0.7%, а на годишна база - 0.5%, обяви вчера НСИ. Цените у нас растат вече четвърти месец - на фона на трайно спадащо производство на стоки и услуги и увеличаваща се безработица. Теорията нарича това разминаване на тенденции "стагфлация". Нормалното положение е, когато икономиката се свива, а все повече хора остават без работа, цените да не растат. Обяснението за скачането на цените в първия месец на 2010 г. са обновените тарифи на комуналните монополисти, които ни доставят вода и отопление.
Източник: Сега (16.02.2010)
 
Инфлация от 0,7% за януари спрямо декември 2009 г. отчете Националният статистически институт (НСИ) вчера. На годишна база - януари 2009 г. спрямо януари 2010 г., поскъпването е 0,5 на сто. В същото време според хармонизирания индекс на потребителските цени поскъпването за януари е 0,6 на сто, а на годишна база - 1,8 на сто.(б.р. - Хармонизираният индекс е сравнима мярка за инфлацията в ЕС. Изчислява се със същата кошница от стоки и услуги като индекса на НСИ, но стоките и услугите имат различна тежест при двата вида изчисляване.) По групи стоки НСИ е отчел увеличение с 1,7% в цените за развлечения и културен отдих. Следва транспортът, където повишението е с 1,5 на сто. С 0,9% са поскъпнали хранителните продукти, безалкохолните и алкохолните напитки и цигарите. Също с толкова са нараснали и разходите, свързани с комунални услуги и поддръжка на дома - наеми, текущ ремонт, ВиК, електроенергия, газ и др. Обратна е тенденцията при дрехите и обувките. Според НСИ в тази група стоки през януари е отчетено 1,9% намаление. Вероятно то е свързано с традиционните масови разпродажби в магазините след Коледните и новогодишните празници. Без промяна са били цените на разговорите от стационарни и мобилни телефони. Изследването на НСИ за цените на стоките и услугите в т. нар. “малка кошница” показва поскъпване с 0,7 на сто. Тази кошница обхваща цените на 100 жизнено необходими стоки и услуги. Хранителните стоки от тази кошница са поскъпнали с 1%, а при нехранителните има намаление с 0,1%. При услугите увеличението е 0,7%.
Източник: Труд (16.02.2010)
 
За година 182 хил. души са загубили работата си През 2009 г. 182 хил. души да загубили работата си, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението на броя на работещите през декември 2009 г. спрямо същия месец на предходната е със 7.5%. През годината най-голямо е свиването на персонала в преработващата промишленост - 71 хил. души, и в строителството - 35 хил. Само през третото тримесечие броят на работещите е намалял с 84 хил. души, или 3.6% . Най-големи са съкращенията в хотелиерството и ресторантьорството - с 16.7%, селското стопанство - 16.6% и строителството - 9%. Съкращенията са съпроводени с увеличаване на заплатите. От октомври до декември 2009 г. средната месечна заплата нараства с 3.9% до 606 лв. спрямо третото. тримесечие, като най-голям е ръстът в добивната индустрия - с 13.7%, във финансите и застраховането - с 11.2% и в търговията с недвижими имоти - с 8.8%.
Източник: Дневник (16.02.2010)
 
Инфлацията за януари е 0.7% Минимална инфлация от 0.7% отчита Националният статистически институт за януари спрямо декември. Годишната инфлация (спрямо миналия януари) пък е 0.5%. Преди месец данните на НСИ показаха също минимална месечна инфлация - от 0.5%, а за цялата 2009 година покачването на потребителските цени бе 0.6%. Преди това обаче за октомври и ноември за първи път от началото на кризата бе отчетена дефлация на годишна база. От групите потребителски стоки и услуги през януари най-сериозно са поскъпнали тези за туризъм - с 1.7%, и за транспорт - с 1.5%. Най-сериозно пък са поевтинели дрехите и обувките - с 1.9%. Хармонизираният индекс на потребителските цени, който включва и потреблението на чужденците, живеещи в България, показва 0.6% инфлация на месечна база и годишна - от 1.8%.
Източник: Дневник (16.02.2010)
 
182 хил. души са останали без работа през 2009 г. Общият брой на наетите на трудово и служебно правоотношение в края на декември достига 2.25 млн. души, което е със 182 хил. или 7.5% по-малко на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).. Най-голям спад на заетостта има в сферата на промишлеността, от която са отпаднали 71 хил. души, строителството – 35 хил. и при работещите в областта на търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството – 22 хил. Като процент годишният спад на заетостта е най-голям в строителния бранш – 18.1%. В сравнение със септември най-голямо намаление има в хотелиерството и ресторантьорството – 16.7%. Най-много наети има в сферата на преработващата промишленост – 23.1%. Въпреки това обаче и там има спад от 3.9% при сравнението на данните за декември и септември.
Източник: Пари (16.02.2010)
 
България отчете най-голям спад в строителство в ЕС за 2009 г. Строителната продукция в България е спаднала най-много през миналата година в целия Европейски съюз (ЕС). Това показват публикуваните вчера данни от Евростат. Понижението е 33.3%, като втора и трета в негативната класация са Словакия (-19.7%) и Словения (-18.8%). Сградното строителство се свива с 4 на сто в еврозоната и с 4.9 на сто в ЕС, а гражданското се увеличава с 1.4% в еврозоната и с 5% в ЕС. През декември строителната продукция спрямо ноемри се увеличава с по 0.5% в еврозоната и в ЕС. През ноември спадът е бил съответно 0.8% в еврозоната и 0.4% в ЕС. Сред страните членки с данни за декември 2009 г. строителната продукция бележи спад в 11 държави и нараства само в Румъния (6.9%) и Испания (6.2%). Най-големите намаления са регистрирани в Словакия (-11.3%), Словения (-8.1%) и България (-7.9%). България е сред страните с най-големи понижения на строителната продукция, както на месечна, така и на годишна база, вече няколко поредни месеца.
Източник: Дневник (18.02.2010)
 
105,5 млрд. евро дефицит при търговските отношения на ЕС през 2009 година Според предварителните данни търговският баланс на Европейския съюз през 2009 година дефицитът при търговските отношения с останалия свят достига 105,5 млрд. евро. През миналата година дефицитът беше в размер на 258,4 млрд. евро, съобщи Евростат. Що се отнася до еврозоната търговският баланс е положителен в размер на 22,3 млрд. евро, спрямо дефицит от 54,7 млрд. дефицит за 2008 година. През декември 2009 година ЕС има 2,5 млрд. евро дефицит при търговията с трети страни. Спрямо същия период на миналата година има спад на дефицита от 8,8 млрд. евро. За предходния месец ноември търговският баланс отново беше отрицателен в размер на 6,8 млрд. евро, спрямо 24,4 млрд. за ноември 2008 година. Данните на Евростат за периода януари - ноември 2009 година показват значително понижение на дефицита при търговията с енергийни ресурси - от -350,7 млрд. евро през 11-те месеца на 2008 година до 212,1 млрд. през 2009 година. Намалява и излишъкът при търговията с машини и съоръжения (от 138,9 млрд. до 99 млрд. евро). По отношение на търговията с химични продукти обаче има ръст на излишъка с 5,4 млрд. евро до общо 74,1 млрд. евро. През миналата година падат обемите на търговията със всички основни партньори, с изключение на износа към Китай, който се увеличава с 2 на сто.
Източник: econ.bg (18.02.2010)
 
Северозападна България най-бедният район в ЕС Северозападна България е най-бедният регион в целия Европейски съюз, показват данните на Евростат. Според статистическата служба БВП на глава от населението през 2007 г. в тази част на страната е едва 26% от средното за съюза (около 6400 EUR), докато във вътрешността на Лондон е 334% (83 200 EUR), което е и най-голямата стойност на показателя в ЕС. След британската столица се нарежда Люксемург с 275%, Брюксел с 221% и Хамбург със 192%. На дъното в класацията като най-бедни региони се намират България и Румъния. След Северозападния регион у нас, с по 27% от средния БВП на глава от населението в съюза се нареждат североизточният в Румъния, Северния централен и Южният централен в България. От всичките 66 региона, определени като бедни с равнище на БВП на главата от населението под 75% от средното за съюза, влизат 15 района от Полша, 7 в Гърция и Румъния, 6 в България, Чехия и Унгария и др.
Източник: Пари (19.02.2010)
 
През четвърто тримесечие на 2009 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1343 жилищни сгради с 3921 жилища в тях и с 513 059 кв.м разгъната застроена площ (РЗП), на 63 административни сгради/офиси с 28 903 кв.м РЗП и на 1142 други сгради със 745 449 кв.м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и жилищата в тях намаляват с 24.7%, а застроената им площ с 23.9%, съобщиха от НСИ. Административните сгради са по-малко с 25.0% , а спадът на РЗП е с 47.1 на сто. Другите сгради намаляват с 11.4%, а тяхната РЗП се увеличава с 20.6 на сто. В сравнение с четвърто тримесечие на 2008 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 45.2% по-малко, а жилищата в тях с 69.6 на сто. Административните сгради намаляват с 37.0%, а другите видове сгради с 25.4 на сто При всички видове сгради е регистриран спад и на РЗП, съответно при жилищните - със 70.5%, при административните - със 73.9%, а при другите сгради - с 41.5 на сто. През четвърто тримесечие на 2009 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Бургас - 155, София (столица) - 150, Пловдив - 143, София - 141 и Варна -128. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: София (столица) - 773, Варна - 604, Пловдив - 450 и Бургас - 419.
Източник: Банкеръ (22.02.2010)
 
Ако цената на тока от 1 юли бъде повишена, ще е в границите между 4-5% и 10%. Такова поскъпване на тока отговаря на инфлацията, каза по БНР председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. По данни на НСИ обаче инфлацията за 2009 г. е само 0,6%. Семерджиев заяви, че ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН още не са обявили какво поскъпване ще искат.
Източник: Стандарт (24.02.2010)
 
НСИ не вижда промяна в бизнес климата през февруари Националният статистически институт не отчита промяна в бизнес климата през този месец и показателят остава на равнището си от предходния месец. Наблюдението през февруари регистрира по-добри оценки за настоящото бизнес състояние на промишлените предприятия в сравнение с януари, което подобрява равнището на съставния показател „бизнес климат” едва с 0,4 пункта, тъй като при втория компонент на показателя (баланс на очакваното бизнес състояние през следващите шест месеца) има известно влошаване. Мениджърите продължават да отчитат намалена производствена активност и намалени поръчки от страната и чужбина. По отношение на заетостта предприятията предвиждат съкращаване, но с по-бавни темпове.
Източник: Дарик радио (01.03.2010)
 
През декември миналата година производството на пропан-бутан се е увеличило с 20 процента спрямо предходния месец, съобщават от НСИ. Спрямо ноември е нараснало и производството на дизелово гориво – с 6,8 на сто, на електроенергия – с 1,2 процента, и на природен газ – със 100 процента до 1 млн. куб. м. Намаляло е производството на твърди горива- с 15,1 на сто, и на бензин – с 16,4 процента. На месечна база доставките на дизелово гориво са се увеличили с близо 32 процента, на природен газ – с 23,4 на сто, да ток – с 1,3 процента. намалели са доставките на твърди горива – с 11,7 на сто, на пропан-бутан – с 4 процента, и на бензин – с 41 процента. На годишна база през декември производството на дизелово гориво е нараснало с 15,4 на сто, това на твърди горива, пропан-бутан, бензин и природен газ и ток намалява съответно с 13,6 на сто, 20 процента, 7,6 процента, 88,9 на сто и 5,2 процента. На годишна база доставките на дизелово гориво са се увеличили с 10,6 процента. доставките на твърди горива пък са намалели с 15 на сто, на пропан-бутан – с 20 процента, на бензин – с 12,5 на сто, на газ – 4 на сто, а на ток – 1,7 процента.
Източник: Дарик радио (04.03.2010)
 
БВП на еврозоната е намалял с 4,1% през 2009-а, а в ЕС – с 4,2% Брутният вътрешен продукт на еврозоната е намалял с 4,1 на сто през 2009-а година, показват данните на Евростат. БВП на Европейския съюз като цяло се е свил с 4,2 процента миналата година. През 2008 година е отбелязан икономически растеж, като в еврозоната той е бил от 0,6 процента, а в ЕС – 0,8 на сто. Статистическата служба на ЕС отбелязва, че миналата година американската икономика се е свила с 2,4 процента, а японският БВП е намалял с 5 на сто. През четвъртото тримесечие на миналата година ръстът в еврозоната и в ЕС е бил 0,1 на сто спрямо предходното тримесечие. Данните показват, че темпото на растеж се забавя, след като през периода август-септември той е бил съответно 0,4 процента в еврозоната и 0,3 на сто в ЕС.
Източник: Дарик радио (05.03.2010)
 
962 жилищни сгради са построени в края на 2009 г. Броят на новопостроените жилищни сгради през четвърто тримесечие на 2009 г. е 962 и спрямо предходното тримесечие на 2009 г. е регистрирано значително увеличение от 40.4%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Новопостроените жилища в тях са с 1 190 повече и техният брой достига 6 404. Спрямо съответния период на предходната година броят на новопостроените сгради намалява с 1.7%, а жилищата в тях - с 6%. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна - 179 сгради с 1 325 жилища в тях, област Бургас - 127 сгради с 865 жилища, следвани от област Пловдив - 81 сгради с 448 жилища, София област - 69 сгради с 261 жилища, област София-столица - 62 сгради с 1 228 жилища, и област Габрово - 61 сгради със 163 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2009 г. е 486 хил. кв.м или с 9.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2008 година. Жилищната площ също намалява с 6.3% до 311 хил. кв.м. Същевременно обаче, средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 71.7 кв.м през третото тримесечие на 2009 г. на 75.9 кв.м през четвъртото тримесечие на 2009 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Габрово -132.6 кв. м и област Хасково - 114.5 кв. м, а най-малка - в област Разград - 55.8 кв. м и област Перник - 57.0 кв. м.
Източник: expert.bg (05.03.2010)
 
Варна първа по построени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2009-а 962 са новопостроените жилищни сгради през четвъртото тримесечие на миналата година, като спрямо периода юли септември те са се увеличили с 40,4 на сто. Общият брой на жилищата в тях е 6404, което е с 1190 повече от предходните три месеца. Спрямо година по-рано в края на 2009 година новопостроените сгради намаляват с 1,7 на сто, а жилищата в тях с 6 процента, показват данните на НСИ. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна - 179 сгради с 1325 жилища в тях, област Бургас - 127 сгради с 865 жилища, следвани от област Пловдив - 81 сгради с 448 жилища, София област - 69 сгради с 261 жилища, област София-столица - 62 сгради с 1228 жилища, и област Габрово - 61 сгради със 163 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2009 г. е 486000 кв. м или с 9,3 на сто по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2008 година. Жилищната площ също намалява с 6,3 процента до 311 000 кв. м. Същевременно обаче, средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 71,7 кв.м през третото тримесечие на 2009 г. на 75,9 кв. м през четвъртото тримесечие на 2009 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Габрово -132,6 кв. м и област Хасково – 114,5 кв. м, а най-малка - в област Разград – 55,8 кв. м и област Перник – 57 кв. м.
Източник: Дарик радио (08.03.2010)
 
Ръст от 40% на нови жилищни сгради отчете статистиката Значително увеличение от 40.4% на новопостроените жилищни сгради през последното тримесечие на 2009 г. спрямо предходното отчете националната статистика. Според предварителните данни в експлоатация са пуснати 962 сгради с 6404 жилища в тях през периода октомври - декември, докато през юли - септември техният брой е бил 685 с 5214 апартамента. На годишна база обаче е отчетено намаление от 1.7% на новите сгради, а на жилищата в тях с 6%. Най-много нови жилища за периода октомври - декември 2009 г. са построени във Варненска област - 1325, докато в столицата техният брой е 1228. В Бургас са изградени 865 апартамента, а в Пловдив 448. На пръв поглед за цялата минала година има повишена активност в строителството през 2009 г. - построени 21 403 нови апартамента, което е с 479 повече в сравнение с предходната година. Реално обаче има свиване на сегмента, тъй като те се намират в по-малко нови сгради и са с по-малка квадратура. Средно площта на един апартамент е била около 73 кв.м, докато през 2008 г. - 78 кв.м. Най-големи нови жилища през последните три месеца на годината са се строили в Габрово -132.6 кв. м и Хасково - 114.5 кв. м. Най-малки са апартаментите в Разград - 55.8 кв.м, и Перник - 57 кв.м, отчита статистиката. Освен това експерти твърдят, че голяма част от тези жилища са строени през последните години и през 2009 те просто са взели нужните разрешителни за експлоатация. "На практика данните на статистиката отразяват закъснение от около две години", каза Пламен Бенински, председател на Националната асоциация на строителите на жилища. Според него толкова време е отнема изваждането на т.нар. акт 16, с което апартаментите се въвеждат окончателно в експлоатация. "Реално от близо година и половина няма строителство на нови жилища, а само се довършват старите сгради", каза Бенински.
Източник: Дневник (08.03.2010)
 
Безработицата мина 10% Безработицата в България вече мина психологическата граница от 10%. За февруари нивото й е 10.27%, а за март се очаква да е 10.65%, съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Това означава, че около 20 хил. нови безработни са регистрирани през изминалия месец. Така броят на безработните в България достигна 380 хиляди. Средно за първото полугодие безработицата ще бъде 10.2%. В бюджетната програма на правителството е заложена средногодишна безработица от 11.4%. В абсолютна стойност това означава средно 422 хил. безработни, а в края на годината - 477 хиляди. Дори и да започнем да излизаме от икономическата криза, безработицата в България ще расте, каза Тотю Младенов.
Източник: Пари (08.03.2010)
 
С 15 % е спаднал вносът за първите два месеца на тази година През периода януари-февруари 2010 г. вносът намалява с 15% спрямо същия период на 2009 г., което пряко влияе върху приходите от акцизи, ДДС от внос и мита. Това показва анализ на приходите от Агенция „Митници” (АМ), представен днес на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите. През първите два месеца на тази година Агенция „Митници” внесе в бюджета 913,8 млн. лева приходи от акцизи, ДДС от внос и мита. Спрямо същия период на 2009 г. намалението в приходите е с 12,7% или 133,5 млн. лева по-малко. Спадът при акцизите е 13,8 на сто, при ДДС от внос възлиза на 7,4%, а намалението на приходите от мита надвишава 53 на сто. През първите два месеца на 2010 г. са събрани 575,4 млн. лева приходи от акцизи, което е с 92 млн. лева по-малко (13,8%) в сравнение със същия период на 2009 г.
Източник: Агенция Фокус (08.03.2010)
 
Нови 24 хотела са отворили врати за гости през м. г. в София, показват данни на Териториалното статистическо бюро на НСИ. Така броят на местата за настаняване в столицата става 116 - увеличение с 26,1 на сто в сравнение с 2008 г. Увеличението в броя на хотелите идва най-вече от тези, които предлагат по-малко екстри. От новооткритите 16 са с една или две звезди. Въпреки ръста на хотелите и на леглата в тях, реализираните нощувки в сравнение с 2008 г. са намалели с 295 068 или с 20,6%. Спад има както при родните, така и при чуждестранните туристи. Българи са реализирали през м. г. 443 282 нощувки, което е с 26,6 на сто по-малко отколкото през 2008 г. Чужденците са намалели с 16,2 на сто. През м. г. са се увеличили обаче гостите на софийските хотели от Китай с 56,6%, от Бразилия - с 51,3%, и Словения - с 22,8 на сто. Чужденците по правило спят в средства за подслон 4 и 5 звезди, а българите - в една или две, сочат данните.
Източник: Труд (09.03.2010)
 
С 13,1% се е увеличил износът ни през периода януари 2009 - януари 2010 г., сочат данни на НСИ за януари 2010 г. Това съобщи зам.-министърът на финансите Ана Михайлова на кръгла маса "Капиталовия пазар в България - накъде след кризата?". Над половината от експорта - 52,9%, е насочен към трети страни. Минералните горива и масла заемат най-голям дял от експорта, като при тях ръстът е 58%. Няма риск за спестяванията на българите в гръцките банки у нас, каза Михайлова. Родната банкова система продължава да бъде стабилна и такова е и мнението на последната мисия на Международния валутен фонд, добави тя. Рейтинговата агенция „Фич" е направила манипулация на общественото мнение, че ще понижи рейтинга на България, заяви Михайлова. Според подуправителя на БНБ Димитър Костов гръцки капитали се прехвърлят у нас и няма изтичане на средства към южната ни съседка. Българската фондова борса и 7 организации са изпратили писмо до премиера Борисов с предложения за насърчаването и развитието на капиталовия пазар у нас чрез приватизацията на компании чрез БФБ. Все още няма ясна концепция как да бъдат делиствани компаниите, чийто статут на публични дружества се поддържа изкуствено, обясни шефът на фондовата борса Иван Такев.
Източник: Монитор (10.03.2010)
 
Износът за януари нараства с 13% на годишна база Износът през януари е достигнал 1.79 млрд. лв., показват данните на Националния статистически институт. Те още не са публикувани официално на сайта на НСИ, но бяха разпространени от Министерството на финансите. Спрямо миналия януари износът нараства с 13.1%, като над половината от него, или 52.9%, е насочен към трети страни (извън Европейския съюз). От МФ обръщат внимание, че износът към ЕС спада. Най-голям дял в износа заемат минералните горива и масла, като спрямо миналия януари стойността изнесените продукти от тази стокова група е с 58% по-висока от януари 2009 г. Износът на суровини нараства с 56%, на машините и оборудването с 32%, разнообразни готови продукти с ръст от 17%, а износът на алкохол и тютюневи изделия, нараства с 10%. В същото време спад от 55% е отчетен в износа на животински и растителни масла, при живите животни той е 21%, а при химичните вещества спадът е от 1% на годишна база.
Източник: Дневник (10.03.2010)
 
С близо 15 на сто е намаляло промишленото производство в рамките на един месец. Спадът е регистриран за януари 2010 г. в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост производството е намаляло с 19,5 на сто, а в добивната - с 11,4%. Това обявиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - през декември спрямо ноември 2009 г. индустрията се сви с 0,7%. Тогава спадът в добивната промишленост беше с 12,5%, а в преработващата промишленост - с 2,6% на сто От септември до ноември пък статистиката отчиташе месечен ръст на индустрията в рамките на до 5,5%. Най-сериозно през януари е намаляло производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 38,9% за месец, както и на метални изделия - с 31,3%. Спад с 25,8 на сто на месечна база бележи и производството в печатната дейност. В хранителната индустрия намалението на продукцията през януари спрямо декември е с 25,1 на сто. Увеличение е регистрирано единствено при производството на основни метали - с 4,2% и на изделия от хартия и картон - с 2,8%. На годишна база спрямо януари 2009 г., когато кризата вече беше факт и у нас, намалението на промишленото производство е с 0,9%. Това сочат предварителните данни за първия месец на тази година, съобщиха още от НСИ. В преработващата индустрия годишният спад е с 1,5%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от 1,1%, а в добивната промишленост - от 0,4%. Сериозно намаление през първия месец на тази година се отчита и за оборота на индустриалните предприятия. В сравнение с декември 2009 г. той е паднал с 18,1%. С 27,4 на сто е намалял оборотът в преработващата промишленост, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 8,6% Спрямо година по-рано спадът в оборотите на индустрията е с 2,8 на сто. В производството и разпределението на ток и топлоенергия и газ спадът е 8,9%, докато в преработващата промишленост е регистрирано увеличение от 0,2%, a в добивната промишленост - от 0,3%.
Източник: Монитор (11.03.2010)
 
Спадът на промишленото производство намаля до 0.9% през януари Промишленото производство се свива с 0.9% на годишна база през януари според статистиката на НСИ. Това е в пъти по-малко понижение, отколкото отчетените през последните месеци на 2009 г. През декември годишното свиване на индустриалното производство беше 12.1%, като през лятото и есента бяха записани дори по-големи понижения, достигащи 20% на годишна база. Производството на енергийни продукти има основен принос за януарските резултати - в този сектор производството се увеличава с над 6%. Производството и разпространението на електроенергия и газ също отчита ръст от 1.1% на годишна база. Въпреки малкия годишен спад на месечна база (спрямо декември) е отчетено понижение от 14.7% - доста по-голямо понижение от регистрираното през декември, когато промишленото производство се сви с 0.7 на сто.
Източник: Дневник (11.03.2010)
 
Строителната продукция отбелязва над 30% спад през януари Общата строителна продукция през януари отбелязва 30.7% спад спрямо същия месец на миналата година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани във вторник. Спадът основно се дължи на кризата в сградното строителство. През първия месец на годината намалението при него е 38.4% спрямо 2009 г. В инфраструктурното строителство пък е отбелязано намаление от 12 на сто на годишна база, което според НСИ е сигурен знак, че "че предприемачите насочват усилията си към доизграждане на строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата".
Източник: Дневник (11.03.2010)
 
Изкарваме по 12 лв. на час Работниците изкарват по 12 лв. на час, обявиха от Националния статистически институт. В тази сума обаче влиза не само надницата за труда, но и всички данъци, печалбата за работодателя и нужните средства за изплащане на направените инвестиции. За година над 200 000 души са загубили работата си заради кризата. Най-много хора са съкратени в сектора на индустрията. В резултат през четвъртото тримесечие на 2009 г. работещите българи са само 3,5 милиона. Те са се трудели общо 1,484 милиарда часа за месеците от октомври до декември. Всеки работник създава средно по 12,1 лв. брутен вътрешен продукт за един работен час. Заради кризата хората, които запазват постовете си, работят по-неефективно. За един работен час се произвежда с 0,2% по-малко продукция спрямо четвъртото тримесечие на 2008 г. Това затруднява и работодателите при изплащане на заплатите. Производителността на труда е най-висока в сектора на услугите - по 10,9 лв. за един работен час. В индустрията всеки зает произвежда по 10,2 лв. на час. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - само по 2,3 лв. на час.
Източник: Стандарт (12.03.2010)
 
Икономиката се е свила по-малко от очакваното Българската икономика се е свила с 5% през 2009 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Данните са ревизирани нагоре спрямо първите, които статистиката публикува преди около месец. Според тях българската икономика се е свила с 5.1% спрямо 2008 г. Новите данни са по-близо и до прогнозата на правителството, което очакваше 4.9% спад на БВП. Промяната идва от изчисленията за БВП през четвъртото тримесечие на миналата година. Новата статистика на НСИ показва, че между октомври и декември българската икономика се е свила с 5.9% спрямо същия период на 2008 г. Първоначалните данни измериха понижение от 6.2%. Според новата статистика стойността на произведените в България стоки и услуги през 2009 г. е 66.256 млрд. лв. по текущи цени. Ревизията е отчела продукция за 59 млн. лв, която не е била включена при експресната оценка на БВП.
Източник: Дневник (12.03.2010)
 
Икономиката намаля с по-малко от очакваното Българската икономика се е свила с по-малко от предварително обявеното, показват ревизираните данни на Националния статистически институт за миналата година. За последната четвърт спадът на БВП е 5.9%, а за цялата година свиването е с 5%, твърдят от статистиката. Преди месец бе обявен спад от 6.2% на БВП за последната четвърт на миналата година и 5.1% за цялата 2009 г. Новата цифра е доста по-близо от прогнозираните от правителството 4.9% спад. Въпреки положителната корекция обаче, последното тримесечие нам миналата година остава най-слабото за цялата 2009 г. след спад от 5.4% за третата четвърт, свиване от 4.7% за втората и 3.5% за първата четвърт на 2009 г. Очакванията на правителството са, икономиката ще успее да се съвземе и да отчете лек ръст от 0.3% през 2010 г. Той обаче ще се дължи най-вече на второто полугодие, твърдят от бизнеса.
Източник: Пари (12.03.2010)
 
Инфлацията през февруари е 0.9% Инфлацията в България бележи лек ръст на годишна база през февруари. Данните на Националния статистически институт сочат 0.9% ръст на цените спрямо февруари 2009 г. За януари беше отчетена инфлация на годишна база от 0.5%. В същото време месечната инфлация (спрямо януари) остава почти непроменена в сравнение с размера й от миналия месец - 0.6%. Преди януари данните на НСИ показаха минимална месечна инфлация от 0.7%. За цялата 2009 г. пък покачването на потребителските цени бе 0.6%. Преди това обаче за октомври и ноември беше отчетена дефлация на годишна база. От разбивката на НСИ по отделни стокови групи става ясно, че най-сериозно е поскъпването на месечна база при храните и безалкохолните напитки - с 1.5%. Цигарите и алкохолът са втори по поскъпване - с 1.2%. В същото време средното понижение на цените при някои от потребителските групи е почти незначително. Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (показателят взима предвид и потреблението на чужденци, живеещи в България, и на чуждестранните туристи), за февруари инфлацията на месечна база е 0.3%. На годишната база обаче тя е 1.7%.
Източник: Дневник (15.03.2010)
 
Вносът през януари 2010 г. намалява с 5% на годишна база до 1,09 млрд. лв., показват данни на Националния статистически институт. През декември 2009 г. вносът намаляваше с 15,5% на годишна база. За цялата 2009 г. вносът намаля с 33%. Динамиката е на рязко намаляване на спадa на вноса, като може още през следващите месеци той да отчете ръст на годишна база. Удържането на ДДС при внос е основен източник на приходи в бюджета и евентуалният му ръст може да допринесе за подобряване на бюджетните приходи на годишна база в следващите месеци. Износът се увеличи с 13% на годишна база през януари до 917 млн. евро. През декември ръстът на износа беше с 4,76% на годишна база. Въпреки разнопосочните изменения на износа и вноса през януари 2010 г. все още се реализира дефицит по търговския баланс, който е в размер на 173,7 млн. евро през месеца. Намалението на годишна база е с 57,4% след като през януари 2009 г. дефицитът беше за 408 млн. евро. Евентуално положително салдо по търговския баланс би било лоша новина, защото ще е ефект от влошаване на вътрешното търсене, смятат анализатори.
Източник: Инвестор.БГ (15.03.2010)
 
НСИ: Строителството тръгна нагоре По предварителни данни на Националния статистически институт, броят на новопостроените жилищни сгради през четвърто тримесечие на 2009 г. е 962 и спрямо предходното тримесечие на 2009 г. е регистрирано значително увеличение от 40.4%, като новопостроените жилища в тях са с 1 190 повече и техният брой достига 6 404. Спрямо съответния период на предходната година броят на новопостроените сгради намалява с 1.7%, а жилищата в тях - с 6.0%. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са построени в област Варна - 179 сгради с 1 325 жилища в тях, област Бургас - 127 сгради с 865 жилища, следвани от област Пловдив - 81 сгради с 448 жилища, София област - 69 сгради с 261 жилища, област София-столица - 62 сгради с 1 228 жилища, и област Габрово - 61 сгради със 163 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2009 г. е 486 хил. кв.м или с 9.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2008 година. Жилищната площ също намалява с 6.3% до 311 хил. кв.м. Същевременно обаче, средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 71.7 кв.м през третото тримесечие на 2009 г. на 75.9 кв.м през четвъртото тримесечие на 2009 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Габрово -132.6 кв. м и област Хасково - 114.5 кв. м, а най-малка - в област Разград - 55.8 кв. м и област Перник - 57.0 кв. м.
Източник: 1kam1.com (15.03.2010)
 
Българите спестиха 36 млрд. в кризата Финансовото богатство на домакинствата е 36 млрд. лв. в края на 2009 г., като годишният му ръст се ускорява до 7%, сочи проучване на Индъстри Уоч. В условията на несигурност по отношение на заетост и доходи и при все още високи реални лихви по банковите депозити, хората спестяват повече. В банките българите имат 59 хиляди депозити с по над 50 000 лв., като общата сума на тези големи спестявания е 6.9 млрд. лв. (28% от влоговете на граждани). Увеличаването на спестяванията е съчетано с намаляване на задлъжнялостта на домакинствата. Показателите за устойчивост на валутния борд отчетоха подобрение през 2009 г., а доверието на домакинствата в банковата система се повиши, гласи проучването. Темпът, с който падат цените на жилищата в областните градове, се забави до 2% към края на 2009 г. спрямо трето тримесечие. По този начин за първи път след началото на рецесията в България съвкупното богатство на домакинствата (финансово и жилищно) нарасна - с 1,1 млрд. лв. до 140 млрд. лв. в края на 2009 г. Покупателната способност на средната работна заплата, измерена в кв.м жилищна площ, се увеличава с 50% през 2009 г.
Източник: Стандарт (17.03.2010)
 
245 хиляди останаха на улицата 245 хил. българи останаха без работа. В края на миналата година в резултат на кризата само 3,17 млн. души са имали работа, сочат данните на Националния статистически институт. Докато през третото тримесечие на 2008 г. са работили 3,41 млн. българи. Преди кризата да ни удари, през лятото на 2008 г., много хора са били наети само на сезонна работа, която е нормално да загубят с идването на зимата. Но през лятото на 2009 г. и сезонната работа беше по-малто. Крайният резултат е, че сега едва 41% от населението на страната работи и пълни хазната с вноски за пенсия, здраве и данък върху доходите. Освен това прогнозите са, че пикът на безработицата предстои. Официално регистрираните безработни са 238 хил. Те се увеличават с 19,2% за година. Наред с безработните обаче 186,4 хил. души въобще не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят.
Източник: Стандарт (17.03.2010)
 
Безработните с 30 хиляди по-малко Близо 30 хиляди души по-малко са безработните у нас през февруари. Това обявиха вчера от Агенцията по заетостта. Статистиката е направена в сравнение с първия месец на тази година, поясниха от агенцията. Въпреки това броят на хората без работа у нас продължава да е много висок. По официални данни на улицата в момента са 380 244 души. Бюрата по труда са напуснали 25 790 безработни, като броят им отбелязва спад спрямо януари с 33,5%. От Агенцията по заетостта обясняват това със значително по-малкия брой хора, намерили място по програма за заетост.
Източник: Стандарт (19.03.2010)
 
Общите разходи на работодателите у нас за един отработен час от наетите от тях лица нарастват със 7,2% за четвъртото тримесечие на 2009 г. на годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие беше отчетено увеличение от 11% на годишна база, а през второто - с 15,6 на сто. Увеличението спрямо четвъртото тримесечие на предходната година в индустрията е 7,7%, в услугите - 10,4%, и в строителството - 25,1%. По икономически дейности най-висок ръст за същия период е отчетен в дейности "Строителство"- 25,1%, "Административни и спомагателни дейности" - 20,9%, и "Култура, спорт и развлечения" - 18,4%. Най-нисък пък е ръстът в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и "Хуманно здравеопазване и социална работа", съответно с 0,7% и 2,4%. Намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическа дейност "Държавно управление" - (-14%), и "Професионални дейности и научни изследвания" - (-4,3%). В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават с 8,9% спрямо четвъртото тримесечие на 2008 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) с 0,2%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от минус 15,4% за "Държавно управление" до 27 на сто за "Строителство".
Източник: Монитор (23.03.2010)
 
Кризата напомпа разходите за труд Разходите на работодателите за един час труд са се увеличили със 7.2% през четвъртото тримесечие на 2009 г. спрямо същия период на 2008 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тази тенденция беше отчетена през цялата минала година. Оскъпяването на труда е най-голямо в строителството, където общите разходи са нараснали с 25.1%, а тези за възнаграждения - с 27%. В последните освен заплатите влизат и парите за храна, транспорт и други социални придобивки. Увеличението съвсем не означава, че работодателите са вдигнали заплатите със същия процент, обясниха от НСИ. Според експертите ръстът се дължи на пускането на персонала в принудителен престой и отпуск, както и на намаляването на работното време заради липсата на поръчки. Обяснението е, че тези мерки вдигат разходите за час труд, тъй като средствата за заплати се разпределят върху по-малко отработени часове. Сред причините за голямото увеличаване на разходите в строителството е, че предприемачите са освободили нискоквалифицираните си работници, но са запазили по-опитните кадри. Тяхното заплащане обаче е по-високо, което автоматично вдига и почасовата ставка в сектора, казаха от НСИ. Специалистите очакват по-мащабните съкращения в края на миналата и началото на тази година да обърнат тенденцията разходите за труд да нарастват, а производителността да намалява. Според работодатели рязкото увеличаване на безработицата през януари ще доведе до намаляване на цената на труда за единица продукция. През 2009 г. тези разходи се увеличиха, тъй като фирмите са реагирали със забавяне на кризата. Данните на НСИ показват още, че разходите за труд в индустрията са нараснали със 7.7%, а в услугите - с 10.4%. Освен в строителството се отчита по-висок ръст в икономическите дейности "Административни и спомагателни дейности" (20.9%) и "Култура, спорт и развлечения" (18.4%). В сектор "Държавно управление", в който влизат заетите в изпълнителната, местната и законодателната власт, обаче разходите са намалели с 14%. Основната причина за това е по-малкият размер на възнагражденията или липсата на годишни премии, обясниха от НСИ.
Източник: Дневник (23.03.2010)
 
1 млрд. скочиха от джобовете в банките Джобовете на гражданите и касите на фирмите изтъняха с 1 млрд. лв. Заради кризата парите в брой бързо се топят и се намират все по-трудно. В края на февруари парите извън банките са 6,7 млрд. лв., което е с точно 1 млрд. лв. по-малко от септември 2008 г., когато кризата все още не беше засегнала България. Това са парите, които гражданите и фирмите използват в ежедневието си за плащане, както и пачките на хората под дюшеците и в бурканите. Пикът на парите в брой беше през декември 2008 г., когато заради големите коледни премии средствата в джобовете и касите на фирмите надминаха 8 млрд. лв. Заради кризата и страха да не загубят работата си напоследък хората рязко свиха покупките си. А високите лихви на банките карат гражданите да слагат на депозит всеки излишен лев, вместо да го носят в джоба си и да го похарчат. В резултат заедно с намаляването на парите в брой бързо се увеличават влоговете в банките. Депозитите със срок до 2 години са нараснали с 5,6 млрд. лв. за периода от септември 2008 г. до февруари 2010 г. и вече надминават 26 млрд. лв. И гражданите, и фирмите залагат на валутата. Депозитите във валута са нараснали с 3,7 млрд. лв., докато в левове - само с 1,9 млрд. лв. Най-много пари спестяват гражданите, като те залагат предимно на тримесечни депозити в евро.
Източник: Стандарт (29.03.2010)
 
Промишлеността и търговията свалят бизнесклимата през март Бизнес климатът се влошава през март, показва изследването на Националния статистически институт. Измерван в проценти, показателят се понижава с 0.9 пункта спрямо февруари, а тогава изменение не беше отчетено в сравнение с януари. Настроенията на бизнеса се измерват чрез анкети сред мениджъри и предприемачи в четири сектора, като единствено при услугите има подобрени оценки спрямо миналия месец. В промишлеността състоянието на бизнеса се приема като по-лошо и затова съставният показател спада с 1.6 пункта, а главна причина са лошите оценки за настоящото бизнес състояние на предприятията. Леко се повишава оптимизмът за следващата половин година, но намеренията за съкращаване на персонал остават сред преобладаваща част от бизнесмените. Положително се приема и забавянето в спада на производствената активност, а последната анкета отчита очаквания за покачване на продажните цени в отрасъла. Мениджърите в областта на строителството също са се изказали преобладаващо негативно и затова показателят за настроенията в сектора се понижава с 0.4 процентни пункта. И в тази област настоящото състояние се приема като по-лошо от предходния месец, осигуреността на производството с поръчки е влошена, а строителната активност намалява, макар и прогнозите на мениджърите за строителната дейност през следващите три месеца да се подобряват.
Източник: Дневник (29.03.2010)
 
Общият индекс на цени на производител през февруари 2010 г. остава на същото ниво спрямо предходния месец, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени през февруари са регистрирани в добивната промишленост - с 0,2%, и в преработващата промишленост - с 0,1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление с 0,3%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 3,4%.
Източник: Монитор (31.03.2010)
 
Производствените цени растат и през февруари Производствените цени в България през февруари са се увеличили с 2.5% на годишна база, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През януари индексът също отчете ръст от 1.8% след постоянен спад в предходните 10 месеца. Увеличението за февруари се дължи предимно на добивната и преработващата промишленост. При производството на тютюневи изделия цените са с 23.3% по-високи, при производството на основни метали – 16.2%. Спад от 7.3 на сто е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. В сравнение с януари производствените цени са с 0.2% по-ниски. Общият индекс на цените на производител, който отчита влиянието на цените и структурата на оборотите и на международните пазари, е нараснал с 4.1% спрямо февруари 2009 г., а на месечна база остава на същото ниво. По-рано през месеца от НСИ отчетоха лек ръст на годишна база и в инфлацията за февруари. Спрямо същия месец през 2009 г. цените са с 0.9% по-високи, но спрямо януари остават непроменени. Според тогавашни мнения на икономисти може да се очаква подобен ръст на цените и през март, предимно при тютюневите изделия, когато поскъпването ще се усети напълно.
Източник: Дневник (31.03.2010)
 
Безработицата в ЕС за февруари e била 9,6% Безработицата в еврозоната е на ниво от 10 на сто за февруари тази година, показват сезонно изгладените данни на Евростат. През предходния месец тя е била 9,9 процента, а година по-рано – 8,8 на сто. В Европейския съюз безработицата за втория месец на годината е 9,6 процента при 9,5 на сто през януари и 8,3 процента година по-рано. Това е най-високото ниво в еврозоната от август 1998 година и рекордно за Европейския съюз от 2000 година. Изчисленията на Евростат показват, че безработните в Евросъюза са 23,019 млн. души, от които 15,749 млн. – в еврозоната. Сред страните, за които има налични данни, най-ниско е новото на безработица в Холандия – 4 процента, и Австрия – 5 на сто, а най-високо в Латвия – 21,7 процента, и Испания – 19 на сто. Според публикуваните от Евростат сезонно изгладени данни безработицата у нас през февруари е била 8,7 процента, което е с 0,2 на сто повече от януари и с 2,7 процента над нивото от февруари миналата година.
Източник: Дарик радио (01.04.2010)
 
Инфлацията в еврозоната стигна 1.5% през март Годишната инфлация в еврозоната е 1.5% през март, показват предварителните данни на Евростат. Това е рязко повишение на показателя спрямо февруари. Тогава инфлацията на годишна база във валутния съюз беше 0.9%. Данните са прогнозни и подлежат на ревизия, която трябва да се появи с средата на април. Тогава се публикува и разбивката с данните за инфлацията във всички държави в Европейския съюз. Поскъпването на потребителските цени в еврозоната все повече се доближава до допустимия според Европейската централна банка праг. Тя се стреми да държи годишната инфлация под 2%. Политиката на ЕЦБ невинаги е успявала да се справи с тази задача - преди началото на икономическата криза годишната инфлация във валутния съюз стигна безпрецедентните 4%. Данните на ЕЦБ показват, че кредитирането на частния сектор в еврозоната продължава да се свива и през февруари, въпреки че основната лихва на ЕЦБ все още е на рекордно ниско равнище от 1%. Междувременно цената на петрола продължава плавно да се увеличава, като в края на март надхвърли 82 долара за барел. За сравнение - точно преди една година цената на един барел е била 48.3 долара, което означава над 70% ръст на годишна база.
Източник: Дневник (01.04.2010)
 
Прогнозират 3% ръст на вноса Очаква се вносът и износът на България да нараснат през 2010 г. съответно с 3 и 1,5 на сто спрямо 2009 г. Това се казва в доклад на Business Monitor International, посветен на сектора на товарни превози по вода у нас. Според информацията за месец януари вносът на страната е намалял на годишна база с 5%, а износът е реализирал растеж от 13% спрямо януари 2009 г.
Източник: Стандарт (06.04.2010)
 
Дългът пада с 93 млн. евро Държавният дълг падна с 93,4 млн. евро през февруари и в края на месеца е 4,8 млрд. евро, обявиха от Министерството на финансите. От тях вътрешният дълг е 1,436 млрд. евро, а външният е 3,369 млрд. евро. Намалението на дълга се дължи основно на извършените плащания по вътрешния държавен дълг, коментираха от Министерството на финансите. В края на февруари делът на държавния дълг към БВП възлиза на 13,8 на сто. Външният държавен дълг е 9,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), а вътрешният - 4,1% от БВП. 55,4% от държавния дълг е в евро, 22,7% са в левове, 18,9% - в щатски долари, а 3% са в други валути.
Източник: Стандарт (06.04.2010)
 
Ръст на доверието в промишлеността с 1,7% за март отчита статистиката Ръст на доверието в промишлеността с 1,7 на сто отчитат от Националната статистика през март спрямо предходния февруари месец. Повишението според експертите се дължи на по-оптимистичните очаквания на мениджърите за производствената дейност през следващите три месеца. Заявките за поръчки към предприятията остават почти без промяна през март спрямо втория месец на годината. Според оценките на мениджърите обаче има известно подобрение в осигуреността на производството с поръчки от чужбина. През януари тази година индексът на промишленото производство намалява с 0,9 на сто спрямо януари 2009-та, припомнят от Националната статистика. Експертите допълват, че през първия месец на годината доверието на потребителите се е понижило с 0.8 пункта спрямо октомври 2009-та, а приходите от продажби в търговията на дребно през януари 2010-та са намалели с 13 процента в сравнение със същия месец на предходната година. Според бизнес анкетите на института през изминалия месец март 5,6 на сто от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, който затруднява дейността им. През последното тримесечие на миналата година безработицата е обхващала 7,9 на сто от икономически активното население. Средната работна заплата през декември 2009-та е била 625 лева, което е със 4,2 процента повече спрямо предходния месец. В сравнение с последния месец на 2008-ма ръстът е 10,4 на сто.
Източник: Дарик радио (07.04.2010)
 
Националната статистика: Добивът на горива расте на месечна база Производството на горива в страната е нараснало през януари спрямо декември миналата година, показват данни на националната статистика. В страната са добити с 6.2% повече твърди горива до 2790 хил. тона. На годишна база има намаление в производството на твърди горива - с 9.7 на сто, на природен газ - с 88.9 на сто, и на електроенергия - с 4.8 на сто. Увеличение има и при безоловния бензин на месечна база - с 3.3%, до 126 хил. тона, и на електроенергия - с 6.4%, до 4301 гВтч, показват данните. Намаление има единствено при производството на дизелово гориво - с 4.7 на сто, до 164 хил. тона. Добивът на пропан-бутан и природен газ няма изменение на месечна база. Производството на безоловен бензин през януари 2010 г. спрямо януари 2009 г. нараства с 35.5%, на дизелово гориво - с 13.1 на сто. Доставките на твърди горива през януари 2010 г. спрямо декември 2009 г. нарастват с 2.8%, до 3010 хил. тона, на природен газ - с 14.5%, до 380 млн. станд. куб.м; и на електроенергия - със 7.5 насто, до 3568 гВтч. Наблюдава се намаление в доставките на пропан-бутан - с 8.3 на сто, до 22 хил. тона. Доставките на безоловен бензин намаляват с 2 на сто, до 48 хил. тона и на дизелово гориво - с 15.7 на сто, до 150 хил. тона. Доставките на природен газ през януари 2010 г. спрямо януари 2009 г. нарастват с 53.2 на сто. Намаляват доставките на твърди горива - с 16.6 на сто, на пропан-бутан - с 29 на сто, на безоловен бензин - с 21.3 на сто, на дизелово гориво - с 5.1 на сто, и на електроенергия - с 3.3 на сто.
Източник: Дневник (07.04.2010)
 
Мениджъри: Чуждите поръчки за индустрията растат Ръст на доверието в промишлеността с 1,7 на сто отчитат от Националния статистически институт (НСИ) през март спрямо предходния месец. Повишението се дължи на по-оптимистичните очаквания на мениджърите за производствената дейност през следващите три месеца. Въпреки че заявките за поръчки към предприятията остават почти без промяна през март спрямо февруари, според индустриалните мениджъри има известно подобрение в осигуреността на производството с поръчки от чужбина. През януари индексът на промишленото производство намалява с 0,9% спрямо януари 2009 г., обявиха още от НСИ. Брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2009 г. е 17,9 млрд. лв., като на човек от населението се падат 2400 лв. В евро това прави брутен продукт от 9,16 млрд. евро, или по 1200 евро на човек. Търговското салдо за януари 2010 г. е отрицателно и е в размер на 174 млн. евро, а дефицитът по текущата сметка е изчислен на 242 млн. евро, или 0,7% от прогнозния БВП за 2010 г. Външнотърговското салдо от стоки и услуги за четвъртото тримесечие на 2009 г. е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 1,48 млрд. лв. износа. Спрямо съответното тримесечие на 2008 г. износът на стоки и услуги се е увеличил реално с 0,8%, докато намалението на вноса е 20%. Преките чуждестранни инвестиции в страната са 52,9 млн. евро, което е 0,2% от очаквания брутен продукт. През януари 2009 г. те са били в размер на 392 млн. евро, или 1,2% от БВП, посочват още от НСИ. През януари 2010 г. преките чуждестранни инвестиции покриват 21,8% от дефицита по текущата сметка за същия месец, докато през януари 2009 г. са покривали 70,9% от дефицита.
Източник: Монитор (07.04.2010)
 
През февруари 2010 г. оборотът в търговския сектор по предварителни данни намалява с 18.5% в сравнение със същия месец на предходната година, сочат данните на НСИ. В търговията на дребно е регистриран спад от 12.4%, вследствие на отрицателните темпове във всички съставни дейности. Търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се задържа близо до нивото от февруари 2009 г., като отбелязва незначително намаление от 0.9% и формира около 30% от обема на оборота. В останалите структуроопределящи дейности спадът се движи в широки граници - от 12.5% в търговията с фармацевтични и медицински стоки и 12.7% в търговията с автомобилни горива и смазочни материали, до 22.0% в търговията с компютърна и комуникационна техника. Търговията на едро бележи спад от 18.7%, който се дължи на негативните резултати, отчетени в съставните дейности. В търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалението е незначително - 6.9%, а дейността формира около 25% от обема на оборота. В търговията с неселскостопански междинни продукти и търговията с машини, оборудване и части за тях отрицателните темпове достигат съответно 25.6 и 39.7%, а относителният дял на двете дейности в обема на оборота е около 40%. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението все още е голямо - 36.1%, но се наблюдава тенденция на забавяне на спада. През февруари 2010 г. оборотът нараства с 1.2% спрямо предходния месец. Положителната тенденция се проявява по-силно в търговията на едро, където увеличението достига общо 2.4%. Висок ръст отбелязва търговията със селскостопански суровини и живи животни - 28.2%, като дейността формира около 7% от обема на оборота. Ръст се наблюдава и в други структуроопределящи дейности - търговия с машини, оборудване и части за тях - 5.8%, търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 1.6% и търговия с неселскостопански междинни продукти - 1.2%. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт е отчетено незначително увеличение от 0.6%. Под нивото на януари 2010 г. остава единствено търговията на дребно, където е регистриран спад от 1.6%. За периода януари - февруари 2010 г. оборотът намалява с 18.6% в сравнение със същия период на предходната година. Темповете са отрицателни и за трите основни търговски дейности, а стойността на индексите варира от -12.6% за търговията на дребно до -36.6% за търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт. Намалението в търговията на едро от 18.7% до голяма степен определя и общото намаление за сектора, тъй като дейността формира около 70% от търговския оборот.
Източник: Insurance.bg (12.04.2010)
 
Промишленото производство в България намалява с 9.1% за февруари Промишленото производство продължава да се свива и през февруари 2010 г. е с 9.1 на сто по-малко спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В преработващата промишленост продукцията намалява с 13.7%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%, а в добивната промишленост е отчетен ръст от 2.0%. Регистриран е спад в производството на енергийни продукти с 12.4% и в производството на продукти за междинно потребление с 9.2%, докато производството на инвестиционни продукти нараства с 2.5%. През февруари 2010 г., в сравнение с предходния месец е отчетено намаление на промишленото производство с 2.9%, като спадът в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е 4.1%, в преработващата промишленост 3.4%, а в добивната промишленост продукцията се увеличава с 3.6%. НСИ отчита намаляване на произвдоството на тютюневи изделия , химични продукти, изделия от каучук и пластмаси. Същевременно нараства производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, на основни метали, хартия, картон и изделия от хартия и картон, допълниха от института.
Източник: Дневник (12.04.2010)
 
30-процентов спад в строителството през февруари Произведената строителна продукция през февруари 2010 г. намалява с 30 % в сравнение със съответния месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт, обявени днес. През януари понижението на годишна база бе 30.7% Определящо влияние върху общия индекс на строителната продукция през втория месец на годината оказва спадът с 36.6% в сградното строителство. При гражданското/инженерното строителство намалението е над два пъти по-малко - 15.7%. Все пак общата строителна продукция през февруари 2010 г. е с 0.8% над равнището от предходния месец. Сградното строителство намалява с 0.9%, докато при гражданското строителство е регистрирано увеличение с 3.7%. През първите два месеца на 2010 г. строителната продукция намалява спрямо същия период на предходната година, като общият спад от 29.6% се определя предимно от отрицателните темпове в сградното строителство, което представлява 61.7% от цялото строително производство. Регистрираното намаление в сградното строителство през периода е 36.8%, а в гражданското/инженерното строителство - 13.1%.
Източник: Строителство Имоти (12.04.2010)
 
С 0,2 на сто е поскъпнал животът у нас през март. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-ниската месечна инфлация, отчитана от края на миналата година. През декември 2008 г. беше регистрирано увеличение на потребителските цени с 0,5%, а през януари и февруари - с 0,6 на сто. За първите три месеца на годината животът у нас се е оскъпил с 1,4%, изчислено спрямо декември 2009 г. На годишна база спрямо миналия март пък поскъпването е с 1,3 на сто. Според методиката на европейската статистическа служба Евростат обаче мартенската инфлация е двойно по-висока от отчетената от българската статистика - 0,4 на сто. От началото на годината пък за същата година се отчита 1,3 на сто поскъпване на живота, а спрямо миналия март - от 2,4%. По данни на НСИ най-много през март спрямо февруари са скочили цените на транспортните услуги. При тях поскъпването е с 2,3 на сто. Следват ги алкохолните напитки и тютюневите изделия, които са поскъпнали с 1,7%. Почти същото увеличение - 1,6%, се наблюдава и при цените на дрехите и обувките, като за последните поскъпването е с над 4 на сто. За хранителни продукти и безалкохолни напитки НСИ отчита отново намаление на цените - с 0,1%. В края на миналата седмица обаче Държавната комисия за стоковите борси и тържищата публикува данни, според които цените на храните на едро отбелязват близо едногодишен рекорд. Дали обаче това е трайна тенденция на поскъпване или се дължи на повишените цени по време на изминалите великденски празници, ще стане ясно едва при публикуване на данните за априлската инфлация. На нивото си от март се запазват наемите, както и цените за текущ ремонт и поддържане на дома. Цените по кръчми, ресторанти и хотели падат с 0,3%, отчитат още от НСИ. С 0,5% са увеличени цените на лекарските услуги, стоматолозите са свалили тарифите с 0,1%, а цените на лекарствата са останали на нивото си от февруари. Според изчисленията на НСИ за най-бедните домакинства все още се отчита дефлация. Стоките и услугите, които се наблюдават в малката потребителска кошница, са поевтинели с 0,1% през март спрямо февруари. От началото на година обаче и за 100-те жизнено необходими стоки се отчита увеличение на цените от 1,6%.
Източник: Монитор (15.04.2010)
 
Възстановяването на българската икономика вероятно ще се забави и едва ли ще е факт през следващите месеци, показват данните от Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. Според данните на ведомството през март т.г. животът у нас е поскъпнал само с 0,2 на сто и за първи път от половин година насам месечната инфлация се понижава рязко спрямо предходния месец. За първите три месеца на годината натрупаната инфлация е 1,4 на сто, но по всичко изглежда, че ще последват месеци на застой или намаление на цените, обясняват статистици. Ако това наистина се случи, вероятно и тази година натрупаната инфлация ще е ниска. По правило през летните месеци заради агростоките родно производство цените падат. Сега силно влияние върху покупките оказва и свитото потребление. На практика през март се отчита инфлация само заради по-високите акцизи на алкохола и цигарите. Цените им през миналия месец са скочили с 1,7%. Другата основна група с рязко повишение на цените са транспортните услуги. При тях средното увеличение е с 2,3 на сто. Храните, безалкохолните напитки, жилищното обзавеждане и битовата електроника обаче са поевтинели, сочат данните на НСИ.
Източник: Труд (15.04.2010)
 
България с най-голям спад на производство в ЕС Промишленото производство в Еврозоната е нараснало с 0.9% на месечна база през февруари 2010 г., показаха днес данни на Евростат. Промишленото производство в Еврозоната и в ЕС нараства с 4.1% и 3.5%, респективно, на годишна база през февруари. При страните, за които има налични данни, промишленото производство нараства в седем, понижава се в тринадесет и остава без промяна във Франция и Италия. Най-голям ръст на промишленото производство на месечна база отчитат Словения (+6.4%), Люксембург (+3.6%) и Дания (+1.8%), а най-голям е спадът в България (-5.7%), Латвия (-3.0%) и Гърция (-2.9%).
Източник: profit.bg (15.04.2010)
 
Годишната инфлация в България през март скочи до 1.3% Инфлацията в България бележи нов ръст на годишна база през март. Данните на Националния статистически институт, публикувани днес, сочат 1.3% ръст на цените спрямо март 2009 г. Това е трети поред месец с повишение на индекса на потребителските цени на годишна основа. За февруари повишението на потребителските цени спрямо година по-рано беше 0.9%, а за януари - 0.5 на сто. Поскъпването на живота през март се дължи на увеличението на цените на нехранителните стоки - с 5.9% на годишна основа, като принос за неблагоприятната тенденция имат основно по-високите цени на горивата и цигарите. Дизелът и бензинът са поскъпнали съответно с 5.5 и 6 на сто само за месец. Пушачите пък са плащали през изминалия месец 2.3 на сто повече за цигари спрямо февруари. В същото време месечната инфлация (спрямо февруари) през третия месец на годината е по-малка (0.2%) в сравнение с размера й от миналия месец - 0.6%. За цялата 2009 г. пък покачването на потребителските цени бе 0.6%. Правителствената прогноза за инфлацията през 2010 г. е тя да стигне 2.2%, като тези предвиждания стъпват върху очакванията за възстановяване на икономиката и вътрешното търсене, които обикновено генерират повишение и на цените.
Източник: Дневник (15.04.2010)
 
Българската армия излиза скъпо на данъкоплатците Българската система за отбрана е в челните позиции в ЕС като една от най-скъпите и натоварваща за данъкоплатците и икономиката, отбелязва Министерство на отбраната в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г., внесен в Народното събрание. Средно 243 EUR заделя годишно за отбрана българския данъкоплатец, почти колкото чешкия и австрийския. Около 2% от БВП на България отива за сигурност, като само Гърция заделя повече - 2.55%. Въпреки че българският данъкоплатец понася най-голяма тежест в ЕС, в абсолютни стойност българската армия е една от най-евтините в съюза. Средно 23 524 EUR са разходите за годишната издръжка на военнослужещ у нас. За сравнение това е два пъти по-малко от Литва, три пъти по-малко от Унгария и десет пъти по-малко от Австрия. Северната ни съседка Румъния отделя 27 219 EUR за издръжката на един военнослужещ за година, а Гърция - 46 278 EUR. Малка България е лидер и по друг показател - брой военнослужещи на 10 хил. души от населението. Средно 45 военни пазят 10 хил. българи, което ни нарежда втори след Гърция. В южната ни съседка цифрата е почти три пъти повече - 119 военни.
Източник: Пари (15.04.2010)
 
Всеки шести българин живее в София, сочат данни от базата за адресна регистрация. В края на 2009 година населението на столицата е 1,249 млн. души или тук официално са регистрирани около 17 на сто от хората в държавата. През 2025 година населението на област София-град ще достигне 1,277 млн. души, съобщи Искра Георгиева - директор на софийското Териториално статистическо бюро. Тя цитира данни от демографска прогноза на Националния статистически институт (НСИ), разработена през тази година. Според статистиката посочената година ще бъде пикова в нарастването на жителите на областта. За една година, в резултат на механичния и естествения прираст, хората са се увеличили с 2739 души - 0,2 на сто. Нарастването на жителите се дължи основно на положителния механичен прираст, който е 2508 души. Заселилите се на територията на областта към края на 2009 г. са 20 702 души, а изселилите се - 18 194.
Източник: Монитор (16.04.2010)
 
С една трета са намалели инвестициите в промишлеността през миналата година спрямо предходната, отчита националната статистика. Очакванията са да се свият с още 14%. Мениджърите от частния сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми с около 30%, докато в обществения сектор се очаква увеличение с близо 40%. Очакванията са най-много пари да влязат в енергетиката и водния сектор.
Източник: БНР (19.04.2010)
 
Българските фирми ще свият инвестициите си с 14% през тази година Компаниите ще свият инвестициите си през тази година с около 14% спрямо направените през 2009 г., показва бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ), направена през втората половина на март. Това е допълнително свиване на разходите на бизнес за придобиване на материални и нематериални активи, след като те намаляват с 34% през 2009 спрямо 2008 г. в промишлеността, поясняват от НСИ. Основната причина бизнесът да не инвестира и тази година е липсата на сигурност и пазари за продукцията му, поясни Светлин Николчев, изпълнителен директор на "Ропласт груп". По думите му компанията и в момента има предложения от банки за инвестиции, но липсата на яснота как ще се движи пазарът го кара да не инвестира в момента. Мартин Димитров, изпълнителен директор на "Болкан холдингс", пък пояснява, че освен липсата на пазари причина за намаляването на инвестициите е и липсата на ликвидност и достатъчно ресурс за финансиране на инвестициите. Свиването на разходите за инвестиции се наблюдава по цял свят и с това българският бизнес по нищо не се различава от конкуренти и колеги в други страни, коментира Петко Вълков, изпълнителен директор на "Бенчмарк асет мениджмънт". По думите му това, от една страна, е добре, защото така компаниите спестяват средства и съответно запазват работни места. "Очакванията са възстановяването да бъде трудно, така че компаниите са предпазливи", допълни Вълков. Според него това ще окаже ефект върху икономическото възстановяване като цяло, защото, макар и да не увеличават безработицата, като не влагат пари в нови начинания, "ограничаването на инвестиции винаги има негативен ефект върху растежа утре". Като цял според анкетата на НСИ делът на частния сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни активи през 2010 г. е близо 67%. Мениджърите предвиждат намаление на инвестиционните си програми с около 28% спрямо 2009 г. В обществения сектор се очаква увеличение с близо 39%. Най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2010 г. формират енергийните и свързаните с водата отрасли, като при тях се очаква ръст спрямо 2009 г. от 6.5%. На второ място по прогнозен обем са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, но те предвиждат намаление с 27.3% спрямо 2009 г. Следват секторите, произвеждащи хранителни продукти и напитки - спад от 31.7% спрямо 2009 г. Същевременно последните данни на Българската народна банка показаха, че преките чуждестранни инвестиции в България се сринаха 20 пъти за първите два месеца на годината в сравнение с януари - февруари 2009 г. до скромните 28 млн. лв.
Източник: Дневник (19.04.2010)
 
Безработицата през март намалява През месец март равнището на безработицата е 10.14%. Броят на незаетите намалява с 0.12% или с 4637 спрямо февруари. Ново регистрираните безработни през миналия месец са близо 35 хил. Това сочат данните на Агенцията по заетостта. Съкращенията през март тази година са най-много в преработващата промишленост 21% от всички нови безработни. След нея е търговията с 19%, строителството с 8.6%, а държавното управление е намаляло с 5.5%. При транспорта и съобщенията и хотелиерите новите безработни са най-малко съответно 4.1% и 3.9%. През март на работа са постъпили над 18 хил безработни или това е близо два пъти повече спрямо февруари. В сравнение със същия месец 2009 г. броят на постъпилите на работа безработни се е увеличил с 1.3%.Най-много работни места за обявени в сектора за сезонни работа. Там броят на им се е увеличили 4 пъти за един месец и достига 3573.
Източник: Пари (22.04.2010)
 
Приходите от ДДС паднаха с 57% 459 млн. лв. ДДС събра Националната агенция за приходи за първото тримесечие. Това е с 57% по-малко от миналата година, когато бяха събрани над 1 млрд. лв. Данните бяха представени на заседание на Консултативния съвет към НАП. Приходите на НАП от всички данъци от януари до март са паднали с 843 млн. лв. Постъпленията от ДДС са по-малко с 600 млн. лв., а спадът при корпоративния данък е със 174 млн. лв. Сред причините за намалените приходи от ДДС са ръстът на износа, запасяването с цигари през декември и ударното връщане на данъка. Спадът на приходите се дължи на затъването на икономиката в кризата, сочат данните на НАП. Оборотът в икономиката е паднал с 1,9 млрд. лв. за тримесечието, или с 4%. Броят на заетите за година е намалял с 270 хил. до 2,142 млн. души. При население от 7,5 млн. излиза, че на заплата работят едва 28% от българите. Според финансовия министър Симеон Дянков и повечето бизнесмени, вече се забелязват първите признаци на съживяване на икономиката. В средата на годината спадът ще спре, а след това ръстът на стопанството ще започне да дава и резултати за бюджета.
Източник: Стандарт (23.04.2010)
 
Шесто тримесечие цените на жилищата вървят надолу Шесто поредно тримесечие цените на жилищата продължават да поевтиняват. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) и на агенциите за имоти, като спадът, който отчитат, е различен. За първото тримесечие на 2010 г. спрямо последното на 2009 г. средно за страната жилищата са поевтинели с 2.3% и с цена от 978 лв./кв.м се връщат на нивата от първото тримесечие на 2007 г. според НСИ. От "Адрес" и "Бългериан пропертис" отчетоха 5% намаление. На годишна база (спрямо първото тримесечие на 2009 г.) жилищата са изгубили 17.8% от стойността си по данните на НСИ. Намаление е регистрирано в 19 областни града, като по значително е в Разград (9.5%), Ямбол (8.4%) и Бургас (8.4). В столицата също е отчетен спад от 1.7%, като квадратният метър струва 1558 лв. по данни на НСИ. Според "Райфайзен имоти" намалението е 6.5% спрямо 2009 г. и с 18.8% на годишна база. "В началото на годината търсенето на жилища е насочено основно към новопостроени и завършени имоти, затова цените в този сегмент се задържат сравнително стабилни", коментира Иван Велков, управител на "Райфайзен имоти". Според него подобряващите се оферти за кредитиране започват да действат стабилизиращо на пазара. Банковото финансиране помага на пазара, но изкушава продавачите да покачват цените, смята Калоян Богданов, маркетинг мениджър на "Адрес". Той посочи, че малките по площ апартаменти, главно ново строителство, с високо качество и добра локация, до 25 хил. евро, са хитът на пазара в момента. Тези сделки заемат 34% от общия обем реализирани продажби на "Адрес". "Предлагането на този тип жилища намалява, а строителството на нови е малко, като близките месеци може да се очаква търсенето на малки апартаменти да надмине предлагането", прогнозира Калоянов. Завръща се и купуването на жилища със 100% кредит от банки, но под формата на два различни заеми – ипотечен и потребителски, показват още данните на "Адрес". Този метод се използваше в края на 90-те и първите години на новия век. Към него прибягват по-младите, които са оптимисти за бъдещето, но нямат спестени средства, посочи Калоянов. В най-общия случай това са хора, които от години живеят под наем в София и месечната им вноска по двата заема сега е близка до цената на наема, който са плащали. Продавачите са склонни на отстъпки от офертната цена, като средното намаление е около 3000 евро, отчитат от "Адрес". Данните на компанията показват два основни типа купувачи. Едните са на възраст от 25 до 30 години, които ползват кредит. Другите са 40–50-годишните, инвестиционно настроени играчи. "Завръщането на частично спекулативния интерес е добър знак за бъдещето на пазара, особено ако се запази във времето", смята Калоянов. Според него нарастването на броя на тези сделки ще осигури на сектора динамиката, от която се нуждае. Работещите в сферата на високите технологии, които запазват доходите си въпреки кризата, и банкови служители, които имат право на преференциални условия при финансиране, са купували нови жилища през първите месеци на годината. Благодарение на високите доходи, които получават ИТ специалистите, бяха сключени сделки на нива от 100 хил. до 120 хил. евро, показват данните на "Адрес". Не са единични и сделките на студенти в съвсем ранна възраст, като тези покупки основно стават със спестени пари от родителите. Най-скъпите жилища са във Варна, сочат данните на НСИ и "Райфайзен имоти". Средно цената на квадратния метър е 1633 лв. по данни на НСИ. В морската столица продавачите държат цените, но сделки се сключват само на атрактивни цени, посочиха от "Адрес". От компанията дадоха пример с тухлено жилище в кв. "Левски", оферирано за 120 хил. евро, но в крайна сметка продадено за 80 хил. евро. Тенденция към плахо и символично поскъпване на имотите може да започне да се усеща едва през третото, дори четвъртото тримесечие на 2010 г. "Това ще се случи единствено и само при условие че икономическата ситуация в България се подобри и се появи всеобщо усещане за стабилност на доходите", посочи Цветелина Тасева, изпълнителен директор на "Адрес".
Източник: Дневник (26.04.2010)
 
Чуждите инвеститори рязко свиха командировките на свои служители до България. Служебните посещения на чужденци в България са паднали с близо 31% през март спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. В резултат делът на бизнес пътуванията е само 16,5% от общия брой на посещенията на чужденци в България. През март всички посещения на чужденци у нас са 301 хил., като намаляват с 9,8% спрямо същия месец на 2009 г., сочат данните на НСИ. Посещенията за почивка и екскурзия падат с 3% като формират 38,3% от всички пътувания на чужденци до България. Посещенията от страните членки на ЕС падат общо с 24%, като най-голям е спадът на посещенията от Финландия и Португалия - съответно с 32 на сто и с 29,8 на сто. Най-малък спад се регистрира от Кипър - 7,2 на сто. Посещенията от групата "Други европейски страни" се увеличават с 15,5 на сто, като най-голям е ръстът на гостите от Украйна - 27,6 на сто, Сърбия - 27,1 на сто, и Македония - 25,7 на сто. Пътуванията на българи в чужбина през март са 283,8 хил., или с 29,7% по-малко от същия месец на 2009 г.
Източник: Стандарт (28.04.2010)
 
Бизнесът започва да се съживява, а икономиката, макар и с малки стъпки се отдалечава от дъното. Така министърът на финансите Симеон Дянков коментира вчера данните на Националния статистически институт (НСИ) за бизнес климата през април. Според тях общият показател на бизнес климата в страната се покачва с 4,4% през април в сравнение с предходния месец. Показателят измерва оценката на мениджърите за настояващата бизнес ситуация и очакванията им за следващите три месеца. Най-чувствително се покачва показателят на бизнес климата в промишлеността - с 5,6% спрямо март. „Данните, изнесени от Националния статистически институт днес, са дългоочаквана от нас новина. Резултатите от анкетите на стопанските ръководители сочат, че те започват да ревизират в положителна посока очакванията си за съживяване на бизнеса. Макар и с мъничко, започваме да се отдалечаваме от дъното", каза Дянков. Сигурен съм, че част от това съживяване се дължи и на стъпките, които предприехме по отношение на ударното разплащане на задълженията ни към бизнеса, както и на решението ни да запазим ниското данъчно облагане колкото и неблагоприятно да е това по отношение на фиска, допълни финансовият министър. По-рано вчера в телевизионно интервю Симеон Дянков коментира още, че "ако този месец се преборим с дефицита, който имаме през първото тримесечие, тогава ще имаме една добра година". България е с по-висок кредитен рейтинг не само от Гърция, но и от Португалия, каза още той. Подобряването на бизнес климата през април идва, след като през март очакванията на мениджърите се влошиха с 0,9 пункта, а през февруари спрямо януари не беше отчетена никаква съществена промяна в стопанската конюнктура. От НСИ обясниха, че покачването на общия показател на бизнес климата през април се дължи на по-благоприятните мнения на стопанските ръководители от всички наблюдавани отрасли - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Индексът, който мери оценката на предприятията в индустрията, нараства с 5,6 пункта, като това се дължи основно на подобрената производствена активност Както и на положителните очаквания за дейността и за износа през следващите три месеца. Средното натоварване на мощностите в промишлеността през април нараства с 4,4 пункта в сравнение с януари и достига 68,9%. Показателят за бизнес климата в строителния сектор бележи ръст от 3,6 пункта. Строителната активност се свива с по-бавни темпове, а през следващите шест месеца предприятията очакват повишен приток на нови поръчки. Индикаторът за търговията се увеличава с 2,5 пункта, което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговските предприемачи за състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене остават най-големите проблеми пред българския бизнес в условията на икономическа криза.
Източник: Монитор (29.04.2010)
 
Бизнесът се събуди Бизнесът се събуди и оптимизмът се завръща сред мениджърите. През април бизнес климатът се покачва, обявиха от НСИ. Подобрението се дължи на по-благоприятните очаквания за бъдещето сред шефовете на фирми от всички отрасли - търговия на дребно, промишленост, строителство и услуги. Тези данни са дългоочаквана новина, макар и с мъничко се отдалечаваме от дъното, коментира министърът на финансите Симеон Дянков. Част от това се дължи на стъпките за ударно разплащане на дълговете ни към бизнеса и на решението да запазим ниските данъци, допълни той. Април е първият месец от годината, в който ще стигнем до балансиран бюджет, каза Дянков по НТВ. Още през октомври 2009 г. той предупреди, че от януари до март ще има дефицит в бюджета. Но ако през април хазната се пребори с дефицита, значи, че бюджетът върви добре. С изключение на Естония България е единствената страна от ЕС, която ще има балансиран бюджет за април, каза Дянков. За първи път в историята България вече има по-добър кредитен рейтинг от Гърция и Португалия, допълни той.
Източник: Стандарт (29.04.2010)
 
През 2009 г. в България са използвани едва 350 тона биодизел от общо произведен в страната 18 455.5 тона, показват данни на икономическото министерство, съобщени пред правителството. Окончателна информация за потреблението на биогорива в страната ще бъде представена в Енергийните баланси за 2009 г. на Националния статистически институт в края на 2010 г, обясниха от прессцентъра на Министерския съвет. Докладът на икономическото министерство съдържа информация за използваните зелени горива в транспорта. Той е разработен в съответствие със Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Целите в него са определени в приетата от Министерския съвет Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020 г. Потреблението на биогорива в транспорта в България е все още незначително,въпреки въведеното от 1 януари 2008 г. законово задължение за смесване на течни горива с биогорива за сектора. В резултат на това се очаква заложената цел за 2009 г. от 3.5% дял на потреблението на биогорива в транспорта да не бъде постигната, пише в доклада на икономическото министерство.
Източник: Дневник (29.04.2010)
 
Слънчев бизнес климат през април отчете НСИ През април 2010 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 4.4 пункта в сравнение с предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Подобрението се дължи на по-благоприятните мнения на стопанските ръководители от всички наблюдавани отрасли - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” през април 2010 г. нараства с 5.6 пункта в сравнение с март. Това се дължи на по-оптимистичните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Оценката за настоящата производствена активност се подобрява (балансовият показател се покачва с 9.6 пункта), като и очакванията за дейността и за износа през следващите три месеца са в същата посока. По-благоприятно се оценяват също конкурентните позиции на предприятията както на вътрешния пазар, така и на пазарите в страните във и извън Европейския съюз. По отношение на очакванията за персонала все още има намерения за съкращаване сред близо 15% от предприятията. През април основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене както от страната, така и от чужбина.
Източник: expert.bg (29.04.2010)
 
Инфлацията на производител стигна 5.2% Цените на производител в промишлеността се повишават с 5.2% на годишна база през март, а на месечна (спрямо февруари) инфлацията на производствените цени е 1.3%. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), уточнявайки, че водещо за високите стойности е средното повишение на цените за преработвателите - 10.1% спрямо март 2009 г. По сектори съществено поскъпване има в производството на основни метали - с 36.2% и при производството на тютюневи изделия с 16.5%. Само на месечна база в преработващата промишленост цените са се повишили с 1.9%. Ръстът е по-забележим при производството на основни метали - с 2.1% и при производството на хартия и картон - с 1.3%. В същото време намаление се отчита в добивната промишленост - с 0.8% и в енергийния сектор, където поевтиняването е средно с 0.6%. Инфлацията на производител се приема като един от ранните индикатори за развитието на икономиката. Когато производствените цени се понижават, най-често причина е или поевтиняването на суровините, или свитото потребление. В резултат може да се очаква свиване на производството и ръст на безработицата. Обратно - когато цените на производител се покачват, причината може да е поскъпване на суровините или икономическо оживление.
Източник: Дневник (03.05.2010)
 
България е втора по ръст на производствените цени в ЕС България е на второ място в Европейския съюз по месечно повишение на производствените цени, показват данните на Евростат за март. Те са скочили с 1.3% спрямо февруари, толкова е и в Гърция, а по-голям е ръстът само във Великобритания - 1.7%. Все пак на годишна база страната ни е доста назад, а с най-голямата производствена инфлация спрямо март 2009 г. е Гърция - 7.9%. В основа на повишенията в съюза продължават да са енергоносителите, които се покачват с 1.7%. Според икономиста на ING Мартин ван Вилет именно поради този факт ръстът в цените на производител засега не е обезпокоителен. "Данните показват, че последното увеличение на потребителската инфлация е изцяло резултат от външния натиск на цените на енергията. Извън този фактор обаче те остават без промяна", коментира Ван Вилет, цитиран от "Дау Джоунс".В целия ЕС повишението на производствените цени е с 0.7% на месечна база през март. Само за еврозонaта увеличението е 0.6 на сто. През този месец показателя за България отчита втория най-голям в ЕС ръст на месечна база.
Източник: Дневник (05.05.2010)
 
Вносът се увеличи през март Външнотърговският стокообмен на България се е увеличил с 1.9 на сто на годишна база през първото тримесечие до 13.4 млрд. лв., а вносът (по цени CIF) в страната през март бележи първи годишен ръст от началото на годината. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник. Експортът (по цени FOB) на страната се увеличава за пети пореден месец, като през март ръстът на годишна база е около 15% до 2.18 млрд. лв. Вносът (CIF) расте с 1.25 на сто за година до 2.95 млрд. лв. Минималният ръст на вноса се дължи най-вероятно на поскъпването на нефтопродуктите и металите, след като България е нетен вносител на горива. През последните месеци вносът в България бележеше спад, което според експертите отразяваше ефектите от кризата и по-точно свиването на потреблението. Това в последно време се приемаше от много икономисти с тревога, защото включваше и спад на преките чуждестранни инвестиции. Такъв вече беше констатиран, след като се оказа, че външните капитали са се стопили пет пъти през януари спрямо година по-рано. Външната търговия на страната за тримесечието е с дефицит от 1.6 млрд. лв. (на база износ FOB и внос CIF) при около с милиард лева повече отрицателно салдо за същия период на 2008 г. Така на годишна база търговският дефицит на практика се стопява с близо 40%. На база износ FOB и внос FOB дупката по разплащателната сметка на страната е по-малка - 1.2 млрд. лв. Износът (FOB) за тримесечието достига 5.9 млрд. лв. - ръст от 12.2% на годишна база, а вносът (CIF) - 7.5 млрд. лв., или спад от 4.9% за година. Подемът на износа беше отчетен от правителството като положителен сигнал за икономиката и заедно с данни за още няколко макропоказатели се превърна в аргумент кабинетът да не посяга на данъците. Увеличеният внос пък повиши приходите от ДДС през март, обявиха вече от Агенция "Митници".
Източник: Дневник (11.05.2010)
 
Сигнал за излизане от кризата - промишлеността най-после расте Промишленото производство в България отбеляза ръст на годишна база за пръв път от година и пет месеца. Това показаха данните за март на Националния статистически институт, публикувани днес. През третия месец на годината то се е увеличило с 1.7 на сто на годишна база, което не се беше случвало от 2008 г., когато кризата все още не беше захапала здраво икономиката на страната. Спрямо предходния месец ръстът по показателя е 21.1%. Това е сигнал, че икономиката се възстановява от рецесията, обяви вчера агенция "Блумбърг". В същото време вътрешното търсене остава в стагнация, личи от данните за продажбите на дребно в страната. Започналото възстановяване на промишленото производство е важен и положителен фактор за икономиката и отразява възстановяването на международните стокови пазари. Сред компаниите, които увеличават натоварването на мощностите си през месеца, са производителите на машини, части за автомобили (93% ръст), цигарени изделия (61%), химически продукти (39.4%) и мините (29.5%), стана ясно от данните. Дружествата от комуналния сектор - електричество, отопление, вода и газ, обаче отчитат отново спад - средно 2.8 на сто на месечна база. Положителните сигнали за българската промишленост се потвърждават и от данните за продажбите. През март те са отбелязали ръст от съответно 18.8% спрямо предходния месец и 8.8 на сто на годишна база. В същото време проблем остава вътрешното потребление на страната, след като и през март продажбите на дребно регистрираха нов спад и на годишна и на месечна база - съответно 11.6% и 5.6 на сто. Годишният спад по този показател се случва за 17-и поред месец. През февруари индустриалното производство отчете спад от съответно 3.8% на месечна и 10% на годишна база. През цялата изминала 2009 г. пък то спадаше с двуцифрени темпове на годишна база. Българската икономика изпадна в рецесия миналата година, след като БВП на страната се сви с 5%. Прогнозите за тази година са противоречиви и варират от нов, макар и по-малък спад до нулев и минимален растеж. Мненията на повечето експерти показват, че само износът няма да е достатъчен за цялостно възстановяване на българската икономика. "За разлика от износителите обстановката в рамките на страната все още е далеч от съществено подобрение", коментира неотдавна пред "Дневник" Кирил Гарчев, главен дилър в "Булброкърс". Данните на Националната агенция за приходите от миналата седмица показаха, че за периода януари - март все още има значително свиване на оборотите в някои сектори, които са ключови за страната и в същото време най-засегнати от кризата. Във финансовия сектор спадът е 24%, в строителството е 22%, 17% - в транспорта и логистиката, и 15% в търговията с недвижими имоти.
Източник: Дневник (11.05.2010)
 
Българинът се готви да развърже колана Българите се готвят да развържат колана и да започнат да харчат повече. През април расте броят на хората, които планират по-сериозни покупки на предмети за дълготрайна употреба, сочи анкета на Националния статистически институт. Малко по-позитивни са и нагласите на хората за покупка на кола и ремонти в дома. Понижава се обаче намерението на гражданите за покупка на жилище или вила. Общият показател "доверие на потребителите" през април се повишава спрямо януарското си равнище, сочат данните на НСИ. Явно първите признаци за излизане от кризата вече са налице. През март оборотът в търговията нараства с 9,8% спрямо предходния месец. Най-голям е ръстът в търговията на едро - 12%. В търговията на дребно и в продажбите на коли увеличението е съответно с 5,6% и 5,3% спрямо предходния месец. Явно през пролетта пазарът се оживява. Но въпреки това през март търговията на дребно е по-слаба с 11,6% спрямо същия месец на миналата година, а в продажбите на коли годишният спад е 35,6%. Продажбите на компютърна и комуникационна техника за година са паднали с 22,7%. Последната анкета на НСИ показва намаляване на негативните очаквания на хората за следващите 12 месеца. Същевременно обаче се запазват, дори в някои случаи се влошават оценките за настоящето, като при населението в селата тази тенденция е по-силно изразена.
Източник: Стандарт (11.05.2010)
 
Спадът на строителната продукция се успокои през март Общата строителна продукция през март 2010 г. е с 20.2% по-малко в сравнение със съответния месец на предходната година, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). След два поредни месеца на сериозен годишен спад в показателя - над 30% през януари и февруари, през март спадът в излизането на нови сгради на пазара се забави. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукция с 29.4%, а при гражданското строителство намалението е 1.4%. Произведената строителна продукция през март 2010 г. е с 20.9% над равнището от предходния месец. Това е доста сериозна увеличение, предвид факта, че общата строителна продукция през февруари 2010 г. беше едва с 0.8% над януарското си равнище. При сградното строителство регистрираното увеличение е 19.1%, а при гражданското/инженерното строителство - 23.7%. Спадът при сградното строителство е 34.5%, а при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 7.3%.
Източник: expert.bg (11.05.2010)
 
Общата строителна продукция намалява с 20.2% за март При сградното строителство има спад на произведената продукция с 29.4%, а при гражданското намалението е 1.4%. Общата строителна продукция през март 2010 г. е с 20.2% по-малко в сравнение със съответния месец на предходната година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни на НСИ произведената строителна продукция през март 2010 г. е с 20.9% над равнището от предходния месец. При сградното строителство регистрираното увеличение е 19.1%, а при гражданското/инженерното строителство - 23.7%. През първото тримесечие на 2010 г. общата строителна продукция намалява с 25.9% спрямо същия период на 2009 година. Спадът при сградното строителство е 34.5%, а при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 7.3%.
Източник: citybuild.bg (11.05.2010)
 
Икономиката затъна с 4% Икономиката на страната продължава да затъва в кризата. Спадът на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на годината е с 4% спрямо същия период на 2009 г., сочат експресните оценки на Националния статистически институт. Този резултат е по-добър от предходните три тримесечия, през които спадът на БВП беше съответно 4,9%, 5,4% и 5,9%. В началото на 2010 г. икономиката продължава да затъва, но добрата новина е, че това става с по-бавни темпове. Положителна новина е и фактът, че понижението на БВП през първото тримесечие се дължи основно на спада в земеделието с 3,4%. Докато в услугите и индустриалния сектор спадът е доста по-малък - съответно с 2,2% и 1,3%. България обаче се представя доста зле на фона на останалите европейски страни. Само в Латвия спадът на БВП през първото тримесечие е по-голям - с 5,1%. Голяма част от развитите икономики като Германия, Франция, Австрия, Италия и Белгия имат ръст на икономиката. А в Гърция и Испания спадът е доста по-малък, отколкото у нас - съответно с 2,3% и 1,3%. БВП на България през първото тримесечие достига 13,982 млрд. лв., обявиха от НСИ. Инвестициите през тримесечието падат с 15,8%. Износът на стоки и услуги се увеличава със 7,6%, докато вносът пада с 4%. В резултат дефицитът във външната търговия пада до 8,7% от БВП.
Източник: Стандарт (13.05.2010)
 
Топенето на българската икономика забавя темп до 4% през първото тримесечие на 2010 г., отчете Националният статистически институт (НСИ). Припомняме, че в края на 2009 г. БВП се сви с рекордните 6,2% на годишна база, а за юни-септември загуби 5,4%. Завършихме годината със спад от 5,1%. Прогнозите на правителството съвпадат с данните на статистиката, като в следващите тримесечия се очаква да наваксаме спада и до края на годината икономиката ни да се увеличи с 0,3%. За първото тримесечие в номинално изражение БВП достига до 13,98 млрд. лв. в текущи цени, а брутната добавена стойност - 11,89 млрд. лв. в текущи цени. Свиването на БВП за януари-март се дължи основно на намаление на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 3,4% по-малко в сравнение с първо тримесечие на 2009 година, посочват от НСИ. Реалният спад на добавената стойност в сектора на услугите е 2,2%, намалението в индустриалния сектор е 1,3%. През тримесечието аграрният сектор е създал 3,5% от общата добавена стойност в икономиката. Делът на индустриалния сектор е 33%, на сектора на услугите – 63,5%. Според данни на Евростат България е с втория най-голям спад сред 27-те страни членки, отчетен през първото тримесечие. По-зле от нас е само Латвия със спад от 5,1%. Словакия пък е постигнала най-големия ръст от 4,6% на годишна база. БВП на целия ЕС е нараснал с 0,2% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2009 г. Еврозоната също бележи положителен резултат от 0,2%. На годишна база растежът във валутния съюз е 0,5%, а в целия ЕС е 0,3% след спад съответно от -2,2% и -2,3% през предходното тримесечие. Растежът в най-голямата европейска икономика - Германия, също е бил 0,2%. Това е помогнало да се неутрализира спадът от 0,8% в Гърция, която е в процедура на получаване на спасителна помощ от партньорите си в еврозоната и Международния валутен фонд. Северната ни съседка Румъния отчита понижение на БВП от 2,5%.
Източник: Класа (13.05.2010)
 
Спад от 4% на икономиката изненада неприятно анализаторите Българската икономика е останала в дълбока рецесия и през първото тримесечие на тази година. Това показаха експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната вчера. Заради поскъпването на горивата, алкохола и цигарите това е съпътствано и от ръст на инфлацията до най-високите й нива за последните 10 месеца, показаха още сметките на НСИ. Спадът на икономиката този път е 4% на годишна база и е по-малък от този през четвъртото тримесечие на миналата година, когато беше 5.9%. Той обаче е пети поред отрицателен резултат от началото на 2009 г. досега. Свиването на БВП е и второто най-голямо сред страните от ЕС след Латвия. Това става и на фона на връщането към растежа на редица страни членки. Освен това свиването на БВП в България върви и с повишаване на инфлацията - за април тя е 1.8% на годишна база, което е най-високата стойност от 10 месеца насам.
Източник: Дневник (13.05.2010)
 
300 хиляди загубиха работа 300 хил. души са загубили работата си от началото на кризата през септември 2008 г., сочат данните на Националния статистически институт. Само от началото на 2010 г. до март 64 хил. души са уволнени. За три месеца броят на работещите българи намалява с 2,8% до 2,19 млн. души, обявиха от Националния статистически институт. Докато преди година и половина броят на работещите българи беше 2,49 млн. души. Най-много през последното тримесечие са съкратени в хотелиерството и строителството. Оказва се, че всеки работник храни освен себе си още двама души и половина, или повече от едно семейство.
Източник: Стандарт (13.05.2010)
 
Близо 3 хил. нови жилищни сгради са завършени през 2009 г. През 2009 г. са въведени в експлоатация 2 975 новопостроени жилищни сгради и се увеличават с 1.7% спрямо 2008 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Новопостроените жилища в тях са с 1 134 повече и достигат 22 058, или с 5.4% повече в сравнение с 2008 година. В градовете се намират 93.1% от въведените в експлоатация новопостроени жилища, а в селата - 6.9%. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са завършени и въведени в експлоатация в област Варна - 629 сгради с 4 389 жилища в тях, и област Бургас - 506 сгради с 5 326 жилища, следвани от област Пловдив - 236 сгради с 1 389 жилища, област София-столица - 181 сгради с 3169 жилища. Най-малко са завършените жилищни сгради в област Хасково - 7 с 83 жилища. Общата полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища през 2009 г. е 1 612 хил. кв. м или с 1.4% по-малко в сравнение с 2008 година. Същевременно се наблюдава незначително увеличение на жилищната площ с 0.5% до 1 035 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 78.2 кв. м през 2008 г. намалява до 73.1 кв. м през 2009 година.
Източник: expert.bg (15.05.2010)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) за 12-те месеца до март 2010 г. е на стойност малко под 66,3 млрд. лв. Това представлява запазване без промяна на размера на икономиката, измерен в левове, спрямо предходното тримесечие. Реалният спад на индустрията (която включва и сектора на строителството) е 4,3% за 12-те месеца до март 2010 г. Преди година сривът бе над 13%.
Източник: Труд (18.05.2010)
 
За една година безработните във Великотърновска област са се увеличили с 2000 човека. По последни данни наетите на трудови договори в региона са малко над 71 хил. Най-големи са съкращенията в строителството, където без ангажименти е всеки пети. С 13, 2 на сто съкращения са административни и спомагателни служители, а с 9, 1 на сто - ангажираните в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Най-много работни места дават преработващата промишленост. Търговията и ремонтът на коли пък осигуряват препитание на 16, 1% от всички работещи. Онези, които поправят автомобили, са се увеличи рязко, като за това допринасят пътищата, които са в изключително окаяно състояние, доказват статистиците. Веднага след автомонтьорите по брой на заетост се нареждат шофьорите и склададжиите. Заради спада на търговията с имоти брокерите на недвижимости пък вече са спаднали до едва 1, 6 на сто от всички трудещи се. редната месечна работна заплата за последния месец на тази година е 512 лева. Това е със 124 лева по-ниско от средното заплата за страната, което е 636 лева. За една година надниците са скочили едва с 9 лв. Най-ниско платени са били наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството – 316 лева. Именно този сектор в голяма част формира и индустрията на региона. Най-високо платени в областта през март са били наетите в община Горна Оряховица – 554 лева. На другия полюс с най-ниски заплати са общините Стражица – 403 лева, и Златарица – 443 лева.
Източник: Борба - Велико Търново (18.05.2010)
 
Втори пореден месец безработицата пада Втори пореден месец тази година безработицата в страната намалява. Нивото към края на април е 9.95%, съобщи Агенцията по заетостта. През март бе отчетена безработица от 10.14%, след като предния месец бе достигнато най-високото ниво от началото на кризата - 10.26%. През април бюрата по труда са регистрирали нови 35 693 безработни, с което общият брой на безработните в страната става 368 666. Делът на освободените от работа в резултат на масови уволнения продължава да намалява, като през април е 3.9%, съобщиха от Агенцията по заетостта. Най-много безработни са излезли от сферата на държавното управление и обраната - 25.2%, преработващата промишленост - 16.1% и търговията - 15.1%. В същото време нараства броя на обявените свободни работни места. Устроени на работа през месеца са 21 385 лица. Частният сектор е обявил 11 918 свободни работни места - предимно в хотелиерството и ресторантьорството, преработващата промишленост, строителството и търговията. Публичният сектор е обявил 1911 работни места. Расте броя на наетите сезонни работници, те са 3 822 за месеца. По субсидираните от държавата програми за заетост през април са обявени 3 684 свободни работни места. Почти 10 хил. работни места през април са останали незаети, съобщават бюрата по труда.
Източник: Пари (19.05.2010)
 
Безработицата у нас била 10.2% през първото тримесечие Броят на безработните се е увеличил с повече от 118 000 души през първите три месеца на годината в сравнение със същия период на 2009 г., отчитат от Националната статистика. Ръстът е с 3,8 на сто. Без работа са били 341 000 души или 10,2 на сто от работоспособното население в България. От националната статистика отбелязват, че значително се е увеличил делът на хората, които са без работа по-малко от година. Броят на трайно безработните също расте. През април безработицата падна под критичната граница от 10 на сто.
Източник: Дарик радио (26.05.2010)
 
Кризата изхвърли 400 000 на улицата 400 000 българи останаха без работа заради кризата. Стряскащата цифра бе обявена вчера от Националния статистически институт. Според сухите цифри малко над 3 млн. души работят през първото тримесечие на годината. Преди началото на кризата - през есента на 2008 г., броят на заетите е надминавал 3,41 млн. души. Част от тях преди близо две години са изкарвали прехраната за семействата си от сезонна работа, но са я изгубили с идването на зимата. Статистиката отчита, че едва 39,81% от населението работи. Това означава, че всеки на заплата изхранва двама души и половина. Официално регистрираните хора без препитание над 15 години са 341 хил., сочат още данните на НСИ. Коефициентът на официалната безработица е 10,2%, като за година се увеличава с 3,8 пункта. След началото на кризата броят на безработните е скочил със 156 хил. души. В същото време се увеличават и обезкуражените хора, които не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Към март броят им достига 230 хил. Към групата на хората без работа трябва да се прибавят и тези, които гледат децата си или болни роднини, както и децата и пенсионерите. Междувременно партньорите в тристранката си стиснаха ръцете да се създаде Национален регистър с всички свободни работни места в държавата. Това предвижда новият закон за заетостта, който беше разгледан по време на вчерашния тристранен съвет. Законът ще задължава всички работодатели да обявяват новите работни места веднага след разкриването или освобождаването им. До момента фирмите правеха това по желание. Идеята е новата мярка да спре практиката на "уреждане" и предрешените интервюта за работа. Очаква се новото правило да влезе в сила през есента.
Източник: Стандарт (26.05.2010)
 
1000 чужди компании са внесли капитали в България 1000 чужди компании са внесли капитали в България през първото тримесечие на годината, каза по БНР Борислав Стефанов, председател на Агенцията за инвестиции. Само 380 компании са изнесли капитали, но крайният резултат за тримесечието е намаляване на нетните чужди инвестиции с 22 млн. евро. Няколко големи компании, които прехвърлят капитали между клоновете си, са причина за отрицателните инвестиции за тримесечието.
Източник: Стандарт (31.05.2010)
 
Бизнес климатът се влошава, теглен от търговията на дребно През май оценките на бизнеса за средата, в която оперира отново се влошават, макар и минимално. Това показва общият показател на бизнес климата, който се понижава с 0.4 пункта спрямо април. Тогава бе отчетено по-значително покачване, но преди него през март имаше лек спад. Изследването се представя от Националния статистически институт и обобщава резултатите от анкети сред мениджъри и предприемачи в сектора на промишлеността, услугите, търговията на дребно и строителството. Отново общият показател се тегли надолу заради търговията на дребно. Компаниите от сектора пореден път влошават оценките си за настоящото състояние и по тази причина специфичният показател за бранша се понижава с 5.3 пункта в сравнение с предходния месец,. В същото време прогнозите за следващите 6 месеца остават песимистични. Индустриалният сектор е изказал по-оптимистични прогнози, както и добра оценка за настоящото състояние, но при ниска натовареност на мощностите в настоящия момент. Затова и оценката за бизнесклимата в инсустриалния сектор се оценява с 0.9% по-високо отколкото през април. Другият сектор, където оптимизмът е предизвикал по-висока оценка е строителството. Компаниите от бранша са изказали силно оптимистични прогнози за състоянието на пазара, въпреки, че оценката за настоящото състояние в компаниите не е добра, а осигуреността на производството с поръчки се влошава през май месец. В сектора на услугите също има минимално повишение на оценката - с 0.6 пункта, като според преобладаваща част от анкетираните настоящото състояние на компаниите им се оценява като по-добро отколкото през април.
Източник: Дневник (31.05.2010)
 
Инфлацията на производител се ускорява до 8.1% през април Производствената инфлация отбеляза нова рекордна стойност за последните месеци и през април на годишна база е 8.1 според данните на Националния статистически институт (НСИ), а на месечна база тя е 2.1%. Само преди месец годишната стойност на производствената инфлация бе 5.2% Водещ фактор за ускорения ръст на цените отново е преработващата промишленост, където нарастването на цените е 12.2%. По-съществено то е при производството на основни метали - с 42.3%, производството на тютюневи изделия - с 20.7% и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.3%. Понижение пък има при производството на дървен материал - със 7.1%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6.0% и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2.4%. От информацията за производствените цени на вътрешния пазар обаче се вижда, поскъпване от 5.6 спрямо миналия април и 1.9% на месечна база. Това означава, че производителите на междинна продукция за износ я реализират при по-високи цени, отколкото на вътрешния пазар. Разбивка за цените наизносителите обаче НСИ не предоставя от съображения за конфиденциалност.
Източник: Дневник (31.05.2010)
 
Електроенергията у нас е най-евтина в Европа Токът в България е най-евтин в Европейския съюз. Цената му е 8,2 евро на 100 киловатчаса, сочи официалната статистика на Евростат. Данните обхващат периода през втората половина на 2009 година . Общо цената на електроенергията за бита в ЕС е паднала средно с 1,5% от средата на 2008 година до средата на 2009 година. Сметките за газ са с 16% по-ниски. Най-значително понижение на цената на електроенергията се наблюдава в Кипър. Там тя е поевтиняла с 20 на сто. Намалението в Италия е 10%, а в Ейре с 9%. Значително обаче поскъпва токът в Полша (18%), Люксембург (17%) и Словения (16%). Средната цена на тока в общността е 16,5 евро на 100 киловатчаса. Според статистиката най-скъп ток са ползвали датчаните - 25,5 евро Като се сравни покупателната способност на гражданите обаче, най-евтината електроенергия се продава във Финландия, Франция и Гърция. На обратния полюс се нареждат Унгария, Полша и Германия. Между втората половина на 2008 и 2009 година в страните от ЕС цената на газа намалява средно с 16 на сто. Най-голямо е понижението в Белгия (-29%), Италия (-26%) и Латвия и Словения (по -24%). За сметка на това в Унгария покупката на суровината се оскъпява с 11%, а в Литва и Полша - с по 6 на сто. По цени в евро сметките за газ са най-тънки в Румъния - 7,5 евро за гигаджаул. В България обаче цената на синьото гориво е на цена от 9,7 евро за гигаджаул, което е с над 10% повече, отколкото в северната ни съседка. Най-скъп газ купуват шведите. Там цената му е 26,9 евро за гигаджаул. Датчаните плащат по 26,8 евро, а холандците 8,7 евро. Като се вземе предвид индексът на покупателната способност на хората обаче, България се нарежда сред страните с най-високи сметки за газ в ЕС. Пред нас се нареждат единствено Швеция и Полша Причината за скъпото синьо гориво у нас е неизгодният договор, сключен в края на 2006 г. С благословията на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров. Освен това посредническата фирма „Овергаз" на Сашо Дончев вдига изкуствено цената на природния газ, след като го купи от държавната „Булгаргаз", а после го продава по-скъпо на крайните потребители, припомнят енергийни експерти. Затова от ръководството на „Булгаргаз" настояват за нов 20-годишен договор с „Газпром", за да се елиминират посредниците при доставките за България. Най-евтин е газът в Люксембург, Белгия и Великобритания, допълват от статистическата служба на общността.
Източник: Монитор (31.05.2010)
 
За последните 9 години заплатите са се утроили, показват данни от изследвания на Националния статистически институт (НСИ). От началото на 2001 г. досега натрупаната инфлация е 68,4 на сто, а доходите от заплата са се увеличили почти тройно. Това важи както за средната работна заплата, така и за минималната. Почти тройно е и увеличението на пенсиите за последните 9 години. Минималното възнаграждение за прослужено време и старост се е увеличило от 50,60 лева в средата на 2001 г. до 136,08 лева. Тройно се е увеличила и средната пенсия, а брутният вътрешен продукт е над двойно по-голям.
Източник: Труд (01.06.2010)
 
Още 10% сложиха розови очила С 10 на сто повече бг оптимисти има у нас - за два месеца броят на хората с розови очила е нараснал от 34% през март на 44% през май. Това показват данните на НЦИОМ. Като цяло обаче жизненият стандарт в страната се е понижил - 63% от анкетираните посочват, че през последната година са по-зле материално. Само 3% пък твърдят, че живеят по-добре. Безработните - временно и трайно, не са се увеличили значимо за периода март-май, както и тези, които не успяват да си купят най-необходимото и да платят ток, вода и парно, твърдят социолозите. Все повече хора обаче отлагат ремонтите на жилищата си - от 35 на 42%, почивката си - от 37 на 43%, и луксозните покупки: например от кола през март са се отказали 13% от планиралите такава придобивка, сега те са с 5 на сто отгоре. С 4% пък се увеличава броят на тези, които не могат да обслужват кредитите си - от 19 на 22 на сто. 27% от заетите посочват, че в тяхната фирма е имало съкращения, 22% - че намаляват оборотите, а 21% - че възнагражденията им са замразени. Кризата е довела до още два типа последици - принудителен отпуск за 9% от анкетираните, прекратяване на отделни дейности на фирмата при 8 на сто. Близо половината българи не познават антикризисните мерки на правителството, показват още данните на социолозите.
Източник: Стандарт (03.06.2010)
 
България е с най-голям спад в продажбите на дребно в ЕС Потребителите в Европа и САЩ продължават да свиват разходите през последните 2 месеца. Това е притеснителна тенденция, тъй като много анализатори разчитат именно вътрешното потребление да спомогне стабилизиране на икономиките. Продажбите на дребно на континента в Европейския съюз отчитат остро понижение през април, сочат данните на статистическата служба Евростат. Спадът за ЕС и еврозоната е 1.2% на месечна база, а на годишна съответно 1.5 и 1.6% . Потребителите в САЩ пък са ограничили разходите си за всякакви стоки - от дрехи до уреди за дома. България се оказва, че е страната с най-голям спад в продажбите на дребно през април заедно с Литва - 11.7% спрямо същия месец година по-рано. Другите страни със голям спад са Дания със спад 8.3% и Латвия с понижение 7.7%. В четири страни от ЕС търговията на дребно е нараснала - Малта, Белгия, Великобритания и Португалия. Потребителското търсене в Европа остава слабо поради високото ниво на безработицата, която води до понижение в покупателната способност на домакинствата. Търговците на континента се борят с падащите цени на храните и нежеланието на потребителите да увеличат разходите си въпреки някои позитивни сигнали за икономиката.
Източник: Дневник (04.06.2010)
 
МВФ: 0,2% ръст на икономиката Икономиката на България ще възобнови растежа си през тази година с очаквано увеличение на Брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,2 на сто, прогнозира Международният валутен фонд (МВФ). Прогнозите на вицепремиера Симеон Дянков са по-оптимистични - за ръст на БВП от 1%. Увеличаването на износа ще доведе до съживяване на икономиката, а инфлацията ще остане на умерено равнище от 2,2% спрямо 2,5% през 2009 г., уточни МВФ. Ограничаването на повишаването на заплатите заедно със структурни реформи за увеличаване на производителността ще помогнат за преориентиране на икономиката към стоките за износ, като държавните разходи ще бъдат държани под контрол, коментират от МВФ. Фондът похвали българското правителство за плановете му да намали бюджетния дефицит и разходите. Фондът е поискал от властите да извършват мониторинг на ликвидността на банките и по-специално, ако чуждите банки от държавите от еврозоната, засегнати от кризата, започнат да изтеглят средствата си от клоновете си в България. Фондът предупреждава, че капиталовите постъпления могат да останат на ниско равнище, а вътрешното потребление да продължи да пада.
Източник: Стандарт (04.06.2010)
 
Дянков: Давам пари за реформи Отпускането на допълнителни 220 млн. лв. за здравната каса, 142 млн. лв. за социални плащания и 116 млн. лв. за тютюнопроизводители предвижда внесената в парламента актуализация на бюджета. Тези пари обаче ще бъдат изплатени на 100% само ако до септември в парламента влязат проекти за реформи в съответните сектори. "Искам срещу парите да има реформи, най-вече в здравеопазването и пенсионната система. Ако реформите не се случат, част от предвидените средства няма да бъдат преведени", заяви финансовият министър Симеон Дянков. В актуализацията на бюджета се предвиждат и над 800 млн. лева за стимулиране на икономиката. 660 млн. лв. ще се отпуснат за изчистване на стари задължения на държавата, а 180 млн.лв. - за инфраструктурни проекти.
Източник: Стандарт (07.06.2010)
 
Броят на готовите жилища намаля с 20% през първото тримесечие Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на годината са 512 и спрямо същия период на миналата година намаляват с 19%. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям брой жилищни сгради и жилища са пуснати в експлоатация в Бургаска област - 94 сгради с 677 жилища в тях. Следва Варненска област - 86 сгради с 643 жилища и София-област - 51 сгради с 67 жилища. Няма нито една въведена в експлоатация новопостроена сграда в област Разград. Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2010 г. е 240 хил. кв. м или с 28.2 на сто по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2009 г. Жилищната площ също намалява с 30,7 на сто до 152 хил. кв. м. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 76.5 кв.м през първото тримесечие на 2009 г. на 75.1 кв. м през същото тримесечие на 2010 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Силистра - 138.3 кв. м, и в област Монтана - 131 кв. м, следвани от областите София - 117.8 кв. м и Ловеч - 109 кв. м, а най-малка - в област Ямбол - 37.1 кв. м и област Благоевград - 51.5 кв. м.
Източник: Дневник (07.06.2010)
 
Брюксел е притеснен от статистиката на България Европейската комисия и Евростат ще изпратят в България съвместна мисия, която да провери качеството на бюджетната статистика и данните, на които правителството базира своите прогнози. Това стана ясно след срещата на финансовите министри на страните от ЕС в Люксембург. "Имаме известни притеснения за статистическото представяне на България и очакваме да изпратим мисията скоро", заяви в Брюксел Оли Рен, еврокомисар по икономически и валутни въпроси. От финансовото министерство в София коментираха, че мисията е очаквана. Рен обяви, че България е първата държава от съюза, която ще бъде подложена на строга проверка съгласно одобрения вчера механизъм, чрез който Евростат ще одитира статистиката на страните членки. Целта на по-големите правомощия е да предотвратят бъдещи дългови и бюджетни проблеми в ЕС и еврозоната заради отчетени нереални данни. "Евростат трябва да има достъп до правителствените сметки на местно и централно ниво, както и до данните на социалното осигуряване, като се спазват законовите изисквания за конфиденциалност и защита на данните", се казва в официалното становище на финансовите министри, цитирано от "Ройтерс". Въпросът за бюджетните дефицити и нивата на задлъжнялост в ЕС стана актуален през миналата година, след като стана ясно, че Гърция е манипулирала статистическите си данни. Говорителят на Оли Рен Амадеу Алтафаж обаче заяви: "Преди да имаме пълната картина, би било безотговорно на този етап да сравняваме България с Гърция." За да влезе в сила, механизмът трябва да получи зелена светлина и от лидерите на ЕС на срещата им на 17 и 18 юни. Алтафаж уточни, че мисията в България ще се състои независимо от очакваното одобрение. Засега не е известен срокът, в който тя ще се проведе. Финансовият зам.-министър Ана Михайлова, която е участвала на срещата на финансовите министри, заяви, че България не е била тема от дневния ред. Изказването на Оли Рен беше на пресконференция след това, в отговор на журналистически въпрос. "Обявената от комисаря Оли Рен мисия е очаквана от Министерството на финансите още от май", коментираха от ведомството на Симеон Дянков. През април България коригира дефицита за 2009 г. от 1.9 на 3.7% (3.9% според Евростат) заради появили се задължения на държавата по анекси към договори с частни фирми. Така беше надхвърлена границата от 3% по критериите от Маастрихт.
Източник: Дневник (09.06.2010)
 
През първото тримесечие на 2010 г. икономиката на България се е свила с 3,6 на сто на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Първоначално оповестените експертни оценки на НСИ, извършени в средата на май, сочеха спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 4%. Това са най-добрите тримесечни данни от април насам, става ясно от статистиката на НСИ. За периода от април до юни намалението на БВП беше с 4,9% годишно. От юли до септември регистрирания спад беше с 5,4 на сто, а през последното тримесечие той стигна до 5,9%. В сравнение с предходното тримесечие пък свиването на икономиката от януари до март е с 1,2%, като за предишните две тримесечия е бил съответно 0,7% и 0,6%, съобщиха още от НСИ. Така през първите три месеца на 2010 г. произведеният у нас БВП възлиза на 14 млрд. лв. На човек от населението се падат по 1862 лв., или 952 евро. Брутната добавена стройност за същия период се изчислява на 11,9 млрд. лв., което е намаление с 1,1% за година. В резултат на кризата индустрията е намалила относителния си дял в добавената стойност спрямо година по-рано до 29,9%. В резултат на това през първите три месеца на 2010 г. тя формира 25,5% от БВП. В същото време услугите увеличават приноса си в добавената стойност с 1,8% до 66,7 на сто, а делът им от БВП е 56,9%. Аграрният сектор намалява относителния си дял до 3,4% от добавената стойност, или 2,9% от брутния продукт. За индивидуално потребление на населението през първо тримесечие на 2010 г. се изразходва 76,7 % от произведения БВП, което е намаление на годишна база с 5,7. Инвестициите формират 22,6% от брутния продукт при 25,9 на сто година по-рано. Външнотърговското салдо от стоки и услуги остава отрицателно, отчитат още от НСИ, като вносът надхвърля износа с 1,197 млрд. лв. За този период обемът на външнотърговския стокооборот се е увеличил реално с 6%. Експортът е нараснал с 5,9%, а вносът отчита намаление с 2,6 %.
Източник: Монитор (10.06.2010)
 
БВП спада с 3.6% през първото тримесечие на 2010 г. в сравнение със същия период на м.г., съобщиха вчера от НСИ. Окончателните данни са ревизирани с 0.4% - преди време експресните данни на НСИ показваха спад от 4% на произведения БВП.
Източник: Сега (10.06.2010)
 
Оставаме в рецесия със спад от 3,6% на БВП за първото тримесечие Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната, произведен през първото тримесечие на 2010 г., възлиза на 14,05 млрд. лв. по текущи цени. В реално изражение това е спад спрямо първото тримесечие на 2009 г. с 3,6%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Оповестените на 12 май експресни данни на статистическата служба показаха спад на икономиката ни с 4% на годишна база. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност е 11,99 млрд. лв. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност намалява с 1,1% спрямо съответния период на предходната година, уточниха от НСИ. За четвъртото тримесечие на 2009 г. спадът на БВП достигна 6,2% на годишна база - най-големият от началото на кризата. За третото тримесечие на 2009 г. той бе 5,4%, а за цялата 2009 г. минус 5,1%. Данните на статистиката показват, че на човек от населението през януари-март на 2010 г. се падат 1862 лв. от стойностния обем на показателя, а преизчислен в евро, БВП е съответно 7,18 млрд. лв., или по 952 евро на човек. При среден за тримесечието валутен курс от 1,414828 лв. за щатски долар БВП възлиза на 9,93 млрд. долара и съответно 1316 долара на човек от населението. Разчетите показват също така, че индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката спрямо първо тримесечие на 2009 г. и достига до 29,9%. Сферата на услугите е 66,7% от относителния дял на добавената стойност, което е с 1,8 пр.п. повече спрямо съответния период на предходната година. Относителният дял на аграрния сектор намалява с 0,6 пр.п. До 3,4% през първото тримесечие на 2010 г. Експертите коментират, че промените в структурните дялове се обуславят от реално намаление на добавената стойност в сектора на услугите с 1,2%, а добавената стойност, създадена от индустриалния и аграрния сектор, бележи спад съответно с 0,9% и 1,3%. За индивидуално потребление на населението през първото тримесечие на 2010 г. се изразходват 76,7% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно в размер на 1,2 млрд. лв. Износът се е увеличил с 5,9% на годишна база, а вносът е намалял с 2,6%.
Източник: Класа (10.06.2010)
 
Изкарваме 10 лв. на час По 10,1 лв. на час изработва българинът, сочат данните на Националния статистически институт. В условията на криза броят на хората без работа се увеличава, но тези, които запазват постовете си, работят по-ефективно. През първото тримесечие на годината броят на заетите българи е бил 3,385 млн., което е с 266,6 хил. (7,3%) по-малко от същия период на миналата година. Те са работили общо 1,386 млрд. часа, което е спад със 7,5%. Но за всеки час на работното си място са изкарали по 10,1 лв., което е нарастване на производителността на труда с 4,1%, сочат данните на националната статистика. В резултат всеки работещ българин е произвел средно по 4150 лв. от текущия обем на Брутния вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на годината. Най-висока е производителността на труда в индустрията - 9,3 лв. на час (без да се броят данъците). На второ място по ефективна работа са услугите, където на час се изработват средно по 8,4 лв. В аграрния сектор за час работа се произвеждат само по 2,1 лв.
Източник: Стандарт (10.06.2010)
 
Само Латвия по-затънала от нас България се нарежда на второ място по затъване на икономиката. През първото тримесечие на 2010 г. спадът на Брутния вътрешен продукт у нас е с 3,6%, обявиха от националната статистика. Този окончателен резултат е по-добър от експресните оценки, според които спадът беше с 4%. Но въпреки това само Латвия има по-лоши резултати със спад на икономиката от 5,1%. За сравнение, посочваните за проблемни страни в ЕС - Гърция, Испания и Унгария, имат спад на БВП съответно с 2,3%, 1,3% и 0,8%. Отличник е Словакия с ръст на БВП от 4,5%. Германия, Франция, Италия и Австрия също имат ръст. В България произведеният БВП за 1-то тримесечие е 7,183 млрд. евро, или по 952 евро на човек. Спад има и в услугите (-1,2%), и в индустрията (-0,9%), и в аграрния сектор (-1,3%). Спадът на икономиката се дължи на свитото потребление и намалените инвестиции. Заради кризата, несигурното бъдеще и свиването на доходите потреблението на гражданите е паднало с 5,7%, а инвестициите са се свили с 15%. Това затягане на коланите не може да се компенсира от ръста на износа с 5,9% и на държавните разходи с 5,1%.
Източник: Стандарт (10.06.2010)
 
Инвеститорите отчетоха по-висок риск за България Чужди инвеститори видяха малко по-висок риск за България след решението на Европейската комисия и Евростат да направят проверка на бюджетната статистика и на данните, по които правителството прави прогнозите си. Това показа вчерашният ръст на застраховките срещу фалит на страната (CDS), които скочиха до 11-месечен връх. По данни на CMA DataVision, цитирани от "Ройтерс", петгодишните CDS вчера са достигнали ниво от 376.5 пункта, докато тези на повечето европейски страни падат. Сегашното ниво на българските CDS обаче е далеч от 1200 пункта, до които скочиха в края на 2008 г. и началото на 2009 г. заради финансовата криза. За сравнение – застраховките на Унгария в момента се котират при 355 пункта. Преди няколко дни страната породи опасения, че може да се окаже следващата Гърция заради опасения от свръхдефицит и изказвания на опозицията, че страната е пред фалит. Над нивата на българските, но с движение надолу се търгуват румънските CDS – 405 пункта.
Източник: Дневник (10.06.2010)
 
По-малко работещи са произвели повече през първото тримесечие През първото тримесечие на 2010 г. по-малък брой работещи за по-малко часове са произвели повече, отколкото през същия период на 2009 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за производителността. Заетите в икономиката между януари и март 2010 г. са 3.4 млн. души, със 7.3% по-малко, отколкото година по-рано. Отработените часове намаляват със 7.5%. Структурата на заетостта показва увеличение на относителния дял на заетите в услугите и аграрния сектор за сметка на индустрията. На един зает се падат 4 150 лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 10.1 лева БВП за един отработен час. Преизчислен в съпоставими цени, БВП на един зает реално се увеличава с 4%, като за един отработен час се произвеждат с 4.1% повече реална стойност от БВП. Брутната добавена стойност средно на един зает през първо тримесечие на 2010 г. реално се увеличава с 6.5% и съответно с 6.6 % за един отработен човекочас. Равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор – 3 961 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 9.3 лв. за един отработен човекочас. В аграрния сектор всеки зает произвежда средно 668.6 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 2.1 лева от текущия обем на показателя. В сектора на услугите производителността на труда е 3 644 лв. БДС на един зает и 8.4 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Дневник (10.06.2010)
 
Двуцифреният спад в строителството продължава и през април Строителната продукция през април намалява с 22.7% спрямо същия месец на предходната година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спадът е главно в строителството на сгради - с една трета, докато в инфраструктурата той е едва 3.7%. През април 2010 г., общата строителна продукция е с 1.2% под равнището на предходния месец за сметка на сградите, където спадът е с 3 процента. При гражданското строителство НСИ отчита увеличение с 1.4%. За януари - април 2010 г. намалението в сектора е с 25.2% като при строителството на сградите то достига 34 на сто. В инфраструктурата намалението е с 6.6%.
Източник: Дневник (11.06.2010)
 
НСИ: Оборотът в търговския сектор намалява с 15.5% през април През април 2010 г. оборотът в търговския сектор намалява с 15.5% спрямо година по-рано, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В търговията на дребно намалението е с 11.7%, а в търговията на едро - с 14.9%. Търговията на дребно с храни, напитки и цигари се задържа на равнището от април 2009 г., с регистриран спад от едва 0.1%. По-малко от средното е намалението при лекарствата, облеклото и обувките - съответно 6.8 и 7.9%. С около 14 на сто е спадът при горивата, а с близо 24 процента - в търговията с компютри и комуникационна техника. Спрямо март 2010 г. оборотът в търговията нараства с 3.3% във всички дейности. Общо за първите четири месеца на годината обаче НСИ регистрира спад от 16.5 на сто спрямо януари - април 2009 г.
Източник: Дневник (11.06.2010)
 
Производството нараства слабо за година, през април има спад спрямо март По предварителни данни през април 2010 г. индексът на промишленото производство нараства с 0.2% спрямо същия месец на 2009 г. В сравнение с март 2010 г. е регистриран спад с 6.4 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 1.9% на годишна база, в преработващата промишленост ръстът е от 0.4%, докато в добивната промишленост продукцията намалява с 5 на сто. Регистриран е ръст в производството на продукти за междинно потребление (5.0%), в производството на инвестиционни продукти (4.9%) и в производството на енергийни продукти (0.9%). Сравнението с предходния месец показва спад в енергетиката с 16.6%, в добивната индустрия - с 10.3%, а в преработващата - с 2.8%. По-значително намалява производството на тютюневи изделия - с 26.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11.4%, производството на облекло - с 10.5%, производството на химични продукти - с 8.4%. Ръст е регистриран в производството на изделия от други неметални минерални суровини със 7.0%, в печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 2.8%. Оборотът на индустриалните компании за година е нараснал с 9.7%, сочат данните за април. В добивната промишленост увеличението е с над една трета, в преработващата - с 10 на сто, а в производството и разпределението на ток, вода и газ - с 4%. Спрямо март 2010 г. оборотът е спаднал с 1.9% за сметка на енергетиката, където намалението е с близо 15 на сто. В добивната промишленост има ръст от над 18 процента, а в преработващата - с 1.4%.
Източник: Дневник (11.06.2010)
 
Оли Рен сигурен в статистиката ни Лично говорих с еврокомисар Оли Рен и той каза, че няма съмнения относно предоставените от българската статистика данни. Предстоящата проверка на Брюксел е просто рутинна и притеснения няма и не трябва да има, заяви финансовият министър Симеон Дянков. По думите му Рен е попитал защо нотификацията на правителството за актуализацията на бюджета не е изпратена до ЕК и дали това може да стане до 22 юни. Според Дянков нотификацията може да се изпрати чак след гласуваната актуализация от парламента и засега са изпратени предварителните данни. Очакваният дефицит в края на 2010 г. е 4,8% от БВП на касова основа и 3,8% от БВП на начислена. Българският статистически институт прилага същата методология и следва същите регулации като статистическите институти на всички останали страни от ЕС. Така говорителят на Евростат Тим Алън коментира предстоящата проверка, която Брюксел ще направи на финансовите ни показатели.
Източник: Стандарт (11.06.2010)
 
Април'2010 с 22.7 % по-слаб за строителството от миналогодишния Произведената строителна продукция през април 2010 г. намалява с 22.7 % в сравнение със същия период на предходната година според предварителните данни на НСИ, огласени днес. По-голямо е свиването при сградното строителство - отчетен спад от 32.3 %, докато при гражданското строителство има намаление само от 3.7 %. Това показва, че строителните предприемачи насочват усилията си към доизграждане или започване на нови строителни съоръжения, свързани с инфраструктурата. През април 2010 г. общата строителна продукция е с 1.2% под равнището на предходния месец. При сградното строителство намалението е с 3.0 %, а при гражданското строителство е регистрирано увеличение от 1.4 %. През периода януари - април 2010 г. строителната продукция намалява спрямо същия период на предходната година, като общият спад от 25.2 % се определя предимно от отрицателните темпове в сградното строителство, което представлява 60 % от цялото строително производство. Регистрираният спад в сградното строителство през периода е 34 %, а при гражданското/инженерното строителство намалението е с 6.6 %.
Източник: Строителство Имоти (14.06.2010)
 
Цените по-ниски с 0,2% през май Инфлацията през май е отрицателна благодарение на поевтиняването на основни хранителни стоки. През май инфлацията е минус 0,2%, а натрупаното повишаване на цените от началото на годината е 2,4%, обявиха от Националния статистически институт. Благодарение на кризата спестяването през последната година се оказва изключително изгодно. Инфлацията за последните 12 месеца е само 1,9%, докато лихвите по едногодишните банкови депозити в левове бяха 7-8%. В резултат на всеки 100 лв. в банка за година реално сте спечелили по 5,5 лв. През май освен на храните са паднали цените и на ресторанти, забавления за свободното време, както и на обзавеждането и домакинските уреди.
Източник: Стандарт (15.06.2010)
 
Инфлацията за месец май тази година е минус 0,2 процента, а спрямо година по-рано индексът на потребителските цени се е увеличил с 1,9 процента. Това показват данните на Националния статистически институт. От началото на годината инфлацията е 2,4 процента. През миналия месец с около процент са поевтинели хранителните стоки и безалкохолните напитки. Свободното време и развлеченията са стрували с 0,8% по-евтино спрямо април, но за година са увеличили цените си с 3,3%. При ресторантите и хотелите се наблюдава леко понижение на цените спрямо април – с 0,1%, но за година са поскъпнали с 1,7%. През първото тримесечие на годината доходът средно на човек от домакинство е 887 лв., като спрямо същия период на 2009 г. се повишава с 5,7%. Най-голям е доходът на живеещите в София, Варна и Стара Загора. Най-нисък е доходът средно на човек в Търговище, Благоевград и Кърджали. Основният източник на доходи продължава да е работната заплата. От статистиката обаче отчитат увеличение на дела на доходите от пенсии, който достига до близо 32%. Средно на човек от домакинство през първото тримесечие на тази година са изразходвани 764 лв., което е с 3,5% повече в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Източник: Новинар (15.06.2010)
 
Средният доход на българите през първото тримесечие на т.г. е нараснал с 5,7% спрямо същия период на м.г., докато разходите са се увеличили с 3,5 на сто. Това показват данните от Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. Средният доход за страната е 887 лева. С най-много пари в портфейла са се видели софиянци. В столицата доходът на лице от домакинство е достигнал 1159 лева. Варна е на второ място с 919 лева, а Стара Загора - на трето с 909 лева средно на човек. Това се дължи на многото енергийни компании от Маришкия басейн, които са съсредоточени в района и вдигат общото ниво на възнагражденията в областта. На другия полюс са Търговище със среден доход 742 лева, Благоевград със 751 лева и Кърджали със 751 лева. Делът на основния източник на доходи за домакинствата - работната заплата, намалява с 5 процентни пункта на годишна база до 51,1% през първото тримесечие на 2010 г. То вероятно е повлияно от наблюдаващите се промени в развитието на пазара на труда през последната година, посочват от НСИ. Според данните нараства относителният дял на доходите от пенсии. Той достига до 31,4% през първото тримесечие на 2010 г., докато година по-рано е бил 27%. Увеличава се и делът на другите социални трансфери (семейни надбавки за деца, обезщетения за безработица и помощи). Те вече формират 4,5% от общия доход на домакинствата спрямо 3,2% през първото тримесечие на м.г. Разходите на лице от домакинство нарастват с 3,5% на годишна база до 764 лв. в периода януари-март. Така излиза, че при доход от 887 лв. на човек се падат 123 спестени лева за тримесечието. Делът на разходите за храна се запазва на ниво от средно 36 на сто. В по-бедните райони на страната хората харчат повече за прехрана. В Кърджали хората дават цели 41,5% от парите си за храна, а в Силистра - 40,3 на сто.
Източник: Труд (15.06.2010)
 
Заплатите в София падат Доходите на хората в София, Варна, Бургас и редица други големи градове в страната падат през последната година. Причината за това е кризата и голямата безработица, сочат данните на Националния статистически институт. 1158,79 лв. е средният доход на човек в София през първото тримесечие на годината. Така месечният доход на всеки жител на столицата е 386,26 лв. Разбира се, заплатите са много по-високи. Но когато в домакинството има дете и пенсионер, се оказва, че всеки от тях разполага с по-малко от 400 лв. Доходите в София са 30% по-високи от средните за страната, сочат данните на НСИ. Но въпреки това не може да се каже, че животът на столичани се е подобрил през изминалата година.
Източник: Стандарт (15.06.2010)
 
Инфлацията продължава да се ускорява Инфлацията продължава да се покачва и на годишна база през май (спрямо миналия май) тя е 1.9%, показват данните на Националния статистичeски институт. През април годишната й стойност бе 1.8%, а месец по-рано - 1.3%. В същото време на месечна база (май спрямо април) потребителските цени се понижават и е отчетена дефлация 0.2%. По отделни категории на месечна база потребителските цени са се повишили най-сериозно - с 1.4% в областта на транспорта, а най-значително понижение има при хранителните стоки и безалкохолните напитки - с 0.9%. "У нас влияние оказват както чисто сезонни, така и външни фактори. Водещо е поевтиняването на хранителните продукти, които имат сериозен дял в потребителската кошница. Освен това бюджетният дефицит, който правителството финансира със средства от фискалния резерв, също представлява форма на вливане на ликвидност. Това допълва инфлационният натиск от външни фактори като цената на петрола и останалите ресурси, които внасяме. Те обаче също поскъпват заради пакетите за стимулиране на икономиките и разхлабената парична политика в Западна Европа и САЩ", коментира икономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов. Дни преди НСИ да огласи данните си за инфлацията, той прогнозира пред "Блумбърг" 1.8% годишно покачване на потребителските цени и -0.3% дефлация на месечна база.
Източник: Дневник (15.06.2010)
 
Средният доход на българите през първото тримесечие на т.г. е нараснал с 5,7% спрямо същия период на м.г., докато разходите са се увеличили с 3,5 на сто. Това показват данните от Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. Средният доход за страната е 887 лева. С най-много пари в портфейла са се видели софиянци. В столицата доходът на лице от домакинство е достигнал 1159 лева. Варна е на второ място с 919 лева, а Стара Загора - на трето с 909 лева средно на човек. Това се дължи на многото енергийни компании от Маришкия басейн, които са съсредоточени в района и вдигат общото ниво на възнагражденията в областта. На другия полюс са Търговище със среден доход 742 лева, Благоевград със 751 лева и Кърджали със 751 лева. Делът на основния източник на доходи за домакинствата - работната заплата, намалява с 5 процентни пункта на годишна база до 51,1% през първото тримесечие на 2010 г. То вероятно е повлияно от наблюдаващите се промени в развитието на пазара на труда през последната година, посочват от НСИ. Според данните нараства относителният дял на доходите от пенсии. Той достига до 31,4% през първото тримесечие на 2010 г., докато година по-рано е бил 27%. Увеличава се и делът на другите социални трансфери (семейни надбавки за деца, обезщетения за безработица и помощи). Те вече формират 4,5% от общия доход на домакинствата спрямо 3,2% през първото тримесечие на м.г. Разходите на лице от домакинство нарастват с 3,5% на годишна база до 764 лв. в периода януари-март. Така излиза, че при доход от 887 лв. на човек се падат 123 спестени лева за тримесечието. Делът на разходите за храна се запазва на ниво от средно 36 на сто. В по-бедните райони на страната хората харчат повече за прехрана. В Кърджали хората дават цели 41,5% от парите си за храна, а в Силистра - 40,3 на сто.
Източник: Труд (16.06.2010)
 
Бум на гръцките инвестиции в България Гръцките инвестиции в България са нараснали значително през първото тримесечие на 2010 г. в сравнение с аналогичния период на 2009 г.. През първите три месеца на годината гръцки фирми са инвестирали в България 37,5 млн. евро спрямо едва 500 000 евро през първото тримесечие на миналата година. Този бум свидетелства, че за момента гръцките капитали предпочитат съседната страна дори и пред вътрешния пазар, отбелязва изданието. Следва да се отбележи, че през първото шестмесечие на 2009 г. гръцките инвестиции в България достигнаха най-ниското си равнище за последните години - едва 69,9 млн. евро спрямо 296,7 млн. през аналогичния период на 2008 г., пише „Имерисия". Същевременно през първото тримесечие на 2010 г. се запазва тенденцията на спад на гръцкия износ за България, отбелязва БТА. За сметка на това българският износ към Гърция успява да преодолее негативната тенденция, която беше характерна за цялата 2009 г. По данни на Националната статистическа служба на Гърция през първото тримесечие на годината обемът на търговския обмен между двете страни е достигнал 414,1 млн. евро, отчитайки лек спад от 3,1% в сравнение с първото тримесечие на предходната година. Гръцкият внос в България е намалял с 6,4% до 206,7 млн. евро, докато българският внос в Гърция е нараснал с 1%.
Източник: Дарик радио (21.06.2010)
 
Три пъти повече фалити на фирми Почти 3 пъти са скочили фалитите на фирми. Със 141% се е увеличил броят на фирмите в открита процедура по несъстоятелност за деветте месеца на миналата година. Тенденцията е те да нарастват лавинообразно, сочат данните на Международната компания за управление на кредитния риск "КОФАС-БЪЛГАРИЯ". Те бяха изнесени по време на семинар за търговската несъстоятелност във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" вчера. Бумът на новообразуваните дела е в София и Варна. В морската столица само за първите месеци на т. г. откритите процедури са колкото за цялата 2009 г., заяви председателят на Варненския окръжен съд Ванухи Аракелян. Според нея двата града се характеризират с бурно икономическо развитие, а кризата засяга основно сектори като строителство и услуги. Сред мотивите за фалит на фирмите е липсата на оборотни средства, което пречи да се обслужват дълговете към банки.
Източник: Стандарт (21.06.2010)
 
На опашката сме в ЕС по БВП на глава от населението Румъния и България и през 2009 година са имали най-малкия брутен вътрешен продукт на глава от населението сред държавите от ЕС, показват предварителни резултати, оповестени днес от европейската статистическа служба Евростат. България е на последно място по стойност на брутния вътрешен продукт на глава от населението от 41 на сто от средното европейско ниво, предпоследна е Румъния с брутен продукт на глава от населението от 45 на сто от средното европейско ниво. И през 2009 година най-проспериращата държава в ЕС е Люксембург с БВП/глава от населението в размер от 268 на сто от средното европейско равнище, отбелязва агенция Аджерпрес.
Източник: Дарик радио (22.06.2010)
 
Над 2 пъти по-бедни сме от европейците Българите са над два пъти по-бедни от средните европейци, сочат данните на Евростат. Брутният вътрешен продукт на човек от населението у нас е 41% от средното ниво за ЕС, което ни поставя на последно място. Дори Румъния е преди нас с 45% (предпоследно място). Разликата в богатството на европейските граждани остава много голяма в отделните страни от Общността. Покупателната способност в България и Люксембург е едно към седем, показват данни на Евростат. Люксембург, където основните приходи са от финансовата индустрия, оглавява класацията с БВП в размер на 268% от средното ниво за ЕС през 2009 г. Кандидатките за членство Хърватия и Турция също ни изпреварват по богатство съответно с 64 и 46 процента. Ирландия е на второ място след Люксембург със 131 процента, следвана от Холандия, Австрия и Швеция. Гърция, която през тази година е силно засегната от кризата, има БВП на човек от 95% от средния за ЕС.
Източник: Стандарт (22.06.2010)
 
За 6 месеца фалитите в София и Варна са колкото за цялата 2009 г. Наблюдава се бум на търговски фалити. Само за първите месеци на тази година новообразуваните дела за несъстоятелност в София и Варна са колкото за цялата 2009 г., заяви председателят на Варненския окръжен съд Ванухи Аракелян по време на семинар за търговската несъстоятелност във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Според нея двата града се характеризират с бурно икономическо развитие, а кризата засяга основно сектори като строителство и услуги. Мотивите за търговска неплатежоспособност в последно време вече се универсализират, подчерта Аракелян. Фирмите твърдят, че изпитват дефицит на оборотни средства, което им пречи да обслужват падежите по поетите задължения към банки и други финансови институции. Последващото ново рефинансиране, отново със заемни средства, води до трайно нарастване и задълбочаване на кредитната задлъжнялост. За първи път съдиите във Варна и столицата се сблъскват и с практиката по откриване на дела за стопанска непоносимост. За миналата година те може и да са били само 8 на брой, но това е ръст от 800%, защото досега не сме имали искане за промяна или прекратяване на сключени договори заради неблагоприятни или извънредни обстоятелства, обясни Аракелян. Такива са например договорите за наем, които ако се променят или прекратят, задължават фирмите да плащат огромни неустойки.
Източник: Класа (22.06.2010)
 
НСИ: Износът расте като обем не заради високи цени Износът през първото тримесечие на годината расте основно като обем продадена продукция, а не само заради повишените цени на суровините, които преработват българските износители, и техния краен продукт. Това показват данните на Националния статистически институт. Това елиминира опасенията на някои икономисти, че в основата на всичко е инфлацията, а не толкова реално повишено търсене. Цените на българския експорт се повишават с 3.1% през първото тримесечие спрямо средните цени за миналата година. В същото време цените, по които стоките са били внасяни у нас, са се повишили средно с 2.2%. Самият обем на износа се е повишил с 10.94%, докато този на услуги спада с 11.51%. Средното повишение е 5.89% на годишна база. Данните на БНБ за платежния баланс към края на първото тримесечие пък показват, че износът на стоки като стойност се увеличава с 12.23% на годишна база, което почти напълно се покрива с нарастването на физическия обем. Въпреки ниските показатели някои от основните категории, които формират международната търговия на България, се променят доста по-сериозно. Така например петролът и продуктите, за които той е суровина, са поскъпнали средно с 22.6% на влизане в България в сравнение със средните си цени за миналата година. Изнасяните петролни продукти пък са поскъпнали средно с 13.4% спрямо средната си цена за миналата година. Природният газ пък поскъпва с 18.6% "на входа", а износителите са постигнали 13.4% по-високи цени. Другият голям отрасъл в българската външна търговия – машиностроенето, също бележи ръст, като общата стойност на изнесените машини и оборудване за тримесечието нараства със 17.38% на годишна база, а цените за същия период спадат средно с 4.3% спрямо същия предходен период. Според икономисти обаче ръстът на износа ще се последва чрез по-висока натовареност на мощностите, ръст на заетостта и доходите, но крайното потребление ще започне да се съвзема в края на годината или първото тримесечие на следващата.
Източник: Дневник (25.06.2010)
 
Бизнес климатът в България се влошава през юни Бизнес климатът в България се влошава, отчете националната статистика. Изчисляваният индекс, проследяващ състоянието на месечна база показва спад на нивото с 1.2 пункта през месец яни спрямо май 2010 година. Основните сектори, които натежават върху представянето на индекса са промишлеността, строителството и услугите. Конкретно при промишлеността се отчита понижение с 2.4 пункта под равнището за месец май. Причина за това са влошените оценки и очаквания на промишлените мениджъри за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата производствена активност е леко намалена в сравнение с предходния месец, като същевременно има свиване на очакванията за развитието на дейността през следващите три месеца (намаление на балансовия показател с 4.2 пункта). По отношение на осигуреността с поръчки се отчита леко подобрение. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основен фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, и макар отрицателното й влияние през последните три месеца да намалява, то остава трайно високо от март 2009 г. насам, като средно за периода над 56% от предприятията посочват това затруднение. Следващите по сила на въздействие негативни фактори и през юни са недостатъчното търсене от страната и от чужбина и финансовите проблеми. Относно продажните цени очакванията на промишлените предприемачи са в посока на запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Дарик радио (29.06.2010)
 
306, или с една повече са станали болниците у нас през миналата година. Това сочат данните на Националния център по здравна информация и на Националния статистически институт. Частните болници обаче са стигнали 95, или с десет повече, отколкото през 2008 г. Това означава, че междувременно девет обществени болници са затворили. Броят на леглата в 306-те болници от 45 353 за една година е нараснал на 45 906. В сравнение с 2008 г. креватите в частните болници са се увеличили с 24,5%. На практика на тези лечебници се дължи и общото увеличаване на леглата в системата. В същото време през миналата година са намалели леглата в заведенията за извънболнична помощ с 11%. Общо поликлиниките, медицинските центрове и лабораториите са станали 1715. Най-много е нараснал броят на лабораториите на 928. Медицинските центрове са станали 590, а денталните - 82. Увеличили са се и хосписите от 49 на 59. Данните още веднъж показват, че ако не се наложи ограничение на откриването на нови болници, броят им никога няма да намалее. Това пък от своя страна ще продължи декапитализацията на клиниките, фабрикуването на пациенти, липсата на средства и ще задълбочи кризата в качеството на здравната система.
Източник: Стандарт (29.06.2010)
 
Нова вълна съкращения Нова вълна съкращения се задава заради кризата. Само за година фирмите, които прибягват до уволнения заради финансовия колапс, са се увеличили от 24 на 40%, показва проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Всяка трета компания пък е принудена да замрази заплатите на служителите си. Миналата година процентът на компаниите, прибегнали до тази мярка, е бил едва 38. На намалено работно време са минали 29 на сто от фирмите. При тях процентът през 2009 г. е бил 19%. Само за последните 8 месеца компаниите, които отчитат спад в оборотите си, са се увеличили с една четвърт - от 68 на 86%. Над два пъти - от 9 на 21 на сто, се е увеличил делът на фирмите, които прекратяват отделни дейности или спират изобщо производство. Изследването на НЦИОМ показва още, че 55% от българите са се лишавали от стоки от първа необходимост през изминалата зима. Всеки пети пък се е затруднил с обслужването на кредита си. В края на май 2010 г. 2/3 от нашенците посочват, че стандартът им на живот се е влошил през последната година, а едва 3% от анкетираните казват, че излизат от кризата с позитиви. Според резултатите от проучването близо 44% от хората очакват животът им да се подобри в следващите 1-2 години. Същевременно обаче броят нa песимистите относно бъдещето се увеличава сред фирмите.
Източник: Стандарт (29.06.2010)
 
Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през май 2010 г. е с 0,5% над равнището от предходния месец, съобщиха от НСИ. Увеличение на цените има в добивната промишленост - с 0,8%, в преработващата промишленост - с 0,7%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление - с 0,1%. Спрямо май 2009 г. производствените цени са нараснали с 5,8%, отчетоха от статистиката. В добивната промишленост увеличението е с 23,8%, а в преработващата – 10 на сто. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се регистрира намаление с 6 на сто. На годишна база с най-голям ръст са производствените цени на основните метали – 35,5%, следват ги тези на тютюневи изделия, при които увеличението е с 25,9%. Намаление се наблюдава при производствените цени на дървения материал и изделия от него без мебели - със 7,3%, и за цените на хранителни продукти - с 2,5%. Общият индекс на цени на производител, който отчита както вътрешните, така и международните цени, през май 2010 г. спрямо април се е увеличил с 1,7%. Спрямо година по-рано увеличението е с 9,1 на сто.
Източник: Монитор (01.07.2010)
 
Чуждите инвестиции паднаха 5 пъти С рекордните 5 пъти са паднали преките чуждестранни инвестиции у нас за периода януари - април в сравнение с първите четири месеца на м.г., съобщи вчера Националният статистически институт. Вложенията у нас м.г. са били в размер на 955 млн. евро, докато сега сумата е значително по-малка - едва 168 млн. евро. В сравнение с преди години, когато покриваха напълно дупката по текущата сметка на платежния баланс, сега инвестициите стигат за едва 24% покритие. Дефицитът във външната търговия за първите четири месеца на 2010 г. е 926 млн. евро при 1.6 млрд. лв. за м.г. Положението се подобрява, защото за последната година износът е нараснал с близо 6%, а вносът е намалял с 2.6%.
Източник: Сега (01.07.2010)
 
С 9,1% нараснаха цените на производителите през май спрямо същия месец на 2009 г., обявиха от Националния статистически институт. В добива на метални руди цените са скочили с 62% за година. В преработващата промишленост ръстът на цените на производител е с 12,9%. По-съществен скок има при производството на основни метали - с 43,8%, и при производството на тютюневи изделия - с 22,1%. Намаление на цените има в производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,2%. При производството на храни цените на производителите падат с 1.3%.
Източник: Стандарт (01.07.2010)
 
Инфлацията на производител стигна 9.1% през май Производствените цени са се повишили през май с 9.1% на годишна база, съобщи Националният статистически институт. Това е трети пореден месец, в който цените се покачват, след като в края на април годишният ръст беше 8.1%, а за март инфлацията - 5.2 на сто. На месечна база (спрямо април) пък повишението на цените е 1.7 процента. От разбивката на НСИ се вижда, че цените на производителите, които реализират своята продукция на вътрешния пазар, нарастват много по-бавно и инфлацията при тях е 5.8% на годишна база и 0.5% на месечна база. Въпреки че данни за ценовата динамика на износа не се предоставят от съображения за конфиденциалност, публикуваната информация показва, че главен фактор за високата производствена инфлация като цяло (износ и национален пазар) са експортно ориентираните предприятия. На тримесечна база НСИ все пак оповестява данни и за цените на износа, но при тях сравнението е за конкретно тримесечие спрямо средното ценово равнище за предходната година. Изчислени по този начин, данните на НСИ показаха, че цените на българския експорт се повишават с 3.1% през първото тримесечие спрямо средните цени за миналата година. Самият обем на изнесените стоки пък се е повишил с 10.94%, докато този на услугите спада с 11.51 на сто. Средното повишение е 5.89% на годишна база. Най-сериозно според изследването са поскъпнали металните руди. На годишна база тяхната цена се покачва с 82.2% на вътрешния пазар, докато средното им поскъпване е с 62%, което означава, че износът им не е поскъпнал в същата степен като реализираните количества у нас. Производството на основни метали пък се е оскъпило с 35.2%, а на цигари - с 25.9 на сто. Тютюневите изделия обаче са сред малкото крайни продукти, чиято цена се покачва, докато при останалите потребителски стоки има поевтиняване. Производителите на храни са ги реализирали на вътрешния пазар средно с 2.5% по-евтино спрямо миналия май, а напитките и облеклото поскъпват минимално - съответно с 1.6% и 0.9%. В същото време на годишна база пък най-сериозно е поевтиняла дървопреработката и производството на изделия от дърво, но без мебелите - със 7.3%, а цените на добитите неметални материали и суровини са спаднали с 3.4%. Средно електроенергията и природният газ пък са били реализирани при 6% по ниски цени спрямо миналата година.
Източник: Дарик радио (01.07.2010)
 
Спестяваме в кризата Ударно спестяваме в кризата. Депозитите на гражданите нарастват с 260 млн. лева през май. Така за последните 12 месеца спестяванията ни в банките се увеличават с 3,34 млрд. лв. до 26,1 млрд. лв. към края на май, показват изчисления на Investor.bg на база данните на БНБ. Ръстът в спестяванията е факт, въпреки че през май 2010 г. лихвите по депозитите на населението са на 19-месечно дъно в размер на 5,41 на сто. Банките обаче не ползват средствата на гражданите за кредитна експанзия и са върнали депозити за 686 млн. лв. на чуждестранни кредитни институции само през май. За последните 12 месеца депозитите на чуждите банки намаляват с 2,74 млрд. лв. до 8,1 млрд. лв.Само за първите пет месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки в страната са се свили с 858 млн. евро. Депозитите на фирмите и ведомствата се увеличават със 121 млн. лв. през май, но за една година намаляват със 111 млн. лв. и към края на месеца са 18,9 млрд. лв.
Източник: Стандарт (02.07.2010)
 
Безработицата в 16-те страни от еврозоната остана на рекордните 10% през май за трети пореден месец, показват данни от петък. Почти 16 млн. са хората без работа в страните с единната валута. Това е най-високата стойност от въвеждането на еврото през 1999 г., сочат сезонно коригираните цифри на Евростат. Хората без работа във всичките 27 страни от евроблока са 9.6% през май, което е без промяна спрямо предишния месец. Това се равнява на 23.13 млн. човека без препитание. Сред страните с единната европейска валута безработицата е паднала леко в Германия до 7% през май от 7.1% през април. Във Франция и Италия остава без промяна съответно на 9.9 и 8.7%. В Испания се отбелязва леко покачване от 19.7% през април до 19.9% през май.
Източник: Пари (05.07.2010)
 
Промишленото производство с лек годишен ръст за май Промишленото производство е нараснало през май тази година с 0,4% в сравнение със същия месец на 2009-а, показват данните на НСИ. В преработващата промишленост е отчетено увеличение от 2.4%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ продукцията намалява с 4.7%, а в добивната промишленост - с 2.9% . Регистриран е ръст в производството на продукти за междинно потребление (7.9%) и в производството на инвестиционни продукти (1.5%) , а в производството на енергийни продукти има спад от 5%. През май 2010 г., в сравнение с предходния месец, е отчетено намаление на промишленото производство с 0.9%, като спадът в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е 14.3%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 2.9%, а в преработващата промишленост - 2.5%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава в производството на тютюневи изделия - с 36.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - със 17.8%, производството на напитки - с 8.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.0%. Спад е регистриран в печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 5.2%, в производството на текстил и изделия от текстил - с 2.6%. По предварителни данни през май тази година оборотът на предприятията от промишлеността нараства с 12.7% в сравнение с май 2009 година. В преработващата промишленост увеличението е 16.6%, в добивната промишленост - 11.4%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен спад от 0.6%. В сравнение с предходния месец, оборотът през май тази година нараства с 1%, като в преработващата промишленост продукцията се е увеличила с 5.9%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад от 12.9%, а в добивната промишленост - 16.3%.
Източник: Дарик радио (12.07.2010)
 
Спад в енергийното производство през май отчете НСИ Ръст на промишленото производство с 0.4% през май спрямо същия месец на предходната година отбеляза Националният статистически институт (НСИ) . Увеличението е за сметка само на преработващата промишленост, където е отчетен ръст от 2.4%, докато в енергетиката има намаление от 4.7%, а в добивната промишленост - от 2.9% . Регистриран е ръст в производството на продукти за междинно потребление (7.9%) и в производството на инвестиционни продукти (1.5%) , а в производството на енергийни продукти има спад от 5 на сто. Спрямо април промишленото производство намалява с 0.9%, основно главно заради спада в енергетиката, където той е с 14.3 на сто. В добивната промишленост е отчетено увеличение от 2.9%, а в преработващата промишленост - 2.5%. По-значителен ръст НСИ отчита в производството на тютюневи изделия - с 36.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - със 17.8%, производството на напитки - с 8.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.0%. Спад е регистриран в печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 5.2%, в производството на текстил и изделия от текстил - с 2.6%. През май 2010 г. оборотът на предприятията от промишлеността нараства с 12.7% в сравнение с май 2009 г. В преработващата промишленост увеличението е с 16.6%, в добивната промишленост - с 11.4%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен спад от 0.6%.
Източник: Дневник (12.07.2010)
 
Спадът в строителството се забавя през май Строителната продукция през май 2010 г. е с 16.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година и с 3.7% под равнището за април, сочат предварителните данни на Националния статистически институт, оповестени днес. За година строителството на сгради намалява с една четвърт, а на инфраструктурни обекти - с 0.4 на сто. В сравнение с април 2010 г. намалението е съответно с 3.1% и 4.4%. Данните за първите пет месеца на годината сочат намаление на строителната продукция с 23.6% спрямо януари - май 2009 г. Спадът при сградите е с 32.4%1 а при инфраструктурните обекти е 5.4%.
Източник: Дневник (12.07.2010)
 
Износът скочи с 34% Износът през май скочи с 33,8%, обявиха от Националнися статистически институт. Така продължава тенденцията от последните няколко месеца ръстът на износа на стоки и услуги от България значително да изпреварва вноса. След като през януари и февруари вносът дори се свиваше, през май се увеличава, но само с 12,6%. За първите пет месеца на годината са изнесени стоки и услуги за 10,6 млрд. лв., което е ръст с 22,1%. Сериозното увеличение на износа говори за раздвижване на чуждестранните пазари, от което се възползват българските производители. В същото време вносът нараства само с 2,5% до 13,7 млрд. лв. за периода от януари до май. Това е резултат от свитото потребление в страната и отлагането на редица инвестиции. Именно заради това приходите в бюджета изостават спрямо миналата година и се отчита спад на икономиката. Въпреки ръста на износа, той все още е по-малък от вноса, сочат данните на Националната статистика. Дупката във външната търговия на страната за първите пет месеца на годината е 3,1 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.07.2010)
 
Износът расте за седми пореден месец За седми пореден месец износът на българските компании се увеличава и месечната разлика с предкризисните нива намалява, показват статистическите данни за май. От публикуваната в понеделник информация на НСИ се вижда, че компаниите се преориентират и делът на експорта за страни извън Европейския съюз, които се възстановяват по-бързо, се е увеличил от 30% в началото на годината на 40% сега. Данните потвърждават положителните прогнози за съживяване на икономиката. За момента те сочат подобряване на средата, в която компаниите оперират, и лек спад на безработицата, но месец май затвърди тенденцията за възстановяване на външното търсене и оттам на експортно ориентираните компании. Износът за първите пет месеца на годината е за 10.554 млрд. лв., на годишна база това е ръст от 22.1%. Само през май компаниите са осъществили експорт за 2.37 млрд. лв., което е с 33.8% повече в сравнение с миналия май. Продължава и забавянето при възстановяването на вноса - за първите пет месеца на годината той е за 12.969 млрд. лв., което е едва с 2.5% повече в сравнение със същия период на 2009 г. Само за май вносът е 2.95 млрд. лв., или 12.5% годишен ръст. Търговският дефицит за периода се е свил до 2.415 млрд. лв., или с 39.7% по-малко спрямо януари-май 2009 г. И при вноса, и при износа през април и май темповете на растеж се ускоряват в сравнение с първото тримесечие. Преди две седмици данните на НСИ за физическия обем на експорта показаха, че нарастването е главно заради увеличените количества. Сега се потвърждава тезата, че икономическата активност се възстановява, като водещ е износът. Почти равномерният темп, с който нараства експортът от началото на годината, топи методично и изоставането спрямо резултатите през 2008 г., в края на която кризата се усети и в България (виж графиката). През май разликата е вече 9%. Въпреки нарастването за целия период експортът изостава с 15% от постигнатите резултати за първите пет месеца на 2008. "Това е изцяло резултат на външни фактори. Външното търсене се съживява и това е повод за положителните данни, а не политиката, която се провежда в България. Донякъде е резултат и от преструктуриране на експортно ориентираните компании, което им позволява да намалят разходите си. Вижда се, че тя е на добро ниво, но доколко е устойчиво това състояние не може да се каже. През първото тримесечие растежът в еврозоната е 0.2%, а това е твърде ниска стойност, за да се каже, че има траен процес на възстановяване. Сериозен остава и проблемът с дълговете на няколко държави. Затова едва в края на годината ще може да кажем има ли трайно възстановяване. Засега по-скоро виждаме пренасочване към трети страни, които се възстановяват по-бързо", коментира за "Дневник" макроикономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов.
Източник: Дневник (13.07.2010)
 
Инфлацията е забавила темпа си през юни Юни е приключил с дефлация 0.9% на месечна база, а това вече се отразява и върху годишните стойности на инфлацията. Според данните на НСИ спрямо миналия юни цените се повишават с 1.4%. Преди това обаче през март, април и май инфлацията на годишна база ускоряваше своя ръст и достигна 1.9%. Юни е месец, в който традиционно индексът на потребителските цени се понижава на месечна база главно под влияние на хранителните продукти, които поевтиняват. Тази година не прави изключение и според данните на НСИ хранителните продукти поевтиняват средно с 2.7% на месечна база, което е най-сериозното понижение. За сметка на това пък цените на облеклото са се повишили с 0.5%, а алкохолът и цигарите - с 0.2%. Данните за юни подкрепят и преобладаващите коментари на експертите, че в България не е налице стагфлация (комбминация от спадащ БВП и висока инфлация). Високите стойности на цените на производител и бързият ръст в потребителските цени от началото на годината, комбинирани с данните за свиване на икономиката през първото тримесечие, дадоха повод за такива опасения. Юни е втори пореден месец, в който индексът на потребителските цени се понижава на месечна база, като през май имаше месечна дефлация от 0.1%.
Източник: Дневник (13.07.2010)
 
Инвестициите се сринаха с 80 на сто 253 млн. евро са чуждите инвестиции за първите 5 месеца на годината, което е спад с 80%, сочат данните на БНБ. През май преките чужди вложения са 68,2 млн. евро, което е спад със 73%. Тези резултати се дължат на връщане на кредити на български предприятия, взети от компании майки. Дефицитът по текущата сметка през май е 3,8 млн. евро, което е най-ниското ниво от 13 години, откакто се води статистика в БНБ.
Източник: Стандарт (16.07.2010)
 
НСИ: Жилищата са поевтинели с близо 10% на годишна база Пазарните цени на жилищата през второто тримесечие на годината са паднали с 0.8% спрямо първото, отчете НСИ. На годишна база апартаментите са поевтинели с 9.7%, сочат още данните на НСИ. Цените на жилищата са паднали в 13 областни града през второто тримесечие на 2010 г. Най-голямо е понижението в Габрово - с 8.3%, Шумен - със 7.8%, и Враца - с 6.9%. В София няма промяна в цените на жилищата. Увеличение на цените е регистрирано в 15 областни градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през второто тримесечие на 2010 г. е 971 лв./кв. м. Най-високи са средните цени във Варна - 1 594 лв./кв. м, следвана от София 1 558 лв./кв. м и Бургас - 1 231 лв./кв. м. Наой-евтини са жилищата в Кюстендил - 569 лв./кв.м, показват данните на НСИ.
Източник: Дневник (26.07.2010)
 
Бизнес климатът се повишава с 1,4 пункта през юли През юли 2010 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1,4 пункта на месечна база заради положителните оценки, дадени от мениджърите, в промишлеността и сектора на услугите, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В промишлеността през юли 2010 г. показателят нараства с 2,3 пункта в сравнение с юни, което се дължи на по-оптимистичните оценки за настоящото бизнес състояние на предприятията. Въпреки това мениджърите очакват съкращаване на персонала в 12,5% от предприятията. В положителна посока са предвижданията за износа през следващите три месеца. По-благоприятно се оценяват конкурентните позиции на предприятията както на вътрешния пазар, така и на пазарите в страните във и извън ЕС. По отношение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца не се очаква повишение. В сектора на услугите показателят нараства с 4 пункта за месец. По-благоприятни са оценките за настоящото търсене на услуги, но очакванията за следващите три месеца са по-песимистични. Несигурната икономическа среда и конкуренцията са факторите, които затрудняват работата в сектора. Анкетираните мениджъри не очакват повишение на продажните цени на услугите. През юли равнището на съставния показател „бизнес климат” в строителството се понижава с близо един пункт. По мнение на стопанските ръководители има намаление на строителната дейност в сравнение с предходния месец, а прогнозите им следващите три месеца са по-неблагоприятни, въпреки че делът на предприятията, които очакват производството да нарасне, е 27,4%. Същевременно се предвижда по-нататъшно съкращаване на персонала. През юли леко е намалял броят на клиентите със закъснения в плащанията спрямо миналия месец на годината. И в търговията на дребно през юли НСИ отчита низходяща тенденция на показателя „бизнес климат”, като равнището му е с половин пункт под това за предходния месец. По данни от бизнес анкетата търговците на дребно имат по-слаби очаквания за увеличение на продажбите през следващите три месеца. Очакванията на предприемачите за поръчките към доставчиците са също песимистични. Недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда продължават да бъдат основните фактори, затрудняващи дейността на предприятията в сектора.
Източник: Класа (29.07.2010)
 
През м. г. България е изнесла стоки за 22,9 млрд. лв., експортът е намалял спрямо 2008 г. с 23,1%. Това показват окончателните данни за външната ни търговия за 2009 г., които бяха обявени вчера от Националния статистически институт (НСИ). Внесените у нас продукти са били на стойност 33 млрд. лв., което е с 32,7% по-малко от 2008 г. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2009 г., но импортът намалява с по-бързи темпове. Външнотърговското салдо на България е отрицателно и възлиза на 10,1 млрд. лв., което е с над 9 млрд. лева по-малко от дупката в търговията ни с чужбина през 2008 г., показват данните на НСИ. През м. г. износът на България за страните от ЕС е намалял с 16,7% и възлиза на 14,9 млрд. лева. Основните ни търговски партньори в рамките на общността са Германия, Гърция, Италия, Румъния, Белгия и Франция. Те формират над 75,4% от износа на България за ЕС.
Източник: Труд (02.08.2010)
 
10% спад на инвестициите у нас, безработицата остава висока Инвестициите намаляват с 28% през 2009 г. и нашите очаквания са за допълнителни 10% през тази година. Индустриалните компании ще спрат да инвестират поради големия свободен производствен капацитет в повечето сектори. Това прогнозират от инвестиционния посредник „Елана трейдинг“ в свой обзор за българската икономика, където специален фокус е поставен върху влиянието на гръцката дългова криза. Анализаторите посочват, че притесненията за влиянието на кризата в съседната държава са преувеличени. Очакванията им са за бъдещо свиване на строителната активност, причинено от затегнатите кредитни условия и спада на доходите. Направен е изводът, че строителството достигна нивата си от 2005 г., но продължава да бележи спад и се очаква допълнително намаление на разрешителните за строеж. Това се потвърждава и от общия показател на бизнес климата, който се повиши с 1,4 пункта през юли, като се отчита слабо възстановяване на индустрията и услугите, но със спад в строителството и търговията на дребно. Експертите посочват още, че повечето български компании ще са обект на слабо възстановяване през годината, което се потвърждава и от данните на НСИ. Същевременно безработицата се покачва по-бързо от прогнозираната от правителството и ще остане висока. От „Елана“ прогнозират инфлацията да остане над 2% и през 2010 г.Правителството вече ревизира бюджетния дефицит, но приходите в хазната намаляват, и то предимно заради по-ниската събираемост на данъците. Затова свиването на разходите тепърва предстои, предричат експертите. Очакванията за бюджетите на домакинствата не са на историческото си дъно, а потребителите не планират закупуването на стоки за дълготрайна употреба, коли или жилища. Средната цена на жилищата в големите градове падна значително.
Източник: Класа (02.08.2010)
 
Инфлацията на производител се забавя през юни Ръстът в цените на производител е 8.4% на годишна база през юни, показва статистиката на НСИ. Това е забавяне в инфлацията на производител спрямо май. Тогава на годишна база беше отчетен ръст от 9.1% в общия индекс на производствените цени. От НСИ посочват, че нарастването на цените в преработващата промишленост достига 12.2% спрямо година по-рано. Най-значимо са се повишили цените на металите - с 44.8%, и тютюневи изделия - близо на сто. На месечна база (спрямо май) цените на производител се понижават с 0.2%. Най-много в рамките на месеца намаляват цените в производството на тютюневи изделия - с близо 4%. Повишението в индекса на производствените цени на вътрешния пазар е по-малко - 5.6% на годишна база. То отразява поскъпването на суровините и продукти, продавани само в България. Общият индекс следи и цените на продуктите, продавани зад граница. Разликата между двата индекса показва, че общата инфлация на производствено равнище се дължи до известна степен на износно-ориентираните предприятия.
Източник: Дневник (02.08.2010)
 
Увеличаваме производството на твърди горива Производството на твърди горива през май спрямо април 2010 година нараства с 69.8% до 1 905 хил. тона и на безоловен бензин - с 0.7% до 144 хил. тона, сочат данни на НСИ. За сметка на това се наблюдава намаление на производството на дизелово гориво - с 4.9% до 155 хил. тона, на природен газ - с 10.7% до 392 хил. станд. куб. м, и на електроенергия - с 5.9% до 3 000 гВтч. Няма изменение в производството на пропан-бутан. Производството на твърди горива през май 2010 година спрямо май 2009 година нараства с 3.9% и на електроенергия - с 3.7%. Отчита се намаление в производството на пропан-бутан - с 29.4%, на автомобилен бензин - с 19.6%, и на дизелово гориво - с 26.5%. Няма изменение в производството на природен газ. Доставките на твърди горива през май спрямо април 2010 година нарастват с 57.4% до 2 049 хил. тона, на пропан-бутан - с 12.0% до 28 хил. тона, и на безоловен бензин - с 60.7% до 98 хил. тона. Намаляват доставките на дизелово гориво - с 57.7% до 63 хил. тона, на природен газ - с 38.5% до 144 млн. станд. куб. м, и на електроенергия - с 6.5% до 2 363 гВтч (табл. 2). Доставките на твърди горива през май 2010 година спрямо май 2009 година нарастват с 2.8%, на безоловен бензин - с 12.6%, и на електроенергия - с 0.3%. Намаляват доставките на пропан-бутан - с 20.0%, на дизелово гориво - със 74.0%, и на електроенергия - с 0.3%.
Източник: expert.bg (02.08.2010)
 
Почти 93% от българските фирми не оцеляват и пет години. Това става ясно от изследване на Националния статистически институт за демографията на предприятията в България. Актуалните данни са от края на 2008 г. Според изследването делът на предприятията, родени през 2003 г. и все още активни 5 години по-късно - през 2008 г., е малко над 7 на сто. Причината вероятно е, че голяма част от родните предприятия се състоят само от собственика си. През 2008 г. над 40 на сто от българските фирми не са имали наети работници, показват данните на НСИ. Към края на 2008 г. в страната е имало 271 272 активни фирми, от които 111 918 са били без наети служители. Голям е делът и на предприятията, за които работят от 1 до 4 служители - 38,8% от всички. Фирмите, които попадат в групата с “10 и повече наети лица”, дават хляб на най-голям процент от активното население - 74 на сто от всички наети. От 2003-та до 2008 г. средногодишно са се раждали около една пета от активните през периода предприятия, става ясно от статистиката. Най-много са новооснованите фирми в сектора “Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”. Съответно най-малко новоразкрити предприятия има в добивната промишленост. За сметка на това от данните става ясно, че именно тези фирми имат най-дълъг живот. Най-бързо биват закривани компаниите, които работят в сектора на недвижимите имоти. През 2008 г. най-жизнеспособни се оказват финансовите и застрахователните фирми.
Източник: Труд (03.08.2010)
 
Дават работа на 17 000 Догодина безработицата ще падне под 8,8%, прогнозират финансистите ни в бюджетната рамка на държавата за 2011-2013 г. В момента тя е около 9,2% или на официалната борса са 343 хил. души. През 2011 г. обаче от финансовото министерство смятат, че хората без работа ще са средно 8,8% или ще намалеят с около 17 000 души. Това ще се дължи на повишения ръст на БВП с близо 4% и повечето инвестиции в страната. На практика тази прогноза означава, че държавата излиза от кризата. Синдикатите и работодателите обаче още миналата седмица заявиха, че подобни показатели на икономически растеж са абсолютно нереални. Тяхното мнение остава непроменено и сега. Няма как безработицата да стане толкова ниска, защото в началото на следващата година ще затворят много предприятия заради неизпълнението на екологичните изисквания към тях, каза Мика Зайкова от КТ "Подкрепа".
Източник: Стандарт (04.08.2010)
 
Цените скачат с 4% Цените ще растат до края на годината, като очакваната инфлация за 2010 г. е 4,1%. През следващата година повишаването на цените ще се укроти до 3,4%. Това е предвидено в рамката на бюджета за 2011 г., която е приета от кабинета. Актуализираните прогнози за 2010 г. предвиждат икономически ръст от 0,5%, главно благодарение на увеличаването на износа. През следващата година обаче се прогнозира значително по-голям ръст на икономиката от 3,6%. Очаква се това да стане чрез повишаване на потреблението на хората и ръст на инвестициите. За финансиране на бюджетния дефицит от 2,5% през следващата година се предвижда и пускане на нови облигации.
Източник: Стандарт (04.08.2010)
 
България е втора по спад на продажбите на дребно България се нарежда на второ място по спад на продажбите на дребно на годишна база през юни, сочат данни на Евростат. Страната ни отчита понижение на показателя от 6,8%, а Литва, която е първенец, има регистриран спад от 8,7 на сто. За периода Европейският съюз (ЕС) отчита ръст от 0,5%, а еврозоната 0,4 на сто. Сред страните, отчели големи повишения, първо място заема Румъния с 4,3% покачване на продажбите на дребно, следвана от Белгия (4,1%) и Финландия (3%). През юни в сектора „Храни, напитки и тютюневи изделия” спрямо същия месец на предходната годината се отчита спад за ЕС от 0,2% и 0,1 на сто ръст за еврозоната. Данните на Евростат за продажбите на дребно на месечна база в еврозоната не показват изменения през юни. В целия ЕС има увеличение с 0,1%. От статистическата служба добавят, че се наблюдава забавяне на ръста, тъй като през май спрямо април бе отчетено увеличение от съответно 0,4 и 0,6 на сто за 27-те.
Източник: Класа (05.08.2010)
 
Потребителското доверие се повишава Потребителското доверие в България през юли се е повишило с 4.5 пункта спрямо три месеца по-рано. Това показва анкетно наблюдение на НСИ. Нарастване на показателя има както сред населението в градовете, така и в селата. Като цяло песимизмът в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с април намалява. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение. По-малко песимистични в сравнение с април са също оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и очакванията им за следващите дванадесет месеца. Потребителите, живеещи в селата, смятат, че финансовото състояние на техните домакинства понастоящем е относително по-лошо в сравнение с три месеца по-рано, докато сред населението в градовете почти няма промяна - балансовият показател намалява с 0.3 пункта. Общата оценка на условията за спестяване при настоящата икономическа ситуация в страната продължава да бъде неблагоприятна, но има известна положителна промяна в мненията сред населението в градовете. По отношение на следващите дванадесет месеца се очаква макар и минимално подобрение на условията за спестяване. Потребителите са на мнение, че и през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо, като през следващите дванадесет месеца се очаква леко ускоряване на инфлацията. По отношение на безработицата предвижданията са, че в бъдеще процесът на съкращаване на персонал ще бъде по-умерен. Подобряват се настроенията по отношение на плановете за покупка на кола, строеж, покупка или ремонт на жилище.
Източник: Дневник (09.08.2010)
 
Бизнесът се ориентира към износ извън ЕС Износът на България се е увеличил значително през второто тримесечие на годината, но основната причина е ниската база от миналата година, когато икономиката усети най-силно кризата. Това показват данните на Националния статистически институт, според които стойността на експорта ни е близо 7.4 млрд. лв. от април до юни, с 38% повече, отколкото същия период на миналата година. По-значително е увеличението на износа за страни извън Европейския съюз с 44%, отколкото за държавите от общността. Над половината от експорта ни за трети страни (това са държави извън ЕС) е за съседите ни – Турция, Сърбия, Македония, както и към Русия, Сингапур и Китай. Експортът на българска продукция за Китай е нараснал повече от три пъти, а този за Сингапур – с една четвърт. С около 50 на сто се увеличава този за Сърбия и Русия, още по-голям е ръстът на продукцията за Турция. От НСИ отбелязват, че значително повишение има в продажбите на родно производство в Перу и Бразилия.
Източник: Дневник (10.08.2010)
 
640 лв. е средната заплата за второто тримесечие на годината През второто тримесечие на тази година средната работна заплата е нараснала спрямо периода януари-март с 3,4 процента до 640 лв., показват данните на НСИ. Средната месечна работна заплата за април, май и юни 2010 г. е съответно 643, 640 и 636 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-силно нарастване на средната месечна работна заплата, са: финансови и застрахователни дейности - с 8,9 процента, строителство – с 8 на сто, и операции с недвижими имоти – с 6,8 процента. Най-малко нарастване на средната заплата през второто тримесечие на 2010-а спрямо първото тримесечие се наблюдава в дейностите по доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - с 0,8 на сто, и държавно управление – с 1,8 процента.
Източник: Дарик радио (10.08.2010)
 
Месечен ръст на новото строителство през юни През юни 2010 г. общата строителна продукция е с 10.3 на сто над равнището на предходния месец, показват предварителни данни на НСИ. Произведената продукция от сградно строителство се увеличава с 9.7 на сто, а от гражданско - с 11.2 на сто. Произведената строителна продукция през юни 2010 г. обаче е намаляла със 17.5 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. Месец по-рано годишния спад на показателят беше 16%. При сградното строителство е регистриран спад на произведената продукция с 26.2 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство намалението е с 1.4 на сто. През периода януари - юни 2010 г. строителната продукция намалява спрямо същия период на 2009 г., като общият спад от 22.6 на сто се определя предимно от отрицателните темпове в сградното строителство, където регистрираният спад е 31.5 на сто, а при гражданското/инженерното строителство намалението е с 4.6 на сто.
Източник: expert.bg (10.08.2010)
 
Месечен ръст на промишленото производство от 11,5% през юни През юни 2010 година индексът на промишленото производство нараства с 3,6 на сто в сравнение с юни 2009-а, показват предварителни данни на националната статистика. В добивната промишленост е отчетено увеличение с 13,4 на сто, в преработващата промишленост - с 4,9 процента, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ продукцията намалява с 2,4 процента. Регистриран е ръст в производството на продукти за междинно потребление - с 11,8 процента, и в производството на инвестиционни продукти - с 9,5 на сто, а в производството на енергийни продукти има спад с 1,2 процента. През юни тази година в сравнение с предходния месец е отчетено увеличение на промишленото производство с 11,5 на сто, като ръстът в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е 17,3 процента, в добивната промишленост – 12,4 на сто, а в преработващата промишленост – 10,1 процента. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава в производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 29,4 на сто, в производството на лекарствени вещества и продукти - с 21,4 процента, в производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 20,9 процента, в производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 15,7 процента, в производството на мебели - с 14,9 на сто. Спад е регистриран в производството на основни метали – с 8,6 процента, в печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8,1 на сто. През юни 2010 г. оборотът на предприятията от промишлеността нараства с 15,9 процента в сравнение с юни 2009 година. В добивната промишленост увеличението е 53,8 на сто, в преработващата промишленост – 18,7 процента, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – 0,6 на сто. В сравнение с предходния месец оборотът през юни 2010 г. нараства с 8 на сто, като в добивната промишленост продукцията се е увеличила с 24,5 процента, в преработващата промишленост - със 7,8 на сто, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,5 процента.
Източник: Дарик радио (11.08.2010)
 
Оборотът в търговията е намалял през юни на годишна база Оборотът в търговския сектор през юни 2010 г. по предварителни данни намалява с 10,5 на сто спрямо същия месец на предходната година, сочат данните на НСИ. В търговията на дребно е отчетено намаление от 6,8 процента, резултат от разнопосочните темпове на съставните дейности. Увеличение се наблюдава в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1 процент. По-малко от средното е намалението в търговията с автомобилни горива и смазочни материали и в търговията с фармацевтични и медицински стоки - съответно 5,3 и 5,9 процента. Негативно влияние върху индекса оказва спадът в търговията с компютърна и комуникационна техника – със 17,9 процента, но продължава тенденцията на забавянето му. В търговията на едро намалението от 10,4 процента се дължи на отрицателните темпове, отчетени във всички съставни дейности. Спадът варира от 4,7 процента в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия до 29,3 процента в търговията с машини, оборудване и части за тях. Определящо влияние върху общия индекс обаче оказва намалението в търговията с неселскостопански междинни продукти – 9,5 процента, тъй като дейността формира около 40 процента от обема на оборота. Намалението в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт все още е голямо – 25,8 на сто, но се наблюдава известно оживление на автомобилния пазар. През юни 2010 г. оборотът нараства с 5,8 процента в сравнение с предходния месец вследствие на положителните темпове и в трите основни търговски дейности. В търговията на едро увеличението достига 6,4 на сто, а в търговията на дребно и в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт ръстовете са почти еднакви - съответно 4,4 и 4,5 процента. За периода януари - юни 2010 г. оборотът в търговския сектор намалява с 14,7 процента спрямо същия период на 2009 година. Темповете отново са отрицателни, но се наблюдава тенденция на забавяне на спада и в трите основни търговски дейности. В търговията на дребно и в търговията на едро намалението е съответно 10,5 и 14,2 на сто, а в търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт – 32,7 процента.
Източник: Дарик радио (11.08.2010)
 
Инфлацията в България отново тръгна нагоре След кратко затишие цените в България отново тръгнаха нагоре. Юли е приключил с инфлация 0.4% на месечна база, с което годишната й стойност скача до 2.4% при 1.4% предходния месец. Това показват данните на Националния статистически институт, публикувани в 11 часа. Основната причина - по-високите цени на горивата и монополните услуги - ток, вода и газ. От началото на годината до юли животът в страната е поскъпнал с 1.9 на сто. Още по-висока е инфлацията ако се измери по европейските стандарти (хармонизираният индекс на потребителските цени) - 0.5% на месечна и 3.2% на годишна база. Ръст на цените на месечна база има при абсолютно всички стоки без храните и безалкохолните напитки, които остават без промяна и които все пак формират повече от една трета (35%) от разходите на средностатистическите домакинства. Най-много месец за месец поскъпват развлеченията и почивките - с 4.7%, горивата, както и консумативите на монополните услуги - вода, електричество и газ - с 1.2%. Най-много на годишна база са поскъпнали алкохолът и цигарите - с цели 26.7%. Тяхното значение обаче не е толкова съществено, тъй като по методиката на НСИ оимат дял от 5 на сто в потребителската кошница. Храните пък спрямо миналия юни са поевтинели с около 1.2% По отрасли за инфлацията на месечна база принос имат услугите - 1.5%. На годишна база обаче цените на нехранителните стоки са тези, които скачат най-много - 6.6%. Предходният месец юни приключи с дефлация 0.9% на месечна база, което забави годишният темп на прираст на цените. Преди това обаче през март, април и май инфлацията на годишна база ускоряваше своя ръст и достигна 1.9%. По традиция през летните месеци индексът на потребителските цени се понижава на месечна база главно под влияние на хранителните продукти, които поевтиняват. През юли обаче се случи точно обратното, а поскъпването на пшеницата и суровините изобщо създават допълнителни предпоставки за скок на цените. Правителствените прогнози за инфлацията са тя да достигне 3.2% в края на годината, а от МВФ прогнозират 2.2%. В същото време България отчита спад на икономиката си - 5% през 2009 г. и 3.6% за първото тримесечие на тази година. В петък излизат експресните данни на НСИ за БВП на страната за второто тримесечие. Очакванията са за спад между 0.7%-3.2%.
Източник: Дневник (13.08.2010)
 
Безработицата за юли се свила до 9.23% Безработицата през юли е намаляла за пети пореден месец, показват данните на Агенцията по заетостта. През седмия месец на годината тя се е стопила с 0.03 на сто спрямо юни до 9.23 процента. Регистрираните в бюрата по труда през месеца са 341 999 безработни. Те намаляват с 1 010 души спрямо юни. През последните пет месеца броят на областите с равнище на безработица, по-ниско от средното за страната, се увеличи от седем на единадесет. През юли те са: София-град – 3.53 процента; Бургас - 5.38 на сто, Габрово – 6.39 процента, Варна – 6.53 на сто, Стара Загора – 7.33 процента, Пловдив – 8.11 на сто, Добрич – 8.71 процента, Перник – 8.77 на сто, Велико Търново – 8.92 процента, Хасково – 9 процента, Русе – 9.07 на сто. В 17 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите: Смолян – 16.46 на сто, Търговище – 15.83 процента, и Монтана – 15.47 на сто. Новорегистрираните в бюрата по труда безработни са 39 626 души. Те продължават да са предимно от секторите „Услуги” (55.4 процента) и „Индустрия” (19 на сто). През месеца бюрата по труда са напуснали 42 793 безработни.
Източник: Дарик радио (17.08.2010)
 
България е сред страните с най-голям спад на строителството и през юни За десети пореден месец България се нарежда в топ 3 на страните от ЕС с най-голям спад в новото строителство. Това показват данните на Евростат за строителния сектор на ЕС през юни. През този месец България отчита 17.5% спад на годишна база в новото си строителство. По-големи понижения през юни записват само Унгария и Словения. От септември миналата година България всеки месец намира място сред трите страни, където на годишна база новото строителство се свива най-много. Най-големият спад страната ни записа през декември, когато показателят се срина с 33.3% на годишна база. На месечна база (спрямо май) новото строителство в България обаче отчита ръст от 0.2%. Това кореспондира с общ месечен ръст на строителството в ЕС от 3.5%. В отделни страни, като например Румъния, месечната корекция е ръст от над 16%. Стабилно повишение спрямо май показва и новото строителство в Испания, което се увеличава с над 7% (а на годишна - с повече от 18%). Жилишщният сектор на страната пострада още преди икономиката да влезе в рецесия. Това доведе до спад в цените на имотите, финансови проблеми за много строителни компании и ръст в безработицата сред испанците - в момента втората най-висока след тази в Латвия. Общоевропейските данни показват, че и на годишна, и на месечна база се наблюдава ръст в сградното строителство в рамките на ЕС. През изминалите 12 месеца новото строителство се поддържаше основно от инфраструктурните проекти, докато строежът на сгради намаля драстично. Ето защо тези данни могат да се приемат като сигнал, че инвестициите в имоти плавно се възстановяват, след като намаляха силно през 2009 г. През юни сградното строителство в ЕС се увеличава със 7.5% на годишна база, а само в еврозоната ръстът е 6.4 на сто.
Източник: Дневник (19.08.2010)
 
Зарзаватът на безценица в полето, в магазина поскъпва Цените на зеленчуците при производителите имат спад с 9,8% на годишна база през второто тримесечие на 2010 г., съобщава НСИ, което е предпоставка за понижението на цените на дребно. Противно на тази логика обаче цените за потребителите се увеличават, сочат данните на статистиката. За май ръстът при цената на зеленчуците е 0,9% на годишна база, а за юни те са по-скъпи с 1%. За юли покачването е с 5,5%, спад има само през април с 3,8% на годишна база, но това е далеч от обявените по-ниски с 9,8% цени на производител. Изводът сочи, че зависимостта между цените при производителя и при крайния купувач е скъсана. Спадове с около 10% има при цените на плодовете при потребителя, което съответства на спада с 9,9% по цените на производителя. Цената при производител на зърнените храни през второто тримесечие на 2010 г. е била с 9,6% по-ниска на годишна база, но впоследствие през юли и август цената на пшеницата се повиши с около 30%. Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2010 г. намалява с 4,6% спрямо същото тримесечие на 2009 година. В растениевъдството цените спадат с 9,8%, а в животновъдството обаче остават на същото равнище от съответното тримесечие на предходната година. Увеличение на цените има при фасула, зелето, зрелия кромид лук, ягодите, свинете, агнетата и кравето мляко. Индексът на цените на средствата за производство, влагани в селското стопанство за второто тримесечие на 2010 г., е с 1,7% под равнището на същото тримесечие на 2009 година. По-ниски са цените на минералните торове ­ с 16%, електроенергията и горивата ­ с 3,1%, ветеринарномедицинските продукти ­ с 1,2%, и препаратите за растителна защита ­ с 0,6%. Нарастват обаче цените на посевния и посадъчния материал 2,2 на сто.
Източник: Монитор (20.08.2010)
 
Ръст на разрешителните за строеж през второто тримесечие отчита НСИ Броят на разрешителните за строеж се е увеличил през второто тримесечие на тази година в сравнение с януари-март. През второто тримесечие на 2010 година местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1441 жилищни сгради с 3933 жилища в тях и с 508 938 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Спрямо предходното тримесечие броят им нараства с 46 на сто, жилищата в тях - с 41 процента, а застроената им площ - с 42 на сто. През второто тримесечие на 2010 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите: Варна - 176, София (столица) - 166, Бургас - 135, Пловдив - 121, и София - 114. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Варна - 675, Благоевград - 460, София (столица) - 438, и Пловдив - 413. През периода април-юни са дадени разрешителни за 58 административни сгради/офиси с 36 697 кв. м РЗП. Спрямо предходните три месеца те се увеличават с 18,4 процента, но РЗП намалява с 23,4 на сто. В сравнение с второто тримесечие на миналата година обаче административните сгради намаляват с 26,6 процента. Издадени са разрешителни на 1171 други сгради с 564 591 кв. м РЗП. Броят им се увеличава и спрямо предходните три месеца – с 34,9 на сто, и в сравнение с април-юни миналата година - с 0,9 на сто.
Източник: Дарик радио (24.08.2010)
 
119 600 безработни повече през второто тримесечие спрямо година по-рано През второто тримесечие на тези година безработните в страната на възраст 15 и повече навършени години са 342200 души, а коефициентът на безработица е 10 на сто, показват данните на националната статистика. Числата сочат, че спрямо същия период на предходната година те са се увеличили с 119 600 души, а коефициентът на безработица е скочил с 3,7 на сто. Безработицата се увеличава в по-голяма степен при мъжете в сравнение с жените (увеличението на коефициента на безработица е съответно с 4,2 и 3 пункта), като през второто тримесечие на 2010 г. коефициентът на безработица на мъжете е 10,5 на сто и превишава с над пункт този на жените – 9,4 процента. През периода от второ тримесечие на 2009-а до второ тримесечие на тази година се наблюдава увеличение на броя на безработните лица с продължителност на безработицата по-малка от една година. Той нараства с 57,7 на сто и достига 193.9 хил., или 56,7 на сто от всички безработни. Близо 67 процента от хората между 15 и 64 години са икономически активни. Общо работещите хора са над 3 млн. души, което е 47 процента от всички в тази възрастова група. Близо 87 на сто са наетите лица, малко над 8 на сто работят самостоятелно, а около 4 процента са работодателите. Половината от заетите лица работят в сектора на услугите.
Източник: Дарик радио (24.08.2010)
 
Икономиката вече дава сигнали за излизане от кризата, но в строителство проблемите се задълбочават. Разрешителните за нови сгради са намалели с още над 20%, показват данните на Националния статистически институт за второто тримесечие, сравнени с година по-рано. От април до юни 2010 г. са издадени 1441 визи за строеж на блокове и къщи, а по същото време миналата година те са били 1832, което означава спад от близо 21%. Резултатът е направо плачевен в сравнение с април-юни 2008 г., когато са били издадени почти двойно повече разрешения - 2694. Варна е единственият голям град, където кризата не е стреснала предприемачите и има 15% ръст на годишна база. Пловдив и София пък отбелязват най-сериозно свиване на проектите за жилища. Така морската столица бие официалната със 176 срещу 166 визи за строителство. При офисите спадът е още по-голям, с около 26%, като за цяла България през второто тримесечие на 2010 г. са издадени само 58 разрешителни. Брокери отбелязват, че в този сегмент има особено пренасищане и въпреки свалянето на наемите средно 20% от предлаганите офиси стоят празни. Освен че броят на новите сгради намалява, те стават и все по-малки, отчита статистиката. Общата разгърната застроена площ на жилищните сгради е намаляла с 20%, а при офисите - с рекордните 58.6% на годишна база. Все пак през второто тримесечие има раздвижване в сравнение със зимните месеци. Например за периода от януари до март са били издадени 987 строителни разрешителни за жилищни сгради, т. е. през второто тримесечие има ръст от 46%. Статистиката отчита още, че през изминалите три месеца реално са започнали да се строят 785 блока с 1811 апартамента в тях. Най-много нови сгради са стартирани в София - 112. След това се нареждат Пловдив и Бургас - съответно с 91 и 81 блока. ...................................... Издадени строителни визи за жилищни сгради Град II трим. 2010 г. II трим. 2009 г. Промяна (%) София 166 241 -31.12 Варна 176 153 +15.03 Бургас 135 173 -21.97 Пловдив 121 219 -44.75 Плевен 28 35 -20 В. Търново 31 44 -29.55 Благоевград 98 105 -6.66
Източник: Сега (24.08.2010)
 
Промишлените поръчки през юни са се увеличили с 2,4 на сто в Европейския съюз спрямо 4 процента през май и с 2,5 на сто в еврозоната спрямо 4,1 през май, показват данни на Евростат, поместени в сайта на европейската статистическа служба, съобщава БТА. На годишна основа промишлените поръчки у нас са нараснали с 25 процента, докато средното нарастване за ЕС е 22,5 на сто, а за еврозоната – 22,6 процента. В България увеличението през юни е 4 на сто, спрямо 2,5 процента през май, а в Румъния 5,5 процента спрямо 2 на сто през май. Северната ни съседка е сред страните с най-голям растеж на показателя на месечна основа, наред с Дания (+23 процента) и Холандия (+8,9 на сто). Най-голям месечен спад през последния месец на първото полугодие е отчетен в Ирландия (-4,7 на сто) и Чехия (-2,7 на сто). На годишна основа Румъния също е сред страните с най-голямо увеличение на промишлените поръчки (+34,6 на сто), наред с Дания (+64,8 процента), Латвия (+61,2 на сто), Естония (+49,2 процента) и Германия и Финландия (+32,8 процента).
Източник: Монитор (25.08.2010)
 
14,7% живеят в бедност 14,7% от населението на страната живее под прага на бедността, сочат данните на Националния статистически институт. При 418,67 лв. среден месечен доход на човек, линията на бедност за 2009 г. е определена на 230,62 лв. След като през 2006 г. под прага на бедност са били само 13,9% от населението, през последните три години групата на бедните постоянно расте и достига 14,7% за миналата. Делът на децата, които попадат в групата на най-бедните, расте до 21,4% за миналата година, което явно се дължи на ромските семейства. Докато делът на възрастните хора над 65 години под прага на бедността намалява от 18% през 2006 г. на 14,9% през миналата.Дори от работещите българи 5,7% попадат под прага на бедност. Явно те работят на минимална заплата, но се грижат и за деца и възрастни хора. В резултат общият доход на домакинството ги поставя под линията на бедност. От домакинствата с деца 16,9% попадат в групата на най-бедните. При безработните делът на хората под прага на бедност вече е много голям - 44%.
Източник: Стандарт (26.08.2010)
 
Оптимизмът на бизнеса расте Оптимизмът на бизнеса се увеличава. След като през последните месеци вече се появиха първите признаци за излизане от кризата, през август бизнес климатът отново се подобрява. Това сочи анкета на Националния статистически институт сред шефовете на фирми. Подобряват се условията за бизнес в строителството, търговията на дребно и услугите. Само в промишлеността се отчита влошаване на ситуацията заради по-умерените очаквания на шефовете за следващите шест месеца. Производствената активност обаче се увеличава, като нарастват поръчките от страната.
Източник: Стандарт (27.08.2010)
 
Метали и енергоносители вдигнаха производствената инфлация с 9% Производствена инфлация от 9 на сто през юли на годишна база отчетоха от Националния статистически институт. Това е най-голямото увеличение на индекса от началото на 2009 г., когато НСИ приложи нова методика за изчисляването му. Основни причини за скока на показателя са увеличението от 15,1 на сто в добивната промишленост, ръстът от 12,5% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и с 6,9 на сто в преработващата промишленост. За година най-значително е увеличението на производствените цени на основните метали - с 34,7%, на тютюневите изделия - с 8,2%, в кожарската индустрия - с 5.4%. За същия период статистиката отчита поевтиняване в производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6,3%, в дървообработващата индустрия - с 4,4%, и в хранителния бранш с 2 на сто. На месечна база производствената инфлация е 2,3 на сто над равнището си от предходния месец. Статистиката на НСИ показва, че през юли има осезаемо повишение на цените при производството на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,8%. Поевтиняване, макар и минимално, пък е отчетено в добивната промишленост - с 0,7%, и в преработващата индустрия с 0,9%. В преработващия сектор по-значително намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при тютюневите изделия - с 9,3%, при производството на основни метали - с 6,0%, и при машинната индустрия. Поскъпване има при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,2%, и при производството на метални изделия (без машини и оборудване) - с 0,9%. В същото време данните на НСИ сочат, че общият индекс на цени на производител, който следи изменението на стойностите и на международните пазари, през юли е нараснал с 0,6% спрямо юни. По-високи цени са отчетени в добивната индустрия и електро- и топлоенергията, докато намаление има в преработващата промишленост - с 1,8%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост има при изработката на тютюневи изделия с 8,1%, при производството на основни метали - с 5,6%, и при химичната индустрия с 2,9%. Ръст е регистриран при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8,9%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,0%. На годишна база общият индекс през юли се увеличава с 10,2% в сравнение със същия месец на 2009 г. През юни индикаторът се понижи с 0,2% спрямо май, но отбеляза ръст от 8,4% на годишна база.
Източник: Класа (31.08.2010)
 
Почти 100 хил. българи са сменили пенсионния си фонд Броят на осигурените българи, които са сменилите пенсионния си фонд, скача драстично през първото полугодие на тази година. Той вече гони 100 хиляди души, показва статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН). За сравнение - почти толкова души са сменили фонда си през цялата 2009 г. Според данни на КФН за първото полугодие на 2010 г. 93 963 осигурени са сменили фонда си спрямо 49 940 за същия период на миналата година. За цялата 2009 г. пък броят им е 115 хил. Размерът на прехвърлените средства от началото на годината вече е 93.8 млн. лв., с 5.4 млн. лв. повече, отколкото през цялата 2009 г. "Няма конкретна причина за увеличението на осигурените, които сменят пенсионните си дружества", коментираха от КФН и допълниха: "Пазарът е абсолютно свободен и те сами преценяват кое да изберат." Осигурените могат да се прехвърлят във фонд на друго дружество най-малко 2 години след подписването на предишен договор и не по-рано от 1 година след последното подобно прехвърляне. За това от осигурителната им партида се удържа такса от 20 лв. Най-много преместили се има в универсалните схеми, които са задължителни за родените след 1959 г. - 76 901 осигурени. Най-малка е миграцията при професионалните пенсионни фондове, но като относителен дял сменилите дружеството си там са най-много – 2.93% от средно 229 558 осигурени. В доброволните схеми близо 1.5% от хората са предпочели друго дружество през второто тримесечие на годината спрямо 0.2% през първото.
Източник: Дневник (03.09.2010)
 
1,03 млрд. евро стигнаха инвестициите в нефинансовия сектор от началото на годината, сочат данните на Националния статистически институт. Прогнозите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 2010 г. са за преки чуждестранни инвестиции от 2 млрд. евро през 2010 година.
Източник: Стандарт (03.09.2010)
 
Строителството на нови жилища падна с 1/3 С над една трета намаляват новите жилища през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2009 г. Това показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ). В експлоатация са въведени 576 жилищни сгради, което е с 20% по-малко спрямо същия период на 2009 г., показват данните на НСИ. Новопостроените жилища в тях намаляват с 34.7% и достигат 4119. Най-голям брой жилищни сгради са въведени в експлоатация в област Варна - 116 сгради, и област Бургас - 101 сгради. В столицата новите жилищни сгради са 53, а в Софийска област - 43 сгради. Общата полезна площ на новите жилища през второто тримесечие на 2010 г. е 298 хил. кв.м, което е с 32.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2009 г. Жилищната площ също намалява с 32.8% до 187.5 хил. кв.м. В същото време обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 69.8 кв.м през второто тримесечие на 2009 г. на 72.4 кв.м през същото тримесечие на 2010 г. Най-големи са жилищата в област Пазарджик - 179.8 кв.м, следвана от област Габрово - 151.0 кв.м, област Ямбол - 115.3 кв.м, и София-област - 110.8 кв.м. Най-малки са апартаментите в област Кърджали - 32.0 кв.м, и област Плевен - 59.6 кв.м.
Източник: Дневник (07.09.2010)
 
Мениджърите очакват нови работни места от догодина Нови работни места ще бъдат откривани през следващата година. Това е прогнозата на 42.9% от най-добрите ръководители на фирми у нас. Шефове на компании, класирани в челната десетка на конкурса "Мениджър на годината" 2010, участваха в специална анкета. Те отговориха на въпроси за безработицата, заплатите, инвестициите, кредитите и излизането на икономиката от рецесията. Заетостта догодина ще се повиши, бе преобладаващото мнение на участниците. 35.7% от тях обаче смятат, че няма да се откриват нови работни места, но няма и да се закриват, а според 21.4% са възможни допълнителни съкращения. По отношение на банковото кредитиране 66.7% от мениджърите отбелязват, че банките частично осигуряват финансиране, но обезпеченията са големи. 33.3% пък са на мнение, че в момента е по-лесно да се вземе кредит в сравнение с миналата година. Икономиката ни ще се възстанови, когато се намерят нови пазари и чуждестранни партньори, прогнозират 57.1% от анкетираните бизнесмени. За 35.7% от мениджърите най-важно за преодоляване на кризата е привличането на чуждестранни капитали. Едва 8.2% смятат, че са наложителни допълнителни съкращения на разходите. В анкетата 53.8% от запитаните посочиха, че доходите през следващите 12 месеца ще растат само при висококвалифицираните кадри. Според 46.2% от ръководителите на компании заплатите ще запазят нивата си от тази година. Очакванията за чуждестранните инвестиции през 2011 г. са да нарастват плавно (57.1% от анкетираните). За 21.4% от мениджърите инвестициите ще останат без промяна. Същият е процентът и на мениджърите, които смятат, че чуждестранните инвестиции ще са по-малко от 2009 г., когато размерът им беше около 4 млрд. евро.
Източник: Стандарт (08.09.2010)
 
Председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева депозира оставката си при премиера Бойко Борисов. Така Коцева поема отговорността за създалото се напрежение по време на пробното преброяване на населението чрез интернет във връзка с неточни формулировки за етническия произход на гражданите. Все още не е ясно дали премиерът Бойко Борисов ще приеме тази оставка. Самата Мариана Коцева обясни, че поема отговорността за дискредитирането на българските граждани чрез изброените възможности за определяне на техния етнически произход. Коцева поясни, че в интернет формата на преброителната карта в графата за определяне на етнос са били изброени всички възможни отговори, посочени от гражданите по време на предишното национално преброяване и на практика Националният статистически институт не е определял конкретните отговори, тъй като няма тази компетентност. Въпреки това Марияна Коцева подава оставка, за да продължи процесът по подготовка на същинското преброяване в спокойни условия.
Източник: Дарик радио (09.09.2010)
 
България сред малкото затъващи в Европа България остава сред малкото страни в Евросъюза със спад на икономиката. Той е 1.4% през второто тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на м. г. По предварителни оперативни данни брутният вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие възлиза на 16.87 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт. Така на човек от населението се падат 2238,1 лв. от стойността на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 14,606 млрд. лв. по текущи цени. Индустриалният сектор запазва относителния си дял в добавената стойност на икономиката спрямо второто тримесечие на 2009 г. и достига до 31,2% през второто тримесечие на 2010 г. Износът на стоки и услуги се е увеличил реално с 12,4 на сто.
Източник: Стандарт (09.09.2010)
 
Спадът на БВП се оказа по-малък, индустрията се съживява Националният статистически институт (НСИ) ревизира данните си за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие. В предварителните оценки, които бяха публикувани в сряда, той се понижава с 1.4% на годишна база, а експресните данни от август сочеха спад от 1.5%. Противно на практиката в повечето държави от Европейския съюз в България НСИ все още не публикува официално данните за БВП спрямо предходното тримесечие. Затова и не става ясно как се движи БВП спрямо първото тримесечие. За периода януари - март по текущи цени БВП беше 14.05 млрд. лв. В същото време обаче брутната добавена стойност през второто тримесечие бележи ръст с 0.5% на годишна база след изчисляване по съпоставими цени. Това означава, че реалното производство е по-голямо, но поради различни корективи (косвени данъци и държавни субсидии) БВП все още бележи спад. Причина за това е нарастването на добавената стойност в индустриалния сектор и в земеделието съответно с 1.6% и 3.8%, докато добавената стойност при услугите намалява с 0.3%. Само преди месец експресните оценки сочеха, че индустрията и услугите се свиват с 0.3%, а аграрният сектор нараства наполовина по-бавно - само с 1.6%.
Източник: Дневник (09.09.2010)
 
Председателят на Националния статистически институт Марияна Коцева подаде оставка. Причината е, че при пробното преброяване на населението и жилищния фонд по интернет, в графите попаднаха несъществуващи у нас етнически групи като "българо-мохамедани", "българо-гагаузи" и "африканци". Вчера ВМРО заплаши, че ще бойкотира вота. Оставката изненадва, тъй като само преди няколко часа, Марияна Коцева каза репортер на БНР, че в анкетните карти за националното преброяване догодина може и да няма графи с изброени етноси, а свободно поле, в което всеки да вписва своята етническа принадлежност. Тя обаче уточни, че може и да остане вариантът с трите основни етноса и графа "и други". Марияна Коцева допълни, че окончателният вариант на преброителната карта ще бъде готов до края на ноември.
Източник: БНР (09.09.2010)
 
Износът ни за ЕС се увеличи със 17,4% за година Със 17,4 процента се е увеличил износът на България за ЕС през периода януари ­ юни 2010 г. спрямо същия период на миналата година. Експортът е на стойност 8 млрд. лева, съобщиха от Националния статистически институт.Основните търговски партньори на България остават Германия, Италия, Гърция и Румъния, които формират над 61,8 процента от износа за страните ­ членки на ЕС. Експортът за Германия се е увеличил с 22,8 процента, а този за Италия ­ с 28,7 на сто.Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Люксембург, Естония и Словения. Износът за Дания и Чехия бележи ръст съответно с 62,6 процента и 54 процента.Най-голям спад е регистриран при стоките, изнесени за Португалия, Кипър и Малта.През юни 2010 г.експортът за страните ­ членки на ЕС, нараствас 36,2 процента спрямо същия месец на предходната година и достига 1,6 млрд. лева.Вносът на България от ЕС за периода януари ­ юни 2010 г. се е увеличил с 2,8 процента спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 9,9 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Португалия ­ с 58 на сто. Вносът от Испания, Румъния и Малта нараства с над 40 процента. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Естония, Швеция и Финландия. През юни 2010 г. вносът на България от страните ­ членки на ЕС, се увеличава с 9,5 процента спрямо същия месец на предходната година и достига 1,9 млрд. лв. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари ­ юни 2010 г. е отрицателно и възлиза на 1,9 млрд. лева. През юни 2010 г.търговското салдо е отрицателнои достига 257,5 млн. лева.Търговското салдо на страната за ЕС показва, че през първите шест месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на миналата година са изнесени повече стоки от преобладаващата част от секторите. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Необработени материали, негодни за консумация" и "Машини, оборудване и превозни средства". Наблюдава се спад само при износа на алкохол и безалкохолни напитки. Най-малко сме изнесли през периода машини и оборудване.
Източник: Монитор (09.09.2010)
 
Премиерът Бойко Борисов не прие оставката на шефа на Националния статистически институт Марияна Коцева. "Доц. Коцева е специалист с доказани умения и професионални качества в своята област, с авторитет в Европа и партньорските институции", мотивира се Борисов. Той й възложи цялостна проверка за причините, които доведоха до напрежението и допуснатите от длъжностни лица на института грешки. "Разпоредил съм проверката да обхване всички нива, включително и зам.-председателите на НСИ", добави премиерът. Онзи ден Коцева подаде оставка заради проблеми с анкетните карти от предварителното преброяване на НСИ. В него имаше графи за етническата принадлежност на гражданите, което предизвика бурното недоволство на "Атака" и ВМРО. Коцева обяви, че институтът няма за цел да покаже колко етноса има в държавата, но си тръгва, защото така трябва. С бойкот и протест в София пък заплашиха от ВМРО в случай, че НСИ не се съобрази с искането на воеводите за промени в графите в анкетната карта за преброяване на населението.
Източник: Сега (10.09.2010)
 
Промишлеността ни се е забавила през юли Месечен спад от 3 процента на промишленото производство у нас отчете Националният статистически институт. През юли спрямо юни се наблюдава спад на продукцията в добивната и преработващата промишленост. За сметка на това производството и разпределението на енергия се увеличава с 1,9 %. На годишна база, тоест спрямо юли 2009 г., индексът на промишленото производство намалява с 0,6 на сто. За изминалите 12 месеца са се увеличили обемите в преработващата промишленост с 1,1 %, а производството и разпределението на енергия е спаднало с 5,6 %. Оборотите в промишлеността, които също се изчисляват от НСИ, показват спад от 0,1 % на месечна база и ръст от 15,1 % на годишна база. Оборотите в добивната промишленост са скочили с 23,1 процента за година. В това число добивът на метални руди бележи 48,6 % повече приходи, което може да се обясни с повишаването на борсовите цени на цветните метали, особено златото. Продажбите на предприятията от сектора „производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ“ за последната година са им донесли 10,7 на сто повече приходи.
Източник: Дарик радио (13.09.2010)
 
Търговският оборот върви надолу Оборотът в търговския сектор е намалял с близо 6 процента през юли в сравнение със същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Търговията на едро отбелязва спад от 4,6%. Висок ръст се наблюдава в търговията със селскостопански суровини и живи животни – с над 32%, поради сезонния характер на кампанията по изкупуване на зърнената реколта. Определящо влияние върху общия индекс обаче оказва намалението в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията с неселскостопански междинни продукти. В търговията на дребно е регистриран спад от 4,8%. Повишава се търговията с храни, напитки и тютюневи изделия, а в търговията с текстил, облекло и обувки е отчетен незначителен спад.
Източник: Новинар (13.09.2010)
 
Индексът на потребителските цени за месец август спрямо юли се е повишил с 0.1%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). От началото на годината инфлацията е 2%, а на годишна база – 2.7%. През август 2010 г. спрямо юли цените цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се увеличили с 0.5%. Ръст се наблюдава още при здравните услуги – с 0.2%, транспорта – 0.7%, образование (0.2%) и ресторанти и хотели – 0.2%. Намаление спрямо предходния месец се наблюдава при алкохолните напитки и тютюневи изделия с 0.2%, облекло и обувки – понижението е с 1.6%, съобщения (0.2%). По-ниски спрямо юли (с 0.1%) са и цените за жилищно обзавеждане и домакински уреди. Най-много през август е скочила цената на брашното - с 8.7%. Следват хлябът с ръст от 2.9% и свинското месо - с 1.5%. При минерални води и безалкохолни напитки увеличението е с 4.2%, а високоалкохолни спиртни напитки са поскъпнали с 0.6%. В същото време понижение се отбелязва при цените на ориза - с 0.8%, макаронени изделия - с 0.5%, ябълки - с 2.6%, дини и пъпеши - с 11.4%. От нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при наемите за жилища (с 0.2%), и газообразни горива за битови нужди - с 1.9%. Намаление има при цените на облеклото (с 1.1%), обувките (с 2.8%) и тютюневи изделия, българско производство - с 0.6%.
Източник: Пари (14.09.2010)
 
0,1% инфлация за август отчете статистиката Инфлацията за август спрямо предходния месец е 0,1 процента отчете националната статистика. Годишната инфлация за осмия месец на годината е 2,7 процента. От началото на годината индексът на потребителските цени се е повишил с 2 процента. Средногодишната инфлация за периода септември 2009 - август 2010 г. спрямо периода септември 2008 - август 2009 г. е 1,1 на сто. Цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки са се повишили общо с 0,5 на сто за месец, но спрямо август миналата година не се отчита движение. Цените на алкохола и тютюневите изделия общо отчитат лек месечен спад от 0,2 на сто, но спрямо осмия месец на 2009 година повишението е с 26,2 процента. Облеклото и обувките са ни излезли с 1,6 на сто по-евтини и на месечна база, и на годишна основа. При наемите, ремонта на жилище и комуналните разходи не се отчитат промени спрямо юли, но за година цените са се повишили с 1,8 на сто. Обзавеждането и домакинските уреди са по-евтини с 0,1 процент спрямо юли и с 1,3 процента спрямо миналия август. Статистиката отчита лек месечен ръст на цените в сферата на здравеопазването – с 0,2 на сто, и по-значителен на годишна база – с 2,2 процента. В сферата на образованието месечният ценови скок също е 0,2 процента, но за година той е 7,9 на сто. Възходяща е тенденцията и в сферата на транспорта, като поскъпването е с 0,7 на сто за месец и 6,8 на сто за година. В обратната посока се движат цените в сектора на съобщенията, като статистиката е регистрирала месечен спад от 0,2 процента и 1 на сто годишно понижение. Развлеченията са ни излезли с 0,1 на сто по-евтини през август спрямо юли, но спрямо същия месец на миналата година са се повишили с 1,2 процента. Цените на ресторанти и хотели са скочили с 0,1 на сто спрямо юли и с 1,6 процента за година.
Източник: Дарик радио (14.09.2010)
 
Инфлацията от началото на годината до края на август достигна 2%, съобщиха вчера от НСИ. Въпреки че августовското поскъпване на стоки и услуги е почти незабележимо - 0.1%, натрупаната от началото на годината инфлация почти доближава заложените в бюджета за цялата 2010 г. 2.2%. Прогнозата за инфлацията в бюджета не бе актуализирана през юли. По-висока инфлация - 2.7%, от началото на годината, показва т.нар. хармонизиран индекс, който НСИ се принуди да въведе преди две години, за да уеднакви сметките си с изискванията на ЕС. Според този индекс инфлацията за август е 0.2%. Традиционно слабата промяна на цените през август този път се дължи на увеличение с 0.5% на цените на храните, на поевтиняването на алкохола и на българските цигари и на незначителни промени на цените на останалите стоки и услуги. От хранителните стоки най-чувствително през август е поскъпването на брашното - с 8.7%, на хляба - с 2.9%, на свинското месо - с 1.5% и на др. В същото време сезонните плодове и зеленчуци са поевтинели. Традиционните за края на лятото разпродажби на сезонни облекла и обувки са хванати от статистиката под формата на поевтиняване на облеклото - с 1.1% и на обувките - с 2.8%. През август обаче транспортните разходи на българина са се увеличили с 0.7%, а през септември, когато учениците и студентите тръгнат на занятия, ще отбележат още по-голямо повишение. За отбелязване е, че индексът на цените на т.нар. малка кошница показва 0.2% инфлация за август и дефлация от 0.8% от началото на годината. Това означава, че 20% от българското население с най-ниски доходи, които имат ограничено потребление, би трябвало да са усетили поевтиняване на основните стоки и услуги, които ползват. В малката кошница влизат само стоте най-употребявани потребителски стоки и услуги.
Източник: Сега (14.09.2010)
 
Спадът в продажбите на нови автомобили през първите осем месеца на 2010 г. продължи да се забавя, показва статистиката на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП). Според официалните данни към 31 август у нас са продадени 12 310 леки автомобила, мотоциклети, автобуси и камиони, което е 35.85% спад на годишна база. В края на юли пазарът се сви с 38.36%, като за първите седем месеца бяха продадени 10710 автомобила, а за януари-юни спадът достигна 39.42% на годишна база. Само през август 2010 г. са продадени 1600 коли, мотори, автобуси и камиони. Спадът на годишна база е 11.7%, тъй като през август миналата година бяха продадени 1812 автомобила.
Източник: Пари (14.09.2010)
 
Националният статистически институт се раздели с двама от тримата си заместници няколко дни след като премиерът Бойко Борисов отказа да освободи шефа на института Мариана Коцева за гафа с преброяването на населението. Вчера правителството подписа молбите на Мустафа Зинал Хасан, който отговаряше за демографските изследвания, и на Галина Миткова Гойчева-Лукарска, която се занимава с информационното осигуряване. В съобщението на правителствената пресслужба се казва, че договорите и на двамата се прекратяват предсрочно, считано от 10 септември. От МС уточняват, че двамата лично са подали молби за освобождаване и "заявено желание за поемане на отговорност за причините, довели до създалото се напрежение около пробното преброяване на населението и жилищния фонд". Миналата седмица Мариана Коцева изненадващо подаде оставка заради гафа с въпросите в електронната карта за пробно преброяване на населението. Срещу тях скочиха от ВМРО и "Атака", тъй като съдържали недопустими етнически определения. Премиерът нареди на Коцева да направи разследване в НСИ за виновника за гафа. И изрично наблегна да се огледа и сред заместниците си.
Източник: Сега (15.09.2010)
 
Строителната индустрия е намаляла с една пета за година Строителството на сгради и инфраструктура е намаляло с близо една пета през юли спрямо същия период на миналата година, показват данните на Евростат (19%) и на НСИ (19.9%). По спад на този показател страната ни се нарежда на трето място в Европейския съюз, като преди нас са Испания (36.5%) и Румъния (29.4%). Кризата в бранша се отрази най-тежко в България при сградното строителство заради липсата на инвестиции. Регистрираният спад при новите сгради е 28.2%, докато при инфраструктурното изграждане намалението е с 4.6% през юли на годишна база, показват данните на НСИ. Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2010 г. е 576, което е намаление с една пета спрямо същия период на 2009 г.. Новите жилища в тях намаляват с 34.7% и техният брой е 4119. Заради подобрените оценки за състоянието на предприятията в строителството през август равнището на показателя "бизнес климат" се покачва с 1.7 пункта, показва традиционната анкета на НСИ. Предприемачите отчитат по-слабо намаление на дейността си през август спрямо юли, но очакванията им за следващите три месеца са по-песимистични. Анкетата регистрира известна положителна тенденция при получените през август нови поръчки в строителството. В същото време обаче се увеличават клиентите със закъснения в плащанията. Основните проблеми, които пречат на дейността на строителните предприятия, продължават да са несигурната икономическа среда, недостигът на финансови средства и недостатъчното търсене, като през август се отчита и малък недостиг на работна сила.
Източник: Дневник (20.09.2010)
 
Бием 105 държави по икономическа свобода България се нарежда на 36-о място по икономическа свобода сред 141 държави по света. Класацията е от годишния доклад на канадския институт "Фрейзър" и разпространен у нас от Институт за пазарна икономика. Данните са за 2008 г. Година по-рано страната ни заемаше 41-во място по същите показатели. Мерките срещу настоящата криза отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възстановяване и по-нисък ръст през следващите години, обяснява Петър Ганев от ИПИ.
Източник: Стандарт (21.09.2010)
 
С 25 % скочиха промишлените поръчки за година Промишлените поръчки в България са нараснали с 25,5 процента през юли спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Евростат, поместени в сайта на европейската статистическа служба. На фона на дългия и сериозен спад от предишната година този ръст означава раздвижване на трайни производства, употреба на повече работна ръка и съответно стабилизиране на икономиката – както в регионите, където са направени поръчките, така и за нашата промишленост. Близък до нашия е ръстът в Румъния ­ 24,7 на сто. На годишна основа новите промишлени поръчки в ЕС са нараснали с 12,5 на сто, а в еврозоната ­ с 11,2 процента. Промишлените поръчки в ЕС обаче са намалели с 2,3 на сто на месечна основа през юли. В България спадът е с 3 на сто, а в Румъния ­ с 2 процента. В еврозоната показателят се е свил с 2,4 процента през юли след увеличението от 2,4 на сто през юни. В целия ЕС промишлените поръчки през юни отчетоха повишение с 2,5 на сто.
Източник: Монитор (23.09.2010)
 
220 000 работят, но мизерстват Над 7% са българите, които работят и въпреки това са бедни. Това стана ясно на откриването на Националната седмица за борба с бедността и социалното изключване. Тя се организира у нас от Министерството на труда и социалната политика. 3,2 млн. са българите, които се трудят у нас по данни на НСИ. 7,1% от тях обаче или над 220 000 получават реални доходи под прага на бедността. За тази година той е 211 лв. Сред тези хора са всички, които са на минимална заплата от 240 лв., каза социалният министър Тотю Младенов. Причината е, че след облагането с осигуровки и данъци за работниците остава по-малко от 211 лв. Затова се надявам, че през следващата година минималната заплата ще отбележи ръст в рамките до 270 лв, както предлагаме от месеци, допълни министър Младенов. Според него, увеличението на този доход е изключително важно, защото има не само икономически, но и социален ефект. Засега обаче финансовото министерство отказва да вдигне парите на най-бедните работници у нас. Окончателното решение обаче ще се вземе с приемането на републиканския бюджет, който още не е минал през парламента. Председателят на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев напомни, че България е една от малкото страни, в които минималната заплата не се определя по формула. ЕС препоръчва тя да е 60% от средната, каза Стойнев. В момента средното възнаграждение у нас е 600 лв. По тази формула минималната би трябвало да е 360 лв. Социалното министерство за пръв път тази година предложи подобен механизъм да се въведе и у нас. Работодателите и синдикатите обаче досега не се разбраха за точните граници, в които да се движи минималната заплата. Бизнесът сметна, че увеличението трябва да става само по икономически съображения, а в момента такива нямало. През 2011 г. обаче ще се вдигнат минималните осигурителни прагове в 30 отрасъла средно с 5.6%. Това означава, че с толкова ще пораснат и заплатите на хората, които са получавали минималните възнаграждения в тези отрасли. Освен това в НОИ ще влязат още 110 млн. лв. от осигуровки. С 6% се очаква да се увеличи и средната работна заплата за 2011 г.
Източник: Стандарт (28.09.2010)
 
Условията за правене на бизнес през септември се влошават за първи път от юни насам. Това се дължи на по-неблагоприятния спрямо предходния месец бизнес климат в търговията на дребно, строителството и услугите, обявиха от Националния статистически институт. В сектора на промишлеността не се отчита промяна. Но в строителството, търговията и услугите се влошават оценките за настоящата ситуация и очакванията за следващите месеци. Намаляват новите поръчки в строителството, очаква се и свиване на продажбите в търговията на дребно. Във всички сектори на икономиката шефовете на фирми очакват запазване на цените през следващите месеци, сочи още анкетата на НСИ.
Източник: Стандарт (29.09.2010)
 
Бизнес климатът се влоши с 1,2 пункта през септември През септември общият показател на бизнес климата у нас се влошава с 1,2 пункта спрямо август, показаха данните на НСИ. Това според статистиката се дължи на по-неблагоприятния бизнес климат в строителството, търговията на дребно и услугите. С 1,2 пункта намаля показателят през юни тази година. През март регистрира спад от 0,9 пункта. През май общият показател се понижи с 0,4 пункта. А за всички останали месеци от началото на 2010 г. бизнес климатът се подобряваше на месечна база, като най-силният ръст бе за април - от 4,4%. През септември съставният показател в промишлеността запазва нивото си от август, като НСИ не отчита промяна в мненията на мениджърите по отношение на настоящото и очакваното бизнес състояние на промишлените предприятия. Отчитат се и известни очаквания за съкращаване на още персонал през следващите три месеца, сочат оценките на статистиката. В строителството обаче песимизмът се засилва. Показателят се понижава с 1,4 пункта в сравнение с предходния месец. Настоящата строителна активност се оценява като намалена, но очакванията за следващите три месеца са по-оптимистични. Осигуреността на производството с поръчки се влошава, като и получените нови поръчки през последния месец намаляват в сравнение с август. Основните фактори, затрудняващи дейността на строителните предприятия, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостигът на финансови средства и недостатъчното търсене, като през септември особено се засилва влиянието на първия фактор – 79,3% от мениджърите го посочват като основен проблем за дейността си. В търговията на дребно през септември бизнес климатът е с 4,3 пункта под равнището си от август. Намалението се дължи предимно на по-песимистичните оценки за следващите шест месеца. Очакванията на мениджърите за продажбите до края на годината са също по-неблагоприятни. В сектора на услугите също НСИ отчита слабо понижение на съставния показател на бизнес климата - с 0,7 пункта. По мнение на стопанските ръководители през следващите три месеца заетите в сектора ще намалеят.
Източник: Класа (29.09.2010)
 
НСИ: Бизнесклиматът се е влошил през септември След 3 месеца на покачващи се оценки от бизнеса за средата, в която оперира, септември слага край на тази тенденция. Изследването на Националния статистически институт за бизнес климата, което се публикува в края на всеки месец, показва, че компаниите оценяват настоящата среда за малко по-негативна. Самият показател, който се измерва в проценти, като средна величина от съставните индекси за четири бранша (строителство, промишленост, услуги и търговия на дребно) пък се понижава с 1.2 пункта. Прогнозите на фирмите за идните месеци също са по-предпазливи, като негативните нагласи идват главно от строителния бранш, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в промишлеността оценките на предприемачи и мениджъри крепят съставния показател на нивото от предния месец (общият показател се пресмята след осредняване на оценките в четирите сектора). Без промяна са мненията им за настоящото и очакваното бизнес състояние на промишлените предприятия. За сметка на това обаче осигуреността с поръчки се подобрява, но спрямо август производството се оценява като леко понижено и отново се правят прогнози за съкращаване до края на годината. Най-голям е песимизмът в търговията на дребно, където съставният показател се понижава с 4.3 спрямо стойността си от август. Главна причина са по-песимистичните прогнози за следващите шест месеца. Недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда продължават да са водещи фактори, затрудняващи дейността на предприятията в сектора, а през септември се засилва негативното влияние и на финансовите проблеми. Прогнозите за цените в търговията на дребно са те да се запазят на сегашното си ниво поне до края на годината. В строителния бранш бизнес климатът също се понижава, но по-малко - с 1.4 пункта. Настоящата строителна активност се оценява като намалена, но прогнозите за следващите три месеца са по-оптимистични. Въпреки това осигуреността на производството с поръчки се влошава. Основните фактори, затрудняващи дейността на строителните предприятия, пък са несигурната среда, недостигът на финансови средства и недостатъчното търсене. Най-слабо е влошаването на оценките за бизнес средата в сектора на услугите и съставният показател се понижава само с 0.7 пункта. Главна причина за това са по-предпазливите прогнози за дейността на компаниите в следващите две тримесечия. Освен че в последните месеци е имало съкращения на персонал, нагласи за намаляване на персонала вече има и за месеците до края на годината. Голяма част от анкетираните бизнесмени са прогнозирали и понижаване на цените в краткосрочен план.
Източник: Дневник (29.09.2010)
 
През септември бизнес климатът в промишлеността е запазил нивото си от предходния месец, съобщиха вчера от Националния статистически институт. В същото време се подобрява осигуреността с поръчки както от страната, така и от чужбина, макар че анкетираните бизнесмени оценяват производството през предходния месец като леко понижено. Отчитат се и известни очаквания за съкращаване на още персонал през следващите три месеца. Промишлените предприемачи очакват продажните цени в бранша да се запазят през следващите три месеца. Като цяло през септември общият показател на бизнес климата намалява с 1.2 пункта спрямо августовското си равнище поради по-неблагоприятните очаквания в строителството, търговията на дребно и услугите, уточняват от националната статистика. В строителството общият показател „бизнес климат" се понижава с 1.4 пункта в сравнение с предходния месец заради влошените оценки и очаквания на мениджърите. Въпреки това техните очаквания за следващите три месеца са по-оптимистични. Основните фактори, затрудняващи дейността на строителните предприятия, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостигът на финансови средства и недостатъчното търсене. В търговията оказателят пада надолу с 4.3 пункта, а в сектора на услугите има слабо понижение на стойността на съставния показател на бизнес климата - с 0.7 пункта, което се дължи на по-умерените в сравнение с август очаквания за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Монитор (29.09.2010)
 
Увеличават осигурителните прагове в 23 бранша В 23 икономически дейности ще са по-високи минималните осигурителни прагове през 2011 г. За това се споразумяха вчера работодатели и синдикати, съобщиха от социалното министерство. Те се договориха за общо 30 бранша, в които са заети около 1,3 милиона души. В 7 от позициите праговете остават със същите размери. Средно с 5,6% ще нарасне минималният осигурителен доход. От МТСП съобщиха, че в 47 икономически дейности праговете ще бъдат актуализирани по административен път, нарастването ще е с 5,6%. Най-много – с 12,5% се увеличава минимумът в туризма и хотелиерството, с 10,2% по-висока ще е базата в търговията, с 9,7% - при производството на хартия и картонени изделия, 7,2% е ръстът в селското и горското стопанство, а 7,4% - в шивашката индустрия. Очаква се новите размери на минималните осигурителни прагове да влеят допълнително 110 млн. лева в държавното обществено осигуряване догодина. Промяната ще обхване около 2,3 млн. души, уточниха от министерството. При договарянето на праговете няма мерки само с положителен или само с отрицателен ефект, коментира Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Според него високите нива означават и по-високи вноски за двете страни – за работодателя и за работника, което не е приятно, включително и за синдикатите. В дългосрочна перспектива обаче ще има по-високи бази за пенсиите. Същевременно прекаленото вдигане на праговете е стимул за скриване в сивия сектор. Втората стъпка пък е съкращаването на работни места, което е по-голямото зло за синдикатите и техните членове. Подобно решение е свързано с интензифицирането на труда на останалите работници, което ще направи труда по-производителен, а бизнеса - по-конкурентоспособен. Не може синдикатите да искат тотално увеличение на минималните осигурителни прагове в сектори, в които има 20% спад на продукцията. Има браншове, например строителството и недвижимите имоти, в които цените са паднали с 40%. Договорените прагове в еуфория на високи скокове на цените в този момент се оказват неадекватни. Точно в тези сектори през последните месеци нарасна безработицата, допълни председателят на БТПП „Това, което очакваме от повишаването на осигурителните прагове, е намаляването на дела на сивите обороти в работните заплати и приближаването им до относителните нива на заплащане“, коментира пред „Класа“ вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. По повод изказването на работодателите, че повишаването на осигурителните прагове може да доведе до съкращаване на работни места, Манолов обясни, че поведението им е парадоксално. „Имаше години, в които те настояваха за увеличаване на осигурителните прагове с 25%, нека да припомним, че работникът плаща осигурителна вноска, почти равна на тази на работодателя. Праговете сме ги защитавали и искаме да съществуват, защото гарантираме известна сигурност на пенсионните фондове и понеже това води до преговори между работодатели и синдикати, оценка на ситуацията и възможностите“, коментира пред „Класа“ д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ. По-добре да увеличаваме осигурителните прагове, отколкото да вдигаме възрастта за пенсиониране“, допълни Кокалов.
Източник: Класа (30.09.2010)
 
Производствената инфлация забавя темп Индексът на цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар през август е с 0,7 на сто над равнището от предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1,9 на сто, в преработващата промишленост - с 0,6 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,8 на сто. За сравнение през юли индексът се повиши с 2,3% на месечна база и с 9% на годишна. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 2,6 на сто, при производството на основни метали - с 2,3 на сто. Увеличение на месечна база има в преработващата промишленост (+0,6%), в добивната промишленост (+1,9%), както и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (+0,8%). На годишна база индексът на цени на производител на вътрешния пазар през август 2010 г. нараства с 10 на сто. Цените растат в добивната промишленост - с 12,3 на сто, в преработващата промишленост - с 8,1 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14,1 на сто. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо август 2009 г. е отчетено при: производството на основни метали - с 35,7 на сто; производството на тютюневи изделия - с 8,2 на сто; обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,8 на сто, производството на химични продукти - с 3,9 на сто. Общият индекс на цените на производител (включващ и цените на международния пазар) през август нараства с 0,9% на месечна и с 11% на годишна база.
Източник: Класа (01.10.2010)
 
Надежди за пробуждане, БВП порасна с 0.5% Българската икономика е отбелязала растеж от 0.5% през второто тримесечие спрямо първото, показват актуализирани данни на Националния статистически институт. Технически това би трябвало да означава, че страната е излязла от рецесията, която започна в началото на миналата година. Публикуваните от статистиката данни са сезонно изгладени. На годишна база обаче има спад от 1.4%. "За всички български граждани, както и за управляващите, тези цифри не са достатъчни, за да кажем, че животът ни се е променил", заяви премиерът Бойко Борисов по време на форум на статистическите служби в София, на който бяха изнесени и данните. Подобно е и мнението на икономистите.
Източник: Дневник (01.10.2010)
 
Производствените цени с 0,7 на сто ръст Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през август 2010 г. е с 0,7% над равнището от предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1,9%, в преработващата промишленост - с 0,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,8%. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 2,6%, при производството на основни метали - с 2,3%, при производството на електрически съоръжения - с 0,8%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0,9%. Производствените цени на вътрешния пазар през август 2010 г. нарастват с 10% в сравнение със същия месец на 2009 г. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 12,3%, в преработващата промишленост - с 8,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14,1%. Общият индекс на цените на производител, който измерва и промяната на международните цени, през август нараства с 0,9% спрямо предходния месец. На годишна база увеличението е с 11% в сравнение със същия месец на 2009 година.
Източник: Монитор (01.10.2010)
 
Отчитаме ръст от 0,5% за пръв път от началото на кризата БВП нараства през второто тримесечие на 2010 г. спрямо предходното тримесечие за първи път от началото на кризата, показаха официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Те бяха потвърдени от министър-председателя Бойко Борисов и от председателя на НСИ Мариана Коцева при откриването на годишната конференция на статистиците от Европейския съюз вчера. „На базата на ревизираната методика на изчисляване на БВП по европейските стандарти за пръв път от началото на кризата България регистрира положителен ръст на БВП от 0,5% - той се отчита за второто спрямо предходното тримесечие на 2010 г.“, заяви Борисов. По думите му, въпреки че регистрираният 0,5 % ръст на БВП за повечето икономисти означава край на рецесията в България, за всички граждани и за управляващите тези цифри не са достатъчни, „за да кажем, че животът ни се е променил”. Промяната в методологията на отчитане на БВП е подготвена отпреди 2 години. Според премиера показателят БВП изпълнява предназначението си на измерител на икономическата активност, но той не може да бъде мерило и за равнището на доходите, и за качеството на условията на живот, за субективната преценка за благоденствие на хората. Технически, статистически и икономически първият път, когато се регистрира ръст, това означава край на рецесията, категорична пък бе Мариана Коцева, но се съгласи с премиера, че това не означава, че автоматично от утре ще живеем по-добре, тъй като хората чувстват подобрението само когато имат работа и по-високи доходи."Пример за това е фактът, че дори при регистриране на висок растеж на БВП доходите на населението не се повишават със същия темп, не се ограничава неравенството, не намалява симетрично процентът на живеещите под прага на бедност", каза Борисов. Това налага да се потърсят допълващи показателя измерители, които да отчитат качеството на живот, здраве и образование, култура, достъп до услуги и инфраструктура.
Източник: Класа (01.10.2010)
 
Логистичният бизнес, който първи влезе в кризата още през есента на 2008 г., вече излиза от нея. Ако миналата година оборотите паднаха средно с 23-25%, сега компаниите в бранша отчитат ръст на обеми и продажби от 10% до 18%. Основна причина за възходящата тенденция е увеличаващият се износ, който за първите седем месеца на годината е нараснал с близо една трета в сравнение със същия период на 2009 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ). Миналата седмица статистиката за първи път отчете и ръст от 0.5% на икономиката през второто тримесечие на годината спрямо първото, което технически означава, че България е излязла от рецесията. Повишаването на превоза на товари е довело до недостиг на автомобили и ръст в цените на транспортната услуга с 15-20%. Като цяло спедиторите са оптимисти и очакванията им са положителните тенденции да се запазят и през 2011 г. основно заради възстановяващия се европейски пазар. Българският клон на "Шенкер" отчете ръст от 10% на оборотите за първото полугодие на годината спрямо същия период на 2009 г. Досегашните резултати на българския клон на "Гебрюдер Вайс" показват, че през 2010 г. ще имат около 18% увеличение на оборота спрямо 2009 г. "МВ логистик" пък заявиха, че тази година са на печалба за разлика от миналата, когато са били на загуба. В отделните видове превози ръстът е между 12 до 15% в сравнение с 2009 г., каза Георги Минчев, председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика (НСБС) и управител на "Транс Балкани". "Товарните превози са нараснали с около 30% в сравнение с миналата година, но това не е показателно, защото повечето от компаниите в бранша работят на загуба", твърди Красимир Лалов, председател на Националното сдружение на българските превозвачи и управител на "Акаунтънт". Според него единствено печелят тези, които извършват нелегални превози, а легалните работели на цени под себестойност, за да оцелеят.
Източник: Дневник (04.10.2010)
 
За два месеца - от началото на август до края на септември - хранителните стоки са поскъпнали на едро с 6,33 процента, отчитат от Държавата комисия по стоковите борси и тържищата. През втората половина на септември цените на олиото и брашното се стабилизират, но остават на по-високи нива спрямо август, като средномесечното поскъпване е с около 10 процента. Спад на цените е отчетен при ориза и малотрайните колбаси. През септември ябълките и гроздето са поевтинели с около 4-5 на сто. В интервала 19-23 на сто е поскъпването на полските домати, чесъна, зелените чушки и зелето. Спрямо същия месец на миналата година се наблюдават по-високи цени на голяма част от хранителните стоки, плодовете и зеленчуците. На годишна база най-много е поскъпнал чесънът - с 96 на сто. Поевтиняване на годишна база има само при картофите - 5 процента.
Източник: БНР (04.10.2010)
 
Доходите ни падат Доходите на българите падат през второто тримесечие на годината, въпреки че статистиката отчете края на рецесията и ръст на икономиката с 0,5% за първи път от началото на кризата в края на 2008 г. 905,83 е средният доход на човек за периода от април до юни, което прави по 301 лв. на месец. Но година по-рано доходът е бил средно 304,33 лв. на месец. Заплатите са доста по-високи от 300 лв., но доходите в домакинствата се определят и от размера на пенсиите, социалните помощи, броя на децата, включително и от взиманите заеми. През второто тримесечие на годината падат доходите в домакинствата от заплати, от получаваните суми извън работната заплата, дори и тегленето на кредити намалява. Спадът на средните доходи на човек е само около 3 лв. на месец благодарение на сериозното увеличаване на пенсиите. Падането на доходите води и до леко свиване на почти всички разходи на домакинствата. Но най-много са орязани спестяванията. Въпреки свитите доходи обаче трапезата на българите не става по-оскъдна. Дори напротив, расте консумацията на месо, плодове и зеленчуци, сирене и картофи.
Източник: Стандарт (06.10.2010)
 
Бюджетът харчи, колкото събере Бюджетът приключи септември на нула. Колкото пари са събрани в държавната хазна, толкова са похарчени и дефицитът през третото тримесечие на годината не се е увеличил. Това сочат предварителните данни на Министерството на финансите. В края на септември бюджетният дефицит е малко над 1,5 млрд. лв., колкото беше и за полугодието. Фискалният резерв към края на септември е 6,7 млрд. лв., или с над 2,2 млрд. лв. повече от минималното ниво, определено в Закона за бюджета.
Източник: Стандарт (08.10.2010)
 
Сивата икономика влиза в изчисляването на БВП Националният статистически институт (НСИ) вече ще изчислява брутния вътрешен продукт (БВП) на страната по нова методика, според която към него ще се прибавя и този, произведен от неформалната, или т.нар. сива икономика. Това заяви по време на заседание на бюджетната комисия председателят на НСИ Мариана Коцева. Европейският регламент ни задължава да включваме и неформалната икономика в БВП, каза Коцева. По данни на НСИ през последните години сивият сектор е около 10-12 процента от БВП, или ако той е 60 млрд. лв., то неформалната икономика е в размер на 6 млрд. лв. През миналия месец НСИ ревизира данните за БВП за последните 15 години, като в повечето от годините ревизията добавя 0.1% към съответния размер на показателя.
Източник: Дневник (08.10.2010)
 
НСИ вече ще изчислява БВП по нова методика, по която, съобразено с европейските регламенти, към БВП на страната се прибавя и БВП, произведен от неформалната икономика. Това каза пред депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси Мариана Коцева, председател на НСИ. Неформалната икономика е известна още като сива икономика. Решението за ревизията е взето още през 2008 г. и експертите на НСИ оттогава правят изчисленията. Европейският регламент ни задължава да изчисляваме и неформалната икономика в БВП, каза Коцева. По данни на НСИ, през последните години неформалната икономика е около 10-12 процента от БВП, или ако БВП е 60 млрд. лв., то неформалната икономика е в размер на 6 млрд. лв., даде пример Коцева. Тази сума се прибавя към БВП на страната, обясни председателят на НСИ. Коцева каза в отговор на журналистически въпрос, че този процент "сива икономика" е съпоставим с процента на сивата икономика в останалите европейски страни. Неформалната икономика включва куфарна търговия, бакшиши и недекларирани касови приходи, посочи Коцева. Данните на НСИ за около 10 процента дял на произведеното от сивата икономика бяха оповестени на конференция през септември, където бяха дадени и данни за сивата икономика по оценки на обществени организации, припомни пред журналисти Коцева. Тя каза, че данните се различават заради това, че НСИ отчита стоките и услугите, които се генерират от неформалната икономика, докато други организации отчитат колко са заетите в сивия сектор и работят без трудови договори и т.н, обясни още Коцева. Така на практика БВП ще отчита ръст, дори и формалната икономика да не расте, тъй като към БВП ще бъдат добавени 6-те млрд. лв. от неформална икономика. Ревизията в методиката за изчисляване на БВП включва още и отчитане на приноса на финансовите предприятия. Досега техният продукт е бил изчисляван от 2002 г. насам, а сега НСИ се връща в изчисленията си за приноса на финансовите предприятия към БВП до 1995 г., за да има база за сравнение. Променя се и начинът на отчитане на дължимите данъци, обясни още Коцева. Докато досега са давани данни само за дължимите данъци, то сега НСИ, съвместно с НАП, е изчислил вече и какъв е размерът на внесените данъци по видови данъци и по тримесечия.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2010)
 
С близо 40% са намалели продажбите на нови автомобили през първите 9 месеца на годината в сравнение със същия период на миналата година. Това са съобщили днес от Асоциацията на автомобилните производители, предаде Dnes.bg. За периода от 1 януари до 30 септември 2009 г. са били продадени 20 729 нови автомобила, докато за същия период на тази година бройката им намалява до 13 189. Най-продаваните марки автомобили през първите девет месеца на тази година са "Тойота" - 1 450, "Форд" - 1 262, "Фолксваген" - 1 172, "Пежо" - 1 032, "Дачия" - 912, "Ситроен" - 826 и др. Нулеви продажби на нови автомобили са отчели марките "Корвет" и "Хамър”. Само две бройки са продадени от марките "Пиаджо" и "Кадилак", а по пет бройки продажби на автомобили отчитат марките "Сааб" и "Ланчия" за първите девет месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (11.10.2010)
 
Износът изпревари вноса За първи път от 10 години износът на България надвишава вноса и през август 2010 г. имаме положително търговски салдо от 51,4 млн. лв., обявиха от Националния статистически институт. Данните са, без да се включват разходите за транспорт и застраховки по вноса. За последно сме имали положително салдо през март 2000 г., когато то е било 64 млн. лв., като след това в над 120 месеца отчитаме превес на вноса над износа. Ръстът на износа е изключително важен за българската икономика, защото се превръща в локомотив на растежа. Именно на увеличение на износа се разчита, за да се постигне залегналият в проектобюджета за 2011 г. ръст на БВП от 3,6%. Износът започна да расте по-бързо от вноса от края на 2009 година, което беше сред първите сигнали, че започваме да излизаме от кризата. През април и юни експортът скочи с над 41% спрямо същите месеци на предходната година. През юли увеличението е с 46,20% на годишна база, а през август - с 47,60% до 2,83 млрд. лв. Най-бързо расте износът за страните извън ЕС. За 8-те месеца на 2010 г. експортът за страните от ЕС е нараснал с 23,7%, спрямо с 48,4% за страните извън общността. Съществено увеличение на износа за 8-те месеца на годината има за Китай (254,8%), Перу (850%) и Корея (326,2%).
Източник: Стандарт (12.10.2010)
 
Строителната продукция с 1.6% ръст на месечна база По предварителни данни на НСИ през август 2010 г. продукцията в сектор „Строителство”, изчислена въз основа на сезонно изгладени данни , бележи увеличение с 1.6% спрямо предходния месец. Календарно изгладените данни показват спад от 11.6% на строителната продукция през август 2010 г. в сравнение със същия месец на 2009 година. По предварителни данни през август 2010 г. промишленото производство се увеличава с 1,1 на сто в сравнение с юли и с 3,7 процента същия месец на 2009-а, съобщават от НСИ. През август 2010 г. спрямо предходния месец промишленото производство в преработващата промишленост се увеличава с 1,7 процента, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление от 0,3 на сто, а в добивната промишленост - с 1,4 процента. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 55 на сто, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 11,9 процента, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 8,7 на сто, производството на химични продукти - с 5,9 процента, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4,7 процента.
Източник: Дарик радио (12.10.2010)
 
Износът ускорява ръст до 47,6% през август Експортът на България през август нараства с 47,6% спрямо същия месец на миналата година, а общата му стойност е 2,8 млрд. лв., сочат данни на НСИ. Това е и най-голямото покачване на показателя от началото на годината, когато стартира тенденцията стойността на изнесените стоки от български компании да отчита двуцифрени процентни ръстове. Припомняме, че през първото тримесечие изнесените стоки отчетоха увеличение от 12,2%, а през юли износът се беше увеличил с 46% до малко над 2 млрд. лв. В същото време експортът от началото на годината до края на август отчита 32,2% ръст спрямо същия период на 2009 г., уточняват от НСИ. За първите осем месеца страната е изнесла стоки на стойност 19,2 млрд. лв. Само за ЕС през периода износът е нараснал с 20,2% спрямо същия период на предходната година до близо 10 млрд. лв. Основните ни търговски партньори са Италия, Германия, Гърция и Румъния, които формират над 61,7%. Износът за Италия се е увеличил с 33,1%, а този за Германия - с 22,9%. Най-значително нарастване се наблюдава към Люксембург, Естония и Словения. Износът за Дания и Чехия бележи ръст съответно с 59,9% и 52,3%. Двойно повече се е ускорил обемът на стоките за трети страни през първите осем месеца на годината - с 48,4 на сто на годишна база до 7,5 млрд. лв. Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Македония, Сингапур, Китай и САЩ, които формират над 54% от експорта за трети страни. Изнесените стоки за Китай са се увеличили с 254,8%, а тези за Сърбия - със 74,3%. Значително нараства и износът за Перу, Република Корея, Индия и Иран. От НСИ уточняват, че търговският баланс по цени FOB (включват стойността на стоките и разходите за транспортиране) през август отчита излишък от 51,4 млн. лв., а за първите 8 месеца на годината салдото е отрицателно – 2,6 млрд. лв. Общо внесените стоки от началото на годината до края на август са за 23,2 млрд. лв., или със 7,3% повече в сравнение със същия период на предходната година. През август общият внос се увеличава с 14,5% до близо 3 млрд. лева.
Източник: Класа (12.10.2010)
 
Свихме колана през лятото Българите свиха още колана си през август, сочат данните на НСИ. Официално икономиката излезе от кризата, но оборотът в търговията на дребно през август спрямо юли се е свил с 0.3%. Спрямо август 2009 г. падането на продажбите в търговията на дребно е още по-голямо - с 4.3%. Продажбите във всички дейности през август падат спрямо същия месец на предходната година. Спадът се движи от 0.6% в търговията с храни, напитки и цигари до 9.6% в продажбите на компютърна и комуникационна техника.
Източник: Стандарт (12.10.2010)
 
България е изнесла за Китай стоки с 255% повече от миналата година, става ясно от статистиката за търговията на НСИ. Сравнението се отнася за периода януари - август 2010 г. спрямо осемте месеца на м. г. Като стойност увеличението на експорта е от 72 млн. лв. на 255 млн. лв. Експортът за Китай включва медни руди, рафинирана мед и сплави, олово и др. Междувременно вчера у нас се проведе българо-китайски бизнес форум с участието на 22 водещи фирми от азиатската страна, водени от председателя на Китайския съвет за насърчаване на международната търговия Ван Джифей. При откриването икономическият министър Трайчо Трайков призова властите в Пекин да създадат възможности за по-добро предлагане на етерични масла, кисело мляко, вино и машини. От януари до август българският износ за трети страни, т. е. извън ЕС, е нараснал с 48.4% - от 5 млрд. лв. на близо 7.5 млрд. лв., сочат още данните на НСИ. В същото време вносът се е увеличил с едва 10%, но продължава да е по-голям от експорта и възлиза на 9.7 млрд. лв. България изнася най-много стоки за Турция, Сърбия, Русия, Македония и Сингапур. Общият износ на България за първите осем месеца - за ЕС и трети страни, нараства с 32.2% спрямо 2009 г., а вносът - със 7.3%, обяви още статистиката.
Източник: Сега (12.10.2010)
 
Месечната инфлация за септември е 0,8% Месечната инфлация за септември тази година е 0,8 на сто, а годишната 3,5 процента, показват данните на НСИ. Инфлацията от началото на годината (септември 2010 г. спрямо декември 2009 г.) е 2,7 процента, а средногодишната инфлация за периода октомври 2009 - септември 2010 г. спрямо периода октомври 2008 - септември 2009 г. е 1,4 на сто. За месец хранителните стоки и безалкохолните напитки са поскъпнали с 2,4 на сто, а за година скокът е по-скромен – 1,9 процента. Цените на алкохола и тютюневите изделия не са отбелязали месечни движения, но спрямо септември миналата година са се повишили с 26,2 процента. Облеклото и обувките са поскъпнали спрямо август с 2,1 на сто, но цените от септември тази година са с 0,4 на сто по-ниски спрямо същия месец на миналата година. В сферата на наемите и поддръжката на жилище се наблюдава лек месечен ръст от 0,2 процента, но годишният е по-осезаем – 2,1 процента. Обратна е посоката на цените при жилищното обзавеждане и домакинските уреди, като месечният спад е 0,1 на сто, а годишният – 1,4 процента. В сферата на здравеопазването цените са се повишили с 0,1 на сто за месец и с 1,7 процента за година. В месеца, когато започва учебната година, цените с образованието са се повишили с 0,3 процента спрямо август и с 2,9 на сто в сравнение със септември миналата година. Цените в транспорта отбелязват месечен ръст от 0,4 процента през септември, а годишното повишение е 8,5 на сто. В сферата на съобщенията обаче се наблюдава поевтиняване на услугите – с 0,1 на сто за месец и с 0,9 процента за година. Свободното време и културният отдих са ни излезли с 5,1 на сто по-евтини през септември спрямо август и с 0,7 процента по-скъпи от същия месец на миналата година. Ресторантите и хотелите пък са били с 0,2 на сто по-евтини на месечна база и с 0,9 процента по-скъпи на годишна основа.
Източник: Дарик радио (14.10.2010)
 
Безработицата намалява, през септември е 9,03% Безработицата в страната е намаляла за седми пореден месец през септември до 9,03 на сто, сочат данните на Агенцията по заетостта. Равнището на безработица и през септември остава по-ниско от средното за страната в 11 области: София-град – 3,51 на сто; Бургас - 5,51 процента; Габрово – 6,08 на сто; Варна – 6,49 процента; Стара Загора – 6,97 на сто; Пловдив – 7,93 процента; Велико Търново – 8,37 на сто; Русе – 8,62 процента; Перник - 8.71 на сто; Добрич – 8,76 процента; Хасково – 8,87 на сто. В 17 области равнището на безработица е над средното за страната, а най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите: Смолян – 16,91 процента; Търговище – 15,36 на сто; Монтана – 15,02 процента; Видин – 14,38 на сто; Шумен – 14,19 процента; Разград – 13,52 на сто; Силистра – 13,11 процента; Враца – 12,97 на сто; Пазарджик – 11,98 процента; Ловеч – 11,96 на сто. В бюрата по труда са регистрирани 334 671 безработни лица. Те намаляват с 3 849 човека спрямо август. Като търсещи работа са регистрирани и 2538 работещи лица, 1841 пенсионери и 666 учащи се. Регистрираните само през септември безработни в бюрата по труда са 30 930. Сред новорегистрираните нараства делът на освободените от сферата на хотелиерството и ресторантьорството, от транспорта и съобщенията и от дейностите с операции на недвижими имоти. На работа през месеца са постъпили 13 908 безработни. Те се увеличават спрямо август с 2666 лица.
Източник: Дарик радио (14.10.2010)
 
Инфлацията ускорява темп през септември Инфлацията за септември ускорява темп до 0,8 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). От началото на годината (септември 2010 г. спрямо декември 2009 г.) поскъпването на живота е 2,7 на сто, а годишната инфлация за септември 2010 г. спрямо септември 2009 г. е 3,5 на сто. През август спрямо юли индексът се покачи едва с 0,1%. Септември е месецът с най-висок скок на цената на живота у нас от април насам, показват още данните на статистиката. През деветия месец на годината най-сериозен скок в цените отчитат хранителните продукти и безалкохолните напитки - с 2,4%. Цената на хляба се увеличава с 6,3%. Нивото на цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия се е запазило на августовското си равнище. Поскъпват през септември и цените на облеклото и обувките - с 2,1%, следвани от транспорта – 0,4%. В същото време традиционният месец, в който хората се завръщат от летните си отпуски, е белязан от намаление при цените в категорията свободно време и култура – 5,1%. Това се дължи на обявените намаления в морските ни курорти в края на туристическия сезон. Според данните на НСИ през септември най-много са поскъпнали картофите – 18,9%, доматите – 13,8%, брашното – 10,6%, хлябът – 6,7%, кашкавалът – 3,7%, и сиренето – 2,5%. Намалели са цените на пипера – 7%, ябълките – 6,5%, гроздето – 5,8%, и др. Най-сериозно увеличение при нехранителните стоки и при услугите има при обувките – 3%, следвани от облеклото – 1,7%, и билетите за кина и театри – 1,6%. Понижение на месечна база има в сектора на жилищното обзавеждане, което е 0,1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени, който е сред основните индикатори за приемането на страната ни в еврозоната, за септември 2010 г. спрямо август 2010 г. е 100,2%, т.е. месечната инфлация е 0,2%. Инфлацията от началото на годината (септември 2010 г. спрямо декември 2009 г.) е 2,9%, а годишната инфлация за септември 2010 г. спрямо септември 2009 г. е 3,6%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2009 - септември 2010 г. спрямо периода октомври 2008 - септември 2009 г. е 2,3%.
Източник: Класа (14.10.2010)
 
Жилищата поевтиняват минимално през третото тримесечие на годината Минимален спад на цените на жилищата през третото тримесечие на годината спрямо предходното от 1.2%, отчете Националния статистически институт (НСИ). На годишна база апартаментите поевтиняват с 6%. Данните потвърждават анализите на агенциите за недвижими имоти за забавен спад на цените на жилищата през последните месеци и възстановяване на пазара. През третото тримесечие на 2010 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 16 областни градове, като по-значително е в Габрово - с 8.6%, Търговище - със 7.2%, и Хасково - с 5.8%. Увеличение на цените е регистрирано в останалите 12 областни градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2010 г. е 959.79 лв./кв. м. Най-скъпи продължават да бъдат жилищата в София - 1592 лв./кв. м, следвана от Варна - 1557 лв./кв. м и Бургас - 1164 лв./кв. м.
Източник: Дневник (25.10.2010)
 
Нови данни на Евростат изкараха дефицита за 2009 г. още по-голям - 4.8% от БВП Бюджетен дефицит от 4.8% от БВП за 2009 г.в България отчетоха Националният статистически институти Евростат, които публикуваха последните данни на Евростат за дефицита и дълга в сектор "Държавно управление" на 26 страни от ЕС. Според по-рано оповестявани данни се смяташе, че дефицитът за миналата година е 3.8 на сто, но от НСИ уточниха, че разликата в числата се дължи на променена методика. Оттам добавиха, че заради по-голямата стойност, публикувана днес, няма да последват нови санкции от Брюксел, който в началото на лятото започна наказателна процедура срещу България заради свръхдефицита за 2009 г.
Източник: Дневник (25.10.2010)
 
За първи път от години цените на хранителните стоки са се вдигнали през третото тримесечие на годината, когато обикновено се отчита дефлация заради сезонните стойности на плодовете и зеленчуците. Това отчитат от института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Спрямо юни те са скочили едва с 1.8%, но при някои основни стоки увеличението е съществено. Хлябът например е поскъпнал с 5.3 на сто, яйцата - с 6.2%, сиренето - с 6,9 процента, а рекордът пак държат олиото с 16.2% и кравето масло с 13%. За нормалната издръжка на четиричленно семейство към края на септември вече са нужни 2008 лв., показват сметките на синдикалния институт. Растежът спрямо юни е 1.5%, но спрямо същия период на м.г. увеличението е значително - 4.9 на сто. "След кризисната 2009 г., когато цените отбелязваха спад, трендът се обръща и се наблюдава ясно изразена тенденция към поскъпване на живота", бе категоричен шефът на института Любен Томев. Бедните се нуждаят от 188.84 лв. на човек в четиричленно семейство, за да си осигурят потребителската кошница от 77 жизнено важни за оцеляване стоки и услуги. Необходимите средства за преживяване са нараснали с 2% спрямо юни, но спрямо септември м.г. са по-малко с 3,2%, защото в кошницата на бедните не се включват разходи за цигари, алкохол и обществено хранене. Основните храни за оцеляване на бедните обаче бележат ръст с 3.5 на сто за тримесечие, докато досега те винаги са се покачвали по-бавно, отколкото стойностите на хранителните стоки за домакинствата със средни доходи. Това означава, че бележат скок цените на жизнено важни стоки. По данни на статистиката под границата на бедност или с доход под 189 лв. на член от семейство, остават около 26% от домакинствата в страната. А едва 10.3% могат да се похвалят, че за всеки член от фамилията има повече от нужните за нормален живот 502 лв.
Източник: Сега (29.10.2010)
 
През 2009 г. са вложени 11% повече в наука и развойна дейност През 2009 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 361.1 млн. лв., което е с 10.8% повече в сравнение с предходната година. Запазва се запазва тенденцията на ежегодно нарастване на техния обем през периода 2005 - 2009 година, показват данните на НСИ. През 2009 г. интензивността на НИРД в България нараства спрямо предходната година - от 0.47% през 2008 г. на 0.53% през 2009 г., но все още изостава съществено от средната стойност по този показател за ЕС-27 (1.90% през 2008 г.). През 2009 г. най-много са вложените средства за научноизследователска и развойна дейност в сектор „Държавно управление". След това са секторите „Предприятия" - 108.2 млн. лв., сектор „Висше образование" - 50.7 млн. лв., и сектор „Нетърговски организации" - 2.7 млн. лева. И през 2009 г. сектор „Държавно управление" остава най-големият източник на финансиране на НИРД - с 60.5%. През 2009 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 18 230 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 5.9% повече от предходната година.
Източник: Дарик радио (01.11.2010)
 
В София са се увеличили строителните разрешения за заводи Увеличил се е броят на издадени строителни разрешения за производствени сгради, което е добър сигнал за икономиката, каза главният архитект на София Петър Диков по време на форума "Строителство и имоти". Около 20% ръст на издадените разрешителни за строеж през първото полугодие на 2010 г. спрямо същия период на миналата година отчита НСИ. За сравнение, в категорията "други сгради", където влизат и производствените, строителните разрешения в София са за 76 сгради с разгъната застроена площ (РЗП) от близо 37 хил. кв.м за първото полугодие на 2010 г., докато година по-рано те са съответно 55 с РЗП близо 31 хил. кв.м. Постъпленията от издадените строителни разрешения са 15 млн. лв. от началото на годината досега, каза арх. Диков. Голяма част от сумата е платена от няколко големи проекта за офис сгради и търговски центрове, допълни той. Главният архитект на София уточни, че не очаква скоро да започне строителство на нови големи обекти. В столицата сега основно се строят еднофамилни къщи, каза Диков. Замразените жилищни обекти в момента се размразяват, като се строят основно сгради с разгъната застроена площ от 5 до 10 хил. кв.м, каза Добромир Ганев, управител на консултантската компания GVA Sollers Solutions. По данни на компанията в страната има около 290 замразени обекта с РЗП от 6 млн. кв.м. От тях 3.36 млн. са търговски и офис площи. Само в столицата спрените строежи са 81 с РЗП от 2 млн. кв.м От тях през тази година са били размразени 250 хил. кв.м, които се довършват в момента. Размразяването на проектите зависи от макроикономическите показатели на страната - чуждестранни инвестиции, банковата политика по отношение на кредитирането, както и конкурентната среда, коментира Ганев. Той посочи, че през тази година преките чужди инвестиции в строителството са намалели с 1.5% спрямо миналата. Делът на строителството в брутния вътрешен продукт намалява, банковото кредитиране е затруднено, което е предпоставка за слабото размразяване на проектите, обясни Таня Бъчварова, ръководител направление "Анализи и прогнози" в камарата на строителите. През тази година строителството е намаляло с 23% спрямо 2009 г. и с 68% спрямо 2008 г., което е най-негативният резултат за имотния сектор в целия Европейски съюз, каза Светослав Глосов, председател на строителната камара. Той се надява на бавно възстановяване на строителната активност през следващите години. Главният архитект на София Петър Диков обаче е оптимист. Той прогнозира нов бум в строителната индустрия в рамките на 2 до 4 години. "Строителството на инфраструктура в столицата и свързването й чрез магистрали с всички съседни страни е предпоставка за добър инвестиционен климат", аргументира се главният архитект.
Източник: Дневник (03.11.2010)
 
46,6% от потребителите купуват български стоки заради доброто качество 46,6% от потребителите купуват български стоки заради доброто им качество, сочи проучване на Бизнес център–България, направено по повод предстоящото 16-о изложение „Произведено в България“. То ще се състои от 12 до 21 ноември в НДК. Около 27,3% от анкетираните са отговорили, че с покупката на родни стоки искат да насърчават производството, а 15,9% ги предпочитат заради изгодната им цена. В тазгодишното национално търговско изложение участват 300 фирми, предимно от областта на леката промишленост - конфекция и текстил, бельо и аксесоари, кожени изделия и обувки, бижутерия и сувенири, парфюмерия и козметика, стоки за бита, мебели, печатни издания, храни и напитки. Според наблюденията на БТТП, която е сред организаторите на традиционната среща на български производители, тази година има застой сред броя на участниците, но това на фона на икономическата криза означава, че фирмите са борбени и активни. 15 са новите компании на форума. Очаква се той да бъде посетен от 180 000 души. През изминалите 16 години в изложението са взели участие над 2000 български фирми, предимно малки и средни предприятия, като преобладават представителите на текстилния бранш. „Пътят към модерните бутици в Европа често минава през малко известни градове на Балканите“, коментират Адам Танър и Майа Зувела, цитирани от Ройтерс. Според тях балканските фабрики могат да съперничат дори на нископлатената работна ръка в Азия, защото транспортът до европейските пазари е по-евтин и отнема по-малко време. Заетите в шивашката индустрия в България са 113 260 души. Секторът е вторият по големина работодател у нас след държавната администрация, а работниците са 19,30% от заетите в цялата промишленост. Недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда продължават да бъдат основните фактори, затрудняващи дейността на предприятията в сектора. Конкуренцията също оказва негативно влияние, като нараства през октомври с 4,6 пункта в сравнение с предходния месец, сочат данните на статистиката. Тази година за първи път ще бъде проведено и специализирано изложение за здравословни храни, напитки, продукти и технологии. Над 50 изложителя ще представят най-новите здравословни продукти от 17-20 ноември на Bio & Eco Expo.
Източник: Класа (08.11.2010)
 
Частници вдигат заплатите Напук на кризата частните фирми вдигат заплатите. През последните две години възнагражденията са скочили с над 25%, сочат данните на статистиката. През септември 2008 г. частниците са давали средно по 484 лева, а сега вече плащат по 609 лв. За сравнение държавните чиновници се радват едва на 9% увеличение за същия период. Повечето предприемачи съкращават работници, но вдигат парите на най-ценните си кадри. В момента най-добре платени са енергетиците. Близо 300 000 души обаче са останали без работа за последните две години, откакто кризата удари България. През летните месеци много хора намериха препитание, но през септември заетите отново са паднали с близо 30 000 души спрямо август.
Източник: Стандарт (09.11.2010)
 
Износът скочи с 37% Износът през септември 2010 г. скочи с 37% спрямо същия месец на миналата година до 2,8 млрд. лв. Така се запазва тенденцията от края на 2009 г. износът да расте много по-бързо от вноса. През септември вносът е нараснал само с 14,4% до 3,14 млрд. лв. заедно с транспортните разходи и застраховките. За трети месец през тази годината износът е по-голям от рекордната досега 2008 г. В резултат дупката във външната търговия през септември е само 157 млн. лв. при 543 млн. лв. за същия месец на 2009 г. През август бе отчетено положително търговско салдо от 44,5 млн. лв., което се случи за пръв път от над 10 години насам. Явно излизането на страните от ЕС от кризата оказва положително влияние върху българските предприятия и износът им се увеличава. Наред с това расте и износът към страни извън ЕС. Най-голям скок е направил износът за Перу - с 875%, Корея - 362%, и Китай - 256%.
Източник: Стандарт (10.11.2010)
 
През периода януари - септември 2010 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 50.6% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 8.6 млрд. лева. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с трети страни за деветмесечието на тази година. Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Република Македония, Сингапур, САЩ и Китай, които формират над 54% от износа за трети страни. Изнесените стоки за Китай са се увеличили с 256.4%, а тези за Сърбия - със 72%. Износът за Турция и Русия бележи ръст съответно с 65.2 и 53.9%, за Република Македония - с 33.1%, а този за Сингапур - с 16%. Значително нараства и износът за Перу, Република Корея, Индия, Бразилия и Виетнам. Спад е отчетен при износа за Обединените арабски емирства, Босна и Херцеговина, Индонезия, Албания и Норвегия. През септември 2010 г. износът за трети страни нараства с 67.1% спрямо същия месец на предходната година и е над 1 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите девет месеца на 2010 г. се е увеличил с 11.6% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на близо 11 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Израел, Египет, Албания и Перу (табл. 2). Увеличава се вносът от Сърбия - с 48.1%, и Република Македония - с 43.2%, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан, ЮАР и Норвегия. През септември 2010 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 23.7% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.3 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - септември 2010 г. е отрицателно и възлиза на 2.4 млрд. лева. През септември 2010 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и достига 143.4 млн. лева.
Източник: expert.bg (10.11.2010)
 
Добивната промишленост дърпа индустриалното производство през септември Производството в добивната промишленост е основен двигател на общото промишлено производство в България през септември, показва статистиката на НСИ. За този месец добивната промишленост увеличава със 17.8% равнището на производството си спрямо септември миналата година. Това е най-големият ръст сред всички промишлени сектори. Общото промишлено производство се увеличава на годишна база с 9.3 на сто. На месечна (спрямо август) промишленото производство расте с 1.6%. Добивната промишленост отчита най-голям ръст и на месечна база - 3.1%. "По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на мебели - с 11.4%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 9.2%", коментират от НСИ.
Източник: Дневник (11.11.2010)
 
Промишлеността расте с 1,6% през септември Индексът на промишленото производство през септември се увеличава с 1,6% в сравнение с август 2010 г., а спрямо същия месец на миналата година показателят нараства с 9,3%, сочат предварителните данни на НСИ. Промишленото производство в добивната промишленост отчита ръст от 3,1%, в преработващата промишленост – 2,8%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление с 4,1% през септември. По-значителен ръст се наблюдава при производството на мебели - с 11,4%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 9,2%, производството на тютюневи изделия - със 7,3%, понижение има в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 24,5%, и в производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,4%. Според данните на НСИ през септември строителната продукция пада с 1,1%. Спрямо миналия септември показателят отчита спад от 13,1%. По-нисък е оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" - с 0,5% в сравнение с предходния месец. Спрямо година по-рано понижението е 4,7%. В сравнение с август оборотът през септември расте незначително в търговията с текстил, облекло и обувки - с 0,5%, и в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,3%. Във всички останали дейности е отчетен спад, който достига 1,4% в търговията с фармацевтични и медицински стоки и 0,9% в търговията с автомобилни горива и смазочни материали.
Източник: Класа (11.11.2010)
 
Спад на строителната продукция през септември отчете НСИ През септември 2010 г. продукцията в сектор „Строителство”, изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, бележи намаление с 1.1% спрямо предходния месец, показват предварителните данни на НСИ. Календарно изгладените данни показват спад от 13.1% на строителната продукция през септември 2010 г. в сравнение със същия месец на 2009 година. През септември 2010 г. произведената строителна продукция е под равнището на предходния месец, като продукцията от строителство на сгради бележи намаление от 2.6%, изчислено от сезонно изгладени данни, а от инженерно/гражданско строителство - 1.3%. На годишна база намалението на строителната продукция през август 2010 г. се определя предимно от отрицателния темп в сградното строителство, където спадът е 20.7%, изчислен от календарно изгладени данни, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение с 2.3%.
Източник: expert.bg (11.11.2010)
 
Ръстът на цените надува и инфлацията Поскъпването на храните от първа необходимост повишава и инфлацията с всички произтичащи от това негативни ефекти върху потреблението, което продължава да е свито и което при замразените доходи и затегнатото банково кредитиране трудно може да се очаква скоро да се превърне отново в двигател на икономическия растеж. Това предупреждават икономистите ни. Водещи по поскъпване за септември - последния месец, за който има налични данни в статистиката, са именно цените на хранителните продукти (2.4%), които формират и най-голяма част от разходите на средностатистическите домакинства в страната - 37%. Животът в страната през деветия месец на годината поскъпна с 0.8% спрямо август, а с това натрупаната годишна инфлация скочи до 3.5% - повече, отколкото правителството предвиждаше за цялата година. Правителствените прогнози за инфлацията са тя да достигне 3.2% в края на годината, а от МВФ прогнозират 2.2%. Това би се случило само ако през месеците до края на годината наблюдаваме дефлационни процеси - нещо, което според анализаторите няма как да се случи. "При инфлация винаги поскъпват храните от първа необходимост, защото те се купуват задължително от населението", коментира Величка Рангелова, доктор по икономика и бивш зам.-директор на НСИ. Лошото според нея е, че това е съпътствано от замразяване на доходите. "Комбинацията от повишаване на инфлацията и замразяване на доходите автоматично свива брутния вътрешен продукт на страната и води до обедняване", предупреди Рангелова.
Източник: Дневник (12.11.2010)
 
Гроздето и оранжерийните зеленчуци поскъпват Индексът на тържищните цени на хранителните стоки се задържа през тази седмица на ниво 1.698 пункта, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Гроздето е поскъпнало с 23.8 % и се търгува по 2.13 лв. за килограм на едро. Цената на оранжерийните краставици е с 13.5 % сто по-висока и килограмът се продава средно по 2.10 лв. Оранжерийните домати поскъпват с 3.3 % до 1.86 лв. за килограм. Картофите са по-скъпи с 5.0 % и се търгуват по 0.60 лв. за килограм. Цената на зелето се понижава с 4.9 % и е 0.39 лв. за килограм. Зелените чушки поскъпват с 8.9 % и се продават по 1.10 лв., а цената на чесъна се повишава с 18.9% и килограмът е 6.78 лв./кг. Ябълките се предлагат средно по 0.90 лв. за килограм. Цената на олиото на едро се повишава с 4 ст. - до 2.47 лв. за литър. Яйцата се продават по 0.16 лв. за брой.
Източник: Класа (15.11.2010)
 
Икономиката ни отбеляза първи ръст от 2008 г. насам Българската икономика отбелязва за първи път ръст на годишна база от 2008 г. насам, сочат данни на НСИ. Според статистиката през третото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на страната отчита ръст от 0.2 на сто спрямо същия период на 2009 г. За последно страната отчете растеж на годишна база през четвъртото тримесечие на 2008 г., а от началото на 2009 г. досега икономиката ни отчиташе непрекъснат спад. Припомняме, че НСИ отчете първи ръст на БВП на месечна база през второто тримесечие на тази година, като той бе 0.5%. Според данните през юли-септември продължава тенденцията за икономическо възстановяване на месечна база и БВП е с положителна стойност от 0.3 на сто. Според експресните оценки за трето тримесечие вътрешната продукция достига до 19.5 млрд. лв., а текущият обем на БВП за първите девет месеца на годината е 50.8 млрд. лв. Най-голям дял в общата добавена стойност се формира от сектора на услугите – 58.6%. Индустриалният сектор определя 31% от общата добавена стойност в икономиката, докато в аграрния сектор се формират 10.4%. Външнотърговското салдо е положително в размер на 2.45млрд. лв. и заема дял от 12.6% в структурата на БВП. По данни на статистиката инфлацията продължава да расте, като през октомври спрямо предходния месец е 0.6 на сто, а от началото на 2010 г. инфлацията е 3.4%. На годишна база през октомври натрупаната инфлация е 3.9%, което е най-високото ниво за 12 месеца в България от повече от година (за 16 месеца). През десетия месец на годината най-много са поскъпнали хранителните стоки – с 1.6%. Повече пари спрямо септември домакинствата са отделяли и за облекло и обувки. През миналия месец са поевтинели единствено съобщенията и транспортът.
Източник: Класа (15.11.2010)
 
БВП на България се е повишил с 0.2% към септември Брутният вътрешен продукт на Бългaрия е нараснал с 0.2% през третото тримесечие, спрямо същия период на на 2009 г. Това показват експресните данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие има повишение от 0.3%. За периода юли-септември икономиката е създала 19.56 млрд. лв. продукт, а за деветте месеца БВП е общо 50.8 млрд. лв. По ревизирани данни на НСИ още през второто тримесечие имаше растеж спрямо първото, което още тогава чисто технически трябваше да означават, че България е излязла от рецесия. Икономисти обаче предупредиха, че въпреки данните кризата ще продължава да се усеща - факт, който се отразява все още и във свиващото се потребление. То има и най-голям дял в икономиката към края на септември - 67.8%, посочват от НСИ. Именно то обаче се оказва сериозният проблем за по-бързо възстановяване на икономиката. Данните през септември показаха, че то продължава да се свива както на годишна, така и на месечна база.
Източник: Дневник (15.11.2010)
 
Бизнесът готви нови инвестиции С края на 2010 г. ще свърши и кризата. Или поне така се надяват шефовете на повечето промишлени предприятия. Те очакват направените през 2010 г. инвестиции да бъдат с 26,4% по-малко спрямо миналата година, сочи бизнес анкета на НСИ, проведена през втората половина на октомври. Но за 2011 г. промишлените предприемачи очакват ръст на инвестициите с 18% спрямо 2010 г. Около 44% от анкетираните предприятия обаче не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през 2011 година. Според целта на инвестициите с най-голям дял ще са тези за автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови технологии - 31,5% от общия обем на очакваните вложения в промишлеността. На второ място с 27,9% са инвестициите, които се очакват за замяна на износеното оборудване, а тези за увеличаване на производствения капацитет имат дял 26,6%. Останалите 14% от инвестициите са за опазване на околната среда, за мерки за сигурност и др.
Източник: Стандарт (19.11.2010)
 
За пръв път от 2006 г. индустрията очаква ръст на инвестициите догодина За пръв път от 2006 г. насам промишлените предприятия очакват следващата година да има ръст на инвестициите. Това показват резултатите от анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена през втората половина на октомври. За 2011 г. от индустрията прогнозират 18% увеличение спрямо тази година. Най-много вложения отново се очакват в енергетиката и водната инфраструктура, т.нар. ютилитис сектор – над 50 на сто повече. За тази година обаче се прогнозира над 26% спад на инвестициите в промишлеността. Това все пак е по-оптимистично от миналата година, когато нагласите са били за 37% по-малко инвестиции. През следващата година се очаква инвестициите в стоки за междинно потребление да бъдат една четвърт от всички. Става въпрос за продукти и услуги, използвани в производството, а не за пряка продажба. По-малък дял спрямо тази година е прогнозата за вложения в хранителни продукти и напитки – близо 8 на сто от всички в индустрията. За сравнение – през октомври миналата година очакванията са били за 9%. Най-голям дял от средствата през следващата година се планира да бъдат насочени за подобрение на съществуващи производства и въвеждането на нови – близо една трета от всички. Повече от една четвърт от направените вложения ще са за замяна на стари машини, също толкова се очаква да бъдат и за увеличаване на капацитета на предприятията. Едва 14 на сто от заделените пари ще идат за дейност като опазване на околната среда, сигурност и други по-странични пера. Като цяло нагласите на бизнеса са положителни, но все още много голяма част от предприемачите не искат да дават коментари доколко търсенето на продукцията им и очакваните печалби ще имат влияние върху парите, които ще заделят за модернизиране. Около 27% от анкетираните се въздържат от оценка, но сред останалите преобладават положителните, поясняват от НСИ. Изследването на статистиката е направено сред предприятия от цялата страна, които правят 90% от оборота в промишления сектор.
Източник: Дневник (19.11.2010)
 
92 000 останали без работа за година Над 92 хиляди души са останали без работа за година. Това сочат данните на националната статистика за третото тримесечие на тази година. Общо 326 хиляди пък са официално регистрираните като безработни в страната. Над 61 хиляди от тях са младежи между 15 и 24 години. На практика всеки 5-и човек без препитание попада именно в тази възрастова група. Трайно безработните у нас са 219 хиляди души, като техният брой се е увеличил с 34 хиляди в сравнение със същия период на миналата година. Според статистическия институт, към края на септември безработицата у нас е била закована на 9,5%. По-засегнати от ударите на икономическата криза у нас са мъжете - липсата на заетост сред тях достига 10%, а при жените - само 8,8%.
Източник: Стандарт (23.11.2010)
 
Три четвърти от българите работят в частния сектор Почти три четвърти от всички наети лица у нас – 73,6%, или 1 984 300 души, работят в частния сектор. Държавата е работодател на останалите 26,4%, т.е. на 713 хил. души. Мъжете преобладават в частния бизнес – 54,5%, а жените – в обществения сектор – 57%. Данните са от проведеното от Националния статистически институт (НСИ) „Наблюдение на работната сила през третото тримесечие на 2010 г.“. От всички заети лица 4% са работодатели, 8% - самостоятелно заети (ненаемащи работна ръка), 86,9% - наети лица, и 1,1% - неплатени семейни работници. В сектора на услугите работят 1,861 млн., или 60% от всички заети, в индустрията – 1,014 млн., или 32,7%, а в селското и горското стопанство – 228 000, или 7,3%. Икономически активното население на възраст от 15 до 64 години е 3 386 200, или 67,1% от населението в тази възрастова група. В сравнение с третото тримесечие на 2009 г. коефициентът на икономическа активност на населението отбелязва намаление с 0,6 пункта. Друг основен маркер - коефициентът на заетост за населението между 20 и 64 години (показател, включен в Стратегия "Европа 2020"), намалява с 3,1 пункта и в края на септември 2010 г. е 66,4% - съответно 70,2% за мъжете и 62,6% за жените. Проучването на НСИ показва, че най-ниска е заетостта – 43%, при хората на възраст между 55 и 64 години, на които им предстои пенсиониране в близките години. Преди година заетостта в тази възрастова група е била по-висока с 3,7 пункта. През третото тримесечие на тази година безработните са били 326 600, а коефициентът на безработица – 9,5%. В сравнение със същия период на 2009 г. хората без работа са се увеличили с 92 100, а коефициентът на безработица - с 2,8 пункта. Като цяло безработицата при мъжете е малко по-висока - 10,1% срещу 8,8% за жените. Най-висок е делът на безработните младежи на възраст между 15 и 24 навършени години – 21,4%. В сравнение с третото тримесечие на 2009 г. българите, останали без работа повече от година, нарастват с 58 процента. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 1,7 пункта и достига 4,5%. Последните данни на Агенцията по заетостта обаче показват, че безработицата у нас за октомври е 8,92% и за първи път от ноември 2009 г. е под 9%.
Източник: Класа (23.11.2010)
 
Нови 757 жилищни сгради се строят в България През третото тримесечие на 2010 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 311 жилищни сгради с 3 405 жилища в тях и с 443 743 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 56 административни сгради/офиси с 35 108 кв. м РЗП и на 1 213 други сгради с 589 953 кв. м РЗП, информират от НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 9.0%, жилищата в тях - с 13.4%, и застроената им площ - с 12.8%. Административните сгради намаляват с 3.4% и съответната им РЗП - с 4.3%. Броят на другите сгради бележи ръст от 3.6%, а общата им застроена площ нараства с 4.5%. В сравнение с третото тримесечие на 2009 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 26.5%, а жилищата в тях - с 34.6%. Административните сгради намаляват с 33.3%, а другите видове сгради - с 5.9%. При всички видове сгради е регистриран спад на РЗП, съответно при жилищните - с 34.2%, при административните - с 35.7%, а при другите сгради - с 4.5%. През третото тримесечие на 2010 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 180, Пловдив - 128, София - 124, Варна - 120, и Бургас - 101. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 617, Варна - 597, Благоевград - 371, Бургас - 308, и Пловдив - 295. От началото на 2010 г. Националният статистически институт събира данни за започнатото строителство на нови сгради. През третото тримесечие на 2010 г. е започнал строежът на 757 жилищни сгради с 2 260 жилища в тях и с 269 794 кв. м обща застроена площ, на 29 административни сгради/офиси с 18 144 кв. м РЗП и на 514 други сгради с 260 975 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие намалява броят на започнатите жилищни сгради с 3.6%, а нарастват жилищата в тях с 24.8% и застроената им площ с 5.4%. Административните сгради са по- малко с 19.4%, а съответната им РЗП нараства с 1.0%. Броят на започнатите други сгради намалява с 5.7%, но общата им застроена площ се увеличава с 31.7%. Стартирало е строителството на най-голям брой нови сгради в областите: Варна - 95 жилищни и 36 други сгради; София (столица) - 89 жилищни и 19 други сгради; София - 82 жилищни и 19 други сгради; Стара Загора - 50 жилищни, 7 административни и 29 други сгради.
Източник: profit.bg (23.11.2010)
 
Спада потреблението на пиво 69,6 л е била консумацията на бира на глава от населението в Европа през 2009 г., докато през 2008 г. тя е била 72,9 л. През 2009 г. са произведени 383 млн. хектолитра бира, 364 млн. от които в страните от ЕС. Данните бяха представени на традиционното годишно събрание на пивоварите на Европа, което се проведе в Брюксел, Белгия. Според анализаторите причината за спада в производството и консумацията на бира е икономическата криза. Най-много бира през 2009 г. е била произведена в Германия - 98 млн. хектолитра. На следващо място са Великобритания с 45 млн. хектолитра и Полша – 36 млн. България е произвела близо 5 млн. хектолитра. У нас през миналата година на човек са се падали по 67 л бира, а през 2008 г. - 73 л. Най-много бира се пие в Чехия – 159,3 л годишно на човек, на следващо място се подрежда Германия със 109,6 л консумация за година и Австрия – 106,2 л. В Испания любителите на бира са изпили 36 млн. хектолитра, като 15% от тях се падат на нискоалкохолни и безалкохолни брандове.
Източник: Класа (24.11.2010)
 
Рязък спад в разрешенията за строеж през третото тримесечие С 9% намалява броят на издадените разрешения за строеж на жилищни сгради в периода юли – септември спрямо предходното тримесечие. Това показват новите данни на Националния статистически институт. На годишна база, т.е. спрямо трето тримесечие на 2009 г., разрешенията за строеж на жилища спадат с 26.5%. През третото тримесечие на 2010 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 311 жилищни сгради с 3 405 жилища в тях и с 443 743 кв. м разгъната застроена площ. При административните сгради броят на разрешенията на тримесечна база намалява с 3.4%, а на застроената площ с 4.3%. На годишна база спадът е 33.3%. Ръст спрямо Q2 се наблюдава единствено в категорията „други сгради“, разрешения за строеж на които се увеличават с 3.6%, но на годишна база и при тях има спад. През третото тримесечие на 2010 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 180, Пловдив - 128, София - 124, Варна - 120, и Бургас - 101.
Източник: Дарик радио (24.11.2010)
 
Четвърти сме в Европа по ниски данъци, последни - по време за плащане България е на 4-то място по ниско данъчно ниво (като дял от приходите на бизнеса) в ЕС с 29% и на 35-о в света. Това показва проучване на PricewaterhouseCooper's сред 183 икономики. Преди нас в Европа са Люксембург – 21,1%, Кипър – 23,2%, и Ирландия – 26,5%. Средното за ЕС ниво е 44,2, а за света дори е по-високо - 47,8 на сто. Северната ни съседка Румъния е с ниво над средното за Европа – 44,9%, или на 14-о място, следвана от южната ни съседка Гърция – на 15-а позиция с 47,2%. Най-ниско е данъчното бреме в Източен Тимор с 0,2%, следвана от Вануату – с 8,4%, и Малдивите – с 9,3%. Въпреки ниското данъчно бреме обаче България е на едно от последните места в световен мащаб по време, за което могат да се спазят съответните данъчни изисквания – общо 616 часа. От тях 288 часа отиват само за плащането на осигуровки, сочи още изследването. В Люксембург бизнесът отделя за издължаването към хазната едва 59 часа, в Швейцария - 63, а в Ирландия – 76 часа. С този резултат се нареждаме на последната позиция сред страните в ЕС и на 171-во място от 183 икономики. Европейските фирми средно отделят по 222 часа, за да спазят данъчното законодателство, в световен мащаб този показател е 282 часа. В Гърция за покриване на данъчните задължения на бизнеса му трябват 224 часа, което й отрежда 90-а позиция, в Румъния - 222 часа, или 87-о място. Общо с 34 плащания на данъци се нареждаме на 56-о място в класирането. Гърция е на 33-та позиция с 20 плащания, докато Румъния е чак на незавидната 182-ра позиция. България е сред 10-те държави, които най-много са улеснили плащането на данъци в света за последната година. Страната ни заема 6-а позиция. На първо място е Тунис, следвана от Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Канада и Македония. В световен мащаб най-лесно се плащат задълженията към хазната на Малдивите, в Катар и в Хонконг, а най-трудно в Украйна, Централноафриканска република и Беларус. Общо 11 икономики в Източна Европа и Централна Азия са улеснили издължаването към хазната от 2004 година насам. Средно времето, което бизнесът трябва да отдели за това, е паднало с 2 работни седмици. Първи в това отношение са България и Латвия, които започнаха улеснението на плащането на данъци от 2005 г. Но все още административната такса в региона е висока. 5 от държавите в него са сред икономиките с най-много брой плащания в глобалната класация. Средно за целия свят една компания трябва да отдели половината от търговските си приходи и да прекара седем седмици, за да се изплати на хазната, или на всеки 12 дни. Бизнесът плаща данъци по-лесно в икономиките с високи доходи. Те имат най-ниските осигуровки и ниска административна тежест според експертите от PwC. През тази година общо 40 икономики са улеснили плащането на задълженията при 45 през миналата година. От първото проучване на компанията отпреди пет години до сега 60% от изследваните икономики са провели данъчна реформа. Тези, включени от първото до последното проучване, средно са намалили разходите за плащане на такси с 5%, времето, необходимо за това - със седмица, а броя на процедурите - с четири. Експертите от PwC отчитат и друга интересна тенденция. Все още има страни, в които жените се третират различно от мъжете по отношение на данъчното законодателство. Например в Кот д'Ивоар, Ливан, Индонезия и Буркина Фасо омъжената жена може да плати до 5 пъти по-високи данъци върху доходите от съпруга си. В Израел, Корея и Сингапур пък таксите са по-ниски за дамите, за да ги стимулират да се включат в пазара на труда.
Източник: Класа (25.11.2010)
 
Доходите на българина намаляват с 2.2% през третото тримесечие Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2010 г. е 932 лв. и спрямо същото тримесечие на 2009 г. намалява с 2.2%. Основната част от този доход се формира от получаваната работна заплата и пенсии. Техният относителен дял в общия доход за тримесечието е 80.7%. При пенсиите продължава тенденцията на увеличение, която се наблюдава и при направените сравнителни анализи за предходни периоди от време, а при работната заплата се регистрира относително и номинално намаление. На първо място в структурата на общия доход продължава да бъде работната заплата, като основен източник на доход за домакинствата. Разходите за храна и жилище (енергия, горива и вода) имат най-голям дял при формиране на общия разход и представляват 51.7% от всички разходи за наблюдаваното тримесечие.
Източник: Дарик радио (25.11.2010)
 
Чакат 2,6% ръст на икономиката Ръстът на българската икономика догодина ще бъде с 2,6%, прогнозира Европейската комисия. Очакванията за 2012 г. са БВП да се повиши с 3,8%, но за тази година да има спад с 0,1%. Това гласят есенните икономически прогнози на ЕК. Те обхващат и очакванията за следващите две години при положение, че няма голяма промяна в икономическа политика на страните. Прогнозите на ЕК са доста по-негативни от очакванията на Министерството на финансите, според които тази година ще има малък ръст на БВП, който през следващите две години ще се ускори до 3,6% и 4,7%. През тази година безработицата у нас е 9,8%, през 2011 г. се очаква да бъде 9,1%, а през 2012 г. да падне до 8%, прогнозират от ЕК. Прогнозите на Брюксел за инфлацията са 2,9% през 2010 г., 3,2% през 2011 г. и 3,1% през 2012 г. Намаленото вътрешно търсене дърпа назад икономическото ни възстановяване. Все пак очакванията са вътрешното търсене да се засили през 2011 г., което ще доведе до ръст на БВП. ЕК очаква дефицитът в бюджета от 3,8% от БВП през тази година, да падне до 2,9% през 2011 г. и до 1,8% през 2012 г.
Източник: Стандарт (30.11.2010)
 
С 10 на сто скочиха цените на производителите за вътрешния пазар през октомври в сравнение със същия месец на 2009 г., обявиха от НСИ. В добивната промишленост цените се вдигат с 18,9%, в преработващата промишленост - с 8,6%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12%. Ръст на цените в преработващата промишленост спрямо октомври 2009 г. е отчетен при производството на основни метали - с 23,5%, на цигари - с 6,7%, на хартия и картон - с 6%.
Източник: Стандарт (01.12.2010)
 
С повече от 20% са намалели новите жилища Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намалява с 15%, а на жилищата в тях - с 21%, през третото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на миналата година, отчете НСИ. В периода юли - септември са въведени 598 сгради с 4360 жилища. Най-много са новите сгради в областите Варна - 112 с 831 жилища, Бургас - 95 с 888 жилища, и София - 53 сгради с 888 жилища. Жилищната площ също намалява със 17.4% и достига 208 хил. кв.м. Най-големи са апартаментите и къщите в областите Търговище (155 кв.м) и Кюстендил (131 кв.м). Най-малки са жилищата в Пловдив (52 кв.м) и Враца (53 кв.м), отчита статистиката. Значителен ръст на договорите за наем, стабилизация на ценовите нива, повишен интерес от страна на купувачите и признаци за раздвижване на жилищния пазар. Това са тенденциите, които отчетоха лекторите по време на последна за 2010 г. среща, организирана от Investor.bg. Според Цветелина Тасева, изпълнителен директор на "Адрес", все още е голяма разликата между очакванията на продавачите и тази на купувачите за цените на жилищата. "Себестойността на строителството се е върнала към нивата от 2003–2004 г. като цена на материали и труд, което се очаква да окаже стимулиращо влияние върху пазара", каза главният архитект на София Петър Диков. Според него жилищният пазар у нас няма нормално разделение както е по света на три типа жилища - за продажба, за отдаване под наем и социални жилища. Диков прогнозира, че последните два сегмента ще се развиват бързо занапред.
Източник: Дневник (06.12.2010)
 
Икономиката подскочи с 0,5% Икономиката излезе от кризата и подскочи с 0,5% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Ръстът на БВП спрямо второто тримесечие е с 0,7%. Този резултат е доста по-добър от предварителните оценки на НСИ, според които ръстът на икономиката спрямо миналата година беше 0,2%, а спрямо второто тримесечие - 0,3%. Въпреки това България не се представя много добре на фона на останалите страни в ЕС. По-зле от България през третото тримесечие са се представили само Гърция (със спад от 4,5% спрямо миналата годна), Румъния (спад от 2,2%) и Испания (ръст с 0,2%). Ръстът на БВП през третото тримесечие се дължи на земеделието, което нараства с 3%. В услугите и индустрията има спад съответно с 1,4% и 1,3% спрямо миналата година. В резултат делът на земеделието в икономиката вече надминава 10%. За деветмесечието БВП на страната намалява с 0,2%, сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (10.12.2010)
 
БВП нараснал по-бързо спрямо първите оценки Брутният вътрешен продукт за третото тримесечие е нараснал двойно повече спрямо това, което показаха експресните оценки на НСИ през ноември. Според предварителните данни, които НСИ публикува днес, БВП нараства с 0.7% спрямо второто тримесечие, а на годишна база (спрямо третото тримесечие на миналата година) има растеж от 0.5%. Разликата между експресните и предварителните данни е, че двете изследвания се публикуват съответно 40 и 70 дни след приключване на разглеждания период. Заради ограничения набор от показатели, които обхващат, експресните данни често търпят сериозни корекции при по-късните наблюдения. За сравнение, в началото на ноември НСИ посочи, че спрямо предходното тримесечие растежът е 0.3%, а на годишна база той бе оценен на 0.2%. Въпреки че по този показател данните са оптимистични, по-задълбоченият поглед показва, че за бизнеса и домакинствата кризата все още не е приключила. От това, че населението продължава да се въздържа от харчене индивидуалното потребление спада с 5.9%, а колективното потребление се свива със 7.8%. Голям принос за растежа пък продължава да оказва износът, което прави българската икономика все още зависима от това което става на международните пазари. Още по-категорично това се вижда от данните спрямо второто тримесечие, които показват, че както крайното потребление, така и инвестициите продължават да се свиват. В номинално изражение БВП възлиза на 19.40 млрд. лв., като на човек от населението се падат 2.581лв., а брутната добавена стойност е достигнала 16.480.6 млрд. лв., но при измерване по текущи цени. При съпоставка спрямо същия период на миналата година тя остава без промяна, а спрямо предходното тримесечие дори има понижение с 0.4%. Променя се и приносът на отделните сектори, който я формират, като според данните индустрията държи 29.4%, при 31.1% през третото тримесечие на миналата година. За сметка на това аграрният сектор увеличава своя принос от 9.3% на 10.5%, а при услугите увеличението е от 59.6% на 60.1%. Според експерти причина за това е добрата реколта, която е подпомогнала и износа на замеделска продукция, докато индустриалните компании са произвеждали основно за износ, а на вътрешният пазар търсенето за индустриални стоки е останало ниско.
Източник: Дневник (10.12.2010)
 
Износът ни към ЕС се увеличава с 23.9% за деветмесечието През периода януари - септември 2010 г. износът на България за Европейския съюз (ЕС) се е увеличил с 23.9% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 13.4 млрд. лева. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени днес. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния и Гърция, които формират 61.4% от износа за страните - членки на ЕС. Износът за Италия се е увеличил с 39.9%, а този за Германия - с 23.3%. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Люксембург, Естония и Словения. Износът за Дания и Чехия бележи ръст съответно с 61.6% и 56.7%. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Кипър и Белгия. През септември 2010 г. износът за ЕС нараства с 22.6% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.7 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - септември 2010 г. се е увеличил с 6.6% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 15.5 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Португалия - с 92.9%, и от Литва - с 57.3%. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Естония, Чехия и Кипър. През септември 2010 г. вносът на България от страните - членки на ЕС, се увеличава с 10.1% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.9 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - септември 2010 г. е отрицателно и възлиза на 2 млрд. лева.
Източник: econ.bg (10.12.2010)
 
Заетите лица намаляват с 5% през третото тримесечие Заетите лица в икономиката са 3.663 млн. души през третото тримесечие на годината, показват данните на НСИ. Общият брой отработени часове е 1. 478 млрд. В сравнение с третото тримесечие на 2009 г. броят на заетите лица е намалял с 5%, като са отработени с 5.1% по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през третото тримесечие на 2009 и 2010 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 5 296.6 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13.1 лв. БВП за един отработен час. БВП на един зает реално се увеличава с 6.4%, като за един отработен час се произвеждат с 6.4% повече реална стойност от БВП. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие на 2010 г. реално се увеличава с 5.5% и съответно с 5.6% за един отработен човекочас.
Източник: Пари (10.12.2010)
 
Индустрията спадна с 0,6% през октомври Спад от 0,6% бележи общият индекс на промишленото производство през октомври 2010 г. в сравнение с предходния месец. Това сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). За същия период промишленото производство в добивната промишленост намалява с 5,7%, в преработващата промишленост - с 1,1%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 5,5%. На годишна база индексът на промишленото производство нараства с 4,3 на сто. В преработващата промишленост се отчита увеличение с 6,5%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,9%, докато в добивната промишленост се наблюдава намаление от 12,3%. За последно спад в производството бе отчетен през юли т.г. По предварителни данни на НСИ през октомври 2010 г. продукцията в сектор „Строителство” бележи намаление с 0,1% спрямо предходния месец. На годишна база спадът в сектора е 10,7%. Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" отбелязва спад от 0,6% спрямо септември. За този период ръст от 1,3% се отчита в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки. Увеличение има и в търговията на дребно с хранителни стоки напитки, тютюневи изделия и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника, съответно с 0,4 и 0,1%. Във всички останали дейности е отчетено намаление между 0,1% и 1,3%, като спадът е най-малък в търговията на дребно с текстил, облекло и обувки и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита, а най-голям е при автомобилните горива и смазочни материали.
Източник: Класа (11.12.2010)
 
Стегнахме колана с още една дупка Българинът продължава да стяга колана и да ограничава харчовете си. През октомври оборотът в търговията на дребно падна с 0,6% спрямо септември. А спрямо октомври 2009 г. спадът е доста по-съществен - с 4,8%, обявиха от НСИ. През октомври се увеличават продажбите само на храни, напитки и цигари спрямо миналата година - с 0,4%. В останалите сфери продажбите падат. Намалението в продажбите на автомобилни горива е 8,6%, на лекарства - 8%, а на компютърна и комуникационна техника - 6%.
Източник: Стандарт (11.12.2010)
 
С 4,3% се увеличи промишленото производство през октомври спрямо същия месец на 2009 г. Това е много добър сигнал за предприятията и за излизане на икономиката от кризата. Ръстът в преработващата промишленост е с 6,5%, в производството на електрическа и топлоенергия и газ е 3,9%, но в добивната промишленост се наблюдава намаление от 12,3%. Има ръст в производството на инвестиционни продукти (8,8%), в производството на продукти за междинно потребление (6,3%) и в производството на енергийни продукти (3,3%).
Източник: Стандарт (11.12.2010)
 
Износът продължи спринта си Износът продължи бързия си ръст от предходните месеци, когато скачаше с около 40%, и през октомври се увеличи с 20,9%. Това е много добър резултат за родната икономика, сочат данните на НСИ. Износът през октомври е по-голям с 12% дори от предкризисната 2008 г. Така се запазва тенденцията от края на миналата година износът да расте много по-бързо от вноса, който през октомври се увеличава с 11,4%. Дефицитът във външната търговия за първите десет месеца на годината, като се отчитат транспортните разходи и застраховките, е малко над 5 млрд. лв. За същия период на 2009 г. дефицитът е 8,5 млрд. лв.
Източник: Стандарт (11.12.2010)
 
Промишленото производството отчете над 4% ръст През октомври 2010 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 4.3% спрямо съответния месец на 2009 година, сочат предварителните данни на НСИ. Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, намалява с 0.6%, в сравнение със септември 2010 година. През октомври 2010 г. спрямо предходния месец промишленото производство в добивната промишленост намалява с 5.7%, в преработващата промишленост - с 1.1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 5.5%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 21.3%, производството на напитки - с 11.2%, производство на изделия от каучук и пластмаси - със 7.9%, производството на хранителни продукти - с 5.4%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 4.7%. Ръст е регистриран в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 19.5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.1%, производството на тютюневи изделия - с 4.8%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 6.5%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.9%. В добивната промишленост се наблюдава намаление от 12.3%. Регистриран е ръст в производството на инвестиционни продукти (8.8%), в производството на продукти за междинно потребление (6.3%) и в производството на енергийни продукти (3.3%).
Източник: expert.bg (11.12.2010)
 
Поскъпването на храните наду инфлацията до 4.6% Годишната инфлация в България достига 4.6% през ноември (спрямо същия месец на 2009 г.), като значителен принос за това има поскъпването на храните, безалкохолните и горивата. Въздействието на първите две групи се усеща най-много през последния месец - за ноември те поскъпват с 1.2% спрямо октомври. Общата инфлация на месечна база (спрямо октомври) пък е 0.7%. Храните и безалкохолните напитки имат и най-голям дял в потреблението - над 35%, което означава, че носят и основна част от общата инфлация. Тази категория стоки поскъпват с 4.7% на годишна база. През последния месец на второ място по поскъпване спрямо октомври са наемите, горивата, ток, вода и електричество - с 0.8% спрямо октомври. Потребителските цени продължават да се увеличават на годишна база месец след месец - през октомври годишната инфлация беше 3.9 на сто. Алкохолът и цигарите формират малко над 5% от разходите на потребителите, които НСИ отчита. На годишна база те отчитат най-голямо повишение от 26.5%, но то се усети още в началото на годината, когато бяха вдигнати акцизите. Спрямо октомври те са поскъпнали само с 0.1%. На годишна база през ноември разходите за съобщения се увеличават със 7.6%, а разходите за жилища, към които спадат наемите и сметките за електричество и отопление - с 3.7%. При отделни категории, като например цените на облеклата и обувките, се наблюдава поевтиняване на годишна база. Според НСИ хармонизираната инфлация в България (която взема предвид и потреблението на чужденците в страната) е 4 на сто. Това е близо два пъти над средното за ЕС. По данни на Евростат годишната инфлация в ЕС за октомври е 2.3%.
Източник: Дневник (14.12.2010)
 
Икономиката набира скорост до 6,9% Икономиката ще набира скорост през следващите три години, докато достигне ръст на БВП от 6% през 2012 г. и 6,9% през 2013 г. За следващата година се очаква ръст на икономиката от 3,6%, гласи последното проучване на "Ърнст и Янг". Точно същия ръст на БВП от 3,6% прогнозират и от Министерството на финансите и е заложен в бюджета за 2011 година. Анализаторите обаче предупреждават, че има риск този прогнозиран ръст през следващата година да не се осъществи. От една страна причината за това са проблемите в Еврозоната, заради които се очаква бурният ръст на износа през следващите месеци до известна степен да затихне. Освен това държавата е принудена да води рестриктивна фискална политика с цел намаляване на бюджетния дефицит до 2,5% за 2011 г. Не на последно място очакваният ръст на потребителските разходи през 2011 г. е само 2,4%. Затихването на ръста на износа ще се отрази още през настоящата година на икономиката като 2010 г. ще приключи с почти 1% спад на БВП, смятат от "Ърнст и Янг". Правителството се надява, че левът ще влезе в чакалнята за Еврозоната (ERM-II) през 2011 г. Като се има предвид фискалната и дълговата криза в ЕС, 2014 г. изглежда най-ранната възможна дата за влизане в Еврозоната, смятат анализаторите.
Източник: Стандарт (14.12.2010)
 
Богатството на българите се увеличава с 4 млрд. лв. за последната година и вече надхвърля 38 млрд. лв. Това сочи докладът за личните финанси на Industry Watch. Въпреки понижението на лихвите по депозитите банковите влогове на гражданите продължават да растат. По този начин домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания, в случай че загубят постоянните си доходи от заплати, наем, парични преводи от чужбина. За първи път от две години насам се отбелязва и ръст в цените на жилищата. Макар че на национално ниво те продължават да поевтиняват, в София се отчита ръст на цените на имотите от над 2% спрямо предходните три месеца. Жилищният кредит става все по-достъпен, а едва 9% от стойността на всички жилища е финансирана чрез банкови кредити.
Източник: Стандарт (15.12.2010)
 
Потреблението е ахилесовата пета Прогнозите за растежа на българската икономика се подобряват, гласи последният доклад на УниКредит. Тази година ръстът на икономиката ще бъде 0,1%, а през 2011 г. ще бъде 2,8%, смятат анализаторите. Това е повишение с 0,6% спрямо предишната прогноза и се дължи на стабилизиране на инвестициите и на новите работни места в промишлеността. "Но вероятността растежът да достигне своя потенциал от 4% преди средата на 2012 г. е малка", гласи анализът. Причините са бавното приспособяване на пазара на труда в някои сектори и големите спестявания на хората, което забавя възстановяването на индивидуалното потребление. Впечатляващото възстановяване на износа не е достатъчно, за да спаси останалата част от икономиката, и индивидуалното потребление се превръща в Ахилесовата пета на българското възстановяване, гласи анализът. Спадът в индивидуалното потребление се изостри през третото тримесечие до -5,9%.
Източник: Стандарт (15.12.2010)
 
Свършват белите пари за черни дни Бели пари за черни дни у нас няма. Това твърдят 72 на сто от българите в национално проучване на Алфа рисърч, проведено от 4 до 12 декември. От хората, успели да спестят някой лев /28%/, 11 на сто покриват със заделеното текущите си разходи, още 5% теглят от сметките си, за да пазаруват на по-ниски цени по време на криза. Недокоснати остават сумите в банка едва на 12% от мъжете и жените в страната. Джобовете ни ще са по-пълни догодина, смята обаче всеки трети българин. Ще я караме все така, убедени са 42% от хората, а песимистите са 24 на сто. Скандалите, които разколебават доверието в морала на управниците обаче, играят по-съществена роля върху падащата подкрепа за ГЕРБ, отколкото ниският жизнен стандарт на хората. Депутатите мераклии за луксозен телефон на аванта, които избягаха от работа заради парти с подарък, са разгневили 70 на сто от българите. На второ място с 67% се нарежда сагата около бившия директор на фонд "Земеделие" Калина Илиева. На трето с 51% се класират разкритията около имотите на Цветан Цветанов и Андрей Иванов. Браво на управляващите за Кристалина Георгиева казват 67%, овации за започналото събаряне на незаконни сгради получава властта от 46% българи.
Източник: Стандарт (20.12.2010)
 
Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица за третото тримесечие на 2010 нарастват с 10,7% спрямо третото тримесечие на 2009, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението спрямо същия период на предходната година в услугите е 12,9%, в индустрията - 7,5%, а в строителството – 6,7%. С най-висок ръст на годишна база са разходите за труд в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 37%, „Професионални дейности и научни изследвания” - 26%, и „Други дейности” - 24%. Най-нисък е ръстът в дейностите „Административни и спомагателни дейности” - 3,2% и “Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - 5,9%. Намаление с 4,6% на общите разходи за труд е регистрирано в икономическа дейност „Култура, спорт и развлечения”. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават с 11,8% спрямо третото тримесечие на 2009, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 5,5%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от -5,8% за „Култура, спорт и развлечения” до +40,5% за „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. По-рано през месеца от НСИ обявиха, че производителността на труда през третото тримесечие на 2010 се е повишила с 6,4% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2010)
 
Събират 318 млн. по-малко от акцизи 318 млн. лв. по-малко ще бъдат приходите от акцизи на Агенция "Митници" спрямо годишния й план. В средата на годината парламентът актуализира очакваните приходи от акцизи и ги намали до 3,9 млрд. лв. Но приходите ще бъдат 3,58 млрд. лв., сочат данните. Това е дори с 262 млн. лв. по-малко от миналата година. Държавният бюджет за ноември има излишък от 36,5 млн. лв., обявиха от Министерството на финансите. В резултат до края на ноември има дефицит по сборния бюджет на страната от 1,86 млрд. лв. През последните месеци е налице плавно възстановяване при постъпленията от косвени данъци, като за периода юли-ноември те отчитат ръст спрямо същия период на 2009 г., коментират от министерството. Фискалният резерв към края на ноември е 6,4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (22.12.2010)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2010 са 251 хил., или с 15,2% по-малко в сравнение с ноември 2009, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През октомври пътуванията бяха с 19,4% по-малко на годишна база. За септември беше отчетено понижение на годишна база от 21,4%, а за август спадът беше над 30,6%. Увеличение на пътуванията в сравнение със същия месец на 2009 е регистрирано към Ирландия - с 291%, Израел - с 96%, Дания - с 46%, Канада - с 3%, Белгия - с 14%, Швейцария - с 12%, Полша - с 11%, САЩ - с 11% и други. Същевременно намаляват пътуванията към Финландия - с 39%, Словакия - с 32%, Словения - с 28%, Турция - с 23%, Япония - с 22%, Сърбия - с 22%, Гърция - с 19%, Малта - със 18%, Нидерландия - с 17%, Австрия - с 15%, Норвегия - с 15% и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези със служебна цел - 47%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 25%, гостуване - 24% и други – 4%. Посещенията на чужденци в България през ноември са 375 хил. и нарастват с 10,7% спрямо същия месец на 2009 година. През октомври бе отбелязано повишение от 5,1% на годишна база. Увеличение е регистрирано на посещенията по всички цели на пътуването, като най-голям е ръстът на транзитните преминавания на чужденци през страната - 16%. Посещенията с цел почивка и екскурзия се увеличават с 13%, а посещенията с цел гостуване и със служебна цел - съответно с 12% и 0,3%. Посещенията на граждани от страните членки на Европейския съюз нарастват общо с 1,1%, като най-голямо е увеличението при посещенията от Швеция и Словакия - съответно с 23% и 19%. Намаление е отчетено на посещенията от Ирландия - с 60%, Малта - с 34%, Кипър - с 22% и други. Увеличават се и посещенията от групата „Други европейски страни” - с 26%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Сърбия - с 86%, Македония - с 52% и Русия - с 42%. През ноември 2010 транзитните преминавания на чужденци през страната формират най-голям относителен дял от общия брой посещения - 38%, следвани от посетилите страната чужденци с цел почивка и екскурзия - 27%, със служебна цел - 17%, по други причини - 15% и с цел гостуване - 3%.
Източник: Инвестор.БГ (28.12.2010)
 
Бизнес климатът в строителството и търговията на дребно се влошава през декември Бизнес климатът през декември е бил по-лош за строителството и търговията на дребно и по-добър за промишлеността и сектора на услугите. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Според тях общото ниво на показателя се запазва същото като през ноември. Само за промишлеността ръстът му е с 0.9 пункта на месечна база, като причината са по-оптимистичните оценки на мениджъри за състоянието на компаниите, посочват от НСИ. Увеличение има при производствените поръчки – през декември тяхното ниво е с 1.1 пункта над средната си стойност. Като основни проблеми в промишлеността продължават да се посочват несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Оценката за несигурната среда е с 21.3 пункта над обичайното си ниво от последните десет години. В бранша очакват и повишение на продажните цени в следващите три месеца. За сметка на това според предприемачите намалява негативното влияние на слабостите в икономическото законодателство. Резервирани са очакванията на строителния бранш за следващите шест месеца, поради което и условията за бизнес в сектора се понижават през последния месец на годината с цели 3.8 пункта. Според строителите активността ще се задържи на сегашното си ниво в следващите три месеца, което е по-ниско в сравнение с ноември. През декември са се увеличили и клиентите със закъснения в плащанията. За следващите три месеца прогнозите са продажните цени на строителството да намаляват. Несигурната икономическа среда и финансовите затруднения продължават да са основни проблеми за отрасъла и през последния месец. Очакванията на строителните предприемачи относно продажните цени са за известно намаление през следващите три месеца. При търговията на дребно очакванията също са доста песимистични – те са за влошаването на продажбите в следващите три месеца, но за сметка на това прогнозите им са цените да се запазят на същото ниво като сега. През декември показателят в сектора на услугите се покачва с 2.2 пункта, което се дължи предимно на подобрените очаквания на стопанските ръководители за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Подобрени очаквания има и по отношение на търсенето в отрасъла през следващите три месеца, макар че настоящото му ниво се оценява като по-ниско спрямо предходните месеци.
Източник: Дневник (29.12.2010)
 
Цените на имотите се отделят от дъното Противно на очакванията, 2010 г. не успя да сложи убедителен край на спада в цените на имотите. Редица агенции отчетоха допълнително поевтиняване, което е около 5% на база офертни нива. На пазара почти не се срещаха купувачи, готови да дадат повече от 1000 евро за кв.м. Обичайният ценови интервал за апартамент с една спалня бе 40-50 000 евро и 70-90 000 евро за апартамент с две спални. Спадът в цените на имотите според реализираните сделки забави темп и за 2010 г. се очертава да бъде средно около 10% на годишна база. Процентът варира за различните пазарни сегменти между 2% и 15%. Тази тенденция се потвърждава и от данните на Националния статистически институт. Според тях спадът в цените на апартаментите в цялата страна за 3-тото тримесечие на 2010 г. на годишна база е 6.04% в номинално изражение и 8.3% след отчитане на инфлацията. При елитните имоти цените през 2010 г. останаха стабилни на нива от 2009 г. През 2010 г. реално завърши цикълът на сегментация на пазара и луксозните имоти се оформиха като отделен инвестиционен инструмент, който няма да бъде податлив на общите тенденции и особено на краткосрочните му колебания. Очакванията са, че освен българските инвеститори на този пазар ще стъпят и чуждестранни купувачи. През 2010 г. общият брой продажби се увеличи спрямо 2009 г. с около 10%. Този резултат може да се разглежда като първи положителен сигнал за започващо възстановяване, но трябва да се има предвид и фактът, че ръстът на обемите се отчита на годишна база на фона на много слаби първи месеци на 2009 г. Друга тенденция е по-голямата динамика на пазара на градски имоти в София и активизация и в другите големи градове. На фона на активността в София обаче пазарът в другите областни градове е доста по-ограничен, а в малките градове перспективите все още не са много добри. Продажбите на морски ваканционни имоти се увеличиха с 20% спрямо лято 2009, отчитат агенциите. В същото време няма промяна в ценовите нива и предпочитанията на купувачите спрямо миналата година и предишните периоди на тази година. Сделките са предимно за ваканционни апартаменти на ниски цени. Делът на руснаците сред чуждите купувачи на имоти у нас се увеличи с 40% спрямо 2009 г. Британците обаче го напуснаха окончателно. Пазарът на селски имоти замря още повече, което доведе до допълнителен спад в цените. Най-търсените имоти могат да бъдат разделени на три групи. В първата са апартаменти за жилищни нужди в София - между 50 и 100 кв.м на цени между 35 000 и 90 000 евро. Търсенето продължава да бъде основно насочено към южните и източни квартали на столицата. Във втората група са апартаментите в другите големи градове на страната - на цени между 25 000 и 40 000 евро, за 500-600 евро на кв.м. В третата са ваканционни апартаменти - предимно търсени от чуждестранни купувачи (основно руснаци) - на цени между 20 000 и 40 000 евро - интерес бе отчетен към всички курорти по Северното и Южното Черноморие, които предлагат атрактивни цени. В този момент положителните икономически новини са много важни. Ако икономиката се развива положително и няма допълнителни сътресения, то прогнозата за 2011 г. е пазарът да преодолее шока от драматичния спад в цените през 2009 г., ценовите нива да се запазят стабилни, да нараснат обемите от сделки и от края на 2011 г. до пролетта на 2012 г. цените на имотите да преминат към тенденция на нарастване в рамките на 2-5%. Тъй като пазарът вече е доста добре сегментиран, може да се очакват отклонения от този тренд в различните сегменти. Общото обаче е, че вече във всички сегменти дъното е достигнато или е много близо, а в някои случаи вече е подминато.
Източник: Стандарт (03.01.2011)
 
Бензинът поскъпна с 3 до 5 ст. на литър заради по-високия акциз от Нова година като цената му мина 2.20 лв. В момента стойността на горивото е с едва 20-30 ст. по-ниска в сравнение с времената на рекордно поскъпване през лятото на 2008 г. Тогава барел суров петрол стигна 147 долара и макар че оттогава насам цената му се е сринала с 38% до 91 долара, бензинът у нас е по-евтин с едва 10%. Литър безоловен бензин А-95Н в обектите на "ЛУКойл" вчера се продаваше срещу 2.27 лв., което е с 5 ст. повече от стойността му на 29 декември. В "Шел" цената на горивото вчера варираше - 2.23 лв. в бензиностанции в София, 2.25 лв. във Варна и т.н. В ОМV бензинът се търгуваше на дребно по 2.21 лв. за литър. При равни други условия покачването на акциза върху горивата от 1 януари означава поскъпване на литър бензин с 3 ст. на литър. Налогът се качи от 0.685 лв. на литър на 0.71 лв. При дизела повишението на цената заради новия акциз е 2 ст. Той вчера вървеше по 2.33 лв. в "ЛУКойл", 2.31 - 2.32 лв. в "Шел", 2.31 лв. за литър в OMV и т.н. Управляващите нямаше как да спестят покачването на акциза, защото то е предвидено в графика, който България договори с ЕС за достигане на минималните нива на налога в Евросъюза. Междувременно от 1 януари е в сила изискването касовите апарати на всичките около 3300 бензиностанции у нас да са свързани със системата на данъчните чрез GPRS модул. Така във всеки момент инспекторите на Националната агенция за приходите ще могат автоматично и в реално време да получат данни за оборота на обекта. Преди дни от агенцията обясниха, че апаратите на 90% от големите вериги бензиностанции вече са свързани със системата на НАП, но въпреки това данъчните се заканиха, че през януари ще има масови проверки на обектите за продажба на горива. До 30 септември 2011 г. всяка регистрирана по ДДС фирма трябва да свърже касовия си апарат с информационната система на данъчните, а до 31 март 2012 г. това трябва да направят всички останали дружества. Данните ще се обработват и архивират от огромни сървъри в централата на НАП. ОЩЕ НОВОСТИ - влиза в сила данък "офшорка", който ще облага с 10% почти всички извършени на родна територия услуги от граждани и фирми, регистрирани в "данъчен рай", - клиентите на застрахователните компании ще плащат с 2% по-високи премии заради въвеждането на нов данък в същия размер, - хората, закупили вносен мощен автомобил "втора ръка" между 2007 г. и 2009 г., могат да поискат от митниците да им бъде върната разликата между дължимия акциз за стар и нов автомобил, - налогът върху рязания тютюн за пушене се вдига от 100 на 130 лв. за килограм, - производителите и търговците на папироси и алкохол вече няма да могат да заявяват неограничени количества бандероли през последните 3 месеца преди смяната на образеца. От стария бандерол с по-нисък акциз те ще могат да поръчват не повече от средномесечното си потребление на бандероли за 3-те месеца.
Източник: Сега (03.01.2011)
 
Годишната инфлация в еврозоната достига 2.2% през декември, показва експресната статистика на Евростат. Това е най-високата стойност на показателя от 25 месеца насам, като инфлацията вече надхвърля допустимите граници, в които желае да я поддържа Европейската централна банка (ЕЦБ). По дефиниция ЕЦБ се стреми да я поддържа "близо до, но под 2%". Данните на Евростат не съдържат разбивка за инфлацията в отделните страни от еврозоната, както и за поскъпването на отделните категории стоки. Официалната статистика за инфлацията във валутния съюз и целия Европейски съюз ще се появи в средата на месеца. Последните актуални данни показват, че най-много поскъпват енергоносителите и акцизните стоки - алкохол и тютюневи изделия. Повечето чуждестранни експерти са на мнение, че засега увеличението на инфлацията не е притеснително. "Все още няма категорични доказателства за ценови натиск в еврозоната. Въпреки че много страни увеличиха ДДС, базовата инфлация, в която не влизат цените на енергоносителите и храните, е само 1.1% през октомври, след като през септември беше 1%", коментира Хауърд Арчър, икономист на Global Insight.
Източник: Дневник (05.01.2011)
 
€276 млн. по-малко инвестиции в имоти през 2010 г. Инвестициите в недвижими имоти през миналата година са били с 276 млн. евро по-малко спрямо предходната. Спекулативният сегмент от пазара продължи да се свива, като интересът на британските инвеститори почти изчезна. Повечето от тях влагаха средства в български имоти, водени от силния ръст на цените до 2008 г., но с оглед на перспективите за бавно възстановяване и насищането на пазара сега нищо не ги привлича към България и те няма да се върнат скоро. В резултат инвестициите в имоти през миналата година намаляха с 276 млн. евро. След силното свиване на пазара и спада на цените с близо 30% през 2009 г. повечето агенции очакваха през 2010 г. кризата в жилищния сектор да свърши, но това не се случи. Нещо повече - цените на имотите продължиха спада си като данните на НСИ показват средно поевтиняване за цялата страна от над 6% на годишна база. Основно търсенето на жилища през миналата година беше насочено към покупка на първи дом, често от бивши наематели. Повечето агенции се опитваха да задържат проформа цените на имотите на нивата от 2009 г., като даваха сравнително високи оферти „продава”, но бяха принудени да договарят големи отстъпки при всяка сделка. На пазара почти не се срещаха купувачи, готови да дадат повече от 1000 евро за кв.м, като инвеститорите с по-големи финансови възможности предпочитаха да влагат в покупка на земя и строеж а не да влагат пари в готови жилища. Така търсенето беше насочено към двустайни апартаменти от 30 000 до 50 000 евро и тристайни под 100 000 евро. Стабилно остана търсенето само в столицата и в големите курортни комплекси. Много от покупките на жилища в София се извършваха от бивши наематели. Това, което отличава пазара в София от другите градове, е по-ниската безработица. Така повечето от ипотечните кредити се отпускаха в столицата основно на хора във възрастовата група 26-35 години, дошли от провинцията. Цените в другите големи градове паднаха до под 500 евро за квадратен метър, като търсенето там намаля спрямо 2009 г. и се насочи към малки апартаменти на стойност от 20 000 до 40 000 евро. Въпреки свитото търсене в по-голямата част от страната общият обем на продажбите в сектора нарасна с близо 10% през 2010 г. спрямо 2009 г. Ръстът се дължи отчасти на повишения интерес на руснаците към имоти в българските курорти.
Източник: Монитор (05.01.2011)
 
Чакаме до 3,7% ръст на икономиката Между 2% и 3,7% ръст на икономиката у нас се очаква през 2011 г., заяви по БНТ министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. За да бъде постигната тази цел обаче, трябва да започнем да инвестираме и потребяваме повече, смята той. Според Трайков има и песимистичен вариант за под 2% ръст на БВП, но усилията на правителството са насочени в обратната посока. Икономическият министър очаква и през тази година да се запази тенденцията от миналата най-големите инвестиции да бъдат насочени към преработвателната промишленост и производството, където за 2010 г. имаше ръст съответно от 6 и 4%.
Източник: Стандарт (06.01.2011)
 
България сред страните от ЕС с най-висок ръст на производствените цени Производствените цени в Европейския съюз и еврозоната са нараснали съответно с 0,5% и 0,3% през ноември спрямо предходния месец, като в България растежът е сред най-високите - 1,1%, сочат данни на Евростат, поместени в сайта на европейската статистическа служба. Ирландия и Гърция бележат най-голям скок на индекса на производствените цени - 1,3% на месечна основа, а Унгария, Великобритания, заедно с България, отчитат нарастване на индекса с 1,1%. Спад е отчетен само в Кипър - 0,7%, а в Малта, Словения и Словакия няма промяна на индекса. През октомври е отчетено нарастване на промишлените цени на месечна основа съответно с 0,5% в ЕС и 0,4% в еврозоната. На годишна основа производствените цени в Европейския съюз и еврозоната са нараснали съответно с 4,8% и 4,5%. Малта бележи най-голямо нарастване на индекса на производствените цени на годишна основа - 14,8%, след нея е България - 11,1% и Унгария - 10,7%. Единствено Словакия отчита спад от 1,1%.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2011)
 
14,8 % от българските младежи между 20 и 24 години са без работа или образование, сочат данни на Евростат. Според статистиката, представена от европейската институция, България е на осмо място в Европейския съюз по брой на неработещи и неквалифицирани младежи в посочената възрастова група. Само в четири от 27те страни в ЕС има по-лошо образовани или неквалифицирани млади хора. Любопитно е, че Великобритания води пред България и Румъния по брой на млади хора без работа или образование. За последните пет години 12 страни от ЕС са изпреварили Обединеното кралство по работещи и образовани младежи.
Източник: Струма - Благоевград (06.01.2011)
 
Дянков: Изпреварваме Люксембург по най-нисък дълг спрямо БВП България ще бъде втора в ЕС по показателя дълг спрямо БВП и по този начин надминава Люксембург през 2010 година. Това съобщи финансовият министър Симеон Дянков при старта на вчерашната сесия на Българската фондова борса. Пред нас ще бъде единствено Естония. По думите му оставаме и сред първите 5 в ЕС по най-нисък бюджетен дефицит за изминалата година. “Това означава успех. Аз работя достатъчно и резултатите започват да се виждат”, категоричен бе финансист №1. Според вицепремиера дефицитът за 2010 г. ще бъде значително под очаквания в актуализираната фискална програма, където е записано минус 4,8%. Припомняме, че до ноември включително бюджетният дефицит беше в рамките на минус 2,65% от БВП. Дянков подчерта, че това се дължи на преизпълнението на планираните приходи от НАП и Агенция “Митници”. Годината е била трудна за всички финансови министри по света. Резултатите показват, че България има една от най-добрите фискални политики в целия ЕС и смятам, че през 2011 година дефицитът ще е под 3%, допълни Дянков. Според него България се справя много добре с контрабандата. През тази година Агенция “Митници” е хванала незаконни 252 милиона къса цигари, което е с около 30 пъти повече в сравнение с предишни години. На въпрос дали приема идеята за постигнатите резултати митниците да се отчитат по-често, подобно на МВР, Дянков отговори, че агенцията докладва на всеки две седмици и има достатъчно отчетност, а това показват и резултатите на митниците – 101% изпълнение за 2010 година. Относно развитието на БФБ-София Дянков посочи, че настоящото листване на компанията и нейната публична търговия ще допринесат за една по-прозрачна оценка на дружеството и за повишаване на корпоративното управление. Целта на правителството е в близките години БФБ-София да се превърне в регионален лидер, коментира още Дянков. Началото на търговията с акциите на дружеството е необходима стъпка в търсенето на стратегически партньор на борсата. Когато има борсова цена, е по-лесно да се водят преговори, отбеляза финансовият министър. Актуалната от близо година тема за листване на държавните дялове в енергоразпределителните дружества или на част от тях също бе засегната. По думите на вицепремиера през пролетта, „когато цъфнат дърветата", ще има повече яснота, като бе споменато името на компанията Е.ОН. Той обясни, че тогава очаква процедурата вече да е приключила и компанията да бъде листната на фондовата борса.
Източник: Класа (07.01.2011)
 
България е втора по спад на продажбите на дребно в ЕС Потребителите в Европа отново свиват разходите си, след като през ноември Евростат отчита спад в продажбите на дребно. В Европейския съюз (ЕС) те се понижават с 0.8% през предпоследния месец на 2010 г. спрямо същия на предходната година, докато в еврозоната спадът е 0.1% на годишна база. Това е далеч от очакванията на експертите, които прогнозираха ръст на продажбите на дребно за ноември. България е на второ място по спад на търговията на дребно в ЕС през ноември на годишна основа. През този месец в страната е отчетен спад на търговията на дребно от 5.2% спрямо същия месец предходната година, което ни нарежда само пред Румъния по този показател. Северната ни съседка отчита понижение от 8.9% за периода на годишна база. Спад е отбелязан още в Испания, Ирландия и Португалия, все страни, които минават през строги мерки за намаляване на бюджетните дефицити. В другите държави, за които има изнесена информация, се отчита ръст на продажбите на дребно. Сред тях е втората по големина икономика в еврозоната – Франция, докато за Германия няма данни. Най-голямо увеличение на продажбите на годишна база има в Полша, Латвия и Естония.
Източник: Дневник (07.01.2011)
 
Българите свиха най-много колана Българите са сред хората, които свиха най-много колана заради кризата през изминалата година. България е сред страните с най-силен спад на търговията на дребно през ноември спрямо същия месец на 2009 г., съобщи Евростат. Продажбите на дребно в България през ноември са паднали с 5,2 на сто, като по-голямо е намалението само в Румъния (8,9 на сто). След България се нарежда Португалия със спад от 4,7 на сто. Общо за страните от еврозоната през ноември търговията на дребно се е повишила с 0,1% на годишна база, а за целия Европейски съюз - с 0,8 на сто. В България продажбите на дребно през ноември са паднали спрямо предходния месец с 0,6 на сто, а в Румъния - с 1,3 на сто.
Източник: Стандарт (07.01.2011)
 
2.6% ръст в строителната продукция за ноември По предварителни данни на НСИ през ноември 2010 г. продукцията в сектор „Строителство", изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, бележи увеличение от 2.6% спрямо предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 0.8% на строителната продукция през ноември 2010 г. в сравнение със същия месец на 2009 година. През ноември 2010 г. произведената строителна продукция е над равнището на предходния месец, като увеличението на продукцията от строителство на сгради е с 1.1%, а от гражданското/инженерното строителство - с 2.0%, изчислено от сезонно изгладени данни. На годишна база увеличението на строителната продукция през ноември 2010 г. се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 13.2%, изчислен от календарно изгладени данни, докато при сградното строителство се наблюдава намаление от 8.9%.
Източник: profit.bg (10.01.2011)
 
НСИ: С 0,6% намалява оборотът в търговията на дребно По предварителни сезонно изгладени данни на НСИ през ноември 2010 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени отбелязва спад от 0.6% спрямо предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт. През ноември 2010 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, намалява с 5.2% в сравнение със същия месец на предходната година. През ноември 2010 г. оборотът нараства спрямо предходния месец в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.6%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, съответно с 0.2 и 0.1%. Във всички останали дейности е отчетен спад, който е най-малък в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 0.2%, и достига до 2.6% в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия. Оборотът през ноември 2010 г. нараства в сравнение със същия месец на предходната година единствено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.4%. В останалите дейности темповете са отрицателни, като по-голямо от средното е намалението в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.3%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7.2%.
Източник: Vesti.bg (10.01.2011)
 
Промишлеността и строителството бележат ръст, а търговията - спад, показват данни на статистиката. През ноември индексът на промишленото производство се увеличава с 1,3% спрямо октомври. На годишна база ръстът е с 5,6%. Възстановяване се отчита и в строителството. 2,6 на сто е увеличението през ноември спрямо октомври, а на годишна база - с 0,8 на сто. Лоши новини обаче идват от търговията на дребно. Има спад от 5,2%, в сравнение с ноември 2009 г. Спрямо октомври намалението е с 0,6 на сто. През ноември оборотът скача само в търговията на дребно с компютри, с автомобилни горива и с лекарства.
Източник: 24 часа (10.01.2011)
 
Износът ни с 31,8% ръст до 27,7 млрд. лв. за 11 месеца През единадесетте месеца на 2010 г. България е изнесла към европейските държави и към трети страни стоки за 27,7 млрд. лв., което бележи ръст от 31,8% спрямо периода от януари до декември 2009 г. Само през ноември м.г. общият износ възлиза на 2,8 млрд. лв. и нараства с 33,3% спрямо същия месец на предходната година, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). От януари до декември 2010 г. са внесени стоки за 33,8 млрд. лв., или с 11,7% повече в сравнение със същия период на 2009 г. Само през ноември общият внос бележи 5-годишен връх с повишение от 39,2 на сто. Общото търговско салдо за 11-те месеца е отрицателно в размер на 6,1 млрд. лв., което е с над 3,1 млрд. лв. по-малко от салдото за същия период на 2009 г. От януари до декември 2010 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 23,5% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 15,2 млрд. лв. Основните търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния и Гърция, които формират 61,6% от износа за страните от общността. Най-голям ръст е отбелязан в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация“ (изкл. горивата) и „Химични вещества и продукти”. Наблюдава се спад само при износа от сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн”. Същевременно вносът на България от ЕС за единадесетте месеца на 2010 г. е пораснал с 7,1% спрямо януари-октомври на предходната година и възлиза на 17,5 млрд. лв. Само през ноември 2010 г. вносът на България от страните - членки на ЕС, се увеличава с 11,4% спрямо същия месец на предходната година и достига 2,1 млрд. лв. По данни на статистиката външнотърговското салдо на България с ЕС за периода от януари до декември е отрицателно и възлиза на 2,3 млрд. лв. С 46,9% се е повишил износът на България за трети страни през първите 11 месеца на 2010 г. спрямо месеците от януари до декември на предходната година и възлиза на 10,7 млрд. лв. Основните ни търговски партньори тук са Турция, Сърбия, Русия, Македония, Украйна, САЩ, Сингапур и Китай, които формират 57% от експорта за страни извън ЕС. Само за Китай изнесените стоки са се увеличили със 140,6%, а тези за Украйна - със 104%. Спад е отчетен при износа за Обединените арабски емирства, Босна и Херцеговина, Канада, Индонезия, Сингапур, Албания и Египет. Само през ноември 2010 г. износът за трети страни нараства с 46,6% спрямо същия месец на предходната година и надхвърля 1 млрд. лв., показват данните на НСИ. Вносът на България от трети страни за единадесетте месеца на 2010 г. пък се е увеличил с 14,6% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 13,9 млрд. лв. Най-голям ръст бележи вносът от Египет, Албания и Израел, а най-малък се наблюдава при вноса от Казахстан, ЮАР и Норвегия, отчитат от НСИ.
Източник: Класа (11.01.2011)
 
Евростат измери 10,2% безработица у нас Сезонно коригираната безработица в България се увеличава и през ноември 2010 г. достига 10,2% спрямо 10,1% през октомври 2010 г. и 8,3% през ноември 2009 г., показват данни на Евростат. По информация на НСИ хората без работа у нас към 30 септември м.г. са 9,5%, а според Евростат - 10%. Данните на Агенцията по заетостта сочат, че през октомври безработицата е била на ниво от 8,92%. Междувременно стана известно, че над 580 работни места са обявили работодатели от цялата страна по схемата „Създаване на заетост за младежите чрез осигуряване на възможности за стаж”. Местата са в различни сфери и ще дадат възможност за 6-месечен стаж на млади хора без работа, които са на възраст до 29 години. По схемата са кандидатствали 472-ма, като повече от половината вече са одобрени, а 26 от тях имат сключени трудови договори. Сред обявените позиции са за юрисконсулти, счетоводители, административни сътрудници, както и работници в производството. Достатъчно условие за кандидатстване е младежите да са регистрирани в бюрото по труда и да имат нужното средно професионално или висше образование. Одобрените преминават обучение при наставник, като за всеки месец те получават по 300 лева заплата, а наставниците - по 120 лева.
Източник: Класа (11.01.2011)
 
Износът за ноември се върна до предкризисните си нива През ноември миналата година вносът е достигнал най-високата си стойност от началото на кризата, показват данните на Националния статистически институт. Неговият размер е 3.639 млрд. лв., или 39.1% повече спрямо същия месец на 2009 г. Информацията може да се разтълкува и като сигнал за евентуално подобряване на икономиката, но според експертите, преди да се направят такива изводи, трябва да се види още тенденцията за развитие на преките чуждестранни инвестиции и потреблението. По тези показатели все още нарастване няма, като по-късно тази седмица ще се види информация за платежния баланс и преките инвестиции. Информацията за външната търговия, оповестена вчера, показва още, че търговският дефицит с натрупване се понижава с 45.3% на годишна база. Въпреки това само през ноември той нараства с 64% и причина за това е именно големият внос. Нарастването на вноса беше една от основните характеристики на българската външна търговия в годините на засиления икономически растеж преди кризата. Тогава макар и да имаше голям търговски дефицит и дефицит по текущата сметка на платежния баланс, държавата се радваше и на сериозен приток на преки чужди инвестиции, които покриваха дефицитите напълно. Сегашният ръст на стойността на внесените стоки също може да е сигнал за съживяване на вътрешното търсене и подобряване на общото икономическо състояние. "Не е изключено обаче той да се дължи и на еднократни ефекти", коментира макроикономистът Петър Чобанов. Според него има още едно потенциално обяснение, а то е, че съживеното индустриално производство се подхранва с вносни суровини. Така, дори България да отчита ръст на износа със сериозни темпове, вносът също би трябвало да нарасне значително.
Източник: Дневник (11.01.2011)
 
28 млн. лв. ще струва кампанията по преброяване на населението, като 18 млн. лв. от тях ще се използват за заплати на преброителите и контрольорите. Това съобщи в Благоевград председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева, предаде "Фокус". Преброяване на населението се прави на всеки десет години. Тази година населението ще се брои на два етапа от 1 до 28 февруари. През първата фаза ще е пробното преброяване по интернет. То ще се проведе между 1 и 9 февруари чрез електронен формуляр и чрез него всеки може да си спести посещението на анкетьорите у дома. След това от 10-и до края на месеца контрольорите ще посещават домакинствата, сградите и жилищата. 120 лв. е санкцията за българските граждани, които откажат да пуснат преброителите до дома си. "На данните от преброяването ще се базира размерът на отпусканите ни еврофондове, както и водената политика през следващите 10 години", посочи Коцева. Очаква се първоначални резултати от проучването да бъдат оповестени в началото на април, а окончателните данни ще са готови през юли. Определянето на вероизповедание и етническа принадлежност са най-дискутираните въпроси по време на кампанията. "Ако някой реши да се определи като ескимос и попълни това в анкетната си карта, ние нямаме право да променяме принадлежността му. Целта ни обаче е да убедим гражданите, че въз основа на достоверността на посочената информация се гради бъдещето им", заяви Коцева. През тази кампания за първи път студентите, които участват в преброяването, ще се броят към населението на града, в който учат. За да се подобри преброяването на ромското население, част от преброителите и контрольорите също са роми. Образецът на анкетната карта е качен на сайта на НСИ и съдържа 34 въпроса. За етническа принадлежност има 5 възможности за отговор - българска, турска, ромска, друга или "не се самоопределям". Поредица въпроси има за това дали лицето работи, здравословни проблеми, източник на доходи и пр. Тези за евентуална инвалидност и здравословни проблеми обаче се попълват само по желание.
Източник: Сега (11.01.2011)
 
Ръст в строителството и промишлеността, спад в търговията на дребно През ноември миналата година продукцията в сектор "Строителство" и промишленото производство отбелязват ръст както на месечна, така и на годишна основа. Затова пък оборотът в търговията на дребно отново намалява. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Те потвърждават, от една страна, излизането на икономиката от рецесията, а от друга – възпиращата за икономическия растеж роля на ниското вътрешно потребление. През ноември 2010 г. продукцията в сектор "Строителство", изчислена на базата на сезонно изгладени данни, бележи увеличение от 2.6 на сто спрямо предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 0.8 на сто на строителната продукция през ноември 2010 г. в сравнение със същия месец на 2009 година. На месечна основа увеличението на продукцията от строителство на сгради е с 1.1 на сто, а от гражданското и инженерното строителство - с 2 на сто. На годишна база увеличението на строителната продукция през ноември 2010 г. се определя предимно от положителния темп при гражданското и инженерното строителство, където нарастването е с 13.2 на сто, изчислен от календарно изгладени данни. При сградното строителство обаче продължава да се наблюдава намаление - 8.9 на сто. Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1.3 на сто през ноември в сравнение с октомври и с 5.6 на сто спрямо същия месец на 2009 г. Спрямо предходния месец промишленото производство в добивната промишленост нараства с 6.2 на сто, в преработващата промишленост - с 2.2 на сто, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление от 10.2 на сто. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 25.5 на сто, производството на химични продукти - с 14.2 на сто, производството на напитки - с 10.6 на сто, производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.4 на сто, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 5.4 на сто. Спад е регистриран при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.5 на сто, производството на основни метали - с 10 на сто, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.9 на сто. Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени през ноември 2010 г. отбелязва спад от 0.6 на сто спрямо предходния месец и с 5.2 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През ноември 2010 г. оборотът нараства спрямо предходния месец в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.6 на сто, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, съответно с 0.2 и 0.1 на сто. Във всички останали дейности е отчетен спад, който е най-малък в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 0.2 на сто, и достига до 2.6 на сто в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия. Оборотът през ноември 2010 г. нараства в сравнение със същия месец на предходната година единствено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.4 на сто. В останалите дейности темповете са отрицателни, като по-голямо от средното е намалението в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.3 на сто, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7.2 на сто. Публикувани в четвъртък данни на Евростат показват, че България е втора в Европейския съюз по спад на продажбите на дребно през ноември 2010 г. на годишна основа, предшествана единствено от Румъния, където спадът е бил с 8.9 на сто. Като цяло се отчита продължаващо свиване на търговията на дребно в общността, но то е с 0.8 процента за целия ЕС и 0.1 - за държавите от Еврозоната.
Източник: Медия Пул (11.01.2011)
 
Още 34 хиляди на улицата през декември Безработицата през декември 2010 г. е 9,24%, съобщи Агенцията по заетостта. Спрямо ноември тя се е увеличила с 0,17 процентни пункта. За един месец като нови безработни са се регистрирали 33 972 души. Така общият им брой става 342 419, което е с 4275 повече от същия месец на 2009 г. През декември най-много хора са били освободени от търговията и преработващата промишленост - по 16%. Следват съкратените в строителството (10,5 на сто) и селското стопанство (7,1 на сто). Традиционно през зимата безработицата в тези сектори нараства. С посредничеството на бюрата по труда през декември са започнали работа 6904 души.
Източник: Стандарт (12.01.2011)
 
За втора година данъчните и статистиката ще облекчат фирмите при подаването на годишния отчет за дейността (ГОД) и годишната данъчна декларация (ГДД), съобщиха от Териториалното статистическо бюро. Годишните отчети за едноличните търговци, предприятията в ликвидация или в несъстоятелност, както и справките за бюджетните предприятия и банките може да бъдат изтеглени и разпечатани безплатно от интернет страниците на Националния статистически институт и Националната агенция по приходите. Комплектите на хартия от годишните отчети за дейността на нефинансовите предприятия, съставящи баланс, и за дейността на дружествата с нестопанска цел се получават срещу заплащане в териториалната статистика във В. Търново. Сроковете за подаване на годишните отчети остават непроменени – до 31 март за нефинансовите предприятия, съставящи баланс, за фирмите в несъстоятелност и ликвидация, а до 30 април се подават отчетите за едноличните търговци и задължените лица по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците на физическите лица. Подаването на отчетите трябва да стане преди или едновременно с годишната данъчна декларация. Попълненият на хартия отчет се подава единствено с данъчна декларация в териториалната дирекция на НАП. При приемането на данъчната декларация се получава уникален входящ номер, който задължително се вписва като входящ номер и на годишния отчет за дейността. Годишният отчет може да бъде подаден и по интернет в онлайн режим чрез информационна система “Бизнес статистика” в сайта на НСИ https://isbs.nsi.bg. За това е нужен електронен подпис. Подаването на отчета по електронен път трябва да стане преди подаването на данъчната декларация. Отчетът се счита за приет при преминаването му в статус “Успешно обработен”. Фирмите, които нямат задължение да подават декларация, но са длъжни да представят отчет, трябва да го направят в Териториалното статистическо бюро на хартиен носител или по интернет в информационната система “Бизнес статистика”. Неактивните фирми подават в статистиката само декларация в свободен текст, в която изрично заявяват, че не са осъществявали стопанска дейност през 2010 г. За тях отпада задължението да подават празни годишни отчети. В декларацията се записват името на фирмата, БУЛСТАТ, адресът на регистрация. Декларацията се подписва от управителя на фирмата и се подпечатва.
Източник: Янтра - Велико Търново (12.01.2011)
 
Слабата икономика през 2010 г. не спря инфлацията Въпреки слабата икономика, увеличената безработица, падналите доходи и по-слабото потребление през 2010 г. инфлацията е останала висока. Данните на Националната статистика (НСИ) от днес показаха, че през декември цените на стоките и услугите са били с 4.5% по-високи спрямо същия месец на предходната година. Основните причини за това са по-високите акцизи от началото на годината и започналото поскъпване на зърнените храни през лятото заради по-лошата реколта в глобален мащаб. Всичко това се пренесе върху веригата в по-скъпи горива и цени на крайните хранителни продукти. Макар че средното повишение на цените не изглежда твърде високо, особено на фона на предкризисните години, когато отбелязваше двуцифрени темпове, то се приема с тревога, защото вече втора поредна година има инфлация при неизменно и дори спадащо ниво на доходите в голяма част от частния сектор. За 2009 г. поскъпването беше все пак скромните 0.6%. Ниският й размер пък бе обясняван с голямото поевтиняване на енергийните ресурси и суровините.
Източник: Дневник (13.01.2011)
 
България е 60-а по икономическа свобода България отбелязва подобрение по отношение на икономическата свобода, като се нарежда на 60-о място сред общо 183 държави в Индекса на икономическата свобода за 2011 г. на фондация Heritage и Wall Street Journal. В предходното издание България зае 75-о място от 179 страни, припомни ИПИ. България е малко по-напред от Румъния и Турция, но и леко назад от Македония. Най-голямото подобрение в България се дължи на сравнително ограничения ръст на публичния сектор. Спад се наблюдава само при свободата на бизнеса, като се отбелязва, че започването на бизнес може да бъде допълнително подобрено.
Източник: Стандарт (13.01.2011)
 
НАП: Четири бранша са рискови за укриване на доходи Четири бранша са особено рискови за укриване на доходи - търговията на едро, консултантските и рекламните бизнес услуги, строителството и търговията на дребно, съобщи Йорданка Кондарева, зам.-директор на дирекция „Управление на риска“ в НАП. В строителството за година хазната губи средно по 42,462 млн. лв. само от неправомерно прехвърляне на право на строеж от собствениците на земя в полза на строителите, които пък се задължават да изградят жилища или офиси. Договорите се оформят нотариално, като почти винаги съществува и друго допълнително споразумение между предприятията и физическите лица. Рискова категория са и чуждестранните лица, които купуват у нас недвижими имоти за лично ползване. В много случаи те получават неправомерно данъчен кредит, заявявайки, че това са бизнес офиси. Данъчните наблюдават и случаите, при които не се начислява данък при източника, т.е. когато българско юридическо лице изплаща доход на чуждестранно юридическо лице. В близо 50% от случаите се „забравя“ да се начисли необходимият налог. „През 2010 г. такива са около 200-214 лица, като загубите за бюджета възлизат на около 1,2 млн. лв., но ние правим редовно ревизии и ги облагаме“, уточни Йорданка Кондарева. По думите й, друг пример за заобикаляне на данъчните закони е, когато физически лица притежават гори или нерегулирани земи. Често те отдават под наем имота на кооперации и декларират приходите си като доход от горско или земеделско стопанство, а не като приходи от наем. През 2011 г. редица рискови браншове ще бъдат разглеждани под лупа от приходното ведомство. Сред тях например са групите алпинисти, които санират сгради. Сега те масово не издават касови бележки за извършена дейност. При тях рискът е два вида – едните групи са регистрирани, но укриват част от оборота, а други работят изцяло в сивата икономика. И през тази година в програмата за спазване на законодателството са заложени обмен на информация с ИА „Автомобилна администрация“, съобщиха от дирекцията за управление на риска. Данъчните са установили, че през 2010 г. около 88% от автомобилните инструктори имат нарушения по данъчното законодателство. Относителният дял на укритите приходи възлиза на 65%, като потенциалната щета за бюджета през 2010 г. е 3,61 млн. лв. След анализ на различните случаи на данъчни измами изпъкват примери като отчитане с около 69% по-ниска цена на курсовете или 100% укриване на приходите от тях. Данъчните инспектори отчитат рязък скок на декларираните доходи и след като са посетили кабинети на акушер-гинеколози. Докато през 2006 г. средният доход на един лекар е 8185 лв., в края на 2009 г. същият брой гинеколози са вписали в данъчните си декларации средно 14 986 лв. „Рискът продължава да съществува, като се имат предвид видът на услугите и икономическата обстановка. В този показател се отчита нарастване на цените, както и на броя на пациентите, тъй като се увеличават раждаемостта и броят на специфичните заболявания. Затова предполагаме нарастване на риска и увеличение на загубите за бюджета през 2010 г. с 12% - от 3,240 млн. лв. на 3,617 млн. лв.“, обясни Йорданка Кондарева.
Източник: Класа (17.01.2011)
 
Със 708 млн. лв. скочи търговският оборот през декември През декември общо със 708 млн. лв. са се увеличили търговските обороти в страната в сравнение със същия период на 2009 г., съобщиха от НАП. От приходната агенция уточняват, че повишението се отнася за декларираната данъчна основа на облагаеми с ДДС доставки според подадените справки-декларации в НАП от фирмите, регистрирани по ДДС до 14 януари 2011 г. В последния месец на 2010 г. декларираните обороти са с над 1,3 млрд. лв. повече от тези през ноември. В края на миналата година налогът върху доставки е в размер на 16,5 млрд. лв., докато по същото време на миналата година е бил 15,2 млрд. лв. С 1,7 млрд. лв. се бе увеличила декларираната данъчна основа на облагаемите с ДДС доставки за ноември в сравнение със същия период на 2009 г. В сравнение с октомври търговският оборот бе нараснал с 1 млрд. лв. От ведомството на Красимир Стефанов коментират, че положителните резултати се дължат най-вече на засилените контролно-ревизионни действия. След акциите през летните месеци от приходната агенция отчетоха, че допълнително показаният оборот надхвърля 4,5 млн. лв. Продължават и кампаниите по проверки и ревизии на рискови групи като собственици на заведения по курортите, застрахователни агенти, футболни съдии, зъболекари, собственици на луксозни имоти, поп и фолк изпълнители и др. Припомняме, че през миналата година данъчните успяха да покрият на 100% плана си за изпълнение на приходите. Агенцията успя да внесе в държавната хазна 11,9 млрд. лв., като общият размер на допълнително разкритите приходи бе 2,1 млрд. лв. Според отчета на ведомството средно един ревизор е разкривал допълнително по 1,75 млн. лв., като това е с над 30% повече от 2009 г., а средният размер на допълнително разкритите приходи на един ревизионен акт е увеличен с 14%. През миналата година на проверки бяха подложени собственици на скъпо движимо и недвижимо имущество, както и представители на футболния и развлекателния бранш. Прекият фискален ефект от приключилите до ревизии бе за 37 млн. лв.
Източник: Класа (17.01.2011)
 
Отчетената в края на 2010 г. инфлация е 4.4%, а средногодишната й стойност за периода януари-декември 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. е 3%, сочат данните на НСИ. Динамиката на международните цени е с основен принос за инфлацията в България през 2010 година. Възстановяването на равнищата на международните цени на суровините през миналата година има значителен принос за ръста на цените при хранителните и енергийните стоки в страната ни. Допълнителен фактор за цените на суровините от внос бе и номиналната обезценка на еврото спрямо щатската валута. Вътрешното търсене през изминалата година не бе проинфлационен фактор. В резултат на това инфлацията при нехранителните стоки и услуги (базисна инфлация) беше сравнително ниска - 0.4% в края на 2010 година. Данните за инфлацията за 2010 г. са изчислени по хармонизирания индекс на потребителските цени, който се използва за икономически сравнения в рамките на ЕС.
Източник: profit.bg (20.01.2011)
 
4,4% инфлация е отчетена в края на 2010 г. Отчетената в края на 2010 г. инфлация е 4.4%, а средногодишната й стойност за периода януари-декември 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. е 3%, сочат данните на НСИ. Сравнени с прогнозите на международните финансови институции и независимите анализатори, официалните данни са най-близо до прогнозираните от Министерството на финансите. В доклада към бюджета за 2011 година министерството заложи инфлация от 4.5% в края на годината и прогнозна средногодишна инфлация от 3.2%. Динамиката на международните цени е с основен принос за инфлацията в България през 2010 година. Възстановяването на равнищата на международните цени на суровините през 2010 г. имаше значителен принос за ръста на цените при хранителните и енергийните стоки в България. Допълнителен фактор за цените на суровините от внос бе и номиналната обезценка на еврото спрямо щатската валута. Вътрешното търсене през изминалата година не беше проинфлационен фактор. В резултат на това инфлацията при нехранителните стоки и услуги (базисна инфлация) беше сравнително ниска - 0.4% в края на 2010 година, отчитат от Министерството на финансите. Данните за инфлацията за 2010 г. са изчислени по хармонизирания индекс на потребителските цени, който се използва за икономически сравнения в рамките на ЕС.
Източник: econ.bg (20.01.2011)
 
Сделките с имоти намаляха близо два пъти за четири години Близо двоен спад на сделките с имоти спрямо пиковата 2007 г., загуба на една трета от стойността на жилищата спрямо 2007 г., по-малко издадени разрешителни за строеж и въведени в експлоатация сгради и ръст на лошите ипотеки. Това показват данните на НСИ и Агенцията по вписванията за 2010 г. Прогнозите на брокерите са тенденциите да се запазят същите и през първата половина на 2011 г. Сделките с имоти са намелели близо два пъти за последните четири години според данните на Агенцията по вписванията, в които са включени всички продажби - на земи, жилища, сгради (виж графиката). Броят на сделките в София, Варна и Бургас намалява с между 5% и 9% спрямо 2009 г., показват още данните на Агенцията по вписванията. Заедно със спада на сключените сделки намаляват и цените на жилищните имоти, като те са загубили близо една трета от стойността си спрямо пика им през 2008 г. по данни на НСИ. Средната цена на квадратен метър жилищна площ през 2010 г. е била 964 лв./кв.м, като най-скъпи са жилищата в София (1569 лв./кв.м), а най-евтини в Кюстендил (567 лв./кв.м). Средно през миналата година жилищата са поевтинели с 10%. Такова поевтиняване прогнозираха и агенциите за имоти "Адрес", "Форос" и Colliers в началото на 2010 г. Те очакваха от средата на миналата година цените да се стабилизират, както и да има плавен ръст на продажбите. Сделките с имоти през третото тримесечие на 2010 г. са с 1300 повече спрямо същия период на 2009 г., но през последните три месеца на 2010 г., когато стават най-много покупко-продажби, са сключени с 6000 сделки по-малко, показват данните на Агенцията по вписванията. Данните на НСИ за 9-месечието на 2010 г. сочат, че строителният сектор продължава да върви надолу. Издадени са по-малко разрешителни за строеж, като разгърнатата им застроена площ намалява с над 50% спрямо същия период на 2009 г. Броят на въведените в експлоатация сгради за периода януари - септември 2010 г. намалява с 18% спрямо същия период на 2009 г. Пряко следствие на понижената инвестиционна активност е обръщането на тенденцията, като обемът на предлаганото старо строителство превиши значително това на новото през 2010 г., коментира Добромир Ганев, управител на "Форос". Намаляването и несигурността на доходите, повишаването на безработицата и инфлацията и по-трудният достъп до кредитен ресурс принудиха част от собствениците на жилища да пристъпят към тяхната продажба, за да получат свежи пари най-често за захранване на бизнес, покриване на други кредити или попълване на семейния бюджет, допълни Ганев. С 12.8% нараства броят на възбраните за ползване на имоти, като най-често това са ипотекирани жилища, показват данните на Агенцията по вписванията. През 2010 г. техният брой е бил 35 266, докато година по-рано те са били 30 741. Расте и броят на имотите, обявени за публична продан от частни съдебни изпълнители, но те остават много малко - под 2% спрямо всички продавани жилища, и поради този факт не оказват въздействие на пазара, обясни Добромир Ганев. В момента банките нямат ясна политика за лошите кредити, което има своя положителен ефект – кредитополучателите не се чувстват притиснати, коментира Цветелина Тасева, изпълнителен директор на "Адрес". Нейните очаквания са през 2011 г. да се запази тенденцията банките да водят битка за клиенти на ипотечните кредити, което ще окаже положително въздействие за раздвижването на имотния пазар. Другата тенденция, която се наблюдава на жилищния пазар, е увеличаването на дела на имотите във високия ценови диапазон за сметка на тези в най-търсения - до 50 хил. евро. Причината за това е фактът, че луксозните жилища в момента имат изключително слаба ликвидност и заради това се задържат дълго на пазара, посочи Ганев. Според него една от най-съществените тенденции е същественото разминаване между предлагането и търсенето на жилища както в количествено, така и в качествено изражение. Освен увеличаване на скъпите жилища другата причина е, че новите са крайно нефункционални от гледна точка на размери, разпределения и планировка, посочи Ганев. Въпреки признаците на съживяване в някои сегменти светът се намира в изключително тежко икономическо положение и няма признаци 2011 г. да е много по-лесна от изминалата година, смята Тасева. Според нея цените на жилищата ще се запазят стабилни, ако не станем свидетели на драматични икономически или политически катаклизми. Натиск могат да окажат новите проекти, които започват в момента, защото тяхната себестойност е сравнително по-ниска, но ефектът ще се усети не по-рано от началото на 2012 г., прогнозира Тасева. Добромир Ганев също смята, че цените на жилищата през 2011 г. ще останат на нивата от миналата година, като в някои райони и сегменти е възможно да има лек ръст от 2 до 5%.
Източник: Дневник (24.01.2011)
 
С 10% са поевтинели жилищата през 2010 г., отчете НСИ С 10,1% средно за страната са паднали пазарните цени на жилищата през изминалата година, сочат данните на националната статистика. Минимално е поевтиняването отчетено през последните три месеца спрямо третото тримесечие - 1,5 на сто. Спрямо последното тримесечие на 2009 г. средното за страната поевтиняване на жилищата през периода октомври-декември, е 5,6%. През четвъртото тримесечие на 2010 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 19 областни градове, като по-значително е във Видин - с 5.5%, Габрово - с 5.3%, и Перник- с 5.0%. Увеличение на цените е регистрирано в останалите 9 областни градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през четвъртото тримесечие на 2010 г. е 945.79 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София (столица) - 1 566.00 лв./кв. м, следвана от Варна - 1 531.17 лв./кв. м, и Бургас - 1 142.50 лв./кв. метър.
Източник: expert.bg (24.01.2011)
 
През март започват преговори за увеличение на минималната работна заплата През март правителството започва преговори със синдикатите и работодателите за увеличаване на минималната работна заплата и за евентуално индексиране на най-ниските пенсии. За тази година от Оперативна програма "Човешки ресурси" и Националния план по заетостта са отделени 400 милиона лева за подпомагане на пазара на труда. Освен това Българска банка за развитие отваря микрокредитиране за хора, които искат да развиват самостоятелен бизнес, като кредитите ще бъдат по 25 хиляди евро, съобщи още социалният министър Тотю Младенов. Припомняме, че за 2011 г. кабинетът е планирал да намали дефицита в осигурителната система с над 600 милиона лева чрез промените, заложени в пенсионната реформа. През миналата година министър Младенов се опита да предложи увеличение на минималната работна заплата от 240 лв. на 270 лв., но искането му не беше прието от кабинета. В края на миналата година Младенов коментира, че очаква ръст на минималната работна заплата след 1 юли 2011 г.
Източник: Инвестор.БГ (26.01.2011)
 
Бизнес климатът отново тръгна нагоре с 1,9% През януари 2011 г. стопанската конюнктура в страната се е подобрила, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият показател на бизнес климата се покачва с 1,9 пункта спрямо декември 2010 г. и вече е с 6,6 пункта над най-ниската си стойност за последните две години. Припомняме, че през декември показателят замръзна на нивата си от ноември. Ноември и октомври показваха подобрение на стопанската конюнктура, а септември бе месец на спад с 1,2%. Най-сериозен е ръстът в началото на годината в промишлеността - там съставният показател нараства с 4,2 пункта в сравнение с декември 2010 г. Повишението се дължи най-вече на промяната в мнението на мениджърите от очакване на влошаване на бизнес състоянието на фирмите към запазване на сегашното им състояние. Увеличава се относителният дял на предприятията, които запазват равнището на производството си, а намалява делът на тези, които го увеличават. За следващите три месеца обаче мениджърите имат положителни очаквания за дейността, което се дължи на оптимизма им за износ на продукция. Въпреки това все още имат намерения за съкращаване на персонала през следващите три месеца, сочат още данните на НСИ. В началото на 2011 г основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Има слаби очаквания за повишение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца. И в строителството през януари 2011 г. съставният показател "бизнес климат" се покачва с 0,5 пункта, което се дължи (както в промишлеността) на по-оптимистичните оценки на мениджърите за запазване на настоящото състояние вместо за влошаване. Анкетата обаче отчита и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Несигурната икономическа среда и финансовите проблеми продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, като през последния месец тяхното негативно влияние се засилва. Строителните предприемачи очакват продажните цени през следващите три месеца да намаляват. В търговията на дребно съставният показател "бизнес климат" през януари запазва равнището си от предходния месец. Мениджърите отчитат, че има натрупване на стокови запаси у търговците на дребно. Оценките са, че продажбите през последните три месеца са намалели, но се регистрира известно възстановяване на положителните очаквания в сектора относно продажбите и поръчките към доставчиците. И в услугите бизнес климатът нараства с 0,4 пункта в сравнение с декември м.г. заради по-оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, компенсирайки влошените оценки за настоящото бизнес състояние. Предприемачите оценяват като намалено настоящото търсене на услуги, а и очакванията им за следващите три месеца не са особено оптимистични. По отношение на персонала не се предвижда увеличение през следващите три месеца.
Източник: Класа (31.01.2011)
 
Инфлацията на производител стигна 12% през 2010 г. През миналата година българските компании са успели да повишат своя износ не само като физически обеми, но също така са получили и по-високи цени за своята продукция. Това потвърждават данните за цените на производител към края на декември 2010 г., които Националният статистически институт публикува в петък. От тях се вижда, че годишното поскъпване на продукцията при производител е 12.2% през миналата година. В същото време само на вътрешния пазар производствените цени са отчели ръст от 12%, което означава, че поскъпването на стоките, изнесени в чужбина, е дори по-сериозно, макар и данни за него да не се предоставят от съображения за конфиденциалност. На първо място причината за това е поскъпването на суровините и на крайната продукция, но доколкото международните пазари показаха съвземане, българските износители може да са успели да повишат и печалбите си. За справка, потребителските цени през миналата година спрямо 2009 г. отчетоха годишен ръст само от 2.5%. Това потвърждава коментарите, че в някои сектори производителите са задържали своите цени, но това не може да продължава и през тази година е вероятно инфлацията да надхвърли 4%. На вътрешния пазар най-сериозно се повишават цените в добивната промишленост - с 14.4%, в преработващата промишленост - с 11.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.6%. Подобна е и тенденцията в общия индекс за цените на производител, като за износа не са поместени и данни по сектори.
Източник: Дневник (31.01.2011)
 
Инфлацията свива допълнително покупателната способност Ян Скварил, изпълнителен директор на Avendi - Г-н Скварил, как бихте оценили състоянието на търговията с бързооборотни стоки у нас през 2010 г.? Как се отразиха кризата и свитото потребление на бизнеса ви? И бихте ли се ангажирали с прогноза за развитието на пазара през 2011 г.? - 2010 г. беше година на бурно развитие на модерната търговия, засили се конкуренцията между търговските вериги, рефлектираща върху агресивните ценови оферти. Засилената конкуренция между веригите даде реална възможност на доставчиците да налагат приоритети между тях. Консуматорите в момента не са толкова склонни да експериментират, а се насочват към познати и вече наложени марки. Наблюдава се по-висока ценова чувствителност и пазаруване почти само на промоции. Въпреки трудната година Avendi успя да постигне планираните резултати, които са по-добри от тези за 2009 г. Отчетохме двуцифрен ръст в бизнеса с напитки, запазихме нивата на продажби в бебешките и основните храни, отчетохме спад само в захарните изделия, където целият пазар продължава да пада. Няма обективни причини 2011 г. да е по-добра от 2010 г. Продължава спадът в продажбите на дребно, а настоящата инфлация ще доведе до допълнително намаляване на покупателната способност. Но този факт не би трябвало да се отрази значително на нашите резултати, защото продуктите ни са в премиум сегмента, където покупателната способност не е променена съществено. Важно за българската икономика е привличането на чуждестранни инвеститори в експортно ориентирано производство, което според мен може да се случи само ако правителството запази настоящата данъчна политика. - Avendi е дистрибутор основно на марки във високия клас. Какви са резултатите от коледното и новогодишното пазаруване? - По време на коледно-новогодишните празници българите обръщат внимание на това, какво слагат на трапезата, и се насочват изключително към качествени храни. В тази връзка наред със силните продажби на подправки отчетохме повишено търсене и на висококачествените зехтини. Коледните и новогодишните празници са традиционно силен период и за вносните напитки. Тази година в допълнение на "празничния ефект" върху продажбите през декември 2010 г. реализирахме повече от 30% ръст спрямо същия период миналата година. Най-продаваната категория вносен алкохол е уиски, като през декември освен раздвижване в продажбите на скъпите, отлежали уискита пазаруването запази нивото си в средния ценови сегмент - стандартен скоч. - Какви са основните проблеми в сектор „Дистрибуция на бързооборотни стоки”? - Основен проблем е свиващото се потребление вследствие на намалялата покупателна способност на населението. Според Евростат България е на второ място в ЕС по спад на продажбите на дребно спрямо миналата година, (след Румъния), и то с около 5%. При намаляващ пазар и същевременно ръст на модерната търговия и конкуренция между търговски вериги е неизбежно маржовете да намаляват по веригата, което може да застраши малките или финансово нестабилните компании с фалит. Във връзка с последните директиви на европейското законодателство правителството трябва да пристъпи към по-силна регулация на сектора, както вече се случи в редица държави, включително и в съседна Румъния. Най-вече трябва да се потърсят начини да се овладее междуфирмената задлъжнялост. - Има ли консолидация в дистрибуторския сектор и смятате ли да придобиете местни фирми? - Очаквам през 2011 г. да продължи консолидацията на пазара. България не прави изключение от общите тенденции – в по-развитите региони малки или финансово нестабилни дистрибутори постепенно изчезнаха от сцената, за да отстъпят място на няколко силни компании с достатъчен финансов ресурс и с устойчиво корпоративно управление. Avendi, като част от „ВМ финанс груп“, има амбиция да е една от водещите дистрибуторски компании не само в България, но и на Балканите. В тази връзка активно търсим потенциални придобивания както тук, така и в съседните държави. - Преди няколко месеца Avendi обяви, че е новият ексклузивен дистрибутор на винарска изба “Беса Валей”, а от началото на годината и на „Винекс Славянци“. Смятате ли да присъедините и други български марки? - Делът на вносните вина в общия пазар е само около 2%, така че, ако искаме да сме фактор, трябва да дистрибутираме и български марки. Това беше логична стъпка в дългосрочната ни стратегия. В тази връзка – да, планираме дистрибуция и на други български марки, продукти с високо и постоянно качество, продукти на доставчици с професионално и устойчиво управление на бизнеса. Конкретно при вината ще развиваме ограничено портфолио доставчици, за да осигурим фокуса върху марките. Целта ни е да добавяме доказани производители, които поддържат високо качество за всяка реколта. За да наложат продуктите си, много български производители са принудени да развиват собствена дистрибуция, която е много скъпа. За тях ще е много по-ефективно сега, когато продуктите им са вече познати, да възложат дистрибуцията на специализирани компании, които имат ноу-хау и ресурс да я развиват. Ние, в Avendi, имаме знанията и уменията да изграждаме дистрибуция и за нови за нас категории, което се вижда в историята на развитието на компанията. - Avendi пое и дистрибуцията на Tefal. Какви са плановете ви за разширяване на портфолиото с нови продукти и марки през 2011 г.? - С добавянето на марките Tefal и Krups в портфолиото постигаме по-голяма диверсификация на бизнеса, която до момента беше насочена основно в областта на храни и напитки. „СЕБ груп“, производител на марките Tefal и Krups, е световен лидер в кухненските съдове и малките домакински уреди. Всеки четвърти тиган, продаден по света, е с марката Tefal. И през 2011 г. ще продължаваме да разширяваме бизнеса, но основен приоритет са настоящите доставчици. От началото на 2011 г. стартирахме изцяло ново направление - дивизия Foodservice, която ще се фокусира върху доставки на хранителни продукти и решения за ХоРеКа канала. Дивизията ще дистрибутира освен професионални разфасовки избрани продукти от настоящото ни портфолио „Храни” и продуктите на Uniliver Foodsolutions, специализирани за този канал, като например добре позната марка Knorr. - През 2010 г. само в столицата отвориха врати два огромни мола, навлязоха и нови търговски вериги, а досега съществуващите смениха търговските си концепции. Това как промени пазара и потреблението? - Увеличаването на пазарния дял на така наричаната модерна търговия (търговски вериги) за сметка на традиционната (малки квартални магазини) не беше нищо изненадващо и България просто последва примера на по-развити пазари. Засилва се позицията на търговските вериги спрямо доставчиците, както и конкуренцията между самите вериги, което в крайна сметка води до намаляване на крайните продажни цени. Аз смятам, че по-малките квартални магазини ще запазят своето място на пазара, защото българинът още няма нито навик, нито достатъчни доходи, за да прави големи седмични покупки, както се случва на запад. Така че, изненадващо за всички участници на пазара, броят малки магазини не намалява - едни се затварят и се отварят нови. Очевидно българинът смята, че ако има свободни пари, най-печелившата стратегия е да инвестира в търговия. - Един от големите проблеми у нас е нелегалният алкохолен бизнес, който работи „на тъмно“. Появиха се и български марки, които залагат на твърде ниските цени и съмнителното качество... - Правителството предприе редица мерки алкохолният и виненият бизнес да излязат „на светло” и продължава да действа в тази посока. Неизбежно е това да доведе до увеличаването на цената на българския алкохол. Разликата с тази на вносния значително намаля. Делът на вносния алкохол в общото потребление е нараснал от 4% през 2000 г. до 14% през 2010 г. Що се отнася до по-ниския ценови сегмент и новите марки там - това не ни засяга значително, защото оперираме във високия клас. От родна Чехия много добре си спомням, когато след първоначалната еуфория от ниските цени, предлагани най-често от вериги дискаунтери, на продукти под собствени марки, се оказа, че те много често са със съмнително качество. Тогава имаше много афери, които се отразиха крайно негативно на репутацията на съответните вериги. В тази връзка приветствам инициативата за учредяване на агенция по храните, от която очаквам да се грижи ефективно не само за безопасността на храните, но и да допринесе за лоялната конкуренция в сектора.
Източник: Класа (01.02.2011)
 
Часове преди началото на преброяването по ин-тернет сайтът на Националния статистически институт блокира. Вчера, малко преди обед, отварянето на електронната страница беше силно затруднено. По-късно пък достъпът беше напълно спрян. Най-вероятната причина е, че се е получило претоварване от десетките хиляди влезли да видят какви са въпросите за започващото днес броене. Ограничили сме достъпа до сайта временно, защото вървят тестове на системата, твърдят обаче от НСИ. Оттам не успяха да отговорят защо се е наложило да се правят в последния момент. От статистиката гарантираха, че всичко ще е наред за броенето от полунощ. Системата позволявала едновременно попълване на анкетната карта от 400 000 души. След 16 часа вчера сайтът на НСИ вече се отваряше. От него обаче бе изчезнал банерътза "Електронно преброяване 2011". Малко по-късно се появи, но отварянето му бе невъзможно. После пък отново цялата страница блокира, за да излезе накрая надпис "Сайтът е временно спрян за поддръжка". Системата за електронно броене е разработена от консорциум "Ей Си Ен Консултинг". В него участват фирмите "Абати", "Сиела софт енд паблишинг" и "Нео сървисис". За системата са платени 515 000 лв. без ДДС. Още близо 900 000 лв. са разходите на статистиката за оборудване и софтуерни права. Общият бюджет на преброяването е 28 млн. лв. При броене на голяма част от хората по интернет част от парите ще бъдат спестени. Попълването на анкетната карта онлайн ще е възможно до 24 часа на 9 февруари.
Източник: Дневник (02.02.2011)
 
Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика: Ще повдигнем въпроса за увеличаване на минималната заплата - Г-н Младенов, от КНСБ поискаха минимална заплата 290 лв. Финансовият министър обяви, че не са предвидени пари в бюджета за това. Възможно ли е в рамките на тази година да има такова повишение или не? - Добър знак е, че след като кабинетът взе решение за ненамаляване на доходите от заплати и пенсии при същевременно неувеличаване на данъчната тежест до 2013 г., Евростат отчете най-голям ръст на заплатите в България за трето тримесечие на 2010 г. Знаете, че политиката по доходите гарантира реалното им нарастване и е съобразена с макроикономическата среда. Необходимо е да се стимулира икономическата активност на предприятията, за да стигнем постепенно до увеличаване на произведения национален доход, до нарастване на производителността на труда и оттук до логичното увеличение на работната заплата. По последни данни за третото тримесечие на 2010 г. наетите на минимална работна заплата намаляват и техният брой е приблизително 124 000. По този повод министерството след публикуване на данните от НСИ за четвърто тримесечие ще направи разчети колко ще струва на бюджета. Защото минималната работна заплата освен икономически функции има и социални. От една страна, правителството увеличи с 2% осигурителните вноски за пенсии от 1 януари 2011 г., но в същото време инфлацията от 2,4% допълнително намали доходите на хората. От 1 януари 2009 г. минималната работна заплата за страната у нас не е променяна – тя е 240 лв. България е страната от ЕС с най-ниската минимална работна заплата. В момента работещите на минимална заплата след задължителните удръжки получават по-малко от линията за бедност, която е 211 лв. При сегашното състояние след удръжките минималната работна заплата достига нетен размер от 188 лв. Повишението на минималната заплата ще повиши и потреблението, и жизненото равнище на хората, и много други аспекти. Да не говорим за това, колко ще се повиши мотивацията както на заетите, така и на хората извън пазара на труда да търсят по-активно работа, а не да стават част от „сивия сектор”. Правителството се отнася изключително отговорно към тези въпроси и след точни разчети министерството на труда ще повдигне дискусия по темата за увеличението на минималната работна заплата. - Вече второ тримесечие статистиката отчита нарастване на износа. В тази връзка може ли да се очаква нарастване на броя на заетите в отраслите, които произвеждат експортна продукция? - Очакваното възстановяване на икономиките на основните ни външнотърговски партньори се прогнозира да продължи и през 2011 г., което ще окаже добро влияние и върху българската икономика. Фирмите с голям дял на износ на своята продукция бяха първите, които усетиха признаците на икономическата криза, и сега ще са първите, които усещат и положителните сигнали на възстановяването. През 2011 г. равнището на икономическа активност в България постепенно нараства, което ще доведе и до нарастване броя на заетите лица. Според прогнозите на ЕК възстановяването в България най-вероятно ще се ускори през 2012 г. В тази връзка по-съществено увеличение на заетостта може да се очаква през 2012 г., още повече че, както е известно, трудовият пазар реагира с известно закъснение на икономическите процеси. - Има разминавания за нивото на безработица у нас от страна на ЕС и на официалната ни статистика. Какво е новото в програмите за преквалификация? - За съжаление на всички ни е известен фактът, че повече от половината от регистрираните безработни са без квалификация и специалност. През 2011 г. ще работим основно в четири направления: подобряване на достъпа и разширяване на възможностите за образование и обучение; повишаване качеството на обучението; развитие на услугите по професионално ориентиране; активизиране участието на социалните партньори при формулиране и реализиране на политиката в областта на ученето през целия живот. Специално за лицата с ниска квалификация и ниско образование или липсата на такива се реализират дейности, предоставящи „втори шанс” за достъп до образование, обучение или придобиване на практически умения чрез обучение на самото работно място. За интегрирането на пазара на труда на лица, ранно отпаднали от образователната система, успешно се прилага чиракуването под ръководството на наставник. Трябва да отбележим, че действията по придобиване на знания и умения се осъществяват основно в рамките на ОП „Развитие на човешките услуги”. Министерството разчита изключително много на т.нар. ваучерен механизъм за финансиране на обученията, за повишаване на професионалната квалификация на работещите. Практиката до момента показа, че този механизъм е гъвкав и позволява много по-широк достъп на заетите и безработните лица до обучения. - Доволен ли сте от начина, по който МТСП усвоява парите от еврофондовете? - Определено има от какво да сме доволни. Категорично мога да заявя, че изминалата 2010 г. е най-успешната за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” от старта й през 2007 г. От общия бюджет на програмата, който е приблизително 2,374 млрд. лв., към края на миналата година са договорени над 1,151 млрд. лв. при около 524 млн. лв. към края на 2009 г. Това на практика означава, че само за една година процентът на договаряне е нараснал от 22,0% до 48,5%. Съществен напредък имаме и по отношение на платените средства. До момента са платени близо 213,5 млн. лв., изпълняват се и 1754 договора с бенефициенти. МТСП направи необходимото, за да ускори допълнително усвояването на средствата по оперативната програма. Така например на последния комитет за наблюдение през декември 2010 г. бяха одобрени нови операции на обща стойност 833 млн.лв. По този начин ние съумяхме да поставим точна времева и финансова рамка за разходването на около 98% от бюджета на програмата. Това ще ни позволи да бъдем по-гъвкави при управлението на средствата по оперативната програма. Ще следим внимателно напредъка по изпълнението на отделните операции, и на тази база ще насочваме средства там, където търсенето е най-голямо. По този начин се стремим в максимална степен да отговорим на потребностите на икономиката и обществото, защото все пак усвояването на средствата от ЕС не е само цифри – то трябва да доведе до реално подобрение в качеството на живот на българските граждани. Това винаги е било наша първостепенна задача и смятам, че до момента можем да отчетем редица положителни примери. Така например в условията на икономическа криза Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” оказа солидна подкрепа на българския пазар на труда. До момента близо 88 000 безработни и заети лица са включени в курсове за повишаване на професионалната квалификация, като над 40 000 души вече са завършили обучителни курсове. Освен това по схема „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” 13 500 младежи до 29-годишна възраст, завършили средно или висше образование и без трудов стаж по специалността, ще придобият опит в реална работна среда под ръководството на наставник. Схемата ще се изпълнява до края на 2013 г. и макар че тя стартира едва преди няколко месеца, по нея има сериозен интерес. Показателен за това е фактът, че броят на обявените свободни работни места от работодатели надвишава броя на подадените заявки за обучение и стажуване от безработни младежи. Така например 242 работодатели са заявили 753 свободни работни места, а броят на подадените от младежи заявки е 664. МТСП успешно се справя и с отговорностите по линия на управлението на средствата по предприсъединителната програма ФАР. По трите фази на многофазова програма „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта” са сключени 315 договора и са платени 30,1 млн.евро. Програмата даде възможност около 4800 заети и безработни лица да бъдат включени в професионално обучение и/или преквалификация, създадени са и близо 1300 нови работни места. Но, разбира се, винаги има какво допълнително да се желае. Това е така, особено от гледна точка на реално извършените плащания и опростяване на административните процедури за кандидатстване, оценка и изпълнение на проектите. Капацитетът на администрацията, но и на самите бенефициенти също е сфера, в която са нужни допълнителни усилия. - Тече четвърта година от присъединяването ни към ЕС. Имате ли данни колко българи от погранични райони работят в Гърция и Румъния, продължавайки да живеят в своите населени места? - Нямаме налични данни за погранична заетост. Това, което се наблюдава като практика през годините, е, че български граждани упражняват сезонна заетост в Гърция за прибиране на реколта в селското стопанство. По отношение на Румъния напоследък се наблюдава обратният процес – много граждани на Румъния са привлечени от по-ниските данъци в България и се наблюдава процес на регистриранe на техни фирми у нас, особено в Русе. Считаме, че пограничната заетост трябва да бъде подкрепяна и развивана от двете държави, за което в случая с Гърция работим допълнително с ръководителя на Службата по трудови и социални въпроси на министерството на труда в Атина. От друга страна, добра практика беше създадена по сътрудничеството на инспекциите по труда на трите държави, за да следим още по-стриктно спазването на условията на труд от страна на работодателите с оглед защита правата на работещите като граждани на ЕС. Такова сътрудничество договорихме да се създаде и с Кипър по време на информационния ден за български граждани на 22 януари 2011 г. в Никозия. Бихме искали да подчертаем, че ще организираме все повече информационни дни в държави - членки на ЕС, с по-големи български общности, тъй като тази форма на информиране се оказва особено удачна – само на последния информационен ден в Кипър участваха над 400 български граждани. На тези форуми създаваме условия за преки консултации между експерти от НОИ, НЗОК, АЗ, ГИТ и МТСП.
Източник: Класа (07.02.2011)
 
Строителното производство се сви с 13% през декември Предварителните данни на НСИ за продукцията в сектор „Строителство" изтриха положителния сигнал, който даде секторът през ноември. В края на годината продукцията отчита спад от 13% спрямо предходния месец, сочат изчисленията на националната статистика. На годишна база намалението е 12,4%. През ноември, за първи път от края на 2008 г., строителната продукция даде поводи за оптимизъм, като се повиши с 1% на годишна база. В края на 2010 г. обаче намалението на продукцията от строителство на сгради е с 12,3%, а при гражданското/инженерното строителство - с 2,1%, изчислено спрямо предходния месец. На годишна база понижението се определя предимно от отрицателния темп в сградното строителство, където спадът е 19%, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение от 0,1%. Индексът на промишленото производство също е с леко понижение от 1% спрямо ноември 2010 г., показват данните на НСИ. На годишна база обаче показателят нараства с 5,2%. Възстановяването бе усетено и през ноември, като продукцията нарасна с 5,5% на годишна база спрямо 2,5% през октомври. В края на годината сериозно се е стопило производството в добивната промишленост със 7,1%, следвано от преработващата промишленост - с 4,3%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 3,2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 21,2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 20,7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 10,9%, производството на напитки - с 8,2%. Ръст е регистриран в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 20,3%, производството на тютюневи изделия - със 7,4%. Според изчисления на investor.bg износът в промишлеността е с рекорден ръст от 60% през декември на годишна база. Най-голям е ръстът при хартията, картона и изделията от тях, като достига 375%. Леко повишение на месечна база от 0,1% НСИ отчита при оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети". На годишна база обаче е налице свиване с 3,1%. Данните показват, че в края на миналата година оборотът нараства спрямо предходния месец в пет основни групи дейности. В търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия увеличението е 1,8%, при фармацевтичните и медицински стоки – 1,1%, при хранителните стоки, напитките и тютюневи изделия – 1,1%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – 1,0%, при битовата техника и мебели – 0,5%. Оборотът през декември 2010 г. се увеличава в сравнение със същия месец на предходната година единствено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 2,7%. В останалите дейности темповете са отрицателни и варират от 1,7% при компютърната техника до 6,3% в търговията на дребно с текстил, облекло и кожени изделия.
Източник: Класа (08.02.2011)
 
Индустрията отчете 5,2 % ръст за година Ръст от 5,2 на сто е отбелязала българската индустрия в рамките на една година, показват декемврийските данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база спрямо декември 2009 г. увеличение на промишленото производство е отчетено в преработващата промишленост - със 7.9%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.3%. Ръст е регистриран и в производството на инвестиционни продукти - 16.9%, в производството на продукти за междинно потребление - 6.9%, и в производството на енергийни продукти - 2.0%. В сравнение с ноември 2010 г. обаче промишленото производство бележи лек спад от 1 на сто Най-голямо е намалението на производството в добивната промишленост намалява със 7.1%, в преработващата промишленост - с 4.3%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение от 3.2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 21.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 20.7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 10.9%, производството на напитки - с 8.2%. Ръст е регистриран в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 20.3%, производството на тютюневи изделия - със 7.4%.
Източник: Монитор (08.02.2011)
 
12.4% спад на строителството за миналата година По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през декември 2010 г. продукцията в сектор "Строителство", изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, бележи спад от 13.0 на сто спрямо ноември. Календарно изгладените данни показват намаление от 12.4 на сто на строителната продукция през декември 2010 г. в сравнение със същия месец на 2009 година, съобщава пресцентърът на НСИ. През декември 2010 г. произведената строителна продукция е под равнището на предходния месец, като намалението на продукцията от строителство на сгради е с 12.3 на сто, а при гражданското/инженерното строителство - с 2.1 на сто, изчислено от сезонно изгладени данни. На годишна база намалението на строителната продукция през декември 2010 г. се определя предимно от отрицателния темп в сградното строителство, където спадът е 19.0 на сто, изчислен от календарно изгладени данни, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение от 0.1 на сто.
Източник: 1kam1.com (08.02.2011)
 
Износът ни за ЕС скочил с 24 на сто за година През периода януари - ноември 2010 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 23,8 на сто спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 17 млрд. лева. Това съобщиха от Националния статистически институт вчера. Вносът на България от ЕС за същия период се е увеличил с 9.9 на сто спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 19.9 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода е отрицателно и възлиза на 2.9 млрд. лева. Основните търговски партньори са Германия, Италия, Румъния и Гърция, които формират 61.6 на сто от износа за страните членки на ЕС. Износът за Италия, както и за Румъния, се е увеличил с 38,2 на сто. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Естония, Словения и Люксембург. Износът за Дания и Чехия бележи ръст съответно с 62.5 и 52.1 на сто. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Кипър, Белгия, Португалия и Малта. Най-голям ръст бележи вносът от Малта - с 261,6 на сто, и от Португалия - с 89,3 на сто. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Естония, Чехия и Дания. През ноември 2010 г. износът за ЕС нараства с 27 на сто спрямо същия месец на предходната година и достига 1,7 млрд. лева. Вносът на България от страните членки на ЕС през ноември се увеличава с 36,9 на сто спрямо същия месец на предходната година и достига 2.3 млрд. лв. по цени на CIF. През първите единадесет месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г. са изнесени за ЕС повече стоки от преобладаващата част от секторите. Наблюдава се спад само при износа от един - "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн", добавиха от НСИ.
Източник: Монитор (09.02.2011)
 
Кризата създаде 94 нови БГ милионери за година Кризата създаде нови 94 милионери у нас. Точно с толкова се е увеличил броят на домакинства и физически лица с влог над 1 млн. лв. в български банки, показват данни на БНБ. Според статистиката към края на декември 2010 г. рекордните 454 домакинства са депозирали седемцифрени суми на стойност 1,17 млрд. лв. Година по-рано – през 2009 г., техният брой бе 360, а средствата – 879,9 млн. Дори спрямо данните за септември се отчита ръст - със 17 броя повече. Любимият депозит на родните милионери е в евро – 244 от тях го предпочитат. В лева те са 187, а в други валути - едва 23 на брой. Средно на човек се падат по 2,58 млн. спрямо 2,32 млн. лв. само едно тримесечие по-рано. Прави впечатление, че броят на фирмите, вложили над 1 млн., остава непроменен през 2009 и 2010 г. - 1731, като се променя само делът на избралите еврови, левови или депозити в друга валута. През 2009 г. компаниите са държали на влог със седем цифри общо 6,59 млрд., а година по-късно - 6,51 млрд. Така данните показват 2185 влога на фирми и домакинства с шест нули при 2091 броя за 2009 г. Депозираните средства също отчитат лек ръст от 220 млн. до 7,68 млрд. спрямо 12 месеца по-рано, когато бяха 7,46 млрд. Според икономиста и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии Георги Ганев става дума за увеличение от 3-4%. „Не мисля, че това е някакъв драстичен ръст. Въпреки кризата не бива да се забравя, че заплатите в България продължиха да растат. Като пример мога да дам, че секторите, работещи за износ, изпратиха една нелоша година. Доколкото номинално българската икономика расте, не е нелогично да имаме и повече граждани и фирми с такива спестявания“, коментира експертът пред „Класа“. Данните на БНБ не бива задължително да се тълкуват като ръст на новите милионери по време на криза, тъй като може фирмите или физическите лица просто да са се възползвали от промоционални лихви на банките или пък да става въпрос за консолидация, обясни Лъчезар Богданов, управляващ партньор на Industry Watch. Обратна е тенденцията при кредитите над 1 млн. лв., сочат данните на БНБ. Списъкът на хората и фирмите, изтеглили подобни заеми, е намалял през 2010 г. с 66 – от 5238 броя на 5172. С двама пък се е свил броят на кредитните милионери – в края на 2010 г. той включва 112 души, изтеглили 195 млн., а 12 месеца по-рано бяха 114 с изтеглени 204,7 млн. Спрямо септември 2010 г. списъкът на кредитните милионери изтънява с четирима. Фирмите с подобни кредити – общо 5060, са изтеглили 22,99 млрд. лв. По сектори най-много са компаниите със седемцифрени кредити от търговията – 1633, според данните на БНБ, 1055 предприятия са от преработващата промишленост, 761 от строителството и 381 от сектора за недвижими имоти. Общо кредитите в края на 2010 г. са в размер на 50,692 млрд. лева, като нарастват с 1,2% на годишна база в сравнение с 1,4% към края на септември. От тях компаниите са изтеглили 31,705 млрд. лв., а домакинствата – 18,987 млрд. лв. Депозитите са 39,406 млрд., от които 27,34 млрд. лв. на домакинства и 12,06 млрд. на корпоративния сектор. Това означава, че общият обем на отпуснатите кредити на компании е с близо 20 млрд. повече от депозираните от тях средства в трезорите.
Източник: Класа (10.02.2011)
 
Износът скочи с 45% Износът на България през декември скочи с 45% на годишна база до 2,727 млрд. лв., сочат данни на Националния статистически институт. Това е съвсем малко под пиковите темпове на растеж през юли (+47,1%) и август (+48%). За цялата 2010 г. се отчита ръст на износа от 33% до 30,42 млрд. лв. Продължава тенденцията за по-бърз ръст на износа спрямо вноса. През декември вносът се е повишил с 28,3% до 3,366 млрд. лв. Увеличението на вноса за цялата 2010 г. е с 13,1% до 35,1 млрд. лв. В резултат дупката във външната търговия на страната за 2010 г. се е свила с 42,5% до 4,69 млрд. лв. Намалението на дефицита спрямо предкризисната 2008 г. е със 72%.
Източник: Стандарт (10.02.2011)
 
Дупката в хазната е 2,7 млрд. лева Дефицитът в държавния бюджет за 2010 г. е 2,78 млрд. лв. или 3,9% от БВП по методологията на ЕС. Това гласи доклад на вицепремиера Симеон Дянков, който беше разгледан от кабинета. Приходите в сборния бюджет за 2010 г. са 23,93 млрд. лв., или 34% от БВП срещу 36,5% за 2009 г. Данъчните приходи са изпълнени на 100,2% от актуализирания план. Приходите от акцизи върху цигарите са 1,52 млрд. лв., като намаляват с 267 млн. лв. спрямо 2009 г., въпреки че акцизът за цигарите беше увеличен с 46%. Приходите от ДДС са 6,26 млрд. лв. и са със 165 млн. лв. по-малко от 2009 г. Разходите за заплати и осигуровки са 2,56 млрд. лв., като са свити със 120 млн. лв. спрямо предходната 2009 година. Разходите за текуща издръжка на администрацията са 2 млрд. лв. при 1,87 млрд. лв. за 2009 г.
Източник: Стандарт (10.02.2011)
 
Износът на България се е повишил с 48.5% през миналата година През 2010 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 48.5% спрямо предходната година и е 11.9 млрд. лева, съобщиха от Националния статистически институт. Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Република Македония, САЩ, Украйна, Китай и Сингапур, които формират 56.4% от износа. Най-голям ръст пък се наблюдава в продажбите на наши стоки в Украйна (98.1%) и Китай (97%). Износът за Турция и Русия бележи ръст съответно с 56.5 и 51.1%, за Република Македония - с 38.5%, а този за САЩ - с 16.7%. През декември износът нараства с 64.1% спрямо същия месец на предходната година и е 1.2 млрд. лева. Вносът на България от трети страни през 2010 г. се е увеличил със 17.1% спрямо предходната година и достига 15.5 млрд. лева. Забелязва скок на търсенето основно на стоки от Египет, Албания и Израел, Перу и Обединените арабски емирства (59.3%). Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан, ЮАР и Норвегия. През декември 2010 г. вносът на България от трети страни се e увеличил с 45.6% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.6 млрд. лева. При това положение външнотърговското салдо за 2010 г. е отрицателно и възлиза на 3.6 млрд. лева. През декември 2010 г. сме купили стоки за 361.5 млн. лева повече, отколкото сме продали. През миналата година се е увеличил най-много износът на необработени (сурови) материали, негодни за консумация, а е скочил вносът на минерални горива, масла и подобни продукти.
Източник: Дневник (10.02.2011)
 
Износът на България скочи с 33% през 2010 г. През 2010 г. България е изнесла стоки общо за 30,4 млрд. лв. и спрямо 2009 г. износът се е увеличил с 33%, сочат най-новите данни на НСИ. Само през декември общият износ възлиза на 2,7 млрд. лв. и нараства с 45% спрямо същия месец на предходната година, което се приближава до пиковете темпове, реализирани през лятото - юли (+47,1%) и август (+48%).Общо внесените стоки са за 37,4 млрд. лв., или с 13,3% повече в сравнение с предходната година. През декември общият внос се увеличава с 29% спрямо същия месец на предходната година и достига 3,6 млрд. лв., отчете статистиката. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през 2010 г. и е 7 млрд. лв., което е с над 3,1 млрд. лв. по-малко от 2009 г. Само за последния месец на миналата година общото външнотърговско салдо е отрицателно и възлиза на 864,3 млн. лв. През миналата година износът за трети страни се е увеличил с 48,5% спрямо предходната година до 11,9 млрд. лева. Извън ЕС основните търговски партньори на страната са Турция, Сърбия, Русия, Република Македония, САЩ, Украйна, Китай и Сингапур, които формират 56,4% от износа. Най-сериозен е ръстът към Украйна и Китай - с 98,1% и 97% съответно. Само за декември сме изнесли стоки и услуги към трети страни за 1,2 млрд. лв. Припомняме, че предварителните данни на статистиката отчетоха двуцифрено покачване на експорта и към ЕС – за януари-ноември той бе 17 млрд. лв., или ръст от 23,8%. Вносът от трети страни през миналата година също бележи покачване, но то е с доста по-бавен темп – едва 17,1% спрямо предходната година и възлиза на 15,5 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Египет, Албания и Израел. Увеличава се вносът от Перу - със 73,9%, и от Обединените арабски емирства - с 59,3%, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан, ЮАР и Норвегия. Само в последния месец на 2010 г. вносът на страната от трети страни се увеличава с 45,6% спрямо същия месец на предходната година и достига 1,6 млрд. лева.
Източник: Класа (10.02.2011)
 
С една трета намаляха новопостроените сгради Новопостроените жилищни сгради в България, които са въведени в експлоатация през последното тримесечие на 2010 г., са намалели с 27% спрямо данните за същия период на 2009 г., сочи предварителната информация на Националния статистически институт (НСИ). Новите постройки за периода октомври до декември миналата година са били 671, като общият брой на жилищата в тях е достигнал 4125. Най-много здания и домове са били въведени в експлоатация в област Варна – съответно 144 и 1175, и Бургас – 116 сгради и 1153 жилища. София-област е останала на трета позиция с 54 постройки и 84 нови домове. Общата полезна площ на новопостроените жилища за последното тримесечие на 2010 г. е била 318.7 хил. кв. м, което е с почти 30% по-малко спрямо година по-рано. Жилищната площ също е намаляла с над 30% до 198,1 хил. кв. м. Едновременно с това обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище се е увеличила от 76,9 кв. м до 77,3 кв. м за една година, считано от периода октомври-декември на 2009 г. Най-голяма средна полезна площ за новопостроен дом са регистрирали в област Габрово, където данните са за 135,9 кв. м. Следващите поред са областите Добрич (128,3 кв. м), Силистра (114,4 кв. м) и Хасково с 99,4 кв. м. Най-ниските средни данни са били отчетени в областите Пловдив – 59,4 кв. м, и Ямбол- 60,4 кв. м. За София-град в четвъртото тримесечие на 2010 г. са въведени 43 сгради в експлоатация, или 292 жилища общо. Те са били на обща полезна площ от 19 665 кв. м. Двустайните жилища са се оказвали най-желаните, защото най-много домове през последното тримесечие на 2010 г. от тези, които са въведени в експлоатация, са били от този тип. 1819 от новите апартаменти, или над 44% от всичките жилища, са били с 2 стаи. 1361, или около една трета от всички новопостроени домове, са били тристайни. Едностайните са били общо 407, или под 10% от общия брой, а тези с четири стаи са били 345. Петстайните квартири са били 102 на брой, докато общо шестстайните са достигнали 91 броя. Големите жилища с шест стаи са били изграждани предимно в големите областни градове. Над две трети от тях са били построени отново в област Варна, Бургас и София (вкл. София-град).
Източник: Класа (11.02.2011)
 
Варна и Бургас с най-много нови жилища Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2010 г. е 671 и спрямо съответното тримесечие на 2009 г. намалява с 27%, сочат предварителните данни на националната статистика. Новопостроените жилища в тях са с 29.6% по-малко и техният брой достига 4 125. Най-голям брой сгради и жилища са въведени в експлоатация в област Варна - 144 сгради с 1 175 жилища в тях, област Бургас - 116 сгради с 1 153 жилища, следвани от София област - 54 сгради с 84 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2010 г. е 318.7 хил. кв. м, или с 29.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2009 г. Намалява и жилищната площ с 30.5% до 198.1 хил. кв. м. Същевременно обаче, средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 76.9 кв. м през четвъртото тримесечие на 2009 г. на 77.3 кв. м през същото тримесечие на 2010 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в област Габрово - 135.9 кв. м, област Добрич - 128.3 кв. м, следвани от областите Силистра - 114.4 кв. м, и Хасково - 99.4 кв. м, а най-малка - в област Пловдив - 59.4 кв. м, и област Ямбол - 60.4 кв. м.
Източник: Стандарт (11.02.2011)
 
Средната работна заплата нараства, стигна 669 лв. През четвъртото тримесечие на 2010 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо третото тримесечие с 4,9 на сто и достига 669 лева. За октомври, ноември и декември 2010 г. е съответно 650, 667 и 691 лева. Най-много е нараснала средната заплата в сферата на образованието – с 12,5 процента, следвана от тази във финансовите и застрахователни дейности – с 9,5 процента и други дейности – със 7,5 на сто. Намаление на средната работна заплата през четвъртото тримесечие на 2010 г. спрямо третото тримесечие се наблюдава в дейностите „Административни и спомагателни дейности” - с 0,9 на сто, и „Добивна промишленост” - с 0,1 процент. През четвъртото тримесечие на 2010 г. средната месечна работна заплата нараства с 10,4 на сто спрямо същия период на предходната година, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 33,1 на сто, „Професионални дейности и научни изследвания” - с 20,7 на сто, и „Други дейности” - с 20,6 на сто. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през последните три месеца на 2010 г. са получили хората, занимаващи се със финансови и застрахователни дейности - 1417 лева, следвани от заетите в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1412 лева, и създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1308 лева. Най-ниски са били възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството - 432 лева, административните и спомагателните дейности - 437 лева, в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети - 505 лева.
Източник: Дарик радио (14.02.2011)
 
Земеделската земя в България се продава на едни от най-ниските цени в Европейския съюз. Средната цена за декар у нас е около 170 евро, докато в някои страни от съюза стига до хиляди евро, показва класация на консултантската компания Savills, използваща данни на Евростат за периода 2007-2009 г. Нивите у нас вървят по-скъпо само в сравнение с Литва и Словакия. Докато декар у нас се търгува срещу 170 евро, в Ирландия средната цена е 4000 евро. Островната държава е и на първо място в класацията. Статистика от 2000 г. насам показва, че стойността на земята в Румъния например е била по-ниска от тази у нас до 2006 г. Тогава обаче цените в северната ни съседка започват да растат с бързи темпове и към 2009 г. достигат до 350 евро на декар. Цените у нас също минават границата от 100 евро на декар през 2006 г., но темповете на ръст след това остават много по-ниски в сравнение с всички страни в Централна и Източна Европа, включени в проучването. Стойността на земята в България ще расте, сочат всички анализи в сектора. Неслучайно спекулантите твърдят, че тя ще е хитът за инвестиции през 2011 г. Шефът на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков неотдавна заяви, че поскъпването през 2011 г. ще е с поне 10-15%, а в отделни региони - и с 20%. "Новите ренти са с 15-20% по-високи, така че е нормално цената на земята да се покачи с 10-15%, а на места - до 20%. Ако за декар нива е договорена рента от 25-30 лв., цената на тази земя е около 300 лв. на декар", каза Петков. Земеделската земя в началото на годината се търгуваше срещу 180-620 лв. на декар в отделните области на страната. Стойността на нивите ще се качва по много причини. Първо, субсидиите от ЕС за обработване на земя се вдигат с всяка изминала година. От 14 лв. за декар през 2007 г. тази година помощта ще стигне 29 лв., което я прави много атрактивна. Освен това фондовете за земя, които доскоро главно купуваха парцели, сега започват да продават и ще раздвижат пазара. Нивите са привлекателни и заради възможността в повечето от тях да се изграждат вятърни перки, фотоволтаици и т.н. Инвестициите във възобновяеми източници са огромни и неслучайно от около 6 месеца насам върху кабинета има силен натиск да разреши изграждането на вятърни и слънчеви централи дори в най-плодородните земи.
Източник: Сега (14.02.2011)
 
Безработните са се увеличили с 20 хил. само за месец Безработицата в България нараства трети пореден месец. Само през януари регистрираните в бюрата по труда са се увеличили с над 20 хил. души в сравнение с декември. Общият им брой е 362 447 души, или 9.78% от икономически активното население, показват данните на Агенцията по заетостта. Това е вторият най-голям ръст на безработицата у нас за един месец от началото на икономическата криза. Засега рекорден остава скокът през януари 2010 г. Напливът към бюрата по труда в началото на тази година се дължи най-вече на прекратяването на договорите по програми за субсидирана и сезонна заетост, обясниха от агенцията. Данните за търсенето на работна ръка също не са обнадеждаващи. Статистиката показва, че все още твърде малко работодатели наемат персонал. През януари фирмите от частния сектор са обявили по-малко от 9 хил. свободни места, или едва с 271 души повече спрямо същия месец на миналата година.
Източник: Дневник (15.02.2011)
 
Икономиката отлепи от дъното с 0,3% Икономиката леко се отлепи от дъното. Ръстът на БВП за 2010 г. е 0,3%, сочат експресните данни на Националния статистически институт. Това е по-малко от предварителните прогнози, според които ръстът на икономиката трябваше да е поне 0,7%, а оптимистите се надяваха на 1%. През четвъртото тримесечие на годината ръстът на икономиката спрямо предходните три месеца е 1,7%, а спрямо същия период на 2009 г. е 2,1%. Този резултат поставя България на добра позиция спрямо останалите страни от ЕС. Най-голям ръст от 6,6% се отчита в Естония. По-зле от България се представят Гърция, Румъния, Испания, Португалия, Франция, Италия и Великобритания. През четвъртото тримесечие на 2010 г. БВП на страната е 19,92 млрд. лв., а за цялата година е 70,56 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Ръстът на икономиката се дължи на селското стопанство, което отчита нарастване с 4,8% спрямо 4-ото тримесечие на 2009 г., и индустрията, която расте с 3,6%. Но при услугите, които формират над 66% от икономиката, спадът продължава.
Източник: Стандарт (16.02.2011)
 
Икономиката е нараснала с 0.3% през миналата година, ускорява се в последните месеци През 2010 година икономиката е нараснала 0.3%, въпреки, че данните за последното тримесечие са изненадващо добри и показват, че темповете, с които БВП расте, се ускоряват. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт, които бяха публикувани по-рано днес. През четвъртото тримесечие на 2010 година растежът на БВП е бил 1.7% спрямо третото тримесечие и 2.1% спрямо четвъртото на 2009 г., а в предходните тримесечия отчетените темпове бяха в пъти по-ниски. Главна причина за добрите резултати е подобреното потребление в последните месеци и съживяването на инвестициите, като през четвъртото тримесечие тези два показателя за първи път в рамките на 2010 г. оказват положително влияние върху брутния вътрешен продукт. Това обаче може да се окаже и следствие на фактори с еднократно влияние като - коледно пазаруване, бонуси в държавните ведомства и частния сектор. За това според експертите от значение за тази година ще бъде, дали положителните резултати от края на 2010 г. се дължат на еднократни фактори, или е налице нова тенденция. Сигнал за това ще бъде трайното съживяване на потреблението, но все още мненията на експертите за това не са еднозначни. Основна спирачка пред потреблението през тази година може да се окаже инфлацията. Вече има притеснения дали покачването на потребителските цени няма да се окаже изненадващо високо, като следствие от поскъпващите хранителни продукти, суровините и енергийните ресурси и в крайна сметка изпреварващия ръст на цените спрямо доходите да принуди домакинствата да свият потреблението си и през 2011 г.
Източник: Дневник (16.02.2011)
 
Българската икономика с 0.3% ръст през миналата година Ръстът на българската икономика за миналата година е 0.3% спрямо същия период на 2009 г. Това показват експресните данни на НСИ, формирани на базата на тримесечните отчети за произведения брутен вътрешен продукт и публикувани във вторник. Ако този показател се запази, той ще е малко по-нисък от актуализираната прогноза за ръст на БВП от 0.7% за 2010 г., която правителството записа, когато изготви промяна в бюджета за 2010 г. В първоначалния вариант на бюджета бе записан спад от 2%, прогноза, която не бе споделена от повечето външни и вътрешни анализатори. Според експресните данни на НСИ за произведения БВП през четвъртото тримесечие на миналата година, огласени едновременно с Евростат на статистическите данни за 27-те страни членки и за страните в еврозоната, той нараства с 1.7% спрямо предходното тримесечие и с 2.1% спрямо същото тримесечие на 2009 г. Сравнено с другите страни членки, България реализира силен ръст през последните три месеца на миналата година, сравнено с предното тримесечие, като компенсира спада от първото тримесечие и слабия ръст от второто и третото.
Източник: Медия Пул (16.02.2011)
 
Храни и здравни услуги поддържат инфлацията висока Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за януари спрямо декември 2010 г. е 100,6%, т.е. месечната инфлация е 0,6%. Годишната инфлация спрямо януари 2010 г. е 4,5%, показаха предварителните данни на НСИ. Най-много в началото на годината са поскъпнали хранителните продукти и безалкохолните напитки - с 1,4%, здравеопазването - с 1%, и транспортът – с 1,4%. Поевтинели са обаче облеклото и обувките – с близо 1 на сто, с 0,4 жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива. С над 2% се увеличават разходите за брашно и сирене, с 8,9 на сто са поскъпнали картофите, с 9,7% - доматите, ябълките – с 4,9%. Течните горива за битови нужди са поскъпнали с 2,4%, автомобилният бензин А95Н - с 3,6%, А98Н - с 3,2%, пътнотранспортната застраховка - с 4,6%, сочи още статистиката. През януари са се повишили цените в здравеопазването: на лекарствата - с 0,2%, на лекарските услуги - с 11,2%, и на стоматологичните услуги - с 6,9%. Според предварителните данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) месечната инфлация е 0,5%, а годишната за януари спрямо януари 2010 г. е 4,3%.
Източник: Класа (16.02.2011)
 
Годишната инфлация за януари е 4,5% Инфлацията за януари тази година спрямо декември 2010-а е 0,6 на сто, а на годишна база тя е 4,5 процента, сочат предварителните данни на националната статистика. Средногодишната инфлация за периода февруари 2010 - януари 2011 г. спрямо периода февруари 2009 - януари 2010 г. е 2.8%. Хранителните стоки и безалкохолните напитки са поскъпнали през януари с 1,4 процента спрямо предходния месец, а в сравнение с първия месец на миналата година скокът на цените е 4,6 процента. В групата на алкохолните напитки и тютюневите изделия се наблюдава корекция на цените от 0,2 на сто в посока нагоре спрямо декември, а на годишна база ръстът е сериозен – 25,4 на сто.
Източник: Дарик радио (16.02.2011)
 
През четвъртото тримесечие на 2010 г. безработните лица в страната са 382,4 хиляди, а коефициентът на безработица е 11,2%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2009 г. броят на безработните лица се увеличава със 109,6 хиляди, а коефициентът на безработица - с 3,3 пункта. Безработицата се увеличава в по-голяма степен при мъжете в сравнение с тази при жените (увеличението на коефициента на безработица е съответно с 3,7 и с 2,9 пункта). През първите три тримесечия на 2010 безработицата, по изчисления на НСИ, бе съответно 10,2%, 10% и 9,5%. НСИ още не е агрегирал данните за цялата 2010. Според Агенцията по заетостта (АЗ) безработицата през миналата година е била средно 9,5%. Пак по данни на АЗ през януари 2011 равнището на безработица е било 9,8% - с 0,1 процентни пункта по-ниско от същия месец на миналата година. През декември 2010 безработицата, по данни на АП, бе 9,2%, докато по данни на Евростат тя е била 10,1%, заради различната методология, с която си служи европейската статистическа служба, за да направи данните за безработицата в отделните страни от ЕС съпоставими. Безработните младежи (15-24 навършени години) са 70,4 хиляди, а коефициентът на младежката безработица достига 26,5%. Броят на безработните лица с продължителност на безработицата по-малка от една година се увеличава с 18,3% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2009 г. и достига 182,6 хиляди през четвъртото тримесечие на 2010 година. Продължително безработни (от една или повече години) са 199,8 хиляди, или 52,2% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 2,5 пункта и достига 5,9%. Лицата, които са имали предишна работа и през четвъртото тримесечие на 2010 г. са безработни, са 319,9 хил., или 83,7% от всички безработни, а безработните лица, които търсят първа работа, са 62,5 хил., или 16,3%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2009 г. се наблюдава известно увеличение на дела на безработните, търсещи първа работа, за сметка на безработните с предишен трудов стаж.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2011)
 
Безработицата достигна 11,2% в края на 2010 г. Нивото на безработицата, отчетено от НСИ през последното тримесечие на 2010 г., е 11,2%, което се равнява на 382,4 хиляди безработни. За сравнение през същото тримесечие на 2009 г. коефициентът на безработица е бил с 3,3 пункта по-нисък, а безработните са били със 109,6 хиляди по-малко. Безработицата се увеличава в по-голяма степен при мъжете в сравнение с жените, като през четвъртото тримесечие на 2010 г. коефициентът при мъжете е бил 12,1%, а при жените - 10,3%. Високи са показателите на безработицата сред младежите между 15 и 24 навършени години. По данни на НСИ има 70,4 хиляди безработни младежи при съответен коефициент 26,5%. Според резултатите от проведеното от НСИ наблюдение на работната сила икономически активното население на България между 15 и 64 навършени години е 3 358,9 хиляди, като коефициентът на икономическа активност е 66,6%.
Източник: expert.bg (22.02.2011)
 
Намаляват издадените разрешителни за строеж През четвърто тримесечие на 2010 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 152 жилищни сгради с 2 705 жилища в тях и с 377 727 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 52 административни сгради/офиси с 30 940 кв. м РЗП и на 1 108 други сгради с 609 019 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 12.1%, жилищата в тях - с 20.6% и застроената им площ - с 14.9%, а на административните сгради - с 7.1% и съответната им РЗП - с 11.9%. Същевременно обаче другите сгради са по-малко с 8.7%, но общата им застроена площ нараства с 3.2%. В сравнение с четвърто тримесечие на 2009 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 14.2%, а жилищата в тях - с 31%. Това става ясно от представени днес данни на Националния статистически институт. Административните сгради намаляват със 17.5%, а другите видове сгради - с 3%. Регистриран е спад на РЗП на жилищните сгради - с 26.4% и на другите сгради - с 18.3%, докато при административните се наблюдава увеличение със 7%. През четвърто тримесечие на 2010 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Бургас - 154, Пловдив - 136, София -120, София (столица) - 115 и Варна - 108. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Бургас -804, Пловдив - 330, Варна - 298 и София (столица) - 272. През четвъртото тримесечие на 2010 г. е започнал строежът на 611 жилищни сгради с 2 286 жилища в тях и с 265 206 кв. м обща застроена площ, на 24 административни сгради/офиси с 14 165 кв. м РЗП и на 472 други сгради с 219 148 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради е с 19.3% по-малко и общата им застроена площ - с 1.7%, но жилищата в тях са с 1.2% повече. Регистриран е спад на започнатите административните сгради със 17.2% и на другите сгради - с 8.2%, като по-малка е и тяхната обща застроена площ, съответно с 21.9 и 16%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 154 жилищни и 49 други сгради; Варна - 83 жилищни и 41 други сгради; Пловдив - 68 жилищни, 4 административни и 55 други сгради; София - 39 жилищни и 28 други сгради; София(столица) - 28 жилищни и 20 други сгради; Стара Загора - 28 жилищни и 21 други сгради.
Източник: econ.bg (24.02.2011)
 
Според данни на Евростат за 2008 година Северозападен район на България е най-бедният в Европейския съюз с 28 на сто от средния за съюза брутен вътрешен продукт на глава от население. Сред последните места в списъка попадат още два български региона - Северен централен и Южен централен, с по 30 процента от средния за Евросъюза брутен вътрешен продукт на глава от население. В 64 региона на страните от ЕС брутният вътрешен продукт на глава от население е под 75 процента от средния за Европейския съюз, като петнайсет от тях са в Полша, седем в Чехия, седем в Румъния, по шест в България и Унгария. Най-богати са хората в централната градска част на Лондон, с 343 процента от средния европейски брутен вътрешен продукт на човек.
Източник: БНР (28.02.2011)
 
Четвърти сме по скок на цените Четвърти сме по скок на цените сред страните от Европейския съюз. През януари годишната инфлация е най-висока в Румъния (7%), Естония (5,1%), Гърция (4,9%) и България (4,3%), сочат данните на Евростат. В България се увеличават не само крайните цени за потребителите, но и цените на едро. Цените на производител на вътрешния пазар през януари са нараснали с 11,1% спрямо същия месец на 2010 г., обявиха от Националния статистически институт. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 15%, в преработващата промишленост - с 11,4%, и при производството и разпределението на ток, парно и газ - с 10,1%.
Източник: Стандарт (01.03.2011)
 
Обедняхме с 8% Доходите на българите реално са паднали с 8,2% през 2010 г., сочат данните на Националния статистически институт. Това се дължи както на по-малките суми, които влизат в домакинските бюджети, така и на високата инфлация. 308 лв. е средният месечен доход на човек през четвъртото тримесечие на миналата година при 320 лв. за същия период на 2009-а, което е намаление с 3,7%. Като се прибави и годишната инфлация от 4,5%, се оказва, че реално през 2010 г. сме станали по-бедни с 8,2%. Доказателство за това е, че българите се връщат към консумацията на повече хляб, а ядат по-малко месо и плодове. Заради поскъпването на храните хората пестят от алкохол и цигари, обзавеждане, здравеопазване и дрехи. В същото време вече почти нямат възможност да спестяват. През периода октомври-декември на миналата година всеки е спестил средно по 9,62 лв. при 60,61 лв. за последното тримесечие на предходната година. Новите спестявания са паднали над 6 пъти до 3 лв. на човек на месец. Същевременно все повече хора са принудени да теглят от спестяванията си, за да покриват разходите за храна, ток и парно. Изтеглените суми от спестяванията са нараснали до 13,20 лв. на човек на месец при 9,77 лв. в края на 2009 г., сочат данните на НСИ. Освен увеличаването на средствата, които се плащат за храна, през миналата година месечните разходи за данъци и осигуровки на човек са нараснали от 19 лв. на близо 30 лв. В резултат разходите за налози вече са над 10% от семейния бюджет.
Източник: Стандарт (01.03.2011)
 
Цените на производител продължават да растат с двуцифрен темп Макар и със забавен темп цените на производител продължават да растат с двуцифрено число. Това показват данните на националната статистика (НСИ). През януари средното им повишение е 12.1% спрямо година по-рано, като само цените на вътрешния пазар са се повишили с 11.1%. Цифрите се приемат като предвестник за посоката, в която ще се движат и потребителските цени, които напоследък изостават. Именно според икономисти това ще е причината да се повиши и крайната инфлация, тъй като производителите няма да могат да свиват постоянно маржовете си на печалба. Основният тласък за ръста в производствените цени идва от добивната промишленост с повишение от 2.8% и в преработващата промишленост - с 0.9%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1.0%. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 6.7%, при производството на хранителни продукти и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1.5%. Забавяне на покачването има и в данните на месечна база, като общият индекс бележи повишение от 1.7% спрямо декември, а този на вътрешния пазар се покачва с 0.5%. През декември месечното покачване на цените бе много по-значително, като общият индекс се повиши с 2%, а вътрешният - с 1.7%. Забавеният темп на растеж на цените обаче не изненада експертите, тъй като през януари традиционно икономическата активност спада след засиленото потребление и производство преди коледните и новогодишните празници. В същото време, макар и стойностите да са по-ниски в сравнение с тези за декември, все още са високи.
Източник: Дневник (01.03.2011)
 
България е трета в света по спад на жилищните цени България се нареди на трето място в света по спад на жилищните цени през 2010 г. според най-новото проучване на специализирания сайт за имоти Global Property Guide. Според данните страната ни е отбелязала 9,51% намаление в цените на жилищата за миналата година, като през 2009 година понижението е било 26,36% и сме били на четвърто място по спад на цените. Само преди 4 години – през 2007 г., бяхме лидери на другия полюс на класацията – по поскъпване на жилищата. Тогава изпреварихме дори Шанхай по ръст на цените с 30,6 % (според данни на Global Property Guide от септември 2007 г.) През 2008 г. ръстът обаче започна да се топи до 2,25%. Прогнозите на експертите у нас са за стабилизиране на цените на жилищата през първото полугодие на 2011 г. и възможно, но трудноизпълнимо покачване през втората половина с 5-10%. Според данните на Global Property Guide сега единствено Гърция (Атина) и Ирландия имат по-високи спадове от тези в България. Южните ни съседи са отбелязали понижение от 9,75%, докато бившият Келтски тигър – 11,60%, което е и най-ниската стойност в света за 2010 г. Статистическите данни от сайта за изменение на цените са изчислени след инфлацията, което дава по-достоверни данни, отколкото номиналните стойности, които агентите на недвижими имоти обикновено предпочитат да използват. Лошите стойности в проучването не са приоритет само за България. Страните от бившия съветски блок продължават да страдат от понижение в жилищните цени. Например в Украйна спадът за 2010 г. е от 9,47% (по номинална стойност, без отчетена инфлация) при понижение от 30,22% през 2009 г. В Литва цените са поевтинели с 6,76% през изминалата година спрямо -29,29% за 2009 г. В Унгария намалението е от 6,66% спрямо спад от 12,70% за година по-рано. Хърватска е отбелязала понижение от 5,06% при -2,39% за 2009 г. В Словакия цените са поевтинели с 3,14%, в Словения – с 2,69% по- ниски. В столицата на Полша – Варшава, цените са с 2,19% надолу при спад от 8,09% предишната година. Според данните възстановяването на пазара за жилища все още се бави в световен мащаб. За САЩ понижението на цените е по-сериозно през 2010 г. (5,16%), отколкото през 2009 г. (2,87%). За Централна Европа цифрите говорят за известна тенденция на стабилност. Такива острови на спокойствието са Франция, Германия и Швейцария, където все пак се забелязва минимално повишение в жилищните цени. Съответно стойностите са 0,33%, 1,55% и 0,80% нагоре. Бумът в Скандинавския регион също е забавил своя темп. В Норвегия цените на жилищата са се повишили с 4,29% през 2010 г. в сравнение с 10,07 % за 2009 г. В Швеция и Финландия ситуацията е сходна с ръста съответно от 3,29% и 2,63% спрямо 7,50% и 9,05% през 2009 г. На другия полюс остават пазарите в Азия, където се отбелязва сериозен ръст. Цените в Сингапур са се повишили с 13,60%, в Тайван са нараснали с 9,70%, в Япония с 5,71%. В Тайланд ръстът е бил от 2,92%. Само в Китай (Шанхай) е отчетен лек спад от 1,95% за изминалата година.
Източник: Класа (01.03.2011)
 
Бизнес климатът с 2.7% ръст През февруари 2011 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 2.7 пункта спрямо предходния месец и се отдръпва с 9.3 пункта от най-ниската си стойност за последните две години, но все още остават 8.3 пункта, за да се достигне дългосрочното средно равнище на показателя. Това става ясно от представени днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" нараства с 4.1 пункта в сравнение с януари и е само с 2.5 пункта под нивото на дългосрочната средна стойност на показателя. Анкетата отчита повишен оптимизъм на мениджърите за очакваното бизнес състояние на предприятията през следващите шест месеца и по-благоприятни неутрални мнения по отношение на оценката за настоящата бизнес ситуация. През февруари все още обаче производствената активност се оценява като намалена, а осигуреността на производството с поръчки се задържа на нивото си от последните месеци. В краткосрочна перспектива мениджърите продължават да имат положителни очаквания за дейността. Основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене, като несигурната икономическа среда е все още над обичайната си средна стойност за последните десет години. През февруари се отбелязва известно увеличение на проблемите на предприятията, свързани с конкурентен внос. Анкетата регистрира още повишаване на очакванията за увеличение на цените в промишлеността през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (01.03.2011)
 
Доходите ни намаляват с 3,7%, потреблението се свива с 2,1% С 3,7% спада общият доход средно на лице от домакинството през четвъртото тримесечие на 2010 г. спрямо същото тримесечие на 2009 г. За трите месеца - октомври, ноември и декември, средно на човек се падат общо по 924 лв., сочат данните на НСИ. За това време работната заплата се е свила с 1,3%. Според анализите на НСИ относителният й дял в общия доход е 52%, а на пенсиите 30,6% и това са основните пера в бюджета на домакинствата. През четвъртото тримесечие на 2010 г. работната заплата е 480 лв. средно на лице от домакинството. Същевременно доходите от пенсии нарастват с 3,6%, достигайки 283 лв. средно. Намалените приходи водят и до свиване на разходите в домакинствата и те възлизат на 866 лв. за три месеца средно на лице от домакинство при 884 лв. година по-рано, което е спад от 2,1% на годишна база. Според статистиката 50% от всички разходи на домакинствата отиват за храна и поддръжка на жилище, вкл. енергия, горива и вода. През 2010 г. разходите за хранителни стоки са нараснали до 40,8% от целия портфейл, като през 2009 г. са били съответно 40,2% и 35,5%. Разходите за здравеопазване намаляват с 12,8%, за облекло и обувки със 7,7%, за транспорт и съобщения се понижават с 1,1%. За година българинът е увеличил консумацията на хляб с 0,5 кг, с кофичка киселото мляко, 3 яйца, 300 г сирене и почти килограм картофи за сметка на намалението на плодове и месо. Според статистиката за храна и безалкохолни едно лице от домакинство харчи средно 105 лв. на месец, или под 4 лв. на ден. Докато през четвъртото тримесечие на 2009 г. всяко лице от домакинството е плащало по 26,08 лв. данъци, то през последното тримесечие на 2010 г. сумата достига 39,79 лв. В същото време спестяванията са се свили от 60,61 лв. до 9,62 лв. средно на лице от домакинство.
Източник: Класа (01.03.2011)
 
Цените в индустрията с ръст от 12% за година Общият индекс на цените на производител в промишлеността, който отчита както вътрешния, така и международния пазар за българската продукция, показва през януари прираст с 1,7% само за месец и с 12,1% за годината. Отново най-голям е ръстът в цените на металите, най-голям пък е спадът в цените на тютюна. Това показват данните на Националния статистически институт. Спрямо 2005 г. производствените цени на металите са скочили 3 пъти, докато тези на енергията са се покачили с 60%. Инфлацията при производствените цени за януари е нараснала с 0,5% спрямо декември. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2,8%, и в преработващата промишленост - с 0,9%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 1%. В преработващата промишленост по-значително покачване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 6,7%, производството на хранителни продукти и при производството на изделия от каучук и пластмаси с 1,5%. На вътрешния пазар производствените цени през януари 2011 г. спрямо януари 2010 г. са се вдигнали с 11,1%, като в добивната промишленост е отчетен ръст от 15%, в преработващата промишленост е 11,4% и 10,1% в енергетиката. В металургията цените на производството са се качили с 25% за годината, отчита НСИ. При производството на храни ръстът е 9,8% за година. Спад на годишна база има при цените на производителите на тютюни – с 13,3%. В преработващата промишленост покачването на цените на производител е 11,9% спрямо януари 2010 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 24,7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 13,4%. Намаление пък се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 10,9%, както и в производството на изделия от други неметални минерални суровини - около 3,5%, отчита още статистиката.
Източник: Класа (01.03.2011)
 
НСИ: Строителството на сгради намалява с 0.7% По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), през януари 2011 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, бележи намаление от 0.8% спрямо предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. През януари 2011 г. календарно изгладеният индекс на строителната продукция показва спад от 12.4% в сравнение със същия месец на 2010 година. През януари 2011 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището на предходния месец, като продукцията от строителство на сгради намалява с 0.7%, докато гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0.2%. На годишна база намалението на строителната продукция през януари 2011 г. се определя предимно от отрицателния темп в сградното строителство, където спадът е 14.5%, изчислен от календарно изгладени данни, а при гражданското/инженерното строителство намалението е 5.8%.
Източник: Vesti.bg (08.03.2011)
 
НСИ: Промишленото производство в преработващата промишленост нараства с 18.7% По предварителни данни през януари 2011 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 3.2% в сравнение с декември 2010 година, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2011 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 9.3% спрямо съответния месец на 2010 година. През януари 2011 г. спрямо предходния месец промишленото производство в преработващата промишленост нараства с 18.7%, докато в добивната промишленост и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление с 1.5%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 36.6%, при производството на химични продукти - с 23.4%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.4%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 13.3%, при производството на основни метали - с 13.1%. Спад е регистриран в ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 5.1%.
Източник: Vesti.bg (08.03.2011)
 
Откриват търга за строител на магистрала "Струма" Процедурата за избор на изпълнител на лот 1 от магистрала „Струма“ стартира днес. Това съобщи Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството, който откри Българската строителна седмица. Очаква се процедурата за лот 4 от аутобана да започне 10 дни по-късно. Министърът коментира, че няма нови промяна в процедурата и тръжните книжа. По данни на строителния регистър за една година са отпаднали 1270 компании. Но статистиката сочи и 590 новорегистрирани фирми. „Това са предимно дружества, които търсят новите пазарни ниши на енергийна ефективност и качествено строителство“, смята Плевнелиев. По думите му кризата се е отразила добре, защото е спряла презастрояването в страната. Според данните на Евростат спадът на строителната индустрия в България е 7,7 %. Това нарежда страната на 22-ро място по спад на обема в бранша от общо 27 държави в Европейския съюз. Според Росен Плевнелиев строителната индустрия в България намалява обема си от 21 млрд. лв. през 2008 г. на 12 млрд. лв. през 2010 г., като чуждестранните инвестиции в сектора за миналата година възлизат на 1,3 млрд. лв. Броят на заетите в строителството през 2010 г. е около 150 хил., а година по-рано работещите бяха около 248 хил.
Източник: Класа (09.03.2011)
 
Трайков: Токът от АЕЦ "Белене" ще е 3 пъти по-скъп от този в Козлодуй Цената на електроенергия от АЕЦ „Белене“ ще бъде над 100 лв./мвтч, каза вчера пред Нова телевизия министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. По думите му тази цена е три пъти по-висока от произвеждания ток от АЕЦ „Козлодуй“ в момента. Трайков уточни, че няма начин произведеният ток от нова централа да се сравнява с цената на енергията от АЕЦ, който вече е изплатил разходите за строежа си. Вариантът за прехвърляне на оборудването от площадката край Белене в АЕЦ „Козлодуй“ е резервен. Това може да се случи, ако България и Русия не се разберат окончателно за цената на проекта за втора атомна, уточни Трайков. До края на месеца се очаква да стане ясно дали София и Москва ще подпишат ново допълнително споразумение за продължаване работата по АЕЦ „Белене“, или ще се започнат съдебни дела за неустойки. Все още не е договорена цената за строителството на централата и по-точно какъв да е ескалационният индекс за оскъпяване на проекта, уточни Трайков. Договорът между НЕК и „Атомстройекспорт“ бе подписан през декември 2006 г., като се предвиждаше двата блока да бъдат построени до края на 2012 година за цена от близо 4 млрд. евро. В момента руската страна настоява строежът да поскъпне до 6,297 млрд. евро, а България иска централата да излезе под 5 млрд. евро. Спорът произтича от това, че в основния договор не е записано какъв индекс ще се използва при закъснение – дали инфлацията по Евростат, в България или Русия, или пък във Франция и Германия, откъдето са европейските партньори на „Атомстройекспорт“ - компаниите „Сименс“ и „Арева“. Трайков бе категоричен, че страната ни ще запази мажоритарния си дял от поне 51% в проекта. Освен НЕК интерес към инвестиране в нова АЕЦ засега са обявили руската „Росатом“, под чиято шапка е и „Атомстройекспорт“, финландската „Фортум“, френската „Алтран техноложи“ и Сърбия. Страната ни вече е дала 350 млн. евро за изграждане на първия реактор на АЕЦ „Белене“. Понеже това оборудване вече е почти готово и може да бъде използвано за нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, повтори Трайков. Не са истина твърденията, че оборудването може да бъде използвано за VII блок край Козлодуй, заяви вчера по този повод пред „Класа“ Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум. За да се случи подобно нещо, трябва да се направи нова екологична оценка, геоложко проучване на терена и чак след това обществено обсъждане за новия блок. Агенцията за ядрено регулиране също трябва да одобри строителството в АЕЦ „Козлодуй“, защото блоковете от типа на АЕЦ „Белене“ са по-тежки от тези на площадката на Първа атомна, обясни Манчев. Той добави, че всичките тези процедури ще продължат между 3 и 5 г. Освен тези фактори, руската страна ще поиска и преизчисление на цената заради смяната на площадките. Това е умишлен ход, за да се спре проектът „Белене“, категоричен бе той. Според изчисленията на Манчев токът от АЕЦ „Белене“ ще струва между 35 и 38 евро/мвтч., а не 50 евро/мвтч. Той добави, че не е реално да се иска цена на проекта под 5 млрд. евро. В момента строежът би струвал около 5,5 млрд. евро, обясни експертът. Ядрените блокове с 1000 мвт. мощност, каквито са в АЕЦ „Козлодуй“, работят по двойки, така че не може да се говори за изграждане само на VII блок, ами за строеж и на VIII блок, обясни вчера пред БНР Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум. Според него изграждането на такива съоръжения край Козлодуй ще спести средства в сравнение със строителството на АЕЦ „Белене“. Около 900 млн. евро ще струва оборудването на площадката в Козлодуй с електропроводи и връзка с подстанции. Минус на подобно решение е, че проектът ще се забави поне с две години заради процедури, уточни Хиновски. Междувременно депутатите решиха до края на месеца в парламента да бъде изслушан премиерът Бойко Борисов за развитието по проекта „Белене“. Дискусията бе поискана от депутата от БСП Петър Димитров, който бе енергиен министър при правителството на тройната коалиция.
Източник: Класа (10.03.2011)
 
45 строителни фирми от Великотърновска област вече са заличени от Строителния регистър, което означава, че нямат право да участват в търгове за строителни поръчки и градежите им не могат да бъдат узаконени. От региона в Централния професионален регистър на строителя са вписани 112 компании. Отпадналите за една година фирми са 40 на сто – фалирали или замразили дейността си, съобщиха от областната структура на Камарата на строителите. Председателят на браншовата организация в региона Стоян Стоянов каза, че сега се структурира етична комисия на строителите. Една от основните й задачи ще е да събира информация за строителни фирми, които работят в сивия сектор, както и да следи за манипулирани търгове и обществени поръчки. Междуфирмената задлъжнялост е основен проблем в бранша, коментира Стоянов. Според него строителството вече не е двигател на икономиката. Съгласни сме с коментарите на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, че икономическият срив е повлиял благоприятно на презастрояването и е отсял качествените фирми. Отпушването на европейските проекти и работата по тях, както и частните инвестиционни проекти могат да задвижат затъналото в кризата строителство, коментира Стоян Стоянов. Министър Росен Плевнелиев каза при откриването на Българската строителна седмица в столицата, че строителството у нас е намалило обема си от 21 млрд. лв. през 2008 г. на 12 млрд. лв. през 2010 г. Актуалните данни на Евростат поставят България на 22 място в Европейския съюз със 7,7 % спад в сектора.
Източник: Янтра - Велико Търново (11.03.2011)
 
НСИ отчете: Слаб икономически растеж през 2010 г. и минибум през четвъртото тримесечие Българската икономика е нараснала през 2010 г. три пъти по-малко от официалните правителствени прогнози, въпреки че през четвъртото тримесечие е имало минибум на фона на последните 8 тримесечия. Това показват данните на Националния статистически институт, които се приемат за много по-достоверни от експресните оценки, публикувани на 15 февруари. Според последната информация на статистиката икономическият растеж за 2010 г. е само 0.2% спрямо предходната (при правителствена прогноза за 0.7%), като само през четвъртото тримесечие е отчетен ръст от 2.1% спрямо третото, а спрямо четвъртото на 2009 г. покачването е с 2.8%. Според експресните оценки тези темпове на растеж бяха по-скромни, което показва, че в края на миналата година оживлението е било още по-осезаемо, отколкото първоначално се предполагаше. Добрите данни обаче са само привидни и причина за високия растеж през четвъртото тримесечие става изключително ниската база, заложена в края на 2009 г. Оценката за БВП за 2009 г. е ревизирана в посока надолу и свиването вече възлиза 5.5%, а не на 4.9%. Без тази ревизия за 2010 г. щеше да се отчете не минимален растеж, а спад от 0.2%. "Само за четвъртото тримесечие на 2009 г. пък спадът е ревизиран от 5.8 на 7.6%, поради което и растежът през четвъртото тримесечие на миналата година е по-висок", обясни бивш експерт на закритата Агенцията за икономически прогнози и анализи. С това отчасти се обяснява и защо оживлението, отчетено от статистиката, все още не е съпроводено с повишен оптимизъм сред потребителите.
Източник: Дневник (14.03.2011)
 
Безработицата за февруари е била 9,78 процента Безработицата през февруари е била 9,78 процента, колкото и през януари 2011 година. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов при откриването днес на трудова борса "Европейски ден на труда" в София. Директорът на Агенцията по заетостта Росица Стелянова посочи, че в сектор "търговия" има най-голяма динамика на заетостта, а най-много обявени свободни работни места има в сектор "транспорт". По думите й е налице тенденция за намаляване на безработицата сред младежите, като те се включват в различни програми по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Безработицата сред младите хора е намаляла с 1000 души спрямо миналата година. Около 200 младежи, завършили средно или висше образование, се обучават по програма за придобиване на стаж във фирми, посочи Стелянова. В момента има 150 регионални програми за осигуряване на заетост, като те се концентрират в градовете с висока безработица, посочи Стелянова. Очаква се около 2300 души да започнат работа по тези програми. Най-висока е безработицата в Смолян, Търговище и Монтана, където тя достига 15-17 процента.
Източник: Дневник (14.03.2011)
 
72,6 процента ръст на износа за година Стоки за над 3,1 млрд. лева е изнесла България през януари за трети страни и държави от ЕС, показват данни на Националният статистически институт (НСИ). Това означава, че спрямо същия месец на миналата година има ръст от 72,6%. Увеличението на внесените стоки на годишна база пък е 35,9% и също достига близо 3,1 млрд. лева. Така през януари общото външнотърговско салдо е положително и възлиза на 29,1 млн. лв. Износът към трети страни през януари формира сериозен дял от общата му стойност и достига 1,3 млрд. лева. Това е със 74,1% повече спрямо същия месец на 2010 г. Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и Сингапур, показват данните на статистиката. Те формират 56,4% от износа за трети страни. Например износът на България към Турция през януари е за рекордните 342,7 млн. лева. Това е двойно повече в сравнение със същия период на миналата година, когато той е бил 151,9 млн. лева. Износът за Китай пък е скочил почти 6 пъти за една година. Така през януари 2011 г. той е бил 98,7 млн. лева, а през януари 2010 г. е бил едва 17, 3 млн. лева. Износът за Русия в началото на тази година пък е бил 72,7 млн. лева спрямо 35,7 млн. лева година по-рано. Сериозно увеличение има и към ЮАР, Казахстан и Босна и Херцеговина. Например износът ни към ЮАР през януари е бил за 36,5 млн. лева, а през същия месец на миналата година - само за 1,2 млн. лева. Данните на статистиката показват, че има спад на износа към Перу, Сирия, Иран, Република Корея и Бразилия. Вносът на България от трети страни през януари пък се е увеличил с 37% спрямо същия период на миналата година и възлиза на 1,4 млрд. лева. Най-голям е вносът ни от Русия, който достига 613,3 млн. лева Това се дължи на зависимостта ни по отношение на енергийните суровини, припомнят експерти. Затова и спрямо същия месец на миналата година вносът от Русия се увеличава с 40%. На второ място по внос на стоки у нас е Украйна със 189 млн. лева. А след това се нарежда Турция с внос за близо 133, 6 млн. лева. Вносът на китайски стоки също е значителен и достига 92,3 млн. лева.
Източник: Монитор (15.03.2011)
 
Рекордният скок на храните напомпа инфлацията до 1,2% През февруари инфлацията у нас набира скорост, сочат данните на НСИ. За месец тя се е увеличила двойно – от 0,6% през януари на 1,2% през февруари, като това е най-голямото покачване на цените от април 2010 г насам. От началото на годината (февруари 2011 г. спрямо декември 2010 г.) животът е поскъпнал с 1,9%, а спрямо миналия февруари с 5,2%, сочат данните. За цялата 2011 г. правителството прогнозира инфлацията да е 3,6%. Най-много през втория месец на 2011 г. спрямо месец по-рано са поскъпнали хранителните продукти и безалкохолните – с 3,1%. Това е най-голямото повишение на тази част от продуктите и услугите в потребителската кошница от август 2007 г. Първенци са редица зеленчуци – краставиците - с 27,6%, картофите - със 17%, зелето - с 33,6%, както и захарта с 22,6%, брашното - с 5,3%, и хлябът - с 5,4%. През февруари в групите на нехранителните стоки и услугите е регистриран ръст на наемите за жилища - с 0,1%, водоснабдяването - с 0,3%, течните горива за битови нужди - с 3,5%, дизеловото гориво - с 4,3%, бензин А95Н - с 2,5%, А98Н - с 2,4%. Повишили са се цените на лекарствата и на стоматологичните услуги с по 0,1%, а лекарските услуги са на нивото от януари. Търговското салдо на България за втори път в последните 11 години светна в зелено. Износът на стоки надмина вноса с 218 млн. лв., отчетоха още от НСИ за януари. Общо внесените стоки са за почти 3,1 млрд. лв., или с 35,9% повече спрямо същия месец на 2010 г. Изнесени са стоки за над 3,11 млрд. лв. и спрямо същия месец на предходната година износът се е увеличил със 72,6%. През 2010 г. търговският баланс беше на плюс единствено през август – с 39 млн. лв., а преди това за последно износът на страната надвишава вноса през март 2000 г. с 64 млн. лв. През януари експортът на България за трети страни се е увеличил дори още по-силно - със 74,1% спрямо същия месец на 2010 г., и възлиза на 1,3 млрд. лева. Според статистическите данни основните търговски партньори на страната са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Република Македония и Сингапур, които формират 56,4% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни през януари се е увеличил с 37,0% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 1,4 млрд. лв. Най-голям ръст бележи вносът от Казахстан, Обединените арабски емирства, ЮАР и Босна и Херцеговина.
Източник: Класа (15.03.2011)
 
Инфлацията стигна 5.2% през февруари Опасенията на икономистите, изказани още преди месеци, че тази година може да се окаже с изненадващо висока инфлация, започват да потвърждават и от данните на националната статистика. През февруари годишната инфлация е 5.2% (спрямо същия месец на 2010 г.), а спрямо този януари цените са се покачили с 1.2%. От началото на годината пък се е натрупал ръст от 1.9% при очакване за цялата година за 3.6%. Основен принос за високата инфлация продължават да имат храните и горивата, като на месечна база поскъпването им е 3.1%. След това са транспортните услуги, чиито цени са се повишили с 1.2%. Горивата за битови нужди не са поскъпвали според НСИ, докато бензините са скочили с над 2%, а дизела с 4.3%. Заради ръста на цените икономисти вече изразяват опасения, че може да се стигне до втора рецесия заради допълнително свиване на потреблението. В същото време обаче експертите са на мнение, че антиифлационната политика, дори правилно проведена, не може да даде резултати в краткосрочен план и всички усилия трябва да са към повишаване на конкуренцията в сектори като енергетика, комунални услуги, здравеопазване и образование. Високата инфлация може да се окаже проблем и за държавата. През 2007 и 2008 г. потребителските цени нарастваха дори с двуцифрени темпове, но тогава доходите растяха по-бързо, а имаше и ръст на кредитирането. За това и потреблението не бе засегнато, а държавата събираше по-високи от планираните приходи от акцизи и ДДС. В Министерството на финансите също вече се притесняват, че високите цени ще принудят домакинствата да свият своето потребление и инфлационният фактор да не предизвика ръст на приходите от ДДС и акцизи.
Източник: Дневник (15.03.2011)
 
Износът скочи рекордно със 72% Българският износ отбеляза рекорден ръст през януари от 72% и достигна 3,11 млрд. лв. За втори път в последните 11 години износът на страната надвишава вноса и през януари има положително салдо по външната търговия от 218 млн. лв., сочат данни на НСИ. Това е много добър знак за ръст на икономиката. Като се изключи август 2010 г., с положителен баланс от 39 млн. лв., за последно сме имали положително салдо през далечния март 2000 г., когато то е било 64 млн. лв., а след това в над 120 месеца отчитаме превес на вноса над износа. Вносът през януари се увеличава с 35,6%.
Източник: Стандарт (15.03.2011)
 
Потреблението със 7,19% ръст на годишна база през четвъртото тримесечие на 2010 Потреблението се увеличава със 7,19% на годишна база до 15,6 млрд. лв. през четвъртото тримесечие на 2010 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на НСИ. Данните са номинални, като в тях е включена и инфлацията, която в края на 2010 г. беше съответно 3,9% на годишна база през октомври, 4,6% през ноември и 4,5% през декември. Данните показват, че потреблението е отчело между 2,6% и 3,3% реален ръст на годишна база през четвъртото тримесечие на 2010 г. За четвъртото тримесечие на 2010 г. БВП се повиши с 2,8% на годишна база. Данните показват, че потреблението вече не е спирачка пред ръста на БВП, а дори е негов двигател. В последната четвърт на 2010 г. се наблюдава първото повишение на потреблението на годишна база след 6 тримесечия на понижение и анемичен ръст от 0,05% през второто тримесечие на 2009 г.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2011)
 
За година заетите намаляват с 200 хил. души През 2010 г. броят на работещите намалява с 200 хил. до 3.05 млн. души, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Безработни са 348 хил., със 110 хил. повече, отколкото преди година. Останалите 90 хил. от освободените от работа или са се пенсионирали, или са започнали да учат, или попадат в групата на неактивните - хора, които нито работят или учат, нито си търсят работа. Такива в България са 1.7 млн. души между 15 и 64 години. Близо 225 хил. души искат да си намерят работа, но са убедени, че това никога няма да се случи. Броят на т. нар. обезкуражени лица на възраст между 15 и 65 години е нараснал с 38 хил. души., сочи сравнението с 2009 г.
Източник: Дневник (17.03.2011)
 
Скритият дълг на България в осигуряването е 242% от БВП Скритият дълг на България се измерва на 242% от БВП, съобщи Драгомир Белчев, финансов директор в Института за икономическа политика, по време на международна конференция „Скритият дълг в обществената система за социално осигуряване“. Експерти от фондация „Ханс Зайдел“ пък изчисляват, че за страните от ЕС скритият дълг е средно 200% от БВП на всяка държава и надхвърля 4 до 6 пъти явния дълг, отчитан от Евростат и регулиран от Маастрихтските критерии. „Очакванията са до 2040 г. скритите задължения на страните членки да надскочат 12 пъти явните“, прогнозира Емил Слажак от Варшавския университет по икономика. Основни причини за това са разходно ориентираните осигурителни системи на европейските държави, застаряващото население и растящият дефицит в 27-те страни на ЕС. На практика пенсионните вноски на сега работещите хора моментално отиват за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери, а самите работещи получават обещание от държавата, че също ще бъдат обезпечени на старини. Тъкмо това обещание е бъдещ разход и вече носи дълг на държавата. В момента 5% от доходите на работещите в България, родени след 31.12.1959 г., отиват в сметка на осигурения като лични вноски във втория стълб на пенсионната система, а не за пенсиите на възрастните хора. Колкото повече вноските се пренасочват от солидарния модел (основан на „договор между поколенията“, което означава, че едното поколение плаща пенсиите на предишното поколение към личната пенсионна сметка), толкова по-трудно е на държавата да финансира сегашните пенсии. За да се справят задлъжнелите икономики със скрития дълг, трябва да се приложат комплексни мерки, защото само фискалните не са достатъчни, коментира за „Класа“ д-р Огнян Хишов, ръководител на проекта, изследващ скрития дълг на държавите в ЕС. Той уточни, че по данни на ЕК България е сред страните със средни стойности в класацията на застрашените от натрупване на скрит дълг държави. Хишов подчерта, че за да се реши проблемът, държавите се опитват да увеличат данъчното бреме или вноските, както и да намалят публични разходи. Но в държавите с висока задлъжнялост това няма как да се случи и икономиките им не могат да се справят с такава тежест. Според прогнозите на Института за икономическа политика дефицитът на пенсионната система в страната се очаква да бъде стопен през 2017 г., като до 2035 г ще се натрупва резерв, чрез който по-късно ще се покриват дефицитите. Друг начин за покриване е Сребърният фонд, който по мнение на експертите би трябвало да има по-активно участие в капиталовите пазари, за да носи по-висока доходност.
Източник: Класа (17.03.2011)
 
България е в челната тройка на страните с най-висока февруарска инфлация Инфлацията в еврозоната през февруари тази година на годишна база е била 2.4% спрямо 2.3% през януари. През февруари 2009 г. годишната инфлация е била 0.8%, сочат данните на Евростат, публикувани в сряда. Месечната инфлация за февруари 2011 г. в еврозоната е била 0.4%, сочат още данните. Годишната инфлация в ЕС през февруари е останала непроменена спрямо януари 2011 и е била 2.8%, а година по-рано е била 1.5%. Месечната инфлация за ЕС е 0.4% през февруари 2011 г. Най-ниска инфлация през февруари 2011 г. на годишна база е измерена в Ирландия (0.9%), Швеция (1.2%) и Франция (1.8%), а най-висока в Румъния (7.6%), Естония (5.5%) и България (4.6%). В сравнение с предходния месец годишната инфлация се е покачила в 15 страни членки, останала е непроменена в три и е спаднала в осем. Най-ниска средногодишна инфлация за последните 12 месеца, включително февруари 2011 г., отбелязва Ирландия (-1.1%), Латвия (0.0%) и Холандия (1.2%), а най-висока Румъния (6.5%), Гърция (5.0%) и Унгария (4.4%). Най-голямо поскъпване през февруари в еврозоната е отбелязано при транспорта (5.7%) на годишна база, жилищата (4.9%), алкохола и тютюна (3.5%), а най-малко - при дрехите и обувките (-2.6%), комуникации (-0.4%), развлечения и култура (0.0%). Основни компоненти с голямо поскъпване на месечна база през февруари са цените на развлеченията и културата (0.9%), хранителни стоки, жилища, транспорт, ресторантьорство и хотелиерство (0.5%), а тези с най-ниска са дрехи и обувки (-0.5%), алкохол и тютюн (0.0%), грижи за здравето, както и възпитание и обучение (0.1%).
Източник: Медия Пул (17.03.2011)
 
В Топ 3 сме по поскъпване на живота България е в Топ 3 в Европейския съюз (ЕС) по поскъпване на живота през февруари, показаха данни на Евростат. Годишната инфлация в еврозоната е била 2,4% в сравнение с 2,3% месец по-рано, а в ЕС – 2,8% като нивото й остава без промяна в сравнение с януари. Потребителските цени у нас са се увеличили с 4,6% на годишна база през февруари и пред нас са единствено Румъния и Естония със съответно 7,6% и 5,5%. Най-слабо сред страните в ЕС е поскъпнал животът в Ирландия (с 0,9%), Швеция (с 1,2%) и Франция (с 1,8%). В сравнение с януари 2011 г. годишната инфлация е нараснала в петнадесет страни - членки на ЕС, останала е без промяна в три и се е понижила в осем. Най-ниската средна 12-месечна инфлация до февруари 2011 г. е отчетена в Ирландия (-1,1%), ), а най-високата в Румъния (6,5%), Гърция (5,0%) и Унгария (4,4%). Според данните на НСИ годишната инфлация през февруари у нас е била над 5%. Цифрите се различават с тези на Евростат, тъй като европейската статистическа служба ползва различна методология, чрез която да може да сравнява цените в отделните страни членки.
Източник: Класа (17.03.2011)
 
Всеки занаятчия вече ще може да се регистрира по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), с което се дава възможността за възстановяване на средства за вложените в производството материали. Това решиха депутатите като одобриха окончателно промените в Закона за занаятите. Занаятчиите вече ще бъдат вписвани в регистър БУЛСТАТ като по този начин институциите, включително Националния статистически институт, ще получават адекватна и вярна информация относно занаятчийското производство. Членството в занаятчийска камара вече ще е доброволно, а не задължително, както беше до сега. На занаятчиите ще се признават държавни дипломи, издадени от легитимни учебни заведения, и те няма задължително да се явяват на изпит през занаятчийската камара, информира Dariknews.bg. Ако кандидатът не е положил успешно майсторския изпит, той има право да положи отново изпит след допълнително шестмесечно обучение, записаха още депутатите. Решено беше майсторско свидетелство да се издава на калфа, който успешно е издържал майсторския изпит, както и на лице, имащо висше образование в областта на приложение на занаята и най-малко две години стаж по специалността, информира БТА. С промените, които бяха обсъдени днес, от списъка на занаятите се изваждат дейностите, изискващи лицензиране. Така те се редуцират от 129 на 57. Част от извадените от списъка занаяти са: зидарството, бетонджийството, изработването на кофраж, арматура и бетонни конструкции, изработването на термична и звукова изолация, изработването на подове с монолитно покритие, облицоването с керамични и други видове плочи, поставянето на паркет и други настилки, вътрешното обзавеждане, реставрацията и консервацията на паметници на културата, мазачеството и шпакловането, бояджийството и лакировачеството, изграждането на скелета, бижутерството, стругарството, бродировачеството, тапицерството, месарството, колбасарството, мелничарството, оптиката, гримьорството, перукерството, маникюра, педикюра, ноктопластиката, козметиката и масажът и други. В предложения списък обаче се предвижда добавянето на 11 занаята. Това са: грънчарството, художествената обработка на дърво и дърворезба, изработването и ремонта на български музикални инструменти, художествената обработка на камък, ръчното килимарство, ръчното книговезане, изработването и ремонта на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях, изработването на елементи и монтажа на облицовки на стрехи, тенекеджийството, калайджийството и ковачеството.
Източник: econ.bg (19.03.2011)
 
НСИ: Бизнес климатът през март се влошава Стопанската конюнктура в страната през март 2011 г. отбелязва негативна промяна, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Общият показател на бизнес климата намалява с 4.1 пункта спрямо февруарското си равнище поради по-неблагоприятния в сравнение с предходния месец бизнес климат в промишлеността, строителството и услугите. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" пада под нивото си от февруари с 3.9 пункта поради влошените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Последната анкета регистрира и свиване на очакванията за увеличение на дейността през следващите месеци. По отношение на персонала все още има намерения за съкращаване. През март несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, която се оценява като намалена спрямо предходния месец въпреки известното увеличение на поръчките от чужбина. Нагласите от февруари за известно покачване на продажните цени в промишлеността през следващите месеци се запазват и през март. През март 2011 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 1.7 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на малко по-резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи по отношение на бизнес състоянието на предприятията от бранша. По тяхно мнение има известно подобрение в осигуреността на производството с поръчки в сравнение с предходния месец, като и прогнозите, свързани със строителната дейност през следващите три месеца, са благоприятни (балансовият показател се покачва с 6.8 пункта). Несигурната икономическа среда и финансовите проблеми продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, като отрицателното влияние и на двата фактора се засилва през последния месец и е все още над обичайното за последните десет години.
Източник: Дневник (29.03.2011)
 
Близо 10 на сто повече чужденци са пристигнали през февруари в България с цел почивка, в сравнение със същия период на миналата година, отчетоха от Националния статистически институт (НСИ). Техният брой възлиза на около 136 хил. души. В общия брой на дошлите у нас ръстът е с 6,6% спрямо 2010 г., като броят за втория месец на годината надхвърля 291 хил. От НСИ отбелязват увеличение и в посещенията на страната с бизнес цел, като ръстът надхвърля 9 на сто. Транзитните преминавания са отчели увеличение от почти 5%. От страна на Европейския съюз най-осезаемо е увеличението на пристигащите от Франция, които са с 23 на сто повече от миналия февруари, а от Кипър дошлите са с 12% повече от същия период на 2010 г. В потвърждение на наблюденията от страна на туристическия бранш, при посещенията от държави извън ЕС, най-голям е отскокът от Украйна с почти 25 на сто ръст, следван от Русия с повече от 22%, и Сърбия с 16,4 на сто. За зимния сезон първоначалната прогноза за твърд ръст в броя на туристите от 5% вече се допуска, че той може да се окаже двойно по-голям, обясниха представители на големите туроператори. Някои от ски курортите ни успяха на няколко пъти да постигнат над 90% заетост на легловата база което е отдавна чакан възход от цялата индустрия. Затоплянето на времето в началото на февруари раздвижи и вътрешните екскурзии, когато заради липсата на достатъчно сняг много чужди туристи посещаваха моловете и заведенията в големите градове. Бе отбелязан ръст в търсенето не само на ваканции в ски курортите, но и в СПА хотелите в страната. През февруари най-голям относителен дял от общия брой посещения на чужденци в страната формират тези с цел почивка и екскурзия – 46,6%, следвани от транзитните преминавания – 26,4%, със служебна цел – 14,9%, по други причини – 8,8%, и с цел гостуване – 3,3%.
Източник: Монитор (29.03.2011)
 
Рязък спад в бизнес климата през март Стопанската конюнктура в страната през март 2011 г. отбелязва негативна промяна. Общият показател на бизнес климата намалява с 4.1 пункта спрямо февруарското си равнище поради по-неблагоприятния в сравнение с предходния месец бизнес климат в промишлеността, строителството и услугите. Това сочат данните от проведените от Националния статистически институт (НСИ) бизнес анкети. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността" пада под нивото си от февруари с 3.9 пункта поради влошените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Последната анкета регистрира и свиване на очакванията за увеличение на дейността през следващите месеци. По отношение на персонала все още има намерения за съкращаване. През март несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, която се оценява като намалена спрямо предходния месец въпреки известното увеличение на поръчките от чужбина. През март 2011 г. съставният показател „бизнес климат в строителството" се понижава с 1.7 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на малко по-резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи по отношение на бизнес състоянието на предприятията от бранша. През март съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се покачва с 4.1 пункта в сравнение с февруари поради по-оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, тъй като по отношение на настоящото бизнес състояние има влошаване. Анкетата регистрира и намаление на обема на продажбите на дребно спрямо предходния месец. Бизнес климатът в сектора на услугите рязко намалява - равнището му спада с 14.9 процентни пункта в сравнение с предходния месец. Влошават се и мненията за настоящото и очакваното търсене на услуги.
Източник: econ.bg (29.03.2011)
 
Финансовото министерство очаква по-малък ръст от прогнозния България намалява прогнозите си за икономическия растеж за следващите две години. Това стана ясно при обсъждането на Националната програма за реформи до 2015-та. В нея участие взе зам. министърът на финансите Боряна Пенчева, както и министърът отговарящ за усвояването на евросредствата Томислав Дончев. Не е ясно точно с какъв процент е корекцията. Припомняме, че за 2011 правителството очаква ръст на икономиката от 3.6%. На събитието стана ясно, че в момента се подготвя законопроект касаещ Сребърния фонд. С новите разпоредби ще се даде възможност на управляващите да инвестират и в български ценни книжа, а не само в международни, както е досега. Припомняме че Сребърния фонд бе създаден в края на 2008 г. с цел да покрива дефицитите в държавното обществено осигуряване. Задачата му е да осигури изплащането на пенсиите, когато това стане трудно затруднено заради застаряването на населението. В резултат парите в него към края на миналия месец са общо 1.684 млрд. лв., вложени в депозити в централната банка. Възможността Сребърният фонд да инвестира в български книжа се подкрепя от инвестиционната общност заради ниските обороти. Относно националните цели в изпълнение на стратегията, стана ясно че се предвиждат постигане на 76% заетост до 2020 година, а размерът на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност трябва достигнат 1.5% от БВП. До 2020 г. възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да достигнат 1.5% от БВП, а енергийната ефективност да се повиши с 25 на сто. През следващите десет години броят на живеещите в бедност у нас трябва да намалее с 260 хиляди души, предвижда още документът. Делът на преждевременно напусналите образователната система трябва да се ограничи до 11%, а делът на завършилите висше образование във възрастовата група 30-34 години трябва да достигне 36% до 2020 година. Зам.-министър Боряна Пенчева открои инвестициите в пътна и екологична инфраструктура сред приоритетите на страната ни, който ще доведе до ускорен икономически растеж в средносрочен план. В българската Национална програма за реформи до 2015 г. са отразени препоръките в Годишния преглед на растежа на ЕК, подчерта Пенчева. Те извеждат като основен приоритет на икономическата политика фискалната консолидация, а също и политиките за стимулиране на пазара на труда и приоритизиране на националните реформи. Специфичните приоритети на България включват стабилен финансов сектор, подобряване на инфраструктурата, конкурентоспособна младеж, по-добра бизнес среда и повишаване на доверието в държавните институции. След изработване на крайния вариант и одобрението му от правителството, Министерството на финансите следва да изпрати Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) на Европейската комисия до 30 април 2011 година.
Източник: Money.bg (29.03.2011)
 
Безработните намаляват Безработицата за март към момента е 9,58%, съобщи социалният министърът Тотю Младенов. Това е с 0,20 процентни пункта по-ниско от нивото, отчетено през януари и февруари. През март се разкриват много нови работни места в реалната икономика, съобщиха от Агенцията по заетостта. Традиционно това е месецът, в който започва търсенето на сезонни работници в селското стопанство и туризма и това сваля нивото на безработица.
Източник: Стандарт (30.03.2011)
 
Производствените цени отбелязаха пик от началото на кризата След леко забавяне в началото на годината производствената инфлация отново тръгна нагоре и достигна най-високите си стойности от началото на кризата в България. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител през февруари 2011 г. нараства с 1.6% спрямо предходния месец и с 13.8% спрямо февруари 2010 г. За сравнение, през януари повишението беше 1.7 за месеца и 12.1% за година, а през декември - съответно 2 и 12.2 на сто. Производствените цени нарастват устойчиво от пролетта на миналата година, като достигнатата стойност е много близка до равнищата от 2007 и 2008 г. Цените на производител се покачват заради скъпите суровини и търсенето на международните пазари, което води в България и до по-висока инфлация на потребителските цени - през февруари тя достигна 5.2 на сто годишно.
Източник: Дневник (31.03.2011)
 
Производствената инфлация с рекорден ръст от началото на кризата Общата производствена инфлация на вътрешния и международния пазар е с най-високо ниво от 13,8 на сто от началото на кризата, сочат данни на НСИ. Измереният показател е за февруари. Припомняме, че през януари стойността й беше 1,7% за месеца и 12,1 на сто на годишна база, а през декември - съответно 2% и 12,2 на сто. Статистиката отчита, че през втория месец на годината спрямо същия период на 2010 г. в преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 13,9%. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на основни метали с 32,3 на сто, при автомобилите с 12,6% и при хранителните продукти с 12,5%. Според експертите през февруари спрямо година по-рано има намаление при производството на тютюневи изделия с 8,6% и в сектора на неметалните минерални суровини с 2,9 на сто. Спрямо януари общата инфлация при производителите е 1,6%. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост с 3,3% и в преработващата, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В същото време инфлацията на производителите на вътрешния пазар през февруари е 1,1% на месечна база и 12,5 на сто на годишна. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2,6%, и в преработващата промишленост - с 1,4%. В преработващия сектор по-значително поскъпване спрямо януари има при производството на химични продукти - с 3,6%, при хранителни продукти - с 3,3%, и при тютюневи изделия - с 2,8%. За последната година цените на производителите на вътрешния пазар са се повишили с 12,5%, като с около 14 на сто е поскъпнало производството на хранителни продукти. Поскъпването в добивната промишленост е с близо 19 на сто, в преработвателната промишленост - с 13%, а при производството и разпределението на ток, парно и газ - с 10 на сто. Най-голямо увеличение на цените в преработвателната промишленост е отчетено при производството на основни метали, където скокът е с над с 31 на сто. Намаление има при тютюневите изделия с 10,5%. Повишаването на промишлените цени до изхода на предприятията обикновено води до силно покачване и на цените на дребно на продукцията. С оглед на структурата на българската индустрия това силно повишение може да се реализира само при покачване на цените и на световните пазари и вероятно това, а не по-силното търсене е основната причина за ръста на цените в България, пише darikfinance.bg. Според анализатори данните предвещават силно поскъпване на хранителните продукти и облеклата в България през следващите месеци. Още повече че измерената през февруари инфлация на потребителските цени от 5,2% реално не регистрира последствията от последното поскъпване на петрола след началото на бунта в Либия.
Източник: Класа (31.03.2011)
 
БВП на България е най-зависим от публичните услуги в ЕС България е на първо място в Европейския съюз и води по приноса, който имат услугите от общ интерес към брутния вътрешен продукт. У нас този принос е 36%, докато за 27-те страни - членки на ЕС, е средно 26%. Това показват данните от последното заседание на постоянната група "Услуги от общ интерес в Европейския икономически и социален комитет", съобщи д-р Милена Ангелова, вицепрезидент на Групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/. След България се нареждат Великобритания, Словакия, Унгария, а в края на класацията са Гърция и Румъния. Тази класация показва, че разходите за обществени услуги, които получават хората у нас, заемат по-голяма част от семейните бюджети, което не е толкова добър показател, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред „Класа“. Мястото на нашата страна в нея е показателно за сравнително ниската конкурентоспособност на българската икономика, допълни Велев. Услугите от общ интерес се осигуряват от публичните органи на властта. Към тях спадат непазарни услуги, каквито са образованието, социалната защита, правосъдието и сигурността. Част от услугите са свързани и с общия икономически интерес - електроснабдяване, телекомуникации, пощенски услуги, транспорт, вода и сметоизвозване. Услугите от общ интерес са ключов елемент от европейската икономика особено в условията на криза. Основните инфраструктурни мрежи - за пренос на електричество, газ, пощите, телекомуникациите, общественият транспорт, железниците, водоснабдяването и др., инвестират огромни суми и работят с внушителни бюджети. Според данни на Евростат общият им дял в европейската икономика надхвърля 153 милиарда евро и формира дял от 6,4%.
Източник: Класа (04.04.2011)
 
България е в челната тройка на Европейския съюз по ръст на безработицата за последната година, показват данните на Евростат за февруари. Според други представени днес в Брюксел данни – за демографската ситуация в Евросъюза, сме в дъното на класацията по продължителност на живота. България е втора по ръст на безработицата за една година – скокът е от 9.4 до 11.6 на сто от миналия февруари насам. Броя на безработните се е увеличил повече само в Гърция, след нас е Ирландия. В 5 държави от Евросъюза безработицата е по-висока отколкото у нас. На върха на тази класация продължава да е Испания с 20.5 на сто, следват Литва и Латвия. Средният процент безработни спада с по една десета и в Еврозоната, и в Евросъюза като цяло, и в момента е съответно 9.9 и 9.5 на сто. В демографската статистика добрата новина е, че доближаваме средната раждаемост за Евросъюза – там всяка жена има средно по 1.6 деца, у нас този процент вече е 1.57, като в 15 държави от Евросъюза е по-нисък. За последните 15 години продължителността на живота в България се е увеличила с 2-3 години, но остава с 5-6 години под средноевропейската. Жените у нас и в Румъния днес живеят средно до 77.4 години, което е най-ниската продължителност на живота в целия Европейски Съюз. В страни като Франция и Испания тя достига 85 години. Мъжете у нас също живеят по-малко от средното за Европа – до 70.1 години – под нас са само Литва, Латвия и Румъния. Най-характерно за европейската демографска картина продължава да е застаряването на населението. Днес 61.3 на сто от всички европейски граждани са на възраст от 20 до 64 години, над 17 на сто са над 65 годишни. Едва 21 процент са на възраст до 20 години. Тревожната тенденция е именно, че тази възрастова група да продължи да се свива.
Източник: БНР (04.04.2011)
 
България с двойно по-голям ръст от еврозоната Ръстът в икономиката в еврозоната е със значително по-бавен темп от очакваното, като БВП ще се увеличи с едва 1,5% тази година и с 1,7% през 2012 г. Това сочи пролетната прогноза за еврозоната (EEF) на консултантска компания Ernst & Young. За България оценките са доста по-оптимистични – икономическият ръст да се ускори до 3,3% през 2011 г. и до 4,5% през 2012 г. Според експертите на европейско ниво бързо нарастващата инфлация поражда опасения, затова те припомнят, че през декември 2010 г. тя премина бариерата от 2% за първи път от края на 2008 г., а през февруари се покачи до 2,4%. Безработицата в целия регион също е вероятно да остане висока за дълго. EEF прогнозира, че дори и през 2015 г. безработицата ще бъде около 14 милиона, което е над нивата от 2007 г. “Въпреки че все още очакваме тихо възстановяване за еврозоната през следващите 12 месеца, лесно може да бъде отклонено от световните икономически събития или от ескалация на кризата с дълга в нея”, коментира Мари Дирон, старши икономически съветник на прогнозата за еврозоната. „Повишаването на лихвените проценти в отговор на основна инфлация, дължаща се на стоките, е грешка в политиките, която рискува да се отрази на растежа на БВП. Ние не смятаме, че е необходимо ЕЦБ да предприема подобна стъпка, тъй като прогнозата ни предполага, че през 2012 г. инфлацията отново ще падне до нива под 2%”, коментира Мари Дирон. Прогнозата на компанията е цените на петрола да спаднат до 95 долара за барел в края на 2011 г. Но ако цените на черното злато скочат до и останат на ниво 150 долара, инфлацията в еврозоната ще се повиши до 3% тази година и над 2,5% през 2012 г. Растежът на БВП ще се свие респективно до 1,2% и 1,3%. В случай че цените на петрола се повишат до и останат на ниво 200 долара, инфлацията ще се повиши до 4% тази година и ще остане над 3% догодина, а растежът на БВП ще се забави до 1% в следващите 24 месеца. За България експертите посочват, че движещата сила на възстановяването сега започва да се измества към местно търсене, което подобрява перспективите за 2011 г. Но доверието на потребителите остава на ниско ниво и предвид нивата на безработица от почти 10% и инфлацията, която се очаква да остане около 4,5%, разходите на домакинствата ще се възстановяват бавно. От Ernst & Young прогнозират растеж на потреблението в частния сектор от едва 1,3% през тази година.
Източник: Класа (05.04.2011)
 
Населението на България е 7 351 234 души Към 1 февруари тази година населението на България е 7 351 234 души – с 581 750 по-малко, отколкото през 2001 г., съобщи председателят на Националния статистически институт /НСИ/ Мариана Коцева. Тя уточни, че вече в три поредни преброявания – от 1992 г., 2001 г. и сега, се наблюдава намаляване на жителите на България, както и на възрастовата група под 18 г., като в същото време се отчита увеличаване на процента на хората над 64 години. За последните 10 г. техният дял е нараснал от 16,8% на 18,9%. Преброени са 2 826 740 домакинства, всяко средно с 2,6 души, както и 3 898 688 жилища, обитавани средно от по 1,9 лица. Налице е изразен и засилващ се процес на демографско остаряване и на намаляване на населението. Това е един от основните изводи от приключилото преброяване, предварителни резултати от което бяха оповестени вчера от НСИ. През 2001 г. 19,4 от населението е било на възраст под 18 години, докато десет години по-късно делът на най-младите вече е 15,9. Увеличава се делът на населението на възраст между 18 и 64 години – от 63,9 % през 2001 г. на 65,2 % при сегашното преброяване. Най-голямо увеличение има при хората от третата възраст. Докато в началото на ХХІ век те са съставлявали 16,8 от населението на България, то в момента хората над 64 години вече са 18,9 на сто. 2/3 живеят в градовете Цели 72,9 на сто от населението живее в градовете, но само в пет от областните центрове се наблюдава прираст. Това са София, Варна, Бургас, Велико Търново и Благоевград. За 10 години населението на столицата се е увеличило с близо 179 хил. души и в момента е 1 270 284. В Пловдивска област жителите са нараснали с 15 824, но град Пловдив е намалял с 6428 човека. Във Варненска област са се заселили нови 13 461 души, от които 17 600 – в морската столица. В Бургаска област прирастът е 8566, от които близо 5000 са се заселили в Бургас. Населението на Велико Търново е нараснало с 1300 души, а на областта – с 1631. Най-много са намалели жителите на областите Видин и Враца – с цели 23,9 на сто, следвани от област Монтана с 20,1 на сто. Видин и Ловеч са областните центрове с най-голям процент напуснало ги население – близо 18 на сто. Няма промяна в класацията на 10-те най-големи градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич, Шумен. В София живеят четири пъти повече хора, отколкото във втория по големина Пловдив, който пък е само с 1310 човека по-многолюден от третия – Варна. Сливен удържа осмото място пред Добрич с едва 376 души преднина. В десетте най-големи села живеят с пъти повече хора, отколкото в десетте най-малки градове. Най-многолюдно е софийското Лозен. Населението на тези села, повечето от които са около София, е между 4040 и 6276 души, а на десетте най-малки градове – между 208 за Мелник до 1289 човека в Ахтопол. В 186 населени места няма преброени жители. На този етап обаче НСИ няма и подробности за тези обезлюдени места. Емиграцията намалява Две са основните причини за намаляване на населението на България – отрицателният прираст и емиграцията, коментира Финка Денкова, шеф на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ. На отрицателния прираст се дължи 67 на сто от стопяването на населението през последните 10 години, а на емиграцията – 33 на сто. Изтичането на хора зад граница е намаляло с 5 % в сравнение с периода 1993-2011 г. Общо за тези 18 години от България са емигрирали 410 472 души – 217 809 в периода между преброяванията през 1992 и 2001 година и 192 663 човека от 2001 до 2011 година. Тенденцията е в намаляване на броя на българите, които напускат дългосрочно границите на страната.
Източник: Класа (06.04.2011)
 
С 15,2% нарасна промишленото производство през февруари С 15,2% нарасна промишленото производство през февруари спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Това е сериозно доказателство, че промишлените предприятия излизат от кризата и търсенето на продукцията им се увеличава. В преработващата промишленост ръстът е с 22,3%, производството и разпределението на ток, парно и газ нараства с 5,9%, докато в добивната промишленост има намаление с 0,7%. В производството на цигари е отчетен ръст с 48,8%, производството на текстил е увеличено с 21,8%, на химически продукти с близо 50%, на хартия с 33,8%, а на мебели с 22,4%. Това показва, че съживяване се наблюдава в повечето икономически сектори. Производството на компютърна и телекомуникационна техника е нараснало с 23,4%, а на напитки - с 22,5%. Спрямо предходния месец януари обаче се отчита спад на промишлената продукция с 1,4%.
Източник: Стандарт (08.04.2011)
 
Промишлеността нагоре с 15,2% Индексът на промишленото производство в България се е увеличил с рекордните 15,2% през февруари спрямо същия месец на 2010 г., съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). Това е най­ големият ръст, който е бил отчетен от 2008 г. насам. От данните на статистиката става ясно, че преработващата промишленост е основен двигател на растежа. На годишна база в този сегмент има увеличение с 22,3%. В сектора на преработващата промишленост лидери са производителите на тютюневи изделия. При тях на годишна база има рекорден ръст от 48,8%. Нарастване близко до 50% има и при производството на химически продукти. При производството на хартия и хартиени изделия. Там през февруари спрямо същия месец на 2010 г. е отчетено увеличение от 33,8%. Между 22% и 24% ръст през февруари има при производството на дървени материали и мебели, на компютърна техника и др. Любопитно е, че мебелната индустрия се съживява, тъй като тя беше една от най-тежко засегнатите в разгара на кризата.
Източник: Монитор (08.04.2011)
 
Търговията с над 8% ръст за година Оборотът в търговията на дребно отчита 8,1% ръст на годишна основа през февруари 2011 г., изчислен на база текущи цени, показват данни на НСИ. В това изчисление е включен и размерът на инфлацията, както и търговията с автомобили и мотоциклети. Индексът на търговията по текущи цени е 150,9 пункта през февруари 2011 г., като ръстът на годишна база е най-високият, след като възходящата тенденция започва от август 2010 г. с 0,1% на годишна база, а през януари 2011 г. е 7,4% на годишна база. Между февруари 2009 г. и юли 2010 г. индексът отчита спад на годишна база. На месечна база търговията отчита ръст с 0,13% по текущи цени. С елиминиране на инфлацията има спад в търговията на дребно с 0,1% на годишна основа през февруари 2011 г., показват данни на НСИ на база цени от 2005 г. Такъв беше и спадът през януари, а през 2010 г. той намаляваше от минус 10,7% през януари до най-ниската си точка от минус 2,7% през декември.
Източник: Монитор (08.04.2011)
 
Расте потреблението на ток, парно, газ и лекарства, а в производството тенденциите са твърде разнопосочни, става ясно от данните на националната статистика (НСИ) за февруари. В промишлеността като цяло има радващо увеличение с 15% спрямо февруари 2010 г., но докато някои сектори отбелязват същински бум, в други кризата упорства и не си отива. Добивът на метали например се е свил с една пета, производството на обувки и кожени изделия е спаднало с 13%, на ремаркета - с 10%. В същото време цигарените фабрики и химическите заводи се радват на ръст с почти 50%. Още доста производства растат с повече от 20% - ел. техника и оптика, мебели, напитки, текстил, хартия, картон и др. Никак не са розови обаче данните за строителството през февруари - то се свива и спрямо предния месец (с 1.1%), и на годишна база (с 13.6%). При това данните на НСИ разкриват, че се задълбочават проблемите в т. нар. гражданско (или инфраструктурно) строителство - шосета, мостове, тунели и др. След няколко добри месеца от декември 2010 г. кризата сякаш се връща с нова сила и през февруари т.г. инфраструктурното строителство отчита жесток спад от 19% спрямо година по-рано. С такива проценти досега се свиваше само сградното строителство, което този месец отбелязва "само" 9.5% свиване на обемите. Потреблението на българските фирми и домакинства си остава във фризера, сочат още данните за февруари. Най-забележимо увеличение на оборотите - с 4.6%, има в търговията на дребно с автогорива и масла. Това обаче се дължи най-вече на поскъпването им, не на пораснало търсене. Ръст с 1% има в продажбите на храни, лекарства, напитки и цигари. Намаляват обаче оборотите на търговците на дрехи, обувки, компютри, принтери, телефони, битова техника, мебели и т.н. Тези факти са сигурен сигнал, че българите харчат само за най-необходимото и отлагат покупката на нов телевизор, лаптоп или холна секция за по-добри времена. ЕВРОСТАТИСТИКА Междувременно и Евростат обяви данни за оборотите в целия ЕС, от които се вижда, че анемичното потребление в България не е изключение. Търговията на дребно е спаднала спрямо февруари 2010 г. в 8 страни, а България е сред 11-те държави, които отбелязват увеличение. У нас ръстът е символичен - с 0.2%, докато отличникът Полша отчита зашеметяващите 12.6%, а Литва и Люксембург имат съответно 6.1 и 8%. Но в Испания, Румъния и Португалия продажбите за година са се свили с 5.6-4.5%.
Източник: Сега (08.04.2011)
 
Икономисти очакват 3,8% ръст на БВП Растеж на българската икономика от 3,8% през тази година и 4,7% догодина очакват икономисти от сдружение „Агенция за икономически анализи и прогнози“ тази година. Инфлацията също ще се укроти на 3,8 на сто, като основният фактор за нея ще бъде покачването на цените на храните и на горивата. Безработицата обаче ще се покачи слабо и ще достигне нива над 10%, прогнозира Стефан Цветков, председател на сдружението, което е своеобразен приемник на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите, която беше закрита. Тази година според експертите страната ни ще намали бюджетния си дефицит под 3% от БВП. Ръстът на инвестициите през 2011 г. ще е 5,8% , а на потреблението - 1,9%. По финансовата сметка се очакват преки чуждестранни инвестиции в страната около 1,5 млрд. евро. Възстановяването на потреблението ще стане по-чувствително през 2012 г. с подобряването на пазара на труда. За 2012 г. инфлацията ще бъде по-ниска - 3%. Растежът на кредити ще се ускори през тази и следващата година до 7,4 и 9,7%. Според експертите съществува риск от евентуален предизборен натиск за повишаване на разходите, който е вероятно да се случи, въпреки че в бюджета, както във всеки един бюджет, има заложени определени буфери, които ще позволят разходите да бъдат преразпределени в известна степен между различните пера. „Вторият вътрешен риск, който за нас все още представлява една лека неизвестна, е състоянието на банковата система. Наскоро имаше изявления от различни банкери, че искат да започнат кредитна активност, че състоянието на банките е стабилно и т.н.“, коментира Стефан Цветков. Делът на лошите просрочени кредити в банковата ни система все още продължава да се увеличава според него. „Има известни признаци, че това увеличаване се забавя и скоро може би ще бъде преустановено. Най-лесният начин да бъде преустановен ръстът на нарастване на дела на лошите кредити е посредством засилване на кредитната активност. И ние смятаме, че банките са силно заинтересовани да започнат да раздават кредити. Въпреки това обаче те са много консервативни, когато става дума за намаляване на лихвените проценти по кредити”, уточни Цветков. Икономистите прогнозираха още, че постепенно динамиката на износа ще се забави, а вносът ще продължи да се възстановява. Така тази година приносът на външния сектор към икономиката ни ще се забави, а догодина ще стане отрицателен. Тотю Младенов: Доходите може да скочат до 15% от началото на юли От началото на юли с увеличаването на минималната работна заплата очаквам ръст на доходите до 15%, заяви вчера социалният министър Тотю Младенов. Миналата година беше много тежка за бизнеса и за хората, но вече започваме да излизаме от кризата и е логично доходите да растат. Все пак те ще зависят от производителността и конкурентоспособността на икономиката, допълни Младенов. Според него България трябва да прави всичко възможно за привличането на качествени инвестиции, които носят голяма добавена стойност и влияят положително върху ръста на брутния вътрешен продукт. Той опроверга твърдения, че безработицата е надхвърлила 10%. За март тя е 9,52%. Проблемът е, че 60% от хората без работа са неграмотни и нискоквалифицирани. Затова 43% от 1,2 млрд. евро по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси ще бъдат за обучение и преквалификация, уточни министърът. А след увеличаване на минималната работна заплата може да се мисли и за покачване на пенсиите.
Източник: Класа (11.04.2011)
 
Чакат ръст от 3,8% Ръстът на икономиката през тази година ще бъде около 3,8%, а догодина - 4,7%. Това очакват експерти от сдружението Агенция за икономически анализи и прогнози. За тази година прогнозите са бюджетният дефицит да е под 3% от БВП, ръстът на инвестициите да е 5,8%, потреблението да нарасне с 1,9%, а чуждите инвестиции да са 1,5 млрд. евро. Очаква се ускоряване на инфлацията до 3,8% заради храните и петрола, които ще поскъпват до средатана годината. За 2012 г. инфлацията ще падне до 3%. Според икономистите ръстът на кредити ще се ускори през тази и следващата година до съответно 7,4 и 9,7%.
Източник: Стандарт (11.04.2011)
 
Подозренията, че успехът на българските фирми в износа се дължи най-вече на ценови ръст и на бума на кухи сделки с цел данъчни измами, се оказаха безпочвени. 60% от увеличението на експорта идва от по-големия обем на стоките, продадени в чужбина, а 40% е за сметка на по-високи цени, показва анализ на Българската стопанска камара. През 2010 г. износът на България е достигнал рекордните 30.5 млрд. лв. - със 7.6 млрд. лв. повече от 2009 г. и със 752 млн. лв. повече от 2008 г., което показва, че са надминати предкризисните нива. Увеличение има в 92% от основните стокови групи, което показва, че почти навсякъде нашите производители са пробили или разширили присъствието си на международните пазари, коментират от БСК. Има борсови стоки като житото, слънчогледа, медта и нафтата, чиито международни котировки хвръкнаха през м.г. и там тежестта на цените е особено голяма. Скокът на износа за маслодайните семена и плодовете например - с 34.6%, или с 237 млн. лв. - изцяло се дължи на поскъпването. Така е и при зърното - експортът се е увеличил с 387 млн. лв. (над 56%), като 96% от това нарастване се дължи на по-високите цени. При нефтопродуктите положението е подобно - износът регистрира забележителен прираст от 40%, или 1.16 млрд. лв., но само 27% от този скок е заради по-големи количества дизел, бензин, керосин и т.н. В същото време обаче има браншове, които са постигнали бум най-вече за сметка на обемите, сочи анализът. Това се отнася например за електромашините и апаратите. Фабриките, които правят части за автомобили и трактори, са увеличили износа си със 116 млн. лв. и този ръст е 100% физически. Торовите заводи почти са утроили износа си (скокът е 2.8 пъти), като само една четвъртинка от този скок е заради по-високите цени. Не се потвърждават и опасенията, че скокът на износа е кух и се дължи на бум на фиктивни сделки за точене на ДДС. Още преди година шефът на БСК Божидар Данев изрази такива притеснения. Финансовият министър Симеон Дянков тогава коментира пред "Сега", че анализите на МФ не показват бум на фиктивен експорт. Наскоро пък вицепремиерът припомни, че данъчните администрации на страните от ЕС всеки месец си обменят данни в рамките на Интрастат, а чрез т. нар. огледални статистики се следи дали стоките, които напускат България като износ към дадена държава, са влезли там като внос. Опити за измами не липсват, но бум няма, а митниците и НАП непрекъснато подобряват арсенала си срещу ДДС схемите, твърдят от МФ. Преди дни и Данев коментира пред "Сега", че анализът на БСК е показал, че няма скок на кухи сделки за износ и че фиктивният експорт вероятно е около 10%. Обобщените данни на НСИ показват, че след 18% срив през 2009 г. българската промишленост е постигнала 2% ръст през 2010 г., а натоварването на мощностите расте и е надминало 70% през последната четвърт на м.г. Стоки млн. лв. темп, % увеличение от цени увеличение от обем Минерални горива и масла 1160 40.1 73% 27% Ел. машини и апарати 483 16.2 0 100% Житни растения 387 56.3 96% 4% Мед и изделия от мед 320 89.3 92% 8% Пластмаси 287 22.4 86% 14% Чугун, желязо, стомана 259 26.3 64% 36% Маслодайни семена и плодове 237 34.6 100% 0 Торове 153 2.8 пъти 25% 75% Части за автомобили и трактори 116 7.6 0 100% Алуминиеви изделия 108 22.9 32% 68%
Източник: Сега (11.04.2011)
 
Износът нарасна с 46,5% през февруари Износът нарасна с 46,5% през февруари спрямо същия месец на миналата година и достигна 2,88 млрд. лв., показват данните на Националния статистически институт. Така износът продължава тенденцията от близо година и половина за по-бързо нарастване от вноса. Януари беше рекорден месец за износа на България, който възлезе на 3,11 млрд. лв. и скочи със 72% на годишна база. Благодарение на големия излишък във външната търговия през януари от 186 млн. лв. за първите два месеца на годината търговският баланс е положителен с 136 млн. лв. Основната причина да нямаме положителен търговски баланс и през февруари е вносът от Русия, който за първите два месеца на годината скочи с 68,9%. В резултат само за два месеца дупката във външната ни търговия с Русия е близо 1 млрд. лв. От Русия основно внасяме газ и петрол за рафинерията в Бургас. Промишленият износ нараства с 40% през февруари на годишна база. Увеличи се промишленият износ на храни (71% на годишна база), картон, хартия и изделия от тях (82%) и енергийни продукти (300%). За първите два месеца на 2011 г. износът за ЮАР скочи с 5054% до 113 млн. лв.
Източник: Стандарт (12.04.2011)
 
Износът се повиши с 60% до 6 млрд. лв. Износът на България е достигнал 6 млрд. лв. през първите два месеца на годината, което е повишение от 58.9% спрямо същия период на 2010 г., показват данните на НСИ. Обемът обхваща продажбите на стоки и услуги в ЕС и трети страни. Само за февруари той е 2.9 млрд. лв., а през януари беше за рекордните 3.1 млрд. лв. Страните от ЕС са били основните пазари, като те формират около 3.6 млрд. лв. от продажбите зад граница на българските компании през двата месеца. За трети страни износът се е увеличил с 65.5% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 2.4 млрд. лева. В статистиката на НСИ не е посочено какви са основните стоки и услуги, предлагани от български компании в ЕС. Към трети страни обаче най-голям е делът на износа на минерални масла и горива, както и добивни материали. Страната извън ЕС, към която България изнася най-много, е Турция - потокът от стоки и суровини към нея е скочил двойно до 643.7 млн. лв. за двата месеца. Другите основни търговски партньори на страната са Русия, Сърбия, Македония, ЮАР и Китай, които формират 54.5% от износа за трети страни. Значително нараства потокът за ЮАР, Индия, Хърватия и Турция. В ЕС пък това са Германия, Италия, Гърция, Румъния и Франция.
Източник: Дневник (12.04.2011)
 
Пикът на кризата е преминал, но не усещаме възстановяване Пикът на кризата е преминал, но домакинствата ще усетят възстановяване след най-малко 6 месеца. Това коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт “Отворено общество”, при представяне на данните от национално проучване за влиянието на кризата върху домакинствата в страната. Той обясни, че българските семейства са усетили дъното през миналите есен-зима и са се оттласнали от него, но икономическият натиск върху бюджетите им остава висок въпреки появата на сигнали за начало на възстановяване. От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпадало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне. През март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23 на сто от 29 на сто година по-рано. Възстановяването на пазара на труда ще е с няколко месеца по-късно спрямо подобряването на растежа на БВП, посочи още Стойчев, като ефектите и реален спад на безработицата ще се наблюдават след около 6 до 12 месеца. Според данните равнището на бедността у нас се задържа устойчиво на високо ниво за ЕС - малко над 21 на сто. Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата края, а около 5 на сто затъват в дългове. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат, е 246 лв. на човек от домакинството, обясниха икономистите от „Отворено общество“. Заради недостиг на средства всяко трето семейство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната част от домакинствата, или 20% от изследваните, повече от половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранене поради липса на средства. Въпреки това от “Отворено общество” отчитат, че делът на домакинствата, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 година. Според Боян Захариев, програмен директор, делът на тези, които принудително работят по-малко, също е намалял в повечето сектори с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили. В някои сектори на икономиката има известно раздвижване, но дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година, преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние, категоричен бе той.
Източник: Класа (12.04.2011)
 
Инфлацията се ускори до 2.4%, животът поскъпна с 0.6% за месец Инфлацията от началото на годината е 2.4%, а годишното й ниво е достигнало 5.6% през март в сравнение с 5.2% през февруари, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Само за един месец животът у нас е поскъпнал с 0.6 на сто. Според оценки на „Блумбърг“ инфлацията у нас се е покачила до най-високото ниво от февруари 2009 г., а ръстът се дължи на повишаването на цените на горивата и храните в най-бедната страна от ЕС. Средногодишното поскъпване за периода април 2010 - март 2011 г. спрямо периода април 2009 - март 2010 г. е 3.5%, става ясно още от публикуваните данни на статистиката. Припомняме, че според макрорамката на страната, въз основа на която е изчислен бюджетът, хармонизираната инфлация трябва да бъде 3.6% през 2011 г., като за 2012 г. правителството прогнозира 3.5% инфлация, а за 2013 г. е заложена 2.7%. От Международния валутен фонд очакват животът у нас да поскъпне с 4.8% за тази година и 3.7% догодина. Според данните на НСИ най-сериозно увеличение на цените през март се наблюдава при храните и транспорта - съответно 1.3% и 1.8%. Поскъпване се отчита и при брашното - с 5.2%, хляба - с 1.1%, макаронените изделия - с 0.5%, пасти, торти, сиропирани сладкиши - с 2.1%. Увеличение е регистрирано още при ориза - с 2.6%, мляното месо - с 0.2, риба и рибни продукти - с 2.2%. Млечните продукти също са поскъпнали - сиренето с 1.5%, кашкавалът с 1.7%, маргаринът с 1.1%, млечните и растителните масла - съответно с 1.2 и 1.6%. С 0.7% по-скъпо се продават яйцата, ябълките - с 6.7%, картофите - с 9.6% и зелето - с 6.5%. При нехранителните стоки най-рязко е повишението в цената на горивата. Дизелът е поскъпнал с 2.9%, а бензин А-95 с 2.7%. Автобусният междуселищен транспорт през март е с 3.5% по-скъп в сравнение с февруари. Най-значително поевтиняване пък е било отчетено при услугите по настаняване - с 3.8%, телевизионните приемници и антените – 2.5%, и газ пропан-бутана за ЛТС с 1.7 на сто. През март са намалели цените на лекарствата с 0.2%, на лекарските услуги - с 0.2%, и на стоматологичните услуги - с 0.1%. На годишна база най-много - с 22 на сто, са скочили цените на алкохола и цигарите, което се дължи на по-високия акциз от януари. С над 10% пък са се увеличили разходите за транспорт заради ръста при горивата. При храните годишното поскъпване е 7.7%.
Източник: Класа (13.04.2011)
 
Инфлацията в България продължава да се ускорява Инфлацията в България продължава да се ускорява и през март. На годишна база (спрямо март 2010 г.) тя е достигнала 5.6%, докато през февруари беше 5.2%. В основа на поскъпването стоят отново хранителните стоки и горивата - фактор, който постоянно тежи през последните месеци. Само за март цените на стоки и услуги са се повишили с 0.6%, а от началото на годината - с 2.4%. Тенденцията следва и рекордното поскъпване за последните две години на цените на едро на храните, отчетено през март от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. На дребно през март най-много са поскъпнали транспортните услуги (+1.8%), храни и напитки (+1.3%). При отделните продукти повече са се повишили цените на брашното (5.2%) и ориза (2.6%). Рекордьор е зелето с поскъпване от 46.5%. През месеца са поевтинели свинското месо - с 0.8%, трайни колбаси с 0.3%, доматите с 9.9%, а краставиците са били надолу с 14.7%. При горивата най-голямо е поскъпването на дизела - с 2.9%. Най-масовият бензин А95 е добавил 2.7%, а А98Н се е покачил с 2.6%. На годишна база най-голямо е поскъпването (22%) при алкохола и цигарите заради повишените акцизи от януари. Транспортът пък е с 10.6% по-високи цени заради ръста при горивата. При храните годишното поскъпване е 7.7%. За цялата 2011 г. правителството прогнозира инфлацията да е 3.6%. В пролетната прогноза на Международния валутен фонд, публикувана вчера, за България е заложена 4.8% за тази година и 3.7% през следващата. Засега прогнозите са, че може да има успокояване на цените през летните месеци заради сезонни фактори - по-големи добиви на селскостопанска продукция. Цените на храните са фактор, който тежи от средата на миналата година. Тогава по-лошата зърнена реколта в глобален мащаб даде началото на нова вълна от поскъпване, която се пренесе по цялата верига за производство на зърнени и месни храни - от суровините до крайната продукция. Подобна беше ситуацията и през 2007-2008 г., която в комбинация с високото търсене преди кризата доведе до рекордни цени на храните - наложило термина агфлация. В комбинация със скъпия петрол и горива това помпа инфлацията не само в България, но и по света. Именно и ръстът на цените се посочва и от МВФ, и от други икономисти като основен риск за бързото възстановяване на БВП, тъй като ограничават ръста на потреблението.
Източник: Дневник (13.04.2011)
 
България е трета в Европа по ръст на производството България е трета по ръст на промишленото производство в Европейския съюз, като страната ни отчита увеличение от 15.2% през февруари на годишна база, показват данните от Евростат. Естония е с най-голямо повишение от 31.3%, следвана от Швеция с 15.9%. Промишленото производство в еврозоната през февруари се увеличи със 7.3% на годишна база, докато за целия Евросъюз покачването е 7%. Добрите резултати се дължат на подобреното търсене на междинни и основни стоки. Най-голямата икономика в ЕС - германската, отчита ръст от 13.4%. Европейските производители успяха чрез силния износ да компенсират негативния ефект на мерките за намаляване на бюджетния дефицит, предприети в повечето европейски страни, коментира "Блумбърг". Например най-големият производител на луксозни автомобили BMW заяви на 8 април, че доставките са нараснали с 21% през март. "Възстановяването на промишлеността определено ще изиграе положителна роля при икономическия растеж за първото тримесечие", коментира Мартин ван Влиет, икономист от ING. "Ако производството се задържи стабилно през март, което е дори доста консервативна прогноза, най-вероятно БВП на региона ще се увеличи с около 1% на тримесечна база", смята той. Доброто развитие на европейската промишленост обаче е заплашено от високите цени на петрола, скъпото евро, мерките за консолидация на публичните финанси в някои държави, както и от евентуалните по-високи лихви, които ЕЦБ ще наложи през тази година.
Източник: Дневник (14.04.2011)
 
Безработните са намалели с 10 хил. души през март Броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, през март е намалял с 9 877 души спрямо февруари. Това съобщи пресцентърът на Агенцията по заетостта. Общият брой на безработните е 352 493 души или 9.52% от икономически активното население. Положителна тенденция е, че намалява безработицата сред младежите (до 29 г.) и хората в предпенсионна възраст (над 50 г.), които традиционно си намират работа най-трудно. Основната причина за спада е отварянето на нови места покрай търсенето на кадри за летния сезон. Благодарение на това през март на работа са постъпили близо 24 хил. души, което е с около 10 хил. повече спрямо предходния месец. Около две трети от тях са наети от частни фирми. Останалите са започнали да се трудят по програми за субсидирана заетост, показват данните на Агенцията по заетостта. През март безработицата остава най-ниска в София, Габрово, Стара Загора, Варна, Бургас и Пловдив. В 18 области нивото й е над средното за страната. Най-трудно си намират работа хората в Смолян и Търговище.
Източник: Дневник (15.04.2011)
 
Инфлацията в България на трето място в ЕС Инфлацията в България през март е на трето място в ЕС, показват данните от европейската статистическа служба Евростат. Най-голямото поскъпване на годишна основа отчита Румъния (8%), следвана от Естония (5.1%) и България заедно с Унгария (по 4.6%). Най-ниски стойности са отчетени в Ирландия, Швеция и Чехия. Инфлацията е подкрепена основно от високите цени на енергийните ресурси, които оскъпяват транспорта и разходите за отопление през по-студените дни. Нарастването на инфлацията накара Европейската централна банка да повиши основния лихвен процент с 25 пункта за първи път от 2008 г. насам. Очаква се банката да предприеме повторно увеличение и през юли. Инфлацията през март в еврозоната се повиши до 2.7% от 2.5% през февруари. За същия период предходната година тя е 1.6%, а от декември насам е над нивото от 2%, което се стреми да поддържа ЕЦБ. За целия Европейски съюз годишната инфлация достигна 3.1% при 2.9% през февруари. Тя се увеличава в 18 страни членки, в пет запазва нивата си, докато в четири се понижава, показват още данните на Евростат.
Източник: Дневник (18.04.2011)
 
Създават фонд от €20 млн. за стартиращ бизнес Водим преговори с Брюксел за създаването на специален фонд, с който ще се финансира стартирането на бизнес у нас, съобщи вчера зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов. В него се очаква да влязат 20 млн. евро от Европейския инвестиционен фонд. В момента предприемачите могат да разчитат на пари за развитието на бизнеса си по три направления – ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, холдинговия фонд „Джереми“ и Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика. С новия фонд ще се стремим да затворим целия цикъл на финансиране на бизнеса, уточни Ангелов. Той обеща до месец да бъде готова новата стратегия за развитието на българската икономика. Тя е подготвена след проучване сред представители на 300 000 фирми и ще бъде подложена на обществена дискусия. Икономически сектори с висока добавена стойност - като информационни технологии, енергийна ефективност, технологии, свързани със здравеопазването, са в основата на стратегията. Те ще изведат страната ни от кризата, твърди Ангелов. Според него Евростат прогнозира 2,6% икономически растеж за нашата страна през 2011 г. и 3,8% през 2012 г., което е значително над средното за ЕС. Ангелов връчи оборудване на пет стартиращи фирми на студенти от Лесотехническия университет. Техниката е купена със средства от Фонда за стимулиране на предприемачеството, учреден от университета.
Източник: Класа (19.04.2011)
 
20 млрд. лв. възлиза недовършеното строителство в България по данни на НСИ 55 инвеститора в недвижими имоти са получили сертификат от Агенцията за инвестиции 4.7 млрд. лв. са замразените сертифицирани имотни проекти 2 млрд. лв. са реализираните проекти със сертификат за инвестиция 1.1 млрд. лв. са в процес на реализация
Източник: Дневник (27.04.2011)
 
Пети сме в ЕС по дупка в хазната България е сред отличниците в ЕС по финансова стабилност. Дупката в държавния бюджет за 2010 г. е само 2,269 млрд. лева или 3,2% от БВП на страната, сочат предврителните данни на НСИ. По този показател страната ни се нарежда на пето място в ЕС, като по-малък дефицит от нас имат само Люксембург (-1,7%), Финландия (-2,5%) и Дания (-2,7%), а Естония има минимален излишък от 0,1% от БВП. През 2010 г. дупката в хазната на страната ни се е свила с 920 млн. лв. и в резултат дефицитът е намалял от 4,7% през 2009 г. на 3,2% за 2010 г. Въпреки че някои от общините са в много тежко финансово положение, други явно успяват да управляват парите си по-добре, като в резултат местните власти са приключили 2010 г. с излишък от 248 млн. лв. През следващите три години се предвижда дупката в хазната да падне под 2%, като през 2014 г. да се свие до 0,5% от БВП, гласи прогноза, която наскоро беше одобрена от Министерски съвет.
Източник: Стандарт (27.04.2011)
 
България е втора в ЕС по нисък процент на държавния дълг, отнесен към Брутния вътрешен продукт (БНП), съобщи европейската статистическа служба Евростат. За страната ни този процент е 16,2, а за класираната на първо място Естония – 6,6. В същото време съотношението между държавния дълг и БВП е средно 85,1 на сто за страните от еврозоната и 80 на сто за целия ЕС. На трето място по нисък държавен дълг спрямо БВП е поставен Люксембург – 18,4 на сто, следван от Румъния – 30,8 на сто. Евростат обаче обяви, че има резерви към предоставените от Румъния данни поради „неизвестности, свързани с отражението върху държавния дълг на финансовото състояние на някои държавни компании”. Евростат отчита също български държавен дефицит от 3,2 на сто през предишната година срещу 4,7 на сто през 2009 г.
Източник: Монитор (27.04.2011)
 
11% повече чужденци идват в България Посещенията на чужденци в България са нараснали с 11,3% през март до 335.7 хил., обявиха от Националния статистически институт. Най-голямо увеличение е регистрирано при посещенията с цел почивка и екскурзия - ръст с 15,2% спрямо март миналата година. Сред причините за това са размириците в Северна Африка, както и излизането на света от кризата. Българите също пътуват по-често. Пътуванията на българи в чужбина през март са 295.4 хил., или с 4.1% повече спрямо март миналата година. Увеличават се пътуванията към Русия - с 32.5%, Гърция - с 18.6%, Швейцария - с 16.8%, Румъния - с 14.5%, Полша - с 14.1%, и Испания - с 13.3%. Но намаляват пътуванията към Канада - с 60%, Ирландия - с 51.2%, и САЩ - с 29.4%.
Източник: Стандарт (28.04.2011)
 
Строителството в София излиза от фризера Проекти за молове, търговски центрове и жилищни комплекси, които близо две години стояха във фризера заради финансовата и икономическата криза, вече започват да се размразяват. Тенденцията е по-ясно изразена в София, където в последните няколко месеца бяха възстановени инвестиции за около 700 млн. евро. Сред тях са "Мол България", "Парадайз център", "Сан Стефано плаза", жилищният комплекс "Уинслоу гардънс", както и административната сграда "Милениум център" срещу НДК. Магазинът на ИКЕА предстои да бъде отворен във втората половина на годината с възстановеното след две години прекъсване строителство. Банките имат съществен принос за размразяването, защото подновиха финансирането за част от спрените заради кризата проекти. Според заявените намерения на предприемачите скоро ще се възобнови работата по още големи обекти. Немските инвеститори в "Мега мол" и "Европа център" изчакват да видят как ще се развие икономиката до края на годината и дали ще се повиши покупателната способност на българите.
Източник: Дневник (28.04.2011)
 
Стегнахме колана с още една дупка Българите стягат колана с още една дупка, което води до отчаяние търговците на дребно. През април "бизнес климатът в търговията на дребно" се влошава спрямо предходния месец, сочат данните на НСИ. Причината за това са влошените оценки на мениджърите за настоящото състояние на фирмите и техните по-песимистични очаквания за следващите шест месеца. Анкетата регистрира намаление в продажбите през последните месеци, а мартенските надежди за тяхното увеличение се охлаждат значително през април, връщайки се на равнището си от януари 2011 г. Като цяло през април бизнес климатът се подобрява. Условията за бизнес се подобряват в промишлеността и услугите, а се влошават в строителството и търговията на дребно.
Източник: Стандарт (29.04.2011)
 
Цените на производител нарастват с 13.5% Цените на производител през март са продължили да се покачват макар и с по-бавно темпо, показват данните на националната статистика (НСИ). Инфлацията на производител е била 13.5% на годишна база (спрямо март 2010 г.) и 1% на месечна. През февруари стойностите бяха съответно 13.8% и 1.6%. Стойностите в момента са близки до тези отпреди кризата. Сега обаче двигател на поскъпването са високите цени на енергийните ресурси и суровините, а преди кризата това беше много по-активното вътрешно търсене. Ако производствената инфлацията се запази на тези равнища за по-дълъг период от време, заплашва да се пренесе и върху потребителските цени, което при свитите доходи ще свие потреблението и може да се окаже спирача за възстановяването на икономиката. Цените на изхода на заводите се покачват най-значително в металургичния сектор и производството на основни метали, където поскъпването е средно с 31.6% на годишна база. Продукцията на хранително-вкусовата промишленост поскъпва с 14.3%, а производството ремаркета и полуремаркета с 11.5%. В същото време има поевтиняване на годишна база при тютюневите изделия - със 7.7%. Освен общия индекс за цени на производител НСИ публикува и такъв, но само с производствени цени на продукцията, която се пласира на вътрешния пазар. През миналата година той отчиташе по-ниски стойности спрямо общия индекс, но през последните месеци разликата между тях се сви и цените, по-които производителите предлагат своите продукти в българската търговска мрежа, вече нарастват почти със същите темпове като тези за международните пазари. За март индексът на вътрешния пазар бележи повишение от 1% на месечна база и 12.1% на годишна база. Заради по-високите цени и несигурността на пазара от началото на годината се очертава и тенденция производители и търговци да поддържат все по-малко запаси в складовете си, включително и за стоки, които имат по-дълъг срок на годност. Тежката икономическа обстановка прави по-трудно планирането от страна на фирмите и на евентуалните продажби, което ги прави още по-предпазливи. "Преди, ако сме купували стока за 2-3 месеца напред, сега взимаме за няколко седмици", каза тогава Мирослав Караславов, собственик на дистрибутори "Ейди". Компанията му извършва доставки на продукти като ориз, леща и други до малки магазини, но през последните месеци поръчките стават все по-несигурни. "Преди знаехме долу-горе какво количество купуват от нас месечно, но сега има седмици, в които въобще не правят такива", казва Караславов. Това по думите му променя и поведението на дистрибуторите, които все по-често пазаруват от тържищата, но в по-малки количества.
Източник: Дневник (29.04.2011)
 
Бизнес климатът се подобрява през април заради повишеното търсене на услуги Бизнес климатът през април се подобрява, но спадът от март е възстановен едва наполовина, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През април общият показател на бизнес климата се покачва с 2.4 пункта заради по-добрите нагласи в промишлеността и услугите, докато в строителството и търговията на дребно ситуацията се влошава. Увеличението на показателя в промишлеността е с 4.1 пункта спрямо март, а в услугите е още по-голямо - с 11.1. В строителството НСИ отбелязва спад от 3.3 пункта, а в търговията на дребно - с 4.2. От анкетите на статистиците се вижда, че и строителните предприемачи, и търговците на дребно са все по-песимистични за състоянието на компаниите си като търговците не виждат перспектива за подобрение и през следващите шест месеца. Обратното - в сферата на услугите и оценките за сегашното състояние на фирмите, и прогнозите за половин година напред са за повишено търсене.
Източник: Дневник (29.04.2011)
 
Очакват 2,5% ръст на икономиката Ръстът на икономиката през първото тримесечие ще бъде 0,5-1%, смятат експертите на Центъра за икономическо развитие. Растежът на БВП ще се ускори през второто тримесечие, като за цялата 2011 г. няма да е под 2,5%. Икономистите обаче са скептични, че БВП ще отбележи ръст над 3%, каквито са очакванията на кабинета. Една от причините за това е, че спадът в строителството продължава. Най-гъвкаво с кризата се справя промишлеността, като до април 2011 г. се очаква 10% ръст на годишна база. Очакванията на ЦИР са през 2011 г. земеделието отново да набере скорост и да завърши годината с растеж. Според икономистите проблемни остават автомобилният бранш, образованието и здравеопазването. От ЦИР очакват през 2011 г. чуждите инвестиции да достигнат 1,5-2 млрд. евро. В доклада се посочва, че инфлацията през 2011 г. може да достигне 5%, ако няма рязко поскъпване на горивата. Икономистите очакват заетостта да се възстановява от второто тримесечие на годината.
Източник: Стандарт (03.05.2011)
 
Бюджетният дефицит се сви до 1%, разходите с 570 млн. лв. по-малко Бюджетният дефицит у нас се сви до 1% от БВП през първото тримесечие на годината, а разходите на правителството намаляха с близо 570 млн. лв. Това показаха данни на Министерството на финансите, оповестени вчера. Недостигът в хазната година по-рано бе равен на 2,4 на сто от БВП. Заложеният бюджетен дефицит за тази година пък е 2,5% от БВП, което е под очакванията на ЕК за 2,9% от БВП. Таванът на ЕС е 3%. За миналата година дупката във фиска бе оценена от Евростат на 3,2 на сто от брутния продукт. В началото на 2011 г. касовият дефицит се е свил до 741,9 млн. лв., което е с 927,1 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Според сметките на финансовото министерство само през март салдото по консолидираната фискална програма (КФП) е положително от 8,6 млн. лв. От финансовото ведомство коментират, че подобрението на бюджетната позиция се дължи на по-добро представяне както в частта на приходите, така и в частта на разходите, като постъпленията се развиват в рамките на планираното за периода. По отношение на приходите се отчита ръст на годишна база с 358,3 млн. лв. (6,9%) основно в частта на данъчните приходи. Така към края на третия месец в хазната са постъпил 5,52 млрд. лв., или 21,1% от планираните. Повишението спрямо края на март 2010 г. се дължи в най-голяма степен на по-високите постъпления от косвени данъци, които са нараснали с 281,5 млн. лв. (16,4%), и по-високите приходи от социални и здравноосигурителни вноски, при които се отчита ръст от 136,6 млн. лв., или 11,4%. Само от данъчни постъпления, включително и осигурителни вноски в хазната са влезли близо 4,6 млрд. лв., или 82,8 на сто от всички приходи за периода. Изпълнението на преките данъци формира 1,07 млрд. лв. приходи, а от косвени - близо 2 млрд. лв. От ДДС в бюджета са постъпили 1,16 млрд. лв., а от акцизи 802,4 млн. лв. Приходите от мита са за 28,6 млн. лв., от други данъци, в т.ч. имуществени и други по ЗКПО, са в размер на 173,8 млн. лв., а от социалноосигурителни и здравни вноски към края на март са влезли 1,33 млрд. лв. Данните на МФ обаче показват и нещо тревожно - че фискалният резерв е изтънял с 1,3 млрд. до 4,7 млрд. лв. към март 2011 г. Само за месец февруари той се стопи с 300 млн. до 5,1 млрд. лв. Задължителният минимален размер на резерва е 4,5 млрд. лв. Общите разходи по консолидирания бюджет са с близо 570 млн. лв. (8,3%) по-малко спрямо година по-рано. Така техният размер, включително вноската на България за общия бюджет на ЕС е 6,27 млрд. лв., или 22,3% от годишния разчет. Спрямо март 2010 г. капиталовите разходи, тези за субсидии за нефинансови предприятия и за заплати и осигурителни вноски са по-ниски, докато при здравноосигурителните плащания се отчита повишение.
Източник: Класа (03.05.2011)
 
Работим 124 дни за хазната, първи сме сред най-почиващите нации в света Тази година българинът ще работи 124 дни за хазната – или до днес, 4 май, изчислиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Датата показва кога всички би трябвало да сме изработили достатъчно, за да попълним държавната хазна за цяла година. Експертите я наричат Ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day. България обаче отнесе титлата и по най-много почивни дни в света според репортаж на „Икономист“. Официалните почивни дни у нас за 2011 г. са 13, по този показател ни води единствено Япония – с 16. За сравнение, Англия е с едва 8 (плюс тази година един за кралската сватба). Годишните отпуски на служителите у нас са 20 дни, при средно за Европа 25-30. В САЩ средно годишната отпуска е само 15 дни, а китайците почиват най-малко – падат им се едва по 5 дни годишна отпуска или 10 за хората със стаж повече от 10 години. Като се сметнат и официалните им празници – стават общо 21 дни. Французите по този показател са първи - с отпуски и официални празници релаксират по 40 дни, българите са втори – с 33 дни. Голямото предимство у нас обаче се оказва огромният брой болнични, които ползват служителите. По този показател сме абсолютни лидери с 22 дни, при едва 8 във Франция, 10 - в САЩ, 7 в Германия и 6 във Великобритания. В Япония и Китай работниците нямат практиката да получават платени дни по болест, а могат да ползват от квотата за официални празници или от отпуската си. Като се тегли чертата, се оказва, че в България почиваме 55 дни в годината, след нас са французите – с 48, и Великобритания с 42. Китайците си отдъхват едва 21 дни в годината. Оказва се, че по-бедните нации почиват повече, а по-богатите – по-малко, или както коментира „Икономист“ - „ние се правим, че работим, те се правят, че ни плащат“. Бизнесът у нас неведнъж възропта срещу дългите почивни дни и отработването им. Отработването в събота е свързано с най-много разходи при непрекъсваемите производства и работата на смени, защото трябва да се плащат по-големи надници, предупредиха преди година от Асоциацията на индустриалния капитал. Най-печеливш от дългите празници е секторът на туризма, най-губещ - финансовите услуги. От друга страна, данните на ИПИ показват, че през 2011 г. на ден сме изработвали средно по 211 млн. лв., измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) и така за малко над четири месеца населението генерира планираните приходи в бюджета от 26.4 млрд. лв. Година по-рано за събирането им бяха необходими 152 дни или до 1 юни, а през 2009 г. - 149 дни. Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец - 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци - за 8 дни. За имуществени данъци ще се трудим 3 пълни дни. От 4 до 13 май са дните, когато данъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Ако има излишък в бюджета, то данъкоплатците са се преработили за държавата, т.е. плащали са данъци, приходите от които не са били предвидени от правителството, коментират от ИПИ. Ако има дефицит, то данъкоплатците рано или късно ще отработят похарченото на версия. В САЩ денят, до който американците работиха за правителството, беше 12 април, във Великобритания данъкоплатецът ще се труди 149 дни или до 29 май, в Чехия – чак до 20 юни.
Източник: Класа (04.05.2011)
 
Две хиляди лева на семейство са нужни за нормален живот Домакинство от четирима членове - двама възрастни и две деца, трябва да разполага с 2112 лева, за да си плаща сметките, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти. Това показват данните на Института за социални изследвания на КНСБ за издръжката на живот през месец март, които бяха оповестени вчера. С нови 3,3% нараснаха необходимите средства за нормално съществуване в страната през първото тримесечие на 2011 година след регистрирания ръст в края на миналата година от 6,4%. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 8,0% спрямо същия период на миналата година, а в стойностно изражение за едногодишен период увеличението е със 156 лева за 4-членно домакинство. Основните фактори, които повлияха върху нарастването на издръжката на живота през март 2011 година, са акцизите върху горивата и цигарите, поскъпването на храните в световен мащаб, което се отрази у нас, както и увеличението на питейната вода и услугите. От началото на годината се наблюдава непрекъснато покачване на цените на основни хранителни стоки, е записано в изследването. Поскъпването при основните храни, напитки и тютюневи изделия за първото тримесечие е 5,6%. В годишен план ръстът е от 11,5%, който е своеобразен рекорд и излиза извън обичайните параметри през последните три години. При нехранителните стоки и услуги средното поскъпване за тримесечието е с 1,2%, а на годишна база – с 4,8%. В групата "Транспорт и съобщения" се отчита ръст от 2,3%, но той основно се формира от ръста на транспорта с 2,6%, а на годишна база с 8,3%. "Автомобилните бензини, моторни и смазочни материали" бележат нов ценови скок от средно 3,6% за тримесечието, като само при бензина е с 5,8%, а при дизеловото гориво с 6,9%. Средната заплата за страната през 2010 година е 647 лева, което означава номинален ръст от 6,2% и реално покачване с 3,8%.
Източник: Класа (04.05.2011)
 
Само 2 на сто от държавните харчове са прозрачни, за останалите на практика липсва достъпна информация. Това стана ясно вчера при представянето на доклад за състоянието на достъпа до информация за 2010 г. При направеното от Програма "Достъп до информация" проучване на над 490 сайта на ведомства и общини се оказало, че средно само при 2.4 на сто от тях са публикувани договорите, по които са изхарчени бюджетни средства. Това е направено едва при 4 на сто от общините, 12 на сто от централните ведомства и от нито една агенция, комисия или териториално звено на изпълнителната власт. Само 14 на сто от държавните и общински институции са публикували бюджетите си, също толкова са направили достояние финансовите си отчети. Така на практика изобщо не става ясно как се разходват парите на данъкоплатците. Остават непрозрачни и документите, които се разсекретяват, както и какво точно ведомствата разбират под служебна тайна. Те имат задължението да публикуват тези обстоятелства. Липса на унифицирани практики и неясни отговорности по контрола и налагането на санкции при неизпълнение на законови задължения са само част от констатациите в тазгодишния доклад на ПДИ. Като положителен извод е отбелязана активността на гражданите, неправителствените организации и медиите да търсят повече и докрай обществено значима информация. Като едни от най-добрите примери е посочено искането от страна на 11 главни редактори на информация за това в кои банки държавните дружества си държат свободните средства. Оказа се, че половината са само в една банка - Корпоративна търговска банка. Друг положителен пример е дадено разкритието, че дипломата на бившата шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева е фалшива. Чрез искане на достъп до информация се е разбрало още, че 6 от общинските съветници в Ямбол са с присъди. Според организацията не отслабва упоритостта на чиновниците да се стремят да отказват публична информация. Честа практика са мълчаливите откази, друг подход на администрацията е да просрочва сериозно задължителния в 14-дневен срок, в който трябва да реагира на запитването. Най-честите откази са заради това, че исканите данни засягат трето лице (19 случая), или че в тях има лични данни (15). "На заявленията за достъп до информация се гледа като на жалби или искови молби", посочи шефът на правния отдел на ПДИ Александър Кашъмов. Според ПДИ е необходимо да има ясно определен орган, който да следи за изпълнението на закона, както и да започнат да се налагат санкции на служители, които не изпълняват разпоредбите му. "Защо има служители по сигурността на информацията, а няма такива за достъп до информация, повече се залага на секретността от прозрачността ли", питат от организацият
Източник: Сега (05.05.2011)
 
Всеки четвърти смята, че сивият сектор не е на дневен ред в държавата Всеки четвърти от заетите у нас, или 27,4 % от работодателите и 25,5 % от работниците и служителите смятат, че овладяването на сивия сектор никога не е стояло в „дневния ред” в държавата. Това сочат данните от три национално-представителни социологически проучвания, които ще бъдат оповестени на 10 май 2011 г. по проекта за „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“. Той се осъществява от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на независимите синдикати в България по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз и Европейския социален фонд. Социолозите изследват нагласите у нас спрямо сенчестата икономика сред три категории: населението като цяло, работодателите и работниците и служителите. Изводите, които обобщава доц. д-р Емилия Ченгелова, ключов експерт по проекта, сочат растяща тенденция в проявленията на неформалната икономика, като сред тях е и „мълчаливото съгласие” и неактивното противопоставяне на държавата срещу бизнеса извън правилата. Нещо повече - 39,6 % от работодателите и 31,7 % от работниците и служителите признават, че през годините на прехода са полагани известни усилия, но намират, че липсва цялостна политика за ограничаване на неформалната икономика у нас. Сред основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор, са по-ниската рентабилност, по-високите разходи за труда, по-високата себестойност на крайните продукти и услуги и загубата на персонал, в т. ч. и висококвалифициран. В крайна сметка това води не само до загуба на пазарни позиции, но повишава и опасността от фалити, коментира ръководителят на проекта д-р Милена Ангелова. Според различни проучвания сивата икономика в България е около 37%. Във вторник за първи път у нас ще бъде представен и композитният индекс, който текущо измерва и информира за равнището на светлата част от бизнеса. На сайта на проекта www.ikonomikanasvetlo.bg може да се намери и още информация за различни сиви практики, посочват от АИКБ. Само за декември 2010 г. - март 2011 г. 163 сигнала срещу сивата икономика са били подадени в приемните дни по браншове на Националния център „Икономика на светло” и още 1145 случая в 9-те регионални офиса, изпълняващи европейския проект за „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”.
Източник: Класа (09.05.2011)
 
Износът нарасна с 59 на сто Износът нарасна с 59 на сто през първите два месеца на годината, обявиха от НСИ. В същото време вносът се увеличава само с 36,6%. Благодарение на силния ръст на износа през последната година салдото във външната търговия на страната с държавите от ЕС е положително с 192 млн. лв. за първите два месеца на годината. А салдото на цялата външна търговия е положително със 125 млн. лв. Най-много през януари и февруари е скочил износът за ЮАР - с 5054%, за Индия - с 462%, за Португалия - с 242%, Малта - със 158%, Естония и Чехия - със 129%, и за Турция - със 110%. Това показва, че светът отдавна е излязъл от кризата и предприятията, които изнасят своята продукция, отчитат подобряване на резултатите си.
Източник: Стандарт (10.05.2011)
 
Първи ръст на потреблението у нас от 2 години насам Вътрешната търговия, а с нея и потреблението отчитат първи ръст на годишна база след 25 месеца спад, като през март той е 1,4% спрямо година по-рано, сочат данни на НСИ. За последно потреблението у нас е растяло на годишна база през януари 2009 г. с минималните 0,2%. През февруари 2011 г. спадът на годишна база бе едва 0,1%, а през януари – 0,2%. Именно намаленото вътрешно търсене в страната дърпа назад икономическото й възстановяване, посочиха от ЕК в края на миналата година. Според нейните разчети активизиране на кредитирането и сериозен ръст на потреблението се очакват у нас едва през 2012 г. От Ernst&Young също предупредиха за рискове от влошаване на вътрешната търговия. Това е проблем за родната икономика и според МВФ. Увеличението на търговията сега се дължи основно на нарасналата продажба на горива и смазочни материали със 7,6% на годишна база, става ясно от данните на НСИ. Потреблението на горива продължава да се увеличава за трети пореден месец въпреки постоянно покачващите се цени на петрола от началото на годината и протестите срещу високите цени. Само за първите три месеца на 2011 г. скокът в търсенето е достигнал 6,1%. Сред секторите с ръст на оборотите се нареждат и фармацевтичните и медицинските стоки с 2,1% ръст, следвани от компютърната техника с 1,3%. Продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия също се покачват, макар и със символичните 0,2%. На месечна база данните на НСИ показват, че оборотът в сектора на дребно през март се увеличава в почти всички икономически дейности спрямо февруари, като най-голям е при продажбата на компютърна и комуникационна техника, следвана от търговията на облекло и обувки. Положителна остава тенденцията и що се отнася до износа. Двуцифрените ръстове при изнесените стоки и услуги бяха първата лястовица на икономическото възстановяване. Ръстът се запазва и в началото на 2011 г., като през първите два месеца на годината експортът на страната към Европейския съюз се е увеличил с рекордните 55 на сто спрямо същия период на 2010 г. За периода сме изнесли продукция за над 3,6 млрд. лв. към страни от съюза, или с 1,3 млрд. повече спрямо година по-рано. През 2010 г. износът се увеличи с 25% до 13,475 млрд. лв. За цялата 2010 г. внесените стоки и услуги са били на стойност 15,546 млрд. лв. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, и Белгия, които формират 67,9% от износа за страните - членки на ЕС. Статистиката отчита, че най-значително нарастване на износа се наблюдава за Португалия, Малта, Чехия и Естония, а спад е регистриран при стоките, изнесени за Словакия. Само през февруари експортът на стоки към ЕС е нараснал с 41% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1,7 млрд. лева. За първите два месеца на 2011 г. вносът от ЕС се е е увеличил с 28,4% спрямо същия период на предходната година и надвишава 3,6 млрд. лв. Ирландия, Гърция и Словакия са страните, които най-активно са внасяли стоки у нас, докато Испания и Кипър са намалили импорта към България. Само за февруари страните членки са увеличили вноса с 20,8 на сто до 1,9 млрд. лв. спрямо 1,5 млрд. година по-рано. Експертите от НСИ отчитат, че външнотърговското салдо на страната за периода януари - февруари е положително и възлиза на 15,7 млн. лева. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е положително – 192,0 млн. лева.
Източник: Класа (10.05.2011)
 
Развързваме кесията За първи път развързваме кесията си от началото на кризата. Вътрешната търговия отчита първия си ръст на годишна база след 25 месеца на спад. През март търговията на дребно нараства с 1,4% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ.За последно вътрешната търговия отчете ръст през януари 2009 г., като той беше само 0,2%. През февруари 2011 г. годишният спад беше само с 0,1%, а през януари с 0,2%. Нарастване на оборота през март спрямо същия месец на 2010 г. е регистриран в продажбите на автомобилни горива и смазочни материали - със 7,6%. Ръст се отчита и в търговията на дребно с лекарства - с 2,1%, в продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 1,3%, както и в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0,2%. Все още обаче се свиват разходите за дома. Намаляват продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита със 7,1%, търговията на дребно с храни, напитки и цигари се свива с 0,1%.
Източник: Стандарт (10.05.2011)
 
Строителството продължава да пада Продукцията в сектор „Строителство” пада с 3.1% през март на месечна база, показват предварителните сезонно изгладени данни на НСИ. Докладът показва спад от 19.1% на строителната продукция през март 2011 г. в сравнение със същия месец на 2010 година. През март продукцията от строителство на сгради намалява с 2.2%, а гражданското и инженерното строителство с 1.9% спрямо февруари. На годишна база намалението на строителната продукция през март 2011 г. се определя предимно от отрицателния темп при гражданското и инженерното строителство, където спадът е 23.8% а в сградното строителство намалението е 14.7%. Данните показват, че кризата в българското строителство, запoчнала през третото тримесечие на 2008 г., продължава да се задълбочава и това един от секторите, които не могат да започнат да се възстановяват, въпреки огромните обеми от средства, налети от правителството за изграждане на магистрали и друга инфраструктура.
Източник: Дарик радио (10.05.2011)
 
Българската промишленост забави оборотите По предварителни данни през март 2011 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.1% в сравнение с февруари 2011 година. През март 2011 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараствас 5.1% спрямо съответния месец на 2010 година. През март 2011 г. спрямо предходния месец промишленото производство в добивната промишленост нараства с 12.2%, докато в преработващата промишленост е регистрирано намаление с 1.0%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - със 17.9%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.7%, при производството на напитки - с 9.4%, при производството на хранителни продукти - със 7.7%. Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 18.9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.3%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 3.4%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 6.8%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.5%, и в добивната промишленост - с 3.3%. Регистриран е ръст в производството на енергийни продукти - с 10.4%, в производството на инвестиционни продукти - със 7.0%, и в производството на продукти за междинно потребление - с 6.8%. През март българската промишленост расте, дърпана от добивния сектор, които в повечето развити страни се отчита като отделен индустриален сегмент. Като се изключи продукцията на мините и другите производители на суровини, в промишлеността има спад с 1% на месечна база. Промишлеността без добивния сектор регистрира повишение с 6.1% на годишна база, което е много по-малко от отчетения през февруари ръст от 14.2%.
Източник: Дарик радио (10.05.2011)
 
Вътрешната търговия с първи ръст от близо 2 години По предварителни, сезонно изгладени данни на НСИ през март 2011 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени отбелязва ръст от 0.5% в сравнение с предходния месец. През март 2011 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 1.4% над равнището от същия месец на предходната година. След 25 месеца спад това е първи ръст. През март спрямо февруари 2011 г. ръст на оборота се наблюдава в почти всички икономически дейности. Най-голямо е увеличението в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.5%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.3%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 1.1%. В търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е регистрирано намаление съответно с 0.7 и 0.3%. Положителен темп на оборота през март 2011 г., сравнен с март 2010 г., е регистриран втърговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - 7.6%, търговията на дребно сфармацевтични и медицински стоки - 2.1%, търговията на дребно с компютърна и комуникационнатехника - 1.3%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 0.2%. Отрицателен темп се наблюдава в търговията на дребно с битова техника, мебели и др. стоки забита - 7.1%, и търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - 0.1%.
Източник: RuseInfo.net (10.05.2011)
 
Над 100 000 души си стоят вкъщи, за да гледат своите деца или внуци, въпреки че биха искали да работят, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за съвместяването на професионалния със семейния живот, които бяха представени във вторник. Заради гледането на дете от работа се лишават предимно жените като съотношението е 70:30 в тяхна полза. За 20.1% основната причина да не работят е липсата на услуги за гледане на деца в района, в който живеят, а за 41.8% - високата цена на наличните услуги. От статистиката посочват, че гъвкавостта на работното време е от голямо значение за съвместяването на трудовия и семейния живот, но повечето хора са на фиксирано работно време. 91.1% от анкетираните работят при фиксирано начало и край на работното време, а само 8.9% имат по-гъвкава форма на заетост. От наетите, грижещи се за деца или възрастни и работещи на фиксирано работно време, 13.8% посочват, че обикновено имат възможност при необходимост да променят работното си време по семейни причини, 36.2% могат да направят това по изключение, а 50 % смятат това за невъзможно.
Източник: Медия Пул (11.05.2011)
 
Новите сгради се увеличават, броят на жилищата в тях намалява Новите жилищни сгради, въведени в експлоатация през първото тримесечие, са се увеличили, но броят на жилищата в тях е намалял в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят на сградите е 601, с 16.7% повече за година, в същото време броят на жилищата е паднал с 5.3% до 3109 броя. Най-много сгради са получили право на експлоатация в областта на Варна – общо 103, както и в Бургас – 94 постройки. В София жилищните сгради са били едва 40 броя. Средната площ на едно жилище обаче се увеличава в сравнение с преди година – от 76.4 кв.м на 77.8 кв.м. Най-големи апартаменти се строят в областите Габрово и София, както и в Ямбол и Разград. Най-малките са във Видин и Пловдив. Вчера НСИ обяви, че по предварителни данни индексът на продукцията в сектора през март е паднал с 3.1% спрямо февруари, а в сравнение с март миналата година намалението му е с над 19%. Строителството на сгради през март тази година е паднало под нивото си от 2005 г., а гражданското и инженерното строителство също продължават да падат, макар да се задържат на нивата си отпреди имотния бум.
Източник: Дневник (11.05.2011)
 
Външната ни търговия поддържа излишък заради износа на горива и суровини Външната търговия на България продължава да е на излишък от 92 млн. лв. през първото тримесечие на годината, за същия период на миналата година първото тримесечие е приключило с дефицит от 1.11 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт. Изпреварващите темпове, с които износът расте спрямо вноса, са сближили стойностите на двата показателя в сравнение с миналогодишните. Въпреки това излишъкът за тримесечието е формиран само от еднократен търговски излишък в размер на 186 млн. лв. за януари и дефицити в размер на 60.9 и 33.2 млн. лв. съответно за февруари и март. Общата стойност на износа за периода е 9.304 млрд. лв. (55.6% годишен ръст) при размер на вноса 9.212 млрд. лв. и растеж от 29.9% на годишна база. От разбивката на НСИ в частта на търговията с трети страни (тези извън ЕС) се вижда, че износът е движен главно от горивата, суровините на добивната промишленост и специфичните продукти, създадени също от преработка на суровини. В номинално, а и в реално изражение най-голям ръст е постигнат при горивата - 136%, от 437 млн. лв. за януари - март миналата година до 1.05 млрд. лв. през тази година. След това по принос към износа се нареждат "артикули, класифицирани според вида на материала" - преработени суровини и ишлеме - с ръст от 353 млн. лв. (60.3%) на годишна база и суровините (без горива) с ръст от 111 млн.лв. (46.1% растеж).
Източник: Дневник (11.05.2011)
 
Заплатите растат, заетите на трудов договор намаляват В края на март броят на наетите у нас е намалял с 1,9% на годишна база до 2,15 млн. души, сочат предварителните данни на националната статистика. С 41 хил. е намалял броят на хората, работещи по трудови или служебни договори, през март спрямо същия месец на миналата година, като най-голямо намаление се наблюдава в преработващата промишленост с 19,4 хил., строителството - с 18,8 хил., и сектора „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 12,5 хил. През първото тримесечие на 2011 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г. с 0,3% до 671 лв., съобщиха още от НСИ. Докато през януари средното трудово възнаграждение е 663 лв., за февруари е 633 лв., а за март - 689 лв.
Източник: Класа (12.05.2011)
 
Над 50% от българите нямат доверие на съда и полицията Повече от половината от българските граждани нямат доверие в съда и полицията и дори са на мнение, че магистратите се поддават на политическо и икономическо влияние. Това сочи проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) сред 1700 души, което беше представено вчера. „Изключително малко българи смятат, че има възможност богатите хора да бъдат осъдени“, обяви Тодор Галев при представянето на резултатите. 72,7% от анкетираните са на мнение, че съдът е подвластен на икономически интереси, а 56,9 на сто, че съдиите се поддават и на политическо влияние при решаването на делата. 56% от запитаните мислят, че магистратите допускат грешки, позволяващи виновните да бъдат оправдани, а близо две трети от анкетираните са убедени, че съдиите налагат наказания, които не съответстват на извършеното престъпление. Едва осем процента имат доверие в съдебната система. Цялото проучване показва, че полицията и съдът се ползват с изключително ниско доверие сред българското общество. Анализът на Центъра за изследване на демокрацията сочи, че за последните десет години България е на последно място в Европейския съюз по липса на доверие в правоохранителните органи. По-малко от 50 процента от анкетираните са доволни от работата на полицията, а по-малко от 20 на сто от съда, сочат още данните. 43,6 на сто от запитаните дават добра оценка на полицията, а 18,7% на съда. Лоша оценка на полицията дават 16,4%, а 34 на сто на съда. По думите на Тодор Галев правоохранителните органи традиционно у нас са най-ниско оценени от гражданите, но общественото мнение остава негативно за всички институции. Според данните на ЦИД българите формират мнението си за съдебната система и полицията на базата на собствен опит и на разказаното от роднини и приятели. Медиите не оказват почти никакво влияние върху нагласите на обществото в тази насока, посочи Галев. От организацията смятат, че проблем на правителствата досега е, че обществените нагласи се пренебрегват и не се използват като инструмент за формиране на политика.
Източник: Класа (12.05.2011)
 
Инфлацията за пенсионери подскочи до 7,4 на сто Инфлацията на пенсионерите подскочи до 7,4% за година. Става въпрос за цените от малката кошница от 100 жизненонеобходими стоки и услуги на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Причината за високата инфлация за най-бедните граждани е поскъпването на храните, за които те харчат основно доходите си. Общата инфлация през април е 0,2%, а натрупаното повишаване на цените за една година е 4,6%, обявиха от НСИ. Оказва се, че инфлацията вече сериозно топи лихвите по банковите депозити, които по новите годишни влогове в левове са средно 5,3%. През април освен традиционното поскъпване на храните (с 0,7%) са нараснали и цените на дрехите и обувките с 3,5%. През април по-съществено е поскъпването на плодовете - с 5,4%, на захарта - с 4,3%, и на кафето - с 2%.
Източник: Стандарт (13.05.2011)
 
МВФ: Дълговата криза може да обхване и други държави Финансови връзки между държавите с дългови проблеми с останалата част на Европа могат да изложат на голям риск други страни в ЕС, сочи доклад на Международния валутен фонд (МВФ), представен вчера. Според експертите има опасения кризата, ударила Гърция, Ирландия и Португалия, да се разпространи и към още страни. Припомняме, че преди дни излязоха спекулации, че Италия, Испания и дори Франция изпитват заструднения и са следващите на опашката за финансова подкрепа. Последните данни на Евростат пък показват, че след Гърция с най-голям външен дълг през миналата година се нарежда Италия със 119% от БВП, следвана от Белгия – 96,8%, Ирландия – 96,2%, и Португалия - 93%. Статистиката отчита, че общо 14 страни - членки на ЕС, имат външен дълг над 60 на сто през миналата година. У нас той е 11,4 млрд. лв., или 16,2% от БВП, като Евростат отбелязва, че страната ни е на второ място по най-малък дял на задълженията спрямо вътрешния продукт; преди нас е единствено Естония (6,6%). Банките в развитите европейски страни разполагат със значителни експозиции в проблемните периферни зони на еврозоната и евентуален удар върху доверието може да се разпространи твърде бързо в цяла Европа, се посочва още в доклада на МВФ. Въпреки че бяха предприети редица мерки за овладяване на проблемите с дълговата криза вторичните ефекти остават рискови, предупреждават експертите. Поради тази причина е наложително да се прилагат съгласуваните предписания за управление на кризата в еврозоната. Националните органи също така трябва да се справят със слабите банки по-бързо. Освен това е необходима допълнителна рекапитализация, за да се избегне недостигът на кредити. Все пак фондът е умерен оптимист за икономическото възстановяване на Европа. Разчетите показват, че ръстът ще се ускори до 2,6% през 2012 г., след като остане без промяна на нивото си от 2010 г. и през 2011 г. от 2,4%. Но затова са необходими реформи на сектора на финансовите услуги и строги мерки за подобряване на фискалното здраве на държавите от ЕС. Растежът в Западна Европа ще се запази на 1,7% и ще нарасне до 1,9% догодина. 2011-а ще е първата година след кризата от 2008-2009 г., в която всички развиващи се страни от Европа ще се завърнат към положителен растеж на БВП. Развиващите се държави засега не допускат негативните ефекти от периферията на еврозоната, но регионът ще трябва да продължи да намалява слабостите си във фискално и финансово отношение и да пренасочи ръста към сектора на търговията, категорични са експертите от МВФ. За 2011 г. и 2012 г. икономиката на развиващите се европейски страни се очаква да нарасне леко до 4,3%. Припомняме, че през миналия месец фондът ревизира очакванията си за растеж на България от 2,5 на сто до 3% от БВП. Въпреки това прогнозата на финансовата институция остава по-песимистична от очакваните 3,6% растеж от правителството у нас. На фона на Гърция и Румъния, в България нещата са много по-добре, са констатирали експертите на фонда, които са на редовна мисия у нас, коментира след среща с тях подуправителят на БНБ Калин Христов. Прогнозата им е за леко съживяване на вътрешното търсене – с 1,7% през тази година и ръст на инвестициите от 7 на сто. Рисковете пред България са единствено външни, допълни Христов. Съживяването остава по-вяло в страните, които преживяха нетраен икономически бум като Румъния, в която растежът ще бъде в рамките на 1,5% през тази и 4,4% през 2012 г., сочи докладът. По-високите цени на суровините и засилващото се икономическо възстановяване би трябвало да повишат инфлацията до 3,8% през 2011 г. в Европа, въпреки че тя ще се понижи до 3% през 2012 г. Според експертите ръстът в цените на горивата и храните е временен. Безработицата и нарастващото неравенство по отношение на заплащането обаче могат да причинят притеснения.
Източник: Класа (13.05.2011)
 
Сайтовете за групово пазаруване се увеличиха с една трета Само за месец - от началото на април до великденските и гергьовските празници - сайтовете за групово пазаруване се увеличиха с над една трета - от 28 на над 47, сочи анализ на Moitesdelki.bg. Основните оферти за празниците, които се предлагаха, са били свързани с почивки и пътешествия, отчитат експертите. Това предопределя голямата абсолютна стойност на сделките – средната каталожна цена на предлаганите сделки, свързани с великденските празници, е била 260 лв., а с отстъпките тя средно е била 134 лв., което означава, че средната отстъпка е била в размер на около 48%. Клиентите са спестявали средно по 126 лв. от сделка. Близо половината от оборота по всички сделки и около половината от всички продадени ваучери обаче се генерират в категорията “Здраве и красота”, сочат разчетите на Moitesdelki.bg. Най-ниско ориентираните ценово предложения са били в категорията “Заведения и Ресторанти”, като там средната цена на сделка е била 14,41лв., при средна реална стойност от малко над 31 лв, което прави над 53% средно намаление; следва категорията “Събития”, където средната цена на офертите е била 20.5 лв (при стандартна цена 43,3 лв), което е над 50% намаление. Най-големите са били отстъпките в категорията “Здраве и Красота” - около 60%, също както през изминалия период – средните стандартни цени са били около 76.2 лв, докато с намаленията средната цена пада до под 29.7 лв. Най-ниските средни цени за сделка остават в София - 56.3 лв с отстъпките. Единствените други места където средната цена с отстъпка е под 100 лв са Варна – 90 лв и Пловдив – 92 лв. По-високите средни цени се обясняавт лесно – когато има сделка от категория “Пътешествие” (където средната цена с отстъпка е над 141 лв), тази оферта обикновено важи за абсолютно всички градове в България и ако в тези градове няма много други оферти, които са много по-ниски, за да смъкнат средната цена, тя се запазва над 100лв. През месец май нова тематична категория е “Абитуриенти”. Интересна нова тенденция е увеличението на дела на “Услуги и стоки” с намаления над 55%, които си съперничат с второто място по брой продадени ваучери с категорията “Заведения и ресторанти”.
Източник: Класа (13.05.2011)
 
Скъпите храни надуха инфлацията до 2,7% Само за април индексът на потребителските цени (ИПЦ) спрямо март 2011 г. е 100,2%, т.е. месечната инфлация е 0,2%, а от началото на годината животът е поскъпнал с 2,7 на сто. Основен принос за това според данните на НСИ, публикувани вчера, има увеличението на цените в групата „Хранителни продукти и безалкохолни напитки”. На годишна база инфлацията достига до 4,6%. Най-сериозно през изтеклия месец са се увеличили цените на дрехите и обувките - средно с 3,4% спрямо март, а храните и напитките са поскъпнали с 0,7%. За здраве и образование харчовете са нараснали съответно с 0,1% и 0,2 на сто. При храните през април най-силно са се вдигнали цените на плодовете - с 5,4% и захарта - с 4,3%. В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на природния газ за централно газоснабдяване - с 3,1%, вътрешноселищен обществен транспорт - с 1,6%, пътнотранспортна застраховка - с 1,2%, хигиенни материали - с 0,8%, и др. След като през март инфлацията отбеляза най-големия си скок от началото на кризата, достигайки 5,6% на годишна база и 0,6% на месечна, сега потребителските цени забавят своя ръст. Дори през април транспортът е поевтинял с 1,3%, което анализаторите свързват с мораториума на правителството за замразяване на цените на дребно на горивата. В резултат на това газ пропан-бутан за битови нужди поевтинява с 4,8%, дизеловото гориво с 2,2%, автомобилен бензин А95Н - с 2%, автомобилен бензин А98Н - с 1,9%, отчитат данни на НСИ. През май обаче се очаква цените на горивата отново да поскъпнат. Същевременно цените в т.нар. малка потребителска кошница, обхващащи 100 най-необходими стоки и услуги в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата, са се повишили с 0,4% през април спрямо март. Натрупаната инфлация от началото на годината е 4,5%, а за последните 12 месеца – 7,4%. В сравнение с цените през март хранителните продукти в малката кошница са скочили с 0,5%, нехранителните стоки с 0,2%, а услугите са стрували с 0,1% повече. За цялата 2011 г. правителството прогнозира инфлацията да е 3,6%. В пролетната прогноза на Международния валутен фонд, публикувана вчера, е заложена инфлация за България от 4,8% за тази година и 3,7% през следващата. Именно и ръстът на цените е посочен като един от основните рискове за глобалната икономика.
Източник: Класа (13.05.2011)
 
НСИ отчете поевтиняване на горивата през април Инфлацията е забавила своя растеж през април, отчете Националният статистически институт. Въпреки това нагодишна база тя е 4.6%, което е над правителствената прогноза за поскъпване на живота с 3.6% за годината. На месечна база забавянето също се наблюдава, след като през април средното покачване на цените е 0.2%, а предходният месец бе тройно по-високо. Тогава бе отчетен и най-големия й скок от началото на кризата, след като на годишна база тя стигна 5.6%. Една от причините априлското забавяне е поевтиняването на горивата, което според НСИ с 2.2% при дизела, 5.8% за газ пропан-бутан за автомобили, 2.0% за бензин А95 и 1.9% при бензин А98. По-евтините горива обаче се дължат на мораториума, който по споразумение с правителството "Лукойл" наложи върху цените си на дребно в края на март така принуди останалите търговци на горива да съобразят цените си или да губят клиенти, продавайки по-скъпо. Експертите обаче прогнозираха, че едномесечното замразяване, приключило през април, ще се компенсира с поскъпване през май, което все още не е обхванато от статистиката.
Източник: Дневник (13.05.2011)
 
Милионерите в България продължават да се множат - само от януари до март частни лица са открили нови 25 банкови влога, всеки от които къта над 1 млн. лева. Така личните депозити с по седем нули вече са 479, става ясно от данните на БНБ. Общата сума на влоговете е 1,213 милиарда лева. Това е 40 милиона ръст в сравнение с края на миналата година. От март 2010-а до края на март 2011-а сметките за над 1 млн. лв. са с 84 повече. Причината хората да трупат милиони в банките, вместо да ги инвестират, е, че все още оценяват бизнес средата като несигурна. Оценката на заможните се споделя от цялото население - депозитите на домакинствата продължават да растат, въпреки че от февруари насам инфлацията е по-висока от лихвите по влоговете и ги изяжда. Все пак депозитите си остават най-сигурният начин за спестяване. Нови 25 депозита над милион Нови 25 лични депозита за над 1 млн. лева се появиха през първото тримесечие на тази година. Това става ясно от статистиката на БНБ. 479 са влоговете “за милиони” на граждани в банките в края на март. Три месеца по-рано те бяха 454. Тогава общата стойност на тези депозити беше 1,173 милиарда лева. През последното тримесечие на 2010 г. броят на депозитите също е нараснал в сравнение с третото тримесечие, но по-слабо - със 17. За първите 3 месеца на 2011 г. депозитите за милиони са се увеличили с 40,4 млн. лв. до 1,213 млрд. лева. Еврото продължава да е любимата валута на заможните спестители. То е предпочетено в 255 от случаите. В общата европейска валута се държат 649 млн. лева, става ясно от данните на БНБ. В родни левове спестяват 199-има, а в други валути само 25. На годишна база депозитите за милиони са се увеличили с 84. Навикът им да спестяват в евро обаче остава непроменен. Причината заможните да трупат парите си в банките е, че все още оценяват икономическата среда като рискова и се въздържат от големи инвестиции. Въпреки увеличаващата се инфлация, която изяжда лихвите по банковите депозити, те остават най-сигурната форма на спестяване. Не само милионерите продължават да кътат парите си в банките. Тенденцията за ръст на спестяванията на населението продължава и през първото тримесечие на тази година. Населението също предпочита засега да трупа “бели пари за черни дни”, твърдят финансисти. Все още хората се боят, че могат да загубят работните си места. Затова потреблението остава подтиснато, а стойността на домакинските влогове се увеличава, смятат експертите. Общо българските домакинства държат в банките 27,917 милиарда лева в края на март. Обемът на спестяванията нараства с 11,5 на сто на годишна база. Темпът все пак се забавя. Нарастването на депозитите на годишна база в края на декември 2010 г. бе 12,3 процента. В края на март т. г. намалява броят на депозитите. Това означава, че влоговете стават по-малко, но за сметка на това сумите по тях се увеличават. Според актуалните данни домакинствата държат 12,105 млн. броя влогове. Спадът им на годишна база е 2,8 на сто. Общият размер на кредитите на фирмите и домакинствата у нас е 50,613 млрд. лева, като нараства с 1,6 процента на годишна база в сравнение с 1,2 на сто годишен ръст към края на декември 2010 година. Размерът на кредитите за домакинствата обаче продължава да намалява - с 0,7 процента на годишна база при 0,8 на сто годишен спад към края на предходното тримесечие. Домакинските заеми са на обща стойност 18,928 млрд. лева в края на март тази година.
Източник: Труд (16.05.2011)
 
БВП отчете първи сериозен ръст след началото кризата - 2.5% Брутният вътрешен продукт на страната се е повишил с 2.5% през първото тримесечие, спрямо същия период на 2010 г., показват ексресните данни на националната статистика (НСИ). В сравнение с периода октомври - декември ръстът е 0.4%. Движението на брутния вътрешен продукт и състоянието на факторите, които му влияят са най-ясният показател, за развитието на икономиката и дали една държава излиза от кризата. Макар данните да надхвърлиха очакванията на болшинството аналзитори, които бяха потърсени за коментар от "Дневник" (ръст между 1.5% и 2%), реалността е, че двигател на растежа е външната търговия и възстановяването се усеща най-вече от компаниите, които произвеждат за международните пазари. В същото време вътрешният пазар стагнираше под натиск на свитото потребление и замразените доходи и за това приносът на износа към БВП нараства с 22.2%, докато потреблението и инвестициите са спаднали съответно с 2.1 и 2.7%.
Източник: Дневник (16.05.2011)
 
200 000 българи искат да емигрират 200 000 души не желаят да живеят в България. Това заяви вчера зам.-директорът на Института за икономически изследвания на БАН доц. д-р Веселин Минчев. Той представи изследване "Българската диаспора в Западна Европа - трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие". Минчев обясни, че при предишното изследване, проведено през април 2007 година, по-голямата част от желаещите да емигрират са отивали в чужбина с намерението да печелят повече и да живеят при по-добър стандарт. Според доц. Минчев тогава основните аргументи са били краткосрочни икономически причини. „През 2011 г. вече има много сериозна промяна - или от 18 на 22% нараства желанието на хората за изселване от България спрямо регистрираните данни през 2007 г. Това не е непременно отрицателна новина, тъй като сме членове на ЕС, и е естествено, че българите искат да живеят при по-висок стандарт“, коментира доц. Минчев. Той добави, че през 2011 г. рязко се е увеличило желанието за преселване на българите в чужбина, както и това за краткосрочна емиграция. „През 2011 г. професионалната реализация и семейните причини намаляват като мотив за емиграция, което означава, че вероятно хората са изгубили илюзиите си”, смята експертът. Половината от участвалите в анкетата са дали отговор, че вече просто не желаят да живеят в България. Докато през 2007 г. най-предпочитаните страни за живот са били Испания и Гърция, то сега това са Великобритания и Германия - въпреки високия стандарт там. Испания и Гърция остават на трето и четвърто място. САЩ запазват петата си позиция. Минчев заяви, че броят на завърналите се български емигранти в страната през 2007 г. е 380 000, а през април 2011 г. нараства на 450 000 души. Той беше категоричен, че голяма част от тях имат намерение отново да заминат и просто изчакват подобряване на икономическата ситуация. Годишните спестявания на българските емигранти в чужбина са се увеличили четири пъти в сравнение с 2007 г., показва изследването. Ако през 2007 г. българските емигранти са спестявали около 150 млн. евро годишно, то сега те успяват да заделят до 690 млн. евро. Средният месечен доход на българския емигрант се е увеличил от 810 евро за 2007-а на 896 евро през 2011-а. Престоят му в чужбина също е нараснал - от 13 месеца през 2007 г. на 18 месеца през 2011 г.
Източник: Класа (18.05.2011)
 
България е четвърта в ЕС по ръст на продажбите на нови коли България се нарежда на четвърто място по ръст в продажбите на нови леки автомобили в Европейския съюз с увеличение от почти 36% през април на годишна база, сочат данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). Пред нас са единствено Литва, Латвия и Естония, в които сделките с нови машини са се увеличили с около 100%. Общият брой на реализираните возила у нас през април е достигнал 1631, което е с 430 машини повече от същия месец на 2010 г. За съжаление общата картина за страните от Европейския съюз не е оптимистична и се наблюдава спад от 4.1%. През февруари продажбите в Европа успяха да тръгнат леко нагоре след 11 месеца на спад, но март и април отново показаха понижения. По отношение на периода януари – април отново България е веднага след челната тройка по ръст след прибалтийските страни. Средните стойности за ЕС са негативни, като понижението е от 2.7% за първите четири месеца на годината. Най-продаваната марка в границите на съюза е била Volkswagen. Германската компания е реализирала почти 145 хил. автомобила от близо 1.09 млн. продажби на леки коли през април.
Източник: Класа (18.05.2011)
 
9,29% безработица през април Равнището на безработица през април 2011 г. е 9.29%, което е с 0.23 процентни пункта по-ниско спрямо март. В бюрата по труда са регистрирани 344 098 безработни лица, които са с 8 395 лица по-малко спрямо март, отчитат от МТСП. Равнището на безработица остава по-ниско от средното за страната в 10 области и през април 2011 г.: София-град - 3.76%; Габрово - 6.07%; Бургас - 7.14%; Варна - 7.19%; Стара Загора - 7.49%; Пловдив - 8.15%; Русе - 8.51%; Перник - 8.56%; Велико Търново - 8.63% и Хасково - 9.15%. В останалите 18 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите: Смолян - 17.20%; Търговище - 15.89%; Монтана - 15.56%; Шумен - 14.19%; Видин - 13.83%; Враца - 13.82%; Разград - 13.07% и Силистра - 12.99%. В бюрата по труда са заявени общо 18 927 работни места. На първичния пазар са обявени 13 044 свободни места. Частният сектор е заявил по-голямата част от работните места - 9 811 места. Работните места, които са свързани със сезонната заетост, са 3 040, с 2% повече спрямо март. Най-много места за сезонна заетост са заявени в сферата на хотелиерството и ресторантьорството (1 122 места), в селското стопанство (514 места), в преработващата промишленост (381 места), в транспорта (339 места) и строителството (216 места). По преференциални мерки от ЗНЗ работодателите са заявили 436 места, а по програми за заетост и ОП "РЧР" са обявени 5 447 свободни работни места.
Източник: econ.bg (18.05.2011)
 
Инфлацията в България ще достигне Инфлацията в България ще достигне 5,3% в края на 2011 г., а догодина ще бъде 2,4%. Това се казва в доклада на МВФ. Растеж от 3% на икономиката ни през тази година и с 3,5% през 2012 г., прогнозират експертите. Прогнозите са записани в общия доклад за Европа, като подробностите ще бъдат дадени в края на седмицата, когато приключва пролетната мисия на фонда у нас. За страни като нашата основен проблем остава безработицата. Експертите препоръчват още стъпки за намаляване на дефицита и създаване на бюджетни буфери. Разходите трябва да останат ниски дори когато страните започнат да отчитат излишъци, заяви Бас Бакер от екипа на МВФ, който е у нас. По думите му бюджетните дефицити в региона остават високи и са необходими мерки за укротяването им. Ако не се трупат излишъци, при повторна рецесия последствията ще са много по-сериозни, коментираха още от МВФ.
Източник: Стандарт (19.05.2011)
 
Българите не само искат да напуснат страната и да търсят по-добро бъдеще навън, но и го правят. През 2010 г. официално 27 708 души са заминали да живеят в чужбина, показват данните на националната статистика. Това са само лицата, които са декларирали пред административните власти промяна на настоящия си адрес от страната в чужбина, уточняват от НСИ. От тях едва 562 са над 60 години. Останалите са деца и хора в активна трудова възраст. Емигриралите от 20 г. до 45 г. например са над 16 081. Още близо 5800 души, напуснали България, са от 45 г. до 60 г. Най-много са емигрантите от 30 до 35 г. - над 4500. В същото време у нас за 2010 г. са се заселили едва 3518 души. Дори в най-кризисната за целия свят 2009 г. достатъчно българи са намерили начин да се заселят навън. Тогава в чужбина са се регистрирали да живеят над 19 000 наши сънародници, а адресна регистрация тук са си направили само 3310. За сравнение: през 2007 г., откогато са първите данни, навън са се изнесли по-малко от 3000 души, а през 2008 г. - 2112. Само преди дни голямо изследване на икономическия институт на БАН показа, че 200 000 българи мечтаят да емигрират от страната ни, при това без всякакъв аргумент. Те твърдят, че просто не им се живее тук. През 2007 г., когато от БАН направили подобно изследване за нагласите на българите да емигрират, тогава едва около 60 000 са твърдели, че мечтаят за постоянен живот в чужбина, а останалите 180 000 души, които имали планове да излязат навън, искали да го направят временно. Тогава аргументите били, за да се реализират професионално и да подобрят финансовото си състояние. Според изследване на Световната банка за предизвикателствата пред пенсионните системи в различните страни за последните 10 години населението на България в най-активната трудова и житейска възраст - между 30 и 35 г., се е стопило най-много в сравнение с всички останали изследвани страни - с 15%. "Тези хора заминават с децата си или раждат своите навън. Това допълнително ще утежни демографската ситуация в страната, която и без това страда от ниска раждаемост. След 20-30 години кризата с раждаемостта ще се задълбочи, защото няма да има достатъчно жени в детеродна възраст", предупреждават от банката.
Източник: Сега (25.05.2011)
 
Борим демографския срив с допълнителни 4,5% от брутния продукт До 2050 г. демографският натиск ще изисква допълнителни разходи средно по 4,5% от БВП на европейските страни, сочат дългосрочните оценки на ЕК. Същевременно заради националната специфика на демографските процеси този натиск върху публичните финанси в България ще бъде много по-висок, алармираха от Икономическия и социален съвет (ИСС). Неговият председател проф. Лалко Дулевски обясни за „Класа“, че механизмът на прогнозата на ЕК се основава на процентното увеличение на хората в пенсионна възраст. Но съвкупните демографски процеси в България показват, че натискът върху публичните финанси може да е много по-висок, ако няма превенция дотогава. Очертаващите се съотношения работещи-пенсионери ще създават последващи напрежения пред бюджета на страната, ако в бъдеще не се постигнат значително по-високи темпове на растеж на производителността на труда. През последните 3-4 десетилетия в България са се развили процеси, като растяща безработица, ранно отпадане от училище, съчетани със застаряваща нация, които ще изискват допълнителни бюджетни средства и когато ги прибавим към преките разходи за пенсии, ще се окаже, че бремето върху публичните финанси ще е многократно по-голямо, отколкото за останалите държави в ЕС, предупреди Дулевски. Демографските проблеми са много сериозни, но се разглеждат от време на време. Не се работи системно и стратегически върху проблемите с кадрите, коментира за „Класа“ Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. По думите му още преди кризата сме усетили липсата на човешки ресурси. „Тогава говорихме за регулирана емиграция към трети страни. От тогава до сега подобен натиск няма и не стои толкова остро. Но погледнато в средносрочна перспектива, в България няма да има подготвени и висококвалифицирани кадри и това ще е причина страната да не успее да постигне поставените национални цели за развитие“, заяви председателят на работодателската организация и препоръча на правителството да мисли как да осигури приток на кадри от западноевропейски страни, както и да води последователна политика за насърчаването на имиграцията на висококвалифицирани служители. Според Камен Колев, зам.- председател на БСК, пред нас стои парадоксът, че има ръст на безработицата и голямо търсене на квалифицирани кадри. От синдикатите заявиха, че действията на правителството трябва да са резултат от национален консенсус. Според Константин Тренчев, председател на „Подкрепа“, една марка няма да разреши въпроса и е необходим сериозен пакет от бъдещи действия.
Източник: Класа (26.05.2011)
 
Безработните се увеличават За първите три месеца на годината безработните у нас са се увеличили с близо 55 000 човека, а нивото на останалите без работа е достигнало 12%, съобщиха от Националния статистически институт. Спрямо миналата година по същото време безработицата бележи ръст с 1,8%. През първото тримесечие на годината безработните хора в страната са почти 396 000 души на възраст от 15 до 74 години, сочат данни на националната статистика. Безработицата се увеличава в по-голяма степен при мъжете – с 2.4%, в сравнение с жените, където ръстът на останалите без работа спрямо същия период на миналата година е 1.3%. Безработните младежи на възраст между 15 и 24 навършени години са 67 000 човека, а коефициентът на младежка безработица достига 29,1% - съответно 32% при мъжете и 25% при жените. Продължително безработни, които нямат работа повече от една година, са 208 000 души, или 52.7% от всички безработни, като в сравнение с първото тримесечие на 2010 г. броят им се увеличава с 46.1%. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 2 пункта и достига 6.3% през първото тримесечие на тази година. В броя на безработните, които са останали без работа за по-малко от една година, се наблюдава известно намаление - с 5.6%, в сравнение с първото тримесечие на миналата година.
Източник: Дарик радио (26.05.2011)
 
Бизнес климатът в промишлеността отново се влошава Бизнес климатът в промишлеността отново се влошава през май, сочат данни на НСИ. Статистиката отчита, че през петия месец на годината мениджърите са намалили оценката си за сектора с 2,4 пункта спрямо април. Припомняме, че през април компаниите повишиха очакванията си с 4,1 пункта спрямо март. Анкетата отчита още намаление на осигуреността на производството с поръчки от чужбина през май, което е съпроводено с намалени очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. Основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене, като отрицателното въздействие на несигурната среда е над обичайното за този фактор с 18,7 пункта. Въпреки това нагласите на промишлените предприемачи относно продажните цени в бранша се обръщат отново в посока на увеличение през следващите три месеца. Като цяло общият показател на бизнес климата през май запазва нивото си от предходния месец. През април показателят се повиши спрямо март с 2,4 пункта. Според данните компаниите в строителния сектор увеличават очакванията си, като показателят отчита ръст от 3,7 пункта. Има подобрение и по отношение на строителната активност, като свиването на дейността се забавя, а очакванията за следващите три месеца остават оптимистични. Въпреки това несигурната икономическа среда и финансовите затруднения продължават да са основни проблеми за отрасъла, както и недостатъчното търсене. По отношение на цените в сектора през следващите три месеца не се очаква увеличение. При търговията на дребно показателят запазва равнището си от април. Според търговците обемът на продажбите продължава да намалява през последните месеци, но очакванията са позитивни. Според мениджърите продажните цени ще запазят стойността си през следващото тримесечие. Както търговията, така и бизнес климатът в сектора на услугите запазва нивото си от април. През първите три месеца заетите в сектора са се увеличили, а прогнозите за персонала за следващите три са в същата посока. Най-сериозният фактор, затрудняващ дейността на предприятията, продължава да е несигурната икономическа среда, следван от конкуренцията в бранша, чието негативно влияние слабо намалява в сравнение с предходния месец, категорични са от НСИ.
Източник: Класа (28.05.2011)
 
ЕБВР готви нова стратегия за минните предприятия Европейската банка за възстановяване и развитие подготвя нова стратегия за минните предприятия, която ще формулира приоритетите й в минния сектор. Според представителите на финансовата институция в бъдеще ще бъдат финансирани повече минни проекти. Природните ресурси са с изключително значение и цените им са се възстановили след спада през 2008 г. Заради слабите международни валути, особено долара, инвеститорите търсят сигурност в металите и това е причина за настъпилото голямо движение на търговията с акциите на минните предприятия, обясниха от банката. В този смисъл според банковите специалисти развитието на цените на металите е съобразено с икономическото развитие в момента. Майкъл Грийн, старши банкер в отдел „Природни ресурси” на финансовата институция, коментира по време на среща с Българската минно-геоложка камара, че документът ще бъде предложен за обществени консултации през есента на тази година. От ЕБВР заявиха, че в България банката е подкрепила минни проекти на стойност над 110 млн. долара.
Източник: Класа (28.05.2011)
 
Рязко поскъпване на повечето от основните храни има през май спрямо същия месец на миналата година, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. При картофите увеличението на цените е с цели 75%. В момента, независимо дали са пресни или стари, те се харчат по борсите за минимум 1-1,10 лв./кг. По пазарите пък картофите се предлагат средно за 1,50 лв. килото. С над 50% нагоре са и цените на много други стоки. Например захарта е скочила с 61 на сто за година и вече е 2,15 лв./кг на едро. При чесъна пък увеличението е с 51% до 8,20 лв. за кг по борсите и над 9 лв. по пазарите. Брашното и ябълките също са с близо 50 на сто увеличение. Олиото пък е с 40% по-високи цени. (Виж табл. - бел. ред.) Всъщност единствените храни, които са по-евтини през май 2011 г. спрямо същия месец на миналата година, са някои зеленчуци като краставиците и доматите, както и кренвиршите. Сравнение на цените от 2007 г. насам показва, че само свинското месо и каймата струват по-малко сега, отколкото преди 3-4 години. Предполага се, че това е резултат и от масово внедряване на техники като тумблирането и шприцоването, за които "24 часа" вече писа. С тях се вкарват разтвори, които вдигат рандемана на крайния продукт. Леко поевтиняване с 0,4% на олиото през последната седмица пък е забелязано от експертите на земеделското министерство, които следят цените. Мазнината е най-евтина във Велико Търново и Пазарджик, а най-скъпа - във Варна. След Великден надолу с 1-2 ст. са тръгнали и цените на яйцата.
Източник: 24 часа (30.05.2011)
 
Лек ръст от 0,6% на производствената инфлация Цените на производител в промишлеността през април са се повишили с 0,6% спрямо март и с 10,7% на годишна база, съобщиха от НСИ. Скок на цените от 0,7% се наблюдава в преработващата промишленост и при производството и разпределението на ток, топлоенергия и газ. В същото време в добивната промишленост те са намалели с 0,9%. В производството на химични продукти цените са се увеличили с 1,8%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,4%, при производството на облекло - с 1,3%, и при производството на хранителни продукти - с 1,2%. През последните 12 месеца цените в добивната промишленост са нараснали със 7,2%, в преработващата промишленост – с 11,3%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 10,8%.
Източник: Класа (31.05.2011)
 
0,6% инфлация на производител отчете НСИ през април Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през април 2011 г. е с 0.6% над равнището от предходния месец, сочат данните на националната статистика. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление - с 0.9%. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на химични продукти - с 1.8%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.4%, при производството на облекло - с 1.3% и при производството на хранителни продукти - с 1.2%. Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през април 2011 г. нараства с 10.7% в сравнение със същия месец на 2010 година. Цените се увеличават в добивната промишленост - със 7.2%, в преработващата промишленост - с 11.3% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.8%. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо април 2010 г. е отчетено при: производството на хранителни продукти - със 17.1%; производството на основни метали - с 11.9%; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло и производството на химични продукти - с 10.9%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 12.3% и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 2.5%. Общият индекс, който отчита и цените на производител и на международния пазар през април 2011 г. нараства с 1.3% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.6% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8 %, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 1.9%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 6.9%, при производството на химични продукти - с 1.3% и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.1%. Общият индекс на цените на производител през април 2011 г. се увеличава с 12.5% в сравнение със същия месец на 2010 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 12.8% спрямо април 2010 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 30.3%, при производството на хранителни продукти - с 15.3% и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10.5%, а намаление се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 10.0%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 2.1%.
Източник: expert.bg (31.05.2011)
 
Печелим по-малко пари, харчим повече Разходите на домакинствата растат заради по-скъпата храна, докато доходите им намаляват. Това показват данните на НСИ за първото тримесечие на годината. За този период средно човек от домакинство е похарчил 775 лв., което е с 1.4% повече отпреди година. Ръстът идва основно от поскъпването на храните, които формират над една трета от потребителската кошница на българина. През първото тримесечие разходите за семейната трапеза са се увеличили с 3% спрямо същия период на миналата година. В същото време има леко намаление на харчовете за вода, ток, отопление, обзавеждане, както и за лекар, транспорт, алкохол, цигари, обувки и облекло. Средният доход на лице от домакинство през първото тримесечие е 868 лв., което е с 2.1% по-малко отпреди година.
Източник: Стандарт (01.06.2011)
 
Около 45% е делът на сивата икономика в страната ни, показва проучване по проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", който се изпълнява от Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ. България, Румъния и Гърция заемат челни позиции сред страните от ЕС с най-голям сив сектор - над 40%. Най-слабо той е разпространен в Австрия и Германия - между 8 и 10 на сто. Най-засегнати у нас са млекопреработването, туризмът и строителството, където неформалната икономика достига до 60%, посочи доц. Стефан Петранов от СУ "Св. Климент Охридски". Според оценката на анкетираните от различните групи най-широко разпространение сивата икономика има в Шумен, Ямбол, Враца, Бургас, Монтана, Русе, Враца, Кюстендил и Пазарджик. Годишно между 20 и 25 млрд. лв. достигат незаконните обороти, което е близо 30 % от БВП.
Източник: Класа (01.06.2011)
 
15 000 по-малко безработни през май Равнището на безработица през май е 8,87%. Безработните са с 15 000 души по-малко спрямо април, съобщи социалният министър Тотю Младенов. По данни на НОИ в края на април безработните, които са получавали обезщетение за безработица, са били 119 474, което е с 33 000 души по-малко в сравнение с април 2010 година. Миналата седмица социалният министър прогнозира, че хората без работа ще са под 9% в края на май. Тогава той обясни, че има разлика между методиката, която ползват при измерването на безработицата Националният статистически институт и Агенцията по заетостта. Тримесечната статистика на Националния статистически институт обаче наскоро отчете 12% безработица за първото тримесечие на годината. Агенцията отчита безработните според условията да са регистрирани в бюрата по труда и да търсят активно работа.
Източник: 24 часа (03.06.2011)
 
Първенци сме по скъпотия България е сред страните с най-голям скок на цените през последната година. Това сочат данни на Евростат за производствените цени в Европа. За последния месец цените у нас са нараснали с 0.6 на сто, а на годишна основа увеличението е с 10.7%. Производствените цени са се увеличили и в останалите страни в Европа. Това доведе до увеличаване на натиска върху Европейската централна банка да вдигне водещата си лихва, съобщава Евростат.
Източник: Стандарт (07.06.2011)
 
България е трета в ЕС по ръст на цените в индустрията България е на трето място по ръст на цените на индустриалното производство в Европейския съюз. Преди нас са Великобритания и Холандия, показаха данни на Евростат. На годишна база повишението у нас е с 10,7% през април 2011 г. За ЕС средните данни показват увеличение от 7,8%, което е най-сериозният скок за година назад. Лидерите от Острова отчитат 13,1%, докато в Холандия ръстът е 11,7%. На месечна база покачването на цените в индустрията е с 0,6%, което е по-малко от средните данни за еврозоната от 0,9%. Най-нисък ръст за април 2011 г. спрямо данните година назад е отчетен в Швейцария (0,4%), Малта (0,9%) и Швеция (2,9%). В ЕС поскъпването е най-голямо в сектора на енергетиката – 15,4%, спрямо данните от април 2010 г. Според експерти показателите на Евростат сочат, че се очаква и ръст на инфлацията в Европейския съюз, защото цените в индустриалното производство са един от ключовите фактори, които участват във формирането на този индекс. На месечна база април спрямо март цените в индустрията, изключвайки енергийния сектор, растат с 0,4 на сто и в еврозоната, и в 27-те страни - членки на ЕС. В енергетиката ръстът е 2% и 2,2% съответно. Цените в производството на дълготрайни потребителски стоки пълзят нагоре с 0,2%, а за недълготрайните покачването е още по-силно - с 0,5% за месец във валутния съюз и с 0,4% в ЕС. На месечна база първенец сред държавите, за които Евростат има данни, е Латвия (+4,6%), Великобритания (+1,8%), Холандия (+1,4%), Дания и Гърция (и двете с ръст от 1,2%). На обратния полюс е Румъния – там цените на индустриалното производство са нараснали с 0,3 на сто, а единствено в Швеция има понижение – 0,5%. В България месечно цените в индустрията растат плавно, като от началото на годината ръстът се ускори от 0,5% през януари на около 1% през февруари и март и след това леко се понижи до 0,6 на сто през април, сочат още цифрите на Европейската статистическа служба.
Източник: Класа (07.06.2011)
 
Производствените цени у нас с 0,6% нагоре С 0,6 на сто са се увеличили производствените цени у нас за април спрямо предходния месец. На годишна база поскъпването е 10,7%, което е сред най-големите в ЕС за април. Производствените цени в еврозоната са нараснали с 0,9% спрямо 0,8 на сто през март, съобщи европейската статистическа служба. На годишна основа увеличението е 6,7 на сто. Според предварителните прогнози на анализатори цените трябваше да се увеличат с 0,8% на месечна основа през април и с 6,6 на сто на годишна основа.
Източник: Монитор (07.06.2011)
 
Ръстът в промишлеността се ускорява, сривът в строителството продължава Индексът на промишленото производство бележи ръст през април с 1,5% спрямо месец по-рано, отчетоха предварителните данни на НСИ. На годишна база подобрението е още по-значително – с 9,4%. Април спрямо март не така положително стоят нещата в оборотите в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети – те намаляват с 0,2%, но все пак за година бележат ръст от 0,5%. Според изнесените данни най-тревожно остава положението в строителството. След като първи понесе ударите на кризата, явно секторът още не може да се съвземе. През април 2011 г. индексът на продукцията в строителството е с 2,7% под нивото от предходния месец. Нещо повече – ако се сравни с цифрите от април 2010 г. - спадът остава двуцифрен - 22,8%. От друга страна, промишлеността успя да отчете месечен ръст още през март - с минималните 0,1%. През април производството в добивната промишленост нараства с 1.3%, в преработващата промишленост - с 0.2%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.2%. Що се отнася до търговията на дребно – април спрямо март ръстове има в компютърната и комуникационната техника - с 0,3%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 0,2%. Най-много е спаднал за месеца оборотът при текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1,9%. За година първенци по ръст са търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5,8%, и с фармацевтични и медицински стоки - с 1,2%, а с намаления остават продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита с понижение - 5%, както и текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,2%.
Източник: Класа (08.06.2011)
 
Търговията на дребно се свива с 0.2% за месец Потреблението на домакинствата продължава да се свива, което затормозява и възстановяването на икономиката. Това е видно и от оборотите в търговията на дребно през април, които са намалели с 5.8 на сто в сравнение със същия месец на миналата година, показват данните на Националния статистически институт. А в сравнение с предходния месец (март) спадът е с 0.2%. Спад на месечна база има в четири групи дейности, като най-голям е в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.9%, а най-малък - в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.1%. На месечна база с минимални увеличения се отчита търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника (0.3%), търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности (0.2%). Според данните на статистиката на годишна база намаление е регистрирано в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита (–5.0%), в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия (- 2.2%) и при продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия (-0.9%). Покачване на оборотите за април 2011 г. спрямо година по-рано има в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (5.8%), при фармацевтичните и медицинските стоки (1.2%), както и при продажбите на дребно с компютърна и комуникационна техника (0.7%).
Източник: Дневник (08.06.2011)
 
Строителството спада с още 22.8% По предварителни данни на НСИ през април 2011 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.7% под нивото отпредходния месец . 22.8% спад на строителната продукция през април 2011 г. в сравнение със същия месец на 2010 година, показват календарно изгладените данни. И гражданското, и инженерното строителство отчитат спад. През април 2011 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището на предходния месец, като продукцията от строителство на сгради намалява с 1.8%, а от гражданско/инженерно строителство - с 2.4% На годишна база намалението на строителната продукция през април 2011 г. се определя предимно от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е 29.3%, изчислен от календарно изгладени данни, а в сградното строителство намалението е със 17.2%.
Източник: profit.bg (08.06.2011)
 
Икономиката отчете 3,4% ръст за година Брутният вътрешен продукт (БВП) отчита растеж от 3,4% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2010 г. На тримесечна база пък БВП нараства с 0,6%. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за периода от януари до март. Те са значително по-високи от първоначалните резултати, обявени от статистическия институт през май на базата на експресни оценки. Обикновено те дават първоначален ориентир за развитието на икономиката, но понякога са неточни. Тези данни показаха ръст на БВП на годишна база от 2,5%, а на тримесечна от 0,4%. Така произведеният БВП през първото тримесечие на годината възлиза на 15 903 млрд. лева по текущи цени, като на човек от населението се падат по 2121 лева. Индустрията увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1,8 процентни пункта през първото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата. Така делът на този сектор достига 32,4%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от сферата на услугите, е 64,6%. Това означава, че на годишна база има понижение от 2%. Леко увеличение има при дела на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката. Той се увеличава с 0,2 процентни пункта и достига до 3% през първото тримесечие на годината. 71,5% от произведения БВП се изразходват за индивидуално потребление на населението през периода от януари до март 2011 г., показват данните на НСИ. Инвестициите пък формират 19,6% от БВП. Данните на статистиката за годишния ръст на БВП у нас показват, че той е по-висок от средния за Европейския съюз и еврозоната, който достига 2,5%. Според Евростат най-бързо развиващата се икономика е на Естония, която отчита ръст от 8%. Следващата по големина на ръста е Литва – с повишение от 6,8%, следвана от Швеция с 6,5%. Според данните на Евростат в рецесия е Гърция със спад през първото тримесечие от 4,8% и Португалия с понижение от 0,7%.
Източник: Монитор (09.06.2011)
 
Икономиката ни сред отличниците България се нареди сред отличниците в ЕС по ръст на икономиката. През първото тримесечие на годината ръстът на БВП е 3,4% спрямо същия период на 2010 година, обявиха от Националния статистически институт. По-добри резултати са отчели само осем страни в ЕС. Това са Естония (с 8% ръст), Литва (6,8% ръст), Швеция (6,5%), Финландия (5,8%), Германия (4,8%), Полша (4,3%), Австрия (4%) и Словакия (3,6%). През първото тримесечие на 2011 г. БВП на страната е 15,9 млрд. лв., като на човек се падат 1084 евро. Това представлява ръст от 0.6% спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г. Ръстът на икономиката се дължи основно на промишлеността, която нараства с 2.2%, както и на секторите хотели, транспорт и търговия (с 3.2% ръст), и финансовия сектор (6.5% ръст). Аграрният сектор, строителството и другите услуги бележат спад през първото тримесечие. Ръстът на икномиката се дължи на износа, който се увеличава с 20%. Потреблението на гражданите се е увеличило само с 0,8%, а разходите на държавата са се свили.
Източник: Стандарт (09.06.2011)
 
Търговският баланс премина към дефицит през април Април е обърнал търговския баланс на дефицит, сочат данните на Националния статистически институт. За четирите месеца на годината отрицателната разлика между стойността на износа и вноса е 243.7 млн. лв., като изчисленията са направени по цени FOB/FOB - след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при импорта на стоки. Причината за това е дефицитът на месечна база от 346.5 млн. лв., който заличи излишъка от 102.8 млн. лв. в края на първото тримесечие. В сравнение с първите 4 месеца търговският дефицит се свива с 85.6% заради значителните темпове, с които ръстът на изнесените стоки надвишава този на вноса. За периода от януари до април 2011 г. са изнесени стоки общо за 12.5 млрд. лв., като спрямо съответния период на предходната година износът се е увеличил с 50.4%. През същия период в страната са внесени стоки общо за 13.5 млрд. лв. (по цени CIF, с включени разходи за транспорт и застраховки), което представлява ръст от 27.4 на сто на годишна база. През първите 4 месеца на годината експортът за трети страни се е увеличил с 48.6% на годишна база и надвишава 4.9 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Македония и Китай, които формират 48.2% от износа за трети страни. Търговското салдо с трети страни за периода по цени FOB е отрицателно от 394 млн. лв. Най-голям е ръстът при вноса и износа на минерални горива и масла.
Източник: Дневник (10.06.2011)
 
Цените замръзнаха Цените през месец май замръзнаха. Инфлацията през миналия месец е 0%, обявиха от Националния статистически институт. Натрупаната инфлация от началото на годината е 2,6%, а за последните 12 месеца е 4,8%. Инфлацията през май е най-ниската от близо година, след като миналия юни цените паднаха с 0,9%. В резултат спестяването отново е изгодно за хората, тъй като годишните лихви по левовите влогове са над 6% по последни данни на БНБ за април. Нулевата инфлация през май се дължи на поевтиняването на храните с 0,5%, и на алкохола с 0,2%. Освен това цените на забавленията за свободното време падат с 0,2%, а тези на ремонтите, наемите и комуналните услуги в дома остават без промяна.
Източник: Стандарт (15.06.2011)
 
И приходите от инфраструктурно строителство се свиват Спадът в строителството продължава и през тази година, показват предварителните данни на Националната статистика (НСИ). Произведената строителна продукция се очаква да възлезе на 9.9 млрд. лв., докато през 2010 г. е била над 11.7 млрд. лв., а през пиковата 2008 г. - 21.5 млрд. лв. И ако от началото на кризата спадът в строителството се дължеше основно на срива на сградното строителство - жилища, офиси и молове, то за първи път данните на НСИ показват намаление на инфраструктурното строителство с близо 9% през първото тримесечие на 2011 г. спрямо същия период на миналата година. От началото на годината досега са сключени 496 договора за строителство на стойност 776.7 млн. лв., показват данните на Агенцията за обществените поръчки. За сравнение, за цялата 2010 г. са подписани договори за над 1.4 млрд. лв. Това показва, че половината от стойността на миналогодишните поръчки вече е договорена, като до края на годината се очаква техният обем да се увеличи заради предстоящото сключване на договори по оперативните програми, финансирани от еврофондовете. По данни на камарата на строителите над 35% от инвестиционните проекти са спрени заради кризата.
Източник: Дневник (17.06.2011)
 
България е на второ място по спад на строителството през април в ЕС Новото строителство в Европейския съюз (ЕС) намаля с 1.2% на годишна база през април, показаха данните на статистическата служба Евростат. Това е първото понижение след три поредни месеца на растеж. Секторът в България продължава да се свива значително, като на годишна база е отчетен спад от 22.8%. В целия ЕС страната ни е на второ място по понижение на новото строителство, като единствено Словения отчита по-голямо на годишна база – 27.3%. България е следвана от Испания (16.9%), Португалия и Словакия (с по 5.2%) В еврозоната е отчетен ръст от 0.7% на месечна база, но на годишна има спад от 2%. Новото строителство в ЕС е намаляло с 0.9% през април спрямо март и с 1.2% спрямо същия месец предходната година. Най-голям ръст на годишна база е регистрирала Полша (18.7%), следвана от Швеция (8.1%), Германия (4.5%) и Франция (3.8%).
Източник: Дневник (20.06.2011)
 
Последни сме в ЕС по БВП на глава от населението, първи - по ръст на заплатите България се оказа на опашката по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в Европа и парадоксално - на първо място по ръст на заплатите. Това показаха данните на Евростат, публикувани в последните дни. В Испания, Италия и Кипър БВП на човек от населението през 2010 г. е бил около средния за ЕС, във Франция - с 5% над средното ниво, а в Германия, Белгия, Финландия и Великобритания с 10-20% отгоре. Най-висок е бил БВП на човек от населението в Люксембург – 283% над средното. От статистиката обясняват високите резултати на херцогството с големия брой мигранти, които работят, но живеят извън територията на страната. На второ място е Холандия (134% от средното за ЕС), следвана от Дания (125%) и Ирландия (125%). В същото време Румъния и България са имали БВП на човек от населението около 55% под средния за ЕС. През 2010 г. у нас сме произвеждали 43% от нивото за ЕС, а северните ни съседи – 45 на сто. Оказва се, че дори закъсалата Гърция се е справила по-добре. В Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чехия показателят е едва с между 10 и 20% по-нисък от средното ниво за ЕС. Естония, Унгария, Полша, Литва и Латвия са между 35 и 55 на сто надолу. Евростат уточнява, че данните са претеглени през покупателната способност или чрез тъй наречения PPS (Purchasing Power Standard) – използва се изкуствена парична единица, която елиминира ценовите разлики в различните страни на ЕС. Всъщност според данните на Евростат за 2010 г. зад България остават единствено официалните кандидатки за членство – Черна гора (40%) и Македония (35%). Пред нас обаче са Хърватия (61%) и Турция (48%), които също са официални кандидати за членство в общността. По отношение на заплатите за първите три месеца на годината те са нараснали у нас три пъти по-бързо от европейските – със 7,8% при 2,6% за ЕС. И това не е нова тенденция – преглед в статистиката на Евростат показа, че и през предходните четири тримесечия сме били на първо място със среден ръст от 9%. В еврозоната заплатите са нараснали с 2.6% за януари-март 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. Най-близо по скок на възнагражденията до нас са Унгария - с 5.6%, Румъния с 4.5% и Словакия с 3.8%. Точно на противоположния полюс се намират Гърция и Ирландия, притиснати от дългови проблеми. Там строгите мерки за икономии и затягането на коланите са довели до спад на заплатите. В Гърция например възнагражденията се свиват за една година с 6.8%, а в Ирландия с 2.2 на сто. Според данните на НСИ най-голямата част от увеличението идва от сектора на услугите, където покачването на възнагражденията е с 11.1%. В индустрията, в която икономическото оживление е далеч по-голямо, отколкото при услугите, ръстът на заплатите е по-скромен – 4.4%. Наетите в строителството имат най-малък ръст – 3.4%. По нетен годишен доход на един човек след облагане с данъци оставаме на последно място. Според последните сравнителни данни на Евростат средният нетен годишен доход за целия Европейски съюз е 17 700 евро. В България обаче един човек преживява със среден доход от 2230 евро. Румънците например имат доход от 3200 евро. Почти десет пъти е разликата в доходите на София и Букурещ в сравнение с тези в Германия, Белгия, Люксембург, Холандия и Франция, където доходите са най-високи. Според Националната програма за реформи на България за периода 2011-2015 г. (НПР), одобрена от кабинета през пролетта, ако успешно бъдат приложени заложените мерки и реформи се очаква до 2020 г. жизненият стандарт у нас да достигне 60% от средното равнище в ЕС.
Източник: Класа (22.06.2011)
 
Увеличението на минималната заплата носи разходи за 1 млрд. лв. Увеличението на минималната работна заплата от 240 лв. на 270 лв. ще доведе до разходи от 1 млрд. лв. Това съобщи Петър Ганев от Института по пазарна икономика (ИПИ) по време на семинар за пенсионната система. Според Ганев минималната заплата ще бъде увеличена с 12,5%, а в момента се правят разчети във финансовото министерство с колко да се вдигнат вдовишките пенсии. Общото между тези две стъпки е, че са очевидно повлияни от предстоящите избори и че пари за тях в бюджета няма, посочиха още икономисти от ИПИ. Според работодателските организации повишаването на минималния праг на заплащане ще доведе до увеличаване на над 100 разплащания на гражданите и бизнеса. Ганев даде пример с партийните субсидии, с таксите за медицински преглед и т.н. От ИПИ упрекнаха правителството, че не представя истинските разчети за увеличенията, а посочва само разплащанията към работници и пенсионери, влизащи в двете определени групи. В макроперспективите на България през 2011 г. поне както са записани в Закона за държавния бюджет, ще са необходими 7 млрд. лв. за заплащане на пенсии (без да се отчита предстоящото повишаване за вдовиците). Същевременно са заложени 3,4 млрд. лв. приходи от осигуровки. Получава се разлика от 3,7 млрд. лв., което е 14% от всички бюджетни харчове, или 5% от БВП, изчисляват икономистите. По данни на Евростат средно за 27-те страни в ЕС разходите за пенсии възлизат на 12% от БВП и по тази класация България е сред най-разточителните държави и се съизмерва с Италия и Австрия. Същевременно в Зелената книга на ЕК е записано, че страната е сред първите по ранно пенсиониране. Докато в другите европейски държави хората се пенсионират на 60-65 г., у нас по закон средно на 61,5 г., но на практика това става средно на 56,2 г., защото се ползват привилегии като ранно пенсиониране заради категория труд или инвалидност. Пирамидалният начин на функциониране на българската пенсионна система рано или късно ще доведе до нейния фалит, предупреди Георги Стоев от „Индъстри Уоч“. По-късно вчера синдикатите се обявиха против предложението на финансовия министър Симеон Дянков да се увеличи минималната заплата с 30 лева от 1 септември. Тази идея бе представена на заседание на подкомисията по доходите към Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера. КНСБ и КТ „Подкрепа" настояват увеличението да влезе в сила от 1 юли, а от БСК поискаха това да стане от 1 януари догодина.
Източник: Класа (22.06.2011)
 
Почти 1 млрд. долара достигна през миналата година външнотърговското салдо с аграрни стоки. Земеделието е единственият отрасъл в българската икономика, който има положителна външна търговия. Само година по-рано външнотърговското салдо в селското стопанство е било 219,64 млн. долара. Делът на селскостопанския износ от общия за страната е значителен – около 17% за последните две години. Аграрният сектор е създал през 2010 г. брутна добавена стойност (БДС) в размер на 3, 670 млрд. лева и това е 5,2% от брутния вътрешен продукт на страната През миналата година темпът на прираст на БДС в аграрния сектор е най-висок в сравнение с този в другите отрасли, сочат данните на аграрното ведомство. В същото време външнотърговският оборот с продукти от хранително-вкусовата продукция за периода 2001-2010 годна е нараснал над 6 пъти, а само за времето от 2007 до 2010 г. увеличението е 2.4 пъти, съобщават от Института по аграрна икономика. Има трайна тенденция на нарастване на стойностния обем на експорта - 5.6 пъти за целия период и 2,4 пъти за последните 4 години, категорични са експертите. Стойността на продукцията от животновъдния сектор има нарастване с почти 5 на сто спрямо 2009 г. Една трета от производството на целия отрасъл селско стопанство се пада на именно на фермерите. Най-голямо е увеличението на стойността на продукцията от едър рогат добитък – с 36,5%, следвано от продукцията от яйца – с 10,2% и от овце и кози – с 2,5%. Най-голяма тежест в отрасъла има производството на мляко, което дава 33,5% от продукцията в животновъдството и формира над 776 млн. лв. приходи. Птицевъдството носи 375,3 млн. лева и дава 16,2% от продукцията в животновъдството. С малко по-голям дял – 18%, е свиневъдството, но неговата продукция е на по-ниска стойност - 288,1 млн. лв. През 2010 г. стокообменът с живи животни и животински продукти регистрира нарастване с 12,7% спрямо предходната година до 960 337 хил. долара. Има ръст както при износа - с 19,83%, така и при вноса - с 9,06%, като основната част се пада на групата на млечните продукти. Делът на реализирания стокообмен е 16% от общия аграрен стокообмен на страната. Най-активна е търговията с държавите членки на ЕС, където се формира над 80% от стокообмена. . Субсидиите отиват за млечните ферми Само 177 млн. лева държавни помощи са изплатени за животновъдството през миналата година от общо 1, 025 млрд. лева, отчитат от аграрното министерство. Това са само 17,3% от посочения общ финансов ресурс, а съотнесени към стойността на продукцията от него – едва 7,7%. В същото време подкрепата за растениевъдството е със значително по-голям относителен дял в стойността на продукцията – 21,24%. Основната част от субсидиите е насочена към стопанствата, в които се отглеждат млечни крави.
Източник: Монитор (23.06.2011)
 
Харчим по 100 лв. на ден за лятната почивка Средно 780 лв. за около 8 дни ще похарчат българските семейства, които ще отидат на почивка това лято. Данните са от традиционното национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, посветено на летните почивки и отпуските, провеждано по поръчка на вестник „Класа”. Близо една четвърт от пълнолетните българи заявяват, че ще отидат на почивка на море, планина или друг тип отмора това лято. Данните по този показател са стабилни в последните няколко години и, изглежда, не се влияят от това дали страната е в икономическа криза, или не. Процентът на заявилите, че ще почиват това лято, е значително по-висок сред българите с доходи над средните, висшистите и българите във възрастовия диапазон 18-25 г. Три четвърти от по-заможните ни сънародници (74%) заявяват, че ще отидат на курорт в периода юни-септември тази година. Около половината от висшистите и от младите хора (18-25 г.) ще почиват на море или планина това лято. И тази година България си остава най-популярната дестинация за почивка на българите. Мнозинството (85%) от летовниците ще изберат родна земя за отпуската си. Процентът родолюбци е малко по-висок от миналата година, за сметка на по-нисък дял на заявилите, че ще отидат зад граница. Днес те са 10%, като процентът е значително по-висок сред висшистите (почти двойно повече – 19%) и модерно живеещите българи (тези, които говорят чужди езици, пътуват често и редовно ползват интернет). Що се отнася до типа почивка, морските курорти продължават да доминират в предпочитанията на българите. И тази година, както в миналите, преобладаващата част от летуващите (72%) ще изберат морския бряг. Въпреки силната популярност на морските курорти, в последните години регистрираме и ръст на желаещите да почиват на планина. Тази година процентът избрали планинското спокойствие е същият като измереното през 2010 г. – 21%. Най-големи привърженици на отпуската в планината са българите над 40-годишна възраст, висшистите и българите с доходи над средните. На море или планина, в България или в чужбина, почти всеки вид почивка изисква сериозен материален ресурс, който създава доста грижи на българите в условията на икономическа криза. Средната сума, която българските домакинства ще отделят за годишната си почивка, е в тенденция на намаляване в последните няколко години. Според тазгодишните данни, семействата, които ще отидат на курорт, ще отделят за това малко под 800 лв. (за средно осемдневна ваканция). Това е със 100 лв. по-малко от средната сума за лятото на 2010 г. и с цели 300 лв. по-ниско от похарченото през 2009 г. Разбира се, средната сума за почивката търпи много вариации спрямо профила на почиващите. Например, средното домакинство сред българите с доходи над средните ще похарчи над 1200 лв. за лятната си отпуска, сума с близо 50% по-висока от средната за целокупното население. Само малко над 500 лв. пък ще може да похарчи домакинството от групата на българите с доходи под средните, което все пак ще си позволи да отиде на почивка.
Източник: Класа (27.06.2011)
 
Икономиката с 5 % ръст догодина Ръстът на българската икономика през тази година ще бъде около 3,2%, догодина - 4,8%, а през 2013 г. - 5,6%, гласи лятната прогноза за еврозоната на "Ърнст и Янг". Според доклада рисковете за страната са предимно външни - ако останалите страни членки не овладеят високите нива на задлъжнялост. Тези добри прогнози обаче отчасти се базират на големия догонващ потенциал на икономиката ни, се посочва още в анализа.
Източник: Стандарт (27.06.2011)
 
Ниска инфлация и 3,3% ръст у нас през 2012 г. Икономическият ръст на България ще се ускори от 2,8% тази година на 3,3% през 2012 г., а инфлацията ще бъде ниска. Това сочи тримесечният анализ на „УниКредит“ за страните от Централна и Източна Европа. Според икономистите сред причините за това ще бъде комбинацията от бавно възстановяване на вътрешното търсене и все още сравнително високата безработица. До края на тази година инфлацията в България ще продължи да е проблем въпреки индикациите за успокояване през втората половина на годината. „На годишна база потребителските цени ще достигнат своя пик през юни и юли, когато се очаква инфлацията да достигне 6%, а до края на годината да се успокои до около 4%“, се посочва в анализа на „УниКредит“. Очаква се икономическият растеж у нас да загуби част от скоростта си през следващите месеци заради трудностите в процеса на възстановяване в България и влошените перспективи пред световната икономика. Припомняме, че разчетите на „УниКредит“ са поредните по-песимистични прогнози, отколкото официалните правителствени данни. В бюджета за 2011 г. е записан икономически ръст от 3,6%. От консултантската компания Ernst and Young в лятната си прогноза очакват 3,2 на сто през тази година и 4,8% през 2012 г. Европейската комисия залага 2,6% през 2011 г. и 3,8% през 2012 г., а МВФ – 3% тази година и 3,5% догодина. „По-доброто усвояване на средствата от Европейския съюз и евентуално трайно разрешаване на кризата с публичния дълг на Гърция, която в момента ограничава капиталовите потоци към целия регион на Балканите, ще са факторите, които очакваме да подкрепят увеличаването на инвестициите в икономиката на България през 2012 г.“, пише още в доклада за Централна и Източна Европа. По отношение на публичните финанси анализаторите на „УниКредит“ отчитат положителна тенденция. През първите четири месеца на 2011 г. бюджетът отчете дефицит от 0,7% от БВП в сравнение с над два пъти по-голям недостиг през същия период на 2010 г. (1,8% от БВП). Това е отражение на комбинация от значителен ръст от 11% на годишна база в постъпленията от данъци и 3,5% свиване на разходната част. Очакванията на анализаторите са България да редуцира бюджетния дефицит под 3% от БВП през тази година. Потреблението ще нарасне с 0,2 и 2,1% съответно тази и следващата година, а номиналното месечно възнаграждение от 357 евро през 2011 г. ще стане 380 евро догодина.
Източник: Класа (28.06.2011)
 
Вдигат заплатите с 45 лв. С 45 лв. до 745 лв. ще бъде увеличена средната заплата в страната през 2012 г., гласи анализ на УниКредит. Инфлацията в България ще продължи да е проблем до края на 2011 г. "На годишна база потребителските цени ще достигнат своя пик през юни и юли, когато се очаква инфлацията да достигне 6%. До края на годината се очаква инфлацията да се успокои до около 4%", пише в анализа. Екипът на УниКредит очаква ръстът на икономиката да загуби част от скоростта си през следващите месеци. Въпреки това прогнозите за 2012 г. са за ускоряване на растежа на БВП до 3.3% от 2.8% през 2011 г.
Източник: Стандарт (28.06.2011)
 
Икономическият ръст у нас ще се забави през следващите месеци Икономическият ръст да се забави през следващите месеци, прогнозират анализаторите на италианската банкова гурпа "Уникредит" в последния си тримесечен анализ за икономиката на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Причините са трудностите в процеса на възстановяване в България и влошените перспективи пред световната икономика. Все пак за следващата година прогнозите им са за ускоряване на темпа на растеж на реалния БВП до 3.3%, от 2.8% през 2011 г. Това в комбинация с по-ниска инфлация, която очакват за следващата година, ще улесни възстановяването на сектора на домакинствата, посочват анализаторите на банката. Икономистите на групата смятат, че цялата 2012 г. ще премине под знака на ниска инфлация. Причини за това ще са комбинацията от бавно възстановяване на вътрешното търсене и все още сравнително висока безработица. Според анализа обаче до края на 2011 г. инфлацията в България ще продължи да е проблем въпреки индикациите за успокояване през втората половина на годината. "На годишна база потребителските цени ще достигнат своя пик през юни и юли, когато се очаква инфлацията да достигне 6%, а до края на годината да се успокои до около 4%", се посочва в анализа на Уникредит. "По-доброто усвояване на средствата от Европейския съюз и евентуално трайно разрешаване на кризата с публичния дълг на Гърция, която в момента ограничава капиталовите потоци към целия регион на Балканите, ще са факторите, които очакваме да подкрепят увеличаването на инвестициите в икономиката на България през 2012 г.", пише още в доклада за ЦИЕ. По отношение на публичните финанси анализаторите на "Уникредит" очакват България да редуцира бюджетния дефицит под 3% от БВП през тази година.
Източник: Дневник (28.06.2011)
 
Пътуванията на българи в чужбина през май 2011 г. са 333 200 или с 2,6% повече в сравнение с май 2010 година, съобщиха от НСИ. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези със служебна цел - 40,6%, следвани от пътуванията с други цели - 36,7%, и с цел почивка и екскурзия - 22,7%. Увеличили са се пътуванията до Румъния - с 22,0%, до Македония - с 21,4%, до Великобритания - с 18,4%, до Унгария - с 16,7%, до Израел - с 13,3%, до Чехия - с 13,2%. Увеличение се отчита и при пътуванията до Малта - с 12,6%, до Франция - с 9,9%, до Русия - с 8,9%, до Швеция - с 8,7%, до Люксембург - с 8,7%, до Португалия - със 7,9%, до Австрия - с 6,0%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Канада - със 78,3%, Норвегия - с 24,6%, Словения - с 23,3%, Литва - с 19,7%, Дания - с 16,0%, Словакия - с 10,0%, Италия - с 9,2%, Кипър - с 6,8%, и други. Посещенията на чужденци в България през май 2011 г. пък са 635 300. Те нарастват със 7,1% спрямо същия месец на 2010 година. Най-голямо увеличение е регистрирано при посещенията с цел почивка и екскурзия и при транзитните преминавания - съответно с 10,8 и 6,7%. Посещенията на граждани от страните-членки на Европейския съюз през май се увеличават в сравнение със същия месец на предходната година общо с 4,3%. Най-голям е ръстът при посещенията от Гърция и Румъния - съответно с 19,7 и 11,1%. Намаление е отчетено на посещенията от Люксембург - с 35,4%, Финландия - с 34,7%, Малта - с 25,1%, и други. С 9,1% се увеличават посещенията и на граждани от групата „други европейски страни" - като най-голям е ръстът на посещенията от Украйна - с 37,1%, Сърбия - с 36,5%, и Русия - с 24,4%, През май 2011 г. най-голям относителен дял от общия брой посещения на чужденци в страната формират тези с цел почивка и екскурзия - 44,3%, следвани от транзитните преминавания - 28,3%, със служебна цел - 16,0%, и с други цели - 11,4%.
Източник: Труд (28.06.2011)
 
Евростат: България е страната с най-ниските цени в ЕС Цените на потребителските стоки и услугите в Европейския съюз са били най-високи в Дания, а най-ниски в България през изминалата година, показват данните на Евростат. Потребителските цени в най-скъпата страна в ЕС са били с 43% по-високи от средните за 27-те държави - членки на съюза. От статистическата служба отчитат, че България е на последно място в подредбата. В страната цените на потребителските стоки са с 49% по-ниски от средните за ЕС, които се равняват на 100%. Единствените европейски държави, в които да бъдеш потребител е по-евтино, отколкото в България, са Македония и Албания, близо до нас е и Сърбия. В страната освен общия показател и стоките в отделните категории на проучването са най-евтини в ЕС. Цените на храните са с 34% по-ниски от средните. Оказва се, че например плащаме за алкохол и цигари с 36% по-малко, отколкото средностатистическия европеец, въпреки увеличението на акцизите от миналата година. Стойността на дрехите е била с 25% по-ниска, а електроуредите са с 11% по-евтини. При ресторантите и хотелите само албанците и македонците могат да предложат по-конкурентни цени на услугите от нас. В България стойността в сектора е с 55% под средните за ЕС. Като цяло в Източна Европа цените са по-евтини от средните за общността, докато в Западна Европа - около или над тях. Икономистът Георги Ангелов от “Отворено общество” обясни, че в процеса на конвергенция, забогатяването на бедните страни ще се съпровожда и от повишение на ценовите равнища към средните нива в ЕС, което ще доведе до по-висока инфлация в бедните страни. Данните на Евростат отчитат, че след най-скъпата страна в ЕС – Дания, се нареждат Финландия, Люксембург, Швеция и Ирландия, които са с цени около и над 20 на сто по-високи от средните в Европа. Потребителските стоки и услуги в Белгия и Франция са по 12% по-скъпи от средното за ЕС, следвани от Австрия, Холандия, Германия и Италия. Цените във Великобритания пък са съответствали на средното за ЕС (100%). Припомняме, че отново според данните на европейската статистика през 2010 г. Люксембург е най-богатата държава в ЕС от гледна точка на БВП на глава от населението, а най-бедната страна е България.
Източник: Класа (29.06.2011)
 
Общият бизнес климат се влошава, само в услугите расте Общият бизнес климат се влошава през юни с 0.4 пункта спрямо май, като единствено секторът на услугите отчита увеличение на показателя с 0.9 пункта, показаха данни на НСИ. Припомняме, че от началото на годината компаниите бяха по-оптимистични за състоянието на бизнеса, като единствено през март общият показател отчете спад от 4.1 пункта. Експертите отчитат, че през месеца само в сектора на услугите бизнесът е подобрил очакванията си. Прогнозите на мениджърите за следващите шест месеца са по-резервирани, като има известно влошаване и очаквания за търсенето на услуги през следващите 3 месеца. По мнение на предприемачите през последното тримесечие заетите в сектора са намалели и тенденцията ще продължи в същата посока. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла. Отрицателното влияние и на двата фактора се засилва през последния месец и е все още над обичайното за последните 10 г., отчитат от НСИ. Бизнес климатът в промишлеността се понижава с половин пункт спрямо май. Спадът се дължи основно на влошаването на очакванията за състоянието на компаниите през следващата половин година. Последната анкета регистрира увеличение на дейността, но все още без намерения за допълнително наемане на персонал. Както при услугите и в промишления сектор несигурната икономическа среда е сред основните фактори, затрудняващи бранша. Освен това мениджърите изпитват проблеми с недостатъчното търсене, но нагласите от май за известно покачване на продажните цени през следващите месеци се запазват. След като през май бизнес климатът в строителството се повиши с близо 4 пункта, през юни той запазва равнището си. Данните на националната статистика сочат, че има тенденция свиването на дейността да спре, като в същото време в очакванията за следващите три месеца се отчита известен оптимизъм. Освен това бизнесът регистрира и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. При търговията на дребно спадът на бизнес климата е най-голям - 1.7 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на неблагоприятните оценки на компаниите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Относно продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца очакванията на търговците са резервирани. И в този сектор несигурната икономическа среда продължава да е основният фактор, затрудняващ дейността на фирмите и макар през юни негативното му влияние в сравнение с предходния месец да намалява, равнището му остава значително над обичайното за последните десет години (с 29.8 пункта).
Източник: Класа (29.06.2011)
 
Статистиката отчете нараснали продажби и производство на горива през март, след слаб февруари Доставките на горива през март са нараснали с до 130% на месечна база, показаха данните на НСИ. Най-много е увеличено търсенето на дизелово гориво, което за периода е 92 хил. тона. Доставките на пропан-бутан през март 2011 г. спрямо февруари 2011 г. нарастват със 70.6% до 29 хил. тона, на безоловен бензин - със 76.9% до 46 хил. тона, на дизелово гориво - със 130.0% до 92 хил. тона, и на електроенергия - с 0.6% до 3 286 гВтч. Намаляват доставките на въглища с 3.8% до 3 145 хил. тона и на природен газ - с 3.3% до 348 млн. станд. куб. м (виж таблицата). Отчетените по-високи резултати са нормални, защото през отреблението на горива в страната беше по-ниско спрямо януари. Продажбите на безоловен бензин бяха намалели с 25.7% до 26 хил. т, на дизелово гориво с 57.9% до 40 хил. т, а на природен газ - с 9.8% до 360 млн. станд. куб. м.
Източник: Дневник (30.06.2011)
 
България плаща най-скъпия газ в ЕС Средната цена за гигаджаул енергия от природен газ в България е 11,98 евро при средно за ЕС 15,88 евро, съобщи Евростат. По-евтин, отколкото в България, е природният газ в Естония, Латвия, Румъния, Великобритания, както и в Турция и Хърватия. Ако се отчете паритетът на покупателната способност на страните в ЕС, съобразено с разполагаемия доход, природният газ в България е най-скъпият за населението - 26,92 условни евра, или с близо 70% над средното за ЕС. Предвид доходите 100 квт електроенергия излизат на българина 18,65 условни евра. А средната цена на тока за ЕС е 17,08 условни евра. Утешението за българите в това отношение е, че постепенно догонват Европа - средното поскъпване на тока през второто полугодие на 2010 г. на годишна база е 5,1%. За България ръстът е само с 1,4%. Германия трябва да съгласува отказа си от ядрената енергетика с европейските партньори, заяви вчера еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер, цитиран от Ройтерс. Това се отнася до графика за затварянето на оставащите 9 реактора в страната и изграждането на нови производствени мощности. Според Йотингер това ще гарантира стабилно осигуряване на енергия и ще намали риска от драстичен скок на цените за потребителите.
Източник: Класа (01.07.2011)
 
Индексът на цени на производител с ръст на годишна база Общият индекс на цените на производител през май 2011 г. намалява с 1.3% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1.1%, в преработващата промишленост - с 1.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1 %. Общият индекс на цените на производител през май 2011 г. се увеличава с 9.2% в сравнение със същия месец на 2010 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 9% спрямо май 2010 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на хранителни продукти - с 15.9%, при производството на основни метали - с 15.1%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.7%. Намаление се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 8.8%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.7%.
Източник: econ.bg (01.07.2011)
 
Бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2010 г. възлизат на 195 млн. лева. В сравнение с 2009 г., когато са били 230,4 млн. лв., те намаляват с 8.2%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) огласени вчера. Делът на тези разходи от брутния вътрешен продукт също намалява - от 0.35% през 2009 г. на 0.28% през 2010 г. и все още e почти два и половина пъти под средното ниво за ЕС-27 (0.75% през 2009 г.). Различията по този показател между държавите членки на ЕС през 2009 г. са големи и варират от 1.13% във Финландия до 0.17% в Малта. През периода 2008-2010 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличение на средствата от бюджета, инвестирани в НИРД в областта на опазването на околната среда (от 1.7 млн. лв. през 2008 г. на 9.1 млн. лв. през 2010 г.) и на развитието на образованието (от 4.5 млн. лв. през 2008 г. на 23.6 млн. лв. през 2010 г.). Делът им от общите бюджетни разходи за НИРД също нараства, съответно от 0.8% през 2008 г. на 4.7% през 2010 г. за опазване на околната среда и от 2.1% през 2008 г. на 12.1% през 2010 г. за развитие на образованието. През периода 2008-2010 г. най-голям дял от бюджетните средства за НИРД са насочени към социално-икономическата цел "Общо развитие на знанието", включваща основно научните изследвания, осъществявани от Българската академия на науките и университетите. Втората най-подкрепяна от държавата цел на научните изследвания е "Развитие на селското и горското стопанство и риболова" - основният получател на тези бюджетни средства е Селскостопанската академия.
Източник: Дума (01.07.2011)
 
Българите все по-чувствителни към цените Над 90% от българите са на мнение, че цените на храните у нас са се увеличили в последните няколко месеца. Данните са от национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”. Три години след началото си кризата у нас изглежда така и не стихва, поне според възгледите и впечатленията на българите. Песимистичната нагласа е потвърдена от няколко фактора – очакванията по отношение на цените на бързооборотните стоки, както и от прогнозите за бъдещото влияние на световната финансова криза върху страната ни. Близо половината (48%) от пълнолетните българи се опасяват, че България ще продължава да е в криза дори след края на тази година. Де факто, този процент българи не виждат „светлина в тунела” за икономиката в страната ни. Сред най-песимистично настроените са българите между 41-55-годишна възраст, жителите на малките градове и областните центрове. Малко по-оптимистично настроени са една десета от българите. Тази част от населението е на мнение, че кризата ще утихне до края на следващата година. Малко повече умерени оптимисти откриваме сред висшистите (16%) и българите с висок материален статус (17%).Едва 3% са категоричните оптимисти, които смятат, че икономиката ни ще се възстанови от кризисното положение до края на 2011 г. Очакванията на българите по отношение на края на световната криза са подобни както и измерените през 2009 г., с изключение на лек спад на дела на най-оптимистично настроените. През 2009 г. 6% от пълнолетното население очакваше бързо възстановяване на икономиката, днес този дял е 3%. Макар очакванията за развитието на икономическата обстановка да са подобни на тези през 2009 г., оценките на българите за цените на най-често купуваните стоки са доста по-негативни в сравнение с периода отпреди две години. Цели 94% от пълнолетното население смятат, че цените на хранителните продукти са се увеличили в последните няколко месеца. През 2009 г. делът на хората, които отчитаха ръст на цените на храните, беше с 13 процентни пункта по-нисък – 81%. Подобен е ръстът в чувствителността към цените на напитките. 82% от българите са усетили покачване в цените на напитките, което е с 12 пункта над регистрираното през 2009 г. Едва 9% днес смятат, че цените на напитките са без промяна в последните месеци, процент, двойно по-нисък от този отпреди две години. Същевременно, очакванията за цените на бързооборотните стоки в близко бъдеще също са преобладаващо песимистични – 77% очакват по-нататъшно покачване. Малко над една десета смятат, че цените ще останат без промяна, а категорични оптимисти (очакващи понижаване на цените) са 2% от населението.
Източник: Класа (04.07.2011)
 
България е втора по ръст на безработицата в целия Европейски съюз, сочат последните данни на Евростат. От април до май броят на българите, останали без работа, се е покачил с малко над 1 процент. Така страната ни се нарежда редом до страни като Гърция и Словения. Само за месец в южната ни съседка е регистрарино 4%-но увеличение на безработните. Най-ниските нива на безработица Евростат отчита в развитите страни като Холандия, Австрия и Люксембург. За разлика от тях, където равнището е под 5 на сто, в прибалтийските държави и в Испания хората, загубили работата си, постоянно нарастват. В Испания е отчетено, че над 20 % от трудоспособното население не работи. Като цяло от Евростат отчитат замразяване на безработицата в Европейския съюз. И през май, също като април, тя остава 9,3%.
Източник: БНТ (04.07.2011)
 
Четвърти сме в Евросъюза по ръст на цените в индустрията През май цените в индустриалното производство у нас са нараснали с 10% на годишна база, показаха данни на Евростат. По този показател страната ни се нарежда на четвърто място в ЕС, като преди нас са Великобритания (11,9%), Дания (10,8%) и Холандия (10,7%). За периода цените са нараснали с 6,2% в еврозоната и със 7,1% в ЕС. Стойностите в енергийния сектор са нараснали с 11,9% в еврозоната и с 13,7% в ЕС спрямо май 2010 г., отчитат от статистическата служба. Малотрайните суровини са поскъпнали съответно с 3,7% и 4,1%. Трайните стоки са се повишили с 1,9% в еврозоната и с 1,8% в ЕС. Капиталовите също са се повишили съответно с 1,2% и 1,3%. С най-ниски темпове цените на производител са се покачили в Малта – 0,8 на сто, следвани от Швеция, Унгария и Словакия, отчитат от Евростат. На месечна база в България има лек спад от 0,2%, като с толкова е и намалението в промишленото производство в еврозоната, а в ЕС е с 0,3%. Производствените цени в еврозоната са спаднали за първи път през последните 20 месеца през май, отчитат експертите. Основна причина за това е било рязкото понижение в цените на енергийните продукти. Това е първо месечно понижение от септември 2009 г., когато показателя спадна с 0,4%. Участниците на пазара очакваха да достигне съответно -0,1% и 6,3% от 0,9% и 6,7% за предходните периоди. Като цяло инфлационният натиск в района е спаднал, но основната причина за това е било понижението от 1,1% в цените на енергийните продукти през май, отчитат анализатори. На годишна база те са се забавили до 11,9%, което е най-слабото покачване от януари насам. Изключвайки сектора на строителството и енергийните разходи, производствените цени са отчели покачване от 0,2% през май, което е най-слабо месечно повишение за последните 6 месеца, и 4,2% на годишна база. На месечна база най-голям спад в цените на индустриалното производство е отчетен в Гърция – с 1,4%, Швеция и Великобритания – с по 1,1%, и Франция – с 0,5%. Най-голям ръст през май е регистриран в Кипър – с 1,8%, и Латвия – с 1,3%.
Източник: Класа (05.07.2011)
 
Приватизацията на пощите не е приоритет Засега приватизация на пощите не се коментира. Дружеството се вади от забранителния списък, за да имаме и това като опция. За момента темата с приватизацията на пощите не е актуална. Там целта е намиране на стратегически инвеститор, който да придобие дял, заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Няма да се разпродават имотите на "Български пощи”, няма да има и съкращения без съгласуване със синдикатите, заяви пред бТВ депутатът от ГЕРБ Валентин Николов. Развитието на дружеството не е това, което ни се иска, даже тази година доста са влошени резултатите, заяви той. По думите му приватизация може да има, но ще е в краен случай. Той обаче подчерта, че никой не иска да махне мажоритарното държавно участие от дружеството. Вероятно държавата ще иска да продаде 49 % от акциите на дружеството, а не както беше предвидено в началото - 20 %. Според бившия директор на "Български пощи”- АД Милен Керемедчиев дружеството е на червено заради многото изгубени договори през 2011 г. Той обаче подчерта, че когато го е поел, също е било на загуба, като разходите са били съкратени съвместно със синдикатите и затягане на бюджета. Близо 13-те хиляди души, които работят в дружеството, не искат протести, а работни места, каза Георги Бочев – председател на федерация "Съобщения” към КНСБ. По думите му страната ни е трябвало да поиска от ЕК да се продължи монополът на дружеството в сектора до 2012 година. Според него всичко е въпрос на управление и проблемът няма да бъде решен с продажбата дори и на малък дял. Пощенската услуга в целия свят е на загуба, но държавата трябва да я субсидира, защото тя има социален характер, каза Бочев. По данни на БСК пощенските услуги у нас са сред най-скъпите в Европа. Доставката на стандартно писмо в България струва 0.23 евро, в Чехия - 0.20 евро, а в Румъния - 0.12 евро. По данни на Евростат в България на човек годишно се падат 10 пощенски пратки, в Чехия - 93, в Германия - 194, а в Холандия – 326 , твърдят от камарата.
Източник: Класа (06.07.2011)
 
OTP Bank очаква 3,4% ръст на българската икономика Българската икономика ще отбележи ръст от 3,4 на сто в периода 2012-2015 г., сочи анализ на OTP Bank, собственик на българската Банка ДСК, представен в сряда в Будапеща. За разлика от прогнози на други финансови институции OTP отчита, че икономиката на страната ни ще се движи заедно с тази на северната съседка Румъния. Първенец по ръст в региона обаче ще е Украйна - около 4,7 на сто за периода, следвана от Русия (4,2%) и Унгария (3,6 на сто). Оценката на унгарската банкова група се доближава до разчетите на други институции – УниКредит Булбанк очаква ускоряване на темпа на растеж на БВП у нас до 3,3% на годишна база през 2012 г., Юробанк И Еф Джи Груп прогнозира над 2,5% за 2011 г., а консултантската компания Ernst & Young заложи растеж от 3,2 на сто през тази година, който ще се ускори до 4,8% през 2012 г. и 5,6% през 2013 г. Според ЕК ръстът ще достигне 2,8 на сто през тази и 3,7 на сто през следващата година. Що се отнася до банковия сектор разчетите на финансистите от OTP сочат, че в следващите години той ще нарасне с около 12 на сто. По този показател отново Украйна ще е водеща до 2015 г. - там банковият сектор ще отчете растеж от 18,7 на сто, но това се дължи преди всичко на факта, че към момента той не е достатъчно развит. Въпреки добрите цифри според експерите това е най-трудната страна за правене на бизнес. Освен това в Украйна и Русия потребителското кредитиране е силно развито, но другите сегменти тепърва набират скорост. С двуцифрен темп ще се развива банковата индустрия и в Русия – 18%, както и в северната ни съседка Румъния – с 15,5%. За Унгария прогнозата сочи 8 на сто ръст. Българският пазар на финансови услуги е стабилен, отчетоха експертите на унгарската група и допълниха, че именно тяхното подразделение у нас - Банка ДСК, е една от най-развитите им дъщерни банки. В България групата се е фокусирала към развитието на технологиите и частното банкиране. Трезорът има около 3 милиона клиенти, като очакванията са те да се увеличат в следващите години. Припомняме, че за миналата година именно ДСК бе една от двете банки у нас, успели да реализират над 100 млн. лв. печалба – общо 130,58 млн. лв. положителен финансов резултат за годината. Преди нея се нареди единствено УниКредит Булбанк със 158,7 млн. лв. Шандор Чани, председател на управителния съвет на OTP Bank, опроверга слуховете, че OTP смята да продава българското си подразделение. Дори напротив – ще продължим да развиваме и подкрепяме ДСК, категоричен бе той. Регионът, в който сме се фокусирали, е много важен за нас и имаме волята да се превърнем в сериозни играчи в сектора, посочи още Чани. OTP обаче ще търси възможности за придобивания в Сърбия, Хърватия, Румъния и Словакия. Като по думите на мениджъра това са държавите, в които искаме да увеличим участието си на пазара, като след две години и половина в криза страните вече започват да се възстановяват. По време на кризата полските банки са били единствените, които са се представили добре и не са имали проблеми. Чани бе категоричен, че ОТР се справя отлично и допълни, че миналата година ЕЦБ е направила тестове на 65 банки и групата на OTP е била на второ място по стабилност в ЕС.
Източник: Класа (08.07.2011)
 
Индустриалното производство продължава да расте Промишленото производство намалява с 0.5% през май спрямо април, а на годишна база расте със 7.8%, съобщи Националният статистически институт. В сравнение с предходния месец спад в производството отбелязва енергийният сектор - с 6.0%, докато продукцията на добивната промишленост нараства с 9.8%, а в преработващата промишленост растежът е 1.9%. По-значителен ръст в преработващата промишленост има в производството на изделия от каучук и пластмаси - с 13.7%, в машиностроенето - 11.7%, и в продукцията на химическата промишленост - с 10.7%. Спад пък е регистриран при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.7%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.4%, при производството на тютюневи изделия - с 6.7%. На годишна база НСИ отчита ръст на добивната промишленост с 20.8%, а на енергийния сектор с 12.7%. Регистриран е ръст в производството на инвестиционни продукти (15.4%), в производството на продукти за междинно потребление (11.7%) и в производството на енергийни продукти (9.6%).
Източник: Дневник (08.07.2011)
 
Българите купуват все по-малко храна, дрехи, битова техника и мебели Потреблението в страната, чието пробуждане трябва да ускори излизането от кризата, все още остава подтиснато. Това показват данните на Националната статистика. Въпреки че има повишение на крайните продажби на дребно, тези на храни, напитки, облекла, обувки и битова техника се понижават през май. Именно тяхното потребление дава сигнал за потребителското доверие и състоянието на домакинствата. В същото време има ръст в продажбите на лекарства, козметика и горива. На месечна база (спрямо април) търговията на дребно отбелязва ръст 0.4%, а на годишна - 1.6%. Продадените от търговските обекти дрехи и обувки обаче намаляват с 3.8%, а продажбите на мебели, битова техника и други стоки за бита спадат с 2.3%. Понижението при храните, напитките и цигарите е с 1.8%. Най-сериозно са нараснали покупките на горива - със 7%, лекарства и козметика - със 7.2%. Сред стоките, чието потребление нараства по-слабо, са още компютрите и мобилните телефони - с 2.0%, и като цяло електронната търговия - с 1.7%.
Източник: Стандарт (08.07.2011)
 
Промишлеността върви нагоре със 7,8%, строителството отново спада През май 2011 г. промишленото производство нараства със 7,8% спрямо същия месец на 2010 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Но на месечна база, в сравнение с април т.г., промишленото производство отчита спад от 0,5%. Спрямо април намалява производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 6%, докато производството в добивната промишленост нараства с 9,8%, а в преработващата промишленост - с 1,9%. На годишна база увеличение на промишленото производство отчитат в добивната промишленост - с 20,8%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12,7%, и в преработващата промишленост - с 5,9%. По-мрачно стоят нещата в строителството. Май е поредният месец със спад на строителната продукция, като на годишна база той е 16,6%, отчитат от НСИ. Добрата новина е, че на месечна основа понижението е минимално – от 0,1%. Същевременно продукцията от строителство на сгради се увеличава с 1,7%, а от гражданското или инженерното строителство - с 2,1%, отчита НСИ. На годишна база намалението на строителната продукция се определя предимно от отрицателния темп при гражданско/инженерното строителство, където спадът е 19,9%, а в сградното строителство - 8 на сто. По предварителни сезонно изгладени данни на НСИ през май 2011 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се увеличава с 0,4% в сравнение с април. На годишна база оборотът в търговията на дребно бележи ръст от 1,6%. Повишение на оборотите отчитат в четири икономически дейности - търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 3,2%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,1%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1% и с 0,1%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита. Спад се наблюдава при търговията в сектор „Текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ с 1,6% и в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия (0,4%).
Източник: Класа (08.07.2011)
 
Износът на България за трети страни се е увеличил с 45.5 процента в периода януари-май 2011 г. спрямо съответния период на предходната година. Износът надвишава 6.1 милиарда лева, съобщиха от Националния статистически институт. Турция, Сърбия, Русия, Македония, Китай и САЩ са основните търговски партньори на България. Те формират 51.6% от износа за трети страни. Отбелязан е и значителен ръст на износа за ЮАР, Индия и САЩ. Спад е отчетен в износа за Сирия, Перу, Сингапур, Обединените арабски емирства, Индонезия и Албания. Вносът на България от трети страни за първите пет месеца на 2011 г. се е увеличил с 27.8% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 7.3 милиарда лева. Най-голям ръст бележи вносът от Казахстан, Обединените арабски емирства, ЮАР, Сингапур, Република Корея и Египет. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Перу, Канада и Виетнам. През май 2011 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 15.9% спрямо същия месец на предходната година и достига близо 1.6 милиарда лева. Най-голям ръст в износа е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти", "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" и "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" . Спад се наблюдава при износа от сектор "Разнообразни готови продукти, н.д.". При вноса от трети страни най-голям ръст е отчетен в сектор "Химични вещества и продукти", а най-нисък - в сектор "Необработени сурови материали, негодни за консумация.
Източник: Новинар (11.07.2011)
 
Износът скочи с 47,2% Износът на страната скочи с 47,2% през първите пет месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Износът от януари до май е на стойност 15,69 млрд. лв. Само през май износът е за 3,2 млрд. лв. и е с 35,7% повече от същия месец на миналата година. С това се запазва тенденцията за значително по-бърз ръст на износа спрямо вноса на страната. През май вносът се увеличава с 19% и достига 3,8 млрд. лв. А през първите пет месеца на годината вносът заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 17,38 млрд. лв., което е с 25,6% повече спрямо същия период на предходната година. В резултат дупката във външната търговия за петте месеца е 1,682 млрд. лв., което е с 1,487 млрд. лв. по-малко от салдото за първите пет месеца на 2010 година.
Източник: Стандарт (12.07.2011)
 
Дупката във външнотърговското салдо намаля с 1,487 млрд. лв. Общото външнотърговско салдо на България от януари до май е отрицателно и възлиза на 1,681 млрд. лв., което е с 1,487 млрд. лв. по-малко от салдото за първите пет месеца на 2010 г., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). По цени FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 622,8 млн. лв. През май износът на България възлиза на 3,2 млрд. лв. и нараства с 35,7% спрямо същия месец на 2010 г. Спрямо началото на годината обаче темпът е по-бавен. През февруари и март експортът растеше с около 50%. От януари до май общият износ на страната е за 15,7 млрд. лв. и на годишна база се е увеличил с 47,2%, отчитат още от статистиката. Само за държави от ЕС от януари до април износът се е увеличил с 51,7% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 7,5 млрд. лв. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират 67% от този дял на експорта. Най-значително нарастване се наблюдава към Малта, Португалия, Белгия и Дания. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Словакия и Латвия. През април 2011 г. износът за ЕС нараства с 38,9% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1,8 млрд. лв. Износът на България за ЕС показва, че през първите четири месеца на 2011 г. в сравнение със същия период на предходната година са изнесени повече стоки във всички сектори, като най-значителен ръст има при суровините. Същевременно вносът на България от ЕС от януари до април се е увеличил с 24,9% на годишна база и възлиза на 7,8 млрд. лв. Най-голям ръст е отчетен при вноса от Малта, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Португалия и Финландия. Износът за трети страни през периода януари - май 2011 г се е увеличил с 45,5% спрямо съответния период на предходната година и надвишава 6,1 млрд. лв. Само за май експортът за държави извън ЕС нараства с 33,8% за година и възлиза на 1,2 млрд. лв. Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Република Македония, Китай и САЩ, които формират 51,6% от износа за трети страни. Значително нараства износът за ЮАР, Индия и САЩ. Спад е отчетен при износа за Сирия, Перу, Сингапур, Обединените арабски емирства, Индонезия и Албания. За първите пет месеца на годината вносът от трети страни се е увеличил с 27,8% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 7,3 млрд. лв. (по цени CIF), като най-голям ръст бележи вносът от Казахстан, Обединените арабски емирства, ЮАР, Сингапур, Република Корея и Египет. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Перу, Канада и Виетнам.
Източник: Класа (12.07.2011)
 
Месечната инфлация е минус 0.9% Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за юни 2011 г. спрямо май 2011 г. е 99.1%, т.е. месечната инфлация е минус 0.9%, съобщиха от НСИ. Инфлацията от началото на годината (юни 2011 г. спрямо декември 2010 г.) е 1.7%, а годишната инфлация за юни 2011 г. спрямо юни 2010 г. е 4.8%. Средногодишната инфлация за периода юли 2010 - юни 2011 г. спрямо периода юли 2009 - юни 2010 г. е 4.3%. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за юни 2011 г. спрямо май 2011 г. е 99.7%, т.е. месечната инфлация е минус 0.3%. Инфлацията от началото на годината (юни 2011 г. спрямо декември 2010 г.) е 1.1%, а годишната инфлация за юни 2011 г. спрямо юни 2010 г. е 3.5%. Средногодишната инфлация за периода юли 2010 - юни 2011 г. спрямо периода юли 2009 - юни 2010 г. е 3.8%. Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) за юни 2011 г. спрямо май 2011 г. е 98.6%, а от началото на годината (юни 2011 г. спрямо декември 2010 г.) е 102.5%.
Източник: Vesti.bg (13.07.2011)
 
Промишлеността в ЕС нараства по-малко от очакваното България е сред малкото страни в Евросъюза, които през май имат свиване в индустриалното производство (0.5%), но на годишна база отчитат едноцифрен растеж (7.8%), показват данните на Евростат. Подобен е случаят и с Естония, при която свиването за май спрямо април е с 2.5%, а спрямо май 2010 г. има ръст от 26.1%. Като цяло промишленото производство в Европейския съюз се е увеличило с по-малко от очакваното през май, като това засили опасенията, че икономическото възстановяване на континента губи сила. Индустриалното производство в еврозоната нарасна с 0.1% през май на месечна база, показват данните от Евростат. Анализаторите очакваха увеличението да бъде 0.4%, показва изследване сред 31 икономисти от "Блумбърг". На годишна база в еврозоната, както и в целия ЕС промишлеността се повиши с 4% през май. Европейските производители помогнаха за икономическия растеж в Европа, след като правителствата на много държави предприеха сурови мерки за съкращаване на разходите, за да могат да се справят с набиращата сила дългова криза. Най-добри резултати в индустриалния сектор отчита Естония с 26.1% ръст на годишна база, следвана от Чехия (12.6%) и Литва (11.4%). Гърция и Холандия пък регистрират най-голямо понижение – 10% и 2.6% съответно. Въпреки тенденцията за увеличаване на производството и на брутния вътрешен продукт на Стария континент остават някои слабости, коментира Герд Хасел, икономист в BHF Bank. "Германия продължава да е локомотивът на икономическия растеж в Европа. Може да има отслабване на тази тенденция покрай по-слабото търсене, което се очаква във втората половина на годината", допълва Хасел. Най-голямата икономика в Европа - Германия, отчита ръст от 7.5% на годишна база, докато за Франция той е 4%.
Източник: Дневник (14.07.2011)
 
Пазарът на имоти се събужда Пазарът на имоти показва раздвижване през първото полугодие на годината за първи път от началото на кризата - броят на сделките расте, а цените на имотите продължават да се понижават, но със значително забавени темпове. Това показват анализите на агенции за недвижими имоти. Икономическият растеж в страната (около 3%), както и големият спад на цените на имотите от началото на кризата (над една трета) доведоха до нарастване на обема на покупко-продажбите, което е първи положителен сигнал за имотния пазар, коментира Полина Стойкова, оперативен директор на "Българиан пропертис". За по-бързото възстановяване на пазара пречат безработицата, свитото потребление и замръзналите доходи, коментира Тихомир Цаков, управител на агенцията за имоти "Аристо". Броят на сделките с имоти е нараснал с 27% през първите шест месеца на годината спрямо същия период на 2010 г., показват данните на Агенцията по вписванията. Продажбите се увеличават в четирите най-големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас (виж илюстрацията). Четири пъти е нараснала активността на пазара на имоти от най-слабия период на кризата - първото полугодие на 2009 г., посочи Георги Павлов, изпълнителен директор на "Адрес". Най-активни са пазарите в столицата и по Южното Черноморие, като продажбите в тези двата региона съставляват 40% от общия обем продажби в страната, коментира Полина Стойкова, оперативен директор на "Българиан пропертис". Данните на НСИ показват, че броят на издадените разрешителни за строеж все още остава нисък на фона на годините отпреди кризата, което показва че предприемачите се страхуват да започнат нови проекти. "
Източник: Дневник (18.07.2011)
 
Спадът в строителството се очаква да спре до края на годината Обемът на строителството продължава да намалява, като тази година прогнозата е за около 9.9 млрд. лв. при 11.7 млрд. лв. за 2010 г., казаха от Камарата на строителите. За сравнение в пиковата 2008 г. обемът на строителната продукция е бил над 21.5 млрд. лв. "Данните са обезпокоителни. Очакваме спадът да спре до края на годината", каза Светослав Глосов, председател на строителната камара. България е трета по намаление на новото строителство в Европейския съюз през май на годишна база, показват данните на Евростат. Страната отчита понижение от 16.5% спрямо същия месец на предходната година, като с по-ниски показатели от нас са само Испания (17.3%) и Словения (30.1%). България беше на второ място по понижение в строителния сектор през април със спад на годишна база от 22.8%. Заедно с данните за май това е шести поред месец на понижение. Сред страните, които са подали информация до Евростат, девет отчитат спад, докато в пет има регистриран растеж, като най-голям е в Полша (24.7%), Швеция (11.2%) и Германия (8%). Над 3000 фирми са били заличени от регистъра на камарата за 4-те години на съществуването му, показват актуалните данни. Най-много строителни компании са се отписали през миналата година - 1270, докато тази те са двойно по-малко, посочи доц. Георги Линков, зам.-председател на камарата. Към момента регистрираните строителни фирми са общо 4489. Вписването в централния професионален регистър на камарата е задължително условие, за да работи компанията легално на пазара.
Източник: Дневник (20.07.2011)
 
България е трета по спад на строителството в Европа през май България е трета по спад на новото строителство в Европа през май на годишна база, показват данните от Евростат. Страната отчита понижение 16.5% спрямо същия месец на предходната година, като с по-ниски показатели са единствено Испания (17.3%) и Словения (30.1%). Най-голямо увеличение на строителството е регистрирано в Полша (24.7%), следвана от Швеция (11.2%) и Германия (8%). България беше на второ място по понижение в строителния сектор през април, когато страната отчете спад на годишна база от 22.8%. Заедно с данните за май това е шестият поред месец на понижение, показва Евростат. Данните за май показват, че строителството е намаляло с 1.9% в еврозоната на годишна база, докато за целия Европейски съюз понижението е 1%. Сред страните, които са подали информация до Евростат, девет отчитат спад, докато в пет има регистриран растеж.
Източник: Дневник (20.07.2011)
 
Статистиката отчете двуцифрена безработица и през второто тримесечие Безработицата през второто тримесечие е 11.2%, с 1.2 пункта над равнището й през същия период на миналата година и с 0.8 пункта по-ниска отколкото през първото тримесечие на 2011 г., съобщи Националният статистически институт. Спрямо година по-рано броят на безработните се е увеличил с 27.4 хил. души, а спрямо януари - март на 2011 г. намалява с близо толкова. Според методиката, която прилага НСИ, за безработни се броят хората на възраст между 15 и 74 години, които нямат работа, но активно търсят. Според методиката на Агенцията по заетостта, която отчита регистрираните безработни в бюрата по труда, безработицата през второто тримесечие е 9.92%. Според агенцията безработните са 330 хил. души, а според статистическия институт - 369.6 хил. души. Сравнението на НСИ с данните от преди година показва, че намалява икономическата активност - със 100 хил. души по-малко са хората между 15 и 64 години, които работя или търсят работа. Икономически неактивни (тоест не работят, но и не искат да го правят) са 1.7 млн. души.
Източник: Дневник (21.07.2011)
 
Стопили сме се с 564 331 души за десет години За периода 2001–2011 г. населението на България се е стопило с 564 331 души. Две трети от намалението на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, а една трета – на външната миграция, която се оценява на 175 244 души. Резултатите от преброяването представи вчера управителят на НСИ Мариана Коцева заедно с част от ръководството на института. Всички данни – за броя на населението и териториалното му разпределение, за структурата по възраст и пол, етнодемографските характеристики, за икономическата активност,могат да бъдат намерени както на интернет страницата на НСИ – www.nsi.bg, така и на новосъздадения сайт – http://censusresults.nsi.bg/. Той е уникален, защото съдържа всички налични данни от всички извършени преброявания от 1900 година насам. Според окончателните данни от преброяването, проведено през февруари т.г. , в 255 града и 5047 села на България живеят 7 364 570 души. В София живеят 1 204 685 души, или 17,5% от цялото население. Една трета от него – 33,6%, живеят в седемте най-големи града с население над 100 000 души. Запазва се тенденцията към все по-голяма урбанизация, отбеляза Мариана Коцева. В градовете живеят 5 339 001 души, или 72,5% от населението, а в селата живеят едва 27,5% от хората, или 2 025 569 души. Непроменено остава съотношението между мъже и жени - на 1000 представители на силния пол се падат 1053 дами (48,7% срещу 51,3%). Остава ясно изразената тенденция за демографско остаряване и намаляване на населението, започнала още през 1990 г., коментира още Мариана Коцева. Делът на хората на възраст над 65 години се е увеличил от 16,8% през 2001 г. на 18,5% през 2011 г. Докато преди десет години младежите под 15-годишна възраст са били 15,3% от населението, през 2011 г. техният дял намалява на 13,2%. Тревожна е и промяната в коефициента на демографско заместване, показващ съотношението между лицата, навлизащи в трудоспособна възраст, и тези, които навършват 64 години, отбеляза Финка Денкова, ръководител на дирекция „Демографска и социална статистика“. През 2001 година на всеки 100 души, излизащи от трудовия пазар, се падат едва 70 младежи. Десет години по-рано този коефициент е бил 124. Няма значими промени в съотношението между основните етноси. Българската етническа група обхваща 5 664 624 души, или 84,8 от цялото население. Като дял от населението за 10 години българите са нараснали с 0,9%. Втори по численост с дял 8,8% са хората, самоопределили се като турци – 588 318 души. Относителният им дял намалява с 0,6% спрямо 2001 г. Ромският етнос традиционно е третият по численост. През февруари като роми са се определили 325 343 души, което е 4,9% от населението – ръст от 0,2% за десет години. Към 1 март 2001 г. ромите в България са 370 908 души, или 4,7% . През февруари НСИ регистрира безработица от средно 15%.
Източник: Класа (22.07.2011)
 
България с рекорден ръст от 42,9% на индустриални поръчки, втори сме в Европа България е втора по ръст на новите индустриални поръчки в Европа през май. За месец те са се увеличили с 14,1%, а за година – с рекордните 42,9% , показаха данните на Евростат. Подобен темп не е отчитан у нас, откакто европейската статистика публикува цифри за страната ни. През април новите индустриални поръчки у нас отчетоха годишен ръст от 17,7%, като през март повишението достигна рекордните за последните три години 39,3%. Преди нас през май е единствено Естония - с месечен ръст на промишлените поръчки от 14,2% и 62,1% за година. Цифрите за България и Латвия са още по-впечатляващи на фона на средногодишните темпове, отчетени в ЕС и в еврозоната – 14,3% и 15,5% ръст съответно. Спрямо април новите промишлени поръчки в еврозоната са нагоре с 3,6 на сто, а в целия ЕС – с 2,5 на сто, показаха още данните на Евростат. На месечна база показателят расте в петнадесет страни членки, а в други седем – пада. Българската промишленост е нараснала с 83,3% спрямо нивото си през 2005 г. при средно 17,5% за ЕС. След нас през май спрямо същия период на предходната година на трето място по ръст на индустриалните поръчки остава Литва (22,6%), следвана от Португалия и Франция (по 21%). Само една държава от ЕС отчита спад на промишлената си продукция на годишна база. Това е Латвия (-8.9%). В първите месеци на 2011 г. страната беше сред рекордьорите по ръст с резултати от 75,9% през януари, 56,1% през февруари и 34,1% през март. Изправената пред фалит Гърция отчита ръст от 1,7% на месечна база през май и 8,4% на годишна база. В най-мощната европейска икономика – германската, индустриалните поръчки растат с 15,7% за година при 13,9% през април. Добри са данните и за сочената за „заразена“ от дълговата криза – Италия. Индустриалните поръчки на Ботуша отчитат повишение с 15,1%, а във Франция - с 21%. Северната ни съседка Румъния е с растеж 18,3%. Най-слаб темп на покачване има в Дания (+0,8%), Ирландия (+3,4%) и Унгария (+4,3%).
Източник: Класа (25.07.2011)
 
Цените на жилищата падат 11-о поредно тримесечие Цените на жилищата продължиха да падат 11-о поредно тримесечие, отчете Националният статистически институт (НСИ) в петък. Движението надолу тръгна след третото тримесечие на 2008 г., като оттогава апартаментите в страната са поевтинели средно с 36%, достигайки цена от 909 лв./кв.м през второто тримесечие на 2011 г. Понижението на годишна база е 6.4%, а спрямо предходното тримесечие е 1.6%, показват данните на НСИ. Тежката икономическа ситуация и липсата на кредитиране е причината за продължаващата тенденция за спад на цените на жилищата, коментираха брокери на имоти. "Макар че се наблюдава лека стабилизация на пазара, все още не може да се каже, че е достигнато дъното на цените на жилищата", каза Наско Атанасов, управител на "Виктория инвест". "Всички чакат да установят по категоричен начин, че дъното е стигнато, но сигналите все още са разнопосочни и цените продължават да падат", посочи Христо Бойков, управител на "Би енд Ейч имоти". Управителят на агенцията "Имоти БГ" Любомир Станимиров прогнозира, че жилищата в София ще продължат да поевтиняват, защото икономическото положение на българина продължава да се влошава и може би ни чака най-тежката зима. През второто тримесечие жилищата в столицата са поевтинели с 2.1% спрямо предходното и с над 40% спрямо пика им през третото на 2008 г., показват данните на НСИ. В същото време във Варна е отчетен лек ръст на цените на апартаментите от 0.9% и към момента жилищата в морската столица са най-скъпите в страната. Другите градове, в които НСИ отчита минимален ръст до 1.3%, са Благоевград, Русе, Търговище и малките градчета около София. В останалите 23 областни града има поевтиняване, като то е до 4% спрямо предходното тримесечие. В момента най-евтини са жилищата в Габрово - 525 лв./кв.м, Кюстендил - 565 лв/кв.м, и Видин - 571 лв./кв.м. В регионите с устойчива икономика и трайна заетост жилищата поевтиняват с по-бавни темпове спрямо останалите, коментира Наско Атанасов. Той даде за пример Стара Загора, Чирпан и Пирдоп. Цените на апартаментите в Стара Загора са се доближили плътно до тези в Русе, в който преди кризата жилищата бяха значително по-скъпи от тези в града на липите, показват данните на НСИ. Интересен факт е, че апартаментите в Хасково вече са по-скъпи от тези в Плевен, Благоевград и Велико Търново, в които квадратният метър беше с до 400 лв. по-скъп допреди кризата спрямо Хасково.
Източник: Дневник (25.07.2011)
 
България е втора по ръст на новите промишлени поръчки в Европа България е втора по ръст на новите промишлени поръчки в Европа през май, показват данните от Евростат. Страната ни отчита ръст на месечна база от 14.1%, докато на годишна – 42.9%, като единствено Естония регистрира по-голямо увеличение на промишлените поръчки. Балтийската държава отчита растеж на поръчките на месечна база с 14.2% и 62.1% на годишна. През май спрямо същия период на предходната година на трето място е Литва (22.6%), следвана от Португалия и Франция (по 21%). Най-слабо увеличение на годишна база има в Дания (0.8%), Ирландия (3.4%) и Унгария (4.3%). Затъналата в дългова криза Гърция отчита повишение от 8.4%, докато основният мотор на икономическия растеж в Европа – Германия е с ръст от 15.7%. Като цяло новите поръчки в индустриалния сектор надминаха очакванията на експертите. В еврозоната растежът е 3.6% на годишна база, докато за целия Европейски съюз е 2.5%. Европейските производители засилват продуктивността си основно заради силното търсене на продукти в Азия.
Източник: Дневник (25.07.2011)
 
Втори сме в Европа по спад на автомобилните цени Цените на леките автомобили в България са се понижили най-много за последната година спрямо останалите страни извън еврозоната. В същото време сме на второ място по спад в ЕС след Словакия, показва доклад на Европейската комисия, качен на онлайн страницата на институцията. Според данните през 2010 г. цените на новите коли в ЕС са поевтинели в реално изражение с 2,5%, а в еврозоната с 1,5 на сто. В 24 страни от съюза има понижение на стойностите, като най-силен е спадът в Словакия – 17,4%, следван от България с 13,5 на сто, както и в Словения (11,6%) и Чехия (9 на сто). При големите пазари реалните цени са се понижили най-значително във Великобритания (-3,7%), докато в Германия, Испания и Франция намаленията са по-умерени. Стойността на новите автомобили е била стабилна в други две държави (+0,2% в Италия и Малта), като се е повишила в Португалия (+2,6%). Полша пък е първенец по скок на цената на колите с 5,6 на сто. Освен това според данните на комисията реалните цени за ремонт и поддръжка, които през последното десетилетие се увеличиха с повече, отколкото равнищата на общата инфлация, не са се повишили през 2010 г. Хоакин Алмуния, заместник-председател на ЕК, отговарящ за конкуренцията, коментира, че е хубаво да се види, че потребителите в Европа се възползват от конкуренцията на пазара и че продължават да се ползват от значително намаление на цените на автомобили. Фактът, че разликите между държавите членки са намалели още повече, е положителен индикатор за трансгранична конкуренция. Също така сме удовлетворени от това, че за пръв път от десет години насам реалните цени в целия ЕС на услугите за ремонт и поддръжка са спрели да се покачват. Това е знак, че секторът е разбрал новите правила на играта, категоричен бе Алмуния. Според ЕК дългосрочните тенденции в цените подкрепят решението от миналата година, че съществуването на специфични правила за конкуренция за продажбите на нови леки автомобили не е оправдано. Докладът за цените на леките автомобили е част от мониторинга, който ЕК извършва на сектора на моторните превозни средства. В него е направен преглед за целия ЕС на препоръчителните цени на производителите за 89-те най-продавани модели леки автомобили, представляващи 26 марки автомобили.
Източник: Класа (27.07.2011)
 
Бизнес климатът се подобрява, песимизъм има само в услугите Бизнес климатът се подобрява през юли с 0.7 на сто, отчетоха анкетите на НСИ. Оптимистични са очакванията на мениджърите в промишлеността и строителството за развитието на секторите през второто полугодие, ръст има и при търговията на дребно. След два поредни месеца на спад на показателя мениджърите в промишлеността подобряват очакванията си с 1.1 на сто спрямо юни. По отношение на настоящото бизнес състояние на компаниите оценката е по-благоприятна и е само с 1.7 пункта под нивото на дългосрочната си средна стойност. През месец юли е отчетено покачване на средното натоварване на мощностите в промишлеността с 1.9 пункта (до 72%) спрямо април. За същия период нараства и производствената активност на предприятията. Въпреки увеличението на поръчките от чужбина общата осигуреност на производството се задържа на нивото си от последните месеци. Същевременно предприятията съобщават и за излишък от мощности с оглед на очакваното търсене през следващите месеци. Както и преди компаниите в сектора отчитат като най-големи пречки несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Последната анкета регистрира известно свиване на очакванията за увеличение на цените през следващите три месеца. В един от най-силно ударените от кризата сектори – строителството - също има повишаване на оптимизма, като бизнес климатът е с ръст от 2.6 на сто. Мениджърите смятат, че в следващата половин година ще има повишен приток на нови поръчки, което ще доведе и до известно активизиране на дейността в краткосрочен план, но без очаквания за допълнително наемане на работна сила. Има и сигнали за прекъсване на низходящата тенденция в строителната активност. Настоящата осигуреност на производството с поръчки се покачва от 5.3 месеца през април 2011 г. на 5.6 през юли същата година, достигайки дългосрочното си средно равнище. И в този сектор несигурната икономическа среда и финансовите затруднения продължават да са основни проблеми. Mакар все още да бележат стойности над дългосрочните си средни равнища, тяхното негативно влияние е значително намаляло през последните четири месеца за сметка на нарастване на проблема с конкуренцията, отчитат експертите от НСИ. След като няколко месеца търговията на дребно отчиташе спадове, сега предприемачите в сектора подобряват очакванията си с 3.6 на сто. Въпреки това анализаторите коментират, че заради колебливото движение на показателя през последните две години е рано да се каже, че това покачване е сигнал за подобрение в сектора. Икономическата несигурност продължава да затруднява дейността на две трети от предприятията и се засилва негативното влияние на фактора „конкуренция”. Единственият отрасъл със спад на очакванията е този на услугите, отчитат още от НСИ. Бизнес климатът намалява с 5 пункта спрямо юни. Мениджърите коментират, че намалението се дължи на по-резервираните очаквания за състоянието на компаниите.
Източник: Класа (29.07.2011)
 
Разрешителните за нови жилищни сгради с 38.7% повече През второто тримесечие на 2011 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1319 жилищни сгради, което е ръст от 38.7 на сто спрямо предходното тримесечие, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В бъдещите комплекси ще има 3032 апартамента (23.4% ръст за тримесечие) с 433 501 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) (35.5% ръст). На годишна база обаче издадените строителни разрешителни са по-малко с 8.5 на сто, а жилищата в тях - с 22.9 на сто. В периода април – юли 2011 г. са издадени и разрешителни за строеж на 67 офис сгради с 43 203 кв. м РЗП и на 1375 други сгради с 442 258 кв. м РЗП. Броят на офис сградите нараства с 81.1 на сто и съответната им РЗП - с 97.2 на сто. Другите сгради бележат увеличение с 44.1 на сто, докато общата им застроена площ намалява с 30 на сто. На годишна база ръстът при офис сградите е 15.5 на сто, а при другите видове сгради – 17.4 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 157, Пловдив – 151, София – 130, и Варна – 121. През второто тримесечие на 2011 г. е започнал строежът на 732 жилищни сгради с 2127 апартамента в тях и с 273 690 кв. м обща застроена площ, на 36 офис сгради с 20 956 кв. м РЗП и на 678 други сгради с 260 070 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради се увеличава с 59.5 на сто, жилищата в тях – с 38.1 на сто, а общата им застроена площ – с 40.4 на сто. Започнатите административни сгради нарастват с 38.5 на сто, другите сгради – с 65.8 на сто, и застроената им площ бележи увеличение съответно с 48.7 и 24.5 на сто. В сравнение със същия период на миналата година започнатите нови жилищни сгради намаляват с 6.8 на сто, а жилищата в тях нарастват със 17.4 на сто. Броят на започнатите административни сгради се запазва както през съответното тримесечие на предходната година, докато другите сгради се увеличават с 24.4 на сто. Регистрирано е увеличение на РЗП на започнатите жилищни сгради с 6.9 на сто, на административните сгради – с 16.7 на сто, и при другите сгради – с 31.3 на сто. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас – 54 жилищни и 103 други сгради; София – 79 жилищни и 52 други сгради; Варна – 93 жилищни и 37 други сгради; София (столица) – 65 жилищни, 6 административни и 41 други сгради; Пловдив – 67 жилищни и 39 други сгради.
Източник: Медия Пул (01.08.2011)
 
Разрешителните за строеж на жилищни сгради се увеличават През второто тримесечие на 2011 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1319 жилищни сгради с 3032 жилища в тях и с 433 501 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), сочат данните на националната статистика. Издадени са също и разрешителни за строеж на 67 административни сгради/офиси с 43 203 кв. м РЗП и на 1 375 други сгради с 442 258 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 38,7 на сто, жилищата в тях - с 23,4 на сто, и застроената им площ - с 35,5 на сто. Броят на административните сгради нараства с 81,1 на сто и съответната им РЗП - с 97,2 на сто. Другите сгради бележат увеличение с 44,1 на сто, докато общата им застроена площ намалява с 30 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2010 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 8,5 на сто, а жилищата в тях - с 22,9 на сто. Административните сгради нарастват с 15,5 на сто и другите видове сгради - със 17.4 на сто. Регистриран е спад на РЗП на жилищните сгради с 14,8 на сто и на другите сгради - с 21,7 на сто, докато при административните сгради се наблюдава увеличение със 17,7 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите: София (столица) - 157, Пловдив - 151, София - 130, и Варна - 121. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Варна - 573, Бургас - 417, София (столица) - 341, и Пловдив - 338. През второто тримесечие на 2011 г. е започнал строежът на 732 жилищни сгради с 2 127 жилища в тях и с 273 690 кв. м обща застроена площ, на 36 административни сгради/офиси с 20 956 кв. м РЗП и на 678 други сгради с 260 070 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради се увеличава с 59,5 на сто, жилищата в тях - с 38.1 на сто, а общата им застроена площ - с 40.4 на сто. Започнатите административни сгради нарастват с 38.5 на сто, другите сгради - с 65,8 на сто, и застроената им площ бележи увеличение съответно с 48.7 и 24.5 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2010 г. броят на започнатите нови жилищни сгради намалява с 6.8 на сто, а жилищата в тях нарастват със 17,4 на сто. Броят на започнатите административни сгради се запазва както през съответното тримесечие на предходната година, докато другите сгради се увеличават с 24.4 на сто. Регистрирано е увеличение на РЗП на започнатите жилищни сгради с 6.9 на сто, на административните сгради - с 16.7 на сто, и при другите сгради - с 31.3 на сто. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 54 жилищни и 103 други сгради; София - 79 жилищни и 52 други сгради; Варна - 93 жилищни и 37 други сгради; София (столица) - 65 жилищни, 6 административни и 41 други сгради; Пловдив - 67 жилищни и 39 други сгради.
Източник: Дарик радио (02.08.2011)
 
България е трета в европейския съюз по годишен ръст на цените на производител през юни, става ясно от данни на европейската статистическа служба Евростат. Най-силно повишение отбелязва общият индекс на цените на производител във Великобритания (12,7%) и Дания (10,6%). Следваме ги ние с ръст от 10,1 на сто при среден ръст за целия ЕС от 6,9 на сто и почти 6 процента – в еврозоната. Най-малко годишно повишение отбелязва индексът в Малта (0,8%), Унгария (1,5%) и Швеция (1,5%), показват още данните на Евростат. Най-високи повишения на общия индекс на цените на производител през юни спрямо май са регистрирани в Латвия (1,3%), Кипър (0,6%), Румъния (0,6%) и Словения (0,4%), а най-големи намаления – в Ирландия (-1,2%), Дания (-0,7%), Унгария (-0,7%) и Холандия (-0,7%). Индексът на цените на производител в еврозоната и Европейския съюз е останал без промяна през юни спрямо май т. г. Европейската статистика припомня, че през май 2011 г. цените на производител в еврозоната отбелязаха спад от 0,2% на месечна база, а в целия Европейски съюз – с 0,3 на сто. През юни 2011 г. спрямо май цените на производител, с изключение на енергийния сектор, са се покачили с по 0,1% и в ЕС, и в еврозоната. Цените на производител в енергийния сектор са паднали с 0,3% в еврозоната и с 0,2% - в целия съюз. На годишна база през юни цените на производител, с изключение на енергийния сектор, са се покачили с 4,2% в еврозоната и с 4,4% - в Европейския съюз. Само в енергийния сектор покачванията са съответно 10,7% и 13%.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2011)
 
Половината фирми в страната имат само началник и нямат персонал. 327 647 активни предприятия е имало в страната през 2009 г., което е с 21% повече от предходната година. От тях 150 245, или 45,9% от активните предприятия, нямат наети служители. Явно само собственикът им върти цялата дейност на фирмата. Това сочат данните на НСИ за демографията на предприятията - тяхното раждане, оцеляване и развитие до смъртта им. В изследването не са включени само холдингите. С персонал от 1 до 4 души са 121 242 предприятия, което е 37% от общия им брой. Фирмите с 5-9 наети работници са едва 8,7%, докато в групата с над 10 души персонал попадат 10,3% от активните предприятия. Въпреки че основният дял от фирмите са микро-, в големите предприятия с над 10 души персонал работят 74,4% от заетите. В България ежегодно се раждат много нови фирми, но малка част от тях се задържат дълго на пазара, сочат данните. 17,6% от фирмите са новородени през 2009 г. За последните пет години средногодишно са се раждали над 19% от активните предприятия. Т.е. почти всяка пета фирма е новородена. За периода 2005-2009 г. най-висок дял имат новородените фирми в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", като средно за периода този дял е 42,5%. За периода от 2005 до 2009 г. най-голям е броят на новородените фирми, които не са наели работна ръка. В групата "0 наети" през 2009 г. попадат 39 024 новородени фирми. Най-малко са новородените предприятия с повече от 10 наети лица - само 1200.
Източник: Стандарт (03.08.2011)
 
България трета в Евросъюза по ръст на производствена инфлация България е на трето място в Европейския съюз по ръст на цените на производител в промишлеността през юни спрямо година по-рано, показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. Страната ни отчита 10.1 на сто покачване на стойностите в индустрията, като по този показател са ни изправарили само Великобритания - с ръст от 12.7%, и Дания - с 10.6 на сто. Общо в ЕС и в еврозоната повишението на годишна база е било съответно 4.4% и 4.2 на сто. В енергийния сектор повишението е съответно 10.7% и 13%. Производството на недълготрайни потребителски стоки се е увеличило с 3.7% за еврозоната и 4.2% в ЕС. И в двата района трайните потребителски стоки са нараснали с 1.7%. С минимални ръстове пък са били Малта (повишение от едва 0.8%), Унгария и Швеция (съответно с ръст от 1.5%). На месечна база производствената инфлация в еврозоната и Европейския съюз остава стабилна спрямо данните за месец май 2011 г. През юни цените (с изключение на енергийния сектор) са се повишили средно с 0.1%. В енергийния бранш те са намалели с 0.3% в еврозоната и съответно с 0.2% за ЕС. Основните стоки са спечелили 0.2%, а тези за междинно потребление - съответно 0.1%. Недълготрайните потребителски стоки са нараснали с 0.1% в еврозоната и с 0.2% в Европейския съюз. Дълготрайните потребителски стоки са останали на стабилни нива в зоната, а в ЕС са отбелязали ръст от 0.1%. Най-сериозно общо увеличение се е наблюдавало в Латвия (1.3%), Кипър и Румъния (0.6%), както и в Словения (0.4%). Най-големите понижения са отчетени в Ирландия (-1.2%), Дания, Унгария и Холандия (-0.7%). На месечна база България е отчела ръст от едва 0.1%. Припомняме, че страната ни постигна понижение през май с 0.2%. През април повишението беше от 0.6%, а март нивото беше около 1%. За февруари данните сочеха увеличение от 1.1%, докато през януари то беше в размер на 0.5%. Според данните от началото на годината почти всеки месец България държи първото място по скока в цените или поне влиза в челната тройка по този показател на годишна база. В това отношение тенденцията се запазва непроменена от втората половина на 2010 г. През декември ръстът на цените спрямо година по-рано беше от 12 на сто. През юли миналата година повишението беше от 9 %. Тогава усреднените стойности за еврозоната и Европейския съюз бяха съответно 5.3% и 5.9% за декември на годишна база. За юли цифрите показваха съответно 4 на сто и 4.4 на сто нарастване. Най-силен месец за България през втората половина на миналата година се е оказазал октомври. Тогава увеличението на цените е било само от 0.1 на сто спрямо данните за септември.
Източник: Класа (03.08.2011)
 
По-малко от 7% от фирмите в България оцеляват над 5 години Близо 8 хил. от създадените през 2008 г. над 49 хил. фирми година по-късно са закрити. Това показва изследването на Националния статистически институт (НСИ) за демографията на предприятията към края на 2009 г. Най-устойчиви през първата кризисна година са били новосъздадените компании за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. На обратния полюс са фирмите, които се занимават с недвижими имоти. Всяка четвърта фирма в сектора, създадена през 2008 г., е съществувала най-много до края на 2009 г. Данните на НСИ показват, че най-дълго оцеляват предприятията с 10 и повече наети. Едва 2.1% от създадените през 2009 г. фирми са такива. Над две трети от новите компании не са наели служители. Тези компании съществуват най-кратко. По-малко от 7% от предприятията, създадени през 2004 г. са оцелели до 2009 г., показват данните на НСИ. Подобни данни показаха и изследванията от предишните години. Най-жизнеспособни са финансовите и застрахователните фирми. От тези, които се занимават с недвижими имоти, по-малко от 3% са оцелели повече от 5 години. През 2009 г. в България са действали 327 647 предприятия, което е с близо 21% повече в сравнение с 2008 г. 46% от фирмите не са наели служители. Тези фирми са осигурили заетост на едва 5.9% от работещите у нас през 2009 г. През същия период около три четвърти от работните места са били във фирми с по 10 и повече наети.
Източник: Дневник (03.08.2011)
 
Продажбите в еврозоната с плах ръст, потреблението у нас остава свито Продажбите на дребно в еврозоната са нараснали с най-бърза скорост за последната една година през юни, показват данни на Евростат. Изненадващо високите стойности обаче се дължат изцяло на покачването на показателя в Германия. Според статистическата агенция на ЕС продажбите на дребно са нараснали с 0.9% на месечна база, като се очакваше да достигнат едва 0.5% спрямо спада от 1.3% месец по-рано. Това е най-високото им ниво от май 2010 г., когато се повишиха с 1.2 на сто. На годишна база показателят се е понижил с 0.4%, а се очакваше да се свие с 1% спрямо спада от 1.8% за предходния период. Обемът на продажбите е с висока волатилност през последните месеци, като той нарасна през април и спадна през март. Като цяло трендът остава без промени и най-вероятно тази тенденция ще се запази. У нас обаче тенденцията е отрицателна. Потреблението на хората продължава да остава свито, като през юни спадът е с 0.6 на сто спрямо месец по-рано. Така страната ни се нарежда на трето място по понижаване на продажбите на дребно в ЕС. За година продажбите на дребно са намалели с 0.8 на сто, което поставя България сред страните в общността на 11-о място по спад. През юни в целия Европейски съюз е отчетен растеж от 0,7% на същия показател. През май продажбите на дребно и в 27-те държави - членки на Общността, и във валутния съюз намаляха с по 1.3 на сто, припомня Евростат. Потреблението в групата „Храни, напитки и тютюневи изделия“ се е увеличило с 0.9% в еврозоната и с 1% в ЕС през юни спрямо май. В нехранителния сектор е отчетен растеж от съответно 1% и 1.2%. От страните - членки на ЕС, за които Евростат разполага с данни, продажбите на дребно са нараснали през юни на месечна база в 14 страни, намалели са в 6 и са останали непроменени в Ирландия. Най-голям месечен ръст на продажбите на дребно през юни е регистриран в Германия (6.3%), следвана от Латвия (3.3%), Швеция (3%) и Австрия (2.4%). Спрямо май най-сериозно понижение на показателя регистрират Румъния (-1.3%) и Белгия (-1%). Спрямо година по-рано обаче продажбите в групата „Храни, напитки и тютюневи изделия“ са намалели с 0.2% в еврозоната и с 1.1% в целия ЕС. Евростат не отчита изменение на продажбите на дребно в нехранителния сектор в еврозоната през юни. За Общността обаче е регистриран растеж от 1%. Най-голям годишен ръст на продажбите на дребно през юни е отчетен в Люксембург със завидните 12.4 на сто, следван от Литва (7.1%), Латвия (5.4%) и Франция (4.6%). Статистиката показва, че най-голям спад спрямо година по-рано има в Испания (-8.3%), Румъния (-8.2%), Португалия (-5.9%), Белгия (-4.3%), Малта (-4.2%) и Словакия (-4.2%).
Източник: Класа (04.08.2011)
 
Жените нямат равни шансове за професионална реализация Над 60% от българските граждани са на мнение, че при равни други условия с мъжете жените в Европа срещат значителни трудности да достигнат ръководни постове в големите компании. Данните са от специалното издание на проучването „Евробарометър”, проведено от ТНС и „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Европейската комисия. Въпреки усилията в полза на борбата за пълна равнопоставеност между половете по последни данни на Евростат от 2008 г. жените в Европейския съюз получават средно със 17,5% по-малко заплащане за труда си, отколкото мъжете, на същите постове и със същите квалификации. България всъщност е една от страните в ЕС с разлика в заплащането под средната за ЕС – у нас заплащането на жените е с 13,6% по-ниско от това на представителите на силния пол, т.е. по отношение на заплащането жените у нас са по-равнопоставени в сравнение с ЕС като цяло, а и от жените в Австрия например. Резултатът от тази по-голяма равнопоставеност личи и в нагласите, измерени от изследването. 76% от европейските граждани като цяло са на мнение, че жените нямат равен шанс с мъжете по отношение на мениджърските позиции в големите компании. Този процент е с 13 пункта повече от измереното у нас – 63%. Всеки четвърти българин е на мнение, че ако една жена разполага с достатъчно опит и знания, тя не би имала никакви проблеми да успее да заеме висок пост в управлението на голяма бизнес компания.
Източник: Класа (08.08.2011)
 
Производството на хранителни продукти е намаляло с 10,8 на сто през юни в сравнение с година по-рано, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с предходния месец обаче се отчита лек ръст от 0,3 на сто. От националната статистика обясниха намалението със спада в потреблението, който според НСИ е в рамките на 1 на сто. Потърпевши от свитото потребление са и производителите на напитки. През юни тяхното производство е спаднало с близо 5% в сравнение с миналия юни и с над 3 на сто спрямо този май. За разлика от тях ситуацията в тютюневия бранш изглежда далеч по-добра Производството в сектора бележи увеличение със 7,4 на сто само в рамките на един месец, а в сравнение с миналия юни тютюневата индустрия отчита 5% ръст. Положителни тенденции на годишна база се отчитат и в текстилната индустрия, както и при производството на облекло. Там увеличението на производството е съответно с 13% и 6% в сравнение с юни 2010 г. Сериозен ръст от 32% за година НСИ регистрира в сектора на компютърната и комуникационната техника, електронните и оптичните продукти. С 15-20% се увеличава производството и на електрически съоръжения, както и на машини и оборудване с общо и специално предназначение. Като цяло през юни 2011 г. спрямо същия месец на миналата година индустрията е произвела с 2,2 на сто повече. По основни групи сектори на годишна база увеличение е отчетено в преработващата промишленост - с 4,5%, докато намаление има в добивната индустрия с 5,4% както и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,8%. В същото време е регистриран ръст в производството на продукти за междинно потребление (5,8%), на инвестиционни продукти (1,6%), а при енергийните продукти е отчетено намаление (1,5%), съобщиха още от НСИ. На месечна база обаче спадът на промишленото производство продължава. През юни спрямо май той е 1,5 на сто. В добивната промишленост намалението е с 14,2 на сто, а в преработващата – с 0,4%.
Източник: Монитор (09.08.2011)
 
Промишлеността с 2,2% ръст, най-бавния от януари насам Индексът на промишленото производство, оборотът в „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” и индексът на продукцията в сектор „Строителство” отчетоха поредни спадове през юни спрямо май, става ясно от изнесените вчера данни на НСИ. Промишленото производство намалява с 1,5% в сравнение с месец по-рано, оборотът в търговията на дребно пада с 0,6%, а строителната продукция олеква с нови 0,5%. На годишна база обаче статистическата картина изглежда малко по-добре, като през юни календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 2,2% спрямо съответния месец на 2010 г. Това обаче е най-бавният годишен темп на растеж от началото на годината. През май растежът беше доста по-отчетлив - със 7,8% спрямо май 2010 г., през април – с 9,4%, а през март промишленото производство се увеличи с 5,1%. През февруари 2011 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 15,2% спрямо съответния месец на 2010 г., а през януари – с 9,3%, сочи справка на „Класа“ от данните на НСИ. За година през юни отчитаме увеличение на промишленото производство в преработващата промишленост - с 4,5%, докато намаление е отбелязано в добивната промишленост - с 5,4%, и в производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ - с 2,8%. На годишна база през юни продължава спадът на оборота в търговията на дребно и в строителната продукция. В първия случай той е 0,8%, а във втория – 2,6%. Намалението на строителната продукция през юни 2011 г. спрямо юни 2010 г. се определя предимно от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е 21,5%, а в сградното строителство намалението е 4,4%, отчитат от НСИ. Въпреки общото намаление при оборота в сектор „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се отбелязва ръст при фармацевтичните и медицинските стоки - с 4,3%, и в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2,7%. Спад е регистриран при битовата техника, мебелите и други стоки за бита - с 4,5%, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,5%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,8%, и в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с 0,9%. Припомняме, че през юли 2011 г. НСИ отчете намаляване на негативизма в оценките на потребителите по отношение на настоящото развитие на икономическата ситуация у нас. Общият показател „доверие на потребителите” се покачи с 1,3 пункта. По-благоприятни в сравнение с три месеца по-рано бяха и оценките по отношение на цените. „По-слаби“ са и инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца, по отношение на безработицата, песимизмът също намалява.
Източник: Класа (09.08.2011)
 
НСИ: Спадът в инфраструктурното строителство продължава Въпреки многобройните първи копки в сектора и през юни националната статистика отчита двуцифрен спад на годишна база в инфраструктурното строителство - 21.5% спрямо същия месец на 2010 г. Единствената промяна в тенденцията, проследявана от декември насам, е забавянето на темпа на понижението. (Като цяло в този сектор през миналата година беше отбелязан ръст спрямо 2009 г.) Най-голям засега за 2011 г. остава спадът през април на годишна база - 28.7%. При жилищното строителство, както и при това на офиси и големи магазини понижението е с 4.4 на сто спрямо юни миналата година. НСИ отчита същевременно ръст в промишленото производството с 2.2% на годишна база през юни, в който най-голям дял имат комютърната и комуникационната техника (32%), следвани от фармацията и тютюнопроизводството. Спрямо май обаче е регистриран общ спад в промишленото производство с 1.5 на сто.
Източник: Дневник (09.08.2011)
 
Износът на България нарасна с над 40%, но забавя темп През първите шест месеца на годината износът на България възлиза на 18,8 млрд. лв., като само през юни производителите са изнесли стоки за 3,1 млрд. лв. По предварителни данни на НСИ на годишна база българският експорт се е увеличил с 40,3%, но темпът се забавя. След повишението на годишна база със 73% през януари, последваха два месеца с по около 50% увеличение на износа и след това два с по около 35%, за да се стигне до ръст от 12,7% през юни. От януари до май износът на България за ЕС се е увеличил с 48,7% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 9,6 млрд. лв. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия. Тези страни формират 67,2% от износа ни към ЕС. Най-значителен ръст българските фирми отчитат към Малта, Португалия, Дания и Белгия. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Словакия. Само през май износът за ЕС нараства с 38,5% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 2 млрд. лв. По данни на статистиката, които включват износа, както за страни от ЕС, така и за трети страни, за първите шест месеца на годината салдото възлиза на минус 2,250 млрд. лв., но се подобрява с 1,421 млрд. спрямо първата половина на 2010 г., когато е било минус 3,671 млрд. лв. По цени FOB/FOB (като се елиминират разходите за транспорт и застраховки) салдото също е отрицателно и възлиза на минус 955 млн. лева. През полугодието за държави извън ЕС са изнесени стоки за 7,2 млрд. лв., което е нарастване с 35,5% спрямо същия период на 2010 г. В същото време сме внесли стоки от трети страни за 9 млрд. лв., или с 27,8% повече спрямо първите шест месеца на 2010 г. Извън общността търгуваме основно с Турция, Сърбия, Русия, Македония, Китай и САЩ. За тези страни България изнася 51,2% от продукцията, предназначена за външни пазари. НСИ отчита нарастване на експорта за ЮАР, Индия и Канада, но пък страната губи позиции в Сирия, Сингапур, Перу, Обединените арабски емирства, Албания и Индонезия. Същевременно общият внос на страната расте с 24,3% и възлиза на 10,1 млрд. лв. Само за месец май са внесени стоки за 2,3 млрд. лв., сочат още данните на статистиката. Вносът на България от ЕС за полугодието се е увеличил с 24,3% на годишна база и е в размер на 10,1 млрд. лв. Над 100% ръст е отчетен при вноса от Малта и Латвия. Най-голямо намаление от минус 26% се наблюдава при импорта от Финландия и Португалия (-17,6%).
Източник: Класа (10.08.2011)
 
Износът с 13% нагоре Износът нарасна с 12,7% през юни спрямо същия месец на миналата година. Този резултат е добър, но е най-слабият ръст от началото на годината. За първото полугодие са изнесени стоки общо за 18,8 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година експортът се е увеличил с 40,3%. Но месечният темп на ръст от началото на годината постоянно спада. През юни общият внос се увеличава с 13,1% спрямо същия месец на предходната година и достига 3,7 млрд. лв. През първата половина на годината в страната са внесени стоки общо за 21,1 млрд. лв. заедно с транспортните разходи и застраховките, или с 23,3% повече спрямо същия период на предходната година.
Източник: Стандарт (10.08.2011)
 
Първите седем месеца на годината са били доста успешен период за пазара на нови превозни средства у нас. Това става ясно заради ръста от 21,05% на годишна база, отчетен при продажбите на нови автомобили, камиони и автобуси. Данните на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) показват както добри сигнали за покупките на коли, така и за тежкотоварната техника и автобусите. За периода от януари до края на юли са реализирани продажби на 12 277 нови автомобила. Това е ръст от 19,58% спрямо продадените за същия период на миналата година 10 267 нови коли. При камионите и автобусите увеличението е дори още по-голямо. След реализирани общо 443 продажби през януари-юли 2010 г. за първите седем месеца продажбите са 726 броя. Това е ръст с 63,9% на годишна база. Най-силно за периода януари-юли се представят от Volkswagen. Те са реализирали продажби на 1449 нови автомобила, което затвърждава марката като лидер на пазара от началото на годината с пазарен дял от 11,80%. Второто място по продажби за първата половина на годината се пада на Ford, които са продали 1120 нови коли, с което увеличават сделките спрямо същия период на миналата година с 10,67%. Пазарният дял на марката за първите седем месеца на 2010 г. е бил 9,86 на сто, а за същия период на тази година той е 9,12%. На трето място за периода са вносителите на Toyota, които са продали общо 1033 нови коли и пазарен дял от 8,41%. За същия период на миналата година Toyota са продали 1145 коли. Ръст отчитат и продажбите на Peugeot, която се нарежда на четвърто място с пазарен дял от 7,40%. За периода януари-юли 2011 г. са продадени 909 автомобила при 853 коли за същия период на миналата година.
Източник: Дума (10.08.2011)
 
Средната заплата за второто тримесечие у нас е 699 лв. Средната месечна работна заплата у нас за второто тримесечие на годината е била 699 лв., като е нараснала спрямо периода януари-март с 4,2 на сто, показват данните на националната статистика. Средната месечна работна заплата за април е била 710 лв., за май - 698 лв., и за юни 2011 г. - 690 лева. Най-много е нараснала средната заплата в сектора на финансовите и застрахователните дейности – с 9,7 на сто, добивна промишленост – със 7,3 процента, и строителството – с 6,9 на сто. Намаление на средната работна заплата през второто тримесечие на 2011 г. спрямо първото тримесечие на 2011 г. се наблюдава в „други дейности" - с 0,6 на сто. През второто тримесечие на 2011 г. средната заплата е нараснала с 9,2 процента спрямо същия период на 2010-а, като най-голямо e било увеличението в сектора на създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - с 22,7 на сто, „Професионални дейности и научни изследвания" - с 20,6 процента, и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети"- с 19,1 на сто. Най-високо средномесечно възнаграждение през второто тримесечие на 2011 г. са получили хората, работещи в секторите на създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 1547 лв., производство и разпределение на ток, топлинна енергия и газообразни горива - 1461 лв., финансовите и застрахователните дейности - 1429 лева. Най-ниско платени са били хората, занимаващи се с административни и спомагателни дейности – 448 лв., в хотелиерството и ресторантьорството – 452 лв. и в „други дейности" - 494 лева. Спрямо второто тримесечие на 2010 г. средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2011 г. в обществения сектор е нараснала с 3,8 на сто, а в частния сектор - с 11,9 процента.
Източник: Дарик радио (10.08.2011)
 
Бургас е първенец по въведени в експлоатация жилищни сгради през пролетта Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в страната се увеличават през второто тримесечие на годината, но домовете в тях намаляват, сочат предварителните данни на националната статистика. За периода април-юни 2011-а жилищните сгради са 742 което е с над 13 процента повече спрямо същия период на миналата година. Жилищата обаче са с над 26 на сто по-малко – 3497. Първенец по жилищни сгради и жилища, въведени в експлоатация, е област Бургас - 121 сгради с 1122 жилища, следвана от Варна - 100 сгради с 573 жилища, Стара Загора - 74 сгради с 313 жилища, и София (столица) - 36 сгради с 260 жилища. Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2011 г. е 282 000. кв. м, или със 17,2 на сто по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2010 година. Намалява и жилищната площ с 13,8 на сто до 188 500 кв. метра. Същевременно обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 71,9 кв. м през второто тримесечие на 2010-а на 80,6 кв. м през същото тримесечие на 2011 година. Най-голяма средна полезна площ на новопостроено жилище е регистрирана в областите Смолян – 129 кв. м, и Габрово - 126 кв. м, следвани от областите Русе – 122,9 кв. м, и София - 122 кв. м, а най-малка - в областите Враца – 52,5 кв. м, и София (столица) – 64,4 кв. метра.
Източник: Дарик радио (11.08.2011)
 
Икономисти прогнозират 1,20 лв. за долар През следващите месеци може да се очаква доларът да падне доста осезателно с около 10-12% и да стигне 1,20 лв. Това прогнозира икономистът Кольо Парамов на дискусия за дълговите пазари и отражението им върху българската икономика и финансовия пазар. По думите му сметката на САЩ да допусне увеличение на дефицита до 16 трилиона долара до 2020 г. не е точна. Според икономиста през 2015- 2016 г. щатската икономика ще надскочи прага от 20 трлн. долара дефицит. „Ако това се случи, трябва да се отиде към контролирано намаляване курса на долара. Това ще промени матрицата на швейцарския франк и английската лира, но ще влоши и нашия достъп до американския пазар“, коментира Парамов. Нова икономическа криза няма, просто кризата от 2008 г. продължава, заяви на дискусията икономистът Емил Хърсев. Според него кризата няма да отмине, докато не бъдат взети трудните решения. “Те са две, но инвеститорите и финансистите се страхуват еднакво от тях. Едното е стягане на коланите, дисциплина и пестеливост, т.е. дефлация. Или печатане на пари т.е. инфлация, което за САЩ не е проблем, защото те не дължат на света нищо друго освен долари. Пазарът в момента е в шизофренна позиция и се страхува и от двете решения. Затова видяхме няколко дни, в които едновременно падаха цените на петрола и стойността на долара“, коментира икономистът. Според него в момента за съжаление няма световни лидери с ясна визия какво да предприемат. Сегашната криза е предизвестена и сега няма да е толкова дълбока и тежка. Около това мнение се обединиха икономистите по време на дискусията. Припомнена бе теорията на Хърсев, че през летните месеци кризите не са тежки, но пък трудното предстои през октомври и ноември. Според него фондовите пазари ще намерят равновесие, каквито са и днешните тенденции. Затова няма начин България да бъде сериозно засегната, макар че отражение ще има. Хърсев заяви още, че решението на правителството да вдигне минималната работна заплата няма да е проблем, но с нищо друго няма да се отрази на реалната икономика, освен увеличаване на квазиданъчното бреме. Проф. Гарабен Минасян от Икономическия институт на БАН също подкрепи мнението, че дълговата ситуация в САЩ не е изненада. „В последните десетина години те водиха три войни - две преки в Афганистан, Ирак и една косвена - срещу тероризма. Световните икономисти очакваха взрив на финансовото спокойствие преди няколко години“, подчерта той и изрази убеждението, че САЩ ще намерят решение на дълговия си проблем, а дори може вече да са го намерили. Професорът е на мнение, че световните рейтингови агенции са се изложили безпрецедентно през последните 4 години, насочвайки вниманието си към развиващите се страни и пропускайки какво се случва в развитите икономики.
Източник: Класа (12.08.2011)
 
Инфлацията замръзна през юли През юли цените на стоките и услугите в България са се запазили на нивото от предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени в петък. По този начин инфлацията през юли на месечна база е 0%. Годишната инфлация се забавя до 4.4 на сто спрямо юли 2010 г., след като през юни показателят беше 4.8 на сто. От началото на годината цените на стоките и услугите са поскъпнали с 1.8 на сто. За цялата 2011 г. правителството е заложило инфлация от 3.6%. В пролетната прогноза на Международния валутен фонд показателят за България обаче е 4.8% за 2011 г. и 3.7% през следващата. Активният сезон на отпуските се отразява на цените на стоките и услугите за свободно време и развлечение, които се повишават с 2.2 на сто спрямо юни. Тези на транспорта се покачват с 1.3%, а на ресторантите и хотелите - с 0.6%. На годишна база най-много са поскъпнали храните и безалкохолните напитки - с 9%, и транспортът - с 8.4 на сто. Следват цените на ресторантите и хотелите - с 3.2%, на облеклото и обувките - с 3%, и здравеопазването - с 2 процента. Спад има при алкохола и тютюневите изделия - с 0.1%, съобщенията - с 0.9 на сто, и на цените за развлечения и културен отдих - с 3.4 на сто. Хармонизираният индекс на потребителските цени за юли спрямо юни 2011 г. е 100.4%, което означава, че месечната инфлация е 0.4%. Този индикатор е част от европейската статистическа методология и се използва за сравняване на инфлацията в страните от ЕС.
Източник: Дневник (15.08.2011)
 
Икономиката ни нараснала през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал през второто тримесечие на тази година с 1,9 процента спрямо същия период на миналата година и с 0,1 на сто в сравнение с първите три месеца на 2011, сочат експресните оценки на националната статистика. Официалните тримесечни резултати за периода април-юни 2011 година ще бъдат публикувани от НСИ на 6 септември. В номинално изражение достига до 18 707 000 000 лв. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2011 г. е 16 150 000 000 лв., като най-голям дял в общата добавена стойност се формира от сектора на услугите (61,4 на сто), следван от индустриалния сектор (33,3 процента). Аграрният сектор определя 5,3 на сто от общата добавена стойност в икономиката. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (76.4 на сто), което в стойностно изражение възлиза на 14 301 000 000 лв. През второто тримесечие на 2011 г. бруто капиталообразуването е 4 573 000 000 лв. и има относителен дял 24,5 на сто от БВП.
Източник: Дарик радио (15.08.2011)
 
Цените на храните на едро без промяна Индексът на тържищните цени (ИТЦ) и миналата седмица остана почти без промяна и се задържа на 1,885 пункта, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на юни нивото на ИТЦ е стабилно, в порядъка на 1,900 пункта. С 12,2% , до 0,79 лв., падна цената на зелените чушки, продавани по борсите. Оранжерийните домати поевтиняха през миналата седмица с 3,6%, до 0,56 лв./кг. Краставиците на едро поскъпнаха с 4,2% средно, до 0,74 лв./кг. Зелето поевтиня с 11,1%, до 0,24 лв./кг. С 6, %, до 0,46 лв./кг падна цената на картофите. Цената на тиквичките се качва с 2,2%, до 0,46 лв./кг. Според информация от комисията със 7,7%, до 0,24 лв./кг, е паднала цената на дините. Цената на захарта се задържа на 2,25 лв./кг. По 1,01 лв. се е търгувало брашното тип "500", а оризът се покачва с 0,4%, до 2,26 лв./кг. Олиото се е продавало средно по 2,69 лв. за литър. Кравето сирене се търгува тази седмица средно по 4,78 лв./кг на едро. Цената на кашкавал тип "Витоша" се повишава с 0,6%, до 10,62 лв./кг, уточниха от ДКСБТ. Средният добив от пшеницата в страната е 406 кг/дка, като миналата година този показател е бил 360 кг/дка, съобщиха междувременно от Министерството на земеделието и храните. По данни на областните дирекции "Земеделие" са ожънати 99,4% от площите с пшеница, или 10,5 млн. дка. Общо произведеното количество зърно по предварителни данни е 4,25 млн. т, като производството от предходната година е било 4,09 млн. т. С най-висок дял в общото количество пшеница до момента са областите Добрич (525 693 т), Плевен (389 647 т) , Велико Търново (256 089 тона). С най-високи средни добиви са областите Силистра (489 кг/дка), Добрич (472 кг/дка), Разград (465 кг/дка), Плевен (464 кг/дка). По данни на Националната служба по зърното пшеницата е с много високи хлебопекарни качества. Качественото жито тази година е с около 30% повече спрямо 2010 г. и достига 53% от цялото количество. С 4,48% е паднала цената на брашното тип 500 и от 652 лв./т в периода 10-12 август то се е предлагало за 517 лв./т, отчетоха на Пловдивската стокова борса. С първото намаление за две седмици брашното е поевтиняло общо с 22,43%. Земеделският министър Мирослав Найденов препоръча на зърнопроизводителите да продават навреме, защото, когато цените паднат, те ще са на загуба.
Източник: Класа (15.08.2011)
 
Икономиката на еврозоната и ЕС бие спирачки Икономическият ръст в еврозоната е намалял до едва 0,2% през второто тримесечие в сравнение с 0.8% през първите три месеца на 2011 година. Същите са цифрите на Евростат и за целия Европейски съюз. На годишна база БВП и на еврозоната, и на ЕС нараства с 1,7%. В САЩ икономиката се е увеличила с 0,3 на сто за второто тримесечие спрямо януари-март, в Япония БВП пада с 0,3 на сто. Най-голямо разочарование будят цифрите за локомотива на европейската икономика - Германия – тя е с растеж от едва 0,1%. Федералната статистическа агенция на Германия ревизира и данните за първото тримесечие до ръст от 1,3%, вместо 1,5%. Франция е с нулев ръст, Испания расте с 0,2%. Първенец в Европа обаче е Латвия, при която икономиката набира скорост до 2,2% от 0,5 на сто в началото на годината. На общия фон на икономическо забавяне в Европа и България не прави изключение. Евростат потвърди изнесените данни от НСИ в края на миналата седмица за забавяне на ръста у нас през второто тримесечие на годината. Брутният вътрешен продукт (БВП) за периода се е повишил с 1,9 на сто на годишна база при 3,4% за януари-март. А спрямо първото тримесечие икономиката ни расте с едва 0,1%. Според проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, цитиран от „Фокус“, при две от основните съставки на БВП – вътрешното потребление (потреблението на населението) и инвестициите, имат съществено намаление. В рамките на последните три години на тримесечна основа инвестициите реално спадат с по 15 % всяко тримесечие, което според икономиста е направо катастрофално за икономика като нашата. Единственото, което дава позитивно отражение върху БВП, е търговският баланс, но и при него източниците, които надуват износа, са неустойчиви. Икономическите перспективи и пред САЩ не са особено розови. Според последната прогноза на рейтинговата агенция Moody's за второто шестмесечие на годината се очаква ръстът зад Океана да достигне 2% при 3,5%, заложен през юли. За догодина цифрите също ще бъдат по-скромни – 3% при 3,5% в предишната прогноза. Разликата идва от преразглеждането на прогнозата за очаквания БВП, който е логично да намалее заради понижаването на увереността у предприемачи и потребители. Пряка причина за това пък ще е ръстът на цените на стоките от първа необходимост и горивата, както и дълговата криза в САЩ и Европа. От Moody's отбелязват още, че вероятността в близките 12 месеца в САЩ да настъпи нова рецесия, е 33%. „Рисковете от втора вълна на кризата, които вече са 1 към 3, ще нарастват, ако цените на акциите продължат да падат“, обясни Марк Занди, главен икономист на Moody's Analytics. По думите му щатската икономика трябва да расте с поне 2,5 на сто до 3 на сто годишно, за да се създават достатъчно бързо работни места и да се държи процентът на безработица. Миналата седмица Федералният резерв реши да остави основния лихвен процент рекордно нисък поне за още две години, тъй като очаква икономиката на страната да остане слаба в този период. В началото на месеца Moody's потвърди оценката си "Ааа", дадена на държавния дълг на САЩ, но предупреди, че би могла да я понижи, като промени перспективата на рейтинга от "стабилна" на "отрицателна”. Подобна крачка ще бъде направена, ако перспективите за развитието на американската икономика се влошат, или Вашингтон не успее да оправдае очакването за съкращаване на бюджетния си дефицит, коментираха анализатори.
Източник: Класа (17.08.2011)
 
11-и сме по ръст на икономиката в ЕС България е поне на 11-о място по икономически ръст в ЕС, сочат данните на Евростат. През второто тримесечие на годината ръстът на БВП в България е 1,9% спрямо същия период на миналата година. По-добри резултати отчитат 10 страни от ЕС. Най-висок икономически растеж се наблюдава в Естония - 8,4%, Литва - 5,9%, Латвия - 5,7%, Швеция - 5.3%, и Австрия - 4,1%, докато Португалия отчита спад с 0,9%. Спрямо първото тримесечие ръстът на икономиката в България за периода април-юни е 0,1%. По-добри резултати вече са отчели 14 държави. 10 страни обаче още не са обявили данните си.
Източник: Стандарт (17.08.2011)
 
С 22% са поскъпнали основните храни у нас през последната година, показва анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Данните са за 15 продукта като брашно, захар, олио, млечни и месни продукти, ориз, зеленчуци и плодове. Ако изследването се разшири с всичките близо 190 хранителни стоки, които следим, поскъпването от миналия юли до този е само около 8 на сто, обясни шефът на комисията Едуард Стойчев. Най-големият проблем е при захарта, тя е скочила със 75% за 1 година, но възходящата тенденция вече затихва, се казва в анализа за цените през първото полугодие на 2011 г. През есента на миналата година захарта се е търгувала на едро за 1,32 лв./кг, а първите седмици на юли цената вече е 2,23 лв. Поскъпването от началото на годината е с 58 на сто. На международните борси пък първо имало скок от 127% от декември 2008 до януари 2010 г., последвал спад с 40 на сто и от май 2011 г. пак поскъпване. При млечните продукти е отчетено повишение с около 40% за 1 г. Кашкавалът от 7,82 става 10,37 лв./кг, а сиренето - от 3,35 на 4,71 лв. Олиото трайно поевтинявало, а брашното се стабилизирало. Според доклад на Световната банка, обявен днес, пък храните по света са поскъпнали с около една трета през последната година. Това е изложило на глад десетки милиони души в развиващите се страни. При някои основни продукти поскъпването е с над 50%. Например царевицата е скочила с 84%, захарта - с 62%, пшеницата - с 55%, а кафето - с 45 на сто. Цените били близки до рекордните стойности от 2008 г. Високите цени на храните съчетани с малки запаси показват, че светът остава в опасната зона и страдат най-много уязвимите групи от населението, предупреди президентът на банката Робърт Зелик. Затова и световната финансова институтция щяла да увеличи годишното финансиране на земеделието от 4 на 6-8 млрд. долара.
Източник: 24 часа (17.08.2011)
 
Икономическото развитие на Европа забави хода си, като през второто тримесечие икономиката на 17-те държави от еврозоната и 27-те членки на ЕС (ЕС-27) е нараснала с по 0,2% в сравнение с предходния отчетен период. За сравнение през първото тримесечие и в двата региона ръстът беше с по 0,8%. Най-лошата изненада идва от Германия, която е моторът на икономиката на Стария континент. Там ръстът за последното тримесечие е едва 0,1%. Франция има нулев растеж. Сегашните данни в еврозоната са най-нискияте от края на 2009 г., когато валутната зона излезе от рецесията. Прогнозите на икономистите бяха за увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,3%. На годишна база БВП на еврозоната и ЕС се е увеличил с 1,7% при стойност на показателя от 2,5% за първото тримесечие. Икономиката на Европа може да загуби потенциала си за ръст, след като държави като Италия и Испания свиват бюджетните си разходи, за да се справят с дълговата криза, коментира Блумбърг. “През второто полугодие ЕС може да не отчете икономически ръст, което води до заплаха от нова рецесия”, казва Мартин ван Вилет, старши икономист в централата на банката Ай Ен Джи в Амстердам. Лошите икономически данни повлякоха надолу еврото и цените на акциите. Еврото отстъпи с 0,4% от триседмичния си връх спрямо долара, като се разменяше за $ 1,4385. След три дни на зелено, водещите европейски борсови индекси се понижиха в рамките на 1-2%. Друго изследване на Евростат разкри и неблагоприятни данни за износа на ЕС. През юни стойността на експорта е намаляла с 4,7% спрямо предходния месец, когато имаше увеличение с 1,5%. Юнският внос в ЕС е намалял с 4,1%, като търговският дефицит се е увеличил от 800 млн. евро на 1,6 млрд. евро. Потокът от негативни данни започна още в края на миналата седмица, когато Евростат регистрира спад на индустриалното производство в еврозоната с 0,7% през юни.
Източник: Труд (18.08.2011)
 
Пазарите останаха разочаровани от плана на Меркел и Саркози Пазарите от САЩ, Азия и дори Европа останаха разочаровани от предложенията на френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел. Във вторник вечерта те се срещнаха в Елисейския дворец, за да обсъдят възможностите за решение на дълговата криза в ЕС и спасяването на еврото. Борсите реагираха негативно първо на новината, че Париж и Берлин засега няма да подкрепят идеята за емитиране на общи еврооблигации по схемата „един за всички и всички за един“. Въпреки че предварително официални източници от двете делегации заявиха, че темата няма да се обсъжда, тя в крайна сметка бе на дневен ред. Саркози дори посочи, че това е интересно предложение, но ще се разисква за в бъдеще. Германският канцлер пък каза: ‘‘Смятам, че с нашите предложения ще решим кризата сега и ще възстановим доверието стъпка по стъпка. Не вярвам, че еврооблигациите ще ни помогнат в това начинание.“ Веднага последва спад на френските и испанските пазари. Идеята за еврооблигации бе подкрепена преди дни от Испания, Италия и Ирландия и дори финансовият министър на Острова Джордж Озборн заяви в понеделник, че решение като еврооблигации или други форми на гаранции изисква сериозно обсъждане. С отказа си за скорошно въвеждане на общи европейски дългови книжа Саркози и Меркел оставиха еврозоната уязвима на атаки от спекуланти, посочиха пазарни анализатори. Това се потвърди и от търговската сесия в Азия - водещият индекс Никкей-225 на Токийската фондова борса отчете загуби. Американските пазари също не останаха равнодушни към плана на Меркел и Саркози. Те се оцветиха в червено най-вече заради предложението за въвеждане на общ европейски данък в еврозоната върху финансовите транзакции. Dow Jones Industrial Average загуби 0,67%, като спадът му се дължеше и на слабите данни за икономически ръст в Германия. S&P 500 бе надолу с 0,97%. Еврото от своя страна също остана под натиск. При отварянето си лондонският FTSE също бе със спад от 0,7%, основният показател на Франкфуртската борса DAX губеше 0,8%, а в Париж CAC 40 олекна с 1%. Най-големи загуби - до 3%, отчитаха акциите на европейските банки. По-късно през деня обаче FTSE се върна на плюс, DAX стопи загубите до спад от -0,22%, а CAC 40 се изстреля с 1,35%. Срещата в Париж дойде, след като европейските фондови борси преживяха най-големите си трусове от кризата през 2008 г. насам. Освен това Евростат отчете значително забавяне на икономиката на еврозоната и ЕС през второто тримесечие.
Източник: Класа (18.08.2011)
 
Годишната инфлацията за юли в България – 3,4%, а в ЕС – 2,9% Годишната инфлация в еврозоната е 2,5 процента за юли 2011 година, което е спад спрямо 2,7 процента през юни, сочат публикувани днес данни на сайта на Евростат. Година по-рано равнището на показателя бе 1,7 процента. Месечната инфлация за юли 2011 година е минус 0,6 на сто. За целия ЕС е отчетена годишна инфлация от 2,9 процента през юли, което спад спрямо 3,1 процента през юни. Година по-рано равнището е било 2,1 процента. Месечната инфлация е минус 0,5 на сто през юли 2011 година. Най-ниски годишни равнища се наблюдават в Ирландия (1 процент), Словения (1,1 процента) и Швеция (1,6 процента), а най-високи - в Естония (5,3 процента), Румъния (4,9 процента) и Литва (4,6 процента). Спрямо юни 2011 година годишната инфлация е намаляла в 16 страни членки, останала е стабилна в две и се е ускорила в девет. В България годишната инфлация е 3,4 процента за юли 2011 година спрямо 3,5 процента през юни 2011 година и 3,2 процента за юли 2010 година, а месечната инфлация е 0,4 на сто. Най-ниска средна 12-месечна инфлация до юли тази година е отчетена в Ирландия (0,3 на сто), Швеция (1,6 процента), Чехия и Холандия - по 1,9 процента, а най-високата е в Румъния (7,6 процента), Естония (4,9 процента) и Гърция (4,3 процента). За България е 3,8 процента.
Източник: Дарик радио (18.08.2011)
 
Спадът в строителството в Европа удари 16-месечен рекорд Строителството в ЕС и еврозоната през юни отново отчита сериозен спад, показват данните на Евростат. В еврозоната строителната активност през шестия месец на годината е намаляла с 1,8% на месечна база и с 11,3% на годишна. В целия Европейски съюз тя пада с 1,3% за юни спрямо май, като на годишна база понижението е 8,1%. Годишните понижения и за групата на 27-те, и за валутния съюз представлява 16-месечен рекорд по спад. През май в страните, използващи еврото, секторът отчете повишение с 0,1 на сто, а в ЕС нивата останаха стабилни, което даде глътка оптимизъм. Данните за юни обаче отново сгъстиха облаците за възстановяването на Европа. Експертите от Евростат отичтат, че сред държавите членки, за които има налични данни за юни 2011 г., строителната продукция намалява в седем и е нараснала в шест страни спрямо май. Статистиката отново потвърждава, че месечните ръстове, които се отчитат, все още не се превръщат в тенеденция и бизнесът продължава да изпитва проблеми и несигурност. През юни най-сериозни проблеми е имало в строителния бранш в Словения (-11,9%), Унгария (-5,5%) и Германия (-4,5%). Най-голям ръст пък е отчетен в Обединеното кралство (3,8%), Словакия (2,0%) и Португалия (1,7%). Сградното строителство е спаднало с 1% в еврозоната и с 1,4% в ЕС-27, след ръст от 0,3% и в двете зони през май. Гражданското строителство пък се е забавило с 2,7% в еврозоната и с 0,8% в ЕС-27. На този фон цифрите за България са дори оптимистични - строителната продукция е намаляла с 0,5% спрямо май, когато беше отчетен ръст от 4,9%. Спрямо същия месец на миналата година понижението е с 2,6%, което е най-ниският спад от началото на 2011 г., отчитат от Евростат. През юни спрямо същия месец на изминалата година намаления в строителния сектор са отчели десет страни от ЕС, а ръст едва четири. Най-сериозен спад според експертите има в Испания (-43,7%), за последните шест месеца това е най-голямото понижение при строителството в четвъртата по големина икономика в Европа и е рязко обръщане на тенденцията от последните три месеца. В Словения строителството е намаляло с рекордните за последната година 35,9%, а в Румъния понижението е с 10%. През май северната ни съседка за първи път от началото на кризата успя да постигне ръст от 3,5%. Данните за строителство в Европа не подминаха и еврото, което вчера отчете сериозен спад.
Източник: Класа (19.08.2011)
 
Близо 370 000 безработни за второто тримесечие преброи статистиката През второто тримесечие на 2011 година безработните у нас са 369 800 души, като коефициентът на безработица е 11,2 на сто. В сравнение със същия период на миналата година безработицата нараства с 1,2 на сто, а хората без работа са с 27 600 човека повече. За посочения период безработицата при мъжете се е увеличила с 1,7 на сто до 12,2 процента, а при жените с 0,6 процента до 10 на сто, показват данните на НСИ. Броят на безработните младежи (15-24 години) се е увеличил с 2000 души през второто тримесечие на тази година до 60 000 човека, като коефициентът на безработица в тази възрастова група е 25,3 процента. Между второто тримесечие на 2010 г. и периода април-юни на 2011 г. нараства броят на продължително безработните с 41,4 на сто, като достига 209 700 души, докато броят на хората с продължителност на безработицата, по-малка от една година, намалява. През второто тримесечие на 2011 г. 306 600 души или 82,9 на сто от безработните са имали предишна работа, а 63 200 човека или 17,1 на сто търсят първа работа. Според методологията на националната статистика безработни са хората на възраст от 15 до 74 години, които нямат работа през съответния период, активно търсят работа през период от четири седмици, или вече са намерили работа, която очакват да започнат до три месеца след края на съответния период; имат възможност да започнат работа до две седмици след края на дадения период. Продължително безработни са хората, които са безработни от една или повече години. Обезкуражени пък са онези, които са извън работната сила, желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят. За статистиците хората, които нито са заети, нито безработни през съответния период са икономически неактивни. Такива са 1 710 400 души на възраст между 15 и 64 години. Икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 години е 3 263 800 души.
Източник: Дарик радио (23.08.2011)
 
Българите съкращават пътуванията си през второто тримесечие Българите са намалили пътуванията си през второто тримесечие на годината, сочат актуалните данни на Националния статистически институт, публикувани днес. По предварителна информация 1, 01 млн. българи са посещавали различни места в страната и чужбина, което е спад от 7,4 на сто на годишна база. Според данните на статистиката по-сериозното намаление е при пътуванията в страната. В рамките на България са осъществени над 790 хил. пътувания в периода между април и юни, което е спад от 8,9 на сто на годишна база. В чужбина пък са осъществени над 220 хил. пътувания, или с 1,4% по-малко от 2010 г., показва статистиката. И през това тримесечие по-голямата част от българите са пътували с лични цели - предимно на почивка или на посещение при близки. В страната са били похарчени средно 168,9 лв. за лично пътуване и 270, 9 лв. - за служебно. Разходите в чужбина са значително по-високи. Почивка извън България е струвала средно 652,7 лв., а за командировка са средно изхарчени - 1152,2 лв., показват данните от статистиката.
Източник: Дневник (23.08.2011)
 
През второто тримесечие на тази година безработните у нас са 369,6 хил., а коефициентът на безработица е 11,2%, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. хората без работа са се увеличили с 27,4 хил. (8,1%), а коефициентът на безработица - с 1,2 пункта. Но в сравнение с първите три месеца на т. г. безработните са намалели с 25,9 хил., а безработицата - с 0,8 пункта, сочи информацията на статистиката. Тя има леко разминаване с данните на Агенцията по заетостта (АЗ), според които през второто тримесечие на т. г. безработните са 330,3 хил. души, а равнището на безработица е 9,92%. Според изпълнителния директор на агенцията Росица Стелиянова това се дължи на различните методики на изчисление, които ползват двете институции (НСИ работи на анкетен принцип, като взема информация и от домакинствата, а АЗ отчита само регистрираните в бюрата по труда). Въпреки това данните им били в нормално допустимите разлики. Стелиянова е оптимист, че спадът на безработицата от април до края на юни т. г. не се дължи само на сезонната заетост, а и на оживлението в някои икономически браншове, които са започнали да наемат хора. През второто тримесечие на т. г. 1,7 млн. (34,4%) от населението на страната на възраст 15 - 64 г. e икономически неактивно, т. е. извън работната сила. Обезкуражените, т. е. тези, които не търсят и не желаят да намерят работа, са 231,2 хил. души. Това е с 13,8 хил. повече от второто тримесечие на 2010 г. Заетите на 15 и повече навършени години са 2,934 млн., а относителният им дял от населението на същата възраст е 45,3%. В сравнение със същия период на 2010 г. заетите са намалели с 138,1 хил., или с 4,5%, а относителният им дял - с 1,7 пункта. Спадът е по-голям при мъжете - 5,7%, срещу 3,1% при жените. Най-същественото е, че намалението на заетите с основно и по-ниско образование е с 14,4%, докато при тези с висше образование е с 0,5%. Специалистите свързват тези данни с един от основните проблеми на работната сила - нейното качество и пригодността й да отговори на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна ръка. В сравнение с първото тримесечие на т. г. обаче заетите през второто са се увеличили с 0,6 пункта, което според експерти е твърде незначително, за да се нарече тенденция. Тревожен е фактът, че от април до края на юни т. г. броят на продължително безработните е нараснал с 41,4% спрямо същото време на м. г., като те вече са 209,7 хил. души. Икономически активното население на възраст 15-64 г. е 3,263 млн. души, а коефициентът на икономическа активност е 65,6%.
Източник: Труд (23.08.2011)
 
Според месечни данни на Националния статистически институт (НСИ) превозените със сухопътен транспорт товари от превозни средства с българска регистрация през второто тримесечие на годишна база се увеличават. През април - юни с автомобилен и железопътен транспорт са превозени над 24.6 млн. тона товари, което е 17% увеличение спрямо същия период на 2010 г. Най-голямо е увеличението при товарния автомобилен транспорт с 19.8%, което представлява 71.4% от общото увеличение. Според данните на НСИ най-много са превозените вътрешни товари, а при международните превози български камиони са закарали най-много стоки до Турция, Гърция и Македония, а най-много са натоварените продукти от Гърция, Германия и Турция.
Източник: Пари (26.08.2011)
 
Бизнес климатът се подобрява през август През август общият показател на бизнес климата се покачва с 1.1 пункта спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. По-добър бизнес климат се регистрира в промишлеността и търговията на дребно, докато в строителството и сектора на услугите има известно влошаване на стопанската конюнктура. За да се достигне дългосрочното средно равнище на показателя, все още остават 8.8 пункта. В сравнение с юли съставният показател "бизнес климат в промишлеността" нараства с 2 пункта и е само с 2.1 пункта под нивото на дългосрочната си средна стойност. Показателят "бизнес климат в строителството" се понижава с 5.7 пункта през август поради по-резервираните мнения на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията и увеличения песимизъм в очакванията им за следващите шест месеца. Все пак, макар и колебливо, строителната активност бавно се възстановява. Балансовият показател се е отдръпнал с 45.9 пункта от най-ниската си точка за последните три години. Положителен момент в стопанската конюнктура е и намалението на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Показателят "бизнес климат в търговията на дребно" през август нараства с 10.8 пункта в сравнение с предходния месец, като за първи път след края на 2008 г. надхвърля дългосрочната си средна стойност с 0.3 пункта. Подобрени са както оценките за настоящото бизнес състояние на предприятията, така и очакванията за следващите шест месеца. Показателят "бизнес климат в сектора на услугите" е с 3.2 пункта под юлското си равнище. Това понижение е в резултат от изместването на оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" или "по-лошо" към запазване на "същото" състояние.
Източник: Дарик радио (29.08.2011)
 
Цените на производител забавят покачването си Покачването на заводските цени се стабилизира, показват данните на Националния статистически институт. През юли спрямо същия месец на миналата година те са се покачили с 9.4%, а на месечна база - с 0.9%. Цените на производител се влияят както от котировките на суровините, така и от състоянието на икономиката - търсене на продукцията и пазара на работна ръка. Често посоката, в която се движат производствените цени, е сигнал и за развитието на потребителската инфлация. Производствената инфлация забави ръста си в края на пролетта, като през юни НСИ отчете ръст от 9.0%, а през май той бе 9.2%. По същото време потребителската инфлация също се стабилизира и през летните месеци дори бе отчетено и понижение на месечна база. През юли нарастването на цените в преработващата промишленост е било 11.3% на годишна база, а като най-голямо е увеличението в производството на основни метали - с 19.2%, при производството на хранителни продукти - с 16.4%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.5%. Спад на цените има при производството на ремаркета и полуремаркета - с 2.2%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.1%. Цените в металургичния бранш растат сериозно и на месечна база - с 2.8%. Поскъпване има още при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.3%, а намаление е отчетено при обработката на кожи - с 3.6%, и при производството на хранителни продукти - с 1.0%. Една от причините цените на производител да растат значително по-бързо от потребителските е, че голяма част от българската индустрия произвежда за международните пазари и продуктите, които поскъпват с най-големи темпове, не се реализират в България. Друг фактор, който забави ръста на потребителските цени, бяха и високите маржове на търговските компании, които в условия на свито потребление намалиха нормите си на печалба, но задържаха крайните цени, вместо да ги повишат с получаването на по-скъпи продукти.
Източник: Дневник (30.08.2011)
 
Глътнахме 22 млрд. евро от чужбина 22 млрд. евро са чуждите инвестиции в България през последните 20 години от прехода. Това сочат предварителни данни на националната статистика, огласени вчера. Разделено по периоди, това прави средно по 1,1 млрд. евро за година. Само през 2010 г. инвестициите са били около 1,7 млрд. евро. В края на 2009 г. те са били 20,4 млрд. евро, а през следващата година - с 8,9% повече, отчита статистиката. Най-привлекателната сфера е била промишлеността. Там са вкарани 8,204 млрд. евро. На второ място е секторът на услугите - хотелиерство, ресторантьорство, търговия, складиране и ремонт на автомобили - 4,213 млрд. евро. Само през 2010 г. тези дейности заедно формират 56,1% от общия обем на чуждите инвестиции през годината. В сектор "Строителство" преките чужди вложения достигат 1,292 млрд. евро, или с 4,6% повече в сравнение с 2009 г. Колко ще бъдат инвестициите в кризисната 2011 г., все още не е ясно. Според последните данни на БНБ преките вложения за първите 6 месеца на 2011-а нарастват само със 7,9 млн. евро при ръст от 532,7 млн. евро за периода януари - юни 2010 г. Пак по данни на НСИ за 20 години в дълготрайни материални активи (сгради, съоръжения и техника) са инвестирани 16,3 млрд. евро. Намалението на тези средства през 2010 г. е 23,3% спрямо 2009 г. Относителният дял на направените инвестиции за машини, производствено оборудване и апаратура нараства с 1,5 пункта в сравнение с предходната година и достига 37,0%. Същевременно обаче намаляват вложените средства за закупуване на земя - с 2,6 пункта.
Източник: Стандарт (31.08.2011)
 
Общо 315 819 хил. фирми от нефинансовия сектор са подали финансов отчет за миналата година, съобщи Националният статистически институт. През 2009 година техният брой е бил 345.44 хил., което означава, че през миналата година броят на действащите фирми е намалял с 8.4%, показват данните. Според експертите на институцията броят на дружествата обхваща почти на 100% действащите компании в България и показва най-пълно активните предприятия. В момента тази информация е достъпна само с годишните данни на НСИ, тъй като в Търговския регистър тече пререгистрация, която ще приключи в края на тази година. Отчети не подават само компаниите, които са прекратили дейността си, както и тези, които нарушават задължението да огласяват финансовите си резултати и затова ще бъдат глобени, но техният брой е пренебрежимо малък, твърдят от НСИ. Те гарантират изчерпателност на информацията си с аргумента, че получават тези данни, които пристигат и в НАП. От изследването на НСИ става ясно, че през миналата година в нефинансовите предприятия са работили 1.934 млн. души, като е произведена добавена стойност за 32.13 млрд. лв. и са направени разходи за инвестиции в дълготрайни материални активи за 12.77 млрд. лв.
Източник: Дневник (31.08.2011)
 
Втори сме по ръст на безработицата в ЕС през юли България е на второ място по ръст на безработицата в ЕС през юли, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. В сравнение със същия период на миналата година безработицата у нас е нараснала с 1,5% от 10% на 11,5%. Преди страната ни е само Гърция, където броят на безработните през същия период се е увеличил с 4% от 11% на 15%. На трето място по ръст на безработицата е Словения – увеличение с 1,2% от 7,2% на 8,4%. Най-ниска безработица е регистрирана в Австрия – 3,7%, в Холандия – 4,3% и в Люксембург – 4,6%. Най-висока е безработицата в Испания – 21,2%, Латвия – 16,2% и Литва 15,6%. На годишна основа безработицата се е увеличила в 11 страни и е намаляла в 16, сочат данните на Евростат. Преди седмица европейската статистическа служба публикува данните и за размера на минималната работна през юли. Според тях, България е на последно място в ЕС с равнище от 123 евро и ще продължи да бъде последна и след като от 1 септември минималната работна заплата стане 130 евро.
Източник: Дарик радио (01.09.2011)
 
Печелим средно по 940 лева Българинът печели средно по 940 лв. на човек. Това сочат данните на НСИ за второто тримесечие на 2011 г. Увеличението е средно с 3,8% спрямо същия период на миналата година. Основната част от прихода продължава да идва от заплата или пенсия. Учудващо за някои, но дори в криза доходите растат. Постъпленията от заплата са 494 лв., което е с 8,4% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Доходите от пенсии се запазват на нивата от м.г. и са 282 лв. средно на лице от домакинство. Най-мизерното перо са детски, социални помощи и други доходи от социални плащания. Те се повишават с 8,3%, достигайки средно 32 лв. на човек.
Източник: Стандарт (01.09.2011)
 
Статистиката ревизира нагоре данните за ръста на БВП Националният статистически институт (НСИ) ревизира нагоре данните за растеж на БВП за второто тримесечие на годината до 2%, вместо предварително обявените 1,9 на сто. Сезонно изгладените данни на статистиката показват, че растежът за периода април – юни е бил 0,3% спрямо първото тримесечие на годината при отчетен в експресните оценки на института едва 0,1% ръст. За второто тримесечие сме произвели БВП за 18,8 млрд. лв. по текущи цени (9,614 млрд. евро). На човек от населението се падат 2 511,6 лева от стойностния обем на показателя, изчислява още статистиката. Общо брутната добавена стойност в икономиката е 16,29 млрд. лв. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял с 2,3 процентни пункта през второто тримесечие на 2011 г. спрямо същото тримесечие на предходната година и достига до 33,4%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, е 60,8%, което е с 3,4 процентни пункта по-малко спрямо съответния период на предходната година. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката пък се увеличава с 1,1 процентни пункта и достига до 5,8% през периода. За индивидуално потребление на населението през второто тримесечие на 2011 г. се изразходват 70,1% от произведения БВП. Инвестициите формират 21,1% от него, сочат данните на статистиката. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно в размер на 414 млн. лева и заема дял от 2,2% в структурата на БВП. През второто тримесечие износът на стоки и услуги намалява с 1,3%, а вносът отбелязва нарастване с 0,8% спрямо предходното тримесечие. Според предварителните данни за второто тримесечие на 2011 г. крайното потребление бележи ръст от 0,5%. През първите три месеца на 2011 г. икономическият растеж в България бе 0,6%. За разлика от ситуацията в родната икономика, в Европа данните са по-песимистични. Според Евростат растежът в страните от еврозоната и в ЕС са забавили икономическия си растеж до 0,2% в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо същия период на миналата година данните за еврозоната са коригирани в посока надолу - от 1,7% до 1,6%. Икономиката на целия ЕС е с годишен растеж от 1,7%. Леко е понижена и оценката за първото тримесечие спрямо последното на миналата година, когато ръстът в общността е бил не 0,8%, а 0,7%. През второто тримесечие на 2011 г. най-добри резултати се отчитат в Литва, Латвия, Естония, Полша, Австрия, Швеция, Дания, Словакия и Белгия, докато Франция, Унгария и Португалия регистрират нулев растеж. Същевременно от НСИ отчитат, че БВП на един зает се увеличава с 6% през второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2010 г. Равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор - 5 980,8 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14,7 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 808,7 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11,2 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – едва 1237 лв. БДС на един зает и 3,1 лв. за един отработен човекочас. В сравнение с второто тримесечие на 2010 г. броят на заетите лица е намалял с 3,5%, като са отработени с 3,4% по-малко човекочасове. Само преди дни финансовият министър Симеон Дянков прогнозира евентуален ръст на заплатите през първото полугодие на следващата година, но отказа повече конкретика, за да не бъдат възприети думите му като предизборен ход или популистко изказване. Дянков обясни, че дефицитът в бюджета за следващата година ще е под 2%, а може би дори под 1%, а растежът ще бъде около 4 на сто. По думите на вицепремиера приходите тази година вървят добре - около 14% над тези от 2010 г., а разходите са с около 6% по-малко. Бюджет 2012 ще е по-добър от предишните два, прогнозира още Дянков. Той е категоричен, че в България няма да има период на депресия, че икономиката ни върви добре и би се забавила само ако се забави европейската. По думите му, ако нещо трябва да се направи за частния бизнес, това са активни политики по отношение на инфраструктурата и по-добри придобивки в определени сектори. Вицепремиерът подчерта, че „данъчна ваканция” за частния бизнес няма да има, тъй като у нас данъците са най-ниски в цяла Европа.
Източник: Класа (07.09.2011)
 
Икономиката на България е нараснала с 2% през второто тримесечие Българската икономика отбелязва ръст и през второто тримесечие на годината, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Те потвърждават експресните оценки за забавяне на икономическия ръст в сравнение с периода януари-март. Брутният вътрешен продукт за април-юни е 18.8 млрд. лв., което е 2% увеличение на годишна база и 0.3% в сравнение с предишното тримесечие. През последните три месеца на миналата година и първите три на тази повишението на икономиката надхвърляше 3 на сто на база същия период на предходната година. Според информацията от НСИ индустриалният сектор увеличава дела си в добавената стойност на икономиката с 2.3 процентни пункта спрямо второто тримесечие на миналата година и стига 33.4%. Намалява обаче делът на услугите – от 64.2% на 60.8 на сто. Лек ръст има при аграрния сектор, който носи 5.8% от добавената стойност в икономиката. Общо брутната добавена стойност в икономиката е 16.29 млн. лв. Тя се изчислява като разлика между стойността на произведената продукция по цени преди начисляване на данъци и субсидии и производствените разходи, пресметнати по цени на купувач. Похарченото за индивидуалното потребление е 70.1% от БВП, а инвестициите заемат 21.5% от произведеното от икономиката. Външнотърговското салдо е 2.2 на сто от БВП и е отрицателно – 414 млн. лв. Това означава, че страната ни е внесла стоки и услуги с по-голяма стойност, отколкото е изнесла зад граница.
Източник: Дневник (07.09.2011)
 
Със само 1.17 евро за литър дизелът се продава най-евтино в Люксембург, която е най-богатата страна членка на ЕС. С 1.19 евро следва Полша. След нея се нареждат Литва, Латвия и България, където цената е 2.41 лв. или 1.23 евро за литър. А най-скъпо е във Великобритания, Швеция и Дания, където цената надхвърля 1.50 евро, или 2.94 лв. за литър, сочат данни на energy.eu. Литър бензин в ЕС може да бъде зареден на цени от 1.198 до 1.707 евро. Като най-евтино е в Полша, където шофьорите купуват бензин А-95 на цена, по-ниска от 1.20 евро/л., или 2.34 лв. Следват Кипър и България, където горивото струва съответно 1.219 и 1.247 евро, или 2.38 лв. и 2.44 лв. за литър. Под 1.30 евро за литър, или 2.54 лв., се продава бензин в Естония, Латвия, Румъния и Словения. А най-скъпо е в Дания и Гърция, съответно 1.707 и 1.68 евро или 3.34 и 3.29 лв./л. Разликата между цената на горивото в България и съседна Гърция е 0.87 лв., или на резервоар от 60 л. могат да бъдат спестени 52 лв., или 26.8 евро.
Източник: Дума (07.09.2011)
 
България отстъпва с 3 позиции по конкурентоспособност България отстъпва с три позиции в общото класиране на конкурентоспособността, сочи проучване сред 142 икономики в света, извършено от екип на Световния икономически форум /СИФ/. Вчера бе представен поредният доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/. В него България вече заема 74-та позиция, падайки с 3 позиции спрямо септември 2010 г., когато бе на 71-во място. След нас остава Румъния, която отстъпва с 10 позиции – от 67-а на 77-а. На практика Румъния отстъпва по всички фактори за конкурентоспособност. Очаквано, поради дълговата криза и проблемите на пазара на труда, Гърция се срива още в класирането и вече е на 90-а позиция. Сред страните от Централна и Източна Европа членки на ЕС по традиция най-добре се представя Естония, която задържа 33-та позиция, след нея е Чехия - 38-а, сериозно отстъпва Словения – от 45-а на 57-а позиция. Причините за изоставането на България са влошена ефективност на стоковите пазари, на технологичната готовност, степен на развитие на бизнеса, инфраструктура, иновативност. В документа се отбелязва подобрение при институциите, финансовите пазари, ефективността на пазара на труда, образованието и квалификацията. Най-конкурентоспособна е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. САЩ отстъпват от 4-то на 5-о място. В първата десетка се подреждат държави от ЕС – Швеция /3-та/, Германия – /6-а/, Нидерландия – /7-а/, Дания – /8-а/, Великобритания – /10-а/. На 9-о място е Япония. През последните години конкурентоспособността на американската икономика се влошава, докато на страните от ЕС се запазва на постоянно ниво, с бързи темпове нараства конкурентоспособността на Китай. Индексът на конкурентоспособността се измерва чрез 12 показателя - инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност. През 2011 г. България има по-добри позиции в четири сфери – финансови пазари, институции, пазар на труда, образование и квалификация. По отношение на финансовите пазари България се придвижва от 91-во на 75-о място. България има предимства и при защитата на инвеститорите, законови права и достъп до кредити, докато в тежест са регулациите върху ценните книжа и търговията им. През последните години институциите (съдебна система, администрация, полиция) остават една от най-критикуваните области от предприемачите у нас. Най-много проблеми създават сложните административни процедури, неефективната и тромава съдебна система, лобирането и разпространението на корупционни практики. Независимо че Бьлгария е назад в класирането по фактор институции, в последния доклад страната се придвижва с 4 места напред. Това се дължи на опитите на правителството да провежда по-прозрачна политика, по-добро партньорство с неправителствения сектор и бизнеса. Страната ни се придвижва от 58-о до 56-о място и по отношение на ефективността на пазара на труда. Положително се оценява гъвкавостта, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, както и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Недостатъци са ниската производителност, липса на сътрудничество между работодатели и служители, подценяване на професионалния мениджмънт, „изтичане на мозъци“ и др. С една позиция напред отива България и по критерий „Образование“ - от 58-о на 57-о. По останалите фактори България влошава позициите си. По отношение на макроикономическата политика отстъпваме от 42-ро на 46-о място по този показател. България слиза от 48-о до 50-о място и по отношение на технологичната готовност. По скорост на интернет България изпреварва дори такива страни като Дания, Франция, Норвегия и Германия. Проблемите са следствие от липса на активна политика при закупуване на съвременни технологии от страна на бизнеса. Бьлгария по традиция е назад в класирането за инфраструктура, като през 2011 г. заема 87-о място, изоставайки от такива страни от региона като Черна гора и Хърватия. От 82-ро страната ни отстъпва на 86-о място и по ефективността на стоковите пазари. Ниски са оценките за конкуренцията на местния пазар, тромавостта на митническите процедури, ниската взискателност на местните потребители. България изостава значително и в иновациите, като в последното изследване отстъпва с още едно място назад – от 92-ро на 93-то. Сериозен проблем е липсата на сътрудничество между бизнеса и научните институти в иновационния процес, отчита се и нищожната роля на обществените поръчки за внедряване на иновативни решения и продукти. Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно – по този фактор страната ни отстьпва с още едно място – от 95-о на 96-о.
Източник: Класа (08.09.2011)
 
Захарта, брашното, олиото и млечните произведения са поскъпнали най-много през последната година. Това сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Рекордно – със 71 на сто е повишена цената на захарта през август 2011 г. в сравнение със същия период за миналата година. На едро олиото и брашното са с 26 % по-скъпи, а повишението при млечните продукти е 15-30 на сто. С два до десет процента са скочили месните продукти. В сравнение с месец юли цените на основните хранителни стоки не са се променили значително. По-сериозно поскъпване е отчетено при яйцата – 13 % (2 ст./бр.). Без промяна през месеца са цените на лещата, маслото и вафлите, а цената на брашното е паднала в сравнение с юли с 3 %. Наблюденията от предходните години показват, че през август цените на повечето плодове и зеленчуци са най-ниски. В сравнение с миналия август има спад при по-голяма част от цените на плодовете и зеленчуците. Поевтиняването на доматите е около 30-40 %, а на краставиците – 20 на сто. Значително по-евтини са дините и лимоните, които са с около 40-45 на сто по-ниски. Прасковите, пъпешите, бананите, картофите и зелето са поевтинели на годишна база с 8-18 %.
Източник: Янтра - Велико Търново (08.09.2011)
 
Докато Европа харчи, ние се стискаме. Това сочи статистика за потребителските харчове на VISA Европа, огласена вчера. Класацията засича реални харчове, направени през кредитни и дебитни карти. За второто тримесечие на 2011 г. европеецът харчи с 2,5% повече спрямо същия период на миналата година. В същото време разходите на нашенеца са с 1,7 на сто по-малко. Въпреки всичко положението е по-добро от началото на годината, когато харчовете са намалели с 3,6% спрямо началото на 2010 г. Основната причина за увеличените разходи през второто тримесечие са летните отпуски и особено пътуванията в чужбина, за които се плаща основно с международни дебитни и кредитни карти, твърдят експерти. По данни на VISA на Европа не й пука на портфейла за кризата. През първото полугодие на 2011 г. се наблюдава най-големият ръст на потребителския разход за последните пет години. Най-много са отпуснали коланите в Централна и Източна Европа и специално балтийските държави. Двуцифрен ръст на потребителските разходи е регистриран в Латвия (12,6%) и Естония (10,2%). Силен ръст е регистриран и в Чехия (8,9%), Полша (7%), Словакия (6,6%) и Литва (6,5%). Големите по традиция са по-стиснати или пък харчовете им стигнали определен лимит, над който не може да се надскача. Във Франция ръстът на разходите е (2,6%) и Германия (3,4%). От друга страна, държавите, които в момента изпитват затруднения, включително Португалия и Ирландия, регистрират спад в потребителския разход.
Източник: Стандарт (08.09.2011)
 
От началото на годината до края на юни износът на България към ЕС се е повишил с 44%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт, публикувани вчера. Най-голям пазар българските фирми имат в Германия, където сме изнесли стоки и услуги на обща стойност 2.286 млрд. лв., което е с над 62% повече. От най-голямата европейска икономика пък сме внесли с 19.6% повече, като до края на юни вносът оттам възлиза на 2.335 млрд. лв. Любопитно е, че най-драстично увеличение на износа има към Малта въпреки по-малките обеми. За една година към тази страна сме изнесли с цели 1186% повече. Стойността на стоките и услугите за Малта възлизат на 54 млн. лв. Ръст на износа има и към Португалия и Дания. Експортът към Италия също се увеличава. От началото на годината за там сме изнесли с 11% повече. В същото време обаче внесените продукти и услуги са се увеличили с повече от 24%. От началото до средата на 2011 г. разликата между внесени и изнесени стоки и услуги е 508 млн. лв. в полза на вноса. Според данните на НСИ сме продали зад граница повече стоки във всички сектори, като най-голям ръст има при суровините и химическите вещества. Икономисти твърдят, че именно високите цени на горивата и суровините водят и до отчетени по-големи стойности на изнесените стоки. Бизнесът пък смята, че по-скоро причината е комплексна. "Общността е най-сериозният ни икономически партньор. Над 60% от експорта е за страни членки. Трябва да имаме предвид обаче, че този сериозен ръст, който статистиката отчита в момента, се дължи и на ниската база през тежката 2010 г. От друга страна, имаме както ръст на цените на металите, така и покачване на количествата изнесена продукция", обясни шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Не е ясно обаче доколко увеличението на износа е реално и какъв е делът на данъчните измами. По думите на Васил Велев единственият начин да се разбере колко от сделките са "кухи" е т. нар. "огледална статистика" - сравнение между отчетения на българската митница износ и данните за вноса на същите стоки в съответната чужда държава. Данните на НСИ за промишлеността също потвърждават, че основно на високите цени се дължи скокът на отчетените по-високи стойности на износа. Продажбите в промишлеността в България продължат да растат значително по-бързо като номинална стойност, отколкото като количество. В същото време обаче промишленото производство продължава да забавя ръста си и през юли покачването достигна едва 1.5% на годишна база.
Източник: Сега (09.09.2011)
 
Промишленото производство нараства с 6,2% през юли 2011 г. Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1.5% в сравнение с юни 2011 година. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт през юли 2011 г. През юли 2011 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 6.2% спрямо съответния месец на 2010 година. През юли 2011 г. спрямо предходния месец производството в добивната промишленост нараства с 11.3%, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.1%, докато в преработващата промишленост е регистрирано намаление - с 0.6%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 16.6%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.3%, при производството на тютюневи изделия - с 8.3%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.6%. Ръст е регистриран при производството на напитки - с 5.2%, производството на основни метали - с 5.0%, производството на хранителни продукти и производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 3.6%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 10.3%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.4%, и в преработващата промишленост - с 5.9%. Регистриран е ръст в производството на продукти за междинно потребление (9.6%), в производството на инвестиционни продукти (5.6%) и в производството на енергийни продукти (4.7%).
Източник: econ.bg (09.09.2011)
 
Строителната продукция отчита 13% спад за година Индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.9% под нивото от предходния месец, сочат предварителните данни на НСИ за юли 2011 г. Календарно изгладените данни показват намаление от 13.2% на строителната продукция през юли 2011 г. в сравнение със същия месец на 2010 година. През юли 2011 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището на предходния месец, като продукцията от строителство на сгради намалява с 1.6%, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение от 0.2%. На годишна база намалението на строителната продукция през юли 2011 г. се определя предимно от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е 19.4%, изчислен от календарно изгладени данни, докато в сградното строителство намалението е 7.9%.
Източник: econ.bg (09.09.2011)
 
Отчитаме над 43% ръст в износа за ЕС през шестте месеца на 2011 г. През периода януари - юни 2011 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 43.6% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 11.6 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират 67.6% от износа за страните - членки на ЕС. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Малта, Португалия, Дания и Белгия. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Словения, съобщиха от националната статистика. През юни 2011 г. износът за ЕС нараства с 23.1% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 2.0 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - юни 2011 г. се е увеличил с 20.5% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 12.1 млрд. лв. Най-голям ръст е отчетен при вноса от Малта и Латвия. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Финландия и Португалия. През юни 2011 г. вносът на България от страните - членки на ЕС, се увеличава с 3.8% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1.9 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - юни 2011 г. е отрицателно и възлиза на 508.1 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и достига 38.1 млн. лева. Износът на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през първите шест месеца на 2011 г. в сравнение със същия период на предходната година са изнесени повече стоки във всички сектори. Най-голям ръст е отбелязан в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”1, „Химични вещества и продукти” и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала”2. При вноса от ЕС най-голям ръст е отчетен в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”3 и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”, а спад има в сектора „Минерални горива, масла и подобни продукти“.
Източник: econ.bg (09.09.2011)
 
Отрицателният търговски баланс на България се сви до 2.362 млрд. лв. Външнотърговският дефицит на България за седемте месеца на годината се е свил до 2.362 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт. В сравнение със същия период на миналата година понижението е с 1.608 млрд. лв. (по цени износ FOB - внос CIF). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно - 1.155 млрд. лв. За януари - юли за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 22.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2010 г. експортът се е увеличил с 36.9%. Общата стойност на внесените стоки е 24.8 млрд. лв., което е ръст от 21.8%. Само през юли 2011 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 89.8 млн. лв. По цени FOB/FOB салдото е положително и достига 99.2 млн. лв. През седемте месеца на годината са изнесени стоки общо за 22.4 млрд. лв., което е ръст от 36.9 на сто на годишна база. За същия период в страната са внесени стоки общо за 24.8 млрд. лв. (по цени CIF), или с 21.8 на сто повече спрямо януари - юли миналата година. През периода януари - юли експортът за трети страни (извън ЕС) се е увеличил с 35.1% на годишна база и надвишава 8.6 млрд. лв., a вносът се е повишил с 24.2% до 10.5 млрд. лв. Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Македония и Китай, които формират 47.1% от износа за трети страни. Значително нараства експортът за ЮАР и Канада. Спад е отчетен при износа за Сирия, Сингапур, Перу, Индонезия, Обединените арабски емирства, Албания, Виетнам и Сърбия. При вноса най-голямо увеличение има от Казахстан, Обединените арабски емирства, ЮАР, Южна Корея и Сингапур. Най-голямото намаление е при импорта от Перу, Египет и Виетнам.
Източник: Дневник (12.09.2011)
 
Основните потребителски стоки са поевтинели през август, съобщи Националният статистически институт. По негови данни понижението спрямо юли е 0.3%, с което се отчита втори летен месец на дефлация. На годишна база потребителските цени продължават да растат, но темповете се забавят и през август инфлацията е вече 4.1%. Инфлацията през лятото традиционно е ниска, тъй като тогава се понижават цените на хранителните стоки, а те съставляват близо една трета от потреблението на българина. Лятно забавяне на инфлацията имаше и през летните месеци на последните 5 години с изключение на 2007 и 2010 г. През 2007 г. обаче земеделската реколта бе лоша и това повиши цените на хранителните продукти, а миналата година имаше покачване на цените заради поскъпването на природните ресурси и суровините в глобален мащаб и процесите по възстановяване на търсенето в големите икономики на Западна Европа. Този август тенденцията се запазва, макар и водещи по поевтиняване да са стоките в групата облекло и обувки - с 1.7%, след това са храните - с 0.6%, и услугите, свързани с туризма - с 0.5%. Средно поскъпване от 0.2% пък НСИ засича за услугите по водоснабдяване, ток, подаването на газ и други комунални услуги. За тази година правителството предвижда инфлация от 3.7%, а прогнозата на международния валутен фонд е тя да стигне 4.25%.
Източник: Дневник (13.09.2011)
 
Близо 75% от българските компании плащат навреме задълженията си към своите партньори. Това сочи фирмено изследване, направено през пролетта на 2011 г. в десет европейски страни. За сравнение - миналата година под 50 на сто от фирмите у нас са успявали да погасят в срок задълженията си към други компании. Според изследването това е знак, че икономиката се възстановява. В същото време сроковете за плащане у нас са по-големи в сравнение с други държави. За вземанията от фирми средният срок на плащане е 41,4 дни, или с 8 дни повече спрямо 2010 г. Това обаче не води до повишаване на общия обем на лошите вземания, което означава, че фирмите са намерили оптималния срок за плащане, посочва още изследването. По отношение на туризма най-честият казус е български компании да търсят помощ за събиране на вземанията си от свои чужди контрагенти.
Източник: Стандарт (13.09.2011)
 
През август цените на стоките и услугите в България, измерени чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), са спаднали с 0,3%. От началото на годината това е вторият месец на дефлация, след като през юни Националният статистически институт (НСИ) отчете спад на цените от -0,9%. От декември насам животът е поскъпнал с 1,5%, а спрямо август 2010 г. - с 4,1%. Средногодишната инфлация за периода септември 2010 г. - август 2011 г. спрямо периода септември 2009 г. - август 2010 г. е 4,5%. Най-много на месечна база е поскъпнал животът през февруари - с 1,2 на сто, след като през първия месец на годината инфлацията бе 0,6%. Само за март цените на стоки и услуги се повишиха отново с 0,6%, а през април – леко забавиха темп до 0,2%. През май индексът на потребителските цени се закова на 0,0%, а през юли месечната инфлация беше 0,4 на сто. За цялата 2011 г. правителството прогнозира ръст на цените на стоките и услугите от 3,6%. На годишна база тенденцията е за забавяне на инфлацията през лятото – април 2009 г. спрямо април 2010 г. г. индексът бе 4,6%, през май 4,8%, през юни отново 4,8%, а през юли 4,4%. Най-висока годишна инфлация имахме през март – цели 5,6% след 4,5% през януари и 5,2% месец по-късно. През август спрямо юли най-много са поевтинели облеклото и обувките – с 1,7% (облеклото - с 1,3%, обувките - с 2,5%, мебелите - с 1,4%), храните и напитките – с 0,6, а алкохолните напитки и цигарите с 0,2%, сочат още данните на НСИ. Увеличили са се обаче наемите на жилищата, парите за текущ ремонт и поддържане, както и сметките за вода, електроенергия, газ и други горива - с 0,2%. Хлябът е бил малко по-евтин – с 0,3%, алкохолът – с 0,4%, както и кашкавалът – отново с 0,4%. През месеца са се увеличили цените на сладкарски изделия - с 0,9%, на месото – с между 0,3 и 0,9%, на рибата и рибните продукти - с 1,4%. Млякото също е било по-скъпо, както и цитрусовите и южните плодове. Традиционно за отпускарски месец като август и силен за туристическия сезон нагоре са били и цените на ресторантите и хотелите. Най-масовият бензин А95 е поевтинял с 0,4 на сто, а туристическите пътувания – с 1,6%. Хранителните продукти през август от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са намалели с 0,6%, нехранителни стоки остават на равнището от миналия месец, а услугите са се увеличили с 0,1%, отчита още статистиката.
Източник: Класа (13.09.2011)
 
Един от пет работодатели очаква да наеме персонал през периода октомври–декември, сочи последното обзорно проучване на Manpower за заетостта. Оказва се, че в края на годината 22% от работодателите се надяват да увеличат персонала си, 9% прогнозират намаление, а 64% не очакват промяна, което води до нетен обзор на заетостта от +13% (цифрата се получава, като от процента на мениджъри, които очакват увеличение на общата заетост, се извади процентът на тези, които предвиждат намаление). От началото на годината едва 19% от бизнеса предвиждаше откриването на нови работни места, през второто тримесечие те се увеличиха до 25%, през третото леко спаднаха на 24%. Процентът на песимистите по отношение на работните места обаче намалява от 15% на 9%. През четвъртото тримесечие почти две трети от анкетираните мениджъри очакват текущата им работна ръка да остане без промяна, което е сигнал за продължаваща стабилност до края на годината, отчита изследването. Въпреки несигурността в бизнес средата в Европа отговорите на работодателите показват, че пазарът на труда няма да поднесе големи изненади през остатъка на годината. Очаква се темповете на наемане да останат без промяна и относително стабилни в сравнение с третото тримесечие. „Факт е, че българските работодатели са едни от най-оптимистичните в Европа, като по-малко от 10% от тях съобщават, че ще съкращават персонала си през следващото тримесечие”, коментира данните Надя Василева, управляващ директор на Manpower България, Сърбия и Хърватия. Най-много възможности за заетост през следващото тримесечие ще бъдат предложени от работодателите в секторите на строителството и финансите, застраховането, недвижимите имоти и бизнес услугите. Най-голямо подобрение на прогнозите на тримесечна база идва от бизнеса в сектор „Електричество, газ и вода”, където обзорът за заетостта от +18% регистрира подобрение от 16 пр. пункта. От друга страна, мениджърите по наемане от секторите „Земеделие”, „Минно дело” и „Ресторанти и хотели” са единствените с негативни намерения за наемане през четвъртото тримесечие. Секторът на ресторантьорството и хотелиерството бележи спад от 24 пр. пункта, а с 19 пр. пункта се отчита намаление в публичния и социалния сектор. Търсещите работа в Софийския регион ще могат да се възползват най-много от плановете на работодателите за наемане на служители - работодателите в столицата споделят най-силните намерения за наемане с нетен обзор на заетостта от +19%. В Бургас мениджърите посочват нетен обзор на заетостта от +5%, което е увеличение с 2 пр. пункта в сравнение с предишното тримесечие. В Пловдивския регион имаме намаляване на прогнозата със значителните 11 пр. пункта в сравнение с третото тримесечие на годината до 10%. Със скромен нетен обзор на заетостта от +5% работодателите в гр. Варна и съседните градове споделят значително по-слаби намерения – намаление с 10 пр. п. в сравнение с юли-септември. „Положителните темпове на наемане на служители в региона на София най-вероятно са подхранени от няколкото компании, които инвестират в разширяването на дейността си, както и от нови компании в областта, главно в сферата на услугите и търговията на едро и дребно”, обясни Василева. „Също така не е изненадващо, че работодателите от Черноморието – Бургас и Варна, очакват съкращение на персонала след пиковия почивен сезон, който ще приключи преди четвъртото тримесечие. Естествено, много от хората, които работят в туристическия сектор през лятото, ще се върнат в по-големите градове”, посочи мениджърът. На фона на целия регион на Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) мениджърите в България са сред най-големите оптимисти. Работодателите в Турция очакват отново най-активни темпове по наемане. Те посочват нетен обзор на заетостта от +20%, последван от положителните перспективи в Израел с +16%, Норвегия с +13% и България. От друга страна, работодателите в Гърция и Италия са с най-песимистичен нетен обзор на заетостта от съответно -13% и -11%. На международно ниво работодателите от 37 от всички 41 страни, участвали в запитването, прогнозират позитивен нетен обзор на заетостта за четвъртото тримесечие на 2011 г.
Източник: Класа (14.09.2011)
 
България се изкачи на 28-о място в света и на 13-о в ЕС по икономическа свобода, сочи последният доклад на канадския институт „Фрейзър“. В общата класация са попаднали 141 държави, представляващи 95% от световното население. Данните обхващат 42 показателя, но за 2009 г., тъй като тя е последната година, за която има налични официални цифри за всички страни. През последните десет години икономическата свобода у нас се разпространява сравнително бързо. През 2000 г. България е била на 109-о място в света. Пет години след това, през 2005-а, класацията ни отрежда 59-а позиция, а през 2007 г. се нареждаме на 76-о място. През наблюдаваните години най-сериозен ръст бележим по отношение на „размер на правителството“ и „достъп до сигурни и стабилни пари“, което означава, че имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари, обясняват от Института за пазарна икономика (ИПИ), който представя у нас „Фрейзър“. В началото на годината от друга фондация – Heritage, ни наредиха на 60-о място в подобна класация. Подобрението в резултата на България се дължи главно на категорията „достъп до сигурни и стабилни пари“ и по-специално на индикаторите, обвързани с инфлацията, коментират от ИПИ. През 2009 г., когато кризата удари България най-тежко, инфлацията бе в рамките на 2-3%, докато в предходната година на все още бърз растеж надскочи 10%. Най-проблемната област остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост“, като бележим спад през годините, а резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата“ и „независимост на съда“ са много ниски. Данните от тазгодишния доклад сочат, че икономическата свобода търпи нов глобален спад, като средната световна оценка непрекъснато спада. Според експертите от ИПИ по-доброто класиране на България се дължи и на отстъпването на икономическата свобода в други страни, където в отговор на кризата бяха предприети мерки, довели до повече държавни разходи и правителствена намеса в икономиката. В резултат се наблюдава отстъпление във водещите икономики, както и някои подобрения при най-несвободните. Първенците обаче са „обичайните заподозрени“ - Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. В Топ 10 няма нито една държава от Европа с изключение на Швейцария. България е на 13-о място в ЕС, като след нас по икономическа свобода са Португалия, Италия, Гърция, Испания, Румъния, Латвия и др. Финансовите проблеми на Ирландия също я изстрелват назад в класирането - преди години страната бе в Топ 10, а сега е непосредствено преди България. САЩ продължават да отстъпват, като вече се нареждат на 10-о място с най-лошия си резултат, откакто докладът се изготвя. Зимбабве заема най-ниска позиция на икономическа свобода сред всички държави, включени в изследването.
Източник: Класа (21.09.2011)
 
51 на сто от българите са на мнение, че икономическото състояние на страната върви надолу, а 42% смятат, че финансовото състояние на семейството им се влошава. Това показа проучване на „Алфа рисърч“, направено сред 1040 пълнолетни граждани между 8 и 15 септември т.г. Изследването сочи, че оценките за общото икономическо състояние на държавата и домакинствата продължават да бъдат силно негативни. Кризата, влошените икономически показатели и песимистичните очаквания за близкото бъдеще са потенциални рискови фактори, които ще оказват влияние върху вота, коментират от „Алфа рисърч“. Според анализа нарастващите страхове и лошата икономическа конюнктура както в национален, така и в световен мащаб, водят до силен обществен песимизъм. За разлика от първите години на кризата, когато е имало силни очаквания, че скоро ще се излезе от нея – 40% са мислели така, сега едва 18 на сто очакват подобрение на ситуацията, а 20% се надяват на подобрение на финансовото състояние на домакинствата. Спад в очакванията е характерен за всички социални прослойки - както сред групите с ниски доходи, така и сред тези със средни и дори по-високи финансови възможности, анализират социолозите. През октомври миналата година проучването на „Алфа рисърч“ показа, че 32 на сто са оценили ситуацията в техните фирми като „влошаваща се“, а почти три четвърти от българите не са били оптимисти за край на кризата в обозримо бъдеще. Икономическият песимизъм през тази година рефлектира силно и върху оценките за управлението на ГЕРБ, показват още данните. Около 30% смятат, че ГЕРБ по-скоро е оправдал очакванията на повечето хора. Сред симпатизантите на управляващите на това мнение са 75%. Сред привържениците на опозиционните политически сили, както и сред негласуващите доминира разочарованието. Продължаващ спад на преките чуждестранни инвестиции, които през 2010 г. достигат до критично ниски нива. Тези данни са до голяма степен отражение на измерените от НСИ и БНБ обективни данни за състоянието на българската икономика и направените от тях изводи. Един от изводите е, че има песимизъм относно икономическата среда сред основните сектори на икономиката - промишленост, търговия, услуги и строителство. Това, заедно със слабите очаквания за подобрение, значително повишава страховете на предприемачите и ограничава инвестиционните им намерения, коментират от „Алфа рисърч“. Притесненията за влошаване на финансовото състояние на домакинствата се виждат и от темповете, с които се развива кредитирането и растат депозитите в банките. Апетитът за риск на фирмите и желанието им за нови проекти все още е слабо, докато спестовността бележи все по-високи темпове.
Източник: Класа (21.09.2011)
 
Договаряме икономическо сътрудничество с Южна Корея За България и Република Корея (Южна Корея – б.р.) е важно да има практическо сътрудничество в областта на взаимноизгодните икономически отношения. До този извод стигнаха вчера премиерът Бойко Борисов и южнокорейският му колега Ким Хуанг-шик след официалната си среща „на четири очи“ в София. Ким Хуанг-шик открои сред съвместните проекти, към които неговата страна има сериозен интерес, тези за развитието на ВЕИ, инфраструктурата, електронното правителство, земеделието и малките и средните предприятия. „България е важна за Корея като член на НАТО и ЕС, и с позицията на център на Черноморския регион“, заяви корейският министър-председател. Той е поканил Бойко Борисов скоро да посети Сеул, където да доразвият отношенията между двете страни. България е много стабилна в икономиката и политиката и има потенциал в бъдеще, заяви още корейският гост. Борисов и Ким Хуанг-шик подписаха вчера междуправителствено споразумение за взаимно признаване на шофьорските книжки в България и Корея. С тази стъпка двамата премиери се надяват да се засилят и улеснят движението на гражданите и бизнесът между двете страни. На срещата с корейския гост е бил отчетен благоприятният данъчен и инвестиционен климат в България. Ускореното усвояване на еврофондове веднага предизвиква интерес към нашите инфраструктурни проекти, отбеляза премиерът Борисов. Българският министър-председател коментира усилията на страната ни за развитието на културния туризъм и напомни, че през октомври в ЕП ще бъде изложено тракийското златно съкровище. Ким Хуанг-шик пък отбеляза, че макар и да е географски отдалечена от Корея, България е добре позната в родината му именно с богатото си културно наследство и с красивата си природа. Корейският премиер каза още, че се надява тракийското златно съкровище скоро да посети и Корея. Бойко Борисов пък предизвика интереса на корейските журналисти с черния си колан по карате и с бойните си умения. Борисов каза, че корейският боен спорт таекуондо е навлязъл у нас през 80-те години, но е бил забранен за цивилни, а групата, в която той тренирал, била оформена като танцов състав.
Източник: Класа (28.09.2011)
 
41% от българите заявяват, че пазаруват от магазини за стоки втора употреба поне от време на време. Данните са от последното национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на в. „Класа”. Икономическата криза сериозно повлия на домашния бюджет на българите и накара голяма част от семействата у нас да търсят по-евтини алтернативи за снабдяване с дрехи или други необходими стоки. За немалка част от българите стоките в моловете и марковите магазини са на непосилни цени, а магазините „секънд хенд” предлагат стоки на народни цени. Редовните посетители на магазините за стоки втора употреба са 17%, като 4% от българите дори заявяват, че това е единственият тип магазини, от които правят покупки. Откриваме значително по-висок дял на пазаруващите употребявани стоки сред жените, българите между 26–55-годишна възраст, безработните и работещите на държавна работа. 43% от българите никога не са посещавали магазин от типа „втора ръка”. Други 15% пък са купували употребявани стоки само един – два пъти. Въпреки относително по-ниските цени в магазините за стоки втора употреба в сравнение с цените в обикновените магазини, изглежда, у нас от този вид пазаруване се възползват и българи с по-големи финансови възможности. 30% от българите с доходи на средното равнище също заявяват, че посещават подобни магазини от време на време или по-често. Популярността на магазините „секънд хенд” се потвърждава и от още един факт – общественото мнение у нас смята, че да купуваш употребявани стоки съвсем не е срамно занимание за мизерстващи. Почти половината (46%) от пълнолетните българи у нас са на мнение, че пазаруването в магазини „секънд хенд” не е само за бедни хора. Макар понятието „винтидж” все още да не е достатъчно известно у нас, българите все пак осъзнават предимствата на наличието на избор от магазини – и за нови и модерни стоки и за употребявани, но все пак интересни, а дори понякога и уникални стоки. Всъщност немалка част от българите възприемат магазините за употребявани стоки не просто като значително по-евтин вариант, а и като място, предлагащо стоки с качество, неотстъпващо от това в стандартните магазини. 51% от участвалите в проучването споделят нагласата, че сред стоките втора ръка се намират дори по-добри неща, отколкото в магазините за нови стоки. На това мнение са и 30% от българите с личен месечен доход над 700 лв. Скептичните към предлаганото в магазините втора ръка са малко под една пета от анкетираните - 18% остават скептични към качеството на предлаганите употребявани стоки.
Източник: Класа (03.10.2011)
 
Цените на производител падат през август Производствените цени на вътрешния пазар намаляват през август 2011 г.спрямо юли средно с 1%, съобщи Националният статистически институт. В добивната промишленост намалението е с 1.9%, а в преработващата промишленост - с 1.4%. В производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ цените са на равнището от предходния месец. В преработващата промишленост по-значително намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 2.1%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.6%, а увеличение е регистрирано в химическата индустрия и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0.5%. Сравнението с производствените цени през август 2010 г. сочи увеличение с 6.6%. За година в добивната промишленост цените са нараснали със 7.7%, в преработващата промишленост - с 9.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%. Цените на производител се влияят както от котировките на суровините, така и от състоянието на икономиката - търсене на продукцията и пазара на работна ръка. Често посоката, в която се движат производствените цени, е сигнал и за развитието на потребителската инфлация. Производствената инфлация забави ръста си в края на пролетта, като през юни НСИ отчете ръст от 9.0%, а през май той беше 9.2%. По същото време потребителската инфлация също се стабилизира и през летните месеци дори беше отчетено и понижение на месечна база. За последните 12 месеца производствените цени в хранителната индустрия са нараснали с с 15.3%, в текстилната (без производството на облекло) - с 10.8%, в химическата - с 9.5%. Намаление на цените НСИ отчита в производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.8%. Общият индекс на цените на производител, който включва и цените на международните пазари, през август 2011 г. намалява дори повече - с 1.3% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани и в трите индустриални сектора - в добивната промишленост с 0.7%, в преработващата - с 1.7%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 3.4%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.1%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.5%, а увеличение е отчетено при производството на химични продукти - с 0.5%, при производството на хранителни продукти и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0.3%. Спрямо август 2010 г. в преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 8.5% . То е най голямо в хранителната индустрия - с 13.7%, при производството на основни метали - с 12.2%, и в текстилната промищленост - с 9.2%. Намаление е отчетено в производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1.9%, и при изделията от други неметални минерални суровини - с 1.1%.
Източник: Дневник (03.10.2011)
 
Малкият бизнес у нас с най-труден достъп до заеми Малкият и средният бизнес в България е с най-труден достъп до банково финансиране сред държавите в ЕС. Проучване на Евростат сред 25 хил. компании в 20 страни от съюза показва, че фирмите у нас са с най-много отхвърлени молби за кредитиране. На второ и трето място са Ирландия и Латвия, а най-лесно е кредитирането във Финландия, Малта, Кипър и Полша. Причината за затрудненото кредитиране в България е кризата между 2007 и 2010 г., като през този период значително се увеличават отхвърлените молби. Ако преди него те са били едва 3%, то в момента са 36%. През последните години банките силно затегнаха условията си - освен лихвите завишиха и т.нар. качествени изисквания. Така фирмите трябва да отговарят на по-високи стандарти, което допълнително ги затруднява в получаването на заеми в условията на криза - паричните им обороти са влошени, перспективите за реализация на продукцията са ограничени, а обезпеченията - обезценени. България е и сред страните с най-висок дял на частично одобрените искания за кредит на малкия и средния бизнес – 22% през 2010 г. Според банкери в България има доста фирми, които могат да получат кредит, но не искат, тъй като са по-предпазливи в разширяване на дейността. Има и такива, които искат финансиране, но не го получават, защото не отговарят на условията.
Източник: Дневник (04.10.2011)
 
България е на първо място в Европейския съюз по отказ за отпускане на заеми за малкия и средния бизнес към края на 2010 г., сочи доклад на Евростат. Отхвърлените молби за кредити на предприятията в страната са се увеличили 12 пъти от 3 на сто дял през 2007 г. на 36% в края на м.г. Експертите уточняват, че големите разлики са вследствие на икономическата криза в съюза, която е направила достъпа до финансиране по-труден и отказите са се увеличили драстично. През четиригодишния период отхвърлените молби са нараснали в 19 от общо 20-те страни членки, за които има информация. След България на второ място по растеж на неодобрените кандидатури се нарежда Ирландия. През 2007 г. отказите за финансиране на малките и средните предприятия са били едва 1%, докато в края на миналата година техният брой вече е 27% от всички заявки. Подобна е и ситуацията в Латвия, Холандия, Литва и Великобритания, които са сред страните с най-висок процент на неодобрени молби за кредити за бизнеса. Единствено в Швеция според данните от доклада на Евростат броят на отказите е намалял от 9 на 6 на сто. Припомняме, че преди дни банкери у нас се обединиха около мнението, че корпоративното кредитиране продължава да изпитва проблеми и не се очаква скорошно оживление. Експертите смятат, че основна пречка пред компаниите са нарасналите им дългове в годините на икономически бум и поради тази причина сега нямат желание за увеличаване на инвестициите. Влошените финансови отчети, затегнатите критерии за обезпечение и големият брой на фирми, преминали към сивия сектор, също са пречки пред отпускането на банкови средства. Ръстът на кредитите в портфейлите на българските банки в последно време се дължи на рефинансиране на задължения на предприятията към чуждестранни кредитори, отчитат от банките. Статистиката на Евростат сочи още, че за последните четири години рязко са намалели и отпусканите заеми за средния бизнес както у нас, така и в целия ЕС, като и по този показател страната ни отново е на челно място. Според данните през 2007 г. у нас 87 на сто от всички искания за кредит са били одобрявани, а четири години по-късно успешно отпускани са едва 43%, т.е. по-малко от половината. И тук Ирландия заема втора позиция със спад на одобреното финансиране от 97 на 53 на сто, следвана от Дания, Литва, Гърция и Испания. През 2010 г. процентът на успеваемост на исканията за кредит от страна на МСП е най-висок във Финландия (96%), Малта (91%), Полша (85%), Франция и Белгия (83%).
Източник: Класа (04.10.2011)
 
Отказват 36% от молбите за заем България заема челната позиция в Европа по брой неодобрени молби за кредити през 2010 година, съобщава "Евростат". Делът на отказани заеми на малки и средни предприятия у нас е 36% от всички подадени молби. Този показател отчита значителен ръст, тъй като през 2007 г. процентът на неодобрените молби у нас е бил едва 3%. На второ място в класацията се подрежда Ирландия с 27% отказани заеми, като през 2007 г. те са били 1%. Челната тройка се допълва от Латвия, чийто процент се изстрелва от 4% през 2007 г. до 26% за миналата година. Като цяло данните на "Евростат", отразяващи периода 2007-2010 година, показват, че кризата е затруднила процеса по отпускане на кредити в 19 от 20 страни членки на ЕС, за които има данни. Единствената държава, където броят на отказаните заеми е намалял, е Швеция - от 9% на 6%. Въпреки фактите експертите у нас очакват известно раздвижване по този показател, тъй като от септември стартира отпускането на заеми към малки и средни предприятия по инициативата JEREMIE.
Източник: Стандарт (04.10.2011)
 
Въпреки кризата финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 4 млрд. лв. за година и достига 41 млрд. лв. към края на юни, сочи доклад на Industry Watch. Спрямо предходното тримесечие осезаемо нарастват депозитите с 380 млн. лв. и пенсионните спестявания със 165 млн. лв. Инвестициите в акции намаляват, докато вложенията във взаимни фондове остават на практика непроменени. Домакинствата успяват да увеличат своите спестявания при общ спад на задлъжнялостта към финансови институции с 3% спрямо второто тримесечие на 2010 г. Най-съществено се свива дългът към лизинговите дружества с 20% годишно, докато само към банковата система се понижава с 1 на сто, уточняват експертите. Банковите депозити пък продължават да бъдат основен актив на домакинствата. Делът им е 69% от финансовите активи на населението. Друго голямо перо в семейния портфейл са спестяванията в частни пенсионни фондове, достигащи общо 10% от финансовото богатство, сочи още анализът на Industry Watch. “През последните години ставаме свидетели на видимо удължаване на срока на влоговете от 6 до 12 месеца. Удължаването на срочността на банковите депозити се дължи както на по-високите лихви на влоговете с по-дълъг срок, така и на привличането на вложения с дълъг инвестиционен хоризонт, които при други условия биха били инвестирани в имоти или на борсата”, отчитат експертите. Според проучванe на ING Пенсионно осигуряване и ING Животозастраховане сред 426 души eдна трета от българите нямат заделени дори хиляда лева за непредвидени разходи. Оказва се, че само 4% от запитаните са предвидили в бюджета си заделяне на редовни спестявания. Повече от половината имат заем, а всеки четвърти признава, че не успява да се вмести в текущите си разходи. Мнозинството посочват, че ако доходите им спаднат с 20%, ще трябва да си намерят допълнителна работа. Според доклада на Industry Watch за първи път от началото на кризата е отчетено увеличение на вписаните продажби и ипотеки на 12-месечна основа. Увеличаването на пазарната активност е сигнал, че в следващите тримесечия цените на жилищата ще се стабилизират, смятат експертите. 80 на сто от активите на населението са ориентирани в жилища. 68,42% от хората купуват ново жилище заради задоволяване на собствените си нужди, а 10 на сто имат необходимост от по-голяма площ, пък посочи Георги Павлов, изпълнителен директор на “Адрес”, на семинар, организиран от Първа инвестиционна банка вчера. По думите му малко под 8% купуват имот за разширяване на бизнеса, а съответно 7,8 и 5 на сто - за роднини и като инвестиция. Според данни на агенция „Явлена“ общо 26 на сто от реализираните сделки за първото полугодие са отчетени в петте най-големи града на страната - София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Спрямо година по-рано това е ръст от 38%, но въпреки това покупко-продажбите остават с 24% по-малко спрямо първите шест месеца на 2008 година.
Източник: Класа (05.10.2011)
 
Август е бил лош месец за българката икономика, показват данните на Националния статистически институт от петък. Индустриалното производство през месеца се е понижило с 2% спрямо юли, а на годишна база расте само с 1 на сто. Данните са очаквани, тъй като всеки август индустриалните компании свиват производствата си заради летните отпуски и намаленото търсене на западноевропейските пазари. Първите есенни месеци обаче ще покажат как се отразява на България забавянето на растежа в Западна Европа, за която миналата седмица Евростат представи данни, че има спад в продажбите на дребно и тази тенденция се очаква да продължи. Потреблението обаче продължава да се свива, а кризата в строителния сектор е в разгара си. Като цяло търговията на дребно бележи свиване от 2.9% през август на годишна база, а спрямо юли спадът е с 0.5%. Това е трети пореден месец, в който продажбите се свиват на годишна база, а спрямо предходния месец спадове има от март. Данните сочат, че потребителите все още не са склонни да харчат свободните си пари. Развитието на индустриалното производство пък е важно, защото промишлеността се оказа най-устойчивият български отрасъл в условията на кризата. Заради спадналото търсене на западноевропейските пазари индустриалните компании първи влязоха в кризата, но след като икономиките в еврозоната се възстановиха, те първи увеличиха производството си, докато строителството продължава да стагнира, а услугите не се възстановяват със същите темпове като индустрията. Спрямо юли най-големите понижения на производството по сектори се отчитат в машиностроенето - с 11.8%, в печатарската промишленост - с 10.6%, при производството на хартия - със 7.8%, а в металургията - с 5.6 на сто. За сметка на това расте производството на текстил - с 20.1%, и на мебели - с 2.4%. На годишна база с 4.1% се е увеличило производството на продукти за междинно потребление, които се нуждаят от допълнителна обработка преди продажби. Такива например са авточастите и компонентите, които се сглобяват и монтират в индустриални компании в чужбина и които са клиенти на българските производители. Производството на енергийни продукти също се е повишило с 3.3%, докато това на инвестиционни продукти (превозни средства, машини и оборудване) намалява с 11.4% на годишна база. Справка с предходните 5 години показва, че индустриалните компании всяка година увеличават производството си през есента спрямо август с изключение на 2006 г., когато спадът продължава и през септември. Най-голямо свиване - от 10.8%, имаше през август 2008 г., след което и корекцията в посока нагоре беше 7.1%. Това съвпада с първия по-сериозен спад на поръчките от ЕС за българските индустриални компании. В следващите години пониженията, както и последвалите ръстовe са в пъти по-малки.
Източник: Дневник (10.10.2011)
 
Български компании започват да инвестират повече в машини и оборудване, което изисква по-малко служители. Това означава, че съкратените в началото на кризата едва ли ще бъдат върнати на старите позиции и безработицата ще трябва да се намалява най-вече със създаване на нови фирми, производства и инвестиции на зелено. Тенденцията е глобална, а причините са, че рецесията свали цените на инвестиционните стоки заради поевтиняването на металите и покупката им излиза по-евтина от това да наемеш същия брой хора, освободени през 2008-2010 г. Председателят на браншова камара "Машиностроене" Илия Келешев коментира, че действително новите инвестиции сега не водят до създаването на толкова работни места, както в предишни години. Влошаването на продажбите - и оттам на крайните резултати - принуди компаниите да се научат да бъдат по-продуктивни с по-малко работници. Успяват тези, които постигат високи резултати и с ограничени ресурси, но с подходящите и максимално мотивирани служители в точното време. От края на 2008 г., когато негативните последици от икономическата криза започнаха да се усещат и в България, до средата на 2011 г. са закрити 231 хил. работни места, показват данните на НСИ. Парадоксът на трудовия пазар е, че в момента има хиляди свободни места, които обаче остават незаети по различни причини. Обяснението на министерството на труда е, че те са или за кадри с много висока квалификация, каквито няма, или са работни места с ниска заплата и в отдалечени селища.
Източник: Дневник (10.10.2011)
 
От януари до август България е изнесла общо стоки и услуги към ЕС и трети страни на стойност 25,7 млрд. лв. Това означава ръст от 34 на сто спрямо същия период на миналата година. Вносът пък е за 28,2 млрд. лв. и се е увеличил с 20,3%, показаха данни на НСИ, публикувани вчера. Така външнотърговското ни салдо излиза на минус 2,49 млрд. лв., което е с 1,75 млрд. по-малко от салдото за първите осем месеца на 2010 г. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки сметката също в отрицателна - 1,13млрд. лева. Въпреки двуцифреното темпо на ускоряване на износа той все пак забавя темп – до средата на годината отчитахме 50% ръст. Само за август общият износ е за 3,3 млрд. лв. и нараства с 15,1% на годишна база, а вносът с 13% до 3,4 млрд. лв. Така търговското салдо отново свети в червено с 131,6 млн. лв. Припомняме, че през юли България успя да реализира рекорден месечен износ от 3,59 млрд. лв., което бе ръст от 21%; вносът бе за 3,49 млрд. лв., а търговският ни баланс бе на излишък с 99 млн. лв. за първи път в последните три години. От началото на годината експортът ни постоянно расте – през януари темпът бе рекордно висок – със 72%, през февруари – с 46,5%, през март – с 49,9%. От април до сега обаче се забелязва тенденция за забавяне на темпото – тогава експортът ни е растял с 35,4%, а през май – с 35,7%. През юни растежът е бил 12,7 на сто. Към трети страни за първите осем месеца на годината сме изнесли стоки и услуги за 9,8 млрд. лв., или с 32,8% повече спрямо същия период на предходната година. Основните ни търговски партньори са Турция, Сърбия, Русия, Македония, Китай, Украйна и САЩ, които формират 53,7% от експорта за трети страни. Значително нараства износът за ЮАР, Канада и Украйна. Най-голям спад е отчетен към Сирия, Сингапур, Перу и Виетнам. През периода януари - юли 2011 г. износът на страната към ЕС се е увеличил с 38,2% спрямо същия период на предходната година и достига 13,8 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират 67,6% от експорта към ЕС. Най-значително нарастване се наблюдава към Малта, Португалия и Дания. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Словения и Словакия.
Източник: Класа (11.10.2011)
 
Износът нарасна с 34% Износът нарасна с 34% за първите осем месеца на годината, сочат данните на НСИ. От януари до август износът е на стойност 25,7 млрд. лв. Вносът нараства с 13% през август спрямо същия месец на миналата година и достига 3,2 млрд. лв. От началото на годината вносът се увеличава с 20%, като достига 26,9 млрд. лв. България отчита положително търговско салдо от 37 млн. лв. през август. Но ако се включат и разходите за транспорт и застраховки, дупката във външната търговия за месеца е 132 млн. лв. От началото на 2011 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1,13 млрд. лв., като намалява с 64% на годишна база спрямо 3,14 млрд. лв. за първите 8 месеца на 2010 г.
Източник: Стандарт (11.10.2011)
 
Търговският дефицит се е свил с 64% Търговският дефицит на България от януари до август се е понижил с 63.8% спрямо същия период на миналата година. Неговият размер е 1.13 млрд. лв., докато миналата година по това време беше 3.13 млрд. лв. Свиването се дължи на по-бързите темпове, с които износът расте - с 34% до 25.723 млрд. лв. спрямо вноса, чиято стойност вече е 26.856 млрд. лв., или 20.3% над миналата година. Външната търговия е единственият път, по който България се възползваше от възстановяването на световната икономика в последните 2 години. Компаниите износители достигнаха предкризисните си равнища на продажби и в някои предприятия дори имаше увеличение на заплатите. Растежът както на износа, така и на вноса обаче се дължи повече на високите цени на суровините и индустриалната продукция, а реалното производство нараства в по-малка степен.
Източник: Дневник (11.10.2011)
 
България е рекордьор по обработени земи България е рекордьор сред европейските страни по ръст на обработваемите земеделски площи за периода 2003-2010 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. За последните седем години обработваните ниви у нас са се увеличили с 24,7%, с което страната ни излиза начело в класацията сред страните - членки на ЕС. След България остават Латвия с ръст на обработваните ниви от 19,9% и Естония с 18 на сто. В Кипър най-много са намалели земеделските площи, за които се полагат грижи - 24,3%, в Словакия спадът е 9,4% и в Австрия - 8%. Като цяло в Европейския съюз се наблюдава намаля- ване с близо 20% на броя на земеделските стопанства, което е признак за окрупня- ването им. Само в Малта и в Швеция има увеличаване на фермите, съответно със 17,4% и с 4,4%. Средно с два хектара се е увеличило едно стопанство за седемте години и вече средната площ на европейската ферма е 14 хектара. България е втора по нама- ляване на броя на земеделските стопанства в Европейския съюз - за предходните седем години спадът им е 44,2%.
Източник: Класа (13.10.2011)
 
Инфлацията замръзна за трети път тази година Индексът на потребителските цени за септември 2011 г. спрямо август 2011 г. е 100,0%, т.е. месечната инфлация е 0,0%, отчете НСИ. От началото на годината (септември 2011 г. спрямо декември 2010 г.) животът е поскъпнал с 1,5%, а спрямо септември 2010 г. -с 3,3%, показаха още данните. Това е третият месец, в който показателят замръзва. През май и юли индексът на потребителските цени се закова на 0,0%. През август имахме дефлация от 0,3%. През юни също имаше такава тенденция - тогава цените спаднаха с 0,9%. Най-много на месечна база от началото на годината е поскъпнал животът през февруари - с 1,2 на сто. За цялата 2011 г. правителството прогнозира инфлация от 3,6%. През септември 2011 г. спрямо август най-много са се увеличили разходите за здравеопазване - с 1,2%, и образование - с 2,3% Хранителните продукти и безалкохолните са били с 0,1% по-скъпи, алкохолът и цигарите – с 0,7%, а харчовете покрай жилищата (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други са с ръст от 0,1%. Намалели са обаче парите за свободно време, развлечения и културен отдих - с 4%. Докато месото, рибата, яйцата и хлябът са поскъпнали, цените на повечето зеленчуци са спаднали. Дизеловото гориво също е било по-изгодно - с 0,2%, най-масовият бензин А95Н – с 0,1%, А98Н - с 0,1%. През месеца е регистрирано поскъпване на газ пропан-бутан за битови нужди – с 2,1%, твърдите горива за битови нужди - с 0,6%. Има ръст и в разходите за кина, театри и други - с 2,5%. През септември са се повишили лекарските услуги - с 8,1%, стоматологичните услуги - с 4,9%, и лекарствата - с 0,1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва за сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС за септември, също е на 0,0%. „Световната икономическа криза оказва доста силно негативно влияние върху покупателната способност на българина. След кратък проблясък в края на 2010 г. през настоящата година отбелязваме сериозно свиване на потреблението“, посочи Ивайло Найденов, маркетинг директор в „Крафт фуудс България“, пред „Класа“. „Като цяло прогнозите ни за следващата година могат да се опишат с думите „умерен оптимизъм“, т.е. очакванията ни са за плавно подобряване на средата, обусловено от нарастващата покупателна способност на населението“, смята експертът.
Източник: Класа (13.10.2011)
 
Месечната инфлация за септември е 0% Нула процента е месечната инфлация за септември спрямо август тази година сочат данните на националната статистика. От началото на годината ръстът на потребителските цени е 1.5%, а годишната инфлация е 3.3%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2010 - септември 2011 г. спрямо периода октомври 2009 - септември 2010 г. е 4.5%. Хранителните продукти и безалкохолните напитки като цяло са поскъпнали за месец с 0,1 на сто, а за година – с 5,4 процента. Цените на алкохола и тютюневите изделия са се повишили и за месец, и за година с 0,2 на сто. Облеклото и обувките са поевтинели на месечна основа за септември с 0,7 процента, а за година са поскъпнали с 0,1 на сто. Поддръжката на жилищата и комуналните разходи са ни излезли с 0,1 на сто по-скъпи през септември отколкото през август, а спрямо същия месец на миналата година ръстът е с 2,2 на сто. Жените на жилищното обзавеждане през септември са останали без промяна на месечна база а за година са поскъпнали с 0,2 процента. Цените в сферата на здравеопазването също са се повишили – с 1,2 на сто за месец и с 2,9 процента за година. В образованието тенденцията е същата, като поскъпването за месец е с 2,3 процента, а за година – с 3,8 на сто. В транспорта поскъпването за месец е само 0,3 процента, но в рамките на дванадесет месеца цените в сектора са се повишили със 7,6 процента. При съобщенията няма ценови изменения за септември спрямо предходния месец, а спрямо деветия месец на миналата година е отчетен спад от 0,6 на сто. Развлеченията са поевтинели с 4 процента за месец и с 1,7 на сто за година. Лек спад на цените се наблюдава при ресторанти и хотели на месечна основа – 0,2 на сто, но на годишна база е отчетен ръст от 3,3 процента.
Източник: Дарик радио (13.10.2011)
 
България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-голям месечен спад в индустриалното производство през август. У нас то се е свило с 2,1%, като ни изпреварват Дания с понижение от 3% и Швеция (-2,7%), показаха данни на Евростат. На другия полюс е индустрията в Португалия - с месечен ръст от 8,2%, в Ирландия тя расте с 4,4%, а в Италия – с 4,3%. За година в Естония индустриалното производство се развива с най-бърз темп – цели 22,7%, следвана от Ирландия (10,1%), Германия (7,8%) и Румъния (7,7%). Естествено, на опашката е Гърция - там то се свива за година с 12,3%, сочи още европейската статистика. За еврозоната индустрията отчита ръст през август спрямо юли от 1,2%, а за целия ЕС – 0,9%. На годишна база увеличението е 5,3%, а средно в 27-те държави - членки на общността – с 4,3%.
Източник: Класа (13.10.2011)
 
Жилищата продължават да поевтиняват Жилищата в страната продължават да поевтиняват. Данните на националната статистика показват запазване на тенденцията към намаление на цените, с което опровергават изказванията на специалисти и анализатори от имотния бранш, че цените са достигнали дъното. За периода юли-септември 2011 жилищата са поевтинели с малко под процент спрямо предходните три месеца. Спрямо същите три месеца на миналата година обаче спадът в цените достига 6,1 на сто. През третото тримесечие спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 20 от областните градове, като по-значително е в Смолян - с 4.7%, Ямбол - с 4.2%, и Плевен - с 3.7%. Увеличение на цените е регистрирано в останалите областни градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2011 г. е 901.32 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени във Варна - 1 493.33 лв./кв. м, следвана от София (столица) - 1 456.48 лв./кв. м, и Бургас - 1 184.41 лв./кв. метър.
Източник: expert.bg (21.10.2011)
 
НСИ: Жилищата са поевтинели с 6.1% за година Пазарните цени на жилищата в страната през третото тримесечие са с 6.1% по-ниски в сравнение със същия период на 2010 г., показва анализ на Националния статистически институт (НСИ). За последните три месеца също е отчетен спад в цените от 0.8%. Средната пазарна цена за месеците юли - септември е 901.32 лв. за кв./м. Най-високи са средните цени във Варна - 1 493.33 лв., следвана София - 1 456.48 лв. и Бургас - 1 184.41 лв. Спрямо второто тримесечие НСИ регистрира намаление на цените в 20 от областните градове. Най- значително е поевтиняването в Смолян (4.7%), Ямбол (4.2%) и Плевен (3.7%). Ако преди три месеца квадратен метър в Смолян е струвал средно 731.70 лв., то сега цената е около 697 лв. В Ямбол понижението се движи от 685.94 лв. кв./м до 656.99 лв., а в Плевен апартаментите се продават на цени от 797лв. кв./м. В София за три месеца цените са паднали с 0.6%, като квадратен метър се търгува за средно 1456 лева. Данните на НСИ показват общото относително изменение на цените на съществуващите жилища, като се изключват новопостроените апартаменти, къщи, луксозни имоти. Оценяват се цените на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове.
Източник: Дневник (24.10.2011)
 
България стана втора по ръст на индустриалните поръчки в ЕС Индустриалните поръчки в България са нараснали с 25.3% на годишна база, с което страната ни се нарежда на второ място в Европейския съюз (ЕС), сочат данните на Евростат. Повишението за месеца се оказа по-голямо от очакваното на целия континент, но икономисти все още очакват забавяне в края на годината. България е останала единствено зад Естония, която е регистрирала годишен ръст на поръчките от 41.1%. На месечна база повишението у нас е достигнало 2.4%, което е повече от средното за общността. В целия Европейски съюз е регистрирано месечно повишение от 0.4%, а за еврозоната поръчките са били с 1.9 на сто повече в сравнение с юли. Позитивните данни обаче бяха помрачени от поредния спад на промишления показател PMI за октомври. Това подкрепя тезата, че дълговата криза се отразява негативно на промишлеността на континента, както и на цялата икономика.
Източник: Дневник (25.10.2011)
 
Индексът на потребителските цени се повиши през октомври с 2,6 на сто - от 1,895 пункта до 1,945 пункта, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) вчера. По-рязкото повишаване на индекса за този период се дължи на сезонното поскъпване на голяма част от плодовете и зеленчуците и лекото движение нагоре на цените на млечните и на месните произведения. През октомври цената на брашното намалява с 2,2 на сто, на лещата - с 2 на сто, на олиото - с 1,5 на сто, и на ориза - с 1 процент. Незначително движение надолу (0,4%) е регистрирано при цената на захарта, а цените на фасула и на яйцата са без промяна спрямо предходния месец. Цените на млечните и на месните произведения бележат лек ръст, като повишението на стойностите на месечна база на тези продукти е в интервала 0,4-2 на сто. Спрямо същия месец на миналата година цените на повечето хранителни стоки са по-високи. Най-голямо поскъпване на годишна база е отчетено при захарта - 70,5 на сто. Цената на рибата се е повишила на годишна база с 30 на сто. Повишението на цените на едро на олиото, брашното, ориза, млечните и месните произведения в сравнение със същия месец на 2010 г. е в диапазона 10-14 процента. През октомври спрямо септември цената на ябълките се е понижила на месечна база с 5 на сто, а на лимоните - със 15,7 на сто. Поскъпване с 4 процента спрямо предходния месец е регистрирано при гроздето и бананите. Цените на зеленчуците през октомври се повишават за повечето от тях. Цената на оранжерийните домати и краставици нараства, като поскъпването на месечна база е около 55 процента. През октомври цената на зелето се повишава с 10 процента (с три стотинки), а на зелените чушки - с 3,7 процента. Червените чушки поевтиняват с 4 процента, тъй като излизат на пазара по-късно и през октомври има все още значително предлагане. Картофите и зрелият чесън поевтиняват с около 1-2 процента. Цените на повечето плодове и зеленчуци през тази година са по-ниски в сравнение с октомври 2010 г. Поевтиняването на годишна база на оранжерийните домати и краставици е около 25 на сто. В ДКСБТ отчитат спад с около 10-18 процента в цената на зелето, картофите, зрелия чесън, червените и зелените чушки, лимоните и гроздето. Поевтиняването на годишна база на бананите е 3 процента, а цената на ябълките през тази есен е по-висока с три на сто.
Източник: Дума (31.10.2011)
 
Нивото на безработица в еврозоната достигна 10,2% през септември, сочат данните на Евростат. На месечна и годишна база повишението е с около 0,1%. За Европейския съюз равнището е достигнало 9,7% със същия темп спрямо август тази година и септември 2010 г. Според данните над 23,2 млн. души в ЕС, от които около 16,2 млн. в еврозоната, нямат работа. Най-висок е процентът, отчетен в Испания – 22,6%. Гърция е втора със 17,6% (според данни за юли), трета е Латвия с 16,1% за второто тримесечие на 2011 г. На другия полюс са Австрия (3,9%), Холандия (4,5%) и Люксембург (4,8% на безработицата). В България нивата са над средните за ЕС и еврозоната – 11,9%. През август незаетите лица у нас са били 11,7%, а година по-рано – 10,6%. Според данни на НСИ в края на второто тримесечие на годината безработицата у нас е била 11,2%. Вчера Евростат публикува данни и за инфлацията в еврозоната – през октомври тя остава 3% при прогнозирани от икономистите 2,9%. Това равнище е над целевите 2%, определени от ЕЦБ.
Източник: Класа (01.11.2011)
 
НСИ: Все по-често на фирмите се отказва заем без мотив Все по често фирмите, които търсят финансиране, но им е било отказано, така и не разбират защо се е случило това. Изводът е изследване на Националния статистически институт на достъпа на компаниите до свежи пари, в което се съпоставят данни от 2007 и 2010 г. Най-често фирмите търсят свежи пари чрез заем, който очакват да е най-търсената форма от тях и през следващите две години. Две трети от анкетираните компании са прибягвали и към банковия овърдрафт и лизинга. Когато на фирмите се отказва заем, най-често това става без да се изтъкнат причини, сочат резултатите от проучването. С хода на кризата тези случаи зачестяват и са около 40 на сто от всички откази. Ако все пак се прави някаква обосновка, заемодателите изтъкват най-често недостатъчното обезпечение, рисковия потенциал на компанията, лош кредитен рейтинг и недостатъчен собствен капитал. Сравнението на ситуацията в годините преди и след началото на кризата показва, че делът на постигналите пълен успех при заемодателите намалява, а нарастват частично успелите и несполучилите. В същото време все по-често от фирмите се очаква да осигурят поръчители - самия собственик или управителят, членове на семействата им, приятели. Пред финансиращите институции най-голям успех имат, както през 2007 г., така и през 2010 г., дружествата от сектора "Професионални дейности и научни изследвания, а също от "Създаване и разпространение на информация и далекосъобщения". Най-големият процент отрязани от финансиране е сред промишлените предприятия. И преди кризата, и сега над 60% от представителите на компаниите смятат, че лихвените проценти са доста високи, а над една трета от тях намират за неприемливи нелихвените условия - падеж, срок на изплащане, обременяващи юридически клаузи.
Източник: Дневник (04.11.2011)
 
През третото тримесечие на 2011 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1335 сгради с 2538 жилища в тях и с 438 608 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Одобрени са и 61 постройки с офиси с 24 428 кв. м РЗП, както и 1433 други сгради с 687 815 кв. м РЗП. Това показват данни на Националния статистически институт, обявени във вторник. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и застроената им площ се увеличават с 1,2 на сто, но апартаментите в тях намаляват с 16,3%. Това означава, че предстои строителството на еднофамилни къщи и на по-малки блокчета, но с по-големи жилища. При другите сгради също е регистрирано нарастване на новоиздадените разрешителни с 4,2%. Общата им застроена площ се е увеличила с 55,5%. При административните сгради се наблюдава противоположна тенденция - намаление на броя с 9,0%. Разгънатата им площ пада с 43,5%. В сравнение с третото тримесечие на м. г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 1,8%, докато разгънатата им застроена площ и жилищата в тях намаляват съответно с 1,2 процента и 25,5 процента. Това ясно показва, че строителите не искат да инвестират в блокове тип “китайска стена”, а предпочитат сгради с малко, но просторни жилища. Увеличава се и броят на административните и на другите сгради, съответно с 8,9 и 18,1%. При първата група общата застроена площ спада с 30,4%, а при втората се увеличава с 16,6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 155, Пловдив - 148, София - 130, София (столица) - 129, и Варна - 122. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в Бургас - 429, Варна - 405, София (столица) - 304, Пловдив - 303, и Благоевград - 228. През третото тримесечие на 2011 г. е започнал строежът на 721 жилищни сгради с 1689 жилища в тях и с 226 982 кв. м обща застроена площ, показват данните на НСИ.
Източник: Труд (04.11.2011)
 
Индексът на тържищните цени се покачи през първата седмица на ноември с 1,3% до 1,971 пункта, най-вече заради поскъпването на плодовете и зеленчуците на едро, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. През май тази година индексът отбеляза най-високо ниво от 2,021 пункта. Цената на краставиците на едро се повиши с 18,3 на сто средно до 2,13 лв./кг. Доматите тази седмица поскъпват със 17,4% и се търгуват средно 1,96 лв./кг. Цената на зелените чушки, продавани по борсите, се задържа 0,88 лв./кг. Червените чушки поскъпват с 10,7 на сто до 1,14 лв./кг. Зелето се търгува средно по 0,33 лв./кг на едро. Цената на картофите се качва с 2,2 на сто до 0,47 лв./кг. С 13,3% до 1,53 лв./кг се е повишила цената на гроздето. Ябълките поскъпват с 2,2 на сто до 0,93 лв./кг. Брашното тип „500” се търгува средно по 0,88 лв./кг. Цената на ориза е средно до 2,20 лв./кг. Цената на захарта пада тази седмица до 0,9 на сто до 2,22 лв./кг. Олиото поевтинява с 1,6 на сто и се търгува по 2,52 лв./л. Кравето сирене поскъпва с 0,2% и се продава тази седмица средно по 4,96 лв./кг на едро. Цената на кашкавал тип „Витоша” е средно 10,70 лв./кг. Цената на каймата се качва с 1,0 на сто до 4,92 лв./кг. Кренвиршите се продават средно по 5,10 лв./кг. Яйцата се търгуват на едро средно по 0,17 лева за брой.
Източник: Дарик радио (07.11.2011)
 
Стягаме коланите и купуваме лекарства Българите продължават да стягат коланите, като намаляват потреблението, за да пестят пари. Това обаче не се отразява добре на здравето им и се увеличават разходите за лекарства, сочат данните на НСИ. През септември оборотът в търговията на дребно пада с 3% спрямо същия месец на миналата година. Свиване с 11.1% има в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита. Продажбите на дребно на текстил, дрехи, обувки и кожени изделия падат с 8%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника се свива с 4.2%, а продажбите на дребно на храни, алкохол и цигари намаляват с 2.4%. В същото време има ръст в търговията на дребно с лекарства и медицински стоки с 6%.
Източник: Стандарт (08.11.2011)
 
Информационните технологии (ИТ) са секторът с най-високо заплащане в края на септември, показаха данни на Националния статистически институт (НСИ). ИТ браншът измести лидерите от миналата година, а именно енергетиците, банкерите и застрахователите, които традиционно се радваха на „най-сладки“ възнаграждения. През септември т.г. работещите в индустрията на високите технологии са вземали средно 1558 лв. или със 129 лв. повече спрямо енергетиците. Банкерите и застрахователите пък получават средна заплата от 1340 лв., което е с близо 100 лв. по-малко спрямо три месеца по-рано. Сред добре платените сектори се нареждат още добивната промишленост, в която средното заплащане е 1150 лв., както и научните изследвания (918 лв.) и държавното управление с възнаграждения от 861 лв., сочи още националната статистика. Като цяло средната месечна заплата в страната в края на септември е 704 лв. - с 21 лв. повече, отколкото през август. Общо обаче за тримесечието спрямо предходния период има спад от 0,9 на сто до 693 лв., докато на годишна база показателят се повишава с 8,6 на сто. Годишно по-голямо е увеличението в частния сектор с близо 11 на сто и с едва 3% в държавния. Основната причина за растежа на заплатите като цяло спрямо 12 месеца по-рано е силното увеличение на възнагражденията в ИТ бранша с 21,4%, както и с ръста при научните изследвания с 21,1%, категорични са от НСИ. В края на септември най-ниско платени според експертите от статистическия институт са били наетите лица в администрацията - 438 лева, както и в хотелиерството и ресторантьорството - 458 лева. Освен че парите на работниците намаляват през юли-септември и безработните се увеличават, отчитат от НСИ. През септември наетите са с 10 700 души, или с 0,5% по-малко спрямо края на юни, като достигат 2,19 милиона. Най-много съкращения през третото тримесечие е имало в бизнеса с имоти – 13,2 на сто, и в хотелския и ресторантьорския бизнес с по 12,7%. Леко са се увеличили заетите в селското и горското стопанство (2,8%), както и в услугите по канализация и управление на отпадъци (1,6%). Най-голям е относителният дял на работещите в преработващата промишленост и търговията и ремонта на автомобили - съответно 22,7% и 17,8%. В края на септември наетите са с 9300, или с 0,4% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Най-силно е намалението на кадрите в преработващата промишленост - със 17 500 души, строителството - с 12 400 души, и в сектора, свързан с търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети - с 11 000 души. Според проучване на МКБ Юнионбанк догодина заплатите у нас ще растат с 10 на сто, а тази година ще стигнат темп от 8%. Това се дължи на отложеното увеличение в някои сектори през периода 2009 - 2010 г., както и на повишената производителност на труда вследствие на оптимизирането на дейността от страна на бизнеса и очакваното стопанско оживление. Банковите експерти са единодушни, че ръстът в заплащането в частния сектор ще изпреварва този в публичния заради политиката на свиване на коланите в държавната администрация. Не такива оптимисти са работодателите. Изследване на БСК пък показа, че 55% от българския бизнес не планират увеличение на заплатите през 2012 г., а само под една трета – 29%, планират малко по-високи възнаграждения. Основни причини за замразяването на заплатите са влошеното финансово състояние на българските фирми, високата междуфирмена задлъжнялост, забавените плащания по обществени поръчки, както и песимизмът относно подобрението на икономическата среда.
Източник: Класа (09.11.2011)
 
Средната заплата към края на септември у нас е 704 лева Средната месечна работна заплата третото тримесечие на годината е 693 лева, показаха данните на Националния статистически институт (НСИ). Към края на септември средномесечната заплата достига 704 лева. През август пък има спад до 683 лева, след 691 лева средно през юли. По тази причина не е чудно, че средномесечната заплата намалява с 0,9% спрямо предходното тримесечие. На годишна база обаче има ръст от 8,6 на сто, допълват от статистическия институт. Секторите, където е регистриран най-голям ръст на заплатите са в секторите селско, горско и рибно стопанство (5,5%), както и в строителството (1,9%). В същото време през третото тримесечие най-значително е понижението на месечните възнаграждения при операциите с недвижими имоти (с 11,1%), и при заетите сфинансови и застрахователни дейности (с 6,2 на сто). На годишна база обаче заетите в областта създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения са с 21,4% по-високо заплащане. Наетите в тази сфера получават и най-високите заплати към края на септември - 1 558 лева, по данни на НСИ. В сектора "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" средната заплата е 1 429 лева, а в сектора "Финансови и застрахователни дейности” - 1 340 лева.
Източник: Дарик радио (09.11.2011)
 
Износът продължава да забавя растежа си, горивата и торовете запазват инерция Растежът на износа продължава да се забавя и през третото тримесечие, а най-малко от инерцията си губят производителите на горива, химическите и добивните компании. Това сочат данните на Националния статистически институт. Между юли и септември общата стойност на износа е 10.186 млрд. лв. Така годишният ръст е с 32%, докато през второто и първото тримесечия темповете бяха съответно с 41.1% и с 57.5%. Като цяло търговският баланс е с дефицит от 1.52 млрд. лв. за деветмесечието, с 54% по-малък отколкото през същия период на 2010 г. Причината за това е, че макар и увеличението на износа да се забавя, все пак то е по-голямо, отколкото вноса. От януари до края на септември българската икономика е изнесла продукция за 29.03 млрд. лв., или с 31% повече в сравнение със същия период на миналата година. В същото време вносът е на обща стойност 30.563 млрд. лв., а годишният ръст е 20.5%. По-слабият ръст се дължи на оживлението през втората половина на миналата година и по-високата база, с която се сравняват тазгодишните данни. Дали влияние оказва и евентуално намаление на инвестиционната активност, ще стане известно идната седмица, когато се очакват експресните оценки на НСИ за БВП през третото тримесечие на 2011 г. Данните по браншове за деветмесечието, които сега се обявяват само към страни извън Европейския съюз, показват, че секторът на горивата продължава да изнася най-много в стойностно изражение - 3.62 млрд. лв. за деветмесечието. Само през септември пък износът му расте с 20.6% на годишна база, което е над средните за цялата икономика 18.1%. Над средното се представя още химическата промишленост (торове, препарати), като годишният ръст на изнесената продукция е с 26.9%. Подробна информация за вътрешната търговия в рамките на ЕС ще излезе през декември. Само през септември външната търговия е с дефицит от 271.8 млн. лв. или 31% по-малко спрямо миналия септември. Общият размер на износа през месеца е 3.13 млрд. лв. (ръст от 18.15 за година), а вносът е на стойност 3.67 млрд. лв. (20% повече).
Източник: Дневник (10.11.2011)
 
Износът на страната през септември се е увеличил с над 18% на годишна база, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Вносът също е нараснал, като промяната при него е почти 22% нагоре. За Европейския съюз числата показват увеличение на експорта за същия период с 20.5%, докато импортът се е повишил с почти 9%. От началото на януари до края на септември повишението на износа за ЕС е с около 33%, докато вносът е почти 18%. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират над две трети от износа за ЕС. Най-сериозен ръст в експорта се забелязва към Малта и Дания. Спад е регистриран при стоките за Словения и Словакия. По отношение на вноса, най-високо ниво е отчетено при импорта от Кипър и Латвия, но намаление се наблюдава от Португалия, Финландия и Дания. Статистиката показва, че в началото на годината (януари) износът е бил с ръст над 74%, докато вносът е отбелязъл едва 37.2% повече. За цялото първо тримесечие тенденцията се е запазила и експортът е бил с по-добри темпове на нарастване, отколкото импортът. Съотношението е било 57.5% към 30.2%. През второто тримесечие износът е с растеж от 28%, докато вносът е бил 17.6%. Като абсолютни стойности, общият износ за първите три тримесечия е надхвърлил 29 млрд. лв. Вносът се е оказал над 32.1 млрд. лв. за същия период от време. Според изчисленията се оказва, че външнотърговското салдо на България като цяло е с отрицателни стойности. Тенденцията се е запазила от януари до септември включително, като нито един месец през цялото време не е било с положителен резултат. С Европейския съюз сборът също се е запазил негативен и възлиза общо на 411 млн. лева за всички 9 месеца от началото на годината. През отделните месеци обаче се е забелязвала и положителна тенденция. Януари стойностите са били над нулата (87.4 млн. лв.). През юни нивото е било от 35.5 млн. лв. плюс. За целия период юли-септември също стойностите са били с такъв знак. Тогава търговското салдо е възлизало на 96.2 млн. лв.
Източник: Класа (10.11.2011)
 
Около 60% от домакинствата в България смятат, че фиксираната лихва е най-важна при избора им на потребителски кредит, показат данни от национално изследване на МКБ Юнионбанк. Според експертите хората в страната искат лихвените нива да бъдат застопорени през целия период на заема, като основна причина за това е несигурността в динамиката на лихвите вследствие на глобалната криза. Мария Илиева, главен изпълнителен директор на банката, коментира, че все повече домакинства настояват да „замразят” месечната си вноска на нива, които семейният им бюджет позволява, и да са сигурни, че каквото и да стане, плащанията по кредита няма да се увеличат. “Потребителските кредити са истински лакмус за нивото на финансово самочувствие и увереност в бъдещето на българските домакинства. Показателно за това е, че още в първите месеци на икономическата криза тези заеми рязко спряха да нарастват като обеми и до днес са единствените кредити, които са отбелязали най-скромен ръст от края на 2008 г.”, обясни Илиева. Добрата новина, по думите й, е тази, че през септември за първи път през годината има по-видим, макар и все още малък ръст в общата сума на отпуснатите потребителски кредити. Изследването на банката, което е проведено между 402 анкетирани, отчита, че за близо 40 на сто от хората друго важно условие е отпускането на заемите да бъде без такси за разглеждане на документите. На трето място с 38 на сто е да няма изискване за поръчители. Интересен факт е, че за живеещите в София този фактор е много важен и анкетираните му придават тежест от 49 на сто, когато избират своя заем. В същото време за домакинствата от другите градове на страната изискването за гарант не е толкова сериозен проблем. В изследването експертите от МКБ Юнионбанк отчитат, че през последните 5 години обемът на отпуснатите потребителски заеми у нас се е удвоил, като в края на септември 2011 г. достига 9,25 млрд. лв. Така на практика домакинските кредити се изравняват с изтеглените ипотечни заеми, които в момента са 9,37 млрд. лв. Очакванията на анализаторите са до края на годината заемите за текущо потребление за последен път да отчетат спад, макар и по-малък в сравнение с миналата година. Прогнозите са от 2012 г. да започнат да растат.
Източник: Класа (11.11.2011)
 
Варна изпревари Бургас по новопостроени сгради през третото тримесечие Варна отне първенството на Бургас по въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие. Предварителни данни на Националния статистически институт показват, че в региона на морската ни столица са въведени в експлоатация 136 сгради със 780 жилища, докато през второто тримесечие въведените в експлоатация нови сгради бяха 100 сгради с 573 жилища в тях. В област Бургас са въведени в експлоатация 107 сгради с 1 129 жилища при 121 сгради с 1 122 жилища през второто тримесечие. На трето място се нарежда Добрич с въведени в експлоатация 61 сгради със 188 жилища, а на четвърто столицата София с 58 сгради с 533 жилища в тях. Като цяло за страната през третото тримесечие са въведени в експлоатация 690 сгради, което е с 27,1% повече спрямо предходните три месеца, показва статистиката. Новопостроените жилища в тях обаче са с 0,7% по-малко и броят им достига 3 796. Намалява и общата полезна площ на новопостроените жилища, както и общата жилищна площ и средната полезна площ на едно жилище, отчита националната статистика.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2011)
 
3,5% и инфлацията на годишна база през октомври Инфлацията през октомври спрямо предходния месец е 0,8 на сто, а за година потребителските цени са се повишили с 3,5 процента, показват данните на националната статистика. Инфлацията от началото на годината е 2,3 процента, а за 12-месечния период до октомври тази година съпоставено с предходния - 4,5 на сто. На месечна база най-драстични са повишенията на цените на облеклото и обувките, както и при хранителните стоки, а на годишна основа най-драстично са поскъпнали транспортът и храните. Хранителните стоки и безалкохолните напитки през октомври отчитат ръст от 1,5 на сто спрямо предходния месец и 5,3 процента в сравнение със същия месец на миналата година. Цените на алкохола и тютюневите изделия са се повишили минимално – с 0,1 на сто за месец и с 0,2 процента за година. Облеклото и обувките са ни излезли с 4,2 на сто по-скъпи спрямо септември и с 3 процента в сравнение с десетия месец на 2010 година. В сферата на жилищата – наеми, текущ ремонт и комунални услуги – цените са се повишили с 0,4 процента за месец и с 2,5 на сто за година. Тенденцията е обратна при обзавеждането и електроуредите за дома, където се отчита 0,2 на сто спад и на месечна база, и на годишно основа. В сферата на здравеопазването цените са се повишили с 0,2 на сто през октомври спрямо септември, а за дванадесет месеца са скочили с 3,1 на сто. По-драстично е поскъпването в образователната сфера, където месечният ръст е 1,3 процента, а годишният – 4,6 на сто. Разнопосочни са ценовите движения в транспортния сектор, където спрямо септември спадът е с 0,3 процента, но в сравнение с октомври миналата година поскъпването е със 7,9 на сто. При съобщенията цените през октомври са запазили септемврийските нива, за година е регистриран спад от 0,6 процента. Свободното време и развлеченията са ни излезли по-евтини през октомври – с 0,2 процента спрямо предходния месец и с 1,9 на сто спрямо година по-рано. Цените на ресторантите и хотелите обаче са се повишили – с 0,4 процента за месец и с 3,4 на сто за дванадесет месеца.
Източник: Дарик радио (15.11.2011)
 
БВП нараства с 1.3% за една година През третото тримесечие на 2011 г. БВП нараства с 1.3% спрямо същото тримесечие на предходната година, но запазва равнището си спрямо второто тримесечие на 2011 година. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2011 г. БВП в номинално изражение достига до 21 171 млн. лева. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие на 2011 г. е 18 148 млн. лева, като най-голям дял в общата добавена стойност се формира от сектора на услугите (57.6%), следван от индустриалния сектор (31.3%). Аграрният сектор определя 11.1% от общата добавена стойност в икономиката. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП - от 67.5%, заема крайното потребление, което в стойностно изражение възлиза на 14 294 млн. лева. През третото тримесечие на 2011 г. бруто капиталообразуването е 4 444 млн. лева и има относителен дял от 21% в БВП. Външнотърговското салдо е положително. БВП запазва равнището си непроменено през третото тримесечие на 2011 г. спрямо второто тримесечие на 2011 година.
Източник: econ.bg (16.11.2011)
 
България е втора в ЕС по спад на строителството България е на второ място в ЕС по спад на строителната продукция с 11,5% в края на септември спрямо същия месец на 2010 г., показаха данни на Евростат. Експертите отчитат, че преди страната ни е само Словения с годишно понижение от 17 на сто. Негативният Топ 3 се попълва от Португалия, в която секторът губи 10%. Припомняме, че през първите пет месеца на годината България неотлъчно попадаше в челната тройка по спад на строителството. След това в традиционно силните летни месеци за бранша, през юни и август, страната изпадна от лидерите по понижение. За съжаление нотките на оптимизъм не се задържаха дълго и през деветия месец на годината България отново е сред най-губещите на строителна продукция. Според данните на националната статистика сред основните причини за спада у нас е понижението при гражданското строителство, където намалението е 15,7 на сто. Експертите от Евростат отчитат, че сред държавите членки, за които има налични данни за септември 2011 г., строителната продукция е нараснала в седем и е намаляла в шест страни на годишна база. Най-големите увеличения са регистрирани в Полша (17,1%), Швеция (6,3%) и Холандия (5,2%). Сградното строителство в ЕС пък остава стабилно, а в еврозоната отчита ръст от 0,3 на сто. Гражданските (инженерни) проекти нарастват с 3 на сто в ЕС спрямо септември 2010 г.
Източник: Класа (18.11.2011)
 
15,2% повече са приходите на туристическия бранш през третото тримесечие на годината спрямо същия период за 2010 г. Това показват данните на Националния статистически институт. Браншът е успял да продаде услуги на обща стойност 413,7 млн. лв. за три месеца. В същото време реализираните нощувки са се увеличили с 18,9%. Общата заетост на леглата е достигнала близо 50%, или с 9,6 пункта повече спрямо юли-септември 2010 г. Най-много от почиващите у нас са били българите - 41%. Сред чужденците най-много гости са дошли от Германия - 17,4%. Два пъти са се увеличили китайските туристи. Повече поданици на Литва, Латвия, Украйна, Малта и Люксембург са избрали за почивката си България.
Източник: Стандарт (21.11.2011)
 
Има скок на пътуванията в чужбина, отчете НСИ. Българите, които са излизали зад граница през третото тримесечие на 2011 г., са с 21% повече в сравнение със същия период на миналата година. Пътуванията в рамките на страната обаче са с 12.5% по-малко спрямо юли - септември 2010 г. Типично за летните месеци почти три четвърти от българските туристи у нас и в чужбина са били на почивка или екскурзия, а далеч по-малък дял са ходили в командировка или на гости. Данните на НСИ показват значително увеличение на разходите зад граница в сравнение с преди година. През третото тримесечие т.г. българинът е похарчил средно 455 лв. за ваканция в родината и 844 лв. за отдих и развлечения в чужбина. В сравнение със същия период на 2010 г. разноските са били съответно 390 и 661 лв. Същевременно средният разход за командировка е 178 лв. в страната и 933 лв. в чужбина. Преди година за служебни пътувания са отивали средно 188 лв. у нас и 650 лв. в странство.
Източник: Сега (22.11.2011)
 
Нараства броят на безработните през третото тримесечие в сравнение със същия период на 2010, съобщи Националният статистически институт. Безработните у нас са 343 000. В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. броят им се е увеличил с 16 400, отчетоха от НСИ. През третото тримесечие на годината безработните младежи (15 - 24 навършени години) са 59 600 или с близо 2 000 по-малко в сравнение с 2010 г. С близо 1/3 нараства броят на продължително безработните, които вече са 207 000 души. С над 10 000 нараства и броят на хората, които смятат, че не могат да си намерят работа. Повечето от тях са мъже.
Източник: БНР (22.11.2011)
 
Заради поевтиняването на плодовете индексът на тържищните цени /ИТЦ/ се понижи тази седмица от 1,973 пункта на 1,964 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. С 13,3 процента до 1,17 лева за килограм се е понижила цената на портокалите. Мандарините поевтиняват с 6 на сто до 1,25 лева. Ябълките поевтиняват с 3,4 на сто до 0,85 лева за килограм. Краставиците се търгуват на едро средно по 2,21 лв. за килограм. Доматите тази седмица поевтиняват с 9,3 процента и се продават средно 1,76 лв. за килограм. Зелето се търгува без промяна по 0,33 лева за килограм на едро. Цената на картофите се задържа 0,45 лв. за килограм. Брашното тип "500" се продава средно по 0,86 лева за килограм, а оризът по 2,17 лв/кг. Цената на захарта пада с 1,3 процента и се продава средно по 2,21 лв/кг. Олиото поевтинява с 0,4 на сто и се търгува по 2,48 лева за литър. Кравето сирене поскъпва с 0,2 процента и се продава тази седмица по 4,88 лв. за килограм на едро. Цената на кашкавал тип "Витоша" е средно 10, 69 лв/кг. Цената на каймата се качва с 0,4 на сто до 4,85 лева за килограм. Кренвиршите поскъпват с 0,6 на сто и се продават по 5,18 лева за килограм. Яйцата поскъпват с 5,6 на сто и се търгуват на едро по 0,19 лева за брой.
Източник: 24 часа (28.11.2011)
 
Условията за бизнес се влошават През ноември бизнес климатът в страната отново се влошава спрямо предходния месец, показва анкета на Националния статистически институт. Само в търговията на дребно бизнес климатът има известно подобрение, докато в промишлеността, строителството и услугите стопанската конюнктура се влошава. В промишлеността се влошават очакванията на мениджърите за развитието на бизнеса през следващите месеци. Производствената активност се свива, като за три месеца пада общо с 10 пункта. Засилва се и песимизмът на строителните предприемачи за бизнес състоянието на фирмите през следващите шест месеца. Поръчките в строителството намаляват и през следващите месеци се предвижда по-нататъшно съкращаване на персонала. Затова цените в строителството се очаква да падат. Очакванията на мениджърите в сектора на услугите за състоянието на фирмите и за търсенето също стават все по-резервирани, като и тук се предвиждат още съкращения. Основният фактор, който затруднява бизнеса в страната, е несигурната икономическа среда, показва анкетата на НСИ. Само в търговията на дребно бизнес климатът се подобрява, основно заради очакваното пазаруване за Коледа. В тази ситуация българите увеличават пътуванията си в чужбина. През октомври пътуванията на българи зад граница са 296 хил., което е ръст с 1,5% спрямо същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (29.11.2011)
 
Бизнес климатът у нас се влошава за втори пореден месец, отчетоха от НСИ. Намалението през ноември спрямо предходния месец е с 2,1 пункта; през октомври спадът бе с 0,7 пункта, а през септември показателят запази нивото си. От началото на годината най-много бизнес климатът се влоши през март – с намаление от 4,1 пункта, а най-силно се увеличи през февруари – с покачване от 2,7 на сто. Във всички наблюдавани сектори – промишленост, строителство и услугите, през ноември се отбелязва спад на производствената активност, сочат наблюденията на НСИ. Само в търговията на дребно има известно подобрение. Основният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 4,2 пункта в сравнение с октомври, като основна причина са влошаващата се външна конюнктура и трендът надолу на поръчките от чужбина. През ноември е намаляла с 2,5 пункта и активността в строителството. Фирмите в бранша са песимисти и не очакват подобрение в следващите шест месеца. Прогнозите за строителната дейност са по-неблагоприятни общо с 9,1 пункта, като се очакват и съкращения на персонал в следващите месеци. Това е вследствие от намалени поръчки и продажби. Търговията на дребно отчита увеличение с 2,8 пункта, като същевременно намалява и неблагоприятното влияние на бизнес средата. За сметка на това се увеличават финансовите проблеми, поради което и очакванията за обема на продажбите са предпазливи. Поръчките към доставчиците също са по-резервирани. Намаление отчита и секторът на услугите, който е с 2,3 пункта надолу. Предприятията предвиждат нов спад за следващите месеци, придружен от съкращения.
Източник: Класа (29.11.2011)
 
Бизнес климатът в страната се влошава през ноември Бизнес климатът в страната се влошава през ноември спрямо предходния месец, като общият показател бележи намаление с 2,1 пункта, показват данните на Националния статистически институт. Бизнес климатът в промишлеността се е понижил с 4,2 пункта в сравнение с октомври поради намалените очаквания за развитието на бизнеса през следващите месеци. Прогнозите през ноември за бизнес състоянието на предприятията и производствената активност са по-резервирани в сравнение с месец по-рано. По отношение на настоящата производствена активност балансовият показател показва симптоми на влошаване, като за последните три месеца пада с 10 пункта. Анкетата отчита и известно влошаване на осигуреността на производството с поръчки от чужбина. Засилва се несигурността в икономическата среда, като през ноември 58,7% от предприятията са я посочили като проблем. Все още преобладаващите очаквания на промишлените предприемачи относно продажните цени в сектора са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През ноември 2011 г. бизнес климатът в строителството бележи ново намаление от 2,5 пункта поради засилващия се песимизъм в очакванията на строителните предприемачи относно бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите, свързани със строителната дейност, са също по-неблагоприятни. Същевременно се предвижда и по-нататъшно съкращаване на персонала през следващите месеци. През ноември анкетата отчита намалена строителна активност и по-малко поръчки в сравнение с предходния месец. Основният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, остава несигурната икономическа среда, чието негативно влияние нараства и през последния месец достига максималната си стойност (81.7%) от началото на провеждането на наблюдението в строителството. Същевременно последната анкета отчита засилване на отрицателното въздействие и на втория по тежест фактор - „финансови проблеми". Относно продажните цени в сектора очакванията на строителните предприемачи са в посока на намаление през следващите три месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно през ноември отчита увеличение от 2,5 пункта и надхвърля нивото на дългосрочната си средна стойност с 2,8 пункта. Същевременно през последния месец анкетата регистрира известно намаление с 6,4 пункта на отрицателното влияние на основния фактор, затрудняващ бизнеса в отрасъла, а именно - несигурната икономическа среда, но за сметка на това се увеличават финансовите проблеми на предприятията. В сравнение с месец назад очакванията на търговците по отношение на обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца, макар и благоприятни, са по-резервирани. По отношение на цените на дребно няма очаквания за повишение през следващите три месеца. През ноември бизнес климатът в сектора на услугите намалява с 2,3 пункта в сравнение с октомври. През последните месеци оценките и очакванията на мениджърите както за бизнес състоянието на предприятията, така и за търсенето на услуги стават все по-резервирани, а по отношение на персонала прогнозите са песимистични - предприятията предвиждат съкращения през следващите месеци. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша продължават да са най-сериозните фактори, затрудняващи дейността на предприятията от сектора на услугите.
Източник: Дарик радио (29.11.2011)
 
През третото тримесечие на годината средно домакинствата у нас са изкарвали по 2391.20 лв., или това прави по 978.13 на човек. Спрямо същото тримесечие на 2010 г. постъпленията в семейния бюджет се увеличават с 5%, или с 88 лв., показаха данни на НСИ, публикувани вчера. Основната част от общия доход (80%) се формира от получаваната работна заплата и пенсиите. Само от възнаграждения през третото тримесечие на 2011 г. средно на лице от домакинството са се падали по 499 лв., което е с 6.7% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Пенсиите са носили по 284 лв. средно на човек. От самостоятелна заетост сме припечелвали по 88 лв. Статистиката отчита още намаление на парите от изтеглени спестявания - за юли-септември 2010 г. те са били 91 лв. за домакинство, а през същия период на тази година – общо 85 лв. За сметка на това се увеличават взетите кредити – от средно 18 лв. на домакинство на 36 лв. Припомняме, че статистиката на БНБ отчита точно обратните тенденции: двуцифрен ръст на депозитите при минимално покачване на кредитирането. Разходите в семейния бюджет на българина се увеличават за третото тримесечие на 2011 г. с 8.6% до 2242 лв., или по 917 лв. на човек. Половината от харчовете са за храна и жилище (енергия, горива, вода и др.), като най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са парите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 4.7% и през третото тримесечие на 2011 г. са 332 лв. средно на лице в домакинството, сочи още статистиката. Разходите за здравеопазване се увеличават със 7.2% до 47 лв. средно на лице, тези за транспорт и съобщения - с 11.1% до 98 лв. на човек, за алкохолни напитки и цигари - с 8.7% до 43 лв. За третото тримесечие на 2011 г. сме отделяли и повече пари за облекло и обувки - с 9.6% ръст на разходите до 25 лв. на човек. Средно, като се пресметнат средните доходи и разходи, се оказва, че на българските домакинства за юли-септември са им оставали чисти по 149 лв., а на човек – по 61 лв. Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство не се променя съществено през третото тримесечие на 2011 г. спрямо същото тримесечие на 2010 г, показват още данните. Изключение се наблюдава при потреблението на плодове, което нараства с 4.2 кг на човек за година до 20.5 кг. Също така нараства и потреблението на зеленчуци с 2.4 кг, достигайки 32.1 кг.
Източник: Класа (01.12.2011)
 
Увеличават се разходите за комуникации, алкохол, цигари и здраве Разходите на българските домакинства за транспорт и съобщения са се увеличили с 11.1% през третото тримесечие на 2011 г. спрямо същия период на миналата година, съобщи Националният статистически институт. С 8.7% повече семействата дават за храна, а със 7.2% - за здравеопазване, показва изследването на потреблението в домакинствата. Още повече - с 9.6% нарастват сумите, отделяни от семействата за облекло и обувки, но делът на това перо в домашните бюджети е малък - едва 2.7%. Според статистиката разходите за храна са с 4.7% повече, докато режийните разноски се запазват на миналогодишното равнище. Общо изхранването на семейството и плащането на битови сметки поглъщат близо половината от семейните бюджети. От разбивката за потреблението на конкретни хранителни продукти пък се вижда, че в току що приключилия сезон на зимнината домакинствата се започнали да купуват повече плодове и зеленчуци - преди година средно всеки българин е изял по 29.7 кг зеленчуци и 16.3 кг плодове между юли и септември, докато през тази количествата са съответно 33.2 кг и 20.5 кг. Общо за трите месеца юли, август и септември средният разход на член от домакинство е 917.44 лв, от които 332 лв. са за храна, 43 лв. за алкохол и цигари, 121 лв. за ток, вода и горива, 46 лв. за здраве, 57 лв. за транспорт, 41 лв. за комуникации, 42 лв. за свободно време.
Източник: Дневник (02.12.2011)
 
Основните хранителни стоки са поевтинели през ноември Основните хранителни стоки поевтиняват на едро през ноември в диапазона 0.5 - 3.4 на сто, съобщават от пресцентъра на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Поевтиняването на брашното, ориза и олиото за месеца е около 3 на сто. При цените на захарта, лещата, пилето и малотрайните колбаси се наблюдава спад на месечна база с около 1.5 процента. Цените на млечните произведения се задържат около нивата на предходния месец. През ноември леко се вдигат цените на фасула (7.5 на сто) и на яйцата (5.9 на сто - една стотинка). Спрямо същия месец на миналата година цените на повечето хранителни стоки са по-високи. Най-голямо поскъпване на годишна база е отчетено при захарта - 66 процента. Цената на рибата се е повишила на годишна база с 32 на сто, което е в резултат на плавното и трайно покачване на стойностите й, наблюдавано през последните две години. Фасулът, оризът, млечните и месните произведения са поскъпнали на годишна база средно с около 10 на сто. В резултат на трайния спад на цените на брашното и олиото през втората половина на 2011 г. през ноември техните стойности са около и малко под нивата от същия месец на 2010 г., посочва БТА. Оранжерийните домати и краставици са поскъпнали за месец с около 40 - 50 процента. Покачването на цената на едро на зелените и на червените чушки е в диапазона 12 - 22 процента. След намаляване на предлаганите количества на българското грозде, неговата цена се повишава, като регистрираният ръст спрямо октомври е 50 на сто. Леко поскъпване на месечна база се наблюдава при бананите. През изтеклия месец са се понижили цените на цитрусовите плодове /5 - 14 на сто/, ябълките /3 на сто/, картофите /28 на сто/, зрелия чесън /32 на сто/ и зелето/24 на сто/. Цените на повечето плодове и зеленчуци са по-ниски в сравнение със същия период на миналата година, като поевтиняването на годишна база на картофите, зрелия чесън, пипера и зелето е около 20 - 30 на сто. Цените на цитрусовите плодове, гроздето и ябълките са паднали с около 7 - 10 на сто. Поскъпване на годишна база има при оранжерийните домати и краставици - средно с около 10 процента, и при бананите - с 2 на сто.
Източник: Дарик радио (05.12.2011)
 
Българските потребители продължават да ограничават своите разходи. По данни на Евростат, публикувани вчера, продажбите на дребно у нас намаляват рекордно. През октомври 2011 г. те са спаднали с 5.2% спрямо същия месец м.г. Това нарежда страната ни на четвърто място в Европа след Португалия (- 9.7%), Испания (- 6.8%) и Дания (- 5.9%). Най-много пък се е търгувало в Литва, Люксембург и Латвия, където продажбите са се увеличили с между 9.5 и 5% на годишна база. Спадът в България е най-голям за последните 16 месеца, макар от три години насам продажбите на дребно да не спират да намаляват. Изключение имаше само през март, април и май тази година, когато обемите нарастваха незначително. Най-зле бе положението в края на 2009 г. и началото на 2010 г., когато спадът надхвърляше 12% всеки месец. Данните на Евростат за пореден път се разминават с тези на българската статистика. Само преди седмица НСИ обяви, че единствено в търговията на дребно има положителни тенденции, докато бизнес климатът в промишлеността, строителството и услугите рязко се влошава. Макар финансовите проблеми в бранша да не са за пренебрегване, търговците имали по-благоприятни прогнози за продажбите и поръчките към доставчици спрямо преди, обяви НСИ. Не се очаква цените на дребно да се увеличават през следващите три месеца, твърдят от националната статистика.
Източник: Сега (06.12.2011)
 
Икономическият ръст за третото тримесечие се оказа с 0.3% по-висок Икономиката на България е нараснала през третото тримесечие повече, отколкото показваха експресните оценки на Националният статистически инситут (НСИ), сочи последната обявена статистика. Корекцията е свързана с 0.3% ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо периода април-юни и 1.6% увеличение в сравнение с третото тримесечие на миналата година. Преди това експресните данни показаха задържане на тримесечна база и 1.3% ръст на БВП за година. Тази статистика е сезонно изгладена, но данните са предварителни, не окончателни, така че е възможно пак да има лека промяна. Стойността на произведеното в страната от юли до септември се оценява на над 21 млрд. лв. или 2 833 лв. на човек, посочват от НСИ. Брутната добавена стойност на произведеното в икономиката е близо 18 млн. лв., с близо процент ръст на тримесечна база. Показателят дава информация за разликата между стойността на произведената продукция преди данъци и субсидии и разходите по цени на купувач. Делът на индустрията в добавената стойност се е увеличил с процент на годишна база и вече стига 30.7% от нея. Спад от близо 2% обаче има за сферата на услугите, където делът пада под 59 на сто. При аграрния сектор също има лек ръст и той вече заема 10.6% от брутната добавена стойност. За потреблението на домакинствата отива над 60% от произведения БВП, а инвестициите на компаниите изразходват 18% от него. Външнотърговското салдо е над 2.3 млрд. лв., което значи, че България е изнесла повече стоки и услуги, отколкото е внесла. И по двата показателя има ръст за третото тримесечие спрямо второто, като той е малко по-голям при износа – с 1.7%.
Източник: Капитал (07.12.2011)
 
Растежът на българската икономика продължава да се забавя, сочат сезонно изгладените данни на НСИ, публикувани вчера. БВП за третото тримесечие расте с 0,3% на тримесечна и с 1,6% на годишна база. Експертните оценки, които дават най-ранната картина за икономиката, показаха нулев ръст спрямо предходното тримесечие и 1,3% спрямо същия период на миналата година. Въпреки коригираните резултати в посока нагоре, забавянето на родната икономика е факт. За първите три месеца на годината годишният темп на нарастване бе 3,3%, а през второто тримесечие - 2%. Очакванията и на икономистите, а и на правителството са в края на годината и в началото на следващата да има допълнително забавяне на БВП, но без икономиката да влиза в рецесия. Според статистиката общо за юли-септември сме произвели стоки и услуги за 21 млрд. лв. по текущи цени или 10,74 млрд. евро. На човек от населението се падат 2 832,8 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) възлиза на 17,94 млрд. лв. Инвестициите (брутообразуване в основен капитал) формират 17,8% от произведения БВП. Външнотърговското салдо е положително в размер на 2,3 млрд. лв. и заема дял от 11,1% в структурата на БВП. Предварителните данни на НСИ за третото тримесечие сочат, че крайното потребление бележи ръст от 0,3%. Междувременно данните на Евростат показаха, че темпът на икономически ръст в държавите от еврозоната се запазва на ниво 0,2% през третото тримесечие при същото ниво и през април-юни. За сметка на това има леко оживление в БВП на целия ЕС - докато през второто тримесечие на годината повишението е било 0,2%, през третото тримесечие е отчетен растеж от 0,3%. Европа на двете скорости е факт, който показва, че отличниците в ЕС по-силно чувстват кризата. Страните от еврозоната забавят повече растежа си, отколкото общо страните членки. Икономиките на Югоизточна Европа ще бъдат изправени пред "голяма несигурност" през 2012 г. поради събитията в световен мащаб , коментира вчера Петър Занфей, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, цитиран от „Блумбърг“. Очаквахме 2 или 3 на сто растеж за региона, но сега това изглежда твърде оптимистично, допълни експертът на конференция в Белград. При актуализацията на прогнозите през януари ще се изясни колко надолу е отишъл темпът. По-слабият растеж ще доведе до по-ниски дефицити по текущата сметка в региона, което е вследствие на неблагоприятната тенденция за намаляването на притока на капитали, най-малкото в краткосрочен план.
Източник: Класа (07.12.2011)
 
През октомври индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, се повишава с 0,4% спрямо предходния месец, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството в добивната промишленост нараства с 9,4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има ръст от 7,3%, докато в преработващата промишленост е отчетено понижение от 0,1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 24,6%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 20,3%, при производството на напитки - с 6,1%, при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 5,8%, при производството на облекло - с 5%. Ръст е регистриран при производството на основни метали - с 18,4%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 13,9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,5%. През октомври 2011 календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 2,4% спрямо същия месец на 2010 година.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2011)
 
Строежите се свиха с 9,5% през октомври спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Това намаляването на строителната продукция се дължи основно на спада със 17,6% на инфраструктурното строителство, докато при сградното строителство намалението е само 3,6%.
Източник: Стандарт (08.12.2011)
 
Строителната продукция е намаляла с 9,5% на годишна база през октомври По предварителни данни на Националния статистически институт през октомври индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен на базата на сезоно уточнени данни, е с 0,2 на сто над нивото от предходния месец. Календарно уточнените данни показват намаление от 9,5 на сто на строителната продукция през октомври 2011 г. в сравнение със същия месец на 2010 г. През октомври индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно уточнените данни, е над равнището на предходния месец, като продукцията от сградно строителство бележи увеличение от 0.5 на сто, а гражданско/инженерното строителство намалява с 0.5 на сто. На годишна база намалението на строителната продукция през октомври се определя предимно от отрицателния темп при гражданско/инженерното строителство, където спадът е 17,6 на сто, изчислен от календарно изгладени данни, докато при сградното строителство намалението е 3,6 на сто.
Източник: Дарик радио (08.12.2011)
 
Добивната промишленост осигури ръста на индустрията през октомври Производството в добивната промишленост е нараснало с 9.4% през октомври спрямо септември, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Общо в промишлеността увеличението на производството е с 0.4%, след 1%-ов ръст предходния месец. Производството и разпределение на топло- и електроенергия и газ се е увеличило за месеца със 7.3%, а в преработващата промишленост има забавяне от 0.1% спрямо септември, отчита НСИ. На годишна база ръстът в промишлеността е 2.4%, отново най-вече заради добивната промишленост (13.5%) и преработващата (2.5%). В енергетиката за година има спад от 1.8%. Промишлеността се оказа най-устойчивият български отрасъл в условията на кризата и затова следенето на развитието му е важно. Промишлените компании първи усетиха спада на търсенето в страните от еврозоната, но и първи започнаха да се възстановяват. Ръстът в добивната промишленост е главно заради увеличения добив на неметални суровини, който отчита ръст от 11.8% и компенсира 5.9%-ния спад на добива на метални руди. На годишна база добивната промишленост се е разширила с 13%. При преработващата промишленост по-значително намаление спрямо септември има в ремонта и инсталирането на машини и оборудване – 24.6%, както и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – 20.3%. Производството на напитки също отчита спад от 6.1%. Те се компенсират от ръста в производство на основни метали – 18.4% спрямо септември, и печатната дейност и възпроизвеждане на записани носители – 13.9%.
Източник: Дневник (08.12.2011)
 
Според предварителните данни на НСИ външнотърговското салдо с ЕС за периода януари - септември 2011 г. е отрицателно и възлиза на 631,8 млн. лева. Най-голям ръст в износа е отбелязан в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" с изключение на горивата. Следват химическите продукти и мазнините от животински и растителен произход. При вноса също водещи са суровините и мазнините, следвани от бензините. За периода януари - септември 2011 г. износът на България за ЕС е 18,1 млрд. лв. и е с 34,6% повече за същия период от миналата година. Основните страни, с които търгуваме остават Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия. Те формират 67% от износа за страните - членки на ЕС. Най-много се е увеличил износът за Малта и Дания. Вносът от ЕС за деветте месеца се е увеличил с 20,5% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 18,7 млрд. лв. През деветте месеца най-усилено сме търгували с Кипър на стойност от 18,7 млрд. лв. При търговията с трети страни износът за деветте месеца спрямо същия период на миналата година е нараснал с 30,4 на сто като най-голям ръст отбелязва този за Украйна, Грузия и Канада.
Източник: 24 часа (12.12.2011)
 
Отрицателният търговски баланс се сви с една четвърт за десетмесечието Между януари и октомври България е изнесла стоки за общо 32.6 млрд. лв., за 31.3% по-голяма сума, отколкото през същия период на 2010 г. , съобщи Националният статистически институт (НСИ). Само през октомври износът възлиза на 3.4 млрд.лв., с 18.3% повече, отколкото преди година. Вносът за десетмесечието е нараснал с 22.3% до 36.8 млрд. лв., а за месеца - с 22.9% до 4.2 млрд. лв. В резултат външнотърговското салдо е отрицателно в размер на 4.154 млрд. лв. за десетмесечието при включени разходи за транспорт и застраховки при вноса. Намалението спрямо същия период на миналата година е с около една четвърт. Ако тези разходи се изключат от изчисленията, салдото остава отрицателно и възлиза на 2.4 млрд. лв. От статистическите данни обаче се вижда, че през последните три месеца вносът нараства с по-бързи темпове, отколкото износът. Само през октомври външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на 849 млн. лв. с включени транспортни разходи и застраховки по вноса и 632 млн. лв. без тях. Статистиката на външната търговия на България със страни извън ЕС сочи, че износът за месеците между януари и октомври 2011 г. е нараснал с 28.8% спрямо същия период на миналата година до 12.3 млрд. лв. Над половината от общата стойност на българския износ за трети пазари е в Турция, Русия, Сърбия, Македония, Украйна, Китай и САЩ. Вносът за десетмесечието е нараснал с 23.6% до 15.4 млрд. лв. като най-голям ръст НСИ отбелязва от Казахстан, Обединените арабски емирства Корея и Сингапур. Само през октомври износът на България за трети страни се е увеличил с 16.4% до 1.2 млрд. лв., а вносът - със същия процент до 1.6 млрд. лв. Според статистиката най-голямо разминаване между износа и вноса има в търговията с Русия, с която отрицателно салдо за десетмесечието надхвърля 5.8 млрд. лв., следвана от Украйна с минус 1 млрд. лв. Силно на плюс - с 1 млрд. лв е търговският стокообмен с Турция. Износът на България за трети страни се увеличава във всички сектори, но най-голям ръст НСИ отбелязва при мазнините, маслата и восъците от растителен и животински произход и при минералните горива и масла. При вноса ръстът е най-голям при химическите продукти и горивата, а спад има при напитките и тютюна.
Източник: Дневник (13.12.2011)
 
През януари-октомври 2011 г. България е изнесла стоки за общо 32,6 млрд. лв., което означава ръст на износа спрямо същия период на 2010 г. от 31,3%. Това показаха данни на НСИ, публикувани вчера. Според статистиката ясно се вижда тенденция за забавяне на темпа. За първото тримесечие износът е растял с над 57%, за второто скоростта намалява до 28%, а за третото едва 20,3%. Само за октомври експортът на страната възлиза на 3,4 млрд. лв. и нараства с 18,3%. Тенденцията при вноса също е подобна. Импортът за първите десет месеца расте, макар и с по-скромен темп – с 22,3% до общо 36,8 млрд. лв. През първото тримесечие темпът на нарастване бе с над 30%, за второто – със 17 на сто, а за третото 20,4%. През октомври 2011 г. общият внос се увеличава с 22,9% спрямо същия месец на предходната година и достига 4,2 млрд. лева. Така се формира отрицателно външнотърговско салдо за януари-октомври от 4,15 млрд. лв., което е над 1 млрд. по-малко от дупката в търговския баланс по същото време на миналата година. След като се елиминират разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото също е отрицателно и възлиза на 2,35 млрд. лв. Само за октомври дупката между вноса и износът е 632 млн. лв.
Източник: Класа (13.12.2011)
 
Българите остават най-бедните в ЕС и за 2010 г., сочат данните на Евростат. Дори закъсалите държави като Гърция, Италия, Испания и Ирландия ни водят с няколко дължини по покупателна способност. Страната ни е далеч под средните за Европа показатели, като единствено Румъния се конкурира с нас за най-бедна страна членка. За изминалата година брутният вътрешен продукт на човек у нас е с 55% под средното равнище за ЕС, а фактическото потребление е с близо 60 на сто под средното. За сравнение БВП на глава от населението в страните членки 2010 г. варира от 44% до 271% от средното за ЕС. Люксембург се нарежда начело главно заради големия дял трансгранични работници в страната, уточнява статистическата агенция. Холандия е отчела равнище от една трета над средното. Ирландия, Дания, Австрия и Швеция са между 20 и 30% над средното за ЕС, а Белгия, Германия и Финландия са с между 15 и 20%. Италия, Испания и Кипър са около средното ниво, а Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чехия са между 10 и 20% под средното за ЕС ниво.
Източник: Стандарт (14.12.2011)
 
3,1% е годишната инфлация за ноември Инфлацията през ноември спрямо октомври е 0,3 на сто, а годишната – 3,1 процента, сочат данните на националната статистика. От началото на годината тя е 2,7 процента, а средногодишната инфлация за периода декември 2010 - ноември 2011 г. спрямо периода декември 2009 - ноември 2010 г. е 4,4 на сто. Данните сочат, че на месечна база най-голям е ръстът на цените при облеклото и обувките, както и в сферата на жилищата и хотелите, а за година най-много са поскъпнали транспортът и храните. Хранителните стоки и безалкохолните напитки са с 0,5 на сто по-скъпи през ноември спрямо октомври, а на годишна база цените са се повишили с 4,6 процента. Цените на алкохола и тютюневите изделия пък отчитат лек спад от 0,1 на сто на месечна база, а спрямо ноември миналата година няма раздвижване. Облеклото и обувките са ни излезли с 0,7 на сто по-скъпи през ноември спрямо предходния месец, а за година с 3,2 процента. При жилищата и комуналните разходи ценовият ръст е 0,6 на сто за месец и 2,2 процента за година. Обзавеждането и домакинските уреди обаче са запазили октомврийските нива през ноември, а за година са поевтинели с 0,5 процента. Цените в здравеопазването са се повишили леко за месец с 0,1 на сто, а за година с 3,1 процента. При образованието се отчита леко месечно поевтиняване от 0,1 процента, но за година цените са скочили с 4,5 на сто. Подобна е тенденцията и в транспортния сектор където месечното понижение е 0,2 процента, а но през ноември тази година спрямо единадесетия месец на 2010-а цените са скочили с 6,9 на сто. В сферата на съобщенията се отчита спад с 0,1 на сто за месец и с 0,5 процента за година. При развлеченията няма ценови корекции на месечна основа, а за година са поевтинели с 2,1 на сто. Ресторантите и хотелите са ни излезли през ноември по-скъпи с 0,6 на сто спрямо предходния месец и с 3,5 процента в сравнение със същия месец на миналата година.
Източник: Дарик радио (14.12.2011)
 
Потреблението в България е едва 40% от средното в ЕС През 2010 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в страните - членки на Европейския съюз, варира от 44% до 271 на сто от средното за ЕС-27, отчете Евростат. Според данните показателят в Люксембург, измерен в стандарти на покупателната способност (СПС), е два пъти и половина повече от средното ниво в съюза, докато в Холандия на глава от населението се пада с една трета над средното. Ирландия, Дания, Австрия и Швеция са с около 20-30% над общото ниво, а Белгия, Германия и Финландия – с около 15-20%. Във Великобритания и Франция БВП на човек е само с 10 на сто повече, отколкото средния процент за ЕС, а Италия, Испания и Кипър са около него. Малко по-малко са произвели и потребили в Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чехия – с около 10-20%, а Словакия е с 25% надолу. Според данни Унгария, Естония, Полша и Латвия и Литва падат под базовото за ЕС равнище с между 35 и 50 на сто. На опашката се нареждат Румъния и България с около 55% под средното. Последните сме от страните членки и по фактическо индивидуално потребление на глава от населението – едва 42% от общото в Европа. В Люксембург показателят е с 50 на сто отгоре над базовото равнище.
Източник: Класа (14.12.2011)
 
Около половината служители в България ще работят през почивните дни за Коледа тази година, но повечето от тях предполагат, че няма да успеят да свършат много работа. Това сочи проучване на „Регус“, световен доставчик на гъвкаво работно пространство. Според изследването почти една трета от бизнеса ще пътува, за да стигне до офиса през празничните дни, вместо да си остане вкъщи. И въпреки привидния трудов ентусиазъм 54% от българските респонденти смятат, че през тези дни няма да се свърши много работа, а всеки втори посочва, че персоналът главно ще използва времето, за да навакса с недовършените задачи. Данни сочат, че много хора не се възползват от почивката пълноценно и освен че пътуват до офиса си, за да работят, безполезно прахосват скъпоценното време, което биха могли да прекарат със своите близки.
Източник: Класа (15.12.2011)
 
Промишленото производство с 2,4% ръст Българската промишленост е увеличила през октомври своето производство с 2,4% на годишна база, а спрямо предходния месец има ръст от 0,4%. Това стана ясно вчера от публикуваните данни на Евростат. В същото време промишленото производство в еврозоната има лек спад от 0,1% през октомври. В сектора на енергетиката спадът е 0,9%, при производството на междинни продукти ­ 0,8%, а свиването на производството на потребителски стоки с дълготрайна употреба е 0,4%. Тези понижения са били компенсирани отчасти от нарасналото производство на нетрайни потребителски стоки – с 0,6%, и на инвестиционни продукти – с 1,2%. Сред страните от еврозоната, за които има налични данни, Гърция отчита най-силния спад, следвана от Люксембург и Словения. Най-големи увеличения регистрират Ирландия с 6,6% и Естония с 2,9%. В 27-те страни от ЕС промишленото производство е спаднало с 0,2% през октомври след понижение с 1,5% през септември. На годишна основа промишленото производство се е увеличило с 1,3%, което важи и за еврозоната, според данните на Евростат.
Източник: Монитор (15.12.2011)
 
България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (21,3%), Румъния (21,1%), Гърция (20,1%), Литва (20,2%) и Испания (20,7%). Относителният дял на бедното население в България се задържа на нива средно около 21%, съобщиха вчера от Националния статистически институт. Данните са потвърдени от Евростат и се отнасят за 2009 година. Според тях линията на бедност е 295 лв. средномесечно на лице. При този размер на линията на бедност през 2009 г. под прага на бедност са живели 1 564,8 хил. лица, което представлява 20,7% от населението в страната. През периода 2005 - 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти - от 135 лв. през 2005-а на 295 лв. през 2009-а. Основен фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За периода относителният дял на бедните е най-висок сред безработните.
Източник: Класа (16.12.2011)
 
Очакват 750 лв. средна заплата Прогнозите за ръста на българската икономика за 2012 г. се понижават от 2,6% на 1,5%. Това сочи анализ на Уникредит за страните от Централна и Източна Европа. Очакванията са за свиване на ръста на износа и натиск върху пазара на труда. Основна причина за по-лошите прогнози са сътресенията в еврозоната и сериозният спад в чуждите инвестиции. Очакваният БВП за догодина е около 76 млрд. лв. Безработицата ще е над 12%, а средното месечно възнаграждение ще бъде около 750 лв. при 704 лв. за септември.
Източник: Стандарт (16.12.2011)
 
Точно 150 млн. евро от програма "Конкурентоспособност" ще бъдат пренасочени директно към фирмите, вместо за тези пари да кандидатстват държавни институции или да се харчат за консултантски услуги. Решението е било одобрено от наблюдаващия комитет по програмата, но няколко години след нейния старт. Със средствата през 2012 г. ще бъде създадена нова финансова схема (най-вероятно става въпрос за фонд) за нисколихвени кредити за малките и средните предприятия в размер на 300 млн. евро. Половината от парите ще бъдат предоставени от програмата при нулева лихва и още толкова - от участващите в схемата търговски банки при пазарната лихва. От икономическото министерство посочиха, че схемата цели да улесни достъпа на малкия бизнес до евтини заеми. Според проучване на Евростат обаче у нас кредитите се оказват най-недостъпни в целия ЕС - рекордните 36% от малките и средните предприятия получават "не". А скокът е повече от красноречив - през предкризисната 2007 г. само в 3% от случаите фирмите са получавали отказ на искания заем, а през 2010 г. всеки трети кандидат е бил отрязан. Експертите на Трайчо Трайков обаче са оптимисти и са си поставили за цел до края на следващата година 100% от парите по програмата да бъдат в изпълнение. Това щяло да стане с отварянето на три нови схеми за безвъзмездно финансиране по програмата. Комитетът за наблюдение одобри програмата "Енергийна ефективност за конкурентоспособна индустрия" на стойност 150 млн. евро, изграждането на технологични паркове за 50 млн. евро и подкрепа за създаване и развитие на регионални бизнес инкубатори, които ще струват 10 млн. евро, обясниха от ведомството. Сметките на министерството показват, че до момента 734 млн. евро, или 63% програмата, са в процес на изпълнение, а разплатените пари са почти 23 на сто. В сметките обаче влиза и инструментът "Джереми", по който фирмите също могат да кандидатстват за нисколихвени кредити. Макар от министерството да мълчат колко точно са компаниите, изтеглили заем по схемата, държавата отчита всички пари по "Джереми" като усвоени и така изкуствено вдига процента на платените средства. --------ХАРЧОВЕ До 50 000 лв. е готово да даде икономическото министерство за изработване на комуникационна стратегия по програма "Конкурентоспособност", става ясно от регистъра на Агенцията по обществени поръчки. От междинното звено по програмата - Агенцията за насърчаване на средните и малките предприятия, пък ще правят брошури, секторни анализи, банери и т.н. по програмата за близо 500 хил. лв.
Източник: Сега (16.12.2011)
 
Разходите за свързани с бизнеса подаръци за празниците се увеличават тази година, но очакванията за бонуси са скромни, показва глобално проучване на Korn/Ferry Institute сред 60 държави, цитирано от „Маркет уоч“. 51% от мениджърите очакват бонусите им да останат същите като миналата година, 12% смятат, че ще получат дори малко по-малко, а 4% са се примирили с вероятността за доста по-ниски бонуси. Цели 43% от анкетираните обаче са решили да си търсят нова работа, ако не останат доволни от коледните бонуси. Около 60% са решили да похарчат над 100 долара за подаръци, свързани с бизнеса, а близо половината от тях ще надхвърлят и границата от 300 долара. 51% от получаващите бонуси тази година очакват бонус от 25% или повече от основната им заплата, а 26% се надяват на 15-24%. Цели 56% от анкетираните очакват с нетърпение коледното парти, което все повече фирми организират, въпреки икономическата криза, а други 34% посещават подобни събития, когато могат. 55% вече са решили твърдо да отидат тази година, като броят им показва тенденция към повишение спрямо предишните две години. 40% от мениджърите не са удовлетворени от работата си. Общо 39% от запитаните очакват през 2011 г. да се повиши броят на работните места, а според 25% няма да има промени.
Източник: Класа (19.12.2011)
 
Цените на храните са леко нараснали, сочат данните на Комисията по стокови борси. Увеличението обаче е минимално и броени дни преди коледните празници цените на хранителните стоки на едро остават стабилни, увериха от комисията. Най-голям ръст е регистриран при яйцата и при доматите, които са поскъпнали съответно с 5.6 и 4.6 на сто. Така яйцата вече се търгуват на едро по 20 ст. за брой, а килограм домати може да се вземе средно за 2.06 лв. Повишение има и при портокалите, които са поскъпнали с 3% - до 1.03 лв. за килограм, но с почти процент до 1.11 лв. са поевтинели мандарините, отчитат от комисията. Леко поскъпване е отчетено при кравето сирене - с по-малко от 1%. Цената на каймата също се повишава минимално до 4.88 лв. за килограм. Брашното тип "500" се продава средно по 0.84 лв./кг, а оризът - по 2.10 лв. за същото количество. Цената на захарта се задържа на 2.18 лв./кг, а олиото се търгува по 2.46 лв. за литър. Кашкавал "Витоша" върви по 10.64 лв./кг, а кренвиршите се продават по 5.27 лв. за килограм. Краставиците се търгуват на едро средно по 2.28 лв./кг, а зелето върви по 0.33 лв. за килограм на едро.
Източник: Сега (19.12.2011)
 
Трудът ни поскъпва рекордно сочат данните на Евростат. Според тях България е първа в ЕС по ръст на разходите за труд през третото тримесечие. За периода юли-септември разходите за труд у нас са се повишили с 9,8% спрямо третото тримесечие на 2010 г. Година по-рано ръстът е бил 10,2%. След нас се нарежда Румъния с увеличение на разходите за труд от близо 8%. Третата позиция заема Словакия с повишение от 7,2%. Най-малък е бил растежът на разходите за труд в Португалия (+0,8%) и Кипър (+1,4%). Понижение е регистрирано единствено в Ирландия (-1,1%).
Източник: Стандарт (19.12.2011)
 
В България дават най-малко за труд България остава страната с най-ниски разходи за труд в Европейския съюз. Според данни в Годишника на регионите на Евростат за 2011 г. разходите за труд в България през 2008 г. са били 2 евро на час, докато в региона на Париж са били 49 евро. Високи разходи за труд на час през 2008 г. са отчетени в Норвегия (38 евро) и Дания (36 евро). Сред страните с най-ниски почасови разходи за труд са Литва и Латвия с по 6 евро. Актуалните данни на Евростат обаче показват, че страната ни е първа по ръст на разходите за труд. През третото тримесечие на 2011 г. евростатистиката отчита ръст от 9,8% за година. За целия ЕС е регистрирана тенденция за забавяне на ръста на разходите за труд.
Източник: Стандарт (20.12.2011)
 
Според първата оценка на Националния статистически институт, подготвена към ноември 2011 г., крайната продукция по базисни цени за селското стопанство през 2011 г. възлиза на 8.44 млрд. лв., или се увеличава с 13.5% спрямо предходната година. Нарастването се дължи основно на ръст на цените с 15.9%. Крайната продукция по базисни цени от зърнените култури възлиза на 2.3 млрд. лева. Тя заема най-голям дял в крайната продукция (27.2%), следвана от дела на крайната продукция от технически култури (20.9%), селскостопански животни (13.3%) и продукти от животновъдството (13.2%). През 2011 г. междинното потребление нараства с 13.7% в сравнение с 2010 г., което се дължи основно на увеличението на цените - с 8.8%. Най-голям дял в междинното потребление заемат фуражните добавки - 29.7%, следвани от влагането на горива и масла – 20.1%. Добавената стойност в селското стопанство нараства с 13.1% спрямо 2010 г., което е предизвикано от увеличението на цените - с 31.9%. Опериращият излишък/смесен доход в селското стопанство нараства с 21.5%. спрямо 2010 г. и се дължи основно на увеличените субсидии (с 202 млн. лева).
Източник: profit.bg (21.12.2011)
 
Класация на Международната търговска камара (МТК) – Париж, поставя България наравно с Дания, Швеция, Словакия, Исландия и Унгария по индекс, показващ отвореност на търговията (Open Market Index), съобщиха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). При класирането на страните е използвана информация за 4 индикатора: отвореност на търговията, търговски режим и политики, привличане на международни капитали и инфраструктура за търговия. България попада в категорията "отвореност над средно ниво" с 4.3 точки (14-то място). Само две икономики – Хонконг и Сингапур, са получили "отличен" резултат в тази класация. Целта на индекса на МТК, който ще се публикува всяка година, е да се наблюдава отвореността към търговия и инвестиции в отделните страни и да се предоставят на законотворците критерии за оценка на бизнес средата. Страните, включени в класацията, са 75 и покриват 95% от световния внос на стоки и услуги през 2009 г. и включват 35 развити страни, 37 развиващи се икономики и три бивши съветски републики (Руската Федерация, Украйна и Казахстан). Страните от Г-20 заемат местата едва в средата на класацията, като най-отворена е Германия, следвана от Великобритания, Саудитска Арабия, Франция и Австралия. САЩ се класира около средата на таблицата под номер 39, следвана от Япония под номер 43. Бразилия заема последно място от страните в Г-20. Останалите 5 страни - членки на Г-20 с "отвореност под средната" според индекса са Китай, Мексико, Русия, Аржентина и Индия. Според председателят на МТК Джерард Уормс заплахата от повишен протекционизъм от страна на водещите световни икономики е притеснителна. За да стимулираме икономическия растеж в глобален аспект и разкриването на работни места, трябва да отваряме пазарите, а не да издигаме бариери пред търговията, категоричен бе той.
Източник: profit.bg (22.12.2011)
 
Китайска компания се е вписала в професионалния регистър на строителите у нас, за да може да изгражда инвестиционни проекти. Първият от тях ще бъде завод в Девня. Фирмата е една от 120-те чужди дружества, които имат право да работят у нас по вдигането на сгради и изграждането на пътища, обясниха от Камарата на строителите в България. Най-много от чуждите компании, които се борят за пазарен дял в строителството у нас, са австрийски и турски, показват данните. 800 родни строителни дружества пък са прекратили дейността си за година от юни 2010 г. до май 2011 г., показва статистиката на регистъра. В момента у нас право да строят сгради, по-големи от бараки, имат близо 4500 компании. Родните фирми преговарят за поръчки в Арабския свят - Алжир и Мароко, както и за завръщане на руския пазар. Освен това по-големите фирми вече имат проекти в голяма част от съседите ни. Въпреки това България заема трето място в ЕС по спад на строителството с понижение от 7,7%, показват данните на "Евростат". По-голям отлив от поръчки през изминалата година е имало само в Португалия и Словения. Положителното е, че с промяна в Закона за обществените поръчки удостоверението от Камарата за състоянието на фирмата е достатъчен документ при кандидатстване по тръжни процедури. Така се спестяват хиляди страници бумащина, която забавя възлагането на поръчките и коства много усилия на дружествата.
Източник: Стандарт (27.12.2011)
 
6% повече чужденци почивали у нас Посещенията с цел почивка и екскурзия у нас се увеличават с 6,1% през ноември, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Проучването сочи, че ръстът на годишна база при посещенията е 2,4%, докато пътуванията на български граждани зад граница са с 1,1% повече. Общият им брой е 253,8 хиляди. В същото време са отчетени 384 хиляди посещения на чужденци в България, което е с 2,4% повече, отколкото през ноември 2010 година. Най-голямо увеличение е регистрирано при посещенията с цел почивка и екскурзия, където увеличението е с 6,2% през нетрадиционния за туризъм месец ноември. От излизанията на българи зад граница най-голямо увеличение е отчетено към Люксембург с 9 на сто и Словения с почти 7%. Преобладаващи като причина за пътуването на нашенци са командировките, а туристическите излизания са едва 22% от всички пътувания в чужбина. Отчетено е свиване в пътуванията към Канада с 29,5%, САЩ - с 29%, Португалия - с 28,7%. При посещенията в България през ноември т.г. се отчита 1,4% ръст при гражданите от държави от Европейския съюз, като най-голямо е увеличението при французи и италианци - съответно с 10,3 и 10%.
Източник: Монитор (28.12.2011)
 
През последните двадесет години броят на българките в детеродна възраст намаляват прогресивно, съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). От 2,068 млн. през 1990 година жените във фертилна възраст у нас оредяват до 1,907 млн. през 2001-ва и 1,757 млн. през 2010-а. Около 90 процента от ражданията у нас са на жени между 15 и 34 години. През 2010 година те са намели спрямо 2001-ва с 11,4 процента, а в сравнение с 1997 година - с близо 16 на сто. Понижен е и относителният дял на ражданията от жени на възраст между 20 и 29 години, докато делът на децата, чийто майки при раждането са били на възраст между 30 и 39 години, се увеличава. Като тревожна тенденция от НСИ отчитат увеличаването на ражданията от момичета под 15 години. Делът на тези новородени е нараснал от 0,1 на сто през 1960 година до 0,5 процента през 2010 година. Статистиците прогнозират, че през 2011 г. бебетата са с около 5000 по-малко спрямо 2010 г., когато са родени 75 513 българчета. Според НСИ в средата на миналия век коефициентът на раждаемостта бил 25,2 промила, а най-ниското му равнище 7,7 на 1000 е достигнато през 1997 година. Постепенно увеличаване на раждаемостта започва едва през 2003 г. и от 2007 г. насам тя варира на нива около 10 промила. Продължава да нараства относителният брой на извънбрачните раждания. Детската смъртност у нас е по-висока от тази в повечето европейски страни, където тя е под 7 промила срещу 9,4 промила у нас през 2010-а. По брой население България се нарежда на 16-о място сред страните от Европейския съюз. В резултат на външна миграция между преброяванията от 1992 г. и 2011 г. населението на страната е намаляло с 397 136 души. Продължава процесът на демографско остаряване, който се отразява в намаляване на абсолютния брой и относителен дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на хората на 65 и повече години, отбелязват още от НСИ.
Източник: Класа (29.12.2011)
 
През декември бизнес климатът у нас се запазва на равнището от ноември, съобщи НСИ. Миналия месец понижението беше с 2,1 пункта. Като основна причина за песимизма се сочи несигурната икономическа среда, свързана с кризата в еврозоната. Другата основна причина според мениджърите е намаленото вътрешно търсене. Най-тежка е обстановката в строителството, където индексът се понижава с 5,0 пункта поради мрачната прогноза за бъдещето на предприятията. Спадът през ноември беше 2,5 пункта спрямо октомври. Секторите, свързани със строителната дейност и осигуреността на производството с поръчки, са също по-неблагоприятни. Очаква се и нова вълна на уволнения през следващите месеци. Сред основните негативни фактори, които спират развитието на строителния бранш, са финансовите затруднения. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” през декември нараства с 2,1 пункта в сравнение с ноември, когато спадът беше с 4,2 пункта спрямо октомври. Сегашното подобрение се дължи на малко по-оптимистичните очаквания за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Оптимизмът на мениджърите в промишления сектор е отложен за второто тримесечие на следващата година. Настоящата производствена активност се оценява като намалена, запасите от готова продукция като увеличени, а очакванията за производството и заетите през следващите три месеца са по-неблагоприятни в сравнение с оценката за предходния месец. Причините са несигурната икономическа среда и недостатъчното вътрешно потребление. Отбелязва се най-високо ниво на несигурност в сектора от десет години назад с 22,3 пункта, сочат данните на НСИ. Промишлените предприемачи очакват продажните цени в бранша да се увеличат през следващите три месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно през декември запазва равнището си от предходния месец с ръст от 2,5 пункта, основно заради празниците. Мениджърите не очакват съществена промяна на състоянието на предприятията в сектора през следващите шест месеца. Сред негативните фактори за климата търговците на дребно поставят финансовите проблеми. Продажните цени се очаква да паднат през следващите три месеца. Единственият отрасъл, който регистрира подобрение, е секторът на услугите. През декември съставният показател “бизнес климат в сектора на услугите“ се покачва с 2,8 пункта в сравнение с ноември, когато беше регистриран спад от 2,3 пункта спрямо октомври. Краткосрочният показател за следващите три месеца е неблагоприятен както за търсенето на услуги, така и за заетостта, но се очаква подобрение в средата през следващите шест месеца. Освен несигурната икономическа среда, затрудняваща дейността на предприятията, като стопиращ фактор е посочена конкуренцията в бранша. Както и в другите сектори, тук също се увеличава негативното влияние на финансовите проблеми.
Източник: Класа (29.12.2011)
 
Мениджърите в повечето сектори на икономиката готвят нови съкращения, въпреки че бизнес климатът през декември 2011 г. запазва нивото си от предходния месец, сочи анкета на НСИ. В промишлеността очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на фирмите през следващите шест месеца са по-оптимистични. Но очакванията за производството и заетите в сектора през следващите три месеца са по-неблагоприятни. Прогнозите на промишлените предприемачи за продажните цени в бранша са за увеличение. В строителството бизнес климатът се влошава заради увеличения песимизъм на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно очакванията за следващите три месеца също не са оптимистични. По отношение на заетите в строителството прогнозите също са за намаление. Цените в строителството обаче се очаква да се запазят. В търговията на дребно условията за бизнес през декември се запазват. Търговците обаче очакват намаляване на цените на дребно през следващите три месеца. Бизнес климатът в услугите през декември се подобрява заради по-оптимистичните очаквания за състоянието на фирмите през следващите шест месеца. За следващите три месеца обаче предприемачите имат неблагоприятни прогнози за търсенето на услуги и заетите в бранша. В услугите мениджърите също очакват понижаване на цените през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда е най-сериозната пречка пред бизнеса във всички сектори на икономиката. Увеличава се и негативното влияние на финансовите проблеми.
Източник: Стандарт (29.12.2011)
 
Бизнес климатът у нас се запазва Въпреки срива в еврозоната и очакванията за нова рецесия в големите икономики през 2012 г. бизнес климатът у нас остава без промяна в края на годината. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) общият показател на бизнес климата през декември остава на ноемврийското си ниво, като влошаване на конюнктурата има само в строителството. Показателят, който мери бизнес климата в промишлеността, нараства с 2,1 пункта в сравнение с ноември. Това се дължи на малко по-оптимистичните очаквания на мениджърите за състоянието на предприятията през следващите шест месеца. За сравнение през ноември статистиката отчете влошаване на конюнктурата в индустриалния сектор, като показателят спадна с 4,2 пункта спрямо октомври. През декември мениджърите в промишлеността оценяват активността на предприятията си като намалена съответно се увеличават запасите от готова продукция. В сравнение с мненията, изразени през ноември обаче, очакванията за производството и заетите през следващите три месеца са по-неблагоприятни. Въпреки намалената производствена активност очакванията на промишлените предприемачи са за увеличение на цените в периода от януари до март. Ситуацията се подобрява и в сектора на услугите. Там показателят за бизнес климата се повишава с 2,8 пункта в сравнение с ноември. Това се дължи на леко подобрените очаквания за следващите шест месеца. За следващите три месеца обаче предприемачите имат неблагоприятни прогнози относно търсенето на услуги и заетите в бранша. За разлика от индустриалните мениджъри тези в сектора на услугите очакват намаление на цените до март 2012 г. Предприемачите в търговията на дребно запазват лекия си оптимизъм През декември показателят запазва равнището си от ноември, когато отчете ръст с 2,5 пункта. Последната анкета регистрира известно възстановяване на положителните очаквания за продажбите на дребно през следващите три месеца, като и очакванията по отношение на поръчките към доставчиците остават сравнително благоприятни. Очакванията на търговците на дребно относно продажните цени са за известно намаление през следващите три месеца. Строителството е единственият сектор, за който се отчита влошаване на бизнес климата през декември, като понижението на показателя е с 5 пункта. Независимо от това в сектора не предвиждат намаление на цените в следващите три месеца. При предишната анкета се очакваше поевтиняване на строителството през следващите шест месеца. Нещото, което най-много мъчи бизнеса и в четирите сектора, е несигурната икономическа среда, както и финансовите затруднения.
Източник: Монитор (29.12.2011)
 
С 15,2 на сто повече ток е бил произведен през ноември спрямо същия месец на 2010 г., съобщиха вчера от Националния статистически институт. След приспадане на собствената консумация на централите и на изнесените количества енергия до крайния потребител през ноември са достигнали 3,246 млрд. квтч, което е с 14,4 на сто повече в сравнение с октомври. В сравнение с миналия ноември ръстът е с 22,5%. Освен на еленергия ръст бележи и производството на твърди горива. Спрямо ноември 2010 г. увеличението е с 11,7 на сто. В същото време за пропан-бутана, безоловния бензин и дизела се отчита спад в произведените количества. На годишна база той се измерва съответно с 28,6%, 19,5% и 15,2%. При доставките обаче се отчита положителна тенденция. При твърдите горива ръстът на стигналите до вътрешния пазар количества е 12,2 на сто спрямо миналия ноември. За пропан-бутана увеличението на доставените на пазара количества през ноември е с 18,5%, а на безоловния бензин - с близо една десета. Само при дизела намаление се отчита и при производството, и при доставките, като за последните то е с 16,6% за година. За природния газ липсват данни за производството през ноември. За цялото количество синьо гориво, разпределено в България, обаче се отчита увеличение с близо 27% спрямо миналия ноември.
Източник: Монитор (30.12.2011)
 
От юни досегашният шеф на Националния статистически институт Мариана Коцева става заместник на генералния директор на Евростат. Това е най-високата длъжност в администрацията на ЕС, заемана от българин, след поста еврокомисар. Коцева е избрана след сериозни консултации и интервюта в конкуренция с представители на седем държави. Тя е впечатлила ръководството на европейската статистическа служба с работата си у нас. България беше първата европейска държава провела успешно и публикувала данните от национално преброяване през 2011 г. Тя първа проведе и онлайн броене на населението, в което участваха 41% от българите. Заради този успех страната ни бе определена от шефа на Евростат Валтер Радермахер като "високоскоростния влак на ЕС". Коцева ще бъде назначена за специален съветник на Радермахер, което е с ранг на заместник-генерален директор.
Източник: Стандарт (03.01.2012)
 
Ръстът на превозените пътници ще е около 5 на сто за 2011 г. спрямо предходната, каза Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА). Данни на Националния статистически институт сочат, че през 2010 година те са били 6,409 млн. души. „Важно за сектора е, че няма реализирани загуби. Малко повече пътници, за сметка на това приходите са по-ниски на пътник. Можем да кажем, че годината е успешна за българската авиация“, обясни Станулов. Очакванията на бранша за тази година са, че промени в редовните полети няма да има, ще се запазят достигнатите нива през 2011 г. Въпреки че икономистите говорят за нова рецесия, от асоциацията на авиокомпаниите не предвиждат това да доведе до намаление на превозените пътници. Прогнозите на АБА за започващата година са, че няма да има промени и при чартърните пътувания спрямо достигнатите нива от миналата година. Тези прогнози се правят на база сключени договори на авиокомпаниите и прогнозата за броя на туристите от туроператорите. „Има прогнози и за увеличаване на превозите, не предвиждаме спад“, каза още председателят на АБА. Той очаква през тази година цените на билетите по редовните линии да се запазят същите, въпреки че летищните такси се вдигат. Очаква се броят на операторите на летищни услуги на столичния аеропорт да се увеличи през следващите години заради променени изисквания на Европейския съюз. Данни на ЕС сочат, че броят на претоварените летища в следващите години ще се увеличава от 5-6 до 20, което налага да се обърне сериозно внимание на качеството на предлаганите услуги. Регламентът предвижда на големи летища да работят минимум 3 независими оператори на летищни услуги, а по сегашните действащи правила те трябва да са най-малко 2. Този регламент в момента се обсъжда и се очаква до 3 години да започне неговото прилагане. От началото на годината летище София само ще си определя таксите, досега техните стойности се определяха от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГВА) към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Промяната се налага заради прилагането на евродирективата за всички аеропортове, които обслужват над 5 млн. пътници годишно. Арбитър при евентуален спор за размера на ставката от ползвателите на порта ще е ГВА. „Ако досега те са били коректно определяни, би трябвало да няма увеличение“, обясни Станулов.
Източник: Класа (03.01.2012)
 
Свободните работни места в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП) са 1 160 988, съобщиха за „Класа“ от Агенцията по заетостта (АЗ). Българските граждани могат да търсят сами работа на европейския портал на мрежата „Европейски услуги за заетост — EURES”, уточниха от ведомството. Към момента 17 страни - членки на Европейския съюз, са прекратили ограничителните мерки за български и румънски граждани до пазарите си на труда. Десет държави членки (Австрия, Белгия, Германия, Италия, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Обединеното кралство, Франция) забавиха отварянето на пазарите си за български и румънски работници и през втория 3-годишен етап от преходния период, който изтече в края на 2011 година, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика пред „Класа“. Всеки един българин, като член на Европейския съюз или като по-предприемчив човек, стига да знае езика, може да кандидатства за работа там и ако е добър – да го наемат, коментира пред „Класа“ Светлозар Петров, управител на специализирания сайт JobTiger.bg. Към момента се набират кандидати за работа в McDonalds Германия (100 работни места), като през месец февруари ще бъдат проведени интервюта за работа в София, Варна и Монтана. Стартира кампания за набиране на работници за бране на ягоди в Испания (около 1000 работни места). Търсят се лекари за Дания и шлосери за Чехия. Бройките обаче са ограничени.
Източник: Класа (05.01.2012)
 
Трети сме в Европа по ръст на индустриалните поръчки България е трета по годишен ръст на индустриалните поръчки през октомври 2011 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Според евростатистиката през октомври миналата година спрямо октомври 2010 г. е регистрирано повишение на индустриалните поръчки от 11%. Изпреварват ни само Естония със 17,8% и Дания с 13,2%. На другия полюс са Гърция, Малта и Ирландия, където е регистриран най-голям годишен спад на индустриалните поръчки от съответно -15,8%, -8,5% и -6,7%. Като цяло в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) Евростат отчита оживление в индустриалните поръчки. През октомври 2011 г. е отчетен месечен ръст на поръчките в 17-те държави, които използват еврото от 1,8%, а във всичките 27 държави-членки – 0,5%. За сравнение през септември беше отчетен месечен спад на индустриалните поръчки в еврозоната от 7,8% и в целия ЕС – от 2,1%. Като се изключи влиянието на поръчките на корабно, жп и авиационно оборудване обаче, индустриалните поръчки в еврозоната през октомври 2011 г. са отбелязали месечен спад от 0,5%, а за всичките държави-членки на еврообщността е измерено средно понижение от 0,9%. На годишна база през октомври 2011 г. индустриалните поръчки в еврозоната са се повишили с 1,6%, а в целия ЕС – с 2,6%. Без поръчките на корабно, жп и авиационно оборудване е измерен годишен ръст от съответно 1,9% и 2,4%. През октомври 2011 г. спрямо септември 2011 г. поръчките на капиталови стоки са регистрирали увеличение от 1,6% в страните от валутния съюз и с 1,4% във всички членки на ЕС.
Източник: Монитор (06.01.2012)
 
Безработицата в България намалява. Тази учудваща на пръв поглед новина разкри статистиката на Евростат. Според данните, публикувани в петък, от ноември 2010 г. до ноември 2011 г. коефициентът на безработица пада с повече от половин процентен пункт. През ноември 2010 г. е бил 11,5%, а през същия месец на миналата година – 10,9 на сто. През целия период темпът на намаляване е почти с еднаква скорост. В края на ноември обаче статистическите данни изглеждаха малко по-различно, забеляза икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. В страницата на центъра той посочи, че публикуваните цифри от 30 ноември 2011 г. са показали непрекъснато нарастващ коефициент на безработица в България, като за октомври 2011 г. той минава 12% и достига 12,1%. „По таблицата в прессъобщението на Евростат става ясно, че това отразява постоянно, почти с еднаква скорост, нарастване на коефициента на безработица. На 6 януари 2012 г., тъкмо за Богоявление, се явяват нови данни. Не само нови, но тотално обратни. В новата реколта данни сезонно изгладеният коефициент на безработица непрекъснато намалява за периода април-октомври непрекъснато и с почти еднакво темпо. Само месец след предишната публикация коефициентът на безработица в България за октомври 2011 г. се е променил с 1,3 процентни пункта“, отбелязва още Ганев. За спад на безработицата говорят и тримесечните данни на националната статистика. За третото тримесечие на 2011 г. цифрите на НСИ сочат, че коефициентът на безработица е бил 10,2%. Това означава 343 хил. души без работа, от които над 196 хил. са мъже, а останалите над 146 хил. са жени. За цялата минала година безработните намаляват с над 50 хил. души. За януари-март те са били над 395 хил. души (12%), през април-юни – 369 хил. души (11,2%). В Европейския съюз обаче тенденцията е точно обратната и макар с минимални темпове броят на хората без работа се увеличава, сочат още данните на Евростат. През ноември 2011 г. коефициентът на безработица е 9,8 на сто, като спрямо месец по-рано няма промяна. През ноември 2010 г. обаче той е бил 9,6 на сто. Същото е движението и що се отнася до безработните в рамките на еврозоната. През ноември показателят е бил 10,3 на сто при 10 на сто през същия месец на 2010 г. Така през единадесетия месец на миналата година общо 23,67 млн. души в Европа са били без работа, което е с 55 хил. души повече от октомври, а спрямо година по-рано - с цели 723 хил. Най-нисък е процентът на безработни в Австрия - 4 на сто, Люксембург и Холандия (с по 4,9%), а най-висок в Испания – 22,9 на сто, и Гърция – 18,8 на сто към септември. Спрямо 2010 г. нивото на безработица намалява в 14 държави - членки на ЕС, а в 13 се увеличава. Най-силен е спадът в Естония от 16,1% на 11,3 между третото тримесечие на 2010 г. и същия период на 2011 г. Ситуацията на пазара на труда се подобрява съществено и в Латвия и Литва, сочат още данните. Логично най-сериозно влошаване на трудовата картина има в закъсалата Гърция. Там за година коефициентът скача от 13,3 на сто до 18,8 на сто. Така по безработица сме около средното ниво за страните членки, като подобни са цифрите и за Полша, Франция и Унгария. Румъния обаче се представя по-добре със 7,3 на сто.
Източник: Класа (09.01.2012)
 
Да си купиш бизнес, по света понякога може да струва милиони или дори милиарди, докато у нас инвеститорите купуват и продават компании и идеи средно за 500 хил. евро. Именно подобен род бизнес начинания се реализират най-лесно и бързо в условията на криза и всичко, което е над тази цена, много трудно се продава у нас, съобщи за “Класа” Никола Стоянов, управляващ директор на консултантската компания, занимаваща се с бизнес сливания и придобивания, BusinessForsale.bg. Изминалата година по думите му е била много вяла откъм купувачи на бизнеси и доста активна от гледна точка на хората, които искат да продават. Процесите, свързани с кризата, явно се задълбочават и много компании в България не успяват да се приспособят и техните собственици предпочитат да ги предложат на пазара, смята експертът. Проблемът е, че купувачи като цяло няма и единственото нещо, което се купува и продава успешно, са по-малките бизнеси от типа на търговски обекти. През миналата година през BusinessForsale.bg са били сключени около 20 сделки и това е много по-малко в сравнение с предишни години, коментира още Стоянов. Освен това, макар че дъното на кризата се е смятало през 2010 г., през миналата цените са се понижили още повече. И въпреки все по-примамливите оферти пазарът остава слаб, а много бизнеси се продават на загуба, категоричен е експертът. Според него трябва да мине поне още година, за да се стабилизира пазарът. Стоянов смята, че продавачите и купувачите са стресирани от новините, които излизат, и от икономическата несигурност в Европейския съюз, затова се въздържат да инвестират. В момента те са в изчаквателна позиция, което допълнително притиска пазара. Свежи пари няма, инвеститорите имат резерви, които обаче не искат да разиграят в момента. Но не всички експерти са песимисти. Припомняме, че в интервю за „Класа“ Борислав Иванов, директор на официалното представителство на Deutsche Bank в София, отчете силно раздвижване при сливанията и придобиванията в последните 6 месеца. Поради проблемите в бизнеса има консолидация и по-големите и по-успешните купуват по-малките, категоричен бе Иванов. Ръст на офертите за продажба на бизнеси има и в едноименния сайт на “Файненшъл таймс”, като в момента в графата „България“ те са 168. Актуалните оферти за покупка са най-вече за хотели, парцели, заводи и други, показа справка на “Класа”. Спрямо декември 2010-а броят им нараства с 21. Сайтът прелива от предложения, като има и такива, които вече три години чакат своя купувач. Такъв е и случаят с 4-звездния луксозен хотел на първа линия в курорта Слънчев бряг на цена от 35,2 млн. долара. В информацията за комплекса е посочено, че разполага с 1198 легла, от които 70% са с изглед към морето, две конферентни зали и два външни басейна. Справката в сайта показа още, че предприемачите и собствениците край морето най-активно разпродават активи, като офертите са за хотели, къщи и земя. В столицата пък се разпродават най-много бизнес сгради, къщи и проекти. В предложенията не липсват и цели фабрики. Така например собственик на мебелна компания в Северна България е готов да се раздели с нея за скромните 4,4 млн. долара. Фирмата произвежда широка гама мебели, като заводът е стартирал дейност през 2006 г. Според информацията компанията е водеща в сектора в България и предоставя на бъдещия собственик дългосрочни договори с основните магазини и дистрибутори на мебели. Сред атрактивните предложения е и фабрика за производство на домакински гъби и попивателни за 40 хил. евро в Габрово. Сред нетрадиционните оферти в сайта попада и продажбата на патентована идея за производство на обувки. Собственикът на патента иска да стартира съвместен бизнес, в който да се създават обувки с токчета с формата на архитектурни забележителности, като Айфеловата кула, наклонената кула в Пиза и други. В описанието е уточнено, че първоначалната инвестиция трябва да бъде в рамките на 120 хил. долара.
Източник: Класа (09.01.2012)
 
Безработицата в България е над средната в ЕС Безработицата в България през ноември 2011 г. е била 10.9% при средно за ЕС 9.8%, съобщи Европейската статистическа служба "Евростат". В България за година безработицата е намаляла с 1.3 пункта (от 11.5% през ноември 2010 г.), докато средноевропейският показател нараства с 0.2 пункта (от 9.6%). Освен България с безработица над средната в ЕС през месеца са Испания - 22.9%, Гърция - 18.8%, Литва - 15.3%, Латвия - 14.8%, Ирландия - 14.6%, Словакия - 13.5%, Португалия - 13.2%. Най-нисък е показателят в Австрия - 4 на сто, Холандия - 4.9%, Германия - 5.5%. Във Великобритания безработицата е 8.3%, а във Франция - 9.8% В 17-те страни от еврозоната средният показател е 10.3% през ноември 2011 г., без промяна спрямо предходния месец и с 0.7 пункта над миналогодишното му равнище.
Източник: Дневник (09.01.2012)
 
Продажбите на дребно са се свили с 5,3% Продажбите на дребно в България са се свили с 5,3% през ноември миналата година в сравнение със същия период на 2010 г. Спадът е значително по-голям от средните стойности за Европейския съюз. Това показват изнесените от европейската статистическа служба "Евростат" данни. През ноемри 2011 г. размерът на продажбите на дребно в ерозоната отчита намаление от 0,8% в сравнение с обема им през октомври същата година. Същевременно в Европейския съюз като цяло свиването е с 0,6%. На годишна база до ноември миналата година в страните, приели единната европейска валута, показателят на продажбите на дребно се е понижил с 2,5%. Това е почти двойно по-висока стойност в сравнение с индекса, който включва всички 27 държави-членки на Съюза. Той показва спад на обема на продажбите на дребно от 1,3%.
Източник: econ.bg (09.01.2012)
 
Ръстът в износа на страната ни трайно се успокои около 20-те процента. През ноември темпът му на месечна база е 19,1 на сто, отчете вчера националната статистика. Месец по-рано увеличението на експорта бе 23,6%, през септември – 19,4 на сто, през август – 20,9%, а през юли – 20,7%. Така данните на НСИ ясно показват тенденция на забавяне в ръста на износа. Ако за първите шест месеца на миналата година той растеше с 40 на сто, то общо за януари-ноември ръстът е с 30,6%. В абсолютна стойност това означава, че сме изнесли навън стоки за 36,2 млрд. лв. Само за ноември експортът възлиза на 3,4 млрд. лв. Внесените стоки за единадесетте месеца пък са за 41,0 млрд. лв., или с 20,6% повече спрямо същия период на 2010 г. В крайна сметка външнотърговското салдо на страната продължава да свети на червено и възлиза на 4,822 млрд. лв., което е с 1,47 млрд. лв. по-малко от януари-ноември 2010 г. Ако се елиминират разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото пак е на минус от над 2,81 млрд. лв. Освен това НСИ отчете и спад в търговията на дребно през ноември с 5,3% на годишна база, без да се включват продажбите на автомобили и мотоциклети. Спрямо октомври понижението е с 0,6%. Надолу са оборотите в почти всички сектори, като покачване спрямо ноември 2010 г. има при фармацевтични и медицински стоки - с 8,3%. Статистическата картина и в промишлеността не изглежда много оптимистична. Промишленото производство е намаляло през ноември спрямо октомври с 0,4 на сто. Ръстът на годишна база намалява до едва 0,6%.
Източник: Класа (10.01.2012)
 
И промишлеността започна да се свива Продажбите на дребно в България продължават да дълбаят дъното. През ноември те са се понижили с 5.3% на годишна база - най-висок темп от 6 месеца, а спрямо октомври - с 0.8%. Икономическата несигурност и прогнозите за нова рецесия карат домакинствата да харчат все по-малко. С най-добри резултати се открояват фармацията и козметиката, а продажбите на битова техника, мебели и компютри спадат и на годишна, и на месечна база. Влошаването на дълговата криза в еврозоната и прогнозите за нова рецесия в глобален мащаб свиха потребителското доверие, а оттам и разходите, които правят домакинствата. Негативните очаквания на домакинствата се прехвърлят и в България. Това в комбинация с все още свити доходи заплашва да вкара икономиката в низходяща спирала. Данните за третото тримесечие вече показаха, че БВП на България е нараснал само с 0.3% за тримесечие и с 1.6% на годишна база. Това показа, че забавянето в Европа се прехвърля и у нас. В същото време продължава да се свива и промишлеността, което говори за падаща икономическа активност. Данните за ноември показаха, че промишленото производство се е свило с 0.4% на месечна база (сезонно изгладени данни). На годишна база най-сериозен ръст има в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 8.3%. Спад е регистриран в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 14.2 процента, с компютърна и комуникационна техника - с 13.4 на сто, с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 11.2%. Малко по-слабо намалява търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с 2.6 на сто, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.9%
Източник: Капитал (10.01.2012)
 
Стегнахме колана с нова дупка Българите стегнаха колана с още една дупка и допълнително свиха разходите си. През ноември продажбите в търговията на дребно са паднали с 5,3% спрямо същия месец на предходната година, обявиха от Националния статистически институт. Спрямо предходния месец продажбите са намалели с 0,6%. Най-сериозен спад на годишна база е регистриран в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 14,2%. Продажбите на компютърна и комуникационна техника са се свили с 13,4% за година. Спадът в търговията на дребно с дрехи и обувки е с 11,2%, а продажбите с храни, напитки и цигари са намалели с 2,6%. Сериозното свиване на разходите на българите явно не се отразява добре на здравето, защото е съпроводено с купуването на повече лекарства. Продажбите на фармацевтични и медицински стоки бележат ръст с 8,3%.
Източник: Стандарт (10.01.2012)
 
Строителството отчита спад през ноември Строителната продукция е намаляла с 0,4 на сто спрямо предходния месец, а не годишна база спадът е с 10,3 на сто, показват данните на националната статистика. През ноември спрямо октомври сградното строителство е отчело понижение от 0,7 процента, а при гражданското/инженерно строителство то е 0,3 на сто. На годишна база обаче по-големият спад е при гражданското/инженерно строителство – 16,3 процента, докато строителството на сгради е намаляло с 5,2 процента.
Източник: Дарик радио (10.01.2012)
 
Износът за ЮАР скочи с 909% Износът на България за ЮАР скочи с 909% за периода от януари до ноември миналата година, като достигна 129 млн. лв., обявиха от НСИ. При вноса най-сериозен е скокът от Казахстан - с 1034% до 127 млн. лв. За първите 11 месеца на 2011 г. дупката във външната търговия на страната е 2,82 млрд. лв. като намалява с 40% на годишна база. От януари до ноември 2011 г. износът е за 36,2 млрд. лв., като се увеличава с 30,6% на годишна база. В същото време вносът е за 39 млрд. лв., като нараства с 20,4%. Само през ноември износът е на стойност 3,39 млрд. лв., което е ръст с 19% спрямо същия месец на предходната година, обявиха от НСИ. В същото време повишението при вноса е само с 6% на година база до 3,95 млрд. лв. Вече пети месец ръстът на износа е стабилизиран около 20% на годишна база, докато вносът бележи първия си едноцифрен ръст за 2011 г. Стабилният ръст на износа говори много добре за справянето на предприятията в условията на криза. Търговското салдо за ноември е минус 553 млн. лв., като намалява с 38% на годишна база.
Източник: Стандарт (10.01.2012)
 
С 13% по-малко е произведено в добивната промишленост през ноември, спрямо октомври, отчeтe НСИ. В преработващата промишленост спадът е 1.5%. При производството и разпределението на ток, парно и газ е отчетено увеличение от 2%. В строителството е отчетен спад от около 1%. Търговците на дребно отчитат намаление на оборотите си с около 0.5%.
Източник: БНР (10.01.2012)
 
България е втора в Европейския съюз (ЕС) по дял на безработните граждани в трудоспособна възраст, които изобщо не си търсят работа. Делът им от работната сила към края на 2010 г. е бил 8,3%, показват данни на Евростат. Изпреварва ни само Италия с дял от 11,1%. Най-нисък е делът им в Белгия – 0,7%.Към края на 2010 г. 8 млн. са били гражданите на ЕС в трудоспособна възраст, които не са си търсели работа. Други 8,5 млн. души в ЕС са се трудили на непълно работно време. Желаещите да работят, но в някакъв бъдещ момент, са били 2,4 млн. души. Най-висок е делът на работещите на непълно работно време в Германия (5,4%) и Великобритания (5,4%), следвани от Латвия (5,1%) и Ирландия (5,1%), а най-нисък – в Чехия, Белгия и България (под процент във всяка от страните). Данните показват, че повече от две трети от заетите в ЕС на непълно работно време са жени. В числено изражение жените, заети на непълно работно време са 5,8 млн., докато мъжете – само 2,7 млн. души. Също повече жени си търсят работа в бъдещ период от време. Жените преобладават и сред трайно безработните, които изобщо не си търсят работа. Най-много от трудещите се на непълно работно време в ЕС са в трудоспособна възраст (25-54 г.) - над 6 млн. души. Заетите на непълен ден младежи до 24 г. са 1,5 млн., а тези във възрастовата група 55-74 г. са 900 хил. души, показва статистиката. Над 20% от заетите на непълен работен ден са с висше образование, повечето от тях са чужденци.В друг доклад на Евростат се посочва, че свободните работни места в България през третото тримесечие на 2011 г. са намалели с 0,1 процентни пункта до 0,7% спрямо аналогичния тримесечен период на предходната година. За сравнение през второто тримесечие свободните работни места у нас са се увеличили с 0,1 пункта на годишна база до 0,8%, припомня евростатистиката. Свободните работни места в целия Европейски съюз са се увеличили с 0,2 пункта до средните 1,5%, показват още данните. Същото е и годишното увеличение на свободните работни места в държавите от еврозоната, които в края на ноември са били 1,6%. Над средното за ЕС и еврозоната ниво са били свободните работни места в Малта (2,9%), Норвегия (2,7%) и Германия (2,5%). На тримесечна база обаче броят на свободните работни места в ЕС е останал стабилен, докато в държавите от еврозоната е регистрирано минимално намаление от 0,1 пункта. Кипър е страната от ЕС и еврозоната с най-значителен спад на свободните работни места в края на третото тримесечие на миналата година – 0,8 пункта. В Австрия е регистрирано намаление от 0,2, а в Испания и Португалия – по 0,1 пункта, колкото и у нас. Най-голям годишен ръст на свободните работни места през третото тримесечие на миналата година е отчетен в Германия, Естония и Словения (с по 0,4 пункта). Следват ги Франция, Литва и Хърватия с по 0,3 пункта, а в Чехия, Ирландия, Латвия, Люксембург, Унгария, Холандия, Румъния, Финландия, Швеция, Норвегия и Швейцария е отчетено минимално покачване на броя свободни работни места.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2012)
 
Безплатен персонален идентификационен код (ПИК) ще замени платения електронен подпис, съобщиха вчера от НАП. Услугата стартира от днес и ще позволи както на физическите, така и на юридическите лица да следят данъчните си и осигурителните досиета. Ако физическите лица установят, че работодателят не им ги плаща, могат да сезират органите на НАП. Ако кодът бъде загубен, веднага трябва да се оповести в НАП, за да се заличи и да бъде издаден нов. "Кодът ще ни позволи да виждаме своите лични данни в интернет. Стартираме тази година с 3 услуги, достъпни с персонален код - какъв трудов договор е декларирал съответният ни работодател, на какво работно време се трудим, да видим осигурителния си доход и парите, платени за допълнително пенсионно осигуряване", уточни говорителят на НАП Росен Бъчваров. Изчисленията показват, че така ще останат около 10 млн. лв. у граждани и фирми от спестени такси за електронния подпис, посочи Боряна Георгиева, директор „Обслужване“ в НАП. Сроковете за плащане на данъци няма да се променят, но понеже последният ден за физическите лица е до 30 април, декларации ще бъдат приемани и на 2 май. Облекчава се плащането и чрез правилото да се закръгля сумата на изискуемия налог. Ако се забавим с един ден, няма да плащаме лихва за просрочения ден. В джобовете на фирмите ще останат още около 9 млн. лв. от облекчаване на подаването на годишните отчети за дейност или само в НАП, или само в НСИ, съобщиха пък от статистиката. Единната входна точка за отчетите ще намали и бюрократичните спънки пред бизнеса. Около 85% от фирмите вече подават декларации по електронен път, като активни са и корпорации от провинцията. До вчера бяха подадени 3500 отчета за дейността, което е три пъти повече от подадените за същия период през миналата година, посочи Диана Янчева, директор на дирекция "Бизнес статистика" в НСИ. Сроковете са същите като при НАП при подаване на декларации. Според нея любопитното е, че бизнесът е изключително активен нощно време при предоставяне на данните си в НСИ по електронен път. Новост в данъчната кампания тази година е, че хората, които са сменили работодателя си през 2011 г. или към края на годината са били безработни, не се налага да подават декларации за доходите върху физическите лица, както и фирмите без дейност не е нужно да подават нулева такава. Още в първите два часа след настъпване на новата година е подадена първата декларация по електронен път. Вече 63 са подадените по интернет, а 730 са тези в офисите на приходната агенция. Тези, които не са получавали доходи през годината или са свободни професии, тоест нямат задължения да подават декларация, но през годината са давали или ползвали заеми, които са различни от банкови, също следва да ги отчетат пред данъчните. В декларацията се записва размерът на заема.
Източник: Класа (11.01.2012)
 
През ноември 2011 г. спадът в строителството се е задълбочил, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на продукцията в сектора е отбелязал месечно понижение от 0,4%, докато през октомври постигна минимален растеж. Годишният спад на индекса на строителната продукция през ноември достига 10,3% при 9,5% през октомври. Лошите резултати идват основно от инженерното строителство, където продукцията се е свила с 16,3%. В строителството на сгради също е регистрирано намаление на продукцията, но с малко над 5%. Спрямо пиковете в бранша от 2008 г. обемът на работата е спаднал с близо 40%, показват данните на НСИ. Намалението е и в двата основни подотрасъла - сградно и гражданско строителство.
Източник: Труд (11.01.2012)
 
Злоупотреби за 19 млн. лв. по изпълнение на процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) са открили инспекторите от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). За последното тримесечие на миналата година са направени общо 103 проверки, като 44 засягат общините, показа отчет на ведомството. Общата стойност на поръчките е 65 млн. лв., което на практика означава, че при всяка трета от тях има нарушение. За третото тримесечие сумата на злоупотребите в общините е била 11 млн. лв., като в нея се включват проведените неоснователно или в нарушение на закона процедури. Тогава рекордъор е била община Мездра с установени злоупотреби по обществени поръчки за над 3,72 млн. лв. При проверките на АДФИ в края на годината общините първенци с нарушения са Русе, Перник, Царево, Козлодуй, Тетевен, Никопол, Червен бряг, Павел баня, Поморие, Малко Търново, Грамада (Видинско), Ветово, Крушари, Исперих, Хаджидимово. Най-големи като суми са нарушенията в общините Царево за 4,78 млн. лв., Поморие за 2,35 млн. лв., следвани от Исперих – 1,18 млн. лв., Никопол – 1,15 млн., и Червен бряг – 1,48 млн. лв. Проверките са констатирали проблеми освен при провеждането на процедурите по ЗОП и редица счетоводни и административни нарушения. Най-често срещаните грешки в местните власти са свързани със събирането на необходимите пълни оферти за ЗОП, както и неспазване на методиката при провеждането на процедурата. В държавните предприятия нередностите са при разпределянето и отчитането на средства. Освен общините агенцията е проверила и държавни предприятия, дружества на БДЖ, ДФ „Земеделие“, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, общински сдружения, областни управи, социални домове и университети. Оказва се, че немалко злоупотреби са открити и в Центъра на промишлеността в Москва, където общата сума на начета е над 3,91 млн. лв. Това са неправомерно разходвани средства за периода от 2004 до 2009 г. Интересно е да се отбележи, че при проверката от третото тримесечие на 2011 г. Министерският съвет (МС) също е в кюпа на нарушителите. От общо проведени процедури по ЗОП за около 26 млн. лв. от 2007 до 2009 г. проблемните са за 12,57 млн. лв., става ясно от отчетите. Някои от проверките в най-голямото ведомство например касаят процедура за осигуряване на самолетни билети за командировки или доставка на течни горива и оборудване за автомобили, както за информационни кампании на български и чуждестранни медии по повод честване на 100 г. от обявяване на независимостта на България. НДК също е във фокуса на проверяващите. През третото тримесечие са открити забежки за около 3 млн. лв. Припомняме, че на 5 август тази година влезе в сила изменението на Закона за държавната финансова инспекция, което направи възможно проследяването на резултатите от проверките.
Източник: Класа (12.01.2012)
 
Дългосрочният ни лихвен процент намалява Дългосрочният лихвен процент за България през месец декември намалява до 5,23% от 5,27% за предходния месец, сочат данни на Европейската централна банка, публикувани днес и цитирани от Министерството на финансите (МФ). Това е най-ниската стойност на показателя от месец ноември 2008 година. България е сред тринадесетте страни от ЕС, чиито лихви намаляват, като лихвеният процент на страната ни е по-нисък от този на 12 други държави – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Унгария, Италия, Кипър, Словения, Латвия, Литва, Полша, Румъния и е съвсем близо до този на Словакия (5,21%). Показателят нарежда България на 14 място сред страните от ЕС по най-нисък дългосрочен лихвен процент, като се изкачва с 5 позиции в сравнение с 2010 г., когато страната ни е била на 19 място. Данните относно хармонизирания дългосрочен лихвен процент на страните от ЕС се базират на доходността по 10-годишните държавни облигации. Стойността на дългосрочния лихвен процент се публикува съгласно Договора за Европейската общност и е критерий от Маастрихт. Според публикуваната информация, пиковата стойност на индикатора от началото на измерването му за България през 2003 г. е отчетена през месец август 2009 г., когато е била 7,77 процента, допълват от МФ.
Източник: econ.bg (13.01.2012)
 
Инфлацията за миналата година е 2.8% Средногодишната инфлация за януари - декември 2011 г. спрямо същия период на миналата година е 4.2 на сто, съобщиха от Националния статистически институт. Инфлацията за декември спрямо ноември е 0.1 на сто,. Годишната инфлация за месеца, спрямо същия период на миналата година е 2.8 на сто. През декември 2011 г., спрямо същия месец на предходната година, хранителните продукти са поскъпнали с 4,2%, а нехранителните с 1.8%. За образование сме давали с 4.5% повече, а за транспорт - с 4 на сто. Поевтиняване статистиката отчита при услугите, свързани със свободно време, развлечения и културен отдих(2.3%). Символично са спаднали цените на съобщителните услуги (0.6%) и жилищното обзавеждане, домакинските уреди и принадлежности за обичайното поддържане на дома (0.2%).
Източник: Дневник (16.01.2012)
 
В резултат нетният ефект от еврочленството ни и трансферите от българи, работещи в чужбина, е 1,99 млрд. евро в рамките на година до ноември 2011 г. Както е отбелязано в доклад на Евростат за емигрантските парични потоци в държавите от ЕС, дефицитът по текущата сметка на България през 2010 г. е щял да бъде с близо 160% по-висок, ако не са били паричните преводи на нашенците, работещи зад граница. А както заяви преди дни Томислав Дончев, министър по управление на еврофондовете, през 2012 г. България очаква да получи от кохезионния и структурните фондове на ЕС общо 4,5 млрд. лв., което е 5,6% от планирания БВП на страната.
Източник: Класа (18.01.2012)
 
България е втора по спад на строителството в ЕС през ноември България е втора по спад на строителната продукция в ЕС през ноември на годишна база. Това показват предварителните оценки на европейската статистическа служба Евростат. През октомври страната ни беше трета в общността по същия показател. Строителството е намаляло с 10.2% през ноември 2011 г. спрямо същия период година по-рано. Пред нас е само Португалия с понижение от 12.2%, а трета е Словения - с 10%. По месечен спад на строителната продукция България е трета, след Испания и Словения. Строителната продукция в България е намаляла с 0.3% през ноември спрямо октомври, отчита Евростат. Средно за целия Европейски съюз е отчетен ръст от 0.4% на строителния бранш през ноември спрямо октомври. На годишна база строителната продукция също се увеличава с 0.7%. Най-сериозно месечно покачване на строителството през ноември е отчетено в Словения (23.1%), Унгария (7.4%) и Германия (4.5%). Най-големи годишни ръстове на строителната продукция са регистрирани в Румъния (16.9%), Полша (14.7%) и Германия (9.9%).
Източник: Медия Пул (19.01.2012)
 
Строителството в България и Португалия е с най-голям спад в Европа, сочат последните данни на Евростат. През ноември 2011 г. спрямо предходния месец спадът в бранша в Испания и Словакия е -0,7%, а в България -0,3 на сто. Най-голямо намаление на база годишни данни има в Португалия - 12,2 на сто, и България - 10,3 на сто. Най-големите месечни увеличения за ноември 2011 г. са регистрирани в строителството в Словения +23 и Унгария +7,4. На годишна база според данните на Евростат строителната продукция се е увеличила в шест и е намаляла в осем държави. Най-големите увеличения в бранша са регистрирани в Румъния +16,9 на сто, Полша +14,7% и Германия +9,9%. Според предварителните данни на Националния статистически институт през ноември 2011 г. секторът у нас отчита намаление от 0,4 на сто спрямо предходния месец.
Източник: Класа (20.01.2012)
 
След като през 2011 г. за първи път след кризата е имало реален ръст в броя на предлаганите работни позиции, през 2012 г. тази тенденция ще се запази. Бизнесът ще търси най-вече финансисти и IT специалисти. Около това мнение се обединиха водещите сайтове за набиране на персонал и компании за човешки ресурси. Според Надя Василева, генерален директор на Manpower, в момента се търсят най-много финансисти, анализатори и счетоводители заради несигурността в икономиката. Парадоксът е обаче, че именно в секторите, за които има най-голям брой обяви, най-трудно се намират качествените служители. Деян Султов, управляващ съдружник в Buljobs.bg, разказа, че в "ИТ и Телекомуникации" традиционно се търсят висококвалифицирани служители и затова свободните работни места се запълват по-трудно, тъй като работодателите търсят специфичен набор от умения. Има предложения, за които кандидатстват над 1000 души за едно място, докато при други професии, като тези в информационните технологии, има сериозен недостиг и позициите не могат да се запълнят изцяло, посочиха от jobs.bg. „Работодателите трудно попълват места на висококвалифицирани специалисти като техници, инженери, мениджъри и ИТ специалисти. От страна на търсещите работа най търсени са професиите в секторите "Транспорт и логистика", "Производство", "Строителство и архитектура", "Търговия и продажби" и "Ресторантьорство и хранително-вкусова", заяви още Деян Султов от Buljobs.bg. Аутсорсингът ще продължи да се развива в България и през 2012 г., като ще включи и нови направления, смятат от Jobs.bg. Оказва се, че до месеци на пазара у нас ще навлезе за първи път чужда компания, която ще наеме между 200 и 300 служители само през тази година в сферата на счетоводството и финансите, както и обработка на документи, посочи Ани Димитрова, директор „Корпоративни комуникации” в интернет платформата. Плановете през следващата година са заетите в тази организация да достигнат до 1000 души. Според данните за 2011 г. на jobs.bg най-значително увеличение е регистрирано в сектора на информационните технологии, администрацията, ресторантьорството, туризма и хотелиерството. Данните на сайта сочат, че за 20 000 оферти средно се подават 1,8 млн. броя CV-та на месец. За цялата 2011 г. са подадени 253 хил. обяви, или 23% ръст на годишна база, а изпратените автобиографии за тях са 23,8 млн., което е с 13% повече спрямо 2010 г. Според Василева милиони работни места са незапълнени заради различните компетенции на хората, от една страна, и изискванията на работодателите, от друга. За да се справят с тази ситуация, фирмите трябва да разширят обхвата на търсене с хора от други сектори. По думите й бизнесът много ще пострада, защото скоро ще има вълна от хора, които ще излязат от работната среда, и няма да има кой да запълни липсите. Младото поколение, което стартира работа, не харесва това и бързо се преориентира. Все повече млади се опитват да създадат нещо свое и създават нов вид предприемачество. Султов обясни още, че освен данъчни и други финансови стимули за бизнеса би могло държавата да помисли и за допълнително стимулиране на незабавната реализация в бизнеса на новозавършващите специализирани кадри. А пък Василева от Manpower препоръча агенциите за временна заетост да бъдат стимулирани, като се опростят процедурите и се намалят сроковете както за уволнения, така и за назначения.
Източник: Класа (21.01.2012)
 
България е сред страните в ЕС с най-голям ръст на туристическите нощувки за 2011-а През 2011 година броят на нощувките, прекарани в хотели и подобни заведения в ЕС, е достигнал максимума от 1,627 милиарда, което е с 3,8 процента повече в сравнение с 2010 година, сочат данни, публикувани днес на сайта на Евростат. След минимума през 2003 година броят на нощувките се увеличаваше системно четири поредни години. През 2008 и 2009 година показателят отчете спад в ЕС, но през 2010 година започна да се възстановява от кризата, достигайки нов рекорд през 2011 година както при нощувките на местни жители, така и при чужденците. Става дума за нощувки, прекарани и по бизнес, и на почивка. Най-голям растеж в броя на хотелските нощувки се наблюдава в балтийските страни, България и Румъния От страните членки, за които са достъпни данни, най-голям брой са нощувките в Испания (288 милиона, растеж с 7,8 на сто спрямо 2010 година), Италия (249 милиона, спад с 1,2 на сто), Германия (241 милиона, растеж с 5,4 на сто), Франция (202 милиона, растеж с 3 на сто) и Великобритания (166 милиона, растеж с 0,5 на сто). На тези пет държави се падат 70 процента от общия брой нощувки, прекарани в хотели в ЕС.
Източник: Дарик радио (25.01.2012)
 
Жилищата във Варна и София са с най-високи цени Индексът на пазарните цени на жилищата за четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо третото тримесечие на 2011 г. е 98.5%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 1.5%, съобщи Националният статистически институт. Индексът на пазарните цени на жилищата за четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година е 93.8%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 6.2%. През четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 20 от областните градове, като по-значително е в Монтана - с 8.3%, Перник - с 6.9%, и Ямбол - с 4.9%. Увеличение на цените е регистрирано в 8 от областните градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през четвъртото тримесечие на 2011 г. е 887.57 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени във Варна - 1454.67 лв./кв. м, следвана от София - 1453.30 лв./кв. м, и Бургас - 1166.29 лв./кв. метър. Индексът на пазарните цени на жилищата за 2011 г. спрямо 2010 г. е 93.9%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 6.1%. През 2011 г. спрямо 2010 г. е регистрирано намаление на цените в 25 от областните градове, като по-значително е в Габрово - със 17.3%, Шумен - с 15.0%, и Перник - с 12.6%. Увеличение на цените е регистрирано в 3 от областните градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през 2011 г. е 905.39 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени във Варна - 1487.79 лв./кв. м, следвана от София - 1468.10 лв./кв. м, и Бургас - 1169.93 лв./кв. метър. (propertyindex.bg)
Източник: Други (25.01.2012)
 
Семействата на шефовете разполагат с 50% по-голям бюджет от тези на обикновените работници. 49,6% по-висок годишен доход имат домакинствата, водени от човек, заемащ ръководна позиция в работата си, спрямо тези, чиято глава на семейството се подвизава като работник, сочат данни на Националния статистически институт. Дистанцията е още по-голяма, когато съпоставим шефската позиция спрямо доходите на човек, трудещ се като помощен персонал - цели 68,6% в полза на ръководителя. Другите, които могат да се похвалят с добър годишен доход, са хората, отговарящи на дефиницията "специалисти", тъй като семейните им доходи изостават едва с 14,2% спрямо най-високата социална прослойка. Високите доходи на шефовете се дължат на факта, че често те развиват собствен бизнес. Едва 52,8% от годишните доходи на семействата, чиято глава заема ръководна позиция, се получават от работна заплата, сочат данните на НСИ. 30,7% от приходите на тези домакинства идват от самостоятелна заетост, което ще рече собствен бизнес. Съвсем нормално е предприемачите, които ръководят бизнеса си пряко, да не получават доходите си под формата на работна заплата, тъй като в крайна сметка те разполагат с чистата печалба от начинанието си. Затова специалистите са първенци по размер на заплатите (12,08 хил. лв. годишно), следвани от шефовете (9,4 хил. лв.), помощният персонал (8,7 хил. лв.) и работниците (8,6 хил. лв.). Годишните приходи на ръководителите, идващи от изтеглени спестявания, са близо 2 пъти повече от тези на работниците, като тенденцията се обръща, когато говорим за заеми и кредити. Работниците разчитат близо три пъти повече на кредити, за да вържат семейния бюджет, отколкото шефовете.
Източник: Стандарт (30.01.2012)
 
Храните на едро скочиха с 8,8 на сто за една година. Цените на производителите за вътрешния пазар през декември 2011 г. нарастват с 4,1% спрямо същия месец на 2010 г., обявиха от Националния статистически институт. Цените се вдигат в преработващата промишленост с 5,4% и при производството и доставките на ток, парно и газ - с 2,7%. В добивната промишленост цените падат с 3,1%. Най-сериозно повишаване на цените е отчетено при производството на химични продукти - с 13,7%; производството на храни и ремонта и инсталирането на машини - с 8,8%. КЗП забрани опасна детска масичка заради паянтова конструкция, съобщиха от ведомството. Детските масички са открити в София, като след проверката са били изтеглени от пазара. Една от причините за изтеглянето на детската стока е, че крачетата на масичката не са достатъчно стабилни и биха могли да причинят наранявания на детето.
Източник: Стандарт (31.01.2012)
 
България и Румъния трудно се доближават в развитието си до останалите държави от ЕС, а по състоянието на икономиката, качеството на живот, нивото на демокрация и държавното управление остават съизмерими с останалите държави от Балканите. Това сочи индексът на наваксването (Catch-up Index), изработен от експерти на институт „Отворено общество“, който сравнява България с останалите 26 държави - членки на ЕС, и готвещите се за присъединяване Хърватия, Исландия, Сърбия, Черна гора, Албания, Турция, Македония, Босна и Херцеговина. По основните 4 критерия за състояние на икономиката, качеството на живота, демокрацията и държавното управление страната ни е на 28-о място, след Хърватия, но преди Румъния, съобщи експертът от „Отворено общество“ Ася Кавръкова при представянето на анализ за членството на България в ЕС и конкурентоспособността на българската икономика. При сравняването на 35-те европейски държави са използвани 47 критерия за оценка, като държавите са разпределени в шест клъстера по сходно ниво на развитие. България е поставена в петата група заедно с Хърватия, Латвия, Румъния и Черна гора, като след тях са очакващите за членство в ЕС Сърбия, Македония, Турция, Албания, Босна и Херцеговина. Въпреки че по степен на икономическо развитие индексът на страната е висок, то качеството ни на живот е по-ниско дори от стандарта на държави като Сърбия и Черна гора. Сравнявайки нивото на настигане на всички новоприсъединили се държави към старите членки от ЕС, експертите установяват, че Чехия, Естония и Словения са най-близо до първите 24 държави от съюза.
Източник: Класа (31.01.2012)
 
Цените на производителите замръзнали Индексът на цени на производител в промишлеността на вътрешния пазар през декември 2011 г. е на равнището от предходния месец. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост. То е със символичните 1,1 на сто, а намаление има в преработващата промишленост – с 0,1%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо ноември има при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,3 на сто. Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през декември 2011 г. нараства с 4,1% в сравнение със същия месец на 2010 г. Цените се увеличават в преработващата промишленост с 5,4 на сто и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 2,7 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено намаление с 3,1%.
Източник: Монитор (31.01.2012)
 
Безработицата в България през декември е 11.2% според Евростат Безработицата в България през декември е 11.2%, сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат. Показателят е над средните за ЕС 9.9%. В Еврозоната е 10.4% без промяна спрямо ноември. По данни на Агенцията по заетостта, която изчислява безработицата според регистрираните в бюрата по труда, през последния месец на 2011 г. в страната тя е била 10.4%. Най-ниска е безработицата в Австрия - 4.1%, Холандия - 4.9% и Люксембург - 5.2%. Най-високи стойности са регистрирани в Испания - 22.9%, Гърция - 19.2% (данните са за октомври) и Литва - 15.3% (трето тримесечие).
Източник: Дневник (01.02.2012)
 
Средната безработица за 2011 г. е 10.1% Средно за 2011 г. равнището на регистрираната безработица за страната е 10.1%. Показателят е с 0,4 на сто по-нисък от заложеното годишно ниво от 10.5% в Националния план за действие по заетостта през 2011 г. През годината равнището на безработица плавно намалява от 11%, през месеците януари и февруари, до 9.4% през септември и нараства обичайно през следващите месеци, достигайки 10.4% през декември 2011 г. Това става ясно от информацията на Агенцията по заетостта. Средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда в страната, е 332 601 за изминалата година. Те са с 18 344 (с 5.2%) по-малко спрямо 2010 г. Масовите съкращения са намалели с около 25% спрямо 2010 г. и 3.3 пъти в сравнение с 2009 г. Основният поток от безработни през годината в бюрата по труда се формира предимно от периодично освобождавани лица от малки и средни фирми, без процедура за масови уволнения. За 2011 г. безработните младежи до 29 г. са 63 690 средномесечно, като нарастват само със 190 лица (с 0.3%). Делът им се увеличава с 1 процентен пункт от 18.1%.до 19.1%. В същото време лицата над 50 г., които са без работа, намаляват с 11 938 души (с 9.1%) и са 119 949 души средномесечно. Делът им намалява с 1.5 процентни пункта - от 37.6% на 36.1% от общия брой на безработните. Лицата без квалификация и специалност продължават да формират най-голямата група в професионалната структура на безработните, която включва 189 775 лица средномесечно. Те са с 8 166 души (с 4.1%) по-малко. Делът им нараства с 0.7 процентни пункта до 57.1%. Почти всички от тази група са с основно и по-ниско образование (85.7%). Продължително безработните лица над 1 година са 118 135 души средномесечно. В тази група в неравностойно положение на пазара на труда се отчита ръст от 7 288 души (6.6%). Те съставляват 35.5% (31.6% през 2010 г.) от общия брой на безработните.
Източник: econ.bg (03.02.2012)
 
Най-много се строи в Бургас През последните три месеца на 2011 строителството най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас, Пловдив и Варна, сочат данните на националната статистика. В Бургас са започнати 121 жилищни и 64 други сгради, Пловдив - 70 жилищни и 53 други сгради, Варна - 54 жилищни и 46 други сгради. Следват София - с 52 жилищни и 40 други сгради, и София (столица) - 36 жилищни и 40 други сгради. Бургас е лидер и по най-много издадени разрешителни за строеж на жилищни сгради - 185 за периода октомври-декември. София (столица) е на второ място със 137. Следват област София - 111, Варна - 110, и Пловдив - 97. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Бургас - 830, Варна - 434, Пловдив - 352, София (столица) - 240, и Благоевград - 199. През четвъртото тримесечие на 2011 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на общо 1 194 жилищни сгради с 2 945 жилища в тях и с 414 419 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 56 административни сгради/офиси с 60 460 кв. м РЗП и на 1 563 други сгради с 639 300 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и застроената им площ намаляват съответно с 10.6 и 5.5%, докато жилищата в тях се увеличават с 16%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 3.6%, жилищата в тях - с 8.9%, и тяхната РЗП - с 9.7%. Нарастване бележи и броят на административните сгради - със 7.7%, на другите сгради - с 41.1%, като и съответната им застроена площ се увеличава с 95.4 и 5%. През четвъртото тримесечие на 2011 г. е започнал строежът на 640 жилищни сгради с 1 740 жилища в тях и с 228 438 кв. м обща застроена площ, на 28 административни сгради/офиси с 12 439 кв. м РЗП и на 670 други сгради с 451 382 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради намалява с 11.2%, докато жилищата в тях и общата им застроена площ се увеличават съответно с 3 и 0.6%. Регистрирано е намаление и на започнатите административни сгради с 9.7% и на тяхната застроена площ с 47.3%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 4.7%, докато жилищата в тях и РЗП намаляват съответно с 23.9 и 13.9%.
Източник: expert.bg (03.02.2012)
 
Увеличава се броят на жилищата, но намалява застроената площ в тях, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за издадените разрешения за строеж на жилищни сгради за последното тримесечие на миналата година. В сравнение с три месеца по-рано застроената площ в проектираните сгради пада с 5,5 %, но в същото време се увеличава броят на жилищата с 16 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в Бургаско – 186, и в столицата – 137. Велико Търново е далеч в дъното на статистиката с 31 издадени разрешения за строеж – основно къщи с обща разгъната застроена площ от 8081 кв.м (212,7 кв.м средно на обект). Старата столица се нарежда на призовото пето място по издадените строителни книжа за нови корпоративни обекти – 88 за последното тримесечие на м.г. с РЗП от 31 531 кв.м. Строителният пазар на жилища в региона е пренаситен, преимуществено е изграждането на търговски площи, сочат данните на НСИ. В последните три месеца на годината в областта е започнало строителството на 14 жилища със средна РЗП от 260 кв.м и на 41 търговски обекта с обща РЗП от 14 505. Няма нито една проектирана или във фаза на строеж административна сграда в региона.
Източник: Янтра - Велико Търново (06.02.2012)
 
България се нареди сред отличниците в ЕС по най-нисък държавен дълг. Според официалните данни на Европейската статистическа служба Евростат за третото тримесечие задълженията на страната ни са 15 на сто от БВП, или 11,37 млрд. лв., което ни поставя на второ място сред страните членки. Преди нас е единствено Естония, която има 6,3% дълг, или едва 953 млн. евро. Припомняме, че в бюджета за изминалата година се предвиждаше максималният размер на държавния ни дълг да не надвишава 14,3 млрд. лв., или 18,6% от БВП. За тази година прогнозите на правителството са публичните задължения да не надхвърлят 19 на сто от БВП. Дори и при поддържането на по-висок дълг страната ни отново ще остане сред най-слабо задлъжнелите в ЕС. Експертите от Евростат отчитат, че тройката на отличниците се запълва с Люксембург, чийто дълг в момента е 18,5%. Освен това България се нареди и сред седемте страни в съюза, отчели спад на публичните дългове, докато при другите 20 има увеличение. По спад сме на трето място, като дълговете ни са се понижили с 0,9 на сто. Само Швеция и Люксембург са намалили държавния си дълг с над процент. На другия полюс са „горящите“ в дългова криза икономики в ЕС. Гърция, Португалия и Ирландия отчитат най-голям скок на държавния дълг в края на третото тримесечие на 2011 г. спрямо същия период година по-рано, категорични са данните на Евростат. От началото на 2011 г. до края на септември най-задлъжнялата страна в ЕС е Гърция, която има дълг от 347 млрд. евро, или 159,1% от БВП. Въпреки мащабните мерки за икономии явно икономиката на страната не съумява да се справи с дълговата криза. Италия пък е втора сред 27-те със задължения на стойност 119,6 на сто, които се равняват на 1,884 трлн. евро. Публичният дълг на Португалия пък възлиза на 106,5% от БВП, а на Ирландия – 104,9%. И трите държави са спрягани от анализаторите за следващите жертви на дълговата криза, чийто фалит не е толкова нереалистичен. Първата десетка се допълва от Белгия, Франция, Великобритания, Унгария, Германия и Австрия. В края на третото тримесечие на миналата година средният размер на държавния дълг на еврозоната е бил 87,4% от БВП, почти без изменение спрямо предходните три месеца. Спрямо аналогичния период на 2010 г. той се е повишил с над 4 на сто до 8,191 трилиона евро. Публичните задължения на целия ЕС обаче са нараснали до 82,2% от БВП от 81,7% от БВП през второто тримесечие. Годишното увеличение пък е с 3,7 пункта. В Европейския пакт да финансова стабилност е заложено, че освен дефицит под 3% държавите членки трябва да поддържат ниво на дълга до 60%. След окончателното подписване на този пакт, което трябва да се случи през март, всяка държава, надвишила тази стойност, ще бъде санкционирана.
Източник: Класа (07.02.2012)
 
Вече ще можем да пазаруваме през сайтовете за колективно пазаруване и на кредит. От вчера Kolektiva.bg пусна за първи път услугата с партньорството на „TBI Кредит“. Във всички сделки, предлагани от сайта, на стойност 150 лв. и нагоре, вече ще присъства и опцията „онлайн кандидатстване за кредит” като част от процеса на закупуване. Така само с един клик клиентът ще може да заяви кредит от TBI и да получи отговор до час. Договорът за заем се доставя на адрес в най-кратък срок и ваучерът става валиден. Kolektiva.bg е първият сайт за колективно пазаруване в България, предлагащ тази допълнителна услуга. „Радвам се, че можем да предоставим тази нова услуга на нашите клиенти. Възможността за кредит не само улеснява пазаруването онлайн, но и дава шанс на повече хора да се възползват от изгодните сделки. Благодарен съм на нашите партньори от „TBI Кредит“, с чиято помощ реализирахме идеята, за да подпомогнем развитието на онлайн търговията в България”, сподели Парис Чилдрес, управител на Kolektiva.bg. Макар че услугата се пуска за първи път на сайт за колективно пазаруване, в някои онлайн магазини вече я има. Например от октомври миналата година може да пазаруваме на кредит в електронния магазин на Multirama в партньорство с JetCredit. На онлайн магазина на „Техномаркет“ също има опции за пазаруване на кредит. Предлагат се няколко варианта – с „КредиБул“, част от международното подразделение за потребителско финансиране на Societe Generale Group, с JetCredit, чрез UniCredit Consumer Financing и с TBI Credit. „Изи Асет Мениджмънт“ („Изи Кредит“) пък пусна заеми за пазаруване в големите магазини за хранителни стоки и хипермаркетите. Заемите са за суми от 100 и 200 лв. и се отпускат за около 20 минути при минимални изисквания. От мобилния оператор "М-Тел" бяха първите, които пуснаха услуга за лоялните си клиенти за бързи малки заеми от 100 до 400 лв. Тя се предоставя в партньорство с "Кеш кредит". Скорост набират и т.нар. бързи кредити до заплата. Според данни на "НетКредит" интересът към тях тази година ще се засилва най-вече заради растящите цени на горивата и тока, от една страна, както и заради продължаващото забавяне на заплатите – от друга. Към статията няма коментари. Напишете първия.
Източник: Класа (07.02.2012)
 
След като през цялата изминала година промишлеността се радваше на годишен растеж, декември донесе и първия спад в сектора. По данни на НСИ през последния месец на годината индустрията отчита 0.6 на сто спад спрямо година по-рано. Влошаването на показателя според експертите се дължи основно на добивната промишленост, която отбелязва 20.4 на сто спад, както и преработващия сектор с 3% намаление. На годишна база е регистриран още спад в производството на инвестиционни продукти (9.9%), докато ръст е отчетен при енергийните продукти (1.9%) и при продуктите за междинно потребление (1.2%). Спрямо ноември индексът на цените в промишлеността намалява с 1.3 на сто. През декември спрямо предходния месец производството в преработващата промишленост намалява с 13.8%, докато в добивната индустрия има ръст 17.3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава още в производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 31.6%, както и в сектора на метални изделия и основните метали. Най-сериозен годишен спад отново отбелязва строителният сектор, който приключва 2011 г. с 11.1 на сто годишно понижение. От НСИ уточняват, че спрямо ноември спадът е 1.1% . На годишна база намалението на строителната продукция се дължи предимно на понижението при гражданското строителство, където спадът е 16.6%, докато в сградното строителство намалението е 8.8%. Под равнището от декември 2010 г. остава и търговията на дребно. В края на миналата година секторът е приключил с 2.4 на сто по-нисък резултат спрямо 12 месеца по-рано. Търговията на дребно обаче е единственият сектор, който отчита минимален ръст от 0.3 на сто спрямо ноември. Оборотът през декември спрямо същия месец на 2010 г. бележи ръст в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 10.1%, и при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия с 0.6%. Спад пък е отчетен при търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита с 8.4%, при реализирането на компютърна и комуникационна техника със 7.2%, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия и при продажбите на автомобилни горива и смазочни материали.
Източник: Класа (08.02.2012)
 
Промишлеността, търговията и строителството се свиват през декември Последният месец на миналата година не е бил благоприятен за българската икономика. Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват понижение, както в търговията на дребно и строителството, така и в промишлеността, която през последните месеци отбелязваше увеличение на годишна база. Данните идват само два дни след като националната статистика обяви спад и на потребителското доверие за първия месец на 2012 г. Промишленото производство през декември отчита спад както на месечна, така и на годишна база. С 1.3% намалява произведената продукция в сравнение с предходния месец, а спрямо декември 2010 г. понижението е 0.6%. С добри данни на фона на общия спад се откроява добивната промишленост. Производството при нея отбелязва 20.4% ръст на производството на годишна база. Това се дължи най-вече на увеличението при добива на метални руди, както и при въглищата. В сравнение с ноември производството на метални руди през декември е скочило двойно. Това обаче донякъде се дължи на отчетения спад от близо 40% за предходния месец. Не толкова оптимистично е положението в преработващата промишленост, където произведената продукция намалява с 3% спрямо декември 2010 г. и с близо 14% в сравнение с ноември. По-значителен спад на годишна база е регистриран при производството на хартия и картон и на превозни средства. В същото време продукцията на лекарства и химични продукти нараства съответно с 29.7 и 16.8%.
Източник: Капитал (08.02.2012)
 
Годишният спад в строителството е с 11.1% Спадът в строителството през декември е с 1.1%, сочи сравнението на индексите на строителна продукция през декември и ноември 2011 г. За година намалението е с 11.1%, показват сезонно и календарно изгладените данни на Националния статистически институт. През последния месец на годината спрямо ноември строителството на сгради намалява с 1.8%, а на инфраструктурни обекти - с 0.2% Значителният спад в сектора на годишна база се дължи главно на намалението с 16.6% на инфраструктурното строителство, докато при сградите спадът е по-малък - с 8.8%.
Източник: Дневник (08.02.2012)
 
Готвят нова вълна съкращения Фирмите ще продължат да съкращават служители до края на годината, заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. По думите му най-много уволнения ще има в търговията, строителството и услугите. Причините са очакванията за поскъпване на суровините, както и продължаващото свиване на потреблението. От националната статистика вчера обявиха, че търговията на дребно през декември се е свила с 2,4% спрямо същия месец на предходната година. Паднали са продажбите на дребно на битова техника, мебели и др. стоки за бита - с 8,4%, на компютърна и комуникационна техника - със 7,2%, на облекло и обувки - с 4%. Според Колев само експортните компании могат да разчитат на добри резултати в дългосрочен план.
Източник: Стандарт (08.02.2012)
 
Спадът в промишления сектор и строителството продължава Конюнктурата на международните пазари продължава да се отразява неблагоприятно на промишления сектор, а строителният още не е стигнал дъното. За това говорят предварителните данни на Националния статистически институт. Според тях промишленото производство през декември 2011 г. намалява с 1.3 на сто спрямо предходния месец и с 0.6 на сто спрямо същия месец на 2010 г. През декември 2011 г.спрямо предходния месец производството в преработващата промишленост намалява с 13.8 на сто, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 17.3 на сто. През декември миналата година строителната продукция отбелязва спад с 1.1 на сто под нивото от предходния месец и с цели 11.1 на сто спрямо същия месец на 2010 г, показват данните на НСИ. Данните сочат, че на месечна база строителството на сгради намалява с 1.8%, а при сегмента на гражданско/инженерно строителство спадът е с 0.2 на сто.
Източник: 3e-news (08.02.2012)
 
Износът на България за ЕС е нараснал с една трета до края на ноември С една трета е нараснал износът на България за Европейския съюз (ЕС) през първите 11 месеца на 2011 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт, оповестени днес. Ръстът на вноса от ЕС изостава от износа, но като цяло търговското салдо остава отрицателно за България. С 33.3% повече стоки са изнесени за европейските страни за периода януари-ноември, като общият обем възлиза на 22.6 млрд. лв. Две трети от експорта е бил насочен към Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия. В същото време вносът се е увеличил с 20.7% и е достигнал 24.1 млрд. лв. Външнотърговският дефицит е 1.440 млрд. лв. Увеличение на експорта има във всички сектори, като най-значително е то при необработените материали, химичните вещества и маслата. Суровите материали и маслата водят по ръст и при вноса, а спад е регистриран при минералните горива. Само за ноември износът е нараснал с 29.1% спрямо същия месец на 2010 г., като общият му обем е 2.2 млрд. лв. Вносът отбелязва ръст от 13.9% на годишна база и достига 2.6 млрд. лв.
Източник: Капитал (09.02.2012)
 
Износът на България е скочил с 30% през 2011 г. През 2011 г. износът на България към Европейския съюз и трети страни е достигнал 39.3 млрд. лв., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Така експортът за изминалата година се е увеличил с 29.2% на годишна база, с което се запазва горе долу темпът на нарастване. През 2010 г. експортът ни е нараснал с 33% спрямо 2009 г. Извън страните от ЕС през 2011 г. сме изнесли стоки и услуги за над 14.8 млрд. лв., или покачване от 24.4%. Вносът, от друга страна, се е увеличил с 19.2 на сто и възлиза на 18.6 млрд. лева. Общата стойност на внесените стоки през миналата година е около 45.1 млрд. лв., или с над 20 на сто повече от предходната година. Така общото външнотърговско салдо е отрицателно и достига 5.81 млрд. лв., което е с 1.39 млрд. лв. по-малко от сумата за 2010 г. Повече от 2 млрд. лв. е дефицитът на търговското салдо за страните от ЕС, докато към трети страни той възлиза на над 3.8 млрд. лв. През миналата година най-много продукция се е изнасяла за Турция, Русия, Сърбия, Република Македония, Китай, Украйна и САЩ. Над половината от експорта на България за трети страни е бил насочен към тези партньори. Значително е нараснало количеството стоки, насочени към ЮАР, Канада, Eгипет, Грузия и Китай, спрямо 2010 г. Най-голям спад е отчетен при износа за Сингапур, Сирия, Перу и Виетнам. Вносът към държавата ни е бил най-силен от Русия (над 8 млрд. лв.), Турция (почти 2.2 млрд. лв.), Украйна (повече от 1.8 млрд. лв) и Китай (около 1.3 млрд. лв.). Само тези 4 страни са формирали повече от две трети от импорта. Само през декември на 2011 г. общият експорт към ЕС и трети страни е достигнал 3.1 млрд. лв. Това показва ръст от 13.5 на сто спрямо същия период на предходната година. Общият внос също е отбелязъл повишение от 7.9% на годишна база до 3.9 млрд. лв. За последния месец на 2011 г. общото външнотърговско салдо също е било отрицателно от 822 млн. лв. Като цяло декември е най-слабият месец за цялата минала година заедно с юни. Припомняме, че тогава ръстът отново беше около 13% спрямо същия период на 2010 г.
Източник: Класа (10.02.2012)
 
Работещите хора у нас са намалели с 2,6% през четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо предходното. За този период заплатите са се увеличили с 4,9%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за наетите към края на декември 2011 г. С 56,4 хиляди души са намалели работещите за периода от октомври до декември 2011 г. Така те са вече 2,13 млн. Сравнението с декември 2010 г. сочи, че броят на заетите е с 15,4 хил. души (0,7%) по-малък. Спрямо края на третото тримесечие най-много хора са били съкратени или уволнени в хотелиерството и ресторантьорството - със 17,4%, следват ги освободените служители в селското и горското стопанство - с 14%, строителството - с 5%. Повече наети има в административните и спомагателните дейности - с 2,4%. Строителството е секторът с най-голям процент освободени и на годишна база - с 6,7%, в енергетиката работещите са намалели с 5,7%, а в преработващата промишленост - с 3,8%. 706 лв. е средната заплата за октомври. През ноември тя нараства до 723 лв., а през декември вече е 752 лв. Спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г. в обществения сектор тя е нараснала с 4,2%, а в частния - с 10,5%. Секторите с най-високи заплати през периода ноември - декември са телекомуникациите - 1616 лв., енергетиката - 1544 лв., финансите и застраховането - 1428 лв. Най-малко получават в администрацията - 451 лв. и хотелиерството и ресторантьорството - 461 лв. Средната заплата се увеличава с 4,9% до 727 лв. спрямо третото тримесечие, за година увеличението е с 8,7%. Най-голям ръст за тримесечието отчитат заплатите в сферата на образованието - с 13,4%, в енергетиката - с 8% и държавното управление - със 7,3%. За годината най-голям ръст е отчетен в телекомуникациите - с 23,5% и в научните изследвания - с 21,9%.
Източник: 24 часа (13.02.2012)
 
Броят на новите жилищни сгради се е увеличил с 34.5 процента през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо предходното тримесечие. Това става ясно от данните на Националния статистически институт. Броят на новите сгради е 928. В тях има 3610 жилища. Най-много жилищни сгради и жилища има в област Варна - 188 с 815 жилища в тях, следвана от област Бургас със 127 сгради с 826 жилища в тях. В същото време от Националния статистически институт отчитат увеличение на жилищната площ със 7.5 процента, като достига до 198.5 хиляди квадратни метра. В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. общата полезна площ и жилищната площ на новопостроените жилища се увеличава съответно с 3.4 и 5.3 процента.
Източник: Новинар (13.02.2012)
 
Средната класа у нас все повече затъва в дългове и все по-трудно се оправя с плащането дори на комунални месечни сметки. Това сочи анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България към края на януари. Противно на масовото схващане, че по-бедните хора плащат по-трудно задълженията си, се оказва, че все по-често длъжникът е на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град - София, Варна и Бургас. Преди години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи. „Българите със среден доход не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост“, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на АКАБГ. И ако загубата на колата е въпрос на престиж, то неплащането по кредитните карти или другите продукти на лизинг остава скрито, което автоматично води до ниска събираемост на тези дългове, посочва още експертът. Оказва се също така, че ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. В същото време след три години на криза хората с минимални доходи са се научили по-прецизно да си правят сметката и трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят. Според анализа на АКАБГ високите сметки за ток и за медицински услуги са посочени от домакинствата като основните причини за забавянето на плащания по кредити или лизинги. Всяко второ домакинство пък бави своите плащания заради косвения ефект от голямата междуфирмена задлъжнялост, която води до забавянето на заплатите. По данни на асоциацията едва в 12 на сто от случаите причината за неплащане е безработица, докато във всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите и надскачане на възможностите. Вноските от над 2000 лева например се плащат изключително рядко - едва в 24% от случаите, разказва Райна Миткова-Тодорова. Експертите смятат, че тежката зима ще постави в риск и някои от редовните платци и ще са им необходими 3 до 6 месеца, за да възстановят финансовия си баланс. На първо място, потребителите биха свили разходите си за вода и топлофикация, след това за някоя от вноските им за бърз кредит или лизинг на стоки за дома. В Топ 5 на отложените сметки, които не са успели да попаднат в бюджета за месеца, са разходите по кредитни карта и потребителски заеми.
Източник: Класа (13.02.2012)
 
От Комисията по стоковите борси и тържищата информират за леко поскъпване на цените на едро през тази седмица спрямо предишната при кравето сирене, кашкавала тип "Витоша", яйцата, брашното тип "500". Поскъпнали са и зелето и мандарините. Поевтиняване е регистрирано при продажбите на едро на олиото, краставиците, оранжерийните домати. С най-много през седмицата сред хранителните стоки са поскъпнали яйцата, добавили 4.55% към стойността си. При зеленчуците лидер по повишение са салатите – 8.47%, следвани от зелето с 4.7%. Оранжерийните домати и краставици губят съответно по 3.4 и 2.5% от стойностите си. При плодовете бананите и портокалите добавят по 2.9 и 1.1%, докато ябълките губят близо 2% от стойността си.
Източник: profit.bg (13.02.2012)
 
Трети сме по оптимизъм Българите се нареждат на трето място по икономически оптимизъм в проучване на Gfk в 12 европейски страни, в които живеят 80% от населението на ЕС. Индексът на родните икономически очаквания е -25,5 пункта при средно -44 пункта за всичките 12 страни. Най-оптимистични очаквания имат германците (-0,9 пункта) и испанците (-4 пункта). На дъното по оптимизъм са Гърция (-58.6 пункта) и Чехия (-63 пункта). В категорията, измерваща очакванията за приходи през 2012 г., се нареждаме на 5-о място (-27 пункта), като първенец традиционно е Германия със смазващия показател +34 пункта. Гражданите на Гърция (-65 пункта), Италия (-61), Португалия(-60) и Франция (-60) имат най-ниски очаквания за доходите си. По отношение "намерение за покупка" отново сме на трето място с -6 пункта при средно за ЕС -29 пункта. Германия (+27 пункта) губи първото си място в тази графа за пръв път от 2008 г. Първенец е Австрия с +36 пункта, а на дъното са Португалия (-44 пункта) и Великобритания (-54 пункта).
Източник: Стандарт (14.02.2012)
 
Бием ЕС по бизнес климат България е начело на Европа по състояние на бизнес климата за 2012 г. Това сочи изследване на Eurochambers - Европейската асоциация на търговско-промишлените палати, направено сред членовете й. Зад нас в класацията са Швеция, Турция, Румъния, Белгия, Малта и Великобритания. Държавите с най-лоши условия за правене на бизнес са Гърция, Дания, Австрия, Испания и Португалия. Положителни очаквания за развитието през 2012 г. са изразили 48,2% от представителите от индустриалния сектор и 46,9% за сектора на услугите. По очаквания за общия оборот страната ни е трета след Полша и Турция.
Източник: Стандарт (15.02.2012)
 
Учудващо на фона на все по-мрачните картини, плод на финансови, икономически и политически анализи, повече от половина (66%) от мениджърите на големи международни и български компании са оптимисти за тази година. Преобладава мнението, че през 2012 г. енергийният сектор ще бъде секторът с най-големи шансове за интензивно развитие. Това показа проучване на консултантската компания „Стантън Чейс България“. Според данните топмениджмънтът у нас вижда в забавянето на икономическия растеж възможност да реструктурира екипите си, като се фокусира върху идентифицирането и задържането на таланти. Както и през 2011 г., приоритет за бизнеса продължава да бъде поддържането на стабилен паричен поток. Голяма част от тях проявяват интерес към нови кариерни възможности и заемане на пост в други държави и за разлика от миналата година виждат такива основно в сектора, в който работят. В проучването на „Стантън Чейс“ са се включили 140 управляващи на ниво президент, изпълнителен директор, мениджър за България, управител и т.н.
Източник: Класа (15.02.2012)
 
Икономиката на България не успя да оправдае прогнозите на правителството и приключи годината с растеж от 1,6 на сто на БВП, показват експресните оценки на НСИ. Данните са драстично по-ниски както от първоначално заложените в бюджета за миналата година 3,6 на сто растеж, така и от ревизираните оценки в края на годината от 2,8 на сто ръст на БВП. Статистиката отчита по-малки стойности дори и от прогнозите на икономисти и експерти. Припомняме, че в последната си прогноза ЕК занижи очакванията си до 2,2 на сто ръст на икономиката ни за миналата година. МВФ през декември обяви, че очаква 1,9% увеличение на БВП, такава бе и оценката на Световната банка. Според данните на НСИ през миналата година сме произвели стоки и услуги за общо 76,17 млрд. лв., като само за четвъртото тримесечие размерът на БВП е 20,45 млрд. лв. През октомври-декември икономиката ни е отбелязала 1,5% растеж спрямо същото тримесечие на 2010 г. при 3,3% в началото на годината, 2 на сто през второто и 1,6 на сто през третото. Основен принос за регистрирания ръст отново има износът, който се увеличава с 10 на сто. Крайното потребление отчита ръст от 1,4%, а вносът се увеличава с 3,4%. Окончателните данни трябва да излязат в началото на март, уточняват от НСИ. Въпреки скромните цифри от годишен икономически растеж от 1,5% в края на годината България е в челната седмица на държавите с най-голям ръст на БВП, показват предварителните данни на Евростат. Според европейската статистическа служба освен най-бързоразвиващите се балтийски страни, по-висок резултат отчитат още Румъния, Германия и Словакия. През четвъртото тримесечие на 2011 г. икономиката на Гърция се е свила най-много - със 7 на сто на годишна база. Свиването се оказа по-голямо от предварително очакваните 5%, но то е свързано с мерките за бюджетни съкращения, които бяха въведени след септември. Португалия също регистрира спад от 2,7% на БВП, а Холандия - 0,7%. По 0,5% регистрираха Италия и Кипър, а Испания отчете ръст от 0,5%, но страната беше обвинена, че манипулира икономическите си данни. Статистиката отчита, че голяма част от тези държави са навлезли в рецесия в края на декември. Според данните държавите с две поредни тримесечия на спад са Италия, Португалия, Чехия, Белгия и Холандия. България обаче е и сред най-добре развиващите се на тримесечна база, като през последната година ръстът спрямо предходните три месеца е между 0,3 и 0,5 на сто, което спрямо останалите държави от ЕС може да се нарече стабилно. Икономиката на ЕС в края на миналата година е нараснала с 0,9 на сто спрямо октомври-декември 2010 г.
Източник: Класа (16.02.2012)
 
БВП не оправда прогнозите с ръст от 1,6% през 2011 г. БВП отчита ръст от 1,6% през 2011 г., показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е доста под прогнозата на вицепремиера Симеон Дянков за 3,6% ръст, направена в началото на миналата година, както и под прогнозите на МВФ и ЕК, направени в последните месеци, за ръст от съответно 1,9% и 2,2%. Прогнозата на ЦИР бе за ръст на БВП с до 2%, а очакванията на икономиста Димитър Чобанов - за 1,5% ръст са на път да се осъществят. През четвъртото тримесечие увеличението на БВП е с 0,4% на тримесечна и с 1,5% на годишна база, показват данните на НСИ. Ръстът на годишна база първото тримесечие на 2011 г. бе 3,3%, през второто - 2%, а през третото - 1,6% . Според експресните оценки за 2011 г. номиналното равнище на БВП възлиза на 76,17 млрд. лв. Номиналният му размер само за четвъртото тримесечие на 2011 г. е 20,45 млрд. лв. През четвъртото тримесечие на 2011 г. ръст с 5% на годишна база се отчита в аграрния сектор, докато в индустрията той е само 0,4%, а в сектора на услугите има спад от 6,1%.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2012)
 
2,3% годишна инфлация за януари отчете статистиката Инфлацията за януари спрямо декември е 0,2 на сто, а на годишна база индексът на потребителските цени е нараснал с 2,3 на сто, сочат данните на националната статистика. На месечна база най-голям е ръстът на цените в транспортния сектор и образованието, а на годишна база двете сфери разменят местата си. Храните и безалкохолните напитки като цяло са поскъпнали с 0,3 процента за първия месец на 2012 година, а спрямо януари миналата година ръстът е с 3,1 на сто. При алкохола и тютюневите изделия няма промяна на цените за месеца, а за година дори се наблюдава лек спад от 0,1 на сто. През януари спрямо декември цените на облеклото и обувките са паднали с 1,9 на сто, но за дванадесет месеца повишението им е с 2,5 процента. В сферата на жилищата – наеми, ремонт и комунални разходи, цените през януари са застинали на декемврийските нива, но за период от една година са скочили с 2,7 на сто. Мебелите и електроуредите обаче са ни излезли с 0,1 на сто по-евтини спрямо предния месец и с 0,3 на сто спрямо януари миналата година. Услугите в здравеопазването са поскъпнали с 0,2 процента за месец и с 2,2 на сто за година. В образователната сфера цените са скочили с 2 на сто спрямо декември и с 6,4 процента спрямо януари миналата година. В транспортния сектор отчетената инфлация е 2,7 процента на месечна основа и 5,3 на сто на годишна база. В сферата на съобщенията обаче цените са паднали с 0,1 на сто за месец и с 0,7 процента за година. При развлеченията също се наблюдава охлаждане на цените в първия месец на 2012-а – с 1,1 на сто за месец и с 3,6 процента за година. В ресторанти и хотели през януари обаче сметките са били по-солени – с 0,3 на сто повече спрямо предходния месец и с 3,3 процента над нивата от първия месец на миналата година.
Източник: Дарик радио (16.02.2012)
 
Българинът масово се стреми да погасява дълговете си и се ограничава от тегленето на нови. Тази тенденция бе потвърдена и от данните на НСИ на разходите и доходите на домакинствата за последното тримесечие на миналата година. Според цифрите средно всяко семейство е изплатило дълг и даден заем за 108,94 лв. при 60,89 лв. за същия период на 2010 г. На човек се падат по двойно повече пари - 44,87 лв. при 25,75 лв. в края на предходната година, става ясно от разбивката на разходите. Ако погледнем графата „заеми и кредити“, се оказва, че ако в края на 2010 г. средно са носили на домакинствата по 31,36 лв. или по 12,75 лв. на човек, то през октомври-декември сумата намалява до 29,69 лв или по 12,23 лв. средно на лице. От друга страна, изтеглените спестявания намаляват от 97,37 лв. на 93,39 лв. на домакинство, а сложените на влог се увеличават от 23,66 лв. в края на 2010 г. на 26,87 лв. Общо доходът средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2011 г. расте със 7,8% до 997 лв., като се увеличават постъпленията от работна заплата от 480 лв. до 508 лв., както и доходите извън нея – от 13,49 лв. на 18,74 лв., от самостоятелна заетост – от 54,56 на 81,52 лв. Според някои анализатори ръстът на работната заплата не е в номинално изражение, а се дължи на съкращенията на най-нискоквалифицираните кадри. Така се повишава и средната стойност на възнагражденията и не означава, че доходите се вдигат. Вторият по значение източник на парични постъпления за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял в семейния бюджет намалява с 1,6 пр. пункта до 29%. Доходите от пенсии през четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо същото тримесечие на предходната година се увеличават от 283 на 289 лв. средно на лице от домакинство, показаха още данните на НСИ. Разходите на човек достигат 933 лв. и се увеличават за година със 7,3%. Харчовете за храна и жилище (енергия, горива, вода, обзавеждане и др.) имат най-голям дял при формиране на общия разход и представляват 53,6% от него. Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 5,4% до 333 лв. средно на лице в домакинство. Парите за поддържане на дома като сметки за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане набъбват от 145 на 167 лв. средно на човек. Необходимите средства за здравеопазване се увеличават с 12,5% до 54 лв. на лице от домакинството, а за алкохолни напитки и цигари - с 11,2% до 42 лв. Оказва се, че и за данъци сме отделяли повечко. Ако през последното тримесечие на 2010 г. средно домакинството е давало по 97,87 лв. или по 39,79 лв. на човек, за да се издължи към хазната, то в края на 2011 г. сумата набъбва до 113,21 или 46,62 на човек. Подобна е ситуацията и спрямо социалните осигуровки - от 119,04 лв. на 126,45 лв. за домакинството. Така на практика се оказва, че над 10% от разходите отиват за покриване на социални и данъчни задължения. Ако се сметне средният доход и разход на лице от домакинството излиза, че чисто за тримесечието остават по 64 лв. или по около 21 лв.
Източник: Класа (17.02.2012)
 
Пазарът за компютри в България се е сринал с 16,6% през 2011 г., сочат данните на анализаторската компания IDC, цитирани от Investor.bg. Така той е паднал дори под нивото си от 2007 г. Сегментът на преносимите машинки е бил най-засегнат, като понижението при тях е било в рамките на 18,8%. Оказва се, че дори промоциите и по-ниските цени не са успели да привлекат клиентите към този тип продукти. При настолните компютри спадът е бил по-слаб. Там търговията е намаляла едва с 10,2%. Въпреки тези данни обаче интересът на потребителите се е изместил към мобилната техника. За момента таблетите все още не са оказали сериозно влияние върху продажбите. Причината е предимно във високите им за българските стандарти цени. Негативната тенденция в търговията с компютри се е запазила от първото до последното тримесечие, сочат още данните. Пазарът в края на годината се е свил с 13,5%, на годишна база. При преносимите компютри понижението за октомври-декември е било около 11,2% спрямо същия период на 2010 г. Най-търсените джаджи са били с цени до 800 лв. При настолните персонални машинки свиването на пазара е било дори по-сериозно. Там регистрираните сделки са с около 20% по-малко, отколкото през четвъртото тримесечие на по-миналата година. За 2012 г. прогнозата на IDC е по-скоро песимистична. И домашните потребители, и бизнесът ще започнат да купуват повече компютри, след като се уверят, че икономиката излиза от кризата, коментира Евелин Стоев, старши анализатор в компанията.
Източник: Класа (17.02.2012)
 
Всеки девети безработен Безработицата в България достигна 11,1%, показват данните за януари на Агенцията по заетостта. През първия месец на годината клиенти на бюрата по труда са били 366 хиляди безработни. Това е с 23 570 повече в сравнение с декември 2011 г. През януари 50 245 са били новорегистрираните безработни, съобщи Агенцията по заетостта. Половината от тях са съкратени от частния сектор. Най-много свободни работни места са закрити в индустрията - близо 10 хиляди, и в търговията - 6800. От държавното управление са освободени 7390 чиновници. В същото време през януари работа са намерили 12 212 безработни, което с 3216 души повече от предходния месец. Увеличението се дължи предимно на стартиралите програми за заетост, субсидирани от държавата и еврофондовете. Броят на безработните у нас отново достигна най-високите нива, отчетени през януари и февруари 2011 г.
Източник: Стандарт (17.02.2012)
 
13% от пълнолетните българи или 28% от интернет потребителите в страната са пазарували онлайн поне веднъж. Данните са от специалното социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, посветено на световната финансова криза. С увеличаването на дела на интернет потребителите у нас и развитието на сайтовете за групово пазаруване интернет търговията става все по-популярна и достъпна алтернатива на обикалянето на магазини и търговски обекти. Преди по-малко от година 5% от целокупното население и 11% от интернет потребителите заявяваха, че са купували стока или услуга чрез сайтовете за колективно пазаруване. Пазаруването онлайн е най-популярно сред българите на възраст 18-40 години. 29% от всички хора между 18 и 25 години у нас заявяват, че са правили покупка от сайт поне веднъж в живота си. Подобен е процентът на висшистите, които пазаруват по интернет. Значително по-висок дял на потребителите на услугите на интернет търговците откриваме и сред българите със среден и над средния материален стандарт, както и сред жителите на столицата. Най-често купуваната стока онлайн са дрехите и обувките въпреки риска от това да не уцелиш точния размер или модел. 57% от българите, които са пазарували по интернет някога, заявяват, че са купували именно облекло или обувки. Второ по популярност пазаруване от 26% от интернет купувачите е техниката. Следват книгите, филмите и музиката, купувани онлайн от 20% от българите, разчитащи на интернет търговията. Онлайн магазините на производители и търговци са най-често предпочитаният начин за пазаруване на интернет купувачите. 38% от тях заявяват, че най-често избират да купят от такъв сайт. Сайтовете за колективно пазаруване и аукционните сайтове от типа ebay са следващи по предпочитание с равни резултати – 26% от запитаните. Докато онлайн магазините и аукционните сайтове са с най-висока популярност сред най-младите интернет купувачи, то сайтовете за колективно пазаруване намират най-голяма аудитория сред 26-40-годишните. Въпреки немалкия дял от интернет аудиторията, която се възползва от услугите на електронната търговия, обществото у нас продължава да е по-скоро скептично към сигурността на този тип услуги. 60% от пълнолетните българи се колебаят дали е безопасно да се пазарува по интернет в България. 27% пък смятат това начинание за твърде рисковано и несигурно. Само 13% от целокупното население смятат пазаруването онлайн за сигурно и безопасно. Положителната новина е, че нагласите сред хората с опит в интернет търговията са противоположни – 59% от тях са на мнение, че електронното пазаруване не крие особени рискове. Само 15% от пазарувалите онлайн явно имат неуспешен опит с този вид покупки, защото споделят мнението, че интернет пазаруването у нас е несигурно.
Източник: Класа (20.02.2012)
 
Около 10 на сто от фирмите от машиностроенето са преустановили дейността си заради кризата, в това число някои от тях са спрели работа и през 2011 г. Това съобщи Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене. Той участва в представянето на предстоящата в София промишлена изложба с шест тематики, посветени на ключови сектори на българската индустрия. Близо 2000 фирми у нас имат предмет на дейност машиностроене, а компаниите, които формират над 90 на сто от машиностроителната продукция в страната, са 350 - 400. Ако продължи да е свит вътрешният пазар и има проблем на външните пазари, вероятно през 2012 г. още фирми ще преустановят дейността си, каза Келешев. В машиностроителното производство са заети 110 000 човека, което е с около 28 000 по-малко спрямо 2008 г.В периода 2002-2005 г. инвестициите в машиностроенето са били равни на амортизационните отчисления, показват данни на камарата. От браншовата камара по машиностроене се надяват тази година да се задържи равнището на сектора от 2011 г., а след второто полугодие да се постигне дори растеж. Келешев прогнозира, че януари и февруари ще има намаляване в обемите на износ и на произведената продукция. Повече от половината от машиностроителната продукция се изнася, като 60 на сто от експорта е за страните от ЕС.
Източник: Класа (21.02.2012)
 
На опашката сме по заплати България остава на опашката в ЕС по размер на минималната работна заплата за януари, показват данните на Евростат. Само преди четири месеца най-ниското месечно възнаграждение у нас беше увеличено от 240 лв. на 270 лв. От 1 май то ще стане 290 лв., но и тогава ще сме последни в Евросъюза. Преди нас на опашката е Румъния със 162 евро минимум на месец. Между 200 и 300 евро е най-ниската заплата в балтийските републики и Унгария, а между 300 и 400 евро - в Чехия, Словакия и Полша. Най-висока е минималната заплата в Люксембург - 1801 евро. Над 1000 евро минимум плащат във Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Ирландия. Между 500 и 900 евро е най-ниската заплата в Португалия, Малта, Испания, Словения и Гърция.
Източник: Стандарт (22.02.2012)
 
Минималната работна заплата в България е най-ниска сред страните от ЕС и е тринадесет пъти по-ниска от тази в първенеца Люксембург и три пъти по-малка дори и от закъсалата Гърция. Според официалните данни на Евростат минималното възнаграждение у нас е било през януари 138 евро при 1801 евро в Люксембург и около 500 евро в затъналата в дългове страна. Оказва, че дори северната ни съседка Румъния ни изпреварва – там заплатите са с близо 15% по-високи, или 162 евро. Между 200 и 300 евро е минималната заплата в балтийските републики и Унгария, а между 300 и 400 евро – в Чехия, Словакия и Полша, или два пъти повече от българската. Дори и в Португалия, Малта, Испания, Словения минималните възнаграждения са между 500 и 900 евро. Над 1000 евро получават във Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Ирландия. По отношение на покупателната сила на минималната работна заплата (с вземане в предвид на разликата в цените в различните страни) отново сме на опашката с ниво от 272 евро. Румъния е преди нас с 283 евро. На обратния полюс са Люксембург, Холандия, Белгия, Франция, Ирландия и Великобритания. През 2010 г. нивото на минималната заплата в държавите - членки на ЕС, е било между 30 и 50% от средната стойност на брутните месечни доходи. У нас процентът е 35,8%, като по този критерий северните ни съседи ни изпреварват - с 32,3%. След нас са Естония, Испания и Чехия. През 2010 г. най-високо е било съотношението във Франция (близо 48%)
Източник: Класа (22.02.2012)
 
Безработицата сред младежите в България остава висока и вече гони 30 на сто, стана ясно от данните на НСИ за четвъртото тримесечие на миналата година. Това означава, че 72 900 души между 15 и 24 години не са могли да си намерят работа. Като цяло безработицата у нас в края на декември е 11,4%, или 380 000 души. На годишна база хората без работа са се увеличили с 0,2 пункта. Продължително безработни (от една или повече години) са 212,3 хил., или 55,7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. броят им се увеличава с 6,3%. През четвъртото тримесечие на 2011 г. работещите са 2,95 млн. души, или 45,7% от хората, които са на 15 или повече години. Намалението спрямо октомври-декември 2010 г. е с 68,5 хил. души. В частния сектор изкарват препитанието си 72,5% от работещите, а в обществения – 27,5%. Междувременно анализ на БСК показа, че нараства броят на длъжностите, изискващи по-висока образователна квалификационна степен. Главните причини за трудното намиране на персонал са отлив на младите хора от техническите специалности (44% от предприятията са посочили този отговор), както и несъответствие на образователните стандарти, ниско качество на професионалното и висшето образование и други. Според изследването резултатите по сектори показват, че най-голям дефицит на млади хора с технически специалности има в сектор машиностроене. За да се запазят младите кадри, във Великобритания например стартираха програма за борба с безработицата сред младите хора, чиято стойност възлиза на 126 млн. лири, съобщи "Гардиън". Тя предвижда раздаването на бонуси за компании, които осигурят работно място или някакъв вид обучение на 16-17-годишни жители на Острова. За всеки подпомогнат младеж фирмата първоначално ще получава по 2200 паунда. Допълнителни премии са гарантирани, ако юношата продължи да се развива.
Източник: Класа (22.02.2012)
 
България е сред държавите в Европейския съюз с най-голям годишен ръст на новите индустриални поръчки през декември 2011 година, показват данните на Евростат. Според тях страната ни е трета с годишно повишение на новите индустриални поръчки от 15.5 на сто. Преди нас са Латвия с отчетен растеж от 40 процента и Дания с 23.8 на сто. Най-голямо годишно понижение е отчетено в Естония, където за една година индустриалните поръчки са се стопили с близо една трета.
Източник: Сега (23.02.2012)
 
Българите излизат в чужбина по-малко, показват предварителните данни на НСИ за четвъртото тримесечие на м.г. Пътувалите с лична цел зад граница намаляват с 32.2% на годишна база, с 6.2% по-малко са и воаяжите у нас. Средният разход за пътуване в страната с лична цел е 158 лв., за чужбина трябват 606.4 лева. Разходите за командировки са съответно 207.2 лв. за България и 835.2 лв. извън нея. Националната статистика отчита спад и в нощувките на чужденци с близо 14% на годишна база, намалението е най-значително при туристите от Русия, Гърция и Германия.
Източник: Сега (24.02.2012)
 
Задължителните допълнителни пенсионни фондове отчитат отрицателна номинална доходност за 2011 г. от съответно 1% за универсалните и 0,5% за професионалните фондове, показват изчисления на Investor.bg на база на ежедневно публикувания в уеб страницата на КФН индекс на доходността им. Реалната доходност на пенсионните фондове е още по-негативна от номиналната през 2011 г., тъй като инфлацията е 2,8%. Това означава намаление на покупателната способност на вложенията в УПФ и ППФ със съответно с 3,7% и 3,2%. Пенсионните фондове трябваше да започнат да публикуват реалната си доходност (с отчитане на инфлацията) от 2010 г., като данните трябваше да обхванат периода 2006-2010 г. КФН обаче отложи с 5 години това тяхно задължение и по този начин скри отрицателната реална доходност на пенсионните фондове. Тя обаче е лесно изчислима, като освен инфлацията трябва да се извади и първоначалната такса от 5%. Така 1 лв., вложен в пенсионен фонд в началото на 2006 г. първо е бил обложен с 5% "такса вход", така че за осигурения работят 0,95 лв. Освен това за изминалия 6-годишен период инфлацията по данни на НСИ е 39,4%. За тези 6 години индексът на универсалните пенсиионни фондове би достигнал 1,054 лв. (стартирайки от 0,95 лв.), което показва отрицателна реална доходност от 24,4%, тоест намалена покупателна способност с близо една четвърт. За това време индексът на професионалните пенсиионни фондове е достигнал 1,003 лв. (стартирайки от 0,95 лв.), което води до отрицателна реална доходност от 28,1%, тоест намалена покупателна способност с над една четвърт. Вложенията в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) са загубили също над една четвърт от покупателната си сила, като отрицателната им реална доходност е 26,5%, отново след отчитане на таксата от 5% при внасяне на пари в тези фондове. 2011 г. е втората губеща година за пенсионните фондове, след особено тежката 2008 г., когато те загубиха номинално съответно 21% за УПФ, 24% за ППФ и 25% за ДПФ.
Източник: Инвестор.БГ (24.02.2012)
 
Пети сме по ръст на икономиката в ЕС България е в Топ 5 на държавите с най-бърз темп на икономически растеж за 2012 г. според прогноза на Европейската комисия. Предвиденият икономически растеж за България все пак е намален с 0,9 процентни пункта до 1,4 на сто. Причината за това са по-негативните прогнози за цяла Европа. Като цяло Брюксел прогнозира дори рецесия в еврозоната от 0,3%. Прогнозата е в 17 държави, между които и България, през тази година да има икономически ръст, в девет държави той ще е отрицателен, а в една - нулев.
Източник: Стандарт (24.02.2012)
 
285 хил. британски туристи са посетили стараната ни през 2011 г. Това съобщи заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов по време на заключителната пресконференция за кампанията за популяризиране на страната ни във Великобритания. Инициативата под наслов „Магията живее тук“ започна през есента на 2011 г. и е достигнала до над 6 млн. британски зрители и 140 журналисти, представили страната ни като туристическа дестинация в престижни издания. Кампанията е финансирана по Оперативна програма „Регионално развитие“ и ще продължи и тази есен, като една от целите е да се удвои броят на британските туристи у нас до края на 2020 г. Великобритания е на второ място в света по генериране на туристи – британците осъществяват по 66 милиона пътувания на година, посочи Маринов и допълни, че МИЕТ кандидатства за финансиране за провеждане на рекламни кампании още в Русия, Германия, Швеция, Румъния и Полша. С около 10% се очаква да се повишат цените на летните организирани почивки за деца, прогнозира председателят на Националната асоциация за детски и младежки туризъм /НАДМТ/ Гина Шоева, цитирана от economynews.bg. Детските ваканционни селища да бъдат сертифицирани и включени в публичен регистър, предвижда проектът за нов Закон за туризма. По данни на НСИ през януари 2012 г. българите са пътували в чужбина с 2,4% по-малко в сравнение с декември 2011 г.
Източник: Класа (28.02.2012)
 
Между 50 и 75 на сто е сивият сектор в здравеопазването у нас. Това сочи проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, оповестено вчера. Сред най-важните причини за наличието на сиви практики били цялостната държавна политика, противоречивите промени в законодателството и съществуващите традиции за заобикаляне на законите. Според анкетираните кризата в най-слаба степен оказала влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в сектора. На ниво фирми некоректните практики били провокирани от търсенето на финансови ползи и възможности за оцеляване в условия на финансов дефицит. Плащането на по-ниски данъци от реално дължимите мотивирало хората от този пазарен сегмент да работят в сивия сектор, а непредвидимостта на разходите и ефектите от тях в здравната система били друго сериозно основание за заобикаляне на закона, се посочва в проучването. 36% смятат сивия сектор за по-рентабилен Според 36 на сто от работодателите сивият сектор е по-рентабилен и предоставя възможности за генериране на свободни парични потоци, които могат да бъдат използвани за други цели. Намаляването на разходите за труд е посочено от около половината анкетирани като друга причина, тласкаща към незаконни дейности. Ролята на фактори за работа в сенчестия сектор играели също нерегламентираната заетост и спестяването на бумащина, свързана с осчетоводяването на различните дейности. Плащането на „пари в пликче“ е посочено като основна сива практика в бранша. Тук запитаните имали предвид скритите доплащания от пациентите и техните близки. Поради своята разпространеност нерегламентираните доплащания се превърнали в запазен знак за сиви практики в здравеопазването. Като типични сиви дейности в тази сфера са посочени още даването и получаването на „подкупи”, с които се уреждали лекари, екипи, ВИП стаи и други екстри. Подкупите пък се прикривали зад по-приемливи каузи като доброволни дарения и малки подаръци. Делът на медицинските услуги, при които се налага даването на „пликче с пари”, е 32 на сто, твърдят авторите на проучването. 16% са нерегламентираните плащания Значително по-малък, около 16 на сто, бил делът на нерегламентираните плащания за доплащане на труда на различни категории медицински персонал. Почти една четвърт от изследваните работодатели от бранша споменали като често срещана сива практика удълженото работно време без доплащане, а нарушеното право на отдих и отпуск е посочено по-скоро като изключение. За разпространен вид сива практика е посочено и нереалното отчитане на показателите за финансовата и стопанската дейност. Голяма част от фирмите в бранша били склонни да обявяват по-ниски обороти, по-ниски печалби, да не издават финансови документи за част от сделките и прибягват към кешови разплащания с цел укриване на обороти. Включените в изследването работодатели от здравеопазването обаче считат, че некоректните практики в техния бранш са по-скоро в между 11 и 50 на сто. Според тях сивата икономика в здравеопазването се появява като резултат от смяната на модела на системата. Близо 2/3 от работодателите са категорични, че основните фактори за „набиране на скорост“ на „сивите икономически практики“ са честите промени и нестабилността на законодателството, в това число и множеството несъвършенства на нормативните регулации.
Източник: Класа (28.02.2012)
 
Несигурната икономическа обстановка, финансовите затруднения и липсата на търсене са основните причини за влошаването на бизнес климата през февруари, сочат данни на НСИ. През втория месец на годината общият показател за настроенията в компаниите бележи намаление спрямо нивото си от предходния месец с 2,4 пункта. Най-силен спад на нагласите на мениджърите има в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, като единствено секторът на промишлеността остава на нивото си от предходните месеци. В предприятията в промишления бранш дори очакват в следващите месеци възстановяване на дейността. Основният фактор, затрудняващ дейността им обаче, остава несигурната икономическа среда, като се засилва и неблагоприятното влияние на „недостатъчното търсене от страната”. В строителство през февруари индексът се понижава с 2,3 пункта спрямо януари. Браншът отчита, че строителната активност е намаляла, но прогнозите за следващите три месеца са по-благоприятни. И тук несигурността е водеща в оценките, сочат данните. Оказва се, че строителите продължават да изпитват финансови проблеми, които затрудняват дейността им. В търговията на дребно намалението на показателя е с 1,9 пункта заради песимизма на мениджърите за сегашното състояние на фирмите им. Очакванията са за известно възстановяване на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца и запазване на цените на сегашните им равнища. В сектора обаче продължават да имат проблеми заради слабото потребление и огромната конкуренция. В услугите влошаването на бизнес климата е най-голямо - показателят пада със 7,6 пункта спрямо януари. Най-сериозният проблем на сектора е несигурността.
Източник: Класа (29.02.2012)
 
Условията за бизнес се влошават Бизнес климатът през февруари се влошава спрямо предходния месец, сочи анкета на Националния статистически институт. Влошава се бизнес климатът в строителството, търговията на дребно и услугите. Само в промишлеността бизнес климатът остава на нивото си от предходните месеци. Производствената активност и поръчките през февруари намаляват. За следващите месеци обаче мениджърите очакват възстановяване на дейността. Основният фактор, затрудняващ предприятията, е несигурната икономическа среда.
Източник: Стандарт (29.02.2012)
 
С 14,7% намалява производството на твърди горива у нас през януари (общо 2,9 млн. тона) тази година спрямо декември 2011 година, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Понижение в производството се отчита и при безоловния бензин – от 10,1% т.е. произведеното количество е 116 хил. тона, на дизела – с 12,3% до 135 хил. тона, на пропан-бутан – с 10% до 9 хил. тона. Спад има и в производството на електроенергия – с 3% до 4643 гигаватчаса. Същевременно производството на твърди горива през януари 2012 спрямо януари 2011 г. намалява с 4,4%, на пропан-бутан - с 10%, на безоловен бензин - с 14,1%, на дизелово гориво - с 9,4%, и на електроенергия - с 6,6%. Доставките на природен газ през януари 2012 спрямо декември миналата година нарастват с 13,4% до 407 млн. куб. метра и на електроенергия - с 8,8% до 3 725 гигаватчаса. Намаляват доставките на твърди горива с 12,7% до 3,258 млн. тона, на пропан-бутан - с 34,5% до 19 хил. тона, на безоловен бензин - с 21,7% до 36 хил. тона, и на дизелово гориво - с 13,9% до 143 хил. тона. На годишна база доставките на безоловен бензин през януари 2012 година нарастват с 2,9%, на дизелово гориво - с 50,5%, на природен газ - с 2%, на електроенергия - с 2,6%. Намаляват доставките на твърди горива с 3,5% и на пропан-бутан - с 20,8%.
Източник: НСИ (01.03.2012)
 
Производствените цени са нараснали с най-голям темп от 4 години Най-големият ръст от началото на кризата отчитат цените на производител през януари. По данни на националната статистика за януари спрямо декември заводските цени растат с 2.37%, а това е най-високата стойност на месечна база от август 2008 г. Цените на производител предупреждават каква ще бъде потребителската инфлация. През януари тя остана 0.2% и 2.3% на годишна база въпреки поскъпващите горива, които са основна причина за увеличаване на производствените разходи. Ако тази тенденция се запази в продължителен период, потребителите също ще усетят по-високи цени, но според анализаторите в момента няма такъв риск, защото поскъпването е основно при продуктите за износ и се очаква инфлацията да се забави в следващите месеци. Поскъпването е както в добивната промишленост - с 2.5%, така и в преработващата - с 2.6% средно. Сред отделните сектори на първо място по поскъпване е металургията - със 7.2%, химическата индустрия е повишила цените си с 3.1%, а в машиностроенето има месечна инфлация от 2.1%. На годишна база производствената инфлация стига 4.8% през януари. На-голям ръст спрямо миналия януари има в цените на машиностроителния бранш - средно 7.3%, хранителните продукти - с 5.6%, а цените в металургията са 1.9% под нивото си от миналата година. НСИ съобщава също, че компаниите износители държат по-високи цени. Затова специфичната производствена инфлация - само на стоките, предназначени за вътрешния пазар, е 1.7% на месечна база.
Източник: Капитал (01.03.2012)
 
Годишната инфлация в ЕС през януари е 2.9%, в еврозоната - 2.6% Годишната инфлация в Европейския съюз е 2.9% през януари, в еврозоната - 2.6%, а в България - 1.9%, сочат данните на Европейската статистическа служба "Евростат". Експресните оценки, обявени в началото на месеца, бяха за годишна инфлация от 2.7%. Спрямо декември 2011 г. в ЕС има дефлация от 0.6% и 0.8% в еврозоната. В България индексът е с увеличение от 0.3%. Поскъпването на транспорта и горивото за отопление е оказало най-голямо отражение за покачването на процента на инфлацията, докато спадът на цените на телекомуникациите, облеклото и зеленчуците са имали най-голям понижаващ ефект. Най-ниска е била годишната инфлация през януари в Швеция (0.7%), Ирландия (1.3%) и Малта (1.5%), а най-висока в Унгария (5.6%), Естония (4.7%) и Полша и Словакия (по 4.1%). Инфлацията в Германия е 2.5% за годината и минус 0.5% спрямо декември.
Източник: Дневник (01.03.2012)
 
Намалява производството на бензин и дизел Производството на бензин и дизел у нас се свива. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ) за януари. През миналия месец производството на безоловен бензин намалява с 10,1% спрямо декември до 116 хил. тона. На годишна база понижението пък е с 14,1 на сто. Данните показват още, че през януари производството на дизелово гориво спада с 12,4% спрямо предходния месец до 135 хил. тона. Спрямо януари миналата година понижението е с 9,4 на сто. Според статистиката през януари спрямо декември има намаление в производството на почти всички енергийни продукти. Например производството на твърди горива се свива с 14,7% до 2,9 млн. тона, а на пропан-бутан с 10 на сто до 9 хил. тона. При производството на електроенергия също има намаление с 3%. Данните на НСИ показват още, че има ръст на доставките на природен газ през януари спрямо декември. Увеличението е с 13,4% до 407 млн. куб. м. Доставките на електроенергия пък се увеличават с 8,8 на сто. За сметка на това има свиване на доставките на безоловен бензин и дизелово гориво, съответно с 21,7% и 13,9%. Междувременно от НСИ съобщиха, че цените на производител в промишлеността през януари се повишават с 1,7% спрямо предходния месец, а на годишна база се увеличават с 5,3 на сто.
Източник: Монитор (01.03.2012)
 
Безработицата в еврозоната и ЕС се увеличава 10,1% е безработицата в ЕС, отчитат от европейската статистическа служба Евростат през януари тази година. Равнището за еврозоната като цяло пък е 10,7%. През декември миналата година и двата показателя са били с 0,1% по-малко, а през януари 2011 година безработицата в ЕС е била 9,5%, а в еврозоната – 10%. Най-ниска е безработицата в Австрия, Холандия и Люксембург – респективно 4%, 5% и 5,1%. Най-високо отново е нивото ? в Испания (23,3%), Гърция (19,9%) и Ирландия и Португалия (по 14,8%). У нас то е 11,5%. На годишна база най-много се е понижила безработицата в Латвия, Литва и Естония – съответно 3,5%, 3,2% и 2,2%. Най-много са се увеличили гражданите без работа в Гърция, Кипър и Испания – 5,8%, 3,3% и 2,7%. Средните числа за младежите са респективно 22,4% в ЕС и 21,6% в еврозоната. Абсолютен рекордьор е Испания с 49,9% безработни млади хора, следвана от Гърция с 48,1% и Словакия с 36%. В Германия безработицата е 7,8% е и най-ниска, следвана от Австрия с 8,9% и Холандия с 9%. Нивото на безработни младежи у нас е по-скоро високо и превишава с немалко средното за евространите – 28,9%.
Източник: econ.bg (02.03.2012)
 
Туризмът в региона излиза от кризата, сочат данните на Териториалното статистическо бюро за приходите от нощувки и туристическите посещения за 2011 година. През последните пет години най-слаба е била 2010 г. с общо реализирани нощувки 187 797. За м.г. ръстът е с 39,2 %. За една година пренощувалите в региона български туристи са се увеличили с 41,3 на сто, а чужденците – с 30,2 %. Всеки четвърти гост в местата за настаняване в областта е бил румънец. Френските туристи са 5,9 на сто, руснаците – 5 %, британците – 4,7 % от всички чужденци. Според статистическите данни 2011 г. е била по-силна от най-добрата преди кризата – 2007 г., когато хотелите и местата за подслон са реализирали с 16 723 нощувки по-малко от сега. 9,329 млн. лв. са приходите за хотелите, къщите за гости, хижите и хостелите в региона за миналата година. Ръстът за година е с 31,3 на сто. Въпреки значителното увеличение на туристите и нощувките, средната заетост на легловата база за м.г. е 14,2 %, показват статистическите данни. За м.г. на местата за настаняване ще бъде начислен туристически данък при 30 на сто заетост. В региона работят 107 места за подслон и настаняване с повече от 10 легла. В тях има 2468 стаи с общо 5360 легла. За година хотелите, къщите за гости и хостелите в областта са се увеличили с 12, посочват от статистиката.
Източник: Янтра - Велико Търново (05.03.2012)
 
Притеснени от евентуалното отражение на кризата у нас, българите продължават да ограничават разходите си. Според данни на Евростат страната ни е на трето място в ЕС по спад на продажбите на дребно през януари. За година у нас те са се свили с 2.6%. На месечна база - спрямо декември 2011 г. - също е отчетено намаление, макар и по-скромно - с 0.2%. Най-голямо е намалението на годишна база в Португалия с 8.7% и Малта с 5.7%. Най-голямо увеличение има в Литва (със 17%), Латвия (16.6%) и Румъния (10.2%). И в Германия продажбите на дребно са спаднали, но само с 1.6 на сто на месечна база. Данните на Евростат са пореден показател за свитото потребление у нас. Наскоро доклад на компанията CBRE информира, че българският пазар е бил единственият в Централна и Източна Европа, който е отчел понижени продажби на дребно по време на коледните празници в края на декември.
Източник: Сега (06.03.2012)
 
Икономическият ръст в България през 2011 г. изпревари този в ЕС и еврозоната. Според данните на НСИ, публикувани вчера, у нас той е бил 1,7%, а не, както сочеха експресните оценки – 1,6 на сто. Междувременно статистиката на Евростат отчете за всички 27 страни членки – 1,5% растеж и за валутния съюз – 1,4%. За цялата минала година сме произвели стоки и услуги за 75,265 млрд. лева или 53, 513 млрд. долара/ 38,482 млрд. евро. На човек от населението се падат 10 109 лв. или 7187.6 долара/5168.7 евро. Въпреки на пръв поглед оптимистичните данни крайният ръст е много по-малък от заложения в бюджета. В доклада към фискалния план за миналата година бе записано 3,6%, а в доклада за бюджета за 2012 г. цифрата бе коригирана до 2,8%. За тази година се очаква икономическият темп да се задържи на ниво 2,9%. Резултатът е по-нисък и от очакванията на ЕК, Световната банка и МВФ, които предвиждаха около 2 на сто растеж у нас. Според данните на НСИ брутната добавена стойност, реализирана от националната икономика, е 64,830 млрд. лв, което е с 1,8% повече от 2010 година. Индустриалният сектор създава 31,2% от добавената стойност, а секторът на услугите – 63,2%. Ако се разгледат данните по тримесечия обаче, ясно се вижда забавянето на родната икономика. Ръстът на годишна база през първото тримесечие на 2011 г. бе 3,3%, през второто - 2,2% (ревизия от 2%), а през третото – 1,6%. В края на годината растежът е едва 0,3% на тримесечна база и 1,6 на сто спрямо октомври-декември 2010 г. На този фон окончателните данни на НСИ показаха по-голям растеж през 2010 г. - 0,4% на годишна база вместо 0,2%. Но краят на миналата година е бил тежък не само за България, а и за цялата европейска икономика. Според статистиката на Евростат през последното тримесечие и в ЕС, и в еврозоната се отчита спад от 0,3% спрямо предходното. Ако и настоящото тримесечие тенденцията се запази, официално Европа ще изпадне в рецесия. През юли-септември цифрите бяха все още положителни – 0,1% ръст за валутния съюз и 0,3% за ЕС. В края на миналата година на тримесечна база България дори се нарежда сред отличниците по икономическо ускорение. Преди нас са Полша (1,1%), Литва (1,0%), Словакия (0,9%), Латвия (0,8%), докато Португалия, Швеция и Естония регистрират спад съответно с 1,3%, 1,1% и 0,8%. За годината с най-силен растеж е Естония, Литва и Латвия. Словения е с икономически спад, Италия се задържа съвсем малко над нулата. „Еврозоната в момента преминава през мека рецесия“, потвърди и еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен, цитиран от „Франс прес". По думите му икономическите реформи са в ход в много страни от Европейския съюз, въпреки че са тежки за гражданите. Те ще допринесат за изграждането на солидна база за продължителен растеж. Според последните прогнози на ЕК през тази година валутният съюз ще остане в примката на икономическия спад, а всички страни в ЕС ще отбележат нулев икономически растеж. Подобна е прогнозата и на Световната банка и МВФ. Вследствие на лошите икономически данни борсите реагираха негативно и основните индекси на Стария континент се движеха с понижения.
Източник: Класа (07.03.2012)
 
Икономиката на България е нараснала с 1.7% през 2011 г. За цялата изминала година произведеният БВП е 75.2 млрд. лева по текущи цени, или 38.5 млрд. евро, като на човек се падат 5 168.7 евро. За цялата година растежът на икономиката е 1.7 на сто спрямо 2010 г. Това показват сезонно изгладените данни на Националния статистически институт. Експресните оценки, оповестени през февруари, сочеха ръст на икономиката за цялата година от 1.6 на сто. Индустриалният сектор създава 31.2% от добавената стойност на икономиката, което е с 1.7 процентни пункта повече в сравнение с 2010 година. Секторът на услугите създава 63.2% от общата добавена стойност, а аграрният сектор достига 5.6% от добавената стойност. От категориите на крайно използвания БВП инвестициите в основен капитал достигат относителен дял от 20.9% в общия обем на БВП. Индивидуалното потребление на населението формира 68.6% от БВП. През четвъртото тримесечие на 2011 година брутният вътрешен продукт на България възлиза на 19.5 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, той е почти 10 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1349 евро. Според данните растежът на икономиката през периода октомври - декември на миналата година е 0.3 на сто спрямо третото тримесечие. В сравнение с експресните оценки на НСИ, оповестени в средата на февруари, това е лека ревизия надолу. Тогава данните показваха ръст от 0.4 на сто на тримесечна база. На годишна база през тримесечието също има корекция надолу в ръста от 1.7 на сто според експресните оценки на 1.6 на сто според сезонно изгладените данни. През последното тримесечие индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2010 г. и достига до 26.7%. В същото време през периода относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, нараства с 0.2 процентни пункта до 69.6%. Относителният дял на аграрния сектор се увеличава с 0.1 процентни пункта и достига до 3.7% през четвъртото тримесечие на 2011 година. За индивидуално потребление на населението изразходва 73.1% от произведения БВП през четвъртото тримесечие на 2011 г. Инвестициите формират 23.4% от произведения БВП.
Източник: Дневник (07.03.2012)
 
Производителността на труда е нараснала през последното тримесечие при спад на заетите През четвъртото тримесечие на 2011 г. БВП на един зает в България се увеличава с 2.6 на сто в сравнение с последните три месеца на предходната година, показват предварителните данни на НСИ. В месеците октомври - декември на изтеклата година заетите лица в икономиката са 3.304 милиона. Общият брой отработени часове е 1.392 млрд. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. броят на заетите лица е намалял с 2.3% и са отработени с 2.3% по-малко часове на човек. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2010 и 2011 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 5891 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 14.70 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2011 г. реално се увеличава с 2.1% и съответно с 2.2% за един отработен час спрямо съответното тримесечие на предходната година. Производителността на труда е най-висока в сектора на услугите - 5693.80 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 13.1 лв. за един отработен час, показват още данните на статистиката. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 4 969.90 лева брутна добавена стойност, като за един отработен час се създават средно 11.70 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 064.40 лева брутна добавена стойност на един зает и 2.80 лева за един отработен час.
Източник: Дневник (07.03.2012)
 
По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2011 г. заетите в икономиката са около 3 304 000 души, съобщиха от НСИ. Общият брой отработени часове е над 1 392.3 млн. В сравнение с четвърто тримесечие на 2010 г. броят на заетите лица е намалял с 2.3% и са отработени с 2.3% по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2010 и 2011 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 5891 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 14.7 лв. БВП за един отработен час, сочат данните от статистиката.
Източник: Дума (07.03.2012)
 
България на бързата икономическа писта Ръстът на българската икономика е с 1,7% през 2011 г., обявиха от Националния статистически институт. Това е по-малко от прогнозите на Министерството на финанситe от есента на 2011 г., когато се очакваше ръстът на БВП да бъде 2,8%. Резултатът обаче е доста добър на фона на случващото се в цяла Европа. През четвъртото тримесечие на миналата година ръстът на БВП е с 1,6% спрямо същия период на предходната година и с 0,3% спрямо предходното тримесечие. Този резултат поставя България в по-бързата писта на Европа по ръст на икономиката. Според обявените досега данни на Евростат само 9 страни от ЕС имат положителен ръст на икономиката през последното тримесечие на 2011 г. спрямо предходното, като само четири държави имат по-голям ръст от нашия. Редица страни като Чехия, Италия, Холандия и Словения официално вече са в рецесия, след като второ поредно тримесечие отчитат спад. През четвъртото тримесечие на 2011 г. БВП на България е 19,46 млрд. лв., а за цялата година е 75,26 млрд. лв. На човек се падат по 5168 евро от БВП за 2011 г. През последното тримесечие на миналата година се отчита ръст в операциите с недвижими имоти от 6,4% на годишна база. Създаването и разпространението на информация, както и далекосъобщенията отчитат ръст от 6,8%, а добивната промишленост, преработващата промишленост, доставките на ток, парно и газ нарастват с 6,1%.
Източник: Стандарт (07.03.2012)
 
Изкарваме 14,7 лв. на час Българите работят по-упорито и по-ефективно, сочат данните на Националния статистически институт. Докато икономиката отчита ръст от 1,6% през четвъртото тримесечие на 2011 г. на годишна база, броят на заетите е паднал с 2,3% до 3,3 млн. души. Общият брой отработени часове за тримесечието е 1,392 милиарда. В резултат БВП на един зает нараства с 2,6%. Така на едно заето лице се падат 5891 лв. от текущия обем на Брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 14,7 лв. БВП за един отработен час. Производителността на труда е най-висока в сектора на услугите, където брутната добавена стойност (БДС) е средно 13,1 лв. за един час работа. Всеки, зает в индустрията, създава 11,7 лв. на час, докато в земеделието прави само 2,8 лв. за един час.
Източник: Стандарт (07.03.2012)
 
Индустрията и потреблението се свиват през януари Икономиката на България се свива през януари, съобщи Националният статистически институт, изнасяйки данните за търговията на дребно и за промишленото производство. И двата показателя показват по-ниски физически обеми както на новата продукция, така и на продажбите. Самото понижение е налице и след сезонно изглаждане на данните, което означава, че фирмите са намалили активността си повече от очакваното за януари, който традиционно е месец на "стопанския махмурлук" - след пиковите продажби на декември винаги следва икономическо охлаждане. Ако забавянето на икономиката продължи и през следващите месеци, България ще се окаже заплашена от повтаряне на рецесията. За частния сектор това ще означава по-малко приходи, за домакинствата - двуцифрена безработицата, а според някои макроикономисти бюджетният дефицит също може да се окаже по-голям от очаквания, заради неизпълнение на приходната част.
Източник: Капитал (08.03.2012)
 
Промишленото производство намалява през януари, по-малки обороти в търговията Промишленото производство през януари е намаляло с 0.6% спрямо декември и с 3.6% спрямо същия месец на 2011 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). В строителството спадът е с 1.8% спрямо декември, но спрямо януари 2011 г. има увеличение от 0.2%, най-вече благодарение на обекти от инфраструктурата. Оборотите в търговията на дребно намаляват с 0.2% на месечна и 2.6% на годишна база. Спрямо края на 2011 г. ръст на производството е отчетен в преработващата промишленост - с 2 на сто. В добивната промишленост и в енергетиката спадът е съответно със 7.6% и 4.3%. През месеца най-голямо увеличение НСИ регистрира в при производството на основни метали - с 14.4%, на метални изделия - с 13.1%, на каучукови и пластмасови изделия - с 12.1%.
Източник: Дневник (08.03.2012)
 
Стягаме колана с нова дупка Българите стягат колана с още една дупка. През януари 2012 г. оборотът в търговията на дребно намалява спрямо предходния месец с 0,2%, като продажбите падат в почти всички сектори, обявиха от Националния статистически институт. Най-голям е спадът в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 13,2%. През януари продажбите по традиция са по-слаби след коледното пазаруване през декември. Но тази година търговията на дребно пада с 2,6% и спрямо същия месец на 2011 г. На годишна база се свиват продажбите в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 17,2%, а в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 6,4%. Продажбите на автомобилни горива падат с 5,6%, а търговията с компютърна и комуникационна техника намалява с 1,6%. Свиването на разходите явно не се отразява добре на здравето. През януари продажбите на дребно на лекарства скачат с 10% спрямо същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (08.03.2012)
 
С 1,8% е спаднал индексът на продукцията в сектор "Строителство" през януари тази година на спрямо декември 2011 г. Това сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни пък сочат растеж с 0,2% в сектора на годишна база. Продукцията от сградно строителство е намаляла с 0,9% за един месец. За една година индексът й е спаднал с 4,9%. С 3% се е понижила продукцията на гражданско/инженерното строителство на месечна база. Обратно – на годишна база тя бележи повишаване със 7,6%.
Източник: econ.bg (08.03.2012)
 
78 на сто от фирмите в логистичния бранш отчитат достигане на нивата на работа отпреди кризата, каза Иван Петров, зам.-председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика (НСБС). В организацията членуват над 80 компании, които представляват 2/3 от общия брой на дружествата, предоставящи спедиторски услуги. Най-голям ръст в оборота на логистиката имат фирмите от фармацевтичния сектор, промишлеността, металургията и енергетиката. Сериозно увеличение има и при обемите на транспортните суровини, строителните материали и транзита на суровини. „През 2010 г. 68 фирми от асоциацията са направили оборот от 535 млн. лева, за сравнение през 2008 г. оборотът на 50 компании е бил 539 млн. лева“, заяви Георги Минчев, председател на НСБС. По думите му липсва хармоничност в транспортната политика - правят се на места някакви инфраструктурни обекти, но в зависимост от политиците или други фактори не се използват с пълен капацитет. Точна статистика за оборота и печалбата за 2011 година все още няма, защото фискалната година приключва в края на март. По данни на асоциацията през миналата година не е имало фалити или сериозни промени в дейностите на логистичния пазар. Около 15 процента от компаниите са направили инвестиции в подобряване и разширяване на дейността си, а други около 15 на сто планират подобни вложения в следващите между 12 и 18 месеца. Компаниите от сектора посочват, че през последната година има увеличение и на заплатите на служителите с 20%. Освен това всяка втора фирма планира да наеме нови работници през тази година. Увеличава се съотношението между износа и вноса – 60% към 40%. „Това показва, че от една предимно вносна страна ставаме държава с повече износ, което ще повиши и работата на логистичните фирми“, обясни Петров. Според него основното предизвикателство е свързано и с липса на достатъчно обмислена инфраструктура, а не просто строителство на обекти.
Източник: Класа (08.03.2012)
 
Оборотът в търговията на дребно се е свил през януари Все повече хора свеждат до минимум покупката на облекло и обувки – това става ясно от данните за търговията на дребно през януари, представени от Националната статистика. През януари спрямо същия месец на миналата година оборотът в сферата на търговията с текстил и кожени изделия се е свил с повече от 17 на сто. На месечна база също има сериозно намаление в тази сфера. За една година оборотът в сферата на търговията на дребно се е свил с 2,6 на сто през януари. Спрямо декември миналата година намалението е минимално – с 0,2 на сто. Сред малкото сектори, които бележат ръст на годишна база, е търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – десет на сто през януари тази година спрямо същия месец на 2011-та. Спрямо декември миналата година намалението в сектора е минимално – 0,1 на сто. На другия полюс е търговията с дрехи и кожени изделия, която бележи двуцифрен спад и на месечна, и на годишна база. Българите все по-рядко купуват битова техника, мебели и дори компютри и комуникационни технологии. Въпреки че на месечна база няма изменение при търговията с храните, напитките и тютюневи изделия, на годишна база става ясно, че оборотът и в тази сфера е намалял – с 0,2 на сто. Любопитен факт е, че все повече се увеличава интересът към търговията през интернет, с доставка по пощата или поръчка по телефона. Спрямо година по-рано ръстът е с повече 17 на сто. През януари спрямо декември има увеличение с по-малко от две на сто.
Източник: Дарик радио (08.03.2012)
 
Кризата удари основния локомотив на икономически растеж в България – износа. През януари той е намалял с 10,2% на годишна база до 2,8 млрд. лв., отчете националната статистика вчера. Към Европейския съюз (ЕС) експортът ни се свива със 7,6, а към трети страни – с цели 14% до 1 млрд. лв. Това е първият спад на износа след повече от две години на ръстове - 26 поредни месеца от ноември 2009 г. до края на 2011 г. Спрямо януари 2010 г. обаче износът нараства с близо 57%, а спрямо същия месец на 2009 г. - със 76 на сто. Вносът също намалява, но с минималните 0,3% до 3,15 млрд. лв. (без разходи за доставка), а ако се включат и те, спадът е с 0,2% до 3,3 млрд. лв. Общото външнотърговско салдо е отрицателно за януари 2012 г. и възлиза на 509,3 млн. лв. спрямо 199,4 млн. лв. за същия месец на 2011 г., или ръст от 309,9 млн. лв. От него 284 млн. лв. е със страните извън ЕС (спрямо 94,1 млн. лв. за януари 2011 г.). Основна причина за влошаването на сметката е намалението на износа ни за Турция със 110 млн. лв. до 235 млн. лв. Ако се елиминират разходите за транспорт и застраховки при вноса, салдото пак излиза отрицателно до -345 млн. лв. при -37 млн. лв. през януари миналата година. Основните търговски партньори на България извън Европа са Турция, Обединените арабски емирства, Китай, Македония, Русия и Сърбия, които формират 53,1% от износа за трети страни. Значително нараства износът за Обединените арабски емирства, Бразилия и Република Корея. Най-голям спад е отчетен при износа за Сингапур, ЮАР, Босна и Херцеговина и Хърватия. Вносът на България извън ЕС за януари 2012 г. се е увеличил с 0,9% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 1,4 млрд. лева. Според статистиката най-голям ръст бележи вносът от Босна и Херцеговина, Република Корея, Перу, ЮАР, Тайван и Индия, а най-голям спад – от Обединените арабски емирства, Израел и Грузия, сочи още статистиката. Данните за търговията през януари със страните - членки на ЕС, ще бъдат публикувани на 10 април. За цялата минала година експортът ни растеше с 30% до 39,56 млрд. лв., а вносът с 21% до 43,37 млрд. лв. Ако се погледнат месечните данни обаче, през втората половина на годината ясно се вижда забавяне на темпа на растеж на годишна база както при импорта, така и при експорта. Ако януари 2011 г. спрямо януари 2010 г. износът е нараснал с рекордните 74,6 на сто, то в края на годината – декември 2011 г. спрямо декември предходната, тази скорост е намаляла до малко над 13 на сто. Само към страни от ЕС през миналата година сме изнесли продукция за 24,7 млрд. лв, което е с 33,6% повече от 2010 г. Основните ни търговски партньори остават Германия, Румъния, Италия, Гърция и Белгия, които формират 67,4% от износа за страните - членки на ЕС. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Малта, Дания и Португалия. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Словения и Люксембург. Вносът ни от ЕС за 2011 г. се е увеличил с 22,8% спрямо 2010 г. и възлиза на 27 млрд. лв. Най-голям ръст е отчетен при вноса от Испания и Кипър, а намаление – от Малта, Финландия, Португалия и Дания. Според данните на НСИ от вчера отрицателният търговски баланс нараства до 3,8 млрд. лв. за миналата година от 3,6 млрд. лв., каквито бяха досегашните разчети. Влошаването с 202 млн. лв. се дължи на ревизираната към увеличение стойност на вноса с 453 млн. лв.
Източник: Класа (13.03.2012)
 
Увеличение на хляба ще има, но пазарът трудно би поел покачване от 10% и затова поскъпването ще е под тези нива. Това прогнозира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, пред ТВ7. „Няма по-евтин хранителен продукт от българския хляб в Европейския съюз", коментира Кукушева и даде пример със съседна Румъния, където насъщният е с 50% по-скъп. Това била една от причините в този бранш да няма чужди инвестиции. Според Кукушева в калкулацията на хляба влизат всички компоненти и когато основната суровина се е покачила над 15%-20%, става ясно, че това не може да не се отрази върху доставната цена на продукта, „която е много различна от цената, която плащат потребителите”. Тъй като надценката е между 20 и 40% на места, Кукушева предложи на търговците да поемат част от надценката, т.е. да я намалят, и така да намалят поскъпването. По думите й процесите в държавата се отразяват на цялата верига зърно-брашно-хляб. Тя допълни, че „хлябът няма политическа цена, но има пазарна стойност и поскъпването е съвсем нормално, след като горивата и газът поскъпват. Няма програма за субсидиране на хлебопроизводството и не очакваме държавна подкрепа, подчерта Кукушева и заяви, че е несериозно да се мисли за фиксирана цена на хляба. По думите й съществува „хлебен сив сектор“. При него върнатият от търговската верига хляб се продава в кварталите, където живеят социално слаби хора, предимно от малцинствата.
Източник: Класа (13.03.2012)
 
Инфлацията се забави до 2% Годишната инфлация се забави до рекордно ниска стойност от 2%, сочат данните на Националния статистически институт. Това е най-ниското ниво от близо 2 години насам. Предишната най-ниска годишна инфлация от 1,4% беше отчетена през юни 2010 г. Така спестяването в банка се оказва изключително изгодно. Лихвите по левовите едногодишни депозити са около 6%. Само за февруари инфлацията е 0,9%, а за първите два месеца на годината повишението на цените е с 1,1%.
Източник: Стандарт (13.03.2012)
 
Износът падна след 26 месеца ръст Износът на България падна през януари с 10,2% на годишна база до 2,8 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Това е първият спад след 26 поредни месеца с ръст на износа на годишна база, като тенденцията започна от ноември 2009 г. Все пак спрямо януари 2010 г. износът се увеличава с 57%, а спрямо януари 2009 г. увеличението е със 76%. Вносът намалява със само 0,3% на годишна база до 3,15 млрд. лв. през януари 2012 г. (без включените разходи за доставка). Отрицателното търговско салдо нараства до 345 млн.лв. за първия месец на годината при дефицит от 37 млн.лв. за януари миналата година. За цялата 2011 г. износът се е увеличил с 30% до 39,56 млрд.лв., а вносът - с 21% до 43,37 млрд.лв.
Източник: Стандарт (13.03.2012)
 
Разходите за труд в България са най-високи от страните в Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, излезли вчера. През последното тримесечие на миналата година харчовете за труд у нас са се увеличили с 12,6 на сто, докато в ЕС средният ръст е 2,7%. Година по-рано страната ни е отбелязала растеж от 9,8%. Статистиката отчита, че има сериозно повишение на разходи за осигуровки, данъци и други у нас до 12,7%, както и увеличаване на заплатите и надниците от 12,5% спрямо 10 на сто през третото тримесечие. Най-висок скок на заплащането - със 17,1%, е отчетен в сектора на услугите. Обяснението за растящите разходи за труд у нас е непрекъснато намаляващата заетост, особено сред нискоквалифицираните работници. Това чисто статистически надува разходите за труд. От Евростат отчитат, че заетостта в България през последното тримесечие на миналата година спрямо аналогичния период на 2010 г. се е свила с още 2,3%, след като през третото тримесечие спадна с 5 на сто. На тримесечна база обаче цифрите са малко по-оптимистични и спрямо юли-септември заетостта в страната се е повишила с минималните 0,2%. Почасовите разходи за труд в еврозоната са нараснали с 2,8% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2011 г. След България на второ място по ръст на трудовите харчове е Румъния (8,6%), следвана от Естония (7,2%) и Унгария (6,6%). Спад е отчетен само в Ирландия (-1,7%), Португалия (-1,7%) и Словения (-0,3%). Затвърждава се тенденцията за забавяне на увеличението на разходите за труд в Евросъюза и еврозоната. Почти без промяна са останали разходите за заплати и надници и в ЕС, и във валутния блок, но е отбелязан лек ръст на другите разходи за труд. Средният за 27-те страни годишен спад на заетостта през четвъртото тримесечие на миналата година е бил 0,1%, а за еврозоната – 0,2%. Данните показват, че в цяла Европа наетите в строителния бранш продължават да намаляват с най-бързи темпове, докато най-сериозен скок на заетите е имало при операциите с недвижими имоти.
Източник: Класа (16.03.2012)
 
Пазарът на труда в България е продължил да се влошава и през 2011 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година. Ако има добра новина, то тя е, че икономиката губи по-малко работни места в сравнение с 2010 г. С над 102 хил. души са намалели заетите в България между 15 и 64 г. в сравнение с година по-рано и броят им достигна 2.908 млн. Икономически активните лица за една година намаляват с 3.4 процентни пункта. За сравнение, през 2010 г. техният спад е бил два пъти по-голям. Заетите българи между между 20 и 64 г., които Евростат следи във връзка със стратегия "Европа 2020", са 2.897 млн. души, а коефициентът на заетост е под 63.9%. Поетият ангажимент на България е през 2020 г. той да е 75%. Тенденцията хората все по-трудно да си намират работа се потвърждава и от данните на статистиката. За една година безработицата се е увеличила с 1 процентен пункт и в края на 2011 г. вече е 11.2%. Според работодателските организации обаче картината е по-лоша и безработицата в България е около 16-17%. Реално през миналата година още близо 24 хил. българи са останали без работа и общият им брой вече е 372 хил. души. Мъжете са по-засегнати Статистиката сочи, че повече мъже през мината година са останали без работа. При тях коефициентът на безработица се увеличава с 1.4%, или 20 хил. души, докато при жените ръстът е само с 5000 души, или 0.4 проценти пункта. Увеличават се и младежите, които нямат работа. Заетостта расте единствено при хората между 55 и 64 години. И отново повече са жените от тази група, които са успели да си намерят работа. Една от причините е, че те по-често биват наемани по различни субсидирани програми за гледане на деца, домашни помощници, лични асистентки, чистачки и т.н. Отчаяните - с петгодишен рекорд Рязко са се увеличили и българите, които от дълго време са без работа, но и са се отказали вече да търсят - т.нар. обезкуражени лица. През 2011 г. техният брой вече е 237 хил. души, като за една година те са се увеличили с малко над 12 хил. души. Достигнатият през миналата година брой на обезкуражените е най-високият от 2006 г. насам. Търсене чрез познати Българите продължават да търсят работа основно чрез роднини и познати - общо 270 хил. души са разчитали на такова съдействие през последното тримесечие на миналата година, показват анкетите на НСИ. Близо 200 хил. са заложили на директни контакти с работодателите, четири пъти по-малко са българите, които са търсили работа чрез участие в конкурси, изпити и интервюта. Едва 132 хил. души са се обръщали към бюрата по труда, малко по-малко са хората, които са пускали или са отговаряли на обяви за търсене на работа. Неотдавна икономисти коментираха, че очакват пазарът на труда да се възстанови слабо заради летния сезон и ръста на заетите в туризма, но като цяло прогнозите им за пазара на труда през 2012 г. са, че той ще продължи да се свива и по този начин да влияе негативно на потреблението и ръста на икономиката.
Източник: Капитал Dаily (19.03.2012)
 
Икономическият растеж на България ще бъде в скромните 1,4 на сто през тази година, а не както е заложено в бюджета 2,9%. Това показа проект на Националната програма за реформи за 2012-2020 г., който бе публикуван от финансовото министерство вчера. Експертите уточняват, че забавянето ще бъде главно заради по-ниския принос на нетния износ към икономиката. По отношение на потреблението прогнозата е домакинствата да останат предпазливи, но да допринесат положително за растежа на БВП. В актуализирания проект за реформи се предвижда, че през 2013-2015 г. растежът у нас ще бъде между 2,5 и 4%. Скок на инвестициите пък се очаква да има само заради усвояването на средствата от европейските фондове, като за тази година те ще достигнат 1,14 млрд. евро, а до три години – 2,5 млрд. евро. Припомняме, че в доклада за бюджета 2012 г. бе заложено стабилната макроикономическа обстановка и фискалната дисциплина да доведат до по-активна инвестиционна дейност. Все пак в програмата за реформи се отчита, че тази година ще се приемат изменения в Закона за насърчаване на инвестициите, като чрез тях ще се стимулират и вложенията в сектора на високотехнологичните услуги. Така ще се подкрепи износът на услуги, което ще даде своя положителен резултат за текущата сметка, допълват експертите. За да бъдат подобрени фискалната рамка и управлението в публичния сектор, през годината предстои разглеждане от НС на промени в конституцията с цел ограничаване на политическата намеса в определянето на данъците. Според проекта, за да бъдат въведени нови преки данъци или да се променят ставките на старите, ще е нужно народните представители да съберат две трети мнозинство в парламента. В Националната програма за реформи е записано още, че пазарът на труда през тази година ще остане на същото ниво като при предходната. Според разчетите първата половина на 2012 г. нивото на безработица дори ще се закотви на по-високо ниво на годишна база, но след лятото ще се успокои до равнището от второто полугодие на предходната година – 11,3%. По-съществено подобрение на пазара на труда се очаква от 2013 г., като до края на 2015-а средногодишният прираст на заетите ще бъде около 1%, а нивото на безработица постепенно ще отбележи спад до 9,8%. Високата безработица ще продължи да тежи върху растежа на средната работна заплата през 2012 г., се посочва още в текста. Въпреки негативното влияние на финансовата и икономическа криза върху пазара на труда България запазва своята национална цел за достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г. Според програмата обаче въпреки усилията на кабинета и до 2020 г. няма да сме стигнали средностатистическия европеец по жизнен стандарт. Според анализа, ако заложените мерки дадат резултат, стандартът на живот у нас ще се повиши от 44% от средното за ЕС през 2010 г. на 60% през 2020 г.
Източник: Класа (20.03.2012)
 
Разходите на работодателите за заплати, здравни и социални осигуровки, обезщетения и други плащания са се увеличили с 9.7 на сто през четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. Това показаха данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани вчера. Най-сериозен ръст на харчовете в края на годината са имали компаниите от услугите, при които те са скочили със 17.4 на сто. Ръст от 9.6% има в строителството, а в индустрията – с 6.6%. Данните на статистическия институт отчитат, че бизнесът е плащал на служителите си с 9.7 на сто по-високи възнаграждения, а за осигуровки, надбавки и други скокът е с 10.5%. Компаниите в сектора на недвижимите имоти се оказва, че са намалили харчовете за заплати на персонала с 10.7 на сто, докато телекомуникационният бранш е увеличил възнагражденията с над 35 на сто. Припомняме, че миналата седмица от Евростат публикуваха данни за разходите за труд, според които страната ни се нарежда на първо място по този показател с годишен ръст от 12.6 на сто. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2011 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година има в сектора на телекомуникациите и създаването и разпространението на информация и творчески продукти с 36.8 на сто. При научните изследвания също има скок на трудовите харчове с 29.3 на сто, както и в бранша, свързан с търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети с 22.8%. Най-нисък ръст на разходите пък има при образованието и при канализационните услуги, сочат още данните на НСИ.
Източник: Класа (20.03.2012)
 
Разходите за труд на работодателите се увеличават с 9.7% за година Разходите, които работодателите плащат за един отработен час, са се увеличили с 9.7% за година. Това показват данните на предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на четвъртото тримесечие на 2011 г. Отчетеното повишение на разходите за труд е спрямо същия период на 2010 г. Най-голям е ръстът на разходите на работодателите в телекомуникациите и създаването и разпространението на информация. За една година те са се увеличили с 36.8%. След това се нареждат тези за научните изследвания - с 29.3%, докато при търговията и ремонта на автомобили разходите се увеличават с 22.8%. За разглеждания период най-малък е ръстът на разходите за труд в образованието, доставянето на води и Канализационните услуги и управлението на отпадъци. Спад на общите разходи за труд на годишна база статистиката отчита при недвижимите имоти - с близо 10%, при други дейности (с 5.1 на сто) и здравеопазване и социални дейности (с 1.1 на сто).
Източник: Капитал (20.03.2012)
 
Търговският стокообмен между България и Русия е възлязъл на 6,5 млрд. долара през миналата година, която е пикова за бизнес отношенията между двете страни от 1989 г. насам. Увеличил се е значително и туристическият поток. През миналата година България е посетена от 470 хил. руснаци, а през 2000-та - от 52 хиляди души. Това съобщиха на среща с местната власт в Стара Загора търговският представител при Посолството на Русия в България Игор Илингин и шефът на Българо-руската търговска палата у нас Жельо Добрев. 5,5 млрд. долара е бил руският внос в България през миналата година, което е 17,9 процента от общия внос на страната ни. С този дял Русия печели позиции на най-голям вносител в у нас, каза шефът на Българо-руската търговска палата у нас Жельо Добрев. 93 на сто от руския внос е енергоносители – газ, нефт, атомно гориво и въглища. За България 2011-та година също е върхова при експорта за федерацията. Стоки за 730 млн. долара е продал на Русия българският бизнес. За съжаление износът ни отстъпи от традиционните си позиции в Русия, подчерта Добрев. Докато преди демократичните промени страната ни е изнасяла машини и електроника, сега е продавала предимно фармацевтични продукти, които за миналата година са 36% от износа за Русия. Значително са намалели и количествата на български вина за пазара в Русия. Експортът е паднал от 81 млн. долара през 2008 година на 19,9 млн. долара през миналата година. Сривът в търговията с вино се дължал на липсата на държавна политика, на недобро качество и липса на консолидация между отделните производители, за да се доставят огромни партиди, а не да се оскъпява стоката с превоз на малки количества.
Източник: Дарик радио (21.03.2012)
 
Бившият премиер Ренета Инджова поема Националния статистически институт на мястото на досегашния шеф Мариана Коцева. Както агенция Стандарт Нюз вече писа, Коцева преминава на работа като специален съветник в генералната дирекция "Евростат". Решението за Инджова е включено в дневния ред на кабинета за сряда, когато правителството ще проведе засеанието си в Кюстендил. Докторът на икономическите науки Ренета Инджова е родена на 6 юли 1953 година. Завършила е ВИИ "Карл Маркс" със специалност политическа икономия и социология. Работила е като преподавател в УНСС и в Техническия университет. Била е също икономически съветник във Великото народно събрание, член и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и неин изпълнителен директор, директор в ОББ, консултант в "Токуда груп-България". Десет години е живяла и работила в САЩ. В периода 1994-1995 г. е министър-председател на България. С друго решение правителството ще освободи по негова молба заместник-председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" Иван Драшков.
Източник: Стандарт (21.03.2012)
 
България е отчела най-висок ръст на туристическите нощувки в ЕС през миналия летен сезон, показват данни на Евростат. Нощувките у нас през 2011 г. са се увеличили с 21.1% спрямо 2010 г. при средно повишение за Европейския съюз от 4.8%. Ръстът обаче не се е отразил по никакъв начин на приходите в бранша, твърди председателят на Българската туристическа камара Цветан Тончев, цитиран от investor.bg. Причината за това е, че хотелиерите масово са сваляли цените. Според Тончев печалбата през 2011 г. е на същото ниво като през 2010 г. На второ място след България по ръст на нощувките се нарежда Румъния с увеличение от 17.5%, а трета е Литва с 16.8%, сочат данните на Евростат. Въпреки добрите резултати се оказва, че по заетост на легловата база България не е начело на класациите в ЕС. През миналогодишния летен сезон използвани са били 45.7% от местата по курортите срещу 37.2% през 2010 г. В същото време в страни като Малта и Гърция заетостта надминава 70%, а в Кипър тя е 81.6%. Според Цветан Тончев проблемът е, че у нас темповете на изграждане на материалната база изпреварват темповете на увеличаване на туристите. 71% от нощувките през изминалия летен сезон са се реализирали само в пет държави от ЕС - Испания, Италия, Германия, Франция и Великобритания. Средиземноморските страни остават най-предпочитани от чуждестранните туристи, сочат още данните на Евростат.
Източник: Сега (22.03.2012)
 
Четвърта година са замразени доходите, но частичен успех постигнахме с мръдването на минималната работна заплата. Това каза пред БНР Пламен Димитров, президент на КНСБ в разговор с работодатели и синдикати за доходите. Трябва да променим съотношенията. Това, което произвежда икономиката ни се разпределя несправедливо между бизнеса и труда. Средната производителност на глава от населението в България по данни на Евростат е 44%, толкова е произвел българският работник за миналата година, добави Димитров. Според него, ние произвеждаме повече, отколкото реално получаваме. От своя страна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев заяви, че доходите на населението не отговарят на заплатите. "Доходите и на парламентаристите не отговарят също на заплатите. Проблемът е дали можем да направим системата, да я изчистим, за да можем да говорим макроикономическите баланси да се коригират спрямо макроикономическите баланси на страните в Европа. Отново кърпим системата. Имаме покачване на работната заплата с 10% в последните години. Растат нагоре заплатите при вече достигане на БВП. В ИТ сектора най-много са нараснали заплатите", коментира Данев. Той каза, че всички проектантски, инженерски дейности са се изнесли от страната. Данев посочи, че България е произвела супер продукт. Това, което получава България за този продукт, той се произвежда само в България и е високотехнологичен продукт, ние получаваме 55 евро за този продукт, а средната му цена навън е около 600-700 евро. В металургията България произвеждаше ли редица редки метали, попита Данев. Тези деформации трябва да бъдат лекувани. Да не говорим за задръстването на страната ни от администрация, каза още Данев. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов коментира, че бяха изостанали много минималните заплащания и е трябвало да се компенсират въпреки кризата. "Оттук нататък на базата на браншовите и колективните трудови договори чрез увеличаването на минималната работна заплата дадохме тласък на плащанията в транспортно ориентираните предприятия, във фармацията, металургията, химията, минната, пивоварната промишленост", обясни Младенов. Той заяви, че ръстът на работните заплати е около 8% от края на миналата и началото на тази година. Според социалния министър, държавата в частния сектор може да се намеси с определяне на минималната работна заплата и да даде тласък и да мотивира бизнеса и синдикатите да преговарят на отраслово ниво. Младенов подчерта, че новият тип заплащане, който предстои да се въведе за държавните служители, ще позволи увеличаване на заплатите на тези, които са по-добри в своята работа. За "Горубсо-Мадан" Младенов каза, че благодарение на намесата лично на премиера хората в "Горубсо" си получиха заплатите и се прехвърли собствеността. Още утре инспекцията връчва протоколите на новия собственик. До няколко дни може хората да започнат работа ако всичко в рудника е наред. Новият собственик се ангажира пряко с безопасните условия на труд в мината, подчерта Младенов. ЗА ОЦК-Кърджали Младенов каза, че миналата година трима министри са ходили там. "Поеха се пред нас ангажименти, които не бяха изпълнени. На 7 март се подписа споразумение между синдикатите и ръководството на ОЦК. Ръководството не изпълни споразумението. Хората нямат доверие в този собственик. Ако трябва да разделим нещата, тъй като те са получили огромни кредити от банка, може би там трябва да се мисли за промяна в мениджмънта на това предприятие", отбеляза социалният министър. Божидар Данев каза от своя страна, че това показва как у нас системите не работят. "Защо се допуска премиерът и двама министри да ходят да решават проблема на едно предприятие. Фактът е, че системите не работят. Не може премиерът да решава проблема на едно предприятие. Да, те са наши членове, но никой не е гледал откъде се преливат доходите, което е работа на няколко министерства и на прокуратурата. Къде са гледали, къде са преливани средства при печеливша продажба на руди, попита Данев. Тотю Младенов заяви, че в ОЦК-Кърджали инспекцията по труда има актове за над 120 000 лева и там няма никакво подобрение.
Източник: profit.bg (26.03.2012)
 
Бизнес климатът в страната отбеляза леко подобрение през март заради по-благоприятните нагласи в търговията на дребно и в сектора на услугите, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Като цяло са оптимистични нагласите и на мениджърите в строителството и промишлеността за следващите 3-6 месеца. През март мениджърите са повишили общите си нагласи с 2,3 пункта спрямо февруари, когато индикаторът се върна на нивата от кризата. Основен принос за подобряването има секторът на услугите. Бизнес климатът в бранша скача с 9,2 пункта на месечна база. Засега фирмите се въздържат от прогнози за съкращения на служители, тъй като се засилва оптимизмът им за следващото тримесечие. Освен това през третия месец на годината компаниите в сектора смятат, че състоянието на пазара е запазило нивата си. Мениджърите отново определят несигурната икономическа обстановка, конкуренцията и финансовите затруднения като основни проблеми. Те обаче няма да доведат до ръст в цените в следващите месеци. В търговията на дребно също има подобрение на бизнес нагласите с 2,4 пункта през март спрямо февруари. Освен това компаниите са по-оптимистични в прогнозите си за следващите три месеца и по отношение на обема на продажбите и на поръчките към доставчиците. Основни пречки създава икономическата среда. През последния месец обаче факторът „конкуренция в бранша” засилва негативното си влияние с 11,5 пункта, измествайки на трето място фактора „търсене”. По отношение на продажните цени търговците на дребно не очакват повишение през следващите три месеца. В промишлеността бизнес климатът остава без промяна спрямо предходните месеци, сочат още данните на НСИ. Същевременно производителната активност и поръчките от чужбина се свиват. Въпреки това анкетата сред мениджърите в сектора отчита оптимизъм за състоянието на предприятията в следващите шест месеца и засега не възнамеряват да повишават цените. И в този бранш основните проблеми за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурността на средата и недостатъчното търсене от страната. Както в промишлеността, така и в строителството мениджърите не са отчели промяна на нагласите си спрямо март. Според компаниите състоянието на сектора варира от лошо до задоволително, но като цяло активността остава свита. Икономическата обстановка, финансовите проблеми и недостатъчното търсене остават основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, като през март отрицателното им влияние се засилва. В същото време обаче очакванията на строителните предприемачи за следващите шест месеца и за активността са оптимистични. Анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. По отношение на продажните цени в строителството няма очаквания за увеличението им през следващите три месеца.
Източник: Класа (29.03.2012)
 
През март спрямо февруари захарта поевтинява с 2,3 на сто. Поскъпване спрямо предходния месец с около 2-3% е регистрирано при брашното, олиото и фасула. Без промяна остават цените на ориза и лещата. Цените на млечните произведения се доближават до нивата от предходния месец, като отклоненията са под 1%. Поскъпване на месечна база с около 2-3 на сто има при свинското и пилешкото месо, малотрайните колбаси и каймата, а при цената на рибата и на трайния салам има лек спад с около 1-3%. В началото на пролетта се наблюдава понижение на цените на повечето зеленчуци и плодове. Спад на месечна база е отчетен при цените на оранжерийните краставици и домати (6-11 на сто) и при цената на чесъна, зелената салата и зелето (3-6%). Леко поскъпване на месечна база се наблюдава при картофите - 2,3 на сто. Поскъпване на месечна база се наблюдава при лимоните (5,4%), ябълките, портокалите и мандарините са поевтинели спрямо предходния месец с около 4-7 на сто, а бананите се търгуват на нивата от предходния месец. Цените на повечето зеленчуци през тази година са по-ниски в сравнение със същия период на миналата година, като поевтиняването на годишна база на картофите, зрелия чесън и зелето е около 50%. Цената на зелената салата през тази година е с 3,4 на сто по-ниска, а цената на оранжерийните домати е на нивото от миналата година. Поскъпване на годишна база има при оранжерийните краставици - 17 на сто. При ябълките има спад на годишна база с 24%, а цените на бананите и цитрусовите плодове се доближават до стойностите от миналата година. Индексът на тържищните цени се покачи в средата на март до рекордните 1,540 пункта. От средата на месеца цените на някои хранителни стоки започнаха да намаляват и индексът падна с около 3% до 1,494 пункта, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Двойно се вдигнали яйцата за година Цената на яйцата през март тази година е била със 100% (0,16 лв.) по-висока в сравнение със същия месец на миналата година. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От средата на февруари започна рязко поскъпване на яйцата, като през първата седмица на март те достигнаха пикови за последните години стойности - от 0,33 лв. за брой. Поскъпването на яйцата само от средата на февруари до средата на март е било 50%, сочи още анализ на данните. През последните две седмици обаче цената на яйцата пада и вече се търгуват за 0,29 лева за брой. Само преди дни експерти от Съюза на птицевъдите в България увериха, че по Великден ще ядем най-евтините яйца в Европейския съюз. Те прогнозираха, че по цена на производител яйце от клас "L" ще бъде с цена между 0,20 и 0,25 лева. Според статистика, представена от експертите, от 5 милиона кокошки през 2008-а в България днес официално са регистрирани 2,3 милиона. Една от основните причини за намаляващия брой са изискванията за хуманно отношение към носачките. Хуманното отношение към кокошките струвало между 30 и 40 лева на бройка.
Източник: Дума (02.04.2012)
 
Безработицата в България за февруари според сезонно изгладените данни на Евростат е стигнала 12.4% и това нарежда страната ни сред държавите с най-висок ръст за година. През февруари 2011 г. равнището й е било с 1.3% по-ниско. Хората без препитание са нараснали повече само в силно закъсали икономически страни, а ние се гордеем с финансовата си стабилност. В Испания ръстът е с 3 процентни пункта и стига 23.6 на сто. В Португалия безработицата нараства до 15% от 12.3% през февруари 2011 г. За Гърция Евростат обявява месечни данни, едва след като националната статистика даде тримесечните, но страната вероятно е №1 в черната статистика, след като през декември 2011 г. безработицата беше 21 на сто, а миналия февруари - 14.9%. В Италия тя скача от 8.1 на 9.3%. В другите държави от ЕС динамиката е около половин процент. Преди нас по процент на безработицата са още Ирландия (14.7%) и Словакия (14%), но в тези страни е отчетена приблизителна стабилност на пазара на труда - ръстът е само с 0.5% и 0.6%. По-висока безработица вероятно има и в Латвия и Литва, за които също няма месечни данни, но пък там на годишна база е отчетен най-голям спад - от 16.3% през февруари, а през декември безработицата в тях спада до съответно 14.6% и 13.3%. Средните данни за Европейския съюз бият 15-годишен рекорд, след като в еврозоната тя скочи с 0.8 процентни пункта за година и стига 10.8%, а сред всички държави членки е пораснала от 9.5 на 10.2% през февруари 2011 г. спрямо февруари т.г. Най-стабилен остава пазарът на труда в Австрия (4.2% безработица), Холандия (4.9%) и Люксембург (5.2%). МЕТОДИКА Европейската служба за статистика вдигна безработицата в България и със задна дата, след като ревизира данните до август. Така през януари според европейската статистика тя е била 12.2% вместо 11.5%, през декември 11.8% вместо 11.2%, през ноември 11.6% вместо 11%. През октомври ревизията е с 0.4 процентни пункта нагоре до 11.3%, а през септември с 0.2 процентни пункта до 11.1%. "Винаги се прави такова преизчисление, тъй като месечните данни са по-скоро прогнозни, докато не излязат тримесечните на националните статистики", обясниха от НСИ за "Сега" причината за ревизирането на данните. За първоначалните си изчисления Евростат ползва данните на Агенцията по заетостта, която отчита месечна безработица у нас, но само на базата на реално регистрираните безработни. По традиция тя дава по-ниски стойности и за февруари например отчете 11.5% безработица. Освен това АЗ не ги "чисти" от сезонния фактор, т.е. не отчита колко души са намерили препитание само заради старта на летния или на зимния сезон, които най-вероятно след 3-4 месеца пак ще са без работа. Евростат обаче отчита този фактор.
Източник: Сега (03.04.2012)
 
Жилищата ни се обезцениха с 12,6 млрд. лв. за година Жилищните имоти, купени със собствени средства или на кредит, са се обезценили с 12,65 млрд. лв. за миналата година. В края на 2011 г. те се оценяват на 207,9 млрд. лв. спрямо 220,6 млрд. през декември 2010 г. Това сочи анализ на богатството и дълга на домакинствата на УниКредит Булбанк. Общо обаче за цялата минала година финансовото богатство на хората в страната се е увеличило с рекордните 4 млрд. лв., а само за последните три месеца - с 1,8 млрд. лв. до общо 19,2 млрд. Това се дължи най-вече на депозитите, които за септември-декември са скочили с 1,4 млрд. лв. Според анализаторите на банката влоговете са записали двуцифрен годишен ръст през последното тримесечие на миналата година, като към края на декември имат 77,3% дял от всички финансови активи. Само за година спестяванията са нараснали от общо 27,34 млрд. лв. на 30,88 млрд. лв. Депозитите в лева нарастват близо четири пъти по-бързо от тези в чужда валута и вече ги надминават, като към края на 2011 г. левовите депозити са вече над 15,5 млрд. лв., сочат още данните. Голямото увеличение на спестяванията в местна валута се дължи и на по-високите нива на доходност. Успоредно с увеличаването на спестяванията населението продължава да намалява задлъжнялостта си, като в края на годината дълговете вече са под 52% спрямо рекордните 71% в началото на 2009 г. „Прогнозите са задлъжнялостта да се понижи до около 47% в края на тази година и едва от 2013 г. да започне да се стабилизира“, смята Милен Касабов, старши икономист в УниКредит Булбанк. Припомняме, че в последния си доклад икономистите от Industry Watch отчетоха 13 на сто растеж на личните активи на домакинства до 44,8 млрд. лв. Според експертите съвкупното финансово и жилищно състояние на населението е било 140 млрд. лева. към края на 2011 г. Изследването потвърждава отчетената от УниКредит тенденция за намаляване на жилищното богатство, като отчита, че основен принос за растежа има увеличението на финансовите активи. Общият дълг на домакинствата от септември 2009 г. до декември 2011 г. е намалял с 500 млн. лв. до 20,7 млрд. лв, сочат данните на УниКредит Булбанк. Банковите задължения в чужда валута продължават да се покачват с добри темпове, докато тези в местна валута намаляват през 2011 г. Потребителските кредити от небанкови финансови институции се увеличават с 9,4% на годишна база и достигат до 860,2 млн. лв. В същото време делът на лизинговите договори е намалял наполовина спрямо нивата от 2008 г., като на годишна база се е свил с 23% до 258,9 млн. лв. Икономистите отчитат, че загубите при активите, свързани с българския капиталов пазар, продължават. Инвестициите в акции са изтрили 285 млн. лв. през цялата предходна година и техният дял от общите финансови активи намаля рекордно до едва 2,2%.
Източник: Класа (06.04.2012)
 
Оживлението в строителството през януари се оказа краткотрайно След като миналия месец Националния статистически институт (НСИ) отчете годишен ръст на строителната продукция през януари, днешните данни показват, че през февруари тя отново се е върнала към спад. Предварителните данни на института показват, че през февруари строителната продукция е намаляла с 10% на годишна база, а на месечна е регистрирано понижение от 3,6 на сто. Спрямо пика на строителството от юли 2008 г. строителната продукция през февруари се е свила с 54%, показват изчисления на Investor.bg на базата на данните на националната статистика. Годишният спад се определя предимно от свиването на продукцията при сградното строителство с 15,3%, докато при гражданското/инженерното строителство намалението е 2,4%. За месечния спад на строителната продукция през февруари по-голямо значение има намалението при гражданското/инженерното строителство от 3,8%. Продукцията в сградното строителство се е понижила с 3,5% през февруари спрямо януари. Ревизията на данните за януари показва, че месечният спад на строителната продукция през първия месец на годината е бил по-дълбок от очакваното. Намалението е било 3,9%, а не предварително обявените 1,8%. Годишният ръст на строителната продукция през януари обаче е бил по-висок от първоначално обявеното. Повишението е било 1,1%, а не 0,2 на сто, както беше обявено предварително. През януари също така е бил по-дълбок спадът на продукцията и при сградното, и при гражданското/инженерно строителство. На годишна база обаче се забавя темпът на намаление на продукцията при сградното строителство. Оживлението при гражданското/инженерно строителство е било по-слабо, отколкото се смяташе.
Източник: Инвестор.БГ (06.04.2012)
 
Строителството отчита 10% годишен спад По предварителни данни на Националния статистически институт през февруари 2012 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.6% под нивото от предходния месец. Данните показват намаление от 10% на строителната продукция през февруари 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година. През февруари 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището на предходния месец, като продукцията от сградно строителство намалява с 3.5%, а от гражданско/инженерно строителство - с 3.8%. На годишна база намалението на строителната продукция през февруари 2012 г. се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът, изчислен от календарно изгладени данни, е 15.3%, докато при гражданското/инженерното строителство намалението е 2.4%.
Източник: Строителство Градът (06.04.2012)
 
Едва 6,7 на сто от учените в България са заети в производствения сектор при средна стойност за ЕС от близо 50% и САЩ - над 80 %, сочат данни на Европейската комисия, цитирани от БТА. Според тях у нас за научни изследвания се влагат едва 0,4 % от брутния вътрешен продукт и това представлява от едно от най-ниските нива в Европа, отичат експерти от Фондация "Евро-перспективи". Тези данни са напълно логични. На първо място те се обуславят от структурата на българската икономика. Значителна част от нея са малки и средни предприятия, които нямат пари за научни изследвания и иновации. Големите предприятия у нас са собственост на чужди компании, които ги използват само за производствена, но не и за изследователска база. Освен това държавата няма ясно изразена политика в тази област. Съществува само един Национален съвет за иновации, който не е заседавал от години, коментира за „Класа“ Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. С цел да се потърсят повече възможности в тази насока днес се очаква да бъде обявена инициативата "Иновативна платформа". Създаването й е резултат на проекта "Сътрудничество в Югоизточна Европа за финансиране и иновации". Платформата е резултат на тригодишен проект, в който участват организации от България, Австрия, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Сърбия, Словения, Унгария и Хърватия. Декларираните от български компании иновации обикновено са от секторен или национален характер и не представляват новост за международния пазар, отчитат експертите, участвали в проекта. Резултатите от патентни и лицензионни дейности в България илюстрират отсъствието по същество на иновационни процеси и продукти от международно значение. През последните десет години са издавани средно по 103 документа за защита на интелектуалната собственост от Българския патентен офис. Техният анализ показва, че по-голяма част на апликациите принадлежат на частни лица, а не на изследователски центрове или малки и средни предприятия. Междувременно само 63 лицензионни договора, предоставящи права за иновации, са били подписани на незначителна пазарна стойност, пише в доклада на фондацията. Само малък брой от предприятията осъзнават значимостта на иновациите като фактор за преодоляване на негативните ефекти от настоящата финансова криза, а онези, които се съсредоточават в създаване и съхранение на нови знания, са още по-незначителен брой, отчитат експертите. Според тях твърде малко са младите хора, изкушени от научна кариера, което, в съчетание с динамичните процеси на отлив на учени, води до сериозно застаряване на научния състав. При справка с регистъра на академичния състав на висшите училища, поддържан от Министерството на образованието и науката, би могло да се види, че през 2008 г. няма нито един професор под 35 години и едва 12 са между 35 и 44 години. Над 600 професори (от общо 1290) са над 65 години. На повече от 65 години са и 55 асистенти. По данни на Висшата атестационна комисия във възрастовата група между 35 и 44 години има 134 старши научни сътрудници (от общо 2700), а най-голям е броят на научните сътрудници между 45 и 54 години (990 от общо 3138). Общо съотношението между учените до 35 години (определяни като "млади учени" за нуждите преди всичко на програмното финансиране) спрямо учените от останалите възрастови групи е около едно към десет. Тези изводи се подкрепят и от данните за броя на завършващите висше образование, особено в сферата на природните, математическите, инженерните и компютърните науки, броя на докторантите и особено за броя на успешно защитилите в срок дисертационен труд, отчита анализът. Българските учени изостават по показател публикации, най-вече защото израстването в кариерата у нас не е свързано непременно с много научни публикации. Публикациите на наши учени не винаги са на достатъчно високо ниво и с оригиналност. Пречка са и високите разходи за публикация в международно признатите списания. Засилването на връзките между науката и бизнеса е основен акцент в научноизследователските политики на държавите - членки на ЕС. Неслучайно при формулирането на целта на ЕС за отделянето на 3 % от БВП за научно-развойна дейност е подчертано, че две трети от средствата следва да идват от страна на частния сектор. Иновативната активност на предприятията в ЕС като цяло е по-ниска спрямо показателите на водещите в това отношение страни. Причина за това са и особеностите на европейската предприемаческа култура, в която готовността за поемане на риск (какъвто в голяма степен се съдържа при научните изследвания) е значително по-ниска спрямо англосаксонската културна традиция. В България проблемът за слабите връзки между науката и бизнеса се поставя с още по-голяма острота, отчитат експертите.
Източник: Класа (09.04.2012)
 
Промишлено производство през февруари пада с 2.1% Индексът на промишленото производство през февруари намалява с 2.1% на месечна база, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Спрямо същия месец на 2011г. спадът е с 5.5%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини с 32.4%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели с 11.1%. Ръст е регистриран при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 16.8%, при производството на хранителни продукти - с 6.6%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 4.9%. Регистриран е спад в производството на продукти за междинно потребление (9.2%) и в производството на енергийни продукти (8.2%), докато в производството на инвестиционни продукти е отчетено увеличение (8.8%).
Източник: 3e-news (09.04.2012)
 
Износът забави спада си до 6,1%, вносът расте Износът, който трябва да играе ролята на двигател на икономическия растеж у нас, забавя темпа си на спад и за първите два месеца на годината понижението е с 6,1%. В абсолютна стойност това означава, че страната е изнесла стоки за близо 5,7 млрд. лв. След като през януари експортът се понижи с 10 на сто, през февруари намалението е ограничено само до 1,8% спрямо същия месец на предходната година, или 2,9 млрд. лв. Това показаха предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани вчера. Вносът за януари-февруари 2012 г. възлиза на 6,9 млрд. лв. (по цени CIF), или със 7,2% повече спрямо същия период на 2011 г. Само за февруари 2012 г. общият внос се увеличава с 13,2% и надвишава 3,5 млрд. лв., сочи още статистиката. Към трети страни в началото на 2012 г. износът ни е намалял с 2,6% и възлиза на 2,3 млрд. лв. Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Обединените арабски емирства, Русия, Сърбия и Република Македония, които формират 51,2% от експорта извън ЕС. Значителен ръст има към Обединените арабски емирства, Канада, Сирия и Бразилия, а най-сериозен спад към Сингапур, ЮАР, Индия и Хърватия. Само за февруари експортът за трети страни нараства с 10,6% спрямо същия месец на предходната година до 1,2 млрд. лева. Вносът за първите два месеца се е увеличил с 8,6% до 2,9 млрд. лева. Най-много е нараснал импортът от Казахстан, Босна и Херцеговина, Сирия и Република Корея, а най-много е намалял от Бразилия, Обединените арабски емирства и Украйна. През февруари 2012 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 16,8% спрямо същия месец на предходната година до близо 1,5 млрд. лева. Така за януари и февруари външнотърговското салдо на България с трети страни свети на червено с 553,2 млн. лв., а след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки сметката остава отрицателна и възлиза на 411,4 млн. лева. Ако се сметне и търговията с ЕС, общото външнотърговско салдо на страната за първите два месеца на 2012 г. е -1,25 млрд. лв., което е с 832 млн. лв. повече от същия период на 2011 г. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки сметката пак е на отрицателна територия до 912,6 млн. лева, като се увеличава с 802,9 млн. лв. на годишна база. Само за февруари вносът изпреварва износа с 692,0 млн. лв., или с 513,1 млн., ако се извадят разходите за транспорт и застраховки.
Източник: Класа (10.04.2012)
 
Имотите по-евтини с 34% за 4 години Средно с 34% са паднали цените на жилищата у нас за 4 г. - от 2008 до 2011 г., показват изчисленията на "Явлена" на базата на данни на Националния статистически институт. В София поевтиняването е с близо 37 на сто.Само през 2011 спрямо 2010 г. понижението е било с 6.42% в столицата и с 6.07 на сто средно за страната. За 4 г. сделките са намалели с около 28%. През 2008 г. броят им е бил близо 310 000, а през 2011 г. - 277 700. По-голям е спадът на покупките с ипотека - с 58% - от 79 500 на 33 500. Така, ако на 1000 души в страната са се падали по средно 10.6 ипотеки през 2008 г., 4 г. по-късно са били 4.46. В София спадът е от 15.6 на 7.24 броя. Според "Явлена" купувачи на имоти през миналата година са били хората между 30 и 40 г. - 39% от всички. Най-често ползваният кредит е бил между 20 000 и 50 000 лв. - около половината от отпуснатите. Най-предпочитани пък са били 2-стайните жилища (апартамент с 1 спалня), както и тези с 2 спални с площ между 60 и 90 кв. м, отчитат от "Явлена". Увеличило се е търсенето на жилища между 25 000 и 50 000 евро, но предлагането им е ограничено. Наблюденията на "Бългериан пропертис" показват, че през януари и февруари предпочитаните апартаменти са били основно в ниския ценови клас, но през март се е засилил интересът към по-скъпи апартаменти в престижни квартали на столицата. Цените в София на годишна база се понижили с 11.5% до средно 730 евро на кв. метър.
Източник: profit.bg (17.04.2012)
 
България е на трето място по най-ниска инфлация в рамките на ЕС през март с 1,7% на годишна основа, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Инфлацията е била по-ниска само в Швеция (1,1%) и в Гърция (1,4%). Най-висока е била инфлацията в Унгария (5,5%), в Естония (4,7%) и в Чехия (4,2%). Инфлацията в еврозоната през март на годишна основа е била 2,7% и е непроменена спрямо февруари. Инфлацията на месечна основа е била 1,3%. Годишната инфлация в ЕС през март е била 2,9% и е непроменена спрямо февруари. Година по-рано тя е била 3,1%. Инфлацията на месечна основа е била 1,1%, отбелязва БГНЕС. Спрямо февруари годишната инфлация е намаляла в 14 държави членки, останала е непроменена в четири и се е увеличила в осем. Най-ниската средна инфлация за 12-те месеца до март е била регистрирана в Швеция (1,3%), Ирландия (1,4%) и Словения (2,1%), а най-висока е била в Естония (4,9%), Румъния (4,6%) и Унгария (4,3%). Най-висок растеж на цените на годишна основа през март са регистрирани в областта на транспорта (4,6%), алкохола и цигарите (4,4%) и жилищата (4%), а най-ниска инфлация е отбелязана в областта на комуникациите (-2,8%), забавление и култура 0,7%) и образование (0,9%).
Източник: Други (18.04.2012)
 
Разходите ни скачат двойно по-бързо от доходите През 2011 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 3937 лв., което е с 3,3% повече спрямо 2010 година. Разходите пък са били 3494 лв. средно на лице, което е ръст с 6,6%, показаха данните на НСИ, публикувани вчера. Така на практика, като се сметнат постъпленията и харчовете, чисто на човек са му оставали по 443 лв. за цялата 2011 г. Основната част от разходите (85 - 86%) традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите като 36,2% за храна, а 5,2% за плащане на данъци. Що се отнася до доходите – 96,1% са получени под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Само 3,9% идват от заеми, кредити и спестявания. Работната заплата продължава да бъде основен източник на постъпления в семейния бюджет. През миналата година тя формира 51,8% от общия доход, а през 2010 г. - 50,9%. В номинално изражение средно на лице за миналата година заплатата е донесла по 1960 лв. при 1847 лв. през 2010 г., т.е. налице е ръст от 5,5%. За сметка на това има понижение на постъпленията от пенсиите. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 33,3% от общия годишен доход средно на човек през 2011 г., а през 2010 г. този дял е 34,2%. За сметка на това намалява относителният дял на дохода от домашно стопанство. През 2002 г. този дял е 19,7%, през 2005 г. е 13,4%, а през миналата година е едва 1,7%. Увеличили са се разходите за жилища, вода, електроенергия и горива с 4,9% спрямо 2010 г., сочат още данните на НСИ. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 8,3%), транспорт (с 4,1%) и съобщения (с 5,9%). Парите, заделени за свободно време, култура и образование, варират в същите граници. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия обаче са по-високи - от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3% през 2011 г. Според статистиката потреблението у нас също се е променило. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 1,3 кг и през 2011 г. тя достига 106,7 кг средно на лице. Продължава тенденцията на повишаване на консумацията на месо, риба и рибни продукти, плодове и зеленчуци. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно и кисело мляко, а също и на кашкавал. Понижава се потреблението на цигари от 591 броя на лице през 2010 г. на 547 броя през 2011 година. Намалява и потреблението на алкохолни напитки от 23,6 литра през 2010 г. на 23,2 литра на лице от домакинство през 2011 година.
Източник: Класа (18.04.2012)
 
България в топ три на страните с най-ниска инфлация в ЕС през март В Европейски съюз инфлацията през март на годишна основа е била 2,9 на сто, колкото и през февруари, съобщи статистическата служба на ЕС Евростат в съобщение. На месечна основа поскъпването е било 1,1 процента. България е сред страните с най-ниско равнище на инфлация през март 1,7 процента на годишна основа. Пред нея се нареждат Швеция (1,1 процента) и Гърция (1,4 процента). Най-висока е била инфлацията в Унгария (5,5 процента), Естония (4,7 процента) и Чехия (4,2 процента). Инфлацията в еврозоната през март е била 2,7 процента на годишна основа, което е с 0,1 процентни пункта повече от обявените преди три седмици данни. През февруари инфлацията в еврозоната също бе 2,7 процента.
Източник: Дарик радио (18.04.2012)
 
България е на трето място по най-ниска инфлация в рамките на ЕС през март с 1,7% на годишна основа, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Преди нас са Швеция с 1,1% и Гърция с 1,4%. Най-висока е била инфлацията в Унгария -5,5%, в Естония - 4,7%, и в Чехия - 4,2%. Инфлацията в еврозоната през март на годишна основа е била 2,7% и е непроменена спрямо февруари, а на месечна основа е била 1,3%. Годишната инфлация в ЕС през март е била 2,9% и е непроменена спрямо февруари. Година по-рано тя е била 3,1%. Инфлацията на месечна основа е била 1,1%. Спрямо февруари годишната инфлация е намаляла в 14 държави-членки, останала е непроменена в четири и се е увеличила в осем. Най-ниската средна инфлация за 12-те месеца до март е била регистрирана в Швеция (1,3%), Ирландия (1,4%) и Словения (2,1%), а най-висока е била в Естония (4,9%), Румъния (4,6%) и Унгария (4,3%). Най-висок растеж на цените на годишна основа през март са регистрирани в областта на транспорта (4,6%), алкохола и цигарите (4,4%) и жилищата (4,0%), а най-нисък - в областта на комуникациите (-2,8%), забавление и култура (0,7%) и образование (0,9%).
Източник: Дума (18.04.2012)
 
С 2% е нараснала издръжката на живот през първото тримесечие на 2012 година, на годишна база с 3.6%. Общата сума на издръжката е нараснала до 547.40 лв. на човек от четиричленно домакинство, съобщи директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ Любен Томев. Той отчете, че има стабилизиране на бедността около 23%, което е доста висок процент. Основните фактори, които влияят върху нарастването на издръжката на живот, са новите акцизи върху природния газ за стопански нужди, поскъпването на петрола в световен мащаб, увеличението цената на природния газ и разбира се цените на хранителните стоки, които също бележат значителен ръст от 2.6% през първото тримесечие. Притеснителното е, че едно от сериозните пера в домакинските бюджети - за осветление, отопление, енергия, са нараснали със 7% на годишна база. Бензин, моторни и смазочни маса - 9.1% само за тримесечието. При бензина това е 12.7% само за три месеца, дизеловото гориво - със 7.2%. Всичко това са разходи, които са второто по значимост перо след хранителните стоки в домакинските бюджети. Това е притеснителното, защото в условия на криза имаме такава сравнително висока инфлация и то цени на стоки и услуги, които касаят средните и дори и бедните българи. Ако погледнем в годишен разрез - през 2011 г. в следствие точно на тези неблагоприятни тенденции, общият доход на едно лице от домакинство е спаднал в реален израз с 0.9% спрямо 2010 г., средната пенсия е намалила покупателната си способност с 3.1%, минималната пенсия - с 4%. Единствено минималната работна заплата запазва покупателната си способност и то благодарение на увеличението от 1 септември миналата година, пише cross.bg. При средната работна заплата имаме нарастване от 4.4%, но тук отбелязваме структурният ефект, който влияе, т.е. свиването на заетостта, излизането предимно на неквалифицирана работна сила от заетост, което изкуствено повишава средната работна заплата, посочи Томев. Томев посочи, че се отчита още тенденция на спад в промишленото производство. Спада също инвестиционната активност с 2.6%. И Износът бележи негативна тенденция. Наблюдава се и продължаващ спад в потреблението - нови 6.4% е намаляло потреблението през февруари. Не е нормално при спадащо потребление да се повишават цените, категоричен е Томев.
Източник: Марица (21.04.2012)
 
2,5 пъти е нараснало отрицателното търговско салдо Пасивното търговско салдо е нараснало 2,5 пъти за една година, сочи анализ на БСК. През януари 2011 г. то е било 200 млн. лв., докато през първия месец на тази година е достигнало 509 млн. лв. Това показва, че намалението на БВП се дължи основно на пасивното салдо, докато за 2011 г. основната част от ръста на брутния продукт идваше от по-големия ръст на износа и намалението на отрицателното търговско салдо, е мнението на експертите. Според тях стокообменът на България през 2011 г. се характеризира с по-голям прираст на износа (с 1,1 млрд. лв., или с 13,5%) в сравнение с вноса. В 15 основни стокови групи, които формират 88% от експорта за 2011 г., се наблюдава прираст на износа от над 100 млн. лв. В тази група влизат черни и цветни метали, продукти на машиностроенето, минерални горива, селскостопански продукти, химични и фармацевтични продукти, текстил и облекла. В 12 основни стокови групи, на които се падат 89% от стойността на вноса през 2011 г., има ръст на вноса от 100 млн. лв. Ръстът на износа се формира 55% от промени на ценовите равнища на съответните стоки и 45% от по-големи изнесени количества. Обратно – при вноса 71% от ръста идват от по-големи количества, а 29% се падат на промените в цените. Първите резултати за 2012 г. (за м. януари) показват спад на стокообмена, като продължава тенденцията износът да намалява с по-големи стойности от вноса. Изнесени са стоки на стойност 317 млн. лв. по-малко (10,2%) в сравнение с януари 2011 г. Намалението на вноса е с 8 млн. лв. (0,2%), твърдят от БСК.
Източник: Класа (23.04.2012)
 
Българинът остава на жилищна диета Трайното затопляне на времето поставя първо изпитание пред продажбите на жилища тази година, които ще определят посоката на строителството в месеците напред. Новите проекти потънаха под тежестта на голямото предлагане до 2008 г., затруднени продажби и намалените цени. През 2011 г. е одобрено започването на няма и 1100 нови жилища в София, една трета от броя им две години по-рано и с една трета по-малко от предходната. Числото е по-ниско от това във Варна, Пловдив или Бургас. Преди Националният статистически институт да пусне данните за средните цени през първите три месеца на 2012 г., окуражаващите знаци бяха по-малко, отколкото строителните предприемачи биха се надявали. Докато намаляването на запасите им от имоти за продажба след застоя в строителството ги кара да се върнат поне към чертожната дъска, ако не и на нови обекти, клатушкането на продажните цени и слабата активност на купувачите може да ги обезсърчат. Единствено Бургас е бил в начало на възстановяване през 2011 г., вероятно благодарение на строителството в курортите (Националният статистически институт събира данните на основа области). Във Варна е наблюдавана стабилизация (-7%) на ниво половината от обема през 2009 г., както и в Пловдив (-4%, до две трети от 2009 г.). НСИ казва какви са били средните цени на продадените през първото тримесечие жилища на 23 април, когато този вестник вече е отпечатан. Но от поредица от проучвания на агенции за имоти в последните седмици може да се предполага, че ще отчете спад – бавен и постоянен, както през 2011 г. Той може да забави възстановяването на строителството. Младен Митов, ръководител на проучванията на агенцията "Явлена", подчертава слабостта на икономиката като водеща причина за състоянието на жилищния пазар в доклад за периода 2008-2011 г., получен от "Строителство Градът" на 9 април. "Очевидно пазарът продължава да търси равновесна точка, която за съжаление все още не може да бъде намерена, особено поради променливата икономическата среда в страната и в рамките на Европейския съюз", пише в презентацията. В светлината на забавянето на икономическия ръст от 1.7 до 0.8% тази година (последната прогноза на Международния валутен фонд) гориво за растеж отново няма да има. Красен Йотов от фирмата за макроикономически изследвания Industry Watch каза по телефона за "Строителство Градът", че очаква малък, но продължаващ спад на основата на все още слабо търсене от страна на домакинствата. За цялата 2012 г., каза той, "или ще има съвсем малък спад, или ръст, близо до нулата". През "2011 г. де факто имаше спад на потреблението и може да се предположи, че хората са предпазливи и ще се въздържат от дълготрайни покупки и тази година", каза Йотов. А когато го правят, трябва да са убедени, че сделката е добра. "Оптимизмът, с който клиентите подхождаха за предсрочното погасяване на кредитите си, вече е минало. Днес те се фокусират върху формирането на дълг, чиито месечни вноски са и ще бъдат по възможностите на домакинството дори при временно влошаване на финансовото му състояние", казва Тихомир Тошев, изпълнителен директор на кредитния консултант "Кредит център", в съобщение до медиите от 19 април. Въпреки че лихвите по левови кредити докоснаха най-ниската си точка от декември 2007 г. през февруари, жилищният портфейл на банките за пръв път направи два поредни месеца на намаление в началото на 2012 г. Растежът на годишна основа е продължил да приближава нулата през февруари, когато е бил 0.7%, с 0.1 процентни пункта под януарския. Естонската компания Arco Vara планира строителство на нова сграда в столичния квартал "Манастирски ливади" в отговор на стабилно търсене за жилища в предпочитани квартали, гъвкави схеми на плащане, качествено строителство и готови апартаменти, съобщи пред "Строителство Градът" управителят на българската й фирма "Арко инвест" Ивайло Мишев. Той каза, че са продадени над 70% от апартаментите в първата сграда, завършена тази година. Цените, на които днес се купуват имоти, по данни от различни източници са с между една трета и 40% под върха от 2008 г., когато подобни проекти започваха. Мишев каза, че това е достатъчно, за да направи един проект печеливш, с уговорката, че "отдавна всички сме забравили" колко е платено за земята преди няколко години.
Източник: Строителство Градът (23.04.2012)
 
Дупката в хазната се сви с 622 млн. до 1,576 млрд. лв. Дупката в хазната през миналата година се е стопила с 28,3%, или 622 млн. лв., до 1,576 млрд. лв. Измерено през БВП, това е 2,1% спрямо 2,198 млрд. лв., или 3,1% от БВП за 2010 г., сочи предварителният доклад на Националния статистически институт (НСИ). Така у нас дефицитът е бил два пъти по-малък от постигнатия в ЕС – 4,5%, и в еврозоната – 4,1%, сочи съпоставка с изнесените данни на Евростат. С най-лоши показатели по отношение на дупката в хазната за миналата година са Ирландия (-13,1%), Гърция (-9,1%), Испания (-8,5%), Великобритания (-8,3%), Словения (-6,4%), Кипър(-6,3%), Латвия (-5,5%), Франция и Румъния (с по -5,2%) и Полша (-5,1%). Отличниците пък са Финландия – едва 0,5% дефицит, Люксембург – с 0,6 на сто, и Германия – 1%. Нещо повече – Унгария реализира излишък от 4,3% от БВП, Естония – 1 на сто, а Швеция – 0,3%. От всички страни членки в 24 има подобрение на държавните финанси, в две ситуацията се е влошила, а в една остава непроменена. По отношение на дълга също се справяме доста добре. Според Евростат през 2011 г. у нас той е бил 12,293 млрд. лв., или 16,3% от БВП. Така страната ни се нарежда на второ място в Европейския съюз. Пред нас е единствено Естония с 6% дълг. Но пък изпреварваме Люксембург (с 18,2% дълг към БВП), Румъния (33,3%), Швеция (38,4%), Литва (38,5%), Чехия (41,2%), Латвия (42,6%), Словакия (43,3%) и Дания (46,5%). От европейската статистика освен това отбелязват, че общо 14 от всички страни членки са отчели съотношения, надвишаващи 60% от БВП. Лидери в това отношение са т. нар. група PIIG – Гърция (165,3%), Италия (120,1%), Ирландия (108,2%), Португалия (107,8%) и Белгия (98,0%), Франция (85,8%), Великобритания (85,7%), Германия (81,2%), Унгария (80,6%), Австрия (72,2%), Малта (72, 0%), Кипър (71,6%), Испания (68,5%) и Холандия (65,2%). България е сред отличниците и по ниски правителствени разходи – едва 35,2% при 49,1% и 49,3% за ЕС и еврозоната. Предишни години управляващите са си позволявали по-големи харчове – 37,4% от БВП за 2010 година и 40,7% през 2009 година.
Източник: Класа (24.04.2012)
 
Цени почти на дъното Годината започна с добра и лоша новина за жилищния пазар. Лошата е, че цените продължават да спадат, добрата – че темпът на намаление вече е значително по-слаб и усещането на пазара е, че дъното вече е достигнато. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през първото тримесечие жилищата в страната са поевтинели с 0.4%. Средната пазарна цена за периода януари - март е достигнала 883.9 лв./кв. м срещу 887.6 лв./кв. м в края на 2011 г. За сравнение - 2011 г. е започнала с 2.3% намаление на цените през първите три месеца. Със същия процент са поевтинели жилищните имоти и в началото на 2010 г. спрямо последните месеци на 2009 г. Според брокери на имоти слабото понижение, с което започва тази годината, е знак, че жилищният пазар вече е близо до равновесната си точка. Икономическата среда обаче не дава сигнали за потенциален нов ръст на пазара. Поне до края на 2012 г. Жилищната статистика показва продължаващ спад на цените в 17 областни града спрямо последната четвърт на 2011 г. Най-силно в сравнение с тогава е намалението в Северозападна България – Враца (4.4%) и Видин (3.2%). В останалите 10 града жилищата отбелязват лек ръст, като най-силен е той в Благоевград (2.8%). София също е сред населените места, където жилищата леко поскъпват за тримесечието – с 0.8%. В сравнение с година назад обаче спадът на пазара продължава, като спрямо първите три месеца на 2011 г. цените са намалели с 4.3% (виж таблицата). Тогава средната цена на жилищата е била 923.7 лв./кв.м, сочат данните на НСИ. Но темпът и в този случай е по-слаб - в началото на 2011 г.поевтиняването на жилищата е било с 5.6% на годишна база.
Източник: Капитал (24.04.2012)
 
Дупката в хазната се сви с 622 млн. С 622 млн. лева е намалял бюджетният дефицит на страната през изминалата 2011 година, показват данните на НСИ, потвърдени от Евростат. Така отчетеният дефицит по сектор "Държавно управление" за миналата година възлиза на 1,57 млрд. лв., докато година по-рано той беше 2,19 млрд. лв. Намалява съответно и съотношението на дефицита към БВП на България от 3,1% през 2010 г. до 2,1% за 2011 г. Според плановете на финансовото министерство намаляването на бюджетния дефицит ще продължи и през следващата 2013 г., когато той трябва да спадне до 1,1 млрд. лв. Така през 2015 г. се очаква финансовото салдо на България да бъде на нула, което може да се тълкува като увереност от страна на правителството, че страната излиза от кризата. Държавният дълг през миналата година е нараснал с 843 млн. лв. до 12,29 млрд. лв., но като дял от БВП остава 16,3%.
Източник: Стандарт (24.04.2012)
 
България с най-нисък държавен дълг в ЕС България е сред страните с най-ниско равнище на държавния дълг в Европейския съюз за 2011 г. Това става ясно от данни на европейската статистическа служба Евростат. 16,3% от БВП е бил държавният дълг на България за миналата година или той се равнява на 12,29 млрд. лв. Това е второто най-ниско ниво на показателя след Естония, която е с дълг от 6 на сто. Освен това през 2010 г. съотношението на държавния дълг у нас спрямо БВП същ е било 16,3 на сто. След България се нареждат Люксембург - с 18,2%, Румъния с - 33,3 на сто и Швеция - с 38,4%. Данните на Евростат обаче показват, че съвкупният дълг на целия Европейски съюз продължава да нараства Така през миналата година той се е повишил до 82,5% спрямо 80 на сто през 2010 г. Дългът само на еврозоната също се повишава и за миналата година достига 87,2%. За сравнение през 2010 г. дългът на 17-те държави от единния валутен съюз е бил 85,3 на сто. Страната ни се справя добре и по линия на бюджетния дефицит, показват данните на Евростат. За миналата година дупката в хазната се е свила до 2,1% от БВП. Това означава, че дефицитът възлиза на 1,576 млрд. лв. Според данни на Националния статистически институт за миналата най-голям е дефицитът в сектора на централното управление. Той възлиза на 1,744 млрд. лв. В сферата на местното управление пък има дефицит от 18 млн. лв. Любопитното е, че секторът на социалноосигурителните фондове е реализирал излишък от 186 млн. лв. през миналата година Средното равнище на дефицита за целия Европейски съюз е значително по-високо от това у нас и достига 4,5%, съобщават от Евростат. Само за еврозоната пък той е от порядък на 4,1 на сто. Дори през 2010 г. дупката в хазната в България е била значително по-малка от тези нива и е достигала 3,1 процента. За 2011 г. рекордьор по бюджетен дефицит е Ирландия с 13,1% от БВП. След това се нарежда Гърция с - 9,1 на сто, Испания с - 8,5% и Великобритания с - 8,3 на сто. Най-нисък е дефицитът на Финландия, където той е само 0,5%. На второ място е Люксембург с - 0,6 процента и Германия с - 1%. В три от европейските страни се отчита дори бюджетен излишък. Това са Унгария с - 4,3 на сто, Естония с 1 - процент и Швеция с - 0,3 на сто.
Източник: Монитор (24.04.2012)
 
България е с най-ниските разходи за труд в ЕС - 3.5 евро на час България е европейската страна с най-ниски разходи за час труд - едва 3.5 евро, съобщи европейската статистическа служба Евростат. Средните разходи за час труд в Европейския съюз през 2011 година са били 23.1 евро на час, а в еврозоната - 27.6 евро на час. В Румъния (данните за страната са за 2010 г.) разходите са били 4.2 евро, в Литва през 2011 г. - 5.5 евро, а в Латвия - 5.9 евро. Най-високи са разходите за труд в Белгия (39.3 евро), Швеция (39.1 евро), Дания (38.6 евро), Франция (34.2 евро), Люксембург (33.7 евро), Холандия (31.1 евро) и Германия (30.1 евро). Това са предварителни данни за 2011 г. , които отразяват разходите на компании с над 10 служители, уточнява Евростат.
Източник: Дневник (25.04.2012)
 
Продават по 37 имота на ден в София 3324 продажби на имоти са реализирани в София през първите три месеца на годината, показват най-новите данни на Агенцията по вписванията за броя на покупко-продажбите в страната. Това означава, че ежедневно в града се сключват средно по 37 сделки, което е спад на годишна база от 8.8%, в сравнение със същия период на м.г. Общо в страната за януари-март 2012 г. са финализирани 35 821 продажби, 20 037 от тях в областните градове (56%). Ако анализираме статистиката на Агенцията по вписвания, във Варна спадът в продажбите на годишна база е 5.6% , в Бургас и Пловдив има ръст от +7.17% и +2.56% съответно за двата града, обясни Полина Стойкова, оперативен директор на агенцията за имоти Bulgаrian Properties. Според официалните цифри на НСИ София за второ поредно тримесечие отчита ръст в цените на жилищата и „сваля” Варна от лидерското място за най-скъпи жилища у нас с 1465.33 лв./кв. м. В края на миналата година в столицата средната цена е била 1 453.30 лв./кв. м или 750.5 евро на квадрат. НСИ оставя Варна на второ място по цени на имоти с 1439.00 лв./кв. м. С това Морската столица отчита спад в цените на имотите спрямо предходното тримесечие, когато те са се плащали средно по 1454.67 лв./кв. м. Бургас запазва третото си място с цени от 1158.83 лв./кв. м, като подобно на Варна също отчита поевтиняване спрямо предходното тримесечие, когато средната цена там е била 1 166.29 лв. за квадратен метър. (stroimedia.bg)
Източник: Други (27.04.2012)
 
Производствената инфлация продължава да расте Производствената инфлация в България продължава да расте и през март. Общият индекс на цените на производител нараства с 3.4% на годишна база и с 0.8% на месечна. Показателят измерва промяната в производствените цени на стоките, които се продават не само на вътрешния, а и на външния пазар. Другият основен индекс, който отчита изменението на цените, но само при стоките, които се продават на вътрешния пазар, също расте, дори с по-висок темп. Той се увеличава с 4.6% на годишна база и с 0.9% на месечна. Производството и разпределението на енергия и газ е основният двигател на годишната производствена инфлация – и общата, и тази само в рамките на страната. На месечна база промените се диктуват главно от преработващата промишленост и най-вече цените в текстилната промишленост. Вътрешната производствена инфлация през март спрямо предходния месец е повлияна по-силно както от цените на текстила, така и от тези на хранителните продукти. На годишна база цените в добивната промишленост се увеличават с 3.6%, в промишленото производство ръстът е 2.7 на сто, а при производството и разпределението на енергия и газ – 5.9 процента. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8 на сто, а в същото време се наблюдава значително намаление при производството на основни метали - с 11.1% и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.7%.
Източник: Капитал (02.05.2012)
 
Пролетното съживяване на бизнес климата се задържа Пролетното съживяване на бизнес климата се задържа и през април, показват месечните анкети на Националния статистически институт (НСИ) сред мениджърите на компании от различни сектори. В края на месеца съвкупният показател се повишава с 3.2 пункта на месечна база, след като през март беше отчетен ръст от 2.3 пункта и кривата на бизнес климата тръгна нагоре. Преди това тенденцията беше надолу - през февруари имаше спад от 2.4 пункта, а през януари - намаление от 0.7 пункта. Всъщност през март, когато е отчетен и първият общ ръст на бизнес климата от началото на годината, той е резултат основно от позитивните нагласи в сферата на търговията и услугите. През април вече се завръща "пълният оптимизъм", тъй като мениджърите от всички изследвани сектори (строителство, промишленост, търговия на дребно и услуги) вече са с оптимистични нагласи. Несигурната икономическа среда, финансовите проблеми и недостатъчното търсене остават основни пречки за развитието на всички изследвани бизнес отрасли. Мениджърите са категорични, че през следващите няколко месеца не може да се очаква увеличаване на цените. Единственото изключение е секторът на услугите, където прогнозират известно поскъпване.
Източник: Капитал (02.05.2012)
 
Населението на България е намаляло с 37 412 души през 2011 г. Топим се най-бързо в целия ЕС, показват данни на Националния статистически институт, обявени вчера. Отрицателният естествен прираст, т.е. разликата между броя на ражданията и умрелите, е стигнал минус 5,1 промила. Това е увеличение с 0,5 на хиляда спрямо 2010 г. Спадът на населението е предимно заради много високата смъртност в селата и липсата на новородени там. Отрицателният естествен прираст е минус 2,2 промила в градовете и минус 12,7 в селата. От картата на България са изчезнали 183 населени места, в тях вече няма нито един жител. В 1127 села пък има между 1 и 50 души. 9517 души са емигрантите, които са напуснали България за постоянно през 2011 г. Върнали са се обаче 4722 лица. Продължава процесът на остаряване на населението, отчитат статистиците. Почти всеки пети е на възраст над 65 години. За година делът им се е увеличил с още 1,1 процентни пункта. Средната възраст на българина вече е 42,7 години. (Виж графиката - б. ред.) Демографската картина се влошава и от намаление в броя на ражданията. През 2011 г. са проплакали 36 533 момчета и 34 313 момичета. Новородените са с 4667 по-малко от предходната година. 56,1% от децата у нас са извънбрачни. По това си приличаме с държави като Естония, Словения и Франция. На другия полюс е Гърция, където само 7,3% от новородените са извън брака. Продължава и тенденцията жените първо да раждат, а после да се женят. Средната възраст при сключване на първи брак е 26,9 г., а за раждане на първо дете - 26,3 г. През миналата година е намалял и броят на сватбите. Регистрираните бракове са 21 448, или с 2838 по-малко от 2010 г. Броят на разводите пък е бил 10 581. Средната продължителност на брака преди неговото прекратяване е 14 години.
Източник: 24 часа (02.05.2012)
 
Броят на хората с висше образование у нас е малко над 1,3 млн. души - 19,6% от населението, тоест всеки пети българин е висшист. Това показват данните от от преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. на Националния статистически институт (НСИ). Завършилите средно образование са 2,99 млн. души, или 43,4%. Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява през 2011 г. в сравнение с предходните години, отбелязват от НСИ. Продължава ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование, показват данните на института.
Източник: Класа (03.05.2012)
 
Жилищата намаляват, сградите за търговски цели леко растат Жилищното строителство е в криза, а в това за промишлени, търговски цели и хотели има леко оживление, показват данни на НСИ. Първото тримесечие на 2012 г. отчита спад на започналото строителство с 16.8% спрямо същия период на миналата година. Административните сгради намаляват с 34.6% и другите видове - с 3.7%. Свива се като цяло и разгърнатата застроена площ (РЗП) на жилищните постройки със 17.2% и на административните сгради с 55.4%. Наблюдава се известен ръст на строителството за нежилищни цели, което расте с 23.5%. През първото тримесечие на 2012 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 868 жилищни сгради с 1 944 жилища в тях, на 35 административни сгради или офиси и на 1 014 други сгради, сочат още данните. Пловдив държи челото на класацията за най-голям брой разрешителни за строеж - 108, следван от Варна - 102, Бургас - 93, София - 67. В същото време е започнал строежът на 382 жилищни сгради с 1 262 жилища в тях, на 17 офиси и на 394 други сгради с 257 945 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради е с 40.3% по-малко, жилищата в тях - с 27.5%. Намаление има и при административните сгради - с 39.3%, другите сгради - с 41.2%.
Източник: Класа (03.05.2012)
 
Новите жилища намаляха с 21% за година С 20.9% по-малко са разрешителните за строеж на нови жилища през първото тримесечие на 2012 г. в сравнение с година по-рано, показаха данните на НСИ. През месеците между януари и март местните администрации в страната са издали разрешителни за 868 жилищни сгради с 1944 жилища в тях. Броят на сградите обаче намалява с по-бавни темпове спрямо този на жилищата в тях - 8.7% за година, което означава, че новите проекти са с по-малко апартаменти. Данните на статистиката показват, че през първото тримесечие на годината започнатото жилищно строителство включва 382 сгради с 1262 жилища в тях. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. броят на тези сгради е с 16.8% по-малък, а на жилищата в тях – с 18.1%. Най-много нови жилищни сгради са започнати в областите: Бургас – 79 броя, Варна – 63 броя, Пловдив - 33 броя и София - 32 броя. По-активното строителство по Черноморието се обяснява с пазара на ваканционни имоти, по-голямата част от които се изграждат под формата на апартаментни комплекси. Общо за страната това е най-слабото първо тримесечие от 2005 г. насам. Спрямо силните за строителството 2007 - 2008 г. броят на разрешителните за нови жилищни сгради е намалял повече от три пъти.
Източник: Капитал (03.05.2012)
 
Безработицата в България през март е пораснала с 0.1% спрямо февруари и стига 12.6% според последните данни на Евростат. В същото време агенцията по заетостта, която обаче работи само с регистрираните безработни, съобщи за запазване на безработицата от 11.5% през март спрямо февруари. Данни от националната статистика няма, тъй като тя ги отчита на тримесечие. Страната ни е сред държавите с най-бързо растяща безработица на годишна база. Спрямо март 2011 г. тя е скочила с 1.5 процентни пункта. По този показател ни изпреварват само страните с най-закъсали икономики - като Гърция, където безработицата е скочила от 15.7% на близо 22% за година, и в Испания, където скокът е от 20.8% на над 24%. Средната безработица за ЕС остава непроменена през март спрямо февруари от 10.2%. Ръстът е 0.8 процентни пункта спрямо март 2011 г. Най-балансиран продължава да бъде пазарът на труда в Австрия, където безработицата е едва 4.0%, Холандия (5.0%), Люксембург (5.2%) и Германия (5.6%). Младежката безработица продължава да е голям проблем в Европа, където тя е 22.5%, но за година е пораснала само с 1.5 процентни пункта. У нас обаче тя вече е 32.8% при 31.1% през февруари и 26.7% през март 2011 г.
Източник: Сега (03.05.2012)
 
Създаден е Консултативен съвет към Пакта за индустриална стабилност. Инициативата за него идва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и представители на сдруженията на предприятията във водещите индустрии, експорта и големите енергийни консуматори, съобщава пресцентърът на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Основните теми, които ще обсъжда Консултативният съвет, са свързани с подготовката на нова индустриална политика; устойчиво развитие на енергийната инфраструктура; стимули за насърчаване на енергийната ефективност; повишаване на конкурентоспособността в енергетиката. Консултативният съвет ще работи и за премахване на административните и регулаторните бариери пред бизнеса. На първото заседание на органа е бил приет правилник за работата му. По право председател на съвета е Делян Добрев. За зам.-председатели бяха избрани зам. министър Валентин Николов и Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Дейността на съвета ще бъде подпомагана от секретариат, състоящ се от представител на МИЕТ и на БФИЕК. Съветът ще заседава всеки последен четвъртък от месеца. Членове на съвета са: Българската агенция за инвестиции, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, БЕХ, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Патентното ведомство, Националният статистически институт, БФИЕК, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската минно-геоложка камара, Българската стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и други. На първото заседание на Консултативния съвет са били обсъдени алтернативите за доставка на природен газ, както и развитието на интерконекторите. Изпълнителният директор на ,,Булгартрансгаз‘‘ Кирил Темелков е запознал представителите на бизнеса с изграждането на интерконектора между България и Румъния. Изпълнителният директор на ICGB Юлияна Димитрова е представила проекта за изграждане на междусистемна газова връзка България-Гърция и представител на МИЕТ запозна присъстващите с перспективите за развитие на газовата връзка България-Сърбия. Пътните карти за изграждане на интерконекторите бяха представени и задълбочено обсъдени от всички участници с цел допълнително оптимизиране на сроковете и процесите. Пред представителите на съвета министър Добрев заяви, че на всяко заседание те ще бъдат запознавани с напредъка на дейностите по проектите. На заседанието е било обсъдено още развитието на свободния пазар на електроенергия в България. ,,Единадесет компании са подали заявления да бъдат лицензирани като координатори на балансиращи групи‘‘, заяви Евгения Харитонова – член на ДКЕВР, цитиран от МИЕТ.
Източник: econ.bg (04.05.2012)
 
Машиностроенето и енергетиката са отраслите, в които се усеща съживяване след тригодишен кризисен период. Това показват заявките на български и чуждестранни компании за участие в Международния технически панаир в Пловдив, който ще се състои от 24 до 29 септември 2012 година, съобщават от пресцентъра на изложението. Фирми от тези отрасли отсега се включват активно в най-авторитетния форум за инвестиционни стоки и технологии в Югоизточна Европа, организиран от Международен панаир Пловдив. Екологията и управлението на водите са другите два отрасъла, които ще формират силни експозиции на ЕСЕН 2012. Това е продължение на тяхното внушително присъствие на миналогодишния Международен технически панаир, който мина под знака на зелените технологии. Той стартира със сделки на стойност 185 милиона евро, насочени към проекти за пестене на енергия и преработка на отпадъци. Сред общо 1482 компании от 44 държави имаше 244 нови изложители и 108 завърнали се. Дойдоха посетителите от 16 страни. Очаква се засиленият интерес към Есенния панаир в Пловдив да продължи и тази година. Браншовете, свързани с енергетиката и водата, в момента са най-привлекателни за инвеститорите. Това подсказват резултатите от анкета на Националния статистически институт. Двата сектора имат най-голям дял в очакваните инвестиции през тази година (46.6%) и се прогнозира увеличение от 39% спрямо 2011 година. На второ място с дял от 32.0% са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, като се предвижда нарастване с 35.6%. С повишаване на износа са свързани надеждите за ръст в машиностроенето. Засилващата се икономическа активност в страната ще се отрази позитивно на изложбите „Машиностроене“, „Енеко“ (за енергетика и екология), „Акватех“ (за технолигии и управление на водите) и „Елтех“ (за електроника и електротехника), които са част от Международния технически панаир. Освен тях, в програмата са включени изложенията „Аутотех“ (за транспорт и автосервизно оборудване), „Инфотех“ (за информационни технологии), „Стройтех“ (за строителни материали, машини и технологии), „Интермин експо“ (за минна промишленост) и „Автомобилен салон Пловдив. За да подкрепи бизнеса в неговите усилия за справяне с кризата, Международен панаир Пловдив предлага редица улеснения за участниците в ЕСЕН 2012. Отстъпките в наемните цени са до 35% за покритите експозиционни площи и до 45% за откритити. За постоянните изложители има допълнителни бонуси за поредни участия. При плащане на 50% от стойността на заявените услуги до 31 юли 2012 г. фирмата получава и 5% отстъпка върху внесената сума.
Източник: expert.bg (04.05.2012)
 
България ще избегне рецесията Българската икономика няма да попадне в рецесия през тази година. Това прогнозира председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски. За разлика от голяма част от страните в Европейския съюз у нас темповете на ръст ще останат положителни. „Очакваме годишен растеж на икономиката от 1%“, заяви Прохаски. По негови думи годишната инфлация ще падне до 2,5%, което ще се отрази добре на домакинствата. Най-новите годишни данни на НСИ потвърждават, че след спада на БВП с 5,5% през 2009 г. икономиката ни отново расте в последните две години, се казва още в редовния тримесечен доклад на ЦИР. Според експертите обемът на брутния вътрешен продукт трябва да достигне предкризисните нива в началото на следващата година. Пак тогава се очаква и по-сериозно повишаване на заетостта Предвижданията са износът да скочи с 10 на сто през 2012 г. След като в две последователни години (2010-2011 г.) родният експорт регистрира среден ръст от 31 на сто, през тази се очаква поредно повишаване. То ще се дължи основно на секторите промишленост, селско стопанство и туризъм, допълни Прохаски. Именно промишлеността е най-бързо развиващата се сфера в българската икономика. Тя е нараснала с 9,1% през 2011 г. През настоящата година секторът регистрира лек спад за първото тримесечие, но се очаква да приключи годината с растеж. Според доклада на ЦИР професионалните, научните и административните дейности са показали развитие от 8,1 на сто в рамките на година, а като значимост за икономиката те вече надхвърлят предкризисния си дял. Трети и последен сектор с растеж за 2011 г. (1,9%) е „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Тази сфера се отличава сред всички останали като единствената, която първа, още през третото тримесечие на 2011 г., надхвърли предкризисния максимум в обема на добавената си стойност. Растежите през миналата година са основание да се очаква ръст и през тази. Сектор „Финансови и застрахователни дейности“ е единственият, който остана незасегнат от най-суровата икономическа криза от Втората световна война насам. От ЦИР очакват тази сфера да е особено активна през втората половина на 2012 г. „В момента лизинговите и застрахователните компании дърпат сектора назад, но и те скоро ще почнат да растат“, заяви Прохаски. През 2012 г. търговията, транспортът и хотелиерството ще се подобрят. За сектор „Строителство“ обаче се очаква пореден спад на годишна база, но този път той ще е по-слаб, прогнозират анализаторите. В селското, горското и рибното стопанство предвижданията са за лек ръст. Според икономистите на ЦИР спадът на инвестициите е най-сериозният проблем на страната, но тази тенденция няма да се промени, докато ситуацията в Европа не се стабилизира. Очакванията са в края на годината към България отново да потекат чуждестранни капитали.
Източник: Монитор (04.05.2012)
 
Очакват минимален ръст на икономиката Въпреки че през първото тримесечие се забелязва лек спад в БВП, като цяло през тази година очакваме икономически ръст от 1%, обяви вчера председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски, който представи традиционния доклад за състоянието на икономиката. Най-новите годишни данни на НСИ потвърждават, че след спада на БВП с 5,5% през 2009 г. икономиката ни отново расте в последните две години (с 0,4% и 1,7%). Въпреки че тенденцията на растеж се възстанови още от второто-третото тримесечие на 2010 г., той продължава да е слаб, като се забави в края на 2011 г. повече от очакваното до 0,3% за последното тримесечие. Краткосрочните данни за първите 2-3 месеца на 2012 г. не са обнадеждаващи за положителен общ икономически растеж за първото тримесечие. Очакваме спад, макар и слаб. Поради несигурното и забавящо се възстановяване в основните ни външни партньори и бавното приспособяване на икономиката ни към условията на кризата вече по-вероятно е достигането на предкризисния обем на БВП да се очаква не до края на 2012 г., а през 2013 г. Никога анализаторите не са били толкова разединени за икономическите процеси, които ни очакват, твърди Георги Прохаски. Според междинна прогноза на Европейската комисия забавянето във възстановяването на европейските икономики към края на 2011 г. е било неочаквано. ЕК предвижда забавянето да продължи и през първите две тримесечия на 2012 г. Връщане към умерен растеж се очаква през второто полугодие. За ЕС прогнозата на ЕК е занижена до нулев растеж за 2012 г. За България прогнозата също е занижена в сравнение с есенната прогноза - забавяне на растежа до 1,4%. В проекта за актуализирана Национална програма за реформи за 2012-2020 г., публикуван през март, Министерството на финансите също понижава прогнозите си за макроикономическото развитие на страната ни - до 1,4% ръст за 2012 г. В края на март Институтът за международни финанси публикува понижена прогноза за 1,3% растеж на българската икономика за 2012 година. В началото на април БНБ обяви, че "на база на текущата прогноза за рецесия в еврозоната очакваме забавяне на икономическия растеж на българската икономика през 2012 г. до около 0,7%. Пролетната прогноза на Международния валутен фонд също понижава очакванията си за растежа на БВП на България за 2012 г. на 0,8%, посочват експертите на ЦИР. Българската икономика трябва да се ориентира повече към възможностите да удовлетворява със свои стоки и услуги потреблението си (и междинно, и крайно) и да расте и чрез него, а не само да следва външните процеси, пише в техния доклад. Според него най-бързоразвиваща се за 2011 г. (с ръст 9,1%) е била добивната промишленост, производството и разпределението на електроенергия. Индустрията има най-голям дял в БВП (21,2% за 2011 г., който вече надхвърля дела й от от предкризисната 2007 г. - 20,4%). Вторият сектор с най-висок растеж за 2011 г. (8,1%) е бил сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“. Значимостта на сектора за икономиката обаче е сравнително ниска (дял от 4,7% от БВП за 2011 г., който вече надхвърля предкризисния дял от 4,2% за 2007 г.). Трети и последен сектор с растеж за 2011 г. (1,9%) е сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Въпреки малкия си дял в БВП (4,8% за 2011 г.) този сектор се отличава сред всички останали като единствения, който първи, още през третото тримесечие на 2011 г., надхвърли предкризисния максимум в обема на добавената си стойност. Растежите на годишна и тримесечна база за второто полугодие на 2011 г. са основание да очакваме, че секторът ще продължи да реализира растеж и през 2012 г. И през тази година няма основания за висока инфлация. Очаквам тя да бъде около 2,5%. Тенденцията за увеличаване на заетостта ще започне обаче едва през 2013 г., обобщи Георги Прохаски.
Източник: Класа (04.05.2012)
 
За да подкрепи бизнеса в неговите усилия за справяне с кризата, Международен панаир Пловдив предлага редица улеснения за участниците в ЕСЕН 2012. Отстъпките в наемните цени са до 35% за покритите експозиционни площи и до 45% за откритити. За постоянните изложители има допълнителни бонуси за поредни участия. При плащане на 50% от стойността на заявените услуги до 31 юли 2012 г. фирмата получава и 5% отстъпка върху внесената сума. Машиностроенето и енергетиката са отраслите, в които се усеща съживяване след тригодишен кризисен период. Това показват заявките на български и чуждестранни компании за участие в Международния технически панаир в Пловдив, който ще се състои от 24 до 29 септември. Фирми от тези отрасли отсега се включват активно в най-авторитетния форум за инвестиционни стоки и технологии в Югоизточна Европа, организиран от Международен панаир Пловдив. Екологията и управлението на водите са другите два отрасъла, които ще формират силни експозиции на ЕСЕН 2012. Това е продължение на тяхното внушително присъствие на миналогодишния Международен технически панаир, който мина под знака на зелените технологии. Той стартира със сделки на стойност 185 милиона евро, насочени към проекти за пестене на енергия и преработка на отпадъци. Сред общо 1482 компании от 44 държави имаше 244 нови изложители и 108 завърнали се. Дойдоха посетителите от 16 страни. Очаква се засиленият интерес към Есенния панаир в Пловдив да продължи и тази година. Браншовете, свързани с енергетиката и водата, в момента са най-привлекателни за инвеститорите. Това подсказват резултатите от анкета на Националния статистически институт. Двата сектора имат най-голям дял в очакваните инвестиции през тази година (46.6%) и се прогнозира увеличение от 39% спрямо 2011 година. На второ място с дял от 32.0% са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, като се предвижда нарастване с 35.6%. С повишаване на износа са свързани надеждите за ръст в машиностроенето. Засилващата се икономическа активност в страната ще се отрази позитивно на изложбите „Машиностроене", „Енеко" (за енергетика и екология), „Акватех" (за технолигии и управление на водите) и „Елтех" (за електроника и електротехника), които са част от Международния технически панаир. Освен тях, в програмата са включени изложенията „Аутотех" (за транспорт и автосервизно оборудване), „Инфотех" (за информационни технологии), „Стройтех" (за строителни материали, машини и технологии), „Интермин експо" (за минна промишленост) и „Автомобилен салон Пловдив.
Източник: Марица (04.05.2012)
 
Полезната площ на новите жилища в страната продължава да намалява Българите живеят все по-натясно, показват обобщени данни на Националния статистически институт (НСИ) за полезната площ на новите жилища, построени през миналата година. Жилищната площ на въведените в експлоатация нови жилища продължава да намалява, макар и с по-бавни темпове от предходните години, показва анализът. През миналата година общата полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища е намаляла с още 6% на годишна база до 1,114 млн. кв. м средно за страната. Спрямо 2008 и 2009 г., когато строителите с осигурено финансиране масово довършваха започнати по-рано жилищни сгради, общата полезна площ на новите български домове се е свила с около 30%. Спрямо 2010 г. жилищната площ на новите домове през миналата година е намаляла с още 3%, като е достигнала 723 хил. кв. м. Спрямо 2008 г. през миналата година полезната жилищна площ се е свила с 30%. При спомагателните площи е регистриран още по-дълбок спад от 11% спрямо 2010 г. и с 34% спрямо кризисната 2008 г. Продължават да намаляват и новите жилища, въведени в експлоатация. През миналата година те са били малко над 14 хиляди, като спадът е от 6,6% спрямо 2010 г., когато бяха въведени в експлоатация повече от 15 хил. нови жилища. Спрямо кризисната 2008 г. обаче, когато строителството замря и само предприемачите с налично финансиране довършваха започнатите жилищни сгради, въведените в експлоатация нови жилища нарастват повече от два пъти. Сравнително постоянен е броят на новите жилищни сгради, въведени в експлоатация през последните 5 години. През миналата година са въведени в експлоатация 3 хил. нови жилищни сгради, като ръстът е от 25% спрямо 2010 г., когато са били въведени в експлоатация 2 400 жилищни сгради. През 2009 и 2008 г. в експлоатация са били пуснати също толкова 3 хил. нови жилищни сгради. Като се имат предвид данните за броя на жилищата и полезната им площ, може да се направи извода, че строителните компании предпочитат да изграждат все по-малки жилищни сгради с малко на брой жилища в тях, се сочи в анализа на НСИ
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2012)
 
Трима от четирима българи смятат България за най-корумпирана в Европа 75% от българските граждани са на мнение, че корупцията у нас е по-широко разпространена, отколкото в останалите страни - членки на Европейския съюз. Това показват данните от проучването „Евробарометър”, проведено в страните - членки на ЕС. Борбата с корупцията е един от основните пунктове, по които страните от Източна Европа, а и България в частност, получават най-много критики от страна на Европейския съюз. Нагласите на населенията на държавите от този район потвърждават критиките от страна на еврообщността. Гърция, Румъния и България водят класацията на страните от Европейския съюз по дял от населението, който оценява корупцията в страната като по-висока от средното за общността. 80% от гърците са на мнение, че корупцията в гръцките институции и бизнес е по-висока, отколкото в останалите страни - членки на съюза. На същото мнение по отношение на корупцията в Румъния са 78% от румънците. Почти същите са и нагласите на българите що се отнася до корупцията в рамките на нашата държава. Едва 12% от българските граждани са несъгласни с твърдението, че корупцията у нас е по-широкоразпространена, отколкото в страните - членки на ЕС като цяло. Оценките на жителите на България, Гърция и Румъния за нивото на корупцията в собствените им държави са доста по-различни от нагласите на жителите на Европейския съюз като цяло. Само 36% от жителите на ЕС като цяло са на мнение, че корупцията в техните държави е по-висока от корупцията в общността като цяло. Холандия, Дания и Швеция са страните, в които населението е най-малко притеснено от корупция. Над 90% от жителите на тези държави смятат, че корупцията в техните страни не е по-широкоразпространена, отколкото в Европейския съюз като цяло. Именно жителите на държавите, които оценяват корупцията в страната си като по-висока от тази в ЕС, като цяло са най-склонни да вярват, че корупцията в институциите на Европейския съюз е рядко явление. Средно 73% от жителите на общността като цяло са съгласни с твърдението, че в европейските институции също има корупция. Цели 87% от австрийците и 85% от шведите смятат, че и европейските институции не са застраховани от наличието на корупционни практики. На този фон, изглежда, че България (заедно с Полша, Румъния и Естония) е една от страните с най-голямо доверие в честността на европейските институции – само 57% от българите приемат за възможно в институциите на Европейския съюз да има корупция.
Източник: Класа (07.05.2012)
 
През първото тримесечие на тази година регистрираните безработни в страната достигат 422,5 хиляди души, като коефициентът на безработицата е 12,9%. В сравнение с първото тримесечие на миналата година коефициентът на безработица се увеличава с 0,7 процентни пункта. Това сочат обявените днес предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за наблюдението на работната сила в страната. В извадковата статистика са включени лицата от 15 до 74 години, които нямат работа, но активно търсят заетост през отчетния период. Данните на Евростат отчетоха 12,4% безработица у нас през февруари, докато според Агенцията по заетостта тя е била 11,5%. През февруари безработицата в еврозоната и в Европейския съюз достигна нови рекордни нива от съответно 10,8% и 10,2%. Данните за първото тримесечие на тази година сочат, че икономически активното население у нас на възраст от 15 до 64 години надхвърля 3,2 млн. души, като съставлява 65,4% от населението в тази възрастова група. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. коефициентът на икономическа активност се повишава с 0,2 процентни пункта, отчитат от НСИ. Общият брой на заетите лица над 15-годишна възраст е 2,851 млн. души, като съставлява 45,1% от населението на страната. В същото време заетите лица на възраст от 15 до 64 години са 2,814 млн. души. Коефициентът на заетост на икономически активното население e 56,9%, като спрямо първото тримесечие на 2011 г. се отчита намаление от 0,3 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2012)
 
Безработицата в България е нараснала до 12.9% в края на първото тримесечие Безработицата в България в края на първото тримесечие на годината достига 12.9% или с 0.7 процентни пункта повече на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият брой на безработните в страната възлиза на 422.5 хил. души. Само за март безработицата в страната беше 12.6%, като този показател е над средния за целия Европейски съюз (10.2%) и над този за еврозоната (10.9%). Броят на икономически активното население (на възраст между 15 и 64 години) за цялото тримесечие е 3.2 млн. души или 65.4% от хората в съответната възрастова група. Този коефициент е с 0.2 процентни пункта по-висок в сравнение със същия период година по-рано. Общият брой на заетите е близо 2.9 млн. души, като относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 45.1%. В същото време броят на заетите лица на възраст между 15 и 64 години е малко над 2.8 млн. души. Коефициентът на заетост на населението на същата възраст e 56.9%.
Източник: Капитал (07.05.2012)
 
Индексът на продукцията в строителството през март е с 1.8% над нивото от февруари Календарно изгладените данни показват увеличение от 2.1% на строителната продукция през март 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година.През март 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището на предходния месец, като продукцията от гражданско/инженерно строителство се увеличава с 3.4%, а от сградно строителство - с 0.5%. На годишна база увеличението на строителната продукция през март 2012 г. се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където увеличението е 7.1%, изчислено от календарно изгладени данни, докато сградното строителство намалява с 1.4%
Източник: citybuild.bg (08.05.2012)
 
Строителството се съживява чрез инфраструктурните проекти Строителството през март се съживява благодарение на ръста в гражданското (инженерното) строителство. Спрямо февруари общият индекс на продукцията в сектора е с 1.8% над нивото през февруари и с 2.1% спрямо 12 месеца по-рано, сочат данните на Националния статистически институт за месец март. Строителството се съживява чрез инфраструктурните проекти Сравнението с предходния месец показва, че през март 2012 г. строителството на инфраструктурни обекти се увеличава с 3.4%, а спрямо същия месец на 2011 г. - със 7.1%. Строителството на сгради нараства за месеца с 0.5%, докато на годишна база е отчетено намаление от 1.4%, се посочва в информацията от НСИ. (http://infrastructure.bg/)
Източник: Други (08.05.2012)
 
За трети път през последните два месеца кметът на София Йорданка Фандъкова внася за гласуване в общинския съвет доклад за безплатно концесиониране на близо 500 дка от Западния парк в София. От дирекция "Концесионен контрол" са представили последните корекции в проектодоговора пред съветниците от комисията по околна среда. Отново са направени дребни поправки, но цена на концесията не е определена. В проектодоговора е предвидено стопанските дейности, които ще се извършват в концесионираната част от парка, да се съгласуват предварително с общината. Неизпълнението на това условие може да е основание за прекратяването на договора. Концесионерът на парка няма да може да спира атракционните съоръжения и спортните площадки за повече от месец, като единственото условие за по-дълго спиране може да природно бедствие. Той ще бъде длъжен най-малко 30 дни да осигурява безплатен достъп за деца в неравностойно положение за своя сметка. Плановете за поддръжката на парка ще трябва да се съгласуват с дирекция "Зелена система" на общината. Освен това повишаването на цените на стоките и услугите не може да се използва като претекст за неизпълнението на инвестиционната програма. Неустойките и минималният праг на гаранцията от 100 хиляди лева, предвидени в договора, ще се индексират с официалния индекс на инфлацията от Националния статистически институт всяка година. Ако договорът бъде прекратен, общината няма да дължи обезщетение на концесионера, освен ако договорът не бъде прекратен заради нейно виновно неизпълнение. След изтичането на срока на концесионния договор в полза на общината ще останат всички подобрения в парка, като за тях няма да се дължи обезщетение. В първоначалния вариант беше предвидено общината да ги плати на концесионера.
Източник: Капитал (09.05.2012)
 
Рецесията в някои европейски държави вече започва да се отразява на българския индустриалния сектор. Данните на Националния статистически институт за март показаха спад на промишленото производство от 3.2% на годишна база и ръст от 1% на месечна. Докато януари и февруари са традиционно слаби месеци за тези компании, март е време за набиране на скорост. Затова и повишените производствени обеми спрямо първите два месеца на годината не са изненадващи, но понижението в сравнение със същия период на 2011 г. е показателно за промяна в икономическата среда. Ако спадовете в индустрията продължат, проблемите могат да се пренесат и върху останалите сектори от икономиката. А това ще потисне вътрешното търсене и може да доведе до по-висока безработица. Точно такъв път следваше развитието на кризата преди 3 години, но за момента мнозинството от анализаторите и представителите на бизнеса смятат, че черният сценарий може да се избегне. Индустриалните компании произвеждат по-малко, отколкото преди година, но този път няма ясна тенденция за спад в поръчките. Сега клиентите им са променили поведението си и правят заявки в последния възможен момент, но те все още са близки до миналогодишните, споделят български мениджъри и предприемачи. Повече яснота дали ще има стабилизация или влошаване на търсенето обаче ще има през втората половина на годината, твърди мнозинството от запитаните. "Има стремеж у клиентите ни да поръчват възможно най-късно - едва в момента, когато им е необходимо, а не когато си градят складови наличности с цел дългосрочно подсигуряване на производството", каза Владимир Спасов, който е търговски пълномощник в "М+С хидралвлик". Той посочи, че психологическите нагласи са променени към по-голяма предпазливост. В машиностроителния сектор, към който спада неговата компания обаче, има ръст и спрямо миналия март той е 22%. Сходно е поведението на чуждите партньори на българските фирми от текстилната промишленост. Според данните на НСИ тя се понижава с 12% на месечна база. Този бранш вече четири години балансира между положителните тенденции като отлив на производства от Китай към по-близки центрове на Балканите, Турция и Северна Африка и спадащо търсене в държави като Италия, Испания и Франция, където отива основната част от българската продукция. От бранша заявиха, че вътрешният пазар е замрял, като разцвет изживяват единствено магазините за дрехи втора употреба. Развитие имат и нишовите производства, където фирмите намират специфични клиенти с перспективен бизнес и се позиционират за поддоставчици. Така например в България няколко фирми са заели дял от пазара за автотапицерия и в момента продажбите им растат въпреки несигурността. "Браншът ни е по-добре позициониран в Европа и България, въпреки че заплащането расте по-бързо от производителността на труда. От 2008 г. започна тенденция търговците, които са наши крайни клиенти, да поръчват по-късно и по-предпазливо. Ако търсенето се окаже над очакваното, те правят допълнителни поръчки и това е в наша полза, защото ние сме по-близо до пазарите до европейския съюз от Китай", обясни Камен Обрешков от русенската текстилна компания "Маркам". Друг сектор, който отчита спад на годишна и на месечна база, е производството на метали. Големите компании в сектора обаче продължават да са оптимисти. Никола Треан, който е изпълнителен директор на медния производител "Аурубис България", твърди, че търсенето за цветни метали продължава да е високо, както и цените, а компанията му не понижава производствения си обем. Той дори посочи, че техните клиенти правят дългосрочни поръчки и затова не очаква производството да спадне тази година. Треан допълни и че компанията му не е изключение, а се намира в ситуация, присъща за целия сектор. Много компании от различните браншове все по-често се ориентират към нишови продукти, които да бъдат по специфичните изисквания на конкретни клиенти. Представителите на машиностроенето и текстилната промишленост например вече търсят и партньори в страни извън ЕС, които не са толкова засегнати от европейските проблеми. Според Владимир Спасов от "М+С хидраллик" специфичните продукти са основното предимство на европейските и американските компании спрямо китайския внос. Тенденцията потвърди и анализаторът от "Елана" Цветослав Цачев. Според него това е една от причините българските износители да понасят добре свитото търсене в Европа.
Източник: Капитал (09.05.2012)
 
Стягаме още колана Българите продължават да стягат колана. Вместо да пазаруват, те трупат парите си в банки. През март оборотът в търговията на дребно се е свил с 1,8% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Това е десетият пореден месец на свиване на търговията. Най-сериозен е спадът в продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 21,8%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12,1%. Продажбите на автомобилни горива са паднали с 3,4%. Свиването на разходите явно не се отразява добре на здравето, тъй като продажбите на лекарства са скочили с 8,4%. Положителен сигнал има при продажбите на компютърна и комуникационна техника, които се увеличават с 4,1%, както и в търговията на дребно с храни, напитки и цигари, която нараства с 1,8%.
Източник: Стандарт (09.05.2012)
 
Търговията на дребно с 4 на сто ръст Оборотът в търговията на дребно нараства с 3,9 на сто само за месец. Това сочат данни на НСИ за март 2012 г. На годишна база обаче показателят все още спада, като за март намалението е с 1,8%. През март спрямо февруари най-голямо увеличение се регистрира за оборота в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита. В този сектор повишението е с 4,6 на сто. При продажбите на текстилни изделия, облекло, обувки и кожени изделия НСИ отчита второто най-сериозно месечно увеличение от 4,3%. След това се нарежда търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, както и магазините за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. На годишна база през март оборотът бележи ръст в каталожната и онлайн търговията - с 9,5%, при фармацевтичните и медицинските стоки - с 8,4%, както и в търговията с компютърна и комуникационна техника. Предварителните данни на НСИ сочат още растеж в секторите „Строителство” и „Промишленост”, където индексите на развитие показват повишение съответно от 1,8% и 1 на сто.
Източник: Монитор (09.05.2012)
 
Износът на България към основни пазари в Европа намалява Свиване в износа към основни пазари на България в Европа - Германия, Гърция и Румъния, отчете Националният статистически институт за февруари. Стоки за 687 млн. лв. са били изнесени за Германия през първите два месеца на годината, като на годишна база понижението е от 11.9%. Спадът е налице, макар, че Германия не се намира в рецесия и повечето прогнози са тя да отбележи икономически растеж през тази година. Към втория най-голям пазар за фирмите - Италия, еспортът се увеличава със 7.9% на годишна база до 571 млн. лв. Ръст има и към Обединеното кралство, където българските фирми са пласирали продукция за 119 млн. лв., или с 9% повече на годишна база. На другите два големи пазара - Гърция и Румъния, обаче има двуцифрени спадове. Само към Румъния продажбите са се сринали с 23% до 371 млн. лв., а към Гърция - със 17.3% до 344 млн. лв. Рецесията, която обхваща някои от големите европейски икономики, засяга страната ни главно чрез свиване на търсенето на български продукти. По-ниското търсене от своя страна вещае спад в производството. Ако пък продължи по-дълго или търсенето спадне рязко, може да причини уволнения и ръст на безработицата, както се случи в началото на кризата за в края на 2008 г. Заради проблемите в еврозоната и риска те да се пренесат в България редица институции и анализатори прогнозираха, че през първото тримесечие на годината икономиката ще отчете спад. За цялата година все още доминират прогнозите за минимален растеж, но се прокрадват и опасения, че рецесията в България ще се повтори. Така например правителството занижи есенните си очаквания за 2.8% растеж на 1.4%. Българска народна банка вече заложи на 0.7% повишение на БВП за годината, а Международният валутен фонда прогнозира 0.8%. Причина да се очаква положително развитие за икономиката ни, е че се залага на сценарий, при който проблемите в еврозоната може да се решат до края на пролетта, след което финансовите пазари ще се стабилизират и кредитирането ще се възобнови. Някои български фирми вече не чакат развръцката в еврозоната, а намират нови пазари в Азия, Африка и латинска Америка. За това износът на България към Китай се удвоява за първите два месеца на годината и вече е 219 млн. лв. Намалено присъствие обаче има в Турция и Русия, където експортът намалява съответно с 28.5 и 6.9%.
Източник: Капитал (10.05.2012)
 
Всяко второ ново жилище е построено на морето Близо половината от новопостроените жилища в България през последните осем години са в и около градовете Варна и Бургас. Това показва анализ на МКБ Юнионбанк за периода на строителен бум 2004 – 2011 г. Тогава в страната са построени нови 125 хиляди жилища, като близо 60 хиляди са на морска територия, или това представлява дял от 48%. Сериозна част от тези апартаменти се пада на т.нар. ваканционни имоти. Техният точен брой не е възможно да се изчисли на база представителните данни, но се допуска, че са над 25-30 хиляди, уточняват от банката. Изчисленията показват още, че реално в пет града (Бургас, Варна, София, Пловдив и Велико Търново) са концентрирани 75% от новите жилища, въведени в експлоатация от 2004 г. до 2011 г. Според анализа първенец е Бургас и областта - там са концентрирани над 28% от всички нови жилища, или това са над 35 хиляди апартамента. Градът „посреща“ строителния бум с едва 1806 нови жилища през 2004 г., за да достигне техния годишен брой 5326 в началото на кризата. На второ място по численост на новите жилища е Варна и областта, като всеки пети имот или близо 25 хиляди общо е построен там. Едва на трето място е София с нови 18 712 жилища, което е дял от 15%. Пловдив е на четвърта позиция със 7704 нови имота и дял от 6 на сто, следван от Велико Търново с 5773 жилища и дял в новата строителна продукция от близо 5%. Имотите в градовете и областите, където се развива зимен туризъм, са около 3200. Водещите градове по най-много нови жилища са първенци и по цени. Според официалните данни на НСИ за първото тримесечие на 2012 г. средната цена на кв. м у нас е 883.85 лв., като се отчита намаление спрямо последното от миналата с 0.4%, а спрямо година по-рано с 4.3 на сто. В София има покачване на цените до 1465.33 лв./кв. м. Варна остава втора по най-скъпи имоти с 1 439.00 лв./кв. м, а Бургас си запазва третото място с 1158.83 лв./кв. м. Пикът при пускането на нови домове според анализа на МКБ Юнионбанк за последните осем години е през 2009 г., когато са въведени в експлоатация 22 хиляди жилища. Отново половината от тях се падат на морските градове и области. Оказва се също, че новите жилища през 2004 г. представляват едва 37% от новите имоти, получили акт 16 през 2009 г. С други думи строителството на нови апартаменти се е утроило за пет години преди да започне бързо да спада с началото на кризата. През 2011 г. новото строителство вече представлява 63% от пиковите си нива, регистрирани през 2009-а, и продължава бързо да спада. Общо от 1975 г. насам в България са построени нови 781 хиляди жилища. Най-голям дял от тях (над 328 хиляди или реално половината) са пуснати за ползване през периода 1985-1992 г.. Строителният бум от 2004 г. със 125 хиляди нови жилища насам реално е едва на трета позиция от четири разглеждани периода и е сравним с този от 1992-2001 г., когато са построени 114 хиляди имота. При над 125 хиляди нови жилища през последните осем години увеличението при ипотечните кредити за същото време е с около 100 хиляди до общо 158 579 заема. Добре е да се има предвид, че не всички ипотечни кредити се теглят за покупка на ново строителство, уточняват от банката. От началото на кризата насам ипотечните кредити бележат ръст в абсолютни числа от около 20 хиляди нови заема, като очакванията са и през тази година да се регистрира по-скромен ръст в новоотпуснатите ипотечни кредити. Демографски погледнато, през последните 37 години населението се е стопило с 1.36 млн. души, посочват от МКБ Юнионбанк. Намалението обаче засяга основно селата, където жителите намаляват с над 1.6 млн. за сметка на градовете, където има увеличение с 277 хиляди души. Само за последното десетилетие общо сме се стопили с 563 хиляди, като вече обаче се наблюдава спад с около 135 хиляди души и в градовете. Очакванията са тези тенденции да се задълбочават.
Източник: Класа (10.05.2012)
 
Двигателят на българската икономика забуксува Износът, който се сочи за основен двигател на родната икономика след кризата, забуксува. Според предварителните данни на НСИ за първите два месеца на годината той намалява с 6%. С 8,1% е понижението към ЕС и с 2,6% към трети страни. Януари се отрази сериозно на износа, тогава понижението бе 10 на сто, а през февруари – с 1,6 на сто. За цялата минала година двигателят на икономиката нарасна с близо 30 на сто на годишна база. В началото на 2012 г. обаче българските износители са загубили близо 300 млн. лв. - с 237 млн. от поръчки от Европа и 60 млн. от останалия свят. В абсолютна стойност към партньорите ни от Европа за първите два месеца на годината сме изнесли стоки и услуги за 3,392 млрд. лв. при 3,629 млрд. лв. година по рано, а за страни извън ЕС – общо за 2,300 млрд. при 2,362 млрд. в началото на 2011 г. Обратна е тенденцията при вноса. Както и през миналата година и в началото на тази той се увеличава, макар и с по- скромен темп. За януари и февруари ръстът е със 7,4% и достига обща стойност от 6,625 млрд. лв. Така дефицитът в търговското салдо на страната набъбва три пъти – от 420,4 млн. лв. в началото на 2011 г. на 1,262 млрд. лв. сега (709,4 млн. от ЕС и 553,2 от трети страни). Едни показатели се движат нагоре, а други надолу и не мога да кажа, че спадът на търговията ни навън е признак за рецесия, коментира за “Класа“ Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Няма общоприето определение в България за това, що е рецесия. Ако имаме предвид, че сме в цикъл на общо забавяне на стопанската активност, това е известно и нормално в света. Между понятието за криза и рецесия обаче има съществена разлика. Кризата означава разпад на връзките и на системни елементи от икономиката. Така че, ако се ръководим от „дърварското“ определение, че рецесията е намаляване на БВП на месечна база за последните две тримесечия, може и да се окаже, че е така, но след време, другото би било спекулация, каза Ганев. Според него тежката зима се е отразила на износа в посока надолу, но през следващите месеци е възможна друга тенденция. На друго мнение е икономистът Димитър Чобанов. Има признаци, че и България навлиза в рецесия, които се видяха още в края на миналата година. Ако тенденцията на спад на износа се затвърди до края на 2012 г., това означава, че не може да очакваме прогнозния растеж на икономиката, каза за „Класа“ икономистът. Преди кризата големият ръст на износа се дължеше на преки чуждестранни инвестиции. Вярно е, че имаше обективни фактори за негативната тенденция, като лошото време и затварянето на пътищата с южните ни съседи, но въпросът е, че трети пореден месец имаме неблагоприятно развитие. Германия например бележи сериозен растеж на износа на месечна база. За сравнение не бива да забравяме, че структурата на нашия е твърде различна от високотехнологичните и конкурентни стоки на колоса в еврозоната. Износът ни предимно на суровини, метали и горива се влияе силно от европейската конюнктура, припомни още Чобанов. Единственият начин да се справим, но след приключване на кризата, е да привлечем чужди инвестиции, смята икономистът Георги Стоев. Когато това все пак стане, може да се разчита, че България би могла да бъде на челни позиции. Тогава можем да се върнем на растеж от около 4-6%, а не да гравитираме около нулевата точка на замръзване. Винаги има възможност да се провежда политика за привличане на външни капитали, а това е въпрос на политическа воля, подчерта той.
Източник: Класа (10.05.2012)
 
Срина се износът ни за Евросъюза Износът на България за ЕС е намалял с 8,1% за първите два месеца на годината спрямо същия период на 2011 г., достигайки малко над 3,3 млрд. лв., обявиха от НСИ. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 66% от износа за страните от ЕС. В същото време вносът на България от ЕС за януари и февруари нараства с 6,7% на годишна база до 4,1 млрд. лв. заедно с разходите за транспорт и застраховки. В резултат дупката във външната търговия на страната с ЕС е 709 млн. лв., при дефицит от 154 млн. лв. за първите два месеца на 2011 г.
Източник: Стандарт (10.05.2012)
 
Нови 2311 жилища излязоха на пазара По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2012 г. е 601 и спрямо съответното тримесечие на 2011 г. броят им остава непроменен. Новопостроените жилища в тях са 2 311, или с 25.7% по-малко. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в област Варна - 98 сгради с 448 жилища в тях, област Бургас - 86 сгради с 527 жилища, и област София (столица) - 52 сгради с 231 жилища. Общата полезна площ на всичките новопостроени жилища през първото тримесечие на 2012 г. е 201.5 хил. кв. м, или с 16.7% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 година. Жилищната площ също намалява с 16.2% до 128.8 хил. кв. м.
Източник: profit.bg (10.05.2012)
 
Новите жилищни сгради се смаляват Новопостроените сгради са с по-малко жилища, а те от своя страна са и с по-малка площ. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за въведените в експлоатация нови жилищни сгради през първото тримесечие на 2012 г. Броят на новозавършените сгради за периода от януари до края на март е общо 601, колкото е бил и през първите три месеца на 2011 г. Жилищата в тях обаче са намалели с 25.7% до 2311. В сравнение с година по-рано е по-малка и общата площ на новите жилища. Въведени в експлоатация през първото тримесечие на тази година са общо 201.5 хил. кв. м в цялата страна. Това е с 16.7% по-малко спрямо същия период на 2011 г. Средната площ на едно жилище обаче нараства. Ако през първото тримесечие на 2011 г. тя е била 77.8 кв. м, сега е достигнала 87.2 кв. м. Причината е, че общата площ на жилищата се е свила с по-бавен темп в сравнение с намаляването на броя им. Най-голям брой сгради и жилища в тях са въведени в експлоатация в област Варна (98 сгради с 448 жилища), следвана от област Бургас (86 сгради с 527 жилища) и София (52 сгради с 231 жилища). Най-голяма е средната площ на едно новопостроено жилище в област Пазарджик (195.4 кв. м) и област Търговище (161.5 кв. м). Най-малка е тя в област Смолян (50.7 кв. м) и област Перник (65.4 кв. м).
Източник: Капитал (11.05.2012)
 
Агенцията по заетостта: Близо 20 хил. души са намерили нова работа през април Близо 25 хил. души са започнали работа през април, а нивото на безработица е спаднало леко спрямо март, съобщиха от Агенцията по заетостта (АЗ). По данни на ведомството равнището на безработица е 11.4% в края на април, с 0.1 пункта по-ниско, отколкото в предходния месец. Статистиката на агенцията се разминава леко с тази на Националния статистически институт, който я изчислява чрез анкети, докато АЗ брои регистрираните в бюрата по труда. Според НСИ в края на март незаетите са достигнали 12.9%. Частният сектор е открил общо 10 656 нови места, като най-много са били те в преработващата промишленост, търговията, хотелиерство и ресторантьорството. По-малко са били новите работни места в селското стопанство, строителството и транспорта. От агенцията посочват, че регистрираните в бюрата нови безработни са 373 524 души, с 3 хил. по-малко, отколкото са били през март. Спад на хората, останали без работа, има в 16 области на страната, в 8 има ръст, а за 4 нивата остават без промяна. Агенцията отчита, че започналите работа близо 25 хил. души са с 5 558 повече, отколкото са били през март. Според ведомството причина за ръста е и откриването на работни места по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", по други програми за заетост, както и такива за насърчаване на откриването на нови работни места. По Националния план за действие по заетостта работа са започнали близо 17 хил. души, а ощо 4 хил. са намерили място благодарение на оперативни програми и други насърчителни мерки.
Източник: Капитал (11.05.2012)
 
Песимизмът на домакинствата за икономиката расте Април донесе подобрение в очакванията за семейните финанси на населението у нас, но въпреки това хората са песимисти за развитието на икономиката в следващите 12 месеца, показаха данни на НСИ. Мненията на потребителите относно развитието на общата икономическа ситуация през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет, са леко влошени спрямо януари. Най-оптимистични са били оценките в началото на 2011 г., а най-песимистични в началото на 2009 г. През цялата минала година очакванията за икономическата ситуация в следващата година се влошават. И по отношение на безработицата преобладават предвижданията, че ще има съкращаване на персонал, но с по-умерено темпо. Макроикономическият анализ на Райфайзенбанк пък отчита, че безработицата е най-висока от началото на 2004 г. - 13,5% през февруари и март, като според експертите пазарът на труда остава един от най-съществените рискове пред устойчивото възстановяване на икономиката. Добрата новина е, че според данните на НСИ оценката за бюджета на домакинствата се повишава с 1 пункт спрямо януари 2012 г., като подобряването в по-голяма степен засяга селското население. Показателят за домакинствата в малките населени места се е покачил с 6,5 пункта. Хората все още се въздържат от покупки на кола или инвестиция в построяването на жилище или вила, макар че се подобряват нагласите им за покупка на стоки с дълготрайна употреба. Междувременно НСИ вчера отчете, че за първите три месеца на годината износът на страната е 9 млрд. лв., или спад от 3,3% спрямо същия период на миналата година. Все пак тенденцията за понижение отслабва, след като за първите два месеца спадът бе двойно по-голям – 6%. Вносът ни за тримесечието е за 11,2 млрд. лв., или с 8,9% повече спрямо същия период на 2011 г. Така външнотърговското салдо остава отрицателно от -2,11 млрд. лв. „За цялата 2012 г. силен ефект върху БВП от страна на вноса не може да се очаква, тъй като не се предвижда осезаемо възстановяване на вътрешното търсене”, коментира главният икономист на Райфайзенбанк Калоян Ганев.
Източник: Класа (11.05.2012)
 
оди се дело срещу варненска фирма, която се жали срещу наказателно постановление на директора на Териториалното статистическо бюро във Варна. Това каза пред журналисти днес Деян Славов, директор на Териториално статистическо бюро – Варна. Фирмата е варненска, от ресторантьорския бизнес и е отказала да предостави данни на Статистическия институт. Фирмата има издадени три наказателни постановления, тъй като е попаднала в изследване, което е месечно. За всеки един от месеците, които не е подала информация, й е съставен акт. Глобата по Закона за статистика при първо нарушение е от 200 до 2000 лв. по преценка на директора на Териториалното статистическо бюро. НСИ започна нова е-услуга за бизнеса, посочи Деян Славов. От 7 май тази година успешно започнаха изследванията на Националния статистически институт „Използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията” (ИКТ) и „Разходи и инвестиции в ИКТ”, които се провеждат и по интернет чрез Центъра за анкетиране, разположен в Териториално статистическо бюро – Варна. Изследванията на ИКТ в предприятията са вторите от началото на 2012 година, за провеждането на които се използва Анкетьорския център. 4202 предприятия са получили покани на електронните си пощи за участие в анкетите и ще имат възможност да попълнят въпросниците до 21 май включително, когато достъпът до системата ще бъде преустановен. Изследванията на ИКТ в предприятията онлайн са още една стъпка към използване на съвременните информационни и комуникационни технологии за улесняване на бизнеса. Те са и поредната дейност на Националния статистически институт през 2012 година с цел развитие на информационно-комуникационната инфраструктура и използване на информационната среда за електронното правителство. Възрастовата група 16-24 г. е най-големият потребител на Интернет, каза Деян Славов. С 12% се увеличават потребителите на Интернет през 2011, спрямо 2010г. в България. Във Варненска област ще бъдат анкетирани членове на 300 домакинства за използване на информационно-комуникационни технологии. Изследването за използване на информационно-комуникационни технологии в домакинствата започва на 14 май. От тях 222 са от град Варна и 78 домакинства от областта. Това е една извадка от 4500 домакинства от цялата страна. 9689 лица на територията на страната ще бъдат включени в анкетирането. Методологията е синхронизирана с директивите на ЕС. Анкетата включва 29 въпроса. Основна цел на изследването е да се получават надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на информационно-комуникационни технологии в България съпоставими с данните на останалите страни-членки на ЕС. Извадката включва възрастовата група от 17 до 74 години. 3060 домакинства от страната ще бъдат включени и в проучване на домакинските бюджети. 198 от домакинствата са във Варненска област, за град Варна домакинствата са 162, а в областта – 36. От изследването ще се получи информация за формирането на потребителската кошница. На база това изследването се изчисляват и наблюдават стоките в цялата търговска верига в страната. На база изследването се изчислява инфлацията.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2012)
 
В България се харчи най-много за храна, в ЕС - за жилище Над 80 процента от разходите на българите отиват за потребителски нужди, сочат данни на НСИ. Най-много се харчи за храна - 35%. За алкохол и цигари българите отделят 4,5% от приходите си, за облекло и обувки - 3%. За битови сметки отиват 14,4%, за обзавеждане на дома и ремонти - 2,8%, а за данъци - 5,3%. Грижите за здравето поглъщат 5,7% от финансовите възможности на българите, като повече отиват за транспорт - 6%. За отдих и развлечения остават 4%. Според данните на националната статистика, ако човек в България средно през 2011 г. е получил 3672 лева, за храна той е отделил 1265 лева, за битови нужди - над 500 лева, за алкохол и цигари - 155 лева, за здравеопазване и транспорт - по около 200 лева. Общо за ЕС статистиката изглежда малко по-различно. Според последно изследване на Евростат, една четвърт от доходите на европейските домакинства отиват за жилища. Най-малко по това перо отделят в Малта, Литва, Португалия и Кипър, а най-много - в Дания, Финландия, Чехия и Швеция. Най-малко пари за храна харчат в Люксембург, Великобритания, Ирландия, Австрия, Германия, Дания и Холандия. Най-много се заделят в Румъния, Литва, Естония и Латвия. За България данни няма.
Източник: Капитал (14.05.2012)
 
Всеки трети у нас готов да сменя професията, но не и местожителството си при съкращение 35% от заетите българи заявяват, че ако останат без работа, ще търсят различна от настоящата си работа, но в същото населено място. Това показват данните от проучването „Евробарометър”, проведено в страните - членки на Европейския съюз. Ситуацията на трудовите пазари в Европа и у нас продължава да е нестабилна. Около 15% от работещите жители на Европейския съюз чувстват, че съществува риск от загуба на работното им място. Нашата страна се намира на 5-о място в общността по дял от работещото население, което смята, че има опасност да остане без работа. Малко над 27% от заетите у нас оценяват работното си място като несигурно. Преди нас по този показател са гърците, словаците, унгарците и испанците. Над половината от работещите гърци не са уверени, че ще продължат да имат работа в близките месеци. Настоящото издание на проучването „Евробарометър” изследва готовността на европейските граждани за прилагане на различни стратегии за намиране на нова заетост в случай на изпадане в безработица. Възможните изходи от безработицата са или търсене на същата работа в същото населено място, или компромис с населеното място и/или с квалификацията и типа работа. Почти половината от европейците като цяло заявяват, че биха кандидатствали за същата работа (като специалност и квалификации) и в същото населено място, както настоящата, но при различен работодател, т.е. без особени компромиси. Дания е страната, в която регистрираме най-висок процент на уверените, че ще намерят работа по специалността си в същото населено място – 68%. Малко над една трета от работещите европейци заявяват, че би било най-реалистично да си намерят нова работа, ако кандидатстват за позиция по специалността си, но в друго населено място. Процентът склонни да сменят населеното място, за да намерят работа според квалификациите си, е най-висок в Холандия. Общо 21% от жителите на Европейския съюз заявяват, че са склонни да запазят населеното си място, но да сменят професията си. България е на първо място в Европейския съюз по дял от населението, готово на промяна на професията, но не и на местожителството. Въпреки че 54% от българите се надяват да успеят да намерят подобна на сегашната си работа в същото населено място, други 35% от работещите заявяват, че може и да им се наложи да направят компромис с опита и уменията си, ако искат да запазят местожителството си.
Източник: Класа (14.05.2012)
 
Средната месечна работна заплата за януари 2012 г. е 720 лв., за февруари - 719 лв., а за март - 754 лева, съобщи НСИ. През първото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. с 0.6% и достига 731 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Други дейности”- с 15.7%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 11.6%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 9.7%. На годишна база ръстът е 8.9% спрямо първото тримесечие на 2011 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 18.7%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 18.3%. В ИТ сектора е и най-високата средна заплата - 1724 лева. Следват енергетиката - 1582 лева и финансовият сектор - 1394 лева. Същевременно броят на наетите към края на март 2012 г. е намалял с 1.3% спрямо края на декември 2011 г. На годишна база намалението е с 2.1%. Днес Европейската комисия разпространи прогнози, от които става ясно, че въпреки рязкото забавяне на ръста на БВП, България ще има най-голямо нарастване на трудовите възнаграждения в ЕС тази година. Става дума за т.нар. компенсация на наетите (разходи за заплати и осигуровки), която ще нарасне с 5.2% през 2012 г. В същото време производителността, измерена чрез най-простия показател - БВП на един зает, ще се увеличи с 2.4%. Тук отново заемаме първото място в ЕС (заедно с Полша), но е налице забавяне спрямо 2011 г., когато производителността у нас е нараснала с 6.1%.
Източник: Черно море (14.05.2012)
 
Месечната инфлация за април спрямо март тази година е 0,2%. Инфлацията от началото на годината (април 2012 г. спрямо декември 2011 г.) е 1,6%, а годишната инфлация за април 2012 г. спрямо април 2011 г. е 1,7%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-много от продуктите са поскъпнали доматите - за месец цената им е отбелязала скок от 20,8%. С над 25% пък са паднали цените на марулята, репичките и другите листни зеленчуци. Средногодишната инфлация за периода май 2011 г. - април 2012 г. спрямо периода май 2010 г. - април 2011 г. е 3,2%.
Източник: Труд (15.05.2012)
 
Животът е поскъпнал с 1,6% от началото на годината Животът е поскъпнал с 1,6% от началото на годината до април, с 0,2% само за месец и с 1,7% спрямо април 2011 г., показаха данни на НСИ. 3,2% пък е средногодишната инфлация за периода май 2011 г. - април 2012 г. спрямо периода май 2010 г. - април 2011 г. Най-големият ръст през април спрямо предходния месец се отчита в цените на облеклото и обувките – с 4,2%. Увеличение с по-малко от 1% бележат цените на жилищата, транспорта, здравеопазването и образованието, а намаление с 0,1% има в цените на хранителните продукти, безалкохолните и алкохолните напитки, тютюневите изделия, обзавеждането, развлеченията, хотелите и ресторантите. Ръст на цените има на лекарствата и другите фармацевтични продукти, а се запазват тези на стоматологичните услуги, които са от нивото на предходния месец. По-скъпо е станало здравеопазването, което се е увеличило с 0.1%, и транспортът с 0.9%. Намалили са се обаче цените на течни и газообразни горива за битови нужди - съответно с 0.8% и 0.4%, на дизеловото гориво - с 0.4%, и на комплексните услуги за почивка и туристически пътувания - с 6.8%, отчете още статистиката. Парите за развлечения и културния отдих бележат спад с 1.6%, докато образованието се вдига с 0.1%. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва от Евростат като сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС за април 2012 г. спрямо март 2012 г., месечната инфлация у нас е била 0.2%, от началото на годината - 1.3%, а годишната инфлация за април 2012 г. спрямо април 2011 г. е 2%. При хранителни продукти и безалкохолни напитки има намаление с 0.1% спрямо март, на алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0.1%, на облекло и обувки има ръст с 4.2%. Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация в еврозоната през април 2012 г. е 2,6 % спрямо 2,7 % през предходните четири месеца. Ако официалните данни потвърдят прогнозните, април ще бъде седемнайстият поред месец, в който индексът на инфлация превишава изискваната граница на ЕС под 2%. Според актуализираната Национална програма за реформи инфлацията ще се ускори до 2.6% в края на 2012 г. под влияние на по-високите международни цени на енергийните суровини. Влияние се очаква и по линия на обявените вече повишения в цените при природен газ, електро- и топлоенергия. С постепенното възстановяване на вътрешното търсене инфлацията при услугите се очаква да започне плавно повишение, а динамиката й ще бъде повлияна и от вторични ефекти от по-скъпите горива при транспортните услуги и повишения в административните цени, посочват експертите. Според заложения план тази година средногодишната инфлация ще се понижи до 2.1%, след което слабо да се повиши до 2.4–2.5% в периода 2013–2015 г. С възстановяването на икономиката се очакват по-високи относителни потребителски цени на услугите в сравнение с хранителните и нехранителните стоки, пише в програмата. Основните рискове са свързани с развитието на международните цени, чието повишение може да предизвика по-висока инфлация и у нас. В същото време, евентуално по-нисък икономически растеж на българската икономика ще окаже задържащ ефект върху цените на нехранителните стоки и услугите. Според последната прогноза на ЕК инфлацията у нас ще бъде около 2%.
Източник: Класа (15.05.2012)
 
Цените мръднаха нагоре с 1,7% Инфлацията за април е само 0,2%, обявиха от Националния статистически институт. За година повишаването на цените е с 1,7%. Това е най-ниската годишна инфлация от близо две години насам, сочат данните на НСИ. Причината за това е свитото потребление, довело до поевтиняване на редица стоки през април. В резултат да се спестява в банките е много изгодно. На всеки 100 лв. на влог в банка реално сте спечелили около 5 лв. за година. През април минимално намаление има в цените на храните, алкохола и обзавеждането. Увеличение на цените с 4,2% има при облеклото и обувките.
Източник: Стандарт (15.05.2012)
 
Транспортът и образованието с най-голям скок в цените Транспортът и образованието бележат най-голям ръст в цените. Това сочат данните на НСИ за април. На годишна база повишението в индекса на потребителските цени в двата сектора е съответно 8,5% и 6,4%. Ръст спрямо април миналата година се наблюдава и при наеми и поддържане на жилища, вода, ток, газ и други горива – с 5,1%, както и при здравеопазването – с 2%. Спад при потребителските цени на годишна база има при алкохолните напитки и тютюневите изделия – с 0,3%, съобщенията – с 0,9%, и жилищното обзавеждане – с 1%. При развлеченията и културния отдих понижението спрямо същия период на миналата година е 3,3%. На месечна база през април най-голям е скокът при облеклото и обувките – с 4,2%, транспорта – с близо процент, а спадът спрямо март е най-значителен при ресторантите и хотелите – с 0,2%. При нехранителните стоки най-голямо е повишението при бензина А95 – с 2,8 на сто, централното газоснабдяване – с 9,3%, обувките и облеклото – съответно 6,3% и 3,2%. В сравнение с март поевтиняването е най-сериозно при пропан-бутана и туристическите пътувания – съответно 5,8% и 6,8%. На месечна база инфлацията през април е 0,2%, а на годишна - 1,7%, показват още данните на НСИ.
Източник: Дарик радио (15.05.2012)
 
Черноморието първенец по новопостроени имоти Три четвърти от въведените в експлоатация нови жилища в периода 2004-2011 г. са в Бургас, Варна, София, Пловдив и Велико Търново. Това показва показва банков анализ, базиран на данни от Националния статистически институт. Новото строителство в годините на бума е 125 хил. жилища, като 48% от тях (около 60 хил.) са по черноморското крайбрежие. За посочените осем години в Бургас са издигнати 28% от всички нови жилища. Варна заема второто място, с близо 25 хил. нови жилища. За 8-те години в София са построени близо 19 хил. нови жилища, или 15% от всички в страната. На четвърто и пето място са съответно Пловдив и Велико Търново със съответно 7704 и 5773 жилища.
Източник: 1kam1.com (15.05.2012)
 
БВП през първото тримесечие е без промяна спрямо предходното и нараства с 0,5% на годишна база, като възлиза на 15,661 млрд. лв., показаха експресните оценки на Националния статистически институт. През миналата седмица Европейската комисия рязко снижи очакванията си за БВП на България през 2012 г. до едва 0,5% ръст, спрямо есенната прогноза за ръст от 2,3%. На тримесечна база крайното потребление бележи ръст с 0,2%. Бруто капиталообразуването в основен капитал бележи ръст с 2,5%. Износът на стоки и услуги намалява с 4,6%, а вносът на стоки и услуги се понижава с 2,4%. На годишна база с основен принос за регистрирания положителен икономически растеж има крайното потребление, което се увеличава с 2,2%. Брутокапиталообразуването в основен капитал отчита спад с 3,4%. Износът на стоки и услуги намалява с 1,9%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1,6%. Брутната добавена стойност през първото тримесечие на 2012 г. възлиза на 13,358 млрд. лв., като спада с 0,4% на тримесечна и с 0,3% на годишна база. Най-голям дял в нея се формира от сектора на услугите (63,7%), следван от индустриалния (32,3%) и аграрния (4%) сектори. Експресни оценки за темпа на прираст на БВП (общо и по компоненти) по средногодишни цени на 2005 г., сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни (данните са в проценти):
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2012)
 
И в Европа, и в България икономиката замръзна на нулата Брутният вътрешен продукт (БВП) е отбелязал нулев растеж спрямо края на миналата година, но спрямо същия период на 2011 г. расте с 0,5%. Това показаха експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ), които се явяват най-ранната картина на икономиката, излязла възможно най-рано след отчетения период. Официални тримесечни резултати за БВП ще излязат на 6 юни. Припомняме, че в четвъртото тримесечие на миналата година икономиката забави темп на растеж до едва 0,3% спрямо третото тримесечие и растеж и 1,6% на годишна база. Подобни са цифрите и за ЕС. Според данни на Евростат икономиката на съюза е замръзнала на нулата спрямо края на 2011 г. и е нараснала съвсем минимално – с едва 0,1% спрямо същия период на миналата година. За януари-март сме произвели стоки за 15, 661 млрд. лв. Брутната добавена стойност (БДС) възлиза на 13,358 млрд. лв., като спада с 0,4% на тримесечна и с 0,3% на годишна база. Това означава, че производството се понижава и на тримесечна, и на годишна основа. Растежът се отчита в графа "корективи", което измерва поскъпването на един продукт при движението му от търговската верига до крайния потребител. Именно неговото поскъпване създава стойност в търговските компании, които също формират БВП, а косвените данъци като ДДС и акцизи са източник на данни за графата. Най-голям дял в брутната добавена стойност се формира в областта на услугите (63,7%), следван от индустриалния (32,3%) и аграрния (4%) сектор. За крайно потребление отиват 86,9%, а за основен капитал – 21,4% от сумата. На тримесечна база крайното потребление бележи ръст с 0,2%. Износът на стоки и услуги намалява с 4,6%, а вносът на стоки и услуги се понижава с 2,4%. На годишна база с основен принос за регистрирания положителен икономически растеж има крайното потребление, което се увеличава с 2,2%. За година износът на стоки и услуги намалява с 1,9%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1,6%. По-положителни са тенденциите за Германия, която се смята за локомотив на ЕС. Според предварителните данни брутният вътрешен продукт на Германия е нараснал с 0,5% през първото тримесечие, което е с 5 пъти повече в сравнение с прогнозите на икономистите, отчете вчера Евростат. Позитивният сигнал от най-стабилната икономика в еврозоната успя да успокои страховете, че Европа ще навлезе в рецесия до края на годината. Новината стана причина за затваряне на част от вече натрупаните доларови печалби. Франция е с нулев растеж, съседна Румъния технически отново се върна в примката на рецесията след две поредни тримесечия със спад. Балтийските страни са отличниците по растеж, а очаквано Гърция и Португалия са с най-висок спад. Еврозоната е замръзнала на нулата. Чехия и Унгария отчитат спад, заедно с Испания, Италия, Холандия, Кипър. Според пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК) се очаква забавяне като цяло на растежа в страните, които се присъединиха след 2004 г., и бавно стабилизиране на тези в еврозоната. Балтийските страни ще са с най-голям ръст в ЕС от 3,5% до 3,8%. Гърция в същото време вече е сериозна заплаха за целостта на еврозоната и още повече за стабилността на единната валута.
Източник: Класа (16.05.2012)
 
Икономиката наби спирачки Икономиката рязко наби спирачки и на практика бизнесът застина. През първото тримесечие на 2012 г. ръстът на БВП е с 0,5% спрямо същия период на миналата година. Спрямо предходното тримесечие обаче ръстът на икономиката е нулев, сочат експресните оценки на НСИ. Това е четвърто поредно тримесечие, в което ръстът на икономиката се забавя. България обаче се представя сравнително добре на фона на страните от ЕС. Редица държави като Чехия, Испания, Италия, Кипър, Холандия, Португалия, Румъния и Великобритания официално вече са в рецесия, тъй като отчитат две поредни тримесечия на спад.За първото тримесечие на 2012 г. БВП на страната е 15,661 млрд. лв., обявиха от НСИ. БВП нараства с 0,5% спрямо същото тримесечие на миналата година. Увеличение е регистрирано в аграрния и индустриалния сектор съответно с 12,4% и 2%. Секторът на услугите, който заема най-голям дял в икономиката, обаче отчита спад с 0,8%. Икономическият растеж се дължи на крайното потребление, което нараства с 2,2%. Инвестициите отчитат спад с 3,4%, а износът се свива с 1,9%.
Източник: Стандарт (16.05.2012)
 
Разходите растат с 14,7%, доходите – с 10% Разходите ни растат с 14,7% за първите три месеца на годината спрямо същия период на миналата година, докато доходите ни са нараснали за същото време само с 10,6%. Това показаха данни на Националния статистически институт (НСИ). В началото на годината общият разход на лице от домакинство е бил в стойност 888 лв., а общият доход средно на лице е 960 лв. Така за тримесечие чисто на българина са му оставали 72 лв., излиза от статистиката. Оказва се, че повече от половината от харчовете са били за храна и жилище (енергия, горива, вода и др.). Изразходваните средства за храна и напитки като абсолютни стойности се увеличават с 5,4% и през първото тримесечие на 2012 г. до 299 лв. средно на лице в домакинството. Средствата, отделени за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане), се повишават от 140 лв. за същия период на 2011 г. на 170 лв. средно на лице от домакинството в началото на 2012 година. Разходите за здравеопазване също нарастват от 45 на 54 лв., а тези за транспорт и съобщения се увеличават с 13,3% и достигат 92 лв. средно на лице. Давали сме и повече пари за алкохол и цигари – харчовете по това перо скачат с 22,4% до 39 лв. на човек. По 23 лв. сме отделяли за обувки и облекло. Увеличават се парите, оставени на влог, от малко над 9 лв. на човек в началото на миналата година на над 14 лв. през 2012 г. От друга страна, пенсиите и заплатите остават основни източници на доходи за нашенеца. 32,2% от постъпленията в бюджета му се формира от пенсии, което означава, че все още възрастните хора са в основата на финансовата стабилност на обикновените семейства. В номинално изражение през първото тримесечие на 2012 г. спрямо същото тримесечие на предходната година доходите от пенсии нарастват с 1,5% и достигат 289 лв. средно на лице от домакинство. Доходите от работна заплата през първото тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са 500 лв., което е с 8,8% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Изтеглените спестявания също нарастват - от 19 на над 37 лв. средно на човек от домакинството. Припомняме, че според последните изчисления на КНСБ издръжката на живот на човек от четиричленно домакинство нараства до 547,40 лв. Основните фактори за това са новите акцизи върху природния газ за стопански нужди, поскъпването на петрола в световен мащаб, увеличението на цената на природния газ, цените на хранителните стоки. Те бележат ръст от 2,6% за първото тримесечие.
Източник: Класа (17.05.2012)
 
Доходите скачат с над 10%, но българинът обеднява Доходите на българите са скочили с над 10% в началото на тази година, отчете днес НСИ. Общият доход средно на лице от домакинство за първите три месеца на 2012 г. е 960 лв. и спрямо същия период на 2011 г. се повишава с 10.6%. Основен източник на доход на домакинствата продължава да бъде работната заплата, която формира 52.1% от общия доход. Доходите от работна заплата през първото тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са 500 лв., което е с 8.8% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Същевременно относителният дял на работната заплата в общия доход намалява с 0.8 процентни пункта за разглеждания период от време. Вторият по значение източник на доход за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял в общия доход намалява с 2.7 процентни пункта и съставлява 30.2% от него. В номинално изражение през първото тримесечие на 2012 г. спрямо същото тримесечие на предходната година доходите от пенсии нарастват с 1.5% и достигат 289 лв. средно на лице от домакинство. През първото тримесечие на 2012 г. доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството се увеличават спрямо същия период на 2011 г. и достигат 68 лв. Относителният им дял се повишава с 2.0 процентни пункта и представлява 7.1% от структурата на общия доход.
Източник: Дарик радио (17.05.2012)
 
За една година производителите са увеличили цената на яйцата с 40.5%, показват данните за първото тримесечие на 2012 г. на НСИ. Само от средата на февруари до средата на март повишението бе с 50%. Данните на НСИ за последното тримесечие показват, че изкупните цени в селското стопанство нарастват с 5% спрямо същия период на 2011 г. В сравнение със същия период на миналата година по-високи са цените на пилетата - с 2%, и на свинете - с 2.3%. По-ниски са цените на пшеницата - с 12.4%, на царевицата - със 7.7% и на слънчогледа - с 3.5%. По-високи с над 26% са цените на минералните торове, а тези на фуражите са с 10% нагоре. За година са поскъпнали още електроенергията и горивата - с 9% и ветеринарномедицинските продукти - с 6%.
Източник: Сега (19.05.2012)
 
Зърнопроизводителите очакват 20% спад на реколтата Заради лошото време през миналата есен, което не позволи на фермерите да извършат редица дейности по сеитбата в оптималните срокове, произведеното зърно ще бъде с около 20 на сто по-малко. Това прогнозираха вчера от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Към момента в най-лошо състояние са посевите в Стара Загора и Бургас, а в най-добро - в района на Плевен и Северозападна България, сочат още данните. Каква е картината към момента По данни на зърнопроизводителите към момента най-тревожно е състоянието на рапицата, като прогнозите са тя да бъде двойно по-малко от миналата година. Очаква се фермерите да ожънат 1 млн. дка рапица при над 2 млн. дка за миналата година. Според оценките производството на пшеница ще бъде между 3 и 3.5 млн. тона при над 4 млн. тона за 2011 г. Спад ще има и при ечемика, който ще бъде в рамките на 600-700 хил. тона, което е намаление с над 200 хил. тона на годишна база, съобщиха още от организацията. Общите оценки са за спад с около на 20 на сто спрямо миналата година, като най-тежко е положението в Стара Загора и Бургас. "През миналата година средно от дка бяха прибрани 410-420 кг пшеница, а очакванията за тази година са добивите да се движат между 300 и 350 кг от дка, коментира и зам.-председателят на организацията Георги Милев. Растящи разходи На фона на очакванията за по-ниски добиви фермерите коментират също, че има ръст в разходите за производство. "Средно на декар разходите през тази година са 140-150 лв.", обясни Васил Петров от организацията. Година по-рано те са били 120-130 лв. Увеличението идва от по-високите цени на горивата, торовете и рентите, сочат още данните на фермерите. През миналата седмица Националният статистически институт публикува данни, според които почти всички разходи за земеделска дейност се повишават през първото тримесечие на годината. Най-висок е скокът в цените на минералните торове, които са поскъпнали с 26.2% на годишна база, както и на горивата, при които е регистрирано увеличение от 9 на сто, сочат данните на статистиката.
Източник: Капитал (22.05.2012)
 
Оборотите на компаниите от IT сектора са с най-голям ръст за година Оборотите в транспортния сектор са се понижили с 10.5% през първото тримесечие на 2012 г. в сравнение със същия период на 2011 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за календарно изгладените индекси на оборота в сектора на услугите. Най-големи понижения на годишна база статистика отчита при водния транспорт (29.8%), следван от сухопътния (14.4%) и въздушния транспорт (10.3%). Увеличение има само в сегмента "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта", където е регистриран ръст с 2.4%. Нарастване на индексите на оборотите спрямо година по-рано се наблюдава и в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" - с 1.5%. Ръстът се дължи най-вече на увеличението при дейностите в областта на информационните технологии (15.3%) и издателската дейност (10.7%). В сегмент "Информационни услуги" обаче статистиката отчита годишен спад на оборота с 20.7%. В групата на сектор "Други бизнес услуги" картината също е разнородна. Най-голям ръст на оборотите на годишна база е отчетен при дейността на туроператорите и агентите (14.8%). Следват дейностите по охрана и административните офис дейности, където нарастването е с по 11.8% спрямо първото тримесечие на 2011 г. За същия период е регистриран спад при "Други професионални дейности" (28.2%), "Рекламна дейност" (19.7%) и "Архитектурни и инженерни дейности" (16.1%).
Източник: Капитал (22.05.2012)
 
България е сред отличниците както по ниски данъци, така и по спад на данъчната тежест, отчете доклад на Евростат. През 2010 г. данъците у нас са генерирали 27,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През 2009 г. делът на тези приходи като процент от произведеното в икономиката е бил 29%. Така излизаме на трето място по спад на данъчната тежест в ЕС. Преди нас са Унгария, където процентът намалява от 40,1% на 37,7%, и Литва – от 29,2% на 27,1%. Сериозно понижение има и в Естония – от 35,7% на 34,2%, отчита още Европейската статистика. За същия период най-голям скок на данъчната тежест има в Испания – там от данъци са събрани 31,9% от БВП при 30,7% през 2009 г., във Великобритания – от 34,8% скача на 35,6%, и Латвия – от 26,7% на 27,3%.
Източник: Класа (22.05.2012)
 
България е сред първенците по спад на данъчната тежест България е сред отличниците както по ниски данъци, така и по спад на данъчната тежест, отчете доклад на Евростат. През 2010 г. данъците у нас са генерирали 27,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През 2009 г. делът на тези приходи като процент от произведеното в икономиката е бил 29%. Така излизаме на трето място по спад на данъчната тежест в ЕС. Преди нас са Унгария, където процентът намалява от 40,1% на 37,7%, и Литва – от 29,2% на 27,1%. Сериозно понижение има и в Естония – от 35,7% на 34,2%, отчита още Европейската статистика. За същия период най-голям скок на данъчната тежест има в Испания – там от данъци са събрани 31,9% от БВП при 30,7% през 2009 г., във Великобритания – от 34,8% скача на 35,6%, и Латвия – от 26,7% на 27,3%. През 2010 г. първенец по най-висок дял на данъчните приходи от произведеното в икономиката е Дания – там близо половината от БВП се генерира от данъци – 47,6%. По този показател сме на четвърто място, преди нас са още Румъния – с 27,2%, и Латвия 27,3%. Висок е делът на данъчните постъпления в хазната и в Швеция – 45,8%. Средно данъчната тежест в ЕС е 38,4% през 2010 г. и остава без промяна в сравнение с предходната година, а в еврозоната има леко намаление от 39% на 38,9% спрямо 2009 г. Доста по-широка е данъчната палитра на Стария континент по отношение на данъците върху имотите. В Чехия, Естония и Словакия от тях в хазната влизат едва 0,4% от БВП, докато във Великобритания те генерират 4,2% от БВП, 3,4% във Франция и 3,1% в Белгия. У нас в хазната през 2010 г. от подобни налози са влезли 187 млн. евро, или 0,5% от произведеното в икономиката за година. Страната ни е сред отличниците по най-нисък подоходен данък и по ниво на корпоративните данъци за тази година. У нас данъкът върху доходите е 10%, или близо 4 пъти под средните 38% за Европа и над 43% за еврозоната. С най-много се облагат доходите в Швеция (56,6%), Дания (55,4%), Белгия (53,7%), Холандия и Испания (по 52%), Австрия и Великобритания (по 50%), а след нас по най-ниска ставка са Чехия и Литва – 15%, сочат още данните на Евростат. По най-ниско ниво на корпоративни данъци си делим първото място с Кипър, където ставката също е 10%, а в Ирландия компаниите плащат 12,5% при средно 23,5% в ЕС. За 2012 г. най-високи са корпоративните налози във Франция (36,1%), Малта (35,0%) и Белгия (34%). Докладът не дава оценки и препоръки, а има за цел да сравни данъчните политики в отделните държави и да проследи тенденциите, обясниха от Евростат. Очаква се обаче в края на месеца Европейската комисия да препоръча на страните членки конкретни мерки в данъчната политика, за да подобрят бюджетните си позиции.
Източник: Класа (22.05.2012)
 
НСИ отчете ръст на посещенията в театрите и кината Посещенията на кинопрожекциите и театралните постановки у нас отбелязват съществен ръст през 2011 г. спрямо предходната 2010 г., съобщи вчера Националният статистически институт (НСИ). Прожекциите в кината се увеличили с 23,1%, а посетителите - с 11,8% за дванадесет месеца. Увеличени са с около 2,7 млн. лева и приходите от билети. Статистиците отчитат увеличение и на театралните зрители. През 2011-а в 73-те театъра в страната са организирани 12 864 представления. Те са посетени от 1 930 000 почитатели на Мелпомена. Спрямо 2010 г. се наблюдава увеличение при представленията с 12.4 %, а при посещенията с 15.1 %. Средният брой посетители на театър е нараснал от 23 000 на 26 000 зрители, а на едно представление от 147 на 150 души. При театрите по вид най-голям е броят на драматичните (40). В тях са представени 5929 спектакъла, но относителният им дял към общо представленията намалява с 3.7 пункта. В същото време дяловете на куклените и драматично-куклените представления се увеличават с 4.4 и 0.7 %. През 2011 г. в страната са работили 50 музикални колектива: шест филхармонии, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 17 оркестъра. При тях концертите намаляват с 23.2 %, а посещенията - с 20.7 %. Дружества и сдружения пък организирали 27 рецитала, посетени от 1520 зрители. Организирани са общо 705 концерта, които привлекли от 231 000 меломани. Най-висок е относителният дял на поп, рок и фолк концертите, които са събрали 75.5 хил. посетители. В резултат на строителството на нови съвременни кина, обзаведени с модерна техника, в края на 2011 г. броят на киносалоните в страната е 43, а броят на киноекраните достига до 150, сочат наблюденията на НСИ. Средната посещаемост за годината на екран е около 31 000 зрители. Относителният дял на мултиплексите представлява 18.6% от кината, 60% от екраните, 54.3% от местата, 69.2% от прожекциите и 76.9% от посещенията в кината. Произведените документални и образователни късометражни и среднометражни филми у нас през 2011 г. са 54, или с 1.6 пъти по-малко в сравнение с 2010 година. Само седем са пуснатите на големия екран игрални късометражни и среднометражни филма, а 21 са произведените пълнометражни ленти.
Източник: Класа (22.05.2012)
 
От БАН прогнозират 1,3% икономически ръст за 2012 г. Очакваният икономически ръст през тази година ще бъде минимален, около 1,3%, прогнозираха вчера учени от Института за икономически изследвания при БАН. Те представиха своя годишен доклад „Икономическо развитие и политика в България: оценки и очаквания“. Прогнозата на БАН се приближава до обявените от зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева очаквания за ръст от 1,4%. Ръст от 1% прогнозира неотдавна и шефът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски. БНБ и МВФ обаче са доста по-предпазливи в предвижданията си за икономиката ни. Те дават надежда за ръст съответно от от 0,7% и 0,8%. Европейската комисия пък ревизира наскоро прогнозата си до едва 0,5%. Не е изключено през следващите две години да има по-голямо нарастване на БВП, но все пак то ще остане в рамките на сравнително бавните темпове, коментира Виктор Йоцов. Грешна е тезата, че увеличеният износ ще изиграе ролята на локомотив и ще изтегли българската икономика от кризата. Това не може да стане, защото неговата структура е деформирана. Ние разчитаме на експорт, който е с малка добавена стойност. Потреблението също е свито. Така Йоцов коментира причините за очаквания нисък растеж. Според него статистически не сме в рецесия, но несигурността витае във въздуха, за което допринася и обстановката в Гърция. В резултат на кризата и несигурната икономическа среда рентабилността на българските предприятия е намаляла с 54-85%, бързо нараства общата им междуфирмена задлъжнялост. 90% от дружествата с ликвидни проблеми са микропредприятия с персонал до 9 души. България не е изправена пред опасността от голям бюджетен дефицит, но нередовните плащания към бизнеса, намаляването на инвестициите и отлагането на реформи в ключови сектори влошават като цяло бизнес средата, твърди анализът на БАН. Въпреки трудностите конвергенцията на България с Европа продължава. През 2008 г. производителността у нас е била 39,7% от средноевропейската, докато през 2010 г. тя достига 41%. Освен това преди четири години средната заплата у нас е била 26,7% от средната за ЕС, а през 2010 г. - 33%, коментира Любомир Димитров. Част от банките у нас може да се сблъскат с трудности при покриването на критериите за капиталова адекватност, прогнозира от своя страна Григор Сарийски. По думите му банковата система у нас е стабилна, а тези банки, които срещнат проблеми, ще прибегнат до сливане или до продажба, за да може да се справят със ситуацията. Според него вторият проблем на банковата система е високата ликвидност. Три района за планиране – Северозападен, Северен Централен и Южен Централен, са най-слабо развитите. Само в Югозападния район през последните години е регистрирано увеличение на БВП на човек. Регионалните различия се увеличават, пише в доклада на БАН. Най-големият проблем е липсата на централно финансиране на регионалната политика. Основно се разчита на еврофондовете. В другите държави има оперативни програми, предназначени конкретно за съответния регион, коментира Яна Кирилова.
Източник: Класа (22.05.2012)
 
Над половината незаети българи са без работа от над година Безработицата в страната е достигнала 12.9% през март, като се е увеличила от отчетените в края на декември 12.2%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят на незаетите нараства с 4.8% спрямо година по-рано и достига 421.4 хиляди души. Без работа са 14.5% от мъжете и 11% от жените. Според статистиката за последната година е отчетен ръст от 7.9% в броя на трайно безработните хора, които към края на тримесечието са 226.7 хиляди души. Така вече 53.8% от незаетите са без работа от една или повече години. По-засегнати са мъжете, при които спрямо март 2011 г. коефициентът на продължителна безработица се е увеличил с 0.5 процентни пункта до 8.1%. Същевременно при жените стойността му намалява с 0.2 процентни пункта до 5.6% към март. Въпреки влошаващите се перспективи обаче данните на НСИ показват спад в броя на т.нар. обезкуражени лица – т.е. хората, които искат да работят, но не търсят активно работа, тъй като не вярват, че ще намерят. Към края на първото тримесечие в тази категория са 247.3 хиляди души, което е с 2.4% по-малко спрямо отчетените преди година 253.4 хиляди души. Данните на националната статистика обаче показват увеличаване и в обхвата на т.нар. младежка безработица. Към края на тримесечието общо 23% от хората на възраст между 15 и 29 навършени години са без работа – съответно 24% при мъжете и 21.7% при жените. За сравнение, преди година стойността на коефициента е била 21.3% (съответно 22.8% при мъжете и 19.3% при жените). Расте и броят на хората, които търсят първа работа – през първото тримесечие те са общо 70.8 хиляди души, което е с 9.7% повече спрямо година по-рано. Делът им спрямо общия брой на безработните е 16.8%, отчита НСИ.
Източник: Капитал (23.05.2012)
 
Защо ниските данъци не са достатъчни България е сред страните с най-ниски данъци в Европейския съюз и това е много добра предпоставка за привличане на чужди инвестиции, но не и достатъчна. Повод е обзорът на Европейската статистическа служба - Евростат, за последните промени в данъчната политика на страните от ЕС. Добрата новина за бизнеса е, че докато в други държави бремето се увеличава и компаниите и хората трябва да заделят по-голям дял от своите доходи за данъци, България запазва основните ставки непроменени. Така страната ни се нарежда на първите места по благоприятен данъчен режим. Ако тенденцията се запази и след кризата, това ще е допълнително конкурентно предимство в надпреварата за привличане на чужди капитали. Мениджърите на международни компании, които оперират в България, обаче твърдят, че ниските ставки далеч не са достатъчно условие. По равнище на корпоративния данък България предлага най-ниската ставка в ЕС, като дели позицията с Кипър. Южната държава обаче не предлага много инвестиционни възможности извън финансовото посредничество. България оглавява и класацията по най-ниско облагане на личните доходи. По големина на ставката по ДДС пък България се нарежда в златната среда. Този данък влияе директно върху крайните цени. След кризата чуждите инвестиции в България паднаха в пъти. А напоследък страната ни губи в надпреварата за привличане на капитали с останалите държави в региона. Според представители на бизнеса важна причина за това е, че вече стъпилите в България компании споделят болезнения си опит и това разколебава други фирми от инвестиране.
Източник: Капитал (23.05.2012)
 
Националният статистически институт представи основните резултати за икономическата активност на населението през първото тримесечие на 2012 година. Безработица През първото тримесечие на 2012 г. безработните лица в страната са 421.4 хил., от които 252.3 хил. са мъже и 169.0 хил. - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. броят на безработните се увеличава с 4.8%. Коефициентът на безработица се увеличава с 0.7 процентни пункта и през първото тримесечие на 2012 г. е 12.9%, като при мъжете нараства с 1.3 процентни пункта, а при жените - с 0.1 процентни пункта, и достига съответно 14.5 и 11.0%. Продължително безработни (от една или повече години) са 226.7 хил., или 53.8% от всички безработни лица, като в сравнение с първото тримесечие на предходната година броят им се увеличава със 7.9%. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0.5 процентни пункта и достига 6.9% през първото тримесечие на тази година.
Източник: profit.bg (23.05.2012)
 
308 хил. загубиха работа в кризата Над 308 хил. души са загубили работата си в кризата. В края на март наетите българи по трудово или служебно правоотношение са 2,1 млн. Това е с над 308 хил. по-малко спрямо март 2009 г., когато световната криза вече навлезе и в България. Официалната безработица се увеличава с 0,7% през първото тримесечие на годината и достига 12,9%, съобщи Националният статистически институт. Официално безработните са 421,4 хил. Още близо 250 хил. души обаче въобще не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Продължително безработни (над една година) са 53,8% от всички безработни, като спрямо първото тримесечие на предходната година броят им се увеличава със 7,9%.
Източник: Стандарт (23.05.2012)
 
Мултимедиа: Общините с най-енергийно ефективни жилища Несебър е най-енергийно ефективната община в България. Това показват резултатите от преброяването на населението и жилищата в България, което Националният статистически институт (НСИ) проведе в началото на 2011 г. Според данните на статистиката общо 83.5% от жилищните сгради в морската община вече са с външна изолация, а 89% имат енергоспестяваща дограма. Като цяло населените места по Черноморието доминират в десетката на общините, които са въвели двете мерки за повишаване на енергийната ефективност - изолация и дограма, които се проучват чрез анкетата от преброяването (виж инфографиката). Като единствени изключения се открояват Столична община и Банско, когато говорим и за поставяне на нова дограма и за саниране. Доспат е третата неморска община в челото на класацията, свързана с поставянето на енергоспестяващи дограми. Туризмът е едно от обясненията на факта, че именно по-морето са предприети повече мерки свързани с енергийната ефективност. От една страна местните хора получават по-добри приходи и съответно могат да си позволят подобни разходи, а от друга - те просто са принудени да подобряват базата, в която посрещат туристи, за да си гарантират и повече приходи в бъдеще. Друго обяснение може да бъде и това, че местните атмосферните условия, свързани със силни ветрове и влага, налагат и инвестиции в енергийна ефективност. В същото време като относителен брой най-много сгради с външна изолация и енергоспестяваща дограма има в най-големите градове и съответно общините, в които те се намират. Там обаче и броят на сградите по принцип е доста по-голям в сравнение с морските общини. Затова и на фона на всички налични жилищни сгради ефектът от мерките, свързани с подобряване на енергийната ефективност са с не толкова значителен дял. Енергийната ефективност е приоритет на правителството, заложен в стратегията за развитие на страната до 2020 г. В същото време подобряването на енергийната ефективност на сградите в страните от Източна Европа е приоритет и на ниво Европейски съюз. А последното означава, че не само към момента, а и в бъдеще и гражданите, и бизнесът ще имат достъп до европейски субсидии, с които да подобрят енергийната ефективност на сградите си. Така че след време резултатите ще може и да се променят. Със собствени средства или чрез програми, резултатите показват, че най-добре по отношение на енергийната си ефективност към момента се справят именно тези 10 общини:
Източник: Капитал (28.05.2012)
 
Спрямо покупателната си способност българите плащат най-скъпия газ в Европа Спрямо покупателната способност на местното население цената на газта за битови абонати в България е рекордна за 27-те страни членки на ЕС. Това местното население цената на газта за битови абонати в България е рекордна за 27-те страни членки на ЕС. Това показват разпространени днес данни на Евростат за цените на енергоносителите през второто полугодие на 2010 и 2011 година. Данните на европейската статистическа служба показва, че цената за 100 киловатчаса енергия от газ у нас струва 10.1 евро, като следващите две места са за Унгария (9.7 евро) и Словения (9.6 евро). Предвид платежоспособността на местното население, най-евтин газ ползват в Люксембург (4.8 евро за 100 киловатчаса), Великобритания(5.2 евро) и Румъния (5.4 евро). Поглед към средните цени на синьото гориво показват, че то е най-достъпно в Румъния (2.8 евро за 100 киловатчаса), Естония (4.4 евро), Латвия (4.6 евро) и България (4.7 евро). Най-скъп е газът в Швеция (11.7 евро за 100 киловата), Дания 10.9 (евро) и Италия (8.8 евро). Средната цена за 27-те страни, членки на ЕС, е 6.4 евро за 100 киловатчаса. За втората половина на миналата година цената на синьото гориво в еврозоната е скочила средно с 12.6%. В Румъния има поевтиняване с 0.1%, докато във Великобритания са плащали средно с 27% повече, отколкото през второто полугодие на 2010 година. Що се отнася до електричеството, средните му цени са били най-ниски в България (8.7 евро за 100 киловата), Естония (10.4 евро) и Румъния (10.9 евро). На другия полюс са Дания (29.8 евро за 100 киловата), Германия (25.3 евро) и Кипър (24.1 евро). Средната цена на тока в страните от ЕС е 18.4 евро за 100 киловатчаса, като се е повишила със 6.3% през второто полугодие на 2011 г. Като се вземе предвид платежоспособността на населението, най-евтино електричество ползват във Финландия (11.4 евро за 100 киловатчаса), Франция (12.6 евро) и Гърция (13.5 евро). По този показател най-скъп е токът в Кипър(26.7 евро за 100 киловата), Унгария (26.4 евро) и Словакия (24.9 евро).
Източник: Дневник (28.05.2012)
 
Бизнес оптимизмът се запазва и през май Въпреки продължаващата дългова криза и икономическа несигурност в Европа нагласите на бизнеса в България през май се подобряват за трети пореден месец. Положителни оценки и очаквания изказват мениджърите във всички сектори, а общият показател за бизнес климата се повишава с 2.8 пункта спрямо април, показва анкетата на Националния статистически институт (НСИ). По-високи резултати от допитването бяха отчетени и през март и април след два "песимистични" месеца в началото на годината. През март слабо увеличение на индикатора се отчита в промишлеността. Това се дължи както на по-добрите оценки за настоящата производствена активност, така и на очакванията за допълнителен ръст през следващите три месеца. Намаляват обаче поръчките на предприятията най-вече заради контрагентите в чужбина. От НСИ отчитат и увеличение на запасите от готова продукция. Цените в сектора се очаква да нарастват. С настъпването на активния сезон за строителство се повишава и оптимизмът на мениджърите в сектора. Съставният показател нараства с 1 пункт, а настоящото бизнес състояние се определя предимно като "нормално за сезона". Като положително развитие от НСИ отчитат и факта, че свиването на дейността се забавя. Освен това фирмите в сектора могат да се похвалят и с повече нови поръчки, показват още данните. Въпреки това кризата в строителството още не е отминала, като прогнозите са цените да продължат да спадат. Най-значителен ръст има при търговията на дребно, където съставният показател се покачва с цели 10.3 пункта спрямо април. Това се дължи както на по-добрите оценки, така и на по-оптимистичните очаквания за състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Търговските компании имат също по-положителни очаквания за продажбите и поръчките към доставчиците си, което обяснява очакванията им за ръст на цените. Нараства оптимизмът и в сектора на услугите, показва анкетата на НСИ. Мениджърите дават по-добра оценка на настоящото състояние на фирмите и търсенето на услуги. Не толкова категорични са те обаче в очакванията си за следващите три месеца, като прогнозата им за търсенето остава на същите нива както и през април. Не се очакват и промени в цените. Основният фактор, който затруднява работата на компаниите в България, остава несигурната икономическа среда. Мениджърите във всички сектори посочват и недостатъчното търсене като пречка за бизнеса им. Фирмите се оплакват също от финансови затруднения, а в строителството и услугите проблем представлява и конкуренцията.
Източник: Капитал (29.05.2012)
 
Бизнес климатът се подобрява заради оптимизъм в търговията Бизнес климатът в страната през май се подобрява заради оживление най-вече в търговията на дребно, показаха данните на Националния статистически институт (НСИ). Общият показател се покачва с 2,8 пункта, като най-висок е именно в този сектор - +10,3 пункта, за строителството ръстът е с 1, а в услугите – с 1,8 пункта. За първите два месеца на годината бизнес климатът отчиташе сезонен спад. През януари минусът беше с 0,7 пункта, а през февруари с 2,4, след което през март се повиши с 2,3, а в края на месец април - с 3,2 пункта. Високият ръст през май в търговията на дребно се дължи най-вече на подобрените оценки и очаквания на мениджърите за състоянието на предприятията. Повишен оптимизъм се забелязва и в очакванията им по отношение на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца, отчита още статистиката. Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, обаче продължават да са несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене, като през май се засилва негативното въздействие на конкуренцията сред компаниите в търговията на дребно. Очакванията за цените през следващите три месеца са в посока на увеличение. Бизнес климатът в строителството се повишава с 1 пункт, като мениджърите разчитат на подобряване на ситуацията през активния сезон и на повече нови поръчки. И тук несигурната икономическа среда, финансовите проблеми, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша влияят негативно. Съставният показател в промишлеността пък е на равнището си от април. Сред причините са намаляване на износа и залежаване на запасите от готова продукция. Това неизбежно ще доведе до покачване на цените в сектора. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната остават факторите, затрудняващи в най-голяма степен дейността на предприятията в индустрията, сочат още данните на НСИ. Плах оптимизъм има и при сектора на услугите – там бизнес климатът се повишава с 1,8 пункта спрямо април като резултат от очакванията на стопанските ръководители за подобрение на ситуацията през летните месеци. Мениджърите обаче се колебаят по отношение на тенденциите, които касаят цените. Несигурната икономическа среда, конкуренцията и недостатъчното търсене са сред негативните фактори в бранша. Най-вероятно продажните цени при услугите ще запазят равнището през следващите три месеца, прогнозират стопанските ръководители.
Източник: Класа (29.05.2012)
 
ИТ бизнесът иска свое министерство ИТ бизнесът иска свое министерство, което да поеме ръководната роля в изграждането и управлението на електронното правителство. Това стана ясно по време на Националния форум за бизнес дискусии и прогнози BizTech вчера. Според компаниите в бранша така всички ИТ системи ще бъдат напълно централизирани и по-лесни за контрол и изпълнение. Електронното правителство трябва да има управителен и надзорен съвет, както и добър проектен мениджмънт, добавиха експерти. В момента за е-управлението отговарят едва 19 души от администрацията, които са натоварени с изготвянето на политика за него. Специалисти и от други министерства също са ангажирани да помагат, заяви Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, ИТ и съобщенията. Той обаче обеща, че до края на тази година вече ще има резултати и още по-голяма част от услугите ще бъдат достъпни за гражданите и фирмите. За успеха на този проект са необходими политическа воля и пари, като ние разполагаме и с двете, категоричен бе Борисов. Той призна, че за момента развитието на проекта не върви с необходимия темп, но предстои усърдна работа по свързването на 30 регистъра в една система, както и въвеждането на част от предвидените 50 различни електронни услуги за общините. Силно критикуваният портал на електронното правителство (http://www.egov.bg) също ще бъде променен. По отношение на компютърната грамотност и уменията за използване на интернет от страна на българите се оказа, че България се нарежда на едно от последните места в ЕС. Според цитирани данни на Евростат за 2011 г. по-малко от половината домакинства у нас имат достъп до глобалната мрежа при средни стойности от 73% в Европа. Според агенцията за пазарни анализи и прогнози, специализирана в ИКТ сектора, CBN Pannoff & Stoytcheff едва около двама на всеки петима у нас могат да копират файл. В ЕС приблизително две трети от гражданите могат да извършат подобна операция. Заради негативните резултати е необходимо ограмотяване на хората, за да могат да използват е-услугите свободно. Въпреки тези данни не е нужно да чакаме всички в държавата да имат компютърна грамотност и достъп до интернет, за да изградим електронно правителство, коментира Христо Трайков, независим ИТ експерт. За е-управлението са необходими и сериозни инвестиции в хардуер, добави Людмил Стойчев от CBN. Според Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ, качествени кадри и компании, които да работят по подобни проекти у нас има, но липсва заданието към тях.
Източник: Класа (29.05.2012)
 
Производствените цени са нараснали с 3.7% през април Заводските цени ускоряват покачването си през април, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база темпът на покачване е 3.7%, а през март беше 3.4 на сто. На месечне база покачването е било 1.5 процента. Производствените цени са ориентир за състоянието на сектора, защото отразяват търсенето за продукцията му и натиска, на който са подложени компаниите от цените на основните суровини и енергийни продукти. Къде е най-голям ръстът На годишна база значително поскъпване има при производството на текстил и производните изделия, но без дрехи - със 7.9%. Продуктите от преработена кожа също поскъпват - със 7.2 на сто, докато цените при производството на дрехи се увеличават петкратно по-бавно - с 1.5%. Тези данни потвърждават тенденцията, търсенето на дрехи намалява и това подкопава цените им, докато производството на текстил за индустриални цели бележи подем и става по-привлекателно за компаниите от сектора. В при производството на тютюневи изделия - също има по-сериозно увеличение на цените - със 7.0%. Само в две категории цените бележат спад спрямо миналия май. В металургията той е 13.7 на сто, а в производството на продукти от минерални суровини поевтиняването е 1.1%.
Източник: Капитал (31.05.2012)
 
Износът ни на вина се е увеличил с 8% през миналата година С близо 8% е нараснал износът на българско вино през 2011 г. в сравнение с 2010 г., сочи доклад на министъра на земеделието и храните за състоянието и извършения контрол в лозаро-винарския сектор през миналата година. Това съобщават от правителствената информационна служба. По данни на НСИ експортът е бил 65 636 495 л. при 60 497 586 л. през 2010 г. Най-голям дял в структурата на износа заема Русия, където износът за 2011 г. е 26 369 766 л. Общото количество на произведените спирт, дестилати и спиртни напитки през миналата година е 89 847 071 л., а са внесени 12 850 293 л. Докладът посочва, че количеството на преработеното грозде през 2010 г. е 157 945 т. Количеството на произведеното вино за реколта 2011 г. е 1 049 797 хектолитра, от които 437 315 хектолитра са бяло и 612 482 хектолитра – червено вино. Количеството на произведената мъст е 48 437 хектолитра. Съхраняваното вино е 1 074 049 хектолитра, от които 734 521 хектолитра червени вина и 339 528 хектолитра бели вина. През изминалата година служителите на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) са извършили 2074 проверки, от които 823 на гроздопроизводители и 1251 на винопроизводители. Съвместните проверки с други контролни органи са 76. За отчетния период е направен физикохимичен анализ на 1527 проби. Приходите от лабораторна дейност са в размер на 206 512 лв. Издадени са 46 удостоверения за контролни номера на вина със защитено наименование за произход. През 2011 г. ИАЛВ е издала общо 114 акта за засаждане винени лозя. Утвърдени са 94 индивидуални плана за преструктуриране и конверсия на винени лозя за обща площ от 2297,7 ха. Издадени са 14 удостоверения за кандидатстване по схема „Изкореняване на винени лозя” за обща площ от 63,6 ха. Изпълнителна агенция по лозата и виното е съставила 43 задължителни предписания и 64 наказателни постановления през изминалата година. Общият размер на наложените санкции по наказателни постановления за периода е 192 000 лв. Издадени са 61 изменения и допълнения към съществуващи удостоверения за регистрация. През периода са извършени 97 проверки от този вид и са заверени технически спецификации за производство на различни продукти – етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. За нуждите на контрола са взети 20 проби. Съставени са два акта за нарушение. Издадени са и седем заповеди на министъра за заличаване от регистъра по искане на
Източник: econ.bg (31.05.2012)
 
Броят на лекарите в България се е увеличил с 414 души, а на стоматолозите с 300 Към края на миналата година броят на лекарите в България се е увеличил с 414 души, а на стоматолозите с 300. Това сочат данни от наблюдение на Националния статистически институт (НСИ). Статистиците преброили общо 28 411 практикуващи лекари и 6655 стоматолози. Сред докторите е най-голям делът на общопратикуващите (16.5%), хирурзите и специалистите по вътрешни болести (общо 10,4). 47 427 са медицинските специалисти по здравни грижи, сред които медицинските сестри наброяват 31 609. Осигуреността с лекари в страната е 38.8 на 10 000 души от населението, а със стоматолози 9.1 на 10 000, констатира НСИ. Показателят за осигуреност с лекари по области обаче варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души, поясняват от института. Той е най-висок в региони с медицински университети и университетски болници. По този показател на първо място е Плевен с 50.2 на 10 000 души, следван от София-град с 45.1 и Варна с 45.0. Най-ниски са стойностите в областите Разград (25.6), Силистра (26.3), Перник (26.5) и Кърджали (26.6). Осигуреността с джипита е 6.4 на 10 000 души. Налице е диспропорция и при осигуреността с общопратикуващи лекари. В Плевенско на 10 000 души се падат 8.2 джипита, а в Кърджалийско и Разградско по 4.4. В болниците се трудят 15 264 лекари и 82 зъболекари, сочи още изследването на НСИ. Там са заети и 28 840 медицински специалисти по здравни грижи. В заведенията за извънболнична помощ пък на основен трудов договор са наети 10 589 доктори и 6239 стоматолози. 2538 лекари и 334 зъболекари работят в други лечебни и здравни заведения. Според последните данни болниците са 315 и разполагат с 44 811 легла, като държавата разполага със 167 многопрофилни и 148 специализирани лечебници. В сравнение с 2010 г. легловият фонд на болниците намалява с 2.2% изцяло за сметка на намаления брой на леглата в многопрофилните болници. Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2011 г. е 647 на 100 000 души от населението, допълват от НСИ. По данни на Евростат в сравнение с останалите страни, показателят за България е сравнително висок. С по-висока осигуреност на болнични легла спрямо нашата държава са седем държави - Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Литва, Полша и Румъния.
Източник: Класа (31.05.2012)
 
Регионален бизнес: Туризмът в Пловдив отбелязва ръст Международният панаир, археологическите и културни обекти в цялата област би трябвало да правят Пловдив много добра дестинация за туризъм. Тя също страда от кризата, но въпреки това в последните години все повече се развиват и не толкова традиционните места за почивка. Почивка можем да кажем малко условно, защото в района има два вида туризъм – конгресен, свързан с Международния панаир и бизнеса, и ваканционен. В последния влизат СПА центровете като Хисаря, затворените комплекси като тези около Старосел, културният туризъм в Пловдив. Според местни хотелиери кризата в последните години очаквано е намалила потока на туристите, но след първоначалния спад нивото им остава сравнително стабилно. Приходите обаче намаляват, защото собствениците на местата за настаняване се опитват да привличат повече клиенти с намаление на цените и различни промоции. Почивните дни през последните два месеца са помогнали на някои от хотелите около Пловдив, но в самия град натрупването на неработни дни е имало по-скоро обратен ефект, стана ясно от думите на хотелиерите. Очакванията са летният сезон да помогне за запълването. "Общо взето, през почивните дни имаше хора. През април бяха повече, май беше по-слаб", коментира Румен Манджуков, управител на хотел "Галери" в Хисаря. Той обясни, че в сравнение с предишни години няма голяма промяна в броя на нощувките, направени през празниците. Манджуков е намалил цените още преди 1-2 години и казва, че повече няма накъде да ги сваля. Конгресният туризъм в хотела е отчел спад от 5-10% в сравнение с годините преди кризата. Той посочи, че се надяват през юли и август да има повече туристи, но например ефект от гръцките стачки, заради които да се насочват повече хора към България, не се забелязва. Радослав Бозуков, собственик на хотел "Лайпциг" в Пловдив, разказа, че с многото почивни дни градските хотели са изгубили, защото в тях основните посетители са хората, които пътуват по работа. "Покупателната способност на гръцкото население намаля и това доведе и до голям спад на туристите в Пловдив", коментира Бозуков. По думите му обаче точна статистика е трудно да се дава за няколко години назад, защото голяма част от бизнеса е изсветлял и е извадил наяве приходите си. Спрямо 2008/2009 г. в момента спадът е с над 30%, смята Бозуков. През 2010 спрямо 2009 г. също е имало спад от около 12-16%, а прогнозата му е, че окончателните данни за миналата година също ще са на минус. Данните на Националния статистически институт за миналата година показват, че броят на леглата и местата за настаняване в област Пловдив се е увеличил, ръст има и на броя нощувки, и на приходите от тях (виж таблицата). Според местния Туристически информационен център от 2000 г. насам има стабилна тенденция на увеличаване в броя на хотелите и леглата в тях. Голяма част от ръста се дължи на посещения на чужденци, което увеличава и общия брой посетители в областта. Приходите от нощувки на чужденци също бележат по-голям ръст от общия за областта. Бозуков нарича струпването на почивни дни "един от общите проблеми на всички в бизнеса". Според него от големия брой празници през април и май са спечелили само курортни градове, като Велинград и Хисаря например, които имат СПА центрове. Градските хотели, подобно на неговия, са изгубили от многото почивни дни. Проучване на Търговско-промишлената палата в Пловдив за 2010 г. показва, че туристите определят града като третата по привлекателност дестинация сред областните центрове – преди него са Велико Търново и Варна. По този показател Пловдив изпреварва Бургас и София. Сред забележителностите, които най-често се посещават в града, са Старият град (80% от анкетираните), Пловдивският панаир, пешеходната зона в центъра, Паметникът на Альоша и малко след него – Античният театър.
Източник: Капитал (01.06.2012)
 
Продажбите на дребно в България през април са останали стабилни Без изменение са останали продажбите на дребно в България през април спрямо март. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През март обаче ръстът на продажбите на дребно у нас е бил по-силен, отколкото беше обявено предварително. Евростатистиката отчита, че продажбите на дребно са се увеличили с 4,6% през третия месец на годината, а не с 3,9%, както беше обявено по-рано. Продължава и забавянето на годишния спад на продажбите на дребно в България. През април спрямо април 2011 г. е регистрирано намаление от 0,3%, докато през март спадът на продажбите на дребно беше 1,8%. Данните на Евростат показват още, че през април спрямо март продажбите на дребно в еврозоната са намалели с 1%, а средно за всички държави-членки на Европейския съюз – с 1,1%. На годишна база през април спадът на продажбите на дребно се ускорява до 2,5% в еврозоната и 1,9% за целия ЕС, след като през март беше отчетено понижение от съответно 0,2% за държавите от валутния блок и ръст от 0,9% във всички 27 страни от Еврообщността. През април продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия в еврозоната са регистрирали месечен ръст от 0,3%, а в целия ЕС – спад от 0,1%. Продажбите в нехранителния сектор са паднали със съответно 1,4% и 1,2%. Най-голямо месечно повишение на продажбите на дребно през април е отчетено в Румъния (0,8%) и Германия (0,6%), а най-голямо месечно понижение – в Австрия (-3,5%), Словения (-2,9%) и Финландия (-2,7%). През април на годишна база продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия в еврозоната са намалели с 2,3%, а в ЕС – с 2,4%. Продажбите в нехранителния сектор са отбелязали годишен спад от съответно 2,1% и 0,7%. Най-голям годишен ръст на продажбите на дребно през април е регистриран в Естония (8,5%), Латвия (7,8%) и Румъния (3,4%), а най-голям годишен спад – в Испания (-9,6%), Португалия (-9,3%) и Малта (-4,6%).
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2012)
 
НСИ потвърди: България избегна свиване на БВП Експресните оценки за брутния вътрешен продукт, публикувани миналия месец, бяха потвърдени с предварителните данни, които Националният статистически институт (НСИ) публикува вчера. Българската икономика е отчела 0% растеж през първото тримесечие на годината спрямо четвъртото на миналата. На годишна база пък БВП нараства с 0.5%. България продължава да избягва икономическия спад и връщането към рецесията (свиване в две последователни тримесечия), което се наблюдава в някои държави от еврозоната (виж втория материал). Несигурността на пазарите потиска и без това свитото търсене в основни външнотърговски партньори на страната, което удря продажбите на компаниите износители и услугите, които ги съпровождат. Като цяло обаче за България всички институции прогнозират растеж на икономиката между 0 и 1% за тази година, а Министерството на финансите се придържа към прогноза за растеж от 1.4%. Разбивката по компоненти на БВП показва, че първото тримесечие традиционно е най-слабото в годината. Тогава е най-краткият месец с най-малко работни дни - февруари, транспортът и търговията са затруднени заради лоши пътни условия, а потреблението през януари традиционно спада след празниците, което на следващия месец се компенсира със спестяване. Така в номинално изражение брутният вътрешен продукт е 15.07 млрд. лв., а за четвъртото тримесечие на миналата година бе 19.46 млрд. лв. Фактът, че номиналният размер на БВП е под равнището и на първото тримесечие на миналата година, предизвика анализаторите да разкритикуват методологията на НСИ за сезонно изглаждане на данните. Според националната статистика обаче методологията и прилагането й са по стандартите на европейската статистическа служба Евростат. Делът на индустрията намалява Заради свиването на износа и индустриалното производство делът на индустриалния сектор в брутната добавена стойност (реалното производство, без да се отчитат субсидиите и косвените данъци) намалява от 33.2% на 31.9%. Загубата на дял се компенсира главно от земеделието, чието тегло се увеличава от 2.9% на 3.7%. По отделни дейности подем има при търговските предприятия, туристическия бранш, сделките с недвижими имоти, както и в добивната промишленост. Свиване НСИ отчита в дейността на домакинствата и самонаетите лица и в активността на държавния сектор.
Източник: Капитал (07.06.2012)
 
Българите са били с най-ниски заплати в ЕС и през 2010 г. Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България за 2010 г. е най-ниската в ЕС, показват най-новите данни на Евростат за заплатите и разходите за труд в съюза. Българите са получили средно за годината 4395 евро. За сравнение, средният доход в Дания е бил 58 640 евро. Сред най-добре платените европейци са живеещите в в Люксембург - средно 49 316 евро, в Холандия - 45 215, в Белгия - 43 400, в Германия - 42 500, Финландия и Швеция - по 40 000, и т.н. Значително по-добри от българските са били и заплатите в Румъния - средно 5891 евро. България е на дъното и по минимална работна заплата - 138 евро средно, докато в Румъния ставката е била 162 евро. В Люксембург минималната работна заплата съответно е отчетена на 1800 евро, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия варира около 1500 евро. България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност. Докато в Люксембург през 2010 г. са разполагали средно с 1495 евро месечно, в България сумата е 272 евро. Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция и 38 евро в Дания до 4.2 евро в Румъния и 3.1 евро в България. Това включва не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, други разходи, данъци и субсидии, направени или получени от предприятието. Повече от един на всеки четирима служители в България, Румъния и Литва се отчитат като служители с ниски доходи. Жените са били по-ниско платени от мъжете средно с около 16-17 на сто през 2010 г. в рамките на целия ЕС, отчита още изследването на Евростат. Най-големи разлики в заплащането между мъжете и жените са регистрирани в Естония, Чехия и Австрия - средно около 25 на сто. Най-малко е разминаването по този показател в Словения, Малта, Италия и Белгия.
Източник: Капитал (07.06.2012)
 
Икономиката ни продължава да се влачи по дъното Икономиката на България се влачи по дъното. За първото тримесечие на тази година сме произвели стоки и услуги за 15,705 млрд. лв., или на човек по 2 145,9 лв. Преизчислено в долари, сме произвели стоки за 10,5 млрд. долара и за 8,03 млрд. евро. Спрямо последното тримесечие на 2011 г. БВП на страната запазва равнището си, докато брутната добавена стойност намалява с 0,3%, отчетоха ревизираните данни на НСИ. Спрямо експресните оценки промени за произведеното у нас няма. Крайното потребление бележи спад с 0,5% спрямо края на 2011 г., а износът и вносът на стоки и услуги намаляват съответно с 2,9 и 0,8%. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през първото тримесечие възлиза на 13,37 млрд. лв. по текущи цени. На годишна база икономическият ни ръст в началото на 2012 г. е 0,5%, брутната добавена стойност намалява с 0,2%, колективното крайно потребление отчита спад с 2,1%. Вносът на стоки и услуги запазва нивото си спрямо съответното тримесечие на предходната година, а износът отбелязва спад с 0,1%. Погледнато в европейски мащаб, БВП в ЕС-27, както и у нас, първото тримесечие на 2012 г. запазва нивото си от предходното тримесечие. Най-сериозен ръст има в Латвия - с 1,0%, Литва, Полша, Финландия и Швеция - с 0,8%, и Словакия - с 0,7%, докато Унгария, Чехия, Италия, Испания и Кипър регистрират спад съответно с 1,3, 1, 0,8, 0,3 и 0,3%. Добрата новина е, че производителността леко се увеличава – за януари-март у нас по предварителни данни БВП на един зает нараства с 2,6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Общо в икономиката са заети 3,213 млн. души. Общият брой отработени часове е 1,31 млрд. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. броят на заетите лица е намалял с 1,6%, като са отработени с 1,5% по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2011 и 2012 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в сектора на услугите, сочи още статистиката на НСИ. На едно заето лице се падат 4888 лв. от текущия обем на произведеното (БВП), като всеки зает създава средно 11,9 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на човек реално се увеличава с 0,4% и съответно с 0,3% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година.
Източник: Класа (07.06.2012)
 
Последните данни на Евростат показват, че страната ни отново е на дъното по средна брутна работна заплата на пълен работен ден сред 27-те. Данните са от 2010 г. и са последните, които европейската служба съпоставя. Българинът е получавал средно по 4395 евро за година, за разлика от съседна Румъния, където средният годишен доход е бил по-висок с почти 1500 евро. Вероятно разликата със северната ни съседка за 2011 г. ще намалее, тъй като заради споразумението с МВФ се наложи Румъния да ореже доста разходи. "Да задминем Румъния по доходи е една от целите на правителството. Целта е не само да достигаме и задминаваме тези, непосредствено преди нас, като Румъния и Латвия, а и да се стремим доста по-високо - към средноевропейските доходи. За да се случи това, са нужни два мандата на ГЕРБ. За това време може да достигнем Гърция. Напълно е възможно в края на втория ни мандат средният българин да е богат колкото средния грък", заяви миналото лято финансовият министър Симеон Дянков пред bТV. На другия полюс в скалата на Евростат са датчаните, които са спечелили 13 пъти повече от българите - годишният им доход е бил почти 59 000 евро, или 4916 евро на месец. През кризисната 2010 г. добре са изкарвали и в Белгия, където са заработили средно по 43 400 евро, германците пък са били по-скромни и са взели около 42 500 евро. България е най-зле и по размер на минималната работна заплата, която по това време е била 138 евро, докато румънците отново са получавали повече - с 24 евро. В Люксембург например минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия тя е около 1500 евро. Докато заплащането у нас остава критично, българската икономика все пак отбелязва скромен напредък. Брутният вътрешен продукт за първите три месеца нараства с 0.5% спрямо същия период на 2011 г., показват данните на националната статистика. Макар спрямо четвъртото тримесечие на м.г. да е регистриран нулев растеж, все пак данните потвърждават по-оптимистичните нагласи на бизнеса. Изработеният БВП до март е 15.7 млрд. лв. Преизчислен в евро, е 8.03 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1.1 хил. евро, или 2.1 хил. лв., показват данните. В Европа също се наблюдава напредък, но докато у нас той все още е несъществен, част от останалите държави се справят повече от добре. Сред отличниците попадат Литва, Латвия и Естония, които регистрират ръст от между 4 и 5.5% за година. Сред тях е и Полша, която може да се похвали с напредък от почти 4.5%. Това не е изненада, а потвърждение на есенната икономическа прогноза на Еврокомисията, според която шампионите по очакван ръст за 2012 г. са все страни от Източна Европа. На годишна база няма изненади - най-зле е растежът в съседна Гърция, който е на минус с над 6%. Под нулата са и Португалия, Унгария, Кипър и Нидерландия.
Източник: Сега (07.06.2012)
 
България е втора в ЕС по ръст на производството на ток България е на второ място сред страните от ЕС по ръст на производството на електроенергия за миналата година с нарастване на добива със 7.5%, сочат данните на Евростат. Пред нас е само Гърция с ръст от 12.2 на сто. Повишаване на производството на ток отчитат още Полша (3.1%), Словакия (2.3%) и Чехия (2%). Като цяло в страните от ЕС е произведена с 0.5% по-малко електроенергия от 2010 г. Статистиката сочи, че 54% от тока идва от конвенционални източници, 28 на сто от ядрени източници, 13% от водни източници и 5 на сто от възобновяеми източници. Производството на електроенергия от слънчева енергия в ЕС се е увеличило с 58.9 на сто. Най-голям ръст на добива на електроенергия от възобновяеми източници се отчита в Норвегия - близо 97%, Австрия - 60 на сто, Литва - 50%. България е в средата на класацията по този показател с около 12-14 на сто. На последно място по усвояване на възобновяеми източници в ЕС са Кипър, Унгария и Малта с почти нулеви показатели. Според данните на НСИ произведената у нас електроенергия през април в брутно количество е 3560 гигаватчаса, а в нетно измерение - 3231 ГВтч. Вносът на електроенергия у нас за април е бил около 100 ГВтч, а износът - около 800 ГВтч.
Източник: Дневник (07.06.2012)
 
БДС на зает българин е нараснала с 2,6% през първото тримесечие Брутната добавена стойност (БДС) на един зает българин през първото тримесечие на тази година е нараснала с 2,6% спрямо същия период на миналата година, сочат предварителните данни на НСИ. На едно заето лице се падат 4 888 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 11,9 лв. БВП за един отработен час. През първото тримесечие на тази година заетите лица в икономиката са 3 213,1 хиляди души, като отработените от тях часове за периода достигат 1 316.6 милиона души. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. броят на заетите лица е намалял с 1.6%, като са отработени с 1.5% по-малко отработени часове от един зает. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2011 и 2012 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в сектора но услугите. По предварителни данни за първото тримесечие на 2012 г. равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор, където е отчетена 5 118 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 12 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 117.7 лв. брутна добавена стойност, като за един отработен час се създават средно 11.3 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 858.2 лв. брутна стойност на един зает и 2.8 лв. за един отработен час.
Източник: Инвестор.БГ (07.06.2012)
 
Строителството се връща към ръста По предварителни данни на НСИ през април 2012 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.2% над нивото от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение с 4.0% на строителната продукция през април 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година. От началото на годината секторът отчита ръст през три от четирите месеца, за които има данни и бележи спад през един. През април 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището на предходния месец, като продукцията от гражданско/инженерно строителство се увеличава с 0.3%, а от сградно строителство - с 0.2% На годишна база увеличението на строителната продукция през април 2012 г. се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването, изчислено от календарно изгладени данни, е 9.2%, а сградното строителство се увеличава с 0.1%.
Източник: profit.bg (07.06.2012)
 
Лек ръст в производството, но по-слаби обороти в търговията От началото на годината рецесията в някои европейски държави започва да се отразява и на българския индустриален сектор. А данните за брутния вътрешен продукт показаха, че на годишна база повишението за периода януари - март е едва 0.5 на сто, а на тримесечна - 0%. През април спрямо март най-голям ръст има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6% и в преработващата промишленост - с 1.4 на сто. В добивната промишленост е регистрирано намаление от 6.7 процента. На месечна база по-значителен ръст в преработващата промишленост има при производството на основни метали - с 56%, на електрически съоръжения и лекарствени вещества и продукти. Сериозен спад има в производството на химични продукти - с 19.4%. На годишна база най-голямо е повишенеието в преработващата индустрия - с 4.2 на сто. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има спад от 11.9%, а в добивния сектор – с 5.1 процента. Отчетен е ръст в производството на инвестиционни продукти - 10.2 на сто и в това на продукти за междинно потребление - 4.3 процента, докато с над 10 на сто намялав производството на енергийни продукти. На месечна база най-значителен ръст в оборотите има в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.9%, макар че на годишна база в тази сфера е отчетено свиване с 0.5%. Приходите от фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности обаче стабилно се увеличават и на месечна, и на годишна база, съответно с 0.9 и с 8.5%. Спрямо април 2011 г. най-значитлено увеличение има при оборотите в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 12.5%. Растат и продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 5.9 на сто и на храни, напитки и тютюневи изделия – с 2.8 процента. На месечна база спада търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%, а на годишна най-сериозно свиване има при продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 21.1%.
Източник: Капитал (08.06.2012)
 
Търговията замръзна, промишлеността расте Оборотът в търговията на дребно през април е запазил нивото си от предходния месец, докато в промишлеността нараства с 1,5% спрямо март, а строителната продукция с 0,2%. Това показаха предварителни данни на НСИ за четвъртия месец на годината. През април спрямо март най-много се е раздвижила търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1,9%, покачването при фармацевтичните стоки, козметиката и тоалетните принадлежности е с 0,9%. Лек ръст - с 0,4%, има и в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия, с компютърна и комуникационна техника. По-малко бизнес обаче е имало в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1,4%, и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,3%, сочи статистиката. В промишлеността през април спрямо март най-много е скочило производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 6,0% и преработващата промишленост - с 1,4%, докато в добивната промишленост е регистрирано намаление от 6,7%. В строителството продукцията от гражданско/инженерно строителство се увеличава с 0,3%, а от сградно строителство - с 0,2%, през април спрямо март. Спрямо същия месец на миналата година обаче картинката е малко по-различна. Търговията на дребно е с 0,3% под тогавашното равнище, индексът на промишленото производство регистрира ръст от 0,3%, а при строителната продукция увеличението е най-осезаемо – с 4%. През април 2012 г. оборотът бележи ръст спрямо същия месец на 2011 г. в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 12,5%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 8,5%. Спад има при текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 21,1%. На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в преработващата промишленост - с 4,2%, докато намаление се наблюдава в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,9%, и в добивната промишленост - с 5,1%. Регистриран е ръст в производството на инвестиционни продукти – 10,2%, и в производството на продукти за междинно потребление – 4,3%, докато в производството на енергийни продукти е отчетено намаление – 10,1%, сочи статистиката. През април 2012 г. спрямо април 2011 г. увеличението на строителната продукция се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 9,2%, а в сградното строителство - с 0,1%.
Източник: Класа (08.06.2012)
 
Втори сме по ръст на производство на електроенергия в ЕС България е на челно място в ЕС по производство на електроенергия през 2011 г. с ръст от 7,5 на сто, съобщи Евростат, като се позова на данни от националната статистика. Преди нас е само Гърция с ръст от 12,2 на сто. Положителен е показателят още за Полша - плюс 3,1 на сто, Словакия - плюс 2,3 на сто, и Чехия - плюс 2 на сто. Произведената у нас електроенергия през април 2012 г. в брутно количество е 3560 ГВтч, а в нетно измерение - 3231 ГВтч, сочи информация на НСИ от четвъртък. Според нея вносът на електроенергия у нас за април е бил около 100 ГВтч, а износът - около 800 ГВтч. НСИ отчита, че нетното вътрешно потребление на ток през април е било 2563 ГВтч. Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на електроенергия е в рамките на около 14 на сто годишно. След значителното увеличение на производството на електроенергия през 2010 г. с 4,5 на сто обемът на произведената електроенергия в ЕС през 2011 г. е намалял с около 0,5 на сто в сравнение с предходната година, сочат последните данни на Евростат. Производството на електроенергия от ядрени централи в ЕС остава стабилно и съставлява около 28 на сто от общото производство на ток. Най-голям дял в този показател отчитат страните с ядрени съоръжения: Франция - 78 на сто, Словакия - 55 на сто, Белгия - 54 на сто, Унгария - 43,5 на сто, Швеция и Словения - по 39 на сто. Германия, която взе решение да закрие ядрените си централи през следващите десет години, има ръст от скромните 17,7 на сто. Производството на електроенергия от слънчеви централи (фотоволтаици) в ЕС се е увеличило с 58,9 на сто, сочат още данните на Евростат. Най-голям ръст от възобновяеми източници се отчита в Норвегия - близо 97 на сто, Австрия - 60 на сто, Литва - 50 на сто. България е в средата на класацията по този показател с около 12-14 на сто. На последно място по усвояване на възобновяеми източници в ЕС са Кипър, Унгария и Малта с почти нулеви показатели. Според окончателната статистика на Евростат производството на електроенергия в ЕС през 2011 г. се разпределя както следва: 54 на сто от конвенционални източници, 28 на сто - от ядрени източници, 13 на сто - от водни източници, и 5 на сто - от възобновяеми източници.
Източник: Класа (08.06.2012)
 
Строителството с 4% увеличение на годишна база Строителството през април спрямо март бележи ръст. Той е в размер на 0,2%. По-съществен е растежът в сектора на годишна база - строителната продукция се е увеличила с 4% спрямо април 2011 г. Това сочат сезонно изгладените данни на Националният статистически институт (НСИ). На месечна база са се повишили както продукцията от гражданско/инженерно строителство (с 0,3%), така и тази от сградно строителство (с 0,2%). Растежът спрямо април миналата година е обусловен главно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването, изчислено от календарно изгладени данни, е 9,2%. Сградното строителство бележи слабо повишение в размера на 0,1%.
Източник: econ.bg (08.06.2012)
 
ЕК: Една трета от икономиката на България е в сивия сектор Според Европейската комисия сивата икономика в България формира една трета от брутния вътрешен продукт (БВП), което означава загуби за икономиката от 25 млрд. лева годишно. Данните са от доклада на Европейската комисия за изпълнението на конвергентната програма и на националната програма за реформи на България. Според евроекспертите, въпреки че България е с най-ниските данъци в Европа, проблемът идва от укритите данъци и неовладяните данъчни измами. Представените констатации в европейския доклад са дали повод на опозицията от БСП и ДПС да внесат искане за парламентарен дебат по проблема. Депутатът Пламен Орешарски отбеляза, че единствената добра новина в доклада е прекратяването на процедурата срещу България за прекомерен дефицит, който за 2011 г. слезе под 3 процента. "Тук също има нещо обезпокоително - констатацията, че намаляването на дефицита е постигнато за сметка на редукцията на инвестициите, което ще се отрази негативно на икономическото възстановяване в средносрочен план", коментира той. По повод посочения проблем за ниската ефективност на публичните разходи и лошата събираемост на приходите Орешарски допълни, че нереформираните сектори в публичната сфера могат да доведат до по-големи разходи и заплахи за дефицита, затова в дебата по този доклад ще се търсят отговори защо се е стигнало дотам. Драгомир Стойнев от БСП отбеляза, че България е на първо място по темп на нарастване на безработицата, както и на младежката безработица. Той отбеляза, че според оценката на ЕК бедността е ключов проблем за нашата страна. Ние сме на първо място и по критерия "работещи бедни", добави Стойнев.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2012)
 
Вносът показва първи сигнали на раздвижване на икономиката Ръстът на вноса вече устремено изпреварва този на износа. Увеличение има при покупката на необработени материали и машини, т.е. на инвестиционни стоки, което е сигнал, че българската икономика започва да се раздвижва. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с трети страни към края на април. Вносът на страната продължава да расте с двуцифрени темпове и в края на април. Според икономистът от Industry watch Георги Стоев фактът, че увеличението е предимно на инвестиционни стоки, е сигнал, че икономиката започва да се раздвижва. Продължаващият внос на суровини и машини според него говори, че инвестициите на бизнеса малко или много започват да се възстановяват, въпреки че данните за вноса леко се разминават с изнесените от статистиката данни за натрупаните в страната капитали. Според Стоев като цяло данните за вноса показват, че доверието в икономиката се възстановява макар и не експлозивно. "Още е малко рано да се каже дали инвестициите на бизнеса наистина се увеличават, но данните за износа може да означават, че той най-малкото трупа запаси", посочи и Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък. Според него данните може да са сигнал и за по-високото потребление, което според него се посъживи около великденските празници. Трябва да се отчете и фактът, че наскоро и от Националната агенция за приходите отчетоха извънредно съживяване на оборотите през март. А данните на Българската народна банка за платежния баланс за първото тримесечие на годината показваха известно забавяне в процеса на изтичане на капитали от страната. БНБ дори отчете по-висок приток на чуждестранни инвестиции, които общо за 12-те месеца до март надхвърляха 1.6 мрлд. евро по предварителни данни. Така общо през април вносът расте с 11%, като той е по-силен от страните извън ЕС - над 22%, а от ЕС се увеличава с 3.1%. Общо за четирите месеца от началото на годината показателят расте с 9.8%. В същото време обаче износът очаквано отчита минимален ръст и през април той е 2.5% на годишна база. Причината е по-слабото представяне на експорта за трети страни (извън Европейския съюз), за които са изнесени 5% по-малко стоки спрямо година по-рано. Най-голяма тежест за този резултат има спадът в износа за Турция, която е сред топ пет на търговските партньори на България. По данни на статистиката той е намалял със 17%. По-слабо представяне има и износът за Сърбия за сметка на Китай и Русия. В същото време обаче износът за ЕС се представя по-добре - според данните на НСИ през април той расте със 7.8% на годишна база. За първите четири месеца на тази година обаче износът продължава да се свива, макар и с минималните 1.7%. Това се дължи най-вече на изключително слабите първи два месеци на годината - януари и февруари. Така общото търговско салдо за периода януари - април вече е отрицателно с 2.4 млрд. лв., което е три пъти над нивото отпреди година. Това е най-големият дефицит от три години насам, като икономистите очакват ножицата между вноса и износа да продължи да се отваря до края на годината. Това, разбира се, ще има своята тежест за растежа на брутния вътрешен продукт в обратна посока и в същото време ще окаже натиск на текущата сметка, а оттам и на цялостния платежен баланс. Според експертите подобен дефицит няма да е проблем, стига ситуацията в Европа да не се влоши драстично и така да попречи допълнително на инвестициите към страната, които са един вид буфер на изтичащите средства в резултат на вноса.
Източник: Капитал (12.06.2012)
 
Износът наби спирачки, вносът скача с близо 10% Износът, който бе основният двигател на икономиката в годините след кризата от 2008 г., наби спирачки. Това се потвърди и от предварителните данни на НСИ, публикувани на сайта на института. През първите четири месеца на 2012 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 12,291 млрд. лв, което е спад с 1,7% спрямо същия период на миналата година. През април общият износ е 3,2 млрд. лв. и се увеличава с 2,5% спрямо същия месец на предходната година. В същото време вносът скача с 9,8% за първите четири месеца на годината до 15,4 млрд. лв. Само през април скача с 11,2% спрямо година по-рано до 4,2 млрд. Така общото ни външнотърговско салдо е на минус и набъбва до 3,125 млрд. лв., което е 1,592 млрд. лв. повече от януари - април 2011 г. Като се елиминират разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото за периода също е отрицателно и възлиза на 2,376 млрд. лева. Само за април то е -991,1 млн. лв и -773,3 млн., като се махнат разходите за застраховка. От началото на годината на месечна база най-много се е понижил износът през януари – тогава той намаля с 10%. През февруари този спад бе намален до -1,6% и мина в ръст през март с 1,9 на сто. През април общият експорт на страната се покачва с 2,5% спрямо същия април 2011 г. Вносът и от ЕС, и от трети страни пък устойчиво расте с двуцифрен темп от началото на годината. През периода януари - април 2012 г. износът на България за трети страни намалява с 2% спрямо съответния период на предходната година и е в размер на 4,9 млрд. Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Република Македония и Обединените арабски емирства, които формират 50,6% от износа за трети страни. Значително нараства износът за Обединените арабски емирства, Канада, Сирия и Бразилия, докато най-голям спад е отчетен при износа за Сингапур, Индия, ЮАР и Иран. През април 2012 г. износът за трети страни намалява с 5,0% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1,2 млрд., отчита статистиката. Към ЕС пък експортът намалява с 1,5 на сто за януари-април спрямо същия период на миналата година. Вносът на България от трети страни за първите четири месеца на 2012 г. се увеличава с 13,3% и набъбва до 6,5 млрд. Най-голям ръст бележи вносът от Перу, Босна и Херцеговина и Бразилия, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан, Израел и Украйна. През април 2012 г. вносът ни от трети страни нараства с 22,2% спрямо същия месец на предходната година до над 1,9 млрд. лева.
Източник: Класа (12.06.2012)
 
620,10 лева е средният осигурителен доход в България за април тази година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 май, 2011 година до 30 април тази година е 601,17 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2012 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Според последните актуални данни на Евростат средната брутна работна заплата в България е 366,3 евро на месец (приблизително 604 лева) или 4396 евро годишно (около 8572 лева). За сравнение в Румъния, която е предпоследна в класацията, средната годишна заплата е 5891 евро (11 487 лева). Интересното е, че покупателната способност на България спрямо Дания, т.е при сравнение между най-богата и най-бедната страна в света, разликата е намаляла - до 5:1.
Източник: econ.bg (12.06.2012)
 
620 лева е средният осигурителен доход за април 620,10 лева е средният осигурителен доход в България за април тази година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 май, 2011 година до 30 април тази година е 601,17 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2012 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Според последните актуални данни на Евростат средната брутна работна заплата в България е 366,3 евро на месец (приблизително 604 лева) или 4396 евро годишно (около 8572 лева). За сравнение в Румъния, която е предпоследна в класацията, средната годишна заплата е 5891 евро (11 487 лева). Интересното е, че покупателната способност на България спрямо Дания, т.е при сравнение между най-богата и най-бедната страна в света, разликата е намаляла - до 5:1.
Източник: econ.bg (12.06.2012)
 
Дефлация от 0.1% през май Поевтиняване на потребителските стоки констатира за май Националният статистически институт (НСИ). Спрямо април има дефлация от 0.1%, като предните два месеца имаше ясна тенденция инфлацията да забавя темпа си. На годишна база тя е 1.7%. Това е трети пореден месец, в който индексът на потребителските цени бележи ръст с този темп. От октомври миналата година пък инфлацията постоянно намалява своя темп и на годишна база. Май и юни са месеци, в които традиционно инфлацията се понижава и дори бележи отрицателни стойности. Главната причината е, че по това време на пазара излизат първите продукти от новата реколта, които не са отгледани в оранжерийни условия и се предлагат на по-ниски цени. Ако няма други фактори като засилено потребление или поскъпващи енергийни ресурси, или недостиг на пазарипе, индексът на потребителските цени остава стабилен през цялото лято. Този май обаче храните като група в потребителската кошница поскъпват спрямо април - с 0.2%. За сметка на това поевтиняват гоивата - средно с 0.1%, цените на транспортните услуги са спаднали с 2.12 на сто. На нивото от април са останали цените на съобщителните услуги, алкохола, цигарите и образователните услуги. При храните най-сериозно поевтиняване има при чушките – с 22.3 на сто, при яйцата – с 12.1 на сто, лука – 15.1, при листните зеленчуци – с 12.6 на сто. Сред нехранителните поевтиняването се наблюдава в най-голяма степен при горивата. През май пропан-бутанът е поевтинял с 3 на сто, масовият бензин A95H, както и А98Н – с 4.3 на сто. Лекарствата и фармацевтичните материали също са поевтинели през месеца с 0.1 на сто. През май поскъпване е регистрирано при доматите – с 11.2%, при картофите – с 13.4 на сто, при ябълките – със 7.2 процента. При нехранителните стоки се отчита скромно покачване на цените – с под 1 процент при транспорта, който е поскъпнал с 0.3%, хладилниците – с 0.6 на сто, при наемите на жилища – с 0.3 процента.
Източник: Капитал (13.06.2012)
 
Месечната инфлация за май 2012 г. спрямо април 2012 г. е минус 0,1%. Инфлацията от началото на годината (май 2012 г. спрямо декември 2011 г.) е 1,6%, а годишната инфлация за май 2012 г. спрямо май 2011 г. е 1,7%. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода юни 2011 - май 2012 г. спрямо периода юни 2010 - май 2011 г. е 2,9%. През май 2012 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили по следния начин: • хранителните продукти и безалкохолните напитки - увеличение с 0,2% • цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия остават на равнището от миналия месец • цените на облеклото и обувките са се увеличили с 0,3% • цените на жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ, горива и други • цените на жилищното обзавеждане, домакинските уреди и принадлежности и обичайното поддържане на дома са се увеличили с 0,2% • здравеопазване - увеличение с 0,4% • цените за транспорт са намалели с 2,2% • цените за съобщения и образоване остават на равнището от миналия месец • цените в ресторантите и хотелите са се увеличили с 0,1% През май са се понижили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 0,3%, хляб „Добруджа" - с 0,2%, риба и рибни продукти - с 0,4%, кисели млека - с 0,6%, сирене - с 0,1%, кашкавал - с 0,9%, яйца - с 12,1%, млечни масла - с 1,7%, краставици - с 29,9%, зеле - с 4,1%, зелен лук, чесън и праз - с 15,1%, пипер (всички видове) - с 22,3%, листни зеленчуци и репички - с 12,6%, леща - с 0,3%, захар - с 1,3%, кафе (всички видове) - с 0,4%, шоколадови изделия - с 0,2%, и други. През месеца са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0,8%, бял хляб - с 0,4%, птиче месо - с 0,3%, свинско месо - с 0,8%, месо от едър рогат добитък - с 0,7%, мляно месо (кайма) - с 0,3%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0,4 и 0,2%, маргарин - с 0,2%, слънчогледово олио - с 0,3%, ябълки - със 7,2%, цитрусови и южни плодове - с 13,2%, домати - с 11,2%, картофи - с 13,4%, зрял боб - с 1,2%, сладолед - с 0,6%, хомогенизирани бебешки, детски и диетични храни - с 0,3%, бира - с 0,3%
Източник: Труд (13.06.2012)
 
НЦИОМ: Намалява интересът към новите партии Намалява значително броят българи, които са готови да гласуват за нови политически субекти, отчете Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) във вторник. Според НЦИОМ през април те са били 31%, а през май – само 15%. Това означава или че интересът към новите партии се понижава, или че той в някаква степен вече е задоволен, обясняват социолозите. За такива формации са склонни да гласуват главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове. За нови партии се оглеждат основно гражданите, определящи политическите си възгледи като центристки. Два пъти по-склонни били обаче десноцентристките в сравнение с левоцентристките избиратели. Това според НЦИОМ се дължи на процесите на роене в дясно и при националистите. Новите партии не успяват да привлекат интереса на политически апатичните българи, се казва още в изводите от изследването, според което само 18% от негласуващите биха пуснали бюлетина за нов политически субект. Симпатизантите на новата политическа формация „България на гражданите“ на Меглена Кунева разглеждат в еднаква степен ГЕРБ и БСП като възможни партньори, съобщават от НЦИОМ. От друга страна, две трети от българите не са убедени в необходимостта управляващата партия ГЕРБ да си партнира с друга политическа формация, сочи същото изследване, което е проведено в периода 23 - 30 май. Година преди редовните парламентарни избори няма социологическа агенция или анализатор, които да поставят под съмнение лидерството на ГЕРБ като политическа сила в България, се казва още в изводите от проучването. Досегашните изследвания на НЦИОМ показвали, че коалициите според по-голямата част от избирателите са нежелана управленска формула. Споделянето на властта и неминуемо свързаните с това представи за пазарлък и компромиси, са основните аргументи срещу коалициите. Същевременно обаче симпатизантите на по-малките партии са по-благосклонни към коалиране, тъй като в това те виждат своя шанс за реално политическо представителство във властта. Тази част от гласуващите за ГЕРБ, които са склонни на компромиси, възприемат като възможни партньори „България на гражданите“ (БГ) и СДС – това отговарят наравно – по 9% от запитаните. Едва 5% допускат коалиция между ГЕРБ и БСП. Като резултат от известна политическа инерция се тълкува разбирането на 25% от интервюираните – че ДПС е най-добрият избор за политически партньор на БСП. 10% смятат, че социалистите може да се коалират с БГ. Самите симпатизанти на БСП обаче са на обратното мнение – те смятат, че не ДПС, а именно партията на Кунева е най-подходящ партньор за червените.
Източник: Класа (13.06.2012)
 
Животът е поевтинял с 0.1 на сто през май, отчита НСИ Инфлацията през май е отрицателна – минус 0.1 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Това означава, че стоките и услугите са поевтинели с този процент. Спрямо май 2011 г. обаче инфлацията е 1.7 на сто. От началото на годината до края на май също се отчита поскъпване - от 1.6 на сто. Месец по-рано, през април, статистиката отчете скок в потребителските цени от 0.2 на сто - основно заради цените на облеклата, обувките, горивата и транспорта. Дефлацията, отчетена през изтеклия месец, се дължи основно на спад в цените на транспорта - с 2.2 на сто, поддържането на жилищата, както и разходите за вода, газ и други горива – с 0.1 на сто, разходите за култура и свободно време – с 0.2 на сто. При храните най-сериозно поевтиняване има при чушките – с 22.3 на сто, при яйцата – с 12.1 на сто, лука – 15.1 на, при листните зеленчуци – с 12.6 на сто. При нехранителните поевтиняването се наблюдава в най-голяма степен при горивата. През май пропан-бутанът е поевтинял с 3 на сто, масовият бензин A95H както и А98Н – с 4.3 на сто. Лекарствата и фармацевтичните материали също са поевтинели през месеца с 0.1 на сто. През май поскъпване е регистрирано при доматите – с 11.2%, при картофите – с 13.4 на сто, при ябълките – със 7.2 процента. При нехранителните стоки се отчитат скромни ръстове – под 1 процент при транспорта, който е поскъпнал с 0.3%, хладилниците – с 0.6 на сто, при наемите на жилища – с 0.3 процента.
Източник: Дневник (13.06.2012)
 
Агенция по заетостта отчете спад на безработицата през май Агенцията по заетостта (АЗ) отчете намаление на безработицата в България до 11% през месец май, съобщиха от ведомството. Понижението спрямо април е с 0.4 процентни пункта. Общо регистрираните в бюрата по труда са 360 114 души, с 13 410 по-малко, отколкото са били в предходния месец. Данните на АЗ обикновено са малко по-ниски от тези на Националния статистически институт, който мери безработицата чрез анкета. При агенцията се събират данни за регистрираните в бюрата по труда, на чиято база се прави статистиката. Някои безработни от дълго време обаче се отказват от регистрация заради отчаянието, че от нея няма смисъл и тя няма да им помогне да си намерят работа. Нова работа от икономиката От АЗ отчитат, че нова работа през май са започнали 24 352 души, с над 4200 повече, отколкото по същото време на миналата година. Според агенцията увеличението се дължи на повече новопостъпили на т. нар. първичен пазар и на насърчителни мерки за заетост. Първичният пазар са работните места, отворени в реалната икономика, и от частни, и от държавни работодатели. Повече хора са постъпили на работа и по схемите на европейската оперативна програма «Развитие на човешките ресурси», както и по различни други програми. В икономиката работодателите са обявили над 14 хил. свободни места, с 1700 повече, отколкото месец май преди година. Само от частния сектор новите места са почти 11 хил., с което делът му като работодател се е увеличил до 75.5%. Програмите за заетост По различните програми и схеми за осигуряване на заетост през май ново място са си намерили общо 5 117 души. И при тях броят се е увеличил с 847 лица в сравнение с май миналата година. Много по-сериозно е увеличението на хората, които са намерили работа по други насърчителни мерки — те достигат близо 1400 през миналия месец, с 1100 ръст на годишна база. Чрез посредничество на бюрата по труда дейност са започнали близо 20 хил. души. Вчера от компанията за подбор на персонал Manpower обявиха, че въпреки продължаващата криза българските работодатели са станали малко по-склонни да наемат нови служители от юли до септември. Изводът им е базиран на анекета сред 751 компании и наблюденията на други, работещи в сферата на човешките ресурси. Причината за очакваното увеличение са сезонната заетост и лекото стабилизиране на икономиката.
Източник: Капитал (14.06.2012)
 
Поевтиняване на потребителските стоки отчита през май Националният статистически институт (НСИ). Спрямо април има дефлация от 0,1 на сто, след като през предходните два месеца се очерта тенденция на забавяне на инфлацията. На годишна база статистиците регистрират инфлация от 1,7%, а от началото на 2012 г. тя е 1,6 на сто. Обикновено в началото на летния сезон – през май и юни, инфлацията се понижава и дори бележи отрицателни стойности. Подобна тенденция отчита националната статистика за май. През този месец спрямо април краставиците са поевтинели с близо 30 на сто, пиперът с 22%, зеленият лук с 15 на сто, а яйцата с 12%. През месеца са се увеличили цените на картофите – 13%, доматите са поскъпнали с 11 на сто, а цитрусовите и южните плодове със 7%. При месата и месните продукти повишението е незначително – под половин процент. .
Източник: Монитор (14.06.2012)
 
100 хиляди българи работят в страните - членки на ЕС Около 0,1 на сто от общото население на България, или приблизително 100 хиляди души са намерили препитание в рамките на страните от ЕС. Това сочат официалните данни на Евростат. Близо 30% от емигриралите в ЕС българи са се установили в Испания, 15% са във Великобритания и 13% - в Германия. По неофициални данни броят на българите, които намират сезонна работа в рамките на страните от ЕС, достига половин милион души всяка година. Ооколо 12,5 милиона европейци са граждани на една държава - член на ЕС, но живеят и се трудят в друга страна - член на ЕС, обявяват още от Евростат. В абсолютно изражение най-голям брой граждани на друга държава, които живеят в страна - член на ЕС, се наблюдава в Германия - над 7 милиона души. Около 6 милиона чужденци живеят и се трудят в Испания, около 5 милиона - във Великобритания, по около 4 милиона - в Италия и Франция. В относително изражение страната - член на ЕС, в която живеят най-много чужди граждани, е Люксембург - близо 86 на сто от населението на страната е съставено от граждани на други държави. В рамките на 27-те страни на ЕС най-много се е увеличил броят на румънците, които търсят препитание в друга страна - член на Евросъюза - над 7 пъти. От 300 хиляди през 2001 г. техният брой се е увеличил до над 2,2 милиона през 2011 г., отчитат от Евростат. Най-многобройни от чуждестранните граждани, които живеят в страните - членки на Европейската общност, са турците – през 2011 г. те са между 4 и 5 милиона. Най-висок дял на работници на непълен работен ден се наблюдава в Холандия - близо 48 на сто. Във Великобритания, Германия, Дания, Швеция и Австрия над една четвърт от всички наети лица работят на непълен работен ден. Според Регламент номер 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на работниците-мигранти - работниците по принцип са подчинени на законодателството на държавата член, в която са наети на работа. Тези, които са командировани в друга държава член за извършване на определена работа ("командировани работници"), или които работят при условията на временна заетост в друга държава член ("временно наети работници"), остават подчинени на законодателството за социалната сигурност на страната, в която обикновено работят, а не на това на държавата, в която фактически работят.
Източник: Класа (14.06.2012)
 
В България разходите за труд остават най-ниски, но са и сред най-бързо растящите в ЕС. Евростат обяви нови данни за харчовете на фирмите на 1 час работа - за първото тримесечие на 2012. Според тях с 6.8% ръстът на почасовите разходи спрямо предната година България е №2, изпреварена само от Естония. Тази статистика взима предвид заплатите плюс внасяните от работодателя данъци, пенсионни вноски, здравни осигуровки, както и различните доплащания за персонала - бонуси, премии, обезщетения, добавки за вреден труд, гориво за служебната кола и др. Общо по ръст на разходите за час труд в ЕС първа е Естония със 7.2% скок за година, следвана от България с 6.8%. Като се вземат предвид обаче само разноските за заплати, ролите се разменят - със 7.7% води България, а Естония е втора със 7.2%. За сравнение - в ЕС средното повишение на разхода за заплата в един час труд е пораснал само с 1.7%. Румъния и Латвия са на трето и четвърто място с 5.2 и 4.7%. Данни за най-закъсалата държава в ЕС - Гърция, липсват. България и Естония вече доста месеци оглавяват тази класация. Причините за бързия ръст в двете държави са доста различни, твърдят икономистите. Синдикатите у нас по традиция посрещат на нож такива данни и оспорват достоверността им, но "скокът" си има логични обяснения. И за жалост не става дума за някакво драматично увеличение на доходите. В момента балтийският тигър е една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС и там заплатите логично и реално растат. У нас също се отчита увеличение на заплатите спрямо миналата година, но то е по-скоро статистическо, отколкото реално. От една страна, в България кризата принуди масово фирмите да свиват персонала, като запазват само най-ценните си работници и служители, които са и най-добре платени. Така съкращенията водят до чисто счетоводно увеличение в нивото на средната заплата. Същия ефект има и другият процес, който тече по линия на административната принуда - вдигането на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове. В масовия случай тези увеличения не повишават реалното заплащане на работника, а само вадят скрити доходи на светло.
Източник: Сега (15.06.2012)
 
Втори сме в ЕС по нарастване на разходите за труд През първото тримесечие на 2012 г. България е на второ място по покачване на разходите за труд в Европейския съюз, с повишение от 6.8%, разкрива доклад на Евростат, публикуван днес. За януари-март, по-значимо повишение на разходите за труд от България регистрира единствено Естония - 7.2%. Сравнително висок ръст се отчита и в Австрия (5.3%) и Румъния (5.2%). С най-слабо повишение са Люксембург и Кипър - от 0.9 и 1%, в Словения се наблюдава спад от 1.2%, а във Великобритания показателят остава без промяна спрямо същия период на 2011 г. За еврозоната, разходите за труд на час забавят ръста си до 2% през първото тримесечие на 2012 г., спрямо повишение от 2.8 на сто в края на 2011 г. За ЕС-27 темпото на нарастване се укротява по-забележимо - от 2.7 на 1.7 на сто. Главен компонент на индикатора са заплатите и надниците, които отбелязват повишение от 2% за страните от Еврозоната. Другите разходи на работодателите, като данъци и осигуровки, също нарастват с две на сто, спрямо покачване от съответно 2.6 и 3.5% за последното тримесечие на 2011 г. За ЕС27, повишението е от съответно 1.7 и 2.1%, спрямо 2.6 и 3.4 на сто в края на 2011 г. Разпределено по икономически дейности, разходите за труд на индустриалните предприятия на еврозоната се вдигат със 2.5%, в строителството - с 1.9%, а в сектора на услугите - с 1.8%. За ЕС27, покачването е от съответно 2.7% и по 1.4 на сто.
Източник: Money.bg (15.06.2012)
 
28% от българите ще отидат на почивка това лято Над една четвърт от пълнолетните българи у нас заявяват, че имат планове да отидат на почивка на море, планина или другаде в летните месеци на тази година. Данните са от традиционното национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, посветено на летните почивки и отпуските, провеждано по поръчка на вестник „Класа”. Делът на българите, които ще успеят да отидат на почивка това лято, е малко по-висок от измереното в последните няколко години. През годините 2008-2011 делът от населението, което заявяваше, че ще почива, се движеше в диапазона от 23-24%. Над половината от най-младите пълнолетни българи (18-25 години) – 51%, ще успеят да отделят средства и да се организират за лятна почивка. Подобен е и делът на планиращите отпуска на море или планина и в следващата възрастова група – 26-40 години, като 45% от тях заявяват, че имат намерения да заминат някъде в свободната си част от лятото. Над половината от висшистите и българите с личен месечен доход над 700 лв. заявяват, че ще почиват някъде през това лято. Четири пети от възнамеряващите да отидат на почивка са се спрели на дестинация в България. Почивката в курорти или локации в страната традиционно е най-предпочитаната опция за мнозинството от българите. Отново традиционна за последните няколко години е тенденцията около една десета от българските отпускари да отидат на почивка в чужбина. Процентът тази година е без значими разлики спрямо измереното през 2011 г. – 12% от запитаните ще отидат на почивка зад граница. Най-много привърженици на почивката извън страната откриваме сред българите във възрастовата група 41-55 години, както и сред висшистите. Около една пета от представителите на тези две групи имат планове за почивка зад граница. Морският отдих е най-често избираният вариант за почивка и тази година. Почти три четвърти (72%) от българите, които планират почивка изобщо, ще го направят на морския бряг. Малко под една четвърт (23%) пък ще изберат почивка в планината. Сред по-сериозните любители на морските почивки са българите до 40-годишна възраст. По-спокойната отмора в планините пък е по-предпочитана от българите над 40 години. Средната планирана продължителност на почивката (било тя на море, планина или друго място) е малко над 7 дни. Едва 5% от планиращите да заминат някъде ще успеят да почиват повече от 10 дни. Средната сума, която българите ще могат да отделят за почивката си това лято, е почти същата, както и планираният бюджет за миналата година – средно 787 лв. ще похарчат българите за морската или планинската ваканция тази година. Значително по-голям ваканционен бюджет имат жителите на столицата, българите между 41- и 55-годишна възраст и висшистите. Представителите на тези групи планират да отделят над 1000 лв. за доброто прекарване на отпуската си. Изследването е проведено в началото на месец юни, национално представително е и обхваща 1006 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
Източник: Класа (18.06.2012)
 
„Грешки и пропуски“ е най-важната графа в платежния баланс на България „Грешки и пропуски“ се превръща в най-важната графа на платежния баланс на България, като тя е положителна в размер на 542,9 млн. евро през април 2012 г. и носи общ положителен баланс от 182,4 млн. евро за месеца. Тя тотално неутрализира отрицателните салда по текущата сметка (за 158,7 млн. евро) и по финансовата сметка (за 201,7 млн. евро). Капиталовата сметка е с нулево салдо през април. Статия „Грешки и пропуски“ се изчислява на база разликата между резервните пари в БНБ и данните за текущата, финансовата и капиталовите сметки. Ситуацията през април е, че парите в БНБ се увеличават, докато текущата и финансовата сметка са отрицателни. Именно статията „Грешки и пропуски“ прави връзката между истината (резервните пари в БНБ) и статистическите данни (за внос, износ, туризъм, парични трансфери и други). В изчислените към края на месеца резервни пари на БНБ не се включват измененията, дължащи се на курсови и ценови разлики и тези, свързани със създаването на резервни активи (монетаризация/демонетаризация на злато, разпределение на СПТ) и рекласификации. Оказва се, че данните за текущата и финансовата сметка са грешни. Това е така от началото на 2012 г. до 30 април 2012 г., като статия „Грешки и пропуски“ е положителна в размер на 1,07 млрд. евро и носи положителен общ платежен баланс от 6,8 млн. евро, като с толкова се увеличават резервните активи на БНБ. Подобна е и картината за последните 12 месеца до 30 април 2012 г., за които статия „Грешки и пропуски“ е 1,35 млрд. евро и формира положителен платежен баланс (прираст на резервните активи на БНБ) с 1,09 млрд. евро. Пример защо данните за Текущата сметка са грешни е например графа „Услуги“ в нея и по точно приходите и разходите за пътувания. БНБ и НСИ не знаят колко пари ще похарчи български турист в Италия или руски на посещение в България. Затова се прилагат статистически методи, подобни на тези за определяне на командировъчните при пътуване в различни страни. Например приема се, че руски турист оставя по 50 лв. на ден в България, а македонски - по 30. Или че българин в Италия ще харчи по 100 лв. на ден, а българин на посещение в Япония ще харчи по 200 лв. на ден. Също така статистиката не може да "хване" паричните трансфери към България от българи, живеещи и работещи в чужбина, когато не са изпратени чрез банка и компания за парични трансфери. Т. нар. сив сектор, за който се твърди, че в България има 25-30% дял икономиката, включва международни операции, които няма как да бъдат обхванати от статистиката. Какво показва статистиката за текущата и финансовата сметка. Част от текущата сметка е търговският дефицит, който се увеличава със 70% на годишна база до 395,4 млн. евро за април 2012 г., поради растящия внос. Приходите от чужди туристи (както описахме по-горе, те са изчислени по статистически методи), намаляват с 13 млн. евро на годишна база до 117 млн. евро за април 2012 г. Разходите на българските туристи в чужбина намаляват с 2,4 млн. евро на годишна база до 85,7 млн. евро за април 2012 г. Преките инвестиции в България (преки чуждестранни инвестиции, или ПЧИ) са отрицателни през април 2012 г. в размер на 71,2 млн. евро, при положителни за 105,3 млн. евро през същия месец на 2011 г. Повечето ПЧИ са кредити от чуждестранни компании, към българските им филиали. Когато тези дългове бъдат погасени, ПЧИ стават отрицателни. ПЧИ могат да станат отрицателни и когато българско лице (фирма или гражданин) купи недвижим имот, фирма или друга собственост от чужденец или чуждестранна фирма. За първите 4 месеца на 2012 г. ПЧИ са в размер на 407,2 млн. евро, спрямо едва 63,1 млн. евро за същия период на миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2012)
 
Заетостта в България намалява с по-бързи темпове в сравнение с ЕС Спадът на заетостта в България през първото тримесечие на годината изпреварва значително спада на заетостта в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната. Според първоначалните оценки на европейската статистическа служба заетостта в България през първото тримесечие на годината се е понижила с 0,6% спрямо предходното тримесечие и с 1,6% на годишна база. За сравнение в целия ЕС заетостта през първите три месеца на годината се е понижила с 0,1% на годишна база и е останала без промяна спрямо последните три месеца на миналата година. За еврозоната е регистриран спад в заетостта от 0,5% на годишна база и 0,2% спрямо последното тримесечие на 2011 г. Наскоро от Националния статистически институт (НСИ) съобщиха, че заетостта у нас се е понижила със само 0,3% в периода януари-март до 56,9%. Данните на Евростат показват, че строителството остава най-засегнатият от спада в заетостта сектор от европейския пазар на труда. Заетостта в бранша е намаляла средно с 1,3% в държавите от еврозоната и с 0,8% в Еврообщността. В сектора на информационните и комуникационните технологии се наблюдава най-голям ръст в заетостта – съответно от 1% и 1,3%. Междувременно стана ясно, че през първото тримесечие на годината България е била втора в ЕС по годишен ръст на почасовите разходи на труд, като е отчетено повишение от 6,8%. Изпреварва ни само Естония със 7,2%, а след нас е Австрия с 5,3%. Страната ни обаче остава на последно място по размер на разходите за труд в Европа, а отчетеният висок растеж отразява увеличението на разходите за осигуровки, данъци, премии, обезщетения, различни добавки за труд и други.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2012)
 
Общите разходи на работодателите за един отработен от служителите им час нарасват с 6,2% на годишна база през първото тримесечие на 2012 г., обявиха от НСИ. За сравнение, за последното тримесечие на миналата година това повишение е било с 9,7%, а през третото тримесечие на 2011 г. - със 7,2%. Обяснението на това повишение е, че в условията на криза фирмите уволняват предимно хората с най-ниска квалификация, които взимат и най-малко пари. Така на работа остават хората с по-високи заплати.
Източник: Стандарт (19.06.2012)
 
Разходите за труд изпреварват тройно производителността Разходите за труд растат с тройно по-бърз темп, отколкото производителността. Това показват данните на Националният статистически институт (НСИ). В началото на месеца излезе статистика за производителността, а вчера и за разходите на работодателите за работна ръка. През първите три месеца на годината плащанията на фирмите за заплати, осигуровки и премии са се увеличили с 6.2% на годишна база, докато производителността на заетите във всички браншове се е вдигнала средно с 2.6%. Доскоро тенденцията беше обратна, тъй като заради кризата и последвалите съкращения на персонал по-малко заети вършеха почти същата по обем работа. Опасна зависимост Увеличаването на трудовите разходи с по-бърз темп, отколкото се увеличава производителността, може да има негативни последици. Причината е, че така спада маржът на печалбата във фирмите. Ако това явление продължи по-дълго и е причина за загуби, най-често компаниите взимат мерки за оптимизиране на персонал или разходите за заплати. В случая увеличените разходи са следствие главно от повишените минимални осигурителни прагове от началото на годината. Неведнъж анализаторите са ги определяли като вид легализиране на сивата икономика, защото те са споразумение между правителство, синдикати и работодатели за минимални равнища, на които да осигуряват заетите по отделни браншове. В повечето случаи реалните възнаграждения за труд са по-високи. Анализатор на една от големите банки в България коментира, че увеличението на разходите за труд трябва да се гледа с много резерви. Причината е големият дял на сивата икономика и масовата практика едни доходи да се декларират официално, докато реалните са по-високи. При тези условия увеличението на разходите за труд може да е обикновено изсветляване на реалните заплати и дори може да е за сметка на част от реалния доход. Така работодателят се компенсира за по-високите осигурителни разходи, като намалява скрития доход на своя служител. И добра новина Статистиката показва, че в сектора на услугите разходите за труд растат с 9.5%, или над два пъти по-бързо спрямо индустриалния сектор – с 4.5%. В строителството пък има увеличение с 0.4%. Разбивка по сектори показва, че увеличението е най-сериозно в административните дейности – с 14.6%, а след това в услугите се нареждат информационните технологии – с 14.4%, и специфични професии – с 14%. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев обаче покачването на разходите не трябва да се приема с тревога, ако остане като еднократно явление. "В България производителността е 5 пъти по-ниска от средната за европейския съюз, но доходите са още по ниски спрямо средните. Освен това през последните години производителността се повиши, без доходите да се променят значително. Затова днешните данни са по-скоро положителни", коментира той. По-високите осигурителни прагове, както и реалният ръст на заплатите ще поддържат висок ръст на разходите на годишна база през цялата година, твърдят икономисти. Истински индикатор за тенденциите в заплащането обаче ще са разходите за труд през следващите тримесечия, сравнени с предходното.
Източник: Капитал (19.06.2012)
 
Разходите за труд с 6,2% ръст през първото тримесечие Общите разходи на работодателите за един отработен от служителите им час нарастват с 6,2% на годишна база през първото тримесечие на 2012 г., като увеличението в индустрията e 4,2%, в услугите – 9,5%, а в строителството – 0,4%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник. За последното тримесечие на миналата година това повишение е било с 9,7%, а през третото тримесечие на 2011 г. – със 7,2%. Най-голям ръст се отчитат в раздел „други дейности“ - 17,1%, в административните и спомагателните дейности – 14,6%, както и създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения – 14,4%. Най-малко е повишението при дейностите строителство и хуманно здравеопазване и социална работа – съответно 0,4% и 1,8%. Намаление при разходите за труд е регистрирано за операциите с недвижими имоти – 1%, както и за култура, спорт и развлечение – с 0,8%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават със 7,1% спрямо първото тримесечие на 2011 г., а другите разходи – с 2%. За сравнение, през четвъртото тримесечие на миналата година ръстът при възнагражденията е бил 9,7%. По икономически дейности разходите за възнаграждения спрямо същия период на миналата година варират от спад с 0,7% при операциите с недвижими имоти до ръст от 18,9% за „други дейности”. Припомняме, че според последните данни на Евростат българинът е получавал средно за година 4395 евро, което е най-нисък показател в общността, при положение че в Дания тази цифра е била 58 640 евро. Преди нас е дори северната ни съседка Румъния с 5891 евро. По отношение на средните почасови разходи за труд – те варират от 40 евро в Швеция до 3,1 евро в България и 4,2 евро в Румъния.
Източник: Класа (19.06.2012)
 
16% от хората в България имат достъп до високоскоростен интернет Равнищата на разпространение на високоскоростен интернет в България за миналата година са под средните нива в ЕС, сочат данни, разпространени от Европейската комисия. За януари тази година се отчита, че достъп до фиксирана високоскоростна връзка имат 16 процента от хората в страната, т.е. с близо 12 на сто под общия дял в ЕС. Близо 85 процента от достъпа до интернет през фиксирани мрежи у нас е със скорост до и над 10 мегабита в секунда, 22,8 процента са линиите със скорост от 30 до 100 мегабита в секунда, а едва 0,2 на сто са връзките при скорости над 100 мегабита. Средно в ЕС близо половината от гражданите ползват връзка със скорост до 100 мб/с, а у нас този дял е 36,4 процента. Мобилен интернет използват 14,4 процента от българите, докато в Европа този дял е средно 28,7 на сто. През миналата година близо половината българи /46 процента/ са ползвали интернет редовно - поне веднъж седмично, докато в ЕС този дял доближава 70 на сто. Общо 46 процента от българите са заявили, че никога не са ползвали интернет и това е повишение в броя им спрямо 2010 г., когато подобен отговор са дали пет процента по-малко анкетирани. В ЕС средно 43 процента от гражданите пазаруват в интернет, докато този дял за България за миналата година е 7 на сто. В областта на бизнеса 6,1 на сто от българските фирми са заявили, че са купували в интернет, а 3,2 на сто са продавали в мрежата. През миналата година 15 процента от българите са използвали услугите на електронното правителство, докато този дял в ЕС е над три пъти по-висок. Комисията отбелязва, че днес използването на мобилен интернет е увеличено с 62 процента, а броят на абонатите на мобилна широколентова връзка в ЕС е достигнал 217 милиона. Общо 15 милиона европейци са се свързали за пръв път към интернет през 2011 г. и сега 68 на сто от тях редовно се включват, показва изследването. Профили в социалните мрежи имат 170 милиона граждани на ЕС.
Източник: Дарик радио (19.06.2012)
 
Сивата икономика в България е намаляла през 2011 г. Сивата икономика в България през 2011 година намалява - бизнесът и работниците все повече спазват правилата за легална дейност, отчита Национален център "Икономиката на светло". Индексът "Икономиката на светло", който центърът прави, се увеличава от 63,97 пункта за 2010 г. на 67,40 пункта за 2011 година, каза пред журналисти Милена Ангелова, ръководител на проекта и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/. Грубо казано индексът показва процента на легално произвеждания у нас Брутен вътрешен продукт, посочиха експертите от центъра. Експертите отчитат че се подобряват почти всички компоненти на индекса. Влошаване има само при събирането на ДДС и при търговията с други страни от ЕС. Тези показатели обаче не са окончателни, защото данните за тях излизат от НСИ през есента, каза Стефан Петранов, член на екипа. Съществено подобрение през 2011 година има при събирането на акциза от цигари и алкохол. Влияние за изсветляване на икономиката оказва и свързването на касовите апарати на търговците с НАП, както и проверките на Агенцията по заетостта за фиктивни трудови договори.
Източник: Дарик радио (19.06.2012)
 
Делът на зелената енергия в България е над средния в ЕС Делът на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) в потреблението на България е над средния за ЕС, се вижда от публикуваните днес данни на Европейската статистическа служба "Евростат". Обобщените данни, които са за 2010 г., сочат, че средно в ЕС делът на тока, добит от ВЕИ, е 12.4% от общото потребление, а в България той е 13.8%. Данните на "Евростат" сочат, че процентът зелена енергия се увеличава през годините - през 2009 г. той е бил 11.7%, а година по-рано - 10.5%. Очакванията са до 2020 г. той да достигне една пета от общото потребление в Евросъюза. Над 20% ток от ВЕИ през 2010 г. вече са постигнали Швеция (47.9%), Латвия (32.6%), Финландия (32.2%), Aвстрия (30.1%), Португалия (24.6%), Естония (24.3%), Румъния (23.4%), Дания (22.2%), Словения (19.8%). С най-нисък дял са Малта (0.4%), Люксембург (2.8%), Великобритания (3.2%) и Холандия (3.8%). От 2006 г. до 2010 г. делът на зелената енергия нараства най-бързо в Естония, Румъния, Дания, Швеция и Испания.
Източник: Дневник (19.06.2012)
 
Ръстът на българската строителна продукция е по-висок от общоевропейския През април ръстът на строителната продукция в България изпреварва повишението при строителната продукция в Европа, показват данните на Евростат. Европейската статистическа служба отчита, че през четвъртия месец на годината месечното увеличение на строителната продукция у нас е 0,2%, а годишното – 3,9%, докато за еврозоната е отчетен спад от съответно 2,7% и 5%, а за Европейския съюз – намаление от съответно 6,6% и 5,1%. Темповете на ръст на българския строителен сектор обаче далеч не са сред най-бързите в Европа. Според Евростат най-силен месечен ръст на строителната продукция е регистриран в Румъния (11,5%), следавна от Франция (2,3%) и Полша (1,9%). Най-голямото годишно увеличение на строителната продукция е отчетено отново в Румъния (22,8%), Полша (9,7%) и Швеция (2,3%).
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2012)
 
България събира и харчи най-малко пари от страните в ЕС Поредно проучване на Евростат показа, че България отново е с най-ниска стойност на приходите, събирани от правителството на глава от населението, в размер на 1708 евро. По разходи, които извършва държавата на човек, също сме на дъното сред европейските партньори – едва 1816 евро. Това е почти седем пъти по-малко от средното в Европа - 12 327 евро, и седемнадесет пъти под отличника Люксембург с 34 718 евро правителствени разходи на глава от населението. Прави впечатление, че разходите като процент от БВП при нас са 35,2%, но преди България се нарежда една от държавите с най-висок стандарт в Европа - Швейцария с 34,2%. Най-високи през 2011 г. са били държавните харчове в Дания – там повече от половината БВП отива за тях (57,9% ), Франция (55,9%) и Финландия (54,0%). В абсолютна стойност общите разходи намаляват както в ЕС, така и в страните от еврозоната спрямо 2010 г., което е свидетелство за наложената по-стриктна финансова дисциплина За миналата година държавите са похарчили общо 6,650 трлн. евро, което е 49,4% от произведеното. Като дял от БВП правителствените разноски са се увеличили рязко през 2007-2009 г. - от 45,6% на 51,1%, след което плавно започват да намаляват. По отношение на приходите държавите в ЕС средно са събирали по 11 200 евро при 1708 евро у нас. Лидери са Норвегия с 40 906 евро, следвана от Люксембург с 34 230 евро, Дания (24 113) и Швеция (21 074). Именно тези страни с изключение на Люксембург са лидери и по дял на приходите като процент от БВП. В тях той е над 50%. За града държава високите постъпления на глава от населението се дължат по-скоро на доброто ниво на произведена продукция, а не толкова на размера на държавния сектор. По този показател България е с най-ниска стойност – едва 35% от БВП са приходите в държавата. В абсолютна стойност общите постъпления в хазната на Европа през миналата година са били 5,637 млрд. евро. Сумите са превишили тези от 2007 година след силния им спад от 2008 година насам вследствие на дълговата криза. Данъците и социалните осигуровки са допринесли за около 90% от правителствените приходи през изминалата година, сочи още статистиката. Освен това през 2011 г. жителите на Люксембург са били най-богатите европейци. Техният брутен вътрешен продукт, измерен през покупателната способност на глава от населението, е бил 274% при едва 45 на сто у нас. Така ножицата между най-бедната и най-заможната държава е шест пъти. В Холандия нивото е 30% над средното, а в Дания, Швеция, Ирландия и Австрия – между 25 и 30%. Италия и Испания са най-близко до средните стойности за Европа, Кипър изостава с 10%, а Словения, Малта, Гърция, Чехия и Португалия – с между 15 и 25%. Заедно с брутния вътрешен продукт на глава от населението Евростат отчита и т. нар. показател реално индивидуално потребление, където отново лидер е Люксембург. Там индивидуалното потребление е с 50% над средното за ЕС, а България е с 56% под чертата.
Източник: Класа (21.06.2012)
 
България упорито остава най-бедната страна в ЕС България заема последното място в целия Европейски съюз по брутен вътрешен продукт на глава от населението, измерен чрез покупателната способност. Тя има едва 45% от средния показател за ЕС. Това показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат за БВП в общността за миналата година. Най-богата държава в ЕС е Люксембург с БВП на човек, който е 274% от средния за ЕС. Или с други думи средният люксембургски гражданин е повече от три пъти по-богат от средния български гражданин. Холандия има БВП около 30% над средния за ЕС, а Дания, Швеция, Ирландия и Австрия - между 25 и 30% над средния. Финландия, Белгия и Германия са около 15 до 20% над средния, докато Франция и Великобритания са между 5 и 10% отгоре. В Италия и Испания БВП на глава от населението е около средния за ЕС. В Кипър той е около 10% под средния, докато в Словения, Малта, Гърция, Чехия и Португалия е между 15 и 25% под средния за ЕС, в Словакия е около 25% отдолу. В Естония, Унгария, Полша и Литва БВП на глава от населението е между 30 и 40% под средния за ЕС, докато в Латвия е около 40% отдолу, Румъния - 49% от средния, а България - 45%. По критерия за реалното индивидуално потребление в ЕС оценките варират от 44 до 150% спрямо средното потребление за ЕС. Отново най-ниско е потреблението в България (44% от средното), а най-високо е в Люксембург - 150%. България е почти на опашката по БВП на глава от населението сред останалите балкански страни. Ако е гордост за нас, то БВП на глава от населението е по-нисък от българския в следните страни: Черна гора (43% от средния за ЕС), Македония (36%), Сърбия (35%), Албания (31%), Босна и Херцеговина (29%). По индивидуално потребление обаче Черна гора (53%) е значително по-напред от нас и е над Румъния (47%). Потреблението у нас е същото като в Сърбия и приблизително същото като в Македония. За разлика от нас двата показателя на кандидат-членката за ЕС, която ще се присъедини към общността от 2013 г. - Хърватия - са значително по-добри от нашите - БВП на глава от населението в страната е 61%, колкото е в Литва, а индивидуалното потребление - 56%, по-високо от латвийското и малко по-ниско от потреблението в Турция (58%).
Източник: Медия Пул (21.06.2012)
 
Около 1 милион и 400 хиляди са българите на възраст над 65 години, сочат данни на НСИ. Според проучването процентното съотношение на хората над 65 години, отнесено към хората в трудоспособна възраст от 15 до 64 години, е 28,7 на сто. Към момента у нас живеят около 300 столетници. Статистиката отчита, че около 72 на сто от хората у нас живеят в градовете, а останалите 28 на сто - в селата. За 2020 г., НСИ предвижда населението у нас да падне под 7 милиона души, а броят на хората над 65 години да бъде около 1,5 милиона. През 2030 г., се очаква населението да стигне 6,5 милиона - възрастните хора у нас ще бъдат над 2 милиона.
Източник: Труд (25.06.2012)
 
България е била държавата с най-евтини стоки в ЕС през 2011 г. През 2011 г. България е била държавата от Европейския съюз (ЕС) с най-евтини потребителски стоки и услуги, показват резултатите от изследване на европейската статистическа служба Евростат. Данните показват, че през миналата година цените на 2 400 стоки и услуги в страната ни, измерени чрез паритета на покупателната способност, са били наполовина по-ниски от средното за ЕС ниво. Най-скъпата през миналата година държава в Еврообщността е била Дания, като цените там са били 141% от средното за ЕС равнище. Сред най-скъпите европейски държави се нареждат още Швеция (128%), Финландия (125%) и Люксембург (122%). Около средното за ЕС равнище на цените на потребителските стоки и услуги е измерено в Германия, Италия, Великобритания, Испания, Гърция и други. Сред най-евтините държави в ЕС пък се нареждат още Литва, Унгария, Полша и Румъния. Най-малки разлики в ценовите равнища в отделните европейски държави са отчетени в групата „Храни и безалкохолни напитки“, отбелязват от европейската статистическа служба. През миналата година най-евтини са били хранителните стоки в България (67% от средното за ЕС ниво), а най-скъпи в Дания (136% от средното за ЕС ниво). Най-евтините алкохол и тютюневи изделия през миналата година са купували потребителите в Унгария, а най-скъпи са били те в Ирландия. Облеклото през миналата година е било най-евтино отново у нас, а най-скъпо – в Швеция. За потребителска електроника през 2011 г. най-малко са плащали потребителите в Полша, а най-много – в Малта. България е първенец и по евтини ресторанти и хотели, докато в Дания отново са измерени най-високите цени в този пазарен сегмент. Ако в класацията добавим обаче и държавите, които кандидатстват за членство в ЕС, България е изпреварена от Македония и Албания по ниски цени, показват още данните на Евростат. Непосредствено след нас с малко по-скъпи стоки и услуги се нареждат Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.
Източник: Инвестор.БГ (25.06.2012)
 
България най-евтиното място в Европа, най-скъпо е в Швейцария Европейската статистическа служба е изследвала цените на 6 категории стоки и услуги - основни храни, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облекло, черна техника, автомобили за лично ползване, хотелски нощувки и цени в ресторантите. Заради сериозното поскъпване на франка спрямо еврото Швейцария успява да изпревари Норвегия и алпийската държава в момента е най-скъпото място за живеене в Европа. Що се отнася обаче до цените на алкохолните напитки, Норвегия си остава безспорен № 1 - виното, бирата и твърдият алкохол са там два пъти и половина по-скъпи от средните за Европа цени, което се дължи на високия данък. Осем години след първото източно разширяване на ЕС и 5 години след приемането на България и Румъния в Общността цените на основните потребителски стоки и услуги в източноевропейските държави си остават под средните стойности за 27-те в ЕС. Най-малко струва потребителската кошница в България, където цените са с 49% под средните за Европа. В топ 3 влизат още Полша и Румъния, следвани от Унгария и Литва. Ако включим в класацията и страните извън ЕС, единственият конкурент на България по показателя "евтиния" е Македония. Изненадващ е фактът, че в Турция - въпреки икономическия бум - цените остават сравнително ниски. Значително по-скъпо е в съседна Гърция, където цените на основните стоки и услуги почти се доближават до средните в Европа. В отделните страни Евростат регистрира огромни отклонения в цените на един и същ продукт или услуга. Така например безалкохолните напитки са най-евтини в България, а най-скъпи в Дания - съответно 67% и 136% от средната стойност за Европа. Българите имат и най-ниските разходи за облекло - 75%. За нови коли българите плащат 83% от средната цена в Европа, а заедно с македонците и албанците се радват и на най-евтините хотели и ресторанти. С 4 на сто над средноевропейските цени Германия се движи в златната среда - хранителните стоки са с 10 на сто над средните, а тютюневите изделия и алкохолните напитки - с 3 на сто под средните за Европа. Това проучване на Евростат доказва за пореден път, че в Северна Европа е значително по-скъпо, отколкото в Източна Европа. И добре, че е така. Защото не бива да забравяме, че заплатите на изток нямат нищо общо с тези на север.
Източник: Медия Пул (27.06.2012)
 
Пътуванията в чужбина през май отбелязват 5-процентен ръст спрямо април През май тази година статистиката отчита 348 хиляди пътувания на българи в чужбина, което е с 5% повече спрямо април и с 4,6% над регистрираните през май 2011 г. Това сочат данните на Националния статистически институт за петия месец от годината. С 46,6% увеличение е регистрирано при пътуванията към Франция, нарастване от 30,8% се отчита и при излизанията за Македония. Ръст от 26,8% е отчетен и при посещенията в Сърбия, а към Италия - с 19,6%. Същевременно намаляват пътуванията към Турция - с 5,8%, към Гърция - с 1,3% и към Румъния - с 1,1%. Най-голям дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези със служебна цел - 38,3%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 34,6%. Останалите пътувания са свързани с гостувания, обучения или културни и спортни мероприятия. В сравнение с май 2011 г. увеличение има при посещенията с цел почивка и екскурзия - 59,3%, докато намаление е регистрирано при останалите - съответно с 22,8 за гостуванията и с 1,3% при служебните командировки. През миналия месец стрваната ни е била посетена от 605,9 хиляди чужди граждани, което е с 31,2% повече в сравнение с предходния месец, но с 4,6% под нивото от май 2011 г. Регистрирано е намаление при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e спадът при посещенията с цел почивка и екскурзия - с 8,4%. НСИ отчита през май 2012 г. с 8,6% намаление на посещенията на граждани от държавите от Европейския съюз спрямо същия месец на предходната година. Най-голямо увеличение обаче има от Русия - със 17,1%, което се дължи на началото на летния сезон.
Източник: Инвестор.БГ (27.06.2012)
 
Посещенията на чужденци в България през май 2012 г. са 605 900 което е с 31,2 на сто повече в сравнение с април, но с 4,6 процента под нивото от май 2011 година, показват данните на националната статистика. Регистрирано е намаление при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e спадът при посещенията с цел почивка и екскурзия - 8.4%, следвани от тези със служебна цел – 3 процента, и с други цели – 1,1 на сто. Посещенията на граждани от страните - членки на Европейския съюз, през май 2012 г. намаляват с 8,6 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. По-голямо понижение е регистрирано при посещенията на граждани от Германия - с 19,9 на сто, и от Великобритания - с 16,3 процента. Същевременно обаче е отчетен ръст при посещенията на граждани от Белгия - със 7 на сто, и Австрия – с 6,3 процента. Нарастват посещенията на хора от други европейски страни - с 3,5 на сто, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Русия - със 17,1 процента. През май 2012 г. най-голям е относителният дял на посещенията с цел почивка и екскурзия – 42,6 на сто, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) – 41,1 на сто, и със служебна цел – 16,3 на сто. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 72.6% от посещенията на граждани от Македония, 62,7 на сто – от Сърбия, 61,3 процента – от Русия, и 61,2 на сто - от Великобритания. Служебните пътувания са 40,7 на сто от всички посещения на граждани от Италия, а с други цели са 74,3 на сто от посещенията на граждани от Турция и 59,1 на сто - от Украйна.
Източник: Дарик радио (28.06.2012)
 
56% от българите живеят в лишения Повече от половината българи търпят материални лишения. Tова е над 3 пъти повече от средното в Европейския съюз и поставя страната ни начело по този показател. Данните са от публикувания днес тримесечен доклад на Европейската комисия за заетостта и социалната ситуация в страните-членки и отчитат влошаване на показателите в Европейския съюз (ЕС) като цяло. Ако хората в дадена страна не могат да си позволят поне 3 от 9 основни стоки и услуги, се смята, че те живеят в лишения. Според оповестените данни това важи за 56 на сто от българите. Те имат проблем да платят наем или ипотека, сметки за вода, ток или отопление, както и да посрещнат непредвидени разходи, или да се изхранват и обличат. 43 на сто от хората у нас – най-много в ЕС – са заявили, че не могат да си позволят поне през ден да ядат месо, риба или друга богата на протеини храна. 50 на сто не могат да си купят нови дрехи, 11 на сто нямат два чифта удобни обувки, а 16% – мобилен телефон. Заетостта намалява в целия Европейски съюз, в мнозинството страни, сред които е и България, безработицата е над 10%. Страната ни е обаче е сред тези, в които въпреки наличието на известен икономически растеж, заетостта намалява най-сериозно. Оставаме на първо място в Европейския съюз по ниска производителност на труда – у нас тя е едва 42 на сто от средното. Първи сме и по дял на младите хора, които нито учат, нито работят – при средно 13 на сто в Евросъюза у нас те са над 20%. В България са регистрирани и най-ниската заетост сред мъжете, както и най-слабо застъпена практика да се работи на непълно работно време. "Заетостта и условията на живот се влошават в редица страни-членки, нужни са ни спешни мерки за преодоляване на финансовата и икономическа криза", подчерта комисарят по социалната политика Ласло Андор при представянето на доклада.
Източник: econ.bg (28.06.2012)
 
Доверието на бизнеса в икономическата среда се влошава Доверието на бизнеса в икономическата среда се влошава през юни, заради по-лоши оценки на индустрията и търговията на дребно. Ежемесечното изследване на Националния статистически институт (НСИ) показва спад в общите оценки за стопанската конюнктура с 1.2 процентни пункта спрямо май. Всеки месец НСИ анкетира предприемачи и мениджъри от секторите "Услуги", "Търговия на дребно", "Промишленост" и "Строителство", като оценките им за икономическата среда и прогнозите отразяват техните намерения за разрастване или свиване на бизнеса, а често отразяват и посоката в която ще се движат цените и икономическия растеж. Най-сериозно е влошаването в средата за търговските компании, като анкетата само в техния бранш показва спад на доверието със 7.7 пункта. Компаниите имат резерви за потреблението, респективно продажбите си на дребно през летните месеци и продължават да се оплакават от ниското търсене, финансовите проблеми и несигурната среда. По тази причина и търговските компании очакват цените на дребно да останат без промяна през следващите месеци. Индустриалният сектор, който движеше износа и икономическия растеж през миналата година, също очаква по-бавни темпове на развитие. Ако през май мениджърите очакваха да увеличават производството и оборотите ти, то през този месец залаганията са се променили към запазване на сегашните обеми. Има подобрение в осигуреността на производството с поръчки от чужбина, но това е моментно явление, смятат в сектора. За следващите 3 месеца те не очакват тази тенденция да се запази. Основните пречки за отрасъла са несигурната среда и недостатъчното търсене на вътрешния пазар, посочени съответно от 53.9 и 42.6% от анкетираните промишлени предприятия. Въпреки това обаче техните мениджъри очакват леко повишаване на цените в промишлеността в следващите 3 месеца. Съставният показател "бизнес климат в строителството" запазва равнището си от предходния месец. В анкетата е отчетено леко подобрение на настоящата строителна активност, което е съпроводено и с по-благоприятни оценки на предприемачите по отношение на осигуреността на производството с поръчки. Макар притесненията от ниски поръчки и търсене, както и от финансовите проблеми да остават в сила, през май страховете намаляват. Подобрени има само в сектора на услугите, където състоянието на конюнктурата се оценява като по-добро, а секторният показател за конюнктурата се покачва с 5.7 процентни пункта. Причина са както по-добряване на очакванията за идващото тримесечие, така и за сегашната среда. Въпреки това обаче компаниите не ревизират допусканията си за съкращаване на персонал. Най-сериозно притеснение на мениджърите от този сектор е несигурната среда, но през лятото преобладаваща част от тях прогнозира понижение на цените.
Източник: Капитал (29.06.2012)
 
Бизнес климатът се влоши за трети път тази година Бизнес климатът у нас се е влошил през юни спрямо май най-вече заради неблагоприятни очаквания на мениджърите в сферата на промишлеността и в търговията на дребно, показаха данните на Националния статистически институт (НСИ). Така за трети път показателят отчита понижение. През януари той намаля с 0,7% заради спада на показателя в търговията на дребно. През февруари се понижи с 2,4 пункта заради влошаване в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите. През март се покачи с 2,3%, през април - с 3,2 пункта, и през май – с 2,8. Общият показател през юни е намалял с 1,2 пункта, като понижението се дължи на спад от 2% в промишлеността и с цели 7,7% в търговията. Без промяна остава бизнес климатът в строителството, а най-големите оптимисти са в услугите – там той расте с 5,7 пункта. Спадът в индустрията се дължи на изместването на очакванията на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца от „по-добро” към запазване на „същото” състояние, посочват от НСИ. Анкетата регистрира известно подобрение на осигуреността на производството с поръчки от чужбина, което обаче не е съпроводено с увеличени очаквания за дейността на фирмите в следващите месеци. Основните фактори, ограничаващи развитието на отрасъла, са несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. Мениджърите очакват и известно повишение на продажните цени. В строителството анкетата на националната статистика отчита леко подобрение на настоящата активност, което е съпроводено и с по-благоприятни оценки за осигуреността с поръчки. Сериозният спад на бизнес климата в търговията на дребно пък се обяснява с по-умерените очаквания за бизнес състоянието на предприятията. Относно продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца мениджърите са по-резервирани. И в този бранш несигурната икономическа среда продължава да е основният фактор, затрудняващ дейността, и макар през юни негативното й влияние намалява, равнището остава значително над обичайното за последните десет години. Отрицателното влияние на фактора „конкуренция в бранша” се увеличава (с 8,7 пункта), измествайки недостатъчното търсене на трето място по степен на въздействие. По отношение на продажните цени търговците не предвиждат увеличение през следващите три месеца. В услугите по-оптимистичните нагласи на мениджърите не ги въздържа от прогнози за съкращаване на персонал, отчитат още от НСИ.
Източник: Класа (29.06.2012)
 
Постоянната тенденция за нарастване на междуфирмената задлъжнялост се дължи отчасти на забавянето в плащанията по крупните инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове.Това се посочва в доклада на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) за състоянието на задълженията на фирмите и частните лица през май тази година, съобщиха от асоциацията. „Забавянето на тези плащания води до затруднения и за доставичиците и подизпълнителите, които не могат да покрият текущите си разходи”, коментира Ивайло Тосков от „Кофас България“. През май не са отчетени драстични промени в нивото на задлъжнялост между фирмите, като отново най-серизен проблем се отчита в сектора на строителството. Негативната тенденция се отразява и върху свързаните с бранша отрасли като производителите на метални изделия, търговците и производителите на строителни материали, логистичните компании и други. Проблеми със задлъжнялостта през миналия месец се отбелязват още в хранително-вкусовата промишленост, породени от значителните разходи за покриването на евростандартите, чиято възвращаемост е затруднена. Проблеми с разплащанията са отчели експортноориентирани компании, които изнасят за Италия и Испания. Анализът на дълговете на гражданите за май показва, че те са проявили по-слаба активност в плащането им спрямо април, което се обяснява от експертите с големия брой празнични дни през този месец. „Хората масово инвестираха месечните си приходи и дори част от заделените си пари, за да пътуват, което ги накара да оставят месечните си задължения на заден план“, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на АКАБГ. „Абитуриентските балове също доведоха до спад на събираемостта, тъй като много родители имаха разходи около завършването на децата си. Някои просто пренебрагнаха досегашните си задължения, но имаше и други, които влязоха в дълг, за да покрият разноските по бала”, посочи още експертът. Според наблюденията на колекторските агенции до момента Европейското първенство по футбол отвлича вниманието на домакинствата от битовите проблеми. Затова се очаква събираемостт да се задържи около настоящите стойности или дори да спадне. Прогнозите за юни също не са много обнадеждаващи по отношение на изплащане на кредитните задължения на домакинствата, посочват още от агенцията. По думите на Миткова-Тодорова дълговете не бива да бъдат забравяни, тъй като отказът от плащане днес може да доведе до значително по-сериозни лишения за потребителите в бъдеще.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2012)
 
Несигурността подхранва песимизма в промишлеността и търговията през юни Несигурната икономическа среда, особено в промишлеността и търговията на дребно, е факторът, заради който общият показател на бизнес климата се понижава с 1.2 пункта през юни, сочат данните от бизнес анкетите на Националния статистически институт. Близо 54% от участвалите в анкетата мениджъри на индустриални компании посочват несигурната среда като основна пречка за бизнеса, според 42.6% това е недостатъчното търсене. В промишлеността спадът на показателя е с 2 пункта спрямо май, заради по-песимистичните, отколкото през предходния месец оценки за бъдещото развитие на компаниите през следващите шест месеца. Дори и по-добрата осигуреност с поръчки не увеличава очакванията за съживяване на дейността през лятото. Мениджърите в индустрията прогнозират, че през следващите три месеца цените ще нараснат. С навлизането в активния строителен сезон предприемачите отчитат съживяване на дейността и повече поръчки. Заради несигурната среда, финансовите проблеми и недостатъчното търсене обаче показателят за бизнесклимата в строителството се запазва на равнището от май. Преобладаващите очаквания са продажните цени в сектора да се запазят на равнището си от пролетта. Най-голямо е влошаването на бизнесклимата в търговията на дребно - със 7.7 пункта. Оценките на търговците за бизнеса им през следващите три месеца са умерени, песимистични са очакванията за продажбите и поръчките към доставчици. Причината е в засилващата се конкуренция, която като проблем измества недостатъчното търсене по степен на въздействие. Затъво търговците и не предвиждат промяна в цените през лятото. Подобрение на условията за бизнес НСИ отчита единствено в услугите, където мениджърите очакват по-голямо търсене до края на септември. Заради несигурната среда и засилващата се конкуренция обаче мениджърите в сектора обмислят съкращения и намаление на цените.
Източник: Дневник (29.06.2012)
 
Логото на ЕС за биопродукти става задължително от 1 юли Наближава краят на двегодишния преходен период, през който секторът на биологичните храни трябваше да се съобрази с новите европейски правила за етикетиране. От 1 юли 2012 г. логото на ЕС за биологичните продукти ще е задължително за всички предварително пакетирани биологични хранителни продукти, произведени в държавите от ЕС и отговарящи на необходимите стандарти, съобщи прес службата на Европейската комисия. Логото остава незадължително за неопакованите и вносните биологични продукти. Запазва се възможността да се поставят и частни, регионални или национални знаци наред със знака на ЕС. Логото на ЕС за биологичните продукти, познато като „европейски лист", беше въведено на 1 юли 2010 г., но за да се улеснят операторите в адаптацията им към новите правила и за да се избегне безсмисленото изхвърляне на съществуващите опаковки, бе разрешен двегодишен преходен период, преди то да стане задължително за всички продукти. Наред с логото в близост трябва да фигурира кодът на контролния орган и мястото на производство на земеделските суровини. В неотдавнашния доклад на Евробарометър, озаглавен „Отношението на европейците към продоволствената сигурност, качеството на храните и селските райони", който предстои да бъде публикуван, се съдържат данни за логото на ЕС за биологичните продукти и обнадеждаващата информация, че от въвеждането му през юли 2010 г. вече една четвърт (24 %) от гражданите на ЕС са запознати със значението му.
Източник: Money.bg (29.06.2012)
 
Регионален бизнес: Имотите в Търново и Габрово са сред водещите по спад Когато говорим за спад в цените на имотите, обикновено първата ни асоциация са Банско, Слънчев бряг и други подобни презастроени места, които преди години за кратко се радваха на буен интерес. Ако погледнем областните градове, големите спадове в ценитегеографски са доста далеч от заподозрените – Велико Търново е едно от тези места наред с Русе, Плевен, Перник и Габрово. Всъщност Търново е и единственият областен град сред тях, в който туризмът е сериозно развит. Пазарът на жилища там обаче отдавна спря да печели от потока на туристи, тъй като туристическият профил на града е доста различен от този на морските и планинските курорти, в които хората си купуват второ жилище. Данните на Националния статистически институт сочат, че от пика си през 2008 г. до края на миналата година средните пазарни цени на жилищата са паднали с 41%. Изпреварва ги само Русе с 48% спад. Средната цената на квадрат жилищна площ в старата столица е 730 лв. Най-високата е била достигната през третото тримесечие на 2008 г. - 1331 лв. За последно леко повишение е имало в края на 2011 г., но от началото на тази цените отново са тръгнали надолу. "Цените са паднали сериозно, вече отиват на 40% спрямо 2007-2008 г.", обобщи Красимира Георгиева, ръководител на представителството на агенция "Явлена" в града. Според нея сега започва някакво раздвижване в търсенето на жилища до 50 хил. лв. и по-рядко на тези в средния клас до 100 хил. лв. Тя предполага, че една от причините е инфлацията, заради която хората предпочитат да вложат пари в имот. Покупките с кредит стават по-скоро "когато са принудени". Георгиева смята, че точно заради инфлацията не може да се очаква нов спад на цените. Миналата година Велико Търново е бил вторият град след Варна в Северна България с най-голям брой готови за ползване нови жилища – общо 710. По данните на НСИ понижението спрямо добрите за пазара години е сравнително голямо, като най-много нови домове са получили акт 16 през 2009 г., малко след като е започнал спадът на имотнияпазар. Само през първите три месеца на тази година новите жилища са намалели с повече от 50 на сто спрямо същия период на 2011 г. Традиционно най-много от тях са двустайни и тристайни, но в последните 2-3 години има увеличение на жилищата с пет и повече стаи. Красимира Георгиева определи започването на нови проекти като "плахо", като строежите по думите й продължават около кварталите "Акация" и "Картала", които са близо до центъра. Строежите си засега са спрели от комплекса "Велико Търново хилс", докато се изплати досегашната им инвестиция, посочи Георгиева. В Габрово също има силно понижение на цените в сравнение с пика от 2008 г. с малко над 38%. В момента дом в Габрово може да се купи при средна цена 533 лв. на кв. метър, а през 2008 г. стойността е била 863 лв. "Това е нормално предвид отражението на кризата в икономиката. В града като цяло покупателната способност е паднала", коментира Христо Лалев, главен брокер в габровската агенция "Регент". По негова оценка панелните жилища в града и къщите в близките села са паднали с около 50% през кризата, а монолитното строителство – с около 20%. Лалев обясни, че заради ниските заплати и отпусканите кредити са по-малки, което води до търсене на по-евтини жилища. В масовия случай покупките са на имоти с цени 20 – 40 хил. лв., като търсенето е на панелни с до три стаи и на монолитно строителство с една или две стаи. По думите му в Габрово са реализирани почти всичко жилища ново строителство, но други проекти в следващите 1-2 години едва ли ще има, защото купувачи липсват. Това се доказва и от данните на НСИ – през първото тримесечие завършените нови домове, готови за нанасяне, са били едва 13 броя. Допълнителна тежест на пазара на имоти в града е и миграцията към големи градове и чужбина, както и големият брой жилища, продавани от частните съдебни изпълнители, каза още Лалев. Той добави, че леко раздвижване в момента има за имотите по селата – еднофамилни къщи, но сключваните сделки са до 30 хил. лв. Регистърът на частните съдебни изпълнители показва, че към 14 юни за продажба в града са обявени два апартамента, вила и къща. Отделно има и няколко обяви за търговски и производствени имоти. Не по-добро е положението и за Велико Търново, където за продажба в средата на юни са обявени 24 апартамента и пет къщи. Производствените имоти, пуснати на търг от съдебен изпълнител, са малко – едва три. Според Красимира Георгиева обаче обявените от изпълнители имоти нямат влияние върху пазара в Търново. "При частните съдебни изпълнители обявените цени доста надхвърлят тези на реалните сделки, тъй като те продават заради лоши кредити, теглени през 2007-2009, когато пазарът беше нагоре. Тогава банките са отпускали 90 или 100% от стойността на жилището, а то междувременно е поевтиняло. Рядко излизат такива, при които клиентът е теглил малка част от сумата за плащане на имота", обясни брокерът.
Източник: Капитал (29.06.2012)
 
Производствените цени също спадат през май Производствените цени падат на месечна база и забавят ръста си на годишна, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на май. Спадът спрямо април е 1.7%, а в сравнение с миналия май има ръст от 3.2%. Годишното покачване през април пък бе 3.7%. В средата на месеца НСИ съобщи и за отчетена дефлация от 0.1% на месечна база при потребителските цени. Инфлацията на производител отразява промени в пазара на природните ресурси и суровините или отразява промени в търсенето. Затова затвърждаване на посоката им в няколко последователни месеца може да сочи и посоката, в която се движи определен сектор или цялата икономика. Тази пролет се наблюдаваше забавяне на поскъпването, след като година по-рано цените нарастваха значително, движени от силното индустриално търсене и монетарното разхлабване в САЩ и Западна Европа. Понижение на месечна база има практически във всички производствени отрасли. В преработващата промишленост цените падат средно с 2.1%, в енергийния сектор то е 0.7%, а в добивната промишленост – с 0.1%. В сравнение с миналата година пък металургичните компании са понижили цените си средно с 9.9%, а производителите на неметални минерали - с 1.3%. За сметка на това поскъпват текстилните продукти (без дрехи и обувки) с 8.7%, химическата промишленост е пласирала своите продукти с 6.1% по-скъпо, а повишението при производителите на каучук и пластмаси е с 5.3% спрямо миналия май. НСИ изчислява цените на производител с 3 индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Данните за експортните цени не се огласят, заради ангажименти НСИ да пази търговската тайна на компании, които често доминират в един бранш. Като цяло обаче вътрешният индекс може да покаже как се движат и цените на износителите. Разбивката показва, че износителите са предлагали по-ниски цени за своите клиенти. Доказателство е фактът, че на месечна база цените на вътрешния пазар падат само с 0.9%, или двойно по-бавно, отколкото общия индекс. Това означава, че цените на външния пазар теглят общия показател надолу, а вътрешният пазар пречи на инфлацията да падне. Експертите отдават това на по-високата конкуренция, с която се състезават износителите, докато на вътрешния пазар компаниите могат да си позволят по-високи цени, заради липсата на алтернативно предлагане.
Източник: Капитал (02.07.2012)
 
Финансовото богатство на българите стигна 45 млрд. Финансовото богатство на българите расте с около 12% годишно до 45 млрд. лева към края на първото тримесечие на 2012 г. В него се включват депозити, пари в брой, пенсионни спестявания и др. Това се случва в условията на крехкo икономическo възстановяване в България и при все по-реална възможност за рецесия в Еврозоната през 2012 г., сочи доклад на "Industry watch". Една от причините за трайния растеж на финансовите активи на населението е относително високата доходност (поне в сравнение с други европейски страни), която домакинствата получават по банковите депозити. Влоговете формират около 70% от портфейла на населението, като ефективната годишна лихва по депозитите остава над 4%. Съществено увеличаване на потреблението и намаляване на склонността към спестяване може да очакваме едва при съживяване на пазара на труда, което едва ли ще се случи до края на 2012 г. Заетостта продължава да се свива, а безработицата остава двуцифрена, се посочва още в доклада. Заради понижението на цените жилищното богатство на населението продължава да пада - с около 4% на годишна база през първото тримесечие на 2012 г., намалявайки до 95 млрд. лева. Жилищното богатство е неравномерно разпределено на територията на страната – 31% в София, 11% във Варна, 7% в Пловдив, 4% в Стара Загора и 37% в останалите градове. По този начин съвкупното (финансово и жилищно) богатство на домакинствата възлиза на 140 млрд. лева към края на март 2012 г., нараствайки с около 1% в рамките на последните 12 месеца.
Източник: Дарик радио (03.07.2012)
 
Износът намалява на годишна база към края на април Според оценките на мениджърите от промишлеността през юни 2012 г. в сравнение с май се регистрира подобряване на поръчките от чужбина с 11.4 пункта. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Според тях външнотърговското салдо от стоки и услуги за първото тримесечие на 2012 г. е отрицателно в размер на 1,49 млрд. лева. Търговското салдо за периода януари - април 2012 г. е отрицателно в размер на 1,21 млрд. евро (3.1% от прогнозния БВП за 2012 г.) при дефицит от 434.1 млн. евро (1.1% от БВП) за същия период на 2011 година. Износът на стоки (FOB) за периода януари - април 2012 г. възлиза на 6,28 млрд. евро, като е по-нисък с 1.7% (109.6 млн. евро) в сравнение с този за същия период на 2011 г. (6,39 млрд. евро). Ръстът на износа за януари - април 2011 г. на годишна база е 52%. Вносът на стоки (FOB) за периода януари - април 2012 г. е 7,49 млрд. евро при 6,83 млрд. евро за същия период на 2011 г. На годишна база той нараства с 9.8% при увеличение на годишна база от 31.3% за същия период на миналата година.
Източник: econ.bg (03.07.2012)
 
Евростат отчете 12,2% безработица у нас Безработицата в България е останала без промяна на равнище 12,2 на сто според Европейската статистическа служба Евростат. Данните отчитат, че в еврозоната безработицата е достигнала11,1% - най-високата си стойност от създаването на валутния съюз през 1999 г. През май в ЕС без работа са били 24,868 млн. души, от които 17,561 милиона - в страните от еврозоната. Увеличението спрямо година по-рано е с 1,952 млн. души. Най-ниско е равнището на безработицата в Австрия (4,1%), Холандия (5,1%), Германия (5,6%), а най-високо - в Испания (24,6%) и Гърция (21,9% през март). В сравнение със същия месец на миналата година показателят намалява в осем държави, нараства в 18, а в Унгария няма промяна. Най-значително намаление са постигнали Естония (от 13,6% през първото тримесечие на 2011 г. на 10,9% през същия период на тази), Литва (от 15,7% на 13,7%) и Латвия (от 17,1% на 15,3%). Безработицата расте най-бързо в Гърция (от 15,7% на 21,9% по данни за март), Испания (от 20,9% на 24,6%) и Кипър (от 7,5% на 10,8%).
Източник: Класа (03.07.2012)
 
С 344,1 млн. евро са нараснали преките чуждестранни инвестиции у нас за времето от януари до април спрямо същия период на миналата година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През първите четири месеца на тази година преките чуждестранни инвестиции в страната са били 407,2 млн. евро. За сравнение през същия период на 2011 г. те са били 63,1 млн. евро. Данните на националната статистика показват още, че българските фирми са вложили 39,1 млн. евро в чужбина за времето от януари до април. През същия период на миналата година обаче преките чуждестранни инвестиции зад граница са били в размер на 48,8 млн. евро. Според НСИ индексът на потребителските цени се е увеличил с 1,8% през май в сравнение със същия месец на миналата година. Повишение на цените има при почти всички видове стоки и услуги. Изключение правят услугите в сферата на свободното време и съобщенията. Без промяна остават и цените при жилищното обзавеждане и домакинските уреди. В същото време от статистиката отчитат положителна промяна във финансовото състояние на домакинствата през последните дванайсет месеца.
Източник: Монитор (03.07.2012)
 
"Лоялните" туристи от Русия, Украйна и Молдова получиха визови облекчения Гражданите на Русия, Украйна и Молдова, посещавали България и преди, получават визови облекчения. От 1 юли българските консулски служби им предоставят едногодишна многократна виза, при условие че през 2011 г. вече са идвали в България, съобщи министерството на икономиката. Облекчението важи за идвалите в България с туристическа цел, на частно посещение или във връзка с бизнеса. Към документите за съответния тип пътуване задължително трябва да се прилага копие от миналогодишната виза. По-рано България освободи от визи онези руски туристи, които притежават шенгенска виза. По данни на Националния статистически институт през 2011 г. България е посетена от 469.8 хил. граждани на Русия и 38.5 хил. украинци.
Източник: Дневник (04.07.2012)
 
Три български града сред „отличниците“ в ЕС с най-ниска безработица Три български града попадат в списъка на градовете в ЕС с най-ниско ниво на безработица. Това показва проучване на Евростат за градското население на територията на Европейския съюз. София е на едно от челните места сред градовете в ЕС по ниво на ниска безработица - само 1,1% от живеещите в столицата са в официалната листа на безработните. В Бургас без работа са съответно 2,4% , а във Варна – 2,6% от населението в трудоспособна възраст. Подобна ниска безработица е регистрирана в още няколко европейски града - Бирмингам, Бреда, Талин, Любляна. Според официалните данни на НСИ от края на 2011 г. в българските градове живеят около 5,3 милиона души - около 2,6 милиона мъже и около 2,7 милиона жени. Около 40 на сто от населението на ЕС живее в преобладаващо градски райони, сочи проучването на Евростат. На територията на ЕС има 323 големи града, в които живеят общо над 127 млн. души. Най-гъстонаселени градове в ЕС са Лондон и Париж, съответно с население 12,5 на сто от населението на Великобритания и 10 на сто от населението на Франция. Само четири столици в ЕС са с население над 3 милиона жители - Лондон, Париж, Берлин и Мадрид. Още 20 града в ЕС са с население между 1 и 2 милиона жители. Най-големите градове в ЕС, които не са столици, но са с особено голяма гъстота на населението, са Хамбург - 1,8 милиона души, и Барселона - 1,6 милиона души. Според проучването на Евростат най-лесно се намира работа в няколко европейски града - Мюнхен, Стокхолм, Копенхаген, Прага, Амстердам и Варшава. Там над 50 на сто от анкетираните са отговорили, че могат да разчитат на добре платена работа. На другия полюс са градовете, където едва 10 на сто са отговорили, че работа се намира лесно - Неапол, Палермо, Малага, Рига, Мишколц. Северозападна България пък си остава най-бедният район в ЕС, като на някои места в този регион безработицата е над 50%. Едва един на 10 анкетирани изпитват най-малко финансови затруднения. Те живеят в Люксембург, Малмьо, Грац, Копенхаген и Стокхолм. Половината от жителите на София, Атина, Ла Валета и Палермо са коментирали, че имат финансови затруднения. Най-недоволни от финансовото си състояние са били гражданите на Неапол и Рига - над 50 на сто. Най-високо ниво на застаряване на населението е отчетено в 18 града на Италия и 11 града на Германия. Сред всички градове в Европа най-високо ниво на студенти според броя на жителите е отчетено в Жешов (Полша) и Сантяго де Компостела (Испания). Замърсяването на въздуха се отчита като един от най-големите проблеми на европейските градове. Като най-замърсени градове в ЕС изследването посочва италианския Торино и испанския Мурсия. Най-чисти градове в ЕС са Рига (Латвия) и Берген (Норвегия).
Източник: Класа (06.07.2012)
 
Къде са чуждестранните купувачи на българския пазар на имоти? Чуждестранните купувачи на имоти, които бяха основният двигател на пазара у нас през годините на бума, почти изчезнаха от родната сцена в годините след 2008 и 2009 г. Техният дял се понижи до 15% през 2012. За сравнение някои агенции съобщаваха за до 75% сделки с чужденци от общия брой осъществени продажби през годините на бума. Основно в лицето на британски и ирландски купувачи, някои от които купуваха имоти по телефона без дори да са ги видели, инвеститорите търсеха лесни възможности за печалба в разгара на бума на развиващия се български пазар на имоти. В рамките на сравнително малък период това търсене доведе до значителен ръст на цените, които по данни на New York Times се повишиха с 300% между 2000 и 2008 г. По информация на НСИ за цените на апартаменти в областните градове (без да се смятат жилищата ново строителство), ценовите нива през 2000 г. са били средно 319,52 лв. на кв. м за страната. До края на 2008 г., когато бе върхът на пазара, те се повишиха до 1363, 5 лв., за да паднат до малко над 905 лв. през 2011 г. Въпреки че делът на чуждестранните купувачи в сделките, сключени през това време, е трудно да се пресметне с точност, ролята им в този процес на развитие е огромна. Продажбите на имоти (включително и инвестиции в мащабни проекти в сегмента на бизнес имоти) съставляваха значителна част от преките чуждестранни инвестиции в годините, непосредствено преди настъпването на рецесията. По думите на Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, имотите и строителството бяха един от четирите сектора, които генерираха над 80% от преките чуждестранни инвестиции в продължение на редица години. За сравнение в началото на 2011 г. той каза, че имотите са един от секторите, от който има най-голям отлив на чужди капитали. „Британците полудяха по българския пазар, защото смятаха, че той ще бъде втора Испания“, коментира пред изданието Костадин Даракчиев, собственик на агенцията за имоти Kosta’s Homes. „Очевидно на пазара на имоти в Испания имаше бум в средата на 90-те, когато търсещите слънце (британци), искаха да имат втори дом като убежище. Много хора направиха много пари чрез спекулации и мислеха, че ще постигнат същото в България“. Действително мнозина, както чужденци, така и българи, успяха да постигнат значителни печалби през годините на бума. Това разбираше имаше своята цена. В случая цената беше нерегулираното строителство, неконтролируемият ръст на цените и множеството разочаровани инвеститори, собственици, строители и предприемачи от срива на пазара след края на бума. New York Times цитира Желязко Георгиев, съсобственик на Best Bg Properties, според когото продажбите на имоти са паднали с 80% и много брокери не са успели да устоят на този свит пазар. По думите на Станислав Петров, мениджър Продажби в базираната в Бургас Select Properties Bulgaria, цените на имотите днес са близо 40% по-ниски в сравнение с пика през третото тримесечие на 2008 г. Данните на други брокери за ваканционните имоти са, че цените днес са с 50% по-ниски от върха на пазара. Положителният факт е, че в момента пазарът предлага значително по-безопасна среда за инвестиции, смята той. И така кой купува на пазара у нас в момента? След изчезването на британците и ирландците за известен период пазарът създаде впечатление, че функционира в условията на вакуум с празни комплекси, строителни площадки и празни брокерски офиси. Действително пазарната динамика значително се понижи в сравнение с предходните години. Наред с някои по-малобройни купувачи от Румъния, Гърция, Близкия Изток и Скандинавието, руснаците остават най-големият представител на чуждестранните купувачи у нас. Според Петров делът на чуждестранните купувачи по време на второто тримесечие на годината е бил 15% в сравнение с 8% през 2009 г. Руснаците са представлявали 80% от тази група. По данни на инвеститори от миналата година над 25% от руснаците, търсещи ваканционен имот у нас, се интересуват от жилище, в което да живеят постоянно. Руснаците специално търсят имоти по Черноморието в курорти като Слънчев бряг, Равда, Несебър и др., а вътрешността на страната не им е толкова позната. Според Петров от Select Properties Bulgaria, наред с крайбрежните имоти, много чужденци се интересуват и от имоти в столицата в полите на Витоша. Обикновено те търсят апартаменти с една спалня на цени между 25 хил. и 35 хил. евро, които могат да ползват за своята лятна почивка и да отдават през останалата част от годината. Луксозният сегмент на пазара почти не съществува с характеристиките, с които е познат на развитите пазари. Нов имоти в „луксозния“ сегмент обикновено би се продал за около 200-300 хил. евро, казва Даракчиев. Изключително малък е броят на имотите с цена от 1 млн. евро и повече. Изданието дава пример с модерна вила във Варна с четири спални, жилищна площ от 860 кв. м и парцел от 1,8 дка, която е обявена за продан за 2 млн. евро. Поради високата цена тя стои на пазара повече от година без да има купувач. Продажбата е още по-затруднена пред факта, че стойността за строителството на подобна вила днес би била много по-ниска – около 300 хил. долара. Поради тази причина имотът може и никога да не бъде продаден на тази цена.
Източник: Инвестор.БГ (06.07.2012)
 
Темпът на сливанията и придобиванията в ЦИЕ се забавя Спад в броя и в обема на сделките по сливания и придобивания в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през първото полугодие на 2012 г. отчитат от специализираната компания Mergermarket. Според данните на компанията за шестте месеца в региона са сключени 245 сделки на обща стойност 25.4 млрд. евро, което е с 26.6% по-малко като брой и с 48.2% по-малко като обем спрямо същия период на 2011 г. Въпреки спада на годишна база за последното тримесечие стойността на обявените сделки по сливания и придобивания отчита ръст от 35.2%, което е първото повишение на тримесечна база от края на юни 2011 г. насам, отбелязват от компанията. Стойността на чуждестранните инвестиции в региона на ЦИЕ обаче намалява както на годишна, така и на тримесечна база. В сравнение с първото полугодие на 2011 г. инвестициите са се свили с 67.7% до 7.4 млрд. евро. На тримесечна база пък стойността им намалява за пето поредно тримесечие и към края на юни 2012 г. достига 3.4 млрд. евро, което е най-ниското равнище от юни 2010 г. насам, посочват от Mergermarket. През първата половина на 2012 г. най-голям е бил броят на сделките в сектор "Технологии, медии и телекомуникации" (ТМТ) – над една четвърт (28.8%) от всички обявени в региона. По отношение на стойността на сделките водещият сектор за полугодието е "Индустрия и химикали" (20%), следван от ТМТ (17.1%) и "Потребление" (16.3%). Най-голямата единична сделка в региона за периода обаче е от финансовия сектор, а именно – покупката на турската DenizBank, която е част от групата на фалиралата френско-белгийска Dexia. Сделката беше обявена в началото на юни, а купувач е най-голямата руска банка – Сбербанк, която ще плати 2.8 млрд. евро за турската институция. Само една от десетте най-големи сделки в региона през първото полугодие на 2012 г. засяга директно и България. Става въпрос за придобиването на чешката StarBev, която е собственик и на българската "Каменица", от американско-канадския пивоварен гигант Molson Coors Brewing Company. Стойността на сделката, която включва и водещата марка на StarBev – Staropramen (произвеждана в България по лиценз), е 2.65 млрд. евро. Придобиването беше обявено през април 2012 г. и финализирано към средата на юни след получаването на необходимите регулаторни одобрения.
Източник: Капитал (09.07.2012)
 
Продажбите и потреблението са се свили през май Потреблението в България се свива, съобщи Националният статистически институт. През май спадът е с 0.3% спрямо април и с 1.8 на сто на годишна база. Това означава, че българите все още не считат кризата за отминала и от притеснения за доходите си и работните места предпочитат да купуват по-малко, а ако имат свободни средства, те се спестяват. Поне до момента данните опровергават и правителствената прогноза, че потреблението ще бъде двигател на икономическия растеж през тази година, тъй като продажбите на дребно отразяват именно крайното потребление. Най-сериозно (с 11-9%) през май са се увеличили дистанционните продажби, при които се правят поръчки по интернет, или телефона. Ръст на оборотите има още при търговията с лекарства и козметика – с 3.8%, при хранителните продукти – с 2.2%. Един от секторите, където често настъпват промени, е търговията с компютъри, таблети и мобилни телефони. Компаниите от бранша са увеличили продажбите си с 1.9% на годишна база. Тежко засегнат обаче продължава да е текстилният бранш, като българите са купували с 18% по-малко отколкото миналия май. Търговията с битова техника и мебели също спада – с 5.7%, а при горивата има намаление с 2.6%. Продажбите на дребно доказват и че приходите от ДДС не нараствата заради съживено потребление, или изсветляване на икономиката, а заради промяна във външнотърговската динамика. През април НАП съобщи, че обороти в ДДС декларациите за март са нараснали с 3 млрд. лв. спрямо март миналата година. Експерт от Министерство на финансите обаче поясни, че това са нетни стойности, при които се сравняват дължимият ДДС от вътрешна търговия и внос с износа, за който експортните компании си възстановяват ДДС. По последни данни на НСИ през периода от януари до април износът расте с 2.5% на годишна база, а вносът се увеличава с 11%. Външно търговският дефицит пък е 2.37 млрд. евро или почти тройно по-голям от същия период на миналата година, а при равни други условия това означава и тройно по-голям ДДС от облагане на нетния експорт. Данните за потреблението показват, че то не се развива така, че да съживи икономиката, но за разлика от миналата година, през тази износът също забавя растежа си. "Икономиката е в рецесия, която след изглаждане на данните няма да се вижда, но поне номинално БВП няма да расте. негативното развитие на потреблението отразява притесненията на хората дали ще запазят работните си места и доходите. Това е причината за отлагане на текущото потребление и за спестяването на малкото свободни средства", коментира Петър Чобанов, макроикономист от Център за ускорен икономически напредък. Според него данните за брутния продукт са положителни през първото тримесечие, защото НСИ използва удобни дефлатори при изчисляването му и икономиката расте, заради по-ниски производствени цени. "Не знам на какво се базираха очакванията за ръст на потреблението, след като нито доходите се увеличават, нито кредитирането се отпушва. По отделни пера има номинален ръст, но това са малки признаци за съживяване и сме далеч отистински растеж. Нашата основна прогноза е за тази година икономиката да остане в застой и БВП да е не расте" пък коментира Георги Стоев от Industry watch. Той обясни, че очаква и следващата година да е близка до стагнацията и очаква положителните промени през 2014 година.
Източник: Капитал (09.07.2012)
 
Бизнесът очаква нов енергиен шок през 2013 г.Нов шок с цените на електроенергията от следващата година прогнозира Българската стопанска камара (БСК), въпреки че от регулатора обещаха, че повече такива ценови скокове, колкото сегашния от 13-16%, няма да има. Бизнесът обаче очаква ценови удар догодина заради необходимостта да се инвестира в сероочистващи инсталации съгласно одобрения от Брюксел план за влагане на над 1 млрд. евро в намаляване на замърсяването на въздуха като условие да се даде отсрочка на българските предприятия за пълното заплащане на парникови квоти. Още при приемането на този план от правителството през септември миналата година стана ясно, че от 2013 г. електроенергията ще поскъпне между 11-25% заради инвестициите в сероочистки, които влизат в цената на тока. Равнопоставеност на енергийните потребители, създаване на условия за прогнозируемост на енергийните разходи, яснота за очакваното отражение на плана за дерогация върху енергийните цени и преразглеждане на Националната енергийна стратегия поиска бизнесът. У нас се наблюдава монополизация и липса на конкуренция на енергийния пазар, както и отсъствие на пазарни стимули за повишаване на енергийната ефективност на предприятията. Производството на електроенергия продължава да е един от най-големите енергийни консуматори, а в същото време при преноса на електроенергия се отчитат големи загуби. В сектора продължава да има неправилна ценова политика, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Той прогнозира, че до 2020 г. цената на електроенергията за индустрията ще се повиши с 53,8%, а цената за населението може да се увеличи до 113%, ако спре нейното субсидиране от страна на държавата и бизнеса. Според Божидар Данев общият ефект от увеличението от 1 юли е приблизително 600 млн. лв. От тях 300 млн. лв. са за енергийната система, 190 млн. лв. – за ВЕИ, 40 млн. лв. – за въглищните централи, и 40 млн. лв. – за топлоцентралите и заводските централи. Загубата за икономиката може да достигне 1,2 млрд. лв., ако фирмите компенсират новите си енергийни разходи с намаляване на производството и закриването на работни места. Увеличението на цената на електроенергията ще се отрази с до 2% на крайните разходи на всяка компания и ще намали възможностите за печалби и инвестиции, прогнозира Политими Паунова – изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По данни на БАМИ българската индустрия плаща най-високата цена за електроенергия в ЕС. Изпълнителният директор на „КЦМ“ АД – гр. Пловдив Стоян Пехливанов коментира, че за една година увеличението на цената на енергията ще увеличи разходите на предприятието с около 4 милиона лева. Според него България трябва да гарантира политика, насочена към засегнатите отрасли, по примера на Франция, където държавата е създала микс от ядрени мощности и е подписала дългосрочни договори на фиксирана цена за предприятията от енергоемките сектори. По данни на Евростат средните цени на електроенергия на домакинствата през втората половина на 2011 г. са най-ниски в България (8,7 евро на 100 квтч), Естония (10,4) и Румъния (10,9), а най-високи - в Дания (29,8), Германия (25,3), Кипър (24,1) и Белгия (21,2). Средната цена на електроенергията в ЕС-27 е била 18,4 евро на 100 киловатчаса. Претеглени през покупателната способност, най-ниските цени на електроенергия на домакинствата са били тези във Финландия (11,4 паритет на покупателната способност на 100 квтч), Франция (12,6) и Гърция (13.5), а най-високите в Кипър (26,7), Унгария (26,4), Словакия (24,9) и Германия (24.2). В България увеличението за този период е било 5,4 на сто. Според представени от БСК изчисления при развитието на възобновяемите източници при сегашните нормативни условия дългосрочните договори за изкупуване на тока и разходите за закупуване на въглеродни емисии до 2015 г. токът за бита трябва да поскъпне с 85 процента, ако ДКЕВР спре да потиска ръста на тези тарифи, като увеличава повече от необходимото цената на електроенергията за индустрията. Ако продължи кръстосаното субсидиране, домакинствата ще плащат с 29 на сто по-скъп ток след три години. Цената за бизнеса пък ще скочи с 33%. Продължава основната грешка на всички правителства от 2000 г. и бих казал, още от 1997 година насам, когато цените представляват вече един социален инструмент за реверанси пред електорална маса, без да се променят макроикономическите баланси. Кръстосано се субсидира и топлоенергията, кръстосано се субсидира и електроподаването, така че на практика страната ни постоянно губи една нормална конкурентоспособност, коментира Данев. Като проблем той очерта и липсата на свободен пазар на електроенергия и борса за търговията с нея. Ето това е безгрижието на всички предходни правителства, които не виждат, че енергетиката е в основата на икономиката ни и тя на практика определя ценообразуването във всички останали отрасли, посочи шефът на БСК.
Източник: Класа (09.07.2012)
 
Промишленото производство с 0,9% ръст през май Индексът на промишленото производство отчита ръст от 0,9% на годишна база през май 2012 г., като изчислението на НСИ е на база календарно изгладени данни. Повишението е отново с 0,9% на месечна база, като тук изглаждането е сезонно. През април повишението беше с 1,5% на месечна и с 0,3% на годишна база, отново след изглаждане. През май 2012 г. спрямо предходния месец е отбелязано увеличение в добивната промишленост с 2,6%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,9%, и в преработващата промишленост - с 0,5%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 22,8%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 16,7%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14,0%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 12,3%, при производството на мебели - с 12,0%. Спад е регистриран при производството на основни метали - с 15,2%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5,9%, при производството на облекло - с 3,8%. Годишни изменения На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 3,9%, докато намаление се наблюдава в добивната промишленост - с 13,1%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,0%. Регистриран е ръст в производството на инвестиционни продукти (4,6%) и в производството на енергийни продукти (1,0%), докато в производството на продукти за междинно потребление е отчетен спад (4,3%).
Източник: Инвестор.БГ (09.07.2012)
 
Строителството не успя да запази ръста си Двумесечният ръст в строителството, отчетен през март и април, не успя да се запази през през петия месец на 2012 г. По предварителни данни на НСИ през май 2012 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, остава на равнището от предходния месец . Календарно изгладените данни показват намаление от 3% на строителната продукция през май 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година . През май 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, запазва равнището си от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0.3%, докато при сградното строителство няма промяна в сравнение с април. На годишна база намалението на строителната продукция през май 2012 г. се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 8.2%, изчислен от календарно изгладени данни, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 4.4% .
Източник: profit.bg (09.07.2012)
 
Индексът на строителната продукция с 34% спад за 4 години Индексът на продукцията в сектор Строителство през май е намалял с 34% за 4 години, показват изчисления на Investor.bg на базата на данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2008 г. беше постигната най-високата стойност на индекса за аналогичния месец, като тогава достигна 177,6 пункта, а през май тази година е 117,6 пункта. През май 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, запазва равнището си от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0,3%, докато при сградното строителство няма промяна в сравнение с април. На годишна база намалението на строителната продукция през май 2012 г. се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 8,2%, изчислен от календарно изгладени данни, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 4,4%.
Източник: Инвестор.БГ (09.07.2012)
 
Износът на България към основни европейски партньори се свива Свиване на износа на България към основни пазари от ЕС като Германия и Румъния отчита Националният статистически институт (НСИ). Като цяло за периода януари - април 2012 г. износът към ЕС намалява с 1.4% спрямо същия период на 2011 г. и е в размер на над 7.4 млрд. лв. Само за април е отчетено увеличение от 8.2% на годишна база. Стойността на експортираните през месеца стоки към пазарите от ЕС е в размер на 2 млрд. лв. Вносът на България от ЕС за периода януари - април отчита ръст от 7.9% до над 8.9 млрд. лв. Само през април в страната са внесени стоки за 2.3 млрд. лв. от ЕС, което е с 5.2% повече спрямо година по-рано. Предварителните данни към края на април 2012 г. бяха обявени в началото на юни, но в тях НСИ не включва отделни данни за търговията с различните държави от ЕС. За периода януари - април 2012 г. износът към Германия, която е най-големият пазар за български експортни стоки в ЕС, се е свил с 2.7% спрямо същия период на 2011 г. Въпреки че отчете неочакван ръст на икономиката си от 0.5% за първото тримесечие на 2012 г., Берлин свива потреблението си на български стоки – за първите четири месеца на годината за Германия е била изнесена продукция за 1.42 млрд. лв. Понижението в износа към Румъния за периода е със 17.7%, като стойността на експортираните стоки се свива до 870.7 млн. лв. в сравнение с отчетените преди година 1.06 млрд. лв. В процентно изражение най-голям е спадът на износа към Люксембург (89.1%) и Малта (88.6%). В голяма степен свиването може да се обясни със спада на цените на основни експортни стоки като металите и зърнените храни. Същевременно статистиката отчита ръст на износа към Италия (8.6% на годишна база), Гърция (8.8%) и Франция (9.9%) въпреки продължаващите проблеми на Рим и Атина. Трите страни заедно с Германия и Румъния формират общо 65.7% от износа на България към ЕС. Пласираната към Италия продукция за първите четири месеца на годината е в размер на 1.17 млрд. лв. Към Гърция и Франция са били насочени стоки за съответно 893.6 млн. лв. и 529.7 млн. лв. Най-голямо в процентно изражение, но при много по-ниска база е увеличаването на износа към Словения (165.1%) и Португалия (142.3%).
Източник: Капитал (10.07.2012)
 
През първите четири месеца на годината износът на България за държавите от Европейския съюз е намалял с 1,4 на сто на годишна база. В същото време импортът от другите 26 евродържави се е увеличил със 7,9 процента. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Две трети от българския експорт са съсредоточени само към пет държави. Това са Италия, Германия, Гърция, Румъния и Франция. Обемът на българския внос за първите 4 месеца на годината е на стойност 8,9 милиарда лева. Спрямо същия период на миналата година най-рязко се е увеличил импортът от Португалия и Кипър, показват данните на НСИ. От началото на годината до края на април дупката във външната търговия е за над 1,5 млрд. лв.
Източник: Труд (10.07.2012)
 
През юни безработицата намаля с 0.2% до 10.8% През юни безработицата е 10.8% и намалява с 0.2 процентни пункта спрямо май, съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Безработните, регистрирани в бюрата по труда, са 354 825 или с 5 289 по-малко, отколкото през май. По данни на "Евростат" през април и май показателят в България е бил 12.2%, а средно за ЕС е 10.7%
Източник: Дневник (10.07.2012)
 
Без спад в строителството на месечна база Няма промяна в индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. Според публикуваната статистика на месечна база строителната продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, запазва равнището си от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0,3%, докато при сградното строителство няма промяна в сравнение с април. На годишна база обаче от НСИ отчитат спад от 3% в продукцията. Намалението се дължи на отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 8,2%, изчислен от календарно изгладени данни, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 4,4%. (stroimedia)
Източник: Други (10.07.2012)
 
Износът за ЕС е намалял с 1,4% ? За първите 4 месеца на годината износът на България за ЕС е намалял с 1,4% спрямо същия период на предходната година, достигайки близо 7,4 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. Износът, който беше основният двигател на растежа на българската икономика през миналата година, се забавя, и то още преди компаниите износителки да бъдат засегнати от рязкото поскъпване на цените на енергията. Забавянето на експорта се дължи на понижението на износа през първите два месеца на годината. През април 2012 г. българският износ за ЕС се увеличава с 8,2% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 2,0 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния и Франция, които формират 65,7% от износа за страните - членки на ЕС. Силното повишение на износа през април показва, че секторът устоява на негативните ефекти на кризата в еврозоната, но е под въпрос дали ще устои на вътрешни за българската икономика фактори, като поскъпването на цените на електроенергията с 13%, влязло в сила от 1 юли.?Така външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - април 2012 г. е отрицателно и възлиза на 1,5396 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1,1265 млрд. лева.
Източник: Класа (10.07.2012)
 
Вносът изпреварва износа Ръстът на вноса значително изпреварва увеличението на износа на страната. За първите пет месеца на годината износът нараства само с 0,9% и е на стойност 15,9 млрд. лв., съобщи investor.bg. В същото време вносът се увеличава с 12,1% до 19,1 млрд. лв. Явно износът вече е загубил ролята си на мотор на българската икономика, който ще извади страната от кризата. За първите 5 месеца на 2012 г. България има отрицателно търговско салдо от 3,24 млрд. лв., което е ръст със 147% на годишна база. Само за месец май вносът се увеличава с 19% на годишна база, а износът нараства с 10,7%. В резултат дупката във външната търговия за месец май нараства със 78% на годишна база до 817 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.07.2012)
 
Ръстът на вноса значително изпреварва увеличението на износа на страната. За първите пет месеца на годината износът нараства само с 0,9% и е на стойност 15,9 млрд. лв. В същото време вносът се увеличава с 12,1% до 19,1 млрд. лв. Явно износът вече е загубил ролята си на мотор на българската икономика, който ще извади страната от кризата. За първите 5 месеца на 2012 г. България има отрицателно търговско салдо от 3,24 млрд. лв., което е ръст със 147% на годишна база. Само за месец май вносът се увеличава с 19% на годишна база, а износът нараства с 10,7%. В резултат дупката във външната търговия за месец май нараства със 78% на годишна база до 817 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.07.2012)
 
Само една пета от хотелите и хижите са били заети през май Под една пета от леглата в хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за настаняване с повече от десет легла са били заети през месец май тази година, сочат данните на Националния статистически институт, които бяха оповестени във вторник. Все пак в сравнение с предходния месец април има ръст от 51,3% на посетителите. В същото време статистиката отчита сериозно нарастване на броя на местата за настаняване и на легловата база в тях. През май в страната са функционирали 1932 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 90,1 хиляди, а на леглата – 187,4 хиляди. В сравнение с предходния месец общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 13,0%, а на леглата в тях - с 54,9%.От тях заети през май са били само 19,8%. Туристите са предпочели най-вече 4- и 5-звездни хотели и те са били запълнени на 25,6%, следват тези с 3 звезди – 17,1%. Най-ниска заетост на леглата се наблюдава в средствата за подслон и местата за настаняване с 1 и 2 звезди – 14,3%. В сравнение с април увеличение на заетостта на леглата от 1,7 процентни пункта е регистрирано в средствата за подслон с 4 и 5 звезди, докато при тези с 1 и 2 и с 3 звезди тя намалява съответно с 1,3 и 1,7 процентни пункта. Общият брой на реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване е 992,9 хил., или с 51,3% повече в сравнение с април 2012 година. Най-голямо е увеличението на реализираните нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване с 4 и 5 звезди (75,6%), а най-малко - в тези с 1 и 2 звезди (9,0%). Реализираните нощувки както от български, така и от чужди граждани се увеличават съответно с 10,1 и 114,9%. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване се увеличават с 24,7% в сравнение с април 2012 г. и достигат 381,1 хиляди. Относителният дял на българите е 58,3% от всички пренощували лица, като по-голямата част (69,5%) от тях са отсядали в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по две нощувки. Пренощувалите чужденци са 158,8 хил. и се увеличават с 52,6% спрямо предходния месец. Чуждите граждани са предпочели хотелите, като 70,0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Класа (11.07.2012)
 
Износът продължава да изостава от вноса, расте към трети страни През май 2012 г. общият износ на България на годишна база е в размер на 3,6 млрд. лв. и се увеличава с 10,7% спрямо същия месец на предходната година. Общият внос пък нараства с 19,3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4,4 млрд. лева, съобщиха от Националния статистически институт. Общо износът на България през първите пет месеца на годината за страните от Европейския съюз и извън него възлиза на 15,9 млн. лв., което е ръст с 0,9%. Конкретно през май е изнесена стока за 3,6 млрд. лв. Вносът възлиза на 20,1 млрд. лв., което е увеличение с 12,1%. Само за май са внесени стоки за 4,6 млрд. лв. Така общото външнотърговско салдо е отрицателно и достига до 4,210 млрд. лв. в края на май. Само за месец май общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 816,6 млн. лв. През периода януари - май 2012 г. износът на България само за трети страни се е увеличил с 3,3% спрямо съответния период на предходната година и е в размер на 6,4 млрд. лева. Основните търговски партньори на страната ни в този сегмент са Турция, Китай, Русия, Сърбия и Република Македония, които формират 46,6% от износа за трети страни. Значително е нараснал износът за Обединените арабски емирства, Израел, Канада, Сирия и Бразилия, докато най-голям спад е отчетен при износа за Сингапур, Индия, Иран, ЮАР и Хърватия. Само през май 2012 г. износът за трети страни се е увеличил с 25,0% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1,5 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите пет месеца на 2012 г. пък се е покачил с 15,8% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 8,5 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Перу, Босна и Херцеговина, Иран и Бразилия, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан, Израел и Украйна. През май 2012 г. вносът на България от трети страни нараства с 24,9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,0 млрд. лева. В края на май външнотърговското салдо на България с трети страни е отрицателно и достига -2,088 млрд. лв. Само за месец май търговският дефицит е 467,9 млн. лв. благодарение на по-големия внос и по-бавно нарастващия износ. Търговските партньори на България извън ЕС търсят най-много мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход, необработени (сурови) материали, безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. Има спад при износа на машини, оборудване и превозни средства.
Източник: Класа (11.07.2012)
 
Безработицата през юни е била 10,8% Безработицата през юни е била 10,8%, което е с 0,2 процентни пункта под нивото на безработицата през май. Това съобщи пред депутатите от комисията по социална политика зам.-министърът на труда Зорница Русинова, която представи изпълнението на програмата за развитие на човешките ресурси. Темпът на намаление на безработицата обаче е изключително бавен, въпреки че навлязохме в активния летен сезон, когато обикновено временната заетост в секторите на туризма и селското стопанство нараства. Нивото на безработицата освен това е по-високо, отколкото беше по същото време миналата година. Според данните на агенцията по заетостта през юни 2011 г. безработицата е била 9,56 на сто, а през май 2011 г. – 8,87 процента. Зам.-министър Русинова припомни, че за тази година целта на управляващите е безработицата да не надвиши 11,5%. Целта е разписана в Националния план за действие по заетостта, според който до края на годината трудовото министерство трябва да е помогнало на 27 хил. души да намерят работа. Зорница Русинова отчете, че през настоящата година са започнали да се изпълняват три нови мерки по програмата за развитие на човешките ресурси. Тя допълни, че до септември ще тръгнат още 6 нови схеми, които приоритетно ще се борят с високата младежка безработица у нас, която според Евростат е над 30%. В момента социалното министерство води преговори с Брюксел схемата за наемане на стажанти да се разпростре и върху администрацията, а не да обхваща само частния бизнес, съобщи Зорница Русиновадини За момента са предвидени само стажантски позиции в структурите на трудовото и здравното министерства, тъй като има възможност те да бъдат финансирани по шеста ос на програмата за повишаване на ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравните услуги, допълни тя. От стажовете в двете ведомства могат да се възползват 600 младежи до 29 години. През септември ще тръгне нова схема за подпомагане на безработни младежи при намиране на работа, за която са предвидени 20 млн. лева, каза още Зорница Русинова. С 18 млн. лева ще се стимулират работодателите да създават работни места за младежи. Също от есента ще тръгне и нова схема за субсидирана заетост за 80 млн. лева, която ще обхване около 10 хил. души, посочи Русинова. Предстои да започне изпълнението и на втората фаза на схемата “Социални иновации в предприятията”, със средства от която се финансира подобряването на работната среда. Предвидени са и още 20,5 млн. лева, с които ще се покриват разходите на работодатели по организиран транспорт за работници, допълни Русинова. Субсидията ще се отпуска за бизнеса, който набира работници и служители, живеещи на до 100 км от работното място. Зам.-министър Русинова отчете, че от началото на действието на програмата за развитие на човешките ресурси до края на миналата година 67 хил. безработни са се възползвали от различните възможности за обучение и квалификация по програмата. От тях 55 хил. успешно за завършили обучението, а 38 хил. души са започнали работа, показват данните на социалното министерство. Отделно за посочения период в различни обучения по програмата за човешките ресурси са участвали и 193 хил. заети лица, от които над 151 хил. са успели да завършат обучителните програми. Русинова допълни, че от началото на изпълнението на програмата за човешките ресурси до края на юни т. г. са договорени почти 76% от бюджета, а до края на септември се очаква договорените средства да достигнат 80%. До края на програмния период бюджетът на програмата ще бъде напълно договорен, посочи тя. Плащанията по програмата обаче изостават, показват данните на социалното министерство. До края на юни са изплатени само 23% от договорените средства
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2012)
 
БВП по текущи цени намалява за второ поредно тримесечие Брутният вътрешен продукт (БВП) по текущи цени намалява с 1,66% на годишна база до 15,71 млрд. лв. за първото тримесечие на 2012 г. Сезонно и календарно изгладените данни показаха ръст на БВП с 0,5% на годишна база. Той е на база цени от 2005 г. Текущите цени се използват в националния бюджет, семейните бюджети, корпоративните отчети и навсякъде в практиката. Докато цени от 2005 г. се използват само в статистиката. Интересното е, че БВП по текущи цени е във втория си период на спад в последните години. След непрекъснат ръст до второто тримесечие на 2009 г., последваха 4 тримесечия на спад до второто на 2010 г. От тогава до третото тримесечие на 2011 г. имаше ръстове, но през четвъртото тримесечие на 2012 г. последва спад с 2,81%, а за първото на 2012 г. той е 1,66%. Интересно е и изменението по сектори на годишна база по текущи цени. Най-големият сектор на икономиката, а именно промишлеността отчита 7,9% спад на годишна база до 3,53 млрд. лв. за първото тримесечие на 2012 г. При търговията спадът е с 6,4% на годишна база до 2,32 млрд. лв. Третият по големина сектор е държавно управление, здравеопазване, образовние и социална дейност, където спадът е с 1% до 1,9 млрд. лв. При операциите с недвижими имоти намалението е с 2,28% на годишна база до 1,49 млрд. лв. При финансовите и застрахователни дейности има ръст с 6,76% на годишна база до 1,33 млрд. лв. Съществен ръст от 22,5% до 493 млн. лв. има при сектор Селско, горско и рибно стопанство, но той е с малък дял в икономиката. При спад на БВП с 1,66% на годишна база, брутната добавена стойност (БДС) намалява с 4,07% до 13,37 млрд. лв. Разликата между БДС и БВП се нарича корективи и включва разликата между събраните данъци и изплатените субсидии. Корективите се увеличават с 14,84% на годишна база до 2,33 млрд. лв. за първото тримесечие на 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2012)
 
Втори пореден месец с дефлация За втори пореден месец Националният статистически институт отчете намалени на потребителските цени. През юни дефлацията на месечна база е била 1%, а спрямо миналата година повишението е 1.6 на сто. Месец по-рано понижението на цените беше с 0.1 процента. Традиционно през летните месеци инфлацията се забавя и дори бележи отрицателни стойности, защото събирането на новата реколта увеличава предлагането на хляб, плодове и зеленчуци и продукти, от които се произвеждат други храни. През юни цената на групата на храните в потребителската кошница бележи спад с 2.4%. Другата важна причина за дефлацията са транспортните разходи, които спадат с 1.8%, а средните цени на горивата са останали на същото ниво като през май. От подробните данни се вижда, че въпреки общото поевтиняване, някои храни поскъпват. Такива са рибните продукти - с 1%, ябълките с 6.5%, цитрусовите плодове с 3.1%. Както всяко лято заради нарасналото търсене поскъпват сладоледите и безалкохолните напитки - с 1 на сто и бирата с 0.7%. Сред горивата най-сериозно падат цените на пропан-бутана като моторно гориво - с 5.7%, на дизела с 2.9%, на бензин А95 с 2.6% и на А98 с 2.5%. В началото на юли обаче заради поскъпването на петрола на международните пазари трендът се обърна и цените на горивата поскъпнаха с 8-10 ст. на литър по бензиностанциите в страната. В сравнение с миналата година през юни инфлацията се понижава, след като три месеца беше 1.7%. Според анализатори обаче през юли тенденцията за спад на цените може да се обърне заради влезлите в сила нови цени на електроенергията и природния газ. Приема се, че енергийните суровини - минерални горива, природен газ и др., формират 10-11% от цените на останалите продукти и тяхното поскъпване би следвало да предизвика 10 пъти по-малко поскъпване в останалите стоки от потребителската кошница.
Източник: Капитал (13.07.2012)
 
НСИ отчете дефлация през юни Индексът на потребителските цени за юни 2012 г. спрямо май 2012 г. е 99,0%, т.е. месечната инфлация е минус 1,0%, показват данните на НСИ. Това на практика означава, че за миналия месец е регистрирана дефлация. Поскъпването на живота от началото на годината (юни 2012 г. спрямо декември 2011 г.) е 0,5%, а годишната инфлация за юни 2012 г. спрямо юни 2011 г. е 1,6%. Средногодишната инфлация за периода юли 2011 - юни 2012 г. спрямо периода юли 2010 - юни 2011 г. пък е 2,7%. С най-голямо понижение през миналия месец са цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки (-2,4%) и разходите за транспорт (-1,8%), а с най-голямо повишение са услугите в ресторанти и хотели (+0,6%) и тези, свързани със свободно време, развлечения и културен отдих (+0,5%). През юни цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти са се понижили с 0,2%, а цените на лекарските и стоматологичните услуги са се повишили съответно с 0,5 и 0,3%. През юни цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са намалели с 1,2% спрямо май. От началото на годината инфлацията в малката кошница е 0,1%. Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-2,2%), нехранителни стоки (-0,3%) и услуги (+0,1%).
Източник: Класа (13.07.2012)
 
Процент надолу за разходите за живот през юни Индексът на потребителските цени за изминалия месец спрямо май е 99%, което означава, че регистрираме дефлация от 1%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Инфлацията за първите 6 месеца е едва 0,5 на сто, а за периода юни 2012 г. - юни 2011 г. животът е поскъпнал 1,6%. През юни най-осезаемо са поевтинели хранителните продукти и напитки - 2,5%, както и транспортните разходи - 1,8%. При нехранителните продукти има поевтиняване на горивата - бензин, дизел, пропан-бутан, както и на облеклата и обувките. В последния месец на първото полугодие поскъпват стоки и услуги, свързани с туризма. Покачват се цените на самолетните билети на нискотарифните компании, транспортните застраховки, а услугите по настаняване скачат с над 7%.
Източник: 1kam1.com (13.07.2012)
 
Общините отново ще разпределят служебно пустеещите земи Собствениците на земеделски земи, които нямат сключени договори за аренда, трябва да подадат до 31 юли заявление дали искат да ги обработват. В противен случай необработваните терени ще се разпределят служебно на големите арендатори в землището. Те пък трябва да внасят към сметка в общината дължимите суми, които собственикът може да потърси в тригодишен срок. Регламентът идва от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Всички собственици на земеделска земя, които не са я отдали под аренда, трябва да декларират в срок до 31 юли дали искат да я обработват сами, или пък нямат желание да я предоставят за ползване на друг. Това става в местните служби по земеделие, в чийто обсег попада имотът. Ако не го направят, парцелът им попада в схема за разпределение на база служебно споразумение, което се сключва с общината и големите земеделци в землището. Документът, който се подписва преди началото на новата стопанска година, предвижда пропорционално разпределение на изоставените парцели между работещите фермери в района, за които те плащат средната рента за конкретното място. Сумите се внасят в извънбюджетна сметка към общината, като в тригодишен срок собственикът на нивата може да си ги получи. В случай че не ги потърси, всички внесени пари остават в полза на местната администрация. Разпокъсаните измежду много наследници парцели и огромната площ необработваеми земи през годините създават сериозно напрежение в сектора. От една страна, за самите земеделци е трудно да развиват бизнеса си заради липсата на уедрени земи, а, от друга, през годините имаше стотици случаи, в които непотърсени от години земи се обработват неправомерно, без да се плаща рента на собствениците. Причината е, че често става дума за наследници на парцели, които живеят в друг град, в чужбина или дори не знаят, че притежават такава собственост. Макар никога да не е правено мащабно изследване колко земи се обработват неправомерно, през годините прогнозите са били за между 15 и 25% от всички ниви в страната. Ревизиите на държавния поземлен фонд също са показвали, че в неотдадени под аренда или наем парцели са се "настанили" фирми, а през годините е имало и инциденти покрай спорове за земи. Така се стигна до постепенни промени в законодателството, които предвиждат служебно разпределение на т.нар. бели петна (запустели ниви) измежду земеделците, работещи в конкретното землище, като се въведе и изискването те да плащат рента за тях в общината. Според последните данни на министерството земеделските земи в страната са около 36 млн. дка, като от тях се обработват около 33 млн. дка. Останалите около 3 млн. дка ниви са пустеещи и често местните власти не могат да открият собствениците им. Мащабно проучване на Евростат от миналата година отчете, че от 2003 г. насам в България е регистрирано най-голямото увеличение на обработваемата земя от всички държави - членки на ЕС - 24.7%. Средната площ на едно стопанство обаче у нас е 9.8 ха при над 14 ха средно за ЕС, показват още данните.
Източник: Капитал (16.07.2012)
 
300 000 руснаци притежават имоти в България, показват официалните данни към края на миналата година, представени на пресконференция от посланика на България в Русия Бойко Коцев, цитирайки руското електронно издание ”ЗагранХаус”. 40% от руснаците са купили жилище в България като ваканционен имот. Всеки пети руски купувач на недвижим имот е направил сделката с цел създаването на собствен бизнес. 15% са купили къщи и апартаменти за постоянно живеене, показва статистиката. По думите на посланика основната част от апартаментите и къщите се купуват на курортите по Черноморското крайбрежие, както и рехабилитационния курорт Сандански, ски курорта Банско, малка част са в София и Пловдив. По-рано списанието „Хоумс кълекшън“ публикува изследване, според което България остава най-търсената страна за руските купувачи на чуждестранна недвижимост. На второ място се оказа Испания, на трето - Италия. По данни на експертите 80% от респондентите търсят имот в страни, които влизат в челната десетка на класацията. Мнението на анализаторите е, че цените на българските имоти на практика са достигнали дъното. Към края на 2011 г. цените на жилищата в Бургас се понижиха до 860 евро за квадрат, а във втория по големина град в България Пловдив - почти до 770 евро. По данни на НСИ през 2011 г. цените на имотите са се понижили с 6% спрямо предходната година.
Източник: Класа (17.07.2012)
 
52 на сто от българите няма да почиват през лятото Според данните 52 на сто от българите няма да почиват през това лято. По-често това са възрастните хора над 60 години, жителите на малките градове и селата, с основно и по-ниско образование, както и хората с по-нисък от средния жизнен стандарт, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 27 юни и 3 юли сред 1000 души, цитирано от БТА. С увеличаването на възрастта намаляват и възможностите на хората да си позволят летен отдих, коментират социолозите. Четирийсет и осем процента смятат да ходят на почивка през лятото. Социолозите констатират, че делът на българите, които възнамеряват да почиват през лятото, се е увеличил над четири пъти от 1993 година до сега - от 11 на 48%. По този показател 2012 г. се приближава до предкризисната 2007 г., отчитат от НЦИОМ. 21 на сто от анкетираните посочват, че ще похарчат между 200 и 500 лева за почивката си. До 1000 лева могат да отделят 11 процента, а повече от 1000 лева - 4 на сто. 12 процента могат да си позволят почивка под 200 лева. Като цяло няма съществени разлики в сумите, които респондентите ще отделят за своята почивка в сравнение с миналата година. Най-младите - на възраст до 29 години, са най-малко склонни да се лишат от почивка през лятото - 77 процента от тях ще си позволят летен отдих, или с 10 процента повече, отколкото през миналата година. С 4 на сто нараства делът хората с висше образование, възнамеряващи да почиват през лятото - от 62 на сто през 2011 г. на 66 процента през 2012 година. В сравнение с 2011 г. НЦИОМ отчита и 8 процента ръст в намеренията за летен отдих и на хората със стандарт на живот над средния за страната. С 8 на сто се увеличава през тази година и делът на хората със среден жизнен стандарт, които ще почиват през лятото - от 48 процента през 2011 г. на 56 на сто през 2012 г.
Източник: Класа (17.07.2012)
 
България в топ 3 на страните с най-ниска инфлация в Европа Инфлацията в еврозоната през юни е останала непроменена на равнище 2,4% с годишно натрупване, потвърди във втората си оценка Евростат. Интересен факт е, че в България инфлацията е забавила темпа си до 1,6% спрямо 1,8% през май. Така страната ни се намира в топ 3 на страните с най-ниска инфлация. В целия Европейски съюз (ЕС) инфлацията се е ускорила до 2,6% спрямо 2,5% през май. През юни 2012 г. най-ниско годишно равнище се наблюдава в Швеция (0,9%), Гърция (1%) и България (1,6%). На другата крайност са Унгария (5,6%), Естония и Малта (по 4,4%). Показателят за 19-и пореден месец е над целевия праг от 2%, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Източник: econ.bg (17.07.2012)
 
Очакванията за 10-15% ръст на руските туристи се оправдават Очакванията за увеличение на руските туристи се оправдават, след като в началото на месеца беше издадена десетхилядната виза за руски граждани за България, заяви зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов пред агенция „Фокус“. Като брой издадени визи увеличението е с 15% спрямо миналата година. В края на месец юни има ръст от 75% на туристите от Украйна спрямо 2011 година. Същата ситуация се наблюдава и за Беларус. На този пазар повишението спрямо миналата година в края на месец юни е от 31%. Това стана благодарение на облекчения визов режим и откриването на допълнителни визови центрове в Русия, Украйна, Турция и Персийския залив. Данните на големите туроператори, изпращащи британски граждани в България, сочат ръст от около 10% за летния сезон. Това ще компенсира спада, отбелязан през зимата. На пазар Германия ще има лек ръст спрямо миналата година. В подкрепа на тези факти говорят данните, които имаме от летищата във Варна и в Бургас, за увеличен брой чартърни полети и обслужени туристи, допълни Маринов. Според него положително влияние на вътрешния туризъм оказват инвестициите, направени в пътната инфраструктура, пускането в експлоатация на пътния възел „Меден рудник” между Бургас и Созопол, лот 3 на автомагистрала „Тракия” от Нова Загора до Ямбол и предстоящото откриване до Петолъчката. Има ръст от близо 48,6% на приходите от нощувки през май спрямо месец април по данни на Националния статистически институт. Увеличават се приходите от чужди граждани със 78%, ръстът от приходите от български туристи е с почти 19%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване е по-висок с 51% спрямо месец април. Мнението на Иво Маринов е, че новият Закон за туризма гарантира по-добро качество на предлаганите услуги на базата на срочната категоризация, въвеждането на стандарти за балнео- и СПА услугите, по-добрата регламентация за извършването на туроператорска и турагентска дейност. Предвиждаме туристическото райониране на страната да повиши информираността на потенциалните туристи за туристическите обекти, средствата за подслон и местата за настаняване на съответната територия, каза заместник-министърът. Той твърди , че съществува консенсус с бранша по текстовете на закона и разумните предложения са намерили място в него. С предложението за срочност на категоризацията ще бъдат гарантирани качеството на предлаганите услуги и защитата правата на потребителите. Теорията и практиката показват, че един хотел се амортизира за период от седем години. С оглед на това, че през следващите години изградените обекти ще достигнат своя период на експлоатация, се премина към срока от петгодишна категоризация. Идеята е не да натоварваме бизнеса с административни действия и разходи, а по-скоро да бъде направен преглед на съответния хотел, да може той да отговаря на изискванията за определената му категория в предходните години, е мнението на Маринов. Според него средствата за реклама на българския туризъм от националния бюджет и Оперативна програма „Регионално развитие” дават резултат. Става дума за поредица от проекти, които са логически свързани и всеки един от тях има кумулативен ефект спрямо останалите. В момента подготвяме тръжната документация за начало на пет нови проекта, които допълнително ще усилят ефекта от извършените досега дейности. Има няколко проекта, които са ключови, например Интегрирана комуникационна кампания за предлагане на България като целогодишна дестинация на пазарите в Русия, Германия, Швеция, Румъния, Полша и Украйна. Отново предвиждаме комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм, каза той. Новият Закон за туризма, който се очаква да бъде гледан утре в в парламента, няма да промени нещата. В него не е подготвено нищо ново, нещата са казани по различен начин. Това е препис на закона, но не и реформа в туризма. Стъпките трябва да дойдат от правителството, докато то не осъзнае, че е собственик на туристически атракции, нещата няма да се подобрят. Това коментира от своя страна в сутрешния блок на телевизия „България он ер“ Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма. Той твърди, че един от проблемите на българския туризъм е изтичането на туристи към други страни. Според него начин да се реши този проблем е раздаването на ваучери за почивки, както са ваучерите за храна. Това би струвало 200 млн. лв. на правителството, каза още Драганов. По думите му тези ваучери ще увеличат заетостта на легловата база и ще създадат нови работни места. Разходът на правителството ще се възвърне чрез по-добро развитие на местните икономики, коментира още експертът. Към момента средната заетост на легловата база продължава да се движи около 30%. Тази година е тежка и си личи, че има нещо сбъркано в политиката за туризма, заключи директорът на Института за анализи и оценки в туризма.
Източник: Класа (18.07.2012)
 
След седем години изобилие от молове идват години суша Бумът в строителството на търговски центрове ще затихне едновременно с угасването фойерверките, които ще посрещат първите посетители на "София ринг" горе-долу след година, прогнозира консултантската фирма Colliers International. На 18 юли нейни мениджъри казаха, че на ниво 115 кв.м на хиляда жители търговските площи ще достигнат едва половината от средноевропейските равнища, но покупателната способност едва ще докосне една трета от характерното за Европейския съюз. Изграждането на още скъпи сгради с магазини, които правят оборот от продажби на модни дрехи, обувки, аксесоари или таблети изглежда под още по-голям въпрос предвид това, че колкото по-бедно е населението, толкова повече от приходите му отиват за стоки от първа необходимост и текущи сметки. Потреблението на домакинствата намаля със 7.6% през 2009 г. и дори през 2011 г. не се е възстановило като номинална стойност, показват данни на Националния статистически институт. В София в момента се строят четири търговски центъра, в Бургас - още един, след като друг вече отвори врати през май. С новите проекти догодина насищането на пазара ще достигне 115 кв.м на хиляда души, около 50% от средноевропейските 247 кв.м, каза Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" в Colliers International. "Покупателната способност в България е едва 28% от средноевропейското потребление, а до 2013 г. може да достигне около една трета", допълни Йорданова. Пазарът е тръгнал от нулата преди десетилетие, след което е стигнал милион квадратни метра налични търговски площи, почти всички в сходни като замисъл молове, които се простират на два до четири търговски етажа и предлагат кина, заведения за хранене, супермаркети, просторни паркинги и безкрайни алеи с магазини. Но посетителите трябва да ги изследват много внимателно, за да открият значителни разлики в предлаганите стоки или услуги. Консултантите са традиционни поддръжници на идеята, че новите проекти носят повече разнообразие, разширяват възможностите на нови вериги да влязат на пазара и могат да използват по-добри местоположения. "Обемът не е прекомерен, каза Иглика Йорданова. Интересното на нашия пазар беше, че това стана с много голяма интензивност." "2012-2013 г. ще завърши един пазарен цикъл, в който ще имаме завършени един милион квадратни метра [търговски площи]", каза още Йорданова. "Това поставя въпроси пред пазарното позициониране на новите и репозиционирането на някои от старите търговски центрове." Консултантът се обоснова с все още убедителните нива на заетост - 95% в София, които все още позволяват наместването на нови наематели, макар че моловете изглеждат пълни. Няколкото нови застрашават да потиснат заетостта, докато търговците се чудят дали има смисъл да се опитват да стигнат до всички потребители, или е по-добре да се съсредоточат там, където купуват само по-заможните. "Следващите шест месеца отново ще са на изострена конкуренция между проектите", каза Иглика Йорданова. Все още почти всяка втора верига обмисля разширение, показват данните от допитване на Colliers International до търговците на дребно. Около 41% от тях са отговорили утвърдително на въпроса ще увеличат ли магазините си тази година, каза Сабина Кравченко, старши експерт по пазарни изследвания във фирмата. "Пазарът позволява и продължава да бъде атрактивен за нови марки", каза Иглика Йорданова. След разгръщането на H&M в четири обекта за по-малко от шест месеца тя очаква да продължи уплътняването на големите градове от този и други подобни търговци, както и да дойдат такива, които за първи път ще имат достъп до българските потребители. Но предупреди, че те ще внимават къде точно да отидат, като се съобразяват с оценките си за очаквани посетители, удобен достъп и дали обектите се избират от себеподобни успешни вериги.
Източник: Строителство Градът (18.07.2012)
 
Българското строителство прeвключи на задна скорост Темпът на ръст на строителната продукция в България се е забавил значително през май, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Европейската статистика отчита, че строителната продукция у нас почти не се е изменила през май спрямо април, докато на годишна база е регистриран спад от 3%, след като през април годишният ? ръст достигна 3,9%. Евростат е ревизирал и месечните данни за строителната продукция на България през април. Окончателните данни показват, че тогава строителната продукция е записала месечен спад от 0,2%, а не ръст от 0,2%. Данните показват още, че през май строителният сектор показва признаци на съживяване за Европа като цяло. Спрямо април е регистрирано повишение от 0,1% на строителната продукция в еврозоната и 1,6% в целия Европейски съюз (ЕС). Още по темата Ръстът на българската строителна продукция е по-висок от общоевропейския На годишна база обаче европейският строителен сектор продължава да се свива. През май е регистрирано годишно намаление на строителната продукция в еврозоната от 8,4%, а в ЕС – 6,9%. По-дълбок е бил спадът на строителната продукция през април спрямо април 2011 г. - съответно 6,3% и 5,8%, а не 5% и 5,1%, както беше обявено предварително. Най-голям месечен ръст на строителната продукция е регистриран във Великобритания (6,3%), Румъния (5%) и Португалия (3,6%), а най-голям спад – в Словения (-17,5%), Унгария (-4,1%) и Испания (-3,3%). В Чехия строителната продукция не е отчела изменение през май. Най-голямо месечно повишение на строителната продукция е отчетено в Румъния (21,2%), Полша (6,5%) и Германия (2,2%), а най-голямо намаление – в Испания (-24,8%), Словения (-23,7%) и Португалия (-16,4%).
Източник: Инвестор.БГ (19.07.2012)
 
В Европа между 5 и 10% от БВП се създават с доброволчески труд В България 72.5 хил. доброволци са отработили 3.152 млн. часа в полза на обществото, според последните налични данни на Националния статистически институт (НСИ). Те се отнасят за 2010 г. и бяха изнесени на дискусия, организирана в сряда от Българския център за нестопанско право, Българския дарителски форум, Българския червен кръст (БЧК) и фондация "Лале". Поводът беше законопроектът за доброволчеството, който от началото на годината отлежава в Министерството на културата, въпреки че е минал съгласувателна процедура. Неправителствените организации цитираха данни на "Евростат", според които между 5 и 10 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) се създават с доброволен общественополезен труд. В германската провинция Баден-Вюртемберг например 42% от жителите участват в доброволчески дейности и за всяко евро, инвестирано в тях, се връщат най-малко 10 евро. В Холандия дори децата от първи клас посещават доброволчески часове и така се поддържа интересът към даряването на труд и време в полза на общността. В България доброволчеството е неорганизирана и нерегламентирана дейност. Доброволците са едва 5% от населението, по информация на Американската агенция за международно развитие. И тъй като статутът им е извън всякаква регламентация, неправителственият сектор настоява за приемането на закон, който да легитимира полагащите доброволен труд. В момента те могат да попаднат под ударите на трудовата инспекция като незаконно работещи. Освен това, ако законът бъде приет, те ще се сдобият с доброволчески книжки по подобие на трудовите, в които ще се отбелязва опитът им и преминатите обучения. В проекта се предлага доброволците да могат да бъдат застраховани, командировани, а на безработните да не им се прекъсват социалните помощи. Имало е и идея на доброволците да се плащат здравни и социални осигуровки, но представителите на администрацията, които са участвали в работната група, категорично са се противопоставили. В България неправителственият сектор поема разходите по обучението и застраховането на желаещите да дарят труда и времето си. Наемането на доброволци е скъпа инвестиция, която обаче се възвръща десетократно, обясниха неправителствените организации, които имат опит в това отношение. Според тях дорбоволчеството е помогнало на много хора да се сдобият с добра квалификация и да си намерят работа. На Запад участието в доброволчески инициативи отдавна е сред изискванията при прием в университет или при кандидатстване за работа. В България досега управляващите не са оказали никаква подкрепа към хората, които даряват труд и време, затова липсва и статистика каква част от БВП са сформирали те. Според БЧК е много важно доброволческият труд да бъде осчетоводен, за да се знае стойността му и да се формират политики в тази насока. Доброволецът не е любител, а обучен професионалист, обърнаха внимание от гражданския сектор. Сферите, предизвикващи най-голям интерес от страна на желаещите да се включат с безплатен труд, са екологията, социалните и здравните услуги.
Източник: Капитал (20.07.2012)
 
Емигрантите върнаха рекордна сума пари у нас. Живеещите в чужбина българи са изпратили в страната ни с почти 10 милиона евро повече през май тази година в сравнение с година по-рано. Средствата възлизат на общо 78,2 милиона евро, сочат данните на БНБ. Така се надвишава и впечатляващата сума от 72 милиона евро през март. Най-високата месечна сума, изпращана от емигрантите през миналата година, е била 77 милиона евро и е отчетена също за месец май. Средно на месец през 2012 г. са изпращани по 67,8 милиона евро. Общо 339 милиона евро са налели у нас постоянно живеещите зад граница за първите пет месеца на 2012 г. През същия период на миналата година средствата са били в размер на 334 милиона евро. За цялата 2011 г. пък сумата възлиза на 770,1 милиона евро. През април тази година установилите се в чужбина нашенци изпратиха общо 68,8 милиона евро. Най-много българи живеят в Испания, сочат данни на "Евростат". Другите предпочитани държави от нашенците са Германия, Италия, Белгия и Холандия. Напоследък все повече българи отиват на гурбет в Гърция. Там намират работа в областта на строителството, земеделието, търговията и туризма. Експерти припомнят, че статистиката за получените пари от емигранти у нас обхваща и нелегално пребиваващите сънародници в чужбина, за които обаче официални данни няма.
Източник: Новинар (23.07.2012)
 
Емигрантите върнаха рекордна сума у нас Емигрантите върнаха рекордна сума пари у нас. Живеещите в чужбина българи са изпратили в страната ни с почти 10 милиона евро повече през май тази година в сравнение с година по-рано. Средствата възлизат на общо 78,2 милиона евро, сочат данните на БНБ. Така се надвишава и впечатляващата сума от 72 милиона евро през март. Най-високата месечна сума, изпращана от емигрантите през миналата година, е била 77 милиона евро и е отчетена също за месец май. Средно на месец през 2012 г. са изпращани по 67,8 милиона евро. Общо 339 милиона евро са налели у нас постоянно живеещите зад граница за първите пет месеца на 2012 г. През същия период на миналата година средствата са били в размер на 334 милиона евро. За цялата 2011 г. пък сумата възлиза на 770,1 милиона евро. През април тази година установилите се в чужбина нашенци изпратиха общо 68,8 милиона евро. Най-много българи живеят в Испания, сочат данни на "Евростат". Другите предпочитани държави от нашенците са Германия, Италия, Белгия и Холандия. Напоследък все повече българи отиват на гурбет в Гърция. Там намират работа в областта на строителството, земеделието, търговията и туризма. Експерти припомнят, че статистиката за получените пари от емигранти у нас обхваща и нелегално пребиваващите сънародници в чужбина, за които обаче официални данни няма.
Източник: Новинар (23.07.2012)
 
Цените на жилищата забавиха спада си до 2.6% годишно Намалението в цените на жилищата в страната продължава, но с по-бавни темпове спрямо предходните години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие. Според тях в сравнение с пролетта на 2011 г. имотите са загубили 2.6% от стойността си, а спрямо първото тримесечие на годината има дори леко покачване от 0.2%. За сравнение, второто тримесечие на 2011 г. се разписа с 6.4% спад в цените на жилищата на годишна база, а това на 2010 г. - с почти 10%. Анализатори виждат в забавянето на спада добра новина, но с уговорката, че посоката на пазара остава надолу. Сред факторите, които продължават да натискат цените на жилищата в краткосрочен план, са слабият икономически растеж и увеличаващата се безработица. А в дългосрочен – лошата демографска перспектива пред страната. Малко над 885 лв./кв.м е достигнала средната продажна цена на жилищата през второто тримесечие в страната, показват данните на статистиката. Нивата са близки до тези от последното тримесечие на 2011 г., когато средната цена бе 887.6 лв./кв.м. Приблизително по това време брокерите на имоти отбелязаха и първите признаци за забавяне на спада. Всички обаче са категорични, че все още е много рано да се говори за обръщане на тенденцията и нов растеж на имотния пазар. "Не виждам предпоставки за резки движения на пазара в момента – нито в посока нагоре, нито надолу. По-скоро очакванията ми са тази година да продължи с леко намаление в цените на жилищата", коментира Младен Митов, анализатор в агенция "Явлена". Според него е показателен и фактът, че повечето сделки вече се сключват на много близки до офертните нива, което говори за стабилен пазар, макар и с малък обем. Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов също смята, че жилищният пазар все още търси дъното си. Според него обаче след 3.5 години спад на цените наличието на тримесечие дори с минимален ръст е положителен сигнал. Данните на статистиката са, че за периода април-юни в 13 областни града жилищата са поскъпнали в сравнение със зимните месеци, в един – Добрич, има задържане на цените, а в 14 спадът продължава. Въпросът оттук нататък е доколко успокояването на жилищния пазар е реална перспектива. Според Кристофор Павлов, при положение че цените на имотите вече са претърпели корекция от близо 40% спрямо пиковите си нива, нов драстичен спад е малко вероятен. "Естествено, ако няма сериозни външни сътресения като разпад на еврозоната или драстични грешки в провежданата икономическа политика на страната", уточни икономистът. Според него обаче макар и със слаби темпове жилищата ще продължат да поевтиняват заради неблагоприятната картина на пазара на труда – безработицата расте, хората не са сигурни в доходите си, а и все още има значителен обем вземания, които предстои да се събират по принудителен ред и са обезпечени с ипотеки върху имоти. Трайно обръщане на тенденцията може да се очаква едва при над 3% ръст на икономиката, което ще позволи да се стабилизира заетостта и да се подобри перспективата пред доходите на домакинствата. Такъв растеж международните финансови институции прогнозират за страната ни най-рано през 2014 г., допълни Кристофор Павлов. Според него обаче дори тогава ръстът в цените на жилищата ще продължи да се ограничава от намаляващото население, вече съществуващия голям сграден фонд и високия процент собствени жилища.
Източник: Капитал (23.07.2012)
 
Индексът на пазарните цени на жилищата за второто тримесечие на 2012 г. спрямо първото тримесечие на 2012 г. е 100.2 %, т.е. средното увеличение на пазарните цени на жилищата е 0.2%. Индексът на пазарните цени на жилищата за второто тримесечие на 2012 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година е 97.4%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 2.6%. През второто тримесечие на 2012 г. спрямо предходното е регистрирано увеличение на цените в 13 от областните градове, като по-значително е в Търговище - с 3.5%, Разград - с 3.4% и Велико Търново - с 3.1%. В Добрич няма промяна в цените на жилищата. Намаление на цените е регистрирано в 14 от областните градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през второто тримесечие на 2012 г. е 885.32 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София (столица) - 1 457.38 лв./кв. м, следвана от Варна - 1 429.00 лв./кв. м и Бургас - 1 151.17 лв./кв. метър.
Източник: НСИ (24.07.2012)
 
България отново е сред отличниците в ЕС по съотношение дълг/БВП България отново е сред отличниците на Европейския съюз по съотношение дълг към брутен вътрешен продукт, разкрива доклад на Евростат, публикуван днес. За първото тримесечие на 2012 г., ни води единствено Естония, с 6.6%. У нас, показателят с 16.7%, а трети се нарежда Люксембург с 20.9%. Най-тежка е ситуацията в Гърция - 132.4%, Италия - 123.3%, Португалия - 111.7% и Ирландия - 108.5%. В сравнение с края на 2011 г., индикаторът нараства най-силно в Литва (+4 процентни пункта), Португалия (+3.8), Испания (+3.7) и Белгия (+3.6). Най-значително намаление отчитат в Гърция (-33.0), Унгария (-1.8) и Дания (-1.5). От Евростат обаче отбелязват, че промените спрямо предходното тримесечие може да се дължат и на някои сезонни колебания. На годишна база, най-бързо нараства съотношението дълг/БВП в Португалия (+17.2 процентни пункта), Кипър (+11.0) и Ирландия (+8.2). Най-значителен спад се наблюдава в Гърция (-20.0) и Унгария (-4.1). Към края на март 2012 г., коефициентът правителствен дълг към БВП възлиза на 88.2% за страните от еврозоната, спрямо 87.3% в края на 2011 г. За Общността като цяло, показателят се увеличава от 82.5% до 83.4%. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г., индикаторът нараства от 86.2% на 88.2% и от 80.4% на 83.4% за двата региона
Източник: Дарик радио (24.07.2012)
 
Цените на жилищата мръднаха с 0.2 % нагоре Цените на апартаментите в България дават плахи признаци за край на кризата, но като че ли е още рано продавачите да се радват. През април-юни жилищата са поскъпнали с 0.2% в сравнение с първото тримесечие, но остават с цели 2.6% по-ниски в сравнение с лятото на 2011 г., отчете вчера Националният статистически институт. При това картината е твърде различна и в много райони спадът продължава. На пръв поглед в половин България кризата като че ли си отива, защото цените там, макар и слабо, се покачват. Така е в 13 от областните центрове. В Разград и Търговище например има поскъпване на жилищата с 3.4-3.5 на сто през второто тримесечие. Но в Добрич промяна няма, а в цели 14 областни града свободното падане на цените продължава. В Перник например има пореден спад - с 2.7%, а рекордът е на Хасково - минус 3.9 на сто. И на най-големия пазар - столицата, цените продължават да се смаляват, макар и със затихваща сила. През април-юни апартаментите в София са поевтинели с половин процент, показват данните на НСИ. Те не включват луксозни имоти. Средната цена на недвижимите имоти за периода април - юни е достигнала 885.32 лв. за кв. м, разкрива статистиката за реално сключените сделки. Най-скъпо е в София - около 1457 лв. на кв. м. Варна е съвсем наблизо със средна цена 1429 лева за квадрат, а в другия голям морски град - Бургас, апартаментите се въртят около 1200 лв. на кв. м. ТЪРСЕНЕ В София най-търсени остават малките и евтини апартаменти, показва проучване за първата половина на 2012 г. на агенцията за недвижими имоти Arco Real Estate. Купувачите на жилища в столицата се насочват към апартаменти до 80 кв. м., като са готови да отделят между 30 и 50 хил. евро за нов дом. Има и доста желаещи да се преместят в по-голям апартамент, но под наем, като над половината от участвалите в проучването са съгласни да отделят над 250 евро на месец за квартира.
Източник: Сега (24.07.2012)
 
Плах ръст от 0,2% в цените на жилищата през второто тримесечие Леко увеличение на цените на жилищата у нас през второто тримесечие на годината регистрира Националният статистически институт (НСИ). Данните сочат, че в периода април–юни цените на жилищата са се покачили с 0,2% средно за страната, след като през първите три месеца на годината регистрираха спад от 0,4%. Наблюдава се и забавяне на годишния спад на цените на жилищата. От НСИ съобщават, че през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година е измерен ценови спад от 2,6%, докато през първото тримесечие спрямо първите три месеца на миналата година цените отбелязват понижение от 4,3%. През второто тримесечие на 2012 г. спрямо предходното се наблюдава увеличение на цените в 13 от областните градове, посочват от националната статистика. Най-голям ръст е регистриран в Търговище – 3,5%, Разград – 3,4%, и Велико Търново – 3,1%. Намаление на цените на жилищата през второто тримесечие спрямо първото е отчетено в 14 от областните градове. Най-силен спад на цените е регистриран в Хасково (-3,9%), Враца (-2,8%) и Перник (-2,7%). Средната пазарна цена на жилищата за страната през второто тримесечие на 2012 г. е била 885,32 лв./кв. метър, отчитат от националната статистика. Най-високи са били средните цени в столицата София – 1 457,38 лв./кв. м, следвана от Варна – 1429 лв./кв. М, и Бургас – 1 151,17 лв./кв. метър.
Източник: Класа (24.07.2012)
 
Затрудненията пред строителния бизнес продължават Строителният бизнес продължава да затъва и през тази година – безработицата в сектора нараства, обемите на сградното строителство се свиват, инфраструктурните проекти не оправдават надеждите за спасение на бранша. Това са част от негативните тенденции, които отчитат от Камарата на строителите в България. Оттам посочват, че данните за издадени разрешителни за строеж и започнато ново строителство категорично показват, че секторът е в пълен застой. През първото тримесечие на годината издадените разрешения за строеж на жилищни сгради например бележат спад от над 27% спрямо последната четвърт на 2011 г. Още по-голямо е намалението при административните сгради - с 37.5%. Освен че са по-малко като брой, преобладаваща част от обектите, които започват да се строят сега, са и с малки площи. Тревожен според бранша е и фактът, че има области в страната, в които през първите месеци на годината няма започнато ново строителство. Като цяло от камарата посочват, че строителството на сгради е в най-тежка ситуация с общ спад на обемите спрямо 2009 г. от 53%. Браншовата организация обаче отчита намаления не само при проектите за жилищни и офис сгради, но и при обектите на инженерно строителство, на които секторът основно разчита през последните две години. Големите проекти намаляват и тук, като поръчките над 2 млн. лв. са около 70 от началото на годината, а всички останали са с по-малка стойност. Според представители на бранша това ще остави без работа по-малките строителни компании, тъй като големите фирми ще се ориентират към участие в търговете с по-ниски стойности, за да запазят ресурсите си. Негативите пред строителния бизнеса обаче не се изчерпват дотук. От строителната камара отчитат намаляване и на броя на фирмите, регистрирани в централния регистър. Оттам за година са отпаднали още 600 компании и така броят на регистрираните строителни фирми вече е под 4 хил. Същевременно продължава да нараства безработицата в сектора, която се е увеличила със 17.5% на годишна база. Очакванията са, че тази тенденция ще се задълбочи, като към края на годината броят на хората без работа в бранша може да достигне до 100 хил. души.
Източник: Капитал (26.07.2012)
 
Безработицата е засегнала 420 хил. българи през първото тримесечие Над 3,2 милиона души са били работещите през първото тримесечие на 2012 г. в България, а коефициентът на икономическата активност е бил 51,8 на сто, според данни на националната статистика. За същия период нивото на безработицата е било 12,9 на сто, или над 420 хил. българи са били извън пазара на труда. От тях - над 250 хил. мъже и около 170 хил. жени. Най-ниско ниво на заетост измежду 6-те региона у нас се наблюдава в Северозападния - Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен, където около 280 хиляди души работят при население приблизително 840 хиляди, сочат данните на НСИ. Друг район с много ниско ниво на заетост е Северният централен - Габрово, Разград, Русе, Силистра, Велико Търново. Там около 300 хил. души работят при население на района от близо 850 хиляди души. Най-висока за страната е заетостта е в Югозападния район - София-град, София-окръг, Благоевград, Кюстендил и Перник. При население от близо 2 милиона души заетите лица са около 850 хиляди. Анализ на Евростат за регионалната заетост в ЕС сочи, че заетостта на европейците на възраст между 20 до 64 години е скочила от 66 на сто през 2000 г. - до 70,4 на сто през 2008 г. Спад се отбелязва в следващите две години - 69 на сто през 2009 г. и 68,5 на сто през 2010 г. Най-високи нива на заетост в ЕС са регистрирани в Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Обединеното кралство, и в по-малка степен в Дания и Финландия, като се отчита коефициент на заетост повече от 75 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2012)
 
Всяко четвърто българско домакинство живее под прага на бедността 27% от домакинствата в България живеят под прага на бедността от 205 лева на човек, което е намаление с 0,4% спрямо март т.г. и увеличение с 3,3% спрямо юни 2010 г. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за второто тримесечие на годината, които бяха представени от председателя на синдиката Пламен Димитров. Издръжката на живот на лице от четиричленно домакинство е нараснала до 547 лв., или общо 2 188 лв. месечно са необходими на домакинство, за храна, сметки, дрехи и други. Това показват данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за периода април - юни 2012 г. Основната причина за понижението в издръжката е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки, показва анализът на синдиката. Според Пламен Димитров само от юлското увеличение на енергията тази издръжка веднага трябва да се вдигне с 20 лева. От анализа става ясно, че е налице относително задържане на ценовите равнища, като спрямо предходното тримесечие се наблюдава намаление от 0,1%, а на годишна база - ръст от 3,6%. Според КНСБ замразените доходи през последните години катализират сериозно социално напрежение.
Източник: 3e-news (27.07.2012)
 
Данните на националната статистика показва, че от 840 000 живеещи в областите Враца, Видин, Ловеч, Монтана и Плевен само 280 хил. са заети. Логично това са и регионите с най-висока безработица. Във Видинско например през юни тя е била 22,4% или над два пъти повече от средните за страната 10,8 на сто. Очаквано най-висока е заетостта в Югозападния район, където се намира столицата София. От живеещите в региона 2 млн. души около 850 000 работят. През първото тримесечие на 2012 г. у нас са били заети 2,853 млн. души. На годишна база броят им е намалял с 51 000, показват данните на НСИ. Безработните са били 421 000 души или с почти 5% повече спрямо същия период на м.г.
Източник: Труд (27.07.2012)
 
Пазарът на жилища в двете крайности От началото на годината се наблюдава известна поляризация на пазара на жилища, като се купува най-евтиното и най-скъпото, каза Младен Митов, мениджър в агенция „Явлена”. По думите му друга отчетлива тенденция в последно време е, че купувачите се интересуват основно от качеството на имота. „Хората с малко пари дават пари основно за панелни жилища”, уточнява той. „В условията на криза апартаменти се купуват основно за лични нужди, като се обръща главно внимание на площта на имота и неговото качество. Вече на пазара расте предлагането на качествени жилища Повечето от тях са ново строителство”, добави Митов. За последната година от миналото лято се наблюдава спад на броя на сделките с имоти в страната, отчитат още от „Явлена”. Според Митов причината е в ограничеността на родния имотен пазар. „Активността на купувачите не е толкова голяма”, каза още той. „Тя се повиши до известна степен в края на миналата година, но сега вече не е толкова голяма. Явно пазарът отново се свива. До края на декември очаквам цените да останат на същото ниво и се надявам търсенето отново да се активизира”, прогнозира брокерът. Последните данни на Агенцията по вписванията сочат драстичен спад на броя на сключените сделки с недвижими имоти през първото полугодие на 2012 г. Ако през първото тримесечие имаше ръст на сделките, то през периода април-юни 2012 г. той се стопи. В 12 областни града се наблюдава спад на покупко-продажбите с над 10%. Сред тях и столицата. Това са най-лошите данни след 2008 г. На практика сключените покупко-продажби са на нивата от далечната 2004 г. На годишна база най-голямо намаление на броя на сделките за полугодието от над 25% има в София, като от началото на януари те са около 8000. Общо за страната спадът на броя на сделките с имоти за полугодието е над 12,2%
Източник: Монитор (27.07.2012)
 
Бизнесът бавно тръгва нагоре Светло настояще на бизнес климата у нас отчитат от националната статистика. Общият му показател за юли се увеличава с 1,1 пункта спрямо равнището си от юни. Строителството, промишлеността и търговията на дребно тръгнаха нагоре. Негативни са резултатите за сектора на услугите. Предприемачите в строителството смятат, че настоящата активност в областта се подобрява. Прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни, макар и по-резервирани в сравнение с юни. Производственият график е осигурен с договори за пет месеца и половина. Очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца обаче са по-неблагоприятни заради несигурната икономическа среда и финансовите проблеми. Промишлеността и търговията на дребно също допринасят за подобрението на бизнес климата. Производството е осигурено с поръчки за страната и чужбина. Негативни са резултатите от изследванията на статистиката в сектора на услугите. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса в отрасъла. Образованието в чужбина измести командировките през юни в сравнение с месец май, сочат още данни на статистиката. Най-голям дял от пътуванията ни зад граница, или над 40 на сто, са били с цел обучение, гостуване или културни мероприятия. Със служебна цел пък са пребивавали извън страната 24,9 на сто от всички заминали в чужбина. Най-честите дестинации са били Испания и Италия. Най-малко нашенци са отскачали до Сърбия и Гърция. Чужденците са идвали у нас най-вече на почивка. Командировани в страната ни са били пък близо 30% от посетилите България. Най-много са туристите у нас от Русия, Украйна и Великобритания. По работа пък са идвали най-много белгийци и австрийци.
Източник: Новинар (30.07.2012)
 
Пътуванията на българи в чужбина бележат 10% ръст през юни на годишна база Общият брой на пътуванията на българи в чужбина през юни тази година е 361 хиляди, което е с 3,7% повече oтколкото през месец май. Ръст на посещенията в други страни е регистриран към Испания, Италия, Македония и към Австрия. Същевременно през 2012 г. са намалели пътуванията на наши граждани към Сърбия - с 28% и Гърция - с 16 на сто. Данните на НСИ сочат, че по-голямата част от пътуванията на българи в чужбина са свързани с гостуване, обучение, културни и спортни мероприятия — близо 40% от общия брой. Близо 35% от гражданите ни отиват в други държави с цел почивка и екскурзия. Най-малък е делът на тези, които излизат от страната заради служебна работа - едва 25%. Посещенията на чужденци в България са малко над 1,1 милиона към юни т. г. Този брой е с 84,3% повече в сравнение с май 2012 г. и с 5,5% над тези през 2011 г. Тази година отново най-много са туристите у нас, които идват от Европейския съюз (ЕС) - 56,9%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от ЕС, намаляват с 3,6%, по данни на националната статистика. Отчита се по-голямо понижение при гостуването на съседи от Гърция - с 14,9%, от Великобритания - с 11,4% и от Австрия - с 10,9%. Същевременно обаче е налице ръст при туристите, идващи от от Холандия - с 14,8% и от Италия - с 14,6%
Източник: Инвестор.БГ (30.07.2012)
 
Българската икономика е в застой Българската икономика продължава да е в застой и вероятно през второто тримесечие спрямо първото не може да се очаква ръст на БВП. Това се посочва в разпространен днес доклад на Центъра за икономическо развитие /ЦИР/. Експертите очакват ръст на икономиката ни за цялата 2012 г. около един процент като по-добрите резултати се очакват през второто полугодие. За второто тримесечие на 2012 г. се очертава слаба, но все пак положителна динамика на добавената стойност в промишлеността. Секторите "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", които през 2011 година бяха с ръст, вече второ тримесечие отчитат спад, информират от ЦИР. Месечните данни за годишното изменение на строителната продукция през април и май са по-добри отколкото за първите три месеца на годината. Възможно е строителството да реализира по-забележими растежи на добавената стойност през следващите тримесечия на 2012 г. и да приключи годината, макар и с малко, но над нулата. Годината се очертава добра за реколтата и това е основание селското стопанство да приключи с растеж 2012 година. Външната търговия със стоки и услуги стагнира, смятат в ЦИР. Износът на стоки и услуги вече не расте, а се свива - данните за първото тримесечие сочат спад както на годишна база, така и на тримесечна база. Вносът на стоки и услуги също спадна на тримесечна база, а на годишна база е близо до нулата. Ръстът на българския износ през тази година ще бъде не повече от 5-6 на сто на годишна база. В същото време вносът ще продължи да расте с изпреварващи темпове пред износа. Най-голямо нарастване на вноса се наблюдава при инвестиционните стоки, които създават производствен потенциал и отразяват плановете на бизнеса за разширяване на дейността. В този смисъл увеличаването на вноса може да бъде оценено като положително явление. За първи път от четвърто тримесечие на 2008 г. насам инвестициите регистрират растеж на годишна база, макар и твърде скромен - едва 1.3 на сто по неизгладените данни, посочват от ЦИР. Може да се каже с по-голяма увереност, че дъното в привличането на преки чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ е преминато през 2010 г. За първите пет месеца на годината притокът на ПЧИ стига до 473.8 млн. евро (1.2 на сто от прогнозния БВП). Едновременно с това се подобрява и структурата на инвестициите: расте делът на тези в дялов капитал (73 на сто), а това са дългосрочни капиталовложения; намалява делът на недвижимите имоти (20 на сто за първите 5 месеца); изтичането на капитали под формата на вътрешнофирмени разплащания забавя своя темп и дори притокът на кредити надхвърля плащанията. Анализът на резултатите показва, че все още не може да се намери подходяща политика за привличане на ПЧИ - ниските данъци и разходи за труд са краткосрочно решение, смятат в ЦИР. Инфлацията от началото на годината е ниска едва 0.5 на сто от декември 2011 към юни 2012 година. Поради поскъпване на горивата и храните до края на годината инфлацията може да надхвърли 3 процента. Чувствително подобряване на общата заетост в икономиката не може да се очаква и е възможно безработицата да се задържи до края на годината над 12 на сто, посочват от Центъра за икономическо развитие. Състоянието на баланса на публичните финанси в страната продължава да се подобрява, като през май натрупаните приходи превишиха натрупаните разходи с 67 млн. лв. - за първи път от 35 месеца на бюджетни дефицити. През същия период на предходната година финансовият баланс беше отрицателен в размер на близо 600 млн. лв. По-доброто изпълнение през 2012 г. се дължи изцяло на националния бюджет, който въпреки че започна годината с дефицит от 209 млн. лв., отбелязва превишение от 334 млн. лв. към май. Същевременно при европейските средства дефицитът се увеличава - от 88 млн.лв. през януари до 267 млн.лв. към май. По-високите приходи са резултат от ръста в постъпленията от двата основни източника - ДДС и акцизи, които за първите пет месеца на 2012 г. се увеличават съответно с 16 и 7 на сто на годишна база.
Източник: profit.bg (30.07.2012)
 
Цените на жилищата мърдат нагоре, продажбите - не Цените на жилищата помръднаха нагоре за пръв път от години, но точно обратно на пазаруването на имоти, което изглежда по-застинало от когато и да било. Серия от допълнителни данни и коментари, последвала новата статистика, показа, че всеки ентусиазъм днес би бил преждевременен. Заради това строителните предприемачи се завръщат към безжизнения от няколко години пазар на малки и премерени стъпки, с което слагат спирачка пред възстановяването на целия строителен пазар и свързаните с него отрасли. Повишението на цените на апартаментите с 0.2% във второто тримесечие в сравнение с първото, отчетено от Националния статистически институт, е символично, но първо, откакто продажните стойности поеха надолу през 2008 г. Напредъкът обхвана почти половината от областните центрове, които Националният статистически институт следи, но пропусна София-град, Варна и Бургас, където намаленията са продължили. Средната цена за страната е достигнала 885 лева на кв.м, с 2.6% по-ниска, отколкото същото тримесечие на 2011 г., съобщи НСИ на 23 юли. В София са купувани апартаменти на средна цена 1457 лева на кв.м, най-високата в страната за периода април - юни. "В този резултат няма изненада поне по няколко причини. Първо, спадът в цените на жилищата продължава вече твърде дълго и след цели 13 последователни тримесечия на спад едва ли е голяма изненада да се стигне до първа [национална] положителна стойност на тримесечна база", казва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, в писмен отговор на въпроси на "Строителство Градът". На първото ценово повишение от години се противопоставиха обезкуражаващ ръст в жилищното кредитиране и намаление в броя на сделките с имоти за полугодието, показатели, че редиците на купувачите не набъбват. По-рано брокери заявиха, че покупките на жилища в първата половина на годината са били стабилни. Агенцията "Адрес недвижими имоти" съобщи на 12 юли, че броят на сделките е бил подкрепен от завръщането на инвеститори, които купуват не за да живеят в имотите. "Това е сериозен позитивен знак за пазара на жилищни имоти, тъй като до края на миналата година покупките с цел инвестиция бяха рядкост, а главният дял покупки задоволяваха основни жилищни нужди", беше коментарът в прессъобщение на агенцията. Конкурентът "Явлена" отчете 30% ръст на продажбите си за полугодието в сравнение със същия период на предходната година в официален коментар до медиите от 24 юли. Но оживлението е повече в офисите на големите агенции, отколкото в тези на нотариусите. Броят на продажбите на имоти, отчетени от службите по вписвания, намалява с между една пета и една трета в четирите най-големи града в България във второто тримесечие в сравнение със същите месеци на 2011 г. С най-много – в София. Повишение на цените трудно ще се закрепи върху изтъняващата основа от сделки. За полугодието резултатите са между 10 и 25% надолу и пак купувачите отстъпват най-много в столицата. В "Явлена" например отдават повечето сделки в офисите от началото на 2012 г. на завземане на пазарен дял, не на наличие на повече купувачи. Когато строителството намалява няколко години, както сега, е възможно купувачите по-често да прибягват до помощта на агент, за да издирят изгодна сделка. Жилищното кредитиране, другият измерим показател за търсенето, продължава да буксува. Годишният ръст на дълговете на домакинствата по ипотечни заеми почти замръзна от началото на годината и през юни е бил едва 0.3%. Новоотпуснатите и предоговорените заеми се въртят четвърта поред година на ниво около 100 млн. лева месечно, едва малко над една трета от обемите, характерни за 2008 г. Изтънелите стойности на сделките също влияят върху ръста на кредита, тъй като домакинствата могат да си позволят повече квадратни метри със спестяванията си. Спадовете в броя на продажбите и впритока на кредитни пари към пазара биха могли да възпрат продавачите да вдигат цените. Анализаторите предполагат, че последните тримесечия, в които спадовете се забавиха значително, са по-скоро пълзене по дъното. "Натрупаният след спукването на балона с цените на недвижимите имоти спад в цените на жилищата до момента е значителен по каквито и да било стандарти – цели 38% за цялата страна", казва Кристофор Павлов. Красен Йотов от Industry Watch, фирма за икономически изследвания, каза: "По-скоро мисля, че [цените] ще варират около текущите нива и поддържам тази [по-ранна] прогноза, че може да има и лек ръст около края на годината. Но едва ли ще бъде много съществен." Според Йотов съществен растеж би бил такъв в ниските проценти, който да се поддържа във времето – нещо, което още изглежда малко вероятно. Кристофор Павлов казва: "Данните поне според мен говорят, че процесът на ребалансиране на пазара на недвижими имоти е в напреднала фаза, а не че този процес е приключил. Така че тенденцията на спад в цените най-вероятно ще продължи и в следващите тримесечия, като данните ще бъдат смесени и ще се редуват тримесечия на спад с такива на стабилизиране и дори частично възстановяване на цените." По-солидно укрепване на продажните стойности едва ли ще има без възстановяване на доходите на домакинствата и намаляване на безработицата. "Чисто макроикономически, ако гледаме текущи индикатори и очакванията за тази година, не бих казал, че има някакви основания за растеж на цените, каза Йотов от Industry Watch в коментар по телефона. Ако гледаме другите показатели на пазара като ръст на кредити, новоотпуснати кредити, разрешения, не съм много оптимистичен." След пристъпа на рецесията през 2009 г. домакинствата ограничиха харченето и започнаха да трупат финансови запаси в банките. Така обезсилиха пазар, който преди това растеше като на стероиди. "Трайна промяна в тенденциите, свързани с цените на жилищата, ще наблюдаваме едва при възстановяване на сектора на домакинствата. Това изисква стабилизиране на заетостта, след което ще наблюдаваме и стабилизиране на очакванията на домакинствата, което в крайна сметка би трябвало до ни доведе и до по-голямо търсене. За това обаче ще е необходимо още време", казва Кристофор Павлов. Намаление в стойностите на продаваните имоти от почти 40% за малко под четири години кара икономистите да смятат, че просто те са толкова ниски, че дори малцината купувачи могат да ги преглътнат, без да се опитват да изцедят допълнителни отстъпки.
Източник: Строителство Градът (30.07.2012)
 
Производствените цени са паднали втори пореден месец Спад от 1.24% в цените на производител отчита Националният статистически институт за юни спрямо май. Това е втори пореден месец на дефлация, а на годишна база все още има инфлация - от 2.29%, но и тя забавя темповете си втори пореден месец. Производствените цени са ориентир за това накъде ще се движи потребителската инфлация, а понижението им, ако не се дължи на сезонни фактори и пазарни корекции, може да е първи сигнал за охлаждане на икономиката и увеличаване на безработицата, ако продължи по-дълго време. Според повечето експерти има няколко причини българските индустриални компании да понижават цените си. Първата е, че цената на петрола и някои от основните борсово търгувани суровини са по-ниски отколкото в началото на годината и това понижваа производствените разходи на компаниите. Втората причина обаче е тревожна, защото търсенето за индустриална продукция се понижава в следствие на рецесията, която обхваща все повече държави от еврозоната. "Два месеца не са достатъчно дълъг период, за да се правят прогнози от данните за производствените цени. Те са силно волатилен показател и могат да отразяват поевтиняването на суровия петрол от 120 долара за барел до цени под 100 долара. Различните суровини също поевтиняват, а износът на метали заема голям дял в българската индустрия", коментира Георги Ганев, който е макроикономист в Център за либерални стратегии. Той заяви, че за момента забавянето на европейските икономики и рецесията в някои държави от еврозоната засяга ограничен брой фирми и че все още това не е създало сериозни проблеми за българската икономика. Разбивката на преработващата промишленост показва, че на годишна база поевтиняват единствено металите - с 8.7% и неметалните минерални суровини - 0.8%. При всички останали групи на годишна база цените растат. Най-сериозно поскъпва продукцията на химическата промишленост - с 8%, а след това се нареждат цигарите - с 6.6 на сто. Енергийният сектор е повишил цените си с 6.3%, а компаниите от автомобилния сектор - с 6 процента. В добивната промишленост поевтиняване има само при въглищата - с 0.4%. С 5.1 на сто по-високи цени има при добива на метални руди и с 4.8% при неметалните суровини. Месечни изменения На месечна база поевтиняване има отново при производството на метали - с 3.1%, което е пореден месец на поевтиняване в бранша. По-ниски цени има също при производството на лекарства - с 0.1%, а на месечна база продукцията на енергийния сектор поевтинява с 0.1%.
Източник: Капитал (31.07.2012)
 
Цените на производител на вътрешния пазар са се повишили през юни на годишна база Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юни 2012 г. е с 0.8 на сто под равнището от предходния месец, съобщават от НСИ. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 0.7 на сто%, в преработващата промишленост - с 1.2 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ цените остават на равнището от предходния месец. В преработващата промишленост по-значително намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 3.2 на сто, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.1 на сто, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.6 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юни 2012 г. нараства с 3.3 на сто в сравнение със същия месец на 2011 година. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 1.5 на сто, в преработващата промишленост - с 2.0 процента, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8 на сто. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо юни 2011 г. е отчетено при: производството на химични продукти - с 8.0 на сто; производството на тютюневи изделия - със 7.8 на сто; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5.6 на сто. Намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 2.6 процента, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.3 процента.
Източник: Дарик радио (31.07.2012)
 
Цените на предприятията производители нараснаха Цените на предприятията производители нараснаха с 3,3% през юни в сравнение със същия месеца на 2011 г., обявиха от НСИ. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 1,5%, в преработващата промишленост - с 2%, и при производството и разпределението на ток, парно и газ - с 6,8%. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо юни 2011 г. е отчетено при: производството на химични продукти - с 8%; производството на цигари - със 7,8%; и производството на текстил - с 5,6%. Намаляват и цените при производството на метали - с 2,6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1,3%.
Източник: Стандарт (31.07.2012)
 
Безработицата продължава да расте Безработицата в България продължава бавно да расте и през юни достига 12.4%, което е с 0.2 процентни пункта повече от май. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Те са сезонно изгладени и изключват влиянието на фактори като временната сезонната заетост например. За сравнение, средната безработица в ЕС през юни е 10.4%. Икономистите очакват негативната тенденция на пазара на труда да се запази и през следващите месеци. А спад в броя на хората, оставащи без работа, може да се очаква най-рано в края на годината. Според анализаторите продължаващите проблеми на пазара на труда са едно от най-големите предизвикателства за икономиката. "Пазарът на труда трябва да е приоритет, защото от началото на кризата в България са загубени 450 хиляди работни места, което е твърде голяма загуба, за да се оправдава само с кризата", твърди Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че кризата подчертава по-сериозни структурни проблеми на пазара на труда. Става въпрос за разминаване между търсени и предлагани квалификации на служителите, географски несъответствия и неправилно определяне на минималните осигурителни прагове, които са еднакви за цялата страна. Според Ангелов еднаквите прагове може да не са проблем в София, но определено създават проблеми в неразвитите региони. "От началото на кризата в края на 2008 г. увеличението на праговете е с над 50%, което вдига разходите за труд и принуждава много фирми да намаляват персонал, за да оцелеят", обяснява икономистът. По време на икономически подем по-високите прагове не са проблем. Сега обаче ръстът на безработицата прави домакинствата песимисти. Съответно хората са свръхпредпазливи при стартиране на нови проекти, отлагат дългосрочни покупки и не теглят кредити. А ако се тръгне по тази спирала, възстановяване на икономиката трудно може да е устойчиво, убеден е Ангелов. Според Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана", работни места съкращава предимно малкият и средният бизнес. Вероятна причина статистиката да отчита ръст на безработицата според него е и увеличеният дял на сивата икономика, особено в сектора на услугите. "Двигател на индустрията са по-едрите компании, но там и нуждата от нови служители не е толкова голяма, затова, ако има увеличение на продажбите, това невинаги означава и търсене на хора", обясни Цачев. Без да се ангажира с прогноза, Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии твърди, че неблагоприятната тенденция на пазара на труда ще продължи. Според него, ако безработицата не нараства, тя със сигурност няма и да намалее идните месеци. Малко по-голям оптимист е Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch. Според него до края на годината ръст на безработицата няма да има, а сегашните нива са "дъното на рецесията в пазара на труда". "Създаването на нови работни места ще се случва бавно. Не изключваме появата на хубави изненади, но това, което виждаме, са малки производства за 50-100 души, трудно идват такива с нужда от 2-3 хил. служители", коментира Стоев.
Източник: Капитал (01.08.2012)
 
Предприятията в България са намалели през 2010 г. Трудната икономическа среда е принудила близо 4000 предприятия да спрат работа през 2010 г. Макар че бизнес са започнали немалко нови фирми, броят на оттеглилите се от дейност е бил по-голям. Това става ясно от изследването на НСИ за демографията на предприятията към края на 2010 г. Подобно на данните за населението бизнес демографията проследява жизнения цикъл на фирмите - от тяхното раждане, през развитието и до смъртта им. Като цяло обаче "подмладяването" на бизнеса е световна тенденция. Нещо повече - специалистите смятат, че това може да се окаже предимство за икономиката. Те също са на мнение, че дълголетието не прави една компания по-печеливша Общо 323 872 са били активните предприятия през 2010 г. В сравнение с предходната година броят им е намалял с близо 1.2%, но тенденцията от 2006 г. насам като цяло е за увеличение. Интересното е, че почти половината от фирмите през 2010 г. (43.9%) не са имали наети работници. Подобни са резултатите и за предходните четири години. Това обаче е разбираемо, като се има предвид, че значителна част от бизнеса, и то не само в България, са микропредприятия, в които работи единствено собственикът. Затова на тези фирми се дължи едва 5.9% от общата заетост в страната. В същото време едва една десета от активните предприятия са имали 10 или повече наети работници, но пък тези фирми осигуряват прехрана на 72.7% от всички заети. По-малко фирми са се престрашили да стартират дейност през 2010 г., става ясно още от данните на НСИ. "Новородени" са били близо 11.4% от работещите предприятия, докато предните години нови са били 17% от компаниите. Най-предпочитаният сектор за стартиране на бизнес остава търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети, където се раждат средно 40% от фирмите (45.7% през 2010 г.). Често се създават и нови консултантски фирми, както и хотели и ресторанти. Най-малко компании пък се появяват в добивната промишленост, вероятно заради значителните инвестиции, които тази дейност изисква. Търговията и ремонтът обаче са и секторът, където от пазара отпадат най-много фирми. Повече от половината компании, които са "умрели" през 2009 г. (последната, за която НСИ предоставя информация), са работели в тази сфера. В същото време добивната индустрия и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия не са дали нито една жертва. Общо делът на затворилите предприятия през 2009 г. е 8%. Най-жизнеспособни се оказват финансовите и застрахователните компании. Близо 10.2% от създадените пет години по-рано фирми в този сектор са оцелели и през 2010 г. Дълъг живот имат и предприятията в сферата на информационните и телекомуникационните услуги, както и в строителството. Тези данни обаче са към 2010 г. и е много вероятно следващото проучване на НСИ да покаже промяна в тенденцията при строителните фирми, тъй като заради кризата през последните две години много от тях бяха закрити или останаха без работа. Най-трудно пък оцеляват дружествата, които се занимават с производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия. Едва 2% от тях са останали на пазара за петгодишния период. Като цяло през 2010 г. са оцелели 81% от създадените предходната година компании.
Източник: Капитал (01.08.2012)
 
Около 324 хиляди са били активните предприятия в България през 2010 г., а 45.7% от новосъздадените бизнеси са в сферите на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети. Трудната икономическа среда е принудила близо 4000 предприятия да спрат работа през 2010 г. Макар че бизнес са започнали немалко нови фирми, броят на оттеглилите се от дейност е бил по-голям. Това става ясно от изследването на НСИ за демографията на предприятията към края на 2010 г. Подобно на данните за населението бизнес демографията проследява жизнения цикъл на фирмите - от тяхното раждане, през развитието и до смъртта им. Като цяло обаче "подмладяването" на бизнеса е световна тенденция. Нещо повече - специалистите смятат, че това може да се окаже предимство за икономиката. Те също са на мнение, че дълголетието не прави една компания по-печеливша. Малки и големи Общо 323 872 са били активните предприятия през 2010 г. В сравнение с предходната година броят им е намалял с близо 1.2%, но тенденцията от 2006 г. насам като цяло е за увеличение. Интересното е, че почти половината от фирмите през 2010 г. (43.9%) не са имали наети работници. Подобни са резултатите и за предходните четири години. Това обаче е разбираемо, като се има предвид, че значителна част от бизнеса, и то не само в България, са микропредприятия, в които работи единствено собственикът. Затова на тези фирми се дължи едва 5.9% от общата заетост в страната. В същото време едва една десета от активните предприятия са имали 10 или повече наети работници, но пък тези фирми осигуряват прехрана на 72.7% от всички заети. Новородени и умрели По-малко фирми са се престрашили да стартират дейност през 2010 г., става ясно още от данните на НСИ. "Новородени" са били близо 11.4% от работещите предприятия, докато предните години нови са били 17% от компаниите. Най-предпочитаният сектор за стартиране на бизнес остава търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети, където се раждат средно 40% от фирмите (45.7% през 2010 г.). Често се създават и нови консултантски фирми, както и хотели и ресторанти. Най-малко компании пък се появяват в добивната промишленост, вероятно заради значителните инвестиции, които тази дейност изисква. Търговията и ремонтът обаче са и секторът, където от пазара отпадат най-много фирми. Повече от половината компании, които са "умрели" през 2009 г. (последната, за която НСИ предоставя информация), са работели в тази сфера. В същото време добивната индустрия и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия не са дали нито една жертва. Общо делът на затворилите предприятия през 2009 г. е 8%. Жизнеспособни Най-жизнеспособни се оказват финансовите и застрахователните компании. Близо 10.2% от създадените пет години по-рано фирми в този сектор са оцелели и през 2010 г. Дълъг живот имат и предприятията в сферата на информационните и телекомуникационните услуги, както и в строителството. Тези данни обаче са към 2010 г. и е много вероятно следващото проучване на НСИ да покаже промяна в тенденцията при строителните фирми, тъй като заради кризата през последните две години много от тях бяха закрити или останаха без работа. Най-трудно пък оцеляват дружествата, които се занимават с производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия. Едва 2% от тях са останали на пазара за петгодишния период. Като цяло през 2010 г. са оцелели 81% от създадените предходната година компании.
Източник: Капитал Dаily (01.08.2012)
 
26 хил. родни предприятия са прекратили дейността си през 2009 година, сочат данните на Националния статистически институт. Това са точно 8% от дружествата, които са извършвали дейност на родния пазар през първата година, в която България започна да усеща кризата, която е на лице и до днес. В резултат от закриването на тези фирми близо 2,2% от заетите тогава са загубили работата си. Най-уязвими се оказват фирмите, работещи в сектор "Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството", тъй като те са най-масовата жертва на финансовата стагнация. На противоположния бряг са дружествата в добивната промишленост, канализационните и електрически услуги, управлението на отпадъци, доставките на вода и финансовите услуги, тъй като фалиралите фирми в тези сектори са едва 0,2% от всички бизнес субекти през 2009 г. Друг обезпокоителен момент е, че през 2010 г. едва 10% от фирмите у нас са имали персонал, наброяващ повече от 10 души. В 39% от дружествата служителите са били между 1 и 4 души.
Източник: Стандарт (01.08.2012)
 
Метали: В желязно здраве Сигналите за възстановяване на металургичната индустрия след кризисната 2009 г. явно не са били фалшиви и през 2011 секторът успя да отчете силна година. Въпреки че продажбите в страната като цяло също се повишиха, добрите резултати на компаниите дойдоха главно от увеличения износ. Анализаторите тълкуват това като добър сигнал. "И през 2011 г., и през тази година ръстът е основно при износа. Това показва, че металургията е конкурентоспособна на европейските пазари", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. За миналата година обемът на изнесените черни и цветни метали се увеличи с 16%, а в стойностно изражение продажбите извън страната се повишиха с около 40%, достигайки 7.6 млрд. лв, показват данните на НСИ и асоциацията. Зелено Продажбите в чужбина нарастват по-бавно, отколкото през 2010 г. Причината за това обаче е ниската база от 2009 г., когато секторът отбеляза рязък спад. По данни на БАМИ около 14% от промишленото производство в България през 2011 г. заедно с местното потребление се дължат именно на металургичните компании. В десетте компании от секторната класация са съсредоточени над 8 млрд. лева приходи, което нарежда бранша сред трите с най-високи обороти (след горива и енергетика). Черно Фалитът на "Кремиковци" през 2010 г. се отрази на резултатите на цялата черна металургия, а "Стомана индъстри" остана единственият производител на стомана в България. Увеличи се обаче бизнесът със скрап, след като през миналата година металургичният гигант беше купен от "Елтрейд къмпани" - фирма, свързана с преработвателя на метални отпадъци "Надин комерс". По груби изчисления на площадката на софийския завод има около 2 млн. т отпаден метал, а новият собственик реже месечно около 10 хил. т. След като кризата превърна България в нетен вносител на продукти и изделия от черни метали, през 2010 г. тенденцията се обърна и износът превиши вноса с 209 млн. лв., показват данни на БАМИ. През миналата година разликата между продажбите на българските производители навън и тези на чуждите металургични предприятия в България намаля близо шест пъти до 36 млн. лв. Това обаче се дължи единствено на засиления внос, тъй като компаниите в сектора запазиха ръста на износа си от предходната година (около 55%) и така обемът му достигна 2.1 млрд. лв. "България по принцип е малък пазар, а освен това кризата накара компаниите да свият инвестиционната си дейност, което допълнително се отрази на черната металургия", коментира Антон Петров, председател на управителния съвет на БАМИ и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед", "Етем България" ("Стилмет") и "Металвалиус". И цветно Доста по-добро е положението при цветните метали, където работи най-голямото металургично предприятие в страната "Аурубис България". Заводът в Пирдоп е дъщерно дружество на европейския производител на мед - германската Aurubis. Именно производството на електролитна мед в България като че ли остана незасегнато от кризата. То нараства стабилно от 2008 г. насам и през миналата година достига 226 хил. т. Двуцифрен ръст има в продукцията на прокат от тежки цветни метали като мед, цинк и олово (33%), която дори леко изпреварва предкризисните обеми от 2008 г. и е двойно повече, отколкото през 2009 г. Макар и по-слабо, увеличение се отчита и при алуминиевия прокат (4%). Намалява обаче производството на олово на блок - с 12%. Това е суровината, от която след преработка се правят листове и профили. Леко понижение има и при цинка. Основната причина за това е спирането на работа в ОЦК - Кърджали, в резултат на което заводът произведе половината от планираното количество. Още през април оловният цех беше затворен заради екологични проблеми, а в края на годината спряха и мощностите за цинк. Засега възстановяването на работа изглежда трудно постижимо, а обсъжданите възможности варират от отдаване под наем (за което кандидат е полската Silesia) до откриване на процедура по несъстоятелност заради неизплатени дългове на мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев. Така на практика единственият производител на олово и цинк в България остана КЦМ - Пловдив. Като обем износът на цветни метали през миналата година нарасна със 7%. Заради високите цени на международните пазари обаче в стойностно изражение скокът е 39%. Нещо повече, данните показват близо четирикратен превес на износа над вноса, а положителното салдо нараства до 4 млрд. лв. от 2.9 млрд. лв. през 2010 г. В огледалото на резултатите Добрата година за металургията се вижда и от резултатите на компаниите в секторната класация. С над 40% нараснаха приходите на фирмите в топ 10, достигайки близо 8 млрд. лв. С изключение на ОЦК (на 11 позиция) и "Етем", чиито резултати намаляват, почти всички други отчитат двуцифрен ръст на продажбите за миналата година. За завода в Кърджали причините са повече от ясни - той просто не работи. При "Етем", която произвежда алуминиеви профили, продажбите и печалбата й бяха засегнати от срива в строителството. Компанията пласира 30-35% от продукцията си на българския пазар. Безспорен лидер в металургичния сектор остава "Аурубис България". През 2011 г. приходите на компанията нараснаха с 45% и достигнаха 4.7 млрд. лв. благодарение главно на поскъпването на металите. "Около 90% от повишението се дължи на по-високата цена на медта, въпреки че произведените обеми също бяха малко по-големи", посочи изпълнителният директор Никола Треан. Във финансово изражение продажбите на "Аурубис" са повече от целия износ на мед и медни продукти от България през миналата година и над половината от този на метали. Печалбата на "Аурубис" пък се е увеличила 3.5 пъти. И тук основна роля играе цената на метала, макар че по думите на Треан влияние са оказали също подобреният производствен процес и благоприятните условия на всички основни пазари на компанията. С 937.1 млн. лв. приходи на второ място се нарежда "Стомана индъстри". Заводът в Перник увеличава продажбите си с 32%, но въпреки това излиза на загуба от 4.8 млн. лв. "Това се дължи на ниските цени на готовата продукция, особено на вътрешния пазар", уточни Антон Петров. В челната тройка с 650.9 млн. лв. продажби попада и "София мед". В резултат на значителните инвестиции в завода през последните години са се увеличили произведените обеми и предлаганите продукти. Въпреки че за поредна година компанията отчита загуба, размерът й намалява с 25%. "В металургията възвращаемостта е по-бавна, но промените вече дават резултат. Разширяването на продуктовата гама ни дава възможност да засилим пазарните си позиции", коментира Антон Петров. Едно впечатляващо завръщане За втора година след кратко отсъствие сред класираните е и добивната компания "Челопеч майнинг" с 299 млн. лв. продажби за 2011 г. След като през 2010 г. дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals отчете загуба заради отписването на инвестиции в нова инсталация за производство на злато, която така и не получи разрешение да заработи, за миналата година фирмата не само е на зелено, но и отбелязва втората най-голяма печалба в топ 10 - 158.6 млн. лв. "Челопеч майнинг" се отличава и с най-високата рентабилност - 53%. КЦМ - Пловдив, въпреки че расте с 9%, не отчита най-силната си година. Като такова обаче се очертава бъдещето: този март компанията започна изграждането на завода за олово, който ще е готов до септември 2013 г. и е част от програма за модернизация за над 100 млн. евро. Със средствата от част ще бъде обновен и цинковият завод. Бургаският "Промет стиил" отбелязва впечатляващ скок на продажбите от близо 90%, както и понижаване на загубата. Компанията е част от украинската добивна и металургична група Metinvest. С малка разлика по продажби след нея се нарежда "Алкомет" с резултат от 273.8 млн. лв. Въпреки че през миналата година в шуменския завод не са въвеждани нови мощности, общото производство се е увеличило заради подобрената организация на работа, става ясно от отчета на дружеството. През 2011 г. алуминиевият преработвател забавя ръста на печалбата си до 3.9% след 800-процентовия скок през 2010 г., но въпреки това отчита най-добрата си печалба за последните пет години. За втора поредна година в топ 10 участват и компанията за преработка на скрап "Металвалиус" ("Копервалиус") и търговецът на метали и метални изделия "ТисенКруп Юпитер стомана". Първото дружество е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet, а второто е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Компас, който сочи юг Представителите на сектора обаче не са убедени, че добрите резултати от 2011 г. ще се пренесат и в тази година. "Цветната металургия ще запази нивата си, тъй като основните клиенти са страни, не силно засегнати от кризата като Германия, Турция и Северна Африка. Заради засиления внос на черни метали извън правилата обаче този сектор може да завърши много трагично", казва Политими Паунова. По думите й за първото тримесечие на 2012 г. вече се наблюдава спад в черната металургия. Представителите на бизнеса също са резервирани в прогнозите си. "В началото на годината бях по-голям оптимист, но сега и като цени, и като запитвания търговците са доста умерени заради голямата несигурност на пазара", посочи Антон Петров. "Въпреки че през първите шест месеца на финансовата година (до края на март - бел. авт.) не бяхме засегнати от кризата в Европа, не мога да кажа какво ще стане до края на годината", коментира и Никола Треан. И двамата са единодушни, че всичко ще зависи от това как ще се развие ситуацията в Гърция, Испания и Португалия.
Източник: Капитал (01.08.2012)
 
Строителният сектор се отблъсква от дъното Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 41.5%, жилищата в тях, с 83.0%, а застроената им площ, с 67.5% през второто тримесечие на годината, показват последните данни на НСИ. За периода местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 228 жилищни сгради с 3 557 жилища в тях и с 472 081 кв. метра разгъната застроена площ, на 41 административни сгради и офиси с 22 838 кв. метра РЗП и на 1 288 други сгради с 552 242 кв. метра РЗП. През месеците от април до юни има ръст на броя на административните сгради със 17.1% и на другите сгради - с 27.0%, като разгънатата им застроена площ също се увеличава съответно с 61.7 и 22.8%. Оживлението в строителния сектор се дължи до известна степен на сезонни фактори, но и на засилване на търсенето, като много проекти, които бяха замразените през последните години сега се възобновяват. Това показва, че кризата в сектора е достигнала дъно и инвеститори и предприемачи се подготвят за нарастване на поръчките в следващите 12 месеца. Въпреки това активността в строителството все още е под нивата от миналата година. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 6.9% по-малко, но жилищата в тях са повече със 17.3%. Тоест се търси по-ниска цена и по-ефективно използване на площта за застрояване. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Пловдив - 179, Бургас - 177, Варна - 114, София - 103, и София (столица) - 89. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Бургас - 1 584, Варна - 466, София (столица) - 268, Пловдив - 252, и Благоевград - 129. През второто тримесечие на 2012 г. е започнал строежът на 683 жилищни сгради с 2 105 жилища в тях и с 251 701 кв. м обща застроена площ. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. броят на започнатите нови жилищни сгради е с 6.7% по-малко, а жилищата в тях - с 1.0%. Административните сгради намаляват с 44.4%, и другите видове сгради - с 14.6%. Регистриран е спад на разгънатата площ на жилищните сгради с 8.0% и на административните сгради - със 72.8%.
Източник: Дарик радио (01.08.2012)
 
Строителството на офис сгради намалява драстично Двуцифрен спад в интереса на строителните предприемачи към сградите за офис нужди отчита статистиката през второто тримесечие. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са 38.8% по-малко, а започнатите нови постройки - с 44.4%, сочи сравнението с данните за второто тримесечие на 2011 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Между април и юни местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 228 жилищни сгради с 3 557 жилища в тях и с 472 081 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 41 административни сгради/офиси с 22 838 кв. м РЗП и на 1 288 други сгради с 552 242 кв. м РЗП. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. документите за нови жилищни сгради са с 6.9% по-малко, но жилищата в тях са повече със 17.3% и с 8.9% по-просторни. Административните сгради намаляват с 38.8%, а другите видове сгради - с 6.3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в Пловдив - 179, Бургас - 177, Варна - 114, София - 103, и София (столица) - 89. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в Бургаско - 1 584, Варненско - 466, София (столица) - 268, Пловдивско - 252, и Благоевградско - 129. През второто тримесечие на 2012 г. е започнало строителството на 683 жилищни сгради с 2 105 жилища в тях и с 251 701 кв. м обща застроена площ, на 20 административни сгради с 5 708 кв. м РЗП и на 579 други сгради с 269 870 кв. м РЗП. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. броят на започнатите нови жилищни постройки е с 6.7% по-малко, а жилищата в тях - с 1.0%. Административните сгради намаляват с 44.4%, и другите видове сгради - с 14.6%. Регистриран е спад на площа на жилищата с 8.0% и на административните сгради - със 72.8%, докато при другите сгради РЗП се увеличава с 3.8%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас - 106 жилищни и 38 други сгради, Варна - 89 жилищни и 57 други сгради, София - 67 жилищни и 37 други сгради, Пловдив - 64 жилищни и 44 други сгради, София (столица) - 56 жилищни и 22 други сгради.
Източник: Дневник (01.08.2012)
 
В Бургас строят най-много Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 106 жилищни и 38 други сгради; Варна - 89 жилищни и 57 други сгради; София - 67 жилищни и 37 други сгради; Пловдив - 64 жилищни и 44 други сгради; София (столица) - 56 жилищни и 22 други сгради. През второто тримесечие на 2012 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 228 жилищни сгради с 3 557 жилища в тях и с 472 081 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 41 административни сгради/офиси с 22 838 кв. м РЗП и на 1 288 други сгради с 552 242 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 41.5%, жилищата в тях - с 83.0%, и застроената им площ - с 67.5%. Нарастване се наблюдава и на броя на административните сгради със 17.1% и на другите сгради - с 27.0%, като разгънатата им застроена площ също се увеличава съответно с 61.7 и 22.8%. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 6.9% по-малко, но жилищата в тях са повече със 17.3%. Административните сгради намаляват с 38.8%, а другите видове сгради - с 6.3% .Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Пловдив - 179, Бургас - 177, Варна - 114, София - 103, и София (столица) - 89. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Бургас - 1 584, Варна - 466, София (столица) - 268, Пловдив - 252, и Благоевград - 129 .През второто тримесечие на 2012 г. е започнал строежът на 683 жилищни сгради с 2 105 жилища в тях и с 251 701 кв. м обща застроена площ, на 20 административни сгради/офиси с 5 708 кв. м РЗП и на 579 други сгради с 269 870 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради е със 78.8% повече, жилищата в тях - с 66.8%, и общата им застроена площ - с 56.0%. Увеличение е регистрирано и на започнатите административни сгради със 17.6%, но тяхната РЗП намалява с 9.1%. Броят на започнатите други сгради нараства с 47.0%, а общата им застроена площ - с 4.6%. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. броят на започнатите нови жилищни сгради е с 6.7% по-малко, а жилищата в тях - с 1.0%. Административните сгради намаляват с 44.4%, и другите видове сгради - с 14.6%. Регистриран е спад на РЗП на жилищните сгради с 8.0% и на административните сгради - със 72.8%, докато при другите сгради РЗП се увеличава с 3.8%.
Източник: citybuild.bg (01.08.2012)
 
Реалната безработица е 19 % Реалната безработица в момента е около 19 % и вероятно ще се покачва, заяви пред Дарик зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. По думите му евентуалното увеличение на минималната работна заплата до 310 лева от догодина е записано в средносрочната бюджетна рамка, но ще повлияе негативно върху бизнесите, които най-силно усещат ефекта от кризата. Те ще бъдат принудени да съкратят още персонал, което ще доведе до по-висока безработица. Darikfinance припомня, че вчера Евростат отчете ниво на безработицата в България от 12.4% към края на юни. Това нарежда страната на осмо място в Европейския съюз по дял на безработните от трудовата сила. Но данните на за безработицата на Евростат не включват т. нар. обезкуражени, които са се отказали да търсят работа, като по този начин са излезли от пазара на труда.
Източник: Дарик радио (02.08.2012)
 
Сделките за апартаменти в София намалели с 25% Имотният пазар продължава да се смалява. Сделките за жилища в цялата страна от Нова година насам са под 88 хиляди, което означава 12% спад за 6 месеца, показва анализ на агенция "Форос" за полугодието. За столицата, която е най-големия жилищен пазар у нас, спадът е дори по-драстичен - продажбите на апартаменти са с 25% по-малко отпреди година. Заради голямото предлагане, съчетано със слабо търсене, цените на жилищата са паднали с 2% спрямо първото полугодие на 2011 г., а наемите - с 3 на сто. Най-търсени остават апартаменти между 55 и 90 кв. м., тоест с две или три стаи. Над 100 кв. м се продават предимно в София - в квартали като Витоша, Младост, Студентски град, Манастирски ливади и Център. Прави впечатление, че все повече жилища остават празни, защото наемателите си тръгват, останали в невъзможност да си плащат месечните разноски. В големите градове хората са склонни да плащат до 400 евро на месец за квартира, а в по-малките населени места - до 200 евро. Данните на НСИ показват, че и в строителството спадът продължава. От началото на годината са започнати само 382 обекта в цялата страна, като в периода май - юни разрешителни са издадени за 1228 жилищни, 41 административни и 1288 други сгради. "Форос" прогнозира, че банките ще подобрят офертите си за ипотеки, за да насърчат хората да теглят жилищни заеми.
Източник: Сега (02.08.2012)
 
44% от фирмите са без служители Фирмите от типа “сам съм си шеф” преобладават в България, показва изследване на Националния статистически институт, разпространено вчера. Според него през 2010 г. 44% от активните предприятия в страната са били без наети служители. Това означава, че собственикът работи за собствена сметка, като не наема допълнително хора. Затова не е и учудващо, че подобни фирми осигуряват едва 5,9% от заетостта в България. Въпреки че фирмите с над 10 служители са с най-малък дял от активните предприятия - 10%, те дават заетост на 72,7% от работещите. Според НСИ през 2010 г. в страната е имало 323 872 активни фирми, като бройката им е намаляла с 1,2% спрямо предходната година. Намалява и тенденцията за регистриране на нови компании, като през 2010 г. те са били 11,4% от общия брой при средно 17% за предходните 5 години. Само 5,8% от основаните през 2005 г. фирми продължават да съществуват през 2010 г., показва изследването.
Източник: Труд (02.08.2012)
 
Държавата и ЕС плащат за работа на 36 000 младежи Правителството сериозно се е заело да бори младежката безработица основно със субсидирана заетост, след като Евростат отчете, че у нас тя е около 30%. Вече над 36 000 българи до 29 г. са включени в различни видове обучения, квалификационни курсове, стажове и субсидирана заетост, финансирани с пари от Европа чрез ОП "Развитие на човешките ресурси" и от държавния бюджет. Това отчетоха от социалното министерство при представянето на поредната схема, насочена към безработни младежи - "Първа работа". Тя е с бюджет 20 млн. лв. Очаква се по нея квалификация да придобият 700 млади българи, други 1630 да бъдат включени в обучение по езици, компютри, създаване на умения за учене и т.н., а 2100 от тях да започнат работа по предварително заявени от работодателите работни места. Заплатите в размер на минималния осигурителен праг за съответната длъжност за период от 6 до 12 месеца са за сметка на ЕС. От средата на септември пък стартира схемата "Ново работно място". По нея работодатели могат да кандидатстват за помощ между 20 000 лв. и 390 000 лв. за разкриване на нови работни места за младежи, които ще се обучават на място. Очаква се да бъдат наети над 2000 младежи. До 17 август пък продължава кандидатстването по програмата "Старт в кариерата", където 850 младежи ще могат да изкарат 9-месечен стаж в държавната и общинските администрации за по 400 лв. на месец.
Източник: Сега (06.08.2012)
 
Статистиката преброи близо 410 000 безработни през пролетта на 2012-а Безработните хора в страната са 409 700 души, а коефициентът на безработица – 12.3 на сто през второто тримесечие на годината, сочат данните на националната статистика. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1,1 процентни пункта. Икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 3 283 100 души или 66.6 на сто от хората в същата възрастова група. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. коефициентът на икономическа активност е с 1,1 процентни пункта по-висок. Общият брой на заетите лица е 2 913 500 човека, а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години – 46,2 процента. Броят на заетите на възраст 15 - 64 навършени години е 2 875 100. Коефициентът на заетост на населението на същата възраст e 58,3 процента, като e с 0,2 процентни пункта по-висок в сравнение със същото тримесечие на 2011 година.
Източник: Дарик радио (06.08.2012)
 
Ръст на потребителското доверие през юли Потребителското доверие се е повишило през месец юли, отчита Националният статистически институт чрез редовното си анкетно проучване. Индексът, който следи това се е покачил със 7.8 пункта, като за пореден път потребителите в градовете са по-оптимистично настроени от хората, живеещи по селата. В сравнение с месец април от НСИ наблюдават намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства, както и по отношение на очакванията им за следващите 12 месеца. Това е по-характерно за живеещите в градовете, докато по селата има влошаване на оценката за бюджета, с който са разполагали домакинствата им. Потребителите са на мнение, че и през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо. Инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващата година очакванията се изместват към запазване или незначително намаление. Проучването на националната статистика разкрива също, че домакинствата са били по-смели в покупката на предмети за дълготрайна употреба и дори изявяват намерение за покупка на кола, покупка на жилище или построяване на вила през следващите 12 месеца.
Източник: Дарик радио (07.08.2012)
 
През юли гражданите считат, че са забогатели, селяните – обеднели През юли 2012 г. градските жители в България считат, че бюджетът на домакинствата им е относително по-добър (повишение на балансовия показател със 7,4 пункта) в сравнение с три месеца по-рано, докато сред населението в селата се наблюдава влошаване, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с април се наблюдава и намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и в очакванията им за следващите дванадесет месеца. През юли общият показател „доверие на потребителите” се покачва със 7,8 пункта спрямо априлското равнище, като при населението в градовете увеличението е 9,1 пункта, а сред населението в селата – 4,6 пункта Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение, коментират от ведомството на Ренета Инджова. Потребителите са на мнение, че и през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо, като инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца очакванията се изместват към запазване или незначително намаление. Последната анкета на НСИ отчита лек оптимизъм в общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупки на предмети за дълготрайна употреба. През юли се регистрира и повишение на стойността на балансовия показател относно намеренията за такива покупки през следващите дванадесет месеца.
Източник: Класа (07.08.2012)
 
Задълбочава се спадът на строителната продукция през юни Ситуацията в строителния сектор се влошава и през юни. Изчисления на Investor.bg на базата на данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през юни строителната продукция е намаляла с 38% спрямо пика, регистриран в средата на 2008 г. През юни строителната продукция е намаляла с 1,8% спрямо май, показват данните на националната статистика. На годишна база е измерено понижение от 3,4%, след като през май беше отчетен ръст от близо 3 на сто. По-дълбок от очакваното е бил и месечният спад на строителната продукция през май. Първоначално НСИ съобщи, че строителната продукция е останала без изменение, но окончателните оценки показват, че тя се е свила с 0,7 на сто. През юни спрямо май е регистриран спад и при сградното (1,5%), и при гражданското и инженерно строителство (-2,1%). През май обаче оживлението и при сградното, и при гражданското/инженерно строителство е било по-съществено, отколкото се смяташе. Окончателните оценки показват, че месечният ръст при сградното строителство през май е бил 3,6%, а не 0%, а при инженерното строителство – 3,2%, а не 0,3%. На годишна база обаче намалението при сградното строителство определя спадовете на общата строителна продукция. През юни на годишна база продукцията при сградното строителство се е свила с 9,4%, докато при гражданското/инженерно строителство е регистриран ръст на продукцията от 4,8%. Годишният спад при сградното строителство през май обаче не е бил толкова дълбок. Окончателните оценки показват, че намалението е било 3,3%, а не 8,2%, каквито бяха предварителните данни. По-сериозно е било и оживлението при гражданското строителство през май. На годишна база ръстът на продукцията при гражданското/инженерно строителство през май е бил 11,9%, а не 4,4%, каквито бяха предварителните оценки.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2012)
 
Потреблението на българите започва да расте Потреблението на българите е нараснало през юни - както на месечна, така и на годишна база, отчете Националният статистически институт за юни. Спрямо май то се е увеличило с 0.3 на сто, а в сравнение с миналия юни - с 0.4 процента. Тези последни данни пречупват тенденцията, утвърдена в няколко поредни месеца, българите да свиват своето потребление. Ако продажбите на дребно продължат да се увеличават и в следващите месеци, това ще означава, че гражданите отново започват да потребяват, вместо да пестят, притеснени от липсата на сигурност за работните си места. За тази година правителството прогнозира именно потреблението да движи икономическия растеж, но данните за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие не потвърдиха очакванията, след като той се повиши само с 0.5 на сто на годишна база. На месечна база най-сериозно продължават да се увеличават продажбите на фармацевтични и медицински продукти - с 1.5%. На второ място по ръст са дистанционните продажби, при които потребителите подават поръчки по интернет - с 1.3 на сто. Под 1 процент се увеличават продажбите на дрехи, храни, горива и цигари. За сметка на това намаляват продажбите на компютри и мобилни телефони - с 0.1 процента. Годишни изменения Годишните промени в търговията на дребно очертават интернет продажбите като бързо развиваща се индустрия. Те се увеличават с 14.8% и отразяват миграцията на хората от пазаруване в класически магазини към електронин каталози и поръчки по интернет. Втори по ръст на продажбите на годишна база са лекарствата - със 7.1%, с 3 на сто растат тези на храни, напитки и цигари, а при горивата годишният ръст е с 1.1 процента. Пазарът на дрехи продължава да се свива, като на годишна база продажбите са намаляли с 16.4%.
Източник: Капитал (08.08.2012)
 
През юни най-висок ръст на годишна база от 14,8% в оборотите отчитат търговците на дребно, извършващи поръчки по пощата, телефона и интернет, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на оборота в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети. Повишение в оборота има и при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – със 7,1%, както и при търговията с храни, напитки и тютюневи изделия – с 3%. Приходите на търговците на автомобилни горива и смазочни материали се вдигат с 1,1% на годишна база. Спад спрямо миналата година отчитат в търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 16,4%, както и в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 0,8%, което вече е трайна тенденция. На месечна база с най-значително повишение в оборота са търговците на фармацевтични и медицински стоки – с 1,5%, както и на поръчки по пощата, телефона и интернет – с 1,3%. Спад спрямо май има при търговията с разнообразни стоки – с 0,7%. Същевременно промишленото производство отчита спад от 0,8% в сравнение с май 2012 г. На годишна база обаче производството бележи лек ръст от 1,5%. Спрямо предходния месец най-значително повишение има в производството на превозни средства, без автомобили – 57,9%, производството на облекло – 6,8%, както и при тютюневите изделия – 6,3%. По-голямо свиване е отчетено в производството на химични продукти – 17,9%, и на метални изделия, без машини и оборудване – 15,3%. На годишна база увеличението в добивната промишленост е с 8,5%, в преработващата – с 3,3%, докато намаление се наблюдава в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5,5%. Строителната продукция намалява през юни, сочат още данните на националната статистика. Спадът е с 1,8% спрямо май и с 3,4% в сравнение със същия месец на 2012 г. През юни 2012 г. индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданско/инженерното строителство намалява с 2,1 на сто, а от сградното строителство - с 1,5 процента. Спадът на годишна база от 9,4% се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 4,8%.
Източник: Класа (08.08.2012)
 
Онлайн търговията с най-голям ръст в оборота За последната година най-голям скок в оборота се отчита при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона и интернет – 14,8%. Това показват данните за юни на НСИ за индексите на оборота в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети. Спрямо юни миналата година повишение в оборота има и при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – със 7,1%, както и при търговията с храни, напитки и тютюневи изделия – с 3%. Приходите на търговците на автомобилни горива и смазочни материали се вдигат с 1,1% на годишна база. Спад спрямо миналата година отчитат в търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 16,4%, както и в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 0,8%. На месечна база с най-значително повишение в оборота са търговците на фармацевтични и медицински стоки – с 1,5%, както и на поръчки по пощата, телефона и интернет – с 1,3%. Спад спрямо май има при търговията с разнообразни стоки – с 0,7%.
Източник: Дарик радио (08.08.2012)
 
Промишленото производство отчита спад от 0,8% през юни спрямо предходния месец. Това показват предварителните данни на НСИ за индексите на промишленото производство за юни. На годишна база обаче производството бележи лек ръст от 1,5%. Спрямо предходния месец най-значително повишение има в производството на превозни средства, без автомобили - 57,9%, производството на облекло - 6,8%, както и при тютюневите изделия - 6,3%. По-голямо свиване е отчетено в производството на химични продукти - 17,9%, и на метални изделия, без машини и оборудване - 15,3%. На годишна база увеличението в добивната промишленост е с 8,5%, в преработващата - с 3,3%, докато намаление се наблюдава в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,5%.
Източник: Дума (08.08.2012)
 
5 хил. строители остават без работа до края на годината Сезонно заетите в строителството тази година са по-малко от миналата. Очакваме до края на 2012 г. да освободим още 4000 - 5000 души в сектора. Това заяви Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. По наши сметки - 76 000 души сме освободили от 2008-а година насам. Обемите постоянно падат, тоест ние нямаме работа, каза Бойков и посочи, че това личи и по данните на Националния статистически институт. Свършиха магистралите, метрото, не се задават други големи обекти тази година, освен по водните цикли, но там са само търгове. Прогнозата е да освобождаваме хора, не да назначаваме, каза той. По данни на строителния бранш, 17 % е безработицата в сектора. По думите му - няма признаци за изход от кризата. Иван Бойков заяви, че това е отрасълът в най-голяма криза и продължава да пада надолу. Общините нямат пари за капиталови разходи, държавата е свила капиталовите разходи само до съфинансиране на европейски проекти. Като брой строителните фирми се запазват, но обемите рязко намаляват, както и заетите в тях.
Източник: Money.bg (08.08.2012)
 
Слабост в предлагането на имоти можем да очакваме в бъдеще през тази година продължава спадът в броя на обявените жилищни проекти, в сравнение с предходните. През първото тримесечие на 2012 г. се наблюдава най-нисък брой издадени разрешителни за строеж за последните осем години. По данни на НСИ, издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради през първото тримесечие на 2012 г. са 868 на брой. Това е с 8.73% по-малко спрямо същия период на миналата година и с 12.06% по-малко от издените през първото тримесечие 2010 г. Издадените разрешителни за строеж на жилища за началото на 2012 г. са с 20.91% по-малко от издадените през същия период на 2011г. и с 30.30% по-малко от тези, издени през първото тримесечие на 2010 г. Разгънатата застроена площ на сградите с издадените разрешителни за строеж през първото тримесечие на 2012 г. е с 11.94% по-малко от РЗП на сградите с разрешение за строеж от същия период на 2011 г., а в сравнение с този период на 2010 г. са по-малко с 21.39%. Едни от градовете, в които се регистрира по-сериозен спад в броя на издадените разрешителни за строеж през първото тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на предходната година, са Бургас и София, съответно с 16.22% и 40.18%. В някои населени места, обаче, като Варна и Пловдив, се наблюдава ръст, съответно от 21.43% и 17.39%. Най-много са издадените разрешителни в град Пловдив – 108 на брой. След него се нареждат Варна със 102, Бургас с 93 и София-град с изненадващо малкия брой от 67 разрешителни. Новозапочнатите градежи на жилищни сгради през първото тримесечие на 2012 г. са 382 на брой. В сравнение със същия период на 2011г., се наблюдава спад от 16.76% и 17.32% спрямо това тримесечие на 2010 г. Спад се наблюдава и при започнатите строежи на жилищни единици през периода. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г., намалението е от 18.05%, а спрямо същия период на 2010 г. – от 23.61%. Разгънатата застроена площ на новозапочнатите сгради през първото тримесечие на 2012 г. е по-малка от площта на онези от същото тримесечие на 2011 и 2010г. съответно със 17.24% и 23.45%. През първите три месеца на тази година най-много нови жилищни сгради за започнати в Бургас – 79 на брой. След Бургас по брой се нарежда Варна с 63, след тях с почти равен брой - Пловдив и София-град съответно с 33 и 32. Наблюдава се значителен спад спрямо тримесечието на 2011 г. в строителството в столицата и в Пловдив - съответно с 25.58% и 26.67%. В Бургас и във Варна пък очевидно се строи повече - съответно с 2.59% и 14.55%. През първото тримесечие на 2012 г. са въведени в експлоатация 601 жилищни сгради. В сравнение със същия период на миналата година, броят им е намалял с 12.65%, а в сравнение с първите три месеца на 2010 г. – с 16.7%. В столицата завършените жилищни сгради за първите три месеца на 2012 г. наброяват 52. Най-голям е броят на завършените сгради в областите Варна - 98 и Бургас - 86. В Пловдив са завършени само с 2 сгради по-малко от столицата – 50. Въпреки по-малкия си брой, в сравнение с Варна и Бургас, в София и Пловдив се наблюдава ръст спрямо първото тримесечие на 2011 г. съответно с 15.56% и 25%, докато във Варна и Бургас се наблюдава спад съответно от 5.77% и 9.47%. Освен спадът в експлоатацията на жилищни сгради в София и Пловдив за периода, сравнен със същия през 2011 г., завършените жилищни единици също бележат спад. В София той е от 48.32%, а в Пловдив – 26.60%. Във Варна и Бургас броят на жилищата също е намалял съответно с 22.09% и 19.30%. Полезната площ на въведените в експлоатация жилищни единици през първото тримесечие на 2012 г. също бележи спад спрямо тези месеци на 2011 г. - от 29.73%. Средната полезна площ на едно жилище за първите три месеца на 2012 е 87.19 кв.м., а за първото тримесечие на 2011 – 79.44 кв.м., което е спад от 9.76%. Като цяло през първата половина на 2012 г. се наблюдава строеж на малки по площ жилищни сгради, които не надхвърлят 10 000 кв.м, най-често са до 2000 кв.м, което съвпада с дадените от имотната агенция Форос прогнози през миналата година. Причините са основно две: от една страна, в атрактивните зони на повечето от регионалните градове трудно се намират големи парцели. Другата и по-важна причина е, че малките сгради крият по-малък риск за инвеститорите от гл.т. на пониженото търсене в последните години, спорадичните продажби „на зелено” и като цяло по-ограничения обем необходими инвестиции. По-малкият брой апартаменти се реализират по-бързо на пазара и по този начин инвестицията се възвръща за по-кратък период. За разлика от последните две-три години, през първите шест месеца на 2012 г. се забелязва повишаване на търсенето на малки парцели от инвеститори с цел строителство на сгради с жилищно предназначение. Те трябва да са разположени в атрактивни райони на по-големите градове, най-вече в централните части и широкия център. За да намалят риска, инвеститорите се интересуват предимно от терени, предоставяни срещу обезщетение или срещу обезщетение плюс минимално доплащане.
Източник: profit.bg (08.08.2012)
 
Расте броят на депозитите на домакинствата между 5 и 30 хил. лева Най-много расте броят на депозитите на домакинствата между пет и трийсет хиляди лева, след тях по този показател се нареждат тези между 50 000 и 100 000 лв. Това показват данните на БНБ за секторната статистика по депозити и кредити към края на юни тази година. Нарастването на депозити на домакинствата с относително големи размери прави впечатление на фона на нивото на необслужваните заеми – жилищни и потребителски, и ограниченото потребление. Според представители на банковия сектор това са средства на фирми и предприятия, чиито собственици предпочитат да вложат свободната си ликвидност като депозити на физическо лице. Причините са отказа или ограничаването на инвестициите на бизнеса в условията на криза, замразяването на проекти за разширяване на дейността, относително все още високите лихви по депозити за физически лица в сравнение с фирмените. На практика това обяснява и как физически лица – предвид ситуацията с нивото на безработицата и доходите в България, успяват да спестяват суми между пет и трийсет хиляди лева, дори и над 50 000 лв. Тенденцията не е нова за пазара. Статистиката на БНБ разпределя влоговете в различни категории – най-малката е до 1000 лв., като техният брой е и най-голям – 75.5% (9 260 264 броя) от всички депозити на домакинства, а обемът им логично е само 3.2% (1.048 млрд. лв.) от общия обем. През изминалото тримесечие най-много се е увеличил броят на депозитите в категорията между 10 000 и 20 000 лв. (с 5587 броя до 375 585 влога). След тях са тези между пет и десет хиляди лева, между 20 000 и 30 000 лв. и над 50 000 лв. Общо обемът на депозитите на домакинствата в края на полугодието е 32.4 млрд. лв., а на фирмите – 13.8 млрд. лв. За кредитирането данните показват, че вече трето поредно тримесечие енергийният сектор се явява като един от най-предпочитаните за финансиране от банките. Отчетено е нарастване на заемите в почти всички икономически дейности. Изключение правят очаквано строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Свива се и обемът на кредитирането на добивната промишленост и някои други дейности. Освен енергетика (производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива), сред другите сектори, които се радват на банково финансиране са преработваща промишленост (обхваща широк спектър от производства) и търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети. Изненадващо нарастване спрямо предходното тримесечие на кредитирането към сектора показват операциите с недвижими имоти. Най-голямо е тримесечното нарастване на портфейла в преработващата промишленост – с 204.6 млн. лв. до 6.7 млрд. лв., следвана от дейностите в енергетиката – със 188.8 мнл. лв. до 1.4 млрд. лв. и операциите с недвижими имоти – с 141.8 млн. лв. до 3 млрд. лв. Общия обем заеми за корпоративния сектор в края на полугодието е 34.310 млрд. лв., а за домакинствата – 18.8 млрд. лв. Централната банка използва класификацията на НСИ за секторите. Трябва да се има предвид обаче, че данните, които БНБ обявява, са предварителни и е възможно да бъдат ревизирани през следващо тримесечие.
Източник: Капитал (09.08.2012)
 
Сезонен ефект на пазара на труда Броят на работещите се е увеличил с 47.5 хил. души (2.3%) през второто тримесечие на годината и към края на юни достига 2.15 млн. души. Повишението се дължи главно на сезонната заетост. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на юни. Пазарът на труда обаче продължава да стагнира и дори и влиянието на сезонната заетост не успява да компенсира негативните ефекти на кризата. За последната година броят на наетите лица е намалял с 47.5 хил. души (2.2%), като свиване е отчетено в почти всички сектори на икономиката. В абсолютно изражение най-осезаем е спадът на работещите в преработващата промишленост (18.1 хил. души за година), в която са заети над 20% от общо наетите на трудов договор. Броят на работещите в строителството пък се е свил със 7 хил. души за последната година. Данните на практика потвърждават отчетения в началото на месеца от НСИ минимален спад на безработицата през второто тримесечие на годината до 12.3% към края на юни. В сравнение с отчетеното в края на март най-голям ръст в броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава именно в секторите с изявен сезонен характер. Така в хотелиерството и ресторантьорството увеличението за последните три месеца е с 37.3%, в селското стопанство – със 7.2%, а при операциите с недвижими имоти е отчетен ръст от 6.3% спрямо март 2012. Въпреки че се повишава спрямо първото тримесечие, размерът на официалната средна работна заплата постепенно намалява всеки следващ месец. От 760 лв. за април тя се понижава до 758 лв. за май и до 755 лв. за юни. Тенденцията е в унисон с нарастващата сезонна заетост в хотелиерството, което е сред секторите с най-ниско заплащане – през второто тримесечие средният размер на месечната заплата в сектора е бил 499 лв. Според икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков възможна причина за отчетения спад в средните заплати е и увеличаване на сивата икономика и на недекларираните доходи. "Бизнесът все още е стегнат въпреки добрия туристически сезон", казва той. По думите му заради нестабилното икономическо положение работодателите остават консервативни и се опитват да намалят разходите си за труд, а същевременно работниците предпочитат да получават по-високо заплащане, но да плащат по-малко данъци. "Това води до деклариране на по-малко доходи и е възможна причина за отбелязания лек спад", посочва Стайков. Очакванията на икономиста са тенденцията да продължи до края на лятото и размерът на средната работна заплата да се запази почти непроменен, като към края на годината се увеличи заради бонусите и допълнителните заплащания.
Източник: Капитал (10.08.2012)
 
Средната работна заплата скочи с 8,4% за година Средната месечна работна заплата се увеличава с 8,4% до 758 лв. през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2011 г. Това сочат данните на НСИ за второто тримесечие на 2012 г. Спрямо първите три месеца на годината повишението в средната заплата е с 3,7%. Дейностите, в които се регистрира най-голям ръст на средната заплата спрямо първото тримесечие, са финансови и застрахователни дейности – с 10% до 1533 лв., образование – с 8,4% до 720 лв., както и селско, горско и рибно стопанство – със 7,9% до 572 лв. На годишна база сред дейностите, които отчитат най-голям ръст, са търговия, ремонт на автомобили – с 18,9% до 691 лв., както и професионални дейности и научни изследвания – с 16,2% до 1062 лв. Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие е отчетено в дейностите създаване, разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – 1776 лв.; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия – 1547 лв, както и финансови и застрахователни дейности – 1533 лв. Най-ниско е средното заплащане в административните и спомагателни дейности – 498 лв., хотелиерството и ресторантьорството – 499 лв., и селско, горско и рибно стопанство – 572 лв. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2012 г. в обществения сектор нарасва с 4%, а в частния сектор - с 10,2%. По предварителни данни наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2012 г. се увеличават с 47,5 хил., или с 2,3% спрямо края на март 2012 г., като достигат 2,15 милиона. Спрямо края на първото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер - хотелиерство и ресторантьорство - с 37,3%, селско, горско и рибно стопанство - със 7,2%, както и в операциите с недвижими имоти - с 6,3%. Значително намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност образование - с 3%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите преработваща промишленост и търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети - съответно 22,1 и 17,9%. В края на юни 2012 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 47,5 хил., или с 2,2% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности преработваща промишленост - с 18,1 хил., и строителство - със 7 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности операции с недвижими имоти - с 10,4%, и строителство - с 5,3%.
Източник: Дарик радио (10.08.2012)
 
Износът на България се е увеличил с 2,8% за година През първите шест месеца на 2012 г. износът на България общо към ЕС и трети страни възлиза на 19,4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година експортът се увеличава с 2,8%, съобщиха от НСИ. Общата стойност на внесените стоки е 24,5 млрд. лв. и нараства с 12,9%. През май износът към страните от ЕС се увеличава с 5,15% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 2,1 млрд. лева. Износът на България за ЕС за периода януари - май 2012 г. запазва нивото на стойностния си обем от същия период на предходната година и е в размер на 9,6 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния, Франция и Белгия, които формират 71,4% от износа за страните - членки на ЕС. Експортът на България към най-големия търговски партньор в ЕС – Германия, се свива със 7% от началото на годината, показват данните на НСИ. България е изнесла стоки за 1,74 млрд. лв. за Германия и е внесла от там стоки за 2.3 млрд. лв., или 13,7% повече спрямо същия период на миналата година. С 9% расте износът за втория ни основен търговски партньор Италия, като от началото на годината експортът възлиза на 1,45 млрд. лв. Износът за Гърция, която е трети основен партньор на страната ни, расте с над 14%, докато вносът от южната ни съседка се свива с над 10% от началото на годината. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Португалия и Словения, докато най-голям спад е регистриран при стоките, изнесени за Люксембург и Малта. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - май 2012 г. е отрицателно и възлиза на 2, 073 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1, 533 млрд. лв., сочат още данните на националната статистика. Същевременно през първото полугодие на 2012 г. износът на България за трети страни се увеличава със 7,8% спрямо съответния период на предходната година и е в размер на 7,8 млрд. лв., a вносът се увеличава с 13% и е на стойност 10,2 млрд. лв., показват данните на националната статистика.
Източник: Класа (10.08.2012)
 
Безработните са се увеличили с 47,5 хил. за година В края на юни 2012 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 47,5 хил., или с 2,2% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Най-много е нараснала безработицата в преработващата промишленост (с 18,1 хил.) и строителството – със 7 хиляди. Същевременно средната месечна работна заплата за април 2012 г. е 760 лв., за май – 758 лв и за юни – 755 лв., сочат данните на НСИ за второто тримесечие на 2012 г. Спрямо първите три месеца на годината повишението в средната заплата е с 3,7%.Средната месечна работна заплата се увеличава с 8,4% до 758 лв. през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2011 г. По предварителни данни наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2012 г. се увеличават с 47,5 хил., или с 2,3% спрямо края на март 2012 г., като достигат 2,15 милиона. Спрямо края на първото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер - хотелиерство и ресторантьорство - с 37,3%, селско, горско и рибно стопанство - със 7,2%, както и в операциите с недвижими имоти - с 6,3%. Значително намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност образование - с 3%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите преработваща промишленост и търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети - съответно 22,1 и 17,9%.
Източник: Класа (10.08.2012)
 
Износът ни за трети страни се е увеличил през първото полугодие През периода януари - юни 2012 г. износът на България за трети страни се увеличава със 7.8 на сто спрямо съответния период на предходната година и е в размер на 7.8 млрд. лева, съобщават от НСИ. Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия и Македония, които формират 46.3 на сто от износа за трети страни. Значително нараства износът за Обединените арабски емирства, Израел, Канада, Сирия, Китай и Бразилия, докато най-голям спад е отчетен при износа за Сингапур, Иран, Индия и Хърватия, пише в съобщението. През юни 2012 г. износът за трети страни се увеличава с 33 на сто спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1.5 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите шест месеца на 2012 г. се увеличава с 13 на сто спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 10.2 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям ръст бележи вносът от Канада, Перу, Босна и Херцеговина, Иран и Бразилия, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан и Израел. През юни 2012 г. вносът на България от трети страни нараства с 1.2 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.7 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юни 2012 г. е отрицателно и е на стойност 2 372.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1858.4 млн. лева. През юни 2012 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 284.4 млн. лева.
Източник: Дарик радио (10.08.2012)
 
През май износът на България за ЕС се е увеличил с 5,1% на годишна база През май 2012 г. износът за ЕС се увеличава с 5.1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 2.1 млрд. лева, съобщиха от НСИ. Износът на България за ЕС за периода януари - май 2012 г. запазва нивото на стойностния си обем от същия период на предходната година и е в размер на 9.6 млрд. лева . Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния, Франция и Белгия, които формират 71.4 на сто от износа за страните - членки на ЕС. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Португалия и Словения, докато най-голям спад е регистриран при стоките, изнесени за Люксембург и Малта. Вносът на България от ЕС за периода януари - май 2012 г. се увеличава с 9.6 на сто спрямо същия период на предходната година и надвишава 11.6 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям ръст е отчетен при вноса от Кипър и Португалия, а най-голямо намаление - при вноса от Малта. През май 2012 г. вносът на България от страните - членки на ЕС, нараства с 15.8 на сто спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.7 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - май 2012 г. е отрицателно и възлиза на 2 073.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1 533.3 млн. лева.
Източник: Дарик радио (10.08.2012)
 
Статистиката преброи близо 410 000 безработни през пролетта на 2012-а Безработните хора в страната са 409 700 души, а коефициентът на безработица – 12.3 на сто през второто тримесечие на годината, сочат данните на националната статистика. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1,1 процентни пункта. Икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 3 283 100 души или 66.6 на сто от хората в същата възрастова група. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. коефициентът на икономическа активност е с 1,1 процентни пункта по-висок. Общият брой на заетите лица е 2 913 500 човека, а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години – 46,2 процента. Броят на заетите на възраст 15 - 64 навършени години е 2 875 100. Коефициентът на заетост на населението на същата възраст e 58,3 процента, като e с 0,2 процентни пункта по-висок в сравнение със същото тримесечие на 2011 година.
Източник: Дарик радио (10.08.2012)
 
Нощувките се увеличават със 7%, а приходите от тях - с 14.5% Със 7% са се увеличили нощувките в българските хотели, мотели, къмпинги и хижи от януари до юни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Сравнението е с първото шестмесечие на 2011 г. Приходите от общо 6.5 млн. нощувки през този период възлизат на около 275 млн. лв., увеличението е с 14.5%. Чужденците са похарчили с 19.6% повече, а българите - с 11.2%. Само през юни приходите на местата за настаняване възлизат на 115.5 млн. лв. , 92.6 млн. лв. е приносът на чужденците. Сумата е резултат от 3.1 млн. нощувки като 2.4 млн. от тях са на чужди туристи. Над половината от чужденците са предпочели да се настаняват в хотели от висока категория - 4 и 5 звезди, докато при българите мнозинството (43%) залагат на евтините обекти - до 2 звезди, една трета са отсядали в тризвездните, а една четвърт са предпочели лукса. Общата заетост на леглата през юни е 46.1%. Най-много са търсени хотелите от висока категория, където заетостта е 60%. Тризвездните са били заети наполовина, а по-непретенциозните - на една четвърт. През юни 2012 г. в страната са функционирали 2 300 места за настаняване с 242.1 хил. легла.
Източник: Дневник (10.08.2012)
 
Новите жилища са с 40% по-малко, но са по-просторни Между април и юни са въведени в експлоатация 520 жилищни сгради. Те са с 26.3% по-малко, отколкото през същия период на миналата година. Жилищата в тях са 2175, намалението е с 40.1 на сто, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Средната полезна площ на един нов апартамент се увеличава от 77.9 кв. м преди година на 84.7 кв. м. Най-просторни са новите жилища в областите Търговище - 178.0 кв. м, и София - 142.8 кв. м, а най-малки - в областите Видин - 36.0 кв. м, и Шумен - 57.9 кв. метра. Най-много нови блокове са пуснати във Варна - 115 сгради с 536 жилища, Бургас - 77 сгради с 661 жилища. В София пък повечето са еднофамилни - 50 сгради с 52 жилища, сочи статистиката.
Източник: Дневник (10.08.2012)
 
Увеличават се приходите от туристически нощувки През месец юни 2012 г. у нас са функционирали 2 300 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Това съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Традиционно за летните туристически месеци, общият брой на средствата за подслон се увеличава с 19%, а на леглата в тях - с 29.2%, в сравнение с предходния месец. Общият брой на осъществените нощувки е бил малко над 3,1 млн., като от тях 680 хил. са от български граждани, а останалите - от чужденци. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през юни 2012 г. е 46.1%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 60%, следвана от тези с 3 звезди - 48.3%, и с 1 и 2 звезди - 25.7%. Приходите от нощувки през юни достигат 115,5 млн. лв., като от чужденците те са 92.6 млн., а от българите - 22.9 млн. лева. От НСИ отчитат, че като цяло за първото полугодие (януари-юни 2012 г.) реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване са малко над 6,5 млн., или със 7.4% повече в сравнение със същия период на предходната година. Нощувките на чуждите граждани се увеличават със 7.3%, а на българските граждани - със 7.5%. През периода януари-юни 2012 г. общите приходи нарастват с 14.5% в сравнение със същия период на 2011 г., като от чуждите граждани увеличението е 19.6%, докато от българските граждани - с 11.8% повече
Източник: econ.bg (10.08.2012)
 
Намалява броят на новопостроените сгради с Акт 16 По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2012 г. е 520, като спрямо съответното тримесечие на 2011 г. намалeнието е 26.3%. Новопостроените жилища в тях са 2 175, или с 40.1% по-малко. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в областите Варна - 115 сгради с 536 жилища в тях, Бургас - 77 сгради с 661 жилища, и София - 50 сгради с 52 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2012 г. е 184.1 хил. кв. м, или с 34.9% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 година. Жилищната площ също намалява с 38.4% и достига 116.3 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 77.9 кв. м през второто тримесечие на 2011 г. на 84.7 кв. м през същото тримесечие на 2012 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Търговище - 178.0 кв. м, и София - 142.8 кв. м, а най-малка - в областите Видин - 36.0 кв. м, и Шумен - 57.9 кв. метра. Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, ползвани стаи като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не се включва площта на кухните. Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно.(stroimedia)
Източник: Други (10.08.2012)
 
Само 21 жилищни сгради са въведени в експлоатация в София през второто тримесечие Само 21 жилищни сгради са въведени в експлоатация в София през второто тримесечие на годината, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Утвърждава се тенденцията новопостроените жилищни сгради да са по-малки. Във въведените в експлоатация жилищни сгради в София в периода април-юни има само 72 жилища, т. е. средно около 3,5 жилища във всяка сграда. За периода най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в област Варна – 115 с 536 жилища в тях. Следва област Бургас със 77 сгради и 661 жилища в тях, а на трето място е София област с 50 сгради с 52 жилища в тях. В дъното на класацията е област Търговище – с 1 една въведена в експлоатация жилищна сграда с едно жилище в нея. В областите Благоевград и Видин са били въведени в експлоатация по 1 сграда с по 2 жилища в тях. Като цяло за България броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2012 г. е 520, което е с 26,3% по-малко в сравнение със същия тримесечен период на миналата година. Новопостроените жилища във въведените в експлоатация сгради за периода са били 2 175, което е с 40 на сто по-малко на годишна база. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2012 г. е 184,1 хил. кв. м, или с 34,9% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 година. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище обаче се увеличава от 77,9 кв. м през второто тримесечие на 2011 г. на 84,7 кв. м през същото тримесечие на 2012 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Търговище - 178 кв. м, и София – 142,8 кв. м, а най-малка - в областите Видин - 36 кв. м, и Шумен – 57,9 кв. Метра
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2012)
 
Активно лятно начало През първия месец от активния летен туристически сезон - юни, е постигнато увеличение на годишна база на реализираните нощувки. Това сочат публикуваните в края на миналата седмица данни на Националния статистически институт. Резултатите не са изненадващи на фона на очакванията на туроператори и хотелиери за силен сезон, дължащ се най-вече на Русия и други държави от бившия Съветски съюз. Традиционно голямата част от реализираните нощувки са осъществени от чужденци във висококатегорийни хотели. Другата приятна тенденция е, че през тази година има и сериозно увеличение на приходите на хотелиерите, показват още данните. Данните на националната статистика показват, че през юни са били реализирани 3.12 млн. нощувки на територията на страната във всички хотели и други места за настаняване. Традиционно основният дял от тях е от чужденци - 2.44 млн., а българските са около 680 хил. Така през първия месец от активния летен сезон е отчетено увеличение на годишна база от 7.4%. Данните показват, че то е натрупано както от чужденци, чиито нощувки растат със 7.3 на сто, така и от българи, където има увеличение от 7.5%. През тази година се запазва традицията предпочитаните обекти за настаняване на чужденците да бъдат висококатегорийните хотели, а за българите - тези с по-малко звезди. Така данните от статистиката показват, че през юни чужденците са направили близо 57% от нощувките си в хотели 4 и 5 звезди, а други над 34% - в тризвездни. Българите пък предпочитат хотели и места за настаняване с 1 и 2 звезди, където са реализирани над 42% от нощувките. Освен разликата в цените обяснението на хотелиерите за тази тенденция е, че българите посещават много повече къщи за гости и други подобни места за настаняване в планини и курорти за селски и екотуризъм, преобладаваща част от които са именно в тези категории. Данните за първия месец от активния летен сезон показват и друга приятна тенденция. Статистиката за юни отчита, че приходите от нощувки растат с по-бърз темп от броя им. Така през месеца са отчетени 115.5 млн. лв., като преобладаващата част от тях са от чужди туристи - 92.6 млн. лв. Приходите от нощувки на българи са за 22.9 млн. лв. Общото увеличение за юни е от 14.5%. С по-висок темп е ръстът при чужденците, приходите от които са с 19.6 на сто повече спрямо 2011 г., показват данните. Нощувките на българите пък са донесли 11.8% повече постъпления за хотелиерския бизнес. През първия месец от активния летен сезон най-висока заетост е регистриран при хотелите 4 и 5 звезди. Те са били пълни на 60% от капацитета си. При тризвездните хотели заетостта е достигнала 48.3 на сто, а при тези с 1 и 2 звезди - 25.7%, сочи още изследването на статистическия институт. Очакванията на хотелиери и туроператори са през този летен сезон да бъде постигнат ръст на туризма между 5 и 10%. Най-голямото увеличение ще дойде от Русия, където записванията са с между 15 и 20% повече спрямо 2011 г.
Източник: Капитал (12.08.2012)
 
Наетите по трудово и служебно правоотношение в края на юни са 2,15 млн. души. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката работещите се увеличават с около 47 хиляди души, или с 2,3% спрямо края на първото тримесечие на годината. Спрямо края на първото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер - хотелиерството и ресторантьорството - с 37,3% и селското стопанство - със 7,2%. Намаление с 3% има при наетите лица по трудово и служебно правоотношение в сектора на образованието. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в преработващата промишленост и в търговията и поддръжката на автомобили и мотоциклети - съответно 22,1 и 17,9%. В края на юни 2012 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 47,5 хил., или с 2,2% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в преработващата промишленост - с 18,1 хил., и в строителството - със 7 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в сектора на операциите с недвижими имоти - с 10,4%, и в строителството - с 5,3%. Средната месечна работна заплата за април 2012 г. е 760 лв., за май - 758 лв., и за юни - 755 лева, съобщават от НСИ. През второто тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2012 г. с 3,7% и достига 758 лв. Най-голямо е увеличението на средната месечна работна заплата в сферата на финансовите и застрахователни дейности - с 10%, в образованието - с 8,4%, и в селското стопанство - със 7,9%. През второто тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата нараства с 8,4% спрямо второто тримесечие на 2011 г. Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на 2012 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в сферата на комуникациите информационните технологии и медиите - 1776 лв. и в производството и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1547 лв. В сферата на финансите средната заплата е 1533 лева. Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: "Административни и спомагателни дейности" - 498 лв.; Хотелиерство и ресторантьорство" - 499 лв., и в "Селско, горско и рибно стопанство" - 572 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2012 г. в обществения сектор нараства с 4%, а в частния сектор - с 10,2%.
Източник: 24 часа (13.08.2012)
 
Рекорден срив в строежа на жилища от началото на кризата отчете Националният статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2012 г. През периода април-юни в експлоатация са въведени най-малко жилища, откакто НСИ започва да отчита този показател през януари 2009 г. Квадратурата на апартаментите също пада и вече е достигнала 53 кв.м. Едва 2175 жилища в 520 сгради са получили акт 16 през второто тримесечие на годината, което е спад с над 40% спрямо същия период на миналата година. Спрямо броя въведени сгради в експлоатация намалението е над една четвърт. За сравнение средно на тримесечие през 2009 г. в експлоатация са били пускани по 5514 апартамента, през 2010 г. - по 3942, а през 2011 г. - по 3488 жилища, показват данните на НСИ. Строи се само във Варна и Бургас Сравнително активни остават строежите на жилища по морето. Въпреки кризата и спада на продадените апартаменти, ваканционни комплекси продължават да се строят. Така Варна и Бургас са лидери по броя на въведените в експлоатация нови жилища. Във Варна акт 16 са получили 536 апартамента в 115 сгради. Средната им площ е била от 50 до 60 кв.м. В Бургас са въведени 661 жилища в 77 сгради, но те са с по-малка квадратура – до 50 кв.м.
Източник: Медия Пул (13.08.2012)
 
Спадът в строителството е 53% спрямо 2008 г. Спадът в строителството е 53% спрямо 2008 г. Това си е катастрофа, не спад, заяви изпълнителният директор на Строителната камара Иван Бойков. "Това са цифри, зад които стои изключително слаба инвестиционна активност, липса на чуждестранни инвестиции, липса на живот. Голямата част от нашите фирми работят в общините, а там се плащат данъци, такси, от тях пък общината плаща социална дейност. Така че се завърта един кръг, в който нещата не са добри", коментира той. По думите му, рязко са намалели обемите и хората, които са заети във фирмите от сектора. "Имаме 17% безработица и над 76 000 души освободени като работна ръка. В някои области това са цели части от промишлеността, от бизнеса. От 260 000 души сега работят към 180 000 и по-малко и то в активния сезон. Очаквам да освободим още около 4% работна ръка. Това е резултат от липсата на обеми и оживление на пазара", заяви специалистът. Бойков подчерта, че ангажимент на държавата е да подготви добри кадри във висшето и средното образование. Освен това държавата трябва да създаде условия за специализация в сектора, така че да има добри проектантски организации, смята той.
Източник: profit.bg (13.08.2012)
 
6.39 евро за квадратен метър наем искат в "Младост" 1а Не се наблюдават съществени изменения на пазара на недвижими имоти през последния месец, като ваканционното настроение явно се е прехвърлило на сегмента, сочи справка относно средните цени на имотите и наемите в един от водещите сайтове. Най-съществено раздвижване наблюдаваме при едностайните имоти, които поевтиняват с 2.8% за месец до средна цена от 685.6 евро за кв. м, съгласно офертите "продава". За сравнение, преди месец средната обявена продажна цена бе при ниво от 705 евро за квадратен метър. Ръст се наблюдава при офертите "продава" на двустайните жилища, като повишението е с 1.25%, до средно 701.6 евро, спрямо 710.5 евро месец по-рано. При тристайните имоти изменението е най-малко, като е положително в размер на 0.1% до 711.9 евро за квадратен метър. Така продължаваме да наблюдаваме тенденция цената за квадратен метър при тристайните имоти да е най-висока, а най-ниска при едностайните жилища, които не се радват на особена популярност в условията на поевтиняващи имоти. Само в един софийски квартал – "Яворов", средните продажни цени са над психологическата граница от 1000 евро, а именно при 1 164 евро. Най-евтините едностайни жилища се предлагат в Драгалевци със средна обявена продажна цена от 400 евро за кв. м. "Иван Вазов" е най-скъпият за двустайните имоти квартал, като там те са със средна продажна цена от 1 109 евро, докато най-скъпите тристайни при 1 182 евро за кв. м откриваме в "Хладилника". Тези, които търсят къде са най-евтините тристайни, могат да се ориентират към "Обеля" 2, където средните им продажни цени са при 477 евро за кв. м. При наемите ситуацията е доста сходна, като не се наблюдава ясна еднозначна тенденция, а наблюдаваните изменения са минимални през последните 30 дни. Наемите за кв. м на дву- и тристайните имоти намаляват съответно с 2 и 0.7% до 3.25 и 2.98 евро за кв. м. Почти без промяна се запазват наемните нива при едностайните жилища при 3.55 евро за кв. м. Най-скъп за живот в едностаен е "Младост" 1а, където собственициите искат средно по 6.39 евро за кв. м.
Източник: profit.bg (13.08.2012)
 
520 нови жилищни сгради у нас през второто тримесечие 520 са новопостроените жилищни сгради у нас, които са въведени в експлоатация през второто тримесечие на 2012 г. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо съответното тримесечие на 2011 г. намалeнието е 26.3%. Новопостроените жилища тогава са 2 175, или с 40.1% по-малко. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в областите Варна - 115 сгради с 536 жилища в тях, Бургас - 77 сгради с 661 жилища, и София - 50 сгради с 52 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2012 г. е 184.1 хил. кв. м, или с 34.9% по-малко, в сравнение със същото тримесечие на 2011 г. Жилищната площ също намалява с 38.4% и достига 116.3 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 77.9 кв. м през второто тримесечие на 2011 г. на 84.7 кв. м през същото тримесечие на 2012 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Търговище - 178.0 кв. м, и София - 142.8 кв. м, а най-малка - в областите Видин - 36.0 кв. м, и Шумен - 57.9 кв. метра.
Източник: profit.bg (13.08.2012)
 
Инфлацията стигна 4-годишен връх заради новите цени на тока и газа Ценовият скок на тока и природния газ видимо е оскъпило и живота на българите. През юли инфлацията е стигнала 3.1% на годишна база, като на месечна повишението е с 1.5%, обяви Националният статистически институт (НСИ). Това е и рекорд за последните четири години, като за последно инфлацията е била 1.5% на месечна база през октомври 2008 г. Тези стойности са много по-високи от традиционните за летните месеци. През юни например на месечна база имаше дефлация, а годишната инфлация бе двойно по-ниска - с 1.6%. Високата инфлация означава обедняване, ако доходите на домакинствата останат без промяна, или ако растат по-бавно, отколкото цените. Разбивката на НСИ по отделни стокови групи показва, че тя се дължи почти изцяло на по-високите домакински разходи за електроенергия. В потребителската кошница, която НСИ следи, има група "жилища" и в нея се включват цените на тока, водата, парното и други разходи за поддръжка на домовете. Точно цените в тази категория се качват най-сериозно - с 6.3%, докато цените на дрехите падат с 1%, а на храните - с 0.6%. С 1.5% се покачват и разходите за транспорт, а в групата - "свободно време, развлечения и културен отдих" общото поскъпване е 2.9%. Допускайки поскъпването на тока и газа да стане през юли, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) изтегли ценовия шок през топлите месеци, когато хората традиционно харчат малко за отопление, а през есента и зимата, когато разходите на домакинствата действително се повишат с увеличеното потребление, цените няма да се покачват и инфлацията няма да е толкова висока. Според експерти енергийното потребление заема дял между 10 и 12% в общите потребителски разходи и само поскъпването на потребителски енергоизточници вдига общата инфлация с една десета от покачването на техните цени. Частична компенсация за високите цени може да получат пенсионерите. Финансовият министър Симеон Дянков заяви в понеделник, че увеличението на пенсиите ще е с повече от 7.3% и то ще влезе в сила от началото на годината. Според министъра общата инфлация от юли 2009 г., когато ГЕРБ дойде на власт до юли тази година е 7.3 %. "Предвижданото увеличение на пенсиите ще компенсира тази инфлация. През последните години е водена много строга бюджетна дисциплина, за да не бъдем като всички останали европейски страни, където няма увеличение на пенсиите. "Вече идва времето на увеличаване на доходите", каза Дянков. За последните няколко седмици, в които започна да се обсъжда повишение на пенсиите, са разглеждани варианти, при които всички да се увеличат с еднакъв процент, или ниските пенсии да бъдат вдигнати с по-висок темп, отколкото високите. От 1 август вече са факт увеличените заплати на бюджетните служители. Предстои през следващите две седмици да бъдат публично оповестени и да има пълна прозрачност. Целта е била бюджетните заплати да бъдат изравнени – да се увеличат първо там, където е имало изоставане в годините, оясни още министърът и допълни, че майчинските категорично няма да бъдат увеличавани. "Не виждам защо това да става след като Бюджет 2013 влиза в края на септември", посочи министърът. Не се предлага промяна на данъци и акцизи в каквато и да било посока и те ще останат същите. В началото на юли влезе в сила новият Закон за държавните служители и с него се въвежда единен класификатор за длъжностите в публичната сфера. Той предвижда чиновниците да получават брутна заплата като сбор от твърдо възнаграждение и премии в отношение 2 към 1. Отделно, според квалификацията си, един служител ще може да получава много повече пари, отколкото негов колега на същото управленско ниво и същия стаж, но с по-малки умения. С новия закон обаче се увеличават разходите за работни заплати на министерствата, а няма гаранция, че всеки служител ще получава повече пари отколкото преди законът да влезе в сила. За това няма и гаранция, че всички заети в публичния сектор ще бъдат компенсирани срещу покачването на цените. За разика от държавния сектор пък в частните компании заплащането на служителите зависи много повече от финансовото състояние на самите фирми и договореностите между работодател и служител, като няма императив в реалното заплащане да се увеличава с темпа на инфлацията.
Източник: Капитал (14.08.2012)
 
Рекорден скок на цените Скокът на тока с близо 14% от 1 юли доведе до рекордна инфлация за изминалия месец от 1,5%, сочат данните на Националния статистически институт. Такава висока месечна инфлация не е имало от четири години насам, доста преди световната финансова криза да удари и България. Увеличената безработица и свитото потребление през последните години задържаха цените на повечето стоки. Но скокът на тока през юли с близо 14% доведе до рязко повишаване с 6,3% на необходимите средства за поддръжка на дома, а оттук би трябвало да се увеличат и приходите в бюджета от ДДС.
Източник: Стандарт (14.08.2012)
 
Микрорастеж Икономиката на България продължава да расте, макар и с много бавен темп. Добрата новина е, че за първи път от доста време насам вътрешното потребление отчита някакво по-осезаемо съживяване. Лошата - че икономиката на Европа отчита спад, а проблемите на еврозоната много бързо могат да се пренесат и на българска територия. В сравнение с първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 0.2%, а на годишна база увеличението е с 0.5%, показват публикуваните във вторник експресни данни на Националния статистически институт (НСИ). В същото време показват, че засега България успява да избегне повторната рецесия, в която се озоваха някои от членовете на еврозоната. В сравнение с останалите в Европа през второто тримесечие страната ни е доста преди средата, като 7 държави имат по-висок растеж спрямо първото тримесечие, а други две се представят като България. Растежът до момента обаче е под този, който прогнозира българското правителство. А това означава, че за да се реализират очакванията на управляващите, през втората половина на годината българската икономика ще трябва да отбележи доста по-убедителен ръст. Основни двигатели на растежа са увеличеното потребление - с 1.9% на тримесечна база и с 2.7% на годишна. Инвестициите пък вече отлепват от дъното и растат с 1.5% спрямо първото тримесечие. На годишна база техният спад също се забавя - до 2.1%. Доколко ръстът в потреблението ще се запази зависи и от пазара на труда. А той все още е нестабилен. Безработицата продължава да расте и през второто тримесечие достигна 12.3%. Броят на заетите също продължава да намалява, макар и с по-бавни темпове. Ръстът в потреблението може да е сигнал, че българите започват да се чувстват по-сигурни и по-склонни да харчат доходите си за текущо потребление, вместо да пестят за бъдещи периоди на несигурност. Инвестициите пък са важни, защото увеличаването им създава предпоставки за бъдещ ръст на производството и заетостта. И двете тенденции обаче трябва да се запазят в по-дълъг период от време, преди раздвижването в икономиката да се усети и от домакинствата под формата на повече работни места и по-високи доходи. В номинално отношение брутният продукт също се увеличава и достига 19.07 млрд. лв., след като предните две тримесечия той намаляваше и отчитаният от НСИ реален растеж бе подложен на съмнение от икономисти. Статистиката обаче отчита противоречиви данни за брутната добавена стойност, която мери реалното производство в икономиката. Номиналният й размер е 16.43 млрд. лв., което е 0.5% повече спрямо първото тримесечие, но на годишна база спада с 0.4%. Отделните компоненти на брутната добавена стойност също се представят противоречиво. Единствено индустрията увеличава добавената си стойност както на тримесечна база - с 0.7%, така и на годишна - с 1.8%. За сметка на това в земеделието има спад от 4.4% спрямо първото тримесечие и 7.7% увеличение спрямо второто на миналата година. Добавената стойност в сектора на услугите пък расте с 0.6% спрямо януари - март и се свива с 1% на годишна база. Елементът "корективи", който отразява събраните косвени данъци (ДДС и акцизи) и раздадените субсидии, спада с 1.8% на тримесечна база, но расте с 5.4% спрямо второто тримесечие на миналата година. Корективите отразяват данъчните приходи в бюджета, но зад тях може да стои както по-висока събираемост, така и по-голяма добавена стойност, реализирана от самите фирми. Според Българската стопанска камара увеличението им е следствие от притискане на фирмите от страна на приходната администрация, която отказва да възстановява ДДС.
Източник: Капитал (15.08.2012)
 
България е сред първенците в ЕС с годишен ръст на икономиката Българската икономика е сред десетината икономики в ЕС, които са отбелязали растеж на годишна база или са избегнали рецесията. Това показват обобщените експресни данни за произведения БВП в страните членки на общността, публикувани от Евростат. По информация на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2012 г. БВП на страната нараства с 0,5% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0,2% спрямо първото тримесечие на 2012 година. По данни на националната статистика БВП в номинално изражение достига 19,077 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е 16,438 млрд. лв., като най-голям дял от 59,8% формира секторът на услугите, следван от индустриалния с 35 на сто. Но брутната добавена стойност (БДС) намалява с 0,4% на годишна база през второто тримесечие, сочат още данните на статистиката. БВП се състои от БДС и корективи (данъци и субсидии). Тъй като корективите се увеличават с 5,4% на годишна база, те повишават и БВП на страната. БДС включва стойността, създадена в секторите услуги, индустрия и аграрен. Увеличение на годишна база е регистрирано в аграрния и индустриалния сектор съответно със 7,2 и 1,8%. Те имат малък дял в икономиката и секторът на услугите, със своя спад от 1% на годишна база, извежда БДС на минус 0,4% в сравнение на същото тримесечие на 2011 г. В крайна сметка БДС намалява за второ поредно тримесечие, след като през първото намаля с 0,2% на годишна база. В България е регистриран положителен икономически растеж на крайното потребление от 2,7% за година. То има най-голям дял – 79,5% от БВП, което в стойностно изражение възлиза на 15,17 млрд. лв. През второто тримесечие на 2012 г. бруто капиталообразуването в основен капитал е 4,4 млрд. лв. и заема 23,2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно в размер на 1,17 млрд. лв. или 6,2% от БВП. Износът на стоки и услуги през второто тримесечие на 2012 г. се увеличава с 2,8%, а вносът на стоки и услуги - с 6,9% на годишна база, сочи националната стастика. Същевременно експресните данни, публикувани от Евростат, показват, че в целия ЕС е регистриран спад от 0,2% през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година. Еврозоната е с по-дълбок спад - от 0,4%, което се дължи на дълговата криза в редица държави, повечето от които са в рецесия. Така България се нарежда до страни като Германия с годишен растеж 1%, Естония с 2,5%, Франция - 0,3%, Латвия - 4,3%, Литва - 2,7%, Румъния - 1,7%, Словакия - 2,9%, Финландия - 0,6% и Швеция - 2,2%. На другия полюс са държавите с годишен спад през второто тримесечие, някои от които, като Чехия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Португалия и Великобритания са в рецесия. Спад на годишна база регистрират Белгия (-0.4), Чехия (-1.5), Гърция (-6.2), Испания (-1.0), Италия (-2.5), Кипър (-2.4), Унгария (-1.0), Холандия (-0.5), Португалия (-3.3) и Великобритания (-0.8). Европейската икономика бележи рязко изоставане спрямо икономиката на САЩ и на Япония, като американската икономика отчита годишен ръст от 2%, а японската - от 3,6% през второто тримесечие
Източник: Класа (15.08.2012)
 
В еврозоната с 0,6% се е свило индустриалното производство през юни спрямо май. На годишна база производството в еврозоната е спаднало с 2,1%, показват данните на Евростат. Най-голямо месечно намаление на индустриалното производство е отчетено във Великобритания (-2,5%), Полша (-2%), Естония (-1,7%) и Италия (-1,4%), а най-голям ръст - в Литва (18,6%), Словения (2,9%) и Ирландия (2,7%).
Източник: Стандарт (15.08.2012)
 
Семейният бюджет е „на плюс“ през второто тримесечие Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2012 г. е 1 071 лв., докато разходите за същия период възлизат на 967 лв., сочат експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката от април до юли средният доход се повишава с 13,8%, а средните харчове на лице от домакинството са скочили с 11,2% спрямо същия период на 2011 г. Основен източник на средства на домакинствата продължава да бъде работната заплата, която формира 54,5% от общия доход. Средно на лице от домакинството тя е в размер на 583 лв., което е с 18% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Относителният дял на работната заплата в общия доход нараства с 2 процентни пункта за разглеждания период от време. Вторият по значение източник на доход на българските домакинства е от пенсии. Относителният дял в общия доход намалява с 3,3 процентни пункта и съставлява 26,7% от него. През второто тримесечие на 2012 г. доходите от пенсии нарастват в номинално изражение с 1,4% спрямо същото тримесечие на предходната година и достигат 286 лв. средно на лице от домакинство. Същевременно доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството се увеличават спрямо същия период на 2011 г. и достигат 81 лв. Доходите от социално осигуряване и социални помощи през второто тримесечие на 2012 г. имат сравнително малко значение за формирането на общия доход на домакинствата. Те се повишават за периода от 32 на 35 лв. средно на лице от домакинството, а относителният им дял в общия доход се запазва и представлява 3,3% от неговата структура. През второто тримесечие на 2012 г. относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход се запазва както при предходни периоди и е 98,1% от него, информират от НСИ. Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 5,4% и през второто тримесечие на 2012 г. са 333 лв. средно на лице в домакинството. Относителният им дял в общия разход намалява с 1,9 процентни пункта и представлява 34,5% от него през посочения период. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) се повишават от 135 лв. през второто тримесечие на 2011 г. на 162 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2012 година. Разходите за здравеопазване се запазват на същото равнище от 51 лв. както през второто тримесечие на предходната година и заемат 5,3% от общия разход. Разходите за транспорт и съобщения се увеличават с 15,4% и достигат 111 лв. средно на лице и заемат 11,6% от общия разход на домакинствата. Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават с 14,3% и през второто тримесечие на 2012 г. възлизат на 44 лв. средно на лице от домакинството. Техният относителен дял в общия разход е 4,6%, което е с 0.1 процентни пункта повече в сравнение с второто тримесечие на 2011 г. Разходите за облекло и обувки се запазват на същото равнище и през второто тримесечие на 2012 г. са 28 лв. средно на лице. Делът им в общия разход е 2,9%, което е с 0,2 процентни пункта по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2011 година. Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство не се променя съществено през второто тримесечие на 2012 г. спрямо същото тримесечие на 2011 година. Увеличение се наблюдава при консумацията на плодове - от 5,9 на 6,4 кг, на кисело мляко - от 7,3 на 8,4 кг, на сирене - от 2,9 на 3,1 кг. По-чувствително намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 26,2 на 24,9 кг, съобщават още от НСИ.
Източник: Класа (17.08.2012)
 
Над 50% от парите си българите харчат за храна и напитки Храната и жилището са най-скъпи за българина. Това показва последната актуална статистика, публикувана на сайта на НСИ. 51,3% от семейния бюджет българите отделят за прехраната си и за разходи за енергия, горива, вода и др. в дома си. Харчовете за храна и безалкохолни напитки се увеличават с 5,4% и през второто тримесечие на 2012 г. са 333 лв. средно на лице в домакинството. Това представлява 34,5% спрямо общите разходи. Плащането на вода, ток, отопление, обзавеждане и поддържане на дома се повишава на 162 лв. средно на лице от домакинството, като делът в общия разход достига 16,8%. Разходите за здравеопазване, облекло и обувки се запазват на същото равнище, но се увеличават тези за транспорт. Все по-скъпо излизат на потребителите алкохолните напитки и цигарите. Според националната статистика ръстът там е 14,3%. Доходите обаче също нарастват през второто тримесечие на 2012 г., показват данните на НСИ. Общият доход средно на лице от домакинство е 1071 лева, което е ръст с 13,8% сравнение със същия период на миналата година. Домакинствата отново разчитат основно на заплатата си. Тя формира 54,5% от доходите им или средно 583 лв. на лице от домакинство. Пенсиите са вторият по значение източник на доходи. Те представляват 27,7% от общия доход в домакинствата. Увеличават се и доходите от самостоятелната заетост, които достигат през второто тримесечие до 81 лева на лице от домакинството. Сравнително слабо е значението на доходите от социално осигуряване и социални помощи за формирането на семейния бюджет. Нарастват обаче и разходите в семейния бюджет, сочи статистиката на НСИ. През второто тримесечие на 2012 г. общият разход на лице от домакинство е 967 лв., което е ръст с 11,2% спрямо същият период на миналата година.
Източник: 24 часа (17.08.2012)
 
Добивната индустрия расте и през 2011 г. Добивната индустрия в България е продължила да расте и през 2011 г., въпреки че не е успяла да достигне предкризисните си нива. Добивът на полезни изкопаеми е достигнал 91.95 млн. тона, което е с 13% повече, отколкото през 2010 г., но все още е под рекордните 102.56 млн. тона за 2008 г. Стойността на произведената продукция пък се е увеличила с 21% до 2.8 млрд. лв., което е близо 4% от брутния вътрешен продукт и за което принос имат всички подотрасли - въглища, метални руди и т.н. Това показват данните на Българската-минно геоложка камара (БМГК), които бяха представени за Деня на миньора на 18 август. Добър сигнал е възстановяването при добива на строителни материали, който пострада най-силно от кризата. Водещи за отрасъла остават въглищата и металните полезни изкопаеми, които са осигурили 74% от добитите количества. В процентно отношение най-много се е увеличил обемът на добитите течни горива - с 478%. В тази област работят само две компании - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", макар че проучвания се правят от доста повече дружества. Според публикуваните наскоро данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма фирмите са произвели общо 443 куб. м природен газ и 22 хил. т нефт. Значителният ръст при газа се дължи основно на "Мелроуз рисорсиз", която започна добив от черноморските находища "Калиакра" и "Каварна" в края на 2010 г. По отношение на нефта добивът в България е минимален и почти не се е променил през 2011 г. По данни на камарата с най-добри производствени резултати в подсектора на течните горива за миналата година е "Овергаз инк.", която е собственик на пет газоразпределителни дружества и лидер в тази област. Компанията е увеличила доставките на синьо гориво с над 5% до 2.2 млрд. куб. м, а приходите й са нараснали с 26% и са достигнали 722.4 млн. лв. Много се е повишило и производството на въглища (главно лигнитни). Според предварителните данни на НСИ добитото количество е нараснало с 21%. Причината за това е увеличеният добив в "Мини Марица-изток" след влизането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово". Това се е отразило и на резултатите на държавното предприятие, като приходите му са се повишили с 25% до 552.4 млн. лв., а печалбата е скочила 2.5 пъти и е достигнала 21.4 млн. лв. Като цяло добивът на въглища е вторият по големина подсектор по стойност на произведената продукция - общо 808.3 млн. лв. за 2011 г. Най-значителен принос към брутния вътрешен продукт на страната продължава да има производството на метални руди, което е осигурило над половината от общия обем, отчетен от минните предприятия. През миналата година фирмите в този подотрасъл са произвели продукция за 1.5 млрд. лв., или с 25% повече, отколкото за 2010 г. В същото време добитата руда се е увеличила с 4%, т.е. голяма част от увеличението е ценово. Рудодобивните компании очаквано държат и топ позициите по приходи в отрасъла, като за най-добри производствени резултати за миналата година БМГК отличи "Елаците-мед". Последните налични данни в Търговския регистър за нея обаче са за 2010 г. и показват 492.7 млн. лв. приходи, с което се нарежда на второ място след "Асарел-Медет" с резултат от 509.8 млн. лв. През миналата година значителен ръст отбелязва "Челопеч майнинг". Приходите на златодобивната компания са се повишили с повече от 65% през 2011 г. и са достигнали 299.1 млн. лв. Така от загуба за предходната година дружеството не само излиза на печалба (158.6 млн. лв.), но и постига рекордно висока рентабилност на приходите - 53%. През миналата година бяха изпълнени няколко интересни инвестиционни проекта в сектора. "Асарел-Медет" въведе уникална за страната инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която позволява извличане на почти 100% от полезния компонент и помага за максималното оползотворяване на природните ресурси. Самото производство е без отпадъци и на практика представлява пречистване на водите. Освен това получаваната мед е с борсова чистота (99.99%) и значително повишава добавената стойност на предприятието. Инвестицията е за 40 млн. лв. и се очаква да се изплати за четири години. В "Челопеч майнинг" пък беше сменена системата за добив от т.нар. подетажно обрушаване към камерна система със запълнение. Основният проблем на стария метод е, че след години води до пропадания, докато по новата система изкопите се запълват и релефът не се променя. Освен това се намалява "загубата" на метал - от около 20-30% преди до 3-5% по новата технология.
Източник: Капитал (20.08.2012)
 
Безработицата у нас стигна 12,3 на сто Хората без работа у нас са достигнали 12,3% от всички българи в работоспособна възраст. Обезкуражените лица на възраст от 15 до 64 навършени години са близо 237 хиляди. Това представлява 14,4% от всички неактивни лица в тази възрастова група, които са над 1 милион 645 хиляди души. Това показват данните на Националния статистически институт за икономическата активност на населението през второто тримесечие на годината. През второто тримесечие на годината безработните лица в страната са 409,5 хиляди, от които 243 хиляди са мъже и 167 хиляди - жени.В сравнение с второто тримесечие на миналата година броят на безработните се увеличава с 10 на сто. Продължително безработни с повече от една година са 228 хиляди българи, или 55,6 на сто от всички безработни лица, като в сравнение с второто тримесечие на предходната година броят им се увеличава с 9,8 процента. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0,6 процентни пункта и достига 6,9 на сто през второто тримесечие на тази година. През второто тримесечие на 2012 г. общият брой на заетите лица (на възраст 15 и повече навършени години) е 2 9 млн., а относителният им дял от населението на същата възраст - 46.2%. В сравнение с второто тримесечие на 2011 г. броят на заетите намалява с 32.3 хил., или с 1.1%, а относителният им дял остава почти непроменен. През периода второ тримесечие 2011 - второ тримесечие 2012 г. намаление на заетостта се наблюдава само при мъжете - броят на заетите мъже намалява с 2.1%, а относителният им дял от всички мъже на 15 и повече навършени години - с 0.6 процентни пункта. От всички заети лица през второто тримесечие на 2012 г. малко над 1 5 млн. (52.5%) са мъже и близо 1 39 млн. (47.5%) са жени. С висше образование са 814.1 хил., или 27.9% от всички заети лица, със средно -1 773.1 хил. От общия брой заети лица 3.5% са работодатели, 7.3% - самостоятелно заети (без наети лица), 88.4% - наети лица, и 0.7% - неплатени семейни работници. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 36.4%, съответно 40.1% за мъжете и 32.5% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) остава на равнището от второ тримесечие на 2011 г. - 62.6% (65.4% за мъжете и 59.8% за жените), като при жените се увеличава с 0.4 процентни пункта, а при мъжете намалява с 0.4 процентни пункта. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 481.3 хил., или 46.0% от населението в същата възрастова група, като в сравнение с второто тримесечие на 2011 г. се наблюдава увеличение на заетостта на жените от тази възрастова група.
Източник: Класа (22.08.2012)
 
Освен броя на работещите, икономическата криза продължава да топи и работодателите в България. За една година те са намалели с 6900 - от 109 300 през второто тримесечие на 2011 г . до 102 400 през същия период на т.г. Това показва наблюдението на НСИ на работната сила. В повечето случаи става въпрос за микро- и малки предприятия, които имат малки резерви, за да противодействат на липсата на поръчки, поскъпването на горивата, тока, природния газ и затрудненото кредитиране, коментираха експерти. Наскоро Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия публикува анализ, според който над половината от фирмите у нас се опасяват от предстоящ фалит.
Източник: Труд (22.08.2012)
 
Все по-малко почивка Туристическите пътувания през второто тримесечие на годината са намалели драстично спрямо същия период на 2011 г. Българите са почивали по-малко както в страната, така и в чужбина, се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спадът на пътуванията на годишна база е с 22.9% за излизанията в чужбина и с над 28.1% по-малко за туристическите обиколки из страната. От данните на НСИ се вижда, че основна част от пътуванията в страната - 42%, са с цел посещение на "при близки и приятели". Извън България обаче основната цел е друга - почивка или екскурзия. Общият брой на пътуващите зад граница обаче е намалял наполовина – до 146 хил., като почти една втора от тях са на възраст между 25 и 44 години. През второто тримесечие на годината едва 4% от българите са почивали и в България, и извън нея. Намалели са и служебните пътувания в чужбина. Те са с 33% по-малко за периода април-юни спрямо същото тримесечие на 2011 г. От данните на НСИ се вижда, че българите използват туристически агенции много повече за пътуванията си извън страната, отколкото за тези във вътрешността й. Около една пета от пътуващите зад граница се доверяват на компании да организират почивката им. В България обаче този дял е по-малко от 3%, докато почти 75% пътуват без резервация. Средният разход на един турист е бил 125 лв. за пътуване в страната с лична цел и 472 лв. за пътуване в чужбина. Основно перо при пътуването обаче остава транспортът. Независимо от дестинацията той заема над една трета от парите за почивка - 35.4% за страната и 36.2% в чужбина.
Източник: Капитал (27.08.2012)
 
Над 90% ръст на пътуванията към Испания и Австрия 404 600 български граждани са пътували в чужбина през юли 2012 година. Това са с 12% повече от пътувалите прз юни и със 7% над регистрираните през юли 2011 година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към: Испания - с 92,1%, Австрия - с 90,4%, Германия - с 63,9%, Франция - с 63%. Същевременно намаляват пътуванията към Великобритания - с 56,1%, Сърбия - с 31,9%, и Белгия - с 22,6%. 34,9% са били пътуванията с цел почивка и екскурзия, 20,1% са със служебна цел. 45% от българите са ходили в чужбина с друга цели - гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия. През юли тази година с други цели са били 61,3% от пътуванията към Сърбия, 50% - към Великобритания, и 46,8% - към Турция. Преобладаващият дял от пътуванията към Испания и Италия са с цел почивка или екскурзия - съответно 62,7 и 49,1%, докато пътуванията към Белгия и Австрия са свързани със служебна цел - съответно 53,3 и 37,2% от всички реализирани пътувания.
Източник: 24 часа (28.08.2012)
 
Песимизмът пак завладя българските мениджъри През август мениджърите отново се връщат към песимистичните нагласи за развитието на бизнеса си, въпреки появата на слаб оптимизъм през предходния месец. Това става ясно от месечната анкетата на Националния статистически инситут (НСИ) сред ръководители на компании от четири сектора – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, с която се оценява бизнес климатът в страната. През август обобщеният показател се свива с 3.3 процентни пункта, като това е и най-значителният месечен спад от началото на годината. А зад него стоят по-песимистични оценки спрямо предходния месец и в четирите наблюдавани сектора. Бизнес климатът в промишлеността се влошава с 2.8 пункта спрямо юли. Мениджърите отчитат спад в поръчките от чужбина и в същото време споделят, че имат по-ниски очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. Бизнес климатът в строителството спада най-значително - с 6.9 пункта. Основната причина е увеличеният песимизъм в очакванията на предприемачите в сектора за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им за строителната активност през следващите три месеца са по-неблагоприятни. В сектора очакват и нов спад на заетостта. В сферата на търговията на дребно спадът е с 1.7 пункта. Оценките на търговците за развитието на бизнеса им са станали по-умерени, отчитат от НСИ. Въпреки това обаче очакванията им за следващите шест месеца са по-благоприятни. Лек оптимизъм е регистриран и в прогнозите по отношение на поръчките и обема на продажбите за следващите три месеца. При услугите спадът е с 2 пункта. Оценката на мениджърите за състоянието на бизнес сектора им през следващите шест месеца се променя от "по-добро" към запазване на "същото" ниво. В същото време очакванията им по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца са по-благоприятни. Това обаче няма да бъде съпроводено с допълнително наемане на персонал.
Източник: Капитал (29.08.2012)
 
Бизнес климатът през август се влошава във всички отрасли на икономиката Неблагоприятен бизнес-климат през август във всички отрасли на икономиката - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, отчете Националния статистически институт. Анкетата с мениджъри в четирите отрасъла показва, че общият показател се е понижил с 3.3 пункта спрямо юли и е на равнището от 2001 година. В промишлеността показателят намалява с 2.8 пункта в сравнение с юли, като основен проблем е намаляването на поръчките от чужбина. Предприемачите посочват още и несигурната икономическа среда и свитото потребление в страната като проблем за развитието на предприятията си. Относно продажните цени очакванията са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Строителството отново е начело в негативизма и регистрира спад от 6.9 пункта за месец. Строителната активност се забавя въпреки активния сезон за работа в отрасъла, намаляват и заетите в него. Финансови проблеми – затруднен достъп до кредити и липса на инвестиции-са основните проблеми в сектора. По отношение на заетите в бранша прогнозите са също в посока на намаление. При търговията на дребно проблемите идват от свитото потребление и силната конкуренция, показват данните на статистиката. Тук понижението на бизнес климата е с 1.7 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на по-умерените оценки на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно обаче очакванията им за следващите шест месеца са по-благоприятни. Лек оптимизъм е регистриран и в прогнозите по отношение на поръчките към доставчиците и обема на продажбите за следващите три месеца. Факторите, затрудняващи в най-голяма степен дейността на предприятията, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени мениджърите не очакват повишение през следващите три месеца. И в сектора на услугите бизнес климатът отчита понижение с 2.0 пункта за месец. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса в отрасъла. Същевременно обаче очакванията им по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца са по-благоприятни, но то няма да бъде съпроводено с допълнително наемане на персонал.
Източник: Класа (29.08.2012)
 
В началото на последната седмица на август в Агенцията по заетостта /АЗ/ са публикувани 7 113 свободни работни места, обявени в бюрата по труда в страната, съобщи БТА. Само преди дни от агенцията обявиха, че работодатели от цялата страна търсят над 11 хиляди работници по схемата "Подкрепа за заетост" по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Според експерти от АЗ се отчита изключителен интерес към тази мярка за заетост както в публичния, така и в частния сектор. За по-малко от месец след стартирането на схемата заявените работни места са били с 2 113 повече от планираните 9 000, твърдят специалистите. Според тях заявените работни места по общини, областни администрации и общински предприятия са предимно за възстановителни и ремонтни дейности, както и в областта на търговията и услугите. До края на месец август се очаква да започнат работа над 5 000 безработни лица. Бюджетът по схемата "Подкрепа за заетост" е около 80 млн. лева за периода 2012-2014 г. По тази схема се предвижда близо 10 хиляди безработни лица да получат посреднически услуги, а от тях - близо 9 000 да бъдат включени в обучение и заетост. Междувременно Евростат обяви, че тенденцията на пазара на труда в ЕС върви към свиване на свободните работни места. Пикът на свободните работни места в ЕС-27 е бил 2.2 на сто през 2007 г. и оттогава през годините се понижава до 1.5 на сто през 2011 г.
Източник: profit.bg (29.08.2012)
 
За втори пореден месец се задава яка инфлация у нас. След рекордните за лятото 1,5% през юли поскъпването за август дори може да бъде и по-голямо. Производствените цени на вътрешния пазар са скочили с 1,9 на сто през миналия юли спрямо юни, съобщи вчера националната статистика. Обикновено те се отразяват в магазините през следващия месец, защото повечето фирми имат договори, които изискват поне 30 дни предизвестие при промени в доставните цени. И според методологията на статистиката индексите на цените на производител могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията. Рязкото увеличение на производствените цени през юли се дължи на поскъпването на тока с около 13 на сто. Скокът в добивната промишленост е с 1,7 процента. Производството на храни се е оскъпило с 0,3%, а на основни метали - с 1,3 на сто. С най-много - 4,1 процента, е увеличението в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Сравнението на годишна база също показва значителен скок на производствените цени. Нарастването им за юли спрямо същия месец на миналата година е с 4,5 на сто. При производството на цигари и тютюневи изделия увеличението е с 8,1%, а при напитките - с 5 процента. Скокът в химическата промишленост е с 8,4 на сто. Въпреки новите цени на тока производството на еленергия е увеличено с 15% през юли спрямо юни, показват пък други данни на НСИ. За месец са добити 4033 гигаватчаса. На годишна база обаче производството на ток намалява с 4,8 на сто.
Източник: 24 часа (31.08.2012)
 
По-скъпите горива и електроенергия вдигнаха производствената инфлация Производствената инфлация в България през юли е нараснала на месечна база с 1.8%, след като през предходните два месеца намаляваше. В сравнение със същия месец на миналата година общият индекс на производствените цени се е повишил с 3.1% заради поскъпването енергийните цени средно с 4.1 на сто през миналия месец, показват обявените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител измерва промяната в производствените цени на стоките, които се продават не само на вътрешния, а и на външния пазар. От разбивката на НСИ се вижда, че другият основен индекс, който отчита изменението на цените, но само при стоките, които се продават на вътрешния пазар, също расте, дори с по-висок темп. Той се увеличава с 4.5% на годишна база и с 1.9 на сто на месечна. По принцип се приема, че цените на производител са индикатор за това каква ще бъде потребителската инфлация. През юли на месечна база тя беше 1.5% - най-високата от от три години насам, което се дължеше отново основно на поскъпването на горивата. Годишната инфлация за юли беше 3.1%. Ако тази тенденция на поскъпване на горивата се запази в продължителен период, потребителите ще усетят още по-голямо нарастване на цените, при това то ще се разпространи върху всички стоки. Според специалистите е нормално в години на растеж да се наблюдава увеличаване на производствената инфлация, но в момент когато производствените мощности са далеч под средното си натоварване и потреблението спада и основните ни западноевропейски пазари са пред рецесия, ситуацията трудно може да бъде приета за положителна. Досега заради свиването на продажбите производителите и търговците намаляваха маржовете си на печалба, удържайки инфлацията, но нарастване на цените на горивата и някой основни суровини в процеса на крехко възстановяване няма как да не се отрази на икономиката и това намира отражение в последните данни. Динамиката на производствените цени е различна за промишлените сектори, като най-голяма е в преработващата промишленост. Най-съществено е годишното увеличение при производството на химични продукти, на тютюневи изделия и хранителни продукти. Това се потвърждава не само от данните на общия индекс, но и от този за вътрешния пазар. В същото време е отчетен спад в производство на метални изделия, без машини и оборудване, производството на метали и производство на електрически съоръжения и мебели. В добивната промишленост цените на годишна база са почти непроменено, а на месечна са се покачили с 1.7%. Докато при производството и разпространението на енергия и газ на вътрешния пазар на годишна база увеличението на показателя през юли е с 10%, а на месечна - с 4.1%.
Източник: Капитал (31.08.2012)
 
ПЧИ в нефинансовия сектор с 2,2% спад през 2011 г. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор през миналата година са с 2,2 на сто по-малко в сравнение с 2010 година, сочат предварителните данни на Националният статистически институт. Сумата им е над 21 милиона лева. Най-голяма е стойността на направените вложения в промишлеността и в сектора на услугите. Те заедно формират близо 60 на сто от общия обем на преките чуждестранни инвестиции и делът им е нараснал с 3,4 пункта спрямо предходната година. В сектор "Строителство" инвестициите са намелели с 40 на сто и са в размер на 775 милиона евро. Според предварителните данни, през миналата година разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са се увеличили с повече от 9 на сто. Промишлеността и секторът на услугите формират почти 53 процента на сто от общия обем разходи. Отчетено е намаление на вложенията в сгради и строителни съоръжения с малко над 2 пункта. С близо 2 на сто обаче нарастват вложените средства за закупуване на земя, а с 1% - разходите за придобиване на транспортни средства
Източник: Инвестор.БГ (31.08.2012)
 
Добивната и преработващата промишленост с най-голям дял в индустрията ни 34,363 млрд. лв. е произведената добавена стойност през 2011 г. от нефинансовите предприятия в България. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на сайта на институцията. Отчети за дейността си са представили 309 892 фирми. В тях работят 1 913 087 души. Отчетените разходи за инвестиции за дълготрайни материални активи през 2011 г. са 13,933 млн. лв., съобщи още НСИ. Добавената стойност, произведена от промишлените предприятия през миналата година е достигнала 13,950 млрд. лв., сочи статистиката. Нараснал е делът на секторите „Добивна промишленост“ - със 1,7 пункта, достигайки 11,3%. Ръст има и при сектор „Преработваща промишленост“ - с 0,4 пункта, като е достигнат дял 64,9%. Годишен отчет за дейността си през 2011 г. са представили 33 009 промишлени предприятия, или 10.7% от общия брой на отчетените в НСИ. Свил се е делът на сектор „Производство и разпределение на електрическа енергия и газообразни горива” с 1.8 пункта до 19.1%. Намаление с 0,3 пункта има в сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”. В промишления сектор през 2011 г. броят на заетите лица достига 631 296 и формира най-голям дял - 33.0% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. В сектор „Строителство” през 201 г. е реализирана добавената стойност по факторни разходи за 2,601 млрд. лв. по текущи цени. В сравнение с предходната година относителният дял на сектора в общия обем на добавената стойност за нефинансовите предприятия намалява с 0.5 пункта до 7.6%. Броят на строителните предприятия, представили годишен отчет за дейността си през 2011 г., е 19 518, или 6.3% от всички отчетени в НСИ. Заетите лица в този до неотдавна развиващ се сектор е 162 944, като относителният им дял от общия брой на заетите в нефинансовия сектор е 8.5%, или с 1.0 пункт по-малко спрямо 2010 г. По предварителни данни добавената стойност по факторни разходи в сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” през 2011 г. достига 6 782 млн. лв. по текущи цени. Спрямо 2010 г. структурата на добавената стойност по дейности се променя, като нараства делът на търговията на дребно - с 0.4 пункта, достигайки 28.5%, и търговията с автомобили и мотоциклети - с 0.1 пункта, или с 8.8%, а намалява делът на търговията на едро - с 0.5 пункта. Миналата година броят на заетите лица в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети е бил 518 847 души. Относителният им дял в общия брой на заетите в нефинансовите предприятия е 27,1% и намалява с 0,3 пункта в сравнение с поминалата година, съобщава НСИ. Годишен отчет за дейността си през 2011 г. в НСИ са представили 137 874 търговски предприятия, или 44.4% от общо отчетените. Реализираната добавена стойност в сектор „Услуги“ през 2011 г. е 11,030 млрд. лв. По текущи цени. Спрямо предходната година относителният й дял в обема на добавената стойност сред нефинансовите предприятия намалява с 0,8 пункта до 32,1%. По предварителни данни годишен отчет за 2011 г. в НСИ са представили 119 491 предприятия от услугите. Това прави 38.6% от общия брой регистрирани дружества. Броят на заетите лица в сектора достига 600 000, или 31.4% от всички работещи.
Източник: Класа (31.08.2012)
 
Поскъпването на енергията през юли наду производствената инфлация с 1.9% Поскъпването на енергията наду производствената инфлация в България през юли с 1.9%, спрямо месец юни, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Заради въведените от 1 юли нови цени на ток и газ, се увеличиха цените на производител във всички сектори на икономиката. На годишна база цените на производител на вътрешния пазар са с 4.5% по-високи, съобщават от статистиката. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 1.3% спрямо юни 2011 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 10.6%, при производството на химични продукти - с 8.4%, при производството на тютюневи изделия - със 7.1%, а намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 10.6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.9%. На годишна база поскъпването в преработващата промишленост е с 2.4%, в енергетиката - с 10.6%, а в добивната промишленост остават на миналогодишното равнище. Най-голямо е поскъпването на цените на химичните продукти - с 8.4%, на тютюневите изделия - с 8.1%, на напитките - с 5.0%. Намаление се отчита при производството на основни метали - с 3.4%, електрически съоръжения - с 1.6%. Общият индекс на цените на производител, който включва и износа, нараства с 1.8% спрямо юни и с 3.1% спрямо юли 2011 г., сочат още данните на НСИ.
Източник: Класа (31.08.2012)
 
309 хил. фирми храниха 1.9 млн. души в България Фирмите, които са осъществявали дейност в България през миналата година в сфери извън финансите, са били 309 892 на брой. Близо половината от тях са в сектора на търговията. Частният бизнес в реалната икономика е давал работа на 1.9 млн. души, като произведената от тях добавена стойност възлиза общо на 34.363 млрд. лв. Това показват предварителните данни на база подадени в Националния статистически институт годишни отчети за дейността през 2011 година. В промишлеността броят на предприятията е 33 009, от които 385 са в сектора на добивната промишленост, а 30 361 са в преработващата промишленост. В сравнение с предходната 2010 година броят на предприята в преработващата промишленост е намалял с 467. Броят на заетите в промишления сектор през миналата година е възлизал на 631 296 души, показват още статистиките. Строителните предприятия, развивали дейност през миналата година, са били 19 518 и в тях са намирали препитание 162 944 души. По-малко са фирмите, които са се занимавали със строителство на сгради. За една година броят им е намалял със 738 фирми. В търговията през миналата година са работили 137 874 фирми или 44.4% от всички действали през миналата година компании, преброени на база подадените отчети. Наетите служители са били 518 847 души, което е с 0.3% по-малко от предходната 2010 година. В сектора на услугите са работили 119 491 предприятия, което е с 0.9% повече спрямо предходната 2010 година. Повече нови фирми са стартирани в областта на операциите с недвижими имоти. За една година в тази ниша са разкрити нови 565 дружества. Услугите са дали работа на 600 хил. души през миналата година, което е с 1% повече спрямо предходната година. Реализираната добавена стойност от тези дружества се изчислява на 11.030 млрд. лв. Националната статистика излезе и с данни за притока на чуждестранни инвестиции в реалния сектор за миналата година. Те възлизат на 21.616 млрд. евро, което е с 2.2% по-малко, в сравнение с предходната 2010 година. Най-големите вложения са направени в промишлеността, към която са били насочени 8.741 млрд. евро. В сектора на услугите са инвестирани 4.121 млрд. евро. Намаляват паричните потоки от чужди инвеститори в строителството, като за миналата година те възлизат на 775 млн. евро. За придобиване на дълготрайни материални активи са инвестирани 17.763 млрд. лв. , което е с 9.5% повече, в сравнение със същия период на предходната 2010 година. В сектор "Строителство" инвестициите в дълготрайни материални активи са за 1.147 млрд. лв., което е с 16.2% по-малко, в сравнение със същия период на 2010 година.
Източник: Дарик радио (31.08.2012)
 
Спад от 2.2% на чуждите инвестиции в български фирми Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към края на 2011 г. са 21.616 млрд. евро, което е с 2.2% по-малко в сравнение с 2010 година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голяма е стойността на направените чужди инвестиции в промишлеността - 8.741 млрд. евро. В сектора на услугите, обхващащ търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство, вложенията възлизат на 4.121 млрд. евро. През 2011 г. промишленост и услуги формират 59.5% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял общо нараства с 3.4 пункта спрямо предходната година. През изтеклата година в строителството вложенията намаляват с 40% в сравнение с 2010 г. и възлизат на 775 млн. eвро. През 2011 г. извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 17.763 млрд. лв., като е отчетено нарастване от 9.5% в сравнение с предходната година. Отново най-много средства са били вложени в промишления сектор - 5.428 млрд. лв. В сектора на услугите вложенията са 3.961 млрд. лева. През 2011 г. тези сектори заедно формират 52.9% от общия обем разходи за ДМА. Тук също има спад в строителния сектор и той е 16.2%, като общата стойност на вложенията е 1.147 млрд. лева. През миналата година се наблюдава промяна в структурата на разходите за придобиване на активи. Намаляват вложенията за сгради и строителни съоръжения и конструкции с 2.1 пункта до 45.4% от общия обем на инвестициите за ДМА през годината. Значително увеличение с 1.8 пункта има в инвестициите в земя, както и извършените разходи за придобиване на транспортни средства - с 1 пункт. Те формират съответно 8.5 и 9.9% от общия обем на направените инвестиции в дълготрайни активи.
Източник: Класа (31.08.2012)
 
Инвестиционните компании с най-високи обороти, здравноосигурителните – на загуба През миналата година инвестиционните компании са реализирали най-висок ръст на оборотите, а здравноосигурителни дружества са излезли на загуба. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на интернет страницата на онституцията. Специализираните инвестиционни предприятия - инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, договорни фондове и акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), в България през 2011 г. са били 249. По предварителни данни балансовата стойност на активите им към 31 декември 2011 г. е 9,024 млрд. лв., което е с 32.9% повече в сравнение с 2010 г. Получените чужди активи (ценни книжа и парични средства на клиенти) са в размер на 6,477 млрд. лв. и се увеличават с 39.5% на годишна база. Финансовите приходи (оборотът) по текущи цени през 2011 г. на специализираните инвестиционни предприятия възлизат на 653.8 млн. лв. и се увеличават със 7.8% спрямо 2010 г., а финансовият резултат за годината е 56.2 млн. лв. нетна печалба. Лицензираните здравноосигурителни дружества, представили годишен отчет за дейността си през 2011 г. в НСИ, са 20. Балансовата стойност на активите на дружествата към края на годината е 82.5 млн. лв., или с 5.3% повече в сравнение с 2010 година. Оборотът1 на здравноосигурителните дружества през 2011 г. по текущи цени е 40.4 млн. лв. и намалява с 4.2% спрямо предходната година. Финансовият резултат от дейността на здравноосигурителните дружества през 2011 г. е загуба в размер на 0.5 млн. лв., което е с 0.8 млн. лв. по-малко в сравнение с 2010 година. 1,710 млрд. лв. е бил оборотът по текущи цени на застрахователните дружества през цялата 2011 г. Това съобщи Националния статистически институт след обобщаване на окончателните данни за миналата година. Отчетен е ръст от 0,8% спрямо предходната година. По-голямо увеличение на оборотите бележат животозастраховането – 3,8%. При общото застраховане то е 0,2%. През 2011 г. застрахователните дружества отчитат положителен финансов резултат от дейността си в размер на 71 млн. лв., което е с 62.9 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Дружествата по общо застраховане са реализирали печалба от 61.3 млн. лв., а животозастрахователните - 9.7 млн. лв. В България са лицензирани 43 застрахователни компании. Общата балансова стойност на активите им през миналата година е била 3,116 млрд. лв. Спрямо 2010 г. ръстът й е 3% Оборотът по текущи цени на пенсионноосигурителните дружества през 2011 г. е бил 80,1 млн. лв., а реализираната печалба – 22,7 млн. лв., съобщи НСИ. Това означава, че ръстът спрямо предходната година е 14%. Миналата година в страната са развивали дейност 9 пенсионноосигурителни дружества. Балансовата стойност на техните активи към края на 2011 г. е161,3 млн. лв., като ръстът спрямо предходната 2010 г. е 10,6%. Пенсионните фондове, представили в НСИ отчети за дейността си през 2011 г., са 28, като от 18 от тях се занимават със задължително пенсионно осигуряване - 9 универсални и 9 професионални. Доброволните са 10. Балансовата стойност на активите им към края на 2011 г. е 4,598 млрд. лв., увеличението им е с 15.0% на годишна база. Инвестициите на пенсионните фондове са достигнали 4,233 млрд. лв., което е с 13.7% повече в сравнение с 2010 г. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове към изследвания период е 3 994 000 души, а брутните постъпления от осигурителни вноски достигат 837,7 млн. лв. Ръстът им спрямо предходната година е 8%.
Източник: Класа (31.08.2012)
 
Евростат: Безработицата в България продължава да расте Нивото на безработица в България е продължило да се увеличава и през юли, като е достигнало 12,4 на сто. Това показват публикуваните днес данни на Евростат за безработицата в страните от Европейския съюз и еврозоната. Същевременно данните за юни са били коригирани надолу от първоначално обявените 12,4 на сто до 12,3 на сто. Увеличението на безработицата у нас продължава трети пореден месец, показват изчисленията на статистическия институт. В началото на 2012 година показателят бе на ниво 11,8 на сто, а година по-рано безработните бяха 11,1 на сто. Нивото от 12,4 на сто нарежда България над средната стойност за Европейския съюз. Най-сериозна е ситуацията в Испания, където безработните са 25,1%, следват Гърция с 23,1 на сто и Португалия с 15,7 на сто. Най-ниска остава безработицата в Австрия (4,5%) Холандия (5,3 на сто), Германия и Люксембург (по 5,5 на сто). Като цяло, нивото на безработица в Европейския съюз за юли е 10,4 на сто, като за месеца няма изменение. Такава е ситуацията и за еврозоната, където показателят е 11,3 на сто. През юли 2011 година нивата бяха съответно 9,6 на сто и 10,1 на сто. За последната година безработицата се е свила в десет от страните в еврозоната, в шест е отчетен ръст, а в Словения няма промяна. Най-голям спад има в Естония – от 13,2 до 10,1 на сто, Литва и Латвия. Най-големите увеличения пък са в Гърция – от 16,8 до 23,1 на сто, Испания и Кипър. Неприятна остава ситуацията с младежката безработица в ЕС. Сред хората под 25-годишна възраст нивото на безработицата в еврозоната е 22,6 на сто, а в Европейския съюз като цяло – 22,5 на сто. Най-тежка е ситуацията в Испания и Гърция, където безработните младежи са съответно 52,9 и 53,8 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2012)
 
Рекордна безработица и в ЕС, 25 милиона са без доходи от труд 11,2% е безработицата за миналия месец в ЕС, това са над 25 млн. души в целия ЕС и те са без работа в момента. Това е много обезпокоително и показва възможността на това, че трябва да се дава приоритет на създаването на работни места, а не толкова на мерки, свързани с икономии. Това каза в неделя пред БНР Огнян Златев, ръководител на отдел "Комуникации" в Главна дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на ЕК. За първи път се достигат такива високи равнища на безработицата в целия ЕС, каза още Златев. Има връзка между тези данни и безработицата при младите хора. Младите са два пъти повече изправени пред възможността да не могат да си намерят работа, в сравнение с възможността на по-опитните работници, обясни той. „ЕС се надява и се опитва с някои от мерките да насърчи младежката мобилност сред хората, които търсят работа. Тази мобилност не е свързана с "изтичане на мозъци", а да се даде възможност на хора да потърсят работа в други държави със съответната квалификация. Или може да отиде човек да придобие квалификация и след това да се върне в родината си да приложи тази квалификация“, допълни Златев. Правителството си е поставило програма да усвои средствата, с които разполага. Не можем да видим резултатите още на следващия ден. С тези средства би следвало да се предоставят допълнителни възможност на младите хора за чиракуване или насърчаване на работодателите да вземат млади хора на работа. Това не са мерки на хартия само и положението не е извън контрол, поясни Златев.
Източник: Класа (03.09.2012)
 
ДСКСБТ: Храните на едро поскъпват нетипично Цените на хранителните стоки на едро поскъпват нетипично това лято, като индексът им се покачи през август до 1.379 пункта и е с около 9 процента над нивото от същия месец на предходната година, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, цитирани от БТА във вторник. През юли - август тази година се наблюдава обща тенденция на поскъпване на основните хранителни стоки, млечните произведения, плодовете и зеленчуците. През август цените на брашно, олио и яйца се качват на месечна база с 3.5 - 6.8 на сто. При млечните произведения, захарта, варивата и някои месни произведения поскъпването за месеца е с около 2 - 3 процента. Лек спад на месечна база има при малотрайните колбаси, а цените на ориза, скумрията, пилето и каймата се задържат на нивата от предходния месец. Спрямо миналия август поскъпване на годишна база е отчетено при яйцата - 29 процента и при фасула - 20 на сто. Спад на стойностите на годишна база в диапазона 5 - 13 процента е отчетен при захарта, лещата, ориза, кашкавала, скумрията и колбасите. Тенденциите, които се наблюдават при движението на цените на зеленчуците са нетипични за този месец от годината, посочват от комисията. През август цените на едро на полските и оранжерийните краставици са по-високи с 30 - 40 процента, а на полските и оранжерийните домати с 4 - 5 процента. Поскъпване на месечна база с 11 процента има при картофите. Спад спрямо миналия месец е регистриран при зелените чушки с около 30 на сто, при гроздето - средно с 43 процента, на дините. На годишна база единственото значимо изключение от поскъпването е зрелият чесън. Полските и оранжерийните домати са поскъпнали двойно - със 100 процента, а полските и оранжерийните краставици с около 70 на сто.
Източник: Класа (05.09.2012)
 
Износът се е увеличил с 30.2% през 2011 г. През 2011 г. са изнесени стоки за 39.6 млрд. лв. и спрямо 2010 г. износът се увеличава с 30.2%, съобщиха от НСИ. В сравнение със съответния месец на предходната година най-голям ръст се наблюдава при износа през януари - със 71.1%, а най-малък през декември - с 13.8%. Внесени са стоки (по цени CIF) за 45.8 млрд. лв., или с 21.6% повече от 2010 година. През всички месеци на 2011 г. се наблюдава увеличение на вноса в сравнение със съответния месец на 2010 г., като най-голям ръст се наблюдава през януари - с 47.7 %, а най-малък през декември - със 7.3%. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2011 година. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2011 г. и е в размер на 6.1 млрд. лв., което е с 1.1 млрд. лв. по-малко от салдото за 2010 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2011 г. е на стойност 4.2 млрд. лева. Експортът на България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през 2011 г. в сравнение с 2010 г. са изнесени повече стоки от всички сектори. Най-голям ръст се наблюдава при износа на "Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (50.2%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (45.3%). При вноса най-голям ръст е отчетен в сектора "Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (41.0%), "Минерални горива, масла и подобни продукти" (24.0%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (24.0%).През 2011 г. износът на България за страните от ЕС се увеличава с 33.1% спрямо предходната година и е в размер на 24.7 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които формират 74.0% от износа за ЕС. Износът за Малта и Дания бележи ръст съответно с 399.2 и 134.8%, a спад се наблюдава при износа за Словения и Люксембург. Вносът на България от страните от ЕС за 2011 г. се увеличава с 23.5% спрямо предходната година и е на стойност 27.2 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Испания (241.5%) и Кипър (187.5%). Най-голям спад се наблюдава при вноса от Малта и Финландия. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС е отрицателно и е в размер на 2.5 млрд. лв. за 2011 година. Експортът на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през 2011 г. в сравнение с 2010 г. са изнесени повече стоки от всички сектори. Най-голямо е увеличението в износа от секторите "Химични вещества и продукти" (с 50.4%), "Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (с 49.2%) и "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (с 48.1%). При вноса от ЕС се наблюдава ръст във всички сектори с изключение на сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти".
Източник: Класа (11.09.2012)
 
Строителството и промишлеността живнаха По предварителни данни на НСИ през юли 2012 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.5% над равнището от предходния месец, съобщиха от НСИ. Календарно изгладените данни показват увеличение от 3.1% на строителната продукция през юли 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година. През юли 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 2.2%, а от сградното строителство - с 1.1% . По предварителни данни през юли 2012 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.4% в сравнение с юни 2012 година. През юли 2012 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0.4% спрямо съответния месец на 2011 година. През юли 2012 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.1%, и в добивната промишленост - със 7.3%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление от 1.4%.По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производств ото на химични продукти - с 11.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.2%, при производството на облекло - с 8.1%, при производството на тютюневи изделия - с 5.5%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 4.7%. Ръст е регистриран при производството на лекарствени вещества и продукти - с 10.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.1%, при производството на основни метали - с 3.3%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.1%, и в добивната промишленост - с 1.5%, докато в преработващата промишленост е регистрирано намаление от 1.0%. По-значителен спад спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 26.0%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 18.2%, при производството на химични продукти - с 16.0%, при производството на облекло - с 12.7%, а увеличение е отчетено при производството на лекарствени вещества и продукти - с 36.1%, при производството на тютюневи изделия - с 33.0%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.1%.
Източник: Класа (11.09.2012)
 
През юли са били заети 60% от хотелите Общата заетост на легловата база през юли е 59.7%, като тя е най-висока в хотелите с 4 и 5 звезди – 68%, следвана от тризвездните – 63.4%, с 1 и 2 звезди – 40.5%. През юли 2012 г. в страната са работели 2517 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и др., съобщиха от НСИ . Броят на стаите в тях е 121.3 хиляди, а на леглата – 271.9 хиляди. Като цяло заетостта на леглата се увеличава с 13.6 % в сравнение с предходния месец. Увеличението е най-голямо при хотелите с 3 звезди – с 15.1%. Нощувките във всички хотели, мотели, хижи и т.н. са 4.845 милиона, като от тях 1.150 милиона са на български граждани, а 3.695 млн. - на чужденци. Пренощувалите лица се увеличават с 29.4% в сравнение с юни и достигат 917.8 хиляди. Относителният дял на българите е 36.7% от всички пренощували лица, като по-голямата част от тях (77.4%) са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 3.5 нощувки. Пренощувалите чужденци са 580.9 хиляди, като 55.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирани средно 6 нощувки. Приходите от нощувки през юли достигат 192 млн. лв., като от чужди граждани те са 159.3 млн. лв, а от български – 32.8 млн. лева. В сравнение с предходния месец общите приходи нарастват с 66.2%, като от чужди граждани те се увеличават със 72%, а от български граждани – с 42.7%.
Източник: Класа (11.09.2012)
 
АЗ: Безработицата намалява с 0,1% през август Равнището на безработица през месец август 2012 г. е 10.7% - с 0.1 процентни пункта по-ниско от месец юли. Безработните намаляват с 5 030 души спрямо предходния месец. В бюрата по труда в страната са регистрирани 351 506 безработни лица. Това става ясно от информацията на Агенцията по заетостта. На работа през осмия месец на годината са постъпили 20 072 безработни - с 1 771 души повече спрямо юли. Спрямо същия месец на 2011 г. постъпилите на работа са със 7 772 повече. Нарастването е основно в резултат на по-големия брой постъпили на работа по схеми на Оперативната програма ”Развитие на човешките ресурси” (ОП „РЧР”). На първичния пазар на труда са започнали работа 10 118 безработни. По различни схеми на ОП „РЧР” и програми за заетост на работа са постъпили 9 897 лица. Близо 8 800 безработни са устроени по стартиралата през август схема „Подкрепа за заетост” и по схема „Развитие”. Същевременно по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта са започнали работа 57 лица. Най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (2 454), търговията (1 726), от административните и спомагателни дейности (1 475), образованието (1 329), строителството (621), хотелиерството и ресторантьорството (495), сферата на операции с недвижими имоти (364), селското стопанство (481), държавно управление (478) и др. През месеца се констатира по-голямо увеличение на местата от административно-спомагателни дейности (с 1 051 места) и от сферата на образованието (с 847 ), свързано с предстоящото откриване на учебната година, отчитат от АЗ. Данните на агенцията се различават от информацията на Националния статистически институт и Евростат, които следят показателя чрез статистически методи. Според последната последните данни на европейската статистическа агенция през юли 2012 г. безработицата в България е нараснала с 0,1% спрямо предходния месец до 12,4%. В сравнение със същия месец на миналата година, когато показателят в бил в размер на 11,1%, през юли безработицата в страната се увеличава с 1,3%.
Източник: econ.bg (12.09.2012)
 
По-скъпите храни и горива вдигнаха инфлацията с 0.5% през август По-скъпите горива, повишените цени на хранителните стоки и по-скъпият ток са причина за ръст на инфлацията с 0.5% през август (спрямо юли). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени днес. За сравнение - през август миналата година статистиката отчете дефлация от 0.3 на сто, като тогава дори горивата, отбелязаха спад на месечна база. С натрупване от началото на годината инфлацията вече достига 2.6% (август спрямо декември 2011), а на годишна база тя е 3.9%. Проблемът при високата инфлация е, че тя означава обедняване, ако доходите на домакинствата останат без промяна или ако растат по-бавно, отколкото цените. В условията на криза второто е по-вероятният сценарий, въкреки че правителството вече обещава увеличение на заплатите и пенсиите от началото на следващата година. Инфлацията е ударила по-тежко най-бедната част от населението, която е 20% от всички българи, според НСИ. Изчисленията показват, че в тяхната потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) всичко е поскъпнало с общо 0.8%. Най-силно ги е засегнал скокът в цените на храните, следван от ръста при нехранителните стоки, сред които наемите, горивата и услугите. От началото на годината инфлацията в малката кошница е 3.1%. Разбивката на НСИ показва, че най-много през август е поскъпнал транспортът (+ 2.9%), което е логично, като се има предвид поскъпването на основните видове горива - дизелът с 3%, бензинът А95 с над 5%, а газът пропан-бутан - с 6%. Поскъпването при горивата беше и един от основните фактори за необичайно високата за летните месеци инфлация, отчетена през юли - от 1.5%. Тя бе и рекорд за последните четири години, като за последно инфлацията е била 1.5% на месечна база през октомври 2008 г. Хранителните продукти и безалкохолните напитки също са поскъпнали през август, като техните цени са скочили с 0.9%, а най-голямо е повишението на цените при краставиците, които са поскъпнали с 26.4% спрямо месец юли, чушките (22.2%), следвани от гъбите, картофите, слънчогледовото олио. С минималните 0.1% са поскъпнали алкохолът и цигарите, с колкото е и повишението при лекарствата и други фармацевтични продукти. Консумираните в по-големи количества през лятото бира и минерална вода са поскъпнали с половин процент, а при сладоледа повишението е с 1.3 на сто. Поевтинели са пъпешите, морковите, продуктите от птиче месо. През август са поевтинели облеклата и обувките, при които националната статистика отчита 3.3% понижение в цените. По-ниски са били цените и за културен отдих и развлечения. Данните за инфлацията не са изненадващи, след като преди дни Държавната комисия по стоковите борси обяви, че цените на храните на едро с с 9% по-високи през август, в сравнение със същия период преди година. Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ) през август инфлацията е 0.6%, а на годишна база – 3.1%. От началото на годината по еврометодологията инфлацията е 2.4%, а за последните 12 месеца до август тя е 2.3%.
Източник: Капитал (13.09.2012)
 
Инфлацията на месечна база е 0,5 на сто, от началото на годината - 2,6 на сто Потребителските цени през август са се повишили с 0,5% спрямо юли, съобщи Националният статистически институт в сряда. Инфлацията от началото на годината е 2,6%, а за последните 12 месеца до август спрямо предходните 12 – 2,5%. На годишна база ръстът в цените достига 3,9%, като във втори пореден месец е над 3%, след като четири месеца преди това бе малко над 1,5%. С най-голямо увеличение през август са разходите за транспорт (+2,9%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,9%). С най-голямо понижение през месеца са цените на облеклото и обувките (-3,3%). През август цените на лекарските и стоматологичните услуги са се повишили съответно с 0,1 и 0,2%, а на лекарствата и другите фармацевтични продукти - с 0,1%. Цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се повишили с 0,8% спрямо юли. От началото на годината инфлацията в малката кошница е 3,1%. Хранителните продукти в малката кошнца са поскъпнали с 1,2%, нехранителни стоки с 0,2%) и услугите - с 0,1%. Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени през август инфлацията е 0,6%, а на годишна база – 3,1%. Инфлацията от началото на годината по еврометодологията е 2,4%, а за последните 12 месеца до август спрямо предходните 12 – 2,3%.
Източник: Класа (13.09.2012)
 
Проучване сочи: Българските фирми имат 8 но сто просрочени вземания при средно 5 на сто за ЕС Рекордни загуби заради просрочени вземания отчита българският бизнес през тази година. Подписаните просрочени вземания на родните фирми вече надвишават 8% при средно ниво за Европа от около 5%. Това показват резултатите от проучване на EOС Груп и института Ипсос, проведено сред 2200 компании от десет европейски държави. България е на второ място от десетте страни по нередовни разплащания. Статистиката сочи, че само 66% от плащанията се осъществяват в срок, като тенденцията е този процент да намалява, обясни Райна Миткова-Тодорова от ЕОС Матрикс. Резултатите показват още, че само половината от българските компании проверяват платежоспособността на партньорите и крайните си клиенти. При проблем със събирането на вземанията повечето фирми късно се обръщат към специалисти и специализирани агенции по вземанията. Светла Петрова от ЕОС Матрикс обясни, че често фирмите не разполагат с достатъчно документи, които доказват натрупаните задължения – договори, фактури, протоколи и други. При много случаи се оказва, че длъжникът или е в процедура по несъстоятелност, или е обявил такава със задна дата, което затруднява събирането на вземанията. От изследваните страни единствено Румъния ни изпреварва по дял на отписаните от бизнеса просрочени вземания – с близо 10%. Най-нисък е делът на отписаните просрочени вземания във Великобритания – под 2% и в Германия – малко над 2%. Много сериозен е делът на просрочията от българските фирми в промишления сектор, следван от тези в търговията и услугите. Най-нередовните платци са гърците, а в челната тройка влизат и испанците, според данните. Българският бизнес обяснява нередовните плащания от страна на партньорите и клиентите си с влошената икономическа ситуация. Икономическите проблеми често водят до временна липса на ликвидни средства за разплащане на задълженията и впоследствие до прекомерна задлъжнялост, допълни Тодорова. Предприемачите у нас се оплакват най-често от повишаване на разходите за лихви, като последствие от отписването на просрочените вземания, каза още тя. „Като не могат да съберат вземанията си, фирмите най-често търсят банкови заеми, а заради кризата кредите са трудно достъпни и искат ресурс“, допълни Тодорова. Заради просрочените вземания от фирмите бизнесът обичайно свива печалбите си и изчерпва ликвидните си средства, което реално заплашва съществуването на много тях. Въпреки отчетените негативни тенденции обаче анкетираните наши компании са най-оптимистично настроени за платежоспособността и редовността на плащанията от техните клиенти в бъдеще.
Източник: Класа (13.09.2012)
 
Бизнесът с рекордни загуби от дългове Рекордни загуби заради просрочени вземания има българският бизнес през тази година. Отписаните просрочени вземания на родните фирми надвишават 8% при средно ниво за Европа от 5%. Това сочи проучване на EOС Груп и института Ипсос сред 2200 компании от десет европейски държави. От изследваните страни само Румъния ни изпреварва по дял на отписаните от бизнеса просрочени вземания - близо 10%. Най-нисък е делът на отписаните вземания във Великобритания - под 2%, и в Германия - малко над 2%. Много големи са просрочията от родни фирми в промишлеността, следвани от тези в търговията и услугите. България е на второ място от десетте страни по нередовни разплащания. Само 66% от плащанията у нас се правят в срок, като тенденцията е този процент да намалява, каза Райна Миткова-Тодорова от ЕОС "Матрикс". Най-нередовните платци са гърците, а на трето място са испанците. Българският бизнес обяснява нередовните плащания на партньорите и клиентите си с влошената икономическа ситуация. Отписването на вземания води до по-високи разходи на бизнеса за лихви.
Източник: Стандарт (13.09.2012)
 
България с най-голям спад в заетостта от целия ЕС Броят на заетите в еврозоната е останал стабилен през второто тримесечие на годината спрямо предходните три месеца, съобщи европейската статистическа служба Евростат. През първото тримесечие заетостта в еврозоната се понижи с 0,2 на сто. В целия ЕС е отчетен растеж от 0,1 на сто за второто тримесечие спрямо предходното, след като през първите три месеца се наблюдаваше понижение от 0,1 на сто. В ЕС през второто тримесечие работа са имали общо 223,4 милиона души, от които 146,4 милиона в еврозоната. Спрямо второто тримесечие на 2011 година заетостта е намаляла с 0,6 на сто в еврозоната и с 0,2 на сто в целия ЕС. В еврозоната най-силен растеж на заетостта е отчетен в сектора на недвижимите имоти (0,7 на сто). Във финансовата и застрахователната сфера обаче има спад от 0,8 на сто, в строителството - понижение от 0,6%. Спрямо първото тримесечие най-голямо понижение на заетостта е отчетено в България - 1,3 процента, сочат данните на сайта на Евростат. Спрямо второто тримесечие на миналата година в страната ни се наблюдава спад от 2,8 процента.
Източник: Дарик радио (17.09.2012)
 
Разходите за труд продължават да растат Разходите за труд в България са сред най-бързо растящите в Европейския съюз. Страната е с третото най-голямо увеличение на този показател за второто тримесечие на 2012 г. и той нараства с 4.8% на годишна база, показват данните на Евростат. Увеличението сега е по-малко спрямо първото тримесечие на 2012 г., когато разходите за труд в страната са били с 6% годишен ръст. В началото на годината обаче влизат в сила по-високите минимални осигурителни доходи по браншове и те се отразяват и на данните. Един от аргументите, с които икономистите обясняват нарастването на разходите за труд в България по време на криза, е освобождаването на нискоквалифицирани кадри за сметка на тези с по-високо образование и по-голям опит, които обикновено получават и по-високи трудови възнаграждения. "Не мисля, че става въпрос за покачване на заплатите на съществуващите работни места", коментира данните за разходите за труд макроикономистът Георги Стоев от Industry Watch. Той добавя, че вече 14 поредни тримесечия има непрекъснат спад на заетостта. Обяснението на механично покачващите се разходи е, че когато работодателите започнат да закриват работни места, те първо освобождават по-нискоквалифицираните работници. Стоев казва също, че увеличението на минималните осигурителни доходи е още едно от възможните обяснения за повишаващите се разходи за труд, но не би отдал ръста им на изсветляване на икономиката, т.е. декларирането на по-голяма част от и преди съществуващи доходи. Макроикономистът допуска, че е възможно да има по-голям процент на освободените работници в сектора на услугите. Там общите разходи за труд растат най-много – 8.9% общо за сектора. В индустрията увеличението е 2.5%, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на годината. По-подробна разбивка по браншове показва показва най-голямо увеличение при търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети. Там разходите за труд растат с 16.3%. Това е един от сегментите с най-голям дял нископроизводителни служители – около 5-10%, обясни Стоев. Разбираемо е в него да се почувства най-много увеличението на разходите за труд, но по-скоро статистически, отколкото реално. Статистиката отчита спад на показателя за сектор строителство с 2.1%, както и при производството на електрическа енергия (-3.9%). В състава на общите разходи за труд пък разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 5.9% спрямо второто тримесечие на 2011 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 0.2%. Заетостта започна да спада още през 2008 г., а тя влияе и на още един показател - производителността на труда. В България тя също е сред най-бързо растящите в ЕС - ръст от 2.9% на годишна база през второто тримесечие на 2012 г. по данни на Евростат. Една от причините за нарастването на показателя е, че когато по-малко хора вършат същата работа, те са статистически по-производителни. Проблемът обаче е, че парите, които работодателите отделят за заплати и осигуровки, продължават да растат по-бързо, отколкото реалната производителност на час. Докато тя расте с 2.9%, общите разходи за труд се увеличават с 4.8%. А по-бързото нарастване на парите за заплати прави икономиката по-неконкурентоспособна. За сравнение - един от добрите примери в ЕС е Словакия, която е с най-големият ръст на производителността на труда, 4.1%. Разходите за труд пък се увеличават с 3%. Страната е не само с най-бързо растящата производителност, но и има шанс за по-бързо настигане на средното равнище в ЕС. За второто тримесечие на 2012 г., този показател за Словакия вече е половината от средния за ЕС – на всеки отработен час се произвеждат средно по 13 евро добавена стойност в икономиката. Скоростта, с която България настига по-богатите европейски държави обаче, е много по-ниска, защото нивото на производителност в икономиката е едва една пета от средното за общността – 4.9 евро на час (виж карето). Средният показател за ЕС е 25 евро на час.
Източник: Капитал (18.09.2012)
 
Разходите за труд са се увеличили с 4.8 % Общите разходи на работодателите за труд са се увеличили през второто тримесечие на годината с 4.8 на сто на годишна база, сочат данните НСИ. Най-много са се увеличили разходите за един отработен час в сферата на услугите – с 8.9%, следвани от индустрията – с 2.5 %, а в строителството дори е отчетен спад – с 2.1 %. През второто тримесечие на 2012 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в дейностите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 16.3 %, „Други дейности" - 14.7 %, и „Професионални дейности и научни изследвания" - 10.8%, а най-нисък - в „Държавно управление" и „Финансови и застрахователни дейности" - съответно 0.5 и 2 процента. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономически дейности „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 3.9 %, и „Строителство" - с 2.1 %. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 5.9 % спрямо второто тримесечие на 2011 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 0.2 %. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от спад с 3.9 процента в сектора за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива до 17.4 %за в търговията и ремонта на коли и мотоциклети.
Източник: Класа (18.09.2012)
 
БГ трудът поскъпна БГ трудът е поскъпнал с 4,8% за година. Така страната ни заема трето място по нарастване на разходите на шефовете за час работа, показват данни на Евростат за второто тримесечие на годината. Повече пари са давали шефовете в Румъния, където ръстът е с 7,1%, следвани от Финландия – 4,9 на сто. Най-малко увеличение на разходите е регистрирано в Ирландия с 0,4% и в Испания и Холандия с 0,5%. В ЕС шефовете са увеличили разходите си за работна ръка с 1,8% спрямо 2011 г. У нас най-голямо увеличение за отработени 60 мин. плащат в сектора “Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети”. Тези майстори струват на началника си с 16,3% повече спрямо миналата година. С 10,8 на сто са се увеличили разходите за час труд на работещите в “Професионални дейности и научни изследвания”. Най-малко повишение има в секторите „Финансови и застрахователни дейности” с 2% и „Държавно управление” - 0,5 на сто. Най-голям спад на разходи за труд има “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 3,9% и “Строителство” - 2,1%.
Източник: Монитор (19.09.2012)
 
Средният осигурителен доход за юли 2012 г. е 613,80 лева, сочат данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 август 2011 г. до 31 юли 2012 г. е 606,87 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размера на новоотпуснатите пенсии през август 2012 г. През юни средният осигурителен доход беше 609,30 лева, което е намаление спрямо месец май, когато беше 615,84 лева.
Източник: НСИ (19.09.2012)
 
България с втори най-голям ръст на строителна продукция в ЕС България е една от едва трите страни в ЕС, за които има данни за месец юли 2012 г., които отчитат ръст на строителната продукция на годишна база, показват данни на Евростат. Строителната продукция в страната нараста с 3.0% през юли 2012 г., в сравнение със същия месец на предходната година. Пред България по ръст е единствено Унгария, където повишението е от 7.7%. Третата страна с ръст в строителството през юли е Германия (+2.2%). Най-голям спад в строителната продукция на годишна база през юли отчитат Словения (-18.3%), Португалия (-18.2%), Испания (-16.1%) и Италия (-14.2%). Като цяло строителната продукция отчита спад от 4.7% в еврозоната и от 6.1% в 27-те страни от ЕС. Само строителството на сгради бележи спад от с 4.6% на годишна база в Еврозоната и от 5.4% в 27-те страни от ЕС. На месечна база строителството бележи спад в десет от страните, за които има данни за юли, и нараства в пет. Най-голям спад има в Италия (-2.2%), Испания (-2.1%) и Швеция (-1.1%). България отново се нарежда сред лидерите по ръст с повишение от 1.6%. Пред нас са Унгария (+8.7%) и Германия (+1.9%). Общо строителната продукция в еврозоната пада с 0.3% през месец юли, в сравнение с юни, а понижението в 27-те страни от ЕС за същия период е 0.2%. Само при строителството на сгради спадът е от 0.8% както в еврозоната, така и в 27-те страни от ЕС.
Източник: profit.bg (19.09.2012)
 
България е трета в ЕС по ръст на атомобилния товарен транспорт през 2011 г. България, заедно с Латвия и Литва, е в челната тройка на ЕС по ръст в автомобилния товарен транспорт през 2011 г., покават данните на Европейската статистическа служба (Евростат). Анализът на Евростат отчита също, че България постига най-бърз растеж във всички дистанционни класове на автомобилния товарен превоз сред страните-членки на ЕС. Ръстът по този показател в Латвия е от 15%, в Литва - 11% и в България - 9%, предаде bTV. Според данните товарният автомобилен транспорт в общността отчита спад с 1% през миналата година в сравнение с 2010 г. Този негативен резултат се обяснява с икономическия климат на фона европейската дългова криза. По данните на НСИ у нас през 2011 г. товарните превози в милиони тонкилометри са - 530 554, а в хиляди тона - 135 276. Средното превозно разстояние за международните превози пък е 1 000 км, а за вътрешните - около 55 км. Според Евростат най-силно намаление на автомобилния транспорт в ЕС е регистрирано в Италия - минус 19 на сто и в Испания - минус 15 на сто. Отчетено е, че в тон километри в ЕС най-много се транспортират хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – 16%, селскостопански продукти – 10%, неметални минерални продукти – 9% и др. Повишение е регистрирано в транспорта на офис и битовата техника, въглища, нефт и природен газ.
Източник: econ.bg (24.09.2012)
 
Разрешенията за строеж двойно повече от завършените жилища Тримесечните наблюдения на Националния статистически институт показват за второто тримесечие на годината жилища с два пъти по-голяма разгъната застроена площ с разрешение за строеж - 472 хил. кв.м, в сравнение със завършените жилища през същото тримесечие - 184 хил. кв.м. Жилищата, чието строителство е започнало през Q2/2012, също не са много повече - 251 хил. кв.м. Подобни са данните и при сравнение на започнатото строителство и разрешителните на административни и на други сгради. Завършените жилища Хронологически в икономическия цикъл на строителството завършените жилища отразяват икономическа активност отпреди няколко години - когато са били проектирани, получили са разрешение за строеж и е започнато тяхното строителство, някъде след 2008 г. С 26.3% са намалели въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2012 г. спрямо Q2/2011. Техният брой е 520. Общата им площ е 184.1 хил. кв.м, или с 34.9% по-малко в сравнение с отпреди една година. Най-много са въведените в експлоатация сгради не в столицата София - 50 сгради с 520 жилища, а във Варна - 115 сгради с 536 жилища, и в Бургас - 77 сгради с 661 жилища. Най-голямо е средното жилище в София - 142.8 кв.м, най-малко е във Видин - 36.0 кв.м. Започнати сгради Започнатите в момента сгради са по-актуални, защото са проектирани преди година или повече, получили са разрешение за строеж и са чакали момента инвеститорът да започне строителство. Става дума за 683 жилищни сгради с 251 701 кв.м площ. Статистиката показва и започнати 20 административни сгради с 5708 кв.м площ, и 579 други сгради с 269 870 кв.м. На годишна база има намаление при жилищните сгради с 6.7%, на административните сгради - с 44.4%, на другите - с 14.6%. Най-много са започнатите сгради в Бургас - 106 жилищни и 38 други сгради, във Варна - 89 жилищни и 57 други сгради, Пловдив - 64 жилищни и 44 други сгради, София - 56 жилищни и 22 други сгради. Разрешителните за строеж Най-актуалният показател, който може да сигнализира за евентуално оживление. Издадените разрешителни за цялата страна са за 1228 жилищни сгради с 472 081 кв.м РЗП. Административните сгради са 41 с 22 838 кв.м РЗП и 1288 други сгради с 552 242 кв.м. Годишното сравнение показва ръст на РЗП на жилищата с 8.9%, на другите сгради - с 24.9%, но площта при административните сгради е намаляла с 47.1%. Най-голям брой разрешителни са издадени в Пловдив - 179, Бургас - 177, Варна - 114, София - 89.
Източник: Строителство Градът (24.09.2012)
 
150 000 подкупа на месец се дават у нас 2-3 пъти е по-високо месечното равнище на даване на подкупи у нас в сравнение с ЕС, заяви на пресконференция Александър Стоянов, директор по научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията. Това означава, че средно има 150 000 корупционни транзакции на месец, като броят на тези сделки надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата. Експертите на ЦИД смятат, че много по-смислен е подходът да се промени средата, в която действат обществото и институциите. "Под това се разбира преструктуриране на интересите в различни сектори и области. Хората, преследващи собствените си интереси могат да предотвратяват корупцията", заяви Стоянов. Изследването на ЦИД показва, че в повечето случаи инициатор на корупционните сделки е администрацията. "Поведението на администрацията е решаващо за това дали има или няма корупционни сделки. Това, което наблюдаваме в последните години е, че съпротивата нараства, но се увеличава броят на хората, които отиват с нагласата, че ще дадат подкуп", разясни Стоянов.
Източник: Класа (25.09.2012)
 
УниКредит: Вдигат заплатите до 805 лв. 805 лева (413 евро) ще стане средната месечна работна заплата в страната през следващата 2013 г., сочи тримесечният икономически анализ на УниКредит Булбанк. Прогнозираното от банката увеличение на средното трудово възнаграждение е със 7,5%. Според икономистите на банката заплатите ще растат и през 2014 година, когато се очаква още един скок със 7,9% до средните 869 лева (446 евро). Положително от банка се оценяват планираното увеличение на минималната работна заплата от 290 лв. на 310 лв., както и вдигането на пенсиите, след като през последните 2 години размерът им беше замразен. Повишаването на минималната заплата и на пенсиите би трябвало да подкрепи номиналните доходи на домакинствата средно с около 3% годишно, пише в анализа. Благодарение на това икономистите на банката очакват ръст и в потреблението на населението.
Източник: Стандарт (25.09.2012)
 
Бизнесът очаква ръст на износа за страни извън ЕС Износът на България към трети страни ще отбележи ръст от порядъка на 5% или в най-добрия случай до 10% към края на годината. Това прогнозира Иво Тодоров, изпълнителен директор на "Приста ойл" и председател на Асоциацията на българските износители, в рамките на организирания от компанията за събиране на вземания и управление на кредитния риск "Coface България" семинар на тема "Интелигентен и устойчив растеж чрез управление на търговските рискове". По думите на Тодоров отчетеното по предварителни данни на НСИ нарастване на износа на България за трети страни е особено положителна новина. "Тази тенденция показва, че българските фирми са изключително адаптивни, успели са бързо да се ориентират и са започнали да търсят решения, с които да компенсират намалелите продажби на основните си европейски пазари като Германия, Италия, Франция, Испания и Гърция", коментира той. Прогнозата му за експорта към страните от ЕС като цяло е да се запази наблюдаваната напоследък тенденция за трайно намаляване на обемите. Диверсификацията на пазарите и партньорите е една от основните препоръки, които Тодоров отправи към бизнеса за неутрализиране на негативните ефекти от влошилата се макроикономическa обстановка. "Ние сме силно зависими от евросъюза, а с оглед на продължаващите проблеми в еврозоната е особено важно да търсим нови пазари", посочи той. Именно зависимостта от износа към пазарите в еврозоната е и една от основните причини за уязвимостта на икономиките на страните от т.нар. развиваща се Европа, отчитат от Coface. Според данните на компанията средно 47% от износа на държавите от региона са насочени именно към страните от валутния съюз, като за България този дял е 45%. "Това несъмнено е регионът, който е най-засегнат от кризата в еврозоната", коментира главният икономист на "Coface Франция" Ив Злотовски. Ключов фактор за уязвимостта на страните от развиваща се Европа е и протичащият процес на свиване на балансите на западноевропейските банки (deleverage), които имат силно присъствие в региона. "Особено притеснителен е фактът, че в някои от тези страни много активни са италиански и гръцки банки", допълва той. Въпреки това според анализаторите на компанията регионът запазва перспективите си за растеж на фона на очакваната рецесия в еврозоната. Те обаче са доста по-скромни в сравнение с очакванията за останалите развиващи се икономики в света. Прогнозата на Cofacе за 2012 г. е БВП на страните от развиваща се Европа да се повиши с 1.9% в сравнение с 6.4% за развиващата се Азия и 3.3% за Латинска Америка. Сред отделните страни от региона най-положителни са очакванията за Латвия (4.5% ръст на БВП за 2012 г.), Словакия (2.9%), Полша (2.8%) и Турция (2.8%). "Все още виждаме някои рискове пред Румъния и България, като например известна уязвимост на бизнеса", посочва Ив Злотовски. "Все пак Румъния като че ли ще избегне рецесията, което е добра новина", допълва той. Прогнозата на Coface за България е за растеж от 0.4% за годината.
Източник: Капитал (27.09.2012)
 
През най-активния месец за туризъм чужденците са намалели с 3.3 на сто През най-активния месец за ваканция — август, броят на чужденците избрали за почивката си България е спаднал с 3.3 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данните на националния статистически институт(НСИ). Тогава почиващите са били 1.637 млн. души. Това е и с 2.7 на сто по-малко от броя им през юли. Продължава тенденцията туристите от ЕС да са най-многобройни — 64.3 на сто от всички, следвани от тези от другите европейски страни - 28.3%. В сравнение с август миналата година посещенията на гтуристи от Европейския съюз намаляват с 3.8%. По-голям е спадът от граждани от Испания - със 17.1%, Дания - с 14.7%, Германия - с 12.5%, Италия - с 5.4%, и от Великобритания - с 5 на сто. В същото време повече гости са имали курортите от Гърция - с 2.8%, Белгия - с 1.7%, Румъния - с 1.1%, и от Австрия - с 1 на сто. Сериозно повишение на броя на почиващите от Турция отчита статистиката – с 47.2 на сто, както и от Украйна – с 40.5% и Русия — с 34.1%. По повод отбелязвания днес Световен ден на туризма от "Слънчев бряг" прогнозираха, че отиващият си летен сезон ще бъде с по-добри резултати от миналата година, но точните данни ще могат да се съобщят в края на октомври. Според данните на НСИ българите са увеличили пътуванията си зад граница през август с 3.8 на сто спрямо същия месец миналата година. Те са и с 2.1 на сто повече от броя им през юли. Най-голям ръст спрямо година по-рано имат пътешествията към Италия - със 145.2%, Австрия - със 131.4%, Испания - със 72.3%, Великобритания - с 58.6%, Германия - с 45.6%. Същевременно намаляват пътуванията към Гърция - с 32.5%, Сърбия - с 8 на сто и Турция - със 7.6%.
Източник: Дневник (27.09.2012)
 
Пътуванията на българи в чужбина са се увеличили с 3,8 % Пътуванията на български граждани в чужбина през август са се увеличили с 3,8% в сравнение със същия месец на миналата година , съобщиха от НСИ . Увеличение на пътуваниятана наши граждани има към главно към Италия – с близо 145,2%. Друга страна, която се е оказала предпочитана през периода, е Австрия, към която се наблюдава ръст на пътуванията с 131,4%. След това се нареждат страни като Испания — със 72,3% увеличение, Великобритания (+58,6%) и Германия - с 45,6%. Статистиката отчита, че пътуванията с цел почивка и екскурзия са 38,8% от всички, а тези със служебна цел — 17,6%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели, като гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия — 43,6%. В сравнение с август 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия и при тези с други цели - съответно с 48,4% и 30,2%. При служебните пътувания е отбелязан силен спад - с 52,1%. Същевременно през август 2012 г. посещенията на чужденци в България са общо 1 638 хил., което е с 3,3% над реализираните визити у нас за същия период на миналта година.Регистрирано е увеличение при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e ръстът при тези със служебна цел — 22%, следвани от визитите с други цели — 3,4%, и с цел почивка и екскурзия - 2%.
Източник: Класа (28.09.2012)
 
По-скъпите горива и ток надуват производствената инфлация Производствената инфлация в България продължава да се покачва и през август, като общият индекс на цените на производител е нараснал с 6.1% на годишна база и с 1.5% на месечна. Показателят измерва промяната в производствените цени на стоките, които се продават не само на вътрешния, а и на външния пазар. Другият основен индекс, който отчита изменението на цените на стоките, които се продават само на вътрешния пазар, също расте. Той се увеличава с 7.1% на годишна база и с 0.9% на месечна. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени в петък. Производствената инфлация е индикатор за развитието на потребителските цени в близко бъдеще. Цените на производител се покачват заради скъпите суровини и най-вече петрола, което съответно води и до по-висока инфлация на потребителските цени в България - през август тя достигна 3.9% на годишна база. Въпреки че според експертите увеличаване на производствената инфлация е нормално да има в години на растеж, сега случаят не е такъв. Производствените мощности са далеч под средното си натоварване, потреблението спада, а основните ни западноевропейски пазари са пред рецесия. Всичко това изправя производителите пред все по-труден избор, тъй като досега заради свиването на продажбите производителите и търговците намаляваха маржовете си на печалба, удържайки инфлацията, но трайното нарастване на цените на горивата и някой основни суровини, може вече да води и до фалити. И отново, както и през юли, производството и разпределението на електроенергия и газ е основният двигател на годишната производствена инфлация. На месечна база промените се диктуват главно от преработващата промишленост и най-вече от цените при производството на хранителни продукти и текстилната промишленост. При общият индекс на цените на производител по-високи цени през август спрямо предходния месец са регистрирани в преработващата промишленост - с 2.0%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%, докато в добивната промишленост цените намаляват с 2.1%. Що се отнася до цените на производител на вътрешния пазар, разлики няма. На годишна база в преработващата промишленост нарастването на цените на производител е с 5.1% спрямо август 2011 г. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 10.5%, при производството на химични продукти - със 7.2%, при производството на тютюневи изделия - със 7.5%, а намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 8.9%.
Източник: Капитал (29.09.2012)
 
Ръст на българския износ на автомобили По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително нарастване на износа на автомобили за периода 2009-2011 г, като най-голямо увеличение има в Кипър и България, сочат данни от анализ на Евростат за международната търговия с автомобили. За Кипър увеличението е от 94 на сто, а за България - 65 на сто. Според данните, от България през 2011 г. са изнесени автомобили за около 36.4 млн. евро, докато износът на автомобили от целия ЕС е на стойност 93.8 милиарда евро. Най-голям ръст в износа на автомобили в ЕС отчита Германия, която е изнесла за отчетния период с 24 на сто повече коли. Други страни, които отчитат значителни увеличения на експорта си на автомобили са Великобритания /31 на сто/, Белгия /28 на сто/, Испания /27 на сто/ и Словакия /30 на сто/ Евростат отчита силно увеличение с 47% на износа на автомобили от ЕС към Китай и покачване с 40 на сто към Русия. Намаление на стойността в износа на автомобили е регистрирано в три държави-членки на ЕС – Гърция, която регистрира понижение с 33 на сто, Финландия - 18 на сто и Малта - 11 на сто.
Източник: Дарик радио (29.09.2012)
 
Бизнесклиматът в услугите се влошава, а в строителството се подобрява През септември 2012 г. общият показател на бизнес климата запазва нивото си от август, съобщи Националният статистически институт Влошава се единствено бизнес климатът в услугите заради песимистичните очаквания на предприемачите за развитието на фирмите им през следващите шест месеца. Показателят се понижава със 7.6 пункта спрямо август и заради по-слабото търсене, засилената конкуренция и несигурната среда. В строителството, обратното, активността се подобрява и прогнозите на предприемачите са, че това ще продължи и през следващите три месеца. Показателят нараства с 4.1 пункта, а проблемите са закъснения в плащанията, лошо финансово състояние, несигурност и засилена конкуренция. В търговията на дребно бизнесклиматът също се подобрява (с 3.6 пункта) най-вече заради по-оптимистичните оценки на сегашното състояние на предприятията. Търговците обаче не очакват увеличение на продажбите и поръчките към доставчиците до края на годината. След спад през август показателят за промишлеността остава непроменен през септември. Бизнесмените констатират съживяване на производствената активност през летните месеци, но търсенето и на вътрешния пазар и от чужбина намалява, спадат и поръчките, сочи анкетата. В никой от секторите не се очаква повишаване на цените през следващите три месеца.
Източник: Дневник (29.09.2012)
 
Бизнесът се страхува за бъдещето, чака инфлация Бизнесът се страхува за следващите месеци, а търговците на дребно очакват скок на цените. Това сочи анкета на Националния статистически институт сред шефовете на фирми. Бизнес климатът в страната през септември остава без промяна. Това се дължи на по-добрата ситуация в момента, но съпроводена с негативни очаквания за бъдещето. В промишлеността бизнес климатът е без промяна. Има подобрение на производствената активност. Но осигуреността на производството с поръчки намалява, което води до понижени очаквания за следващите месеци. Бизнес климатът в строителството се подобрява, но се увеличава броят на клиентите със закъснения в плащането. Очакванията са цените в строителството и промишлеността да се запазят. Но в търговията на дребно мениджърите очакват вдигане на цените през следващите три месеца. За септември търговците на дребно имат добри оценки, но прогнозите им за следващите месеци са по-резервирани. И в сектора на услугите има известен песимизъм за следващите три месеца.
Източник: Стандарт (29.09.2012)
 
Бизнес климатът в строителството с най-голям ръст за септември През септември 2012 г. общият показател на бизнес климата запазва нивото си от предходния месец, като влошаване на стопанската конюнктура се наблюдава единствено в сектора на услугите, показва информация на Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо увеличение в съставния показател се наблюдава в строителството - повишение с 4.1 пункта на месечна база. Според НСИ този факт се дължи на по-благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, като прогнозите им за следващите три месеца са дейността да се задържи на същото равнище. Последната анкета отчита увеличение в броя на клиентите със закъснения в плащането. Несигурната икономическа среда и финансовите проблеми остават основните фактори, затрудняващи дейността на предприятията в отрасъла. През септември в сравнение с август се засилва отрицателното влияние на фактора "конкуренция в бранша” (с 6.2 пункта). Относно продажните цени в бранша преобладаващите очаквания са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно” се повишава с 3.6 пункта спрямо предходния месец поради подобрените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Относно продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца очакванията им са по-резервирани. Факторите, затрудняващи в най-голяма степен дейността на предприятията, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша, макар през последния месец да се забелязва намаление на отрицателното им влияние. По отношение на продажните цени мениджърите не очакват повишение през следващите три месеца. Не толкова добре обаче се развива ситуацията в "бизнес климат в сектора на услугите”, където се наблюдава понижение със 7.6 пункта в сравнение с август. Това се дължи на по-умерените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, се посочва в анализа. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като леко намалена, като и в очакванията за следващите три месеца анкетата регистрира известен песимизъм. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса в отрасъла, като през последния месец се регистрира засилване на негативното им влияние. Относно продажните цени в сектора на услугите преобладаващите очаквания са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Без промяна остава съставният показател "бизнес климат в промишлеността”. Анкетата регистрира известно подобрение на производствената активност през последните три месеца. Същевременно обаче осигуреността на производството с поръчки намалява, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в отрасъла, са несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене от страната и от чужбина, посочени съответно от 52.3, 44.2 и 32.6% от промишлените предприятия. По отношение на продажните цени очакванията са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. (строймедия)
Източник: Други (29.09.2012)
 
България е изнесла коли за 36.4 млн. евро през 2011 г. Без да е производител на автомобили през миналата година България е изнесла коли на стойност 36.4 млн. евро, сочат разпространени наскоро данни на Евростат. Настина, у нас има завод за асемблиране на коли, край Ловеч, но той отвори врати през февруари. Обяснението на интересните цифри е просто - става въпрос за реекспорт на нови автомобили от български дилъри към търговци и крайни клиенти в други страни от ЕС. В бранша неофициално се говори, че от продадените през миналата година у нас 22 558 нови леки автомобили, поне половината са изнесени. Така вместо ръст на пазара от 22%, всъщност става въпрос за срив на търсенето до нивата от преди десет и повече години. От началото на кризата този начин на търговия създава напрежение сред дилърите, тъй като много компании декларират колите за продадени у нас, като изкривяват данните за пазара. Това стана и причина преди година браншовата асоциация ААП да спре да дава данни за резултатите в България. Според евростат през миналата година износът на коли от България е скочил с 65% през миналата година, което ще рече, че реекспортът е стигнал непознато високи нива. Като цяло всички страни в Европа бележат увеличаване на износа на леки коли, като рекордьори са в Кипър с ръст от 94%. "Реекспорт е имало винаги, но не в такива размери. В Европа с такива коли са около 5% от сделките. В него няма нищо лошо, стига тези автомобили да не се рапортуват като продадени в България", коментира в началото на годината директорът маркетинг и продажби в "Мото-Пфое" Александър Костадинов.
Източник: Капитал (02.10.2012)
 
В средата сме на ЕС по безработица Безработицата в България през август 2012 г. е била 12.5%, а за същия месец миналата година малко над 11% от сънародниците ни са били без постоянни доходи. Това показва публикуваният вчера доклад на „Евростат”, който ни нарежда в средата на таблицата на ЕС. Данните на европейската статистическа служба показват още, че младежката безработица у нас е нараснала с 6% за година и вече е 29.4%. Без доходи през август са били 14.1% от трудоспособните мъже и 10.7 на сто от жените в България. В същото време безработицата в EС е достигнала до нов връх – без постоянни доходи са 18.2 млн. души. Най-висока тя е била в Испания (25.1%) и Гърция (24.4%), а най-ниска в Австрия (4.5%), Люксембург (5.2%), Холандия (5.3%) и Германия (5.5%). В сравнение с данните от преди година безработицата е нараснала в 20 европейски страни, като сред тях е и България. В същото време тя е паднала в шест държави и е останала стабилна само във Великобритания. Голям спад на безработицата се наблюдава в Естония (от 13.2% през 2011 г. до 10.1% през 2012 г.), Литва (от 15% до 12.9%) и Латвия (от 17% до 15.9%).
Източник: Монитор (02.10.2012)
 
€846,2 млн. са чуждите инвестиции у нас 846,2 млн. евро са преките чуждестранни инвестиции в България за първите седем месеца на годината, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През същия период на 2011 г. те у нас са били в размер на 376,5 млн. евро. Това означава, че на годишна база са се увеличили почти двойно. Данните на статистиката показват още, че през септември показателят на доверие в промишлеността се свива с 0,5 пункта в сравнение с август. Освен това мениджърите в индустрията са песимистично настроени за осигуреността на предприятията с поръчки. В анкетите на НСИ те са посочили, че през септември поръчките от чужбина са намалели с 4,2 пункта спрямо август. В същото време от националната статистика съобщават, че потребителското доверие расте. През юли то се е повишило със 7,8 пункта спрямо нивата от април. Оборотът в търговията на дребно също се увеличава. Най-голям е ръстът в търговията чрез поръчки по пощата, телефона и интернет. В тази област увеличението на годишна база е от 19,7%.
Източник: Монитор (02.10.2012)
 
233 хиляди българи са се завърнали от чужбина в България Само 233 хиляди души са се завърнали от чужбина в България за периода от 1980 до 2011. Това са български граждани, върнали се след престой от повече от година извън границите на страната ни. Между 60 и 120 хиляди души са чужденците, работещи и търсещи работа на територията на страната ни за период от 10 години. Една трета от тях избират София, показват последните данни на Центъра за миграционни изследвания. Имигрантите в България не разчитат на българския пазар на труда. Често те развиват малък и среден собствен бизнес в страната ни, посочи директора на Центъра за миграционни изследвания Анна Кръстева. По нейните думи, чужденците, решили да работят у нас също така намират работа във фирми на свои сънародници или в мигрантски организации. Преди кризата българските фирми са проявявали интерес към чужди работници в областта на строителството, поради дефицит на български строители,каза още Кръстева. Но това вече не е така. Имиграцията в България все още е ниска спрямо други страни, членки на ЕС, посочват от Центъра за миграционни изследвания.
Източник: Дарик радио (02.10.2012)
 
НСИ: Разходите за жилища са се увеличили с 9,7 на сто Най-голямо увеличение на разходите е регистрирано от НСИ в групата "Жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива" - с 9.7%. Повишение на цените има във всички групи стоки с изключение на "Свободно време, развлечения и културен отдих", "Облекло и обувки" и "Съобщения". През август 2012 г. хармонизираният индекс на потребителските цени нараства с 3.1% в сравнение със същия месец на 2011 година, съобщиха от НСИ. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2012 г. нараства с 4.5% в сравнение със същия месец на 2011 година. Цените се увеличават в преработващата промишленост - с 2.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.6%, докато в добивната промишленост цените са на равнището от съответния месец на 2011 година. През юли 2012 г. общият показател "доверие на потребителите" се покачва със 7.8 пункта спрямо априлското равнище, като при населението в градовете увеличението е 9.1 пункта, а сред населението в селата - 4.6 пункта. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение.
Източник: Класа (02.10.2012)
 
Преките инвестиции нарастват над 2 пъти до 846,2 млн. Евро Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари - юли 2012 г. са 846.2 млн. евро (2.1% от прогнозния БВП за 2012 г.) при 376.5 млн. евро (1% от БВП) за същия период на 2011 година. Преките инвестиции в чужбина за периода януари - юли 2012 г. са 103.3 млн. евро при 88.5 млн. евро за същия период на 2011 година. За периода януари - юли 2012 г. портфейлните инвестиции - активи, нарастват с 4.7 млн. евро при увеличение от 31.3 млн. евро за същия период на 2011 година. Портфейлните инвестиции - пасиви, нарастват с 580.1 млн. евро при намаление от 170.8 млн. евро за същия период на 2011 година. Според оценките на мениджърите от промишлеността, през септември 2012 г. в сравнение с август, има намаление на поръчките от чужбина с 4.2 пункта. Това сочат данни на Националния статистически институт. За периода януари - юли 2012 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 487.7 млн. евро (1.2% от прогнозния БВП за 2012 г.) при излишък от 291.8 млн. евро (0.8% от БВП) за периода януари - юли 2011 година. Търговското салдо за периода януари - юли 2012 г. е отрицателно в размер на 2 417 млн. евро (6.1% от прогнозния БВП за 2012 г.) при дефицит от 1 047.9 млн. евро (2.7% от БВП) за същия период на 2011 година. Износът на стоки (FOB) за периода януари - юли 2012 г. е 11 753.8 млн. евро, като нараства с 1.7% (191.9 млн. евро) в сравнение със същия период на 2011 г. (11 561.9 млн. евро). Ръстът на износа за януари - юли 2011 г. на годишна база е 38.3%. Вносът на стоки (FOB) за периода януари - юли 2012 г. е 14 170.9 млн. евро, като нараства с 12.4% (1 561.1 млн. евро) спрямо същия период на 2011 г. (12 609.8 млн. евро). Ръстът на вноса за януари - юли 2011 г. на годишна база е 26.7%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги за второто тримесечие на 2012 г. е отрицателно в размер на 1 363 млн. лева. Вносът на стоки и услуги отбелязва ръст от 8.6% спрямо съответното тримесечие на предходната година, а износът нараства с 3.9%.
Източник: Класа (02.10.2012)
 
През второто тримесечие на 2012 г. БВП е с ръст от 0,5% спрямо 2011 г. По предварителни данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2012 г. възлиза на 19 007 млн. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат 2 602 лева. При среден за тримесечието валутен курс от 1.52636 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 12 452 млн. долара и съответно на 1 705 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 9 718 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 330 евро. Според сезонно изгладените данни реалният ръст на БВП спрямо второто тримесечие на 2011 г. е 0.5%. По данни от бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ), през септември 2012 г. показателят на доверие в промишлеността се понижава с 0.5 пункта в сравнение с август. През юли 2012 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0.4% спрямо съответния месец на 2011 г. (по предварителни данни). Увеличение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.1%, и в добивната промишленост - с 1.5%, докато в преработващата промишленост е регистрирано намаление от 1.0%.
Източник: Класа (02.10.2012)
 
Безработните са вече 12,3% Безработните лица през второто тримесечие на 2012 година са 409.5 хил., а коефициентът на безработица е 12,3%. В сравнение със същото тримесечие на предходната година обаче броят на безработните се е увеличил с 10,0%, а коефициентът на безработица - с 1.1 процентни пункта. Това сочат данните на Националния статистически институт. Общият брой на заетите лицa, които са на възраст над 15 години, през второто тримесечие на 2012 година е 2 913,7 хиляди, а относителният им дял от населението на същата възраст - 46,2%. В сравнение със същия период на 2011 година броят на заетите намалява с 32.3 хил., или с 1.1%, а относителният им дял остава почти непроменен. Според бизнес анкетите, проведени през септември 2012 година, 7.8% от промишлените предприятия смятат, че недостигът на работната сила е фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2012 година средната работна заплата е 755 лева, което е с 0.4% по-малко в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2011 година ръстът е 9.4%.
Източник: 24 часа (02.10.2012)
 
Инвестициите намаляват още Инвестициите в България продължават да намаляват. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) вложенията в основен капитал на фирмите през второто тримесечие са се свили с 2,1 на сто спрямо същия период на м. г. В същото време след миналогодишния срив има съживяване при чуждестранните инвестиции. За първото полугодие те са достигнали 846 млн. евро срещу 377 млн. за същия период на м.г. Реалният ръст на производството в България през второто тримесечие на 2012 г. на годишна база е 0,5%. Според данните на НСИ средното натоварване на мощностите в индустрията се е увеличило с 1,4% в сравнение с април, като 71,3% от оборудването в сектора работи. Новото изследване на националната статистика показва леко подобрени нагласи сред българските потребители. Доверието на клиентите е нараснало през второто тримесечие на годината. По-оптимистично са настроени хората в градовете, отколкото тези в селата. Данните на НСИ показват, че през юли търговията на дребно отчита ръст от 1,6 на сто в сравнение със същия месец на миналата година. Най-големият ръст е при поръчките по интернет, пощата и телефона. На годишна база те са се увеличили с 19,7 на сто. Продажбите на лекарства и други медицински стоки са нараснали с 10,9 процента, а на автомобили - с 6,6%. Според данните средната работна заплата през юни е 755 лева и се е увеличила с 9,4% за година.
Източник: Труд (02.10.2012)
 
МВФ очаква икономиката ни да нарасне с 1% през 2012 г. Ръст на БВП от 1% и безработица 12,5% в края на тази година прогнозира Международния валутен фонд (МВФ) след редовната си мисия у нас. Заключенията на бяха представени на пресконференция днес от ръководителя на мисията за България Катрина Пърфийлд. "Нашите прогнози са реалният растеж на БВП да достигне 1% през 2012 г. благодарение на по-силното вътрешно търсене, вследствие на усвояването на структурните фондове на ЕС", каза Пърфийлд, цитирана от БТА. Средногодишната инфлация през 2012 г. се очаква да достигне 2,5% като следствие от по-високите цени на храните и горивата. МВФ препоръча на страната ни по-смели структурни реформи и ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране. Това стана в края на редовната есенна мисия на фонда у нас. Според ръководителката на мисията Катерина Пърфийлд правителството трябва да направи всичко възможно да запази дефицита нисък, защото това е буфер срещу несигурната икономическа среда навън, информира Дарик радио. През 2013 г. от фонда очакват икономически растеж 1,5%, доколкото износът бележи тенденция на възстановяване. За 2012 г. икономическият растеж на България ще бъде 0,8% от брутния вътрешен продукт на страната в сравнение с 1,7% през миналата година. Това се казваше в анализа на Международния валутен фонд (МВФ) "Световни икономически перспективи" (World Economic Outlook). Той беше публикуван в края на месец април тази година. Според документа през 2013 г. икономиката на страната ни ще отбележи ръст от 1,5%. През август 2012 г. безработицата в България е 12,5% и остава без промяна спрямо нивото ? през юли тази година. Това показват изнесените в понеделник данни на Европейската статистическа служба (Евростат). Спрямо август на предходната година (11,1%) нивото на безработицата у нас нараства с 1,4 на сто.
Източник: econ.bg (03.10.2012)
 
Производствената инфлация у нас е най-висока за целия ЕС Производствената инфлация у нас за месец август е била най-висока от всички страни-членки на ЕС, съобщи европейската статистическа служба Евростат. Тя се позова на представените предварителни данни от националните статистически организации. В България ръстът на производствените цени за август е бил 7,1% на годишна база. На следващите позиции по производствена инфлация са Гърция (6,8%) и Кипър (6,7%). най-малък ръст се отбелязва в Малта и Словения ( по 0.8% във всяка) и Австрия (1.1%). Единственият годишен спад на цените в промишлеността през август, регистриран от статистиката, е бил в Швеция (-0.5%). Като цяло на годишна основа производствените цени в еврозоната и в ЕС са се повишили с 2,7%. Цените в енергийния сектор са се увеличили съответно с 2,4% и 3,2%. В сравнение с юли най-голям ръст на промишлена инфлация има в Дания (2.9%), Великобритания (1.8%) и Финландия (1.7%), а най-нисък - в Словения (0.1%) и Литва (0.3%). България дели 5-6 място с Румъния – по 1,4%.Цените са останали непроменени в Белгия, Унгария и Малта. Повишаването на производствените цени (без енергетиката) в еврозоната за един месец – от юли до август е 1%, а в целия ЕС – 1,1%. Инфлацията в енергийния сектор се е повишила съответно със 7,9% и 7,2%.
Източник: Класа (03.10.2012)
 
МВФ: Икономиката ще расте с 1,5% Икономиката на България ще постигне 1% реален ръст през 2012 г., прогнозират от Международния валутен фонд (МВФ). Прогнозата беше обявена на заключителна пресконференция, на която бяха представени изводите от редовната мисия на МВФ. "Реалният растеж на Брутния вътрешен продукт ще достигне 1% през 2012 г. благодарение на по-силното вътрешно търсене", каза ръководителят на мисията на МВФ за България Катрина Пърфийлд. По думите й, през 2013 г. икономиката ни ще нарасне с 1,5% поради усвояването на фондовете на ЕС. За това ще спомогне и засилването на вътрешната бизнес активност и възстановяването на износа. Средногодишната инфлация за тази година ще бъде 2,5% вследствие на по-високите цени на храните и горивата. Очакванията на МВФ за бюджетния дефицит на касова основа са за спад до 1,25% от БВП. "Всяко преизпълнение на приходите в бюджета трябва да се използва за увеличаване на фискалния резерв", съветват от МВФ. Според тях стопяването на безработицата (която ще остане около 12,5% през 2012 г.) ще стане с по-смели структурни реформи, като стимули за бизнеса за наемане на по-млади хора, ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране и реформа в здравната система. Справянето с порочната практика на фалитите със задна дата също би трябвало да е основна цел на правителството, добави Пърфийлд.
Източник: Стандарт (03.10.2012)
 
Ръстът на икономиката ще достигне 1,5 процента Международният валутен фонд очаква Брутният вътрешен продукт (БВП) в България да се повиши до 1,5 % през 2013 година. Това каза преди заседанието на Министерски съвет в сряда министърът на финансите Симеон Дянков. Повишението на БВП може да стане благодарение на по-силното вътрешно търсене, вследствие на доброто усвояване на структурни фондове на ЕС, каза Дянков. За повишаване на растежа и заетостта, ще са необходими още по-смели реформи – по-големи капиталови разходи за базовата инфраструктура, осигурени чрез все така доброто усвояване на фондовете на ЕС е най-добрият стимул за растежа, посочват от Международния валутен фонд. „Това е интересно, защото обикновено Международният валутен фонд не си позволява в подробности - (и за пръв път го виждам от 18 години откакто работя с тях и в предишната си работа) - конкретно да предложат каква е стъпката за развитие на растежа”, каза още Дянков. Реалният растеж на БВП на България ще достигне 1% през 2012 г. и ще се повиши до 1,5% през 2013 г., прогнозира Международният валутен фонд във вторник. „Силните буфери и последователното прилагане на строга политика позволиха на България да поддържа стабилност в една сложна среда. Все пак, растежът остава слаб, безработицата е висока, а икономиката остава изложена на външни рискове, особено във връзка с кризата на еврозоната," коментира ръководителят на мисията на МВФ за България Катрина Пърфийлд. По данните на МВФ, растежът на българската икономика през 2012 г. се дължи на по-силното вътрешно търсене и усвояването на структурните фондове на ЕС, а през 2013 г. той ще е следствие от възстановяването на износа. „Средногодишната инфлация през 2012 г. се прогнозира да достигне 2,5% заради по-високите цени на храните и горивата," заявява още Катрина Пърфийлд. МВФ очаква бюджетният дефицит на касова основа за 2012 г. се очаква да спадане до 1,25% от БВП, с което ще се постигне значителен напредък по отношение на целите за балансиран бюджет през 2015 г. „Залагането на непроменен бюджетен дефицит за 2013 г. ще запази доверието, което ще доведе до по-ниска доходност по държавния дълг. В рамките на заложения строг бюджет ще е необходимо да се устоява на натиска за общо повишение на заплатите," предупреждава още Катрина Пърфийлд. Всяко преизпълнение на приходите в бюджета трябва да се използва за увеличаване на фискалния резерв, предвид временния ефект от емисията на еврооблигации през юли. „В случай на сериозен икономически спад обаче, трябва да се позволят корекции на дефицита в съответствие с икономическия цикъл," се посочва още в изявлението на ръководителя на мисията на МВФ в България. „За повишаване на растежа и заетостта ще са необходими по-смели структурни реформи. По-големите капиталови разходи (например за базовата инфраструктура), осигурени чрез по-добро усвояване на фондовете на ЕС, биха стимулирали растежа и биха допринесли за справяне с проблемите на инфраструктурата. Преодоляването на липсата на стимули за наемането на млади и не толкова квалифицирани работници, активните политики на трудовия пазар и реформата на образованието биха повишили уменията и производителността. Ограничаването на възможностите за ранно пенсиониране биха насърчили по-активното участие на работната сила, което заедно със здравната реформа би допринесло за справяне с увеличаващите се разходи от застаряването на населението. Социалноосигурителните вноски по новата единна система за заплащане трябва да отиват директно в пенсионните фондове за гарантиране на тяхната жизнеспособност. „Предсказуемото прилагане на частните договори е от критична важност за по-добрия бизнес климат. Обявяването в несъстоятелност със задна дата повишава рисковете за всички кредитори и в крайна сметка води до по-високи разходи за новите кредитополучатели. Промените на законовите разпоредби за обявяването в несъстоятелност така, че наред с другото, да се забрани обявяването в несъстоятелност със задна дата, би решило в голяма степен този проблем," смята Катрина Пърфийлд. Въвеждането на бързи и ясни съдебни процедури за предварително одобрени оздравителни планове и проучването на начини за насърчаване на доброволни механизми за споразумения, би довело до по-бързи и по-ефективни решения по дългови спорове, допълва тя. Банковата система е стабилна, но средата на слаб икономически растеж е предизвикателство. Общата капиталова адекватност (16,7% през юни 2012 г.) превишава изисквания задължителен минимум от 12%. Силното нарастване на депозитите и намаленото търсене на кредити повишиха ликвидните буфери и намалиха външното финансиране. Необслужваните кредити на брутна основа продължават да нарастват, достигайки до 16,9 % от всички кредити (юни 2012 г.), отчитат от МВФ. „Банките трябва да се насърчават да решават активно проблемите с необслужваните кредити чрез преструктуриране на кредитите, освобождаване от активи, пълно или частично отписване, при строг контрол от страна на Българската народна банка. Увеличаването на правомощията трябва да се осъществява в съответствие с предложената от ЕС директива за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници," завършва изявлението на Катрина Пърфийлд.
Източник: Класа (04.10.2012)
 
Правителството предвижда с 1,796 млрд. лв. повече приходи в хазната Приходната част на бюджета за 2013 г. се увеличава с 1,796 млрд. лева спрямо 2012 г. като очаква в хазната да постъпят 30,54 млрд. лв. (37,5% от БВП), сочат прогнозите на Министерството на финансите в публикувания проектобюджет за следващата година. Увеличават се средствата за пенсии от 1 април 2013 г. с над 585 млн. лева. Същевременно с 20 процентни пункта (218 млн. лв.) се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за работещите в сферата на отбраната и сигурността. Социалните разходи нарастват с над 790 млн. лева. Увеличават се средствата за социални помощи и обезщетения със 135 млн. лева, се казва в прессъобщението на финансовото ведомство. Финансирането на програми и дейности по заетостта също бележи ръст от 72 млн. лева. Средствата за образование се повишават с повече от 120 млн. лв., като с над 76 млн. лв. ще се финансира обучението на деца и ученици, както и студентите, в зависимост от оценката за качеството на обучението. Увеличават се парите за култура с над 31 млн. лева, като с 26 млн. лв. ще се финансират държавните и общинските културни институти в т.ч. музеи, галерии, библиотеки и читалища. Увеличават се с 510 млн. лв. и планираните разходи за публична инфраструктура в областта на благоустройството и опазването на околната среда. Докато бюджетът залага увеличаване на пенсии и учителски заплати, не се предвижда обаче вдигане на други заплати в публичния сектор. За администрацията на президента са предвидени 6,136 млн. лв., докато правителството ще похарчи 72, 6 млн. лв. (16 млн. от тях са приходи и 56,6 млн. лв. средства от хазната). Най-голямо перо от държавните субсидии се предвижда да получат силовите министерства – на отбраната (1,014 млрд. лв.) и на вътрешните работи – 1,013 млрд. лв. Консултациите по отношение бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната продължават, като окончателно решение ще бъде взето на заседанието на Министерския съвет, на което ще бъде разгледан Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 година, съобщават още от Министерството на финансите. Общият размер на консолидираните държавни разходи ще е 31 64 млрд. лв. (38,8% от БВП), което е с 1,8 млрд. лв. повече, отколкото през тази година. До края на 2012 г. се очаква балансът по текущата сметка да се запази отрицателен в размер на 1,5% от БВП, сочи докладът на финансовото министерство. Слабото външно търсене ще продължи да оказва задържащ ефект върху износа и той ще нараства по-бавно (с 5,7% на годишна база), докато потреблението ще подкрепя нарастването на вноса (10% растеж на годишна база). Така дефицитът по търговския баланс ще нарасне от 5,6% от БВП през 2011 г. на 8,4% през 2012 г. Нарастването на вноса на стоки ще се запази и през 2013 г., като номиналният растеж ще се ускори леко до 10,5%. Възстановяването на световната икономика през второто полугодие на следващата година ще се отрази в номинално повишение на износа от 8,1 на сто. С оглед на очакванията за умерен растеж на приходите от туризъм и нарастване на износа на други услуги се очаква балансът на услугите да възлиза на 5,9% и 5,8% от БВП в края на 2012 г. и 2013 г. и да остане на това ниво в периода до 2015 г. В резултат балансът на текущата сметка ще достигне дефицит от 2,8% от БВП през 2013 г. и постепенно ще нараства в средносрочен план.
Източник: Класа (04.10.2012)
 
Пламен Димитров: Никъде по света няма регионални минимални заплати Анонсът на финансовия министър за въвеждането на регионално минимално възнаграждение за нас е не само неприемлив, а и неразбираем. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Кръгла маса "Заплащането на труда в България - предизвикателства и перспективи". Няма как да спазваме международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено прокламираме различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме в това, което произвеждаме, каза лидерът на КНСБ, цитиран от БТА. Димитров съобщи, че няма механизъм за регионални минимални заплати в ЕС. Има някои регионални проекции и то в страни със силно развити колективни договорни механизми - като например Германия, добави Димитров. Никъде в нормалния свят, към който ние се числим, няма регионални минимални заплати и затова няма как КНСБ да приеме подобен анонс, заяви още Пламен Димитров. Той коментира още, че нетният размер на минималната работна заплата с малки изключения остава трайно около и под официалната линия на бедност, което е предпоставка за поддържането на постоянния контингент на работещи бедни. По думите му друг източник за попълването на този контингент са така наречените ниско платени работници, които Евростат определя като наети на пълно работно време с брутна заплата под 67 процента от медиалната. В България този контингент не намалява и достига около 600 000 души, които са в категорията на работещите бедни, а през кризата техният брой се увеличава, заяви лидерът на КНСБ. Такива са работниците в шивашката, текстилна, обувна и кожухарска промишленост, търговията на дребно, хотелиерството, ресторантьорството, социалните дейности, обслужването на сгради, озеленяването, селското и горско стопанство. По този показател страната ни е в челото на европейска класацията заедно с Литва и Латвия. 27 от наетите в България са нископлатени работници.
Източник: Класа (08.10.2012)
 
Около 40% от работещите българи са в сферата на пазара на услугите Около 40 на сто от работещите българи са се трудили в сферата на пазара на услугите, сочат последни данни на Евростат. Според европейската статистика в промишлеността, включително и строителството, са били заети около 32 на сто от работещите българи. В сферата на непазарните услуги са били заети около 22 на сто от работещите ни сънародници, а в земеделието - 6,7 на сто. Българинът работи средно по 40,9 часа седмично, отчита още анализът на Евростат. По този показател най-активно се трудят в Исландия - по 43,9 часа седмично, във Великобритания - по 42,2 часа седмично, в Румъния и Словакия - по 41 часа седмично и т.н. Най-малко седмично работят в Дания - 37,7 часа, в Ирландия и Норвегия - по 38,4 часа, Италия - 38,8 часа, Финландия - 39 часа и други. Според европейската статистика почти 70 на сто от заетите лица в ЕС-27 през 2011 са работили в сектора на услугите, в сравнение с 62 на сто през 2000 г. Най-нисък процент заетост в сектора на услугите е регистриран в Румъния - 43 на сто, а най-висок в Люксембург - 85 на сто. В пазара на услуги като търговия, транспорт, финансови услуги и др. са били заети около 40 на сто от работещите в ЕС. В непазарните услуги като здравеопазване, публична администрация, образование и др. са били заети около 30 на сто от работещите европейци, в индустрията и строителния сектор - 25 на сто и в земеделието - 5 на сто. В областта на промишлеността най-активно са били заети хората в Чехия и Словакия - по около 40 на сто, Финландия - 37 на сто, Естония и Словения - по 32 на сто и др. Най-нисък е този процент в Люксембург - 13 на сто, Холандия - 17 на сто, Гърция - 18 на сто. В областта на земеделието най-активно са били заети хората в Румъния - 28 на сто, Гърция и Полша - по 12 на сто. Най-малко със земеделие са се занимавали във Великобритания и Белгия - по 1,2 на сто, Германия - 1,6 на сто, Швеция - 2 на сто. Делът на служителите, които са имали договор с ограничена продължителност е бил най-висок в Полша - 27 на сто от служителите и работниците, в Испания - 25 на сто, в Португалия - 22 на сто, а най-нисък е бил този дял в Румъния - 2 на сто, Литва - 3 на сто, България и Естония - по 4 на сто.
Източник: Дарик радио (08.10.2012)
 
Строителството пак забави ход през август Въпреки по-активния летен сезон, през август българското строителство отново забави темповете след по-силния месец юли. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че отчетеният през месеца годишен ръст на строителната продукция се е забавил до 1,2%, а на месечна база е реализиран и спад от 0,3 на сто. За сравнение годишното повишение на строителната продукция през юли е коригирано от 3,1% на 3,6%, а месечното – от 1,5% на 2%. Строителната продукция през август остава 37% под пиковите равнища, отчетени през 2008 г., показват изчисления на Investor.bg на базата на данни на националната статистика. Сградното строителство продължава да дърпа надолу целия строителен сектор, сочат още данните. През август годишният спад на строителната продукция при сградното строителство е 3%, докато през юли беше 1,6%. За месеца също е отчетено намаление – от 0,7%, след като през юли беше регистриран ръст от 1,6 на сто. Леко се забавя ръстът на продукцията при гражданското и инженерното строителство, въпреки че положителните тенденции се запазват. През август на годишна база е отчетено повишение от 7%, след като през юли беше регистриран ръст от 10,7%. За месеца повишението на строителната продукция при гражданското и инженерното строителство е 0,2 на сто, след като през юли беше 2,5%.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2012)
 
Индустрията е постигнала минимален ръст през август Индустрията е увеличила производството си през август спрямо юли с 1%. На годишна база пък увеличението е 2%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). По традиция тези данни се публикуват с близо месец забавяне, тъй като обработката им отнема време. Традиционно през ваканционния месец август индустриалните производители в Западна Европа свиват своите производства и намалят поръчките си за българските доставчици. На този фон запазването на по-високо производство през август е добър сигнал, макар че е изведено след сезонно изглеждане на данните от НСИ. Най-често сезонното гладене взима предвид броя на хората в отпуска и реалната производителност на тези, които все пак работят и показва приблизителен обем на производството, ако месецът не е бил отпускарски. По неизгладени данни индустриалното производство бележи спад от 3.5%. Спрямо юли най-сериозен ръст са отбелязали компаниите специализирани в ремонт и инсталиране на машини и оборудване - с 22.7%, производителите на метални изделия - със 7.5%, както и производителите на каучук и пластмаси - с 6.2%. Машиностроителният бранш е четвърти, като продукцията му расте с 5.7%. За сметка на това спада производството на тютюн - с 18.5%, металургичната продукция намалява с 13.2%, а производството на лекарства с 11.7%. В сравнение с август миналата година обаче лидер по ръст на продукцията е машиностроенето - с 20.6%. Ремонтите и инсталациите на оборудване са нараснали със 17.9%, а в електрониката има ръст от 13.4%. Най-сериозна продължава да е кризата в текстилния сeктор, където производството се свива 28.8%, втори по спад е металургичния бранш с понижение от 23.0%, а в химическата промишленост продукцията спада 16.6% на годишна база.
Източник: Капитал (09.10.2012)
 
През август 2012 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 2.0% спрямо съответния месец на 2011 година.Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1.0% в сравнение с юли 2012 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), разпространени в понеделник. През август 2012 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличение в преработващата промишленост - с 1.1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ и в добивната промишленост е отчетено намаление от 0.7%, сочат предварителни данни на НСИ. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 22.7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7.5%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 6.2%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 5.7%. Спад е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 18.5%, производството на основни метали - с 13.2%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 11.7%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.2%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 4.5%, преработващата промишленост - с 2.5%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%. Оборотът през август 2012 г. спрямо предходния месец нараства в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.5%, и в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с 0.4%. Оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 0.9% над равнището на същия месец от предходната година. Същия месец оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени запазва равнището си от предходния месец. Същевременно по-съществено намаление е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4.0%, и с по 1.5% в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита. Спрямо същия месец на 2011 г. оборотът нараства в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 5.8%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5.4%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 4.9%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4.5%, и в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с 2.5%. Спад е регистриран в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 11.0%.
Източник: Класа (09.10.2012)
 
Строителната продукция пада с 0,3 на сто за месец, за година нараства с 1,2% През август 2012 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.3% под равнището от предходния месец, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни показват увеличение от 1.2% на строителната продукция през август 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година. През август 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0.2%, а от сградното строителство намалява с 0.7%. На годишна база увеличението на строителната продукция през август 2012 г. се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където ръстът, изчислен от календарно изгладени данни, е 7.0%, докато при сградното строителство е регистрирано намаление от 3.0%.
Източник: Класа (09.10.2012)
 
Кризата изяжда богатството ни Кризата изяжда богатството на нацията. За една година нетното богатство на домакинствата не е мръднало от нивото 229 млрд. лв., сочат данните от тримесечния анализ на УниКредит Булбанк за богатството и дълга на гражданите. Основната причина за този резултат е кризата. Пазарът на имоти се свива, хората предпочитат да спестяват парите си, вместо да ги харчат за покупки и да правят инвестиции. В резултат стойността на притежаваните жилищни имоти е паднала с 4,76 млрд. лв. за година до 207,7 млрд. лв. В същото време финансовото богатство на домакинствата е нараснало с 4,46 млрд. лв., а дълговете на хората са се свили с 270 хил. до 20,5 млрд. лв. Финансовото богатство на домакинствата нараства с 12% за година до близо 41,8 млрд. лв. в края на юни 2012 г. Най-голяма роля за това имат спестяванията на домакинствата в банките, които се увеличават с 14% за година до 32,4 млрд. лв. Нарастват и спестяванията в пенсионните фондове със 196 млн. лв. заради задължителните вноски в универсалните фондове. Животозастрахователните резерви се увеличават с 14%. За сметка на това вложенията в акции намаляват със 140 млн. лв., а в дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) падат с 21 млн. лв.
Източник: Стандарт (09.10.2012)
 
Изнесли сме за ЕС стоки за 13,8 млрд. Лева През периода януари - юли 2012 г. износът на България за ЕС е в размер на 13.8 млрд. лв., като намалява с 0,6%, сочат данни на НСИ, разпространени във вторник. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71.4% от износа за страните - членки на ЕС. През юли 2012 г. износът за ЕС се увеличава с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.2 млрд. лв. Вносът на България от ЕС за периода януари - юли 2012 г. се увеличава с 12.3% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 17.1 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През юли 2012 г. вносът на България от страните - членки на ЕС, нараства с 3.3% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.6 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - юли 2012 г. е отрицателно и е на стойност 3.34 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 2.66 млрд. лв. При износа на България за ЕС, разпределен според стандартната външнотърговска класификация, през първите седем месеца на 2012 г., в сравнение със същия период на предходната година, най-голям ръст (40.6%) е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”, а най-голям спад (30.8%) - при износа от сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (52.9%) е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”, а намаление се наблюдава единствено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” - (4.1%).
Източник: Класа (10.10.2012)
 
Износът към ЕС до юли е по-малък, отколкото преди година През юли износът на България за страните от ЕС нараства минимално - с 0.1% до 2.2 млрд. лв., спрямо същия месец на 2011 г. Увеличението на вноса от Евросъюза е с 3.3% до 2.6 млрд. лв. Така общо за седеммесечието Националният статистически институт (НСИ) регистрира спад на износа с 0.6% до 13.8 млрд. лв., растеж на вноса с 12.3% до 17.1 млрд. лв. и отрицателно салдо на стойност 3.3 млрд. лв. Сред страните в ЕС - основни пазари за българските стоки, значителен е спадът на износа към Белгия - с 32% до 888 млн. лв., сочи статистиката за седеммесечието. Износът за Германия намалява с 4.9% до 2.4 млрд. лв., а за Румъния - с 9.7% до 1.8 млрд. лв. Сред останалите водещи търговски партньори увеличение на износа е регистрирано към Гърция - с 13.8% до 1.7 млрд. лв. и Италия - 0.8% до 2.04 млрд. лв. Данните за общия стокообмен на България от началото на годината до края на юли потвърждават тенденцията за по-бързо нарастване на вноса (12.6%) над износа (1.7%). Същото важи и за търговията с трети страни, износът към които се увеличава с 5.3%, а вносът - с 12.9%. През седемте месеца на годината България е изнесла стоки общо за 23 млрд. лв., от които 9.3 млрд. за трети страни. Общият внос е за 29 млрд. лв., а от страни извън ЕС - 11.9 млрд. лв.
Източник: Дневник (10.10.2012)
 
Износът на България достигна 26,6 млрд. Лева От началото на годината от България общо са изнесени стоки на стойност 26.6 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 2.3%, съобщи НСИ в сряда. С по-бързи темпове се увеличава вносът, и от януари - август 2012 г. той е на стойност 33.1 млрд. лв.и бележи ръст от 13.1% спрямо същия период на предходната година. През август 2012 г. общото външнотърговско салдо е отрицателно и възлиза на 439 млн. лева, а след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос то се запазва отрицателно в размер на 237.5 млн. лева. Общият износ е в размер на 3.6 млрд. лв. и се увеличава с 6.2% спрямо същия месец на предходната година. Вносът нараства с 16.7% спрямо август 2011 г. и е в размер на 4.1 млрд. лева. За времето от началото на годината на годината към страни извън Европейския съюз са изнесени български стоки на стойност 10.9 млрд. лева, което е ръст с 9.4%. Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия и БЮР Македония, които формират 47.1% от износа за трети страни. През август 2012 г. износът за трети страни се увеличава с 38.5% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1.7 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите осем месеца на 2012 г. се увеличава с 14.6% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 13.8 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция и Китай. През август 2012 г. вносът на България от трети страни нараства с 27.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.9 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - август 2012 г. е отрицателно и е на стойност 2 838.8 млн. лева, както и за август 2012 г. - с 187.5 млн. лева.
Източник: Класа (11.10.2012)
 
196 млн. лева са приходите от нощувки 196 милиона лева от нощувки са приходите на средствата за подслон и местата за настаняване у нас през август - с 2,1 на сто повече отколкото през юли. 74 на сто от нощувките са на чужди граждани. У нас към края на лятото има повече от 2500 средства за подслон с над 10 легла, според данните на Националния статистически институт, оповестени в сряда. В изследването на НСИ се включват хотели, мотели, къмпинги, хижи, къщи за гости, бунгала и частни квартири. В тях са регистрирани повече от 4800 нощувки само през август. В сравнение с юли местата за настаняване са с 2% повече. Половината нощувки на чужденци са регистрирани в хотели с 4 или 5 звезди. Те най-често отсядат за около 6 дни, е изчислил НСИ. Според данните почти половината от българите отсядат в места с 1 или 2 звезди. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през август 2012 г. е 58.9%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 71.7%, следвана от тези с 3 звезди - 62.1%, и с 1 и 2 звезди - 40.5%. В сравнение с предходния месец най-голямо увеличение на заетостта на леглата е регистрирано в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - с 3.7 процентни пункта.
Източник: Класа (11.10.2012)
 
Дупка за 5 млрд. лв. във външната търговия на България За първите 8 месеца на годината износът на България за страните извън Европейския съюз нарасна с 9.4%, като достигна 10.9 млрд. лв. Основните пазари на българските експортни компании са Турция, Китай, Русия, Сърбия и Македония, които общо формират 47.1% от износа извън ЕС. Само през август 2012 г. износът за трети страни се увеличава с 38.5% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1.7 млрд. лева, показват данните на НСИ. На фона на спада на експорта за ЕС, публикуваните днес данни показват преориентиране на българските компании към пазарите, които са по-слабо засегнати от кризата в еврозоната. В същото време вносът от страните извън ЕС също се покачва, което е още едно доказателство за възстановяването на вътрешното потребление от кризата. За първите осем месеца на 2012 г. вносът от трети страни с повишава с 14.6%, до 13.8 млрд. лева. България внася най-много от Русия, Турция и Китай. Само през август 2012 г. вносът на България от трети страни нараства с 27.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.9 млрд. лева. През първите осем месеца на 2012 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 26.6 млрд. лв. или с 2.3% повече, отколкото през същия период на миналата година, като повишението се дължи изцяло на износа към държавите извън ЕС. В същото време вносът е нараснал с 13.1%, до 33.1 млрд. лв. Българската икономика формира дефицити в търговията си както с ЕС, така и със страните извън него. Общото външнотърговско салдо по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) за периода януари - август 2012 г. е отрицателно и е в размер на 5 014.0 млн. лева. Ако прогнозите на правителството се сбъднат и износът за еврозоната продължи да намалява през следващата година, а възстановяването на вътрешното потребление се засили, дефицитът в търговския баланс на страната ще расте. До началото на финансовата криза той беше компенсиран от притока на чуждестранни инвестиции в страната. След това, силният растеж на експорта, съчетан със свиване на вътрешното потребление, доведе до формиране на излишъци по търговския баланс. Реално големите дефицити в търговския баланс са една от основните причини за хиперинфлацията в страната през 90-те години на миналия век. Дори и след това те оказват постоянен натиск върху икономиката и цената на капитала в България. От тук възниква и въпросът, как ще се компенсира дупката във външната търговия през 2013 г? На фона кризата в еврозоната, едва ли може да се очаква силен приток на инвестиции към региона на Централна и Източна Европа, а българската икономика продължава да е все така зависима от вноса на енергийни суровини от Русия.
Източник: Дарик радио (11.10.2012)
 
Приходите от нощувки през август се увеличават заради българите Приходите от нощувки през август нарастват с 2.1% спрямо юли до 196.1 млн. лв. Увеличението е за сметка на повече средства, похарчени от българските туристи, които са по-малобройни в курортите от чужденците, сочи статистиката на нощувките в местата за настаняване на Националния статистически институт (НСИ). Сравнението на данните сочи, че спрямо август с 14% нараства броят на българите, харчили пари за хотел, мотел или къмпинг, като приходите от нощувките им нарастват с 14.5% спрямо юли. В същото време чужденците, отсядали в места за настаняване в България намаляват с 0.5%, а приходите от тях - с 0.4%. В същото време чужденците остават за по-дълго - средно по 6 дни, в местата за настаняване като предпочитат хотелите от висока категория. Средният брой нощувки на българите е 3.5 като три четвърти от тях са в обекти с три или по-малко звезди. Средната заетост в най-натоварения през летния сезон месец е 58.9% като в луксозните хотели тя достига дори 71.7%, а увеличението спрямо юли е с 3.7 процентни пункта. В българските хотели, мотели и къмпинги през август са отсядали общо 962 хил. души, с 4.8% повече отколкото през юли като българите са 40%.
Източник: Дневник (11.10.2012)
 
Икономическото състояние на българите се влошава Икономическото състояние на българите се влошава, а половината наши сънародници ограничават покупките на стоки от първа необходимост. Това показват резултатите от националното представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено в края на септември тази година. 52% от анкетираните твърдят, че са ограничили покупката на стоки от първа необходимост. 46% от интервюираните пък не са почивали през 2012 г., въпреки че са планирали ваканция. Делът на тези хора се е увеличил с 4% спрямо миналата година. Най-често от планирана почивка са се отказали хората на възраст между 30 и 49 години, столичаните, хората с месечен доход на домакинствата до 300 лв. и тези, чиито домакинства се състоят от 5 и повече членове. 40% от пълнолетните българи са отложили планиран ремонт или мебелиране на жилището. Тези хора нарастват с 5% спрямо ноември 2011 г. Без промяна (20%) остава делът на хората, които изпитват затруднения да обслужват кредитите си. Също непроменен за последната година (15%) е и делът на българите, които са отложили планирана покупка на автомобил. 16% от интервюираните твърдят, че през последната година са оставали без работа за период до 6 месеца. Този дял е с 4% по-висок спрямо деклариралите подобен статус на заетост през есента на 2011 г. За същия период обаче, с 2 пункта са се увеличили и хората, които са останали без работа за повече от 6 месеца, като в момента техният дял възлиза на 15% от обхванатите в изследването. Недостигът на финансови средства най-често кара българските домакинства силно да редуцират разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения. 87% от анкетираните са заявили, че при парични затруднения им се налага да се лишат от деликатесна храна, а 81% – от пътувания и почивки. За сравнение – преди икономическата криза, в края на 2008 г., от деликатеси са се лишавали 82% от българите, а от почивки – 66%. За 80% от интервюираните моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н. Преди четири години този дял е бил по-нисък – с цели 16%. От дрехи се лишават понякога 79%, а от обувки – 78% от пълнолетните българи. При парични затруднения 74% от респондентите ограничават потреблението на електроенергия, а 73% се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират. При финансови затруднения българите са най-малко склонни да се лишат от цигарите, алкохола, лекарствата и разходите за телефон. От цигари и тютюневи изделия през тази година са се лишавали 25% от интервюираните (20% през 2008 г.); от алкохол – 31% от интервюираните (24% през 2008 г.); от лекарства – 39% от интервюираните (34% през 2008 г.); от телефон – 42% от интервюираните (41% през 2008 г.). 76% от домакинствата пък са заявили, че традиционно сами си приготвят зимнина. За сравнение при хората със стандарт на живот около и над средния този дял възлиза на 74%, а при крайно бедните – на 77%. Единствено сред жителите на столицата делът на приготвящите домашни консерви е два пъти по-нисък от средния за страната – 39%. Едва 6% от интервюираните посочват, че досега са приготвяли зимнина, но тази година няма да го направят. 16% от обхванатите от изследването твърдят, че в техните домакинства няма традиция да се приготвя зимнина. Това са най-младите респонденти, високообразованите, жителите на столицата и хора с месечен доход на домакинството над 300 лв.
Източник: Класа (11.10.2012)
 
НСИ отчете четворен скок на износа ни за емирствата Износът на България за Обединените арабски емирства е скочил над 4 пъти. Това показват предварителните данни на националната статистика за периода януари-август тази година. Според резултатите на НСИ от България в посока Абу Даби са изнесени стоки на обща стойност над 176 млн. лева. За същия период на 2011 г. експортът за емирствата е бил под 42 млн. лв. Така само в рамките на година износът ни за арабската страна бележи скок от 321%. Положителни са и резултатите от търговията на България с други партньори извън територията на Европейския съюз (ЕС). Националната статистика регистрира двоен скок на изнесената продукция за Китай В отчетения период експортът на страната към втората най-голяма световна икономика се е увеличил от 367 млн. лв. на над 806 милиона. Добри са резултатите на родните износители и в търговските им отношения с Израел. За първите осем месеца на тази година стойността на българските стоки, продадени в еврейската държава, е 135 млн. лв., което е ръст от близо 140 на сто спрямо регистрираните през същия период на 2011 г. под 57 милиона. Най-значителен ръст през този период бележат напитките и тютюнът, като експортът им скача с над 33 на сто. Увеличение се наблюдава и в останалите отрасли, а най-значима за страната остава търговията с минерални горива, масла и сурови материали. Така за периода януари-август 2012 г. целият износ на България за трети страни е нараснал с 9,4%, достигайки 10,9 млрд. лв. Основните пазари на родните експортни компании са Турция, Китай, Русия, Сърбия и Македония, които заедно формират над 47 на сто от износа извън ЕС. Само през август 2012 г. експортът за трети страни се увеличава с 38,5% на годишна база и е на стойност 1,7 млрд. лева, показват предварителните данни на НСИ. В същото време вносът от страните извън ЕС също се покачва, което е поредно доказателство за увеличената покупателна способност и възстановяването на вътрешното потребление след значителния спад в първите години на кризата. В периода януари-август вносът от трети страни се повишава с 14,6% до 13,8 млрд. лева, като България внася най-много от Русия, Турция и Китай. На годишна база общият износ на страната за ЕС и за трети страни е в размер на 26,6 млрд. лв., което представлява ръст от 2,3 на сто. Вносът се увеличава с 13% до 33 млрд. лв. Така цялостното външнотърговско салдо на България за първите осем месеца на годината е отрицателно, като сметката излиза на минус с 6,4 млрд. лв.
Източник: Монитор (11.10.2012)
 
Вносът от трети страни с 15% годишен ръст за осеммесечието Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - август 2012 г. е отрицателно и е на стойност 2,84 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 2,21 млрд. лева. През август 2012 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 187.5 млн. лева. Това става ясно от данните на Националния стастически институт (НСИ). При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите осем месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (33.8%) и „Храни и живи животни” (22.3%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (40.2%) и "Машини, оборудване и превозни средства” (36.1%). Намаление се наблюдава в сектор „Храни и живи животни” (20.7%). През периода януари - август 2012 г. износът на България за трети страни се увеличава с 9.4% спрямо съответния период на предходната година и е в размер на 10.9 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия и БЮР Македония, които формират 47.1% от износа за трети страни. През август 2012 г. износът за трети страни се увеличава с 38.5% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1.7 млрд. лева. Същевременно за осемте месеца на 2012 г. вносът на България от трети страни за първите осем месеца на 2012 г. се увеличава с 14.6% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 13.8 млрд. лева (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция и Китай (табл. 3 от приложението). През август 2012 г. вносът на България от трети страни нараства с 27% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.9 млрд. лева.
Източник: econ.bg (11.10.2012)
 
Домакинствата у нас със сериозни икономически трудности Икономическото състояние на домакинствата у нас се е влошило за последната година. Това сочат резултати от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). To e проведено в периода 20-27 септември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни жители на страната в 86 населени места. Основните затруднения, които интервюираните изпитват в момента, са свързани с плащането на месечните им сметки и с ограничаването на храни и стоки от първа необходимост. През 2012 г. все повече хора са се отказали от почивка по време на отпуските си. Делът на тези хора се е увеличил с 4% за изминалата година. Най-често от планирана почивка са се отказали хората на възраст между 30 и 49 години, столичаните, хората с месечен доход на домакинствата до 300 лв. и тези, чиито домакинства се състоят от 5 и повече членове. Най-голямото предизвикателство за последната година пред 60% от интервюираните е плащането на комунално-битовите разходи – електричество, отопление, вода и т.н. Затруднения да плащат тези сметки са имали предимно хората във възрастовите групи 40-49 години и над 59 години, нискообразованите, жителите на столицата, но и тези, живеещи в селата, етническите турци и ромите, хората с месечни доходи на домакинствата под 200 лв. и живеещите сами. В сравнение с ноември 2011 г., делът на хората посочващи, че се затрудняват да плащат комунално-битовите си разходи, е нараснал с 5 процентни пункта. Към момента на провеждане на проучването (септември 2012 г.) 16% от интервюираните твърдят, че през последната година са оставали без работа за период до 6 месеца. Този дял е с 4% по-висок спрямо деклариралите подобен статус на заетост през есента на 2011 г. За същия период обаче с 2 пункта са се увеличили и хората, които са останали без работа за повече от 6 месеца, като в момента техният дял възлиза на 15% от обхванатите в изследването. През последната година 40% от пълнолетните българи са отложили планиран ремонт или мебелиране на жилището. Този дял е нараснал с 5% спрямо ноември 2011 г. Планирани ремонти и освежаване на интериора са отлагали най-често хора на възраст между 40 и 59 години, живеещи в малки градове, хора с ниски месечни доходи, както и многочленните домакинства. Без промяна (20%) остава делът на хората, които изпитват затруднения да обслужват кредитите си. Също непроменен за последната година (15%) е и делът на онези респонденти, които са отложили планирана покупка на автомобил.
Източник: econ.bg (11.10.2012)
 
Разрешенията за строеж двойно повече от завършените жилища Тримесечните наблюдения на НСИ показват, за второто тримесечие на годината, жилища с два пъти по-голяма разгъната застроена площ с разрешение за строеж - 472 хил. кв.м, в сравнение със завършените жилища през същото тримесечие - 184 хил. кв.м. Жилищата, чието строителство е започнало през 2012 г., също не са много повече - 251 хил. кв.м. Подобни са данните и при сравнение на започнатото строителство и разрешителните на административни и на други сгради. Хронологически, в икономическия цикъл на строителството, завършените жилища отразяват икономическа активност отпреди няколко години - когато са били проектирани, получили са разрешение за строеж и е започнато тяхното строителство, някъде след 2008 г. С 26.3% са намалели въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2012 г. спрямо 2011. Техният брой е 520. Общата им площ е 184.1 хил. кв.м, или с 34.9% по-малко в сравнение с отпреди една година. Най-много са въведените в експлоатация сгради не в столицата София - 50 сгради с 520 жилища, а във Варна - 115 сгради с 536 жилища, и в Бургас - 77 сгради с 661 жилища. Най-голямо е средното жилище в София - 142.8 кв.м, най-малко е във Видин - 36.0 кв.м. Започнатите в момента сгради са по-актуални, защото са проектирани преди година или повече, получили са разрешение за строеж и са чакали момента инвеститорът да започне строителство. Става дума за 683 жилищни сгради с 251 701 кв.м площ. Статистиката показва и започнати 20 административни сгради с 5708 кв.м площ, и 579 други сгради с 269 870 кв.м. На годишна база има намаление при жилищните сгради с 6.7%, на административните сгради - с 44.4%, на другите - с 14.6%. Най-много са започнатите сгради в Бургас - 106 жилищни и 38 други сгради, във Варна - 89 жилищни и 57 други сгради, Пловдив - 64 жилищни и 44 други сгради, София - 56 жилищни и 22 други сгради. Най-актуалният показател, който може да сигнализира за евентуално оживление. Издадените разрешителни за цялата страна са за 1228 жилищни сгради с 472 081 кв.м РЗП. Административните сгради са 41 с 22 838 кв.м РЗП и 1288 други сгради с 552 242 кв.м. Годишното сравнение показва ръст на РЗП на жилищата с 8.9%, на другите сгради - с 24.9%, но площта при административните сгради е намаляла с 47.1%. Най-голям брой разрешителни са издадени в Пловдив - 179, Бургас - 177, Варна - 114, София - 89.
Източник: 1kam1.com (11.10.2012)
 
Евростат: София е сравнително слабо заселен град пред някои европейски мегаполиси Българската столица София е слабо заселена в сравнение с някои големи европейски градове, отчитат данни на новия регионален годишник Евростат 2012. По гъстота на населението на квадратен километър София отчита данни от 960 жители на квадратен километър при население около 1.2 милиона души и територия от близо 500 кв.км. На второ място в България по този показател е Варна - 125 жители на квадратен километър при население от близо 470 хиляди души и територия от 240 кв.км. Безспорен лидер в тази европейска статистика е Париж с гъстота над 21 хиляди жители на квадратен километър при население от близо 12.5 млн. жители. Френската столица е разположена на територия от 105 кв. км заедно с парковете, но без тях - на 87 кв. км, а диаметърът ? е 120 километра. На второ място по този показател се нарежда Лондон с над 10 500 жители на кв. км. Градът е разположен на територия от 1 500 кв. км, което го прави 37-та най-голяма агломерация в света. Само четири столици в Европа са с население над 3 милиона жители - Париж, Лондон, Берлин и Мадрид, а други 20 големи града на ЕС са с население между 1 и 2 милиона жители, отчита европейската статистика. Изключително пренаселена е и румънската столица Букурещ - над 8 500 жители на кв. км при население от близо 1.6 млн. души. Според статистиката близо 9% от населението на Румъния живее в Букурещ. Сред най-гъсто населените европейски градове се нарежда и Брюксел - с 6 700 жители на кв.км при население от над 1 млн. жители. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните заради факта, че разходите за събаряне на стари къщи в града са се изплащали от държавата. Това се е отразило неблагоприятно върху външния вид на града – събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. В Германия най-пренаселен град е Мюнхен с близо 4 300 жители на кв. км при население от милион и половина души и площ от 310 км. км. Австрийската столица Виена е с гъстота 4 200 жители на кв. км при население от близо 2 млн. жители и територия 420 кв. км. Варшава и Будапеща са с гъстота по 3 300 жители на кв. км., като полската столица е с население от 2.5 млн. жители и е разположена на 517 кв. км., а унгарската столица има приблизително същите жители и територия, но там живее една пета от населението на Унгария. На обратния полюс - сред най-слабо населените градове в ЕС се нареждат финландският град Лапи и норвежкият Финмарк - по 2 жители на кв. км. и шведският Норботен - 3 жители на кв. км. В тази своеобразна класация на най-слабо заселени градове има и два български града - Видин (36 жители) и Ловеч (37 жители) на кв. км, като първият има 101 хиляди души население, а вторият - около 50 хиляди.
Източник: Дневник (12.10.2012)
 
Търговският дефицит на България със страните извън ЕС нараства два и половина пъти за първите осем месеца на годината спрямо същия период на 2011 г. Според данните на Националния статистически институт вносът превишава износа с 5.01 млрд. лв., като основната причина за това са поскъпващите горива. Те заемат най-голям дял в структурата на вноса с България, като за осемте месеца стойността му е 6.87 милиарда лева, или с 15% повече на годишна база. Нещо положително Положително е, че машините са втората стокова група с най-голям дял във вноса. Това може да означава, че частният сектор отново инвестира в придобиването на производствено оборудване, но в същата категория се включва и вносът на превозни средства, поради което е трудно да се определи каква част от вноса се формира от продажбите на леки автомобили за домакинствата. Освен това доста от тях отиват и за реекспорт. Тъй като България има рафинерии, голяма част от вноса на суровина се изнася след преработка. Общата стойност на продадените зад граница горива, произведени в България, е 3.19 млрд. лв., което им отрежда най-голям дял от износа с от 29%. На второ място в износа на България се нареждат междинните продукти, които се нуждаят от допълнителна преработка. Стойността на износа им е 2.36 млрд. лв., или с 3.1% повече спрямо осемте месеца на миналата година. След това се нарежда химическата промишленост, чийто износ е за 1.9 млрд. лв., или с 8% повече на годишна база. България обаче остава голям износител на суровини, което означава, че в страната остава най-малката част от добавената стойност, която се формира до крайната им реализация. Общо изнесените суровини за периода от януари до август е 1.26 млрд. лв., което представлява годишно увеличение от 19%.
Източник: Капитал Dаily (12.10.2012)
 
Храните вдигнаха инфлацията до 4.9% Най-високи нива на инфлацията от година и половина насам отчете за септември Националният статистически институт (НСИ). На годишна база индексът на потребителските цени (ИПЦ) се повишава до 4.9%, което е най-високата стойност от март 2011 г., а спрямо август показателят се покачва с 1.1%. Данните сочат, че основна причина за покачването на инфлацията са хранителните продукти, като през последните три месеца на годишна база се усеща и влиянието на поскъпването на газа от средата на годината. В първите месеци на годината НСИ отчиташе слабо покачване на цените и дори през пролетта имаше два поредни месеца дефлация, но след ефекта от скъпото гориво натрупаната инфлация от началото на годината достига 3.7%. Хранителните продукти са поскъпнали с 2.6% на месечна база, което е и основната причина за ръст на инфлацията през септември спрямо август с 1.1%, тъй като теглото им в потребяваните стоки и услуги е най-голямо (за 2011 г. е почти 39%). За сравнение, през септември 2011 г. общата инфлация е била нула, като тогава дори плодовете поевтиняха с 3%. За миналия месец обаче те са се покачили най-силно от всички други групи - с 6%. Най-много от храните на месечна база са поскъпнали плодовете и зеленчуците – например доматите с 20% и картофите с 28%. Месните продукти също отбелязват ръст от 4.3%, като най-много поскъпват свинското и каймата. По-евтини пък са ябълките, гроздето, чушките и морковите. Данните на НСИ показват, че транспортът е със следващото най-голямо увеличение (1.6%), като то се дължи в голямата си част на някои от най-използваните горива - бензин А95 с 1.8% и газ пропан-бутан с 9.7%. При алкохолните напитки и тютюневите изделия няма промяна в цената. Намаление пък се наблюдава в сектор здравеопазване, като при цените на лекарствата то е с 0.6%, а при болничните услуги - с 6.2%. Традиционен спад след края на летния туристически сезон следва и в цените на услуги, свързани със свободно време, развлечения и култура - с 3.1%, като конкретно туристическите услуги поевтиняват с 16.1%. На фона на изчисляваната по методиката на НСИ инфлация, ако тя се измерва през хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Eurostat, е едва 3.4%, или с 1.5 процентни пункта по-ниска. А на месечна база разликата е още по-драстична, като ХИПЦ показва 0.3% покачване, или близо 1/4 от отчетеното по националната методология. Голямото разминаване идва от факта, че индексът на НСИ се опитва да е по-точно огледало на потреблението на българските домакинства, докато европейският е еднакъв за всички страни, за да може да осигурява съпоставимост. Затова и в ИПЦ тежестта на на хранителните стоки и битовите разходи е по-висока, като сумарно те определят почти 55% от индекса, докато в ХИПЦ те отговарят за едва 31%. В условия на замразени или слабо растящи доходи високата инфлация означава обедняване на населението, тъй като със същата сума пари могат да се придобият по-малко стоки и услуги. Освен това тя има и негативен ефект върху спестителите и кредиторите, чийто лихвен доход се изяжда от обезценяването на валутата, но се отразява положително на длъжниците. Също така тя е добре дошла и за бюджета, защото по този начин се увеличават приходите от данък върху добавената стойност дори и при стагнирало потребление. Тази година инфлацията ще бъде особено важна и за пенсионерите във връзка с увеличението на пенсиите, тъй като те ще нараснат с толкова, колкото е натрупаната средногодишна инфлация, измерена според европейската методология. Например отпуснатите през 2012 г. пенсии ще нараснат с 2.2%, колкото е заложеният средногодишен ръст до края на тази година и засега той е достатъчно близко до огласените от НСИ данни – 2.3% до месец септември.
Източник: Капитал (15.10.2012)
 
3.7 % инфлация от началото на годината Инфлацията от началото на годината (септември 2012 г. спрямо декември 2011 г.) е 3.7%, а годишната инфлация за септември 2012 г. спрямо септември 2011 г. е 4.9%., обяви НСИ. Индексът на потребителските цени за септември 2012 г. спрямо август 2012 г. е 101.1%, т.е. месечната инфлация е 1.1%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2011 - септември 2012 г. спрямо периода октомври 2010 - септември 2011 г. е 2.7%, показват данните на статистиката. През септември 2012 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки са се увеличили с 2.7%. Цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия остават на равнището от миналия месец. Горивата са поскъпнали с 0.4%; транспортът с 1.6%; образованието 1.5%. Здравните услуги са поевтинели с 0.8 % През септември са се увеличили цените на почти всички хранителни продукти: брашно - с 2.5%, хляб - с 1.4%, макаронени изделия - с 0.5%, свинско месо - с 8.8%, месо от едър рогат добитък - с 2.7%, птиче месо - с 3.4%, мляно месо (кайма) - с 5.1%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 3.0 и 1.9%, пресни млека - с 0.3%, кисели млека - с 0.5%, яйца - с 4.5%, кашкавал - с 1.4%, слънчогледово олио - с 1.6%, маргарин - с 0.6%, домати - с 20.3%, зеле - с 19.1%, зрял боб - с 4.6%, леща - с 0.7%, гъби - с 2.2%, картофи - с 28.0%, захарни и шоколадови изделия - с 0.2%, вина - с 0.6%, високоалкохолни спиртни напитки - с 0.1%, и други. Според НСИ поевтинели са : млечни масла - с 0.5%, ябълки - със 7.6%, грозде - с 11.5%, пипер - всички видове - с 12.5%, зрял лук - с 2.7%, зрял чесън - с 3.4%, моркови - с 4.8%, захар - с 0.6%, кафе, чай и какао - с 1.0%, газирани напитки - с 2.3%, бира - с 0.6%, и други. През септември в групите на нехранителните стоки и услугите са се увеличили цените на: действителни наеми за жилища - с 0.3%, текущ ремонт и поддържане на жилище - с 0.4%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 4.6 и 0.1%, дърва за отопление - с 2.6%, мебели - с 0.2%, отоплителни уреди - с 2.7%, дизелово гориво - с 0.5%, автомобилен бензин А95Н - с 1.8%, автомобилен бензин А98Н - с 1.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 9.7%, автобусен междуселищен транспорт - с 0.3%, книги - с 0.8%, вестници и периодични издания - с 2.0%, образование - с 1.5%, хранене извън дома - с 0.9%
Източник: Класа (15.10.2012)
 
Над 93% от фирмите са вдигнали цените заради поскъпването на тока и горивата При 93,5% от фирмите увеличението в цените на елекроенергията и горивата е дало отражение в различни насоки, отнасящи се предимно до по-високи цени на продукцията им и предприемане на мерки за енергийна ефективност. След последните увеличения на цените на горивата и електроенергията 56% от компаниите вдигнаха цените на стоките или услугите, а 30% планират да подобрят енергийната си ефективност. Не са малко и тези, които съобщават за съкращаване на служители или намаление на заплати - съответно с дял 22% и 21%. Само за 6,5% от бизнеса увеличенията в цените на енергоресурсите не са се отразили на дейността им. Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата сред нейни членове, проведене в началото на октомври. Мотив за извършване на проучването бе високото потребление на енергийни ресурси, което поставя страната ни на първо място в ЕС по количество използвана енергия. В тази връзка допитване на БТПП през май 2012 показва, че фирмите все повече разчитат да намалят енергийните разходи чрез мерки за енергийна ефективност. Цялостното подобряване на енергийната ефективност на предприятия все още няма достатъчно покритие сред бизнеса - средно около 45% от фирмите вече са реализирали частични действия, с които да намалят разходите за енергия, продиктувани основно от нарастващите цени и необходимостта от снижаване на разходите. Проучването показа, че най-слабо реализираната мярка в промишления сектор е оползотворяването на излишната топлина от производството (само при 22% от предприятията). Обезпокоително е, че почти една пета от фирмите, предприели мерки за енергийна ефективност, не оценяват положително резултатите и считат, че няма значителен ефект от тях, което поставя сериозен въпрос относно качеството на изпълнение. Основни пречки за непредприемането до момента на действия за по-добра енергийна ефективност сред предприятията са: липсата на финансови ресурси (според 51%) и сложните административни процедури (при 24%). Средно около 27% от фирмите имат бъдещи намерения да предприемат дейности за повишаване на енергийната си ефективност. Основната част от тях разчитат на европейско финансиране (почти 60%). Близо 1/3 (28%) от фирмите не са обмисляли към момента възможностите за повишаване на енергийната ефективност, сочи проучването на БТПП.
Източник: Класа (15.10.2012)
 
Инфлацията скочи до 4.9% Инфлацията продължава да се ускорява и през септември достигна 4.9%. Това е най-голямото повишение на годишна база на потребителските цени от март 2011 г. насам. По принцип повишението на потребителските цени показва икономически подем и отразява засилване на вътрешното търсене. В случая обаче инфлацията е подсилвана от външни фактори, като поскъпването на храните и високите цени на горивата. Разбира се не трябва да забравяме и повишението на цената на електроенергията с 13% от 1 юли, негативният ефект от което, както се очакваше, се усеща с пълна сила едва през есенните месеци. Само през септември потребителските цени са скочили с 1.1%. С изключение на юли /1.5%/ тази година, това е най-голямото месечно повишение на цените от февруари 2011 г. насам. През септември 2012 г. спрямо предходния месец хранителни продукти и безалкохолни напитки са поскъпнали с 2.7%, комуналните разходи са нараснали с 0.4%, а цените на транспорта са се повишили с 1.6%. Действителните наеми за жилища са поскъпнали с 0.3%, цените на ремонта и поддържането на жилище - с 0.4%, газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 4.6 и 0.1%, дървата за отопление - с 2.6%, дизеловото гориво - с 0.5%, автомобилния бензин А95Н - с 1.8%, автомобилния бензин А98Н - с 1.4%, газ пропан-бутана - с 9.7%. Хармонизираният според методиката на Евростат индекс на потребителските цени за септември 2012 г. спрямо август 2012 г. е 0.3%. Инфлацията спрямо септември 2011 г. е 3.4%. Повишението на цените в малката потребителска кошница за септември 2012 г. спрямо август е 1.6%. Тоест инфлацията за българите с ниски и средни доходи е още по-висока.
Източник: Дарик радио (15.10.2012)
 
България продължава да изостава с иновациите България продължава да изостава с инвестициите в иновации и развойна дейност, показват данни на Националния статистически институт. През 2011 г. общите разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) представляват 0.57% от БВП, което е с 0.03 пункта под нивото от 2010 г. По този показател все още изоставаме сериозно от средната стойност на този показател за ЕС-27 - 2.0% през 2010 г. През 2011 година разходите за НИРД са 429.6 млн. лева, или с 1.9% повече в сравнение с предходната година, като растежът им спрямо предходните години в абсолютна стойност не се отразява върху интензивността на НИРД. А тя е измерена като процент на разходите за НИРД от БВП, който е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия "Европа 2020" - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Най-голям относителен дял в общите разходи за НИРД през 2011 г. има сектор "Предприятия" - 53.3%, като спрямо 2010 г. е регистриран ръст от 7.8% (от 212.1 млн. лв. на 228.7 млн. лв.). През 2011 г. в сравнение с предходната година в секторите "Висше образование" и "Държавно управление" се наблюдава намаление - съответно с 11.2% (от 49.5 млн. лв. на 44.0 млн. лв.) и 2.0% (от 157.1 млн. лв. на 153.9 млн. лв.). През последните години все по-важно място заемат чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД в България - чуждестранни предприятия, европейски програми, международни организации, други правителства и други. За пръв път през 2011 г. техният дял в общите разходи за НИРД е най-голям - 43.9%, и изпреварва досегашния основен източник на финансиране - сектор "Държавно управление" с дял от 38.8%. В структурата на разходите за НИРД по области на науката, както и през 2010 г., най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на медицинските науки - 43.5% (186.9 млн. лв.), следвани от естествените и техническите науки - съответно с 21.9% (94.1 млн. лв.) и 19.1% (82.0 млн. лв.).
Източник: Класа (16.10.2012)
 
Knight Frank: Жилищният пазар в България ще остане мрачен до края на годината Въпреки лекото подобрение в настроението на пазара на жилищни имоти в България през второто тримесечие на 2012 г,. основният тон в сектора ще остане мрачен до края на 2012 г., коментираха за Investor.bg специалисти от британската консултантска компания за имоти Knight Frank. Като основни причини за това се посочват продължителната дългова криза в еврозоната, строгите критерии за кредитиране при покупка на жилище и ниското потребителско доверие. Тези фактори ще продължат да оказват негативен ефект върху търсенето на жилища в близко бъдеще, посочват експертите. Наред с това секторът се характеризира и с липсата на спекулативно чуждестранно търсене, което бе съществена движеща сила преди 2008 г., каза за Investor.bg Кейт Евърът-Алън, мениджър Международни жилищни проучвания в компанията. Според Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2012 г. цените на жилищата в България са регистрирали ръст от 0,2% на тримесечна база. Макар незначителен, този ръст представлява първото тримесечно повишение от 14 поредни тримесечия насам, напомнят от Knight Frank. Националната статистика предстои да обяви данните за цените на жилищата през третото тримесечие на 23 октомври (вторник). На годишна база обаче цените на жилищата продължават да падат, но със значително по-бавни темпове. Спадът за второто тримесечие бе 2,6%, докато в края на първото беше отчетено понижение от 4,3%. През второто тримесечие на 2012 г. България се изкачи до 39-о от 46-о място в индекса на Knight Frank, проследяващ цените на жилищата на 54 пазара. От компанията коментират, че дългосрочните перспективи пред икономиката на страната са оптимистични, което се очаква да даде тласък и на пазара на имоти. От МВФ прогнозират брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се повиши с 1% през 2012 г. и с 1,5% през 2013 г. Очакванията са по-значителни ръстове да бъдат постигнати през следващите години. Според експертите от Knight Frank търсенето би следвало да бъде стимулирано и от продължаващия спад в цените, които по данни на консултантската компания "Явлена" са средно с около 36% под пиковите нива по време на бума.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2012)
 
Нашите хотели с най-висока заетост в ЕС В средата на 2012 г. най-голямо ниво на заетост на легловия фонд в хотели и подобни заведения сред държавите-членки на ЕС е отчетен в България - близо 90 на сто заетост на местата за преспиване. Това сочат данни от изследване на Евростат за нивото на заетост на хотелската база в ЕС през юни 2012 г.. Данни на националната статистика показват, че през август 2012 г. реализираните нощувки у нас са били около 4.8 млн. броя, от които 3.5 млн. са на чужденци. Около 1 милион души, от които 780 хиляди чужденци са използвали местата за преспиване у нас през най-атрактивния месец от летния туристически сезон. Приходите от тези нощувки са били за около 200 млн. лева, от които 158 млн. лева от чужденци. Зад България в класацията на Евростат за използване на местата за преспиване остават Кипър – 77.4 на сто заетост, Малта – 75.7 на сто заетост и дори домакинът на летните олимпийски игри Великобритания - 72 на сто заетост на легловия фонд. Дори традиционно добре развити туристически дестинации като Франция и Испания отчитат съответно 70 и 60 на сто заетост на местата за преспиване. Най-ниско ниво на заетост на местата за преспиване е регистрирано в Словакия – 33.7 на сто, Румъния – 35.3 на сто и Полша - 44 на сто. Европейската статистика отчита, че ЕС е основна туристическа дестинация в света, като 6 държави-членки на ЕС са сред десетте най-добри дестинации за туристи на планетата.
Източник: profit.bg (22.10.2012)
 
НСИ: Бюджетният дефицит за 2011 г. е 2% Бюджетният дефицит на България за 2011 г. е 2% ( 1.535 млрд. лв.) от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат окончателните данни за периода на Националния статистически институт (НСИ). По подсектори дефицитът в „Централно управление” е 1.702 млрд. лв., т.е. 2.3% от БВП, в „Местно управление” - 19 млн. лв., а в „Социално-осигурителни фондове” е реализиран излишък от 186 млн. лв. или 0.2% от БВП. От НСИ посочват още, че разликата между предварителните и окончателните данни за дефицита от 40.4 млн. лв. се дължи на получаването на окончателни данни за: постъпленията от данъци, годишните отчети за дейността на държавните болници и публичните дружества от сектор „Държавно управление“ и окончателните данни от оборотните ведомости на бюджетните организации и общините. Външният дълг на България в края на 2011 г. по окончателни данни на НСИ е в размер на 12.29 млрд. лв., или 16.3% от БВП.
Източник: Класа (23.10.2012)
 
Втори сме в ЕС по малък дълг България е сред страните в ЕС с най-ниско ниво на държавен дълг към БВП, показват данните на Евростат. В края на 2011 г. съотношението между правителствения дълг и БВП в България е било 16,3%, което е второто най-ниско ниво в ЕС. Страната ни е след Естония - с 6,3% дълг, и се нарежда преди Люксембург с 18,3%. С най-високо съотношение на държавен дълг към БВП са Гърция (170,6%), Италия (120,7%) и Португалия (108,1%). Данните показват подобрение на нивото в шест страни и влошаване в 21 през 2011 г.
Източник: Стандарт (23.10.2012)
 
Цените на жилищата у нас са се понижили с 0,5% през третото тримесечие След като през второто тримесечие на годината цените на жилищата* в България леко се повишиха, през третото тримесечие те отново са се върнали към спад. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че за периода юли-септември цените на жилищата са се понижили с 0,5 на сто, след като за трите месеца до края на юни регистрираха ръст от средно 0,2% за страната На годишна база продължава да се наблюдава забавяне на ценовите спадове. През третото тримесечие на годината от националната статистика са измерили понижение на цените на жилищата от 2,2%, след като през второто намалението на цените беше 2,6%, а през първото – над 4 на сто. През третото тримесечие на 2012 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 17 от областните градове, като по-значително е в Кюстендил - с 3,5%, Монтана - с 3,4%, и Пазарджик - с 2,7%. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2012 г. е 881,21 лв. за кв. м. Най-високи са средните цени в София град - 1 447,33 лв./кв. м. На второ място е Варна – 1 425,83 лв./кв. м, а на трето е Бургас - 1 135,83 лв./кв. Метър
Източник: Инвестор.БГ (23.10.2012)
 
Под € 450 за квадрат паднаха цените на имотите в България Под 450 евро е струвал средно квадратният метър застроена жилищна площ в България през третото тримесечие на годината. Цените са паднали с половин процент спрямо предходното тримесечие, въпреки, че летният сезон традиционно е силен за сделките с имоти. В столицата средната цена на квадратен метър остава над 700 евро на квадрат. Това показват данните на Националния статистически институт, който проследява движенията на пазарните цени в страната. На годишна база в края на септември цените са паднали с 2.2%. Спрямо периода от април до юни цените са спаднали в 17 областни градове. Най-много са паднали цените в Кюстендил (- 3.5%), Монтана (- 3.4%) и Пазарджик (- 2.7%). В Хасково, където живеят под 100 хил. души, цените на квадратен метър жилище остават без промяна. Средната цена, на която са продавани имоти в периода юли - септември, е била 881.21 лв. или € 449.59, като най-високи остават цените в София. В столицата квадратен метър жилищна площ е струвал 1 447.33 лв. или € 738.43. През предходното тримесечие цената на квадратен метър е била 1 457.38 лв. или с 10.05 лв. повече. Морската столица Варна е на следващо място по високи цени на квадратен метър жилищна площ. Там сделки са се сключвали на 1 425.83 лв. или € 727.46 на квадратен метър. В Бургас цената в края на септември е била 1 135.83 лв. на квадратен метър жилищна площ, което в евро е € 579.51. В Пловдив цената на квадратен метър жилище се е променил от 951 лв. в края на юни на 935.20 лв. в края на септември, което е намаление с 1.66%. Във Велико Търново цената се е вдигнала от 712.62 лв. на квадратен метър в края на второто тримесечие на 731.08 лв. на квадратен метър в края на септември. Стара Загора също поскъпва, според данните на националната статистика. От 887.33 лв. за квадратен метър през второто тримесечие на годината, цената се вдига на 899.46 лв. в края на третото тримесечие на тази година. С 0.77% са се вдигнали и цените в Русе, където от 870.50 лв. на квадратен метър, търговията с имоти вече протича при средна цена от 877.27 лв. на квадратен метър. Хасково, който е близо до границата с Турция и е в центъра на земеделски производителен район, цената на квадратен метър жилище не е мръднала от 807 лв. или € 411 за квадратен метър жилище. Статистиката на НСИ взема предвид реално продадените апартаменти, но изключва данните за новопостроените апартаменти, къщи и луксозни жилища. Имайки предвид, че строителната продукция, тоест новозавършените сгради, намаляват през летния сезон, може да се предполага, че изкривяването на данните не е съществено от използваната методология. Следва да се има предвид и че през летния сезон пазарът на недвижими имоти у нас бе повлиян от две ясни тенденции. Едната бяха чужденците, главно от Русия, които купуваха основно ваканционни имоти около морските курорти. Втората тенденция зададоха банките, които облекчиха условията по ипотечните кредити и лихвите стигнаха до нива от 6 - 7% за кредити в лева и евро. Това предположи по-активен пазар на недвижими имоти, което води и до динамиките в цените. Експертите от търговията с недвижими имоти отчетоха ръст на покупките с цел инвестиция от началото на годината до сега, а очакванията за следващите месеци са за забавяне на спада на цените.
Източник: Дарик радио (23.10.2012)
 
Правим бизнес по-трудно България е слязла за една година с две позиции - от 64-а на 66-а, в класацията на Световната банка "Да се прави бизнес" (Doing Business 2013), която отчита напредъка на реформите в полза на свободното предприемачество в страните по света. В класацията България е след Чехия и преди Азербайджан. В три от общо 10-те области, по които е направено проучването, България отчита подобрение. Това са "Уреждане на несъстоятелност", "Трансгранична търговия", "Прилагане на договорите". По шест показателя обаче има влошаване - "Започване на бизнес", "Получаване на разрешителни за строеж", "Достъп до електричество", "Защита на инвеститорите", "Достъп до кредитиране", "Плащане на данъци". Без промяна е категорията "Регистриране на собственост".
Източник: Стандарт (24.10.2012)
 
Индексът на пазарните цени на жилища у нас за третото тримесечие на 2012г. пада с 0.5% на тримесечна база, сочат данните на НСИ. Спрямо същото тримесечие на миналата година индексът е надолу, но с 2.2%. Намаление на цените на жилища спрямо Q2 на годината намаляват в 17 областни града, като по-значително е в Кюстендил - с 3.5%, Монтана - с 3.4%, и Пазарджик - с 2.7%. В Хасково няма промяна в цените на жилищата. Намаление на цените е регистрирано в 10 от областните градове. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2012 г. е 881.21 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София (столица) - 1 447.33 лв./кв. м, следвана от Варна - 1 425.83 лв./кв. м, и Бургас - 1 135.83 лв./кв. метър.
Източник: Money.bg (24.10.2012)
 
Такса "битови отпадъци" (ТБО) е противоконституционна и противозаконна и БСК призовава бизнеса по места да я атакува по съдебен път. Законът за опазване на околната среда въвежда принципа "замърсителят плаща", а според всички общински наредби такса "смет" се формира на база отчетната стойност на активите или данъчната оценка на имотите, т.е. въведен е принципът "собственикът на имот плаща". Съгласно Закона за управление на отпадъците общините са задължени да измерват и отчитат в НСИ количествата отпадъци, в т.ч. събрани и третирани (депонирани) отпадъци. Именно на база депонираните количества отпадъци се определя и таксата „депониране“, която общините дължат. Всички общински наредби, определящи ТБО на база данъчна оценка, са противозаконни и трябва да бъдат оспорени в съда. Съществуват огромни разлики в отчетените от отделните общини количества отпадъци – от 7 до 2285 кг/жител. Големи са и разликите при разходите на фирмите за ТБО на едно лице – от 8 лв. до 10 000 лв. за година. Това показава, че отчетността на фирмено, общинско и национално ниво е нереална, а това създава невъзможност за надежно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци. Освен това, липсват стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството отпадъци и се „наказват“ инвестициите, особено в капиталоемки дейности. БСК работи от години по проблема с неправилното определяне на такса „смет“. Заведени са дела във Върховния административен съд, има положително решение на Комисията за защита от дискриминация по жалба на БСК, подадена е жалба до Омбудсмана на РБ с искане за сезиране на Конституционния съд, както и препоръка от Омбудсмана до Народното събрание и Министерския съвет за промяна на Закона за местните данъци и такси. БСК многократно е представяла предложения и становища за промяна на ЗМДТ в 39-то, 40-то и 41-то НС, но до момента няма положително решение на проблема. Ръководството на камарата за пореден път настоя за: - Редакция на чл. 67 от ЗМДТ, вкл. Премахване на ал.2 и корекция на ал.4; - Отпадане на квазитаксата “чистота на обществените територии” и покриване на разходите за сметка на бюджетите на общините; - Промяна на всички общински наредби за определяне на ТБО; - Атакуване по съдебен ред на приетите за 2013 г. Общински наредби и незаконно формираните такси; - Сезиране на Конституционния съд от институции и депутати.
Източник: БСК (24.10.2012)
 
България е втора в ЕС по най-нисък държавен дълг В края на второто тримесечие на 2012 г. държавният дълг на страните от еврозоната се увеличава до 90 на сто като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение през първите три месеца на тази година нивото му е 88,2%, показват данни на Европейската статистическа служа (Евростат). България е на второ място сред страните от ЕС по показателя държавен дълг към БВП. Към края на второто тримесечие у нас той е 16,5%. Пред нас е Естония (7,3%), а трета е Люксембург (20,9%). Най-високите нива на дълг към БВП са отчетени в Гърция (150,3%), Италия (126,1%) и Поругалия (111,5%) Същевременно като цяло за 27-те страни на Европейския съюз нивото на дълга към БВП се вдигна от 83,5% на 84,9% на тримесечна база. Спрямо същото тримесечие на 2011 г. за периода април-юни показателят държавен дълг към БВП се покачва в еврозоната от 87,1% на 90%, а в ЕС като цяло от 81,4% на 84,9%. Припомняме, че брутният външен дълг на страната ни към края на август е в размер на 36,45 млрд. долара.
Източник: econ.bg (25.10.2012)
 
Четвърти сме по разходи за туризъм в Европа Българите се нареждат на четвърто място по разходи за туризъм в ЕС. Това показва анализ на Евростат. Средно по 2100 евро са похарчили българите за ваканционни пътувания и туризъм през миналата година. По данни на НСИ само за второто тримесечие на 2012 г. пътуващите българи са похарчили над 220 млн. лева. Близо 90 млн. лева от тях са били за храна, настаняване, транспорт и други разходи в почивка в Европа. Най-предпочитаните дестинации за нашенците са били Турция, Гърция, Македония и Румъни. През летните месеци пък изборът най-често е бил Гурция, Испания, Италия, Германия. Само жителите на Дания, Норвегия и Люксембург ни изпреварват в харчовете за туризъм, соча още данните на Евростат. Най-разточителни в разходите си за ваканционни пътувания са били в Люксембург - по 6500 евро на човек. Датчаните са отделяли по около 4400 евро, а норвежците по 2400 евро, сочат данните на Евростат. Плътно след нас по разходи за туризъм се нареждат французите с около 1700 евро, германците - 1500 евро, испанците и белгийците - 1100 евро. Най-малко средства за ваканционни пътувания и туризъм са били заделяни в Румъния - по 160 евро, Унгария - 290 евро и Полша - 300 евро. Най-много през последните пет години в Европа са пътували пенсионерите, показват още данните на Евростат. Благодарение на европейците над 65 години този отрасъл е оцелял и в кризата. През 2011 г. жителите на ЕС са реализирали приблизително 470 млн ваканционни пътувания с продължителност над три дни. Над 90 милиона от тези пътувания са от туристи в групата 65+, които са похарчили приблизително 53 милиарда евро за ваканции и туризъм. Анализът на Евростат се насочва към тази възрастова група, тъй като населението на земята застарява все повече. През 2010 г. около 17% от европейците са били над 65 години, а през 2060 г. се очаква този брой почти да се удови.
Източник: Стандарт (29.10.2012)
 
Четвърти сме в ЕС по харчене на пари за туризъм Българите са четвърти сред 27-те страни-членки на ЕС по харчене на средства за ваканционни пътувания и туризъм по данни от анализ на Евростат. Анализът е посветен на новата политическа рамка за туризъм в Европа и поставената цел Старият континент да стане цел номер едно като световна туристическа дестинация.През 2011 г. българинът е похарчил средно по 2 100 евро за ваканционни пътувания и туризъм, сочи анализът на Евростат. По данни на националната статистика за второто тримесечие на 2012 г. пътуващите българи са похарчили общо над 220 млн. лева, като близо 90 млн. лева са били за дестинации в ЕС за храна, настаняване, транспорт и други разходи. През месец август т. г. общо над 420 хиляди българи са пътували в чужбина, като половината от тях са предпочели страни от ЕС. През август най-силен е бил потокът към Гърция - над 70 хиляди души, Германия - над 25 хиляди , Испания и Италия - по над 16 хиляди души. Според НСИ през 2011 година над 3,8 милиона българи са пътували в чужбина, като отново половината дестинации са били в страни-членки на ЕС. Най-много българите са посещавали съседните ни страни - Турция - над 1,1 млн. български туристи, Гърция - над 1 милион, Македония и Румъния - по над 300 хиляди български туристи и др. Най-разточителни в разходите си за ваканционни пътувания са жителите на Люксембург - по 6 500 евро на човек, отчита анализът на Евростат. Следват датчаните – по около 4 400 евро, норвежците - 2 400 евро и българите - по около 2 100 евро. Французите са харчили за туризъм по около 1 700 евро през 2011 г., германците - по около 1 500 евро, испанците и белгийците - по около 1 100 евро. Най-малко средства за ваканционни пътувания и туризъм са били заделяни в Румъния - по 160 евро, Унгария - 290 евро и Полша - 300 евро. Според анализа на Евростат в периода 2006-2011 г., когато туристическият сектор е бил най-силно засегнат от кризата - най-много са пътували европейците над 65 години, като този фактор е допринесъл значително за оцеляването на отрасъла. Броят на туристите във всички възрастови групи за посочения период е намалял, докато в групата над 65 години ръстът е бил с около 10 на сто. По данни на Евростат през 2011 г. жителите на ЕС са реализирали приблизително 470 милиона ваканционни пътувания с продължителност четири и повече дни. Над 90 милиона от тези пътувания са от туристи в групата над 65 години, които са похарчили приблизително 53 милиарда евро за ваканции и туризъм. Анализът на Евростат не случайно се насочва към тази възрастова група, тъй като през 2010 г. около 17 на сто от населението на ЕС е било над 65 години, като се очаква този процент да нарасне до 30 на сто през 2060 година.
Източник: Класа (30.10.2012)
 
Производството у нас поскъпна с 0.3% през септември Стоките, произведени у нас и предназначени за местния пазар са поскъпнали с 0.3% през месец септември, показват данните на Националния статистически институт. Покачването се дължи изцяло на преработващата промишленост, където от август до септември производствените цени са се увеличили средно с 0.8%. На годишна база, сравнено със септември 2011-та година, производствените цени в промишлеността са се увеличили с 6.6%, като отново двигател на това е преработващата промишленост, чиято стока е поскъпнала с 5.8% за една година. Най-голямо е поскъпването при производството на тютюневи изделия (+8%), хранителни продукти (+6.7%) и химични изделия (+5.4%). Продукцията на местните компании е поскъпнала и за клиентите им в чужбина. Това е видно от изчислявания от националната статистика общ индекс на производствените цени в промишлеността, който включва както цените за вътрешния пазар, така и цените за външния пазар. На месечна база през септември местната продукция се е оскъпила с 0.9%, спрямо месец август, а на годишна база спрямо септември 2011-та година поскъпването е с 5.4%. Това означава, че българските стоки губят от конкурентоспособността си по отношение на цената на международния пазар. За потребителите в България пък по-високата производствена инфлация е индикатор за последващ скок на цените и е повод за съпоставки с ръста на доходите. По последни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на годината общият среден доход на лице от домакинство е възлизал на 1 071 лв. или по 357 лв. на месец, което е с 13.8% повече спрямо същия период на предходната година.
Източник: Класа (31.10.2012)
 
Производствената инфлация се забавя, но остава висока Производствените цени продължават да се покачват, но през септември темповете леко са се забавили. Това показват данните на Национания статистическия институт, които сочат годишна инфлация от 5.38%, а на месечна база (спрямо август) тя е 0.95%. През август годишното покачване на заводските цени беше стигнало най-високата си стойност от началото на годината - 6.01%, а на месечна база септември е трети пореден месец, през който инфлацията се забавя. В сравнение с август по-сериозно поскъпване има в металургичната промишленост – със 7.7%, в производството на хранителни продукти - с 1.9 на сто. На годишна база пък по поскъпване води продукцията на текстилния бранш – с 10.8%, заводските цени на храните се покачват с 6.4% процента, а тютюневите изделия - с 6.2 на сто. Поевтиняване пък има при металургичната промишленост – с 5.8%, и при производството на изделия от неметални минерални суровини - с 0.9 на сто. Производствените цени са ориентир за активността на индустриалните компании и отразяват търсенето на тяхната продукция. Ако движението им се запази за няколко поредни месеца, е вероятно потребителските цени също да започнат да се покачват, или понижават успоредно с тях. В този случай от значение е продукцията на кои браншове повишава цените си. Ако това са индустриални продукти, които се изнасят, отражението върху потребителските цени не е толкова сериозно. Ако обаче има поскъпване на храните и напитките, може да се очаква цените за потребителите също да се повишат а от там и инфлацията, защото храните съставляват близо една трета от потребителската кошница на българина. Точно храните станаха причина за септември да се отчете инфлация от 4.9%, която е най-високата й стойност за тази година. През есенните месеци ще има още един проинфлационен фактор и това ще е поскъпналият природен газ. Макар той да поскъпна през лятото, потреблението му като средство за отопление ще се засили през есенните месеци и ще се отрази в по-високи темпове на инфлацията на годишна база.
Източник: Капитал (31.10.2012)
 
Произведеното в България поскъпна с 0.3% през септември Стоките, произведени у нас и предназначени за местния пазар са поскъпнали с 0.3% през месец септември, показват данните на Националния статистически институт. Покачването се дължи изцяло на преработващата промишленост, където от август до септември производствените цени са се увеличили средно с 0.8%. На годишна база, сравнено със септември 2011-та година, производствените цени в промишлеността са се увеличили с 6.6%, като отново двигател на това е преработващата промишленост, чиято стока е поскъпнала с 5.8% за една година. Най-голямо е поскъпването при производството на тютюневи изделия (+8%), хранителни продукти (+6.7%) и химични изделия (+5.4%). Продукцията на местните компании е поскъпнала и за клиентите им в чужбина. Това е видно от изчислявания от националната статистика общ индекс на производствените цени в промишлеността, който включва както цените за вътрешния пазар, така и цените за външния пазар. На месечна база през септември местната продукция се е оскъпила с 0.9%, спрямо месец август, а на годишна база спрямо септември 2011-та година поскъпването е с 5.4%. Това означава, че българските стоки губят от конкурентоспособността си по отношение на цената на международния пазар. За потребителите в България пък по-високата производствена инфлация е индикатор за последващ скок на цените и е повод за съпоставки с ръста на доходите. По последни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на годината общият среден доход на лице от домакинство е възлизал на 1 071 лв. или по 357 лв. на месец, което е с 13.8% повече спрямо същия период на предходната година.
Източник: Дарик радио (31.10.2012)
 
Стоят се по-малко жилищни сгради с по-малка площ През третото тримесечие на 2012 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 159 жилищни сгради с 2 715 жилища в тях и с 356 971 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), показват данните НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 4.9%, жилищата в тях - с 2.9%, и застроената им площ - с 11.9%. Разрешителни за строеж са издадени още за 46 административни сгради и офиси с 27 010 кв. м РЗП и на 1 257 други сгради с 595 565 кв. м РЗП. Броят на административните сгради нараства с 12.2%, а разгънатата им застроена площ - с 18.3%. Другите сгради бележат намаление от 2.4%, докато тяхната РЗП се увеличава с 14.5%. В сравнение с третото тримесечие на 2011 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 13.2%, но жилищата в тях са повече със 7.0%. Административните сгради са по-малко с 24.6%, а другите видове сгради - с 12.3%. Регистрирано е намаление на РЗП на жилищните сгради с 18.6% и на другите сгради - с 13.4%, докато при административните сгради РЗП нараства с 10.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени Бургас - 198, Пловдив - 125, София - 110 и района около столицата - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Бургас - 830, Пловдив - 298, Варна - 289, София - 230 и Благоевград – 145. През третото тримесечие на 2012 г. е започнал строежът на 660 жилищни сгради с 1 378 жилища в тях и с 200 062 кв. м обща застроена площ, на 26 административни сгради/офиси със 17 329 кв. м РЗП и на 588 други сгради с 261 203 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради е с 3.4% по-малко, жилищата в тях - с 31.2%, и общата им застроена площ - със 17.7%. Същевременно е регистрирано увеличение на започнатите административни сгради с 30.0%, а тяхната РЗП нараства над два пъти. Броят на започнатите други сгради се увеличава с 1.6%, докато общата им застроена площ намалява с 3.2%. В сравнение с третото тримесечие на 2011 г. броят на започнатите нови жилищни сгради е с 8.5% по-малко, а жилищата в тях - с 18.4%. Административните сгради също намаляват с 16.1%, докато другите видове сгради се увеличават с 4.1%. Регистриран е спад на РЗП на жилищните сгради с 11.9%, на административните сгради - с 26.6%, и на другите сгради - с 21.5%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите София - 79 жилищни и 50 други сгради; Пловдив - 66 жилищни и 48 други сгради; София (столица) - 84 жилищни и 20 други сгради; Варна - 66 жилищни, 3 административни и 31 други сгради.
Източник: profit.bg (01.11.2012)
 
НСИ: С 13.2% по-малко разрешителни за строеж на жилищни сгради През третото тримесечие на 2012 година издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 13.2%, но жилищата в тях са повече със 7.0%, в сравнение с третото тримесечие на 2011 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Административните сгради са по-малко с 24.6%, а другите видове сгради - с 12.3%. Регистрирано е намаление на разгъната застроена площ (РЗП) на жилищните сгради с 18.6% и на другите сгради - с 13.4%, докато при административните сгради РЗП нараства с 10.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 198, Пловдив - 125, София (столица) - 110, и София - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Бургас - 830, Пловдив - 298, Варна - 289, София (столица) - 230, и Благоевград - 145. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите София - 79 жилищни и 50 други сгради; Пловдив - 66 жилищни и 48 други сгради; София (столица) - 84 жилищни и 20 други сгради; Варна - 66 жилищни, 3 административни и 31 други сгради.
Източник: Дума (02.11.2012)
 
С 13% по-малко разрешителни за строеж са издадени за година Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през третото тримесечие са намалели с 13.2 на сто в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на Националния статистически институт. В същото време обаче жилищата в тези сгради са със 7% повече от година по-рано. Наблюдава се и намаление на разгъната застроена площ на апартаментите с 18.6 на сто. Административните сгради са по-малко с 24.6% през третото тримесечие на годишна база. В тях разгънатата площ намалява с 13.4 на сто. При другите сгради намалението в броя на разрешителните е с 12.3%, а на разгънатата им площ – с 10.6 на сто. Спрямо второто тримесечие на тази година са издадени с 4.9 на сто по-малко разрешения за строеж на жилищни сгради. Жилищата в тях намаляват с 2.9 на сто, а разгънатата застроена площ на сградите – с 11.9 на сто. В същото време броят на разрешителните за изграждане на административни сгради нараства с 12.2 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 18.3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в област Бургас - 198, Пловдив - 125, София-град - 110, и София-област - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Бургас - 830, Пловдив - 298, Варна - 289, София-град - 230, и Благоевград – 145, показват данните на НСИ. През третото тримесечие на 2012 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1159 жилищни сгради с 2715 жилища в тях и с 356 971 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 46 административни сгради с 27 010 кв. м РЗП и на 1257 други сгради с 595 565 кв. м РЗП. През третото тримесечие на 2012 г. е започнал и строежът на 660 жилищни сгради с 1378 жилища в тях и с 200 062 кв. м обща застроена площ, на 26 административни сгради със 17 329 кв. м РЗП и на 588 други сгради с 261 203 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради е с 3.4% по-малко, жилищата в тях - с 31.2%, и общата им застроена площ - със 17.7%. Същевременно е регистрирано увеличение на започнатите административни сгради с 30.0%, а тяхната РЗП нараства над два пъти. Броят на започнатите други сгради се увеличава с 1.6%, докато общата им застроена площ намалява с 3.2%.
Източник: Строителство Градът (02.11.2012)
 
Ценовата стабилизация на жилищата в България е факт Цените на апартаментите в страната са претърпели изменения през всички изминали месеци на 2012 г. Ръстовете и спадовете обаче са били минимални, което затвърждава тенденцията на ценова стабилизация, започнала от втората половина на 2011 г. Това показва изследване за цените на жилищните имоти, направено от „Бългериан пропертис“ на база данни на Националния статистически институт (НСИ). След отбелязаното първо нарастване от началото на кризата през месеците април-юни на 2012 г. през трето тримесечие на годината цените на апартаментите са се върнали към спад в размер на -0.46%. На годишна база цените на жилищата са се понижили номинално с -2.23% средно за страната. Реалният спад на средните цени на апартаментите след отчитане на инфлация от „Бългериан пропертис“ (измерена с ХИПЦ) е -1.69% спрямо предходното тримесечие и -5.07% на годишна база средно за страната. В областните градове в България средната стойност на жилище през изминалото тримесечие е възлизала на 450 евро на кв. м, която е с около 3 евро по-ниска от предходното. По изчисления на експертите натрупаният номинален спад на цените на апартаментите в областните градове за изминалите години от началото на кризата е -37.87%. Натрупаният реален спад от началото на кризата е -43.83% средно за страната. През периода юли-септември 2012 г. апартаментите в най-големите градове са се продавали в диапазона от 374 евро за кв. м до 740 евро за кв. м. Стойността на жилищата в София традиционно е била най-висока в страната - 740 евро за кв. м. Цените във Варна продължават да са най-близки до тези в столицата - 729 евро за кв. м, следвани от Пловдив - 478 евро за кв. м, Бургас - 580 евро за кв. м, Стара Загора - 460 евро за кв. м, Русе - 449 евро за кв. м, Велико Търново - 374 евро за кв. м. В София през периода юли-септември на 2012 г. цените са спаднали номинално с -0.69% спрямо предходното тримесечие. На годишна база са се понижили с -0.63%. След отчитане на инфлацията се оказва, че стойностите на апартаментите в столицата са се понижили с -1.91% спрямо предходното тримесечие и с -3.52% в сравнение със същия период на миналата година. Натрупаният номинален спад на цените в столицата от началото на кризата е - 41.4%, а реалният е -47.03 процента.
Източник: Строителство Имоти (05.11.2012)
 
Безработицата е намаляла до 11.5% през третото тримесечие Броят на безработните през третото тримесечие на годината е намалял до 392.9 хил. души или 11.5%. Това показват предварителните резултати на Националния статистически институт (НСИ). Отчетената безработица е с 0.8 проценти пункта по-ниска спрямо резултата от предходното тримесечие. Така се задържа тенденцията на спад на показателя, след като в периода януари-март беше отчетен рекордно висока безработица от 12.9%. В същото време обаче показателят остава по-висок на годишна база с 1.3 процентни пункта. Общият брой на заетите лица е малко над 3 млн. души, а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години - 47.9%, отчита НСИ. Броят на заетите на възраст 15-64 години е 2.97 млн. души. Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група e 60.6% или с 0.8 процентни пункта по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2011 г. Наскоро от Eurostat обявиха, че през септември безработица в България е била на ниво от 12.4%, т.е. над средното за региона. Този показател класира страната на шесто място в Европейския съюз. Наскоро от Центъра за изследване на демокрацията прогнозираха, че за цялата 2012 г. хората без работа в България ще бъдат над 12%. През септември безработицата в еврозоната достигна най-високото си ниво от 1995 г. насам - 11.6%. В рамките на целия Европейски съюз показателят е 10.6%.
Източник: Капитал (06.11.2012)
 
Потребителското недоверие расте Потребителското доверие е спаднало с 4.3 процентни пункта спрямо равнището си от преди три месеца. Понижение е регистрирано както в градовете, така и в селата. След оптимистичните данни от юли, когато доверието се покачи със 7.8 пункта до равнищата отпреди кризата, сега очакванията на потребителите отново са негативни. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за доверието на потребителите в икономиката към октомври. Стандартно през юли анкетите на статистиката показват по-високо потребителско доверие. Все пак в данните от октомври има леко подобрение спрямо началото на годината - с около 3.3 процентни пункта. Тогава доверието беше стигнало своето дъно от лятото на 2010 г. Сега българите имат по-песимистични очаквания и за развитието на икономиката за следващата година спрямо отчетеното през юли равнище, като този индикатор също е спаднал с 4.3 пункта. Данните за потребителското доверие са показателни за усещането на хората за това дали свършва кризата. По-голямата част от потребителите оценяват настоящата икономическа ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване. Този показател е спаднал с 2.8 процентни пункта спрямо юли. Освен това те очакват да спестяват по-малко през следващите 12 месеца. Като цяло потребителите смятат, че финансовото състояние на домакинствата им ще се влоши, като и при този индикатор отрицателният ръст е над 4 пункта. Това се отразява негативно и на общите нагласи на потребителите за дългосрочните разходи (влошаване с 3.6 процентни пункта). Анкетираните са посочили и спад в намеренията си за покупка на кола или жилище. По-малко са и потребителите, които възнамеряват да инвестират в "подобрения за дома", показват данните на НСИ. Статистиката отчита ръст по отношение на инфлационните очаквания на домакинствата с 3.3 пункта в сравнение с юли. Оценката за повишението на цените през изминалите 12 месеца пък е надминала тази от предходния период с над 10 процентни пункта. През последните три месеца националната статистика също отчита ръст на инфлацията на годишна база, като през септември той беше с рекордните за годината 4.9%. Хората остават песимистично настроени и към запазването на работните си места. Очакванията за безработицата по методологията на националната статистика са се повишили с почти 7 пункта.
Източник: Капитал (06.11.2012)
 
Потребителското доверие намалява с 4,3 на сто За изминалия месец октомври общият показател на доверие на потребителите намалява с 4,3 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца, сочат данни на Националния статистически институт от наблюдението на потребителите, разпространени в понеделник. Пониженото доверие се наблюдава сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 4,6 и 4 пункта. Наблюдението през октомври като цяло показва нарастване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с предходното проучване през юли. По-песимистични спрямо юли са и оценките и очакванията на потребителите относно промените във финансовото състояние на техните домакинства. В сравнение с предходното проучване по-негативни са очакванията и за потребителските цени, като българите остават песимисти за нивата на безработица през следващите 12 месеца. По отношение на безработицата песимизмът също нараства, като мненията на населението и от градовете, и от селата се изместват към по-негативните очаквания. Настоящата икономическа ситуация в страната се оценява от по-голямата част от потребителите като неблагоприятна за спестяване, а и очакванията им по отношение на възможността да спестяват през следващите дванадесет месеца се влошават. Последната анкета отчита влошаване (от 3.6 пункта) на общата оценка да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба в настоящата ситуация. Отрицателни са и промените в стойностите на балансовите показатели за очакваното извършване на разходи за „покупка на кола”, за „покупка или построяване на жилище (вила)” и за „подобрения в дома” през следващите дванадесет месеца. Сегашната икономическа ситуация в страната се оценява от по-голямата част от потребителите като Песимизмът на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната продължава да се засилва, като очакванията за следващите 12 месеца стават по-неблагоприятни.
Източник: Класа (06.11.2012)
 
НСИ: Коефициентът на безработица е 11.5% за третото тримесечие на годината През третото тримесечие на 2012 г. икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е 3 369.3 хил., или 68.5% от населението в същата възрастова група. В сравнение с третото тримесечие на 2011 г. коефициентът на икономическа активност е с 1.8 процентни пункта по-висок. Това сочат предварителните резултати от проведеното от Националния статистически институт (НСИ) наблюдение на работната сила. Общият брой на заетите лица е 3 015.9 хил., а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години - 47.9%. Броят на заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години е 2 977.3 хиляди. Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група e 60.6%, или с 0.8 процентни пункта по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2011 година. Безработните лица са 392.9 хил., а коефициентът на безработица - 11.5%. В сравнение със същото тримесечие на 2011 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1.3 процентни пункта.
Източник: Класа (06.11.2012)
 
Индустриалци: Сивата икономика намалява Има тенденция на намаляване на сивата икономика в България. Това обяви в Добрич главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) у нас Милена Ангелова, цитирана от БНР. Тя уточни, че делът на сивия сектор е намалял с 6% до почти 37%. Ако през 2010-а година основната “сива” практика е била работа без какъвто и да е било трудов договор, то сега вече работата без трудов договор не е толкова голям проблем, посочи Ангелова. По думите й сега проблемът е, че договорите не са на реалната работна заплата. “Договорът или е на минимална работна заплата, или пък на по-ниска сума, но винаги включва доплащане в плик. Това е новото предизвикателство”, смятат от бизнес асоциацията. Според изследване 64 на сто от работодателите признават, че работата в сивия сектор дава бързи печалби, а 85 на сто твърдят, че законите не се прилагат еднакво за всички. Най-честите “сиви” практики са укриване на печалби, нефактуриране на сделки, неплащане на дължимия данък печалба, доплащане на ръка, контрабанден внос и износ.
Източник: Класа (06.11.2012)
 
България е с най-висока производствена инфлация в целия ЕС България регистрира най-високата в ЕС годишна производствена инфлация през септември от 6.6% спрямо 2.6% средно в Евросъюза и с 0.3 процентни пункта над следващия в подредбата Кипър, сочат данните на Европейската статистическа служба "Евростат". Спрямо август производствените цени в България нараснаха с 0.3%, колкото и средно в целия ЕС. В еврозоната производствените цени са се повишили с 0.2% спрямо август и с 2.7% спрямо септември 2011 г. Сред държавите, за които "Евростат" разполага с данни, за месеца най-висока производствена инфлация е регистрирана в Дания (+1.1%), Холандия (+0.9%) и Португалия (+0.6%). Най-голям спад има в Гърция (-0.6%), Испания и Италия (по -0.1%). Спрямо септември 2012 г. най-голямо е нарастването на производствените цени в България (+6.6%), Кипър (+6.3%) и Румъния (+6.0%), а най-малко в Швеция (+0.5%), Maлта, Австрия и Словения (по +0.9%)
Източник: Дневник (07.11.2012)
 
Техническа грешка объркала статистиката на НСИ за туристите Техническа грешка е причината НСИ да подаде информация в Евростат, че българинът е изхарчил за почивки през 2011 г. 2092 евро, съобщиха от пресцентъра на института. Съвместна паралелна проверка с Евростат е показала, че броят на туристите, пътували в страната и чужбина за 4 и повече нощувки е бил 1 117 119 вместо подадените данни от 416 250 туристи. След направената корекцията средният годишен разход на един български турист вече е 779 евро вместо публикуваните първоначално 2092 евро. За подобряване на данните в областта на туризма, НСИ ще усъвършенства сътрудничеството си с други институции (МВР, МИЕТ, браншови организации) като допълнителни източници на информация за пътуванията на българските граждани в страната и в чужбина. Проверката се е забавила поради национални празници в Люксембург, съобщават още от НСИ. Въпреки корекцията средната сума на разходите на българските туристи отново изглежда доста висока в сравнение с държавите с близък до нашия стандарт. При 779 евро разходи на туристите от България, за Румъния сумата е 162 евро, а в Унгария - 290 евро.
Източник: Класа (07.11.2012)
 
Най-високата годишна производствена инфлация в ЕС беше регистрирана в България, през септември от 6q6%, спрямо 2q6% средно в Евросъюза и с 0q3 процентни пункта над следващия в подредбата Кипър, сочат данните на Европейската статистическа служба "Евростат". Спрямо август производствените цени в България нараснаха с 0q3%, колкото и средно в целия ЕС. В еврозоната производствените цени са се повишили с 0q2% спрямо август и с 2q7% спрямо септември 2011 г. Сред държавите, за които "Евростат" разполага с данни, за месеца най-висока производствена инфлация е регистрирана в Дания (+1,1%), Холандия (+0,9%) и Португалия (+0,6%). Най-голям спад има в Гърция (-0,6%), Испания и Италия (по -0,1%). Спрямо септември 2012 г. най-голямо е нарастването на производствените цени в България (+6,6%), Кипър (+6,3%) и Румъния (+6,0%), а най-малко в Швеция (+0,5%), Maлта, Австрия и Словения (по +0,9%).
Източник: Труд (07.11.2012)
 
Търговията на дребно с лек спад Оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, отчита годишен спад от 3,1% през септември 2012 г. Това показват данни на НСИ, цитирани от Investor bg. Спрямо върховата 2008 г. има спад с 19%, като оборотите в търговията на дребно намаляват и спрямо 2009 г. (с 12%), и спрямо 2010 г. (с 6,4%). Те са обаче с 1% над нивата от 2007 г. През септември 2012 г. спрямо същия месец на 2011 г. оборотът нараства в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 21,2%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2,7%, и в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0,3%. Значителен спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 8,7%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 8%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - със 7,9%, и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5,3%.
Източник: Монитор (08.11.2012)
 
Брюксел с песимистична прогноза за българската икономика Европейската комисия (ЕК) не е оптимист за развитието на българската икономика през следващите две години. Този извод може да се направи от есенната прогноза на институцията за икономическите очаквания за страните от Европейския съюз. Комисията очаква по-нисък икономически растеж за страната и по-висока безработица, като отчита по-добрата събираемост на данъците. Брюксел повиши леко прогнозата си за ръста на българската икономика за тази година и я понижи за следващата. Днешните очаквания са българската икономика да нарасне с 0.8 процента през тази година, при 0.5 на сто през пролетта. Въпреки това, ЕК остава значително по-песимистична за икономиката от правителството, което очаква БВП да се повиши с 1.4%, както и от БНБ, коята предвижда ръст от 1.2 на сто за 2012 г.. ЕК обаче понижава прогнозата си за българската икономика през следващата година, като очаква тя да порасне с 1.4% от 1.9 на сто през май. През 2014 г. предвижданията са БВП да се покачи с 2 процента. Ръст на заплатите при висока безработица Безработицата ще продължава да бъде проблем, а Еврокомисията очаква през тази година да достигне 12.7%, да се запази на това ниво през следващата, а през 2014 г. да спадне съвсем малко до 12.5%. В пролетните прогнози очакванията бяха показателят да бъде 12 на сто тази година и 11.9% догодина. Според данните на Евростат през септември безработицата у нас е достигнала 12.4%. Очакванията за инфлацията в България са понижени леко до 2.5 и 2.6 процента за 2012 и 2013 г. от съответно 2.6 и 2.7% в пролетната прогноза. Според доклада на ЕК възстановяването на българската икономика през следващите две години ще разчита основно на вътрешното търсене. Инвестициите обаче ще са основно по линия на проекти, финансирани по програмите на ЕС. Комисията очаква пазарът на труда да се стабилизира през 2013 г. и да започне леко да се възстановява чак година по-късно. Ръстът на заплатите и разходите за труд обаче се очаква да остане сравнително силен. Брюксел отчита подобрената събираемост на данъците, дължащо се на свързването на всички касови апарати с НАП. Поради това се очаква бюджетният дефицит през тази и следващата година да остане в рамките на 1.5%, а през 2014 г. да се свие до 1 на сто от БВП. "Въпреки благоприятните тенденции в приходите, се очаква разходите също да нараснат значително", отбелязва ЕК, като цитира предвиденото в бюджета за следващата година увеличаване на пенсиите с 9.3%. Комисията прогнозира, че брутният държавен дълг ще се увеличи от 16.5% от БВП през 2011 г. до 18.5% през 2014 г.
Източник: Капитал (08.11.2012)
 
Селското стопанство се нареди сред топ секторите за кредитиране Селското стопанство се нареди сред топ секторите, които са фаворити на банките за финансиране. За третото тримесечие на тази година то е най-кредитираният бранш. Според данните на БНБ от секторната статистика за периода юли-септември 2012 г. селското стопанство е с най-голямо нарастване на банковото финансиране. Енергетиката изпадна от топ три, след като три поредни тримесечия беше един от най-предпочитаните за кредитиране отрасли в икономиката. След селското стопанство, чието финансиране се увеличава със 118.7 млн. лв. до 1.3 млрд. лв., по ръст се нареждат търговията – със 112.5 млн. лв. до 10.9 млрд. лв. общ обем на кредитния портфейл за бранша и преработваща промишленост – със 105.8 млн. лв. до 6.8 млрд. лв. Кредитирането за енергийния сектор също продължава да нараства – с 92.8 мнл. лв. до 1.5 млрд. лв.. Това увеличение обаче е наполовина в сравнение растежа от предходните тримесечия. За отдръпването на интереса за финансиране на компании от енергийния сектор логична изглежда причината за въведената в средата на септември нова и некалкулирана в кредитираните инвестиционни проекти за възобновяеми енергийни източници такса за достъп до енергийната мрежа. Така заради високия регулаторен риск и непредвидимото поведение на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране банките ограничиха бързо кредитния си апетит към подобни проекти. Освен това по-големите и активни по принцип на пазара банки още преди месеци получиха директиви от централите си в Европа да се въздържат от финансиране в тази област. Още през пролетта на тази година някои банкери изказаха притеснения, че това може да се окаже поредният балон, който започва да се надува. Според данните на централната банка при половината от икономическите дейности (БНБ използва класификацията на НСИ за секторите - бел. ред.) е отчетено нарастване на кредитирането, а в останалата част – спад. Очаквано спад се наблюдава при хотелиерството и ресторантьорството, строителството, операции с имоти. Дейностите, свързани с недвижими имоти, отчетоха доста значим ръст на кредитирането за тях през миналото тримесечие, който сега се оказва инцидентен. Свива се и обемът на финансирането за сектора транспорт и логистика. Като цяло апетитът за кредитиране на банките остава подтиснат поради общата икономическа ситуация. От друга страна и платежоспособното търсене е свито. Кредитният портфейл за корпоративния сектор към края на септември е 34.7 млрд. лв.
Източник: Капитал (08.11.2012)
 
Статистиката отчита 1,8 на сто спад в промишленото производство През септември 2012 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, намалява с 1.8% в сравнение с август 2012 г., съобщиха от Националния статистически институт в сряда. През септември 2012 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 1.3% спрямо съответния месец на 2011 г. През септември 2012 г. спрямо предишния месец е регистрирано намаление в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.7%, и в преработващата промишленост - с 2.5%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 0.6%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 27.2%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 13.0%, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 8.8%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 6.0%, при производството на облекло - с 5.7%, при производството на хранителни продукти - с 4.1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 11.2%, при производството на основни метали - с 10.0%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 6.3%. На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 3.6%, а увеличение е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.7%, и в добивната промишленост - с 2.1%. По-значителен спад спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 41.3%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 20.9%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 14.6%, при производството на облекло - с 12.4%. Увеличение е отчетено при производството на тютюневи изделия - с 29.8%, при производството на електрически съоръжения - с 23.5%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 22.3%. Строителната продукция е намаляла през септември с 1,1 на сто спрямо предходния месец, а в сравнение с деветия месец на 2011 година намалението е с 2,9 на сто. Сградното строителство е намаляло с 1,3 на сто на месечна база, а гражданското/инженерното строителство - с 0,8 процента. Намалението на строителната продукция на годишна база през септември се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е 8 процента, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 4.2 на сто.
Източник: Класа (08.11.2012)
 
Строителната продукция намалява през септември През септември 2012 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.1% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 2.9% в сравнение със същия месец на 2011 година. Това става ясно от представените днес предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). В началото на месец октомври стана ясно, че през август 2012 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.3% под равнището от предходния месец. Същевременно календарно изгладените данни показват увеличение от 1.2% на строителната продукция през август 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година. През септември 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.3%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.8%. На годишна база намалението на строителната продукция през септември 2012 г. се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът, изчислен от календарно изгладени данни, е 8.0%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 4.2%.
Източник: econ.bg (08.11.2012)
 
Заплатите се увеличават, работниците намаляват Загубата на работни места продължава, но с по-бавни темпове, а в същото време средните месечни заплати се увеличават през последните 12 месеца. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на тази година. През периода юли-септември средната месечна заплата се е увеличила с 8.8% на годишна база. Най-голямо е покачване в сектора на селското, горското и рибното стопанство с 19.1% и търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети - с 18.3 процента. Нарастването се дължи най-вече на частния сектор, където за последната година възнагражденията са се повишили с 10.4% спрямо 5 на сто в обществения сектор. Така средната заплата е била 754 лв. (при 758 лв. за второто тримесечие на 2011 г.). По месеци е било съответно 750 лв. през юли, 744 лв. през август и 768 лв. през септември. И въпреки че на годишна база средната заплата расте, през третото тримесечие спрямо второто намалява с 0.5%. Най-високи заплати са получили наетите в сектора на информационните технологии, където средно месечното възнаграждение е било 1750 лв. След тях се нареждат работещите в "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" с 1522 лв. и "Финансови и застрахователни дейности" с 1426 лв. На обратния полюс - тези, чийто труд е най-ниско оценен, се оказват заетите в "Административни и спомагателни дейности", където средно месечната заплата е 494 лв. и "Хотелиерство и ресторантьорство" с 506 лв. Според НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември намаляват с 22.4 хил., или с 1% спрямо края на юни, като достигат 2.13 млн. На годишна база спадът при новонаетите е 2.7%, като най-голямо е то в преработваща промишленост - с 23 хил., и в хотелиерството и ресторантьорството - с 10.7 хил. В понеделник НСИ публикува и данните за броя на безработните, който през третото тримесечие на годината спрямо предходното се оказа, че е намалял до 392.9 хил. души и е 11.5%. В същото време обаче показателят остава по-висок на годишна база с 1.3 процентни пункта. Броят на заетите също продължава да намалява и те са с 20.6 хил. по-малко спрямо третото тримесечие на 2011 г. Икономистите отбелязват, че това е най-малкият спад от началото на годината. Показателят обаче все още е отрицателен, а прогнозите са възстановяването на пазара на труда да се случи най-рано догодина.
Източник: Капитал (09.11.2012)
 
Средната работна заплата за септември е 768 лева, заетите - 2,13 млн. Души През третото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо второто тримесечие на 2012 г. с 0,5% до 754 лева. За септември тя е 768 лева, показват данни на Националния статистически институт, публикувани в четвъртък.. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са финансовите и застрахователни дейности - със 7%. Дейностите с най-голямо увеличение на средната месечна заплата са селското стопанство - с 12,2%, и добивната промишленост - със 7,2%. През третото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата нараства с 8,8% спрямо третото тримесечие на 2011 г., Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2012 г. в обществения сектор нараства с 5%, а в частния сектор - с 10,4%. Работещите по трудов договор към края на септември 2012 г. у нас намаляват с 22 хиляди души. Спрямо края на юни работещите намаляват с 1% и достигат 2,13 милиона души. Спрямо края на второто тримесечие на 2012 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в хотелиерството и ресторантьорството - със 17,7%. Най-голямо увеличение на наетите по трудов договор е регистрирано в административните дейности - със 7,7%, и образованието - с 1,2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите в преработващата промишленост и в търговията с коли и мотоциклети - съответно 22,2 и 17,9%. В края на септември 2012 г. наетите са с 59 хиляди души, или с 2,7% по-малко, в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: Класа (09.11.2012)
 
Загубата на работни места продължава, но заплатите се увеличават на годишна база, показват предварителните данни на НСИ за третото тримесечие на 2012 г., публикувани в четвъртък През периода юли-септември месечна заплата се е увеличила средно с 8.8% на годишна база. Най-голям ръст е отчетен в селското, горското и рибното стопанство – 19.1%, както и при търговията и ремонта на автомобили – 18.3%. Нарастването се дължи най-вече на частния сектор, където за последната година възнагражденията са се повишили с 10.4% спрямо 5 на сто в обществения сектор. Така средната заплата е била 754 лв. Въпреки че на годишна база средната заплата расте, спрямо предходното тримесечие тя е намаляла с 0.5%. Най-много взимат в сектора на информационните технологии - 1750 лв. месечно. След тях са работещите в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – 1 522 лв. и финансови и застрахователни дейности – 1 426 лв. Най-ниски са заплатите на администрацията - 494 лв., и на заетите в хотелиерството и ресторантьорството - 506 лв. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември намаляват с 22.4 хил., което е с 1% спрямо края на юни, като достигат 2.13 млн., показват данните на НСИ. На годишна база спадът при новонаетите е 2.7%, като най-голямо е то в преработваща промишленост - с 23 000, и в хотелиерството и ресторантьорството - с 10 700. В понеделник НСИ публикува и данните за броя на безработните, който през третото тримесечие на годината спрямо предходното се оказа, че е намалял до 392.9 хил. души и е 11.5%. В същото време обаче показателят остава по-висок на годишна база с 1.3 процентни пункта. Броят на заетите също продължава да намалява и те са с 20.6 хил. по-малко спрямо третото тримесечие на 2011 г. Икономистите отбелязват, че това е най-малкият спад от началото на годината. Показателят обаче все още е отрицателен, а прогнозите са възстановяването на пазара на труда да се случи най-рано догодина.
Източник: Медия Пул (09.11.2012)
 
Строим по-големи жилища въпреки кризата По предварителни данни на Националния статистически институт, броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2012 г. е 596, като спрямо съответното тримесечие на предходната година намалението е 11.3%. Новопостроените жилища в тях са 2 652, или с 18.4% по-малко. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в областите Бургас - 126 сгради с 861 жилища в тях, Варна - 99 сгради с 485 жилища, и Пловдив - 45 сгради със 179 жилища Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2012 г. е 217.7 хил. кв. м или с 11.6% по-малко, в сравнение със същото тримесечие на 2011 г. Жилищната площ също намалява с 14.3% и достига 136.4 хил. кв. м. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 75.8 кв. м през третото тримесечие на 2011 г. на 82.1 кв. м през същото тримесечие на 2012 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Разград - 158.0 кв. м, и Ловеч - 147.5 кв. м, а най-малка - в областите Хасково - 55.2 кв. м, и Враца - 70.4 кв. метра.
Източник: Строителство Имоти (09.11.2012)
 
Бургас е лидер по въведени в експлоатация нови жилищни сгради и жилища През третото тримесечие Бургас е изпреварил Варна и вече е лидер по въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В периода юли-септември в Бургас са били въведени в експлоатация 126 жилищни сгради с 861 жилища в тях. Следва го морската ни столица с 99 жилищни сгради и 485 жилища. Трети е Пловдив с 45 жилищни сгради и 179 жилища. В София през третото тримесечие са били въведени в експлоатация 40 сгради с 285 жилища в тях. На дъното на таблицата са Разград и Благоевград, където през третото тримесечие са построени по 1 сграда с по 1 жилище в нея. По две жилищни сгради са били въведени в експлоатация в Кюстендил, Видин и Монтана, 4 – в Силистра, 6 – в Смолян, и 7 – във Враца, Ямбол и Търговище, сочи още статистиката. Като цяло за страната броят на новопостроените жилищни сгради, които са въведени в експлоатация през третото тримесечие, намалява с 11,3% на годишна база (до 596 от 672). Броят на жилищата, въведени в експлоатация, пък се е понижил с 18,4% до 2 652 от 3 250 по същото време на миналата година. Спрямо второто тримесечие обаче са регистрирани леки ръстове и на новите жилищни сгради, и на жилищата, въведени в експлоатация. В периода април-юни те са били съответно 520 сгради и 2 175 жилища в тях. Данните показват още, че общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2012 г. е 217,7 хил. кв. м, което е с 11% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 г. Същевременно обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 75,8 кв. м през третото тримесечие на 2011 г. на 82,1 кв. м през същото тримесечие на 2012 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Разград - 158 кв. м, и Ловеч – 147,5 кв. м, а най-малка - в областите Хасково - 55,2 кв. м, и Враца – 70,4 кв. метра.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2012)
 
Спадът при новото строителство продължава Общо 596 са новите жилищни сгради, въведени в експлоатация през третото тримесечие на тази година, като броят им е с 11.3% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Тенденцията новопостроените сгради да са с по-малко жилища, а те пък от своя страна да са с по-малка площ се запазва. Отделно от това спадът през третото тримесечие е трети поред, макар и не толкова голям колкото беше през предходното тримесечие. Новите жилища в тези 596 сгради са 2 652, което е с 18.4% по-малко на годишна база. Общата им полезна площ е спаднала с 11.6% в сравнение със същото тримесечие на 2011 г. до 217.7 хил. кв. м, но в същото време средната полезна площ на едно жилище се е увеличила. През третото тримесечие тя достига 82.1 кв. м, което е повишение спрямо отчетените за същия период на миналата година 75.8 кв. м. По-малкият брой жилища означава, че последните години са били започвани по-малки обекти и се е строяло толкова, колкото да се покрие търсенето, а експерти от бранша коментират, че с отминаването на времето на лесните кредити, почти са приключили и покупките на имоти за инвестиция. Всичко, което се строи сега е за покриване на търсеното за жилищни нужди. Запазва се и друга тенденцията, а именно - най-големият брой новопостроени жилищни сгради да е по Черноморието. Все пак в периода юли-септември Бургас е изпреварил Варна и вече е лидер по въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища. През третото тримесечие в област Бургас са били въведени в експлоатация 126 жилищни сгради с 861 жилища в тях. Следва го Варна с 99 жилищни сгради и 485 жилища, а трети е Пловдив с 45 жилищни сгради и 179 жилища. По Южното Черноморие пазарът на имоти показва раздвижване най-вече покрай сделките с руски купувачи, които до известна степен стимулират и новото строителство. В столицата през третото тримесечие са били въведени в експлоатация 40 сгради с 285 жилища в тях, а най-малко са в Разград и Благоевград, където във всяка от областите са били построени по 1 сграда с по 1 жилище в нея.
Източник: Капитал (09.11.2012)
 
Чужденците предпочитат 4- и 5-звездните хотели, българите са по-скромни През септември 2012 г. в страната е имало 2 327 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят на стаите в тях е 114 хил., а на леглата - 240.4 хиляди. В сравнение с предходния месец общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 9.3%, а на леглата в тях - с 12.9%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 2.25 млн., като от тях 648.4 хил.. са на български граждани, а 1.60 млн - на чужденци. В хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 61.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 29.3%. В средствата за подслон и местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 32.2% от нощувките както на българите, така и на чужденците, докато в останалите места за настаняване с 1 и 2 звезди делът на българските е 38.5, а този на чуждите граждани 6.5%. През периода януари - септември 2012 г. реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване са 18.4 млн., или със 7.3% повече в сравнение със същия период на предходната година. Нощувките на чуждите граждани се увеличават с 8.1%, а на българските граждани - с 5.4%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през деветмесечието се увеличават с 8.7% в сравнение с деветмесечието на 2011 г. и достигат 4.5 милиона. През септември 2012 г. относителният дял на българите е 47% от всички пренощували лица, като по-голямата част от тях (69.3%) са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 2.5 нощувки. Пренощувалите чужденци са 301.2 хил., като 63.1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно 5.2 броя нощувки.
Източник: econ.bg (09.11.2012)
 
За третото тримесечие на 2012 година най-много нови сгради са построени във Варна и Бургас, показват данните на Националния статистически институт. Тези два града са и доста по-напред от всички останали региони на страната и заедно достигат почти 50% от всички въведени в експлоатация сгради.София остава едва четвърта с 40 нови сгради, като е изпреварена и от Пловдив. Бургас е безспорният лидер с 126 нови сгради, следва Варна с 99 и Пловдив с 45. На дъното са Благоевград – само една нова сграда за цяло тримесечие, същото е и положението в Разград. Резултатите през третото тримесечие са най-добри за годината, макар че в сравнение с миналата 2011 година спадът в строителството продължава. Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2012 г. е 596, като спрямо съответното тримесечие на предходната година намалението е 11.3%. Новопостроените жилища в тях са 2 652, или с 18.4% по-малко. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2012 г. е 217.7 хил. кв. м, или с 11.6% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 година. Жилищната площ също намалява с 14.3% и достига 136.4 хил. кв. метра
Източник: Други (12.11.2012)
 
Първи спад на вноса За първи път тази година общият размер на вноса в България спада на годишна база, като понижението е с 4.4%, отчете Националният статистически институт, който публикува данните за външната търговия към края на септември. Понижението на вноса е сигнал за внимание дали в икономиката отново не настъпват промени, защото може да означава спад на потребителското търсене и начало на нова рецесия. Възможно е обаче намалението да е заради много високия внос през август. Това ще означава, че доставки, които традиционно се извършват през септември, тази година са били изтеглени с месец напред и затова през септември вносът е бил по-малък. В подкрепа на това допускане е и фактът, че през август вносът отбеляза най-голямото си годишно увеличение - с 27%. Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов коментира, че за момента няма други показатели, които да говорят за свиване на индивидуалното потребление, и поради това данните за октомври и ноември ще са важни, за да се открои главната причина за спада на вноса. Макроикономистът Петър Чобанов подкрепи твърдението на Кристофор Павлов, че няма други данни за свиване на потреблението и затова септемврийският спад на вноса е сигнал за внимание, но от него не могат да се правят категорични изводи. От една страна, националните сметки показват увеличаване на потреблението, а, от друга, продажбите на дребно се свиват. Това са показатели, които мерят сходни неща, но си противоречат и това е странно, коментираха икономистите. Вносът през септември е бил на стойност 3.81 млрд. лв. по цени, изключващи разходите за доставяне на стоките. За същия месец износът, също оценяван по себестойност, но без доставните разходи, е бил в размер на 3.54 млрд. лв., което е годишно увеличение с 1.6%. Сравнение с предходните месеци показва, че и вносът, и износът са имали по-високи стойности. Като цяло за септември външната търговия е с дефицит от 273 млн. лв., което е почти двойно по-малко в сравнение с миналия септември. Общо за деветмесечието търговският дефицит е в размер на 5.31 млрд. лв., или 114% повече на годишна база. Износът, който беше двигател на икономическия растеж в последните две години, продължава да се развива несигурно, макар да се увеличава на годишна база. През последните два месеца например се свива продукцията за Европейския съюз (ЕС), а това е основният външен пазар на България, който държи 59% от общия износ към септември. Несигурността на европейските поръчки е следствие от рецесията, обхванала някои от основните икономики, довела и до свитото търсене за българската индустриална продукция. За сметка на това износът към страните извън ЕС расте пет последователни месеца и в общо седем от десетте месеца на годината, за които има данни. Справка за деветмесечието показва, че общият размер на износа се увеличава с 2.9% на годишна база, но към Европейския съюз той се свива с 5.5%, а за останалия свят стойността на изнесените стоки се увеличава със 17.2%. Държавите от Близкия изток и Азия се очертават като основни алтернативни пазари, където българските компании реализират продукцията си при спада на търсенето в Западна Европа. Изцяло ново поле за развитие на износа е китайската икономика, като продажбите на българска продукция там са стигнали 913 млн. лв. за деветмесечието, което пък е увеличение от 123% на годишна база. Почти четирикратно – до 182 млн. лв., расте износът за Обединените арабски емирства, а към Израел увеличението е със 119% до 141 млн. лв. Петър Чобанов предупреди, че е възможно търсенето и на алтернативните пазари да се забави през следващата година, което ще засегне българските износители. Сигнал за това според него е поевтиняването на суровия петрол, което не се дължи само на изхода от президентските избори в САЩ и разсейването на страховете от евентуална война с Иран. Според него обаче е трудно към този момент да се оцени колко сериозно това ще засегне българската индустрия и икономическия растеж. Плюс за България е, че с цяла една трета се увеличава вносът на машини и оборудване до размер от 2.07 млрд. лв. Това отразява намеренията на компаниите да увеличават своето производство и услуги и е предпоставка за икономически растеж. Важен детайл обаче е, че през последните месеци бяха направени доставки не само на оборудване, но и на мотриси (от Русия) и самолети (от Бразилия), т.е. не всички активи са производствени. Най-голям дял във вноса пък продължават да държат горивата. На стойност 7.8 млрд. лв., те съставляват половината от общия внос в България. В НСИ обаче липсва разбивка каква част от това увеличение се дължи на повишена консумация и каква - на поскъпването на горивата. Това е важно, защото по-високите цени също са предпоставка за забавяне на икономиката. Интересно е, че единствената група, по която вносът отчита намаление, са храните и живите животни. Стойността на вноса по това перо за деветте месеца на годината е 340 млн. лв., което представлява годишен спад от 26%. Горивата държат най-голям дял и в износа – 29%, като за деветте месеца в чужбина е продадена продукция за 3.6 млрд. лв., или с 12.5% повече, отколкото през деветмесечието на миналата година. Суровините – метални и минерални, също заемат голям дял в износа – 11%. Стойността им е 1.4 млрд. лв., което представлява ръст от 22.9% на годишна база, но това показва, че в България липсва развита преработвателна промишленост и за страната остават само приходите от добива на материалите, където добавената стойност е най-ниска.
Източник: Капитал (12.11.2012)
 
Приходите от нощувки пораснаха с 15% в сравнение с 2011 г. Към края на септември 2012 г. приходите от нощувки са се увеличили с 15.4% на годишна база и са в размер на 91.3 млн. лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В основната си част те продължават да се генерират от чуждестранни граждани – общо 69.5 млн. лв. спрямо 21.8 млн. лв., получени от нощувки на българи, към края на деветмесечието. Увеличението в сравнение със същия период на 2011 г. е съответно с 16.1% и с 13.1%. Според данните на НСИ общият брой на нощувките, реализирани във всички средства за подслон и места за настаняване в периода януари - септември 2012 г., е 18.5 млн., което е със 7.3% повече спрямо година по-рано. Ръстът при тези на чужденците е с 8.1%, а при българските граждани – с 5.4%. В статистиката се включват както хотели, мотели и къмпинги, така и други места за краткосрочно настаняване като вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и др. Само за септември броят на нощувките е 2.26 млн., от които 648.4 хил. са на българи, а останалите 1.6 млн. – на чужденци. През деветмесечието общият брой на пренощувалите лица в хотели и места за настаняване в страната се е увеличил с 8.7% на годишна база и достига 4.6 млн. души. Относителният дял на българите сред тях е 47%. В по-голямата си част (69.3%) българите са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 2.5 нощувки. Броят на пренощувалите чужденци е 301.2 хил. души, като 63.1% от тях са посетили хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно 5.2 нощувки. Националната статистика отчита, че през септември 2012 г. в страната са функционирали 2327 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла, което е с 9.3% по-малко спрямо август. Броят на леглата в тях е 240.4 хиляди, като намалява с 12.9% в сравнение с предходния месец. Общата заетост на леглата през месеца е била 34.6%, като понижението спрямо август е с 24.3 процентни пункта.
Източник: Капитал (12.11.2012)
 
Износът на България за ЕС продължава да спада Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - август 2012 г. е отрицателно и е на стойност 3,58 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 2,83 млрд. лева. Това става ясно от представените днес данни на Националния статис При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през осемте месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст (37.1%) е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”, а най-голям спад (36.1%) - при износа от сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (50.6%) е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”, а намаление се наблюдава единствено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (0.2%). През периода януари - август 2012 г. износът на България за ЕС намалява с 2.1% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 15.7 млрд. лева. Основните търговски партньори на страната ни са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71.1% от износа за държавите - членки на ЕС. През август 2012 г. износът за ЕС намалява с 11.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.0 млрд. лева. Според данни, които бяха представени в началото на октомври, за седемте месеца на 2012 г. износът на България за ЕС намалява с 0.6% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 13.8 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно за осемте месеца на 2012 г. вносът от ЕС се увеличава с 12% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 19.3 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Испания. През август 2012 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.6% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.2 млрд. лв. по цени CIF. В началото на октомври беше обясено, че вносът на България от ЕС за периода януари - юли 2012 г. се увеличава с 12.3% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 17.1 млрд. лв. по цени CIF.
Източник: econ.bg (12.11.2012)
 
За първи път тази година общият размер на вноса в България спада на годишна база, като понижението е с 4.4%, отчете Националният статистически институт, който публикува данните за външната търговия към края на септември. Понижението на вноса е сигнал за внимание дали в икономиката отново не настъпват промени, защото може да означава спад на потребителското търсене и начало на нова рецесия. Възможно е обаче намалението да е заради много високия внос през август. Това ще означава, че доставки, които традиционно се извършват през септември, тази година са били изтеглени с месец напред и затова през септември вносът е бил по-малък. В подкрепа на това допускане е и фактът, че през август вносът отбеляза най-голямото си годишно увеличение - с 27%. Рано е за изводи Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов коментира, че за момента няма други показатели, които да говорят за свиване на индивидуалното потребление, и поради това данните за октомври и ноември ще са важни, за да се открои главната причина за спада на вноса. Макроикономистът Петър Чобанов подкрепи твърдението на Кристофор Павлов, че няма други данни за свиване на потреблението и затова септемврийският спад на вноса е сигнал за внимание, но от него не могат да се правят категорични изводи. От една страна, националните сметки показват увеличаване на потреблението, а, от друга, продажбите на дребно се свиват. Това са показатели, които мерят сходни неща, но си противоречат и това е странно, коментираха икономистите. Вносът през септември е бил на стойност 3.81 млрд. лв. по цени, изключващи разходите за доставяне на стоките. За същия месец износът, също оценяван по себестойност, но без доставните разходи, е бил в размер на 3.54 млрд. лв., което е годишно увеличение с 1.6%. Сравнение с предходните месеци показва, че и вносът, и износът са имали по-високи стойности. Като цяло за септември външната търговия е с дефицит от 273 млн. лв., което е почти двойно по-малко в сравнение с миналия септември. Общо за деветмесечието търговският дефицит е в размер на 5.31 млрд. лв., или 114% повече на годишна база. Несигурност в износа Износът, който беше двигател на икономическия растеж в последните две години, продължава да се развива несигурно, макар да се увеличава на годишна база. През последните два месеца например се свива продукцията за Европейския съюз (ЕС), а това е основният външен пазар на България, който държи 59% от общия износ към септември. Несигурността на европейските поръчки е следствие от рецесията, обхванала някои от основните икономики, довела и до свитото търсене за българската индустриална продукция. За сметка на това износът към страните извън ЕС расте пет последователни месеца и в общо седем от десетте месеца на годината, за които има данни. Справка за деветмесечието показва, че общият размер на износа се увеличава с 2.9% на годишна база, но към Европейския съюз той се свива с 5.5%, а за останалия свят стойността на изнесените стоки се увеличава със 17.2%. Държавите от Близкия изток и Азия се очертават като основни алтернативни пазари, където българските компании реализират продукцията си при спада на търсенето в Западна Европа. Изцяло ново поле за развитие на износа е китайската икономика, като продажбите на българска продукция там са стигнали 913 млн. лв. за деветмесечието, което пък е увеличение от 123% на годишна база. Почти четирикратно – до 182 млн. лв., расте износът за Обединените арабски емирства, а към Израел увеличението е със 119% до 141 млн. лв. Петър Чобанов предупреди, че е възможно търсенето и на алтернативните пазари да се забави през следващата година, което ще засегне българските износители. Сигнал за това според него е поевтиняването на суровия петрол, което не се дължи само на изхода от президентските избори в САЩ и разсейването на страховете от евентуална война с Иран. Според него обаче е трудно към този момент да се оцени колко сериозно това ще засегне българската индустрия и икономическия растеж. Основните стоки Плюс за България е, че с цяла една трета се увеличава вносът на машини и оборудване до размер от 2.07 млрд. лв. Това отразява намеренията на компаниите да увеличават своето производство и услуги и е предпоставка за икономически растеж. Важен детайл обаче е, че през последните месеци бяха направени доставки не само на оборудване, но и на мотриси (от Русия) и самолети (от Бразилия), т.е. не всички активи са производствени. Най-голям дял във вноса пък продължават да държат горивата. На стойност 7.8 млрд. лв., те съставляват половината от общия внос в България. В НСИ обаче липсва разбивка каква част от това увеличение се дължи на повишена консумация и каква - на поскъпването на горивата. Това е важно, защото по-високите цени също са предпоставка за забавяне на икономиката. Интересно е, че единствената група, по която вносът отчита намаление, са храните и живите животни. Стойността на вноса по това перо за деветте месеца на годината е 340 млн. лв., което представлява годишен спад от 26%. Горивата държат най-голям дял и в износа – 29%, като за деветте месеца в чужбина е продадена продукция за 3.6 млрд. лв., или с 12.5% повече, отколкото през деветмесечието на миналата година. Суровините – метални и минерални, също заемат голям дял в износа – 11%. Стойността им е 1.4 млрд. лв., което представлява ръст от 22.9% на годишна база, но това показва, че в България липсва развита преработвателна промишленост и за страната остават само приходите от добива на материалите, където добавената стойност е най-ниска.
Източник: Капитал (12.11.2012)
 
Райфайзенбанк: Ръстът на безработицата ще увеличи и необслужваните заеми Очакваният спад на заетостта през есента и зимата ще доведе до ръст и на проблемните кредити, прогнозира в ежемесечния си икономически бюлетин Райфайзенбанк България. Причината е, че хората, загубили работното си място, ще бъдат затруднени да обслужват своите задължения. "Това по естествен път ще се отрази и върху лошите и преструктурираните кредити, при които благоприятната тенденция от лятото вече започна да се обръща. Инфлацията също е възможно да се превърне в по-сериозен проблем до началото на следващото лято, което ще се отрази негативно върху покупателната способност на домакинствата", коментира главният икономист на банката Калоян Ганев. За септември НСИ отчете рекордна за годината инфлация от 4.9%, движена главно от поскъпването на храните. Тази тенденция според Райфайзенбанк ще се запази и в края на годината инфлацията ще е в размер 4.4% или дори повече. Като положителен сигнал за развитието на икономиката пък се посочва увеличаването на индустриалното производство през август с 2.7% на годишна база, както и постигнатият в строителството среден растеж от 3% за юли и август. Противоположно остава развитието на търговията. При покупко-продажбите на едро е налице спад, но търговията на дребно продължава да расте, което според икономистите на банката е индикация за продължаващо нарастване на потреблението през тези два месеца. В четвъртък НСИ ще публикува експресните си оценки за брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие, като според повечето експерти данните до голяма степен ще са показателни и какъв ще е икономическият растеж за цялата година. В началото на есента правителството потвърди прогнозата си за икономически растеж през тази година на 1.4%. Предвижданията на повечето международни институции обаче са за по-нисък растеж. Според Европейската банка за възстановяване и развитие той ще е 1.2%, Международният валутен фонд прогнозира 1%, ЕК ревизира прогнозата си на 0.8%, а БНБ залага растежът да е само 0.7%. Най-притеснителният индикатор според икономистите обаче остава високата безработица – над 11% сега и очаквания догодина да надхвърли 12%. Ниската заетост в комбинация с ниския икономически растеж и липса на чужди инвестиции обаче поставят икономиката в състояние на депресия. Затова без реформи в основните публични сектори държавата няма да разполага с ресурси да подобри бизнес средата и така да съдейства за увеличаване на заетостта и доходите.
Източник: Капитал (13.11.2012)
 
Годишната инфлация през октомври е 4,4% Индексът на потребителските цени за октомври 2012 г. спрямо септември 2012 г. е 100.3%. Това означава, че месечната инфлация е 0.3%. Това показват изнесените днес данни на Националният статистически институт (НСИ)*. Същевременно инфлацията от началото на годината, т.е. октомври 2012 г. спрямо декември 2011 г. е 4%. Годишната инфлация за октомври 2012 г. в сравнение със същия месец на миналата година е 4.4%. От друга страна средногодишната инфлация за периода ноември 2011 г. - октомври 2012 г. спрямо периода ноември 2010 - октомври 2011 г. е 2.8%. Припомняме, че инфлацията от началото на годината до септември беше 3,7%, а измерената годишна инфлация през този месец беше 4,9%. Що се онася до инфлацията през октомври на база предходния месец при различните стоки и услуги на равнището от септември остават цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия. При хранителните продукти и безалкохолни напитки се наблюдава увеличение от 0.3%, облеклото и обувките поскъпват с 4.7%, а жилищата (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива се увеличават с 0.4%. Разходите за свободно време, развлечения и културен отдих бележат увеличение с 1.4%, за образование - с 2.3%, ресторанти и хотели - увеличение с 0.7%, а разнообразни стоки и услуги - с 0.1%. Същевременно цените на стоките и услугите в здравеопазване намаляват с 0.8%, в транспорта - с 1.7%, а в съобщенията - намаление с 0.2%. През десетия месец на година най-значително увеличение сред хранителните продукти се наблюдава при свинското месо (2.1%), птичето месо (2%), мляното месо (кайма) (1.9%), малотрайните и трайни колбаси (съответно с 2.2 и 1.7%) и картофите (6.6%). През месеца са се намалили цените най-вече на следните хранителни продукти: маргарин - ябълки (6.3%), зеле (31.9%), краставици (4.9%), пипер - всички видове (4.6%). При нехранителните стоки и услуги най-голям ръст в цената се наблюдават при: облекло (3.6%), обувки (7.1%), комплексни услуги за почивка и туристически пътувания (7.2%). През месеца е регистрирано намаление най-вече при: течни горива за битови нужди (2.4%), дизелово гориво (2.5%), автомобилен бензин А95Н (3.1%), автомобилен бензин А98Н (2.6%), пътнически въздушен транспорт (9.6%). През октомври цените на лекарските услуги са останали на равнището от миналия месец, а стоматологичните услуги са се повишили с 0.4%. Намаление е регистрирано при цените на лекарствата и други фармацевтични продукти с 1.0%. Същевременно хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за октомври 2012 г. спрямо септември 2012 г. е 99.9%, т.е. месечната инфлация е минус 0.1%. Основна причина за намалението на общия ХИПЦ, който измерва изменението на цените на стоките и услугите, използвани от всички домакинства на територията на страната (включително и чуждестранните), е намалението на цените в групата „Транспорт”. Различният обхват на индекса на потребителските цени и ХИПЦ и съответно различната структура на потреблението са причина за различните стойности на двата индекса. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. Според този индекс инфлацията от началото на годината (октомври 2012 г. спрямо декември 2011 г.) е 2.7%, а годишната инфлация за октомври 2012 г. спрямо октомври 2011 г. е 3%. Средногодишната инфлация за периода ноември 2011 - октомври 2012 г. спрямо периода ноември 2010 - октомври 2011 г. е 2.3%.
Източник: econ.bg (14.11.2012)
 
Инфлацията топи влогове и пенсии Инфлацията топи банковите депозити на хората в евро и долари. Годишната инфлация към края на октомври е 4,4%, обявиха вчера от Националния статистически институт. Същевременно средната лихва по срочните депозити до 1 година в евро е 4,36%, а в долари - 3,28%. Лихвата по левовите влогове продължава да пада и е съвсем малко по-висока от инфлацията - 4,82%. Оказва се, че реално голяма част от спестяванията на хората се топят от бързия скок на цените и преди да е въведен предложеният от Министерството на финансите данък от 10% върху лихвите. Натрупаната инфлация от август 2009 г. до октомври 2012 г. е 12,4%, сочат данните на НСИ. Това е доста повече от предложеното индексиране на пенсиите средно с 9,3% от 1 април 2013 г. През октомври инфлацията е 0,3%, обявиха от НСИ. Инфлацията за предходния месец беше 1,1%. Забавянето в ръста на цените през октомври се дължи на поевтиняването на горивата. След края на летния сезон цената на най-масовия бензин А95Н падна с 3,1%. През месеца поевтиняват и някои храни като ябълки - с 6,3%, зеле - с 31,9%, и чушки - с 4,6%. Като цяло обаче храните продължават да поскъпват. Цената на свинското е нараснала с 2,1%, а на картофите - с 6,6%. Сериозно поскъпване се отчита и при дрехите и обувките - с 4,7%.
Източник: Стандарт (14.11.2012)
 
Българската икономика пред замръзване Икономическият растеж на българската икономика продължава да се забавя и през третото тримесечие, докато Европейският съюз и еврозоната вече официално са във рецесия. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) и на Европейската статистическа служба Евростат. Според тях в България БВП расте с 0.1% на тримесечна база, а спрямо третото тримесечие на миналата година увеличението е с 0.5%. За сравнение през второто тримесечие растежът спрямо предходното беше 0.3 на сто, а годишното увеличение и тогава беше 0.5 на сто. Макар и растежът да е в рамките на статистическата грешка, в ЕС той вече е отрицателен и то в две последователни тримесечия, като спадът за лятото е 0.4% спрямо предходното тримесечие, а за еврозоната понижението е дори по-дълбоко - 0.6%. Брутният вътрешен продукт е най-общата оценка за състоянието на икономиката и понижението на ръста му е знак, че други показатели като заетост и безработица, доходи и потребление също може да се влошават. В номинален размер брутният продукт е 21.73 млрд. лв., а по компоненти за увеличението му допринася най-много крайното потребление. Противоречието между текущите и крайните данни на НСИ за потреблението продължава да се задълбочава, след като в няколко последвателни прегледа се посочва спад на продажбите на дребно, а националните сметки показват ръст на потреблението. Въпреки че след сезонно изглаждане НСИ сочат увеличение с 0.4 на тримесечна база и 2.9% на годишна, в номинално изражение потреблението расте с 8.3% на годишна база до 15.29 млрд. лв. По-скромен е растежът на инвестициите - с 0.4% с прямо предходното тримесечие и с 1% спрямо същия период на миналата година. Приносът на външната търговия към БВП също е положителен, но при положение, че търговското салдо на България е отрицателно, излиза, че салдото на износа на услуги е стимулирал икономиката през летните месеци, докато стоковата търговия е влияела отрицателно. Друг интересен факт е, че брутната добавена стойност запазва растежа си, но с по-бавни темпове. На тримесечна база увеличението е 0.1% при 0.6 за предходното, а на годишна база тя расте с 0.2%, след като преди това спадаше две поредни тримесечия.
Източник: Капитал (16.11.2012)
 
Според статистиката доходите ни растат по-бързо от разходите Доходите на българите са нараснали повече в сравнение с разходите им през третото тримесечие на 2012 г., отчете Националният статистически институт (НСИ). Българинът обаче е свил храната, цигарите и алкохола заради по-високите сметки за ток, вода, отопление и телефон спрямо година по-рано. Намалена е консумацията на хляб, плодове и зеленчуци, отчете още НСИ. Средният доход на българина е 1120 лв. през третото тримесечие на 2012 г., което е ръст от 14.5% спрямо същия период на миналата година. В същото време разходите на член от домакинството са 1033 лв., което е увеличение от от 12.6% спрямо година по-рано. Найд половината от средствата (52.6%) отиват за храна и битови сметки. Заплатата остава основният източник на доход за домакинствата. Тя формира 53.1% от общия доход. За периода от юли до края на септември 2012 г. средните приходи от заплата са 595 лв., което е с 19.2% повече спрямо година по-рано. Пенсиите са вторият по значение източник на доход за българските домакинства. Те осигуряват средно една четвърт от доходите на всяко домакинство в страната, което е намаление от 3.3% спрямо 2011 г. Социалното осигуряване и помощи пък имат сравнително слабо значение за формирането на общия доход на домакинствата. Те запазват почти същия си дял, както и миналата година - 3.5%. Средната им стойност за страната обаче се е повишила от 36 лв. на 39 лв. За храна харчим 354 лв. месечно, а за алкохол и цигари – 47 лв. Това е спад от 2% спрямо година по-рано. С близо 2 кг е намаляла консумацията на хляб спрямо година по-рано и вече консумираме по 24.6 кг. С по 2 кг по-малко ядем и зеленчуци и плодове. В същото време сметките за вода, ток, отопление, обзавеждане и поддържане на дома, се повишават от 148 лв. през третото тримесечие на 2011 г. на 190 лв. средно на член на домакинство през 2012 г. Делът им в общия разход нараства с 2.2 процентни пункта и достига 18.3%. Разходите за здравеопазване са намалели с 0.4% за година. Средно по 48 лв. на член от домакинството отиват за здраве.
Източник: Медия Пул (16.11.2012)
 
КЗК глоби НСИ Комисията за защита на конкуренцията установи незаконосъобразност в решение на председателя на НСИ за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, съобщиха от КЗК. Обществената поръчка е с предмет: "Доставка на самолетни билети за нуждите на НСИ". КЗК наложи имуществена санкция на Националния статистически институт в размер на 95 569 лв. Производството е образувано след постъпила жалба от "Елит Травел Интернешънъл" ООД, София. КЗК установи, че възложителят е включил в състава на комисията си външен експерт, който не отговаря на изискването на ЗОП да има квалификация в съответствие с предмета на поръчката, а именно в областта на доставката на самолетни билети, осигуряване на хотелски резервации и наземен транспорт в чужбина. Допуснатото нарушение не позволява на помощния орган компетентно да оцени и класира офертите на участниците и води до незаконосъобразност на направения избор. Съгласно ЗОП, предвид допуснатото предварително изпълнение на поръчката, сключения договор и установеното нарушение в процедурата, КЗК не отменя решението за определяне на изпълнител, а налага санкция в размер 10 на сто от стойността на сключения договор.
Източник: Дарик радио (16.11.2012)
 
Средният доход на човек от домакинство се повишава с 14.5% Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2012 г. е 1 120 лв. и спрямо същия период на 2011 г. се повишава с 14.5%, съобщиха от НСИ.Основен източник на доход на домакинствата продължава да бъде работната заплата, която формира 53.1% от общия доход. Доходите от работна заплата през третото тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са 595 лв., което е с 19.2% повече спрямо същото тримесечие на предходната година. Относителният дял на работната заплата в общия доход нараства с 2.1 процентни пункта за разглеждания период от време. Вторият по значение източник на доход за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял в общия доход намалява с 3.3 процентни пункта и съставлява 25.7% от него. През трето тримесечие на 2012 г. доходите от пенсии нарастват в номинално изражение с 1.3% спрямо същото тримесечие на предходната година и достигат 288 лв. средно на лице от домакинство. През третото тримесечие на 2012 г. доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинство се увеличават спрямо същия период на 2011 г. и достигат 94 лева. Относителният им дял намалява с 0.6 процентни пункта и представлява 8.4% от структурата на общия доход. Доходите от социално осигуряване и социални помощи през третото тримесечие на 2012 г. имат сравнително малко значение за формирането на общия доход на домакинствата. Те се повишават за периода от 36 на 39 лв. средно на лице от домакинство. Относителният им дял намалява с 0.2 процентни пункта за разглеждания период и e 3.5% от общия доход. През третото тримесечие на 2012 г. относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход се запазва както при предходни периоди и е 97.2% от него. Общият разход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2012 г. е 1 033 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2011 г. с 12.6%. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат разходите за храна и за жилище (енергия, горива, вода и др.) - 52.6% от всички разходи. Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 6.6% и през третото тримесечие на 2012 г. са 354 лв. средно на лице от домакинство. Относителният им дял в общия разход намалява с 1.9 процентни пункта и представлява 34.3% от него през третото тримесечие на 2012 година. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) се повишават от 148 лв. през третото тримесечие на 2011 г. на 190 лв. средно на лице от домакинство през същото тримесечие на 2012 година. Делът им в общия разход нараства с 2.2 процентни пункта и достига 18.3% от него през третото тримесечие на 2012 година. Разходите за здравеопазване през третото тримесечие на 2012 г. са 48 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават с 4.3% спрямо третото тримесечие на 2011 г., а относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта и е 4.7% от общия разход. Като абсолютни стойности разходите за транспорт и съобщения се увеличават с 15.9% и достигат 114 лв. средно на лице, а относителният им дял нараства с 0.3 процентни пункта и е 11.0% от общия разход на домакинствата. Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават с 10.1% и през третото тримесечие на 2012 г. възлизат на 47 лв. средно на лице от домакинство. Техният относителен дял в общия разход е 4.6%, което е с 0.1 процентни пункта по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2011 година. Разходите за облекло и обувки също се увеличават и през третото тримесечие на 2012 г. са 32 лв. средно на лице. Делът им в общия разход е 3.1%, което е с 0.4 процентни пункта повече в сравнение с третото тримесечие на 2011 година. Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство не се променя съществено през третото тримесечие на 2012 г. спрямо същото тримесечие на 2011 година. Увеличение се наблюдава при консумацията на кисело мляко - от 7.1 на 7.5 кг, прясно мляко - от 4.5 на 4.6 л, и на месни произведения - от 3.5 на 3.6 килограма. По-чувствително намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 26.5 на 24.6 кг, зеленчуци - 32.1 на 30.1 кг, и на плодове - от 20.5 на 19.1 килограма. /
Източник: Класа (16.11.2012)
 
БВП е нараснал с 0,5% на годишна база Брутният вътрешен продукт на страната през третото тримесечие е нараснал с 0,5% на годишна база и с 0,1% спрямо второто тримесечие на 2012 година, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). БВП в номинално изражение за тримесечието е достигнал 21,735 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е 18,571 млрд. лв., като най-голям дял в нея формира секторът на услугите (57,3%), следван от индустриалния (31,2%) и аграрния сектор (11,5%). По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (70,3%), а бруто капиталообразуването в основен капитал е с дял от 16,5%. През третото тримесечие на 2012 г. спрямо второто тримесечие на 2012 г. БВП се е увеличил с 0,1%. За същия период брутната добавена стойност също е нараснала с 0,1%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през третото тримесечие на 2012 г. основен принос за регистрирания икономически растеж имат крайното потребление и бруто капиталообразуването в основен капитал с 0,4%. Износът на стоки и услуги през третото тримесечие е нараснал с 0,2% спрямо предходното тримесечие, а вносът на стоки и услуги намалява с 3,7%. През третото тримесечие на 2012 г. БВП нараства с 0,5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Същевременно брутната добавена стойност се увеличава с 0,2%. Увеличение е регистрирано в аграрния и индустриалния сектор, съответно с 6,3 и 3,5%. Секторът на услугите, който заема най-голям относителен дял в добавената стойност, има отрицателен принос и отчита намаление с 1% през разглеждания период. По отношение на компонентите на крайното използване е регистриран положителен икономически растеж на крайното потребление с 2,9% в сравнение със същия период на предходната година. Бруто капиталообразуването в основен капитал отчита ръст спрямо третото тримесечие на предходната година с 1%. Износът на стоки и услуги се увеличава с 3,5%, а вносът на стоки и услуги - с 3%.
Източник: Класа (16.11.2012)
 
Основните храни са поскъпнали от 5 до 15 на сто От 5 до 15% са поскъпнали основни хранителни стоки през последните 3 месеца. това се отнася за стоки като олио, свинско месо и брашно, съобщи в четвъртък председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев, цитиран от агенция Фокус. За този период обаче не са поскъпнали яйцата, допълни Стойчев и поясни, че очаква връщане на цените на месото, тъй като това е тенденция в световен мащаб. ”По време на празниците би трябвало потреблението да се повиши, това е нормално – всяка година е така. Разсъждавайки на пазарен принцип, не бих очаквал да има повишение на стоките. Ако очаквам да има изненади, не мога да предположа точно за коя стока, но всяка година по време на празници знаете, че има изненада с повишението цената на някоя основна стока и след като свърши истерията по празничното пазаруване, тя отново се връща на старата си цена, което абсолютно не е пазарна икономика, но да я наречем българска”, каза Стойчев. Потребителите търсят българското производство и затова над 80% от рекламираните като български продукти в действителност не са родно производство, каза Едуард Стойчев.
Източник: Класа (16.11.2012)
 
Отчетоха 18.4% спад в строежите на жилища 2 652 или с 18.4% по-малко спрямо същия период на 2011 г., са новопостроените жилища през третото тримесечие на 2012 г. в страната, показват предварителни данни на НСИ. Общият брой на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие е 596, което е с 11.3% по-малко от миналата година. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в областите Бургас – 126 сгради с 861 жилища в тях, Варна – 99 сгради с 485 жилища, и Пловдив – 45 сгради със 179 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2012 г. е 217 700 кв. м, или с 11.6% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 година. Жилищната площ също намалява с 14.3% и достига 136 400 кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 75.8 кв. м през третото тримесечие на 2011 г. на 82.1 кв. м през същото тримесечие на 2012 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Разград – 158.0 кв. м, и Ловеч – 147.5 кв. м, а най-малка – в областите Хасково – 55.2 кв. м, и Враца – 70.4 кв. метра.
Източник: 1kam1.com (16.11.2012)
 
Агенцията по заетостта: Безработицата през октомври нарасна до 11% Безработицата през октомври се е увеличила с 0.4 процентни пункта спрямо предходния месец и достига 11%, показват данните на Агенцията по заетостта (АЗ). За пръв път от февруари тази година от АЗ отчитат месечен ръст на безработицата. През втория месец на 2012 г. тя беше 11.5%, а през септември вече беше на най-ниското ниво за годината - 10.6%. В същото време обаче данните на Евростат показваха непрекъснат ръст на безработицата още от началото на годината, като само през август тя спадна леко до 12.4%. Броят на регистрираните в бюрата по труда безработни е нараснал с 12.5 хил. души през октомври спрямо септември и така те стават почти 362 хил. души, показват данните на АЗ. Сред обясненията за увеличението е краят на летния сезон, отчитат от агенцията. Най-голям е ръстът на освободени работници именно в хотелиерството и ресторантьорството, където през летните месеци традиционно се откриват временни такива - малко над 1.5 хил. души повече. Много служители са останали без работа и в търговията, транспорта и селското стопанство. Над хиляда души повече са били освободени и в сектор държавно управление. Според АЗ това се дължи предимно на факта, че те са приключили участието си в схема "Развитие" на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Все пак обаче безработицата се увеличава значително не само със смяната на сезона, но и на годишна база. Спрямо октомври 2011 г. ръстът е с 1.4 пункта, което означава около 48 хил. повече безработни спрямо година по-рано. През октомври на работа са постъпили малко над 18 хил. безработни, което пък е с почти 3 хил. по-малко в сравнение със същия месец на 2011 г. Пазарът на труда продължава да стагнира и според данните на Националния статистически институт (НСИ). Последните цифри към трето тримесечие на 2012 г. показват, че на годишна база безработицата се е увеличила с 1.3 процентни пункта и за периода юли - септември е достигнала 11.5%. Разликата между националната статистика и данните на АЗ идва от различните им методики – НСИ, откъдето се подават данни и за Евростат, измерва нивото чрез анкети, а агенцията – според броя регистрирани в бюрата по труда. Така отчетените нива на безработица се разминават с до 2 процентни пункта. Освен това те се движат разнопосочно. Едно от възможните обяснения за това е, че данните на Евростат са сезонно изгладени, което позволява по-голяма сравнимост по месеци.
Източник: Капитал (19.11.2012)
 
Около 40% от промишлените компании не планират инвестиции, останалите очакват ръст Четирийсет процента от промишлените компании не планират да придобиват дълготрайни материални активи догодина, показва анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена през октомври. Въпреки това прогнозата е за ръст на инвестициите с 27% спрямо тази година. Те ще са главно в предприятия в енергетиката и ВиК сектора, в които се очаква да бъдат половината от вложенията в индустрията. На компаниите, които произвеждат стоки за междинно потребление, ще се дължат около една трета от инвестициите догодина, а на произвеждащите недълготрайни потребителски стоки - 10 на сто. На производителите на инвестиционни стоки се падат 5% от планираните за 2013 г. инвестиции, а на производителите на стоки за дълготрайно потребление - едва 1.4%. Основен стимул за компаниите да инвестират е търсенето на продукцията им и очакваните печалби. Анкетата с индустриалците сочи, че най-много пари ще бъдат насочени към новите технологии - 44.2%, а една четвърт ще са за увеличаване на производствения капацитет. Една пета от парите ще отидат за заместване на износено оборудване, а за опазване на околната среда и мерки за сигурност - 10 на сто. Запитани за инвестиционната активност през тази година, шефовете на промишлени предприятия прогнозират ръст на инвестициите с 4.3% спрямо 2011 г. Отново най-много вложения ще направят компаниите от енергетиката и ВиК сектора - 43.2% от общия им размер. На отраслите, които произвеждат стоки за междинно потребление се падат 30.4 на сто от инвестициите, на произвеждащите недълготрайни потребителски стоки 17%, на производителите на инвестиционни стоки - 7.2%, а на стоки за дълготрайно потребление - 1.5%.
Източник: Дневник (19.11.2012)
 
Чакат 27% ръст на инвестициите в промишлеността Догодина се очаква ръст от 27% на инвестициите в промишеността спрямо 2012 г. Това сочат данните на НСИ от анкета, проведена сред промишлените предприятия през октомври. В същото време предприемачите прогнозират увеличение от 4,3% на инвестициите през тази година спрямо 2011 г. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2012 г. имат енергетичните и свързаните с водата отрасли (43,2%), следвани от отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (30,4%), и отраслите, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (17%). По отношение на инвестициите през 2013 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии – 44,2% от общия обем на инвестициите в промишлеността. На второ място с дял от 25,6% са предвидените инвестиции за увеличаване на производствения капацитет, следвани от тези за заместване на износеното оборудване - с 20,4%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 9,8%.
Източник: Дарик радио (19.11.2012)
 
Отчетоха 18.4% спад в строежите на жилища 2 652 или с 18.4% по-малко спрямо същия период на 2011 г., са новопостроените жилища през третото тримесечие на 2012 г. в страната, показват предварителни данни на НСИ. Общият брой на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие е 596, което е с 11.3% по-малко от миналата година. Най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в областите Бургас – 126 сгради с 861 жилища в тях, Варна – 99 сгради с 485 жилища, и Пловдив – 45 сгради със 179 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2012 г. е 217 700 кв. м, или с 11.6% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2011 година. Жилищната площ също намалява с 14.3% и достига 136 400 кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 75.8 кв. м през третото тримесечие на 2011 г. на 82.1 кв. м през същото тримесечие на 2012 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Разград – 158.0 кв. м, и Ловеч – 147.5 кв. м, а най-малка – в областите Хасково – 55.2 кв. м, и Враца – 70.4 кв. метра.
Източник: 1kam1.com (19.11.2012)
 
НСИ ще плати 1 млн. лв. за самолетни билети след опорочен търг Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби с 95 569 лв. Националния статистически институт (НСИ) заради търг за доставка на самолетни билети, хотелски резервации и наземен транспорт през следващите три години. Санкцията е в размер на 10 на сто от прогнозната стойност на поръчката – 955 696 лв., а причината е, че вместо да прекрати избора на доставчик заради процедурни нарушения, НСИ сключва договор с класираната на първо място "Бългериан ВИП травел". Всъщност самата комисия позволява на института да подпише контракт с туроператора въпреки внесената жалба от конкурентната "Елит травел интернешънъл". Последващото разследване обаче доказва, че жалбата е основателна, а търгът е проведен в нарушение. "Бългериан ВИП травел" е една от трите фирми, глобени от регулатора през 2010 г. за картелно споразумение и подаване на договорени цени в поръчка за самолетни билети на властта за 25 млн. лв. Санкцията за компанията бе 47.3 хил. лв., за "Хорнит" - 48.5 хил. лв., а за "Астрал холидейз" - 2.8 млн. лв. Проблемът с търга на НСИ е, че назначеният в тръжната комисия външен експерт Борислав Стоянов не отговаря на изискването на Закона за обществените поръчки (ЗОП) да има квалификация в съответствие с предмета на поръчката. Стоянов не притежава компетенции в сферата на продажбата на самолетни билети, няма сертификати в тази област и не е предложен като външен експерт от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). Според КЗК допуснатото нарушение не позволява на тръжната комисия компетентно да оцени и класира офертите на участниците и води до незаконосъобразност на направения избор. Същевременно обаче КЗК няма правомощия да отмени решението за определяне на победител, тъй като вече е допуснала предварително изпълнение. Това правило бе въведено с промени в ЗОП през 2010 г., които влязоха в сила на 26 февруари 2012 г. Идеята на ГЕРБ бе предварително изпълнение на атакувани в КЗК решения на възложителите да се допуска само в случаи на "значим държавен и обществен интерес, възможна заплаха за живота и здравето на гражданите или възникване на трудно поправима вреда". Основният мотив на управляващите пък бе изоставащите инфраструктурни проекти и заплахата от загуба на еврофинасниране. Преди промените в ЗОП жалба срещу решението за избор на изпълнител автоматично замразяваше процедурата до окончателно произнасяне на КЗК. Близо 10 месеца по-късно се оказва, че изключението се използва за поръчки от всякакво естество. В 183 случая на обжалвани търгове възложителите – общини и държавни учреждения, са поискали КЗК да им позволи предварително изпълнение на атакуваното решение (към настоящия момент в КЗК са образувани 1041 производства). Молбата им е удовлетворена в 84 от случаите, т.е. "успеваемостта" е около 45 на сто. Важно е да се отбележи, че в повечето случаи става въпрос за наистина важни поръчки, като например разпространението на винетките, ремонт на опасен виадукт на магистрала "Тракия" и т.н. С подобен мотив беше разрешено предварително изпълнение и за рекламата на цифровизацията. Търгът за самолетни билети на НСИ обаче е едва вторият случай, в който КЗК е допуснала предварително изпълнение на решение, оказало се незаконосъобразно впоследствие. Първият е с търг на община Кресна за саниране на средно училище в града. Вместо да отстрани участника "Аделина стил 99", тръжната комисия го класира на първо място, а кметът Илиян Кръстев подписва договор с фирмата, въпреки жалби на участниците, класирани на второ и трето място. Разследването на КЗК установява, че договорът за 210 хил. лв. без ДДС е сключен в нарушение на ЗОП и санкционира с 21 хил. лв. Илиян Кръстев. Кметът на Кресна в момента обжалва глобата на КЗК, а за НСИ тече срок за оспорване решението на комисията пред Върховния административен съд (ВАС). Пресаташето на статистическия институт Любимир Блатски бе изключил мобилния си телефон в понеделник и не бе открит за коментар. Съществен момент в двата случая е, че глобите се налагат на самата институция, а не на конкретно физическо лице, т.е. санкцията ще е за сметка на общинския или държавния бюджет, респективно за сметка на данъкоплатците.
Източник: Капитал (20.11.2012)
 
Производствените цени в аграрния сектор нараснаха с 19% Производствените цени в селското стопанство са нараснали с 19.2% през третото тримесечие, сочи сравнението със същия период на миналата година. То се дължи главно на скока с 23.1% в растениевъдството, докато в животновъдството увеличението е едва с 2.9%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо юли - септември 2011 г. сред житните култури най-много е поскъпнала меката пшеница - с 32.3%. Увеличението на производствената цена на ечемика е с 22.8%, на слънчогледа - с 20.8%, на царевицата - с 11.7%. Цените на плодовете нарастват с 32 на сто, на зеленчуците - с 14.2%. От продуктите от животински произход най-много поскъпват кокошите яйца - с 22.1%. Увеличението при домашните птици е с 13.3%, а на едрия рогат добитък - с 4.8%. Свинете поевтиняват с 2.5%, а кравето мляко - с 4.0%. За година с 2.8% са поскъпнали семената и разсадът, ветеринарномедицинските продукти - със 7.3%, минералните торове - с 11.4%, фуражите - със 17 на сто. За увеличението в сектора принос има и нарастването на цената на тока и горивата с 9 на сто.
Източник: Дневник (20.11.2012)
 
Цените на селскостопанските стоки са скочили с 19% през третото тримесечие Цените на производител в селското стопанство през през третото тримесечие на 2012 г. са скочили с 19.2% спрямо същото тримесечие на 2011 година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Драстичният скок се дължи основно на цените на продукцията от растениевъдството, които са поскъпнали с 23.1%. Докато при животновъдството увеличението е с 2.9%. По-конкретно увеличение в сравнение с предходната година се наблюдава при цените на меката пшеница - с 32.3%, на царевицата - с 11.7%, на ечемика - с 22.8%, на слънчогледа - с 20.8%, на зеленчуците - с 14.2%, на плодовете на – 32.0%. От животинските продукти поскъпването на месото от едър рогат добитък е с 4.8%, на домашните птици - с 13.3% и на кокошите яйца - с 22.1%. Лек спад се се наблюдава единствено при цените на едро на свинете (с 2.5%) и на кравето мляко (с 4%). Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2012 г. е със 7.7% над равнището им за същото за тримесечие на 2011 г. Значително по-високи са цените на електроенергията и горивата - с 9%, на минералните торове - с 11.4%, ветеринарно-медицинските продукти - със 7.3%, и на фуражите - със 17.0%. Посевния и посадъчния материал засега е поскъпнал само с 2.8%
Източник: Класа (20.11.2012)
 
Бизнесът се стяга за тежка година Влошават се очакванията на българския бизнес за икономическата среда през 2013 г. Все повече фирми прогнозират свиване на приходите от продажби, на инвестициите и на заетостта, както и цялостно влошаване на бизнес климата. Това показва годишното изследване на Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати. То е проведено в 26 държави от Европа и е обхванало 631 фирми в България, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов. Според изследването бизнесът очаква дестабилизацията на икономиката да продължи и през 2013 г. Като цяло за Европа настроенията са песимистични, като само в отделни държави има оптимизъм по някои показатели като например ръст на износа, което ще доведе до скромен растеж. Симеонов допълни, че много от прогнозите на родния бизнес за 2012 г. не са се сбъднали. Сравнение на очакванията на фирмите за 2012 г. и реалните резултати сочи, че едва 20% от фирмите са имали реална представа за бизнес средата. Обикновено родният бизнес е сред най-големите оптимисти в Европа, но положителните настроения сред фирмите вече се изпаряват. Близо 24% от анкетираните родни компании очакват влошаване на бизнес климата през 2013 г., докато миналата година песимисти са били 9%. 37% от фирмите не очакват промяна в бизнес климата, докато миналата година подобно мнение са изразили 34%. Оптимистите, които очакват подобряване на бизнес климата, са близо 40%, докато миналата година са били над 57%. Повече са и компаниите, които очакват свиване на приходите от продажби. Затова фирмите очакват и влошаване на заетостта през 2013 г. Оптимисти за наемането на работна ръка са само 18% от анкетираните. Според Симеонов фирмите ни трябва да търсят пазари в страни с икономически растеж, каквито са арабските страни, Индия, Китай и държавите от Далечния изток.
Източник: Стандарт (21.11.2012)
 
Оборотите в транспорта се свиват, при бизнесуслугите растат Оборотите на фирмите от транспорта се свиват през третото тримесечие както на месечна, така и на годишна база, докато бизнесуслугите отчитат ръст, сочат данните на Националният статистически институт (НСИ). Сравнението с третото тримесечие на 2011 г. показва голям спад във въздушния и водния транспорт - съответно с 15.1% и 21.4%. Като цяло секторът излиза на плюс на годишна база заради ръстовете в сухопътния транспорт с 9.8% и пощенските и куриерските услуги - с 8.7%. Спрямо април-юни в транспорта и логистиката намалението на оборотите през третото тримесечие е с 2.7%. Най-голям е спадът във въздушния транспорт - със 7.9% и във водния - със 7.6%. В сухопътния намалението е с 1.4%. При далекосъобщенията спадът на оборотите за тримесечие е с 10.3%, а за година - с 6.1%. Компаниите, които предоставят бизнесулуги, отбелязват за юли-септември растеж от 22.1 на сто спрямо същия период на 2011 г. Най-висок тримесечен ръст на оборотите е регистриран при юридическите и данъчните консултации и счетоводните и одиторските услуги - с 9.2%. Също така по-добре се развиват посредниците за наемане на работа - с 24.6% на годишна база и с 3.5% на тримесечна. Туроператорите отчитат по-високи обороти съответно с 23.7% и с 2.8%. В издателската дейност през третото тримесечие на годишна база се отчита значителен спад на оборотите от 18.7%, макар че за тримесечие има увеличение с 2.1%. Подобно е положението и на рекламните агенции. Техните обороти бележат съществен спад от 21.3% спрямо третото тримесечие на миналата година, обаче спрямо второто на тази имат увеличение с 4.8%. Между юли и септември са произведени с 9.5% по-малко филми, телевизионни предавания и звукозаписи както спрямо същия период на миналата година, така и спрямо предходното тримесечие.
Източник: Класа (22.11.2012)
 
Младежката безработица продължава да се увеличава Всеки пети млад човек на възраст между 15 и 29 години е бил безработен през третото тримесечие на 2012 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ръстът спрямо същия период на миналата година е с почти 3 процентни пункта. Според данните на института през периода юли-септември безработни са били общо около 122 хил. младежи, или почти 17% повече от същото тримесечие на 2011 г. Според скорошно европейско проучване обаче младежите на тази възраст в България, които не учат и не работят, са малко под 3 пъти повече - 317 хил. души. Добрата новина е, че заетите на възраст между 55 и 64 години са се увеличили с 3% до 492.5 хил. души. Явно плавното нарастване на пенсионната възраст и изискването за стаж при пенсиониране, което се въведе през 2012 г., успява да задържи повече възрастни хора на пазара на труда. Безработицата нараства с 1.3 процентни пункта през третото тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на миналата година и достига 11.5%. Голяма част от безработните (над четири пети) са загубили работата си. Останалите за първи път влизат на пазара на труда, но не могат да си намерят такава. Последните са се увеличили с около 8 на сто за периода юли-септември 2012 г. спрямо същото тримесечие на 2011 г. Делът на хората, които не могат да си намерят работа в продължение на повече от една година (т.нар. трайно безработни), също се увеличава - с 0.3 пункта над стойността през същия период на миналата година. Между юли и септември те са били 6.5%, или над половината от всички безработни в страната, сочат данните на НСИ. Проблемът с трайната безработица е, че така хората губят трудовите си навици и стават по-неконкурентни на пазара на труда. Добрата новина все пак е, че броят на обезкуражените е намалял със 17 хил. Така през третото тримесечие на годината хората, които биха искали да имат работа, но не търсят такава, е 212 хил. души. Това означава, че почти 14% от всички икономически неактивни хора всъщност искат да работят. Когато обезкуражените хора станат активни на пазара на труда, работната сила се увеличава, а с нея и потенциалът за растеж на икономиката. Това е и едно от обясненията защо броят на безработните се е увеличил с 46.7 хил. души, докато заетите са намалели с около два и половина пъти по малко. По този начин нараства и коефициентът на икономическа активност - с почти 2 пункта до 68.6%. Общият брой на заетите е малко над 3 млн. души и спада с около 20 хил. на годишна база. Това е най-малкият спад от началото на годината. Показателят обаче все още е отрицателен, а прогнозите са възстановяването на пазара на труда да се случи най-рано догодина. Все пак пазарът на труда е последният показател, който реагира на икономическия ръст или спад. Например заетите започнаха да спадат още в началото на кризата през 2009 г., но най-много бяха изгубените работни места в началото на следващата - 2010 г. Тогава през първото тримесечие икономиката загуби цели 250 хил. работни места, а за третото тримесечие на 2012 г. те са около десет пъти по-малко.
Източник: Капитал (22.11.2012)
 
Безработицата нараства до 11,5% през третото тримесечие През третото тримесечие на тази година коефициентът на безработица в страната се увеличава с 1,3 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2011 г., достигайки 11,5%. При мъжете коефициентът нараства с 1,7 процентни пункта, а при жените - с 0,7 процентни пункта, като достига съответно 12,7 и 10,1%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Броят на безработните през тримесечието нараства с 13,5% на годишна база до 393 хил. Продължително безработни (от поне година) са малко над 221 хил., или 56% от всички безработни лица, като в сравнение с третото тримесечие на предходната година броят им се увеличава с 6,5%. Коефициентът на продължителна безработица също се увеличава - с 0,3 процентни пункта и достига 6,5% през третото тримесечие на т. г., показва статистиката. Коефициентът на безработица при младите, на възраст 15-29 навършени години, е 18,9% и нараства с 2,7 процентни пункта за година. През третото тримесечие на 2012 г. в сравнение със същото тримесечие на 2011 г. броят на заетите намалява с 19,4 хил., но относителният им дял e с 0,2 процентни пункта по-висок. За периода трето тримесечие 2011 - трето тримесечие 2012 г. намаление на заетостта се наблюдава само при мъжете - с 1,6%. Коефициентът на икономическа активност за населението в трудоспособна възраст е 68,6%, или с 1,9 процентни пункта е по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2011 година. Коефициентът на заетост за населението в същата възраст е 60,6%, като в сравнение със съответното тримесечие на предходната година се е увеличил с 0,8 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2012)
 
Отлив на 167 млн. евро чужди инвестиции Преките инвестиции в страната за януари – септември 2012 г. възлизат на 971.8 млн. евро при 711.9 млн. евро деветте месеца на миналата година. Въпреки този ръст септември е бил критичен месец по отношение на чуждестранните инвестиции. През месеца има отлив на 167 млн. евро, което се дължи на изплащане на задължения към компаниите – майки. Благодарение на инвестиции на зелено и покупки на имоти в страната са влезли 88 млн. евро. Приходи от приватизация през септември няма, а реинвестираната печалба е 7 млн. евро. Ръстът на преките инвестиции за деветте месеца се дължи на заемите, направени през първото тримесечие на годината. Най-големите преки инвестиции в страната са на Нидерландия (611.3 млн. евро), Русия (139.9 млн. евро) и Швейцария (101.1 млн. евро). Най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Германия (-249.2 млн. евро) и към Гърция (-67.8 млн. евро).
Източник: 1kam1.com (22.11.2012)
 
Българите почиват все по-малко И през третото тримесечие на тази година продължават да спадат туристическите пътувания и разходите, извършвани от българите, при това както в страната, така и в чужбина. Това става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спадът на пътуванията на годишна база е с 4.2% за излизанията в чужбина и с над 20.8% по-малко за туристическите обиколки из страната. Общо през юни, юли и август 1.205 млн. българи са пътували с цел туризъм, като повечето от тях – 83.2 на сто – само в страната. Само зад граница на туризъм са били 12.9% от хората, а тези, които са си позволили и двете са едва 3.9%. Очаквано най-много от пътуванията се падат на българите между 25 и 44 г. - 45.2 на сто. В тази възрастова група са най-много и пътуванията в страната докато тези в чужбина се падат основно на хората на 15-24 г. - 18.2 на сто. При 61.7 на сто от пътуванията в страната са били за почивка и екскурзия, а в чужбина – те са 74.4 на сто от всички пътешествия. Намаляват също така и разходите, правени по време на туристическите пътувания, като средно по 362.4 лв. са харчили българите за пътуванията в България, което е спад с 20.4% спрямо година по-рано. Що се отнася до пътуванията в чужбина, там средно българинът е харчил по 553.2 лв. или 34.5% по-малко спрямо същото тримесечие на 2011 г. При командировките зад граница разходите са били значително по-големи - 1 325 лв. Според данните на НСИ, българите използват туристически агенции основно при пътуванията си извън страната. От услугите на туристически агенции за организация на почивка или командировка в чужбина са се възползвали 24% от пътувалите, а за тези в страната едва 2.3%. Най-много разходи при туристическите пътувания вътре в страната са отделили хората за храна – 42.1 на сто, докато в чужбина най-голям дял се пада на разходите за транспорт – 32.4%.
Източник: Капитал (26.11.2012)
 
НСИ обяви ръст на пътниците с влакове и автобуси Превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през третото тримесечие на 2012 г. са 124 949.5 хил., или с 0.4% повече спрямо същия период на предходната година, съобщи Агенция „Фокус“.Според предварителните данни на Националния статистически институт увеличението се дължи главно на международните превози, извършени от автобусния транспорт, които отбелязват ръст от 35.6%, докато общият брой на превозените пътници от железопътния транспорт намалява с 12.2%. Същевременно извършената работа е с 6.0% по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2011 г. и достига 3 375.5 млн. пътникокилометра. Регистрираното намаление се дължи на вътрешните превози както при железопътния, така и при автобусния транспорт, където спадът е съответно 14.0 и 5.6%. При превозените товари от водния транспорт през третото тримесечие на 2012 г. се наблюдава ръст от 1.6% спрямо съответното тримесечие на 2011 г., който основно се дължи на по-голямото количество товари, превозени от речния транспорт. При морския транспорт, който през текущото тримесечие е извършвал само международни превози, превозените товари намаляват с 9.1%. Същевременно обаче извършената работа, измерена в тонкилометри, бележи спад от 22.8% в сравнение с третото тримесечие на 2011 г. При морския транспорт намалението е с 23.9% и е в резултат на по-малкото средно превозно разстояние. През третото тримесечие на 2012 г. при водния пътнически транспорт е регистриран ръст както на превозените пътници, така и на извършената работа - съответно с 10.3 хил. пътници и 430 хил. пкм. Увеличението се дължи както на морския, така и на речния транспорт, които са превозили повече пътници на по-голямо разстояние.
Източник: Класа (27.11.2012)
 
Цените на едро на храните се повишават Индексът на тържищните цени /ИТЦ/ се повиши миналата седмица от 1,407 до 1,428 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Най-високото ниво на ИТЦ беше преди Великден - 1,540 пункта. През август ИТЦ падна до 1,297 пункта, а през октомври се повиши до 1,441 пункта. Кашкавалът тип "Витоша" се търгуваше миналата седмица по 10,45 лв./кг, с 1,2 на сто по-скъпо спрямо предходната седмица. Кравето сирене поскъпна с 1,8 процента до 5,21 лева за килограм на едро. Олиото се продава по 2,87 лева за литър, а яйцата по 24 стотинки бройката. Каймата поскъпва с 1,1 процент и се продава по 5,21 лева за килограм. Брашното тип "500" е с 2,1 процента по-висока цена и се търгува по 0,99 лева за килограм. Цената на захарта се качва с две стотинки до 2,05 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 1,9 на сто до 1,02 лева. Лимоните се търгуват по 2,03 лева за килограм на едро. Краставиците поскъпват през миналата седмица със 17,5 процента до 1,88 лева за килограм. Оранжерийните домати поевтиняват с 3,4 на сто и се търгуват по 1,42 лева за килограм. Цената на зелето пада с 12,5 на сто до 0,35 лева за килограм на едро. Картофите поевтиняват с една стотинка до 0,63 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват с 2,5 на сто до 0,78 лева за килограм на едро, а червените чушки се търгуват с 6,5 на сто по-евтино - по 1 лев за килограм.
Източник: Дарик радио (27.11.2012)
 
Транспортните компании изпращат с ръст третото тримесечие През третото тримесечие на 2012 година превозените от сухопътния и водния транспорт товари се увеличават със 7,4 на сто спрямо предходното тримесечие. В същото време действителното разстояние, на което са превозени, намалява с 6,4%. Това сочат сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). С 0,1% се увеличават и превозените пътници от сухопътния, водния и градския електрически транспорт, а извършената работа на транспортните фирми е с 4,1% повече, отчита статистиката. На годишна база най-голям е ръстът при сухопътния транспорт – превозените отвари са 3,4 хил. тонаq или с 14,1% повече, а превозените пътници – 124 млн. душиq или с 0,4% повече. Увеличение има както при вътрешните, така и при международните превози. Извършената работа също бележи ръст, отчете още НСИ. За периода юли – септември транспортните компании от сектора, които извършват товарни превози, регистрират почти 7 млн. ткм, което е с 4,6% повече за същия период на миналата година. При превоза на пасажери (от автобусния и жп транспорт) обаче има намаление на извършената работа с 6 на сто. Намалението се дължи основно на спада при автобусния транспорт (14%). Що се отнася до водния транспорт годишните изменения също са положителни. Превозените товари са с 1,6%, което се дължи основно на повечето товари, превозвани от речния транспорт. При морския, който извършва само изпълнение на международни превози, превозените товари обаче намаляват с 9,1%. Като цяло извършената работа, измерена в тонкилометри, обаче бележи спад от 22,8%. Данните на НСИ обаче показват, че през третото тримесечие, или активния летен сезон, превозените пътници се увеличават – както при речнияq така и при морския транспорт. Превозени са общо 73,8 хил. пътници. Ползващите градския електротранспорт през периода юли – септември обаче са намалели, показват още данните на НСИ. Според тях през тримесечието са били превозени почти 63,6 млн. души, което е с 1,1% по-малко за същия период на миналата година. Като ползващи услугите на градски електротранспорт се отчитат ползващите трамваен и тролейбусен транспорт, както и метрото.
Източник: Инвестор.БГ (27.11.2012)
 
Ходим по-рядко в чужбина Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2012 г. са 281.5 хил., или с 15.7% по-малко отколкото през септември 2012 г., и с 4.9% под регистрираните през октомври 2011 година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).Намаление на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Сърбия – с 29.3%, Турция – с 28.0%, БЮР Македония – с 26.4%, и Румъния – с 19.3%. Същевременно се увеличават пътуванията към Австрия – със 108.6%, Великобритания – със 103.9%, Италия – с 97.3%, Испания – с 56.9%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 47.2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 29.3%, и със служебна цел – 23.5%.В сравнение с октомври 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия и при тези с други цели – съответно с 46.6 и 73.1%, докато намаление е регистрирано при служебните пътувания – с 59.3%. През октомври 2012 г. с други цели са били 63.9% от пътуванията към Великобритания, 58.3% – към Германия, и 53.7% – към Гърция. Преобладаващият дял от пътуванията към Испания и Турция са с цел почивка или екскурзия – съответно 52.6 и 42.1%, докато пътуванията към Белгия и Франция са свързани със служебна цел – съответно 66.7 и 50.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.През октомври 2012 г. посещенията на чужденци в България са 524.0 хил., което е с 51.6% по-малко в сравнение със септември 2012 г. и с 3.0% над нивото от октомври 2011 година. Регистрирано е увеличение при посещенията с цел почивка и екскурзия – със 7.3%, и със служебна цел – с 3.8%, докато при посещенията с други цели има намаление с 1.0%.Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз – 56.5%, следвани от тези от другите европейски страни – 34.7%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от държавите – членки на Европейския съюз, нарастват с 0.4%. По-голямо увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Франция – с 9.0%, Гърция – с 8.1%, Австрия – с 6.4%, и Великобритания – с 6.0%. Същевременно е отчетен спад при посещенията на граждани от Румъния – с 5.9%, и Италия – с 3.3%.Нарастват посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” – с 8.5%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Русия и Турция – съответно с 41.8 и 19.5%През октомври 2012 г. преобладаващият дял на посещенията са с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) – 42.4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 39.3%, и със служебна цел – 18.3%.Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 80.0% от посещенията на граждани от БЮР Македония, 70.4% – от Великобритания, 60.4% – от Сърбия, и 53.0% – от Русия. Служебните пътувания са 64.0% от всички посещения на граждани от Испания и 59.8% – от Австрия, а с други цели са 76.0% от посещенията на граждани от Турция, 64.6% – от Украйна, и 49.5% – от Гърци (www.barometar.net).
Източник: Други (27.11.2012)
 
Очаква се троен ръст на заетите в аутсорсинга в България До три пъти ще се увеличи броят на заетите в аутсорсинг индустрията в България в рамките на следващите пет години, прогнозираха от новоучредената Българска аутсорсинг асоциация (БАА). В момента в сектора са заети между 12 и 15 хиляди души, предимно на възраст между 20 и 30 години, показват данни на анализаторската компания McKinsey & Company, представени от браншовата организация. Очакванията й са те да достигнат 45 хил. души до 2017 г. Сред целите на БАА са сътрудничество с университетите за подготовка на кадри, както и партньорство с Българската агенция за инвестиции в намирането на чуждестранни компании, които да вложат капитали в страната. Идеята е България да се върне в топ 10 на предпочитаните дестинации за аутсорсинг бизнес, където е била допреди четири години. Класацията е изготвена от A.T. Kearney и включва атрактивността на бизнес средата, финансовата изгода и качеството на човешките ресурси. В момента страната ни заема 17-о място, а на водещите места са държави с традиции в аутсорсинг услугите, като Индия, Китай и Малайзия. От европейските държави ни изпреварват само Естония, Латвия, Литва и Великобритания. Самият бизнес на аутсорсинг услугите отчита стабилен растеж във времето на икономическа криза. През изминалата 2011 г. броят на работните места в сектора са се повишили с 11%, като тенденцията е това темпо да се запази и през тази година. "Считаме, че настоящата икономическа ситуация налага обединени усилия на бизнес и държавни институции за привличане на повече инвестиции в аутсорсинг сектора в България. Това е предпоставка за развитие на една от приоритетните индустрии за икономиката ни и сериозна възможност за намаляване на младежката безработица в страната", коментира Стефан Бумов, председател на БАА и изпълнителен директор на "Софика". Той се аргументира с данни от Евростат, които показват, че младежката безработица на хора до 29 години в България е 24.6%. Според него едва 12% от младежите, които завършват висшето си образование всяка година, разполагат с компетенциите да работят в аутсорсинг индустрията. Това налага допълнително обучение и квалификация на кадрите. Поради тази причина новата асоциация ще си партнира с академичните институции. Компании в сектора вече активно работят с Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Основната идея е да се организират съвместни събития, стажове, стипендии или работни места. За да се стимулира секторът, Българската агенция за инвестиции ще предложи законодателни промени, чрез които аутсорсинг компаниите ще могат да получават сертификати за инвеститори клас А. Изпълнителният директор на държавната агенция Борислав Стефанов обяви, че до няколко седмици ще бъде обявена инвестицията на голяма западна фирма, която ще разкрие между 1500 и 2000 работни места в България. Друг стремеж на БАА е диверсифицирането на бизнеса от София. В момента почти всички фирми са ситуирани в столицата. Според Бумов има едва два-три аутсорсинг центъра, които не са разположени на територията на София. Затова компаниите трябва да се опитат да се фокусират и върху други големи градове в страната, за да могат да използват по-ефективно човешките ресурси, допълни Бумов. Учредителите на новата браншова организация са AII Data Processing, Atos, Bulpros, Coca-Cola Hellenic и "Софика". В момента асоциацията води преговори за присъединяването и на други големи компании от сектора като Hewlett-Packard, Siemens и Sutherland Global Services.
Източник: Капитал (28.11.2012)
 
Средната възраст на българите вече надхвърля 42 години Министерството на труда и социалната политика ще представи днес пред Министерски съвет отчета си по изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на България през 2011 г., както и плана си за мониторинг на актуализираната стратегия до 2020 г. Тенденцията на застаряване на населението продължава да бъде най-острият демографски проблем на страната ни и с приоритет в националната стратегия. Средната възраст на българите не спира да расте от 1995 г. насам, когато е била 38.9 години. През 2001 г. тя е достигнала 40.4 години, а през 2010 г. – 41.9 години. За 2011 г. средната възраст в България вече е 42.7 години. С тези темпове на застаряване, делът на възрастните хора у нас ще се е увеличил с над 30% до 2050 г., сочи прогноза на Националния статистически институт. Това ще има тежки последици върху много аспекти на икономиката и социалното състояние на България и особено върху публичните финанси. Освен застаряването, съществени демографски проблеми са и намаляващият брой на населението и отрицателният естествен прираст, които се потвърдиха и от последното национално преброяване през 2011 г. В периода 2001 - 2011 г. българите в страната са намалели с над половин милион и вече са по-малко от 7.365 милиона. Тогава от НСИ обясниха, че намаляването на населението се дължи основно на това, че родените са по-малко от починалите, а не толкова на емиграцията. За последните десет години 193 хил. българи са отишли да живеят в чужбина.
Източник: Дневник (28.11.2012)
 
Туристите от страни извън ЕС се увеличават през октомври Чуждестранните туристи в България се увеличават със 7% през октомври спрямо същия месец на 2011 г. На почивка в страната са били близо 206 хил. души при 192 хил. преди година. Увеличението обаче се дължи на по-големия брой гости от страните извън ЕС, докато гражданите на Евросъюза са били по-малко, се вижда от данните на Националния статистически институт, оповестени днес. Близо девет пъти повече туристи са дошли от Турция - 11300 души, двойно повече са руснаците - 7500, и украинците - 3600. В същото време на третия месец от атентата срещу израелски туристи на летището в Бургас, все още не е преодолян спадът на този пазар, сочат статистическите данни. През октомври България е посетена от 1896 туристи от Израел при 4600 през същия месец на 2011 г. На всички основни европейски пазари през миналия месец, който е на границата между двата туристически сезона, е отчетен спад. Гостите от Германия намаляват с 8% до 13.4 хил., от Румъния - с 3.6% до 39.8 хил., от Гърция - с 5.7% до 28.4 хил.
Източник: Дневник (28.11.2012)
 
Пътуванията на българи в чужбина са със спад от 4,9 на сто Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2012 г. са 281.5 хил., или с 15.7% по-малко отколкото през септември 2012 г., и с 4.9% под регистрираните през октомври 2011 година, съобщиха от НСИ във вторник. Намаление на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Сърбия - с 29.3%, Турция - с 28.0%, БЮР Македония - с 26.4%, и Румъния - с 19.3%. Същевременно се увеличават пътуванията към Австрия - със 108.6%, Великобритания - със 103.9%, Италия - с 97.3%, Испания - с 56.9%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 47.2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 29.3%, и със служебна цел - 23.5%. В сравнение с октомври 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия и при тези с други цели - съответно с 46.6 и 73.1%, докато намаление е регистрирано при служебните пътувания - с 59.3%. През октомври 2012 г. с други цели са били 63.9% от пътуванията към Великобритания, 58.3% - към Германия, и 53.7% - към Гърция. Преобладаващият дял от пътуванията към Испания и Турция са с цел почивка или екскурзия - съответно 52.6 и 42.1%, докато пътуванията към Белгия и Франция са свързани със служебна цел - съответно 66.7 и 50.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През октомври 2012 г. посещенията на чужденци в България са 524.0 хил., което е с 51.6% по-малко в сравнение със септември 2012 г. и с 3.0% над нивото от октомври 2011 година. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Франция - с 9.0%, Гърция - с 8.1%, Австрия - с 6.4%, и Великобритания - с 6.0%. Същевременно е отчетен спад при посещенията на граждани от Румъния - с 5.9%, и Италия - с 3.3%. Нарастват посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 8.5%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Русия и Турция - съответно с 41.8 и 19.5%. През октомври 2012 г. преобладаващият дял на посещенията са с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 42.4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 39.3%, и със служебна цел - 18.3%.
Източник: Класа (28.11.2012)
 
Социалните разходи в ЕС нараснали до 29,6% от БВП, в България - 18.1% Разходите за социална защита в Европейския съюз са се увеличили от минимума от 26,1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007 година до 29,6 на сто от БВП през 2009 г. и 29,4 на сто през 2010 година. България заделя само 18.1 на сто от БВП. Това сочат данни, публикувани днес от европейската статистическа служба Евростат. Повишаването на показателя до голяма степен се дължи на икономическата криза, като в номинална стойност общите разходи за социална защита в ЕС са нараснали с около 10 процента между 2007 г. и 2010 година, а БВП е останал сравнително стабилен. Разходите за социална защита са най-големи във Франция (33,8 на сто), Дания (33,3 на сто), Холандия (32,1 на сто), Германия (30,7 на сто), Финландия (30,6 на сто, Австрия и Швеция (по 30,4 на сто). Показателят е под прага от 20 процента от БВП в Румъния (17,6 на сто), Латвия (17,8 на сто), България и Естония (по 18,1 на сто), Словакия (18,6 на сто), Полша (18,9 на сто), Литва (19,1 на сто) и Малта (19,8 на сто). В ЕС пенсиите за възраст и наследници през 2010 г. са се равнявали на 45 процента от общия размер на разходите за социална защита. В България този дял е 51,5 на сто. Разходите за обезщетения при болест и пенсии при инвалидност са 32,2 процента в България спрямо средно 37,4 процента в ЕС, разходите за помощи при безработица - 3,4 процента спрямо средното европейско равнище от 6 процента, а разходите за жилищни нужди и социално изключване - 1,5 процента спрямо средното ниво от 3,6 процента в ЕС.
Източник: Money.bg (28.11.2012)
 
Минимално повишение на бизнес климата за ноември През ноември общият показател на бизнес климата се покачва с 0.9 пункта спрямо октомврийското си равнище. Това се дължи основно на промишлеността и сектора на услугите, докато в строителството и търговията на дребно има известно влошаване на стопанската конюнктура, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Изследването за бизнес климата се прави с анкети сред предприемачи и мениджъри, а въпросите търсят оценки за текущото и бъдещото състояние на компаниите им, прогнози за продажните им цени, работната ръка и заплащането й, както и за основните рискове. Според експерти, потърсени за коментар, бизнес климатът попада сред проучванията на НСИ, в които има голяма вероятност за допускане на грешки. Причината е, че понякога отговорите на малък брой големи компании успяват да изкривят общата представа за състоянието на отделен отрасъл. Интересното е, че индустриалните компании (които изнасят основната част от продукцията си, и то главно за страните от еврозоната, която вече е в рецесия) повишават своите оценки с 3.5%. Една от причините за това е, че компаниите са започнали да заменят европейските си клиенти с нови от Близкия изток и Югоизточна Азия. Очакванията за следващата година обаче са и тези икономики да забавят темпо. Въпреки това според НСИ мнозинството от мениджърите в промишлеността очакват състоянието на компаниите им да се подобри като следствие от нараснал брой поръчки от чужбина и произтичащата от това по-голяма натовареност. Проблем за индустриалците остава спадналото търсене от страна на българските им клиенти. В сектора на услугите също има повишение с 3.6% на оценките за стопанската конюнктура. Причината са по-добри очаквания за финансовото състояние на компаниите в следващите шест месеца. Това обаче контрастира със споделените опасения за спад на търсенето за предлаганите от тях услуги. Като основни трудности за сектора са посочени общата икономическа несигурност, а очакванията са цените да останат без промяна в следващите три месеца. Най-сериозен спад – с 5.3%, има в оценките за бизнес климата в строителството. Мениджърите и предприемачите от този отрасъл стават песимисти за финансовото състояние на компаниите си. В същото време прогнозите за цените на новото строителство остават без промяна, но компаниите очакват освобождаване на персонал в следващите три месеца. За понижената активност в строителния сектор допринасят сезонни фактори - традиционно през студените месеци дейността му се забавя. По-малък спад – с 1.2% спрямо октомври, има в оценките за конюнктурата от търговските компании. Очакванията им са продажбите на дребно да нараснат през следващите три месеца. Логично предвид предпразничното пазаруване през декември. В същото време предприятията от бранша оценяват финансовото си състояние негативно. Търговците се тревожат заради риска от спадащото търсене и преразпределянето на пазара от малките търговски обекти към хипермаркетите. Като цяло обаче се запазват очакванията цените да продължат да се покачват. Правителството, Българската народна банка и няколко независими институции вече прогнозираха, че икономиката на България ще запази растежа си и през следващата година въпреки проблемите в Европа. Резервен двигател на икономиката трябва да е крайното потребление, което според икономистите ще измести износа като водещ фактор за икономиката поне през 2013 г. Причина за това са натрупаните спестявания в домакинствата и фактът, че индустриалните компании вече са преструктурирали дейността си и ако няма големи външни шокове, не се очаква голям ръст на безработицата.
Източник: Капитал (29.11.2012)
 
Леко подобрение на бизнес климата през ноември Общият показател за бизнес климата през ноември леко се покачва с 0.9 пункта спрямо октомврийското си равнище, сочи проучване на НСИ. По-добър бизнес климат е регистриран в промишлеността и сектора на услугите, докато в строителството и търговията на дребно има известно влошаване на стопанската конюнктура. Показателят за бизнес климата в промишлеността нараства с 3.5 пункта в сравнение с предходния месец, главно поради оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата отчита подобрение на осигуреността на производството с поръчки от чужбина, което е съпроводено и с повишени очаквания за дейността през предстоящите три месеца. Основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене в страната, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им въздействие. Бизнес климатът в строителството пада обаче с 5.3 пункта. Причината е нарастващият песимизъм в оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на заетите в бранша прогнозите са също в посока на намаление. Факторите, затрудняващи в най-голяма степен дейността в отрасъла, продължават да са несигурната икономическа среда и финансовите проблеми, посочени съответно от 74% и 51% от запитаните шефове на предприятия. От друга страна, очакванията на строителните предприемачи относно продажните цени на продукцията им е те да останат без промяна през следващите три месеца. С приближаването на сезона на коледните покупки показателят за бизнес климата при търговията на дребно се понижава с 1.2 пункта спрямо октомври. Оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията в сектора се влошават. Въпреки това в прогнозите си за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца търговците на дребно изразяват оптимизъм. Несигурната икономическа среда продължава да е най-сериозният фактор, затрудняващ дейността на предприятията, като през последния месец се забелязва намаляване на отрицателното въздействие на факторите „конкуренция в бранша” и „търсене”, съответно с 8.2 и 10.5 пункта. Същевременно мениджърите предвиждат известно увеличение на цените в сектора през следващите три месеца. В сектора на услугите напоследък се наблядава известнен оптимизъм, затова и показателят за бизнес климата му се повишва с 3.6 пункта спрямо предходния месец.
Източник: Класа (29.11.2012)
 
Оптимизъм завладява шефовете на заводи Бизнес климатът през ноември се подобрява спрямо октомврийското си равнище, обявиха от НСИ. По-добър бизнес климат е регистриран в промишлеността и сектора на услугите, докато в строителството и търговията на дребно има известно влошаване на оценките на мениджърите. В промишлеността се повишават оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Подобрява се осигуреността на производството с поръчки от чужбина. Повечето промишлени предприемачи няма да повишават продажните цени през следващите три месеца. По-оптимистични са очакванията и на мениджърите в сектора на услугите. Те също не предвиждат повишаване на цените. Вдигане на цените обаче готвят мениджърите в търговията на дребно. Оценките на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията им се влошават. В строителството също нарастват негативните оценки и песимизмът на предприемачите. Очакват се и още съкращения в строителния бранш.
Източник: Стандарт (29.11.2012)
 
Дават рамо на износа извън ЕС България ще насочи усилията си към подкрепа на износа към страни извън ЕС през следващите години, стана ясно от думите на министъра на икономиката Делян Добрев. Ще финансираме конкретни специализации по ОП "Конкурентоспособност", заяви министър Добрев във Велинград. От следващия програмен период 2014-2020 г. ще се работи по три специализации - енергийна ефективност, иновации и експортни производства. Иновациите ще се финансират чрез ваучери, а фирмите, които изнасят за силно развиващите се пазари като Китай, Индия и Турция, ще бъдат предпочитани при раздаването на парите. През 2010 и 2011 г. отчитахме над 20% ръст в износа. Тази година той е по-скромен, защото еврозоната е в рецесия. А 72% от износа на България е за ЕС, само 28% е за страни извън Общността. Трябва да насочим повече усилия към тези трети страни, обясни Деян Добрев. Той посочи, че Китай повече от 10 години е с над 10% годишен ръст, Индия и Турция са със 7-8% ръст, докато ЕС расте с 1-2-3%. Министърът е убеден, че за следващия програмен период ще бъдат договорени повече от средства от ЕС от досегашните 1,17 млрд. евро по ОП "Конкурентоспособност".
Източник: Стандарт (29.11.2012)
 
Доверието на предприемачите и потребителите в ЕС се възстановява Индексът на доверието на ръководителите на предприятия и потребителите в еврозоната започва да се възстановява през ноември след осем поредни месеца спад, сочат данни на Европейската комисия. Показателят е достигнал 85.7 пункта, с 1.4 пункта над равнището през октомври. За всичките 27 страни - членки на ЕС, повишението е с 2 пункта до 88.1. За първи път от февруари индексът на доверието значително се е подобрил в промишлеността (+3.2 пункта в еврозоната и +1.6 пункта общо за ЕС) благодарение на увеличаващите се поръчки в сектора. В навечерието на коледните празници доверието в търговията на дребно също се подобрява значително в ЕС (+3.6 пункта), и в еврозоната (+2.5 пункта). В услугите в целия ЕС показателят се подобрява с 2.8 пункта, а във валутния съюз - с 0.2 пункта. Строителството, в което бизнес активността застихва в зимните месеци, е единственият сектор със спад, минимален в рамките на ЕС (-0.1 пункта), и значителен в еврозоната (-2.6). Сред големите европейски икономики доверието се засилва най-бързо в Германия (+2.3 пункта) и във Франция (+1.6 на сто), по-скромно е нарастването му в Испания (+0.5 на сто) и в Италия (+0.4 на сто), докато в Холандия има силен спад (-3.2 на сто). Данните за България сочат подобряване в промишлеността (0.9 пункта), услугите (0.1 пункта), търговията (0.7 пункта) и спад в строителството (-0.1 пункт).
Източник: Капитал (30.11.2012)
 
Производствената инфлация с рекорд за годината Рекордно висока производствена инфлация от 6.8% на годишна база отчете за октомври Националният статистически институт. Спрямо септември пък заводските цени отчитат минимално понижение – с 0.2%. Октомври е третият пореден месец, през който производствените цени растат с повече от 5 на сто на годишна база, а макар и с по-бавни темпове потребителската инфлация също се ускорява, като за октомври беше 4.4 процента. В сравнение с миналата година по-съществено растат цените в текстилния сектор - с 10.6% (в частност прозиводството на дрехи поскъпва с 1.8 на сто), заводските цени на храните растат с 6.9, на цигарите – с 6.1%. Поевтиняване на годишна база НСИ отчита при изделията от неметални минерални суровини - с 1%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.6 на сто. На месечна база пък преобладават движения в посока надолу. По-ниски цени отчита металургичната промишленост – с 1.5% под нивото за септември, а цените на кожарската индустрия се понижават с 0.7 процента. Поскъпва продукцията на храните компании – с 0.6% и на химеческата промишленост – с 0.4%. Според макроикономиста Георги Ганев обаче до края на годината не може да се очаква сериозно покачванен а потребителските цени, защото при основните им двигатели – храните и горивата има успокоение. "Динамиката на производствените цени е много по-нестабилна спрямо потребителската инфлация. За това нейните промени не винаги предопределят движението на потребителските цени. Причина за високите стойности може да са както повишено търсене, така и поскъпване на някои от прозиводствените фактори", обясни Георги Ганев. Допитване сред макроикономисти показа, че всички очакват инфлацията за 2012 г. да остане под 5%, но това не означава, че натискът над домакинствата ще отслабне. Скрит ефект от лятното поскъпване на природния газ и електроенергията е, че то беше калкулирано в инфлацията за юли, но домакинствата ще го усетят по-сериозно едва сега заради увеличената консумация на ток и газ с цел отопление.
Източник: Капитал (03.12.2012)
 
Безработицата в еврозоната достигна рекордните 11.7%, в България - 12.6% Безработицата в еврозоната достигна ново рекордно високо ниво – 11.7% през октомври, съобщи Associated Press. Според Евростат през този месец 18.7 милиона души в 17-те страни от валутния съюз са без работа. Средно за ЕС показателят е 10.7%. Според европейската статистика безработицата в България е 12.6% през октомври, с 0.1 пункт над нивото, което поддържаше между юли и септември. Увеличението на безработицата в страните от валутния съюз спрямо предния месец е очаквано заради връщането в рецесия през третото тримесечие, коментира агенцията. За този период икономиката във валутния съюз се е свила с 0.1%. Най-висока е безработицата в Испания и Гърция – и в двете държави над 25 на сто, а сред младежите – около 60%. Според Евростат инфлацията в еврозоната е паднала повече от очакваното – от 2.5 до 2.2% през ноември. Въпреки това нивото все още е над целта, заложена от ЕЦБ, или 2 на сто. Би Би Си отбелязва, че президентът на ЕЦБ Марио Драги предупреди, че еврозоната няма да излезе от тази криза до средата на следващата година. Според Драги антикризисните мерки, които въвеждат правителствата, ще продължат на вредят на растежа в краткосрочен план.
Източник: Дневник (03.12.2012)
 
Евростат: Младежката безработица в България надмина 30% Безработицата в еврозоната достига рекордните 11,7% през октомври. Показателят се повишава с 0,1 на сто спрямо септември, когато беше 11,6% и по-осезаемо спрямо октомври 2011 г. (10,4%). В целия Европейски съюз (ЕС) нивото ? е 10,7% през октомври при 10,6% през септември. През октомври миналата година тя е била 9,9%. Това сочат данните на Евростат, цитирани от iNews.bg. За сравнение, безработицата в САЩ е 7,9%, а в Китай – 4,2%. Безработните в ЕС са почти 26 млн. души, от които 18 млн. души са в еврозоната. В сравнение със септември техният брой се е увеличил с 204 хил. души в ЕС и със 173 хил. в еврозоната. Безработицата в България е над средната за ЕС – 12,6%. Най-ниските нива на безработица са в Австрия (4,3%), Люксембург (5,1%), Германия (5,4%) и Холандия (5,5%), а най-високи в Испания (26,6%) и Гърция (25,4%). За една година безработицата се е увеличила в 16 страни, понижила се е в 9 и не се е променила в Австрия и Словения. Безработицата при мъжете се е увеличила от 10,3% на 11,6% в еврозоната и от 9,8% на 10,7% в ЕС през октомври тази година в сравнение със същия месец на миналата година. При жените пък ръстът е от 10,7% на 11,8% в еврозоната и от 10% на 10,7% в ЕС. По отношение на младежката безработица, през октомври близо 5,7 млн. младежи (до 25 г.) са били безработни в ЕС, от тях 3,6 млн. са в еврозоната. 23,4% от младежите в ЕС и 23,9% в еврозоната са без работа през октомври. Особено притеснителен е фактът, че младежката безработица в България за пръв път надвишава 30 на сто. През октомври 2012 г. според данните на Евростат тя е 30,3%. За сравнение, през септември показателят е бил 29,6%, а през октомври миналата година - 25,1%. По данни на Агенцията по заетостта младежката безработица у нас е 21,5%. Българският орган обаче измерва този показател във възрастовата група до 29 години.
Източник: econ.bg (03.12.2012)
 
Гепард: Шарена история в търговията Земеделието и храните в България, особено ако сте сред посредниците, явно са доста печеливш бизнес. Това показва класацията на "Гепард" в сектор "Търговия". В топ 20 попадат основно компании, които се занимават с търговия на различни видове храни и напитки, както и дистрибутори на горива, смазочни материали и превозни средства. Търговецът с най-бързо растящи приходи през миналата година е "Е-Елит БГ", наследник на държавната компания "Агропласмент и търговия", която е била част от структурите на Министерство на земеделието, сочат фирмените регистри. Тя има доста интересна история, която тръгва от държавно дружество и преминава през няколко смени на собствеността. Основната й дейност според официалната й регистрация е отдаване под наем на имоти, освен това и търговия със селскостопанска продукция, стоки за бита, авточасти. В момента е собственост на американския гражданин Мохамед Амджад Бахнаси (86.5%), а останалият дял е на управителя Анна Манова чрез дружеството й "Анна Комерс ко 98". Историята на търговеца с най-голям ръст на приходите за миналата година започва през 1991 г., когато в Плевен е регистрирано дружеството "Агропласмент и търговия" с дейност търговия със селскостопанска продукция, торове, препарати и земеделска техника. След като през 2008 г. се сменя собствеността, от миналата година и името му е променено на "Е-Елит БГ". По документи компанията показва добро развитие, с ръст на приходите две поредни години и печалба от 145 хил. лв. за миналата. За повече информация не успяхме да се свържем с представител на дружеството на никой от посочените телефони. До септември 2010 г. собственик на капитала е била фирмата "Аладин", която през март 2008 г. го придобива от Министерството на земеделието и продоволствието. Името "Елит" в търговията предизвиква асоциации с едноименните домакински уреди – става въпрос обаче за две отделни фирми с преплитане на собствеността. Търговецът на уреди, по чиято поръчка се произвеждат и тези с марка "Елит", е фирмата "Е-Елит България". Тя е собственост на Алаедин Не Харфан, който притежава и "Аладин", бившият акционер в "Е-Елит БГ". Сериозен ръст на приходите има и търговецът на зърно "Еклипс груп". Негов собственик е Валентин Александров, който през 2008 г. го купува от Анастасиос Насиопулос за 5 хил. лв. зърнобазата на компанията във варненското с. Оборище има лиценз на публичен склад за съхранение на зърно, но със самия Александров не успяхме да се свържем, за да разкаже каква е причината за сериозния ръст на приходите на "Еклипс груп". По данни на Националния статистически инситут (НСИ) през последните години оборотите в търговията на едро със селскостопански стоки растат стабилно. От юли до края на септември оборотът в сектора е нараснал с 6.1% спрямо същия период на миналата година. На годишна база спад е имало само през последното тримесечие на миналата година, с 3.6%, но с изключение на кратки периоди на задържане на оборотите почти без промяна значителен спад не е отбелязван чак от 2004 г. По-лошо е положението при търговията на едро с хранителни стоки – според данните на НСИ от началото на 2010 г. повишение на оборота в този сектор е отбелязвано само през последните три месеца на същата година и второто тримесечие на тази. През останалото време сравнението на годишна база показва спадове. Интересна история има и единственият за България търговски представител на холандската марка камиони DAF Trucks - "ЮБН ауто". Всъщност "ЮБН ауто" е част от белгийския холдинг Turbo’s Hoet Group, която купува 50% от капитала на българското дружество в началото на 2006 г., а в момента притежава 99%, показва Търговския регистър. Освен с продажба на камиони и авточасти за тях компанията се занимава и със сервизно обслужване. Албена Колева, маркетинг мениджър в дружеството, обясни, че смяната на собствеността е имала много положителен ефект върху дейността им, като влияние има и фактът, че участие в белгийската група има финансовата корпорация Ackermans & Van Haaren. След сделката капиталът на "ЮБН ауто" е увеличен на 500 хил. лв., направена е нова организация на работата, създадени са нови екипи. Сега предстои и нова смяна – вливане на дъщерната фирма за имоти "Томато Пропертиез" в "ЮБН ауто". След това се планира и смяна на името на компанията – тя ще се нарича " Турботракс България". Това е план за промяна на белгийския собственик, чиито поделения из цяла Европа ще носят името "Турботракс". За повишението на финансовите резултати Албена Колева коментира така: "От съществено значение е и фактът, че адекватно реагирахме на кризата –станахме по-гъвкави, създадохме нови продукти. Всички тези промени доведоха до увеличаване на приходите ни през 2011, но също така, фактът че 2010 г. беше по-лоша от 2011 г., също помогна за добрите резултати." Тя отбеляза, че тази година е по-слаба за икономиката в сравнение с миналата година и това води до проблеми с ликвидността на компаниите. "Много от по-малките фирми спират да работят, някои от по-големите успяха да се реорганизират, но всъщност само най-добрите успяха да продължат дейността си през 2012 г.", каза Колева. Друг проблем в сектора е невъзможността за някои фирми да получат вземанията си от европейски партньори, което води до отлагане на инвестиции, каквато е и покупката на камиони. Очакванията на "ЮБН ауто" са пазарът през тази година да се свие с 5-10% в сравнение с миналата. От компанията се борят с това, като търсят нови ниши, включително и външни пазари, посочи Колева. Наскоро НСИ публикува резултатите от анкета, според която 40% от промишлените компании не планират да придобиват дълготрайни материални активи догодина. Въпреки това обаче прогнозата е за ръст на инвестициите с 27% спрямо тази година. Очаква се те да бъдат най-вече в компании от енергетиката и ВиК сектора. В транспортния бранш от "ЮБН ауто" отбелязват доста проблеми, най-вече административни. Така например администрацията реагира бавно при промени, не може да регистрира правилно, няма пълна статистика за продадените камиони. Не на последно място от компанията отбелязват затруднения с лизинга от други държави и нелоялната конкуренция. Липсата на ясни регламенти за сервизите също е проблем, който се задълбочава, тъй като новите машини са все по-развити технически и има все по-високи изисквания за квалификация на персонала и софтуер, за да може по пътищата да се движат безопасни камиони, отбеляза още Колева.
Източник: Капитал (04.12.2012)
 
Бюджетът на минус със 74 млн. лв. през октомври Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) към края на октомври е отрицателно в размер на 74,2 млн. лв., съобщиха от Министерството на финансите. То е формирано от излишък по националния бюджет в размер на 477 млн. лв. и дефицит по европейските средства от 551,2 млн. лв. Постъпилите приходи към края на октомври са в размер на 22,13 млрд. лв., или 77% от разчетените за 2012 г. Спрямо същия период на миналата година приходите имат номинален ръст от 7,8% (1,61 млрд. лв.), основно заради ръста при косвените данъци и неданъчните приходи. Общата сума на данъчните постъпления към края на октомври е 17,81 млрд. лв., което е 82,5% от годишните разчети. Приходите от преките данъци са над 3,21 млрд. лв. (83,7% от планираните за годината), а косвените данъци са общо 9,34 млрд. лв. (82,1% от планираните за 2012 г.). По-конкретно постъпленията от ДДС са в размер на 5,82 млрд. лв. (82% от планираните), от акцизи – 3,39 млрд. лв. (82,1% от разчета), от мита – близо 100 млн. лв. (83,1% от плана). Социалните и здравноосигурителните вноски към 31 октомври са в размер на 4,56 млрд. лв., което представлява 82,1% от предвидените за годината. Разходите по КФП към края на октомври възлизат на 22,2 млрд. лв., което е 74,4% от годишния разчет. Спрямо същия период на предходната година се наблюдава нарастване основно при капиталовите разходи и социалните и здравноосигурителните плащания. Фискалният резерв към 31 октомври възлиза на 6,6 млрд. лв. (вкл. постъпилите през лятото средства от емитирането на външен дълг, които ще се използват за погасяване на държавния дълг с пазеж през януари в размер на близо 1.8 млрд. лв.).
Източник: Класа (04.12.2012)
 
49 на сто от нашите сънародници живеят на прага на бедността, обявиха от Евростат Българите са най-застрашеният от бедност и социална изолация народ в Европейския съюз (ЕС), предупреди статистическата служба Евростат. Нивото на българските граждани на прага на бедността е 49%, гласи най-новият доклад на Брюксел. На второ и трето място по този показател се нареждат Румъния и Латвия с по 40%, следвани от Литва, Гърция и Унгария със съответно 33% за прибалтийската република и 31% за останалите две държави. На дъното на класацията се намират Холандия и Швеция с 16% и Чехия с 15%. Евростат отбелязва още, че понастоящем близо четвърт от общото население на блока е жертва на ниски доходи и социална изолация. Застрашени от бедност са също 17% от европейците в зоната, споделяща единната валута. България се нарежда на дъното по още един показател. Според властите в Брюксел близо 9% от гражданите на ЕС са лишени от материални блага, като това е най-силно изразено сред българите – 44%. Най-слабо пък проличава в Люксембург и Швеция – едва един на сто. До 12,6% се е увеличила безработицата в България през октомври, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Направена е и лека възходяща ревизия на данните за безработицата за месец септември. Нивото й е било 12,5%, а не 12,4%, както показваха предварителните оценки. Наскоро Агенцията по заетостта също отчете ръст на безработицата през октомври, но заради различната методология, по която прави изчисленията, данните съществено се разминават с тези на европейската статистика. Според ведомството през октомври безработицата у нас се е увеличила до 11% след приключването на летния сезон. Безработицата в еврозоната през октомври е нараснала до 11,7%, а в целия Европейски съюз (ЕС) – до 10,7%.
Източник: Класа (04.12.2012)
 
Младежката безработица е е 21.5%, отчита Агенцията по заетостта Към края на месец октомври в бюрата по труда са регистрирани 77 738 безработни младежи до 29 години. Делът им в общия брой на безработните е 21.5%, съобщи Агенцията по заетостта. Младежите са единствена приоритетна група по редица програми, мерки и схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси". Общо в специално насочените към тях програми, насърчителни мерки и схеми, от началото на 2012 г. до края на месец октомври е осигурена заетост на близо 10 хиляди младежи: - в програми и мерки по Националния план за действие по заетостта (НПДЗ), финансиран от Държавния бюджет, специално насочени към безработни младежи, през периода януари-октомври е осигурена заетост на близо 3 500 младежи. По програмата „Старт на кариерата" е осигурена заетост на почти 1 500 младежи. По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта е осигурена заетост на близо 2 хиляди безработни младежи; - само в схеми, насочени към безработни младежи, са включени близо 6 400 младежи. В схема „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж" са включени около 6 250 младежи, а по схема „Първа работа", която стартира през месец септември, през октомври са включени първите 122 младежи. През периода януари-октомври 2012 г. над 25 хиляди безработни младежи са постъпили на работа на първичния пазар. В НПДЗ за 2013 г. се предвижда чрез специализираните програми и мерки за младежи осигуряване на заетост на 5 хиляди безработни младежи. По схемите на ОП „РЧР", насочени към безработните младежи, се планира включването на общо 8 400 младежи. Обучението и поддържането на заетостта на младежите през 2012 и 2013 г. се финансират с 53 млн. лв. По-конкретно, по схема „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж" се очаква включването на 1 300 младежи, по схема „Първа работа" - на над 4 400 младежи, по схема „Ново работно място" - на над 2 100 младежи и по схема „Подкрепа на институционалното изграждане на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването" - на 600 младежи. През 2013 г. Агенцията по заетостта ще положи усилия за устройването на работа на първичния пазар поне на толкова младежи, колкото и през 2012 г. т.е. около 25 хиляди младежи. По предварителни разчети, през 2013 г. чрез активната политика на Агенцията по заетостта и схемите на ОП „РЧР" ще бъде осигурена заетост на около 38 400 младежи до 29-годишна възраст.
Източник: Money.bg (04.12.2012)
 
Повече от две трети от хората над 50 години не работят Двама от всеки трима души на възраст над 50 години са икономически неактивни, т.е. нямат и не си търсят работа. Това сочат данните от национално представително статистическо проучване за проблемите и потребностите на възрастните хора, направено по проект на социалното министерство и Националния статистически институт (НСИ). Според изследването основен фактор за активно участие на пазара на труда е образованието и квалификацията на кадрите. Почти половината от хората над 50 години, които не търсят работа, имат основно или по-ниско образование, а едва 12% имат висше. През миналата година на всеки 100 възрастни хора, които се пенсионират, на пазара на труда са влизали 68 младежи. Десет години по-рано съотношението е било 100 на 124, посочи социалният министър Тотю Младенов. Въпросът е дали при стагниращ пазар на труда и все по-застаряващо население има работа и за двете поколения. От проучването на социалното министерство и НСИ се оказва, че нежеланието на работодателите да наемат по-възрастни хора не е основната причина те да не търсят заетост. Въпреки че около 80 на сто от анкетираните смятат, че намирането на работа зависи от възрастта, едва 2% са посочили това като основен фактор да не са активни на пазара на труда. Още 2% са посочили, че не могат да намерят каквато и да било работа. Така се оказва, че около 4% от хората над 50 години са се обезкуражили. За две трети от тях напредналата възраст е пречка. Много голям обаче е делът на тези, които са в лошо здравословно състояние и затова не търсят работа - 26%. Икономическите последици от застаряването на населението са свързани с понижаване на количеството и качеството на производителността на труда, което се отразява върху конкурентоспособността на бизнеса и икономиката, посочи Младенов, цитиран от "Инвестор". Това е причината задържането на по-възрастните хора на пазара на труда да е приоритет на пенсионната реформа. Още повече че техният дял от населението се увеличава все повече. Към края на миналата година 40% от българите са били на възраст над 50 години, а прогнозните данни на НСИ показват, че до 2030 г. техният дял ще нарасне с още 7 пункта. Освен заради започналото увеличение на възрастта за пенсиониране (до 63 години за жените и 65 за мъжете през 2020 г.) за хората има стимул да работят по-дълго и защото всяка година стаж след изпълняване на условията за пенсия има по-голяма тежест и съответно носи по-висока пенсия. Според проучването 17% от всички заети продължават да работят, въпреки че са придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст.
Източник: Капитал (05.12.2012)
 
1417 фирми са преустановили работа до октомври 2012 1417 фирми са прекратили дейността си от началото на годината до октомври. Най-вероятната причина за това е кризата и влошената икономическа ситуация. Това показват данните на архива на Националния осигурителен институт (НОИ). 202 фирми от Пловдив са прекратили дейността си. С тази цифра градът под тепетата се нарежда на четвърто място сред големите градове. Най-голяма част от затворилите компании са съсредоточени в София - 509. Следващите места са заети съответно от Бургас със заличени 255 компании и дружества и Варна - 220. 128 предприемачи от Русе и още 103 от Стара Загора са подали документи, че прекратяват фирмената си дейност. Броят на затворилите компании се е увеличил най-вече през последните три месеца. Освен фирмите, през деветте месеца на тази година са спрели работа и над 10 500 самоосигуряващи се. Най-вероятно това са хора със свободни професии като адвокати, журналисти, хора на изкуството и земеделци, коментира в. "Марица" във вторник. От началото на 2005 година досега пък близо 24 000 фирми са прекратили дейност. Над 210 милиона лева забавени трудови възнаграждения са изплатени от работодатели на работници и служители след проверки за периода от средата на 2009 година до месец ноември 2012 г. Това стана ясно вчера от информацията на ИА "Главна инспекция по труда". Снижаване броя на предприятията със забавено изплащане на трудови възнаграждения, макар и минимално, сочат данните от контролната дейност за периода от януари до ноември 2012 г. Само в 4% от проверените през 2012 г. предприятия е допуснато забавяне изплащането на заплати, докато през 2011 г. – в 4,31%.
Източник: Класа (05.12.2012)
 
Обемът в търговията на дребно се свива С 1,2% намалява в еврозоната обемът в търговията на дребно през октомври тази година спрямо септември 2012 г. В целия Европейски съюз спадът е по-малък – с 1,1% на месечна база през десетия месец на годината. Това показват данните на Европейската статистическа служба Евростат. През септември отчетено намаление беше по-малко – във валутния съюз – 0,6%, а в 27-те страни на ЕС – 0,2%. На годишна база спадът на обема в търговията на дребно през октомври е 3,6% в еврозоната и 2,4% в Европейския съюз. Спрямо септември спадове са отчетени в 16 от страните-членки, като най-големите са в Португалия, Финландия и Германия. Ръстове на търговския обем има само в пет страни, сред които са Ирландия, Белгия и Литва. На годишна база най-големите намаления са регистрирани в Испания – 11,5%, Португалия и Словения по 6,7% и Полша – 4,4%. Обемът в търговията на дребно се увеличава спрямо септември миналата година най-много в Литва (9,2%), Люксембург (7%) и Естония (6,4%). В България през октомври обемът намалява с 4,3% спрямо същия месец на миналата година. На месечна база спадът е по-малък - 0,4%.
Източник: econ.bg (06.12.2012)
 
Максималният осигурителен праг става 2 200 лв. 2200 лева ще е максималният осигурителен праг. Това приеха депутатите на второ четене на Закона за бюджета на ДОО. За самоосигуряващите се лица минималният осигурителен праг при доходи до 5 400 лева ще бъде 420 лева, а за доходи над 7500 лева – 550 лева. Минималният месечен осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите се запазва 240 лева.
Източник: Дарик радио (06.12.2012)
 
Българите са сред песимистите в ЕС България е в групата на седем страни от ЕС с най-песимистични очаквания за финансовото състояние на домакинствата през 2013 г., сочи анализ на Евростат. Най-големи песимисти в ЕС са гърците с около 45% негативно очакване за финансовото си бъдеще. След тях са гражданите на Унгария, Малта и Португалия. България също е в тази група на песимистите заедно с Литва и Италия с ниво на песимизъм под 40 на сто. Най-оптимистично настроени са гражданите на Дания, Норвегия и Люксембург, където песимизмът е под 10%. В "групата на оптимистите" са Финландия, Англия, Румъния, Естония и Холандия.
Източник: Стандарт (06.12.2012)
 
Производителността на труда расте, но с по-бавни темпове Всеки зает е произвел с 2.3% повече брутна добавена стойност за периода юли - септември тази година спрямо същото тримесечие на миналата. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2012 г. За сравнение, през второто тримесечие на годината данните на НСИ отчетоха ръст на брутната добавена стойност на един зает от 3.3%. Работещите обаче намаляват, но също с по-бавен темп. Според последните предварителни данни на националната статистика те са около 3.5 млн. души, или с 53 хил. по-малко на годишна база. През второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2011 г. пък бяха изгубени двойно повече работни места - малко над 97 хил. Ръстът на производителността може да бъде обяснен и механично. Когато по-малко хора работят, обикновено те произвеждат повече. Друг възможен сценарий за увеличаване на производителността е ръст на инвестициите или по-добро управление на предприятията. Причината е, че БВП се запазва на почти същото ниво, но при по-ниска заетост. За един час всеки зает в икономиката създава средно 15.4 лв. брутен вътрешен продукт, сочат още данните на националната статистика. Най-производителна стандартно е индустрията. Там всеки работник е добавил средно 6.2 хил. лв. брутна стойност към икономиката, докато в селското стопанство производителността през периода от юли до септември е над два пъти по-ниска - 2.8 хил. лв. на човек. Относителният дял на заетите в индустрията се увеличава съвсем леко, но спрямо третото тримесечие на миналата година структурата по сектори е сравнително постоянна. Около половината от заетите работят в услугите, 22% - в селското стопанство, и 26 на сто в индустрията.
Източник: Капитал (07.12.2012)
 
НСИ потвърди: Растежът се забавя Икономическият растеж на българската икономика продължава да се забавя. Това потвърждават окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт на страната за третото тримесечие на тази година, които съвпадат с експресните оценки. Въпреки всичко България успява да запази макар и минимален икономически растеж през третото тримесечие, докато еврозоната вече официално е в рецесия, а очакванията на икономистите са за едно още по-лошо четвърто тримесечие във валутния съюз. Окончателните данни показват, че БВП на България се е покачил с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо второто тримесечие и 0.5% на годишна база. И ако страните от еврозоната се спасяват от по-дълбока рецесия заради свиването на износа, то у нас крайното потреблението е двигателят на скромния растежа. В същото време противоречието между текущите и крайните данни на НСИ за потреблението продължава да се задълбочава, след като в няколко последователни прегледа се посочва спад на продажбите на дребно, а националните сметки показват ръст на потреблението. След сезонно изглаждане НСИ сочи увеличение на потреблението с 0.4% на тримесечна база и 2.9% на годишна, като в номинално изражение то расте с 8.3% на годишна база до 15.29 млрд. лв. По предварителни данни произведеният БВП през третото тримесечие е 21.734 млрд. лв. по текущи цени, а създадената от отраслите на икономиката брутна добавена стойност е 18.514 млрд. лв. На годишна база относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се увеличава с 1.7 процентни пункта и достига 11.8%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.3 процентни пункта и достига 30.8 на сто. А делът на сферата на услугите намалява до 57.4 процента при 58.8 през съответния период на предходната година. Евростат също публикува ревизираните данни за брутният вътрешен продукт, които се припокриха с предварителните преди три седмици. ЕС вече се наблюдава свиване на икономиката и то в две последователни тримесечия, като спадът за лятото е 0.4% спрямо предходното тримесечие, а за еврозоната понижението е дори по-дълбоко – 0.6%. Износът засега помага на еврозоната да избегне по-дълбока рецесия през третото тримесечие на тази година, но изпразването на складовете и свиването на инвестициите поставя бремето върху търговията да поддържа възстановяването.
Източник: Капитал (07.12.2012)
 
БВП с ръст от 0.5 % за третото тримесечие Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната през третото тримесечие отчита ръст с 0,5% на годишна база, но спрямо предходното тримесечие увеличението е едва с 0,1%, сочат данните за периода на НСИ. През третото тримесечие на 2012 г. БВП възлиза на 21.73 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 11.11 млрд., като на човек от населението се падат по 1522 евро. По-конкретно, ръстът в индустрията на годишна база е 2,6% и 0,6% на тримесечна. В селското стопанство се отчита растеж на годишна база със 7%, обаче спрямо второто тримесечие секторът е в застой. Делът на индустрията в БВП е 26,2%, а на аграрния сектор само 10%. С най-голям дял са услугите – 49%. Ръст с 3,6% на годишна база има при при финансовите и застрахователни дейности, а с 9,8% се увеличава БВП в сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“. Двуцифрения ръст на износа през миналата година сега е заменен с едва 3,3%, а при вноса той е с 4%. За крайното потребление през третото тримесечие на 2012 г. се изразходват 70% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 16.7% от произведения БВП. Външно-търговското салдо от стоки и услуги е положително и е в размер на 1.84 млрд. лева. Според НСИ през третото тримесечие на 2012 г. спрямо предходното тримесечие най-висок икономически растеж в ЕСотчита Естония - с 1.7%, Латвия - с 1.7%, Литва - с 1.3%,Великобритания - с 1.0%, и Словакия - с 0.6%, докато Нидерландия, Португалия, Словения, Кипър и Румъния регистрират спад съответно с 1.1, 0.8, 0.6, 0.5 и 0.5%. В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно изгладените данни показват намаление на БВП с 0.4% в ЕС-27. За същия период в България БВП нараства с 0.5%.През третото тримесечие на 2012 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година най-висок икономически растеж се наблюдава в Латвия - 5.3%, Естония - 3.4%, Литва - 3.3%, и Словакия - 2.5%, докато Гърция отчита спад със 7.2%, Португалия - с 3.4%, Словения - с 2.9%, и Италия - с 2.4%. /БГНЕС
Източник: Класа (07.12.2012)
 
Планираният бюджетен дефицит за 2013 г. е в размер на над 800 млн. лв. Планираният бюджетен дефицит за 2013 г. се предвижда да бъде 802.6 млн. лв. и ще се покрие чрез вътрешно финансиране. Това приеха депутатите при гласуването на второ четене на параметрите на Закона за бюджет 2013 г. Бюджетните приходи за следващата година ще възлизат на над 18.41 млрд. лв., а разходите – на близо 19.21 млрд. лв. Вноската в общия бюджет на ЕС ще е в размер на 908 млн. лв. Основната част от бюджетните приходи – 16.64 млрд. лв., се предвижда да бъдат осигурени чрез корпоративния данък. Народните представители гласуваха разходите на администрацията на президента през следващата година да са 6.33 млн. лв., а на Министерски съвет – 72.6 млн. лв. Министерствата, чиито разходи през 2013 г. ще надминават 1 млрд. лв са МВР (1.31 млрд. лв.) и Министерството на отбраната (1.08 млрд. лв.), а близки до 1 млрд. лв. са средствата на социалното министерство. В бюджета са предвидени и близо 120 млн. лв. резерв за т.нар. „непредвидени и неотложни разходи“, които се изразходват по усмотрение на правителството. Около 70 млн. лв. от посочените средства са предназначени за предотвратяване или преодоляване на природни бедствия. По време на обсъждането депутатите Румен Овчаров, Пламен Орешарски и др. предложиха да се утвърди увеличаване на предоставените държавни гаранции от Министерски съвет на Българската банка за развитие с до 600 млн. лв., с цел облекчаване достъпа до кредитиране на малкия бизнес. Предложението не беше прието от мнозинството. Депутатите приеха през 2013 г. максималният размер на новия държавен дълг да не надвишава 2 млрд. лв., а в края на годината общият дълг би трябвало да е под 14.6 млрд. лв. Правителството има право през следващата година да издава държавни гаранции на обща стойност до 100 млн. лв. През следващата година предоставените от държавата на лечебни заведения с държавно и общинско участие средства за погасяване на задълженията им или за капиталови разходи ще се отразяват като увеличение на капитала им. „Това е възможно най-добрият бюджет като се имат предвид парите, с които разполагаме.“ Това коментира в Царево премиерът Бойко Борисов по повод на приемането на бюджета за следващата година в парламента. В Царево премиерът заедно с министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова откри обновения исторически музей. "Ще има повече пари за образование, за здравеопазване, много пари за култура, археология – традиционно за това, за което винаги сме давали – за инфраструктура, и за всичко останало", продължи премиерът, цитиран от Агенция "Фокус". "По принцип, когато Германия започва да слиза надолу, с много държави, които са свързани с нея и с нейната икономика, се случва същото. Затова правим и такъв консервативен бюджет, защото искаме да си пазим финансовата стабилност", продължи Борисов. Той коментира, че "на България никой никога няма да й помогне. На Гърция, Испания и Португалия има кой да им помага. На нас никой няма да ни протегне ръка, ако сами не си свършим работата“. На въпрос дали ще зарадва пенсионерите за Коледа, Борисов отговори: "Ако има пари – с удоволствие, но ако няма пари - няма да изложим на риск фиска”.
Източник: Класа (07.12.2012)
 
Над 3,49 млн. души са заетите у нас през третото тримесечие, сочат предварителни данни на НСИ. Това е с 1,5% по-малко от същия период на 2011 г. Намалели са и отработените човекочасове с 1,4 процента. На един зает се падат 6 226,9 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 15,4 лв. БВП за един отработен час. Общият брой отработени часове е 1410,8 милиона. През третото тримесечие и на миналата, и на тази година се е увеличил делът на заетите в индустриалния сектор. В този сектор е и най-висока производителността на труда - средно на един зает, и 15 лв. за отработен човекочас. На второ място са услугите, като всеки зает произвежда средно на час 13,2 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор със 7,1 лв. за отработен човекочас. Междувременно на поредния си протест пред Народното събрание над 200 възрастни хора изразиха недоволството си от социалната политика на правителството. "Може ли да живееш със 145 лв. и сега да не искат да увеличат пенсиите на хората", попита Стефан Чолаков - един от протестиращите. Той е категоричен, че 20-процентно увеличение е крайно недостатъчно. "Какво са 30 лв. за 4-те години, в които се вдигат цените в България? Цените в България са по-високи от Швеция", заяви пенсионерът, който има и гражданство в скандинавската страна. "Щом сме дошли в това време, в този сезон, на тази възраст, значи положението е неудържимо", добави друга пенсионерка. 7000 души няма да се пенсионират 7000 души няма да успеят да се пенсионират заради вдигането на възрастта от 1 януари 2013 г. с четири месеца, съобщи управителят на НОИ Бисер Петков. За предвиденото вече и гласувано от парламента в сряда увеличение на пенсиите от 1 април следващата година, в бюджета на държавното обществено осигуряване са предвидени разходи за пенсии в размер на около 600 милиона лева повече от тазгодишния бюджет, като всъщност по-голямата част от тях - около 500 милиона лв., ще осигурят изплащането на по-високия размер на пенсиите от 1 април за оставащите девет месеца от годината, поясни Петков.
Източник: Дума (07.12.2012)
 
Българската икономика порасна с 0.1% през лятото Ръстът на българската икономика през третото тримесечие на годината е бил 0.1% спрямо предходното тримесечие, показват данните на Националния статистически институт, изнесени днес. Произведените стоки и услуги в периода юли - септември по текущи цени са за 21.734 млрд. лв. (11.112 млрд. евро), като на глава от населението се падат по 2 977 лв. (1 522 евро). На годишна база спрямо данните за септември 2011 година е реализиран ръст на Брутния вътрешен продукт от 0.5%. Детайлният анализ на данните разкрива, че за една година време аграрният сектор е увеличил добавената си стойност в икономиката с 1.7% и вече допринася за 11.8% от създадения Брутен вътрешен продукт. Индустриалният сектор обаче намалява относителния си дял с 0.3% до 30.8% от създадените блага в икономиката. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, намалява и достига до ниво от 57.4% при 58.8% през съответния период на предходната година. Статистиката показва още, че за крайно потребление през третото тримесечие на тази година са изразходвани 70% от произведения Брутен вътрешен продукт. Това показва колко големи са разходите за индивидуално потребление на населението плюс разходите на правителството на фона на произведеното от икономическите субекти в държавата. За сравнение, през периода 2007 -2011 година крайното потребление в Албания е 96% от БВП, Германия е 77%, а във Великобритания е 87%, по данни на Световната банка. Макар ръстът на икономиката през лятото да е слаб, производителността на труда се е увеличила, показват още данните на националната статистика. На годишна база в края на септември производителността на един работник се е вдигнала с 2.4% по предварителни данни. Броят на заетите през третото тримесечие на годината е бил 3.490 млн. души, което е намаление с 1.5% спрямо третото тримесечие на миналата година. Това означава, че един работещ е произвел по 6 226.9 лв. за месеците от юли до септември, а на час е произвеждал за 15.4 лв. Най-високо е било равнището на производителността на труда в индустриалния сектор - 6 199.8 лв. или по 15 лв. на отработен час. В сектора на услугите един зает е произвеждал брутна добавена стойност за 5 294.7 лв. или 13.2 лв. на час. В аграрния сектор е създавана стойност за 2 833.4 лв. или 7.1 лв. на час.
Източник: Дарик радио (07.12.2012)
 
КПД-то на заетите лица се е вдигнало с 2.4% през третото тримесечие С 2.4% се е увеличил брутният вътрешен продукт на един зает през третото тримесечие на 2012 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Промяната е спрямо същото тримесечие на 2011г. За третото тримесечие на тази година заетите лица в икономиката са 3 490.3 хиляди души. Общият брой отработени часове е 1 410.8 милиона. В сравнение с третото тримесечие на 2011 г. броят на заетите лица е намалял с 1.5%, като са отработени с 1.4% по-малко човекочасове. Структурата на заетостта по икономически дейности през третото тримесечие на 2011 и 2012 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в индустриалния сектор. На едно заето лице се падат 6 226.9 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 15.4 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през третото тримесечие на 2012 г. реално се увеличава с 2.3% и съответно с 2.2% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. По предварителни данни за третото тримесечие на 2012 г. равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор - 6 199.8 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 15.0 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5 294.7 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 13.2 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2 833.4 лв. БДС на един зает и 7.1 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Money.bg (07.12.2012)
 
Икономиката пълзи нагоре с 0,5% Икономиката на страната продължава бавно да пълзи нагоре с ръст на БВП от 0,5% през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2011 г. През всяко от последните три тримесечия икономиката се движи нагоре с 0,5%. Спрямо предходното тримесечие ръстът на БВП е само с 0,1%. Този резултат обаче е сравнително добър на фона на страните от ЕС. Еврозоната официално е в рецесия, а БВП на целия ЕС отчита ръст от 0,1% спрямо предходното тримесечие и спад с 0,4% спрямо същия период на миналата година. БВП на България за третото тримесечие на 2012 г. е 21,73 млрд. лв., като на човек се падат по 1522 евро.
Източник: Стандарт (07.12.2012)
 
Гражданското и инженерно строителство оживи строителния сектор през октомври Гражданското и инженерно строителство се оказа светлият лъч за целия строителен бранш през октомври, след като поне за месеца успя до повлияе положително върху целия сектор. Предварителните оценки на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през октомври строителната продукция е отбелязала месечен ръст от 2,2% и годишен от 5,8%, подкрепена от отчетените повишения на продукцията при гражданското и инженерно строителство. Въпреки оживлението обаче строителният сектор у нас все още е далеч от нивата, достигнати преди кризата. Изчисленията на базата на данните на националната статистика показват, че през октомври строителната продукция е с 40% под пиковите равнища, регистрирани през лятото на 2008 г. НСИ отчита, че през октомври продукцията при сградното строителство е нараснала с 1% спрямо предходния месец, но е намаляла с 0,5% на годишна база. Темповете на понижение обаче значително са се забавили в сравнение с близо 8-процентния спад, който беше отчетен през септември. При гражданското и инженерно строителство се наблюдава ускоряване на ръста на строителната продукция, като за месеца е регистрирано увеличение от 3,7% в сравнение с 0,2% през септември, а за годината – 14,1% в сравнение с 4,2% през предходния месец
Източник: Инвестор.БГ (07.12.2012)
 
Промишленото производство продължава да пада през октомври За втори пореден месец през октомври промишленото производство в България е продължило да се свива. Предприятията в страната са произвели 4.1% по-малко продукция, отколкото година по-рано, след като септември бе отчетен спад от 3.1% на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Информацията идва на фона на опасността от рецесия в Европа - в края на миналата седмица Eurostat съобщи, че брутният вътрешен продукт в ЕС през третото тримесечие е намалял с 0.4% на годишна база, а Германия значително понижи прогнозата си за ръст догодина. Основна част (около 60%) от българския износ е насочен към евросъюза. Най-значителен спад се наблюдава при производството и разпределението на електро- и топлоенергия и газ - с 11.9%. Намаленото търсене е пряко свързано с поскъпването на електроенергията от 1 юли т.г., което засегна основно енергоемките отрасли като металургията. Това от своя страна стана причина и за понижения добив на въглища в "Мини Марица-изток", откъдето наскоро коментираха, че производството тази година ще е под планираното заради намалените заявки от централите. Евентуално положително влияние ще има поевтиняването на природния газ от следващата година, но засега все още е рано да се прогнозира ефектът. С 2.1% намалява и производството в преработващата промишленост в сравнение с октомври 2011 г. С една четвърт по-малко са произведените изделия от кожа без косъм, а при металните изделия и основните метали спадът е около 20%. В сектора на металургията близо половината от производствените разходи са за енергия. Все пак ръст се отчита при превозните средства (без автомобили), както и при производството на електрически съоръжения и ремонта и инсталирането на машини и оборудване. Добивната индустрия като цяло увеличава производството - с 1.9%. Като се има предвид спадът при въгледобива обаче, това се дължи основно на производството на руди и неметални полезни изкопаеми. В сравнение със септември производството през октомври е нараснало в преработващата и добивната промишленост. При електрическата и топлинната енергия и газоразпределението обаче спад се отчита и на месечна база. Изненадващи са данните на НСИ за строителния сектор, където по предварителни данни производството през октомври е нараснало с 5.8% спрямо същия период на миналата година. Основната причина за увеличението е положителният темп при инфраструктурното строителство, където има ръст от 14.1%, посочват от националната статистика. Сградното строителство продължава да намалява, като отчетеният спад е 0.5% на годишна база, но на месечна база за втори пореден месец има ръст на продукцията в сектора. Увеличението от 2.2% спрямо септември се дължи на по-добрите резултати както в гражданското, така и в сградното строителство. По-малки обороти отчитат търговците на дребно през октомври. Продажбите са спаднали с 4.3% в сравнение с миналата година и с 0.4% в сравнение със септември. Същата тенденция се наблюдава и в Европа, където последните данни на Евростат показват, че потребителите все повече ограничават разходите си. У нас за една година най-много са се свили покупките на облекла и обувки (16.1%) и битова техника и мебели (12.3%). Понижило се е потреблението и на храни, напитки и тютюневи изделия. Все повече хора обаче разчитат на покупки по телефона или интернет, където оборотът на търговците е нараснал с 14%.
Източник: Капитал (10.12.2012)
 
Рецесията в еврозоната сви българското индустриално производство Рецесията в еврозоната вече се отразява на българския индустриален сектор, който продължава да се свива. През октомври промишленото производство е намаляло с 4.15% спрямо същия месец на миналата година, а в сравнение със септември понижението е 0.4 на сто, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Вчера и днес ЕЦБ и Bundesbak намалиха драстично очакванията си съответно за европейската и германската икономики през следващата година, което не вещае нищо хубаво за България, тъй като основният износ на страната е насочен именно за ЕС. И макар последните месеци вътрешното потребление да измества индустрията като двигател на икономическия растеж у нас, няма как това да се случва със същите темпове и в бъдеще при увеличаващата се безработица и намаляващата бизнес активност. На месечна база най-сериозно се свива производството на тютюневи изделия - с 19.8%. Спадове има още при компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 11 на сто, в производството на обувки и други кожени изделия - с 10.8%, на лекарства - със 7.7 процента. На годишна база намаленията са още по-драстични. Производството на металниизделия, без машини и оборудване се свива с 21.3 на сто, на кожени изделия - с 25.4 на сто, на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.9 процента. Най-голям ръст е отчетено в производството на превозни средства, без автомобили - с 56.7%, и на електрически съоръжения - с 23.6% Не е по-добро положението и при търговията на дребно, където за октомври на годишна база има спад от 4.3 процента, а на месечна - 0.4 на сто. През октомври спрямо същия месец на миналата година най-много е спаднала търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12.3 на сто, а търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки се е свила с 9.8%. На другия полюс през периода се е движила търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет, която бележи ръст от 14 на сто, а оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали се е увеличила с 4.2%,. В това време строителната продукция бележи ръст през октомври на годишна база – от 5.8 на сто, спрямо септември ръстът е по-малък – с 2.2 на сто. Годишният ръст се дължи основно на инфраструктурните проекти, при които увеличението е 14.1 на сто по сезонно изгладени данни. За същия период при строителството на сгради има свиване от 0.5 на сто. Макар обаче да поддържа приличен темп на възстановяване строителната продукция все още е с над с 40% под равнищата, регистрирани през лятото на 2008 г., преди кризата да връхлети България.
Източник: Капитал (10.12.2012)
 
Оборотът в търговията на дребно през октомври намалява През октомври 2012 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени намалява с 0.4% спрямо предходния месец. Това сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно спрямо същия месец на миналата година показателят намалява с 4,3 на сто, сочат календарно изгладените данни на статистиката. Оборотът през октомври 2012 г. спрямо предходния месец нараства в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.7%. Същевременно по-съществено намаление е регистрирано в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2.4%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.9%, в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.3%, и в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.2%. Спрямо същия месец на 2011 г. оборотът нараства в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 14%, и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4.2%. Спад е регистриран в: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 16.1%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12.3%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 9.8%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4.4%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.7%, търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с 2.4%.
Източник: econ.bg (10.12.2012)
 
Приходите от нощувки очаквано се сриват през октомври През октомври приходите от нощувки в хотелите, хижите, бунгалата и др. драстично са спаднали – с 67.9 на сто до 29.3 млн. лв. в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. След края на лятото очаквано спадът е по-голям при нощувките на чужденци – със 79.1 на сто, а при българите той е с 31.8 на сто. През октомври туристите са можели да отседнат в общо 1776 места за подслон, като отворени за гости през месеца са били с 23.7 на сто по-малко бази в сравнение със септември. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 650.4 хил., като от тях 415.9 хил. са на български граждани, а 234.5 хил. - на чужденци. Повечето нощувки през месеца са били хотели с 4 и 5 звезди - 66.9 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 26.9 на сто. Отсядалите в хотели и други бази през месеца са намалели с 44.3 на сто в сравнение със септември и са достигнали 316.6 хиляди. Относителният дял на българите е 69 на сто, като повечето от тях (70.5%) са нощували в бази с 1, 2 и 3 звезди. Чужденците са останали в хотелите средно за 2.4 нощувки, а българите – за две.
Източник: Дневник (10.12.2012)
 
Безработицата продължава да расте Безработицата през ноември е достигнала 11.3%, показват данните на Агенцията по заетостта (АЗ). Това е увеличение с 0.3 пункта спрямо предходния месец и с 1.3 процентни пункта на годишна база. От октомври тя се увеличава с бавни, но сигурни темпове и така данните на агенцията се приближават все повече до тези на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат. Тримесечните данни на НСИ показват безработица от 11.5% за периода юли - септември 2012 г. Разликата между националната статистика и данните на АЗ идват от различните им методики. От агенцията изчисляват броя регистрирани в бюрата по труда безработни. Така отчетените от тях нива се разминават с до 2 процентни пункта с месечните данни на Евростат, които използват данните на НСИ по тримесечия. Едно от възможните обяснения за това е, че статистиката на Евростат е сезонно изгладена, което позволява по-голяма сравнимост по месеци. Традиционно през ноември потокът от безработни в бюрата по труда е по-голям, обясняват от агенцията, а търсенето на труд е по-ниско. Със сегашния си ръст нивото на безработица се доближава до нивата си от февруари тази година, когато тя беше 11.5% - най-високото ниво, отчетено от АЗ за 2012 г. Оттогава до октомври данните на агенцията показваха непрекъснат спад. Все повече младежи се обръщат към бюрата по труда, за да намерят работа. Една трета от всички 46 хил. новорегистрирани безработни през месеца са били на възраст до 29 години, съобщават от АЗ. Данните на НСИ също отчетоха ръст на младежката безработица миналия месец. Според националната статистика всеки пети млад човек на възраст между 15 и 29 години е бил безработен през третото тримесечие на 2012 г. Ръстът спрямо същия период на миналата година е почти 3 процентни пункта. Така общият им брой е достигнал 122 хил. за периода юли - септември на годината по данни на НСИ. От всички новорегистрирани безработни 45% са били освободени от частния сектор. Това означава, че през месеца част от работодателите не само не са осигурили нови работни места, но и не са успели да задържат на работа около 21 хил. от своите служители. Така общият брой на безработните, които са се регистрирали в бюрата по труда, е 372 хил. души. Спрямо октомври това е увеличение с 10 хил. души През месеца най-много служители са се стърсели в преработващата промишленост, търговията и в сектора операции с недвижими имоти. Общо заявените работни места са 7.6 хил., от които почти една трета в преработващата промишленост и 17% в търговията. От агенцията обясняват, че намалява броят на новорегистрираните безработни в услугите, но се увеличава в индустрията и селското стопанство. Това обаче се дължи предимно на сезонността в аграрния сектор и в този на услугите. В края на летния сезон ръстът на освободени работници беше най-голям именно в хотелиерството и ресторантьорството.
Източник: Капитал (11.12.2012)
 
ЕС сви търсенето си за българска продукция Спад на българския износ за Европейския съюз (ЕС) в четвърти пореден месец отчете днес Националният статистически институт. Само за октомври към изпадналия в рецесия европейски пазар българските фирми са доставили стоки на стойност 2.09 млрд. лв. и това е 8.1% по-малко спрямо миналия октомври. Като цяло за десетте месеца от началото на годината до края на октомври износът за ЕС е спаднал с 3.2%. Спадналото търсене беше първият видим канал (освен замразеното кредитиране), през който кризата от 2008 г. засегна България, като доведе до ръст на безработицата, спад на доходите и рецесия. За разлика от началото на кризата обаче българските компании вече са се ориентирали към алтернативни пазари, главно в Азия, и към страните извън ЕС износът расте шест последователни месеца. Само за октомври експортът към трети страни се е покачил с внушителните 22.7 процента, а за десетмесечието - 11.1 на сто. Това е и причина общият размер на експорта също да се увеличава - с 2.2% за периода януари – октомври до общ размер 33.8 млрд. лв. В тази структура обаче ЕС заема дял от 58.6%, а износът към трети страни вече е 41.4 на сто. За сравнение в края на октомври миналата година към ЕС потегляха 62% от българския износ и само 38 процента се насочваха към трети страни. Износът на българските компании за Китай например се увеличава със 124% на годишна база и общият му размер от началото на годината до 31 октомври е стигнал 985 млн. лв. Така Китай вече измества Русия като втората най-важна държава за българските износители извън ЕС. Експортът към Руската федерация е на стойност 936 млн. лв., като увеличението му на годишна база е 7.4 на сто. Основен пазар остава Турция, за където износът на българските фирми расте с 10.5% на годишна база и за десетте месеца е достигнал 3.2 млрд. лв. Други пазари, за които износът се увеличава както в сравнителен план, така и в обсолютни стойности са САЩ – с 34% до 582 млн. лв. и Грузия – с 26% до 460 млн. лв. Безспорен лидер по внос за Бъгария остава Русия заради енергийните ресурси – газ, суров петрол и ядрено гориво. Общата стойност на доставените от руски компании стоки в България е 8.67 млрд. лв. и това е 30% увеличение спрямо десетте месеца на миналата година. Втора по внос към България е Турция – с 1.9 млрд. лв. и 6% годишно увеличение, а на трето място е Украйна, от която внесените стоки са за 1.06 млрд. лв., но това е с 28% по-малко на годишна база. Резултатът от външната търговия за десетте месеца на годината е дефицит от 6.05 млрд. лв., или двоен ръст нагодишна база. Само с ЕС дефицитът расте петкратно - до 3.4 млрд. лв., а с трети страни размерът му е 2.6 млрд. лв., или д 20% по-голям спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (11.12.2012)
 
Търговското салдо отрицателно с рекордните 673 млн. лв. за месец Слаб ръст на вноса и износа през октомври сочат данните на НСИ. Износът се увеличава едва с 2,8% (при двуцифрени ръстеве през миналата година) на годишна база до 3,63 млрд. лв., а вносът расте със 7,9% до 4,3 млрд. лв. Сумата по търговското салдо за октомври франко границите на страната се изчислява на 673 млн. лв. търговски дефицит, който е рекорден за последните 4 години. От началото на 2012 г. До октомври износът с натрупване е 33,8 млрд. лв., а вносът се изчислява на 39,9 млрд. лв. Така търговското салдо за десетте месеца е отрицателно в размер на 6,06 млрд. лв. За първите 10 месеца на годината износът ни към страните от ЕС намалява с 3,2% на годишна база, докато този към другите държави расте с 11,1%. Само през октомври 2012 г. износът ни за страните от ЕС намалява с 8,1% на годишна база, а за другите страни се увеличава с 22,7%. Данните за вноса от ЕС показват ръст за януари-октомври с 9,3%, а вносът от другите държави нараства с 12,8%. При вноса този от ЕС само за октомври нараства с 2%, докато този от другите страни расте с 18%. Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и САЩ, които формират 51.4% от износа за трети страни. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. Най-голям ръст на износа е отбелязан в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (27.4%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (22.5%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (43.5%). Намаление се наблюдава в сектор "Храни и живи животни" (27.8%).
Източник: Класа (11.12.2012)
 
30% ръст на износа на алкохол и цигари Износът на България на алкохол и цигари към страни извън Европейския съюз е скочил с близо 30 на сто за година. Това показват предварителните данни на националната статистика за периода януари-октомври. Така за първите 10 месеца на годината сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” отчита износ за трети страни от над 460 млн. лв. Резултатът е с близо 100 млн. лв., или с 27 на сто по-добър от отчетените през същия период на 2011 г. 363 млн. лв. С над 22% расте експортът на необработени сурови материали, достигайки 1,6 млрд. лв. Увеличение от 17 на сто пък се наблюдава при минералните горива и маслата, които са част от най-доходоносния сектор на българския износ. Като цяло родният експорт регистрира ръст във всички сектори като за пазарите извън Европейската общност той достига 13,9 млрд. лв., което е с 11% над миналогодишните стойности. Само за октомври износът за трети страни расте с близо 23% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1,5 млрд. лева Вносът за първите десет месеца на 2012 г. от държави извън ЕС се увеличава с 12,8% на годишна база и е на стойност 17,3 млрд. лв. Така за периода януари-октомври външнотърговската сметка на България е на минус 3,4 млрд. лв. Въпреки отрицателното салдо страната отчита значителен скок на износа, а завишеният внос показва увеличеното потребление на стоки през последната година. Положителна е и тенденцията за промяна на профила на родния експорт. Българските компании търгуват все по-големи обеми със страни извън ЕС за сметка на намиращите се в рецесия държави от еврозоната. Така за първите 10 месеца на 2010 и 2011 година например България е пласирала продукция в Китай на стойност съответно 310 и 430 млн. лв. За настоящата година обаче експортът към втората най-голяма икономика в света е скочил неколкократно до близо 1 млрд. лв. Подобна е и тенденцията при търговията с Обединените арабски емирства (ОАЕ). Докато през предходните 2 години сме изнасяли стоки за едва 50 млн. лв., сега тази сума гони 200 млн. лв. Значителен ръст на експорта от над 10 на сто се наблюдава и при основния ни търговски партньор Турция. Изнесената продукция за южната ни съседка е на стойност 3,2 млрд. лв., което е с над 300 милиона повече от отчетените през октомври 2011 г. 2,89 млрд. лв.
Източник: Монитор (11.12.2012)
 
Жилищата в България стават все по-достъпни Кризата значително е подобрила достъпността на жилищата в България. Коефициентът на достъпност на средно по големина жилище у нас, с който се измерва с колко годишни дохода едно домакинство може да си позволи покупката на дом, се е понижил над два пъти през последните 5 години, сочат изчисления на МКБ Юнионбанк. По световните стандарти за достъпно се счита жилище, което може да се закупи с доходите на едно домакинство за период до три години. Към септември 2012 г. едно българско домакинство може да закупи жилище с доходите си за 3,2 години, докато в годините на строителния бум до 2007-2008 г. българското домакинство трябваше да вложи в жилище доходите си за 7 години. Очакванията на експертите на МКБ Юнионбанк са коефициентът за достъпност да се понижи още и през 2013 г. стандартно жилище да може да се купи с годишните доходи на едно домакинство за 3 години. Едновременно с подобряването на показателя за достъпност намалява и тежестта на средния размер ипотечен кредит като дял от трудовите доходи на домакинствата. Ако през 2007 г. вноските по ипотеката са „изяждали“ близо 45% от доходите на домакинствата, през 2012 г. за изплащането на ипотечен кредит отиват малко над 28% от доходите. Това се дължи както на спада в цените на жилищата и съответно по-малкия среден размер на ипотечен кредит, така и на плавно намаляващите лихви по кредити след 2009 г., посочват от банката. Експертите смятат, че в момента има предпоставки за засилване на инвестициите на гражданите, по-голямата част от които са насочени към сектора на имотите. Възпиращи фактори обаче са високата безработица, както и намалелите преки чуждестранни инвестиции, които бяха основен двигател на имотния пазар във ваканционния и бизнес сегмент. След близо четиригодишния период на изчакване и предпазливо поведение поради икономическата криза в цял свят и в България, може да се каже, че домакинствата с по-стабилни доходи и трайна заетост са адаптирали своите пазарни очаквания към новите реалности и започват да планират покупки на жилища, коментират от банката. Онези от тях, които освен че имат стабилни работни перспективи, са успели през изминалия период да заделят известни спестявания, вероятно ще се възползват от по-благоприятните за тях тенденции на имотния пазар и ще обмислят инвестиции в жилищни и други видове имоти, прогнозират експертите. Средните цени на жилищата в България продължават да регистрират спад, като за третото тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на 2009 г. понижението на цените е близо 14%, показват изчисления на банката на базата на данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предкризисните 2007 г. и 2008 г. този спад е доста по-голям. Сегашните цени на жилищата средно за страната са с 21% по-ниски от тези през 2007 г. и с цели 38% по-ниски спрямо ценовия пик, достигнат през третото тримесечие на 2008 г., показват още изчисленията на банката.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2012)
 
Стопихме се под 7 млн. Броят на населението в България се стопи под 7 млн. души, обявиха от Центъра по демографска политика. Според експертите, ако статистиката за брой на смъртността в България се е запазила за последната половин година, официално от вчера броят на населението в България започва с цифрата "6". Те връчиха и купа, с която титулуваха България за "абсолютен шампион" по намаляване на населението за последните пет години в световен мащаб. Причината е, че сме девети по смъртност в света, а по раждаемост сме в дъното на класацията. Мрачната статистика показва, че сме шампиони и по бедност, корупция, престъпност и смъртност от сърдечно-съдови заболявания.
Източник: Стандарт (12.12.2012)
 
Най-евтините хранителни продукти в Европа се продават в България Най-скъпите хранителни продукти в Европа се продават в скандинавските страни - Норвегия, Дания и Швеция - а най-евтините - в България, показват данни на Евростат, цитирани от БТА и ИТАР-ТАСС. При изчисленията са сравнени фактическите цени в Европейския съюз, Норвегия и Исландия без да се обвързват с равнището на заплатите. Като цяло стойността на продуктите, с изключение на рибата, и спиртните напитки в Норвегия е с 64% по-висока от средноевропейската, в Дания - с 36%, а в Швеция - с 20%. Цените на алкохола в Норвегия са по-високи със 166%, а Швеция е на четвърто място след Исландия и Финландия с 57% по-скъп алкохол. Шведските плодове и зеленчуци са на второ място по цени след норвежките, а рибата, сиренето и млякото са дори по-евтини в сравнение със средностатистическите цени в целия ЕС. Най-евтини хранителни продукти се продават в България, Румъния и Полша, където цените са с 30% под средните за ЕС. Не е скъпа храната и в балтийските страни, Чехия и Унгария. Приемливи са цените на храните в Холандия, Словения, Гърция и Великобритания, които са в средата на списъка на Евростат.
Източник: Дневник (12.12.2012)
 
По-евтините горива са довели до дефлация през ноември Цените на стоките и услуги са намалели с 0.1% през ноември спрямо предишния месе., а на годишна база инфлацията забавя темповете си до 3.8%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). По този начин годишните стойности на инфлацията се понижават трети пореден месец, което означава, че цените растат по-бавно спрямо съответните месеци на миналата година. В същото време през ноември имаме дефлация на месечна за първи от юни месец, когато сезонните фактори доведоха до поевтиняването на храните и транспорта. Данните на НСИ сочат, че най-много през ноември е поевтинял транспортът (- 1.7%), което е логично, като се има предвид спада на основните видове горива - дизелът с 2.4 на сто и бензин А95 с 4.1 процента. Причина за намаляването на тези цени стана свитото търсене на международните пазари на петрол, поради което котировките му паднаха. Това обаче е по-скоро корекция след поскъпването при горивата през лятото, което беше и един от основните фактори за необичайно високата за летните месеци инфлация - през юли беше отчетена инфлация от 1.5%. Тя беше и рекорд за последните четири години, като за последно инфлацията е била 1.5% на месечна база през октомври 2008 г. Освен транспорта, намаляват още цените на жилищното обзавеждане и домакинските уреди - с 0.4 на сто. През ноември е регистриран спад на цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти с 0.4 на сто, а са се увеличили тези на лекарските услуги с 0.1% и на стоматологичните услуги - с 0.9 процента. Макар и с по-бавно темпо, храните продължават да поскъпват. За месец цените им са се повишили с 0.3%, а най-голямо е увеличението при краставиците - с 14.7 на сто, картофите - с 4.6 на сто, и минералните води и безалкохолните напитки - с 1.5%. Освен храните, поскъпват цените на облеклата и обувките - съответно с 1.4 и 1.1%, водоснабдяването - с 1 процент, а такситата са увеличили цените си с 1.4 процента. Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени) през ноември дефлацията е 0.6%, а на годишна база има инфлация от 2.7%. От началото на годината по еврометодологията инфлацията е 2.5 процента.
Източник: Капитал (13.12.2012)
 
Трети сме по най-голям спад на промишленото производство в ЕС през октомври С намаление от 4.2% България се нарежда на трето място в ЕС по най-голям спад на промишленото производство през октомври на годишна база, сочат данните на Европейската статистическа служба "Евростат". По-зле от България по този основен икономически показател са единствено Ирландия (-16.2%) и Италия (-6.2%). Пред нас са страни като Холандия и Португалия (по -3.9%) и Германия (-3.8%). Най-голям промишлен растеж на годишна база отчитат Литва (+10.3%), Словакия (+8.1%) и Малта (+4.5%). През октомври 2012 г. спрямо същия месец на миналата година спадът на индустриалното производство в еврозоната е с 3.6%, а средно в целия ЕС - с 3.1%, т.е. спадът при нас е значително по-голям от средноевропейския. На месечна база през октомври спрямо септември най-голям е спадът в Естония (-5.3%), Холандия (-4.7%), Словакия (-3.9%) и Германия (-2.4%). Най-голямо увеличение отчитат индустриите на Португалия (+4.8%), Ирландия (+2.7%) и Полша (+1.9%). В България е отчетено намаление от 0.4 на сто. Новото свиване на промишленото производство през октомври се обяснява най-вече със силния спад на производството на стоки за трайно потребление (-3.8%) и на инвестиционни стоки (-3%). Производството на енергия е намаляло с 1.5%, а на продукти за междинно потребление - с 1.2%.
Източник: Класа (13.12.2012)
 
Емигрантите в ЕС пратили над 39 млрд. евро до родните си места през 2011 г. Обемът на изпратените у дома средства от емигранти през 2011 г., когато става въпрос за Европейския съюз достига 39.1 млрд. евро, сочат данните на Евростат. Според европейската статистиката се отчита повишение с 2% спрямо предходната година на пращането на пари от чужбина към вкъщи. Интересен факт е, че по-големият дял на паричния поток отива към страни, които не са в ЕС – близо 75%. Така този дял през 2011 г. в абсолютна стойност е 28,5 млрд. евро (ръст от 3%), а делът на пратени пари от емигранти от една страна-членка на ЕС в друга е 10,7 млрд. евро. Най-голям е делът на изпращани пари от Франция към друга държава – цели 9,7 млрд. евро, което е една четрът от обема на всички изпратени от емигранти пари в ЕС към тяхната родина. От Италия към други държави са изпратени 7,4 млрд. евро или 19% от целия обем, от Испания – 7,3 млрд. евро, от Германия – 3 млрд. евро и от Холандия – 1,5 млрд. евро. При Франция се наблюдава намаление на изтичащите средства спрямо 2010 година, но при Италия и Испания има покачване. Особено в Италия то е значимо - почти 1 млрд. евро. България се нарежда на предпоследно място по изтичане на капитал, изпратен от постоянно работещи у нас емигранти. Общият обем на изтекли средства е 7 млн. евро, като 2 млн. евро са били изпратени към друга европейска държава, а 5 млн. евро – към друга държава извън ЕС. У нас няма увеличение на изтичащите средства, но има преразпределение - повече пари се пращат към други страни-членки на ЕС, отколкото през 2010 година. За сравнение, от Гърция са изтели 922 млн. евро, а от Румъния - 168 млн. евро. И при двете държави има понижение на изтичащия паричен поток - с 159 млн. евро при Гърция и с 38 млн. евро - при Румъния.
Източник: Класа (13.12.2012)
 
Спад на потребителските цени с 0.1% през ноември През ноември се наблюдава лек спад на потребителските цени от 0,1% спрямо октомври, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Така инфлацията от началото на годината забавя ръста си до 3,8 на сто от 4% през предходния месец. Годишната инфлация за ноември 2012 г. спрямо ноември 2011 г. е 3,9%. Средногодишната инфлация за периода декември 2011 г.-ноември 2012 г. спрямо периода декември 2010 г.-ноември 2011 г. е 2,8%. През ноември са намалели цените на хранителните продукти: зеле - с 34,6%, цитрусови и южни плодове - с 10,5%, домати-с 6,4%, пипер - с 2,8%, моркови - с 2,4%. Ръст на цените се наблюдава при: краставици - с 14,7%, картофи - с 4,6%, зрял чесън - с 2,6%, зрял лук - с 1,9%, минерални води и безалкохолни напитки - с 1,5%, кашкавал - с 0,9%, птиче месо - с 0,9% и др. През ноември в групите на нехранителните стоки и услугите са се понижили цените на: автомобилен бензин А95 Н - с 4,1%, автомобилен бензин А98 Н - с 3,5%, дизелово гориво - с 2,4%, течни горива за битови нужди - с 2%. Увеличили са се цените на: газ пропан-бутан за - с 3%, облекло – с 1,4%, пътнически таксита - с 1,4%, климатични инсталации - с 1,3%, обувки – 1,1%, водоснабдяване - с 1% и др. През ноември е регистрирано намаление на цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти с 0,4%, а са се увеличили цените на лекарските услуги с 0,1% и на стоматологичните услуги с 0,9%.
Източник: Класа (13.12.2012)
 
Близо 90% от фирмите у нас вече имат достъп до интернет Делът на предприятията, които имат достъп до интернет, вече е 87,4%, показват данните на НСИ от изследванията на информационното общество в предприятията през 2012 г. Спрямо предходната година увеличението е с 0,5%. Същевременно значително се подобряват видът и скоростта на използваната връзка - 76,2% от фирмите използват фиксирана широколентова връзка, което е със 7,7% повече в сравнение с 2011 г. Почти половината предприятия (48,8%) поддържат своя уебстраница или уебсайт, отчитат още от НСИ. Информационно-комуникационните технологии се използват най-вече в големите компании (с над 250 заети лица), от които 98,3% имат достъп до интернет, докато в малките предприятия (с 10-49 заети) този дял е 85,7%. През 2012 г. всеки четвърти служител (26,7%) използва компютър поне веднъж седмично за изпълнение на служебните си задължения, а на 22,5% от заетите е осигурен достъп до интернет, като в сравнение с 2011 г. има увеличение съответно с 0,9% и 1,1%. Делът на хората, които пазаруват онлайн, нараства двойно по-бързо отколкото на общуващите чрез интернет с администрацията, сочат още данните от последното проучване на Националния статистически институт (НСИ) за разпространението на интернет през 2012 г. Броят на хората, които са решили да търсят административни услуги онлайн, за година се увеличава с 1.2 процентни пункта. В една четвърт от случаите гражданите търсят информация в уеб сайтовете на институциите, 13.2% са изтеглили формуляри, а 11.3% са ги изпратили попълнени в електронен вид. По-бързо - с 2.5 пункта за година, нарастват пазаруващите онлайн. През последните 12 месеца всеки десети във възрастовия диапазон 16-74 години е извършил покупка чрез интернет. Най-често се поръчват дрехи и спортни стоки (63.6% от покупките), следват поръчките, свързани с пътувания и хотелските резервации (31.3%) и покупките на книги, списания, вестници или електронни материали за обучение (25.9%). Над половината от домакинствата (50.9%) в България вече имат достъп до интернет като почти всички (50.8%) са си осигурили широколентов достъп, показват статистическите данни. За година броят на домовете с интернет е нараснал с 5.9 процентни пункта, а на потребителите с широколентов достъп - с 11 пункта. Сравнението с данните от 2008 г. сочи, че броят на семействата с достъп до интернет се е удвоил, а използването на широколентова връзка е нараснало с 30%. Най-широко - в близо 60% от домакинствата, интернет е разпространен в Югозападния район, в който влиза и София, а най-слабо е покритието в Северозападна България - едва 38.2%. За година броят на редовните интернет потребители се увеличава с 3.9% и вече над половината от хората във възрастовия диапазон 16 - 74 години използват редовно удобствата на глобалната мрежа.
Източник: Класа (14.12.2012)
 
Без достъп до интернет са 12.6% от фирмите Според изследване на Националния статистически институт (НСИ) 12.6% от българските фирми нямат достъп до интернет, а 51.2% не поддържат своя уеб страница. Дори сред най-големите компании с над 250 работници има 0.7%, които са извън глобалната мрежа. От малките дружества с до 50 служители делът е 14.3%. Трима от всеки четирима работещи не използват компютър по време на работа или поне това им се налага по-рядко от веднъж седмично, а четири пети от служителите нямат достъп до интернет. Спрямо 2011 г. делът им намалява с около 1 на сто. Компаниите увеличават продажбите по интернет, но свиват покупките, сочат резултатите. За година онлайн продажбите на българските компании нарастват с 1.1 процентни пункта до 4.2 млрд. лв., докато покупките са едва за 1.9 млрд. лв., сочат статистическите данни. Компаниите, които прибягват до електронна търговия са под 8 на сто. Сред електронните административни услуги, които бизнесът ползва, най-разпространено е изтеглянето и изпращането на формуляри, достъпно за близо 90% от компаниите. 73% пък твърдят, че успяват да се възползват изцяло от услуга по интернет. През миналата година процентът им беше под 60 на сто. Най-слаба популярност сред бизнеса има публичната електронната тръжна система - само едно от всеки десет дружества я ползва за достъп до документи и спесификации. Разходите на компаниите за информационни и комуникационни технологии достигат 2.576 млрд. лв. през 2011 г., сочат резултатите от последното изследване по тази тема, което се провежда на всеки две години. Всеки десети лев е вложен в лицензиран софтуер. Половината от парите е за ИТ услуги (управление на мрежата, дизайн, поддръжка и ремонт, пренос на данни), една трета е за стоки (компютри, сървъри, принтери, скенери, дискове, ПОС терминали, банкомати, телефони, охранителни и противопожарни системи).
Източник: Дневник (14.12.2012)
 
БВП на човек от населението в ЕС е най-нисък в България Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, изразяващ се в покупателна способност, през 2011 г. е бил най-нисък в България (46*) и най-висок в Люксембург (271*), показват данни на Евростат. Холандия, Ирландия, Австрия, Швеция, Дания и Германия са с между 20% и 30%, а Белгия и Финландия с между 10 и 20 на сто над средното равнище в ЕС. Румъния и България са съответно 50 и 55 на сто под средното. Великобритания и Франция са регистрирали БВП на глава от населението от почти 10% над средното за ЕС, а Италия и Испания са били около средното равнище. Ефективното индивидуално потребление (ЕИП) на човек през 2011 г. в страните - членки на ЕС, е варирало между 45% и 140% от средното за блока. През 2011 година ЕИП е било с 40% над средното в ЕС в Люксембург (140) и с 55% под средното в България (45). Докато БВП на човек отразява нивото на икономическата активност, ефективното индивидуално потребление на човек е алтернативен показател, описващ състоянието на материално благоденствие на домакинствата.
Източник: Дневник (14.12.2012)
 
Емигрантите в ЕС са изпратили повече пари към страните си през 2011 г. В Европейския съюз парите, изпращани от емигранти към собствените им страни през 2011 г., са били с 2% повече, отколкото през 2010 г., или общо 39.1 милиарда евро, съобщи Евростат. По-голямата част от тях е отишла към страни извън ЕС - 28.5 милиарда евро през 2011 г., докато изпратените от една държава членка към друга са 10.7 милиарда евро за същия период. България е на предпоследно място като общият обем на средствата, изпратени от работещи в страната емигранти е 7 милиона евро. От тях 2 милиона евро са били изпратени към друга държава членка на ЕС, а 5 милиона евро – към страна извън блока. Няма промяна в обема на средствата спрямо 2010 г., но сега се пращат повече пари към други държави членки на ЕС. Най-голям е делът на средствата, изпратени от Франция (9.7 милиарда евро, или 25% от обема на всички изпратени пари от емигранти), Италия (7.4 милиарда или 19%), Испания (7.3 милиарда или 19%), Германия (3 милиарда или 8%) и Холандия (1.5 милиарда или 4%).
Източник: Дневник (14.12.2012)
 
НСИ: Населението на България ще намалее с 2 млн. души до 2060, но София ще расте До 2060 г. населението на страната ни ще намалее с близо 2 млн. души, сочат данни от последно изследване на Националния статистически институт (НСИ), което проследява броя на жителите у нас, предаде БТА. Националната статистика прогнозира няколко варианта на развитие на населението в България, като според първия сценарий през 2060 г. броят на живеещите у нас българи ще бъде 5,3 млн. За справка по време на последното преброяване регистрираните живеещи у нас са общо 7,3 млн. души. Вторият сценарий за демографското развитие на страната има по-оптимистичен характер и според него се предвижда у нас през 2060 г. да има 5,7 млн. души. Според третия сценарий, който е и най-песимистичният, след около половин век населението на страната ни ще се „стопи“ с около 2,2 млн. и така жителите на държавата ни ще бъдат едва 5,1 млн. души. Много интересни са изводите по области. Населението в област София-град ще се увеличи с 45% до 1,87 млн. души през 2060 г., показват изчисления на Investor.bg на база прогнозни данни на НСИ. В периода до 2060 г. населението на областите Смолян, Ловеч и Разград ще се стопи с 2/3. Много от областите преживяха рязък спад на населението от 1990 г. насам и новото намаление просто ще ги направи икономически мъртви. Със спад от 14% за 49 годишния период ще бъде област Варна, следвана от спад с 21% при област Бургас и с 36% в населението на област Пловдив. Според ООН населението на България се топи най-бързо в света. България е и сред 5-те страни в света с най-застаряло население през 2009 г. По този показател сме се наредили до Япония, Германия, Италия и Швеция. Според експерти в НСИ през 2060 г. на 100 българи в работоспособна възраст (от 14 до 65 години) ще се падат 84 неработоспособни българи (деца до 14 години и възрастни хора над 65 години). Същевременно прогнозата за по-близката 2015 г, пък е, че на 100 работоспособни българи ще се падат по 52-ма души в неработоспособна възраст. Анализ на Евростат за големината и гъстотата на населението по света отчита, че в началото на 2010 г. на планетата са живеели над 7 млрд. души. Населението обаче продължава да расте, като днес приблизително е 7 млрд. и 60 милиона души. Прогнозните данни на Евростат са, че през 2060 г. населението на света ще надхвърли 9,6 млрд. души, което представлява увеличение с близо 39% в сравнение с 2010 г. Страните от Г-20 формират 9,8% от световното население, САЩ - 4,5%, държавите от Европейския съюз - 7,3%, Индонезия - 3,5%, Бразилия - 2,8%, а останалия свят - 34,9%. Най-гъсто населени са Китай и Индия, като заедно техните жители формират 37,2 на сто от населението на света. 7 от 10-те най-големи агломерации в света се намират в Азия. Безспорно лидерство държи японската столица Токио с население над 35 млн. души. Следват индийската столица Делхи с над 20 млн. души, Мексико, Ню Йорк, Сао Паоло и Шанхай с по около 20 млн. души всеки, Мумбай, Пекин и Дака - между 15-20 млн. души. Най-слабо населеният град в челната десетка е Калкута, където живеят под 15 млн. жители.
Източник: Инвестор.БГ (14.12.2012)
 
Заетостта в еврозоната и в ЕС намалява Броят на заетите в еврозоната и в целия Европейски съюз намалява с 0.2% през третото тримесечие спрямо предходното, съобщи Европейската статистическа служба "Евростат". Данните са сезонно изгладени. Спрямо юли - септември 2011 г. спадът на заетостта е съответно с 0.7% и 0.5%. Тенденцията се проявява в повечето сектори - най-вече в строителството (-1.5% в еврозоната и -1.3% в целия ЕС спрямо предишното тримесечие и с -5.2% и -4.1% спрямо същия период на 2011 г.). Спадът във финансите и застраховането в еврозоната е с 0.8% за тримесечието и с 1.6% за годината, а общо за ЕС - съответно с 1% и 1.1%. Спад на заетите има и в промишлеността, земеделието, търговията и транспорта. Разчетите на европейските статистици сочат, че през третото тримесечие на 2012 г. 222.6 млн. жени и мъже са имали работа, от които 146 млн. в 17-те страни - членки на еврозоната. В България през третото тримесечие на годината показателят не се е променил спрямо предходното, а спрямо същия период на миналата година се е понижил с 1.5%, сочат данните на "Евростат".
Източник: Дневник (15.12.2012)
 
Евростат: Инфлацията през ноември в България е 2,7% През ноември 2012 г. годишната инфлация в България е 2,7%, показват изнесените днес данни на Европейската статистическа служба (Евростат). Показателят намалява спрямо октомври, когато беше 3%. Същевременно месечната инфлация също намалява, като сега се отчита спад от 0,2%. Годишната инфлация в еврозоната е 2,2% през единадесетия месец на годината. Това е намаление спрямо октомври тази година, когато инфлацията беше 2,5%. Година по-рано нивото беше 3%. Същевременно месечната инфлация през ноември за страните от валутния съюз е -0,2%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през ноември тази година е 2,4%. За 27-те страни-членки също се отчита спад в равнището на годишна спрямо предходния месец, като през октомври нивото на инфлацията е 2,6%. През 2011 г. тя е била 3,3%. Месечната инфлация в ЕС през ноември 2012 г. е -0,1%. На годишна база най-ниските нива на инфлация се наблюдават в Гърция (0,4%), Швеция (0,8%) и Кипър (1,4%), а най-високите в Унгария (5,3%), Румъния (4,4%) и Естония (3,8%). Сравнено с октомври годишната инфлация спада в 24 страни-членки и нараства в една и остава на същото ниво в една държава.
Източник: econ.bg (15.12.2012)
 
Всеки четвърти тъне в мизерия Линията на бедност е 283,75 лв. на човек на месец, обявиха от Националния статистически институт. Под този праг на бедност през 2010 г. остават 1,673 млн. българи, или 22,3% от населението на страната. Линията на бедност се определя като 60% от средния за страната доход на човек от домакинствата. Оказва се, че заради кризата и намаляването на доходите линията на бедност пада през 2010 г. с 3,8%. И въпреки това делът на бедното население нараства (през 2009 г. под прага на бедност са 1,56 млн., души или 20,7% от населението). Същевременно през 2010 г. разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението се увеличава. 52% от хората, които попадат под прага на бедност, са безработни. Но се увеличава броят на хората, които работят и въпреки това са бедни - 8,2% от българите, които попадат под прага от 282 лв. В групата на бедните влизат и много пенсионери, студенти и домакини.
Източник: Стандарт (15.12.2012)
 
Разходите за заплати се увеличават с 6,6% през третото тримесечие Почасовите разходи за заплати, които правят българските работодатели, се покачват с 6,6% през третото тримесечие, показват данните на Евростат. Като цяло разходите за труд са с 5,9% по-високи спрямо същото тримесечие на 2011 година. Показателят разходи за труд има два компонента и измерва средствата отделени за работна заплата и другите разходи на работодателите. Основната причина за увеличаването на разходите е секторът на услугите, показа още статистиката. Според данните разходите за заплати в този икономически сектор се увеличават с 11,7%. Ръст има и в индустрията, където увеличението на разходите за заплати е в рамките на 3,3%, докато в строителството има спад в рамките на 0,9%. Като цяло разходите, които работодателите правят за заетите в сектора на услугите се увеличават с 11,2%, в индустрията – с 2,3%, а в строителството намалението достига 0,9%. Най-голям ръст на почасовите разходи за труд в ЕС записват Естония (+7,6%) и Румъния (+7,2%), докато най-бавен е темпът в Кипър и Холандия, където е отбелязан ръст от 0,5%. В Словения пък им понижение на разходите за труд в рамките на 0,8%. В разходите за труд освен заплати се включват и изплатените през отчетения период бонуси, отпуски, както и възнаграждения под формата на храни, напитки или използването на служебни автомобили. В тях обаче не се включват разходите за обучения на служителите. Разходите, различни от заплати и надници, са социалните вноски и данъците, които работодателите правят за своите служители.
Източник: Инвестор.БГ (18.12.2012)
 
Евростат: Заплатите в България нарастват с 6,6% В България разходите за труд на работодателите за отработен човекочас през третото тримесечие на тази година се увеличават на годишна база с 5,9%, показват данните на Европейската статистическа служба (Евростат). Два са основните компоненти на трудовите разходи – заплати и разходи, несвързани с изплащането на заплати. Що се отнася до промяната в заплатите за отработен час, то в България те се увеличават с 6,6% през третото тримесечие на тази година, а компонентът на другите трудови разходи нараства с 2,3%. Отчита се увеличение спрямо предходното тримесечие. През вторите три месеца на 2012 г. ръстът беше в рамките на 4,8 на сто, от които 5,8 ръст на изплатените възнаграждения за час и 0,1% на другите разходи, показват данните на Евростат. Според предварителните данни на НСИ, 5,9% беше увеличението на трудовите разходи на работодателите. Същевременно разходите за труд на човекочас в еврозоната са се покачили с 2% през годината до края на третото тримесечие на 2012 г. Това е ръст спрямо 1,9% увеличение, регистрирано през второто тримесечие на тази година.
Източник: econ.bg (19.12.2012)
 
България излезе начело в ЕС по ръст на строителството България е регистрирала най-висок растеж (+5,7%) в строителството на годишна база в Европейския съюз и втори по големина след Великобритания през месец октомври, сочат данните на Евростат. Обемът на строителство в еврозоната като цяло през октомври 2012 г. се е свил с 1,6% в сравнение с предходния месец, сочат данните на Евростат. Спадът спрямо октомври 2011 г. е достигнал 4,1%. Според преразгледаните данни на Евростат, обемът на строителство в еврозоната през септември спрямо предходния месец е намалял с 1,3%. По-рано беше съобщено за свиване с 1,4%. На годишна база септемврийският спад е нараснал до 3,8%, а не е 2,6%. В 27-те страни-членки на Европейския съюз строителството през октомври отбеляза ръст от 1,6% в сравнение с предходния месец. На годишна основа обаче е регистриваро намалени от 4,4%. Сред държавите-членки на ЕС, за които има данни за октомври, строителната дейност е регистрирала спад на месечна база в девет и ръст в шест страни. Най-голямо свиване е регистрирано в Словения (-21,1%), Германия (-5,3%) и Швеция (-4,7%). Най-голям растеж е отбелязан във Великобритания (+11,7%), България (+2,2%) и Италия (+1,9%). Спрямо октомври 2011 г. строителството се е свило в 12 държави и е нараснало само в три държави от Евросъюза. Най-драстичен е спадът в Португалия (-19,1%), Словения (-15,5%), Словакия (-12,8%) и Италия (-12,1%). Най-висок растеж е отбелязан в България (+5,7%), Испания (+3,4%) и Унгария (+1,3%).
Източник: Класа (20.12.2012)
 
Дефицитът в бюджета ще е под планирания Въпреки потъването в Европа и предстоящите избори България продължава да пази линия на финансова стабилност. Това показват и прогнозите за края на бюджетната 2012 г. Изпълнението на държавния план ще е по-добро от предварително заложеното, твърдят източници от Министерството на финансите - дефицитът ще е около 900 млн. лв., или 1.1% от БВП. Това е с 200 млн. лв. под планираното в началото на годината. Причина за по-доброто представяне са събраните допълнителни приходи от ДДС от около 200 млн. лв. и задържането на разходите до планирания им размер от 29.8 млрд. лв. Ако прогнозата за края на годината се реализира, дупката в бюджета ще е с 40% по-малка спрямо миналогодишната, когато дефицитът на касова основа беше почти 1.6 млрд. лв., или 2.1% от БВП. Положителна новина на фона на 2011 г. е, че недостигът в бюджета на Държавното обществено осигуряване (за пенсии, социални помощи и обезщетения държавата превежда най-големи суми, които събира през републиканските данъци) ще е 4.6 млрд. лв., което е по план и няма да се налагат извънредни доплащания. За сравнение, планираният за 2013 г. дефицит е по-голям (1.1. млрд. лв., или 1.3% от БВП) и може да се окаже, чедържавата прекъсва процеса на фискална консолидация. Източници от Министерството на финансите коментираха, че до момента няма планове догодина да се ускорят държавните инвестиционни разходи така, че плащанията да се направят преди изборите. Това според анализатори ще е по-скоро полезен ход, защото предизборното харчене може и да се отрази добре на икономиката в краткосрочен план, но ще остави следващото правителство пред дилемата или да актуализира бюджета, или да не предприема повече инвестиции от направените до средата на годината. Все още не е ясно дали Европейската комисия ще възстанови преди 31 декември направените вече междинни плащания от правителството към изпълнителите на европроекти. До момента държавата е разплатила над 100 млн. евро със средства на българските данъкоплатци. От Министерството на финансите обаче са категорични, че Брюксел ще възстанови авансовите плащания, защото няма констатирани нарушения и на България не са наложени финансови корекции. Въпросът обаче е дали преводът ще се забави до януари, или ще пристигне преди края на годината. В лошия сценарий, при забавяне на трансфера от ЕК, в края на 2012 г. фискалният резерв ще е около 5.9 млрд. лв., а оптимистичният вариант е към 31 декември той да надхвърли 6.1 млрд. лв. Освен на касова основа изпълнението на бюджета се следи и на начислена - това е по европейската методология, която е на база договорените разходи. При нея трансферите от структурните фондове не се отчитат. Така бюджетният дефицит, измерен по критериите на Евростат, също се очертава да е около 1.1% от БВП. Причината е, че просрочените държавни задължения, които се включват в сметката, са на най-ниското равнище от началото на кризата – около 286 млн. лв. по данни от септември, а за изминалите три месеца са разплатени стари дългове за десетки милиони. Според последните данни на финансовото министерство към края на септември правителството е имало просрочия от 111 млн. лв., а забавените плащания на общините са били за 175 млн. лв.
Източник: Капитал (21.12.2012)
 
Разходите за труд се покачват с почти 6% Разходите за труд на работодателите са нараснали с 5.9% през третото тримесечие на годината спрямо същия период на предходната, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-висок е ръстът в сектор услуги - 11.2%. В сравнение с ЕС показателят разходи за труд в България расте сравнително по-бързо. За същия период средно за всички 27 страни номиналните разходи на работодателите за труд са се увеличили с 3.9%, показват данните на Евростат. Един от аргументите, с които икономистите обясняват нарастването на разходите за труд в условията на криза, е освобождаването на нискоквалифицирани кадри за сметка на тези с по-високо образование. Причината е, че фирмите се стремяха да оптимизират своите разходи, но предпочетоха да запазят кадрите с по-голям опит, които обикновено получават и по-високи трудови възнаграждения. Ако разходите за възнаграждения се увеличават с по-бързи темпове в сравнение с производителността на труд, икономиката губи конкурентоспособност. През третото тримесечие на годината произведеният БВП за един час нараства с 2.4% спрямо юли-септември на 2012 г., което е над двойно по-малък ръст спрямо този на разходите за труд. Нарастването на производителността на труда обаче също се дължи отчасти на механичен ефект. Заради непрекъснатия спад на заетостта от началото на 2009 г. насам на практика по-малко хора произвеждат същия или дори повече БВП. Тази тенденция беше най-силно изразена през 2011 г. През второто тримесечие на миналата година произведеният БВП за един час се е увеличил с рекордните 8.3% на годишна база по данни на националната статистика. По-подробна разбивка по браншове показва най-голямо увеличение за поредно тримесечие при търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети. Там разходите за труд растат със 17.7%, а тези за възнаграждения - с 18.2 на сто. Това беше секторът рекордьор и през второто тримесечие, когато увеличението беше с 16.3%. В индустрията пък увеличението е значително по-скромно - с 2.5%. В строителството работодателите дори са заплащали с почти 1% по-малко за отработен час спрямо периода юли-септември 2011 г. През второто тримесечие спадът в този сектор беше по-сериозен - 2.1% на годишна база.
Източник: Капитал (21.12.2012)
 
Всеки шести работещ в Европейския съюз е получавал ниска заплата през 2010 година, или 17 на сто от всички работещи, докато в България делът на ниските заплати е 22 на сто, показват данни на Евростат, цитирани от БТА. В същото време в България е най-нисък прагът, определящ ниската заплата - 1 евро на час, спрямо 1.3 евро в Румъния, 3.4 евро в Португалия, 16.6 евро в Дания или 12.2 евро в Ирландия. Най-голям е делът на ниските заплати в Латвия (27.8 на сто), в Литва (27.2 на сто), в Румъния (25.6 на сто) и в Полша (24.2 на сто). Най-малък процент работещи с ниски заплати има в Швеция (2.5 на сто), Финландия (5.9 на сто), Франция (6.1 на сто), Белгия (6.4 на сто) и Дания (7.7 на сто). Все още има големи разлики между заплащането на мъжете и жените в ЕС, отбелязва Евростат. Средно за в 27-те страни членки 21.2 процента от жените през 2010 година са получавали ниски заплати спрямо 13.3 на сто от мъжете. Във всички страни членки, с изключение на България, съотношението при жените с ниски заплати е по-голямо, отколкото при мъжете. В България заплати под 1 евро на час са получавали 40.7 процента от слабо образованите и 5.7 на сто от висшистите, докато при хората с ниско заплащане през 2010 година 36.9 на сто са били на срочни договори, а 20.4 на сто - на постоянни.
Източник: profit.bg (21.12.2012)
 
Търси се: заетост Когато стигнеш дъното, пътят е само нагоре. Дългоочакваният момент на достигане на най-ниската точка на пазара на труда обаче вероятно все още не е дошъл. Само за 2012 г. са изгубени почти 20 хил. работни места според данните на Националния статистически институт (НСИ). Като погледнем назад, това наистина е сравнително по-добре, отколкото в началото на 2010 г., когато без работа останаха над десет пъти повече хора. Статистиката обаче все още е с отрицателен знак и пазарът на труда продължава да стагнира. Донякъде това е нормално - заетостта по принцип реагира последна на положителните сигнали в икономиката. Причината е, че работодателите наемат нови служители едва след като се почувстват сигурни за бизнеса си. Или казано на езика на икономистите - когато останалите макроиндикатори започнат да се движат в положителна посока. Очакванията на икономистите обаче са по-скоро песимистични - през новата година ръстът на заетите да замръзне на нулата, т.е. едва ли и през 2013 г. може да се очаква да бъдат създадени много нови работни места. Дори и най-оптимистичните прогнози са за съживяване на пазара на труда едва в последното тримесечие на 2013 г. "Заетостта е единственият макроикономически индикатор, при който все още няма подобрение", коментира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. "Най-добрият сценарий за догодина е заетостта да замръзне. Песимистичният вариант е тя да продължи да спада бавно и през следващата година", добавя той. Подобно е мнението и на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него през 2013 г. заетостта най-вероятно ще продължи да спада. A при очакван ръст на БВП от около 1% догодина възстановяване на пазара на труда може да се очаква чак през 2014 г. Една от причините е, че по време на кризата повечето работодатели се насочиха към оптимизация и освобождаване на служители. Именно тогава ръстът на производителността достигна най-бързи темпове - около 8.3% през второто тримесечие на 2011 г., защото по-малко хора произвеждат същия продукт. Връщането на заетостта към предкризисните нива зависи и доколко работодателите са готови да инвестират в разширяване на производствените си мощности. А това е по-бавен процес в година, когато икономическият растеж е минимален. "С малко закъснение след увеличение на инвестициите може да очакваме и подобрение на заетостта", каза Калоян Стайков. Официалните прогнози за пазара на труда през 2013 г. не са по-оптимистични. В доклада към бюджет 2013 г. например се посочва, че броят на заетите през годината ще се стабилизира на нивото от 2012 г., а слабо нарастване на броя работни места може да се очаква чак в края на 2013 г. От Международния валутен фонд (МВФ) през октомври пък прогнозираха, че ръстът на БВП няма да е достатъчен, за да подобри пазара на труда, и очакванията са безработицата да се задържи на нивата си от тази година - около 12.4%. От Европейската комисия дори са малко по-песимистично настроени и очакват през следващата година безработицата в България да стигне 12.7% (колкото е и прогнозата им за тази година), а през 2014 г. да спадне минимално – до 12.5%. Според повечето анализатори обаче заетостта е по-показателен индикатор за това какво се случва на пазара на труда, отколкото процентът на безработица. Обикновено пазарът на труда започва да се възстановява едва след като икономиката тръгне на нормални обороти. Обратното обаче също е вярно, защото вътрешното потребление в момента е основен двигател на растежа. За да харчат повече обаче, домакинствата трябва да се чувстват сигурни, че ще запазят своите работни места и доходи. Така се получава един омагьосан кръг. "Спадът на заетостта е проблем и от гледна точка на възприятието на домакинствата за икономиката. Те няма да взимат заеми и да реализират нови проекти, докато не са спокойни за запазване на работата си. Това пречи на ускоряването на растежа," обясни Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Решаването на проблема с безработицата обаче не е просто въпрос на "излекуване" от финансовата криза. В България той в известна степен се е превърнал в хроничен. Причината е, че учебните заведения не смогват или не искат да се приспособят, за да произвеждат необходимите на бизнеса специалисти. Според изчисленията на компаниите от IT бранша само след три години – към 2015 г., секторът ще се нуждае от над 20 хил. нови софтуерни специалисти. Според друг анализ на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) пък, един софтуерен инженер само за четири години може напълно да се отдалечи от новите тенденции в своята област, ако не се квалифицира постоянно. Динамиката на пазара и напредъкът в технологиите на практика постоянно изпреварват знанията, придобити в гимназията или университета. А "производството" на кадри по-често зависи от това какви преподаватели, а не какви работодатели има. Държавната политика също може да има ефект върху пазара на труда. Наливането на публични пари в частния сектор обаче може да помогне единствено когато ефектът е мултиплициращ. Когато проблемът е структурен, са необходими реформи - най-вече в образователната система. За да може хората, които излизат от скамейките, да не трябва да се обучават отново и наново - този път обаче на работните си места.
Източник: Капитал (02.01.2013)
 
Търговията на дребно: Близо до точката на замръзване На търговците на дребно определено не им е нужен гадател, за да прогнозират що за година им готви съдбата. На фона на прогнозите за минимален икономически ръст в България и продължаващо свито потребление в цяла Европа очаквано представителите на ритейл сектора в страната са по-скоро песимистично настроени за предстоящата година. Оптимизъм, но много сдържан, прозира в мненията на някои от по-едрите участници в сектора, до които "Капитал Daily" се допита за плановете и прогнозите им през 2013 г. Думата експанзия обаче не присъства в речника на вече утвърдените вериги и марки, а новите попълнения на българския пазар ще се броят на пръсти. Това не е изненада. Представеното наскоро проучване на консултантската компания CBRE за нагласите в ритейл сектора сред 100 водещи марки в Европа показа значителен спад в активността на търговците въобще - едва 16% от тях планират над 40 нови обекта догодина, или с една четвърт по-малко в сравнение с година по-рано. Източна Европа като цяло остава извън плановете за разширение на повечето от търговците на дребно, като регионът е интересен за под 10% от запитаните. Резултатите за България са още по-негативни - нови обекти тук планират под 5% от участвалите в проучването. Цифрата е малка, но по-показателна е тенденцията – за миналата година нови обекти в страната са планирали около 19% от търговците. При това четирикратният спад идва във време, когато се очаква и отварянето на три мола в София – Paradise Center, Sofia Ring Mall и MegaMall. Краят на приказката "Търговците бяха много предпазливи през изминалата година. Такива ще бъдат и през следващата. Позиционирането в молове вече не е гаранция за успех. Помните какъв огромен интерес имаше към всеки нов обект и търговците се надпреварваха да влязат в него. Сега, в условията на много повече обекти, на продължаващи икономически трудности и незапомнено свиване на потреблението, търговските центрове се пълнят трудно", казва Мариан Колев, председател на Българската ритейл асоциация. Показателен е фактът, че откриването на гигантския Paradise Mall в София, което бе планирано за края на 2012 г., ще се забави именно поради трудности с отдаването на всички търговски площи в него. Според Колев търговците масово изчакват, а тези, които все пак решават да отворят обекти в моловете, не разчитат на краткосрочни ползи и бърз успех. Те по-скоро се възползват от изгодните в момента наеми с надеждата, че все някога ще дойдат по-добри времена за потреблението и в дългосрочен план решението ще бъде правилно. Проблемът с потреблението За момента обаче Колев е песимист. "Толкова продължително свито потребление не помним вероятно от 90-те години насам, а фалитите вече са ежедневие. Някога с колегите ми преживявахме лично затварянето на всеки един обект. Сега сякаш претръпнахме", споделя той. По думите му показателно е, че всеки месец ставаме свидетели на поредния рекорд в обемите на спестяванията на българите. "Въпреки твърденията на политическата класа, че ситуацията ев България е стабилна, че страната е фискалният отличник на Европа и т.н., българите спестяват, защото в тях има тревожност и несигурност", смята той. По думите му, за да получат хората стимул да харчат, трябва да се промени нещо много съществено, да се случи "голямо икономическо събитие", каквото той не очаква. "Говоря за събитие от ранга на истинска реформа, която да внесе някаква сигурност и устойчива посока на развитие. За съжаление за последните над три години се убедихме, че правителството не е склонно да предприеме подобни реформи", казва Колев. Тенденцията за свито потребление е факт в цяла Европа, където последните данни на Евростат показват, че потребителите все повече ограничават разходите си. В България данните са противоречиви, особено за втората половина на годината, когато в няколко последователни прегледа статистиката посочваше спад на продажбите на дребно, а националните сметки - лек ръст на потреблението. "Честно казано, не знам дали някой вярва на тези данни. По-важно е какво показва личният ни опит, а той говори за пасивност", казва Мариян Колев и притеснено споделя как повечето членове на асоциацията, а и други търговци тотално са "зазимили" всякакви планове. "На никой не му минава и мисъл за разширение, за развитие, за инвестиции", споделя той и добавя полу на шега: "Е, поне кръчмите са пълни. Но нали знаете, че и това е негативен знак." На фона на растящите цени на основните суровини, влагани в производството на хранителни продукти, както и на цените на горива, електроенергия и други разходи, очакванията на хранителните вериги за потреблението през идната година са сдържани. От Lidl се надяват все пак, че заради бюджетните промени, които ще влязат в сила през 2013 г. - повишаване на пенсиите и минималната заплата, потребителите ще разполагат с малко повече средства за ежедневни покупки. Колегите им от "Кауфланд" пък директно заявяват, че по-скоро очакват запазване на тенденциите за свито потребление. Предпазливостта им се потвърждава и от плановете за годината. "Кауфланд" - веригата с най-големи обороти у нас и над 40 обекта, планира едва между 2 и 3 нови хипермаркета през 2013 година. От Lidl пък твърдят, че планират да се разрастват, без обаче засега да посочват къде и с колко. В момента веригата има над 60 магазина. Икономическите трудности и спестовните настроения на потребителите са допълнителен фактор, който забавя динамиката на сектора, но и без това той вече е много по-слабо активен, защото пазарът е сравнително наситен. По активни ще бъдат тези, които имат да догонват – например най-новата в България верига – Carrefour. Тя успя да покрие целите си за отминалата година и в момента оперира със 16 хипер- и супермаркети. Като брой обаче те са значително по-малко от тези на конкурентите и веригата ще продължи да се разраства, макар че засега не е оповестила публично целите си. Един от малкото известни нови хипермаркети на Carrefour ще е този, който ще заработи след откриването на софийския Paradise Center. Когато дрехите отеснеят И докато хранителните вериги търгуват със стоки от първа необходимост и очакваните от следващата година по-високи пенсии и минимална заплата вероятно ще бъдат от значение за тях, по друг начин стоят нещата за търговците на по-дълготрайни стоки - именно от тях се лишават потребителите, когато имат трудности. Според статистиката в България за една година най-много са се свили покупките на облекла и обувки – с над 16.1%, и битова техника и мебели - с над 12.3%. През отминалата година в България активно навлязоха няколко дълго чакани от потребителите марки като H&M и британската Debenhams, която дебютира в Bulgaria Mall с концепцията на т.нар. department stores – търговски обекти от типа на универсалните магазини. През следващата година експанзията на шведската модна верига се очаква да продължи. За момента обаче е ясно само откриването на обект в строящия се мол Paradise Center. Много малко нови модни брандове ще навлязат на пазара догодина. Един от тях е Decathlon. След години на наблюдение на българския пазар френската верига за спортни продукти най-после реши да отвори си първия обект в София през септември, а строителството вече тече в местността Камбаните. Решението на Decathlon е стратегическо - Балканите са сред малкото европейски региони със слабо присъствие на френския бранд. ИТ продуктите движат пазара на техника На пазара на най-трайните стоки – техника и мебели, ситуацията би трябвало да е още по-трудна. Въпреки това настроенията тук са по-скоро умерено оптимистични. Съсобственикът на "Технополис" Божидар Колев и управляващият съдружник на "Зора" Стефан Милушев споделят, че отминалата година е била по-скоро успешна и имат подобни очаквания и за следващата. По думите и на двамата мениджъри ръстовете на пазара се дължат основно на IT продуктите - лаптопи, таблети и т.н., които компенсират спада при други групи стоки. Те очакват тенденцията да продължи и през 2013 г. Що се отнася до пазара на мебели в страната, то управителят на ИКЕА Тео Муратидис няма очаквания за сериозни промени в потребителските настроения. Все пак прогнозите на компанията за пазара като цяло са за лек ръст от порядъка на 1% през 2013 г. Целите й пък са да изпревари този ръст, като разчита на лоялността на потребителите си. Засега от ИКЕА все още не са готови да обявят кога ще бъде готов очакваният втори обект на компанията във Варна и къде точно ще се намира, но споделиха, че вече имат сключена сделка за покупката на парцела.
Източник: Капитал (02.01.2013)
 
Производствената инфлация расте с 6,4% на годишна база Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2012 г. е с 0.1% над равнището от предходния месец, показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ)*. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1.0% и в преработващата промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на напитки - с 1.8%, при това на облекло, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.5%. Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения. На годишна база обаче ръстът на цените е по-значителен. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2012 г. нараства с 6.4% в сравнение със същия месец на 2011 година. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 5.5%, в преработващата промишленост - с 5.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.9%. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо ноември 2011 г. е отчетено при производството на тютюневи изделия - с 8.1% и това на хранителни продукти - със 7.7%. Ръст е регистриран и при производството на напитки - с 6.3%, обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.6% и това на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 5.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.9%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.3%. Общият индекс на цените на производител, включващ и цените на международния пазар, през ноември 2012 г. намалява с 0.4% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.8%, докато в добивната промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ цените се увеличават съответно с 2.1 и с 0.2%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.2%, при производството на лекарствени вещества и продукти, при производството на изделия от каучук и пластмаси и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.3%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2012 г. се увеличава с 5.3% в сравнение със същия месец на 2011 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 4.3% спрямо ноември 2011 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 9.9%, при това на хранителни продукти - със 7.4%, при обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 6.8%. Намаление се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.1%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.9%.
Източник: econ.bg (02.01.2013)
 
Производствените цени в промишлеността нарастват с 6,4% за година Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2012 г. е с 0.1% над равнището от предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1.0%, в преработващата промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на напитки - с 1.8%, при производството на облекло, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2012 г. нараства с 6.4% в сравнение със същия месец на 2011 година. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 5.5%, в преработващата промишленост - с 5.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.9%. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо ноември 2011 г. е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 8.1%; производството на хранителни продукти - със 7.7%; производството на напитки - с 6.3%; обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.6%; производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 5.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.9%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.3%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2012 г. намалява с 0.4% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.8%, докато в добивната промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ цените се увеличават съответно с 2.1 и с 0.2%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.2%, при производството на лекарствени вещества и продукти, при производството на изделия от каучук и пластмаси и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.3%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2012 г. се увеличава с 5.3% в сравнение със същия месец на 2011 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 4.3% спрямо ноември 2011 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 9.9%, при производството на хранителни продукти - със 7.4%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 6.8%, а намаление се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.1%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.9%.
Източник: Money.bg (02.01.2013)
 
Посещенията на чужденци у нас намаляват с 23% през ноември През ноември 2012 г. посещенията на чужденци в България са общо 404 хиляди, което е с близо 23% по-малко в сравнение с предходния месец, но с 5,4% повече на годишна база, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за пътуванията през ноември. Най-голямо е увеличението за посещенията с цел почивка и екскурзия - с 9,9%, следвани от тези със служебна цел, които нарастват с 6,1%, а с други цели - с 2,1%. Най-голям дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз — 54,3%, следвани от тези от другите европейски страни - 34,3%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от държавите - членки на Европейския съюз, нарастват с 3.3%. По-голямо увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Испания - с 13,2%, Франция - с 12,5%, Германия - с 11,7%, Австрия - с 9.9%. Отчетен е спад при посещенията на граждани от Великобритания - с 13,1%, и Италия - с 6,1%. Нарастват посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9,2%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Русия и Сърбия - съответно с 29,7 и 17,4%. През ноември 2012 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 48,2%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 34,6%, и със служебна цел - 17,2%. През ноември пътуванията на българи в чужбина намаляват, като те са 252 хиляди, или с 10,4% по-малко отколкото през октомври 2012 г., и с 0,6% под регистрираните през ноември 2011 година. По-сериозно намаление на пътуванията в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Гърция - с 16,5%, Сърбия - с 16,4%, Румъния - с 12,1%. Същевременно се увеличават пътуванията към Австрия - с 37.5%, Турция - със 7,6%, Великобритания - с 1,2%. Най-голям дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 56%, следвани от пътуванията със служебна цел — 25,2%, и с цел почивка и екскурзия — 18,8%.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2013)
 
България с най-силен ръст на строителството в ЕС за октомври Въпреки проблемите в строителния сектор заради кризата, през октомври България е била първенец в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на строителната продукция, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Статистиката сочи, че строителната продукция у нас се е увеличила с 5,7% на годишна база при среден спад за еврозоната и ЕС от съответно 4,1% и 4,4%. След нас по ръст се нареждат Испания с 3,4% и Унгария с 1,3%. На другия полюс е Португалия, където е регистриран най-големият годишен спад в строителството – над 19 на сто. Следват я Словения с 15,5% понижение, Словакия с 12,8% и Италия с 12,1%. България е на второ място в ЕС и по месечен ръст в строителния сектор с отчетеното повишение от 2,2% на строителната продукция при спад от 1,6% за еврозоната и ръст от 1,6% за целия ЕС. Преди нас е Великобритания, където увеличението е 11,7%, а след нас е Италия с ръст от 1,9%. Най-сериозен месечен спад на строителната продукция е отчетен в Словения (-21,1%), Германия (-5,3%) и Швеция (-4,7%).
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2013)
 
Чакаме €2,5 млрд. инвестиции 2,5 млрд. евро чуждестранни инвестиции ще привлече България през настоящата 2013 г. Това прогнозира изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Около 2 млрд. евро пък са чуждите инвестиции у нас през изминалата 2012 година, посочи той. По думите му, инвеститорите идват в дадена страна, привлечени от комплекс от фактори, а не само от ниски данъци и евтина работна ръка. Това, което се търси, е баланс между цена и качество на производството, добави Стефанов.
Източник: Стандарт (03.01.2013)
 
Производствените цени у нас нарастват ударно в сравнение с ЕС През ноември 2012 г. индексът на цените на производител в еврозоната и в Европейския съюз (ЕС) е паднал с 0,2% спрямо октомври, сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат. На годишна база обаче производствените цени са се увеличили с 2% в еврозоната и с 1,9% в ЕС. През ноември цените в индустриалния сектор, като изключим енергетиката, са намалели с 0,1% в еврозоната и са останали без промяна в ЕС. Трайните стоки са поскъпнали с 0,1% в еврозоната и са останали същите в ЕС. Нетрайните също са покачили стойността си с 0,1% в еврозоната и с 0,25 в ЕС. На годишна база през ноември производствените цени са се увеличи с 1,5% и в еврозоната, и в ЕС. Най-голямо увеличение е отчетено в България (+6,4%), Кипър (+5,6%), Белгия и Румъния (+5,3%). Най-малко пък са се повишили производствените цени в Австрия (+0,3%), Унгария (+0,6%) и Малта (+0,9%). Най-голямо намаление на индекса на месечна база е отчетено в Гърция (-0.9%), Литвия, Унгария и Португалия (-0,6%), а най-голямо увеличение в Дания (+0,7%), Белгия (+0,6%) и Ирландия (+0,4%).
Източник: econ.bg (08.01.2013)
 
България е на трето място в ЕС по спад на търговията на дребно, показват данните на Евростат за ноември 2012 г. Спрямо същия месец на предходната година спадът е от 5,2%. През миналия ноември обемът на търговията на дребно в еврозоната е нараснал с 0,1 на сто и с 0,2 на сто в ЕС за разлика от октомври, допълват от европейската статистическа служба. Търговията с храни, напитки и цигари е намаляла с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в общността от октомври до ноември 2012-а. Нехранителният сектор е останал стабилен. Търговията на дребно е нараснала на месечна основа в десет държави членки и е намаляла в единадесет. Растеж е регистриран във Финландия, Румъния и Латвия. Най-чувствителен е спадът в Люксембург, Ирландия и Португалия.
Източник: 24 часа (09.01.2013)
 
България сред страните в ЕС с най-голям спад в търговията на дребно през ноември България е на трето място по спад на търговията на дребно през ноември 2012 г. спрямо ноември 2011 г. с минус 5,2%, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През ноември обемът на търговията на дребно е нараснал с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС за разлика от октомври, когато регистрира спад с 0,7%. През ноември миналата година търговията на дребно е намаляла с 2,6% спрямо ноември 2011 г. в еврозоната и с 1,3% в ЕС, пише БГНЕС. През ноември 2012 г. спрямо октомври 2012 г. търговията с храни, напитки и цигари е намаляла с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в ЕС. Нехранителният сектор е останал стабилен в еврозоната и е регистрирал растеж с 0,2% в ЕС. На годишна основа търговията с храни, напитки и цигари е намаляла с 2,1% в еврозоната и с 1,4% в ЕС. Нехранителният сектор е отбелязал спад съответно с 3,2% и 0,9%. На месечна основа търговията на дребно е нараснала в десет държави-членки на ЕС и е намаляла с единадесет. Най-голям растеж е регистриран във Финландия (+2,2%), в Румъния (+1,9%) и в Латвия (+1,4%). Най-голям е спадът в Люксембург (-1,5%), в Ирландия и Португалия (-1,3%). На годишна основа търговията на дребно е намаляла в 11 страни и е нараснала в десет. Най-голям спад се наблюдава в Испания (-9,6%), в Словения (-6,1%), в България и Португалия (-5,2%). Най-висок е растежът в Латвия (+8,7%), в Белгия (+4,5%) и в Естония (+4,3%).
Източник: Дарик радио (09.01.2013)
 
ЕК: България е с най-висок риск от бедност България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е най-висок. Това показва представен в Брюксел преглед на социалната ситуация в страните от ЕС. След пет години икономическа криза и връщане на рецесията през 2012 г. безработицата достига небивали през последните почти 20 години мащаби, доходите на домакинствата спадат и рискът от обедняване нараства, особено в държавите от Южна и Източна Европа, обобщи еврокомисарят по заетостта Ласло Андор. Според комисаря докладът за социалната ситуация потвърждава задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 г. Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Тази обезпокоителна тенденция показва спешната необходимост от намирането на по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище, обяснява еврокомисарят. Според експертите, работили по представения доклад, рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите-членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати, като младите хора, безработните жени и самотните майки. Според Евростат над 26 милиона европейци нямат препитание. Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите на ЕС, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17 %), Испания (8 %), Кипър (7 %) и Естония и Ирландия (5 %). Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата. От гледна точка на ефективността на системите за социална сигурност за преодоляване на бедността, тяхната структура е също толкова значима, колкото и размерът им — едни и същи нива на социални разходи в различните държави водят до различни степени на намаление на бедността. Системите за данъчни облекчения могат да окажат значително въздействие върху заетостта чрез специфични мерки, като например предоставянето на услуги за гледане на деца, което значително улеснява заемането на работни места, по-специално при жените. Също толкова важна е и структурата на приходите в социалната държава. Като се пренасочи данъчната тежест от работната сила към други източници, като емисиите на CO2 или потреблението и собствеността, ще се повиши заетостта, смятат от Брюксел. Заплатите са не само елемент на разходите, те са и доход, с който хората си купуват стоки и услуги. Намаляването на заплатите би могло да подобри конкурентоспособността, но ще намали също така търсенето в страната на продуктите на дружествата, а това може да доведе до закриване на работни места. Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16,4 % в ЕС за 2010 г.), която показва тенденция да се задълбочава с възрастта. Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда — напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група. Минималната заплата дава възможност също така да се намалят различията в заплащането на мъжете и жените. Хората се нуждаят от определени умения за определени работни места. Анализът в доклада посочва, че в някои страни, по-специално в южната част на ЕС, съответствието между наличните умения и предлаганите работни места не е добро. Този проблем е особено остър за високия и все още нарастващ брой млади хора, които са без работа или не са включени в каквато и да е форма на образование или обучение. Предложенията са насочени към решаването на този проблем, като се създадат условия за всички безработни младежи да продължат образованието си или да се включат в курсове за обучение, стажове за повишаване на квалификацията или професионални стажове, което увеличава шансовете им да намерят работа или да започнат собствен бизнес.
Източник: Класа (09.01.2013)
 
Износът извън ЕС сви търговския дефицит през ноември с 59% Износът за държави извън Европейския съюз (ЕС) е свил с 59% търговския дефицит на България за ноември до 270 млн. лв. съобщи Националният статистически институт. Данните дори показват излишък от 103 млн. лв. по салдото с трети страни, което означава, че местните фирми са намерили пазари за продукцията си в Азия и Африка и така реагират на спадащото търсене от традиционни партньори в еврозоната. Тази тенденция се наблюдава почти през цялата 2012 г., но през ноември е едно от най-сериозните й потвърждения, защото експортът за ЕС е спаднал с 3%, а за сметка на това към трети страни се увеличава с 37%. С натрупване за единадесетте месеца на годината обаче търговският дефицит се увеличава с 80% и размерът му вече е 6.35 млрд. лв., които са най-високите нива от 2009 г. насам. Причината е, че през тази година експортът расте по-бавно, отколкото през миналата година, докато основни импортни стоки (най-вече петролът) поскъпват, а търсенето на потребителски и инвестиционни стоки също започва да се пробужда. Справката на НСИ показва, че за единадесетте месеца износът на българската икономика се увеличава с 3.1% (при спад от 3.4% за ЕС и увеличение с 13.4% за останалите пазари), докато вносът расте с 9.7 но сто на годишна база (с 8.7% от ЕС и с 11.1% от трети страни). Интересно е, че през ноември за втори месец от началото на годината вносът е по-нисък – с 0.1% на годишна база. На теория това може да означава свиване на потреблението, но фактът, че се случва откъслечно, кара анализаторите да смятат, че е следствие от презапасяване на търговските компании и производителите в предходни месеци. Финансовият министър Симеон Дянков също заяви, че през декември вносът е отчел сериозен ръст (макар и официални данни още да не са посочени) и това по-скоро потвърждава тезата, че става въпрос за изчистване запаси. В анкета на "Капитал Daily" икономисти прогнозираха, че дори и да няма сериозно подобряване на бизнес средата, тази година инвестиционното търсене трябва да се съживи, тъй като в предходните три години на кризата материалните дълготрайни активи на компаниите са претърпели сериозна амортизация и се налага да бъдат подменени. Това търсене обаче ще окаже положително влияние върху икономиката и ще е пример за проявата на вътрешни възстановителни сили, които не зависят от развитието на дълговата криза в еврозоната. Подробните данни на НСИ показват, че горивата продължават да заемат най-голям дял както от вноса, така и от износа към трети страни. Всъщност салдото при тях се запазва с малка промяна, тъй като паралелно с поскъпналия внос расте и цената на експортните продукти (преработени горива и моторни масла). Другите продукти с водещ дял в експорта на българските компании са суровините и междинните продукти. Освен от горивата пък вносът се доминира от други суровини и оборудване. Увеличеният внос на машини – с 23% за единадесетте месеца, също потвърждава, че инвестиционното търсене се пробужда, но докато размерът му е в пъти по-нисък от този преди кризата, икономическият растеж ще остане под потенциалния. Разбивката по страни пък показва, че за единадестте месеца основната част от ръста на износа идва от търговията с Китай (123% покачване до 1.08 млрд. лв.), където голяма част се дължи на металите и по-специално на медта, и с Обединените арабски емирства (176% до 249 млн. лв.) заради тютюневите изделия. Стабилен ръст има и към Турция (13.6% до 3.558 млрд. лв). Същевременно известен спад има при някои от другите съседни икономики - Сърбия (-5.9% до 820 млн. лв.) и Македония (-14.5% до 714 млн. лв.).
Източник: Капитал (10.01.2013)
 
Индустриалното производство се е забавило през ноември Индустрията е започнала да забавя производството си в края на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През ноември промишлената продукция е била с 2.1% под обема, произведен през ноември 2011 г. Това показва, че макар и производството да е нараснало с 0.9% спрямо октомври, има изоставане спрямо 2011 г., в която икономиката растеше благодарение на търсенето в Западна Европа и от това се възползваше в най-голяма степен именно индустриалното производство. Данните за индустриалното производство традиционно се публикуват около 40 дни след приключване на месеца, за който се отнасят. Сега, когато еврозоната е в рецесия, българските индустриални компании все повече разчитат на пазарите в Азия и Африка да пласират продукцията си, за да избегнат по-голям спад в производството. Това се вижда и от данните за външната търговия, според които износът за ЕС през ноември е спаднал с 3%, но за сметка на това към трети страни се увеличава с 37%. Основните сектори, които са увеличили производството си през ноември спрямо октомври 2012 г. са енергетиката - със 7.4%, металургията с 11.7%, производството на облекло - със 7.0% и химическата промишленост с 5%. Спад пък има в производството на тютюневи изделия - с 12.7%, на напитки – с 5.2% и фармацевтиката - с 2.9%. На годишна база промишленото производство пада в производството на цигари - с 38.9%, в производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.9% и в текстилния бранш - с 8.6%. Увеличение пък е отчетено в производството на изделия от каучук и пластмаси - с 19.8%, в хартиената промишленост - с 16.8%, в сектора на електрониката – с 9.9%. Въпреки че в края на 2008 г. кризата започна да засяга реалната икономика точно през индустриалния сектор (освен със замръзването на кредитирането), за България не се прогнозира забавяне на икономиката, защото повечето експерти очакват вътрешното търсене да се увеличи и и това също да стимулира отделни сектори в индустрията. Риск за България е евентуалното задълбочаване на кризат в еврозоната, което може отново да пресуши капиталовите потоци (главно инвестиционни, но и кредитни) към страната.
Източник: Капитал (10.01.2013)
 
Промишленото производство намалява Забавянето на икономиката в Европа през миналата година се е отразило на промишленото производство в България, което до голяма степен разчита на продажбите в ЕС. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за ноември. Въпреки че спрямо предходния месец производството се е увеличило с 0.9%, на годишна база обемът на промишлената продукция е намалял с 2.1%. В сравнение с ноември 2011 г. най-значително е понижението в добивната промишленост (11.6%). Това се дължи на производството на въглища, което се понижава с 35.7%. В същото време в страната са произведени с 25.8% повече метални руди, увеличение от близо 40% има и при неметалните материали и суровини. На месечна база обаче и трите подсектора отчитат спад, който води до общо понижение от 19.2%. Според данните на НСИ производството на руди е намаляло с 27.7% в сравнение с октомври, а при въглищата понижението е 22.5%. От сектора обаче коментираха, че няма логично обяснение за тези данни и вероятно ще бъдат ревизирани в окончателната статистика. "Рудодобивните предприятия работят на базата на годишни инженерни планове и производството е сравнително равномерно разпределено през годината", каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Според него понижение може да има през декември, когато работата на откритите мини е затруднена заради ниските температури, или пък през февруари заради по-късия месец. От най-големия производител на въглища в страната - "Мини Марица-изток", наскоро коментираха за "Капитал Daily", че имат спад на производството заради намалените поръчки от ТЕЦ. "Вярно е, че мините още не могат да компенсират намаления добив заради стачките в началото на миналата година, но то не е от този порядък", добави Андреев. Плановете на компанията за цялата 2012 г. бяха да произведе 32.6 млн. тона въглища, което е с 1.2% по-малко, отколкото през 2011 г. С 4.8% по-ниско е производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ спрямо ноември 2011 г. В сравнение с октомври обаче очаквано се наблюдава увеличение от 7.4%. В сравнение с година по-рано преработващата промишленост е свила производството с 0.2%. По-значителен спад има при тютюневите изделия (38.9%) и при превозните средства без автомобили (22.3%). По-малки са обемите и в металургията - както при производството на основни метали, така и на метални изделия (без машини и оборудване). Това се дължи основно на черната металургия, където още от средата на миналата година се усети спадът на търсенето в Европа. За разлика от производителите на цветни метали при стоманодобивните предприятия износът на по-далечни разстояния е неизгоден. Увеличение на годишна база пък отчита статистиката при изделията от каучук и пластмаси (19.8%) и хартия и картон (16.8%). В търговията на дребно потребителите продължават да се преориентират към дистанционните продажби, които са единствените с ръст през ноември. Стоките, пласирани след поръчка по пощата, телефона или интернет, са скочили с 22.5% на годишна база. При абсолютно всички други групи обаче се наблюдава спад, което води и до понижение от 5.2% общо в търговията на дребно. Така низходящата тенденция не само продължава трети пореден месец, но и се задълбочава. Спрямо предходния месец освен при дистанционната търговия ръст се забелязва и при продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия (1%). Общо обаче оборотите намаляват с 0.5% в сравнение с октомври.
Източник: Капитал (10.01.2013)
 
Износът ни извън ЕС продължава да расте Износът на България извън Европейския съюз продължава да расте. Към края на ноември миналата година експортът за трети страни е скочил с 13,4% на годишна база, сочат данните на националната статистика. Така месец преди края на 2012 г. износът ни извън ЕС достига 15,6 млрд. лв. Спрямо октомври увеличението е с над 1,7 млрд. лева. Експортът към Общността обаче регистрира лек спад, показват данните на НСИ. Въпреки това общият износ на България през ноември се нараства с 3,8 млрд. лв., или 11 на сто спрямо същия месец на 2011 г. Най-значително подобрение на експорта извън ЕС през първите 11 месеца на миналата година се наблюдава в търговията с тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки. Износът на тези продукти е скочил с 25 на сто на годишна база. Традиционно силен е и експортът на минерални горива и масла, който расте с близо 24% и достига 4,77 млрд. лв. Според данните на националната статистика Съединените щати вече попадат в графата на основните търговски партньори на България. Така над половината от родния износ извън ЕС отива към пазарите на Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и САЩ. Вносът, който се повишава с 11% на годишна база, идва основно от Русия, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо за периода януари-ноември 2012 г. е отрицателно и е на стойност 3,4 млрд. лева. Положителна обаче е тенденцията за промяна на профила на родния експорт Българските компании търгуват все по-големи обеми със страни извън ЕС за сметка на намиращите се в рецесия държави от еврозоната. През 2010 и 2011 година например България е пласирала продукция в Китай за около 500 млн. лв. През 2012 г. обаче експортът към втората най-голяма икономика в света е скочил повече от два пъти и вече минава 1 милиард лева. Подобна е и тенденцията при търговията с Обединените арабски емирства, където отчитаме тройно увеличение спрямо предходните две години. Значителен ръст на експорта от близо 15% се наблюдава и при основния ни търговски партньор Турция. Изнесената продукция за южната ни съседка вече надхвърля 3,5 млрд. лв., което е с над 400 милиона повече от отчетеното през ноември 2011 г.
Източник: Монитор (10.01.2013)
 
Строителната продукция се е увеличила леко за година Индексът на продукцията в сектор "Строителство" през ноември 2012 г. е с 1,1% под равнището от предходния месец, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечното изменение е изчислено въз основа на сезонно изгладени данни. Намаляла е продукцията от гражданско/инженерно строителство (с 1,5%), както и тази от сградно строителство (с 0,9%). Календарно изгладените данни пък показват увеличение от 1,2% на строителната продукция през единадесетия месец на миналата година в сравнение със същия период на 2011 г. Увеличението на годишна база се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването, изчислено от календарно изгладени данни, е 8%. При сградното строителство е регистрирано намаление от 3,9%.
Източник: econ.bg (10.01.2013)
 
Лек спад в търговията ни на дребно през ноември Лек спад се отчита в търговията на дребно (без тази с автомобили и мотоциклети) на пазара у нас през ноември 2012 г. Това сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Според изследването през единадесетия месец от изминалата година оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени е намалял с 0,5% спрямо октомври 2012 г. Освен това е с 5,2% под равнището, отбелязано през ноември 2011 г. По календарно изгладени данни. На месечна база е нараснал оборотът в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет (с 5,7%), както и в тази с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 1%. По-съществено намаление е регистрирано в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 2,4%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки - с 1,1%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,9%. Спрямо същия период от 2011 г. през ноември се е увеличил единствено оборотът в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22,5%. Спад е регистриран в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита (с 12,5%), в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника (със 7,9%), в търговията на дребно с разнообразни стоки (със 7,6%), в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия (с 4,5%) и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с по 4,2%.
Източник: econ.bg (10.01.2013)
 
Промишленото производство нараства на месечна база, но със спад за година По предварителни данни на НСИ през ноември 2012 г. индексът на промишленото производство нараства с 0.9% в сравнение с октомври 2012 г., съобщиха оттам в сряда. През ноември 2012 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 2.1% спрямо съответния месец на 2011 г.. През ноември 2012 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.4%, както и в преработващата промишленост - с 0.6%, докато в добивната промишленост е отчетен спад от 19.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на основни метали - с 11.7%; обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 10.8%; печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.7%; производството на облекло - със 7.0%; производството на химични продукти - с 5.0%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 25.5%; производството на тютюневи изделия - с 12.7%; производството на напитки - с 5.2%; производството на лекарствени вещества и продукти - с 2.9%. На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 11.6%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.8%, и в преработващата промишленост - с 0.2%. По-значителен спад спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 38.9%; производството на превозни средства, без автомобили - с 22.3%; производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.9%; обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 10.9%; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.6%. Увеличение е отчетено при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 19.8%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 16.8%, и при производството на електрически съоръжения - с 9.9%. Индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.1% под равнището от предходния месец, съобщиха от НСИ. Календарно изгладените данни показват увеличение от 1.2% на строителната продукция през ноември 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 г. През ноември 2012 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданско/инженерно строителство намалява с 1.5%, а от сградно строителство - с 0.9%. На годишна база увеличението на строителната продукция през ноември 2012 г. се определя предимно от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването, изчислено от календарно изгладени данни, е 8.0%, докато при сградното строителство е регистрирано намаление от 3.9%.
Източник: Класа (10.01.2013)
 
Промишленото производство падна с 2,1% през ноември спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Спрямо предходния месец обаче се отчита ръст на производството с 0,9%.
Източник: Стандарт (10.01.2013)
 
Стягаме още колана Българите продължават да стягат колана. През ноември оборотът в търговията на дребно е паднал с 0,5% спрямо предходния месец, обявиха от Националния статистически институт. Спрямо същия месец на миналата година продажбите на дребно са паднали с 5,2%. Най-голям е спадът в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12,5% на годишна база. Продажбите на компютърна и комуникационна техника са се свили със 7,9%, а търговията на дребно с текстил, облекло и обувки е паднала с 4,5%. Оборотът в продажбите на горива се е свил с 4,2%. За разлика от предходните месеци дори продажбите на лекарства през ноември са паднали на годишна база с 4,2%. Само продажбите по интернет и по телефона се увеличават с 22,5%.
Източник: Стандарт (10.01.2013)
 
Приходите от нощувки през ноември спадат със 17% Приходите от нощувки на базите за настаняване през ноември са спаднали със 17 на сто спрямо октомври и са 24.3 млн. лв., показват данните на НСИ. Намаление е отчетено както в приходите от чужди граждани - с 29.7%, така и от български граждани - с 4.6%. Общата заетост на леглата през ноември е 18.2%, като тя е най-висока в хотелите с 4 и 5 звезди - 23.6%, следвани от тези с 3 звезди - 18.6%, и с 1 и 2 звезди - 13.7%. Само в най-високата категория хотели през месеца има увеличение на заетостта – с 2.2 пункта. Общият брой на нощувките през предпоследния месец на изтеклата година е 502.7 хил., като от тях 360.7 хил. са на български граждани, а 142.0 хил. - на чужденци. В хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 66.1% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато на българи те са 29%. В средства за подслон и места за настаняване с 3 звезди са били 33.3% от нощувките на български граждани и 23.9% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 37.8 и 10%. Пренощувалите намаляват с 15% в сравнение с октомври и достигат 269 хиляди. Относителният дял на българите е 75.2%, като по-голямата част от тях (69.1%) са нощували в хотели с 1, 2 или 3 звезди за средно 1.8 нощувки. Пренощувалите чужденци са 66.7 хиляди, като 67.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди за средно 2.1 нощувки. През ноември в страната са работели 1653 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и др., което с 6.9 на сто по-малко спрямо октомври.
Източник: Дневник (11.01.2013)
 
Приходите от нощувки са 24,3 млн. Лева Приходите от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване през ноември 2012 г. са достигнали 24,3 млн. лв., което е с 17% по-малко в сравнение с октомври, съобщи НСИ в четвъртък. Намаление е отчетено както в приходите от чужди граждани - с 29,7%, така и от български граждани - с 4,6%. Спадът в приходите е разбираем, тъй като октомври и ноември са преходни месеци между летния и зимния туристически прозорец. През ноември 2012 г. в страната са функционирали 1 653 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 48,4 хил., а на леглата – 95,7 хиляди. В сравнение с предходния месец общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 6,9%, а на леглата в тях - с 28,4%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 502,7 хил., като от тях 360,7 хил. са на български граждани, а 142 хил. - на чужденци. В хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 66,1% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато на българи те са 29%. В средства за подслон и места за настаняване с 3 звезди са осъществени 33,3% от нощувките на български граждани и 23,9% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 37,8 и 10%. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през ноември 2012 г. намаляват с 15% в сравнение с октомври и достигат 269 хил. Относителният дял на българите е 75,2% от всички пренощували лица, като по-голямата част от тях (69,1%) са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 1,8 нощувки. Пренощувалите чужденци са 66,7 хил., като 67,5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирани средно 2,1 нощувки. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през ноември 2012 г. е 18,2%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди – 23,6%, следвани от тези с 3 звезди – 18,6%, и с 1 и 2 звезди – 13,7%. В сравнение с предходния месец увеличение на заетостта на леглата е регистрирано само в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - с 2,2 процентни пункта.
Източник: Класа (11.01.2013)
 
През 2012 г. животът е поскъпнал с 4.2 % С 4.2 % е поскъпнал животът от декември 2011 г. до декември 2012 г. , а средногодишната инфлация през 2012 г. спрямо предходната е 3%. Месечното поскъпване на живота през декември е 0,4%, обяви Националният статистически институт (НСИ). Сред основните причини за инфлацията са цените храните и безалкохолните напитки, както и разходите за свободно време и развлечения, които се увеличават съответно с 0,9 % и 2,5 %. Разходите за транспорт обаче намаляват с 1,1%. Алкохолът и тютюневите изделия запазват цените си спрямо предходния месец. От групата на нехранителните стоки най-голямо намаление на цените има по отношение на бензините – А95Н поевтинява с 2,5%, а А98Н – с 1,7%. В същото време обаче разходите за почивка и туристически пътувания са нараснали с 12,4%.Сред хранителните продукти най-значителен ръст отбелязват зеленчуците – краставиците поскъпват с над 40%, а цената на доматите е с 13,4% по-висока спрямо предходния месец ноември. Яйцата са по-скъпи с 2,2%, а цената на хляба е с 1,9% по-висока. Намаляват обаче цените на цитрусовите плодове (-9,3%), както и на ориза (-1,3%) и свинското месо (-0,9% ) През декември са се увеличили цените на следните хранителни продукти: хляб - с 1.9%, птиче месо - с 0.7%, мляно месо (кайма) - с 0.1%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.6 и 0.4%, яйца - с 2.2%, кашкавал - с 0.7%, млечни масла - с 0.3%, маргарин - с 0.2%, домати - с 13.4%, краставици - с 40.3%, пипер - всички видове - с 9.7%, зрял лук - с 0.6%, зрял чесън - с 1.3%, картофи - с 4.2%, зрял боб и леща - по 0.2%, пресни зеленчукови подправки - с 4.3%, минерални води - с 0.4%, газирани напитки - с 0.3%, и други. През месеца са се намалили цените на ориз - с 1.3%, свинско месо - с 0.9%, месо от едър рогат добитък - с 1.2%, слънчогледово олио - с 0.6%, ябълки - с 1.2%, цитрусови и южни плодове - с 9.3%, гъби - с 1.1%, захар - с 0.8%, кафе - с 0.8%, ракия - с 0.2%, бира - с 0.6%, и други. През декември в групите на нехранителните стоки и услугите са се увеличили цените на: обувки - с 0.2%, газообразни горива за битови нужди - с 0.7%, дърва за отопление - с 0.5%, пътнически таксита - с 1.9%, пътнотранспортна застраховка - с 0.2%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 12.4%, продукти за лична хигиена и хигиенни материали - съответно с 0.2 и 0.4%, услуги по настаняването - с 6.4%, хранене извън дома - с 0.3%, отчита НСИ.
Източник: Класа (15.01.2013)
 
Инфлацията изяжда лихвите по влоговете 4,2% е годишната инфлация за 2012 г., обявиха от Националния статистически институт. Точно такава е и лихвата по новите депозити в евро на гражданите със срок от 1 ден до 1 година. Лихвата по левовите депозити на хората е малко по-висока от инфлацията - 4,71%, сочат данните на БНБ. По-сериозно през миналата година са поскъпнали и твърдите горива (12,3%), парното (9,6%), водата (6%), лекарските услуги (7%) или все неща от първа необходимост, от които хората не може да се лишат. Общо разходите за поддръжка на дома за година са нараснали с 10,3%. Храната и безалкохолните са поскъпнали за година с 5,4%. Сериозен скок има и при образованието, което е поскъпнало с 6%.
Източник: Стандарт (15.01.2013)
 
Четвърта година спад в цените на жилищата Цените на жилищата са се понижили и през 2012 г., която е четвърта поредна година на спад. През 2009 и 2010 г. поевтиняването беше с двуцифрени проценти, докато през 2011 и 2012 г. анализаторите говореха за стабилизиране на сегмента, но въпреки това спадът продължи, макар и с под 5%. Това сочи анализ на специализирания сайт imot.bg. За четвърта поредна година през 2012 г. пазарът на жилища в София и по-големите градове се движеше от необходимостта. Клиентите купуват, защото имат нужда от свой дом, а собствениците продават, защото са им необходими пари в брой. Прогнозите за 2013 г. са за стабилизиране на пазара и достигане на дъното в цените.
Източник: Стандарт (15.01.2013)
 
2012 г. приключи с 3% по-ниски цени на жилищата Средно с 2.7% са намалели цените на жилищата в страната през 2012 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Стойността на квадратен метър е достигнала 881 лв. при 905 лв. година по-рано. Спад се наблюдава в почти всички областни градове с изключение на шест – Благоевград, Габрово, Пазарджик, Русе, Търговище и Шумен. За разлика от предходни години обаче сега в повечето населени места пазарът не отчита резки промени в цените и прогнозите са, че е близо до равновесната си точка. След като през 2011 г. отбеляза 6.4% спад в цените на жилищата, миналата година София се разписа в имотната статистика с 1.1% по-ниски цени (виж таблицата). Подобно е намалението в Бургас и Стара Загора, а Русе отчита дори лек ръст – 0.9% за годината. Във Варна и Пловдив средният спад през 2012 г. е малко по-голям – близо 4%, но също е по-ниско спрямо 2011 г. Намаление на жилищните цени се наблюдава и през последното тримесечие на 2012 г. Числата показват, че в сравнение със същия период година по-рано спадът в страната е 1.4%, а спрямо третото тримесечие (юли-октомври) е 0.7%. В София и големите градове, където стават и най-много сделки, намалението в сравнение с предното тримесечие е 1-2%. Според посредническите компании на пазара на имоти случващото се може да се определи по-скоро като стабилизиране на пазара около вече достигнатите ценови нива. "Няма накъде и няма за какво да очакваме нови резки намаления в цените на жилищата", коментира Младен Митов, анализатор в агенция "Явлена". Според него отклонение в рамките на 1% като това в София може да се дължи и на чисто статистически фактори. Например по-силните продажби на големи жилища, чиито цени на квадратен метър по правило са по-ниски спрямо тези на апартаментите с една или две стаи. Като цяло от "Явлена" отбелязват стабилизиране на пазара и активизиране на купувачите в столицата в последните месеци на 2012 година. Подобни са и данните на Агенцията по вписванията, според които за периода октомври-декември в София са сключени 6047 продажби на имоти, колкото и през последното тримесечие година по-рано. Тема, която все повече вълнува купувачите на жилища, са и продажбите през частни съдебни изпълнители. Причината е, че по закон първоначално тези имоти се предлагат на 25% по-ниски цени спрямо пазарната си оценка. Трудно е обаче да се каже на какви нива приключват сделките с тях, тъй като при повече купувачи има наддаване. За момента обаче броят им е малък – около 4-5 хил. годишно по данни на Камарата на частните съдебни изпълнители, макар и преобладаващата част от продажбите да са на жилища. От НСИ също не ги взимат предвид в ценовите си индекси. Според председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев все пак този пазар е нараснал с 20% през 2012 г., а тази година също се очакват повече сделки с такива имоти. Причината отчасти е по-гъвкавата политика на банките в стремежа да изчистят портфейлите си от лоши кредити (обезпеченията по тях най-често се продават по този начин). Управителят на "Явлена" Страхил Иванов обаче не очаква тези имоти да окажат съществено отражение на пазара, тъй като броят им е относително малък на фона на 200 000 сделки годишно, а изчистването на лошите кредити от портфейлите на банките ще продължи поне 4-5 години.
Източник: Капитал (23.01.2013)
 
България остава втора в ЕС по нисък дълг към БВП България остава на второ място сред страните от ЕС с най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт, сочат данните на Европейската статистическа служба "Евростат" към края на третото тримесечие Най-ниския показател има Естония - 9.6%, следвана от България - 18.7% и Люксембург - 20.9%. В края на третото тримесечие на 2012 г. i,средното съотношение между двата показателя в еврозоната достигна 90% при 89.9% през предходното. За всичките 27 държави - членки на ЕС съотношението е 85.1% , с 0.1 пункта повече от края на юни. За сравнение - през третото тримесечие на 2011 г. съотношението във валутния съюз е било 86.8%, а в целия ЕС - 81.5%. С най-високо съотношение между дълга и БВП в края на септември е Гърция (152.6%), Италия (127.3%), Португалия (120.3%) и Ирландия (117.0%). Спрямо предходното тримесечие в 15 от държавите членки съотношението нараства, между които е и България (+3.7). С най-бързо нарастване са Ирландия - +5.9 процентни пункта, Гърция - +3.4 пункта и Португалия - +2.9 пункта. Най-голям е спадът в Латвия - -2.6 пункта, Малта - -2.5 пункта и Австрия - -1.3 пункта. За година най-голямо е нарастването на пропорцията в Кипър (+17.5 пункта), Ирландия (+13.4 пункта) и Испания (+10.7 пункта). В България увеличението е с 2.3 пункта. Намалението е най-силно изразено в Гърция (-11.1 пункта), Унгария (-4.8 пункта) и Латвия (-3.6 пункта).
Източник: Дневник (24.01.2013)
 
Само в три града сделките са над 1000 лв./кв. м Цените на сделките със стари жилища в страната през последното тримесечие на миналата година са в застой, като само в столицата, Варна и Бургас те са над 1000 лв. за квадрат. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-високи са средните цени на извършените сделки в сегмента в София-град – 1440,50 лв./кв. м, следвана от Варна – 1424,93 лв./кв. м, и Бургас – 1140,43 лв./кв. метър. В последните 3 месеца на миналата година най-евтино са се продавали старите апартаменти в Габрово и Кюстендил - по около 537 лв. за квадрат. След тях по ниски цени се нареждат Ловеч и Монтана с 578 и 584 лв. за единица площ. Индексът на пазарните цени на жилищата за четвъртото тримесечие на 2012 г. спрямо третото тримесечие на 2012 г. е 99,3%, като средното намаление на пазарните цени на жилищата е 0,7%. Спрямо съответното тримесечие на предходната година е отчетено поевтиняване от 1,4%. През четвъртото тримесечие на 2012 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 23 от областните градове, като по-значително е в Кърджали и Разград - по 2,9%, и в Пазарджик - с 2,8%. Увеличение на цените е регистрирано в останалите 4 областни града (Видин, Кюстендил, Бургас и Русе), както и в област София. За 2012 г. спрямо 2011 г. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 2,7%. Поевтиняване е регистрирано в 22 от областните градове, като по-значително е в Монтана - с 12,1%, Сливен - с 8,2%, и във Враца - със 7,3%. Увеличение на цените има в останалите 6 областни града (Габрово, Пазарджик, Шумен, Русе, Благоевград и Търговище).
Източник: Монитор (24.01.2013)
 
Цените на жилищата са паднали с 0,7% За периода октомври – декември цените на жилищата в страната са регистрирали спад от 0,7% до средните 875,14 лева за кв. м., след като през предходния тримесечен период намаляха с 0,5%, съобщиха он НСИ. Опитът за възстановяване, който направиха цените на жилищата през второто тримесечие, се оказа нетраен. Ценовият спад леко се е ускорил през последните три месеца на годината спрямо предходното тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база обаче спадът продължава за се забавя. През последните три месеца на годината годишното понижение на цените е било 1,4%, след като през предходното тримесечие беше регистриран спад от малко над 2%.През четвъртото тримесечие на 2012 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 23 от областните градове, като по-значително е в Кърджали и Разград - по 2,9%, и в Пазарджик - 2,8%. Увеличение на цените е регистрирано във Видин, Кюстендил, Бургас и Русе, както и в област София. Най-високи са средните цени на жилищата в София-град – 1 440,5 лева за кв. м, следвана от Варна – 1 424,93 лева за кв. м, и Бургас – 1 140,43 лева за кв. м. За цялата 2012 г. понижението на цените на жилищата в страната е 2,7%, отчитат още от националната статистика. Регистрирано е намаление в 22 от областните градове, като първенец е Монтана, където спадът е бил над 12 на сто. Следват я Сливен, където е регистрирано понижение от 8,2%, и Враца, където цените е отчетен спад от 7,3%. Увеличение на цените на жилищата през миналата година е регистрирано в Габрово, Пазарджик, Шумен, Русе, Благоевград и Търговище.Средната пазарна цена на жилищата за страната през 2012 г. е била 881,38 лева за кв. м. Най-високи са били средните цени в София-град – 1 452,64 лева за кв. м, и във Варна – 1 429,69 лева за кв. м.
Източник: Класа (24.01.2013)
 
Имотите поевтиняха с 1,4% за година Цените на имотите продължават да падат, сочат данните на НСИ. През последното тримесечие на 2012 г. жилищата са поевтинели с още 0,7%. Средните цени на апартаментите през 2012 г. са с 2,7% по-ниски спрямо 2011 г. През четвъртото тримесечие спрямо предходното цените са паднали в 23 областни града, като по-значително е намалението в Кърджали и Разград - по 2,9%. Цените се вдигат във Видин (заради Дунав мост II), Кюстендил, Бургас, Русе и в област София. Най-високи са цените на жилищата в София - 1440 лв. за кв. м, Варна - 1424 лв., и Бургас - 1140 лв.
Източник: Стандарт (24.01.2013)
 
България втора в ЕС по най-нисък държавен дълг спрямо БВП България продължава да е една от държавите в ЕС с най-нисък държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), сочат последните данни на Евростат. Така към септември 2012 г. съотношението между дълг и БВП на България е било 18,7%, с което се нареждаме на второ място в Общността по този показател. През третото тримесечие на миналата година спрямо второто е регистрирано повишение на българския дълг с 2,3 процентни пункта, а на годишна база – с 3,7 пр.п. Пред нас с по-нисък размер на дълга е Естония, чийто държавен дълг е бил само 9,6% от БВП, а след нас е Люксембург - с 20,9%. Към края на третото тримесечие на миналата година средният размер на дълга на държавите от еврозоната е бил 90% от БВП, като е отбелязал съвсем лек ръст спрямо предходния тримесечен период, когато е бил на ниво от 89,9%. За ЕС средното ниво на дълга към септември миналата година е 85,1%, като отново повишението на тримесечна база е минимално. Година по-рано обаче дългът на еврозоната е бил 86,8%, а на ЕС – 81,5%. Най-задлъжняла към края на септември 2012 г. очаквано е Гърция, където нивото на дълга е било 152,6%. Преди нея са Италия (127,5%), Португалия (120,3%) и Ирландия (117%). Задлъжнялостта в Ирландия е нараснала с най-бързи темпове през третото тримесечие на 2012 г. – с близо 6 пр.п. спрямо предходния тримесечен период. Ръст от над 3 пр.п. е отчетен в Гърция и от близо 3 пр. п. - в Португалия. Най-бързи темпове на спад на държавния дълг са регистрирани в Латвия, Малта и Австрия. На годишна база обаче най-бърз темп на ръст на дълга е отчетен в Кипър – 17,5 пр. п., следван от Ирландия (13,4 пр. п.) и Испания (10,7 пр. п.). Най-голямо понижение на годишна база е отчетено в Гърция (-11,1 пр. п.), следвана от Унгария (-4,8 пр. п.) и Латвия (-3,6 пр. п.).
Източник: Класа (24.01.2013)
 
Жилищата в България са продължили да поевтиняват и през миналата година, макар и с минимален темп, сочат данните на националната статистика. През четвъртото тримесечие на миналата година цените им са паднали с 0.7 на сто. На годишна база в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. намалението е с 1.4%. По-сериозно намаление за годината има в Монтана, където за 12 месеца цените са паднали с 12.1 %, както и в Сливен - 8.2 %. Поскъпване има само в 6 областни града - Габрово, Пазарджик, Шумен, Русе, Благоевград и Търговище. Средната пазарна цена на жилищата в България през 2012 г. е 881.38 лв./кв. м, като най-скъпи остават имотите в столицата - 1452.64 лв./кв. м. Средните цени на апартаментите във Варна и Бургас са съответно 1429.69 и 1140.43 лв./кв. м. Най-евтино е в Габрово въпреки минималното поскъпване с 0.2% за годината - 533.35 лева за квадрат.
Източник: Сега (24.01.2013)
 
622 млн. лв. е печалбата на нефинансовите предприятия от секторите селско стопанство, промишленост, строителство, търговия и услуги в Пловдивска област през 2011 г., което е с 25% повече в сравнение с предходната година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Годишен отчет за дейността си в областта за периода са представили общо 34 214 нефинансови предприятия, в които работят 194 922 човека. В тях е произведена добавена стойност за 2 942 млн. лева. 16 531 млн. лв. са реализираните нетни приходи от продажби, или с 8.2 на сто повече в сравнение с 2010 г. Произведената продукция пък достига 10 307 млн. лв., като е отчетено увеличение от 11.8 процента спрямо предходните дванайсет месеца. Най-висок е делът на микропредприятията с до 9 заети лица - 91.4%, които са произвели 15.6 на сто от продукцията. Малките предприятия (от 10 до 49 служители) са 7.1% и формират 19.3 на сто от обема на продукцията. Делът на средните (от 50 до 249 заети) и големите (над 250 заети) предприятия е незначителен - съответно 1.3 и 0.2%, но произведената продукция в тях достига общо 65.1%, отбелязват още от статистиката. Данните на НСИ сочат, че над половината от предприятията в областта (64.7%) са печеливши, като размерът на печалбата е 1 107 млн. лева. Фирмите с отрицателен финансов резултат са 21.4 на сто, а реализираната от тях загуба възлиза на 485 млн. лева. 13.9 процента пък са компаниите с нулев финансов резултат. Най-голяма е загубата в микропредприятията - 60.4% от общия размер. През 2011 г. в Пловдивска област заетите лица в нефинансовите предприятия намаляват незначително - с 0.2% спрямо предходната година. В промишления сектор и сектора на услугите е отчетен ръст съответно с 1.3 и 3.2 на сто, който не компенсира намалението в търговията с 3.8% и в строителството - с 10.3%. Годишен отчет за дейността си през 2011 г. са представили 4 011 промишлени предприятия, или 11.7 процента от общия брой на отчетените в НСИ за областта. Заетите лица в сектора са 75 797 и формира най-голям дял - 38.9% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия, като нараства с 0.6 пункта спрямо предходната година. Нетните приходи от продажби в промишлеността по текущи цени достигат 6 678 млн. лв. Спрямо 2010 г. нараства делът на сектори “Добивна промишленост” - с 0.2 пункта, и “Преработваща промишленост” - с 2.4 пункта, като достигат съответно 1% и 82.5%. От друга страна, относителният дял на сектор “Производство и разпределение на електрическа енергия и газообразни горива” намалява с 2.3 пункта до 15.4%, а намалението в “Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” е с 0.3 пункта. Строителните предприятия в Пловдивска област, представили годишен отчет за дейността си през 2011 г. в НСИ, са 1 705, или 5% от отчетените предприятия, като в сравнение с 2010 г. броят им намалява със 7.3 на сто. Заетите в сектора лица са 12 996, което е 6.7% от общия дял в нефинансовия сектор. Броят на работещите в строителството обаче намалява с 0.7 пункта спрямо предходната година. С 1.3% намаляват и нетните приходи от продажби и възлизат на 844 млн. лева. Търговските предприятия в област Пловдив през 2011 г. пък са 14 358, или 42 процента от общо отчетените. В сравнение с 2010 г. броят им намалява с 2.8 на сто. В тях работят 47 515 лица, като относителният им дял от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия е 24.4% и намалява с 0.9 пункта за дванайсет месеца. Нетните приходи от продажби в сектор “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” през отчетения период достига 6 894 млн. лв. по текущи цени и отбелязва ръст от 1.8%. В сектор “Услуги” действащите предприятия за 2011 г. са 12 999, което е 38% от общия брой на нефинансовите предприятия в Пловдивска област. 52 859, или 27.1% от общия брой, са заетите в сектора лица, а делът им нараства с 0.9 пункта спрямо 2010 г. С 12.6% нарастват и приходите от продажби, които възлизат на 1 785 млн. лв. по текущи цени, сочат данните на националната статистика.
Източник: Марица (24.01.2013)
 
България привлече повече сръбски, руски и турски туристи в края на 2012 г. Чуждите туристи в България се увеличават с 8% през декември 2012 г. спрямо същия месец на предходната, сочат данните на Националния статистически институт. Но докато от страните от Европейския съюз броят им се запазва постоянен, статистиката отчита голямо увеличение на гостите от Турция, Русия, Сърбия. Почти се възстановява до равнището си от преди година и броят на израелските туристи. Спадът при тях е едва 16 на сто до 1500 души през декември след двукратните намаления през месеците непоследствено след атентата в Бургас през юли 2012 г. Увеличението на туристите от Русия е със 70 на сто до 11540 души, от Сърбия са дошли през декември в България 19670 гости, с 21% повече. Процентното увеличение на пристигналите на почивка от Турция е най-голямо - шест пъти, но при много ниска база през декември 2011 г. - едва 1500. Броят на туристите от ЕС се запазва на миналогодишното равнище - близо 78 хил. Най-многобройни са гостите от Румъния - 32830 и Гърция - 24400.
Източник: Дневник (28.01.2013)
 
Екскурзиите в чужбина намаляват с близо 40% през декември С 39% по-малко българи са пътували в чужбина за декемврийските празници спрямо същия месец на 2011 г., се вижда от данните на Националния статистически институт. И ако през 2011 г. най-популярни са били Гърция, Сърбия и Турция, то в края на 2012 г. интересът се преориентира главно към Македония, към Турция нараства, докато Гърция губи български туристи. Общият брой на българите, пътували на почивка или на екскурзия в чужбина миналия месец, е 45940 при 74970 година по-рано. Сравнението на статистическите данни сочи, че най-голям е сривът при пътуванията към Сърбия - 6 пъти. През декември 2011 г. западната съседка на България е била посетена от 11400 туристи, докато миналия месец статистиката отчита едва 2450. Спадът на пътуванията към Гърция е с 63% до 9200 души, към Румъния - с 47 на сто до 4200. В Македония са били на почивка над 17800 българи, шест пъти повече, отколкото в края на 2011 г. До Турция са пътували над 15 хил. души, с 38% повече.
Източник: Дневник (28.01.2013)
 
Бизнесклиматът с лек спад Бизнесклиматът през януари се влошава, след като през декември беше отчетено леко подобрение. През първия месец на годината общият показател на бизнесклимата регистрира спад от 3,2 пункта спрямо равнището от последния месец на миналата година главно заради по-неблагоприятната конюнктура в промишлеността и търговията на дребно, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). С 1,9 пункта се понижава бизнесклиматът в промишлеността през януари заради по-умерените оценки на мениджърите за настоящото бизнессъстояние на предприятията. Резултатите от редовната анкета на статистическия институт сочат, че има намаление на производствената активност и на осигуреността на производството с поръчки. Средното натоварване на мощностите през януари достига 71,4% и с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности. В очакванията си за следващите три до шест месеца мениджърите все пак запазват известен оптимизъм за развитието на бизнеса въпреки затрудненията им. Бизнесклиматът в търговията на дребно регистрира спад от над 12 пункта през януари заради влошените очаквания на мениджърите. В сектора на услугите бизнесклиматът остава почти на нивото от декември.
Източник: Монитор (29.01.2013)
 
Бизнесклиматът се влошава в началото на годината Бизнесклиматът през януари се влошава, след като през декември беше отчетено леко подобрение. През първия месец на годината общият показател на бизнесклимата спада с 3.2 пункта спрямо равнището от декември главно заради по-неблагоприятната конюнктура в промишлеността и търговията на дребно, показват резултатите от месечното изследване на Националния статистически институт (НСИ) на стопанската конюнктура през погледа на стопанските ръководители. С 1.9 пункта се понижава бизнесклиматът в промишлеността през януари заради по-умерените оценки на мениджърите за сегашното бизнессъстояние на предприятията. Резултатите от редовната анкета на статистическия институт сочат, че има намаление на производствената активност и на осигуреността на производството с поръчки. Средното натоварване на мощностите през януари достига 71.4% и с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности. В очакванията си за следващите три до шест месеца мениджърите все пак запазват известен оптимизъм за развитието на бизнеса въпреки затрудненията им. В сектора на строителството бизнесклиматът запазва равнището си от декември. Според оценките на мениджърите сегашната строителна активност е намалена в сравнение с предходния месец, но прогнозите им за следващите три месеца са по-благоприятни. Осигуреността на производството с поръчки през януари се запазва, подобряват се и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основната пречка за развитие на бизнеса в отрасъла, следвана от финансовите проблеми и конкуренцията в бранша. Бизнесклиматът в търговията на дребно регистрира спад от повече от 12 пункта през януари заради влошените очаквания на мениджърите. По-резервирани са и очакванията за продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца заради несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. В сектора на услугите бизнесклиматът остава почти на равнището от декември. Въпреки че мениджърите влошават оценката си за настоящата ситуация, те остават оптимисти в прогнозите си, като очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца се подобряват.
Източник: Класа (29.01.2013)
 
НСИ отчете 3,5% по-малко пътувания на българи в чужбина 243.6 хиляди, или с 3.5% по-малко отколкото през ноември 2012 г. и с 5.9% под регистрираните през декември 2011 година, са пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2012 г., съобщиха от НСИ. Намаление на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Австрия - с 42.5%, Гърция - с 34.8%, Румъния - с 28.9%, Испания - с 26.2%, БЮР Македония - с 10.4%, и други. Същевременно се увеличават пътуванията към Германия - със 73.8%, Франция - с 32.7%, Турция - със 17.1%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 58.8%, следвани от пътуванията със служебна цел - 22.3%, и с цел почивка и екскурзия - 18.9%. В сравнение с декември 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели - с 82.3%, докато намаление е регистрирано при служебните пътувания и при тези с цел почивка и екскурзия - съответно с 48.3 и 38.7%. През декември 2012 г. с други цели са били 73.2% от пътуванията към Турция, 69.7% - към Сърбия, и 69.0% - към Испания. Преобладаващият дял от пътуванията към Белгия са със служебна цел - 68.9%, докато пътуванията към Италия и Австрия с цел почивка или екскурзия са съответно 42.2 и 34.3% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През декември 2012 г. посещенията на чужденци в България са 397.2 хил., което е с 1.8% по-малко в сравнение с ноември 2012 г. и с 1.2% над нивото от декември 2011 година. Регистрирано е увеличение при посещенията с цел почивка и екскурзия - с 8.3%, и със служебна цел - с 6.3%, докато при посещенията с други цели има намаление с 5.8%. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз - 55.8%, следвани от тези от другите европейски страни - 36.5%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от държавите - членки на Европейския съюз, нарастват с 1.3%. По-голямо увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Франция - с 19.2%, и Полша - със 17.2%. Същевременно е отчетен спад при посещенията на граждани от Великобритания - с 11.7%, и Италия - с 8.0%. Нарастват посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 1.5%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Русия и Сърбия - съответно с 30.1 и 12.1%. През декември 2012 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 44.7%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 39.3%, и със служебна цел – 16.0%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 78.9% от посещенията на граждани от БЮР Македония, 67.9% - от Русия, и 65.5% - от Сърбия. Служебните пътувания са 43.9% от всички посещения на граждани от Австрия и 42.5% - от Белгия, а с други цели са 71.3% от посещенията на граждани от Турция.
Източник: Класа (29.01.2013)
 
Условията за бизнес се влошават През януари бизнес климатът се влошава спрямо декември поради по-неблагоприятните условия в промишлеността и търговията на дребно, сочи анкета на НСИ. В промишлеността оценките на мениждърите за настоящото бизнес състояние на заводите са по-умерени. Свити са производството и осигуреността с поръчки. В търговията на дребно очакванията за продажбите и за поръчките към доставчици през следващите месеци също са по-резервирани. Основната причина за това е свитото потребление. Търговците на дребно очакват цените да се запазят през следващите месеци. В строителството и услугите бизнес климатът се запазва - биднес активността е свита, но има оптимизъм за следващите месеци.
Източник: Стандарт (29.01.2013)
 
България е сред страните с най-ниска потребност от външно финансиране България е втора след Естония с най-ниска необходимост от външно финансиране през 2013 г. в Източна Европа, сочи анализ на агенцията за кредитен рейтинг Moody's, цитиран от "Блумбърг". По данни на Евростат, оповестени наскоро, Естония и България са двете страни в ЕС с най-ниско съотношение между дълга и Брутния вътрешен продукт - съответно 9.6% и 18.7%. Moody's прави прогноза за необходимостта от допълнителен финансов ресурс през 2013 г. на 11 страни от региона като в низходящ ред ги подрежда така - Унгария, Чехия, Словакия, Турция, Румъния, Полша, Словения, Литва, Латвия, България и Естония. Финансовите нужди на унгарското правителство са най-големи - 19% от БВП на страната. Кабинетът в Прага ще се нуждае от финансиране в размер на 12.7% от БВП на страната, докато този в Талин - едва от 3.2% от БВП, сочат разчетите на анализаторите. Общо нуждите от кредитиране на Източна Европа се свиват спрямо миналата година като дял от БВП на региона, тъй като правителствата продължават да харчат контролирано, а икономическият растеж се възстановява, се посочва в анализа. Перспективите на региона се подобряват, тъй като опасността от заразяване от дълговата криза в еврозоната намалява, е оценката на рейтинговата агенция. В стойностно изражение необходимостта от финансиране на региона ще нарасне с 4.1% спрямо миналата година до 184 млрд. евро, но като дял от от БВП ще се свие до 9.9% 10.2% през 2012 г.
Източник: Дневник (30.01.2013)
 
Производствената инфлация нараства с 5,3% през декември На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2012 г. нараства с 5.3% в сравнение със същия месец на 2011 година, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Индексът на цените на производител измерва средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения. Цените се увеличават в добивната и в преработващата промишленост - по 3.9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.9%. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо декември 2011 г. е отчетено при: производството на хранителни продукти - със 7.6%; производството на напитки - с 6.8%; производството на тютюневи изделия - с 6.2%; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.1%; обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.6%. Намаление на цените се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.9%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.5%. Общият индекс на цените на производител през декември 2012 г. се увеличава с 5.2% в сравнение със същия месец на 2011 година. Общият индекс на цените на производител се изчислява от индексите на цените на вътрешния и на международния пазар, претеглени със структурата на оборота на вътрешния и на международния пазар към общия оборот през базисната 2005 г. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 4.4% спрямо декември 2011 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 10.3%, при производството на хранителни продукти - със 7.3%, при производството на напитки - с 6.6%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 6.5%, а намаление се наблюдава при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.4%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.1%. На месечна основа индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2012 г. е с 1% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.5%, добивната промишленост - с 0.5%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през декември миналата година няма изменение. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 0.2%. Същевременно увеличение е регистрирано при производство на текстил и изделия от текстил и при производството на химични продукти - по 0.9%, и при производството на напитки - с 0.7%. Общият индекс на цените на производител през декември 2012 г. намалява с 0.7% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1.4%, преработващата промишленост - с 0.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.3%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.5%.
Източник: econ.bg (31.01.2013)
 
Скок на производството на течни горива през декември През декември 2012 г. спрямо декември 2011 г. нараства производството на безоловен бензин с 22.5%, а на дизелово гориво - с 27.9%, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно на годишна база намалява производството на електроенергия - с 4.8% и на твърди горива - с 2.4%. Производството на пропан-бутан остава без изменение. През декември спрямо година по-рано продажбите на природен газ нарастват с 5%, а на електроенергия - с 2%. През декември спрямо ноември 2012 г. производството на твърди горива се увеличава с 32.5% до 3.5 млн. тона. На месечна база производството и на безоловен бензин се е покачило със 7.5% до 158 хил. тона, на дизелово гориво - с 0.5% до 197 хил. тона, а на природен газ - с 8% до 27 млн. куб. м. Поради студеното време проезведената през декември електроенергия е нараснала спрямо ноември с 18.4% до 4559 ГВтч. Така през декември в сравнение с ноември нарастват продажбите на твърди горива с 31.7% до 3.7 млн. тона, на безоловен бензин - с 61.5% до 42 хил. тона, а на природен газ - с 50% до 377 млн. куб. м. Общият индекс на цените на производител през декември 2012 г. се увеличава с 5.2% в сравнение със същия месец на 2011 година, съобщават още от НСИ. В преработващата промишленост нарастването на цените е с 4.4%. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, (без облекло) - с 10.3%, при производството на хранителни продукти - със 7.3%, при производството на напитки - с 6.6%. Съвсем леко намаление на производствените цени на годишна база се наблюдава при лекарствените вещества (с 1.4%). Разгледан за декември спрямо ноември 2012 г., общият индекс на цените на производител намалява с 0.7%. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост (с 1.4%), преработващата промишленост (с 0.7%) при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (0.3%) и при производство на превозни средства (без автомобили) - с 0.5%. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар през декември 2012 г. е с 1% под равнището от предходния месец, съобщиха още от НСИ.
Източник: Класа (31.01.2013)
 
Спадът в цените на жилищата у нас се забавя, в ЕС - се ускорява Спадът в цените на жилищата в България се забавя, докато средно в ЕС и в еврозоната се ускорява. Това се вижда от данните на Европейската статистическа служба "Евростат", разпространени днес. Данните на европейската статистика за периода от септември 2011 г. до същия месец на 2012 г. сочат, че в България апартаментите са поевтинели най-много през четвъртото тримесечие на 2011 г. - с 5.8 на сто. Между януари и март 2012 г. поевтиняването е с 3.7%, между април и юни - с 1.6%, а между юли и септември - с 1.1%. Данните средно за ЕС сочат ускоряване на спада на цените - с 0.6% годишно през последното тримесечие на 2011 г., с 0.9% в началото на 2012 г., с 1.6% през пролетта и с 1.9% през лятото. Същата е тенденцията в еврозоната, а спадът през четирите тримесечия е съответно с 0.1%, 0.9%, 2.1% и 2.5%. Сред страните, за които има данни, жилищата за година поевтиняват най-осезаемо в Испания (-15.2%), Ирландия (-9.6%), Холандия (-8.7%) и Португалия (-7.7%). Най-значително са поскъпнали апартаментите в Естония (+8.4%), Люксембург (+7.1%) и Финландия (+2.1%). Спрямо април - юли 2012 г. по-евтино са се продавали жилищата в Румъния (-4.2%), Холандия (-3.9%) и Испания (-3.7%), а по-скъпо отново в Естония (+2.6%), Латвия (+2.3%), Великобритания (+1.7%) и Ирландия (+1.6%).
Източник: Дневник (01.02.2013)
 
Делът на сивата икономика у нас стеснява границите си. Това е изводът на Центъра за изследване на демокрацията за 2012-а година. България е една от 24-те страни, които подобряват конкурентоспособността на икономиката си в периода 2011-2012 година. Въпреки това тя остава все още една от най-малко конкурентоспособните икономики от общо 59-те изследвани от швейцарския Институт за развитие на управлението. Това заяви Александър Стоянов, директор в Центъра за изследване на демокрацията. Той уточни, че продължаващата нестабилност в еврозоната, както и слабият трудов пазар в България, корупционните управленски практики и слабата институционална рамка сериозно подкопават перспективите за растеж в страната. По данни на Евростат индексът на скритата икономика все още е над 30 процента, посочи Регина Шуберт, ръководител на Фондация "Фридрих Еберт" - България. Според нея предприетите досега реформи не допринасят за ограничаването й. Факторите, които благоприятстват сивия сектор според Тодор Ялъмов от центъра, са: Ключовите проблеми в сивата икономика са свързани с акцизните стоки. Там се генерира най-много печалба спрямо риска и другият фактор е навикът и вярването, че по този начин всъщност ти спестяваш пари и не си връщаш на държавата, защото я мразиш. Ето как бизнесът вижда мерките за ограничаване на сивия сектор според Георги Минчев от Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика: Електронното правителство, опростяване на процедурите и спиране на това безпринципно надлъгване с гражданството от страна на държавата и на администрациите.
Източник: БНР (01.02.2013)
 
Строим по-малко сгради през четвъртото тримесечие на 2012 г. През четвъртото тримесечие на 2012 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 992 жилищни сгради с 3 162 жилища в тях и с 389 239 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Дадени са също така и разрешителни на 48 административни сгради/офиси с 19 806 кв. м РЗП и на 1 379 други сгради с 515 036 кв. м РЗП, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 14.4%. Същевременно обаче броят на жилищата в тях се увеличава с 16.5%, а застроената им площ - с 9.0%. Административните сгради нарастват с 4.3%, но разгънатата им застроена площ намалява с 26.7%. Другите сгради бележат увеличение от 9.7%, докато тяхната РЗП намалява с 13.5%. На годишна база в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 16.9%, но жилищата в тях са повече със 7.4%. Административните сгради са по-малко с 14.3%, а другите видове сгради - с 11.8%. Регистрирано е намаление на РЗП на жилищните сгради с 6.1%, на административните сгради - с 67.2%, и на другите сгради - с 19.4%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 156, Пловдив - 116, Варна - 95, София - 94. Същевременно най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Бургас - 947, Варна - 608, София (столица) - 420, Пловдив - 318, и Благоевград - 160. През последното тримесечие на миналата година е започнал строежът на 601 жилищни сгради с 2 147 жилища в тях и с 216 984 кв. м обща застроена площ, на 20 административни сгради/офиси със 7 059 кв. м РЗП и на 531 други сгради с 230 379 кв. м РЗП. На месечна основа спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 8.9%, но жилищата в тях се увеличават с 55.8% и общата им застроена площ нараства с 8.5%. Регистрирано е намаление на започнатите административни сгради с 23.1%, на другите сгради - с 9.7%, като същевременно и тяхната РЗП бележи спад - съответно с 59.3 и 11.8%. В сравнение със същия период на 2011 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 6.1%, а жилищата в тях се увеличават с 23.4%. Административните сгради също намаляват с 28.6%, а другите видове сгради - с 20.7%. Регистриран е спад на РЗП на жилищните сгради с 5.0%, на административните сгради - с 43.3%, и на другите сгради - с 49.0%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас - 164 жилищни и 48 други сгради, Стара Загора - 46 жилищни и 53 други сгради и Варна - 57 жилищни и 34 други сгради. В Пловдив са започнати 39 жилищни, 3 административни и 47 други сгради, а в София - 42 жилищни и 26 други сгради.
Източник: econ.bg (01.02.2013)
 
Най-активно се строи в Бургас Най-много издадени разрешителни за строеж и най-много новозапочнати строежи има в Бургас, показват данните на НСИ за последните три месеца на миналата година. За отчетния период местните администрации с в страната са издали разрешителни за строеж на 992 жилищни сгради с 3 162 жилища в тях и 389 239 кв. м разгъната застроена площ /РЗП/, на 48 административни сгради и офиси с 19 806 кв. м РЗП и на 1 379 други сгради с 515 036 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 16.9%, но жилищата в тях са повече със 7.4%. Административните сгради са по-малко с 14.3%, а другите видове сгради - с 11.8%. Регистрирано е намаление и на разгънатата площ във всички сегменти на пазара. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в: Бургас - 156, Пловдив - 116, Варна – 95 и София (столица) - 94. Най- много жилища предстои да бъдат започнати в областите: Бургас - 947, Варна - 608, София (столица) - 420, Пловдив - 318, и Благоевград - 160. През четвъртото тримесечие на 2012 г. е започнал строежът на 601 жилищни сгради с 2 147 жилища в тях и с 216 984 кв. м обща застроена площ, на 20 административни сгради и на 531 други сгради. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 6.1%, а жилищата в тях се увеличават с 23.4%. Административните сгради също намаляват с 28.6%, а другите видове сгради - с 20.7%. Регистриран е спад на разгънатата площ на жилищните сгради с 5.0%, на административните сгради - с 43.3%, и на другите сгради - с 49.0%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 164 жилищни и 48 други сгради, Стара Загора - 46 жилищни и 53 други сгради и Варна - 57 жилищни и 34 други сгради. Това, че в Бургас се строи най-активно отразява както доброто управление на града, така и фактът, че строителните работи край морето през лятото са ограничени, за да не пречат на туристите.
Източник: Дарик радио (01.02.2013)
 
Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради от местните администрации през периода октомври-декември 2012 г. са намалели с 16.9 на сто спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. В същото време жилищата в тях са със 7.4 на сто повече. В сравнение с година по-рано административните сгради намаляват с 14.3 на сто, а другите видове – с 11.8 на сто. Отчита се намаление в разгъната застроена площ на жилищните сгради – с 6.1 на сто, при административните сгради намалението е с 67.2 на сто. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж са с 14.4 на сто по-малко, а броят на жилищата в тях се увеличава с 16.5 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 156, Пловдив - 116, Варна - 95, София (столица) - 94. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в Бургас - 947, Варна - 608, София (столица) - 420, Пловдив - 318, и Благоевград - 160. През последното тримесечие на изтеклата година е започнал строежът на 601 жилищни сгради с 2 147 жилища в тях и с 216 984 кв. м обща застроена площ. Започнало е и изграждането на 20 административни сгради/офиси със 7 059 кв. м застроена площ. В сравнение с година по-рано започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 6.1%, а жилищата в тях се увеличават с 23.4%. Административните сгради също намаляват с 28.6%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас(164 жилищни и 48 други сгради), Стара Загора(46 жилищни и 53 други сгради), Варна(57 жилищни и 34 други сгради).
Източник: Дневник (04.02.2013)
 
Евростат: Безработицата в България е 12,3% през декември Безработицата в България през декември 2012 г. е 12,3%. Тя намалява спрямо ноември миналата година, когато е в размер на 12,4%. На годишна база безработицата се увеличава с 0,5 на сто, като през декември 2011 г. е 11,8%. Това показват изнесените днес сезонно изгладени данни на Европейската статистическа служба Евростат. През последния месец на 2012 г. безработицата при младежите под 25 години у нас е на ниво от 27,5%. Сред жените процентът на останалите без работа е 10,8%, а при мъжете той е 13,6%. Припомняме, че по данни на Агенцията по заетостта безработицата у нас е 11,4% и се увеличава с 1 процент спрямо предходния месец. В еврозоната нивото на безработица е 11,7% през декември 2012 г., като остава непроменено спрямо ноември миналата година. Като цяло в Европейския съюз процентът безработни е 10,7% и също не се променя спрямо предходния месец. На годишна база обаче нивото на безработица се вдига значително както във валутния съюз, така и в Съюза на 27-те страни, отбелязват от Евростат. През декември 2011 г. тя е била съответно 10,7% и 10%. Според Евростат 25,92 млн. души са били безработни в Европейския съюз през декември. От тях 18,71 са от еврозоната. Сред страните-членки най-ниските нива на безработица са регистрирани в Австрия (4,3%), Германия (5,3%), Люксембург (5,3%) и Холандия (5,8%). Най-висока е безработицата в Гърция (26,8% по данни за октомври 2012 г.) и Испания (25,1%). На годишна база процентът на останалите без работа се вдига в 20 страни-членки на ЕС и пада в 7. Що се отнася до младежката безработица, в ЕС на 27-те държави-членки нивото ? през декември е 23,4%, а в еврозоната – 24%. През последния месец на миналата година най-ниските нива на младежка безработица са регистрирани в Германия (8 на сто), Австрия (8,5 на сто) и Холандия (10 на сто). Най-висок е процентът в Гърция (57,6 на сто по данни от октомври) и Испания (55,6 на сто).
Източник: econ.bg (04.02.2013)
 
Дефицитът за 2012 г. - под половин процент от БВП Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за 2012 г. на касова основа е отрицателно в размер на 350,2 млн. лв. Дефицитът е под половин процент - 0,45 % от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщават от Министерството на финансите (МФ). Отчетеният дефицит е значително по-нисък от разчетения към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2012 г., който е 1 092,3 млн. лв. или 1,3 % от БВП. Съпоставено с 2011 г., когато дефицитът е 1 488,5 млн. лв. или 2% от БВП, бюджетната позиция към края на 2012 г. се подобрява с 1,5 на сто от БВП. Номиналното подобрение е 1 138,3 млн. лв. Припомняме, че към края на ноември дефицитът беше в размер на 105,3 млн. лв. Бюджетното салдо по КФП към края на 2012 г. се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 680,4 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 330,2 млн. лева. Фискалният резерв към 31 декември 2012 г. е в размер на 6,1 млрд. лв., или 7,8 % от прогнозния БВП. Месец по-рано към 30 ноември 2012 г. размерът му беше 6,8 млрд. лв. Постъпилите приходи и помощи за цялата 2012 г. са в размер на 27 469,6 млн. лв. или 35,4 % от прогнозния БВП, при 33,7 % от БВП за 2011 година. Съпоставени с 2011 г., постъпленията на консолидирано ниво са нараснали номинално с 8,2 %, или в бюджета са постъпили с 2 091,5 млн. лв. повече. В групата на данъчните приходи се отчита нарастване с 4,5 % (929,1 млн. лв.) спрямо 2011 г., а при неданъчните приходи и помощите – с 24,3 % (1 162,3 млн. лв.). Общата сума на данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) за 2012 г. възлиза на 21 523,4 млн. лв., което представлява 99,7 % от разчета към ЗДБРБ за 2012 година. Приходите в частта на преките данъци са в размер на 3 775,8 млн. лв., като през 2012 г. в групата са постъпили 110,3 млн. лв. (2,7 %) повече спрямо предходната година. Приходите от косвени данъци са в размер на 11 342,8 млн. лв., като спрямо 2011 г. постъпленията в групата бележат номинален ръст от 6,8 % или 718,1 млн. лева. Социалните и здравно-осигурителните вноски за 2012 г. са в размер на 5 589,6 млн. лв., което представлява 100,5 % спрямо разчетените за 2012 година. Приходите от други данъци (вкл. имуществени данъци и други данъци по ЗКПО) са в размер на 815,2 млн. лева. Разходите по консолидирания бюджет, които включват и вноската на Република България в бюджета на ЕС за 2012 г. са в размер на 27 819,8 млн. лв., което представлява 93,2 % от годишния разчет. Разгледани по икономически елементи разходите по консолидираната фискална програма са както следва: текущите нелихвени разходи в размер на 22 770,9 млн. лв., лихвените разходи – 572,5 млн. лв. и капиталови разходи – 3 667,1 млн. лева. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2012 г. от централния бюджет, възлиза на 809,3 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.
Източник: econ.bg (04.02.2013)
 
Държавата се оказа по-добър работодател от частния сектор Държавата плаща по-високи заплати и наема повече хора от частния сектор, показват последни данни на Националния статистически институт. Най-чувствителна е разликата в трудовите възнаграждения в държавния и частния сектор в сферата на добивната промишленост. Миньорите в държавните предприятия получават средно над 1800 лв., докато тези, които работят в частните мини, взимат почти 800 лв. по-малко. В други сфери разликата е около 50 лв. Изключение правят информационните технологии. Работещите в компютърните и софтуерни компании печелят два пъти повече от колегите си, които работят в обществени фирми. Данните на статистиката показват, че общо над 1.4 милиона българи работят в частния сектор, докато в обществения са 550 000. Експертите обаче отчитат, че през първите 9 месеца на миналата година на държавна служба новоназначените са повече, отколкото в частния сектор
Източник: Медия Пул (04.02.2013)
 
Българите са сред най-възрастните хора в ЕС Младите хора на възраст до 14 години са най-малко в България, показват данни от анализ на Евростат за структурата на населението в ЕС през 2011 г. Едва 13.2% от населението на страната попада в тази възрастова група. Две десетилетия по-рано младите хора под 15 години са били една пета от българското население, отчита Европейската статистическа служба. "Най-младата" държава пък се оказва Ирландия, където през 2011 г. над една пета от населението е било на възраст до 14 години (виж инфографиката). Въпреки това и при тях се наблюдава спад на този дял спрямо 1991 г., когато почти 27% са попадали в тази възрастова група. Делът на хората над 65 години в България също се увеличава между 1991 и 2011 г. - с 5 процентни пункта, и достигат почти една пета от населението. Средно за ЕС тенденцията е подобна, но там тази група хора нараства с под 4%. В Ирландия обаче тя е запазила дела си почти непроменен и остава държавата с най-малък дял възрастни хора - едва 11.5% от населението на страната. Другите държави водачи по този показател са Кипър и Словакия - малко под 13%, Люксембург - 13.9%, и Румъния - 14.9%. Добрата новина все пак е, че за двадесетгодишния период между 1991 г. и 2011 г. хората в трудоспособна възраст остават сравнително стабилен дял от населението на ЕС, а в България дори леко нарастват - с почти 2 процентни пункта, т.е. все още има кой да работи. През 2011 г. коефициентът на възрастова зависимост за България е бил 46%. Това означава, че двама души са работели за всеки човек, който е или твърде млад и не е влязъл на пазара на труда, или е в неработоспособна възраст. Според прогнозите на Евростат до 2060 г. вероятно всички страни - членки на ЕС, ще имат застаряващо население. Според този сценарий до 2040 г. населението на ЕС ще достигне своя връх - 526 млн. души, и след това ще започне да намалява - до 517 млн. през 2060 г. Средната възраст на европейците пък ще достигне почти 48 години и все повече ще намалява делът на хората в работоспособна възраст. Националният статистически институт също е направил прогноза за населението на България до 2060 г. Оптимистичният сценарий е българите да намалеят до около 5.8 млн., а песимистичният - около 5.2 млн. души.
Източник: Капитал (05.02.2013)
 
Производствените цени в България са най-колебливите в ЕС България е страната с най-голямо понижение на производствените цени в ЕС през декември спрямо ноември и е втората с най-голямо увеличение за година, сочат данните на Европейската статистическа служба, разпространени днес. Месечната производствена дефлация в България за декември е 1 на сто, а спрямо 12 месеца по-рано "Евростат" отчита инфлация от 5.4%. Средно в еврозоната и в ЕС цените на индустриалните производители през декември намаляват с по 0.2% спрямо ноември. Понижение със същия процент "Евростат" регистрира втори месец поред. Сравнението с цените през декември 2011 г. сочи увеличение с 2.1% в еврозоната и с 1.9% средно в целия ЕС. Средногодишната производствена инфлация за 2012 г. спрямо 2011 г. е съответно 2.6% във валутния съюз и 2.7% в ЕС. През декември цените намаляват в повечето от страните - членки с изключение на Белгия и Швеция (по +1.2%) и Финландия (+0.2%). Най-голям спад след България е регистриран в Дания (-0.8%), Кипър (-0.7%) и Австрия (-0.6%). Най-голямо увеличение на производствените цени за година "Евростат" регистрира в Белгия (+6.4%), България (+5.4%) и Дания (+4.9%), а най-малко в Австрия (+0.1%), Швеция (+0.4%) и Полша (+0.6%).
Източник: Дневник (05.02.2013)
 
България е сред страните в ЕС с най-малък процент население на възраст до 14 години. Това показват данните на Евростат (европейската статистическа служба) за структурата на населението в ЕС през 2011 година, цитирани от БТА. У нас младите хора на възраст до 14 години са едва 13.2 на сто от населението. През 1991 г. тази възрастова група е била 20.1 на сто от българското население. Хората в трудоспособна възраст у нас между 15 и 64 години са били 68.3 на сто от населението, а хората в пенсионна възраст – 18.5 на сто. Средната възраст на българското население през 2011 година е 42.5 години. Ирландия – с най-много млади хора и най-малко пенсионери Ирландия е страната с най-много мласи хора, показват данните от проучването. За 2011 г. те са 21,3%. Следват Исландия с 20,9%, Норвегия - 18.7 на сто, Франция – 18.5 на сто, Дания - 18 на сто. Отново Ирландия е с най-малък дял пенсионери - 11.5 на сто от населението на страната е на възраст над 65 години. С нисък дял на хора в пенсионна възраст са Кипър и Словакия - по 12.6 на сто, Люксембург – 13.9 на сто, Румъния - 15 на сто, Чехия – 15.6 на сто. Най-висок е делът на възрастните хора в Германия – 20.6 на сто, следват Италия – 20.3 на сто, Гърция - 19.3 на сто, България и Швеция - по 18.5 на сто и др. Възрастното население на Европа се е увеличило с 3,6% През последните две десетилетия делът на населението на възраст до 14 години в ЕС-27 е намалял с 3.7 процентни пункта, а делът на възрастното население над 65 години се е увеличил с 3.6 процентни пункта, в резултат на което върхът на възрастовата пирамида на ЕС-27 за 2011 г. се е разширил, отчита Евростат. В период от 50 години напред европейската статистика прогнозира, че застаряването на населението е вероятно да засегне всички държави-членки на ЕС през този период. Според сценария населението на ЕС-27 се очаква да нарасне до 525 милиона през 2035 г., да достигне връхна точка от 526 милиона около 2040 г., а след това постепенно да намалява до 517 милиона през 2060 г. През същия период, средната възраст на населението на ЕС-27 се очаква да нарасне до 47.6 години. Населението в трудоспособна възраст в ЕС се очаква да намалява непрекъснато, докато делът на по-възрастните хора вероятно ще достигне 29.5 на сто за ЕС-27 през 2060 г. при 17.5 на сто през 2011 година.
Източник: Класа (05.02.2013)
 
Потребителското доверие нараства с 2.3 пункта През януари 2013 г. общият показател на потребителското доверие на населението нараства с 2.3 пункта спрямо равнището си от октомври 2012 г. Подобрението е благодарение на по-оптимистичните очаквания в градовете, докато за населението в селата равнището на показателя остава без промяна. Това сочи последното проучване на Националния статистически институт (НСИ). И градските, и селските жители смятат, че икономическата ситуация в страната като цяло се подобрява. Хората от градовете в началото на новата година възвръщат оптимизма си, докато прогнозите на селското население за бъдещето остават песимистични. Разминаването в оценките се дължи на предвижданията за развитието на икономическата ситуация през годината: жителите на градовете се надяват подобряването да продължи до „+ 4.7 пункта”, а в селата очакват влошаване с „-0.4 пункта”. Голямата част от запитаните очакват през тази година поскъпването на стоките постепенно да затихне и безработицата да се стабилизира. Според резултатите от анкетата българите напоследък живеят с усещането, че “дъното“ на безработицата е достигнато. Затова през следващите месеци те не очакват нарастване, а известно намаление в броя на хората без работа. Нагласите в обществото общо взето са, че през следващите 12 месеца безработицата ще спре да се увеличава и дори може да намалее незначително. А това пък е предпоставка за леко подобрение на материалното положение на домакинствата. Според изнесените данни от НСИ, по-благоприятни в сравнение с октомври 2012 г. са оценките и очакванията на потребителите за промените във финансовото им състояние. Хората отчитат, че цените продължават да се покачват, но смятат, че това вече става по-бавно, отколкото преди три месеца, и се надяват темповете на поскъпването на стоките и инфлацията да намаляват. Същевременно повечето от българските потребители смятат, че сега не е времето да спестяват, но в същото време и не възнамеряват да харчат повече от сегашното равнище. Въпреки декларирания оптимизъм, повечето хора ще продължат да се въздържат от покупки на стоки за дълготрайна употреба и огромната част от населението не планира покупка на кола или ново жилище в близките месеци.
Източник: Класа (05.02.2013)
 
Свиваме колана, но сме оптимисти Оптимизмът на българите расте през януари, сочи анкета на НСИ. Общият показател за доверие на потребителите се увеличава. Според хората настоящата икономическа ситуация в страната се подобрява. По-благоприятни в сравнение с октомври 2012 г. са и очакванията на хората за промените във финансовото състояние на техните домакинства. В същото време все по-малко хора планират да правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба през следващите 12 месеца. Негативна е нагласата на хората по отношение на извършването на разходи за "покупка на кола" и за "покупка или построяване на жилище (вила)" през следващите 12 месеца. Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голямата част от хората като неблагоприятна за спестяване. Но очакванията им са за известно подобрение на икономическите условия за спестяване през следващите дванадесет месеца.
Източник: Стандарт (05.02.2013)
 
Промишленото производство расте през декември През последния месец на миналата година промишленото производство е нараснало за първи път от септември насам. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) годишният ръст е 4.1%. Най-висок е ръстът на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и на газ - 9.2%, докато добивната промишленост и по-специално добивът на метални руди отчитат спад спрямо декември 2011 г. В сравнение с месец ноември на миналата година ръстът на индустриалното производство е 2.4%. Добивната промишленост продължава да спада за втори пореден месец, като през декември на годишна база намалението е било в размер на 7.4%. Това все пак е забавяне спрямо внезапния спад, който НСИ отчете през ноември - 11.3%. Тогава основният причинител на това стремглаво спускане според данните беше добивът на въглища, който намаля с 35.6%. Сега спадът на годишна база е девет пъти по-малък - 4%. Месечните данни също се движат много разнопосочно. През ноември (спрямо октомври) въгледобивът е спаднал с 21.3%, а през последния месец на годината е нараснал с 37.5%, показват данните на НСИ. Добивът на въглища е пряко свързан с търсенето от ТЕЦ-овете. Заради намаляването на заявките най-големият производител в страната - "Мини Марица-изток", ревизира плановете си за миналата година в посока надолу. "Динамиката на електроенергийния пазар неминуемо се отразява върху оперативната работа на дружеството и изпълнението на годишния план по добив", коментираха тогава от компанията . Това обяснява и понижението на годишна база. Ръстът спрямо ноември пък вероятно е резултат от повишеното търсене на въглища през по-студените зимни месеци. Новините при добива на метални руди също са добри на месечна база - спрямо ноември има ръст от над 35%, който компенсира значителния спад от почти 28% през ноември. Тогава от сектора коментираха, че няма логично обяснение за тези данни, тъй като рудодобивните предприятия работят на базата на годишни инженерни планове и производството е сравнително равномерно разпределено през годината. От сектора не могат да си обяснят и сериозния спад на годишна база, който показват данните на НСИ. През декември рудодобивът е спаднал с над 12%. "Няма причина да се отчита спад в добива на метални руди в сравнение с миналата година. По-вероятно е да са по-ниски резултатите на месечна база, но там пък има ръст. Възможно е през ноември по-малко предприятия да са подали данни, а през декември - повече, и оттам да идват резките изменения", коментира изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Добивът на неметални материали и суровини обаче отчита постоянен ръст. През декември на миналата година спрямо същия месец на предходната година той леко се забавя в сравнение с предишните ръстове от 30-40% и стига 10.6%. Ръстът тук се дължи най-вече на производството на трошен камък за пътища и магистрали. От сектора преди време обаче предупредиха, че данните отразяват резултатите на големите фирми, които печелят повечето поръчки, докато много малки предприятия дори спират производство. Като цяло е намаляло търсенето на варовик за сероочистките на ТЕЦ-овете, докато повишение има при суровините за стъкларската и керамичната промишленост, казаха още от бранша. В сравнение с година по-рано преработващата промишленост е нараснала с 2.3%. По-значителен ръст спрямо предходната година се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 89.2%, при превозните средства без автомобили - с 39.1%, при електрическите съоръжения - с 23.7%. Увеличава се и производството на текстил и изделия от текстил без облекло - с 15.6%. В текстилния сектор се наблюдава ръст и в търговията на дребно.
Източник: Капитал (08.02.2013)
 
Търговията на дребно се е свила с 5.5% на годишна база през декември В търговията на дребно се наблюдава спад от 5.5% на годишна база. Той се дължи основно на по-ниското потребление на битова техника, мебели и други стоки за бита, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). Там оборотът се е свил с 13.5%. Другият сектор, който отчита сериозен спад е компютърната и комуникационна техника, където продажбите са се свили с 11.6%. Сред основните причини за спада предимно в покупките на дълготрайни стоки (мебели и техника), означава, че домакинствата все още са предпазливи и не правят големи покупки. Според последните данни за потребителското доверие на националната статистика наистина по-голямата част от българите все още отлагат покупката на жилища и автомобили например (които не влизат в търговията на дребно, но са показателни за нежеланието на домакинствата да харчат за дългосрочни покупки). Все пак обаче някои търговци отчитат подобрение в оборотите си. Това са предимно търговията на дребно с разнообразни стоки - с 3% нагоре на годишна база. Продажбите в текстила, облеклото, обувките и кожени те изделия също нарастват с 1%. Това все пак е размърдване спрямо ноември, когато всички сектори освен стоките, пласирани след поръчка по пощата, телефона или интернет отчетоха спад. Най-голям ръст на годипна база има при дистанционните продажби. Там ръстът е почти 7% на годишна база, но също отбелязва известно забавяне, след като от юли насам отчиташе почти само двуцифрени ръстове. На месечна база (спрямо ноември 2012 г. ) дори има спад от 16.3% в този бранш след скообразния ръст от 19.3% през ноември спрямо октомври. Така низходящата тенденция в търговията на дребно не само продължава вече четири поредни месеца, а и се задълбочава и спадът става все по-значителен – от -3.1% през октомври до -5.5% за последния месец на миналата година. На месечна база ръст се забелязва и при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (1.3%), а най-много се увеличават оборотите в текстил, облекло, обувки и кожени изделия (4.2%). Общо обаче оборотите намаляват с 0.5% в сравнение с ноември, почти същия спад както и през ноември.
Източник: Капитал (08.02.2013)
 
Търговията на дребно се свива НСИ отчита спад с 0.5% на оборота на търговците на дребно в страната през декември спрямо ноември, съобщиха от института в четвъртък. На годишна база може да се говори направо за срив в сектора, като търговията на дребно, без продажбите на моторни превозни средства, се с свила с 5.5%. Спрямо ноември 2012 г. е налице ръст в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия, както и при храните, напитките и тютюневите изделия, който обаче се дължи на коледните и новогодишни празници. В същото време поръчките на стоки по интернет и през телефон са намалели с 16.8%, покупките на компютри и телевизори са се свили с 1.6%, а при фармацевтични и медицински стоки има спад с 1.2%. За оборота на търговията на дребно на годишна база най-силен ръст има именно при покупките през интернет – с 6.8%. Но спадът при битовата техника, мебелите и другите стоки за бита е с 13.5%, а при компютърната и комуникационната техника - с 11.6%. НСИ отчита понижение с 4.3% дори в търговията с автомобилни горива и смазочни материали, въпреки по-високите им цени.
Източник: Класа (08.02.2013)
 
Растеж на промишлеността и срив на строителството Ръст на промишленото производство в България с 4.1% през декември 2012 г. спрямо същия месец на 2011 г., както и спад на месечна основа в строителството от 10,4% отчете в четвъртък НСИ. Понижението при гражданското и инженерно строителство е 18,6%, а годишният спад на общия индекс на строителната продукция е бил 15,1% през декември, като при сградното строителство той достига 15,4%, а при гражданското и инженерното – 14,7%. На месечна база българската промишленост е нараснал през последния месец на миналата година с 2.4%. През декември 2012 г. спрямо ноември е регистрирано увеличение в добивната промишленост с 21.9%, както и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.6%, докато в преработващата промишленост е отчетен спад с 0.2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на основни метали - с 15.6%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 15.0%, производството на напитки - с 12.0%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10.9%, производството на химични продукти - с 9.1%. На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.2%, и в преработващата промишленост - с 2.3%, докато в добивната промишленост е регистрирано намаление от 7.4%. По-значителен ръст спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 89.2%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 39.1%, при производството на електрически съоръжения - с 23.7%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 20.0%, производството на химични продукти - с 15.5%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 11.5%.
Източник: Класа (08.02.2013)
 
Спадът в строителството е с 15% за година Спадът в строителството през декември е с 10.4% спрямо ноември и с 15.1% спрямо декември 2011 г., съобщи Националният статистически институт. От данните се вижда, че свиване на дейността има не само при строителството на сгради, но и при инфраструктурните обекти. През зимните месеци на годината заради сезонни фактори дейността в сектора традиционно се свива. Все пак сравнението спрямо декември 2011 г. показва, че спадът при строителството на сгради е с 15.4%, а на инфраструктурните обекит - с 14.7%. За месец при сградите намалението е с 2.9%, а при инженерните обекти - с 18.6%.
Източник: Дневник (08.02.2013)
 
Строителството през декември с 10% спад Индексът на строителната продукция през декември 2012 година е с 10.4% под равнището на предходния месец, сочат предварителните оценки на Националния статистически институт. Данните показват и намаление от 15.1% на продукцията в сектор "Строителство" през декември 2012 г. в сравнение със същия месец на 2011 година. През декември 2012 г. индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданско/инженерно строителство намалява с 18.6%, а от сградно строителство - с 2.9%. На годишна база намалението на строителната продукция през декември 2012 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 15.4% и при гражданското/инженерното строителство - с 14.7%.
Източник: Строителство Градът (08.02.2013)
 
До ноември 2012 г. вносът от ЕС нараства, износът се свива От началото на 2012 г. до края на ноември износът на България за останалите страни - членки на ЕС, намалява с 3.1%, а вносът от тях нараства с 8.9 на сто, съобщи Националният статистически институт. За единасдесетте месеца на миналата година износът на България за общоевропейския пазар е на стойност 22.1 млрд. лв., а вносът - за 27 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Белгия и Испания, които формират три четвърти от износа и две трети от вноса от ЕС. Спадът в износа за Германия е с 10.6% до 3.8 млрд. лв., за Румъния - с 10.5% до 3.1 млрд. лв., за Белгия - с 27.3% до 1.3 млрд. лв. Пазарът за българските стоки се увеличава в Гърция - с 6.1% до 2.7 млрд. лв. и в Испания с 3.5% до 1 млрд. лв. и символично - с под 1%, в Италия и Франция. Водещ доставчик от ЕС на българския пазар е Германия, чийто внос нараства с 12.8% и е на стойност 5.1 млрд. лв. за единадесетте месеца на 2012 г. Вносът от Италия се увеличава с 2.6% до 3 млрд. лв., от Румъния - с 4.9% до 3 млрд. лв., от Гърция - със 17.5% до 2.8 млрд. лв. С 8.5% до 2.1 млрд. лв. спада вносът от Испания.
Източник: Дневник (11.02.2013)
 
Построиха 692 нови жилищни сгради за тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2012 г. е 692, като спрямо съответното тримесечие на предходната година е регистрирано намаление от 21.6%. Новопостроените жилища в тях са 2 875 или с 16.9% по-малко. Най-голям брой жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 132 сгради с 476 жилища в тях, Бургас - 95 сгради с 880 жилища, и София - 80 сгради със 120 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2012 г. е 238.3 хил. кв. м, или с 20.3% по-малко, в сравнение със същото тримесечие на 2011 г. Жилищната площ също намалява с 21.5% и достига 147.8 хил. кв. метра. Намалява и средната полезна площ на едно новопостроено жилище от 86.3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2011 г. на 82.9 кв. м през същото тримесечие на 2012 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Габрово - 136.5 кв. м, и София (столица) - 125.6 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 56.5 кв. м, и Ловеч - 66.9 кв. метра.
Източник: profit.bg (11.02.2013)
 
Новите жилища са по-малко на брой и по-тесни По-малко и по-тесни жилища са въведени в експлоатация през последното тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на предходната, съобщи Националният статистически институт. От октомври до декември са предадени 692 сгради, с 21.6% по-малко, отколкото преди година. Апартаментите в тях са 2 875, или с 16.9% по-малко. Жилищната площ също намалява с една пета. Така средно едно ново жилище се простира на 82.9 кв. м при 86.3 кв. м 12 месеца по-рано. Най-голям брой жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 132 сгради с 476 жилища в тях, Бургас - 95 сгради с 880 жилища, и София - 80 сгради със 120 жилища. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Габрово - 136.5 кв. м, и София (столица) - 125.6 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 56.5 кв. м, и Ловеч - 66.9 кв. метра.
Източник: Дневник (11.02.2013)
 
Приходите на хотелите от българи се увеличават, от чужденци - намаляват Нощувките в хотелите, мотелите и хижите през декември 2012 г. са били 311 хил., с 15.6% повече, отколкото през ноември, съобщи Националният статистически институт. Сравнение с декември 2011 г. не се прави, защото данните се събират на месечна база едва от началото на миналата година. Приходите от нощувки през декември 2012 г. възлизат на 27.7 млн. лв., с 14.0% повече от ноември. Приходите от услуги за българи са с 25.1% повече, докато от чужденците намаляват с 1.4%. Заетостта на легловата база през месеца, в който се отбелязват студентският празник, Коледа и Нова година, е 19.4%. Най-търсени са хотелите с 4 и 5 звезди, където заетостта е 27%. Това са единствените две категории с увеличение спрямо ноември, а две трети от чужденците ги предпочитат. Заетостта в тризвездните хотели е била 18.6% , а в едно- и двузвездните - 13.7%. Българите са три четвърти от отсядалите в места за настаняване, а средният им престой е 1.8 нощувки. Чужденците са оставали средно за 2.4 нощи. През последния месец на 2012 г. в България са функционирали 1 731 хотели, мотели, къмпинги, хижи, със 103.1 хил. легла. Само за месец броят на обектите нараства с 4.7%, а на леглата в тях - със 7.7%. В началото на 2012 г. статистиката е водила на отчет 1658.
Източник: Дневник (12.02.2013)
 
Износът за трети страни се увеличава, половината от вноса е от Русия Българският износ за страни извън Европейския съюз се увеличава с 12.8% през 2012 г. Този ръст компенсира спада на износа към ЕС (данните са до ноември включително) и така общият износ на български стоки през годината също е на плюс, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През 2012 г. от България са изнесени стоки за 40.7 млрд. лв., с 2.6% повече, отколкото през предходната. Вносът е за 49.8 млрд. лв., с 8.8% над равнището през 2011 г. Сред основните пазари на България извън ЕС (Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и САЩ), най-голямо увеличение на износа има към Китай - със 102.6% до 1.2 млрд. лв. Износът към Турция нараства с 12.8%, но е най-голям като стойност - 3.8 млрд. лв. На пазарите в Русия са пласирани български стоки за 1.1 млрд. лв., с 3.7% повече, отколкото през 2011 г., а в САЩ с 40.4% до 727 млн. лв. Годишен спад на износа НСИ отчита към Сърбия - със 7.5% до 865 млн. лв. и към Македония - с 14.9% до 768 млн. лв. Вносът на България от страни извън ЕС през годината нараства с 10.8% до 20.6 млрд. лв. Над половината от вноса е от Русия, стойността му е 10.4 млрд. лв., а годишното увеличение - с 28.4%. Сред другите големи вносители увеличават дела си Турция - със 7.3% до 2.3 млрд. лв. и Китай - с 11.7% до 1.5 млрд. лв. Вносът от Украйна намалява с 31.8 на сто до 1.3 млрд. лв.
Източник: Дневник (12.02.2013)
 
102% ръст на износа ни към Китай Износът на България за Китай е скочил със 102% през миналата година в сравнение с 2011 г. Това показват данните на националната статистика за експорта на страната ни към държави извън Европейския съюз. Според тях през миналата година продадените български стоки и услуги на китайския пазар са за сумата от 1,163 млрд. лв. при 574 млн. лв. година по-рано. Така българският износ за Китай вече надвишава този за Русия, който след 3,7% годишен ръст през 2012 г. е малко под 1,1 млрд. лв. Най-голямо увеличение на експорта през миналата година се отчита за Обединените арабски емирства – 175,5%. Обемите към тази дестинация обаче все още са символични, дори след сериозния ръст през 2012 г. става въпрос за износ от порядъка на 307 млн. лв. Най-голям като абсолютна сума остава износът към Турция, на чийто пазар сме реализирали стоки и услуги за 3,8 млрд. лв. В проценти увеличението е с 12,8 на сто годишно. Абсолютно същият е процентът, с който като цяло нараства експортът на България към страни извън ЕС през 2012 г. Той е в размер на 16,9 млрд. лв. Вносът от трети страни през цялата минала година е нараснал с 10,8 на сто на годишна база до 20,6 млрд. лв. В стойностно изражение най-много стоки са влезли на нашия пазар от Русия, Турция, Китай и Украйна. От търговията с въпросните страни България е на плюс само с Турция. Външнотърговското ни салдо с южната ни съседка е положително - 1,5 млрд. лв. В търговията с Русия обаче сме на минус с 9,2 млрд. лв. заради вноса на енергоресурсите. Като цяло от търговията със страни извън ЕС страната ни е на минус с 3,68 млрд. лв. през 2012 г. Година по-рано дефицитът по търговското салдо е било 3,61 млрд. лв. По групи стоки най-голям дял в износа за трети страни имат минералните горива, маслата и други подобни продукти. През 2012 г. той бележи 24% ръст до 5,2 млрд. лв. Въпреки по-скромното увеличение на вноса на същите стоки – с 14,4%, той възлиза на 10,5 млрд. лв. При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е регистрирано в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (57,6%). Общо изнесените стоки от България за страни от ЕС и за трети страни през миналата година са за 40,7 млрд. лв. Това е с 2,6% на годишна база. Общият внос е за 49,8 млрд. лв., което е с 8,8 на сто повече. Така общото външнотърговско салдо е отрицателно в размер на над 9 млрд. лв. Увеличението му спрямо 2011 г. е с 3 млрд. лв.
Източник: Монитор (12.02.2013)
 
Износът ни към трети страни расте с 12.8% през миналата година За цялата 2012 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 12.8% спрямо предходната, показват предварителните данни на НСИ. Обемът на изнесените стоки достига до 16.9 млрд. лева, като основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и САЩ. Те формират 50% от износа на България за трети страни. Износът на България към трети страни (извън ЕС) през декември миналата година нараства с 6.8%, по данни на Националния статистически институт (НСИ). През декември 2012 г. спрямо същия месец на предходната 2011 г. вносът ни от трети страни расте със същия процент. В абсолютна стойност вносът се увеличава с 1.6 млрд. лева на годишна база, а износът – с 1.3 млрд. лева. В същото време вносът от трети страни се увеличава с 10.8% спрямо 2011 г. и е на стойност 20.6 млрд. лева. Най-много стоки са пристигнали от Русия, Турция, Китай и Украйна. Най-голямо процентно увеличение при вноса е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (57.6%), а най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни” (23.5%). Общо износът на България през миналата година расте с 2.6% до 40.7 млрд. лв. спрямо 2011 г. Вносът нараства с 8.8% до 49.8 млрд. лв. Обобщените данни за търговския оборот на България с Европейския съюз и с трети страни показват отрицателно външнотърговско салдо в размер на „- 9.145“ млрд. лв., като само за декември то е „-825.7“ млн. лв. За периода октомври-декември 2012 г. в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. въведените в експлоатация нови сгради в страната са с 21.6% по-малко, а броят на жилищата в тях е с 16.9% по-малък, съобщават още от НСИ. Намалява и средната полезна площ на едно жилище до 86.3 кв. м. Най-големите апартаменти се строят в София - 125.6 кв. м., а най-малки жилища се строят във Враца (56.5 кв. м) и Ловеч (66.9 кв. м). През последното тримесечие на 2012 г. в България са въведени в експлоатация 692 жилищни сгради. Построените в тях жилища са 2875 броя. Най-много нови жилищни сгради за периода са са отворили врати във Варна - общо 132 с 476 апартамента. На следващо място е Бургас с 95 сгради и 880 апартамента в тях. София е трета с пуснати в експлоатация 80 сгради с общо 120 жилища.
Източник: Класа (12.02.2013)
 
27.7 млн. лв. са приходите от нощувки в местата за настаняване през декември, отчете националната статистика. В сравнение с ноември сумата е с 14.% повече. Общо т.нар. места за настаняване с повече от 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи, са били 1731. Стаите в тях са 51.5 хиляди, а леглата - 103.1 хиляди. Доста притеснителни обаче са данните на статистиката за общата заетост. През миналия декември тя е била 19.4%. Най-привлекателни са хотелите с 4 и 5 звезди - те са били пълни на 27%, докато местата за подслон с 1 и 2 звезди отчитат едва 13.7% заетост. В сравнение с ноември увеличение на посетителите има само в по-луксозните хотели. Общо 311 хиляди са пренощувалите лица - с 15.6% повече от ноември. Прави впечатление, че сред тях преобладават българите - 76.2%. Те залагат предимно на места за настаняване от по-ниска категория, докато чужденците се ориентират главно към хотелите с 4 и 5 звезди.
Източник: Сега (12.02.2013)
 
Броят на работещите продължава да се свива Броят на работещите продължава да намалява през четвъртото тримесечие на 2012 г., като темповете на загуба на работни места се ускоряват спрямо предходното тримесечие. Това обаче се дължи основно на освобождаване на хора от сектори, в които има сезонна заетост като туризъм и земеделие. Същевременно, средната месечна работна заплата продължава да отбелязва растеж. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2012 г. Към края на декември 2012 г. наетите на трудов договор са 2.09 млн. души, което е с 42.2 хил. или 2% по-малко спрямо септември. За сравнение, отчетеното за предходното тримесечие свиване в броя им беше с 1%. Фактор за отчетения спад е предимно намаляването на сезонната заетост. Според статистиката, през последното тримесечие на изминалата година най-съществено е било свиването в броя на наетите лица в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" (-15.4%) и "Селско, горско и рибно стопанство" (-8.3%). Най-голямо увеличение пък е отчетено в дейностите "Административни и спомагателни дейности" (1.7%) и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (1.4%). Данните обаче показват още запазване и дори задълбочаване на темповете на загуба на работни места на годишна база, което е показателно за продължаващата стагнация на пазара на труда. За последната година броят на наетите е намалял с 45 хил. души, което е спад от 2.1% спрямо година по-рано. За сравнение, отчетеното годишно свиване към края на 2011 г. беше с 15.4 хил. души или 0.7%. През изминалата година най-осезаемо е било понижаването в броя на наетите лица в секторите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" – съответно с 18.4 хил. и 9.6 хил. души. Те осигуряват и най-много работни места, показват данните на националната статистика – делът на наетите в тях лица е съответно 22.3% и 18% към края на 2012 г. В процентно изражение пък най-голям е спадът в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" – с 8.2%. Според публикуваната от НСИ информация, размерът на средната месечна работна заплата през последното тримесечие е бил 789 лв., което е с 4.6% повече спрямо третото тримесечие. До известна степен увеличението се дължи и на традиционните бонуси в края на годината. Данните за размера на средната работна заплата месец по месец показват, че обикновено през декември тя традиционно се увеличава, сравнение с останалите месеци на съответната година (виж графиката). Конкретно за 2012 г. средната месечна работна заплата е била 776 лв. през октомври, 778 лв. през ноември и 812 лв. през декември. На годишна база също е регистрирано увеличение – с 8.5%, като ръстът е с 3.5% в обществения и с 10.6% в частния сектор. За последното тримесечие най-много са се увеличили възнагражденията в секторите "Образование" (14.6%), "Други дейности" (7.3%) и "Хуманно здравеопазване и социална работа" (6.6%), а спад е отчетен единствено в дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - логично, предвид сезонния му характер. Най-висок е бил размерът на средната месечна работна заплата в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" – 1832 лв. Най-ниско платени пък са били хората, наети в "Административни и спомагателни дейности" – 504 лв.
Източник: Капитал (13.02.2013)
 
Средната заплата у нас за декември е 812 лева Средната месечна работна заплата за октомври 2012 г. е 776 лв., за ноември - 778 лв., и за декември - 812 лева. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт от вторник. През четвъртото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо третото тримесечие на 2012 г. с 4.6% до 789 лева. Размерът на средния осигурителен доход за страната за декември 2012 г. е 661,75 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. е 618,06 лв. Най-високи заплати през четвъртото тримесечие на 2012 г. са получавали наетите в дейности: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1 832 лева, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 561 лева, финансови и застрахователни дейности” - 1 503 лева. Най-ниско платени са били наетите в административни и спомагателни дейности” - 504 лева; „хотелиерство и ресторантьорство” - 518 лева, други дейности” - 616 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2012 г. в обществения сектор нараства с 3.5%, а в частния сектор - с 10.6%.
Източник: Класа (13.02.2013)
 
2012: Наетите намаляха с още 45 000 Едва 2.09 млн. души са работещите по трудово и служебно правоотношение към края на декември, показват предварителните данни на НСИ за наетите и средната работна заплата през последното тримесечие на 2012 г. Спрямо същия период на м.г. броят им е намалял с нови 45 000. За сравнение: в края на 2011 г. наетите бяха намалели с едва 15 400 души спрямо 2010 г. Приключването на летния сезон в края на септември пък е намалил наетите с 42 200 души спрямо третото тримесечие на м.г., а традиционно най-много са съкратените в хотелиерството и ресторантьорството - те са намалели с 15.4%. На фона на намаляващата заетост продължава да расте средната работна заплата, което според експерти се дължи на запазването на по-висококвалифицираните и по-добре платени служители за сметка на получаващите по-ниско възнаграждение. Към края на декември тя вече е 812 лв., след като през октомври и ноември е била съответно 776 лв. и 778 лв. Това може да се обясни с коледните премии и заплащането на извънреден труд за работа в празнични и почивни дни, което е масова практика около празници. 150 лв. от възнагражденията на хората обаче са останали извън осигуряването, тъй като вчера НОИ изчисли среден осигурителен доход от 661.75 лв. за декември. В сравнение с година по-рано заплатата за последното тримесечие се е увеличила значително - с 62 лв. от 727. Продължава появилата се в кризата тенденция възнагражденията в частния сектор да растат много по-бързо от тези в публичния, което също може да се обясни с оптимизиране на персонала в реалната икономика. През четвъртото тримесечие средната заплата в частния сектор е била 769 лв., докато година по-рано статистиката отчита 695 лв. средно възнаграждение, или със 74 лв. по-малко. Докато ръстът в обществения сектор е едва 28 лв. - от 810 лв. той стига 838 лв. ПЪРВЕНЦИ В класирането по заплати през четвъртото тримесечие размествания няма спрямо същия период на 2011 г. Най-добро продължава да е заплащането в "създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" с 1832 лв. средно. Производителите и разпределителите на електро- и топлинна енергия, както и на газообразни горива плащат средно по 1561 лв., а финансистите и застрахователите вземат 1503 лв. Работещи бедни са занимаващите се с административни и спомагателни дейности, където средно се получава 504 лв. В хотелиерството и ресторантьорството средната заплата е 518 лв.
Източник: Сега (13.02.2013)
 
Средната работна заплата е била 789 лв. в края на 2012 година Средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2012 година се увеличава спрямо третото тримесечие на годината с 4,6% до 789 лева. За октомври 2012 г. тя е 776 лв., за ноември - 778 лв., и за декември - 812 лева, сочат данните на НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са: „Образование”- с 14,6%, „Други дейности” - със 7,3%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа” - с 6,6%. Намаление на средната месечна заплата с 1,6% е регистрирано в дейност „Селско, горско и рибно стопанство”. Средната месечна работна заплата нараства на годишна база с 8,5% спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Други дейности” - с 22,2%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 17,8%, и „Професионални дейности и научни изследвания ” - с 16%. Най-високо средно месечно възнаграждение през четвъртото тримесечие на 2012 г. са получили работещите в сектора на създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения – 1 832 лева, следвани от тези в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – 1 561 лева, финансови и застрахователни дейности - 1503 лева. Най-ниско платени са били работещите в административните и спомагателни дейности - 504 лева, хотелиерство и ресторантьорство - 518 лева и „Други дейности" - 616 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2012 г. в обществения сектор нараства с 3.5%, а в частния сектор - с 10,6%.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2013)
 
Ръстът на българското индустриално производство през декември е изпреварил средното повишение в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. През декември спрямо ноември индустриалното производство у нас е нараснало с 2,3% при средно повишение за ЕС и еврозоната от съответно 0,5% и 0,7%. На годишна база е регистриран ръст от 4,2% на българското индустриално производство, докато в ЕС и еврозоната е отчетен спад от съответно 2,3% и 2,4%. През декември спрямо ноември производството на стоки с краткотрайна употреба е нараснало с 2% в еврозоната и с 1,3% в ЕС, на стоки с дълготрайна употреба – със съответно 2% и 0,4%. Отчетеният месечен ръст на производството на капиталови стоки е съответно 1,3% и 1,2%. При производството на стоки за междинна употреба обаче е регистриран месечен спад от 0,2% в еврозоната и 0,3% в ЕС, а на енергия – от съответно 1,2% и 0,4%. През декември най-голям месечен ръст на индустриалното производство е регистриран в Ирландия (8,5%), Латвия (2,7%) и Словения (2,7%), а най-голям спад – в Словакия (-4,4%) и Дания (-2,3%). През декември на годишна база производството на стоки за междинна употреба е регистрирало спад от 4,6% и в ЕС, и в еврозоната, на стоки с дълготрайна употреба – със съответно 4,8% и 3,9%, на капиталови стоки – с 2,3% и 2,9%, а на стоки с краткотрайна употреба – с 1,9% и 1,3%. Същевременно е отчетен годишно увеличение на производството на енергия от 1,2% в еврозоната и 0,4% в ЕС. Най-силен годишен ръст на индустриалното производство е регистриран в Латвия (10,7%), Малта (10,3%) и Литва (9,1%), а най-голям спад – в Испания (-6,9%), Италия (-6,6%), Чехия (-5,8%) и Полша (-5,4%).
Източник: Инвестор.БГ (14.02.2013)
 
Всеки трети младеж в България и Европейския съюз, който е напуснал училище, не може да си намери работа, показват данните от анализ на Европейската статистическа служба Евростат, посветен на прехода от образование към първа значима работа. Около 96 милиона млади хора на възраст между 15 и 30 години живеят в страните-членки на ЕС. 30 на сто от завършилите образованието си изобщо не са успявали да намерят работа, а 70 процента са имали значителни трудности при намирането на първа работа, сочи статистиката. Холандия и Норвегия са страните с най-високи стойности на заети лица на възраст 15-30 години - 88 на сто. Следват Швейцария (87%), Австрия (84%), Люксембург (82 на сто), Кипър и Дания (81 процента), Германия и Словения с 80% заети младежи. Най-ниски данни за трудова заетост на младите хора пък са регистрирани в Литва, Латвия и Унгария - под 30 процента. България заедно с Румъния се нарежда в средата на класацията със заетост на младежите малко над 30 на сто. По данни на Евростат през декември 2012 г. безработицата при хората под 25 години у нас е 27.5%. 21 години е средната възраст, на която младите хора в ЕС напускат образованието си и започват работа. Най-рано на пазара на труда излизат в Турция и Малта - средно на около 18 години. За България средната възраст е 19.6 години. Според анализа на Евростат младежите, които търсят първа работа, най-лесно се справят с това в Исландия, където си намират работа средно за 3.3 месеца. Следват Швеция (3.5 месеца) и Великобритания (4.4 месеца). Средният период за търсене на работа в ЕС е 6-7 месеца.
Източник: Марица (14.02.2013)
 
Инфлацията яде спестяванията на гражданите в банките. Инфлацията за януари е 0,4%, а скокът на цените за цяла година е 4,4%, сочат данните на Националния статистически институт. В същото време лихвите по новите левови депозити на гражданите в банките са 4,74%, сочат данните на БНБ. Като се плати и новият данък върху лихвите по спестяванията на хората, реалният доход от влоговете става по-малък от инфлацията. Лихвите по спестяванията на гражданите в евро (4,24%) и долари (3,24%) са по-малки от инфлацията дори и преди плащането на новия "десятък". Основната причина за инфлацията през януари са храните, които са поскъпнали с 1,7%. Най-голям е скокът на цените на доматите (37,2%), чушките (35,3%) и краставиците (11,5%). В същото време заради разпродажбите след празниците облеклото и обувките са поевтинели с 3,2%.
Източник: Стандарт (15.02.2013)
 
Заетостта продължава да спада Тенденцията на стагнация на пазара на труда се е запазила и през последните три месеца на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). През разглеждания период броят на заетите е намалял с 22 хил. на годишна база и е достигнал 2.95 млн. души. Безработицата също продължава да расте. Тя е с 1 процентен пункт повече в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. и достига 12.4%. Според повечето икономисти кризата на пазара на труда ще продължи и през първата половина на тази година. А ако има някакво раздвижване, то ще се усети по-скоро в края на 2013 г. Забавяне на агонията Все пак данните на статистиката показват, че през втората половина на миналата година спадът на заетостта забавя темпове. През периода юли - септември 2012 г. бяха изгубени малко под 20 хил. работни места. Това е доста по-малко в сравнение с първото полугодие на 2011 г., когато спадът на заетите беше с около 120-140 хил. души. Според Георги Ангелов от институт "Отворено общество" очакването спадът на заетостта да спре през тази година се запазва. Въпреки това не се очаква драстична промяна. "Едва ли можем да говорим за сериозно раздвижване на пазара на труда. Нашите очаквания бяха, че ще стигне дъното в края на миналата година, и може би по-скоро се е случило това. А и ако следите анализите - според някои от големите агенции за подбор на персонал през втората половина на миналата година е започнало някакво леко раздвижване на пазара на труда", казва Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Младежката безработица се превръща във все по-голям проблем. Над половината от спада на заетостта през последното тримесечие на миналата година се дължи на нейния ръст. От всички 22 хил. души, които са загубили работата си, 15 хил. са на възраст между 15 и 29 години, а коефициентът на безработица в тази възрастова група е почти 21% - с 0.7 пункта повече спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. Според Георги Ангелов възможно обяснение на този спад е и чисто демографско - да няма толкова много младежи, които да влизат на пазара на труда. Единствената възрастова група, при която данните на НСИ показват ръст на заетостта, са хората между 55 и 64 години - с 8.4 хил. души до 481.3 хил. Най-вероятно плавното нарастване на пенсионната възраст и изискването за стаж при пенсиониране, което се въведе през 2012 г., успява да задържи повече възрастни хора на пазара на труда. Друг положителен сигнал е увеличението на заетостта при мъжете, смята Лъчезар Богданов от Industry Watch. За първи път поне от началото на годината този показател се увеличава. Макар и ръстът да е само с 2 хил. души, това е знак за увеличаване на заетостта в дейности като индустрия и строителство например, в които обикновено работи "силният пол". Според икономиста това е ефект от вече направените инвестиции (например в преработващата промишленост през изминалата година). Коефициентът на икономическа активност на хората на възраст между 15 и 64 години също се повишава с 1.7 пункта и достига 67.9%. Едно възможно обяснение е спадът с 13 хил. души на обезкуражените лица до 212.6 хил. – тези, които не са икономически активни, защото са се отказали да си търсят работа. Обезкуражените са 13.3% от всички неактивни на пазара на труда. Продължително безработните (от една или повече години) пък са със 7.5% повече спрямо октомври - декември 2011 г. и достигат 230.1 хил. Това е над половината от всички безработни.
Източник: Капитал (15.02.2013)
 
Над нулата, но не достатъчно На фона на рециесията в Европа българската икономика е успяла да реализира макар и минимален растеж през миналата година. Експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) сочат че брутният вътрешен продукт е продължил да расте и през четвъртото тримесечие – с 0.1% спрямо третото и с 0.5% на годишна база. Все още националната статистика не е публикувала обобщени данни за растежа на цялата 2012 година спрямо предходната. На база на известните числа изчисленията показват и годишен ръст от около 0.5%, а вицепремиерът Симеон Дянков в интервю за агенция "Крос" изказа очаквания за около 1%. Присъдата на икономистите обаче е, че растежът не е достатъчно голям, че да позволи на България да догонва жизнения стандарт на Западноевропейските държави. Номиналният размер на БВП за четвъртото тримесечие пък е бил 21.01 млрд. лв., при 19.4 млрд. лв. за същия период на2011 г. През миналата година икономиката ни е била подвластна на няколко основни фактора от които най-важният е свитото търсене в ЕС, където са четирите най-важни страни партньори на българския износ – Германия, Гърция, Италия и Румъния. В тези условия експортноориентираните компании са успели успешно да се адаптират и да се пренасочат към азиатски икономики. Въпреки това обаче темповете, с които расте износът са четирикратно по-ниски, отколкото през 2011 г. и за това приносът на износа към общото икономическо развитие ще се окаже по-нисък, когато НСИ публикува подробните си данни в началото на март. Това, което прави разликата е ръстът на индивидуалното потребление, което компенсира отслабващото положително влияние на износа и на държавните разходи. Реалното производство на икономиката, което се измерва през брутната добавена стойност, расте с 0.2% на тримесечна база и с 0.6% на годишна. По отделни сектори най-силно е представянето на индустрията, която увеличава производството си с 0.8% на тримесечна база и с 3.2% на годишна. За сметка на това услугите се увеличават с 0.4% на тримесечна база, но на годишна база се свиват 0.3%. Продукцията на аграрния сектор намалява 0.9% спрямо най-силното лятно тримесечие, но спрямо края на 2011 г. увеличението е с 3%. Принос за забавянето на икономическото развитие е оказало и неизпълнението на правителствената инвестиционна програма. Пръв за това предупреди бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, още когато стана ясно, че капиталовите разходи в бюджет 2012 са били само 3.6 млрд. лв., вместо първоначално планираните 5.2 милиарда. Точно липсващият милиард и половина инвестиции според него са е причина икономическият растеж се отклони допълнително от потенциала си. Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов този фактор е повлиял в много по-малка степен от европейската дългова криза за забавеният растеж, но също е оказал влияние. "В най-добрия случай правителството просто трябваше да реализира инвестиционната си програма, така както бе заложена в закона за държавния бюджет и дори да отиде на малко по-голям дефицит в публичните финанси за сметка наповече инвестиции. За съжаление това не се случи (вероятно заради липса на административен капацитет или пък защото се смята, че публични инвестиции трябва да се правят само с европейски пари) и дефицитът през 2012 беше редуциран агресивно с 1.6 процентни пункта спрямо дефицита от миналата година", коментира Кристофор Павлов. Той обаче допълни, че през тази година фискалната политика ще подкрепя икономическия растеж, ако правителството изпълни целта си за дефицит 1.35% от БВП и не се изкуши да продължи с ускорените темпове на фискална консолидация от предишните три години. Всички икономисти посочиха, че през 2013 година външната среда ще благоприятства растежа. Според тях европейската икономика (която се сви с 0.6% през последното тримесечие на 2012 г.) е достигнала дъното си през декември и от тази година се наблюдават положителни сигнали като спад на безработицата и засилено търсене от индустриалните компании, както в Германия, така и в Китай. Това е положително, защото търсенето в Азия е сред двигателите на германската икономика, за където се насочва голяма част от българския износ. Не липсват обаче и прогнози за рецесия в ЕС още една година, като ЕЦБ вчера за пореден път понижи прогнозите си за еврозоната и очаква нулев растеж през 2013 г. и едва 1.1% през следващата. Според Георги Ганев от Център за либерални стратегии силните данни ще се видят още първото тримесечие, но това ще се дължи на ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно. "Очаквам през тази година да се реализира оптимистичният сценарий и Европейският съюз да излезе от рецесията. С това ще се върне и апетитът към риск и инвестиции в Източноевропейския регион и ще има положителен тласък на потреблението и през втората половина на годината, когато българската икономика ще започне да расте с ускорени темпове. През първата половина а годината обаче компаниите ще се въздържат от инвестиции, заради несигурността, която носят предстоящите избори, смята Петър Чобанов – бивш директор на закритата правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози. Според него това ще е период на изчакване за фирмите, но като цяло през тази година бизнесът ще започне да обновява активите си, заради натрупаната амортизация в предходните четири кризисни години. Потреблението през миналата година е нараснало с 3% и тази новина е позитивна, стига да не се създадат външнотърговски дисбаланси и дефицитът по текущата сметка отново да се раздуе, но не движен от инвестиции, а от потребление. Чобанов препоръча да се вземат мерки за подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, както и да се обърне внимание на пазара на труда, защото в противен случай, оживеното потребление няма да се пренесе в корпоративния сектор.
Източник: Капитал (15.02.2013)
 
Безработицата нарастна до 12.4% през четвъртото тримесечие на 2012 г. Безработицата у нас през четвъртото тримесечие на 2012 г. достигна високите 12.4%, при положение, че в края на 2011 г. е била 11.4%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Продължително безработните, т.е. останали без препитание повече от година, са над 210 хил. човека, или 13.3% от икономически неактивните лица. Същевременно тази категория безработни представляват вече над 55% от всички безработни лица, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. броят им се увеличава със 7.5 процентни пункта, което е твърде обезпокоително. Безработните лица в страната са общо 417.3 хил., като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. броят им се увеличава с 8.6%. От всички безработни лица 237.8 хил. са мъже и 179.5 хил. - жени. Коефициентът на безработица за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 20.7% (21.3% за мъжете и 20.0% за жените) и нараства с 0.7 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2012 г. общият брой на заетите лица над 15 години е 2.952 млн., а относителният им дял от населението на същата възраст е 47%. В сектора на услугите работят 1.843 млн. (62.4%) от заетите лица, в индустрията - над 925 хил. човека (31.3%), а в селското, горското и рибното стопанство – почти 184 хиляди (6.2%). Данните показват, че ситуацията на пазара на труда в България рязко се влошава през втората половина на миналата година. Данните показват влошаване не само в посока нарастване на безработицата, но и в структурно отношение - все повече лица са продължително безработни и обезкуражени. При това ръстът на заетостта очевидно не може да компенсира увеличението на броя на безработните.
Източник: Класа (15.02.2013)
 
Слабо смазан пазар България е на едно от последните места по консумация на зехтин в Европа - малко над 200 грама на човек годишно. За сравнение - лидерът Гърция е далеч напред с 14 литра, а Испания и Италия са с по 14. По този показател страната ни е далеч и от скандинавските страни и Северна Америка, където средната годишна консумация е около 700 грама. За страна, в която зехтинът допреди години се приемаше за пълна екзотика, нещата обаче се развиват добре. Консумацията през последните години непрекъснато расте като количество с изключение на 2010 г., когато има забавяне както в количеството на вноса, така и в оборотите. През следващите две години пазарът започва да се стабилизира, а средната цена на вноса пада. Причината за това е, че през 2012 г. цената на маслиновото олио в глобален мащаб достигна най-ниската си цена от 10 години. Средната цена на едро на най-качествения зехтин падна до 2900 долара за тон (4.2 лв. за кг). Средната цена на вноса в България за килограм през миналата година е била 4.68 лв. без транспортни разходи и надценки. Разбира се, консумацията в България расте и за сметка на по-скъпите марки, а увеличаващата се конкуренция също притиска цените. Данните на националната статистика показват, че вносът на зехтин като количество се е повишил с близо 40% през 2012 г., а като оборот - с около 25% (виж графиките). Една част от него, разбира се, може да остава на склад или да отива реизнос. Като цяло обаче вносът е показателен за търсенето в страната. България традиционно внася най-много маслиново олио от трите топ производителки - Гърция, Испания и Италия, които държат 70% от световния пазар. През миналата година по данни на дистрибутора на храни "Амперел" ръстът в продажбите на зехтин е 6-7% спрямо 2011 г. Причина за повишения интерес е и организирането на различни промоции от всички вносители, освен това част от увеличението идва и от частни марки и т.нар. no name продукти на веригите, посочиха от дистрибутора. Сред първите е брандът "Сан Лазаро", който се дистрибутира от "Дерони", а вторите са собствените марки на големите магазини - "Карфур" например има асортимент свои зехтини още от откриването му. Атрактивните цени на такива бутилки привличат клиенти, а така се насърчават и нови потребители към редовни покупки, коментират от "Амперел". "При положение че марките зехтин се подкрепят постоянно с различен род активности – промоции, дегустации и др., тенденциите могат да се запазят", смята Албена Василева от дистрибутора "Алта България". Тя поясни, че кризата определено има отражение върху продажбите, защото маслиновото масло не е продукт от първа необходимост и спада към по-луксозна категория. На пазара обаче често се вижда зехтин с цена, малко по-висока от тази на литър олио. От бранша не искат да се ангажират каква трябва да е минималната цена на литър зехтин, но неофициално – ако бутилката струва 5 лв. или под тази цена, това е смес от различни масла, а не само маслиново. Със сигурност, ако цената на даден продукт е доста по-ниска от средната за пазара, в него има примеси. От тях не може да се пострада, но различните масла имат различни характеристики и неправилното им използване може да доведе освен до неприятен вкус и мирис на храната и до здравословни проблеми Продажбите на зехтина са пряко свързани и с тези на олиото. "Като продукти, удовлетворяващи приблизително сходни потребности, зехтинът и олиото са взаимозаменяеми и промяната в цените на олиото веднага се отразява в продажбите на зехтина", коментира София Попова, продуктов мениджър в дистрибутора "Амперел". По оценки на дистрибутора зехтинът държи около 8-9% от продажбите в цялата категория на растителни масла. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през 2011 г. едно домакинство е купило средно 35.6 литра олио за цялата година и едва 0.7 литра други растителни масла, сред които е и зехтинът. Средната им цена се различава драстично – 2.81 лв. за слънчогледовото и 9.25 лв. за маслиновото масло. Албена Василева обясни, че в голяма степен много от потребителите се ориентират какъв продукт да си купят по цената – или предпочитат да вземат комплект от продукти, от които единият е подарък. София Попова коментира, че маслиновото масло все още се използва доста рядко за готвене вероятно и заради кулинарните традиции на българите, така че пиковият сезон за продажбите му е времето от април до края на юни. В средата на лятото консумацията намалява и през септември отново се увеличава. При олиото продажбите през годината са равномерни, но ясен ръст има през август - септември, когато е сезонът за приготвяне на туршии, каза Попова. Подобни са данните и на "Алта България" – потреблението расте в сезона на салатите през пролетта и есента. През лятото спадът е обясним с отпуските – когато много хора пътуват, включително и в чужбина. А дори и да са на почивка в България, това явно не повишава сериозно потреблението на зехтин от заведенията за хранене по курортните места. Макар на пазара вече да има огромно разнообразие от различни видове зехтин, най-купуваните си остават тип помас и екстра върджин, който е студено пресован и е по-подходящ за салати заради ясния си аромат на маслини. По данни на "Алта" това са двата най-продавани вида зехтин в България. "В последните две-три години потребителите правят разлика между помас, класик и екстра върджин", коментира София Попова. Въпреки че основен критерий за покупка остава цената, все повече се обръща внимание и на описанието върху етикета, а и голяма част от потребителите осъзнават, че така нареченият салатен микс не е точно зехтин, обясни още Попова. Салатен микс обикновено е смес от по-малко количество студено пресован зехтин (екстра върджин), рафинирано масло от маслиново кюспе и други, по-евтини мазнини като царевично, рапично, слънчогледово. Те не са вредни, но имат по-различен състав и освен че заблуждават, може да ви сервират неприятна изненада с бързо прегряване и лош вкус след готвене. Друг е въпросът, че думата салатен е типичен маркетингов трик за слаби пазари като българския. Такова понятие в производството не съществува. Като цяло според статистиката на НСИ потреблението на растителни мазнини, различни от зехтина, се повишава стабилно през годините. Според Албена Василева все по-търсени са царевичното олио и маслото от гроздови семена. София Попова очаква ръст в продажбите на растителни масла, различни от олио и зехтин, през следващите години, макар че все още този сегмент от пазара е много малък. Ръстът в продажбите на зехтин се дължи и на модерния и природосъобразен живот, който все повече намират в средиземноморска диета - омега мастни киселини, антиоксиданти, нерафинирани мазнини, органично производство. Търговците отчитат повишение на интереса към масла, приемани за здравословни, и те вече имат свои стабилни продажби, макар все още да са много малка част от общия пазар на олио и зехтин. "Потребителите приемат органичните масла като по-качествени. Те не са генно модифицирани", коментира Калин Класанов от веригата магазини за биопродукти "Слънце и луна". Той обясни, че има ръст в търсенето на студено пресовани растителни масла, предимно ленено, кокосово, конопено, какаово, освен това се купуват сусамено и рапично олио. По негови наблюдения сезонност в продажбите няма. "С навлизането на средиземноморската кухня у нас използването на зехтина се превърна и в мода. Една част от клиентите търсят премиумни продукти", каза и София Попова. Премиум продукти са органичен зехтин, както и такъв от специфичен географски район. Интересът към органични масла определено се засилва с растящия брой специализирани магазини и отделни щандове за биопродукти в супермаркетите, коментира и Албена Василева. В крак с тази мода вече са и производителите на олио – по данни на Попова водещата по продажби марка в сегмента на висококачествено олио е продукт, обогатен с омега-3 мастни киселини и витамини. То е малко по-скъпо от обикновеното, като наскоро такъв продукт пусна и старозагорската "Бисер Олива". През миналата година най-големите производители – Испания, Италия, Гърция (около 70% от световното производство), притеснено гледаха как цената на най-скъпия вид – екстра върджин, се срина до 2921 долара за тон. През май миналата година цената падна до 2900 долара, най-ниското ниво от 2002 г. дотогава. Спадът обаче не продължи дълго – в края на миналата година очаквания за слаба реколта в Испания доведоха до повишения, каза София Попова от дистрибутора "Амперел". По думите й общата тенденция е цените да растат и през тази година, а много от вносителите, които са задържали крайните цени, вече са ги повишили или в момента готвят да направят това. То е от порядъка на 5-15%. За последната една година ръстът е с около 20% средно, обясни Албена Василева от доставчика "Алта България". Причината за ръста от края на миналата година тя обясни със слабата реколта и скъпите суровини. Според Попова сега има "незначителна промяна в цените на зехтина, произвеждан и внасян от Гърция". Тя посочи, че компаниите, произвеждащи международно известни марки, не са особено засегнати от кризата, защото работят основно за външни пазари. Още една лоша новина за потребителите излезе преди дни – Испания обяви, че ще намали с 80% производството си през този сезон. Това са последиците от сушата през миналата година, намалила добива на маслини. В същото време Министерството на земеделието на САЩ прогнозира цялостно намаление в производството на растителни масла по света, съобщава изданието farmer.bg. Изключение ще са соевото и палмово масло, които обаче едва ли ще успеят да компенсират спада при останалите. Освен това производителите на палмова мазнина все повече предизвикват недоволство и протест на екологични организации заради унищожаването на естествени гори и екосистеми, чиито места се заемат от палмови гори.
Източник: Капитал (15.02.2013)
 
Инфлацията през януари стигна 4.4% на годишна база Инфлацията през януари спрямо същия месец на миналата година достигна 4.4%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Потребителските цени през януари в сравнение с декември са се повишили с 0.4%. В началото на тази година в сравнение с края на предходната хранителните продукти и безалкохолни напитки са поскъпнали с 1.7 на сто, а при алкохола и тютюневите изделия НСИ регистрира покачване на цените с 0.1%. Със съшия темп поскъпва и транспортът. Това са основните фактори движещи инфлацията нагоре. В същото време облеклата и обувките поевтиняват с 3.2%. Режийните разходи като за жилищата като вода, електроенергия, газ и други горива, намаляват с с 0.7%. Цените на мебелите падат с 0.5%. На месечна база индексът на цените в т. нар. малката потребителска кошница нараства с 1.1%, което се дължи основно на поскъпването на хранителните продукти с 2%. Като цяло посочените данните за инфлацията са тревожни. Причината е, че ускоряването на ръста на потребителските цени не се дължи на повишено търсене и съответно производство, а е на фона на практически липса на икономически ръст през последните месеци.
Източник: Класа (15.02.2013)
 
Икономиката на ЕС се сви с 0.6% на годишна база Икономиката на страните от ЕС се е свила с 0.5% през последното тримесечие на 2012 г., а тази на еврозоната е надолу с 0.6%, според последните данни на Евростат. На годишна база свиването е съответно от 0.6% и 0.9 на сто. За сравнение, през третото тримесечие на миналата година страните от еврозоната са отбелязали спад от 0.1%, а тези от ЕС ръст от 0.1% на тримесечна база. На годишна база през третото тримесечие спадовете са били от 0.6% за еврозоната и 0.4% за ЕС. Икономиката на Латвия продължава да е лидер по ръст на икономиката с 5.7% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година. Следват я Естония с 3.4% и Литва с 3.1%. На противоположния край на „класацията“ с отбелязано най-голямо свиване е икономиката на Гърция - с понижение с 6%, следвана от тази на Португалия с 3.8% спад. На тримесечна база ръстът е бил най-голям отново в Латвия (1.3%) и в Литва (с 1%). Германската икономика, която е най-голямата в Европа, се е свила с повече от предварително очакваното през четвъртото тримесечие на 2012 г. на фона на спада на износа на страната. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия е намалял с 0.6% в сравнение с третото тримесечие, когато е отчел ръст от 0.2%, показаха днес официалните данни. През декември Централната банка на Германия занижи прогнозата си за ръста на икономиката през 2013 г. до 0.4%, изтъквайки като причина за това дълговата криза, която тласна еврозоната към рецесия. Свиването на германската икономика през четвъртото тримесечие е породено от намаляващия износ, както и свиването на инвестициите на компаниите и на строителството. Разходите да домакинствата и публичните разходи пък бележат лек ръст. Износът на Германия нараства с 0.3% през декември, което се дължи единствено на поръчките от еврозоната, която е най-големият експортен пазар на Германия. Вече има признаци обаче, че германската икономика тръгва нагоре след спада през четвъртото тримесечие, като инвеститорското доверие отчита по-голям ръст от очаквания през януари, а безработицата неочаквано намалява. Показателно е, че броят на безработните изненадващо падна във втори пореден месец през януари, което свали нивото на безработицата до 6.8%. У нас например то е почти двойно по-високо (12.4%).
Източник: Класа (15.02.2013)
 
Пазарно затопляне за виното След почти пълния си срив през 90-те години на миналия век в последното десетилетие българското винопроизводство постигна сериозен напредък и успя да се възроди не само икономически, но и стилистично - няма да сгрешим, ако кажем, че страна ни е част от модерното световно винопроизводство. За съжаление кризата спъна този възход, като ограничи ръста на вътрешното потребление и сви износа наполовина. В навечерието на винения празник "Трифон Зарезан" - 14 февруари, от Изпълнителната агенция по лозата и виното обаче поднесоха обнадеждаващи новини за бранша. По думите на директора на агенцията Красимир Коев потреблението на вино на вътрешния пазар през 2012 г. е нараснало с около 10%. Друга тенденция според Коев е тази, че се увеличават продажбите на вино с гарантиран произход за сметка на сивия сектор – за никого не е тайна, че в България той все още има значителен дял. Според Коев искрица надежда има и за износа - данните на агенцията показват годишен ръст от около 1.5%. Това обаче не се потвърждава от НСИ - според националната статистика през 2012 г. износът дори отбелязва спад от под 1%. Безспорният факт е, че българското винопроизводство все още не може да разчита на износа като двигател за растеж. Налей си чаша... Отчетеният ръст на вътрешния пазар безспорно е добра новина. Тя не е и толкова неочаквана. Консумацията на вино в България расте с малки, но сигурни стъпки от няколко години. "Това е логичен резултат от няколко основни фактора", казва Иван Манахилов, закупчик вино на една от големите специализирани вериги – Casavino. От една страна, инвестициите, които много нови и вече утвърдени изби направиха в обновяване на лозя и засаждане на нови преди икономическия срив, сега дават своите резултати. "Десетки изби в момента разполагат с млади плодородни лозя, които в комбинация с качествено оборудване вдигнаха нивото на българското вино, и това не остава незабелязано от потребителите", казва той. От друга страна, кризата сложи край на розовия период за българското винопроизводство – тя постави спирачка пред потреблението и накара винарите да преосмислят ценовата си политика. Тогава рязко поевтиняха българските вина от средния (10 - 20 лв.) и горния среден сегмент (20 - 30 лв.). Не на последно място с всяка година расте и винената култура на българските потребители. И макар тя да има значение повече за качествения избор, отколкото за повишаването на покупките, все пак маркетингът привлича нови потребители. А потенциалът е огромен – браншът е категоричен, че българите все още традиционно предпочитат ракията и бирата, макар че според някои проучвания в момента те са изравнени с виното като честота и навик на потребление. Все по-светли изби Когато говорим за консумация на вино в български условия, особено интересен е въпросът със сивия сектор. Наблюдението на Красимир Коев е, че домашното и нелегалното производство се свиват. "Миналата година изкупните цени на гроздето бяха много високи, дори надминаваха лев за кг, докато обикновено са около 40-50 ст. Затова много производители на грозде предпочетоха да продадат продукцията си на избите, вместо сами да правят вино и да продават нелегално", разказа за "Kапитал Daily" Красимир Коев. От друга страна като цяло традицията на домашното производство е при възрастните хора, а по-младото поколение е все по-малко склонно да се занимава с това. Знакът на кризата Друга интересна тенденция, която възниква в последните години заради промяната в това статукво, е, че нараства търсенето на наливно вино от избите. "Все повече изби продават наливно вино. Сериозна част от по-малките на практика реализират до 60-70% от продукцията си насипно – чрез заявки на дребно и едро и на място в избата." Тъй като пестят разходи например за отлежаване на виното в дъбови бъчви и други технологични процеси, които оскъпяват крайния продукт, както и от опаковка, те успяват да поддържат много ниски цени – между 3 и 5 лв. за литър. В същото време клиентът получава продукт със задоволително качество, предназначен за ежедневна консумация. Регалът без край На рафтовете в търговските обекти нещата изглеждат по-малко по-различно. Голяма част от евтините бутилирани български вина в сегмента 4 - 7 лв. са с незадоволително качество, докато вносът в същия сегмент е както разнообразен, така и по-качествен и успява да отхапе голямо парче от пазарния пай. В средния сегмент (8 - 20 лв.) конкуренцията също е много изострена. Все пак като цяло според търговците при продажбата на бутилирани червени вина водещо е българското производство, докато при белите води вносът е с около 65% дял. Това е така, защото докато при производството на червено вино България има стари традиции и в момента в качествено отношение постиженията ? са доста високи, то бялото е по-слабо застъпено. Потребителският интерес обаче през последните години към бялото вино е значително завишен – според наблюденията на търговците, ако допреди десетина години то е държало не повече от 15% дял на вътрешния пазар, сега този процент е около 35 с тенденция да расте още. И тъй като българското производство на бяло вино изостава спрямо търсенето, на пазара бързо намериха място големи производителки на бели вина като Италия, Нова Зеландия и др. Изострената конкуренция обаче прави картината оптимистично свежа. На практика потребителите вече могат да избират между вината на над 150 български изби, които продължават да се множат – през 2012 г. 11 нови изби са се появили на пазара. Благодарение на разнообразния внос пък в магазините могат да се намерят вина във почти всички ценови сегменти от повечето основни винени региони от света - както големи водещи брандове, така и бутикови продукти на малки изби. Господството на Стария свят Сред двете си пикови години - 2007 и 2008, когато достигна 12 - 17 млн. литра, вносът спадна до 6-7 млн. литра годишно по данни на НСИ. В последните три години вносител номер едно в България е Италия. Това не е изненада – страната е в топ 3 на европейските производители и износители, с голямо разнообразие от сортове и много изгодни цени, а близостта й до България я прави добър търговски партньор. На второ място, но само като стойност, не и като обеми, е Франция. Причината за това е, че топ продуктът на Франция – шампанското, е много скъп, а и като цяло голяма част от внасяните в България френски вина са от високия сегмент. "Доброто качество на българските вина, които масово се правят от типичните френски сортове като мерло и каберне совиньон, донякъде обезсмисля вноса на френски вина в ниския и средния сегмент", казва Иван Манахилов. Но и малките продажби на премиум продукти осигуряват силни финансови резултати. Интересно е присъствието на Германия като третия най-голям вносител на вино, при положение че немски вина в България се срещат изключително рядко. Иван Манахилов обяснява това с факта, че Германия е много голям европейски център за опаковане на вина в bag in box опаковки, а също и голям прекупвач, който поддържа много складове. Чили и Нова Зеландия пък са огромни производители и агресивни търговци, които за няколко години успяха да намерят трайно място не само на българския, но и на световния пазар. Най-тежкият удар Износът обаче бе най-потърпевш от кризата, като се срина наполовина и до момента не успява да се възстанови. Традиционно той е насочен към Русия и бившия източен блок. Русия продължава да е партньор номер едно и сега - там отиват близо 45% от износа. Други 25% са за Полша, следвана от Чехия и Румъния с доста по-малък дял. Северната ни съседка е сравнително нов пазар, където преобладава износът на наливни вина. Макар и да изглежда малко изненадващо присъствието на Швеция, тя също е стар търговски партньор на България. Освен това е предпочитан пазар, защото поддържа държавен монопол на търговията с алкохол и договарянето става директно с държавната фирма, което спестява трудоемкото търсене на търговски партньори. Преди години България успяваше да поддържа добри позиции на Острова – може би най-престижният пазар в света, но някои недобросъвестни практики на родни производители, а впоследствие и кризата свиха значително позициите там. Подобно е положението и на немския пазар, един от най-развитите в Европа. Въпреки това и сега за Великобритания се изнасят между 2 и 3 млн. л годишно, а за Германия - 1-1.5 млн. л. На тези два пазара обаче производителите постигат цени от около 3 лв. за литър, докато в Русия и в страните от Югоизточна Европа средната изкупна цена е между 1.50 и 2 лв.
Източник: Капитал (15.02.2013)
 
За година броят на безработните нарасна с 8.6% Безработицата се увеличава, а все повече хора, загубили препитанието си, не успяват да се върнат бързо на пазара на труда. За година броят на безработните нараства с 8.6% до 417.43 хил. души, сочат данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2012 г. Между октомври и декември безработицата е 12.4%, с 1 пункт над миналогодишното равнище. За година броят на продължително безработните нараства със 7.5% и те вече са 230 хил. души, над 55% от всички. Обезкуражените - които нетърсят работа, защото не вярват, че ще намерят, са 210.2 хил. През последните три месеца на 2012 г. работа са имали 2.9 млн. души от 15-годишна възраст нагоре, с 0.3% повече, отколкото преди година. От тях с висше образование са 29.9%, със средно - 59.8%, а с основно или по-ниско е всеки десети. Най-много работни места има в услугите, които осигуряват заетост на 62% от работещите, всеки трети работи в промишлеността, а 6 на сто - в селското стопанство. Работодателите са 107 хил. или 3.6% от работещите, хората, които се трудят сами за себе си са двойно повече - 218 хил. (7.4%). От 1.9 млн. наемни работници 72% работят в частния сектор.
Източник: Дневник (15.02.2013)
 
Януарската инфлация е 4.4% на годишна база По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) инфлацията през януари т. г. спрямо декември 2012 г. е 0.4%. Годишната инфлация за януари спрямо същия месец на миналата година е 4.4%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2012 - януари 2013 г. спрямо периода февруари 2011 - януари 2012 г. е 3.1%. В първия месец на годината храната е поскъпнала с 1.7%, облеклото и обувките са поевтинели с 3.2%, поддръжката на жилището - намаление с 0.7%, здравеопазване - намаление с 0.1%. Измерена през малката потребителска кошница, инфлацията за януари спрямо декември е 1.1%. Храните са поскъпнали с 2%, нехранителните стоки са поевтинели с 0.4%, а услугите - с 0.2%.
Източник: Медия Пул (15.02.2013)
 
Дянков: Пети сме в Европа "Растежът на българския БВП за четвъртото тримесечие на 2012 г. е 0,5%, а за цялата година се очаква да е около 1%. Това ни нарежда на пето място по икономически ръст в ЕС след Естония, Полша, Латвия и Литва." Това заяви за агенция "Крос" вицепремиерът Симеон Дянков. Той коментира, че за нас новината е добра, но е притеснително за шестте най-големи икономики, които за първи път от 2009 г. насам бележат икономически спад и това води до сравнително негативен общ резултат за ЕС.
Източник: Стандарт (15.02.2013)
 
Българските домакинства потребяват почти целия си доход Общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2012 г. е 1 157 лв. и спрямо същия период на 2011 г. се повишава с 16.1%. Това е с 99 лв. повече от общия среден разход на лице от домакинството за последното тримесечие на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през последното тримесечие на миналата година. Все пак ръстът на разходите е малко по-малък, отколкото този на приходите - с 13.4%. Така домакинствата успяват да спестят малко по-големи суми. Средно на лице от домакинството те са можели да не потребят или изплатят като данъци 63 лв. през последното тримесечие на 2011 г. Най-висок стандартно е делът на храни и безалкохолни напитки. За това домакинствата харчат средно около 32% от общите си доходи или над една трета от всички техни разходи отиват за хранителни продукти. Като абсолютни стойности те се увеличават с 11.1% и през четвъртото тримесечие на 2012 г. са 370 лв. средно на лице в домакинството, обясняват от националната статистика. Следващият по големина разход за домакинствата е за жилища (енергия, горива, вода и др.). Така двете пера се сумират до малко над половината от всичко, което домакинствата изразходват. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) нарастват от 166 лв. през четвъртото тримесечие на 2011 г. на 180 лв. средно на лице от домакинството през последното тримесечие на миналата година, отчитат от НСИ. Това е ръст с 8.4%. Увеличават се и разходите за алкохолни напитки и цигари - с 14.3% на годишна база. Така през четвъртото тримесечие на 2012 г. те възлизат на 48 лв. Относителният им дял е 4.6% в общия разход. Потреблението на основни хранителни продукти не се увеличава съществено, показват данните на НСИ. Нарастване обаче има при консумацията на зеленчуци и кисело мляко - съответно с почти 2 кг и със 100 г. По-чувствително намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 27.3 на 25.3 кг, и плодове - от 11.3 на 10.7 кг., показва разбивката на националната статистика. През януари тази година безработицата се е увеличила с половин процентен пункт на месечна база (спрямо декември на миналата година) и достига 11.9%, показват данните на Агенцията по заетостта (АЗ). Общият брой безработни, регистрирани в бюрата по труда, е 392 хил. души, което е увеличение с 16 хил. лица спрямо декември 2012 г. "Това е най-малкият прираст през януари в сравнение с месец декември на предходната година от 1995 г. насам с изключение на 2009 г.", обясняват от агенцията. Според експертите на ведомството причината за увеличаващата се безработица в началото на годината е циклична - голяма част от работодателите освобождават персонал в края на всяка календарна година и в началото на януари освободените лица се регистрират в бюрата по труда. Същевременно се увеличава и търсенето на работници в бюрата по труда през януари, като са обявени общо над 25 хил. свободни работни места. Най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (2511), от търговията (1396), от държавното управление (1071). На годишна база ръстът на безработицата пък е с почти цял процентен пункт, като през януари миналата година безработицата, отчетена от агенцията, е била 11.1%. Все пак на работа постъпват и повече хора. През януари заетост са намерили почти 22 хил. души, което е с малко над 7 хил. повече от предходния месец, а на годишна база - с почти 10 хил. повече.
Източник: Капитал (18.02.2013)
 
Доходите на българите скочиха с 16.5% за година За миналата година доходите на българските домакинства са скочили с 16.15, показват последните данни на НСИ. В същото време плащаме все повече пари за осигуровки, като това е най-бързо растящия разход на домакинствата в страната. Общо за последните три месеца на миналата година редният доход на лице от домакинство е достигнал 1 157 лв. Основен източник на приходи продължава да бъде работната заплата, която формира 52.2% от общия доход. През четвъртото тримесечие на 2012 г. разпределени средно на лице доходите от заплати са 604 лв. Вторият по значение източник на доход за българските домакинства са пенсиите. Техният относителен дял намалява с 3.9 процентни пункта, до 25.1%. През четвъртото тримесечие на 2012 г. доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството се увеличават с 6.1% спрямо същия период на 2011 г. и достигат 86 лева. Общият разход на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2012 г. е 1 058 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2011 г. с 13.4%. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат разходите за храна и за жилище (енергия, горива, вода и др.) - 52.3% от всички разходи. Като абсолютни стойности разходите за транспорт и съобщения се увеличават с 16.6% и достигат 109 лв. средно на лице, разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават с 14.3% и през четвъртото тримесечие на 2012 г. възлизат на 48 лв. средно на лице от домакинството. Разходите за облекло и обувки също се увеличават и през четвъртото тримесечие на 2012 г. са 44 лв. средно на лице. От другите разходи с най-голям относителен дял са социалните осигуровки - 6.3% от общия разход на домакинствата. През четвъртото тримесечие на 2012 г. те са 66 лв. средно на лице и се увеличават с 27.5% спрямо същото тримесечие на 2011 година.
Източник: Дарик радио (18.02.2013)
 
С всеки втори бърз кредит се плащат сметки Търсенето на малки и бързи краткосрочни кредити расте, а плащането на комунални и битови сметки е все по-честа причина хората да ги ползват. Това показват данните на Изи Кредит, цитирани от Money.bg. За октомври-декември Изи Кредит е отпуснала близо 50 хил. кредита в България - с 28% повече спрямо същия период на 2011 г. От тях близо половината са били изтеглени с цел плащане на сметки. „През тези месеци, особено през декември, хората търсеха нашите кредити в най-голяма степен заради натрупването на разходи, свързани със заплащане на сметките за ток и отопление, празничното пазаруване и покупката на подаръци", коментира Ина Илиева, директор „Корпоративни отношения" на Изи Кредит. Бързите кредити стават все по-популярни не само във връзка с покриване на ежедневни разходи на домакинствата. Една, макар и малка част от клиентите - малко над 5%, си позволяват да празнуват и да пътуват на кредит, информират още от Изи Кредит. И двата пола ползват бързите заеми приоритетно за плащане на сметки, за ремонт и обзавеждане на жилището и за оборотни средства за семейния бизнес. Дамите ги влагат още в здраве и образование, докато мъжете ремонтират с тях семейния автомобил и купуват техника. Прогнозата е пазарът на малките и бързи краткосрочни кредити да продължи да расте с бързи темпове през цялата 2013 г. „Очакванията ни са за 20% ръст, предвид планираното от нас разрастване на мрежата от офиси и кредитни консултанти, с които ще достигнем до още повече хора. Самите потребители все повече предпочитат нашите услуги заради бързината, удобството и минималните изисквания за кандидатстване", обясни Ина Илиева от Изи Кредит. Данните на Изи Кредит показват, че бързи заеми ползват и все повече хора, които работят активно, имат постоянни и стабилни доходи и нямат излишно време, което да пилеят в кандидатстване и чакане за потребителски кредит.
Източник: Класа (19.02.2013)
 
Производствените цени в селското стопанство скочиха с над 20% за година Цените от производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2012 г. нарастват с 20.4% спрямо същото тримесечие на 2011 година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Принос към скока на цените има най-вече на продукцията от растениевъдството, където увеличението е с 24.5%, докато в животновъдството то е с 1.7%. Най-значително е увеличението при цените на меката пшеница - с 39.9%, на царевицата - с 31.5%, на ечемика - с 31.2%, на слънчогледа - с 36.2%, на картофите - с 20.9%, и на кокошите яйца - с 23%. По-високи са и цените на посевния и посадъчния материал (с 3.2%), на минералните торове (с 8%), на ветеринарно-медицинските продукти (с 8.5%), а поскъпването при фуражите е с 26.2%. Цените на стоките и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2012 г. са със 7.7% над равнището на същото тримесечие на 2011 година. Наскоро НСИ съобщи, че общата инфлация за януари на годишна база е 4.4%, като основен двигател на покачването на цените е поскъпването на хранителните продукти с 4.6%. За отбелязване е, че повишението на цените в сектора на селското стопанство не е заради нарастване на търсеното и оборота, а ефект главно от покачване на международните цени на горивата, пшеницата и фуражите.
Източник: Класа (19.02.2013)
 
Храните поскъпнаха с 20 на сто Храните на едро поскъпнаха средно с 20,4% през последното тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. Това сочат данни на Националния статистически институт за цените на производителите в селското стопанство. Най-голямо поскъпване отчита пшеницата, която е скочила с 40 на сто. Следват я слънчогледът и царевицата, чиито цени са скочили съответно с 36,2 и 31,5%. Цената на картофите се е увеличила с 20,9%. Най-голям скок при хранителните продукти от животински произход отбелязват яйцата. Те са поскъпнали с 23% през последното тримесечие на миналата година. Цените на продукцията от растениевъдството за периода са се увеличили общо с 24,5 на сто, а в животновъдството - с 1,7%, отчита статистиката.
Източник: Стандарт (19.02.2013)
 
България с най-голям спад в строителството в ЕС През декември в България е регистриран най-голям спад в строителството за целия Европейски съюз. В отрасъла е регистрирано свиване от 10.3%, сочат данните на Евростат. Обемът на строителство в еврозоната през декември 2012 е спаднал с 1.7% в сравнение с предходния месец, когато свиването е било само с 0.4%. През декември строителният отрасъл е регистрирал спад от 4.8% на годишна база. В 27 страни-членки на Европейския съюз строителната дейност през декември е намаляла с 2.7% в сравнение с ноември 2012, когато е бил регистриран спад от 0.6%. На годишна база в последния месец на 2010 отрасълът се е сринал с 8.5%. Сред страните-членки на ЕС, за които има данни за декември, строителството е отбелязало спад в шест страни и е нараснало в осем. Най-голямо свиване е регистрирано в България (-10.3%), Полша (-10.1%) и Германия (-8.9%), а най-висок ръст - Словения (+7.2%), Унгария (+3.4%) и Швеция (+3.3 %). На годишна база през декември 2012 строителството е регистрирало спад в 12 страни, а ръст – в две. Най-голямо е свиването в Полша (-23.7%), Португалия (-18.2%), България (-15.1%) и Великобритания (-15%). Растеж е регистриран в Швеция (5.2%) и Испания (45%).
Източник: profit.bg (19.02.2013)
 
Българската строителна продукция отбелязва най-силното месечно свиване през декември от всички държави от Европейския съюз, разкрива доклад на Евростат, публикуван днес. У нас, индикаторът намалява с 10.3%, следват Полша с 10.1% и Германия с 8.9 на сто. Най-съществено оживление се наблюдава в Словения – 7.2%, а на второ и трето място са Унгария и Швеция, с ръст от съответно 3.4 и 3.3 на сто. Общо за Общността, понижението на месечна база възлиза на 2.7%, а за еврозоната – на 1.7%. През ноември, спадът бе значително по-слаб - от 0.6 и 0.4%. През декември спрямо ноември, сградното строителство отбелязва свиване от съответно 2.6% и 1.6%, а гражданското и инженерно строителство – от 2.3 и 2.1%. На годишна база, строителната продукция се понижава с 8.5% за ЕС27 и с 4.8% - за страните от Монетарния съюз. Средният индикатор за 2012 г. сравнено с 2011 г. пада със съответно 5.8 и 5.4%. И спрямо декември 2011 г., България се нарежда на опашката, със свиване от 15.1%. По-слабо от нас се представят единствено Полша, с 23.7%, и Португалия, с 18.2%. С годишно повишение на строителната продукция се хвалят Швеция – 5.2%, и Испания – 4.5%. На годишна база, сградото строителство се понижава с 8.3% за ЕС27 и с 6.2% - за еврозоната, а гражданското и инжерно строителство – със съответно 11.2 и 2.9% на сто.
Източник: Дарик радио (20.02.2013)
 
Строителството ни с най-голям спад в ЕС Родният строителен бранш е с най-голям спад за декември 2012 г. в Европа и е сред трите страни с най-голям спад в производството за цялата 2012 г. Това показват данните на "Евростат". Спрямо ноември намалението на строителната активност у нас е с 10,3% при спад от 1,7% в еврозоната и 2,7% за целия ЕС. След България се нареждат Полша (-10,1%) и Германия (-8,9%). Спрямо декември 2011 г. свиването на сектора в България е с 15,1%, което я поставя на трето място В Европа. С по-лоши резултати са само Полша (-23,7%) и Португалия (-18,2%). За година строителната продукция в еврозоната се е свила с 5,4%, а в целия ЕС - с 5,8%.
Източник: Стандарт (20.02.2013)
 
По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2012 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, е с 3,3% под равнището на предходното тримесечие, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ) вчера. Спадът се дължи на дейностите "Сухопътен транспорт" и "Воден транспорт", които намаляват съответно с 6,1 и 2,9%. Същевременно увеличение е регистрирано при "Въздушен транспорт" - с 5,4%, "Пощенски и куриерски услуги" - с 1,5%, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 0,3%. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 0,5% спрямо третото тримесечие на 2012 година. Увеличение е регистрирано при "Издателска дейност" - с 11,8%, "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 9,7%, и "Дейности в областта на информационните технологии" - с 0,9%. Най-голямо намаление в сектора е отчетено в дейност "Информационни услуги" - със 7%. През четвъртото тримесечие на 2012 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 9,1% в сравнение със същото тримесечие на 2011 г., което се дължи най-вече на ръста в дейностите "Сухопътен транспорт" и "Пощенски и куриерски услуги", съответно с 14,4 и 7,0%. Продължава тенденцията на спад при "Воден транспорт" - с 24,3%. Общият календарно изгладен индекс на оборота в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 6,1% под равнището от четвъртото тримесечие на 2011 г. Най-съществен е спадът при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 33,3%, и "Информационни услуги" - с 16,8%. Увеличение е регистрирано при "Издателска дейност" - с 22,6%, и "Дейности в областта на информационните технологии" - с 3,3%. Спад се наблюдава и при "Рекламна дейност и проучване на пазари" - с 22,8%.
Източник: Дума (22.02.2013)
 
Пътуванията в страната намаляват, но разходите се увеличават Българските туристи пътуват по-малко в страната си, но харчат повече. Това показват резултатите от изследване на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2012 г. Статистиката сочи, че 90% от хората, които са пътували само в България през тримесечието, са на възраст до 24 години. Мнозинството от пътувалите само в чужбина пък са хора над 40-те. Средният разход при пътуване във вътрешността на страната е 184 лв. на човек, с 16.4% повече, отколкото през същите месеци на 2011 г. Броят на пътувалите обаче е с една четвърт по-малък, отколкото преди година. Половината от пътуванията в България са при роднини и приятели, под 30% са били на екскурзия или почивка при това едва 1% са ползвали туроператор за организацията. Най-голямото разходно перо е транспортът, за който отиват 35% от бюджета за пътуването. На второ място е храната, за която се отделят около 30 на сто. Настаняването е най-незначителният разход - 15%, докато в графата "Други" попада всеки пети похарчен лев. Най-честият повод за пътуване в чужбина е почивка или екскурзия (48.4%), а една трета отиват на гости. Средният разход извън страната е 543 лв. като за транспорт отиват близо половината от парите. Все пак спрямо година по-рано средният бюджет за задгранично пътуване се свива с 10 на сто. Делът на командировките е около 7% от пътуванията, както в страната, така и в чужбина. Разходите за тях за година нарастват значително - съответно с 24% до 257 лв. и с 30% до 1087 лв.
Източник: Дневник (25.02.2013)
 
Товарните превози нарастват с 13% в края на 2012 г. Увеличение в обема на превозените товари и в броя на превозените пътници в края на 2012 г. показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за дейността на транспортния сектор. За последното тримесечие на изминалата година превозените от сухопътния и водния транспорт товари са се увеличили с 3.7% до 30.5 млн. тона. Броят на превозените от сухопътния, водния и градския електротранспорт пътници пък нараства с 3.6% спрямо края на септември и достига 216 милиона души. Същевременно обаче статистиката отчита намаляване с 4.4% на тримесечна база на извършената работа в товарните превози. При превозените пътници тя нараства с 3.9% за последното тримесечие. Според методологията на НСИ показателят съответства на превозването на един тон товар или респективно на един пътник на разстояние един километър. В основната си част превозите на товари продължават да се извършват по суша, като за последното тримесечие на 2012 г. в сегмента е отчетено нарастване на превозените обеми с 3.4 млн. тона. Това представлява ръст от 13.3% спрямо същия период на предходната година. Данните на НСИ показват увеличение както при вътрешните, така и при международните превози – ръстът е съответно 17.4% и 3.3% в сравнение с края на 2011 г. От националната статистика обаче отчитат свиване на превозените товари при железопътния и газопроводния транспорт, като спадът е със съответно 10.5% и 12.8%. В категорията се включват превозът на товари с автомобилен и с железопътен транспорт, както и преносът на продукти по тръбопроводната мрежа в страната. Данните показват и увеличаване на разстоянията, на които са пътували транспортните компании. Измерител за това е нарастването на показателя за извършената от сухопътния транспорт работа, който отчита ръст от 9.7%. Увеличение е регистрирано както при международните (с 12.9%), така и при вътрешните (с 2.1%) превози. Публикуваните от НСИ данни обаче показват запазване на отчитаната през последните тримесечия тенденция за свиване на превозите по вода. През последното тримесечие на 2012 г. превозените от морския и речния транспорт товари са с 1.7% по-малко спрямо същия период на 2011 г. В основната си част спадът се дължи на свиването в обема на товарите, превозвани по море, поясняват от НСИ. Статистиката показва намаляване и при извършената работа, която се свива с 42.8% спрямо края на 2011 г., като спадът отново се дължи главно на по-малкия обем извършена работа от морския транспорт (48.4%). През последното тримесечие на 2012 г. броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт е общо 136.4 милиона, което е с 2.7% повече в сравнение с година по-рано. Двигател на увеличението обаче са само автобусните компании, които отчитат ръст с 2.8%, докато при железопътния транспорт е регистрирано свиване с 0.2%. Превозените от водния транспорт пътници също се увеличават – с 11.1% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Извършената от превозваческите дружества работа обаче намалява с 2.3% спрямо края на 2011 г. Свиването се дължи основно на отчетения спад с 3.2% при вътрешните превози, докато при международните извършената работа се е увеличила с 3%. Спадът при водния транспорт пък е с 22.4%, като намалението се дължи основно на морския транспорт. Статистиката отчита в отделна категория превоза на пътници от градския електротранспорт – трамваен, тролейбусен и метро. Според публикуваните данни през последното тримесечие на 2012 г. техният брой е бил 79.7 млн., което е с 8.7% повече спрямо година по-рано. Увеличението се дължи главно на нарастването на превозените пътници от метрото, като отчетеният ръст е с 43.5%. Извършената работа от градския електротранспорт също се увеличава – със 77% спрямо края на 2011 г. Нарастването и при този показател се дължи на метрото, което е увеличило с 9 км средното разстояние, на което се превозват пътниците.
Източник: Капитал (26.02.2013)
 
Евростат: Децата в България са най-лишени, възрастните хора - най-застрашени Децата в България на възраст от 1 до 15 години се хранят най-непълноценно сред европейските си връстници, се казва в актуален анализ на Европейската статистическа служба Евростат за риска от бедност или социално изключване в ЕС. Според българската статистика децата в този възрастов диапазон са около 1 милион. По данните на Евростат 34.5 на сто от тях нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. За сравнение, в Румъния този дял е 23.8%, в Унгария е 17.2%, а в Латвия – 15.4 на сто. По този показател на другия полюс са Швейцария (0.2 на сто), Люксембург (0.5 на сто), Исландия и Дания (0.6 на сто), Норвегия и Кипър (0.7 на сто). В тези страни едва под един процент от децата нямат възможност да консумират пресни плодове и зеленчуци всекидневно. В България и Румъния всяко трето дете (или около 30 на сто) не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят, сочи още анализът на Евростат. Далеч от тази картина са Словакия и Унгария, където едва 13% са лишени от такава възможност, а във Финландия, Дания, Исландия, Люксембург и Кипър почти няма семейства, които не могат да предложат на трапезата на децата си храна с месо, пиле, риба или вегетарианския им вариант с протеини. В тези страни процентите варират от нула за Финландия, до 0.7 на сто в Кипър. Българските деца са най-лишените в ЕС и по отношение на дрехите и обувките - родителите на 35 на сто от тях не могат да си позволят покупката на нови дрехи, а 44 на сто - на нови обувки. В Румъния, Латвия и Унгария този дял е по-малък с 10 и повече на сто, а в Словакия е 13%. Негативни данни за храненето на българските деца и ученици са публикувани и в изследване на Националния център по обществено здраве. Според тях по-рядко от един път в месеца консумират риба 18 на сто, а пресни плодове и зеленчуци - около 5-6 на сто от българските деца. В замяна на това консумацията на сладкарски изделия е повече от веднъж на ден, а всяко трето дете всеки ден яде тестени изделия (пици, мекици, банички). Около 20% от българските ученици консумират всекидневно безалкохолни напитки, съдържащи захар, а 7 на сто - енергийни напитки. Обобщените данни на Евростат за 2011 г. поставят възрастните хора в България над 65 години като най-застрашени от бедност и социално изключване, като техният дял е 61.1% при средно 20.5% в ЕС. Хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, са тези, които принадлежат към най-малко от една от следните три категории – живеещи в домакинство с разполагаем доход под прага на риска за бедност, тежко материално лишени или живеещи в домакинства с много ниска трудова ангажираност. По този риск втора след България е Кипър (40.4 на сто), а най-малко са застрашени възрастните хора в Люксембург (4.7) и в Холандия (6.9). В същото проучване е посочено, че през 2011 година средно 27% от децата и юношите до 18-годишна възраст в Европейския съюз са били застрашени от бедност или социално изключване. България отново е с най-голям дял - 52%.
Източник: Капитал (28.02.2013)
 
Силно спадат пътуванията на българи във Великобритания през януари През януари българите са пътували в чужбина повече отколкото през декември, когато имаше почивни дни, показват данните на Националният статистически институт. Ръстът през първия месец от новата година е с 9.3 на сто. Спрямо година по-рано той е по-скромен – 5.3 процента. Според статистиката пътуванията на българи към Великобритания са намелели с 22 на сто спрямо януари на предходната година, по-малко са били те още към Испания – с 12.3 на сто и Италия – с 8.1 на сто. Преди ден британският вестник "Гардиън" обяви, че Лондон обмисля да въведе задължителни лични карти за чужденци, чиито престой на Острова е по-дълъг от три месеца. Данните на статистиката показват, че за сметка на намалелите пътувания по тези дестинации българите са увеличили посещенията през януари към Гърция – с 16.4 на сто, Германия – със 7.1 на сто, Сърбия – с 4.7 процента. По-голямата част от тези пътувания – 60.4 на сто, се дължи на гостуване, обучение, посещение на културни и спротни мероприятия, командировките са 22.4 на сто, а тези с цел екскурзия – 17.2 на сто. Пътуванията на български граждани в чужбина през януари 2013 г. са 266.2 хил., или с 9.3% повече отколкото през предходния месец и с 5.3% над регистрираните през януари 2012 година (фиг. 1). Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Гърция - с 16.4%, Германия - със 7.1%, Сърбия - с 4.7%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Великобритания - с 22.0%, Испания - с 12.3%, Италия - с 8.1%, и други (табл. 1 от приложението). Данните на НСИ показват, че посещенията на чужденци у нас през януари спада с 11.4 на сто спрямо декември, но спрямо година по-рано има увеличение с 4.3 на сто. Най-много чужденци са дошли от Европейския съюз – 45.8 на сто от всички като при тях посещенията се увеличават с 1.5 на сто. По-видим ръст има при гостите от Италия – с 16.4 на сто, Румъния – с 10.7 на сто. Същевременно туристите от Великобритания и Германия спадат съответно с 10.3 на сто и с 8.1 на сто. При страните извън евросъюза най-голямо увеличение има на посещенията на граждани от Сърбия – с 13.9 на сто и Турция – с 13.8 процента.
Източник: Дневник (28.02.2013)
 
Производството на храни е поскъпнало най-много през януари Цените на производителите на вътрешния пазар са се увеличили с 2.6% през януари тази година в сравнение със същия месец на предходната година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за производствената инфлация. Тази стойност е много по-ниска спрямо отчетената през октомври почти рекордна от близо 7%. През януари най-много са поскъпнали заводските цени на хранителните продукти - с 8.3% на годишна база, но с едва 0.2% на месечна. Спрямо последния месец на миналата година пък заводските цени отчитат понижение от 0.8%. Най-големият спад на месечна база за вътрешния пазар е при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6% по данните на националната статистика. Производствената инфлация обикновено се разглежда като ранен измерител за посоката на цените за потребителите. Динамиката на цените на производителите обаче често е по-нестабилна от тези на потребителите, защото причина за високите стойности може да са както повишено търсене, така и поскъпване на някои от факторите на производство. Според някои икономисти съществува тревожна тенденция за спадаща конкурентоспособност на българската хранителна индустрия. През декември производството на храни на вътрешния пазар поскъпна със 7.6% на годишна база. В същото време поскъпването на крайните цени на хранителните продукти беше средно с 5.2 на сто. Тенденцията и през януари е подобна. Производствените цени на храните поскъпват с над 8 на сто, докато потребителските изостават и там ръстът е 6.7%. Това може да означава, че българските домакинства започват да потребяват повече вносни храни на по-ниски цени. В края на миналия месец Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика, коментира пред "Капитал Daily", че търговците не могат до безкрай да свиват маржовете си, за да не повишат крайните цени, и в дългосрочен план това е предпоставка за по-голямо пренасочване на потреблението към вносни храни. На годишна база цените се увеличават в преработващата промишленост - с 1.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.8 на сто, докато в добивната промишленост е регистрирано намаление - с 1.4%. В производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и производството на превозни средства, без автомобили също е отчетен ръст от 5.3 процента. Намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 3.4%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.5 на сто, отчитат от НСИ.
Източник: Капитал (01.03.2013)
 
Производството и доставките на ток растат Производството на електроенергия се е повишило през януари с 0.1% спрямо предходния месец, съобщи НСИ. Общото количество на произведения ток е достигнало 4 565 ГВтч. В същото време намалява производството на твърди горива - с 8.0% до 3 225 хил. тона; пропан-бутан - с 30.0% до 7 хил. тона; безоловен бензин - с 11.4% до 140 хил. тона; дизелово гориво - с 20.3% до 157 хил. тона; природен газ - със 7.4% до 25 млн. станд. куб. м. През януари 2013 г. спрямо декември 2012 г. нарастват доставките на електроенергия, с 3.2% до 3 610 ГВтч. Намаляват доставките на твърди горива - с 8.2% до 3 413 хил. тона; пропан-бутан - със 17.2% до 24 хил. тона; безоловен бензин - с 52.4% до 20 хил. тона; дизелово гориво - с 35.9% до 98 хил. тона; природен газ - с 0.3% до 376 млн. куб. м. Данните показват, че енергийният пазар е реагирал на гражданското недоволство от високите сметки за ток през декември, който беше по-студен от януари според докладите на БАН. Но свиването на производството и доставките в останалите сегменти показва влошаване на текущото състояние на икономиката в началото на годината.
Източник: Дарик радио (01.03.2013)
 
Борим младежката безработица със 75 милиона евро от ЕС От началото на 2014 г. правителствата в Европейския съюз ще трябва да създадат програма, с която да гарантират, че на всички младежи до 25-годишна възраст ще бъде предложена качествена работа, професионално обучение или продължаване на образованието до 4 месеца след като завършат или останат без работа. Тази препоръка отправиха вчера социалните министри на страните членки. За целта срещата на върха на ЕС от 8 февруари реши да отдели 6 млрд. евро за борба с младежката безработица за периода 2014-2020 г. По първоначални разчети на българските власти страната ни би трябвало да получи 75 млн. евро от тези пари. “Ние настояваме за по-висок финансов ресурс за България”, каза при обсъжданията българският министър на труда в оставка Тотю Младенов. Евросредствата ще се отпускат за пет от шестте икономически региона у нас, тъй като в тях младежката безработица е над 25%. Изключение прави Югозападният район, в който е столицата, където безработицата е по-ниска. За да се гарантира работа за младежите, ще могат да се използват и пари от Европейския социален фонд и други инструменти. Правителствата ще трябва да определят публичен орган, който да установи партньорства с работодателите и образователните институции за предлагане на работа или обучение на младежите. Особено внимание трябва да се обръща на тези в неравностойно положение и на отпадащите от училище. Още в средата на м.г. българското правителство подписа споразумение с бизнеса и синдикатите за гарантиране на обучение и заетост за младежи. Заради драстичния ръст на безработицата сред младите през 2012 г. министерството на труда отвори няколко програми за субсидирани работни места и стажове за хора до 29 години, към които бяха насочени десетки милиони левове. Въпреки това през м.г. младежката безработица продължи да нараства и достигна 27,5% по данни на Евростат. По този показател България е на 9-о място в ЕС. Друга класация показа, че всеки четвърти българин между 15 и 29 г. нито учи, нито работи.
Източник: Труд (01.03.2013)
 
Бюджетният дефицит през януари е 536.5 млн. лв. През януари бюджетът е с дефицит от 536.5 млн. лв., съобщиха от Министерството на финансите (МФ). По-голямата част - 456.9 млн. лв., се формира от дефицит по националния бюджет, а 79.5 млн. лв. - по европейските средства. От финансовото ведомство припомниха още, че бюджетното салдо за януари на миналата година е било отрицателно в размер на 297.8 млн. лв., а за януари 2011 г. бюджетният дефицит е бил 477.3 млн. лв. От МФ обясняват, че отрицателното салдо за януари се дължи основно на високите лихвени плащания по обслужването на държавния дълг за месеца (293.4 млн. лв.), които са по-високи и поради изплатения лихвен купон по падежираните глобални облигации от 2002 г. Освен това вноската в бюджета на ЕС е с 45.5% по-висока спрямо тази през януари 2012 г. - 90.2 млн. лв., обясняват от финансовото ведомство. В края на миналия месец стана ясно, че през първите два месеца на годината бюджетът е бил на дефицит от почти 600 млн. лв. според източници на "Капитал Daily" от финансовото ведомство. В този размер e било превишението на разходите над приходите и през същия период и на миналата година. При нормално функциониране на икономиката обаче впоследствие тези дефицити се компенсират с излишъци през второто тримесечие на годината. В петък финансовият министър в оставка Симеон Дянков, цитиран от "Дневник", посочи и че до 13 март от Брюксел се очакват плащания за 180 млн. лв. За високия дефицит допринасят и променените срокове за внасяне на някои данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, променени режими при данъка върху доходите за физическите лица и др., поради което част от постъпвалите досега приходи се изместват за следващи периоди, съобщават от МФ. Постъпилите приходи и помощи на консолидирано ниво за месец януари са в размер на 1.8 млрд. лв., или 5.8% от годишните разчети за 2013 г., което е с почти 6% по-малко спрямо същия месец на миналата година. Приходите от ДДС пък са в размер на 587.6 млн. лв., като остават на почти същото ниво спрямо януари 2012 г. Разходите по консолидирания бюджет са 2.3 млрд. лв., което е 7.3% от годишния разчет. Спрямо месец януари 2012 г. показателят е по-висок със 126.6 млн. лв. (5.8%), са изчислили от МФ. В структурно отношение спрямо предходния януари разходите за субсидии за нефинансови предприятия са по-ниски, докато нарастване има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, лихвените разходи и вноската в общия бюджет на ЕС, съобщават от ведомството.
Източник: Капитал (04.03.2013)
 
Евростат: Безработицата в България през януари се покачи до 12.4% Безработицата в България продължава да се повишава и през януари вече е достигнала 12.4%. Тази стойност е с половин процентен пункт по-висока спрямо същия месец на миналата година, показват месечните данни на Евростат. Нивото на безработицата в страната се колебае около тези нива още от средата на миналата година. До юли тя растеше непрекъснато, а през последната половин година (вероятно заради лятната заетост) запазва приблизително една и съща стойност. Подобна картина очертаха и данните на Националния статистически институт (НСИ) за последното тримесечие на 2012 г. - стагниращ пазар на труда, спадащ брой на заетите и безработица от 12.4%. Подобно ниво не е имало от май 2004 г. Според повечето анализатори кризата на пазара на труда ще продължи и през първата половина на тази година. А евентуално раздвижване може да се очаква едва към края на годината. Все пак повечето икономисти разглеждат като показателно движението на броя заети, а не дела на безработните. Причината е, че спадът в първия показател показва загубените работни места, докато безработицата е процент от всички активни на пазара на труда и затова се влияе от броя на последните. През последните три месеца на 2012 г. заетите са намалели с 22 хил. на годишна база и техният брой е достигнал 2.95 млн. души според данните на националната статистика. Но и при този показател икономистите не очакват драстично подобрение до края на годината, макар и спадът на заетите да става с все по-бавен темп. Причината е, че обикновено пазарът на труда реагира последен на промените в икономиката, чийто ръст все още не е достатъчен, за да доведе до създаване на много нови работни места. Такава беше и прогнозата на Международния валутен фонд от есента на миналата година. През миналия месец Десислава Николова от Института за пазарна икономика коментира пред "Капитал Daily", че едва ли може да се говори за сериозно раздвижване на пазара на труда. "Нашите очаквания бяха, че ще стигне дъното в края на миналата година и може би по-скоро се е случило това. А и ако следите анализите - според някои от големите агенции за подбор на персонал през втората половина на миналата година е започнало някакво леко раздвижване на пазара на труда", допълни тя. Икономисти прогнозираха, че сегашната политическа несигурност много вероятно ще се отрази негативно на пазара на труда. Причината е, че в турбулентни периоди много компании отлагат инвестиционните си планове и няма да търсят нови служители. Младежката безработица е достигнала 28.3% през януари, отчитат още от Евростат. Статистическата служба изчислява показателя за възрастовата група под 25 години. Това е скромен ръст от 0.1 пункта спрямо година по-рано. Стойността обаче продължава да е висока, а едно от възможните обяснения на този спад е и чисто демографско - ако няма много младежи, които да влизат на пазара на труда. По данни на НСИ от миналия месец пък от всички 22 хил. души, които са загубили работата си за последните три месеца на 2012 г. спрямо година по-рано, 15 хил. са на възраст между 15 и 29 години.
Източник: Капитал (04.03.2013)
 
България е била втора в ЕС по спад на продажбите на дребно през януари България е била втора в Европейския съюз (ЕС) по годишен спад на продажбите на дребно през януари, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Евростатистиката отчита, че през месеца продажбите на дребно у нас са се понижили с 5,5 на сто, а преди нас е само Словения с годишно намаление от 7,6%. По-дълбоко е било и годишното понижение на продажбите на дребно у нас през декември – 5,4%, а не 2,2%, колкото беше обявено по-рано. Месечният спад през декември е оставен без промяна 0,5%. За януари е отчетено месечно понижение на продажбите на дребно също от 0,5%. Средно за еврозоната и целия Европейски съюз продажбите на дребно през януари спрямо декември са се повишили със съответно 1,2% и 0,9%, а на годишна база са се понижили със съответно 1,3%% и 0,9%. През първия месец на годината продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия са се повишили с 0,8% на месечна база в държавите от еврозоната и с 0,2% в целия ЕС. При нехранителния сектор са отчетени месечни повишения на продажбите на дребно от съответно 2% и 1,7%. На годишна база обаче и в еврозоната, и в ЕС е регистрирано намаление на продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи изделия от по 1,5%. При нехранителния сектор пониженията са още по-дълбоки – съответно 2% и 1,7%.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2013)
 
Икономиката на страната бие спирачки. Ръстът на БВП за 2012 г. е с 0,8% при 1,8% за предходната година, обявиха от НСИ. Този резултат е доста по-слаб от прогнозите на Министерството на финансите за ръст от 1,2% за изминалата година. През последното тримесечие на годината икономиката замръзва и се отчита нулев ръст на БВП спрямо предходните три месеца. Но спрямо същия период на преходната година ръстът на БВП за тримесечието е с 0,5%. България обаче се представя по-добре от редица страни в ЕС. Като цяло еврозоната продължава да е в рецесия. На годишна база по-голям ръст от нашия през четвъртото тримесечие са отчели в Латвия (5,7%), Естония (3,4%), Литва (3%), Швеция (1,5%), Словакия (1,2%) и Полша (1,1%). Сериозен спад обаче отчитат в Гърция (-6%), Португалия (-3,8%), Кипър (-3%), Словения (-2,8%) и Италия (-2,7%). Това е сред причините за забавянето на икономиката ни. Износът на България се е свил с 2,1% за тримесечието заради намаленото търсене в страните от ЕС. БВП за цялата 2012 г. е 77,58 млрд. лв., което прави по 5436 евро на човек от населението. Според ревизираните данни на НСИ се оказва, че икономиката на страната през цялата изминала година забавя ръста си. Според предварителните данни през всяко тримесечие на 2012 г. ръстът на БВП на годишна база беше с 0,5%. Според обявените вчера данни ръстът на икономиката през четирите тримесечие е съответно с 0,8%, 0,7%, 0,6% и 0,5%. Ръстът на БВП през четвъртото тримесечие се определя от растежа в аграрния сектор с 2,3%, в промишлеността с 3,7%, както и в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството - с 3,8%. Най-сериозен спад има в строителството - с 12,6%. Във финансовите и застрахователни дейности спадът е с 1,8%, като свиване на сектора се отчита за второ поредно тримесечие.
Източник: Стандарт (07.03.2013)
 
Производителността на труда е нараснала с 5.5% Производителността на труда се е повишила с 5.5% през последното тримесечие на миналата година спрямо същия период година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0.6 процентни пункта повече спрямо ръста на предходното тримесечие. Слабият икономически растеж от 0.8% на годишна база за 2012 г., съчетан със спадаща заетост, означава, че бизнесът все пак произвежда малко повече с по-малко хора. Предпазливостта на фирмите за наемане на нови хора личи от един от най-следените показатели напоследък - заетостта, която макар и с по-бавен темп продължава да дълбае надолу и спадна с около 20 хил. души през последните три месеца на 2012 г. спрямо година по-рано. Темпът на растеж на производителността (БВП на един зает) средно за цялата 2012 г. е толкова, колкото и през 2011 г. - 5.4%. Тогава показателят достигна най-бързи темпове от 2001 г. Една от причините обаче бе, че по време на кризата повечето работодатели се насочиха към оптимизация и освобождаване на служители и ръстът на производителността беше предимно механичен. Фактът, че предприятията се научиха да произвеждат същия или дори по-висок обем стоки и услуги с по-малко хора обаче, се отрази в негативна посока на пазара на труда. Сега, въпреки че през миналата година работните места продължиха да намаляват, това се случваше по-бавно и дори повечето анализатори очакват ръст към края на 2013 г. Според Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии, е положително, че ние сме една от малкото икономики, които растат, въпреки че броят заети намалява. По думите му в момента стратегията на работодателите е да разширяват производството, но без да наемат хора. Възможно обяснение е, че не очакват тази тенденция на ръст да се задържи и затова не наемат много хора. За ръст на производителността са необходими и повече стимули за създаване на физически капитал. За това са необходими структурни промени в две насоки. Докато образованието е натоварено със задачата да гради човешки капитал, бизнесът трябва да се погрижи да има с какво да работят тези хора. "Възможностите за увеличаване на производителността чрез редуциране на персонал не са безкрайни. Този модел също си има предел. Затова основният канал за увеличаване на производителността са преките чуждестранни инвестиции - те са канал и на нови технологии, ноу-хау и управленски практики, а не само на капитали, затова тяхната динамика е определящ индикатор за развитие на производителността. Разбира се, стига да не се насочват тези инвестиции в спекулативни сектори, но в момента на практика няма спекулативен компонент в преките чуждестранни инвестиции", коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Добрата новина в случая е, че инвестициите са нараснали през 2012 г. за пръв път от 2009 г., по данни на националната статистика. Увеличението е анемично - едва с 0.8%, но въпреки това анализаторите смятат, че той може и да е положителен сигнал. "По отношение на инвестициите не съм крайно негативно настроен, но поне вече не говорим за свиване, а за запазване на нивото. Има много да се наваксва и могат много бързо да бъдат привлечени нови капитали, стига да се запази финансовата стабилност и да се подобри бизнес средата", коментира Георги Стоев от Industry Watch. Според предварителните данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2012 г. равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на услугите. Там всеки зает е добавил средно 6.6 хил. лв. брутна стойност (БДС) и средно 15.1 лв. за един отработен час. В индустриалния сектор всеки работещ е произвел средно 5.8 хил. лв., като за един отработен час се създават средно 13.7 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1.5 хил. лв., или 3.9 лв. за един отработен час.
Източник: Капитал (07.03.2013)
 
С растеж наполовина Двойно забавяне в темповете на възстановяване на българската икономика констатира Националният статистически институт за 2012 година. От данните за брутния вътрешен продукт се вижда, че растежът за цялата минала година е бил 0.8%, или двойно под реализираните 1.8% през 2011 г., а крайният резултат е почти четирикратно по-нисък от правителствената прогноза за растеж от 2.9%, с която бе изготвен бюджет 2012. Друг негативен извод от данните е, че покачването на инвестициите през миналата година е недостатъчно и през тази може да е още по слабо заради политическата нестабилност, последвала протестите и правителствената оставка. Такива притеснения изказаха в анкета мениджъри и икономисти. Този растеж се отчита отново след ревизиране в посока надолу на данните за предходни периоди. Парадокс има и в данните за четвъртото тримесечие, като НСИ сочи едновременно спад на потреблението, инвестициите и външната търговия, но при сезонното изглаждане общо за БВП се сочи нулево изменение. "Мисля, че за да знаем наистина откъде тръгва икономиката и накъде върви, е необходимо да се проверят и данните на НСИ. При положение че всичко спада, да твърдим, че нещата са наред, е, меко казано, цинично и аз се съмнявам в тези данни", коментира макроикономистът Петър Чобанов. "Не мога да кажа, че са некоректни, но си позволявам да се усъмня. Ясно е обаче, че българската икономика върви уверено към рецесия и дори и да се правят опити за числови еквилибристики, това няма да я спаси", обясни той. Последните данни на Националния статистически институт затвърдиха и още една неблагоприятна тенденция – България е на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението – 5436 евро, а това е един от основните измерители за производителност и жизнен стандарт в отделните държави. За цялата 2012 година брутната добавена стойност (това е измерителят за реалното производство) се увеличава само с 0.3%. Основният фактор, забавил растежа, е кризата в еврозоната и нейното отражение върху българската икономика. За разлика от България икономиката на Европейския съюз се е свила с 0.3% през миналата година, а само на еврозоната с 0.6%. Страната ни бе засегната от това по два начина – първият бе натиск над частния сектор да изплаща стари задължения, трупани преди кризата, което възпрепятстваше инвестициите, а вторият бе свитото търсене на европейските пазари, от което пострадаха експортно ориентираните индустриални компании. При рецесия в Гърция, Румъния и Италия българските фирми можеха да разчитат единствено на растежа в Германия. Преориентирането на износа за държави в Азия – главно Турция, Русия и Китай, позволи загубата на пазари в Европа да се компенсира напълно. Въпреки това обаче приносът на износа към БВП пада с 2.1%, а на вноса с 0.5%. От останалите компоненти на БВП най-голям принос имат инвестициите, които се увеличават с 1.5% и крайното потребление, което се е увеличило с 1.3%. Това означава, че фирмите са повишили вложенията си в основен капитал в по-голяма степен, отколкото се е увеличило крайното потребление, но и това е крайно недостатъчно според експертите. С първите данни за изпълнението на миналогодишния бюджет обаче се видя, че правителствената политика също е допринесла за забавянето на икономиката. Причината – не са реализирани 33% от планираните държавни инвестиции (5.2 милиарда лева). Усвояването на еврофондовете пък е било само на 60% от заложените 3.8 милиарда лева. Това означава, че заради липсата на капацитет в отделните министерства, които са отговорни за инвестиционните разходи и усвояването на европейските средства, държавата е спестила от разходи, които имат потенциал да създадат работни места и производителност в дългосрочен план. За разлика от миналата година сега перспективите пред европейската икономика са по-обнадеждаващи и мнозинството икономисти предричат по-благоприятна външна среда за България. Основен риск е политическата нестабилност в Италия и ако не се сбъдне някой от негативните сценарии, може да се очаква натискът за изплащане на външни задължения, трупани преди кризата, да отслабне и приходите от продажби на вътрешния и международните пазари да се използват за инвестиции и потребление. Възможно е обаче фирмите да изчакат изборните резултати и едва след това да формират инвестиционните си политики за годината според оценките за това в каква посока ще се движи България. Анкета сред икономисти и мениджъри показва, че засега доминиращите очаквания са инвестиционната активност да не се свие, но привличането на новите инвестиции ще зависи от сформирането на новото правителство след изборите. Оценките обаче са, че с такива темпове икономическият растеж няма да достигне потенциала си. "Очакванията ми за инвестициите са по-скоро негативни заради политическите турбуленции. Миналата година имаше малък ръст, но сега най-вероятно ще спре заради временно изчакване. Причината е, че ако нямаш доверие в политическия процес, седиш и чакаш", обясни Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии. Според него данните за инвестициите няма да са задоволителни през първата половина на годината, а освен това българската икономика няма да се възползва по оптимален начин и от възстановяването на европейските пазари. Изключение ще бъде първото тримесечие, при което индустриалното производство и износът ще отбележат по-сериозен растеж, но това ще е заради ниската база на същия период миналата година, когато страната беше скована от ледове и това попречи както на производството, така и на транспортните услуги. Завоите в икономическата политика едва ли ще са остри, пък прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Според него дори и ако следващото правителство увеличи преразпределението на държавата, данъчната тежест ще остане сред най-ниските в целия Европейски съюз, а също така и заплатите, което ще продължи да привлича чуждестранни компании, но предимно в сектори с ниска добавена стойност. "Голямата картина не се променя, тези процеси на глобализация са водили до протести и е интересно как обществото ни ще се справи с тях - дали решенията ще се намерят в популизма или в рамката на демократичния процес. Ако новото правителство води политика на премерени и разумно насочвани фискални разходи, може да ускори икономическия растеж. Увеличаването на дефицита и отношението му към БВП, което се очаква през тази година спрямо миналата, може да добави 1 процентен пункт към икономическия растеж", коментира Кристофор Павлов. Валери Симеонов, собственик на машиностроителна компания "Мадара" Засега сме спрели плановете си за обновяване в производството "Имахме планове да инвестираме до края на годината, но при така създалата се обстановка трябваше да се съобразим накъде ще отиде пазара. Политическата криза не е пряката причина да се откажем, но тя се преплита с икономиката. Планирали сме да закупим нови машини, от които имаме нужда, и въпреки всичко смятаме пак да направим анализ дали това не може да се случи до края на годината." Тодор Чаков, управител на печатница "Форт" Не променяме плановете си за инвестиции "Изобщо не ме интересуват политиците. Колкото по-малко се бъркат в икономиката, толкова по-добре. Даже се старая да не гледам телевизия, политиците правят точно обратното на това, което трябва. Нашата компания постоянно инвестира в образование, технологии и машини, както и в подобряване условията на труд, а засега промяна на поръчките им няма. Петър Чобанов, макроикономист, Институт за ускорен икономически напредък Инвестиционната активност ще напомня много за тази през изминалата година Представа за инвестициите през тази година може да се добие от активността през миналата. Първото тримесечие започва с висок реален растеж 3.6%, което е и в резултат на ниската база, като постепенно растежът намалява през следващите две тримесечия. Така през четвъртото тримесечие базата също е много ниска, но инвестициите вече спадат на годишна база с 1%, което подсказва сериозни проблеми. Можем да очакваме тази тенденция да се затвърди през първите две тримесечия на 2013 г. и да наблюдаваме отново отрицателни изменения на инвестициите в реално изражение. Третото тримесечие има вероятност да е излъчено правителство с четиригодишен хоризонт на действие и при амбициозна програма за реформи и подобряване на бизнес средата можем да очакваме по-добри перспективи пред инвестициите. Все пак е нормално да има няколко месеца на изчакване да се види дали се започват реални действия. Ако това се случи, четвъртото тримесечие ще се наблюдава сериозен растеж на инвестициите, но като цяло за годината растежът, ако го има, ще е близо до нула.
Източник: Капитал (07.03.2013)
 
3,1 млн. работещи през последните три месеца на 2012 г. Малко над 3,1 милиона са заетите лица в българската икономика за четвъртото тримесечие на 2012 година. Това показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ). Общият брой отработени часове е 1 320.2 милиона. Следвайки структурата на заетостта по икономически дейности през този период в рамките на 2011 г. и 2012 година, се наблюдава увеличение на относителния дял на заетите в сектора на услугите за изминалата година. Статистиката показва, че на едно заето лице се падат средно по 6,732 лева от текущия обем на БВП. Всеки зает създава средно 16 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през последните три месеца на 2012 г. реално се увеличава с 5.8% и също така с 5.8% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. Според данните равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на услугите и възлиза на 6,565 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает, или 15,1 лева за отработен човекочас. Следва индустриалният сектор, където статистиките са 5,824 лева БДС и 13,7 лева за човекочас. Най-ниска производителност на труда се наблюдава в аграрния сектор – 1,468 лева БДС и 3,9 лева за отработен човекочас.
Източник: econ.bg (07.03.2013)
 
Строителството се е свило с 3.1% на годишна база Строителната продукция се е свила с 3.1% през януари спрямо същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо месец по-рано обаче секторът отчита ръст от 3.8 на сто. Все пак месечният спад е три пъти по-малък в сравнение с последния месец на миналата година, когато строителният сектор се е свил с малко над 9% според данните на НСИ. В края на 2012 г. на годишна база строителите отчетоха намаление на продукцията си от 12.4 на сто. Спадът за годината се дължи основно на по-малките обеми при изграждането на инфраструктурни обекти – с 6.1%, при сградите свиването е малко под процент. През декември стойностите бяха съответно -13.9 на сто и -11.4 на сто. На месечна база обаче строителната продукция расте, като отново водещи са инфраструктурните проекти, които се покачват с 6.7%, а при сградите има повишение от 1.6 на сто. През декември спрямо ноември сезонно изгладените данни показаха спад и при двата показателя. През януари секторът отчита месечно повишение за първи път от октомври насам.
Източник: Капитал (08.03.2013)
 
Индустрията е повишила производството си през януари Индустрията е увеличила производството си през януари с 1.1% спрямо декември и със 7.9 на сто спрямо първия месец на миналата година, съобщхи днес от Националния статистически институт. Макар и покачването на индустриалното производство да е добър сигнал, то трябва да се разглежда внимателно. От една страна, през януари индустрията традиционно свива производството си и поради това увеличението на месечна база е положителен знак. Още повече, че това е трети пореден месец, в който обемът се увеличава в сравнение с предходния. От друга обаче, студовете и снеговалежът през януари 2012 блокираха голяма част от промишления сектор и транспортните услуги и поради тази причина сегашното увеличение на годишна база е очаквано и предопределено. Индустриалният сектор е важен за икономиката на България, защото беше основен двигател на възстановяването през 2011 г. Освен това спадът на производството беше първият сигнал за това, че България е засегната от кризата, след като поръчките за българските фирми от западноевропейските им клиенти спаднаха. През тази година промишлеността отново може да играе важна роля за икономиката, но това ще зависи от състоянието на пазарите в Европейския съюз, чието търсене може да повиши или намали износа на българските индустриални компании. По отделни браншове най-сериозно се увеличава производството на металургичния сектор – с 64% спрямо декември. На второ място е производството на гуми и каучукови изделия – с 21 на сто, а при фармацевтичната промишленост - 14 процента. Най-голямо свиване отчитат компаниите, добиващи метални руди, като обемът на продукцията им през януари спада с 19.1%. Добивът на въглища също се свива – с 9.9 на сто, а дейностите по ремонт и инсталиране на машини и оборудване намалява с 8.7 процента. Енергийният сектор, който стана повод за протести, е отчел годишно увеличение на производстото си от 18.4% на годишна база, а на месечна продукцията му намалява с 0.8 на сто.
Източник: Капитал (08.03.2013)
 
Потреблението в България продължава да се свива Потреблението в България продължава да се свива. Това показват данните на НСИ за продажбите на дребно през януари, които се свиват както на месечна (0.5%), така и на годишна база - с цели 5.5%. Ако понижението беше само на месечна база, цифрите нямаше да предизвикат изненада, защото традиционно първият месец на годината е по-слаб, често наричан и махмурлука на икономиката. По-слабите данни с януари 2012 година обаче показват несигурност на домакинствата и потвърждават склонността им да спестяват доходите си, вместо да ги влагат в текущо потребление. Именно на годишна база общите продажби на дребно бележат спад пет поредни месеца. Причина за това може да е и общ спад в доходите на домакинствата. Трябва да се има предвид обаче, че данните за продажбите на дребно не са най-точният показател за измерване на крайното потребление, тъй като не включват някои видове стоки. Точно на домакинските покупки пък заложи правителството на ГЕРБ в изготвянето на бюджет 2013, като определи крайното потребление за двигател на икономическия растеж през тази година. Същата прогноза направиха и няколко международни организации като Международния валутен фонд и Европейската комисия. Политическата несигурност също може да се приеме като фактор, ограничаващ потреблението. Дали това се е случило обаче ще се разбере в данните за февруари и март. В сравнение с миналия януари продажбите са по-слаби във всички сектори, с изключение на магазините за хранителни продукти, където оборотите растат с 11.2%. Най-губещи от предпазливостта на домакинствата и свитите доходи са магазините за домакинска и битова техника, където през януари оборотът пада с 15.3% на годишна база, но вече има поредица от шест последователни месеца на понижение, а в пет от тях темповете са двуцифрени. Вторият най-сериозен спад – от 7.6%, е в продажбите на мобилни телефони и компютри. Понижават се също дистанционните продажби – с 3.8 процента, и на горива – с 3.1 на сто. В месечните данни, където продажбите се сравняват с декември, има минимални увеличения в продажбите на лекарства – с 0.8%, на горива с 0,2% и на компютърна техника – с 0.1 на сто. Най-сериозно се увеличават оборотите на специализираните магазини за хранителни стоки – с 10%. Във вторник данни за търговията на дребно през януари оповести и статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Началото на годината е белязано от увеличение на продажбите на дребно с 0.9% за ЕС като цяло и с 1.2% за еврозоната. В сравнение с миналия януари пък общата търговия на дребно за ЕС пада с 0.9%, а за еврозоната свиването е 1.3%. Макар и продажбите на дребно да спадат като цяло за ЕС, това се случва в по-малко на брой държави – в шест страни има спад на месечна база и в осем на годишна. България е една от тези държави, макар и темповете, с които потреблението се свива, да не са най-бързите. Въпреки че България избегна рецесията, която обхвана Европейския съюз, и за тази година също да се прогнозира икономически растеж, февруари беше месец, който повиши несигурността на икономическата среда. Протестите и оставката на кабинета вече накараха част от бизнеса да отложи инвестиционните си планове до избистряне на обстановката. До момента доминиращите прогнози са, че несигурността е временна и икономиката ще се развива ускорено. Причината е, че не се очакват резки промени в икономическата политика при най-вероятните коалиции след парламентарните избори (с водеща роля на ГЕРБ или на БСП). Без резки промени и изоставяне на благоразумната фискална политика България ще запази икономическия растеж и кредитния си рейтинг, коментира в понеделник рейтинговата агенция Standard & Poor’s. Според анализа й, посветен на България, вероятността това да се случи в следващите две години е под една трета. Повечето международни институции също потвърждават прогнозите си за икономически растеж през тази година. На противно мнение обаче е макроикономистът Петър Чобанов, според когото през тази година България ще изпадне във втората си рецесия от началото на кризата и това ще се види както в данните за външната търговия, така и през резултатите за потреблението и инвестиционната активност.
Източник: Капитал (08.03.2013)
 
Промишленото производство с годишен ръст от близо 8% през януари Промишленото производство е нас е нараснало с 1.1 на сто през януари в сравнение с декември 2012-а. Ръстът в сравнение с първия месец на миналата година пък е 7.9 на сто. През януари 2013 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличение в преработващата промишленост - с 2.9%, докато в добивната промишленост и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление съответно с 6.8 и 0.8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали – с 64.1%, при производството на изделия от каучук и пластмаси – с 21.2%, при производството на напитки – с 19.8%, при производството на лекарствени вещества и продукти – с 14%, при производството на химични продукти – с 9.9%. Спад е регистриран при ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 8.7%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 2.1%, при производството на електрически съоръжения - с 1.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 1.8%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.4%, и в преработващата промишленост – с 5.6%, докато в добивната промишленост е регистрирано намаление от 5.6%. По-значителен ръст спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 45.1%, при производството на лекарствени вещества и продукти – с 29.1%, при производството на основни метали и при производството на електрически съоръжения – с 27.5%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 22.3%. Намаление е отчетено при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 22%, при производството на химични продукти – със 7.8%, при производството на тютюневи изделия – с 6.7%.
Източник: Дарик радио (08.03.2013)
 
Стягаме още колана Българите продължават да стягат колана. През януари оборотът в търговията на дребно е с 5,5% по-малък от същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Така през последните пет месеца стана традиция българите да свиват потреблението си. Оборотът намалява в почти всички икономически дейности. Най-висок спад е регистриран в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 15,3%. Продажбите на компютърна и комуникационна техника са паднали със 7,6%, а търговията с храни, напитки и цигари се е свила с 4,1%, сочат данните на НСИ. Явно българите свиват не само разходите за мебели и техника, а и за изхранване на семейството. Продажбите на лекарства падат с 3,9%, а на дрехи и обувки с 2,3%.
Източник: Стандарт (08.03.2013)
 
Производството под нивото преди кризата Промишленото производство през януари отчита ръст със 7,9% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Въпреки това обаче производството остава под нивото от 2008 г., преди световната криза да застигне България. Оказва се, че въпреки слабия икономически ръст, който отчита България през последните години, производството още не може да се върне на предкризисните си нива. На годишна база ръст е отчетен при производството на ток, парно и газ - с 18,4%, и в преработващата промишленост - с 5,6%, докато в добивната промишленост има намаление от 5,6%. По-значителен ръст има при производството на хартия - с 45,1%, на лекарства - с 29,1%, на основни метали и на електрически съоръжения - с 27,5%, както и при производството на текстил - с 22,3%.
Източник: Стандарт (08.03.2013)
 
Износът към ЕС е спаднал с 3.6% през 2012 г. Българският износ към Европейския съюз спада за пети пореден месец. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Само за декември към европейския пазар българските фирми са доставили стоки на стойност 1.7 млрд. лв. - с 10% по-малко спрямо миналия декември. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Белгия и Испания, които формират 75.6% от износа за държавите - членки на ЕС. От тях спад през 2012 г. е отбелязан към всички без Италия и Гърция, като към южната ни съседка ръстът е почти 5%, но той от ниска база след като предходните заради дълговата криза в страната стокооборотът с нея се сви силно. За цялата година спадът на експорта към страните от общността е с 3.6%, но се компенсира от ръст с почти 13% към трети страни. Така общият износ на България все пак нараства с 2.6% до 4.1 млрд. лв. за 2012 г. За разлика от началото на кризата българските износители вече са се ориентирали към алтернативни пазари в страни извън ЕС, където експортът расте вече осем последователни месеца. Не малка част от това пренастройване на българския бизнес се дължи на най-големият износител - медодобивната компания "Аурубис България", която е пренасочила голяма част от експорта си вместо към поделенията му в Европа, към външни пазари като Китай. Турция продължава да бъде топ пазарът извън ЕС за българските предприятия, като общо за миналата година предприятията са изнесли там стоки и услуги за 3.8 млрд. лв., показват данните на националната статистика. Това е ръст от 12.8% спрямо 2011 г. На второ място като дестинация за експорт през изминалата година обаче се нарежда Китай, като там ръстът е от почти 103% и достига 1.2 млрд. лв. Така китайският пазар измества руския, който също е отбелязал ръст на износа през годината (3.7 на сто) и достига 1.1 млрд. лв. Все пак износът към някои от основните търговски партньори на България отбелязва спад. Сърбия например е свила вноса си на български стоки със 7.5 на сто, а Македония – с почти 15%. Структурата на износа ясно показва това пренасочване на предприятията към пазари извън ЕС. Докато през 2011 г. той е бил 37.8% от общия експорт, то през изминалата година делът се е увеличил с почти 4 процентни пункта, а този на ЕС е намалял от 62.2% до 58.4%. Най-висок ръст отбелязва износът на минерални горива и масла (почти 24%) и възлиза на 6.7 млрд. лв. за миналата година, показват данните на НСИ. В немалка степен причина за това е и поскъпването на петрола на международните пазари. С 1.6% нараства и експортът на машини и оборудване и за цялата година стойността му е 6.8 млрд. лв. Ръстът на вноса на България е в размер на 8.9%, като отново водещи са пазарите извън общността. Така търговското салдо е отрицателно и възлиза на 2.8 млрд. лв., почти колкото е била стойността му и за 2011 г. Лидер по внос за България остава Русия. Общата стойност на доставените от руски компании стоки в България за цялата минала година е 10.4 млрд. лв. (28.4% повече спрямо предходната година), като голямата част от сумата и от ръста се дължи на горивата. Внесените стоки от втория по големина търговски партньор – Германия, също е нараснал с 11.8% до 5.5 млрд. лв. Увеличеният внос на машини – с 14.4% до 12 млрд. лв. за миналата година, показва известно пробуждане на инвестиционното търсене. Според анализаторите през тази година е вероятно инвестициите да се съживят, защото липсата на такива през предходните три години на криза означава, че е необходимо да бъдат подменени амортизираните дълготрайни материални активи.
Източник: Капитал (12.03.2013)
 
През 2012 г. износът на България за ЕС намалява с 3.6% спрямо предходната година до 23.8 млрд. лева, показват последните данни на НСИ. Основни търговски партньори на България продължават да са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Белгия и Испания, които формират 75.6% от износа за държавите-членки на ЕС. Само за декември 2012 г. износът ни за ЕС намалява с 10% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.7 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за 2012 г. се увеличава със 7.5% спрямо предходната година и е на стойност общо 29.2 млрд. лв. по цени CIF (включващи застраховките и транспортните разходи). Най-голям е стойностният обем на вноса от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През декември 2012 г. вносът на България от държавите от ЕС, намалява със 7.9% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.2 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо е отрицателно за декември и е в размер на 4.3 млрд. лева. Така общият дефицит в българската външна търговия през 2012 г. възлиза почти на 8 млрд. лева. Най-висок ръст в българския износ за ЕС има при минералните горива, масла и подобни продукти (увеличение с 22.1%), а с най-голям спад са необработените материали, негодни за консумация (понижение с 27%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение /42.5%/ е отчетено при минералните горива, масла и подобни продукти, а най-голям спад /8%/ при необработените материали, негодни за консумация. Посоченато българската икономика в европейската индустрия основно като сегмент за преработка на продукти с ниска добавена стойност.
Източник: Класа (12.03.2013)
 
Износът се сви с 10% Износът на България за страни от Евросъюза се сви с 10% през декември 2012 г. в сравнение с година по-рано. С близо 8% е спадът и на вноса през последния месец на миналата година. Най-голям е сривът на експорта за Белгия - с 23.4%, Румъния - 13.6%, и Германия - 9.7%, сочат данните на НСИ. Повече наши стоки са били продадени в магазините на Гърция (4.9%) и Италия (0.2%). Спадът на износа за цялата 2012 г. е 3.6%. Расте обаче вносът. Той отбелязва скок от 7.5 на сто. През миналата година на европейския пазар са пласирани български стоки за 23.8 млрд. лв. Вносът в страната се равнява на 29.2 млрд. лв. Външнотърговското салдо е отрицателно - 5.4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (12.03.2013)
 
Износът се е увеличил с почти 24% през януари След пет поредни месеца на спад износът за Европейския съюз показа сигнали на съживяване. През януари той се е увеличил със 17% спрямо същия период на предходната година. В същото време силно се увеличават с над 30% и изнесените от България стоки за трети страни. Това показват предварителните данни на Националния осигурителен институт (НСИ) за външната търговия на страната за януари 2013 г. Силното нарастване на износа към ЕС донякъде може отчасти да се обясни с изоставането миналата година, когато транспортът беше блокиран от лошото време и търговията в целия регион беше потисната. Общо износът на България е нараснал с 23.9% през януари на спрямо същия месец на 2012 г. Той се равнява на общо е 3.5 млрд. лв., от които 2 млрд. лв. към страни от ЕС. Обнадеждаващо е, че данните показват силен ръст на износа спрямо ЕС след пет месеца на спад. В края на миналата година съюзът отново влезе в рецесия, но анализаторите са умерени оптимисти, че поне през първите месеци на 2013 г. Германия ще покаже по-добри резултати, още повече че ранните индикатори за това са позитивни. За цялата минала година спадът на експорта към общността беше 3.6%. Въпреки общото намаление обаче и през 2012 г. някои отрасли с висока добавена стойност са се радвали на нарастващ интерес от западноевропейските клиенти. Данните на НСИ за ЕС показаха, че машиностроенето, фармацията, а също и производителите на мебели са имали положително развитие. Надеждите са, че през тази година в Европа няма да се реализира някой от негативните сценарии на ново разпалване на дълговата криза. Така износът ще може отново да окаже положително влияние върху икономиката на България особено ако липсва друг двигател на растеж. Експортът към трети страни продължава да изпреварва този към ЕС по растеж в резултат на преориентирането на част от предприятията към нови пазари след разрастването на кризата в Европа. През януари износът към тези страни се увеличава за девети пореден месец, като в началото на годината е 34.8% и достига 1.5 млрд. лв. Основните търговски партньори се явяват Турция, Китай, Русия, Украйна, Сърбия и САЩ, които формират 48% от износа извън общността. Най-голям ръст на експорта е отчетен при минерални горива и масла (78.2%). Турция продължава да бъде топ пазарът извън ЕС за българските предприятия, като общо за миналата година предприятията са изнесли там стоки и услуги за 3.8 млрд. лв. Само за януари износът е 330 млн. лв., което е ръст от 40.8% спрямо година по-рано, показват данните на националната статистика. На второ място като дестинация за експорт през изминалата година обаче се нарежда Китай, като тази тенденция продължава и през първия месец на годината. Българските предприятия са изнесли към Китай стоки на стойност малко над 100 млн. лв. (27.5% повече спрямо януари 2011 г.). Така китайският пазар измества руския, който също е отбелязал ръст на износа с почти 29% през януари и достига 73 млн. лв. Вносът на България се увеличава с 6.4% до 3.7 млрд. лв., като само от трети страни нараства с 21.2% спрямо година по-рано и е на стойност 1.7 млрд. лева. Най-големи партньори са Русия, Турция, Китай и Украйна, отчитат от НСИ. Така търговският дефицит със страни извън ЕС възлиза на 119 млн. лв. Внесените стоки от Русия за януари са на стойност 842 млн. лв. (с 31% над стойността за същия месец на миналата година). А вносът от страни като Грузия, Казахстан и Обединените арабски емирства е нараснал с над 200%.
Източник: Капитал (13.03.2013)
 
Всяка пета фирма наема нови служители Всяка пета фирма предвижда да наеме нови служители, а в сферата на строителството и земеделието са най-оптимистично настроени за развитието си през следващите 3 месеца. Това показва проучване на една от водещите посреднически фирми за работа, проведено сред 750 работодатели. 23% от строителните предприятия ще увеличат персонала си за периода април – юни. Съживяването на сектора се дължи на факта, че започва сезонът на строителните и ремонтните дейности, коментират специалистите. „Трябва да се има предвид и старта на големи инфраструктурни проекти което се очаква да повиши ентусиазма на работодателите” обясни директорът на Manpower за България Надя Василева. С идването на пролетта, всеки пети шеф в сферата на земеделието също ще увеличи броя на служителите си. През второто тримесечие 19% от началниците имат намерения персоналът им да се разрасне, докато през първото мераклиите бяха едва 13 на сто След строителите и земеделците шанс за работа имат и финансистите, застрахователите и брокерите на недвижими имоти. 14 на сто от началниците в ресторантьорството и търговията също ще увеличава броя на подчинените си през следващите месеци. Това ще направят и 6 на сто от ръководствата в публичния и социалния сектор, които през първото тримесечие не назначаваха работници. Като положителна тенденция експертите отчитат факта, че шефовете в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе, в които било проведено проучването, възнамеряват да увеличат щата си. Най-много новонаети ще има в града под тепетата -19%. Експертите обясняват този ръст с факта, че 2 чужди фирми започват дейност в Пловдив. В морската столица пък броят на работещите ще се увеличи със 17 на сто заради предстоящия летен сезон. „Освен това виждаме и потенциални дългосрочни развития в региона, в резултат от това, че чуждестранни фирми отварят офиси с цел аутсорсинг на IT услуги”, обясни още Василева. В София коефициентът на заетост за периода април – юни ще се покачи с 10%, в Бургас с 8, а в Русе новоназначените с 6 на сто.
Източник: Монитор (13.03.2013)
 
Износът ни извън ЕС скочи с 35% През януари износът на България за трети страни се е увеличил с 34.8% спрямо същия месец на 2012 г. и е в размер на 1.5 млрд. лева, съобщиха вчера от националната статистика. Основни търговски партньори на България извън Европейския съюз са Турция, Китай, Русия, Украйна, Сърбия и САЩ. Тези страни формират почти половината от експорта ни. Най-сериозен ръст в износа има при минералните горива – със 78,2 на сто на годишна база. Наред с износа се увеличава и вносът на България от трети страни. За същия едногодишен период обаче той нараства по-малко – с 21,2 на и възлиза на 1,7 млрд. лева. Най-голям внос е регистриран от Русия, Турция, Китай и Украйна. С 80% ръст номер едно по увеличение е импортът на сурови материали. В същото време почти с една пета пада закупуването на машини и оборудване от трети страни. В резултат на изпреварващия износ над вноса България подобрява външнотърговското си салдо с трети страни през този януари в сравнение с януари 2012 г. То отново е отрицателно, но от 286,5 млн. лв. миналия януари пада на 199,6 млн. лв. за януари 2013 г.
Източник: Монитор (13.03.2013)
 
Годишната инфлация се укротява до 3.6% през февруари Свиване на инфлацията до 3.6% на годишна база отчете Националният статистически институт (НСИ) за февруари. Спрямо януари пък потребителските цени са се покачили средно с 0.1%, а с натрупване от началото на годината - с 0.5%. Инфлацията директно засяга благосъстоянието на домакинствата, защото в условия на замразени доходи високите цени намаляват покупателната способност на домакинствата. През тази година обаче се очаква инфлацията да спадне до 3%, след като през миналата година стигна 4.2%. По отделни потребителски стоки и услуги, най-сериозно е повишаването на цените в група "транспорт" – с 1.9% спрямо януари. Зад това пък стои поскъпване на абсолютно всички видове моторни горива, в търговската мрежа. Поддръжката на домовете е поскъпнала с 0.4%, а с 0.1% растат цените на алкохола, цигарите и комуникационните услуги. За разлика от миналата година, когато поскъпването на храните и енергийните доставки движеше инфлацията, през февруари храните поевтиняват минимално – с 0.1%. Най-сериозно цените се повнижават при облеклата и обувките – с 2.2%. Освен официалната инфлация, НСИ изчислява още хармонизирания индекс на потребителските цени. При него отделните потребителските стоки и услуги имат еднакво тегло в кошницата във всяка държава от ЕС и той в по-малка степен отразява реалното потребление, като храните, горивата и електроенергията участват в общия индекс в по-малка степен. През февруари хармонизираната инфлация е 0.2% на месечна база, а спрямо февруари на миналата година средното общо повишението на цените се оценява на 2.2%. Цените на малката потребителска кошница (която се стреми да отразява потреблението на онези 20% от домакинствата с най-ниски доходи) пък се запазват без промяна спрямо януари.
Източник: Капитал (14.03.2013)
 
Българската борса последва спада на световните Българският капиталов пазар последва световните и индексите в София спаднаха по време на сесията в сряда, въпреки че единични сделки със "Софарма" и "Софарма трейдинг" раздвижиха леко търговията в седобедните часове. Негативният тренд, който започна с началото на протестите, обаче се запазва, а акциите на повечето от по-ликвидните компании у нас изтриха голяма част от печалбите си, които бяха натрупали през януари. Причина за спада на водещите западноевропейски и американски индекси според анализаторите е нуждата от здравословна корекция след няколкодневните поредни покачвания. Освен това Индустриалното производство в еврозоната е спаднало повече от очакваното в началото на 2013 г., като забавянето е засегнало фабриките и в най-големите икономики в региона - Германия и Франция, показват последните данни на Евростат. През януари в сравнение с декември производството е спаднало с 0.4% както в еврозоната, така и в Европейския съюз като цяло. Средната прогноза на анализаторите беше за леко свиване с 0.1%. В Италия в четвъртък имаше търг за държавни облигации, който не бе особено успешен - правителството успя да набере сумата от 6.99 млрд. евро при планирани 7.25 млрд. евро, при това при по-висока доходност. В същото време статистическите данни за продажбите на дребно в САЩ показаха, че те са се увеличили с повече от очакваното. През февруари търговците на дребно са отчели 1.1% повече продажби спрямо предходния месец януари, когато ръстът бе от 0.2%. Данните бяха оповестени преди началото на търговската сесия на Wall Street, но дадоха отражение само на курса на долара, който се повиши спрямо еврото с 0.57% до 1.2952, докато акциите започнаха с понижения, каквато бе ситуацията и в Европа. Европейските и американските индекси към 18.00 българско време губеха от стойността си, като Dow Jones беше надолу с 0.12%, а NASDAQ - с 0.2 на сто. В Европа FTSE 100 в Лондон отчиташе спад от 0.66 на сто, а DAX във Франкфурт губеше 0.1 на сто. Така в пълен синхрон със случващото се на международните пазари и борсата в София отбеляза спад, който обаче бе по-голям. Най-много загуби натрупа равнопретегленият BGТR 30, който спадна с 2.21% до 281.83 пункта. По-скромно беше понижението при показателя на сините чипове SOFIX (-1.48%), който достигна 382.44 пункта. Широкият BG 40 и секторният BGREIT загубиха по 1.97% и 0.83%, съответно до 131.76 и 83.72 пункта. Оборотът на регулирания пазар достигна 859 хил. лв., но около 45% от изтъргувания обем се дължеше на прехвърляния на пакет с акции на фармацевтичния холдинг "Софарма" (+1.35). С най-голям спад се отчетоха акциите на "Енергони" - те поевтиняха с близо 79.6% до 0.10 лв. за брой при 60 хил. оборот.
Източник: Капитал (14.03.2013)
 
Първи сме по ръст на индустрията Страната ни оглави класацията за ръст на индустриалното производство в Евросъюза за януари. Скокът е с 8 на сто на годишна база и по този показател делим първенството с Литва, показват данните на Евростат. Европейската статистика показва още, че толкова добър резултат не е отчитан от април 2011 г., когато годишният ръст достигна 9,8%. През декември 2012 г. обемът на промишлеността в страната нарасна с 6,3%, което пък беше рекорд за цялата минала година. Средно за ЕС индустрията се свива с 1,7% през януари, а в Еврозоната - с 1,3%. Независимо че отново има свиване, то е най-малкото за последните пет месеца.
Източник: Стандарт (14.03.2013)
 
България и Румъния са страните от ЕС с най-висок риск от бедност, сочат последните данни на Евростат. За България този риск е 22.3%, а за Румъния почти толкова (22.2%). Със сравнително висок риск от обедняване на населението са също Испания (21.8%) и Гърция (21.4%). Поради ниски доходи, на бедност е изложено средно 17 процента от населението на Европа, сочат анализите на Европейската статистическа служба. Най-нисък риск от бедност е отчетен за Чехия - 9,8 на сто и за Холандия - 11 на сто. Малко застрашени от обедняване са също Австрия - 12,6%, Дания и Словакия - 13%. България оглавява и друга “класация”. Страната ни заема първо място и по материални лишения, на които е подложено населението. Над 40% от хората у нас са в подобно положение, сочат данните. Средният показател за ЕС е 9%. Материални лишения търпят, но по-малко от нас, хората в Латвия, Румъния и Унгария. В тези държави населението се затруднява да си плати сметките за комунални услуги или кредити, не може да си позволи почивка или адекватно отопление. По тези показатели най-малко засегнати са хората в Люксембург и Швеция, т.е. те нямат такива материални проблеми. Посоченият индикатор за материални лишения отчита делът на хората, които не могат да си позволят поне четири от следните девет условия за нормален живот: да си платят сметките за комунални услуги или взета ипотека и кредит; да си позволят едноседмична почивка далеч от дома; да се хранят всеки втори ден с месо; да посрещнат неочаквани финансови разходи; да направят покупка на телевизор или кола; да се отопляват адекватно.
Източник: Класа (14.03.2013)
 
Инфлацията през февруари е 0,1 на сто, от началото на година – 0,5 процента, а спрямо втория месец на миналата година индексът на потребителските цени се е повишил с 3,6 на сто, показват данните на националната статистика. При храните и безалкохолните е отчетено понижение на цените на месечна база с 0,1 на сто, но за година поскъпването в тази група е 5,2 процента. При алкохола и тютюневите изделия се наблюдават леки ръстове – 0,1 на сто за месец и 0,5 процента за година. Резпродажбите са довели до понижения при облеклото и обувките, където е отчетено месечно понижение от 2,2 на сто и годишно от 1,6 процента. В сферата на жилищата – ремонт, наеми и комунални разходи, месечното повишение на цените е 0,1 процента, а годишното е далеч по-драстично – 8,3 на сто. Мебелите е електроуредите през февруари също са поскъпнали – с 0,4 процента на месечна база и с 0,8 на сто на годишна основа. Понижение на цените е регистрирано в здравеопазването като за месец спадът е с 0,2 на сто, а в рамките на последните дванадесет месеца 2,1 процента. За месец с 0,2 на сто са паднали и цените в сферата на образованието, но в сравнение с февруари миналата година те са скочили с 4 процента. Развлеченията през февруари са ни излизли с 0,3 на сто по-евтини в сравнение с януари и с 1 процент по-скъпи в сравнение с втория месец на 2012 година. В ресторанти и хотели цените са били по-солени, като се се повишили с 0,2 процента за месец и с 3,8 на сто за година.
Източник: Дарик радио (14.03.2013)
 
България е на първо място в класацията по нарастване на индустриалното производство в Европа през януари, сочат данни на Евростат, огласени вчера. Увеличението е с 8% спрямо същия месец на предходната година. На месечна база ръстът е с 1.1%, което е известно забавяне на покачването от декември, когато бе отчетено увеличение от 2.9%. С 8% на годишна база се увеличава и индустриалното производство в Литва. На трето място е Естония с ръст от 5.5%. Като цяло тенденциите в Европа са за свиване на индустриалното производство, като през януари данните са повлияни и от сезонни характеристики. Индустриалното производство в еврозоната през януари се е понижило с 0.4% на месечна база. Също с толкова се е свила активността в по-широкия формат на 27-те страни членки на Европейския съюз. В данните се съдържа и сезонен елемент. На годишна база индустриалното производство намалява с 1.3% в еврозоната и с 1.7% в Европейския съюз.
Източник: Дума (14.03.2013)
 
България е сред страните в ЕС с най-голям спад на заетостта България е сред трите страни с най-голям спад на заетостта в ЕС в края на 2012 г., сочат обобщените статистически данни, обявени днес от Европейската статистическа служба "Евростат". Между октомври и декември 2012 г. в страната са имали работа с 1.5% по-малко хора, отколкото през предишното тримесечие и с 4.9% по-малко, отколкото в края на 2011 г. Тенденцията на спад е валидна и за еврозоната, и за целия ЕС. Във валутния съюз броят на хората, които имат работа, намалява с 0.3%, а в целия ЕС - с 0.2% през четвъртото тримесечие на 2012 г. спрямо предходното, Спрямо края на 2011 г. заетостта намалява с 0.8% в еврозоната и с 0.4% в ЕС. Средногодишният спад през 2012 г. е съответно с 0.7% и 0.4% в целия ЕС при растеж от 0.3% в двете зони през 2011 г. Спрямо юли - септември 2012 г. заетостта нараства в Латвия (+0.8%), Люксембург (+0.6%), Полша (+0.4%), Унгария (+0.3%) и Австрия (+0.2%). Най-голям е спадът в Литва и Португалия (по -2.0%), България (-1.5%), Испания (-1.4%) и Кипър (-1.3%). Спрямо последното тримесечие на 2011 г. с най-голям спад в заетостта са Гърция (-6.5%), България (-4.9%), Кипър (-4.8%), Испания (-4.5%). С най-голям растеж са Румъния (+3.5%), Латвия и Люксембург (по +2.2%), и Естония (+1.2%).
Източник: Дневник (15.03.2013)
 
88% от българските фирми ползват интернет в работата си Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) са станали вече неразделна част от функционирането на предприятията в ЕС и развитието на електронния бизнес (е-бизнес) и електронната търговия, констатира анализ на Евростат. Според данните на европейската статистика процентът на предприятията в ЕС, които са използвали ИКТ за своя бизнес са достигнали ниво на насищане. Между 95 и 100% от предприятията в 19 страни на ЕС са превърнали ИКТ в свой източник за бизнес и търговия. Всяко трето българско предприятие, или над 9000 предприятия, са имали автоматично свързани бизнес-процеси със свои доставчици или клиенти. По този показател изпреварваме доста страни в ЕС, където средният процент е 23. Най-много са използвали ИКТ за доставчици и клиенти в Хърватия - 47%, Латвия - 43%, Словакия - 40%.Най-слабо тези бизнес-отношения са развити в Унгария - 11 %, Румъния и Исландия - 14% и Чехия – 15%. За България се отчита, че около 88% от предприятията, или над 25 хил. предприятия, са имали достъп до интернет през 2012 г. Едва половината от българските предприятия обаче (48.8%) са имали уебсайт или поне страница. Процентът на предприятията в ЕС с уебсайт е средно 70%. За Финландия, Швеция, Великобритания статистиката отчита, че около 90% от предприятията имат свой сайт. Около половината от българските предприятия са използвали електронен подпис, както и автоматизиран обмен на данни с външни ИКТ системи. В страни като Финландия и Швеция тези ИКТ процеси надхвърлят 80%. Български предприятия, които са използвали ИКТ за вътрешен обмен са били около 43%, или близо 12 хил. За сравнение най-много електронна информация вътре в предприятието се обменя във Финландия и Швеция - (83%), а най-нисък е този показател в Полша - 32% и Румъния - 39%. Анализът акцентира и върху търсенето на ИТ специалисти, като почти всички страни отчитат трудности при наемането на подобен вид професионалисти, съобщава БТА. Най-много ИТ специалисти се търсят естествено в предприятия, пряко заети с информационно-комуникационните технологии (над 50%). Като цяло секторът с ИТ специалистите в ЕС възлиза на близо 5% от почти всички предприятия в ЕС с най-малко 10 наети лица. Най-много се търсят, но и най-малко трудности има при наемането на ИТ специалисти в Ирландия, Люксембург, Австрия и Швеция.
Източник: profit.bg (15.03.2013)
 
Отличници сме по летен туризъм България е сред държавите отличници в туризма през миналото лято. Това показва изследване на Евростат за нощувките в хотелите в периода юни-септември 2012 година. Страната ни заема трето място в Европейския съюз по ръст на отчетените нощувки в хотелите и другите средства за подслон. Увеличението у нас е с над 7 процента в сравнение със същия период на 2011 година. По-голям е ръстът само в Унгария и Литва. В двете държави реализираните нощувки са нараснали съответно с 12,1 на сто и 10,8 на сто. Въпреки че в 15 от държавите в ЕС е отчетен ръст на туристическите нощувки, като цяло пазарът в общността е на минус с 1,1 процента, показва изследването на Евростат. Причината затова е, че в някои от основните туристически дестинации като Италия има драстичен спад на туристите. По-малко екскурзианти са приели също и Франция и Испания. Въпреки това трите изброени държави са реализирали почти 50 процента от нощувките през миналото лято, сочи изследването. Според данните на Евростат у нас през летните месеци са били реализирани 13,916 милиона нощувки спрямо 12,990 милиона през предходния туристически сезон. Основната част от почиващите в българските хотели са били посетители от чужбина. Те са реализирали над 11 милиона от общия брой нощувки. Повече гости от чужбина са приели хотелите само в седем държави от ЕС (в изследването липсва статистика за Гърция), които са доста по-големи от България. България е една от страните в Европа, в които чуждестранните туристи имат изключително висок дял. Почти 80 процента от нощувките у нас през летните месеци са реализирани от хора, които живеят в друга държава. По-висок дял спрямо общия брой имат само туристите в Малта и Кипър. В същото време впечатляващо нисък е делът на чуждестранните туристи, посещаващи Румъния през лятото. Те са под 15% от общия брой туристи в страната, показва изследването на Евростат.
Източник: Труд (17.03.2013)
 
НСИ: През миналата година са изгубени 31 хил. работни места Броят на заетите през 2012 г. е намалял с 31.2 хил. души спрямо предходната година и е достигнал 2.93 млн. души. Това показват годишните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с предкризисната 2008 г. заетите са намалели с над 400 хил. души. Темпът на спад е по-бавен спрямо 2010 г., когато над 200 хил. души загубиха работните си места, но тенденцията продължава да е негативна и според икономистите най-оптимистичният вариант е пазарът на труда да отбележи някакъв ръст през втората половина на тази година, и то в случай че има положително развитие на икономиките от еврозоната. Коефициентът на безработица също е достигнал своята рекордна стойност - 12.3% за годината. Според данните на националната статистика тя е с 1 процентен пункт повече спрямо 2011 г. и не е достигала по-високи нива от 2003 г. насам. Агенцията по заетостта (АЗ) също отчете рекорд на показателя по месеци, като през февруари той е 12%. Обикновено безработицата, измерена от агенцията, е по-ниска от тази на НСИ, защото голяма част от хората без работа не се регистрират в бюрата по труда. Двете стойности обаче започват да се доближават все повече. Ръстът на безработицата може да се дължи и на факта, че все повече хора стават активни на пазара на труда и започват да си търсят работа. Обезкуражените (тези хора, които нямат работа, но са се отказали да търсят такава) са намалели със 7.5 хил. души през годината и достигат 227.7 хил., показват данните на НСИ. Това е и едно възможно обяснение за покачването на показателя според данните на АЗ, тъй като от агенцията изчисляват само броя регистрирани в бюрата по труда безработни. Продължително безработните обаче продължават да са над половината от всички търсещи заетост - 226.6 хил. Общият брой безработни през 2012 г. пък е бил 410 хил. души - с 34 хил. повече, отколкото през 2011 г. Пазарът на труда по принцип реагира последен на положителните сигнали в развитието на икономиката. Заетостта обаче продължава да отбелязва спад, дори след като три поредни години брутният вътрешен продукт нарастваше (макар и минимално). Работодателите все още са консервативни при наемането на нови служители, което се дължи и на факта, че по време на кризата повечето фирми се насочиха към оптимизация и освобождаване на служители. Така те съкратиха своите разходи, а производителността на труда нарасна. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии освен подобряването на вътрешната организация на фирмите друго възможно обяснение е, че условията на пазара на труда правят наемането на хора рисково. Третият възможен сценарий пък е да има ръст на скритата заетост. Според макроикономиста през тази година не може да се очаква особено раздвижване на пазара на труда. "Ако обещанията за по-добра конюнктура в Западна Европа се сбъднат, може и да има подобрение", каза още той. През последното тримесечие на миналата година броят заети в България е спаднал с 4.9% на годишна база, отчитат от Евростат. По този показател ни води единствено Гърция, където работещите са намалели с 6.5%. Близко до тази стойност са и Испания (-4.5%), Кипър (-4.8%) и Португалия (-4.3%). Най-силен ръст за същия период пък е отбелязала Румъния - с 3.5%, и Латвия - 2.8%. Друг сериозен проблем, на който президентът Росен Плевнелиев поиска европейските лидери и Брюксел да обърнат специално внимание, е увеличението на младежката безработица (15-24 години) до над една четвърт. Само за последната година делът на безработните младежи в България е нараснал с над 3 процентни пункта до 28.1% и техният брой достига почти 70 хил. души по данни на националната статистика.
Източник: Капитал (18.03.2013)
 
Безработицата е нараснала до 12,3% през 2012 година С 1 процентен пункт до 12,3% се е увеличила безработицата през миналата година спрямо предходната, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Отчита се по-бърз ръст на безработицата при мъжете, отколкото при жените, като на годишна база е отчетено повишение от съответно 1,2 процентни пункта до 13,5% и 0,7 процентни пункта до 10,8%, показват още данните. Общият брой на безработните лица се е увеличил от 376,2 хил. души през 2011 г. до 410,3 хил. души през 2012 г., като безработните във възрастовата група 15 - 54 години са били 409 хил. души през миналата година. Броят на безработните младежи до 29-годишна възраст също се е увеличил – от 118,5 хил. души през 2011 г. до 128,5 хил. души, като коефициентът на безработица при тях се е повишил до 20,8%. Продължително безработните през миналата година са били 226,6 хил. души, които са 55,2% от всички безработни лица и индикират задълбочаването на проблема със структурната безработица в България. Отчита се обаче намаление на обезкуражените лица (хората, които не търсят работа, защото смятат, че няма да намерят такава) през миналата година. Докато през 2011 г. те са били общо 235,2 хил. души (233,5 хил. души във възрастовата граница 15-64 години), през 2012 г. са били общо 227,7 хил. души (225,6 хил. във възрастовата граница 15-64 години). Това се е отразило на данните за икономически активното население, което работи или има желание да работи и е в процес на активно търсене на работа. Коефициентът на икономически активните лица от 15 до 64 години се е повишил до 67,1% от 65,9%. Работната сила в същата възрастова граница леко нараства - от 3,302 млн. души през 2011 г. до 3,303 млн. души през 2012 г. Заетите лица обаче и през миналата година са продължили да намаляват – от 2,965 млн. души до 2,934 млн. души. Делът им от населението обаче се е запазил без промяна на 46,6%, което е сигнал за продължаващото стопяване на населението поради миграцията и демографските процеси. Заетите лица на възраст от 15 до 64 години са намалели от над 2,927 млн. души през 2011 г. до 2,894 млн. души през миналата година, а тези на възраст от 20 до 64 години са намалели от над 2,917 млн. души през 2011 г. до 2,882 млн. души през миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2013)
 
Двойно повече жилища се продават на търг В началото на март 2013 г. на територията на цялата страна са пуснати за продажба на търг 1824 жилища, собственост на хора, които имат задължения към банки. Това е направено от частни съдебни изпълнители. В сравнение с година по-рано техният брой се е увеличил двойно, се казва в анализ на пазара, изготвен от компанията за недвижими имоти “Форос”. Жилищните имоти, обявени на търг заради задължения на собственика, са 388 в столицата, 133 във Варна, 55 в Бургас, 60 в Русе, 63 в Добрич и т.н. Те обаче все още представляват пренебрежимо малка част от общия брой жилища, предлагани на пазара - едва 2%. “Форос” отбелязват, че в момента на пазара най-много се предлагат жилища ново строителство (след 1998 г.). Те представляват 44% от офертите през миналата година, следвани от жилищата в стари тухлени сгради - 31%, и тези в панелни блокове - 25 на сто. По отношение на площта на жилището най-често на пазара се срещат двустайни и тристайни апартаменти със средна площ съответно 60 - 80 кв. м и 80 - 120 кв.м. Голяма част от търсенето на жилища в момента е мотивирано от възродените миграционни процеси към големите градове заради икономическата криза от последните 4-5 години. Подобна тенденция се е наблюдавала на имотния пазар и преди 2004 година. За разлика оттогава обаче днес населението е много по-информирано както за функционалното разпределение на площите и качеството на строителството, така и за юридическите проблеми, свързани с покупката на нов имот. Тенденция от последната една година е търсенето на жилища в по-отдалечени от центровете и по-спокойни райони, където и цените са по-ниски. Клиентите предпочитат да избягват риска, затова интересът им е насочен към напълно завършени сгради, с издаден акт 16. Около 48% от търсещите жилище предпочитат новото строителство. Най-много се търсят жилища с квадратура между 60 и 120 квадратни метра.
Източник: Труд (18.03.2013)
 
Разходите на работодателите за труд се увеличават Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора са нараснали с 5.1 на сто в последните три месеца на 2012-а в сравнение със съшия период на предходната година, като увеличението в индустрията е било 2.9%, а в услугите – 9.1%, показват данните на националната статистика. В строителството обаче общите разходи на работодателите за един отработен час са намалели с 2.4%. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2012 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Други дейности" - 26.3%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 18.0%, "Операции с недвижими имоти" - 14.1%, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - 13.8%.
Източник: Дарик радио (20.03.2013)
 
40% от младите без работа България се нареди в челото на още една черна статистика. Над 40 на сто от младите българи до 25 години нямат работа. Те разчитат единствено на помощта на родителите си. В тази класация ние се доближаваме до най-тежко ударените от кризата европейски държави - Испания и Гърция. Там без препитание са съответно 55 и 59 на сто от младите хора. Данните на НСИ дават само 30% безработица на младите българи, но тя не е реална. Към тях трябва да се добавят и тези, които нито учат, нито търсят служба, защото са обезкуражени, обясни зам.-шефът на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Според него това е и една от причините за протестите в страната и прерастването на икономическата криза в социална. Броят на българите, които с години не търсят работа, защото нямат надежда, че ще намерят, е над 212 хиляди души, сочат данните от статистиката.
Източник: Стандарт (26.03.2013)
 
Морските ни пристанища Варна и Бургас са извън традиционната класация на европейската статистика за 20-те най-оборотни порта в ЕС за превоз на стоки, товари и пътници през 2011 година, сочат данните на Евростат. Като страна с излаз на морска граница, имаме и сравнително ниска оборотност на стоките и товарите през пристанищата на Варна и Бургас - едва 25 млн. тона товари са минали през пристанищата на двата града за 2011 година. За сравнение - теглото на стоките, обработени на пристанищата в градовете на ЕС, е 3,7 млрд. тона, а превозените пътници с морски транспорт са 385 млн. души. Държавите в ЕС с най голямо общо тегло обработени товари в морските си пристанища са: Великобритания (520 млн. т), Италия (500 млн. т), Холандия (492 млн. т), Испания (398 млн. т), Франция (322 млн. т) и Германия (296 млн. т). В Италия е бил регистриран най-висок брой на качвания или слизания на пътници в морските пристанища - 82 млн. пътници. Следват Гърция - 79 млн., Дания - 42 млн., Швеция - 30 млн., Германия - 29 млн., Великобритания - 28 млн. и Франция - 26 млн. пътници. Топ 20 на най-големите пристанища в ЕС за обработка на стоки и товари се оглавява от Ротердам - 370 млн. т, Антверпен - 169 млн. т, Хамбург - 114 млн.т, Марсилия - 85 млн. т. Най-натоварено пристанище по брой на пътниците е Дувър, Великобритания - 13 млн. пътници. Следват две гръцки пристанища - Перама и Саламинас - по 11 млн., Хелзинки (Финландия) и Кале (Франция) - по 10 млн., Стокхолм (Швеция) и Пирея (Гърция) - по 9 млн. пътници. Общото тегло на стоките и товарите в пристанищата на ЕС се е покачило с 2 пункта, а броят на превозените пътници е намалял с 4 на сто.
Източник: Дума (26.03.2013)
 
Европейската комисия: България е сред страните в ЕС с най-рязък спад на заетостта Заетостта в България е спаднала с 4.9% през последното тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. По този показател страната се нарежда заедно с държави в далеч по-незавидно икономическо положение като Гърция (-6.5%) и Кипър (-4.8%). Това се разбира от доклада на Европейската комисия (ЕК) за тримесечния преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС. От Брюксел са обърнали специално внимание в своя доклад на ситуацията в България. В доклада се посочва, че интензивните мерки за икономически съкращения по време на рецесията са довели до подобряване на бюджетната позиция (дефицитът е намалял от близо 4% от БВП през 2010 г. до 1% две години по-късно), но на цената на увеличаващо се социално недоволство. България, заедно с Франция, Холандия и Полша, попада в групата страни, в които несъответствието между квалификацията и уменията на търсещите работа и нуждите на пазара на труда се увеличава. Това показват едновременното увеличение на броя свободни работни места и на безработицата в края на миналата година спрямо първото тримесечие на 2010 г. За четирите години между 2008 г. и 2012 г. безработицата е нараснала от 5.6% до над 12%, а младежите, които търсят заетост, са двойно повече - 28%. Дългосрочно безработните също са се удвоили до 6.5% през третото тримесечие на миналата година спрямо преди кризата. Така над половината от безработните нямат работа от над една година (56% за третото тримесечие на 2012 г.). Броят на заетите е намалял най-много сред по-нискоквалифицираните работници, както и в по-бедните региони на страната, а също и в секторите, свързани със строителството. За сметка на това от ЕК отбелязват положителната тенденция на ръст на производителността на труда, която продължава в България и през четвъртото тримесечие на 2012 г. е била 6% на годишна база. Тя е придружена и от силен ръст на разходите за труд - с 6.8%. Подобна е ситуацията и в Литва, където производителността на труда се увеличава дори повече, отколкото в България - 12.4%, а номиналните възнаграждения на един зает - с 12.3%. От комисията отбелязват, че сметките за електричество са сред основните разходи на българските граждани и според местни анализатори около 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на базови нужди. Така почти половината българи (44%) са били в тежка материална нищета през 2011 г. Това е най-високият процент в целия ЕС и е пет пъти над средната стойност за общността. България остава най-бедната страна в ЕС, констатира еврокомисията. Близо половината от населението (49%), 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са около два пъти над средните за Европа. От ЕК заключават още, че 22% от работната сила получават минималната работна заплата (според данни на европейската статистическа служба).
Източник: Капитал (27.03.2013)
 
България с най-ниски разходи за труд в ЕС България е страната с най-ниски разходи за труд сред държавите членки на ЕС, сочат данни на германската статистическа служба. Почасовите разходи за труд в страната ни възлизат на 3,70 евро, сочат данните на статистиката. Те показват още, че разходите за труд в Германия са останали през 2012 г. почти с една трета по-високи от средните за ЕС и нарастват по-бързо в последните години. С почасови разходи за труд от средно 31 евро през 2012 г. Германия заема осмо място сред 27 държави членки на ЕС и те са с 32% по-високи от средното за съюза, съобщава Федералната статистическа служба Дестатис. Макар да са нараствали по-бавно от средното между 2001 и 2010 г., сега разходите за труд в Германия растат по-бързо. Те са се увеличили с 2,8% през 2012 г. спрямо 2011 г. в сравнение със средно 2,1% в ЕС. Във Франция, която се намира на четвърто място след Швеция, Белгия и Дания, разходите за труд са нараснали само с 1,9% между 2011 и 2012 г. Почасовите разходи за труд обаче са с 11% по-високи във Франция (34,90 евро), отколкото в Германия, отбелязва Дестатис. В промишленото производство, което най-вече е изправено пред международна конкуренция, почасовите разходи за труд са били средно 35,20 евро през 2012 г., което поставя Германия на пето място в ЕС. Това е с 47% повече спрямо средното за съюза, но с 3% по-малко, отколкото във Франция.
Източник: Дарик радио (27.03.2013)
 
У нас плащат най-малко за труд България е страната с най-ниски разходи за труд сред държавите членки на ЕС, сочат данни на германската статистическа служба. Почасовите разходи за труд в страната ни възлизат на 3,70 евро, сочат данните на статистиката. Те показват още, че разходите за труд в Германия са останали през 2012 г. почти с една трета по-високи от средните за ЕС и нарастват по-бързо в последните години. С почасови разходи за труд от средно 31 евро през 2012 г. Германия заема осмо място сред 27 държави членки на ЕС и те са с 32% по-високи от средното за съюза, съобщава Федералната статистическа служба.
Източник: Стандарт (27.03.2013)
 
Българите са увеличили пътуванията зад граница през февруари Пътуванията на българи зад граница през февруари са се увеличили с 8.7 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо януари обаче има спад от 7.6 на сто. Повече пътувания на годишна база е имало през месеца в Белгия - с 54.8%, Австрия - с 54.3%, Турция - с 28.1%, Италия - с 23.7%. Намалели са пътуванията към Румъния - с 28.1%, Великобритания - с 14.7%, Сърбия - с 10.9 на сто. Най-много от пътуванията са свързани с гостуване, обучение, посещение на културни и спортни събития – техният дял е 62.4 на сто. При тях се отчита и най-сериозния ръст през февруари, който е 150.5 на сто. С такива цели през месеца са били пътуванията към Турция – 86.3 на сто, Гърция – 60.8 на сто, Испания – 60 на сто, и Великобритания – 59.5 на сто. Посещенията на чужденци в България също са с ръст спрямо година по-рано – от 14.5 на сто. Очаквано спрямо януари, когато покрай празниците и ученическите ваканции има повече туристи в зимните курорти, през февруари те са с 9 на сто по-малко. Повече посещения през месеца е имало от туристи от Австрия - с 14.6%, Великобритания - с 12 на сто, и Германия - с 9.7 процента. Намалели са гостите от Италия - с 12.3%, и Румъния - с 1.3%. Най-значителен ръст в броя на чуждестранните туристи се наблюдава от Сърбия – с 49.6 на сто, и Турция – с 30 процента.
Източник: Дневник (28.03.2013)
 
Свитото потребление е влошило бизнес климата в търговията на дребно След рязкото подобрение на бизнес климата през февруари с почти 6 пункта този месец оценката на мениджърите за общата стопанска конюнктура се е влошила. Спадът в показателя през март е 1.8 процентни пункта, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Влошаването се дължи най-вече на резкия спад при търговците на дребно - с 5.3 пункта. Мениджърите в сектора отчитат като най-негативен фактор слабото търсене, като спрямо предходния месец понижението е с цели 16.4 пункта. Според данните от анкетата на националната статистика свитото потребление е изместило несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша като фактори за влошаване на бизнес климата. Данните за търговията на дребно на статистическия институт за първия месец на годината също показаха, че домакинствата са несигурни и по-скоро склонни да спестяват доходите си, вместо да ги влагат в текущо потребление. Спадът през януари на годишна база беше 5.5% - пети пореден месец свиване на продажбите. Единствено магазините за хранителни продукти отбелязаха ръст на оборотите с 11.2% през януари. Сега тази тенденция се потвърждава и от оценката на самите търговци. Данните са рязък завой спрямо тези от февруари, когато продажбите на дребно отбелязаха най-сериозно подобрение. Тогава оценките за бизнес средата в сектора се повишиха с 11.7 пункта въпреки протестите и политическата несигурност. Анкетираните мениджъри дори смятаха, че през следващите три месеца цените на дребно ще се повишават. Очакванията на търговците за следващите три месеца сега обаче са по-умерени. "Относно продажните цени търговците на дребно не предвиждат увеличение през следващите три месеца", съобщават от НСИ. Най-голямото притеснение на предприятията в промишлеността и в строителството пък е несигурната икономическа среда. В промишлеността бизнес климатът през март се понижава с 1.2 пункта спрямо месец по-рано. За сметка на това обаче очакванията за бизнес състоянието и производствената активност през следващите месеци се подобряват. Строителните предприемачи са по-резервирани за активността в сектора през следващите три месеца, а показателят за бизнес климат е по-нисък с 0.7 пункта. Причината е, че очакваното състояние на предприятията в бранша през следващата половин година се е изместило от "по-добро" към запазване на "същото", отчитат от националната статистика. "Несигурната икономическа среда продължава да e най-сериозният фактор, затрудняващ дейността в бранша, следвана от финансовите проблеми и недостатъчното търсене", съобщават от НСИ. Тези данни също са много различни спрямо месец по-рано. През февруари имаше надежди за съживяване на най-потиснатия отрасъл от началото на кризата. Тогава строителните предприемачи дадоха обща оценка за средата в сектора с 4.1 процентни пункта по-висока спрямо първия месец на годината. Прогнозираше се дори наемането на нов персонал. Както в промишлеността, така и в строителството мениджърите не очакват повишение на цените в секторите през следващото тримесечие. В сектора на услугите оценката за бизнеса климата запазва приблизително същото ниво като през февруари. Прогнозите на мениджърите по отношение на развитието на бизнеса през следващите шест месеца са по-благоприятни. Очакванията им за търсенето също се подобряват. През последния месец се отчита засилване на отрицателното влияние и на факторите "слабости в икономическото законодателство" и "финансови проблеми", съобщават от НСИ.
Източник: Капитал (29.03.2013)
 
Финансовото богатство на домакинствата расте с 12% за година През 2012 г. финансовото богатство на българските домакинства се е повишило с 12% спрямо 2011 г. и към края на годината надхвърля 50 млрд. лв. Това показват данните от редовния тримесечен доклад на анализаторската компания Industry Watch към края на миналата година. Така за поредно тримесечие отчетеното от макроикономистите увеличение продължава да изпреварва ръста на реалната икономика, която по данни на НСИ за цялата 2012 г. е нараснала с едва 0.8% на годишна база. По-ускорените темпове обаче се дължат на оставащата висока норма на спестовност на населението и запазващото се ниско потребление. "Домакинствата се въздържат от поемането на нови задължения, а вместо това изплащат натрупаните до момента дългове към банки, лизингови дружества и компании за бързи кредити", отчитат от Industry Watch. Така в основната си част реализираният ръст е заради увеличението в обема на банковите влогове, докато общите задължения на населението към финансови институции са намалели с 400 млн. лв. през 2012 г. По данни на БНБ към края на декември отпуснатите от банките кредити за домакинствата са за близо 18.5 млрд. лв., а заемите от небанкови финансови институции са на обща стойност 1.3 млрд. лв. Привлечените от банките депозити на домакинствата са за над 35 млрд. лв. към края на 2012 г. Анализаторите отбелязват, че и в началото на 2013 г. се запазва наблюдаваната тенденция спестяванията на населението в банките да растат с относително бързи темпове, като през първите месеци на годината растежът е с около 11-12%. Забелязва се обаче отчетливо свиване до 5% на годишна база в темпа на нарастване на срочните влогове, лихвите по които се облагат с данък от началото на 2013 г. За сметка на това интересът към безсрочни и спестовни депозити се увеличава и обемите им в началото на 2013 г. растат съответно с 15% и с 34% на годишна база, отчитат от Industry Watch. "Интересът на домакинствата към взаимните фондове също се съживява през четвъртото тримесечие на 2012 г.", допълват макроикономистите. Нарастването на финансовите спестявания е двигател и на отчетения от компанията общ ръст на т.нар. съвкупно богатство на домакинствата. Освен финансовото категорията включва и жилищното богатство на населението. Според данните на Industry Watch към края на 2012 г. общата й стойност достига близо 190 млрд. лв., като за миналата година се е увеличила с 3.2 млрд. лв. Същевременно самото жилищно богатство на домакинствата намалява заради продължаващия спад в цените на недвижимите имоти. Към края на 2012 г. стойността на градските жилища в страната възлиза на 139 млрд. лв., като отчита свиване с 2.1 млрд. лв. за последната година. "От началото на кризата цените на недвижимите имоти са се понижили кумулативно с 38%. Все още обаче няма трайна стабилизация на цените на имотите", посочват анализаторите. Наблюденията им показват, че степента на достъпност на жилищата за хората, които имат стабилен доход и постоянна заетост, се подобрява. За миналата година изчисляваната от компанията покупателна способност на средната месечна заплата, измерена в жилищна площ, се е повишила с 10%. Като цяло обаче ипотечната активност остава ниска, а притокът на чужди капитали – слаб, отчитат от Industry Watch.
Източник: Капитал (29.03.2013)
 
Увеличават се цените в преработващата и добивната промишленост Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари е с 0,5% над равнището от предходния месец, отчитат от Националния статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1%, и в преработващата промишленост - с 0,8%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0,1%. В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1,5%, при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,1%, и при производството на основни метали - с 1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари нараства с 2,6% в сравнение със същия месец на 2012 година. Цените се увеличават в преработващата промишленост - с 1,7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,1%, докато в добивната промишленост е регистрирано намаление - с 2,9%. Общият индекс на цените на производител през февруари нараства с 0,8% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1,8%, и в преработващата промишленост - с 1,1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0,2%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на облекло - с 1%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,9%. Общият индекс на цените на производител през февруари се увеличава с 2,1% в сравнение със същия месец на 2012 година. В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 1,8% спрямо февруари 2012 година. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на хранителни продукти - със 7,7%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 6,6%, производството на напитки - с 6,3%, и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 6%, а намаление се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1,1%.
Източник: Дарик радио (01.04.2013)
 
НСИ остана без пресцентър Целият пресцентър на Националния статистически институт беше освободен вчера. Това е станало, след като шефката на НСИ Ренета Инджова е решила да закрие звеното „Връзки с медиите”, съобщиха освободените служители, като направиха специално уточнение, че това не е първоаприлска шега. Първоначално през октомври беше освободен дългогодишният шеф на пресцентъра на НСИ Любомир Блатски. Това стана, след като през юни Ренета Инджова закри отдел “Пресцентър и публикации”, а дирекцията за разпространение на информацията беше преструктурирана в отдел “Административно обслужване”. За „Монитор” Ренета Инджова коментира, че е решила да закрие пресцентъра, защото журналистите не го ползвали. Според Инджова служителите в него пускали само рутинни прессъобщения, а за коментари журналистите се чували допълнително с експерти на НСИ или със самата нея. Засега аз ще осъществявам връзката с медиите, каза Инджова. Според източници вчерашните уволнения в пресцентъра на НСИ не са единствените, а има и доста служители, които напускат поста си сами. Ексслужебният премиер пое статистиката на 21 март 2012 г., след като предишният председател Мариана Коцева започна работа на висок пост в Евростат.
Източник: Монитор (02.04.2013)
 
Евростат: Безработицата в България - стабилно на ниво 12,5% Безработицата в България през февруари 2013 г. е 12,5% и се запазва на същото ниво спрямо януари тази година. Това показват данните на Европейската статистическа служба (Евростат). На годишна база в сравнение със същия месец на 2012 г. показателят за безработицата се покачва с 0,5 процентни пункта. През февруари миналата година тя е в размер на 12%. Същевременно по данни на Евростат 26,338 млн. души в Европейския съюз, от които 10,071 млн. в еврозоната, са безработни през февруари. Близо 5,7 милиона младежи (до 25 г.) са без работа в Европейския съюз. В сравнение с януари безработните се увеличават със 76 хил. души в ЕС и с 33 хил. в еврозоната. Нивото ? във валутния съюз достига 12% през февруари. В ЕС нивото ? е 10,9%. И в двете зони безработицата се увеличава спрямо януари, когато е 10,9% в еврозоната и 10,2% в Съюза като цяло, пише iNews.bg. Сред страните членки на ЕС най-ниско е нивото на безработица в Австрия (4,8%), Германия (5,4%), Люксембург (5,5%), а най-висока в Гърция - 26,4% (през декември 2012 г.), Испания (26,3%) и Португалия (17,5%). За една година безработицата се е увеличила от 10,7% до 11,9% в еврозоната и от 10,1% до 10,9% в ЕС. По данни на Националния статистически институт (НСИ) 3,1 милиона са заетите лица в българската икономика за четвъртото тримесечие на 2012 година. За последното тримесечие на изминалата година коефициентът на безработица в България е 12,4% Безработицата за 2012 г. е 12,3 на сто и се увеличава спрямо предходната година.
Източник: econ.bg (03.04.2013)
 
Безработицата в България се е запазила при ниво от 12.5% през февруари според последните данни на Евростат. Безработицата в еврозоната е без промяна на 12% през втория месец на годината, докато в страните от ЕС тя леко се е повишила до 10.9% от 10.8% месец по-рано. Общо 26.338 милиона души са били безработни в страните от ЕС, от които 19.07 милиона - в еврозоната. В сравнение със същият месец на миналата година броят на безработните се е повишил с 1.805 милиона в ЕС и с 1.775 милиона в еврозоната. С най-ниска безработица се отличават Австрия и Германия - съответно при нива от 4.8 и 5.4%. Най-високата безработица е отчетена в Гърция при ниво от 26.4%, следвана от Испания с 26.3% и Португалия с 17.5%. В сравнение с миналата година безработицата се повишава в 19 от членките на ЕС и се понижава в осем. Най-голям ръст - от пет процентни пункта, регистрира безработицата в Гърция, следвана от Кипър с 3.8 процентни пункта и Португалия и Испания с 2.7 и 2.4 процентни пункта. У нас безработицата също се влошава значително през последната една година до февруари, като нараства с 0.5 процентни пункта за посочения период от 12 на 12.5%. Влошаване през последната година се наблюдава и при младите безработни (под 25 години), като процентът им е бил 29.1 през февруари тази година, на фона на 28.6% преди година и 28.8% предходния месец. Резултатите при младите са значително над средните за ЕС при ниво от 23.5% през февруари.
Източник: profit.bg (03.04.2013)
 
Продължаващо свиване на оборота в търговията на дребно През февруари тази година спрямо предходния месец оборотът в търговията на дребно в България намалява с 0,9%. Въпреки че свиването продължава, темпът му се забавя. През януари 2013 г. месечното намаление беше по-голямо – в размер на 1,4 на сто. Това показват изнесените днес данни на Европейската статистическа служба (Евростат). Публикуваните данни в началото на март са ревизирани. На годишна база спрямо февруари 2012 г. оборотът в търговията на дребно у нас спада с 3,3% през февруари 2013 г. при свиване на годишна база от 5,6% през първия месец на тази година. По данни на Националния статистически институт (НСИ) показателят „бизнес климат в търговията на дребно” се е понижил с 5,3% за през март 2013 г. Същевременно през втория месец на тази година спрямо януари 2013 г. обемът на търговият на дребно в еврозоната спада с 0,3%. В Европейския съюз като цяло обаче не се отчита промяна. За сравнение, месечните изменения за двете зони бяха съответно – увеличение от 0,9% във валутния съюз и 0,8% в ЕС на 27-те страни-членки. На годишна база продажбите в търговията на дребно намаляват с 1,4% в еврозоната и с 0,2% в Общността като цяло. През февруари най-големи месечни намаление в оборота за разглеждания сектор се наблюдават в Естония (2,6 на сто), Франция (2,2 на сто) и Словения (2 на сто). Най-много нарастват продажбите в търговията на дребно в Люксембург (4,1 на сто), Дания (1,5 на сто) и Малта (1,5 на сто).
Източник: econ.bg (08.04.2013)
 
Строителството се отърсва от зимния застой Строителният сектор се отърсва от зимния застой и отбелязва напредък малко преди старта на активния строителен сезон, сочат данните на Националния статистически институт. През февруари строителната продукция е регистрирала годишен ръст от 7,9%, като и този месец повишението се определя от ръстовете, отчетени при сградното строителство. Спрямо предходния месец е регистрирано повишение на строителната продукция от 0,6%. Ревизирани в положителна посока са и данните за строителната продукция през януари. Месечният ръст на индекса на строителната продукция е бил 4,9%, а не 3,8%, каквато беше предварителната оценка, а годишният спад е ревизиран до 2,2%, а не 3,1%, както беше обявено. При сградното строителство е отчетен годишен ръст на продукцията от 15 на сто, след като през януари беше регистрирано повишение от 0,7%. За месеца обаче индексът на строителната продукция при сградното строителство се понижава с 1,1%, след като през януари се повиши с 4 на сто. Гражданското и инженерно строителство, на което се залагаха надежди да изведе целия строителен сектор от кризата, е продължило да се възстановява през февруари след изключително слабите зимни месеци. Индексът на продукцията при гражданското и инженерно строителство е отбелязал годишен ръст от 3,1% през февруари, но спрямо януари е отбелязан спад от 1,2 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (08.04.2013)
 
Промишленото производство расте през февруари Ръстът в промишленото производство се запазва трети пореден месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на февруари. Според статистиката, отчетеният през месеца годишен ръст е бил с 5.1%. Най-голямо е било увеличението в преработващата промишленост - 7.4 на сто, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се увеличава с 3.6 процента. Същевременно, в добивната промишленост е отбелязано свиване с 6.0% спрямо февруари 2012 г. Низходящата тенденция при добивната промишленост се запазва за четвърти пореден месец, като отново в основата му е спадът в добива на въглища. Към февруари той отново се задълбочава, като отчетеното понижение на годишна база е с 18.6%, в сравнение с 0.7 на сто месец по-рано. Месечните данни също показват свиване – с 11.4% спрямо януари. Същевременно, при добива на метални руди и на неметални материали и суровини новините са положителни, като двата подсектора отчитат ръст както на месечна, така и на годишна база. Увеличението спрямо февруари 2012 г. е със съответно 7.4 и 17.4 процента, като компенсира регистрираните месец по-рано спадове. Повишението в преработващата промишленост се обуславя главно от по-добрите резултати при производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 41.5%, както и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 41 на сто. При производството на основни метали, на химични и на хранителни продукти статистиката регистрира спадове с между 10.5-11% спрямо година по-рано. Данните на националната статистика показват увеличение в строителната продукция – към февруари отчетеният годишен ръст е със 7.9%. Нарастването се дължи на сградното строителство, което за втори пореден месец се повишава, като отбелязаният през февруари ръст е с 15 на сто спрямо година по-рано. На месечна база обаче показателят се свива с 1.1%, за разлика от продукцията от гражданско/инженерно строителство, която расте с 3.1% спрямо януари. Така, общият ръст на месечна база е с 0.6 процента. Статистиката за оборотите в търговията на дребно показва запазване на наблюдаваната през последните месеци негативна тенденция, като отчетеният през февруари спад е с 3.3% на годишна база. Понижението обаче е по-малко в сравнение с регистираното преди месец годишно свиване от 5.6%. Разбивката по сектори показва, че за последната година оборотът е намалял в почти всички икономически дейности, като най-съществено е понижението в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 6.4 на сто. На месечна база оборотите също остават трайно надолу – свиването през февруари (0.9%) е за единадесети месец поред. Най-съществен за последния месец е спадът при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 3 процента. Продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита, както и на текстил, облекло, обувки и кожени изделия също намаляват спрямо януари – съответно с 1.9 и с 1.5 на сто.
Източник: Капитал (09.04.2013)
 
Строителството се съживява през февруари Строителната продукция през февруари нараства с 0.6% спрямо януари и със 7.9% в сравнение с 12 месеца по-рано, съобщи Националния статистически институт. Сезонно изгладените данни за сектора сочат, че спрямо януари строителството на инфраструктурни проекти нараства с 3.1%, докато на сгради намалява с 1.1%. Спрямо февруари 2012 г. обаче строителството на сгради отчита двуцифрен растеж от 15 на сто, сочат календарно изгладените статистически данни. При гражданските обекти има намаление от 1.2 на сто.
Източник: Дневник (09.04.2013)
 
НСИ консултира статистическата служба на Македония От днес (8 април) до 11 април 2013 г. експерти от Националния статистически институт (НСИ) ще консултират за втори път свои колеги от Държавната статистическа служба на Македония в областта на структурната бизнес статистика, съобщиха от институцията. Визитата е в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ на Европейската комисия (IPA 2011). По време на четиридневното посещение Светослава Филипович, началник на отдел „Структурна бизнес статистика“, и Кармен Искрова, държавен експерт в същия отдел, която също е и национален координатор по структурна бизнес статистика в Европейската статистическа служба Евростат, ще запознаят македонските експерти с прилагането на няколко регламента на Европейския парламент и на Съвета (Регламенти 295/2008, 250/2009, 251/2009) относно структурната бизнес статистика. Ще се разгледа и тяхното адаптиране към националното законодателство, статистическия инструментариум за събиране на първичните данни и формулите за изчисляването на тези показатели от информацията, включена в годишните отчети за дейността на нефинансовите предприятия. Българските експерти ще представят и проекта „Единната входна точка“ между НСИ и Националната агенция за приходите (НАП) за еднократно представяне на годишните отчети и мултифункционално използване на събраните данни от двете институции, чрез изградената от НСИ онлайн базирана Информационна система „Бизнес статистика” (ИСБС), която функционира успешно вече пета година.
Източник: econ.bg (09.04.2013)
 
Кризата на вътрешното потребление се задълбочава Кризата на вътрешното потребление продължава да се задълбочава. През февруари оборотът в търговията на дребно намалява с с 0.9% спрямо предходния месец. На годишна база данните на НСИ показват спад с 3.3%. Оборотът през февруари 2013 г. намалява за единадесети пореден път. Съществено намаление е регистрирано в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.0%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.9%, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.5%, и в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.0%. Оборотът нараства по-значително единствено в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.7%. През февруари 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. оборотът намалява в почти всички икономически дейности. Най-висок спад е регистриран в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 6.4%, а най-нисък - в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.4%.
Източник: Дарик радио (09.04.2013)
 
Промишленото производство се свива с 2 на сто през февруари, строителството излиза от кризата Промишленото производство се свива с 2.0% през февруари на месечна база, но нараства с 5.1% спрямо същия месец на миналата година, показват предварителните данни на НСИ, разпространени в понеделник. През февруари 2013 г. на месечна база е регистрирано намаление в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.4%, в добивната промишленост - с 5.4%, и в преработващата промишленост - с 0.7%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на основни метали - с 39.9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 11.4%, производството на напитки - с 8.4%, производството на химични продукти - с 8.3%, производството на хранителни продукти - с 6.0%. Ръст е регистриран при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 18.0%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 8.7%, и при производството на тютюневи изделия - с 6.7%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - със 7.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.6%, докато в добивната промишленост е регистрирано намаление от 6.0%. По-значителен ръст спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 41.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 41.0%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 29.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 14.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 12.3%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 11.0%, производството на химични продукти - с 10.8%, и при производството на хранителни продукти - с 10.5%. Индексът на строителната продукция през февруари обаче се покачва с 0.6% над равнището му от предходния месец, а на годишна база календарно изгладените данни показват увеличение от 7.9% през февруари 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 г. На месечна база продукцията от гражданско и инженерно строителство бележи увеличение от 3.1%, докато сградното строителство намалява с 1.1%. Увеличението на строителната продукция на година база се определя предимно от положителния темп при сградното строителство, където нарастването, изчислено от календарно изгладени данни, е 15.0%, докато при гражданското и инженерното строителство е регистрирано намаление от 1.2%. Тези данни контрастират рязко с картината от февруари миналата и по-миналата година, когато строителната продукция бележеше спад съответно с 13.2% и с 26.8% на годишна база. Същевременно кризата на вътрешното потребление продължава да се задълбочава. През февруари оборотът в търговията на дребно намалява с с 0.9% спрямо предходния месец. На годишна база данните на НСИ показват спад с 3.3%. Оборотът през февруари 2013 г. намалява за единадесети пореден път.
Източник: Класа (09.04.2013)
 
Свихме колана с още една дупка Българите продължават да свиват колана и да ограничават разходите си, сочат данните на Националния статистически институт. През февруари оборотът в търговията на дребно е паднал с 3,3% спрямо същия месец на миналата година. Продажбите падат почти навсякъде. Търговията на дребно с лекарства бележи спад с 9,3% спрямо миналия февруари. Продажбите на битова техника, мебели и други стоки за дома намаляват с 5,4%, а търговията на дребно на облекло и обувки се свива с 5%. Хората пестят дори и от храна, напитки и цигари, където продажбите са паднали с 4,9%. В продажбите на компютри и комуникационна техника спадът е с 4,1%.
Източник: Стандарт (09.04.2013)
 
България пести от социални разходи България е една от малкото страни в ЕС, които са намалили разходите за социална защита през 2011 г. като дял от БВП, сочат данните на Евростат. Става въпрос за разходите, които правителството прави за здраве и социални помощи за защита на уязвимите слоеве от населението. През 2011 г. страната ни е похарчила 17,5% от брутния си вътрешен продукт за това перо. За сравнение през 2002 г. тези разходи са били 17,8%. Средно в ЕС страните дават 26,9% от БВП за социални плащания. Като цяло през 2011 г. България е отделила 4,96 млрд. евро за разходи за социална защита, или по 675 евро на човек. Това е най-ниският разход на човек от населението в целия ЕС. На опашката компания ни прави Румъния с 868 евро на човек.
Източник: Стандарт (09.04.2013)
 
Строителната продукция отново се увеличава след два месеца на спад. Индексът, измерван от на НСИ, се е покачил със 7.9% през февруари спрямо предходната година. Спрямо предходния месец индексът на строителната продукция на НСИ се покачва с 0.6% На месечна база продукцията от гражданско и инженерно строителство бележи увеличение от 3.1%, докато сградното строителство намалява с 1.1%. Увеличението на строителната продукция на година база се определя предимно от положителния темп при сградното строителство, където нарастването, изчислено от календарно изгладени данни, е 15.0%, докато при гражданското и инженерното строителство е регистрирано намаление от 1.2%. През предходните три години февруари бе тежък месец за строителството, като тогава индексът отбелязваше едни от най-големите си спадове- 10.4% през февруари 2012-а, 13.2% през 2011- а и с 26.8% през 2010 г. на годишна база.
Източник: profit.bg (09.04.2013)
 
Износът продължава да расте и през февруари Втори пореден месец износът на България за ЕС расте с двуцифрен процент след почти половин годишен спад през миналата година. Експортът към търговски партньори извън общността също продължава възходящия си тренд, макар и с намаляващи темпове. Така за първите два месеца на годината износът на България общо е нараснал с внушителните 18.4%, или с милиард повече спрямо същия период на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за търговията през февруари. Съживяването обаче отчасти може да се обясни и с понижената икономическа активност в началото на 2012 г., когато транспортът беше блокиран от лошото време и търговията в целия регион беше потисната. Все още обаче е рано да се правят прогнози за цялата година, а и според икономисти ръстът на износа ще продължава да зависи от развитието на икономическата ситуация в ЕС. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) доминиращите очаквания са през втората половина на годината да има положително развитие. Нейните прогнози обаче са по-скоро за негативни изненади. "Във всеки момент може да се върнем месеци или дори години назад", каза тя. Според нея експортът ще отбележи минимален реален ръст и през тази година и двигател за това ще бъдат по-скоро третите страни. Данните, които публикува статистиката сега, са с подробна разбивка за търговията с трети страни - по държави и по стокови групи. За ЕС обаче подобни данни ще има чак след месец и информацията сега е само за обема на експортираната продукция. Към страни извън ЕС за първите два месеца на годината са изнесени стоки за 2.8 млрд. лв. Топ 3 основни партньори на страната остават Турция, Китай и Русия. Само за южната ни съседка за първите два месеца на годината са изнесени стоки и услуги на стойност почти 638 млн. лв., със 177 млн. лв. повече спрямо същите 2 месеца на 2012 г. Китай продължава да е втората най-желана дестинация извън съюза, като още през миналата година успя да измести оттам Русия. Голяма част от увеличението на експорта към трети страни през януари и февруари се дължи на горивата. Съществена част обаче - около 80 млн. от общо 465 млн. лв. ръст, идва от машиностроителния сектор. Браншът е увеличил износа си с над 30% и през двата месеца. Добрите данни се потвърждават и от индекса на промишленото производство, който за февруари показа ръст в сектора на машиностроенето от 6.9% на годишна база. Според Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене, на пазара извън ЕС оживление има при износа към САЩ и Русия. Все пак обаче основен пазар за сектора си остава общността, където се изнасят около 75% от целия обем на експорта, а към трети страни - останалата една четвърт. По думите на Келешев има известно оживление на пазара в Германия, което се чувства от началото на годината. Така, въпреки че в края на миналата година еврозоната отново влезе в рецесия, анализаторите са умерени оптимисти, че поне през първите месеци на 2013 г. Германия ще покаже по-добри резултати, още повече че ранните индикатори за това са позитивни. Най-голям ръст е отбелязал износът за трети страни на горива. За първите два месеца на годината зад граница за продадени горива на стойност 880 млн. лв. - 52% повече (ръстът е по-голям само за перото стоки и сделки, което обаче е едва 12 млн. лв.). Интересно е, че голяма част от това увеличение идва от Южна Африка, където през февруари са изнесени горива за 84 млн. лв. (92% от износа за африканската страна през първите два месеца на годината). Според Десислава Николова вероятно силният ръст се дължи на изсветляване на обороти, тъй като липсва ценови ефект. През 2012 г. секторът на горивата отбеляза ръст на износа към ЕС с 22%, при положение че общността беше в рецесия през по-голямата част на годината.
Източник: Капитал (10.04.2013)
 
Средният осигурителен доход за страната за февруари 2013 година е 628,85 лева, отчете Националният статистически институт (НСИ). За едногодишен период назад средномесечният осигурителен доход за страната е по-висок с малко над 5 лв., тъй като този показател е 623,40 лева. От друга страна обаче, през февруари спрямо януари тази година средният осигурителен доход се е понижил с около 5 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през месец март 2013 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Класа (10.04.2013)
 
Износът на България нараства с 13,2% на годишна база до 3,24 млрд. лв. през февруари 2013 г., показват данни на НСИ. Вносът се увеличава с 12,8% за година до 3,87 млрд. лв. (без разходите по него, например транспорт и застраховки, с които нараства до 4,07 млрд. лв.). Така отрицателното търговско салдо през февруари 2013 г. е 628,3 млн. лв., спрямо минус 594,1 млн. лв. година по-рано (без разходите по вноса). През януари имаше ръст на износа с 24% на годишна база, а на вноса със само 5,5%, в резултат на което търговското салдо се стопи до минус 58 млн. лв., показаха предварителните данни. Днешната ревизия на януарските данни показва външнотърговски дефицит от 90 млн. лв., тоест увеличение с 32 млн. лв., спрямо предварителните данни. В последната година имаше изпреварващ ръст на износа за страните извън ЕС. За февруари 2013 г. обаче тенденцията е обратната, като износът за общността расте със 17,6%, а този за страните извън нея със само 7,2%. Причините обаче вероятно са конюнктурни. Например само в резултат от дейността на Аурубис България АД през 2012 г. удвоихме износа си за Китай до 1,16 млрд. лв. В зависимост от това къде Аурубис пласира рафинираната мед и медните сплави, делът на износа за ЕС и за страните извън общността варира. Медодобивният комбинат има приходи за 4,7 млрд. лв. за 2011 г., повечето от които от износ (делът му в българския износ е над 10%). Подобен е ефектът и на други производители с голям износ като Лукойл-Нефтохим Бургас АД, Агрополихим АД и Солвей-Соди. Обобщени данни за януари и февруари 2012 г. Външнотърговското салдо за януари-февруари 2013 г. е отрицателно в размер на 1,078 млрд. лв. (с включени разходи по доставката), като намалява с 354,3 млн. лв. спрямо година по-рано. Общият ръст на износа за януари и февруари 2013 г. е със 18,4% на годишна база до 6,72 млрд. лв., докато вносът (с включени разходи по доставката) е с увеличение от 9,7% до 7,79 млрд. лв. Внос и износ по страни Интересна динамика от началото на 2013 г. има търговията с Грузия, като вместо положително търговско салдо от 16,6 млн. лв., както през първите два месеца на 2012 г., имаме отрицателно в размер на 127,4 млн. лв. Причината е рязкото нарастване на вноса до 181,4 млн. лв. Много по-слабо, или с 83 млн. лв., се влошава търговското салдо с Русия, но размерът му е внушителните 1,38 млрд. лв. Подобрение със 124 млн. лв. до 289,5 млн. лв. отчита търговското ни салдо с Турция. С 93 млн. лв. се влошава търговското ни салдо с Обеденени арабски емирства до плюс 37,4 млн. лв. за януари-февруари 2013 г. С Украйна отчитаме подобрние на салдото с 68 млн. лв. до минус 54,7 млн. лв. за първите два месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2013)
 
Износът на България за трети страни се увеличава с над 20% Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за първите два месец на 2013 г. е отрицателно и е на стойност 493.2 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 338.3 млн. лева. През февруари 2013 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и достига 293.6 млн. лева. През периода януари - февруари 2013 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 6.7 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 18.4%. През февруари 2013 г. общият износ възлиза на 3.2 млрд. лв. и се увеличава с 13.2% спрямо същия месец на предходната година. За първите два месеца на 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 20.2% спрямо година по рано. Износът ни е в размер на 2.8 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Сърбия, САЩ и Бившата югославска република Македония, които формират 46.4% от износа за трети страни, става ясно от данните на Националния статистически институт. През февруари 2013 г. износът за трети страни нараства със 7.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.3 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите два месеца на 2013 г. се увеличава с 14.1% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 3.3 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Грузия и Украйна. През февруари 2013 г. вносът на България от трети страни се увеличава със 7.5% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.6 млрд. лева. В износа на България за трети страни през първите два месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година, най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (52.1%) и „Храни и живи животни” (43.9%). Спад се наблюдава в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация” (4.2%) и „Химични вещества и продукти” (0.5%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация” (70.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства” (17.0%).
Източник: econ.bg (10.04.2013)
 
Южна Африка и Казахстан - нови убежища за българския износ Търговският дефицит на България за първите два месеца на годината възлиза на 1.077 млрд. лв., съобщава Националният статистически институт. Само февруари е добавил 826.2 млн. лв. към минуса в търговското салдо. Общо внесените стоки за януари и февруари са за 7.8 млрд. лв., което е с 9.7% повече, спрямо същия период на миналата година. Износът ни е за 6.7 млрд. лв., което е подобрение с 18.4% спрямо същия период на предходната година. Данните конкретно за февруари показват внос за 4.1 млрд. лв. и износ за 3.2 млрд. лв. През последните кризисни години българските производители успяват да пренасочат износа си от клиенти в страни в Европейския съюз към контрагенти в трети страни, за да избегнат негативния ефект на дълговата криза на стария континент. През първите два месеца на тази година (с натрупване) към трети страни извън Европейския съюз България е изнесла стоки за 2.8 млрд. лв. и внесла от тях стоки за 3.3 млрд. лв. Само през февруари е изнесено за 1.3 млрд. лв. и е внесено за 1.6 млрд. лв. това формира търговски дефицит от отношенията с контрагенти извън ЕС в размер на 493.2 млн. за двата месеца (януари и февруари) и 293.6 млн. лв. отрицателно външнотърговско салдо с трети страни само за февруари.
Източник: Дарик радио (10.04.2013)
 
Трудът в България остава най-евтиният в ЕС Заплащането за труд на час е най-ниско в България сред всичките 27 държави членки на Европейския съюз, показват данните на Евростат за 2012 г. Средната цена на един час труд в България през 2012 г. е била 3.7 евро, над 6 пъти по-ниска от средното за ЕС. Предпоследна е Румъния, където часовата ставка е средно 4.4 евро. Във възходящ ред следват Литва (5.8 евро на час) и Латвия (6 евро на час). Най-високо е заплащането за един час труд в Швеция - 39 евро, следвана от Дания с 38.1 евро, Белгия с 37.2 евро, Люксембург с 34.6 евро и Франция с 34.2 евро. Средното почасово заплащане на труда в ЕС през миналата година е било 23,4 евро, а в еврозоната - 28 евро.
Източник: Дневник (11.04.2013)
 
Приходите от нощувки през февруари с ръст от 10% за година Приходите от нощувки през февруари в хотели, къмпинги и др. достигат 30.5 млн. лв., което е с 10.4% повече в сравнение с февруари 2012 година, показват данните на НСИ. Увеличение има както в приходите от чужди граждани - с 18.1%, така и от български граждани - с 3.2%. Общият брой на нощувките за месеца е 667.3 хил., или с 16.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Заетостта за година нараства с 2.8 процентни пункта като най-голям ръст отчитат хотелите с 3 звезди – 4.2 пр. пункта. Общата заетост през февруари е 23.4%, като тя е най-висока в хотелите 4 и 5 звезди - 34.7%, следвана от тези с 3 звезди - 23.6%, и с 1 и 2 звезди - 14.4%. През втория месец на годината в страната са работели 1 834 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и др., което е с 9.1 на сто повече спрямо година по-рано. През февруари в хотели с 4 и 5 звезди са били 65.7% от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.1% от българи.
Източник: Дневник (11.04.2013)
 
Статистиката отчете скок на износа за ЕС през януари През януари 2013 г. износът на България за останалите страни - членки на ЕС се увеличава с 16.8% спрямо същия месец на предходната година, а стойностният му обем е 2 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт (НСИ). През цялата минала година НСИ регистрира увеличение на българския износ за европейския пазар само през три от месеците - април, май и юли, при това с под 5 на сто. Над 70% от българските стоки през януари са пласирани в пет държави от ЕС - Германия, Гърция, Италия, Румъния и Франция. Сред тях единствено към Румъния има спад с 12.6% до 181.1 млн. лв. Износът за Германия нараства с 32.4 на сто до 486.2 млн. лв., за Гърция - с 58% зо 268.9 млн. лв., за Италия - с 16.4% до 337.5 млн. лв. и до Франция с 12.8% до 268.9 млн. лв. От данните за първия месец на 2013 г. се вижда, че Белгия отпада от основните външнотърговски партньори на България заради спада на износа към тази страна с 42.3% до 62.7 млн. лв. Вносът на България от ЕС за януари 2013 г. намалява с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.1 млрд. лв. Основни вносители са отново Германия, Италия, Румъния, Гърция, а също и Унгария. Вносът от Германия нараства с 5.8% до 374.7 млн. лв., от Италия - с 41.9% до 264.8 млн. лв., от Румъния - с 3.2% до 227.8 млн. лв., от Унгария - с 40.4% на 120.2 млн. лв. Намалява единствено вносът от Гърция - с 2.2% до 206.3 млн. лв. Външнотърговското салдо на България с ЕС за януари 2013 г. е отрицателно и е на стойност 52.0 млн. лв. Преди ден НСИ съобщи, че има увеличение на износа и за страните извън ЕС. През януари и февруари 2013 г. той нараства с 20.2% спрямо година по-рано, а стойноста на изнесените стоки е 2.8 млрд. лв. Вносът от трети страни за първите два месеца се увеличава с 14.1% и е за 3.3 млрд. лв.
Източник: Дневник (12.04.2013)
 
БГ надницата най-ниска в ЕС Надницата за час труд у нас през 2012 г. е била най-ниска в ЕС, отчетоха от Евростат. За 60 минути работа българите получавали 3,7 евро, а румънците, които са на предпоследно място, взимали по 4,4 евро. Най-много печелили в Швеция, където почасовите разходи за труд са 39 евро или 10 пъти повече, отколкото в България В Литва, Латвия, Унгария, Полша и Словакия заплащането е под 10 евро за час. Най-добре платени били служителите в Дания, Белгия, Люксембург, Франция, Ирландия, Германия и Финландия, където шефовете плащали над 30 евро на час. По данни на европейската статистика най-добре платени са били заетите в сектор „Промишленост“ ­ 24 евро на час. Заетите в сферата на услугите пък си докарвали по 23,7 евро, а строителите ­ по 21 евро на час или 168 евро на ден. Работещите в Австрия са били сред най-щастливите европейци през миналата година, защото надниците им са се увеличили с 15,5% спрямо 2011 г. На другия полюс са гърците, които са се трудили за по 11 на сто по-ниски суми в сравнение с 2011 г. Въпреки че сме в дъното на класацията за надница в ЕС, България е в челото на страните извън еврозоната по ръст на почасовото заплащане. От 2008 г. до 2012 г. надниците у нас са скочили с 42% Преди 5 г. нашенците са получавали по 2,6 евро на час, докато през миналата година са били 3,7 евро. По последни данни на Националния статистически институт през 2010 г. най-добре платени са били заетите в сферата на създаване и разпространение на информация – 8 лв. на час. По 2,42 лв. пък са изкарвали сервитьори, бармани и камериерки. Както „Монитор“ писа, през 2012 г. миньорите и учителите са получили най-голямо увеличение на доходите. За една календарна година възнаграждението на заетите в добивната промишленост е нараснало с 337 лв. и така средната заплата през декември е достигнала 1417 лв. Учителите пък са стартирали годината със заплата от 660 лв. и са приключили с 851 лв. Най-ощетени през 2012 г. са били работещите в администрацията, където разликата в първата и последната заплата е била едва 20 лв. Заетите в сектор “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” са сред добре платените. Служителите изкарват средно по 1670 лв., но ръстът на парите им през миналата година е бил едва 22 лв.
Източник: Монитор (12.04.2013)
 
След осем години пак ще сме бедни Българите ще продължават да са бедни поне до 2020 г. Икономиката през следващите осем години ще расте с далеч по-бавни темпове от предвидените в предишните прогнози от 2012 г. Това става ясно от актуализираната национална програма "Европа 2020", публикувана за обществено обсъждане. Според документа заплатите на хората в страната ще растат скромно в следващите три години - с между 4,8 и 6 на сто. Най-голямо ще бъде увеличението през 2016 г. (6%), а след това до 2020 г. ръстът на заплатите ще се забави до 4,5- 4,8%. Актуализираната програма предвижда реалният растеж на брутния вътрешен продукт на страната да се увеличава до 2016 г., след което ръстът на икономиката ще започне да се забавя. Очакванията за събуждане на икономиката са намалели почти двойно спрямо предишните прогнози от миналата година. Ако предишните прогнози са били ръстът на БВП да скочи до 4% през 2015 г., то новата програма предвижда увеличението през 2015 г. да бъде едва с 2,9%. Най-голям ръст според новите разчети се очаква през 2016 г. (3,4%), след което увеличението на БВП ще е съответно 3% през 2017 г., по 2 на сто през 2018 и 2019 г., а през 2020 г. - само 1,7 на сто. През 2020 г. ще достигнем сегашните нива на брутен вътрешен продукт на глава от населението на Хърватия и Литва - малко над 15 000 лв. Ще останем обаче далеч зад двойкаджиите в Еврозоната - Гърция и Испания. Безработицата обаче ще намалее след пика от настоящата година - 13 на сто. До 2020 г. безработицата трябва плавно да се стопи до 9,4%, предвижда националната програма. Инфлацията за настоящата година се очаква да бъде 1,8% и да расте до 2016 г., когато ще бъде 2,7%. След това прогнозите са инфлацията да се движи около 2%.
Източник: Стандарт (12.04.2013)
 
Нивото на безработицата в Гърция през януари достигна 27,2%, съобщиха Евростат. През декември 2012 г. безработицата в страната бе 26,4%. Нивото на безработица за януари представлява нов исторически максимум за Гърция, като предишният бе достигнат през октомври – 26,8%. Това е и най-високото ниво на безработица в държава-членка на Европейския съюз. Днешните данни са поредният белег, че финансовата криза в страната се задълбочава, както и зависимостта на правителството от средствата, отпускани от международните кредитори. Рецесията в Гърция продължава вече шеста година, а последният спасителен финансов пакет, за който бе постигнато споразумение с кредиторите през есента на 2012 г., не реши проблема с работните места.
Източник: Reuters (12.04.2013)
 
Цените на жилищата в България са ускорили спада през последното тримесечие Цените на жилищата в България са ускорили спада през последните три месеца на миналата година след няколко тримесечия, в които темповете на понижение се забавяха, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Хармонизираният индекс на цените на жилищата, изчисляван от евростатистиката на базата на националните данни, е регистрирал годишно понижение от 1,3% в периода октомври-декември 2012 г., след като през предходното тримесечие регистрира спад от 1,6%. На тримесечна база индексът се понижава с 1,7%, след като през третото тримесечие регистрира спад от само 0,1%. Подобна тенденция се забелязва още на пазарите в Унгария, Словакия, Словения, Италия и други страни, както и за Европейския съюз (ЕС) като цяло. За целия ЕС хармонизираният индекс на цените на жилищата се понижава с 1,4% през последните три месеца на миналата година спрямо същия период на предходната, а спрямо предходното тримесечие е измерено намаление на цените от 0,7 на сто. В еврозоната като цяло се наблюдава опит за забавяне на ценовия спад, като през последното тримесечие е регистрирано понижение на индекса от 1,8% на годишна база спрямо 2,2% през предходното. Спрямо третото тримесечие индексът се понижава с 0,5 на сто спрямо спад от 0,7 на сто през предходните три месеца. Най-голям ръст на цените на жилищата през последното тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. е измерен в Латвия (9,8%), Естония (5,8%) и Малта (5,4%), а най-голямо понижение – в Испания (12,8%), Румъния (9,1%) и Словения (8,8%). Спрямо предходното тримесечие най-силно са поскъпнали жилищата отново в Латвия (4,2%), както и в Малта (2,1%) и Люксембург (1,6%), а най-силно понижение на цените е отчетено в Румъния (7,9%), Словения (3,5%) и Унгария (2,2%).
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2013)
 
Намалението на цената на тока доведе до дефлация през март Намалението в цената на електрическата енергия от 5 март тази година е довело до месечна дефлация от половин процентен пункт през март. Заедно с това към края на отоплителния и на ски сезона твърдите горива и настаняването в хотели също попадат в стоковите групи, които са отчели по-съществен спад на цените. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през март. Всъщност последният път, когато националната статистика отчете по-сериозна дефлация (от 1%), беше през юни. Тогава спадът на цените се дължеше основно на храните с 2.4%, които са най-голямата част от потреблението на домакинствата (между 35 и 40%) и транспорта. Така ръстът на потребителските цени на годишна база през март е достигнал най-ниската си стойност от лятото на миналата година - 2.7%. През юни 2012 г. годишното увеличение на цените беше едва 1.6%. През декември и януари пък тя беше достигнала стойности от над 4% основно заради поскъпващата електроенергия и храни, които заедно представляват над половината от потреблението на домакинствата. Причината за спада на цената на тока през миналия месец е решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да намали цените на тока от 5 март. След масовите протести през февруари регулаторът промени цените за първи път преди 1 юли, когато стандартно се взема това решение. За целта трябваше да бъдат направени спешни законодателни промени, които да позволят на ДКЕВР тази извънредна стъпка. Намалението за трите електроразпределителни дружества беше с около 6-7%. Основната цел за това беше успокояването на гражданските протести, залели улиците. Така спадът на цените на електроенергията по данни на националната статистика е 6.1% през март спрямо предходния месец. При твърдите горива пък месечното намаление е с 1.3%, а при газообразните индексът на потребителските цени е спаднал с 1.7%. Най-вече заради цените на тока стоковата група, която обхваща наем и поддръжка на жилище и комунални услуги, е поевтиняла с 3.1%. Тази група представлява малко под една пета от потреблението на домакинствата. При храните, здравеопазването, образованието и останалите сектори от НСИ са отчели минимални промени. Спад се забелязва при групата развлечения и култура. Например при услугите за туристически пътувания месечното намаление е с почти 5%, което е нормално с приключването на зимния туристически сезон. Пикът на поскъпването в групата беше през декември, когато инфлацията беше с над 12%. Същата е тенденцията и при услугите по краткосрочно настаняване (хотели и др.) - с почти 4% надолу през март. В малката кошница, която измерва ценовото равнище при стоките за най-бедните домакинства, дефлацията е дори малко по-висока - спад от 0.6%.
Източник: Капитал (15.04.2013)
 
Валутните резерви на страната са €13,9 млрд. 13,9 млрд. евро са валутните резерви на страната към края на февруари 2013 г., става ясно още от проекта на Конвергентната програма на България, публикуван на сайта на Министерството на финансите. Това е увеличение от 8,8 на сто спрямо същия месец на миналата година. Наличните резерви осигуряват покритие на паричната база от 166%. В документа се посочва още, че страната ни гарантира, че ще се запази режимът на валутен борд при съществуващия фиксиран валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро до присъединяването на страната към еврозоната.
Източник: Монитор (15.04.2013)
 
България - втора в Европа по ръст на индустриалното производство Индустриалното производство в еврозоната и Европейския съюз се е увеличило с 0.4% през февруари, спрямо предходния месец януари. Това показват данните на Евростат. На годишна база, обаче, сравнено с резултата от миналия февруари, индустриалното производство в еврозоната се свива с 3.1%, а общо в 27-те страни членки на Европейския съюз свиването е с 2.5%. Статистическата служба на Европа отчита, че през февруари е увеличено производството на енергия (с 2.6% в еврозоната и с 1.8% в ЕС) и на стоки с дълготрайна употреба (с 1.3% в еврозоната). На годишна база, обаче, производството на енергия пада с 6.1% в еврозоната и с 5.9% в страните от Европейския съюз, а при производството на стоки с дълготрайна употреба свиването е с 4.8% в еврозоната и с 4.5% в ЕС. Сред страните, в които се отчита най-голям ръст на индустриалното производство, е България. През февруари 2013 година то е нараснало с 5.1% спрямо февруари миналата година. По-добри са резултатите само на Румъния, при която индустриалното производство се покачва с 6.5% на годишна база.
Източник: Дарик радио (15.04.2013)
 
Бизнесът планира увеличение на инвестициите в промишлеността с 26.5% По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2012 г. са с 2.4% повече спрямо 2011 г. Инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през март 2013 г., осигури информация за реализираните от тях инвестиции през 2012 г. и инвестиционните им планове за тази година. Настоящата бизнес анкета на инвестиционната активност показва, че плановете на промишлените предприятия за 2013 г. са за увеличение на инвестициите с 26.5% спрямо направените през предходната година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи делът на обществения сектор през 2013 г. е 14.6%. Мениджърите от този сектор предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 75.3% спрямо 2012 г., докато в частния сектор очакваният ръст е 20.7%. Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2013 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (52.0%), при които се очаква увеличение от 70.9% спрямо 2012 година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите (с относителен дял от 29.2%) са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, които предвиждат нарастване с 12.3% спрямо предходната година. Същевременно обаче отраслите, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки, които са с 11.3% относителен дял в очакваните инвестиции през 2013 г., прогнозират свиване на инвестиционните си програми с 23.7% спрямо 2012 година.
Източник: Дарик радио (15.04.2013)
 
Българите са реализирали 700 хил. почивки в страна от ЕС през 2011 година През 2011 година българите са реализирали общо 5,6 млн. ваканционни пътувания, като 700 хил. от тях са били в друга държава от Европейския съюз. Това показват последните данни на европейската статистика. Като цяло европейските граждани са реализирали общо 1,04 млрд. пътувания, като почти една четвърт от тях в чужда държава от общността. Трите най-привлекателни дестинации са Испания (13% от всички пътувания), Италия (9%) и Франция (9%). От Евростат уточняват, че нямат конкретни данни за предпочитанията на българските туристи в ЕС. От статистиката е видно обаче, че основно европейците пътуват с цел туризъм в съседните си държави. Изключение правят румънците, които предпочитат Италия пред всички останали държави, шведите, които пътуват основно към Гърция, и британците, които традиционно почиват в Испания. Данните показват още, че 6% от пътуванията с цел туризъм на гръцки граждани са били осъществени в България. Най-пътуващата нация се оказват германците – 73 млн. от всички почивки на чужденци в друга държава от общността са били осъществени именно от тях. На следващо място се нареждат британците (44 млн. почивки) и французите (22 млн. почивки).
Източник: Инвестор.БГ (15.04.2013)
 
България е единствената в ЕС с дефлация през март България е единствената държава в ЕС, отчела дефлация през март, се вижда от разпространените днес данни на "Евростат". Спрямо февруари България отчете отрицателна инфлация от 0.4% при +0.9% средно в целия ЕС. Месечната инфлация в еврозоната е 1.2%. Средногодишната инфлация в България (2.5%) е над средния показател в ЕС от 1.9% през миналия месец. Годишната инфлацията в еврозоната е 1.7% през март, по-ниска от февруарските 1.8% и доста под отчетените преди година 2.7 на сто. Най-ниска годишна инфлация е отчетена в Гърция (-0.2%), Латвия (0.3%) и Швеция (0.5%). Най-висок е показателят в Румъния (4.4%), Eстония (3.8%) и Холандия (3.2%).
Източник: Дневник (17.04.2013)
 
Както доходите, така и разходите се увеличават през 2012 г. През 2012 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 4541 лв., което е с 15,3% повече спрямо 2011 година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Основната част от този доход - 95,3%, е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част от отчетения доход - 4,7%, се дължи на приходи от заеми, кредити и спестявания. Работната заплата продължава да бъде основен източник на доход на домакинствата. През 2012 г. работната заплата формира 52,7% от общия доход на домакинствата, а през 2011 г. - 51,8%. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава. През 2012 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 2281 лв., получени от работна заплата, докато през 2011 г. тези средства са възлизали на 1960 лв., т.е. доходът от работна заплата се е повишил с 16,4%. През 2012 г. се наблюдава понижение на дела на пенсиите като източник на доходи за българските домакинства. Те формират 26,7% от общия доход на домакинствата, докато през 2011 г. техният дял е 30,1%. Общо социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) формират 30,1% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2012 г., а през 2011 г. този дял е 33,3%. През изминалата година относителният дял на дохода от домашно стопанство остава на нивото от 2011 г и е 1,7% от общия доход на домакинствата. Същевременно през 2012 г. българските домакинства са изразходвали 4058 лв. средно на лице, което е с 16,1% повече от 2011 година. Основната част - 83,5%, традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите, а 15,8% - за плащане на данъци и други разходи (регулярни и еднократни трансфери към други домакинства, основен ремонт на жилище и други). За храна са изразходвани 1355 лв. средно на лице от домакинството. Относителният дял на разходите за храна от общия разход намалява от 36,2% през 2011 на 33,4% през 2012 година. През последната година се увеличават разходите за жилище, вода, електроенергия и горива с 26% спрямо 2011 година. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 8,2%), за транспорт (с 24,4%) и съобщения (с 10,5%). Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане остава в границите на 3 - 4%. Разходите за свободно време, култура и образование варират в същите граници. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия са по-високи - от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3,2% през 2012 г. Статистическите данни в динамика за по-дълги периоди от време свидетелстват за промени в структурата на потреблението на българските домакинства. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 5,6 кг и през 2012 г. тя достига 101,1 кг средно на лице. Повишава се консумацията на безалкохолни напитки, кисело мляко, картофи, месни произведения, сирене и кашкавал. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно мляко, плодове и зеленчуци. Повишава се потреблението на цигари от 547 броя на лице през 2011 г. на 601 броя през 2012 година. Увеличава се и потреблението на алкохолни напитки от 23,2 литра през 2011 г. на 26,3 литра на лице от домакинство през 2012 година.
Източник: econ.bg (17.04.2013)
 
МВФ занижи очакванията си за растежа в България през 2013 г. до 1,2% Международният валутен фонд (МВФ) занижи очакванията си за икономическия растеж на България през настоящата година. Според актуалната прогноза на фонда брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще нарасне с 1,2%, а не с 1,5%, както смяташе институцията след приключването на редовната й есенна мисия у нас. Новата оценка на МВФ вече е по-близко до очакванията на финансовото министерство, което наскоро занижи прогнозата си за растежа до 1%, но е по-песимистична в сравнение с прогнозите на Европейската комисия (ЕК), Световната банка (СБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и спрямо заложеното в бюджета за тази година. За 2014 г. обаче МВФ очаква икономическият растеж у нас да се ускори до 2,3%. Фондът очаква също така безработицата в страната да остане без промяна на ниво от 12,4% през тази година и да се понижи до 11,4% догодина. Според прогнозата инфлацията през тази година ще бъде 2,1%, а догодина – 1,9%. Очакванията са дефицитът по текущата сметка да достигне 1,9% през тази година и да се разшири до 2,1% догодина. Що се отнася до глобалния икономически растеж, от фонда занижиха очакванията си до 3,3% от 3,5 на сто. Прогнозата за 2014 г. обаче е оставена без промяна – очакванията са догодина икономическият растеж в световен мащаб да се ускори до 4 на сто. За икономиката на еврозоната от фонда прогнозират, че и тази година ще остане в рецесия, като икономическият спад ще достигне 0,3%, а не 0,1%, каквато беше предишната оценка. През следващата година обаче вероятно икономиката на държавите от европейската валутна общност се очаква да ускори ръста до 1,1%. Леко е завишена единствено прогнозата за растежа в Германия – с 0,1 пр. п. до 0,6% за настоящата година. Очакванията са БВП на САЩ да нарасне с 1,9% през тази година, което е с 0,2 пр. п. по-малко спрямо предишната прогноза, и с 3% догодина. Занижени са и прогнозите за ръста в Китай. За тази година се очаква БВП на страната да регистрира повишение от 8%, а не 8,1%, каквато беше предишната оценка, а догодина – 8,2%, а не 8,5%. От фонда предупреждават, че политиците в глобален мащаб са предприели мерки за борба с кризата, но въпреки това са се появили нови рискове, които могат да спънат икономическия растеж. Институцията посочва, че успешно са преодолени два от краткосрочните рискове пред глобалната икономическа активност – разпадането на еврозоната и рязко свиване на бюджетните разходи в САЩ. В резултат се наблюдава възстановяване на финансовите пазари и се подобрява финансовата стабилност. Не всички развити икономики обаче се облагодетелстват от доброто представяне на пазарите и по-високото доверие. Важен фактор са и мерките за икономии, които действат в много държави. „Наблюдава се не възстановяване на 2 скорости, а възстановяване на 3 скорости“, посочва главният икономист на фонда Оливие Бланшар. „Развиващите се пазари и икономики остават силни, но що се отнася до развитите се наблюдава се наблюдава разграничаване на САЩ от еврозоната“, пояснява той. Освен, че се очаква БВП на еврозоната да се свие през тази година, Бланшар подчертава, че са прекъснати каналите за кредитиране заради стремежа на банките да изпълнят новите изисквания за капитала. Спирачка на растежа поне засега поставят и мерките за икономии и проблемите с конкурентоспособността. Същевременно в САЩ потребителското търсене расте заради възстановяването на икономиката, но ръстът се очаква да остане ограничен заради фискалната корекция. Заради риска от увеличаване на дълговото бреме политиците в развитите държави имат ограничено място за маневри. Препоръката на МВФ е правителствата да поддържат нерестриктивна парична политика, а конкретно за САЩ и Япония се препоръчва да подготвят планове за намаляване на дефицитите в средносрочен план.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2013)
 
Строителната продукция намалява с 0.8% в страните от еврозоната и с 0.4% в целия Европейски съюз през февруари спрямо предишния месец, сочат данните на Европейската статистическа служба "Евростат". На годишна база спрямо февруари 2012 г. общата строителната продукция в еврозоната нараства с 0.8%, но средно за ЕС има спад от 1.1%. България допринася през февруари към общия резултат с растеж на сектора - с 0.6% спрямо януари и със 7.8% спрямо февруари 2012 г., което е втори най-добър резултат след отчетените от Франция 8.7%. Спрямо януари 2013 г. строителството спада най-много в Полша (-3.0%), Германия (-2.7%) и Португалия (-0.8%). Най-голямо увеличение има в Румъния (+5.0%), Словакия (+4.1%) и Швеция (+3.4%). Строителството конкретно на сгради през месеца нараства и в иврозоната (+0.4%) и в целия ЕС (+0.6%) след спад с по 1.5% в през януари. Гражданското строителство обаче намалява – с 1.6% в еврозоната и с 1.3% в целия ЕС, макар и с по-слаби темпове, отколкото през януари, когато са отчетени съответно -4.4% и -2.7%. Сравнението с година по-рано показва, че освен Франция и България, с най-висок растеж са и Унгария (+7.1%) и Германия (+6.2%). Най-голям е спадът в Португалия (-20.9%), Полша (-13.1%), Словения (-11.3%) и Холандия (-7.8%). Спрямо година по-рано сградното строителство нараства с 0.9% в еврозоната, но намалява с 0.8% в ЕС, след спад с 8.8% и 8.6% съответно през януари. Гражданското строителство в еврозоната нараства с 0.3% за година, а в целия ЕС е отчетен спад от 1.4%. През януари имаше спад, при това значително по-голям, съответно с 10.4% и 9.6%.
Източник: Класа (18.04.2013)
 
Очакват дефицит още три години Българското правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г. и актуализацията на Стратегията за управление на държавния дълг до 2014 г. Предвижда се държавата да остане на дефицит и през следващите три години, съобщават от пресслъжбата на Министерски съвет (МС). В документа, който Минисктерски съвет одобри днес, са заложени тавани на разходите на отделните агенции и министерства. За периода 2014-2016 г. се предвижда намаляване на дефицита в държавния бюджет от 1.3% през 2014 г. до 0.8% през 2016 г. Общото ниво на приходите от хазната ще бъде в рамките на 35-36% от брутния вътрешен продукт при запазване на данъчно-осигурителната политика. Разходите по КФП за 2014 г. са на ниво от 38% от БВП за постигане на заложената фискална цел, без да се променя поетият ангажимент за дългосрочна устойчивост и предсказуемост на данъчно-осигурителната политика. Разходите по КФП за 2015 и 2016 г. са съответно 37,8% от БВП и 36,1% от БВП с цел осигуряване на постепенно намаляване на дефицита в средносрочен план. Според правителството през 2013 г. хората без препитание ще достигнат 13,6%, а през 2014-а ще са 13,9% вместо досега прогнозираният процент - 12,8%. Предвижда се безработицата през 2016 г. да бъде 13,5% - с 1,7% повече в сравнение с първоначалните прогнози. За сравнение през 2012 г. безработицата беше средногодишно 12,3%. Предвижда се спад на БВП с 0,4% за 2013 г. Досега финансовите експерти очакваха икономиката на страната да отбележи през тази година ръст от 1%. За 2014 г. се прогнозира растеж от едва 0,3%, вместо досегашното по-оптимистично предвиждане за увеличение от 1,8%. За 2015-а се предвижда ръст от 1,7% вместо първоначалните 2,9%, а за 2016г. предвижданията са за 3,1% вместо досегашните 3,4%. През следващите години дълговото финансиране ще бъде насочено основно към осигуряване на необходимите източници за финансиране на бюджета, рефинансиране на дълга в обращение и поддържане на законово определените нива на фискалния резерв, както и за реализиране на значими публични инфраструктурни проекти в страната, пише в съобщението. През периода 2014-2016 г. емисиите държавни ценни книжа на вътрешния и на международните капиталови пазари ще продължат да бъдат основен източник за дългово финансиране на бюджета, допълват от МС. Припомняме, че 732 млн. лв. е бюджетният дефицит към края на февруари тази година.
Източник: econ.bg (18.04.2013)
 
4541 лв. е средният годишен доход общо на лице от домакинство през миналата година, което е с 15,3% повече спрямо 2011 г. , сочат данните на НСИ. Основната част от този доход - 95,3%, е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част - 4,7%, се дължи на приходи от заеми, кредити и спестявания. Според данните на статистиката, през 2012 г. българските домакинства са изразходвали 4058 лв. средно на човек, което е с 16,1% повече от 2011 г. Основната част - 83,5%, традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите, а 15,8% - за плащане на данъци и други разходи (регулярни и еднократни трансфери към други домакинства, основен ремонт на жилище и други). За храна са изразходвани 1355 лв. средно на лице от домакинството. Относителният дял на разходите за храна от общия разход намалява от 36,2% през 2011-а на 33,4% през 2012 г. През последната година се увеличават разходите за жилище, вода, електроенергия и горива с 26 процента. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 8,2%), за транспорт (с 24,4%) и съобщения (с 10,5%). Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане остава в границите на 3-4%. Разходите за свободно време, култура и образование варират в същите граници. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия са по-високи - от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки пък достига 3,2 процента. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 5,6 кг и през 2012 г. тя достига 101,1 кг средно на човек. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно мляко, плодове и зеленчуци. За сметка на това се повишава консумацията на безалкохолни напитки, кисело мляко, картофи, месни произведения, сирене и кашкавал. Повишава се и потреблението на цигари от 547 броя на лице през 2011 г. на 601 броя през 2012 г., както и на алкохолни напитки - от 23,2 на 26,3 литра на лице от домакинство за година.
Източник: Марица (18.04.2013)
 
Демографската криза се задълбочава Демографската криза в България се задълбочава - населението продължава да намалява и застарява, като все по-малко млади хора навлизат в трудоспособна възраст и заместват излизащите от пазара на труда. Селата се обезлюдяват и за първи път в демографската история на страната населението в тях спада под 2 млн. Това са едни от основните изводи от данните на Националния статистически институт за населението на България през 2012 г. През миналата година населението е намаляло с малко над 45 хил. до 7.282 млн. (или 0.6%). Това се дължи основно на отрицателния естествен прираст и по-малко на емиграцията. Раждаемостта обаче спада за трета поредна година, за да достигне 69 121 живородени деца през 2012 г. Ако негативната тенденция се запази, а засега няма индикатори нещо да я промени през тази или следващата година, показателят ще стигне най-ниската си стойност, откакто се води статистиката. На този фон минималното намаляване на детската смъртност не е много успокояващо, още повече че в Европейския съюз единствено Румъния е с по-лош показател от българския. Увеличават се и извънбрачните деца, като относителният им дял продължава да нараства с бързи темпове - през 1992 г. те са били 18.5%, през 2001 г. - 42 на сто, а през миналата година - 57.4 процента. Така България се нарежда на трето място в ЕС по този показател. Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора, което е и една от причините да намаляват и сключените бракове. И през миналата година се задържа високо нивото на общата смъртност, като починалите са 109 хил. души, което е с един процентен пункт повече спрямо предходната година, а по този показател сме на първо място в ЕС. Всичко това води до задълбочаване на процеса на застаряване на населението, като към края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са се увеличили с 0.4% до 1.395 млн. (или 19.2% от цялото население), а децата до 15 години са 990 хил. (или 13.6% от общия брой). В същото време въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население намаля с 0.4% спрямо предходната година, до 4.5 млн. души. Остаряването на населението води съвсем естествено и до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 през 2005 г. и достига 42.8 в края на миналата година. Положителното е, че се увеличава средната продължителност на живота. Тя достига 74 години, което означава, че за последните десет години е нараснала с 2.1 години. Въпреки това и по този показател оставаме в последната тройка в ЕС заедно с Литва и Латвия. През миналата година за пръв път селското население е под 2 млн. души, а една трета от хората живеят в седемте най-големи града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен.
Източник: Капитал (19.04.2013)
 
За криза в дървообработващия сектор сигнализира Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). От началото на кризата от общо около 1700 регистрирани фирми над 300 предприятия от сектора "Мебелна индустрия" са преустановили дейността, съобщи тя пред БТА. Спад се наблюдава и по отношение на заетостта - към момента ангажираните в производството на мебели са около 20 000 души, а в дървообработването - около 22 000 души. Средната работна заплата в сектора е значително под средната за страната - около 450 лв. Секторът обхваща около 2% от индустриалното производство в страната и създава също около 2% от добавената стойност в индустрията, посочи Ненчева. В сивия сектор е около 20-30% от производството. През 2012 г. се наблюдава леко завишаване на реализираните обороти за целия бранш. Като цяло за сектора можем да говорим за около 7-8% ръст, които ще се запазят и тази година заради очаквания по-висок експорт, прогнозира изпълнителният директор на камарата. За миналата година той е бил за около 100 млн. евро. Очакването за нарастването на износа на български мебели е обвързано с насочването на бранша към нови пазари - арабските, където ще се търсят основно клиенти сред големите хотелски вериги, и преоткриването на традиционните - бившите съветски републики. Традиционно българските мебели се търсят основно на европейския пазар. Над 75 на сто от износа се реализира за Германия, Франция, Гърция и др. Около 15 на сто от продукцията се изнася за Русия, Израел, САЩ, Грузия. Богатите българи залагат на "умните" мебели - със специални хитринки, които улесняват живота на човека, както и лесно поддържащи се мебели, а библиотеката постепенно изчезва от дома на българите, посочи още Елица Ненчева. Вкусът на българина до голяма степен се определя от неговите финансови възможности, показват наблюденията и няма основания да очакваме поскъпване на българските мебели през тази година, уточнява специалистът. Според Елица Ненчева вече няма разлика между представите за естетиката по отношение на мебелите на собствениците на панелки, на еднофамилни жилища или на тези от затворените комплекси.
Източник: Дума (19.04.2013)
 
Трудоспособното население е намаляло с 20 хил. души през 2012 г. Населението в трудоспособна възраст към декември 2012 година е 4,503 млн. души, или 61,8% от цялото население на страната, като мъжете са 2,363 млн., а жените - 2,140 млн. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране, трудоспособното население е намаляло с близо 20 хил. души, или с 0,4% спрямо предходната година, показва анализ на националния статистически институт (НСИ) за демографската ситуация в страната. Към края на 2012 година в над трудоспособна възраст са 1,731 млн. души, или 23,8%, а под трудоспособна възраст - 1,048 млн. души, или 14,4% от населението на страната. От статистическия институт налагат извода, че "демографската картина у нас се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност". Като положителни тенденции през 2012 г. се отчитат намаляващата детска и преждевременна смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението. Продължава и процесът на остаряване на населението, регистрира НСИ. В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19,2% от населението на страната. В сравнение с 2011 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2005 г. увеличението е с 2 процентни пункта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 22,2%, а на мъжете - 16%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях. Към декември 2012 година децата до 15 години са 989 786, или 13,6% от общия брой на населението. Спрямо 2011 г. този дял се увеличава с 0,2 процентни пункта. Към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души, което представлява 1,5% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2011 г. населението на страната намалява с 45 183 души, или с 0,6%. Мъжете са 3 543 606 (48,7%), а жените - 3 738 435 (51,3%).
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2013)
 
Българското население продължава да застарява и да намалява, отчита Националният статистически институт. В края на миналата година възрастните хора над 65-годишна възраст са почти една пета от населението. Най-застаряващи са областите Видин, Габрово и Ловеч, а най-малко възрастни хора има в София, Благоевград, Варна и Бургас. За седем години делът на възрастните хора в страната се е увеличил с два процента. През миналата година продължава да намалява раждаемостта, а смъртността остава висока. Добрата новина е, че детската смъртност е намаляла и средната продължителност на живота се е повишила. Средно в годините между 2010-а и 2012-а българите са живеели до 74 години, обобщава анализът, цитиран от БНР. За сравнение, с около две години по-кратък е бил животът преди десетина години. Мъжете живеят малко по-малко - средно до 70 години, а жените - до 77, отчита Националният статистически институт. Статистическите данни показват, че страната ни е 16-а по брой на населението в Европейския съюз. Към края на декември у нас живеят 7 282 041 души - с 45 хиляди по-малко, отколкото през 2011-а. На 1 000 мъже в България данните разпределят 1 055 жени. Според статистиката, миналата година мъжете са сключвали първия си брак средно на 30 години, а жените - на 27. Националният статистически институт уточнява, че през миналата година майките са раждали първото си дете средно на 26-годишна възраст, т.е. все по-често се случва бебето да е преди подписа в гражданското. През 2012-а, заради съвместните съжителства, по-малко са сключените граждански бракове, а разводите са повече, сравнено с година по-рано. Изследването показва, че съюзът между съпрузите, ако е узаконен с подпис, продължава средно 13 години.
Източник: profit.bg (19.04.2013)
 
Близо 40% от заетите на половин ден у нас са искали да работят повече Близо 39% от заетите на непълен работен ден в България са искали да работят повече време, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Според статистическата служба общо 28 хил. души у нас са работили на непълен ден през миналата година, което е 2,4% от заетите в страната. В Европейския съюз (ЕС) на половин ден работят общо 43 млн. души, от които близо 9,2 млн. биха искали да работят повече. Най-голям е делът на почасовите работници, които искат заетост на пълен работен ден, в Гърция – 66% от всички заети на половин ден. Следва я Испания с 55%, Латвия с 53% и Кипър с 50%. На другия полюс е Холандия, където само 3% от заетите на непълен ден са имали желание за работа на пълен работен ден. Следва я Естония с 8% и Чехия с 10%. Според данните на Евростат 8,8 млн. души в ЕС нито са работели, нито са си търсили работа през миналата година. От тях близо 3 млн. души са били в Италия, а малко над 1 млн. - в Испания. У нас те са били 270 хил. души, според евростатистиката.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2013)
 
Строителството е на кота нула През 2012 г. строителството в България е достигнало точката, от която падането надолу започва да става драматично. Наблюдават се незначителни признаци и опити за възстановяване, но връщането към нормалната активност ще отнеме години. Приоритет в момента е оцеляването на бизнеса и запазването на свитите обеми. Това е оценката за състоянието и перспективите пред бранша в годишния доклад на Камарата на строителите в България. Само за последните 2 години над 2600 компании са замразили дейността си. В регистъра на браншовата организация е имало 4286 фирми към края на февруари т.г. Над 80% от строителните фирми са съкращавали персонал през последните години. Резултатът е, че в периода 2009-2012 г. без работа са останали 122 хил. работници, които са били на трудов договор. В сравнение с 2011 г. заетите са намалели с 16,9%. Повече от 90% от фирмите значително са свили обемите си, като произведената продукция всяка година пада (виж графиката). През 2012 г. спрямо върховата за строителството 2008 г. производството се е свило почти 2 пъти. През 2012 г. сградното строителство е отбелязало незначителен ръст от 2,5% на годишна база, докато инженерното е намаляло с 18,6%. За тази година очакванията при жилищното строителство са свързани основно с реновацията и санирането. Все по-голяма важност ще придобива индустриалното строителство, както и проектите, свързани с аграрния сектор. Перспективите обаче не са от най-добрите, тъй като инфраструктурните търгове на държавата и общините не очертават надежда за напредък, пише в доклада на браншовата камара. Положителен ръст има при обществените поръчки. През 2012 г. са сключени 2100 договора за общо 3 млрд. лв. Година по-рано е имало 1903 поръчки за 2,5 млрд. лв. Въпреки това браншовата камара отчита, че забавените плащания от държавата и общините, в комбинация със завишените изисквания на банките за отпускане на кредити, поставят фирмите в изключително трудна ситуация и водят до финансови сътресения и фалити. Спирачки пред развитието на бранша са застаряващата работна сила с намалена конкурентоспособност, както и поскъпващите горива, енергоносители и основни строителни материали.
Източник: Труд (22.04.2013)
 
България е сред страните с най-нисък публичен дълг спрямо БВП в ЕС България е на второ място в Европейския съюз по най-ниски стойности на съотношението правителствен дълг към БВП към края на 2012 г., показват данните на Евростат. Според публикуваната от европейската статистическа служба информация през миналата година дългът на страната е 18.3% от БВП, като се е увеличил спрямо отчетения година по-рано - 16.3%. По-ниска е стойността на показателя само в Естония – 10.1% (виж графиката). В номинално изражение за изминалата година размерът на държавния дълг се е увеличил със 17.1% до 14.4 млрд. лв. Ръстът на БВП в номинално изражение, или по текущи цени, за същия период е с 3.02%. Междувременно общите задължения на страните от еврозоната продължават да се увеличават и към края на 2012 г. достигат нови рекордни стойности от 90.6% от БВП на паричния съюз. За сравнение, година по-рано дълговете на 17-те държави членки бяха общо 87.3% от БВП. Общо за целия Европейски съюз също е отчетено повишение – от 82.5% до 85.3% от размера на икономиките, показват данните на Евростат. Очаквано за поредна година с най-слаб резултат по показателя държавен дълг като съотношение към БВП се представя Гърция – към края на миналата година задълженията й достигат 156.9% от БВП. Все пак страната успява да постигне известно намаление спрямо отчетените година по-рано 170.3%. Високи остават и дълговете на другите проблемни страни от периферията на еврозоната – Италия (127% от БВП), Португалия (123.6%) и Ирландия (117.6%). За поредна година България отчита и намаляване на стойностите по друг показател на публичния сектор – бюджетния дефицит. Според публикуваната статистика към края на 2012 г. той е 0.8% от БВП при 2%, отчетени за предходната година. В номинално изражение размерът му достига 624 млн. лв. при 1.5 млрд. лв. за 2011 г. и 2.2 млрд. лв. за 2010 г. Първоначално заложените от правителството при съставянето на бюджета за 2012 г. очаквания бяха за недостиг в размер на 1.1 млрд. лв. Така България остава и сред най-добре представящите се страни и по този показател в рамките на ЕС. Също 0.8% от БВП е недостигът в бюджета на Люксембург, а по-нисък дефицит за годината отчитат Швеция (-0.5% от БВП) и Естония (-0.3%). Най-силната европейска икономика – Германия, е единствената, която успява да приключи годината с бюджетен излишък – в размер на 4.1 млрд. евро, което представлява 0.2% от БВП на страната за 2012 г. Статистиката отчита свиване на дефицитите и общо за еврозоната и ЕС. За 17-те страни от паричния съюз недостигът в бюджетите за 2012 г. е 3.7% от БВП при отчетени 4.2% година по-рано. Данните за 27-те държави от ЕС пък показват намаляване на дефицита до 4% от БВП в сравнение с 4.4% през 2011 г.
Източник: Капитал (23.04.2013)
 
България в Топ 3 по малък дефицит България се намира в челната тройка в ЕС по най-малък бюджетен дефицит за 2012 г. Преди нас са само Естония (дефицит от 0,3% от БВП) и Швеция (дефицит от 0,5%), като България има равен резултат с Люксембург (0,8%). 0,32% от икономиката на ЕС през 2013 г. се дължи на България, сочат данните на Евростат и НСИ. От 12,902 трилиона евро общ брутен вътрешен продукт на ЕС за 2012 г. страната ни е генерирала едва 39,7 млрд. евро. Така икономическият ни принос към ЕС изостава цели пет пъти спрямо демографския, тъй като България заема 1,5% от общото население на съюза. От гледна точка на държавния дълг страната ни обръща монетата и се нарежда сред отличниците. През 2012 г. дългът нараства до 14,390 млрд. лв., или 18,5% от БВП на страната. Година по-рано той е бил 14,39 млрд. лв., или 16,3% от БВП, а през 2010 г. - 11,453 млрд. лв., или 16,2% от БВП.
Източник: Стандарт (23.04.2013)
 
Жилищата поевтиняват четвърто тримесечие поред Пазарните цени на жилищата намаляват за четвърто тримесечие поред, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Към края на март апартаментите са били с 0.9% по-евтини, отколкото в края на 2012 г. и с 1.9% спрямо първото тримесечие на 2012 г. Спрямо октомври - декември 2012 г цените намаляват в 21 от областните градове и в Софийска област. Най-значително е поевтиняването в Сливен - с 2.8%, в Кюстендил - с 2.3%, и в Пазарджик - с 2.2%. В 6 областни града (Разград, Кърджали, Русе, Габрово, Ловеч и Хасково) НСИ регистрира увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната е 866.84 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София - 1 422.33 лв./кв. м, следвани от Варна - 1 409.67 лв./кв. м, и Бургас - 1 129.67 лв./кв. метър. Най-евтините жилища са в Кюстендил - 537.18 лв., Видин - 560 лв. и Враца - 569.3 лв.
Източник: Дневник (23.04.2013)
 
С 23% скочиха сделките с имоти С 23% са скочили сделките с имоти у нас през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2012 г. В периода януари-март сделките с имоти достигат 44 174 броя. За сравнение през първото тримесечие на миналата година те са били 35 821 броя. Това сочат данните на Агенцията по вписванията, цитирани от Пощенска банка. От финансовата институция отбелязват, че 13%, или 5811 сделки от сключените през 2013 г., са били осъществени чрез ипотечен заем. Като цяло от началото на годината банката регистрира увеличение в запитванията за жилищни кредити от над 25%. Над 40% от отпуснатите жилищни заеми през 2013 г. са в София. Предпочитаният размер на кредитите продължава да бъде до 20 хил. евро.
Източник: Стандарт (25.04.2013)
 
Металургията в Европа е с най-висок кредитен риск Кредитният риск в металургията се увеличава в световен мащаб от декември насам, но в Европа ситуацията е особено обезпокоителна. Това показва последният индекс на Coface, който се изчислява на базата на опита при разплащанията на над 6000 публични компании в три основни географски региона - развиващите се икономики в Азия, Северна Америка и страните от еврозоната. Като цяло на Стария континент няма сектор, където кредитният риск да е умерен. Причината за това е рецесията в еврозоната, която продължава да оказва натиск върху бизнеса. Перспективите в другите два региона обаче се подобряват или остават на спокойни равнища, става ясно от доклада. Азиатски фактор Основният проблем на металургичния сектор в Европа е големият производствен капацитет, който на фона на слабото търсене от основни клиенти като автомобилната индустрия и строителството води до по-ниска рентабилност. Допълнителен натиск върху печалбите на компаниите оказват високите цени на желязната руда. Перспективите пред сектора в Северна Америка също не са много добри заради масирания внос на евтина китайска стомана. Китай от своя страна е засилил водещата си позиция, като пазарният му дял е достигнал 46.3% през 2012 г. Една от причините за този ръст е изобилието на кредитен ресурс за строителство в редица азиатски страни. От Coface обаче предупреждават, че това може да се окаже риск в средносрочен план. Ситуацията в строителството като цяло е доста показателна за икономиката в отделните региони. Това обяснява слабите резултати в сектора в Европа. По данни на Евростат индексът на доверието в строителството е намалял с 9.1% на годишна база към януари 2013 г. Особено засегнати са Португалия и Франция. Според анализаторите на Coface ситуацията в сектора е подобна на тази от 2008-2009 г. В Северна Америка обаче индикаторите отново са положителни, като в САЩ се отчита ръст на новото строителство с 50% през последните шест месеца. Увеличават се и продажбите на нови жилища. Таблети vs компютри Кредитният риск при производството на електроника в Европа нараства, което се дължи на резкия спад в продажбите на компютри. Засилва се конкуренцията с таблетите, които се очаква да изпреварят търсенето на компютри още тази година. В доклада си Coface цитира данни на IC Insights, които показват, че между 2005 и 2013 г. делът на европейските производители в инвестициите в сектора е намалял от 8 на 2%. Свитото вътрешно търсене на коли в Европа е причината автомобилната индустрия също да се приема за рискова. Спадът на продажбите с 9.5% към края на февруари води до повишена конкуренция и намаляване на цените, което изяжда печалбите на най-слабите производители и търговци. Изследването на Coface показва, че най-добре се справят тези европейски производители, които са разположени в близост до страните с растеж. Такъв например е Китай, където стабилният ръст на заплатите стимулира покупките от домакинствата. Дори и там обаче се наблюдава тенденция за повишено търсене на коли втора ръка (15%). В САЩ продажбите са нараснали с 4%, но повишаването на данъците и намаляването на социалните разходи се очаква да се отрази на потребителското доверие до края на годината. Силни позиции Фармацевтичната индустрия в целия свят запазва силните си позиции с умерен до среден кредитен риск. Китай и Индия се очертават като основни играчи в производството на активни съставки за лекарства. Заради увеличаването на средната класа тези страни се превръщат и в основен двигател на растеж за фармацевтичните компании. Икономиите в Европа донякъде ограничават разходите за здравеопазване, най-вече в Южна Европа. Производителите на генерични лекарства обаче остават стабилни, както заради по-ниските си цени на заплащаните от държавата лекарства, така и като предлагат лекарства без рецепта, които не се покриват от осигуровките. Моделът магазин и онлайн търговия все още е рисков Търговията на дребно постепенно преминава към хибриден икономически модел, който комбинира традиционните канали за продажби и електронната търговия, показва докладът на Coface. За последните пет години онлайн оборотът е нараснал почти двойно, благодарение на увеличаващия се достъп до интернет, подобряващата се сигурност на транзакциите и конкурентните цени на фона на намаляващата покупателна способност на потребителите. Тенденцията се забелязва и на пазара във Великобритания, който е водещ с 12% от глобалните продажби, както и във Франция, където потреблението постепенно нараства. В същото време традиционните магазини губят динамиката си. Този бизнес модел обаче е източник на допълнителен риск за компаниите в сектора, особено в Западна Европа, посочват от Coface и добавят, че компаниите трябва да бъдат по-адаптивни. Важно е традиционните дистрибутори да въведат многоканални системи, да оптимизират управлението на складовите си запаси и на пространствата в магазините. Рисковете пред електронните търговци също трябва да бъдат наблюдавани, тъй като те са изправени пред нарастваща конкуренция.
Източник: Капитал Dаily (25.04.2013)
 
Посещенията на чужденци у нас с почти 5% ръст през март на годишна база През март 2013 година посещенията на чужденци в България са 352,7 хил., което е с 4,7% над нивото от март 2012 година. Регистрирано е увеличение при посещенията с цел почивка и екскурзия - с 10,6%, и при служебните пътувания - с 11,8%, докато посещенията с други цели намаляват с 3,7%, според данни на НСИ за пътуванията за март тази година. От общия брой чужденци, посетили страната ни, най-голям е относителният дял на тези от Европейския съюз - 46,1%, като в сравнение със същия месец на предходната година нарастват с 1,9%. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”- с 6,2%, като най-голямо е увеличението на посещенията от Русия и Сърбия - съответно с 21,9 и 12,4%. Отчетен е спад при посещенията на граждани от Великобритания - със 17,8% и Унгария - с 12,8%. През март преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия – 42,5%, следват тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) – 39,4%, и със служебна цел -18,1%. Пътуванията на българи в чужбина през март също бележат минимален ръст. Те са 308,8 хил., или с 0,2% над регистрираните през март 2012 година. Увеличение на пътуванията на годишна база е отчетено към Италия - с 65,8%, Австрия - с 57,8%, Обединеното кралство - с 38,3%, Испания - с 12,3%. Същевременно намаляват пътуванията към Македония - с 41,1%, Сърбия - с 32,8%, Гърция - със 17,6%. Най-голям дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират тези с други цели – 56,7%, следвани от пътуванията със служебна цел – 27,5%, и с цел почивка и екскурзия – 15,8%.
Източник: Инвестор.БГ (26.04.2013)
 
Според данни на КНС от март в 46% от фирмите в страната или близо 150 хил. работят по един или двама души, предаде репортер на Радио "Фокус" Бургас. Регионалният координатор на синдиката Здравко Тошков посочи, че това е един тревожен факт, допълнен от другите за средните доходи. Според тяхно изследване с доход от 310 лв. на член от семейството са 46.2% от населението или 3 млн. и 400 хил. души. Под границата на бедност са близо 23% която граница е 216 лв. или 1 млн. и 600 хил. души. С доход от 311 до 566 лв. са 36.8% или 2 .7 млн. души. Издръжката към миналия месец на 4-членно семейство е 2 264 лв. или по 566 лв. на човек, при средна работна заплата за страната 766 лв., а за Бургаски регион през декември тя е била 718 лв., а през февруари 707 лв. "Намалянето на заетостта качва средната работна заплата и тя за миналата година по официални данни е 8.4%. Бургаска област е на шесто място след Враца, Стара Загора, Варна и София", каза Тошков.
Източник: Бургас-днес и утре (29.04.2013)
 
Бизнес климатът продължава да се влошава и през април Несигурна икономическа среда и недостатъчно търсене на вътрешния пазар. Това са двете основни притеснения на мениджърите в промишлеността, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ) за бизнес климата през април. Около половината предприемачи са посочили тези два фактора като пречка за развитие на бизнеса в сектора. Така показателят в промишлеността е намалял с 4.2 пункта в сравнение с март. Така спадът в общия бизнес климат за април е 0.6 пункта на месечна база и се дължи изцяло на по-негативните очаквания в промишлеността. През март основният фактор, който доведе до влошаване на бизнес климата, отново беше свитото потребление и най-вече резкият спад при търговците на дребно. Предприятията в промишлеността са съобщили и за излишък на мощностите си. Средното им натоварване достига едва 68%, което е с 3.4 пункта под нивото от януари. Според мениджърите от сектора в близко бъдеще ще продължава да има излишък заради по-ниско от очаквано търсене. Положителната новина е, че все пак през последните три месеца се наблюдава спад при този показател. За сравнение, през март очакванията за бизнес състоянието и производствената активност през следващите месеци се бяха подобрили. В търговията на дребно, която отчете значителен спад през март - месеца след протестите, бизнес климатът остава на приблизително същото ниво. Прогнозите на търговците за развитието на отрасъла през следващата половин година обаче са се подобрили, основно заради по-положителни очаквания за обема на продажбите. През април анкетата отбелязва засилване на негативното влияние на фактора "несигурна икономическа среда" (с 24.3 пункта), който измества на второ място затрудненията на предприятията, свързани с недостатъчното търсене. Те бяха основният проблем в сектора през март. "Настроението" в най-пострадалия от кризата сектор - строителството, пък се е подобрило значително в сравнение с март. По данни на НСИ бизнес климатът в отрасъла се е повишил с 4.4 пункта, което се дължи основно на очаквания за увеличение на новите поръчки в строителството през следващата половин година. Същевременно обаче анкетата отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащането. В сектора основен проблем, който затруднява дейността, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следван от финансовите проблеми, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. Най-вероятно е подобрението на очакванията да се дължи и на наближаващия летен сезон, който обикновено е по-силен за строителните предприемачи. През април миналата година например, показателят се беше покачил с цели 8.7 пункта. Подобрение, макар и минимално, има и в сектора на услугите. Там показателят се е увеличил с 0.6 пункта.
Източник: Капитал (30.04.2013)
 
Бизнес климатът у нас се влошава и през април Бизнес климатът в България продължава да се влошава. През април общият показател на бизнес климата се понижава с 0.6 пункта спрямо равнището си от март, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за периода. Това се дължи изцяло на влошаване на стопанската конюнктура в промишлеността. Бизнес климатът в промишления отрасъл пада с внушителните 4.2 пункта, най-вече заради засилване на песимизма по отношение на перспективите на компаниите през следващите 6 месеца. В същото време данните на НСИ показват леко подобрение в оценките по отношение на производствената активност в момента. Средното натоварване на мощностите през април е с 3.4 пункта под нивото от януари и е 68%. Предприятията съобщават за излишък от мощности с оглед на очакваното търсене през следващите месеци. Основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 53.4% и 47.9% от запитаните предприемачи. Бизнес климатът в строителството се повишава с 4.4 пункта през април, но това е следствие по-скоро от сезонни фактори. За следващата половин година се очаква увеличение на новите поръчки в сектора, което според предприемачите ще доведе и до известно активизиране на дейността в краткосрочен план. Но междувременно е налице увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащането. Основният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следват финансовите проблеми, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. В търговията на дребно бизнес климатът остава без промяна, но търговците са по-оптимистично настроени за следващите 6 месеца, за което влияние също имат сезонните фактори. През април анкетата отбелязва засилване на негативното влияние на фактора „несигурна икономическа среда” (с 24.3 пункта), който измества на второ място затрудненията на предприятията, свързани с недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени по-голямата част от търговците на дребно предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. При услугите бизнес климатът се подобрява, главно заради по-благоприятните очаквания за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Негативен фактор и тук е несигурната икономическа среда.
Източник: Класа (30.04.2013)
 
Политическата криза плаши бизнеса Бизнес климатът в България продължава да се влошава, сочи анкета на НСИ сред шефовете на фирми. Явно политическата несигурност, свързана с предстоящите избори, има негативно влияние върху икономическата активност и перспективите за бизнеса. През април бизнес климатът се влошава, което се дължи на по-негативните мнения на мениджърите в промишлеността. В същото време в строителството мениджърите стават по-големи оптимисти за бъдещето. Икономиката не е независима от политическата нестабилност, каза Георги Прохаски, директор на Центъра за икономическо развитие. Първото тримесечие на 2013 г., както и предишното, ще бъде много слабо с ръст на икономиката от 0,3-0,5%, заяви той.
Източник: Стандарт (30.04.2013)
 
Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 23% С 23% са намалели издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради през първото тримесечие на годината спрямо предходното, на жилищата в тях – с 40,6%, а на разгънатата застроена площ (РЗП) - с 29,1%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода януари-март местните администрации са издали разрешителни за строеж на 764 жилищни сгради с 1 877 жилища в тях и с 275 874 кв. м разгъната застроена площ. Издадени са и разрешителни за изграждането на 32 административни сгради със 17 022 кв. м РЗП, както и на 903 други сгради с 457 734 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строителство на административни сгради се понижават с 33,3%, а на тяхната РЗП – с 14,1%. При другите сгради е отчетено намаление от 34,5%, а на РЗП – с 11,1%. В сравнение с първите три месеца на миналата година издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 12 на сто, а на жилищата в тях – с 3,4%. При административните сгради намалението е с 8,6%, а при другите – с близо 11%. Регистрирано е и намаление на РЗП на жилищните сгради с 2,1%, но при административните и другите се отчита ръст от съответно 20,5% и 1,8%. Най-голям брой разрешителни за строеж през първото тримесечие са издадени в Бургас – 97, Пловдив – 89, Варна – 82, и София-град – 62 броя. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в Пловдив – 313, Варна – 308, Бургас – 236, и София-град – 219 броя. През първите три месеца на годината е започнало строителството на 399 жилищни сгради с 1 513 жилища в тях и с близо 186 хил. кв. м РЗП, на 22 административни сгради с близо 8 500 кв. м РЗП и на 355 други сгради с над 174,6 хил. кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради с с 33,6% по-малко, жилищата в тях – с близо 30 на сто, а РЗП – с почти 20 на сто. В сравнение с първите три месеца на 2012 г. обаче започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 4,5%, жилищата в тях – с близо 20%, а РЗП – с над 15%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в Бургас – 78 жилищни и 26 други, във Варна – 56 жилищни и 23 други, в Пловдив – 47 жилищни и 24 други, Благоевград – 27 жилищни и 34 други, Стара Загора – 33 жилищни и 25 други.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2013)
 
Производството на храни продължава да поскъпва през март Цените на производителите на вътрешния пазар са се увеличили с 0.6% през март тази година в сравнение със същия месец на предходната. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за производствената инфлация. На годишна база най-много е повишението при обработката на кожи (с 8.4%). На второ място са заводските цени на храните, които са нараснали със 7.1 на сто. Храните бяха най-поскъпналата група през януари, когато ръстът беше с 8.3% на годишна база. В добивната промишленост пък цените са намалели средно с 4.2% на годишна база, показват още данните на националната статистика. Спрямо февруари пък заводските цени отчитат понижение от 1.1%. Най-големият спад на месечна база за вътрешния пазар е при добива на метални руди, следван от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2% по данните на националната статистика. Производствената инфлация обикновено се разглежда като ранен измерител за посоката на цените за потребителите. Динамиката на цените на производителите обаче често е по-нестабилна от тези на потребителите, защото причина за високите стойности може да са както повишено търсене, така и поскъпване на някои от факторите на производство.
Източник: Капитал (07.05.2013)
 
Леко покачване на безработицата в еврозоната Безработицата в еврозоната е стигнала до 12,1% през месец март 2013 година. Това е с 0,1% повече от февруари, сочат статики от доклад на Евростат. В рамките на ЕС безработицата е средно 10,9%. И в двата случая увеличението спрямо март месец 2012 година е осезаемо – респективно с 1,1% за еврозоната и 0,6% за ЕС. 26 милиона и 521 хиляди мъже и жени са без работа в ЕС, като от тях 19 милиона и 211 хиляди са в еврозоната. Увеличението спрямо февруари 2013 година е с 69 хиляди за ЕС и 62 хиляди души за еврозоната. Разликата отново е доста по-отчетлива в сравнение с март месец миналата година. Безработни тогава са били с цели 1,81 милиона души по-малко в ЕС и 1,72 милиона души по-малко в еврозоната. Най-ниски нива на безработица са регистрирани в Австрия (4,7%), Германия (5,4%) и Люксембург (5,7%). За пореден път лидерските позиции са отредени на Гърция (27,2%) и Испания (26,7%), които са следвани от Португалия (17,5%). Младежката безработица също е в деликатни позиции. Към месец март 2013 година тя гравитира около 23,5% за ЕС и 24% за еврозоната в сравнение с 22,6% (ЕС) и 22,5% (еврозона) през март 2012 година. Отново най-ниска е безработицата в Австрия и Германия (7,6%), следвани от Холандия (10,5%). Гърция и Испания са лидери респективно с 59,1% и 55,9%, като в негативната тройка се намества и Италия с 38,4%.
Източник: econ.bg (07.05.2013)
 
Спад на производствената инфлация през март Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2013 г. е с 1.1% под равнището от предходния месец. Така се продължава тенденцията на ръст и последващ спад на производствената инфлация на месечна основа за последните четири месеца. През февруари беше отчетено увеличение от половин процент спрямо януари тази година. През първия месец на годината пък индексът на цените на производител нарасна с 0.8%, а през декември миналата година беше отчетено месечно нарастване от 5.3%. Намаление на цените през третия месец на 2013 г. е регистрирано в добивната промишленост - с 1.4%, в преработващата промишленост - с 0.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%. Това показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на цените на производител измерва средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1.5%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.4%. На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2013 г. нараства с 0.6%. Цените намаляват в добивната промишленост - с 4.2%, и в преработващата промишленост - с 0.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение - с 2.8%. Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо март 2012 г. е отчетено при обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8.4%; производството на хранителни продукти - със 7.1%; производството на напитки - с 6.4%; производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 6.0%. Намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 5.1%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.7%. Общият индекс на цените на производител през март 2013 г. намалява с 0.8% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1.3%, в преработващата промишленост - с 0.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.0%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост2 се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0.4%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.3%
Източник: econ.bg (07.05.2013)
 
Наполовина намалява производството на твърди горива през март През март спрямо февруари 2013 г. намалява производството на твърди горива - с 51.6% до 1 223 хил. т; • безоловен бензин - с 23.3% до 102 хил. т и дизелово гориво - с 10.9% до 139 хил. т. Производството на електроенергия отчита спад с 3.3% до 3 729 гигаватчаса (ГВтч.), показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството на пропан-бутан остава без изменение. Същевременно на месечна основа през третия месец на годината нараства производството на природен газ - с 18.2% до 26 млн. станд. куб. м. През март 2013 г. спрямо същия месец на миналата година намалява производството на всички енергийни продукти. Спадът при твърдите горива е 61.6%; пропан-бутан - 22.2%; безоловен бензин - 20.3%; дизелово гориво - 21.5%; електроенергия - 14.4%. Що се отнася до доставките на енергийни продукти през третия месец на 2013 г. спрямо февруари тази година нарастват доставките на пропан-бутан - с 11.1% до 30 хил. т; безоловен бензин - с 2.5% до 41 хил. т; дизелово гориво - с 18.7% до 108 хил. т; природен газ - с 0.3% до 325 млн. станд. куб. м и електроенергия - с 2.5% до 3 241 ГВтч. От своя страна се свиват доставките на твърди горива - с 49.7% до 1 320 хил. т. Припомняме, че през февруари беше отчетен спад производството и доставката на електроенергия. Най-голямо намаление през втория месец на годината се отбелязва в производството освен на елентроенергия (15.5% до 3 856 гигаватчаса) и в това на твърди горива - с 21.7% до 2 525 хил. т.
Източник: econ.bg (07.05.2013)
 
Производството на бензини намалява през март Производството на бензини намалява през март, показват отчетите на Националния статистически институт за производството и доставката на енергийни продукти. Спрямо февруари производството на дизелово гориво намалява с почти 11% до общо 139 хил. тона. На годишна база спадът е още по-значим – с 21,5%, показват статистическите данни. През миналия месец са произведени и 102 хил. тона безооловен бензин, което представлява спад от 23,3% спрямо февруари и с 20,3% по-малко спрямо март 2012 година. Най-значимо намаление по отношение на производството на енергийни продукти отбелязват твърдите горива – с почти 52% на месечна и с 62% на годишна база. През март са произведени 1,22 млн. тона твърди горива, става ясно от данните на НСИ. Намаляват и доставките на твърди горива както на месечна, така и на годишна база. През март са били доставени 1,32 млн. тона, което е почти наполовина по-малко спрямо февруари и с над 60% намаление спрямо март 2012 година. В същото време обаче растат доставките на бензините - с 2,5% до 41 хил. тона за безоловния бензин и с 18,7% до 108 хил. тона за дизеловото гориво, сочат още данните на статистическия институт за месечните изменения в доставките на енергийни продукти. С 2,5% на месечна база растат и доставките на електричество до общо 3,2 хил. гигавата. Производството на електроенергия обаче намалява с 3,3% до 3,7 хил. гигавата спрямо февруари. На годишна база производството на електроенергия намалява с 14,4%. От данните на НСИ се вижда, че ръст на производството и доставките както на месечна, така и на годишна база има по отношение на природния газ. През март са произведени 26 млн. стандартни куб. метра газ, което е с над 18% повече спрямо февруари. Доставени са общо 325 млн. куб. метра газ, което с 0,3% повече на месечна база. Спрямо март 2012 година доставките са с 3,2% по-големи.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2013)
 
Четири областни града в България са привлекателни за живеене. До този извод навеждат данните на Националния статистически институт за 2012 г. Единствено в София, Пловдив, Стара Загора и Велико Търново механичният прираст е положителен, т.е. заселниците са повече от изселилите се. В София и Пловдив, които традиционно привличат население, механичното увеличение на жителите е съответно 6957 и 1104 души. Истинска изненада е Стара Загора, която се е сторила атрактивна на над 3000 души и хората там се увеличават с 865. А в предишните няколко години градът имаше силно изразен отрицателен механичен прираст. Населението на Велико Търново също се е увеличило леко - с 209 души, което се обяснява с локална миграция. Бургас, смятан за най-прогресиращ град, въобще не влиза в класацията на отличниците. Последната година с механичен прираст там е 2009-а. През 2012 г. изселниците преобладават и градът намалява с 253-ма жители. Варна, която доскоро бе магнит за много българи, бележи спад в последно време с 50-60 души годишно. От по-малките градове запада Свищов - изселниците са около 500 повече. В дъното на класацията са Плевен, Враца, Сливен и Добрич. Механичният прираст при тях е съответно - 711,- 594, - 551 и - 458. С ясно изразен знак минус в показателя са Пазарджик, Видин и Монтана. Общо за страната през 2012 г. населението намалява механично с 5023 души.
Източник: Сега (07.05.2013)
 
ЕК понижи прогнозата си за икономическия растеж в България Европейската комисия преразгледа към понижение оценката си за икономическия растеж на България за 2013 и 2014 г. съответно до 0,9 на сто и 1,7 процента. Това показват представените днес в Брюксел пролетни прогнози на ЕК за икономическото развитие на страните от ЕС. През февруари в зимните си прогнози Брюксел очакваше българската икономика да нарасне с 1,4 процента тази година и 2 процента през 2014 година. Тогава бяха потвърдени есенните прогнози от ноември, уточнява БТА. В първите месеци на 2013 г. нестабилните икономики в чужбина и слабият пазар на труда са спирачка за икономическата активност в България, пише още в доклада на ЕК. Според наблюдателите от Брюксел гражданските протести, довели до смяната на правителството имат слабо влияние върху икономическите процеси в страната.
Източник: Дневник (07.05.2013)
 
Сивата икономика у нас е 13 млрд. евро 12,9 млрд. евро ще достигне сивата икономика в България през 2013 г., сочи прогноза в доклад, изготвен за Visa Европа. Посочената сума се равнява на 31,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. България се нарежда на първо място по дял на сивата икономика измежду 31 европейски държави, попаднали в проучването. Все пак се отчита известен прогрес спрямо ситуацията от 2011 година, когато според същото проучване сивата икономика у нас е имала дял от 33% от БВП на страната.
Източник: Стандарт (08.05.2013)
 
Строителството на нови жилища продължава да се свива Жилищното строителство е продължило да се свива и през 2012 г. Въведените в експлоатация нови жилищни сгради в страната са намалели до 2 399 през миналата година от 2 949 през 2011 г., което е спад с 18,6%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят на въведените в експлоатация нови жилища е намалял до 9 970 от 13 953, което е спад с 28,5 на сто за една година. Единствено Южен централен район на България през 2012 г. са били въведени в експлоатация повече жилищни сгради спрямо предходната година – 405 през 2012 г. и 388 през 2011 г. Само в Смолян и Хасково са били завършени по-малко нови жилищни сгради, докато в Кърджали, Пазарджик и Пловдив е отчетен ръст. Броят на въведените в експлоатация жилища обаче е намалял за една година до общо 1 605 за целия регион от 1 900 през предходната година. В столицата през миналата година са били довършени и въведени в експлоатация само 132 нови жилищни сгради спрямо 174 година по-рано. Броят на въведените в експлоатация нови жилища се е свил почти наполовина – до 634 нови жилища от 1 183 през 2011 г. В Пловдив през 2012 г. са били въведени в експлоатация 199 нови жилищни сгради и 775 жилища, докато през 2011 г. те са били съответно 150 и 878. Във Варна завършените и въведени в експлоатация нови жилищни сгради са намалели до 443 през миналата година от 527 през 2011 г., а жилищата – до 1 944 от 2 732. В Бургас въведените през миналата година в експлоатация нови жилищни сгради са били 383 спрямо 449 през предходната, а жилищата – 2 928 спрямо 3 720.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2013)
 
Младежката безработица ще расте и през тази година Многомилионната армия от безработни младежи в глобален мащаб продължава да расте, като през тази година ще достигне 73.4 млн. души, или с 0.5 млн. повече в сравнение с 2012 г. Според доклад на Международната организация на труда (МОТ) така на риск се излага пълноценното житейското развитие на цяло едно поколение. Причината е, че много млади хора ще са принудени да приемат нископлатени работни места, които често нямат нищо общо с личните предпочитания за професионално развитие. Проблемът с ниското ниво на заетост сред младежите е бил най-сериозен през 2009 г., когато броят на безработните хора на възраст 15-24 години по света е достигнал 75.6 млн. души, или с 6.7 млн. повече в сравнение с предкризисната 2007 г. МОТ разглежда младежката безработица в два плана – в развитите страни и в развиващите се държави. Според прогнозите развитите страни ще започнат да преодоляват този проблем към 2018 година. В същото време младежката безработица в развиващите се страни ще продължава да расте и това ще поражда постоянен стремеж към имиграция към регионите с по-развити икономики. Един от структурните проблеми е разминаването между компетентността, която младежите придобиват в образователната система, и търсенето на трудовия пазар. "На пазара има твърде квалифицирани и недостатъчно квалифицирани работници, които не могат да се реализират, но с времето и двете страни са обречени уменията им да се обезценят заради продължителната безработица, на която ще са изложени", се посочва в доклада. Невъзможността човек да си намери работа, съответстваща на неговите умения, означава те да се похабят и да бъдат загубени като потенциал за повишаване на производителността, а оттам и на икономическия растеж. И по двата показателя – на високата и на недостатъчната квалификация спрямо свободните работни позиции, пазарът на труда в България показва влошаване. Делът на тези групи се увеличава в последните седем години, а прогнозите са дисбалансите на пазара на труда да продължат да се задълбочават. По дял на работниците, чиято квалификация надхвърля възможностите за реализация, България се нарежда на 13-о място от 34 европейски страни. В същото време е висок и делът на нискоквалифицираните работници. Младежите с ниска квалификация са 18.1%, докато при лицата над 30-годишна възраст този дял е 20.1%. По повод на тези проблеми от МОТ препоръчват всяка държава да направи свой анализ на проблема и да прокара специфични мерки, които да имат максимален ефект за нейния трудов пазар.
Източник: Капитал (09.05.2013)
 
София четвърта по нови жилища Столицата е едва четвърта по въведени в експлоатация нови жилища през миналата година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През 2012 г. в София са били построени изцяло 634 жилища, почти 2 пъти по-малко спрямо 2011 г.. За същото време са били довършени и въведени в експлоатация само 132 нови жилищни сгради спрямо 174 година по-рано. Лидер по нови жилища е Бургаска област с 2928 нови апартамента или над 6 пъти повече от столицата. Причината за големия брой новопостроени жилища в тази част на страната се дължи на възроденото търсене на ваканционни имоти главно от граждани на бившите съветски републики. На второ място с по 1944 нови имота от сегмента с акт 16 е Варненска област. Трета в класацията е Пловдивска област със 775 нови жилища, сочи още статистиката. Жилищното строителство продължи да се свива и през 2012 г. Въведените в експлоатация нови жилищни сгради в страната са намалели до 2399 през миналата година от 2949 през 2011 г., което е спад с 18,6%. Броят на въведените в експлоатация нови жилища е намалял до 9970 от 13 953, което е спад с 28,5 на сто за една година Единствено в Южен централен район на България през 2012 г. са били въведени в експлоатация повече жилищни сгради спрямо предходната година - 405 през 2012 г. и 388 през 2011 г. Само в Смолян и Хасково са били завършени по-малко нови жилищни сгради, докато в Кърджали, Пазарджик и Пловдив е отчетен ръст. Броят на въведените в експлоатация жилища обаче е намалял за една година до общо 1605 за целия регион от 1900 през предходната година. През миналата година според НСИ са били въведени в експлоатация 18 панелни жилищни сгради, като най-много по 3 от тях са в столицата и в Бургаска област. 1803 от новите кооперации са със стоманобетонна конструкция, а други 531 са тухлени.
Източник: Монитор (09.05.2013)
 
Пазарът на имоти се раздвижва Над два милиона българи обитават собствено жилище, съобщи Националната статистика. В дългосрочен план специалистите по недвижими имоти са категорични, че плюсовете на собственото жилище са много повече. В момента цените са стабилни, а с примамливите оферти за кредити хората, които забравят за наемите и търсят собствен дом, стават все повече. Под наем живеят около 172 хиляди души, а други 188 хиляди ползват имоти на роднини или приятели, за които не се налага да плащат. Тези данни скоро ще се променят, тъй като само миналата година в страната вече има нови 2399 хиляди жилищни сгради, готови за обитаване. Най-много от тях - във Варна и в Бургас. Агенциите за недвижими имоти потвърждават, че пазарът вече се раздвижва. Сделките и за наеми, и за продажби вече не са такава рядкост, както в началото на кризата. "По-голямата част от сделките се сключва с пари с брой, но в тях има и сегмент с ипотечен кредит. Има и купувачи, които имат възможност да продадат даден имот или да допълнят с малък потребителски кредит, вече и това не е проблем", обяснява Калоян Богданов от агенция за недвижими имоти. Изплащането на цял апартамент може да излезе най-лесно, ако част от него се отдава под наем за няколко години. Така изплащането на вноските става поносимо, твърдят брокери. Повече обаче са хората, които предпочитат плащането в брой за сметка на ипотеката. „Доста от спрените строежи вече се движат. Те не страдат от липса на купувачи, така че определено в сегмента ново строителство и един двустаен апартамент от рода на 60 - 70 хиляди евро намират купувачи", допълва Богданов. В момента около 590 евро на квадратен метър струва двустаен апартамент в краен софийски квартал. В цялата страна стоят готови над 2 хиляди нови жилищни сгради, които чакат своите собственици.
Източник: 1kam1.com (09.05.2013)
 
Все още предпазливо потребление Потреблението на домакинствата все още е потиснато, но мащабите на проблема се свиват. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за март. Вече шест поредни месеца продажбите на дребно спадат на годишна база, но през февруари и март пониженията се забавят - съответно до 3.5 и 1.7 на сто, след като преди това три поредни месеца свиването беше с 5 и повече процента. Месечните данни обаче показват леко увеличение – с 0.3% през март спрямо февруари и с 1.7 на сто за февруари в сравнение с януари. Потреблението на домакинствата трябва да е основният фактор, движещ икономическия растеж през тази година при свитото външно търсене за продукция на българските износители и потисната инвестиционна активност. Както правителството, така и международните институции като Европейската комисия и Международния валутен фонд обаче не очакват крайното потребление да се увеличи в такава степен, че да стимулира компаниите да разкриват нови работни места. Единствената група потребителски стоки, чиито продажби се свиват през март спрямо февруари, са компютърната техника, таблетите и мобилните телефони – с 1.3%. Най-сериозно пък растат дистанционните продажби (по интернет) с 3.4 на сто и търговията с горива, където оборотите са с 2.3% над февруарското си равнище. След като почти през цялата минала година продажбите на облекла и обувки бяха потиснати в два поредни месеца, оборотите на бранша се увеличават - с 1.6% през март и с 3.7 на сто през февруари. На годишна база пък за първи път увеличение има само през март - с 3.7 процента. На първо място по годишно увеличение на продажбите са търговските вериги - с 16.6%, следвани от горивата - с 4.5%, и дистанционната търговия, при която увеличението е 2.7 на сто. Статистиката за продажбите на дребно трябва да е най-точният индикатор за това как се развива крайното потребление и със закъснение от месец и половина да дава представа какво се случва с един от основните компоненти на брутния вътрешен продукт. На практика обаче продажбите често се случва да спадат, докато в данните за потреблението в националните сметки на НСИ се оказва, че то расте. Точно разминаванията между различните данни за един и същ показател кара анализаторите да се въздържат от заключения на база месечните извадки и да чакат тримесечните отчети за брутния вътрешен продукт.
Източник: Капитал (10.05.2013)
 
Индексът на промишленото производство се понижава с 2,3% през март в сравнение с февруари 2013-а година, когато имаше понижение с 4,6%. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за периода, т.е. спадът в промишлеността продължава, макар и с по-бавен темп. През март 2013-а година календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 3,6% спрямо съответния месец на 2012-а година и след годишно повишение с 2,7% през февруари. В добивната промишленост има спад с 12% през март спрямо предишния месец, в преработващата - промишлен спад с 3,7%. Само производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ отчитат увеличение от 4,3%. Оборотът в търговията на дребно, без автомобили и мотоциклети, отбеляза символично повишение с 0,3% през март спрямо февруари, когато имаше повишение с 1,7%, а на годишна база оборотът през март се понижава с 1,7% след спад с 3,5% през месец февруари. По предварителни данни на НСИ през март 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, е с 1.3% под равнището от предходния месец. Регистриран е спад с 5.7% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2012 година. За февруари, благодарение на по-топлото време НСИ отчете ръст с 8%, но по всяка вероятност това не е тенденция и признак за възстановяване на строителния сектор. През март 2013 г. продукцията от инженерното строителство намалява с 3.2%, докато при сградното строителство няма промяна в сравнение с февруари. На годишна база намалението на строителната продукция през март се определя предимно от значителното връщане назад при гражданското и инженерното строителство, където спадът е с 11.4%, докато при сградното строителство понижението е с 1.3%. Посочените данните, според икономисти, до голяма степен отразяват и политическата криза в страната и несигурността за инвестициите в изграждане на публични проекти.
Източник: Класа (10.05.2013)
 
Търговията със страните от ЕС се увеличава През първите два месеца на 2013 г. износът на България за останалите страни - членки на ЕС се увеличава със 17.3% като само през февруари нарастването е още по-голямо - със 17.8%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). При вноса януарският спад е преодолян, за февруари статистиката отчита растеж от 16.8% и така общо за двата месеца увеличението на вноса е със 7 на сто. През първите два месеца на годината България е изнесла за ЕС стоки за 4 млрд. лв., а е внесла - за 4.5 млрд. лв. Наз 70% от българските стоки се пласират на пазарите на Германия, Италия, Гърция, Румъния и Франция като към всички тях увеличението на износа е с двуцифрен процент. Внос на най-значителна стойност се осъществява от шест държави от ЕС - Германия, Италия, Испания, Румъния, Гърция и Унгария. НСИ отчита спад на вноса от Германия (с 16.8%) и Гърция (14.9%).
Източник: Дневник (10.05.2013)
 
Промишлеността и строителството се свиват през март, падат оборотите на магазините Промишленото производство през март намалява с 2.3% спрямо февруари и с 3.6% спрямо март 2012 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). За месец най голямо е намалението в добивната промишленост - с 12.0%, и в преработващата промишленост - с 3.7%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 4.3%. Най-голям месечен спад статистиката отчита при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 18.4%, при производството на мебели - с 9.5%, при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 9.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - със 7.9%, при производството на облекло - с 4.8%. Спрямо февруари се увеличава производството на тютюневи изделия - с 8.9%, на текстил и текстилни изделия без облеклото и машиностроенето - с 3.9%. Спрямо март 2012 г. намалението в добивната промишленост е с 22.7%, и в преработващата промишленост - с 3.5%, а енергетиката отново отчита ръст от 4.9%. Най-голям е годишният спад в химическата индустрия - със 17.2%, в кожарската - с 13.0%, в хранителната - с 12.8%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.7%. Фармацевтичното производство за година се е увеличило с 14.6%, текстилната индустрия - с 14.1%, целулозно-хартиената - с 13.1%. Търговията на дребно през март спрямо февруари се увеличава символично с 0.3 на сто, но сравнението с оборотите през същия месец преди година сочи намаление с 1.7%. За месеца намалява търговията само с компютърна и комуникационна техника - с 1.3%, докато оборотите на интернет магазините, на търговците на горива и на продавачите на разнообразни стоки нарастват. Сравнението с март 2012 г. показва спад на оборотите на търговците с компютри и комуникационна техника със 7.4%, в аптеките -с 6.0%, в магазините за битова техника и мебели - с 2.6%, и дори при храните, напитките и цигарите - с 2.0%. Ръст е регистриран в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 6.4%, в бензиностанциите - с 4.5%, в магазините за облекло и обувки - с 3.7%, интернет-магазините - с 2.7%. Индексът на продукцията в сектор "Строителство" през март е с 1.3% под равнището от предходния месец и с 5.7% под отчетеното преди година. За месец строителството на граждански обекти намалява с 3.2%, а при сградите няма промяна. Спрямо март 2012 г. спадът при гражданското строителство е с 11.4%, докато при сградите е само 1.3%.
Източник: Дневник (10.05.2013)
 
Най-много се строят двустайни Двустайните апартаменти продължават да са най-много сред новите имоти, получили разрешение за ползване през 2012 г., сочат данни на НСИ. Броят им е 3890, а на тристайните – 3142. Гарсониерите са 1389, а жилищата с повече стаи общо 1549. В София броят на едностайните жилища е само 73, или над 8,5 по-малко, отколкото в Бургаска област, където са 622. В Пловдивско те са 107. Интересното е, че в тази част на България тристайните имоти са повече от масовите двустайни, 317 срещу 238. Във Варненско новите гарсониерите са 204, а двустайните – 843, или 3 пъти повече, отколкото в столицата където са били въведени в експлоатация 233. В броят на двустайните и тристайните в София е почти равен. Най-много четиристайни апартаменти - по 141, са били построени през 2012 г. във Варненско и Бургаска област. В София те са 68. Лидер с 93 петстайни нови жилища е Варненска област, а в столицата този тип жилища са само 4. В Благоевградска област строителите изобщо не са градили пет- и шестстайни апартаменти, сочи още официалната статистика. През 2012 г. изградените нови жилища в Русенска област са само 160, като и тук както и в Пловдивско тристайните са повече от двустайните, 69 срещу 47. Според брокери от провинцията тенденцията се дължи на факта, че често новите двустайни апартаменти се простират на около 40 квадрата, колкото на панелна гарсониера За това и все повече хора предпочитат да купуват новоизградени тристайни, които на практика са с площ колкото стандартен двустаен, граден преди 1990 г. Данните на НСИ сочат още, че в Кърджалийско през изминалата година не е била пусната в експлоатация нито една гарсониера, а в областите Шуменска и Пернишка е завършена само по една. 88 от готовите 139 нови жилища в Ловешко през миналата година са били тристайни или по-големи. Подобно е положението и в Старозагорска област, където почти две трети от новите апартаменти също са от по-големите, а останалите 122 са гарсониери и двустайни.
Източник: Монитор (10.05.2013)
 
Промишленото производство намалява с 2,3% Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), през март 2013 година индексът на промишленото произвоството е намалял с 2,3% в сравнение с февруари 2013 година. В сравнение с март 2012 година спадът е в размер на 3,6%. Намаление спрямо предходния месец е регистрирано най-вече в добивната промишленост – 12%, както и в преработващата промишленост – 3,7%. Увеличение се наблюдава в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, като то е в размер на 4,3%, съобщават от НСИ. От сегментите на преработващата промишленост най-снижени са нивата на производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти (18,4%), производството на мебели (9,5%), както и производството на изделия от каучук и пластмаси (9,3%). Списъкът е последван от ремонта и инсталирането на машини и оборудване, отчел спад от 7,9%, и производството на облекло, понижило се с 4,8%. Производството на тютюневи изделия се е повишило с 8,9%, а това на текстил и изделия от текстил (без облекло) е с равен ръст с производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение – и двете отбелязват 3,9% повишение. Що се касае до статистиките на годишна база – силно понижение се наблюдава при добивната промишленост (22,7%), следвана от преработващата промишленост (3,5%). Най-понижен сегмент от преработващата промишленост е производството на химични продукти (17,2%), обработката на кожи и производството на изделие от обработени кожи без косъм (13%), както и производството на хранителни продукти (12,8%). Осезаем спад има и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване (10,7%). Ръст се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – общо 4,9% нагоре. Производството на лекарствени вещества и продукти се е покачило с 14,6%, следвано от това на текстил и изделия на текстил (без облекло) с 14,1%. С 13,1% пък се е увеличило производството на хартия и картон, както и на изделия от двата материала.
Източник: econ.bg (10.05.2013)
 
Износът ни към ЕС нараства с над 17% през януари и февруари Износът на страната ни към ЕС отново расте на фона на спада през последните шест месеца на миналата година. За януари и февруари 2013 г. износът на България за Европейския съюз се увеличава със 17.3% спрямо същия период на предходната година и вече е размер на 4 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния и Франция. Тези страни формират 71.5% от износа за държавите - членки на ЕС. Econ.bg припомня, че за първите два месеца на 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 20.2% спрямо година по-рано. Що се отнася до февруари, само през втория месец на 2013 г. износът към Общността се увеличава със 17.8% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1.9 млрд. лева. Същевременно вносът на България от ЕС за периода януари - февруари тази година също нараства. Увеличението за първите два месеца на годината е 7% спрямо същия период на 2012 г. и е на стойност 4.5 млрд. лв. по цени CIF. Припомняме, че вносът на България от трети страни за първите два месеца на 2013 г. се увеличава с 14.1% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 3.3 млрд. л Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Испания, Румъния, Гърция и Унгария. Само през февруари 2013 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 16.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.5 млрд. лв. по цени CIF. Така външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - февруари 2013 г. е отрицателно и е на стойност 588.9 млн. лева. По цени FOB/FOB, след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото също е отрицателно и е в размер на 406.6 млн. лева. Припомняме, че според публикуваните в началото на април данни на НСИ външнотърговското салдо на България с трети страни за първите два месеца на 2013 г. е отрицателно и е на стойност 493.2 млн. лева. По данни на Българска народна банка (БНБ) търговското само за февруари е отрицателно в размер на 321.3 млн. евро при дефицит от 303.7 млн. евро за февруари 2012 г. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите два месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст от цели 147.7% е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. Най-голям спад (5.4%) се наблюдава при износа от сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (36.0%) е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”2, а намаление (6.2%) се наблюдава единствено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства”.
Източник: econ.bg (10.05.2013)
 
Дупка от 600 млн. лв. в българската търговия Износът на България за Европейския съюз е скочил със 17.3% за периода януари - февруари 2013 г., спрямо същия период на предходната година и достигнал 4.0 млрд. лева, показват данните на НСИ. Само за февруари е налице увеличение със 17.8%, до 1.9 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - февруари 2013 г. се увеличава със 7.0% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 4.5 млрд. лв. Само през февруари 2013 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 16.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.5 млрд. лв. Данните на пръв поглед изглеждат впечатляващо за българската икономика, но реално не е така. Увеличението на износа се дължи основно на експорта на горива. А вносът се покачва не заради възстановяване на вътрешното потребление, а заради поръчките на суровини и материали за последваща обработка. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния и Франция, които формират 71.5% от износа за държавите - членки на ЕС. От там идва и по-голямата част от вноса, което показва ролята на българската икономика като междинно звено за преработка на продукти с ниска добавена стойност. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - февруари 2013 г. е отрицателно и е на стойност 588.9 млн. лева. През първите два месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най- голям ръст на износа (147.7%) е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. Най-голям спад (5.4%) се наблюдава при сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”. При вноса най-голямо процентно увеличение (36.0%) е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”, а намаление (6.2%) се наблюдава единствено в сектора на инвестиционните стоки с висока добавена стойност - „Машини, оборудване и превозни средства”.
Източник: Дарик радио (10.05.2013)
 
Бизнесът замря преди изборите Сериозен спад в промишлеността и строителството отчете Националният статистически институт през март. Това беше месецът, през който бе назначено служебното правителство и се уточниха датите за предсрочните избори. Явно несигурността на политическата сцена се е отразила негативно и върху бизнеса. През март промишленото производство намалява с 3,6% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Спрямо февруари също има спад - с 2,3%, сочат данните на НСИ. За този негативен резултат допринася и твърде бавното възстановяване на ЕС след кризата, за където е насочена по-голяма част от нашия износ.
Източник: Стандарт (10.05.2013)
 
Стягаме още колана Българите продължават да стягат колана и да свиват разходите си. През март оборотът в търговията на дребно е паднал с 1,7% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Така за пореден месец хората свиват потреблението си. Най-много е паднал оборотът в търговията на дребно c компютърна и комуникационна техника - със 7,4% спрямо март миналата година. Падат и продажбите на лекарства - с 6%, както и на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2,6%. Хората ограничават дори покупките на храни, напитки и цигари, където търговията се е свила с 2%. Ръст с 4,5% има в продажбите на автомобилни горива, а търговията на дребно с дрехи и обувки се увеличава с 3,7%.
Източник: Стандарт (10.05.2013)
 
Износът ни за ЕС расте по-бързо от вноса За първите два месеца на годината износът на България за ЕС се увеличава със 17,3% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 4 млрд. лева. Това сочат данните на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния и Франция, които формират 71,5% от износа за държавите членки на ЕС. През февруари 2013 г. износът за ЕС се увеличава със 17,8% спрямо същия месец на предходната година и надвишава 1,9 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - февруари 2013 г. се увеличава със 7% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 4,5 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Испания, Румъния, Гърция и Унгария.
Източник: Стандарт (10.05.2013)
 
9,9% спад в строителството на жилищни сгради В рамките на първите три месеца от годината у нас в експлоатация са въведени общо 549 новопостроени жилищни сгради. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Отбелязан е годишен спад на броя сгради от 9,9%. С 10,1% по-малко спрямо първото тримесечие на 2012 г. пък са новопостроените жилища в тях. Общо те са 2 057. В област Варна са въведени в експлоатация най-много жилищни сгради - общо 96 с 546 жилища в тях. Следват регионите Бургас (49 сгради с 296 апартамента) и Пловдив (43 сгради със 131 жилища). Статистика за жилищата по площ 184 хиляди кв. м е общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2013 г. Това е понижение с 8,2% спрямо същия период от предходната календарна година. С по-голям темп е намаляла жилищната площ (с 13,2%), достигайки 110.9 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 87,7 кв. м през първото тримесечие на 2012 г. на 89,4 кв. м през същото тримесечие на 2013 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Силистра (169,2 кв. м) и Русе (158,9 кв. м) а най-малка - в (Сливен - 67,2 кв. м) и Ямбол (70 кв. метра.)
Източник: econ.bg (10.05.2013)
 
Спад с 10% на новопостроените жилища По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2013 г. е 549 като спрямо съответното тримесечие на предходната година се регистрира намаление от 9.9%. Новопостроените жилища в тях са 2 057, или с 10.1% по-малко, според данните на НСИ. Най-голям брой жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите: Варна - 96 сгради с 546 жилища в тях, Бургас - 49 сгради с 296 жилища, и Пловдив - 43 сгради със 131 жилища Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2013 г. е 184.0 хил. кв. м, или с 8.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също намалява с 13.2% и достига 110.9 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 87.7 кв. м през първото тримесечие на 2012 г. на 89.4 кв. м през същото тримесечие на 2013 година.
Източник: Дарик радио (10.05.2013)
 
Продължават да се строят по-малко и по-тесни жилища Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в тях продължават да намаляват и в началото на тази година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През първото тримесечие са били въведени в експлоатация само 549 нови жилищни сгради в цялата страна, което е с близо 10 на сто по-малко спрямо първите три месеца на 2012 г. Жилищата в тях са 2 057, което е с малко над 10 на сто под миналогодишния им брой. Лидер по брой нови жилищни сгради, които са били ваведени в експлоатация през първото тримесечие, е област Варна – 96 сгради с 546 жилища в тях. Следва я област Бургас с 49 сгради и 296 жилища в тях, област Пловдив с 43 сгради и 131 жилища в тях. В София-град през първите три месеца на годината са били въведени в експлоатация 29 нови жилищни сгради с общо 113 жилища в тях, което поставя столицата приблизително в средата на класацията по строителство на нови жилища. Най-малко нови жилищни сгради и жилища са били въведени в област Благоевград и област Търговище – само по една сграда с по едно жилище в нея. Във Видин новопостроените жилищни сгради са 2 с общо 9 жилища, а в Разград – 3 сгради с 3 жилища. Остава и тенденцията за строителство на по-малки като площ жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие достига 184 хил. кв. м, което е с 8,2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на миналата година. Жилищната площ се е свила с още 13,2% и общо достига 110,9 хил. кв. м. Същевременно обаче средната полезна площ на едно жилище се е увеличила от 87,7 кв. м през първото тримесечие на миналата година до 89,4 кв. м през първите три месеца на тази година.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2013)
 
Варна – с най-много нови жилища от началото на годината По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2013 г. е 549, като спрямо съответното тримесечие на предходната година се регистрира намаление от 9.9%. Новопостроените жилища в тях са 2 057, или с 10.1% по-малко. Най-много нови жилищни сгради -96 с 546 жилища са въведени в експлоатация в област Варна. С 49 въведени в експлоатация нови жилищни сгради с общо 296 втори е Бургас, а в Пловдив завършените нови сгради са 43 със 131 жилища. Столицата остава едва на осмо място с 29 нови жилищни сгради. В дъното са областите Благоевград и Търговище, където от началото на годината са се появили само по една завършена жилищна сграда. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2013 г. е 184.0 хил. кв. м, или с 8.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също намалява с 13.2% и достига 110.9 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 87.7 кв. м през първото тримесечие на 2012 г. на 89.4 кв. м през същото тримесечие на 2013 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Силистра - 169.2 кв. м, и Русе - 158.9 кв. м, а най-малка - в областите Сливен - 67.2 кв. м, и Ямбол -70.0 кв. метра.
Източник: profit.bg (10.05.2013)
 
Новите жилищни сгради отново намаляват Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намаляват през първото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на март. Според статистиката за периода януари-март в експлоатация са били въведени 549 нови жилищни сгради, което е с 9.9% по-малко в сравнение с година по-рано. Отчетеният годишен спад е за пето поредно тримесечие, но темповете на свиване отбелязват намаление спрямо регистрираното в края на 2012 г. годишно понижение с 23.1%. Въпреки това сравнението на тримесечна база също показва свиване с 19.2% спрямо въведените в експлоатация в периода октомври-декември 2012 г. общо 679 новопостроени жилищни сгради. Броят на новопостроените жилища също отчита понижение както на годишна, така и на тримесечна база. За периода януари-март 2013 г. те са общо 2057, което е с 10.1% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Отчетеният спад спрямо предходното тримесечие е с 27.3%. Изпреварващият темп на намаляване на броя на жилищата се обяснява с факта, че като цяло през последните години са започвани по-малки обекти, чието строителство приключва в момента. За поредно тримесечие статистиката отчита най-висок брой на новопостроените жилищни сгради по Черноморието. За периода януари-март най-много са били завършените нови обекти в района на Варна – общо 96 сгради с 546 жилища в тях. Следва Бургас, където през първото тримесечие в експлоатация са въведени 49 сгради с 296 жилища в тях. Третата позиция е за Пловдив със съответно 43 сгради и 131 жилища. За същия период в София са пуснати в експлоатация общо 29 сгради със 113 жилища в тях. Освен че намаляват като брой, новопостроените жилища са и с по-малка обща полезна площ. Според данните на НСИ, през първото тримесечие на 2013 г. стойността на показателя се свива с 8.2% на годишна база до 184 хил. кв.м. Жилищната площ също намалява и към март е 110.9 хил. кв.м, което е с 13.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Средната полезна площ на едно жилище обаче за поредно тримесечие се увеличава. За периода януари-март тя достига 89.4 кв.м, което е с 1.9% повече спрямо отчетените за същия период на миналата година 87.7 кв.м. Според публикуваната от НСИ информация през първото тримесечие най-голяма средна полезна площ имат новопостроените жилища в областите Силистра и Русе – съответно 169.2 кв.м и 158.9 кв.м. За същия период най-малка е средната полезна площ на едно новопостроено жилище в районите на Ямбол и Сливен – съответно 70 кв.м и 67.2 кв.м.
Източник: Капитал (12.05.2013)
 
Безработицата намалява сезонно през април Равнището на безработица през април 2013 г. е 11.6%, с 0.2 процентни пункта по-ниско от март, съобщи Агенцията по заетостта. Намалението е за втори месец по ред и се обяснява с увеличеното търсене на работници за сезонните дейности - преработващата промишленост, туризма, строителството и селското стопанство. В бюрата по труда са регистрирани 380 485 безработни. Те намаляват с 8 038 лица спрямо март (през април 2012 г. безработните намаляват с 3 053 лица в сравнение с март 2012 г.). Новорегистрираните безработни са 45 673. Частният сектор е освободил 36.9% от тях или общо 16 841 души. На работа са постъпили 32 528 безработни, с 11 595 лица повече спрямо предходния месец, като две трети са на реални работни места, а останалите - по програми за заетост. Работодатели са обявили 16 790 свободни позиции, с 354 повече от март като 70% са в частния сектор. Преработващата промишленост търси да назначи 3 317 души, туризмът - 3 254, търговията 2 251, селското и горското стопанство 1 713.
Източник: Дневник (13.05.2013)
 
Нощувките в хотелите през март са се увеличили с 10% през март Нощувките в местата за настаняване през март са се увеличили с 9.9 на сто спрямо година по-рано, показват данните на НСИ. Общо нощувките през месеца са били 632 хил. По-голям ръст имат тези в хотелите 4 и 5 звезди - с 10.2 на сто, а тези в хотели 1, 2 и 3 звезди - са били повече с 9.6 на сто спрямо миналия март. През март във висококатегорийните хотели(4 и 5 звезди) са осъществени 67.4 на сто от общия брой нощувки на чуждите граждани и 29.9 на сто - на българите. По данни на статистиката пренощувалите в местата за подслон са се увеличили със 7.7 на сто спрямо година по-рано като са били 297.3 хил. От всички пренощували 69.5 на сто са българи като по-голямата част от тях(69.6 на сто) са отсядали в хотели 1, 2 или 3 звезди. Те са останали средно за 1.9 нощувки. Същият процент при чужденците - 69.4 на сто са нощували в хотели 4 и 5 звезди като са останали средно за 2.6 нощувки. През март общата заетост на хотелите е 20 процента като във високата категория хотели тя е 29.1 на сто, при тези с 3 звезди тя е 20.6 на сто и при 1 и 2 звезди - 12.5 процента. В сравнение с година по-рано заетостта през месеца е нараснала с 0.7 процентни пункта като най-голямо е увеличението в хотелите с 3 звезди - с 2.1 на сто. Приходите от нощувки през март нарастват с 5.4 на сто за година до 30 млн. лв. Ръстът на приходите е по-голям при тези от чужденци - с 20.4 на сто докато от български граждани те намаляват с 6.9 процента.
Източник: Дневник (13.05.2013)
 
Потребителското доверие в умерен възход Потребителското доверие се е покачило с 2,3 пункта за месец април спрямо месец януари, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). При населението в градовете увеличението е с 2 пункта, а при живущите в селата – 2,5 пункта. Същевременно обаче общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация у нас за последната година се влошава. Намалението е с 6,6 пункта. Очакванията за идните дванадесет месеца отбелязват подобрение в сравнение с мненията от януарската анкета. Живущите в градовете отчитат, че финансовото състояние на домакинствата им се е подобрило с 0,8 пункта за последната година. На другия полюс са потребителите в селата, където е отчетен спад от 4,1 пункта. Общият балансов показател за очакванията за следващата година обаче отбелязва позитивна тенденция и в двете графи, като увеличението му е с 1,9 пункта. Според запитаните, през последните дванадесет месеца се наблюдава покачване на потребителските цени, но темпото е осезаемо по-слабо в сравнение с прецененото от анкетата през януари. Инфлационните очаквания на потребителите също са по-слабо изразени, с общо 6,1 пункта подобрение на показателя. Умереност се наблюдава в мненията относно безработицата – понижаването тук е с 6,4 пункта. За месец април мнението на повечето от гражданите е, че икономическата ситуация у нас е неблагоприятна за спестяване. Отчита се и влошаване на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходки за покупка на предмети за дълготрайна употреба, наред със сдържаност на намеренията на потребителите да извършват такива разходи през идната година.
Източник: econ.bg (13.05.2013)
 
Средната заплата през първото тримесечие е 778 лв. и спада с 3% спрямо година по-рано През първото тримесечие на 2013 г. средната заплата намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. с 3.1% до 778 лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната заплата, са: "Култура, спорт и развлечения" - със 17.9%, "Образование" - с 10.1%, и "Професионални дейности и научни изследвания" - със 7.2%. Средната заплата за януари е била 773 лв., за февруари - 766 лв., и за март - 796 лева. През първото тримесечие на 2013 г. средната заплата нараства с 4.3% спрямо първото тримесечие на 2012 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Селско, горско и рибно стопанство" - с 21.7%, "Образование" - с 9.2%, и "Държавно управление" - с 6.5%. Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през първото тримесечие на 2013 г. са получили наетите в дейностите: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1 822 лв.; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 578 лв.; "Финансови и застрахователни дейности" - 1 447 лева. Най-нископлатени са били наетите в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 523 лв.; "Административни и спомагателни дейности" - 526 лв.; "Други дейности" - 555 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна заплата през първото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.8%, а в частния сектор - с 3.9%. Същевременно в края на март се увеличават наетите по трудово и служебно правоотношение - с 10.5 хил. души или с 0.5% спрямо края на декември 2012 г., като достигат 2.23 млн. души. В края на март наетите по трудово и служебно правоотношение са с 24.9 хиляди или с 1.1% по-малко в сравнение със същия период на миналата година, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в "Преработваща промишленост" - с 13.3 хиляди, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 9.8 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 9.2%, и "Строителство" - с 5.6%. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Административни и спомагателни дейности" - с 5.7 на сто, и "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.8 на сто. Най-голямо намаление на наетите по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 2.3%, и "Строителство" - с 2.2%. В структурата на наетите по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21.8 и 17.2 на сто.
Източник: Медия Пул (13.05.2013)
 
Заетите намаляват, държавните заплати растат Към края на март наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2013 г. се увеличават с 10.5 хил., или с 0.5% спрямо края на декември 2012 г., като достигат 2.23 милиона души, показват данните на НСИ. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в администрацията – с 5.7% и в селското стопанство – с 3.8%. В същото време най-голям спад има в секторите хотелиерство и ресторантьорство – с 2.3% и в строителството – с 2.2%. От една страна този спад се дължи на края на зимния туристически сезон, но от друга той отразява дълбоката криза в строителството, където въпреки по-благоприятните климатични условия, броят на заетите пада. На годишна база наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 24.9 хил., или с 1.1% по-малко. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в преработващата промишленост и в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети - съответно 21.8 и 17.2%. През първото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. с 3.1% до 778 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са: „Култура, спорт и развлечения” - със 17.9%, „Образование” - с 10.1%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - със 7.2%. Спрямо същия период на миналата година средната месечна работна заплата нараства с 4.3%. Най-голямо e увеличението в селското стопанство – с 21.7%, в образованието – с 9.2% и в сектора на държавното управление – с 6.5%. Видно е, че ръстът на доходите се движи основно от силно регулираните сектори, където държавата определя по-голямата част от възнагражденията. Най-високи средни заплати за периода са получавали в ИТ сектора – 1 822 лв. и в енергетиката – 1 578 лв. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.8%, а в частния сектор - с 3.9%.
Източник: Дарик радио (13.05.2013)
 
Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намаляват през първото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на март. Според статистиката за периода януари-март в експлоатация са били въведени 549 нови жилищни сгради, което е с 9.9% по-малко в сравнение с година по-рано. Отчетеният годишен спад е за пето поредно тримесечие, но темповете на свиване отбелязват намаление спрямо регистрираното в края на 2012 г. годишно понижение с 23.1%. Въпреки това сравнението на тримесечна база също показва свиване с 19.2% спрямо въведените в експлоатация в периода октомври-декември 2012 г. общо 679 новопостроени жилищни сгради. Броят на новопостроените жилища също отчита понижение както на годишна, така и на тримесечна база. За периода януари-март 2013 г. те са общо 2057, което е с 10.1% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Отчетеният спад спрямо предходното тримесечие е с 27.3%. Изпреварващият темп на намаляване на броя на жилищата се обяснява с факта, че като цяло през последните години са започвани по-малки обекти, чието строителство приключва в момента. Морски шампиони За поредно тримесечие статистиката отчита най-висок брой на новопостроените жилищни сгради по Черноморието. За периода януари-март най-много са били завършените нови обекти в района на Варна – общо 96 сгради с 546 жилища в тях. Следва Бургас, където през първото тримесечие в експлоатация са въведени 49 сгради с 296 жилища в тях. Третата позиция е за Пловдив със съответно 43 сгради и 131 жилища. За същия период в София са пуснати в експлоатация общо 29 сгради със 113 жилища в тях. Освен че намаляват като брой, новопостроените жилища са и с по-малка обща полезна площ. Според данните на НСИ, през първото тримесечие на 2013 г. стойността на показателя се свива с 8.2% на годишна база до 184 хил. кв.м. Жилищната площ също намалява и към март е 110.9 хил. кв.м, което е с 13.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Средната полезна площ на едно жилище обаче за поредно тримесечие се увеличава. За периода януари-март тя достига 89.4 кв.м, което е с 1.9% повече спрямо отчетените за същия период на миналата година 87.7 кв.м. Според публикуваната от НСИ информация през първото тримесечие най-голяма средна полезна площ имат новопостроените жилища в областите Силистра и Русе – съответно 169.2 кв.м и 158.9 кв.м. За същия период най-малка е средната полезна площ на едно новопостроено жилище в районите на Ямбол и Сливен – съответно 70 кв.м и 67.2 кв.м.
Източник: Капитал (13.05.2013)
 
Износът ни извън ЕС бележи 12,6% ръст За първите три месеца на тази година износът на България за трети страни се увеличава с 12,6% спрямо съответния период на 2012 г. Размерът му достига 4,1 млрд. лева, сочат данните на НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Гибралтар, Руската федерация, Китай, САЩ и Сърбия, които формират 52,5% от износа за трети страни. Износът ни само към Турция се увеличава с 25,1%, към Гибралтар - с 23,1%, а към Русия - 5,5%. Отбелязаният ръст обаче се дължи основно на нивата от януари. Само през март 2013 г. износът за трети страни намалява с 0,7% на годишна база и е в размер на 1,3 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите три месеца на 2013 г. се нараства с 5,8% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 4,8 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Грузия. Вносът от Русия нараства 1,7, а от Турция - 18,5%. През март 2013 г. вносът на България от трети страни намалява с 8,5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,5 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за първите два месеца на 2013 г. е отрицателно и е на стойност 712 млн. лева. По цени FOB/FOB, след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото също е отрицателно и е в размер на 490 млн. лева. Що се отнася само до март, то през третия месец на годината външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 218,8 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите три месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни” (69,3%) и "Машини, оборудване и превозни средства” (35,4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (24,3%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (44,6%). Най-голям спад пък се наблюдава в сектор "Машини, оборудване и превозни средства” (26%). (inews.bg)
Източник: Други (13.05.2013)
 
България е с дефлация втори пореден месец Втори пореден месец на дефлация отчете през април Националният статистически институт. През миналия месец потребителските цени са се понижили с 0.4% в сравнение с март, а месец по-рано спадът беше 0.5 на сто. В сравнение с миналия април инфлацията сега е 2%, което е четвърти пореден месец на понижение на показателя. Разбивка по отделни стокови групи показва, че цените спадат при онези продукти и услуги, които формират основната част от потребителската кошница. Така например храните поевтиняват с 0.6% в сравнение с март, алкохолът и цигарите остават на равнището си от предходния месец, а наемите и разходите за комунални услуги се понижават с 0.9 на сто. Най-сериозно – с 4%, се понижават цените в категория "Развлечения и култура", която включва билетите за кино, театър и др. Най-сериозно поскъпват обувките и дрехите – с 5.5%, като повишение на цените има и при домакинското обзавеждане и техника – с 0.3 на сто. Спадът на потребителските цени на пръв поглед изглежда като нещо положително, защото означава, че разходите на домакинствата за издръжка се понижават и евентуално могат да увеличат спестяванията си. Дефлация през първите два месеца на пролетта обаче не е типично за България явление и може да е индикатор за настъпването на негативни процеси за българската икономика. Причината за това опасение е, че ако понижението на цените не е в резултат на повишена производителност или поевтиняване на енергийните суровини, то причината са спаднало търсене и маржове на компаниите, а това води до ръст на безработицата. Обикновено в България има дефлация през май и юни, когато започнат да се реализират хранителните продукти и зърнените култури от новата реколта. Понижения на потребителските цени през април и март пък имаше през 2009 г., когато икономиката официално влезе и в рецесия. До момента има два косвени индикатора, които показват, че може да има свиване на вътрешното търсене - понижението на вноса за март и спадът на продажбите на дребно. Тези два показателя бяха обявени от НСИ миналата седмица и резултатите накараха анализаторите да изразят тревога за икономическия растеж. Основното мнение е, че бавният икономически растеж се дължи не толкова на външни фактори, колкото на вътрешни проблеми като несигурната икономическа среда, политическата криза и влошения бизнес климат. Косвено доказателство за това е фактът, че българският износ продължава да расте с двуцифрени темпове, което означава, че външната среда е по-благоприятна. За момента обаче най-големият спад е при вноса на инвестиционни стоки и оборудване - с 26% на годишна база, което означава, че фирмите отлагат влагането на средства в нови мощности за по-късно. За потреблението на домакинствата пък все още се смята, че ще отбележи растеж през тази година, но според Европейската комисия запазване на икономическата несигурност ще накара и семействата да свият своите покупки, притеснени от неясното бъдеще за работните си места и своите доходи. Обобщена картина за състоянието на икономиката през първото тримесечие на годината НСИ ще представи на 15 май в сряда, когато ще оповести експресните си оценки за брутния вътрешен продукт. Според повечето експерти, запитани от "Капитал Daily" в последните няколко седмици, растежът ще е между 0.3% и 0.5%.
Източник: Капитал (15.05.2013)
 
Повечето от секторите в икономиката показват спад в кредитирането Данните от поредната статистика на централната банка – за кредитирането по сектори, отново показват свиването на портфейла както за фирми, така и за домакинствата. Повечето от секторите в икономиката (обособени според Класификацията на икономическите дейности на НСИ) показват спад в кредитирането през първото тримесечие на тази година, сочат данните на БНБ към края на март 2013 г. за кредитите по икономически дейности. Свиване спрямо предходното тримесечие (октомври - декември 2012 г.) има в основни сектори като преработваща промишленост, селско стопанство, енергетика. Традиционно е вече намалението на кредитирането за дейности като строителството. Енергетиката също излезе трайно от фокуса на банките като предпочитан за инвестиции сектор от средата на миналата година, като дотогава се отчитаха двуцифрени темпове на растеж на тримесечна база. Оттеглянето на финансовите институции от сектора беше провокирано от въведените през септември 2012 г. нови и неочаквани регулации за кредитираните от тях инвестиционни проекти за възобновяеми енергийни източници. Така повишеният регулаторен риск и непредвидимото поведение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране доведоха до ограничаване на интереса на финансовите институции към подобен тип проекти. Другите сектори, от които банките вече традиционно странят, са операциите с недвижими имоти и хотелиерството и ресторантьорството, при които все пак има и тримесечия, в които се отчитат ръстове. Това зависи най-вече от размразяването на конкретни проекти, стопирани в пика на кризата и довършвани сега. Самите банки сочат, че няма сектор, който да не кредитират, стига проектът да е убедителен. Все пак обаче това са едни от най-лимитираните за финансиране области. Според данните от секторната статистика за първото тримесечие на тази година кредитирането за бизнеса намалява със 177 млн. лв. спрямо края на миналата година до 34.931 млрд. лв. С най-голямо свиване са портфейлите за преработващата промишленост – със 138.7 млн. лв. до 6.9 млрд. лв., и селското стопанство – със 132.7 млн. лв. до 1.3 млрд. лв. Трябва да се има предвид обаче, че данните на БНБ са предварителни и подлежат на ревизия през следващо тримесечие, което обикновено показва корекции в обемите, в резултат на които се изменя и цялостната картина на ръстовете и намаленията в различните сектори. Друг сектор с по-значително свиване на финансирането за него е именно енергетиката – с 61.5 млн. лв. до 1.5 млрд. лв., като предходното тримесечие там беше отчетен незначителен ръст от 0.84%. Кредитите за сектор строителство се свиват с 35 млн. лв. до 3.9 млрд. лв., но това се наблюдава вече пето поредно тримесечие. Според данните най-голям ръст отчита кредитирането за сектор култура, спорт и развлечения – със 142.7 млн. лв. до 299.7 млн. лв. Дали това е реално нарастване ще стане ясно след няколко месеца с публикуване на ревизираните данни, тъй като предходните тримесечия не показват подобни ръстове в този сектор. Нарастване отчита и финансирането за сектор професионални дейности и научни изследвания – с 94.5 млн. лв. до 2.021 млрд. лв. Ръст на кредитирането има и за дейностите в сектор търговия, който се наблюдава постоянно от средата на 2011 г., като през изминалото тримесечие дори е най-нисък за последната година – с 32.4 млн. лв. до малко над 11 млрд. лв. Свива се кредитирането и за домакинствата - с 224.8 млн. лв. до 18.5 млрд. лв. В същото време спестяванията запазват темпа си на нарастване почти непроменен за последните четири години, особено тези на домакинствата. Данните показват, че годишният темп на прираст е двуцифрен – 11.6%, а на тримесечна база се увеличават с 2.3%. Обемът им за домакинствата е 35.3 млрд. лв. Прави впечатление, че намалява броят на малките депозити – тези до 1000 лв. Те представляват 71.6% като брой сметки от всички спестявания в банките на фирми и домакинства. Обемът им е 1.053 млрд. лв. Едно тримесечие по-рано (към края на декември 2012 г.) като брой влогове техният дял е бил 75.2%. За сметка на това се наблюдава увеличение на броя депозити във всички останали категории според разпределението по групи в зависимост от размера в данните на БНБ. В трайния двуцифрен растеж на депозитите на домакинствата е добре да се отчита, че част от тях са средства на собственици на предприятия и фирми, които ги депозират по лични сметки. Факторите за това са все още сравнително привлекателните лихви за депозити на физически лица и това, че компаниите сега не инвестират в разширяване на бизнес и дейност, а по-скоро заемат изчаквателни позиции.
Източник: Капитал (15.05.2013)
 
Храна, ток и бензин свалиха инфлацията Поевтиняването на храните, тока и бензина през април доведе до отрицателна инфлация за месеца от минус 0,4%, сочат данните на Националния статистически институт. Това е втори пореден месец на отрицателна инфлация след падането на цените с 0,5% през март. В резултат от началото на годината цените са се понижили общо с 0,5%. Такова падане на цените, преди да дойдат летните месеци, се случва за първи път в историята на страната след демократичните промени. Причините за това са решението на ДКЕВР за поевтиняване на тока със 7% от 5 март и на парното с около 4% от април, както и падането на цената на бензина и свитото потребление заради световната криза. Така годишната инфлация до край на април е само 2%. А от левовите спестявания в банките хората са спечелили реално около 3,3% от годишните си влогове. През април е отчетено поевтиняване на храните с 0,6%, на тока с 1,1%, на парното с 3,8%, на най-масовия бензин А95Н с 1,3% и на газа за бита с 2,9%. Телевизорите са поевтинели с 2,3%. Намаление на цените има и при лекарствата (с 0,5%) и развлеченията, като цените за почивки и туристически пътувания са паднали с 12,4%. При храните най-много са поевтинели краставиците - с 37,2%, а най-много е скочило зелето - с 40,4%. Сериозно поскъпване обаче има при дрехите и обувките, съответно с 4,3% и 8,1%.
Източник: Стандарт (15.05.2013)
 
2% годишна инфлация през април Годишната инфлация за април 2013 г. спрямо април 2012 г. е 2%. От началото на годината до април на годишна база е отчетена дефлация в размер на 0.5%, а на месечна база дефлацията е 0.4%. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода май 2012 - април 2013 г. спрямо периода май 2011 - април 2012 г. е 3.4%. Припомняме, през март беше отчетена 2.7% годишна инфлация. На месечна база НСИ също отчете дефлация от 0.5% през третия месец от годината. Средногодишната инфлация за периода април 2012 - март 2013 г. спрямо периода април 2011 - март 2012 г. беше 3.3%. През април 2013 г. спрямо предходния месец цените на хранителни продукти и безалкохолни напитки са паднали с 0.6%; алкохолни напитки и тютюневи изделия запазват цената си, но сумите за облекло и обувки се вдигат с 5.5%. Разходите за жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива намаляват с 0.9%. Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) 0.4% дефлация е отчетена и според Хармонизирания индекс на потребителските цени за април 2013 г. спрямо март 2013 г. От началото на годината (април 2013 г. спрямо декември 2012 г.) също е отчетена дефлация в размер на 0.5%, а годишната инфлация за април 2013 г. спрямо април 2012 г. е 0.9%. Средногодишната инфлация за периода май 2012 - април 2013 г. спрямо периода май 2011 - април 2012 г. е 2.4%. Според ХИПЦ през април 2013 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки намаляват с 0.7%; алкохолните напитки и тютюневи изделия също се свиват с 0.1%, а за облекло и обувки се увеличават с 4.5%; Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК) Индексът на цените за малката кошница за април 2013 г. спрямо март 2013 г. е 99.5%, а от началото на годината (април 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е 99.9%. През април цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: • хранителни продукти - намаление с 0.7%; • нехранителни стоки - увеличение с 0.6%; • услуги - намаление с 0.8%.
Източник: econ.bg (15.05.2013)
 
Втори пореден месец на спад в индустриалното производство в България Индустриалното производство в България през месец март се е свило с 2.3%, при ръст от 0.9% общо за страните от Европейския съюз и увеличение от 1% за страните от еврозоната. Това показват данните на Евростат, оповестени днес. България започна с 0.7% ръст на индустриалното производство през януари, но още през февруари имаше влошаване с 4.6%, като изглежда темпът му през март се е забавил. Страната е сред осемте европейски, които регистрират понижение на индустриалното производство и на годишна база. Към март тази година то се свива с 2.3% спрямо регистрирания обем за март 2012-та година- През март повечето европейски държави отчитат ръст на производството на енергия и енергийни продукти. Спрямо предходния месец февруари има нарастване с 3.8% на продукцията от предприятията, опериращи в енергийния сектор на еврозоната и с 3% в ЕС. На годишна база производството на енергия и енергийни продукти се е увеличило с 9.2% в еврозоната и с 6.7% в Европейския съюз. Прави впечатление, че на годишна база през март спада производството на капиталови изделия, каквито са машините за производство. В еврозоната е отбелязано свиване с 3.1%, а в Европейския съюз намалението е с 2.1%.
Източник: Дарик радио (15.05.2013)
 
Микрорастеж Ако българската икономика трябва да се диагностицира с една дума, то тя ще е анемия. Според публикуваните в сряда експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на годината растежът е само 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година, а на годишна база брутният вътрешен продукт (БВП) се е покачил с 0.4%. На фона на данните за еврозоната, където рецесията продължава, тези за българската икономика изглеждат малко по-добре. Но те показват и още нещо - че дори и при по-добър летен сезон икономиката ще продължи да лази по дъното и тази година. Според някои икономисти дори е възможно да не достигне и 1% ръст - колкото е ревизираната надолу прогноза на правителството. За слабо начало на годината сигнал дадоха и отчетите на доста от публичните компании за първото тримесечие, публикувани в края на април. Тогава представители на бизнеса заявиха, че политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. Очакванията на мениджърите за следващите месеци са разнопосочни, но доста от тях очакват второто полугодие да е по-добро. Главен фактор за растежа все пак е бил износът, който расте с 8.9% на годишна база. Донякъде това увеличение може да се обясни и със слабите резултати през същия период на миналата година, когато тежките зимни условия на практика блокираха транспортните връзки и износът на българските фирми бе възпрепятстван. Крайното потребление, на което се възлагат надежди да е двигател на възстановяването, се свива с 0.8% на тримесечна база и с 1.6% на годишна база. "Не знам какво може да се направи изобщо за потребителското доверие, след като се прави всичко, за се унищожи и остатъкът от него. При добро развитие на нещата поне две години мисля, че ще са необходими, за да се върне увереността на домакинствата", коментира макроикономистът от Софийския университет Калоян Ганев. Свитото потребление означава, че домакинствата все още изпитват несигурност за работните си места и своите доходи, поради което отлагат покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост. "Данните за безработицата показват една доста притеснителна тенденция – 13.8%, а това е много високо. Доскоро бяхме близо до средното равнище на ЕС, но вече го надхвърляме значително и това е причината за спада на потреблението. Импулс за растеж на българската икономика не може да се търси и в инвестициите. Добрата новина е, че все още износът расте въпреки всички условности", казва Димитър Чобанов, макроикономист от УНСС. Анализатори обаче предупреждават, че експортът може и да забави темпа си на растеж от второто тримесечие до края на годината, ако няма положително развитие на европейската икономика. Причината е, че почти две трети от експорта ни е предназначен за ЕС. Данните на НСИ изненадват с ръст на инвестициите с невиждани от дълго време темпове - 2.4% спрямо предходното тримесечие и с 4.8% в сравнение с година по-рано. Този резултат обаче е странен, защото по текущи цени общата стойност на инвестициите е 2.91 млрд. лв., или само половин процент повече от номиналния размер на инвестициите за първото тримесечие на миналата година. В номинално изражение бруто капиталообразуването в основен капитал е значително и под стойността си за четвъртото тримесечие на 2012 г., което може да се обясни единствено с ревизия на старите данни в посока надолу и сезонно изглаждане от страна на НСИ. Така растежът се формира заради ниските стойности на базовия период, с който БВП се сравнява. Остават обаче съмненията, че корпоративният сектор също отлага вложенията си в собствен капитал, притеснен от политическата нестабилност и влошената бизнес среда. Точно в тази посока бяха данните за вноса към края на март, които посочиха, че от трети страни през първото тримесечие са внесени 26% по-малко машини и оборудване и на практика фирмите не влагат средства в обновление и увеличение на производствената си база. Освен на двата базови периода – първото и четвъртото тримесечие на миналата година, НСИ явно са ревизирали и данните за всичкиостанали тримесечия на предходната година, тъй като новите показатели са различни от публикуваните в прессъобщенията на НСИ за предишни периоди. Брутната добавена стойност, която трябва да мери реалното производство в България, пък бележи нулев растеж спрямо предходното тримесечие, а на годишна база се покачва само с 0.3%.
Източник: Капитал (16.05.2013)
 
Безработицата достигна рекордните 13.8% в началото на годината Безработицата в страната продължава да расте през първото тримесечие на годината и достига рекордните 13.8%. Подобни стойности показателят не е достигал от 2003 г. насам. В същото време обаче заетостта расте за пръв път от края на предкризисната 2008 г. Работещите са се увеличили едва с 1.8 хил. души спрямо първите три месеца на 2012 г. Това обаче е сериозно подобрение в сравнение с предходните няколко тримесечия, когато броят на загубените работни места не спадаше под 20 хиляди. Така изглеждат данните за пазара на труда, публикувани вчера от Националния статистически институт (НСИ). Първите данни за годината изглеждат едновременно притеснителни заради растящата безработица, но и обнадеждаващи. Те може да се обяснят с това, че повече хора започват да си търсят работа, т.е. възприемат се като безработни, а това би било положителен сигнал за икономиката. Дали тенденцията ще се запази, ще стане ясно с публикуването на следващите данни за пазара на труда. Според Калоян Ганев, макроикономист от Софийския университет, увеличение и на безработицата, и на заетостта може да се наблюдава, когато в пазара на труда се е включила част от така наречените обезсърчени безработни. Тази картина се потвърждава и от данните на националната статистика за броя обезкуражени лица. На годишна база те са намалели с 10.6 хил. души и достигат 236.7 хил. Икономическата активност също нараства – с 1.6 пункта до 67% за хората между 15 и 64 години. Данните обаче крият друг подводен камък – застаряването на населението означава, че хората в работоспособна възраст намаляват и затова е логично делът на активните на пазара на труда от тях да нараства дори чисто механично. Все пак номиналният ръст на работната сила е с около 36.8 хил. души. Другата група работещи, която може да е допринесла за това увеличение, са хората, които не са успели да се пенсионират поради увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране с още 4 месеца от началото на годината. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика данните за пазара на труда са по-скоро положителни и показват, че може би вече сме стигнали дъното и се оттласкваме от него. Тепърва обаче предстои да се види какво ще се случи през следващите тримесечия. Същевременно раздвижване се забелязва и при младежката безработица. Тя отбелязва спад от почти 2 пункта и стига 29.5% (за възрастовата група 15 - 24 години). Безработните младежи на тази възраст също намаляват с 6.7 хил. души до 68.1 хил. Все още обаче България се нарежда сред европейските страни с много висок дял на младежи без работа. ...и лоши тенденции Увеличава се и делът и на продължително безработните с 0.7 пункта до 7.6 % от активното население. Така дългосрочно безработните продължават да са над половината от всички хора, които търсят заетост, или общо 250.8 хил. Притеснителното при тези, които са дългосрочно незаети, е, че те по-трудно се връщат на пазара на труда и дори може да спрат да търсят заетост. Същевременно данните на Евростат само за март показват, че делът на безработните в България е 12.6%. Пазарът на труда в страната показва по-негативни стойности дори в сравнение с еврозоната, която миналата година изпадна в повторна рецесия, а сега без работа в 17-те страни са средно 12.1%.
Източник: Капитал (16.05.2013)
 
Икономиката бие спирачки Икономиката на страната набива спирачки. Сред причините за това е свитото потребление заради политическата ситуация в страната и световната финансова криза. Ръстът на Брутния вътрешен продукт на страната през първото тримесечие на страната се забави до 0,4% спрямо същия период на 2012 година, сочат експресните данни на НСИ. Спрямо предходното тримесечие ръстът е само с 0,1%. Икономиката се забавя през последните две години и половина. След като в края на 2010 г. беше отчетено увеличение от 3,6%, всяко следващо тримесечие ръстът на БВП намалява. Като през последните четири тримесечия ръстът на БВП на годишна база е съответно 0,8%, 0,7%, 0,6% и 0,4%. А спрямо предходното тримесечие ръстът на БВП е 0-0,1% вече близо две години. Явно икономиката на страната е в депресия и лази по дъното. За това допринася и кризата в ЕС, за където е по-голямата част от износа ни. ЕС е в рецесия. 12 страни от общността имат спад на икономиката през първото тримесечие на 2013 г. Най-голям спад на годишна база имат Гърция (-5,3%), Кипър (-4,1%), Португалия (-3,9%), Италия (-2,3%), Финландия (-2%) и Чехия (-1,9%). Но редица страни отчитат сериозен ръст - Латвия (+5,6%), Литва (+4,1%) и Румъния (+1,3%). Шест страни вече са обявили по-добър ръст от този на България. БВП на страната ни за първото тримесечие на 2013 г. е 16,16 млрд. лв. На годишна база ръстът в аграрния сектор е с 3,3%, в индустрията - с 1,3%, а в услугите - с 0,3%. Основната причина за слабия ръст на БВП е сериозният спад в потреблението от страна на граждани и фирми с 2,4%, с което се продължава тенденция, започнала от предходното тримесечие. Явно протестите и политическата криза през първото тримесечие, наложили назначаването на служебен кабинет, са оказали негативно влияние на покупките от страна на гражданите и фирмите, което пък спъва икономиката. Ръстът на БВП се дължи на поръчките от страна на държавата (+3%), на инвестициите (+4,8%) и на износа (+8,9%), сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (16.05.2013)
 
Всеки четвърти младеж е без работа Безработицата при младите хора е най-голяма. 24,4% от мъжете и 22,6% от жените на възраст 15-29 години са безработни, сочат данните на НСИ. Общо 456 хил. души са безработните у нас през първото тримесечие на годината, като за 12 месеца те се увеличават с 35 хил. души. Допълнително 237 хил. души не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Броят на работещите българи над 15 години е 2,855 млн., като за година се увеличават с 1,8 хиляди души.
Източник: Стандарт (16.05.2013)
 
Трайно безработните са се увеличили с 10% за година Безработните през първото тримесечие на годината са 456 400 души или с 8.3% повече спрямо същия период на миналата година. Продължително безработни от една или повече години са 250 800 души или повече от половината от всички безработни, като в сравнение с първото тримесечие на предходната година броят им се увеличава с 10.6%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие, публикувани в сряда. За година безработицата нараства с 0.9 процентни пункта и през първото тримесечие на 2013 г. достига 13.8%. От всички останали без препитание през първото тримесечие на 2013 година 384 200 души или 84.2% са имали предишна работа, като броят им се увеличава с 9.6% в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Безработните, търсещи първа работа, се увеличават с 1.9% и през първото тримесечие на 2013 година достигат 72 100 души. Безработица сред младежите на възраст 15 - 29 години през първото тримесечие на 2013 година е 23.6% и нараства с 0.6 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2012 година, като увеличението е по-голямо при жените. Обезкуражените, които нямат работа, но и не търсят, са 233 000 души. През първото тримесечие на годината заетите са 2.855 млн. души. Делът на заетите с висше образование достига 30.7%, със средно образование са 59.3% от заетите, а с основно или по-ниско - 10%. От общия брой заети лица 3.8% (107 300 души) са работодатели, 6.9% (195 800 души) - самостоятелно заети без наети лица, 88.7% (2 532 900 души) - наети лица, и 0.7% - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 803 400 души (71.2%) работят в частния сектор, а 729 600 (28.8%) - в обществения. В сектора на услугите работят 1 805 800 души (63.3%) от всички заети, в индустрията- 889 600 (31.2%), а в селското, горското и рибното стопанство - 159.6 хиляди (5.6%).
Източник: Медия Пул (16.05.2013)
 
Трудещите се българи в работоспособна възраст (над 15 години) през първото тримесечие на 2013 г. са 2.86 млн. души, а относителният им дял от населението на същата възраст – 45.6%. От всички работещи през първото тримесечие 1.5 млн. (52.5%) са мъже и 1.4 млн. (47.5%) -жени. В сравнение с първото тримесечие на 2012 г. относителният дял на заетите лица е с 0.5 процентни пункта по-висок, като при мъжете увеличението е с 0.7 процентни пункта, а при жените - с 0.2 процентни пункта. Най-голям е делът на работещите със средно образование- 59.3% от заетите. Висшисти са 30.7% от всички заети, а с основно или по-ниско - 10.0%. 3.8% (107.3 хил.) са работодатели, 6.9% (195.8 хил.) - самостоятелно заети, 88.7% (2.53 млн.) - наети и 0.7% (19.0 2 хил.) - неплатени семейни работници. 1.8 млн. работят в частния сектор, а 729.6 хил. (28.8%) - в обществения. На временна работа са 4.6% от работещите, като по-голямата част от тях са заети в обществения сектор. Най-висока заетост създава секторът на услугите, в който работят 1.8 млн. (63.3%) души, в индустрията- 889.6 хил. (31.2%), а в селското, горското и рибното стопанство - 159.6 хиляди (5.6%).
Източник: profit.bg (16.05.2013)
 
НСИ: Българите са се замогнали с 15% за година Българите са се замогнали с 15.5% за една година. Това става ясно от данните за доходите на домакинствата, обявени днес от Националния статистически институт (НСИ). Според националната статистика те са стигнали 1108 лв. през първото тримесечие на годината. Главна причина за това са доходите от работна заплата, които са нараснали с 20.6% до средно 603 лева месечно. Така вече от заплата се формират 54% от домакинските доходи, след като през миналата година тя е била източник на 52.1 на сто. Резултатите от изследването на НСИ за доходите в домакинствата обаче изглеждат най-малкото странни, защото показват повишаване на благосъстоянието в домакинствата, а всички други показатели сочат предпазливост и намаляващо доверие на потребителите. След като сигнали за това изпратиха изследванията за продажбите на дребно, вноса и инфлацията, в сряда се видя че крайното потребление също спада, а това не се случва, когато домакинствата увеличават доходите си и са спокойни за своите работни места. Частично обяснение за повишаването на доходите от заплати може да е ръстът на минималните осигурителни прагове, заради които и официалното ниво на заплащането в редица професии е по-високо от началото на тази година. Спорно е обаче дали повишаването на тези прагове наистина е увеличило доходите на заетите, или само е ограничило нерегламентираните плащания, които са останали необложени. Други основни източници с по-малка тежест На първо място сред останалите източници на доходи са пенсиите, чийто дял в общите доходи на домакинствата пада. Така например плащанията за възрастните хора вече формират 26.4% от доходите на домакинствата при 30.2% през първото тримесечие на миналата година. Социалните помощи пък съставляват 3.2% от общите доходи при 3.9 на сто година по-рано. НСИ отчита още, че през първото тримесечие на годината средният доход на едно лице от пенсии се е увеличил само с един лев – на 292 лв. Това обаче се случва в състояние на замразени пенсии, което означава, че причината са демографски фактори, а не увеличение на този тип доход. Такива може да са вдигането на пенсионната възраст, която ограничи частично броя на новопенсиониращите се българи, или увеличение на лицата, които получават вдовишки и инвалидни пенсии. Доходите от самостоятелна заетост пък са стигнали 71 лв., но въпреки това заемат по-малък дял в структурата на общите доходи – 6.4 при 7.1 на сто за първото тримесечие на миналата година. Как се харчат доходите Освен доходите на домакинствата, разходите им също са нараснали – с 15.2% до 1023 лв. на месец. Основната част от тях – 50.8 на сто, са за храна и за поддържане на жилището (електричество, вода, отопление и др.). Само за храна домакинствата са отделяли средно по 328 лева на месец, което е с 9.5% повече отколкото през първото тримесечие на миналата година. Комуналните услуги пък излизат на домакинствата 193 лв. на месец, при 170 лв. година по-рано. Друг по-значителен раздход на домакинствата е този за здравеопазване и той се увеличава с 5% от 54 на 57 лв. Като отношение към общите разходи обаче плащанията за лекарства и здравни услуги намаляват с 0.5 процентни пункта до 5.6 на сто.
Източник: Капитал (17.05.2013)
 
50,8% от всичките ни разходи са за храна и жилище Доходите на домакинствата през първите три месеца на тази година се увеличават. Нарастват обаче и разходите. Работната заплата започва да има все по-голямо значение в общия доход на българските домакинствата през първото тримесечие на тази година. Това показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2013 г. е 1 108 лв. и спрямо същия период на 2012 г. се повишава с 15.5%. Припомняме, че за 2012 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 4541 лв., което е с 15,3% повече спрямо 2011 година. Основен източник на доход продължава да бъде работната заплата, която формира 54.4% от общия доход. Доходите от работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. средно на лице от домакинството са 603 лв., което е с 20.6% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Работната заплата започва да заема все по-голяма процент от доходите ни, като относителният ? дял нараства с 2.3 процентни пункта за разглеждания период. Същевременно през 2012 г. работната заплата формира, по данни на НСИ, 52,7% от общия доход на домакинствата, а през 2011 г. - 51,8%. Вторият по значение източник на доход за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял в общия доход намалява с 3.8 процентни пункта и съставлява 26.4% от него. В номинално изражение през първото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на предходната година доходите от пенсии нарастват само с 1% и достигат 292 лв. средно на лице от домакинство. През първото тримесечие на 2013 г. доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството се увеличават спрямо същия период на 2012 г. и достигат 71 лева. Същевременно относителният им дял намалява с 0.7 процентни пункта и представлява 6.4% от структурата на общия доход. От своя страна доходите от социално осигуряване и социални помощи през първото тримесечие на 2013 г. имат сравнително малко значение за формирането на общия доход на домакинствата. Те намаляват за периода от 37 на 35 лв. средно на лице от домакинството, а относителният им дял в общия доход намалява с 0.7 процентни пункта и представлява 3.2% от неговата структура. През първото тримесечие на 2013 г. процентът на паричния доход на домакинствата в общия доход почти се запазва както при предходни периоди и достига 98.9% от него. Припомняме, че по данни на Българска народна банка (БНБ) депозитите на домакинствата са 35.295 млрд. лв. или 43.7% от брутния вътрешен продукт на страната в края на март 2013 година. Общият разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2013 г. е 1 023 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2012 г. с 15.2%. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат разходите за храна и жилище (енергия, горива, вода и др.) - 50.8% от всички разходи. Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 9.5% и през първото тримесечие на 2013 г. са 328 лв. средно на лице в домакинството. Относителният им дял в общия разход намалява с 1.7 процентни пункта и представлява 32% от него през първото тримесечие на 2013 година. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) се повишават от 170 лв. през първото тримесечие на 2012 г. на 193 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2013 година. Делът им в общия разход остава без особена промяна и е 18.8% от него през първото тримесечие на 2013 година. Припомняме, че през 2012 г. с 26% се увеличават разходите за жилище, вода, електроенергия и горива спрямо 2011 г. Същевременно разходите за здравеопазване се увеличават през първото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на 2012 г. от 54 на 57 лв., а относителният им дял намалява с 0.5 процентни пункта и представлява 5.6% от общия разход. Като абсолютни стойности разходите за транспорт и съобщения се увеличават с 21.9% и достигат 113 лв. средно на лице, а относителният им дял нараства с 0.6% процентни пункта и е 11.0% от общия разход на домакинствата през 2013 година. Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават с 6.0% и през първото тримесечие на 2013 г. възлизат на 41 лв. средно на лице от домакинството. Техният относителен дял в общия разход е 4.0%, което е с 0.4 процентни пункта по-малко в сравнение с първото тримесечие на 2012 година. Увеличават се и разходите за облекло и обувки. През първото тримесечие на 2013 г. те са 29 лв. средно на лице. Делът им в общия разход е 2.8%, което е с 0.2 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2012 г. Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство не се променя съществено през първото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на 2012 година. Увеличение се наблюдава при консумацията на зеленчуци - от 7.9 на 8.8 кг, и на кисело мляко - от 6.4 на 6.6 кг. По-съществено намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 26.2 на 24.2 кг, и на месо -от 8.4 на 7.9 кг. Припомняме, че по данни на НСИ годишната инфлация през март е 2.7%.
Източник: econ.bg (17.05.2013)
 
Доходите на населението през първото тримесечие на тази година са се увеличили с 15.5%. Почти с толкова (15.2%) са скочили и разходите, показват данните на Националния статистически институт. Според статистиката за времето от януари до края на март на всяко едно лице в домакинството се падат 1 108 лв. доход или по 369.33 лв. месечно. От тях 54% идват от работна заплата, 26.4% идват от пенсии, 6.4% от самостоятелна заетост, а социалните помощи са 3.2% от общата сума. Тези пера формират 90% от дохода, като не е ясно от къде идват останалите 10%. НСИ изчислява, че през първото тримесечие доходът от заплата на член на семейство се е увеличил с 20.6%, доходът от пенсия се е вдигнал с 1%, а доходът от социални помощи е намалял с 0.7%. С толкова се е свил и доходът от самостоятелна заетост, като за периода на човек от населението се падат по 71 лв. изкарани с допълнителен труд. От получените 1 108 лв. доход на човек от домакинство през първото тримесечие 1 023 лв. са били разходите, показват още данните на статистиката. За храна са отивали 32% от разходите. Другият най-съществен разход е за вода, ток, отопление, обзавеждане, който възлиза на - 18.8% от сумата на разходите. Тоест 50.8% от разходите ни са били за оцеляване през зимните месеци. По лекари българинът е плащал допълнително от здравната си осигуровка 6.6% от сумата на похарчените пари. За транспорт и телефон са отивали 11%. Средно за храна сме плащали по 328 лв. за тримесечието или по 109 лв. на човек от домакинство. За ток, вода, отопление разходът е бил по 193 лв. , което грубо пресметнато е по 64 лв. на месец. Увеличили са се разходите за алкохол и цигари, е видно още от статистиката. Спрямо същия период на предходната година пороците са бръкнали с 6% по-надълбоко в джобовете, като общо на глава от населението са похарчени по 41 лв. за трите месеца. Ако се съди по статистиката, българинът е започнал и да се храни малко по-здравословно, като през първото тримесечие има увеличение на консумацията на зеленчуци от 7.9 кг. на 8.8 кг. и намаление на потреблението на месо и хляб.
Източник: Класа (17.05.2013)
 
Спадът на строителството в еврозоната е 1,7% през март Обемът на строителство в еврозоната през март 2013 е спаднал с 1,7% в сравнение с предходния месец, когато свиването е било 0,3%, показват данните на Евростат. Спадът на строителството спрямо март 2012 е достигнал 7,9%. В 27 държави-членки на Европейския съюз обемът на строителство през март е намалял спрямо предходния месец с 1,1%. Спадът на годишна база е бил 7,2%. Сред страните-членки на ЕС, за които има данни през март, строителството е отбелязало растеж в четири, а спад в десет държави. Най-голямо свиване е регистрирано в Португалия (-10,7%), Чехия (-7,6%) и Словакия (-5,0%), а най-голям растеж в Румъния (2,8%) и Испания (2,4%). В България е регистриран спад от 1,3% през март. На годишна база строителната дейност се е съкратила отново в десет и е нараснала в четири страни. Най-голям спад се наблюдава в Словения (-31,8%), Чехия (-19,0%), Полша (-16,9%) и Португалия (-16,7%), а най-голям растеж в Испания (16,6%) и Унгария (9,9%).
Източник: Новинар (17.05.2013)
 
Производствените цени в аграрния сектор нарастват със 17.5% за година Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие на 2013 г. нараства със 17.5% спрямо същия период на миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Цените на растителната продукция са скочили с 28.9%, а в животновъдството - с 6.0%. Най-много поскъпва производството на картофи - с 53.3%, на ечемик - с 50.8%, на мека пшеница - с 29.7%, на царевица - с 25.3%, на слънчоглед - със 17.6%, на зеленчуци - с 19.1%, на домашни птици - с 12.4%, на яйца - с 13.8%. С 6.4% по-скъпи, отколкото преди година са консумативите и услугите за фермерите. Цената на посевния и посадъчния материал за година се вдига с 34.0%, на фуражите - с 18.9%, на електроенергията и горивата - с 3.1%, на минералните торове - с 2.9%. Поевтиняват препаратите за растителна защита (-3.6%) и ветеринарните продукти (-6.9).
Източник: Дневник (18.05.2013)
 
Пенсиите губят от покупателната си способност втора поредна година, въпреки двете частични увеличения миналата година - на вдовишката добавка от 1 януари и на минималната пенсия от 1 юни. Първата нарасна от 20 на 26.5% и донесе около 10 лв. повече на пенсионерите. Втората пък беше повишена от 136 на 145 лв. Това показва отчетът на НОИ за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от надзора на института. Номинално средният месечен размер на пенсиите е нараснал със скромните 2.2% и достига 271.21 лв. от 266.63 лв. година по-рано. Реално обаче парите за старост са намалели с 0.8% заради инфлацията от 3% за м.г. През 2011 г. осигурителният институт отчете за първи път от 2000 г. обезценяване на пенсиите, които тогава реално бяха намалели с 2.1%. Пенсиите бяха индексирани за последен път през 2009 г. с решение на правителството на тройната коалиция, след което от ГЕРБ ги замразиха и първото вдигане на всички пари за старост е едва от 1 април т.г. Високият процент на увеличението от лятото на 2009 г. ги задържаше над инфлацията в първите години от мандата на Борисов. Сериозно нарасна и броят на пенсионерите, които живеят с най-ниския размер на различните видове пенсия. Към 31 декември те са били 583 000 души, докато година по-рано броят им е 534 000, или с 49 000 по-малко. На хората, които нямат достатъчно осигурителен принос за гарантирания от държавата минимум от 145 лв., бюджетът е доплатил 240 млн. лв. за година. През 2011 г. това е струвало 187 млн. лв., или с 28% по-малко. Броят на възрастните с минимален размер на пенсията се очаква да е още по-висок при следващия отчет, тъй като от 1 април сумата вече е 150 лв. С половината пари, които НОИ си спестява, като не изплаща пълния размер на високите пенсии, се извършват доплащанията за най-бедните пенсионери. Реалният размер на техните пенсии е по-нисък от гарантираните 145 лв. Ощетените пенсионери, които не получават пълния размер на високите си пенсии, за година е нараснал с 1900 души и е вече 51 900 при близо 50 000 година по-рано. От тях бюджетът е прибирал 112 млн. лв. през м.г. при 107.7 млн. лв. през 2011 г. Но тъй като от 1 април максималната пенсия стана 770 лв., броят на ощетените ще намалее. ИЗОСТАВАНЕ С около 24.4 млн. лв. по-малко приходи от плана отчита НОИ за 2012 г. Според разчетите те трябваше да са 3.878 млрд. лв., а са 3.854 млрд. лв. Основното изоставане е заради внесените с 26.3 млн. лв. по-малко осигуровки от самоосигуряващите се, които са били 206 200 средногодишно и според отчетите на НОИ броят им е с около 20 000 повече спрямо 2011 г. Изоставането от плана може да се обясни с факта, че почти всички внасят осигуровки върху минималния осигурителен доход от 420 лв. Почти 10 млн. лв. по-малко са дошли от лични вноски от работници и служители, пише в отчета. При това изоставане е необяснимо как тогава има преизпълнение със 17.8 млн. лв. на вноските от работодатели, които би трябвало да се плащат заедно с тези на служителите. Подобно разминаване имаше и в отчета за 2011 г. От обясненията на експерти в парламента тогава стана ясно, че от НАП не се получават конкретни данни за осигуровките по отделни пера, а се работи с прогнози на базата на общата сума. Това означава, че с въвеждането на единната сметка, по която вече се внасят всички осигуровки, парите ще се разпределят съвсем на сляпо.
Източник: Сега (18.05.2013)
 
България сред страните с рязък спад на средния доход на домакинство в ЕС В близо 15 страни-членки на ЕС рязко е спаднал средният разполагаем доход на домакинствата в национална валута, сочи доклад на Евростат за промените в доходите на населението на Евросъюза. Според анализа на европейската статистика най-рязко е спаднал дохода на семействата в Гърция - с 12,3 на сто, като средните годишни доходи за домакинствата в южната ни съседка се изчисляват на около 11 000 евро годишно. От страните в Еврозоната най-рязък спад е забелязан в Испания - 5,8 на сто (при 12 500 евро среден годишен доход в домакинствата), в Португалия - с 4,1 на сто (при 8500 евро среден годишен домакински доход), във Франция - с 2 на сто (при 20 000 евро среден годишен доход), в Италия - с 1,4 на сто (при 16 000 евро среден годишен доход на домакинствата) и др. От страните, които още не са въвели в употреба еврото най-драстичен спад е регистриран и в Исландия - 9,7 на сто. Следват България - спад с 6,6 на сто при среден годишен доход на домакинствата от 5 674 лева, Латвия - спад с 6,1 на сто, Естония - спад от 4,4 на сто и др. В по-голямата част от страните на ЕС средният разполагаем доход е паднал и за безработните - в Гърция спадът на доходите на безработните е с 15,2 на сто, в България - с 12,2 на сто, в Естония - с 8,9 на сто, в Италия - с 8,8 на сто, в Испания и Латвия - с по 8,7 на сто, предава БТА. Доходите на безработните обаче са нараснали в Дания - с 5,8 на сто, в Полша - с 4,3 на сто, във Финландия и Германия - с по 4 на сто. Отново лидер в ЕС по средни годишни доходи на домакинствата е Люксембург - 32 500 евро на домакинство, Великобритания - по около 28 000 евро, Финландия и Австрия - по 21 000 евро, Белгия, Холандия и Дания - по 20 000 евро и др. Според данни на НСИ основен източник на доход за домакинствата у нас продължава да бъде работната заплата, която формира около 55 на сто от общия доход. Вторият по значение източник на доходи са пенсиите, които съставляват 26,4 от доходите на българските домакинства. Доходите от социално осигуряване и социални помощи имат сравнително малко значение при формирането на общия доход на домакинствата у нас, сочат данните. Като най-голям разход за българските домакинства от НСИ отчитат средствата отделяни за храна и жилище (еленергия, отопление, вода) - над 50 на сто от всички разходи. Разходите за дома (отопление, енергия, вода и поддържане) са се повишили от 170 лева през първото тримесечие на 2012 г. - на 193 лева средно на лице от домакинството през първото тримесечие на тази година, отчита НСИ.
Източник: Дарик радио (27.05.2013)
 
Икономическият ръст през 2013 г. може да бъде 0.6%, но ако не бъде сформирано правителство е възможно картината да се влоши, като това ще засегне и растежа през следващите години, заявиха учени от Икономическия институт при БАН. Все пак икономистите очакват 2.1% скок на икономиката ни през 2014 г. и ръст от 2.9% за 2015 година. Редица причини обусловиха ниския ръст от 0.8% ,който постигна икономиката ни през 2012 г., заяви Калоян Ганев. Експертите представиха анализ на академичния екип за състоянието и перспективите пред българската икономика. Една от основните причини е зависимостта на икономиката ни от външните пазари. Видяхме как забавянето на икономиката на еврозоната през края на годината доведе до спад и на износа ни, особено през последното тримесечие на миналата година, заяви още Ганев. Сред вътрешните причини за незадоволителното развитие на икономиката са липсата на реформи и неефективното харчена на държавни ресурси. Учените от БАН оценяват високо фискалната стабилност, но според експертите може да се отпусне малко колана. Положителен фактор са признаците за възстановяване на вътрешното търсене. Селското стопанско е бил секторът, който се представи най-добре през миналата година - 3.5% ръст на брутната добавена стойност. Мерки с положително влияние са фискалната дисциплина и ускоряване на усвояване на евросредствата. Фактори с отрицателен знак и ограничаващ характер за растежа на икономиката са липсата на реални реформи в ключови сектори и липса на амбициозна бизнес програма. Например, според икономистите, можеше с парите за пътища да се направи много повече и те да бъдат изхарчено много по-ефективно. От началото на кризата икономиката е под своя потенциал и през 2012 г., вместо да се върнем по пътя на дългосрочен растеж, е налице отдалечаване от него. В тази връзка пренатягането на бюджета също способства за тази тенденция. Очакваме през 2013 г. да продължи рецесията в еврозоната, а през следващите това най-слабо звено на световната икономика да започне да се възстановява. Все пак едва ли ще е възможно да излезем от настоящата ситуация без да емитираме външен дълг, за да се компенсира бюджетния дефицит се твърди още в анализа на експертите от БАН. Според Ганев , за да бъде покрит дефицитът ще се вземе и от фискалния резерв, но това финансиране няма да бъде достатъчно. Банковата система продължава да е стабилна, въпреки продължаващия спад в нивото на финансовия резултат, който постига, както и на лекото влошаване на капиталовата адекватност отчетено през 2012 година. Това отбеляза банковият експерт от Икономическия институт на БАН Григор Сарийски. През 2012 г., поради нарастване на депозитната маса, балансовото число на банковата система се увеличи с 5 млрд. лева. Срещу тези пасиви банките не успяха да намерят високодоходни активи и запазиха голяма част от наличните средства под формата на пари и бързоликвидни ценни книжа, каза още икономистът.
Източник: Класа (28.05.2013)
 
Доходите ни надолу с 6,6% Доходите на българските домакинства са се свили с 6,6% при среден годишен доход на семействата у нас от 5674 лв., показва доклад на Евростат за промените в постъпленията на населението на ЕС. Така страната ни е втора по спад на доходите сред европейските държави, които още не са се присъединили към еврозоната. На първо място е Исландия, където приходите на домакинствата са намалели с 9,7 на сто. В Латвия понижението е с 6,1 на сто, а в Естония - 4,4 на сто. От Европейската статистическа служба отчитат, че в общо 15 страни - членки на ЕС, има спад в разполагаемия доход на домакинствата. Според данните най-драстично са обеднели семействата в Гърция. Там понижението е от 12,3%. Средният годишен доход за домакинствата в южната ни съседка обаче се изчислява на около 11 000 евро. Сред държавите, въвели еврото, рязък спад на доходите има в Испания – с 5,8%. Там средният годишен доход на домакинствата е 12 500 евро. В Португалия понижението е с 4,1 на сто при годишни постъпления от порядъка на 8500 евро.
Източник: Монитор (28.05.2013)
 
Пътуваме по-малко в чужбина през април Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2013 г. са 309.4 хил., или с 6.8% под регистрираните през април 2012 година, показват данните на Националния статистически институт. Намаление на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Обединеното кралство - с 43.8%, Гърция - с 38.8%, Русия - с 34.3%, бившата югославска република Македония - със 17.9%, Сърбия - с 14.6%, Румъния - с 6.2%, и други. Същевременно се увеличават пътуванията към Белгия - с 82.4%, Италия - с 54.5%, Австрия - с 52.0%, Франция - с 26.6%, Германия - с 22.9%, Испания - с 12.5%, Турция - с 8.7%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 56.2%, следвани от пътуванията със служебна цел - 22.6%, и с цел почивка и екскурзия - 21.2%. В сравнение с април 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели - със 182.2%, докато при служебните пътувания и при тези с цел почивка и екскурзия е регистрирано намаление съответно с 33.9 и 60.2%. През април 2013 г. с други цели са били 79.4% от пътуванията към Турция, 68.9% - към Сърбия, 61.0% - към Германия, и 56.6% - към Гърция. Преобладаващият дял от пътуванията към Русия, Полша и Белгия са със служебна цел - съответно 64.3, 53.3 и 41.7%. Пътуванията с цел почивка или екскурзия към Испания са 65.0%, към Чешката република - 50.0%, и към Франция - 41.9% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни (фиг. 2). Посещенията на чужденци в България през април 2013 г. са 467.2 хил., което е с 1.2% над нивото от април 2012 година. Регистрирано е увеличение при посещенията с цел почивка и екскурзия - със 7.9%, докато служебните пътувания и посещенията с други цели намаляват съответно с 2.8 и 2.0%. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз - 58.2%, като в сравнение със същия месец на предходната година нарастват с 1.1%. По-голямо увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Германия - с 13.9%, Франция - с 13.1%, Австрия - с 12.9%, Белгия - с 12.7%, и Полша - с 11.9%. Същевременно е отчетен спад при посещенията на граждани от Чешката република - с 21.9%, Обединеното кралство - с 15.6%, и Унгария - с 13.6%. Нарастват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни"1 - с 1.6%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Русия и Сърбия - съответно с 18.4 и 8.1%. През април 2013 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 46.5%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 35.8%, и със служебна цел - 17.7%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 78.0% от посещенията на граждани от бившата югославска република Македония, 60.6% - от Сърбия, 58.6% - от Испания, 57.5% - от Обединеното кралство, и 53.3% - от Русия. Служебните пътувания са 61.2% от всички посещения на граждани от Белгия, 54.5% - от Франция, 44.9% - от Австрия, и 41.2% - от Германия, а с други цели са 68.3% от посещенията на граждани от Турция, 67.7% - от Украйна, и 59.6% - от Румъния.
Източник: Money.bg (28.05.2013)
 
60% от българите живеят в лишения 60% от българите живеят в големи материални лишения, сочи изследване на Евростат за хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС. Това ни нарежда на първо място по бедност в ЕС. В Латвия делът на хората в риск от бедност също е много висок - 49 на сто, а за Румъния достига 48%. В първата десетка на страните от ЕС, чиито граждани влизат в риск от бедност или социално изключване, са още Унгария (42%), Латвия (38%), Гърция (30%), Полша и Кипър (28%), Италия и Словакия (24%). Най-нисък риск от бедност съществува за жителите на Швейцария, Исландия, Швеция и Люксембург - по около 1%, тоест един на всеки сто жители в тези страни живее в риск от бедност или материални лишения. Средно за ЕС един на всеки шест жители (18 на сто) живее в материални лишения, като този дял през 2011 г. се увеличава с 0,5%.
Източник: Стандарт (29.05.2013)
 
Бизнесът е отчаян 3 поредни месеца Бизнес климатът в България се понижава и през месец май, с което записва трети пореден месец на влошаване, сочи анкета на Националния статистически институт сред шефовете на фирми. Явно несигурната политическа ситуация преди изборите и съставянето на стабилен кабинет са оказали негативно влияние върху бизнеса. Основна причина за по-лошата обстановка е състоянието на промишлеността и строителството. В промишлеността се влошават оценките на мениджърите за настоящото състояние на фирмите. Намаляват поръчките, което понижава очакванията за дейността на предприятията през следващите три месеца. В строителството дейността през май се подобрява, но прогнозите на предприемачите са за задържане на активността през следващите месеци. И в строителството, и в промишлеността най-сериозната пречка за бизнеса е несигурната икономическа среда, а цените се очаква да се задържат през следващите месеци. В търговията на дребно нараства оптимизмът на мениджърите за следващите месеци. В услугите шефовете на фирми виждат подобряване на настоящата ситуация, но са по-резервирани в прогнозите си за следващите месеци.
Източник: Стандарт (29.05.2013)
 
Задълбочават се негативните настроения в промишлеността и строителството Песимистичните настроения на мениджърите от промишлеността и строителния сектор засилват негативното си влияние върху общия бизнес климат, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). През май общият показател на бизнес климата се понижава с 1,1 пункта на месечна база, след като през април отбеляза спад от 0,6 пункта. Бизнес климатът в промишлеността отбелязва месечен спад от 4,4 пункта заради влошените оценки на мениджърите за настоящото състояние на предприятията. Отчетено е намаление на осигуреността на производството с поръчки, по-песимистични са и очакванията за следващите 3 месеца. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната продължават да са основните фактори, посочвани от промишлените предприемачи като пречка за развитието на бизнеса в отрасъла. Що се отнася до цените, мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите 3 месеца. Бизнес климатът в строителството отбелязва спад от 1,9 пункта през май спрямо април. Предприемачите отчитат, че строителната активност се подобрява в сравнение с предходния месец, а за следващите 3 месеца очакванията са да няма промени. Най-сериозният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, продължава да е несигурната икономическа среда. На заден план остават трудностите, свързани с финансовите проблеми, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. Бизнес климатът в търговията на дребно е нараснал с 3,4 пункта през май спрямо април. Търговците са с по-оптимистични очаквания за продажбите и поръчките към доставчиците, но остават притеснени от несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Отчита се засилване на натиска върху тях и от по-голямата конкуренция. С 1,9 пункта е нараснал индексът на бизнес климата в сектора на услугите. Мениджърите на предприятията от сектора са подобрили оценките си за сегашната ситуация, но остават предпазливи в прогнозите си за следващите 3 месеца. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене остават основните пречки за развитието на бизнеса.
Източник: Инвестор.БГ (29.05.2013)
 
Производствените цени намаляват през април Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2013 г. е с 0.9% под равнището от предходния месец. В добивната промишленост намалението е с 3.6%, а в преработващата промишленост и в енергетиката - с по 0.8%. Спрямо март най-голямо е поевтиняването на основните метали - с 3.2%. Производственитет цени на храните и напитките спадат с по 0.4%. Спрямо година по-рано производствените цени намаляват с 1.4% кат най-голям е спадът отново в добивната промишленост - с 8 на сто. В преработващата промишленост намалението е с 1.3% спрямо април 2012 г., а в енергетиката - с 0.8%. За година най-значителен е спадът отново в металургията - със 7.1%, следва хартиената индустрия - с 0.7%. Спрямо април 2012 г. статистиката отчита увеличение на цените при обработката на кожи - с 9.2%, на храни - с 6.2%, на напитки - с 5.5%, на метални изделия (без машини и оборудване) - с 5.2%. Общият индекс на цените на производител, който отчита и цените на износа, през април 2013 г. намалява с 0.8% спрямо предходния месец. Спадът в добивната промишленост е с 2.2%, в преработващата промишленост - с 0.7%, а в енергетиката - с 1.0%.
Източник: Дневник (31.05.2013)
 
Заводи свалят цените Заводите са принудени да свалят цените. С 0,9% са паднали цените на производителите за вътрешния пазар през април спрямо предходния месец, обявиха от НСИ. Спрямо същия месец на миналата година понижението на цените на едро на производителите е с 1,4%. По принцип ниската инфлация е здравословна за икономиката, тъй като цените се повишават при увеличение на търсенето и нормите на печалби на компаниите, което пък води до ръст на инвестициите. Докато падането на цените в случая говори за свито потребление и за задържане на ръста на икономиката. Падат цените спрямо предходния месец в добивната промишленост - с 3,6%, в преработващата промишленост и при производството и доставките на ток, парно и газ - по 0,8%. В преработващата промишленост падане на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 3,2%, на храни и напитки - по 0,4%.
Източник: Стандарт (31.05.2013)
 
Мерките на ЕСО имат ефект, но не са достатъчни Производството на електроенергия през април се е свило с 16.8% на месечна база, до 3 104 ГВтч, благодарение на мерките на Електроенергийния системен оператор за ограничаване на продукцията най-вече от мощностите, ползващи възобновяеми енергийни източници. Данните на НСИ показват и че доставките на ток се понижават с 16.7%, до 2 701 Гвтч. Значителната разлика между обемът на производството и доставките показва наличието на свободен капацитет в системата. Въпреки понижението спрямо март, на годишна база, т.е. спрямо април 2012 г. производството, на електроенергия се увеличава с 12.8%, а доставките нарастват с 6.5%.
Източник: Дарик радио (31.05.2013)
 
Расте производството на бензини на месечна база през април С над 50 на сто се повишава производството на безоловен бензин през април, сочат предварителните данни от прегледа на Националния статистически институт (НСИ) върху производството и доставките на енергийни продукти. Според анализите през миналия месец в страната са били произведени 157 хил. тона безоловен бензин, което е ръст от почти 54% на месечна база и от 8,3% спрямо миналия април. На месечна база се увеличава и производството на дизелово гориво – с 40,3% до 195 хил. тона. На годишна база обаче производството на дизелово гориво се свива с 5,3 на сто. През април се наблюдава още намаляване на производството на електричество (и на месечна и на годишна база). Предварителните данни сочат, че миналия месец в страната са произведени 3,1 хил. гигаватчаса, което е спад от 16,8% спрямо март и с 12,8% спрямо миналия април. Разнопосочно е движението по отношение на производството на твърди горива – на годишна база има спад от над 30 на сто, но на месечна увеличението е в рамките на 22,7% до 1,5 млн. тона. През април в страната са произведени и 24 млн. стандартни куб. метра природен газ. Измененията са в посока надолу - в рамките на 7,7% на месечна база. Доставки на енергийни продукти През април има ръст и по отношение на доставките на бензини – на месечна база доставките на дизелово гориво записват ръст от почти 65% до 178 хил. тона. Това количество е с близо ? повече спрямо април 2012 година. Предварителните данни на НСИ показват още годишно увеличение на доставките на безоловен бензин – с 23,3% до 37 хил. тона. Спрямо март обаче има намаление от малко под 10 на сто. През април в страната са доставени 234 млн. стандартни куб. метра природен газ или понижение от 28% спрямо март и ръст от 10% спрямо април 2012 година. Разнопосочно е движението и по отношение на доставките на електроенергия – на месечна база има спад от 16,7% до 2,7 гигаватчаса. Това обаче е с 6,5% повече спрямо същия месец на миналата година, сочат предварителните данни на статистиката.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2013)
 
Инфлацията в еврозоната се ускори до 1.4% през май Годишната инфлация в еврозоната се ускори до 1.4% през май спрямо 1.2% предходния месец, сочат експресните оценки на "Евростат". Най-голям принос имат храните, които този месец са поскъпнали с 3.3% спрямо същия месец на миналата година при 2.9% през април. Увеличението на цените в сектора на услугите е 1.4% при 1.1% месец по-рано. При индустриалните стоки увеличението е с 0.9% (0.8% предния месец). В енергетиката пък спадът на цените се забавя - от минус 0.4% през април на минус 0.2% през май. Окончателните данни за инфлацията в еврозоната ще станат известни в средата на месеца.
Източник: Дневник (03.06.2013)
 
Безработицата в еврозоната достигна рекордните 12.2% през април Безработицата в еврозоната се повиши с 0.1 процентни пункта през април до рекордните 12.2% - най-високата стойност от 2000 г насам. Общо 95 хил. души загубиха работните си места, с което броят на хората без препитание във валутния съюз достигна 19.375 млн. Преди година броят им беше 17.7 млн души. Седемдесет и три процента от безработните европейци живеят в страните от еврозоната. В целия ЕС безработицата остава на нивото от март - 11 на сто, с 0.7 процентни пункта над равнището й преди година, което съответства на нови 1.7 млн. безработни. Най-ниската безработица е в Австрия (4.9%), Германия (5.4%) и Люксембург (5.6%). Най-високите стойности са отчетени в Гърция (27.0% по данни за февруари), Испания (26.8%) и Португалия (17.8%). За година ситуацията на пазара на труда се е влошила най-много в Гърция, Кипър, Испания и Португалия, а най-голямо подобрение отчитат Латвия, Естония и Ирландия. Данните на "Евростат" за България сочат безработица от 12.3%, с 0.1 процентни пункта по-ниска, отколкото през март, а броят на хората без препитание е 412 хиляди. По данни на Агенцията по заетостта показателят е бил 11.6%, което съответства на 380.5 хил. регистрирани безработни. Вчера министърът на труда Хасан Адемов съобщи, че предварителните данни за май са още по-добри - 11.2%.
Източник: Дневник (03.06.2013)
 
Безработицата в България с минимален спад през април Безработицата в България през април 2013 г. е 12,3%, като съвсем леко се е понижила (с 0,1%) спрямо март месец тази година. През февруари безработицата в България е била 12,4%. Това показват данните на Европейската статистическа служба (Евростат). През април безработицата в ЕС е останала непроменена на ниво 11% спрямо предходния месец. В еврозоната безработицата за април се е повишила с 0,1%, до 12,2%, а за ЕС е 11%, като не се отчита промяна спрямо предишния месец. Нивото на безработица и в двете зони е значително по-високо спрямо април 2012 година, когато са били отчетени 11,2% за еврозоната и 10,3% за целия ЕС. През април най-висока е била безработицата в Гърция (27%, по данни от февруари), Испания (26,8%) и Португалия (17,8%), а най-ниска – в Австрия (4,9%), Германия (5,4%) и Люксембург (5,6%). Сред българските младежи безработицата е 28,9% и спада спрямо предходния месец с 0,2%, когато е била 29,1%. Средното ниво на младежката безработица в ЕС през април е 23,5%, а в еврозоната - 24,4%. В сравнение със същия период на миналата година безработицата се е увеличила в 18 страни и е намаляла в 9.
Източник: econ.bg (03.06.2013)
 
Къде живеят европейците? Общо 41.5% от населението на ЕС живее в апартаменти, сочи статистиката на Евростат. Близо една трета, или 34.4% от хората в Евросъюза живеят в самостоятелни къщи, а 23.3% в къщи близнаци според данните. С най-голямо население, което живее в апартаменти, е Латвия (65.3%), следвана от Испания (64.9 %) и Естония (64.5 %). Най-много жители обитават еднофамилни къщи в Словения (66.8 %), Унгария (64.7 %) и Румъния (60.8 %). Над една четвърт (27.6%) от жителите на ЕС живеят в собствени жилища, купени с ипотечен заем, а 43.1% живеят в собствени жилища без ипотека. Процентът на живеещите в собствени жилища в ЕС е общо 70.7%. Около 18.1% от жителите на ЕС живеят в апартаменти под наем с пазарни цени, докато останалите 11.2% обитават апартамент с намалени цени или предоставени им безплатно. Най-голям е процентът на живеещите в собствено жилище в северната ни съседка Румъния – 96.6% от населението, като за сравнение в Германия процентът е 53.4%. В Швейцария броят на хората, живеещи под наем, е превишаващ този на живеещите в собствено жилище. В Швеция, Холандия и Дания повече от половината от хората живеят в собствени жилища с ипотеки, като най-голям е този процент в Швеция (65.9 %). Едва 11.5% от населението в ЕС е живяло в домакинства, където разходите за жилищата са били над 40% от разполагаемия дълг. Гърция, Дания и Великобритания са били с най-голям брой живеещи в тази група, където процентът е превишавал 14. Най-ниско подобно съотношение е регистрирано в Кипър (2.7 %) и Малта (2.8 %). България е страната с втори най-голям процент на „пренаселени жилища“, определяни въз основа на критерии, като големина на жилището, брой стаи, членове на семейството, които ги обитават и тяхната възраст. У нас 47.4% са „пренаселени“, като по този показател ни изпреварва единствено Румъния с 54.2%. За сравнение средният процент на пренаселеност в ЕС е едва 16.9. Общо 19.9% от населението на ЕС живее в жилища с високи нива на шум, предизвикващи безпокойство. Най-висок е процентът на оплакванията в Малта, където този проблем е бил докладван от над 30% от домакинствата, следва Румъния с 28%. У нас този проблем не е чак толкова голям-12.2%, което ни поставя близо до дъното на негативната класация. Престъпността е проблем за 14.2% от населението на ЕС, като най-голям проблем е тя за страната ни (27.2%), следвана от Великобритания с (20.7 %) и Гърция (20.1%).
Източник: profit.bg (03.06.2013)
 
Износът на Български стоки в посока Русия през 2012 г. е бил на стойност 562 млн. евро. Данните на европейската статистическа служба Евростат показват, че вносът от там е на стойност 5. 3 млрд. евро - близо 10 пъти по-малко. Отрицателният търговски баланс достига 4. 738 млрд. евро. Обявените днес цифри показват, че стокообменът между Русия и Европейския съюз (ЕС) е рекорден през 2012 г. Русия е изнесла към 27-те членки на ЕС продукция на стойност 123 млрд. евро, а вносът е за 213 млрд. евро. Най-голямата държава в света се явява третият най-важен търговски партньор за ЕС, след САЩ и Китай. (http://economic.bg)
Източник: Други (04.06.2013)
 
През май поскъпването на хранителните продукти забавят своя ръст, регистриран в първите месеци на годината, показва статистиката на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ). Спрямо миналата година обаче основни храни са значително по-скъпи. Запазва се тенденцията, започнала от есента на миналата година, за ръст на цената на месото и млечните продукти. През май повишението на цената на месото е съответно от 18% за свинското от 11% за пилешкото месо на годишна база. Свинското месо поскъпва и спрямо април – повишението обаче е в рамките на 2%. За пилешкото месо на месечна база е регистриран минимален спад от 0,2 на сто. На годишна база, в рамките на 10-12% поскъпват маслото, сиренето и брашното. Най-значим обаче е ръстът на цената на зелените салати, които са с 44% по-скъпи отколкото преди година. Цената на пресните картофи се повишава с 40 на сто до 1,46 лева за килограм на едро. Понижение на годишна база отбелязват цените на едва шест продукта, наблюдавани в статистиката на комисията. Най-значимо е то при цената на оранжерийните домати. На едро продуктът се търгува за 2,14 лева за килограм, което е с 24,1% по-евтино спрямо май 2012 година и с почти 20% спрямо април 2013 година. С 10% по-ниска е цената на яйцата, а с почти 5% по-евтин е фасулът, отчитат още от ДКСБТ. На месечна база статистиката отбелязва спад на цените на повечето наблюдавани хранителни продукти. Най-явно е то по отношение на плодовете и зеленчуците. Единственото изключение са ябълките, чиято цена за месец е скочила с почти 20 на сто. На едро търговията се извършва при 1,34 лева за килограм.
Източник: Класа (04.06.2013)
 
576 000 000 лева погълна безработицата Над половин милиард лева е изхарчила държавата за субсидиране на работни места и курсове за обучение на безработни и заети от началото на 2010 г. до края на април 2013 г. Ефектът - от януари 2010 г. до април 2013 г. безработните са се увеличили със 115 400 души! Броят им е стигнал 456 400 души, което е довело до скок на безработицата от 10,2% до 13,8% от икономически активното население, по данни на Националния статистически институт. И не само това - по данни на Евростат м. г. страната ни беше в челната тройка по темпа, с който хората без работа се увеличават. Точната сума, похарчена за мерки на пазара на труда, е 576,7 млн. лв., а всяка следваща година изразходваните средства са се увеличавали двойно, показва справка на Агенцията по заетостта, подготвена за “Труд”. До края на 2013-та числото вероятно ще набъбне до близо милиард лева, тъй като само т.г. за съживяване на пазара на труда са предвидени 450 млн. лв. От изразходваните досега пари около 380,7 млн. лв. са от Европейския съюз. Останалите 196 млн. лв. са дошли от бюджета на министерството на труда, т.е. от джоба на всички български данъкоплатци. Парите са получени основно от общини и частни фирми за заплати на безработните, наети по програмите, както и за обучителни организации за проведените курсове. За последните 3 години и 4 месеца 243 500 безработни са били наети по програми за временна работа. Други 103 000 са започнали обучения, за да подобрят знанията и уменията си. На курсове за повишаване на квалификацията или за придобиване на нова професия са се записали и 183 хил. работещи. Излиза, че държавата е инвестирала средно по 1072 лв. във всеки, минал през програмите за заетост и обучение. Само че за същия период заетите в страната са намалели със 156 000 души - до 2,855 млн., показват данните на статистиката. Паралелно с това все повече фирми се оплакват, че не могат да намерят достатъчно квалифицирани кадри за свободните си позиции. Картината ясно показва, че освен съживяването на икономиката, възстановяването на пазара на труда минава през задължително повишаване на ефективността на програмите за обучение и заетост, както и през решаването на хроничния проблем с нарушената връзка между образование и бизнес. От Агенцията по заетостта коментираха пред “Труд”, че финансираните от държавата програми “създават сравнително устойчива заетост”, защото по част от тях работодателите са задължени да не освобождават безработните за определено време, след като държавата спре да плаща субсидии за техните заплати и осигуровки. Досега обаче не е правено проучване за цялостния ефект от програмите за заетост. Конкретни данни са съобщавани само за стажантските програми за младежи (до 29 г.), според които 50% остават на работа за постоянно. От Агенцията по заетостта посочиха, че изследване на цялостната политика по заетостта ще се направи през тази година. “От началото на т.г. до края на април работа са започнали 36 933 безработни. Ако не бе субсидирана тяхната заетост, равнището на безработица щеше да бъде с 1,1 процентни пункта по-високо”, коментираха експертите. Според тях курсовете за обучение също се отразяват положително, защото повишават шансовете за намиране на работа.
Източник: Труд (04.06.2013)
 
Българите живеят в собствени, но пренаселени жилища В България близо 96 на сто от населението живее в собствен дом, но въпреки това половината жилища са пренаселени, сочат последни данни на Евростат за типа статут на жилището и владеенето му в рамките на ЕС-27, цитирани от БТА. Едва 4 на сто от българите живеят под наем. Обитателите на апартаменти и еднофамилни къщи в страната са разпределени почти по равно. В България при население от около 7.2 млн. души има над 5.3 милиона жилища. Около 3,9 милиона от жилищата са в градовете и около 1.4 милиона броя - в селата. Пак по данни на националната статистика - в градовете у нас живеят около 5.3 млн. българи, а в селата - близо 1.9 милиона. Застроената полезна жилищна площ в градовете е около 190 млн. квадратни метра, а в селата - около 94 милиона кв. метра. По данни на европейската статистика около 41% от жителите на ЕС живеят в апартаменти, малко над една трета (34 на сто) - в еднофамилни къщи, а около 23 на сто - в къщи-близнаци. Делът на хората в ЕС, които живеят в апартаменти е най-голям в Латвия - над 65 на сто, Испания - около 65 на сто и Естония - 64 на сто. Най-малко европейци живеят в апартаменти в Норвегия - близо 5 на сто, Великобритания, Белгия и Холандия - около 10 на сто. Съответно в тези четири страни е регистриран и най-висок дял от хора, които живеят в еднофамилни къщи - между 60 и 70 на сто. Висок дял на хората, които живеят в еднофамилни къщи е регистриран и в Словения - 66 на сто, Унгария - 64 на сто, Румъния - 60 на сто, Дания - 59 на сто. Най-висок дял на хората, които обитават собствени жилища е регистриран в Румъния - близо 97 на сто. Следват България - 96 на сто, Литва и Словакия - по 95 на сто, Латвия, Словения и Полша - по около 90 на сто. В Швейцария около 5 на сто от хората живеят в собствен дом, а близо 60 процента са наематели. Много нисък процент на хората, които имат собствен дом е регистриран още в Холандия, Исландия, Швеция и Дания - между 8 и 10 на сто. Всеки пети жител на ЕС живее с много нисък наем или безплатно, сочат данните на Евростат. В някои страни като Германия, Дания, Холандия, Швеция, Люксембург и Австрия повече от една четвърт от населението живее в жилища под наем на пазарни цени, като в Швейцария този процент надхвърля 51 на сто. Като основен елемент от качеството на жилищните условия е наличие на достатъчно пространство в жилището и по този показател най-добре се живее в Холандия - 1,7 на сто, и Белгия - 2,2 на сто, отчита анализът. В ЕС-27 средният показател на пренаселеност е около 17 на сто. Въпреки високия процент собствени апартаменти - най-пренаселени са жилищата в страни като Румъния - 54 на сто, България, Полша, и Унгария - 47 на сто. Висок процент на пренаселеност се отчита предимно в страните, които са изложени на риск от бедност, коментират европейските статистици.
Източник: Дневник (04.06.2013)
 
Има ли средна класа в България Класическата дефиниция за средна класа е хора с доходи около средните, добро образование и активна социална позиция. Опитите да се измери колко са представителите на тази част от обществото са много, защото тя е важна за икономиката на всяка държава. "Хората по средата" осигуряват стабилност (от гледна точка на потребление) и имат активна гражданска позиция, което е ключово за правилното функциониране на демокрацията. Най-новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) с автор Стоян Панчев показва, че от гледна точка на доходи в България почти половината от населението на страната е по средата. Анализът проследява и динамика в изменението на този показател за периода между 2005 и 2010 г. Около 3.5 млн. българи са живели в домакинства със средни доходи през 2010 г. Това са почти 47% от всички хора в страната, показва проучването. За да може едно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.). През 2010 г. "хората в средата" (изчислението е за един еквивалентен човек) в България са получавали 2901 евро годишно по данни на Евростат. Преди пет години този показател е бил 1383 евро, т.е. за периода е нараснал над два пъти. Тази група е забогатяла по време на икономическия бум 2007 - 2008 г. Когато финансовата криза стига до България обаче, тя запазва по-голямата част от доходите си в следващите две години. Все пак броят на хората със средни доходи за петгодишния период на изследването се е свил с 200 хил. души. Всъщност по време на икономическия бум част от хората дори са прекрачили горната граница и са попаднали в групата с по-високи доходи. Тя е нараснала с 2%, се посочва в изследването. През 2010 г. 9.7% от всички българи са с били със сравнително високи доходи, а тези с ниски доходи са били 43.4%. В крайна сметка според проучването на ИПИ се оказва, че липсва не средна класа, а по-скоро хора с високи доходи. Изследването не обхваща собствеността на домакинствата, защото липсва официална статистика за тези данни и поради това е на база единствено данни за доходите. Най-вероятно то не обхваща и сивата част от икономиката, така че е много вероятно една част от ръста на доходите да не е реална, а да се дължи на тяхното изсветляване.
Източник: Капитал (05.06.2013)
 
43,4% от българите са с ниски доходи Хората, живеещи в домакинства със средни доходи, са 46,9 процента от цялото население, тези с ниски доходи са 43,4 на сто, а тези с високи доходи - 9,7 процента, сочат данните от изследване на Института за пазарна икономика /ИПИ/, което проследява развитието на средната по доходи класа от 2005 г. до 2010 г. Проучването показва, че около 3,5 милиона българи живеят в домакинства със средни доходи към 2010 г. Броят на хората, които могат да се считат за средна класа, е намалял с около 200 000 души в периода от 2005 до 2010 г. Според данните от изследването на ИПИ средната по доходи класа в България забогатява по време на икономическия бум и не губи голяма част от доходите си в първите две години от кризата (2009-2010 г.). За да може едно примерно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, то неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.), показват още данните от проучването. Броят на хората, живеещи в домакинства с високи доходи, се увеличава за периода на изследване (2005 г. - 2010г.) с около 2 на сто за сметка на средната по доходи класа, посочват от ИПИ. Освен изнасянето на конкретни резултати, изследването дискутира и политическата роля на средната класа. Аргументирана е необходимост от наличие на независима група от хора, които да защитават либералната демокрация, без да целят облагодетелстване чрез политическия процес. Разгледани са и случаите, в които средната класа може да влияе негативно на демократичния процес, а именно – когато благосъстоянието на нейните членове зависи от преразпределението на публични ресурси.
Източник: Дарик радио (05.06.2013)
 
Бедни собственици на малки, претъпкани жилища Голяма част от българите са бедни, живеят в претъпкани и прекалено малки, но собствени жилища и не плащат ипотеки. Близо 90% от домакинствата в България живеят в собствени жилища, като делът на ипотекираните имоти е под 1%, показват данните на Евростат, за жилищните условя в Европа към края на 2011 г. По-висок дял на собствените домове имат Словакия, Хърватска, Унгария, Литва. В това отношение на първо място в Европейския съюз е Румъния, с 96.6% дял на собствените жилища. На последно място по този показател е Германия с дял от 53.4%. Германия и Швейцария са на първите места в Европа по дял на наемателите, които плащат по пазарни цени. Като в Швейцария делът на хората, които живеят под наем е 51.4%, при средно под 20% в Европейския съюз. В България този дял малко над 10%, но по-голямата част от наемателите не плащат по пазарни цени, а по договорка или с отстъпки. Към края на 2011 г. 11.5% от домакинствата в Европейския съюз са отделяли повече от 40% от разполагаемия си доход за разходи, свързани с домовете, в които живеят.
Източник: Стандарт (05.06.2013)
 
През първото тримесечие на 2013 година Брутния вътрешен продукт на един зает се увеличава с 0.7% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това са предвавителни данни на Националния статистически институт. По предварителни данни през първото тримесечие на 2013 г. заетите лица в икономиката са 3 188.5 хиляди. Общият брой отработени часове е 1 303.3 милиона. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2012 и 2013 г. показва увеличение на относителния дял на заетите в сектора на услугите. По предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор - 5 731.1 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 13.5 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 173.6 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 9.7 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор- 1 152.3 лв. БДС на един зает и 3.7 лв. за един отработен човекочас. Освен това според НСИ през първото тримесечие на 2013 г. БВП възлиза на 16 577 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 8 476 млн., като на човек от населението се падат 1 164 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 0.4% на БВП през първото тримесечие на 2013г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2012 година. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2013 г. възлиза на 16 577 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 277 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1. 482 119 лв. за щатски долар БВП възлиза на 11185 млн. долара и съответно на 1 536 долара на човек от населението.
Източник: 24 часа (06.06.2013)
 
Незабележим ръст на българската икономика Брутният вътрешен продукт продължава да расте с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година и с 0.4% на годишна база. Това показват публикуваните в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ), ревизирани. Те напълно съвпадат с обявените преди 20 дни експресни данни, но са важни, тъй като потвърждават, че България успява да избегне повторна рецесия. За съживяване обаче не може да се говори. В същото време рецесията в еврозоната продължава шесто тримесечие, без изгледи това да бъде променено и през текущото. За целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт (БВП) се понижава на годишна база с 0.7%, а на месечна - с 0.1 на сто. Брутният вътрешен продукт се приема като обобщаваща оценка за състоянието на икономиката и отразява състоянието на частния сектор, инвестиции, заетост и безработица, доходи и потребление. Данните показват, че отраслите на икономика са създали брутна добавена стойност от 14.1 млрд. лв. през първото тримесечие на 2013 г., като се увеличава относителният дял на аграрния сектор с 0.9 процентни пункта и достига 4.5%, докато на индустриалния сектор намалява с 0.4% до 32.0%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, също намалява и достига до ниво от 63.5%. За слабо начало на годината сигнал дадоха и отчетите на доста от публичните компании за първото тримесечие, публикувани в края на април. Тогава представители на бизнеса заявиха, че политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. "Противно на натрупваното усещане за някаква новослучила се криза, за мен краят на миналата година и началото на тази бяха по-скоро добри в икономическо отношение . Първо видяхме, че спря да спада броят на заетите, а той спадаше четири години, и, второ, виждаме ръст на инвестициите", заяви обаче Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Вероятно обаче през пролетта все пак е имало известно свиване и на потреблението, и на някои инвестиционни проекти заради политическата несигурност", добави той. Растежът на брутния вътрешен продукт, който НСИ отчита, не може да бъде усетен от домакинствата, а признаците че потреблението остава свито, са все по-ясни. В същото време промишленият сектор все още е движен от конюнктурата на международните пазари, а строителният все по-отчетливо зависи от държавната активност, а не от частните инвестиции. Износът си остава главен фактор за растежа, като той расте с 10.8% на годишна база. Донякъде това увеличение може да се обясни и със слабите резултати през същия период на миналата година, когато тежките зимни условия на практика блокираха транспортните връзки и износът на българските фирми беше възпрепятстван. Спрямо предходното тримесечие обаче повишението е 3.1%, докато при вноса на стоки покачването е 4.1 на сто. Крайното потребление, на което се възлагат надежди да е двигател на възстановяването, се свива, макар и малко - с 0.3% на тримесечна база и с 0.4% на годишна. Свитото потребление означава, че домакинствата все още изпитват несигурност за работните си места и своите доходи, поради което отлагат покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Прогнозите на българските макроикономисти, че още през първото тримесечие ще има силни данни, пък било то и само заради ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно, не се сбъднаха. И сега много икономисти вече дори очакват че ръстът от 1% - колкото е ревизираната надолу прогноза на правителството, за цялата година най-вероятно няма да бъде постигнат. Затова, разбира се, допринесе и вътрешнополитическата нестабилност и протестите от февруари, но истината, е че рецесията в еврозоната и свиването на потреблението там са много по-важен фактор за българската икономика. "Няма как през следващите две или три тримесечия да имаме много висок растеж, дори в оптимистичен сценарий, но това, което ще трябва да следим, не е БВП, а пазарът на труда и инвестициите, които много пряко ще отразяват и политиката на новото правителство", каза още Богданов.
Източник: Капитал (06.06.2013)
 
Ръстът на производителността на труда забавя ход Работещите са нараснали с почти 57 хил. души през първото тримесечие на годината спрямо последните три три месеца на миналата. На годишна база също има увеличение на заетите, макар и много по-скромно - с малко над 2 хил. души. Все пак новината е добра, защото се случва за първи път от 3 години насам, а и досега броят на заетите намаляваше с трицифрени числа. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за производителността, заетите и отработеното време, изчислени по европейската методология. Те затвърждават данните, които националната статистика оповести в средата на миналия месец. Според икономисти увеличението на хората с работа вероятно означава, че заетостта вече е ударила дъното и оттук нататък може да се очаква раздвижване на пазара на труда. Предстои обаче да видим дали тенденцията ще се запази през следващите тримесечия. Увеличението на работните места обаче е приземило ръста на производителността от последните няколко години обратно до нива близки до нулата. През първото тримесечие на годината показателят е нараснал с едва 0.7%. Причината: когато фирмите започнаха да оптимизират персонала си през 2010 г. и 2011 г., те продължиха да произвеждат същия обем продукция, но с по-малко персонал. Така чисто механично ефективността на труда (измерена като произведен БВП от един зает) растеше с по 5-6%. Тази тенденция продължи и през 2012 г. (виж. графиката). По думите на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика през 2011 и 2012 г. спадът на заетостта е бил придружен и от оптимизация на производството. Сега данните показват, че спира чисто статистическият ефект на намаляването на заетите, допълва икономистът. Реално увеличение на производителността на труда обаче може да дойде от инвестиции (в човешки и производствен капитал), казва Стайков. Данните на НСИ показват, че ефективността на труда през първото тримесечие е била най-висока в индустрията. Там един зает е произвеждал средно 5731 лв. от брутната добавена стойност. В сектора на услугите стойността на показателя е 4174 лв., а е най-ниска в селското стопанство - 1152 лв. В услугите дори има спад на производителността – с 2.4% на годишна база, докато в промишлеността и аграрния сектор показателят се е увеличил съответно с 5.3% и 7.5%. В началото на годината безработицата достигна десетгодишен рекорд от 13.8%. В съчетание с леко растящата заетост това означава, че част от обезсърчените безработни са се върнали на пазара на труда и активно търсят работа. Тази хипотеза се потвърждава и от данните за броя обезкуражени лица, които националната статистика вече публикува. На годишна база те са намалели с 10.6 хил. души и достигат 236.7 хил. Икономическата активност също расте – с 1.6 пункта до 67% за хората между 15 и 64 години. Данните обаче отразяват и негативната тенденция на все по-застаряващо население. Хората в работоспособна възраст намаляват и затова е логично делът на активните на пазара на труда от тях да нараства чисто статистически. Въпреки че пазарът на труда обикновено реагира последен на положително развитие на икономиката, а засега тя не показва особени сигнали за раздвижване, показателят за заетост този път по-скоро изпреварва събитията. Все пак предстои да видим дали ръстът ще се запази и през следващите тримесечия. През тази година обаче най-вероятно ще има реално увеличение на заетостта, смята Калоян Стайков.
Източник: Капитал (06.06.2013)
 
БВП на страната стигна 16,58 млрд. лв. През първото тримесечие на 2013 г. БВП на страната възлиза на 16,58 млрд. лв. (8,48 млрд. евро) по текущи цени. Това означава, че на човек от населението се падат по 2277 лв., съобщиха вчера от Националния статистически институт (НСИ). БВП на България нараства с 0,4% спрямо първото тримесечие на миналата година. В сравнение с периода от октомври до декември на 2012 г. увеличението е с 0,1 на сто, отчитат още от националната статистика. Създадената от икономическите отрасли брутна добавена стойност възлиза на 14,1 млрд. лв. през първото тримесечие на годината. Данните показват още, че относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се увеличава с 0,9 процентни пункта до 4,5 на сто за година. Делът на индустрията обаче се свива с 0,4 процентни пункта до 32%. Такава е тенденцията и в сектора на услугите. Относителният дял на добавената стойност, формирана от тази сфера, намалява от 64 на сто до 63,5% за година. Инвестициите формират 18,2 на сто от БВП. Вносът и износът на стоки и услуги нарастват съответно с 5,6% и 10,8 на сто спрямо същия период на миналата година.
Източник: Монитор (06.06.2013)
 
Продажбите на дребно нагоре с 3,1% Продажбите на дребно в България са нараснали с 3,1% през април спрямо същия период на миналата година, показват данни на Евростат. За Европейския съюз обаче този показател отчита спад от 0,6%. Продажбите на дребно у нас отчитат ръст от 0,8% на месечна база, а за ЕС има спад от 0,7 на сто. Данните показват още, че в еврозоната спадът през април е бил с 0,5 на сто спрямо предходния месец. На годишна база продажбите на дребно са се свили с 1,1%. Най-голям месечен спад на продажбите на дребно има във Финландия. Там този показател отчита намаление от 3,6 на сто. След това се нареждат Латвия и Великобритания с понижение от 2%. Най-голямо увеличение има в Унгария – с 5,2%. В Румъния продажбите на дребно нарастват с 1,9 на сто, а в Малта – с 1,6%. На годишна база този показател се свива най-много в Испания. Там намалението достига 6,5%. В Словения то е 4,9 на сто, а в Малта – 4,3%. Най-голям ръст с 6,2% на продажбите на дребно се отчита в Латвия. В Литва и Унгария то е 3,3 на сто.
Източник: Монитор (06.06.2013)
 
Икономиката пълзи по-бавно Икономиката продължава да пълзи по дъното. Ръстът на БВП през първото тримесечие се забавя до 0,4% спрямо същия период на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Така се запазва тенденцията от последните две години и половина за постоянен спад на ръста на БВП. През последните пет тримесечният ръст на икономиката на годишна база е съответно 1,2%, 0,8%, 0,7%, 0,6% и 0,4%. Спрямо предходното тримесечие БВП отчита ръст от 0,1% за четвърти пореден път. За това допринесе и политическата криза през първите месеци на годината, която допълнително доведе до ограничаване на покупките от страна на гражданите и фирмите. Резултатите на страната ни обаче не са толкова лоши на фона на случващото се в цяла Европа, закъдето е близо половината от износа на България. ЕС официално е в рецесия. Ръст на икономиката на годишна база за първото тримесечие досега са обявили само девет страни от ЕС.
Източник: Стандарт (06.06.2013)
 
Изработваме по 12,7 лв. на час За един час работа българите създават средно 12,7 лв. от БВП на страната, сочат данните на НИС. През първото тримесечие на 2013 г. производителността на труда е най-висока в индустрията, където за един час работа се създават 13,5 лв. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно по 9,7 лв. на час. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - по 3,7 лв. за всеки час работа. През първото тримесечие на 2013 г. БВП на един зает нараства с 0,7% спрямо същия период на миналата година. Явно хората работят все по-ефективно. Заетите лица в икономиката са 3,188 млн. души. Те са работили общо 1,3 млрд. часа през първото тримесечие.
Източник: Стандарт (06.06.2013)
 
Продажбите в търговията на дребно растат през април Търговията на дребно показва съживяване за първи път през април след спад от поне 5 поредни месеца. Оборотите на търговците отбелязват годишен ръст от 3.1%. Увеличението спрямо март пък е с под 1%, като на месечна база има ръст във всички стокови групи. При свито потребление и увеличаващи се спестявания данните са по-скоро неочаквани и следващите месеци ще покажат дали тенденцията ще се запази. Промишленото производство пък се свива за втори пореден месец (на годишна база), докато строителството расте през април. Това показват данните на Националния статистически институт за продажбите в промишлеността, строителството и търговията. Данните за БВП, които излязоха миналата седмица, отново не показаха съществено раздвижване на вътрешното потребление. Индивидуалното потребление се е свило с 1% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2012 г. Прогнозата, която БНБ направи в своя "Икономически преглед", също е за продължаващо увеличаване на депозитите и спестовност на домакинствата. Така ръстът в търговията на дребно може и да се окаже еднократно подобрение в данните. От друга страна, при кредитите за домакинства се отчита запазване на тенденцията на прираст в търсенето на потребителски кредити. Това обикновено предполага покупки на дълготрайни стоки например. Ако слезем ниво по-надолу, данните показват, че при продажбите на хранителни стоки няма никаква промяна спрямо година по-рано, търговията с техника върви надолу (спад от над 3%), докато някои браншове отбелязват значителен ръст. Сред тях е търговията с текстил, облекло и обувки (ръст от почти 18%), а също и търговията с автомобилни горива (над 11%). Негативните тенденции при потребителското потребление, изглежда, вече са се предали нагоре по веригата, защото производството на хранителни продукти и напитки отбелязва спад. При храните вече трети пореден месец се затвърждава негативната тенденция, като през април намалението е с 4.4%. Спадът все пак е по-скромен в сравнение с февруари и март, когато според данните на националната статистика производителите са свили продукцията си с над 10%. Значителен ръст обаче има вече втори пореден месец при производителите на тютюн (с почти 33% през април). В леката промишленост (текстил, облекло и обувки) тенденцията е положителна, както и при търговията с тези стоки. Ръстовете са между 8 и 12%. При производителите на автомобили вече четвърти пореден месец от началото на годината се забелязват рекордни ръстове между 20 и 30%. Раздвижването в сектора се потвърждава и от тенденциите за наемане на служители в него. Според специалисти по човешки ресурси в сектора се наблюдава раздвижване и там се търсят хора, особено за производство на автомобилни компоненти. Общият спад в промишленото производство през април спрямо същия месец година по-рано пък е с 1.3%. Най-зле се представя добивната промишленост според данните на НСИ. Там вече втори пореден месец производството се свива с двуцифрено число (13.2% през април), като спадът се дължи основно на добива на въглища. Производството на превозни средства (без автомобили) също отбелязва сериозно намаляване на продукцията - малко под една трета през април и с почти 46% през март. Строителният сектор отбелязва ръст на продукцията през април с малко над 4% както на месечна, така и на годишна база. Най-голям принос за увеличението на месечна база има гражданското строителство, което расте със 7.8%, а на годишна - сградното. Там ръстът е с 6.5%, сочат данните на националната статистика.
Източник: Капитал (10.06.2013)
 
Пролетно съживяване отчита строителството Строителството се съживява през април. Статистическите данни сочат, че промишлената продукция в сектора се е увеличила с 4.2% спрямо март и с 4.1% спрямо април 2012 г. Сезонно изгладените данни сочат, че спрямо март продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава със 7.8%, а строителството на сгради - с 1.8%. Календарно изгладените данни показват, че спрямо април 2012 г. в по-голяма степен се е увеличило строителството на сгради - с 6.5%. При инфраструктурните обекти увеличението е едва с 0.7%.
Източник: Дневник (10.06.2013)
 
Оборотите на магазините нарастват през април Оборотите в търговията на дребно се увеличават с 0.8% прем април спрямо март и с 3.1% спрямо април 2012 г., сочат предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходния месец по-добре са вървели продажбите във всички икономически групи, но най-голямо увеличение е регистрирано в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 14.2%, а най-малко - в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%. Спрямо същия месец на миналата година най-много нараства търговията на дребно с разнообразни стоки - с 22.3%, с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 17.7%, с автомобилни горива и смазочни материали - с 11.2%. Спад е регистриран в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.1%.
Източник: Дневник (10.06.2013)
 
Тютюневата индустрия е с най-голям ръст на производството през април Производството на тютюневи изделия през април е нараснало с близо 33 на сто спрямо същия месец на миналата година. Секторът е с най-голям растеж на годишна база, се вижда от данните за индекса на промишленото производство през април, обявени днес от Националния статистически институт (НСИ). Сравнението произведеното от тютюневата индустрия през март също сочи увеличение - с 3.7%. При производството на храни и напитки статистиката отчита увеличение спрямо март съответно с 5.5% и 2.2%, но спад спрямо април миналата година - с 4.4% и 1 на сто. Фармацевтичната индустрия преодолява спада от предишните месеци и през април отчита положително развитие от 4.1% за месеца и 14.3% за годината. Предварителните данни на НСИ сочат, че индексът на промишленото производство през април е с 1.1% по-висок, отколкото през март, но спрямо 12 месеца по-рано е с 1.3% по-нисък. На месечна база намаление от 6.8 на сто има в енергетиката, докато в преработващата и добивната промишленост е отчетено увеличение съответно с 2.9% и 0.6%. Спрямо година по-рано увеличение на производството има само в преработващата промишленост - с 1.6%. Енергетиката отново е със спад - с 2.6%, а в добивната той е още по-голям - с 13.2%. Сравнението с март сочи, че най-голямо увеличение има в производството на превозни средства, без автомобили - с 18.9%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 15.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 14.1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 9.8%, производството на облекло - с 8.1%, производството на мебели - с 5.6%. Най-голям е спадът в добива на метални руди - с 10.7% и производството на метални изделия - 4.1% Спрямо април 2012 г. производството на тютюневи изделия е с ръст от 32.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 27.1%, производството на мебели - с 18.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 14.3%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 11.9%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 10.4%. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 28.9%, при производството на основни метали - с 15.2%, и при производството на електрически съоръжения - с 5.5%.
Източник: Дневник (10.06.2013)
 
Промишленото производство се раздвижи през април Индексът на промишленото производство нараства с 1,1% през април в сравнение с март 2013 година. Това сочат предварителните сезонно изгладени данни на НСИ. През април 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 1,3% спрямо съответния месец на 2012 година. През март промишленото производство намаля с 2,3% в сравнение с февруари. На годишна база пък беше отчетен спад от 3,6%. През април 2013 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличение в преработващата промишленост - с 2,9%, и в добивната промишленост - с 0,6%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление от 6,8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 18,9%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 15,1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 14,1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 9,8%, производството на облекло - с 8,1%, производството на мебели - с 5,6%. Спад е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 4,1%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 13,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,6%, докато в преработващата промишленост е регистриран ръст от 1,6%. По-значително увеличение спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 32,9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 27,1%, производството на мебели - с 18,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 14,3%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 11,9%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 10,4%. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 28,9%, при производството на основни метали - с 15,2%, и при производството на електрически съоръжения - с 5,5%
Източник: econ.bg (10.06.2013)
 
На близо 50 хил. безработни е осигурена заетост тази година От общо 99 537 604 лв. бюджетни средства към края на май са договорени 85 385 456 лв., или 85,8 на сто. Осигурена е заетост на 44 752 безработни по програми и мерки за насърчаване на заетостта. С останалия финансов ресурс в размер на 14 млн. лв. от септември е разчетено да се включат в субсидирана заетост до края на годината около 11 хил. безработни, посочи Адемов, предаде БТА. Това заяви в минутите за парламентарен контрол министърът на труда и социалната политика в отговор на въпроса на народния представител Мая Манолов какви мерки са предприети за преодоляване на безработицата. Правителството ще преразпредели средства от резерва за активна политика в размер на 1 млн. лева от програми, където са реализирани икономии към програми, към които има по-голям интерес от страна на работодатели и безработни. В тези програми биха могли да се включат 1000 безработни
Източник: econ.bg (10.06.2013)
 
Стимулират младежката заетост в ЕС с 6 млрд. евро в периода 2014-2020 6 милиарда евро ще бъдат разпределени през следващия програмен период за стимулиране на младежката заетост в държавите-членки на Европейския съюз, включително и за България, съобщи във Велико Търново евродепутатът от групата на ЕНП/ГЕРБ Моника Панайотова. Финансирането, наречено "Гаранция за младежта", е предназначено за региони, в които младежка безработица е над 25 на сто, но в момента се водят преговори този праг да се намали до 20% и така средствата да обхванат повече хора, посочи Панайотова. Програмите за насърчаване на заетостта са насочени към млади хора до 25 години, но в Европарламента ще се водят дискусии и за увеличаване на възрастовата граница до 30 години, тъй като тези хора са засегнати най-много от кризата, обясни евродепутатът. Моника Панайотова уточни, че младежката безработица в България е 28 процента при средни нива за Европейски съюз от 23 на сто. Комисията по заетост в Европейския парламент изготвя доклад за младежката безработица с препоръки и предложения към повечето държави членки, каза още Панайотова. Необходимо е да се създадат възможности за по-гъвкава заетост на младежите и въвеждане на почасова заетост при младите майки и студентите, които съчетават работа и учене. В образователните програми трябва да залегне повече предприемачески дух и да се акцентира на ключовата връзка между образование и бизнес. Голяма част от оперативните програми създадоха временна заетост при младежите, като трябва да се търсят начини за тяхното продължаване, смята евродепутатът. Моника Панайотова и нейният колега от Европейския парламент Димитър Стоянов гостуват във Велико Търново в рамките на инициативата „Дни на Европейския парламент", организирана от Информационното бюро на институцията за България. Темата на дискусиите е „Регионално развитие и заетост в ЕС - перспективи за България след 2014 г.".
Източник: Дарик радио (10.06.2013)
 
Орешарски: НЕК е близо до технически фалит Емоциите никога не са били добър съветник, емоционалните решения като правило са неустойчиви, а често и грешни, заяви премиерът Пламен Орешарски в предаването „Панорама” по БНТ, за да обясни прословутото си хладнокръвие. За пореден път Орешарски подчерта, че страната сега се намира в една от най-тежките ситуации от началото на прехода, като принос за това има и неблагоприятната среда отвън, но и отвътре. Като пример премиерът посочи недоброто състояние на големите компании, затрудненията на малкия и среден бизнес, обедняването, което според Евростат е на второ място в Европа след Гърция, но припомни, че там има огромни дългови проблеми и дефицити. Раждаемостта е най-ниската от последтите 100 години, каза още Орешарски. Според него ситуацията не е никак добра, но по- важното е да се определят слабостите. Защо аз да казвам каква е вината на предишните управляващи, сега е важно да видим къде сме сбъркали и какво ще правим оттук нататък, коментира премиерът. Състоянието на икономиката е лошо, признава той. Например НЕК в момента е в колапс, липсват му няколко милиарда, близко е до технически фалит. За да можем да предприемем стъпки, трябва да видим къде са дупките и къде сме стъпили в началото, например дупките в енергетиката – цялата енергетика е в колапс, посочи министър-председателят. Ние имаме едни от най-ниските данъци, но и едни от най-ниските заплати. Няма ги инвеститорите и местните и чуждите, това е притеснителното. Иска ми се да сме държава, която привлича с висококвалифицирани кадри. Трябва да подобрим конкурентоспособността. Това трябва да е основната цел когато ще финализираме споразумението за партньорство с Европейския съюз, каза Орешарски. Относно идеята на социалистите да се отмени пълната забрана за пушене той бе категоричен, че ние сме една от малкото държани с такъв краен режим. „Аз също не приемам де се пуши безразборно навсякъде, но летището в София стана единственото, където няма къде да се пуши”, мотивира се Орешарски. По отношение на наредбата на служебното правителство до 25 на сто от парите на едно държавно предприятие да са в една банка премиерът обясни, че тя не е докрай измислена. „Не казвам, че ще я променяме със сигурност, но вероятно се е избързало и ако покаже дефекти, ще я изменим, в някои отношения тя притоворечи на елементарните банкови компоменти и ще дружествата ще срещнат затруднения, не толкова банките”, обясни Орешарски.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2013)
 
Бизнесът гледа все повече към страни извън ЕС Българският износ отново връща високия си темп на растеж - през януари - април общо той е нараснал с 15.2% спрямо същия период на 2012 г. Обемът му е 14.1 млрд. лв., като от тях 3.9 млрд. лв. са реализирани само през април, което е увеличение от 21.6% на годишна база, показват предварителните данни на Националния осигурителен институт (НСИ) за външната търговия на страната. Подобен темп на растеж имаше през януари, след което се забави леко. Износът само за ЕС през март (данните спрямо този за трети страни е с месец по-назад) също се увеличава, макар и с намаляващи темпове, а общо за тримесечието е нагоре с 13.1% спрямо същия период на предходната година. С по-голям темп се увеличават изнесените от България стоки за трети страни за периода януари - април - с 18.3% на годишна база, а само за април увеличението е 35.1% на годишна база. Значителното нарастване на експорта донякъде може да бъде обяснено с по-ниската база година по-рано, когато транспортът беше блокиран заради лошото време. Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика от данните на НСИ прави впечатление, че бизнесът се преориентира сравнително успешно към износ към страни извън ЕС, опитвайки се да избегне региона, който продължава да страда от рецесията. Значението на турския пазар за българските износители продължава да се увеличава, като общо за периода януари - април в Турция е реализирана българска продукция за 1.33 млрд. лв., което е 27% повече в сравнение със същия период на миналата година. Но според Стайков има вероятност данните за следващия месец да отразят и протестите там. Износът към Турция, Гибралтар, Русия, Китай, Сърбия и САЩ формира общо 51.5% от общия експорт към трети страни. На компании от Гибралтар са продадени стоки за 478.7 млн. лв., което е с 12.4% повече, отколкото през първите четири месеца на миналата година. Това обаче най-вероятно са сделки с офшорни компании, които след това препродават стоките, като компанията износител формира печалби, които остават необложени в България. На трето място по обем на износа се нарежда Русия, където са реализирани продукти за 354 млн. лв. - 9% годишно увеличение, следвана от Китай със стойност на експорта от 319 млн. лв. За азиатската страна обаче той е намалял с 16.5% на годишна база и затова тя се нарежда на четвърто място. Лошата новина е слабото нарастване на вноса, който за периода януари - април 2013 г. се е увеличил с 2.5% спрямо същия периода на миналата година, а в страната общо са внесени стоки на стойност 16 млрд. лв. Според Калоян Стайков това може да се свърже и със забавения приток на инвестиции вследствие на политическата несигурност и нежеланието на бизнеса да рискува. Слабият ръст при вноса е показателен и за ниското потребление, на което се залагаше да издърпа българската икономика от стагнацията и което засега твърдо не се случва. Ако тенденцията не се обърне обаче, това може да повлияе негативно на икономическия растеж. Вносът на машини и оборудване за първите четири месеца е с най-голям спад - 13% на годишна база, а това показва, че фирмите са отложили или намалили инвестиционните си намерения заради политическата нестабилност в България и рецесията в Европейския съюз. Така поне в краткосрочен план повишаване на заетостта и доходите трудно ще се случи. Ситуацията се затруднява и от безработицата в страната. По данни на Евростат през април тя е била 12.3%, с 0.1% по-ниска от март, а новият министър на труда Хасан Адемов съобщи, че предварителните данни за май са още по-добри, но според експертите все още трудно може да се говори за тенденция.
Източник: Капитал (11.06.2013)
 
Броят на хотелите нараства, заетостта и приходите намаляват Броят на средствата за подслон се увеличава през април, но заетостта на легловата база намалява, спадат и приходите от нощувки. Това сочат данните на Националния статистически институт за април. През месеца в страната са функционирали 1 877 хотели, мотели, къмпинги и хижи - с 9.8% повече, отколкото през същия месец на миналата година. Броят на нощувките в тях намалява с 11.1%. Приходите от нощувки през април са 26.4 млн. лв., с 11.5% по-малко. Намалението е заради спада с 20 на сто на приходите от чужденци, докато българите са похарчили с 2.9% по-малко. Чужденците са клиенти предимно на 4-5 звездните хотели, докато българите предпочитат да се настаняват в места от по-ниска категория. Спадът на нощувките обаче се отнася за всички видове обекти. Средният престой на българите е малко под 2 дни, а на чужденците - 2.2. Заетостта на легловата база е 18.2%, като тя е най-висока в хотелите от висока категория - 22.0%, следвана от тризвездните - 20.8%, и едно-и и двузвездните - 13.0%. Спрямо година по-рано заетостта намалява с 1.4 процентни пункта, най-вече заради по-малкото клиенти в нискокатегорийните хотели.
Източник: Дневник (11.06.2013)
 
Спад в интереса на чужденците към българските хотели В рамките на четвъртия месец от тази година у нас са функционирали общо 1 877 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла. Това показват данните от последния анализ на Националния статистически институт (НСИ). В това число влизат хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. През този период местата за настаняване са разполагали с общо 56,9 хиляди стаи и 115,3 хиляди легла. Данните сочат увеличаване броя на средствата за подслон (с 9,8%), но спад на леглата в тях (с 4,7%). На годишна база е регистриран спад от 11,1% на нощувките в средствата за настаняване, като общо са реализирани 583,4 хиляди такива. Намалели са както нощувките в хотелите с 1, 2 и 3 звезди (с 2,5%), така и в тези с 4 и 5 звезди (с цели 21,6%). Съответно приходите от нощувки бележат спад от 11,5%, като общият им размер е 26,4 милиона лева. Намаление е регистрирано както в приходите от чужди граждани (с 20%), така и от български граждани (с 2,9%). През април 2013 г. в четири- и петзвездни хотели са регистрирани 60,6% от общия брой нощувки на чужди граждани и 30% от тези на българите. Родните туристи са осъществили 34,8% от нощувките си в места за настаняване с 3 звезди са осъществени 34,8%, където пък са съсредоточени 27,6% от тези на чуждестранните граждани. Разпределението в останалите места, едно- и двузвездните, е съответно 35,2% и 11,8% за българи и чужденци. С 5% са намалели пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през април 2013 г. в сравнение със същия месец 2012 г., достигайки 290,5 хиляди. От всички пренощували лица 72,8% са българи, като по-голямата част от тях (69,6%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 1,9 нощувки. Пренощувалите чуждестранни туристи са общо 79,1 хиляди души, като 64,5% от тях са останали в хотели с 4 и 5 звезди за средно по 2,2 нощувки. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през април 2013 г. е 18,2%. Най-висока тя е в хотелите с 4 и 5 звезди - 22%, следвана от тези с 3 звезди – 20,8%, и с 1 и 2 звезди - 13%. В сравнение със същия месец на предходната година общата заетост на леглата се е понижила с 1,4 пункта, като най-голямо е намалението в местата за настаняване с 1 и 2 звезди - с 2,6%.
Източник: econ.bg (11.06.2013)
 
Внасяме руски стоки за близо 3 млрд. лв. Износът на България с трети страни бележи значително увеличение в рамките на месеците януари-април 2013 г., като най-големите ни търговски партньори са Русия и Турция. За Руската федерация изнасяме стоки за близо 3 млрд. лв. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Вносът също леко се е повишил, а външнотърговското салдо продължава да е отрицателно. Търговия с трети страни Износ и внос Към края на отчетения период износът ни към държави, нечленуващи в Европейския съюз (ЕС), е в размер на 5,7 милиарда лева. 51,5% от изнесените стоки са към Турция, Гибралтар, Руската федерация, Китай, Сърбия и САЩ, които са основни външнотърговски партньори на България. Експортът ни към трети страни между януари и април тази година бележи скок от 18,3% спрямо същия интервал от 2012 г. Износът само за април е в размер на 1,7 милиарда лева, нараствайки с 35,1% на годишна база. С по-малък темп се е увеличил вносът на България от страни извън ЕС за първите четири месеца от 2013 г. Той е на стойност 6,5 милиарда лева (по цени CIF), което е повишение от 0,9% спрямо аналогичния период от предходната календарна година. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Грузия. Вносът у нас само в рамките на април пък бележи годишно намаление от 10,2%, достигайки 1,7 милиарда лева. Външнотърговско салдо Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - април 2013 г. е отрицателно и е на стойност 795,9 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 503,6 млн. лева. Таква е тенденцията и при търговското ни салдо за месец април. Стойността му е 84,8 милиона лв. Търговски сектори През отчетените четири месеца най-съществено се е увеличил износът ни на стоки от групата „Храни и живи животни“ - с цели 103,6%. Отчетлив е и ръстът на експортирани продукти в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (44,6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (13,2%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (53.2%). Най-голямо е понижението в групата „Машини, оборудване и превозни средства” (12.9%). Обща търговия на България През периода януари - април 2013 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 14.1 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 15.2%. През април 2013 г. общият износ възлиза на 3.9 млрд. лв. и се увеличава с 21.6% спрямо същия месец на предходната година. Същевременно общият внос в четиримесечния интервал възлиза на 16 млрд. лв. (по цени CIF), или с 2.5% повече на годишна база. Вносът за април бележи повишение от 1,5%, достигайки до 4,4 милиарда лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - април и възлиза на 1 965,3 млн. лв., което е с 1 463,3 млн. лв. по-малко от салдото за първите четири месеца на 2012 година. Същата е тенденцията и по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки), като търговското салдо е в размер на 1 271 млн. лева. Данните само за четвъртия месец от тази година показват отрицателно външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF). То възлиза на 500,7 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и достига 299,9 млн. лева. Външна търговия с Турция и Руската федерация Турция и Руската федерация са държавите, с които България развива най-голяма външна търговия. През проучваните четири месеца износът ни към южната ни съседка се е увеличил с 27,2% а вносът – с 30,8%. При това външнотърговското ни салдо със страната (по цени FOB/CIF) е положително и е в размер на 468,7 милиона лева. От Русия, от друга страна, внасяме значително повече стоки, отколкото изнасяме към нея. Износът е в размер на 354,3 милиона лева, а вносът – 2,94 милиарда лева, което прави отрицателно търговско салдо и разлика от цели 2,6 милиарда лв. Все пак салдото се е понижило през последната година (с малко над четвърт милиард лева) заради намалелия със 7,1% внос.
Източник: econ.bg (11.06.2013)
 
Дефицитът по търговското салдо спада тройно за април През април 2013 г. общият износ възлиза на 3,9 млрд. лв. и се увеличава с 21,6% спрямо същия месец на предходната година, показват данните на НСИ. През периода януари - април 2013 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 14,1 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 15,2%. През април 2013 г. общият внос се увеличава с 1,5% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4,4 млрд. лева. През периода януари - април 2013 г. в страната общо са внесени стоки на стойност 16 млрд. лв. (по цени CIF), или с 2,5% повече спрямо същия период на предходната година. През април 2013 г. общото външнотърговско салдо FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) е отрицателно и достига 300 млн. лева., но е над три пъти по-ниско спрямо година по-рано (-938 млн. лв.) Салдото FOB/CIF е отрицателно в размер на 500,7 млн. лева. при 1,120 млрд. лв. година по-рано. Общото външнотърговско салдо FOB/FOB за периода януари - април 2013 г. е отрицателно в размер на 1,271 млрд. лева. спрямо -2,779 млрд. лв. преди година. Салдото FOB/CIF е отрицателно в размер на 1,965 млрд. лв. спрямо -3,429 млрд. лв. за първите четири месеца на 2012 година.
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2013)
 
Износът скочи с 21% Износът на страната скочи с 21,6% през април спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Износът за страните от ЕС нараства с 13%, а експортът за държавите извън общността скача с над 35%. Така се продължава тенденцията от последните месеци за сериозен ръст на износа, който отново започва да играе роля за възстановяването на икономиката. По-сериозен продължава да бъде ръстът на износа за страните извън ЕС, тъй като българските фирми се стремят да навлизат по-сериозно на нови чужди пазари. Общо за периода януари-април от България са изнесени стоки и услуги на стойност 14,1 млрд. лв., което е ръст с 15,2% спрямо същия период на миналата година. В същото време вносът през април нараства само с 1,5% спрямо същия месец на миналата година. А за първите четири месеца на 2013 г. вносът е на стойност 16 млрд. лв., което е увеличение само с 2,5%. Това показва, че потреблението в страната и инвестициите се задържат през първите месеци от годината. В резултат дупката във външната търговия рязко намалява. Дефицитът във външната търговия от януари до април е само 1,965 млрд. лв. при дупка от 3,429 млрд. лв. за същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (11.06.2013)
 
Расте интересът към хотели от високите категории Броят на хотелите в България нараства, сочат данните на Националния статистически институт за април. Повече са и местата за настаняване от по-ниска категория към цитирания период. В същото време интересът към тях намалява с 11%. По данни на националната статистика приходите от нощувки през април са 26.5 милиона лева. Това е с 11.5% по-малко от същия период година по-рано. Намалението е заради спада с 20 на сто на приходите от чужденци, които отсядат предимно в четири и петзвездни хотели. В същото време българите предпочитат да се настаняват в места от по-ниска категория, показва статистиката. Спадът на нощувките обаче се отнася за всички видове обекти. Данните показват, че по-търсени са хотелите с висока категория, в сравнение с тези с ниска категория. От друга страна, пътникопотокът на „Летище София“ се е увеличил с 1.8% към май спрямо същия месец година по-рано. Няколко авиокомпании, сред които и националният превозвач Bulgaria Air, са сред превозилите най-много пътници. Чуждестранните чартърни авиокомпании са обслужили с 18% повече туристи през май тази година в сравнение със същия месец през 2012. (строймедия)
Източник: Други (11.06.2013)
 
С над 25% расте износът ни към Италия Търговски обмен между България и Италия възлиза на около 3,5 милиарда евро през 2012 година. Броят на активните фирми е около 800 активни, а размерът на инвестициите е 2 милиарда евро, като са създадени 25 000 работни места. Въпреки кризата, Италия остава, след Германия, вторият по големина търговски партньор на България от страните членки, и трети в световен мащаб, с промишлено присъствие, което обхваща различни сектори като земеделие, производство - класическото на текстил, обувки и машиностроене, но и области технологично напреднали като енергетика и информационни и комуникационни технологии, съобщават от Италианския институт за външна търговия и Сдружение на италианските предприемачи в България. Първите данни за 2013 г. показват увеличение от 23,6% на вноса от Италия и 25,4% на българския износ към полуострова. По данни на Националния статистически институт (НСИ), излезли вчера (10 юни), вносът ни от Италия за първите три месеца на тази година е в размер на 849,8 млн. лв., а изност над 1 млрд. лв.
Източник: econ.bg (12.06.2013)
 
Средният осигурителен доход за страната за месец април нараства до 646,14 лв., съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). За предходния месец показателят също отбеляза ръст, като регистрира стойност от 644,26 лв. Месец март беше първият от тази година, в който доходът отбеляза ръст. За февруари средният осигурителен доход беше 628,85 лв., като отбеляза понижение спрямо януари, когато също имаше спад на показателя. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 май 2012 г. До 30 апри 2013 г. е 628,35 лв. За посочения период той служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през май 2013 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (12.06.2013)
 
Износът на България във възход Износът за първите 4 месеца е нараснал с над 15% на годишна база, сочат данните на националната статистика. Най-много расте експортът на България за трети страни - с повече от 18 на сто. Основните ни търговски партньори са Турция, Гибралтар, Русия, Китай, Сърбия и САЩ, които формират повече от половината от родния износ. Само за април българският експорт възлиза на 3,6 млрд. евро. Това е с почти 22% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Освен износа расте и вносът, но по-малко. За месеците от януари до април вносът се е увеличил с 2 процента и половина, предаде КРОСС. Външнотърговското ни салдо си остава отрицателно - за първите 4 месеца на 2013 вносът превишава износа с близо 2 млрд. лв. И все пак има подобрение - в сравнение с миналата година отрицателното ни салдо по външната търговия е намаляло с близо милиард и половина.
Източник: Новинар (12.06.2013)
 
Дефлация от 0,1% отчете и за май националната статистика. Това е трети месец поред, в който се регистрира спад на цените на стоките в потребителската кошница. На годишна база обаче се отбелязва инфлация от 2 на сто. Спрямо април през май цените на стоките и услугите в основните потребителски групи не са се променили значително. Все пак с много малко са поевтинели хранителните продукти и безалкохолните напитки (-0,2%). Без промяна остават разходите за транспорт, съобщения, образование и настаняване. В групата на хранителните стоки падат цените на зеленчуците, а се увеличават тези на цитрусовите плодове, което не е изненада по това време на годината. Повишение има при картофите - с 22,6%, както и при сладоледа (+1,8%) и бирата (+1,1%). Отново намаляват цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти - с 0,5%.
Източник: Монитор (13.06.2013)
 
Трети пореден месец с дефлация Трети пореден месец Националният статистически институт отчита дефлация. През май животът е поевтинял с 0.1% на месечна база. Спрямо същия месец на миналата година пък инфлацията е 2%, колкото беше и през април. Май и юни обаче стандартно са месеци с дефлация, затова продължаващият спад на ценовото равнище отразява не толкова тенденция, колкото сезонни или еднократни ефекти. Най-много през май е поевтиняло здравеопазването (с 0.4% на месечна база), както и стоките и услугите, които попадат в групата развлечения и култура (с 1%). Цените в този сектор спадат вече трети пореден месец, като най-съществено е намалението при услугите в областта на културата (с 2.7%), което включва например билети за кино и театър. През май е спряло и понижаването на цените при туристическите услуги, което се случва традиционно между края на зимния и началото на ранните записвания за летния сезон. Ефектът обаче не е само сезонен. Спрямо май 2012 г. цените в сектора са намалели с 3%.
Източник: Капитал (13.06.2013)
 
Дефлация през май отчете статистиката Индексът на потребителските цени за май 2013 г. спрямо април 2013 г. е 99.9%, т.е. месечната инфлация е минус 0.1%., показват публикуваните днес данни на Националния статистически институт. Инфлацията от началото на годината (май 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 0.7%, а годишната инфлация за май 2013 г. спрямо май 2012 г. е 2.0%. Средногодишната инфлация за периода юни 2012 - май 2013 г. спрямо периода юни 2011 - май 2012 г. е 3.4%. През май 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.2%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.1%; • облекло и обувки - увеличение с 0.8%; • жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.1%; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.2%; • здравеопазване - намаление с 0.4%; • транспорт - цените остават на равнището от миналия месец; • съобщения - цените остават на равнището от миналия месец; • развлечения и култура - намаление с 1.0%; • образование - цените остават на равнището от миналия месец; • ресторанти и хотели - цените остават на равнището от миналия месец; През месеца в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при: облекло и обувки - съответно с 0.4 и 1.5%, събиране и изхвърляне на битови отпадъци - с 1.4%, покупка на нови автомобили - с 0.2%, услуги по поддържане и ремонт на ЛТС - с 0.4%, продукти за лична хигиена - с 0.5%, и други. През май 2013 г. е регистрирано намаление при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти с 0.6%. Цените на лекарските услуги са се увеличили с 0.2%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за май 2013 г. спрямо април 2013 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Инфлацията от началото на годината (май 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 0.5%, а годишната инфлация за май 2013 г. спрямо май 2012 г. е 1.0%. Средногодишната инфлация за периода юни 2012 - май 2013 г. спрямо периода юни 2011 - май 2012 г. е 2.3%. Индексът на цените за малката кошница за май 2013 г. спрямо април 2013 г. е 99.6%, а от началото на годината (май 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е 99.5%. През май цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: • хранителни продукти - намаление с 0.7%; • нехранителни стоки - намаление с 0.2%; • услуги - цените остават на равнището от миналия месец
Източник: Money.bg (13.06.2013)
 
Инфлацията се стабилизира на ниво от 2% на годишна база Националният статистически институт (НСИ) публикува данните си за инфлацията за месец май 2013 г. От тях става ясно, че годишната инфлация отново е 2%, след като през април също беше толкова. Потребителските цени през май са се понижили с 0,1% спрямо април, а от началото на годината дефлацията достига 0,7%. Спрямо април през май цените на стоките и услугите в основните потребителски групи не са се променили значително. Все пак с много малко са поевтинели хранителните продукти и безалкохолните напитки (-0,2%). Без промяна остават разходите, които правим за услугите в секторите транспорт, съобщения, образование и настаняване. През месец май поевтиняват цените на зеленчуците, а се увеличават цените на цитрусовите плодове, което е нормално за този период от годината. Повишение има при картофите - с 22,6%, както и при сладоледа (+1,8%) и бирата (+1,1%). Отново намаляват цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти - с 0,5%. През май цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата), са се понижили с 0,4% спрямо април. От началото на годината "малката кошница" е поевтиняла с 0,5%. Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-0,7%), нехранителни стоки (-0,2%), а цените на услугите остават без промяна. Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец не е регистрирана инфлация, докато на годишна база тя е 1%.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2013)
 
Без България в топ 20 на туристическите дестинации в ЕС В класацията на 20-те най-посещавани туристически дестинации в Евросъюза няма нито един български регион, отчита анализ на Евростат за посещенията и нощувките на чуждестранни туристи през изминалата година. Според класацията първите шест най-посещавани региона в ЕС са Канарски острови /Испания/, Балеарски острови /Испания/, Каталония /Испания/, Париж, Лондон и Венеция, съобщава economynews.bg. Тези шест региона формират повече нощувки отколкото всички останали 14 взети заедно. Най-много нощувки са регистрирани на Канарските острови - близо 90 милиона, както и във френската столица Париж - над 77 милиона. Следващите региони с най-голям брой регистрирани нощувки са испанската област Каталония /включваща Барселона, Коста Брава и Коста Дорада/ - 69 милиона, Балеарските острови - 64 милиона и областта Венеция - 63 милиона. Списъкът на 20-те най-посещавани региона на ЕС включва области само от 8 страни-членки: Испания, Франция, Великобритания, Италия, Австрия, Германия, Гърция и Кипър. На тези осем страни се падат 53% от близо 2,4 млрд. броя нощувки, прекарани в хотели, къмпинги и други съвкупни комплекси за настаняване в ЕС. Други 55 региона на ЕС регистрират показатели с повече от 10 милиона нощувки в хотели, къмпинги и други комплекси. Своеобразен пик на къмпингуването е отчетен в Адриатическото крайбрежие на Хърватия, където има записани повече от 10 милиона нощувки на къмпинг. В самата държава Хърватия има регистрирани над 37 милиона нощувки като цяло. Други къмпинг-дестинации се очертават френските райони Лангедок-Русийон, Акуитан и Пеи дьо ла Лоар, както и испанския Каталония и италианския Венето - всички с повече от 10 милиона нощувки на къмпинг. Според данни на НСИ у нас през миналата година по различни поводи са били на посещения над 8,8 милиона чужденци, като 5,3 милиона от тях са били от страни на ЕС. В същото време обаче статистиката ни отчита, че броят на пренощувалите чужденци у нас е бил около 2,6 милиона, които са донесли приходи за около 600 милиона лева при реализирани около 13,4 млн. нощувки. Най-високите приходи от нощувки на чужденци са регистрирани по Черноморието, където само за нощувки чуждите туристи са оставили близо 260 млн. лева.
Източник: Други (13.06.2013)
 
Безработицата в българските села е сред най-високите в ЕС В края на миналата година у нас в градовете са живели 5,3 млн. души или 73 на сто от населението, а в селата - 1,9 млн. души, или 27 на сто от населението на страната. За първи път в демографската история на България населението на селата пада под 2 милиона души. Това сочат обобщени данни на НСИ за демографските тенденции в страната. Безработните в българските села през миналата година са били 125 хиляди, като там коефициентът на безработица надхвърля 16 на сто, отчита националната статистика. Обобщени данни на Евростат за безработицата в селските региони на ЕС показват, че най-висок процент безработица в селските региони на ЕС е бил регистриран в Испания - 17 на сто. Двуцифрено число на безработица в селски райони на ЕС е било отчетено още /освен в България/ - в Естония, Ирландия, Гърция, Латвия, Литва, Словакия и Унгария. Според данните на Евростат - около 112 млн. души в ЕС обитават селски райони, но земеделският труд в ЕС-27 се оценява през 2012 г. на 10,1 млн. работещи единици. Една работна единица се равнява на едно лице, работещо на пълно работно време цяла година, уточнява анализът. Данните на европейската статистика отчитат, че през миналата година приблизително с една четвърт е намалял броят на хората в ЕС, които се занимават със земеделски труд в сравнение с предходното десетилетие. Най-голямо общо намаление на заетостта в селскостопанското производство е отчетено в Словакия - минус 59 на сто и Естония - минус 56 на сто. Заетостта в селското стопанство е намаляла с приблизително 30 на сто още в България, Латвия, Румъния, Чехия, Унгария, Гърция, Швеция и Дания. Единствените страни в ЕС, които отчитат увеличение на селскостопанския им труд за последните 10 години са Малта - ръст с 14 на сто и Ирландия - ръст от 5 на сто. Анализът отчита също и миграцията на населението към селските райони в ЕС, като най-значим прираст на населението в преобладаващо селски региони е регистриран в Белгия /8 на хиляда/ и Франция /5,3 на хиляда/. Франция отчита и най-значим ръст на население, което живее в предимно селски райони - 19,5 млн. души. Други страни със значителен брой от хората, които живеят в селски райони са Ирландия, Чехия, Полша и Словакия - с приблизително една трета селско население. От друга страна най-голям спад на населението в селски райони е регистриран в Литва и Латвия - минус 20 на сто. За България Евростат отчита спад на населението в селските райони от минус 10 на сто. През миналата година в преселванията между населените места в България са участвали 82 250 лица, като най-голямо териториално движение е регистрирано по направлението "град - град" /46,5 на сто/, показва справка на НСИ. Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението "село - село" - 9,4 на сто. Относителният дял на преселилите се от градовете в селата е 21 на сто и е по-малък, отколкото в обратното направление - "село - град" - 23 на сто. Към края на миналата година населените места у нас са били 5278, от които 257 са градове и 5021 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната, показват данните на НСИ. Към края на 2012 година населените места у нас без население са били 172. Най-голям брой населени места без население е имало в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали, а в около 1100 български села живеят от 1 до 49 души.
Източник: Класа (14.06.2013)
 
Безработицата в българските села е сред най-високите в ЕС В края на миналата година у нас в градовете са живели 5,3 млн. души или 73 на сто от населението, а в селата - 1,9 млн. души, или 27 на сто от населението на страната. За първи път в демографската история на България населението на селата пада под 2 милиона души. Това сочат обобщени данни на НСИ за демографските тенденции в страната. Безработните в българските села през миналата година са били 125 хиляди, като там коефициентът на безработица надхвърля 16 на сто, отчита националната статистика. Обобщени данни на Евростат за безработицата в селските региони на ЕС показват, че най-висок процент безработица в селските региони на ЕС е бил регистриран в Испания - 17 на сто. Двуцифрено число на безработица в селски райони на ЕС е било отчетено още /освен в България/ - в Естония, Ирландия, Гърция, Латвия, Литва, Словакия и Унгария. Според данните на Евростат - около 112 млн. души в ЕС обитават селски райони, но земеделският труд в ЕС-27 се оценява през 2012 г. на 10,1 млн. работещи единици. Една работна единица се равнява на едно лице, работещо на пълно работно време цяла година, уточнява анализът. Данните на европейската статистика отчитат, че през миналата година приблизително с една четвърт е намалял броят на хората в ЕС, които се занимават със земеделски труд в сравнение с предходното десетилетие. Най-голямо общо намаление на заетостта в селскостопанското производство е отчетено в Словакия - минус 59 на сто и Естония - минус 56 на сто. Заетостта в селското стопанство е намаляла с приблизително 30 на сто още в България, Латвия, Румъния, Чехия, Унгария, Гърция, Швеция и Дания. Единствените страни в ЕС, които отчитат увеличение на селскостопанския им труд за последните 10 години са Малта - ръст с 14 на сто и Ирландия - ръст от 5 на сто. Анализът отчита също и миграцията на населението към селските райони в ЕС, като най-значим прираст на населението в преобладаващо селски региони е регистриран в Белгия /8 на хиляда/ и Франция /5,3 на хиляда/. Франция отчита и най-значим ръст на население, което живее в предимно селски райони - 19,5 млн. души. Други страни със значителен брой от хората, които живеят в селски райони са Ирландия, Чехия, Полша и Словакия - с приблизително една трета селско население. От друга страна най-голям спад на населението в селски райони е регистриран в Литва и Латвия - минус 20 на сто. За България Евростат отчита спад на населението в селските райони от минус 10 на сто. През миналата година в преселванията между населените места в България са участвали 82 250 лица, като най-голямо териториално движение е регистрирано по направлението "град - град" /46,5 на сто/, показва справка на НСИ. Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението "село - село" - 9,4 на сто. Относителният дял на преселилите се от градовете в селата е 21 на сто и е по-малък, отколкото в обратното направление - "село - град" - 23 на сто. Към края на миналата година населените места у нас са били 5278, от които 257 са градове и 5021 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната, показват данните на НСИ. Към края на 2012 година населените места у нас без население са били 172. Най-голям брой населени места без население е имало в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали, а в около 1100 български села живеят от 1 до 49 души
Източник: Дарик радио (14.06.2013)
 
Чакат само 1,2% ръст на икономиката Световната банка (СБ) отново понижи очакванията си за икономическия растеж на България през тази и следващата година. Според актуалните й прогнози брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне с 1,2% през тази година, а не с 1,8%, каквато беше предишната прогноза. За следващата година се очаква икономическият растеж да достигне 2,1%, а не 2,4%, а за 2015 г. институцията прогнозира БВП да ускори растежа си до 3%. Прогнозата на СБ за България е по-песимистична от тази на Европейската комисия, която очаква БВП на страната ни да нарасне с 1,4% през тази година. Прогнозите на Министерството на финансите за ръста на икономиката пък бяха занижени по времето на служебния министър Калин Христов от 1,9% на 1%. Що се отнася до дефицита по текущата сметка, от СБ прогнозират, че през тази година той ще се разшири до 1,6% и ще остане стабилен през следващата година, а през 2015 г. ще се повиши до 2,5%. Икономиките на Европа и Централна Азия значително се забавиха през 2012 г. заради слабото търсене, предизвикано от провежданата политика за свиване на разходите. В резултат средният растеж за региона се сви до 2,7% през 2012 г. при 5,6% за 2011 г. През тази година глобалните пазари се успокоиха, а търговията започна да се възстановява. В резултат нарастват капиталовите потоци в региона и кредитирането. Очакванията обаче са БВП в региона тази година да не отбележи съществен растеж заради продължаващото свиване на бюджетните разходи в някои държави и високата безработица. Няколко държави, сред които е и България, страдат от безработица, която се задържа над 10%, посочва Световната банка.
Източник: Стандарт (14.06.2013)
 
Орешарски: БВП ще нарасне с под 1% Прогнозите за икономическия ръст на страната са в границите до 1%. Това каза премиерът Пламен Орешарски по повод занижените очаквания на Световната банка за икономическия растеж на България от 1,2% за 2013 г. За Орешарски в тази нова прогноза няма нищо необичайно. "Още в края на миналата година оценките за икономическия растеж ми се струва, че бяха леко надути. Актуализиране надолу направиха и Европейската комисия, и МВФ, така че Световната банка е просто една от институциите, която коригира растежа. Ние запазваме на този етап оценките си за растеж в границите до 1%, може би малко по-ниско от 1% за тази година", заяви Орешарски. Той посочи, че има рискове за приходната част на бюджета. Това ни задължава да бъдем особено внимателни в разходната част, заяви още той. Орешарски припомни, че финансовият министър Петър Чобанов обяви опасенията си за риск от неизпълнение на приходната част още преди седмица след първото заседание на кабинета. Тогава Чобанов заяви, че приходните агенции очакват по-ниски постъпления от разчетените.
Източник: Стандарт (14.06.2013)
 
Сезонното поевтиняване на зеленчуците продължава и свали Индекса на тържищните цени /ИТЦ/ до 1,411 пункта, след като в началото на май нивото на ИТЦ се покачи до 1,563 пункта, съобщи БТА в неделя. Краставиците поевтиняват тази седмица с 5,7 процента - до 1,25 лева за килограм. Българските оранжерийни домати поевтиняват с 2,4 на сто и се търгуват по 1,70 лева за килограм. Доматите от внос се търгуват по 1,36 лева за килограм. Цената на зелето пада с 4,1 на сто до 0,71 лева за килограм на едро. Пресните картофи поевтиняват с 0,8 процента до 1,20 лева за килограм. Цената на салатите пада 28,6 на сто до 0,30 лева за брой. Цената на лимоните пада със 7,4 на сто до 2,13 лева за килограм. Ябълките поскъпват с 2,4 на сто и се продават по 1,60 лева за килограм. Черешите поевтиняват с 4,1 на сто и се продават по 1,63 лева за килограм, а ягодите поскъпват с 1,3 на сто и се търгуват по 3,19 лева за килограм на едро. Яйцата с поевтиняват с една стотинка и се търгуват средно по 0,15 лева за брой на едро. Кравето сирене се продава по 5,35 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" се търгува средно по 10,64 лв./кг. Олиото запазва цената си от 2,61 лева за литър. Каймата се продава по 4,94 лева за килограм. Захарта се търгува по 1,93 лева за килограм. Брашното тип "500" се продава по 0,99 лева за килограм.
Източник: Класа (17.06.2013)
 
Инфлацията в ЕС отново расте, но заетостта продължава да спада През май инфлацията в еврозоната се е покачила спрямо достигнатото предишния месец тригодишно дъно, но остава достатъчно ниска, за да позволи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме мерки за стимулиране на икономиката и пазара на труда. При последното си заседание ръководството на централната банка обяви, че очаква по-късно тази година да започне икономическо възстановяване на валутния съюз, но предупреди, че ръстът може да бъде ограничен от трудния достъп до кредитиране на бизнеса и бюджетните ограничения в страните членки. Според данните на статистическата служба Евростат цените на електричеството, плодовете и зеленчуците са допринесли най-много за повишаването на потребителските цени с 1.4% на годишна база през изминалия месец. През април инфлацията спадна до 1.2 на сто. Дори и с майското повишение обаче инфлацията остава значително под заложената от ЕЦБ цел да държи ръста на потребителските цени под, но близо до 2%. В началото на месеца банката реши да не предприема мерки като ново понижаване на основната лихва заради отчетеното подобрение при бизнес доверието. Президентът на ЕЦБ Марио Драги обаче заяви, че се обмислят възможните действия, за да се помогне на блока да излезе от рецесията, проточила се вече шест тримесечия. В целия Европейски съюз инфлацията също се е повишила с 0.2 процентни пункта спрямо април до 1.6%. За сравнение, през май 2012 г. в еврозоната и ЕС тя е била съответно 2.4 и 2.6 на сто. През миналия месец инфлацията се е повишила в шестнадесет страни членки, останала е непроменена в шест и е спаднала в четири. За България Евростат отчита инфлация на годишна база от 1.8%, а на месечна база няма промяна. Гърция и Латвия отчитат дефлация, а в Кипър потребителските цени са се повишили само с 0.2%. Най-голямо повишение има в Румъния (4.4%), Естония (3.6%) и Холандия (3.1%). Най-голям принос за ръста на инфлацията са имали плодовете и зеленчуците (по 0.11 процентни пункта) и електричеството (0.9%). Същевременно най-сериозен спад на цените се наблюдава при горивата за транспорт (-0.28%), телекомуникациите (-0.18%) и медицинските услуги (-0.08%). Най-явният белег на продължаващата криза в региона е безработицата, като през април статистиката отчете достигането на нов рекорд от 26.6 млн. безработни в ЕС, от които 19.4 млн. в еврозоната. В края на миналата седмица Евростат обяви, че през първото тримесечие на годината броят на заетите лица в ЕС е спаднал с 0.2%, а в еврозоната – с 0.5% спрямо последните три месеца на 2012 г. Според сезонно изгладените изчисления на статистическата служба работещите граждани на ЕС са 221.9 млн. души, от които 145.1 млн. в еврозоната. "Тези данни за пореден път подчертават факта, че еврозоната е изправена пред сериозни насрещни ветрове и трябва да положи сериозни усилия за връщането към устойчив растеж", коментира пред Reuters Хауърд Арчър, главен икономист за Европа в Global Insight. Най-голям ръст на заетите се отчита в Гърция, Португалия, Испания и Кипър, а повишение има в трите прибалтийски републики. В доклада на Евростат липсват данни за България, но според Националния статистически институт през първото тримесечие заетите са се повишили с 2 хил. души на годишна база и с 57 хил. спрямо последните три три месеца на 2012 г.
Източник: Капитал (17.06.2013)
 
Харчим 14% от доходите си за битови сметки Домакинствата у нас харчат голяма част от доходите си за разходи като еленергия, вода, горива и наеми. Последните данни са за последните три месеца на 2012 г. и според тях 13,9% от разходите ни са били точно по това перо. За същото тримесечие на 2011 г. този процент е бил 14,8 на сто. В абсолютни суми статистическите данни изглеждат още по-далеч от реалността, но не трябва да се забравя, че те са осреднени за цялата страна. Така например според тях общо за последните три месеца на 2012 г. на човек се падат по 147 лв. за ток, вода, горива и наеми и по 345 лв. на домакинство. Още по-детайлна разбивка на статистиката, но за цялата 2011 г., показва, че конкретно за еленергията българинът е харчил 6,9 на сто от дохода си. Дневната тарифа „гълта” 5,2 на сто от всички разходи, а нощната – едва 1,7 на сто. Това прави по 237 лв. на човек средно за въпросната година и по 579 лв. за цялото домакинство. На фона на исканите от енергийните дружества увеличения на цените по веригата темата за пестенето на тока става все по-актуална и по-актуална. Затова е добре да знаем кое товари най-много сметката ни и какви са триковете да я намалим. Изчисления на трите енергодружества у нас ­ ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про, показват, че бойлерът у дома е виновен за близо една четвърт от сметките за ток. Заедно с климатиците и другите уреди за отопление той „гълта” две трети от общата сума, която броим за еленергия всеки месец. Най-голямото перо от сметката за ток обаче си остава отоплението и охлаждането на дома. То формира 50 на сто от общия разход на еленергия. Затова и основните съвети за икономии са насочени точно към уредите за отопление и изолацията на жилището. Както и към дограмата, защото през прозорците „излиза” между 10 и 25 на сто от сметката за ток Според енергийните експерти ако направим жилището си енергийно ефективно, можем да спестим от 65 до 90 на сто от парите, които даваме за „топло” и „студено”. Следващото по големина перо във фактурите ни за еленергия са домакинските уреди – печки, хладилници, перални и сушилни. Те харчат около 15% от парите, които даваме за ток.
Източник: Монитор (17.06.2013)
 
"Топим" се прогресивно Населението на България ще намалее с 15% до средата на века. Тези тревожни данни са посочени в доклада на Фонда на ООН за населението. Очаква се със същия темп да намалеят и жителите на Русия, Беларус, Куба, Румъния и Украйна. Числеността на населението на Земята ще продължи да расте благодарение на високата раждаемост в бедните и развиващите се страни и през следващия месец ще достигне 7,2 милиарда души, информира ИТАР-ТАСС. Експертите от организацията очакват броят на жителите на планетата да се увеличи до 8,1 милиарда души, а до 2100 г. – до 10,9 милиарда души, информира ИТАР-ТАСС. Най-съществен прираст в броя на жителите се очаква в най-бедните райони на планетата, където до 2050 г. населението ще се увеличи двойно. Става дума за държави като Конго, Нигер, Нигерия, Индия, Танзания, САЩ, Уганда и Етиопия. Тази динамика ще се запази до началото на следващия век. Настоящите лидери по численост на населението – Китай и Индия – ще се изравнят до 2028 г., когато в двете страни ще живеят по около 1,45 милиарда души. След това китайското население ще започне да намалява, а индийското да се увеличава. В близките десетилетия ще се запази тенденцията на застаряване на населението на Земята, прогнозират от ООН. Броят на жителите над 60-годишна възраст ще се утрои до 2100 г. и ще достигне до около 3 милиарда.
Източник: econ.bg (17.06.2013)
 
Пазарът на имоти се радвижва Вече пета година брокери, банкери и предприемачи очакват добрите сигнали за обръщане на низходящия тренд на жилищния пазар. Най-после това се случи - сделките с имоти отчитат 23% ръст за първите три месеца на 2013 г. спрямо същия период на миналата година и има минимално увеличение на жилищното кредитиране, гарнирано с все по-изгодни условия. Забавянето на спада на цените на жилищата с около процент също се тълкува като позитивен сигнал за достигане на точката на равновесие между купувачи и продавачи. Дали тенденцията за обръщане на посоката ще се окаже трайна, предстои да видим. Засега няма основания за прекомерен оптимизъм предвид данните за възстановяването на икономиката, доходите на домакинствата, нивата на безработицата и сигналите от политиците. "Предвид тези фактори не може да очакваме съществено изменение в тенденциите през тази година. Прогнозата ни е цените да се задържат на нивата от 2012 г.", коментира Полина Стойкова, оперативен директор на BULGARIAN PROPERTIES. "Пазарът на жилища е стабилен, цените достигнаха приемливи нива и е малко вероятно да има резки промени", допълва Добромир Ганев, управляващ директор на "Форос". Връщането на цените на жилищата на нивата от 2005 г. и изгодното кредитиране може да даде тласък на пазара за хората със сигурни доходи, посочват от "Адрес Недвижими имоти". Според експерти от агенцията допълнителен стимул за покупката на имот е, че част от хората смятат държането на пари в банките за несигурно предвид случилото се в Кипър. Въвеждането на лихвите върху депозитите също се възприема за катализатор за активизирането на пазара от началото на годината. Затова и прогнозата на Националното сдружение "Недвижими имоти" е стабилизиране на пазара на жилища през тази година и плавен ръст през следващата. Активен пазар в големите градове. От началото на годината пазарът на жилища е активен в София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и Русе, където доходите са по-високи и има работа. Такива са впечатленията на брокери и банкери. Според Агенцията по вписванията в страната са сключени 44 174 сделки при 35 821 година по-рано. Над половината от тях са в областните градове, като с най-голяма база на нарастване е Пловдив (28,6%). Активен остава пазарът и по морето, като във Варна ръстът е 18%, а в Бургас - 17%. В София сключените сделки през първите три месеца на годината са 3600, като увеличението е 8% спрямо година по-рано и почти същия брой сделки, колкото през 2011 година. Отчетеният ръст на броя на сделките се случва за втори път от началото на кризата. За първи път от 2008 г. насам увеличение на покупко-продажбите имаше през 2011 г., когато бяха сключени 222 733 сделки. През 2012 г. обемите паднаха с минималните 2%, но останаха доста над покупко-продажбите от 2009 и 2010 г. Това беше причината брокерите да твърдят, че спускането по на-надолнището е останало в миналото и вече може да се говори за стабилност и предсказуемост на пазара на имоти. Данните на НСИ за цените на жилищата, които показват забавяне на спада, потвърждават твърденията им. През първите три месеца на годината поевтиняването е под 1% спрямо предишното тримесечие и 1,9% на годишна база. В Разград, Кърджали, Русе, Габрово, Ловеч и Хасково дори беше отчетен лек ръст на цените на жилищата. Средната цена за страната е 866 лв./кв.м, като най-скъпи са в София (1422 лв./кв.м), Варна (1409 лв./кв.м) и Бургас (1129 лв./кв.м). Най-евтини са в Кюстендил (537 лв./кв.м), Видин (560 лв./кв.м) и Враца (569,3 лв./кв.м). Най-предпочитаният апартамент в София е двустайно жилище на цена до 50 000 евро, единодушни са агенциите за недвижими имоти. Всяка четвърта продажба е именно такава, сочат данните на "Адрес". По данни на Пощенска банка в момента в София може да си купите изцяло обзаведен апартамент на цени от 750-800 евро/кв. м. Като цяло пазарът на имоти разчита на българите, с изключение на курортите, където основни играчи са руснаците. Младите на възраст между 26 и 35 години със стабилни доходи са най-активни от началото на годината. Обикновено това са държавни служители, собственици на фирми, ИТ специалисти и търговци, които купуват жилище, за да го ползват. Сделките с инвестиционна цел са едва 14%, но дори и при тях има лек ръст спрямо миналата година, когато са били 10 на сто. Хората разчитат предимно на спестяванията си, като средно личните средства са 40% от стойността на сделката. От началото на годината се налага тенденцията нужното допълващо финансиране да става чрез потребителски кредити до 50 000 лв. вместо ипотечни. Над половината от реализираните сделки са станали така през първите три месеца на годината според данни на агенции за недвижими имоти. Данните на НСИ за първите три месеца на годината показват, че в експлоатация са въведени 549 нови жилищни сгради, което е най-ниското ниво от третото тримесечие на 2010 г., когато са въведени 543 сгради. Данните на Националния регистър за ново строителство сочат, че в периода от 2008 г. до сега обемът на инвестиции в жилищни сгради в София е спаднал от фантастичните близо 1,5 млн. кв.м до под 210 хил. кв.м за 2012 г. Завършените проекти също бележат крах, като намаляват пета поредна година и през 2012. вече са в обем на около 363 хил. кв.м, което е около четвърт от този през 2009 година. Така според брокерите на имоти на пазара вече се усеща дефицит на нови качествени жилища. Заради отказа на банките да финансират предприемачите и изчезването на покупките на зелено сега на мода са малки жилищни сгради с площ от около 1000-1200 кв.м в по-високия ценови клас. Подобни инвестиции има в София, Варна и Бургас. Причината е, че има интерес към т.нар. луксозни имоти, които са не повече от 10% от жилищния пазар. Там също се наблюдава увеличение на продажбите, като компания "Юник Естейт" отчете сделка за покупка на къща в полите на Витоша за над 1 млн. евро в началото на годината, а за миналата общият брой на тези сделки е бил пет в София. Директорът й Весела Илиева коментира, че в луксозния сегмент се наблюдава дори леко увеличение на цените от началото на годината от 1500 на 1700 евро/кв.м. Изграждането на "бутикови" сгради едва ли ще доведе до ръст на строителството. Промяна в ситуацията може да има едва когато българската икономика даде признаци на живот, пазарът на труда се стабилизира, малките и средните предприятия си стъпят на краката и доходите започнат да се увеличават. Тогава освен инвестициите в ново строителство може да се очаква и нарастване на търсенето, ръст в кредитирането и дори в цените на имотите. (строймедия)
Източник: Други (17.06.2013)
 
Джовани Саки и Винченцо Боча: Не може да има икономика със силни банки и слабо производство Преди дни в София беше организирана среща на малки и средни предприятия от България и Италия с подкрепата на организацията Confindustria Bulgaria, ICE - Агенция за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина, Уникредит Булбанк и "Дженерали България". Организацията Confindustriа Italia обединява големи, малки и средни предприятия от всички области на икономиката. В рамките на форума бяха застъпени теми като възможността за италиански инвестиции в България, бизнес климата у нас, партньорството между компании от двете държави и на предприемачите от тях. Събитието беше в рамките на проект "Италиански фестивал", който се организира през юни в София. За възможностите на малките и средните компании, проблемите пред тях и възможното им решение разговаряме с Винченцо Боча - вицепрезидент на Confindustria Italia, и Джовани Саки, директор на службата за координация на услугите за популяризиране на Италия към ICE. Какви са перспективите за развитие на предприемачеството в България, като имате предвид, че малките и средните предприятия най-много пострадаха от кризата и възстановяването им е доста трудно? Винченцо Боча: Ситуацията е доста сложна, но България има възможност да се разглежда като платформа за навлизане в региона и възможност за насърчаване на италианските компании да стъпят на чужди пазари, включително това може да са малки и средни предприятия. По тази логика реципрочни действия могат да правят и българските малки и средни компании. Пояснявам - не става въпрос за съперничество и просто отношения на хора, които се занимават с внос-износ, а отношения и логика на партньори. Кои сектори са подходящи за започване на бизнес с малко и средно предприятие според вас? Джовани Саки: От изказванията по време на българско-италианската среща чухме, че машиностроенето продължава да бъде един от секторите, предоставящи широки възможности за партньорство. Друг сектор, който беше очертан - хранително-вкусовата промишленост. Имам предвид цялата производствена верига от отглеждането до събирането на реколтата, през всички форми на обработка до крайния продукт заедно със съпътстващите машини за целия цикъл от операции. Третият сектор, който може да заинтересува малките и средните предприемачи, това са иновативните технологии. Знаем, че това е сектор, който се ползва с особеното внимание на правителствата на нашите две държави, а също така и на Европейския съюз, който има много оперативни програми за подкрепата му. Така че създаването на технологични паркове и иновационни предприятия е една добра бизнес ниша. Това беше и темата на семинара, който проведохме преди няколко дни заедно с учени от Българската академия на науките и италиански предприемачи. Така че добре дошли са всякакви нови технологии и иновации във всички сектори на производството. Кои са спасителните мерки, които малките и средните предприятия могат да предприемат, за да устоят на кризата? В.Б.: Както и преди съм отбелязвал - по-скоро те трябва не да устояват, а да реагират, да се противопоставят. Именно това вече е въпрос на икономическа култура и подход към проблема. Второто изискване е естествено те да постигнат превъзходни резултати във всички аспекти на фирменото управление - било на макрониво, било при всяко едно по-дребно решение. Третата спасителна мярка е да се разглежда целият свят като един глобален пазар, защото данните показват ръст именно на този, световния пазар. Бихте ли направили сравнение между малки и средни предприятия в България и Италия? По какво си приличат и по какво се различават? Дж. С.: Структурата на италианското и на българското предприемачество е много сходна - над 90% от предприятията в Италия имат по-малко от 100 души наета работна ръка. Същото е и в България - това е нещото, по което си приличаме. По време на престоя ми тук, продължил две години и половина, научих, че както при нас, така и при вас колегите предприемачи като цяло имат една много висока култура на уважение към труда. Нещо, в което явно са възпитани и което е част от националната ни култура. Това е голям плюс при правенето на бизнес. Както посочи и вицепрезидентът Боча - светът трябва да се разглежда като глобален пазар и фирмите да реагират на предизвикателството на този пазар. Това е нещото, което трябва да имат и италианските, и българските предприятия - усещането и разбирането за тази глобална реалност. През последните години банките отделят много ресурс за финансиране на малки и средни предприятия. В същото време се оплакват, че нямат достатъчно добри проекти, които да финансират, а на предприятията им липсва ресурс за инвестиции. Откъде идва това разминаване, къде е проблемът? В.Б.: Истината е някъде по средата. Предприятията трябва да се научат не само да произвеждат една качествена завършена продукция. Трябва да се научат да водят градивен диалог с финансовите институции, да представят устойчиви и прозрачни проекти. От друга страна, банките трябва да се научат да оценяват не само количествено, но и качествено направените проекти. Това е единственият възможен път, защото не съществува икономическа система, състояща се от силни банки и слабо производство. Така че в интерес е и на банките, и на предприятията, и на европейската икономика да се укрепят малките и средните фирми и отношенията им с банките. Как може да стане това – да се отдели специално внимание и да се осъществява стъпка по стъпка политика на растеж. Как държавата може да помогне на малките и средните предприятия? В.Б: Държавата трябва последователно да приема европейските директиви. Европа вече успя да проумее каква е ролята на малките и средните предприятия като гарант на социално единение и растеж. Трябва отново да вдъхнем индустриалната душа на Европа, да посветим специално внимание на реалния сектор, като при това се въведат облекчения и да се инвестира голям капитал именно в него. Така ще можем да съградим една Европа на знанието. Тоест да не сме само вносители, а и производители? Да, вносители, но и производители. Другият важен – макар и малки, да растем и да ставаме по-големи. Това става само с обединение на усилията и динамично развитие на избраните от Европа методи. Какъв е делът на малките и средните предприятия в икономиката на Италия? Дж.С.: Те дават работа на 80.3% от заетите в Италия, като само тези в категорията микро- и малки фирми осигуряват 68% от работните места в страната. Това показват данните на Евростат. Колко голямо е влиянието на МСП при вземането на важни решения в различни области – например при храни, земеделие, технологии? Дж. С.: В Италия има една подробност – в нашата икономика са застъпени много сектори – по-познати в чужбина са металообработващата промишленост, модата, машиностроенето. Но също така сме страна лидер и в редица други отрасли. Предизвикателството пред Италия е към крайния продукт да се добавят и услугите – например обслужване след продажбата. Така че ние сигнализираме на италианското правителство, че всички сме изправени пред предизвикателството да се повиши конкурентоспособността, включително и по този начин, със следсервизно обслужване. Като политика в индустрията ние гледаме не предпочитание към сектори и фирми и липса на приоритети, а положението й като цяло. Целта ни е общата политика в областта на икономическото развитие да помогне за откриване и развитие на пунктовете, предлагащи възможност за най-голямо развитие.
Източник: Капитал (18.06.2013)
 
Служителите излизат все по-солено на работодателите Разходите за труд в еврозоната са се покачили с 1,6% на годишна база през първото тримесечие на 2013 г. През първото тримесечие на тази година в сравнение с последното на 2012 г. пък увеличението е с 1,3%. Това сочат данните на Евростат. В ЕС разходите за труд са се покачили с 1,9% на годишна база и с 1,3% спрямо последното тримесечие на миналата година. В еврозоната за първото тримесечие разходите за заплати на изработен час са се увеличили с 1,7% на годишна база и с 1,4% спрямо последното тримесечие на 2012 г. Останалите разходи извън заплатата са пораснали с 1,4% на годишна база и с 0,9% спрямо предишното тримесечие. В ЕС надниците са скочили с 2% на годишна база и с 1,2% на тримесечна. Останалите разходи на работодателите, извън тези за заплати, пък са нагоре с 1,2% спрямо същия период на миналата година и с 1,3% спрямо последното тримесечие на 2012 г.
Източник: econ.bg (18.06.2013)
 
Забавя се ръстът на разходите за труд у нас. Средното почасово възнаграждение на работещите в ЕС се е повишило с 1,9% през първото тримесечие спрямо същия период на 2012 г., обявиха от Евростат. Най-голямо повишение са отбелязали разходите за труд в Румъния (8,6%) и Естония (7,5%). България е в средата на класацията с 4,7% ръст на разходите за труд. Това е сериозно забавяне спрямо последното тримесечие на 2012 г., когато повишението е било 7,5%.
Източник: Стандарт (18.06.2013)
 
10 пъти паднаха чуждите инвестиции 10 пъти по-малко преки чужди инвестиции са влезли в страната през април спрямо същия месец на 2012 г., сочат предварителните данни на БНБ. През април страната се управляваше от служебния кабинет, като сериозният спад във вложенията ясно демонстрира позицията на инвеститорите към политическата нестабилност в страната. През месец април нетният размер на чуждите инвестиции у нас е едва 38,7 млн. евро, докато през същия месец на 2012 г. те са били десет пъти повече - 387,5 млн. евро. Общият размер на преките чужди инвестиции за периода януари-април 2013 г. достига 395,2 млн. евро или 1% от БВП на страната. Това е с 61% по-малко от чуждите вложения за същия период на 2012 г., когато те достигат 1,028 млрд. евро или 2,6% от БВП на България. Покупките на недвижими имоти от чужденци също намаляват драстично. От началото на настоящата 2013 г. чужденците са вложили в имоти у нас 37,2 млн. евро. Това е почти двойно по-малко спрямо периода януари-април 2012 г., когато чужденци са закупили имоти на стойност 69 млн. евро. Най-много капитали са дошли у нас от началото на годината от Холандия (243,9 млн. евро), Чехия (62,2 млн. евро) и Русия (37 млн. евро). Най-голям обем на отрицателните капиталови потоци има към Германия (-33,4 млн. евро). На фона на всичко това българите, живеещи в чужбина, през април са изпратили на своите близки и роднини у нас нови 70,4 млн. евро, сочат данните на БНБ. Така от началото на годината емигрантите са вкарали в България 266,9 млн. евро.
Източник: Стандарт (18.06.2013)
 
Информацията от държавната и местна администрация ще се чете свободно в Интернет Евродепутатите приеха с 486 гласа "за", 62 "против" и 10 "въздържали се" директива, която въвежда нови условия за достъп до събирана от публични власти и културни институти информация, информираха от офиса на Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по темата. Приетите от ЕП поправки в Директивата за повторната употреба на обществената информация създават общи правила за предоставяне на информация от обществения сектор. Всички публични документи ще могат да бъдат използвани повторно. Разширява се полето на приложение, като освен данните, събирани от централната и местната администрация, ще се включат и дигитализираните документи на библиотеките, музеите и архивите. Информацията ще се предоставя в машинно четими формати безплатно или срещу цена, покриваща само разходите за обработка. Създава се и механизъм за бърза реакция при жалби за отказ от информация.
Източник: Капиталов пазар (18.06.2013)
 
Заплатите в България растат въпреки увеличаващата се безработица Пазарът на труда в България реагира по-силно на ръстовете и спадовете в икономиката, отколкото в други европейски държави. Това е един от изводите в доклад за пазара на труда в страната, публикуван от Европейската комисия (ЕК). Изчисленията на авторите показват, че реакцията е два до три пъти по-силна, отколкото средно за ЕС. В анализа се посочва, че безработицата в България се е удвоила от 5 до 12% от 2008 до 2012 г. Въпреки това обаче средното заплащане е нараствало с двуцифрени темпове по време кризата и с около 6% за периода 2011-2012 г. Така по време на кризата пазарът на труда се е приспособил чрез загуба на работни места вместо чрез намаляване на доходите. Авторите на доклада обаче отбелязват, че рязкото свиване на заетостта трябва да се разглежда в контекста на прегряващ пазар на труда през предходните години. Сегашните показатели са по-добри от тези в началото на XXI век, но сравнението е с ниска база, допълват те. По време на кризата на работа са останали по-висококвалифицираните служители, които вършат същата или по-голям обем работа, за сметка на закриване на по-нископлатени позиции. Тази тенденция се потвърждава и от данните, цитирани в доклада. Между 2008 и 2011 г. заетостта сред нискоквалифицираните работници е спаднала с 40% и само с 6% при висококвалифицираните позиции. През 2011 г. безработицата в първата група е малко под една трета и едва 5% във втората. Така, дори заплатите на висококвалифицините служители да са останали на същите нива, изчислението ще покаже ръст на доходите. Този механичен ефект е и основната причина за силния ръст на производителността на труда през втората половина на 2010 г. и първата на 2011 г. Всъщност, ако производителността на труда се увеличава заедно с разходите на работодателите за труд, икономиката не губи конкурентоспособността си. Проблем обаче има, когато възнагражденията на работещите нарастват повече от тяхната ефективност. През миналата година например работодателите са заплащали за труд с около 7-8% повече на годишна база, но производителността също е растяла със сравнително бързи темпове - около 5-6%, показват данните на националната статистика. Разминаване има през първото тримесечие на тази година. Данните на Националния статистически институт (НСИ), които излязоха във вторник, показват, че разходите на работодателите за труд са се увеличили с 4.7% спрямо година по рано. Показателят за производителност (БВП на един зает) пък се е увеличил с под процент (0.7%). През периода 2008 - 2010 г. средното заплащане е растяло с темпове, по-ниски от производителността на труда. Според тях преди кризата увеличението на заплатите е било съпоставимо с това на производителността. По време на кризата и двата показателя са нараснали значително, се сочи още в доклада. Все пак авторите отбелязват и че силният ръст на заплатите е от много ниска база, като по този показател все още сме на опашката в ЕС (БВП на глава от населението, коригиран спрямо покупателната способност, е 45% от средното за ЕС). Производителността обаче също е най-ниска в сравнение с другите европейски страни. Един от основните фактори за ръста на разходите на работодателите за труд обаче е чисто административен - постоянното нарастване на максималните осигурителни прагове в началото на всяка година. За пръв път през 2013 г. мярката не беше разпростряна върху браншовете, в които синдикатите и работодателските организации не успяха да се договорят. Там, където имаше постигнато решение обаче, те бяха увеличени средно с около 4%. Праговете нямат толкова съществено влияние в региони с високи заплати (София например), но в населените места с по-ниски възнаграждения и висока безработица увеличението им оказва сериозен натиск върху разходите за труд. Според авторите на доклада голямата ножица между безработицата в различните региони на страната съществува още отпреди кризата. В момента те варират между 6% в столицата и 20% в най-бедните региони. Въпреки това ръстът на заплащането е силен и в регионите с висока безработица. Това разминаване между заетост и възнаграждения съществува и по сектори. Авторите отбелязват, че в строителството например за периода между 2008 и 2011 г. са били загубени над 30% от работните места, а в индустрията има спад на заетите от около една пета. Заплатите обаче са продължили да растат. Между 2008 и 2010 г. в строителството ръстът е бил 27%, става ясно от доклада. Този ефект частично може да се обясни с преструктурирането на пазара на труда (бел. авт. - по принцип строителството е сред секторите с най-много нискоквалифицирани работни места) и изсветляване на икономиката. Авторите на доклада цитират непубликувани данни, според които минималните прагове са с около 20% под средното заплащане по сектори. Те имат по-голямо покритие и са по-близо до средните възнаграждения най-вече в по-нископлатените браншове. Посочва се и че договарянето на заплати в България е сравнително гъвкаво. По данни от БНБ от 2011 г., цитирани в доклада, едва за 14% от работниците възнагражденията се определят с колективни трудови договори. Увеличението на дългосрочната безработица (бел. авт. - над една година), както и разтварянето на ножицата между служителите по квалификация и географски региони обаче са индикация, че голяма част от текущата безработица може да се превърне в структурна. Въпреки силния ръст на разходите за труд конкурентоспособността на българската икономика не се е влошила и износът остава силен. Това вероятно е следствие от други фактори, като например подобрение в качеството на продукцията, а също и благоприятни цени на международните пазари.
Източник: Капитал (19.06.2013)
 
Заплащането за час труд нараства с 4,5% през първото тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2013 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 4.7% спрямо първото тримесечие на 2012 г., като увеличението в индустрията е 4.2%, а в услугите - 4.8%. В строителството, обаче, общите разходи на работодателите за един отработен час намаляват с 0.4%. По икономически дейности през първото тримесечие на 2013 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство" - 11.7%, „Държавно управление" - 10.2%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 10.0%. Намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения" - с 2.7%, и „Други дейности" - с 1.9%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 4.5% спрямо първото тримесечие на 2012 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 5.3%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от -3.2% за „Култура, спорт и развлечения" до 12.4% за „Хотелиерство и ресторантьорство".
Източник: Money.bg (19.06.2013)
 
БВП на човек в България и Румъния е половината от средния в ЕС България и Румъния са страните от ЕС с най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението спрямо средното равнище за ЕС през 2012 г. Това съобщи БТА като се позова на оповестени днес оценки на европейската статистическа служба "Евростат". В Люксембург и Австрия този показател е най-висок. България е в дъното на таблицата, като нейният БВП на човек, изразен чрез покупателната способност, представлява 47% от средното равнище за ЕС. Румъния е преди нея с 49%. Най-високо равнище на БВП на глава от населението е отчетено в Люксембург - 2.5 пъти над средното равнище за ЕС. Следват Австрия, Ирландия, Холандия и Швеция, където показателят е с около 30 процента над средното. България се нарежда на предпоследно място в ЕС по реално индивидуално потребление на глава от населението в ЕС през 2012 година, като за страната ни този показател е 49 процента от средното равнище за ЕС. В дъното на таблицата е Румъния (48 процента). Лидер по реално индивидуално потребление на глава от населението в ЕС Люксембург със 141 процента.
Източник: Дневник (20.06.2013)
 
Втори сме в ЕС по ръст на строителството България е била втора в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на индекса на строителната продукция през април, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. У нас е отчетено повишение в строителството от 3,9%, като ни изпреварва само Унгария с ръст от 9,8 на сто. Трета е Чехия, където ръстът е в рамките на 2,5%. Същевременно в еврозоната е регистриран годишен спад на строителната продукция от 6,6%, а в ЕС – от 5,9%, въпреки че на месечна база индексът на строителната продукция нараства заради топлото време съответно с 2% и 0,9 на сто. Продължава да се задълбочава спадът на строителния сектор в Полша. След като през март индексът на строителната продукция в страната регистрира понижение от 17 на сто, през април понижението се ускорява до над 25%, което отново нарежда страната на първо място в ЕС. Класацията се допълва от Португалия със спад от над 24%, следвана от Словения с 19,3% и Испания с 15,3 на сто. И в ЕС се наблюдава тенденция на по-сериозен спад при гражданското и инженерното строителство спрямо сградното. Годишното понижение при гражданското и инженерното строителство и в ЕС, и в еврозоната надвишава 8 на сто, докато при сградното спадът е от порядъка на 5-6 процента.
Източник: Монитор (20.06.2013)
 
България затвърждава мястото си на най-бедната страна в ЕС България отново е най-бедната страна в ЕС. Според първоначалните данни на Евростат за 2012 година брутният вътрешен продукт (БВП) на човек, измерен с покупателната способност на населението, е под 50% от средното за общността - 47%, макар и да има ръст спрямо 2011 година, когато стойността на показателя за България беше 46% от средното за ЕС. За поредна година България и Румъния остават на дъното на класацията, като северната ни съседка ни изпреварва минимално. За изчисление на богатството в Общността статистиката използва покупателната способност, за да бъдат елиминирани разликите в цените в различните страни. За средна стойност на индекса е прието 100, което е средното ниво в ЕС. Макар през последните години да има покачване на индекса – от 44% под средното за ЕС през 2010 година до 47% през 2012 година, България си остава най-бедната страна в Общността. Доста напред са дори Хърватия (61%), която още не е официален член на ЕС, и кандидатът Турция (56%). Близо до нивото на българския БВП се движи Черна гора. За държавата, която е със статут на преговаряща държава за членство, БВП, измерен с покупателната способност е 42% от средното за ЕС. Според данните на Евростат през 2012 година най-богатата държава в общността за поредна година е Люксембург, където БВП е 271% над средното за общността. Високият резултат на Великото херцогство се дължи и на високия процент чужди работници, които не се включват в изчисленията на БВП. Страните, при които показателят е с 30% над средното за ЕС са Дания, Германия, Белгия и Финландия. Италия и Испания са малко под средното за Общността. Кризата в Гърция и Португалия докараха показателя до 75% от средното.
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2013)
 
Около 42 хиляди чужденци са избрали да живеят у нас В България са избрали да живеят около 42 хиляди чужденци, които съставляват 0,6 на сто от населението на страната. Това показват данни от анализ на Евростат за външното население в страните на ЕС, информира БТА. Около 11 хиляди от чужденците у нас са от страна-член на ЕС, а близо 31 хиляди са от страни извън Евросъюза. Най-голямата група чужди граждани, които живеят у нас, са руснаците - около 12 хиляди, следват украинците - около 3 000, македонците - около 1 000, молдовците - около 900 и други. Най-много чуждестранни граждани, които живеят в страна-член на ЕС, са регистрирани в Германия - над 7,5 милиона души (от тях 2,8 млн. са от страни на ЕС, а близо 4,7 млн. от страни извън Евросъюза). Чужденците в Германия съставляват около 9 на сто от населението на страната. Най-висок процент чужденци, които живеят в чужда страна, е отчетен в Люксембург - около 230 хиляди или близо 44 на сто от населението на страната. Висока концентрация на чужди граждани е отчетена в Естония - над 15 на сто, Белгия и Австрия - над 11 на сто и други. Силна концентрация на чуждестранни граждани се наблюдава още в Испания - 5,5 млн. души (12 на сто от населението), Италия и Великобритания - по около 4,8 млн. души (около 8 на сто от населението), Франция - 4 млн. души (6 на сто от населението), Белгия - 1,2 млн. души (11 на сто от населението) и други. Най-малко чужденци са избрали да живеят в Полша - около 57 хиляди, което е едва 0,1 процент от населението на страната и в Румъния - около 36 хиляди или 0,2 от населението на северната ни съседка. Чуждите граждани като бройка избират най-малко да живеят в Литва - около 20 хиляди, Румъния - около 36 хиляди и в България - 42 хиляди. През 2012 г. населението на ЕС е включвало общо 34,3 млн. чуждестранни граждани, които съставляват около 6,8 на сто от общото население на Евросъюза, отчита статистиката. В същото време около 15 милиона от тези чужденци са работили в ЕС, което съставлява около 7 на сто от общия брой на населението на ЕС в областта на заетостта. От тази група 6,5 млн. от заетите чужденци са били граждани на друга страна на ЕС, а 8,5 млн. - граждани на трети страни. За анализирания период около 780 хиляди души са придобили гражданство на страна от ЕС, като близо 90 на сто от тях са били преди граждани на трети страни. Най-значителен е броят на чужденците, които са придобили гражданство във Великобритания - около 190 хиляди, следвани от Франция - над 140 хиляди, Испания - 120 хиляди, и Германия - над 100 хиляди, и други. Най-висока концентрация на чужди граждани в областта на заетостта се наблюдава в Люксембург - над 50 на сто от работещите там са чужди граждани. Следват Кипър - 23 на сто от работещите там са чужденци, Ирландия, Естония и Латвия - по около 14 на сто. Най-много чужденци от трети страни са концентрирани в Люксембург, Ирландия, Белгия, Кипър, Холандия, Унгария и Малта.
Източник: Дарик радио (20.06.2013)
 
Хлябът и алкохолът са най-евтини у нас Цените на храните в България са сред най-ниските в ЕС през 2012 г., сочат данните на Евростат. Разликата между цените на храните и безалкохолните напитки между най-скъпата и най-евтината страна в ЕС е повече от два пъти. Най-ниски цени държат храните в Полша – 61% от средното за ЕС, Румъния (67%), България (68%) и Литва (77%). Най-скъпа е храната в Дания 143% от средното за съюза. Втора е Швеция (124%), следвана от Австрия (120%), Финландия (119%), Ирландия (118%) и Люксембург (116%). У нас обаче ядем най-евтиния хляб в ЕС – цената му е 57% от средната за съюза. Най-скъп е насъщният в Дания – 159% от средните стойности. Месото е най-евтино в Полша (55% от средната цена за ЕС) и най-скъпо в Дания и Австрия (и в двете 132% от средното за съюза). Освен хлябът, и алкохолът е най-евтин в България – 67% от средната цена за ЕС. Най-скъп пък е въе Финландия – 175% от средните стойности. Що се отнася до цигарите, разликата в цените в най-скъпите и най-евтините държави е повече от четири пъти. Най-евтино излиза да сте пушач в Унгария (52% от средните цени за ЕС), Литва (55%) и България (57%), най-скъпо – в Ирландия (199%), Великобритания (194%) и Швеция (132%). Потребителските цени у нас намаляха с 0,1% през май, според данни на НСИ. От началото на годината пък цените са паднали с 0,7%.
Източник: econ.bg (24.06.2013)
 
Руските туристи са с 54% повече през май, германците - с една трета С 10% повече чужди туристи са посетили България през май спрямо същия месец на миналата година, съобщи Националният статистически институт. Общо 285 хил. чужденци са били на почивка у нас през миналия месец Увеличението на туристите от Русия е с 54% до 25.6 хил. души, а от Германия - с една трета до 14.7 хил. души. Значително - със 75%, е увеличението на туристите от Украйна, но броят им е сравнително незначителен - 7700 души. Най-многобройни са румънските туристи - почти 70 хил. , а втори по масовост са гърците - 40 хил. души. Броят им е почти непроменен спрямо миналия май.
Източник: Дневник (28.06.2013)
 
Пътуваме повече в чужбина, въпреки кризата Пътуванията на български граждани в чужбина през май 2013 г. са 361.9 хил., или с 3.9% над регистрираните през същия месец на миналата година, показват публикуваните от Националния статистически институт данни. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Русия - със 191.4%, Белгия - със 175.0%, Австрия - със 117.9%, Франция - с 91.1%, Италия - с 87.1%, Германия - с 82.9%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Турция - с 28.2%, Сърбия - със 17.2%, бившата югославска република Македония - с 12.5%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 45.7%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 31.8%, и със служебна цел - 22.5%. В сравнение с май 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели - със 75.2%, докато при служебните пътувания и при тези с цел почивка и екскурзия е регистрирано намаление съответно с 39.0 и 4.6%. През май 2013 г. с други цели са били 67.0% от пътуванията към Испания, 66.7% - към Обединеното кралство, 63.6% - към Турция, и 60.3% - към Сърбия. Преобладаващият дял от пътуванията към Белгия и Чешката република са със служебна цел - съответно 73.7 и 47.5%. Пътуванията с цел почивка и екскурзия към Румъния са 69.1%, към Гърция - 42.3%, и към Франция - 39.4% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. Посещенията на чужденци в България през май 2013 г. са 634.8 хил., което е с 4.8% над нивото от май 2012 година. Регистрирано е увеличение при посещенията с цел почивка и екскурзия - с 10.3%, както и при посещенията с други цели - с 3.8%, докато служебните пътувания намаляват със 7.3%. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз - 59.2%, като в сравнение със същия месец на предходната година се понижава с 1.0%. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Чешката република - с 3.7%, Италия - с 3.3%, Румъния - с 2.7%, Обединеното кралство - с 2.5%, Гърция - с 1.8%, и други. Същевременно е отчетен ръст при посещенията на граждани от Австрия - с 13.2%, Германия - с 6.5%, Франция - с 4.7%, Белгия - с 4.4%, Испания - с 4.1%, и други. Нарастват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни"1 - със 17.5%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Русия и Украйна - съответно с 41.0 и 36.8%. През май 2013 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 44.9%, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 40.7%, и със служебна цел - 14.4%.
Източник: Money.bg (28.06.2013)
 
България в топ 10 на ЕС с най-висока концентрация на наука и технологии в столицата През 2011 г.бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност у нас са възлизали на 188,6 млн. лв., като в сравнение с предходната година са намалели с 3,3 на сто, сочат данни на НСИ. Делът на бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт е намалял – от 0,28 на сто през 2010 г. - до 0,25 на сто през 2011 г., което е около една трета от стойността на този показател за ЕС-27 /0,76 на сто през 2010 г./, отчита НСИ. По данни на националната статистика у нас с научно-развойна дейност се занимават около 20 хиляди специалисти /от тях 12 хиляди с еквивалент на пълна заетост/ и около 5000 души технически и помощен персонал /половината от този персонал е с еквивалент на пълна заетост/. Делът на иновативните предприятия у нас е 27 на сто, като голяма част от тях са съсредоточени в района на столицата. Към края на 2011 г. у нас е имало регистрирани 1614 национални патенти за изобретения, а патентите за полезни модели са били 524 - или общо 2138. По данни на Евростат за инвестициите в ЕС в областта на науката и технологиите - България е сред 10-те страни с най-голяма интензивност на иновациите, съсредоточени в столицата. Останалите страни, в които науката и технологиите са съсредоточени в столици са: Дания, Испания, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. Като цяло на територията на ЕС през 2011 г. е имало около 44 милиона души, които съставляват основата на човешките ресурси в областта на науката и технологиите. От тях около 2,5 милиона души са най-високо квалифицираните изследователи и специалисти, които са се занимавали с управление на проекти, свързани с науката и технологиите. Други 6 милиона лица са били заети в рамките на високотехнологични наукоемни услуги, а други 2,5 млн. души са работили в областта на високите технологии в производствения сектор. Анализът на Евростат отчита също, че страните от ЕС-27 са изразходвали през 2011г. за наука и високи технологии около 256 милиарда евро или средно по 511 евро на глава от населението. С други думи разходите на ЕС-27 за наука и високи технологии през 2011 г. са били около 2,03 на сто от брутния вътрешен продукт на Евросъюза, което е увеличение /при 2,01 на сто през 2010 г/. В рамките на ЕС е имало над 55 000 заявки за патенти, което средно прави 111 заявки на милион жители на Евросъюза, отчита европейската статистика. Най-голям брой заявки за патенти на милион жители е регистриран в германската област Ерланген - 1 435. Вторият регион по брой заявки на патенти е в Холандия - 1 381 на милион, следван от Лихтенщайн - 1 202 заявки на милион и др. Най-висок процент научнотехнологичен персонал е регистриран в норвежкото предградие Акершус на столицата Осло - 35 на сто. Следващо ниво на най-висока концентрация на научнотехнически персонал е регистрирано в Цюрих - 27 на сто, като други три норвежки и швейцарски региона са с високо ниво на концентрация на учени - 22 на сто. В други три провинции в ЕС е отчетен най-бърз растеж на постоянен научнотехнически персонал - в Люксембург, Елзас /Франция/ и Саарланд /Германия/. Според анализа на Евростат за финансиране на научни изследвания в ЕС в периода 2007-2013 г. са били отпуснати 55 млрд. евро, а до 2020 г. в рамките на ЕС са планирани за научни изследвания още 80 млрд. евро.
Източник: Дарик радио (28.06.2013)
 
Разликите в доходите между София и другите области се задълбочават Ако доходите в столицата замръзнат на сегашното си ниво и се индексират само с темп на инфлация от 3%, а тези в Пазарджик продължат да растат, така както са се увеличавали средно за периода 2001 - 2011 г., за Пазарджик ще са необходими още над 25 години, за да настигне столицата. Това показват даннте на Института за пазарна икономика (ИПИ) за различията между столицата и останалите области в страната. Икономическата криза продължава да задълбочава тенденцията. Според анализа на ИПИ това важи не само по отношение на индикатори като безработица и заетост, но и за нивата на средногодишния доход на гражданите. Методологията на изследването обхваща както паричните (включително пенсии и социални обезщетения), така и непаричните приходи на населението по области. Най-бавно са нараствали доходите през десетгодишния период в Пазарджик, Видин и Силистра. Там темпът на увеличение е бил средно с между 5 и 6% (виж графиката). В "бавната" група попадат областите, които изостават от средните стойности за страната с над 1 процентен пункт. В столицата пък темпът на увеличаване на възнагражденията е около 12.4% - над 3 пункта повече от средното за страната (около 9%). Единствено Стара Загора изпреварва столичния град, като там доходите са се повишили с 12.5%. Въпреки това заради по-ниските доходи на човек от домакинство в началото на периода Стара Загора изостава с близо една четвърт по доходи спрямо София през 2011 г. За бързия ръст е вероятно да допринася енергетиката заради комплекса "Марица-изток". Изследването изчислява, че ако средногодишният темп, наблюдаван през периода 2001 - 2011 г., се запази, практически настигане на столицата би било невъзможно. Шанс би имала само Стара Загора, но чак през далечната 2174 г. Ако обаче реалният ръст на доходите в столицата замръзне на нивата от 2012 г. и от този момент нататък те започнат да се увеличават единствено с темпа на инфлация (с 3%), всички области ще успеят да настигнат София по доходи най-късно до 2039 г. Най-бързо биха се справили Стара Загора и Перник, в които това ще се случи до 2014 г., а най-бавно - Видин (2033 г.), Силистра (2037 г.) и Пазарджик, които ще успеят едва през 2039 г. Друго изследване на ИПИ пък показва, че въпреки бързия ръст на доходите в Стара Загора качеството на живот там не води в класацията. Всъщност градът се нарежда едва на 16-о място от общо 28 области в страната. Причината е значително по-слабото (спрямо останалите) й представяне в индикатора "Емисии на вредни вещества в атмосферата", посочват от ИПИ. Оценката "Качество на живот в областите", изготвена от ИПИ, използва изследването на института "Регионални профили: показатели за развитие". Показателите, върху които стъпва изчислението, са БВП на глава от населението, средна продължителност на живота, оценка на работата на администрацията, заетост, средногодишни доходи, вредни емисии, брой болнични легла на хиляда души, удовлетвореност от живота, престъпност, достъп до интернет, качество на пътищата и население на един общопрактикуващ лекар. Взети са данните от последната налична година (между 2009 и 2012 г.). Данните за всеки от индикаторите са нормализирани и могат да получат най-висока стойност 1 и най-ниска - нула. След това получените резултати са сумирани и разделени на общия брой индикатори - 12, като по този начин всеки индикатор получава еднаква тежест. Най-високо е качеството на живот в столицата, която получава оценка 7.16 (виж графиката). София обаче има най-лош индикатор за престъпност. Веднага след нея по качество на живот се нареждат Пловдив и Благоевград, като наличието на голям областен център невинаги означава по-добро качество на живот, се отбелязва в изследването. Варна и Бургас например отстъпват място на по-малките Габрово, Търговище, Плевен и Пазарджик. "Варна и Бургас са на по-ниски позиции спрямо лидерите в индекса, главно заради слабото им представяне при индикаторите на здравеопазването, престъпността и качеството на пътищата", сочи анализът. Бургас се представя по-зле от останалите области и при индикатора за средните годишните доходи. Кюстендил и Перник са на опашката по качество на живот, а третото място отзад напред си делят Видин и Монтана.
Източник: Капитал (01.07.2013)
 
Песимизъм сред бизнеса Политическата нестабилност вече потиска и икономическата активност, показва изследването на Националния статистически институт (НСИ) за бизнес климата. Общата оценка за стопанската конюнктура се понижава с 0.7 процентни пункта, като се подобрява единствено в промишления сектор, чиято продукция е предназначена главно за износ. Всички останали сектори, чиято активност зависи от състоянието на българската икономика, а не от външни фактори – услуги, строителство и търговия на дребно, бележат влошаване. НСИ получава данните за бизнес климата с анкета сред предприемачи и мениджъри, които оценяват както текущото състояние на средата, така и перспективите в краткосрочен план (до шест месеца напред). Изследването за стопанската конюнктура е най-близкото проучване до използвания на Запад показател за поръчките на компаниите (purchasing managers' index) и ако се прилага правилно, може да е индикатор за посоката, в която се развива българската икономика. Точно оценките на бизнеса показват, че икономиката се развива по негативния сценарий, който анализаторите прогнозираха след оставката на кабинета "Борисов". Тогава благоприятният вариант включваше бързо съставяне на стабилно правителство, а негативният беше слабо коалиционно правителство, което да работи под натиск. Най-сериозно влошаване на бизнес средата се отчита в сектора търговия на дребно, където оценката се понижава с 5.3 процентни пункта. "Относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца прогнозите им (на анкетираните – бел. авт.) са по-резервирани", коментират от НСИ. Основна причина за това е несигурната икономическа среда, но засега компаниите от бранша очакват цените им да останат без промяна в следващите месеци. По същия начин средата се възприема и от компаниите в сектора на услугите. Те понижават оценката си за настоящата икономическа ситуация и ревизират своите прогнози за следващите шест месеца, а като едно от основните притеснения посочват недостатъчната осигуреност с поръчки. Оценката за бизнес климата в сектора се понижава с 1.2 процентни пункта. Летният сезон, който трябва да бъде най-активната част от годината за строителните компании, може също да се окаже разочароващ. Анкета сред представители на бранша показва, че те вече имат по-резервирани очаквания за лятото и есента, а общата оценка за бизнес климата в техния сектор се понижава с един процентен пункт. Въпреки това обаче и компаниите в строителството не очакват да се наложи понижаване на цените им. В контраст се представят компаниите от индустриалния сектор. Те се радват на увеличени поръчки както от страната, така и от чуждестранните си партньори, а анкетираните представители на индустриалните компании са направили по-оптимистични оценки за средата, в която оперират, и перспективите в близките месеци. Като резултат оценката за бизнес климата в сектора се повишава с два процентни пункта спрямо май. Българските индустриални производители понижават цените си трети пореден месец, показват данните на НСИ за май. В сравнение с април спадът е с 0.8%. По-ниските заводски цени са сигнал за възможно поевтиняване и на крайните продукти, но дефлацията е също толкова притеснително явление, колкото и високата инфлация. Ако тя не е следствие от по-висока производителност, причините за нея са свито търсене и доходи, а основният риск в такива случаи е повишаване на безработицата. Спрямо миналия май цените падат средно с 1.02%, а тенденцията за понижаване е видна и при данните на годишна база, където спадът продължава втори пореден месец. Преносът на тези тенденции върху потребителските цени вече се наблюдава, като на месечна база вече има три поредни месеца на дефлация. На годишна база пък все още цените растат, но темповете на покачване се забавят. На месечна база най-сериозно поскъпва производството в химическата промишленост – с 2.2%, а на дрехи с 1.1 на сто. Химическите продукти поскъпват най-сериозно и на годишна база – с 6.5%. Освен тях обаче в първата тройка по поскъпване са храните с 5.6% и напитките, чиито цени растат с 4.9%.
Източник: Капитал (01.07.2013)
 
Производствените цени намаляват през май Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2013 г. е с 0.2% под равнището от предходния месец и с 0.7% по-нисък спрямо май 2012 г., съобщи Националният статистически институт. В добивната промишленост месечният спад е с 1.9%, а в преработващата промишленост и в енергетиката - с по 0.1%. Спрямо април най-много поскъпват химическите продукти - с 2.2%, изделията от обработени кожи - с 1.9% и облеклото - 1.1%. Най-много поевтиняват въглищата - с 3.2%, поизводството на превозни средства (без автомобили) - с 2.7% и добивът на метални руди - с 1.4%. Спрямо година по-рано цените са с 0.7% по-ниски. Отново в добивната индустрия спадът е най-голям - с 8.6%, а в преработващата промишленост и в енергетиката - с по 0.3%. За година най-много падат производствените цени на основни метали - с 6.4% и в хартиената индустрия - с 1.5%. поскъпва обработката на кожи и изделията от тях - с 11.5%, химическото производство - с 6.5%, храните - с 5.6%, напитките - с 4.9% Общият индекс на цените на производител, в който влизат и цените за износ, през май 2013 г. намалява с 0.9% спрямо предходния месец и с 1% спрямо година по-рано.
Източник: Дневник (01.07.2013)
 
Бизнес климатът се влошава в строителството, търговията и услугите Бизнес климатът през юни се влошава в строителството, търговията и услугите. Само в промишлеността стопанската конюнктура бележи подобрение, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Общият показател на бизнес климата се понижава с 0.7 пункта спрямо май като предприемачите във всички сектори посочват несигурната икономическа среда като водещ проблем. Не се предвижда увеличение на цените през следващите три месеца. Оптимизмът на промишлените предприятия се дължи на повечето поръчки от страната и чужбина и очакванията за увеличение на дейността през следващите три месеца. Показателят на бизнесклимата в индустрията нараства с 2 пункта спрямо май. Над половината от мениджърите обаче сочат несигурната среда като основна пречка за развитието на бизнеса си, а 46.3% - и недостатъчното търсене. Въпреки оживлението в строителството в началото на летния сезон бизнесклиматът в сектора се влошава с 1 пункт. Причината е в несигурността на предприемачите за следващите три и дори шест месеца. Финансовите проблеми, недостатъчното търсене и конкуренцията са специфичните проблеми в строителството. Влошаването на бизнесклимата в търговията на дребно е още по-голямо - с 5.3 пункта. Докато през предходния месец търговците са се надявали през летните месеци състоянието на фирмите им да се подобри, през юни оптимизмът намалява инадеждите са то поне да не се влошава. Те не планират по-големи продажби и затова не възнамеряват да увеличат поръчките си към доставчиците. Несигурната среда засилва негативното си влияние в сектора с 12.7 пункта, а недостатъчното търсене и конкуренцията остават на заден план. В услугите бизнес климатът се понижава с 1.2 пункта заради очакванията състоянието на компаниите да се влоши. Мениджърите са обезпокоени и за търсенето през следващите месеци.
Източник: Дневник (01.07.2013)
 
Даваме 3 пъти по-малко пари за наука от ЕС, въпреки увеличаването им през 2012 г. През 2012 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 197.8 млн. лв., като в сравнение с 2011 г. се увеличават с 4.9%, показват данните на Националния статистически институт. Растежът в абсолютна стойност на бюджетните разходи за НИРД спрямо предходната година не се отразява върху техния относителен дял от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2012 г. бюджетните разходи за НИРД съставляват 0.25% от БВП, запазвайки равнището си от 2011 година. България все още съществено изостава от средната стойност на този показател за Европейския съюз (0.72% от БВП) през 2011 година. Структурата на бюджетните разходи за НИРД по социално-икономически цели се променя незначително спрямо предходната 2011 година. Най-голям е делът на държавната подкрепа за научните изследвания, насочени към „Общо развитие на знанието" - 45.4% от всички бюджетни разходи за НИРД, или 89.8 млн. лева. Тази социално-икономическа цел е основна и за Европейския съюз през 2011 г. с относителен дял от 50.2%. Втората най-подкрепяна от държавата цел на научните изследвания през 2012 г. е „Развитие на селското и горското стопанство и риболова" (16.4%, или 32.5 млн. лв.), следвана от „Усъвършенстване на промишленото производство и технологиите" (11.1%, или 21.9 млн. лв.) и „Развитие на образованието" с дял от 7.9%, или 15.6 млн. лева. През 2012 г. в сравнение с 2011 г. се наблюдава увеличение на бюджетните средства за НИРД, свързани с развитието на транспорта, телекомуникациите и друга инфраструктура и с развитието на здравеопазването. Намаление се регистрира в социално-икономическите цели „Производство, съхранение, разпределение и използване на енергията" и „Развитие на образованието".
Източник: Money.bg (01.07.2013)
 
Безработицата през май расте на годишна база Безработицата през май достигна 12.7%. На месечна база това е сериозен спад от почти цял процентен пункт, показват сезонно неизгладените данни на Евростат за ЕС. Това обаче е нормално с настъпването на летния сезон, когато започват да се отварят работни места в курортите. Обикновено сезонът започва в средата на май, но служителите се наемат малко преди това. В сравнение с година по-рано обаче има влошаване на пазара на труда. През миналия май безработицата е била с почти половин процентен пункт под сегашната - 12.3%. Въпреки наближаването на най-силните месеци от гледна точка на работни места данните сочат, че пазарът на труда все още не показва особени сигнали за възстановяване. Обикновено заетостта реагира последна на положителните сигнали в икономиката и вероятно очакванията на българския туристически бизнес за по-силен сезон тази година не са довели до откриване на повече работни места спрямо лятото на 2012 г. Въпреки че с настъпването на лятото безработицата стандартно намалява, данните за по-дълъг период продължават да показват по-скоро тренд нагоре (виж. графиката). Ако погледнем сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба, от началото на годината показателят мърда минимално и се движи между 12.7 и 12.9%. В началото на годината пък данните на Националния статистически институт (НСИ) достигнаха рекордно високи стойности от 13.8% за първото тримесечие на годината, каквито не са били достигани от десетина години насам. Все пак за първи път от края на предкризисната 2008 г. насам в началото на тази година заетостта започна да расте. Работещите се увеличиха с около 2 хил. души през първото тримесечие спрямо периода януари - март на 2012 г. Това обаче е сериозно подобрение в сравнение с предходните няколко тримесечия, когато броят на загубените работни места не спадаше под 20 хиляди. Според анализаторите на пръв поглед парадоксалното увеличение и на безработицата, и на заетостта може да се наблюдава, когато в пазара на труда се е включила част от така наречените обезсърчени безработни. Тази картина се потвърди и от данните на националната статистика за броя обезкуражени лица, които намаляха с около 11 хил. души на годишна база през първото тримесечие на годината. Притеснителен обаче е показателят за дългосрочно безработните (над 1 година), които в началото на годината продължиха да са над половината от всички хора, които търсят заетост. Сезонно изгладените данни за безработицата в Европа също отбелязват увеличение през май спрямо същия месец на предходната година. В еврозоната ръстът е от 11.3% до 12.1%. Делът на хората, които търсят заетост в цялата общност, пък е нараснал с половин процентен пункт до 10.9%. Най-ниски са стойностите на показателя в Австрия (4.7%) и Германия (5.3%), а най-високи продължават да са те в Гърция и Испания - над 26%. Най-много е спаднал процентът безработни в трите балтийски републики - с около 2-3 пункта. Във всички 27 държави в ЕС (от 1 юли 28 с Хърватия) общо 26.4 млн. души нямат работа, от които 19.2 млн. - само във валутния съюз. На годишна база броят на хората, търсещи заетост, както в еврозоната, така и в цялата общност, се е увеличил с 1.3 млн. души.
Източник: Капитал (02.07.2013)
 
Безработицата у нас все още е над средноевропейската 12,7% е нивото на безработицата у нас по данни на Европейската статистическа служба Евростат за май 2013 г. Към петия месец от годината незаети са били 423 хиляди българи. Показателят бележи лек месечен спад от 0,1 пункта, а броят на безработните граждани е намалял със 7 хиляди. На годишна база проблемът с незаетостта се е задълбочил – към май 2012 г. нивото на безработицата в България е било 12,2% или по-ниско с 0,5 на сто. 26,2% пък е нивото на младежката безработица в страната ни, като през май 2013 г. без работа са били 62 хиляди българи на възраст под 25 години. Показателят следва трайна тенденция на свиване, като от 28,5% през май 2013 г. незаетостта при младите хора у нас се е понижила до 26,9% през април 2013 г., след което е спаднала с още 0,7 пункта. Безработицата по полов критерий показва, че у нас по-големи трудности да си намерят работа срещат мъжете, имайки предвид, че 14% от трудоспособните представители на силния пол са незаети. При жените процентът е 11,1% Безработицата в Европа Нивото на незаетост в България, включително това на младежката, е по-високо от средните за еврозоната и за Европейския съюз (ЕС). Процентите, отчитащи безработицата, са съответно 12,1 и за единната валутна зона и 10,9 за 27-те страни членки. Присъединяването на Хърватия покачва този коефициент до 11%. Най-влошена е обстановката в кризисните Испания (26,9%) и Гърция (26,8% към март 2013 г.), а с най-стабилна заетост са Австрия (с 4,7% безработни от трудоспособните граждани), Германия (с 5,3% безработица) и Люксембург (с 5,7%). Младежката безработица в еврозоната към месец май е от 23,8%. Тази сред 27-те държави членки е 23%, а нивото при ЕС 28 (27+Хърватска) – 23,2%.
Източник: econ.bg (03.07.2013)
 
456 400 души са безработните през първото тримесечие Безработните през първото тримесечие на 2013 г. са 456 400, а коефициентът на безработица - 13.8 на сто. Това показват данни от изследването на Националния статистически институт към днешна дата. В сравнение със същото тримесечие на предходната година броят на безработните се увеличава с 8.3 на сто, а коефициентът на безработица нараства с 0.9 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 7.5 на сто от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2013 г. средната заплата е 796 лв. (по предварителни данни), което е с 3.9 на сто повече в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2012 г. ръстът е 3.6 на сто. През първото тримесечие на 2013 г. общият брой на заетите (на възраст 15 и повече навършени години) е 2 855 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 45.6 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. относителният дял на заетите лица е с 0.5 пункта по-висок.
Източник: Дарик радио (03.07.2013)
 
Ръст на търговията на дребно в ЕС През май спрямо април 2013 г. оборотът на търговията на дребно се увеличава с 1% в еврозоната и с 1,2% в Европейския съюз на 27-те страни членки. Това показват изнесените днес данни на Европейската статистическа служба Евростат. За сравнение през април на месечна база се наблюдаваше увеличение от 0,2% във валутния съюз и от 0,5% в ЕС. Същевременно на годишна база през петия месец на 2013 г. продажбите в търговията на дребно намаляват с 0,1% в еврозоната. В ЕС обаче те отчитат ръст от 0,5% спрямо май 2012 г. На месечна база през май тази година обемът на търговията в сектора на храни, напитки и тютюн нараства с 0,9% във валутната зона и с 1,5% в Общността на 27-те. Продажбите в нехранителния сектор нарастват с 0,9 на сто в страните членки с обща валута и с 1% в ЕС. Най-голямо увеличение на търговията на дребно спрямо април има в Финландия (3,6%), Великобритания (2,8%), Латвия (2,6%), Естония и Ирландия (по 2,4%). Ръст на оборота на сектора на месечна база се наблюдава във всички страни членки освен в България, Румъния и Унгария. В нашата държава спрямо останалите с намаление обаче е регистриран най-малкият спад на продажбите на месечна база – в размер на 0,3%. В Румъния продажбите в сектора са надолу с 3 на сто, а в Унгария с 0,3 на сто. Същевременно през петия месец на годината на годишна база продажбите на храна, напитки и тютюн намаляват с 1,5% в еврозоната и с 1,2% в ЕС. Нехранителният сектор отчита ръст от 0,8% във валутния съюз и от 1,8% в ЕС. Сред страните членки спрямо май 2012 г. най-големи увеличения в сектора на продажбите на дребно се наблюдават в Латвия (8%), Литва (5,8%), Естония (5,1%) и Белгия (4,5%). Най-големи спадове са регистрирани в Испания (6,3%), Румъния (4,4%) и Поругалия (3,6%). В България на годишна база се наблюдава увеличение от 1,5% на оборота в търговията на дребно. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през април оборотът в търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени се покачва с 0,8% спрямо предходния месец.
Източник: econ.bg (04.07.2013)
 
Над една трета от българите биха искали да живеят в чужбина Общо 37.1% от българите биха искали да живеят в чужбина с надеждата, че извън България ще могат да намерят работа, по-високи доходи и като цяло по-добри условия на живот. Процентът е близо два пъти по-голям в сравнение с резултатите от 2008 г. В същото време около 5% или близо 193 хил. българи вече имат планове трайно да се преселят към страни от ЕС. Около 17% проучват възможностите и се подготвят за емиграция през следващите години. Това показват резултатите от национално представително изследване на агенция "Афис" по поръчка на Делегацията на българските социалилсти в Европейския парламент. То е проведено сред 1028 души на възраст от 15 до 55 години в периода 31 май-16 юни. Мнозинството от анкетираните одобряват изцяло или донякъде емиграцията. Повечето очакват да си намерят работа там до няколко седмици (42.8%) или веднага (28.8%). В същото време 54 на сто са отговорили, че биха се занимавали с каквато и да е работа, независимо от квалификацията им. Общо 57.4% коментират, че работата на техните близки и роднини, живеещи в чужбина също не е свързана с придобитата им квалификация. Германия (23%) и Великобритания (22.5%) са двете най-популярни дестинации за емиграция, което е съществена промяна в сравнение с периода преди кризата, когато на първо място бяха Испания, Гърция и Италия, отчитат от "Афис". Причините са намаляващите доходи и нарастващият недостиг на работни места във втората група страни. Въпреки това от агенцията не очакват сериозен ръст на емиграцията с отпадането на ограниченията за работа в края на годината. Сред българите, които биха проявили интерес към Великобритания, около 30% са с високо образование, но сред потенциалните емигранти ще има и по-слабо квалифицирани. Освен работните места, друга причина за интереса към Великобритания е езикът. Според проучването именно английският е езикът, който се владее от най-много българи на високо или средно ниво, следван от немския, испанския и френския. В същото време едва 6% от анкетираните казват, че докато са били в чужбина, лично са ползвали някакви помощи – за безработица, за социално подпомагане или жилищно настаняване. Затова и социаолозите коментират, че "социалният туризъм" не е основният мотив на българите да напуснат страната. Близо 48% от анкетираните обаче казват, че са чували или виждали хора, които са се възползвали от социални помощи. Като положителна тенденция отчитат и желанието на хората да работят легално – близо 65% от анкетираните са заявили, че възнамеряват да работят с трудов договор. Готовите да работят изцяло нелегално са около 9%. Проучването показва и че над 56.3 на сто от анкетираните биха се свързани с българските местни общности в чужбина, но пък 23.6 процента се колебаят, а 15% категорично не биха го направили.
Източник: Капитал (08.07.2013)
 
5500 шефове на лов за стажанти 5500 шефове търсят да наемат стажанти, учещи в родните вузове. Офертите им са публикувани на сайта на проекта „Студентски практики” - praktiki.mon.bg. Системата предлага над 20 000 позиции за стажове в почти всички специалности. До момента са кандидатствали над 18 000 младежи, като всеки трети от тях е одобрен. Финансирането на европроекта е по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси” и се изпълнява от образователното министерство. Бюджетът на проекта е 56 млн. лв., като целта е до 2014-а година той да обхване 61 000 студенти. Идеята на инициативата е бизнесът да се сближи с академичните среди, а студентите да преминат през практическо обучение, на което да приложат теоретичните си знания. За стаж кандидатстват студенти от всички университети в страната – както държавни, така и частни. В системата са се регистрирали над 2000 младежи от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, 1567 от Софийския университет, 1326 от УНСС и 982 от Нов български университет. Работодателите, които предлагат стаж, са от почти всички професионални сфери. В системата са се регистрирали ИТ фирми, рекламни агенции, медии, адвокатски кантори, училища, детски градини, болници и др. Болшинството от тях заявяват около 10-20 стажантски места, но някои работодатели са поискали по 200-250 стажанти. Сайтът praktiki.mon. bg отчита в реално време непрекъснато растящия брой на обявите за стаж и кандидати за работа. Всеки студент, който влезе в уеб страницата, може да следи актуалните оферти за професионалните направления, които го интересуват. За стаж може да кандидатстват всички редовни и задочни студенти. След приключване на практиката младежите получават и парична награда в размер на 480 лв., която е за сметка на оперативната програма, а не на фирмата. Самото практическо обучение предвижда 240 часа практика в реална работна среда.
Източник: Монитор (08.07.2013)
 
Захарта поевтиня с 18 стотинки С 18 стотинки по-евтин бе килограм захар на едро на борсите в страната в петък в сравнение с първата седмица на годината. Това сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). На 5 юли цената и бе на едро 1,85 лв./кг. За същия период кашкавалът “Витоша” отчита поскъпване по борсите с почти половин лев до 10,91 лв./кг. Кравето сирене спрямо първата седмица на януари е с 5 ст. на едро по-евтино, но за последната седмица отчита спад от 5,34 лв. на 5,11 лв./кг. Пакетче краве масло от 125 грама за периода е добавило към цената си на борсите 5 стотинки. В сравнение с началото на април млечният продукт сирене с растителни добавки е поевтинял от 3,04 лв. на 2,83 лв. за кило. За последните 6 месеца зрелият фасул повишил цената си на едро до 3,45 лв./кг или с почти 30 ст. повече от началото на януари сочи още статистиката. 16 ст. поевтиняване има на борсите за периода при ориза, който в петък се котираше по тържищата средно по 1,79 лв./кг. При лещата спадът на цената е от 2,25 лв. на 2,17 лв. за кило. Брашното тип „500” сега е с 2 стотинки по-скъпо, отколкото в първата седмица на януари и достига 1,01 лв./кг. С 35 стотинки е поевтинял литър олио в пластмасова бутилка на едро от началото на годината, сочи още статистиката на ДКСБТ. В петък слънчогледовото масло се котираше по родните тържища средно по 2,46 лв. за литър. Спрямо първата седмица на януари има рекордно поевтиняване от 10 ст. на яйцата и те вече се котират по около 14 ст. за бройка. Прясно замразената скумрия в петък се котираше по 4,25 лв./кг, което означава седмично поевтиняване от 20 ст. Замразената копърка запазва стабилни цени от 2,13 лв./кг, което е с десетина стотинки по-евтино, отколкото в началото на април. За последните 5 работни дни бутилка от 0,7 л обикновена гроздова ракия е увеличила цената си от 7,06 лв. на 7,63 лв. За същото време обаче обикновената плодова е поевтиняла със 74 ст. до 6,80 лв.
Източник: Монитор (08.07.2013)
 
Нивите държат две трети от пазара За последните четири години две трети от сделките с недвижими имоти са на пазара на земеделска земя. Това обяви Добромир Ганев, зам.-председател на Национално сдружение „Недвижими имоти” (НСНИ). Според него от около 900 000 покупко-продажби на недвижимости у нас през този период около 550 000 са в сектора на земеделската земя „Продавачите на земя са обикновено частни лица, а купувачите - предимно инвеститорски фондове, които изкупуват земята, комасират я или я отдават под аренда на земеделските производители, или я препродават вече на по-висока цена, коментираха брокерите от НСНИ. Земя изкупуват и самите земеделски производители, които искат да окрупнят стопанствата си, показват данните от пазара. Друга група купувачи са чуждестранни инвеститори най-вече от Китай, Катар и други, които са подготвили сериозни фондове и очакват да се регистрират в България за да започнат да инвестират в земя, съобщиха още от сдружението. Според Ганев, тъй като земята е ограничен ресурс, търсенето в момента е голямо и цените растат - за последните 4 -5 години ръстът на цените на земята е около 10-15 процента, като най-търсени са парцелите в Североизточна и в Централна България (около Пловдив). Лъчезар Искров, зам.-председател на НСНИ, смята, че в тези региони вече е достигнато високо ниво на цените и те едва ли ще продължат да растат, а в други части на страната - като Северозападния например, тепърва ще нараства интересът към покупка на земя. В момента сред брокерите се водят спорове дали пазарът на земеделски земи ще продължи да расте както в последните години, или бумът ще затихне заради кризата. Едната група смята, че цените ще се стабилизират заради нарастващото предлагане, породено от немотията на хората, принудени да продават на безценица наследствените си ниви. Техните очаквания се подкрепят и от перспективата ЕС да започне да дава земеделски субсидии само за по-малки стопанства. Така големите фондове и арендатори ще изгубят интерес да купуват земи и да ги комасират. Втората група очаква поскъпването на продължи, като причината ще е нарастващо търсене на големи масиви земеделска земя от страна на чужди инвеститори. Според експерти от имотния сектор в повечето случаи получените пари от продажба на земеделски имоти се инвестират в покупка на жилища в големите градове на страната или ваканционни апартаменти по курортите. Така бизнесът с ниви в страната косвено влияе и върху пазара на градски имоти.
Източник: Монитор (08.07.2013)
 
Руснаци с 320 000 имота у нас Има приблизително 320 000 имота, собственост на руски граждани в черноморски и други курортни региони. Купувачите са предимно граждани със средни и дори ниски доходи, смята шефът на НСНИ Иван Велков. „Официална и по-точна статистика ще имаме може би чак след края на годината, когато можем да ползваме данните на Агенцията по вписванията”, добави той. „Регионите, където купуват руснаците, са предимно по Черноморието - най-вече в Бургаска област. Има интерес към български имоти от други страни като Узбекистан, Таджикистан, Казахстан”, уточни брокерът Велков.
Източник: Монитор (08.07.2013)
 
Строителният сектор продължава да се свива След като април показа известни признаци на стабилизиране, през май строителната продукция отново тръгна надолу, водена най-вече от свиващата се продукция при гражданското и инженерно строителство, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база индексът на строителната продукция се е понижил с 4,2 на сто, като продукцията при гражданското/инженерно строителство регистрира спад от 5,6%, а при сградното е измерено намаление от 3,2%. На годишна база индексът на строителната продукция се понижава с 10,8%, като продукцията при гражданското/инженерно строителство регистрира спад от 13,8%, а при сградното строителство – 8,5%. Данните на националната статистика сочат, че издадените разрешителни за строеж на нови сгради намаляват. Тай като те се приемат за индикатор за бъдещата строителна активност, може да се очаква тя да остане слаба и стагнацията в сектора да продължи.
Източник: Инвестор.БГ (08.07.2013)
 
Индустриалният двигател угасва Повторната рецесия и трудностите, които обхванаха Европа през последните месеци удрят все по-сериозно и българската икономика. Ако към това като се прибави и политическата криза, която допълнително влошава бизнессредата, картината не изглежда много добра. През май индустриалното производство в България се е свило за трети пореден месец спрямо година по-рано, показват данните на НСИ. Понижението е с 6%, по-скромно е то на месечна база - с 2.7%. Индустрията се доказа като най-жизнеспособния сектор от началото на кризата, като именно нейният износ беше двигател на възстановяването на българската икономика, но заради рецесията в еврозоната започна да се забавя. Първият сигнал за нарастващ песимизъм бяха оценките за бизнесклимата, които не бяха много позитивни. Подобен спад в няколко поредни месеца имаше в края на миналата и началото на тази година. Засега очакванията също са противоречиви, още повече че политическата криза притеснява доста от бизнеса, заради несигурността, която създава. Охлаждането на промишлеността поставя под въпрос дори и актуализираната прогноза на правителството за икономически растеж от 1% през тази година. Така например през първото тримесечие индустрията увеличаваше производството си, но брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна едва с 0.1% на тримесечна база и с 0.4% на годишна. Анкета на Капитал Daily сред представители на индустрията и анализатори показа, че се очаква забавяне на растежа, но не и свиване на брутния вътрешен продукт. Причината за това е, че индустриалният сектор осигурява около една трета от общото производство в държавата, а останалата част се дължи на услугите и земмеделието. От значение за икономиката обаче ще е дали през втората половина на годината ще има общо разведряване на световната икономика, което да повиши търсенето от България и така износът на индустриална продукция да продължи. "Очаквахме по-силни данни за този месец, защото приемахме знаците за възстановяване на германската икономика като предспоставка за по-силен растеж. Това обаче не се реализира и причината не са само секторите, ориентирани към вътрешното търсене, но и тези, които са ориентирани към експорт. Същата ситуация се наблюдава и при индустриалното производство на държавите от Западните Балкани и за това сигналите не трябва да се подценяват. Българската индустрия обаче дава само около една трета от брутния вътрешен продукт и за това спад на активността й не може да е достатъчна причина за свиване на икономиката. Фактът, че от 23 сектора само едва няколко има растеж подсказва, че най-вероятно са влияли и други фактори и затова е възможно след един месец да видим ревизия в данните в посока нагоре", коментира Кристофор Павлов, главен икономист в Уникедит Булбанк. Подобно мнение изрази и ръководителя на отдел "Анализи" в "Елана" Цветослав Цачев. "Ако до първите четири месеца на годината можеше да се говори, че има няколко силно засегнати сектори, то през май вече се усеща доста по-широк спад на производството и разрастване на проблемите. Все още обаче смятам, че това е временно и през второто полугодие ще има глобално подобряване на икономическите условия. По тази причина не очаквам и свиването на индустриалното производство да се последва от ново увеличение на безработицата", каза той. Данните за прозиводството на месечна база показват, че има само четири сектора, в които компаниите са повишили производството си през май. Това са добивът на метални руди - с 11.2%, на минерални суровини – с 9.4 на сто, производството на напитки - със 7.2%. Увеличава се и продукцията на металургичните компании, но само с 1.5 на сто. Всички останали браншове на индустрията свиват производството си. Сред тях се нарежда дори и хранително-вкусовата промишленост със спад от 4.2%. Текстилните компании са намалили производството на дрехи с 6.9 на сто спрямо обемите от април. Машиностроенето се свива с 5.5%, а химическата промишленост - с 2.2 процента. Строителството отчита също сериозен спад от 10.8% през май спрямо същия месец на миналата година. По-голямо е намалението в т.нар. инженерно строителство, където намалението е с близо 14%. При изграждането на сгради понижението през този май спрямо миналия е 8.5%. На месечна база спадът в сектора пък е 4.2%, с което месецът се записва като най-лошият от началото на 2013 г., която започна с плахи положителни резултати. И тук, както и при данните на годишна база, по-ясно изразено е "потъването" на инфраструктурното строителство. Очакванията на сектора за 2013 г. са тя да е по-тежка от предходната. Според бранша липсва сигурна среда, която да даде възможност на фирмите да покажат положителна тенденция. Противоречиво е развитието и на крайното потребление, за което може да се съди по данните за търговията на дребно. Според НСИ то се свива с 0.3% през май спрямо април. На годишна база обаче има увеличение от 1.5%, след като през април продажбите нарастваха дори двойно по-бързо – с 3.1%. Търговията на дребно измерва доверието на домакинствата и склонността им да харчат. На практика обаче това изследване не е винаги е точно и се разминава са данните за потреблението от националните сметки, които се публикуват на по-късен етап. От разбивката по отделни видове стоки се вижда, че растат продажбите на стоки са краткотрайна употреба – храни, напитки, облекло и обувки, лекарства. Падат обаче продажбите на компютри и мебели, които струват по-скъпо и продажбите им растат в периоди на високо потребителско доверие. Така или иначе в следващите месеци погледите на бизнеса през следващите месеци ще са насочени към еврозоната и към страната, където политическата криза и вакуум в икономиаката не чертаят положителни перспективи.
Източник: Капитал (09.07.2013)
 
Кризата в строителството продължава да се задълбочава По предварителни данни на Националния статистически институт през май 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 4.2% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 10.8% на строителната продукция през май 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 година. През май 2013 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство спада с 5.6%, а от сградното строителство - с 3.2%. На годишна база намалението на строителната продукция през май 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, където е регистриран спад съответно от 13.8 и 8.5%.
Източник: Money.bg (09.07.2013)
 
Продажбите на дрехи и обувки скочиха със 17,5% Със 17,5% се е увеличил оборотът в търговията на дребно с облекло и обувки през май спрямо същия месец на миналата година. През април ръстът на годишна база в продажбите на тези стоки беше 17,6 на сто, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Експерти припомнят, че нарастването на оборота в търговията на дребно с дрехи и обувки има сезонен характер. През пролетните месеци традиционно тези покупки се увеличават и заради абитуриентските балове Продажбите на храни, напитки и цигари също отчитат ръст през май. Оборотите на търговците с такива стоки нарастват с 3,4 на сто спрямо същия месец на 2012 г. Покупките на дребно на горива и смазочни материали също се увеличава с 5,1 на сто на годишна база. Данните на статистиката показват обаче, че все още слабо вървят продажбите на компютри. През май оборотите на търговците с такива стоки се свиват с 5,6% спрямо същия период на миналата година. Продажбите на дребно на мебели и битова техника пък се свиват с 3,8 на сто за една година. Търговията с фармацевтични и медицински стоки отчита намаление от 3% през май спрямо същия месец на 2012 г. Понижение на годишна база от 0,7 на сто има и при продажбите на дребно на различни стоки по интернет, по пощата или телефона. Въпреки това данните на НСИ показват още, че като цяло през пролетните месеци оборотите на търговците растат. Общо продажбите на дребно, без в тях да се включват тези на моторни превозни средства, се увеличават с 1,5% през май спрямо същия месец на миналата година. През април увеличението беше с 3,1 на сто в сравнение със същия период на 2012 г. На месечна база ситуацията е по-различна става ясно от данните на НСИ. Оборотът в търговията на дребно през май се свива с 0,3% спрямо предходния месец. Продажбите на дрехи и обувки нарастват минимално с 0,8 на сто спрямо април, а на храни и напитки – с 1,3%. В останалите категории се отчита спад на месечна база. Например продажбите на битова техника и мебели се свиват през май с 1,7 на сто спрямо април. Спадът при компютрите е 1%. Оборотът от продажби чрез поръчки по интернет пък намалява с 1,3 на сто за месец. Данните на НСИ показват още, че през май индексът на промишленото производство намалява с 2,7% спрямо април. В сравнение със същия месец на 2012 г. понижението на този показател достига 6 на сто.
Източник: Money.bg (09.07.2013)
 
Месец май е бил неблагоприятен за промишлеността Националният статистически институт (НСИ) отчита спад в промишленото ни производство през май 2013 г. Индексът се е понижил с 2,7% спрямо предходния месец и с 6% спрямо същия месец от 2012 г. На месечна база намалява преработващата промишленост – с 4,1%, сочат сезонно изгладените данни. По-значителен спад там е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили (с 25,6%) и при производството на тютюневи изделия (с 14,4%). Понижение в преработвателния сектор е отбелязано още в дейностите обработка на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм (с 10,2%), ремонт и инсталиране на машини и оборудване (с 9,3%), производство на облекло (с 6,9%) и производство на хранителни продукти (с 4,2%). Увеличение има при производството на напитки - със 7,2%. Извън преработващата промишленост са се повишили индексите на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 3,9%) и на добивната промишленост (с 1,9%). Според календарно изгладените данни на годишна база е налице спад и в трите сектора на промишлеността. 14,3% е понижението в сферата на добива, 5,6% - при преработката и 2,8% - при производството и разпространение на енергия. Що се отнася до преработващата промишленост, най-съществено е намалението при производството на превозни средства, без автомобили - с 36,6%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 24%. По-значително падат индексите още при обработката на кожи и производството на кожени изделия (с 19%), при производството на електросъоръжения (с 16%), на химични продукти (с 13,4%), на тютюневи изделия (с 9%) и на хранителни продукти (7,2%). С 22,4% пък се е повишил индексът при печатната дейност и възпроизвеждането на записни носители спрямо май 2012 г. С 19% се е увеличило производството на текстил и текстилни изделия, с 13,8% - това на лекарствени вещества и продукти и с 11,3% - на напитки.
Източник: econ.bg (09.07.2013)
 
Търговията на дребно отчита лек спад през май Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени намалява с 0,3% спрямо предходния месец. Това сочат предварителните сезонно изгладени данни на НСИ. През май 2013 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 1,5% над равнището от същия месец на предходната година. Оборотът през май 2013 г. нараства в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,3%, и в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0,8%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 11%, с фармацевтични и медицински стоки - с 1,8%, с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1,7%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,4% чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1,3%, и в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1%. През май 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. оборотът нараства в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 17,5%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 10%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5,1%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 3,4%. Спад е регистриран в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 5,6%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3,8%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3%. През май спрямо април 2013 г. оборотът на търговията на дребно се увеличи с 1% в еврозоната и с 1,2% в Европейския съюз.
Източник: econ.bg (09.07.2013)
 
Омръзна ни да пестим, харчим за храна и дрехи На българите им омръзна де пестят и вече развързват кесията. Оборотът в търговията на дребно през май нараства с 1,5% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Така за втори пореден месец има ръст в търговията на дребно, след като преди това имаше седем поредни месеца на спад в продажбите. Все пак желанието за харчене на хората не е много ясно изразено, тъй като продажбите през май са се свили с 0,3% спрямо април. През май спрямо същия месец на 2012 г. най-много нараства оборотът в търговията на дребно с дрехи и обувки - със 17,5%. Ръст е отчетен и при продажбите на разнообразни стоки - с 10%, на автомобилни горива - с 5,1%, и на храни, напитки и цигари - с 3,4%.
Източник: Стандарт (09.07.2013)
 
Градежите и производството се свиха Строителството и промишленото производство бележат сериозен спад през месец май, сочат данните на НСИ. И докато продажбите на храни и дрехи се увеличават, явно бизнесът не вижда много поводи за оптимизъм, в резултат на което свива дейността си. През май строителството се свива с 4,2% спрямо предходния месец и с 10,8% спрямо същия месец на 2012 г. Намалението спрямо април се дължи на спад на инженерното строителство с 5,6%, и на сградното строителство с 3,2%. Намалението спрямо миналата година е доста по-голямо - с 13,8% при инженерното и 8,5% при сградното строителство. Промишленото производство през май бележи спад с 2,7% спрямо април и с 6% спрямо месец май на 2012 г. На годишна база спад на производството има в добивната промишленост - с 14,3%, в преработващата промишленост - с 5,6%, и в производството и доставките на ток, топла вода и газ - с 2,8%. По-значително намаление за година се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 36,6%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 24%, при производството на изделия от кожи - с 19%, на електрически съоръжения - с 16%, на химични продукти - с 13,4%, на цигари - с 9%, и на храни - със 7,2%.
Източник: Стандарт (09.07.2013)
 
Износът към ЕС расте с ускорени темпове Износът на България за Европейския съюз е нараснал с 13.3% през април спрямо същия месец на миналата година. Това е четвърти пореден месец на ръст на експорта към страните от общността, показват данните на Националният статистически институт. За ЕС е предназначен около две трети от експорта на България, като основни търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция. Общо за първите четири месеца на годината пък износът расте с 13.2% на годишна база, а това е четири пъти по-бърз темп от увеличението на вноса, което е само с 3.9%. Затова и търговският дефицит на България с ЕС се свива почти два пъти до 823 млн. лв., след като за четирите месеца на миналата година е бил 1.44 млрд. лв. По отделни стокови групи за ЕС най-сериозно расте експортът на горива – с 56% до 484 млн. лв. Най-голям по стойност пък е износът на междинни продукти – на стойност 2.26 млрд. лв. и на машини и оборудване – 1.8 млрд. лв. В друго свое проучване от понеделник националната статистика показа, че през май индустриалното производство спада – с 2.7% на месечна база и с 6% спрямо май миналата година. Предвид факта, че голяма част от компаниите в сектора са износители, е интересно дали данните ще се потвърдят и от тези за износа през май. Тогава ще може да се каже и малко по-уверено дали индустриалното производство пада заради свито търсене на европейските пазари, или понижението се дължи на други фактори като еднократни корекции или политическата криза в страната. Според повечето прогнози Еврозоната ще започне да излиза от повторната рецесия в третото или четвъртото тримесечие на годината и това неминуемо ще даде тласък и на българската икономика. Разбивката на вноса по отделни стокови групи показва, че има спад при горивата и машините. От Министерство на финансите вече коментираха, че заради по-ниски цени на щатския долар намалява и стойността на внесения в България суров петрол. Това потиска и приходите в държавния бюджет, но е благоприятно за частния сектор, защото отслабва натиска върху нискоефективната в енергийно отношение икономика. Спада обаче и вносът на машини и оборудване, а тази тенденция е тревожна, защото това са инвестиционни стоки и търсенето за тях е показателно за това дали корпоративният сектор планира да увеличи производствената си база. Все пак спадът се забавя в сравнение с март, когато той бе по-малко с 10.3%. Сега понижението е със 6.5%, а машините продължават да държат най-голям дял при вноса от ЕС – 30% (2.82 млрд. лв.). Най-сериозно се увеличава вносът от ЕС на химични продукти – с 12.7% до 1.55 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2013)
 
Половината от безработните младежи нямат средно образование Близо половината от безработните младежи са с основно или по-ниско образование, а делът на висшистите е около 10%. Това съобщи зам.-министъра на труда и социалната политика Росица Янкова по време на дискусия за младежката заетост. Последните данни на Агенцията по заетостта към края на юни показват, че през юни младежката безработица вече е 19.6%, като броят на регистрираните младежи в бюрата по труда е 71 хил. души. Повече информация и консултации за безработните младежи, финансиране на обучения за придобиване или повишаване на квалификацията, както и на ключови компетенции, субсидиране на младежка заетост и насърчаване на предприемачеството сред младите хора. Това са 5-те основни приоритета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), които ведомството ще заложи при разработването на плана си с мерки за насърчаване на младежката заетост, съобщи Янкова. Мерките ще бъдат финансирани с договорените 100 млн. евро от структурните фондове на ЕС, като парите ще бъдат част от приемника на сегашната програма "Развитие на човешките ресурси". Първото заседание на работната група, която ще обсъжда конкретните идеи за политики за насърчаване на младежката заетост, ще бъде утре. В групата влизат експерти от различни министерства, както и представители на неправителствения сектор. Планът трябва да бъде разработен до края на септември, за да бъде представен за одобрение и от Европейската комисия. Ден преди заседанието на работната група държавните експерти изслушаха идеите на млади и активни хора, които се отзоваха на поканата за дебат. Основните им искания бяха за повече възможности за кариерните консултации и кариерно ориентиране, по-адекватно и практически ориентирано образование и държавна политика за насърчаване на предприемачеството сред младежите. Много е важно да се засили кариерното ориентиране и консултации още в средното образование. Нужна е по-добра връзка между образованието и бизнеса, за да може учебната програма да бъде адаптирана съгласно нуждите на икономиката. И не на последно място - трябва да се помисли за цялостно подобряване на образованието и обучението. Това са част от конкретните предложения, представени по време на дебата от Мирчо Христов, който е член на УС на Националния младежки форум (НМФ). От НМФ предлагат и да се въведе регламент за почасово наемане на ученици и студенти. Училищата, центровете за професионално обучение и работодателските организации, както и службите по заетостта трябва да популяризират предприемачеството и самостоятелната заетост сред младите чрез специализирани курсове или просто напътствия, коментира още Христов. Държавата трябва да приеме мерки насърчаване на младите предприемачи. Това също е начин да се реши проблемът с младежката безработица, тъй като се създава заетост за активните хора, които впоследствие също могат да създават нови работни места, коментира младият предприемач Евгени Лишев. Той настоява за повече възможности за достъп до финансиране на стартиращи бизнеси и за повече данъчни или административни облекчения. Субсидиране на заетостта чрез финансиране на заплати, осигуровки или хонорари на хората, които обучават стажантите, бяха част от акцентите в коментара на Антон Велев, председател на Националната аптечна камара. В университета учим по-скоро теоретични неща, когато навлезем на пазара на труда сме изправени пред истински шок, понеже виждаме разминаването с действителността, коментира един от участниците в дебата. Зам.-министър Янкова заяви, че за целта се работи по въвеждане на елементи от т. нар. "дуална система", т.е. половината от обучението да бъде теоретично, а останалата част да бъде обвързано с практика. Участниците в дебата коментираха и че образованието по ключови компетенции не е застъпено в образователната система. Ако има подобни случаи те са единични, а в същото време работодателите все повече държат на презентационни, организационни умения и т.н. Друга идея от дебата е да се прави анализ на уменията на населението в конкретна област и впоследствие да се насърчава развитието на конкретен бизнес, свързан с използването на тези умения. От МТСП съобщиха, че работят по механизъм за ранно прогнозиране на търсенето на работната сила, така че младежите да разполагат с навременна информация какви ще са търсените професии. "Кариерното развитие не трябва да е самоцелно. То трябва да е съобразено с реалната среда на пазара на труда. Младите хора трябва да се ориентират към нещо, което им дава реални шансове за развитие и кариера", коментира зам.-министър Янкова. Тя даде хипотетичен пример, който обаче е близко до реалността: Иван учи за готвач в средно-професионално училище по туризъм и впоследствие не продължава с висше образование. Мария завършва "Публична администрация". Впоследствие Иван ще работа като "обикновен" готвач, но много по-лесно ще може да стане помощник готвач, главен готвач или дори да си отвори собствен ресторант. Докато на Мария по-скоро ще й се наложи да се преквалифицира, ако действително държи да си намери работа.
Източник: Капитал (10.07.2013)
 
Цените на храните и безалкохолните у нас са по-високи, в сравнение с тези в Македония, Полша, Румъния и Албания, според статистиката на Евростат. Цените на избраните хранителни продукти и безалкохолни в България са при ниво от 68% от средните в ЕС*. За сравнение в Македония храните и безалкохолните са при нива от 58% от средните в ЕС, докато в Полша и Румъния са съответно 61 и 67%. Дания е страната членка на съюза, отличаваща се с най-високо ниво на цените на тези групи продукти – при 143% от средните за ЕС.Това, по което се нареждаме на първо място, е ниски цени на алкохолните продукти, като у нас те са със средни нива 67% от тези в ЕС, докато най-високи цени за тези продукти се плащат във Финландия – 175% от средните за съюза. Относително високи са цените и на тютюневите продукти у нас – 57% от средните за ЕС, като най-ниските сред членките са в Унгария – при 52%. Сред кандидат-членките най-ниски цени за тютюневите изделия се плащат в Македония – 25% от средните за ЕС. Ирландия е страната с най-високи цени на тютюневите изделия – 199% от средните за ЕС. Страната ни се отличава и с най-ниските цени на хляба и зърнените произведения, като цените им са при 57% от средните за ЕС. С по-евтино месо, в сравнение с това у нас, се отличават Полша, сред страните членки, където потребителите плащат 55% от средните цени в ЕС, на фона на 59% у нас, както и Македония и Румъния с 52 и 57%. Българинът плаща 73% от средните цени на рибата в ЕС на фона на 67% в Полша. Интересен е фактът, че цената на млякото, сиренето и яйцата у нас е изключително близка до средната за ЕС, като плащаме 92% от нея. За сравнение, в Полша потребителите плащат 63% от средните цени в ЕС
Източник: Класа (10.07.2013)
 
Безработицата през юни е била 10,7% Безработицата през юни е паднала до 10,7% заради активизирането на сезонната заетост, сочат данните на Агенцията по заетостта. Статистиката е малко по-оптимистична от числото, което в началото на този месец съобщи социалният министър Хасан Адемов – 10,8%. Агенцията обаче изчислява безработицата на базата на регистрираните в бюрата по труда. Ако изчисленията се правят на базата на икономически активното население, каквато е методиката на европейската статистическа служба, картината силно се променя. Според Евростат безработицата у нас е била 12,7% през май, като данните за юни ще излязат на 31 юли. Регистрираната безработица в страната намалява за четвърти пореден месец, отчитат от агенцията. В бюрата по труда са регистрирани 351 587 безработни лица, като спрямо май те намаляват с 9 199 души. В сравнение с юни 2012 г. безработните са с 3 238 лица по-малко, като за първи път от януари 2012 г. насам броят им през месеца е по-нисък от броя на безработните през същия месец на предходната година, отбелязват от агенцията. Делът на младежите до 29 г. от всички регистрирани безработни е 19,6% и намалява с 0,1 процентни пункта в сравнение с месец май, сочат още данните. На работа през юни са постъпили 21 388 безработни, като на първичния пазар са започнали работа 16 572 души. По програми за заетост на Националния план за действие по заетостта и по схеми на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са постъпили на работа 4 302 безработни. По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта са започнали работа 514 безработни. През юни на първичния пазар в бюрата по труда са заявени 12 984 работни места, като са с 202 работни места повече спрямо юни 2012 г. Най-много свободни работни места са заявени основно от сезоннозависимите дейности - от преработващата промишленост, търговията, хотелиерството и ресторантьорството , строителството, държавното управление, операции с недвижими имоти и други. По програми за заетост са заявени 951 места, а по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта в бюрата по труда са обявени 164 работни места.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2013)
 
Понижиха прогнозата за ръст на БВП до 1% Икономиката на страната ни ще нарасне с 1% през 2013 г., сочи прогнозата на базираната в Барселона агенция FocusEconomics. Анализаторите ревизират надолу очакванията си спрямо предишната си прогноза за ръст от 1,1%. Ръст от 1% на БВП предвижда и последната прогноза на Министерството на финансите. През следващата 2014 г. от FocusEconomics очакват БВП на страната да нарасне с 2,1%. В периода 2015-2017 г. прогнозата предвижда икономически ръст от средно 3,3% на година. Нивото на безработицата за тази година ще остане на ниво от 11,9%, смятат от агенцията. След това заетостта ще се увеличи и безработицата ще се свие съответно до 11,4% през 2014 г., 10,4% през 2015 г., 8,9% през 2016 г. и 8,5% през 2017 г.
Източник: Стандарт (10.07.2013)
 
Чужденците у нас почиват в 4- и 5-звездни хотели През май 2013 г. в страната са функционирали 2 134 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 94.6 хил., а на леглата - 199.4 хиляди. Това сочат данните на НСИ. В сравнение с май 2012 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 10.5%, а на леглата в тях - с 6.4%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 1 184.0 хил., или с 19.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като нощувките в местата с 1, 2 и 3 звезди, както и в хотелите с 4 и 5 звезди, се увеличават съответно с 10.7 и 26.9%. През май 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 71.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33.6% от българи. В средства за подслон и места за настаняване с 3 звезди са осъществени 32.4% от нощувките на български граждани и 23.6% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 34.0 и 4.9% Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през май 2013 г. се увеличават с 16.1% в сравнение със същия месец на 2012 г. и достигат 442.5 хиляди. От всички пренощували лица 54.1% са българи, като по-голямата част от тях (67.4%) са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Пренощувалите чужденци са 203.3 хиляди, като 71.4% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.5 броя нощувки. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през май 2013 г. е 22.1%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 27.8%, следвана от тези с 3 звезди - 21.1%, и с 1 и 2 звезди - 13.7%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата нараства с 2.3 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон с 3 звезди - с 4.0 процентни пункта.
Източник: econ.bg (10.07.2013)
 
Синхронно потапяне Спадът на индустриалното производство през май е заради понижено външно търсене на българска продукция. Тези опасения бяха потвърдени от националната статистика, която отчете свиване на износа с 9.2% на годишна база през същия месец. По-сериозно спада експортът за страните от Европейския съюз – с 12.1%, докато за останалия свят общата сума на изнесените стоки намалява с 5%. Данните на НСИ обаче изпратиха още един сериозен сигнал. Вносът също пада през май с 12.5% спрямо същия месец на миналата година. Така на практика под въпрос са поставени и двата канала, на които се разчита да движат възстановяването на българската икономика – износът и вътрешното търсене. Износът е основен двигател на българската икономика от началото на кризата и основен източник на средства, с които частният сектор да погасява задълженията, натрупани преди 2009 г. Точно експортът на индустриалните компании замества строителството и кредитния бум, които движеха растежа преди кризата. За България това означава, че ще е все повече зависима от състоянието, в което се намира икономиката на еврозоната и ЕС. За там са насочени 58% от износа, а в по-малка степен и от глобалните пазари, където компаниите търсят реализация, при забавянето на европейската икономика. Това обаче е първи месец от началото на годината, в който износът се понижава и поради това не е ясно дали става дума за нова тенденция, или резултатът се дължи на фактори с еднократно влияние. Преди това износът растеше без прекъсване, и то с темпове, по-бързи от тези на вноса. С натрупване от началото на годината износът расте с 9.6% на годишна база, като само към ЕС с 7.5%, а за трети страни повишението е с 12.8%. За разлика от износа, който зависи от оптимизма и търсенето на чуждестранните компании и купувачи, вносът в България е пряка функция на това дали домакинствата и фирмите се чувстват сигурни да потребяват и да инвестират. Точно липсата на сигурност бе причина българите да спестяват средствата си и потреблението да пада две години, след като България излезе от рецесията. Въпреки че в момента и по двата показателя НСИ отчита увеличение, те са значително под равнищата си преди кризата. Инвестициите изостават с 40.3%, а потреблението с 4.8%. Затова и понижението на вноса може да е сигнал за ново връщане на песимизма сред частния сектор. Според експертите обаче един месец не е достатъчен да се правят генерални заключения за обрат в икономическото състояние. През първите три месеца на годината външната търговия на България е с дефицит от 1.93 млрд. лв. Това е с 46% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Само за май дефицитът е 611 млн. лв., което представлява свиване от 27%. Според икономисти понижението при износа може да се отдаде и на разочароващите данни за индустриалното производство и износа на Германия, основен пазар за българска продукция в еврозоната. Ако това е единствената причина за негативните данни, е много вероятно в следващите месеци износът отново да се увеличи, а икономическият растеж дори да се ускори, защото доминиращите прогнози са европейската икономика да излезе от повторната си рецесия. Ако обаче има нова вълна на несигурност сред българските домакинства и корпоративния сектор, тя ще потиска вътрешното търсене и ще е фактор, който влияе негативно на растежа и не е отчетен в макроикономическата прогноза на правителството за 2013 г.
Източник: Капитал (11.07.2013)
 
През май 2013 г. общият износ възлиза на 3,3 млрд. лв. и намалява с 9,2% спрямо същия месец на предходната година, отчете НСИ. През периода януари - май 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 17,4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 9,6%. През май 2013 г. общият внос намалява с 12% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4,1 млрд. лева. През периода януари -май 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 20,2 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0,7% по-малко спрямо същия период на предходната година. През май 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 811,2 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и достига 611,8 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - май 2013 г. и възлиза на 2,809 млрд. лв., което е с 1,657 млрд. лв. по-малко от салдото за първите пет месеца на 2012 г. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - май 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 1,939 млрд. лева.
Източник: Класа (11.07.2013)
 
Приходите на хотелите са по-високи през този май за сметка на чужденците Приходите от нощувки през май 2013 г. достигат 47.3 млн. лв., или с 6.7% повече в сравнение същия месец на миналата година. Регистрирано е увеличение на приходите от чужди граждани - с 14.6%, докато от български граждани те намаляват с 5.3%, сочат данните на Националния статистически институт. През май т.г.2013 г. в страната са функционирали 2 134 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 94.6 хил., а на леглата - 199.4 хиляди. В сравнение с май 2012 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 10.5%, а на леглата в тях - с 6.4%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 1 184 хил., или с 19.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като нощувките в местата с 1, 2 и 3 звезди, както и в хотелите с 4 и 5 звезди, се увеличават съответно с 10.7 и 26.9%. През май 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 71.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33.6% от българи. В средства за подслон и места за настаняване с 3 звезди са осъществени 32.4% от нощувките на български граждани и 23.6% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 34.0 и 4.9%. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през май 2013 г. се увеличават с 16.1% в сравнение със същия месец на 2012 г. и достигат 442.5 хиляди. От всички пренощували лица 54.1% са българи, като по-голямата част от тях (67.4%) са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Пренощувалите чужденци са 203.3 хиляди, като 71.4% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.5 броя нощувки. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през май 2013 г. е 22.1%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 27.8%, следвана от тези с 3 звезди - 21.1%, и с 1 и 2 звезди - 13.7%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата нараства с 2.3 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон с 3 звезди - с 4.0 процентни пункта.
Източник: Money.bg (11.07.2013)
 
Износ за 17,4 млрд. лв., внос за 20,2 млрд. лв. до края на май През периода януари - май 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 17.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 9.6%, показват предварителните данни на Националния статистически институт. През май 2013 г. общият износ възлиза на 3.3 млрд. лв. и намалява с 9.2% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - май 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 20.2 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0.7% по-малко спрямо същия период на предходната година. През май 2013 г. общият внос намалява с 12.0% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.1 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - май 2013 г. и възлиза на 2 808.9 млн. лв., което е с 1 656.9 млн. лв. по-малко от салдото за първите пет месеца на 2012 г.. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - май 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 1 938.9 млн. лева. През май 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 811.2 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и достига 611.8 млн. лева. През периода януари - май 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 12.8% спрямо съответния период на 2012 г. и е в размер на 7.2 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Гибралтар, Китай, Руската федерация, Украйна и Сърбия, които формират 53.2% от износа за трети страни. През май 2013 г. износът за трети страни намалява с 5.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите пет месеца на 2013 г. намалява с 2.1% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 8.3 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и бившата югославска република Македония. През май 2013 г. вносът на България от трети страни намалява с 11.9% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.8 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни (износ FOB - внос CIF) за периода януари - май 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1 132.9 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 758.9 млн. лева.
Източник: Money.bg (11.07.2013)
 
Износът падна с 9,2 на сто през май спрямо същия месец на 2012 г. и достигна 3,3 млрд. лв., обявиха от НСИ. Това се случва след няколко поредни месеца на сериозен ръст на износа. През май се свива експортът както за държавите от ЕС (-12,1%), така и за страните извън Общността (-5%). За това допринася забавянето във възстановяването на глобалната икономика. За първите пет месеца на годината обаче износът е нараснал с 9,6% до 17,4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (11.07.2013)
 
Поне още 2 години изплуваме от кризата Поне още две години ще бъдат необходими на България, за да се възстанови от кризата. Брутният вътрешен продукт на страната през 2012 г. е с 2,6% под нивото от предкризисната 2008 г., сочат данните на Евростат. Прогнозите на Министерството на финансите за ръста на икономиката за 2013 г. бяха коригирани надолу до 1%. Така се оказва, че е необходимо да измине поне настоящата и следващата 2014 г., за да може икономиката на страната да стигне нивото от предкризисната 2008 г. През 2009 г. икономиката на страната рязко се срина с 5,5%, а след това бавно пълзи нагоре. Ситуацията е подобна в повечето страни от ЕС. Само в 7 държави от Общността икономиката вече е преодоляла спада по време на кризата. Най-добре се представя Полша, където БВП вече е с 12,3% над нивото от 2008 г. След нея се нареждат Швеция (+5,2%), Словакия (+4,5%) и Малта (+2,7%). Най-големият губещ от кризата е Гърция, където БВП е с над 20% под нивото от 2008 г. След това са Латвия (-12,2%), Словения (-8,3%) и Италия (-6,9%). Изоставането на България спрямо нивото на икономиката преди кризата се дължи на свитото вътрешно търсене (потребление и инвестиции), което за 2012 г. е с 14% под равнището си от 2008 г., пише в доклад на Министерството на финансите за българската икономика. Същевременно износът е нараснал с 13,9% спрямо 2008 г. и е основният източник на растеж в годините след кризата. През 2012 г. ръстът на БВП се забави до 0,8%, а потреблението се увеличи само с 1,8%. Това става на фона на реално свиване на разходите на правителството с 1,4% и забавяне в увеличението на разходите на домакинствата.
Източник: Стандарт (11.07.2013)
 
Жилищата поевтиняха с 2 на сто Жилищата у нас поевтиняха с 2,2 на сто през първото тримесечие на 2013 г. спрямо година по-рано. Това показват данни на Евростат. Намалението в стойността на апартаментите в сравнение с предходното тримесечие е 0,9 процента. В Еврозоната понижението на имотите е средно с 2,2% на годишна база, а в целия Европейски съюз – с 1,4 на сто. Най-много за година са поскъпнали жилищата в Естония. Там е отчетен ръст от 7,7 на сто. В топкласацията са още Латвия, Люксембург и Швеция, където увеличението е съответно със 7,7 4,3 и 4,1 процента. Ударен спад има в цените на апартаментите в Испания, която оглавява листата на страните с най-голямо намаление. Жилищата там са загубили 12,8 на сто от стойността си през първото тримесечие на 2013 г. Намаления от 9 и 7 на сто са отчетени в Унгария, Португалия и Холандия.
Източник: Новинар (11.07.2013)
 
Цените на жилищата са продължили да се понижават Цените на жилищата в България са продължили да падат и през първото тримесечие на годината, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. В периода януари-март спрямо предходните три месеца е отчетено понижение на цените от 0,9 на сто, а на годишна база – 2,2%, сочи европейската статистика. През предходното тримесечие беше регистриран спад от съответно 1,7% и 1,3%. Цените на жилищата в еврозоната са се понижили средно с 2,2% през първите три месеца на годината спрямо същия период на миналата година, а в целия Европейски съюз (ЕС) – със средните 1,4 на сто. Спрямо последното тримесечие на миналата година е регистриран спад от съответно 1% и 0,6% средно за еврозоната и ЕС Най-голям годишен ръст на цените на жилищата е отчетен в Естония (7,7%), Латвия (7,2%), Люксембург (4,3%) и Швеция (4,1%), а най-голям спад – в Испания (-12,8%), Унгария (-9,3%), Португалия (-7,3%) и Холандия (-7,2%). На тримесечна база най-голямо повишение на цените е отчетено в съседна Румъния (4,3%), Естония (3,1%), Латвия (2,3%) и Словакия (също 2,3%), а най-голям спад – в Испания (-5,1%), Кипър (-4,8%), Унгария (-3,3%) и Португалия (-3,2%).
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2013)
 
Дефлация през юни и от началото на годината отчете статистиката Индексът на потребителските цени за юни 2013 г. спрямо май 2013 г. е 99.6%, т.е. месечната инфлация е минус 0.4%. Инфлацията от началото на годината (юни 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 1.1%. Годишната инфлация за юни 2013 г. спрямо юни 2012 г. е 2.6% , показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода юли 2012 - юни 2013 г. спрямо периода юли 2011 - юни 2012 г. е 3.5%. През юни 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 1.2%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - цените остават на равнището от миналия месец; • облекло и обувки - намаление с 0.2%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.2%; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - цените остават на равнището от миналия месец; • здравеопазване - намаление с 0.1%; • транспорт - намаление с 0.7%; • съобщения - намаление с 0.4%; • развлечения и култура - увеличение с 2.6%; • образование - цените остават на равнището от миналия месец; • ресторанти и хотели - увеличение с 0.4%; • разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%. През юни 2013 г. в групите на нехранителните стоки и услугите са се намалили цените на: облекло и обувки - съответно с 0.2 и 0.1%, газообразни горива за битови нужди - с 3.4%, твърди горива - с 1.1%, хладилници и фризери - с 0.3%, водонагревателни и отоплителни уреди - с 0.4%, дизелово гориво - с 0.3%, автомобилен бензин А95Н - с 0.6%, автомобилен бензин А98Н - с 0.2%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 2.8%, автобусен междуселищен транспорт - с 1.5%, самолетни билети от нискотарифни авиокомпании - с 12.2%, перални и съдомиялни машини - с 0.3%, продукти за лична хигиена - с 1.5%, козметични продукти - с 1.4%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при: действителни наеми за жилища - с 0.1%, материали за ремонт и поддържане на жилище - с 0.4%, телевизионни приемници - с 0.5%, готварски печки - с 0.2%, резервни части за ЛТС - с 0.2%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 9.1%, кина, театри и други - с 2.0%, ресторанти - с 0.3%, хотели - с 1.3%, и други. През юни 2013 г. е регистрирано намаление при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти с 0.2%. Цените на лекарските и стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за юни 2013 г. спрямо май 2013 г. е 99.7%, т.е. месечната инфлация е минус 0.3%. Инфлацията от началото на годината (юни 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 0.8%, а годишната инфлация за юни 2013 г. спрямо юни 2012 г. е 1.2%. Средногодишната инфлация за периода юли 2012 - юни 2013 г. спрямо периода юли 2011 - юни 2012 г. е 2.3%. Индексът на цените за малката кошница за юни 2013 г. спрямо май 2013 г. е 98.9%, а от началото на годината (юни 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е 98.5%. През юни цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: • хранителни продукти - намаление с 1.7%; • нехранителни стоки - намаление с 0.2%; • услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: Money.bg (15.07.2013)
 
Младежката безработица в ЕС е била 23% през 2012 г. България е на девето място по "младежка безработица" в Европейския съюз през 2012 година. Това показват данните на Евростат. 28,1 на сто от младежите на възраст от 15 до 24-годишна възраст у нас са били без работа през този период. Средното ниво на безработицата при младежите в 28-те страни членки на ЕС (включена е и новата страна членка - Хърватия) е 23 на сто. Най-тежко остава положението в Гърция и Испания, където младежката безработица надхвърля 50 процента. Равнището й е по-високо, отколкото у нас и в Ирландия, Хърватия, Португалия, Италия, Латвия и Словакия. С най-ниска младежка безработица, между 8 и 9,5 на сто, са Германия, Австрия и Холандия. В EС 28 е имало около 57,5 милиона души на възраст 15-24 години през 2012 г., от които 18,8 млн. са били наети, а 5,6 млн. са били безработни и 33,0 млн. са икономически неактивни. Големият брой неактивни младите хора се обяснява главно с факта, че много от тях все още участват в образователния процес.
Източник: Money.bg (15.07.2013)
 
Дефлация от началото на годината отчете НСИ От началото на годината стойността на индекса на потребителските цени е отрицателна, в размер на 1,1%, отчете Националният статистически институт (НСИ). Дефлация е регистрирана и на месечна база - през юни сппрямо май цените на потребителските стоки намаляват с 0,4 на сто. От данните на статистиката се вижда, че годишната инфлация (юни 2013 спрямо юни 2012 година) е в размер на 2,6 на сто. Средногодишната инфлация за периода юли 2012 - юни 2013 година възлиза на 3,5 на сто. На месечна база най-голямо понижение имат цените на хранителните продукти (-1,2%), транспорта (-0,7%), както и на облеклото и обувките (-0,2%). В същото време обаче се повишават разходите, направени за развлечение и култура – с 2,6% Традиционно по това време на годината намаляват цените на плодовете и зеленчуците. За всички видове пипер през юни понижението е в рамките на малко над 16 на сто. С почти същата стъпка намаляват и цените на доматите и краставиците. Цените на ягодите и черешите пък записват понижение от 19 на сто. В същото време обаче поскъпват прасковите и кайсиите (с 15,5%), а ябълките се продават с 10% по-скъпо спрямо май. С половин процент се повишава цената рибата и рибните продукти. От групата на нехранителните продукти намаляват цените на горивата. Най-отчетливо това е по отношение на бензина А95Н (с 0,6%). За дизеловото гориво намалението е в рамките на 0,3%, а по отношение на А98Н спадът е в рамките на 0,2%. През юни увеличение в групата на нехранителните продукти записват наемите за жилища (с 0,1%), както и някои домакински уреди. Най-значимо е увеличението по отношение на разходите за комплексни услуги за почивки и туристически пътувания – с 9,1%, както и за хотели (1,3%), ресторанти (0,3%) и за кина и театри (с 2%).
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2013)
 
Младежката безработица в България удари 28,1% през 2012 г. Mладежката безработица в ЕС е 23% през 2012 г., сочат данните на Евростат. Най-висок е процентът в Гърция (55,3%) и Испания (53,2%), а най-нисък в Германия-8,1%. Данните за България показват, че младежката безработица през миналата година е била в размер на 28,1%, което е по-високо от средната за ЕС стойност. Това нарежда страната ни далеч зад лидерите в това отношение Германия (8,1%), Австрия (8,7%) и Холандия (9,5), но и доста пред страните, намиращи се в тежка икономическа ситуация. Хората на възраст между 15 и 24 в България са 815 000, от които 178 000 работят, а 70 000 са безработни. 567 000 младежи не попадат в категорията на работната сила, тъй като все още не са приключили образованието си. Хората на възраст 15-24 години в Европейския съюз през 2012 наброяват 57,5 милиона (Хърватия също е включена в изчисляването), от които 18,8 милиона работят, 5,6 милиона са безработни, а 33 милиона са икономически неактивни. Големият брой на неактивните млади хора е породен от факта, че много от тях все още учат (29 млн. души). 4 млн. младежи в ЕС обаче нито учат, нито работят. През май месец тази година нивото на младежката безработица у нас е паднало до 26,2% или 62 хиляди българи до 25 години. Показателят следва трайна тенденция на свиване, като от 28,5% през май 2013 г. незаетостта при младите хора у нас се е понижила до 26,9% през април 2013г., след което е спаднала с още 0,7 пункта. Очаква се да получим най-малко 100 млн. евро за насърчаване на младежката заетост през следващите няколко години. ЕС увеличи бюджета си за борба с младежката безработица от 6 млрд. евро на 8 млрд. евро. Очаква се те да бъдат изхарчени ударно в рамките на следващите 1-2 години.
Източник: econ.bg (15.07.2013)
 
47.3 млн. лв. приходи от туризма в България през май месец До 47.3 млн. лв. са стигнали приходите от нощувки през май тази година. Това са с 6.7 на сто повече в сравнение с май 2012 година, съобщи Националният статистически институт. Регистрирано е увеличение на приходите от чужденци - с 14.6 на сто, а от българи - намаление с 5.3 на сто. През май в страната са работили 2134 средства за подслон и места за настаняване с повече от 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 94,6 хил., а на леглата – 199.4 хиляди. В сравнение с май 2012 година общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 10.5 на сто, а на леглата в тях - с 6.4 на сто. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 1184 хил., или с 19.2 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като нощувките в местата с 1, 2 и 3 звезди, както и в хотелите с 4 и 5 звезди, се увеличават съответно с 10.7 и 26.9 на сто. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през май е 22.1 на сто, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди – 27.8 на сто. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата нараства с 2.3 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон с 3 звезди - с 4 процентни пункта.
Източник: expert.bg (15.07.2013)
 
Моловете: Разрастването продължава Съвсем скоро търговските площи в българските молове ще достигнат 1 млн. квадратни метра. Това ще стане към пролетта на идната година, когато в столицата бъдат открити три нови търговски центъра - Ring Mall, Mega Mall и Plaza West, а в Бургас влезе в експлоатация новият проект The Strand. В момента предлаганите търговски площи в този тип центрове в страната са 750 000 квадратни метра. Но повечето анализатори твърдят, че с това съвсем няма да дойде краят на разрастването на моловете. Този край не се вижда, тъй като в Европа съотношението отдаваеми търговски площи към 1000 души население е малко под 300 квадратни метра. Докато идната пролет у нас то ще стигне едва 133 квадрата. В момента на всеки 1000 българи се падат 98 квадрата. Регионални различия Бургас е може би единственият от големите български градове, в който откриването на всеки нов мол поставя на изпитание съществуващите. Той е първенец - с откриването на The Strand, което е планирано за края на тази година, в града вече ще има по 477 квадратни метра търговски площи в молове на 1000 души население. Тази заплаха, разбира се, е относителна. Първо, тя се отнася само за зле разположените търговски центрове. И второ - в град, чието население през лятото се удвоява и утроява, е трудно да се пресмята колко търговска площ е задоволителна. За сравнение, в столицата дори след откриването на нови три мола догодина границата от 400 квадратни метра на 1000 души няма да бъде премината. В София обаче има друга особеност - заради огромните разстояния е от значение и къде са разположени моловете. Съществуващите са предимно в централната и югоизточната част на града. А откриващите се догодина са в западната част. Търговските марки С откриването на последните два столични търговски центъра - "България мол" и "Парадайз център", се забеляза една тенденция, отбеляза в последния си анализ консултантската компания "Колиърс". Големите международни компании вече не идват в България чрез договори за франчайз, а оперират директно. При това става въпрос за наемателите на сравнително големи площи в моловете. Другата характерна особеност напоследък е, че новите молове отварят със сравнително високи нива на заетост. Свободните площи в последните два мола, открити в столицата например, са едва между 3 и 6 на сто. Което не може да се каже за предишните години, а и за някои от новооткритите търговски центрове в провинцията, например в Русе. През първото полугодие на 2013 г. на българския пазар се появиха за първи път няколко международни бранда като Folli Follie, Original Marines, Collective, Sport Vision, Dirk Bikkembergs, MilaVitsa, Monnalisa. Други като Manilla Grace и Who's who откриха своите първи монобранд магазини. Някои от вече присъстващите в страната оператори откриха обекти с изцяло обновени концепции - например Marks & Spencer, групата на LPP с Mohito, House и Reserved, както и марките на групата Inditex - Zara, Bershka, Pull and Bear, Stradivarius. Българите в чужбина активно търсят жилищни имоти у нас Интересът за покупка на имот в България от българи, живеещи в чужбина, често е много по-голям от този, който проявяват наши сънародници, които живеят в някои големи български градове. Това показва проверката през Google Analytics на посещаемостта на един от най-големите сайтове за продажба на имоти у нас - www.imot.bg. Google Analytics е безплатна програма, която показва географски, времеви и трафични данни за посещаемостта на всеки сайт, който се въведе в нея. В случая проверката е чрез въвеждането на българския вариант на сайта, в който се съдържат данни за стотици хиляди актуални имотни оферти. Така излиза, че през юни българският вариант на сайта е бил посетен 8484 пъти от Лондон. Това е далеч повече от посещенията, направени от областни градове като Кюстендил, Видин, Габрово, Силистра, Сливен, Кърджали и много други. 5845 са посещенията на сайта от Атина. Следващите големи чужди столици, от които има посещения, са Москва (3862), Мадрид (2982), Никозия (2340) и Милано (2164). Разбира се, далеч не всяко посещение означава категоричен интерес за покупка на недвижим имот в България, а още по-малко пък сделка. Може да става въпрос и за опит на емигрантите да се ориентират в цените с цел да продадат съществуващ техен имот в България, коментираха брокери пред "Труд". Те обаче потвърдиха, че имат много запитвания от нашенци в чужбина. Интерес към придобиването на имоти в България има и от общностите ни във Виена, Мюнхен, Рим, Париж, Берлин, Торонто, Ню Йорк, Чикаго. Сред по-екзотичните места, от които българи търсят имоти у нас, са Абу Даби, Маракеш, Палма де Майорка. Цените в Евросъюза продължават да падат Цените на жилищата в ЕС продължават да падат, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. В България е отчетено понижение на цените с 2,2% през първото тримесечие на годишна база. В страните от еврозоната спадът в периода януари - март е 2,2% спрямо същото тримесечие на миналата година, а в целия Европейски съюз (ЕС) - с 1,4 на сто. Ръст на цените е отчетен в Естония (7,7%), Латвия (7,2%), Люксембург (4,3%) и Швеция (4,1%). Най-голям е спадът в Испания - с 12,8%.
Източник: Труд (16.07.2013)
 
Половината от безработните младежи са с ниско образование Младежката безработица към юни 2013 г. е 19,6%, отчита Агенцията по заетостта (АЗ). Индексът бележи лек спад (от 0,1%) спрямо данните за месец май. Според данните на Евростат безработицата сред младите хора у нас е 28,1%. В рамките на шестия месец от годината в бюрата по труда са се регистрирали с 2221 по-малко младежи на възраст до 29 години в сравнение с предходния месец. Общо регистрираните млади хора са 68 942-ма. 10,9% от тях са с висше образование, а 38,7% - със средно. Повече от половината от младежите в бюрата по труда са с основно или по-ниско образование - 50,4%. Безработните младежи с висше образование са 21,7% от всички незаети лица с висше образование в бюрата по труда. Започналите работа през юни хора до 29 г. представляват 23% от всички лица, които са си намерили работа. През първите шест месеца на 2013 г. 21 809-ма младежи са ангажирани на първичния трудов пазар. 7132-ма са включени в програми и мерки за заетост и 4 954-ма - по схеми на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР). От началото на годината са проведени 23 специализирани младежки трудови борси, в които са участвали почти 4900 търсещи работа младежи и са били обявени близо 3500 работни места, допълват от Агенцията по заетостта. Над 5600 младежи са включени в програми за заетост (4370-ма) и обучение (1269-ма). По програмата „Старт на кариерата” е осигурена заетост на 719 лица до 29 години. В насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта през периода януари - юни 2013 г. са включени близо 2 800 младежи. Общо 1269 млади безработни са включени в проектите "Шанс за работа 2013", "Професионалист", "Шанс за успех" и "Подобряване пригодността за заетост на безработни лица чрез повишени професионални и ключови компетентности". Над 95 хил. души обхващат схемите по ОПРЧР, съответно около 71 200 - в мерките за обучение, 22 800 - в стауване и заетост и над 1000 младежи - в консултиране за стартиране на самостоятелна стопанска дейност.
Източник: econ.bg (17.07.2013)
 
Евростат : България е първа в ЕС по спад на строителството през май България е първа в Европейския съюз по спад на строителството, показва бюлетинът на Евростат, разпространен в сряда. През месец май броят на завършените нови сгради е с 4.2% по-малко, отколкото през предходния месец. Средно за 27-те страни-членки на Европейския съюз понижението е с 0.2%. В еврозоната също е отбелязан спад на строителството с 0.3%. На годишна база строителната продукция в Европа е намаляла с 5.1%. Въпреки кризата обаче има райони, в които браншът успява да се съвземе. Така например данните за Испания показват, че са завършени 4.4% повече строителни обекти през май, спрямо предходния месец април. В Румъния също ситуацията в строителството се подобрява на месечна база. Сравненията спрямо месец май миналата година показват, че в Испания са построени 8.2% повече сгради, в Унгария - 11.1%, а в Швеция - 7.9%.
Източник: Стандарт (18.07.2013)
 
Бизнесът търси над 13 хиляди служители Според последни данни на Агенцията по заетостта за през май 2013 г. за трети пореден месец у нас на пазара на труда най-много са се търсели сезонни работници в областта на селското, горското и рибното стопанство и животновъди. Обявените места в сектора са над 1 200. Търсят се още над 780 готвачи и помощници в кухнята, както и над 720 сервитьори и бармани. Според статистиката на Агенцията по заетостта за петия месец на годината има над 13 хиляди обявени вакантни работни места, или с 3 772 по-малко свободни работни места сравнено с предходния месец април. Тенденцията е работодателите преобладаващо да търсят наемни работници за сезонна дейност. В преработвателната промишленост се търсят над 3 200 души, в търговията - над 1 700 души. В хотелиерството и ресторантьорството - над 1 500 и др. Според анализ на Евростат пикът на свободните работни места в ЕС е бил през 2007 г., когато връхната точка е била 2.2%. За 2012 г. вакантните работни места е бил най-голям в Малта – 3.4%, Германия (2.6%), Белгия (2.4 на сто) и Финландия (2.2 на сто). Най-нисък дял на незаети позиции има в Латвия, Полша и Португалия (от 0.4 % до 0.5%). България запазва нивото на държави като Словакия, Ирландия, Гърция и Словения, които отчитат показател около средната граница за ЕС - 1.5 процентни пункта. В тази зона попадат и страни като Испания, Франция и Кипър. Според най-новите данни на Европейския портал за професионална мобилност - в средата на юли т. г. броят на вакантните работни места в ЕС е надхвърлил 1.4 милиона броя. Най-много вакантни работни места са обявени в Германия - над 265 хиляди, Белгия и Великобритания - по около 80 хиляди, Франция -48 хиляди, Австрия - 44 хиляди, Полша - 40 хиляди, Швеция - 33 хиляди. Най-малко заявени вакантни места има в следните страни: Лихтенщайн, Исландия, Люксембург, Малта. Според експертите подобряването на пазара на труда в ЕС идва от модернизирането и укрепването на сектора, както и от свалянето на всякакви пречки пред мобилността на работниците в цяла Европа, а също и с управлението на икономическата миграция.
Източник: Класа (18.07.2013)
 
Българската бира без конкуренция на родния пазар През 2012 г. консумацията на пиво на глава от населението в България е 73 литра, съобщиха от Съюза на пивоварите в България (СПБ). За 2012 продадените количества бира на българския пазар са 5 404 000 хектолитра. Според НСИ вносът е 424 000 хл. пиво, а износът – 92 800 хл. Членовете на Съюза на пивоварите са реализирали в страната 5 084 000 хл. пиво. "Въпреки че българският пазар на бира отчита слаб ръст през 2012 г. най-доходоносният тип опаковки – стъклените бутилки, продължава да намалява в обеми. През последните години е налице и значителен ръст на дела на продажбите през каналите за т.нар. "модерна търговия" (големи супермаркети и търговски вериги), докато продажбите в заведенията свиват значително своя дял. Ето защо ръстът в приходите от продажби на пиво е много по-нисък, отколкото ръстът в самите обеми на реализация на бира" – коментира Драган Радивоевич, председател на УС на СПБ. Нетипичното хладно време през летните месеци на тази година влияе негативно върху бирения пазар. Имайки предвид, че около 50% от годишните продажби на бира се генерират най-вече в периода май – август, очакванията за 2013 г. са по-скоро за лек спад в продажбите. Членовете на Съюза на пивоварите произвеждат над 80 асортимента светло и тъмно пиво и 7 вида бирени миксове. От началото на годината те са разширили портфолиото на произвежданите в страната бири с над 30 нови разфасовки пиво, включително все по-популярните бирени миксове (комбинация от плодов сок и бира). 96% от консумираната в страната бира е родно производство. Така пивоварният сектор генерира значителна добавена стойност към българската икономика чрез директната и индиректна работна заетост, високото ниво на инвестиции и плащанията към държавния бюджет. За полугодието на 2013 г. вложенията за бизнес развитие на всички членове на СПБ надхвърлят 30 милиона лева. В производството на пиво и малц са заети 2500 човека, а в свързаните сектори на доставчиците – над 8 000 човека. За производството на бира годишно се преработват около 120 000 тона пивоварен ечемик и над 450 тона натурален хмел и хмелови продукти. През 2012 г. в страната са произведени 50 хил. тона малц.
Източник: Преса (18.07.2013)
 
Пътниците по българските летища са нараснали с 3% през 2012 г. През 2012 г. през летищата в България са преминали над 6.8 млн. пътници, което представлява увеличение с 3% спрямо 6.6 млн. пътници през предишната година. Това сочат данни от анализ на Евростат за превоза на пътници с въздушен транспорт в рамките на Европейския съюз. България е сред 19-те страни на ЕС, които показват увеличение на пътническите обеми през миналата година в сравнение с 2011 г. Като цяло в региона най-значим ръст на пътниците във въздушния транспорт се наблюдава в двете балтийски държави Литва и Естония – съответно с 18 и 15 на сто. Най-значим спад пък е регистриран в Словения и Словакия - с 14%, следвана от Чехия, където пътниците са намалели със 7 на сто, като след това се нареждат Гърция - минус 5%, и Испания - минус 3%. През миналата година най-голям е бил пътникопотокът на летищата във Великобритания, където са били превозени над 203 милиона пътници. След това се нареждат летищата в Германия - 178 млн. пътници, Испания - 159 млн., Франция - 135 млн., Италия - 91 млн., Гърция - 31 млн. Евростат съставя и класация на 30-те най-големи летища в съюза по брой превозени пътници. На първо място в класацията остава лондонското летище "Хийтроу", през което се преминали почти 70 милиона пътници. Следват френското летище "Шарл дьо Гол" с 61 млн. пътници, летище Франкфурт - 57 милиона, летището в Амстердам - 50 милиона, мадридското летище "Барахас" - 45 милиона, летището в Мюнхен - 38 милиона, и др. На последното, 30-о, място е испанското летище Аликанте, което бележи спад в превоза на пътници с 11%, но въпреки това е превозило над 8.8 милиона души, което е с 2 милиона в повече от страна като България. През първите шест месеца на 2013 г. на летище София са излетели и кацнали общо 19 656 самолета, което представлява спад с 9.6 на сто. Намалението е както по международните, така и по вътрешните редовни линии. Товарните полети обаче бележат увеличение от 3%. През първата половина на 2013 г. обработените товари на летище София са се увеличили със 7.5% на годишна база, показват данните на оператора, публикувани на интернет страницата му. Общият обем на товарните и пощенските пратки е 8587 тона, като товарите, превозени със специализирани карго полети, са нараснали с 15%. За периода на летището са обслужени общо 1 679 498 пътници спрямо 1 694 728 за първото полугодие на 2012 г. Най-предпочитани дестинации са били Лондон, Виена, Милано, Москва, Париж. От летището отбелязват, че като резултат от въвеждането на нови директни линии и увеличаване на честотите по предлаганите маршрути повече пътници са обслужили авиокомпаниите easyJet, Turkish Airlines, "България ер". Пътувалите по международни редовни линии са 1 522 891, с което се запазва нивото от първото полугодие на миналата година. Общо 77 330 са пасажерите по вътрешните редовни линии от София до Варна и Бургас, което е спад със 7%. Регистриран е спад от 8% на организираните туристи, който се дължи на по-малкия брой чартърни полети през летния период. През юни излетелите и кацналите самолети на летище София са намалели с 9.7% до 3552, пътниците са спаднали с 2.6% до 308 499, а обемът на обработените товари и поща е бил 1460 т, което представлява увеличение с 4.7%.
Източник: Капитал (23.07.2013)
 
Втори сме по най-нисък държавен дълг в Европейския съюз В края на първото тримесечие на 2013 г. съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната (E 17) възлиза на 92.2%, в сравнение с 90,6% в края на четвъртото тримесечие на 2012 година. Общо за целия Европейски съюз (ЕС-27) това съотношение също се увеличава от 85.2% до 85,9%, достигайки сумата от над 11,1 трлн. евро, показват публикуваните днес данни на Евростат. На годишна база, в сравнение с първото тримесечие на 2012 г., равнището на държавния дълг спрямо БВП нарасна, както в еврозоната (от 88.2% до 92.2%), така и в целия Европейски съюз (от 83,3% до 85,9%). Най-високите съотношения на държавен дълг към БВП в края на първото тримесечие на 2013 г. са били регистрирани в Гърция (160.5%), Италия (130.3%), Португалия (127.2%) и Ирландия (125.1%). А най-ниско е това съотношение в Естония (10,0%), България (18.0%) и Люксембург (22.4%). Единствените държави от ЕС, които са успели да намалеят през този период своята задлъжняло, са Германия и Естония. Според данните на Евростат държавният дълг на Германия към 31 март 2013 г. се е понижил от 81,8% на 81,2% спрямо БВП в сравнение с декември 2012 година. Задлъжнялостта на Естония за същия период е спаднала до 10 на сто от 10,1% в края на миналата година.
Източник: Money.bg (23.07.2013)
 
Отличници сме по дълг в Европа България се подрежда на второ място по най-нисък дълг в ЕС. В момента той е 18% от БВП, което е с 0,6 на сто по-малко спрямо предходното тримесечие. На годишна база обаче ръстът е с 1,3 пункта, показват данните на Евростат. Изпреварва ни само Естония с дълг от 10% от БВП, а след нас е Люксембург, където показателят е 22,4 на сто. Лидер в класацията остава Гърция със 160,5% дълг спрямо БВП. Общият публичен дълг на Евросъюза достига до рекордните 92,2% спрямо БВП за периода януари-март. През предходното тримесечие този показател е бил 90,6 на сто. Негативен ефект върху показателя освен Гърция оказват и Италия (130,3%), Португалия (127,2%) и Ирландия (125,1%).
Източник: Стандарт (23.07.2013)
 
Низходящата тенденция при цените на жилищата остава и през второто тримесечие И през второто тримесечие цените на жилищата* в България са продължили низходящия тренд, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие спадът е забавил темповете до 0,1%, след като през първите три месеца на годината беше отчетено понижение от 0,9%. На годишна база обаче спадът леко се е ускорил до 2,1%, след като през първото тримесечие беше отчетено намаление на цените от 1,9%. Средната пазарна цена на жилищата през второто тримесечие е била 866,31 лева за кв. м, отчитат от националната статистика. Намаление е регистрирано в 18 от областните градове и област София, а увеличение – в останалите 9. Най-висока средна пазарна цена на жилищата през второто тримесечие е отчетена в София (град) – 1 435,17 лева за кв. м срещу 1 422,33 лева за предходното тримесечие. Следва Варна, където средната пазарна цена се е понижила до 1 395,83 лева за кв. м от 1 409,67 лева, и Бургас, където е отчетено намаление до1 118,33 лева за кв. м от 1 129,67 лева.
Източник: Инвестор.БГ (23.07.2013)
 
Имотите с най-голям ръст в София, най-евтини в Кюстендил Цените на недвижмите имоти у нас регистрират минимално понижение през второто тримесечие на годината спрямо първото – от 0.1%, според данни на НСИ. На годишна база понижението е значително повече и възлиза на 2.1%. Наблюдава се тенденция обаче на значително забавяне в темповете на спад. Най-голям спад са отбелязали цените на имотите в Кюстендил, където те са поевтинели с 2.4% на тримесечна база, следвани от Хасково с 2% и Ловеч с 1.7%. В останалите 9 областни града е регистрирано увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през второто тримесечие на 2013 г. е 866.31 лева за кв. м. Най-високи са средните цени в София при ниво от 1 435.17 лв. за кв. м, следвани отблизо от Варна - 1 395.83 лв. за кв. м. Бургас е градът с третите най-високи цени за кв. м в размер на 1 118.33 лева. Под 1000 лева за кв. м са средните цени на имотите в останалите водещи градове на страната – Пловдив, Русе и Стара Загора. Най-ниски са цените за кв. м в Кюстендил – при ниво от 512.48 лева, следвани от тези Габрово с 533.42 лева и Враца – 551.83 лева. И в трите града, въпреки ниските цени в абсолютна стойност, се наблюдава спад на тримесечна база. София е градът с най-голямо повишение в цените на имотите през второто тримесечие спрямо първото, като отчетеният ръст е от 0.9%. Плевен е на второ място с повишение от 0.75%.
Източник: profit.bg (23.07.2013)
 
Пореден спад в цените на имотите отчете националната статистика. През второто тримесечие на тази година жилищата са поевтинели средно с 2.1% на годишна база и с 0.1 на сто в сравнение с предходните три месеца. От април до юни по-евтино са се продавали имотите в 18 от областните градове в страната. По-значително намаление е регистрирано в областите Кюстендил, Хасково и Ловеч - съответно с 2.4%, 2% и 1.7%. Средната пазарна цена на жилищата за периода е 866.31 лв./ кв.м., като най-скъпи те са били в София - 1 435.17 лв./ кв.м. и във Варна - 1 395.83 лв./ кв. м. По данни на компанията за имоти "Форос" в столицата всяко четвърто жилище на вторичния пазар се предлага с надута цена. Причина за това били ипотеки, теглени във времето на имотния бум при много високи цени. Във времето на кризата пазарната стойност на някои от тях е паднала до 50%.
Източник: Сега (24.07.2013)
 
2254 лв. трябват за издръжката на 4-членно семейство Издръжката на живот на член от 4-членно домакинство, което включва двама възрастни и две деца, в края на юни е 563, 63 лв. Така общо на домакинството му са необходими 2254 лв. на месец, за да посрещне разходите си за храна, здравеопазване, образование и почивка спрямо средните стандарти за страната. Това сочат данни на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ, представени днес. Припомняме, че в края на март тази година отчетените от КНСБ суми бяха малко по-големи. 566,26 лева бяха нужни на човек от четиричленно домакинство, а за цялото семейнство издръжката на живот беше - 2264 лева. През второто тримесечие се наблюдава задържане на ценовите нива, като спрямо предходното тримесечие се отчита намаление от 0,5 процента, но на годишна база ръстът е от 3 процента. По-ниския темп на нарастване на цените се дължи на намалението на цената на електроенергията от 1 април с до 6,5 процента и на природния газ с 4 процента.
Източник: econ.bg (29.07.2013)
 
71 000 младежи по-близо до първата си работа С подкрепата на всички парламентарни групи депутатите приеха на второ четене промени в Закона за насърчаване на заетостта. Промените целят да стимулират работодателите да наемат млади хора на работа, които влизат за първи път на трудовия пазар. Държавата ще плаща за определен период от време - от 6 до 18 месеца, част от осигурителните вноски за сметка на работодателя срещу задължението за продължаване на трудовия договор на работника за още една година. Средствата, които следва да бъдат предоставени на работодателя, ще бъдат в размер на 30 на сто от дължимите осигуровки за сметка на работодателя за първите шест месеца; 50 на сто за следващите 6 месеца и 75 на сто за последните 6 месеца. Мярката ще засега млади хора до 29 г. Предвижда се законопроектът да влезе в сила от 1 октомври 2013 г. За 71 000 млади хора се създават облекчения за намиране на първо работно място, каза председателят на Комисията по труда и социалната политика Корнелия Нинова. Промените в закона ще засегнат три групи младежи - току-що завършили, които са за първи път на трудовия пазар, трайно безработни младежи със средно или висше образование и млади хора, които нямат квалификация и образование. С измененията се регламентира и изплащането на стипендия за участващите в мотивационно обучение. Урежда се и въвеждането на единно разрешение за пребиваване и работа на чужденци и неговото издаване. 26,2% е нивото на младежката безработица в България. През май 2013 г. без работа са били 62 хиляди българи на възраст под 25 години, според данните на Евростат. Очаква се България да получи около 100 млн. евро за борба с младежката безработица пред следващите години.
Източник: econ.bg (29.07.2013)
 
Пътуванията на българи в чужбина с ръст от 6% през юни на годишна база Пътуванията на български граждани в чужбина през юни са 383 хил., или с 6% над регистрираните през юни 2012 г., сочат последни данни на Националния статистически институт (НСИ) за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци у нас. Осезаемо увеличение на пътуванията на наши граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Белгия - с 88,8%, Австрия - с почти 41%, Сърбия - с 25,6%, Германия - с 20,5%, Италия - с 14,6%, и други. Статистиката сочи, че най-голям дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели - гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, или общо 42,9%. Те са следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 34,6%, и със служебна цел - 22,5% На годишна база чужденците в България са с 4,3% над нивото от юни 2012 г., или около 1 165 хил. Повечето са посетили България с цел почивка и екскурзия, като е отчетен ръст със 7% спрямо същия период на предходната година. Служебните пътувания пък намаляват с 2,4%. Тенденцията чуждестранните туристи у нас да са граждани на Европейския съюз се запазва. Според данните на НСИ близо 55% от посетителите у нас през юни са от държави членки на ЕС. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Чешката република - с почти 30%, Германия - с 24,2%, и Австрия - с 14,4%. Нарастват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” с малко над 8%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и Русия - съответно с 16,4 и 13,6%. През юни 2013 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 62%, следвани от тези с други цели =- 28,6%, и със служебна цел - 9,4%.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2013)
 
Имотният пазар вече е стабилен Повече сключени сделки (ръст от 11,31%), стабилни цени и минимално повишение на наемите (средно с 0,26%). Това сочат анализите на няколко компании за недвижими имоти за първата половина на 2013 г. - “Форос”, “Бългериан пропъртис”, “Явлена” и “Адрес”. Становищата им са потвърдени и от последните данни на Националния статистически институт (НСИ), според които разлика в цените през първото и второто тримесечие почти няма. Въпреки започналото съживяване, строителната активност все още е слаба и затова вторичният пазар на имоти продължава да е водещ, коментират от “Форос”. Именно затова и в големите градове има недостиг на жилища с добри параметри - средни етажи, добро изложение и функционално разпределение. Това е и причината цените на подобни имоти да се повишават, а жилищата на първи и последни етажи, със северно изложение и неатрактивна локация да останат в групата с по-ниски оферти. От “Бългериан пропъртис” допълват, че купувачите вече са склонни да дадат повече пари за имот, който отговаря на изискванията им за качество и параметри. 25% от имотите се предлагат на значително над пазарните цени, защото са купувани по време на имотния бум. Ако собствениците не са притиснати от нуждата, предпочитат да се откажат от продажбата или да отдадат жилището под наем, уточняват от “Форос”. 90% от купувачите в момента сключват сделка заради необходимостта от дом. Най-предпочитани са двустайни и тристайни апартаменти между 60 и 100 кв. м. В София обаче има интерес и към четиристайни жилища с площ до 180 кв. м. 80% от клиентите във Варна и в София търсят тухлени сгради, строени след 2002 г. Затворените комплекси също са интересни за клиентите. Продължава и тенденцията продажбата на земеделска земя да е с цел покупка на жилище с придобитите пари. Цените, които се смятат за приемливи за столицата, са около 80 хил. евро, за Варна - 60 хил., а за Бургас - 40 хил. Ценовата ножица между офертата и сделката се стеснява. Корекциите вече са между 10 и 15 процента. А само преди година разликата беше до 20%, коментират брокери. Ръст на сделките за жилищни имоти в ниския ценови сегмент отчита “Адрес” за началото на 2013 г. Общо четири от пет сделки са сключени за жилища на стойност около и под 50 000 евро. Според “Явлена” предлагането в повечето сегменти на пазара продължава да надвишава търсенето. При жилищата търсенето е основно за по-малки и евтини апартаменти. Наемите на едностайните жилища са в рамките на 130-220 евро/месец, а двустайните се отдават за 180-280 евро. Прогнозите за пазара на недвижими имоти до края на годината са, че цените ще останат стабилни, а колебанията ще са в рамките на -5% до +2%.
Източник: Труд (29.07.2013)
 
Бизнес климатът се подобрява през юли Общият показател на бизнес климата през юли 2013 година се повишава с 1,4 пункта спрямо равнището си от юни, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Основната причина са добрите настроения на мениджърите от отраслите „промишленост“ и „търговия на дребно“. Според анкетите на НСИ нестабилната икономическа среда е сочена като основен фактор, който затруднява развитието на бизнеса във всеки един от секторите. Според данните на статистиката през юли съставният показател на бизнес климата в промишлеността се повишава с 3,2 пункта. Това се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания за състоянието на предприятията. В същото време обаче прогнозите за следващите три месеца са по-резервирани. По отношение на продажните цени очакванията на по-голямата част от мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. В сектора търговия на дребно показателят се покачва с 5,2 пункта. Мениджърите също дават по-добри оценки за предприятията, но по отношение на прогнозите за продажбите и поръчките към доставчиците са по-резервирани, отчита НСИ. Продажните цени ще останат без промяна, очакват още в сектора. Прави впечатление, че се засилва негативното влияние на фактора „конкуренция в бранша“ - през юли той измества „търсенето“ като причина за ограничаване на развитието. Основният негативен фактор обаче си остава несигурната икономическа среда, сочена от около 70% от анкетираните бизнесмени. Най-значително е понижението на съставния показател на бизнес климата в сектора на услугите. Неблагоприятните оценки за състоянието на предприятията свали стойността му с 2,8 пункта спрямо нивото от юни. Мениджърите обаче са по-оптимистично настроени по отношение на настоящото и очакваното търсене на услугите. Предприемачите в строителството също остават негативни настроения – съставният показател на бизнес климата в този сектор се понижава с 1,8 пункта. Основната причина са влошените очаквания за състоянието на предприятията за следващите шест месеца. Неблагоприятни са очакванията и за поръчки за същия период от време. От анкетите на НСИ става ясно, че и мениджърите в този сектор не очакват повишаване на цените на своята продукция през следващите три месеца.
Източник: Инвестор.БГ (30.07.2013)
 
Бизнесът слага розови очила Бизнес климатът у нас се подобрява през юли. Общият показател за нагласите на фирмите се подобрява с 1,4 пункта, показват данните от бизнес анкетите на Националния статистически институт. Най-големи оптимисти са търговците на дребно и представителите на промишлеността. По-добрите нагласи при производителите се дължат на по-благоприятните оценки и очаквания за състоянието на предприятията. В същото време обаче прогнозите за следващите три месеца са по-резервирани. По отношение на продажните цени очакванията на по-голямата част от мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. В сектора търговия на дребно показателят се покачва с 5,2 пункта. Мениджърите също дават по-добри оценки за предприятията, но по отношение на прогнозите за продажбите и поръчките към доставчиците са по-резервирани. Търговците също не предвиждат движения на цените в посока нагоре или надолу. 70 на сто от бизнесмените заявяват, че несигурната икономическа ситуация е най-големият проблем, с който се сблъскват. Най-минорно настроение има сред представителите на сектор услуги. При тях показателят се е сринал с 2,8 пункта спрямо нивото от юни. Негативни остават и настроенията на предприемачите в строителството.
Източник: Стандарт (30.07.2013)
 
Във възход ли е имотният пазар? Броят на сделките по покупко-продажби на имоти в страната отчита ръст за четвърто поредно тримесечие. През второто тримесечие на 2013 г. общият им брой е 55 716, което е с 3.33% повече спрямо периода от 1 април до 30 юни на предходната 2012 г. За първото тримесечие на настоящата година бе отчетен ръст от 23.32 на сто спрямо година по-рано. Така за полугодието вече имаме 99 890 сделки, което е с 11.31 на сто повече от първото шестмесечие на 2012 г. Общо в 10 от службите по вписванията са регистрирани повече от 1000 сделки, сочат данни на Агенцията по вписванията. Най-много са те в София (5087), следват Пловдив, Варна, Плевен и Бургас. В топ 10 попадат още Русе, Несебър, Пазарджик, Стара Загора и Сливен. Спрямо година по-рано най-сериозен ръст от изброените десет служби се наблюдава в Пазарджик, Сливен и Пловдив (над 20%), а спад е регистриран в Несебър, Стара Загора, Русе и Плевен. Сделките в десетте служби формират 37.51% от съвкупните покупко-продажби в страната спрямо 36.44 на сто за година по-рано. Въпреки реализирания ръст в броя на сделките, цените продължават да падат, показаха преди седмица данни на НСИ. В края на второто тримесечие на 2013 г. средните цени по статистиката на НСИ в страната се равняват на 866.31 лв. за кв. м, като е отчетен спад за четвърто поредно тримесечие и в общо 18 от 19-те тримесечия от края на 2008 г. насам.
Източник: profit.bg (30.07.2013)
 
Производствените цени продължават да спадат Производствените цени продължават да се понижават както на годишна, така и на месечна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на юни. За изминалия месец отчетеният спад спрямо май е с 0.3%. Понижението в сравнение с юни 2012 г. е с 0.1 на сто. През юни намаляват производствените цени на месечна база в добивната промишленост (-4.5%), в преработващата промишленост (-0.2%), както и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (-0.1%), отбелязват от НСИ. Индексът на цените на производител отразява промените в пазара на природните ресурси и суровините или измененията в търсенето. Ето защо установяването на трайна посока на измененията му в няколко последователни месеца може да е и индикатор за посоката, в която се развива даден сектор или цялата икономика. Междувременно, националната статистика продължава да показва спад на месечна база и при потребителските цени. Отчетената в средата на месеца дефлация за юни спрямо май 2013 г. е с 0.4%, като за четвърти пореден месец тенденцията е низходяща. Към края на юни годишната инфлация достигна 2.6% Статистиката отчита продължаващо забавяне и по друг основен индекс – на цените на производител за стоките, които се продават само на вътрешния пазар. Към края на юни стойността му намалява с 0.1% спрямо май, а на годишна база равнището му се запазва без изменение. През юни намаление на цените на месечна база се наблюдава в добивната промишленост - спадът е с 2.7 на сто. В преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ НСИ не отчита изменение спрямо май. Годишната динамика в цените на производител на вътрешния пазар пък показва спад в добивната промишленост (-10.5%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (-0.5%). В преработващата промишленост е отчетено увеличение на цените с 0.9% спрямо юни 2012 г. Двигател на набюдаваното повишение е ръстът в цените при обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм (11.5%), при производството на хранителни продукти (5.1%), както и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване (5.1%). В производството на основни метали и в производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон е отчетено понижение в цените спрямо година по-рано – съответно с 5.4% и с 1.8%. Според методологията, използвана от НСИ, цените на производител се изчисляват с три индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Информацията за цените на износителите обаче не се публикува заради ангажименти НСИ да пази търговската тайна на дружества, които често са доминиращи в даден бранш. Анализът на динамиката на вътрешния и на общия индекси обаче дават известна яснота и за това как се движат цените на експортните компании. Така, данните за юни показват, че и през изминалия месец износителите са предлагали по-ниски цени за клиентите си. Аргумент в тази посока е по-бързият месечен темп, с който намаляват цените на вътрешния пазар в сравнение с общия индекс – съответно 0.3 и 0.1%. На практика това означава, че вътрешният пазар забавя допълнителния спад на инфлацията, докато цените на външния пазар теглят общия показател надолу.
Източник: Капитал (31.07.2013)
 
Производството на твърди горива с 94,2% ръст през юни През юни 2013 г. спрямо май 2013 г. нараства производството на твърди горива - с 94.2%, и на електроенергия - с 5.6%, сочат данните на НСИ. Същевременно намалява производството на пропан-бутан - с 11.1%, на безоловен бензин - с 0.6%, на дизелово гориво - с 4.1%, и на природен газ - с 13.0%. През юни 2013 г. спрямо май 2013 г. нарастват доставките на твърди горива - с 86.2%, и на електроенергия - с 2.3%. Същевременно намаляват доставките на пропан-бутан - с 11.4%, на безоловен бензин - с 46.9%, на дизелово гориво - със 7.6%, и на природен газ - с 8.7%. Производството на ток намаля с 16% през май.
Източник: econ.bg (31.07.2013)
 
Производствена дефлация в България Ново задълбочаване на икономическата криза в България показват данните на НСИ. През юни цените на производителите страната падат с 0.1% на месечна база, като в нито един от наблюдаваните сектори не се отчита покачване. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2.7%, докато в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. Още по-притеснително е, че цените на производител на вътрешния пазар през юни 2013 г. са без промяна на годишна база. Слаб ръст с 0.9% има в преработващата промишленост, докато в добивната има спад на цените с 10.5%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, с 0.5%. Производствената инфлация се формира основно от два фактора – промяната на цените на стоките на глобалните пазари и промяната на продажните цени на вътрешния пазар. В този смисъл данните на НСИ отразяват както поевтиняването на суровините в глобален мащаб, което като цяло има по-скоро положителен ефект върху българската икономика, така и стагнацията на вътрешния пазар, където слабото търсене оказва натиск върху продажбите и приходите на компаниите.
Източник: Дарик радио (31.07.2013)
 
Производството на електричество забавя спада си през юни Производството на електричество през юни намалява с 21,4% на годишна база, става ясно от предварителните данни на НСИ за производството и доставката на енергийните продукти. От данните за май е видно, че свиването на производството беше в рамките на почти 25%. През миналия месец са произведени 2,75 хил. гигватчаса електроенергия. На месечна база обаче има ръст на производството от 5,6 на сто, сочат още данните на статистическия институт. Доставени са общо 2,35 хил. гигаватчаса, или увеличение от 2,3% на месечна база. На годишна база обаче доставките на електричество намаляват с 3,7 на сто. Значително подобрение обаче отбелязва производството и доставката на твърди горива през юни – както на месечна, така и на годишна база. Според данните на НСИ през юни са произведени 1,87 хил. тона твърди горива, или с 94,2% повече спрямо май. На годишна база увеличението е в рамките на 3,8 на сто. През миналия месец са доставени 1,97 хил. тона, което е увеличение от 86% спрямо май 2013 година и с 0,7% спрямо юни 2012 година. През юни са произведени общо 159 хил. тона безоловен бензин, което е ръст от 1,3% на годишна база. Спрямо предходния месец май обаче има намаление от 0,6 на сто, сочат още данните на статистиката. За сметка на това обаче доставките на този тип бензин се свиват значително. През юни са доставени 26 хил. тона, което е с 43,5% по-малко спрямо юни 2012 година и с 46,9% спрямо май 2013 година. Разнопосочно е движението на доставките на дизеловото гориво през юни – на месечна база има понижение от 7,6 на сто, докато на годишна база доставките се увеличават с 0,8% до общо 133 хил. тона. Производството обаче се свива – 4,1% на месечна и с малко над 10 на сто на годишна база. През юни са произведени общо 186 хил. тона дизелово гориво. От предварителните данни на НСИ се вижда, че производството на природен газ намалява с 13% на месечна база до 20 млн. куб. метра. Доставени са общо 178 млн. куб. метра природен газ, което означава намаление от 8,7% на месечна база и от 3,8 на сто спрямо миналия юни
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2013)
 
Безработицата в България се понижава Нивото на безработицата в България по данни на Европейската статистическа служба (Евростат) за юни месец 2013 г. е в размер на 12,6%. Това представлява леко понижение на показателя от 0,1% спрямо нивото му през месец май - 12,7%. По данни на Агенцията по заетостта равнището на безработицата у нас през юни месец 2013 г. е 10.7%, което е с 0,3 процентни пункта по-ниско от месец май. В сравнение с юни 2012 г. стойността на показателя намалява с 0,1 процентни пункта. Процентите, отчитащи безработицата през юни месец 2013 г. за единната валутна зона и за ЕС, са съответно 12,1% и 10,9%. В еврозоната показателят се запази без промяна, а в ЕС се понижи с 0,1% спрямо нивото му през май, което беше в размер на 11%. Сред държавите членки най-ниски нива на безработица са регистрирани в Австрия (4,6%), Германия (5,4%) и Люксембург (5,7%), а най-високи в Гърция (26,9%) и Испания (26,3%). В сравнение с преди година, безработицата се е увеличила в седемнадесет държави членки, а е намаляла в десет. Най-големи увеличения са регистрирани в Кипър (от 11,7% до 17,3%), Гърция (от 23,1% на 26,9%) и Словения (от 8,8% до 11,2%). Най-голямо понижение се наблюдава в Латвия (от 15,5% до 12,5%) и Естония (от 10,1% до 8,0%).
Източник: econ.bg (01.08.2013)
 
Българските предприятия оцеляват трудно Как оцелява българският бизнес? Отговорът е трудно. Статистиката на НСИ дава една мрачна картина на жизнения цикъл на предприятията в страната. От създадените през 2006 г. компании в България, до 2011 г. са оцелели само 5.6%. От друга страна близо половината от всички дружества, които са регистрирани в страната през 2011 г. са имали нула заети. Т.е. повечето от тях или са оперирали в сивия сектор или са служели като параван за финансови потоци. През 2011 г. в България са действали 319 937 активни предприятия, което е с почти 1.2% по-малко в сравнение с предходната 2010 година. А 140 119 от тях не са наели никакви служители. В следващата група „1-4 наети” попадат 127 657 предприятия, или 39.9% от общия брой. Броят на заетите лица в групата „10 и повече” съставлява 71.8% от заетите в периода 2007 - 2011 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 9.5% от общия брой активни предприятия. Почти 11.0% от общия брой предприятия в разглежданите сектори на икономиката са новородени през 2011 година. Но за последните пет години средногодишно са се раждали малко над 15.7% от броя на активните през периода предприятия. Видимо е силно забавяне на икономическата активност. За периода 2007 - 2011 г. най-висок относителен дял имат новородените предприятия в сектор „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети”, като средно за петгодишния период този дял е 43.9%. Най-жизнеспособни са предприятията от сектор „Финансови и застрахователни дейности“, където делът на тези, сполучливо преживели петгодишния период, е почти 10.2%. На другия полюс са предприятията от сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ със стойност малко над 2% по този показател. През 2010 г. броят на умрелите предприятия възлиза на 25 650 или малко над 7.9% от всички активните предприятия през годината. В резултат на умирането им работните си места са загубили над 3.2% от заетите през същата година лица. Почти половината умрели предприятия - 12 379 са били класифицирани в сектор „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството“.
Източник: Дарик радио (01.08.2013)
 
Безработицата през юни е била 12,6% Безработицата в България леко се е понижила през юни, вероятно заради активния летен сезон. Данните на Евростат сочат, че безработицата у нас е била 12,6% през шестия месец на годината, докато през май беше 12,7%. По оценки на Агенцията по заетостта безработицата през юни се е понижила до 10,7%. Данните обаче са на базата на регистрираните в бюрата по труда безработни, докато европейската статистическа служба изчислява нивото на безработицата на базата на икономически активното население. Наблюдава се понижение и на безработицата сред младежите до 25 години. През юни нивото й се изчислява на 25,5%, докато през май беше 26,2%. Средното за 27-те държави от Европейския съюз (ЕС) ниво на младежката безработица е 23,2%, а като се включи и Хърватия, която се присъедини към съюза от 1 юли, младежката безработица леко нараства до 23,4%. Нивото й за еврозоната е 23,9%. Безработицата в държавите от еврозоната е останала стабилна през юни на рекордно високо ниво от 12,1%, докато заради сезонната заетост в целия ЕС се наблюдава лек спад спрямо май от 11% до 10,9%. Като в осреднените стойности се включат и данните за Хърватия обаче, безработицата през юни на ниво ЕС е останала също без промяна (11%). По оценки на Евростат общо над 26,4 млн. граждани на Евросъюза са били без работа през юни, от които над 19,2 млн. души са граждани на страните от еврозоната. В сравнение с май броят на безработните в ЕС се е понижил с 32 хил. души, а в еврозоната – с 24 хил. души. В сравнение с юни миналата година обаче броят им се е увеличил със съответно 1,08 млн. и 1,129 млн. души. Австрия остава страната с най-ниска безработица в ЕС – 4,6%, следвана от Германия – 5,4%, и Люксембург – 5,7%. Най-висока остава безработицата в Гърция и Испания – съответно 26,9% и 26,3%, като данните за южната ни съседка са за месец април. В сравнение с юни миналата година безработицата се е повишила в 17 държави от ЕС, като с най-големи темпове расте в Кипър, Гърция и Словения. Най-голям спад продължава да се наблюдава в Латвия и Естония. Що се отнася до безработните младежи до 25 години, общият им брой в ЕС се изчислява на над 5,5 млн. души, от които над 3,5 млн. души са граждани на държавите от еврозоната. Най-тежък е проблемът с младежката безработица в Гърция и Испания, където нивото й вече приближава 60 на сто, докато в Германия, Австрия, Холандия и Малта нивото й е най-ниско. Средната безработица сред мъжете в ЕС е била 10,9% през юни, а сред жените – 11%. За еврозоната числата са съответно 12% и 12,3%. И докато в повечето държави се забелязва тенденция за превес на безработицата при жените, отколкото при мъжете, в България е обратното. През юни безработицата сред мъжете е била 13,9%, а при жените – 11,1%.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2013)
 
През 2011 г. в България са действали 319 937 активни предприятия, което е с почти 1.2% по-малко в сравнение с предходната 2010 г., сочи изследване на НСИ за демографските събития на предприятията в България за 2011 г. По аналогия на статистиката на населението бизнес демографията описва жизнения цикъл на предприятията - от тяхното раждане през оцеляването и развитието до смъртта им, за петгодишен период назад. Най-голям относителен дял в съвкупността на активните предприятия през целия период (2007-2011 г.) имат активните предприятия с 0 наети лица. През 2011 г. техният брой е 140 119 и съставлява 43.8% от всички активни предприятия. В следващата група "1-4 наети" попадат 127 657 предприятия, или 39.9% от общия брой за 2011 г. Най-нисък е делът на предприятията в групата "5-9 наети лица". Средно за периода той е едва 8.3%, докато в групата "10 и повече наети лица" средно за разглеждания петгодишен период попадат 9.5% от активните предприятия. Броят на заетите лица в групата "10 и повече" съставлява 71.8% от заетите в периода 2007-2011 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 9.5% от общия брой активни предприятия. И обратно - срещу големия брой активни предприятия в групата с нула наети - 43.6%, стои малък брой заети лица - едва 6.1% от общия брой на заетите лица в страната. Почти 11% от общия брой предприятия в разглежданите сектори на икономиката са новородени през 2011 г. За последните пет години средногодишно са се раждали малко над 15.7% от броя на активните през периода предприятия. За периода 2007-2011 г. най-висок относителен дял имат новородените предприятия в сектор G -"Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети", като средно за петгодишния период този дял е 43.9%. Същевременно най-нисък е делът на новородените предприятия в сектор B -"Добивна промишленост" - едва 0.1% средно за периода. Тази тенденция се запазва и през 2011 г. Като цяло структурата на родените предприятия по икономически сектори остава относително стабилна през разглеждания петгодишен период. Малко над 79% от родените през 2010 г. предприятия оцеляват една година по-късно, като в групата с "10 и повече наети" този относителен дял е почти 92.1%. Делът на предприятията, родени през 2006 г. и все още активни пет години по-късно, през 2011 г. е почти 5.6%. Данните за умрелите предприятия се отнасят за 2010 г., което се дължи на специфичната методология за определянето им. През 2010 г. техният брой възлиза на 25 650, или малко над 7.9% от броя нa активните предприятия през годината. В резултат на умирането им работните си места са загубили над 3.2% от заетите през същата година лица. До 2008 г. данните за демографията на предприятията в ЕС се събират на европейско ниво на доброволен принцип (джентълменско споразумение).
Източник: Дума (01.08.2013)
 
Най-усилено се строи в Бургас и Пловдив През второто тримесечие на 2013 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 151 жилищни сгради с 2 985 жилища в тях и с 395 038 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 32 административни сгради/офиси с 23 736 кв. м РЗП и на 1 389 други сгради с 602 214 кв. м РЗП. Това сочат данните на НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 50.7%, жилищата в тях - с 59.0%, а застроената им площ - с 43.2%. Увеличават се и разрешителните за строеж на други сгради - с 53.8%, както и тяхната РЗП - с 31.6%. Същевременно броят на разрешителните за строеж на административните сгради се запазва както при предходното тримесечие, докато разгънатата им застроена площ нараства с 39.4%. В сравнение с второто тримесечие на 2012 г. намаляват издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради - с 5.6%, както и разгънатата им застроена площ - с 2.5%, но жилищата в тях се увеличават с 6.8%. Разрешителните за строеж на административни сгради са по-малко с 22%, докато за другите видове сгради са със 7.8% повече. Същевременно РЗП както на административните, така и на другите сгради нараства съответно с 3.9 и 15.7%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 126, Пловдив - 115, София - 110, София (столица) - 93, и Варна - 91. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 672, Бургас - 491, Варна - 341, Благоевград - 207, и Пловдив - 18. През второто тримесечие на 2013 г. е започнал строежът на 665 жилищни сгради с 1 729 жилища в тях и с 231 620 кв. м обща застроена площ, на 24 административни сгради/офиси с 24 673 кв. м РЗП и на 517 други сгради с 273 426 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече с 66.7%, жилищата в тях - с 14.3%, а общата им застроена площ - с 24.6%. Регистрирано е увеличение и на започнатите административни сгради - с 9.1%, и на общата им застроена площ - със 190.7%. Броят на започнатите други сгради също нараства с 45.6%, както и тяхната РЗП - с 56.5%. В сравнение с второто тримесечие на 2012 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 2.6%, жилищата в тях - с 13.6%, а разгънатата им застроена площ - с 4.7%. Броят на започнатите административни сгради обаче нараства с 20.0%, като увеличението на тяхната РЗП е повече от три пъти. Същевременно започнатите други видове сгради намаляват с 10.7%, докато общата им застроена площ се увеличава с 1.3%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 81 жилищни, 8 административни и 43 други сгради; Пловдив - 68 жилищни и 40 други сгради; Варна - 63 жилищни, 3 административни и 38 други сгради; София - 68 жилищни и 22 други сгради; София (столица) - 45 жилищни, 3 административни и 18 други сгради.
Източник: econ.bg (01.08.2013)
 
Кризата в строителството приключва Най-сериозно удареният от кризата сектор – строителството-дава признаци, че излиза от кризата, стана ясно от публикуваните данни на Националния статистически институт.Това е най- простото обяснение на факта, че за второто тримесечие на 2013 – април/юни- броят на издадеинте разрешителни за строеж на жилищни сгради е с 50.7% ръст в сравнение с първите три месеца на годината. Ръст има и при предвидените за изграждане жилища в сновите сгради – 59%, а и на предвидената разгърната застроена площ – с 43%. Освен при жилищните сгради, ръст има и при разрешителните за други сгради – с 53.8%. Въпреки че в сравнение с миналата година има известно изоставане, постигнатия ръст показва, че секторът постепенно излиза от състоянието на латентна криза и търси пътища да се съживи и увеличи обемите си. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 126, Пловдив - 115, София - 110, София (столица) - 93, и Варна - 91. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 672, Бургас - 491, Варна - 341, Благоевград - 207, и Пловдив - 187. Ако тенденцията се запази, 2013 година ще стане първата след кризата от 2009 година, в която ще имаме ръст , а не спад на строителството у нас, коментират експерти. /БЛИЦ
Източник: Други (01.08.2013)
 
Строителството на нови жилища се свива Строежът на 665 жилищни сгради с 1729 жилища в тях и с 231 620 кв. м обща застроена площ е започнал през второто тримесечие, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база започнатите кооперации намаляват с 2,6%, жилищата в тях - с 13,6%, а разгънатата им застроена площ - с 4,7%. Спрямо предходното кооперациите са повече с 66,7%, жилищата в тях - с 14,3%, а общата им застроена площ - с 24,6%. Регистрирано е увеличение и на започнатите административни сгради - с 9,1%, и на общата им застроена площ - със 190,7%. Броят на започнатите други сгради също нараства с 45,6%, както и тяхната РЗП - с 56,5%. За периода април-юни е започнат градежът и на 24 административни сгради/офиси с 24 673 кв. м РЗП и на 517 други сгради с 273 426 кв. м РЗП. Броят на започнатите административни сгради обаче нараства с 20%, като увеличението на тяхната РЗП е повече от три пъти. Същевременно започнатите други видове сгради намаляват с 10,7% докато общата им застроена площ се увеличава с 1,3%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в област Бургас - 81 жилищни, 8 административни и 43 други сгради, Пловдив - 68 жилищни и 40 други сгради, Варна - 63 жилищни, 3 административни и 38 други сгради, София (област) - 68 жилищни и 22 други сгради, и София (град) - 45 жилищни, 3 административни и 18 други сгради. През второто тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1151 жилищни сгради с 2985 жилища в тях и с 395 038 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Отчита се намаление от 5,6% спрямо издадените по същото време на миналата година разрешителни за сгради, а РЗП намалява с 2,5%. При броя на жилищата обаче е регистриран ръст от 6,8%. При другите сгради се отчита ръст от близо 8 на сто на издадените разрешителни за строеж през второто тримесечие спрямо второто тримесечие на миналата година, като застроената площ също се увеличава с 15,7%. Ръст има и спрямо предходните три месеца – с 53,8% при броя на разрешителните и с 31,6% при застроената площ. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 126, Пловдив - 115, София (област) - 110, София (град) - 93, и Варна - 91. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (град) - 672, Бургас - 491, Варна - 341, Благоевград - 207, и Пловдив – 187, сочат още данните на националната статистика.
Източник: Монитор (02.08.2013)
 
Държавата е платила 60 млн. лв. по-малко за пенсии С 55.7 млн. лева по-малко от планираното са разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за първите 6 месеца на 2013 г. Това сочат данните от предварителния отчет за изпълнението на Консолидирания бюджет на ДОО към 30 юни 2013 г. За отчетния период общите разходи възлизат на 4 362.3 млн.лв., което представлява реализирани разходи с 1.3% по-малко от предварително направените разчети. За първото шестмесечие на годината направените разходите за пенсии са в размер на 3 790.9 млн. лева, което е с 59.5 млн. лв. по-малко от плана към м. юни. Към отчетния период разходът за пенсии е с 172.1 млн. лв. В същото време разходите за паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са в размер на 164.6 млн. лв., което представлява 17.3 млн.лв. преразход спрямо плана към м. юни т.г. За изплащане на обезщетения за майчинство са изразходвани 133.6 млн. лв., което е с 3.6 млн. лв. по-малко от направените разчети за периода. За обезщетения за безработица са изплатени 176.7 млн. лв., което е с 1.4 млн. лв. по-малко от планираното. Към първото шестмесечие на 2013 г. приходите на ДОО са в размер на 1 983.7 млн. лв. като е отчетено неизпълнение от 77 млн. лв.
Източник: Дарик радио (05.08.2013)
 
Издадените разрешителни говорят за оживление в строителството През второто тримесечие на 2013 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 151 жилищни сгради с 2 985 жилища в тях и с 395 038 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 32 административни сгради/офиси с 23 736 кв. м РЗП и на 1 389 други сгради с 602 214 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 50.7%, жилищата в тях - с 59.0%, а застроената им площ - с 43.2%, показват данните на Националния статистически институт. Увеличават се и разрешителните за строеж на други сгради - с 53.8%, както и тяхната РЗП - с 31.6%. Същевременно броят на разрешителните за строеж на административните сгради се запазва, както при предходното тримесечие, докато разгънатата им застроена площ нараства с 39.4%. В сравнение с второто тримесечие на 2012 г. намаляват издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради - с 5.6%, както и разгънатата им застроена площ - с 2.5%, но жилищата в тях се увеличават с 6.8%. Разрешителните за строеж на административни сгради са по-малко с 22.0%, докато за другите видове сгради са със 7.8% повече. Същевременно РЗП както на административните, така и на другите сгради нараства съответно с 3.9 и 15.7%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас - 126, Пловдив - 115, София - 110, София (столица) - 93, и Варна - 91. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 672, Бургас - 491, Варна - 341, Благоевград - 207, и Пловдив - 187. През второто тримесечие на 2013 г. е започнал строежът на 665 жилищни сгради с 1 729 жилища в тях и с 231 620 кв. м обща застроена площ, на 24 административни сгради/офиси с 24 673 кв. м РЗП и на 517 други сгради с 273 426 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече с 66.7%, жилищата в тях - с 14.3%, а общата им застроена площ - с 24.6%. Регистрирано е увеличение и на започнатите административни сгради - с 9.1%, и на общата им застроена площ - със 190.7%. Броят на започнатите други сгради също нараства с 45.6%, както и тяхната РЗП - с 56.5%. В сравнение с второто тримесечие на 2012 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 2.6%, жилищата в тях - с 13.6%, а разгънатата им застроена площ - с 4.7%. Броят на започнатите административни сгради обаче нараства с 20.0%, като увеличението на тяхната РЗП е повече от три пъти. Същевременно започнатите други видове сгради намаляват с 10.7%, докато общата им застроена площ се увеличава с 1.3%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 81 жилищни, 8 административни и 43 други сгради; Пловдив - 68 жилищни и 40 други сгради; Варна - 63 жилищни, 3 административни и 38 други сгради; София - 68 жилищни и 22 други сгради; София (столица) - 45 жилищни, 3 административни и 18 други сгради.
Източник: Money.bg (05.08.2013)
 
Товарите по вода се пренасочват към морето Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт през 2012 г. Товарите, обработени на дунавските пристанища, са намалели през миналата година за сметка на морските портове, които като цяло отчитат ръст и увеличават преднината си. Общо със 7.9% намаляват обемите на обработените товари в речния транспорт през миналата година, като достигат 3.9 млн. тона. При речните пристанища дейностите по разтоварване, които са свързани с внос на товари, традиционно преобладават, като за миналата година обемът им е двойно по-голям от тези по натоварване (износ). Сериозен дял имат крайбрежните товари (36%), които обаче отбелязват и най-значителен спад - 10%. Най-малко пък е намалението при износа (3.6%). Морските пристанища в същото време отчитат ръст на обработените товари с 3.3% до 26 млн. тона. Това се дължи основно на износа, който нараства с 9.4%. След резкия спад на вноса през морските пристанища през 2009 г. обемите започнаха плавно да се покачват, но през 2012 г. отново се наблюдава спад (2.4%). Така за първи път от 2005 г., откогато има статистика за товарооборота, износът по море изпреварва вноса. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и в последствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе".
Източник: Капитал (06.08.2013)
 
За една година цените на едро на повечето хранителни продукти са се увеличили, показват последните данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Най-голям ръст е отчетен при фасула (21%), свинското месо (16%) и сиренето (14.4%). Кравето масло е поскъпнало с 10%, а кашкавалът - с 8.2%. Поскъпване спрямо миналата година има и при брашното (6.8%), трайния салам (8.7%) и пилетата (4.4%). Спад на годишна база е регистриран при цената на яйцата (23.8%), захарта (8.7%). При ориза, олиото и рибата поевтиняването е в рамките на около 4 - 5%. Картофите се оказват стоката с най-голям ръст на цената за година - 111.6%. И докато цените на основните храни растат, обемът на продажбите в търговията на дребно у нас остава непроменен, сочат последните данни на Евростат. През юни обемът на търговията на дребно е надолу с 0.5% в еврозоната и с 0.3% в целия ЕС. В България обемът на продажбите се запазва на нивата от май. През юни 2013 г. в сравнение с юни 2012 г. индексът на продажбите в търговията на дребно е намалял с 0.9% в еврозоната и с 0.1% в ЕС-27. Най-големите спадове са регистрирани в Естония (-3.3%), Унгария (-1.9%), Австрия (-1.7%) и Германия (-1.5%), а най-голямо увеличение има в Малта (1.8%), Люксембург (1.3%) и Дания (1.2%). През юни в сравнение с май продажбите в сектор "Храни, напитки и тютюневи изделия" са намалели с 0.6% и в двете зони. Нехранителният сектор е намалял с 0.2% в еврозоната и е останал стабилен в ЕС-27.
Източник: Сега (06.08.2013)
 
Слабо раздвижване на жилищното кредитиране Ръст в търсенето на ипотечно кредитиране, постепенно стабилизиране на лихвите и на цените на имотите и все по-ясно изразени предпочитания от страна на потребителите към финансирането в левове. Това са част от основните тенденции, характеризиращи пазара на жилищно кредитиране през второто тримесечие на 2013 г. Оживлението се забелязва както в статистическите данни, така и в наблюденията на представителите на пазара. За момента най-консервативни са сигналите в публикуваната от БНБ информация, според която раздвижването все още не е толкова осезаемо. Отчитаните от централната банка през последната година ръстове в обема на ипотечните заеми са с по под 1% на годишна база. Макар и минимално обаче ипотечните портфейли на банките все пак растат на фона на траен спад в потребителското кредитиране през последните повече от две години. Същевременно данните на Агенцията по вписванията сочат нарастване както в продажбите на имоти (с 11% на годишна база общо за страната), така и в броя на учредените ипотеки (2% ръст спрямо първото полугодие на 2012 г.). Представители на финансовия сектор също отчитат нарастване на интереса към ипотечно кредитиране от страна на потребителите. В тримесечния си доклад за състоянието на жилищния пазар от Пощенска банка посочват, че за периода април-юни 2013 г. търсенето на ипотечни заеми се е повишило с 31% спрямо година по-рано. В основната си част интересът остава фокусиран върху София, Пловдив, Варна и Бургас, като над 50% от отпуснатите жилищни кредити са предназначени за сделки именно в тези четири града, посочват от финансовата институция. Прогнозата им за развитието на пазара на жилищно кредитиране до края на годината също е оптимистична, като освен увеличаващото се търсене фактор за това е и постепенното стабилизиране в цените на недвижимите имоти. По данни на НСИ през второто тримесечие пазарните цени на жилищата са намалели средно с 0.1% спрямо първото, а спадът на годишна база е с 2.1%. Така според анализаторите от Пощенска банка наблюдаваното от края на миналата година възстановяване продължава да набира скорост, като нарасналата през последните месеци политическата несигурност за момента не дава особено негативно отражение върху жилищния пазар. В последния си месечен анализ на пазара на банково финансиране от консултантската компания "Кредит център" също отбелязват запазването на стабилен интерес към ипотечните заеми въпреки летния сезон. "Макар стартът на лятото традиционно да води след себе си понижение в броя на запитванията, юни 2013 г. се отличава с активен пазар, без осезаеми спадове спрямо пролетните месеци", посочва изпълнителният директор на компанията Тихомир Тошев. "Същевременно хората със свободни пари все повече предпочитат да си купят жилище, вместо да държат парите си в брой", допълва той. От гледна точка на агенциите за недвижими имоти също се забелязва оживление на пазара. "Поради много изгодните условия, които банките предлагат, в момента масово се теглят кредити и се купува", коментира Калоян Богданов, маркетинг мениджър на "Адрес недвижими имоти". По думите му характерно за пазара е и това, че все по-голяма част от купувачите финансират сделките със собствени средства. В около 60-70% от случаите обаче се прибягва и до банков заем, като расте броят на сделките, при които изтегленото финансиране всъщност е под формата на потребителски кредит. Това стана възможно и благодарение на политиката на банките, които постепенно предложиха на пазара оферти за потребителски заеми за суми до 50 хил. лв. По този начин купувачите на практика могат да получат финансиране, без да преминават през доста по-сложната процедура по теглене на ипотечен кредит. Благоприятен фактор за раздвижването на пазара е наблюдаваното през последните години постепенно намаляване на лихвите по жилищните заеми. Спадът в цената на ипотечното финансиране започна още през 2009 г., отбелязват от Пощенска банка. Прогнозата на институцията е до края на годината да се запазят нивата, достигнати през 2012 г. и първата половина на 2013 г. През последните месеци все по-осезаемо става и постепенното изместване на интереса на потребителите към финансирането в левове, движено и от изпреварващите темпове на спад на лихвите по заемите в местна валута. По данни на БНБ към края на полугодието средната ефективна годишна лихва по левовите ипотеки е 6.71%, а тази по евровите е 7.37%. По оценки на "Кредит център" над половината (56%) от отпуснатите към края на юни ипотечни заеми са били в левове. От Пощенска банка пък посочват, че 92.6% от жилищните кредити, които институцията е предоставила през второто тримесечие, са в местна валута. За сравнение, през периода януари-март делът им е бил 74.5%.
Източник: Капитал (06.08.2013)
 
За пазара на жилища - (без) оптимизъм Вече повече от година агенции за недвижими имоти, банки, кредитни консултанти и други участници на пазара на имоти говорят за възстановяване. Плахо се възстановява интересът към пазара, увеличават се запитванията за жилищни кредити, нарастват огледите в сравнение с най-тежките, кризисни години за пазара, както и сделките. От докладите на агенции и кредитори обаче се вижда една обща тенденция – по-активни на пазара на жилищни имоти са хората, които имат някакви собствени средства и не са склонни да ползват кредит за повече от половината от стойността на сделката. Обикновено кандидат-купувачите досега са отлагали сделка в изчакване на по-ниски цени и по-добри времена. Някои от тях вероятно са склонни да почакат още, за да видят развитието и на политическата криза, обхванала страната от няколко месеца насам. Ръстовете, отчитани при запитванията, огледите и сделките в последно време, едва ли ще имат своето отражение и при цените, които продължават бавно, но устойчиво да се понижават на фона на високата безработица, свиващата се заетост, влошената демографска картина и продължаващата несигурност както за доходите, така и за икономиката на страната. Т. е. отговорът на въпроса дали отчетеното най-вече в големите градове на страната оживление ще се превърне в трайна тенденция е по-скоро отрицателен. Очакванията са по-скоро цените да продължат да падат с бавни темпове (от порядъка на 2-5%), а сделките да се осъществяват най-вече от клиенти с достатъчно спестявания и по-добри перспективи пред финансите. Може да се очаква и ръст на рефинансиранията предвид активността на банките в последните месеци, подобрените оферти и стремежът на кредитополучателите да намаляват задлъжнялостта си в несигурните времена. След като през първото тримесечие на годината Агенцията по вписванията отчете 23% ръст на сделките с имоти, през второто повишението се забави до малко над 3%. Общо за полугодието ръстът е малко над 10 на сто. Агенцията обаче не предоставя данни за отделните сегменти на пазара на имоти, което означава, че не е ясно каква част от това повишение се дължи на по-активния в последните години пазар на земеделски земи. Като индикация за активността на жилищния пазар биха могли да се приемат данните за София и големите градове, където също има известно повишение на сделките, но това е доста условен критерий. Агенциите-посредници на пазара също съобщават за ръст, но данните им не могат да се приемат за представителни за цялата страна заради ограничения им периметър на дейност. Същевременно от Националния статистически институт (НСИ) продължават да отчитат бавни спадове на цените в областните градове. Подобна тенденция открояват и посредниците на пазара, като данните им варират от спад с от 1 до 3 процента – незначително колебание на фона на двуцифрените спадове в процентно изражение, регистрирани през 2009 г. Някои от агенциите не изключват, ако се задържи тенденцията за ръст на сделките, да станем свидетели и на ръст на цените на някои места. Подобна теза наскоро изразиха от Адрес Недвижими имоти. Преобладаващото мнение обаче е точно обратното – че бавният спад на цените ще продължи. Това индикира, че пазарът вероятно се приближава към дъното, но едва ли скоро ще се оттласне от него, като се имат предвид нарастващата безработица, проблемите със заетостта, непредсказуемостта на доходите и влошената демографска картина. За трайни тенденции на пазара в момента, предвид политическата и икономическата ситуация, няма как да се говори. И в началото на 2011 г. също станахме свидетели на някои положителни индикации, които бяха бързо пресечени от ескалацията на дълговата криза в еврозоната, а сега икономическите фундаменти не дават основания да очакваме по-оптимистичен развой на събитията. Активните на пазара са клиентите със собствени средства (или поне висок дял на собствените средства от стойността на сделката), както и купувачите с по-ясен хоризонт на доходите (най-вече заетите в ИТ сектора и други по-активни и атрактивни сектори на икономиката). Това значително ограничава кръга на потенциалните купувачи, които биха стигнали до сделка. И банки, и кредитни посредници съобщават за по-разумно отношение на купувачите на жилища към ползването на кредити. В последните месеци се наблюдава тенденция, ако се ползва ипотечен кредит, той да не надхвърля 50-60% от стойността на сделката. Сделки се сключват и с потребителски кредити, които са значително по-предвидими за хората – обикновено с фиксирана лихва за периода и ясни, непроменящи се месечни вноски. Освен това и малкото активни купувачи, тъй като не са склонни да поемат големи финансови рискове, предпочитат най-ниския ценови сегмент. Експерти пък алармират и за вероятност от покачване на лихвите по кредитите заради политическата криза, а това също би потиснало евентуален импулс за ръст на цените. Остава и проблемът с бавното „прочистване“ на проблемните кредити, което прави и кредиторите по-внимателни при подбора на кредитополучателите.
Източник: Инвестор.БГ (06.08.2013)
 
Потребителското доверие в икономиката спада Нагласите на домакинствата по отношение на развитието на икономиката се влошават, като песимизмът расте както в големите градове, така и в по-малките населени места. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за потребителското доверие към юли. Според резултатите от наблюдението за изминалия месец общият показател на доверието на потребителите в икономиката намалява с 2.1 пункта спрямо стойностите, измерени през април. Понижението е по-осезаемо в селата, където свиването за периода е с 4 пункта. Спадът в градовете е с 1.5 пункта в сравнение с отчетеното преди три месеца. Негативните настроения на домакинствата обхващат както общата им оценка за текущото състояние на икономиката, така и очакванията им за следващите месеци. Така, съответният показател, който обобщава мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните 12 месеца, се понижава с 1.8 пункта спрямо април. Освен това показателят е достигнал почти най-ниското си ниво, отчетено през юли 2010 г. Растящият песимизъм е още по-осезаем по отношение на прогнозите за следващите 12 месеца – към юли стойността на съответния показател намалява със 7.4 пункта. Очакванията за равнището на безработицата също се влошават "Преобладаващите предвиждания са, че ще има съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в градовете то ще бъде с по-високо темпо", отчитат от НСИ. По-умерени са и оценките по отношение на развитието на инфлацията през изминалата година (балансовият показател спада с 11.1 пункта спрямо април). "Инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца са също по-слабо изразени", отбелязват от националната статистика. Данните показват известно намаление на песимизма на потребителите по отношение на оценките им за финансовото им състояние през изминалата година. Очакванията за следващите 12 месеца обаче са по-неблагоприятни в сравнение с отчетеното през април. Същевременно, макар и делът им да намалява спрямо април, остават мнозинство домакинствата, които преценяват общата икономическа ситуация като "неблагоприятна за спестяване". Потребителите обаче подобряват леко оценката си за това доколко настоящата ситуация е подходяща за покупката на предмети за дълготрайна употреба (съответният показател расте с 2.8 пункта). Намеренията им да извършват разходи за такива покупки в рамките на следващите 12 месеца също са по-благоприятни. Доверието на потребителите се изследва от НСИ на тримесечна база, като е представително за населението на възраст над 16 години. Данните се събират чрез анкети, които се провеждат сред подбрани на случаен принцип лица в различни населени места в страната. Общият показател на потребителското доверие отразява както оценките на домакинствата за текущото състояние на икономиката, така и предвижданията им за развитието й през следващите месеци. При формирането на крайната му стойност се отчитат още и фактори като очакванията на потребителите за финансовото им състояние, спестяванията им и безработицата.
Източник: Капитал (07.08.2013)
 
Потребителите прогнозират увеличение на безработицата и спад на доходите Песимизмът на потребителите през последното тримесечие се засилва. Те чакват икономическата ситуация в страната през следващите 12 месеца да се влоши, съкращенията на работни места да нараснат, а финансовото състояние на семействата им да стане по-тежко. Това сочат резултатите от наблюдението на потребителите през юли, изготвено от Националния статистически институт (НСИ). Миналия месец общият показател на доверие на потребителите намалява с 2.1 пункта спрямо април, като в градовете спадът е с 1.5 пункта, а в селата - с 4 пункта. Спрямо предишното изследване песимизмът на потребителите за икономиката се е задълбочил, показва изследването. Техните оценки за състоянието й сега и предвижданията за следващата година са по-неблагоприятни, отколкото са били преди три месеца. Спадът е съответно с 1.8 и 7.4 пункта. И в градовете, и в селата хората очакват съкращенията на персонала до юли 2014 г. да се ускорят. Спрямо април моментните оценки за финансовото състояние са собствените семейства леко се подобряват, но прогнозите за следващите 12 месеца са по-мрачни. Потребителите не очакват цените да тръгнат нагоре и не смятат, че е време за спестяване. Последната анкета отчита леко подобрение (от 2.8 пункта) в нагласите за покупка на предмети с дълготрайна употреба.
Източник: Дневник (07.08.2013)
 
Доверието на българите в икономиката пада Доверието на българските потребители в икономиката намалява. През юли съответният индекс е паднал с 2.1 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца. Потребителското доверие намалява както сред населението на градовете, така на селата. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-песимистични, показват данните на НСИ. По отношение на безработицата преобладаващите предвиждания са, че ще има съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в градовете то ще бъде с по-високо темпо. В същото време инфлационните очаквания се понижават, като по-голямата част от потребителите продължават да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял намалява. Изглежда мерките на правителството не могат да успокоят населението. Потребителските очаквания са ключови за вътрешния пазар и икономическата конюнктура в страната. На фона на протестите, политическата несигурност създава предпоставки за песимизъм, въпреки прогнозите за възстановяване на икономиката на еврозоната през второто тримесечие на годината, което ще има благоприятен ефект и върху износа и инвестициите в България.
Източник: Дарик радио (07.08.2013)
 
Гражданското и инженерно строителство продължава да дърпа надолу целия сектор Гражданското и инженерно строителство продължава да тежи на целия сектор, докато при сградното строителство се забелязва известно стабилизиране на спадовете, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за строителната продукция през юни. Общият индекс на строителната продукция се е понижил с 0,1% спрямо нивото му през май, когато беше отчетен спад от над 4 на сто. Годишното понижение на индекса обаче леко е забавило темповете до 8,8%, след като през май беше регистриран спад от 10,8%. Спрямо пиковите равнища, отчетени в средата на 2008 г., строителната продукция се е свила наполовина, показват изчисления на база на данните на НСИ. През юни на месечна база продукцията от гражданското/инженерното строителство бележи намаление от 0,8%, докато при сградното строителство се увеличава с 0,5%, отбелязват от националната статистика. На годишна база е отчетено намаление на строителната продукция и при гражданското/инженерно, и при сградното строителство от съответно 11,9 и 6,3%, сочат още данните.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2013)
 
Юни носи някои положителни данни за промишлеността След раздвижването през април и спада през май тази година от Националния осигурителн институт (НСИ) отчетоха, че през юни индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.8% спрямо предходния месец. Данните на НСИ са предварителни. На годишна база обаче за последните три месеца е отчетен спад на производството в промишлеността. През юни 2013 г. календарно изгладеният индекс регистрира намаление от 4.4% спрямо съответния месец на 2012 година. През юни 2013 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 5.4%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%, и в преработващата промишленост - с 0.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 12.2%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 12.1% и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 10.8%. Увеличение има и при производството на електрически съоръжения - с 8.5%, при производството на хранителни продукти - със 7.8%. Спад е регистриран при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 12.5%, както и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 9.4%. Намаление има също при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с по 7.7%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 11.7%, и в преработващата промишленост - с 4.5%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран ръст от 0.8%. По-значително намаление спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 50.4%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 32.6%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26.2%, при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 25.1%, при производството на тютюневи изделия - със 17.1%. Увеличение е отчетено при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 24.8%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 17.0%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 10.4%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 9.7%.
Източник: econ.bg (08.08.2013)
 
Летният сезон не успява да съживи строителството Строителството не успява да се съживи дори и през лятото - сезон, в който традиционно тази дейност се увеличава. Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през юни строителната продукция намалява както в сравнение с предходния месец (-0.1%), така и спрямо година по-рано (-8.8%). Спадове бяха регистрирани и през май. Съвсем леко оживление през месеца е регистрирано единствено при строителството на сгради, където през юни обемите са с 0.5% по-големи, отколкото през май. За година обаче спадът е с 6.3% Строителството на инфраструктурни обекти за месец се свива с 0.8 на сто. В този сектор годишният спад е най-голям - с 11.9%.
Източник: Дневник (08.08.2013)
 
Строежите намаляват с 8,8% през юни спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Строителната продукция намалява с 0,1% и спрямо предходния месец. Сривът в строителството на годишна база се дължи както на свиване на сградното строителство с 6,3%, така и на спад на инженерното строителство с 11,9%.
Източник: Стандарт (08.08.2013)
 
Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища.
Източник: Капитал (09.08.2013)
 
Къщите с най-голям дял сред новопостроените жилищни сгради 561 е броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2013 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт(НСИ). Спрямо същия период на миналата година сградите са с 9 повече (или с 1.6%), а регистрираното увеличение на новопостроените жилища е с 5.4%, или 134 жилища. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2013 г. със стоманобетонна конструкция са 72.5%, с тухлена - 25.8%, с „друга” - 1.4%, и с панелна - 0.2%. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. се наблюдава увеличение само на дела на тухлените сгради. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (69.7%), следвани от жилищните кооперации (18.9%). В сравнение с второто тримесечие на 2012 г. броят на къщите нараства с 32, а на кооперациите с 13. Новопостроените вили и сгради от смесен тип намаляват съответно с 29 и 8. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 121 сгради с 592 жилища в тях, Бургас - 105 сгради с 1 001 жилища, и Пловдив - 48 сгради със 179 жилища. Близо половината от новопостроените жилища са с две стаи (46.6%), следвани от тези с три стаи (28.2%). Спрямо второто тримесечие на 2012 г. е отчетено увеличение на едностайните, двустайните и жилищата с четири и пет стаи и намаление на жилищата с три и шест и повече стаи. Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2013 г. е 213.2 хил. кв. м, или с 0.6% повече в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също се увеличава с 2.0% и достига 139.3 хил. кв. метра (фиг. 3). Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 84.9 кв. м през второто тримесечие на 2012 г. на 81.1 кв. м през същото тримесечие на 2013 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Силистра - 174.8 кв. м, и София - 150.8 кв. м, а най-малка - в областите Благоевград - 56.3 кв. м, и Плевен - 58.9 кв. метра.
Източник: econ.bg (09.08.2013)
 
14,6% ръст на приходите от нощувки на чужденци Приходите от нощувки през юни тази година достигат 129,7 млн. лв., или с 12,2 на сто повече в сравнение със същия месец на 2012 година. Регистрирано е увеличение както в приходите от чужденци - с 14,6 на сто, така и от българи - с 2,7 на сто. Това показват данни на Националният статистически институт (НСИ). През юни в страната са работили 2 547 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 117,5 хил., а на леглата - 255,8 хиляди. В сравнение с юни 2012 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 10,7 на сто, а на леглата в тях - с 5,6 на сто. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване възлиза на 3 466,3 милиона., или с 11 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Нощувките в местата с 1, 2 и 3 звезди, както и в хотелите с 4 и 5 звезди се увеличават съответно с 11,4 и 10,6 на сто, предаде iNews.bg. През юни в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 55,9 на сто от общия брой нощувки на чужденци и 27 на сто от българите. В средства за подслон и места за настаняване с 3 звезди са осъществени 30,7 на сто от нощувките на българи и 33,9 на сто - от чужденци, докато в останалите места за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 42,3 и 10,2 на сто. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през юни е 46,9 на сто, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 59,9 на сто. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата нараства с 0,8 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон с 1 и 2 звезди - с 1,4 процентни пункта.
Източник: econ.bg (09.08.2013)
 
Хотелите получиха с 12% повече приходи този юни Приходите от нощувки на българските хотелиери през юни 2013 г. са с 12.2% по-добри, отколкото през същия месец на 2012 г., съобщи Националният статистически институт. Българските и чуждите туристи са платили за престоя си общо 129.7 млн. лв. Приносът на чужденците е по-голям - увеличението е с 14.6%. Вероятната причина, е че 60% от чуждите туристи отсядат в хотели от висока категория - с 4 или 5 звезди, а и средният им престой е по-дълъг - 5 дни, при 2.5 на българите. Българските граждани предпочитат да отсядат в обекти от по-ниска категория, само 27% са били клиенти на четири- и петзвездни хотели. Приходите за хотелиерите от тях нарастват с 2.6% спрямо юни 2012 г. Увеличените приходи от нощувки са съпътствани и с растящ с 10.7% брой места за настаняване и с 5.6% на леглата в тях. През юни 2013 г. общият брой на хотелите, мотелите, къмпингите и хижите е 2 547, а на леглата - 255.8 хиляди. Общата заетост на леглата е 46.9%, като тя е най-висока в четири- и петзвездните хотели - 59.9%, следвана от тези с 3 звезди - 49.5%, и с 1 и 2 звезди - 27.1%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата нараства с 0.8 процентни пункта, като най-голямо е увеличението в едно- и двузвездните хотели - с 1.4 процентни пункта.
Източник: Дневник (09.08.2013)
 
Новото жилищно строителство е концентрирано по Черноморието София сериозно изостава по обем на новото жилищно строителство в сравнение с другите големи градове в страната, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В столицата през второто тримесечие са били въведени в експлоатация 16 нови жилищни сгради с 19 жилища в тях. По-активно е строителството в София област, където въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради са 44, а жилищата в тях – 53. Същевременно Варна и Бургас се очертават като лидери при жилищното строителство, предвид оживлението на пазара на имоти по Черноморието, за което съобщават агенциите-посредници. В област Варна за периода април-юни са били въведени в експлоатация 121 сгради с 592 жилища в тях, а в Бургас – 105 сгради с 1 001 жилища. В област Пловдив новопостроените и въведени в експлоатация жилищни сгради са 48 с общо 179 жилища. Като цяло за страната новото жилищно строителство остава в застой. Въведените в експлоатация през второто тримесечие нови сгради са само 561 – с 9 повече спрямо същото тримесечие на миналата година, а жилищата са 2 630, което е със 134 повече на годишна база. Данните на статистиката сочат, че в експлоатация се въвеждат предимно къщи – близо 70 на сто от всички новопостроени жилищни сгради, въведени в експлоатация. Почти 19% е делът на новопостроените жилищни кооперации, като на годишна база се наблюдава ръст от съответно 32 къщи и 13 жилищни блока. Новопостроените и въведени в експлоатация вили и сгради със смесено предназначение намаляват – съответно с 29 и 8. Почти половината от новопостроените и въведени в експлоатация жилища са с 2 стаи, а близо 30 на сто са с 3 стаи. На годишна база е отчетен ръст при едностайните, двустайните и жилищата с четири и пет стаи, докато при тристайните и жилищата с шест и повече стаи е отчетен спад. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2013 г. е 213,2 хил. кв. м, или с 0,6% повече в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също се увеличава с 2% и достига 139,3 хил. кв. метра. Намалява обаче средната полезна площ на едно жилище - от 84,9 кв. м през второто тримесечие на 2012 г. на 81,1 кв. м през същото тримесечие на 2013 г.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2013)
 
Нараства броят на новопостроените жилища у нас 5,4 % са се увеличили новопостроениет жилищни сгради у нас през второто тримесечие на 2013 г., показва статистика на НСИ. По предварителните данни на института броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие годината е 561, което е с 9 повече спрямо миналата година по същото време. Според новопостроените сгради с най-голям дял са къщите (69.7%), следвани от жилищните кооперации (18.9%), и в сравнение с второто тримесечие на 2012 г. броят им нараства съответно с 32 и 13, докато новопостроените вили и сгради от смесен тип намаляват съответно с 29 и 8. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 121 сгради с 592 жилища в тях, Бургас - 105 сгради с 1 001 жилища, и Пловдив - 48 сгради със 179 жилища. От новопостроените жилища почти половината са с две стаи (46.6%), следвани от тези с три стаи (28.2%). Спрямо второто тримесечие на 2012 г. статистиката отчита увеличение на едностайните, двустайните и жилищата с четири и пет стаи и намаление на жилищата с три и шест и повече стаи. Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Силистра - 174.8 кв. м, и София - 150.8 кв. м, а най-малка - в областите Благоевград - 56.3 кв. м, и Плевен - 58.9 кв. метра. (строймедия)
Източник: Други (09.08.2013)
 
Данните за вноса потвърдиха забавянето на икономиката Вносът в България намалява устойчиво, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ако се гледа стойността на внесените стоки с включени транспортни разходи, спадът е налице през всеки от месеците на второто тримесечие. Общо за април - юни спрямо същия период на годината понижението е с 4.3% на годишна база. През първите шест месеца на годината общо също е отчетен спад, но с 1% в сравнение със същия период на миналата година. Понижението на вноса отразява свиване на вътрешното търсене – инвестиционно и потребителско, и е сигнал за забавяне на икономиката. Такива индикации вече бяха констатирани през данните за външната търговия от предходни месеци, както и от индустриалното производство и търговията на дребно. Реалното отражение върху икономиката пък ще се види в сряда, когато НСИ публикува експресните си оценки за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на годината. Ако се вземе предвид по-популярният измерител за вноса – само по стойност на доставените продукти, но без да се включва цената доставката, понижение има само през май и юни, но не и през април. Въпреки това намалението на вноса през май и юни е съответно с 11.7% и с 3.5%. Така годишният спад е 4.4% за тримесечието и 1.1% за цялото първо полугодие. Противоречиво е представянето и на експортноориентираните компании. През юни например общият износ се свива с 0.7%. Това е следствие от увеличен експорт за Европейския съюз с 1.3% и намаление на износа за трети страни с 3.4%. През май износът и за ЕС, и за останалия свят намаляваше, а през април нарастваше, поради което последните данни не позволяват да се правят прогнози. Частично положителни сигнали дават данните за еврозоната, където през юли бе отчетено увеличение както на индустриалното производство, така и на поръчките за следващите месеци. Ако тенденцията се запази, износът отново ще стане основен двигател за икономиката в условия на вътрешна несигурност, която бави инвестиционната активност и потреблението. Засега прогнозата на правителството е през 2013 година брутният продукт да нарасне с 1%.
Източник: Капитал (12.08.2013)
 
Намалели сме с 45 000 души за година През миналата година населението на България се е стопило с над 45 000 души (0,6%) и към 31 декември е било 7 282 041 души, посочва отчетът за 2012 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 – 2030 г.). През миналата година за първи път населението в селата е паднало под 2 млн. души. Документът е качен за обсъждане на портала за обществени консултации. Към края на миналата година населението в градовете е малко над 5,3 млн. души, докато в селата се е стопило до близо 1,975 млн. души. През миналата година са били закрити 24 населени места, а 172 са безлюдни. Очакванията са броят на населението да продължи да намалява. Наблюдава се и ръст на завръщащите се в страната емигранти, но той все още не може да компенсира заминаващите, сочат още данните. Продължава да е силна и вътрешната миграция към градовете. Средно за страната естественият прираст през миналата година е бил -5,5% спрямо -5,1% през 2011 г., и -4,6% през 2010 г.
Източник: Монитор (12.08.2013)
 
Изнесли сме стоки за Турция за над 2 млрд. лева 2,08 млрд. лева е износът ни към Турция за първите шест месеца на тази година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода януари-юни той нараства с 21,1%, като за първото шестмесечие на миналата година износът на България към южната съседка е бил 1,7 млрд. лева. Основни търговски партньори на страната ни освен Турция са Гибралтар, Русия, Китай, Украйна и Сърбия. Тези държави формират 53% от износа на България за трети страни. Припомняме, че данните на НСИ показаха, че за първите три месеца на тази година износът ни към Турция се увеличава с над 25%. Общо през периода януари - юни 2013 г. изнесените стоки за трети страни се увеличават с 9.8% спрямо съответния период на 2012 г., като износът е в размер на 8.6 млрд. лева. Само през юни 2013 г. износът за трети страни намалява с 3.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лева, отчитат от НСИ. Износът на страната за първите пет месеца на тази година към страните от ЕС възлиза на 10,2 млрд. лева и се увеличава със 7,5% на годишна база. От друга страна вносът на България от трети страни за първите шест месеца на 2013 г. намалява с 2.2% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 10 млрд. лв. (по цени CIF*). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и бившата югославска република Македония. От Русия внасяме стоки на стойност близо 4,7 млрд. лева. Все пак вносът от Руската федерация за първите шест месеца на годината намалява на годишна база със 7,6%. Само през юни 2013 г. вносът на България от трети страни намалява с 2.3% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.7 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB** - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юни 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1,42 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 972,7 млн. лева. Само за юни тази година външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и достига 292.7 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни” (68.7%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (31.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (18.2%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни” (34.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (24.5%). Търговия на България с трети страни и ЕС - общо: През месеците януари - юни 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 20.8 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7.8%. Само за шестия месец на годината общият износ възлиза на 3.4 млрд. лв. и намалява с 0.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юни 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 24.4 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1% по-малко спрямо същия период на предходната година. Само за юни 2013 г. общият внос намалява с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4,2 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юни 2013 г. и възлиза на 3 626.2 млн. лв., което е с 1 750.6 млн. лв. по-малко от салдото за първите шест месеца на 2012 година (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - юни 2013 г. също е отрицателно и е в размер на близо 2,6 млрд. лева. През юни 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и възлиза на 807.8 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и достига 601.4 млн. лева.
Източник: econ.bg (12.08.2013)
 
789 лв. е средната работна заплата през юни 789 лв. е средната работна заплата през юни тази година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-големи заплати получават хората, работещи в сектора на създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения (1810 лева средна заплата), следват този на производство и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (1489 лева), финансови и застрахователни дейности (1481 лева) и добивната промишленост (1361 лева). Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2013 г. се увеличават със 74.9 хил., или с 3.4% спрямо края на март 2013 г., като достигат 2.31 млн. Спрямо края на първото тримесечие на 2013 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер: „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 52.9%, „Култура, спорт и развлечения” - с 13.6%, и „Селско, горско и рибно стопанство” - с 10.5%. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в „Образование” - с 2%, и „Административни и спомагателни дейности” - с 0.4%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21.3 и 16.7%. В края на юни 2013 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 13.3 хил., или с 0.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ - с 15.6 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 8.7 хил. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“ - със 7.8%, и „Строителство” - с 4.9%. Средната месечна работна заплата за месец април 2013 г. е 809 лв., за май - 799 лв., и за юни - 789 лв. През второто тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие с 2.7% до 799 лв. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата са "Строителство" - с 8.1% и "Образование" - с 7.5%. През второто тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата нараства с 3.8% спрямо второто тримесечие на 2012 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 20.7%, „Държавно управление” - с 9.3%, и „Образование” - с 8.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.1%, а в частния сектор - с 3.1%.
Източник: econ.bg (12.08.2013)
 
12% годишен спад на българския износ за ЕС през май През май 2013 г. износът на страната ни за Европейския съюз (ЕС) намалява с 12% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1.9 млрд. лева. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно през петия месец на годината вносът на България от държавите членки на ЕС, намалява с 11.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.4 млрд. лв. по цени CIF*. През периода януари - май 2013 г. износът на България за ЕС се увеличава със 7.5% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 10.2 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - май 2013 г. се увеличава с 0.5% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 11.9 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 69.7% от износа за държавите - членки на ЕС. Външнотърговското салдо (износ FOB* - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - май 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1 685.5 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1 215.1 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите пет месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст (28.5%) е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн”. Най-голям спад (8.9%) се наблюдава при износа от сектор „Храни и живи животни”. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (8.2%) е отчетено в сектор „Химични вещества и продукти”, а най-голямо намаление (6.6%) се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства”.
Източник: econ.bg (12.08.2013)
 
Българската икономика на прага на рецесията През изминалата седмица Националният статистически институт публикува месечната бизнес статистика за юни, която разкрива продължаване на негативните тенденции в промишлеността и строителството, както и стагниращо вътрешно потребление. По отношение на промишленото производство наблюдаваме 4-ти пореден месец на спад на годишна база (календарно изгладени данни), равен на 4,4%. По-притеснителното е, че зад спада за втори пореден месец стои преработващата индустрия, която се свива с 4,5% както през май, така и през юни. Сред отраслите, които отчитат намаление на своята продукция, виждаме основно експортно-ориентирани отрасли като тютюневите изделия, обработените кожи и обувките, облеклото, химическите продукти, дървените материали, пластмасите. Очевидно свиването на износа през май и юни може да обясни това намаление на производството на водещи експортни отрасли. Добивната индустрия от началото на годината е на червено, като спадът там остава двуцифрен и през юни. Тук единият от виновниците за спада е значително по-ниският добив на въглища тази година, който пък е свързан с по-ниското търсене на въглища от ТЕЦ-овете заради намалял износ на ток тази година. Другият виновник са металните руди, които се свиват значително през юни. Последното може да се обясни с по-ниския износ на чугун, желязо и стомана тази година. Паралелно със спада на индустриалното производство от март насам, строителството за втори пореден месец също се свива на годишна база. През 2012 г. и особено втората половина на годината се наблюдаваше известно раздвижване на строителството заради гражданско/инженерно строителство, което най-вероятно е отразявало усилено усвояване на европейски средства за строителство на различни инфраструктурни обекти. От декември 2012 г. насам, обаче, и гражданското/инженерното строителство се свива на годишна база, като през юни спадът отново е двуцифрен, повличайки в червена територия и целия строителен сектор. Политическата криза от февруари насам, изборите и смяната на три правителства е много възможно да са оставили своя негативен отпечатък върху инженерното строителство, ако се съди по различни новини за забавени проекти, които чакат изясняване на ситуацията или просто нечий подпис. Отделянето на част от предишното министерство на регионалното развитие и благоустройството (а именно – на „благоустройството”) в Министерство на инвестиционното проектиране от новото правителство също ще наложи своя данък „забавяне” върху строителството на редица пътни и други инфраструктурни проекти. За да може новото министерство да започне своята работа по редица проекти за капиталово строителство, е необходима промяна в десетки нормативни акта, която да промени името на МРРБ с това на новото министерство. Последните данни от месечната бизнес статистика бяха тези за търговията на дребно (без търговията с автомобили и мотоциклети). Там виждаме едно колебание около нулата при месечните данни и леко подобрение при годишните данни през второто тримесечие спрямо първото. През първото тримесечие вътрешното потреблението се свива, но от април нататък виждаме лек положителен ръст на годишна база, който постепенно се забавя и достига 0,6% през юни. Ръстът от април нататък може да се обясни с увеличението на пенсиите с около 9% от 1-ви април, което вероятно е стимулирало потреблението на тази (значителна) група от населението. Като цяло краткосрочните данни за промишлеността, строителството и външната търговия показват влошаване през второто тримесечие. Паралелно с това при вътрешното потребление има известно раздвижване през април-юни, което може да се отдаде на увеличените пенсии от април. При потреблението обаче ръстът много бързо се забавя и през юни е едва 0,6%, което навежда на мисълта, че увеличението на пенсиите може би не е достатъчно, за да компенсира свитото потребление на останалата част от населението. Последните данни за икономиката навеждат на мисълта, че второто тримесечие в най-добрия случай отново ще покаже близък до нулата растеж на годишна база (0,1-0,2%), като преминаване в отрицателна територия става все по-вероятно. На този фон разумните и консервативни бюджетни политики са повече от препоръчителни. / Десислава Николова, Институт за пазарна икономика/
Източник: Дарик радио (12.08.2013)
 
Лятото откри 75 хил. работни места Заетостта нараства през летния сезон. По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2013 г. се увеличават със 74.9 хил., или с 3.4% спрямо края на март 2013 г., като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на първото тримесечие на 2013 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер като хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство и развлекателната индустрия. Въпреки това в края на юни 2013 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 13.3 хил., или с 0.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото с 2.7% до 799 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на строителство - с 8.1% и образование - със 7.5%. Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на 2013 г. получават заетите в ИТ сектора – 1 790 лв. и тези, които се занимават с финансови и застрахователни дейности – 1 526 лв. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.1%, а в частния сектор - с 3.1%.
Източник: Дарик радио (12.08.2013)
 
НСИ: Износът на България за ЕС нараства със 7,5% Износът на България за Европейския съюз се е увеличил със 7,5% в периода януари – май 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. и достига 10,2 млрд. лева, показват данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 69,7% от износа за държавите - членки на ЕС. През май 2013 г. износът за ЕС е намалял с 12,0% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1,9 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - май 2013 г. се е увеличил с 0,5% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 11,9 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През май 2013 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 11,6% спрямо същия месец на предходната година и достига 2,4 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - май 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1,685 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1,215 млрд. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите пет месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст – 28,5% - е отбелязан в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн". Най-голям спад, от 8,9%, се наблюдава при износа от сектор "Храни и живи животни". При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (8,2%) е отчетено в сектор "Химични вещества и продукти", а най-голямо намаление (6.6%) - в сектор "Машини, оборудване и превозни средства".
Източник: Дарик радио (12.08.2013)
 
Броят на новите жилищни сгради нараства 561 е броят на пуснатите в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2013, сочат предварителни данни на НСИ. Спрямо същия период на 2012 сградите са с 41 повече. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 121 сгради с 592 жилища в тях, Бургас - 105 сгради с 1 001 жилища, и Пловдив - 48 сгради със 179 жилища. Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Близо половината от новопостроените жилища са с две стаи (46.6%), следвани от тези с три стаи (28.2%). От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2013 със стоманобетонна конструкция са 72.5%, с тухлена - 25.8%, с „друга" - 1.4%, и с панелна - 0.2%. В сравнение със същото тримесечие на 2012 се наблюдава увеличение само на дела на тухлените сгради.
Източник: Стандарт (12.08.2013)
 
Оцеляваме с 4541 лв. Средният годишен доход на българите е 4541 лв., което е с 15,3% повече спрямо 2011 г., показват данните на НСИ за 2012-а. Основната част от този доход – 95,3%, се дължи на приходи от работна заплата, пенсия, социални помощи или детски надбавки. Останалата част от отчетения доход – 4,7%, е от заеми, кредити и спестявания. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава, твърдят статистиците. Семействата все повече разчитат на месечните си възнаграждения, отколкото на пенсиите на бабите и дядовците. Доходите на възрастните хора формират 26,7% от общия портфейл на фамилията, докато през 2011 г. тези пари са били 30,1%. Домакинствата все по-рядко разчитат и на социалните плащания. По майчинство например излиза онзи член на фамилията, които е най-слабо платен, за да могат останалите да покриват ежедневните харчове. През 2012 г. относителният дял на дохода от домашно стопанство остава на нивото от 2011 г. Едва 1,7% от общия доход на семейството се формира от производство на зеленчуци или отглеждане на животни.
Източник: Монитор (13.08.2013)
 
Харчим по-малко за храна Харчовете на българина за храна намаляват, но се увеличават тези за ток, вода, данъци, здравеопазване и транспорт. Всеки е похарчил средно по 4058 лв. през 2012 г. Това е с 16,1% повече в сравнение с 2011 г. За храна са изразходвани едва 1355 лв. на лице от домакинството. Относителният дял на тези разходи от общите намалява от 36,2% през 2011-а на 33,4% през 2012-а. През последната година семействата са се лишили най-вече от хляба и тестените изделия. Оказва се, че всеки българин е изял средно 101,1 кг от насъщния през цялата 2012 г. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно мляко, плодове и зеленчуци. Затова пък се е повишила консумацията на безалкохолни напитки, кисело мляко, картофи, месни произведения, сирене и кашкавал. За сметка на храненето са се увеличили харчовете за жилището - вода, електроенергия и горива, с 26,0%. Скок се наблюдава и на разходите за здраве (с 8,2%), за транспорт (с 24,4%) и за интернет и телефон (10,5%). Експертите не отчитат разлика в харчовете за спорт, култура и образование, за разлика от алкохолните напитки и тютюневите изделия. Ако през 2011 г. 4% от доходите са отишли за тези пороци, то година по-късно разходите за тях са скочили на 5% от месечния бюджет. Средно човек е изпушил по 601 цигари през 2012 г., при 547 през 2011 г. Същото се е случило и с консумацията на концентрати. Миналата година всеки е изпил по 26,3 л, докато през 2011-а това количество е било 23,2 л.
Източник: Монитор (13.08.2013)
 
Пети пореден месец с дефлация в България Храните, токът, водата, наемите и здравето. Петте неща, които вероятно вълнуват най-много българи, са и онези, чиито цени падат, се оказва от данните на НСИ. Вече пети пореден месец Националният статистически институт отчита дефлация. През юли животът е поевтинял с половин процентен пункт. Спадът на цените на храните вече четвърти пореден месец оказва силно влияние върху общата дефлация, защото тази група има най-голямо тегло в потребителската кошница - над една трета. През юли хранителните стоки са поевтинели с 1.6% спрямо предходния месец. Причините за спада са както външни, заради намалението на международните пазари, така и вътрешни. Годишната инфлация пък е 0.5% - най-ниската стойност от 2010 г. насам. На годишна база най-много са поевтинели здравеопазването и групата, в която влизат жилищните наеми, водата и електроенергията. Спадовете и в двете групи са с по над 3%. При храните най-голям спад през юли отбелязват зеленчуците. Намалението на месечна база е с над 12%, показват данните на националната статистика. Според последния икономически преглед на Българската народна банка (БНБ), цените на зеленчуците в България през последните години се влияят силно от тези на международните пазари. Причината за това не е особено розова: вносът се увеличава, а националното производство се свива, защото има недостиг на финансови средства, за да се уедри и модернизира производството. Облеклото и обувките също са отбелязали спад с 2.5% през юли спрямо предходния месец. Тази стокова група обаче стандартно поевтинява през летните месеци. Прогнозата на БНБ за третото тримесечие на 2013 г. е понижението на годишната инфлация да продължи. Причините са основно дефлацията при административно определяните цени, както и задър­жането на ниски цени на горивата. През последните три месеца на годината пък анализаторите от БНБ очакват ръст на инфлацията, защото цените на храните на международните пазари ще спрат да намаляват, а петролът ще продължи да спада на годишна база, но с по-нисък темп в сравнение с периода юли-септември. Всъщност тази тенденция е противоположна на движението на цените през миналата година, когато международните цени на петролните продукти и храните растяха, а освен това в средата на годината се увеличи и регулираната цена на електроенергията. През тази година пък Държавната комисия за енергийно и водно регулиране промени цените преди 1 юли, когато стандартно се взема това решение. Намалението за трите електроразпределителни дружества беше с около 6-7%, а през юли нямаше ново увеличение.
Източник: Капитал (14.08.2013)
 
Инфлацията в страната ни е отрицателна за пети пореден месец, сочат данните на националната статистика, оповестени вчера. През юли цените на стоките на дребно са намалели с 0.5 на сто в сравнение с юни. От началото на годината (юли 2013 спрямо декември 2012) също има дефлация от 1.6%. Минимално е повишението на цените в сравнение с юли 2012 г. - едва 0.5%. През юли цените на хранителните стоки са намалели с 1.6% в сравнение с юни. С 2% по-евтино се е продавало брашното, хлябът - с 0.3%, оризът - с 0.2%. Яйцата са ни стрували с 1.8 на сто по-малко. Както обикновено най-сериозен е спадът при сезонните зеленчуци. Доматите са поевтинели 26.9%, а пиперът и зелето - съответно с 21.1 и 26.8. Поскъпнали са обаче свинското месо, рибата, цитрусовите плодове. С 0.1% повече сме плащали и за алкохолни напитки и тютюневи изделия. Парите, които сме давали за здраве през юли, са намалели минимално - с 0.7%, отчитат още от статистиката. Това се дължи на спада при лекарствата - 0.9%, докато лекарските услуги са се повишили с 0.2 на сто. Все по-скъпо ни струва да се забавляваме - през миналия месец развлеченията и културните мероприятия са поскъпнали с 4.1%.
Източник: Сега (14.08.2013)
 
Втори сме по спад в ЕС на промишлеността Втори сме по спад в ЕС на промишлеността през юни на годишна база. Това показват данните на Евростат. Спрямо същия месец на миналата година индустриалното производство у нас намалява с 4,4%, като по-лош резултат има единствено Финландия (-5,9%), а веднага след България се нарежда Чехия (-3%). При сравнението с данните за месец май 2013 г. България, която регистрира ръст от 0,8%, е много близо до средния показател за ЕС, където е отчетено увеличение с 0,9%.
Източник: Стандарт (14.08.2013)
 
Икономиката с лек ръст през юни През второто тримесечие българската икономика е нараснала с 0,2% спрямо същия период на миналата година, показаха данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо първите три месеца на годината обаче ръстът на брутния вътрешен продукт се забавя с 0,1 на сто. Данните на НСИ сочат още, че в номинално изражение БВП на страната ни през второто тримесечие достига 19,3 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 16,6 млрд. лева, като най-голям дял формира секторът на услугите (61,2%), следван от индустрията (32,9%) и аграрния сектор (почти 6 на сто). По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление – 81,2%, което в стойностно изражение възлиза на 15,6 млрд. лева. НСИ допълва, че по отношение на компонентите на крайното потребление спрямо миналата година има ръст на колективното потребление в рамките на 1,9 на сто. Износът на стоки и услуги се увеличава с 2,2%, а вносът на стоки и услуги – с 1,1%. Бившият финансов министър Симеон Дянков прогнозираше ръст на икономиката в рамките на 1,9% през тази година. Той прогнозира ускоряване на растежа през втората половина на годината, което е свързано с очакваното подобряване на икономическата ситуация в Европа. Служебният финансов министър Калин Христов обаче оряза тази прогноза до 1 на сто.
Източник: Монитор (15.08.2013)
 
Първо свиване на икономиката от 2009 г. насам Българската икономика се свива на тримесечна база за пръв път от 2009 г. насам. Това показва експресната оценка на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2013 г. Според сезонно изгладените данни БВП се намалява с 0.1% спрямо периода януари - март, което обаче е в рамките на статистическата грешка и може да бъде коригирано при последващи ревизии. Технически все още не може да се говори за рецесия, тъй като според класическата дефиниция са нужни две поредни тримесечия свиване. На годишна база БВП расте с 0.2%, като принос за това имат аграрния сектор и услугите. През последните години основен движещ фактор за икономиката бе износът, но експортно ориентираните отрасли пострадаха от рецесията във Франция и слабото потребление в останалите европейски държави, които са сред основните потребители на продукция, произведена в България. Все пак износът продължава да отчита растеж, движен основно от страните извън ЕС Имайки предвид, че основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 69.7% от износа за ЕС за полугодието, ще бъде от ключово значение възстановяването там. Днес Евростат ще оповести данните за състоянието на европейските икономики, като очакванията са, че Франция излиза от рецесията, а Германия расте с 0.7% спрямо предходното тримесечие. Експресните данни на Националния статистически институт показват още леко възстановяване на потреблението (1%) и спад в инвестициите (-2%) спрямо предходното тримесечие. Последното може да се тълкува като ефект от политическата нестабилност в страната около и след изборите през май, докато повечето потребление вероятно е подпомогнато от повишението на пенсиите от април.
Източник: Капитал (15.08.2013)
 
БВП отбеляза плах годишен ръст и тримесечен спад до юни През второто тримесечие на 2013 г. брутният вътрешен продукт нараства с 0.2% спрямо същото тримесечие на предходната година, но намалява с 0.1% спрямо предходното, сочат експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Официалният резултат ще бъде публикуван на 4 септември. Според сегашните данни между април и юни БВП в номинално изражение достига 19.321 млрд. лв. Реализираната добавена стойност е 16.683 млрд. лв., като най-голям дял формира секторът на услугите (61.2%), следван от индустриалния (32.9%) и аграрния (5.9%). По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (81.2%), което в стойностно изражение възлиза на 15.690 млрд. лв. През второто тримесечие на 2013 г. инвестициите в основен капитал са 4.225 млн. лв., а относителният им дял в БВП е 21.9%. Външнотърговското салдо е отрицателно. Спрямо януари - март 2013 г. БВП намалява с 0.1%, със същия процент спада и брутната добавена стойност (БДС). Спадът на инвестициите в основен капитал е с 2 на сто. Спрямо второто тримесечие на 2013 г. БВП и БДС нарастват с 0.2%. Увеличение е регистрирано в аграрния сектор и сектора на услугите - съответно с 2.7 и 0.5%. Спрямо година по-рано НСИ отчита увеличение на колективното потребление с 1.9%, на инвестициите в основен капитал - с 1.8%, ръст на износа от 2.2%, а на вноса - с 1.1%.
Източник: Дневник (15.08.2013)
 
На крачка от рецесия Българската икономика е на крачка от рецесията. БВП на страната намалява с 0,1% през второто тримесечие на годината спрямо първото, сочат експресните данни на Националния статистически институт. Въпреки че през последните три години икономиката на страната върви напред с много бавни темпове, спад не беше отчитан. Сега обаче има спад след четири поредни тримесечия лазене по дъното с минимален ръст на БВП от 0,1%. Така се нарушава традицията от последните години България да се представя по-добре от повечето страни в Европа. Европейският съюз вече излиза от рецесията като за второто тримесечие постига ръст с 0,3%. Освен нас спад на икономиката спрямо предходното тримесечие отчитат само Кипър (-1,4%), Италия (-0,2%), Холандия (-0,2%), Испания (-0,1%) и Швеция (-0,1%). За някои страни в ЕС, сред които е и Гърция, все още няма данни. Явно икономическите проблеми в света ни достигат със забавяне във времето. Така беше и при началото на кризата, която ни удари през 2009 г. - доста след старта й в САЩ и прехвърлянето й в Европа.
Източник: Стандарт (15.08.2013)
 
Оставаме с 36 лв. в джоба в края на месеца Средно 36 лв. остават в джоба на българина всеки месец, показват последните данни на НСИ за доходите и разходите. Според тях през второто тримесечие на годината общият доход средно на лице от домакинството е бил 1168 лв. В същото време разходите са били 1059 лв., или така всеки българин е бил на плюс със 109 лв. Статистическите данни показват още, че от април до юни доходите са нараснали с 9% в сравнение със същия период на миналата година. Разходите пък са нараснали с 9,5 на сто. 54,2% от дохода на домакинствата продължават да се формират от работната заплата. През второто тримесечие средно на лице от домакинството от доходи от заплата се падат по 633 лв., което е с 8,6% на годишна база. Вторият по значение източник на доход остават пенсиите Относителният им дял от 26,8% остава без промяна. Спрямо второто тримесечие на годината доходите от пенсии нарастват с 9,1% до 312 лв. средно на лице от домакинство. Намаление до 78 лв. на човек е отчетено при доходите от самостоятелна заетост. По 34 лв. средно на лице пък са влизали в домакинствата от социални помощи. При разходите най-голям дял имат харчовете за храна и жилище – 51,8 на сто от всички. Тези за храна и безалкохолни се увеличават с 13,1% за година до 377 лв. средно на човек. Те формират близо 36% от общите разходи на домакинствата Разходите за алкохол и цигари възлизат на 42 лв. средно на човек. За ток, вода, парно, обзавеждане и поддържане на дома всеки българин е дал средно по 171 лв. през второто тримесечие, което с 9 лв. повече в сравнение с април-юни на 2012 г. Делът им в общия разход остава без особена промяна и е 16,2% от него през второто тримесечие на 2013 година. Разходите за здравеопазване остават непроменени и представляват 4,9% от общия разход. Съществено перо в харчовете на българина е транспортът. По това перо за второто тримесечие всеки от нас е извадил 129 лв., което е с 15,7 на сто повече на годишна база.
Източник: Монитор (16.08.2013)
 
Разходите на домакинствата у нас растат по-бързо от доходите Разходите на българските домакинства растат малко по-бързо от приходите през второто тримесечие на тази година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През периода разходите се увеличават с 9,5% на годишна база и вече достигат 1 059 лева средно на лице от домакинството. В същото време средният доход на човек е 1 168 лева, което представлява увеличение от 9 на сто спрямо същия период на миналата година. Доходите са основно от заплата (над 54%). Средно на лице от домакинство доходите от работна заплата са 633 лева или с 8,6% повече спрямо второто тримесечие на 2012 година. Данните показват забавен ръст както на приходите, така и на разходите спрямо първото тримесечие на годината. Най-съществените разходи на домакинствата остават тези за храна и безалкохолни напитки – 35,6%. През второто тримесечие като абсолютни стойности те се увеличават с 13% до 377 лева средно на лице от домакинството. Сметките за вода, електроенергия, отопление, както и за обзавеждане и поддържане на дома остават без особена промяна и делът им от общите разходи е 16,2%, отбелязват от статистиката. По перото разходи за дома домакинствата у нас харчат средно 162 лева на човек. Разходите за здравеопазване също не се променят съществено спрямо същия период на миналата година и отнемат 4,9% от общия разход на домакинствата. Най-сериозно увеличение през второто тримесечие на тази година отчитат разходите за транспорт и съобщения – с 15,7 на сто. Средно на лице от домакинствата се падат по 129 лева за транспорт, което представлява малко над 12% от общите разходи. Националната статистика публикува и данни за потреблението на основните хранителни продукти през второто тримесечие на тази година. От тях прави впечатление увеличената консумация на плодове и зеленчуци, месо и прясно мляко. Намалява обаче потреблението на кисело мляко, на хляб и тестени изделия.
Източник: Инвестор.БГ (16.08.2013)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Бургас към края на юни 2013 г. се увеличават с 26.5% спрямо края на март 2013 г., като достигат до 134.8 хиляди. Спрямо края на първото тримесечие на 2013 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.3% (до 26.9 хил.), а в частния сектор се увеличават с 35.6% (до 107.9 хиляди). В края на юни 2013 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Бургас са с 1.8% или 2.3 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година, като увеличението на наетите в частния сектор е с 2.1%., а в обществения сектор - с 0.3%. През второто тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата за областта намалява спрямо предходното тримесечие на 2013 г. с 1.4% до 686 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 753 лв., а за частния - 667 лева. През второто тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата за Бургаска област нараства с 3.3 % в сравнение с второто тримесечие на 2012 година. В сравнение с останалите области на страната през второто тримесечие област Бургас е на 6-о място по показателя средна работна заплата. Най-висока средна месечна работна заплата получават наетите в областите София(столица) - 1105 лв., Враца - 799 лв. и Варна - 786 лева.
Източник: Бургас-днес и утре (16.08.2013)
 
Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)
 
Варненци изкарват с 13 лева по-малко от средното за страната Средната месечна заплата във Варненска област през второто тримесечие на годината е 786 лв., или с 13 лв. под средната за страната. Това съобщиха от териториалното статистическо бюро в морската столица. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. средната месечна заплата в областта се увеличава с 23 лв. Най-високо възнаграждение през второто тримесечие са получили наетите във финансови и застрахователни дейности, добивната промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и др. По предварителни данни на националната статистика наетите по трудово и служебно правоотношение в областта към края на юни са 163 100. В сравнение с края на март броят им се увеличава с 10% или 14 800 души. С най-голямо увеличение на наетите, спрямо края на първото тримесечие на годината, са икономическите дейности със сезонен характер.
Източник: econ.bg (19.08.2013)
 
Инфлацията у нас сред най-ниските в ЕС Инфлацията в еврозоната през юли остава стабилна на ниво от 1,6%, сочат данните на Евростат. През седмия месец на годината се отчита дефлация от 0,5%. На годишна база инфлацията е 2,4%. Инфлацията в ЕС през юли е 1,7%, стабилна в сравнение с юни. Месечната инфлация е -0,4%. В сравнение със същия месец на миналата година статистиката отчита инфлация от 2,5%. През юли 2013 г. най-ниски годишни нива на инфлация са отчетени в Гърция (-0,5%), България (0%) и Дания (0.4), а най-високи в Естония (3,9%), Румъния (3,4%) и Холандия (3,1%). Годишната инфлация в пада в 17 страни членки, увеличава се в 9 и остава стабилна в две. Най-голямо влияние за повишаването на инфлацията в еврозоната оказват плодовете (0,12 процентни пункта), зеленчуците (0,09%) и цигарите (0,08%). Същевременно падат цените на телекомуникациите (-018%), медицинските услуги (-0.08%) и горивата (-0,06%). През юли България отчете четвърти месец на дефлация. Годишната инфлация е 0,5%. Цените са паднали с 1,6% от началото на годината.
Източник: econ.bg (19.08.2013)
 
Цените на аграрната продукция нарастват с 4.1% за година Производствените цени на селскостопанската продукция през второто тримесечие на 2013 г. са с 4.1% по-високи, отколкото по същото време преди година, съобщи Националният статистически институт. В растениевъдството поскъпването е с 4.7%, а в животновъдството - с 3.4%. Увеличени са цените спрямо същото тримесечие на 2012 г. НСИ отчита при меката пшеница - с 11.1%, царевицата - с 11.3%, картофите - с 60.7%, оранжерийните домати - с 47.6%, ябълките - със 70.7%, пилетата - с 10.4%, и яйцата - с 11.6%. Разходите на селскостопанските производители за стоки и услуги са с 2% по-високи, отколкото между април и юни 2012 г. Семената и разсадът са с 9.8% по-скъпи, минералните торове - с 1.3%, фуражите - със 7.5%.
Източник: Дневник (21.08.2013)
 
Българите са увеличили пътуванията с една четвърт през април-юни Българите са увеличи сериозно броя на пътуванията през периода април-юни, показват данните на НСИ за второто тримесечие. В сравнение с година ръстът е 23.4 на сто. Повечето от тях са били в страната. Така 80.6 на сто от общия брой пътували българи през периода са били на туризъм у нас, 14.5 на сто са били на пътешествие само в чужбина. Групата на отишлите на туризъм и тук и зад граница е 4.9 на сто от общия брой - 896.8 хиляди. По традиция най-голям дал на пътуванията у нас се пада на посещенията при близки. Такива са 46 на сто от посещенията в България и 21.5 на сто от тези зад граница през второто тримесечие. Почивка или екскурзия е била целта на пътуването в 37.1 на сто от случаите при вътрешния туризъм и при 61.6 на сто от тези в чужбина. Почти половината от пътуванията зад граница не са минали през туроператор, а са организирани самостоятелно - 54.6 на сто. При тези вътре в страната такъв е случаят с 83.8 на сто от пътуванията. Данните показват още и че по традиция най-големите разходи при туризма вътре в страната се падат на тези за храна - 39 на сто, а в чужбина - на тези за транспорт - 40.7 на сто.
Източник: Дневник (23.08.2013)
 
Пенсионерите пътуват най-много в чужбина Пенсионерите пътуват най-много в чужбина. Това показаха данните на НСИ от проучването за второто тримесечие на 2013 година. Статистиката показва, че 17,3% от пътуванията са осъществени от пенсионерите (българи на възраст над 65 години). При пътуванията в страната пък най-висок е относителният дял на българите на възраст 15 - 24 години - 84,9%. През второто тримесечие на тази година с цел туризъм са пътували близо 900 хиляди нашенци. Четири пети от тях са в страната, 14,5% е делът на пътуванията в чужбина. Като цяло, най-много туристически пътувания са реализирали лицата между 25 и 44 години. Средният разход на лице, пътуващо в страната с лична цел е бил 214 лева, спрямо 433 лева на лице, пътуващо в чужбина.
Източник: 24 часа (23.08.2013)
 
Евростат: България е четвърта в ЕС по ръст на зимен туризъм България е четвърта в Европейския съюз по ръст на зимния туризъм. Това сочат обобщените данни на Евростат за зимните тенденции на туристическия сезон 2012/2013 г. Положителните темпове класират България толкова напред в класацията заради ръст от 4,7 на сто и над 3,3 милиона нощувки през миналия сезон. Зад нас остават държави с доказани туристически традиции през зимата - Латвия, Норвегия, Дания, Чехия и Полша. Според статистиката за България най-силен е бил месец февруари т.г. - с близо 33 на сто заетост на местата в зимните курорти. Най-значителен ръст на зимния туризъм в сравнение с предходния период е отчетен в Словакия - 9,6 на сто, Малта - 9 на сто и Унгария - ръст от 5 на сто. Най-популярни дестинации през зимата на 2012/13 година са останали Испания и Италия, въпреки икономическата криза и частичния отлив на туристи от тези две държави. Потоците към тези страни плюс Австрия са повече от половината от всички нощувки на чуждестранни лица в ЕС-28. Най-висок ръст на чуждестранни туристи за този период е регистриран в Малта - 93,8 на сто и Кипър - 90 на сто, докато най-ниски стойности са отбелязани в Швеция - 19 на сто, Румъния - 23 на сто и Германия - 22,8 на сто. В челните места е и Австрия, която е постигнала 73 процента заетост в хотелите. За българските зимни курорти този показател е 33 процента, отчитат от Евростат. През зимния сезон най-малко са били заети местата в хотелите на Хърватия /15 на сто/. В ЕС-28 общият брой на нощувките от чуждестранни лица в хотели и подобни места за настаняване е нараснал с близо 2 на сто, като за зимния сезон 2012-2013 са регистрирани около 600 млн. нощувки.
Източник: 24 часа (26.08.2013)
 
Превозените товари растат, но пътникопотокът намалява през второто тримесечие През второто тримесечие превозените товари със сухопътния транспорт растат, но за сметка на това намалява броят на пътниците, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията се наблюдава както на тримесечна, така и на годишна база. Данните показват, че през периода април – юни превозените товари са с 1,9% повече спрямо първите три месеца на годината, докато извършената работа намалява с 2,1%. Спрямо същия период на 2012 година обаче ръстът е в рамките на 10,1%, докато извършената работа намалява с 16,3 на сто. Основната причина за увеличението е повечето превозени товари със сухопътния транспорт – увеличение с 3,24 млн. тона, или 12,3% спрямо второто тримесечие на 2012 година. Общо превозените товари са 29,5 млн. тона. Увеличение се наблюдава както по отношение на международните (11,2%), така и при вътрешните превози (12,8%). Намалява обаче извършената работа – с 0,8%. Това понижение се дължи основно на по-малкото средно превозно разстояние при международните превози, извършени от автомобилния транспорт, отбелязват от статистиката. Значителен спад спрямо второто тримесечие на 2012 година обаче отбелязва водният транспорт – превозените товари са с 35,2% по-малко. Данните показват срив на морския транспорт, където товарите намаляват с почти 50 на сто, докато при речния свиването е по-ограничено, но все пак е в рамките на 25,6%. Данните на НСИ показват спад на превозените пътници във всички видове транспорт. Понижението е от 6,2% на годишна база, като извършената работа, измерена в пътниккилометри се увеличава с 5,8%. Най-отчетлив е спадът във водния транспорт – в периода са регистрирани с 11,9% по-малко пътници. Намалението се дължи основно на речния транспорт, записал понижение от 12,3%. По отношение на градския електротранспорт продължава тенденцията, наблюдавана в последните няколко тримесечие за плавно намаляване на пътниците, използващи този начин за придвижване в града. В графата градски електротранспорт се отбелязват пътуванията с трамвай, тролей или метро. През второто тримесечие на тази година са превозени 64,2 млн. пътници, което е с 8,1% по-малко спрямо същия период на 2012 година. Единствено метрополитенът отбелязва повишение на броя на пътуващите - с 36,2%. Най-малко намалението на превозените пътници в сухопътния транспорт, показват още данните на НСИ. През периода април - юни те са с 5,1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, което се дължи на намаления брой превозени пътници както от железопътния (с 1,8%), така и от автобусния транспорт (с 5,3%).
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2013)
 
С 10.2% са се увеличили пътуванията на български граждани в чужбина през юли, сочи статистиката Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2013 г. са 446.0 хил., или с 10.2% над регистрираните през юли 2012 година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 48.2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 35.1%, и със служебна цел - 16.7%. В сравнение с юли 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели и при пътуванията с цел почивка и екскурзия - съответно с 18.1 и 10.8%, докато при служебните пътувания е регистрирано намаление с 8.5%. През юли 2013 г. с други цели са били 78.4% от пътуванията към Обединеното кралство, 61.2% - към Турция, 58.3% - към Русия, и 57.3% - към бившата югославска република Македония. Пътуванията с цел почивка или екскурзия към Гърция и Италия са съответно 50.0 и 45.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
Източник: Агенция Фокус (27.08.2013)
 
Руснаците спасяват туристическия сезон През юли 2013 г. посещенията на чужденци в България са 1.71 милиона, което е с 1.5% над нивото от юли 2012 година. Посещенията с цел почивка и екскурзия се увеличават с 3.3%. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз – 62.4%, но в сравнение със същия месец на предходната година той намалява с 1.2%, показват данните на НСИ. Нарастват обаче посещенията на граждани от други европейски страни. Те са с 5.9% повече на годишна база, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и Русия - съответно с 19.1 и 8.9%. През юли 2013 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 62.2%, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 30.5%, и със служебна цел - 7.3%.
Източник: Дарик радио (27.08.2013)
 
Зам.-председателят на НСИ Цветан Нанов ще бъде уволнен Зам.-председателят на Националния статистически институт (НСИ) Цветан Нанов ще бъде освободен на утрешното заседание на Министерския съвет по предложение на шефа на института Ренета Инджова. За заместник-председател е определен Сергей Цветарски, който ще довърши мандата на освободената през 2012 г. Гергана Михайлова, съобщиха от правителствената пресслужба. Причина за уволнението са "допуснати от Нанов груби нарушения на закона". През април Ренета Инджова обяви в телевизионно интервю, че в НСИ има порочни практики по отношение на обществените поръчки, и даде за пример как заместникът ? Нанов сключил договор с фирма посредник, купуваща всички самолетни билети за служителите на института. Въпросната фирма купувала билетите на възможно най-високите пазарни цени. Тогава тя каза, че вече седми месец не може да уволни Нанов – първо, защото е на назначение от кабинета, и второ, защото излязъл в болничен и представял фалшиви документи от ТЕЛК. През юли Инджова се оплака в друго телевизионно интервю, че правителството иска да я освободи след донос срещу нея. "В страната върви пълзяща реставрация, не само на кадри, а и на методи на работа. Доносът срещу мен е, че аз съм извършвала нарушения, а не въпросният ми заместник", каза Инджова тогава и добави, че от нея се очаква да подаде оставка, но тя няма да го направи. Сергей Цветарски, който ще заеме поста на Нанов, е работил без прекъсване в НСИ от 1998 г. до началото на 2013 г., като последната му длъжност е държавен експерт. В момента е консултант на свободна практика, съобщиха от правителствената пресслужба.
Източник: Дневник (28.08.2013)
 
Над 1 млн. чужденци почивали у нас през юли 1,062 млн. чужденци са почивали у нас през юли, показват последните данни на националната статистика. Общо 1,708 млн. чужденци са били в България през месеца, като 62,2 на сто са дошли като туристи. Други 30% са били на гости или са минали транзитно през страната, а по работа са дошли едва 7,3% от всички чужди граждани, минали българската граница. За да почиват на българското море, са дошли 89,2% от датчаните, 86,7% - от руснаците, и 80,5% от британците. Подобен е и процентът на украинците и македонците, които през юли са дошли на курорт у нас. Според данните от НСИ с 5-9% намаляват посещенията на граждани от Холандия, Словакия и Дания - с 5,2%. Броят на чешките курортисти е паднал с 3,7% за година, а на германските – с 2,8%. Същевременно е отчетен ръст при посещенията на гърци и австрийци, испанци и италианци, но той е скромен – от порядъка на до 4%. Най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и Русия - съответно с 19,1% и 8,9%. Като цяло в сравнение с юли 2012 г. от НСИ отчитат скромен ръст на чуждите гости – едва 1,5 на сто. Доста по-голямо е увеличението в броя на българите, пътували в чужбина. През юли то е 10,2 на сто на годишна база, което прави 466 хил. нашенци зад граница. Над 48% от тях обаче са пътували на гости или за обучение. Едва 35% са тези, които са почивали в чужбина. Най-голям ръст от 118% се отчита за пътувалите за Франция българи. За Италия увеличението е с 89%, а за Великобритания – с 52 на сто. Тук трябва да се има предвид, че основните пътувания на българи за Острова са за обучение и на гости. Същевременно намаляват пътуванията към Испания - с 34,6%, Македония - с 19,7%, и Румъния - с 15,4%.
Източник: Монитор (28.08.2013)
 
НСИ: През август 2013 г. общият показател на бизнес климата запазва нивото си През август 2013 г. общият показател на бизнес климата запазва нивото си от предходния месец, като понижение на показателя се отчита единствено в промишлеността, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ). Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” намалява с 4.7 пункта в сравнение с юли поради по-умерените оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно настоящата производствена активност се оценява като леко подобрена, но очакванията за дейността през следващите три месеца са по-резервирани. През август съставният показател „бизнес климат в строителството” се покачва с 2.4 пункта, което се дължи на по-оптимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява, като прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се повишава с 1.0 пункт в сравнение с предходния месец поради подобрените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се увеличава с 6.6 пункта, което се дължи на по-оптимистичните оценки на стопанските ръководители за настоящото бизнес състояние на предприятията. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като подобрена, но очакванията за следващите три месеца са по-неблагоприятни.
Източник: Агенция Фокус (29.08.2013)
 
Оптимизъм завладява строители и търговци Бизнес климатът в строителството, търговията на дребно и услугите през август се подобрява, сочи анкета на Националния статистически институт. Влошават се условията за работа само в промишлеността. Така общият бизнес климат в България през август остава без промяна. И все още има риск страната да влезе в рецесияq след като за второто тримесечие беше отчетен отрицателен ръст на БВП с минус 0,1%. Повечето мениджъри не очакват вдигане на цените през следващите три месеца, а основните проблеми пред бизнеса са несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. В промишлеността бизнес климатът се влошава заради по-умерените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност се оценява като леко подобрена, но очакванията за следващите три месеца са по-резервирани. Добър знак е, че се възстановява оптимизмът в най-тежко засегнатите от кризата сектори - строителството и търговията на дребно. Прогнозите на строителните предприемачи за следващите три месеца остават благоприятни. Анкетата отчита и намаление на броя на клиентите в строителството със закъснения в плащанията. В търговията на дребно се подобряват очакванията за обема на продажбите през следващите три месеца. По-оптимистично за настоящото състояние на фирмите са настроени и мениджърите в сектора на услугите. Но очакванията им за следващите три месеца са по-неблагоприятни, което донякъде е свързано и с края на летния сезон.
Източник: Стандарт (29.08.2013)
 
Оборотът в търговията през годините се увеличава, което обаче се дължи на инфлацията. Годишни отчети за дейността си през 2012 г. в НСИ са подали общо 312 458 нефинансови предприятия, в които е произведена продукция за 121,9 млрд. лв. Заради инфлацията общият обем на продукцията нараства през последните три години, но регистрираните фирми и работещите българи намаляват съответно с 4107 компании и 162 хил. души.
Източник: Класа (02.09.2013)
 
Годишен отчет за дейността си през 2012 г. в НСИ са представили 252 специализирани инвестиционни предприятия (инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, договорни фондове и акционерни дружества със специална инвестиционна цел). По предварителни данни балансовата стойност на активите им към 31.12.2012 г. е 9.504 млрд. лв., което е с 5.3% повече, в сравнение с 2011 година. Получените чужди активи (ценни книжа и парични средства на клиенти) са в размер на 7.312 млрд. лв. и се увеличават с 12.9% на годишна база. Финансовите приходи (оборотът) по текущи цени през 2012 г. на специализираните инвестиционни предприятия възлизат на 550.3 млн. лв., което е по-малко с 15.8% спрямо 2011 г., а финансовият резултат за годината е 38.2 млн. лв. нетна печалба.
Източник: profit.bg (02.09.2013)
 
През 2012 г. в страната са развивали дейност 9 пенсионноосигурителни дружества, като балансовата стойност на активите им към 31.12.2012 г. е 194.9 млн. лв., което е с 20.8% повече, в сравнение с 2011 година. Това сочат данните на Националния статистически институт. Оборотът по текущи цени възлиза на 92.9 млн. лв., а реализираната печалба е 31.7 млн. лв., или с 39.4% повече спрямо предходната година. Пенсионните фондове, представили в НСИ отчети за дейността си през 2012 г., са 28, като от тях фондовете по задължителното пенсионно осигуряване са 18 (9 универсални и 9 професионални), а доброволните - 10. Балансовата стойност на активите им към 31.12.2012 г. е 5 709.2 млн. лв. и се увеличава с 24.2% на годишна база, а инвестициите достигат 5 456.2 млн. лв., което е с 28.9% повече, в сравнение с 2011 година. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове към 31.12.2012 г. е 4.092 млн. души, а брутните постъпления от осигурителните вноски достигат 836.3 млн. лв. и намаляват с 0.17% спрямо предходната година.
Източник: profit.bg (02.09.2013)
 
2,5 млрд. за втора пенсия са в чужбина Частните пенсионни фондове, в които българите се осигуряват за втора и трета пенсия, са инвестирали в чужбина над 2,5 млрд. лв. от акумулираните средства. Това показват данните на Националния статистически институт към края на 2012 г. От събраните във фондовете към онзи момент 5,709 млрд. лв. около 45% са инвестирани в чуждестранни финансови активи. Те заемат и най-голям дял от различните инструменти, в които се инвестират парите на осигурените за втора и трета пенсия. Освен това между 2011 и 2012 г. делът на вложенията в чужбина се увеличава за сметка на банковите депозити. Към 31 декември 2012 г. пенсионните фоднове са държали на влогове около 15% от акумулираните средства или около 884 млн. лв. Статистиката показва още, че от 2009 г. делът на инвестициите в депозити ежегодно намалява. Сравнително стабилен пък е делът на средствата, инвестирани във финансови активи в България. За последните 2 години те се запазват на ниво от около 36% и към края на декември достигат около 2,055 млрд. лв. Най-малко от парите ни за втора и трета пенсия фондовете влагат в инвестиционни имоти - едва около 3%. Освен това през последните две години делът на вложенията в имоти намалява. Така към 31 декември 2012 г. едва около 199 млн. лв. от активите на частните пенсионни фоднове са били инвестирани в имоти, показват данните на НСИ.
Източник: Стандарт (03.09.2013)
 
Частните пенсионни фондове, в които българите се осигуряват за втора и трета пенсия, са инвестирали в чужбина над 2.5 млрд. лв. от акумулираните средства. Това показват данните на Националния статистически институт към края на 2012 г. От събраните във фондовете към онзи момент 5.709 млрд. лв. около 45% са инвестирани в чуждестранни финансови активи. Те заемат и най-голям дял от различните инструменти, в които се инвестират парите на осигурените за втора и трета пенсия. Освен това между 2011 и 2012 г. делът на вложенията в чужбина се увеличава за сметка на банковите депозити. Към 31 декември 2012 г. пенсионните фоднове са държали на влогове около 15% от акумулираните средства или около 884 млн. лв. Статистиката показва още, че от 2009 г. делът на инвестициите в депозити ежегодно намалява. Сравнително стабилен пък е делът на средствата, инвестирани във финансови активи в България, пише вестник "Стандарт". За последните 2 години те се запазват на ниво от около 36% и към края на декември достигат около 2.055 млрд. лв. Най-малко от парите ни за втора и трета пенсия фондовете влагат в инвестиционни имоти - едва около 3%. Освен това през последните две години делът на вложенията в имоти намалява. Така към 31 декември 2012 г. едва около 199 млн. лв. от активите на частните пенсионни фоднове са били инвестирани в имоти, показват данните на НСИ.
Източник: profit.bg (03.09.2013)
 
Производителността на труда в България е намаляла за първи път от края на 2009 г. През периода април - юни всеки трудещ се е изработил с 0,9% по-малко продукция спрямо същото тримесечие на 2012 г. Това показват предварителните данни Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. През последните 3 години продуктивността на работещите се увеличаваше неизменно с между 2% и 8% годишно. Това беше съпроводено с намаляване на заетостта и ръст на безработицата. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика причината за спада на производителността на труда е започналото възстановяване на работните места и заетостта. “В началото на кризата работодателите съкратиха нискоквалифицираните си кадри. Това доведе до ръст на производителността. Сега се наблюдава обратният процес, тъй като тези хора стават по-активни и голяма част започват да си намират работа”, коментира Ганев пред “Труд”. Според икономиста намаляването на производителността на труда не е тревожно и няма да се превърне в дългосрочна тенденция. “По-важно е възстановяването на работните места”, смята Ганев. Данните на НСИ показват, че през второто тримесечие заетите са били 3,515 млн. души - с около 120 000 повече спрямо същия период на 2012 г. Това обаче не е намалило безработицата. Даже напротив - броят на безработните се е увеличил. Обяснението за едновременния ръст на безработицата и заетостта е в огромния брой икономически неактивни българи, които са започнали да си търсят работа. Над половината от заетите са в сектора на услугите. В индустрията се трудят 24,6%, а в аграрния сектор - 21,2% от работещите. От април до юни на един работещ българин се падат по 5517 лв. от текущия обем на БВП. За 1 час всеки е изработвал средно 13,20 лв. Най-ефективен е трудът в индустриалните предприятия. Всеки зает в сектора е произвеждал средно по 14,30 лв. на час. Брутната добавена стойност в земеделието е почти 4 пъти по-ниска. Един земеделец изработва средно по едва 3,60 лв. В услугите се създават по 11,20 лв. на час. Селското стопанство обаче е единственият отрасъл, в който делът на работещите през второто тримесечие се е увеличил.
Източник: Труд (05.09.2013)
 
Икономиката потъна с 0,1% Родната икономика потъва като БВП на страната намалява с 0,1% през второто тримесечие на годината спрямо първото, сочат данните на НСИ. Спадът идва след четири поредни тримесечия лазене по дъното с ръст на БВП от 0,1%. В същото време ЕС излезе от рецесията като за второто тримесечие има ръст с 0,4%. Освен нас спад на БВП спрямо първото тримесечие отчитат Кипър (-1,4%), Словения (-0,3%), Италия (-0,2%), Холандия (-0,2%), Испания (-0,1%) и Швеция (-0,1%). Данните на НСИ идват ден след като министърът на финансите Петър Чобанов обяви ревизирани прогнози за ръста на БВП през 2013 г. Растежът през тази година ще бъде между 0,6 и 0,8 процента, но за следващата година се придържаме към текущата прогноза от 1,8% ръст, казва Чобанов. За третото тримесечие Чобанов вижда положителни сигнали в добрия туристически сезон и перспективите пред земеделието. Ръстът на БВП през второто тримесечие спрямо същия период на 2012 г. се забавя до 0,2%, след като през предходните четири тримесечия беше съответно 0,8%, 0,7%, 0,6% и 0,4%. През второто тримесечие БВП възлиза на 19,39 млрд. лв. като на човек от населението се падат по 1363 евро. Ръстът на икономиката на годишна база се дължи до голяма степен на аграрния сектор с (+6,2%), професионални дейности и научни изследвания (+2,7%), създаване и разпространение на информация и далекосъобщения (+2,6%), финанси и застраховане (+2%), промишлен сектор (+1,4%), търговия (+0,6%). Потреблението на гражданите обаче се свива с 1,3%.
Източник: Стандарт (05.09.2013)
 
Производителността на труда пада за първи път от 2009 г. През второто тримесечие на годината за първи път от 2009 г. насам произведената продукция в страната от един зает намалява спрямо същия период на предходната година. До този момент спадът в производителността на труда по време на рецесията през 2009 г. беше единственият, отчитан от НСИ от началото на века насам. За месеците от април до юни БВП на един зает намалява с 0,9% спрямо същото тримесечие на 2012 г. Заетите лица в икономиката са 3,515 млн., а общият брой отработени часове е 1,469 млрд. На едно заето лице се падат 5 517,4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13,2 лв. БВП за един отработен час. Производителността на труда е най-висока в индустрията - 14,3 лв. брутна добавена стойност (БДС) за един час работа. В услугите всеки зает произвежда средно 11,5 лв. БДС за един час. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 3,6 лв. за един час работа.
Източник: Стандарт (05.09.2013)
 
Спечелили сме 417 млн.евро от зимен туризъм за сезон 2012/2013 Приходите на България от зимен туризъм през сезон 2012/2013 г. се равняват на близо 417 млн.евро, сочат данни на НСИ. Това е ръст от 4,9% в сравнение с предходния сезон. От декември 2012-а до края на март 2013-а зимните ни курорти са посетени от 1 063 852 туристи (без транзитно преминаващите). Техният брой се увеличава с 8,2% спрямо сезон 2011/2012 г. Най-многобройните туристи са гърците – 211 494 души, следвани от румънците и македонците. Турските туристи са на четвърто място, но пък те отчитат най-голям ръст – с 60,5% в сравнение със зимата на 2012 г. Оказва се, че през зимата у нас има и немалко почиващи от Индия и Филипините. Лидер по реализираните нощувки за поредна година си остава Банско – 339 608 (чужденци – 278 789, българи – 60 819), пред Боровец – 176 194 (129 383 – 46 811) и Пампорово – 160 197 (61 815 – 98 382). Напълно резонно Зимната столица на Балканите е и с най-големи приходи от нощувки - 18 146 958 лв. Родопския курорт Пампорово е втори с 6 557 277 лв, а Боровец е с приходи от 6 090 897 лв. Приходите от туризъм в Банско могат да бъдат и още по-високи, за целта обаче трябва да се изравни транспортния капацитет от града към ски зоната с потребителското търсене от туристите, защото явно туристическия продукт е от изключително качество и търсенето е огромно. С построяването на втора кабина в Банско ще се изчисти дискомфорта на туристите и скиорите да чакат на опашка, за да се качат в ски зоната. Това е нещо което е ясно от повече от 4 години и се знае от 3 правителства. Решаването на този казус не търпи отлагане и е належащо за бъдещето на курорта. Българските туристи пък са похарчили през изминалия зимен сезон за почивки 147 млн. лв, от които 81 млн. са в страната. Общото намаление на разходите за туристически пътувания в страната и чужбина на първото тримесечие на 2013 спрямо 2012 е 22,4 %.
Източник: expert.bg (05.09.2013)
 
Все повече българи търсят работа Все по-голям процент от българите влизат на пазара на труда и започват да работят или да си търсят заетост. За последните 10 години коефициентът на икономическа активност в България се е увеличил с около 4 процентни пункта. През 2003 г. едва 42% от всички хора са работели или са търсели заетост, докато през миналата година делът им е бил 46%. Почти половината от неактивните пък учат или са вече пенсионирани. Голям процент (около 15%) от хората извън работната сила обаче не търсят заетост просто защото смятат, че няма достъпни за тях работни места. Това става ясно от анализ на Евростат за европейците извън пазара на труда. Основната причина българите да не търсят заетост е, че все още учат. Около една трета от всички в страната са посочили образованието като обяснение защо не са активни на пазара на труда. Приблизително такъв е процентът и в Европа (виж графиката). Около една пета от хората, които не са в работната сила, пък са пенсионери, като това число също се доближава до дела средно за 28-те страни от ЕС. Най-притеснителното число обаче е процентът на неактивните, които не търсят работа просто защото смятат, че няма достъпна за тях заетост. В България това са малко над 15% от всички неактивни, докато средно за ЕС - едва 5.5% са така наречените обезкуражени. Добрата новина все пак е, че тримесечните данни на Националния статистически институт (НСИ) показаха спад в броя на хората от тази група, което означава, че все повече българи си търсят работа. През второто тримесечие на годината те са намалели с 21 хил. души на годишна база, но все още наброяват над 200 хиляди. Хората, които имат ниска образователна степен, е по-вероятно да не са активни на пазара на труда и според Евростат вероятността за това е три пъти по-висока. Тази тенденция важи както за България, така и за другите европейски страни. В България извън пазара на труда са около 140 хил. души с висше образование и около 700 хил. с основно или по-ниско. В Европа тенденцията е подобна на тази в България, като за десетгодишния период между 2003 и 2012 г. от Евростат са изчислили, че неактивните хора са намалели с почти 8 млн. души. Основната причина за това е увеличаването на жените в работната сила, обясняват от статистическата служба. Европейките извън пазара на труда са намалели с 5 процентни пункта до малко под 35%. Въпреки това те изостават от мъжката половина на населението, от които едва малко над една пета са неактивни на пазара на труда.
Източник: Капитал (09.09.2013)
 
MBL: Сделките с имоти отчитат значителен ръст спрямо предходната година Икономически преглед Последиците от дълговата криза в Европа, както и от ипотечната криза, продължават да дават своето отражение върху пазара на недвижими имоти. Ситуацията се усложнява допълнително от затегнатите условия по дълговото финансиране от страна на банките и финансовите пазари, което води до замразяване не само на строителството на нови проекти и довършването на започнати вече такива, но и на потребителското търсене на жилищни площи. Очаква се търсенето и предлагането на жилища да запази сегашните си нива и до края на годината. Предлагане По предварителни данни на НСИ жилищният фонд в страната е достигнал 266 млн. кв.м, като този в София наброява 35 млн. кв.м, или 13.5% от жилищата в страната са разположени в столицата. През първите 6 месеца в столицата са завършени 146 жилища с полезна площ 13.134 кв.м в 45 сгради. Това отбелязва драстичен спад от близо 64 % в броя на новозавършени жилища, сравнено с през първата половина на 2012 г. Най-голям е броят на новите жилища в Бургас където за първата половина от годината разрешение за ползване са получили общо 1.297 жилища с близо 95 000 кв.м полезна площ. Това извежда Бургас на първо място в страната по площ на доставени жилища с дял от близо 24%, следван непосредствено от Варна с 23%. Далеч назад остава столицата, в която са доставени едва 3.3% от общата площ на всички нови сгради в страната. София е изпреварена и от Пловдив, където новозавършените жилища през първите 6 месеца са с полезна площ 26 544 кв.м, или 6.6% от жилищата в страната. Търсене По данни на Агенцията по вписванията в страната се наблюдава значително увеличение на броя на сключените сделки с недвижими имоти пред първите 6 месеца на годината от 11%, сравнено с първото шестмесечие на миналата година. Този ръст се дължи най-вече на значителното увеличение на броя на сключените сделки в София с почти 10% (от общо 7909 от януари до юни 2012 г. до 8687 за същия период през 2013 г.) и Пловдив с 23.6% (съответно от 4811 до 5984). Ръст се отчита и в обема на продажбите в двата най-големи черноморски града в страната съответно с 13% на годишна база във Варна и с 11% в Бургас. Търсенето в момента е предимно водено от ниските цени и предлагането на ипотекирани имоти на вторичния пазар, чиито собственици не са успели да обслужват вноските си. Често финансиращите институции не желаят да придобият и управляват проблемните имоти, а търсят бърза ликвидност, като в някои от случаите ги предлагат с отстъпка до 20% от пазарната им цена. По този начин банките успяват да си осигурят приход, без да се регистрира загуба, тъй като по-голямата част от ипотечните кредити са в размер до 80% от стойността на имота. Търсенето на жилища в сгради без Акт 16 или дори на груб строеж е силно ограничено, тъй като купувачите предпочитат да инвестират в недвижими имоти, които се предлагат с допълнителни стимули като довършителни работи, паркоместа или гаражи. След икономическата криза спекулативните купувачи на пазара са малко, а търсенето в момента е водено от хора, които купуват жилищен имот или за лично ползване или инвестиция. Цените Цените в София остават на нива около €730 на кв.м, без значително изменение през последната година. По данни на НСИ продажните цени в София са значително над средното ниво за страната от €443 на кв.м. Извън София жилищните имоти във Варна продължават да са най-скъпите в страната със средна цена на кв.м €714. Бургас и Пловдив заемат следващите две позиции със средна цена съответно от €572 и €472 на кв.м. През първата половина на годината лек спад в продажните цени на жилищата се забелязва във всеки един от водещите градове, но не надвишава 2.5% спрямо първата половина на 2012 г. Строителство От началото на годината по данни на НСИ в столицата са издадени разрешителни за строеж на 155 сгради, което е с 1% по-малко от броя им през първата година на 2012 г. Наблюдава се обаче увеличение на предвидената разгъната застроена площ на тези сгради, където увеличението е с 66% спрямо същия период на 2012 г. Ако се върнем още назад, от 2007 г. се регистрира непрекъснат спад в броя на издадените разрешителни за строеж в страната. През първата половина на 2007 г,. разрешителните са били 5177, след което се наблюдава спад с 53% до 2428 през 2010 и с 63% до 1915 през настоящата 2013 г. Строителството на общо 665 сгради с РЗП 231 620 кв.м е започнато през второто тримесечие на 2013 г. Това представлява 2.6% спад в сравнение със същия период на 2012 г. и 9% сравнено с 2011 г. В София е започнато строителството на 45 сгради. По-активна строителна дейност от тази в столицата се наблюдава във Варна и Пловдив, като във Варна са започнати 63 нови строежа за периода, а в Пловдив - 68. С изключение само на второто тримесечие на 2011 г. и на третото на 2012 г. от края на 2010 г. Бургас държи водещата позиция по брой на започнатите строежи, като през последните 6 месеца е започнато изграждането на 81 нови сгради. Финансиране През юли 2013 г. по данни на БНБ лихвеният процент по деноминирани в евро ипотечни кредити е 7.37%, а този в левове - 6.71%. От началото на годината се наблюдава постепенно понижаване на лихвените проценти съответно от 7.38% и 7.12%, като лихвения процент при кредитите в евро варира по-малко от този в левове. Въпреки официалната статистика на БНБ обаче проучване, проведено от MBL|CBRE, показва, че действителният разход по ипотечен кредит, измерен като годишен процент на разходите (ГПР), варира от 7.5% до 9.5% в зависимост от условията по кредита. За целите на проучването ГПР е изчислен на базата на заем в размер на €50 000 при срок на изплащане 20 години. Обикновено в него се включват освен договорената лихва също и дължимите такси и комисионни към банката, като например за разглеждане на документи, изготвяне на оценка на имота, годишни и месечни такси за обслужване по кредита и други, които допълнително оскъпяват заема. През първата половина на годината са отпуснати ипотечни кредити на обща стойност €300.19 млн. в сравнение с €286.96 млн. за същия период на миналата година. Наблюдава се ръст от 15% между първото и второто тримесечие на 2013 г. По-голямата част от търговските банки финансират до 80% от стойността на жилището с изключение на ПИБ и ОББ, които отпускат кредити в размер на 100%. Средният срок на изплащане на ипотечните кредити е 30 години. Пет от 19-те банки посочват, че нямат такси за предсрочно погасяване на кредитите, а 12 одобряват финансиране за имоти преди получаване на Акт 14. Прогноза Не се очаква драстична промяна на пазара на жилищни имоти до края на 2013 г. Броят на новодоставени жилища се очаква да запази сегашните си нива, като се вземат предвид броя на издадените разрешителни за строеж и броя на действително започнатите строежи, както и съотношението между търсенето и предлагането. Това ще запази ръста на жилищния фонд, макар и с по-бавни темпове. Очаква се продажните цени да запазят сегашните нива поне до края на годината, ако условията по ипотечните кредити и търсенето останат също стабилни. Запазване на сегашните продажни цени ще гарантира и запазване на ръста на броя сключени сделки с жилищни имоти. Може обаче да се очаква насищане на пазара на недвижими имоти по Черноморието, където строителната дейност продължава да е по-активна в сравнение с тази в столицата, а ръстът на търсенето е по-нисък от този на предлагането.
Източник: Строителство Градът (09.09.2013)
 
Междуфирмена задлъжнялост у нас е 150 млрд. лева Междуфирмената задлъжнялост у нас е намаляла с 10% през последните три месеца. Това информира Даниела Бобева, вицепремиер по икономическото развитие. По думите ? мерките на правителството в тази посока вече са дали резултат. Държавните предприятия, в които има забавени плащания на работници и доставчици, са намалели от 160 на 114, допълни Бобева. По нейно настояване Националният статистически институт (НСИ) е изготвил мащабно изследване за задлъжнялостта на фирмите в България. То обхваща периода от началото на годината досега, а резултатите ще бъдат обявени след 16 септември. Данните на Асоциацията на колекторските агенции в България пък сочат размер на междуфирмената задлъжнялост от около 150 милиарда лева. Това ще рече 200% от БВП на страната. Към края на 2011 г. общата фирмена задлъжнялост възлиза на 163 милиарда лева, допълва зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. От тях 107 милиарда представляват задължения между фирмите. Според анализатори около 40% от всички дългове са просрочени.
Източник: econ.bg (10.09.2013)
 
Нощувките през юли са били с 4% повече спрямо година по-рано През юли нощувките в българските хотели са се увеличил с 4 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с юни ръстът е приблизително същият – 3.7 процента. Общо нощувките през месеца са били 5.027 млн., разпределени в 2739 места за подслон с близо 279 хиляди легла. Обичайно около половината нощувки на чужденци (51.9%) са в хотели 4 и 5 звезди, в тях са били и 21.8% от тези на българите. Една трета от местните туристи са отседнали в бази с 3 звезди, в които са били и 35% от чужденците. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през юли 2013 г. е 58.8%, като тя е най-висока в базите с 4 и 5 звезди - 70.6%, следвана от тези с 3 звезди - 62.3%, и с 1 и 2 звезди - 40.7%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 0.9 процентни пункта, като най-голямо е намалението при категорията с 3 звезди - с 1.1 процентни пункта. Приходите от нощувки през месеца достигат 208.7 млн. лв., или с 8.6% повече в сравнение с юли 2012 г. Регистрирано е увеличение както в приходите от български граждани - с 10.1%, така и от чужди граждани - с 8.3%.
Източник: Дневник (10.09.2013)
 
Потреблението излезе от кризата Българите развързаха кесията и потреблението излезе от кризата. Търговията на дребно през юли нараства с 4,3% спрямо същия месец на миналата година и с 1% спрямо предходния месец, обявиха от НСИ. Така четири поредни месеца потреблението расте на годишна база. За втори пореден месец харчим повече и спрямо предходния. Този положителни сигнали идват, като седем поредни месеца преди това потреблението на гражданите постоянно се свиваше. През юли спрямо същия месец на 2012 г. оборотът нараства най-много в търговията на дребно с текстил, дрехи, обувки и кожени изделия - с 23,1%. Ръст има и в продажбите на дребно на разнообразни стоки - с 16,6%, на храни, напитки и цигари - с 9%, на битова техника - с 1,6%, и на автомобилни горива - с 1,1%. Спад е регистриран в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0,8%, както и в продажбите на лекарства - с 0,4%.
Източник: Стандарт (11.09.2013)
 
Износът извън ЕС продължава да движи външната търговия Стоковият износ на България за първите 7 месеца на годината се е повишил с 8% и достига до близо 25 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - през цялата минала година износът беше за 40.6 млрд. лв. Въпреки позитивните данни не бива да се избързва с прогнозите, че тази година ще е по-добра от миналата, коментират специалисти, които обръщат внимание върху фактора "Сирия". Той има потенциал да влоши продажбите на българска продукция зад граница. От данните към края на юли се вижда, че експортът за трети страни вече е почти равностоен на търговията с държавите от Европейския съюз. Те продължават да са основен партньор на българските производители, потърсили алтернатива в разгара на дълговата криза. Според Иво Тодоров, който е председател на Асоциацията на българските износители, в средносрочен и дългосрочен план износът за трети страни ще изпревари този за ЕС, тъй като те се развиват по-бурно демографски и потреблението там ще расте, докато в Европа тенденцията е точно обратната. За времето от януари до юли към трети страни са били експортирани стоки за 10.1 млрд. лв., което е ръст с 10.2% спрямо същия период на предходната година. Износът за страни от Европейския съюз към края на юни възлиза на 12.3 млрд. лв., което е ръст с 6.5% на годишна база. По-добре продавани в чужбина са безалкохолните и алкохолните напитки и тютюнът, храните, оборудването и превозните средства. Забележително е увеличението на износа за Южна Африка, Украйна, Сингапур. Покачване има и при експорта за Турция, която е сред най-важните дестинации за българските производители. Допреди да се задълбочи кризата в Сирия, износителите са постигали успехи, включително и за арабската република. Към основните търговски партньори от Европейския съюз също се отчита подобрение. Износът за Германия се е увеличил с 28% до 2.6 млрд. лв., а за Италия - с 15.8% до 2 млрд. лв. По-добри са били дори продажбите в Гърция, показват данните на националната статистика. Според Асоциацията на износителите данните са позитивни, но не може да се каже, че това ще е устойчива тенденция, с оглед на случващото се в Сирия. Независимо от временното затишие кризата в региона може да окаже неблагоприятно влияние върху българския износ, тъй като голяма част от неговите пазари се намират в Близкия изток и страните от бившия съветски блок. Друг притеснителен индикатор за състоянието, в което се намира бизнесът в България, е свиването на търговския дефицит с 1.6 млрд. лв. до 4.2 млрд. лв. в края на юли. То се дължи не толкова на изпреварващия ръст на износа, а на забавения ръст на вноса, което най-вероятно се дължи на влошаване на вътрешния пазар поради намаляло потребление. За 2012 г. търговският дефицит на България беше 9.2 млрд. лв., което е с 3 млрд. повече от предходната година.
Източник: Капитал (11.09.2013)
 
Промишленото производство спада през юли с 2,6% на годишна база По предварителни данни, публикувани днес от Националния статистически институт, през юли 2013 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1.7% в сравнение с юни 2013 година. През юли 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 2.6% спрямо съответния месец на 2012 година. През юли 2013 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.3%, в добивната промишленост - с 1.5%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 21.5%, при производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.5%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с по 5.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 5.6%. Спад е регистриран при производството на напитки - с 8.5%, при производството на електрически съоръжения - с 5.2%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 2.6%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни е отчетен в добивната промишленост - с 15.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.7%, докато в преработващата промишленост е отчетен ръст от 1.2%. По-значително увеличение спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 26.1%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 20.0%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 19.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 18.9%, при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 18.3%. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 22.7%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 16.9%, при производството на тютюневи изделия - с 14.0%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.5%.
Източник: Money.bg (11.09.2013)
 
Кризата в строителството продължава По предварителни данни на Националния статистически институт през юли 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1 % над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 6.8% на строителната продукция през юли 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 година. През юли 2013 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство бележи нарастване от 2.5%, докато сградното строителство намалява с 0.2%. На годишна база намалението на строителната продукция през юли 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 8.8 и 5.3%.
Източник: Money.bg (11.09.2013)
 
Износът ни към ЕС намалява, а извън се увеличава през 2012 г. През 2012 г. са изнесени стоки за 40.6 млрд. лв. и спрямо 2011 г. износът се увеличава с 2.5%. В сравнение със съответния месец на предходната година най-голям ръст се наблюдава при износа през май - с 11.1%, а най-голям спад през януари - с 8%. Това сочат данните на НСИ. Внесените стоки (по цени CIF) през 2012 г. са за 49.8 млрд. лв., или с 8.8% повече от предходната година. През 2012 г. в сравнение със съответния месец на 2011 г. най-голям ръст при вноса се наблюдава през май - с 21.7%, а спад се отчита през септември (с 3.3%) и декември (с 2.1%). Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2012 година. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2012 г. и е в размер на 9.2 млрд. лв., което е с 3 млрд. лв. повече от салдото за 2011 г. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2012 г. е на стойност 6.8 млрд. лева. Износът на България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през 2012 г. в сравнение с 2011 г. са изнесени повече стоки в преобладаващата част от секторите. Най-голям ръст се наблюдава при износа на „Минерални горива, масла и подобни продукти”(23.7%). Най-голям спад (10.4%) се наблюдава при износа от сектор „Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”. При вноса най-голям ръст е отчетен в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (17.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (15.8%). Спад се наблюдава при вноса от сектор „Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (3.1%). През 2012 г. износът на България за страните от ЕС намалява с 3.5% спрямо предходната година и е в размер на 23.8 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Белгия и Испания, които формират 75.6% от износа за ЕС. Вносът на България от страните от ЕС за 2012 г. се увеличава със 7.4% спрямо предходната година и е на стойност 29.2 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС е отрицателно и е в размер на 5.4 млрд. лв. за 2012 г. Износът на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през 2012 г. в сравнение с 2011 г. най-голямо е увеличението от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (22.1%). Най-голям ръст при вноса от ЕС се наблюдава също в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (42.4%). През 2012 г. износът на България за трети страни се увеличава с 12.4% спрямо предходната година и е на стойност 16.8 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Гибралтар, Китай, Руската федерация и Сърбия, които формират 49.8% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни за 2012 г. се увеличава с 10.7% спрямо предходната година и е в размер на 20.6 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни е отрицателно и е на стойност 3.8 млрд. лв. за 2012 г.
Източник: econ.bg (11.09.2013)
 
Инфлацията от началото на годината е минус 2.2% Индексът на потребителските цени за август 2013 г. спрямо юли 2013 г. е 99.4%, т.е. месечната инфлация е минус 0.6%. Инфлацията от началото на годината (август 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 2.2%, а годишната инфлация за август 2013 г. спрямо август 2012 г. е минус 0.7%. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода септември 2012 - август 2013 г. спрямо периода септември 2011 - август 2012 г. е 2.9%. През август 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.8%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - цените остават на равнището от миналия месец; • облекло и обувки - намаление с 2.7%; • жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 2.1%; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 1.1%; • здравеопазване - увеличение с 0.1%; • транспорт - увеличение с 1.5%; • съобщения - намаление с 0.1%; • развлечения и култура - намаление с 0.6%; • образование - увеличение с 0.1%; • ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%; • разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%. През август 2013 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 1.2%, хляб - с 0.6%, месо от домашни птици - с 0.3%, мляно месо (кайма) - с 0.2%, малотрайни колбаси - с 0.2%, риба (прясна и замразена) - с 0.7%, млечни масла - с 0.2%, слънчогледово олио - с 2.0%, домати - със 17.2%, краставици - с 0.9%, зрял лук - с 0.6%, моркови - с 10.6%, зеле - с 15.7%, зрял чесън - със 7.6%, дини и пъпеши - с 14.4%, ябълки - с 8.4%, картофи - с 14.0%, сладолед - с 0.6%, захар - с 0.9%, плодови и зеленчукови сокове - с 0.2%, кафе - с 0.2%, и други. През месеца са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 1.2%, макаронени изделия - с 0.4%, свинско месо - 1.9%, месо от едър рогат добитък - с 0.8%, пресни млека и кисели млека - с по 0.3%, яйца - с 0.2%, маргарин - с 2.3%, сирене - с 1.1%, цитрусови и южни плодове - с 6.6%, зрял боб - с 2.2%, газирани напитки - с 0.5%, минерална вода - с 0.3%, и други. През август 2013 г. в групите на нехранителните стоки и услугите са се намалили цените на: облекло и обувки - съответно с 2.3 и 3.7%, електроенергия - с 4.3%, дърва за отопление - с 1.2%, бойлери - с 1.5%, хладилници и фризери - с 0.9%, климатични инсталации - с 0.3%, телевизионни приемници - с 1.1%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 1.7%, бръснаро-фризьорски услуги - с 0.4%, козметични продукти - с 1.1%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при: материали за ремонт и поддържане на жилище - с 0.3%, течни горива за битови нужди - с 0.8%, газообразни горива за битови нужди - с 2.9%, дизелово гориво - с 1.6%, автомобилен бензин А98Н - с 1.2%, автомобилен бензин А95Н - с 2.0%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 5.8%, автобусен междуселищен транспорт - с 0.4%, услуги по обществено хранене - с 0.4%, и други. През август 2013 г. цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти остават на равнището от предходния месец. Цените на лекарските услуги са се повишили с 0.1%, на другите извънболнични медицински услуги - с 1.1%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Агенция Фокус (13.09.2013)
 
Шест месеца дефлация Цените на административно регулираните стоки като тока и природния газ докараха за пръв път дефлация на годишна база в България от ноември 2009 г. Данните по националната методология на НСИ за месец август показват намаление на общото ценово равнище с 0.7% при отчетено покачване от 0.5% през предходния месец юли. Рязката промяна се дължи на отчетената през август дефлация от цели 0.6% спрямо предходния месец, която идва основно от понижение на цените при битовите разходи - 2.1%. При хармонизирания индекс на потребителските цени (който е еднакъв за всички европейски страни и съответно в него тежестта на храните и стоките от първа необходимост е по-ниска) годишната дефлация е 0.6%, а месечната - 0.2%. На пръв поглед това може да е добра новина за потребителите и спестителите, които в такава ситуация могат да купят повече неща с парите си. Дефлацията обаче е лош индикатор за бизнеса и ако тенденцията се запази продължително, отправя сигнал "тревога" към правителството. Икономическата теория показва, че дефлацията е не по-малко опасна от инфлацията и при липса на адекватни мерки за противодействие води до фалити и безработица. Дефлационният натиск върху цените на стоките и услугите в България се развива от март насам и за шест месеца показа как населението ограничава потреблението на основни стоки, тъй като това е една от основните причини за промяна на цените. Така например през август дрехите и обувките са поевтинели с 2.7% спрямо предходния месец, а храните са стрували с 0.8% по-малко на потребителя по данни на НСИ. Влияние за това имат и сезонните специфики на летния сезон, когато пазарът е залят от по-евтини зеленчуци и плодове и в този смисъл е обичайно инфлационният натиск в средата на годината да е по-слаб. Но фактът, че за пръв път от четири години насам в този период на годината се стига до дефлация, показва, че са налице и други обстоятелства, които влияят негативно. Десислава Николова от Института за пазарна икономика е убедена, че дефлационният натиск на годишна база идва от цените на административно регулираните сектори, които влияят на общата картина на цените. Тя обръща внимание върху поевтиняването на природния газ през пролетта, което доведе до по-ниски сметки на парното и на топлата вода. Цените на електроенергията през август 2013 г. също са по-ниски спрямо тези от миналото лято. Данните на НСИ показват 11% спад при електроенергията, 9.6% - при топлоенергията, и 4.9% при газта за август спрямо същия месец на 2012 г. Икономическата история показва, че когато компаниите започнат да свалят цените заради свито потребление, това изяжда печалбите им, кара ги да замразят инвестициите и ако кризата се проточи във времето, се стига до освобождаване на работници и фалити. В класическите случаи на попадане в дефлационната спирала правителствата започват да намаляват данъчната и осигурителната тежест за бизнеса, за да му помогнат да оцелее до момента, в който цените ще са толкова ниски, че потребителите отново ще започнат да купуват. "По принцип преките данъци имат по-голям ефект върху стимулите за производство, коментира Десислава Николова от ИПИ, но в България бизнесът се нуждае по-спешно от намаляване на бюрокрацията, таксите, сроковете, разхода на време, корупцията", допълва тя. Според Николова има два сценария за икономиката на България в оставащите месеци до края на годината: оптимистичният е за растеж на икономиката от 0.5 - 0.7%, което е равносилно на стагнация, а песимистичният е годината да завърши с рецесия. Иван Стойков, старши анализатор в "Моите пари", също не очаква нещо кардинално в икономиката на страната да се промени до края на годината. "Ако не се задълбочи дефлационният процес, то въобще инфлацията ще се движи около нулата", прогнозира специалистът. Той обръща внимание, че до голяма степен ерозията на цените може да се дължи и на външни влияния, тъй България е малка, отворена икономика, а дефлационни процеси се наблюдават и в Европа. Освен това според него инфлацията е положително явление, но само когато зад нея стои по-високо потребление или по-голяма производителност на труда. "В случая това няма да е така и независимо дали ще сме в дефлация или в мъничка инфлация, и в двата случая ще имаме негативни тенденции." В допълнение на неговото виждане е и обяснението на дефлационните процеси в глобален мащаб, което дава макроикономистът Лъчезар Богданов. По думите му случващото се е очаквано от гледна точка на оздравителните процеси, които текат при банките. Това, което правят те след кризата, води до свиване кредита и това се отразява негативно върху секторите, разраснали се най-много в годините на кредитния бум: имотите и финансовия сектор. Именно там активите се обезценяват най-силно. Според Богданов в дългосрочен план в световната икономика има голям инфлационен потенциал. В краткосрочен обаче в България остава опасението от завихряне на дефлационна спирала.
Източник: Капитал (13.09.2013)
 
Стоките поевтинели с 2,2% от началото на годината С 2,2% са поевтинели стоките и услугите от началото на годината до края на август, показват данни на Националния статистически институт. Според тях август е шестият пореден месец с дефлация. Тогава потребителските цени са се свили с 0,6% спрямо юли. През август тази година в сравнение със същия месец на миналата поевтиняването на стоките и услугите е с 0,7 на сто. Според националната статистика цените на дрехите и обувките са се понижили най-значително през август в сравнение с предходния месец. Поевтиняването при тези стоки достига 2,7%. Цените на храните и напитките са се свили с 0,8 на сто за месец. Наемите на жилищата и разходите за комунални услуги също са по-ниски през август с около 2,1% спрямо предходния месец. Поскъпване на месечна база има при мебелите и домакинските уреди с 1,1%. Цените на транспортните услуги са скочили с 1,5%, а на тези, свързани със здравеопазването – с 0,1 на сто.
Източник: Монитор (13.09.2013)
 
Дефлация в България, Орешарски трябва да свали ДДС Дефлация в България. За шести пореден месец цените падат. И тъй като рязкото поскъпване на тока от юли миналата година вече не тежи върху годишното изменение, дефлация има и на годишна база. През август потребителските цени са паднали с 0.6%. Спрямо същия месец на миналата година понижението е с 0.7%, а за първите 8 месеца на 2013 г. спадът е с 2.2%. НСИ отчита за август намаление на цените на хранителните продукти с 0.8%, на облеклата и обувките с 2.7%, а на режийните разходи, с 2.1%. За месеца по-силно поскъпват домакинските уреди – с 1.1%, транспортът – с 1.5% и услугите на ресторантите и хотелите – с 0.3%. Претеглена спрямо методологията на Евростат дефлацията в България е 0.2% на месечна и 0.7% на годишна база. Данните дават тревожен сигнал за българската икономика. На практика дефлацията показва недостиг на ликвидност на пазара, т.е. размерът на капитала и кредита пада спрямо обема на наличните стоки за крайно потребление. Този процес е резултат от спад на икономическата активност под натиска на свито потребление и кредитиране. На пръв поглед дефлацията е чудесно нещо, защото цените на продуктите за крайно ползване се понижават. Но това не е следствие от добрата воля на компаниите, а показва, че потреблението е в криза и означава, че бизнесът ще генерира по-малко печалби, ще прави по-малко инвестиции и няма да открива нови работни места, опитвайки се да свие разходите. Т.е. дефлацията води до свиване на икономическата активност и ръст на безработицата. Какво може да направи държавата, за да спре този процес. Системата на валутния борд не позволява да се приложи обичайното лечение – печатането на пари или т. нар. количествени улеснения. Така че правителството може да приложи фискални мерки, като данъчни стимули за потреблението – например намаляване на ставките по ДДС. Другата възможност е да се изчака докато възстановяването на еврозоната не повлияе положително и на българската икономика и не доведе до увеличаване на износа на стоки и услуги и инвестициите. Но тъй като излизането на Европа от опашката на дълговата криза ще е продължителен и труден процес, то политика на изчакване от страна на правителството на Пламен Орешарски може да има тежки последствия за българската икономика.
Източник: Дарик радио (13.09.2013)
 
Животът у нас пак поевтинява С още 0,6% са паднали цените на стоките и услугите в България през август спрямо юли, отчете в четвъртък Националният статистически институт (НСИ). Това е шести пореден месец с дефлация. Според данните животът у нас е поевтинял и на годишна база: през август 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. има дефлация от 0,7 на сто. Натрупаното от януари 2013 г. до август намаление на цените е 2,2%. “Данните не са изненадващи. Два са основните фактора, заради които цените през август са по-ниски - летният сезон и намалението на цената на тока”, коментира Деси Николова, икономист в Института за пазарна икономика. По думите всяка година по това време цените падат, най-вече на храните заради производството на повече плодове и зеленчуци. Вторият фактор е голямото въздействие на регулираните цени върху цялата икономика. “Дефлация, причинена от намалението на регулираните цени, имаше през пролетта, когато ДКЕВР намали цените на тока, парното и газа”, припомни Николова. Тя обаче очаква тенденцията за поевтиняване да спре през есента и на годишна база да има инфлация от близо 1%. Според статистиката на НСИ за август рекордьор по поевтиняване са доматите, чиято цена е паднала с над 17% спрямо юли. С над 10% са поевтинели и зелето, картофите, дините, пъпешите и морковите. Ябълките също са излизали значително по-евтино на семейния бюджет. Националната статистика отчита, че цената на тока се е понижила с 4,3%. Това се дължи на решението на енергийния регулатор да намали стойността на електрическата енергия от 1 август. Въпреки това много хора се оплакаха, че сметките им за август са по-високи, отколкото са били преди поевтиняването на тока. Продължава спадът и на цените на облеклото и обувките, които са поевтинели средно с 2,4%. От наблюдението на НСИ излиза, че август е бил добър месец за купуване на черна и бяла техника. Цената на хладилниците, телевизорите и бойлерите е намаляла макар и с около 1%. Въпреки общата дефлация обаче редица основни храни като свинското и телешкото месо, яйцата, сиренето, млякото са поскъпнали. Най-много се е вдигнала цената на цитрусовите плодове - с 6,6%. Поскъпнали са още бензинът, дизелът и газта, но незначително. Според анализаторите освен разгара на лятото причина за шестте месеца непрекъсната дефлация са още свитото потребление и негативните очаквания на българите. Има опасения, че съчетани с отрицателния икономически растеж през първото и второто тримесечие, тези фактори предвещават скорошна рецесия в България.
Източник: Труд (13.09.2013)
 
Програми за заетост намалиха безработицата с 0.1 пункта през август Безбаротицата през август е 10.7%, с 0.1 процентни пункта по-ниска от юли, а причината е в по-големия брой хора включени в програми за заетост, съобщи Агенцията по заетостта. В сравнение с август 2012 г. стойността на показателя е непроменена. Обявени са близо 12 хил. свободни работни места като над половината от тях са в частния сектор. Най-много незаети позиции е имало в преработващата промишленост (2 816 места) и в търговията (1 761 места). Заради приближаването на първия учебен ден около 3000 работни места са обявени в образователната сфера и в административните и спомагателните дейности. По програми за заетост са заявени 6 799 места, а по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта - 933 работни места. Работа са започнали 19 327 безработни, с 1120 повече от предишния месец. В бюрата по труда са регистрирани 351 438 безработни, с 3 601 души по-малко, отколкото през юли.
Източник: Дневник (16.09.2013)
 
Топим се със 164 души на ден Населението на България се топи със 164 души на ден или 60 000 на година. В северната част на страната то намалява седем пъти по-бързо в сравнение с южната. Стряскащите данни за демографския проблем у нас оповести проф. Петър Иванов. Той припомни, че България е на първо място в света по изчезване на населението. Според специалистите нужно е преодоляване на концентрацията на инвестиции и средства в едни райони за сметка на други, което е една от предпоставките населението в страната да изчезва с бързи темпове. Експертите виждат няколко начина за преодоляване на проблема, сред които е равномерното разпределение на парите от европейските фондове.
Източник: Монитор (16.09.2013)
 
Industry Watch: Повишаването на трудовите разходи вероятно ще продължи През второто тримесечие на годината икономическата ситуация в Европа леко се подобрява, но напредъкът е твърде неустойчив за момента. Спрямо първото тримесечие еврозоната отчита ръст на БВП от 0.3%, а общо 28-те икономики на ЕС – от 0.4%. На годишна основа обаче (спрямо същото тримесечие на 2012 г.) еврозоната все още отчита спад от -0.5%, а ЕС общо има нулев растеж. Негативните очаквания се поддържат и от продължаващия спад на инвестиционната активност (3.5% спрямо предходната година) . В същото време, икономиките все още са зависими от правителствените разходи, които продължават да растат с 0.8% в реално изражение за година. Всяка политика на допълнителни икономии ще се отрази в ново свиване на текущото търсене, се казва в последния доклад на изследователската и консултантската компания Industry Watch. Като цяло, след кризата износът на български стоки трайно нараства дори при минималния ръст общо за икономиката и значителния спад в заетостта. Трябва да се отчете обаче, че през второто тримесечие ръстът на износа се забявя – 3.3% спрямо същия период на 2012 г. , спрямо 13% за първото тримесечие. Стагнацията в европейската икономика – основен търговски партньор – води до почти нулев ръст на износа за ЕС. Отчетеният спад в потребителските цени до август (с 0.6% спрямо юли и с 0.7% спрямо август на предходната година) се дължи почти изключително на решенията на правителството да свали цената на електроенергията за бита (на два пъти тази година от зимата насам) и на новите регулации в търговията с фармацевтични , свалили цените на лекарствата. Твърде рано е да се правят обобщения за „дефлационни процеси” - същевременно българската индустрия продължава да се изправя пред няколко основни предизвикателства. Повишаването на трудовите разходи вероятно ще продължи. Oт началото на 2013 г. има известно съживяване на пазара на труда и увеличаване на търсенето на работна сила, a може да се очаква и (макар и ограничена) мобилност към страните от ЕС след отпадането на ограниченията от 1 януари 2014 г. В резултат както на повишаването на осигурителните прагове, така и на недостатъчното предлагане на работна ръка с необходимата квалификация, разходите за труд в преработващата промишленост се увеличават и през 2013 г. в България – с 5% годишно през първото тримесечие. Разходите за труд в преработващата индустрия в България нарастват с по-бързи темпове от средното за ЕС във всяка една от последните 4 години, с изключение на първото тримесечие на 2011 г. Квалифицираните промишлени работници получават средно 65% повече през 2010 спрямо 2006 г . Непрекъснатото увеличение на трудовите разходи е една от причините, която може да принуди производителите да вдигнат цените в следващите месеци. В глобално отношение може да се очаква общо повишение на енергийните цени при по-сериозно възстановяване на икономиките в САЩ, както и при разширяване на търсенето в новоразвиващите се пазари в Азия и Латинска Америка. От друга страна, във вътрешен план ще продължи дългият процес на „сближаване” на енергийни и транспортни цени, подтискани с различни регулации през годините. От 2010 г. насам цените на транспортните услуги са се увеличили с 5-6% според данните на НСИ. При евентуално поскъпване на горивата, транспортът също ще поскъпне, което неминуемо ще се отрази и върху себестойността на индустриалната продукция. През последните 3 години цените на ключови суровините и материали следват тенденция на повишение. Спрямо 2005 г. суровините са поскъпнали общо с 86% според данните на МВФ, храните с 74%, металите - с 81%, а цената на петрола се е удвоила. Основни фактори, които допринасят за продължаващата инфлация на суровините, са повишеното търсене от Китай и другите развиващи се страни, както и ниските лихви в глобален план. Българската индустрия продължава да е под натиск да въвежда и прилага все по-засилени изисквания на ЕС по отношение на безопасност, условия на работното място, сигурност на продуктите, управление на производствените процеси, замърсяване на околната среда. Съобразяването е свързано както с инвестиционни разходи, така и с увеличение на текущите разходи за производство. Отварянето на българската икономика и членството в ЕС ускориха процеса на догонване не само на европейските доходи, но и на средноевропейските цени. Скоростта на догонване на цените на потребителските стоки обаче зависи от техния тип. През 2003 г. стоките за краткотрайна употреба са били 55% от средноевропейското равнище, а в края на 2012 г. те достигат 68%. През 2003 г. цените на храните в България са били 53% от средното европейско равнище, а през 2012 г. са вече 67%. При тютюневите изделия догонването е скокообразно, до голяма степен движено от повишението на акцизните ставки. От 2010 г. насам обаче цените на цигарите застиват на едно място спрямо средноевропейското ниво. От гледна точка на приближаването на цените, което се наблюдава в повечето други отрасли, подобно задържане на цените на тютюневите изделия е неустойчиво във времето. най-голямо увеличение на цените предстои в отрасли, чиито стоки в момента са сравнително евтини спрямо средното ниво в ЕС. Ето защо може да се очаква, че цените на тютюневите изделия и храните като цяло ще нарастват изпреварващо. Имайки предвид описаните фактори, в следващите 1 до 3 години може да се очакват няколко тенденции в ключовите индустрии. В секторите, които продават стандартизирани международно търгуеми продукти, ще продължи процес на засилено инвестиране в цялостно обновяване – разбира се, при успешно намиране на капитали. Тук попадат добивната индустрия и преработвателите на базови суровини (напр. метали, енергийни продукти) Възможният подход за запазване на конкурентноспособността е през повишаване на ефективността, т.е. въвеждане на нови процеси и технологии. Продажните цени ще продължат да се диктуват от глобалните пазари. В секторите, в които има ненатоварен капацитет – основно заради икономическата криза, но и заради процеси, предизвикани от активната глобализация на търговията – предизвикателството ще е търсенето на нови експортни пазари. В тази група попадат производители на облекла, мебели, строителни материали, битови стоки за дълготрайна употреба. Паралелно с известно увеличаване на износа може да се очаква и слаб ръст в продажните цени за вътрешния пазар. В секторите, произвеждащи потребителски стоки основно за вътрешен пазар, вероятното развитие ще е нарастване на крайните цени и продължаване на постепенния процес на „догонване” до европейските ценови равнища. Най-видим ще е този ефект в производството на част от хранителните продукти и цигари. В типичната „лека индустрия” значителните инвестиции през последното десетилетие вече са създали ефективни производствени процеси, докато в същото време, натискът от увеличаване на производствени разходи е най-силен. В тези предприятия през последните години има най-голямо увеличение на регулаторно наложените изисквания към работните процеси и крайните продукти. В същото време, вътрешните цени за крайния потребител все още са по-ниски от тези на редица други, включително съседни, пазари. Цените на производител вече отчитат тези тенденции. Спрямо 2010 г. цените в преработващата промишленост са скочили с 14% до юли тази година, като по-осезаемо поскъпват недълготрайните потребителски стоки – с 15%, докато цените на продуктите за дълготрайна употреба са се повишили едва с 2%. Инфлационният натиск е най-силен при бързооборотните стоки, като цените на храните са се увеличили с 23% спрямо 2010 г., на напитките с 10%, а на кожи и обувки с 17%. В сравнение с 2010 г. цигарите са поскъпнали едва с 4% или два пъти по-бавно от напитките и 5 пъти по-бавно от храните. Може да се очаква редица компании в посочените браншове да бъдат притиснати от тези развития и да повишат цените на продуктите си в следващите 12-18 месеца.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2013)
 
България е втора в ЕС по ниска инфлация, става ясно от данните на Евростат за август, оповестени вчера. През миналия месец дефлацията у нас бе 0.7% на годишна база, като по този показател ни води единствено Гърция. В южната ни съседка средното намаление на цените за август 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. е било 1%. Най-висока инфлация статистиката отчита в Естония - 3.6%, Холандия - 2.8%, и Румъния - 2.6%. За целия ЕС през август годишната инфлация се е забавила до 1.5%, след като през юли тя беше 1.7%.
Източник: Сега (17.09.2013)
 
Работодателите плащат с 3.4 процента повече за труд Общите разходи на работодателите за един отработен час на служителите си са нараснали с 3.4 процента през второто тримесечие на т.г. спрямо същия период на 2012 година, стана ясно от предварителни данни на Националния статистически институт. Проучването сочи, че увеличението в индустрията е 3.8%, а в услугите - 1.8%. В строителството общите разходи на работодателите за един отработен час се увеличават с 4.9%. Образованието е секторът, който дава най-висок ръст на общите разходи за труд през второто тримесечие на 2013 година – повишението е 9.3%. Другите драстично "поскъпнали" икономически сектори са хотелиерство и ресторантьорство (9.1%), както и държавното управление (8.0%). Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в областта на културата, спорта и развлеченията - с 10.0%, и при операциите с недвижими имоти“ - с 5.6%. Общите разходи за възнаграждение за един отработен час, към които спадат разходите за труд, се увеличават с 3.2 процента спрямо второто тримесечие на м.г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 4.7%.
Източник: Медия Пул (18.09.2013)
 
Втори сме в ЕС по годишен спад на строителната продукция през август България е била втора по годишен спад в строителния сектор през юли, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Данните показват, че строителната продукция се е свила с 6,9% през седмия месец на годината спрямо същия месец на миналата година. Изпреварва ни само Португалия, където е отчетено понижение от 16,3%. Сред държавите с най-силен спад на строителството са Словакия и Полша, съответно -6,8% и -6,4%. Същевременно на другия полюс е строителният сектор в Румъния, където е измерен годишен ръст на строителната продукция от 14,2%. В Испания е отчетено повишение от 1,9%, а в Унгария и Великобритания – по 2%. На месечна база най-силен ръст на строителството е измерен в Румъния, Португалия, Полша и Чехия, а най-силен спад – в Швеция, Испания, Унгария и Словения. У нас е отчетен месечен ръст на строителната продукция от 0,9%. Строителната продукция в еврозоната през юли е нараснала с 0,3% спрямо юни. За целия Европейски съюз (ЕС) се отчита среден ръст на строителната продукция от 0,7 на сто. Годишното понижение е съответно 1,2% и 1,1%.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2013)
 
България е втора в ЕС по годишен спад в строителството през юли България е втора в ЕС по годишен спад на строителството през юли, се вижда от данните на "Евростат", разпространени днес. С намаление на строителната продукция от 6.9% страната се представя по-добре единствено от Португалия, която отчита спад от 16.3%, но е след Словакия (-6.8%) и Полша (-6.4%). Намаление на строителните обеми в България спрямо юли 2012 г. идва на фона на общоевропейската стагнация в сектора - в еврозоната спадът е с 1.2%, а в 28-те членки на ЕС - с 1.1%. Всъщото време Румъния отчита растеж от 14.2%, Испания - 2.9%, а Унгария и Великобритания - от по 2 на сто. Строителството на сгради се свива с 1% и във валутния съюз и в целия ЕС, а гражданското строителство - съответно с 2% и 2.3%. Сравнението с данните от юни сочи, че секторът расте с 0.3% в еврозоната и с 0.7% в ЕС, България също е на плюс с 0.9%.
Източник: Дневник (19.09.2013)
 
И през август се отчита осезаем ръст на пътуванията на българи в чужбина След като Националният статистически институт отчете ръст от 10,2% на пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2013 г., тенденцията продължава и през последния отпускарски месец. Пътуванията на българи в чужбина през август са се увеличили с 8,5% спрамо същия месец на 2012 година, сочат данните на статистиката. Увеличение е регистрирано на пътуванията към Гърция - с 48,3%, Франция - с 43,5%, Сърбия - с 43,3%, Австрия - с 14,3% и други. Същевременно намаляват пътуванията към Турция - с 25,2% и Испания - с 22,1%. Продължава тенденцията българите да пътуват предимно с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 44,3%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 36%, и със служебна цел — 19,7%. На годишна база пътуванията със служебна цел се увеличават с 21,2%, а тези с други цели и за почивка и екскурзия - съответно с 10,2 и 0,7%. През август пътуванията с цел почивка или екскурзия към Гърция са 54,6%, към Сърбия — 46,3%, и към Испания - 45% от всички реализирани пътувания на българи към тези страни. Посещенията на чужденци в България през август също бележат ръст - от 4,4% спрямо същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение на посещенията по всички наблюдавани цели - служебна - със 7,6%, почивка и екскурзия - с 5,9%, и с други цели - с 1,1%. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е делът на тези от страни от ЕС - 61,7%, като в сравнение със същия месец на предходната година се увеличава с 0,3%. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Дания - с 6,1%, Гърция - с 4,3%, Финландия - с 3,1% и Германия - с 2,8%. Същевременно е отчетен спад при посещенията от Словакия - с 10%, Холандия - с 8,3%, Чешката република - с 4.7%, Унгария - с 4,5%, и други. Нарастват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 10,6%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Русия и Украйна - съответно с 15,5 и 13,3%. През август преобладава делът на чуждите посещения с цел почивка и екскурзия – 63,6%
Източник: Инвестор.БГ (27.09.2013)
 
Бизнес климатът не помръдва през септември Докато в Европа бизнес климатът се повишава за пети пореден месец и е на най-високите си нива за последните две години, в България се случва точно обратното. Показателят за настроенията на мениджърите не е помръднал през септември и остава на нивото си от предходния месец. Подобрение в бизнес средата има обаче при промишлеността, докато анкетата сред мениджърите в строителството и услугите отчита влошаване. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Повишението в сектор промишленост е с 2.6 пункта спрямо стойността му през август, съобщават от НСИ. Причината за това са по-оптимистичните очаквания на предприемачите в бранша и подобрение на производствената активност. Мениджърите в промишлеността прогнозират дейността да се увеличава през следващите три месеца. Около половината от анкетираните предприятия в отрасъла са посочили като основен проблем несигурната икономическа среда и слабото вътрешно търсене. Затова и за повечето производствени компании надеждите са в износа. Отчетите на няколко публични дружества за август например показаха подобряване на резултатите им благодарение на чуждите пазари. Оптимизъм има в очакванията, че външното търсене може да започне да се съживява. Причината е, че икономиката на еврозоната е нараснала през септември и така очакванията за перспективите пред възстановяването на валутния съюз са все по-оптимистични. Европейската статистическа служба ще публикува официалните данни за икономическата активност в страните членки и в еврозоната за третото тримесечие на 14 ноември. Eurocoin вече отчете ръст в края на третия тримесечен период на 2013 г. Изготвяният от базирания в Лондон Център за изследване на икономическата политика (CERP) и Италианската централна банка индикатор се повиши до 0.12% спрямо -0.04% през август - първият ръст от 2 години насам, съобщи MarketWatch. Всъщност още през вторите три месеца на годината еврозоната официално излезе от рецесия и може да се очаква това скоро да се отрази положително и върху износа на България. Експресните оценки на европейската статистическа служба показаха ръст на икономиките от паричния съюз с 0.3%. В края на август пък индексът на мениджърските поръчки (PMI) на аналитичната организация Markit за август, който измерва динамиката на производството и сектора на услугите, достигна 51.7 пункта - най-високата си стойност от юни 2011 г. Показателят за бизнес климата в строителството обаче показва спад от 2.5 пункта. Според строителните предприемачи настоящата активност в сектора се подобрява в сравнение с август, но прогнозите им за следващите три месеца са по-песимистични, обясняват от НСИ. През последния месец се е засилило негативното влияние на несигурната икономическа среда според мениджърите в сектора (засилва се с 3.7 пункта). В сектора на услугите бизнес средата също се е влошила, ако се съди по анкетата сред мениджърите в бранша. Спадът през септември спрямо месец по-рано е с 2.2 пункта. Прогнозите обаче са за по-силно търсене през следващите три месеца, което обаче няма да доведе до наемане на нов персонал, става ясно от обяснението на НСИ. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла остават несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене, посочват още от националната статистика. Бизнес климатът в еврозоната се подобри за пети пореден месец през септември и достигна най-високото си ниво от две години, което подсили оптимизма за икономиката на валутния съюз. Измерваният от Европейската комисия показател се е покачил до 96.0 пункта спрямо 95.3 през април, което е най-високата стойност от август 2011 г. През второто тримесечие регионът излезе от рецесия, като ръстът на БВП от 0.3% се дължеше основно на стабилното възстановяване в Германия и Франция. Данните за целия Европейски съюз също са оптимистични, като индексът се е повишил с 2.4 пункта до 100.6 – първото преминаване над 100 пункта от юли 2011 г. Едни от най-проблемните икономики в еврозоната – Испания и Италия, също отчитат повишение на бизнес климата с 2.5 пункта.
Източник: Капитал (30.09.2013)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2013 г. се е повишил, според статистиката Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2013 г. е с 0.2% над равнището от предходния месец, съобщиха от Национален статистически институт (НСИ). Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2.1%, в преработващата промишленост - с 0.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 0.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0.4%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.3%, а намаление е отчетено при производството на хранителни продукти - с 0.9%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.7%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2013 г. спада с 2.9% в сравнение със същия месец на 2012 година. Цените намаляват в добивната промишленост - с 8.3%, в преработващата промишленост - с 1.8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.1%. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо август 2012 г. е отчетено при производството на основни метали - с 5.2%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.9%, и при производството на химични продукти - с 1.1%. Увеличение на цените се наблюдава при обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 10.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 6.0%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 4.6%, и при производството на напитки - с 3.9%. Общият индекс на цените на производител през август 2013 г. нараства с 0.1% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 0.9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4%, докато в преработващата промишленост няма изменение. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 2.8%, при производството на хранителни продукти и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с по 0.9%, а увеличение е отчетено при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.8%, и при производството на основни метали - с 0.4%. Общият индекс на цените на производител през август 2013 г. спада с 3.2% в сравнение със същия месец на 2012 година.
Източник: Агенция Фокус (01.10.2013)
 
Инфлацията в еврозоната се успокои до 1.1% Инфлацията в еврозоната силно е забавила темпото си на растеж през септември, достигайки най-ниското си равнище от февруари 2010 г., сочат оповестените днес експресни оценки на "Евростат", цитирани от световните агенции. През септември 2012 г. инфлацията в еврозоната беше 2.6%. Новината може да насърчи Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да намали основните си лихви, ако възстановяването в еврозоната спре, отбелязва Асошиейтед прес. Годишното равнище на инфлация в 17-те страни от валутния съюз се понижи до 1.1% през септември спрямо 1.3% през август. Енергийните цени са със спад от 0.9% спрямо 0.3% месец по-рано главно на това се дължи общото понижение на индекса. Забавяне на растежа на цените е отчетено и при храните, алкохола и тютюневите изделия - 2.6% при 3.2% месец по-рано. Поскъпването на неенергийните промишлени стоки е със символичните 0.3%, а на услугите - с 1.5%. ЕЦБ има задачата да прокарва парична политика, която да поддържа инфлацията около, но малко под 2 процента. Месечното заседание на институцията е в четвъртък, но не се очаква банката да промени политиката си на фона на признаците, че икономиката на еврозоната се възстановява.
Източник: Дневник (01.10.2013)
 
Производствените цени поемат нагоре Първи ръст на производствените цени от февруари насам показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на август. В сравнение с предходния месец те са се повишили с 0.1%. На годишна база се запазва тенденцията на спад, като свиването спрямо август 2012 г. е с 3.2% Регистрираното увеличение на месечна база се дължи на нарастването на производствените цени в добивната промишленост (0.9%), както и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (0.4%). При преработващата промишленост няма изменение спрямо равнищата, отчетени за предходния месец, отбелязват от НСИ. Индексът на цените на производител отразява динамиката на пазара на природните ресурси и суровините или измененията в търсенето. Установяването на трайна посока на измененията му в няколко последователни месеца може да се смята за индикатор за посоката на развитие на даден сектор или на цялата икономика. Според използваната от НСИ методология цените на производител се изчисляват с три индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Данните на националната статистика показват, че към края на август динамиката при цените на производител за стоките, които се продават само на вътрешния пазар, следва отчетената и по общия индекс. На месечна база стойността на индекса за вътрешния пазар се повишава с 0.2%, докато спрямо август 2012 г. се наблюдава свиване с 2.9 на сто. В сравнение с юли цените на производител в добивната промишленост са се увеличили с 2.1%, а тези в преработващата промишленост – с 0.2 на сто. Ръст от 0.1% е отчетен и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Свиването на годишна база е съответно с 8.3, с 1.8 и с 5.1% в трите сегмента. От НСИ не публикуват информация за цените на производител за стоките, предназначени за износ. Причината са поети от института ангажименти за опазването на търговската тайна на компании, които често имат доминиращо положение в даден сектор.
Източник: Капитал (01.10.2013)
 
Над 50 на сто ръст на производството и доставките на твърди горива Месец август 2013 г. се е оказал добър за производителите на твърди горива, сочи последният анализ на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база се увеличават както производството, така и доставките. Производствени индекси Месечният ръст при твърдите горива през август е от цели 55,2% до 2 989 тона. Производството на електроенергия също се е повишило съществено - с 20,3%, достигайки количество от 3 946 гигаватчаса. Увеличение е отчетено още при природния газ (с 5 на сто) и дизеловото гориво (с 0,5%). Същевременно с 11,1% намалява производството на пропан-бутан, като количеството за месеца е в размер на 8 хиляди тона. С 0,6 на сто се е понижил индексът при безоловния бензин. На годишна база най-съществено изменение е намалението от 27,3% на производството на пропан бутан. Доставки През август доставките на твърди горива се увеличават пропорционално на ръста в производството - те са нараснали с 51,8% спрямо юли 2013 г. Обратна е тенденцията при безоловния бензин, чийто индекс по този показател се е покачил, въпреки свитото производство - при това, с цели 81% до 38 хиляди тона. Повече доставки са реализирани през месеца още при дизеловото гориво (с 11%) и електроенергията (с 2,7%). Спад е отбелязан при индекса на пропан-бутана (с 10,5 на сто) и на природния газ (със 7,3 на сто).
Източник: econ.bg (01.10.2013)
 
Растеж от 0.2% на БВП през второто тримесечие на 2013 г. сочи статистиката През септември 2013 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 1.0 пункта, в сравнение с август, което се дължи на по-благоприятните очаквания на мениджърите за производствената активност през следващите три месеца. Това сочат данни на Националния статистически институт. През юли 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 2.6% спрямо съответния месец на 2012 година (по предварителни данни). Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 15.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.7%, докато в преработващата промишленост е регистриран ръст от 1.2%. По предварителни данни брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2013 г. възлиза на 19 398 млн. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат 2666 лева. При среден за тримесечието валутен курс от 1.498526 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 12 945 млн. долара и съответно на 1779 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП e 9918 млн. евро, като на човек от населението се падат 1363 евро. Сезонно изгладените данни, показват растеж от 0.2% на БВП през второто тримесечие на 2013 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година.
Източник: Агенция Фокус (02.10.2013)
 
Бюджетният дефицит очаквано набъбва през август Бюджетният дефицит продължава да расте и към края на август е 212.7 млн. лв. Половината от минуса е по националния бюджет, останалата част се формира по европейските средства. Това показва отчетът на Министерството на финансите за изпълнението на консолидирания бюджет. За сравнение - през същия период на миналата година бюджетът е бил на плюс от 107.6 млн. лв. (почти 617 млн. лв. преизпълнение по националния бюджет и малко над 503 млн. лв. дефицит по европейските средства). Резултатът не е изненадващ предвид факта, че заложеният дефицит след актуализацията за тази година е 1.6 млрд. лв. В същото време се запазва тенденцията темпът на прираст на разходите (8.5%) да изпреварва този на приходите (6.7%). Най-голям е ръстът при текущите разходи, както и социалните и здравноосигурителните плащания. Размерът на фискалния резерв е 4.7 млрд. лв. и спада значително спрямо предходния месец. Причината е, че през август държавата плати ДЦК за 800 млн. лв., които бяха пласирани в началото на годината, за да се дадат авансово субсидии на земеделските производители. Летните месеци обикновено са по-силни за бюджета откъм постъпления от акцизи и ДДС, защото тогава потреблението на горива се увеличава. Приходите от акциз обаче продължават да са по-малко и през август и са намалели с 1% спрямо година по-рано. Все пак изоставането спрямо началото на годината се е забавило. Към края на януари например събраният акциз беше с 52 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Това се дължеше основно на по-ниските постъпления от горива - с 40 млн. лв. по-малко спрямо януари 2012 г. Сега изоставането при горивата е само с 4 млн. лв., което означава, че дори има наваксване на събрания акциз. За сметка на това обаче втори пореден месец приходите от акциз върху цигарите и алкохола са по-малко спрямо миналата година. От цигари са събрани 1.16 млрд. лв. в сравнение с 1.17 към август 2012 г. При акциза върху алкохола пък спадът е с 3.4 млн. лв. до 174.5 млн. лв. Приходите от ДДС пък нарастват с 3.5% спрямо миналата година. От Министерството на финансите твърдят, че върху размера на постъпленията от косвения данък за август влияе и по-високият размер на възстановения данъчен кредит към фирмите. От отчета за изпълнението на бюджета се вижда още, че има изоставане и на приходите от корпоративен данък спрямо същия период на миналата година, като това най-вероятно се дължи на новия начин, по който се определят авансовите вноски на фирмите. Преведените чрез единната сметка към приходната агенция, но необвързани с никакви задължения пари са малко над 178 млн. лв. От отчета на финансите става ясно, че те са били разпределени главно за осигурителни вноски. Миналия месец зам.-министърът на финансите Людмила Елкова заяви, че е възможно да се създадат подпараграфи в единната сметка, така че да се вижда кой какви задължения погасява. "Ние месец по-късно не можем да видим изпълнението на данъците и осигуровките едно по едно", каза тогава тя. По думите й това е проблем и за бюджета на здравната каса, и за този на държавното обществено осигуряване, и за финансовото ведомство.
Източник: Капитал (02.10.2013)
 
Възстановяването на пазара на труда вече е започнало, сочи анализ Реалното възстановяване на пазара на труда вече е започнало - създават се нови работни места, броят на обезкуражените намалява, а доходите растат. Интересът към теглене на потребителски кредити нараства, а обслужването на вече изтеглените се подобрява. Това са част от изводите в първия съвместен анализ на Пощенска банка и Института за пазарна икономика въз основа на данните на БНБ и НСИ за първите шест месеца на 2013 г. Двете инстиуции започнаха съвместно да изготвят тримесечни анализи, като всеки от тях ще включва и актуален разбор на определен сегмент от банковия пазар. От началото на 2013 г. броят на заетите започва да нараства в абсолютен размер след 16 поредни тримесечия на спад. Това е и най-солидният показател, че вече се създават нови работни места, а тенденцията е за плавен ръст на заетите до края на годината, се посочва в доклада. Броят на "обезкуражените" намалява, като през второто тримесечие на 2013 г. 20 хил. души повече спрямо година по-рано са намерили мотивация активно да потърсят работа. Положителните тенденции на пазара на труда се наблюдават и по региони - в областите Плевен, Габрово, Русе, Варна и Добрич в Северна България, в която възстановяването като цяло е по-бавно. В по-бързо излизащата от кризата Южна България най-добри резултати има Бургас, където са реални шансовете още през тази година заетостта да се върне на предкризисните си нива. Заради увеличаването на заетостта и по-доброто заплащане, а също и заради вдигането на пенсиите от 1 април общиях доход на домакинствата реално нараства с над 10 на сто. Кредитният пазар в България демонстрира стабилност, е друга констатация в анализа. През второто тримесечие е отчетен ръст на потребителските кредити на месечна база, въпреки че сравнението спрямо същия период на миналата година все още отчита спад. Подобрява се и качеството на портфейлите от потребителски кредити. Сумата на лошите и преструктурираните кредити спада от 1.32 млрд. лв. на 1.19 млрд. лв. а относителният им дял - от близо 18% на 16.4%. Най-вероятното обяснение според анализаторите и в предоговарянето на погасителните планове при преструктурираните кредити. Депозитите на домакинствата продължават устойчиво да нарастват като през 2013 г. вече надвишават 35 млрд. лв. Увеличението е предимно при по-големите депозити - над 20 хил. лв., тоест при хората с по-високи доходи или незасегнатите от кризата. Така към средата на 2013 г. общият размер на кредитите за предприятията се изравни с този на депозитите на домакинствата. Това навежда на мисълта, че работещите предприятия в момента зависят от своята конкурентоспособност, а не от спекулативни очаквания за постоянен приток на външен ресурс, констатират авторите на анализа.
Източник: Дневник (02.10.2013)
 
Безработицата в ЕС остава стабилна на ниво 11% Безработицата в еврозоната през август е била 12% и остава стабилна спрямо юли. Безработицата в целия Европейски съюз е 10.9% и също остава стабилна спрямо предишния месец, показват публикуваните днес данни на Евростат. И в двете зони безработицата отбелязва ръст спрямо предишната година, когато нивата са били 11.5 и 10.6% съответно. През август 2013 г., 26,595 милиона мъже и жени са били безработни в ЕС 28, от които 19,178 милиона са в страните от еврозоната. Най-ниска е безработицата в Австрия (4.9%), Германия (5.2%) и Люксембург (5.8%), а най-висока в Гърция (27.9%) и Испания (26.2%). Безработицата в България остава стабилна на 13% спрямо предишния месец. Година по-рано без работа са били 12.3% от хората в активна възраст. За сравнение през август 2013 г. равнището на безработицата в САЩ е 7.3%, което е спад спрямо 7.4% през юли и 8.1% през август 2012 година.
Източник: Money.bg (02.10.2013)
 
Безработицата остава висока Безработицата в България през август е 13% от икономически активното население, колкото беше и през юли. Броят на хората без препитание е 439 000, показват данните на Евростат. На годишна база безработните са се увеличили с 27 000. България продължава да заема осмо място сред страните в ЕС с най-висока безработица. Лидери в негативната класация са Испания и Гърция, където всеки четвърти няма работа. Средното ниво за ЕС е 10,9%. У нас висока продължава да е и безработицата при младежите до 25 години. Около 65 000 от тях не могат да намерят работа, въпреки че търсят. Въпреки многобройните програми на правителството броят им не е намалял спрямо август 2012 г. Очаква се подобрение да има през 2014 г., когато България ще разполага със 100 млн. евро от ЕС за борба с младежката безработица. Пакетът от програми, по които ще се наемат младите, все още се подготвя от работна група между социалното министерство, бизнесът и синдикатите.
Източник: Труд (02.10.2013)
 
Държавният ни дълг намалява с 382,7 млн. евро през август Българският държавния дълг в края на август е 6 525,0 млн. евро, от който вътрешният е 2 817,3 млн. евро, а външният е 3 707,7 млн. евро, показва воденият от Министерството на финансите официален регистър. В номинално изражение дългът намалява приблизително с 382,7 млн. евро в сравнение с нивото, регистрирано в края на юли. Това се дължи преди всичко на извършените през месеца плащания по настъпилите в падеж 6 месечни съкровищни бонове, емитирани на вътрешния пазар. В края на отчетния период делът на държавния дълг към БВП (По прогнозни данни за БВП за 2013 г) възлиза на 16,0%. В състава на този индикатор делът на външния държавен дълг е 9,1%, а на вътрешния държавен дълг е 6,9 % от БВП. В структурата на държавния дълг в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 43,2%, а външните от 56,8%. В края на август валутната структура на дълга достига следните стойности: • 55,1% - в евро; • 29,9% - в левове; • 13,5% - в щатски долари; • 1,5% - в други валути. Извършените плащания по държавния дълг през август възлизат на 821,3 млн. лева. По отношение на валутната композиция на плащанията от началото на годината, най-съществен е делът на плащанията деноминирани в евро - 60,6%, следван от 34,8% на тези в лева и 4,2% в щатски долари. Държавногарантираният дълг през месец август достига до 442,4 млн. евро. В номинално изражение държавногарантираният дълг бележи намаление приблизително с 5,1 млн. евро, в сравнение с нивото, регистрирано в края на предходния месец, което е резултат основно от извършените през месеца погашения по външните държавногарантирани заеми. Към края на август вътрешните държавни гаранции са в размер 15,1 млн. евро. Съотношението държавногарантиран дълг/ БВП е в размер на 1,1%.
Източник: Money.bg (03.10.2013)
 
Българите пазаруват с 5 на сто повече България е трета в ЕС по скок на продажбите на дребно за август на годишна база, показват данни от доклад на Евростат, публикуван вчера. У нас показателят се повишава с 4.9%. Само Люксембург с 15,3% и Литва с 6,1% се представят по-силно от нас. Най-значително понижение на продажбите има в Испания с 6.0%, следвана от Словения - 2.8% и Дания – 0.7%. В сравнение с август 2012 г. индикаторът спада с 0.3% за държавите, споделящи обединената валута, но се повишава с 0.3 на сто за 28-те страни членки на общността. В категорията „Храни, напитки и тютюневи изделия”, се отчита свиване от 0.7% и 0.5% за двата региона, а при нехранителните продукти е регистрирано съответно понижение от 0.5% и ръст от 0.7 на сто. Спрямо юли продажбите на дребно в еврозоната се оживяват с 0.7%, а в ЕС28 - с 0.4 на сто, след повишения от по 0.5% предходния месец. През август жителите на еврозоната са купували с 0.4% по-малко храни, напитки и тютюневи изделия, а европейците като цяло - с 0.6 на сто. За сметка на това, при нехранителните стоки се отбелязва ръст от съответно 0.6 и 0.5%.
Източник: Монитор (04.10.2013)
 
Ръст от 0,1% на производствените цени в ЕС През август 2013 г. в сравнение с предходния месец индексът на цените на производител в еврозоната остава на стабилно ниво, а в Европейския съюз (ЕС) нараства с 0,1%. Това показват изнесените днес данни на Европейската статистическа служба Евростат. През юли 2013 г. индексът нарасна с 0,2% в еврозоната и с 0,4% в ЕС. През август 2013 г. в сравнение със същия месец година по-рано, индексът на цените на производител в еврозоната се е понижил с 0,8% в еврозоната и с 0,3% в ЕС. През осмия месец на тази година в сравнение с предходния месец цените в промишлеността, с изключение на енергийния сектор са се увеличили с 0,1%, както в еврозоната, така и в ЕС. Цените в енергийния сектор нарастват с 0,2% в еврозоната и с 0,3% в ЕС. Измежду държавите членки, за които има налични данни, най-големи увеличения на цените са регистрирани в Естония (1,7%), Дания (1,1%), Ирландия (1%), Унгария и Финландия (0,6%), а най-големи понижения в Белгия (-1,4%), Румъния (-0,6%), Литва (0,2%) и Полша (0,2%).
Източник: econ.bg (07.10.2013)
 
С 9,5% намалява строителната продукция през август По предварителни данни през август индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1% под равнището от предходния месец, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни показват намаление от 9,5% на строителната продукция през август 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 година. През август 2013 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1,1%, а от сградното строителство - с 0,8%. На годишна база намалението на строителната продукция през август 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 12,3 и 7,2%.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2013)
 
Бедността и социалното изключване застрашават половината от българите. Така страната ни трайно се нарежда в дъното на негативната класация сред страните от ЕС, а тенденцията се потвърждава във второ поредно изследване на европейската статистическа служба. В началото на годината друго проучване на Евростат показа, че всяко второ дете у нас също е застрашено от бедност. У нас общо 49.1 на сто от населението живее в риск от бедност. Данните са от проучване, правено между 2008 г. и 2011 г. Според разбивката в по-слабо заселените региони - като Видинско, Монтанско и др., 57.7 на сто от населението живее в риск от бедност, в тежки материални лишения или в семейства с много нисък интензитет на работа. За по-населените региони опасността да са покрият някои от трите критерия е реална за 38.6 на сто от българите. Ножицата между по-слабо заселените и по-населените региони е най-голяма у нас - разликата е 19%. В Полша разликата е 13%, а в Унгария и Хърватска - по 12%. Румънците заемат предпоследното място в класацията за риск от бедност или социално изключване с 40.3% от населението. Пред тях са латвийците с 36.6%. Рискът от бедност е най-нисък в Чехия, където едва 15.4% от населението според данните на Евростат са в риск от бедност. В такова положение са 15.7% от холандците и 16.1 на сто от шведите. 121 млн. жители на ЕС, или 24%, живеят в лишения, тоест отговарят на поне един от следните критерии - застрашени са от бедност, изпитват сериозни материални лишения или живеят в домакинства с много нисък работен интензитет. Според Евростат най-богатият регион в ЕС е Лондон, където БВП на глава от населението е 328% от средното за съюза. Следват Люксембург и Брюксел. Според данните между 2008 г. и 2011 г. заетостта е намаляла в почти 3/4 от всички 272 региона в страните от ЕС. Южният централен район у нас е с най-изразено намаление на заетостта - с 9.7 на сто. В испанската област Валенсия и в Латвия се отчита спад от 9.5 на сто. Сред общо 43-те региона в ЕС, в които заетостта пада с около 5 на сто, 15 от тях са в Испания, 9 - в Гърция и 6 - в България. НАСЕЛЕНИЕ Населението на 19 държави расте през 2011 г. С най-много се е увеличила Великобритания - 474 хил. жители повече спрямо 2010 г. Следва Франция, където населението е с 333 хил. повече, и Италия - със 194 хил. повече. Най-голямо намаление се отчита при населението в Румъния - 58 хил. души. България липсва в тази извадка, но по данни на НСИ през 2012 г. сме се стопили с над 42 000 души. Най-много емигранти спрямо броя на жителите в страната са отчетени в Латвия, където емигрантите са се увеличили с 16 на хиляда, и Литва - с 14.8 на хиляда жители. През 2011 г. населението на София се е увеличило с 3.7%, а на Варна е намаляло с почти 1%. В същото време населението на Видин и Монтана се е стопило съответно със 17.1% и 15.5%, сочат данните на Евростат.
Източник: Сега (09.10.2013)
 
Продажбите на дребно на дрехи и обувки са се увеличили през август, като оборотът е нараснал с 22,5 на сто спрямо година по-рано. Това показват предварителни данни на националната статистика. Повече са се пласирали още хранителни стоки, напитки, цигари и лекарства. Намаление е регистрирано в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1,3 на сто. По-малко са били и поръчките по пощата и през интернет. Общо оборотът в търговията на дребно през август се е вдигнал с 4,9 на сто в сравнение със същия месец на миналата година. Едновременно с това намалява строителната продукция през август. Спадът е с 9,5 на сто спрямо година по-рано. Индексът на промишленото производство пък се повишава с 0,9% през август 2013 г. в сравнение с юли. Най-голямо увеличение е регистрирано в добивната промишленост - 8,3 на сто.
Източник: Новинар (09.10.2013)
 
Предварителни данни на Националния статистически институт сочат, че през август 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство” е с 1.0% под равнището от предходния месец. Регистрирано е намаление от 9.5% на строителната продукция през август 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 година. През август 2013 г. индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.1%, а от сградното строителство - с 0.8%. На годишна база намалението на строителната продукция през август 2013 г. се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 12.3 и 7.2%.
Източник: profit.bg (09.10.2013)
 
Промишленото производство продължава да се свива Промишленото производство е продължило да намалява и през август, а търговията на дребно се развива възходящо. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Свиването при индустрията е било 2.4 на сто спрямо година по-рано, като темповете на влошаване се забавят минимално спрямо юли. Отчетеният тогава годишен спад беше с 2.6 процента. Най-осезаемо в сравнение с август 2012 г. е забавянето в добивната промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. В преработващата промишленост също е отчетено свиване. В отделните подсектори на преработващата промишленост най-сериозно е влошаването на ситуацията в ремонта и инсталирането на машини и оборудване, където е отчетено годишно свиване на дейността с 25.3%. Въпреки че на годишна база отчита най-малък спад, преработващата промишленост е единственият от трите отрасъла, съставящи индекса на промишленото производство, който се забавя спрямо юли
Източник: Стандарт (09.10.2013)
 
Близо 637 лв. е средният осигурителен доход за август 636,96 лв. е средният осигурителен доход за страната за месец август 2013 г., обявиха днес от Националния осигурителен институт (НОИ). Размерът му намалява спрямо юли тази година, когато е 643,49 лв. Същевременно средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 септември 2012 г. до 31 август 2013 г. е 639,11 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2013 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Припомняме, че средномесечният осигурителен доход за месеците от 1 август 2012 г. до 31 юли 2013 г. беше 636,69 лв.
Източник: econ.bg (09.10.2013)
 
МВФ понижи прогнозите за растежа на българската икономика Международният валутен фонд занижи прогнозата си за икономическия растеж на България през 2013 и 2014 г. Фондът вече очаква растежът на икономиката през тази година да е 0.5% при 1.2%, които бяха прогнозирани през април. За 2014 г. показателят е понижен от 2.3% на 1.6%. МВФ понижава и очакването си за ръста на потребителските цени - на 1.4 и 1.5% през 2014 г. При предишната прогноза тези показатели бяха съответно 2.1 и 1.9%. Финансовият министър Петър Чобанов вече обяви, че правителството очаква растежът през следващата година да е 1.8%. Фондът запазва непроменени прогнозите си за безработицата в България - за тази година се очаква тя да е 12.4%, а през следващата - да намалее до 11.4%. България се посочва сред страните, в които има структурна безработица. В тези държави е необходима смела програма за реформи, за да се повишат заетостта и конкурентоспособността.
Източник: 3e-news (10.10.2013)
 
Износът с ръст от 7% за август, вносът със спад от 6% През август 2013 г. общият износ възлиза на 3,9 млрд. лв. и се увеличава с 6,9% спрямо същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт. През периода януари - август 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 28,7 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7,9%. През август 2013 г. общият внос намалява с 6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,9 млрд. лева. През периода януари - август 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 33 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0,3% по-малко спрямо същия период на предходната година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - август 2013 г. и е на стойност 4 243,2 млн. лв., което е с 2 199,2 млн. лв. по-малко от салдото за първите осем месеца на 2012 г. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - август 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 2 624,6 млн. лева. През август 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е положително и е на стойност 42,5 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е положително и е в размер на 244,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (11.10.2013)
 
Приходите от нощувки през август бележат пореден осезаем ръст Приходите от нощувки през август достигат 213,1 млн. лв., или с 8,7% повече в сравнение с август миналата година. Регистрирано е увеличение както при приходите от български граждани - с 11%, така и от чужди - с 8,1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят на нощувките, регистрирани през летния месец на тази година, също се увеличава - с 3,4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като нощувките в хотелите с 4 и 5 звезди нарастват с 8%, докато в местата с 1, 2 и 3 звезди - те намаляват с 0,4%. През август 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 55% от общия брой нощувки на чужди граждани и 22,5% - на българи. Броят на пренощувалите расте с 4,6% през август в сравнение със същия месец на 2012 г. От всички пренощували 38,5% са българи, останалите чужденци. През август тази година в сравнение със същия период на миналата общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава със 7,4%, а на леглата в тях - с 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.10.2013)
 
2,79 млрд. лв. е износът ни за Турция до август Стоки за 2,79 млрд. лв. сме изнесли за Турция за първите осем месеца на тази година. Това показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България за този период освен южната ни съседка са Китай, Русия, Гибралтар, Украйна и Сърбия. Те формират 51.8% от износа за трети страни. Като цяло през периода януари - август тази година износът на България за трети страни се увеличава със 7.3% спрямо съответния период на 2012 г. и е в размер на 11.6 млрд. лв.. Само през август обаче износът за трети страни намалява с 8.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.5 млрд. лева. Същевременно вносът на България от трети страни за първите осем месеца на 2013 г. намалява с 1.7% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 13.5 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. От Русия сме внесли стоки за 6.3 млрд. лв., а от Турция - 1.8 млрд. лв. През август 2013 г. вносът на България от трети страни намалява с 10.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер 1.7 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - август 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1,9 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 148.6 млн. лева. Само за август 2013 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 152.9 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите осем месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни” (66.2%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (25.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Химични вещества и продукти” (7.1%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни” (34.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (28.9%). От януари до август от България са изнесени стоки общо на стойност 28.7 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7.9%. Само през август 2013 г. общият износ възлиза на 3.9 млрд. лв. и се увеличава с 6.9% спрямо същия месец на предходната година. През първите осем месец на 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 33 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0.3% по-малко спрямо същия период на предходната година. Същевременно само през август 2013 г. общият внос намалява с 6.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.9 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - август 2013 г. и е на стойност 4 243.2 млн. лв., което е с 2 199.2 млн. лв. по-малко от салдото за първите осем месеца на 2012 г. (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - август 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 2 624.6 млн. лева. През август 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е положително и е на стойност 42.5 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е положително и е в размер на 244.7 млн. лева. Според статистиката на НСИ през 2012 г. към ЕС са изнесени стоки за 40.6 млрд. лв. и спрямо 2011 г. износът се увеличава с 2.5%. Внесените стоки (по цени CIF) през 2012 г. са за 49.8 млрд. лв., или с 8.8% повече от предходната година.
Източник: econ.bg (11.10.2013)
 
Скъпият зарзават крепи инфлацията Поскъпването на някои плодове и зеленчуци през септември е единствената причина инфлацията да не е отрицателна за седми пореден месец. След като от март до август месечната инфлация е отрицателна, през септември потребителските цени са се покачили с 0,1%, обявиха от НСИ. В резултат годишната инфлация е минус 1,6 на сто. Толкова ниска отрицателна годишна инфлация не е имало през последните 14 години - от април 1999 г., когато световната финансова криза удари и България. Причината за минималната инфлация през септември не е раздвижване на икономиката и повишаване на потреблението, а традиционното за есента поскъпване на зарзавата. Но при пресмятане на инфлацията според кошницата на ЕС, където храните имат по-малка тежест, през септември потребителските цени са паднали с 0,3%.
Източник: Стандарт (15.10.2013)
 
10.8% безработица през септември, отчита Агенцията по заетостта На работа през септември са постъпили 23 526 безработни, с 4 199 лица повече спрямо предходния месец, основно поради ръста на започналите работа безработни в реалната икономика. Започналите работа в реалната икономика безработни са 15 429. По програми за заетост и схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" са постъпили на работа 7186 лица. По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта са започнали работа 911 лица. През септември 2013г. равнището на безработица е 10.8%, с 0.1 процентни пункта по-високо от август, но с 1.1 процентни пункта по-ниско от началото на годината. В бюрата по труда са регистрирани 354 563 безработни.
Източник: Money.bg (15.10.2013)
 
Научноизследователската и развойна дейност (НИРД) у нас се крепи основно на чуждестранни инвестиции и разчита значително по-малко на държавата. През миналата година разходите за НИРД са били 495.9 млн. лв., което е с 15.5 процента повече в сравнение с предходната година, показват оповестените вчера предварителни данни на националната статистика. Почти половината от тези средства - 46.3%, са осигурени от чужди компании. Делът на чуждите инвестиции във финансирането на тази сфера е най-голям за трета поредна година, като нараства с 2.4 пункта в сравнение с 2011 г. Това се дължи основно на увеличаващия се обем на клиничните изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании. За сметка на това държавата е вложила само 31.5%, като делът й се свива със 7 на сто само за една година. Бизнесът у нас е осигурил почти 21% от финансирането, а делът на фирмите нараства с 3.8 на сто. Макар и скромно в инвестициите в научноизследователска и развойна дейност участват и университетите, като техният дан е 8.1%. С толкова вузовете са подкрепили иновативните разработки. От всички пари, давани за НИРД, с най-скромен дял са експерименталните разработки, за които отиват 12.7 на сто. Най-щедро се финансират приложните изследвания, следвани от т.нар. фундаментални проучвания. От НСИ отбелязват, че една от петте водещи цели на стратегията "Европа 2020" е 3% от брутния вътрешен продукт в ЕС да отиват за научно-развойна дейност до 2020 г. Българската цел е по-скромна - 1.5 на сто от БВП. През миналата година този процент у нас е бил 0.64 на сто. Страната ни продължава да е твърде далеч от останалите европейски държави, в които финансирането на научноизследователската дейност е с около 3 пъти повече. КАДРИ С наука и с развойна дейност в България през миналата година са се занимавали 16 700 души, с 1.4% по-малко спрямо 2011 г., показват още данните на НСИ. Над половината от тях работят в държавното управление, една четвърт във висшите учебни заведения, а почти 20 на сто са заети във фирми. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 53 на сто. Почти всички изследователи - 99%, имат висше образование. Над 5600 души, които се занимават с наука, имат докторска степен.
Източник: Сега (16.10.2013)
 
България с най-ниски темпове на инфлация в ЕС Годишната инфлация в страните от ЕС през септември е била 1,3% в сравнение с 1,5% през август, съобщи европейската статистическа агенция Евростат, цитирана от Ройтерс. Най-ниските темпове на инфлацията са отчетени в България (-1,3%), Гърция (-1%) и Латвия (-0,4%). Най-високи са били във Великобритания (2,7%), Естония (2,6%), Холандия (2,4%). Инфлацията в Евросъюза се е понижила до най-ниското равнище от 3 години и половина, тъй като инфлационният натиск продължава да отслабва на фона на вялото икономическо възстановяване и слабото вътрешно търсене. Инфлацията в еврозоната през септември 2013 е била 1,1%, което е спад спрямо август, когато нейното равнище е било 1,3%. Година по-рано този показател е бил 2,6%, съобщава Евростат. В сравнение с август инфлацията е отбелязала спад в седем страни-членки, останала е стабилна в осем и е нараснала в три.
Източник: Стандарт (17.10.2013)
 
В София строят все по-големи жилища Средната площ на новите жилища в София се е покачила с близо 30% през последните 6 години. Ако през 2008 г. тя е била 68 кв. м, то за 2013 г. тя е 87 квадрата, показва проучване Arco Real Estate. Има съществена промяна и в броя на жилищата в новите сгради. През 2008 г. всяка нова сграда е добавяла средно по 14 нови апартамента на пазара. Това е почти три пъти повече, отколкото броят им през тази година. Едва с 5 нови имота средно се увеличава наличността в София при въвеждането на експлоатация на нова сграда през 2013 г., показва статистиката на НСИ. Според анализа на Arco Real Estate купувачите на ново строителство в столицата се възползват от тази тенденция като придобиват по-просторни жилища на по-добри цени. С една средна заплата в София могат да се купят 0,81 кв. м жилищна площ, а през 2009 г. ­ 0,44 кв. м. Причината за покупка на апартамент остава предимно задоволяване на жилищни нужди на работещи млади хора, които се отделят от родителите си, или такива, дошли от други градове и трайно вече установили се в София.
Източник: econ.bg (18.10.2013)
 
Хотелските нощувки поскъпват в България и поевтиняват в Европа Хотелските цени в най-популярните европейски дестинации се понижават през октомври и бавно приближават към традиционните нива извън активния туристически сезон. Единствено в България има поскъпване на нощувките средно с 5 на сто, сочат резултатите от хотелския ценови индекс, изготвен от търсачката за хотели trivago.bg. Търсачката следи и сравнява цените на повече от 700 000 хотела от над 200 сайта за резервации по целия свят. Най-значителен е спадът за месец на цените в Гърция и Холандия - с по 15% и Португалия (-11%). По градове най-голямо е поевтиняването в Мюнхен (-18%), Милано (-18%), Амстердам (-19%) и Ница (-25%). Въпреки понижението от 10 на сто на средната цена за настаняване спрямо миналия месец, най-скъп град Венеция, със средна цена за нощувка в двойна стая от 493 лв. Въпреки общото повишение София и през октомври е най-евтиният от 50-те европейски града, чиито цени trivago следи. Средната цена в столицата на България е 129 лв. за нощувка в двойна стая. Най-много поскъпват зимните курорти – Пампорово (9%), Банско (7%) и Боровец (2%), но също и някои морски курорти - Несебър (7%) и Слънчев бряг (4%). Най-значително понижение на цените търсачката отчита в Албена - спадът е със 17 на сто до средно 121 лв. за нощувка в двойна стая.
Източник: Дневник (18.10.2013)
 
13% от БГ търговията на дребно минава онлайн До 2015 година онлайн продажбите на стоки ще стигнат около 12-13 на сто от търговията на дребно в България. В момента този тип сделки са едва около 3%. Тази прогноза беше направена от специалистите на катедрата "Икономика и управление на търговията" в Икономическия университет във Варна. Според тях през последните години темпът на ръст в продажбите по електронен път у нас е обнадеждаващ. Значителен принос за това имат маркетинг стратегиите в социалните мрежи. По данни на Евростат България е на предпоследно място по направени покупки онлайн. Дистанционно пазаруват едва 17% от българите, като по-активни се оказват жените, които поръчват основно дрехи и аксесоари. Учебните материали в мрежата също се оказват търсени стоки. От европейските страни България изпреварва единствено Румъния. Преди нас се нареждат Естония и Италия. Най-активни в интернет пазаруването са гражданите на Великобритания. Второто място в класацията е за Дания и Швеция. Около 60% от потребителите в Европа са правили покупки чрез интернет през последните 12 месеца, това сочат данни на Европейската статистическа служба.
Източник: Монитор (21.10.2013)
 
СТРОИТЕЛСТВОТО НАДОЛУ ПРЕЗ АВГУСТ С 1% Данни на Евростат сочат, че строителството в България се е понижило през август с 1% на месечна база след добрия растеж с 1,2% през юли. На годишна база е регистриран много солиден спад от 9,5%, като по този негативен показател България беше изпреварена само от Португалия (спад с 12,8%) и от Италия (спад с 10,6%). Най-солиден ръст на годишна база през август бележи строителството в Унгария (повишение с 14,6%), следвано от това в Румъния (8,9%), Испания (7%) и Швеция (5,0%).
Източник: Монитор (21.10.2013)
 
България е с нисък правителствен дефицит сред страните от ЕС На 510 млрд. евро възлиза за миналата година дефицитът на сектор "Държавно управление" на 28-те страни членки в ЕС. Той представлява 3.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) и бележи спад спрямо 2011 г. Това показват окончателните данни на Евростат*. 17 държави членки отчитат правителствен дефицит над 3% от БВП. Сумата е най-висока в Испания (-10.6%), Гърция (-9%), Ирландия (-8.2%), Португалия и Кипър (-6.4%). Същевременно най-нисък дефицит като процент от БВП е отчетен в Естония и Швеция (-0.2%). След тях следват Люксембург (-0.6%) и България (-0.8%). Германия пък регистрира излишък (+0.1%) за 2012 година, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). В нашата страна дефицитът на сектор "Държавно управление" през 2012 г. отчита спад на годишна база в номинално изражение - от 1 492 млн. лв. през 2011 г. на 592 млн. лв. през миналата година. От своя страна в края на 2012 г. дългът на ЕС възлиза на 11 031 610 млн. евро, или 85.1% от БВП. Държавата ни и тук отчита ниски стойности. Най-нисък дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (9.8%), България (18.5%), Люксембург (21.7%) и Румъния (37.9%). В България дългът на сектор "Държавно управление" се увеличава от 16,3% от БВП през 2011 г. на 18,5 на сто за миналата година. 14 държави членки отчитат ниво на държавен дълг по-високо от 60% от БВП за 2012 г., като най-високо то е в Гърция (156.9%), Италия (127.0%), Португалия (124.1%) и Ирландия (117.4%).
Източник: econ.bg (22.10.2013)
 
Бизнес доверието в България спада Спад на бизнес доверието в бързоразвиващите се икономики, като и България, отчита изследване на "Регус". В докладът се посочва, че през следващите 12 месеца българските фирми ще се фокусират върху задържане на персонала, с цел оптимизиране на бизнес процесите и извличане на максимална полза от наличните активи, без да се налага правене на компромиси с плановете за разширяване. Според изследването, проведено сред повече от 20 000 служители на висши ръководни позиции в 95 страни, ефективността се превръща в ключов фактор за запазване на конкурентоспособността, без компромиси по отношение на растежа. Изследването разкрива, че фирмите ще приоритизират в световен мащаб мерките за намаляване на разходите, от задържане на таланти до гъвкаво работно пространство, с цел извличане на максимална полза от съществуващите активи, както и бързо разширяване. Докато в развитите икономики нивата на доверие са се повишили с пет пункта до 109, в развиващите се страни е имало спад от девет пункта, като се е достигнало до 117. В България бизнес доверието през април 2013 г. е спаднало от 104 пункта до 100, което е доста под средните за света 113 пункта. Фирмите, които отчитат ръст в приходите в България, са намалели от 35% до 33%. Един от пет (22%) бизнеси планират редуциране на фиксираното офис пространство.
Източник: econ.bg (22.10.2013)
 
8% от българите не са потърсили работа, въпреки че са имали възможност Над 270 000 българи са имали нагласа и готовност да започнат работа през миналата година, но не са потърсили реализация на пазара на труда, сочат данни на националната статистика. Това е около 8 на сто от работната сила у нас, която по едни или други причини не е била активна в търсенето на работа. Приблизително около 145 000 са били мъжете и 125 000 - жените, които са били на разположение на пазара на труда у нас, но не са пожелали да работят. Висшистите, които са били с такива нагласи са били около 20 000, среднистите - около 130 000, а хората с основно или по-ниско образование - около 120 000. Най-голяма група от хора, които са имали готовност да започнат работа, но не са потърсили такава - е на възраст между 25-54 години – близо 175 000 души. По този показател България е на 26-то място в ЕС, сочат данни на Евростат за "меките" форми на безработица в Евросъюза. Зад нас са само хората в Хърватия и Италия – съответно 11,3 и 11,4 на сто от работещите там са имали готовност да се трудят, но не са потърсили работа. Най-нисък процент на „мързеливците” е отчетен в Чехия, Дания и Германия - под 2 на сто. Общо за ЕС е имало около 9 милиона души, които са били на разположение за работа, но не са пожелали да я получат.
Източник: Инвестор.БГ (22.10.2013)
 
270 хил. българи искали, но не почнали работа през 2012 Над 270 хиляди българи са имали нагласата и готовността да започнат работа през миналата година, но не са потърсили реализация на пазара на труда, сочат данни на националната статистика. Това е около 8 на сто от работната сила у нас, която по едни или други причини не е била активна в търсенето на работа. Приблизително около 145 хиляди са били мъжете и 125 хиляди - жените, които са били на разположение на пазара на труда у нас, но не са пожелали да работят. Висшистите, които са били с такива нагласи са били около 20 хиляди, среднистите - около 130 хиляди, а хората с основно или по-ниско образование - около 120 хиляди. Най-голямата група от хора, които са имали готовност да започнат работа, но не са потърсили такава - е на възраст между 25-54 години - близо175 хиляди души. По този показател България е на 26-то място в ЕС, сочат данни на Евростат за "меките" форми на безработица в Евросъюза. Зад нас са само хората в Хърватия и Италия – съответно 11,3 и 11,4 на сто от работещите там са имали готовност да се трудят, но не са потърсили работа.
Източник: Дума (22.10.2013)
 
Линията на бедност се покачва до 251 лева през 2014 г. На редовното си заседание днес правителството ще определи по-висок размер на линията на бедност през 2014 г. - 251 лева, съобщиха от правителствената пресслужба. През тази година тя беше 241 лева. За изчисляване на размера на линията на бедност ежегодно се използват данните от изследването на бюджетите на домакинствата в България, провеждано от Националния статистически институт (НСИ). Размерът е определен, за да се гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги, уточняват от правителствената пресслужба.
Източник: Дневник (23.10.2013)
 
Пазарните цени на жилищата са се увеличили Пазарните цени на жилищата са се понижили през третото тримесечие на година. спадът в сравнение с периода април-юни е 0.1 на сто, а в сравнение със същия период на миналата година цените са паднали с 1.8 процента. През периода юли-септември 2013 г. спрямо пролетта е регистрирано намаление на цените в 16 от областните градове и в област София, като по-значително е във Видин - с 3.8%, във Враца - с 3.7%, и в Добрич - с 2.9%. В останалите 11 областни градa е регистрирано увеличение на цените, като във всички областни центрове с по-високи цени през третото тримесечие увеличението е под едно на сто. Най-голям е ръстът е в Пловдив - 0.9 процента, следван от Кюстендил и Разград - 0.8 на сто, а в София е Шумен той е 0.7 процента. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2013 г. е 865.04 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София(столица) - 1444.83 лв./кв. м, следвана от Варна - 1381.33 лв./кв. м, и Бургас - 1113.33 лв./кв. метър. През първото тримесечие на година цените на жилищата паднаха с 0.9 процента спрямо края на миналата година и бяха с 1.9 процента под нивото от първите три месеца на 2012 година. През второто тримесечие спадът продължи, като на тримесечна база той беше 0.1 на сто, а на годишна основа 2.1 процента. Индексът на пазарните цени на жилищата на националната статистика оценява общото относително изменение на цените на съществуващи те жилища - апартаменти (изключват се новопостроени те апартаменти, къщи, луксозни жилища). Обект на статистическото изследване са цените на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове.
Източник: Дарик радио (23.10.2013)
 
Активността на пазара на земеделската земя расте през периода 2010 - 2012 г. Постоянно нарастваща активност на пазара на земеделската земя в България показва проведеното от НСИ статистическо изследване за пазара на земеделската земя в България през периода 2010 - 2012 г. В сравнение с 2010 г. броят на сделките със земеделска земя се увеличава през 2011 и 2012 г. съответно с 3,8 и 5,3%. Размерът на продадените площи през 2011 г. спрямо предходната година отбелязва спад със 7,4%, докато през 2012 г. е регистрирано увеличение с 23,2% спрямо 2010 г. През периода 2010 - 2012 г. средният размер земеделска земя за една сключена сделка е 9 дка. По начин на трайно използване на земеделската земя средният размер на една сделка е, както следва: ниви - 9 дка, постоянно затревени площи - 4 дка, овощни насаждения и лозя - по 3 декара. Цената на един декар земеделска земя в сравнение с 2010 г. се увеличава с 42,7% през 2011 г. и с 37,4% през 2012 г. спрямо 2011 година. Най-значително е нарастването на цената на овощните градини - със 17,4% през 2011 г. и с 45,1% през 2012 г. спрямо предходната година. През 2010 г. най-активен е пазарът на земеделска земя в Югоизточния район, в който са реализирани 29,4% от всички сделки и 26,7% от продадената земя. През 2011 и 2012 г. водеща роля има Северозападният район, където са сключени съответно 23,1 и 26,3% от сделките и е продадена 26,1 и 34,5% от земеделската земя Развитието на арендните отношения в селското стопанство през периода 2010 - 2012 г. е динамично. Спрямо предходната година сключените договори за аренда/наем на земеделска земя през 2011 г. са с 4,9% повече, а през 2012 г. - с 9,4%. По отношение на размера на арендуваната/наеманата земеделска земя данните от изследването показват известно намаление на площите през 2011 г. - с 3,1%, докато през 2012 г. е регистриран ръст от 23,4%. Средният размер на площта на един договор за аренда/наем на земеделска земя през наблюдавания период е между 16 и 18 дка. Средната стойност на рентното плащане на един декар арендувана/наета земеделска земя е 23 лв. през 2010 г., 30 лв. през 2011 г. и 34 лв. през 2012 година. Най-голям е броят на сключените договори за аренда през 2010 г. в Североизточния район – 27,3% от общия брой за страната, през 2011 г. - в Югоизточния район - с 27,5%, а през 2012 г. - в Северния централен - с 27,9%. Близо една трета от арендуваната земеделска земя в България е в Северния централен район - 30% от общата площ през 2010 г., 29% през 2011 г. и 27,8% през 2012 година. На регионално ниво през 2010 и 2012 г. най-голям е размерът на арендуваните площи в рамките на един договор в Северозападния район - 47 дка, а през 2011 г. - в Югозападния - 24 декара. И през трите години на периода най-висока е цената на един декар арендувана земя в Североизточния район - 40 лв. през 2010 г., 50 лв. през 2011 г. и 53 лв. през 2012 година.
Източник: Инвестор.БГ (23.10.2013)
 
Поевтиняването на жилищата продължава През третото тримесечие следните цени на жилищата в България са били с 0.1% по-ниски, отколкото през второто, съобщи Националният статистически институт. Сравнението спрямо същия период на 2012 г. сочи спад от 1.8 на сто. Тенденцията за намаление на цените се проследява в продължение на 20 тримесечия поред с еднократно прекъсване през второто тримесечие на 2012 г. Между юли и септември поевтиняват жилищата в 16 от областните градове - най-много във Видин - с 3.8%, във Враца - с 3.7%, и в Добрич - с 2.9%. В останалите 11 областни града цeните се вдигат. Средната пазарна цена на жилищата в страната е 865.04 лв./кв. м. Най-скъпи са апартаментите в София (столица) - 1 444.83 лв./кв. м, Варна - 1 381.33 лв./кв. м, и Бургас - 1 113.33 лв./кв. метър.
Източник: Дневник (23.10.2013)
 
Средната цена на жилищата в страната е 865 лв. за кв. метър Индексът на пазарните цени на жилищата за третото тримесечие на 2013 г. спрямо второто тримесечие на 2013 г. е 99.9%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 0.1%, показват данните на Националния статистически институт. Индексът на пазарните цени на жилищата за третото тримесечие на 2013 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година е 98.2%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 1.8%. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 16 от областните градове и в област София, като по-значително е във Видин - с 3.8%, във Враца - с 3.7%, и в Добрич - с 2.9%. В останалите 11 областни града е регистрирано увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2013 г. е 865.04 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София (столица) - 1 444.83 лв./кв. м, следвана от Варна - 1 381.33 лв./кв. м, и Бургас - 1 113.33 лв./кв. метър.
Източник: Money.bg (23.10.2013)
 
Продължава спадът в цените на жилищата Индексът на пазарните цени на жилищата за третото тримесечие на 2013 г. спрямо второто тримесечие на 2013 г. е 99.9%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 0.1%. Спрямо третото тримесечие на 2012 година пазарните цени на жилищата отбелязват намаление 1.8%, уточняват от Националния статистически институт. Обект на статистическото изследване на НСИ са цените на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 16 от областните градове и в област София, като по-значително е във Видин - с 3.8%, във Враца - с 3.7%, и в Добрич - с 2.9%. В останалите 11 областни града е регистрирано увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2013 г. е 865.04 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София - 1444.83 лв./кв. м, следвана от Варна - 1381.33 лв./кв. м, и Бургас - 1113.33 лв./кв. метър.
Източник: Строителство Градът (23.10.2013)
 
Взетите под аренда ниви с 23,4% повече Площите земеделска земя, взети под аренда или наети през миналата година, са били с 23,4 на сто повече от 2011 г. сочат данни на НСИ. Спрямо 2010 г. сключените договори през 2011 г. са повече с 4,9%, а през 2012 г. - с 9,4%. Средният размер на площта на един договор за аренда или наем на земеделска земя през периода е между 16 и 18 декара. Средната стойност на рентите на един декар арендувана или наета земеделска земя е 23 лв. през 2010 г., 30 лв. през 2011 г. и 34 лв. през 2012 г. През последните 3 години в периода между 2010 и 2012 г. броят на сделките със земеделска земя продължава да нараства. За миналата година спрямо 2011 г. те са с 5,8 на сто повече. В същото време обаче размерът на продадените площи през 2011 г. спрямо предходната година отбелязва спад със 7,4%. За 2012 г. е регистрирано увеличение с 23,2% спрямо 2010 г. През периода 2010 - 2012 г. средният размер земеделска земя за една сключена сделка е 9 декара. Според използването й за ниви средната площ на сделка за нивите е 9 дка, за постоянно затревените площи - 4 дка, за овощните насаждения и лозя – по 3 декара. Цената на декар земеделска земя в сравнение с 2010 г. се увеличава с 42,7% през 2011 г. и с 37,4% през 2012 г., спрямо 2011 г. най- значително е нарастването на цената на овощните градини – със 17,4% през 2011 г. и с 45,1% през 2012 г. спрямо предходната година. През 2010 г. най-активен е пазарът на земеделска земя в Югоизточния район, в който са реализирани 29,4% от всички сделки и 26,7% от продадената земя. През 2011 и 2012 г. водеща роля има Северозападният район, където са сключени съответно 23,1 и 26,3% от сделките и е продадена 26,1% и 34,5% от земеделската земя. И през трите години най-висока е цената на земеделската земя в Североизточния район - 365 лв. на декар през 2010 г., 555 лв. на декар през 2011 г. и 860 лв. на декар през 2012 г.
Източник: Монитор (24.10.2013)
 
Бюджет 2014: Растеж и заеми Икономически растеж и нов държавен дълг. Това са основните акценти в проектобюджета за 2014 г., публикуван вчера на сайта на Министерството на финансите. Икономически ръст от 1,8% догодина, предвиждат заложените цели. С емитирането на нов държавен дълг от 4,4 млрд. лева пък ще се погасяват стари заеми и ще се финансира бюджетният дефицит, който е заложен на 1,8% от БВП на страната, или 1,472 млрд. лева. Безработицата ще остане висока с нива от 12,6%, а средната годишна инфлация да достигне 1,8%, пише още в проекта. БВП трябва да нарасне до 81,582 млрд. лева. Приходите да се увеличат с 1,65%, или 501,2 млн. лева, до 30,886 млрд. лева. Ръстът при разходите е 1,18%, или 380,1 млн. лв., до общата сума от 32,358 млрд. лева. Икономиката ще се задвижи по нов механизъм. Става въпрос за Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", за която са заделени 500 млн. лева. За парите ще кандидатстват министерства и общини с проекти. Очаква се Министерски съвет да приеме конкретен механизъм как да бъдат отсявани те. "Искам да поканя при вземането на решенията за одобряването на проектите и председателя на Националното сдружение на общините", посочи вчера финансовият министър Петър Чобанов. Още 100 млн. лева са предвидени за проекти, свързани с подпомагане на образованието, 20 млн. лева са за иновации и още толкова за бойна подготовка, става ясно от проектозакона. Целият този ресурс в размер на 640 млн. лева е поставен в Резерва за непредвидени и неотложни разходи. Това означава, че последната дума за разпределението на средствата ще има Министерски съвет.
Източник: Стандарт (24.10.2013)
 
Пловдив първенец по ръст на имотите Пловдив е градът с най-голям ръст на цените на имотите през третата четвърт на годината, показват данните на националната статистика. Квадратният метър под тепетата е скочил с 0,9%, докато общо за страната се отбелязва спад с 0,1 на сто. На годишна база понижението общо за страната е с 1,8%, показват данните на НСИ. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 16 от областните градове и в област София, като по-значително е във Видин - с 3,8%, във Враца - с 3,7%, и в Добрич - с 2,9%. В останалите 11 областни града е регистрирано увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през третото тримесечие на 2013 г. е 865,04 лв. за кв. метър. Най-високи са средните цени в столицата - 1444,83 лв./кв. м, следвана от Варна - 1381,33 лв. за кв. м, и Бургас - 1113,33 лв./кв. метър.
Източник: Стандарт (24.10.2013)
 
Пазарът на земеделска земя се оживява, показва изследване на Националния статистически институт за 2010-2012. През миналата година най-скъпо се е продавала земята в Североизточна България - средно по 860 лв. на декар. Там е и най-високата годишна рента - 54лв. Най-ниски са цените на нивите в Югоизточната част на страната ни - 346 лв. В същото време сключените сделки в района са с около стотина лева над таза граница. Най-високи са цените на земите с трайни насъждения - овощни градини и лозя - средно 262 лв. на декар, а на ливадите са около 217 лв. на декар. Експертите изчисляват, че земеделската земя е поскъпнала с 42,7% през 2011 година, а през следващата с 37,4%.
Източник: БНТ (24.10.2013)
 
Цените на жилищата се стабилизираха През изминалото трето тримесечие продължава процесът по стабилизация на цените на жилищата. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), отчитащи средните пазарни цени на този вид недвижими имоти. От юли - септември цените на жилищата средно за страната са се понижили с 0,1% спрямо периода април – юни. На годишна база е отчетено поевтиняване от 1,8 на сто. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 16 от областните градове и в област София, като по-значително е във Видин - с 3,8%, във Враца - с 3,7%, и в Добрич - с 2,9%. В останалите 11 областни града е регистрирано минимално увеличение на цените, което е в рамките под един процент, отчитат от НСИ. За периода юли - септември най-голямо нарастване на цените на сключените сделки с жилища е отчетено в Кюстендил и Разград - по 0,8 на сто, както и в Шумен и София-град – по 0,7 процента. Средната пазарна цена на сключените сделки с жилища в страната през третото тримесечие на 2013 г. е 865,04 лв./кв. метър, сочат още данните. Най-високи остават средните цени в София-град - 1444,83 лв./кв. м, следвана от Варна - 1381,33 лв./кв. м, и Бургас - 1113,33 лв./кв. м. Най-ниски са цените в Кюстендил – 516,55 лв./кв. м, Враца – 531,5 лв./кв. м, и Габрово – 531,94 лв./кв. м. Пълен застой на цените е отчетен в Пазарджик и Ямбол.
Източник: Монитор (25.10.2013)
 
Голямото поскъпване на жилищата се отлага Цените на жилищата в страната около година още ще бъдат стабилни и няма да имат резки колебания и поскъпване. Това прогнозират повечето брокери от агенциите за недвижими имоти. Според Константин Пандов от ЕППИ в близките месеци конюнктурата на пазара на жилища ще остане стабилна. „Евентуално бързо поскъпване на жилищата може да се очаква при рязка промяна на политиката на банките например, които да започнат да отпускат по-лесно ипотеки”, смята той. По думите му разрешаването на покупката на земеделска земя от чужденци ще раздвижи и пазара жилища у нас „Външните инвеститори, решили да вложат пари в ниви, лесно биха си купили и жилище у нас, което ще доведе и до нарастване на търсенето им, а оттам и до повишаване на цените им”, предполага брокерът. „Евентуален повишен интерес на инвеститорите към България би повлияло положително и на развитието на жилищния пазар у нас”, казва Пандов. „Дъното на цените на жилищата бе достигнато още през миналата година и те се стабилизираха”, допълни той. „В последните месеци няколко апартамента, за чиято продажба посредничихме, бяха продадени на по-високи цени, отколкото еднотипни имоти преди година или две”, поясни брокерът. „Успокояването на цените на жилищата е добра новина за имотния пазар”, смята Полина Стойкова, оперативен директор на Bulgarian properties. Според нея това не е изненада, а процес, който протича от повече от година и макар много хора да бяха скептични, вече е неоспорим факт. „Поевтиняването в София на годишна база през третото тримесечие по данните на НСИ е 0,17%, което е много близо до 0”, добави тя. По думите й имаме и второ поредно тримесечие с реален тримесечен и годишен ръст на цените (след отчитане на инфлация). „Пазарът ни бавно, но сигурно излиза от кризата по подобие на много страни в Европа и света”, смята Стойкова. „Никой не може да каже дали жилищата най-после ще спрат да поевтиняват и причината се крие в икономическите и политическите проблеми на страната”, смята Страхил Иванов от „Явлена”. Според него въпреки всичко в момента пазарът е по-динамичен от миналата година. Броят на сделките се увеличава, нараства и интересът към него, особено в големите градове. Те бяха с най-голям спад по време на кризата, а сега се наблюдава активизиране на покупко-продажбите на имоти. Това се отнася особено за последните 6 месеца. „Не искам да говоря за цените, защото те са следствие на броя на сделките на пазара”, смята брокерът.
Източник: Монитор (28.10.2013)
 
Сделките се сключват средно за 738 евро/кв. м Цените на апартаментите в областните градове през изминалото трето тримесечие на годината (след отчитане на инфлацията) са регистрирали втори пореден реален тримесечен ръст, сочат изчисления на Bulgarian properties на база данните на НСИ. Същевременно цените на жилищата в София отбелязват първи реален годишен ръст от 0,5%, а в Пловдив реалното годишно нарастване е 0,24%. Реалното изменение на цените на апартаментите средно за страната е 0,34% спрямо предходното тримесечие и спад от 1,18% на годишна база. Номинално (без отчитане на инфлация) цените на жилищата са останали почти без изменение спрямо предходното тримесечие – регистрираният номинален спад е 0,15% средно за страната. На годишна база (спрямо третото тримесечие на 2012 г.) цените на апартаментите в страната са спаднали номинално с - 1,84%. Средната цена на апартамент в областните градове в България през изминалото тримесечие е 442,29 евро/кв.м. (при 442,94 евро/кв.м през второто тримесечие на годината). Натрупаният номинален спад на цените на апартаментите в областните градове за изминалите години от началото на кризата е 39,01%, като за София той е 41,5%. Реалното поевтиняване (след отчитане на инфлация) от началото на кризата е 44,5% средно за страната и 46,77% за София.
Източник: Монитор (28.10.2013)
 
В топ 10 сме в ЕС по дял обработваеми земи България попада сред първите 10 страни в ЕС с най-висок дял обработваеми земи, показва проучване на Евростат за пространствената рамка на ЕС-28 и различното използване на земята на територията на Евросъюза. Най-висок дял обработваеми земи е отчетен в Дания - близо половината от територията на страната. Следват - Унгария (47% от територията на страната), Румъния (36%), Чехия и Полша (по 34 на сто), Германия (33%), България и Италия (по 32%), Франция (31 на сто) и Словакия, Испания и Белгия (по 28 на сто). В България горите са около 43 на сто от територията на страната, пасищата - около 17 на сто, а застроените площи и други изкуствени райони обхващат около 2 на сто. Най-високи дялове на горите в ЕС са отчетени в Швеция (76 на сто от общата територия), Финландия (72%), Естония (61%), Словения (60%). Най-много земеделски и естествени пасища има в Ирландия (67 на сто от територията на страната), Великобритания (40 на сто), Холандия (38%), Люксембург (37 на сто) и Белгия (31%). Една трета от Малта е покрита със застроени площи и други изкуствени терени, в Белгия този дял е 13 на сто, Люксембург и Холандия по 12%. Около 5 на сто е делът на застроените сгради, пътища и други изкуствени райони като цяло на територията на ЕС. Горите обхващат около 40 на сто от територията на Евросъюза, обработваемите земи са около 25 на сто, а пасищата - около 20 на сто от територията на Евросъюза, сочат данните от проучването.
Източник: Монитор (28.10.2013)
 
Туристите от Русия и Германия най-активни по българските курорти Близки по обем са данните от миналата година за посещенията на руснаците и германците у нас – традиционно най-активни са били руснаците с близо 2.565 млн. реализирани нощувки, следвани от германците с около 2.52 млн. нощувки. Това показват данните на НСИ и Евростат за 2012 г. В топ 3 е и Румъния – гостите по курортите ни, идващи от северната ни съседка, са били близо 1.35 млн. души. Англичаните, поляците и украинците допълват следващите 3 места в класацията. Посещенията на чешки туристи през миналия туристически сезон са били далеч от първите позиции – 343 170 реализирани нощувки по българските хотели. Близо до този резултат е и този на потока от Израел. Последните две места в топ 10 са за гостите от Норвегия и Франция. През изминалия летен сезон най-активни по българските курорти са били румънците, сочат данните на Института за анализи и оценки в туризма. Приходите от техните ваканции годишно възлизат на около 210 млн. евро. Румънците са най-активни в летните си посещения у нас предимно по Южното Черноморие, но вече се насочват и към СПА дестинациите по планинските ни курорти. Освен за лятната си ваканция част северните ни съседи посрещат у нас и някои от официалните празници през годината - Великден, Гергьовден, 24 май и Нова година. У нас са нощували 3.5 млн. туристи през лятото, като годишният ръст спрямо предходните летни месеци е от 5.4%. Най-голям е бил ръстът на руските туристи – над 12%, следвани от украинските туристи – 13.5% на сто. Данните за изминалата 2012 г. поставят страната ни на четвърто място по ръст на зимния туризъм. Той е бил около 4.7 на сто, а нощувките през изминалия зимен сезон са били над 3.3 млн. След нас са класирани държави като Латвия, Норвегия, Дания, Чехия и Полша. Пред нас по ръст спрямо предходната година са Малта, Унгария и Словакия. Първите две места по заетост на хотелите в зимната класация са били за Италия и Испания, като заедно с Австрия те формират повече от половината от всички нощувки на чуждестранни лица в ЕС 28. В Испания са отчетени близо 90 000 нощувки, което е с 4.5 на сто по-малко в сравнение с показателите от зима 2011. В Италия спадът е с 5 на сто, но въпреки това обемът на нощувките я поставя на второ място - 75 000. Най-значителен ръст на зимния туризъм в сравнение с предходния период е отчетен в Словакия - 9.6%, Малта – 9%, и Унгария - ръст от 5%. Най-висок ръст на чуждестранни туристи за този период е регистриран в Малта - 93.8 на сто, и Кипър - 90 на сто, а най-слабо увеличение на туристическия поток е регистриран в Швеция - 19 на сто, Румъния - 23 на сто, и Германия - 22.8 на сто. Хотелите в Хърватия са били най-малко заети през изминалата зима и 85 на сто са останали празни. Общият резултат за страните от ЕС по брой на нощувките от чуждестранни лица в хотели и подобни места за настаняване е нараснал с близо 2 на сто. За целия минал зимен сезон са отчетени около 600 млн. нощувки. Очакванията за предстоящата зима са за силен туристически сезон, като се очаква силна активност от страна на Русия и Украйна, както и от традиционно активните у нас пазари - Великобритания и балканските страни.
Източник: Строителство Градът (28.10.2013)
 
Луксозните хотели у нас дават близо 60% от общите приходи Близо 60 на сто от общите приходи от нощувки у нас идват от 4- и 5-звездните хотели, сочат статистиките на НСИ. През изминалата година те са били 495 млн. лв., а общите приходи от нощувки са възлизали на 836 млн. лв. Около 50 млн. лв. са дошли от българските туристи в луксозните хотели, а останалите 395 млн. лв. - от чуждестранните. Данните за тази година показват, че през лятото съотношението между българските и чуждите туристи в хотелите с 4 и 5 звезди се запазва - чужденците са около 70 на сто от общия брой посетители. През юни е отчетен ръст на нощувките както в хотелите с по-ниска категория, така и в луксозния сегмент – съответно с 11.4% и 10.6%. Данните за юни показват, че в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 55.9 на сто от общия брой нощувки на чужденци и 27 на сто от българите. В средства за подслон и места за настаняване с 3 звезди са реализирани около 30.7 на сто от нощувките на българи и 33.9 на сто от тези на чужденците. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през юни е 46.9 на сто, като тя е най-висока в хотелите с 4 и 5 звезди – близо 60%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата нараства с 0.8 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон с 1 и 2 звезди – с 1.4 процентни пункта.
Източник: Строителство Градът (28.10.2013)
 
Зимните ни курорти очакват 1,7 млн. туристи през идния сезон Циганското лято продължава, но в туристическия бранш вече обръщат поглед към предстоящия зимен сезон. Тази година снежните ни курорти очакват наплив от туристи. Смята се, че ще ни посетят 1 750 000 чужди гости, което ще е с над 2% от миналата година. От няколко седмици в Банско кипи усилена подготовка. „Чистим града от листа, от шума, от клони, дърветата са оформени, така че да има и някакъв вид и през зимата”, обясни кметът Георги Икономов. Хотелиерите са в трескаво очакване на снега и гостите, които той ще доведе. Хотелите, хижите и къщите за гости могат да приютят около 30 000 туристи. „Тази година очакванията ни са отново много положителни. Още по-голям ръст, най-малко с 10%. По отношение на резервациите, те започнаха изключително интензивно още от сега”, обясни Диана Мазарева, която е управител на хотел. Около Коледа и Нова година предстоят и два дълги уикенда от по пет дни, а очакванията на бранша са тогава 480 000 българи да почиват у нас, а 160 000 сънародници да отидат на почивка в чужбина. Готовата магистрала „Тракия” пък е увеличила с 50% българите, които почиват през уикенда. „Зимните туристи пък обичат повече уюта, а не туровете по барове. Те са и по платежоспособни”, обясни Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. Според Калин Драганов от Асоциация на турооператорите през зимата почива средна класа – туристи, които разполагат със средства. Тази година в България се очаква поне 50% увеличение на туристите от Турция, а заради кризата - и много италианци по ски курортите.
Източник: expert.bg (28.10.2013)
 
Пътуванията на българи в чужбина нарастват с 11% през септември Пътуванията на българи в чужбина през септември са 370.9 хил., или с 11% над регистрираните през септември 2012 година, сочат данните на НСИ. Най-осезаемо нарастване на пътуванията в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Обединеното кралство - с 66,1% и Турция - с 41,3%. Същевременно намаляват пътуванията към Испания - с 33,2%, Чешката република - с 32,9%, Италия - с 22,5%, Австрия - с 13,7%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) — 52,4%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия — 28,4%, и със служебна цел — 19,2%. В сравнение със септември 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели и при тези с цел почивка и екскурзия - съответно с 19,6 и 7,9%, докато при служебните пътувания е регистрирано намаление с 3,7%. През септември пътуванията с цел почивка или екскурзия към Гърция са 49,3%, а към Испания - 46,7% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз — 65,3% , като в сравнение със същия месец на предходната година намаляват с 0,3%. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Нидерландия - с 8,7%, Франция - със 7,2%, Унгария - с 4,5%, Обединеното кралство - с 4,3%, Чешката република - с 3,6%, и други. Същевременно е отчетен ръст при посещенията на граждани от Австрия - с 4,2%, Гърция - с 2,8%, Румъния - с 1,6%, Германия - с 1,1%, и други. Нарастват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9,6%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Русия и Украйна - съответно с 26,8 и 21%. През септември 2013 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия — 50,9%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 36,7%, и със служебна цел - 12,4%.
Източник: Инвестор.БГ (28.10.2013)
 
НСИ: Бизнес климатът се влошава през октомври Общият показател на бизнес климата се понижава през октомври с 2.1 пункта спрямо септември, поради по-неблагоприятния бизнес климат в промишлеността и в сектора на услугите. Това показват резултатите от редовната месечна анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена през октомври сред ръководителите на предприятия в основните стопански сфери. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 4.6 пункта в сравнение със септември. Това се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно производствената активност в момента се оценява като леко подобрена, но очакванията за дейността през следващите три месеца са по-неблагоприятни. Средното натоварване на мощностите през октомври достига 69.8 на сто, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната остават факторите, затрудняващи в най-голяма степен дейността на предприятията в отрасъла. Очакванията на промишлените предприемачи по отношение на продажните цени са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в строителството" остава приблизително на нивото си от септември. Според мениджърите сегашната строителна активност е намалена в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца са по-неблагоприятни и се отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Осигуреността на производството с поръчки през октомври се запазва и се оценява на 4.8 месеца. Очакванията на строителните предприемачи по отношение на новите поръчки през следващите шест месеца обаче са по-песимистични. Основната пречка пред развитието на строителството остава несигурната икономическа среда, следвана от финансовите проблеми, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в бранша по-голяма част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се повишава с 1.6 пункта в сравнение със септември поради подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче са по-резервирани. Несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша остават основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла, като последната анкета отчита засилване на негативното им въздействие. Преобладаващите очаквания на търговците са за запазване на продажните цени през следващите три месеца. През октомври съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" намалява с 3.3 пункта, което се дължи на изместване на оценките на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията от подобряване към запазване на "същото". По отношение на търсенето на услуги тенденцията се оценява като подобрена, но очакванията за следващите три месеца са по-неблагоприятни.
Източник: Медия Пул (29.10.2013)
 
С бюджет 2014 г. вдигат заплатите с 5,5% Заплатите през 2014 г. ще бъдат повишени с около 5,5%. За настоящата година очакванията са заплатите да се вдигнат с около 7%. Това е записано в прогнозите на Министерството на финансите, които съпътстват подготвения проект на бюджет за 2014 г. Повишаването на доходите и намаляването на безработицата ще бъдат сред основните двигатели на икономиката на страната. В резултат на подобряването на икономическата среда вътрешното търсене през 2014 г. ще започне да се възстановява и се очаква да нарасне с 1,9%, гласят мотивите към бюджета. Подобряването на перспективите пред икономиката на Европа ще доведе до ускоряване на ръста на износа до 7,2%. Повишеното потребление и инвестициите в страната пък ще доведат до ръст на вноса от 7,1%. В резултат ръстът на БВП за 2014 г. се очаква да бъде 1,8%. В периода 2015-2016 г. се очаква ускоряване на икономическия растеж до 2,9% и 3,4%, като основен принос за това ще има вътрешното търсене, прогнозират от Министерството на финансите.
Източник: Стандарт (29.10.2013)
 
Пътуванията на българи в чужбина са нараснали с 11% през септември спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. През миналия месец българите са реализирали 370,9 хил. пътувания. Най-осезаемо нарастване на пътуванията е отчетено към Великобритания - с 66,1%, и Турция - с 41,3%. Същевременно намаляват пътуванията към Испания - с 33,2%, Чехия - с 32,9%, Италия - с 22,5%, и Австрия - с 13,7%. Само 28,4% от пътуванията в чужбина са с цел екскурзия или почивка, а 19,2% са командировки. Над половината от всички пътувания (52,4%) са с друга цел - търсене на работа в чужбина, гостуване при роднини или посещение на музикални и спортни мероприятия.
Източник: Стандарт (29.10.2013)
 
Близо 168 млрд. лева си дължат една на друга фирмите у нас. Това съобщиха вчера от Института за икономически изследвания на БАН, позовавайки се на данните на НСИ за миналата година. За една година междуфирмената задлъжнялост е скочила с 4,58 млрд. лв. в сравнение с 5,23 млрд. лв. нарастване, отчетено през 2011 г. Задълженията към нефинансови предприятия достигат 71,181 млрд. лв., като за първи път темповете на нарастване на вземанията са по-високи (5,229 млрд.лв.) от тези на темповете на нарастване на задълженията (4,580 млрд.лв.), подчертаха експертите от БАН. Общият обем на задълженията към доставчиците се увеличава с 2 млрд.лв. През 2012 г. те достигат 52,186 млрд. лв. при 50,170 млрд. лв. за 2011 г. Минимален ръст от 285 млн. лв. се отчита и при задълженията по търговските заеми. Може да се твърди, че това увеличение е в резултат на увеличаването на БВП. Данъчните задължения към държавата нарастват с нови 280 млн.лв. и достигат 3,628 млрд. лв. Задълженията към персонала нарастват с незначителни темпове от 43 млн.лв. и достигат 1,981 млрд.лв. за 2012 г. Намаление с 1,1 млрд. лв. се отчита само на задълженията към финансовите предприятия. Резултатите от проведено социологическо изследване на Института за икономически изследвания при БАН показват, че свиващите се пазари са основен проблем за предприятията и причина за задлъжняването им. Такова мнение са споделили 71,1% от интервюираните. Това превръща продажбите с разсрочие в обичайна практика за 74,1% от фирмите. Над 37% от компаниите у нас се оплакват от трудности при закупуването на материали за дейността, а за близо 30% е проблем заплащането на външни услуги. Всяка пета фирма се затруднява да плаща на персонала си и да си обслужва заемите. Отлагане на плащанията към доставчиците (24,6%) и привличането на допълнителни финансови средства в предприятия (21,3%) са най-често предприеманите мерки за справяне с проблемите. Интересно е мнението, което са дали предприемачите на въпроса на какво се дължи междуфирмената задлъжнялост. 34,8% от анкетираните са напълно съгласни, а 22,9% са донякъде съгласни, че тя е резултат от спекулативни действия от страна на фирмите, като кражби на ДДС и фиктивната задлъжнялост. 42,3% от респондентите посочват забавените плащания от страна на държавата и общините като основен генератор на междуфирмена задлъжнялост. От БАН препоръчват за решаване на проблема с голямата междуфиремена задлъжнялост НАП да изгради система за проследяване на рисковите доставки чрез регистър за стоковите наличности в предприятията. Както и да се направят законови промени за ускоряване на обявяването на фирмите в несъстоятелност. Ускореното разплащане на държавата и общините също е една от препоръките.
Източник: Монитор (29.10.2013)
 
Бизнес климатът се влошава Бизнес климатът през октомври се влошава поради по-неблагоприятните оценки на мениджърите в промишлеността и в услугите, сочи анкетата на НСИ. В промишлеността настоящата производствена активност леко е подобрена, но очакванията за следващите три месеца са по-неблагоприятни. В услугите също се очаква влошаване на ситуацията през следващите три месеца. В строителството бизнес климатът е без промяна, но в търговията на дребно оценките на мениджърите се подобряват.
Източник: Стандарт (29.10.2013)
 
До края на 2014 г. се очаква да се положи рамката на системата за „единната точка”. Така ще се даде възможност на фирмите да подават годишните си отчети в различни офиси на държавните служби или по интернет чрез сървъра само на една институция. Предвижда се и повече държавни служби да обединят регистрите, което ще облекчи администрацията при обработка на документите. Това обяви вчера вицепремиерът Даниела Бобева след редовното заседание на правителството. „Решението ни ще зависи и от цената на системата”, поясни тя. „Сега в нея са свързани Националната агенция по приходите (НАП) и Националният статистически институт (НСИ)”, припомни тя и добави, че се надява от по-следващата година отчетите на фирмите за 2014 г. да могат да се подават в повече служби. Според нея до края на тази година ще трябва да се започне работа по информационното осигуряване на работата по системата, като разработката й не предвижда бизнесът да бъде задължаван да подава друга информация освен досега исканата. Бобева добави, че ще се запази и възможността да се подават годишните отчети на хартия, каквото е предпочитанието на немалко от малките и средните фирми. По думите на вицепремиера не са много страните в ЕС, имащи системата „единна точка”, като най-напред в това отношение е Естония. Гражданите на балтийската държава имат в личните си карти вграден чип, в който се съдържа огромен обем информация и им дава възможност дори да плащат с нея определени услуги. На вчерашното си заседание кабинетът прие и стратегия за развитие на статистиката. Тя е изготвена преди повече от година от екипа на НСИ. „Стратегията не е била одобрена от двете предходни правителства, заради липса на отпуснати пари”, каза още Бобева. „Ние осигурихме необходимите средства за реализирането й. Чрез тази стратегия ще изпълним ангажиментите си на страна член на ЕС в областта на статистиката. Стратегията не предвижда увеличаване на документацията за бизнеса и изцяло следва философията на европейските ни ангажименти допълни Бобева. „Неприемането на стратегията преди време ме поставяше в деликатна ситуация пред Евростат и други международни институции”, каза председателят на НСИ Ренета Инджова. „Предварителните разчети за изпълнението на заложеното в стратегията показват, че са били необходими 12 млн. лв за периода 2013-2017 г. По-късно обаче сумата е намалена с 20%, съобщи поясни тя и уточни, че НСИ ще има нови приоритети като правосъдие, съдебна система и здравеопазване.
Източник: Монитор (31.10.2013)
 
Производители свалят цените на едро Производители свалят цените на едро, сочат данните на НСИ. През септември цените на производителите са паднали с 4,2% спрямо същия месец на миналата година. Интересен е фактът, че ако се вземат предвид само цените на производителите за вътрешния пазар, намалението е по-малко - само с 3,5%. Явно конкуренцията и натискът на международните пазари за сваляне на цените са по-силни отколкото същите тенденции, които действат в България. В преработващата промишленост годишното намаление на цените на производител е с 3,5%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на метали - с 10,3%, на автомобили и ремаркета - с 3,7%, и на храни - с 2,4%. Вдигане на цените е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 5,6%, при производството на метални изделия - с 5,2%, и на напитки - с 3,4%. Основната причина за свалянето на цените е слабото търсене, а резултатът от това е сериозен натиск върху приходите на компаниите.
Източник: Стандарт (31.10.2013)
 
Два хотела в провинцията с цена над 35 млн. евро 2 757 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла са работили у нас през най-активния туристически сезон – месец август. Данните на НСИ сочат още, че на годишна база броят на нощувките в българските хотели през август се е увеличил с 3.4%. Въпреки ръста обаче, в имотните сайтове се появяват все повече обяви за хотели в продажба. Втората най-висока сграда в София – хотел Родина, например, вече се предлага от частен съдия изпълнител с намалена цена от 35 млн. лв., след като предишният опит за продажбата й беше неуспешен. Традиционно в курортите по Черноморието е най-голям броят на хотелите в продажба, следвани от зимните ни курорти. Първенството по цена в провинцията обаче води хотелски комплекс в Кюстендил, за чията продажба се търсят 50 млн. евро. Става въпрос за емблематичния за града Велбъжд, който се намира близо до гарата, по-малкия Пауталия в центъра на града, кино Владимир Заимов и историческата Гогова къща. Велбъжд е построен през 1982 г. и е с РЗП 9543 кв. м. Хотелът е на 13 етажа и сутерен, разполага със 112 стаи и 8 апартамента, ресторант-панорама , основен ресторант, банкетна зала, лоби-бар, нощен бар и магазин за сувенири, фоайе с рецепция. Хотел Пауталия разполага с РЗП от 7500 кв. м. и е подготвен за основна реконструкция. Киното, което граничи с него, е с РЗП от 2734 кв. м., а Гоговата къща с РЗП 1000кв. м. За също не толкова скромната сума от 35 млн. евро се продава хотелски комплекс в центъра на Кърджали. Става въпрос за Апрезос, който разполага с 10000 кв. м. Сградата е тухлена и за един квадратен метър от нея се търсят 350 евро.
Източник: profit.bg (31.10.2013)
 
Ръст в строителния сектор Издадените през третото тримесечие разрешителни за строеж на жилищни сгради от местните администрации нарастват с 1.9%, жилищата в тях - с 26.0%, а застроената им площ - с 23.8%. Увеличават се и разрешителните за строеж на административните сгради със 75.0%, както и тяхната РЗП - със 133.9%. Същевременно броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи намаление от 8.8%, а разгънатата им застроена площ е по-малко със 7.8%. През третото тримесечие на 2013 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 173 жилищни сгради с 3 760 жилища в тях и с 489 204 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 56 административни сгради/офиси с 55 508 кв. м РЗП и на 1 267 други сгради с 555 121 кв. м РЗП, съобщава НСИ. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 1.2%, жилищата в тях - с 38.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 37.0%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, са повече с 21.7%, а на другите сгради - с 0.8%. Разгънатата застроена площ на административните сгради нараства със 105.5%, докато РЗП на другите сгради намалява с 6.8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Пловдив - 169, София (столица) - 123, Бургас - 118, Варна - 94, и София - 83. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: София (столица) - 712, Пловдив - 651, Бургас - 635, Варна - 373, и Благоевград – 224. През третото тримесечие на 2013 г. е започнал строежът на 687 жилищни сгради с 1 896 жилища в тях и с 294 160 кв. м обща застроена площ, на 42 административни сгради/офиси с 16 493 кв. м РЗП и на 531 други сгради с 306 624 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече с 3.3%, жилищата в тях - с 9.7%, а общата им застроена площ - с 27.0%. Увеличение бележат и започнатите административни сгради със 75.0%, но общата им застроена площ намалява с 33.2%. Броят на започнатите други сгради нараства с 2.7%, както и тяхната РЗП - с 12.1%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 4.1%, жилищата в тях - с 37.6%, а разгънатата им застроена площ - с 47.0%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 61.5%, но тяхната РЗП е по-малко с 4.8%. Същевременно започнатите други видове сгради намаляват с 9.7%, докато общата им застроена площ се увеличава със 17.4%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 84 жилищни, 3 административни и 38 други сгради; Варна - 85 жилищни и 30 други сгради; Бургас - 59 жилищни и 36 други сгради; София - 58 жилищни и 18 други сгради; София - 49 жилищни и 12 други сгради.
Източник: Дарик радио (01.11.2013)
 
Пловдив, Варна и Бургас са с най-много ново строителство Столицата София е изместена от Пловдив, Варна и Бургас по започнато ново строителство на сгради през третото тримесечие, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В столицата е започнало строителството на 49 жилищни сгради и 12 постройки с друго (неадминистративно) предназначение. В Пловдив са започнати 84 жилищни, 3 административни и 38 други сгради, във Варна - 85 жилищни и 30 други сгради, Бургас - 59 жилищни и 36 други сгради. В разгара на лятото НСИ отчита увеличение на новото строителство и на издадените разрешителни за строеж както спрямо второто тримесечие, така и спрямо същия период на миналата година. През третото тримесечие на 2013 г. е започнало строителството на 687 жилищни сгради с 1 896 жилища в тях и с 294 160 кв. м обща застроена площ, на 42 административни сгради/офиси с 16 493 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 531 други сгради с 306 624 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече с 3.3%, жилищата в тях - с 9.7%, а общата им застроена площ - с 27.0%. Увеличение бележат и започнатите административни сгради със 75.0%, но общата им застроена площ намалява с 33.2%. Броят на започнатите други сгради нараства с 2.7%, както и тяхната РЗП - с 12.1%. Спрямо юли - септември 2012 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 4.1%, жилищата в тях - с 37.6%, а разгънатата им застроена площ - с 47.0%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 61.5%, но тяхната РЗП е по-малко с 4.8%. Същевременно започнатите други видове сгради намаляват с 9.7%, докато общата им застроена площ се увеличава със 17.4%. През третото тримесечие са издадени разрешителни за строеж на 1 173 жилищни сгради с 3 760 жилища в тях и с 489 204 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 56 административни сгради/офиси с 55 508 кв. м РЗП и на 1 267 други сгради с 555 121 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за жилищни сгради нарастват с 1.9%, жилищата в тях - с 26.0%, а застроената им площ - с 23.8%. Увеличават се и разрешителните за строеж на административните сгради със 75.0%, както и тяхната РЗП - със 133.9%. Същевременно броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи намаление от 8.8%, а разгънатата им застроена площ е по-малко със 7.8%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 1.2%, жилищата в тях - с 38.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 37.0%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, са повече с 21.7%, а на другите сгради - с 0.8% (фиг. 1). Разгънатата застроена площ на административните сгради нараства със 105.5%, докато РЗП на другите сгради намалява с 6.8% (фиг. 2). Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Пловдив - 169, София (столица) - 123, Бургас - 118, Варна - 94, и София - 83. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: София (столица) - 712, Пловдив - 651, Бургас - 635, Варна - 373, и Благоевград - 224 (табл. 1 от приложението).
Източник: Дневник (01.11.2013)
 
Пловдив се очертава като региона с най-активно строителство Пловдивска област се очертава като региона с най-активно строителство през третото тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В областта е започнало строителството на най-много нови сгради – 84 жилищни, 3 административни и 38 други сгради. Областта е и първа по издадени разрешителни за строеж на нови жилищни сгради – 169 за периода юли-септември. Област Варна е на второ място по брой започнати нови сгради - 85 жилищни и 30 други сгради, следвана от Бургас - 59 жилищни и 36 други сгради, София област - 58 жилищни и 18 други сгради, и София град - 49 жилищни и 12 други сгради. По брой издадени разрешителни за строеж на второ място е София град със 123, следвана от Бургас - 118, Варна - 94, и София област - 83. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в София град - 712, Пловдив - 651, Бургас - 635, Варна - 373, и Благоевград – 224. Ще се строят повече и по-просторни жилища През третото тримесечие на 2013 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 173 жилищни сгради с 3 760 жилища в тях и с 489 204 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 1,9%, жилищата в тях - с 26%, а застроената им площ - с 23,8%, сочат данните на НСИ. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 1,2%, жилищата в тях - с 38,5%, както и разгънатата им застроена площ - с 37%. През третото тримесечие също така е започнал строежът на 687 жилищни сгради с 1 896 жилища в тях и с 294 160 кв. м обща застроена площ. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече с 3,3%, жилищата в тях - с 9,7%, а общата им застроена площ - с 27%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 4.1%, жилищата в тях - с 37.6%, а разгънатата им застроена площ - с 47%. Строителство на административни и други сгради В периода юли-септември са издадени разрешителни за строеж на 56 административни сгради/офиси с 55 508 кв. м РЗП и на 1 267 други сгради с 555 121 кв. м РЗП. Спрямо редходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на административните сгради се увеличава със 75%, както и тяхната РЗП - със 133,9%. Същевременно броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи намаление от 8,8%, а разгънатата им застроена площ е по-малко със 7,8%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 21,7%, а на другите сгради - с 0,8%. Разгънатата застроена площ на административните сгради нараства със 105,5%, докато РЗП на другите сгради намалява с 6,8% През третото тримесечие е започнал строежът на 42 административни сгради/офиси с 16 493 кв. м РЗП и на 531 други сгради с 306 624 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите административни сгради бележат ръст от 75%, но общата им застроена площ намалява с 33,2%. Броят на започнатите други сгради нараства с 2,7%, както и тяхната РЗП - с 12.1%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. Броят на започнатите административни сгради нараства с 61.5%, но тяхната РЗП е по-малко с 4,8%. Същевременно започнатите други видове сгради намаляват с 9,7%, докато общата им застроена площ се увеличава със 17,4%.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2013)
 
През октомври Индексът на тържищните цени (ИТЦ) остава стабилен и в края на месеца стига до 1,3487 пункта и е под стойностите от същия месец на миналата година. Понижението на индекса на годишна база е 5,5 на сто, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През октомври слънчогледовото олио е поевтиняло с 3,6 на сто до 2,11 лева за литър. Яйцата поскъпват с една стотинка до 0,19 лева за брой. Цените на млечните произведения се задържат около нивата от септември, само кравето масло поскъпва с около 3%. Колбасите поскъпват с 5%. Цените на захарта и ориза са със спад около 2 на сто, а на брашното е без промяна. Спрямо октомври миналата година цените на едро на млечните произведения са по-високи, като най-голям ръст на годишна база има при кравето сирене (13%), а кашкавалът и маслото са поскъпнали с около 5-7 на сто. Цените на месото и месните произведения се задържат около нивата от преди една година. Значителен ръст спрямо октомври миналата година е регистриран при цената на зрелия фасул, който се продава по 4,11 лева за килограм, с 35 на сто повече от преди година. Цените на основните хранителни стоки (захар, брашно, олио, яйца и ориз) бележат спад на годишна база, като поевтиняването на яйцата и олиото спрямо същия месец на миналата година е 20-26 на сто. Цените на едро на захарта и брашното са с около 10 на сто по-ниски, а при ориза се наблюдава ценови спад на годишна база с 4 на сто. През октомври спрямо септември се наблюдава ръст на цените на оранжерийните домати с 24,6 на сто, на оранжерийните краставици - 6 на сто, а на чушките - около 30 на сто. Цените на останалите зеленчуци падат в рамките на от 2 до 4%. На годишна база оранжерийните краставици са поскъпнали с 47,2 на сто. По-високи са цените на зелените и червените чушки и морковите. Въпреки поевтиняването на картофите през последните 2-3 месеца, тяхната цена на годишна база остава по-висока с около 18 на сто. На годишна база се отчита поевтиняване на зелето с 19 на сто и на гроздето със 17,6 на сто. Цените на оранжерийните домати и ябълките се движат около нивата от същия месец на предходната година.
Източник: Дума (04.11.2013)
 
Цените на едро на храните с 5.5% по-ниски отпреди година През октомври 2013 г. Индексът на тържищните цени /ИТ/ остава стабилен в края на месеца стига до 1,3487 пункта. Понижението на индекса на годишна база е 5.5 на сто, отчита Държавната комисия п стоковите борси и тържищата. През миналия месец се запазва тенденцията, наблюдавана през последните два месеца, на спад на цената на слънчогледовото олио, като само през октомври то поевтинява с 3,6 на сто до 2,11 лева за литър. През миналия месец яйцата поскъпват с една стотинка до 0,19 лева за брой. Цените на млечните произведения се задържат около нивата от септември, само кравето масло поскъпва с около 3 процента. Цените на свинското и пилешкото месо са с незначителна промяна на месечна база в диапазона един - два процента, а колбасите поскъпват с 5 процента. През месеца продължава поскъпването на фасула, а цените на захарта и ориза са с лек спад в рамките на 2 на сто. Средномесечната цена на брашното е без промяна спрямо предходния месец. Спрямо същия месец на миналата година цените на едро на млечните произведения са по-високи. Най-голям ръст на годишна база има при кравето сирене (13 процента), а поскъпването на кашкавала и маслото е с около 5 - 7 на сто. Цените на месото и месните произведения през октомври тази година се задържат около нивата от преди една година. Значителен ръст спрямо октомври миналата година е регистриран при цената на зрелия фасул, който се продава по 4,11 лева за килограм, с 35 на сто повече от преди година. Цените на основните хранителни стоки (захар, брашно, олио, яйца и ориз) бележат спад на годишна база, като поевтиняването на яйцата и олиото спрямо същия месец на миналата година е 20-26 на сто. Цените на едро на захарта и брашното са с около 10 на сто по-ниски, а при ориза се наблюдава ценови спад на годишна база с 4 на сто. През октомври, спрямо септември, се наблюдава ръст на цените на оранжерийните домати и краставици и на зелените и червените чушки. Поскъпването на оранжерийните домати на месечна база е 24.6 на сто, на оранжерийните краставици - 6 на сто, а на чушките около 30 на сто. Цените на останалите зеленчуци падат на месечна база в рамките на от 2 до 4 процента. Цената на ябълките е по-ниска спрямо предходния месец с 4.7 на сто, а цената на гроздето се доближава до стойностите от септември. През октомври 2013 г. се наблюдава поскъпване на годишна база на оранжерийните краставици с 47,2 на сто. По-високи цени през тази есен се наблюдават при зелените и червените чушки и морковите. Въпреки поевтиняването на картофите през последните 2-3 месеца, тяхната цена на годишна база остава по-висока с около 18 на сто, посочват от ДКСБТ. На годишна база се отчита поевтиняване на зелето с 19 на сто и на гроздето със 17.6 на сто. Цените на оранжерийните домати и ябълките се движат около нивата от същия месец на предходната година.
Източник: Дарик радио (04.11.2013)
 
Издръжката на живот на четиричленно домакинство е 2 248 лв. към септември Издръжката на живот на лице от четиричленно домакинство към края на месец септември достигна сумата от 562,19 лв., или общо 2 248 лв. месечно са необходими на домакинство за храна, сметки, дрехи и други от първа необходимост. Това показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за третото тримесечие на 2013 г., които бяха представени днес. За сравнение издръжката на живот на човек от четиричленно домакинство за предходното тримесечие беше малко по-висока - 563,63 лв. Според анализа на института границата на бедност е 212, 22 лева, което показва намаление спрямо предходното тримесечие с 0,8% и 0,6% на годишна база. През анализирания период поскъпват главно стоки и услуги, които не са характерни за потребителския модел на бедните домакинства, например зеленчуци и плодове извън сезона, акцизни стоки, заведения за обществено хранене, луксозно потребление. "Като обобщение може да се каже, че животът е страната леко е поевтинял, но пък не се наблюдава ръст в потреблението", уточни Виолета Иванова от Института към КНСБ. Според Иванова реално състоянието на домакинствата не се е променило, защото въпреки намаляването на издръжката и увеличаването на разполагаемия доход, то не е довело до по-голямо потребление. Тези данни се подкрепят от това, че през септември се отчете дефлация на годишна база за първи път от 1990 г. Насам. "Това е изключително тревожно явление, което води след себе си рецесия", заяви от своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров. Под линията на бедност остават около 23,5% от домакинствата в страната, с общ доход на лице до 212 лв. В сравнение с предходното тримесечие броят на лицата под прага на бедност нараства с нови около 80 хил. Души и вече са 1 млн. 695 хил. Същевременно домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лева) са около 17,7%, което представлява около 1,2 млн. граждани на България. Най-масово българинът разполага с до 310 лв. на член от домакинство – в тази група попадат 3,2 млн. души, показват данните представени от КСНБ. Запазва се тенденцията намалението на броя на наетите лица да е в обратна връзка с ръста на работната заплата. Това най-силно е изразено в областите: производство на превозни средства, без автомобили: наетите намаляват с 14,3%. Средната работна заплата в сектора отчита увеличение с 2,8%. Строителство на сгради-спад на наетите с 6,3% за същия период, а средната работна заплата бележи увеличение с 9%. Производство на облекло - спад на наетите с 6,3%, а ръст на средната заплата със 7,8%.
Източник: Инвестор.БГ (04.11.2013)
 
Около 66 хиляди са безработните под 25 години Процентът на младежката безработица за възрастовата група до 25 г. у нас през 2012 г. е бил 28,1 на сто, а през второто тримесечие на 2013 г. е стигнал 28,7 на сто при средни показатели за Евросъюза от 23,5 на сто. Това сочат данни на Евростат и НСИ за тенденциите в младежката безработица. По данни на НСИ у нас за полугодието на 2013 г. е имало около 66 000 безработни младежи на възраст 15-24 г. при общ брой за тази възрастова категория около 800 000 за цялата страна, предаде БТА. Това обаче не означава, че групата на тези безработни млади хора е голяма, тъй като много от тях се учат или следват. През 2010 г. безработицата сред тази група млади българи е била 21,8 на сто, през 2011 - 25 на сто, а през миналата година - 28,1 на сто, сочат данни на Евростат за младежката безработица, коментира btvnews.bg. Най-висока в Евросъюза е била младежката безработица в Гърция - 57,3 на сто, Испания - 56,5 на сто и Хърватия - 52,8 на сто. Най-малко безработни младежи до 25 г. е имало в Германия - 7,7 на сто и Австрия - 8,7 на сто.
Източник: Бряг (04.11.2013)
 
Аукционът за 3-годишни ДЦК и потребителското доверие на фокус през седмицата В сряда миналата седмица финансовият министър Петър Чобанов внесе в парламента Бюджет 2014. Председателят на Народното събрание Михаил Миков обеща, че съвсем скоро законопроектът ще влезе в пленарна зала на първо четене. Междувременно простестите с искания за оставката на кабинета на Пламен Орешарски не стихват. Към тях се присъединиха по-активно студентите, които окупираха редица висши училища. Дали общественото недоволство ще се отрази на дебатите за Бюджет 2014 - предстои да разберем. През новата седмица ни очакват редица събития от корпоративния и макроикономически календар на страната. Ето кои са те. В понеделник (4 ноември) Българска народна банка (БНБ) ще проведе аукцион за продажбата на 3-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) с общ номинален размер от 40 млн. лв. На аукциона през юли бе постигната средна доходност от 1,64%, на този през април – 1,32%, а на проведения през януари – 1,13%. В първия ден от седмицата ще се състои общото събрание на облигационерите на Български Пощи ЕАД, както и това на акционерите на А.В. Билдингс АД. Във вторник (5 ноември) Националният статистически институт (НСИ) ще представи информация за наблюдението на потребителите за октомври 2013 г. За този ден е насрочено общото събрание на акционерите на ИД Индустриален Фонд АД. 5 ноември е началната дата за търговия с права на София Комерс-Заложни къщи АД и датата на аукциона за неизползваните права на Интерскай АД. За сряда (6 ноември) няма предвидени събития от макроикономическия и корпоративен календар на страната. В четвъртък (7 ноември) БНБ ще публикува данните за депозитите и кредитите по количествени категории и икономически дейности за септември 2013 г. НСИ ще оповести данни за продажбите в промишлеността, строителството и търговията за септември 2013 г. и продажбите на дребно за третото тримесечие на 2013 г. Общото събрание на акционерите на дружеството в ликвидация Шумен-Табак АД ще се проведе на този ден. В петък (8 ноември) НСИ ще представи информация за наетите лица и средната работна заплата за третото тримесечие на годината. За петък са насрочени събранията на акционерите на Република Холдинг АД и Булгар Чех Инвест Холдинг АД.
Източник: Инвестор.БГ (05.11.2013)
 
Стара Загора: Градът с най-голяма динамика в цените От 2001 г. насам Националният статистически институт измерва и публикува на всяко тримесечие цени на жилищните имоти в областните градове. Данните са взети само въз основа на реално сключени сделки в областния град, като от тях се отстраняват данните за сделки с жилища ново строителство. Според тези данни жилищата в Стара Загора през третото тримесечие на 2013 г. са поевтинели с 3,4% на годишна база в сравнение с третото тримесечие на 2012 г. От 899 лева в края на септември 2012 г. те са паднали на 868 лева в края на септември тази година. Но в рамките на всяко населено място има най-различни имоти, разположени в различни райони. По-подробният преглед на сайтовете на двете най-големи бази данни с имоти - imoti.net и imot.bg, показва, че за последната година стойностите на офертите за жилища в Стара Загора се движат разнопосочно и на практика са по-динамични отколкото във всеки друг от големите български градове. Например в някои квартали на града цените на жилищата са намалели със 7 процента за една година. За същите 12 месеца обаче цените в други квартали са се увеличили с 6 процента. Най-скъпо и най-евтино Желаещите да купят апартамент в квартали като “Самара”, “Лозенец” и “Кольо Ганчев” ще платят между 4% и 6% повече в сравнение с преди година. Например в квартал “Самара” , разположен в непосредствена близост до парк, средната цена на имотите се е увеличила за една година от 741 лева на 788 лева. В други два квартала, намиращи се доста далеч от центъра на града и с не толкова добро разположение - “Била” и “Железника”, има само 2% увеличение. И в двата квартала към момента жилищата се търгуват за около 801 лева за квадрат. В Стара Загора обаче има квартали, които са изгубили за тези 12 месеца от стойността си. Най-много този процес е засегнал жилищата в района на “Студентско градче” и “Ремиза”, съответно със 7% и 6%. В “ Студентско градче” и квартал “Три чучура”, в който преобладават панелните блокове, цените са най-ниски - около 684 лева за квадратен метър. Най-високи са цените на жилищата в два квартала, разположени недалеч от центъра - “Лозенец” и “Операта”, които се предлагат съответно за 1020 лв. и за 1091 лв. на квадратен метър средна цена. Както и в други градове, в центъра жилищата са с малко по-ниски цени от най-високите. В момента те се предлагат за средно 948 лв. Според брокери Стара Загора не прави изключение от общата картина на жилищния пазар. И в други градове има разминавания в движението на цените, макар и не толкова отчетливи. Жилищата в панелните комплекси например дори в пика на имотния бум не успяха да бият рекорд в ценово отношение. А в условията на криза цените им се върнаха почти на онези нива, от които започнаха да се увеличават през 2004-2006 г. За сметка на тях при луксозните жилища раздвижване в цените предимно в посока нагоре се усети още през 2012 година. Заради сравнително доброто си икономическо положение и ниската безработица Стара Загора е магнит за много хора, живеещи в региона. Това, както и ограниченото предлагане, обяснява и повишението на цените на жилищата в много от добрите райони на града.
Източник: Труд (05.11.2013)
 
Брюксел намали очакванията си за ръст на българската икономика на 1.5% Европейската комисия (ЕК) понижи очакванията си за развитието на българската икономика през 2013 и 2014 г. Публикуваната вчера есенна прогноза на Брюксел е за ръст на БВП на страната от 0.5% през настоящата година при очаквани 0.9% през пролетта. За 2014 г. пък предвижданията се понижават от 1.7% на 1.5%, което е с 0.3 процентни пункта под заложеното от правителството в бюджета. Като основен двигател на растежа в доклада за България се посочват потреблението на домакинствата и частните инвестиции. Същевременно обаче по тази линия идва и основната несигурност. "Най-същественият риск е свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата, което може да се окаже по-слабо от очакванията с оглед на факта, че българският пазар на труда и потребителските нагласи са все още крехки", се посочва в анализа. Например за 2013 г. през пролетта ЕК залагаше на 1.4% ръст на потреблението, докато сега очаква годината да приключи с 0.3% спад. Според оценката на ЕК през тази година БВП на страната ще е в размер на 80.2 млрд. лв. по текущи цени, а през следващата ще достигне 82.9 млрд. лв. От Министерството на финансите отбелязват, че това е с над 1 млрд. лв. повече от очакванията на ведомството. "Прогнозата на комисията съвпада с очакванията на МФ, че текущото стабилизиране на пазара на труда ще продължи и в следващите години, което ще подкрепи доверието на домакинствата и потреблението", посочват още от Министерството на финансите. Въпреки това в доклада се отбелязва, че възстановяването ще е относително бавно заради негативното въздействие на фактори като значителното намаляване на населението в резултат на застаряването и на емиграцията, които подкопават потенциала за растеж. През втората половина на 2013 г. ребалансирането на икономиката към експортния сектор ще се забави, прогнозират от ЕК. Същевременно очакванията са през следващите тримесечия частното потребление да се засили. Сигнали в тази посока дават и данните за увеличаването на търговията на дребно, отчетено за периода юли - август 2013 г., отбелязват от Брюксел. От комисията посочват, че съживяването на икономическата активност към края на годината ще бъде подкрепено от очакваното икономическо възстановяване в рамките на ЕС. Въпреки това прогнозираният растеж от 0.5% остава под потенциала на икономиката на страната. Набраната към края на 2013 г. инерция за ръст обаче ще окаже положителен ефект за следващата година, се посочва в доклада. Според ЕК през третото тримесечие икономиката ще отчете растеж от 0.4%, а през четвъртото - 0.6% на годишна база. Очакванията за износа на страната са той да остане относително силен през 2014-2015 г., като следва прогнозирания ръст в търсенето на глобално равнище. Същевременно възстановяването на вътрешното потребление и частните инвестиции ще допринесат и за повишаването на вноса. Така към 2015 г. балансът по текущата сметка ще мине на отрицателна територия, като прогнозираният дефицит е от порядъка на 0.5%. Според анализаторите от ЕК пазарът на труда в България дава първи сигнали за стабилизиране през 2013 г. В основната си част отчетеното намаляване на безработицата през последните четири години се дължи на подобрението в традиционно динамичния селскостопански сектор и реализираната добра реколта през годината. "Заетостта в други сектори на икономиката обаче също дава признаци за стабилизиране", отбелязват от Брюксел. Прогнозата за равнището на безработицата е тя да достигне пикови стойности от близо 13% през 2013 г., след което постепенно да намалява, като се понижи до под 12% към 2015 г. От комисията отчитат още рязкото намаляване на инфлацията през 2013 г., като очакванията са тя да достигне 0.5% за годината, като последните две тримесечия да са с дефлация. Фактори за спада са понижаването в цените на енергийния сектор в резултат на глобалните тенденции при стойността на петрола, както и на предприетите в страната мерки за намаляване на цените на електричеството. Влияние оказва и силната селскостопанска реколта, която е довела до по-ниски цени на непреработените хранителни продукти. Прогнозата за следващата година е темповете на растеж на инфлацията да се засилят до 1.4%, въпреки че като цяло инфлационният натиск ще остане слаб. През 2015 г. се очаква показателят да достигне около 2% в унисон с възстановяването на вътрешното търсене и продължаващото сближаване на цените със средните за ЕС. Любопитно е, че при тези ниски очаквания за инфлация се залагат сравнително високи нива на дефлатора, с който се изчислява реалният растеж на БВП (за 2013 г. той се покачва от 2.2% през пролетта на 2.9%). Есенната прогноза е направена преди представянето на бюджет 2014 г. в парламента и не отразява планираните от правителството нови фискални мерки за периода 2014-2015 г., уточняват от ЕК. Така очакванията на Брюксел са през следващата година бюджетният дефицит да се запази на равнища около 2% и да намалее до 1.8% към 2015 г.
Източник: Капитал (06.11.2013)
 
Фискалният резерв към 30 септември 2013 г. е в размер на 5 милиарда лева Правителството одобри доклад на министъра на финансите за изпълнението на републиканския бюджет към края на месец септември т.г., изготвен на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съобщиха от правителствената информационна служба. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към деветмесечието на 2013 г. е отрицателно в размер на 360,5 млн. лв. и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 216,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на месец септември 2013 г. са в размер на 21 307,9 млн. лв. или 70,1% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на 2012 г., приходите и помощите по КФП към септември 2013 г. бележат номинален ръст от 6,6% (1 324,0 млн. лв.). Той се формира от ръст в частта на приходите от помощи (62,6% или 718,3 млн. лв. повече), ръст на данъчните приходи (3,3% или 529,5 млн. лв.) и ръст при неданъчните приходи (2,7% или 76,2 млн. лв.). Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец септември възлиза на 16 523,3 млн. лв., което представлява 72,3% от годишните разчети. Приходите в частта на преките данъци към деветмесечието на 2013 г. са 2 836,7 млн. лв., или 70% от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 8 596,5 млн. лв., което е 72,1% от плана за годината. Приходите от ДДС за периода са 5 480,2 млн. лв. или 71,6% от годишните разчети; от акцизи – 2 991,1 млн. лв. или 72,7% от разчета за годината; от мита – 110,4 млн. лв. или 92% от планираните. От данък върху застрахователните премии за деветте месеца на 2013 г. са постъпили 14,7 млн. лв., което представлява 52,5% от предвидените в ЗДБРБ. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 623,1 млн. лв. или 77% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 30.09.2013 г. са 4 467,0 млн. лв. (73,5%). Неданъчните приходи са в размер на 2 919,3 млн. лв., което представлява 76,9% от разчета за 2013 г. Спрямо същия период на 2012 г. се отчита ръст от 2,7 на сто. Добро е изпълнението на приходите от държавни и съдебни такси, глоби, санкции и наказателни лихви, постъпленията от концесии и др. Постъпленията в частта на помощите по КФП към 30.09.2013 г. са в размер на 1 865,3 млн. лв. (49,9% от разчета). Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към 30.09.2013 г. възлизат на 21 668,4 млн. лв., което е 67,8% от годишния разчет. Съпоставено със същия период на 2012 г. общо разходите по консолидирания бюджет са нараснали с 1 932,6 млн. лв. (9,8%). В структурно отношение ръст се отчита основно при социалните и здравноосигурителните плащания, капиталовите разходи, разходите за издръжка, лихвените разходи и други. Текущите нелихвени разходи са в размер на 17 857,2 млн. лв. (74% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2 409,2 млн. лв. (44,6% от разчетите към ЗДБРБ) и лихвените плащания - на 654,9 млн. лв. (74,8% от планираните). Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена за деветте месеца на 2013 г. от централния бюджет, възлиза на 747,1 млн. лв., което е в съответствие с Регламент 1150/2000. Фискалният резерв към 30. 09. 2013 г. е в размер на 5,0 млрд. лева.
Източник: Агенция Фокус (07.11.2013)
 
НСИ отчита слабо повишение в строителството през септември През септември 2013 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 0.6% над равнището от предходния месец. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Данните показват намаление от 5.6% на строителната продукция през септември 2013 г. в с равнение със същия месец на 2012 година. През септември 2013 г. индексът на произведената строителна продукция е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство бележи нарастване с 0.9%, а продукцията от сградното строителство - с 0.5 %. На годишна база намалението на строителната продукция през септември 2013 г. се определя от отрицателния темп както при гражданското и инженерното строителство, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 8.9 и 2.9%.
Източник: Строителство Градът (07.11.2013)
 
С 0.1% е намалял индексът на промишленото производство за септември в сравнение с август, сочи статистиката По предварителни данни през септември 2013 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни , намалява с 0.1% в сравнение с август 2013 година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През септември 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0.5% спрямо съответния месец на 2012 година. През септември 2013 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3.1%, и в преработващата промишленост - с 0.1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 1.6%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти - с 14.4%, производството на електрически съоръжения - със 7.7%, производството на тютюневи изделия - със 7.5%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 3.7%. Ръст е регистриран при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.6%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 5.7%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 5.1%, производството на напитки - с 4.8%, производството на хранителни продукти - с 3.2%.
Източник: Агенция Фокус (08.11.2013)
 
С 0.6% се е увеличил индексът на продукцията в сектор „Строителство” за септември в сравнение с август, сочи статистиката По предварителни данни през септември 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.6% над равнището от предходния месец. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни показват намаление от 5.6% на строителната продукция през септември 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 година. През септември 2013 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство бележи нарастване с 0.9%, а от сградното строителство - с 0.5%. На годишна база намалението на строителната продукция през септември 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 8.9 и 2.9%.
Източник: Агенция Фокус (08.11.2013)
 
Промишленото производство нараства през септември Промишленото производство в България се е увеличило през септември в сравнение с година по-рано и това се случва за първи път от февруари насам. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Макар че ръстът е минимален (0.5%), добрата новина е, че все пак промишлеността изплува над нулата. Спрямо август обаче производството е намаляло с 0.1%. На годишна база леко увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електричество, топлоенергия и газ, както и в преработващата промишленост. Значителен спад от 11.2 на сто има в добивната индустрия. Това се дължи главно на понижението от 17.2% при неметалните природни богатства, в които влизат и строителните материали. Данните за строителната продукция, които също бяха публикувани от НСИ в четвъртък, показват спад от общо с 5.6% в сравнение със същия месец на миналата година най-вече заради сериозното намаление при инфраструктурното строителство, въпреки че и сградното строителство също е било по-малко. Друга причина за по-ниските резултати в добивната индустрия е намаленото производство на въглища през септември. Като цяло заради свитото потребление на електроенергия през тази година добивът на въглища беше значително ограничен, въпреки че най-сериозен беше спадът през май. В преработващата промишленост по-значително увеличение има при производството на текстил (21.7%) и печатната дейност (18.9%). Ръст от 16.6% се отчита и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета. Една от причините за това е заводът за коли на "Литекс моторс", който вече стабилно продава пикапи в България и дори наскоро започна износ за Италия. По-сериозно увеличение има и при производството на машини и оборудване, както и на метални изделия. С над една пета обаче намалява производството на химическата продукция, както и производството на превозни средства без автомобили (18.1%) и на тютюневи изделия (7.5 на сто). Производството на химични продукти и цигари отчита спад и на месечна база, показват данните на НСИ. В търговията на дребно от статистиката отчитат ръст през септември както на годишна, така и на месечна база. В сравнение със септември 2012 г. оборотите са нараснали с 6.2%, като увеличение се наблюдава във всички икономически групи. По-съществено е то в продажбите на дрехи и обувки (27.6%), както и при търговията с храни, напитки и тютюневи изделия. Ръстът в търговията на дребно на месечна база е 0.6% и се дължи основно на увеличените продажби на дрехи и обувки, което традиционно се свързва с началото на учебната година и подготовката за есента. В сравнение с месец по-рано са намалели оборотите в търговията с медицински стоки, както и продажбите на храни, напитки и цигари.
Източник: Капитал (08.11.2013)
 
Търговията е била най-кредитираният сектор през третото тримесечие Още едно тримесечие с минимален ръст в банковото кредитиране, търговските компании са получили най-много заеми, а тези за домакинствата намаляват. Това показва секторната статистика на БНБ по кредити и депозити. Според данните през третото тримесечие общият банков портфейл се е увеличил със 130.8 млн. лв., или 0.24%. Нарастването е генерирано от ръста в обема на заемите за фирмите. Подобни са и тенденциите на годишна база, като спрямо септември 2012 г. общият кредитен портфейл на системата се е повишил с 365.4 млн. лв., или 0.69%, до 53.7 млрд. лв. Трябва да се има предвид, че данните са с натрупване и отразяват разликата между новоотпуснатите и погасените заеми. За периода юли - септември общият обем на финансирането за бизнеса се е увеличил със 147.2 млн. лв. до 35.1 млрд. лв. Най-много средства под формата на заеми са получили компаниите, които работят в сферата на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети (за целите на секторната статистика БНБ използва Класификацията на икономическите дейности на НСИ). Отчетеното увеличение на портфейла там е със 184.8 млн. лв. По-съществено номинално нарастване на обемите през тримесечието, макар и с по под 100 млн. лв., има и в преработващата промишленост (87.5 млн. лв.) и операциите с имоти (69.2 млн. лв.). На годишна база банковото финансиране в имотния сектор запазва низходящата си тенденция от предходното тримесечие. Същевременно статистиката за последните три месеца показва свиване на кредитирането в основни сектори като добивната промишленост, строителството, транспорта и хотелиерството. След няколко тримесечия извън фокуса на банките в енергетиката е отчетено минимално повишаване на общия портфейл – увеличението е с 1.8 млн. лв. спрямо края на юни. На годишна база финансирането за сектора продължава да се свива в резултат на неочакваните регулации за компаниите от бранша, които бяха въведени миналата есен. Така в сравнение със септември 2012 г. портфейлът на банките към отрасъла е намалял с 337.9 млн. лв. Свиване както на годишна, така и на тримесечна база е отчетено и при заемите за физически лица. Понижението за периода юли - септември е с 16.4 млн. лв., или 0.09%, до 18.6 млрд. лв. За последната година общият обем на кредитите за населението намалява със 113.1 млн. лв., или 0.61%. Публикуваните от БНБ данни са предварителни и подлежат на ревизиране в следващ период. Обикновено това води до корекции в данните за обемите на банковото финансиране, което може да доведе и до промени в общата картина за увеличенията и пониженията в отделните сектори. За поредно тримесечие статистиката отчита и забавяне в темповете на нарастване на депозитната база. В периода юли - септември обемът на привлечените от банките спестявания от бизнеса и домакинствата расте с 3.48% до 51.3 млрд. лв. Увеличението на годишна база е със 7.8%. Депозитите на домакинствата са на обща стойност 36.1 млрд. лв., като за последната година обемът им нараства с 8.49%, а ръстът спрямо края на юни е с 1.47 на сто. Въпреки увеличението в размера им броят намалява. Към края на третото тримесечие те са 11.9 милиона, което е с 2.41% по-малко спрямо година по-рано. В основната си част (близо 74%) спестяванията на домакинства са в депозити до 1000 лв. Вложенията на бизнеса се увеличават с 8.59% на тримесечна и с 6.23% на годишна база, като към края на септември обемът им достига 15.2 млрд. лв. Броят им е 511.9 хиляди, което е с 5.47% повече спрямо септември 2012 г.
Източник: Капитал (08.11.2013)
 
Икономиката на прага на растежа За четвърти пореден месец оборотът в търговията на дребно в България се покачва. При това ръстът на годишна база се ускорява все повече. През юни той беше само 0,6%, през юли се ускори до 4,4%, през август вече беше 4,9%. През септември ключовият за потребителското търсене индикатор нараства с 6,2% спрямо същия месец на миналата година. Спрямо август увеличението е 0,6%, като възходящата тенденция продължава от юни насам. Данните на НСИ дават силен оптимистичен сигнал за потребителското търсене и оттам и за икономиката на България. Ако тенденцията на растеж на търговията на дребно се запази, прогнозите за покачване на брутния вътрешен продукт през следващата година с 1,8% могат да се окажат твърде песимистични, посочва Дарикфинанс. За това допринасят няколко фактора, най-важният от които е рекордното ниво от близо 55 млрд. лв. на спестяванията в българската банкова система. То дава стабилна база за ръст на кредитирането и инвестициите и понижения на лихвите. Вероятно ключът към икономическото възстановяване на България през 2014 г. ще бъде именно вътрешното потребление, подкрепено от експорта и излизането на еврозоната от дълговата криза. През септември 2013 г. оборотът се покачва спрямо предходния месец в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,7%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,1%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1,6%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1,3%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,5%. За септември 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. оборотът нараства във всички икономически групи
Източник: Дума (08.11.2013)
 
521 нови сгради въведени в експлоатация у нас за три месеца През третото тримесечие у нас са били въведени в експлоатация 521 новопостроени жилищни сгради, показват данни на НСИ. Спрямо третото тримесечие на 2012 г. сградите са с 38 по-малко (или с 6.8%), а регистрираното намаление на новопостроените жилища в тях е с 2.6%. Къщите заемат най-голям дял от новите сгради – 66,6 на сто, следвани от жилищните кооперации. На годишна база обаче броят на къщите намалява с 34, а новопостроените вили се увеличават с 5. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 100 сгради с 641 жилища в тях, Бургас - 79 сгради със 737 жилища, и Пловдив - 47 сгради със 123 жилища. Близо половината от новопостроените жилища са с две стаи (48.5%), следвани от тези с три стаи (25.7%). Спрямо третото тримесечие на 2012 г. е отчетено увеличение на двустайните, петстайните и жилищата с шест и повече стаи и намаление на жилищата с една, три и четири стаи. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2013 г. е 190.8 хил. кв. м, или с 0.5% повече в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също се увеличава с 4.8% и достига 122.7 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 80.6 кв. м през третото тримесечие на 2012 г. на 83.2 кв. м през същото тримесечие на 2013 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Шумен - 193.8 кв. м, и Хасково - 150.7 кв. м, а най-малка - в областите Видин - 27.5 кв. м, и Враца - 39.0 кв. метра.
Източник: expert.bg (08.11.2013)
 
Къщите с най-голям дял сред новопостроените жилищни сгради Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2013 г. е 521. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо третото тримесечие на 2012 г. сградите са с 38 по-малко (или с 6.8%), а регистрираното намаление на новопостроените жилища в тях е с 2.6%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2013 г. със стоманобетонна конструкция са 74.5%, с тухлена - 24.5%, с панелна - 0.6%, и с „друга” - 0.4%. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. се наблюдава увеличение само на относителния дял на тухлените сгради. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (66.6%), следвани от жилищните кооперации (18%), като в сравнение с третото тримесечие на 2012 г. броят им намалява съответно с 34 и 6, докато новопостроените вили се увеличават с 5. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 100 сгради с 641 жилища в тях, Бургас - 79 сгради със 737 жилища, и Пловдив - 47 сгради със 123 жилища. Близо половината от новопостроените жилища са с две стаи (48.5%), следвани от тези с три стаи (25.7%). Спрямо третото тримесечие на 2012 г. е отчетено увеличение на двустайните, петстайните и жилищата с шест и повече стаи и намаление на жилищата с една, три и четири стаи. Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2013 г. е 190.8 хил. кв. м., или с 0.5% повече в сравнение със същото тримесечие на 2012 г. Жилищната площ също се увеличава с 4.8% и достига 122.7 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 80.6 кв. м през третото тримесечие на 2012 г. на 83.2 кв. м през същото тримесечие на 2013 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Шумен - 193.8 кв. м., и Хасково - 150.7 кв. м., а най-малка - в областите Видин - 27.5 кв. м., и Враца - 39.0 кв. метра.
Източник: econ.bg (08.11.2013)
 
Новото жилищно строителство се концентрира по Черноморието Черноморието се очертава като най-активният регион за жилищното строителство, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. В трите области по Черонморското крайбрежие – Бургас, Варна и Добрич, през третото тримесечие са въведени в експлоатация общо 214 нови жилищни сгради с близо 1 500 жилища в тях. Лидер е Варна – 100 сгради с 641 жилища, следвана от Бургас – 79 сгради, но с по-малки по площ жилища (общо 737). В област Добрич са построени общо 35 нови сгради със 118 жилища в тях. За сравнение, в останалите области в страната са били въведени в експлоатация малко над 300 нови жилищни сгради за периода юли-септември, т. е. в трите области се концентрира почти половината от новото жилищно строителство в цялата страна. Броят на въведените в експлоатация жилища в трите области дори значително надвишава броят на въведените в експлоатация жилища в България през третото тримесечие (под 1 000 нови жилища за останалите области). Засиленото строителство по крайбрежието е свързано със засиленото търсене на ваканционни имоти най-вече от купувачите от Русия и бившите съветски републики. По данни на консултантската компания Bulgarian Properties руските купувачи са съставлявали около 40% от всички купувачи на жилищни и ваканционни имоти през миналото тримесечие. Интересът на руснаците е концентриран върху комплексите и градовете най-вече по Южното Черноморие и района на Варна. Освен апартаменти във ваканционни комплекси, те се интересуват и от селски къщи около Бургас, Пловдив, Ямбол и Стара Загора, отчитат от компанията. Напоследък обаче руснаците все повече търсят имоти в градовете по Черноморието, включително и в по-малките градчета, които да ползват целогодишно. Много от тях се заселват в България и стартират и бизнес. Пловдив се очертава като областта с изключително оживено ново жилищно строителство. През третото тримесечие в региона са били въведени в експлоатация 47 нови жилищни сгради със 123 жилища в тях. След Пловдив се нарежда София – област, където са били въведени в експлоатация 46 нови жилищни сгради с 50 жилища. За столицата новите жилищни сгради са 14, а жилищата в тях – 127. В страната като цяло НСИ отчита, че въведените в експлоатация през третото тримесечие новопостроени жилищни сгради продължават да намаляват, както и жилищата в тях. Строят се предимно къщи (66% от въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради) и по-малки по площ и брой жилища жилищни кооперации. Около половината от новопостроените жилища са с 2 стаи, следвани от тези с три стаи, отчитат още от института. Спрямо третото тримесечие на миналата година обаче се отчита увеличение на новите жилища с пет, шест и повече стаи, докато тези с една, три и четири стаи намаляват. Отчита се и лек ръст на полезната площ на едно жилище – средно 83,2 кв. м през третото тримесечие спрямо 80,6 кв. м за същия период на миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2013)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2013 г. намаляват с 40.8 хил. или с 1.8 на сто спрямо края на юни 2013 г., като достигат 2.26 милиона, съобщават от пресцентъра на националната статистика. Средната брутна месечна работна заплата за месец юли 2013 г. е 800 лв., за август - 777 лв. и за септември - 801 лева. През третото тремесечие тя намалява с 0,9 на сто до 792 лв. Спрямо края на второто тримесечие на 2013 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 19.7 на сто, "Култура, спорт и развлечения" - с 5.6 на сто и "Операции с недвижими имоти" - с 4.6 на сто. Увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в "Образование" - с 1.3 на сто и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 0.3 на сто. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21.5 и 17.1 на сто. В края на септември 2013 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 20.7 хил., или с 0.9 на сто по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности: "Преработваща промишленост" - с 14.9 хил. и "Строителство" - с 6900. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Други дейности" - с 8.1 на сто, "Строителство" - с 5.0 процента и "Операции с недвижими имоти" - с 4.7 на сто.
Източник: Дарик радио (11.11.2013)
 
Повече безработица в края на лятото В края на летния сезон наетите отново са намалели с почти 41 хил. души спрямо края на юни. Така към септември наетите са 2.26 млн. души. Това показват данните на Националния статистически институт за наетите по трудово и служебно правоотношение. Основният "виновник" за спада е краят на лятото. Най-много хора са били освободени в хотелиерството и ресторантьорството - почти една пета от всички. Със започването на учебната година пък най-голям ръст има при работещите в сектор образование - 1.3%. В сравнение с август през миналия месец там са били наети почти 7 хил. души повече. Официалните данни за безработицата през третото тримесечие на годината ще бъдат публикувани тази седмица. Те обхващат по-широк кръг работещи, като например самостоятелно заетите в селското стопанство. В края на това лято спадът на наетите е три пъти и половина по-малък, отколкото в края на миналото. Сега на годишна база те са намалели с малко под 21 хил. души (почти процент надолу), докато година по-рано спадът беше с над 73 хил. души. Най-голямо е намалението на наетите в преработващата промишленост - с 14.9 хил., и в строителството - с 6.9 хил. души, което е спад от цели 5%. На годишна база най-голям е ръстът на работещите в сектор "Култура, спорт и развлечения" - над 10%. Частният сектор е освободил малко над 24 хил. души, докато общественият дори е наемал - над 3500 служители. Данните за заетостта през третото тримесечие на НСИ се очаква да излязат през тази седмица. През първите две тримесечия на годината те показаха бавно събуждане на пазара на труда. Заетите се увеличиха с 26.5 хил. души за периода април - юни спрямо година по-рано. Безработицата обаче вече три поредни месеца - от юли до септември (според данните на Евростат), не помръдва от рекордните 13.1%. Причината може да е, че все повече хора се включват на пазара на труда и се опитват да намерят работа. Средната месечна работна заплата намалява през третото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното, показват данните на националната статистика. Спадът е със 7 лв. до 792 лв. Спрямо година по рано ръст на заплащането има в селското стопанство - с 10%, в образованието - с 8.8%, и в хотелиерството - с 6.1%. По-голям ръст е отчетен в обществения сектор - с 5.1%. В частния сектор пък възнагражденията са нараснали само с 3.3%, което обаче може да е за сметка на повече доходи, минали в сивия сектор.
Източник: Капитал (11.11.2013)
 
Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2013 г. намаляват с 1,8% спрямо края на юни 2013 г. и достигат 2,26 милиона души. Това показват публикувани от Националния статистически институт (НСИ) предварителни данни. По предварителни данни наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2013 г. намаляват с близо 41 хиляди души, или с 1,8% спрямо края на юни 2013 г., като достигат 2,26 млн. лв. Спрямо края на второто тримесечие на 2013 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в хотелиерството и ресторантьорството - с 19,7%, култура, спорт и развлечения - с 5,6%, и в бизнеса с недвижими имоти - с 4,6%. Увеличават се наетите в образованието - с 1,3%. В края на септември 2013 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 20.7 хил., или с 0,9% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в преработващата промишленост - с близо 15 хиляди души, и в строителството - с близо 7 хиляди. Средната брутна месечна работна заплата намалява с 0,9% до 792 лв. спрямо второто тримесечие на годината, отчита още националната статистика. Средната брутна месечна работна заплата за месец юли 2013 г. е 800 лв., за август - 777 лв., и за септември - 801 лева. През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо второто тримесечие с 0,9% до 792 лева. Спрямо третото тримесечие на миналата година средната месечна работна заплата нараства с 3,7%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през третото тримесечие на 2013 г. са получили наетите в сферата на създаване и разпространение на информация - 1860 лева, енергетика - 1505 лева, финанси и застраховане - 1456 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството - 539 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5,1%, а в частния сектор - с 3,3%.
Източник: Класа (11.11.2013)
 
Заетостта в хотелиерството е с най-голям спад през третото тримесечие Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2013 г. намаляват с 40,8 хил., или с 1,8% спрямо края на юни 2013 г., като достигат 2,26 милиона, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо края на второто тримесечие на 2013 г. най-голямо е намалението в областите „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 19,7%, „Култура, спорт и развлечения” - с 5,6%, и „Операции с недвижими имоти” - с 4,6%. Увеличение на наетите е регистрирано в „Образование” - с 1,3%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 0,3%. Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21,5 и 17,1%. На годишна база към септември 2013 г. наетите по трудово и служебно правоотношение също намаляват - те са с 20.7 хил., или с 0,9% по-малко, сочи статистиката. Най-голямо е понижението в дейностите: „Преработваща промишленост“ - с 14,9 хил., и „Строителство” - с 6,9 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности” - с 8,1%, „Строителство“ - с 5%, и „Операции с недвижими имоти” - с 4,7%. Средната брутна месечна работна заплата за месец юли 2013 г. е 800 лв., за август - 777 лв., и за септември - 801 лева. През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо второто тримесечие на 2013 г. с 0.9% до 792 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са: „Други дейности”- с 8.3%, и „Финансови и застрахователни дейности” - с 4.6%. През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата нараства с 3,7% спрямо третото тримесечие на 2012 г., като най-голямо e увеличението в „Селско, горско и рибно стопанство” - с 10%, „Образование” - с 8,8%, и „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 6,1%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през третото тримесечие на 2013 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в дейностите: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1 860 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 505 лева;„Финансови и застрахователни дейности” - 1 456 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности. „Хотелиерство и ресторантьорство” - 539 лева; „Други дейности” - 543 лева; „Административни и спомагателни дейности” - 556 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5,1%, а в частния сектор - с 3,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2013)
 
Храните на едро остават стабилни Индексът на тържищните цени (ИТЦ) остава стабилен и дори леко пада до ниво 1,344 пункта. В края на октомври ИТЦ беше на ниво 1,352 пункта, сочи статистиката на ДКСБТ. Краставиците поскъпват с 4,6% - до 1,82 лв./кг. Оранжерийни домати поевтиняват със 7,6 на сто и се търгуват по 1,33 лв./кг. Цената на зелето пада сезонно със 7,3%, до 0,38 лв./кг на едро. Картофите се търгуват с 1,4 на сто по-скъпо - по 0,71 лв./кг. Цената на зелените чушки се повишава с 3,9%, до 1,58 лв./кг. Червените чушки поевтиняват с 4 на сто, до 1,44 лв./кг. Морковите поскъпват с 13,9%, до 0,68 лв./кг. Цената на гроздето пада с 3,1 на сто, до 1,55 лв./кг на едро. Цената на лимоните се понижава с 2,2 на сто, до 1,81 лв./кг. Ябълките поскъпват с 3%, до 1,04 лв./кг. Кравето сирене се продава по 5,65 лв./кг, а кашкавалът тип “Витоша” се търгува средно по 10,82 лв./кг. Олиото се търгува без промяна - по 2,14 лева за литър. Каймата поскъпва с 2 процента и се продава по 5,05 лв./кг. Захарта се търгува по 1,81 лв./кг. Брашното тип 500 се продава по 0,88 лв./кг. Зрелият фасул поскъпва на борсите с 1,2 на сто, до 4,16 лв./кг. Яйцата се търгуват без промяна, по 0,19 лева за брой, на едро.
Източник: Монитор (11.11.2013)
 
Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че средната брутна месечна работна заплата у нас за месец септември е 801 лв. За август тя е 777 лв., а за юли 2013 г. е 800 лв.През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо второто тримесечие на 2013 г. с 0.9% до 792 лв. Най-голямо намаление има при другите дейности, където спадът е с 8.3%. През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата нараства с 3.7% спрямо третото тримесечие на 2012 г., като най-голямо e увеличението в дейността Селско, горско и рибно стопанство - с 10.0%.Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през третото тримесечие на 2013 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в дейността Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 1 860 лв. Следва производството и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1 505 лв. На трето място с 1 456 лв. са финансовите и застрахователни дейности. Най-нископлатени са били наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството, където средната заплата е била 539 лв. Следват другите дейности с 543 лв. и административните и спомагателни дейности с 556 лв.Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.1%, а в частния сектор - с 3.3%. НСИ публикува и броят на наетите лица по трудов договор към края на септември 2013 г., като според институтът те намаляват с 40.8 хил. или с 1.8% спрямо края на юни 2013 г., като достигат 2.26 милиона души. Спрямо края на второто тримесечие на 2013 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности Хотелиерство и ресторантьорство - с 19.7% и Култура, спорт и развлечения - с 6%.Най-много са наетите в преработващата промишленост и търговията, ремонт на автомобили и мотоциклети - съответно 21.5% и 17.1%. В края на септември 2013 г. наетите лица по трудов договор са с 20.7 хил. или с 0.9% по-малко в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: Марица (11.11.2013)
 
Средната брутна месечна заплата за третото тримесечие намалява според статистиката Средната брутна месечна заплата за третото тримесечие намалява, спрямо второто тримесечие на 2013 г., според Националния статистически институт, съобщиха от пресцентъра на института. Средната брутна месечна работна заплата за месец юли 2013 г. е 800 лв., за август - 777 лв., и за септември - 801 лева. През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата намалява, спрямо второто тримесечие на 2013 г. с 0.9% до 792 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са: „Други дейности”- с 8.3%, и „Финансови и застрахователни дейности” - с 4.6%. През третото тримесечие на 2013 г. средната месечна работна заплата нараства с 3.7% спрямо третото тримесечие на 2012 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 10.0%, „Образование” - с 8.8%, и „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 6.1%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през третото тримесечие на 2013 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в следните икономически дейности: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1 860 лева, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 505 лева, „Финансови и застрахователни дейности” - 1 456 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство” - 539 лева, „Други дейности” - 543 лева, „Административни и спомагателни дейности” - 556 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.1%, а в частния сектор - с 3.3%.
Източник: Агенция Фокус (11.11.2013)
 
Спад с 6,8% на строителството на жилищни сгради Намалява строителството на жилищни сгради. В периода юли-септември новопостроените сгради са с 6,8 на сто по-малко от същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Жилищата в тях пък са с 2,6 на сто по-малко спрямо третото тримесечие на предходната година. В сравнение с миналата година се отчита увеличение на относителния дял на тухлените сгради, които са 24,5% от всички построени през тримесечието. Най-много са тези със стоманобетонна конструкция. При новите сгради най-голям остава делът на къщите (66,6%), но в сравнение с година по-рано броят им е намалял с 34, следвани от жилищните кооперации – 18 на сто, чиито брой спада с 6. Най-много нови сгради са въведени в експлоатация в област Варна – 100, Бургас – 79 и Пловдив – 47. Близо половината от новопостроените жилища през периода са с две стаи – 48,5 на сто, следвани от тези с три стаи – 25,7 на сто. В сравнение със същите месеци на миналата година се вижда увеличение на двустайните и петстайните жилища. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 80,6 кв. м през третото тримесечие на 2012 г. на 83,2 кв. м през същото тримесечие на 2013 година.
Източник: 1kam1.com (11.11.2013)
 
Най-интересните имотни оферти от съдия изпълнители Предлаганите от частните съдебни изпълнители имоти продължават да се повишават. Към днешна дата те са вече 4 823 спрямо 4 354 преди месец, което е ръст от 10.8%. За последните три месеца повишението е значително - в размер на около 20%. Леко понижение бележи броят на предлаганите имоти в столицата, където те намаляват до 822 към днешна дата спрямо 857 преди месец. Това все още е значително над предлаганите 589 имота за продан преди четири месеца. Днес е последната дата за подаване на оферти за изпадналия в затруднение хотел Родина, чиято начална цена вече бе понижена с 20%, след като на първия опит за продажба не се явиха купувачи. Към момента началната цена, от която могат да се подават оферти, е 35.54 милиона лева, а това, което всички се питат, е дали за втората най-висока сграда в София към момента ще се появи купувач или началната цена ще бъде понижена с още 20%. Парцел от 11 951 кв. м на Цариградско шосе е вторият най-скъпо продаван имот към момента от частните съдия изпълнители. За имота, предназначен за офиси, търговия, складове, комплексно обслужване, подземни гаражи, паркинги и трафопост, се иска сумата от 11.97 милиона лева. Той разполага също така с административна сграда. Тези, които си мечтаят да живеят в къща в центъра на София, може би ще се зарадват на следващата оферта. Става въпрос за етаж от къща на ул. Шейново, разположена на целия надпартерен етаж. Началната цена, с която може да се наддава за имота, който ясно се разграничава на снимката по-горе, е 631 500 лева. Площта е 192 кв. м, а както потенциалните купувачи ще видят, ще са необходими още доста средства за ремонт. И все пак не са много имотите в центъра, които могат да се намерят за подобна цена (разбира се, ако тръжната цена не е много над началната). Офертите за този имот могат да се подават от днес. Малко изненадващо при двустайните жилища това с най-високата начална тръжна цена е разположено в Русе. Макар и в централната част, за жилището от 94 кв. м се иска сумата от 168 000 лева, което прави близо 1800 лева (900 евро за кв. м), което е с около 50% повече в сравнение със средните цени в града. Най-скъпо продаваната къща от частен съдия изпълнител в момента откриваме в Бургас в квартал Сарафово. Началната цена за имота с площ от 1 236 кв. м. е 1.72 милиона лева, като определено купувачът ще трябва да задели още доста за довършителни работи.
Източник: profit.bg (11.11.2013)
 
Приходите от нощувки през септември са намалели над два пъти спрямо август Приходите от нощувки през септември 2013 г. достигат 96,9 млн. лв., което е увеличение с 6,2% в сравнение със септември 2012 година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение както в приходите от чужденци - със 7,5%, така и от българи - с 2%. В сравнение с летните месеци – юни, юли и август, обаче е налице забавяне на ръста в приходите. Приходите от нощувки през август достигнаха 213,1 млн. лв., или с 8,7% повече в сравнение с август 2012 година. Приходите от нощувки през юли достигнаха 208,7 млн. лв., като отбелязаха ръст от 8,6% на годишна база, а през юни те стигнаха 129,7 млн. лв., като регистрираха 12,2% ръст на годишна база, по данни на националната статистика. Нощувките в средствата за подслон и места за настаняване, регистрирани през септември т. г., са с 5,8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличение на нощувките (с 20%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През есенния месец се запазва тенденцията в хотели с 4 и 5 звезди да нощуват предимно чужденци – 63,3% от общия брой нощувки са на чужди граждани и 29,1% - на българи. Броят на пренощувалите през септември 2013 г. се увеличава с 2,4% в сравнение със същия месец на 2012 г. и достига 582 хил. души. От всички пренощували 45,9% са българи, като по-голямата част от тях (68,7%) са нощували в места за настаняване с 1, 2 или 3 звезди. Общата заетост на леглата през септември 2013 година е 34,7%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди – 44,9%, следвана от тези с 3 звезди – 33,7%, и с 1 и 2 звезди – 21,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2013)
 
Износът расте със 7.8% за деветмесечието Износът на България към трети страни продължава да забавя темповете си на нарастване, но изоставането се компенсира от подобряването на продажбите към държави от ЕС, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). "През периода януари - септември 2013 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 32.5 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2012 г. се увеличава със 7.8%, а общата стойност на внесените стоки е 37.5 млрд. лв. и се увеличава с 1.1%", отчитат от националната статистика. За пореден месец националната статистика отчита ускоряване на търговските потоци към страните от ЕС. За периода януари - август износът на България към региона се увеличава с 8.3% на годишна база при ръст от 6.6% за януари - юли. Общият обем на експорта за периода е 17.1 млрд. лв. Отчетеното нарастване само за август е с 20.2% спрямо година по-рано, като през месеца от страната са изнесени стоки на обща стойност 2.4 млрд. лв. В основната си част оборотът е формиран от износа на България към Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция – към тези страни е насочен 68.3% от експорта към държавите - членки на ЕС. Секторната разбивка показва, че за първите осем месеца на годината най-съществен ръст в износа е реализиран в "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (25.7%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (с изключение на горивата)". Най-голямо понижение в обемите (5.9%) пък се наблюдава по отношение на износа от сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти", отчитат от НСИ. Общият обем на вноса от европейските държави за периода януари - август също расте – с 0.7% до 19.5 млрд. лв. В основната си част той се формира от стоки, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Само за август в страната са внесени стоки на стойност 2.2 млрд. лв., което е с 2.2% по-малко в сравнение с година по-рано. В процентно изражение най-голям ръст е отчетен при вноса в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход". Най-съществено е свиването на обемите в сектор "Машини, оборудване и превозни средства" – с 4.1%. Износът към държавите извън ЕС също продължава да се увеличава, но темповете на нарастване в обемите се забавят. За периода януари - септември ръстът е с 5.6% в сравнение с година по-рано при годишно подобрение със 7.3%, отчетено за януари - август. За последния месец обаче статистиката отчита намаляване на износа – с 6.9% на годишна база, до 1.3 млрд. лв. Така, изнесените общо за деветмесечието стоки са на стойност 12.9 млрд. лв. Над половината от тях (51.5%) са отпътували за Турция, Китай, Русия, Гибралтар, Украйна и Сърбия. За първите девет месеца на годината най-съществен ръст е отбелязан в експорта на "Храни и живи животни" (70.6%) и "Машини, оборудване и превозни средства" (24.3%). Най-голямо е свиването в износа от сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (с изключение на горивата)" (9.2%). От началото на годината в България са внесени стоки от трети страни на обща стойност 15.3 млрд. лв., което е с 0.9% по-малко в сравнение с деветмесечието на 2012 г. Данните само за септември обаче показват увеличаване на вътрешното потребление – вносът за месеца е 1.8 млрд. лв., или с 5.5% повече спрямо година по-рано.
Източник: Капитал (12.11.2013)
 
12,9 млрд. лв. достигна износът ни към трети страни През периода януари - септември 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 5.6% спрямо съответния период на 2012 г. и е в размер на 12.9 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Гибралтар, Украйна и Сърбия, които формират 51.5% от износа за трети страни. През септември 2013 г. износът за трети страни намалява с 6.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.3 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите девет месеца на 2013 г. намалява с 0.9% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 15.3 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През септември 2013 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 5.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер 1.8 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - септември 2013 г. е отрицателно и е на стойност 2 309.4 млн. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 495.2 млн. лева. През септември 2013 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 443.9 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите девет месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни” (70.6%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (24.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (9.2%). През периода януари - септември 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 32.5 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7.8%. През септември 2013 г. общият износ възлиза на 3.8 млрд. лв. и се увеличава с 6.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - септември 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 37.5 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1.1% повече спрямо същия период на предходната година. През септември 2013 г. общият внос се увеличава с 12.8% спрямо същия месец на 2012 г. и е в размер на 4.6 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - септември 2013 г. и е на стойност 5 004.2 млн. лв., което е с 1 921.7 млн. лв. по-малко от салдото за първите девет месеца на 2012 г. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - септември 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 3 160.3 млн. лева. През септември 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 763.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 527.2 млн. лева.
Източник: econ.bg (12.11.2013)
 
Расте износът ни към Германия През периода януари - август 2013 г. износът на България за ЕС се увеличава с 8.3% спрямо същия период на предходната година. Според предварителните данни на НСИ той достига 17.1 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 68.3% от износа за държавите членки на ЕС. Само към Германия сме изнесли стоки за близо 3,6 млрд. лева, като на годишна база е отчетено увеличение от 31,6%. Само през август 2013 г. износът за страните от Европейския съюз се увеличава с 20.2% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.4 млрд. лева. Същевременно вносът на България от ЕС за периода януари - август 2013 г. също нараства. Той се увеличава с 0.7% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 19.5 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През осмия месец на тази година вносът на България от държавите членки на ЕС, намалява с 2.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.2 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - август 2013 г. е отрицателно и е на стойност 2 375.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1 484.5 млн. лева. При износа на България за Съюза, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите осем месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (25.7%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (24.3%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад (5.9%) се наблюдава при износа от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (9.4%) е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”, а най-голямо намаление (4.1%) се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства”, показват още данните на НСИ.
Източник: econ.bg (12.11.2013)
 
Строителството на жилищни сгради е най-активно край морето, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката през третото тримесечие на годината в Бургаско, Варненско и Добричко са построени и готови за живеене общо 214 нови жилищни сгради с близо 1500 апартамента в тях. В класацията води морската столица с 641 жилища в 100 сгради, следвана от Бургас – 79 сгради, но с по-малки по площ апартаменти (737). В област Добрич са построени 35 нови сгради със 118 жилища. Данните сочат, че в останалите региони за периода юли-септември за живеене са били готови малко над 300 нови сгради. Това означава, че в трите крайморски области е концентрирано почти половината от новото жилищно строителство у нас. Според експертите засиленото строителство по Черноморието се дължи на голямото търсене на ваканционни имоти от руснаците и жителите на бившите съветски републики.
Източник: Новинар (12.11.2013)
 
Вносът се съживи и през септември Вносът се съживи и през септември нарасна с 12,8% на годишна база до 4,55 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Такъв голям ръст на вноса от 12,8% тази година имаше само през февруари, като през много от останалите месеци имаше дори спад на вноса на стоки и услуги. Явно през септември или има ръст на чуждите инвестиции, или се съживява потреблението. Другият вариант е търговците да увеличават вноса в подготовка за предстоящото пазаруване за коледните празници. За първите девет месеца на годината вносът нараства само с 1,1% до 37,5 млрд. лв. За същия период износът на страната е на стойност 32,5 млрд. лв., което е ръст със 7,8%.
Източник: Стандарт (12.11.2013)
 
Хотелите свалят цените през ноември Българските хотелиери свалиха цените през ноември - най-непопулярният месец за почивка между двата сезона. Спадът спрямо октомври е с 5 на сто, а спрямо година по-рано - с 11%, сочи хотелският ценови индекс на търсачката trivago.bg. Спрямо миналата година поскъпват единствено нощувките в Пампорово - с 9 на сто, докато всички останали градове и курорти, в които търсачката следи цените, има спад. На месечна база цените вървят нагоре в ски курортите, а спад има по морето и в големите градове. Поевтиняването в България следва общата европейска тенденция. Единственото изключение е Варшава, която този месец е домакин на конференцията на ООН за климатичните промени. В полската столица поскъпването на нощувките е с 18 на сто. Най-скъпият град този месец е Женева със средна цена на нощувка в двойна стая от 438 лв. на вечер и почти незначително намаление от 3% спрямо октомври. Хотелският ценови индекс на trivago.bg (tHPI - trivago Hotel Price Index) показва средната цена за нощувка в стандартна двойна стая в най-търсените европейски дестинации. За изготвянето на тази статистика се използват над 2 млн. ценови заявки дневно, генерирани от всичките 40 международни платформи включени към глобалната търсачка на trivago. От България участват само най-търсените дестинации с налични хотели във всички международни платформи за периода на изследването.
Източник: Дневник (12.11.2013)
 
Износът на ток спадна заради инфраструктурни ремонти Износът на електроенергия през септември е спаднал рязко спрямо август, когато експортът отбеляза пикови за годината стойности. Износът е по-нисък и от същия месец през предходните години. Така в традиционно силното трето тримесечие, когато търсенето в Гърция и Турция дърпа износа до най-високи нива, тази година се наблюдава сериозно намаление, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През септември са изнесени 378 хил. мегаватчаса електроенергия спрямо 1 млн. мегаватчаса през предходния месец. Спадът е много голям и спрямо продаденото в чужбина количество електроенергия през септември в предишните три години, когато износът варира между 860 и 940 хил. мегаватчаса. От 1 август отпаднаха добавките (с които се финансират енергията от възобновяеми източници, когенерации и по дългосрочните договори на НЕК, AES и "КонтурГлобал") в преноса на енергия при износ и това временно отпуши замрелия износ. Причините за необичайно ниските резултати през септември са няколко. На първо място са ограниченията за износ заради ремонти. Търговци на енергия обясниха пред "Капитал Daily", че резкият спад се дължи на ограничените капацитети за пренос, свързани с плановите ремонтите на енергийната инфраструктура по границите със Сърбия, Македония, Гърция и Румъния, които временно прекъснаха физическата възможност за експорт. "Това е най-съществената причина за силно ограничените износни капацитети", потвърди за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България Мартин Георгиев. По думите му към Сърбия преносът на енергия е бил изцяло спрян за седмица. Справка в сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показва, че по план през септември и октомври се правят ремонти на 400-киловолтовите електропроводи към Ниш, Солун, Рахман, Ступина, Щип, Исакча и Хамитабат (Турция). Най-голям е интересът на търговците към износа за турската енергийна система. Това се вижда от клиринговата цена на мегаватчас, за която наддават участниците в търговете на ЕСО за преносен капацитет. За правото да изнесат 1 мегаватчас към Турция през ноември е постигната цена от 10.53 евро. За сравнение, за износа на ток от България през трасето с Македония клиринговата цена е 4.10 евро на мегаватчас. Високите цени и недостатъчните количества ток за свободния пазар, които електроцентралите предлагат, са основа пречка пред износа, коментира друг търговец. Така офертите на българските износители за клиентите им зад граница не са конкурентни. Българският ток захранва най-много клиенти в Турция, Гърция, Сърбия, които обаче имат и други алтернативи. Бавното излизане на Гърция от кризата и растящото енергийно потребление в Турция са също променили динамиката в износа. "Преди основна дестинация беше Гърция, за където се резервираха между 500 и 1000 мегавата, а сега са около 100", коментира един от търговците, пожелал анонимност. По думите му промените в регионалния пазар правят сравненията на износа през предходните години твърде условни. В друг неизбежен фактор за българските компании се превръща унгарската енергийна борса, в която ликвидността е голяма и участието на регионални производители от Централна Европа прави цените на енергията по-конкуренти. Реално транзитът на енергия оттам например към Гърция и Турция не облагодетелства с нищо българската енергийна система, защото за пренесената енергия не се начисляват транзитни такси. Те се плащат само за енергия, генерирана от български централи. Много често българската мрежа се използва само за транзит към Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. По изчисления на търговци, за да бъдат конкурентни и да продават навън, те трябва да купуват енергията от българските производители за не повече 70 лв. за мегаватчас. В момента АЕЦ "Козлодуй" продава по едногодишните си договори мегаватчаса за 67 лв., но към тази цена трябва да се прибавят и разходите на търговци за балансиране. Според данните на НСИ през август, когато е отбелязан годишният пик в експорта, изнесената енергия е продавана за средно 83 лв./мегаватчас, а през септември цената е скочила до 96.5 лв. (тук са включени цената за пренос и капацитет). В момента почасовата натовареност за износ е около 1400-1500 мегавата, а 100 мегавата само се транзитират. За сравнение, преди отпадането на добавките се изнасяха само 200 мегавата български ток и се транзитираха около 500 мегавата от чужди производители. От регистрираните в България търговци в момента на пазара по-активно работят десетина фирми, сред които са "Акспо България", Alpiq Energy, Danske Commodities, "Енерджи съплай", "Енерго-про трейдинг" и "ЧЕЗ трейд България", показва сайтът на ЕСО.
Източник: Капитал (14.11.2013)
 
По-убедително завръщане на инфлацията През октомври инфлацията се завърна по-убедително, след като половин година потребителските цените спадаха, а през септември се покачиха едва с 0.1%. За поскъпването през миналия месец са допринесли най-много цените на облеклото и обувките. Цените на храните също са се увеличили с почти цял процент. През септември ръстът на стойностите им, и особено на сезонните зеленчуци, прекрати серията от шест последователни месеца на дефлация в България. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индекса на потребителските цени през октомври. На годишна база обаче националната статистика продължава да отчита дефлация, макар и намаляваща. Цените през октомври спрямо същия месец на 2012 г. са спаднали с 1.4%. През септември понижението на цените на годишна база достигна рекордни нива от 1.6%, каквито не са били отчитани от 1999 г. насам. По принцип дефлацията е негативно явление в икономиката. Тя означава свито потребление, в резултат на което компаниите са принудени да свалят цените и това изяжда печалбите. Дефлацията влияе отрицателно и на приходите от косвени данъци в държавния бюджет. Ниската инфлация пък е здравословна за икономиката. Същевременно потребителските цени в Европа също се увеличиха едва с 0.7% през октомври, което накара Европейската централна банка да понижи основната си лихва. В началото на по-студените месеци през октомври цените на дрехите и обувките стандартно се покачват с 4-5% на месечна база, като и тази година не прави изключение. Ръстът спрямо септември е с 4.9%. Както и предходния месец, най-рязко са скочили цените на зеленчуците - с малко над 7%, а веднага след това в класацията по стокови групи се нареждат обувките с ръст от почти 6%. Плодовете пък са поевтинели с над 3%. Това е и вторият най-сериозен спад след този в цените на пътническия въздушен транспорт - с 5.5%. Стандартно първите месеци на лятото носят дефлация (виж. графиката) основно заради поевтиняването на храните и най-вече на зеленчуците, но досега това рядко е довеждало и годишен спад на цените. На годишна база най-много поевтиняват зеленчуците (с над 5%), електроенергията и топлоенергията - съответно с 11.1% и 9.6%. Последното се дължи на изкуствено понижените цени на тока и парното в началото на годината. Продължителни са тенденциите на спад на цените при захар, сладка, мед и шоколад, като те спадат непрекъснато от май миналата година с по 1-2%. Цените на мебелите и малките електрически уреди също спадат. В продължение на последните 12 месеца лекарствата също поевтиняват с по 3-4%. Подобна е тенденцията и при автомобилите и техниката. Животът на най-бедните 20% от домакинствата в България обаче не е бил по-евтин, показва индексът на цените за малката потребителска кошница, изчисляван от НСИ. През октомври той е поскъпнал с малко повече от общата инфлация - 0.6%. Това се дължи основно на храните - с процент нагоре, както и на стоковата група "облекло и обувки" - с почти 3% повече на месечна база.
Източник: Капитал (14.11.2013)
 
Дефлация в трети пореден месец на годишна база През октомври цените на потребителските стоки записват минимален ръст от 0,5% спрямо данните от предходния месец, когато месечната инфлация достигна 0,1%, съобщава Националния статистически институт (НСИ). На годишна база обаче има дефлация за трети пореден месец - този път -1,4%. Спрямо началото на годината тя е -1,7%. Основната причина за повишаването на месечната инфлация е поскъпването на стоките в групата „Облекло и обувки” (почти 5%), храните и безалкохолните напитки (0,9%), както и алкохолните напитки и тютюневи изделия (0,2%). В същото време цените на горивата, както и разходите за поддръжка на жилищата се понижават с по 0,1%. С 0,9% намаляват разходите за транспорт. Сред хранителните продукти най-сериозно е увеличението на цените на зеленчуците, което е традиционно за сезона. Доматите поскъпват с 20%, а краставиците – с малко над 16 на сто спрямо септември. Ръст от над 3% има и по отношение на цените на телешкото месо, а с 2,4% по-скъпи са яйцата. Поскъпване с около 1% има и по отношение на млечните продукти. Най-значимо понижение отбелязват цените на плодовете, чиито сезон тепърва започва – ябълките са със 7,7% по-евтини спрямо септември, падат и цените на цитрусовите плодове (с 5,7 на сто). Сред нехранителните продукти дрехите поскъпват с почти 5%, докато за обувките увеличението спрямо септември достига почти 6%, сочат още данните на НСИ. Твърдите горива за битови нужди обаче намаляват цените си с 0,8%. През октомври с 2,8% по-евтино се е продавало дизеловото гориво, а бензините А95Н и А98Н са с около 1,4% по-евтини.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2013)
 
Промишленото производство в еврозоната намалява пред септември През септември промишленото производство в еврозоната намалява с 0.5% спрямо август, а общо в целия ЕС - с 0.2%. През август статистиката отчете увеличение съответно с 1% и 0.6%. Понижението в еврозоната е по-голямо от очакваното. Анализаторите, анкетирани от "Ройтерс", залагаха на свиване с 0.3 на сто. Този спад може да означава, че икономическият растеж в региона е стигнал до застой през третото тримесечие на годината, отбелязва Асошиейтед прес. Данните са обявени ден преди първата оценка за БВП за третото тримесечие. За месец най-голям е спадът в Португалия (-11.2%), Люксембург (-4.1%), Хърватия (-3.3%) и Чехия (-2.8%). Най-бързо нараства производството в Ирландия (+2.9%), Румъния (+2.4%), Унгария (+1.8%) и Полша (+1.4%). Сравнението със септември 2012 г. сочат увеличение с 1.1% в еврозоната и 1.2% в ЕС. Най-голямо е съживяването отново в Ирландия (+11.7%), Румъния (+8.9%), Словакия (+7.5%) и Полша (+5.6%). Най- значителен спад "Евростат" отчита в Люксембург (-4.0%), Хърватия (-3.9%) и Италия (-3.0%). В България на месечна база спадът е с 0.1%, а на годишна има 0.5% нарастване. С месечен спад са и Германия (-0.8%) и Франция (-0.2%), докато спрямо година по-рано Германия отчита увеличение от 1.3%, а Франция - символичен спад (-0.2%).
Източник: Дневник (14.11.2013)
 
Износът на храни и живи животни за страните извън ЕС е нараснал най-много в периода януари - септември Износът на храни и живи животни за страните извън ЕС е нараснал най-много в периода януари - септември – със 70 на сто в сравнение с година по-рано, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Следващи по ръст са машините и оборудването – с 24.3 на сто, и алкохолът, безалкохолните напитки и тютюневите изделия, чийто експорт е нараснал с 11 на сто през деветте месеца спрямо същия период на миналата година. В същото време спада износът на химически вещества и продукти – със 7 на сто, мазнини, масла и др. от животински произход – със 7.7 на сто и необработените материали, негодни за консумация – с 9.2 на сто. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Гибралтар, Украйна и Сърбия, които формират 51.5% от износа за трети страни. Общо до септември износът за трети страни расте с 5.6 на сто спрямо миналата година до 12.9 млрд. лв. Само през септември той намалява с 6.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.3 млрд. лева. През деветте месеца вносът спада с 0.9 на сто на годишна база до 15.3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Същевременно най-голявм ръст на вноса се отчита от Норвегия, Босна и Херцеговина, Индия и Грузия. Само през септември вносът се увеличава с 5.5 на сто до 1.8 млрд. лв. Общо в търговията със страните от ЕС и извън него през периода януари-септември от България са изнесени стоки за 32.5 млрд. лв. като това е ръст от 7.8 на сто на годишна база. Само през септември общият износ расте с 6.7 на сто за година и е за 3.8 млрд. лв. Общо вносът за деветте месеца е за 37.5 млрд. лв., което е ръст от 1.1 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Само през септември общият внос се увеличава с 12.8 на сто и е за 4.6 млрд. лв. (agro.bg)
Източник: Други (14.11.2013)
 
Инфлацията най-висока от една година насам Есента повиши цените на зарзавата, а от там скочи и инфлацията. За октомври инфлацията е 0,5%, обявиха от Националния статистически институт. Това е най-високото й ниво от една година насам. След като шест поредни месеца цените падаха, през септември и октомври се повишиха съответно с 0,1% и 0,5%. Въпреки това обаче за последните 12 месеца инфлацията е отрицателна - минус 1,4%.
Източник: Стандарт (14.11.2013)
 
Икономиката стои стабилно ниско Стабилно нисък и подправен с европейска несигурност. Така може да се определи икономическият ръст на България през третото тримесечие на годината. Увеличението на БВП е с 0.8% на годишна база, а в сравнение с периода април-юни се е покачил с 0.6%. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за икономиката на България през третото тримесечие. През последните две години тримесечният ръст се колебаеше в рамките на статистическата грешка (около 0.1-0.3%), като като от април до юни тази година падна под нулата. Подобряването на данните през втората половина на 2013 г. се очакваше особено заради лекото ускоряване на износа към Европа. През второто тримесечие еврозоната официално излезе от рецесия. Данните за европейската икономика и за юли-септември продължават да са над нулата, но възстановяването леко забавя ход. Така Европа продължава да е най-сериозният външен риск за българската икономика. Прогнозите на анализаторите за следващата година са ръстът да превиши 1%, но при две условия - попътен вятър от Европа и успокояване на политическата обстановка в страната. За разлика от прогнозите на правителството и Европейската комисия анализаторите не посочват вътрешното потребление като потенциален двигател на икономиката, а по-скоро смятат, че и догодина основното й гориво ще е износът. Според ЕК българската икономика догодина ще порасне с 1.5%, като с есенната си прогноза Брюксел понижи очакванията си от 1.7%. Надеждите за ръст на икономиката догодина, движен от вътрешното потребление, може и да се окажат излъгани. В мотивите към проектобюджет 2014 правителството залага на износа и на раздвижени покупки на домакинствата. Европейската комисия също смята, че вътрешното потребление може да е един от козовете на българската икономика, но и най-големият риск, ако ръстът не се сбъдне. Данните за третото тримесечие потвърждават тези опасения. От началото на годината всяко тримесечие индивидуалното потребление спада с по 1% на годишна база. Търговците на дребно също не виждат особено раздвижване. Според Николай Петров, изпълнителен директор на "BILLA България", потреблението на бързооборотни стоки през 2013 г. се запазва на същото ниво като предишната година (виж още мнения на бизнеса и анализаторите в каретата). Рискът за продължаващ спад на потреблението се засилва и от все още стагниращия пазар на труда. През второто тримесечие на годината заетите се увеличиха с почти 30 хил. души, но сега отново се вижда лек спад. С 4 хил. души по-малко са работили през периода юли-септември в сравнение с година по-рано и така броят на заетите достига малко над 3 млн. души. Коефициентът на безработица расте с половин процентен пункт на годишна база, но пък спада спрямо рекордно високите си нива от около 13% в началото на годината. Прогнозите за догодина са безработицата да започне да спада до нива от 12.6-12.7%. Положително все пак е, че част от безработните, които са били обезкуражени, започват да търсят заетост. Броят на хората, които просто са се отказали да търсят работа, е намалял с 20 хил. души на годишна база, което автоматично покачва и дела на безработните. Въпреки това както от Министерството на финансите, така и от Европейската комисия очакват пазарът на труда да продължи да се възстановява, но относително бавно заради негативното въздействие на фактори като значителното намаляване на населението в резултат на застаряването и на емиграцията. Така единствената движеща сила на икономиката, макар и не особено стабилна, и догодина ще остане износът. През третото тримесечие НСИ отчита ускоряване на търговските потоци към страните от ЕС с 6.7% на годишна база. Данните към деветмесечието пък показаха забавяне на експорта към трети страни, накъдето българските предприятия се насочиха, за да компенсират слабото европейско търсене по време на рецесията там. Очевидно износителите отново гледат към големите европейски партньори Франция и Германия. Лошата новина обаче е, че френската икономика започва да се забавя и през третото тримесечие излезе на минус (виж другия текст). Освен това очакванията са приносът на износа в ръста на икономиката да започне да се забавя оттук нататък (виж графиката), което означава, че става наложително да се намерят други източници на икономически растеж. Според банков анализатор предишното правителство е използвало и еврофондовете като такъв, но сега усвояването им се забавя. Освен това със старта на новия програмен период не може да се очаква разплащането на съществен ресурс по оперативните програми през 2014 г. Инвестициите засега също не са кандидат за двигател на икономиката. На годишна база те са се увеличили с 1.2%. Това обаче е много по-бавен ръст спрямо първата половина на годината, когато промяната беше с 3 до 5%. "За да засили растежа, българското правителство трябва да изостави популизма при съставянето на политики, да забърза подобряването на инфраструктурата и като минимум да се справи с недостатъците на здравеопазването, образованието и опасно проблемния енергиен сектор", пишат Уникредит в обзора си за икономиките в Централна и Източна Европа за последното тримесечие на годината.
Източник: Капитал (15.11.2013)
 
Региони на няколко скорости Регионалната политика на държавата не дава видими резултати и различията между отделните области в страната се задълбочават. Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който в сътрудничество с българската компания "Региостат" изготвя социално-икономически профили на 28-те области в България. За целта се използват 58 показателя, които да разделени в осем основни категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда. Изследването се прави за втора поредна година, като резултатите през 2013 г. показват, че възстановяването от кризата продължава да се случва с различни темпове в отделните региони, като областите в северната част на страната изостават значително спрямо тези от южната. Анализът на ИПИ показва, че като цяло равнищата на разходите на компаниите за дълготрайни материални активи, които са основен показател за инвестиции, почти навсякъде остават под отчитаното преди кризата, макар и да отбелязват увеличение в повечето области. По отношение на преките чуждестранни инвестиции ситуацията е по-сериозна, като в по-голямата част от областите не са влезли средства от чужбина или размерът им е незначителен. "В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал", посочва главният икономист на ИПИ Десислава Николова. Същевременно въпреки предизвикателствата през възстановяването на икономическия растеж в по-голямата си част местните органи на управление не работят достатъчно активно за подобряването на бизнес средата. "Местните власти нямат особени стимули за привличането на инвестиции и за създаването на работни места, тъй като нямат дял от икономическия растеж – т.е. нямат дял от данъците, които се налагат върху оборотите, върху печалбите, върху доходите", отбелязва Николова. Така въпреки прехвърлянето на известни данъчни правомощия към общините като цяло данъчните приходи продължават да формират сравнително малка част от бюджетите им. Един от най-ярките показатели за разрива в развитието на отделните региони е състоянието на пазара на труда. "Ако през 2008 г. две от седемте области с най-висока заетост бяха в Северна България, през 2012 г. и седемте са в Южна България, докато седемте области с най-ниска заетост са северната част на страната", отбелязва икономистът от ИПИ Явор Алексиев. По думите му фактори за по-осезаемите ефекти от кризата в северната част на страната са както демографската картина, така и липсата на инвестиции, недостатъчното усвояване на европейските средства и по-слабото развитие на инфраструктурата. Очакванията на бизнеса за развитието на пазара на труда през следващата година също потвърждават наблюдаваното разделение. Резултатите от проведено от ИПИ проучване сред близо 1700 компании показват, че само в 10 от 28-те области в страната фирмите са по-оптимистично настроени за заетостта през следващите две години. Едва две от тези области са в Северна България – Търговище и Добрич. Ножицата между София и всички останали области също продължава да се разтваря, което обяснява и обособяването й в отделен клъстер в изготвената от ИПИ типология на областите според социално-икономическото им състояние (виж картата). По думите на управителя на "Региостат" Александър Цветков столицата е значително се отличава от всички останали области в страната. Като пример за откъсването на областта той отбелязва факта, че БВП на човек от населението в София е над два пъти по-висок от този в областта, която заема второ място в страната по показателя – Стара Загора. "За съжаление няма никакви видими последствия или видими резултати от водената регионална политика в държавата", коментира Цветков. "Смисълът от регионалната политика е, или би трябвало да бъде, да помага за икономическото и социално сближаване – т.нар. кохезия. Не се наблюдава никакво сближаване – не само през миналата година, не само през тази година, а за период от поне 10-15 години насам", допълва той.
Източник: Капитал (15.11.2013)
 
Икономиката расте с 0.8% на годишна база Третото тримесечие отбеляза най-силния ръст на икономиката от началото на годината. Брутният вътрешен продукт е нараснал с 0.8% на годишна база и с 0.6% спрямо периода април-юни 2013 г. Това показват експресните данни на Националния статистически институт за БВП през третото тримесечие на годината. Спрямо същия период на 2012 г. инвестициите (т. нар. бруто капиталообразуване) са се увеличили с 1.2%. Това обаче е много по-бавен ръст спрямо първата половина на годината, когато увеличението беше с 3 до 5%. Вътрешното потребление на домакинствата също продължава да спада - с 1% на годишна база. Показателят отбелязва съвсем слаб ръст спрямо второто тримесечие на тази година – с 0.2%, което е подобрение спрямо първото шестмесечие, когато спадът беше с над половин процент. Ръстът на износа на годишна база леко се засилва – с 6.7%. Догодина правителството залага именно на експорта и на вътрешното потребление като движеща сила на икономиката. Износът на България за периода януари-септември към трети страни продължава да забавя темповете си на нарастване, но изоставането се компенсира от подобряването на продажбите към държави от ЕС. Основни партньори извън ЕС са Турция, Китай, Русия, Гибралтар, Украйна и Сърбия. Очакванията обаче са приносът на износа в ръста на икономиката ще започне да се забавя оттук нататък. Европейската комисия също посочи като основен двигател на растежа в доклада за България потреблението на домакинствата, както и частните инвестиции. Същевременно обаче по тази линия идва и основната несигурност за развитието на икономическата активност през 2014 г. Лошата новина е, че след като пазарът на труда се раздвижи през първата половина на годината, сега данните показват, че през третото тримесечие заетостта отново стагнира. Работещите са намалели с 4 хил. души на годишна база. Коефициентът на безработица расте с половин процентен пункт на годишна база, но пък спада спрямо рекордно високите си нива от около 13% в началото на годината. Така делът на хората, които нямат, но търсят работа, е 12% през юли-септември. Положително все пак е, че част от безработните, които са били обезкуражени, започват да търсят заетост. Броят на хората, които просто са се отказали да търсят работа, е намалял с 20 хил. души на годишна база.
Източник: Капитал (15.11.2013)
 
С 4,7% се увеличава броят на безработните през третото тримесечие През третото тримесечие на 2013 г. безработните лица в страната са 411.6 хил., а коефициентът на безработица - 12%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. броят на безработните се увеличава с 4.7%, а коефициентът на безработица - с 0.5 процентни пункта. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението на безработицата през посочения период засяга само жените. Коефициентът на безработица на жените се покачва от 10.1 на 11.3%, но въпреки това остава по-нисък от този на мъжете - 12.6%. От общия брой на безработните през третото тримесечие на 2013 г. 230.3 хил. (56.0%) са мъже и 181.3 хил. (44.0%) - жени. От всички безработни 15.1% са с висше образование, 55.8% - със средно, и 29.1% - с основно и по-ниско образование. Продължително безработни (от една или повече години) са 243.0 хил., или 59.0% от всички безработни лица, като в сравнение с третото тримесечие на предходната година делът им се увеличава с 2.6 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0.6 процентни пункта и достига 7.1% - 7.5% при мъжете и 6.6% при жените. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. се увеличава броят и относителният дял на безработните, които са имали предишна заетост - от 323.3 хил. (82.2%) на 345.5 хил. (83.9%), докато броят на безработните, търсещи първа работа, намалява и достига 66.1 хиляди (16.1%). През третото тримесечие на 2013 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 19.9%, съответно 20.5% за мъжете и 19.0% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. този коефициент е по-висок с 1.0 процентен пункт, като увеличението е основно при жените. По данни на Евростат 28,3% е младежката безработица у нас през септември. Нивото ? остава непроменено спрямо август, но се увеличава на годишна база.
Източник: econ.bg (15.11.2013)
 
Излизаме от кризата Икономиката излиза от кризата и бележи ръст от 0,8% през третото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. Това е най-високият ръст на БВП от повече от година насам. През последните 10 тримесечия ръстът на икономиката постоянно затихваше, като през последните четири БВП нарасна съответно с 0,7%, 0,6%, 0,4% и 0,2%. На този фон ръстът от 0,8% изглежда доста оптимистичен. Спрямо предходното тримесечие ръстът на БВП за периода юли-септември е с 0,6%. Този резултат се постига, след като преди това имаше четири поредни тримесечия лазене по дъното с ръст от 0,1% и дори едно тримесечие със спад от 0,1%. Отчетеният годишен ръст на БВП нарежда България в по-предните редици сред страните от ЕС. По-голям ръст на икономиката имат Румъния (+4,1%), Латвия (+3,9%), Литва (+2,2%), Полша (+1,7%) и Унгария (+1,6%). Но доста по-зле се представят Кипър (-5,7%), Италия (-1,9%), Чехия (-1,6%) и Испания (-1,2%). През третото тримесечие БВП на страната достига 21,21 млрд. лв. Ускоряването на ръста на БВП се дължи най-вече на услугите, където се отчита годишен ръст с 1% (при 0,7% за предходното тримесечие). Индустрията бележи ръст с 0,8% (0,7% за предходното тримесечие), а аграрният сектор нараства с 3,4% (при 6,2% за второто тримесечие).
Източник: Стандарт (15.11.2013)
 
Безработицата расте Над 411 хил. са безработните през третото тримесечие на годината, обявиха от НСИ. Броят им се увеличава с 18,4 хил. спрямо същия период на миналата година. Така безработицата нараства с 0,5 процентни пункта до 12%. Увеличението на безработицата през посочения период засяга само жените. Отделно от безработните има и 192 хил. души, които са обезкуражени и не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Броят на заетите граждани през 3-ото тримесечие на годината е 3,013 млн. души. Спрямо същия период на 2008 г. (годината преди световната криза да застигне и България) броят на хората с работа е намалял с 405 хил. Спрямо второто тримесечие на настоящата година обаче броят на работещите граждани се увеличава с над 70 хил. През последните месеци вече се забелязва по-осезаем ръст на икономиката и на потреблението. Ако това възстановяване на икономиката продължи с устойчиви темпове, ще трябва да минат поне още няколко месеца, преди да се стигне до трайно намаляване на безработицата, коментират икономисти.
Източник: Стандарт (15.11.2013)
 
Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 0.6% през третото тримесечие Икономиката ни е била сред най-бързо растящите в ЕС през третото тримесечие на 2013 г., макар и на доста ниско ниво, оповести националната статистика вчера. От юли до септември брутният вътрешен продукт на България е пораснал с 0.6% спрямо предходното тримесечие и с 0.8 на сто на годишна база. В същото време за целия Европейски съюз БВП се е увеличил с едва 0.2% в сравнение с периода април-юни. Според експресните оценки на НСИ номиналното изражение на БВП на страната е 21 215 млн. лв. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие е 18 076 млн. лв. Най-голям дял формира секторът на услугите - 61.2%, следван от индустриалния и аграрния сектор - съответно 29.9% и 8.9%. Заедно с България в класацията за най-висок икономически растеж през третото тримесечие на годината попадат Румъния, чийто БВП е нараснал с 1.6%, Латвия - с 1.2%, Обединеното кралство и Унгария - с 0.8% и Полша - също с 0.6%.
Източник: Сега (15.11.2013)
 
Доходите на домакинствата са се повишили с 11% за година Средно един човек от домакинство е получавал 1242 лв. през третото тримесечие на 2013 г., или 10.9% повече спрямо същия период на миналата година. Малко повече от половината от доходите идват от работна заплата. Те са средно 657 лв. на човек, което е растеж от 10.4% спрямо година по-рано. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през третото тримесечие на 2013 г., публикувани в петък. Вторият по значение източник на доход за българските домакинства са тези от пенсии. Така всъщност една четвърт от всички средства на българите са доходи за старост. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо същото на предходната година доходите от пенсии нарастват номинално с 8.5% и достигат 312 лв. средно на лице от домакинство. Общият разход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2013 г. е 1145 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2012 г. с 10.8%. Това означава, че за тримесечието спестяванията са около 97 лв. на човек. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат минимално необходимите - за храна и жилище. Те са 50.8% от всички разходи. През периода юли - септември българските потребители са увеличили консумацията на плодове, месо, прясно мляко, зеленчуци и яйца в сравнение със същите месеци на миналата година. Ръстът е минимален – при плодовете е с 1.1 кг средно на човек от домакинство спрямо същия период на миналата година, при месото – с 400 г, при прясното мляко – с 300 милилитра, при зеленчуците с 200 г, а при яйцата – с два броя. В същото време е намаляло потреблението на кисело мляко, хляб и тестените изделия.
Източник: Капитал (18.11.2013)
 
Промишлеността свива инвестициите догодина За първи път от 2009 г. насам промишлените предприятия в страната очакват инвестициите им през следващата година да се свият, а над една трета от компаниите не планират закупуване на дълготрайни активи. Това показват резултатите от проведената през октомври анкета на Националния статистически институт. Данните на практика потвърждават съмненията, че икономиката едва ли ще може да разчита на частните инвестиции като двигател за растеж след отчетеното минимално увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) за третото тримесечие. Предприятията очакват 9.3% спад на инвестициите в промишлеността догодина в сравнение с 2013 г., показват резултатите от бизнес анкетата. За последен път прогноза за намаление бизнесът направи през 2009 г., когато кризата се усети за първи път в България. Тогава компаниите посочиха, че очакват да свият капиталовложенията си с 10.6%. За следващата година общо 38% от анкетираните предприятия посочват, че не планират закупуване на дълготрайни активи. По отношение на фирмите, които все пак ще инвестират, над половината от средствата се очаква да влязат в енергийния и водния сектор. Тези предприятия са основният мотор на инвестициите и през тази година. Около четвърт от вложенията през 2014 г. ще бъдат направени от предприятията, които произвеждат стоки за междинно потребление, т.е. създават продукти, които се влагат в последващи производства. Основният фактор, който ще определи дали и колко ще инвестират промишлените предприятия догодина, ще бъде търсенето на продукцията им, става ясно от анкетата. Решаващо ще бъде и дали компаниите ще имат достъп до финансиране и на каква цена и каква ще е възвращаемостта на инвестицията. На трето място са т.нар. технически фактори като технологическите разработки и достъпът до работна сила, както и условията, създадени от институциите, от които зависи издаването на необходимите разрешения за инвестиции. Като цяло компаниите ще разчитат главно на инвестиции в механизация или автоматизация на производството и въвеждане на нови технологии. Такива ще бъдат 38.7% от общия обем инвестиции, показва анкетата. За разширение на производствения капацитет са планирани 26.1 на сто, а за подмяна на износено оборудване - 22.8%. Предприятията ще вложат 12.4 процента от планираните вложения в мерки за опазване на околната среда. За текущата година компаниите очакват увеличение на инвестициите със 7.2% спрямо 2012 г. Ръстът обаче се оказва доста по-малък от предишните им прогнози. Така например в анкетата през октомври миналата година предприятията са посочили, че инвестициите за тази година ще нараснат с 27%. Подобна е била прогнозата им и в анкетата от март тази година - 26.5%. В същото време последните статистически данни показват, че общо инвестициите в страната са нараснали едва с 1.2% през третото тримесечие на 2013 г. Най-много средства са предвидени в енергийния и водния сектор, където делът на инвестициите традиционно се движи около половината от общата сума. С почти 10% повече тази година обаче са планираните инвестиции в производството на стоки за междинно потребление, отколкото са прогнозите за догодина.
Източник: Капитал (18.11.2013)
 
Аукционът за 10,5-годишни ДЦК на фокус през седмицата В четвъртък миналата седмица със 116 гласа "За", със 78 "Против", 17 въздържали се и след над четири часа дебати народните представители приеха Бюджет 2014 на първо четене. Обсъжданията за новия финансов план не минаха без протести и искания за оставката на кабинета на Пламен Орешарски. В митинги и шествия пък премина съботния ден. София и Пловдив бяха блокирани заради митингите на власт и опозиция, като до сблъсъци и провокации не се стигна. Предстои да разберем как гражданите ще изразят общественото си недоволство от случилото се и през новата седмица. Тя не е толкова богата откъм икономически и корпоративни събития, но ето кои са по-важните от тях. В понеделник (18 ноември) Българска народна банка (БНБ) ще проведе аукцион за продажбата на 10,5-годишни държавни ценни книжа с общ номинален размер от 50 млн. лв. На аукциона през oктомври бе постигната доходност от 3,79%. На този през май - 3,43%. Единствено на аукциона през юли средната годишна доходност бе по-висока - 4,01%, но тогава търгът пропадна поради технически проблем. Във вторник (19 ноември) Националният статистически институт (НСИ) ще оповести данните за цените на производител, цените на стоките и услугите за текущо потребление и индексът на цените на стоките и услуги с инвестиционно предназначение в селското стопанство за третото тримесечие на 2013 г. За този ден е насрочено общото събрание на Торготерм АД. 19 ноември е крайната дата за търговия с права на София Комерс-Заложни къщи АД. За сряда (20 ноември) президентът Росен Плевнелиев насрочи заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. На него ще бъдат обсъдени актуалните рискове и заплахи за националната сигурност. В четвъртък (21 ноември) НСИ ще представи информация за индексите на оборота в транспорта, съобщенията и услугите за третото тримесечие, както и за разходите за придобиване и на ДМА и придобити ДМА за същия период. В петък (22 ноември) НСИ ще публикува предварителните данни за туристически пътувания и разходите за туризъм на населението за третото тримесечие на годината. В петък ще се състои първата по рода си специализирана конференция за валутна търговия и инвестиции на българския пазар и в региона - Forex Forum Investor.BG. В последния ден от седмицата, че ще съберат акционерите на Трансстрой-АМ АД. 22 ноември е датата на аукциона за неизползваните права на Български фонд за дялово инвестиране АД.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2013)
 
Стратегията за учене през целия живот насърчава връзката образование - бизнес Подходящите знания, умения и компетентности за развитието на инициативата „Учене през целия живот“ да бъдат търсени съвместно от представителите на бизнеса и на образователните институции у нас, е заложено в новата Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014 – 2020 година. Така работещите ще получават умения за учене, инициативност и предприемчивост, както и уменията за работа в екип, разрешаване на конфликти и други. Освен това ще бъдат подобрявани уменията за общуване на чужди езици, работата с информационните технологии, както и компетентността в областта на българския език и математическите умения. Университетите ще бъдат институциите, насърчаващи учене през целия живот и ще стимулират потенциала на обучаваните към допълнително развитие в системата на висшето образование. За целта обаче образованието трябва да бъде адаптирано спрямо потребностите на обучаваните, а учебните форми да бъдат усъвършенствани, предвижда още стратегията. Предложени са действия за привличане на студентите в различни форми на допълнително обучение – чрез създаването на научни школи и клубове, както и насърчаване на дейността на младите учени. В документа, разработен от Министерството на образованието, са заложени до 2020 година 5% от хората на възраст между 25 и 64 години да участват в инициативата за учене за цял живот. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2012 година участието е било 1,5% от възрастните. Стратегията обаче отбелязва все още големия брой неграмотни – в възрастовата група 15 – 19 години те са 2%, а сред 20 – 29-годишните са повече от 2 на сто. Целта е до 2020 година тези проценти да намалеят до 1,5% за всички възрастови групи. Сред основните цели, заложени в документа, са още внедряване на система за прогнозиране на потребностите на пазара на труда от работна сила с определени характеристики, както и въвеждане система за ограмотяване на възрастните хората, с цел осигуряване на достъпа до пазара на труда. За подобряване на качеството на образованието пък се залага на периодично осъвременяване на учебното съдържание, така че да бъдат формирани основни учения и ключови компетентности в съответствие с очакванията на пазара на труда. Стратегията предлага още и нови модели, разработени на базата на информационните технологии и развитие на дистанционното обучение.
Източник: Инвестор.БГ (20.11.2013)
 
Аграрната продукция поевтинява драстично през третото тримесечие Производствените цени в селското стопанство през третото тримесечие намаляват с 20.7% спрямо същия период на миналата година, съобщи Националният статистически институт. Спадът се дължи на растениевъдството, където продукцията поевтинява с 26.7%. В животновъдството цените нарастват със 7.8%. Меката пшеница поевтинява с 30.2%, царевицата - с 29.1%, ечемикът - със 17.6%, слънчогледът - с 32.9%, доматите - с 20.6%, гроздето - със 7.2%, яйцата за консумация - с 19.9%. По-високи са цените на ябълките - с 12.5%, на свинете - с 5.9%, и на пилетата - със 17.4%. По-ниски с 2.5%, отколкото преди година, са и цените на стоките, които селскостопанските производители ползват. Токът и горивата са с 3.3% по-евтини, минералните торове - с 3.4% Спрямо съответното тримесечие на 2012 г. по-ниски са цените на електроенергията и горивата - с 3.3%, на минералните торове - с 3.4%, на ветеринарномедицинските продукти - с 2.5%, на фуражите - със 7.3%. По-скъпи са семената и разсадът - с 3.6%.
Източник: Дневник (20.11.2013)
 
Лидери сме по спад на строителството България е сред лидерите по най-рязък спад в строителството, показват данни на Евростат. През септември понижението у нас е от 5,6 на сто на годишна база, а през третото тримесечие – 7,4 на сто. Преди нас в класацията по намаление на строителната продукция са Португалия, Чехия и Словения, съответно с 14,9%, 11,8% и 7,9% спад през септември на годишна база. В Италия пък е регистрирано понижение от 6,1 на сто. Холандия и Полша се нареждат в листата до България също с 5,6 на сто намаление на строителството през септември. Позитивни тенденции се наблюдават в Испания, където заради финансовата криза секторът се срина рекордно. За деветия месец на годината в страната е отчетен ръст от 6,1 на сто. Така Испания се нарежда на второ място по увеличение на строителството в Европа. Отличник по този показател е Унгария с ръст от 9,3 процента.
Източник: Новинар (20.11.2013)
 
Естонската Arco очаква стабилизиране на цените на жилищата Естонската група Arco Vara, която инвестира в жилищни проекти в България, очаква стабилизиране на пазара през следващата година. Прогнозата на управителя на Arco Real Estatе – България, Евгени Василев, е за успокояване на цените около достигнатите нива и увеличение на сделките. От компанията не посочиха конкретни стойности, но статистиката на НСИ за третото тримесечие показа достигнати средни цени от 1444.8 лв./кв. м в София и лек ръст с 0.7% в сравнение с предходното тримесечие. Според Евгени Василев на пазара в момента е ограничено предлагането на качествени имоти и това ще доведе до по-засилено ново строителство през следващата година. "Очакваме по-малко нови сгради, но повече издадени разрешения за строеж", коментира той. След като през миналата година се усети по-ясно стабилизиране в цените на жилищата след четири години спад, сега от Arco Real Estate отбелязват нормализиране на пазара. Евгени Василев очерта водещите тенденции в момента: ограничение в спада на цените с очакване за лек ръст в големите градове, както и бавно засилване на търсенето. Данните на компанията сочат увеличаване в броя сделки и ръст в обема на ипотечното кредитиране през 2013 г. Естонската Arco Vara Group е основана през 1992 г. и в момента е най-голямата компания за имоти в Балтика. Работи на пазарите в три държави: Естония, Латвия и България. В нашата страна оперира чрез дъщерното си дружество "Арко Инвест" и от края на 2007 г. развива два имотни проекта в София – BLVD Residence на бул. "Мадрид" и Manastirski L!VD apartments в кв. Манастирски ливади – Запад. Вторият проект още е в ход, като започна строителството на втори етап от него. То включва 132 апартамента, 12 магазина, подземен паркинг. Жилищната и търговската част са разположени на 12 500 кв. м разгърната застроена площ, а подземния паркинг на 3300 кв. м. Инвестицията на Arco Vara възлиза на 4 млн. евро, като се очаква строителството за приключи до края на 2014 г. Първият етап на проекта беше завършен през 2012 г., като всички апартаменти в него са реализирани на пазара. Arco Real Estate е ексклузивен представител по продажбите на двата проекта.
Източник: Капитал (20.11.2013)
 
Износът на снаряди скочи с 50 млн. лв. Износът на продукти на оръжейната индустрия през 2012 г. е нараснал с около 50 млн. лв. Този ръст се дължи основно на износа на боеприпаси. През последните няколко години България увеличава износа на продукцията на отбранителната ни индустрия. Това става ясно от доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет за 2012 г., който беше приет от икономическата комисия към парламента. Тази тенденция се задържа и през миналата година, става ясно от документа. Данните бяха потвърдени и от депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който през 2012 г. беше министър на икономиката. Според думите му увеличеният износ се дължи предимно на експорт на боеприпаси. Така страната ни се нарежда в топ 10 на износителите на боеприпаси в света, отбеляза Добрев. Той допълни, че за съжаление обаче не се наблюдава увеличение при износа на продукция с двойна употреба. Между 2007 и 2012 г. се отбелязва сериозно увеличение на лицензите за търговия с оръжие и стоки с двойна употреба, издадени на български предприятия, сочат още данните от доклада. През 2007 г. броят им е бил 202, а в края на миналата година те вече са 292. Това обаче не означава, че повече родни компании са започнали да работят в тази сфера. Увеличеният брой лицензи се дължи предимно на промени в нормативната уредба, които задължиха фирмите за скрап, които изкупуват излезли от употреба оръжия или части, да вземат лицензи за търговия с такава стока, обясни Иван Дочев, секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.
Източник: Стандарт (21.11.2013)
 
През третото тримесечие се увеличава индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, сочи статистиката По предварителни данни през третото тримесечие на 2013 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 2.6% спрямо предходното тримесечие, съобщиха от Национален статистически институт (НСИ). Най-голям ръст е регистриран при дейностите „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ и „Пощенски и куриерски услуги“, които нарастват спрямо второто тримесечие на 2013 г. съответно с 9.4 и 3.9%. Намаление се наблюдава единствено при „Воден транспорт” - с 8.5%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 0.3% спрямо второто тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението в „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика”, където се отбелязва ръст от 12.2% в сравнение с предходното тримесечие. Намаление е регистрирано при дейностите „Далекосъобщения“ - с 5.2%, и „Информационни услуги“ - с 4.2%. При „Други бизнес услуги” най-висок ръст спрямо предходното тримесечие е регистриран при дейностите „Рекламна дейност и проучване на пазари” и „Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации”, съответно с 5.5 и 4.7%. През третото тримесечие на 2013 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 10.0% в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Намаление е регистрирано единствено при „Воден транспорт” - с 26.2%. Общият календарно изгладен индекс на оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” се увеличава с 8.5% спрямо третото тримесечие на 2012 г., което се дължи преди всичко на дейност „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика”, които отбелязват ръст от 49.9%. Намаление се наблюдава в „Издателска дейност” - с 0.8%.При „Други бизнес услуги” най-голямо увеличение (37.3%) спрямо третото тримесечие на 2012 г. е отчетено в „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност”. Спад се наблюдава при „Дейности по почистване” - със 17.7%, както и при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” и „Дейности по охрана и разследване, съответно с 11.6 и 3.4%.
Източник: Агенция Фокус (22.11.2013)
 
Заетите в търговията на едро са намалели с 40% в последните години За две години - от 2010 до 2012 година, е отчетен спад от почти 40% в броя на заетите в сектор „Търговия на едро“, сочи анализ за сектора, изготвен от Българска стопанска камара (БСК). Броят на работещите в търговията на едро намалява от 270 286 души през 2010 г. до 169 795 души през 2012 г. Динамиката на броя на предприятията в България в голяма степен предопределя и динамиката на броя на заетите. Осезаемото намаление на броя на предприятията води до намаление на заетите. Според анализа се долавят несъответствия между уменията на работниците и служителите и потребностите на предприятията от отрасъла на търговията. Неправилната преценка на уменията често е в основата на проблемите, които хората срещат при търсенето на работа. Често служителите не са наясно със стойността на притежаваните от тях знания и умения и полезността им за бизнеса. Другата крайност са кадрите, които надценяват своите компетенции. През 2012 година най-голям е делът на заетите в групата на възраст 35-44 г. (52 500 души, или около 31% от общо заетите), следвани от тези на възраст 25-34 г. (51 797 души, или около 30%). С най-малък дял, както и през 2011 г., са заетите на възраст над 65 години – под 2%. Броят на предприятията от сектора през 2010 г. нараства спрямо 2009 г., сочи анализът на камарата. Тази възходяща тенденция се наблюдава по отношение на предприятията в повечето от страните – членки на ЕС, отчита проучването. В ЕС през 2010 година са били действащи 1 787 хил. предприятия в секторa, които съставляват 28,72% от предприятията в търговията. В България броят на фирмите е нараснал с малко над 1% - от 26 279 през 2009 г. на 26 566 през 2010 г. По отношение на създадената добавена стойност България е на 22 място с дял от 0,35% от създадената в сектора в ЕС добавена стойност. Единственият подсектор от търговията на едро, който бележи ръст както при броя на предприятията, така и при броя на заетите през периода 2008 до 2010 г., е „Търговия на едро чрез посредничество“. При него рязко нараства и броят на заетите – от 15 686 души през 2008 г. на 100 554 души през 2010 година.
Източник: БСК (22.11.2013)
 
Оборотите в индустрията растат през третото тримесечие Ръст на индексите на оборотите в услугите показа статистиката на НСИ за третото тримесечие. Анализирани са измененията в секторите транспорт, далекосъобщения и създаване на творчески продукти, както и "Други бизнес услуги", в чиято графа от статистическия институт вписват административни дейности, архитектурни и инженерни дейности и рекламна и туристическа дейност. През третото тримесечие на 2013 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 10% в сравнение със същото тримесечие на 2012 година, показват данните на НСИ. Годишните данни за сектора на транспорта показват като цяло оптимистична картина, макар по отношение на водния транспорт да има спад от 26,2 на сто. При сухопътния транспорт увеличението е от 10,2%, докато за въздушния е от 4,3 на сто. Спрямо предходното тримесечие оборотите в сектора на транспорта се увеличават с 2,6%. Спадът за водния транспорт е с 8,5 на сто, докато за въздушния транспорт има ръст от 3,2%. При сухопътния транспорт увеличението е от 0,4% за третото спрямо второто тримесечие. Общият календарно изгладен индекс на оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” се увеличава с 8,5% спрямо третото тримесечие на 2012 г., което се дължи преди всичко на производството на филми, телевизионни предавания, музика и аудиовизуални услуги, които отбелязват ръст от почти 50 на сто. Намаление се наблюдава в „Издателска дейност” - с 0,8%. На тримесечна база общият съставен индекс за сектора има ръст от 0,3%, като отново производството на филми, музика и телевизионни предавания отчитат най-съществен ръст – 12,2%. При „Други бизнес услуги” най-голямо увеличение (37,3%) спрямо третото тримесечие на 2012 г. е отчетено в „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност”. Спад се наблюдава при „Дейности по почистване” - със 17,7%, както и при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” и „Дейности по охрана и разследване, съответно с 11,6 и 3,4%. Спрямо предходното тримесечие ръст е регистриран при дейностите „Рекламна дейност и проучване на пазари” и „Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации”, съответно с 5,5 и 4,7%.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2013)
 
През третото тримесечие доминират пътуванията в страната роят на пътувалите в страната българи се увеличава, а на пътувалите в чужбина - намалява. Тази тенденция отчита НСИ през третото тримесечие на 2013 година, съобщават от института. Общо 1,34 млн.. български граждани са пътували с туристическа цел през посочения период, като преобладаващата част от тях – 85,3%, са пътували само в страната, 11,1% - само в чужбина, а 3,6% са пътували както в страната, така и в чужбина. На годишна база общият брой на пътувалите се повишава с 11,4%, като броят на пътувалите в страната се увеличава с 14,2%, докато броят на пътувалите в чужбина намалява с 2,3%. По-голямата част от туристическите пътувания са били с цел „почивка и екскурзия”, посочени съответно от 65,9% от пътувалите в страната и 81,3% от пътувалите в чужбина. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за храна както в страната – 38,1%, така и в чужбина – 32,1%. През третото тримесечие на 2013 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице е 326,40 лв. в страната и 587,40 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 237,70 лв. в страната и 745,40 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2013)
 
Средната сума, която българинът харчи при пътуване зад граница, е 587.40 лева, показват данните на националната статистика за третото тримесечие на годината. Пътуванията на родна територия са излизали средно по 326.40 лв. Специално разходите за командировка на човек през юли-септември са били средно 745 лв. в чужбина и 237.70 лв. у нас. Сезонът на отпуските очевидно си е казал думата, защото разходите за второто тримесечие за екскурзии, почивка, командировки и гостуване са били по-скромни - 214.40 лв. в страната и 433.70 лв. зад граница. Любопитен факт е, че спрямо третото тримесечие на предната година пътуванията на българи в чужбина са намалели с 2.3%, а домашният туризъм отбелязва силно увеличение с 14.2 на сто. През този период 1.343 сънародници са пътували нанякъде - 85.3% само в страната, 11.1% - извън родината, а 3.6% - смесено.
Източник: Сега (25.11.2013)
 
Купувачите на жилища – имат ли нужда от стимули? Строителният бизнес отново заговори за стимулиране на купувачите на първо жилище и на новото строителство. На конференцията за имоти BalRec арх. Пламен Мирянов, управител на „Артекс инженеринг”, изтъкна, че държавата няма жилищна политика, въпреки че 80% от богатството на българина е съсредоточено в жилища. „Няма жилищна политика за насърчаване на ново жилищно строителство, млади семейства и купувачи на първо жилище. Трябва да гледаме напред, да знаем, че сградният ни фонд се обновява и богатството на хората да бъде модерно, строено през ХХІ век”, коментира Мирянов. По думите на Мирянов за хората е важно да намерят добри условия за финансиране и от продавача. Същевременно обаче в момента пазарът е ориентиран предимно към средния и висшия мениджмънт като основни купувачи. „Заплащането не се развива с бързи темпове, не може да се разчита само на това, че мениджърите или собствениците на бизнес ще купуват”, коментира той. „Над 80% от националното богатство на гражданите е съсредоточено в жилищата. 100% от българите за 80% от богатството си не получават нищо от държавата”, коментира и Георги Павлов, изпълнителен директор на „Адрес недвижими имоти”. По думите му този капитал не се поддържа по правилен начин, което води до свръхамортизация на жилищния фонд и загуби за стотици милиони годишно. Същевременно новото строителство е силно свито и темповете на подмяна на остарелия жилищен фонд са изключително бавни. Участниците в конференцията призоваха и за опростяване на процедурите за кандидатстване за кредит и намаляване на бумащината. Жилищният пазар – умерен оптимизъм за бъдещето Като цяло участниците на пазара са оптимистични за бъдещето на пазара, който обаче е съсредоточен в четирите най-големи града на страната. Пазарите в по-малките населени места се развиват по-скоро стихийно и спорадично. Същевременно от "Адрес" отчитат лек ръст на цените, което е видно и от данните на Националния статистически институт (НСИ) – докато през второто тримесечие повишение беше отчетено в 9 града, през третото те са 11, посочи Георги Павлов. Очакванията му са тенденцията да стане видима и в други големи градове. Павлов отчете и ръст на сделките за първите 9 месеца на годината – в София е регистрирано повишение от 9 на сто на годишна база, в Пловдив – 17%, Варна – 12%, и Бургас – 16%. Отчита се и промяна в търсенето – клиентите предпочитат тристайни апартаменти, докато преди се насочваха към двустайните. По думите му все повече купувачи искат да сменят жилището си с по-добро и да се възползват от сегашните ценови нива. Близо 15 на сто от купувачите през тази година са купили жилище с инвестиционна цел, а не защото имат нужда, една четвърт от сделките са се осъществили без компромис в цената, останалите – с минимална отстъпка, а в някои случаи сделка се е сключила на по-висока от офертната цена, каза още той. Пламен Андреев, управител на Planex, допълни, че покрай кризата хубавите имоти са се изчерпали и вече се готвят планове за осъществяването на нови проекти. „Уроците от кризата трябва да ни научат да сме по-внимателни към проектите и по-разумни в очакванията си”, коментира той, като допълни, че възстановяването на пазара ще продължи и през следващите две-три години. „Нямаме защо да си заравяме главата в пясъка и да твърдим, че пазарът е добре. Пазарът в момента е в застой. Интересът е намалял значително и успехът на проектите зависи от това колко прецизно са направени”, добави той. Весела Илиева, изпълнителен директор на Unique Estates, изтъкна, че на пазара доминират местните купувачи и няма спекуланти. Клиентите освен това вече знаят какво искат и подхождат по отговорно към сделките с имоти, включително и към взаимоотношенията си с банките.
Източник: Инвестор.БГ (25.11.2013)
 
Спестяванията на домакинствата с годишен ръст от 9,3% през октомври Сумата на спестяванията на домакинствата, финансовите и нефинансовите предприятия продължава да бъде по-голяма от сумата на отпуснатите от банките кредити към тях. Общата сума на депозитите вече възлиза на 55,521 млрд. лв. Така обемът на спестяванията в банковата система нараства с 8,4% на годишна база, показват данните на Българска народна банка (БНБ) за октомври. В края на месеца общата сума на кредитите в икономиката възлиза на 54,701 млрд. лв. На годишна база това означава ръст от 0,7%. Депозитите на населението и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД)* нарастват с 9,3% на годишна база до 36,457 млрд. лв. Отделно депозитите на нефинансовите предприятия са за 15,378 млрд. лв. към 31 октомври 2013 г., като нарастват с 8,3% за година. Средствата в банки на финансовите предприятия се повишават с 1,2% в сравнение със същия месец на миналата година. В края на октомври те възлизат на 3,686 млрд. лв. Кредитите, получени от домакинствата и обслужващите ги нетърговски организации, са за 18,54 млрд. лв., като регистрират понижение с 0,6% на годишна база след подобен спад през септември. Потребителските кредити възлизат на 7,29 млрд. лв. и са с 0,1% по-малко спрямо края на октомври 2012 г. В края на отчетния месец жилищните кредити са за 8,795 млрд. лв., като намаляват с 0,4% на годишна база. През октомври заемите за нефинансовите предприятия се повишават с 1,4% на годишна база и достигат 35,117 млрд. лв. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 1,044 млрд. лв. за същия период, като в сравнение с октомври 2012 г. те се повишават с 3%.
Източник: Инвестор.БГ (26.11.2013)
 
С 9% се увеличават пътуванията на българи в чужбина през октомври за година Пътуванията на българи в чужбина през октомври 2013 г. са 306.5 хил., или с 8,9% над регистрираните през октомври 2012 година, съобщи НСИ. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Чешката република - със 77,5%, Австрия - с 65,5%, Италия - с 54%, Сърбия - с 43,1%, Македония - с 15,1% и Германия - с 11,5%. Същевременно намаляват пътуванията към Турция - с 12,1% и Гърция - с 4%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) — 55,8%, следвани от пътуванията със служебна цел — 23,8%, и с цел почивка и екскурзия — 20,4%. В сравнение с октомври 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели и със служебна цел - съответно с 28,7 и 10,2%, докато при тези с цел почивка и екскурзия е регистрирано намаление с 24,1%. През октомври 2013 г. с други цели са били 75,4% от пътуванията към Сърбия, 72,4% - към Турция и 59,4% - към Гърция. Преобладаващият дял от пътуванията към Белгия и Германия са със служебна цел - съответно 64,1 и 43%. Пътуванията с цел почивка или екскурзия към Испания са 47,1%, а към Италия — 39,4% от всички реализирани пътувания на българи към тези страни. През октомври 2013 г. посещенията на чужденци в България са 546.7 хил., което е с 4,3% над нивото от октомври 2012 година. Регистрирано е увеличение на посещенията с цел почивка и екскурзия - с 10,3%, и с други цели - с 2,7%, докато посещенията със служебна цел намаляват с 4,9%. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз — 55,2%, като в сравнение със същия месец на предходната година те се увеличават с 1,8%. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Франция - с 2,5%, Чешката република - с 1,9%, Австрия - с 1,9%, Белгия - с 1,8%, Обединеното кралство - с 1,6% и Германия - с 1,4%. Същевременно е отчетен спад при посещенията на граждани от Унгария - с 4,5% и Италия - с 2,2%. Нарастват и посещенията на граждани от други европейски страни - с 6,8%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и Турция - съответно с 11,7 и 9,1%.
Източник: Инвестор.БГ (27.11.2013)
 
България е на 43-то мястото по конкурентоспособност в света. Това показва Индексът на глобалната конкурентоспособност на талантите, изготвен от Human Capital Leadership Institute, INSEAD и консултантската компания Adecco и разпространен в сряда. Класацията, в която са включени 103 държави измерва конкурентоспособността на страните на база качеството на талантите, които те могат да създадат и привлекат. Под таланти се има в предвид специалисти на международно ниво. Страната ни се нарежда на едно от последните места в Европа – 28-мо, но като цяло е представена добре в класацията. Зад нас остават Македония (52), Гърция (56), Румъния (63), Турция (67) и Сърбия (79), така че поне по този индикатор българската икономика е най-конкурентоспособната на Балканите. Добрата оценка за България се дължи на способността за задържане на таланти, където сме на 33-то място. В същото време силно изоставаме по отношение на привличането (64) и създаването (61) на високо квалифицирани служители и мениджъри. Първото място в индекса заема Швейцария, следвана от Сингапур и Дания. САЩ са едва 9-ти.
Източник: Класа (28.11.2013)
 
Бизнес активността сред българските предприятия се покачва Бизнес активността през ноември се покачва в сравнение с общите нагласи през октомври. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от проведените в началото на месеца анкети сред мениджъри и предприемачи. Очакванията на бизнеса в промишлеността и търговията на дребно са по-оптимистични, докато настроенията на строителния бранш остават почти без промяна спрямо миналия месец. През ноември единствено търговците на дребно са по-песимистични. Причината - те са по-умерени за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Показателят в промишлеността се повишава с 4,3 пункта заради по-оптимистичните оценки и очаквания на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията. Оптимизъм вдъхват данните за вноса и износа на страната. Данните на НСИ показаха, че през септември износът е нараснал с 6,7% на годишна база. За пръв път от близо година вносът се увеличи по-бързо от експорта – с 12,8% спрямо септември 2012 г. Сигнал, че предприятията разчитат основно на материали и продукти за производство от чуждия пазар. Положително влияние на анкетираните мениджъри оказаха експресните данни за състоянието на брутния вътрешен продукт на страната (БВП). Той нарасна с 0,8% на годишна и с 0,6% на тримесечна база. В началото на месеца бяха изнесени и данните за индекса на промишленото производство. Те ни показаха, че през септември промишленото производство се разширява с 2,4% за година. Като основната причина за регистрирания годишен ръст на промишленото производство бе посочено разширяването на производството на електрическа и топлоенергия и газ и в преработващата промишленост. Въпреки това обаче несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната остават основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла. През ноември съставният показател „бизнес климат в строителството” остава приблизително на равнището си от октомври, докато през септември той намаля с 2,6 пункта. Настроенията в сектора продиктуваха данните за заетостта в бранша. Към края на септември наетите по трудово и служебно правоотношение в строителството са намалели с 6,9 хиляди, или с 5% за година. Търговците на дребно са песимистите през месеца. Причината – те са по-резервирани за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Само месец преди коледните празници, които традиционно се считат за един от катализаторите на приходи от продажби за търговците, свитото потребление продължава да потиска сектора. Както показва статистиката на Българска народна банка за депозитите на домакинствата, към края октомври техните спестявания остават рекордно високи. Несигурната среда обезкуражава гражданите да теглят кредити. Различни изследвания и статистически данни сякаш затвърждават тази тенденция, вместо оптимистичните данни за икономическия ръст, например, да поуспокоят гражданите. Показателят за бизнес доверието в сектора на услугите се повишава с 0,9 пункта. Прогнозите на мениджърите по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца обаче са по-резервирани. От анкетата на НСИ става ясно, че основната пречка за развитието на дейността в сектора продължава да бъде несигурната икономическа среда, следвана от конкуренцията в бранша. Положително е, че в ход са и процедурите по създаването на електронно правителство. Порталът му ще позволява да бъде регистрирана фирма изцяло онлайн. Това е оптимистичната новина на фона на несигурността, която остава основният проблем, ако можем така да го наречем, пред бизнеса във всички браншове. Политическата обстановка и продължаващото обществено недоволство подтикнаха и софтуерния бранш от сектора на услугите да поиска оставката на кабинета на Пламен Орешарски.
Източник: Инвестор.БГ (29.11.2013)
 
Заплатата в София поне двойно по-висока от тази във Видин София и всички останали! Такава е ситуацията на трудовия пазар у нас, показват данните на Националния статистически институт за средната работна заплата по области. Към септември тази година средното възнаграждение в полите на Витоша е 1087 лв., а разликата с най-ниската средна заплата - тази във Видинско, е вече повече от два пъти. В Северозапада средното възнаграждение през септември е било едва 517 лв. Статистиката ясно показва, че не само Видин е изключение. В цели 23 области средната работна заплата е под 700 лв., а в 10 от тях даже е под 600 лв. Дори в градове като Пловдив - втори по-големина у нас, и Бургас, който е в топ 3 в класациите за най-скъпите имоти, възнагражденията са под средните за страната! Освен в столицата по-високи от средното са доходите само в четири други региона - Стара Загора, Враца, Варна и Софийска област. За разлика от други държави, в които разделителната линия между бедни и богати често е географска (в Италия са по-богати северните индустриални региони, а в Гърция - обратното - богатството е на юг), у нас няма ясно изразена териториална зависимост. По-скоро обяснението е свързано с дейността на конкретни предприятия. Традиционно приз последните 10 години втората по високо заплащане област у нас бе Враца, която често е пращана в "Северозападнала България". И това определение е абсолютно заслужено. В областта бяха съсипани някои от най-големите предприятия като "Химко", ТПК "Христо Ботев" и др. А там, където работят, доходите не са по-високи от който и да е друг средноголям областен център у нас. Обяснението обаче е трибуквената абревиатура АЕЦ. Първата атомна дава хляб на над 4000 души, а средното възнаграждение (заплата) плюс бонуси е в пъти над средното за страната. Но централата е по-скоро оазис, а не бездънен кладенец, който може да напои цялата област. Враца продължава да е сред областите с най-застаряло население у нас и заедно с Видин и Монтана формират най-бедния регион в Европейския съюз. От историческите данни на НСИ прави впечатление, че само преди 12 години - през 2000 г., на практика нямало никаква разлика между доходите в област Враца и столицата. В северозападния град средната годишна заплата е била 3236 лв., а в столицата - 3245 лева. В момента ножицата между двата града се е разтворила до над 3400 лева на година. От началото на 2013 година второто място в класацията по най-високи средни заплати държи Стара Загора. Причините са отново в енергетиката. В Маришкия басейн е комплексът от предприятия "Марица-изток", а енергетиката винаги е свързана с високи заплати. В рудниците, топлоцентралите и съпътстващите дейности там сега са заети към 15 000 души. Не само в балканска България, но и в целия Европейски съюз жените получават по-малко пари от мъжете за един и същи вид работа. Данните на националната статистика обаче показват, че у нас до голяма степен предразсъдъците на база пол са преодолени и дори има сектори, в които дамите получават по-високи средни възнаграждения от колегите си мъже. Разликата в повечето отрасли на икономиката в България е под размера на несъответствията в повечето други европейски държави. Доскоро по-доброто заплащане на служителките важеше само за дамите, занимаващи се с административни и спомагателни дейности. В тази група попадат секретарките или "административните асистенти", които често вълнуват мъжките фантазии. Те традиционно се радват на по-голяма почит, отколкото мъжките секретарки. Което е напълно разбираемо! През последните години обаче списъкът се разширява и с типично мъжки професии. Най-шокиращият пример е строителството. В този бранш няма да видите общ работник с маникюр, а кранистките и заварчиците от слабия пол са рядкост. Защо тогава жените в строителството получават повече от мъжете? Причината е тривиална! Просто дамите в този бранш наистина са рядкост и появата им се цени по достойнство. Те получават бързо и лесно мениджърски длъжности за разлика от колегите си мъже. Жените, които продават недвижими имоти, получават повече пари от представителите на т. нар. силен пол. Но в случая за разлика от строителството причината е друга. Дамите са огромното мнозинство сред брокерите на недвижимости. Освен това те са много по-успешни от колегите си при хватките за омайване на потенциалните клиенти, обясниха специалисти от бранша. Секторите, в които дамите получават най-високи заплати, са енергетиката, банките, застраховането, медиите и програмирането. В тези отрасли обаче колегите им мъже вземат средно с около 20 процента повече от тях, показват данните на националната статистика. С 310 лева просто няма как да живея, казва 29-годишния Петър от Хасково. Това е била офертата да започне работа в нов фитнес център в града. Само че след като пресметнал разходите си за транспорт до другия край на града и за джобни, сметката не излязла, въпреки че младежът няма кредити и живее в собствен апартамент. Реално като приспадна само тези разходи, ще ми останат не повече от 100 лева, а само сметката за ток е по-висока, обясни той. Затова Петър стяга куфари и до дни отлита за Мюнхен. Там има приятели, при които ще спи на първо време, а и те са му намерили работа в суши бар, въпреки че знае само 100-200 думи на немски. "Ще го уча заедно с японския", смее се бъдещият емигрант. Негова приятелка пък стиска палци да бъде одобрена по нова програма на Агенцията по заетостта за бране на ягоди в Испания. Обещаваният доход от 38 евро на ден след приспадане на данъци и осигуровки за нея звучи като богатство, което в България няма как да получи. Справка с базата данни на агенцията за подбор на персонал Jobtiger показва, че най-изгодните оферти за чужбина са за медици. Според данните от статистиката на фирмата през последните 6 месеца средният предлаган доход за лекари и медицински сестри зад граница е шокиращите 6208 лева. Никой друг бранш не е толкова конвертируем. Например средната оферта за специалисти по транспорт и логистика е наполовина - 3000 лв. месечен доход, а за домашните помощници се предлагат четворно по-малко пари - 1456 лева. Според данните на Jobtiger средната заплата в офертите за работа за последните 6 месеца за България е 1104 лева. Почти същото е и средното търсено възнаграждение от страна на работниците и служителите е - 1095 лв. В столицата оферираните позиции са за заплати малко над средните в страната - 1182 лв. За Бургас средното е 863 лева, в Пловдив - 803 лева, а за другите региони - средно 826 лева, което като съотношение съвпада до голяма степен с данните на Националния статистически институт. Средната оферта за работа в чужбина е 3638 лева, показват данните на агенцията за подбор на персонал. Разликите в заплащането между заетите в обществения и частния сектор все повече намаляват, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През миналата година средното заплащане в държавния сектор е било 9555 лева на зает, а в частния 9245 лева - разлика от 310 лева, или едва 3,3%. За сравнение през 2011 г. средните възнаграждения, върху които се плащат данъци и осигуровки в частните фирми, са били значително по-ниски. Средната заплата е била 7926 лева, а държавата е осигурявала доход от 9133 лева. Или разликата година по-рано е била 1207 лева, или 15,2%. През 2005 г. на държавна работа са плащани с 1350 лева лева повече средно на година, които тогава са давали внушителните 39% разлика. Вече има и сектори, в които заплатите на частно са по-високи от предприятията, в които държавата е работодател. Това важи за преработващата промишленост, имотите и най-вече за софтуерната индустрия и научните изследвания.
Източник: Труд (29.11.2013)
 
Спрямо същия месец на миналата година цените на едро на млечните произведения са по-високи, като най-голямо е поскъпването при кравето сирене - с 8,8% за година, а на кашкавала и маслото - с около 5-6%. Борсовите стойности при месото и колбасите са на нивата от миналата година, само свинското е поевтиняло с 9% на годишна база. Като цяло тържищните цени на продуктите запазват стабилни нива и през ноември. Незначително покачване спрямо октомври има при млечните изделия – с 0,4-1% при кашкавала, сиренето и маслото. При месото и колбасите пък има слабо поевтиняване от порядъка на 0,5-5%, с изключения на трайния салам, който e поскъпнал с 2% спрямо предния месец. Това сочи информация от неделя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища за цените на основните храни на едро за предпоследния месец на годината През ноември фасулът на едро е поскъпнал с още 4%. Цените на захарта и брашното бележат незначителен спад в рамките на 1%. Средните стойности на ориза, олиото и яйцата остават без промяна в сравнение с октомври. Значителен ръст в сравнение с миналата година – от 38%, има в цената на зрелия фасул. Основните хранителни стоки обаче поевтиняват на годишна база. Цените на яйцата и олиото са паднали за година с 20-25%, на захарта и брашното - с около 12%, а на ориза - с 3%, показва справката. През ноември цените на повечето плодове и зеленчуци са паднали, с изключение на оранжерийните краставици, при които има скок от 13,4%. Зелето обаче е поевтиняло с 22%, доматите и морковите с 6-7%, а картофите с 1,4%. През миналия месец ябълките бананите са поевтинели на борсите с 2%. За година пък картофите са поскъпнали с 14,5%, а оранжерийните краставици с 6%. На годишна база се отчита поевтиняване на зелето с 10%, на морковите с 2,6%, а при оранжерийните домати няма промяна. Спрямо ноември миналата година бананите и лимоните поевтиняват с 6-8%, а мандарините и ябълките с 2-3%. С 2% по-скъпи през този ноември са портокалите по тържищата.
Източник: Класа (02.12.2013)
 
Безработицата се е увеличила до 13,2% през октомври Безработицата у нас продължава бавно да расте. През октомври нивото й е достигнало 13,2% от 13,1% през септември, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Общият брой на безработните се е увеличил до близо 450 хил. души, според евростатистиката. Същевременно според оценките на Агенцията по заетостта през октомври безработицата в България е била 11,2%, като се е повишила с 0,4 пр. п. спрямо септември заради свиването на сезонната заетост. Агенцията обаче изчислява безработицата на базата на регистрираните в бюрата по труда, докато Евростат – на базата на икономически активното население. Страната ни се нарежда на 7-мо място в Европейския съюз (ЕС) по най-висока безработица. Изпреварва ни Гърция, където нивото й надвишава 27 на сто, следвана от Испания (с малко под 27%), Хърватия (17,6%), Кипър (17%), Португалия (15,7%) и Словакия (13,9%). Същевременно в Австрия, Германия и Люксембург се измерва най-ниско ниво на безработицата – съответно 4,8%, 5,2% и 5,9%. Средното ниво на безработицата в целия ЕС остава стабилно през октомври – 10,9%. В еврозоната пък се наблюдава слабо понижение – от 12,2% през септември до 12,1% през октомври. През октомври общо 26,654 млн. души в ЕС са били без работа, от които близо 19,3 млн. души са граждани на държавите от еврозоната. В сравнение със септември броят на безработните в ЕС се е понижил с 45 хил. души, а в еврозоната – с 61 хил. души. На годишна база обаче броят на безработните се повишава със съответно 512 хил. души и 615 хил. души. Безработицата продължава да нараства с най-бързи темпови в Кипър и Гърция, като към тях се присъединява и Холандия (за месец нивото й е скочило от 5,5% до 7%). С най-бързи темпове се понижава безработицата в Латвия, Ирландия и Литва. Що се отнася до младежката безработица, през октомври в ЕС без работа са били близо 5,7 млн. души на възраст до 25 години, от които над 3,5 млн. са граждани на държавите от еврозоната. Средно за ЕС нивото на младежката безработица през октомври достига 23,7%, а в еврозоната – 24,4%. В България през октомври младежката безработица се е повишила до 28,8% от 28,3% през септември. Според оценките на Евростат над 65 хил. младежи до 25 години у нас са без работа. Най-висока е младежката безработица в Испания – 57,4%, а за Гърция няма актуални данни (последните са от август, когато нивото на младежката безработица е било 58%). Следват Хърватия – 52,4%, Италия с 41,2%, Португалия – 36,5%, и Словакия – 31,5%. Най-ниска остава младежката безработица в Германия, Австрия и Холандия – съответно 7,8%, 9,4% и 11,6%.
Източник: Инвестор.БГ (02.12.2013)
 
Цените на производител в промишлеността с понижение от 0,2% през октомври Индексът на цените на производител* на вътрешния пазар в промишлеността през октомври се понижава с 0,2% спрямо предходния месец, а през последните 12 месеца спада с 3,9%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост и в преработващата промишленост - с по 0,2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%. На годишна база цените намаляват в добивната промишленост - с 10,3%, в преработващата промишленост - с 3,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,9%. Общият индекс на цените на производител (включващ и цените на международния пазар) през октомври намалява с 0,3% на месечна и с 4,2% на годишна база. На месечна база по-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 0,3% На годишна база в преработващата промишленост намалението на цените на производител е с 3,4% спрямо октомври 2012 година.
Източник: Инвестор.БГ (02.12.2013)
 
62% от българите не получават предложение за работа след стажа си Възможността за стаж, както в държавния така и в частния сектор, е една от мерките, които правителството на Пламен Орешарски планира за намаляването на младежката безработица. В повечето случаи стажовете се определят като възможност за натрупване на професионален опит, а след това – и за по-лесно намиране на работа. Стажовете са част от предложенията и на ЕК за намаляване на младежката безработица в страните общността. По данни на Евростат над 7 млн. души на възраст между 18 и 24 години са без работа. Експресно проучване на Евробарометър показва че най-голяма връзка между образование и работодатели има в Германия – едва 6% от младежите не работят, не ходят на стаж или не чиракуват по време на своето обучение. У нас този процент е един от най-високите в ЕС – 57%, като ни изпреварват само румънците (74 на сто). Средно в ЕС само 32% младежите нямат професионален опит от годините на своето обучение. Същевременно обаче стажовете крият и разочарование – 71% от младежите не са получили предложение за работа след края на стажа си, а само в 1/3 от случаите са получили възнаграждение за положената работа. У нас без предложение за работа приключват 62% от всички стажове. Като цяло средно 71% от стажувалите младежи в ЕС са доволни от наученото, но 28% остават разочаровани от получените умения. В същото време обаче данните показват, че стажовете се оценяват като полезни от младежите. Едва 18% от тях заявяват, че не са научили нищо, което да им помогне в професията. С всеки следващ стаж обаче нещата се променят – при последващ стаж от безполезни знания и умения се оплакват само 10% от анкетираните. В анкетата, провела се през април и май тази година, са участвали почти 13 хил. млади хора – на възраст между 18 и 34 години, от 28-те държави на общността. Разликите в отделните страни варират съществено. По отношение на стажа 79% от младежите в Кипър и Холандия имат подобен опит, спрямо 8% в Латвия и Словакия. Що се отнася до чиракуването – 53% от австрийските младежи придобиват опит по този начин, спрямо 5% от българските. Стажуването в друга държава засега остава рядкост – само 9% от анкетираните имат подобен опит, като финансовият проблем отказва около 1/4 от младежите да отидат в друга държава. Едно от най-важното постижение при стаж в друга страна е подобрение на езиковите умения, оценяват 79% от младежите. Стажовете може и да помагат на младите хора да повишават знанията си, но след като завършат образованието си едва 33% отново стажуват. В България процентите са почти наравно – 49% са имали поне един стаж, спрямо 46% без стаж. Основно стажанти търсят малки фирми - с до 9 души персонал, показват още данните от проучването. Средно в ЕС 29% от стажувалите са били в такава фирма, а за България процентът е 24 на сто. В ЕС във фирми с над 250 души са стажували 24% от младежите. Данните за България са съизмерими – 21% от стажантите са добивали опит в компании с над 250 служители.
Източник: Инвестор.БГ (02.12.2013)
 
Производството на горива нараства през октомври Производството на всички видове горива през октомври нараства спрямо предходния месец, се вижда от данните на Националния статистически институт, оповестени днес. Данните сочат, че миналия месец са произведени 4.08 млн. т твърди горива, 9 хил. т пропан-бутан, 161 хил. т безоловен бензин, 196 хил. т дизелово гориво, 25 млн . куб. м природен газ, 3857 ГВтч електроенергия. Твърдите грива са с 50.2% повече, отколкото месец по-рано, пропан-бутанът - с 28.6%, дизеловото гориво - с 10.7%, природният газ - с 8.7%, безоловният бензин - със 7.3%, токът - със 7.2%. Спрямо година по-рано НСИ отчита увеличение на производството единствено на твърди горива - с 26.6% и на ток - с 13.4%. Годишен спад през месеца е регистриран при производството на пропан-бутан - с 18.2%, на дизелово гориво - с 12.5% и природен газ - с 19.4%. Производството на безоловен бензин е на миналогодишното равнище. На месечна база нарастват доставките на твърди горива - с 48.5%, на пропан-бутан - с 5.9%, на природен газ - с 23.0% , на електроенергия - с 12.6%. Намаляват доставките на безоловен бензин - с 10.4%, дизелово гориво - с 3.3%. Сравнението с октомври 2012 г. сочи увеличение на доставките при всички видове горива - твърди горива - с 26.1%, пропан-бутан - с 20.0%, безоловен бензин - с 2.4%, дизелово гориво - с 10.7%, природен газ - с 6.4%, електроенергия - с 9.2%.
Източник: Дневник (02.12.2013)
 
ЕК: България е твърде задлъжняла Безработицата и задлъжнялостта на България са ключовите индикатори, които Европейската комисия ще следи внимателно. По тези два показателя страната ни нарушава новите критерии за стабилност в ЕС. Общите задължения на българските граждани, на държавата и на бизнеса към външни кредитори към края на 2012 г. са възлизали на 37.2 млрд. евро или 91% от брутния вътрешен продукт на страната, по данни на БНБ. Нивото е близо два пъти по-високо от средното за ЕС. Според Европейската комисия задлъжнялостта на България представлява опасност за макроикономическата стабилност. А през следващата година правителството планира да увеличи държавния дълг с близо 3.5 млрд. лв. Другият фактор, който Комисията намира за тревожен е нивото на безработицата в страната. По данни на Евростат, безработицата в България е 13.2% на сто, което е над средноевропейското равнище от 10.9 на сто. Засега не се предвиждат санкции, но при задълбочаване на проблемите могат да последват такива.
Източник: Дарик радио (03.12.2013)
 
БВП през третото тримесечие на 2013 г. възлиза на 21 590 млн. лв., според статистиката През третото тримесечие на 2013 г. БВП възлиза на 21 590 млн. лв. по текущи цени, съобщиха от Национален статистически институт (НСИ). Преизчислен в евро, БВП е съответно 11 039 млн., като на човек от населението се падат 1 519 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 0.7% на БВП през третото тримесечие на 2013 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и ръст от 0.5% спрямо второто тримесечие на 2013 година. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2013 г. възлиза на 21 590 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 971 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.47704 лв. за щатски долар БВП възлиза на 14 617 млн. долара и съответно на 2 011 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП e 11 039 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 519 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2013 г. e 18 448 млн. лв. по текущи цени. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на предходната година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 2.6 процентни пункта и достига 8.8%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.8 процентни пункта и достига 29.8%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, се увеличава и достига ниво от 61.4% при 58.0% през съответния период на предходната година. През третото тримесечие на 2013 г. БВП1 нараства с 0.5% спрямо второто тримесечие на 2013 година. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.4%. По предварителни данни за третото тримесечие на 2013 г. крайното потребление бележи ръст от 0.2% спрямо предходното тримесечие, а бруто образуването в основен капитал нараства с 0.1%. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си с 3.5%, а вносът на стоки и услуги с 2.3%. БВП нараства с 0.7% през третото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 0.5%. Динамиката на брутната добавена стойност се определя от регистрирания растеж в: аграрния сектор - с 3.8%, финансови и застрахователни дейности - с 3.3%, добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия - с 3.0%, създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - с 3.0%, държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - с 1.7%, култура, спорт и други услуги - с 1.2%, и търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 0.9%. По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж има колективното потребление с 3.9%, бруто образуването на основен капитал нараства с 1.2% и износът на стоки и услуги с 8.5%. Индивидуалното крайно потребление бележи намаление спрямо съответното тримесечие на предходната година с 1.2%. Вносът на стоки и услуги нараства със 7.4% спрямо съответното тримесечие на предходната година.
Източник: Агенция Фокус (05.12.2013)
 
Производителността на труда се увеличава през третото тримесечие По предварителни данни през третото тримесечие брутният вътрешен продукт на един зает расте с 1,6% спрямо същия период на 2012 година, съобщава Националният статистически институт (НСИ) За периода между юли и септември заетите лица в икономиката са 3,62 млн. души. Данните показват, че има леко увеличение на относителния дял на заетите в аграрния сектор и в сектора на услугите. За сметка на това обаче намаляват заетите в индустрията. Общо за третото тримесечие заетите са отработили 1,46 млрд. работни часове. На едно заето лице се падат 5 957,50 лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт или всеки зает създава средно 14,80 лева БВП за един отработен час. През същия период на 2012 година работещите са създавали средно по 5 937,90 лева, а през второто тримесечие на тази година - 5 517,40 лева. Що се отнася до отработените часове - през второто тримесечие са били създавани по средно 13,20 лева БВП за един час. На годишна база, спрямо третото тримесечие на 2012 година, обаче няма промяна. Макар и относителният дял на заетите в индустрията да намалява, предварителните статистически данни показват, че производителността на труда в този сектор е най-висока – 6 209,90 лева брутна добавена стойност на един зает и 14,90 лева за един отработен час. В сектора на услугите един зает произвежда средно 5 202,50 лева или 13 лева на отработен час. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 2 054,70 лева и 5,30 лева на отработен час.
Източник: Инвестор.БГ (05.12.2013)
 
Изработваме по 14,8 лв. на час Българите изработват по 14,8 лв. за един час, сочат данните на НСИ. През третото тримесечие брутният вътрешен продукт на един зает нарасна с 1,6% спрямо същия период на 2012 г. За периода между юли и септември заетите лица в икономиката са 3,62 млн. души. Общо за тримесечието заетите са работили 1,46 млрд. часа. На един зает се падат 5957,50 лв. от брутния вътрешен продукт или всеки зает създава средно по 14,8 лв. БВП за един час работа. Най-висока е производителността на труда в индустрията - създава се добавена стойност от 14,90 лв. за един час работа. В услугите за един час работа се създават 13 лв., а в аграрния сектор - 5,30 лв.
Източник: Стандарт (05.12.2013)
 
Икономиката на България нараснала с 0,7% през третото тримесечие Българската икономика отчете ръст от 0,7% през третото тримесечие на 2013 г., сочат проучвания на Националния статистичести инститиут. Ръстът през третото тримесечие е 0,5% спрямо второто. Това е най-високият тримесечен възход, отчетен на годишна основа през годината. Изработеният БВП през разглежданото тримесечие е за почти за 22 млрд. лева. На човек се падат близо три хиляди лева. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през същия период е 19 млрд. лева. През третото тримесечие на 2013 г. относителният дял на аграрния сектор намалява с 2,6 процентни пункта и достига 8.8% в сравнение със същия период на миналата година. Индустриалният сектор също отчита спад и достига почти 30%. Относителният дял на добавената стойност в сферата на услугите обаче се увеличава до 62%. БВП на еврозоната е нараснал със 0,1% през третото тримесечие спрямо ръста от 0,3% в предходните три месеца. Измерен на годишна база обаче се е свил с 0,4%
Източник: 24 часа (06.12.2013)
 
ИПИ: Минималният доход от 400 евро би могъл да доведе до колапс на бизнеса порно е дали изобщо трябва да се коментира предложението на председателя на Европейския икономически и социален съвет (ЕИСС) за въвеждане на минимален доход между 400 и 1000 евро за всички страни от Европейския съюз, заяви в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Зорница Славова. Според нея мотивите за определянето на минимуми варират - от осигуряване на някаква криворазбрана справедливост и достойни доходи до ограничаване на трудовия „дъмпинг” между страните. Както икономическата теория, така и здравата логика обаче подсказват, че осигуряването на „добър живот” и „достойни доходи” не се постига чрез преразпределение от държавата. Мярката няма да доведе до увеличаване на благосъстоянието на хората, нито на държавата заради простия факт, че ако предложенията бъдат изпълени, ще доведат до бърз фалит, заявява икономистът. Трябва да се признае, че определянето на минимални заплати и минимален доход изглежда доста примамливо. Сигурно доста хора, които са чули предложението за 800 лв. на месец от „нищото”, вече ги харчат наум. Всъщност държавата няма пари и за да даде нещо, трябва първо да го събере. Да се говори за осигуряване на добър живот на някого не е човешко право, защото включва принудително изземване на тези средства от някой друг. Управляващите, които предлагат и прокарват предложенията за минимални заплати и доходи, всъщност няма да платят от собствения си джоб. Според идеята на председателя на ЕИСС „Всяко лице трябва да получава като минумум определена сума и ако то не ги получава от трудови доходи, тогава държавата трябва да го компенсира.” Данните на НСИ показват, че през 2012 г. средната работна заплата е 730 лв., а единствено в София-град - над 800 лева. Още повече, че по данни на НОИ всеки четвърти се осигурява на минималния осигурителен праг. Ако се въведе държавна „компенсация”, всеки стимул за работа би изчезнал. Дори без да броим безработните лица, които също ще трябва да получат допълнителни пари до 800 лв. на месец, сметката за плащане за 2012 г. би била от порядъка на над 40 млрд. лева, като само за пенсионерите биха били необходими близо 20 млрд. лева. Идеята за въвеждане на минимални заплата на европейско ниво може да не се отрази толкова пагубно на някои европейски държави, в които най-ниските доходи са близки или по-високи от споменатия минимум. В България обаче не само че ще доведе до сериозен ръст на неработещите, но и ще предизвика колапс на бизнеса.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2013)
 
Намаление от 7,8% на строителната продукция през октомври отчита НСИ По предварителни данни през октомври 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0,5% над равнището от предходния месец, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни показват намаление от 7,8% на строителната продукция през октомври 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 година. През октомври 2013 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2,1%. В същото време сградното строителство намалява с 0,8%. На годишна база намалението на строителната продукция през октомври 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 10,8 и 5,4%.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2013)
 
Промишлеността е отбелязала подем през октомври След няколко месеца на спад индустрията е отбелязала подем през октомври. Промишленото производство е нараснало с 4.1% на годишна база, след като през септември имаше леко съживяване от под 1%. Добрата новина е, че ръстът се дължи не само на отраслите от леката индустрия, като например производство на текстил и на хартия, но и на сектори с по-висока добавена стойност. Сред отличниците са например производителите на компютърна и комуникационна техника, които са отбелязали ръст от над една трета. Увеличение има и при производството на машини и оборудване - над 14%. Добивната индустрия също е ускорила ход, като спрямо септември има ръст от 7.5%. На годишна база пък спадът се е забавил до 2% при двуцифрени спадове в продължение на поне половин година преди това. Съживяването се дължи основно на добива на въглища, който на годишна база се е увеличил с 13% през октомври. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за продажбите в промишлеността, търговията и строителството. Втори пореден месец машиностроителната индустрия се възстановява с двуцифрен темп от почти 15%. Секторът се движи основно от износа на машини и оборудване и е сред малкото, където българските компании създават продукция с висока добавена стойност. През първите девет месеца на годината компаниите в отрасъла са изнесли продукция на стойност 5.8 млрд. лв., което е със 17.4% повече от експорта им за същия период на миналата година (виж карето). Това показват данните на НСИ за търговията на България с ЕС за януари - септември 2013 г., които също бяха публикувани в понеделник. Според председателя на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев обаче сигналите в различните подсектори са разнопосочни. "Заедно с увеличението на поръчките от Германия, Италия и други държави някои мултинационални компании, които имат поддоставчици в България, намалиха поръчките си", каза Келешев. Освен това в сектора се наблюдава конкурентен натиск и спад на цените на европейските пазари, което затруднява българските фирми, обясни той. Затова и началото на 2014 г. за бранша ще бъде несигурно. "Ръстът през октомври в износа на машини е обнадеждаващ. Да се надяваме, че ще бъде такъв и през ноември и декември. Трудно е да се прогнозира обаче как ще започне 2014 г.", смята Келешев. Силният ръст при добива на въглища пък е бил планиран, обясни Иван Андреев, който е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Причините са по-малко производство на електроенергия от ВЕИ заради намаляващата слънчева светлина през зимните месеци например. "Язовирите също са на минимума си. Освен това октомври беше тих и откъм вятърна енергия", допълни Андреев. Друга причина за увеличаването на обема добив е, че потреблението расте с наближаването на зимните месеци. В търговията на дребно, особено с хранителни стоки, ръстът продължава да е скромен - с 1.9%. За всички сектори пък оборотите са нараснали общо с почти 7%. Стандартно през по-студените месеци има по-значителен ръст в продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия. През октомври увеличението е с 26.6%. Търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет също расте - с една четвърт. Заради празниците последните три месеца на годината обикновено са по-силни. Реалистичният сценарий за 2014 г. обаче е бързооборотните стоки да имат положителен, но нисък ръст, смятат експерти в бранша.
Източник: Капитал (10.12.2013)
 
Износът за ЕС е нараснал с 9% Износът на България към ЕС се е увеличил с 9% през деветте месеца на годината спрямо същия период на предходната и е в размер на 19.5 млрд. лв., показват данните на НСИ. Основни търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция. Експортът към трети страни пък е забавил ход до 5.6%. Той беше основен двигател по време на кризата, когато износителите се пренасочиха на изток. Износът към Германия за първото деветмесечие е нараснал с една трета. България обаче е изнесла почти една пета по-малко към Белгия. Към Италия и Франция пък увеличението е с около 13%. Само през септември пък експортът за ЕС е нараснал с 15.8%.
Източник: Капитал (10.12.2013)
 
Средният осигурителен доход през октомври нараства до 652,72 лв. Средният осигурителен доход за страната за октомври се повишава до 652,72 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. През септември показателят също отбеляза ръст, като достигна 647,28 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 ноември 2012 година до 31 октомври 2013 година е 643,44 лв. Същият показател за периода от 1 октомври 2012 година до 30 септември 2013 г. е бил 641,29 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2013 г., съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2013)
 
Търговията на дребно се съживява Оборотите на магазините нарастват през октомври с 0.6% спрямо септември и с 6.9% спрямо октомври 2012 г., сочат данните на Националния статистически институт. Сравнено със септември най-голямо е увеличението в интернет търговията - с 21.6%, следват продажбите на компютърна техника - с 3 на сто, и на лекарства - с 2.7%. Увеличението на оборотите в магазините за дрехи и обувки и замебели е с по 1.7%. Намаление статистиката отчита в търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.3%, и с хранителни стоки, напитки и цигари - с 0.9%. Сравнението с година по-рано показва увеличение във всички икономически групи. Най-много оборотите са нараснали в магазините за дрехи, обувки, кожени изделия - с 26.6%, в електронната търговия - с една четвърт, в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 10.7%, на компютърна и комуникационна техника - с 9.2%, в аптеките - с 8.8%.
Източник: Дневник (10.12.2013)
 
Инфраструктурното строителство се сви с над 10 на сто за година С 10.8% се свива строителството на граждански и инженерни обекти през октомври спрямо същия месец на миналата година, съобщи Националният статистически институт. Строителството на сгради намалява с 5.4% и така общият спад в сектора за година е 7.8 на сто. Сравнението със септември 2013 г. обаче показва минимално съживяване - с 0.5%, въпреки че активният строителен сезон върви към края си. Подобрението е за сметка на същия сектор, на който се дължи годишния спад. Продукцията на гражданското строителство нараства с 2.1% за месец, докато строителството на сгради намалява с 0.8%.
Източник: Дневник (10.12.2013)
 
Строителството се сви със 7,8% Строителната продукция през октомври се сви със 7,8% спрямо същия месец на 2012 година, обявиха от НСИ. Това се дължи на намаление на инженерното строителство с 10,8% и на сградното строителство с 5,4%. Промишленото производство през октомври обаче бележи ръст с 4,1% на годишна база. В преработващата промишленост има ръст с 5,9%, но в добивната има спад с 2%. По-значителен ръст има при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти с 35,9%, на метални изделия с 27,4%, на метали с 21,2% и на текстил с 19,5%.
Източник: Стандарт (10.12.2013)
 
Започнахме да харчим Българите развързаха коланите и отново започнаха да харчат. През октомври оборотът в търговията на дребно нараства с 0,6% спрямо септември и с 6,9% спрямо същия месец на 2012 г., обявиха от Националния статистически институт. Така за седми пореден месец българите увеличават потреблението си, след като преди това имаше седем поредни месеца на спад. Ръстът от 6,9% обаче е най-големият от юли 2008 г. насам. Така ръстът на потреблението достига нивата от преди кризата. През октомври спрямо същия месец на 2012 г. оборотът нараства във всички сектори. Но най-голям е ръстът в продажбите на дребно на стоки, покупките на които бяха ограничавани най-много по време на кризата. Търговията на дребно с облекло, обувки и кожени изделия скача с 26,6%, а продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита се увеличават с 10,7%. Продължава тенденцията все повече да се пазарува по интернет, като поръчките по пощата, телефона или интернет скачат с 25%.
Източник: Стандарт (10.12.2013)
 
Продукцията в строителния сектор нараства с 0,5% През октомври 2013 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни е с 0.5% над равнището от предходния месец. Това показват изнесените днес (9 декември) предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни показват намаление от 7.8% на строителната продукция през октомври 2013 г. в сравнение със същия месец на 2012 г. През октомври 2013 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.1%, докато сградното строителство намалява с 0.8%. На годишна база намалението на строителната продукция през октомври 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното, така и при сградното строителство, като е регистриран спад съответно от 10.8 и 5.4%.
Източник: econ.bg (10.12.2013)
 
Туризмът с 13,5% повече приходи от нощувки за година Приходите от нощувки през октомври тази година са се увеличили в сравнение със същия месец на 2012 г. Те достигат 33,3 млн.лв., като увеличението е с 13,5%. Регистриран е ръст както в приходите от чужди граждани (с 16,2%), така и от български граждани (с 10,9 на сто), сочат данни на НСИ. През октомври 2013 г. в страната са функционирали 1 898 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 67.4 хил., а на леглата - 138.7 хиляди. В сравнение с октомври 2012 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 6.9%, а на леглата в тях - с 3.8%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване, регистрирани през октомври 2013 г., е 717.6 хил., или с 10.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 23.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През октомври 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 67.2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32.3% - на българи. В средствата за подслон и местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.7% от нощувките на български граждани и 19.9% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване те са съответно 37.0 и 12.9%. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през октомври 2013 г. се увеличават със 7.0% в сравнение със същия месец на 2012 г. и достигат 338.6 хиляди. От всички пренощували лица 67% са българи, като по-голямата част от тях (66.2%) са нощували в места за настаняване с 1, 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Пренощувалите чужденци са 111.8 хил., като 68.7% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през октомври 2013 г. е 19.8%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 25.0%, следвана от тези с 3 звезди - 19.2%, и с 1 и 2 звезди - 15.1%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 1.4 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон и местата за настаняване с 4 и 5 звезди - с 3.6 процентни пункта.
Източник: expert.bg (10.12.2013)
 
Българският износ все по-убедително се завръща в ЕС Износът към Европейския съюз (ЕС) вече трети пореден месец показва устойчиво завръщане с двуцифрени темпове, като това става за сметка на търговията с трети страни, където се вижда забавяне. През октомври към общността са доставени стоки на стойност 2.4 млрд. лв., което е с 14% повече, отколкото за същия месец на миналата година. Експортът към трети страни пък е едва с 1.1% над обема си през 2012 г. Тогава той растеше с двуцифрени темпове, защото износителите се пренасочиха към по-далечни пазари, докато европейските все още се бореха да излязат от рецесията и търсенето оттам беше слабо. Това показват данните на Националния статистически институт за търговията с трети страни към края на октомври, които бяха публикувани във вторник. Общата стойност на българския износ за първите десет месеца на годината е 36.4 млрд. лв., или с почти 8% повече на годишна база. Ръстът към Европа е 9.6%, а извън нея - 5.1%. Октомври е третият пореден месец, през който износът към Европа отбелязва двуцифрен ръст. В началото на годината ръстовете също бяха големи, но тогава причината беше ниската база в началото на 2012 г., когато транспортът беше затруднен. Най-вероятно съживяването сега се дължи на отшумяването на кризата на Стария континент. Еврозоната вече второ поредно тримесечие (второ и трето) има положителен ръст, макар и доста малко над нулата. Според Десислава Николова, която е главен икономист на Института за пазарна икономика, обаче през третото тримесечие в данните за Европа отново се вижда издишане - едва 0.1% нагоре, и все още не може да се говори за убедително излизане от рецесията. Турция продължава да е основният ни търговски партньор извън ЕС (виж графиката). Износът натам обаче значително е забавил ход - до 2.7% към октомври. За сравнение, през първата половина на годината експортът за южната ни съседка растеше с между 20 и 30%. Все пак към октомври натам са отпътували стоки за 3.3 млрд. лв. Китай следва Турция и заема второ място. Русия пък вече е третият ни най-голям търговски партньор. Сред най-големите ни търговски дестинации най-голям ръст е отбелязала Украйна (почти 80%) и това автоматично я вкарва в топ 6 на основните експортни пазари. За Европа продължава да е предназначен около две трети от българския износ. Според Десислава Николова развиващите се страни от Далечния Изток, към които износителите се насочиха през 2010 и 2011 г., са доста колебливи пазари. Така надеждите за догодина по-скоро отново са за увеличаване ан търсенето от ЕС. Износът на машини и оборудване към държави извън общността е нараснал с 23% за първите десет месеца на 2013 г. спрямо същия период на миналата година. Той се движи с подобни темпове от началото на годината, след като за цялата 2012 г. порасна едва с 0.7% общо за ЕС и трети страни. Само към съюза дори спадна с почти 2% през същия период. Данните за износа на машиностроителна продукция към общността тази година показват раздвижване и на европейските пазари. През първите девет месеца на годината компаниите в отрасъла са изнесли натам машини и оборудване на стойност 4.1 млрд. лв., или почти 15% нагоре на годишна база. Разбивката по стокови групи за ЕС към октомври ще бъде публикувана следващия месец. Всъщност машиностроителната индустрия се движи основно от износа на машини и оборудване и е сред малкото, където българските компании създават продукция с висока добавена стойност. Възстановяването на експорта на бранша е добра новина, тъй като България стандартно изнася стоки с много малко добавена стойност (например суровини). Минералните горива все пак продължават да водят класацията за топ стоки, които България изнася към трети страни (виж графиката). Най-голям ръст на експорта към трети страни има в групата "Храни и живи животни", където годишното увеличение е с над 82%. Вносът на България от трети страни за първите десет месеца на годината намалява с 1.6% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 17 млрд. лв. Само през октомври спадът е с малко над 7%. Това обикновено е негативен сигнал, защото означава ограничено вътрешно потребление. От ЕС все пак има умерено добри новини. Оттам са внесени 4.7% повече стоки и така от началото на годината увеличението е с 2.7%, като достига общо 25 млрд. лв.
Източник: Капитал (11.12.2013)
 
Работещите в чужбина българи са изпратили у нас 5 млн. евро през 2012 г. Паричните потоци от работещите в чужбина български граждани към страната са достигнали общо 6 млн. евро през 2012 г. Това показаха данните на Европейската статистическа служба Евростат. Едва около 2 млн. евро от сумата са дошли от страни, намиращи в рамките на Европейския съюз (ЕС). Останалите под 4 млн. евро са дошли от работещи извън рамките на блока българи. Общата сума на паричните потоци от работещите в чужбина европейци към родните им страни през 2012 г. е достигнала 38,8 млрд. евро. Малко над една четвърт, или 10,3 млрд. евро, са постъпили от страни от ЕС. Останалите 28,4 млрд. евро са дошли от страни извън 27-членния съюз. От Евростат отбелязват, че през последните четири години паричните преводи от работещи в чужбина граждани запазват стабилно ниво около 28 млрд. за потоци извън ЕС и около 10 млрд. за потоци в рамките на съюза. Най-големи суми от работещи в чужбина европейци са постъпили във Франция (8,8 млрд. евро), Италия (6,8 млрд. евро), Испания (6,6 млрд. евро), Великобритания (6,3 млрд. евро) и Германия (3,1 млрд. евро). Петте най-големи икономики на континента са били отговорни над 80% от паричните трансфери на работещи в чужди страни европейци.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2013)
 
Външнотърговският дефицит е намален с 2, 2 млрд. лв. до октомври През периода януари - октомври 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 36.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7.8%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. През октомври 2013 г. общият износ възлиза на 3.9 млрд. лв. и се увеличава с 8.6% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - октомври 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 42.0 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0.9% повече спрямо същия период на предходната година. През октомври 2013 г. общият внос намалява с 0.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.5 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - октомври 2013 г. и е на стойност 5 594.2 млн. лв., което е с 2 232.0 млн. лв. по-малко от салдото за първите десет месеца на 2012 г.. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - октомври 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 3 524.9 млн. лева. През октомври 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 579.1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 342.7 млн. лева. През периода януари - октомври 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 5.1% спрямо съответния период на 2012 г. и е в размер на 14.5 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Гибралтар, Украйна и Сърбия, които формират 51.1% от износа за трети страни (табл. 3 от приложението). През октомври 2013 г. износът за трети страни се увеличава с 1.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.5 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите десет месеца на 2013 г. намалява с 1.6% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 17.0 млрд. лв. (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна (табл. 3 от приложението). През октомври 2013 г. вносът на България от трети страни намалява със 7.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер 1.8 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - октомври 2013 г. е отрицателно и е на стойност 2 534.6 млн. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 621.7 млн. лева. През октомври 2013 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 225.2 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите десет месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни" (82.6%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (23.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (12.2%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни" (31.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (31.5%).
Източник: Money.bg (11.12.2013)
 
През 2012 година България е имала най-нисък БВП на глава от населението в ЕС През 2012 година България е имала най-нисък БВП на глава от населението в целия ЕС. Това сочат данните на Евростат. БВП в България е бил с близо 50% по-малък от средното за ЕС. През същата година Люксембург е бил с най-добри показатели, с 2,5 пъти по-висок БВП от средното за европейския блок. Докато в Люксембург БВП е възлизал на 263 пункта, в България той е бил едва 47.
Източник: Агенция Фокус (13.12.2013)
 
Според данните на Евростат през 2012 година българите са били най-бедният народ в ЕС Ефективното индивидуално потребление (ЕИП) на глава от населението през 2012 година е варирало от 49% до 138% спрямо средното за ЕС, обяви европейската статистическа служба Евростат. Службата подчертава, че ЕИП е индикатор, който най-добре описва материалното благосъстояние на домакинствата. Според данните през 2012 година са били регистрирани значителни различия в размера на ЕИП между държавите от ЕС. В Люксембург размерът на индекса е бил с 40% по-висок от средните стойности в Съюза, а в България и Румъния той е бил с близо 50% по-малък. България отново е с най-ниски показатели – 49%.
Източник: Агенция Фокус (13.12.2013)
 
Спад на индустриалното производство в ЕС Индустриалното производство на еврозоната е отбелязало спад от 1,1% през октомври в сравнение с предходния месец. Европейският съюз също отчита спад от 0,7% спрямо септември, сочат данните на Евростат. На годишна база във валутния съюз има повишение от 0,2% в сравнение с октомври в 2012 г., а в целия ЕС-0,8%. Данните за България показват ръст на промишленото производство с 1,5% на месечна база и 4,1% на годишна. От останалите държави производството е нараснало в 11 и е намаляло в 12. За 5 страни няма налични данни. По-голям растеж от България спрямо септември са регистрирали Литва-2,2%, Дания-1,8% и Чехия и Румъния по 1,7%. Спадът е най-голям в Ирландия-11,6%. Следват Малта-7,4%, Холандия-3,5%. На месечна база спад както в еврозоната, така и в целия ЕС, е регистриран спад при всички компоненти на индустриалното производство, в това число енергия, дълготрайни и недълготрайни потребителски стоки, междинни и капиталови стоки. Най-голям е сривът при енергията, сътветно 4% в еврозоната и 2,7% в ЕС-28 спрямо септември.
Източник: econ.bg (13.12.2013)
 
Годишната инфлация за ноември 2013 г. спрямо ноември 2012 г. е минус 1.5%, сочи статистиката Индексът на потребителските цени за ноември 2013 г. спрямо октомври 2013 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%, съобщиха от Националния статистически институт. Инфлацията от началото на годината (ноември 2013 г. спрямо декември 2012 г.) е минус 1.9%, а годишната инфлация за ноември 2013 г. спрямо ноември 2012 г. е минус 1.5%. Средногодишната инфлация за периода декември 2012 - ноември 2013 г. спрямо периода декември 2011 - ноември 2012 г. е 1.4%. През ноември 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.6%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.4%; • облекло и обувки - увеличение с 0.6%; • жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.2%; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.2%; • здравеопазване - намаление с 0.1%; • транспорт - намаление с 0.2%; • съобщения - увеличение с 0.1%; • развлечения и култура - намаление с 0.1%; • образование - цените остават на равнището от миналия месец; • ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%; • разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.2%. През ноември 2013 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.4%, брашно - с 2.4%, хляб - с 0.4%, свинско месо - с 1.0%, мляно месо (кайма) - с 0.5%, месо от домашни птици - с 0.2%, риба и рибни продукти - с 1.1%, яйца - с 0.8%, слънчогледово олио - с 2.4%, гъби - с 3.3%, зеле - с 24.0%, моркови - с 1.9%, ябълки - с 2.9%, цитрусови и южни плодове - с 13.5%, зрял лук и чесън - съответно с 0.4 и 3.8%, захар - с 2.5%, шоколад и шоколадови изделия - с 1.3% и други. През месеца са се увеличили цените на следните хранителни продукти: месо от едър рогат добитък - с 0.3%, трайни колбаси - с 0.6%, пресни млека - с 1.1%, кисели млека - с 0.9%, сирене - с 1.4%, кашкавал - с 0.5%, млечни масла - с 0.6%, маргарин - с 0.4%, пипер - с 14.1%, картофи - с 0.3%, зрял боб - с 2.1%, газирани напитки - с 2.9%, кафе - с 1.5%, вина - с 0.5%, ракия - с 0.4%, и други. През ноември 2013 г. в групите на нехранителните стоки и услугите са се намалили цените на: материали за текущ ремонт и поддържане на жилище - с 0.1%, течни горива за битови нужди - с 0.7%, въглища - с 4.8%, мебели - с 0.8%, готварски печки - с 0.2%, автомобили - с 0.7%, дизелово гориво - с 0.4%, автомобилен бензин А95Н и автомобилен бензин А98Н - по 0.1%, автобусен междуселищен транспорт - с 0.2%, мобилни телефонни апарати - с 0.2%, персонални компютри - с 2.0%, прахове за пране и други перилни средства - с 1.1%, продукти за лична хигиена - с 0.6%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при: облекло и обувки - съответно с 0.8 и 0.3%, цигари - с 0.3%, газообразни горива за битови нужди - с 1.2%, дърва за отопление - с 0.2%, перални и съдомиялни машини - с 0.7%, климатични инсталации - с 0.2%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.2%, телевизионни приемници - с 0.3%, ресторанти, кафенета и други - с 0.3%, услуги по настаняване - с 0.5%, и други.
Източник: Агенция Фокус (14.12.2013)
 
Standard&Poor’s (S&P) потвърди кредитния рейтинг на България и ревизира перспективата от стабилна на отрицателна Standard&Poor’s (S&P) потвърди кредитния рейтинг на България в дългосрочна чуждестранна и местна валута съответно на 'BBB/А-2' и ревизира перспективата от стабилна на отрицателна. Запазването на кредитния рейтинг отразява стабилната фискална позиция на страната, съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите. В доклада на агенцията за кредитен рейтинг се посочва, че в условията на ограничен икономически растеж бюджетният дефицит се очаква да достигне 2% от БВП през 2013 г., в резултат от поетите ангажименти на правителството да повиши социалните плащания и пенсиите, както и да разплаща задълженията към частния сектор. Тази оценка съвпада с целта за дефицит през 2013 година. Експертите на S&P отчитат, че това не отдалечава правителството от следваната фискална политика и параметрите, заложени в Закона за публичните финанси. От агенцията отбелязват също, че нивото на нетния правителствен дълг се очаква да остане ниско в средносрочен план, в размер на 15% от БВП през 2016 година. Агенцията потвърждава способността на правителството да изпълни целите си за дефицит през периода 2014 - 2016 година. Оценката за способността за поддържане на стабилност на публичните финанси е водеща за кредитния рейтинг и той е потвърден.
Източник: Агенция Фокус (14.12.2013)
 
Доходите на зает в българското селско стопанство падат с 0,3% през 2013 г. След две поредни години на сериозно увеличение, доходите на заетите в селското стопанство у нас намаляват с 0,3%. Това показват предварителните данни на Евростат за 2013 година. През 2012 година имаше ръст от 9%, а през 2011 година – с 23 на сто. Статистиката отбелязва намаление на доходите на заетите в селското стопанство в целия ЕС. Понижението е от 1,3 на сто. Най-значим е спадът в Естония (-17,2%), Франция (-16,4%) и Хърватия (-16,2%). От друга страна най-голям е ръстът на доходите на заетите в селското стопанство в Холандия (11,4%), Румъния (10,4%) и Испания (10%). Основната причина за понижаване на доходите на селскостопанските работници е изпреварващият ръст на разходите (с 0,8%) спрямо цените на произвежданите продукти (с 0,1%). Увеличението на цените на селскостопанската продукция се дължи основно на по-скъпите животински продукти (1,5%), за сметка на понижението на цената на зърнената продукция (-1,1%). Цените на зърнените продукти намаляват с 3,7%, което е компенсирано от по-големите добиви – с 2,7 на сто. Като цяло реалните доходи за работещите в сферата се увеличава с малко над 29 на сто за периода 2005 – 2013 година.
Източник: Инвестиции (14.12.2013)
 
Дефлацията отново се завърна през ноември След като два поредни месеца цените се покачиха малко и даваха надежда за обръщане на негативната тенденция на спад през последната половин година, през ноември дефлацията отново се завърна. Животът е поевтинял с 0.2% спрямо предходния месец. През октомври увеличението на цените беше с половин процент. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през ноември. Основният виновник отново са хранителните стоки, които движеха дефлацията и досега. През ноември те са поевтинели с 0.6%. Така на годишна база дефлацията е 1.5%. През септември понижението на цените на годишна база достигна рекордни нива от 1.6%, каквито не са били отчитани от 1999 г. насам. Дефлацията обикновено е негативен сигнал за икономиката, защото може да означава слабо вътрешно търсене. Toва принуждава търговците и бизнеса да свалят цените, което свива маржовете и печалбите им. Така дефлацията влияе отрицателно и на приходите от косвени данъци в държавния бюджет, които така или иначе са заложени на сравнително високи нива за следващата година. От друга страна, лекото покачване на цените е здравословно за икономиката. Все пак от еврозоната има умерено добри новини. Покачването на потребителските цени там се е ускорило до 0.9% през ноември. Това идва като облекчение за пазарите в региона, след като изненадващо резкият спад на инфлацията до 0.7% през октомври събуди опасения от дефлация, а Европейската централна банка реагира с понижаване на основния си лихвен процент до ново рекордно ниско ниво от 0.25%. Три от страните, прибегнали до международни спасителни пакети заради кризата - Гърция, Кипър и Ирландия, обаче отчитат дефлация Най-много са поевтинели плодовете (със 7.1%) и зеленчуците (с 1.5%). Сред стоките, при които има спад, са и шоколадите - с 1.4%, книгите (с 0.9%), както и течните и твърдите горива - с около процент надолу. В началото на по-студените месеци цените на дрехите и обувките стандартно се покачват с 4-5% на месечна база, като и тази година не прави изключение. През ноември обаче поскъпването е по-малко, отколкото преходния месец - с малко под процент. Най-много през ноември са поскъпнали безалкохолните. При тях увеличението е с 1.8%. В групата на кафето и чая поскъпването е с 1.3%, а цените на млечните продукти са нараснали с 0.9%. На годишна база най-много поевтинява стоковата група, в която влизат наеми на жилища и елекроенергия. Там спадът спрямо ноември 2012 е 7.1%, което се дължи основно на поевтиняването на електро- и топлоенергията. Последното се дължи на изкуствено понижените цени на тока и парното в началото на годината. Групата "развлечение и култура" също отбелязва спад от 4%, а при здравеопазването поевтиняването е с 2%. Поскъпнали са алкохолът и цигарите - с 1.2%, както и хотелите и ресторантите - с 2.6%. Животът на най-бедните 20% от домакинствата в България обаче не е бил много по-евтин, показва индексът на цените за малката потребителска кошница, изчисляван от НСИ. През ноември хранителните продукти в нея са поевтинели с по-малко, отколкото показва общият индекс на потребителските цени - едва 0.4%.
Източник: Капитал (16.12.2013)
 
Интернет търговията у нас се радва на все повече участници. Над 683 000 българи са направили поне една покупка на стока или услуга в последните 12 месеца. Това е 12,1% от населението на възраст между 16 и 74 г., сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо миналата година пазарувалите през мрежата са се увеличили с 30% - през 2012 г. такава активност са проявили 9,2% от активната част от населението, или 524 257 души. Оборотът на електронната търговия достига 6,7 млрд. лв. през т.г. в сравнение с 6,1 млрд. лв. година по-рано. В сумата влизат продажбите на фирми, регистрирани в България (4,4 млрд. лв.), както и стойността на купените от тях стоки/услуги (2,3 млрд. лв.). Интересно, че за първи път от 2004 г. - откакто НСИ изследва интернет търговията, нежният пол проявява по-висока активност. 342 544 жени са пазарували поне веднъж в мрежата през т.г. спрямо 340 876 мъже. Анализатори обясняват това с бързо нарастващия брой онлайн портали за модно облекло. Точно дрехите и спортните артикули са най-купуваните стоки по интернет. На тях се падат близо две трети от поръчките - 68,1%. Пътуванията и хотелските резервации също заемат голям процент - 32,9%. На трето място са стоките за дома (мебели, играчки и др.) с 31,1% дял от поръчките. През 2013 г. най-бързо са се развили интернет продажбите в сектор „Храни, напитки и стоки за ежедневна употреба“.
Източник: Преса (16.12.2013)
 
Безработицата нараства през ноември до 11,5% Равнището на безработица през ноември е 11,5%, или с 0,2 процентни пункта по-високо от същия месец на миналата година, съобщават от Агенция по заетостта. Безработицата през октомври също отбеляза ръст с 0,4 процентни пункта спрямо предходния месец и достига 11%. Нарастването на безработица в страната през този месец на годината е обичайно, уточняват от агенцията, като се има предвид приключването на сезонната заетост. В бюрата по труда през ноември 2013 г. са регистрирани 376 561 безработни. Входящият поток от безработни в бюрата по труда намалява значително спрямо предходния месец, но остава по-висок от изходящия. Отчита се и намаление при устройването на безработни в аварийни дейности по Национална праграма „От социални помощи към осигуряване на заетост” и по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта. През ноември се отчита намаление на младежката безработица. Делът на безработните младежи до 29- годишна възраст в общия брой на безработните намалява от 20,1% през октомври до 19,5% през ноември. Делът на безработните лица с висше образование също намалява до 9,9% (при 10,2% през октомври). На работа през ноември са постъпили общо 16 532 безработни. На първичния пазар са започнали работа 11 977 души, като на годишна база е налице увеличение със 731 лица, което затвърждава трайната тенденция на нарастване броя на постъпилите на работа на първичния пазар спрямо съответните месеци на предходната година. По програми за заетост и схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” през ноември са постъпили на работа 3 705 души, а по насърчителни мерки са започнали работа 850. На първичния пазар в бюрата по труда са заявени 8 081 работни места. В сравнение с ноември 2012 г., броят на местата нараства с 496. През ноември 2013 г. най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (2 195 места), от търговията (1 250 места), от финансови и застрахователни дейности (641 места), от държавното управление (505 места), от строителството (466 места), от административните и спомагателни дейности (466 места). По програми за заетост са заявени 3 109 места. По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта в бюрата по труда са обявени 556 работни места.
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2013)
 
Българската икономика се оттласква от дъното, според Българска стопанска камара Българската икономика се оттласква от дъното, показват резултатите от традиционната годишна анкета на Българска стопанска камара сред членовете на камарата – „2013 г. през погледа на бизнеса“, представени на пресконференция, съобщиха от пресцентъра на камарата. Проучването е проведено сред 462-ма мениджъри и собственици на компании в периода 1-10 декември 2013 година. Според 22% от анкетираните бизнес климатът през 2013 г. се е подобрил спрямо предходната година, докато през 2012 г. позитивните оценки бяха едва 2 на сто. И през настоящата година, обаче, се запазва високият процент (53%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според 23% от анкетираните те не са се променили. Макар 39% да предвиждат застой в икономическите процеси през 2014 г., анкетата показва наченки на оптимизъм – 33% очакват възстановяване на растежа над 1.5%, докато през 2012 г. оптимистично настроени са били едва 16 на сто от анкетираните. Категорично се обръща и тенденцията сред отговорилите „очаквам задълбочаване на кризата“ – през миналата година далите такъв отговор са били два пъти повече (51%) спрямо 2013 година (25%). Всеки трети бизнесмен (29%) декларира подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 36% са успели да запазят показателите от предходната година, а 32% отчитат спад на фирмените си показатели. Най-негативно икономическата криза се е отразила върху продажбите/оборотите (50% от фирмите, участвали в анкетата, отчитат спад), следвани от обемите на производство (41%), работните места (36%), инвестициите (33%) и пазарното присъствие (31%). Действията на изпълнителната власт за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза са оценени от анкетираните негативно, като най-много негативи събира правителството „Борисов“ (72%), следвано от правителството „Орешарски“ (45%) и правителството „Райков“ (31%). Всеки трети (30%) дава положителна оценка за дейността на настоящото правителство, а предходните две се ползват с одобрението на едва 14-16% от анкетираните. Краткият мандат на служебното правителство създава обективно затруднение у респондентите да преценят достойнствата на провежданата политика, поради което правителството „Райков“ събира 55% отговори „не мога да преценя“, докато за правителството „Борисов“ този процент е 12, а за „Орешарски“ – 25%.
Източник: Агенция Фокус (17.12.2013)
 
728 000 българи живеят средно с 93 лева на месец 728 000 българи живеят средно с 1118 лв. на година, което прави по 93 лв. на месец. Това сочи Статистическият годишник, който се изготвя от Националния статистически институт. Официалната статистика сочи, че 10% от българите, които имат най- нисък доход, живеят средно с 93 лв. на месец, при среден доход на лице в България от 328 лв. месечно (3937 на година). В групата на най-бедните влизат клошари, безработни, хора от малцинствата, а често и пенсионери. Причината за това е, че доходите се делят на всички членове на семейството и дори един човек да работи, ако заплатата отива за издръжката на няколко души лесно може да попадне в групата на най-бедните. 10% от населението или 729 хил. души са представители на групата граждани с най- високи доходи у нас. Те разполагат със средно 786 лв. на човек на месец, или 9443 лв. на година, сочат данните на НСИ. Тук отново важи принципът на разделяне на доходите на цялото домакинство и един човек дори да има заплата над 2500 лв. след платени данъци, ако трябва да храни цяло семейство, ще изпадне от групата на заможните. Все пак трябва да се отбележи, че статистиката не може да отчете точно доходите и потреблението на няколкото хиляди българи, които печелят десетки милиони на година. Проблемът обаче не е само у нас, тъй като НСИ спазва статистическите стандарти на ЕС.
Източник: Труд (17.12.2013)
 
България е сред четирите страни в ЕС с годишна дефлация през ноември България е сред трите страни в ЕС с най-ниска инфлация през ноември на годишна база, показват данните на Евростат. През изтеклия месец спрямо година по-рано у нас се отчита дефлация от 1 процент. На първо място по този показател е Гърция с дефлация от 2.9 на сто на годишна база, а на трето място е Кипър - с 0.8 на сто поевтиняване на стоките и услугите за година назад. Латвия е четвъртата страна с годишна дефлация през ноември от 0.3 на сто. Всички останали членки на общността отчитат инфлация. Средно в ЕС през ноември годишната инфлация е нараснала до 1 на сто спрямо 09 на сто през октомври, показват още данните на Евростат. В еврозоната годишната инфлация миналия месец се е повишила до 0.9 на сто спрямо 0.7 на сто през октомври и 2.2 на сто през ноември 2012 година. На месечна основа показателят е с отрицателен знак, -0.1 на сто, през ноември 2013 г. Най-висока е била годишната инфлация през ноември в Естония (2.1 на сто), Финландия (1.8 на сто) и Германия (1.6 на сто). Най-ниска средна 12-месечна инфлация Евростат отчита в Гърция (-0.7 на сто), Латвия (0.2 на сто) и Швеция (0.5 на сто), а най-висока - в Румъния (3.5 на сто), Естония (3.4 на сто), Хърватия и Холандия (2.7 на сто). Най-голямо отражение върху покачването на годишната инфлация са оказали цените на електроенергията (+0.11 процентни пункта), хотелиерските услуги (+0.09 пункта) и тютюневите изделия (+0.08 пункта), докато понижаващ ефект са имали горивата за транспорта (-0.23 процентни пункта), телекомуникациите (-0.14 процентни пункта) и горивото за отопление (-0.07 пункта).
Източник: Дневник (18.12.2013)
 
Инфлацията у нас сред най-ниските в Европа. България е сред четирите страни от ЕС с отрицателна средногодишна инфлация към края на ноември, сочат данните на Евростат. У нас цените са паднали с 1% за последните 12 месеца. Пред нас се нарежда Гърция с отрицателна средногодишна инфлация от 2,9%, а след нас е Кипър с дефлация от 0,8%. Латвия е четвъртата страна с отрицателна инфлация за 12 месеца от 0,3%. Всички останали членки на общността отчитат повишаване на цените. За целия ЕС през ноември средногодишната инфлация е 1% при 0,9 на сто през октомври.
Източник: Стандарт (18.12.2013)
 
Наемите на офиси ще поскъпват Наемите на първокласните офисни площи в България ще нараснат през 2014 г. и ще се установят твърдо над 10 евро на квадратен метър. Това прогнозира консултантската компания “Фортон”, която представлява британската “Кушман енд Уейкфийлд” в България и Македония. Проучване на “Фортон”, направено през декември т.г., показва, че заетостта на офис сградите в последните месеци се повишава чувствително и в много от тях е започнал натиск за увеличение на наемните цени. Тази тенденция ще продължи и през следващата година, като вълната ще обхване също Пловдив и Варна, смятат от “Фортон”. В столицата наемите в офис сградите се движат между 7 и 10 евро на квадрат, а в Пловдив и Варна - между 6 и 9 евро. През 2013 г. тези цени почти не са променяни според данни на брокери. Единствено при офисите в покрайнините на столицата или при отдаването на твърде големи помещения наемът може да падне до 3-4 евро на квадрат. По данни на НСИ през първата половина на 2013 г. в цялата страна са издадени само 64 разрешителни за строеж на бизнес сгради, което е спад от над 15% в сравнение със същи
Източник: Труд (19.12.2013)
 
Разходите на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 2.8% спрямо третото тримесечие на 2012 г., сочи статистиката За третото тримесечие на 2013 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 2.8% спрямо третото тримесечие на 2012 г., като увеличението в индустрията е 3.6%, а в услугите - 0.9%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). В строителството общите разходи на работодателите за един отработен час се увеличават с 4.3%. По икономически дейности през третото тримесечие на 2013 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Образование” - 6.8%, „Държавно управление” - 5.9%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа” - 5.2%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения” - със 7.8%, и „Други дейности“ - с 3.4%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 2.6% спрямо третото тримесечие на 2012 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 3.7%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от (-8.8%) за „Култура, спорт и развлечения” до 7.1% за „Образование”. Индексът на разходите за труд е краткосрочен икономически показател, имащ за цел да отразява тримесечното изменение на разходите на работодателите за един отработен час от наетите лица по трудово или служебно правоотношение. За изчисляването му се използват данни от тримесечното извадково наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд.
Източник: Агенция Фокус (20.12.2013)
 
Чуждите туристи се увеличават с 6.6% през ноември С 2.9% до 416.2 хил. души са се увеличили чужденците, посетили България през ноември, спрямо същия месец на 2012 г. Увеличението на туристите е с 6.6 на сто до 149.5 хил. души, съобщи Националният статистически институт. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Италия - с 4.4%, Австрия - с 3.2%, Полша - с 2.6%, Гърция - с 2.5%, Германия - с 2.2%. Сред страните извън ЕС най-голямо е увеличението на посещенията от Турция и Украйна - съответно с 8.3 и 8.1%. Сред туристите най-многобройни са традиционно представителите на съседните държави: румънците - 25.9 хил. души, македонците - 24.8 хил. души, следвани от гърците - 22.4 хил. и сърбите - 20.4 хил.
Източник: Дневник (27.12.2013)
 
Българите пътуват по-малко в чужбина, предимно на гости През ноември българите са пътували по-малко в чужбина, отколкото през същия месец на 2012 г. - както на почивка или на гости, така и в командировка, за обучение или лечение. Това показват данните за пътуванията миналия месец, оповестени днес от Националния статистически институт. Зад граница през ноември 2013 г. са били 245 хил. български граждани, с 2.9% под регистрираните през ноември 2012 г. Намаление е отчетено към Македония - с 29.7%, Великобритания - с 14.1%, Турция - с 12.3%, Франция - с 10.9%, Сърбия - с 10.5%, Германия - с 8.1%, Италия - със 7.2%. Повече пътувания са отчетени към Гърция - със 17.2% до 56.5 хил. души. Това е водещата чуждестранна дестинация за българите по всички видове пътувания - бизнес, туристически и с други цели - обучение, лечение, концерти и състезания. Увеличение на посещенията има също в Румъния - с 10.2%, Австрия - с 3.7%, Испания - с 3.1%. Статистическите данни сочат, че най-разпространеният повод за пребиваване в чужбина е посещението на близки и познати, обучението или на културни и спортни мероприятия. Всеки четвърти е пресякъл границата с цел туризъм, а още по-малко - 23.8%, са командированите. В сравнение с ноември 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 29.9%, докато при тези с други цели и със служебна цел е регистрирано намаление - съответно с 11.6 и 8.0%. През ноември 2013 г. с други цели са били 71.7% от пътуванията към Турция, 51.2% - към Гърция, и 51.1% - към Германия. Преобладаващият дял от пътуванията към Македония и Австрия са със служебна цел - съответно 49.0 и 47.6%. Испания и Франция са предпочитан маршрут за туристите - 62.5% и 52.6% от пътуванията към двете страни съответно са с туристическа цел.
Източник: Дневник (27.12.2013)
 
Прогнози 2014: Строителството в капана на спада Спадът на строителството за поредна година не е новина. Както и очакването той да продължи през новата 2014 г. Причините са повече от ясни - почти пълната липса на частни инвестиции и на капиталови разходи от държавата и общините направи бранша силно зависим от обществените поръчки, финансирани от европейските фондове. А тъй като годината се очертава преходна между два програмни периода, има голяма вероятност да се окаже и нулева за нови проекти по тази линия. По тази причина прогнозите на големите компании в сектора за 2014 г. са много различни – за някои тя е по-скоро време за приключване на започнато строителство и подготвителна за новия програмен период (2014 - 2020), докато други разчитат отделни поръчки от него да бъдат обявени още в рамките на следващите 12 месеца. Като цяло надеждите за леко раздвижване на строителния пазар са свързани основно с търговете за пътна поддръжка, интегрираните планове за развитие на големите градове, санирането на жилищни сгради и евентуални публично-частни партньорства за изграждане на социална инфраструктура. За строителния сектор изминалата година приключи с изпълнени обекти на обща стойност около 10 млрд. лв. и продължаващ спад и в двете направления - сградно и инженерно строителство. Последните обявени данни на НСИ към октомври показват 7.8% по-малко реализирано строителство в сравнение със същия месец на 2012 г. Изоставането при инфраструктурата (10.8%) е двойно спрямо това при сградите (5.4%), където лекото оживление на жилищния и ваканционния пазар, както и строящите се търговски площи поддържаха макар и слаба активност. Като цяло данните показват, че все още липсва достатъчен обем от значими частни инвестиции, а обществените поръчки във водния и пътния сектор не са достатъчни, за да върнат строителството към растеж. Включително и заради недотам ефективното усвояване на европейски средства по някои програми. Според Камарата на строителите в България (КСБ) като обем на произведената продукция 2013 г. се доближава до 2006 г. За разлика от тогава обаче сега преобладават нагласите за спад, основно заради трайно високата задлъжнялост на общините към бизнеса (160 млн. лв., от които 80% - към строителни фирми) и неефективното усвояване на европейските фондове. Като причина за последното изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков посочва слабите проекти, които се нуждаят от значителни корекции при изпълнението им. А на следващ етап – и непрозрачните процедури за избор на изпълнител, които предизвикват вълна от жалби и понякога фатално забавят обществените поръчки. "Резултатът е трудна реализация на европейските програми, като най-тежко е положението във водния сектор", отчете Бойков. По думите му в повечето случаи става въпрос за системни дефекти, което може да означава проблеми с еврофондовете и занапред. Въпреки ръста на сделките с имоти и стабилизирането на цените на жилищния пазар през последната година сградното строителство също остава слабо. Показва го статистиката на НСИ, според която в сравнение с най-силните години на имотния пазар (до 2008 г.) броят на започнатите сгради през последните години е в пъти по-малък. Същото отчитат и строителни предприемачи като управителя на варненския "Планекс холдинг" Пламен Андреев. По негови наблюдения в сравнение с бума на имотния пазар спадът на продажбите и започваните от неговата компания жилищни проекти е почти двоен (макар и с уговорката, че времето до 2008 г. не беше нормално състояние). Освен това реализация на построените жилища на пазара също е по-бавна. "Ако преди се продаваше на зелено, в момента залагаме срок за продажба от 1-2 години след завършването на сградата. През това време текат допълнителни разходи по непродадената продукция като лихви по кредити и данъци, които оскъпяват строителството. В бизнес плановете за новите проекти вече залагаме и тях", обобщи предприемачът. По думите му добрата страна на кризата е, че сметките вече са много по-прецизни, докато преди е имало разходи, които бяха неглижирани. Неговите очаквания са през 2014 г. обемът на строителството в най-добрия случай да се запази около достигнатите нива. "Публичните инвестиции са малко, а крупните проекти в частния сектор се броят на пръсти", коментира Андреев. На същото мнение е и изпълнителният директор на "Главболгарстрой холдинг" Андрей Цеков. Според него без силни частни инвестиции няма да се върне ръстът в сектора. За момента обаче те няма откъде да дойдат заради слабите имотни пазари както в регионален, така и в европейски план. Има голяма вероятност 2014 г. да е нулева за нови строителни поръчки, смята Андрей Цеков. Изпълнението на оперативните програми от първия програмен период вече приключва и няма време за нови поръчки, които да бъдат завършени до края на 2014 г. В същото време ще са нужни месеци за отварянето на мерки по новите оперативни програми и кандидатстването на бенефициенти по тях. "Опасявам се, че за около година ще има сериозна дупка при обществените поръчки в строителството. Единственото хубаво е, че от стария програмен период останаха проекти в напреднала подготовка, които не можаха да бъдат реализирани. Те може относително бързо да бъдат задвижени", смята той. Иван Бойков от КСБ също очаква 2014 г. да е критична за строителния бизнес. "Приключва първият програмен период, вторият няма как да започне веднага. Не виждам много търгове за проектиране, а нямаме и кадастър, който е от критична важност за подготовката на качествени проекти", изброява той. Според него, ако държавата иска да е готова за новия програмен период, 2014 трябва да е година на ударно проектиране. Като един от малкото източници на нови поръчки през годината Андрей Цеков посочва търговете за поддръжка на републиканските пътища и магистралите за нов 4-годишен период. В интегрираните планове за градско развитие също има големи и относително готови проекти, смята той. Другата възможност пред бизнеса са публично-частните партньорства за изграждане на социална инфраструктура като болници, затвори и др. За целта първоначално е необходимо компаниите да имат достъп до сериозен финансов ресурс. При подобна перспектива очакванията са през новата година да запазят позиции основно строителните компании, които са обезпечени с договори, сключени по-рано. "Останалите ще трябва да съкращават хора, а някои няма да оцелеят", опасява се Андрей Цеков. По-оптимистична е прогнозата на изпълнителния директор на "Трейс груп холд" Мирослав Манолов. Той се позовава на заложения от правителството ръст на икономиката от 1.8% и очаква той да даде положително отражение и в строителството. "Надеждите ни са свързани с новия програмен период. Надяваме се 2014 г. да не е нулева откъм големи обществени поръчки", допълни той. Според Манолов за момента сигналите от правителството също са в тази посока и затова прогнозата му за годината е умерено оптимистична. По думите му сигналите за момента са за плавно преминаване между двата програмни периода, без сътресения и спиране на обществените поръчки.
Източник: Капитал (02.01.2014)
 
Увеличават се разходите на работодателите за труд през третото тримесечие на 2013 г., но с най-нисък процент спрямо предходните, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общите разходи на работодателите за един час, отработен от наетите от тях лица, нарастват с 2.8% спрямо юли - септември 2012 г. През второто тримесечие увеличението беше с 3.4%, през първото - с 4.7%, а през четирите тримесечия на 2012 г. - с по над 7%. Увеличението в индустрията е с 3.6%, а в услугите - с 0.9%. Най-голямо е процентното нарастване в образованието - с 6.8%, в държавното управление - с 5.9%, в здравеопазването - с 5.2%. В строителството общите разходи на работодателите за един отработен час се увеличават с 4.3%, в енергетиката - с 1.8%, в туризма .- с 2.6%, във финансите и застраховането - с 0.7%, в търговията - с 1.3%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в културата, спорт и развлеченията - със 7.8%, и "Други дейности" - с 3.4%. Спад има също в добивната промишленост - с 0.3%, в търговията с имоти - с 1.6%, в научните изследвания - с 2.4%. Разходите на работодателите за осигуровки и обезщетения се увеличават по-бързо (с 3.7%), отколкото плащанията за заплати (2.6%). За година най-много спадат възнагражденията в културата, спорта и развлеченията(-8.8%), а най-голям скок има в образованието (+ 7.1%).
Източник: 24 часа (06.01.2014)
 
Поскъпването на труда се забавя през третото тримесечие Разходите на работодателите за труд се увеличават и през третото тримесечие на 2013 г., но с най-нисък процент спрямо предходните, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Общите разходи на работодателите за един час, отработен от наетите от тях лица, нарастват с 2.8% спрямо юли - септември 2012 г. През второто тримесечие увеличението беше с 3.4%, през първото - с 4.7%, а през четирите тримесечия на 2012 г. - с по над 7 на сто. Увеличението в индустрията е с 3.6%, а в услугите - с 0.9%. Най-голямо е процентното нарастване в образованието - с 6.8%, в държавното управление - с 5.9%, в здравеопазването - с 5.2%. В строителството общите разходи на работодателите за един отработен час се увеличават с 4.3%, в енергетиката - с 1.8%, в туризма .- с 2.6%, във финансите и застраховането - с 0.7%, в търговията - с 1.3%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в културата, спорт и развлеченията - със 7.8%, и "Други дейности" - с 3.4%. Спад има също в добивната промишленост - с 0.3%, в търговията с имоти - с 1.6%, в научните изследвания - с 2.4%. Разходите на работодателите за осигуровки и обезщетения се увеличават по-бързо (с 3.7%), отколкото плащанията за заплати (2.6%). За година най-много спадат възнагражденията в културата, спорта и развлеченията(-8.8%), а най-голям скок има в образованието (+ 7.1%).
Източник: Дневник (06.01.2014)
 
Цените на производител в промишлеността спадат с 4% на годишна база През ноември индексът на цените на производител на вътрешния пазар остава без промяна в сравнение с равнището от предходния месец, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост (с 1,8%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 0,2 на сто). Цените в преработващата промишленост пък са нараснали с 0,2%. Данните на НСИ показват, че и през този месец се запазва тенденцията за спад в цените на годишна база. За ноември понижението е от 4% в сравнение със същия месец на 2012 г. Цените намаляват в добивната промишленост (с 12,7%), в преработващата промишленост (с 3%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 5,1%). Индексът на цените на производител отразява динамиката на пазара на природни ресурси и суровини или измененията в търсенето. Наличието на устойчив курс в изменението на индекса в няколко поредни месеца може да се счита за ранен индикатор за посоката на движение на определен сектор или на цялата икономика. Според използваната от НСИ методология цените на производител се изчисляват с три индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Националната статистика не публикува информация за цените на производител за стоките, предназначени за износ. Причината е спазването на търговската тайна на компаниите, предоставящи данните. От графиката се вижда, че към края на ноември динамиката при цените на производител за стоките, които се продават само на вътрешния пазар, продължава да следва отчетената и по общия индекс. На месечна база общият индекс на цените на производител нараства с 0,1% спрямо октомври, а на годишна база спада с 3,7% в сравнение с ноември 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2014)
 
Бизнес климатът се влошава с изключение на услугите През декември 2013 г. общият показател на бизнес климата бележи намаление спрямо равнището си от предходния месец с 3,4 пункта, като конюнктурните анкети на НСИ регистрират влошаване на бизнес климата в промишлеността, строителството и търговията на дребно, показа месечната анкета на Националния статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” се понижава с 3,2 пункта в сравнение с ноември, което се дължи на влошените оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно и очакванията им по отношение на бизнес състоянието и производствената активност през следващите месеци са по-резервирани. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла остават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. Относно продажните цени очакванията са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През декември съставният показател „бизнес климат в строителството” спада с 9,1 пункта поради увеличения песимизъм в оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Според тях настоящата строителна активност е намалена в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца са по-неблагоприятни. Същевременно анкетата отчита и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и финансовите проблеми продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, като през декември се наблюдава намаление на негативното им влияние. По отношение на продажните цени в бранша по-голяма част от мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 2,9 пункта. Това се дължи главно на влошените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, което е съпроводено и с по-песимистични прогнози за следващите три месеца както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчицитe. Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, продължават да са несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша, като през последния месец се регистрира намаление на негативното влияние на първите два фактора. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на търговците са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През декември съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се увеличава с 1,4 пункта спрямо ноемврийското си равнище главно поради по-благоприятните очаквания на стопанските ръководители за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Подобряват се и мненията им относно настоящото и очакваното търсене на услуги. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене остават основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла. По отношение на продажните цени в сектора на услугите анкетата регистрира известни очаквания за увеличение през следващите три месеца.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2014)
 
През 2013 година България е била третият най-голям вносител на турски плодове, съобщи агенция Синхуа, позовавайки се на Асоциацията на турските износители на пресни плодове и зеленчуци. На първо място е Русия, която е купила турски плодове за 235 милиона долара, което се равнява на една трета от турския износ. Следват Германия, която е внесла турски плодове за 127 милиона долара, България - за 43 милиона долара, и Ирак - за 40 милиона долара. През 2013 г. Турция е изнесла плодове за общо 708,5 милиона долара, увеличение от 16 процента спрямо предходната 2012 г. и рекордно високо равнище в последно време, предава бТВ. Най-голям дял се пада на гроздето - 187 милиона долара и увеличение от 15 процента, следвано от черешите - 155 милиона долара.
Източник: Класа (07.01.2014)
 
България с рекорден дял на зелената енергия Навлизането на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) в България изпреварва стремглаво предвижданията и междинните европейски цели, показват последните изчисления по проект, финансиран от Европейската комисия. През 2012 г. делът на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната (електричество, енергия за отопление, охлаждане и транспорт) е достигнал 17.7%. Това е предварителната оценка на френската организация "Обсерватория на възобновяемата енергия" (Observ'ER), която публикува тези данни по проекта EurObserv’ER Barometer. За сравнение - междинната цел на България за 2011-2012 г. е 10.72%, а до края на края на 2020 г. трябва да бъдат отчетени 16%. Такива са българските ангажименти според европейското законодателство за насърчаване на ВЕИ. На практика данните оборват опасенията на инвеститорите в зелена енергия, че България няма да изпълни ангажиментите си към ЕС и че от това може да последват санкции. Засега се получава точно обратното – при по-ниско потребление на енергия и нараснали зелени мощности България едва ли ще има проблем с целите до края на десетилетието. Въпреки че предстои изследователите да представят подробна разбивка кои източници и технологии за спомогнали за резкия напредък, три са вероятните причини за преизпълнението на целите – общият спад на консумацията на енергия, фотоволтаичният бум и големите снеговалежи преди две зими. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) между 2011 и 2012 г. енергийното потребление е спаднало с 800 хил. т. нефтен еквивалент (около 9.3 гигаватчаса), което автоматично означава по-висок дял на ВЕИ, дори енергията от тях да не нараства в абсолютни стойности. Слънчевите централи са втората причина. В края на 2011 г. в България работеха около 130 "фотоволтаични" мегавата, а година по-късно те вече са 1040 мегавата. Най-много слънчеви паркове бяха пуснати през първата половина на 2012 г., когато стана ясно, че от 1 юли преференциалните тарифи ще са много по-ниски, а държавата ще определи нулеви капацитети за присъединяване на нови централи след тази дата. Освен това на световните пазари цените на фотоволтаичните модули бяха спаднали с 40% и това също стимулира инвестициите. Обилните валежи от сняг и дъжд, които през февруари 2012 г. доведоха до трагедията в с. Бисер, осигуриха вода за язовирите и хидроелектрическите централи. През 2012 г. са произведени от ВЕЦ 26 хил. т. нефтен еквивалент повече спрямо предходната година, показва данни на НСИ. Европейският съюз си постави за цел до 2020 г. поне 20 на сто от потреблението на енергия в общността да се покрива от ВЕИ, като според "възобновяемата" обсерватория през 2012 г. този дял вече е 14.4%. Напредъкът е основно заради отчетеното преизпълнение на междинните цели в Швеция (53.4 вместо 41.6%), Финландия (36.4 вместо 30.4%), Германия (12.4 вместо 8.2%) и Испания (16.7 вместо 11%). От Observ'ER обясняват резките скокове отчасти със статистически трикове - през 2012 г. повече държави са отчели потребление на биогорива, което отговаря на критериите за устойчивост (например те да не са произведени от територии с ценна естествена растителност). Така тези горива, произвеждани и консумирани и по-рано, вече могат да бъдат счетени за ВЕИ. Друг фактор е по-суровата зима преди две години, което е предизвикало по-голяма употреба на дървесина (биомаса) за отопление на Стария континент. Изследователите отчитат и общия ръст на вятърните и слънчевите инсталации, както и при централите на биогаз и биомаса. Според френската обсерватория при водните централи в Европа се наблюдава стабилизиране на инсталираните мощности.
Източник: Капитал (08.01.2014)
 
Производствената дефлация в България е най-голямата в целия ЕС Производствените цени в ЕС през ноември 2013 г. са намалели с 1% спрямо същия месец на предходната година като най-голям е спадът в България - минус 4%, сочат данните на "Евростат". 2012 г. на сто за една година, показват данните на "Евростат", публикувани днес. Сред страните с най-голям спад са още Холандия (-3.4%) и Белгия (-2.7%). С най-голямо годишно увеличение е Естония (+8.7%), следвана от Румъния (+0.9%), Ирландия (+0.8%) и Чехия (+0.6%). В еврозоната за година спадът на производствените цени е с 1.2%. Сравнението с данните от октомври 2013 г. сочи спад от по 0.1% и в ЕС, и в еврозоната. В България показателят е станал без промяна след понижение от 0.2% през октомври и също толкова през септември. Най-голям спад за месец има в Естония (-1.8%), Унгария (-1.3%), Дания (-1.1%) и Испания (-0.9%), а най-голямо увеличение - Чехия (+0.7%), Франция (+0.5%), Холандия (+0.3%).
Източник: Дневник (08.01.2014)
 
България с най-голям дял на сивата икономика в Европа България се нарежда на първо място с най-висок дял на сивата икономика сред всички европейски държави. През 2013 г. той се равнява на 31,2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това показва доклад на консултантската компания Ей.Ти. Кърни (AT Kearney). Сивата икономика в страната се равнява на 12 878 млрд. евро. Официалните данни показват, че БВП на България за 2013 г. е бил 41 276 млрд. евро. Страната ни е единствената в Европа, чиито дял на сивата икономика надминава 30 процента. Този процент обаче е по-нисък от предходните години. За сравнение през 2012 г. делът на сивата икономика е бил 31,9, което се равнява на 12,6 млрд. евро, а през 2011 г. - 32,3% (12,4 млрд. евро) от БВП. По данни на Европейската комисия от края на 2013 г. загубите за бюджета на България варират между 250 и 500 млн. лв от укрити данъци и недеклариране на извършена дейност. Обшият индекс на скритата икономика за 2013 обаче бележи увеличение от между 2,2 и 2,4% спрямо 2012 г. След нас с 28,4 процента дял от БВП се нарежда Румъния. Сивата икономика в северната ни съседка се равнява на 39,5 млрд. евро. За сравнение през 2012 г. тази стойност е била 38,3 млрд. евро. Хърватия отбелязва също 28,4% дял на сивата икономика от БВП. Най-нисък процент е регистриран в Словакия – 15. В Западна Европа най-висок процент на сивата икономика има в Белгия – 16%, равняващи се на 63 млрд. евро. В Германия той е 13% или 351 млрд. евро. Най-нисък дял на скритата икономика в този регион има в Швейцария – 7% (36 млрд. евро). Средната стойност на сивата икономика в Европа е 18,5% от БВП. Според Ей.Ти. Кърни електронните плащания са благоприятни за икономиките на страните. В северните държави например, където има висок дял на електронните плащания, сивата икономика е по-малка. В страни като България, Румъния и Гърция, в които използването на електронни плащания е на много ниско ниво, сивата икономика е с по-голям дял от БВП.
Източник: econ.bg (08.01.2014)
 
През ноември безработицата в България е възлизала на 12,9% През ноември 2013 година безработицата в България е била 12,9%, оставайки непроменена спрямо октомври, сочат данните на Евростат. В същото време, младежката безработица е отчела увеличение, като е възлязла на 28,5%, отчитайки ръст от 28,3%, регистрирани месец по-рано. От месец май средното ниво на безработицата за 28-те страни от ЕС остава 10,9%. Най-ниска е била безработицата в Австрия (4,8%), Германия (5,2%) и Люксембург (6,1%), а най-висока – в Гърция (27,4% през септември) и Испания (26,7%).
Източник: Агенция Фокус (09.01.2014)
 
Трети сме по ръст на търговията на дребно България е трета в Европейския съюз (ЕС) след Люксембург и Полша по ръст на търговията на дребно на годишна база. У нас увеличението е с 6,2% към ноември 2013 г. спрямо същия месец на предходната година, показват данни на Евростат. На годишна база търговията на дребно в Люксембург отчита ръст от 12,6%, а в Полша – от 7,2 на сто. За същия период обаче спад има в Малта, Белгия и Финландия. В Малта понижението е от 0,6%, а в другите две държави – от по 0,5 на сто. Данните показват още, че през ноември 2013 г. в сравнение с ноември 2012 г. оборотът в търговията на дребно се увеличава с 1,6% в еврозоната и с 2 на сто в ЕС. Според Евростат на месечна база оборотът в търговията на дребно е нараснал с 1,4% в еврозоната и с 1,2 на сто в ЕС. За сравнение през октомври 2013 г. спрямо предходния месец търговията на дребно се сви с 0,4% в еврозоната и с 0,5 на сто за целия ЕС.
Източник: Монитор (09.01.2014)
 
През периода януари-октомври 2013 г. износът на България за ЕС се увеличава с 9.5% спрямо същия период на предходната година, сочи статистиката През периода януари - октомври 2013 г. износът на България за ЕС се увеличава с 9.5% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 21.9 млрд. лева, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 67.6% от износа за държавите - членки на ЕС. През октомври 2013 г. износът за ЕС се увеличава с 13.8% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.4 млрд. лева. Вносът на България от ЕС за периода януари - октомври 2013 г. нараства с 2.7% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 25.0 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През октомври 2013 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 4.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - октомври 2013 г. е отрицателно и е на стойност 3 068.2 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1 919.7 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите десет месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (27.3%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (20.0%). Спад (4.1%) се наблюдава при износа от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (13.9%) е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”, а най-голямо намаление (2.5%) се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”.
Източник: Агенция Фокус (10.01.2014)
 
През периода януари-ноември 2013 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 3.6% спрямо 2012 г., според статистиката През периода януари - ноември 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 3.6% спрямо съответния период на 2012 г. и е в размер на 15.9 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Гибралтар, Украйна и Сърбия, които формират 50.5% от износа за трети страни. През ноември 2013 г. износът за трети страни намалява с 9.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за първите единадесет месеца на 2013 г. намалява с 0.6% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 18.8 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През ноември 2013 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 10.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер 1.8 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - ноември 2013 г. е отрицателно и е на стойност 2 896.1 млн. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 886.7 млн. лева. През ноември 2013 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 361.5 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите единадесет месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни” (75.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата), (11.3%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни” (28.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (36.3%). През периода януари - ноември 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 40.3 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава със 7.1%. През ноември 2013 г. общият износ възлиза на 3.9 млрд. лв. и се увеличава с 1.8% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - ноември 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 46.5 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1.1% повече спрямо същия период на предходната година. През ноември 2013 г. общият внос се увеличава с 2.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.4 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2013 г. и е на стойност 6 160.9 млн. лв., което е с 2 202.9 млн. лв. по-малко от салдото за първите единадесет месеца на 2012 г. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за периода януари - ноември 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 3 870.8 млн. лева. През ноември 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 558.1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 329.4 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (10.01.2014)
 
Задвижване на икономиката с реиндустриализация Реиндустриализация, национализация, оздравяване и нови инвестиции и стимули – около тези теми се завъртя представянето на плана за развитие на българската икономика през тази година. В продължение на повече от час икономическият министър Драгомир Стойнев разказа какви ще бъдат приоритетите за работа на него и екипа му, а сред основните акценти бяха възраждането на отдавна затворения торов завод "Химко" - Враца, национализация на машиностроителното "Ремотекс" - Раднево, както и поредица стимули за привличане на инвеститори. По думите на Стойнев, който цитира голяма част от статистиката на НСИ и БНБ, положението в българската икономика постепенно се подобрява, увеличават се разплащанията с бизнеса, върнатия ДДС, а от разговорите му с финансовия министър Петър Чобанов е разбрал, че към края на декември "бизнесът е внесъл рекореден размер данъци", доста над очакваното. Точни числа за приходите от данъци Стойнев не съобщи. В резултат на подобрената икономическа среда министърът очаква да се отворят и още нови работни места – поне 1300 през тази година с реализирането на инвестиционните проекти, започнати през 2013 г. Стойнев ананосира и нова чуждестранна инвестиция за 100 млн. евро, която ще бъде направена някъде в района на София, а се очаквало и "раздвижване" във Варна, предизвикано от същия инвеститор. Министърът обаче не пожела да каже нито името му, нито сектора, в който ще се влагат парите. По думите му само в автомобилната промишленост се очакват 1.2 млрд. лв. инвестиции и нови 8500 работни места. Срок за тези проекти Стойнев също не посочи. Той подчерта, че тази година тенденциите, по които ще работят, са "пречувапене на негативните тенденции в икономиката, стабилизиране на енергетиката, подкрепа за родното производство и почтеност в отношенията между държавата и бизнеса". Според него заложеният ръст от 1.8% на брутния вътрешен продукти спокойно може да надмине 2% през тази година. Очакването си си Стойнев обоснова с благоприятно развитие на външното търсене, повишение на вътрешното потребление, инвестиции и ръст на доходите. За подкрепа на иновациите държавата е отделила 20 млн. лв. за Националния иновационен фонд, преразгледани са и концесиите и вече никой концесионер няма да работи без одобрен план за годината, добави министърът. Сред успехите от миналата година, които продължават и през тази, е спасяването на "ВМЗ" - Сопот, подчерта още Стойнев. "В момента има конкретни поръчки", обясни той, а по думите му след седмица ще започнат да се назначават и още работници. Министърът избегна въпроса колко служители ще се търсят за машиностроителния завод, който периодично изпада в състояние на неплащане на дългове и заплати. Последният случай беше в началото на мандата на това правителство и тогава държавата за пореден път преведе пари, с които бяха погасени заплати и част от дълговете. Как точно са били похарчени парите така и не беше съобщено, а самото предприятие продължава да нарушава закона, като не публикува финансов отчет. "Не казвам, че всичко е цветущо и всички задължения са изчистени", все пак се застрахова Стойнев. Според него последните им действия във "ВМЗ", т.е. наливането на пари и отказът да се приватизира, са доказателство колко успешни могат да бъдат държавните компании. Като продължение на темата министърът разказа и новините около машиностроителното "Ремотекс", което все още е частно дружество. В последните седмици то стана известно с протестите на служителите си, които месеци наред не получаваха заплати. След намесата на Стойнев започнаха преговори държавата да придобие закъсалото предприятие от едноличния му собственик "Полет 21". Сега министърът заяви, че е възможно те да се провалят, ако собствениците продължават да искат висока цена, при натрупани 25 млн. лв. дългове. Колко точно е исканата цена не беше съобщено, но министърът се закани, че ако до седмица собствениците "не се вразумят", той ще отиде и ще каже на работниците, че държавата не може да придобие предприятието. Нуждата то да стане отново държавно, след като вече е било приватизирано министърът оправда със стратегическото му значение. Основният клиент на "Ремотекс" са "Мини Марица-Изток". Още един стратегически държавен проект се движи активно напред, ако се вярва на плана на икономическото министерство – този за съживяването на отдавна затворения завод "Химко". В момента се правят анализи и оценки колко ще струва това и макар че ще излезе доста скъпо, както призна Стойнев, проектът според него си заслужава, защото на международните пазари има търсене на торове. Плановете са новото "Химко" да бъде част от "Българския енергиен холдинг".
Източник: Капитал (10.01.2014)
 
Машиностроенето продължава да движи българския износ По-силно търсене от Европа и добро представяне на машиностроителния сектор - това са двата основни фактора, заради които българският износ е продължил да се увеличава и през ноември. Експортът към Европейския съюз (ЕС) е нараснал с 9.7% за сметка на търговията със страни извън общността. Към трети страни през ноевмри са заминали с 9.3% по-малко стоки, отколкото година по-рано. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия, публикувани в четвъртък. Българите пък потребяват все повече стоки, които идват от трети страни. През ноември вносът оттам е нараснал с над 10%. От ЕС пък са внесени с 3% по-малко стоки и услуги през същия месец. Изглежда, с излизането на основните ни европейски търговски партньори от рецесията българските износители се завръщат към традиционните си дестинации - Германия, Франция, Италия, Румъния. Експортът към четвъртия по големина търговски партньор на България - Гърция, която очаква ръст през тази година, също се е увеличил с почти 5%. По време на кризата в Европа износът към трети страни растеше с двуцифрени темпове, защото износителите се пренасочиха към по-далечни пазари, докато търсенето от ЕС беше слабо. Общата стойност на българския износ за първите единадесет месеца на годината е 40.3 млрд. лв., или с малко над 7% повече на годишна база. Само за ноември българските износители са продали малко под 2% повече спрямо година по-рано. По-бавният темп на нарастване се дължи именно на същественото забавяне, което идва от по-далечните пазари. Ноември е четвъртият поред месец, в който се забелязва ясна тенденция на спад на търговията към страни извън ЕС. Една от причините са малко по-далечните дестинации, които обаче не са сред основните ни партньори. Износът към Индия например е намалял с 13% за периода януари-ноември. Към Канада са били изнесени с една трета по-малко стоки за същия период, а към Южна Корея - с 15% по-малко. На заден ход обаче дават и някои от по-големите ни търговски партньори. САЩ например са внесли 15% по-малко български стоки, а износът към Сърбия е спаднал с 18%. Така за целия период към трети страни са били насочени стоки на стойност под 16 млрд. лв., което е само с 3.6% повече, отколкото предходната година. Според повечето анализатори тенденцията е нормална, като се има предвид, че европейските икономики вече дават признаци на съживяване, а развиващите се страни от Далечния изток не могат да предложат стабилни пазари. Турция продължава да е основният ни търговски партньор извън ЕС (виж графиката), но износът за южната ни съседка продължава да забавя ход - до 1.5% към ноември. За сравнение, през първата половина на годината експортът за страната растеше с между 20 и 30%. Все пак към ноември за Турция са отпътували стоки за 3.6 млрд. лв. Китай следва Турция и заема второ място. Износът за източната страна през ноември се е възстановил, като за 11-те месеца е нараснал с над 5% след значителни двуцифрени спадове в началото на годината. Сред най-големите ни търговски дестинации най-голям ръст отбелязва Украйна, която отново е внесла с почти 80% повече стоки от България. Някои по-далечни търговски партньори също се представят добре. За Египет и Обединените арабски емирства са заминали с около 40% повече български стоки спрямо година по-рано. За Европа продължава да е предназначен около две трети от българския експорт. Еврозоната вече второ поредно тримесечие (второ и трето) има положителен ръст, макар и доста малко над нулата. Въпреки че все още не може да се говори за убедително излизане от рецесията, българската икономика следва плътно тези в Европа и дори малките ръстове на Запад се усещат тук. За първите десет месеца на годината доставките за най-големия ни търговски партньор - Германия, са се увеличили с една трета. Италия и Франция също са отбелязали двуцифрени ръстове. Именно износът към Европа, и то на стоки с по-висока добавена стойност, се очаква да бъде основният двигател на българската икономика през тази година. Добрите новини отново идват от машиностроителния сектор. За периода България е изнесла машини и оборудване на обща стойност 6.5 млрд. лв., което е ръст от почти 17% на годишна база. Ръстът към трети страни към ноември пък е с над 21%. През 2014 г. обаче посоката на сектора все още не е еднозначно нагоре. Според експерти от бранша пазарът ще става все по-труден, а конкуренцията от Китай ще засили допълнително натиска. Извън ЕС продължават да се експортират основно продукти без висока добавена стойност. Минералните горива водят класацията, като извън общността са продадени суровини на обща стойност 4.7 млрд. лв. Българите пък потребяват все повече стоки, които идват от трети страни. През ноември вносът оттам е нараснал с над 10%. От ЕС са внесени с 3% по-малко стоки и услуги през същия месец.
Източник: Капитал (10.01.2014)
 
През ноември 2013 г. индексът на промишленото производство нараства с 0.2%., сочи статистиката По предварителни данни през ноември 2013 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.2% в сравнение с октомври 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През ноември 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 2.8% спрямо съответния месец на 2012 година. През ноември 2013 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.4%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 1.8%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10.8%, при производството на облекло - със 7.6%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.2%, при производството на химични продукти - с 4.1%, при производството на електрически съоръжения - с 4.0%. Спад е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 13.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.2%, при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 6.3%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 5.7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 28.4%, и в преработващата промишленост - с 4.7%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран спад от 11.4%. По-значително увеличение спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 16.8%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 14.6%, при производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 13.3%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 12.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.2%. Намаление е отчетено при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 29.8%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 10.5%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 3.4%.
Източник: Агенция Фокус (13.01.2014)
 
Забавя се ръстът в индустриалното производство Индустриалното производство през ноември нараства с 0.2% спрямо октомври на сезознно изгладена база. Това показват предварителните оценки на Националния статистически институт. Ръстът на показателя обаче е по-малък спрямо реализираният за октомври спрямо септември, когато статистиката отчете раздвижване на индустриата с 1.4%. През ноември 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 2.8% спрямо съответния месец на 2012 година. През ноември 2013 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.4%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 1.8%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10.8%, при производството на облекло - със 7.6%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.2%, при производството на химични продукти - с 4.1%, при производството на електрически съоръжения - с 4.0%. Спад е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 13.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.2%, при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 6.3%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 5.7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 28.4%, и в преработващата промишленост - с 4.7%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран спад от 11.4%. По-значително увеличение спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 16.8%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 14.6%, при производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 13.3%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 12.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.2%. Намаление е отчетено при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 29.8%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 10.5%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 3.4%.
Източник: Money.bg (13.01.2014)
 
Спад с 1,2% на строителната продукция през ноември Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ по предварителни данни през ноември 2103 г. е намалял с 1,2% спрямо предходния месец. Това показва изнесената днес информацията от Националния статистически институт (НСИ). Намаление на строителната продукция с 9% през ноември 2013 г. спрямо същия месец през 2012 г. показват календарно изгладените статистически данни. Припомняме, че през октомври 2013 г. спрямо същия месец през 2012 г. строителната продукция е намаля със 7,8%. Месечните изменения на индекса показват, че наред с намалението на строителната продукция през ноември 2013 г. спрямо предходния месец е отчетен спад на продукцията от гражданско/инженерното строителство и от страдното строителство. Намаленията се равняват съответно на 1,9% и на 0,7%. За сравнение изменението на индекса на общата строителна продукция през октомври 2013 г. спрямо предходния месец, изчислен на база сезонно изгладени данни, е увеличение с 0,1%. През септември същата година спрямо предходния месец е регистрирано нарастване с 0,9%. Най-голям ръст в това отношение е отчетен през месец април 2013 г. спрямо март същата година. Годишните изменения показват, че намалението на строителната продукция през ноември 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при гражданско/инженерното, така и при сградното строителство. Регистриран е спад съответно от 12,9 и 5,8%. По данни на НСИ индексът на строителната продукция на база календарно изгладени данни за предходните три месеца до ноември 2013 г. спрямо същите през 2012 г. също са представени от отрицателни стойности както при сградното строителство, така и при гражданско/инженерното. По този показател ръст на строителната продукция е отчетен само през месеците февруари и април 2013 г.
Източник: econ.bg (13.01.2014)
 
Най-голямо увеличение на нощувките в евтините хотели отчете НСИ През ноември 2013 г. в страната са функционирали 1 795 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, съобщават от НСИ. Броят на стаите в тях е 50.9 хил., а на леглата - 100.4 хиляди. В сравнение с ноември 2012 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 8.6%, а на леглата в тях - с 4.9%. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване, регистрирани през ноември 2013 г., е 602.5 хил., или с 19.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 26.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През ноември 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 65.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.9% - на българи. В средствата за подслон и местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 29.8% от нощувките на български граждани и 20.2% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 38.3 и 14.8%. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през ноември 2013 г. се увеличават с 12.9% в сравнение със същия месец на 2012 г. и достигат 303.7 хиляди. От всички пренощували лица 75.2% са българи, като по-голямата част от тях (65.3%) са нощували в места за настаняване с 1, 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Пренощувалите чужденци са 75.4 хил., като 68.6% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.2 нощувки. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през ноември 2013 г. е 20.5%, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 27.5%, следвана от тези с 3 звезди - 19.2%, и с 1 и 2 звезди - 16.1%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 2.3 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон и местата за настаняване с 4 и 5 звезди - с 3.9 процентни пункта. Приходите от нощувки през ноември 2013 г. достигат 27.8 млн. лв., или с 14.2% повече в сравнение с ноември 2012 година. Регистрирано е увеличение както в приходите от български граждани - с 16.7%, така и от чужди граждани - с 10.7%.
Източник: expert.bg (13.01.2014)
 
Туристите са налели 27,8 млн. лв. у нас Туристите са налели 27,8 млн. лв. за нощувки в хотели в страната през ноември 2013 г. Това е 14,2 на сто ръст на приходите в сравнение със същия период на 2012 г., показват данните на националната статистика. През ноември 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 65 процента от общия брой нощувки на чужденци и 31,9% - на българи. Тризвездните комплекси са предпочитани предимно от нашенци. Общо от всички екскурзианти, избрали хижите и къщи за гости в страната ни, над 70 на сто са нашенци. Чужденците, пренощували в българските хотели през ноември, са били над 75 хиляди, като средният им престой е бил два-три дни.
Източник: Новинар (13.01.2014)
 
Равнището на регистрираната безработица средно за 2013 година за страната е 11.3% През 2013 г. равнището на регистрираната безработица средно за годината за страната е 11.3%, по-ниско с 1.1 процентни пункта от планираното 12.4%. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Равнището на безработица в страната плавно намалява от 11.9% през януари и 12.0% през февруари до 10.7% през месец август. През следващите месеци равнището на безработица отново нараства, но не достига нивата от началото на годината. През миналата година средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда в страната, е 371 380. Темпът на нарастване е много по-малък от предходната година. През 2012 г. безработните са се увеличили с близо 32 000, а през 2013 г. – с 6843 лица. Основният поток от безработни в бюрата по труда е формиран от периодично освобождавани заети лица, без процедура за масови уволнения, предимно от малки и средни предприятия.
Източник: Агенция Фокус (14.01.2014)
 
Приходите от нощувки през ноември достигнаха почти 28 млн. лева 27,8 млн. лева са приходите от нощувки в местата за настаняване с повече от 10 легла, показва статистиката за местата за настаняване за ноември 2013 година. Според данните на годишна база приходите се увеличават с 14,2%. Ръст има както по отношение на българските граждани (16,7%), така и на приходите, реализирани от чуждите граждани (10,7%). Статистиката доказва прогнозите за добър сезон - запазва се тенденцията за увеличение на приходите от нощувки, регистрирана в предходните месеци, включително и през октомври. Националният статистически институт (НСИ) отчита ръст на заетостта на легловата база с 2,3 процентни пункта. Най-голямо е увеличението при хотелите с 4 и 5 звезди – с 3,9% до 27,5% заетост. В тризвезните хотели заетостта е 19,2%, а в по-ниско ранкираните места за настаняване заетостта е била малко над 16%. Като цяло през ноември хотелите в страната ни са били посетени от 303,7 хил. души. Болшинството от тях (75,2%) са българи. Те са предпочели места с 1, 2 или 3 звезди и са реализирали средно по две нощувки. Чужденците, пренощували в българските хотели през ноември, са 75,4 хил. души и 68,6% от тях са били настанени в хотели с 4 и 5 звезди. Те са реализирали средно по 2,2 нощувки. От данните на статистиката е видно, че пренощувалите лица в хотелите в България се увеличават с почти 13 на сто спрямо ноември 2012 година. Общият брой на нощувките надхвърля 602 хил., което е с 19,9% повече спрямо миналия ноември. Най-голям ръст на нощувките има в местата за пренощуване с 1 или 2 звезди. Чужденците пък предпочитат луксозните хотели – 65% от всички нощувки в 4 и 5-звездни хотели са били реализирани от чужди граждани. НСИ отбелязва още 1,8 хил. функциониращи места за настаняване (с повече от 10 легла) през ноември. Броят на стаите в тях е 50,9 хил., а на леглата – 100,4 хил. Спрямо ноември 2012 година общият брой на местата за настаняване се увеличава с 8,6%, а на леглата в тях – с 4,9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2014)
 
Индексът на потребителските цени за декември 2013 г. спрямо ноември 2013 г. е 100.3%, сочи статистиката Индексът на потребителските цени за декември 2013 г. спрямо ноември 2013 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%, съобщиха от Националния статистически институт. Годишната инфлация за декември 2013 г. спрямо декември 2012 г. е минус 1.6%. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2013 г. спрямо периода януари - декември 2012 г. е 0.9%. През декември 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - цените остават на равнището от миналия месец; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.3%; облекло и обувки - намаление с 0.3%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.1%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - цените остават на равнището от миналия месец;здравеопазване - увеличение с 0.1%; транспорт - увеличение с 1.1%; съобщения - намаление с 0.2%; развлечения и култура - увеличение с 3.4%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 0.4%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.1%. През декември 2013 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при: цигари - с 0.3%, газообразни горива за битови нужди - с 3.1%, течни горива за битови нужди - с 2.7%, дърва за отопление - с 0.2%, дизелово гориво за ЛТС - с 3.1%, автомобилен бензин А95Н и А98Н - съответно с 0.5 и 0.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 5.6%, моторни и смазочни масла - с 0.6%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 13.8%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 13.3%, услуги по обществено хранене - с 0.1%, прахове за пране - с 1.3%, продукти за лична хигиена - с 0.9%, и други. През декември 2013 г. при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано увеличение с 0.1%, а цените на лекарските и стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за декември 2013 г. спрямо ноември 2013 г. е 100.4%, т.е. месечната инфлация е 0.4%. Годишната инфлация за декември 2013 г. спрямо декември 2012 г. е минус 0.9%. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2013 г. спрямо периода януари - декември 2012 г. е 0.4%. Според ХИПЦ през декември 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - цените остават на равнището от миналия месец; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - намаление с 0.3%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.3%; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - увеличение с 1.0%; съобщения - намаление с 0.3%; развлечения и култура - увеличение с 1.5%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 2.0%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.1%.
Източник: Агенция Фокус (15.01.2014)
 
0.9% е средногодишната инфлация за периода януари - декември 2013 г. спрямо януари - декември 2012 г., сочат оповестените вчера данни на националната статистика. На практика това е най-ниското ниво от 15 години насам. Средногодишната инфлация е била най-висока през 1997 г. заради хиперинфлацията, достигаща 1058.4%, в първите няколко месеца на годината. През 1998 г. е отбелязан спад до 18.7%, а в следващите години намаляването продължава. Средните цени на стоките през декември 2013 г. са се повишили с 0.3% спрямо ноември. В сравнение с декември 2012 година обаче статистиката отчита дефлация от минус 1.6%. Ниската годишна инфлация през 2013 г. е измерена, след като няколко поредни месеца имаше дефлация. Цените на храните са останали на едно и също ниво през ноември и декември. С 0.3% са поскъпнали алкохолът и цигарите, но облеклото и обувките са поевтинели с 0.3%, а транспортът - с 0.1%. Минимално увеличение е отчетено в здравеопазването (0.1%), както и в цените в ресторантите и хотелите (0.4%).
Източник: Сега (15.01.2014)
 
Инфлацията в България през 2013 г. е била 0,9% Въпреки регистрираната дефлация през втората половина на 2013 г. средногодишната инфлация за изминалата година е била 0,9%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Цените на потребителските стоки през декември са се увеличили с 0,3% в сравнение с ноември, но на годишна база е регистрирана дефлация за пети пореден месец - този път от 1,6%. През декември 2013 г. спрямо предходния месец поскъпват услугите в секторите развлечения и култура (3,4%), транспорт (1,1%), здравеопазване (0,1%) и др. Цените на услугите, свързани с поддръжката на жилището и в образователния сектор остават на нивото от предходния месец. НСИ регистрира понижение в цените на облеклата и обувките (-0,3%) и на съобщителните услуги (-0,2%). Цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки също запазват стойностите си от ноември. Ръст отново има в цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия – повишението е от 0,3%. При цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти НСИ регистрира увеличение от 0,1%. През месец декември се покачват цените на краставиците (25,3%), доматите (17,4%), зелето (5%), зрелия боб (2,4%) и др. Кашкавалът е по-скъп с 1,1%, газираните напитки - с 0,9%, а бирата - с 0,7%. По-евтини през декември са цитрусовите и южните плодове (-9,5%), ябълките (-2,9%), гъбите (-1,9%), рибата и рибните продукти (-1,5%), брашното (-1,4%) и др. По-високите цени на зеленчуците и по-ниските на цитрусите се дължат на сезонния им характер. През декември в групите на нехранителните стоки и услуги НСИ отчита увеличение в цените на комплексните услуги за почивка и туристически пътувания (13,8%), хотелите във ваканционните центрове и курорти (13,3%), газообразните (3,1%) и течните (2,7%) горива за битови нужди. Статистиката за местата за настаняване за ноември показа, че на годишна база приходите се увеличават с 14,2%. Ръст има както по отношение на българските граждани (16,7%), така и на приходите, реализирани от чуждите граждани (10,7%). Ето защо можем да очакваме, че приходите на туристическия бранш за зимния сезон няма да дойдат единствено от увеличените цени на услугите, а и от ръста на нощувките на българи и чужденци. Бензинът А95Н и А98Н е поскъпнал съответно с 0,5 и 0,4 на сто. През декември въглищата поевтиняват с почти 1%. За обувките и облеклата понижението е от 0,4 и 0,3 на сто, а за телевизионните приемници – 1,8%. През декември 2013 г. малката потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) е поевтиняла с 2,6% на годишна база. Цените са се покачили с 0,3% спрямо ноември. Цените на услугите, на хранителни продукти и нехранителните стоки в състава на малката кошница са нараснали спрямо ноември, съответно с 0,1%, 0,4 и 0,2 на сто Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през изминалата година е отчетена средногодишна инфлация от 0,4 на сто, колкото е била тя за декември спрямо ноември. През последния месец на 2013 г. на годишна база е отчетена дефлация от 0,9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2014)
 
17,1 млрд. евро е търговският излишък на eврозоната през ноември Търговският излишък на еврозоната през ноември 2013 г. е в размер на 17,1 млрд. евро, в сравнение с 12,5 млрд. евро през ноември 2012 г., сочат данните на Евростат. През единадесетия месец на годината износът е паднал с 0,2% на месечна база, а вносът - с 1,3%. През ноември търговският излишък на Европейския съюз (ЕС) е в размер на 3,4 млрд. евро, в сравнение с дефицит от 3 млрд. евро през същия месец на миналата година. На месечна база износът намалява с 0,6%, а вносът - с 1,4%. За периода януари-октомври 2013 г. вносът от повечето основни търговски партньори на ЕС регистрира спад спрямо същия период на предходната година. Изключение са единствено Турция (ръст от 3%) и Индия (без промяна). Най-голямо понижение е отчетено от Япония и Бразилия (14%) и Швейцария (13%). По отношение на износа най-голямо увеличение има по посока Швейцария (31%), Южна Корея и Турция (4%). За периода януари- октомври 2013 г. стойността на износа у нас достига 18,6 млрд. долара, което представлява ръст от 8% спрямо същия период на предходната година. Вносът бележи увеличение с 1% на годишна база до 21,5 млрд. евро. По отношение на общата търговия България регистрира търговски дефицит през първите 10 месеца в размер на 2,9 млрд. евро. Сред останалите страни членки най-голям е излишъкът в Германия (166,3 млрд. евро), Холандия (45,5 млрд. евро) и Ирландия (31,3 млрд. евро). Дефицитът е най-голям във Великобритания (66,5 млрд. евро), Франция (63,5 млрд. евро) и Гърция (16,2 млрд. евро).
Източник: econ.bg (16.01.2014)
 
България е с висок дял на специалистите в технологични професии Повече от 73 милиона души в Европейския съюз (ЕС) са били заети в научно-технологични професии през 2012 г., което прави почти една трета от активното население на Евросъюза, сочат последни данни на Евростат за дела на специалистите и техниците, наети в сферата на научните и технологични професии. Анализът отчита две нива на хората, работещи в сферата на високите технологии: "специалисти" и "техници", както и "учени" и "инженери". България стои на високо ниво по отношение на наличието на специалисти и техници, като е след Румъния (68 на сто), Литва (67,7 на сто) и е заедно с Ирландия на трета позиция с 66,5 на сто. Зад нас са страни като Великобритания - 66,2 на сто, и Люксембург - 65 на сто, съобщи БТА. Анализът отчита и заетостта на жените в сферата на науката и технологиите и тук отново сме на водеща позиция, като най-висок дял на жени, заети в науката и технологиите, е отбелязан в Литва (68,3 на сто). Следват Естония (63,9 на сто), България (63,8 на сто) и Латвия (63,2 на сто). Като цяло дамите доминират в сферата на науката и технологиите и в сектора на услугите. България, Латвия и Литва обаче са единствените три страни, в които се съобщава за дял от над 50 на сто на жените, заети и в производствения сектор. В абсолютни числа най-голям брой учени и инженери обаче има в Германия - около 3 милиона души. Следват Великобритания, Испания, Франция, Полша и Италия, като в тези шест държави са заети около 70 на сто от всички учени и инженери в ЕС. Делът на учените и инженерите, заети в науката и технологията, е най-висок в Ирландия (31,6 на сто) и в Румъния (29,3 на сто). Що се отнася до класацията на заети в хай-тек сектора на 1000 души - най-много такива специалисти отново работят в Германия - 961 на 1000. Във Франция съотношението е 684 на 1000, във Великобритания - 533 на 1000, в Италия - 517 на 1000, и в Полша - 200 на 1000. Най-значителен дял от високо квалифицирани кадри се отчитат в някои европейски столици и в регионите около тях с ключови университети и изследователски институции. Най-висока концентрация на постоянен високотехнологичен персонал е отчетена в Лондон - близо 40 на сто. Следват Люксембург - 35,6 на сто, Осло - 43,5 на сто, Копенхаген - 33 на сто и др. В челните 25 райони на ЕС с най-висока концентрация на хай-тек специалисти няма български град или регион. Анализът на Евростат открива и друга интересна закономерност във връзка със застаряването на населението на Стария континент - от 70-те милиона европейци, които се занимават в сферата на науката и технологиите, около 42 милиона са на възраст 45-64 г., тоест застаряващи специалисти. Останалите около 25 милиона души от бранша са на възраст 25-45 години, което означава, че в този сектор се задава криза на специалисти, отчита европейската статистика.
Източник: Инвестор.БГ (17.01.2014)
 
България е сред четирите страни с годишна дефлация в ЕС и през декември Годишната инфлация в ЕС е останала стабилна през декември на равнище 1 на сто спрямо 2.3% същия месец на 2012 г., показват данни на "Евростат". България е сред страните с най-нисък показател (-0.9%), предшествана от Гърция (-1.8%) и Кипър (-1.3%) и следвана от Латвия (-0.4%). Най-висока е била годишната инфлация в Естония, Австрия и Великобритания (2%) и Финландия (1.9%). В еврозоната годишната инфлация е спаднала до 0.8% през декември спрямо 0.9% през ноември. Спрямо ноември 2013 г. инфлацията в ЕС и еврозоната е била 0.3% през декември. В България месечната инфлация през декември е била 0.4%. Средно за 12-те месеца до декември България отново е сред страните с най-ниска инфлация (0.4 на сто) - колкото и в Кипър, Португалия и Швеция. Най-висока средна инфлация за 12-те месеца отчитат Естония и Румъния (3.2 на сто), Холандия и Великобритания (2.6 на сто). Най-голямо отражение за покачването на инфлацията в еврозоната на месечна база са имали електроенергията (+0,11 процентни пункта), тютюневите изделия (+0.8) и цените в ресторантите и кафенетата (+0.05), докато понижаващ ефект са имали телекомуникациите (-0.14 пункта), транспортните горива (-0.13) и медицинските услуги (-0.07).
Източник: Дневник (17.01.2014)
 
Трети сме в ЕС по дял на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа България е сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-висок дял на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. През третото тримесечие на миналата година делът на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа, е бил 6,7% от работната сила. На годишна база обаче е отчетено намаление от 0,4%. Изпреварват ни само Италия и Хърватия, където делът на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа, е бил съответно 13,1% и 10,1%. Същевременно страната ни е на опашката в ЕС по дял на работещите на непълно работно време – 1% от хората в трудоспособна възраст. След нас е само Чехия, където този дял е 0,7%. Същевременно най-висок е делът на работещите на непълно работно време в Испания и Ирландия (по 6,4%), както и във Великобритания и Кипър (по 6%). Като цяло в ЕС през третото тримесечие на 2013 г. делът на работещите на непълно работно време е бил 4%, а повишението спрямо същото тримесечие на 2012 г. е пренебрежително малко – само 0,1 процентни пункта. Делът на хората в трудоспособна възраст, които са търсили работа, но не са можели да започнат веднага, е останал стабилен – 0,9%, докато делът на хората, които изобщо не са търсили работа се е увеличил до 4,1% от 3,7% през третото тримесечие на 2012 г., сочат данните. От 2008 г., с началото на кризата, безработицата в ЕС рязко се увеличи, но данните за трите категории – хора, които търсят работа, но не могат да започнат веднага, работници на непълно време и хора, които изобщо не търсят работа, демонстрират значително по-плавен ръст. Лицата на непълна заетост и тези, които могат да работят, но не търсят работа, имат различни структурни причини – или вярват, че не могат да намерят работно място, или изпълняват някакви домашни задачи. Групата на лицата, които търсят работа, но не могат да започнат веднага, е най-разнородна, но се балансира, тъй като делът на хората, които я напускат, и на тези, които се присъединяват към нея, е приблизително еднакъв. Това са например студентите, които търсят работа малко преди да завършат обучението си. След завършването им те обикновено се присъединяват към други категории на пазара на труда – на заетите или на безработните. В групата на заетите на непълно време преобладават жените (66,7%, или 6,1 млн., през третото тримесечие на 2013 г.). Делът на жените е по-висок и в останалите две групи – близо 55 на сто от търсещите работа, които не са можели да започнат веднага, и 58% от лицата, които изобщо не са търсели работа. Делът на чужденците в трите категории също е значително по-висок.
Източник: Инвестор.БГ (20.01.2014)
 
Безработни ще получат финансиране за свои проекти Над 500 безработни ще започнат собствен бизнес с европари. Проектите им за стартиране на фирми са били одобрени от Агенцията по заетостта по схема за насърчаване на предприемачеството, която е част от оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”. Всеки безработен ще получи средно по около 19 000 лева, за да реализира своя бизнес проект. Общата стойност на евросубсидията е малко над 10 млн. лева. Максималната сума, която отпуска ЕС за един проект е 20 000 лева. Парите обаче не се получават наведнъж. Авансово се превеждат 20% от стойността на проекта, след което има междинни плащания, с които се възстановяват направени разходи от фирмата. Досега по програмата, която започна през 2012 г., 2 213 безработни са поискали еврофинансиране за започване на собствен бизнес. Над половината от предложенията са отхвърлени от оценителните комисии към Агенцията по заетостта. Отпадналите кандидати ще бъдат уведомени за причините, поради които не са класирани, увериха от институцията. Към настоящия момент са сключени 600 договора на обща стойност над 11 млн. лева. С подписването на новите одобрени проекти общият им брой ще стане 1 162. Първоначално се предвиждаше 2500 безработни да създадат фирми. Засега няма да се отпускат пари за допълнителни проекти, коментираха от Агенцията по заетостта. Такива ще се осигурят, ако инициативата бъде продължена в новата оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Тя обаче ще започне най-рано в средата на тази година.
Източник: Инвестор.БГ (20.01.2014)
 
Строителството трети пореден месец надолу Строителството в еврозоната се свива за трети пореден месец – знак, че възстановяването на държавите, приели еврото, далеч не се е усетило от всички сектори на икономиката, сочат данни на Евростат. През ноември строителната продукция на все още 17-членния евро блок се е понижила с 0,6% на месечна и с 1,7% на годишна база. Секторът отчете спад както през септември, така и през октомври. Данните на европейската статистическа служба Евростат показват още, че понижението е било по-голямо през третото тримесечие, отколкото през второто. За същия месец строителството сред 28-те страни - членки на Европейския съюз, пък намалява с 1,1% на месечна и с 1,6% на годишна база. Най-голям годишен спад Евростат отчита в Португалия (-13%), Италия (-10,8%), България (-9,1%) и Чехия (-8,3 на сто). Най-сериозен ръст бележи строителството в Словения (30,7%), Унгария (18,9 на сто) и Швеция (5,9%).
Източник: Монитор (20.01.2014)
 
Българите и румънците с най-много собствени жилища в ЕС Повече от половината от населението на всяка държава-членка на Европейския съюз обитава собствени жилища. Това показва анализ на Евростат за типа и статута на жилищата в Общността за 2011 г., но приключил едва сега. Най-значителен дял на собственици на жилища, които не са обременени от ипотека или заем е отбелязан в Румъния - 97% и България - 95%. В тези две страни е и най-нисък процентът на хората, които обитават жилище под наем - между 2 и 3 на сто. Най-много хора живеят на свободен наем в Швейцария – около 56 на сто от населението, като делът на наемателите значително надхвърля дела на собствениците на жилища. Други страни, където значителен процент на хората живеят на свободен наем, е отбелязан в Германия (около 30%), Дания, Холандия и Швеция (по около 25%). Също в Швеция около 66 на сто от хората обитават жилища с ипотека или заем. Така е и с хората в Норвегия и Исландия /около 63 на сто/, Холандия /60 на сто/, Дания /52 на сто/ и др. Швеция, Швейцария, Норвегия и Холандия са и страните от ЕС с най-нисък дял на хората, обитаващи собствено жилище без тежести на ипотека или заем - между 5 и 10 на сто. Около 40% от населението на ЕС обитава апартаменти, малко над една трета (35%) живее в еднофамилни къщи и 25 на сто обитава двуфамилни къщи, сочи европейската статистика. Делът на хората, които обитават апартаменти е най-висок в Испания, Латвия и Естония - по около 65%. За България процентът е около 47 на сто, като българите са притежавали над 2,5 млн. жилища в градовете и близо 1,3 млн. жилища в селата. Най-много хората обитават еднофамилни къщи в Хърватия - 71%, Словения - 66%, Унгария - 64%, Румъния и Дания - по около 60%. Въпреки че в България и Румъния е отбелязан най-висок процент в притежаването на собствени жилища, хората в тези две страни са далече от качеството на жилищните условия по броя на стаите в жилището и хората, които го обитават. Жилищната пренаселеност е най-висока сред населението в Румъния (54 на сто), България, Полша и Унгария - по 47%, пише БТА. Най-ниски нива на пренаселеност в жилището се наблюдават в Холандия (1,7%) и Белгия (2,2%) при среден показател за ЕС от 17%. По друг показател за качеството на жилището - наличието на елементарни санитарни условия - около 38 на сто от румънците и 25 на сто от българите не притежават вътрешна тоалетна в жилището при среден показател за ЕС от 3 на сто. Освен това 36% от румънците и 15% от българите не притежават в жилището си вана или душ. В Испания, Холандия, Швеция и Великобритания подобни жилищни проблеми практически са сведени до нулата. Криминално посегателство, кражби или вандализъм срещу жилището са били възприемани като проблем средно от 14 на сто от европейците. За България този показател е 27 на сто, Великобритания и Гърция - по 20 на сто, Холандия - 18 на сто, Румъния - 16 на сто. Най-висок риск от загубване на жилището поради изпадане в бедност е отбелязан в Румъния – 53% от населението, Унгария (40%), България и Латвия (по 35%). Риск от изгубване на жилището поради бедност практически липсва в Швейцария, Холандия, Норвегия, Ирландия и Исландия.
Източник: Инвестор.БГ (20.01.2014)
 
Жилищата са продължили да поевтиняват и през третото тримесечие на 2013 г. Опитът за ръст на цените на жилищата у нас през второто тримесечие на годината се оказа неустойчив. През третото тримесечие на 2013 г. цените отново са се понижили – с 1% спрямо предходното и с 3% на годишна база, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През второто тримесечие на миналата година беше отчетен ръст на цените от 0,5% спрямо предходните три месеца, но спад от 2,2% на годишна база. Цените на жилищата в целия Европейски съюз (ЕС) обаче растат за второ поредно тримесечие. За периода юли-септември 2013 г. е регистрирано увеличение от 0,7% спрямо периода април-юни, а през април-юни – 0,4% спрямо периода януари-март. На годишна база спадът на цените средно за ЕС се е забавил до 0,5% през третото тримесечие на 2013 г. от 1,4% през предходното второ тримесечие. В еврозоната цените на жилищата са нараснали с 0,6% през третото тримесечие на 2013 г. спрямо второто, но са се понижили с 1,3% спрямо третото тримесечие на 2012 г., сочат още данните. Естония е пазарът на имоти, където се наблюдават най-резки ръстове на цените в периода юли-септември 2013 г. - 5,3% спрямо предходното тримесечие и с 11,1% на годишна база. Ирландия е на второ място в ЕС по ръст на цените на жилищата през третото тримесечие на миналата година спрямо второто – с 4,1%, следвана от Великобритания, където е отчетено повишение от 2,5%. На другия полюс е Словения, където спадът е най-рязък за тримесечието (-4%), следвана от Дания (-3,3%) и Румъния (-2,4%). По ръст на цените на годишна база на второ място е Люксембург (6,5%), а на трето – Латвия (6,2%), а по спад първа е Хърватия (-16,9%), следвана от Кипър (-8%) и Испания (-6,4%).
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2014)
 
Цените на жилищата в страната паднаха с още 1% След лекия ръст през пролетните месеци на миналата година през третото тримесечие цените на жилищата на българския пазар отново са тръгнали надолу, показват данните на Eurostat. Според тях в сравнение с предходните три месеца спадът за периода юли-септември е 1%, докато за същия период цените в ЕС са нараснали средно с 0.7%. Спрямо година назад през третото тримесечие жилищата в страната са поевтинели с 3%. Според данните това е и тримесечието с най-силно намаление на цените за годината. Другите около нас Според Eurostat най-голям спад в сравнение с второто тримесечие се наблюдава при жилищните цени в Словения – 4%. На годишна база обаче рекордьор по намаление на цените е новата страна - членка на ЕС, Хърватия, с 16.9% надолу. Като страната с най-силно поскъпване на жилищата през 2013 г. се очертава Естония. Там цените през юли-септември миналата година са нараснали с 5.3% в сравнение с второто тримесечие и с 11.1% спрямо година назад. Като цяло страните в еврозоната отчитат по-слаб ръст на жилищните цени през третото тримесечие (0.6%) на фона на общия показател за ЕС – 0.7%. В същото време спадът на годишна база и в двата случая продължава, като за еврозоната той е 1.3%, докато общо за ЕС е 0.5%. За България Данните на европейската статистика идват на фона на прогнозите за стабилизиране на жилищния пазар в страната. Според нея миналата пролет (второ тримесечие) цените на къщите и апартаментите в страната са отбелязали дори леко повишение от 0.5%, като в основата му бяха пазарите в София и някои от по-големите градове. За разлика от ценовия показател другият индикатор за пазара – броят на сделките с имоти, през миналата година е нараснал, макар и с умерени темпове. През първото полугодие на 2013 г. увеличението в сравнение със същия период на 2012 г. беше над 11%, докато за цялата година ръстът е едва 3%. Според Агенцията по вписванията през годината са продадени общо малко над 224 хил. имота.
Източник: Капитал (21.01.2014)
 
Дългът на еврозоната с първи спад от 2007 г. през третото тримесечие на 2013 г. Правителственият дълг на държавите от еврозоната е намалял за първи път от 2007 г. през третото тримесечие на 2013 г., сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Данните показват, че за периода юли-септември правителственият дълг се е понижил до 92,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), докато през предходното тримесечие беше 93,4 на сто. В целия Европейски съюз (ЕС) публичният дълг отбелязва минимален ръст до 86,8% от 86,7%. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. дългът на държавите от еврозоната нараства от 90% до 92,7%, а на целия ЕС – от 84,9% до 86,8%. България продължава да е втора в ЕС по най-ниско ниво на правителствения дълг – 17,3%. На годишна база е отчетен спад от 1,4 процентни пункта на българския дълг, а спрямо второто тримесечие е регистрирано намаление от 0,7 на сто. Естония остава държавата от ЕС с най-нисък дълг – 10 на сто от БВП. След нас е Люксембург с 27 на сто. Гърция е лидер по правителствен дълг в ЕС – 171,8% от БВП, следвана от Италия – 132,9%, Португалия – 128,7%, и Ирландия – 124,8%. Най-голям ръст на правителствения дълг е отчетен в Кипър – и за тримесечието, и на годишна база със съответно 11 и 25,3 процентни пункта. Продължава да нараства и дългът на Гърция, както и на Испания и Словения.
Източник: Инвестор.БГ (23.01.2014)
 
Цените на жилищата са поевтинели с 1.2% за година През периода октомври -декември на миналата година пазарните цени на жилищата са поевтинели с 1.2 на сто спрямо същото тримесечие на 2012 г., показват данните на Националния статистически институт. През 2013 г. е регистрирано намаление на цените в 24 от областните градове и в област София, като по-значително е в Сливен - със 7 на сто, Враца - с 6.8% и Пазарджик - с 6.1%. Във Велико Търново цените са без промяна, а в Търговище и Русе са увеличени съответно с 0.2 и 1 процент. В сравнение с третото тримесечие на изтеклата година цените на жилищата в 20 областни градове също спадат – с 0.1 на сто. По-значително е поевтиняването във Видин – с 3.4 процента, в Кюстендил - с 2.4%, и в Благоевград - с 1.8%. В останалите 7 областни града има увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през 2013 г. е 865.68 лв. на кв. метър. Очаквано най-високи са средните цени в София - 1 439.79 лв. на кв.м, и във Варна - 1 390.33 лв. на кв.м.
Източник: Капитал (23.01.2014)
 
Имотите във Видин и Кюстендил поевтиняват най-много Цените на имотите към края на третото тримесечие на миналата година се запазват почти без промяна спрямо година по-рано при ниво от 864.52 лева за кв. м средно за страната спрямо 865.04 лева година по-рано, сочат данни на НСИ. Имотите в столицата поскъпват с 0.8% средно до 1 456 лева, което е най-високото ниво за страната. Втора по абсолютни цени на имотите е Варна, където те са при нива от 1 374 лева, или с 5.5% по-евтини в сравнение със София. Понижението в цените в морската столица е с 0.5% на годишна база към края на третото тримесечие на миналата година. Третият град с цени на имотите над 1000 лева е Бургас. Там имотите почти запазват нивата си от преди година при 1 112 лева за квадратен метър. Най-голямо понижение са отбелязали цените на имотите във Видин. Те са поевтинели с 3.4% за годината до септември до средни нива от 521.17 лева за кв. м. Кюстендил е градът с втория най-голям спад в цените на имотите. Там понижението е в размер на 2.4% до 504.03 лева за кв. м. Освен с най-голям спад в процентно изражение, Видин и Кюстендил са и градовете, където откриваме най-ниските средни цени на имотите за квадратен метър. На трето място по този показател е Габрово, където нивата на имотите са при 526 лева. По отношение на повишението в цените на имотите, такова е отчетено в седем от 28-те разглеждани града на страната. Най-голямо е повишението им в София с 0.8%, следвана от Ловеч с 0.5%.
Източник: profit.bg (23.01.2014)
 
Около 80% от домакинствата живеят с под необходимия за издръжка доход Близо 80% от домакинствата у нас живеят с доход на човек под необходимия за издръжка. Издръжката на живота на един човек от домакинството е нараснала с над 46% за 7-те години от влизането ни в Европейския съюз (ЕС). За този период тя е нараснала от 384 лв. на близо 565 лв. на лице, изчисли КНСБ. Така на четиричленно домакинство в момента са необходими месечно около 2 260 лв. Под линията на бедност остават около 23% от домакинствата у нас с общ доход на човек до 214 лв. Това означава, че над 1,6 млн. българи живеят в крайни лишения. Според експертите на синдиката основен фактор за ръста на издръжката на живот за седемте години са държавно регулираните цени на енергоносителите. За 7 години цените на тока са се повишили с 35%, а тези на топлоенергията са нараснали с до 45%. Друг фактор е и политиката на поетапно приближаване на цените на акцизните стоки към минималните европейски ставки. Данните сочат, че за периода средният ръст на цените на алкохола и тютюневите изделия е 88,9%. За увеличената издръжка на живот влияят и цените на горивата и на основните хранителни стоки. В същото време при влизането ни в ЕС минималната работна заплата е била 180 лв. и за две години се е увеличила до 240 лева. След това обаче три години не е променяна. Според синдиката увеличенията след септември 2011 година компенсират частично пропуснатите. На минимална работна заплата при пълно работно време в края на септември 2013 г. са наети близо 193 хил. души, или 8,5% от всички работещи. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от близо 103 лв. през 2007 г. стига през 2013 година едва 150 лв. Средната пенсия е нараснала от 172 лв. на 295 лв. в края на миналата година. Според синдиката данните говорят за провалени възможности в реализирането на догонваща политика за доходите и работните заплати. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че се задълбочават неравенствата в обществото. Така съотношението на дохода на 20-те процента най-богати към този на 20-те процента най-бедни от 4-5 пъти при влизането ни в ЕС вече е с разлика от 6,5 пъти. По време на кризата, т. е. за петгодишен период, издръжката на живота на човек от четиричленно домакинство се е увеличила с близо 22%, или със 101 лева на лице. Синдикалистът напомни, че в този период има слаб ръст на доходите и сериозен на безработицата. По тази причина всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях няма да ограничи процеса на обедняване, смятат от КНСБ. Ако продължи свитото потребление, което е водещ фактор за спада на производствените цени, от синдиката прогнозират намаляване на икономическата активност, фалити на фирми и освобождаване на персонал. Работната заплата като основен източник на доход е средно 792 лв. през третото тримесечие на 2013 г. и нараства с 3,7% за едногодишен период. Броят на заетите обаче намалява с 0,8%. Повече от 611 хил. от наетите у нас са нископлатени работници и получават от 398 лв. до 629 лв. Средногодишният темп на нарастване на издръжката на живот през 2013 г. спрямо предходната година е 1,6%. Ръстът при цените на хранителните стоки е 2,9% спрямо 2012 година, а при нехранителните – 0,3%. Растежът на БВП спрямо останалите държави-членки не е никак розов, изтъкна Димитров. Според него не са докрай използвани възможностите за стимулиране на растежа. КНСБ не очаква пазарът на труда да се възстанови през тази година. Ако се окаже, че процесът на икономическо възстановяване е устойчив, резултати може да се очакват към края на годината, според организацията. По ниво на безработица от 12,9% през ноември 2013 година страната ни се нарежда на 7-мо място сред страните-членки, отчитащи най-високите й равнища. Най-ниска е безработицата в Австрия – 4,8%. От КНСБ заявиха, че очакват и през тази година да продължи трудният процес по възстановяване на страната ни от икономическата криза. Затова според синдиката е обосновано да има адекватно увеличение на доходите и социалните плащания. От КНСБ настояват и за въвеждане на необлагаем минимум също с цел стимулиране на потреблението, което да създаде нови работни места и да съживи икономиката. Според президента на КНСБ отварянето на пазара на труда ще окаже допълнителен натиск за по-високи заплати, особено за търсените специалисти. Затова той е „умерен оптимист“, че доходите ще се повишат. “Ако премахнете задължението за графици за отпуските, премахнете давността, за да е сигурно, че работникът няма да „изгори“ с полагащите му се дни”. Така Димитров отговори на предложението на правителството за намаляване на административната тежест малки фирми до 10 души да не изготвят такива графици. Той обаче смята, че режимът за всички фирми – и малки, и големи, трябва да е еднакъв.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2014)
 
Индексът на пазарните цени на жилищата за четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо третото тримесечие на 2013 г. е 99.9%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 0.1%, съобщава НСИ. Индексът на пазарните цени на жилищата за четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година е 98.8%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 1.2%. През четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното е регистрирано намаление на цените в 20 от областните градове и в област София, като по-значително е във Видин - с 3.4%, в Кюстендил - с 2.4%, и в Благоевград - с 1.8%. В останалите 7 областни града е регистрирано увеличение на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 864.52 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в София (столица) - 1 456.83 лв./кв. м, следвана от Варна - 1 374.50 лв./кв. м, и Бургас - 1 112.17 лв./кв. метър. Индексът на пазарните цени на жилищата за 2013 г. спрямо 2012 г. е 98.2%, т.е. средното намаление на пазарните цени на жилищата е 1.8%.
Източник: Бургас-днес и утре (27.01.2014)
 
Пътуваме по-малко в чужбина Българинът пътува все по-рядко зад граница. Пътуванията на нашенци в чужбина са намалели с над 2 на сто през декември спрямо година по-рано, съобщиха от националната статистика. Значително са намалели посещенията в Сърбия, Македония, Румъния и Турция. За почивки и екскурзии предпочитаните дестинации са били Испания и Франция, докато за командировки най-популярни са Македония и Австрия. Посещенията на чужденци у нас обаче бележи ръст. През декември в страната ни са гостували над 400 хиляди чужденци, което е с 2,2 на сто над нивото през същия месец на 2012 г. Регистрирано е увеличение на посещенията с цел почивка и екскурзия - с 5,8%, докато тези със служебна цел намаляват с 0,5%. Единствено посещенията с други цели запазват нивото си от съответния месец на предходната година. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз – 52,9 процента. Увеличили са се туристите от Македония, Сърбия и Русия.
Източник: Новинар (27.01.2014)
 
С 2.2% са намалели пътуванията на българи в чужбина през декември 2013 г. в сравнение с 2012 г., според статистиката Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2013 г. са 238.2 хил., или с 2.2% под регистрираните през декември 2012 година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Намаление на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Сърбия - с 18.1%, бившата югославска република Македония - с 15.1%, Румъния - с 12.3%, Турция - с 4.3%, Гърция - с 3.1%, и други. Същевременно се увеличават пътуванията към Чешката република - с 54.8%, Австрия - с 13.8%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 51.9%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 26.0%, и със служебна цел - 22.1%. В сравнение с декември 2012 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 34.7%, докато при тези с други цели и със служебна цел е регистрирано намаление - съответно с 13.7 и 3.2%. През декември 2013 г. с други цели са били 68.8% от пътуванията към Турция и 50.7% - към Сърбия. Преобладаващият дял от пътуванията към бившата югославска република Македония и Австрия са със служебна цел - съответно 49.0 и 47.6%. Пътуванията с цел почивка или екскурзия към Испания са 62.5%, а към Франция - 52.6% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През декември 2013 г. посещенията на чужденци в България са 405.8 хил., което е с 2.2% над нивото от декември 2012 година. Регистрирано е увеличение на посещенията с цел почивка и екскурзия - с 5.8%, докато тези със служебна цел намаляват с 0.5%. Единствено посещенията с други цели запазват нивото си от съответния месец на предходната година. От общия брой чужденци, посетили България, най-голям е относителният дял на гражданите от Европейския съюз - 52.9%, като в сравнение със същия месец на предходната година намаляват с 3.2%. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Румъния - със 7.7%, Обединеното кралство - с 6.3%, Гърция - с 2.4%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Франция - с 13.3%, Чешката република - с 12.5%, Италия - с 5.4%, Австрия - с 5.4%, и други. Нарастват посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9.9%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и бившата югославска република Македония - съответно с 25.6 и 23.1%. През декември 2013 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 43.7%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 40.7%, и със служебна цел - 15.6%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 76.3% от посещенията на граждани от бившата югославска република Македония, 65.3% - от Русия, 63.6% - от Сърбия, и 59.3% - от Обединеното кралство. Служебните пътувания са 66.1% от всички посещения на граждани от Чешката република и 47.6% - от Австрия, а с други цели са 67.0% от посещенията на граждани от Турция и 50.8% - от Украйна.
Източник: Агенция Фокус (27.01.2014)
 
Пазарът на имоти: Жилищата в Русе, Враца и Перник се обезцениха най-много Апартаментите в Русе са се обезценили най-много през петте години криза. Това показват изчисления на “Труд”, направени на база данните на Националния статистически институт за средните пазарни цени на жилищата в периода 2009-2013 г. За пет години в красивия дунавски град стойността на квадратен метър се е сринала от 1652,42 лева на 882,17 лева, което представлява обезценка от 46,61%, показват данните. От 2009-а до сега цените на недвижимостите у нас непрекъснато падат, като явно дъното все още не е достигнато дори и през последното тримесечие на 2013 г. НСИ отчете по-ниски стойности, макар и с минималните 0,1%. От пиковите нива, които бяха достигнати в края на 2008 г., до сега средната цена на жилищата в България е намаляла с цели 36,5 на сто. Разбивката по региони обаче показва доста големи разлики в областните центрове, което не може да бъде обяснено само с раздуването на имотния балон. Например в Габрово и във Видин, които останаха извън истеричното поскъпване на имотите, през последните 5 години цените са паднали с по-висок процент, отколкото в София, Бургас и Варна. Драстичен е спадът в цената на квадратен метър и във Враца. Там недвижимостите са загубили 46,5% от стойността си през последните 5 г. Това може да бъде обяснено с обезлюдяването на Северозападна България и ограничения брой на сделки в региона с най-застаряло население. Любопитен е и фактът, че на трето място след Русе и Враца по обезценка на жилищата се нарежда Перник. Там от 2009 г. до сега квадратен метър жилищна площ се е обезценил с 45,9%. Това може би се дължи на факта, че цените на имотите в близкия до София град до голяма степен се бяха доближили до тези в крайните столични квартали, което вероятно е пренасочило търсенето към тях, защото се пестят време и пари за транспорт. На другия полюс - сред градовете, в които жилищата са поевтинели най-малко, води Софийска област. Там спадът на цените е нищожен - 4,1 на сто. На второ място е Силистра, където намалението е само 15,5%.
Източник: Труд (27.01.2014)
 
Възстановяване има при лукс имотите Вижда ли се дъното на имотния пазар? Търговците на имоти уж го съзираха още преди две години, но не излязоха прави. През 2013 г. цените продължиха да падат, макар и по-бавно. Според Полина Стойкова, оперативен директор на “Бългериън пропъртис”, специализирана в търговията с ваканционни имоти, продажбите на този вид жилища в морските курорти имат 20% ръст през 2013 г. и леко увеличение на средната цена в рамките на 3-4 процента. Това не важи за апартаментите в планинските курорти, където няма развитие. Анализатори отбелязват, че през последните година-две офертните цени и реалните стойности на сделките все повече се сближават. При панелните комплекси в покрайнините на големите градове има почти пълно съответствие между посоченото в офертата и цената, на която жилището се купува. Надценено остава преди всичко новото строителство. Пазарът на луксозни имоти се възстановява по-бързо и през 2013 г. на него е отбелязано леко увеличение на средните цени - в рамките на няколко процента. По данни на “Юник Естейт” - фирма, специализирана в този сегмент от пазара, средната цена на луксозните къщи и апартаменти в столицата е достигнала 1700 евро на квадратен метър, а наемите на такива обекти са около 7 евро на квадрат. Причината този пазарен сегмент да се развива по-бързо е следната - тук купувачите не разчитат на заеми, най-често това са добре платени мениджъри, отбелязва шефката на агенцията Весела Иванова. Другата голяма група купувачи на такива жилища са чужденците, които работят в България. Един от мотивите на тези хора да купуват е свързан с понижението на доходността от влоговете. Лихвите по тях падаха през цялата 2013 г. и вече са около 4 процента. В същото време според Илиева доходността от луксозните жилища е пораснала от 6,3% през 2012 г. на 6,5% през 2013 г. и това е съществен мотив за инвестиция. На обратния полюс са панелките. Например според данните на специализирания сайт за оферти www.imot.bg тристайните панелни жилища в столичния квартал “Надежда” са поевтинели с 16% през миналата година. Най-вероятната причина за това е, че собствениците им са разчитали твърде много метрото да им помогне да продадат имотите си на по-високи цени и когато това не се е случило, трендът е тръгнал надолу.
Източник: Труд (27.01.2014)
 
Внасяме с 30% повече храни Страната ни е внесла с 30% повече храни и напитки през 2013 г. в сравнение с предходните 12 месеца, пише в годишния доклад на Агенция "Митници". Това е групата стоки, при които е отчетено най-голямо увеличение на вноса. Общият размер на вноса нараства с 9,2%, като ръстът при различните стоки варира средно между 1% и 18%. Приходите от ДДС от внос през 2013 г. са 3,816 млрд. лв., което е със 77,3 млн. лв., или 2,1%, повече в сравнение с 2012 г. Увеличението на приходите е заради по-големия обем на вноса. Цените на стоките, влезли в страната, пък са намалели средно с 5,8% на годишна база. Приходите от акциз от бензин падат с 5,1% през 2013 г. до 439,2 млн. лв. Според доклада причината за това е, че все повече хора предпочитат да карат автомобили на дизел, оборудват с газови уредби или ограничават използването на колите си. Общите приходи на Агенция "Митници" през 2013 г. надхвърлят 8,024 млрд. лева, което е 96,1% от предварително планираното, сочи отчетът на институцията. Най-големи са приходите от акцизи, които са 4,05 млрд. лева, като и тук има неизпълнение спрямо заложените приходи от 4,11 млрд. лв. Събраният ДДС е 3,81 млрд. лв., което е 93% от годишния план. Преизпълнение има при събраните мита - 146 млн. лв., което е 121,8% от плана.
Източник: Стандарт (27.01.2014)
 
Пътуваме по-малко По-малко българи са пътували в чужбина през декември в сравнение със същия месец на 2012 г., сочат данните на НСИ. Спадът на нашенците, избрали почивка или празнуване за Коледа и Нова година извън дома, е с 2,2%. Общо 238 000 българи все пак са пътували в чужбина през декември. Голям е обаче спадът на пътуванията към съседните дестинации, традиционно избирани заради близостта и по-ниските цени. Към Сърбия са пътували с 18% по-малко на годишна база, към Македония - с 15%. Намаление има и на посетилите Румъния, Турция и Гърция. В същото време през декември повече са били почиващите в Чехия - с 54%, и в Австрия - с близо 14%.
Източник: Стандарт (28.01.2014)
 
Добри новини за туризма През декември повече българи са предпочели да прекарат отпуската си в България в сравнение с предходната година, Това показват данните на НСИ. Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2013 г. са 238.2 хил., или с 2.2% под тези за последния месец на 2012 г. В същото време посещенията на чужденци у нас се увеличават 2.2%, до 405.8 хил. Регистрирано е увеличение на посещенията с цел почивка и екскурзия - с 5.8%, докато тези със служебна цел намаляват с 0.5%. Единствено посещенията с други цели запазват нивото си от съответния месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Румъния - със 7.7%, Великобритания - с 6.3%, Гърция - с 2.4%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Франция - с 13.3%, Чешката република - с 12.5%, Италия - с 5.4%, Австрия - с 5.4%, и други. Нарастват посещенията на граждани от страни извън Европейския съюз - с 9.9%, като най-голямо е увеличението на посещенията от граждани на Украйна и бившата югославска република Македония - съответно с 25.6 и 23.1%.
Източник: Дарик радио (28.01.2014)
 
Значително повишаване на оптимизма сред предприемачите в началото на годината. Това показват данните на Националния статистически институт за бизнес климата през януари. Общата оценка се повишава с 4.6 процентни пункта, което е най-високото покачване за последните 12 месеца. Причина за това е фактът, че мениджърите и предприемачите от четирите основни отрасъла (индустрия, услуги, търговия на дребно и строителство) очакват през следващите шест месеца дейността на компаниите им да се увеличи. В България изследванията за стопанската конюнктура са най-близкият индикатор до използвания в чужбина PMI (Purchasing Manager's Index), който пък от своя страна е индикатор за това дали се очаква увеличение на заетостта и доходите или влошаване на икономическата ситуация. Обхватът на българското изследване обаче кара повечето анализатори да не го приемат като безспорен ориентир за икономическата обстановка. Въпреки това експертите потвърждават, че има налице положителни тенденции. "Агенциите за човешки ресурси, с които работим, отчитат засилено търсене на ръководен персонал, което означава, че се планира и разкриването на работни места за изпълнителски позиции. Активирането на това търсене показва, че в ход са задвижени инвестиционни проекти, които преди това бяха държани в замразено състояние. Все още обаче не считам, че има качествено подобряване на икономическата среда. По-скоро е налице успокоение в корпоративния сектор, че няма да има сгромолясване на условията за правене на бизнес", коментира Георги Стоев, управляващ партньор в изследователското звено Industry watch. Като друг фактор, оказващ положително влияние, той изтъкна съживено търсене в държави, за които българските индустриални производители изнасят своята продукция. Ръстът на показателя в промишлеността се разминава с прогнозите, които компаниите направиха за тази година пред "Капитал Daily". Един от основните рискове, който фирмите посочват, е политическата нестабилност. Точно този фактор не е отчетен в националната статистика. Друг голям проблем е неубедителният ръст в Европа, където са основните пазари на българските промишлени предприятия. Това е отразено и в анкетата на НСИ, където несигурната икономическа среда е посочена като основна пречка, а вътрешното търсене остава изключително слабо. Очакванията в рудодобива, който беше основният двигател на ръста в добивната промишленост през последните години, са доста предпазливи, главно заради понижаването на цените на металите. Последните данни за производството на въглища на пръв поглед също дават повод за оптимизъм, но трябва да се има предвид, че традиционно добивът нараства през зимните месеци. В същото време именно при твърдите горива положението е най-нестабилно и пряко зависи от енергийната политика на държавата. Притесненията на металургичните предприятия, че поевтиняването на електроенергията за бита ще се отрази на цените за индустрията, се оправдаха, след като наскоро АЕЦ и ТЕЦ "Марица-изток 2" (от които промишлените предприятия купуват основно електроенергия) поискаха по-високи цени. Това може да постави под въпрос рентабилността на производството, особено в черната металургия. Скъпият природен газ пък силно ограничава торовите заводи, тъй като формира голяма част от себестойността на продукцията. Крайно разнопосочни са прогнозите в машиностроителния сектор. Като цяло очакванията са за растяща конкуренция от страни като Китай и все по-труден достъп до пазара.
Източник: Капитал (29.01.2014)
 
България е сред страните с най-голям ръст на нощувките през 2013 г. Нощувките на туристи в хотели в страни от Европейския съюз през 2013 г. са достигнали 2.6 млрд., което е увеличение с 1.6 на сто спрямо година по-рано, показват данните на Евростат. От службата посочват, че броят на нощувките продължава бавно да расте след 2003 г. с прекъсване през кризисните 2008 и 2009 г. България е сред 28-те членки на общността, в които броят на нощувките през изтеклата година е нараснал най-много – с 6.2 на сто. Сред страните с най-висок показател се нареждат още Гърция (11.7 на сто), Малта (7.8 на сто), Латвия (7.3 на сто), Словакия (5.5 на сто) и Унгария (5 на сто). Най-много нощувки през годината Евростат отчита във Франция (405 млн.), Испания (387 млн.), Италия (363 млн.), Германия (355 млн.). По данни на статистическата служба през изтеклата година 55 на сто от нощувките са направени от граждани на съответните държави, а 45 на сто – от чужденци. В същото време в Кипър и Малта почти всички нощувки са от чужденци – съответно 93% и 96%. Трета по този показател е Хърватия, където на чужди туристи се дължат 92 на сто от всички нощувки през годината, Гърция – 79 на сто, Австрия – 71 на сто. В целия Европейски съюз през изтеклата година нощувките от чуждестранни туристи и бизнесмени са нараснали с 4.8 на сто спрямо година по-рано, докато тези от местни граждани са намалели с 0.8 процента.
Източник: Дневник (29.01.2014)
 
54 млн. дка обработваемата земя у нас, като около 18% от нивите са сменили собствеността си Статистиката сочи, че обработваемата земя у нас е около 54 млн. дка, раздробена на 25 млн. парчета. Собствениците им са близо 3.5 млн. души, които няма как да бъдат открити без кадастрални планове, подчерта доц. д-р ОгнянБоюклиев, по време на изнесена публична лекция на тема: "Земеделската земя в България - организация на ползването, регулации, възможност за въвеждане на поземлен данък". На базата на пазарната цена на земята и други коефициенти той е изчислил, че приходите в хазната от поземлен данък няма да надхвърлят 200 млн. лева. Липсата на кадастър е основната причина, поради която дори и да се въведе данък върху земята, той няма как да се събере и да влезе в държавната хазна. Това бе един от изводите, които обединиха икономисти от БАН. В дискусията бяха отбелязани и две важни тенденции. Според доц. Боюклиев връщането на земеделската земя е най-скъпата реформа у нас. За периода от 1992 г. до 1998 г., са изхарчени 400 млн. щатски долара за връщане на собствеността върху земеделските земи, без да се броят заплатите 300 чиновници, уточни той. Бе отбелязан и фактът, че пазарът на земеделска земя е най-динамично развиващия се пазар у нас през последните 10 години. Данните сочат, че от 2004 г. до 2013 г. около 18% от нивите са сменили собствеността си, като цената им е нараснала 4 пъти. Средно с по 6 на сто расте и годишната рента върху земята, като увеличението следва размера на субсидиите, които земеделските производители получават от Европейския съюз. Финансовата помощ от Брюксел през 2007 г. е била 15 лева, а през 2013 г. – 31 лева, като за този период рентата е скочила от 10 на 31 лева, подчерта доц. д-р Боюклиев.
Източник: Строителство Градът (30.01.2014)
 
Двоен ръст в производството на ток през декември Производството на електрическа енергия и добивът на твърди горива отбелязват ръст и през декември 2013 г., сочат данните на Националния статистически институт за производството и търговията на енергийните ресурси. През декември производството на електрическа енергия се повишава с 2,8% на годишна база, докато в предходния месец беше записан ръст в рамките на 7,5% на годишна база. На месечна база обаче имаме ускоряване на производството - 13,2% ръст, спрямо 7,3% през ноември. В последния месец на миналата година са били произведени общо 4,68 хил. гигаватчаса електрическа енергия, което е почти двойно спрямо ноември 2013-а. Основната част от произведената енергия е реализирана на вътрешния пазар - 3,5 хил. гигаватчаса, което е увеличение от над 22% спрямо ноември. На годишна база ръстът е 0,1%. Увеличение има и по отношение на добива на твърди горива. През декември 2013 г. са добити 3,84 млн. тона, което е с 9,5% спрямо миналия декември. Значително по-висок е ръстът на месечна база - през ноември 2013 г. се наблюдаваше спад от 18,5% по отношение на добива на твърди горива на месечна база, докато месец по-късно вече има увеличение от 15,5%. Припомняме, че правителството на Пламен Орешарски предприе редица мерки за оздравяване на българската енергетика, като част от тях бяха стимулиране на износа на електричество. Това доведе и до по-голям добив на въглища. Данните на НСИ показват още намаление на количествата природен газ, добиван в страната. През декември 2013 г. в страната са добити 24 млн. куб. метра газ, което е с 11% по-малко спрямо предходната година. На месечна база обаче има ръст от 4 на сто. При производството на дизелово гориво има спад - с 33% до 132 хил. тона. Производството на пропан бутан пък намалява с 30 на сто до 34 хил. тона. С над 33% до 28 хил. тона намаляват доставките на безоловен бензин през декември 2013 г. на годишна база. През последния месец на миналата година са доставени и 142 хил. т дизелово гориво, което представлява понижение от малко над 7 на сто.
Източник: Дума (31.01.2014)
 
Новият софтуерен университет привлече силен интерес Софтуерните специалисти не стигат, а държавата и университетите са все така пасивни. Недостигът в IT сектора, който е един от най-растящите през последните години, започва да се запълва от самия бизнес. Поредното доказателство е най-новият софтуерен университет "СофтУни" - само 48 часа след официалния старт на сайта му са получени 200 кандидатури и има 1500 регистрации. Негов създател е Светлин Наков, който през есента на миналата година се оттегли от най-голямата академия - тази на "Телерик", за да се съсредоточи върху новия си проект. "Пуснахме бета-версия на сайта и интересът е огромен", коментира за "Капитал Daily" Христо Тенчев, съосновател на "СофтУни". Той е познат и като основател и изпълнителен директор на българската гейм компания XS Software. В новия проект за софтуерен университет той ще отговаря за бизнес развитието. "Моята задача е да развия университета така, че максимален процент от хората, които го завършват, да получават възможно най-добро работно място след това. Да можем веднага след и дори преди края на обучението да предлагаме на нашите възпитаници възможности, съобразени с техните резултати", коментира Тенчев. Светлин Наков ще отговаря изцяло за образователния процес в "СофтУни". Начинанието е колкото образователно, толкова и бизнес, защото желанието на двамата основатели е то да бъде устойчиво във времето. Единственият вариант да бъде постигната такава устойчивост е то да се издържа само. Фокусът е изцяло върху усвояване на практически знания и умения. Т.нар. нулево ниво на обучение, което представлява безплатен двумесечен курс, в който желаещите могат да проверят "дали стават за програмисти", ще започне в края на февруари. А срокът за кандидатстване е 9 февруари. Въпреки призивите на IT бранша в България от последните години към университетите и държавата да фокусират повече усилия в създаване на повече специалисти в сферата реално повишение не се наблюдава. Затова и през последните няколко години започнаха да се създават все повече алтернативни варианти за практическото обучение на млади IT специалисти под формата на академии. Най-голямата от тях е Софтуерната академия на "Телерик", която продължава да обучава стотици нови специалисти годишно. За момента новият частен обучителен център "СофтУни" разполага със зала с капацитет 230 души "Ние обаче планираме да имаме няколко групи, така че капацитетът ни е за 1500 присъствени студенти", разказва Тенчев. И пояснява, че всички лекции ще се записват и качват онлайн, като броят на хората, които искат да се включат под тази дистанционна форма, е практически неограничен. Колко ще бъдат те дори основателите на "СофтУни" не смеят да прогнозират. Те очакват със сигурност да запълнят капацитета от 1500 присъствени курсисти, съдейки по високия интерес. Освен това опитът на Наков показва, че много от хората подават нужните за кандидатстване CV и мотивационно писмо в края на приемния срок. Подготвителните курсове, които ще започнат в края на февруари, ще завършат с изпит, който ще има и ролята на приемен. Самото обучение на първия випуск ще започне през май. Продължителността на обучението е две години, като е разделена на шест нива. Всяко от тях е с продължителност четири месеца. Обучаващите се, които ще изберат форма с посещаване на лекции, ще трябва да отделят между 10 и 12 часа на ден (присъствие плюс домашни) за първата година от обучението. През втората година натовареността се намалява до 10-20 часа на седмица. "СофтУни" ще се стреми да помага на студентите и при тясното им специализиране, намиране на работа, изграждане на умения. Като допълнителна възможност ще се предлагат курсове и изпити за придобиване на умения за конкретна професия, например разработчик на ASP.Net, Backend Developer и др. Университетът ще извършва приемни изпити по програмиране на всеки два месеца. Явяването на безплатните подготвителни курсове не е задължително, но е препоръчително, особено за кандидатите с по-малък опит в програмирането. Освен "СофтУни" и академията на "Телерик" съществуват и други програми като класа за таланти на VMWarе, Академия MentorMate и други. Основна цел на "СофтУни" ще е да даде професия и работа на студентите си. Двегодишното обучение може да получи статут на диплома за висше образование, ако студентът реши да продължи образованието си с още една или две години в университет - партньор на "СофтУни". За момента съществуват четири различни плана за записване в Софтуерния университет: "Наблюдател", "Студент онлайн обучение", "Студент присъствено обучение" и "Стипендиант по успех". Първият и последният са безплатни, като стипендиантите ще са първите 10% от най-добрите студенти от всеки випуск, записани в присъствена форма на обучение. "Наблюдателите" пък ще имат достъп единствено до дискусионен форум и до обучителните видеоматериали и други учебни материали от курсовете, в които е записан. "Студентът онлайн обучение" ще трябва да заплаща по 150 лв. на ниво. Присъствената форма струва 480 лв., като за първите 300 кандидати цената е 390 лв. Дипломите, които ще могат да получават студентите, са два вида. Едната е от самия Софтуерен университет, която няма тежест на диплома от акредитирано висше учебно заведение, но съдейки по настроението спрямо тях в софтуерния бранш, може да се окаже дори по-ценна. Другият вариант е получаването на т.нар дуална диплома. За целта студентите ще трябва да комбинират своето обучение в "СофтУни" с 1 или 2 години допълнителни курсове в акредитиран ВУЗ - партьор на Софтуерния университет. Високият интерес към алтернативното обучение в сферата на информационните технологии не е изненадващ. IT браншът в България се развива устойчиво през последното десетилетие, като все по-отчетливо преминава от изпълняване на единични проекти тип аутсорсинг към създаване на уникални продукти и услуги, които носят много по-висока добавена стойност. Значителна част от бизнеса на българските и базираните в страната IT компании се намира в Европа и САЩ, а една от най-големите пречки пред по-бързото развитие на сектора е липсата на достатъчно кадри. По данни на НСИ през 2012 г. в сектора са били заети близо 40 хил. души, което е около 1% от работещите българи. Софтуерната индустрия продължава да расте с около 10% на година, като очакванията са това да засили тенденцията за недостиг на кадри. Анализ на Българската стопанска камара върху работната сила и компетенциите в сектора информационни технологии за 2012 г. показва, че незаетите работни места в софтуерния бранш през 2015 г. ще бъдат 27 хил. За Европа бройката е 900 хил. Прогноза на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за България показва, че ако се вземат необходимите мерки за попълване на кадровия недостиг, за 10 години софтуерната индустрия би могла да увеличи дела си до около 3.7 млрд. лв., или 3.8% от БВП, което пък би я превърнало в структуроопределяща за икономиката ни. Иначе със сегашните темпове на развитие и без да се правят промени, секторът ще представлява 1.8%, или 1.7 млрд. лв. В момента делът е 0.8% от икономиката, или 650 млн. лв., като расте с по 10% годишно.
Източник: Капитал (31.01.2014)
 
Цените на производител в промишлеността са без промяна през декември Индексът на цените на производител* на вътрешния пазар в промишлеността през декември запазва нивото си спрямо предходния месец, а през последните 12 месеца спада с 2,8%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1,4%, докато в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. На годишна база цените намаляват в добивната промишленост - с 12,1%, в преработващата промишленост - с 0,8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2%. Общият индекс на цените на производител (включващ и цените на международния пазар) през декември намалява с 0,2% на месечна и с 2,9% на годишна база. На месечна база по-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 3,2%, и в преработващата промишленост - с 0,1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. На годишна база в преработващата промишленост намалението на цените на производител е с 1,3% спрямо декември 2012 година.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2014)
 
Падат цените на храните на едро при производителите. Цените на производителите през декември 2013 г. падат общо с 2,9% в сравнение със същия месец на 2012 г., обявиха от НСИ. В преработващата промишленост намалението на цените на производителите е с 1,3%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 10%, на храни - с 3,8%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 2,6%. Ръст на цените има при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2,1%, и на облекло - с 2%. При производството на ток, парно и газ цените са паднали с 5,6%, а в добивната промишленост намалението на цените е с 16,1%. Такъв сериозен спад на цените не се отразява добре на бизнеса, тъй като възпира инвестициите и откриването на нови работни места. Натискът на цените идва както от пазара в страната, така и от чужбина.
Източник: Стандарт (31.01.2014)
 
Безработицата пак се покачва След известното подобрение на пазара на труда в средата на миналата година безработицата в България отново започва да се повишава. През декември тя е 13.1%, което е 0.1 процентен пункт над ноември, става ясно от данни на Евростат. Националната статистика обявява информацията на тримесечие, като за третото тя беше 12%. Затова и осреднените данни за четвъртото може и да са по ниски от 13.1%. При всички положения обаче тенденцията е тревожна и влошаването идва на фона на заявените намерения от упралвяващите да създадат 250 хил. работни места. През есента те дори отчетоха, че през лятото са изпълнили част от програмата - това обаче се наблюдава всяка година заради сезонния фактор туризъм, който води до ръст на заетите. Причина за мрачната картина е слабият растеж, който трудно води до създаване на нови работни места. Бизнесът остава предпазлив и не започва нови проекти. Все пак безработицата отразява процесите в икономиката с известно забавяне, затова и ако има някакво раздвижване, то ще се отрази в статистиката през следващите месеци. Очакванията са през годината да има известно подобрение, но като цяло нивото на безработицата ще е високо. "Равнището на безработицата е високо и една от причините за задържане е ниският икономически растеж. Повишаването на вътрешното търсене, което се наблюдава през втората половина на миналата година, ще има отражение върху заетостта, но подобрението ще бъде постепенно през 2014 г.", коментира пред "Капитал Daily" Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана". Освен че расте, безработицата в България е и сред най-високите в Европейския съюз (виж графиката). След страната са основно държави с тежки финансови проблеми като Кипър, Испания и Гърция. Най-новият член на съюза Хърватия също е с доста висок показател. Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ, коментира, че данните са леко притеснителни: "С този растеж няма как да очакваме да има висока заетост. Ако не тръгне например жилищното строителство, едва ли може да очакваме по-ниска безработица." Според него данните може да се влошават и заради сезонния фактор. Липсата на сняг накара много туристи да отменят резервациите си в зимните курорти през декември и януари, което пък принуди част от заетите в сектора да напускат заради липса на достатъчно работа. Караиванов заяви, че за да създава нови работни места, растежът на БВП трябва да е поне 3-3.5% на година. За 2014 г. прогнозата на правителството е 1.8%. "При такъв нисък растеж не се създават работни места, а само по-висока производителност", заяви Караиванов и допълни, че освен циклична безработицата е и структурна, давайки като добър пример технологичния сектор - силен ръст и недостиг на кадри. Високото ниво на безработица има както икономически, така и социални негативни ефекти. От нивото й зависи и потреблението на домакинствата, което пък е ключово за осигуряване на растеж. Европейската комисия и правителството очакват още през тази година най-накрая стойността на показателя да спадне и да се задържи между 12.4 и 12.6%. За сравнение, страните с най-ниска безработица в ЕС - Австрия и Дания, са с 4.9 и 5.1%. Средното ниво за съюза е 10.7%. Румъния например е с доста нисък показател - 7%, с колкото са Холандия и Великобритания. В последното си проучване "Глобални тенденции в заетостта 2014" Международната организация на труда прогнозира, че безработицата в България ще продължи да се увеличава и ще достигне пик от 13.8% през 2015 г., след което бавно ще започне да спада. Нивото на показателя не е било толкова високо от 2004 г. Според анализатори покачването на безработицата едновременно с увеличаване на броя на заетите, както се случи на пазара на труда в България през миналата година, далеч не е лоша новина. Това се приема като положително развитие, тъй като след дълъг период на криза означава, че хората започват активно да търсят работа. През второто тримесечие на миналата година например заетите се увеличиха с почти 30 хил., но паралелно с това безработицата също нарасна - от 12.3 до 12.9%. Данните на НСИ ще покажат дали и тази тенденция не се пречупва в края на годината.
Източник: Капитал (03.02.2014)
 
Структурната безработица в България е факт В България се говори много за структурна безработица и за дългосрочно безработните лица, които наброяват 243 хиляди души през третото тримесечие на 2013 г. Това са хора, които са без работа повече от 12 месеца, като близо 65% от тях са без такава от 2 и повече години.В наскоро публикувания годишен Преглед на заетостта и соцалното развитие в Европа се обръща значително внимание на този феномен. За целта е използвана т.нар. крива на Бевъридж, която показва връзката между коефициента на безработица и коефициента на свободните работни места. По време на икономическа експанзия безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места се увеличава. По време на рецесия безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява. Кривата на съотношението между тях зависи от ефективността на пазара на труда. Преместване на линията нагоре, без да е налице спад в коефициента на безработицата, показва покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места последните не се заемат от безработните. Ако преместването на линията нагоре е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда. Именно последната тенденция се наблюдава и у нас, и в ЕС от началото на 2011 г. насам. Повишаването на броя на свободните работни места, придружено с повишаваща се безработица, показва, че работодателите изпитват затруднения да открият подходящи кадри въпреки голямото наличие на безработни. С други думи, нуждите на бизнеса се изменят, а уменията на работниците остават същите. В периода от началото на 2011 г. се наблюдава известно застиване на показателите, което е притеснително. Прави впечатление, че пазарът на труда в ЕС е като цяло по-ефективен от този у нас. В теорията движението на кривата на Бевъридж (Тhе Beverage Curve, Unemployment and Wages in the OECD from the 1960s to the 1990s, 2002) се свързва с редица фактори, между които: размер на обезщетенията за безработица и социални помощи нормативна защита на работещите от уволнение качество на политиките на пазара на труда влияние и обхват на профсъюзите ниво на реалните заплати и промени в производителността на труда увеличаване на данъците върху труда. Предвид ниския размер на обезщетенията за безработица в България и замразяването на нивото на социалните плащания в разглеждания период вниманието следва да се насочи в други посоки. Макар всеки от тези фактори да има отношение към пазара на труда в страната, на преден план изпъкват два от тях. Това са ниското качество на правителствените политики на пазара на труда (формално провеждане на обучения с цел усвояване на средства от ЕС) и неколкократното увеличаване на данъците върху труда (под формата на постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове). Не помага и пословичната липса на гъвкавост на пазара на труда у нас, която дава ефект в две направления – липсата на традиции в срочната заетост и работата на непълен работен ден. От 2008 до 2012 г. делът на лицата, работещи в България на срочен договор, остава под 5% при средно 13.7% за ЕС-27 и 15.3% за еврозоната. Същото важи за заетите на непълен работен ден, каквито в България са 2.2%, при средно 19.2% за ЕС и 20.9% в еврозоната. Видно е, че увеличаването на дела на лицата, работещи на непълен работен ден в ЕС и еврозоната, успява да послужи за омекотяването на ефекта от кризата върху пазара на труда. Поне на този етап възможностите на тази практика у нас остават подценени и ограничени. Казаното дотук навежда на мисълта, че възстановяването на пазара на труда в страната ще е бавен и мъчителен процес. Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа, и това се вижда ясно от движението на кривата на Бевъридж за страната ни през последните две години. Необходим е внимателен анализ както на факторите, оказващи влияние както върху склонността на бизнеса да наема хора, така и на причините, водещи до задълбочаване на пропастта между нуждите на икономиката и способностите на работещите в нея.
Източник: Капитал (03.02.2014)
 
България е лидер сред износителите на ток за Турция През изминалата 2013 г. Турция е внесла почти 5 млрд. киловатчаса електроенергия от пет съседни държави на обща стойност близо 335 млн. долара. Над половината от тази енергия (2,5 млрд. киловатчаса) е била произведена от български енергийни мощности, сочат данните на Турския статистически институт. За закупената енергия на България са били платени близо 180 млн. долара. Турция е внесла над 1 милиард киловатчаса от Гърция, за което е заплатила 86 млн. долара. Близо 846 млн. киловатчаса пък са дошли от ирански електроцентрали, за които южната ни съседка е платила 65 млн. долара. Наред с това Анкара е купувала електроенергия и от по далечните Чешка република Дания. По данни на Турския статистически институт външнотърговският дефицит на Турция за електроенергийни мощности е възлязъл на над 305 млн. долара.
Източник: econ.bg (03.02.2014)
 
От началото на годината се наблюдава стабилизиране на цените на хранителните стоки на едро, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Заради спада на тръжните стойности през пролетта и лятото на 2013 г., цените на стоките в момента са с 6 на сто по-ниски от тези година по-рано. Основните хранителни стоки, както и млечните и месните продукти запазват стойностите си. Захарта е поевтиняла с около 4 на сто, а цените на брашното и яйцата са без промяна. Фасула и маслото са поскъпнали с около 1,5 на сто. Спрямо същия месец на миналата година цените на едро на млечните произведения са по-високи. Най-голям скок има при кравето сирене, чиято цена е набъбнала с 12,2 на сто. С 4 на сто са поскъпнали и кашкавала и маслото. Цените на месото и месните произведения през януари 2014 г. се задържат близко до нивата от преди година. Любопитно е, че при свинското месо има поевтиняване от 7 на сто на годишна база. С цели 40,5 на сто е поевтинял зрелия фасул през изминалата година. Цените на основните хранителни стоки, като захар, брашно, олио и яйца, бележат спад на годишна база, като поевтиняването на яйцата и олиото спрямо същия месец на миналата година е 22-25 на сто. Цените на едро на захарта и брашното през януари тази година са с около 12 - 18 на сто по-ниски.
Източник: Новинар (03.02.2014)
 
НИВИТЕ ЗАЕМАТ ЕДНА ТРЕТА ОТ ТЕРИТОРИЯТА НИ Близо една трета от територията на страната представляват обработваеми земи според европейската статистическа служба Евростат. Над 46% от територията на България е покрита от гори. За сравнение с гори са покрити 41% от общата територия на Европейския съюз (ЕС) - 4,3 млн. кв. км, докато нивите са малко под една пета. Близо 17% от територията са пасища при средно за ЕС ниво от 19,5%. Застроените зони обаче са двойно под средното за общността - 2,3 на сто от територията на страната, при 4,6% за целия съюз.
Източник: Монитор (03.02.2014)
 
Бизнес сградите стават по-големи Сериозен спад на строителството на бизнес площи показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за издадените разрешителни за строеж през четвъртото тримесечие на 2013 година. Спрямо данните за края на 2012 година има спад от 25% на издадените разрешителни за строеж на административни сгради. В същото време разгърнатата площ на офис сградите се увеличава със 107%. Спрямо третото тримесечие на миналата година издадените разрешителни за строеж на бизнес имоти са с почти 36% по-малко. От статистиката е видно, че за последните три месеца на 2013 година са издадени разрешителни за 36 административни сгради/офиси с разгърната площ от малко над 41 хил. кв. метра. Разнопосочно е движението при разрешителните за жилищни сгради – през четвъртото тримесечие са издадени разрешителни за 1 032 жилищни сгради с 3 656 жилища в тях и обща застроена площ от 44,6 хил. кв. метра. Това представлява намаление от 12% за одобрените строителства на сгради, а за жилищата в тях - с 2,8%. Спрямо края на 2012 година обаче има ръст от 4% за разрешителните за сгради, а жилищата в тях се увеличават с 15 на сто. През четвъртото тримесечие на миналата година са издадени и разрешителни за строеж и на 1 115 други сгради с 592, 2 хил. кв. м площ. Броят на разрешителните за строеж на други сгради намалява с 12%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 6.7%. На годишна база спадът е от 19,1%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в Бургас - 186, София (столица) - 108, Пловдив - 107, София - 83, и Варна - 75. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: София (столица) - 963, Бургас - 888, Варна - 481, Пловдив - 357, и Стара Загора – 213. С 20% растат започнатите строежи на административни сгради спрямо края на 2012 година През четвъртото тримесечие на 2013 г. е започнал строежът на 591 жилищни сгради с 2 531 жилища в тях и с 286,6 хил. кв. м обща застроена площ, на 24 административни сгради/офиси с 22 хил. кв. м застроена площ и на 602 други сгради с 459,3 хил. кв. м застроена площ. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 14%, а общата им застроена площ - с 2,6%, докато броят на жилищата в тях нараства с 33,5%. Намаление бележат и започнатите административни сгради - с 42,9%, но общата им застроена площ се увеличава с 33,6%. Броят на започнатите други сгради нараства с 13,4%, както и тяхната застроена площ - с почти 50%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 1,7%, докато броят на жилищата в тях нараства със 17,9%, а разгънатата им застроена площ - с 32,1%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 20%, а тяхната застроена площ нараства над два пъти. Увеличение се наблюдава и при започнатите други видове сгради с 13.4% и на общата им застроена площ с 99,4%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 147 жилищни и 98 други сгради; Пловдив - 77 жилищни, 7 административни и 54 други сгради; Варна - 52 жилищни и 31 други сгради; София - 33 жилищни и 35 други сгради; София (столица) - 37 жилищни и 23 други сгради.
Източник: Инвестор.БГ (03.02.2014)
 
Издадени разрешителни за строеж на нови сгради през четвъртото тримесечие на 2013 г. През четвъртото тримесечие на 2013 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 032 жилищни сгради с 3 656 жилища в тях и с 444 602 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 36 административни сгради/офиси с 41 120 кв. м РЗП и на 1 115 други сгради с 592 295 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 12.0%, жилищата в тях – с 2.8%, а застроената им площ – с 9.1%. Бележат спад и издадените разрешителни за строеж на административни сгради с 35.7%, а тяхната РЗП – с 25.9%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради намалява с 12.0%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 6.7%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 4.0%, жилищата в тях – с 15.6%, както и разгънатата им застроена площ – с 14.2%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, са по-малко с 25.0%, а на другите сгради – с 19.1% (фиг. 1). Същевременно разгънатата застроена площ на административните сгради нараства със 107.6%, а РЗП на другите сгради е повече с 15.0%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Бургас – 186, София (столица) – 108, Пловдив – 107, София – 83, и Варна – 75. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: София (столица) – 963, Бургас – 888, Варна – 481, Пловдив – 357, и Стара Загора – 213. През четвъртото тримесечие на 2013 г. е започнал строежът на 591 жилищни сгради с 2 531 жилища в тях и с 286 640 кв. м обща застроена площ, на 24 административни сгради/офиси с 22 033 кв. м РЗП и на 602 други сгради с 459 378 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 14.0%, а общата им застроена площ – с 2.6%, докато броят на жилищата в тях нараства с 33.5%. Намаление бележат и започнатите административни сгради с 42.9%, но общата им застроена площ се увеличава с 33.6%. Броят на започнатите други сгради нараства с 13.4%, както и тяхната РЗП – с 49.8%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 1.7%, докато броят на жилищата в тях нараства със 17.9%, а разгънатата им застроена площ – с 32.1%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 20.0%, а тяхната РЗП нараства над два пъти. Увеличение се наблюдава и при започнатите други видове сгради с 13.4% и на общата им застроена площ с 99.4%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас – 147 жилищни и 98 други сгради; Пловдив – 77 жилищни, 7 административни и 54 други сгради; Варна – 52 жилищни и 31 други сгради; София – 33 жилищни и 35 други сгради; София (столица) – 37 жилищни и 23 други сгради. (вестник Строител)
Източник: Други (03.02.2014)
 
Строителният сектор излиза от кризата През четвъртото тримесечие на 2013 г. е започнал строежът на 591 жилищни сгради с 2 531 жилища в тях и с 286 640 кв. м обща застроена площ. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 14.0%, а общата им застроена площ - с 2.6%. Но броят на жилищата в тях нараства с 33.5%. Данните на НСИ показват, че строителният сектор се приспособява към конюнктурата на пазара и по-ниските цени на имотите, но в същото време ясно се вижда тенденция на излизане от кризата. На годишна база започнатите нови жилищни сгради намаляват с 1.7%, докато броят на жилищата в тях нараства със 17.9%, а разгънатата им застроена площ - с 32.1%. Местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 032 жилищни сгради с 3 656 жилища в тях и с 444 602 кв. м разгъната застроена площ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 12.0%, жилищата в тях - с 2.8%, а застроената им площ - с 9.1%, но това се дължи най-вече на сезонни фактори. На годишна база издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 4.0%, жилищата в тях - с 15.6%, както и разгънатата им застроена площ - с 14.2%. По подобен начин стоят нещата и в строителството на офиси. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 20.0%, а тяхната разгърната площ нараства над два пъти спрямо последните три месеца на 2012 г. Разрешителните за строеж в този сегмент на пазара обаче са по-малко с 25.0%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 147 жилищни и 98 други сгради; Пловдив - 77 жилищни, 7 административни и 54 други сгради; Варна - 52 жилищни и 31 други сгради; София - 33 жилищни и 35 други сгради; София (столица) - 37 жилищни и 23 други сгради.
Източник: Дарик радио (03.02.2014)
 
През четвъртото тримесечие на 2013 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 032 жилищни сгради с 3 656 жилища в тях и с 444 602 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 36 административни сгради/офиси с 41 120 кв. м РЗП и на 1 115 други сгради с 592 295 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 12.0%, жилищата в тях - с 2.8%, а застроената им площ - с 9.1%. Бележат спад и издадените разрешителни за строеж на административни сгради с 35.7%, а тяхната РЗП - с 25.9%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради намалява с 12.0%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 6.7%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 4.0%, жилищата в тях - с 15.6%, както и разгънатата им застроена площ - с 14.2%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, са по-малко с 25.0%, а на другите сгради - с 19.1% (фиг. 1). Същевременно разгънатата застроена площ на административните сгради нараства със 107.6%, а РЗП на другите сгради е повече с 15.0%
Източник: НСИ (04.02.2014)
 
Потребителското доверие нагоре с 5,9 пункта Потребителското доверие през януари се е повишило с 5,9 пункта спрямо нивото си от октомври 2013 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката хората в градовете са по-позитивно настроени за икономическото развитие. В по-големите населени места хората са оптимисти и показателят там нараства с 6,2 пункта. Сред населението в селата ръстът е 5 пункта. От НСИ съобщават още, че намалява песимизмът на потребителите за финансовото състояние на домакинствата. Очакванията на хората в това отношение за следващите 12 месеца се подобряват. Данните показват още, че все още много хора оценяват икономическата ситуация като неблагоприятна за спестяване, но техният дял намалява в сравнение с три месеца по-рано. Потребителите посочват още, че през последните 12 месеца има покачване на цените, но с по-слабо темпо в сравнение с преди 3 месеца. Освен това хората очакват сравнително слаба инфлация през следващите месеци. Данните на статистиката показват още, че гражданите са по-склонни да купуват стоки за дълготрайна употреба.
Източник: Монитор (06.02.2014)
 
Четвърти сме по ръст на търговията на дребно в ЕС през декември България е на четвърто място по ръст на търговията на дребно в Европейския съюз (ЕС) през последния месец на миналата година спрямо декември 2012 г. По данни на Евростат страната ни е отбелязала растеж от 5,6%, като преди нас са единствено Люксембург, Полша и Румъния. Най-голямо пък е понижението в Германия, Белгия и Финландия. Като цяло в ЕС търговията на дребно регистрира спад от 0,8% през декември 2013 г. спрямо месец по-рано. В еврозоната също е отчетено понижение на месечна база – 1,6%. В сравнение с декември 2012 г. търговията на дребно е намаляла с 1% в 18-членния валутен съюз, но в целия ЕС се е увеличила с 0,1%. Средният обем на търговията на дребно за 2013 г. пък отчита спад както в ЕС, така и в еврозоната, със съответно 0,2% и 0,9%. На месечна база през ноември 2013 г. търговията с храни, напитки и тютюневи изделия намалява с 1,4% в еврозоната и 0,7% в ЕС. Нехранителните стоки бележат спад от съответно 1,8% и 0,9%. Сред страните членки, за които има налични данни, общата търговия на дребно отчита спад в 16 държави и ръст в 6. Най-голям е сривът в Португалия, Испания и Германия, а увеличението е най-силно във Великобритания, Малта и Ирландия. През последния месец на миналата година търговията в сектора „храни, напитки и тютюневи изделия“ спада спрямо декември 2012 г. с 1,6% в еврозоната и 1,2% в ЕС. В нехранителния сектор търговията отчита спад от 0,4% в еврозоната, но нараства с 1,2% в целия ЕС.
Източник: econ.bg (06.02.2014)
 
4,7 млрд. лв. е фискалният резерв към края на 2013 г. Фискалният резерв към 31 декември 2013 г. е в размер на 4,7 млрд. лв. Фискалната позиция на страната е стабилна - отчетените стойности за дефицита и държавния дълг са по-ниски от заложените в ЗДБРБ за 2013 г. Това показва изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) за 2013 г. Правителството прие внесената от министъра на финансите Петър Чобанов информация за изпълнението на републиканския бюджет за 2013 г., изготвена на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съобщи БТА. Бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2013 г. е отрицателно в размер на 1 448,4 млн. лв. (1,8% от прогнозния БВП). За сравнение, планираният с разчетите към ЗДБРБ за 2013 г. дефицит на консолидирано ниво бе 2% от БВП. Бюджетното салдо по КФП се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 891,6 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 556,8 млн. лв. Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2013 г. са в размер на 28 981,4 млн. лв. или 36,7% от прогнозния БВП, при 35,4% от БВП за 2012 г. Съпоставени с 2012 г., приходите и помощите по КФП бележат номинален ръст от 5,5% (1 511,9 млн. лв.). Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) за 2013 г. възлиза на 22 370,3 млн. лв., което представлява 97,9% от годишните разчети. Приходите в частта на преките данъци за 2013 г. са 3 901,5 млн. лв. или 96,3% от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 11 590,7 млн. лв. (97,3% от плана за годината), от които приходите от ДДС са 7 366,5 млн. лв., от акцизи - 4 055,8 млн. лв., от мита - 146,2 млн. лв. От данък върху застрахователните премии за 2013 г. са постъпили 22,3 млн. лв. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 817,9 млн. лв. или 101% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31 декември 2013 г. са 6 060,2 млн. лв., което представлява 99,8% от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 3 966,1 млн. лв., което представлява 104,5% спрямо разчета за 2013 година. Добро е изпълнението на приходите от държавни такси, глоби, санкции и наказателни лихви, постъпленията от концесии и др. Постъпленията в частта на помощите по КФП към 31 декември 2013 г. са в размер на 2 645,0 млн. лв. (70,7% от разчета). Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към 31 декември 2013 г. възлизат на 30 429,8 млн. лв., което е 95,2% от годишния разчет. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена за 2013 г. от централния бюджет, възлиза на 934,1 млн. лв.
Източник: econ.bg (06.02.2014)
 
Оборотът в търговията на дребно расте Оборотът в търговията на дребно е нараснал с 0.4% през декември спрямо предходния месец, съобщават от статистическия институт. На годишна база ръстът на оборота в търговията е 5,6 процента. През декември 2013 г. оборотът е нараснал спрямо предходния месец в търговията на дребно с: текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2%, битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.2%, фармацевтични и медицински стоки - с 1% и разнообразни стоки - с 0.6%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.9%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.5%, и с автомобилни горива и смазочни материали, и в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с по 0.8%. През декември 2013-а спрямо година по-рано оборотът е нараснал в почти всички икономически групи. По-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно с: битова техника, мебели и други стоки за бита - с 16.3%, в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 13.4% и с разнообразни стоки - с 10.2%. Намаление е отчетено само в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4.6%.
Източник: Дарик радио (10.02.2014)
 
Оживление в строителния сектор Оживление в строителния сектор през декември отчита НСИ. През 2013 г. строителната продукция в България е намаляла с 2.8% през декември, на годишна база, но сезонно изгладените данни показват ръст с 0.5% спрямо предходния месец. В последния месец на 2013 г. продукцията от гражданското и инженерното строителство нараства с 1.3%, докато при сградното строителство няма промяна в сравнение с месец ноември. На годишна база намалението на строителната продукция през декември 2013 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от свиване както на сградното, така и при гражданското и инженерното строителство. При сградното строителство регистриран спад от 4.1, докато при гражданското и инженерното, понижението е с 0.9%.
Източник: Дарик радио (10.02.2014)
 
Промишленото производство със спад от 1% за декември Промишленото производство намалява с 1 на сто в сравнение с ноември 2013 г. Спад от 1 процент е отчетен и в сравнение със същия месец на миналата година. През декември намаление спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.5 на сто, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 14.6 на сто, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3 на сто. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 22 на сто, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 21.5 на сто, при производството на превозни средства, без автомобили - с 13.1 на сто, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 12.3 на сто, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10.8 на сто. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - със 17.8 на сто, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.9 на сто, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8.6 на сто. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарните данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.5 на сто, а ръст е регистриран в добивната промишленост - с 12.8 на сто, и в преработващата промишленост - с 1.9 на сто. По-значително увеличение спрямо предходната година в преработващата промишленост се наблюдава при производството на напитки - с 18.7 на сто, при производството на изделия от каучук и пластмаси и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с по 16.3 на сто, при производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 14.9 на сто. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 21.9 на сто, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 13.2 на сто, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8.9 на сто, при производството на електрически съоръжения - със 7.8 на сто.
Източник: Дарик радио (10.02.2014)
 
Приходите от туристически нощувки се увеличават Приходите от нощувки в последния месец на миналата година са се увеличили до близо 33 млн. лв. или с 18.5 на сто повече в сравнение с година по-рано, съобщи Националният статистически институт. Регистрирано е увеличение както в приходите от българи - с 18.7 на сто, така и от чужденци - с 18.2 на сто. През декември в страната са работили 1882 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 54 800, а на леглата - 109 800. В сравнение с декември 2012 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване се увеличава с 8.7 на сто, а на леглата в тях - с 6.5 на сто. Общият брой на нощувките във всички средства за подслон и места за настаняване, регистрирани през декември 2013 г., е 681 500, или с 13.2 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През декември 2013 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 67.1 на сто от общия брой нощувки на чужденци и 34.2 на сто - на българи. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през декември 2013 г. е 20.9 на сто, като тя е най-висока в средствата за подслон с 4 и 5 звезди - 27.6 на сто. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 1.5 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при средствата за подслон и местата за настаняване с 1 и 2 звезди - с 2.1 процентни пункта.
Източник: Дарик радио (10.02.2014)
 
Морските имотни империи Близо половината от новопостроените жилища в България през последните 8-10 години са в и около градовете Варна и Бургас, показват данните на НСИ. Този период включва не само строителния бум, а и времето на кризата, когато навсякъде броят на новопостроените и пуснати в експлоатация жилища значително спадна. За тези години в страната са построени 125 000 нови жилища, като близо 60 000 от тях са на територията по морето. Сериозна част от тези апартаменти се падат на т.нар. ваканционни имоти, чийто точен брой е невъзможно да се изчисли, но се допуска, че те са над 25-30 хиляди. Бургас е първенец по брой построени имоти, като там са съсредоточени 28% от всички нови жилища в България в посочения период. Лидерството му продължава и в годините на кризата, когато Бургас често оставаше единственият от големите градове с реален ръст на новопостроените жилища. Според данните на НСИ Варна е на второ място, а столицата е чак на трето. Варна и Бургас не са населени места, в които жилищата се търгуват в строго определени тесни ценови граници. Разнообразието е твърде голямо. В Бургас могат да се намерят и много евтини жилища, например в квартал "Меден рудник" имоти в строеж, но с издаден акт 15, могат да се купят и за 350 евро на квадратен метър, а готовите панелни апартаменти - съвсем малко по-скъпо. Но от друга страна в квартал "Лазур" или в идеалния център на града почти не може да се намери апартамент, чиято цена да е под 700-800 евро на квадратен метър. Във Варна разнообразието е още по-голямо, въпреки че най-евтините жилища там са малко по-скъпи. А офертите за апартаменти в близост до Морската градина твърдо държат цена от над 1000 евро на квадрат. В този район се продават и апартаменти, за които купувачите искат по над 500 000 евро, особено ако става въпрос за мезонет, голямо жилище или за гледка към морето. Според най-големите сайтове за продажба на имоти цените в широкия център на Бургас са около 600 евро на квадратен метър, докато в идеалния център се колебаят около 750 евро но достигат и до 850 евро, в зависимост от това дали са старо, или ново строителство. Но най-скъпият бургаски квартал е "Лазур", разпрострял се около Морската градина, където основната чат от построените блокове е от 60-те и 70-те години на миналия век, но зелените площи са напълно запазени и поддържани. Там цените на старото строителство са около 760 евро на квадратен метър, а на новото надхвърлят 800-810 евро. Във Варна най-евтино жилище може да се купи във "Владиславово" или в района на Колхозен пазар, където цените са около 500-550 евро за квадрат. На другия полюс са имотите в Гръцката махала и в идеалния център, където цените се колебаят около 1000 евро на квадрат и могат да са по-ниски, само ако става въпрос за все още непусната в експлоатация сграда. За около 800-850 евро на квадрат може да се намери старо строителство в "Лятно кино", "Тракия" и "Бриз", а при още по-нисък бюджет - около 700-750 евро, трябва да се търси в квартали като "Левски", "Виница", "Победа", "Изгрев", "Пирин" и др. Най-евтиното ново строителство във Варна е във "Военна болница" и "Цветен" - около 500-550 евро за кв.м. През последните години Бургас видимо е градът, който се благоустроява повече, отколкото Варна и цените на имотите в него все повече се добижават до тези в морската столица. Но все пак Варна все още има по-добър имидж и съответно цените там са малко по-високи. Обяснението на това може да се търси в няколко посоки. "Към Варна има голяма миграция от близко разположени населени места от вътрешността на страната: Търговищко, Добричко, Шуменско, Силистренско. Населението в тях търси работа и по-високи доходи във Варна, което неминуемо оказва натиск върху имотния пазар и държи цените там по-високи", коментира пред "Труд" Добромир Ганев, собственик на една от големите агенции в региона - "Форос". Според него, въпреки че в Сливен и Ямбол също има икономически проблеми, далеч по-малко хора от тези населени места търсят препитание в Бургас. Там има по-голямо присъствие на руски купувачи, отколкото във Варна, но все пак техният брой не може да се сравнява с българите, които Варна привлича. Другата особеност на имотния пазар в тези два града е, че те доста се различават по възможностите за застрояване. Не е чудно, че в Бургас се строи повече, тъй като релефът го позволява. Дори по някакъв начин свободните терени в града да свършат, за ново строителство все още има възможности в близко разположени населени места като Поморие, Созопол и др. На север нещата в това отношение са доста по-сложни. Голямо плато и свлачищните процеси ограничават строителството в северната част на Варна, а и около града почти не останаха свободни терени. В самата Варна има и цял жилищен комплекс, в който е забранено да се строи - "Чайка". Ганев смята, че с течение на времето цените в Бургас се повече ще доближават варненските, но това ще става постепенно.
Източник: Труд (10.02.2014)
 
През 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 3.5% спрямо 2012 г., сочи статистиката През 2013 г. износът на България за трети страни се увеличава с 3.5% спрямо 2012 г. и е в размер на 17.3 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Украйна, Гибралтар и Сърбия, които формират 50.0% от износа за трети страни. През декември 2013 г. износът за трети страни се увеличава с 2.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лева. Вносът на България от трети страни за 2013 г. намалява с 1.0% спрямо предходната година и е на стойност 20.3 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През декември 2013 г. вносът на България от трети страни намалява с 6.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер 1.5 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2013 г. е отрицателно и е на стойност 3 047.4 млн. лв. (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 961.0 млн. лева. През декември 2013 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 151.3 млн. лева. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2013 г. в сравнение с 2012 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни” (72.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) (9.7%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни” (28.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (35.0%). През 2013 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 43.4 млрд. лв. и спрямо предходната година износът се увеличава с 6.8%. През декември 2013 г. общият износ възлиза на 3.1 млрд. лв. и се увеличава с 2.8% спрямо същия месец на предходната година. През 2013 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 50.5 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1.3% повече спрямо предходната година. През декември 2013 г. общият внос се увеличава с 4.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.0 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2013 г. и е на стойност 7 056.6 млн. лв., което е с 2 114.2 млн. лв. по-малко от салдото за 2012 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото за 2013 г. също е отрицателно и е в размер на 4 580.7 млн. лева. През декември 2013 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 887.5 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 687.1 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (11.02.2014)
 
Износът нараства с 6.8% през 2013 г. През 2013 г. износът на България се е увеличил с 6.8%, а вносът - с 1.3%, сочат данните на Националния статистически институт. Въпреки, че данните за търговията с ЕС са обработени само до края на ноември, от статистиката за търговията с трети страни се вижда, че българският износ нараства към всички пазари, докато увеличението на вноса е само за сметка на партньорите от ЕС. Стойността на изнесените от България стоки през миналата година е 43.4 млрд. лв., а на вноса - 50.5 млрд. лв. Салдото е отрицателно - малко над 7 млрд. лв., но с 2 млрд. лв. по-малко, отколкото през предходната година. През декември износът нараства по-бавно от вноса. Изнесените стоки са за 3.1 млрд. лв., с 2.8% повече, отколкото през същия месец на 2012 г., а внесените - за 4 млрд. или с 4.3% повече. България разширява присъствието си на пазарите извън Европейския съюз, докато вносът оттам се свива, показват статистическите данни. Годишният ръст на износа е с 3.5% спрямо 2012 г., а стойността му е 17.3 млрд. лв. Половината от българските стоки се пласират в Турция, Китай, Русия, Украйна, Гибралтар и Сърбия. Вносът от трети страни намалява с 1% през годината до 20.3 млрд. лв. Стоки на най-голяма стойност се внасят от Русия, Турция, Китай и Украйна. Данните за декември сочат, че износът към държави извън ЕС нараства с 2.4% до 1.4 млрд. лв., а вносът се свива с 6.3% до 1.5 млрд. лв. Търговията с Германия, Италия и Румъния е най-оживена Между януари и ноември износът на България за страните - членки на ЕС нараства с 9.6%, а стойността му е 24.4 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71.6% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът за единайсетте месеца на 2013 г. се увеличава с 2.2% до 27.7 млрд. лв., най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания.
Източник: Дневник (11.02.2014)
 
България е сред държавите с най-ниско съотношение данъци/БВП в ЕС България е сред държавите с най-нисък процент на събраните данъчни приходи към размера на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз (ЕС), сочат данни на Европейската статистическа служба Евростат. През 2011 г. съотношението между данъчните постъпления и брутния вътрешен продукт (БВП) е било 27,2% при средно за ЕС от 40%, а за еврозоната – близо 41%. По-нисък е този показател само в Литва – 26,7%, а след нас е Латвия с 27,7%. Най-висока дял на събраните данъци към БВП е имало в Дания, Белгия и Франция – съответно 48,6% от БВП, 46,7% от БВП и 45,9% от БВП. От държавите, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., най-голям дял на събраните данъци към БВП има Словения и Унгария – съответно 37,5% и 37,1%. От старите държави-членки най-ниска тежест на данъците към размера на икономиката е отчетена в Ирландия (30,4%), Испания (32,4%) и Гърция (34,9%). Ефектите от икономическата и финансова криза върху данъчните приходи от 2007 г. насам са очевидни, посочва Евростат. Последният ръст при дела на данъчните приходи от БВП е отчетен през 2006 г., а оттогава до 2010 г. е отбелязан спад от 1,1 процентни пункта. През 2011 г. е отбелязан ръст на съотношението между събраните данъци и БВП, но пък ръстът на номиналния БВП е значително по-нисък. Това донякъде отразява и проактивните мерки за събираемостта на данъците, които предприеха някои от държавите-членки заради кризата и в опит да коригират дефицитите си. Данъчните приходи могат да бъдат групирани в три основни категории: косвени данъци (например данъците, свързани с производството и вноса, както и ДДС), преки данъци (текущите данъци върху дохода и богатството, плюс капиталови данъци) и социални вноски (здравноосигурителни и пенсионни вноски. През 2011 г. приходите от данъци в 27-те държави от ЕС остават относително равномерно разпределени между социалноосигурителните вноски (13,9 % от БВП), данъците върху производството и вноса (13,4% ), както и текущите данъци върху дохода, богатството и т.н. (12,6%). Делът на приходите от социалноосигурителни вноски се е увеличил значително от 2008 до 2009 г., намалял е леко в периода 2009-2010 и е останал относително стабилен между 2010 и 2011 г. Делът на текущите данъци върху дохода и богатството е намалял от 2007 г., но леко се е увеличил в периода 2010-2011 г. Ръстът се обяснява с увеличението на печалбите на корпорациите, а не с мерките за повишаване данъчните постъпления. Данъците върху производството и вноса са увеличили своя дял от общото данъчно облагане в периода 2009-2011 г. Това отчасти се дължи на повишените ставки на ДДС в някои страни, както и на въвеждането на нови данъци.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2014)
 
Износът нарасна с 6,8% Износът нарасна с 6,8% през 2013 г. до 43,398 млрд. лв., обявиха от НСИ. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките през 2013 г. се увеличава с 1,3% и достига 50,45 млрд. лв. Така дефицитът във външната търговия се свива до 7,056 млрд. лв., при дупка от 9,171 млрд. лв. за 2012 г. През декември 2013 г. износът е 3,094 млрд. лв., като се увеличава с 2,8% спрямо същия месец на 2012 г. Вносът през декември нараства с 4,3% до 3,981 млрд. лв. От страните извън ЕС най-голям ръст на износа през 2013 г. има към Сингапур - с 592,6% до 649,7 млн. лв., Сирия - с 247,8% до 131,8 млн. лв., Перу - с 98,4% до 12,7%, Иран - с 97,7% до 69 млн. лв., и Украйна - със 74,4% до 835,7 млн. лв. Най-голям ръст при вноса е отчетен от Норвегия - със 100% до 30,8 млн. лв., Индия - с 63,3% до 237,9 млн. лв., и Босна и Херцеговина - с 59,5% до 49,6 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.02.2014)
 
576 новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2013 г. По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 576 . Спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. сградите са със 103 по-малко, или с 15.2%, а регистрираното намаление на новопостроените жилища в тях е с 18.9%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2013 г. със стоманобетонна конструкция са 71.0%, с тухлена – 26.0%, с друга – 2.6%, и с панелна – 0.4%. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. се наблюдава намаление на относителния дял на всички видове сгради. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (67.3%), следвани от жилищните кооперации (15.3%), като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. броят им намалява съответно с 67 и 38, докато новопостроените вили се увеличават с 9. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна – 111 сгради с 551 жилища в тях, Бургас – 94 сгради със 728 жилища, и Пловдив – 77 сгради с 264 жилища. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по области през четвъртото тримесечие на 2013 година По-голямата част от новопостроените жилища са с две стаи (39.5%), следвани от тези с три стаи (31.7%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. е отчетено намаление на всички видове жилища. Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 192.3 хил. кв. м, или с 18.5% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също намалява с 16.4% и достига 121.8 хил. кв. метра. Същевеременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 83.3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2012 г. на 83.8 кв. м през същото тримесечие на 2013 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Видин – 338.3 кв. м, и Габрово – 149.5 кв. м, а най-малка – в областите Плевен - 63.6 кв. м, и Шумен – 69.7 кв. метра. (вестник Строител)
Източник: Други (11.02.2014)
 
Новите жилища са предимно двустайни Близо 70% от новите сгради са къщи, а най-много от новите жилища са двустайни. Това показват данните на Националния статистически институт за новото строителство между октомври и декември 2013 г. По предварителни данни броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради е 576, с 15.2% по-малко, отколкото през същото тримесечие на 2012 г. Намалението на жилищата в тях е с една пета. Най-голям дял имат къщите (67.3%), следвани от жилищните кооперации (15.3%), като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. броят им намалява съответно с 67 и 38, докато новопостроените вили се увеличават с 9. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 111 сгради с 551 жилища в тях, Бургас - 94 сгради със 728 жилища, и Пловдив - 77 сгради с 264 жилища. По-голямата част от новопостроените жилища са с две стаи (39.5%), следвани от тези с три стаи (31.7%). Средната полезна площ на едно жилище се увеличава за година с 0.5 кв. м до 83.8 кв. м.
Източник: Дневник (11.02.2014)
 
С 15.2% е намаляло строителството на нови сгради през 2013 г. По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 576, съобщиха от института. Спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. сградите са със 103 по-малко, или с 15.2%, а регистрираното намаление на новопостроените жилища в тях е с 18.9%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2013 г. със стоманобетонна конструкция са 71.0%, с тухлена - 26.0%, с друга - 2.6%, и с панелна - 0.4%. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. се наблюдава намаление на относителния дял на всички видове сгради. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 111 сгради с 551 жилища в тях, Бургас - 94 сгради със 728 жилища, и Пловдив - 77 сгради с 264 жилища.
Източник: Дарик радио (12.02.2014)
 
Средната заплата в обществения сектор през последното тримесечие на миналата година е 889 лева, а в частния - 806 лева. Спрямо предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2013 г. в обществения сектор е нараснала с 6.1%, а в частния сектор - с 2.0%. Средната брутна месечна заплата за декември 2013 г. е 846 лева, сочат данните на НСИ. В сравнение с последното тримесечие на 2012 г. данните за 2013 г. показват, че има нарастване от 3,1%. Най-голямо e увеличението в секторите „Селско, горско и рибно стопанство” - с 10.4%, „Образование” - с 9.0%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа” - с 5.7%. Най-висока средна месечна заплата през четвъртото тримесечие на 2013 г. са получили работещите в областта на създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения” - 1 846 лева. Следват заетите в енергетиката - с1 522 лева, служителите във фиинансовата и застрахователната сфера - 1 517 лева. Най-ниско платени са наетите в сектор хотелиерство и ресторантьорство - 546 лева, административни и спомагателни дейности - 554 лева. Сравненеито между нивото на заплатите в обществения и частния сектор е в полза на първия.
Източник: Други (13.02.2014)
 
Заплатите нараснаха с 3,1% до 828 лв. Средната заплата нарасна с 3,1% през четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. и достигна 828 лв. Реалното увеличение на доходите е малко по-голямо, тъй като инфлацията за 2013 г. е минус 1,6%. Най-високи заплати влизат в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1846 лв., "Производство и разпределение на ток, парно и газ" - 1522 лв., и "Финансови и застрахователни дейности" - 1517 лв. Най-ниско платени са в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 546 лв. През декември средната заплата е 846 лв., като в частния сектор е 820 лв., а в обществения - 919 лв. Заетите към края на 2013 г. намаляват с 57,1 хил., или с 2,5% спрямо края на септември и достигат 2,21 милиона. Спрямо края на 2012 г. заетите намаляват с 12,5 хил., или с 0,6%. Но спрямо края на 2008 г., преди световната криза да ни ударила, заетите намаляват с 291,5 хил. души.
Източник: Стандарт (13.02.2014)
 
80% от българите са почивали в България през 2013 година Туризмът остава един от малкото сектори, които продължават да растат в кризисните години в Европа. Данните показват, че позитивните тенденции вероятно ще се запазят и през 2014 година. Резултатите от проучване на Евробарометър показват, че само 11% от европейците нямат намерение да пътуват в чужбина за ваканцията си през тази година. Като цяло през миналата година 38% от гражданите на ЕС са пътували в друга държава от общността за ваканцията си, което е с пет процентни пункта повече спрямо нивото от 2012 година. Само 42% от гражданите на ЕС са прекарали отпуската си в родната си страна. По този показател България се нарежда на едно от челните места - 80% от българите не са излизали извън пределите на страната по време на отпуската си. ова обаче е типично за страни с по-нисък от средния стандарт на живот или с наличие на условия за туризъм – 87% от гърците, 84% от хърватите, 81% от италианците, както и 74% от испанците също са предпочели родината си за годишната почивка. На обратния полюс пък са гражданите на Люксембург (4%), Белгия (17%) и Малта (27%). Данните от проучването показват, че 55% от българите предпочитат да прекарат почивката си на плажа, 29% посещават роднини и приятели, а 36% - планините. Много малък процент – 6 на сто, се отдават на градски туризъм. Това е най-ниското ниво в целия ЕС. 14% от българските туристи пък посещават културни и религиозни забележителности. По време на отпуската си 15% от българите посещават спа курортите. Средно за ЕС данните показват, че почти половината европейци прекарват отпуските на плажа. 30% се радват на природата, посещавайки планини, езера и др., а 25% посещават културни и религиозни забележителности. На спа отиват 13% от гражданите на ЕС. 55% от българите се водят от препоръките на приятели, колеги и познати, когато избират мястото, където да прекарат отпуската си. 37% намират информацията в интернет, а само 7% търсят помощта на туристически агенции. По 5% от хората намират нужната информация от безплатни каталози и брошури, както и от социалните мрежи. Само 1% купуват справочници и списания, от които се информират и избират местата за почивката си. Проучването показва още, че за 44% от българите почивката трае само 3 дни. 37% почиват между 3 и 13 последователни дни, а само 7%, най-ниското ниво в ЕС, могат да си позволят да почиват повече от 13 последователни дни. Средно 57% от европейците си позволяват почивка между 3 и 13 последователни дни. 27% пък успяват да почиват повече от 13 дни. Евробарометър показва още една положителна тенденция – намалява броят на хората в ЕС, които не могат да си позволят почивка по финансови причини. За България процентът е 66%, но спрямо 2012 година намалението е от 7 процентни пункта. Липсата на средства обаче си остава едно от основните причини хората да се лишават от почивка.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2014)
 
Заетостта: Все още на дъното, но с положителни изгледи Броят на заетите в България е продължил да спада и през последното тримесечие на миналата година по данни на НСИ. Загубените работни места за периода октомври-декември са малко над 20 хил. в сравнение с година по-рано. Заедно с това е нараснал и делът на безработните - до 13%, което е с 0.6 пункта над стойността на показателя за същия период на 2012 г. На пръв поглед негативните данни обаче са по-скоро обнадеждаващи, защото те показват, че все повече хора започват да търсят работа и се връщат на пазара на труда, смятат анализатори. Все пак прогнозите за следващата година са заетостта да не се оттласне особено много от дъното най-вече защото възстановяването на икономиката продължава да е анемично и няма да осигури достатъчно инвестиции, за да започнат да се създават работни места. Още повече че заетостта следва развитието на другите макропоказатели с леко забавяне, т.е. може да очакваме по-сериозно раздвижване на пазара на труда едва след като икономиката започне да расте осезателно. Правителствената прогноза например е през 2014 г. безработицата да е средно 12.6%, а оакванията на Европейската комисия са малко по-оптимистични - 12.4%. Броят на обезкуражените лица също е намалял с около 20 хил. души през последните три месеца на 2013 г. спрямо октомври-декември на предходната година. В тази група влизат хора, които нямат, но и не търсят работа, и затова статистиката не ги отчита като безработни. Увеличаването на коефициента на икономическа активност (с 0.7 пункта до 68.6%) също показва, че тече някакъв процес на активиране на хората, което се случваше през цялата последна година, обяснява Георги Ганев. "Разбира се, зависи дали това ще се отрази в повече бизнес активност и откриване на работни места", допълва икономистът. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) малко по-добрите данни за БВП все още е рано да се усетят на пазара на труда. "Вероятно ще има някакво раздвижване там следващите тримесечия, но то няма да е достатъчно, че да задвижи вътрешното потребление", допълва тя. В данните обаче има и лоши новини. Делът на хората, които са продължително безработни (повече от една година), е нараснал с цял процентен пункт до 7.8%. Така хората, които дълго време не могат да намерят заетост, са се увеличили до почти 264 хил. души, или 60% от всички безработни. Едно възможно обяснение за непрестанно увеличаващия се дял на дългосрочната безработица е несъвпадение между уменията, които работодателите търсят, и тези, които работната сила може да предложи. По думите на Десислава Николова от ИПИ един от най-големите проблеми на пазара на труда е структурната безработица, като тя се е засилила и през 2013 г. Това означава, че растат едновременно и безработицата, и свободните работни места. "Има голям контингент от безработни, които не са пригодни за пазара на труда, и това много пречи на развитието на икономиката", смята Николова. Другият сериозен проблем на пазара на труда в България, а и в цяла Европа, остава младежката безработица. Безработните младежи (между 15 и 24 г.) са намалели с 9 хил. души, но делът им остава висок - почти една трета от всички.
Източник: Капитал (17.02.2014)
 
Все още анемичен и недостатъчен растеж Още една година, в която словосъчетанието "възстановяване на икономиката" остана по-скоро в политическите речи, отколкото реално случил се и усетен от бизнеса и домакинствата процес. Това е основният извод, набиващ се на очи от експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2013 г. Според данните той расте с 0.4% спрямо предходното тримесечие, а спрямо четвъртото на 2012 г. увеличението е 1%. Това е най-бързият темп на растеж за последните близо две години и показва известно оттласкване след отчетения през второто тримесечие на 2013 г. спад. Оценка за цялата 2013 г. ще бъде обявена на 5 март, но според експерти икономическият растеж за 2013 г. ще е между 0.5 и 1%. Този резултат ще се постигне в условията на свито потребление и намаляващи инвестиции, които частично се компенсират от правителствените разходи, а основен двигател на икономиката продължават да са външните пазари. Икономистите, до които Капитал "Daily" се допита, разделиха годината на две – първа половина, през която икономиката бе потисната както заради ниската икономическа активност, така и заради политическата криза, която обхвана държавата. През втората половина на годината външните пазари постепенно започнаха да се съвземат, а с това нарасна и активността на българските износители. Така или иначе обаче заявките за съживяване на потреблението след покачването на пенсиите, заложено още от последния бюджет на кабинета "Борисов", и допълнителните социални разходи след прекрояването му от правителството на Орешарски засега не се материализират. Коментаторите обаче се разделят в оценките си за политическото развитие на България и влиянието на правителствената политика върху икономиката. "В момента върху българската икономика тежи българската политика. Много сериозно се чуват притеснения от бизнеса, че не е ясна стратегията на правителството, че то е враждебно към бизнеса и имаме състояние на безтегловност. Затова много трудно могат да се направят прогнози", каза икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, който участва в гражданския съвет към Реформаторския блок. Обратното мнение пък даде бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов. Според него новото правителство е променило изцяло подхода, с който държавната администрация третира частния сектор, и е дало голяма доза свобода и саморегулация на пазарите. "Този процес ще даде резултати през първата половина на тази година и ще наблюдаваме едно своеобразно отскачане. Саморегулацията обаче не трябва да се превръща в статукво, а правителството ще трябва да зададе посока на икономическото развитие с действия най-късно до септември тази година. Ако се задържи дотогава", заяви Дацов. Притеснителното в този темп на растеж е, че не е придружен от сигнали за качествени промени в икономиката като увеличаване на заетостта и доходите. За 2014 прогнозите продължават да сочат висока безработица (за тази година прогнозата е тя да падне до 11.9% при 13% в края на миналата), а това означава, че дори и правителството да се хвали, че е отчело някакъв растеж, той няма да е усетен от домакинствата. Тревожен е и фактът, че между октомври и декември миналата година фирмите са свили своите инвестиции. Свиването е с 0.8% на тримесечна база и с 0.7% на годишна, а инвестициите на корпоративния сектор са най-важният ориентир за това дали производственият потенциал на икономиката се увеличава. Намаляват и преките чуждестранни инвестиции, а те са основният канал за ускорен растеж, защото освен парични потоци водят ноу-хау и увеличават производителността на икономиката. По предварителни данни на БНБ инвестициите за цялата минала година са били 1.2 млрд. евро, или със 175 млн. евро по-малко, отколкото през същия период на миналата година. Трябва да се уточни обаче, че това са предварителни данни, които почти винаги се ревизират и обикновено корекциите са в посока нагоре. Всички икономисти, до които "Капитал Daily" се допита, коментираха, че през 2014 г. икономическият растеж ще се ускори, но не достатъчно, за да позволи ускорено догонване на държавите с високи доходи в Европейския съюз. Повечето прогнози сочат растеж между 1.1 и 1.3%, а очакванията на правителството са за 1.8%. По средата е оценката на Международния валутен фонд, чиято последна прогноза е българската икономика да нарасне с 1.6%. Двигатели и през тази година се очаква да бъдат международните пазари, което също носи известни рискове предвид трусовете от началото на годината, предизвикали редица централни банки на развиващи се икономики да прибегнат до покачване на лихви и затягане на икономиките.
Източник: Капитал (17.02.2014)
 
Шести пореден месец дефлация отчита статистиката Ефектът от мерките по понижаването на цените на тока предизвиква по-упорита дефлация, отколкото очакваха анализатори и икономисти. Така януари се оказа шестият пореден месец на спад на цените, който достигна 2.2% на годишна база, а това смъкна и средногодишната инфлация за последните 12 месеца до рекордно ниските от 1996 г. (откакто НСИ поддържа статистика) 0.3%. А това означава, че вероятно показателят ще излезе на отрицателни стойности още през следващите месеци, когато ще продължи да се усеща ефектът от административното намаление на цените на тока. То се случи на три пъти през миналата година (през март, август и декември). Освен еднократният ефект от изкуственото понижение обаче върху цените в страната влияят и външни фактори. Ниската инфлация в Европа, накъдето са насочени две трети от износа на България, дърпа цените в посока надолу. Потребителските цени в еврозоната например се движат надолу от есента на миналата година. През януари инфлацията там е била 0.7%, доста под целевите 2% на Европейската централна банка (ЕЦБ). Проблемът с дефлацията е, че тя обикновено означава слабо вътрешно търсене и принуждава търговците и бизнесът да свалят цените и да работят при по-ниски маржове. Това се вижда и в данните за брутния вътрешен продукт през последното тримесечие на годината, където се забелязва все още силно потиснато вътрешно потребление с изключение на правителствените разходи (виж стр. 5). Това явление пък може да повлияе лошо и върху приходите от косвени данъци (ДДС например) в държавния бюджет. През януари инфлацията е била -2.2% на годишна база, а спрямо последния месец на предходната година спадът на цените е с 0.2%. Месечната дефлация се дължи основно на спада на цените на облекла и обувки. Там спадът е с 0.6% на годишна база и с 3.2% на месечна. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии това може да се дължи на по-конкурентни разпродажби в сектора тази година. Другите две причини за дефлацията пък са здравеопазването (спад от 1.9% на месечна база и 3.6% на годишна) и по-ниската цена на тока, допълва макроиномистът. Спрямо януари 2013 г. електроенергията е поевтиняла с 13.6%, а топлоенергията с 4.2%. По-притеснителен е обаче спадът при цените на хранителните продукти (с 1.7%). Обикновено за началото на годината са типични ръстове в тази стокова група. За момента вносната инфлация от Европа също не е вариант, тъй като и там цените се повишават минимално. През ноември (когато инфлацията там отново беше 0.7%) ЕЦБ намали основната лихва до 0.25% - най-ниското равнище, откакто институцията функционира. "В момента лихвите са рекордно ниски на паричния пазар в Европа, но евтиният финансов ресурс така и не стига до реалния сектор", констатират в свой доклад от Industry Watch. Георги Ангелов от "Отворено общество" допълва, че заради стрес тестовете на банките в еврозоната всички се въздържат от кредитиране и предпочитат да трупат капитал. Така вероятно инфлацията ще продължи да е ниска. В последния месечен бюлетин на ЕЦБ пък се казва, че "последните данни изцяло потвърждават решението на управителния съвет да поддържа нерестриктивната си парична политика толкова дълго, колкото е необходимо, което ще помогне за постепенното възстановяване на икономиката в еврозоната". Дали крайният ефект ще е положителна инфлация в България ще зависи и от други фактори, като например котировките на петрола на международните пазари и на цените на храните в Европа.
Източник: Капитал (17.02.2014)
 
Дефлацията през януари е 0,2% на месечна и 2,2% на годишна база Понижението на индекса на потребителските цени, започнало през втората половина на 2013 г., се пренася и в началото на 2014 г. Дефлацията през януари е 0,2% на месечна база и 2,2% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Понижението на потребителските цени на годишна база продължава вече шести пореден месец. Инфлацията в България през 2013 г. бе 0,9%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2013 г. - януари 2014 г. спрямо същия период, но година по-рано, е 0,3%, показват още данните на НСИ. През януари 2014 г. спрямо декември поевтиняват услугите в секторите здравеопазване (-1,9%), транспорт (-0,5%), а цените на услугите, свързани с поддръжката на жилището, се понижават с 1,2%. На равнището от последния месец на 2013 г. остават цените в секторите съобщения, образование и развлечения и култура. НСИ регистрира спад в цените на облеклата и обувките от 3,2%. Хранителните продукти и безалкохолните напитки поскъпват с 0,9%. Ръст отново има в цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия – повишението е от 0,2%. През месец януари се покачват цените на доматите (18,9%), краставиците (11,6%), ябълките (3,4%), зрелия боб (2,7%), свинското месо (1,2%) и др. По-евтини са слънчогледовото олио (-3,7%), захарта (-2,3%), цитрусовите и южните плодове (-1,9%), кафето (-1,8%), яйцата (-1,3%), пресните и киселите млека - съответно с 0,9 и 0,8%, и др. Какво поскъпва и поевтинява в групата на нехранителните стоки В първия месец на новата година в групите на нехранителните стоки и услуги НСИ отчита намаление в цените на облеклата и обувките - съответно с 2,4 и 4,6%, електроенергията - с 2,8 на сто, на телевизионните приемници - с 3,1%, и др. Бензинът А95Н е поевтинял с 0,4 на сто, а също с толкова обаче са поскъпнали газообразните горива за битови нужди. През януари НСИ регистрира намаление на цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти - с 0,2%, и на извънболничните медицински услуги - с 12,6%. През януари 2014 г. малката потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) остава без изменение спрямо декември и януари 2013 г. Цените на услугите и на нехранителните стоки в състава на малката кошница са спаднали, съответно с 1,9% и с 0,6%. Цените на хранителните продукти са нараснали с 1% Промяна в хармонизирания индекс на потребителските цени Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) месечната дефлация е 0,2%. В първия месец на 2013 г. на годишна база НСИ отчита дефлация от 1,3 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2014)
 
БВП с ръст от 1% за последното тримесечие на 2013 г. През четвъртото тримесечие на 2013 г. БВП нараства с 0,4% спрямо третото тримесечие на 2013 година и с 1% спрямо същото тримесечие на предходната година, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Официалните резултати ще бъдат публикувани на 5 март. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2013 г. БВП в номинално изражение достига 21,321 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 18,569 млрд. лв., като най-голям дял формира секторът на услугите (71,5%), следван от индустриалния (24,6%) и аграрния сектор (3,9%). По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (82,2%), което в стойностно изражение възлиза на 17,532 млрд. лева. През четвъртото тримесечие на 2013 г. бруто капиталообразуването в основен капитал е 4,946 млрд. лв. и заема 23,2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. През четвъртото тримесечие на 2013 г. брутната добавена стойност се увеличава с 0,7% на годишна база. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през четвъртото тримесечие на 2013 г. най-голям ръст бележат индивидуалното потребление - с 0,2%, и износът на стоки и услуги - с 0,1%. Спад бележат вносът на стоки и услуги - с 4%, и бруто образуването в основен капитал - с 0,8%. През четвъртото тримесечие на 2013 г. Брутната добавена стойност се увеличава с 1% на годишна база. Увеличение е регистрирано и в трите икономически сектора - аграрен, индустрия и услуги - съответно с 4,3, 1,3 и 1,7%. По отношение на компонентите на крайното използване е регистриран положителен икономически растеж на колективното потребление - с 2,9%. Бруто капиталообразуването в основен капитал отчита спад спрямо четвъртото тримесечие на предходната година - с 0,7%. Износът на стоки и услуги се увеличава с 9,4%, а вносът на стоки и услуги - с 4,8%.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2014)
 
С 268 % са се увеличили жилищата, чието строителство е започнало през последното тримесечие на м.г. в областта в сравнение със същия период на предходната, сочат данните на Териториалното статистическо бюро. От октомври м.г. в региона е започнало изграждането на 23 жилищни сгради със 70 жилища в тях със 7082 кв.м обща застроена площ и на други 26 сгради със 7835 кв.м застройка. През четвъртото тримесечие на м.г. главните архитекти на общините в областта са издали разрешителни за строеж на 28 жилищни сгради със 75 жилища в тях и на 43 други сгради с 15 929 кв. м РЗП.
Източник: Янтра - Велико Търново (17.02.2014)
 
Преките инвестиции в България възлизат на 1.22 млрд. евро (3% от БВП), за цялата 2013 г., при 1.48 млн. евро (3.7% от БВП) инвестиции за предходната година, показват предварителни данни на Българска народна банка (БНБ). Преките инвестиции в страната само за декември 2013 г. са отрицателни в размер на -135.1 млн. евро, при -251.9 млн. евро за декември 2012 г. Привлеченият през януари - декември 2013 г. Дялов капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти във/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания от/по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 953.4 млн. евро. Той е по-нисък със 78.4 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2012 г. (1.03 млрд. евро). Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 141.1 млн. евро, при 232.5 млн. евро за януари - декември 2012 г. За януари - декември 2013 г. нетният Друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен в размер на 136 млн. евро, при положителен в размер на 317.2 млн. евро за януари - декември 2012 г. На база на предварителни данни за финансовия резултат, Реинвестираната печалба за януари - декември 2013 г. (представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печалба или загуба на предприятието) се оценява на 140.1 млн. евро, при 131.5 млн. евро за същия период на 2012 г. По държави, най-големите преки инвестиции в страната за януари - декември 2013 г. са от Нидерландия (602.9 млн. евро) и от Люксембург (200.4 млн. евро). Най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Великобритания (-110.4 млн. евро). По отраслова структура най-големи нетни инвестиции за периода януари – декември 2013 г. има в отрасъл Транспорт, складиране и съобщения (428.7 млн. евро), Търговия, ремонт и техническо обслужване (328.2 млн. евро) и Преработваща промишленост (272.6 млн. евро). По предварителни данни Преките инвестиции в чужбина за януари - декември 2013 г. се увеличават със 113.6 млн. евро, при увеличение в размер на 271.5 млн. евро за януари - декември 2012 г. Преките инвестиции в чужбина за декември 2013 г. нарастват с 15.2 млн. евро, при увеличение в размер на 4 млн. евро за декември 2012 г.
Източник: profit.bg (17.02.2014)
 
Общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 1 228 лв. и спрямо същия период на 2012 г. се повишава с 6.1%., отчитат от Национален статистически институт. Основен източник на доход на домакинствата продължава да бъде работната заплата, която формира 54.0% от общия доход. Доходите от работна заплата през четвъртото тримесечие на 2013 г. средно на лице от домакинството са 663 лв., което е с 9.8% повече спрямо същото тримесечие на предходната година. Относителният дял на работната заплата в общия доход се увеличава с 1.8 процентни пункта за разглеждания период. Вторият по значение източник на доход за българските домакинства са доходите от пенсии. Относителният им дял е почти без промяна и съставлява 25.4% от общия доход. В номинално изражение през четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на предходната година доходите от пенсии нарастват със 7.5% и достигат 311 лв. средно на лице от домакинство. През четвъртото тримесечие на 2013 г. доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството остават почти без промяна спрямо същия период на 2012 г. и са 85 лева. Относителният им дял намалява с 0.5 процентни пункта и представлява 6.9% от структурата на общия доход. Доходите от социално осигуряване и социални помощи през четвъртото тримесечие на 2013 г. имат сравнително малко значение за формирането на общия доход на домакинствата. Те са 43 лв. средно на лице от домакинството, а относителният им дял в общия доход нараства с 0.4 процентни пункта и представлява 3.4% от неговата структура. През четвъртото тримесечие на 2013 г. относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход почти се запазва както при предходни периоди и e 98.2%. Разходи на домакинствата Общият разход на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 1 136 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2012 г. със 7.4%. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат разходите за храна и жилище - 49.6% от всички разходи. Най-същественото перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 9.5% и през четвъртото тримесечие на 2013 г. са 387 лв. средно на лице в домакинството. Относителният им дял в общия разход намалява с 0.4 процентни пункта и е 34.1% през четвъртото тримесечие на 2013 година. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) се понижават от 183 лв. през четвъртото тримесечие на 2012 г. на 176 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2013 година. Делът им в общия разход е 15.5% през четвъртото тримесечие на 2013 година. Разходите за здравеопазване се повишават от 53 лв. през четвъртото тримесечие на 2012 г. на 65 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2013 г., а относителният им дял намалява с 0.2 процентни пункта и представлява 5.7% от общия разход. Като абсолютни стойности разходите за транспорт и съобщения се увеличават с 13.7% и достигат 124 лв. средно на лице, а относителният им дял намалява с 0.6 процентни пункта и е 10.9% от общия разход на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2013 година. Разходите за алкохолни напитки и цигари през четвъртото тримесечие на 2013 г. възлизат на 48 лв. средно на лице от домакинството. Техният относителен дял в общия разход е 4.2%, което е с 0.4 процентни пункта по-малко в сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 година. Увеличават се разходите за облекло и обувки. През четвъртото тримесечие на 2013 г. те са 47 лв. средно на лице. Делът им в общия разход е 4.2% и е същият както през четвъртото тримесечие на 2012 година. Потребление на домакинствата Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство не се променя съществено през четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на 2012 година. Увеличение се наблюдава при консумацията на плодове - от 10.7 кг на 12.6 кг, месо - от 8.6 кг на 8.8 кг, сирене - от 3.1 на 3.2 л, и яйца - от 34 на 36 броя. Намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 25.3 на 24.7 кг, зеленчуци - от 15.5 кг на 14.5 кг, кисело мляко - от 6.8 на 6.6 кг, картофи - от 8.1 кг на 7.8 кг, и зрял фасул - от 1.2 кг на 1.1 кг.
Източник: profit.bg (17.02.2014)
 
Имотният пазар тръгва нагоре След продължило 5 години поевтиняване на жилищните имоти в България, достигайки дъното, се наблюдава признаци на постепенно покачване. Средният спад на цените на жилища в България през 2013 г. е 2%, като в София практически не се наблюдава промяна. Обемът на продажбите също се увеличава според данните на Агенцията по вписванията. Близо 3% повече сделки с недвижими имоти са се сключили през 2013 г., в сравнение с 2012 г., като отново в София и другите големи градове това увеличение е по-голямо, се посочва в анализа на пазара на имоти на Елта консулт ООД. Пазарът като цяло е все още белязан от господството на предлагането над търсенето заради несигурната икономическа ситуация и сравнително високата цена на ипотечното финансиране Със стабилизирането на цените, се появиха и някои положителни тенденции - увеличение на броя на новите ипотечни кредити в сравнение с предходни години, в резултат от по-ниските лихви, по-добри условия за кредитиране и реализация от страна на потенциални купувачи. Появява се повишен интерес към жилищните имоти за "инвестиционни цели". Също така и към покупките с намерение за последващо отдаване под наем. Дори продажбата на жилищни имоти в ранните етапи на строителство, т. нар. сделки на зелено, се покачва леко, след като почти нямаше такива през последните няколко години. Купувачите са все по- фокусирани върху имоти с добавена стойност - зелени площи, добра околна инфраструктура, наличието на паркинг и т.н. Пазарът при отдаването под наем, особено този в София, също страда от повишено предлагане - много жилища са завършени през последните две години, а броят на купувачите е намалял. Така част от собствениците се опитват да сведат до минимум загубите с пускането на тези апартаменти на пазара за отдаване под наем. По данни на Националния статистически институт намалението на броя на новорегистрираните завършени жилища в България през първите 3 тримесечия на 2013 г. е само 2.2% в сравнение със същия период през 2012 година. А данните за нови разрешителни за строеж на жилища показват ръст с 15.6% през 2013 г. Тези данни са сигурен признак за засилване на доверието на пазара от страна на инвеститорите и предприемачите, и за очаквания, че търсенето ще нарасне през 2014 г. и цените ще спрат низходящата си тенденция, може би дори да започнат да се увеличават. Увеличаването на обема на продажбите през 2013, е сигурен знак, че търсенето на жилищни имоти ще продължи да се покачва. Цените на жилищата в началото на 2014 г. са най-достъпни от последните 10 години насам, също така кредитните институции вече предлагат по-добри условия при предоставянето на нови ипотечни заеми и при предоговаряне на съществуващите такива. С подобряване на икономическите условия в ЕС, нивото на икономическа несигурност намалява. Можем да разграничим две групи купувачи, които са най-активни в момента - първите се задвижват от непосредствените жилищни нужди. Те търсят евтини и достъпни жилища. Вторите са по-заможни. Те търсят по-висок клас, по-просторни и луксозни жилища. Покупките с инвестиционна цел са все още редки в сравнение с годините на бума (2005-2008 г.), но и тук има признаци на възстановяване. Купувачите са все по-критични, опитвайки се да постигнат най-добро съотношение на цена/качество. Те все по-често търсят допълнителни възможности, като добро качество на строителството и заобикалящата инфраструктура, големи зелени площи, лесна достъпност, достатъчно място за паркиране и налични удобства в рамките на проекта или в непосредствена близост. Предлаганият ценови диапазон в сегмента средно и високо качество на пазара на жилищни имоти в София е 800 - 1200 евро за кв.м (без ДДС) в зависимост от местоположението, качеството на строителство, довършителни работи и удобства. Продажните цени в София варират значително в зависимост от конкретното местоположение и нивото на инфраструктура, както и наличието на обществени удобства в околността. Южните и Източните райони продължават да са считани за едни от най-атрактивните и офертните цени на имотите в тези квартали са в широк диапазон - от € 800 до € 1000 на квадратен метър. Развитието на системата на софийското метро също има голямо влияние, местата по протежението на съществуващите две линии стават все по-атрактивни и следователно по-скъпи. Цените за апартаментите са най-ниски в северните и западните квартали на столицата: апартаменти в сгради „груб строеж" могат да бъдат намерени от около € 500 на кв. м; а завършени - около € 600-700 на кв.м. Средната цена на наемите в София варират между € 3.5 и € 6.5 на кв. м на месец, в зависимост от местоположението и нивото на обзавеждане на имотите. Търсенето на апартаменти под наем в София дори леко се е увеличило, тъй като предлагането намалява след годините на бума на фона на миграционния поток към българската столица. За това има обективни причини. Равнището на безработицата в София е значително по-ниско в сравнение със средното за България – 5.9%, като тя е сред най-ниските в Европейския съюз. Месечната заплата в София е над средната за страната - около € 500 на месец. Търсенето на луксозни имоти под наем е намаляло през последните години в резултат на глобалната икономическа криза и вследствие на изтеглянето от България на множество чужди компании. В допълнение, новите фирми, специализирани в предоставянето на комплексни услуги за отдаване под наем на обзаведени апартаменти, включително поддръжка, ремонт и управление на недвижимите имоти, които се появиха на пазара, допълнително увеличиха конкуренцията. Търсенето на жилищни имоти в България има огромен потенциал да расте в близко бъдеще поради две основни причини: по-голяма част от наличните запаси от жилища са построени през 70-те и 80-те години на XX век със срок за експлоатация от 50 години. В същото време средният брой стаи падащи се на едно лице в България е 1.1, което е под средното ниво за ЕС от 1.7. Като цяло се наблюдава стабилизиране на продажбите и наемните цени и нарастване на търсенето и обема на търсенето, като вероятно относителният пазарен баланс, постигнат през 2013г. ще продължи и през 2014г. Основната заплаха за пазара остава несигурната социално - икономическа среда и нарастваща безработица. Бавния темп на растеж на някои от големите икономики в ЕС също може да има отрицателен ефект.
Източник: Дарик радио (17.02.2014)
 
Безработицата през януари надхвърли 12% Равнището на безработицата през януари е 12,2%, с 0,4 процентни пункта по-високо от декември 2013 година, съобщават от Агенция по заетостта. Безработица в страната през януари 2013 година е била 11,9%. Основната причина за нарастването е значителното увеличаване на потока от новорегистрирани безработни, тъй като голяма част от работодателите освобождават персонал в края на всяка календарна година, приключват и договори от субсидираната заетост на голям брой лица, уточняват от държавната агенция. През януари в бюрата по труда са регистрирани общо 401 233 безработни. Те се увеличават с 15 056 спрямо декември миналата година. На работа през първия месец на годината са постъпили 16 692 безработни, с 6 126 души повече спрямо предходния месец. В реалната икономика са започнали работа 12 106 безработни. Те са с 2 684 повече в сравнение с декември 2013 г. Спрямо януари 2013 г. постъпилите на работа на първичния пазар се увеличават с 2 106 души. По програми за заетост и схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” през януари тази година са постъпили на работа 4 461 лица, а по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта са започнали работа 125 души. През януари 2014 г. в бюрата по труда са заявени 10 968 свободни работни места от работодатели в реалната икономика. Това е най-големият брой заявени работни места от 2008 година насам, отчита агенцията. Повече от половината (6 773 места) са заявени от частния сектор. Обявените места в реалния сектор са с 5 169 повече от декември 2013 г., а в сравнение с януари 2013 г. нарастват с 1 892. Най-много свободни работни места в бюрата по труда на първичния пазар са заявени от преработващата промишленост (3 725) и търговията (1 377), а най-малко – в образованието (508), от хотелиерството и ресторантьорството (476).
Източник: Инвестор.БГ (18.02.2014)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт, през четвърто тримесечие на 2013 г. в област Бургас броят на жилищните сгради въведени в експлоатация е 94, като спрямо съответното тримесечие на 2012 г. е регистрирано намаление от 3.1%. Това съобщиха от бургаската статистика. Новопостроените жилища в тях са 728, или със17.6% по-малко спрямо същия период на предходната година. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвърто тримесечие на 2013 г. със стоманобетонна конструкция са 87.2%, с тухлена - 10.7% и с друга - 2.1% . В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. се наблюдава намаление на относителния дял на тухлените сгради. Най-голям брой жилища са въведени в експлоатация в областите Бургас - 728, Варна - 551, Пловдив - 264 и Велико Търново – 99.. По-голяма част от новопостроените жилища са с две стаи (45.3%), следвани от тези с три стаи (24.2%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. е отчетено увеличение на четиристайните и петстайните жилища и намаление на другите видове жилища.Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 50.8 хил. кв. м, или с 19.1% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2012 година. Жилищната площ също намалява с 14.4% и достига 32.5 хил. кв. метра (фиг. 2).Намалява и средната полезна площ на едно новопостроено жилище в област Бургас от 71.1 кв.м през четвъртото тримесечие на 2012 г. на 69.8 кв. м през същото тримесечие на 2013 г. Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
Източник: Бургас-днес и утре (18.02.2014)
 
Слабо увеличение на строителната продукция у нас през декември Строителната продукция в страната се увеличава с 0,6% през декември 2013 г. спрямо предходния месец. Това сочат публикуваните днес предварителни данни на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) – Евростат. През последния месец на миналата година продукцията в сектора е с 2,8% по-малко спрямо година по-рано. Припомняме, че през ноември 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. строителната продукция намаля с 9,2%. В целия ЕС данните показват намаление с 1% на производството в сектор „Строителство“ за декември спрямо предходния месец. За еврозоната този процент е 0,9. На годишна база положителното изменение за ЕС е в размер на 0,8%. За еврозоната е отчетен спад от 0,2 на сто спрямо последния месец на 2012 г. За месец декември най-високо увеличение на строителната продукция спрямо ноември се наблюдава в Чехия (6%) и Франция (4,5%), а най-голям спад – в Словения (-17,2%), Полша (-4,1%) и Испания (-3,3%). На годишна база най-висок ръст в строителния сектор за последния месец на 2013 г. има в Унгария (11,5%), Словакия (9,2%) и Великобритания (6,8%). Най-голям спад е отчетен в Португалия (-14,1%), Италия (-8,8) и в Испания (-4,7%).
Източник: econ.bg (20.02.2014)
 
В строеж са 190 000 кв. м офис площи у нас През 2013 г. по данни на НСИ са издадени 156 разрешителни за строеж на административни сгради с почти 138 хиляди кв. метра площ. Към края на 2013 г. инвестиционната активност на сегмента "офис площи" остава слаба.Дисбалансът между търсене и предлагане става все по-малък. Търсенето на нови площи се активизира, което открива възможности за нови проекти. В края на миналата година в строеж са близо 190 000 кв. м офис площи, ситуирани предимно в периферията на столицата. Очакването е по-голяма част от проектите да бъдат завършени през 2014 г. По-значителни проекти се очертават офис частите на "България Мол" и "Капитал форт". Това е само шрих от доклада за пазара на офис площи в България за 2013 г. на Sollers, част от групата на Националната компания за недвижими имоти ФОРОС. В него ще откриете детайлен анализ на търсенето и предлагането, динамика на цени и доходност, тенденции и прогнози за следващ период.
Източник: Строителство Градът (20.02.2014)
 
Туристическите пътувания на българи са се понижили с 1% за последното тримесечие Българските туристи са пътували основно в страната през четвъртото тримесечие 2013 година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През този период 685,4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Повечето – 80,7%, са пътували само в страната, 16,3% - само в чужбина, а 3% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече години се понижава с 1%. Пътувалите в страната намаляват с 3,8%, докато броят на пътувалите в чужбина се увеличава с 16,5%. Най-много са пътували хората на възраст 25 - 44 години – 40,8%. При пътуванията в страната най-висок е относителният дял на българите на възраст 15 - 24 години - 88%, докато в чужбина най-много са пътували лицата на 65 и повече навършени години – 20%. Българите са пътували в страната, най-вече за да посетят близките си (49,4%), а в чужбина са били основно на почивка и екскурзия (54,9%). През четвъртото тримесечие на 2013 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 009,4 хил., или 95,5% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 87%, а на тези в чужбина – 56,4%. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор в чужбина, е 28,8%, а в страната - 1,2%. С най-голям относителен дял при пътуванията са разходите за транспорт както в страната – 36,6%, така и в чужбина – 37,5%. През четвъртото тримесечие на 2013 г. средният разход при пътуване с лична цел е 218,66 лв. в страната и 389,32 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 241,86 лв. в страната и 801,15 лв. в чужбина. Припомняме, че преди месец беше отчетен ръст на приходите от нощувки в българските хотели през декември.
Източник: Инвестор.БГ (21.02.2014)
 
През четвъртото тримесечие на 2013 г. 685.4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания, сочи статистиката През четвъртото тримесечие на 2013 г. 685.4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Преобладаващата част от тях - 80.7%, са пътували само в страната, 16.3% - само в чужбина, а 3.0% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава с 1.0%, като броят на пътувалите в страната намалява с 3.8%, докато броят на пътувалите в чужбина се увеличава с 16.5%. През четвъртото тримесечие на 2013 г. най-много туристически пътувания са реализирани от лицата на възраст 25 - 44 години - 40.8%. При пътуванията в страната най-висок е относителният дял на българите на възраст 15 - 24 години - 88.0%, докато в чужбина най-много са пътували лицата на възраст 65 и повече навършени години - 20.0%. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел „посещение на близки“, докато тези, реализирани в чужбина, са за „почивка и екскурзия”, посочени съответно от 49.4 и 54.9% от тях. През четвъртото тримесечие на 2013 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 009.4 хил., или 95.5% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 87.0%, а на тези в чужбина - 56.4%. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор в чужбина, е 28.8%, а в страната - 1.2%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за транспорт както в страната - 36.6%, така и в чужбина - 37.5%. През четвъртото тримесечие на 2013 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 218.66 лв. в страната и 389.32 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 241.86 лв. в страната и 801.15 лв. в чужбина.
Източник: Агенция Фокус (24.02.2014)
 
Пазарът на труда през 2013 г.: Бизнесът съкращава, а държавата наема Бизнесът е продължил да освобождава работници, докато държавата е наемала през миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за наетите и средната работна заплата по икономически дейности, които бяха публикувани миналата седмица. Те показват, че частният сектор се е разделил с 46 хил. работни места през 2013 г., докато общественият е създал малко над 2 хил. В администрацията са освободени малко под 900 служители въпреки заявката на правителството за съкращения. Заплатите там са се увеличили с около 6%. Общият брой на наетите на трудов договор в страната се е свил с почти 44 хил. души. За сравнение, спадът през 2012 г. (спрямо 2011 г.) беше почти двойно по-малък - около 24 хил., а най-много работни места бяха изгубени през 2010 г., когато наетите се свиха със 162 хил. души по данни на националната статистика. Ако трябва да съдим за здравето на различните сектори в българската икономика по това дали откриват или съкращават работни места, най-добре се представя секторът на административните дейности с почти 5 хил. нови служители (виж графиката). В "култура, развлечения и спорт" пък има почти 1700 нови работни места, а в образованието - едва около 300. Данните са общо за обществения и частния сектор. Най-силно е пострадала заетостта в секторите строителство и преработваща промишленост. Строителството, който беше и най-засегнатият от кризата бранш и където продължава да се наблюдава спад на добавената стойност (според данните на НСИ за брутния вътрешен продукт), е загубило цели 7% от работните си места, или около 9400 души по-малко са работили там през 2013 г. в сравнение с година по-рано. През миналата година наетите там са били общо почти 124 хил. души. В преработващата промишленост около 14 хил. души са загубили работата си, но в процентно изражение това е по-малко спрямо строителния сектор - около 3%. Другите браншове, които са освобождавали хора, са хотелите и ресторантите (малко под 7 хил. души) и финансови дейности и недвижими имоти (4300 души по-малко). Преработващата промишленост осигурява най-много работни места от всички сектори. Според данните на НСИ там работят почти 477 хил. души. На второ и трето място са съответно търговията (с 374 хил. наети) и образованието (малко над 163 хил. души). През 2013 г. държавата е плащала средно с около 500 лв. повече годишно, отколкото частният сектор (съответно 10 хил. и 9.6 хил. лв.). Най-големи са разликите между заплащането в обществения срещу частния сектор (в полза на първия) съответно в добивната промишленост и в икономическата дейност "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива". При добивната промишленост разликата е над 7400 лв., а в енергийния сектор - малко под 7 хил. лв. Частният бизнес пък се представя по-добре от публичния при съобщенията и плаща над 10 хил. повече годишно. Науката в обществения сектор също е доста ощетена в сравнение с частния. Там наетите получават около 7600 лв. по-малко годишно (в сравнение с частния сектор). Добрата новина е, че нито един бранш не е намалявал възнагражденията. Най-много се е увеличило заплащането в търговията - с 22.3% (виж. графиката). Номинално пък най-много получават наетите в транспорт и съобщения - средно 15.7 хил. лв. през 2013 г.
Източник: Капитал (24.02.2014)
 
По-бавен ръст на доходите през 2014 Данните за пазара на труда и нивото на средната работна заплата през 2013 г. поставят интересни въпроси за динамиката на заетостта и доходите през настоящата година. След обещаващото начало на 2013 г. пазарът на труда изпрати годината с нов спад на броя на заетите. Работещите през последното тримесечие на 2013 г. са с 20.7 хиляди по-малко от същия период на 2012 г. С малко повече се увеличават безработните. Коефициентът на заетост на населението над 15-годишна възраст остава на нивата си от същия период на миналата година – 47.0%. Тези данни са разочароващи на фона на положителните сигнали в първата половина на 2013 г., когато броят на заетите се увеличи в две поредни тримесечия на годишна база след четиригодишен период на постоянен спад, започнал през първото тримесечие на 2009 г. Увеличаващият се брой на продължително безработните лица е доказателство за структурните характеристики на безработицата в страната, за което ИПИ наскоро предупреди. През последното тримесечие на 2013 г. шест от всеки десет безработни лица са без работа от повече от година. В същото време все повече предприятия посочват липсата на подходяща работна ръка като основна пречка пред разширяването на дейността си. За пръв път от началото на кризата се забелязва и друга интересна тенденция – през 2013 г. средната заплата в обществения сектор нараства по-бързо на годишна база от тази в частния сектор. Основната причина за това е резкият спад на темпа на увеличаване на заплатите в частния сектор. В съчетание с високата безработица, увеличаването на икономическата активност на населението, стагнацията на инвестициите и дефлационните тенденции у нас е напълно възможно тази тенденция да продължи и през първата половина на 2014 г. Липсата на търсена от работодателите професионална квалификация в голяма част от безработните също е фактор, оказващ влияние в тази посока. В подобна ситуация продължаващото увеличаване на дела на трайно безработните лица навежда на две основни заключения: - Публичните средства, насочени към повишаване на професионалната квалификация или преквалификация на безработните, не се използват достатъчно ефективно; - Възстановяването на заетостта на нискоквалифицираните работници ще бъде по-скоро следствие от цялостното подобрение на икономическата конюнктура. С оглед на поредното административно увеличаване на цената на труда от началото на 2014 г. (повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове) като основна надежда за по-висока заетост и доходи се очертава очакваният през 2014 г. по-висок ръст на брутния вътрешен продукт. Въпреки това растеж на БВП от порядъка на 1-1.5% едва ли ще бъде достатъчен, за да окаже чувствителен ефект както върху заетостта, така и върху доходите. Към този момент като потенциален източник на допълнителен растеж на тези индикатори се очертава единствено евентуално повишаване на търсенето в рамките на ЕС. Възможността 2014 да бъде "нулева година" по отношение на заетостта и доходите остава реална.
Източник: Капитал (24.02.2014)
 
Очакваме 4-5% ръст на заплатите Планираният в бюджета дефицит от 1,8 на сто е разумен, казва председателят на АИКБ Васил Велев е роден на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност автоматизация на производството и Икономическия университет във Варна, специалност корпоративно развитие и управление. Васил Велев е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД, член е на бордовете на директорите на редица търговски дружества. От 1996 г. Велев е член на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), а от 2002 г. е неин председател. Заместник- председател на Икономическия и социален съвет. "Плевнелиев демонстрира избирателно отношение към работодателските организации" "Правителството се стреми да облекчи административното бреме" "Всякакви апокалиптични прогнози са неадекватни и безотговорни" - Господин Велев, получихте ли отговор след отвореното писмо, което трите работодателски организации изпратиха до президента във връзка с пътуването му до Китай? За какво говори едно подобно отношение на президента към българския бизнес? - Чакаме личен писмен отговор на отвореното писмо до президента Росен Плевнелиев, в което питаме защо членовете на основните работодателски организации, с изключение на КРИБ, не бяха поканени при посещението му в Китай. Такъв отговор все още не е получен. Подобно избирателно отношение към работодателските организации се демонстрира още от началото на мандата на Плевнелиев. Въздържаме се да правим изводи защо се получава така. Настояваме като Асоциация на организациите на българските работодатели (АИКБ, БСК, БТПП) - организация на българския бизнес, чийто членове произвеждат 3/4 от БВП на страната и плащат 90% от данъците, с които се издържа държавната администрация, за равно третиране. Очакваме равна подкрепа от тази администрация, а не да разделя бизнеса по неясни критерии. - Какви са очакванията на бизнеса за 2014 г. Накъде ще върви икономиката, имате ли прогноза за нейния ръст, ще има ли разкриване на нови работни места и повишаване на доходите? - Запазва се положителното - макроикономическата стабилност и ниските данъци. Подобрява се отношението на държавата към предприемачеството - има стремеж за своевременно разплащане с бизнеса по изпълнени поръчки, както и своевременно възстановяване на ДДС. В дисонанс с влошената перспектива по кредитния ни рейтинг от S&P, лихвите по новите емисии ДЦК са устойчиво ниски и са най-добри в Южна Европа, а индексите на БФБ растат видимо - СОФИКС например е нараснал за една година с над 50%. Това безспорно говори за доверие от страна на инвестиционната общност към публичните ни финанси и капиталовия ни пазар. Имаме основания да сме оптимисти. Вярваме, че диалогът ни с институциите е конструктивен и ефективен и ще се развива успешно през тази година. АИКБ като най-представителна организация на работодателите на национално равнище е разработила редица становища и мерки за по-добро регулиране и намаляването на административната тежест за бизнеса, мерки срещу неформалната икономика, по отношение на образованието, еврофондовете и други, които се възприемат добре от държавната администрация. Така например предложението на АИКБ за начисляване на ДДС от малките фирми при касово изпълнение бе прието и от тази година е вече уредено със закона възможност. Даже се постави началото на отлаганата повече от 10 години реформа на таксата за битови отпадъци. В процес на изпълнение са и редица мерки, приети от правителството за отмяна или облекчаване на регулаторни режими. Не е изненада, че последните измервания на бизнесклимата от НСИ сочат ръст. Но много важни промени, като въвеждането на задължителна и ефективна предварителна и последваща оценка на въздействието на нормативните актове, реален и осезаем напредък при въвеждането на електронното управление, намаляването и отменянето на редица такси, по-доброто регулиране на естествените и разграждане на изкуствените монополи, реформа при обществените поръчки за облекчаване на достъпа на МСП и ограничаване на корупцията останаха да бъдат решавани тази година. Бързият напредък в тези сфери ще е решаващ за запазването на тренда. Бизнесът оценява прогнозата на правителството за запазване на равнището на заетост и безработица като реалистична. Това се подкрепя категорично и от данните, изнесени от НСИ по отношение на пазара на труда. Проучвания и данни от реалния сектор показват тенденция за запазване на равнището на безработицата. Например членовете на АИКБ планират малък ръст в числеността на персонала през следващата година както и увеличение на възнагражденията. Има предпоставки за обръщане на тенденцията към увеличаване на заетостта. Активните политики за подобряване на средата за бизнес и за насърчаване на заетостта могат да ускорят процеса, а непремереното увеличение на минималната работна заплата - да го забавят. - Има идея за въвеждане на по-висок данък за хората с по-високи доходи. Как гледате на въвеждането на необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи? - Въведеният от тази година механизъм за възстановяване на платения данък от хората с най-ниски доходи е по-справедливо решение от необлагаем минимум. Защо да има необлагаем минимум за хората с високи доходи? Не би трябвало плоският данък да бъде променян и се надяваме, че това няма да се случи. Той е постижение и трябва да бъде запазено, имаме много аргументи в тази посока. Освен всичко друго плоският данък намалява сивия сектор в икономиката. Данъчната система трябва да е консервативна, което от своя страна означава стабилност и прогнозируемост. Обратното - всяко следващо действие за изменение на данъчната система поражда липса на доверие, липса на инвестиции, съответно и по-малко работни места. Радостно е това, че се заговори за намаляване на данъци върху труда. Надявам се, вече от всички се разбира, че би се увеличила заетостта чрез по-ниски данъци върху труда. Според нас обаче пътят не е чрез въвеждане на необлагаем минимум. Франция например предложи друга схема - намаляване на осигуровките, за да се увеличи заетостта, и компенсиране чрез увеличаване на ДДС. Ние не предлагаме това, ние предлагаме намаляване на осигуровките и компенсиране на недостига с намаляване на сивия сектор. - Бюджетът за 2014 г. беше атакуван като прекалено амбициозен. Изпълним ли е той според вас за разлика от миналогодишния, който се наложи да бъде актуализиран? - Бюджет 2014 е амбициозен, но и изпълним. Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че прогнозата за 1,8% ръст на БВП е оптимистична, тя би се изпълнила само при благоприятни външни условия за българския износ, както и в случай, че мерките за увеличаване на вътрешното потребление и за по-добро регулиране дадат резултат. Прогнозата ни е за 1,3 - 1,5% ръст на БВП за 2014 г. Държавният бюджет за 2014 г. е с напрегната, но изпълнима приходна част. Планиран е изпреварващ ръст на приходите от ДДС, за изпълнението, на които се разчита на взетите, включително законодателни, мерки за ограничаване на сивия сектор и данъчните измами. Ръстът в приходите от акцизи, респективно - в ограничаването на контрабандата, можеше да е и по-амбициозен. Ние подкрепяме данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки, и считаме, че планираният дефицит от 1,8 на сто е разумен баланс между необходимостта от стриктна фискална дисциплина и желанието за насърчаване на икономическия растеж и подобряването на жизнения стандарт. Плюс на разходната част е стремежът за ограничаване на средствата, съпроводено с реформи в МВР, както и увеличаване на разходите за образование и наука. Очакваме акцентът да е върху професионалното образование, инженерно-техническите специалности, приложната наука. Не подкрепяме и оценяваме като грешка стопирането на пенсионната реформа. Разходите в социалната сфера трябва да са по-точно фокусирани и да стимулират полагането на труд. Нямаме никакви притеснения относно управлението на държавния дълг и валутния борд. Всякакви апокалиптични сценарии и прогнози за "сгромолясвания" се квалифицират от бизнеса като неадекватни и безотговорни. Бюджетът за 2014 е един по-добър бюджет от този, който беше за 2013 г. Най-малкото е по-адекватен, затова ние го подкрепихме в тристранния съвет, защото ако той не беше приет, щеше да се изпълнява бюджетът, който е за 2013 година по 1/12, който има по-малко приходи, по-малко разходи, повече разходи за отбрана и сигурност, по-малко разходи за образование, по-малко разходи за здравеопазване, по-малко разходи за инвестиции, по-малко социални разходи. - В началото на годината бе оповестено проучване, според което голяма част от мениджърите и собствениците са готови да увеличават заплатите на своите служители през 2014 г. - Според проучване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България най-голям е делът на предприемачите, които през тази година ще запазят равнищата на възнагражденията. Следват тези, които ще увеличават заплатите, и най-малък е делът на намаляващите ги. По отношение на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение очакванията на АИКБ за 2014 г. са за 4-5% ръст. По този показател ние сме сред първите в Европа. Причина за това е ниската база и големият натиск за догонване, а не толкова ръстът на производителността. Откакто сме член на ЕС, възнагражденията у нас нарастват с по-бърз темп от производителността, което не може да продължава вечно, без да се влоши конкурентоспособността ни. За това "принос" има и непремереното увеличение на МРЗ - едно вредно за икономиката на България решение. Това увеличение на минималната работна заплата прави трудно наемането на нискоквалифицирана работна ръка в редица икономически сектори и общини и води до допълнително съкращаване на нископлатени работни места, от една страна, и до разрастване на сивия сектор, от друга. Минималната работна заплата е функция на реалната икономика. Като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина, а не като средство за разрешаване на социални проблеми. - Как оценявате усилията на правителството за по-бързото възстановяване на парите по обществени поръчки и намаляването на административната тежест? - Голяма част от програмата на правителството предстои да бъде изпълнявана. Това, което можем да препотвърдим, е, че има положително отношение към предприемачеството - преди четири години държавата дължеше на бизнеса приблизително три пъти повече, отколкото дължи сега. Нямаме почти никакви оплаквания от колеги за задържан ДДС. Сравнително ритмично се разплащат и изпълнените обществени поръчки. Има стремеж да се събират данъците там, където се дължат, а не там, откъдето могат да се вземат по-лесно. Има стремеж да се облекчи административното бреме пред бизнеса. Има и стъпки назад, за които ние своевременно алармирахме, че не подкрепяме и крият рискове - непремереното увеличаване на минималната работна заплата примерно. Същото важи и за стопирането на пенсионната реформа. - Как гледате на промените в ЗОП, имате ли конкретни предложения за промени в този закон? - Законът за обществените поръчки е един от законите с ключово значение за българската икономика. Законът трябва да отговаря на потребностите на бизнеса, който участва в процедурите по възлагане на обществени поръчки. Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е крачка напред в борбата с корупционните практики, гарантирането на прозрачни и публични процедури по възлагане на обществени поръчки и насърчаване на малките, средните и новосъздадените предприятия да участват в тези процедури, макар че предлага решение само за част от съществуващите проблеми. Проблемите, които са идентифицирани при прилагането на закона, са многобройни и ще намерят своето решение само с изготвянето и приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки, в който да бъдат транспонирани новите директиви на ЕС, още повече че действащият закон за не особено дългия си период на съществуване е изменян повече от 20 пъти. Конкретните ни предложения за промени са свързани с намаляване на документите, служебно събиране на наличните такива в администрация, както е съгласно Закона за електронното управление. Унифицираната типова документация и разширяване на възможностите за електронно кандидатстване биха намалили в много голяма степен възможностите за корупция. - От какво най-много страда бизнесът у нас, от какво има нужда? - На този етап бизнесът не вижда проблеми за макроикономическата, фискалната и данъчната стабилност, управлението на държавния дълг и доверието към страната ни на финансовите и капиталовите пазари. Проблемите са в бизнес средата, регулирането на монополите, обществените поръчки. От страна на АИКБ са дадени предложения за изменения и допълнения на нормативната уредба, съдържащи мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите. За да се подобри бизнес средата през годината трябва да се намалят и опростят регулаторните режими, да се въведе задължителна предварителна оценка за въздействието на нормативните актове, да има решителен напредък при въвеждането на електронно управление, да се въведе разходопокривният принцип при определяне на държавните и общинските такси, да се разшири приложението на принципа на мълчаливото съгласие, да се въведе понятието "микросубект" в Закона за счетоводството, с редуцирани изисквания към финансовите отчети, да се премахне задължението бизнесът да представя данни, които са налични в държавната администрация, като вписване на финансовите отчети в Търговския регистър, свидетелства за съдимост и много други. Предложили сме също така и изменения, и допълнения в Кодекса на труда, за да бъде подобрена регулацията на трудовия пазар.
Източник: Дума (25.02.2014)
 
Отрицателна инфлация в България през януари Отрицателна инфлация от минус 1,3% на годишна база е отчетена в България през януари. Освен у нас, отрицателни инфлационни нива са отчетени в Кипър (минус 1,6%) и Гърция (минус 1,4%). Това сочат данните на Европейската статистическа служба (Евростат). През отчетния месец годишната инфлацията в еврозоната се е запазила на ниво от 0,8%, каквото беше отчетено и през декември 2013 г., докато на месечна база през първия месец на годината е регистрирана дефлация от 1,1%. В Европейския съюз (ЕС) инфлацията се е понижила до 0,9% през януари, от нивото си от 1% през декември миналата година. В еврозоната нарастване в цените на стоките и услугите е отчетено при тютюна, електрическата енергия, млякото, сиренето и яйцата, а понижение - в цените на горивата и телекомуникациите.
Източник: econ.bg (25.02.2014)
 
Превозените товари по суша с нов ръст в края на 2013 година През четвъртото тримесечие на 2013 година превозените товари и извършената работа от товарния транспорт се увеличават в сравнение с предходното тримесечие, съответно с 5,4 и 8,5%, сочат предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо третото тримесечие на 2013 г. се наблюдава намаление при превозените пътници и при извършената работа от сухопътния, водния и градския електротранспорт, съответно с 3,2 и 1,3% На годишна база превозените товари от сухопътния и водния транспорт са с 11,6% повече, докато извършената работа отбелязва спад от 7,3%. Намаление има при превозените пътници и при извършената работа от пътническия сухопътен, воден и градски електротранспорт, съответно с 9,2 и 6%. През четвъртото тримесечие на миналата година превозените товари от сухопътния транспорт са 33,336 млн. т, или с 14,6% повече спрямо съответното тримесечие на 2012 г., като увеличение се наблюдава при всички видове транспорт. Извършената работа също отбелязва ръст от 14,7% спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. и надхвърля 8,5 млрд. тонкилометра. Увеличение отбелязват както вътрешните (с 3,8%), така и международните превози (с 18,8%). Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през четвъртото тримесечие на 2013 г. е 114,742 млн., или с 5,5% по-малко спрямо същия период на предходната година. Превозените пътници от автобусния транспорт намаляват с 5,6%, а от железопътния транспорт - с 3,2%. Превозените товари и извършената работа от водния транспорт бележат спад спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г., съответно с близо 726 хил. т и 1,784 млрд. тонкилометра. На годишна база броят на превозените пътници от водния транспорт намалява спрямо съответното тримесечие на предходната година с 63,3%, което основно се дължи на по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. Същевременно извършената работа отбелязва ръст от 28,9% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2012 г. В края на 2013 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 67,959 млн. пътници, или с 14,7% по-малко спрямо съответния период на предходната година. Увеличение от 1,4% е регистрирано единствено при превозените пътници от метрополитена, докато тролейбусният и трамвайният транспорт бележат спад, съответно с 24,4 и 17,4%.
Източник: Инвестор.БГ (27.02.2014)
 
Българите намаляват с 42 хиляди души на година България е сред деветте страни с негативни демографски процеси в ЕС, сочат последни данни на Евростат за растежа на населението в Евросъюза. През 2012 г. отрицателен прираст на населението спрямо предходната година имат Румъния (минус 58 хиляди души), Литва (минус 45 хиляди), България (минус 42 хиляди), Латвия (минус 33 хиляди), Португалия (минус 30 хиляди),Унгария (минус 28 хиляди), Гърция (минус 19 хиляди), Хърватия (минус 14 хиляди) и Естония (минус 5000). Освен това България оглавява и класацията на отрицателния естествен приръст сред страните на ЕС: минус 5,1 души на 1000 жители. Следват Латвия (минус 4,7 души на 1000) и Унгария (минус 4,1 души на 1000). Най-високи темпове на естествен прираст за 2012 г. в ЕС са отчетени в Ирландия - 10 души на 1000 жители, Кипър - 4,8 на 1000, Франция - 4,2 на 1000, и Великобритания - 4,1 на 1000. Великобритания е и страната в ЕС с най-голям ръст в населението за 2012 г. в сравнение с предходната година - с близо 490 хиляди се е увеличило населението на Острова. Други страни, които отчитат ръст на населението са Франция (плюс 350 хиляди), Италия (плюс 194 хиляди), Германия (плюс 92 хиляди), Швейцария (плюс 84 хиляди), Холандия (плюс 75 хиляди), Швеция и Норвегия (плюс 67 хиляди) и други. Най-значим ръст на населението за периода е отбелязан в Турция, чиито жители са се увеличили с 1 милион души, като през 2012 г. южната ни съседка е наброявала 74,7 милиона. Като цяло населението на ЕС за година се е увеличило с 1,3 милиона души и през 2012 г. е наброявало 503 700 000 души. За последния половин век населението на страните от ЕС (общо 402 милиона души през 1960 г.) се е увеличило с повече от 100 милиона души, отчитат данните на Евростат.
Източник: Money.bg (27.02.2014)
 
С близо 5% са нараснали посещенията на чужденци у нас през януари През януари 2014 г. посещенията на чужденци в България са малко над 368 хил., което е с 4,7% над нивото от януари 2013 г., сочат данни на Националния статистически институт. От общия брой чужденци, посетили страната, дeлът на гражданите от Европейския съюз е 44,4%. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Румъния - със 7,2%, Полша - с 6,9%, Австрия - с 6,6%, и други. Нарастват и посещенията на граждани от европейски страни извън ЕС - с 8,4%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Русия и Украйна - съответно с 14,9 и 12,5%. През януари 2014 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия – 50,6%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 85,7% от посещенията на граждани от Македония, 73,1% - от Русия, и 71% - от Сърбия. Пътуванията на български граждани в чужбина през месеца също бележат ръст на годишна база - през януари 2014 г. те са над 272 хил., или с 2,3% повече от регистрираните през януари 2013 г. Увеличение на пътуванията на годишна база е отчетено към Франция - с 57,5%, Австрия - с 44,1%, Белгия - с 21,8% и други. Същевременно намаляват пътуванията към Чехия - с 18,%, Испания - с 10,6% и др. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия – 52,8%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 25,9% и със служебна цел – 21,3%.
Източник: Инвестор.БГ (28.02.2014)
 
Бизнес климатът близо до дъното Бизнес климатът в България остава без изменение през февруари, което е добра новина след силното му подобрение през януари, но все така индикаторът за икономическата конюнктура в страната е под дългосрочните средни нива. Има подобрение на показателя в промишлеността и строителството и намаление в търговията на дребно и сектора на услугите. В промишлеността индексът на бизнес климата се повишава с 1.5 пункта в сравнение с януари поради по-оптимистичните оценки на мениджърите относно състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност обаче се оценява като леко намалена, докато в очакванията за дейността в отрасъла през следващите три месеца се наблюдава известно подобрение. Най-сериозните пречки за развитието на бизнеса в бранша продължават да са свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. През февруари бизнес климатът в строителството се подобрява с 2.7 пункта, което се дължи на засилените очаквания на строителните предприемачи за състоянието на предприятията през следващите шест месеца и донякъде на меката зима. Прогнозите им по отношение на строителната активност през следващите три месеца са също по-благоприятни. Има и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Основният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, остава несигурната икономическа среда, макар през последния месец да се наблюдава намаление на отрицателното му въздействие. На второ и трето място са факторите „финансови проблеми” и „конкуренция в бранша”. В търговията на дребно бизнес климатът изненадващо се влошава с 2.1 пункта спрямо предходния месец, поради влошените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно обаче прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са по-благоприятни. През февруари анкетата отчита засилване на негативното влияние на фактора „конкуренция в бранша”, който измества затрудненията на предприятията, свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Така анкетата разкрива перспектива за консолидация на предприятията в сектора. По отношение на продажните цени по-голямата част от търговците на дребно предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Индексът на бизнес климата в сектора на услугите намалява с 3.0 пункта, което се дължи на по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията.
Източник: Дарик радио (04.03.2014)
 
Цените на хранителните стоки на едро през февруари - без особени промени През февруари Индексът на тържищните цени остава стабилен с минимални промени и в края на месеца е на ниво 1,472 пункта. Спрямо февруари 2013 година индексът е с 4 процента по-нисък, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Основните хранителни стоки, млечните и месните произведения през февруари се продават с малки промени спрямо януари. През миналия месец захарта поевтинява с 6,6 процента. Цената на олиото "пада" за месец с 3,3 на сто, а от началото на годината - с 6 процента. Експертите отчитат поскъпване на зрелия фасул с 2,3 на сто на месечна база. Цените на млечните произведения са без промяна спрямо предходния месец, само цената на кравето сирене се повишава с 2,6 на сто. Свинското месо, кренвиршите и трайният салам поевтиняват с около 2-3 на сто, а цените на пилешкото месо, малотрайните колбаси и каймата се задържат около нивата от януари. През февруари цените на брашното и яйцата са без промяна. Спрямо февруари 2013 година цените на едро на млечните произведения са по-високи. Най-голям ръст на годишна база се наблюдава при цената на кравето сирене (12 на сто), а поскъпването на кашкавала и маслото е с около 3-6 на сто. Продажните цени на месото и месните произведения през февруари 2014 г. са по-ниски спрямо година по-рано, като най-голямо поевтиняване на годишна база се наблюдава при свинското месо - 7,7 на сто, а при месните произведения то е около 3-4 на сто, отчита ДКСБТ. За една година цената на зрелия фасул "скача" с 40,8 на сто. Цените на основните хранителни стоки (захар, брашно, олио и яйца) бележат спад на годишна база, като поевтиняването на захарта и олиото спрямо същия месец на миналата година е 22 на сто. Цените на едро на яйцата и брашното през февруари тази година са с около 14-18 на сто по-ниски. Значително поскъпване на месечна база има при българските и вносните краставици, съответно с около 20 и 10 на сто. Ръст на цените през февруари е отчетен при зелето (7,5 на сто), морковите (6 на сто) и картофите (2,6 на сто). През февруари спрямо януари се наблюдава поевтиняване на доматите, като при българските оранжерийни домати то е 5 на сто, а при вносните домати намалението на цената е 11 на сто. През февруари мандарините поскъпват с 8,6 на сто, бананите - с 3 на сто, а лимоните с 1,8 на сто. През миналия месец цената на портокалите "пада" с 6 на сто, а на ябълките - с 3 на сто. През февруари на годишна база картофите, българските оранжерийни краставици и морковите поскъпват с около 14-17 на сто. Цените на краставиците от внос и на зелето поевтиняват на годишна база с около 2-5 на сто. Поевтиняване на годишна база има при доматите, като при българските то е 7 на сто, а при вносните - 15 процента. Цените на повечето плодове поевтиняват на годишна база с около 3-4 на сто, само бананите са с около 1,5 на сто по-скъпи.
Източник: Дарик радио (04.03.2014)
 
Евростат: Младежката безработица в България расте Безработицата при неучащите младежи до 25-годишна възраст у нас рязко се е увеличила през последната година. Това става ясно от данни на статистическата служба Евростат, според които тя вече е 30 на сто, докато през януари 2013 г. беше 27.8 процента, или около 63 хиляди млади хора. Повишението през последния месец е 0.6 процента. България е на седмо място в ЕС по безработица. По данните на Евростат, през януари безработни у нас са били 424 хиляди души, което представлява 13.1 на сто от населението в трудоспособна възраст и е с 0.1 процента повече, отколкото през последния месец на миналата година. Над 5.5 милиона младежи в Европа са безработни, което е 23.4 процента от населението между 15 и 24 г. Това все пак е със 171 хиляди души по-малко, отколкото през първия месец на 2013 г. Намалението е от 0.3 процента. Заетостта у нас продължава да е по-висока сред жените. Според Евростат, 13.4 на сто от мъжете в България са били безработни през януари, като се отчита слабо понижение от декември, когато са били с 0.1 процента повече. При жените има леко повишение – от 12.5 на сто през декември до 12.7 на сто през януари, но все пак те продължават да са по-заети. Безработицата в ЕС поддържа равнище от 10.8 процента от октомври насам, което е малко по-малко, отколкото преди година. Тогава безработните бяха с 449 хиляди души повече. Черната класацията все още се оглавява от Гърция (28 процента) и Испания (26 процента), които бяха и най-засегнатите от икономическата криза. 2013 г. е била най-лошата за Италия от началото на кризата през 2008 г. За пет години безработните там са станали с 984 хиляди души повече, като половината от тях са загубили работата си през последната година. Така безработицата в Италия достига рекордните 12.9 на сто, а сред младежите е още по-фрапираща – 42.4 процента. Най-малко безработни има, както и преди, в Австрия, Германия и Люксембург.
Източник: Медия Пул (04.03.2014)
 
Растежът на икономиката през 2013 г. е бил 0.9% Почти един процент е бил реалният ръст на икономиката през 2013 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт на страната, публикувани в сряда. Очакванията на повечето анализатори бяха за ръст от около 0.5-0.6% за цялата 2013 г. По-добрите резултати идват от ревизиите в данните, най-вече по-силният ръст при инвестициите за последното тримесечие. Експресните оценки всъщност показваха спад на инвестиционната активност за периода октомври - декември 2013 г. Европейската комисия също повиши очакванията си за българската икономика с есенната си прогноза. Тя е за увеличение от 1.7% през 2014 г. (старата прогноза беше за 1.5%). Годишният ръст през последните три месеца пък е успял да премине прага от 1%, колкото показваха експресните данни на НСИ, и е достигнал до 1.2%. След ревизията е изчезнал и спадът от 0.1% през второто тримесечие на 2013 г. Оказва се, че всъщност икономиката е нараснала с 0.2% за периода април - юни спрямо първото тримесечие на годината. Данните на националната статистика обаче затвърждават усещането за свито потребление и ниско доверие в домакинствата. Вътрешното потребление на домакинствата продължава да спада вече четвърто поредно тримесечие с темпове между 1.5% и 2.2%. Първите данни за брутния вътрешен продукт, които националната статистика публикува в средата на февруари, показаха че при този показател има постоянен спад, но той беше далеч по-малък. През последното тримесечие на годината той беше пет пъти по-нисък, отколкото показват ревизираните данни (от -0.3% до -1.5%). Правителствените харчове също не са успели да компенсират колебанията на домакинствата въпреки заявките, че увеличението на пенсиите (още от кабинета "Борисов") ще има положителен ефект върху потреблението. Така общо индивидуалното и колективното потребление също са спадали в продължение на цялата година. Данните по сектори също не са много обнадеждаващи. Търговията се е свила с 1.5% на годишна база. Показателни са и очакванията на самите търговци за оборотите им през тази година - застой на бързооборотните стоки и предпазливи купувачи, което всъщност не е неочаквано при вече шест поредни месеца дефлация в страната. Според анализатори възстановяването на вътрешното търсене е един от основните фактори, който може да гарантира устойчив ръст на икономиката. Причината е, че през следващото десетилетие притокът на капитал от развитите икономики ще остане по-нисък от нивата, наблюдавани в годините отпреди кризата. Не на последно място дефлационните процеси, които се развиват през последните шест месеца, означават, че реалните лихви по кредитите се покачват. Така няма изгледи да започне и по-силно кредитиране на домакинствата, което да задвижи потреблението. Добрите новини все пак са, че при домакинствата не се наблюдава отлагане на големи покупки, смятат икономисти. Това е сигнал, че дефлацията се дължи основно на външни процеси и няма риск да остане трайно в икономиката. Инвестициите в основен капитал пък са ревизирани нагоре - до 2.5% ръст. Оценката на НСИ от средата на февруари показваше спад от 0.7%. Предварителните данни за първите девет месеца на годината обаче показват точно обратното. Показателят бруто капиталообразуване в основен капитал е спадал непрекъснато с темпове между 0.4 и 4.6% на годишна база (експресните данни показваха ръст). Така за цялата 2013 г. инвестициите са се свили с 0.3%. Според икономисти подобни спадове в инвестиционната активност са фатални за икономика като нашата и минусът показва, че бизнесът изчаква с инвестиционните си намерения или пък се отказва от инвестиционни проекти. Засега отговорът продължава да бъде износът (виж. графиката). Той започна да се завръща по-убедително в Европа след подобряването на икономиките там. В сряда европейската статистическа служба публикува втората си оценка за ръста там, които потвърждават (и дори малко завишават) данните от експресната им оценка, която излезе в средата на февруари. В еврозоната ръстът е от половин процент, а за 28-те страни-членки увеличението е с 1.1% през последното тримесечие на миналата година. Така логично експортът на България също ще се справя по-добре. Ръстът на износа за ЕС обаче е за сметка на търговията с трети страни, където спадът се очаква да продължи и през 2014 г. И двата ни най-големи търговски партньора извън общността - Турция и Китай, очакват забавяне на икономическия растеж. Политическите трусове и ударното покачване на лихвата на централната банка в Анкара не вещаят големи ръстове за тях през 2014 г. В Китай пък паричната политика е насочена към ограничаване на кредитния балон там, което ще се пренесе в по-нисък икономически ръст.
Източник: Капитал (06.03.2014)
 
Производителността на труда расте най-бавно при услугите Брутният вътрешен продукт, изработен от един зает, се е покачил с 2.3% през последното тримесечие на 2013 г. спрямо година по-рано. Показателят се движи с приблизително такива темпове (между 1 и 4%) от началото на 2012 г. За сравнение, през 2010 и 2011 г. ръстовете стигаха до 5-6%, като основната причина беше, че работодателите освобождаваха най-нископлатените работници и оптимизираха разходите си за труд. Най-малък ръст на ефективността са постигнали служителите в сектора на услугите - едва 1.5% (измерено като брутна добавена стойност на един зает). В индустрията и селското стопанство ръстовете са съответно 6.5% и 6.8%. Производителността на труда в аграрния сектор е четири пъти по-ниска, отколкото в индустрията и услугите, се вижда от данните на Националния статистически институт. Брутната добавена стойност, постигната от един зает за час работа в услугите, е 14.5 лв., в промишлеността - 14.3 лв., а в земеделието - 3.5 лв., сочат данните за четвъртото тримесечие на 2013 г.
Източник: Капитал (06.03.2014)
 
Заетите у нас са намалели до малко над 3,255 млн. души в края на 2013 г Заетостта в България е продължила да намалява през четвъртото тримесечие на 2013 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Заетите през последните три месеца на миналата година са малко над 3,255 души, като спрямо предходните три месеца намаляват с 368 700 души заради традиционните съкращения в края на годината и приключването на сезонната заетост. На годишна база заетите в периода октомври-декември 2013 г. намаляват с 23 600 души, а спрямо първите три месеца на 2013 г. - с 35 700 души. За сравнение, през третото тримесечие на миналата година заради сезонната заетост броят на заетите се увеличи със 108 300 души спрямо второто, докато на годишна база отбеляза спад от само 3 100 души. През четвъртото тримесечие на 2012 г. пък броят на заетите намаля с 348 200 души спрямо предходното, със 78 900 души на годишна база и с 68 100 души – спрямо първото тримесечие на годината. По предварителни данни на НСИ броят на заетите за цялата 2013 г. е близо 3,422 души и е най-нисък от пика при заетостта, отчетен през 2008 г. (над 3,8 млн. души). Спрямо заетите през 2012 г. намалението е от 14 800 души, а спрямо 2008 г. - 393 хил. души (10,3%). Структурата на заетостта по икономически дейности показва увеличение на относителния дял на заетите лица в сектора на услугите през четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същото тримесечие на 2012 г., посочват от НСИ. Делът на заетите в сектора на услугите се увеличава до 57,7% през 2013 г. спрямо 56,9% през 2012 г., докато в индустрията се понижава до 26% от 26,4%, а в аграрния сектор – до 16,3% от 16,7%. Данните сочат още, че отработените човекочасове през последните три месеца на миналата година са близо 1,369 млрд., а брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2,3% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. На едно заето лице се падат 6 593,2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 15,7 лв. БВП за един отработен час спрямо 14,5 лв. през предходното тримесечие и 15,4 лв. - през последното тримесечие на 2012 г., отчита още НСИ. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2013 г. реално се увеличава с 3,3% и също с 3,3% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. Най-висока през последните три месеца на миналата година е производителността на труда в сектора на услугите – 6 272 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 14,5 лв. за един отработен човекочас срещу 12,9 лв. през предходното тримесечие и 14,6 лв. през последните три месеца на 2012 г. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 6 038.9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 14,3 лв. от текущия обем на показателя срещу 15,1 лв. за предходното тримесечие и 13,5 лв. за последните три месеца на 2012 г.. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1 318,1 лв. БДС на един зает и 3,5 лв. за един отработен човекочас срещу 4,3 лв. през предходното тримесечие и 3,3 лв. през последните три месеца на 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2014)
 
Производителността в земеделието е 4 пъти по-ниска от индустрията и услугите Производителността на труда в аграрния сектор е четири пъти по-ниска, отколкото в индустрията и услугите, се вижда от данните на Националния статистически институт. Брутната добавена стойност, постигната от един зает за час работа в услугите, е 14.5 лв., в промишлеността - 14.3 лв., а в земеделието - 3.5 лв., сочат данните за четвъртото тримесечие на 2013 г. Увеличението на производителността за година е с 3.3%. По предварителни данни заетите в икономиката между октомври и декември 2013 г. са 3.255 млн. души. Те са отработили общо 1.368 млрд. часа и са произвели средно по 6593.2 лв. от брутния вътрешен продукт на човек.
Източник: Дневник (06.03.2014)
 
Брутният вътрешен продукт на един зает в икономиката се увеличава с 2.3% през последното тримесечие на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г, показват предварителните данни на НСИ. Така на всеки работещ човек се падат 6 593.2 лв. от текущия обем на БВП, като всеки е създавал средно 15.7 лв. на всеки отработен час. През четвъртото тримесечие на 2013 г. заетите лица в икономиката са 3.26 млн. Леко се увеличава броят на работещите в сектора на услугите, като от всички работещи сега те са 57.7%, спрямо 56.9% през последното тримесечие на 2012 г. В индустрията се отчита намаление от 26.4% в края на 2012 г. на 26% в края на 2013, докато в аграрния сектор спадът е от 16.7% на 16.3%. Брутната добавена стойност средно на един работещ през четвъртото тримесечие на 2013 г. реално се увеличава с 3.3% и също с 3.3% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. Равнището на производителността на труда е най-високо в сектора на услугите - 6 272.0 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 14.5 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 6 038.9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 14.3 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 318.1 лв. БДС на един зает и 3.5 лв. за един отработен човекочас.
Източник: profit.bg (06.03.2014)
 
Над 11 хил. нови осигурени за 2013 г. С над 11 хил. души са се увеличили категорийните работници у нас през 2013 г., показват данните на КФН. Става въпрос за хора, които за първи път в кариерата си са започнали да упражняват I или II категория труд и съответно са открили своя партида в професионалните пенсионни фондове. По-голямата част от тях са били служебно разпределени от НОИ към някой от фондовете, тъй като не са направили личен избор в изискваните от закона 3 месеца след сключването на трудовия договор. Така на жребиен принцип 8478 души са били разпределени между фондовете, като броят нови членове в отделните дружества варира между 516 и 1225. Новите категорийни работници за 2013 г., направили личен избор за професионален фонд, в който да трупат пари за втора пенсия, са 2817. Така към 31 декември 2013 г. общият брой на осигурените в тези фондове възлиза на 262 051 души.
Източник: Стандарт (10.03.2014)
 
Гражданското строителство е двигател на сектора в началото на годината Гражданското и инженерно строителство, в което се включва и инфраструктурното строителство, се очертава като двигател на строителния сектор в края на миналата и началото на тази година. През януари продукцията от гражданското и инженерно строителство е ускорила ръста до 6 на сто спрямо декември, когато се повиши с 1,1%, сочат данните на Националния статистически институт. На годишна база ръстът е още по-силен – 14,6%, след като през декември е отчетено повишение от 4,4%, а през ноември – спад от 13,8%. Това подкрепя и общата строителна продукция, която се повишава с 2,2% през януари спрямо декември 2013 г. и с 3,6% спрямо януари 2013 г. За разлика от гражданското и инженерно строителство, сградното строителство отчита спад от 0,7% през януари спрямо декември и с 3,9% на годишна база, сочат още данните на националната статистика. Спрямо пика от 2008 г. през януари общата строителна продукция се е свила почти наполовина, сочат изчисления на Investor.bg на базата на данните на статистическия институт. Сградното строителство е значително по-засегнато от кризата – заради кризата в сектора на имотите спадът спрямо пиковите равнища е почти 60 на сто, докато при при гражданското и инженерно строителство, което се ползва от подкрепата на еврофинансиране, спадът е значително по-слаб – почти 30 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (10.03.2014)
 
България постигна целта за зелена енергия 8 години по-рано Осем години. С толкова България е избързала в постигането на целите за зелена енергия, които са част от екологичните ангажименти на страната в Европейския съюз. Преизпълнението беше очаквано, а в понеделник беше официално потвърдено от Евростат. Според данните на европейската статистическа служба през 2012 г. делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е достигнал 16.3% от крайното потребление на енергия в България. Съгласно европейското законодателство междинната цел за страната за 2011-2012 г. беше 10.72%, а до края на 2020 г. делът задължително трябва да бъде 16%. За сравнение - през 2005 г. нивото е било 9.4%. Само още две държави в общността – Швеция и Естония, са постигнали предсрочно изискванията за ВЕИ. Данните опровергават инвеститорите в екоенергия, според които България може да не изпълни задълженията си и това да доведе до санкции от Брюксел. Информацията от Евростат е близка до скорошни оценки за напредъка по енергийните цели, според които става дума дори за по-голям напредък (17.7%). В края на декември Министерството на икономиката и енергетиката изпрати в Европейската комисия доклад за напредъка по целите, според който "зеленият" дял през 2012 г. е 16.4%. По закон след докладването на изпълнената цел новите ВЕИ проекти се лишават от субсидирани изкупни цени за електричеството си, както и от гарантираното му изкупуване и приоритетния достъп до електрическите мрежи. Икономическото ведомство вече е поискало от мрежовите компании да изпълнят тези разпоредби. Няколко са факторите в България, които допринасят за преизпълнението в България. Един от тях е значителният спад в потреблението на енергия, което означава по-голям дял на ВЕИ, дори и ако в абсолютно изражения тяхната роля не се увеличава. По данни на НСИ енергийната консумация е спаднала с 800 хил. т нефтен еквивалент (около 9.3 гигаватчаса) между 2011 и 2012 г. За същия период значително нараства производството на ток от слънчеви и вятърни централи, които на практика се явяват вторият важен фактор. През 2012 г. са генерирани 800 хил. мегаватчаса електроенергия от фотоволтаични централи, т.е. 8 пъти повече спрямо предходната година, показват отчетите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Причината е в нарастването на фотоволтаичните мощности, които за година достигнаха над 1 гигават. За същия период при вятърните паркове увеличението е с около 50% до 1.2 млн. мегаватчаса. Нарастване има и при производството на ток от централи на биомаса и от вецове, за които пролетта на 2012 г. се оказа пълноводна. Статистиката на Евростат свидетелства и за солидния напредък в целия ЕС. През 2012 г. ВЕИ са покрили 14.1% от енергийното потребление в общността. Това е съществен напредък спрямо дял от 8.3% през 2004 г., когато за първи път се обобщават такива данни. Оттогава досега зелената енергия е увеличила реално ролята си във всяка държава членка. За разглеждания период най-голям ръст е отбелязан в Швеция (51% през 2012 г. спрямо 38.7% през 2004 г.), Дания, Австрия, Гърция и Италия. С най-малък дял на ВЕИ са Малта (1.4%), Люксембург, Великобритания и Холандия. През 2007 г. лидерите на ЕС се споразумяха до 2020 г. възобновяемите източници да осигуряват поне 20% от енергийния микс на общността, като същевременно парниковите емисии се намалят с 20% спрямо нивата им през 1990 г., а енергийната ефективност се подобри с 20%. Националните цели за ВЕИ, които заедно трябва гарантират общия ангажимент на ЕС, отразяват различните позиции, от които държавите започват политиката си за зелена енергия, както и различията в енергийния потенциал и икономическото развитие.
Източник: Капитал (11.03.2014)
 
Индустриалното производство расте с 1,4% на месечна и с 2,3% на годишна база Въпреки че изпрати 2013 г. със спад, през януари обемът на индустриалното производство расте с 1,4% на месечна и с 2,3% на годишна база, отчита Националният статистически институт. Сред секторите, чието производство се разширява спрямо януари 2013 г., са автомобилният (към който се причислява и производството на ремаркета и полуремаркета) – с цели 48,5%, печатните услуги – със 17,5%, машиностроенето – с 16,3%, фармацията – с 15,1%. Новините са добри, тъй като увеличеното индустриално производство през януари би следвало да се отрази и на икономическия растеж за първото тримесечие на новата година. Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 0,9% през 2013 г. Очакванията са, че през тази година, редом с износа, именно потреблението и индустриалното производство ще бъдат едни от основните двигатели за икономическия растеж на страната. Експертите на Световната банка пък откроиха, че именно преработката на храни, машиностроенето, електрониката, фармацевтичната индустрия и информационните и комуникационни технологии са сред родните сектори с огромен потенциал за развитие. Спрямо януари 2013 г. НСИ отчита спад при производството на превозни средства (без автомобили) - с 31,9%, и в металургичния сектор - със 17,6%. Производството на тютюн пък се свива с 11,3% на годишна база, а това на напитки - с 11,2%. Оптимизмът на мениджърите в производствения сектор се запазва и през февруари. Това се дължи на положителните им очаквания относно бизнес състоянието на предприятията, въпреки че несигурната икономическа среда и недостатъчното вътрешно търсене остават основните пречки за развитието на отрасъла, но като цяло позитивните нагласи за състоянието на родното производство преобладават.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2014)
 
Търговията на дребно расте за седми пореден месец След като търговията на дребно в страната нарасна през всички месеци от втората половина на изминалата година, то тенденцията се пренася и в първия месец на новата 2014 г. През януари повишението е с 0,5% на месечна и с 5,5% на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), касаещи продажбите на дребно във всички сектори на икономиката, но без тези на автомобили и мотоциклети. Измерителят, следен от националната статистика, дава представа за динамиката в търсенето и предлагането на стоки и търговски услуги, като отчита и влиянието на протичащите икономически процеси в страната. В първия месец на годината спрямо същия на 2013 г. растат продажбите на компютри и мобилни телефони - с 13,8%, на битова техника и мебели – с 12,1%, и на лекарства – с 9,8%. Тенденцията покупките на домакинствата да бъдат предимно стоки за дълготрайна употреба отново се затвърждава. Силното им търсене може да се обясни с по-благоприятните нагласи на потребителите относно състоянието на икономиката. В първия месец на 2014 г. домакинствата са малко по-оптимистични относно промените във финансовото им състояние и по-малко негативни спрямо общата икономическа ситуация в България. Спадащият песимизъм очевидно се отразява положително на нагласите за покупки. Значителен ръст се наблюдава и в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16%. Това може да се дължи на няколко причини. Първо, в последните години нараства делът на покупките, направени през интернет. Второ, увеличеното търсене на пощенски услуги през януари може да се обясни със старта на данъчната кампания. Един от начините за плащане на налозите, освен по интернет, е именно по пощата. За февруари обаче търговците на дребно се оказват по-песимистични. Въпреки това прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са по-благоприятни. Тъй като през февруари общата бизнес активност остана статична, очакванията са, че положителната тенденция при продажбите на дребно няма да се наруши.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2014)
 
Строежите бележат ръст с 3,6% Строителството бележи ръст с 3,6% през януари спрямо същия месец на 2013 г., обявиха от НСИ. Спрямо декември ръстът в строителството е с 2,2%. Увеличението на строителната продукция на годишна база се определя от нарастването на инженерното строителство с 14,6%, докато при сградното строителство има спад от 3,9%. Промишленото производство нараства с 2,3% през януари спрямо същия месец на 2013 г. Спрямо декември ръстът е с 1,4%. На годишна база ръст има в добивната промишленост - с 18%, и в преработващата промишленост - с 1,7%. Най-голям ръст има при производството на автомобили - с 48,5%.
Източник: Стандарт (11.03.2014)
 
Българите развързват кесията Българите развързват кесията и харчат повече за обзавеждане и техника в дома. През януари оборотът в търговията на дребно нараства с 0,5% спрямо предходния месец и с 5,5% спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Така вече десет поредни месеца от април миналата година насам има ръст в продажбите на дребно. През януари спрямо същия месец на миналата година оборотът нараства във всички икономически групи. Пазаруването с поръчки по интернет става все по-популярно. Най-голям ръст на оборота има именно в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16% спрямо същия месец на миналата година. Продажбите на дребно на компютърна и комуникационна техника са нараснали с 13,8%, а в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита оборотът се увеличава с 12,1%. Продажбите на лекарства са нараснали с 9,8%, а на храни, напитки и цигари - с 2,6%.
Източник: Стандарт (11.03.2014)
 
Износът към Европа е нараснал с 9.1% през 2013 г. Българският износ към Европа през изминалата година е нараснал с 9.1%. Експортът към трети страни пък е забавил ход до едва 4% за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с ЕС към декември. През тази година се очаква икономиката на Европа най-сетне да премине прага от 1% ръст, а очакванията са добрият полъх от запад да се пренесе и в България, основно през експорта. Лошата новина е, че според анализатори няма вътрешни двигатели, които да движат ръста на икономиката през тази година. Възстановяването на европейските пазари след финансовата криза започва все по-ясно да се вижда в данните за търговията на България със страните от общността. През миналата година например износът към Германия, най-големият ни търговски партньор, се е увеличил с 29% до 5.4 млрд. лв. Дори и проблемните Гърция и Италия, които също попадат сред големите ни търговски партньори, са отбелязали ръст на вноса на български стоки. Към южната ни съседка са заминали малко над 3% повече стоки (на обща стойност 3 млрд. лв.) спрямо 2012 г. А и тази година Гърция също очаква положително развитие на икономиката. Заради по-добър туристически сезон тя успя да завърши 2013 г. с излишък по текущата сметка (от 1.24 млрд. евро) за пръв път от 1948 г. Към Италия пък са изнесени с 9% повече стоки. Румъния пък са внесли едва 2.7% повече от България за цялата минала година спрямо 2012 г., което е по-скоро негативно развитие, като се има предвид силният икономически ръст, който тяхната статистика отбеляза (малко над 5% за последното тримесечие на 2013 г. по данни на европейската статистическа служба Евростат). От най-големите европейски вносители на български стоки и услуги сериозен спад се наблюдава само при Белгия - с 15.7%. Износът към Испания, която все още се бори с висока безработица, също е спаднал - с малко под 5%. Според изчисления на Десислава Николова от Института за пазарна икономика около процент растеж в Европа ще генерира 7 процентни пункта повече износ от България към общността. По думите на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен при представянето на есенната прогноза на Европейската комисия очакванията са тази година само Кипър и Словения да отчетат отрицателен ръст, а укрепването на вътрешното търсене да помогне да се постигне по-балансиран и устойчив ръст в Европа. Със забавянето на ръста в някои страни извън Европейския съюз очаквано намалява и българският износ натам. Например очакванията за Турция и Китай, които са едни от най-големите ни търговски партньори извън ЕС, са да забавят икономическия си растеж през тази година. В случая на Китай става въпрос за затягане на паричната политика в опит да се ограничи кредитният балон в страната. Турция вероятно също ще забави ход, като се имат предвид политическите трусове и ударното покачване на лихвата на централната банка там. Украйна също влезе в топ 5 на търговските партньори на България през миналата година, но вероятно няма да се задържи дълго там след събитията в Киев. Данните на националната статистика за търговията със страни извън ЕС през януари 2014 г. ще бъдат публикувани в сряда.
Източник: Капитал (12.03.2014)
 
Българските хотели не са усетили криза през януари В първите месеци на зимния сезон хотелите в България не са усетили криза – растат както приходите от нощувки, така и броят на туристите в местата за настаняване. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за януари. На този етап статистиката не потвърждава опасенията за слаб сезон – спрямо първия месец на 2013 година пренощувалите в местата за настаняване се увеличават с 10,2% до 288,2 хил. души, като почти 107 хил. са чужденците. Приходите от нощувките се увеличават с малко над 15% на годишна база до 34,3 млн. лева. Припомняме, че експерти прогнозираха спад на туристите през сезона заради топлото време. За февруари туристите в зимните курорти са били с 8-9% по-малко, отбеляза тогава експертът Румен Драганов, а посочената причина е не само топлото време, а и началото на Зимните олимпийски игри в Сочи и интересът към спортните събития. Данните на НСИ показват, че през януари по-голямата част от приходите на хотелите у нас се формира от дошлите чужденци – над 19,2 млн. лева. Това обаче не е изненадващо предвид факта, че повечето чужди туристи у нас предпочитат да се настанят в четири- и петзвездни хотели – над 70% от чужденците, които са пренощували в хотел в страната през януари. Чуждите туристи почиват и по-дълго от българите – реализирали са средно по 3,4 нощувки, спрямо 2 нощувки за българските граждани. Близо 66% от българите, обхванати от тази статистика на НСИ са избрали места за пренощуване с 1,2 или 3 звезди. За изготвянето на тази статистическа справка от НСИ използват данните на местата за настаняване с над 10 легла. През януари броят им е общо 1 886 с над 110 хил. места.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2014)
 
Износът неочаквано спадна през януари Износът на България към страни извън ЕС, който през последната година упорито забавя ръст, е спаднал рекордно през януари тази година. Намалението спрямо същия месец на 2013 г. е с 22.1%. Резкият спад в момент, когато възстановяването на Европа е все още крехко, може да е лош сигнал за българската икономика през тази година. Още повече че търговията към държавите от ЕС също е надолу - с малко под 3%, и е в унисон с данните за спада на промишленото производство в еврозоната за януари. Така общият износ на страната се свива с почти 11% на годишна база през януари след шест месеца на непрекъснат ръст. Това показват данните за търговията на България, публикувани от Националния статистически институт (НСИ) в сряда. В тях има подробна разбивка за износа към страни извън ЕС - по стойност и по групи стоки, докато справката за Европа е предварителна и данните са обобщени. Все още е рано да се правят генерални заключения, тъй като отчетеното намаление може да се дължи на еднократни фактори. От наличните данни се вижда, че намалението се дължи основно на горивата и по-ниските цени на металите, както и на негативните икономически развития в основни партньори като Китай, Турция и Украйна. Очакванията обаче са износът да е основният двигател на икономиката и през тази година. Затова е важно дали свиването ще продължи и през следващите месеци. Основният спад се дължи на негативните развития в основните ни търговски партньори извън ЕС. В същото време източните дестинации на българските износители се променят. В топ 5 на търговските ни партньори извън Европа през януари влизат Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Сингапур (виж графиката), а от класацията са изпаднали Гибралтар и очаквано – Украйна. Основният износ към тези дестинации е на нефтени продукти, а към ОАЕ - на тютюневи изделия. Към Сингапур например ръстът на износа на годишна база е 172 пъти, донякъде и заради ниската база, а към ОАЕ - около 50% Турция, Китай и Русия пък са успели да се задържат в топ 5 на търговските ни партньори, въпреки че потокът стоки натам също е намалял. Към Китай годишният спад през януари е с 22%, към Русия - с почти 18%, а към Турция - с 10.2%, показват данните на НСИ. Свиването на търговията с южната ни съседка може и да претърпи още спадове заради кризата по границата през февруари, а и с охлаждането на икономиката и политическите трусове там ситуацията вероятно няма да се подобри особено и до края на годината. Търговията с Русия, от друга страна, също зависи от ситуацията в Украйна, тъй като тя е транзитна за част от износа към Москва. Украйна, която през миналата година беше сред основните ни търговски партньори (виж графиката), очаквано внася по-малко български стоки - с почти 84% надолу. По думите на Десислава Николова, която е главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), натам се изнасят основно нефтени и фармацевтични продукти, като двете групи формират общо 60% от експорта. Отчетеният спад при експорта през януари към трети страни се дължи основно на горивата и по-ниските цени на металите. България е изнесла почти 47% по-малко сурови материали и 35.6% по-малко горива и масла. При последните голяма част от спада се дължи на по-ниския като стойност износ на нефтопродукти към Украйна и Гибралтар. Според Лъчезар Богданов от Industry Watch това може да се дължи на еднократни ефекти или пък специфика в работата на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", която е и най-големият износител на горива. Общо спадът на търговията с тази стокова група към всички държави е със 177 млн. лв., което е над половината от годишното намаление на експорта към трети страни през януари. Сериозен спад има и в групата на необработени сурови материали - с около 80 млн. лв. в стойностно изражение, където влизат например рудите и металните отпадъци. "Намалението като стойност се дължи на поевтиняването на металите и оттам по-ниските цени на концентрата", каза изпълнителният директор на златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" Николай Христов. Компанията е един от по-големите износители за Намибия, която преработва концентрата си там. От дружеството уточниха, че като обем износът им не се е променил значително от миналата година. Всъщност това ясно се вижда и в данните за ръста на експорта на групата "руди, шлаки и пепели". Данните в обем показват увеличение от почти 68%, докато в левове има спад от 67%. Според Десислава Николова от ИПИ част от спада при суровините може да се дължи и на охлаждането на икономиката на Китай, за където България изнася цветни метали. Понижението на търговията с метални руди и скрап за там през януари е повече от 2 пъти - от 28.2 млн. лв. през миналата година до 13.6 млн. лв. през тази. Изгледите за следващите месеци също не са много добри, като се има предвид, че през март цените на медта достигнаха 4-годишен минимум. Факт е, че България е успяла, ако не да отбележи ръст, то поне да запази позициите си при износа към трети страни на някои стоки с висока добавена стойност. Става въпрос предимно за групата машини и оборудване, където има скромен ръст от 0.7% за година. За сравнение - през цялата минала година спрямо 2012 г. ръстът на износа на машини (към ЕС и трети страни) е бил почти 16%.
Източник: Капитал (13.03.2014)
 
Само 3% от глобалните търговски вериги планират експанзия в България България е 46-тата най-желана дестинация за експанзия на глобалните търговски вериги, сочат данни на консултантската компания CBRE. Интерес към страната ни проявяват 3% от анкетираните от компанията световни търговски вериги. С подобно класиране са още Макао, Индия, Оман и съседната ни Сърбия. Малко преди нас в класацията – на 44-то място, е южната ни съседка Гърция, към която се насочват 4% от участниците в проучването. Румъния, заедно с Украйна, заема 35-та позиция, а Хърватия – 28-ма. В дъното на класацията са Бангладеш, Аржентина, Шри Ланка, Пакистан, Бразилия и Ангола, които са атрактивни пазари за само 1% от анкетираните. В топ 10 на класацията преобладават европейските държави – Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Швейцария, Белгия, Испания, Италия и Чехия. На пета позиция се появява Китай, а на 12-та – Турция. В последно време инвеститорите в търговски площи разчитат основно на големите чужди вериги и най-вече на модните оператори в средния сегмент от пазара, които са най-агресивни в експанзията си. В общия случай големите международни вериги имат интерес към новите търговски центрове, в които да разширят присъствието си. Открояват се и няколко бранда, които за първи път стъпват в страната ни - например Debenhams, Dirk Bikkembergs, както и гръцката верига Notos, която е ключов наемател в мола на Околовръстното шосе на София, който се очаква да заработи през есента. Други - като например Decathlon, избраха да присъстват на пазара със собствени магазини. Mango също се очаква да се върне скоро на българския пазар, като този път компанията ще влезе директно, а не чрез франчайз. Разместване обаче се наблюдава при веригите за хранителни стоки и магазините в сегмента "направи си сам". След като словенската Mercator излезе от пазара, наскоро белгийската Delhaize Group продаде веригата Пикадили, а собственикът на Технополис купи Praktiker. От Carrefour прогнозираха наскоро, че заради липсата на ръст в сектора на бързооборотните стоки се очакват фалити на по-малки вериги, както и изтегляне на големи международни търговци от сектора. Този сегмент от пазара обаче се разви доста бурно и в последно време се наблюдава по-скоро оптимизация на обектите и забавяне на темповете на експанзия. Европейските търговски вериги се съсредоточават основно върху европейските пазари, както и върху експанзия в Обединените арабски емирства, Китай и Саудитска Арабия. Подобна е тенденцията и при плановете за експанзия на азиатските търговски вериги, като след Китай най-търсените пазари са Виетнам, Малайзия, Индонезия и Сингапур заради очакваното подобрение на потребителското доверие. Почти всички от анкетираните ритейлъри оперират и сайт, през който може да се пазарува. Те дават знак, че ще продължат да инвестират в развитието на мултиканалните доставки. Над 40 на сто от анкетираните заявяват, че искат да разширят географското покритие на сайтовете си, докато през 2012 г. делът им беше 27 на сто. Повечето от азиатските търговци обаче не оперират в интернет заради слабото проникване на мрежата и засега не планират да инвестират в развитие на онлайн услуги.
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2014)
 
Седми пореден месец с дефлация Понижението на цените се запазва за седми пореден месец, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) към февруари. Поевтиняването на живота спрямо януари е с 0.4%, а на годишна база цените са се понижили с 2.6%. Средногодишната инфлация също продължава да се понижава и за пръв път от 1996 г. насам (откакто НСИ поддържа статистика) достигна отрицателни стойности от -0.2%. От гледна точка на икономиката дефлацията е проблем, тъй като очакванията за запазване в спада на цените водят до забавяне на покупките и спад в потреблението. Това от своя страна принуждава бизнесът да понижи цените и да работи при по-ниски маржове и печалби. В резултат на това компаниите се оказват принудени да свият и разходите си, което често става чрез свиване на заплати или чрез съкращаване на служители. Така се стига до допълнително свиване на потреблението и съответно до ново забавяне на икономиката. "В момента сме в дефлационна ситуация, като за последните поне четири години цените за крайните потребители се успокояват и темповете им на нарастване намаляват", отбелязва Георги Стоев, управляващ партньор в Industry Watch. По думите му това не е толкова опасно за икономиката, като в момента потребителите печелят от ниските цени. "Що се отнася до това дали предприятията биха загубили конкурентоспособност, ако цените на международните пазари продължат да спадат – действително има фирми, които са доста разходонеефективни и разчитат на външните фактори за растеж", отбелязва той. "В този смисъл нашата препоръка винаги е била компаниите да разчитат на ръста на производителността си и на иновациите", допълва анализаторът. Низходящата тенденция започна през второто полугодие на миналата година, като двигател за свиването беше административното понижение на цената на електроенергията през август (след като вече беше намалена през март). Ефектът се подсилва и от последвалото през декември поредно понижение в стойността на тока, което дава основания да се очаква, че статистиката ще продължи да отчита дефлация и през следващите месеци. Според данните на НСИ през февруари дефлацията е била -2.6% на годишна база, а понижението спрямо предходния месец е с 0.2%. Свиването през януари отново се дължи основно на намаляването в цените на облекла и обувки – съответно с 1.6% на месечна и с 3.1% на годишна база. Съществено понижение е отбелязано и при цените в транспорта, които намаляват с 2.3% спрямо януари. Спадът им на годишна база е с 3.7%. След намаляването, отчетено в цените на хранителните продукти през януари, данните за февруари показват отново възходяща посока, като повишението за последния месец е с 0.2%. Същевременно влияние за запазването на низходящия тренд оказва и продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. През последните месеци инфлацията в еврозоната се запазва на равнища около 0.8%, които са доста по-ниски от определените като целеви от Европейската централна банка (ЕЦБ) 2%. Понижението на цените на суровините на международните пазари също допринася за низходящата тенденция. "За последната година цените на основните суровини, измерени в евро, са се понижили с близо 11% - най-вече при металите, но макар и не толкова, поевтиняване има и при храните", отбелязва Стоев. По думите му може да се очаква при запазването на тази тенденция дефлацията също да се задържи. "Една рязка промяна в цените на основните суровини в световен мащаб обаче веднага ще се отрази и на българския пазар", посочва той.
Източник: Капитал (14.03.2014)
 
Инфлацията чупи рекорди: -2,6% Годишната инфлация до края на февруари е минус 2,6%, обявиха от НСИ. Това е абсолютен рекорд - най-ниската инфлация, откакто националната статистика отчита движението на цените. След като през януари месечната инфлация беше минус 0,2%, за февруари е минус 0,4%, сочат данните на НСИ. Така се продължава тенденцията от миналата година, когато през седем от месеците беше отчетено падане на цените. В резултат се стигна до тази рекордно ниска годишна инфлация. Конкретно през февруари отрицателната инфлация се дължи на падането на цените на дрехите (-2,3%), обувките (-4,7%), бензина (-1,6% за А95Н), както и на редица домашни уреди като хладилници и фризери (-1,3%), готварски печки (-1,7%), и телевизори (-2,1%). През февруари са паднали и цените на редица храни като свинско месо (-1,3%), пилешко (-1%), олио (-1,3%), домати (-9%), марули (-5,1)%, и захар (-4,1%), но като цяло за всички храни има ръст на цените с 0,2%. Жилищното обзавеждане, както и обичайните стоки за поддържане на дома през февруари са поевтинели с 0,8%. Падането на цените може да е добро за отделния потребител, но не е здравословно за икономиката като цяло, защото ограничава желанието на фирмите да инвестират и съответно да разкриват работни места. А това пък задържа ръста на доходите.
Източник: Стандарт (14.03.2014)
 
България със стабилни позиции в глобална класация по цени на жилищата България запазва относително стабилни позиции в глобалната класация на консултантската компания Knight Frank за цените на жилищата през последното тримесечие на 2013 г., в която са включени 56 държави. Страната ни е на 43-то място в индекса, сред държавите с умерен спад на цените. През 2012 г. заемахме 40-та позиция, но в класацията тогава участваха 55 страни (Казахстан не беше включен в подреждането - бел. ред.). По спад на цените страната ни е на 14-та позиция измежду 56-те пазара, включени в индекса, а в Европейския съюз - на 11-то място. През последното тримесечие на миналата година е отчетен годишен спад на цените на жилищата в страната ни от 1,2%, посочват от компанията, като се позовават на данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие е отчетено намаление от 0,1%. За същия период на предходната 2012 г. беше регистрирано понижение на цените от съответно 1,4% и 0,7% на годишна и на тримесечна база. Повечето от държавите от ЕС са в дъното на глобалната класация, но на повечето пазари темповете на спад на цените чувствително са се забавили, посочват от компанията. Същевременно глобалният индекс на цените на жилищата, изчисляван от Knight Frank, се е повишил с 8,4% през последното тримесечие на миналата година спрямо същия период на предходната година - рекорден ръст за индекса, който се изчислява от 1995 г. Спрямо третото тримесечие на 2013 г. повишението е 1,2% В доклада се подчертава, че жилищните пазари отразяват обратния завой на световната икономика и възстановяването от кризата. През 2013 г. е отчетен ръст на цените на жилищата в 39 държави, докато през 2012 г. увеличение е регистрирано в 27 страни. Кой е на върха и кой - на дъното на класацията Лидер по спад на цените в края на 2013 г. е Украйна – регистрирано е понижение от близо 26% на годишна база и 3% за тримесечието. Втората позиция е за Хърватия – 14,4% на годишна база през последното тримесечие, но спрямо предходното цените са останали стабилни. Третата позиция е за миналогодишния лидер в негативната класация – Гърция. За периода октомври-декември е отчетено намаление на цените на жилищата в южната ни съседка от 9,3% на годишна база, а за тримесечието – 3%. Следват Унгария, Кипър, Италия, Холандия, Словакия, Япония и Франция. Най-силен ръст на цените на жилищата през последните три месеца на миналата година спрямо същия период на предходната е отчетен в Дубай – 34,8%. Следва Китай с 27,5% годишен ръст и с 5% за тримесечието. Третата позиция е за Тайван със съответно 15,1% и 2% годишен и тримесечен ръст. Първата десетка се допълва от Естония, Турция, Бразилия, Индонезия, Колумбия, САЩ и Полша.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2014)
 
Все повече туристи избират Пловдив През 2013 туристите в Пловдив са се увеличили със 7% спрямо предходната година. Това показват данни на НСИ, цитирани от Стандарт Нюз. Общо гостите на града са били 14 261. Реализираните нощувки са се увеличили с 1% и са общо 359 964. Един аналитичен прочит на данните показва по-ниска продължителност на престоя през 2013 г. в сравнение с предходната година. Експертите от Община Пловдив обаче отчитат покачване броя на индивидуалните посещения в града, което е засечено и от листа за посещения в туристическите информационни центрове. С пет процента са се увеличили и посещенията в музеите. За да се използват пълноценно наличните културно-исторически и природни ресурси на дестинация Пловдив и да се превърнат в активи за туризъм, през 2013 г. беше изработена 7-годишната стратегия за развитие на туризма в Пловдив 2014 -2020 г. Тя планира конкретни мероприятия, насочени към формиране, промотиране и реализация на туристически пакети, включващи културни, бизнес, вино и гурме, събитийни, спортни и уикендови продукти. ОП „Туризъм" вече разработи два такива пакета, които са предложени на туроператори и скоро ще бъдат на пазара.
Източник: expert.bg (14.03.2014)
 
Спадът на заетостта в България изпреварва средноевропейските темпове Темповете на спад на заетостта в България изпреварват средните за Европейския съюз (ЕС) през последното тримесечие на миналата година, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. За периода октомври-декември 2013 г. заетостта у нас се е свила с 0,2% спрямо юли-септември 2013 г., докато в ЕС се е повишила с 0,1%. На годишна база през последните три месеца на годината заетостта у нас е намаляла с 0,7%, докато в ЕС се отчита понижение от 0,1%. Заради приключването на сезонната заетост заетостта у нас е ускорила спада през последното тримесечие на миналата година (през третото е отчетено годишно понижение от 0,1%). Спрямо началото на годината обаче темповете на спад на заетостта са се забавили – за януари-март е отчетено годишно намаление от 1,7%. В държавите от еврозоната заетостта също отбелязва ръст от 0,1% през последното тримесечие на миналата година спрямо предходното. На годишна база е отчетено намаление от 0,5%, като тенденцията е за забавяне на темповете на спад. През цялата 2013 г. заетостта в еврозоната се е понижила с 0,9%, а в целия ЕС – средно с 0,4%. За отделните държави не е предоставена статистика за цялата година. През последните три месеца на годината заети в ЕС са били общо 223,6 млн. души, от които 145 млн. души са от държавите в еврозоната. Латвия е страната с най-силен ръст на заетостта през последното тримесечие спрямо третото – 1%, докато в Естония е отчетен най-голям спад – 1,3%. На годишна база най-силен ръст е отчетен в Ирландия – 3,2%, а най-голям спад – в Кипър (-4,1%).
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2014)
 
13 000 нови работни места ще бъдат разкрити през април През април стартират няколко програми, които ще осигурят над 13 хиляди нови работни места, съобщи в Боровец председателят на социалната комисия в парламента Корнелия Нинова. „За нас борбата с безработицата и повишаването на заетостта остават абсолютен приоритет. Към февруари месец безработицата е 12,2% по данни на Агенцията по заетостта, т.е. тя се задържа, с тенденция за лек спад. Добрата новина за нас е, че от януари до сега 25 415 безработни лица са започнали работа в реалния сектор, в реалната икономика", каза Нинова. По думите й програмите, които започват са „Сигурност" – около 5 000 души, която да гарантира на МВР помощ за битовата престъпност., няколко регионални програми за заетост, насочени към областните и общинските администрации. Те обхващат 2000 души. Мерки за подпомагане на бизнеса за разкриване на нови работни места - обхващат през април 2430 души.
Източник: Стандарт (17.03.2014)
 
Безработните през 2013 г. са 436.3 хил., от които 249.8 хил. са мъже и 186.5 хил. - жени, сочи статистиката През 2013 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 322.7 хил., или 68.4% от населението на същата възраст. В сравнение с 2012 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) нараства с 1.3 процентни пункта, съобщиха от Националния статистически институт. Общият брой на заетите лица e 2 934.9 хил., или 46.9% от населението на 15 и повече навършени години. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 889.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 59.5%, съответно 62.1% за мъжете и 56.8% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 63.5%, или с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с 2012 година. Увеличението на коефициента е почти еднакво за мъжете и жените, като стойностите му достигат 66.4% за мъжете и 60.7% за жените. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 47.4%. В сравнение с 2012 г. той отбелязва нарастване с 1.7 процентни пункта, като увеличението при жените е с 2.1 процентни пункта, а при мъжете - с 1.1 процентни пункта. Безработните лица са 436.3 хил., от които 249.8 хил. са мъже и 186.5 хил. - жени. Коефициентът на безработица се увеличава с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2012 г. и достига 12.9%. При мъжете коефициентът на безработица нараства с 0.4 процентни пункта, а при жените - с 1.0 процентни пункта, като достига съответно 13.9 и 11.8%. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 24 навършени години е 28.4%, а за възрастовата група 15 - 29 навършени години - 21.8%. В сравнение с 2012 г. коефициентът на безработица за тези възрастови групи се увеличава съответно с 0.3 и 1.0 процентни пункта. Продължително безработни (от една или повече години) са 250.3 хил., или 57.4% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 7.4% - съответно 8.1% за мъжете и 6.6% за жените. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 536.5 хил., от които 679.4 хил. са мъже и 857.0 хил. - жени. Коефициентът на икономическа неактивност е 31.6% - съответно 27.8% за мъжете и 35.5% за жените. Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 206.5 хиляди. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на 18 - 24 навършени години е 12.5%. С висше образование са 29.4% от лицата на възраст 30 - 34 навършени години.
Източник: Агенция Фокус (18.03.2014)
 
Заетостта с годишен ръст за първи път след кризата Много скромен, но все пак ръст на пазара на труда за първи път от 2008 г. насам. Това показват данните на Националния статистически институт за 2013 г. Въпреки че безработицата се е увеличила до 12.9% - или с 0.6 процентни пункта спрямо предходната година, статистиката отчита леко раздвижване на пазара на работна сила, и то в положителна посока. През първата половина на годината заетите нараснаха с 30 хил. души на годишна база. През последните две тримесечия показателят отново тръгна надолу, но в крайна сметка цялата 2013 г. излезе на плюс, макар и твърде скромен - новите работни места са едва 900. В сравнение със загубата на около 200 хил. през 2011 г. обаче това е значително подобрение. Лошата новина е, че повечето анализатори са на мнение, че и през тази година пазарът на труда ще се подобрява, но почти незабележимо. В последната си икономическа прогноза Европейската комисия (ЕК) дори промени очакванията си за безработицата в България към по-негативни - от 12.4% (в есенната си прогноза) до 12.7%. Накратко - увеличаването на заетите няма да е достатъчно, за да раздвижи вътрешното търсене, което продължи да спада и през цялата 2013 г. А потреблението на българските домакинства и фирми според икономисти ще е важно за устойчивия ръст на икономиката през следващите години. В противен случай България ще продължи да разчита единствено на износа, а той е пряко зависимо от възстановяването на Европа. Хората започват да стават все по-активни на пазара на труда, показват данните на статистиката. Коефициентът на икономическа активност се е покачил от 67.1% до 68.4% за една година. Това означава, че все повече хора започват да си търсят работа, което се вижда и в данните за броя на обезкуражените лица (виж графиката). През миналата година 18 хил. души, които досега не са търсили активно заетост, са се върнали на пазара на труда. От друга страна обаче, показателят за икономическа активност се покачва и заради намаляването на населението. Демографската криза се отразява и на структурата на работната сила. През миналата година почти 452 хил. души на възраст между 55 и 64 години са работили, което е с 12.3 хиляди повече спрямо 2012 г. По-дългото оставане на пазара на труда вероятно се дължи и на увеличаването на пенсионната възраст с 4 месеца в началото на 2013 г., което обаче беше замразено в началото на тази. Сред младежите пък са били заети близо 165 хил. души, което е с 13.8 хил. по-малко в сравнение с година по-рано (виж графиката). Въпреки по-високата активност на хората, които търсят работа, и тази година не вещае особено добри резултати за заетостта. По думите на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ) 2014 г. е трета поред година, в която се очаква някакво подобрение на пазара на труда, но поне до средата на годината раздвижване едва ли ще има, особено като се вземе предвид неочакваният спад на износа през януари и ниското ниво на инвестициите. Дотогава едва ли ще са заработили и европейските фондове за новия програмен, тъй като мерките все още не са готови. "По-скоро и тази година ще е нулева за заетостта, както беше и 2013 г.", смята икономистът. Очакванията за добър летен сезон тази година вероятно означават и малко повече заетост в туризма. Но такъв тип временна заетост няма да донесе устойчив икономически ръст. Всъщност един от най-сериозните проблеми на пазара на труда в България е структурната безработица. При нея работодателите търсят хора, но не могат да намерят служители с необходимите компетенции. По-думите на Явор Алексиев България е сред европейските страни с най-голяма структурна безработица и проблемът продължава да се задълбочава. "Така пазарът на труда ще остане небалансиран и след като икономиката започне да се възстановява и да се създават работни места", казва той и допълва, че това разминаване между работодатели и работници ще забавя икономическото развитие и в бъдеще. Според Алексиев субсидираната заетост замазва временно този проблем, но не може да го реши. Пазарът на труда в Северна България продължава да се представя по-зле (виж графиката). Въпреки че безработицата е спаднала най-много в североизточната част на страната, показателят продължава да е най-висок там - 16.8%. Според Явор Алексиев подобрението през миналата година се дължи основно на Варна, която влияе положително и на съседните градове и най-вече Шумен. В повечето региони в страната обаче безработицата се увеличава, като най-голям е ръстът на северозапад - с 1.7 процентни пункта. Веднага след него се нарежда регионът, където се намира столицата. Той е с най-ниска безработица - 9.8%, но също отбелязва значителен ръст за годината от 1.6 пункта.
Източник: Капитал (18.03.2014)
 
България води по дефлация в ЕС през февруари ългария е на челно място в Европейския съюз (ЕС) по годишна дефлация през февруари, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През втория месец на годината потребителските цени у нас са се понижили с 2,1% на годишна база. Следва ни Кипър, където е отчетен спад на индекса на потребителските цени от 1,3%, а трета е Гърция, където е измерена годишна дефлация от 0,9%. Най-висока е била годишната инфлация през февруари в Малта (1,6%), Финландия (също 1,6%) и Австрия (1,5%). Инфлацията в еврозоната през февруари се оказва по-слаба от очакваното. Годишният ръст на потребителските цени е бил 0,7% през втория месец на годината, докато предварителната оценка беше за инфлация от 0,8%. През януари беше измерен годишен ръст на потребителските цени в еврозоната от 0,8%, а през февруари 2013 г. - 1,8%. Основната инфлация, в която не влизат волатилните цени на храните и енергията, е достигнала 1% през февруари, в унисон с очакванията. Инфлацията в целия Европейски съюз през февруари е била 0,8%, докато през януари беше 0,9%, а година по-рано – 2%. Месечната инфлация в еврозоната и в ЕС през февруари е била по 0,3%. Най-голям натиск върху инфлацията в еврозоната през февруари са оказали цените на горивата, които са се понижили с 0,3%, на телекомуникациите, които са отписали 0,1%, и на горивото за отопление, които са паднали с 0,07%. Същевременно е отчетен ръст от 0,08% на цените на тютюна и тютюневите изделия. С по 0,06% са поскъпнали услугите на кафенетата и ресторантите, както и електричеството.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2014)
 
Мерките за борба с безработицата продължават да не дават съществен резултат. Това показват поредни статистически данни, този път от наблюдението на работната сила през 2013 г. Според тях миналата година безработицата достига най-високото си ниво в последните 10 г. Най-сериозно е увеличението на безработицата сред младежите до 29 г., макар че те са основна приоритетна група на управляващите. Националният статистически институт (НСИ) отчита по-малко обезкуражени лица, които не вярват, че ще си намерят работа, но и повече безработни и по-малко заети. Нараства и броят на хората, които стоят без препитание повече от година. Работната сила между 15 и 64 г. се е увеличила с около 19 000 българи до 3.323 млн. души, които са били 68.4% от населението в тази възрастова група. През 2012 г. коефициентът на икономическа активност е бил 67.1%. Безработните обаче нарастват съществено с 24 200 души до 433 200,а коефициентът на безработица за м.г. достига 13% и е най-висок през последните 10 г. Само през 2003 г. той е бил повече - 13.9%. През 2012 г. безработицата е била 12.4%. Повече от година работа не могат да си намерят 250 300 българи според данните на НСИ. Те са 57.4% от всички безработни и се увеличават с 23 700 спрямо 2012 г. Тогава делът им спрямо безработните е бил 55.2%. Работа изобщо не си търсят 209 700 трудоспособни българи, защото не вярват, че ще си намерят. Продължава тенденцията т.нар. обезкуражени лица да намаляват, което от социалното министерство отчитат като позитивен ефект от дейността на трудовите посредници. Част от задачата им е да активират неактивните българи, като ги убедят да се регистрират в бюрата по труда, за да могат да се възползват от мерки и схеми за заетост. За целта Агенцията по заетостта има над 400 изнесени работни места в отдалечени градчета и села. Активирането на неактивните обаче води и до очакван ръст на безработните. На пръв поглед нелогични данни отчита статистиката за младежката безработица, при която коефициентът се увеличава на фона на намаляващ или почти непроменен брой на безработните. Според социалния министър Хасан Адемов обаче обяснението може да се търси в друга негативна тенденция - намаляващия контингент в тази възраст, тъй като това е групата, от която излизат най-много емигранти. Младите допълнително намаляват и заради демографската криза. Българите до 29 г. без препитание са се увеличили само с 400 души до 128 900, но при тях е отчетен най-висок ръст при безработицата - с цял процентен пункт до 21.8%. Безработните младежи до 24 г. намаляват с 4600 до 65 100 души, но коефициентът на безработица при тях нараства с 0.3 процентни пункта до 28.4%. Сериозно намаление е отчетено при заетите младежи. Тези до 24 г. са 164 500, което е с 13 800 по-малко спрямо 2012 г. При българите до 29 г. заетите са намалели с 25 200 до 463 400 души. ПОДОБРЕНИЕ Въпреки продължаваща стагнация на пазара на труда негативните тенденции сериозно са забавили ход, показва прегледът на статистическите данни. През третото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. например безработицата се е увеличила само с 0.5 процентни пункта, докато година по-рано ръстът е бил с 1.3 процентни пункта. През четвъртото тримесечие м.г. безработицата пак расте по-бавно - с 0.6 процентни пункта при 1 процентен пункт през същия период на 2012 г. От Агенцията по заетостта отчетоха осигурена заетост на 249 720 души, с над 25 000 повече от 2012 г. Голяма част от хората обаче са наети на субсидирана заетост за период от 6 до 12 месеца и след края й обикновено се връщат в армията на безработните. Затова Хасан Адемов повтаря, че стабилизиране и подобряване на пазара на труда може да се очаква едва след сериозно съживяване на икономиката. ОБЕЩАНИЯ На семинара в Боровец от БСП дадоха да се разбере, че все още не са се отказали от обещанието си да осигурят 250 000 работни места до края на мандата си. И дори са обсъждали борбата с безработицата като една от неуспешните политики на правителство. Точно парламентът обаче гласува запазване на бюджета от 73 млн. лв. за плана за заетост, въпреки увеличената минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове, от които зависят възнагражденията на наетите по субсидирана заетост. Така парите ще стигнат за едва 13 000 наети на пълна заетост с около 7000 по-малко отколкото през 2013 г. На Боровец от БСП обещаха с осигурените 100 млн. лв. от Европа за младежка гаранция да се наемат 128 000 младежи. Сметките обаче показват, че тези средства трудно ще стигнат за заетост на повече от 30 000 души. Не е ясно и кога страната ни ще може да ги използва, тъй като все още не е подписано споразумението с ЕК.
Източник: Сега (18.03.2014)
 
НСИ: Безработицата е нараснала до 12, 9% Коефициентът на безработица през 2013 г. се увеличава с 0.6 процентни пункта в сравнение с предходната година и достига 12.9%. Това съобщиха от пресцентъра на от Националния статистически институт (НСИ). От там обясняват още, че с 0.4 процентни пункта е нараснала безработицата при мъжете, а при жените - с 1.0 процентни пункта, като достига съответно 13.9 и 11.8%. Икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години през 2013 г. са 3 322.7 хил. Това се равнява на 68.4% от населението на същата възраст. В сравнение с предходната година коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) нараства с 1.3 процентни пункта, посочват от НСИ. 46.9% от населението на 15 и повече навършени години работи или общо 2 934.9 хил. души. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 889.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 59.5%, съответно 62.1% за мъжете и 56.8% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 63.5%, или с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с 2012 година.
Източник: Стандарт (18.03.2014)
 
България отново е сред държавите в ЕС с най-бърз ръст на разходите за труд България е сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-бърз ръст на разходите за труд, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Повишението обаче продължава да се определя от разходите за труд, различни от заплатите (осигурителни вноски, обезщетения и т. н.) Общите разходи за труд в България са нараснали с 4,3% през последните три месеца на миналата година спрямо последните три месеца на 2012 г., като разходите за заплати са се увеличили с 4%, а другите разходи – с 6,2%. Единствено в балтийските държави е отчетен по-бърз ръст на разходите за труд за периода – в Естония 7,2%, в Латвия - 5,9% и в Литва - 5,7%. По ръст на другите разходи за труд сме на второ място в ЕС, като преди нас е само Латвия, където е отчетено увеличение от 6,6%, а след нас е Естония с повишение от 6%. Същевременно от данните се вижда, че разходите за заплати у нас са забавили ръста си на годишна база, докато другите разходи за труд се ускоряват. През последните три месеца на 2012 г. е отчетен общ ръст на разходите за труд от 7,5% на годишна база, като разходите за заплати са се повишили с 8,4%, а другите разходи за труд – с 3,1%. През първите три месеца на 2013 г. пък разходите за труд забавиха ръста си до 4,7%, като беше отчетено повишение на разходите за заплати от 4,5% и на другите разходи за труд – от 5,3%. За сравнение, разходите за труд средно за 28-те държави от ЕС са се увеличили с 1,2% през последните три месеца на миналата година спрямо същия период на предходната. Другите разходи за труд отбелязват минимално увеличение от 0,1%, докато разходите за заплати нарастват с 1,6%. В еврозоната пък ръстът на общите разходи за труд се определя изцяло от повишението на разходите за заплати, докато другите разходи за труд не регистрират промяна. Що се отнася до разходите за труд на отработен час в индустрията, отново сме в челната петица на ЕС по темпове на ръст и отново определящи са другите разходи за труд, а не разходите за заплати. При разходите за труд в строителството попадаме в челната тройка, като ни изпреварват само Литва и Унгария, а в сектора на услугите отново сме в първата петица, изпреварени само от балтийските страни и Полша.
Източник: Инвестор.БГ (20.03.2014)
 
Повишаването на трудовите разходи продължава и в края на 2013 г. Разходите на работодателите за труд продължават да нарастват и през четвъртото тримесечие на 2013 година, отчита Националният статистически институт. Общите разходи за един отработен час от наетите лица нараства с 4,3% спрямо същия период на 2012 г., показват предварителните данни на националната статистика. За третото тримесечие на годината ръстът беше 2,8% на годишна база, за второто тримесечие – 3,4% на годишна база. За първите три месеца на миналата година разходите на работодателите за труд са били с 4,7% повече. Тенденцията увеличението да бъде най-голямо в строителството и в индустрията, която се наблюдаваше за второто и третото тримесечие, продължава и в края на годината. Към декември 2013 година ръстът в индустрията е 4,4%, а в услугите - 4,8%. В строителството общите разходи на работодателите за един отработен час се увеличават с 4,2%. В края на 2013 година най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в секторите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - 12,3%, „Добивна промишленост” - 8,9%, и „Образование” - 8,4%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в секторите „Култура, спорт и развлечения” - с 12,8%, и „Други дейности“ - с 8,8%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават с 4% спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 6,2%. Икономисти прогнозират, че повишаването на трудовите разходи вероятно ще продължи. Като причини се посочват индикациите за съживяване на пазара на труда и увеличеното търсене на работна сила от края на 2013 година. Очаква се и мобилност към страните от ЕС след отпадането на ограниченията на пазара на труда от януари 2014 г. Фактори могат да бъдат и повишаването на осигурителните прагове, както и недостатъчното предлагане на работна ръка с необходимата квалификация.
Източник: Инвестор.БГ (20.03.2014)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2013 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 4,3% спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г., съобщават от института. Увеличението в индустрията е 4,4%, а в услугите - 4,8%. В строителството общите разходи на работодателите за един отработен час се увеличават с 4,2%. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2013 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", "Добивна промишленост" и "Образование". Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическите дейности "Култура, спорт и развлечения" и "Други дейности". В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 4,0% спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г.
Източник: Дума (20.03.2014)
 
Ръстът на износа изпреварва ръста на вноса Повече от 9 месеца осигуряваме макроикономическа и финансова стабилност като оптимизираме правителствените разходи и поддържаме балансирани бюджети. По този начин за пръв път тази година създаваме възможност за програмен бюджет, в който различни проекти могат да бъдат финансирани на конкурентна основа. Дадохме възможност за общините да се състезават за средствата от националния бюджет. Това каза зам.-министър Красин Димитров при представянето на икономическата политика на правителството, основана на растеж на експорта на 48-та извънредна среща на Борда на директорите на Бизнес Съвета на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС) и бизнес форума "Сътрудничество на МСП в региона на ЧИС", съобщиха от МИЕ. Министърът припомни, че българската държава има най-благоприятната данъчна политика от страните от ЕС. Дори в условията на финансово-икономическа криза правителството задържа данъчната политика, за да се гарантира предвидимост за инвеститорите: 10% корпоративен данък, 10% плосък данък върху доходите на физическите лица, 5% данък върху дивидента и възможност за освобождаване от данъци при реинвестиране на печалбата. През последната година като основна мярка, насърчаваща растежа на икономиката правителството изведе като приоритет насърчаването на експорта и на външно-търговския стокообмен. Димитров обясни, че се работи в няколко направления: "Първо успяхме да преструктурираме част от износа като отворихме нови възможности пред българските фирми да изнасят продуктите и услугите си в страни извън европейската общност в страните от Азия и Близкия изток. В това отношение Турция е най-голям партньор на България от страните от черноморската икономическа зона, следван от Украйна и Русия. През последната година регистрирахме значителен ръст в ескпорта от 7% и за пръв път от 23 години ръстът на износа изпреварва този на вноса в България. Размерът на привлечените в страната преки чуждестранни инвестиции за 2013 г. се очаква да бъде 1,23 млрд. евро ( 3% от БВП)". Димитров добави също, че бележим изключителен ръст в сферата на туризма от страна на държавите от черноморската икономическа зона – основно от Украйна и Русия, и извън нея - Беларус. "Туризмът е вече индустрия, която постепенно увеличава значимостта си в БВП – 13,6% от него. Настоящото правителство се насочи към нов тип туристическа политика с внимание към балнеологията и лечебния туризъм, които предлагат целогодишни услуги", допълни зам.-министърът. През последната година МИЕ и Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия, усилено работи по организацията на панаири, бизнес делегации и бизнес мисии в чужбина, дава се възможност и платформа на българските фирми да покажат продуктите и услугите си на международни изложения, където да намерят чуждестранни партньори, да сключат договори. В това отношение финансирането е осигурено от Оперативна програма "Конкурентоспособност и иновации", чрез която подпомагаме българските предприятия за осъществяването на тези мисии, но и за технологичната им модернизация, постигане на енергийна ефективност, иновации и произвеждането на конкурентноспособен продукт, който да може да се реализира на международните пазари. "С цел облекчаване на бизнеса МИЕ постави на обществено обсъждане проект на ПМС за изменение и допълнение на правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите. Това са промени, които ще намалят процедурите и изискванията за издаване на сертификат, за облекчено административно обслужване, намаляване на праговете за инвестиции за различните класове инвеститори и значително съкращаване на всички административни срокове, все мерки които ще доведат до реализирането на повече инвестеционни проекти", заключи Димитров.
Източник: Преса (24.03.2014)
 
България рециклира все повече отпадъци България отбелязва съществен напредък в третирането на битовите отпадъци, сочат данни на европейската служба Евростат. През 2012 г. делът на рециклираните боклуци се е увеличил до 24% от 3% през 2011 г., което ни доближава до средното за Европейския съюз (ЕС) – 27% от генерираните отпадъци в общността се рециклират. Същевременно обаче делът на компостираните органични отпадъци се запазва на нивото от 2011 г. - 3%, при средно за ЕС от 15%. Ние сме и една от държавите в ЕС, които не изгарят отпадъци. По дял на депонираните битови отпадъци, въпреки че е намалял до 73% през 2012 г. от 94% през 2011 г., все още сме далеч от средното за Еврообщността. В 28-те държави от ЕС до сметищата достигат средно 34 на сто от битовите отпадъци, докато в ЕС делът на изгорените боклуци достига 24 на сто. Румъния остава лидер по депонирани отпадъци – 99% от генерирания боклук, а само 1% се рециклират. Следват я Малта, където делът на депонираните боклуци достига 87%, Хърватия – 85%, Латвия – 84%, Гърция – 82%, Кипър и Литва – по 79%, и Словакия – 77%. Тревожна е и тенденцията за ръст на генерираните битови отпадъци на глава от населението в България – до 460 кг през 2012 г. от 375 кг през 2011 г. Същевременно тенденцията в ЕС е за спад на генерираните отпадъци на глава от населението – за една година боклукът е намалял до средните 492 кг на човек от 503 кг, въпреки че в статистиката за 2012 г. е включена и Хърватия, която се присъедини към ЕС от средата на миналата година. Датчаните отново са лидери по изхвърлен боклук на глава от населението в ЕС, но тенденцията също е за спад на количеството генерирани битови отпадъци. През 2012 г. боклуците в скандинавската страна са били 668 кг на човек, докато през 2011 г. Евростат отчете, че са 718 кг. Естонците пък генерират най-малко отпадъци в ЕС – 279 кг на глава от населението. Тенденцията също е към спад на количествата боклук – през 2011 г. на човек в страната са се падали по 298 кг битови отпадъци. Германия продължава да е лидер в третирането на отпадъците – 65 на сто от генерирания боклук се рециклират и компостират, а 35 на сто се изгарят. В Австрия само 3% от боклуците стигат до сметища, делът на рециклираните и компостирани отпадъци достига 62%, а на изгорените – също 35 на сто. В Белгия се депонира само 1% от боклука, 57 на сто се рециклират и компостират, а 42 % се изгарят.
Източник: Инвестор.БГ (26.03.2014)
 
През февруари домакинствата добавиха нови 114 млн. лв. към спестяванията си През февруари населението е добавило само 114 млн. лв. към депозитните си сметки, след като през януари общата сума на депозитите се увеличи с малко над 800 млн. лв., от които 650 млн. лв. спестиха домакинствата. Това разкриват данните на Българска народна банка (БНБ). Въпреки по-малката заделена сума и през втория месец на годината спестяванията на населението нараснаха до рекордни стойности. Статистиката показва, че депозитите на населението и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД)* през февруари нарастват с 9,5% на годишна база до 38,461 млрд. лв. Огромните суми, които населението трупа в банките, продължават да се увеличават главно заради икономическата и политическата несигурност. Фактор, който се посочваше като причина за нарастване на спестяванията бе и понижената икономическа активност на самите потребители. Влиянието му обаче е поставено под съмнение, защото от последните статистически данни за търговията на дребно видяхме, че през март тя е нараснала за седми пореден месец. Оптимистични са и прогнозите на БНБ за първото полугодие на 2014 г. относно икономическата активност както на населението, така и на предприятията. Според централната банка това ще се случи на фона на плавното възстановяване на частното потребление и на инвестиционната активност на фирмите. Така към 28 февруари 2014 г. депозитите на нефинансовите предприятия са за 15,4 млрд. лв., като нарастват с 8,9% за година. Средствата в банки на финансовите предприятия обаче се понижават с 0,2% в сравнение със същия месец на миналата година. В края на втория месец на годината те възлизат на 3,685 млрд. лв. Сумата на спестяванията в икономиката продължава да бъде по-голяма от сумата на отпуснатите от банките кредити към домакинствата, финансовите и нефинансовите предприятия. В края на месеца общата сума на кредитите в икономиката възлиза на 54,723 млрд. лв., като на годишна база тя се увеличава с 0,7%. Общата сума на депозитите пък вече е 57,546 млрд. лв. Така обемът на спестяванията в банковата система нараства с цели 8,7% на годишна база, показват още данните на Българска народна банка (БНБ). Но според централните банкери заради високата норма на спестяване растат и привлечените средства в самата банкова система. Според тях това, в съчетание със сравнително ниското търсене на заемни ресурси, обуславя поддържането и на висока ликвидност в система. Това БНБ отчита като положителен знак за състоянието на сектора. За състоянието на икономиката и в частност – за потреблението – това обаче е лош сигнал. Кредитите, получени от домакинствата и обслужващите ги нетърговски организации, са за 18,538 млрд. лв., като през февруари на практика остават без промяна. Те регистрират минимално повишение от 0,04% на годишна база, след като се понижиха през януари. Потребителските кредити възлизат на 7,381 млрд. лв. и са с 2,1% повече спрямо края на февруари 2013 г. В края на отчетния месец жилищните кредити са за 8,808 млрд. лв., като намаляват с 0,9% на годишна база. В четвъртък от БНБ предстои да разберем какви са тенденциите при лихвите по видовете кредити. Последната статистика показа, че през януари лихвите по новите потребителски и жилищни кредити в левове са спаднали. През януари заемите за нефинансовите предприятия се покачват с 1% на годишна база и достигат 35,219 млрд. лв. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са за 966,1 млн. лв. за същия период, като в сравнение с февруари 2013 г. те се повишават с 1%, разкриват още данните на БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (26.03.2014)
 
България е сред най-неефективните икономики в ЕС Българската икономика се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз (ЕС) по голяма част от показателите за ефективност и устойчиво развитие. Производителността на труда на българите продължава да е на дъното на европейската класация. Докато един европеец през 2012 г. е създавал средно по 32.2 евро на час, то през същата година един български работник е създавал близо 7 пъти по-малко стойност - около 4.8 евро на час. Това показват данните на европейската статистическа служба, оповестени в доклада "Устойчиво развитие в Европейския съюз" за 2013 г. Ресурсите в икономиката също не се използват особено ефективно. Между 2000 и 2011 г. средните стойности на този показател са нараснали с една пета, докато за България ръстът е бил едва 11%. Производителността на труда в България всъщност отбеляза един от най-големите си ръстове в годините веднага след началото на кризата - 2010 и 2011 г. Тогава основната причина за това беше, че работодателите освобождаваха служители и по-малък брой хора вършеха същия обем работа. Същата тенденция се наблюдаваше и в Европа. По време на рецесията пък стандартно производителността на труда намалява, като причините може да са две, обясняват от Евростат. Първата възможност е икономическата несигурност да е забавила инвестициите. Те са основен източник на технологични иновации, които пък водят след себе си увеличение на производителността. Другата възможна причина е, че на бизнеса обикновено му е необходимо време, за да се приспособи към рецесията и да започне да съкращава хора. Поръчките обаче намаляват и така служителите вършат по-малко работа, което на практика означава по-ниска ефективност на труда. Най-производителните европейски страни са Люксембург, Дания и Ирландия, където всеки човек произвежда средно между 50 и 60 евро на час. В долната половина на класацията се нареждат България, Румъния, Литва и Латвия. Българската икономика, изглежда, не успява да оптимизира използването не само на човешкия труд, но и на ресурсите, с които произвежда. Така например през 2011 г. средно за целия ЕС ефективността на използването на ресурси е била осем пъти над тази за България, чиято стойност е била едва 0.2 евро стойност за килограм ресурс. Най-производителни са били Люксембург, Великобритания и Холандия. На предпоследно място, редом с България, отново се нарежда Румъния. Резултатът не е неочакван, като се има предвид, че България изнася към другите европейски страни основно суровини и по-малко стоки стоки с висока добавена стойност, като например машини. Страните, които внасят суровини и произвеждат стоки с висока добавена стойност, са по-ефективни.
Източник: Капитал (27.03.2014)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина отчитат ръст от 1,4 % през февруари, спрямо 2013-а Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2014 г. са 249.5 хил., или с 1.4% над регистрираните през февруари 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани, в сравнение със същия месец на предходната година, е отчетено към Франция - със 72.7%, Испания - с 62.1%, Обединеното кралство - с 23.0%, Италия - със 17.2%, Германия - с 10.6%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Австрия - с 20.4%, Румъния - с 14.3%, Гърция - с 9.8%, Сърбия - с 8.7%, Турция - с 5.8%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през февруари 2014 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 56.4%, следвани от пътуванията със служебна цел - 24.3%, и с цел почивка и екскурзия - 19.3%. В сравнение с февруари 2013 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия и със служебна цел - съответно с 30.0 и 9.1%, докато при пътуванията с други цели е регистрирано намаление с 8.3%. През февруари 2014 г. с други цели са били 66.1% от пътуванията към Турция, 59.7% - към Гърция, и 59.0% - към Румъния. Пътуванията към Белгия със служебна цел са 45.5%, а тези към Франция и Австрия, с цел почивка или екскурзия, са съответно 35.9 и 34.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
Източник: Агенция Фокус (27.03.2014)
 
Цената на труда у нас - най-ниска в ЕС, но с най-силен ръст Разходите за труд в България през 2013 г. са били най-ниски в Европейския съюз, сочат данни на Евростат, публикувани днес. Цената на труда у нас през миналата година е била 3,70 евро на час, сочат данните. Същевременно разходите за труд у нас бележат и най-голямо увеличение за периода от 2008 г. до 2013 г. – 44,1%. Средно в ЕС цената на труда е достигнала през миналата година 23,70 евро, а в еврозоната - 28,4 евро. След България най-ниска е цената на труда в Румъния (4,60 евро на час), Литва (6,20 евро) и Латвия (6,30 евро). Цената е най-висока в Швеция (40,10 евро), Дания (38,40 евро), Белгия (38 евро), Люксембург (35,70 евро) и Франция (34,30 евро). Разходите са най-високи в индустрията (24,60 евро в ЕС и 31 евро в еврозоната), следвани от сектора на услугите (23,90 и 28 евро съответно) и строителството (21 евро и 24,50 евро). Цената на труда обхваща надници и заплати и други разходи като социалните вноски, които работодателите внасят. Между 2008 и 2013 г. цената на труда за един час в евро е нараснала с 10,2% в ЕС и с 10,4% в еврозоната. В рамките на еврозоната най-големи повишения на разходите за труд са отчетени в Австрия (+18,9%), Словакия (+17%) и Финландия (+15,9%). Понижения се наблюдават в Гърция (-18,6%) и Португалия (-5,1%). За страните членки на ЕС извън еврозоната цената на труда, изразена в местна валута, най-голям ръст е регистриран в България (+44,1%) и Румъния (+32,8%), а най-малък - в Хърватия (+0,7%), Литва (+5.0%), Великобритания (+6.3%) и Латвия (+6.9%). При това сравнение обаче трябва да се има предвид, че данните се влияят от валутните курсове, ако се анализират в евро. Данните са предварителни и покриват предприятия с 10 и повече служители, уточняват от статистическата служба на ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2014)
 
Минимален е спадът на посещенията на чужди туристи през февруари Минимален спад на чужденците, посетили България с цел туризъм през февруари, отчете Националният статистически институт. Данните показват, че през втория месец на годината с цел почивка и екскурзия посещенията на чужденци у нас са малко над 151 хил., докато година по-рано броят им е бил 153 хил. Намалението е в рамките на 1,2 на сто, допълват от НСИ. Тези данни опровергават на този етап мрачните прогнози за спад на броя туристи, особено в зимните курорти, заради топлото време, от една страна, и заради началото на Олимпиадата в Сочи, от друга. Статистиката за посещенията на хотелите през януари, публикувана преди седмици, също беше оптимистична - в първия месец на годината расте и броят на туристите, и приходите от нощувките. Като цяло посещенията на чужденци в България през февруари се запазва на относително същото ниво, спрямо февруари 2013 година – малко над 320 хил. Увеличават се посещенията на чужденците със служебна цел – с 6,7% до 45,5 хил. 123 хил. са посещенията в графа „Други“, в която от НСИ отчитат гостуванията на чужденци у нас, както и преминаващите транзит през страната ни. Основно с цел туризъм у нас идват най-вече гражданите на съседните страни – 25 хил. са посещенията от Македония, 19 хил. от Гърция, 17 хил. от Сърбия, 16,7 хил. от Турция и 15,6 хил. от Румъния. През февруари статистиката регистрира 10,4 хил. посещения на руски граждани у нас, както и 10,6 хил. на британци. В същото време се увеличават пътуванията на българи в чужбина – с 1,4% на годишна база до над 249 хил. Малка част от тях – 48 хил., са с цел почивка и екскурзия. Почти половината от тези пътувания са в страни от ЕС. Основната дестинация на българите е Гърция – 10,7 хил. пътувания. Гърция е страната от ЕС, която е водеща и по отношение на служебните пътувания през февруари – малко над 15 хил. Извън страните от общността най-много български туристи е привлякла Турция – 13,7 хил. пътувания. Към Турция са насочени и най-голям брой пътувания със служебна цела, реализирани от български граждани извън ЕС – почти 10,6 хил.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2014)
 
Бизнес климатът се е подобрил през март Показателят за бизнес климата се е покачил през март с 1,2 пунтка, отчита анкетата на Националния статистически институ (НСИ). Положителните нагласи на строителния бранш и на търговците на дребно раздвижиха бизнес активността през месеца, след като през февруари тя остана статична. Бизнесът посрещна оптимистично новата година, но явно все още изразява колебания през първото тримесечие. През март предприемачите в промишлеността са по-песимистични, а нагласите на тези в сферата на услугите остават същите като през февруари. Анкетираните и в двата сектора посочват, че несигурната икономическа среда и недостатъчното вътрешно търсене продължават да са основните фактори, които пречат за развитието на бизнеса им. „Гледаме по оптимистично на 2014 г. Очакванията ни са породени от сигналите от края на 2013 г. Свидетели сме на раздвижване в индустрията, при поръчките. Въпросът обаче е дали това е една трайна тендеция“, коментира за Investor.bg заместник-председателят на Българска стопанска камара (БСК) Камен Колев. „Строителството се оказа по-тревожният сектор, тъй като продължи спада си през 2013 г. Това ни спираше да сме по-оптимистично настроени като цяло. Но в началото на тази година обаче е положителен знак, че строителството се движи добре. Видяхме ръстове в сектора през януари“, сподели Колев относно нагласите на мениджърите в сектора. „Очакваме раздвижване и на пазара на труда. Увеличават се обявите за нови работни места на фона на пиковата безработица. Но проблемът с високата безработица ще се реши най-късно въпреки раздвижването на икономиката. Пролетните месеци са периодът за набиране на сезонни кадри в селското стопанство, в туризма. Но знаем, че това е временна заетост“, каза зам.-председателят на БСК, допълвайки, че безработицата също ще повлияе на бизнес климата. „Износът върви добре, стига основните ни търговски партньори да нямат проблеми. Разбира се, проблеми има и в отделните сектори. В енергетиката нещата са неясни и остават неразрешени. Цените не са трайно регулирани, а това е знак за непредвидима среда. По този начин пред инвеститорите изникват редица неизвестни“, продължи Колев за състоянието на отделните сектори. „Положителен сигнал за бизнес климата може би е фактът, че делът на лошите фирмени кредити не нараства. А това е един показател за състоянието на фирмите. Но е факт и че те държат 17 млрд. лв. под формата на депозити в банките. Не трябва да бъдат обвинявани банките за достъпа до финансиране, а несигурната среда. Като цяло вярвам, че през следващите месеци посоката ще се обърне“, завърши оптимистично Камен Колев. „В първите три месеца на годината не откриваме сигнали, които показват значително оживление сред бизнеса“, смятат от Българска-търговско промишлена палата (БТПП). „Макар и да има известен напредък в мерките по облекчаване на бизнеса, все още фирмите са изправени пред излишни бюрократични тежести. Прогнозите за икономически растеж през годината остават в рамките на 1,6%-1,8%, което за България е един скромен и нисък ръст.“ „Лекият ръст на безработицата през януари (13,1% спрямо 13% през декември 2013 г.) е показател за продължаващите ограничени възможности за наемане на служители. Наблюденията на БТПП показват, че винаги, когато минималната работна заплата се увеличава по административен път (без да се взема предвид ръста на икономиката и на производителността на труда), безработицата расте и то сред най-нискоквалифицираната част“, споделят от БТПП за състоянието на пазара на труда и общата икономическа ситуация в първите три месеца на 2014 г. Показателят в промишлеността се понижава с 1,3 пункта в сравнение с февруари заради по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията в сектора. Същевременно обаче анкетата на Националния статистически институт (НСИ) от проведените в началото на месеца анкети сред мениджъри и предприемачи отчита леко подобрение на оценките им по отношение на производствената активност. Очакванията на бранша са през следващите три месеца тя да се увеличи. И има защо. През януари индустриалното производство нарасна с 1,4% на месечна и с 2,3% на годишна база. Увеличеното би следвало да се отрази и на икономическия растеж за първото тримесечие на новата година. Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 0,9% през 2013 г., а преобладаващите прогнози за 2014 г. са позитивни. Отделно през януари темпът на растеж на вноса на страната ни изпревари този на износа за трети пореден месец - знак, че инвестиционната активност на фирмите постепенно се увеличава. Очакванията са, че през тази година, редом с износа, потреблението и индустриалното производство ще бъдат едни от основните двигатели за икономическия растеж на страната. Търговците на дребно върнаха оптимизма си през март. Положителните нагласи са продиктувани от позитивните очаквания по отношение на обема на продажбите и на поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша продължават да са основните фактори, които задъхват бранша. Предпочитанията на домакинствата да отлагат своето потребление също оказва влияние. През февруари населението добави още 114 млн. лв. към спестяванията си в банките. Но фактът, че търговията на дребно се увеличи през януари и така нарасна за седми пореден месец, се явява светлината в тунела. През март съставният показател „бизнес климат в строителството” се повиши с 1,5 пункта. Оптимизмът в бранша преобладава в първите три месеца на годината. Прогнозите на предприемачите в сектора по отношение на строителната активност през следващите три месеца са благоприятни. Според анкетираните мениджъри строителната дейност ще се увеличава, а продажните цени ще останат без промяна в следващите три месеца. Миналата седмица председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов разкри, че заради кризата строителната продукция се е върнала на нивото от 2006 г. Той е по-песимистичен в сравнение с резултатите от анкетата на НСИ. Според Голосов рисковете пред строителния сектор остават и през тази година, като не се очаква значително подобрение. Същевременно управляващите ще се опитат да облекчат строителните режими с ново законодателство. Целта е смекчаване на процедурите, съкращаване на сроковете и намаление на финансовата тежест за инвеститорите. Що се касае до сектора на услугите, през март предприемачите оценяват настоящата тенденция при търсенето на услуги като леко намалена, докато очакванията им за следващите три месеца са по-оптимистични. И тук мениджърите не очакват промяна в продажните цени в следващите три месеца.
Източник: Инвестор.БГ (31.03.2014)
 
Цените на производител в промишлеността запазват нивото си през февруари През февруари индексът на цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар запазва нивото си от януари (-0,01%). От октомври насам той е почти неизменен на ниво от 112,1-112,2 пункта. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че показателят се свива с 2,5% за последните 12 месеца. Така тенденцията за спад в цените на годишна база се запазва. На месечна база общият индекс на цените на производител (включващ и цените на международния пазар) намалява с 0,1% спрямо януари, а на годишна база спада с 3,3%. Индексът на цените на производител (ИЦП) е един от основните краткосрочни икономически показатели, характеризиращи икономическата конюнктура в България. Като такъв той би могъл да даде насоки за тенденциите при потребителската инфлация. Имайки предвид едно от основните приложения на ИЦП, те могат да се разглеждат и като измерител на текущия инфлационен процес в икономиката. Общото между двата показателя е наличието на дефлация. През февруари понижението на потребителсктие цени достигна 2,6% на годишна база и е седмото поредно. На месечна база увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 0,8%. В преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0,1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. На годишна база цените намаляват в добивната промишленост - с 10,1%, в преработващата промишленост - с 1,3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%. Най-голямо влияние за тенденцията оказаха административните понижения на цените на електроенергията. В момента електроразпределителните дружества са в центъра на внимание, тъй като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) стартира процедура по отнемането на лицензите им. Дефлацията в промишлеността най-вероятно ще се задържи, защото от 1 април цената на природния газ ще бъде намалена с 2,73%. Според използваната от НСИ методология цените на производител се изчисляват с три индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Националната статистика не публикува информация за цените на производител за стоките, предназначени за износ. Причината е спазването на търговската тайна на компаниите, предоставящи данните.
Източник: Инвестор.БГ (31.03.2014)
 
НСИ отчете спад на производството на енергия през януари Спад на производството на енергия отчете статистиката през първия месец на годината. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през януари 2014 година в страната са произведени 4260 хил. гигаватчаса електроенергия, което е с 6,7% по-малко спрямо януари 2013 година. По-значителен е спадът на месечна база – с малко над 9 на сто. Припомняме, че данните за декември показаха забавяне на ръста на производството, отчитан през второто полугодие на миналата година. През август 2013 година правителството на Пламен Орешарски премахна таксата за пренос при износ на електричество. Оттогава статистиката показва, че тази мярка дава резултат и всеки месец се изнасят около хиляда гигаватчаса, а в някои месеци и над 1,1 хил. гигаватчаса. В същия период обаче вътрешното потребление остава ниско. В тази връзка в първия месец на 2014 година НСИ отчита и намаляване на доставките на електрическа енергия както на годишна, така и на месечна база. Доставени са общо 3271 гигаватчаса, произведени от електроцентралите и нетен внос. Това представлява понижение от 6,6% спрямо декември 2013 година и от 9,4% спрямо януари 2013 г. В анализа за производството и търговията с енергийни продукти се вижда още, че на годишна база има увеличение на добива на твърди горива – с 13,4% до почти 3,7 млн. тона. На месечна база тенденцията е обратна – производството на твърди горива намалява с 4,6% спрямо декември 2013 година. На месечна база намалят доставките и на твърдите горива – с 4,3% до 3,9 млн. тона. Спрямо януари 2013 година обаче има значително повишение – от почти 14 на сто. Данните показват и намаление на добива на природен газ у нас. През януари са добити 22 млн. куб. метра, или с 12% по-малко спрямо януари 2013 година. В последните три месеца на 2013 година имаше ръст на добиваните количества спрямо предходното тримесечие. В периода октомври – декември в страната се добиваха средно по около 24-25 млн. куб. метра на месец. През юли септември количествата се движеха в диапазона 20 – 23 млн. куб. метра природен газ.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2014)
 
Безработицата в България слабо се е понижила през февруари до 13,1% Безработицата в България се е понижила с минималните 0,1 процентни пункта през февруари до 13,1%, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Данните за януари са ревизирани във възходяща посока – коефициентът на безработицата за първия месец на годината е бил 13,2%, а не 13,1%, каквато беше предварителната оценка, показва още статистиката. 13,2% е била и безработицата през декември. През февруари 2013 г. коефициентът на безработицата е бил 12,9%. Общо 443 хил. българи са били без работа през февруари спрямо 445 хил. през януари и 434 хил. души през февруари 2013 г. Според Агенцията по заетостта безработицата у нас през февруари е била 12,2%. Агенцията обаче прави изчисленията на базата на регистрираните в бюрата по труда, докато Евростат - спрямо икономически активните лица. Младежката безработица у нас е останала стабилна през февруари – 28,4%, въпреки че броят на безработните младежи до 25 години е намалял с 1 000 до 61 хил. души. През февруари 2013 г. коефициентът на младежката безработица е бил 27,8%, а броят на безработните млади хора до 25 години – 68 хил. души.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2014)
 
Безработицата достигна 12.9% Общият брой на заетите лица през 2013 година 2 934.9 хил., или 46.9% от населението на 15 и повече навършени години. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2 889.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 59.5%, съответно 62.1% за мъжете и 56.8% за жените. Това показват резултатите от бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ). През 2013 г. безработните лица са 436.3 хил., от които 249.8 хил. са мъже и 186.5 хил. - жени. Коефициентът на безработица се увеличава с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2012 г. и достига 12.9%. При мъжете коефициентът на безработица нараства с 0.4 процентни пункта, а при жените - с 1.0 процентни пункта, като достига съответно 13.9 и 11.8%. Според бизнес анкетите на НСИ през февруари 2014 г. 9.1% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. През четвъртото тримесечие на 2013 г. средната работна заплата се увеличава спрямо третото тримесечие на 2013 г. с 4.7% и достига 828 лв., като спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. нараства с 3.1%. През февруари 2014 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 0.6 пункта в сравнение с януари 2014 година. През януари 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 2.3% спрямо съответния месец на 2013 година. Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 18.0%, и в преработващата промишленост - с 1.7%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран спад от 1.5%. По предварителни оперативни данни брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2013 г. възлиза на 21 463 млн. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат 2 954 лева. При среден за тримесечието валутен курс от 1.43749 лв. за щатски долар БВП възлиза на 14 931 млн. долара и съответно на 2 055 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 10 974 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 511 евро. БВП нараства с 1.2% през четвъртото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. През януари 2014 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 5.9 пункта спрямо равнището си от октомври 2013 г., като при населението в градовете увеличението е 6.2 пункта, а сред населението в селата - 5.0 пункта. В сравнение с октомври 2013 г. се наблюдава и намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и в очакванията им за следващите дванадесет месеца. През януари 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 5.5% спрямо същия месец на предходната година (по предварителни данни). Оборотът нараства във всички икономически групи. По-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16.0%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 13.8%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12.1%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 9.8%. За индивидуално потребление на населението през четвъртото тримесечие на 2013 г. се изразходват 71.4% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2012 г. е 1.5% (според сезонно изгладените данни). Средното натоварване на мощностите в промишлеността през януари 2014 г. се увеличава с 1 пункт в сравнение с октомври 2013 г. и се оценява на 70.8%. Според оценките на мениджърите от промишлеността през февруари 2014 г. в сравнение с януари 2014 г. се регистрира влошаване на поръчките от чужбина с 3.2 пункта. Текущата сметка за януари 2014 г. е отрицателна и възлиза на 282 млн. евро (0.7% от БВП) при дефицит от 87.7 млн. евро (0.2% от БВП) за януари 2013 година. Търговското салдо за януари 2014 г. е отрицателно и възлиза на 324.1 млн. евро (0.8% от БВП) при дефицит от 33.5 млн. евро (0.1% от БВП) за януари 2013 година.
Източник: Преса (03.04.2014)
 
Доверието в родната промишленост се повишава През февруари 2014 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 0,6 пункта в сравнение с януари 2014 г. Това сочат данните от бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 2,3% спрямо съответния месец на 2013 г. (по предварителни данни). Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 18%, и в преработващата промишленост - с 1,7%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран спад от 1,5%. По предварителни данни брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2013 г. възлиза на 21,463 млрд. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат 2 954 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1,43749 лв. за щатски долар БВП възлиза на 14,931 млрд. долара и съответно на 2 055 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 10,974 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1 511 евро. БВП нараства с 1,2% през четвъртото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. През януари 2014 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 5,9 пункта спрямо равнището си от октомври 2013 г., като при населението в градовете увеличението е 6,2 пункта, а сред населението в селата - 5 пункта. В сравнение с октомври 2013 г. се наблюдава и намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и в очакванията им за следващите дванадесет месеца. През януари 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 5,5% спрямо същия месец на предходната година (по предварителни данни). Оборотът нараства във всички икономически групи. По-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 13,8%, в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12,1%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 9,8%. За индивидуално потребление на населението през четвъртото тримесечие на 2013 г. се изразходват 71,4% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2012 г. е 1,5% (според сезонно изгладените данни). Общият брой на заетите лица през 2013 г. e 2,93 млн., или 46,9% от населението на 15 и повече навършени години. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2,89 млн. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 59,5%, съответно 62,1% за мъжете и 56,8% за жените. През 2013 г. безработните лица са 436,3 хил., от които 249,8 хил. са мъже и 186,5 хил. - жени. Коефициентът на безработица се увеличава с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2012 г. и достига 12,9%. При мъжете коефициентът на безработица нараства с 0,4 процентни пункта, а при жените - с 1 процентен пункт, като достига съответно 13,9 и 11,8%. Според бизнес анкетите на НСИ през февруари 2014 г. 9,1% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. През четвъртото тримесечие на 2013 г. средната работна заплата се увеличава спрямо третото тримесечие на 2013 г. с 4,7% и достига 828 лв., като спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. нараства с 3,1%.
Източник: econ.bg (03.04.2014)
 
И през 2013 е имало по-голяма безработица сред мъжете Над 436 000 българи са били без работа през 2013 г. Запазва се тенденцията от предишни години по-голямата част от тях да са мъже – в случая около 250 000 души. Въпреки това обаче безработицата при жените нараства по-бързо. Общо безработицата достига 12,9%, като в сравнение с 2012 г. се покачва с 0,6 на сто. Това показват данни на Националния статистически институт. Брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2013 г. възлиза на 21 463 млн. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат 2 954 лева. Средната работна заплата пък се увеличава спрямо третото тримесечие на 2013 г. с 4.7% и достига 828 лв., като спрямо четвъртото тримесечие на 2012 г. нараства с 3.1%. През януари 2014 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 5.9 пункта спрямо равнището си от октомври 2013 г., като при населението в градовете увеличението е 6.2 пункта, а сред населението в селата - 5.0 пункта. В сравнение с октомври 2013 г. се наблюдава и намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и в очакванията им за следващите дванадесет месеца. Данни са изнесени и за февруари 2014 г. Според тях през този месец 9.1% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 18.0%, и в преработващата промишленост - с 1.7%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран спад от 1.5%.
Източник: expert.bg (03.04.2014)
 
Втори сме по ръст на търговията на дребно в ЕС С 1% нараства търговията на дребно у нас през февруари в сравнение с януари. На годишна база увеличението у нас е в размер на 9,2%, което нарежда страната ни на второ място по този показател в ЕС. Спрямо февруари 2013 г. по-голям ръст е отчетен единствено в Люксембург – 12,8%. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. В сравнение с първия месец на тази година търговията на дребно нараства с 0,5% в целия Европейски съюз и с 0,4% в еврозоната. На годишна база показателят регистрира ръст от съответно 1,5% в ЕС и 0,8% в 18-членния валутен съюз. На месечна база най-голямо е увеличението в Малта – 1,9%, Дания, Румъния – по 1,4% и Германия – 1,3%. Понижението пък е най-значително в Естония – 3,4%, Полша – 1,5%, както и Словения и Финландия – по 1,4%. В сравнение с февруари 2013 г. освен Люксембург и България значително нарастване е регистрирано в Румъния – 8,7% и Унгария – 6,7%. Малта е страната, в която спадът е най-голям на годишна база – 1,4%. Показателят се понижава с по процент пък в Словения и Финландия. По сектори увеличение както в еврозоната, така и в ЕС е отчетено в нехранителния сектор, както и в „Храни, напитки и тютюневи изделия“. В сектора на автомобилните горива пък е отчетено понижение спрямо януари.
Източник: econ.bg (04.04.2014)
 
Чобанов повиши прогнозата за икономическия ръст на 2,1% Ръстежът на БВП на България тази година ще достигне 2,1% в реално изражение вместо заложените в бюджета 1,8 на сто. Това съобщи финансовият министър Петър Чобанов при представяне на средносрочната бюджетна прогноза от 2015 до 2017 г. От думите му стана ясно, че увеличението е свързано с подценения през миналата година ръст на БВП. През 2013 г. беше заложено икономиката ни да нарасне с 0,6%, но НСИ отчете ръст от 0,9 на сто. Според данните вътрешното потребление за м.г. не се е свило чак толкова сериозно и ще стимулира ръста на БВП и през т.г. Допълнителен принос за растежа ще имат и увеличените инвестиции. Очаква се през т.г. те да се повишат с 3%, като това е свързано и с по-големи капиталови разходи на правителството. Финансовият министър обясни още, че през 2014 г. инфлацията ще се запази ниска, но през 2015 г. се очаква да се ускори до 2,4%. По думите на Чобанов догодина ще бъде осигурен допълнителен ресурс от 265 млн. лв. за пенсии, за да бъдат индексирани според швейцарското правило. 100 млн. лв. ще отидат за великденски и коледни добавки за пенсионерите през 2015-а. Стремежът ще е този ресурс да се отделя ежегодно. Правителството не е променило плановете си от 1 януари 2015 г. минималната заплата да се повиши от 340 лв. на 380 лв., от 2016 г. да нарасне с още 40 лв., а от 1 януари 2017 г. да достигне 450 лв. Дотогава максималният осигурителен доход ще стане 3000 лв., като също ще се вдига поетапно. По публичната програма за развитие на регионите за общински проекти през 2015 г. са предвидени 300 млн. лв. Тази година от новосъздадения фонд “Региони” местните власти получиха 350 млн. лв.
Източник: Труд (07.04.2014)
 
Сградното строителство у нас не успява да потегли нагоре Продукцията от сградно строителство у нас намалява с 0,1% през февруари спрямо предходния месец, сочат предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. На годишна база при сградното строителство е регистриран спад от 1,3%. За януари спадът на годишна база е ревизиран до 2%, а на месечна база е отчетено повишение от 0,7 на сто. Докато тенденцията при сградното строителство не успява да потегли нагоре, гражданското все повече се очертава като двигател на общата строителна продукция в страната. През февруари продукцията от гражданско/инженерно строителство нараства с 1,1% спрямо предходния месец, а на годишна база увеличението достига 15,4%. Именно то определя положителния темп при общата строителна продукция през месеца, която нараства с 5,5 на сто спрямо февруари 2013 г. и с 0,5 на сто на месечна база. С 12,6% се е свила строителната продукция през 2013 г. спрямо предходната 2012 г., съобщи миналия месец председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов. За тази година заради последствията от кризата се очаква обемът на строителната продукция да достигне около 6 млрд. евро, което е на нивото от 2006 г., коментира Глосов.
Източник: Инвестор.БГ (08.04.2014)
 
Промишлеността расте шести пореден месец Промишленото производство е нараснало с 6.5% през февруари спрямо същия месец на предходната година. Това е шести пореден месец с ръст на сектора, след като той отбеляза половингодишен спад от март на 2013 г. Увеличението на индустриалното производство се дължи основно на преработващата промишленост, докато добивната (и по-специално металните руди) е отбелязала спад през февруари на годишна база. Добри новини има и за търговците на дребно. Въпреки дефлационните процеси в страната през миналата и тази година и все още потиснатото потребление те продължават да отбелязват ръст на оборотите на годишна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за продажби в промишлеността, строителството и търговията през февруари. Данните на НСИ дават информация за произведената продукция в индустрията от предприятия с оборот от над 97% от общия за цялата икономика. Преработващата промишленост е нараснала със 7.2% на годишна база, показват резултатите на националната статистика. Добрите новини са, че някои от секторите с висока добавена стойност са сред допринеслите за този ръст. Производството на машини и оборудване например се е увеличило с малко над 9%, като през последната половин година растеше с двуцифрени темпове. Фармацевтичният сектор също се увеличава с между 6% и 10% от август насам. Най-силен е ръстът при производството на автомобили - с по около 50% за първите два месеца на тази година. Миналата седмица "Инвестор.бг" съобщи, че единственият производител на автомобили в България - "Литекс моторс", е увеличил капацитета на завода си двойно и продукцията ще се реализира на европейските пазари, като до края на годината се очаква да стъпи на пазарите в Сърбия, Румъния, Унгария и Словакия. Оборотите в търговията пък са отбелязали рекордно висок за последните почти две години ръст от 9.2% (виж графиката). Въпреки потиснатото потребление и спада на ценовите равнища търговците на дребно успяха да се задържат над нулата през последната година според данните на Националния статистически институт. Най-висок е ръстът при по-големите покупки, като например компютри (18.5%), мебели и битова техника (15.7%). С почти една пета са се увеличили и поръчките по пощата, телефона или интернет. Строителният сектор, който беше най-тежко засегнат от кризата, изглежда, също е започнал да се възстановява, като от началото на годината расте с по 5% на годишна база. Това се дължи основно на гражданското и инженерното строителство, където увеличението е с по 15%, а не толкова на сградното.
Източник: Капитал (09.04.2014)
 
Търговията на дребно с годишен ръст от 9% през февруари Търговията на дребно нарасна за осми пореден месец. Възходящата тенденция, започнала в средата на 2013 г., продължава и през февруари, като дори се ускорява. Ако трендът се запази, в следващите месеци продажбите на дребно ще се върнат на нивата си от преди кризата. Тенденцията отново е положителна и във втория месец на 2014 г. оборотът в търговията на дребно се увеличи с 1% спрямо януари и с 9,2% в сравнение с февруари 2013 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), отнасящи се до продажбите на дребно във всички сектори на икономиката, но без тези на автомобили и мотоциклети. Показателят дава представа за динамиката в търсенето и предлагането на стоки и търговски услуги, като отчита и влиянието на протичащите икономически процеси в страната. В средата на 2007 г. продажбите на дребно се ускориха с цели 25% на годишна база. От тогава обаче потреблението се сви значително. Бледи признаци за възстановяване наблюдавахме в средата на 2011 г. и през отделни месеци на 2012 г., но потреблението пое надолу в началото на 2013 г. Положителните новини са, че през февруари 2014 г. спрямо същия месец на миналата година оборотът нараства в почти всички икономически групи, следени от националната статистика. По-осезаемо се покачват продажбите чрез поръчки по пощата, по телефона или през интернет, както и продажбите на компютри и мобилни апарати - с по 18,5%. Една от причините за увеличеното търсене на пощенски услуги е данъчната кампания. Именно това бе причината за силния ръст и през януари, защото един от начините за плащане на налозите, освен по интернет, е именно по пощата. Продажбите в този сегмент най-вероятно ще продължат да се увеличават, имайки предвид наближаващите Великденски и майски празници. Традиционно в периода преди и след празници домакинствата са по-склонни да правят покупки. Потребителите пък все по-често пазаруват онлайн и поради тази причина можем да очакваме повече стоки, получени по пощата и съответно – повече продажби. Домакинствата продължават да купуват усилено стоки за дълготрайна употреба. Поради тази причина през февруари продажбите на битова техника и мебели отскочиха с 15,7% в сравнение със същия месец на предходната година. Ръст от 11,9% има и при търговията с фармацевтични и медицински продукти. НСИ регистрира спад от 0,7% на месечна и 1,6% на годишна база единствено при продажбите на автомобилни горива и смазочни материали. Търговците на дребно върнаха оптимизма си през март. Положителните нагласи на анкетираните от НСИ мениджъри и предприемачи са продиктувани от позитивните очаквания по отношение на обема на продажбите и на поръчките към доставчиците през следващите три месеца на годината. Недостатъчното търсене и конкуренцията обаче продължават да са основните фактори, които задъхват бранша. Въпреки това прогнозите са, че и през март оборотът в търговията на дребно ще продължи да расте.
Източник: Инвестор.БГ (09.04.2014)
 
18,5 на сто ръст на оборотите на онлайн търговците Българите все по-масово пазаруват по интернет, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). С 18,5% е скочил оборотът на търговците на дребно, които предлагат стоките си онлайн или чрез поръчки по пощата или по телефона. Данните са за февруари спрямо същия месец на миналата година. Статистиката показва още, че този сегмент от търговията расте с бързи темпове на годишна база от края на 2013 г. Например през декември оборотите на онлайн търговците са се увеличили с 14,4 на сто спрямо същия месец на 2012 г. През януари ръстът на годишна база е достигнал 15,8%. През февруари т.г. голямо увеличение има и в оборотите на търговците, които продават компютри и комуникационна техника. Ръстът е 18,5 на сто спрямо същия месец на 2013 г. 15,7% пък е годишното увеличение в търговията на дребно с битова техника и мебели. След голямото коледно пазаруване на дрехи и обувки ръстът в продажбите им през февруари е едва 4,9% на годишна база. Това е доста по-малко от оживлението през декември, когато годишният ръст беше 9,2 на сто. Националната статистика е отчела през февруари увеличение на оборотите в почти всички сегменти в търговията на дребно. Така средният ръст на годишна база достига 9,2 на сто. Спад има само в търговията на дребно в кварталните магазини за храни и напитки. През февруари той е от 5,8% спрямо същия месец на м.г. Намаление с 1,6 на сто има и в продажбите на автомобилни горива и смазочни материали. Данните на НСИ показват още, че на месечна база оборотите на търговците на дребно са се увеличили само с 1%. Най-голям ръст през февруари спрямо януари е отчетен в продажбите на мебели и битова техника - 1,9 на сто. Продажбите на дрехи и обувки са нараснали с 1,4 на сто.
Източник: Труд (09.04.2014)
 
Приходите на хотелиерите от нощувки бележат ръст от 11% за февруари Продължава положителната тенденция на ръст в приходите от нощувки в средствата за подслон с 10 и повече легла. През февруари приходите на хотелиерите достигат 33,9 млн. лв., или с 11,1% повече на годишна база. Националният статистически институт (НСИ) отчита ръст на приходите както от български (16,4%), така и от чужди граждани (6,2%). Спрямо края на миналата година също е налице нарастване на приходите – през декември приходите на хотелиерите бяха 32,9 млн. лева - ръст от 18,5% на годишна база. Въпреки че бизнесът започна зимния сезон с умерени очаквания за броя на туристите, оптимистичните прогнози за приходите бяха направени още през декември. Очакванията на хотелиерите са ски сезонът да им донесе приходи от 500 млн. евро. Припомняме, че миналият ски сезон приключи с почти 417 млн. евро приходи от зимен туризъм, което бе с 4,9% повече от периода 2011/2012 година. За да привличат нови туристи и да подсигурят печеливш сезон българските хотелиери и ресторантьори прибягнаха към антикризисни стратегии. Те обявиха, че няма да повишават цените на услугите спрямо миналата година. Наред с това туроператорите от балканските държави сформираха по-големи групи за по-дълъг престой, което допълнително намалява цената - средно с около 40 на сто. За втория месец от годината статистиката отчита увеличение на общия брой на местата за настаняване с 3,2%, а на леглата в тях - с 3,8% на годишна база. Броят на нощувките през месеца е 736 хил., или с 10,3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Запазва се тенденцията за ръст на нощувките (17,7%) в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През февруари там са реализирани 70,3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33,9% от тези на българи. Броят на пренощувалите през февруари също се увеличава - със 7,7% в сравнение със същия месец на 2013 година, като от всички пренощували лица 68,6% са българи. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през февруари е 24,6%, като в сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 1,2 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2014)
 
Туристите у нас предпочитат да отсядат в 4 и 5-звездни хотели С 3,2% се увеличава общият брой на местата за настаняване на годишна база през февруари. Легловата база се увеличава с 3,8%. През февруари 2014 г. в страната са функционирали 1893 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и др., става ясно от данните на Националния статистически институт. Приходите от нощувки през февруари 2014 г. достигат 33,9 млн. лв., или с 11,1% повече в сравнение с февруари 2013 година. Регистрирано е увеличение както в приходите от български граждани - с 16,4%, така и от чужди граждани - с 6,2%. Близо 736 хил. са нощувките в хотели и други места за настаняване през втория месец от годината, което е с 10,3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Интересното е, че найсериозен ръст има в броя на нощувките в хотелите с 4 и 5 звезди. През февруари 2014 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 70,3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33,9% - на българи. Пренощувалите лица се увеличават със 7,7% в сравнение със същия месец на 2013 г. и достигат малко над 300 хиляди. От всички пренощували лица 68,6% са българи, като по-голямата част от тях (65%) са нощували в хотели с по-малко звезди. Пренощувалите чужденци са 94,5 хил., като 72% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Чужденците са оставали средно по три дни в хотелите, докато българите са прекарвали средно по два дни. 24,6% е заетостта на легловата база като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди, следвана от местата за настаняване с 3 и по-малко звезди. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 1,2 процентни пункта, като най-голямо е увеличението при местата за настаняване с 4 и 5 звезди.
Източник: econ.bg (10.04.2014)
 
Цените на жилищата у нас с нов опит за отлепване от дъното в края на 2013 г. Цените на жилищата в България са направили нов опит за отлепване от дъното през последните три месеца на миналата година, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. За периода октомври-декември 2013 г. цените са нараснали с минималните 0,1% спрямо периода юли-септември, когато отбелязаха спад от 1% спрямо предходното тримесечие. За второто тримесечие също беше регистрирано повишение от 0,5% след понижението от 0,9% за първото. От Националния статистически институт (НСИ) отчетоха по-рано понижение на цените на жилищата у нас от 0,1% за периода октомври-декември 2013 г. На годишна база спадът през последното тримесечие на миналата година се е забавил до 1,2%, след като през третото тримесечие достигна 3%, показват още данните на Евростат. Ситуацията на българския жилищен пазар е съизмерима със ситуацията в еврозоната и Европейския съюз (ЕС), където през последното тримесечие спрямо предходното е отчетен среден спад на цените от съответно 0,7% и 0,3%. На годишна база цените в еврозоната са се понижили с 1,4%, а в ЕС – с 0,1%. Най-рязък спад на цените за тримесечието е отчетен в Хърватия (-14,4%), Кипър (-9,4%) и Испания (-6,3), а най-силен ръст – в Естония (15,6%), Латвия (7,9%) и Швеция (7%). На годишна база най-силен спад е регистриран в Унгария (-1,8%), Испания (-1,3%), Дания и Италия (по -1,2%), а най-голямо повишение се наблюдава Латвия (2,7%), Естония и Литва (по 2,6%) и Ирлания (2,5%).
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2014)
 
Експерти предупреждават за риск от балон в имотния сектор в Източна България Водещи играчи от строителния сектор предупреждават за опасност от формиране на балон на пазара на имоти и в строителния сектор в източната част на страната през следващите години, тъй като там е концентрирано търсенето на ваканционни имоти от страна най-вече на рускоговорещи граждани. Заради липсата на цялостна визия и стратегия на държавата за жилищната политика и концентрацията на новото строителство в района на Черноморското крайбрежие (областите Варна, Бургас и Добрич), предизвикана от засиленото търсене на ваканционни имоти, се изгражда изключително неустойчив модел на строителната индустрия, коментираха арх. Ангел Захариев от “А и А Архитекти” и Николай Бъчваров от “Баумит” на представянето на годишния доклад на Националния регистър за ново строителство и реконструкции bcc.bg за строителния пазар. По думите на Захариев пазарът на ваканционни имоти е силно зависим от външнополитически и глобални икономически събития, поради което не е устойчиво браншът да разчита на ръстовете в този сегмент от пазара. Последствията за целия строителен сектор от един евентуален крах на пазара на ваканционни имоти ще са изключително тежки, като вече има достатъчно примери за този неустойчив модел. "Най-красноречивият от тях е Испания", допълни Захариев. През миналата година започнатите нови проекти във ваканционния сегмент надвишават 438 хил. кв. м разгъната застроена площ (РЗП), което е с над 19 на сто повече спрямо 2012 г., когато са били започнати малко над 367 хил. кв. м., сочат данните на bcc.bg. РЗП на завършените ваканционни комплекси обаче е намаляла с 25,6% за една година от над 577 хил. кв. м до малко над 429 хил. кв. м. Според Ангел Захариев все пак има и положителни сигнали в строителния сектор. Един от тях е ръстът при строителството на промишлени сгради, който демонстрира известно съживяване на икономиката. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че строителният сектор е достигнал дъното през 2012-2013 г. и вече започва бавно да се съживява. Умереният темп на растеж и то при по-малките проекти, както и завишените изисквания на инвеститорите, обаче е новата пазарна реалност, с която трябва да се съобразят участниците в сектора. Остават и проблемите с недостатъчния контрол при изпълнението на проектите, нелоялната конкуренция, некачествените проекти, както и неефективното усвояване на европейските средства. Според статистиката на регистъра през 2013 г. спрямо 2012 г. РЗП на започнатото ново строителство се е увеличила с близо 22% до над 2,4 млн. кв. м - първият значителен положителен ръст от 5 години насам, подчерта Петър Мастиков от bcc.bg. Наблюдава се спад единствено при строителството на търговски площи – близо 23 на сто до малко повече от 197 хил. кв. м. Най-рязък ръст е отчетен при строителството на офиси – със 153% до над 174 хил. кв. м РЗП, въпреки че обемът на стартиралите площи е далеч от нивата, отчитани в пиковите години за пазара. С 64% за година започнатото строителство на атракциони и спортни сгради, а с над 75 на сто – на специализирани сгради (болници, училища, детски градини и други подобни), показват още данните. Започнатото строителство на хотели регистрира ръст от 1,7%, на жилища – близо 17%, а на промишлени сгради – 18%. Жилищните сгради продължават да преобладават в общия обем стартирало ново строителство – над 763 хил. кв. м, следвани от ваканционните имоти – над 430 хил. кв. м, промишлените сгради – над 400 хил. кв. м, специализираните сгради – 226 хил. кв. м, търговските проекти – 197 хил. кв. м, и хотелите – малко над 100 хил. кв. м. Въпреки ръстовете при започналото строителство през миналата година обаче, нивата през последните 4 години се колебаят около 2 – 2,4 млн. кв. м, което е само 20-25% от започнатото строителство през пиковата за сектора 2007 г. и наполовина от започнатото строителство през 2004 г., коментира Петър Мастиков. Все пак 2014 г. започва с умерен оптимизъм за сектора – през първото тримесечие започнатото строителство отбелязва повишение от малко над 6 на сто на годишна база, освен това са стартирали или са преди започване и няколко по-мащабни проекта, предимно за ваканционни имоти по Черноморието. Що се отнася до завършеното строителство, и през 2013 г. се отчита спад на обема на завършените площи с 2,7% като цяло за страната до малко над 2,32 млн. кв. м. Най-рязък спад се отчита на завършените офис сгради – с близо 54 на сто до малко над 105 хил. кв. м. РЗП. Намалението при завършените промишлени сгради е 42% до 202,6 хил. кв. м, а на търговските – с близо 13 на сто до близо 403 хил. кв. м. При завършените жилищни сгради се наблюдава ръст от почти 3,5% до малко под 825 хил. кв. м. Близо двойно е и повишението при завършените хотели – от 75 хил. кв. м до 131,4 хил. кв. м.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2014)
 
253 хил. трудоспособни, но безработни българи, не търсят работа През 2013 година 253 хил. българи, които са трудоспособни, но не работят, не търсят работа, сочат данните на Евростат от проучването на работната сила през миналата година. Допълнително още 30 хил. души търсят работа, но не могат да започнат веднага. Тези данни означават, че в България има сериозен потенциал за увеличаването на работната сила. Заетостта може да се повиши с 8,4%, ако обезкуражените българи намерят работа, сочат оценките на европейската статистическа служба. Това е един от най-високите проценти в целия ЕС. Пред нас са само Хърватия (потенциален ръст от 12,6%) и Италия (с потенциален ръст от 12,1%). Средно за ЕС потенциалният ръст е от 4,7 на сто. 9,3 млн. са трудоспособните европейци, които обаче са обезкуражени и не търсят работа, а 2,2 млн. търсят, но не могат да започнат работа в рамките на 2 седмици. Това означава, че потенциалната допълнителна работна сила в ЕС е 11,5 млн. души. Данните на Евростат сочат, че като цяло през 2013 година 216,4 млн. европейци имат работа, а 26,2 млн. – са безработните в целия Европейки съюз. 43,7 млн. души работят почасово – този вид заетост беше приложена в някои държави от общността като мярка за запазване на работните места в условията на криза. В целия ЕС 23% от служителите на почасова работа имат желание да работят повече. Данните са показателни – страните с най-много желаещи да работят повече са Гърция (70% от работещите почасово), Кипър (59%), Испания (57,4%) и Португалия (45,9%). Това са страните с най-големи проблеми по отношение на безработицата в ЕС. Данните за България показват, че 2,6% от заетите лица (на възраст между 15 и 74 години) работят почасово. 41,9% от тях имат желание да работят повече.
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2014)
 
Износ на минус По-малък, но все пак спад. Износът през февруари се свива за втори пореден месец, като така за първите два месеца на тази година е намалял с почти 6% на годишна база. Само за януари спадът беше с над 10%. Основният "виновник" за отрицателните данни, както и през първия месец на годината, отново е износът към страни извън Европейския съюз, накъдето са изтъргувани с 5% по-малко стоки в сравнение с февруари 2013 г. Експортно ориентираните компании обаче са успели да наваксат частично, като са изнасяли с 2.4% повече към страни от общността. Повторното потъване на износа след резкия януарски спад може да е лош сигнал за българската икономика през тази година. Наистина очакванията на правителството, а и на Европейската комисия са той да се оттегли от ролята си на двигател на икономиката и да отстъпи място на вътрешното потребление. То обаче също, изглежда, не расте ускорено, дори напротив. През февруари вносът също е намалял с над 6% на годишна база, което може да е сигнал за по-слабо потребление на домакинствата. От данните на Националния статистически институт (има подробна разбивка за износа към страни извън ЕС - по стойност и по групи стоки, докато справката за Европа е предварителна и данните са обобщени) се вижда, че подобно на предходния месец намалението се дължи основно на горивата и металите, но и на все още негативните развития в икономиките на основни търговски партньори като Турция и Украйна. При класацията на основните търговски партньори на България извън ЕС има две основни пренареждания. Едното е, че Сингапур е изместил Китай от второто му място за първите два месеца на годината (виж графиката). Промяната на позициите обаче изобщо не е учудваща. Първата причина е, че Китай изостана през първия месец на годината, когато износът натам спадна с почти 22% заради охлаждането на икономиката. През февруари източната страна, за която изнасяме основно цветни метали, е успяла да навакса, но с малко (7.5% нагоре). Втората причина е силният ръст на експорта на рафинирани нефтопродукти към Сингапур, както се случи и през януари (за сметка на този към Гибралтар). Само през февруари към Сингапур са били изнесени 134 млн. лв. рафинирани нефтопродукти, а към Гибралтар спадът е с почти 109 млн. лв. "Надали за някого е тайна, че износът на България за Гибралтар е фиктивен, като според различни спекулации се е използвал от "Нефтохим" за избягване плащането на ДДС", коментира преди месец Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Турция пък е успяла да запази първата си позиция, въпреки че продадените стоките са продължили да намаляват през февруари. Спадът е общо с над 11% за първите два месеца на годината. Този ефект беше очакван, като се има предвид кризата по границата през февруари, а и охлаждането на икономиката там, което забавя потреблението в страната. Сред причините за февруарския спад на износа са и суровините. Там намалението е с почти 41% и се дължи основно на търговията с метални руди и скрап. През януари също имаше намаление на износа на руди като стойност, но то се дължеше основно на поевтиняването на металите. През февруари обаче разбивката на НСИ показва спад и в обемите - от 78 до 43 хил. тона. Не всичко в групата на металите обаче е сиво. При цветните метали, които изнасяме основно към Китай, има положително развитие. Става дума за медта, която, въпреки че поевтинява, е удвоила продадените в Китай обеми. Не е ясно обаче какво ще се случи с износа на мед през следващите месеци, тъй като през март металът поевтиня на световните пазари до най-ниските си нива от 2012 г. заради очакванията за спад на търсенето в Китай, който е най-големият потребител. Другият топ търговски партньор на България, към който износът се е увеличил на годишна база за първите два месеца на годината, е Русия. Въпреки че през януари експортът е бил с почти 18% под нивата си от първия месец на 2013 г., през февруари Русия е наваксала и така общият ръст е 2.6%. Ръстът се дължи основно на лекарства и фармацевтични продукти. Данните за износа носят и добри новини - българските износители продават все повече стоки с по-висока добавена стойност, като например лекарства и машини. Износът на машини и оборудване е нараснал с 5% на годишна база за първите два месеца на годината. Увеличил се е и вносът на инвестиционни стоки - с почти една трета. Стоки с по-висока добавена стойност са и фармацевтичните продукти, които са основният източник на възстановяване на нивата на износа към Украйна през февруари. След ударния спад на общия експорт през първия месец на годината (с почти 84%) заради политическата криза, през февруари намалението е само с 10.5%. Износът на фармацевтични продукти към Украйна през февруари е възстановил стойностите си от февруари миналата година - около 5 млн. лв. Ръстът на стоки, заминали към Русия, също се дължи на лекарствата. Страната е внесла от България с 18 млн. лв. повече фармацевтични продукти в сравнение с февруари 2013 г.
Източник: Капитал (14.04.2014)
 
Евростат: Над четвърт милион българи нито работят, нито търсят работа Над 253 хил. българи в активна работна възраст нямат работа, но в същото време и не я търсят активно. Това показват данни на Евростат за потенциалната допълнителна работна сила в рамките на ЕС. Според статистиката други 30 хиляди безработни пък търсят позиция, но не веднага. Това поставя България на едно от челните места по най-голям дял на този тип безработни като процент от общата работна сила в страната - 8.4%, като с по-голям процент са само най-новата членка на ЕС - Хърватия (12.1%), както и Италия - 12.6% (виж графиката). Средният дял на този тип безработица в Европейския съюз е 4.7%, а в еврозоната - малко-висок. Най-малък е в Чехия (1.6%) и Литва (1.7%) Според данните на Евростат други 33 хил. българи работят при непълна заетост, което е 1.1% от всички наети в страната, като над 40% от тях искат да преминат на пълно работно време. Общо 43.7 милиона европейци работят при непълна заетост в Европейския съюз през 2013 г., показват данните. Делът им варира значително между държавите членки, като най-много подобен тип работници има във Великобритания - около 2 милиона души, Германия – 1.7 милиона, Испания и Франция - по 1.5 милиона. Като процент от общия брой заети най-много работещи на непълна заетост има в Испания (9.2%), Ирландия (7.8), Кипър (7.4%), Гърция (6%) и др. Най-малко такъв труд пък упражняват в Малта и Люксембург - по около 5000 души, а в процентно отношение техният дял е най-нисък в Чехия (0.7%). Що се отнася до броя на работниците на непълно работно време, които искат да преминат към пълно работно време, броят им е най-висок в Гърция - 72% от всички частично заети, следвана от Кипър (59%), Испания (57.4%), Португалия (45.9%), Латвия (44.4%) и България (41.9%). Най-малко са пък в Холандия (4.2%), Люксембург (10.3%), Чехия (11.4%) и др. Данните на Евростат показват, че населението на ЕС на възраст между 15 и 74 може да бъде класифицирано в три групи: през 2013 г. е имало 216.4 милиона работещи, 26.2 милиона безработни и 137.2 милиона икономически неактивни. Сред заетите 43.7 милиона са на непълно работно време, от които 9,9 милиона желаят да работят повече часове и са на разположение да го направят. Сред икономически неактивното население пък има 9.3 милиона души на възраст между 15 и 74 години, способни да работят, които не търсят, и още 2.2 милиона, които търси работа, но не веднага. И двете групи могат да се считат като потенциална допълнителна работна сила - това са 11.5 милиона души, или 4.7% от пазара на труда в ЕС.
Източник: Капитал (14.04.2014)
 
През януари 2014 г. износът на България за ЕС намалява с 2.6% спрямо същия месец на предходната година, според статистиката През януари 2014 г. износът на България за ЕС намалява с 2.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.0 млрд. лева, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния, Франция и Белгия, които формират 70.6% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от ЕС за януари 2014 г. нараства с 12.8% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2.3 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за януари 2014 г. е отрицателно и е на стойност 365.6 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 256.9 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари 2014 г. в сравнение с януари 2013 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (71.8%). Най-голям спад се наблюдава при износа от секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (56.4%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (34.9%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (64.8%) е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация, а най-голямо намаление (4.7%) се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”.
Източник: Агенция Фокус (14.04.2014)
 
Промишлените предприятия планират да свият инвестициите Плановете на промишлените предприятия през 2014 г. са да намалят инвестициите средно с 6.3% спрямо миналата година, показва анкета на Националния статистически институт сред ръководителите на компаниите, направена през март. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2014 г. делът на частния сектор е около 84%. Мениджърите от този сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 15.3% спрямо предходната година. Най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2014 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (44.3%), при които се очаква увеличение от 1.7% спрямо 2013 г. На второ и трето място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (с относителен дял 31.2%) и тези, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (с относителен дял 14.7%), които обаче прогнозират намаление на инвестиционните програми съответно с 13.6 и 14.1% спрямо 2013 г. По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2013 г. са с 6.3% повече спрямо 2012 г.
Източник: Дневник (14.04.2014)
 
Земеделската земя у нас е поскъпнала по-слабо през 2013 г. Цените на земеделската земя в България са забавили темповете на ръст през миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. Средната цена на земеделската земя през 2013 г. се е повишила с 8,8% до 594 лева за декар от 547 лева за дка през 2012 г., показват данните. За сравнение, през 2012 г. спрямо предходната година земеделската земя е поскъпнала с 37,4%, а през 2011 спрямо 2010 г. – с 42,6%. От 2010 до 2013 г. цената на земеделската земя се е повишила със 113%, сочат изчисленията на Investor.bg на базата на статистическите данни. За четирите години най-силен ръст записват цените на нивите – 122,6%. През миналата година обаче повишението се е забавило до 11,7%, след като през 2012 г. беше отчетено годишно увеличение от 34,6%, а през 2011 г. – 48%. За целия период овощните насаждения са поскъпнали с близо 80 на сто, като през миналата година ръстът се е забавил до 5% (до 433 лева за дка средно за страната). През 2012 г. беше регистриран годишен ръст от 45%. За 4 години цените на лозята са се повишили с близо 55 на сто, като през миналата година ръстът се е ускорил до 21,7% (319 лева за дка средно за страната) от 5,6% през предходната година. Единствено при постоянно затревените площи през миналата година цената на дка се е понижила с 8,8% до 198 лева средно за страната, показват данните. И през миналата година най-високи цени на дка площ са отчетени в Североизточния регион на България – 827 лева. Цената обаче е намаляла с близо 4 на сто спрямо предходната 2012 г., когато средните равнища са достигнали 860 лева. За сравнение, през 2012 г. годишният ръст на средната цена на дка в региона беше 55 на сто, а през 2011 г. – 52%, показват още данните. Средната цена на земеделската земя в Северния централен район е достигнала 708 лева за дка, като годишният ръст на цената е 13,6%. В Северозападния регион средната цена на дка се е повишила с 21% до 598 лева за година, а в Югоизточния – с близо 39% до 480 лева. Най-евтина е земеделската земя в Югозападния регион на страната – през миналата година средната цена се е понижила с близо 35% до 301 лева за дка. В Южния централен район също е отбелязано понижение от близо 2 на сто до 357 лева за дка средно. Що се отнася до рентите, през миналата година е постигнат годишен ръст от близо 12 на сто до 38 лева за дка, отчитат от НСИ. Най-голям ръст е регистриран при рентите за лозята – близо 70 на сто до 34 лева от 21 лева през предходната година. Рентата на дка нива се е повишила със само 3 лева през миналата година спрямо 2012 г. до средните 39 лева, а на овощните насаждения – само с 1 лев до 30 лева. Най-висока остава рентата в Североизточния регион – средно 58 лева на дка, като ръстът спрямо предходната 2012 г. е с 5 лв. Рентите се увеличават през 2013 г. спрямо 2012 г. във всички райони на страната – до 34 лева средно на дка от 29 лева в Северозападния, до 46 лева от 41 лева в Северния централен, до 29 лева от 28 лева в Югоизточния, до 16 от 15 лева в Югозападния и до 24 от 22 лева в Южния централен.
Източник: Инвестор.БГ (14.04.2014)
 
Поредно свиване на преките инвестиции Интересът на чуждестранните инвеститори към България продължава да намалява, показват данните на централната банка към края на февруари. Според статистиката на БНБ привлечените в страната от началото на годината преки инвестиции са наполовина по-малко в сравнение с миналата година. При това най-съществените входящи потоци идват от офшорни зони като Холандия и Британските Вирджински острови. За периода януари-февруари 2014 г. нетните вложения на чуждестранни компании в България са на обща стойност 114.1 млн. евро, което се равнява на 0.3% от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение, за същия период на 2013 г. инвестираните в икономиката на страната средства са били 0.6% от БВП, или 223.3 млн. евро. Свиването е още по-осезаемо в данните само за февруари – през втория месец на 2014 г. в България са влезли инвестиции за 41.3 млн. евро спрямо 152.5 млн. евро година по-рано. Публикуваните от БНБ данни са предварителни и подлежат на ревизия, като практиката е обикновено измененията да са в посока нагоре. През последните месеци обаче данните очертават ясна тенденция на изтегляне на чуждестранните инвестиции от страната. "Политическите проблеми от 2013 г., в която имахме три правителства и станахме свидетели и на предсрочни избори, каквито не бяхме виждали от 90-те, предизвикаха шок в системата", коментира преди седмица икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. В рамките на организираната от международната компания за застраховане и управление на кредитен риск Coface Group конференция по управление на риска в София той подчерта ефекта от политическите събития върху икономиката на страната. "В началото на 2013 г. наблюдавахме първите данни за увеличаването на заетостта за повече от четири години насам – към края на годината отново отчитахме спад", припомни той. Сходна динамика по думите му се наблюдава и в данните за преките инвестиции, които към края на 2012 г. и началото на 2013 г. даваха сигнали за начало на плавно нарастване, но в края на 2013 г. картината вече е друга. "През последното тримесечие на 2013 г. преките чуждестранни инвестиции са практически нула, т.е. колкото фирми са дошли, толкова са излезли", изтъкна икономистът. Индикатор за намаляващия интерес на чуждестранния бизнес към България е и фактът, че основното свиване е при вложенията в дялов капитал, които се приемат за израз на по-дългосрочни инвестиционни намерения от страна на международните компании. През януари-февруари 2014 г. обемът им е 42.3 млн. евро, или със 78% по-малко спрямо година по-рано. От началото на годината излизането си от страната обявиха няколко големи международни играча, сред които например германската верига магазини от типа "направи си сам" Praktiker, белгийската група за търговия на дребно Delhaize (собственик на магазините "Пикадили") и френската банка Credit Agricole. Същевременно инвестициите, които БНБ категоризира като "друг капитал", отчитат нарастване до 47.2 млн. евро спрямо 2.1 млн. евро преди година. В тази група се включват вътрешнофирмените заеми, отпускани от чуждестранните компании на българските им дъщерни дружества. Данните обаче не дават информация дали това финансиране е с търговски характер, или е с цел инвестиции и повишаване на производствения потенциал. Статистиката на платежния баланс също показва негативни стойности. През февруари централната банка отчита дефицити и по текущата, и по финансовата сметка – в размер съответно на 107.3 млн. евро (при 416.3 млн. евро година по-рано) и на 169.5 млн. евро (при 121.9 млн. евро за февруари 2013 г.). В първите месеци на годината текущата сметка традиционно е на минус, като основната причина е отрицателното салдо по търговския баланс, което за февруари е -200.1 млн. евро, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (15.04.2014)
 
Настъплението на дефлацията продължава Дефлационните процеси в България продължават и през март, като спрямо третия месец на 2013 г. ценовото равнище е спаднало с 2.3%. Това е осми пореден месец, в който Националният статистически институт (НСИ) отчита годишна дефлация. В сравнение с февруари пък поевтиняването на живота е с 0.2%. За втори пореден месец от 1996 г. насам националната статистика отчита и средногодишна дефлация, като през март тя е била -0.6%. Продължителният поход на дефлацията вече беше включен и в официалните прогнози за ръста на цените през тази година. От Министерството на финансите ревизираха очакванията си надолу до -0.2% средно за 2014 г., докато записаната в бюджета за тази година макрорамка предвиждаше положителен ръст от 1.8%. Очакванията на Международния валутен фонд (МВФ) също преминаха на отрицателна територия (-0.4%) миналата седмица, което е значителна промяна от прогнозираните 0.8% в януарския им доклад за България. Всъщност според анализатори дефлационният натиск е само краткосрочен и се дължи основно на еднократни ефекти. В последния си тримесечен анализ от март Уникредит Булбанк пишат: "Съществува и значим еднократен компонент. Силната реколта на пшеница през миналата година доведе до понижение на цените на храните на годишна база. В допълнение поредица от спорни решения за намаление на цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата, въведени от управляващите през 2013 г., също спомогнаха за отрицателната динамика на цените." Става дума за понижението на цените на тока на три пъти през миналата година (март, август и декември), което продължава да се вижда в данните за инфлацията на НСИ, като при електроенергията спадът на годишна база и през март е бил почти 8%. Според икономистите на Уникредит Булбанк все пак съществуващият дефлационен натиск е по-скоро с преходен характер. През тази година обаче тя ще бъде подхранвана от значителното ниво на неизползван капацитет в икономиката, което е отражение на слабото възстановяване след поредица от шокове, комбинирани с потисната кредитна активност. От Международния валутен фонд също смятат, че рискът за развиващите се европейски страни е нисък, защото се очаква засилване на вътрешното търсене през тази година. Въпреки това в България, Хърватия и Румъния инфлацията продължава да спада заради по-ниския БВП в сравнение с потенциала на икономиките, потиснато вътрешно търсене, слабо кредитиране и негативни развития на цените на външните пазари сред други фактори, смятат от МВФ. Всъщност дефлацията представлява риск и за приходите в бюджета за тази година, тъй като по-ниските цени автоматично означават и по-малко приходи от косвени данъци, като например ДДС. "Миналата година приходите не се изпълниха, и то основно към края на годината, когато вече имаше дефлация", каза Георги Ангелов от институт "Отворено общество". "Номиналният растеж на данъчните приходи тази година е заложен на близо 9%, а дефлацията ще направи още по-трудна и без това трудната задача на събиране на приходите", допълни икономистът. Всъщност българската инфлация до голяма степен следва динамиката на цените в еврозоната, която също се бори със спадаща инфлация. През март тя достигна 4-годишно дъно от едва половин процент - далеч под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от малко под 2%. Миналия месец президентът на ЕЦБ Марио Драги коментира, че за ниската инфлация имат роля глобални фактори като спадащите цени на енергията, които отговарят за две трети от намалението на потребителските цени през последните две години. Друга причина по думите на Георги Ангелов е сериозният ръст на курса на еврото през последната година заради отпадането на риска еврозоната да се разпадне. "Затова всички вносни стоки са много по-евтини", обясни икономистът. Другите причини са слабият ръст на кредитирането въпреки ниските лихвени проценти и цените на горивата, които стоят стабилно и дори леко поевтиняват, смята икономистът. Освен цените на електрическа енергия на годишна база най-голям спад има и при захарните изделия и шоколада (с 8%) за година. Спадът продължава непрекъснато още от май 2012 г. насам. При обувките също продължава февруарският спад - с почти 3%, като там намалението е по-скоро сезонно и свързано с края на зимата. По-сериозни спадове има и при зърнените храни (2.4%), плодовете (3.2%) и зеленчуците (5.5%). Продължава спадът и при домакинските уреди - с почти 4%, както и на различните видове техника (с между 7 и 15%).
Източник: Капитал (15.04.2014)
 
Промишленото производство в еврозоната нарасна с 0.2% през февруари Промишленото производство в еврозоната нараства с 0.2% през февруари спрямо януари, а в целия Европейски съюз - с 0.4%, съобщи "Евростат". През първия месец на 2013 г. във валутния съюз показателят имаше нулев растеж, а средно във всичките 28 страни - членки на ЕС - с 0.2%. Спрямо година по-рано увеличението на промишленото производство в еврозоната е с 1.7%, а в ЕС - с 2.1%. В еврозоната производството на стоки с междинно потребление допринася за растежа с 0.6%, на нетрайни потребителски стоки - с 0.6%. Производството на инвестиционни стоки остава непроменено, а производството на трайни потребителски стоки и на енергия намалява съответно с 1.2% и 1.7% Общо в ЕС "Евростат" отчита увеличение с 0.9% на производството на недълготрайни потребителски продукти, с 0.5% на продукти за междинно потребление, на инвестиционни продукти - с 0.2%, спадът на производство на дълготрайни потребителски продукти е с 0.7%, а на енергия - с 1.4%. С най-голямо увеличение на производството през месеца са Maлта (+5.4%), Ирландия (+5.0%) и Литва (+2.5%). Най-голям спад е отчетен в Хърватия (-2.8%), Естония (-2.2%) и Румъния (-1.3%). Сравнението с февруари 2013 г. сочи увеличение на промишленото производство в еврозоната с 1.7%, а в целия ЕС - с 2.1%. Лидери по индустриален растеж са Словакия (+9.0%), Румъния (+8.9%) и Унгария (+8.2%). С най-голям годишен спад са Холандия (-8.9%), Финландия (-5.4%) и Литва (-2.1%). В България увеличението спрямо предходния месец е с 0.7%, а спрямо година по-рано - с 6.5%.
Източник: Дневник (15.04.2014)
 
Земеделската земя поскъпна с 8.6% през 2013 г. През 2013 г. средната цена на един декар земеделска земя достигна 594 лв., което е с 8.6% по-високо от 2012 г., съобщи Националният статистически институт. Най-голямо е увеличението на цената на лозята - с 21.8% до 319 лв. на декар. поскъпването на нивите е с 11.7% до 621 лв., а на овощните насаждения - с 5.1% до 433 лв. Единствено при постоянно затревените площи е установено намаление на цената - с 8.8% до 198 лв. През 2013 г., въпреки известен спад в сравнение с предходната година, най-скъпа продължава да бъдe земеделската земя в Североизточния район - 827 лв. на декар (през 2012 г. - 860 лв., през 2012 г. - 555 лв, през 2011 г. - 365 лв.). Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е установено в Югоизточния район - с 38.7% до 480 лв. В Южния централен и в Югозападния район се наблюдава намаление - съответно с 1.9% до 357 лв. и с 35% до 301 лв. През 2013 г. средната цена на рентата на един декар арендувана земеделска земя достига 38 лв., което е с 11.8% по-високо спрямо 2012 г. Най-голямо е увеличението на рентата за лозята - с 61.9% до 34 лв./дка. Така през 2013 г. тя изпреварва цената на овощните насаждения (30 лв./дка) и се доближава до цената на нивите (39 лв./дка). Единствено при постоянно затревените площи се наблюдава понижение на цената - с 11.1% до 16 лв./дка.
Източник: Дневник (15.04.2014)
 
Спадът на цените продължава и през март Спадът на цените продължава и през април, но по-слабо отколкото през февруари. На месечна основа тенденцията се проявява за трети месец поред, а за годишен период - от август 2013 г., се вижда от данните на Националния статистически институт, публикувани днес. Индексът на потребителските цени за март 2014 г. спрямо февруари 2014 г. е 99.8%, тоест месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (март 2014 г. спрямо декември 2013 г.) е минус 0.8%, а годишната инфлация за март 2014 г. спрямо март 2013 г. е минус 2.3%. Средногодишната инфлация за периода април 2013 - март 2014 г. април 2012 - март 2013 г. е минус 0.6%. През февруари статистиката отчете дефлация от 0.4 на сто на месечна основа и от 2.6% - на годишна. Спрямо февруари храните и безалкохолните напитки поевтиняват с 0.3%, дрехите и обувките - с 0.7%, транспортът - с 0.6%, ресторантите и хотелите - с 0.1%, развлеченията и културните мероприятия - с 1.2%. Цената на дизеловото гориво пада с 1.8%, на бензин А95Н - с 0.9%, на бензин А98Н - с 0.3%, на газ пропан-бутан - с 0.9%. Режийните разноски и разходите за здравеопазване остават на нивото на предходния месец. Алкохолът и цигарите поскъпват с 0.1%, мебелите, домакинските уреди и разходите за поддръжка на дома - с 0.1%, съобщенията и образованието - също с 0.1%,
Източник: Дневник (15.04.2014)
 
Излишък от 4,9 млн. евро по текущата и капиталова сметка през февруари Текущата и капиталова сметка* е положителна и възлиза на 4,9 млн. евро за февруари 2014 г. при дефицит от 413,4 млн. евро за февруари 2013 г. За януари – февруари тази година текущата и капиталовата сметка е отрицателна и възлиза на 275,8 млн. евро при дефицит от 500,9 млн. евро за януари – февруари 2013 г. За февруари текущата сметка е отрицателна и възлиза на 107,3 млн. евро при дефицит от 416,3 млн. евро за февруари 2013 г. Дефицитът се дължи на отрицателното салдо по търговския баланс . За януари – февруари 2014 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 384,7 млн. евро при дефицит от 504,1 млн. евро за януари – февруари 2013 г. Търговското салдо за февруари 2014 г. е отрицателно в размер на 200,1 млн. евро при дефицит от 311,3 млн. евро за февруари 2013 г. За януари – февруари 2014 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 538,1 млн. евро при дефицит от 344,9 млн. евро за същия период на предходната година. Износът (FOB) е 1,64 млрд. евро за февруари 2014 г., като се понижава с 10,9 млн. евро в сравнение с този за февруари 2013 г. За януари – февруари 2014 г. износът (FOB) е 3,23 млрд. евро, като намалява с 202,6 млн. евро в сравнение с този за същия период на 2013 г. Износът за януари – февруари 2013 г. нараства на годишна база с 18.4%. Вносът (FOB) за февруари 2014 г. е 1,84 млрд. евро, като намалява със 1222 млн. евро спрямо февруари 2013 г. За януари – февруари 2014 г. вносът (FOB) е 3,77 млрд. евро, като намалява с 9,4 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Салдото по услугите е положително в размер на 35,7 млн. евро при положително салдо от 27,6 млн. евро за февруари 2013 г. За януари – февруари тази година салдото е положително в размер на 74,6 млн. евро при положително салдо от 71,6 млн. евро за същия период на 2013 г. Нетните текущи трансфери са положителни и възлизат на 43,9 млн. евро при отрицателни в размер на 1,8 млн. евро за февруари 2013 г. За януари – февруари 2014 г. нетните текущи трансфери са положителни – 68,3 млн. евро.
Източник: econ.bg (15.04.2014)
 
Частните промишлени предприятия планират да свият с повече от 15% инвестициите си през настоящата година, сочи бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия. По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2013 г. са с 6,3% повече спрямо 2012 г. Настоящата бизнес анкета показва, че плановете на предприятията през 2014 г. са за свиване на инвестициите с 6,3% спрямо направените през 2013 г. В общия обем на очакваните инвестиции през 2014 г. делът на частния сектор е около 84%. Мениджърите от този сектор предвиждат свиване на инвестиционните си програми с 15,3%. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2014 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (44,3%), при които се очаква ръст от 1,7% спрямо 2013 г. На второ и трето място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (с дял 31,2%) и тези, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (с дял 14,7%), които обаче прогнозират намаление на инвестициите си съответно с 13,6% и 14.1% спрямо 2013 г.
Източник: Стандарт (16.04.2014)
 
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31 декември 2012 г. в Добричка област възлизат на близо 262 млн. евро, което е с 12% по-малко в сравнение с 2011 година, съобщават от Териториалното статистическо бюро. Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектор „Промишленост” – около 187,3 млн. евро, и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 30, 6 млн. евро. През 2012 г. тези дейности заедно формират 83.3% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял общо нараства с 5.7 пункта спрямо предходната година. В сектор „Строителство” през 2012 г. преките чуждестранни инвестиции намаляват с 33.4% в сравнение с 2011 г. и са в размер на 3,7 млн. евро. В община Каварна са влезли 61.6% от ПЧИ за областта, или над 161 млн. евро. Следва община Балчик - с 16.7% от ПЧИ за областта, или 43,7 млн. евро. В Добричка област извършените през 2012 г. разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са над 328,7 млн. лв., като е отчетено намаление от 11.9% в сравнение с предходната година. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в селскостопанския сектор – 144, 8 млн. лв., и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – над 53 млн. лева. През 2012 г. тези сектори заедно формират 60.2% от общия обем разходи за ДМА. В сектор „Строителство” инвестициите в ДМА достигат 6, 4 млн. лв., или с 44.7% по-малко в сравнение с 2011 година. Регистрирана е промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2012 г. в област Добрич по видове. Отчетено е нарастване на направените инвестиции за машини, производствено оборудване и апаратура - с 6.5 пункта, като достига 42.9% от общия обем на инвестициите за ДМА през годината. Същевременно обаче нарастват използваните средства за закупуване на земя - с 4.6 пункта, както и извършените разходи за придобиване на транспортни средства - с 0.5 пункта, които формират съответно 11.1 и 8.9% от общия обем на направените инвестиции в ДМА. Направените инвестиции за сгради и строителни съоръжения и конструкции през 2012 г. са 24.1% от общия обем на инвестициите за ДМА, което е с 18.2 пункта по-малко в сравнение с 2011 г.
Източник: Добруджанска трибуна (16.04.2014)
 
Спестяванията на българите се увеличават през 2013 г. Под 400 лв. на човек са спестявали българите през 2013 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите, разходите и потреблението на домакинствата за миналата година. През изминалите 12 месеца ръстът на доходите на домакинствата е бил малко по-висок спрямо този на разходите – съответно 11.25% и 10.05%. Това води и до увеличаване в средния обем на спестяванията до 348 лв. на човек при 269 лв. година по-рано Основната част постъпленията в бюджетите на населението продължава да идва от работната заплата, чийто относителен дял в общия доход нараства до 53.1% (спрямо 52.7% преди година). Средният доход на човек от заплата се увеличава до 2557 лв. при 2281 лв. година по-рано. Статистиката обаче отчита свиване на средствата, които домакинствата получават от предприемачество. Над една четвърт от общия доход (28.5%) продължава да се формира от социални трансфери, каквито са пенсиите, семейните добавки за деца, социалните помощи, стипендиите и обезщетенията при безработица. За сравнение, преди година доходите, идващи от държавния бюджет, са били 30.1%. Най-голям от тях е обемът на пенсиите, които остават втория по значимост източник на доходи за домакинствата и през миналата година формират 25.5% от общия доход (при 26.7% година по-рано). Разходите за храна остават основно перо в бюджетите на домакинствата, но относителната им тежест отново се свива, макар и минимално. През 2013 г. за хранителни стоки са отивали 33.2% от изразходваните средства при 33.4% през предходната година. Така за поредна година се запазва тенденцията на намаляване на относителната им тежест. В номинално изражение обемът им расте с 9.23% за година до 1480 лв. средно на човек. Същевременно статистиката показва по-силен темп на нарастване на разходите за свободно време, културен отдих и образование – с 20.96%, както и на тези за облекло и обувки и за транспорт. Ръст има и в средния обем на средствата, похарчени за здравеопазване (9.91%), за жилищно обзавеждане и поддържане на дома (16.03%) и за жилища, вода, електроенергия и горива (с 1.77% за година). От НСИ обаче отбелязват, че относителната тежест на отделните видове разходи се запазва сравнително непроменена. Така например средствата, изхарчени за жилищно обзавеждане, остават в рамките на 3-4% от общия обем, а разходите за свободно време, култура и образование са от порядъка на 4-5%. Тези за облекло и обувки достигат 3.5% през миналата година.
Източник: Капитал (17.04.2014)
 
НСИ: доходите растат с 11,3%, разходите - с 10% през 2013 г. През 2013 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4 814 лв., което е с 11.3% повече спрямо 2012 година, показват публикуваните днес данни на Националния статистически институт Работната заплата продължава да бъде основен източник на доход на домакинствата. През 2013 г. работната заплата формира 53.1% от общия доход на домакинствата, а през 2012 г. - 52.7%. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава. През 2013 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 2 557 лв., получени от работна заплата, докато през 2012 г. тези средства са възлизали на 2 281 лв., т.е. доходът от работна заплата се е повишил с 12.1%. През 2013 г. пенсиите продължават да са втория по значимост източник на доходи за българските домакинства. Те формират 25.5% от общия доход на домакинствата, докато през 2012 г. техният дял е 26.7%. Общо социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) формират 28.5% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2013 г., а през 2012 г. този дял е 30.1%. През изминалата година относителният дял на дохода от домашно стопанство е приблизително на нивото от 2012 г. и е 1.6% от общия доход на домакинствата. През 2013 г. българските домакинства са изразходвали 4 466 лв. средно на лице, което е с 10.1% повече от 2012 година. За храна са изразходвани 1 480 лв. средно на лице от домакинството. Относителният дял на разходите за храна от общия разход намалява от 33.4% през 2012 г. на 33.2% през 2013 година. През последната година се увеличават разходите за жилище, вода, електроенергия и горива с 1.8% спрямо 2012 година. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 9.9%), за транспорт (с 19.2%) и съобщения (със 7.3%). Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане остава в границите на 3 - 4%. Разходите за свободно време, култура и образование варират в границите на 4 - 5%. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия са 4.0%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3.5% през 2013 година. Статистическите данни в динамика за по-дълги периоди от време свидетелстват за промени в структурата на потреблението на българските домакинства. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 3.3 кг и през 2013 г. тя достига 97.8 кг средно на лице. Повишава се консумацията на безалкохолни напитки, риба, плодове, зеленчуци, месо и месни произведения, прясно мляко, сирене, кашкавал и яйца. Известно понижение се наблюдава при консумацията на кисело мляко и картофи. Увеличава се и потреблението на алкохолни напитки от 26.3 л през 2012 г. на 27.1 л на лице от домакинство през 2013 година. Намалява потреблението на цигари от 601 бр. на лице през 2012 г. на 596 бр. през 2013 година.
Източник: Money.bg (17.04.2014)
 
Бюджетният дефицит през 2017 г. ще намалее до 0,9% Бюджетният дефицит през 2017 г. ще намалее до 0,9%. Това предвижда средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., приета на заседанието на кабинета. Минстрите одобриха и актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г. Заложената фискална позиция за периода 2015-2017 г. е дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 1,5% от БВП за 2015 г., 1,1% от БВП за 2016 г. и 0,9% от БВП за 2017 г. Общото ниво на приходите по КФП за периода 2015-2017 г. се предвижда да бъде в рамките на 37-38% от БВП, като разходите по КФП за 2015 г. са на ниво от 39,6% от БВП, а за 2016 г. и 2017 г. са съответно 38,3% от БВП и 37,9% от БВП с цел осигуряване на постепенно намаляване на дефицита в средносрочен план. Целта на средносрочната бюджетна прогноза е да представи визията на правителството за финансово обезпечаване постигането на основните цели и изпълнението на мерките, заложени в програмата „Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България”. Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, прогнозата осигурява условия за постигане на дългосрочен икономически растеж, като политиката на правителството ще продължи да бъде насочена към подобряване на бизнес средата, повишаване на заетостта, ограничаване на безработицата и намаляване на административната тежест. Разработената бюджетна прогноза съдържа допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии, описание на приоритетите на политиките на правителството, информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите три години. Определят се и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. През периода 2015-2017 г. данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Осигурителната политика предвижда запазване на размера на вноските за социално и здравно осигуряване. Размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица се предвижда да бъде съответно 2600 лв. за 2015 г., 2800 лв. за 2016 г. и 3000 лв. за 2017 г. Приоритет на социалната политика през следващите три години е повишаване на жизненото равнище на населението. По отношение на мерките на пазара на труда ще продължат да действат активното подпомагане за намирането на работа, особено на групите в неравностойно положение. Ще продължи действието и на европрограмата „Гаранция за младежта” и съответно подпомагане наемането на младежи, завършили наскоро университет и без практически опит. По отношение на пенсионната политика ще продължи осъвременяването на пенсиите чрез прилагането на „швейцарското правило”. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. се предвижда заделянето на резерв за социални мерки в размер на 100 млн. лв. за обезпечаване на допълнителни великденски и коледни добавки към пенсиите. В периода 2015-2017 г. средствата от ЕС ще продължат да подкрепят развитието на ключови национални политики. За тяхното реализиране от съществено значение е оптималното усвояване на европейските средства, за да се финансират програми от сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура. С одобряването на средносрочната бюджетна прогноза приключва и първият етап от бюджетната процедура за 2015 г., чиято основна задача е да създаде добра организация и необходимата координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетно планиране и съставяне на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за 2015 г. Годишната актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г. прави преглед на постигнатите резултати в областта на политиката за управление на суверенните задължения през 2013 г. Документът извежда и основните рискове, които следва да се имат предвид при определянето на основните насоки и приоритетните направления в областта на дълговата политика до края на действието на стратегията. Основната цел, залегнала в Стратегията за управление на държавния дълг, както и формулираните в нея подцели, остават в сила и непроменени. Те са осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение при оптимални цена и степен на риск.
Източник: econ.bg (17.04.2014)
 
Живеем с 425 лв. на месец Средният месечен доход на домакинствата в страната е 1007 лв. за 2013 г., сочат данните на Националния статистически институт. Това прави среден месечен доход на човек от 425 лв. За цялата 2013 г. годишният среден доход на човек 4814 лв., което е с 11,3% повече спрямо 2012 г. Благодарение на това за първи път се преминава границата от 1000 лв. месечен доход за цялото домакинство. От заплати в семейния бюджет всеки месец влизат средно по 505 лв., а от пенсии по 242 лв., сочат данните на НСИ. Кредитирането се завръща на нивата от преди кризата. За цялата 2013 г. всяко домакинство е взело на заем средно по 292 лв. Приблизително кредити на същата сума (по 276 лв.) са взели домакинствата и през 2008 г., преди световната криза да застигне България. Но след това в периода 2009-2012 г. кредитирането значително се свива и сумата на взетите през всяка от годините заеми от домакинствата е съответно 142 лв., 88 лв., 93 лв. и 137 лв. 33,2% от разходите на домакинствата (по 293 лв. средно на месец) отиват за храна и безалкохолни, сочат данните на НСИ. За наеми и плащане на битови сметки отиват 14,2% от разходите на домакинствата (средно по 125 лв. на месец). За цялата 2013 г. всяко домакинство е спестило на влог средно по 173 лв., докато за изплащане на стари кредити семействата са дали средно по 486 лв. През 2013 г. нараства консумацията на риба, плодове, зеленчуци, месо, сирене, кашкавал и яйца. Увеличава се и потреблението на алкохол от 26,3 литра на човек през 2012 г. на 27,1 литра през 2013 г. Всеки пуши средно по 596 цигари на година.
Източник: Стандарт (17.04.2014)
 
Населението на България продължава да намалява и застарява Населението на България е намаляло с почти 40 хил. души за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за населението и демографските процеси към края на миналата година, които бяха публикувани в края на миналата седмица. Общото заключение на статистическия институт е, че "текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност", но пък има и добри новини - продължителността на живота продължава да расте и през миналата година е достигнала средно 71 години за мъжете и 78 за жените (виж инфографиката). Някои от основните тенденции на демографията на България по данни към края на миналата година са: - Продължава процесът на остаряване на населението и през 2013 г. хората над 65-годишна възраст са били 19.6% от всички, като спрямо 2001 г. увеличението на този дял е с 2.7 процентни пункта. Най-висок е делът в областите Видин (27.2%), Габрово (25.8%) и Ловеч (25.0%), а населението е най-младо в София, Благоевград, Варна и Бургас (виж картата). България се нарежда на трето място в Европа по дял на възрастните хора - веднага след Италия (21.2%) и Германия (20.7%). - Все по-малко хора се вливат в работната сила в сравнение с тези, които излизат от нея. Така съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от нея (60 - 64 години) към края на 2013 г. е 62. За сравнение - през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. - През 2013 г. с решения на Министерския съвет са закрити 10 населени места, като 6 от тях са закрити чрез присъединяване към друго населено място. В 1127 населени места, или над една пета от всички, живеят под 50 души. Най-малко хора живеят в област Видин (под 100 хил.), а най-много - в София (1.3 млн. души). - Коефициентът на раждаемост е 9.2 промила, което е под средното за ЕС (през 2012 г. по данни на Eвростат показателят е бил 10.4 промила). - През 2013 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 86.4 хил. души, като според данните на НСИ по-голямата част от тях са жени (54.8% от всички). Почти половината от хората, които са се премествали през миналата година, са напуснали един град, за да отидат в друг, а от селата към градовете са се придвижвали една пета от хората. Интересно е, че в резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете всъщност е намаляло с 1617 души, а това на селата се е увеличило отново с толкова. Броят на хората, които са променили местоживеенето си от България в чужбина или обратно, е почти равен (виж инфографиката), като така спрямо 2012 г. България е загубила по-малко хора заради емиграция.
Източник: Капитал (22.04.2014)
 
Село Черно море става квартал на Бургас? Село Черно море скоро може да стане квартал на Бургас. Предложението за тази промяна е част от дневния ред на днешната сесия на Общинския съвет в морския град. Сред най-интересните точки в плана на заседанието, наред с бюджетните прогнози и метни нареди, е тази за присъединяването на село Черно море като квартал на Бургас. Селото е разположено на 6 км. от града в посока север, недалеч от летище Сарафово и едноименния квартал, на около 15 минути път с лек автомобил или около 30 минути с градски транспорт от града. Според статистическите данни на НСИ, постоянните му жители са малко на 2300 души. Предложението е внесено в Общинския съвет от кмета на населеното място – Любомир Събев.
Източник: 1kam1.com (22.04.2014)
 
Висок ръст на строителството през февруари Строителството в Европейския съюз се повиши през февруари за трети пореден месец, но с доста по-слабо темпо спрямо растежа през декември и януари, показват данни на Евростат. Строителството в 28-те страни - членки на ЕС се повиши през февруари с едва 0.1% на месечна база след ръст от 1.4% през декември и през януари. На годишна база строителството в Европейския съюз се повиши с 5.5% (спрямо февруари 2013-а година) след повишение със 7,1% през първия месец на годината. Аналогичен слаб растеж от 0.1% на месечна база регистрира и строителството в еврозоната през февруари (след скок с 1.6% през предишните два месеца), като на годишна база беше регистрирано повишение от 6.7%, но след ръст с 8.0% през януари. Евростат оповести и относително добри данни за строителството в България на фона на общото рязко забавяне на този важен сектор в останалата част на Европа, предаде БНР. Според европейската статистика строителството в България се повиши през февруари с 0.5% на месечна база, но след солиден ръст от 3.7% през първия месец на годината, връщайки се към нивата от края на 2013-а година. На годишна база строителството в нашата страна регистрира повишение от 5.4% през февруари (спрямо февруари) след повишение с 5% през януари. Това сякаш потвърждава, че през първите два месеца на годината българският строителен сектор успя да пречупи негативната тенденция на влошаване, която беше в сила през цялата 2013-а година.
Източник: profit.bg (22.04.2014)
 
Българка става зам.-шеф на Евростат Предишният председател на Националния статистически институт (НСИ) Мариана Коцева е назначена за заместник-генерален директор на европейската статистическа служба Евростат в Люксембург. В съобщението на Еврокомисията се допълва, че Коцева е била съветник на българския президент, на програмата на ООН за развитие, както и на министерството на труда и заетостта на Сърбия. Българката ще поеме поста си в "Евростат" от 1 юли тази година. Коцева напусна НСИ в началото на 2012 г. след като спечели конкурс в "Евростат" и стана съветник там. Наскоро работата й в България беше критикувана от сегашния шеф на статистиката Ренета Инджова, според която е имало нарушения на правилата при преброяването на населението през 2011 г. Коцева отрече обвиненията.
Източник: Money.bg (23.04.2014)
 
Строителната продукция в Европейския съюз (ЕС) е нараснала през февруари, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Това се случва за трети пореден месец. Строителството в 28-те страни членки се е повишило през февруари с едва 0,1% на месечна база след ръст от 1,4% през декември и през януари. На годишна база строителството в ЕС се повишава с 5,5% (спрямо февруари 2013 г.) след увеличение със 7,1% през януари. Слаб растеж от 0,1% на месечна база регистрира и строителството в еврозоната през февруари (след скок с 1,6% през предишните два месеца), като на годишна база е регистрирано повишение от 6,7%, но след ръст от 8% през януари. Строителството в България се е повишило през февруари с 0,5% на месечна база, след солиден ръст от 3,7% през януари, отчита Евростат. Така ръстът на строителната продукция у нас през февруари изпреварва пет пъти средния за ЕС. На годишна база строителството в нашата страна регистрира повишение от 5,4% през февруари (спрямо февруари м.г.) след повишение с 5% през януари.
Източник: Дума (23.04.2014)
 
Цените на жилищата у нас с лек ръст от 0,2% през първото тримесечие Цените на жилищата* у нас са отбелязали лек ръст от 0,2% през първото тримесечие на 2014 г. спрямо предходните три месеца, сочат данните на Националния статистически институт. На годишна база не е регистрирана промяна на цените. За последното тримесечие на миналата година беше отчетено минимално понижение от 0,1% спрямо предходното и спад от 1,2% на годишна база. В същото време, според статистиката на Агенцията по вписванията продажбите на недвижими имоти в страната през първото тримесечие на годината намаляват. Регистрирани са малко над 40,5 хил. сделки, което е с 8% по-малко спрямо първото тримесечие на 2013 г. и с 38 на сто по-малко спрямо четвъртото тримесечие на миналата година. За периода януари – март 2014 година средната цена на жилищата в България е 866,44 лева на квадратен метър, сочат още данните на НСИ. Най-скъпи са жилищата в столицата – 1 463,17 лева за квадратен метър, като спрямо същия период на миналата година цената расте с 0,4 на сто. Варна е на второ място по отношение на цената на жилищата. В морската ни столица квадратен метър жилищна площ се търгува за около 1 370 лева. Тенденцията обаче е към намаляване на цената – 0,3% спрямо първото тримесечие на 2013 година. Най-ниски са цените на имотите в Кюстендил – почти 493 лева за квадратен метър жилищна площ. В града е отчетен и един от най-сериозните спадове на цените на жилищата на годишна база – с 2,2%. Агенции за недвижими имоти отчитат, че в последните месеци набират скорост сделки за имоти на груб строеж. Обикновено това правят купувачи, които не търсят бързо местене в ново жилище. *Индексът на пазарните цени на жилищата оценява общото относително изменение на цените на съществуващите жилища - апартаменти (изключват се новопостроените апартаменти, къщи, луксозни жилища). Обект на статистическото изследване са цените на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове.
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2014)
 
Жилищата в Стара Загора и Търново поскъпнали най-много в началото на 2014 През първото тримесечие на 2014 не се наблюдава особено раздвижване на пазара на имоти у нас. Спрямо края на миналата година ръстът на пазарните цени на жилищата е 0,2 на сто, съобщава НСИ. На годишна база пък - в сравнение с първото тримесечие на 2013 - няма никаква промяна в стойностите. През първото тримесечие на 2014 г. спрямо предходното е регистрирано увеличение на цените в 18 от областните градове, като увеличението е по-значително в Стара Загора и Велико Търново - по 1.3%, Ловеч - с 1.1%, и във Враца - с 1%. В останалите 9 областни града и област София е регистрирано намаление на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през първото тримесечие на 2014 г. е 866.44 лв./кв. метър. Най-високи са средните цени в следните областни градове: София - 1 463.17 лв./кв. м, следвана от Варна - 1 370.00 лв./кв. м, и Бургас - 1 110.33 лв./кв. метър.
Източник: expert.bg (23.04.2014)
 
България е втора по най-нисък дълг в ЕС Дефицитът в бюджета за миналата година, пресметнат по европейската методология (на начислена основа), е 1.178 млрд. лв., или 1.5% от БВП. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - на касова основа дупката в бюджета за миналата година беше малко по-голяма – 1.424 млрд. лв., или 1.8% от БВП. Разликата между двете методики най-общо е, че на касова основа се отчита реално похарчено, а по методологията на Брюксел - поетите като ангажимент плащания. Всяка стана е длъжна да изпрати информация за дефицита и за нивото на държавния дълг за 2013 г. на европейската статистическа служба Евростат до края на март. Ако те надвишават съответно 3% и 60% от БВП, Брюксел решава дали да започне процедура по свръхдефицит към съответната държава членка. Данните на НСИ показват още, че дългът за миналата година е бил 14.733 млрд. лв., или 18.9% от БВП, което я нарежда на второ място по най-ниско ниво на дълга в ЕС след Естония. Социалноосигурителните фондове са с дефицит от 81 млн. лв., докато общините общо са реализирали 327 млн. лв. излишък. България е на седмо място по най-добър бюджетен резултат заедно с Австрия и Чехия, които също са с 1.5% дефицит за 2013 г., показват данните на Евростат. Правителството планира леко на снижи нивото на дефицита до 0.9% от БВП на касова основа през 2017 г. В същото време нивото на дълга леко ще расте (виж графиката). "Провежданата бюджетна политика от страна на правителството, съчетана с предвижданията за умерен растеж на БВП, както и необходимостта от поддържане на адекватни ликвидни буфери в бюджета и нуждите от рефинансиране на намиращия се в обращение държавен дълг в периода 2014 – 2017 г., ще доведат до ниво на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" в границите около 22–23%", е обяснението на кабинета, записано в последната конвергентна програма.
Източник: Капитал (24.04.2014)
 
Външният ни дълг през 2013 г. е 14,7 млрд. лева Външният дълг на България за 2013 година е в размер на 14,7 млрд. лева, което представлява 18,9% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За сравнение той се равнява на 18,4% от БВП през 2012 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През изминалата година сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от близо 1,2 млрд. лева или 1,5% от БВП. Дефицитът на подсектор „Централно управление“ е в размер на 1,2 млрд. лева или 1,8% от БВП, а в подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - 81 млн. лева – 0,1% от БВП. Излишък е отчетен в подсектор „Местно управление“ и е в размер на 327 млн. лева или 0,4% от БВП. Предварителните данни, изготвени от НСИ, са потвърдени от Европейската статистическа служба Евростат без резерви. Статистическата информация за дейността на сектор „Държавно управление”, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на Европейския съюз (ЕС). Окончателните данни за дефицита/излишъка и дълга на страната за 2013 г. трябва да се предоставят на Евростат до 30 септември тази година.
Източник: econ.bg (24.04.2014)
 
Цените на жилищата тръгнаха нагоре Цените на жилищата отново тръгнаха нагоре, като през първото тримесечие на годината са нараснали с 0,2% спрямо последното тримесечие на 2013 г., сочат данните на НСИ. Увеличението е минимално, но през последните две години цените на имотите постоянно вървят надолу. Леко повишаване на цените е имало през второто тримесечие на 2012 г., но освен него от средата на 2008 г. насам цените на жилищата постоянно падат. В резултат жилищата вече са с близо 40% по-евтини спрямо нивото от времето преди световната финансова криза да застигне и България. Средната пазарна цена на жилищата за страната през първото тримесечие на 2014 г. е 866,44 лв./кв. метър, докато в средата на 2008 г. е била 1418,24 лв./кв. метър. Най-високи в момента са цените в София-столица - 1463,17 лв./кв. м, следвана от Варна - 1370 лв./кв. м, и Бургас - 1110,33 лв./кв. метър. В средата на 2008 г. цените в тези три областни града са били съответно 2470 лв., 2129 лв., и 1755 лв. за кв. м. През първото тримесечие на 2014 г. спрямо предходното е регистрирано увеличение на цените в 18 от областните градове, като увеличението е по-значително в Стара Загора и Велико Търново - по 1,3%, Ловеч - с 1,1%, и във Враца - с 1%. В останалите 9 областни града и област София е регистрирано намаление на цените.
Източник: Стандарт (24.04.2014)
 
В София и областните градове цените на жилищата намаляват Индексът* на пазарните цени на жилищата за първото тримесечие на 2014 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г. е 100.2%, т.е. средното увеличение на пазарните цени на жилищата е 0.2% (табл. 1от приложението). Индексът на пазарните цени на жилищата за първото тримесечие на 2014 г. спрямо първото тримесечие на 2013 г. е 100.0%, т.е. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година, не е регистрирана промяна. През първото тримесечие на 2014г. спрямо предходното е регистрирано увеличение на цените в 18 от областните градове, като увеличението е по-значително в Стара Загора и Велико Търново - по 1.3%, Ловеч - с 1.1%, и във Враца -с 1.0%. В останалите 9 областни града и област София е регистрирано намаление на цените. Средната пазарна цена на жилищата за страната през първото тримесечие на 2014 г. е 866.44 лв./кв. метър (фиг. 1). Най-високи са средните цени в областните градове: · София -1 463.17лв./кв. м, · Варна -1 370.00 лв./кв. м, · Бургас -1110.33 лв./кв. метър *Индексът на пазарните цени на жилищата оценява общото относително изменение на цените на съществуващите жилища -апартаменти (изключват се новопостроените апартаменти, къщи, луксозни жилища). Обект на статистическото изследване са цените на реално продадените от домакинствата апартаменти в областните градове.
Източник: Строителство Градът (24.04.2014)
 
65% от българите определят работните условия у нас като лоши 65% от българите определят като лоши работните условия (като работно време, организация на работата, здравословни и безопасни условия за труда и т.н). Според 47% за последните пет години условията са се влошили. Това показват данните на Евробарометър за удовлетвореността от работата на гражданите на ЕС. Като цяло проучването показва, че 53% от европейците определят работните си условия като „добри“, като 57% от анкетираните са на мнение, че ситуацията се е влошила за последните пет години. 12% от европейците пък са на мнение, че работните условия са се подобрили. У нас 14 на сто от анкетираните заявяват, че условията се подобряват, а за 34% няма никаква промяна. Ситуацията в Гърция се различава значително от средното за европейските държави. Кризата явно се е отразила и само 38% от анкетираните са удовлетворени от настоящите си работни условия. За 88% има влошаване на картината през последните пет години. В същото време 42% от естонците отчитат подобрение на работните условия за последните пет години. Това е и най-високият процент за ЕС, според данните на Евробарометър. Една от целите на проучването е да провери и как европейците постигат баланс между професионалния и личния си живот. Данните за България показват, че 71% от сънародниците ни са доволни от постигнатия баланс. Незначително по-висок е средният за ЕС процент – 74 на сто. В същото време анкетираните в ЕС се оплакват от стреса на работното място (53%), от темпа на работата (28%) или от работен ден с продължителност над 13 часа (за 48% от респондентите). 73% от българите са доволни от работното време (при 80% средно за ЕС), а 77% са удовлетворени от автономността, която имат на работното си място, показват още данните от проучването.
Източник: Инвестор.БГ (25.04.2014)
 
Хранителните стоки поевтиняват Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, остава стабилен през април и след Великден пада до 1,431 пункта. Това е най-ниското ниво на ИТЦ от началото на годината. През тази година не се наблюдаваше характерното покачване на индекса в седмицата преди Великденските празници. В сравнение с април 2013 г. ИТЦ пада с 6%, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През април се запазва тенденцията за поевтиняване на захарта, като за месец цената й пада с 3,4% до 1,41 лева за килограм. Експертите на ДКСБТ отчитат стабилизиране на цената на фасула, който поскъпва само със 0,7% до 4,62 лева за килограм. Промяната на цените на млечните произведения на месечна база са в диапазона плюс минус един процент. През април оризът и брашното поскъпват с 2-3%, а олиото - с 0,5%. Цената на яйцата около празниците остава стабилна, като се качва с една стотинка до 0,19 лева за брой. Цената на свинското месо се качва с 5,3%, информират от iNews. Цените на месните произведения и пилешкото месо се променят в интервал от около два процента. На годишна база кравето масло поскъпва с 6,4%, кравето сирене - с 5,6%, а кашкавалът - с 1,8%. Спрямо година по-рано трайният салам поевтинява с 7,5%, пилешкото месо - с 4,5%, малотрайните колбаси, кренвиршите и каймата - с около 2%. На годишна база цената на зрелия фасул скача с 40%. Спрямо април 2013 г. цената на захарта и на олиото падат с 25%, а на брашното - с 13%. Цената на ориза се качва на годишна база с 8%, а яйцата се търгуват без промяна. През април българските оранжерийни крастави са поевтинели на месечна база с около 23%, а вносните краставици - с около 30%. Цената на картофите пада този месец с 2,7%, а зелените салати поевтиняват с около 28%. Спрямо март доматите и зелето поскъпват с 8-10%, а ябълките и лимоните поевтиняват с около три процента. На годишна база цените на повечето плодове и зеленчуци остават под нивата от април 2013 г. Поскъпване на годишна база е отчетено само при българските оранжерийни краставици - с 6%. Поевтиняване с около 7-10% се наблюдава при доматите, картофите, морковите и ябълките. Спадът на годишна база при зелето и зелените салати е 25-40%. Около нивата от предходната година се задържат цените на лимоните и вносните краставици, сочат още данните на ДКСБТ.
Източник: econ.bg (28.04.2014)
 
Ръст от 1,5 % на пътуванията на български граждани в чужбина има през март, отчита статистиката Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2014 г. са 313.4 хил., или с 1.5% над регистрираните през март 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към бившата югославска република Македония - с 16.1%, Турция - с 11.5%, Гърция - с 1.1%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Руската федерация - с 27.9%, Чешката република - с 16.1%, Франция - с 8.7%, Обединеното кралство - с 8.4%, Австрия - със 7.7%, Румъния - със 7.4%, Сърбия - с 6.9%, Германия - с 4.8%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през март 2014 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 44.5%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 29.0%, и със служебна цел - 26.5%. В сравнение с март 2013 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 86.5%, докато при пътуванията с други цели и със служебна цел е регистрирано намаление - съответно с 20.4 и 2.0%. През март 2014 г. с други цели са били 57.1% от пътуванията към Чешката република, 55.3% - към Гърция, 52.8% - към Обединеното кралство, и 52.6% - към Руската федерация. Преобладаващият дял от пътуванията към Белгия и бившата югославска република Македония са със служебна цел - съответно 45.8 и 40.3%, докато към Сърбия с цел почивка или екскурзия са 43.3% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През март 2014 г. посещенията на чужденци в България са 361.1 хил., или с 2.4% над нивото от март 2013 година. Регистрирано е увеличение на посещенията с цел почивка и екскурзия, и с други цели - съответно с 4.4 и 2.1%, докато пътуванията със служебна цел намаляват с 1.9%.
Източник: Агенция Фокус (28.04.2014)
 
Заплатите в частния сектор тази година ще се увеличат средно с 4 – 5 на сто. Това прогнозират от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). „Това показват нашите прогнози, но дали ще се случи, зависи от това как ще се развие икономиката”, обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Ръст в парите щял да има само в секторите, които реално увеличат производителността си Велев цитира последните данни на НСИ за размера на средната заплата през първото тримесечие на 2014 г., според които ИТ специалистите продължават да са най-добре платените кадри. „Средното възнаграждение е над 1800 лв., но въпреки това има недостиг на кадри. Това е така, защото студентите не искат да учат тази специалност, казват, че им е трудно”, обясни Велев. От КНСБ обаче настояват за по-високо увеличение на възнагражденията, защото работниците произвеждали повече, отколкото получавали като заплащане. „В някои сектори ръстът може да бъде с 20% в други – с 3 на сто”, отбеляза лидерът на синдиката Пламен Димитров на конференция „Заплащането на труда в България”. От профсъюза представиха и проучване за обществената нагласа към цената на труда, според което заплатите във всички сектори трябва да бъдат увеличени с 50 на сто. Според гражданите най-голямо увеличение трябва да има за медицинските сестри и лекарите, а най-малко за съдиите и служителите в общинските администрации. Синдикатите настояват от догодина минималната заплата да бъде увеличена на 400 лв. Резки скокове в икономиката не бива да се правят, дори в положителен смисъл. Ние сме обещали, че в края на мандата ни минималната заплата ще бъде 450 лв.”, заяви от своя страна министър-председателят Пламен Орешарски. Според него бързият ръст на заплатите може да доведе до спад в икономиката, до увеличаване на инфлацията и намаляване на конкурентоспособността. Въпреки това от КНСБ продължават да искат средната заплата у нас да бъде 40% от тази за ЕС в края на 2017 г. По данни на НСИ в края на март българинът е получавал средно 828 лв. В същото време еквивалентното възнаграждение в ЕС е било над 3400 лв. Така, ако предложението на синдикатите бъде прието, след 3 г. средната заплата трябва да бъде над 1400 лв.
Източник: Класа (29.04.2014)
 
Бизнес климатът се подобрява през април През април бизнес климатът се подобрява (с 1,7 пункта) спрямо март, което се дължи на подобрените нагласи в промишлеността, строителството и търговията на дребно, отчита Националният статистически институт. Основните фактори, затрудняващи предприемачите, остават несигурната икономическа среда, конкуренцията и недостатъчното търсене. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, с изключение на промишлеността, където анкетата регистрира известни очаквания за повишение. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 1,4 пункта в сравнение с март поради по-благоприятните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Според тях настоящата производствена активност се запазва, а в очакванията за дейността в отрасъла през следващите месеци се наблюдава известен оптимизъм, който обаче е по-умерен в сравнение с предходната анкета. Средното натоварване на мощностите през април е с 1,3 пункта под нивото от януари и достига 69,5%. Предприятията съобщават за излишък от мощности с оглед на очакваното търсене през следващите месеци. През февруари индустриалното производство у нас възобнови растежа си, като се увеличи с 0,7% спрямо януари и с 6,5% в сравнение с година по-рано. Повишението се дължи основно на преработващата промишленост за сметка на добивната промишленост и колебливите обеми при продукцията на електроенергия и газ. Двата поредни месеца на повишение със сигурност ще се отразят благоприятно на брутния вътрешен продукт на страната както през първите три месеца, така и за цялата 2014 г. Икономическият ръст през 2013 г. бе 0,9%, а в началото на април Министерството на финансите повиши прогнозата си за растежа от първоначалните 1,8% до 2,1%. Инвестиционната бизнес анкета на НСИ през март обаче показа, че промишлените предприятия планират свиване на инвестициите си през 2014 г. с 6,3% след подобен ръст през миналата година. Мениджърите от частния сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 15% спрямо предходната година. През април съставният показател „бизнес климат в строителството” се повишава с 6,8 пункта, което се дължи на оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява, като прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. Производственият график е осигурен с договори за по-голям период от време в сравнение с три месеца по-рано - 5,2 месеца при 4,8 за януари. Същевременно и очакванията на стопанските ръководители относно новите поръчки през следващите шест месеца се подобряват. Общата строителна продукция през февруари нарасна с 5,5 на сто спрямо февруари 2013 г. и с 0,5 на сто на месечна база. Докато тенденцията при сградното строителство не успява да потегли нагоре, гражданското все повече се очертава като двигател на общата строителна продукция в страната. През март председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов разкри, че заради кризата строителната продукция се е върнала на нивото от 2006 г. Според Голосов рисковете пред строителния сектор остават и през тази година, като не се очаква значително подобрение. Същевременно управляващите ще се опитат да облекчат строителните режими с ново законодателство. Целта е смекчаване на процедурите, съкращаване на сроковете и намаление на финансовата тежест за инвеститорите. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се покачва с 0,8 пункта в сравнение с предходния месец поради подобрените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче са по-умерени. Тенденцията в търговията на дребно бе положителна и във втория месец на 2014 г., като оборотът се увеличи с 1% спрямо януари и с 9,2% в сравнение с февруари 2013 г. Възходящата тенденция, започнала в средата на 2013 г., продължава и през февруари, като дори се ускорява. Ако трендът се запази, в следващите месеци продажбите на дребно ще се върнат на нивата си от преди кризата. Предпочитанията на домакинствата да отлагат своето потребление също оказва влияние. За първото тримесечие на годината домакинствата са спестили общо 856 млн. лв., или с 29,7% повече спрямо първите три месеца на миналата година, когато сумата бе 660 млн. лв. Само през март спестяванията на населението са нараснали с 92 млн. лв. спрямо февруари, когато се увеличиха със 114 млн. лв. През април съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” намалява с 1,8 пункта поради по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. В прогнозите си за развитието на бизнеса обаче те остават оптимисти, като и очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца продължават да се подобряват.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2014)
 
Безработицата през март остава 13,1% Безработицата в България през март е останала непроменена на ниво от 13,1%, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Общо 443 хил. българи са били без препитание през третия месец на годината, показват още данните. Стабилна остава и младежката безработица в страната – 28,3%. Младежите на възраст 25 години без работа са 60 хил. души, показват данните на Евростат. Агенцията по заетостта също отчита стабилизиране на безработицата. Според данните на институцията обаче нивото и е 12,2%. Агенцията обаче отчита безработицата на базата на регистрираните в бюрата по труда, докато Евростат я изчислява според икономически активните лица. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло и в еврозоната също остава стабилна през март – съответно 10,5% и 10,8%. Данните за безработицата в ЕС и еврозоната през февруари са ревизирани надолу с по 0,1%. Подобна е и ситуацията с младежката безработица в 28-те държави от блока и във валутната общност – остава стабилна съответно на 22,8% и 23,7%. Според оценката на Евростат през март безработните в държавите от общността са били близо 25,7 млн. души. От тях над 18,9 млн. са граждани на държавите от еврозоната. Спрямо февруари безработните в ЕС са намалели с 66 хил. души, а в еврозоната – с 22 хил. души. На годишна база е отчетено понижение на броя на безработните със съответно 929 хил. и 316 хил. души. Броят на безработните младежи до 25 години в ЕС е бил 5,34 млн. през март, от които над 3,4 млн. са граждани на държавите от еврозоната. В сравнение с март 2013 г. безработните младежи в ЕС са намалели с 322 хил. души, а в еврозоната – със 166 хил. души. Австрия остава държавата от ЕС с най-ниска безработица – 4,9%, следвана от Германия – 5,1%, и Люксембург – 6,1%. Гърция е лидер по най-висока безработица – 26,7%, като данните са от януари 2014 г. Следва я Испания с безработица от 25,3%. В сравнение с март 2013 г. през март 2014 г. безработицата се е увеличила в 10 държави-членки, намаляла е в 15 и е останала стабилна в 3. Най-големи ръстове са отчетени в Кипър, Холандия, Италия и Хърватия, а най-големи спадове – в Унгария, Латвия, Португалия и Ирландия. Младежката безработица е най-ниска в Германия – 7,8%, Австрия – 9,5%, и Холандия – 11,3%, а най-висока – Гърция – 56,8%, като данните са от януари, Испания – 53,9%, и Хърватия – 49%.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2014)
 
Българите увеличават спестяванията си Спестяванията на домакинствата у нас продължават да растат и към края на първото тримесечие на 2014 г. те достигат рекордните в историята на банковата система 40.28 млрд. лв. Това е с 182 млн. лв. повече спрямо месец по-рано, докато нарастването за последната година е от 3.556 млрд. лв. Само за първите три месеца на настоящата година гражданите са внесли нови 641.8 млн. лв. на влог в търговските банки. Към 31 март 2014 г. 53.19 на сто от спестяванията са в лева, 38.8 на сто в евро и 8% в други валути. При кредитите ръстът е по-скромен. За три месеца брутните кредити (без тези за кредитни институции) са се увеличили с 0,6%, или с 337 млн. лв. Най-голямо е нарастването на отпуснатите заеми за предприятията - с 459 млн. лв. Кредитите за физическите лица обаче са намалели с 81 млн. лв. Това се дължи на спада при потребителските кредити и на увеличения размер на жилищно ипотечните заеми. През посочения период активите на банковата система са се увеличили със 761 млн. до 86,5 млрд. лв. Отчетена е печалба в размер на 224 млн. лв. към края на март, което е с 56 млн. лв. повече спрямо същия период на 2013 г. Ръст от 28 млн. лв. е регистриран при нетните доходи от лихви. За трето поред тримесечие продължават да намаляват т.нар. лоши кредити - с 234 млн. лв. Така нетните кредити с просрочие над 90 дни намаляват до 9,94 при 10,28% към края на 2013 г. Банките продължават да поддържат висок показател за капиталова адекватност, като към края на март той е 20,42%.
Източник: Дума (07.05.2014)
 
Ръст на производството на ел. енергия и твърди горива спрямо година по-рано Производството на твърди горива и електроенергия нараства през февруари тази година спрямо същия месец на 2013 г. със съответно 13% и 10,5%. На годишна база спад е отчетен при безоловния бензин (9,8%), дизеловото гориво (21,2%) и природния газ (18,2%). При пропан-бутана не е отчетено изменение. Това сочат изнесените данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база обаче спад има при почти всички енергийни продукти. Производството на твърди горива намалява спрямо януари с 22,2% до 2 852 хиляди тона. При безоловният бензин спадът е с 12,4% до 120 хиляди тона, а при дизеловото гориво – със 7,5% до 123 хиляди тона. Природният газ и електроенергия спадат пък със съответно 18,2% до 18 млн. стандартни куб. М. И 9,2% до 4 260 ГВТч. Производството на пропан-бутан остава без изменение и на месечна база. На годишна база доставките нарастват при твърдите горива (16,9%), дизеловото гориво (54,9%) и електроенергията (3,4%). Спад спрямо февруари 2013 г. има при пропан-бутана (21,4%), безоловния бензин (20%) и природния газ (9%). На месечна база ръст на доставките отчитат безоловния бензин и дизеловото гориво със съответно 10,3% и 30,6%. Понижение има при твърдите горива (21,2%), пропан-бутана (33,3%), природния газ (16,7%) и електроенергията (5,5%).
Източник: econ.bg (07.05.2014)
 
1,4 млрд. лв. е възстановеното към бизнеса ДДС Възстановеният на бизнеса данък добавена стойност (ДДС) през март 2014 г. е близо 448 млн. лв., като сумата е съпоставима с получените от фирмите 464 млн. лв. през март 2013 година. Това показват данните на Националната агенция за приходите. През март тази година 8 650 са фирмите получили дължимия им ДДС, като на 95% от тях, или на 8 202 компании, са възстановени суми в размер на до 100 000 лева. Възстановеният ДДС (без прихващане) за първо тримесечие на 2014 г. е в размер на 1 487 млн. лева. За задължения за данъци и осигуровки от данъка за възстановяване са прихванати 41 млн. лв. и за първото тримесечие на 2014 г. държавата ефективно е възстановила ДДС на бизнеса на стойност 1 446 млн. лв., което е с 61 млн. лв. повече в сравнение с възстановения данък за същия период на 2013 година, съобщават от финансовото министерство. Това е в продължение на практиката, наложена от 1 юли 2013 г., връщането на ДДС да се извършва по поредност на постъпилите справки-декларации и съобразно нормалната икономическа логика. Ежемесечно се контролира спазването на 30-дневния срок за възстановяване на ДДС, за да не се плащат лихви за забава от бюджета.
Източник: Новинар (07.05.2014)
 
Домакинствата спестили по 825 лв. Българските домакинства са спестили по 825 лв. през миналата година. Толкова е разликата между доходите и разходите им - съответно 11 420 лв. и 10 595 лв., показват данни на Националния статистически институт. Това е с 297 лв. повече в сравнение с 2000 г. Доходите са се повишили със 7060 лв. - през 2000 г. те са били 4360 лв., а в края на м.г. вече са 11 420 лв., или 2,6 пъти по-високи. Разходите са били съответно 3832 лв. и 10 595 лв., което е увеличение от 6763 лв. Най-много пари харчим за храна - 3512 лв., което е с над 100% повече спрямо 2000 г. Битовите сметки за ток, вода и парно са изяли 1500 лв. от домашния бюджет за 2013 г. В началото на хилядолетието за комунални сметки сме отделяли по 469 лв. Увеличението е с 220 на сто, или повече от 3 пъти. Транспортните разходи на домакинствата също съставляват значително перо от семейния бюджет - през м.г. сме заделяли по 720 лв. в сравнение с 298 лв. преди 13 години. Основният приход е от работна заплата - 6067 лв. Ръстът спрямо 2000 г., когато тя е била 1695 лв., е над 3,5 пъти. Вторият източник на доходи е пенсията, която за м.г. е 2915 лв. на домакинство. Домашното стопанство (отглеждането на зеленчуци, плодове и животни) в недалечното минало е носело сериозен приход за семействата - 727 лв. през 2000 г. Днес картината е коренно различна - от стопанска дейност хората припечелват едва по 183 лв. Социалните помощи, включително добавките за деца, са се увеличили от 86 лв. през 2000 г. на 265 лв. в края на миналата година. Доходите от собствен бизнес скачат над 3 пъти - от 194 лв. на 650 лв.
Източник: Преса (07.05.2014)
 
Средните ренти за арендувана земя варират от 16 до 58 лв. на декар Средните ренти у нас се движат между 16 и 58 лв. на декар, показват данни на НСИ за пазара на земеделска земя през 2013 г. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението при лозята. Там рентата е скочила с 61,9 на сто до 34 лв., коментира fermera.bg. Арендаторите плащат средно 39 лв./дка за ниви, 30 лв. за овощни насаждения и 16 лв. за ливади. Най-високите ренти у нас са в Североизточния район. В Добруджа плащанията стигат и до 100 лв./дка. Средно обаче рентата е 58 лв. На другия полюс е Югозападна България, където собствениците на земи получават средно едва 16 лв./дка от арендаторите. Почти навсякъде през 201З г. е отбелязан ръст в рентите. 8,6% увеличение е регистрирано и на средната цена на сделките със земеделски земи през миналата година. Декарът се е търгувал по 594 лв. Ръстът в цената на нивите е 11,7%, на лозята - с 21,8%, и на овошките - с 5,1%. През 201З г. обаче е започнал спад на цената на земята в някои райони. Например в Югозападна България тя е поевтиняла с 35 процента. От 860 на 827 лв./дка е паднала цената и в Североизточния район, където земята е най-скъпа. „Няма по-бързо развиващ се пазар от пазара на земя. За последните 10 г. цените са скочили 10 пъти", коментира Венцислав Върбанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители в България. Все още обаче милиони декари пустеят. „Затова е необходим данък за пустеещите ниви. Земеделските асоциации не искат да вземат на някого земята. Тя обаче е национално богатство", аргументира предложението си Върбанов.
Източник: Money.bg (07.05.2014)
 
НСИ отчете 80% ръст на разрешителните за жилища на годишна база Слабо възстановяване на сградното строителство, което беше замряло през последните години заради финансовата криза и отлива на инвеститори, сочат данните на НСИ за първото тримесечие на годината. Издадените разрешения за строеж на нови жилища са нараснали с над 80% през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2013 г. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Бургас (856), Варна (699), София (671), Пловдив (343), Стара Загора (136), При строителството на офис и други сгради, които са за производствени, търговски, транспортни, просветни, културни, спортни нужди, както и хотели, НСИ отчита също ръст на годишна база, макар и с по-малки темпове. При административните сгради увеличението е с 38%, докато при другите сгради ръстът е незначителен с близо 2% на годишна база. От "политически трикове преди изборите", "пълен застой", "има нещо вярно" до раздвижване на пазара, бяха коментарите от страна на предприемачи, строители и брокери на имоти, които Mediapool помоли за коментар. "Няма полъх за раздвижване в сградното строителство, за разлика от инфраструктурното", каза Николай Галчев, управител на "Галчев груп". По думите му жилищното строителство продължава да е в застой. "Няма бум в жилищното строителство, не може да се говори дори за съживяване, въпреки че всички се надяваме на това", коментира Калин Балкански, собственик на едноименната фирма. Според него сериозни промени в жилищното строителство няма. Леко покачване може да се отчете, но то е защото е било на дъното през миналата година. Собственикът на "Бокар" Егмонт Якимов вижда началото на възстановяване на жилищното строителство. Той се надява това да не е временна тенденция, а да се превърне в трайна. Аргументите му са, че на пазара качествените жилища са се изчерпали и много предприемачи, които са били замразили проектите си, сега ги довършват, а други започват нови. Якимов също работи по нови жилищни сгради и дори има продажби на зелено, нещо което беше забравено през последните години. Определено има раздвижване в жилищното строителство в Бургас, коментира Румяна Георгиева, собственик на агенцията за имоти "Инфомакс", която работи по Южното Черноморие. Причините според нея са, че голяма част от руснаците и украинците предпочитат да инвестират във втори дом в града или в малките градчета в близост до областния център. По думите й новата хит дестинация в момента е Черноморец, който се намира по средата на пътя между Бургас и Созопол. Причината е, че там все още има свободни места на първа линия до морето. Освен руснаците в последно време и българите са започнали да купуват жилища в Бургас, отчита още Георгиева. Жилищни сгради Издадените разрешения за строеж през първото тримесечие на 2014 г. Все още са далеч от пиковите стойности през 2007 г., но дават доза оптимизъм, че нещата вървят към подобрение. В периода януари – март 2014 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1015 жилищни сгради с 3392 жилища в тях и с 466 109 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), сочат данните на НСИ. За сравнение през третото тримесечие на 2007 г., когато е пикът на издадените разрешения за строеж, общините са издали разрешителни за строеж на три пъти повече жилищни сгради – 3110, с шест пъти повече жилища в тях – 18 050 и с над 2 млн. кв.м РЗП, по данни на НСИ. Все пак спрямо първото тримесечие на 2013 г. издадените разрешения за строеж на нови жилищни сгради през тази година се увеличават с 32.9%, жилищата в тях с 80.7%, а разгърнатата застроена площ с 69%, отчита НСИ. Традиционно морските и големите градове остават основните за строителство на жилища. Най-голям брой строителни разрешения на нови жилищни сгради са издадени в областите Бургас (202), Пловдив (121), София (102), Варна (73) и Стара Загора (53). Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Бургас (856), Варна (699), София (671), Пловдив (343), Стара Загора (136), сочат данните на НСИ. Според тях през първите три месеца на годината е започнал строежът на 504 жилищни сгради с 1616 жилища в тях и с 226 717 кв. м обща застроена площ. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 26.3%, жилищата в тях - с 6.8%, а разгънатата им застроена площ е повече с 21.9%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас - 98 жилищни и 45 други сгради, Пловдив - 87 жилищни, 5 административни и 44 други сгради, Стара Загора - 42 жилищни, 5 административни и 46 други сгради, Варна - 40 жилищни и 15 други сгради; София - 35 жилищни и 13 други сгради. Административни сгради През първото тримесечие на 2014 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 44 административни сгради (офиси) с 23 510 кв. м РЗП. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. издадените строителни разрешения на административни сгради са със 37.5% повече, като разгърнатата им застроена площ нараства с 38.1%. През първото тримесечие на 2014 г. е започнал строежът на 30 офис сгради с 9888 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите административни сгради са повече с 25%, но общата им застроена площ бележи спад от 55.1%, сочат данните на НСИ. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. броят на започнатите административни сгради се увеличава с 36.4%, а тяхната РЗП – с 16.5%. Други сгради През първото тримесечие на годината местните администрации са издали разрешителни за строеж на 917 други сгради с 466 244 кв. м РЗП. В други сгради НСИ отчита всички останали видове сгради, предназначени за различни дейности - производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване като хотели, мотели, почивни домове и хижи. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. издадените разрешителни за строеж на други административни сгради растат с 1.6%, а на РЗП им с 1.9%. През първото тримесечие на 2014 г. е започнал строежът на 446 други сгради с 259 433 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите други сгради намалява с 25.9%, както и тяхната РЗП - с 43.5%. Спрямо първото тримесечие на 2013 г. нарастване се наблюдава и на броя на започнатите други видове сгради с 25.6% и на общата им застроена площ - с 48.5%.
Източник: Money.bg (07.05.2014)
 
Министерството очаква с 23% повече чартъри с руски туристи през лятото На този етап няма анулирани чартърни полети от Украйна, а от Русия се очаква ръст от около 23 процента на чартърните полети, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пред депутатите от парламентарната комисия по икономическата политика и туризъм, цитиран в прессъобщение. В отговор на въпрос на депутата от "Коалиция за България" Корнелия Нинова Стойнев увери, че се прави всичко възможно кризата в Украйна да няма негативен ефект върху българския туризъм. Сред мерките той изброи участието в туристически борси за привличане на туристи, преодоляването на сезонния характер на туристическия продукт, увеличането на консулските служби в Русия. По думите му до януари-февруари тази година има 4.5% на туристите през зимата. През миналата година украинските туристи са били приблизително 300 хиляди, желанието ни е и тази година колкото се може повече украински туристи да дойдат в България, отбеляза Стойнев. В отговор на въпрос от ГЕРБ за предложението на Йордан Цонев (ДПС) за сливане на комисиите за защита на конкуренцията и на потребителите, Стойнев изрази мнение, че това е правилна мярка и необходима стъпка, която ще доведе до по-голяма ефективност и подобряване на работата на комисията за защита на потребителите. На въпрос от ДПС за мерките, които се предприемат за увеличаване на чуждестранните инвестиции, министърът отбеляза, че е почти готов нов закон за насърчаване на инвестициите. Предстои той да бъде обсъден с бизнес сдруженията. Според Стойнев новият нормативен акт ще даде възможност на чуждестранните инвеститори по-бързо да осъществяват инвестиционните си намерения. По думите на министъра ведомството работи върху 11 инвестиционни сертификата за около 500 млн. лв., чрез които се очаква да се създадат около 4000 работни места, но имало запитвания за инвестиции общо за 3 млрд. лв.
Източник: Дневник (07.05.2014)
 
Емисиите СО2 от българската енергетика намаляват с над 10% през 2013 г. България е сред страните в ЕС с най-голямо понижение на въглеродните емисии от производството на енергия през 2013 година, сочат предварителните данни на Евростат. През миналата година емисиите вредни газове, причинени от потреблението на фосилни горива са 41,5 млн. тона или с 10,2% по-малко спрямо 2012 година. Като цяло в ЕС има намаление – в рамките на 2,5% до 3,3 млрд. тона въглероден диоксид, сочат още данните на статистиката. През миналата година намаление на емисиите е отчетено в 22 държави от общността. Най-сериозно то е в Кипър – с 14,7 на сто. На обратния полюс е Дания, където емисиите въглероден диоксид се увеличават с 6,8%, следва Естония (4,4% ръст) и Португалия (3,6% ръст). Най-голямата европейска икономика – Германия, увеличава емисиите си с 2 на сто. Като цяло германската енергетика е най-големият източник на замърсяване с парникови газове в енергийния сектор на ЕС през миналата година – почти 760 млн. тона. Великобритания заема второто място с 454 млн. тона, но има понижение от 2,4% спрямо 2012 година. Италия е на третото място по отношение на замърсяване с въглероден диоксид с 345 млн. тона през миналата година. Спрямо 2012 година понижението е от 6,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2014)
 
България с почти двоен скок на произведения от фотоволтаици ток през 2013 г. През миналата година произведената енергия от фотоволтаичните централи у нас почти се удвоява, показва статистиката на EurObserv'ER – организация, чието създаване е подкрепено от Генералната дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия. Според техните данни през 2013 година у нас са произведени 1,35 хил.. гигаватчаса електричество от фотоволтаичните централи. Година по-рано произведените количества са били 754 гигаватчаса. Като цяло в ЕС са произведени малко над 80,2 хил. гигаватчаса, докато през 2012 година произведените количества са били 67,5 хил.. гигаватчаса. Най-големият производител на електричество от фотоволтаични централи в ЕС е Германия. През миналата година в страната са произведени 30 хил.. гигаватчаса. Всъщност Германия е страната с най-много соларни мощности на територията на ЕС. В страната има изградени 36 хил. мегават-пика (MWp), докато в целия ЕС те са 78,7 хил. MWp. Така страната изпреварва южни държави като Италия (със 17,6 хил. Mwp), Испания (4,7 хил. MWp) и Гърция (с 2,6 хил.MWp). В България инсталираните мощности са 1,01 хил. МWp, показва още статистиката на организацията към края на 2013 година. Парадоксалното в случая с германските инсталации е, че в южните държави разходите за производството на електричество от фотоволтаичните централи са по-ниски. Производството зависи от една страна от слънчевото греене, което на юг е по-продължително, но същото така и от индекса на ирадиацията, който е по-благоприятен за производство на енергия в южните части на континента. Като цяло, що се отнася до цената на произведената от соларните паркове енергия, средно в ЕС тя е 100 евро на киловатчас. По този показател тя е конкурентна спрямо парковете, разположени в другите части на света. В Германия цената на електричеството от слънцето варира между 79 и 98 евро на киловатчас за големите паркове. Малките паркове, както и панелите, поставени на покривите, произвеждат електричество с цена между 98 и 222 евро, сочат данни на института Fraunhofer, цитирани от EurObserv'ER.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2014)
 
Бургас все повече се откроява като лидер в жилищното строителство в България. На практика една пета от всички разрешителни за строеж за нови блокове и къщи в страната през първото тримесечие са за обекти в Бургаска област, сочат огласените вчера данни на НСИ. През януари - март местните администрации са издали визи за започване на общо 1015 жилищни сгради. От тях 202 ще се строят в Бургас и околните селища. Следващите в класацията области са с далече по-скромни резултати - Пловдив със 121, София-град - със 102, а Варненска област отчита само 73 разрешителни. Бургаска област е безапелационен първенец и по друг показател - започнати жилищни сгради през първото тримесечие. Те са 98 на брой, докато в София през този период е стартирало строителство на едва 35 сгради. Пловдивска област тук се откроява със започнати 87 постройки, което убедително я класира на второ място. Първенството на Бургас се очерта и с обявените по-рано от НСИ резултати за вече въведените в експлоатация постройки тип блокове и къщи. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България се увеличават с близо 33%, жилищата в тях - с над 80%, а разгънатата им застроена площ - с 69%, показват още данните на НСИ. Тези числа дават надежди, че като цяло този сектор вече се оттласква от дъното. ЦЕНИ Миналия месец пък НСИ отчете и символично покачване на цените на жилищата в областните градове през първото тримесечие - с 0.2 на сто повече от предходното. Към момента най-скъпи са домовете в София - 1463 лв. средно за кв.м, Варна - 1370 лв./кв.м, и Бургас - 1110 лв./кв.м. Ръст в цените има в 18 от областните градове, като начело са Стара Загора, Велико Търново, Ловеч и Враца, а в 9 спадът продължава.
Източник: Сега (08.05.2014)
 
Броят на трудоспособните българи се топи рекордно от няколко години насам, съобщиха от националната статистика. Работещите нашенци са 4,47 млн. през 2013 г., което е с 33 хил. души по-малко въпреки увеличаването на възрастта за пенсиониране с четири месеца. Делът на дееспособните е 61,7 на сто от общото население, показват анализите. Тенденцията през последните години e повече хора да излизат от трудоспособна възраст, отколкото да се вливат на пазара на труда. Така например през миналата година на всеки 100 души, навършили възрастта за пенсиониране, са се падали едва 62-ма младежи, готови за труд. За сравнение през 2001 г. на мястото на всеки 100 напускащи са се появили 124 млади хора. Най-благоприятно е това съотношение в област Сливен, където се падат по 78 младежи на 100 пенсионери. Габрово се нарежда на последно място в класацията по брой дееспособни българи. Там съотношението е 100 на 46.
Източник: Новинар (08.05.2014)
 
Слабо възстановяване на сградното строителство, което беше замряло през последните години заради финансовата криза и отлива на инвеститори, сочат данните на НСИ за първото тримесечие на годината. Издадените разрешения за строеж на нови жилища са нараснали с над 80% през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2013 г. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите Бургас (856), Варна (699), София (671), Пловдив (343), Стара Загора (136), При строителството на офис и други сгради, които са за производствени, търговски, транспортни, просветни, културни, спортни нужди, както и хотели, НСИ отчита също ръст на годишна база, макар и с по-малки темпове. При административните сгради увеличението е с 38%, докато при другите сгради ръстът е незначителен с близо 2% на годишна база.
Източник: Медия Пул (08.05.2014)
 
Във Варненско вдигат по-големи жилища от София Във Варненско се изграждат по-големи жилища от София. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за издадените строителни разрешителни за първото тримесечие на годината. Средната площ на апартаментите около и в морската ни столица е близо 160 кв. м., докато в София е 119 кв. м. Информацията сочи още, че най-големи жилища се изграждат в Разград и Кърджали съответно 323 кв. м. и 190 кв. м. През първите 3 месеца на годината най-много разрешителни са издадени в област Бургас – 856, но средната площ там е най-малка, само 116 кв. м. Пазарджишка област изпреварва Русенска по брой жилища за изграждане, но пък изостава със средната площ, като цифрите са съответно 76 към 17 бр. и 131 кв. м. спрямо 157 кв. м. Статистиката сочи още, че от януари до март в областите Видин и Монтана няма нито едно издадено разрешително за изграждане на жилище. С близки по размер са жилищата в Пловдив, Кюстендил и Благоевград, като площта им е 149 кв. м., 150 кв. м. и 141 км. м. Сравнително равни са и тези в Стара Загора и Враца, съответно 132 кв. м. и 131 кв. м. В периода януари-март е започнало строителството на най-много жилища в Бургас, Пловдив, Варна и София-град ­ съответно 524, 327, 277 и 85. Броят на започнатите сгради в трите области надвишава този в останалите области на страната. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. броят на зданията, които са започнали да се строят, се увеличава с 26,3%, жилищата в тях ­ с 6,8%, а разгънатата им застроена площ е повече с 21,9%. Спрямо последните три месеца на миналата година сградите обаче намаляват с 14,7%, броят на жилищата в тях ­ с 36,2%, а общата им застроена площ ­ с 20,9%. През първото тримесечие на 2014 г. местните администрации са издали общо близо 2000 разрешителни за строеж В тях влизат 1015 за жилищни сгради, 44 за административни помещения и офиси и 917 за други типове, сочи още статистиката. Спрямо предходното тримесечие се отчита спад от 1,6% в разрешителните, а на жилищата в тях ­ със 7,2%, докато застроената им площ нараства с 4,8%. Ръст се отчита при документите за изграждане на административни сгради с 22,2%, но същевременно тяхната обща площ намалява с 42,8%. На годишна база обаче издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37,5%, а на другите сгради ­ с 1,6%. Същевременно разгънатата застроена площ на административните сгради нараства с 38,1%, а РЗП на другите сгради е повече с 1,9%. В периода януари-март е започнал строежът на 30 административни сгради/офиси с 9888 кв. м РЗП и на 446 други сгради с 259 433 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите административни сгради са повече с 25%, но общата им застроена площ бележи спад от 55,1%. Броят на започнатите други сгради намалява с 25,9%, както и тяхната РЗП ­ с 43,5%.
Източник: Монитор (08.05.2014)
 
Увеличава се броят на новите двустайни жилища през 2013 г. Общият брой на въведените в експлоатация новопостроени жилища през 2013 г. е 9 250. Спрямо година по-рано техният брой е намалял със 720, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Отново преобладават двустайните жилища, като техният брой през 2013 г. е 4 029. Спрямо предходната година се наблюдава увеличение. Тогава те са били 3890. Данните на НСИ сочат, че 200 по-малко са въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през 2013 г. спрямо предходната година. Общо за страната техният брой през 2013 г. е 2 199. За сравнение година по-рано те са били 2399 сгради. През 2013 г. преобладават стоманобетонните сгради, следвани от тухлените. Едва 8 пък са въведените в експлоатация панелни блокове. Най-голям брой новопостроени сгради през изминалата година има в Североизточния район – 578. Най-малък е техният брой в Северозападния район – 169. Припомняме, че по данни на НСИ се наблюдава спад на строителството на жилищни сгради през първото тримесечие на 2014 г. спрямо последните три месеца на миналата година. Спад има и при апартаментите – 7,2%. Застроената площ обаче нараства с 4,8%.
Източник: econ.bg (08.05.2014)
 
Новото жилищно строителство продължава да намалява Новото жилищно строителство в България става все по-ограничено, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Новопостроените и въведени в експлоатация жилищни сгради и жилища са продължили да намаляват и през миналата година, след като заради кризата, а и свръхпредлагането в някои райони на страната, строителните предприемачи силно ограничиха активността си. През миналата година в експлоатация в страната са били въведени 2 199 жилищни сгради – с 200 по-малко спрямо 2012 г. Броят им е по-малък дори и от новите жилищни сгради, въведени в експлоатация през 2010 г. - най-тежката за строителния бранш и пазара на имоти (2 350 сгради), показват данните на статистическия институт. Същевременно броят на въведените в експлоатация нови жилища е намалял до 9 250 през 2013 г. от 9 970 през 2012 г., 13 953 през 2011 г. и 15 711 през 2010 г. Новото жилищно строителство в София-град се е свило почти наполовина за година. През миналата година са били въведени в експлоатация 76 нови жилищни сгради срещу 132 през 2012 г. и 174 през 2011 г. Подобна е и тенденцията при въведените в експлоатация нови жилища в столицата – през миналата година те са само 284 спрямо 634 година по-рано и близо 1 200 през 2011 г. За сравнение, през 2013 г. въведените в експлоатация нови жилища в области като Плевен, Велико Търново, Добрич и Хасково са повече, отколкото са в столицата. От данните се вижда, че има натиск върху новото строителство и във областите Варна, Бургас и Пловдив, но динамиката на активността в сектора не е толкова рязка, колкото е в София, още повече, че пазарът по Черноморието е подкрепян силно от търсенето на рускоговорящи клиенти. В област Варна въведените в експлоатация нови жилищни сгради са намалели несъществено до 427 през 2013 г. от 443 през миналата. Броят на въведените в експлоатация жилища обаче отчита ръст до 2 329 спрямо 1 944 година по-рано. В област Бургас е регистрирана плавна тенденция за намаляване на броя на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през последните 4 години. През миналата година броят на новите жилищни сгради е намалял с 61 до 322, а на жилищата – с под 200 до 2 732. В Пловдивско пък въведените в експлоатация нови жилищни сгради постоянно се увеличават през последните 4 години, но за сметка на броя жилища, които намаляват, сочи още статистиката.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2014)
 
За 5 години жилищата пораснаха с 10 квадрата Средната полезна площ на новопостроените жилища в България се е увеличила с над 10 квадратни метра за последните 5 години. Това сочат данните на Националния статистически институт. 532 жилищни сгради са въведени в експлоатация през първите три месеца на тази година. Това е с 3,4% по-малко от първото тримесечие на миналата година, но броят на жилищата в тях е с 3,8% повече. Само в област Монтана нито една нова жилищна сграда не е получила акт 16 от началото на годината. Средната полезна площ на едно жилище, която включва стаите, кухните и спомагателните помещения, се увеличава от 86,4 квадрата през първите три месеца на миналата година на 87,17 квадрата през тази година. Увеличението на жилищата е трайна тенденция, започнала още през 2010 г. Тогава полезната площ на един апартамент е била средно 75,4 квадрата - с 2 квадрата повече от предната година. През следващата 2011 г. тя се увеличава на 79,8 квадрата, през 2012 г. става 84,06 квадрата, а през 2013 г. достига до 84,14 квадратни метра. И докато площта на новите апартаменти и къщите расте, броят им намалява - от 22 058 през 2009 г. на едва 9250 през 2013 г. В България преобладават двустайните жилища и този факт не се е променил съществено от времената на имотния бум до днес.
Източник: Труд (09.05.2014)
 
Едва 8 нови жилищни сгради са въведени в експлоатация в София за три месеца През първите три месеца на годината в София-град в експлоатация са били въведени само 8 нови жилищни сгради, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. При това в сградите има общо 9 жилища - т. е. преобладават еднофамилните къщи. За сравнение, през първите три месеца на миналата година въведените в експлоатация жилищни сгради в столицата са били 28 със 107 жилища, а през първото тримесечие на 2012 г. – 53 жилищни сгради със 177 жилища. Темповете на спад на новото жилищно строителство в София-град продължават да изпреварват спада като цяло за страната през първото тримесечие на годината. Същевременно статистиката потвърждава концентрацията на ново жилищно строителство по Черноморието заради интереса към ваканционните жилища предимно от рускоговорящи купувачи и в област Пловдив, макар че активността там също намалява спрямо предходните години, но с по-бавни темпове. Лидер по ново жилищно строителство през първото тримесечие на годината е област Варна – въведени са в експлоатация 87 сгради с 821 жилища в тях. Следва област Бургас със 78 сгради с 616 жилища, София-област - 57 сгради с 67 жилища, област Пловдив – 42 жилищни сгради с 223 жилища в тях. Общо за страната през първото тримесечие на годината в експлоатация са въведени 532 нови жилищни сгради с 2 287 жилища. Спрямо първото тримесечие на 2013 г. сградите са с 19 по-малко, или с 3,4%, докато новопостроените жилища в тях са с 3,8% повече. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите – 69%, следвани от жилищните кооперации – 14,1%. По-голямата част от новопостроените жилища – над 45%, са с две стаи, следвани от тези с три стаи (близо 28%). Спрямо първото тримесечие на 2013 г. е отчетено увеличение само на четиристайните жилища, но се запазва структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 86,4 кв. м през първото тримесечие на 2013 г. на 87,2 кв. м през същото тримесечие на 2014 г., отчита още статистиката. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища по области през първото тримесечие на 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2014)
 
Сградното строителство продължава да оказва натиск върху строителната продукция Сградното строителство продължава да изостава от гражданското и инженерно, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Строителната продукция през март отбелязва ръст на годишна база, но благодарение на повишението при продукцията от гражданското и инженерно строителство. Общият индекс на строителната продукция, изчисляван от НСИ, нараства с 4,7% спрямо март 2013 г., като основен двигател е повишението на продукцията от гражданското и инженерно строителство със 17 на сто. Същевременно сградното строителство се свива с 3,6% през март на годишна база, след като през февруари отчете спад от 3,7%, а през януари – от 2%. Спрямо предходния месец обаче строителната продукция се свива с 0,4%, след като през февруари отчете месечен ръст от 0,3%, а през януари – 3,7%. За третия месец от годината спадът при гражданското и инженерно строителство изпреварва този при сградното строителство – строителната продукция се свива със съответно 0,7% и 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2014)
 
В Силистра се строят най-големите жилища През първото тримесечие на годината новопостроени жилищни сгради, пуснати в експлоатация в страната, са били 532. Най-големите като площ от тях са били в Силистра - средно 251 кв.м (става дума за полезна площ). На второ място се нарежда Русе със 189,8 кв.м. Най-малки пък са жилищата в Добрич и Търговище, показват данните на НСИ. Новите жилищни сгради, въведени в експлоатация в началото на 2014, са най-много във Варна. Морската столица може да се похвали с 87 такива. На второ място е Бургас със 78 сгради, а на трето - София с 57, През първото тримесечие на годината сградите са с 19 по-малко спрямо същия период на 2013. Новопостроените жилища в тях обаче са с 3,8 на сто повече. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (69.0%), следвани от жилищните кооперации (14.1%). В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. броят на къщите и жилищните кооперации намалява съответно с 21 и 22. Същевременно новопостроените сгради за колективните домакинства, вилите и общежитията се увеличават съответно с 10, 8 и 7. По-голямата част от новопостроените жилища са с две стаи (45.3%), следвани от тези с три стаи (27.8%). Спрямо първото тримесечие на 2013 г. е отчетено увеличение само на четиристайните жилища. Запазва се структурата на жилищния фонд с преобладаващ дял на двустайните и тристайните жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2014 г. е 202.4 хил. кв. м, или с 4.7% повече в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Жилищната площ също се увеличава с 6.1% и достига 124.0 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 86.4 кв. м през първото тримесечие на 2013 г. на 87.2 кв. м през същото тримесечие на 2014 година.
Източник: expert.bg (09.05.2014)
 
Ръстът на износа за Европа през февруари заличи спада от януари Данните за търговските връзки на страната ни с държавите членки на Европейския съюз (ЕС) за февруари разсейват съмненията за лош старт на годината, след като през януари износът към 28-те страни неочаквано се понижи след силна 2013 г. Припомняме, че през миналата година износът към ЕС се повиши с 9%, а вносът – с 3 на сто. Във втория месец на 2014 г. ръстът в износа на стоки и услуги за Европа почти компенсира спада, отчетен през януари. Тогава експортът се сви с 2,6% на годишна база. Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за февруари обаче успокояват, тъй като повишението от 2,5% до 2 млрд. лв. заличи разликата. Така за периода януари-февруари 2014 г. износът на България за ЕС намалява минимално с 0,1% спрямо същия период на предходната година и възлиза на 4 млрд. лв. През януари импортът от Европа се покачи с 12,8% спрямо същия месец на предходната година до 2,3 млрд. лв. През февруари обаче вносът се свива минимално с 0,3% на годишна база и е в размер на 2,5 млрд. лв. Така за първите два месеца на 2014 г. показателят нараства с 5,7% спрямо същия период на 2013 г. и е на стойност 4.8 млрд. лв. (по цени CIF) Държавите от ЕС са нашият основен търговски партньор, като по-тесни търговски взаимоотношения развиваме с Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71,8% от износа ни за Европа. По отношение на вноса – за периода най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния и Италия. Топ пет на дестинациите за внос от страните членки на ЕС за периода допълват Испания и Гърция. Българска народна банка обаче предупреди, че въпреки наблюдаваното подобрение на икономическата конюнктура при основните ни търговски партньори, външната среда продължава да е източник на риск за икономическия растеж на страната. За периода януари-февруари 2014 г. външнотърговското салдо (разликата между износа и вноса) на България с държавите от ЕС е отрицателно и е на стойност 828,2 млн. лв. Дефицитът е нараснал в сравнение с този, отчетен през първите два месеца на предходната година. Тогава дефицитът е бил в размер на 566,4 млн. лв., което е покачване с 48,85%. През първите два месеца на новата година за Европа сме изнесли най-много мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход. Повишението в този сегмент е с 38,6% на годишна база. На противоположния полюс – НСИ регистрира най-голям спад на износа на минерални горива, масла и други подобни продукти (-36,1%) и на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн (-30,8%). За периода януари-февруари 2014 г. от Европейския съюз най-много сме внесли също минерални горива, масла и други подобни продукти (28,2%). Най-голямо намаление НСИ отчита при необработените (сурови) материали – 16,4% спрямо година по-рано. На пръв поглед цифрата изглежда тревожна, тъй като родните компании набавят по-голямата част от материалите си за производство именно от внос, а изнасят основно готова продукция. През 2013 г. вносът на необработени материали от ЕС се покачи с 5,7%, а само през януари – с 8,8% спрямо същия месец на 2013 г. Ето защо понижението през февруари едва ли излъчва негативни сигнали. Това може да означава, че просто вносът на сурови материали идва от трети страни. Пълна информация за търговското салдо със страните извън ЕС и общите цифри на вноса и износа на страната ни ще научим следващата седмица, когато в понеделник НСИ ще оповести предварителните данни за първите три месеца на 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2014)
 
Промишленото производство се е свило с 1,3% през март Индексът на промишленото производство се е понижил с 1,3% през март спрямо февруари на сезонно изгладена база, показват предварителни данни на НСИ. На годишна база календарно изгладеният индекс регистрира ръст от 4,2%. През март 2014 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 2,6%, в преработващата промишленост - с 2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,4%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8,3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 6,1%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4,9%, обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 4,4%. Ръст е регистриран при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 11,2%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5,7%, производството на хранителни продукти - с 3,8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 3,7%. На годишна база ръст е отчетен в добивната промишленост - с 6,7%, в преработващата промишленост - с 4,7%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 40,7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 28,1%, производството на превозни средства, без автомобили - с 23,2%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 18,5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 17,4%. Намаление е отчетено при: производството на тютюневи изделия - със 17,4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5,1%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 2,6%. През март цените на производител в промишлеността спаднаха с 0,2 на сто. На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар спада с 1,6%, а общият индекс - с 2,8% Плановете на промишлените предприятия през 2014 г. са за свиване на инвестициите с 6,3% спрямо направените през предходната година, показва инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена през март. По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2013 г. са били с 6,3% повече спрямо 2012 година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2014 г. делът на частния сектор е около 84%. Бизнес климатът в промишлеността през март се понижи с 1,3 пункта спрямо февруари заради по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията в сектора. Същевременно обаче анкетата на НСИ отчете леко подобрение на оценките им по отношение на производствената активност. Очакванията на бранша са през следващите три месеца тя да се увеличи. Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 0,9% през 2013 г., а преобладаващите прогнози за 2014 г. са позитивни, като МФ вдигна прогнозата си от 1,8% на 2,1%.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2014)
 
Потребителското доверие нараства през април Българският потребител е с по-оптимистични нагласи в началото на пролетта в сравнение с началото на годината. Въпреки че през април по-голямата част от потребителите продължават да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4,8 пункта спрямо равнището си от януари. По-малко песимистични в сравнение с януари са и очакванията на потребителите относно промените във финансовото състояние на техните домакинства. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), измерващи доверието на българските потребители през април 2014 г. Потребителите са на мнение, че през последните дванадесет месеца покачването на потребителските цени е с по-слабо темпо. Очакванията им за инфлацията се запазват и за следващите дванадесет месеца, сочи проучването. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към по-умерените мнения, вследствие на което балансовият показател се понижава с 8,8 пункта. Последната анкета отчита леко подобрение (от 2,3 пункта) на общата оценка да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба. Намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са благоприятни, отчита националната статистика. Малко по-позитивна е и нагласата им по отношение на извършването на разходи за „подобрения в дома” през следващите 12 месеца. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет, са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение - балансовите показатели се увеличават съответно с 5,0 и 5,2 пункта. Показателят на доверие на потребителите е средна аритметична на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на: финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2014)
 
Според статистиката българите започнали да харчат по-смело България сякаш се окопитва от тягостното усещане за икономическа несигурност. Българите отвързват кесията и пазаруват по-смело, което личи от растящите продажби на електроника, бяла техника, мебели. Националният статистически институт вчера съобщи, че през март оборотите в търговията на дребно са се увеличили с близо 6% спрямо същия месец на 2013 г. През февруари и през януари също бяха отчетени по-високи обороти - съответно с 9.3% и 7.3%. Особено впечатляващи са мартенските данни за продажбите на компютърна техника - РС-та и лаптопи, таблети, телефони, принтери и др. Те са с 20.4% повече спрямо същия месец на 2013 г. Увеличение на оборотите с близо 10% на годишна база отчитат магазините за козметика и аптеките. Оживление се усеща и в търговията с мебели, бяла техника и други стоки за бита. Разбира се, данните на НСИ, които показват ръст спрямо миналата година, трябва да се четат с две наум. Просто защото сравнението е със смутния период на 2013 г., когато в България имаше протести, довели до оставката на кабинета "Борисов". Такива събития силно влияят и на бизнеса, и на потребителите, като охлаждат желанието за инвестиране и харчене. Колкото до оптимизма и на населението, и на предприемачите, сега той несъмнено се подхранва от добрите "външни" новини, които показват икономическо съживяване в еврозоната и в ЕС като цяло. Това са важни вести за България, която е силно зависима от европейските си икономически партньори. Според НСИ се множат домакинствата, които смятат, че в близко бъдеще ще пазаруват стоки за дълготрайна употреба - компютри, хладилници, печки, климатици, телефони, автомобили и т.н. Това показва друго изследване - за потребителското доверие. Увеличават се и българите, които планират да правят ремонт или обновление на дома. Но да се говори за прелом в оценките и нагласите, е преувеличено. Все още преобладават хората, които не очакват през 2014 г. подобрение в личните и семейните бюджети. Въпреки че по данните на НСИ потребителските цени са небивало кротки вече доста време и в няколко поредни месеца има дефлация, хората смятат, че животът през последната година е поскъпнал и че инфлацията ще продължи, макар и по-слабо, да подяжда доходите им през идните 12 месеца. Промишлеността също отбелязва ръст - с 4.2% спрямо март 2013 г.
Източник: Сега (10.05.2014)
 
Строителството започва да излиза от кота „нула" По предварителни данни на Националния статистически институт през март 2014 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.4% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 4.7% на строителната продукция през март 2014 г. в сравнение със същия месец на 2013 година. През март 2014 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 0.7%, а от сградното строителство - с 0.3%. На годишна база увеличението на строителната продукция през март 2014 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е със 17.0%, докато при сградното строителство е регистриран спад от 3.6%.
Източник: Money.bg (10.05.2014)
 
През март 2014 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.4% спрямо предходния месец, сочат предварително сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. През март 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 5.8% спрямо същия месец на предходната година. През март 2014 г. оборотът нараства спрямо предходния месец в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.7%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.6% и в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.3%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.8%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.6%, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0.5%, в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.4% и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.1%. През март 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. оборотът нараства в почти всички икономически групи. По-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 20.4%, в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17.8%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 8.4% и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 5.6%.
Източник: profit.bg (10.05.2014)
 
7 от 10 нови жилища са къщи Най-голям относителен дял от почти 70% на въведените в експлоатация жилища през първото тримесечие се пада на къщите. Това сочат данните на Националния статистически институт. Общият брой на новите жилищата за периода е 532, което е с 3,4% по-малко на годишна база. След тях се нареждат жилищните кооперации - 14,1 на сто. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. броят на къщите и жилищните кооперации намалява съответно с 21 и 22. Същевременно новопостроените сгради за колективните домакинства, вилите и общежитията се увеличават съответно с 10, 8 и 7. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 87 сгради с 821 жилища в тях, Бургас – 78 сгради с 616 жилища, и София - 57 сгради с 67 жилища. По-голямата част от новопостроените жилища са с две стаи (45,3 на сто), следвани от тези с три стаи (27,8 на сто). На годишна база е отчетено увеличение само на четиристайните апартаменти. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2014 г. е 202.4 хил. кв. м, или с 4,7% на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2013 г. Жилищната площ също се увеличава с 6,1 на сто и достига 124 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава на годишна база от 86,4 на 87,2 кв. м.
Източник: Монитор (10.05.2014)
 
EY България: Ръстът на икономиката тази година ще е 2.3% Износът ще движи икономиката и през тази година, като ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще достигне 2.3%. Благодарение на експорта, който се увеличи със 7% за година по данни на Националния статистически институт (НСИ), ръстът през 2013 г. бе по-висок от очакванията на Министерството на финансите (0.6%) и достигна 0.8%. Инвестициите и потреблението, от друга страна, няма да се възстановят достатъчно бързо, за да повлияят положително на икономиката. Това показва прогнозата на консултантската компания "EY България" за икономиката на страната през 2014 г. Най-голямата въпросителна през тази година, изглежда, ще е потреблението на домакинствата. Очакването беше те да имат повече доверие в икономиката и да не отлагат покупките си през 2013 г. Това обаче не се случи и показателят спадаше с между 1 и 3% на годишна база и през четирите тримесечия на годината по данни на националната статистика. Затова и "EY България" са понижили очакванията си за ръста на вътрешното търсене през тази година от 3.1% до 1.4%. По-ниската инфлация и по-високите реални доходи би трябвало да увеличат потреблението тази година, но този процес, изглежда, е по-бавен от първоначалните очаквания, обясняват от компанията. Този негативен сценарий е донякъде очакван, като се имат предвид все още стагниращият пазар на труда и крехкото потребителско доверие. От Европейската комисия също прогнозираха, че потреблението ще започне бавно да расте, но пък разчитат на инвестициите да се увеличат през тази година, основно заради по-доброто усвояване на еврофондовете. Очакванията на ЕК са за ръст на инвестициите от 5.5% според анализа за България от пролетната прогноза на институцията. От "EY България" обаче не са толкова оптимистични за инвестиционната активност и са понижили прогнозата си за ръст там от 6% до 4.5%, като сред причините за по-ниските очаквания е лошото представяне на строителния сектор. "Новите сгради в България трябва да се съобразяват с по-строги европейски регулации, което ще увеличи разходите в сектора. Това ще доведе до неизползван капацитет в строителството и задържане на инвестиционната активност през 2014 г. както в публичния, така и в частния сектор", обясняват от компанията в анализа си. Така основният двигател на растежа, изглежда, отново ще е износът, който ще се увеличава благодарение на възстановяването в Европа. Очакванията на EY са БВП на еврозоната да се увеличи с 1% през 2014 г. след двугодишен спад под влияние на умерено възстановяване на инвестициите и потреблението там. Затова и българският износ вероятно ще се повиши с около 2.3%. Рисковете обаче са кризата в Украйна да се отрази негативно на експорта в цяла Източна Европа, обясняват от компанията. Това е възможен сценарий, тъй като страната е транзитна за част от износа към Москва. "Българският износ показа забележимо възстановяване, като вече е 24% над предкризисните си нива", заключават от EY. Търсенето от Германия също се засилва, като добрата новина е, че България изнася натам стоки с висока добавена стойност - машини и оборудване. Въпреки че през миналата година износът към Германия нарасна с почти една трета, през първите два месеца на годината НСИ е отчел около 5% годишен спад на стоките, заминали натам. Част от намалението се дължи и на износа на машини, където спадът е от 380 млн. лв. до 250 млн. лв. за първите два месеца на годината. Добрата новина все пак е, че изнесените към целия ЕС машини са с почти 8% над стойността си за периода януари-февруари 2013 г.
Източник: Капитал (12.05.2014)
 
Приходите на хотелиерите нарастват благодарение на българите Приходите на хотелиерите през март достигат 32.9 млн. лв., увеличението е с 9.9% спрямо същия месец на 2013 г. и това се дължи най-вече на българските туристи, сочат данните на Националния статистически институт. Увеличението на приходите от български туристи е с 20.1% - резултатът е показателен като се има предвид, че двама от всеки трима са отсядали в хотели с по-ниска категория (три или по-малко звезди), а продължителността на средния престой на българите - 1.8 нощувки, е по-малка, отколкото на чужденците (2.5 нощувки). В същото време обаче именно в хотелите с 1 или 2 звезди, нощувките нарастват с близо 20 на сто спрямо същия месец на 2013 г. Общата заетост на леглата през март 2014 г. е 21.2%, като тя е най-висока в предпочитаните от чужденците 4 и 5-звездни хотели - 30.1%. Спрямо година по-рано заетостта се увеличава с 1.2% въпреки нарастването и на броя легла с 4.9%. Пренощувалите лица са 333.2 хиляди, 71.7% от които са българи.
Източник: Дневник (12.05.2014)
 
Износът се свива трети пореден месец Износът на България през март се свива на годишна база с 8.8%, а за цялото първо тримесечие спадът е 6.9%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В голямата си част негативната тенденция се дължи на търговията със страни извън Европейския съюз, където спадът на износа е най-силен от есента на 2009 г. насам - 22.2%. Това е трети пореден месец, в който експортните данни за трети страни са на отрицателна територия - след 22.1% през януари и 5.3% през февруари. През последните години на дългова криза и рецесия в голяма част от Европа експортните компании се насочиха активно към други пазари. Сега свиването идва именно от несигурността в някои такива партньори като Украйна (-58%) и Турция (-15%). Износът за Русия остава стабилен, докато за Китай се отчита 20% ръст. До голяма степен обаче спадът се дължи и на ценови фактор, основно при горивата, металите и храните. Осезаемото понижение идва в период, в който възстановяването на икономиките в страните от ЕС, към които е насочена по-голямата част от износа, остава крехко. Общият обем на стоките, изнесени за държави извън ЕС през март, е 1 млрд. лв. За същия период търговията към страните от ЕС е в размер на 2.1 млрд. лв. Той обаче също намалява, като свиването през март е с 0.9% спрямо година по-рано. Предварителните данни на НСИ дават по-подробна разбивка за търговията с трети страни, докато справката за Европа е обобщена. Според публикуваната информация, към март основните търговски партньори на България извън ЕС остават Турция, Китай, Русия, Сингапур и Обединените арабски емирства. Заедно с Македония, те формират над 55% от износа за трети страни. За четвърти пореден месец националната статистика отчита и свиване на вноса от държави извън ЕС. Общо за първото тримесеция спадът е със 7.8% на годишна база. Стойността на стоките, които са влезли в страната за този период, е 4.4 млрд. лв., като най-голяма част от тях са дошли от Русия, Турция, Китай и Украйна. Само през март вносът от трети страни се е понижил с 5.6% в сравнение с година по-рано, като общият му обем е 1.4 млрд. лв. Това обаче се компенсира от продължаващ ръст при вноса от ЕС, като така общо за март импортът се покачва с 1.6%, а за първото тримесечие - с 0.3%. Данните са притеснителни, тъй като очакванията на анализатори са износът да бъде главният двигател на икономиката и през тази година. Стряскащият спад през януари се отдаваше на еднократни ефекти, но цяло тримесечие на спад може и да сигнал за по-дълбока негативна тенденция. Още повече, че и данните от Германия показват спад през март, а българските износители (най-вече машиностроителни компании) са традиционен поддоставчик на германските. Друг проблемен момент е, че комбинацията от свиващ се износ и растящ внос увеличава търговския дефицит (-1.6 млрд. лв.), което на свой ред може да отвори дефицит по текущата сметка. Това, ако е съчетано с продължаване на тенденцията на дефицити по финансовата сметка, може да намали валутните резерви на страната.
Източник: Капитал (13.05.2014)
 
Износът се срина с 6,9% Износът продължава да се свива. След като през януари и февруари експортът падна с 10,8% и 0,6%, през март намалява с 8,8% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. В резултат за първите три месеца на годината износът се срива с 6,9% до 9,49 млрд. лв. Този негативен резултат се дължи основно на спада с изключително бързи темпове на износа за страните извън ЕС, където намалението за тримесечието е с 16,8% до 3,37 млрд. лв. За страните от ЕС експортът също намалява, но само с 0,4% до 6,12 млрд. лв. Най-голям спад в износа за страните извън ЕС се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (38,9%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" (38,4%). Тези данни не са добри за икономика ни. Ако спадът на износа продължи, за да се постигне ръст на БВП ще трябва да се разчита само на вътрешното потребление и инвестициите. Хората вече започнаха да харчат повече, но при инвестициите ръст засега не се отчита. Проблемите в Украйна са довели до срив на износа за там с 57,7% до 51,2 млн. лв. за първото тримесечие. Най-голям ръст на износа се отчита за Сингапур - с 6334,4% до 205,9 млн. лв. Износът за Иран се увеличава с 795% до 53,7 млн. лв., а за Мароко - с 312,2% до 87,8 млн. лв. Сред страните извън ЕС след Турция (799 млн. лв.), най-голям е износът ни за Китай (276,3 млн. лв.). Вносът за първото тримесечие нараства с 0,3% до 11,67 млрд. лв. А дупката във външната търговия е 2,18 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.05.2014)
 
Повече жилища се строят край морето Жилищното строителство в област Варна се събужда. През първото тримесечие на 2014 г. регионът е на второ място в България по започнати къщи и апартаменти. По данни на Националния статистически институт строителна линия е открита за 40 нови сгради с общо 52 177 кв. метра разгъната застроена площ. Това е увеличение с 61% в сравнение със същия период на 2013 г. На първо място по започнати жилища е Бургаска област с 52 883 кв. м разгъната площ. „Във Варна отдавна има дефицит на хубави качествени жилища и на това се дължи раздвижването. През последните години ново строителство почти липсва. Търсене „на зелено“ още няма, но хората са склонни да купят след акт 14 (на груб строеж)“, коментира Добромир Ганев, управител на агенция „Форос“. Един от големите нови проекти се намира в жк „Бриз“. Руски предприемачи започнаха строителството на жилищен комплекс (10 000 кв. м), който приоритетно ще се продава на руснаци. Средната цена на апартаментите във Варна за първото тримесечие е 1370 лв./кв. м, което е спад с 0,3% спрямо края на 2013 г. По данни на Агенцията по вписванията от януари до март във Варна са вписани 1875 продажби на всякакъв вид имоти и 475 нови ипотеки. За същия период на м.г. сделките бяха 1924, а ипотеките - 423. Това показва ръст при покупките на жилища, финансирани с банкови кредити.
Източник: Преса (13.05.2014)
 
Годишната инфлация за април 2014 г. спрямо април 2013 г. е минус 1.6%, сочи статистиката Индексът на потребителските цени за април 2014 г. спрямо март 2014 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (април 2014 г. спрямо декември 2013 г.) е минус 0.5%, а годишната инфлация за април 2014 г. спрямо април 2013 г. е минус 1.6%. Средногодишната инфлация за периода май 2013 - април 2014 г. спрямо периода май 2012 - април 2013 г. е минус 0.9%, съобщиха от Националния статистически институт. През април 2014 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.4%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - намаление с 0.1%; • облекло и обувки - увеличение с 6.1%; • жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.1%; • здравеопазване - увеличение с 0.2%; • транспорт - увеличение с 0.8%; • съобщения - намаление с 0.4%; • развлечения и култура - намаление с 2.3%; • образование - увеличение с 0.1%; • ресторанти и хотели - намаление с 0.1%; • разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%. През април 2014 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.3%, бял хляб - с 0.2%, месо от домашни птици - с 0.4%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.5 и 0.7%, мляно месо (кайма) - с 0.4%, пресни млека - с 0.3%, кисели млека - с 0.4%, ябълки - със 7.8%, цитрусови и южни плодове - с 6.2%, домати - с 10.5%, зеле - с 28.6%, зрял лук и чесън - съответно с 3.0 и 4.5%, моркови - с 1.0%, зрял боб - с 1.3%, шоколад и шоколадови изделия - с 1.8%, минерална вода - с 1.5%, и други. През месеца са се намалили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 0.7%, хляб „Добруджа“ - с 0.7%, свинско месо - с 2.2%, прясна и охладена риба - с 1.6%, яйца - с 0.4%, млечни масла и маргарин - съответно с 0.5 и 0.8%, слънчогледово олио - с 0.9%, краставици - с 25.9%, листни зеленчуци - с 13.1%, захар - с 4.3%, газирани напитки - с 2.1%, бира - с 0.9%, и други. През април в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение при: цигари - с 0.1%, облекло и обувки - съответно с 4.6 и 9.2%, материали за ремонт и поддържане на жилище - с 0.4%, перални и съдомиялни машини - с 0.6%, хладилници и фризери - с 1.4%, бойлери - с 0.8%, климатични инсталации - с 1.4%, прах за пране - 0.8%, дизелово гориво - с 0.1%, автомобилен бензин А 95 Н - с 0.2%, автомобилен бензин А 98 Н - с 0.3%, пътнически железопътен транспорт - с 2.0%, пътнически въздушен транспорт - с 18.5%, кина, театри и др. - с 0.7%, услуги в ресторанти и кафенета - с 0.3%, козметични продукти - с 0.9%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите са се намалили цените на: такси за събиране и изхвърляне на битови отпадъци - с 0.1%, централно газоснабдяване - с 3.5%, дърва за отопление - с 0.2%, мебели - с 0.7%, готварски печки - с 0.6%, газ пропан-бутан и метан за ЛТС - съответно с 0.3 и 0.5%, телевизионни приемници - с 2.7%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 6.5%, хотели - с 4.3%, и други. През април 2014 г. при цените на лекарствата и на лекарските услуги е регистрирано увеличение с по 0.2%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от март.
Източник: Агенция Фокус (14.05.2014)
 
Жилищният пазар се възстановява, но в големите градове Цените на жилищата спряха да намаляват, а сделките растат. Това обаче е тенденция само в големите градове на страната главно заради вътрешната миграция и ваканционния пазар по Черноморието. Около тази теза се обединиха представители на бизнеса с имоти на конференцията "Шумът на парите". Според тях моментът е подходящ за покупки и сега на пазара се връщат купувачите, които са отлагали сделки през последните 4-5 години. Без спад, но и без ръст "Запомнете датата 23 април. Тогава в статистиката си първото тримесечие НСИ отчете, че спадът в цените на жилищата е приключил", коментира изпълнителният директор на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов. Според него негативният тренд е продължил пет години и едно тримесечие, но се обръща. А на пазара освен хората, които купуват за жилищни нужди, се връщат и тези, които се интересуват от имоти като инвестиция. Към мнението му се присъедини оперативният директор на "Бългериан пропъртис" Полина Стойкова, която отбеляза, че през първите три месеца тази година в страната е регистрирано първото реално поскъпване на жилищата – със средно 1.79%, като се приспадне инфлацията. Положителният тренд е най-отчетлив в София. Според нея обаче това не води автоматично до ново поскъпване – поне през тази и следващата година цените ще се задържат. Според управителя на агенция "Форос" Добромир Ганев по-висок интерес към покупки на имоти действително има, но основно в големите градове заради вътрешната миграция. В по-малки като Силистра дори не може да се оцени един имот, защото няма сделки, даде пример той. На морето основен двигател остават руските купувачи, но те още не могат да компенсират отлива на ваканционния пазар в кризата. По-добри показатели Раздвижването на жилищния пазар води и до ръст на строителната активност. Според Ясен Георгиев, представител за България в Източноевропейска асоциация за прогнозиране в строителството, още през миналата година е усетен ръст на започнатите жилищни сгради. Той очаква в краткосрочен план жилищният сегмент да е водещ при сградното строителство. Антон Андонов от "ERA България" отбеляза, че възстановяване на имотните пазари се наблюдава в цяла Европа. Според него, ако в кризата първо са паднали цените, после броят на продажбите и накрая се е увеличило времето за приключване на една сделка, сега възстановяването протича в обратния ред. Първо се увеличиха сделките и срокът за продажба на един имот намаля (от 120 дни миналата година на 75 дни сега). По данни на Агенцията по вписванията, макар и в страната през първото тримесечие да са продадени с 8% по-малко имоти, в София броят на сделките е нараснал с близо 1.9%. Миналата година пазарът също приключи с повече продажби.
Източник: Капитал (14.05.2014)
 
В началото на 2014 г. бизнесът е наемал, а държавата е уволнявала В началото на годината публичният сектор е съкращавал служители, докато частният е наемал. Така например през март спрямо февруари държавата и общините са освободили около 6 хил. души, докато бизнесът е наел над 8 хил. работници. Спрямо март на предходната година пък данните показват, че публичният сектор се е разделил с почти 26 хил. души, докато частният е осигурил работа малко на над 11 хил. Бизнесът е надделял и така в края на март спрямо последния месец на 2013 г. наетите на трудов договор са се увеличили общо с над 8 хил. души. На годишна база обаче данните на Националния статистически институт (НСИ) за наетите лица и средната брутна заплата през първото тримесечие на 2014 г. показват, че броят на служителите е намалял с 14.5 хил. души, което е спад от малко под процент. От националната статистика са отчели най-голям спад на наетите за последната година в сектора на административни и спомагателни услуги. Там спадат например агенциите за наемане на работа и туроператорите, както и дейностите по почистване и озеленяване и други. Ако трябва да съдим за здравето на различните сектори в българската икономика по това дали откриват или съкращават работни места, най-добре са се представили селското стопанство и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения", където влизат дейности като ИТ и телекомуникации. И двата бранша са наели с около 5% повече души през март спрямо същия месец на предходната година и във всеки от тях работят по около 70 хил. души. Най-високи са месечните заплати в ИТ и телекомуникации - над 1700 лв. месечно, следвани от енергетиката. Според данните на НСИ заплатите в публичния сектор средно са по-високи от тези в частния (съответно 845 и 778 лв. месечно), но официалната статистика няма как да отчете сивата икономика. Ръстът на заплащането в частния сектор обаче е по-силен, като разликата е била най-голяма по време на кризата, когато бизнесът съкращаваше служители. През първото тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо последните три месеца на миналата година. Спадът е с 3.9% и достига 796 лв. Показателят обаче стандартно е по-нисък в началото на годината, което може да се дължи на бонуси в последните месеци на предходната година.
Източник: Капитал (15.05.2014)
 
Търговията и преработващата промишленост - с най-голям ръст на кредитите Търговията, преработващата промишленост и строителството са с най-високо нарастване на кредитирането през първото тримесечие на тази година. Това показват данните на БНБ към края на март за финансирането по икономически дейности. Секторите в този тип статистика са обособени според класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт. В същото време селското стопанство отчита най-голямо нетно намаление за периода. Строителството попада сред топ три по нарастване на кредитирането след десет поредни (с единични изключения) тримесечия на свиване. През тази година от банковия сектор отчетоха раздвижване в този сектор, както и при търсенето на имоти. В началото на кризата банките първоначално замразиха финансирането на отрасъла, но постепенно с преминаване на пика й някои от проектите бяха размразени и получиха кредитиране за довършване, както и бяха фанинсирани нови проекти. Като цяло от банковия сектор вече дадоха сигнали за раздвижване на търсенето на кредити от фирмите. Данните на БНБ за кредитирането също показаха в два поредни месеца (февруари и март) нарастване на фирмените заеми. Данните за април ще бъдат публикувани в края на май. И на тримесечна (спрямо предходното тримесечие), и на годишна база (спрямо година по-рано) заемите за бизнеса отчитат ръст съответно с 1.13 и 1.72%. Отчетеното голямо свиване при селското стопанство през първото тримесечие на годината не е изненадващо, въпреки че през предходните три тримесечия този сектор има ръст на финансирането. Понижението, което се наблюдава всяко първо тримесечие от 2010 г. насам, се дължи на факта, че именно през януари и февруари селскостопанските производители (най-вече зърнопроизводители) получават държавните субсидии, със средствата от които погасяват ползваното оборотно банково кредитиране през второто полугодие на предходната година именно срещу залог на субсидии. Така се получава по-масово погасяване и крайният резултат е нетно сиване на портфейла в този отрасъл. Намаление има, макар и с малко, и в енергетиката след две поредни тримесечия на нарастване. През изминалата малко повече от година банките са продължили постепенно да се отдръпват от финансиране на енергийния сектор. Това беше прогнозирано от анализатори в бранша заради предприетите законови промени и изменения на регулациите, които с честотата си, освен че правят средата непредсказуема, се оказват и неблагоприятни за участниците на този пазар. Енергетиката излезе трайно от фокуса на банките като предпочитан за инвестиции сектор от средата на 2012 г., като дотогава се отчитаха двуцифрени темпове на растеж на тримесечна база. Оттеглянето на финансовите институции от сектора беше провокирано от въведените през септември 2012 г. нови и неочаквани регулации за кредитираните от банките инвестиционни проекти за възобновяеми енергийни източници. Повишеният регулаторен риск и непредвидимото поведение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране доведоха до ограничаване на интереса на финансовите институции към подобен тип проекти. Така, въпреки че на тримесечна база отчита лек ръст, на годишна е сред трите сектора с най-голямо свиване.
Източник: Капитал (15.05.2014)
 
Индустриалното производство в ЕС е спаднало през март Индустриалното производство в Европейският съюз е спаднало през март, показват данните на Евростат. Спрямо февруари спадът в ЕС е 0.2%, а в 18-те страни, използващи еврото – с 0.3%. В сравнение с март 2013 г. производството в еврозоната се е свило с 0.1%, докато в целия съюз се е покачило с 0.5 на сто. Спадът на месечна база на производството във валутния съюз бе очакван от анализаторите, докато свиването спрямо предишната година бе изненадващо. Експертите очакваха повишение с 1% на годишна база. Това е първи спад за индустрията на годишна база от август 2013 г., когато секторът се сви с 1.6 на сто. Причина за свиването през март е значителното понижение при производството на енергия в региона от 11.9%. Енергийното производство спада за четвърти пореден месец, като това е най-големият месечен срив от април 2009 г. Това понижение не е могло да бъде компенсирано от 2.6-процентния ръст на производството на капиталови стоки и 2.2-процентното увеличение при междинните продукти. На месечна база понижението отразява спад на продукцията във всички сектори, като само производството на трайни стоки като автомобили е останало на същите нива като предишния месец. Най-силен спад на индустриалното производство е отчетен в Португалия (-4.8%), Литва (–3.7%), Швеция (–2.5%) и Гърция (–1.9%). България също се нарежда в тази група със спад на продукцията от 1.3% спрямо предишния месец. На годишна база обаче има увеличение от 4.2%. Страните с най-голямо повишение през март спрямо февруари са Ирландия (5.6%), Дания (3.1%) и Словения (2%). Германия е единствената голяма европейска икономика, чието индустриално производство е нараснало на годишна база. На месечна база обаче се отчита първият спад от декември. По-рано тази седмица също така излязоха данни, според които инвеститорското доверие в Германия е спаднало за четвърти пореден месец през май и достига най-ниските си нива от година и половина. Анализаторите прогнозират, че през първите три месеца на годината икономиката на еврозоната е нараснала с 0.4% спрямо последното тримесечие на 2013 г., когато БВП се увеличи с 0.3%. Подобрението се отдава основно на нарастващото вътрешно търсене. Ако статистическите данни потвърдят тези прогнози, това ще е най-високият икономически ръст от три години. Повечето излезли досега статистики и проучвания сочат, че първото тримесечие наистина е било добро за еврозоната, но положителната тенденция не се е пренесла във второто.
Източник: Капитал (15.05.2014)
 
Средната работна заплата намалява спрямо края на миналата година През първото тримесечие на годината средната месечна работна заплата намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година с 3,9% и достига 796 лева. Най-голямо намаление има при дейностите „Операции с недвижими имоти”- със 17,6%, „Образование” - с 14,2%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - със 7,6%. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Средната брутна месечна работна заплата за януари 2014 г. е 794 лв., за февруари - 780 лв. и за март - 813 лева. На годишна база средната месечна работна заплата нараства с 2,3%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - със 7,4%, „Строителство” - с 6,6%, и „Преработваща промишленост” - с 5,6%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през първото тримесечие на тази година са получили наетите по трудово и служебно правоотношение в: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 1 765 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 533 лева; „Финансови и застрахователни дейности” - 1 449 лева. Най-ниско платени са били наетите в: „Хотелиерство и ресторантьорство” - 549 лева;„Административни и спомагателни дейности” - 554 лева; „Други дейности” - 566 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2014 година в обществения сектор нараства със 7%, а в частния сектор - с 0,5%. Данните на НСИ за наетите по трудово и служебно правоотношение към края на март 2014 година са оптимистични. Наетите се увеличават с 8,5 хил., или с 0,4% спрямо края на декември 2013 г., като достигат 2,22 милиона души. Най-голямо увеличение на наетите има в „Селско, горско и рибно стопанство” - с 6,6%, „Професионални дейности и научни изследвания” - с 3,1%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 2,9%. Най-голямо намаление на наетите е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности” - с 6,9%, и в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 3,4%. Към края на март най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21,9 и 17,4%. На годишна база обаче наетите по трудово и служебно правоотношение са с 14,5 хил., или с 0,7% по-малко. Най-голямо е намалението в „Административни и спомагателни дейности“ - с 20.2 хил., „Други дейности” - с 1.8 хил., и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 1,4 хиляди.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2014)
 
Падат заплатите на работници и депутати Бизнесът наема нови хора на по-ниски заплати от тези на опитните служители, сочат данните на НСИ. Средната работна заплата за март е 813 лв. Това е повече от средното възнаграждение за януари (794 лв.), но е по-малко от средната заплата за октомври (820 лв.), ноември (818 лв.) и декември (846 лв.) миналата година. Тъй като депутатите взимат по три средни заплати за обществения сектор за последния месец от тримесечието, с новите данни на НСИ заплатите им ще паднат със 186 лв. от 2757 лв. на 2571 лв. Заплатата на президента Росен Плевнелиев ще падне до 5142 лв. (две депутатски заплати), а на премиера Пламен Орешарски и на председателя на парламента Михаил Миков възнагражденията ще паднат до 3985 лв. (55% над депутатските). Заплатите на министрите пък падат до 3342 лв. (30% над депутатските). Средната заплата за страната за първото тримесечие намалява с 3,9% спрямо четвъртото на 2013 г. Икономическите дейности, в които има най-голямо намаление на средната заплата, са: "Операции с недвижими имоти" - със 17,6%, "Образование" - с 14,2%, и "Търговия; ремонт на автомобили" - със 7,6%. Спрямо първото тримесечие на 2013 г. обаче заплатите са нараснали средно с 2,3%. Най-високи трудови възнаграждения взимат в следните икономически дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1765 лева; "Производство и разпределение на ток, парно и газ" - 1533 лв.; и "Финансови и застрахователни дейности" - 1449 лв.
Източник: Стандарт (15.05.2014)
 
Ръст в цената на земеделската земя През 2013 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 594 лв., което е с 8.6% по-високо от 2012 година, сочат данни на НСИ. Миналата година най-голямо е увеличението на цената на лозята - с 21.8%. Увеличението на цената на нивите е с 11.7%, а на овощните насаждения - с 5.1%. Единствено при постоянно затревените площи е установено намаление на цената - с 8.8%. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е установено в Югоизточния район - с 38.7%, докато в Южния централен и в Югозападния район се наблюдава намаление - съответно с 1.9 и 35.0%. Средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 38 лв., което е с 11.8% по-високо спрямо 2012 година. Спрямо предходната година през 2013 г. най-голямо е увеличението на рентата за лозята - с 61.9%. По този начин през 2013 г. тя изпреварва цената на овощните насаждения и се доближава до цената на нивите. От наблюдаваните категории земя единствено при постоянно затревените площи се наблюдава понижение на цената с 11.1%. През 2013 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 58 лв., което е повече от три пъти по-високо от стойността в Югозападния и два пъти по-високо от стойността в Югоизточния район. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони. - stroimedia.bg
Източник: Други (15.05.2014)
 
Цените на жилищата се стабилизират в големите градове "Запомнете датата 23 април. Тогава в статистиката си първото тримесечие НСИ отчете, че спадът в цените на жилищата е приключил", коментира изпълнителният директор на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов. Според него негативният тренд е продължил пет години и едно тримесечие, но се обръща. А на пазара освен хората, които купуват за жилищни нужди, се връщат и тези, които се интересуват от имоти като инвестиция. През първите три месеца тази година в страната е регистрирано първото реално поскъпване на жилищата – със средно 1.79%, като се приспадне инфлацията. Положителният тренд е най-отчетлив в София, подкрепи колегата си Полина Стойкова, оперативен директор на "Бългериан пропъртис". Според нея обаче това не води автоматично до ново поскъпване – поне през тази и следващата година цените ще се задържат. Цените на жилищата спряха да намаляват, а сделките растат и то само в големите градове, е една от тезите, обидиняващи експертите в сектора. Раздвижването на жилищния пазар води и до ръст на строителната активност, отбелязва Според Ясен Георгиев, представител за България в Източноевропейска асоциация за прогнозиране в строителството, още през миналата година е усетен ръст на започнатите жилищни сгради.
Източник: Строителство Градът (15.05.2014)
 
БВП е нараснал с 1,1% през първото тримесечие на годишна база БВП на България през първото тримесечие е нараснал с 0,2% на тримесечна сезонно изгладена база и с 1,1% на годишна, показват експресните оценки на НСИ, като окончателните ще излязат на 4 юни. През 2013 г. икономиката ни нарасна с 0,9%. БВП за периода в номинално изражение е 15,918 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 13,586 млрд. лв., като най-голям дял формира секторът на услугите (64,5%), следван от индустриалния (32,6%) и аграрния (2,9%). По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (91,1%), бруто образуването на основен капитал е с дял от 18,1%, а външнотърговското салдо е отрицателно. Прави впечатление, че на годишна база крайното потребление расте (с 3,1%) след спадове в предните три тримесечия. Ръстът при индивидуалното потребление е 2%, а при колективното - 1,5%. Увеличението на износа е спаднало до едва 0,7% през първото тримесечие на годишна база, докато вносът се повишава с 5,1%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2014)
 
Безработицата се задържа на ниво от 13% към март През първото тримесечие на годината безработицата в страната е била 13%, като намалява с 0,8 процентни пункта на годишна база и задържа равнището си спрямо предходното тримесечие. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за първите три месеца на 2014 година. През третото тримесечие на 2013 година безработицата е била 12%. Но след спада към октомври, безработицата отново се повишава и за последните три месеца на 2013 година коефициентът на безработица вече е 13 на сто, или без работа са били 439,8 хил. души. Броят на безработните към март тази година намалява спрямо миналата година – той е с 5,1% по-нисък, като безработните са 433 хил. души. Но прави впечатление тревожната тенденция на нарастване на продължително безработните (от една или повече години). През първото тримесечие на тази година те са 58,8% от всички безработни, като на годишна база делът им се увеличава с 3,8 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица е 7,7%, сочи статистиката. Спрямо предходното тримесечие обаче тенденцията е положителна – към декември продължително безработни са били 60% от всички безработни лица. Националната статистика отчита и друга негативна тенденция – по-малко безработни са потърсили първа работа. От всички безработни едва 59 хиляди души са потърсили първа работа, като делът им намалява от 15,8% през първото тримесечие на 2013 година на 13,6% през същото тримесечие на 2014 година. Към март тази година НСИ регистрира положителни данни за младежката безработица. Сред младежите до 29-годишна възраст тя е 20,8%, като в сравнение със същия период на миналата година този коефициент е по-нисък с 2,8 процентни пункта. Преди дни управляващите дадоха позитивни данни за подобряване на ситуацията с младежката безработица от началото на годината. Според депутата от Коалиция за България Корнелия Нинова към март 2014 година безработните младежи до 29-годишна възраст са 73,8 хил. За същия период на 2013 година без работа са били над 80 хил. младежи. През първото тримесечие на годината общият брой на заетите на 15 и повече навършени години е 2,894 млн., а относителният им дял от населението на същата възраст – 46,5%. В сравнение с първото тримесечие на предходната година делът на заетите се увеличава с 0,9 процентни пункта. Нарастват икономически активните на възраст 15 - 64 навършени години – те са 68%, или с 1 процентен пункт повече в сравнение с първото тримесечие на 2013 година. Обезкуражените хора на възраст 15 - 64 навършени години са 203 хил., или 13,2% от икономически неактивните в същата възрастова група.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2014)
 
С над 6% са нараснали доходите на домакинствата, разходите остават без промяна Общият доход средно на лице от домакинство* през първото тримесечие на 2014 г. е 1 177 лв. и спрямо същия период на 2013 г. се повишава с 6,2%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Темпът на нарастване на доходите са запазва почти непроменен, след като през предходното тримесечие беше регистрирано увеличение от 6,1%. Основен източник на доход на домакинствата продължава да бъде работната заплата, която формира 56,3% от общия доход. Доходите от работна заплата през първото тримесечие на годината средно на лице от домакинство са 663 лв., което е с 10% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. За едно десетилетие – от 2004 до 2014 година средната брутна работна заплата в България е нараснала със 180% до 420 евро, сочат отделни данни от проучване на италианската банка UniCredit. Вторият по значение източник на доходи са пенсиите, като относителният им дял в общия доход e 26,4%, отчитат още от НСИ. В номинално изражение през първото тримесечие доходите от пенсии нарастват с 6,2% на годишна база и достигат 310 лв. средно на лице от домакинство. Доходите от самостоятелна заетост достигат 74 лева, а тези от социално осигуряване и социални помощи намаляват за периода от 35 на 33 лв. средно на лице от домакинство. Същевременно общият разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2014 г. е 1 030 лв. и остава почти непроменен спрямо същото тримесечие на 2013 г. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат разходите за храна и жилище (енергия, горива, вода и др.) - 50,6% от всички разходи. Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 6,1% и през първото тримесечие са 348 лв. средно на лице в домакинство. Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) намаляват от 193 лв. през първото тримесечие на 2013 г. на 173 лв. през същото тримесечие на 2014 г. Разходите за здравеопазване се увеличават от 57 на 60 лв., а тези за транспорт и съобщения се увеличават със 7,7% и достигат 121 лв. средно на лице. Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават с 6,8% до 44 лв. Увеличават се и разходите за облекло и обувки. През първото тримесечие на годината те са 33 лв. средно на лице. При потреблението на основни хранителни продукти се наблюдава увеличение при консумацията на плодове - от 9,7 на 11,2 кг, зеленчуци - от 8,8 на 9,7 кг, месо - от 7,9 на 8,1 кг, и на яйца - от 33 на 35 броя. По-съществено намалява потреблението на картофи - от 8,1 на 7,5 кг, хляб и тестени изделия - от 24,2 на 23,8 кг, и на кисело мляко - от 6,6 на 6,4 килограма.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2014)
 
"Райфайзенбанк" прогнозира, че растежът в България ще е 2% тази година България ще има реален икономически растеж от 2% през тази година, предвижда прогнозата на Райфайзенбанк за България, представена на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) във Варшава. Вчера ЕБВР повиши прогнозата за България от 1.8% на 1.9%. Бюджетът е разчетен при 1.8%, а експресната оценка на Националния статистически институт, оповестена днес, сочи, че през първото тримесечие той е бил 0.2%. През 2013 г. българската икономика се е възстановявала бавно от кризата като растежът за мината година е 0.9 процента, припомня "Райфайзенбанк". Въпреки доброто представяне на експортно ориентираните сектори през последните години потреблението на домакинствата остава потиснато, което се дължи на плавното нарастване на безработицата и политическата нестабилност, се посочва в анализа на банката. Очаква се икономиката да продължи да се възстановява слабо през следващите години, което ще се дължи отчасти на забавения темп на растеж на износа, прогнозират експертите. Очакванията на "Райфайзенбанк" са инфлацията през тази година да достигне 2.2%, а БВП на човек да бъде 5858 евро. Безработицата ще остане на ниво от 12.6 на сто, предвижда анализът на банката. Дефицитът ще е в рамките на прогнозираните от правителството 1.8 процента от БВП.
Източник: Дневник (16.05.2014)
 
Домакинствата стават все по-предпазливи в потреблението си, според статистика на НСИ. През първото тримесечие на т.г. спестените на влог пари са се увеличили над два пъти в сравнение със същия период на 2013 г. - от 11.53 на 26.79 лв. на човек. Същевременно изтеглените заеми са намалели почти пет пъти - от 42 лв. на човек преди година на 9 лв. сега. Като цяло харчовете на домакинствата не се увеличават съществено и ръстът на доходите изпреварва този на разходите. Средният доход на човек за първото тримесечие на тази година е малко над 1177 лв. Това е с 69 лв. повече спрямо същия период на миналата година. Разходите пък са 1030 лв., със 7 лв. повече спрямо м.г. Най-сериозно е увеличението на парите за транспорт - на човек средно се падат по над 74 лв., или с осем лева повече. Традиционно се увеличава сумата за храна и безалкохолни напитки (с 20 лв. до 348 лв.) и за алкохол и цигари (със 7 лв. до 44 лв.). Разходите за данъци пък са се увеличили с над 3 лв. - до над 57 лв. средно на човек в семейството. Социалните осигуровки са с около 2 лв. повече - средно по 72 лв. на човек в началото на годината. Увеличават се и регулярните трансфери към други домакинства - на човек се падат вече по близо 15 лв., при 12 лв. година по-рано. На фона на растящите разходи по различните пера харчовете за вода и ток са намалели с по 20 лв. на човек спрямо началото на 2013 г., но това вероятно се дължи не толкова на по-ниската цена, колкото на по-меката зима. Доходът от заплата през първото тримесечие средно на човек от домакинството е 663 лв. Това е ръст от 10% спрямо същия период на миналата година. Полученото от втория по значимост източник на доходи в семейния бюджет - пенсиите, също се увеличава с над 6% до 310 лв. средно на човек. С по 4 лв. растат средно и доходите от самостоятелна заетост - до 74 лв. Полученото от социални помощи намалява - от 35 лв. на 33 лв. средно на лице. Сумата на изтеглените спестявания остава почти непроменена - малко над 20 лв. на човек.
Източник: Сега (16.05.2014)
 
Инфлацията в Европейския съюз отчита ръст до 0,8% през април спрямо 0,6% през март тази година. Това сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. В еврозоната нивото също се повишава с 0,2% до 0,7%. България е една от страните, в които през четвъртия месец на годината се наблюдава дефлация – 1,3% по данни на Евростат. Припомняме, че изнесената по-рано през тази седмица статистика на НСИ показа дефлация у нас в размер на 1,6% на годишна база през април. Отрицателни нива на индекса на потребителските цени се наблюдава още в Гърция (1,6%), Кипър (0,4%), Унгария (0,2%) и др. Инфлацията пък е най-висока в Австрия и Румъния (1,6%), Финландия (1,3%) и Германия (1,1%). По групи най-значително повишение на цените в еврозоната има при цените на почивките (0,09%), тютюна и електричеството (по 0,07%), докато спад се наблюдава при горивата и транспорта (0,18%), телекомуникациите (0,11%) и зеленчуците (0,08%).
Източник: econ.bg (16.05.2014)
 
През първото тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица над 15 години е 2,894 милиона, обявиха от НСИ. Това е с 37 хил. души по-малко спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година. Положителен сигнал е, че заетите са с 39 хил. повече спрямо първото тримесечие на 2013 г. В страната обаче работят близо 400 хил. души по-малко спрямо първото тримесечие на 2008 г.
Източник: Стандарт (16.05.2014)
 
Чобанов: Износът пада заради ремонт на Лукойл Нефтохим Тримесечие след тримесечие растежът продължава да се ускорява. По неизгладени данни стигна 1,6% в края на миналата година, каза министърът на финансите Петър Чобанов. Първото тримесечие на тази година спрямо последното на миналата имаме 1,2% и това е един много висок растеж. Миналата година стойностите се движиха между 0,4 и 0,9 процента. Композицията на растежа дава основание да се смята, че тази година той ще бъде по-голям, добави Чобанов. Пред студенти от местния университет "Епископ Константин Преславски" той изнесе лекция на тема "Философия на фискалната политика на правителството. Мерки и перспективи за развитие". "Виждате, че всички индикатори, които са свързани с бизнес доверие и с потребителско доверие се покачват. Тоест имаме едно по-добро очакване от хората, че икономиката ще се развива, което дава основание, от една страна на бизнеса да прави инвестиции, от друга на потребителите да потребяват повече", каза Чобанов цитира последните данни на НСИ, според които вътрешните инвестиции през първото тримесечие са нараснали с 3,5%, а индивидуалното потребление на хората с 2%. "Това са чисти числа, за които предходните години можехме само да мечтаем и те се случват на практика сега. Тази линия на икономиката ще бъде съпроводена и с работни места, тъй като инвестиране без работни места няма как да си представим", добави той. Според министъра намалелият през първото тримесечие износ се дължи на "конюнктурни особености", свързани с плановия ремонт на "Лукойл Нефтохим", но първите данни от април показвали, че нещата се нормализират. "Променената философия на фискалната политика и стимулирането на растежа трябва да дадат своите резултати, но за това разбира се е необходимо време. Ние не разчитаме на някакви директни икономически скокове, въпреки че и те са възможни. Считам, че растежът трябва да се ускорява постепенно", добави министър Чобанов.
Източник: Дарик радио (16.05.2014)
 
В половин България хората живеят по-зле, отколкото през 2007 г. В половин България през последните 7 години хората обедняват. Въпреки очакванията, че след влизането ни в ЕС заплатите ще вървят нагоре, анализ показва, че на много места има срив в доходите. Най-драматично е положението в Кърджали и Сливен. Данните на статистиката показват, че все по-малко неща могат да си осигурят със заплатите хората в тези два града. В сравнение с 2007 година реалното обезценяване на доходите е с цели 33 процента за Кърджали и с 24 на сто за Сливен. Начело на класацията, но в позитивен план, се нареждат София и Перник - там доходите реално скачат с около 50%. Има и общини, обаче, където хората харчат повече, отколкото печелят. В края на миналата година семейство в Кърджали взима около 120 лева по-малко. Към това да добавим и инфлация от 32 на сто за 7 години. Всички тези, които са напуснали града, на практика изпращат пари тук, за да може близките им да живеят. Във Варна пък се отчита ръст на доходите и при фирмите, и при домакинствата. Според бизнеса обаче увеличените приходи вървят с увеличени разходи. Въпреки че статистически доходите в някои места нарастват, това не се усеща от всички жители.
Източник: Дарик радио (17.05.2014)
 
С половин година е нараснала средната продължителност на живота в България за периода 2011 - 2013 г. спрямо предходния период 2010 – 2012 г. и достига 74,5 години, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки това България остава сред страните с най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз. С по-ниска продължителност на живота са само Литва и Латвия - по 71,1 години. Най-дълго живеят в Испания (82,5) и Италия (82,4). Средната продължителност на живота при мъжете у нас е 71.0 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.0 години, сочат още данните. За десет години в периода между 2003 и 2013 г. средната продължителност на живота при жените е нараснала с 2,4 години, а при мъжете - с 2,3 години. Припомняме, че една от мерките, които със сигурност ще залегнат в новата пенсионна реформа от 2015 година, ще бъде обвързването на увеличаването на пенсионната възраст с очакваната средна продължителност на живота след пенсиониране. Министерството на труда и социалната политика ще е готово с цялостна визия за пенсионната реформа през септември. В градовете средната продължителност на живота (75,3 години) е с 2,7 години по-висока от тази в селата (72,6 години). За десет години продължителността на живота за градското население се е увеличила с 2,8 години, а за селското – с 1,6 години, показва статистиката. За лицата, достигнали възраст 65 навършени години, очакваната средна продължителност на живота е 15,8 години. За мъжете и жените на възраст 65 навършени години тя е съответно 14,0 и 17,4 години. За десетгодишния период тя се е увеличила с 1,1 и 1,7 години съответно за мъжете и жените. В регионален аспект средната продължителност на живота варира от 72,3 години в област Враца до 76,0 години в столицата. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на България, но най-голяма е разликата между двата пола в областите Сливен (7,9 години) и Кюстендил (7,7). Средната продължителност на живота е нараснала в глобален мащаб до 73 години за момиче, родено през 2012 г., и до 68 години за момче, сочат данни на Световната здравна организация, оповестени в четвъртък и цитирани от Ройтерс. Най-дълго се очаква да живеят момичета, родени в Япония – 87,0 години, и момчетата в Исландия – 81,2 години. Япония, Швейцария, Сингапур, Италия и Люксембург се нареждат в топ 10 и за двата пола.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2014)
 
Евтини суровини удрят износа Намаляването на цените на суровините на международните пазари, кризата в Украйна и политическото напрежение в страните от Северна Африка са основните причини за спада на износа през първото тримесечие на 2014 г. Това коментира ресорният зам.-министър на икономиката Красин Димитров. Данните на НСИ показват, че през периода януари-март българските компании са изнесли продукция за 9,492 млрд. лв., което е със 702 млн. лв.(6,9%), по-малко спрямо първото тримесечие на 2013 г. Спадът се дължи основно на експорта към страни, извън ЕС. Статистиката показва, че намаляването на цените е основен фактор. Най-значително е поевтиняла медта. Фактор за спада обаче е и по-малкото количество изнесени стоки. Рано е да се правят по-генерални изводи, но кризата в Украйна остава основният риск пред икономиката ни. Напрежението там намалява експорта и към други страни от Черноморския басейн, каза шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Очаквам спад и на износа към Русия заради обезценената рубла и затруднения транспорт, добави той. Политическата нестабилност по Южното Средиземноморие, в Ирак и Сирия дестабилизира пазарите и оказва негативно въздействие. Тези фактори не зависят от нас, каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Източник: Труд (19.05.2014)
 
България е 10-а в ЕС по ръст на продажбите на нови коли през април През април в България продажбите на нови автомобили са отбелязали ръст от 13,9% на годишна база. Макар през предходния месец увеличението да беше по-сериозно (37,6%), все пак тази стойност ни нарежда на 10-о място в Европейския съюз по показателя. Това показват данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). За първите четири месеца на годината регистрацията на нови автомобили в България се е повишила с 25,2% до 6478 броя автомобили от 5173 броя през първите четири месеца на 2013-а година, показват данните на ACEA. По този показател България заема пето място сред всички 28 страни - членки на ЕС, като пред страната ни са само Португалия (повишение с 43,7%), Литва (27,7%), Ирландия (26,6%) и Полша (26%). Като цяло регистрацията на нови пътнически автомобили в Европейския съюз през април отбеляза повишение за осми пореден месец. Продажбите (регистрацията) на нови пътнически автомобили в ЕС се повишиха през четвъртия месец на годината с 4,6% на годишна база (спрямо април 2013-а) след ръст с 10,6% през март. За първите четири месеца на годината регистрацията на нови автомобили се повиши с 7,4% (спрямо същия период на миналата година) до 4,336 милиона. Въпреки че през април бяха регистрирани около 1,8923 млн. нови пътнически автомобили, това представляват третите най-слаби резултати за април, откакто ACEA започна да провежда своето проучване през 2003-та година. Продажбите на нови автомобили в Испания през април регистрираха ръст от 28,7%, във Великобритания се повишиха с 8,2%, във Франция - с 5,8% и в Италия - с 1,9%. Регистрацията на нови автомобили в Германия (най-големият автомобилен пазар в Европа) обаче отчетоха спад от 3,6%.
Източник: expert.bg (19.05.2014)
 
Парите ни за втора пенсия все още са символични Работещите българи са натрупали средно по 1737 лв. за втора пенсия в универсалните фондове. Това показват последните данни на Комисията за финансов надзор. В сравнение с края на миналата година сумата по партидите на осигурените се е увеличила със стотина лева. От парите, които се трупат по сметките сега, след време те трябва да получават допълнителна втора пенсия, освен държавната. В универсалните пенсионни фондове са задължени по закон да внасят пари всички, които работят на трудов договор и са родени след 31 декември 1959 г. В действителност натрупаните пари по партидите на всички клиенти доста се различават между отделните фондове на пазара – общо девет на брой. Те варират от 912 лв. средно за по „младите“ пенсионни компании до около 2050 лв. за тези, които са на пазара от самото въвеждане на универсалните фондове. Освен това има сериозна разлика в средствата по индивидуалните сметки и според възрастта на осигурените. Логично, най-много пари по партидата имат тези, чието пенсиониране предстои в идните години. Според данните на финансовия надзор осигурените на възраст между 50 и 54 г. имат най-много пари – 2290 лв. средно. Въпреки това сумата изглежда доста символична, за да се разчита на добра допълнителна пенсия на старини, дори без да се взема под внимание, че много от въпросите с изплащането на пенсии от универсалните фондове още не са уредени законодателно. По данни към края на март тази година клиентите на този тип пенсионни фондове наброяват 3,35 милиона българи. За три месеца от края на миналата година техният брой се е увеличил с над 22 хил. души. Общо по техните сметки към 31 март има 5,82 милиарда лева. От тях пенсионните компании са вложили в различни инвестиционни инструменти и банкови депозити 90,4 на сто, или 5,28 млрд. лв. Половината от тази сума е вложена в ценни книжа на чужди регулирани пазари, става ясно от статистиката на финансовия надзор. Освен универсалните у нас действат още един вид задължителни пенсионни фондове – професионалните. В тях се внасят пари за работещите при тежки и вредни условия – миньори, пилоти и други. Към края на март клиентите им са над 263 хил. лв. и в сравнение с края на 2013 г. се увеличават с хиляда души. Парите, които те имат посметките си сана обща стойност 693 млн. лв. Близо 43% от инвестициите отново са в ценни книги, търгувани на борси извън България. Средно на осигурен се падат по 2800 лв., но тук трябва да се има предвид, че вноските като процент от заплатата са по-високи, отколкото в универсалните фондове. Средната сума по индивидуалните партиди варира от 1130 до 3370 лв. между различни фондове на пазара.
Източник: econ.bg (19.05.2014)
 
Общините ще връщат лихвите, получени от евросредства До 13 юни общините ще трябва да върнат получените лихви от евросредствата, платени като аванси по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Това гласят промени в две наредби на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Причина за това са одитни доклади на Европейската комисия, които не признават за допустимо кметове да печелят от лихви върху средствата от европейските фондове. Общините трябва да представят в разплащателната агенция удостоверение за точния размер на натрупаните лихви до 6 юни. Предвижда се също така този механизъм за възстановяване да стане регулярен. Така занапред всяка година до 20 януари кметовете ще дават удостоверения от обслужващата ги банка за лихвите по авансите на европроекти. Самото връщане пък ще става до края на януари и в срок до 5 дни от подаването на заявката за междинно или окончателно плащане. Заради препоръките в одитните доклади от служби на ЕК се създава и механизъм за възстановяване на част от авансовите плащания, които след провеждането на обществените поръчкио надвишават допустимия лимит от 50 на сто от одобрената субсидия по проекта. В промените на наредбите е записано, че разликата над максимума се връща в срок от 10 дни от сключването на допълнително споразумение към договора за отпускане на помощта, с което е определена окончателната субсидия. В доклад на зам.-министър Явор Гечев се казва и че общините трябва до 2 месеца след подписване на договора за безвъзмездна помощ да открият процедурата по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Източник: Дарик радио (19.05.2014)
 
БАН: 100 хиляди нови работни места ще има у нас до две години През 2014 г. броят на заетите хора у нас ще се увеличили минимално с около 10-20 хиляди души. Причината за това основно е очаквания минимален ръст на икономиката у нас. Това стана ясно от предоставените днес данни на Икономическия институт на БАН за тенденциите за пазара на труда у нас. Очакваме по-съществено увеличение на заетостта в страната до края на 2016 г. В този период около 100 хиляди души се очаква да си намерят работа, обясни ас. Любомир Димитров от института на БАН. Според него през периода нивото на безработица у нас ще остане около 12%. В момента нивото е 12,9 на сто, което е с два процентни пункта по-високо от нивата в ЕС. По данни на Евростат 63,5% е заетостта у нас сред лицата на възраст между 20 и 64 години към края на 2013 г. Спрямо година по-рано тя нараства с 0,5% По-осезаемо увеличение на заетостта ще има през тази и следващата година като тенденцията ще следва ръстът на икономиката, обясни още Димитров. Той припомни, че ръстът на отчетената безработица от НСИ се дължи и на факта, че намалява броят на обезкуражените лица. Това са хората, които са се отказали да си търсят работа, но в последните години техния брой намалява и те отново се записват в бюрата по труда. По последни данни на статистиката делът на търсещите работа дълготрайно безработни се е увеличил до 30%. Това е знак, че хората си търсят все по-активно работа. „Има силен ръст на включването на младежи, хора над 50 и уязвими лица, които си търсят работа“, заяви Димитров. Според него икономическите мерки, които предприема правителство за ограничаване на безработицата показват ефект, но това става в съчетание с парите, отпуснати от ЕС в тази насока. Ако се запази увеличението на парите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и в следващия програмен период, то ще има нови стимули за намаляване на безработицата у нас. Димитров обясни, че институтът на този етап няма информация как строителството на газопровода „Южен поток“ би се отразило на пазара на труда у нас. Причината е, че липсва достатъчно яснота по развитието на проекта и заради това от БАН не са правили изследвания в тази насока, обясни той в отговор на въпрос на econ.bg. Той бе и доста скептичен по отношение на развитието на дуалната система за обучение у нас. „Преди да се направи, каквото и да е по въпроса трябва да има обширна дискусия по темата. Има много неща, които не са ясни за дуалната система като начините на финансиране, какви ресурси ще се използват“, каза Димитров. Според него е нужен детайлен анализ на предложението, защото прилагането на германския модел у нас няма да проработи. Дуалното образование може да заработи у нас, но системата трябва да се пригоди за българските условия, смятат икономистите. Правителството получи от ЕС близо 100 млн. лева за създаване на стажове за младежите, завършващи висше и средно образование. По програмата младите хора могат да получат възможност за работа, която да отговаря на тяхната специалност, обясни проф. Искра Белева от БАН. Тя уточни, че стажовете са за 4 месеца и работата на младежите ще бъде заплатена. Програмата се развива в сътрудничество с бизнеса и ако има успех ще бъде продължена и занапред, обясни още Белева. Забавяне на ръста на работната заплата Според специалистите на БАН в последната една година у нас се наблюдава забавяне в темповете на нарастване на годишната работна заплата. По данни на НСИ годишната работна заплата за 2013 г. е била 9690 лева. В обществения сектор пък годишното заплащане е било 10073 лева., а при частниците – 9555 лева. По данни на НСИ ръстът на номиналната работна заплата се е запазил около 5% през миналата година. Забавянето на ръста на заплатите се дължи на икономическата и политическа несигурност в страната, ниската инфлация и продължаващото преструктуриране на заетостта, обясняват икономистите. Регионалните различия у нас ще се задълбочават Анализът на БАН показва, че процесът на нарастване на регионалните различия у нас е неизбежен, като заедно с него вървят и социално-икономическите проблеми. В общата регионална картина на ЕС страната ни се очертава като пораждаща най-големи проблеми по отношение на изискванията на кохезионната политика на ЕС и е с най-неблагоприятни регионални тенденции. Страната ни има най-големи разлики в ЕС по отношение на разпределението на БВП на глава от населението по региони, обясни проф. Стоян Тотев. За 10 години разликите по региони у нас са се увеличили до 44,7%, което е най-високото ниво в ЕС. За сравнение в съседна Румъния увеличението за същия период по региони е 10 на сто, каза Тотев. По думите му тези регионални различия създават много остри проблеми. В следващите 20 г. тези проблеми няма да бъдат разрешени, смята Тотев. Ефективната регионална политика би била тази, която проявява не толкова стремеж да смекчава последствията от нарастването на нежеланите регионални различия, а да решава причините, водещи до тези различия, смятат икономистите. Като първа стъпка на този етап от регионалната политика може да бъде максималното ? синхронизиране с практиките на ЕС. Постигането на това ще увеличи възможностите за привличане на регионални структурни фондове, смятат икономистите на БАН. Следващата стъпка предполага на местно ниво да се търсят начини максимално да се съчетаят регионалната политика и икономическата ефективност. Това налага и държавата да води регионален подход при секторните си политики. Само така може икономиките на изостаналите райони да бъдат преструктурирани, за да могат да наваксат в развитието си, смятат учените. Половината от населението у нас живее в материални лишения В България около 20-22% от населението живее в риск от бедност. За сравнение в ЕС този процент е 16-17 на сто, обясни проф. Васил Цанов от БАН. Това означава, че между 1,3 и 1,7 млн. души в страната живеят в риск от бедност. Според професора правителството води политика до 2020 г. да се намали бедността сред 260 000 души. Най-рисковите групи, застрашени от бедност са ниско образованите и пенсионерите, става ясно от изследването на БАН. Според икономистите 40% нискообразованите хора у нас живеят в риск от бедност. Лицата, живеещи самостоятелно и пенсионерите също са застрашени от бедност, обясни Цанов. В момента близо половината от населението у нас има материални лишения и не може да си купува всички необходими продукти от потребителската кошница. Според Цанов държавата трябва да води различни политики за решаване на проблема, но не и да създава субсидирана заетост. Едната от политиките трябва да е свързана с осигуряването на икономически растеж, вследствие на който ще се увеличи и броя на заетите лица. Тук се включва и политиката по доходите – вдигането на минималните осигурителни прагове и на минималната работна заплата (МРЗ). Вдигането на МРЗ и на праговете обаче в крайна сметка не водят до намаляване на бедността, смята Цанов. Държавата трябва да води и политики за вдигане на пенсиите и намаляване на неравенството, смята още професорът. Той подкрепя идеята пенсиите да се индексират по швейцарското правило. Специална политика трябва да се води и за образованието на децата, но образование без работа няма да доведе до необходимия ефект, категоричен бе Цанов. Социалната политика пък не бива да се насочва към идеите да се дават доходи, а безработните да не работят, смятат още икономистите. Според Цанов секторите с най-високи заплати в момента са IT секторите, финансите и енергийния отрасъл. В хотелиерството и администрацията пък заплащането е най-ниско.
Източник: econ.bg (19.05.2014)
 
Скок на инвестициите в България През първото тримесечие на тази година институционалните инвеститори рязко са увеличили позициите си в България. Активите на инвестиционните фондове, опериращи в страната, нарастват с 43.6% на годишна база, до края на март, до 1 764.4 млн. лв. Спрямо декември увеличението е с 22.8% или 327.4 млн. лева, показват последните данни на БНБ. За първото тримесечие инвестиционните фондове са допринесли за ръста на брутния вътрешен продукт на страната от 1.1% с 0.6 процентни пункта. Към края на март 2014 г. активите на българските инвестиционни фондове достигат 788.3 млн. лева, като спрямо същия месец на 2013 г. те се увеличават с 213 млн. лева, а спрямо декември, с 91.3 млн. лева. Активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават с 69.4 млн. лева или 41.7% на годишна база, до 235.8 млн. лева. Управляваните средства от фондовете, инвестиращи в облигации, се увеличават с 129.5 млн. лева или 42.2%, до 436.2 млн. лева. По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. депозитите нарастват с 108.4 млн. лева до 410 млн. лева, инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 62.4 млн. лева до 224.2 млн. лева, а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции, се повишават с 36.5 млн. лева, до 112.5 млн. лева. Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към март 2014 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 74 млн. лева до 276.8 млн. лв., а в страните от Европейския съюз нарастват с 33.3 млн. лева до 69.5 млн. Пасивите на местните инвестиционни фондове са 788.3 млн. лева, като размерът на собствения им капитал е 782.5 млн. лева. Към края на първото тримесечие на 2014 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 748.1 млн. лева (95.6%), а към останалия свят са 34.5 млн. лева (4.4%). В края на март 2014 г. привлечените средства на резиденти в чуждестранните инвестиционни фондове са 976 млн. лева. Спрямо същия месец на 2013 г. те нарастват с 323.1 млн. лева. Още по-добра новина е, че доверието на българите в институционалните инвеститори се засилва. Все повече хора инвестират парите си, вместо да ги слагат на влог в банките. Вложенията на домакинствата в местните инвестиционни фондове нарастват със 134.9 млн. лева до 353.6 млн. лева и вече формират 45.2% от собствения капитал на дружествата.
Източник: Дарик радио (19.05.2014)
 
Безработицата намаля до 11,8% през април От началото на годината в продължение на четири месеца безработицата намалява, което не се е случвало от 2009 година насам. Това коментира изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов пред журналисти. През април Агенцията по заетостта регистрира значително намаление на безработицата – до 11,8 на сто или с 0,4% по-малко спрямо март, отчете още той През април в бюрата по труда са регистрирани 386 625 безработни. Те намаляват с 12 233 души спрямо март. На годишна база обаче безработните са с 6140 души повече. Припомняме, че за първите три месеца на годината показателят задържа ниво от 12,2 на сто. На годишна база обаче показателят е по-висок - през април 2013 година безработицата е била с 0,2 процента по-ниска. През април тази година и търсенето, и обявяването на нови работни места се увеличава, посочи още Ангелов. Това е положителна тенденция, защото се случва не толкова чрез програми, колкото в реалния сектор - при работодател, който не получава подпомагане от държавния бюджет, което пък е признак за устойчива заетост. На работа през април 2014 година са постъпили 30 312 безработни, или със 7771 повече спрямо предходния месец. Спрямо април 2013 година постъпилите на работа обаче намаляват с 2216 души. Към момента агенцията поддържа 46 хиляди субсидирани работни места по-малко от миналата година. Към края на април те са 27 хиляди, уточни Ангелов. По-малкото субсидирани места се компенсира от разкритите нови работни места в реалната икономика, потвърди той. Това е тенденция, която беше откроена още през февруари. Тогава директорът на Агенцията по заетостта коментира, че все повече хора намират работа в реалната икономика и то в трудните зимни месеци, когато все още не е започнало сезонното търсене. Към края на април нарастващото търсене на работна сила на първичния пазар вече е доминирано от сезонния фактор, отчитат от агенцията. Позитивни са и данните за нивото на младежката безработица, каза Ангелов. Към края на април новорегистрираните младежи до 24 години са 8 процента от всички безработни. А новите регистрирани младежи до 29 години са 17,7 на сто от всички безработни. Намалението е съответно с 3,3 процентни пункта и с 4,7 процентни пункта под нивата от миналия месец. Намалелият брой младежи без работа от агенцията обясняват със стартиралата програма „Гаранция за младежта“ и с активността на младите да се регистрират в бюрата и да търсят заетост. По-голям е проблемът с хората в предпенсионна възраст, коментира Ангелов. Към момента 38 на сто е групата на хората без работа над 50 години. Засега те могат да се възползват от услугите на агенцията чрез програмата „Помощ за пенсиониране“, уточни той. Специални схеми за хората над 55 години ще има и в новата оперативна програма до 2020 година. Статистиката на агенцията за април потвърждава тенденцията равнището на безработицата да е по-ниско от средното за страната в големите области - София-град, Габрово, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора и Велико Търново. В област Перник то е изравнено със средната стойност за страната (11,8%) за април. В останалите области равнището на безработица е над средното за страната. За Северозападна България то остава най-високо - Видин ( 25,6%), Враца (23,8%), Монтана (23,3%). За Смолян (21,2%), Силистра (21,2%), Търговище (20,2%), Разград (19,19%) стойностите на безработица също продължават да бъдат високи.
Източник: Инвестор.БГ (20.05.2014)
 
Заетостта сред населението в трудоспособна възраст се е върнала към ръст Заетостта в България във възрастовата група 20-64 години леко се е увеличила през 2013 г., сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През миналата година заетостта у нас е нараснала с 0,5 процентни пункта спрямо 2012 г. до 63,5%. За сравнение, в целия Европейски съюз (ЕС) заетостта отбелязва минимален спад от 0,1 процентни пункта на годишна база до 68,3%. Най-висока е била заетостта в България през 2008 г. – годината преди кризата, 70,7%. Оттогава заетостта устойчиво намалява, като през 2011 г. е достигнала дъното от 62,9%. Страната ни е заложила амбициозна цел за заетост към 2020 г. – 76%, припомня Евростат. Средно за ЕС към 2020 г. се цели 75% заетост във възрастовата група от 20 до 64 години. Дания, Холандия и Швеция са заложили най-амбициозни цели за заетост към 2020 г. – 80%. И трите държави обаче почти са ги изпълнили – през миналата година заетостта във възрастовата група 20-64 години в Дания е 75,6%, в Холандия – също 76,5%, а в Швеция – 79,8%. Швеция е и държавата в ЕС с най-висока заетост във възрастовата група 20-64 години. Следва я Германия, където заетостта достига 77,1% през миналата година. Трета е Холандия, четвърта – Дания, следвани от Австрия (75,5%), Великобритания (74,9%), Естония (73,3%) и Финландия (73,3%). Най-ниски нива на заетост през миналата година са наблюдавани в Гърция (53,2%), Хърватия (53,9%), Испания (58,2%) и Италия (59,8%). Що се отнася до заетостта във възрастовата група от 55 до 64 години, нейните темпове на ръст изпреварват тези на общата заетост в България, сочат още данните на Евростат. През миналата година заетостта сред тази възрастова група у нас е нараснала с 1,7 процентни пункта до 47,4%. Подобна е и тенденцията в целия ЕС, където заетостта във възрастовата група е нараснала с 1,3 процентни пункта до 50,1%. Швеция е единствената държава в ЕС с коефициент на заетост над 70 на сто за населението от 55 до 64 години – 73,6%. Най-висока е заетостта във възрастовата група още в Германия (63,5%), Естония (62,6%), Дания (61,7%) и Холандия (60,1%). На другия полюс е Словения (33,5%), следвана от Гърция (35,6%), Малта (35,9%), Хърватия (36,5%) и Унгария (38,5%).
Източник: Инвестор.БГ (20.05.2014)
 
Транспортът отчита повишени обороти За първото тримесечие на годината оборотите в сектор „Транспорт, складиране и пощи”, са се увеличили с 20.9% спрямо предходните три месеца. Това отчитат предварителен данни на Националния статистически институт (НСИ) за дейностите, включени и в секторите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” и „Други бизнес услуги”. Най-висок ръст е регистриран при дейностите „Сухопътен транспорт“ и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта”, съответно с 27.3 и 15.4%. Намаление се наблюдава при „Воден транспорт“ - с 14.5%. С сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” оборите са нараснали с 3.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението в „Дейности в областта на информационните технологии“ - с 12.0% и „Информационни услуги“ - с 6.7%. Намаление е регистрирано при дейност „Далекосъобщения“ - с 2.0%. При „Други бизнес услуги” най-висок ръст спрямо предходното тримесечие е регистриран в „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ (18.7%) и „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” (10.1%). Намаление спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г. се наблюдава при „Рекламна дейност и проучване на пазари“ - с 2.4%, отчитат още от НСИ.
Източник: econ.bg (21.05.2014)
 
По предварителни данни през първото тримесечие на 2014 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 20.9% спрямо предходното тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт. Най-висок ръст е регистриран при дейностите „Сухопътен транспорт“ и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта”, съответно с 27.3 и 15.4%. Намаление се наблюдава при „Воден транспорт“ - с 14.5%. Общият сезонно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 3.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението в „Дейности в областта на информационните технологии“ - с 12.0% и „Информационни услуги“ - с 6.7%. Намаление е регистрирано при дейност „Далекосъобщения“ - с 2.0%. При „Други бизнес услуги” най-висок ръст спрямо предходното тримесечие е регистриран в „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ (18.7%) и „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” (10.1%). Намаление спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г. се наблюдава при „Рекламна дейност и проучване на пазари“ - с 2.4%. През първото тримесечие на 2014 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 11.1% в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението на дейност „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - със 17.7%. Намаление е регистрирано единствено при „Воден транспорт” с 46.7%. Общият календарно изгладен индекс на оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” се увеличава с 4.6% спрямо първото тримесечие на 2013 година. Най-голям ръст е отчетен при дейност „Информационни услуги” - с 32.2%. Намаление се наблюдава в „Далекосъобщения” и „Издателска дейност”, съответно с 5.9 и 0.4%. При „Други бизнес услуги” най-голямо увеличение (25.1%) спрямо първото тримесечие на 2013 г. е отчетено в „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“. Спад се наблюдава при „Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението” - с 2.7% и „Рекламна дейност и проучване на пазари“ - с 1.4%.
Източник: profit.bg (22.05.2014)
 
Статистическата служба Евростат обяви интересни данни за ценовите различия между държавите на Стария континент. Очаквано България е сред евтините страни, но има и изненади. Оказва се, че цените у нас са отлични за любителите на кафето например, но пък захарта "нагарча". Ако сте пушач, Великобритания е опасна за вашето финансово здраве, а ако пиете повечко бира, Исландия може да се окаже разорителна дестинация, показва още проучването. За почитателите на големия екран Словения е рай, защото цената на билета за кинопрожекция в събота вечер е едва 3.28 евро. В България билетът е само с 50 цента отгоре. На скъпия полюс са Финландия, Холандия и Белгия с цени съответно между 11 и 8 евро. При някои стоки и услуги разликите не са големи, но при други са направо драстични. Ето пример: килограм филе от пилешки гърди струва 3.92 евро в Полша, в България е средно 5.22, в Белгия е 11.69, във Финландия - 13, а в Люксембург - 14.50 евро. Подобен е и случаят със зехтина. Бутилка от литър в Испания струва средно 2.68 евро, в Гърция - 5.32, в Белгия - 11.69, а в Люксембург надхвърля 14 евро. У нас цената на зехтина е далеч от най-ниските - литърът е почти 7 евро. И при захарта не се класираме сред евтините държави. Килограм бяла кристална захар струва 1.17 евро у нас, докато в Чехия, Германия, Испания, Холандия, Полша цената е под едно евро. Най-скъпата захар е в Кипър - 1.45 евро за килограм. Затова пък страната ни е № 1 по евтина бира. Ние сме единствената държава в проучването, в която литърът струва под едно евро - 95 евроцента. Най-близо до нас са Полша, Словакия, Литва, Германия, Чехия, Белгия с цени от 1.21 до 1.55 евро. В Кипър, Люксембург и Малта, които по принцип са известни като скъпи държави, пивото е над 2 евро, в Турция е малко над 3 евро, а в Исландия бирата направо нагарча, защото литърът е 5.70 евро. България се отличава и с най-евтиното кафе - само 54 евроцента за чаша. Сравнете със скъпотията в Швейцария и Гърция - съответно 3.29 и 2.89 евро за доза ароматно удоволствие. По евтини цигари (2.31 евро за пакет) ни бие само Латвия, като разликата е 12 цента. Чехия, Румъния, Хърватия, Турция също са изгодни за пушачите - 20 цигари струват под 3 евро. Великобритания и Ирландия удрят тавана с тройно по-високи цени - над 9 евро. Вредният навик излиза сравнително скъпо и на германци и холандци - над 5 евро за кутия. Най-големи са ценовите ножици при стоки и услуги, за които ставките за ДДС и за акцизите са твърде различни, отбелязват авторите на проучването. Точно такъв е случаят с цигарите. ЗА ПРОУЧВАНЕТО Някои от членките на ЕС като Австрия не са включени в сравнителното проучване на Евростат, защото не са успели да съберат и обобщят данните, но пък участват Швейцария, Исландия и Турция. Изследването се прави на принципа на доброволно подаване на информация от страните. Данните по-горе са за 2012 г. Такава статистика се събира от 2008 г. насам, като постепенно "кошницата" на стоките и услугите се уголемява. При последното "разширяване" са включени тоалетна хартия, сапун, замразена пица, банани, черен пипер, интериорна боя, уикенд в хотел, минерална вода и др.
Източник: Сега (26.05.2014)
 
Харчим повече Българинът предпазливо започва да развързва кесията. Средният разход на човек у нас е нараснал за година с около 9 лева, сочат данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2014 г. Член на домакинство е имал харчове в размер на 1021,55 лева за първите три месеца, което означава средно по 340,51 лева за януари, февруари и март. За сравнение, към края на първото тримесечие на 2013 г. средният разход на лице от домакинство у нас е възлизал на 1012,90 лева, или 337,6 лева на месец. Разбивката сочи, че българинът отделя по-висока сума за алкохол и тютюневи изделия, отколкото за култура и образование. Според статистиката за три месеца всеки е отделил средно по 43,88 лева за алкохол и цигари. За същия период средният разход за култура и образование е 38,3 лева. За ракия и цигари даваме повече пари, отколкото за облекло, обувки и обзавеждане на дома. В рамките на първото тримесечие на 2014 година средностатистическият българин е отделили съответно 33,49 лева и 27,7 лева за посочените блага. Разходите за телефонни и пощенски услуги обаче надвишават тези за алкохол и цигари с 3 лева. За тях българинът е отделил средно по 46,8 лева.
Източник: Стандарт (26.05.2014)
 
Първи позитивни сигнали за раздвижване на трудовия пазар Пазарът на труда в България регистрира първите си успехи от началото на кризата. Към края на март и националната статистика, и Агенцията по заетостта обявиха позитивни сигнали за раздвижване на трудовия пазар. Управляващите се похвалиха със създадените през първото тримесечие почти 40 хиляди нови работни места – нещо, което не се е случвало от 2009 година. Беше отчетено първото сериозно разкриване на нови работни места, повишено търсене и предлагане на работа. През април беше регистрирано и първото осезаемо намаление на безработицата, устойчива тенденция към понижаване на младежката безработица, както и по-малко субсидирани работни места за сметка на разкритите без държавна помощ. Една от новите тенденции от началото на тази година е намаляването на броя на субсидираните работни места и компенсирането им от тези в реалната икономика. Тенденцията беше маркирана още през февруари - преди началото на сезонното търсене на работна сила. Тогава държавната агенция по заетостта отчете, че бизнесът започва да укрепва и сам да разкрива нови работни места без помощта на субсидираната заетост.
Източник: Инвестор.БГ (26.05.2014)
 
Плащаме със стотачки Българинът плаща все повече с банкноти от 50 лв. и 100 лв., като в същото време намалява делът на 10- и 20-левките, пише "Труд". Това сочи статистиката на Българската народна банка към 31 март. Броят на купюрите от 50 лв. и 100 лв. се е увеличил съответно с 0,54 процентни пункта (п.п.) и 0,63 п.п. през последната година. В същото време банкнотите с номинал 10 лв. и 20 лв. са намалели съответно с 0,40 п.п. и 0,42 п.п. Купюрите от 5 лева също спадат, докато тези от 2 лева се увеличават. Тенденцията към ръст на по-едрите банкноти не е нова и едно от обясненията може да бъде, че хората купуват повече. У нас се регистрира ръст на потреблението през последната година. Според данните на Националния статистически институт оборотите в търговията на дребно през март т.г. спрямо същия месец на 2013 г. са нараснали с 5,8 на сто. Най-употребяваната банкнота обаче продължава да е 20-левката. Нейният дял в броя на банкнотите в обращение към края на март е близо 32%. Столевките са под 10%, а 50-левките и 10-левките имат по около 20%.
Източник: Дарик радио (26.05.2014)
 
Все повече са българите, които не получават реалния размер на пенсията си заради действащия таван, показват разчетите на Националния осигурителен институт за 2013 г. и за първото тримесечие на тази година в сравнение с данните от трите предходни години. В момента таванът на пенсиите е в размер на 770 лв., а от 1 юли трябва да стане 840 лв. Според Кодекса за социално осигуряване таванът за новоотпуснатите пенсии трябваше да отпадне от началото на тази година, но това решение непрекъснато се отлага от всяко поредно правителство. Към края на март т.г. са били необходими 128.4 млн. лв., за да получат 54 228 българи, чиито пенсии сега са ограничени от тавана от 770 лв., реалните си пари за старост. За сравнение в края на миналата година хората, на които държавата не изплаща пенсиите в реален размер, са били 52 483. Те общо са получили 124.1 млн. лв. под реалните си пари. Тогава таванът също бе 770 лв. Към края на 2012 г., когато таванът на пенсиите беше 700 лв., ограничени от него са били парите на 51 885 възрастни хора. От тях бюджетът си е спестявал 112.5 млн. лв. В края на 2011 г. по-малко от заслуженото са вземали 48 685 възрастни, на които държавата не е изплатила 105 млн. лв. за годината. И за 2010 г. - при таван от 700 лв., над 45 хил. пенсионери не са получили над 98 млн. лв. заради ограничението. Според експертите ограничението демотивира работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, защото няма да получат парите за старост, съобразени с реалния им осигурителен принос. С вдигането на тава от 1 юли на 840 лв. очакванията са броят на пенсионерите с този размер на пенсиите да намалеят на около 32 000 души. Според статистиката на НОИ около 20 000 пенсионери получават с до 100 лв. по-ниски пенсии от реалните си. А около 1200 вземат половината от полагаемото им се, т.е. толкова са българите с пенсия от 1540 лв. НА ДРУГИЯ ПОЛЮС Държавата доплаща на повече хора, за да получават минималната гарантирана пенсия, въпреки че нямат достатъчно осигурителен принос за нея. Към края на март бюджетът доплаща на 508 222 възрастни хора, за да получават по 150 лв. месечно, показват данните на НОИ, изготвени за социалните партньори. За цялата година необходимите разчетени средства са 201.6 млн. лв. За сравнение през 2013 г. доплащането е било за 500 857 пенсионери в размер на 200.4 млн. лв. През 2012 г. обаче броят им е бил значително по-голям - 583 038 души.
Източник: Сега (27.05.2014)
 
За пръв път от 2009 г. насам раждаемостта бележи ръст, макар той да е сравнително слаб. През първото тримесечие живородените деца са 14 742, което е с 1001 повече от 2013 г., сочат данните на Националния център за обществено здраве и анализи. Така се доближава нивото от първото тримесечие на 2012 г., когато са родени 14 793 бебета. За сравнение, през същия период на 2009 г. живородените бебета са 17 373. Икономическата криза извади от родилните зали майките, които раждат второ дете, коментира преди време за ДУМА АГ-специалистът д-р Методи Янков. Според експерти нивото на раждаемост е "първият звънец" за икономическа криза или ръст. Информационната система за ражданията на МЗ отчита, че от началото на годината до момента новородените са 24 183 - с 1120 повече от м.г. Мъртвородените деца през т.г. са с 5 по-малко и са 118. С 15 по-малко са и починалите деца до 1 г., като най-честата причина са някои състояния, възникващи през перинаталния период, следвана от дихателни и сърдечно-съдови нарушения. За година почти наполовина е намалял броят на починалите деца на възраст от 1 до 17 г. - от 55 на 29. При транспортни злополуки са загинали 2 деца, докато през същия период на м.г. са били 5. Официално регистрираните аборти през първите 3 месеца на годината са 7220 и са с 29 по-малко от м.г. Въпреки това се запазва тенденцията от предни години средно на две живородени деца да се пада по един аборт. Регистрирани са 28 аборта на момичета под 15 г. и 612 на възраст между 15 и 19 г. Според Европейския здравно-потребителски индекс от края на м.г. България е сред първите от 35 европейски страни по брой аборти - на 1000 живородени се падат по 400 аборта. Татковците вземат по-високи майчински През първите 3 месеца на годината от НОИ са изплатени 162 706 обезщетения за бременност и раждане на обща стойност близо 67,5 млн. лв. Средното дневно обезщетение е 23,63 лв. Мъжете, които са получавали такова обезщетение, са 6132, но средно дневно те са вземали по 34,40 лв. Обезщетение за отглеждане на малко дете от 1 до 2 г. са получили 122 762 души, от които 1622 са татковци. Общата сума е над 36,27 млн. лв., което прави средно дневно 15,40 лв. Любопитно е, че майките вземат дневно 15,39 лв. за отглеждане на малко дете, докато татковците получават по 16,22 лв. ДУМА припомня, че от 1 юли 2013 г. след 3-годишно "замразяване" майчинските бяха увеличени от 240 на 310 лв.
Източник: Дума (27.05.2014)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2014 г. са 323.6 хил., или с 4.6% над регистрираните през април 2013 г., показаха данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Испания - с 52.7%, Обединеното кралство - с 30.4%, Чешката република - с 26.7%, Полша - с 16.1%, Сърбия - с 13.7%, Италия - с 8.6%, Гърция - със 7.4%, Турция - с 5.0%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Франция - с 22.9%, бившата югославска република Македония - с 18.6%, Германия - с 10.0%, Австрия - с 9.4%, Румъния - със 7.6%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2014 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 48.1%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 27.2%, и със служебна цел - 24.7%. В сравнение с април 2013 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с цел почивка и екскурзия и със служебна цел - съответно с 34.4 и 14.3%, докато при пътуванията с други цели е регистрирано намаление с 10.5%. През април 2014 г. с други цели са били 66.3% от пътуванията към Румъния, 65.5% - към Чешката република, и 56.1% - към Сърбия. Преобладаващият дял от пътуванията към Полша са със служебна цел - 68.2%, а тези към Испания и Гърция с цел почивка или екскурзия са съответно 42.6 и 41.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към съответните страни. През април 2014 г. посещенията на чужденци в България са 484.5 хил., или с 3.7% над нивото от април 2013 година. Регистрирано е увеличение на посещенията с цел почивка и екскурзия и с други цели - съответно със 7.2 и 2.6%, докато пътуванията със служебна цел намаляват с 0.6%. От общия брой чужденци, посетили България през април 2014 г., дeлът на гражданите от Европейския съюз е 57.4%, като в сравнение със същия месец на предходната година бележи ръст от 2.1%. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Унгария - със 17.6%, Италия - с 13.1%, Германия - с 11.8%, Франция - с 10.0%, Австрия - с 9.8%, Обединеното кралство - с 6.3%, Гърция - с 4.5%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Полша - с 12.2%, Румъния - с 1.9%, Нидерландия - с 1.7%, и други. Нарастват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 1.9%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Турция и Сърбия - съответно с 8.2 и 5.4%. През април 2014 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 46.1%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 37.0%, и със служебна цел - 16.9%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 78.4% от всички посещения на граждани от бившата югославска република Македония, 60.4% - от Обединеното кралство, 58.4% - от Сърбия, и 54.3% - от Руската федерация. Служебните пътувания са 58.8% от всички посещения на граждани от Белгия и 43.8% - от Германия, а с други цели са 65.4% от посещенията на граждани от Турция, 63.1% - от Украйна, и 62.0% - от Румъния.
Източник: profit.bg (28.05.2014)
 
През 2013 г. за втора поредна година вносът на свинско месо бележи леко понижение, показва анализ на МЗХ. Производството на свинско месо в България е недостатъчно за покриване на вътрешното търсене, поради което ежегодно се осъществява значителен внос, показват данните от анализа. По предварителни данни на НСИ през 2013 г. са внесени общо 110,7 хил. тона свинско месо и сланина - с 5,7% по-малко в сравнение с 2012 г., което може да се обясни с нарастване на местното предлагане на промишлено добито свинско месо. Вносът на свинско месо и сланина през последните години е изцяло от ЕС. Подобно на предходната година през 2013 г. най-големи количества са доставени от Испания (26 хил. тона) и Германия (22 хил. тона), следвани от Франция и Белгия. Най-значителен е вносът на замразено месо - 52,5 хил. тона или около 49% от общия внос на свинско и сланина. Вносът на прясно и охладено свинско месо се свива с 9,8% в сравнение с предходната година - до 39,1 хил. тона. При очакваното относително запазване на вътрешното производство и търсене, през 2014 г. не се прогнозира сериозно изменение на вноса на свинско месо и сланина. Ще продължат да се внасят съществени количества както за нуждите на преработвателните предприятия, така и за директни доставки за големите търговски вериги. През 2013 г. общият износ на свинско месо и сланина възлиза на 2,5 хил. тона. Това е с 60,3% по-малко спрямо нивото от предходната година. Близо 83% от общо изнесените количества са насочени за ЕС, в т.ч. основно за съседните Гърция (1,6 хил. тона) и Румъния (0,4 хил. тона). Износът за трети страни се увеличава над три пъти спрямо 2012 г., но остава ограничен - 437 тона, почти изцяло за Казахстан и Македония. Износът на прясно охладено свинско месо се свива до 531 тона (-73,6% на годишна база), насочени основно за Гърция (384 тона) и Румъния (120 тона).
Източник: Дума (29.05.2014)
 
Оптимизмът на бизнеса се засилва през май Бизнесклиматът се подобрява през май като тенденцията се проявява пети месец поред, сочат резултатите на анкетите на Националния статистически институт. Показателят нараства с 4.3 пункта спрямо април, когато беше отчетено повишение от 1.7 пункта. Резултатът този месец се доближава до регистрираното през януари увеличение от 4.6 пункта. През май подобрение има във всички сектори на икономиката като най-голямо е то в услугите - 8.2 пункта и промишлеността - 4.2 пункта. Най-голяма пречка за бизнеса остава несигурната икономическа среда, предприемачите във всички сектори не планират увеличение на цените. В промишлеността подобрението е резултат от по-оптимистичните оценки за настоящото бизнес състояние на предприятията, леко подобрение на настоящата производствена активност и очакванията за следващите три месеца. Освен несигурната среда и недостатъчното търсене се изтъква като проблем от предприемачите. В строителството подобрението на бизнес климата е с 2.2 пункта поради по-благоприятните оценки за сегашното състояние на предприятията, увеличаването на строителната активност и съживяването, очаквано през летните месеци. Засилването на конкуренцията в сектора измества на трето място финансовите проблеми като ограничаващ фактор. В търговията на дребно подобрението е с 2.5 пункта. Търговците подобряват оценките на за бизнеса си сега, недостатъчното търсене ги тревожи по-малко, но все още имат опасения за продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. В услугите бизнесклиматът за месец се подобрява с 8.2 пункта поради по-оптимистичните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Сегашното търсене според тях е недостатъчно, но прогнозите за следващите три месеца са оптимистични.
Източник: Дневник (29.05.2014)
 
През първото тримесечие на 2014 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 27 млн. т, или с 5.2 млн. т повече спрямо съответното тримесечие на 2013 г., като увеличение се наблюдава при автомобилния и железопътния транспорт.Това сочат предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. Извършената работа също отбелязва ръст от 8.3% спрямо първото тримесечие на 2013 г. и достига 7.4 млрд. тонкилометра. Увеличение отбелязват както вътрешните (с 1.6%), така и международните превози (с 10.4%). Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през първото тримесечие на 2014 г. е 1.1 млн., или със 7.4% по-малко спрямо същия период на предходната година. Превозените пътници от автобусния транспорт намаляват със 7.6%, а от железопътния транспорт - с 2.6%. Извършената работа също бележи спад от 0.9% в сравнение със съответното тримесечие на 2013 г. и достига 2.8 млрд. пътниккилометра. Намалението е в резултат на вътрешните превози (спад от 1.8%), докато при международните превози извършената работа е с 5.5% повече. Воден транспорт Както превозените товари, така и извършената работа от водния транспорт бележат спад спрямо първото тримесечие на 2013 г., съответно със 704 хил. т и 1.7 млрд. тонкилометра. Намалението се дължи главно на морския транспорт и е в резултат не само на по-малкото количество превозени товари, но и на по-късото средно превозно разстояние. Броят на превозените пътници от водния транспорт през първото тримесечие на 2014 г. намалява спрямо съответното тримесечие на предходната година със 72.9%, което основно се дължи на по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. Извършената работа също отбелязва спад от 42.6% в сравнение с първото тримесечие на 2013 г., което се дължи главно на по-малкото средно превозно разстояние, на което са били превозени пътниците.
Източник: profit.bg (29.05.2014)
 
Производството на свинско месо в България е недостатъчно за покриване на вътрешното търсене, поради което ежегодно се осъществява значителен внос, показват данни от анализ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). През 2013 г. за втора поредна година вносът на свинско месо бележи леко понижение. По предварителни данни на НСИ, през годината са внесени общо 110,7 хил. тона свинско месо и сланина – с 5,7% по-малко в сравнение с 2012 г., което може да се обясни с нарастване на местното предлагане на промишлено добито свинско месо. По-съществено намаление се наблюдава при вноса на прясно, охладено свинско месо, а по-слабо изразено – при този на сланина и замразено свинско месо. Вносът на свинско месо и сланина през последните години е изцяло от ЕС. Подобно на предходната година, през 2013 г. най-големи количества са доставени от Испания (26 хил. тона) и Германия (22 хил. тона), следвани от Франция и Белгия. Най-значителен е вносът на замразено месо – 52,5 хил. тона или около 49% от общия внос на свинско месо и сланина. Вносът на прясно и охладено свинско месо се свива с 9,8% в сравнение с предходната година - до 39,1 хил. тона. При очакваното относително запазване на вътрешното производство и търсене, през 2014 г. не се прогнозира сериозно изменение на вноса на свинско месо и сланина. Ще продължат да се внасят съществени количества, както за нуждите на преработвателните предприятия, така и за директни доставки за големите търговски вериги. В анализа се посочва, че обемите на производство и търсене в България не предполагат реализирането на голям износ на свинско месо. По предварителни данни на НСИ, през 2013 г. общият износ на свинско месо и сланина възлиза на 2,5 хил. тона. Това е с 60,3% по-малко спрямо нивото от предходната година, като се отчита намаление на износа на всички видове свинско месо. Близо 83% от общо изнесените количества свинско месо и сланина през 2013 г. са насочени за ЕС, в т. ч. основно за съседните Гърция (1,6 хил. тона) и Румъния (0,4 хил. тона). Износът за трети страни се увеличава над три пъти спрямо 2012 г., но остава ограничен - общо 437 тона, почти изцяло за Казахстан и Македония. Около половината от общия износ на свинско месо и сланина за 2013 г. се формира от износа на замразено месо – близо 1,3 хил. тона, с 52% по-малко спрямо предходната година. Най-големи количества замразено свинско месо са реализирани в Гърция (735 тона) и Казахстан (322 тона), следвани от Румъния и Македония. Износът на прясно охладено свинско месо се свива до 531 тона (-73,6% на годишна база), насочени основно за Гърция (384 тона) и Румъния (120 тона). Износът на сланина, който по принцип е ограничен, спада до 63 тона, реализирани основно в Румъния и Гърция. През 2014 г. се предвижда износът на свинско месо да остане сравнително малък. Недостигът на свинско месо на вътрешния пазар не предполага реализирането на голям износ.
Източник: НСИ (29.05.2014)
 
Спадът на производствените цени продължава, инфлацията не стимулира родната индустрия Производството цените продължават да падат, като на годишна база общият индекс през април се понижи с 2,1% спрямо април 2013, след значителния спад с 2,8% през март. Това показват последните данни на Националния статистически институт. Инфлацията от 0.3%, която статистиката отчете за първи път от три месеца насам, очевидно не помага на родната индустрия. Инфлацията е вносна и не отразява засилване на българското производство, а покачване на импортните цени, коментира DarikFinance. Според анализаторите на финансовия портал е притеснително, че възстановяването на вътрешното търсене дава положителен ефект върху цените на вноса, преди да има отражение върху веригата на производството в България. На месечна база спадът през април е с 0. 2% под равнището от март т.г.. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2.8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение - с 0.3%.
Източник: Стандарт (31.05.2014)
 
Производството на въглища расте със 78% на годишна база през март Отново разнопосочни тенденции отчита Националният статистически институт (НСИ) по отношение на производството и доставката на редица енергийни продукти. Статистиката например показва, че на годишна база има значителен ръст на производството на твърди горива, т.е въглища – със 77,9 на сто. По този начин данните потвърждават коментарите на енергийния министър Драгомир Стойнев по време на дебатите по вота на недоверие. В сряда Стойнев посочи, че добивът в мините се увеличава до рекордни нива, след като е "отпушен" износът на ток, а цените на въглищата бяха повишени. През март 2013 година обаче страната беше обхваната от масови протести, в резултат на което правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Сред излезлите на улицата бяха и миньорите, които се оплакваха от липсата на работа и лошите условия на труд. Съответно и добивът е намалял. Показателни за това са и месечните сравнения на НСИ. Според тях добивът на въглища през март намалява с 23,6% спрямо данните за февруари. От статистиката е видно още и понижение – както на годишна, така и на месечна база, на производството на електричество. През март са произведени 3,99 хил. гигаватчаса електроенергия, което представлява спад от 0,8% на годишна и от 6,4% на месечна база. Заради необичайно топлата зима намаляват и доставките на електрическа енергия – с 2,9% на месечна база и с почти 10 на сто спрямо март 2013 година. Според статистиката на НСИ през март са доставени 2,9 хил. гигаватчаса електроенергия. Заради високите температури намаляват и доставките на природен газ. През март доставени са били 279 млн. куб. метра газ, което е с 5,4% по-ниско от нивото през февруари и с малко над 13% спрямо март 2013 година. През февруари добивът на природен газ у нас отчете едно от най-ниските си нива – 18 млн. куб. метра, спрямо около 23 млн. месечно през миналата година. През март нивата се отново се покачват до около средните за миналата година – 20 млн. куб. метра. Това представлява ръст от 11,1%. На годишна база обаче статистиката отчита намаление на добива на природен газ от 23%. Припомняме, че местният добив е сочен като един от източниците на диверсификация на газовите доставки. Към него ще бъде насочено вниманието и ако Русия спре доставките на синьо гориво за Украйна. На 3 юни ще стане ясно дали заплахите ще станат реалност, ако Киев не заплати предварително заявените количества газ за юни. Статистиката отчита още намаляване на производството на бензини и горива през март. Причината е извършен планов ремонт на производствени мощности. Заради него няма производство на пропан-бутан. Произведени са минимални количества безоловен бензин (3 хил. тона) и дизелово гориво (14 хил. тона). Същевременно на пазара са доставени 29 хил. тона безоловен бензин, 120 хил. тона дизелово гориво, както и 30 хил. тона пропан-бутан.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2014)
 
Цените на производител в промишлеността забавиха спада си през април През април индексът на цените на производител в промишлеността забави своя спад спрямо предходния месец и година по-рано. Индексът на цените на производител отразява динамиката на пазара на природни ресурси и суровини или измененията в търсенето. Наличието на устойчив курс в изменението му в няколко поредни месеца може да се счита за ранен индикатор за посоката на движение на определен сектор или на цялата икономика. Като основен краткосрочен бизнес показател, той би могъл да даде насока за тенденциите в потребителската инфлация. През април дефлацията у нас забави своя растеж за втори пореден месец. Тогава тя бе 1,6% на годишна база, а спрямо март бе отчетена и инфлация от 0,3%. Фактът, че през април цените на производител забавят минимално своето понижение, е сигнал за последващо охлаждане на дефлационните опасения в страната. На вътрешния пазар на месечна база намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2,8%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ цените са надолу с 0,8 на сто. В преработващата промишленост е отчетено увеличение - с 0,3%, разкриват данните на Националния статистически институт (НСИ). В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо март се наблюдава при производството на напитки (+1%), на тютюневи изделия (+0,9%) и на хранителни продукти (+0,3%). Евентуално покачване в индекса на потребителските цени през май може да се обясни с повишените разходи за производството на тези групи стоки. На годишна база цените намаляват отново в добивната промишленост - с 10,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,3%. В преработващата промишленост цените са без изменение спрямо април 2013 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) откри още резерви за намаляване на цената на електричеството, макар и само за две дружества. Средната промяна за цената на тока ще бъде в рамките на 0,66% в посока надолу за периода 1 юли 2014 г. - 30 юни 2015 г. Това предложение ще бъде обсъдено на открито заседание на регулатора през следващата седмица. Ако бъде прието, то със сигурност тенденцията за спад на индекса на цените на производител от миналата есен ще се задържи и в обозримо бъдеще. Тенденцията при цените на производител в еврозоната е подобна. Индексът спада от втората половина на 2011 г., като се отрази и на инфлацията във валутния блок, която остава ниска и под целта на Европейската централна банка. През март цените на производител в 18-членния ЕС спаднаха с 1,64% на годишна база. От графиката се вижда, че към края на април динамиката при цените на производител за стоките, които се продават само на вътрешния пазар, продължава да следва отчетената и по общия индекс. На месечна база общият индекс на цените на производител намалява с 0,1% спрямо март, а на годишна база спада с 2,1% в сравнение с април 2013 г. Според използваната от НСИ методология цените на производител се изчисляват с три индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Националната статистика не публикува информация за цените на производител за стоките, предназначени за износ. Причината е спазването на търговската тайна на компаниите, предоставящи данните.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2014)
 
Падат продажбите на 70% от фирмите с бизнес в Украйна 70 на сто от българските фирми, които търгуват с Украйна, отчитат спад на поръчките и продажбите в изпадналата в криза страна. Това показва анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) сред нейни членове. Запитаните фирми са от сферата на химическата промишленост, фармацията, машиностроенето, туризма и др. Почти една трета от фирмите се оплакват, че търпят косвени загуби заради проблемите в Украйна. 17 на сто казват, че партньорите им в страната бавят плащанията по сделките. Според българските фирми, ако ситуацията на несигурност в Украйна продължи, това ще се отрази негативно върху възстановяването на българската икономика. Друга пречка пред българския бизнес в Украйна са неясните административни процедури. 94% от анкетираните компании са посочили, че не знаят какви са условията за издаване на различни лицензи и разрешителни в бившата съветска република. 42 на сто са обяснили, че имат трудности с визовите и митническите правила. Междувременно последните данни от Националния статистически институт (НСИ) показват, че за първото тримесечие на 2014 г. сме изнесли за Украйна стоки за 51,2 млн. лева. За сравнение през същия период на миналата година той е бил 120,9 млн. лева, или има 57,7% спад на годишна база. За цялата 2013 година българският износ за Украйна е за 835,7 млн. лева.
Източник: Труд (31.05.2014)
 
През март 2014 г. спрямо февруари 2014 г. у нас нараства производството на природен газ с 11.1% до 20 млн. куб. м, сочат данни на Националния статистически институт. Намалява производството на твърди горива - с 23.6% до 2 176 хил. т и електроенергия - с 6.4% до 3 699 ГВтч. Наблюдава се значителен спад в производството на нефтени продукти, който се дължи на проведен планов ремонт на производствени мощности през март 2014 г., като безоловният бензин намалява с 97.5% до 3 хил. т, а дизеловото гориво намалява с 88.6% до 14 хил. т. Няма производство на пропан-бутан. През март 2014 г. спрямо март 2013 г. се увеличава производството на твърди горива - със 77.9%. Намалява производството на безоловен бензин - с 97.1%; дизелово гориво - с 89.9%; природен газ - с 23.1% и електроенергия - с 0.8%. През март 2014 г. спрямо февруари 2014 г. нарастват доставките на пропан-бутан - с 36.4% до 30 хил. т. Намаляват доставките на твърди горива - с 23.3% до 2 352 хил. т; безоловен бензин - с 9.4% до 29 хил. т; дизелово гориво - с 14.9% до 120 хил. т; природен газ - с 5.4% до 279 млн. куб. м и електроенергия - с 2.9% до 2 921 ГВтч. През март 2014 г. спрямо март 2013 г. нарастват доставките на твърди горива - със 78.2% и дизелово гориво - с 11.1%. Намаляват доставките на безоловен бензин - с 29.3%; природен газ - с 13.1% и електроенергия - с 9.9%. Доставките на пропан-бутан остават без изменение.
Източник: profit.bg (31.05.2014)
 
Успокояването на безработицата в България беше отразено и в априлската статистика на Евростат. У нас безработицата е 12.8% - значително по-висока отколкото в съседна Румъния, където е 7.1%, но все пак с 0.2 на сто по-ниска в сравнение с март. 431 000 българи нямат работа, със 7000 по-малко отколкото през март. Евростат дава данни и по пол - мъжете у нас са по-засегнати от кризата и сред тях безработицата е 13.7%, а при жените е 11.8%. В ЕС равнището на безработицата също се понижава - 10.4%, с 0.1 процентни пункта спрямо март и 0.5 спрямо миналия април. Европейската статистическа служба обявява, че 25.471 млн. европейци нямат работа, като намалението е със 151 000 спрямо месец по-рано. Спрямо същия месец на миналата година безработните са намалели с 1.167 млн. души. Най-ниска безработица отчитат Австрия (4.9%), Германия (5.2%) и Люксембург (6.1%). На другия полюс са Гърция (26.5% през февруари) и Испания (25.1%). Заедно с България спад регистрират 18 държави членки, докато в осем безработните продължават да се увеличават. Най-впечатляващ на годишна база е спадът в Унгария - от 10.6 през март 2013 г. на 7.8% този март, Португалия - от 17.3 на 14.6%, и Ирландия (от 13.7% на 11.9%). Най-сериозното увеличение пък е в Кипър - от 15.6 на 16.4 на сто, и Холандия - от 6.5 на 7.2%. Евростат дава данни и за САЩ - 6.3% безработица за април при 6.7 за март и 7.5% преди една година. Младежката безработица, която е във фокуса на социалната политика в Европа, през април остава висока - 22.5% за 28-те страни членки. В редица държави обаче всеки втори младеж под 25 г. няма препитание - в Гърция в това положение са 56.9% от младежите, в Испания - 53.5%, Хърватска - 49%. У нас нивото й е 27.2%, или 56 000 младежи, които са с 2000 по-малко спрямо март.
Източник: Сега (04.06.2014)
 
И Евростат отрази задържането на безработицата Успокояването на безработицата в България беше отразено и в априлската статистика на Евростат. У нас безработицата е 12.8% - значително по-висока отколкото в съседна Румъния, където е 7.1%, но все пак с 0.2 на сто по-ниска в сравнение с март. 431 000 българи нямат работа, със 7000 по-малко отколкото през март. Евростат дава данни и по пол - мъжете у нас са по-засегнати от кризата и сред тях безработицата е 13.7%, а при жените е 11.8%. В ЕС равнището на безработицата също се понижава - 10.4%, с 0.1 процентни пункта спрямо март и 0.5 спрямо миналия април. Европейската статистическа служба обявява, че 25.471 млн. европейци нямат работа, като намалението е със 151 000 спрямо месец по-рано. Спрямо същия месец на миналата година безработните са намалели с 1.167 млн. души.
Източник: Сега (04.06.2014)
 
Безработните намалели с 23 000 По-малко безработни отчитат от ведомството на Хасан Адемов за година управление. През първото тримесечие на 2014 броят на безработните е намалял с 23 хил. в сравнение с 2013 г., пише в отчета. В същото време расте броят на заетите с 40 000 души на година. Сред другите положителни мерки е увеличението на минималната заплата от 310 на 340 лв., както и възстановяването на швейцарското правило за актуализация на пенсиите, се казва в отчета. Бонуси за младежи, които искат да станат учители, е сред мерките, с които се хвали ведомството на Анелия Клисарова. Учителите до 35 години също ще получават бонуси. Ако преподават, където липсват даскали, ще им бъдат покривани транспортните и битовите разходи. Клисарова смята да въвежда и допълнително обучение по български език за учениците, за които той не е майчин.
Източник: Стандарт (05.06.2014)
 
Икономиката скочи с 1,2% Икономиката подскочи с 1,2% през първото тримесечие на годината. Същият ръст на БВП на годишна база от 1,2% се отчита и за последното тримесечие на 2013 година, сочат ревизираните данни на НСИ. Този резултат е много добър сигнал, тъй като преди това шест поредни тримесечия (от март 2012 г. до септември 2013 г.) родната икономика лазеше по дъното с ръст на БВП под 1%. Данните за ръста на БВП са по-добри и от експресните оценки на НСИ, според които ръстът за първото тримесечие беше 1,1%. Постигнатият ръст на БВП ни нарежда някъде по средата сред страните от ЕС. През първото тримесечие на 2014 г. БВП възлиза на 16,09 млрд. лв. или 8,23 млрд. евро. Това прави по 1136 евро на човек от населението. Спрямо предходното тримесечие ръстът на БВП е с 0,3%. Дяловете на аграрния сектор и на индустрията в икономиката намаляват съответно до 2,9% и 32,7%, докато делът на услугите се увеличава до 64,4%.
Източник: Стандарт (05.06.2014)
 
Изработваме по 12 лв. на час Заетите лица в икономиката са 3,3 млн., като те са работили общо 1,336 млрд. часа през първото тримесечие на годината, сочат данни на НСИ. Всеки зает създава средно по 12 лв. БВП за един час работа. Производителността на труда е най-голяма в индустрията, където всеки зает създава по 12,7 лв. брутна добавена стойност за един час работа. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно по 9,5 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - по 2,2 лв. за един час работа, като в същото време се увеличава делът на заетите в този сектор.
Източник: Стандарт (05.06.2014)
 
Търговията на дребно у нас се повишава с 2,4% за година Търговията на дребно в ЕС е нараснала с 0,6 на сто през април, а в България има спад от 0,2 процента, сочат данни на Евростат. В еврозоната месечният растеж на показателя е 0,4 на сто със сезонните корекции спрямо 0,1 на сто увеличение както във валутния съюз, така и в ЕС-28. В България през март търговията на дребно се е свила с 1,4%. Румъния е страната с най-голям спад (-3,2 на сто), следвана от Малта (-2,6 на сто), Германия и Португалия (-0,9 на сто). Най-голямо нарастване отчитат Латвия (+2,5 на сто), Великобритания (+2,1 на сто), Естония, Франция и Словения (+1,4 на сто). На годишна основа през април индексът се е увеличил с 3,4 на сто в ЕС, с 2,4 на сто в еврозоната и също толкова в България след увеличението от 5,6 на сто през март тази година спрямо март 2013 година. Най-голямо е увеличението на годишна основа отново в Латвия (+10,5 на сто), Естония (+9,3 на сто), Великобритания (+8,4 на сто) и Литва (+8 на сто). Спад има само в Португалия (-0,4 на сто) спрямо април миналата година.
Източник: БТА (06.06.2014)
 
Българският износ към Китай отчита ръст от 20% Българският износ към Китай отчита ръст от 20% през последните няколко месеца. Това стана ясно от думите на икономическия министър Драгомир Стойнев, който посети нашия щанд на 13-ото изложение на стоки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в град Нинбо, Китай. Над 20 български компании, развиващи дейност в производството на вина, козметика, електроника и храни, представят продуктите си на изложението, благодарение на безплатно предоставена изложбена площ от страна на домакините. Министър Стойнев бе избран да представлява 16-те страни от ЦИЕ на изложението на среща с вицепремиера на Китай г-н Ян Дзиечъ. Събитието бе в рамките на провеждащата се Министерска конференция по въпросите на икономическото и търговското сътрудничество в град Нинбо. "Ще насочим усилията си за увеличаване на стокообмена и инвестициите между Китай и страните от Централна и Източна Европа", каза министър Стойнев по време на изявлението си. По думите му, достъпът на европейски продукти на стратегическия китайски пазар трябва да бъде улеснен. От името на 16-те страни от ЦИЕ Драгомир Стойнев обяви като приоритет увеличаване на туристопотока от Китай. Страните от ЦИЕ ще обменят опит с китайските си колеги и в сферата на образованието, науката и културата, добави Стойнев. От своя страна китайският вицепремиер Ян подчерта, че възможностите за увеличаване на инвестициите и туристопотока между България и Китай са отлични.
Източник: Стандарт (09.06.2014)
 
Спадът на износа, който започна от началото на 2014 г., се ускорява. От януари до края на април българските фирми са изнесли продукция за 12,922 млрд. лв., което е с 1,121 млрд. лв., или с 8% по-малко спрямо същия период на 2013 г. Това показват данните на НСИ. През първите три месеца намалението беше с 6,9%. Спадът на експорта се дължи основно на по-малкото стоки, изнесени в страни извън Европейския съюз. Той е намалял с 18,4%. Най-голям е сривът на търговията с Гибралтар. Според анализатори обаче това се дължи на пресичането на фиктивен износ на горива. Конфликтът в Украйна продължава да се отразява негативно на родния експорт. За периода януари-април 2014 г. българските фирми са изнесли за тази страна продукция за 78 млн. лв., което е близо 3 пъти по-малко в сравнение със същите месеци на миналата година. С около 230 млн. лв. е намалял и експортът за Турция, която е сред основните ни търговски партньори. Повече стоки сме пласирали в Иран, Обединените арабски емирства и Сингапур. При износа за трети страни има ръст единствено в сектор “Химични вещества и продукти” - с 12,3%. Експортът на минерални горива и масла, както и на необработените суровини, се е свил с около една трета. Износът към ЕС запазва миналогодишното си ниво. За периода януари-април българските компании са пласирали зад граница стоки за 8,266 млрд. лв., което е с 71 млн. лв. по-малко спрямо същите месеци на 2013 г. Вносът запазва нивото си от м.г. През първите 4 месеца на 2014 г. в страната са влезли стоки за 16 млрд. лв., което е с 0,1% по-малко спрямо същия период на миналата година. Вносът от ЕС се е увеличил с 4,5%, но чуждите стоки от трети страни са намалели с 6,8%. Най-много е спаднал импортът от Русия - с около 774 млн. лв.
Източник: Труд (10.06.2014)
 
Един от основните мотори на българската икономика - износът, взе да гасне. Националният статистически институт обяви вчера, че през първите четири месеца на годината експортът на нашите фирми към държави извън ЕС се е сринал с 18.4% спрямо същия период на 2013 г. Само за април спадът е още по-жесток - изнесените стоки и услуги са с 22.4% по-малко от април 2013. През април България е изнесла с 3.5% по-малко стоки за страните от ЕС. Общо за първите 4 месеца на годината износът ни за ЕС е намалял с 0.9% в сравнение с година по-рано. Данните на статистиката опровергават ентусиазма на министъра на икономиката Драгомир Стойнев, който преди ден се похвали, че "българският износ към Китай се увеличава с 20% през последните месеци". В присъщия си стил Стойнев не посочи за кои месеци говори и с кой период ги сравнява. Данните на НСИ потвърждават, че негативната тенденция, започнала от началото на годината, става все по-отчетлива и тревожна. Експерти коментират, че важни пазари на нашите фирми изпитват проблеми - китайската икономика се забавя, а размириците в Украйна продължават. Най-важните търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Китай, Русия, Сингапур, Обединените арабски емирства и Македония. Не са добри и данните за търговията със страни от ЕС. За периода януари-март е отчетено символично увеличение от 0.1%, което е в рамките на статистическата грешка. Още през април стана ясно, че износът, който растеше дори в най-тежките години на кризата, вече не върви добре. Лошите резултати са още по-тревожни на фона на подобрението в ЕС, където са основните ни търговски партньори. "Ако този спад продължи, това вещае едни по-ниски темпове на растеж на икономиката ни", обясни Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред "Сега". Тя предположи, че намаляващият износ в ЕС може да се дължи на звената за фискален контрол, които бяха създадени като мярка в борбата с ДДС измамите. "Това обаче може да се потвърди, след като излязат детайлните данни и разберем дали има намаление на износа към страни като Гърция и Румъния", обясни експертката. В данните на НСИ за първите три месеца на годината прави впечатление сривът при износа на горива извън ЕС - с 38%, и на суровини - с 36%, както и свиването на експорта за Турция - с цели 17.3% на годишна база. Турция традиционно е най-големият ни търговски партньор извън ЕС. Според експерти лошите резултати най-вероятно се дължат на проблемите на превозвачите с транспортните разрешителни и преминаването на границата. Кризата в Украйна също е неблагоприятен фактор - износът ни за там е спаднал с 65% през първите 4 месеца на годината. Със 100% се е свил износът ни към Гибралтар - при 478.7 млн. лв. преди година, за първите 4 месеца натам са отпътували стоки (основно петролни) за едва 100 хил. лв. Според Десислава Николова този спад е в резултат на пресичането на фиктивен износ на горива. НСИ отчита 38% спад в износа на минерални горива, масла и др. нефтопродукти, което е косвено потвърждение на тезата й. Възможно е и тук да е повлияло затягането на контрола срещу ДДС измамите от началото на годината. Каквито и да са причините и обясненията, "потъването" на износа вече е лош сигнал за българската икономика през 2014 г. Българската икономика се движи основно от инвестиции и от износ, а сривът там е най-чувствителен. Това означава, че приходите в бюджета няма да бъдат изпълнени и ще се наложи свиване на разходи и вдигане на държавния дълг за кърпене на пробойните в хазната. ДЕФИЦИТ Външнотърговският дефицит на страната е нараснал с 56.5% за една година, показват още данните на НСИ. Към края на април вносът като обем надхвърля износа с 3.07 милиарда лева. Това е с над 1.1 млрд. лв. повече в сравнение с първите четири месеца на миналата година.
Източник: Сега (10.06.2014)
 
Промишленото производство има 5% ръст Промишленото производство има 5% ръст през април спрямо същия месец на 2013 г., обявиха от НСИ. Спрямо предходния месец март ръстът е с 1,4%. На годишна база ръст има в производството и доставките на ток, парно и газ - с 13,6%, в добивната промишленост - с 11,1%, и в преработващата промишленост - с 3,8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост има при: производството на автомобили и ремаркета - с 30,8%, на изделия от каучук и пластмаси - с 20,1%, на машини и оборудване - с 16,3%, на метални изделия - с 11,5%, е на лекарства - с 10,2%.
Източник: Стандарт (10.06.2014)
 
Износът пада за 4-ти пореден месец Износът на страната пада за четвърти пореден месец. През април намалението на износа е с 11,6% спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Това е най-голямото намаление на експорта от началото на годината насам. Износът за страните от ЕС пада с 3,5%, а за страните извън Общността - с 22,4%. Общата стойност на износа за първите четири месеца на годината пада с 8% до 12,92 млрд. лв. За страните от ЕС експортът се свива с 0,9% до 8,26 млрд. лв., а за страните извън Общността - с 18,4% до 4,65 млрд. лв. Това е причината реализираният ръст на БНП за първото тримесечие на годината от 1,2% на годишна база да се дължи на потреблението и инвестициите в страната. Дупката във външната търговия на страната нараства до 3 млрд. лв., при 1,96 млрд. лв. за същия период на миналата година. Износът за Гибралтар при 478 млн. лв. за първите четири месеца на 2013 г. е паднал с близо 100% до 0,1 млн. лв. Причината е, че той вече се смята за част от ЕС и е загубил някои от офшорните си предимства. Спадът на износа за Република Южна Африка е с 93,5% до 11,9 млн. лв. Износът за Украйна пада с 65% до 78,6 млн. лв. В същото време износът за Сингапур е скочил с 5305,4% до 302,7 млн. лв. Сингапур е врата за българските стоки за много от пазарите в Азия. Интересно е, че вносът от Русия пада с 26,3% до 2,16 млрд. лв.
Източник: Стандарт (10.06.2014)
 
Отново свиваме коланите Оборотът в търговията на дребно нарасна с 2,4% през април спрямо същия месец на 2013 г., обявиха от НСИ. Така се запазва тенденцията от април 2013 г. насам за ръст на годишна база в търговията на дребно. Спрямо предходния месец март обаче продажбите на дребно падат с 0,2%, като спад се регистрира трети пореден месец. Явно хората отново се връщат към стягане на коланите, но това все още не може да тушира повишаването на потреблението, което се отчете през втората половина на 2013 г. През април спрямо март падат продажбите на автомобилни горива (-2%), текстил, облекло и обувки (-1,3%), на компютърна и комуникационна техника (-1%) и на храни, напитки и цигари (-0,2%).
Източник: Стандарт (10.06.2014)
 
По предварителни данни през април 2014 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.3% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 2.0% на строителната продукция през април 2014 г. в сравнение със същия месец на 2013 година, съобщават от НСИ. Месечни изменения През април 2014 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.7%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.9 %. Годишни изменения На годишна база намалението на строителната продукция през април 2014 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 9.0%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увeличение от 7.8% .
Източник: profit.bg (10.06.2014)
 
НСИ: Строителството е намаляло с 2% през април По предварителни данни през април 2014 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 1.3% под равнището от предходния месец, съобщиха от НСИ. Даннити показват намаление от 2.0% на строителната продукция през април 2014 г. в сравнение със същия месец на 2013 г. През април 2014 г. индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.7%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.9 %. На годишна база намалението на строителната продукция през април 2014 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 9.0%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увeличение от 7.8%.
Източник: Дарик радио (10.06.2014)
 
Безработните намаляват с 23 хил. души спрямо първото тримесечие на 2013 г. и с близо 7 хил. души спрямо края на 2013 г. Това става ясно от четвъртия отчет на правителството за изпълнение на управленската му програма. През април 2014 г. в бюрата по труда в България са регистрирани 386 625 безработни, което е с 12 233 души по-малко спрямо март 2014 г. Този резултат е окуражаващ, тъй като през първото тримесечие безработицата се е увеличавала през последните 5 години, пише в отчета. През първото тримесечие на 2014 г. заетите се увеличават с близо 40 хил. души на годишна база. През първото тримесечие на годината средната месечна заплата нараства номинално с 2,3% на годишна база, а реалният й ръст е 4,8%. В частния сектор заплатата е нараснала с 3%. За периода нарасна и покупателната способност на пенсионерите. Средният месечен размер на изплатените пенсии реално нарасна с 12,3%. Позитивно развитие на пазара на труда и увеличаващите се доходи доведоха до нарастване на потребителското доверие, което през април достигна най-високата си стойност от средата на 2007 г. досега. Устойчиво нараства и търговията на дребно, пише в доклада. В него се припомня, че за т.г. линията на бедност е увеличена с 10 лв. и е 251 лв. В периода юни 2013–април 2014 г. в програми и насърчителни мерки за временна заетост са включени 66 569 безработни. В Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" са включени 40 843 безработни, като на над 18 000 души е продължена заетостта от 2013 г. в аварийни дейности. През април 2014 г. програмата се разшири с мярката "Сезонни ремонтни и възстановителни дейности", по която ще се наемат 10 000 безработни в дейности, свързани с ремонт и поддръжка на общинска пътна мрежа, поддържане на гробищни паркове, на общински градини и паркове. В подкрепа на процеса на деинституционализация се изпълняват 5 проекта за извеждане на децата от институции и отглеждането им в семейна обстановка. Ключов сред тях е проектът "Детство за всички". Неговата цел е да се закрият сегашните домове за деца с увреждания, като бъдат изградени нови 149 центъра за настаняване от семеен тип, 1 дневен център за деца с увреждания, 8 нови центъра за социална рехабилитация и интеграция и 36 защитени жилища. Засилва се и процесът на извеждане от социални домове на възрастни хора и хора с увреждания, като бъде разширена мрежата от услуги в домашна среда. Тристранката обсъжда нов размер на социалната пенсия Социалните партньори ще обсъдят проект за нов размер на социалната пенсия за старост, както и промени в наредбите за изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО и за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица. На 27 май Надзорният съвет на НОИ утвърди проект на ПМС за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост, който от 1 юли 2014 г. се увеличава от 110 лв. на 113 лв.
Източник: Дума (10.06.2014)
 
Износът на България за ЕС е в размер на 6,2 млрд. лева През периода януари - март 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 0.1% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 6.2 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 72.5% от износа за държавите - членки на ЕС. Това сочат изнесените днес предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През март 2014 г. износът за ЕС се увеличава с 0,1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.2 млрд. лева. Най-голямо увеличение е отчетено при износа в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ - 49,2%. Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ и „(35.6%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (23.8%). Вносът на България от ЕС за периода януари - март 2014 г. нараства с 6.1% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 7.3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Испания. През март вносът на страната от държавите-членки на ЕС се увеличава с 6,7% на годишна база и е в размер на 2,5 млрд. лева. Най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”, а най-голямо намаление (14.4%) се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) Външнотърговското салдо на България с ЕС в първото тримесечие от годината е отрицателно и е на стойност 1 141,7 млн. лева. Търговия на България с трети страни През периода януари-април 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 18,4% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 4,7 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Руската федерация, Сингапур, Обединените арабски емирства, Македония, които формират 54.3% от износа за трети страни. На годишна база износът за трети страни намалява с 22,4% през отчетния период. Ръст спрямо предходната година е отбелязан единствено в сектор „Химични вещества и продукти” (12.3%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (38.1%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)” (36.0%). Вносът на България от трети страни за първите четири месеца на 2014 г. намалява с 6.8% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 6.1 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. На годишна база вносът на България от трети страни намалява с 4,1% през април. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (24.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (25.3%). Външнотърговското салдо (износ-внос) на България с трети страни през периода януари - април 2014 г. е отрицателно и е на стойност 1 416.1 млн. лeвa. През април 2014 г. външнотърговското салдо с трети страни е отрицателно и е на стойност 385.0 млн. лeвa. Търговия на България с трети страни – общо През периода януари - април 2014 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 12.9 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът намалява с 8.0%. През април 2014 г. общият износ възлиза на 3.4 млрд. лв. и намалява с 11.6% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2014 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 16.0 млрд. лв., или с 0.1% по-малко спрямо същия период на предходната година. През април 2014 г. общият внос намалява с 1.4% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.3 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през отчетния период и е на стойност 3 077.4 млн. лв., което е с 1 110.7 млн. лв. повече от година по-рано. През април 2014 г. общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 904.6 млн. лева.
Източник: econ.bg (10.06.2014)
 
Влоговете най-печеливши от 6 години насам Доходът, който носят парите на депозит, е най-висок от 6 години насам, показват данните на БНБ и националната статистика. За последната година на всеки 100 лв. в банка печалбата е около 5,50 лв. Близо 2/3 от сумата идват от лихвата, а останалата част се дължи на отрицателната инфлация. По данни на НСИ за април 2014 г. индексът на потребителските цени е минус 1,6 на сто на годишна база, допълва „24 часа". През същия месец средната лихва по влоговете е 3,63% в евро и 4,1% в лева. По-голяма е била печалбата на хората, които спестяват в левове.
Източник: Дарик радио (11.06.2014)
 
Тенденцията на спад за индексите на БФБ се запазва След днешния борсов ден (10 юни) спадащата тенденция за индексите на Българската фондова борса (БФБ) се запази. Четири от тях завършиха в червената зона, а само BGREIT отчете ръст от 0,60% и достигна 95,70 пункта. Най-голям спад имаше при CGIX, който падна с 0,68 на сто и отбеляза 138, 86 пункта. Намалението за SOFIX и BGTR30 беше в почти еднаква степен. Първият завърши с 581,48 пункта със спад от 0,36%, а вторият – с 425,26 пункта със спад от 0,38%. BGBX40 отчете най-малко намаление с 0,28% и достигна 115,87 пункта. При приключването на търговията на акции на БФБ днес дневният оборот на регулиран пазар беше в размер на 1 479 852 лв. Най-търгувани бяха ценните книжа на Българска роза – Севастополис АД – Казанлък. Те отбелязаха оборот от 51 850 лота на средна цена от 1,738 лв. Много оборотни бяха и акциите на Монбат АД – София, които отбелязаха 36 533 лота на средна стойност 8,960 лв. Голям беше и оборотът на Проучване и добив на нефт и газ АД – София. Техните книжа навъртяха общо 25 500 лота, като средната им цена беше висока – в размер на 10,132 лв. Акциите на Химимпорт АД – София достигнаха 30 600 лота на стойност от 2,058 лв.
Източник: econ.bg (11.06.2014)
 
Чужденците масово предпочитат луксозните хотели у нас Все повече нощувки в 4 и 5-звездни хотели се наблюдават у нас. През април тази година те нарастват с 33% спрямо същия месец на 2013 г., сочат данните на НСИ. Основно в луксозните места отсядат чужденци, като 66,2% от нощувките на чужди граждани са в 4 и 5-звездни хотели. При българите този процент възлиза на 30,6%. Приходите от нощувки през април 2014 г. достигат 31,9 млн. лв., или с 20,8% повече в сравнение с април 2013 година. Регистрирано е увеличение както в приходите от чужди граждани - с 27,6%, така и от български граждани - с 15,2%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2014 г., е 699.7 хил., или с 19.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Като цяло през четвъртия месец на тази година у нас са функционирали 1947 места за настаняване с над 10 легла. Броят на стаите в тях е 65,2 хиляди, а на леглата - 133,7 хиляди. Пренущувалите лица се увеличават с 10,6% на годишна база и достигат 321,2 хиляди. От всички пренощували лица 68,3% са българи, като по-голямата част от тях са нощували в места за настаняване с 1, 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2,1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 101,9 хил., като 66,8% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2,6 нощувки. Заетостта е най-висока отново в 4 и 5-звездните хотели - 23,7%, следвана от 3-звездните места за настаняване - 20,6%.
Източник: econ.bg (11.06.2014)
 
На фона на рязко спадащия износ и на очакванията за намаляване на кредитния рейтинг страната ни за пореден път бе класирана сред най-неконкурентоспособните в ЕС. На опашката компания ни правят затъналата в дългове Гърция и съседна Румъния, показва последният доклад на Световния икономически форум. Експертите са съставили класацията, като са изследвали различни показатели като иновации, образование, заетост и др. В тазгодишната класация все пак сме излезли с едно място напред - до 27-о, а на последното - 28-о, е изпаднала Румъния. Сред положителните страни на България се изтъкват пазарът на труда и гъвкавостта при наемане и уволняване, както и обвързаността на продуктивността и заплащането. По тези показатели сме в първата половина - между 8-о и 16-о място. На 9-а позиция сме по участие на жените на трудовия пазар. Но по други основни показатели в проучването България изпада драстично назад. По условия за конкуренция например заемаме 26-о място, както и по проникване на електронното управление и дигиталните технологии. Образованието и професионалното обучение ни отреждат съответно 27-а и 28-а позиция, пак 27-и сме по регулации в областта на околната среда. Последното 28-о място ни е отредено и за качество на природната среда. Традиционно в България не е толкова трудно да се започне бизнес, но за сметка на това фирмите трудно се задържат на пазара, се сочи още в доклада. Причината са многобройните регулации и бюрокрацията. Това се отчита като слабост във всяко от проучванията от последните години. Начело в класацията са страните от Северна Европа. Тази година тя се води от Финландия, следвана от Швеция, Австрия, Холандия, Дания, Германия. Малта прави най-големия скок - от 18-о на 14-о място, а Словения минава от 13-о на 16-о място.
Източник: Сега (12.06.2014)
 
Проституция, наркотици и контрабанда ще вдигат българския брутен вътрешен продукт (БВП). От 1 септември информацията за така наречените скрити дейности вече ще влиза в официалните данни на националната статистика за икономиката. Първите резултати от включването на криминалния бизнес в обема на стоките и услугите, потребявани в страната, ще бъдат обявени през октомври. Това съобщи вчера шефът на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски. Новата методика на НСИ за изчисляване на БВП всъщност въвежда у нас Европейската система за национални и регионални сметки. Тя е задължителна за страните - членки на ЕС, съобщи заместник-председателят на НСИ Диана Янчева. Сергей Цветарски допълни, че някои страни, като Великобритания, Румъния, Италия, вече са въвели системата. Самата тя е разработена по директива на ООН за "най-добри практики" от 2008 г. От статистиката обясниха, че ще правят оценки по основни данни, които ще идват от агенция "Митници", НАП, МВР, както и от официални източници като Европол и Интерпол. "Разбира се, че няма да пращаме експерти на терен да интервюират хората, да следят наркотрафика и т.н. Нали има служби, които работят по тези явления, които контролират и наказват тези дейности. Те имат информацията, ние ще я взимаме и дооценяваме. И за това казваме оценки, а не конкретни данни", обясни Сергей Цветарски. Данните от изброените дейности ще се отчитат на тримесечие. НСИ постепенно ще ревизира всички статистически данни от 1995 г. насам с новата информация. Засега не е ясно какви точно първични данни ще получи статистиката. От Агенция "Митници" са категорични, че няма да имат проблем с данните и че и в момента поддържат такава статистика. От МВР досега не са правили доклади за оборотите от скрити дейности. Но обясниха, че ако се налага, щели да предоставят данните на НСИ, когато е необходимо. В НАП също нямат подобни оценки, но заявиха, че имат мощен отдел за анализи, който има готовност да си сътрудничи с националната статистика. Новината със сигурност е добър знак за финансовото и икономическото ни министерство. Растежът на БВП има основно значение, за да се удържат в заложените граници държавният дълг и бюджетният дефицит. На фона на записания в бюджета растеж на икономиката ни през тази година с 1.8% и на оптимистичните изявления на финансовия министър Петър Чобанов за 2.1%, данните на статистиката изглеждат притеснителни. За първите три месеца на тази година растежът на БВП е едва 0.3% спрямо последното тримесечие на миналата година и с 1.2% на годишна база. Включването в БВП на нелегалния бизнес би имало сериозен принос в подобряването на числата. Според някои експерти обаче НСИ ще се затрудни да изготви подобни анализи, а в някои области данните ще бъдат доста неточни. "Ще бъде трудно да се измерят тези показатели, тъй като това ще стане единствено по косвени данни", заяви за в. "Сега" Олга Чугунска, експерт от БТПП. Тя обясни, ако вследствие на новата методика БВП се увеличи, то това ще рефлектира и върху членския внос на България в ЕС. В момента той е около 1% от брутния вътрешен продукт на страната ни, като за м.г. по сметките на ЕС са били преведени 934.1 млн. лв. Цветарски обаче е сигурен, че увеличението на БВП след включването на новите данни няма да е голямо. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев коментира, че проституцията е узаконена в някои от държавите от ЕС. "Там, където има закон, има съответно и числа, макар че те най-вероятно са значително по-малки от реалните. У нас има и неясни парични потоци, които се отразяват и на финансирането на изборите", заяви Данев. Определянето на оборота на проституцията не е лесна задача заради скрития характер на дейността и нейната динамика, пише в доклад "Риск Монитор" отпреди 3 години. По експертни оценки и официални данни проституиращите в България са между 5000 и 8000. Дневният оборот на секспазара в България се определя в границите между 900 000 и 1 440 000 лева. Това прави между 270 милиона и 430 милиона лева годишно. Близки са данните и на друг доклад - на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от 2011 г. Броят на проституиращите е оценява на 6000 - 10 000, а годишният оборот между 123 и 205 милиона евро. От "износ" на проституция навън престъпният ни бизнес печели около 1.5 милиарда евро годишно, пресмятат от ЦИД. Данните от доклада на ЦИД показват, че според груби изчисления пазарът на хероин на дребно у нас възлиза на 14-28 млн. евро. Годишният оборот на пазара на канабис е в диапазона 41,4-92,6 млн. евро, а този на кокаин - между 22,3-80,3 млн. евро. Пазарът на синтетични наркотици (амфетамин, метамфетамин) се оценява на 31,3 - 78,8 млн. евро. Общо печалбите на тъмния бизнес - проституция, наркотици, контрабанда на цигщари и алкохол, източване на ДДС, се оценява на около 3.5 млрд. лв. годишно. Това е 4,29% от заложения за тази година БВП от 81.582 млрд. лв. ОПИТ В Румъния очакват увеличение на БВП с 0.2% след включването на проституцията и наркотиците. Във Великобритания очакват проституцията и наркотиците да добавят 10 милиарда лири в измерването на икономиката - цели 0.7% от БВП. Кралството обяви в края на май, че за първи път ще включи проституцията и незаконните наркотици в официалните национални сметки. За да се оценят разходите и приходите в проституцията, ще трябва да бъдат изчислени стойността на наемите на публичните домове, грима и облеклото на проститутките, цените за различните категории проститутки - от улични и магистрални до луксозни, както дори и презервативите, които се купуват за всеки клиент. За незаконните наркотици службата ще разглежда отглеждането на дрога като "производство", купуването за употреба като "разходи", а продажбата като "доход". Освен дрога и проституция Италия включва към националните сметки и контрабандата.
Източник: Сега (13.06.2014)
 
Мафията влиза в БВП Оценки за така наречените скрити дейности като проституцията, разпространението на наркотици и контрабандата ще влизат в данните за размера на Брутния вътрешен продукт на страната. Това съобщи зам.-председателят на Националния статистически институт Диана Янчева. НСИ ще започне да публикува подобни данни от 1 октомври тази година, като от система на национални сметки ще се премине към общоевропейската аналитична система. Това задължение ще имат всички държави - членки на Европейския съюз, които трябва да изпълнят препоръки на Европейската комисия, свързани с подобряване на източниците на информация и изчерпаемостта на информацията. Данните за скритите дейности ще бъдат въведени поетапно в целия динамичен ред за размера на БВП от 1995 г. насам по изискване на Брюксел. По този начин ще се предотврати изкривяване на реалната стойност на БВП, тъй като новите данни ще се сравняват с база, в която също са включени нерегламентираните дейности. Трябва да се отбележи, че НСИ няма да събира първични данни за проституция, контрабанда, измами с ДДС и разпространение на наркотици в България. Тези данни ще се обобщават на базата на официални източници, които пряко или косвено могат да дадат информация за обема на скритите дейности и тяхното влияние върху икономиката. Това означава, че за целта ще се използват данни на Агенция "Митници", НАП, МВР, Европол, Интерпол и прочее.
Източник: Стандарт (13.06.2014)
 
Отрицателна инфлация 10-и пореден месец Отрицателна годишна инфлация за 10-и пореден месец отчита НСИ. През май цените падат с 2% спрямо същия месец на миналата година и с 0,5% спрямо април. За 2014 г. само през април имаше положителна месечна инфлация от 0,3%, а през всички останали месеци цените падат. Подобна беше ситуацията и през 2013 г., когато през 7 от 12-те месеца се отчете понижаване на цените. Падането на цените се отразява добре за джоба на отделните граждани, но не е положителен сигнал за икономиката като цяло. Понижаването на цените води до намаляване на печалбите на търговци и производители, а от там намалява и желанието на бизнеса да инвестира и да наема нови хора. При отрицателна инфлация (дефлация) има по-голяма изгода средствата да се държат на влог в банка, вместо да се харчат на момента за инвестиции или за покупка на стоки. Което пък води до забавяне на икономическия ръст. Въпреки това през първото тримесечие на годината беше отчетен ръст на БВП от 1,2%. От отрицателната инфлация най-голяма изгода имат хората и фирмите с депозити в банките. През последната една година реалният доход от левовите спестявания в банките е около 6,5%. Но най-изгодни са били спестяванията през февруари, когато инфлацията на годишна база беше минус 2,6%, а лихвите по новите и старите депозити беше средно 5,48% - по-висока от настоящите лихвени нива. Така през февруари реалният доход от спестяванията в банките е бил близо 6,9%. През месец май отрицателната месечна инфлация се дължи основно на поевтиняването на храните с 1%. Намаление на цените обаче има и при жилищното обзавеждане и домакинските уреди (-0,1%), в транспорта (-0,7%), съобщенията (-1,9%) и развлеченията (-0,7%). Най-много са паднали цените на доматите и краставиците - съответно с 22,6% и 23%.
Източник: Стандарт (13.06.2014)
 
България стигна до 26-ото място в света по ръст на цените на жилищата в глобалната класация на онлайн изданието Global Property Guide. През първото тримесечие на годината апартаментите у нас са поскъпнали с 2,3 на сто, а спрямо предходните три месеца – до малко над 1%. Лидер в листата остава Дубай. Там повишението на годишна база през първите три месеца на годината се е ускорило до 31,57% спрямо 17,9 на сто по същото време на миналата година. Вторият най-горещ жилищен пазар в света е столицата на Естония Талин, където през първото тримесечие е отчетен ръст на цените на жилищата от над 20 на сто на годишна база спрямо 5,6% за същия период на миналата година. Гърция е на последно място в общата класация на изданието и е лидер по спад на цените на жилищата за периода януари – март. На дъното на листата са още Испания, Русия и Украйна.
Източник: Новинар (13.06.2014)
 
Заетостта в текстилния сектор у нас е намаляла с 2% през 2013 г., като основната причина за това е липсата на работна ръка въпреки силната натовареност в бранша, съобщават от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), като се позовават на данни от НСИ. Така общият брой на заетите в производството на текстил и облекло възлиза на 110 000 души, което прави този сектор втори най-голям работодател след държавната администрация, отбелязват от браншовата организация. БАПИОТ работи в няколко посоки за преодоляване на недостига на човешки ресурси в сектора. Това са иницииране на промени в областта на трудовото право като облекчаване на процедурите при полагане на извънреден труд; промени в професионалното образование, облекчаване на процедурите за назначаване на бежанци, информира Радина Банкова, председател на УС на асоциацията. Членовете на БАПИОТ продължават и подетата в края на миналата година инициатива за наемане на сирийски бежанци на работа в предприятия от бранша със съдействието на Агенцията за бежанците, припомнят от асоциацията. Износът на български текстил и облекло през 2013 г. е бил на стойност 1,8 млрд. евро и се увеличава със 7% на годишна база. Това е най-висока стойност на износа след 2007 г., посочват от асоциацията, предаде Vesti.bg. Увеличеният износ се дължи от една страна на възстановяването на европейските пазари, а от друга - на продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие на отлива от Азия и Северна Африка, коментират от БАПИОТ. 23% от експорта в бранша е насочен към Германия, 22% - към Италия и 11% - към Гърция. През 2013 г. се отчита и ръст в оборотите на фирмите, които се качват с 10% спрямо 2012 г. Тази тенденция се запазва и в първите 3 месеца на 2014 г., заявяват от бранша. Едновременно с увеличаване на износа се наблюдава и ръст във вътрешното търсене на облекло. Продажбите на дребно през 2013 г. са се увеличили с 25% в сравнение с 2010 г. и с 13% спрямо 2012 г. Все още обаче вътрешният пазар съставлява незначителна част от цялостния пазар на българското производство на облекло - 90% от производството е за страните от ЕС.
Източник: Новинар (16.06.2014)
 
Износът на български текстил се е увеличил със 7 % през 2013 г. Със 7% (1.8 млрд. евро) на годишна база се е увеличил износът на български текстил и облекло през 2013 година, съобщават от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), като се позовават на данни от НСИ. Това е най-висока стойност на износа след 2007 година, посочват от асоциацията, цитирани от БТА. Оттам коментират, че увеличаването на износа се дължи както на на възстановяването на европейските пазари, така и на продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие на отлива от Азия и Северна Африка. 23 процента от експорта в бранша е насочен към Германия, 22 процента към Италия и 11 на сто към Гърция. През изминалата година се отчита и ръст в оборотите на фирмите, които се качват с 10 процента спрямо 2012 година. Тази тенденция се запазва и в първите три месеца на 2014 година. Едновременно с увеличаването на износа се наблюдава и ръст във вътрешното търсене на облекло. Продажбите на дребно през 2013 година са се увеличили с 25 на сто в сравнение с 2010 година и с 13 на сто спрямо 2012 година. Все още обаче вътрешният пазар съставлява незначителна част от цялостния пазар на българското производство на облекло - 90 на сто от производството е за страните от ЕС. По отношение на заетостта в бранша асоциацията отчита спад през 2013 година с 2 на сто, а като основната причина за това отчита липсата на работна ръка въпреки силната натовареност в бранша. Общият брой на заетите в производството на текстил и облекло е 110 000 души, което прави този сектор втори най-голям работодател след държавната администрация, отбелязват от браншовата организация.
Източник: Дневник (16.06.2014)
 
Разходите за труд на бизнеса растат Общите разходи на работодателите за един отработен час от служителите им са нараснали с 3.6 на сто през периода януари-март тази година спрямо същия период на 2013-а, сочат данните на националната статистика. Увеличението в индустрията е с 5.1%, в услугите - с 1.3% и в строителството - с 4.4%. По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд на годишна база е регистриран в икономическите сектори "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - 10.6%, "Административни и спомагателни дейности" - 9.1%, и "Добивна промишленост" - 8%. Намаление на общите разходи за труд е отчетено при операциите с недвижими имоти - с 16.4%, и "Професионални дейности и научни изследвания" - с 4.3%. В състава на общите разходи за труд разходите за заплати за един отработен час се увеличават с 2.9%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - със 7.5%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от минус 17.7% за "Операции с недвижими имоти" до 9.4% за "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване".
Източник: Дарик радио (19.06.2014)
 
Безработицата намалява до 11.2%, най-много места има в промишлеността и търговията Равнището на безработица през месец май е 11.2% - с 0.6 процентни пункта по-малко спрямо април. В бюрата по труда са регистрирани общо 367 499 безработни, като това е с близо 20 хиляди по-малко от предходния месец. Това показват данните на Агенцията по заетостта за последния пълен месец. За това време бизнесът е обявил около 17 хиляди работни места. Най-много от тях са в преработващата промишленост (4 616), в търговията (2 592) и хотелиерството и ресторантьорството (2 214). В селското, горското и рибното стопанство са обявени още 1 318 места, а в транспорта - 1 160. Работа през май са започнали над 19 500 души, което е с почти 1 500 повече в сравнение със същия месец на миналата година. Общо през април и май броят на регистрираните в бюрата по труда е намалял с 31 хиляди души. Според държавната агенция "данните говорят за явно оживление на трудовия пазар", макар че тенденцията е обичайна заради сезонната заетост. В същото време намалява и броят на новорегистрираните безработни.
Източник: Дарик радио (19.06.2014)
 
България е на второ място след Полша по евтина храна в Европа. Цените, по които поляците купуват храната си, са 62% от средноевропейските, докато у нас те са 69%. На нашето ниво са още Румъния и Черна гора. Това показва анализ на Евростат за цените на потребителските стоки и услуги в 37 европейски държави през миналата година, като изчисленията са на база на паритета на покупателната способност, с което се елиминира влиянието на валутния курс. По цени на всички изследвани от Евростат 2400 потребителски стоки и услуги България обаче се нарежда на първо място по евтиния. Според европейската статистическа служба българите плащаме с 48% по-малко от средния европеец. Най-високи са цените в Дания – 140% от средните за ЕС, в Швеция (130%) и в Люксембург и Финландия (123%). Най-близко до средно европейското ниво по цени са Австрия (107%), Италия (103%), Германия (102%) и Испания (95%). Данните от изследването показват още, че българските пушачи и любители на чашката са най-добре, защото купуват алкохола и тютюневите изделия по най-ниски цени – 59% от средните за ЕС. Най-зле са в Ирландия, където цените на тези стоки са 178%, а във Великобритания са 161% от средните. Цените на ресторантите и хотелите у нас също са най-ниски - 47% от средното ниво за ЕС. Най-много за хапване навън и за хотел плащат датчаните, цените им са 149% от средното. За дрехи в България обаче броим само с 18% по-малко от средния европеец. Най-евтино се обличат в Унгария, където цените са 75% от средното ниво, а най-скъпо – в Швеция (130%). Битовата електроника – телевизори, DVD и Mp3 плеъри, лаптопи, аудиосистеми и други, у нас са на цени с едва 5% надолу от средното им ниво за ЕС-28, а в Полша отново е най-евтино (86%) Коли, мотори и велосипеди пък плащаме на цени, които са 82% от средните. С изключения на Дания, където ценовото равнище е 155% от средното, разликите между останалите държави членки не са големи. Те варират от 81% за Чехия до 117% за Холандия.
Източник: Класа (20.06.2014)
 
Българите потребяват най-малко в целия Европейски съюз (ЕС). Индивидуалното потребление на глава от населението у нас е с 51% под средното за Съюза ниво. Това сочат данните на Евростат. В България показателят е 49%, докато в ЕС той се равнява на 100%. Разликата между потреблението на глава от населението у нас и в страната с най-висока стойност е 89 на сто. Румънците се нареждат една позиция преди нас с 5% повече. Сред страните под средното ниво по този измерител се нареждат още Хърватия, Унгария, Естония, Латвия. С между 20% и 30% под средното са още Литва, Словения, Словакия, Португалия , Полша и Чехия. Малта и Гърция също попадат в този списъкс с нива между 20% и 10% под средното. Италия, Ирландния, Кипър и Испания са с разлика от около 10% под средното. С най-високо потребление от страните в ЕС са Люксембург и Германия. За Люксембург този показател е с близо 40% над средното в съюза, а за Германия с над около 25%. Гражданите в Австрия, Швеция, Дания,Финаландия и Франция също потребяват над средното за Общността, предаде Econ.bg. Реалното индивидуално потребление (АIC) е често предпочитан показател за оценяване на материалното благополучие на домакинствата. При изчисляването му се взема предвид потребените стоки и услуги, независимо дали за тях са заплатили гражданите, държавата или неправителствените организации. По показателя БВП на глава от населението България отново е на последно място. Той се равнява на 47%, докато средното ниво за ЕС е отново 100. По този показател Люксембург и Германия отново водят в класацията.
Източник: Класа (20.06.2014)
 
Цените у нас са най-ниските в ЕС Най-ниските цени на потребителски стоки и услуги в ЕС през 2013 г. са били в България. Ценовите нива у нас са равни на 48% от средната стойност за 28-те страни членки, сочат данни на Евростат. Разбити на различни категории, цените в България също се нареждат сред най-ниските в Европа. Цените на храните и безалкохолните напитки у нас са равни на 69% от средната стойност за ЕС. Такива са цените и в Румъния, а по-ниски са само в Полша - 62%. Цените на алкохола и цигарите в България са най-ниски - 59% от средните в ЕС. Най-ниски са и цените на ресторантите и хотелите - 47% от средното ниво за общността. Цените на дрехите у нас са 82% от средните за ЕС, на потребителската електроника - 95%, а на личния транспорт - 85%. Най-високи са цените в Дания - 140% от средната стойност за ЕС. На следващите места са Швеция (130%), Люксембург и Финландия (и в двете страни по 123%). Цените са с около 40% по-ниски от средните за ЕС в Унгария (60%), Полша и Румъния (по 57%).
Източник: Стандарт (20.06.2014)
 
Рязко влошаване на бизнес климата в България През юни бизнес климатът в България рязко се влошава. Данните на НСИ показват спад на съответния индекс в 1.0 пункт, като понижението се дължи на нарастване на песимизма в секторите на промишлеността и услугите. В промишлеността индикаторът за бизнес климата се понижава с 1.8 пункта в сравнение с май, поради по-лошите оценки на промишлените предприемачи за настоящото състояние на предприятията. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната продължават да са основните фактори, посочвани от предприятията като пречка за развитието на бизнеса им. В сектора на услугите индексът на бизнес климата пада с 5.6 пункта. Рязко се влошава оценката на предприемачите за настоящото състояние на предприятията. Влошават се и очакванията за следващите три месеца, както и перспективите за търсенето в сектора. Несигурната икономическа среда остава основният фактор, затрудняващ развитието на бизнеса в отрасъла, следвана от конкуренцията в бранша. С настъпването на лятото бизнес климатът в строителството се подобрява в 4.0 пункта, като мениджърите отчитат нарастване на поръчките в сравнение с предходния месец. Основният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, остава несигурната икономическа среда, макар през последния месец да се наблюдава намаление на отрицателното му влияние. На второ и трето място са конкуренцията в бранша и финансови проблеми. Бизнес климатът в търговията на дребно остава приблизително на равнището си от предходния месец, като очакванията за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. Най-сериозните фактори, затрудняващи дейността в бранша, продължават да са несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене, По отношение на продажните цени очакванията на търговците са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Дарик радио (30.06.2014)
 
Пътуванията на българи в чужбина през април тази година са с 5,9 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година, съобщават от Националния статистически институт. Най-голям е ръстът на пътуванията към Гърция – 76,2 на сто, и Португалия – 66,4 на сто. Към северната ни съседка Румъния пък пътуванията са били с 33,9 на сто повече през четвъртия месец на тази година в сравнение с април 2008-а. Драстичен спад е регистриран през април на годишна база при пътувания на българи към Япония – 67,4 на сто, както и към Словения – 65,4 процента и Финландия – 50 процента. Близо 50 на сто спад е регистриран и при пътуванията към Швеция и САЩ. Към Дания пътуванията са намалели с 47,1 на сто, към Украйна - с 45,4 процента, а към Словакия – с 44,1 процента. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират тези със служебна цел – 54,7 процента, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 24,3 на сто, гостуване – 17,7 процента и други – 3,3 на сто. Посещенията на чужденци у нас намаляват с 5,4 на сто през април тази година в сравнение със същия месец на 2008 година, показват още данните на статистиката. Сред страните от Евросъюза най-голям е спадът при хората от Дания – 24,4 на сто, следвани от тези от Малта - с 18,9 на сто, Франция - със 17,3 процента, Гърция - с 16,3 на сто. Същевременно е регистрирано по-съществено увеличение на посещeнията от Нидерландия - със 7,3 на сто, Австрия - с 5,7 процента, Унгария - с 5,3 на сто, Испания - с 5,2 процента, Германия - с 4,7 на сто, Белгия – 4,6 процента и други. Сред страните извън ЕС са намалели посещенията от Сърбия - с 27 процента, Япония – с 22 на сто, и Турция - с 15,4 процента. Нарастване на посещенията в сравнение със същия месец на 2008 г. е регистрирано за Украйна – с 22,4 на сто, Норвегия - с 18,4 на сто, и Канада - с 18,3 на сто. През април 2009 г. посетилите страната чужденци с цел почивка и екскурзия формират най-голям относителен дял от общият брой посещения – 33,8 на сто, следвани от транзитно преминаващите – 26,2 процента, със служебна цел – 22,9 на сто, по други причини – 14,5 процента, и гостуване – 2,5 на сто.
Източник: Дарик радио (30.06.2014)
 
Цените в промишлеността нарастват Цените в промишлеността нарастват с 0,3% през май спрямо предходния месец, сочат данните на НСИ. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2,1%, и в преработващата промишленост - с 0,3%, докато при производството и доставките на ток, парно и газ е отчетено намаление - с 0,1%. Спрямо същия месец на миналата година обаче цените на производителите в промишлеността са по-ниски с 0,9%. В добивната промишленост цените падат за година с 10,8%. В преработващата промишленост спадът на цените на годишна база е с 0,2%.
Източник: Стандарт (01.07.2014)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар, смятан за ранен измерител на инфлацията, през май 2014 г. е с 0.1% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%, докато в преработващата промишленост няма изменение. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 3.1%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.5%, а намаление е отчетено при производството на химични продукти - с 1.9%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар спада с 0.7% в сравнение със същия месец на 2013 година. Цените намаляват в добивната промишленост - с 6.9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.1%, докато в преработващата промишленост няма изменение. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо май 2013 г. е отчетено при производството на химични продукти - с 9.8%, при производството на основни метали - с 4.6%, и при производството на хранителни продукти - с 4.5%. Увеличение на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 8.4%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3.5%. Общият индекс на цените на производител, койт6о измерва цените на вътрешния и международните пазари, нараства с 0.3% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.1%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0.1%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост3 се наблюдава при производството на основни метали - с 3.3%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.5%. Общият индекс на цените на производител през май 2014 г. спада с 0.9% в сравнение със същия месец на 2013 година. В преработващата промишленост намалението на цените на производител е с 0.2% спрямо май 2013 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 6.3%, при производството на химични продукти - с 5.1%, и при производството на хранителни продукти - с 4.3%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 5.3%, при производството на напитки - с 2.2%, и при производството на мебели - с 2.1%.
Източник: profit.bg (01.07.2014)
 
Потреблението на безоловен бензин със 127% нагоре След приключване на плановия ремонт на нефтената рафинерия в Бургас през април се възстановява производството на нефтените продукти, отчитат от НСИ. При потреблението през април статистиката отчита 30% скок за пропан-бутана и 72,4 на сто за безоловния бензин. При потреблението на дизел има 9,2% спад. За природния газ от НСИ има месечно намаление на консумацията с над 15%. Спрямо миналия април консумацията на пропан-бутан скача с над една трета, а на безоловен бензин – със 127 на сто. Под 1% ръст се отчита за синьото гориво, а при дизела намалението е с близо 27%. Производството на ток в България се е увеличило с 16,1% през април тази година в сравнение с април 2013 г. В същото време потреблението в страната е паднало с 2,2 на сто за същия период, показват последните данни на националната статистика. На месечна база – април спрямо март, и производството, и потреблението на електроенергия бележат спад, съответно с 3,1% и 9,6 на сто.
Източник: Монитор (01.07.2014)
 
НСИ публикува информация, касаеща ключови за икономиката на България показатели: 1. Производство По данни от бизнес анкетите на НСИ през май 2014 г. показателят на доверие в промишлеността се повишава с 4.3 пункта в сравнение с април 2014 година. През април 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 5.0% спрямо съответния месец на 2013 година (по предварителни данни). Увеличение е отчетенo в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.6%, в добивната промишленост - с 11.1%, и в преработващата промишленост - с 3.8%. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2014 г. възлиза на 16.097 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 222 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.42822 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 11.271 млрд. долара и съответно на 1 556 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 8.23 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1 136 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1.2% на БВП през първото тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година. 2. Индивидуално потребление През април 2014 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4.8 пункта спрямо равнището си от януари, като при населението в градовете увеличението е 4.6 пункта, а сред населението в селата - 5.4 пункта. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение, в резултат на което балансовите показатели се увеличават съответно с 5.0 и 5.2 пункта. През април 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.4% спрямо същия месец на предходната година (по предварителни данни). Оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 18.0%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 14.1%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 4.3%. Спад е регистриран в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 8.8%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 8.5%, и в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5.1%. За индивидуално потребление на населението през първото тримесечие на 2014 г. се изразходват 80.7% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2013 г. е 1.8% (според сезонно изгладените данни). 3. Инвестиции Средното натоварване на мощностите в промишлеността през април е с 1.3 пункта под нивото от януари и достига 69.5%. Бруто образуването в основен капитал през първото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на предходната година според сезонно изгладените данни се увеличава в реално изражение с 3.4%. Относителният дял на тази категория в БВП е 17.5%. 4. Пазар на труда През първото тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 2 894.1 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 46.5%, като в сравнение с първото тримесечие на 2013 г. относителният дял на заетите лица се увеличава с 0.9 процентни пункта. През първото тримесечие на 2014 г. безработните лица в страната са 433.0 хил., а коефициентът на безработица - 13.0%. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. през първото тримесечие на 2014 г. броят на безработните е с 5.1% по-нисък, а коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през май 2014 г. 11.1% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2014 г. средната работна заплата е 813 лв., което е с 4.2% повече в сравнение с предходния месец, а спрямо март 2013 г. ръстът е 2.1%. 5. Международни трансакции Според оценките на мениджърите от промишлеността през май 2014 г. в сравнение с април 2014 г. се регистрира увеличение на поръчките от чужбина с 10.3 пункта. За периода януари - април 2014 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 211.6 млн. евро (0.5% от БВП) при излишък от 54.2 млн. евро (0.1% от БВП) за периода януари - април 2013 година. За януари - април 2014 г. търговското салдо е отрицателно и е в размер на 1176.7 млн. евро (2.9% от БВП) при дефицит от 608 млн. евро (1.5% от БВП) за същия период на 2013 година. Износът (FOB) е 1 738.6 млн. евро за април 2014 г., като се понижава с 229.1 млн. евро (11.6%) в сравнение с този за април 2013 година. За периода януари - април 2014 г. износът (FOB) е 6 607 млн. евро, като намалява с 573.2 млн. евро (8%) в сравнение с този за същия период на 2013 година. Износът за периода януари - април 2013 г. нараства на годишна база с 15%. Вносът (FOB) за април 2014 г. е 2 089.7 млн. евро, като намалява с 37.1 млн. евро (1.7%) спрямо април 2013 година. За периода януари - април 2014 г. вносът (FOB) е 7783.7 млн. евро, като намалява с 4.5 млн. евро (0.1%) спрямо същия период на 2013 година. Ръстът на вноса за периода януари - април 2013 г. на годишна база е 2.6%. Преките инвестиции в чужбина нарастват със 7.1 млн. евро при увеличение от 10.2 млн. евро за април 2013 година. За периода януари - април 2014 г. те са 37.9 млн. евро при 27.3 млн. евро за същия период на 2013 година. Преките чуждестранни инвестиции в страната възлизат на 106.6 млн. евро при отрицателни в размер на 67.8 млн. евро за април 2013 година. За периода януари - април 2014 г. те са 218.5 млн. евро (0.5% от БВП) при 305.1 млн. евро (0.8% от БВП) за същия период на 2013 година. Портфейлните инвестиции - активи се повишават с 55.3 млн. евро при увеличение от 48.9 млн. евро за април 2013 година. Портфейлните инвестиции - пасиви се понижават с 8.2 млн. евро при увеличение от 4.1 млн. евро за април 2013 година. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът и износът на стоки и услуги се увеличават съответно с 6.3 и 1.5% спрямо първото тримесечие на предходната година (по предварителни данни). 6. Цени През май 2014 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с -1.8% в сравнение със същия месец на 2013 година. В сравнение с предходния месец увеличение на цените има при „облекло и обувки” и „разнообразни стоки и услуги”. Цените остават на равнището от миналия месец при „алкохолни напитки и тютюневи изделия”, „жилища”, „жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома” и „здравеопазване”. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2014 г. спада с 0.9% в сравнение със същия месец на 2013 година. Цените намаляват в добивната промишленост - с 10.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, докато в преработващата промишленост цените са на равнището от април 2013 година. По данни от конюнктурната анкета през май 2014 г. промишлените предприемачи очакват запазване на равнището на продажните цени през следващите три месеца. 7. Парични и финансови показатели През април 2014 г. тримесечният индекс на междубанковия пазар СОФИБОР се запазва на 0.83% в сравнение с предходния месец при стойност 1.22% през април 2013 година. През май 2014 г. годишният прираст на широките пари (паричния агрегат М3) е 8.7% при 8.3% през април 2014 година. В края на май т.г. те са 68.218 млрд. лв. (85.5% от БВП) при 67.787 млрд. лв. към април 2014 година (85% от БВП). Обемът на вземанията по кредити на нефинансови предприятия и домакинства и НТООД през май 2014 г. възлиза на 54.448 млрд. лева. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 2.6% на годишна база през май т.г. (2.3% годишно увеличение през април 2014 година) и в края на месеца достигат 35.838 млрд. лв. (44.9% от БВП). Кредитите за Домакинства и НТООД са 18.610 млрд. лв. (23.3% от БВП) в края на май 2014 година. Спрямо същия месец на 2013 г. те нарастват с 0.3% (0.2% годишно увеличение през април 2014 година). През май 2014 г. обменният курс на лева спрямо долара се увеличава в сравнение с предходния месец от 1.42 на 1.43.
Източник: profit.bg (03.07.2014)
 
Преките инвестиции в чужбина нарастват Преките инвестиции в чужбина нарастват с 7,1 млн. евро при ръст от 10,2 млн. евро за април на миналата година. От началото на 2014 г. до април те възлизат на 37,9 млн. евро при 27,3 млн. евро за същия период на 2013 г.Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Преките чуждестранни инвестиции са на стойност 106,6 млн. евро. при отрицателни в размер на 67,8 млн. евро за април 2013г. Активите по портфейлните инвестиции за април се повишават с 55,3 млн. евро. при увеличение от 48,9 млн. евро за април 2013 г. Пасивите по портфейлните инвестиции намаляват с 8,2 млн. евро, като през април 2013 г. е отчетено увеличение по тях в размер на 4,1 млн. евро. Външнотърговското салдо от стоки и износ е отрицателно. Вносът и износът на стоки и услуги нарастват съответно с 6,3 и 1,5% спрямо първото тримесечие на предходната година. Поръчките от чужбина през май спрямо миналия месец са се увеличили с 10,3 пункта. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ).
Източник: econ.bg (03.07.2014)
 
Оборотът в търговията на дребно нараства През април 2014 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 2,4% спрямо същия месец на предходната година. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението е по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 18%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 14,1%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 4,3%. Спад е регистриран в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 8,8%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 8,5%, и в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5,1%. За индивидуално потребление на населението през първото тримесечие на 2014 г. се изразходват 80,7% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2013 г. е 1,8%.
Източник: econ.bg (03.07.2014)
 
Приходите на всичките малко над 300 хил. фирми в страната паднаха с 9% през 2013 г. Приходите на 100-те най-големи компании у нас не правят изключение и през миналата година са се свили с 3% според данните от класацията "К 100" на най-големите компании в страната. Почти всяка втора фирма в "К 100" отчита спад на оборота си. Тези резултати все пак са много по-добри от кризисната 2009 г., когато приходите на дружествата от топ 100 се свиха с близо 17%, а 60% от компаниите отчетоха спад в бизнеса си. Лоши резултати се отчитат в енергетиката и в черната металургия, която страда от падащи международни цени, посочват авторите на класацията. Но в някои сектори годината е била много добра. Фирмите за търговия със зърно имат ръст на приходите от близо 44%. Компаниите, които са ориентирани към износ, също имат добри резултати. Ръст от 20-30% отчитат машиностроителни предприятия. Фармацията, производителите на текстил, както и IT секторът също се представят добре. През 2013 г. обаче 26 компании от топ 100 завършват на загуба, докато през предходната година с отрицателен финансов резултат са били 20 фирми. Приходите на топ 100 на най-големите компании са малко над 61 млрд. лв., което е 78% от БВП на страната. Приходите на втората стотица - на фирмите от 101 до 200 място, са 12,3 млрд. лв. Първите три места по приходи в класацията са за "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", "Аурубис България" и "ЛУКОЙЛ България". Рентабилността (съотношението на печалбата към приходите) на компаниите през миналата година се подобрява. Средната норма на печалба спрямо общите приходи на 50-те най-рентабилни фирми е 21%, при 16,9% за предходната година. В челните места по рентабилност влизат холдинги като БЕХ. Тяхната дейност обаче се изразява в това да управляват дъщерните си компании, от които получават дивиденти. Което определя и високата им норма на печалба.
Източник: Стандарт (04.07.2014)
 
Строителството бавно излиза от кризата НСИ отчете ръст в сектора с над 6% на годишна база С 1,7 % се увеличава продукцията в сектор „Строителство”. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт за месец май 2014 г. Увеличение се наблюдава както в гражданското/инженерното строителство - с 1.8%, така и в сградното строителство - с 1.6 %. На годишна база секторът показва доста оптимистични резултати, като статистиката отчита увеличение от 6.2% в сравнение със същия месец на 2013 година. Тук забележителен ръст бележи гражданското/инженерното строителство, където увеличението е с 14.7%, докато при сградното строителство е регистрирано намаление от 0.1% (stroimedia.bg)
Източник: Други (08.07.2014)
 
Оборотът при търговията на дребно намалява с 0.1% Оборотът в търговията на дребно (без търговията с автомобили и мотоциклети) по съпоставими цени намалява с 0,1 на сто през май спрямо април, сочат предварителните сезонни данни на Националния статистически институт (НСИ). През май 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарните данни, нараства с 1,3 на сто спрямо същия месец на предходната година. През май оборотът нараства спрямо април в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и с разнообразни стоки - с по 0,5 на сто, в търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 0,4 на сто и с фармацевтични и медицински стоки - с 0,3 на сто. Намаление е регистрирано в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1,3 на сто, с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,1 на сто, и с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,2 на сто. През май 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 18,9 на сто, с компютърна и комуникационна техника - с 9,3 на сто, с фармацевтични и медицински стоки - с 6,3 на сто, и с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 4,6 на сто. Спад е регистриран при автомобилните горива и смазочните материали - с 9,6 на сто, при текстила, облеклото, обувките и кожените изделия - с 3,6 на сто.
Източник: Дума (09.07.2014)
 
Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец май 2014 г. е 681,99 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г. е 662,36 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2014 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Преса (09.07.2014)
 
Българите пак стягат коланите Българите отново стягат коланите. През месец май оборотът в търговията на дребно се свива с 0,1% спрямо предходния месец, обявиха от НСИ. Спад на оборота се отчита за четвърти пореден месец в сравнение с предходния. В резултат оборотът в търговията на дребно през май е само с 1,3% по-голям от същия месец на 2013 г. Ако свиването в оборота продължи още един-два месеца, цялото оживление в търговията на дребно през втората половина на миналата година и в началото на настоящата ще бъде заличено.
Източник: Стандарт (09.07.2014)
 
С 4,9% нараства промишленото производство С 4,9% нараства промишленото производство през май спрямо същия месец на 2013 г., сочат данните на НСИ. В същото време се отчита спад в промишлеността с 0,7% спрямо предходния месец. Така през два от месеците от началото на годината се отчита ръст, а през останалите три месеца - спад на промишленото производство на месечна база. На годишна база ръст има в добивната промишленост - с 10,5%, в производството и доставките на ток, парно и газ - със 7,4%, и в преработващата промишленост - с 2,8%. По-значителен ръст има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 32,8%, на други превозни средства - с 24,9% и на изделия от каучук и пластмаси - с 12,6%.
Източник: Стандарт (09.07.2014)
 
6500 работни места са незаети Всеки ден в бюрата по труда в страната има между 6000 и 7000 свободни работни места, които остават незаети. Понякога броят им достига и 8000. Това съобщи шефът на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. Той посъветва безработните да заемат вакантните позиции дори и да са в друго населено място и да не са по желаната професия, за да не изгубят трудовите си навици. В момента в бюрата по труда има 6463 незаети работни места, информира Ангелов. Безработицата през юни е намаляла до 10,7%. Така нивото й се изравнява с това от юни 2013 г., а броят на регистрираните безработни вече е 351 252 души. От началото на годината всеки месец намаляват новорегистрираните безработни, отчете Агенцията по заетостта. През юни те са 26 597, с близо 6000 по-малко от юни 2013 г. През миналия месец на работа чрез бюрата по труда са постъпили 25 040 души.
Източник: Стандарт (09.07.2014)
 
Износът на България за останалите страни от Европейския съюз намалява с 0,9 на сто за периода януари-април спрямо година по-рано и възлиза на 8,3 млрд. лв., съобщиха от националната статистика. Вносът пък се увеличава с 4,6 на сто до 9,9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 72,3% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям е обемът на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Само през април експортът ни намалява с 3,5 на сто в сравнение със същия месец на 2013 г. Импортът регистрира ръст от 0,6 на сто.
Източник: Новинар (10.07.2014)
 
Износът падна за 4-ти пореден месец Износът на страната падна с 11,6% през април спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Износът за страните от ЕС е намалял с 3,5% до 2,11 млрд. лв., а за страните извън общността спадът е с 22,4% до 1,28 млрд. лв. През всеки от първите четири месеца на годината се отчита спад на износа. За периода януари-април износът е в размер на 12,92 млрд. лв., което е с 8% по-малко от същия период на миналата година. По-драстичен е спадът на износа за страните извън ЕС - с 18,4% за четири месеца, докато за държавите от ЕС намалението е само с 0,9%. Основните ни търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 72,3% от износа за страните от ЕС. Вносът на страната за първите четири месеца е 16 млрд. лв., или точно колкото за същия период на 2013 г. Вносът от ЕС се увеличава с 4,6%, а от страните извън ЕС пада с 6,8%.
Източник: Стандарт (10.07.2014)
 
Приходите от нощувки през май 2014 г. достигат 51,8 млн. лв. и са с 9,6 процента повече в сравнение с май 2013 година, съобщи НСИ. През май 2014 г. в страната са функционирали 2185 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други. Броят на стаите в тях е 99,6 хил., а на леглата – 208,5 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май тази година, е 1 212 000, или с 2,4 процента повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличение на нощувките (с 14,2 процента) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди, отчита НСИ. По-голямата част от нощувките на чужди граждани (70,5% от общия брой) са в хотели с 4 и 5 звезди. Общо 34,4% от нощувките на българи през май са в този тип хотели. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30,0% от нощувките на български граждани и 23,2% от нощувките на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 34,7 и 6,3%.
Източник: Монитор (11.07.2014)
 
Приходите от нощувки в хотелите скочиха с 10% Приходите от нощувки в местата за настаняване у нас (хотели, мотели, къмпинги, хижи и други) през май достигат 51,8 млн. лв., или с 9,6% повече в сравнение със същия месец на 2013 г., сочат данни на НСИ. Регистрирано е увеличение както в приходите от българи - с 15,8%, така и от чужденци - с 6,2%. Ръст на приходите се отчита през всеки от последните три месеца - през април те скочиха с над 20%, през март - с близо 10%, а през февруари - с малко над 11 на сто. През май 2014 г. в страната са функционирали 2185 места за настаняване с над 10 легла, като общият брой на стаите в тях е 99,6 хил. За година местата за настаняване се увеличават с 2,4%, а леглата в тях - с 4,6%. Общият брой на реализираните нощувки през май нараства с 2,4% до 1,212 млн.
Източник: Стандарт (11.07.2014)
 
"Евростат": България е с най-висок отрицателен прираст в ЕС България е с най-висок отрицателен прираст на населението в Европейския съюз - минус 5,2 промила към 1 януари 2014 г. Това съобщи европейската статистическа служба „Евростат“. Страната ни е на първо място и по смъртност в ЕС - с 14,4 промила. В началото на 2014 г. българите са наброявали 7 245 700 души, което означава, че за година населението ни е намаляло с 38 900 души спрямо 1 януари 2013 г., когато е било 7 284 600 души. Данните на „Евростат“ сочат още, че населението на ЕС към 1 януари 2014 г. е достигнало 507 400 000 милиона при 505 700 000 души година по-рано. Нарастването се дължи на естествения прираст в страните, но най-вече на миграционните процеси, отчитат експерти.
Източник: 3e-news (11.07.2014)
 
Износът извън ЕС спада с 14.8% до май Износът на български стоки за страните извън ЕС е спаднал с 14.8 на сто в периода януари - май спрямо петте месеца през миналата година и е за 6.1 млрд. лв., показват данните на НСИ. Основни търговски партньори на България и през този период са Турция, Китай, Сингапур, Русия, Македония и Обединените арабски емирства, които формират 54.4% от износа за трети страни. Дори и за някои от тези страни се вижда спад в експорта през периода - за Турция спада с 10.3 на сто, за Китай - с 1.7 на сто, за Русия - с 6.2 на сто. Износът за Украйна също се свива драстично през януари - май - със 72.9 на сто. Спадът в износа само през май е 0.6% спрямо същия месец на миналата година и е за 1.4 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите пет месеца на 2014 г. намалява с 5.2% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 7.8 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. Само през май вносът на България от трети страни се увеличава с 0.5% спрямо същия месец на предходната година и е за 1.8 млрд. лeвa.
Източник: Дневник (11.07.2014)
 
Световната банка прогнозира 1.7% ръст за икономиката на България, но преди банковата криза Темпото на растеж на българската икономика през 2014г. би трябвало да се удвои и почти да се утрои догодина спрямо 2013г. Такава е прогнозата на Световната банка, разпространена в петък. Тя обаче не отчита последните събития в банковата сфера на България, заради които по признанието от днес на финансовия министър Петър Чобанов е вероятно заради скандала около Корпоративна търговска банка (КТБ) бюджетният дефицит да надхвърли лимита от 3%, определен за страните от ЕС. Според прогнозата, обхващата 11-те нови страни членки на съюза, ръстът на БВП на България през 2014г. вероятно ще бъде 1.7% (при 0.9% през 2013г.) и ще се ускори до 2.4% догодина. Това е системно изоставане от средния показател за групата EU11 (1.4% за 2013г. 2.6% за 2014г. И 3.0 % за 2015г.), но по-добре от средния показател за еврозоната (-0.4% за 2013г., 1.1% за 2014г. И 1.5 % за 2015г.). Единствено Словения и Хърватия са с по-слаби прогнозни резултати от България, а най-силен ръст в рамките на 3-4% годишно се предвижда за Литва, Латвия и Полша. От банката предупреждават, че прогнозата им е застрашена от множество рискове – основно в посока влошаване на ситуацията, включително заради нестабилността на глобалната финансова ситуация, вероятност от покачване на лихвите в световен план и регионално геополитическо напрежение.
Източник: Дневник (14.07.2014)
 
Цените продължават да падат, като за месец юни инфлацията е минус 0,4%, обявиха от НСИ. Така вече пет месеца от началото на годината се отчита отрицателна инфлация. Повишаване на цените имаше само през месец април, когато инфлацията беше 0,3%. В резултат за първите 6 месеца на 2014 г. цените са паднали с 1,4%, а за последните 12 месеца инфлацията е минус 1,9%. Постоянното падане на цените може да е добро за джоба на отделния гражданин, но не е добър знак на икономиката като цяло. Свалянето на цените намалява желанието на фирмите да инвестират и да разкриват нови работни места. А това потиска и ръста на доходите на хората. Със сигурност от падането на цените печелят хората и фирмите със спестявания в банките. Благодарение на отрицателната инфлация на всеки 100 лв. на едногодишен депозит в банка гражданите реално са спечелили по 6,50 лв. Спадът на цените през 2014 г. е продължение на тенденцията от 2013 г., когато през 7 от 12-те месеца на годината беше отчетена отрицателна инфлация.
Източник: Стандарт (16.07.2014)
 
През 2013 г. пивоварните компании у нас са инвестирали 57 млн. лева, а за последните 5 години (2009 – 2013 г.) членовете на Съюза на пивоварите в България (СПБ) са вложили общо 286 млн. лева в оборудване, производствени мощности, нови технологични линии, логистични центрове и други материални активи. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира за 2013 г. са над 300 млн. лева, от които постъпленията от акцизи са 79 млн. лева. Само за първото полугодие на 2014 г. пивоварните компании, членове на СПБ, са инвестирали 24 млн. лева за бизнес развитие и са разширили портфолиото си с 9 нови продуктови предложения. Според данни на СПБ през 2013 г. консумацията на пиво на глава от населението е 74 литра. За същата година на българския пазар са продадени общо 5 462 000 хектолитра бира. Вносът на пиво е 428 000 хектолитра, а износът - 78 000 хектолитра, сочи статистиката на НСИ за 2013 .
Източник: profit.bg (18.07.2014)
 
10 332 нови коли са купени в страната от януари до края на юни, показват данните на Асоциацията на автомобилните производители в Европа. Така продажбите на нови коли у нас отбелязват ръст от 15,2% спрямо същия период на 2013 г., когато в България са били купени 8971 нови коли. По този показател страната ни значително изпреварва средните темпове на ръст в ЕС, където се отчита увеличение на продажбите от 6,5%. България отчита и по-голям от средния за ЕС ръст и при продадените коли само през месец юни. 2052 нови автомобила са купени у нас през юни, което е с 5,6% повече спрямо продадените година по-рано 1944 бройки. Средно за 28-те членки на ЕС се отчита ръст от 4,5 на сто.
Източник: Стандарт (18.07.2014)
 
Шефове в рафинерии с най-високи заплати Шефовете в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се осигуряват върху най-високи заплати. Около 200 началници в бранша плащат социални и здравни вноски върху средно 2308 лв., което е най-високият среден осигурителен доход за всички икономически дейности и професии. Това показва статистиката за периода януари-април 2014 г. Втори по най-високи заплати са ръководителите в добива на метални руди, които се осигуряват средно върху 2124 лв. Подобни заплати декларират мениджърите в бирената индустрия, енергетиката и производството на метали. Началниците на клиники се осигуряват средно върху 1711 лв. Средният осигурителен доход за работещите във всички отрасли през първите четири месеца от 2014 г. е 682 лв. Заетите в производство на кокс и рафинирани нефтопродукти получават близо 3 пъти по-големи заплати - 1979 лв. Доходите във въздушния транспорт, добива на въглища и метални руди, енергетиката и бирения бранш също значително надвишават средните за страната. Всеки от изброените отрасли обаче е с по няколко хиляди заети. Затова високите заплати в тях не могат да окажат голямо влияние върху средния доход за страната и приходите в бюджета. В същото време в търговията, в която работят около 326 000 души, работещите се осигуряват върху 619 лв., което е с над 10% под средния доход за страната. Ситуацията е още по-лоша в производството на облекло и туризма, в които също се трудят много хора. В двата бранша официалните заплати са по около 440 лв.
Източник: Труд (21.07.2014)
 
Делът на правителствения дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) е нараснал в Европейския съюз и в еврозоната през първото тримесечие, показват данните на Евростат. България е сред трите страни с най-малък дял, но отчита по-голямо от средното за ЕС повишение на правителствения дълг както спрямо предходния период, така и спрямо същия период на 2013 година. В края на първото тримесечие на 2014 година отношението правителствен дълг към БВП в Европейския съюз е 87.2%, спрямо 88% през четвъртото тримесечие на 2013 година. За еврозоната процентите са съответно 93.9% и 92.7%. Увеличението в еврозоната идва след две последователни тримесечия на спад. Отношението правителствен дълг-БВП спрямо първото тримесечие на 2013 година също се е повишило в ЕС (от 86.2% до 88%) и в еврозоната (от 92.5% до 93.9%). През първото тримесечие на тази година ценните книжа, различни от акции, са 80.9% от правителствения дълг в ЕС и 79.3% от този на еврозоната. Кредитите са съответно 15.4% и 17.9% за ЕС и еврозоната, а валута и депозити представляват 3.7% и 2.8% от дълга. Делът на междуправителственото кредитиране от БВП е 2.4% в еврозоната и 1.8% в ЕС-28. Най-високи дялове правителствен дълг към БВП в края на първото тримесечие са отчетени в Гърция (174.1%), Италия (135.6%) и Португалия (132.9%), а най-ниски - в Естония (10.0%), България (20.3%) и Люксембург (22.8%).
Източник: Други (22.07.2014)
 
България стана 3-та в ЕС по най-малък дълг България отстъпи с една позиция назад и отиде от второ на трето място сред страните от ЕС по най-малък държавен дълг. Според данните на Евростат към края на март България все още е на второ място в ЕС по най-нисък държавен дълг. През първото тримесечие дългът се е увеличил с 1,4 пр. пункта до 20,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В края на предходното тримесечие дългът е бил 18,9%, а година по-рано - 18% от БВП. От държавите в ЕС Естония е с най-нисък дълг - 10% от БВП. Към края на март Люксембург е на третата позиция с 22,8%. В тези данни обаче не са включени последните две големи емисии на държавен дълг - 1,493 млрд. евро, които бяха пласирани на международните пазари, и 1,25 млрд. лв., които бяха пласирани на пазара в България. Ако се прибави и този дълг, България ще отиде с една позиция назад в класацията след Люксембург. Средно за ЕС държавният дълг се е увеличил до 88% от БВП в края на март спрямо 87,2% в края на предходното тримесечие и 86,2% година по-рано. Най-висок към края на март е дългът на Гърция - над 174% от БВП, следвана от Италия - 135,6%, и Португалия - почти 133%. В сравнение с края на 2013 г. ръст на дълга е отчетен в 19 държави от ЕС. В шест - Полша, Германия, Гърция, Чехия, Люксембург и Дания, е регистриран спад, а в Естония е останал без промяна. Най-силно увеличение е отчетено в Словения - 7 пр. пункта, Унгария - 5 пр. пункта, Белгия и Португалия - по почти 4 пр. пункта, а най-голямо намаление - в Полша (-7,6 пр. пункта), Германия (-1,1 пр. пункта) и Гърция (-1 пр. пункт).
Източник: Стандарт (23.07.2014)
 
Жилищата най-скъпи от 18 месеца насам Пазарните цени на жилищата се покачват с 0,3% през второто тримесечие на 2014 г. спрямо първото. На годишна база ръстът също е с 0,3%. Данните на НСИ показват покачване на средните цени на жилищата в страната за второ поредно тримесечие. Средната цена на апартаментите към края на юни е 869,29 лв. за кв. метър, което е най-високото ниво от края на 2012 г. насам. Така цените на имотите достигнаха най-високите си нива за последните 18 месеца. През второто тримесечие на 2014 г. спрямо предходното има ръст на цените в 13 от областните градове, като по-значителен е в Бургас, Силистра и Шумен - по 1,8%, Пловдив - с 1,3%, и в Стара Загора - с 1,1%. В София-град увеличението е с 0,7%. В 14 областни града и в област София е регистрирано намаление на цените. Като най-голям е спадът във Враца - с 2,8%. Най-високи са средните цени в София (столица) - 1473,67 лв./кв. м, следвана от Варна - 1366,50 лв./кв. м, и Бургас - 1130,67 лв./кв. метър.
Източник: Стандарт (24.07.2014)
 
14 979 души са получили българско гражданство през 2010 г., 18 000 през 2011 г. и близо 15 000 през 2012 г. , каза Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и бивш министър на българите в чужбина, в коментар на съобщение от Евростат, публикувано в пресата. Според съобщението рязко е намалял интересът към получаване на българско гражданство от страна на тъй наречените външни българи – историческите общности в чужбина. „Съобщението гласи, че през 2009 г. 9200 души са получили българско гражданство, а на следващата 2010 г. само 900, което представлявало намаление с 8300. Това е невярно, защото благодарение на приетия през 2010 г. закон, улесняващ достъпа до българско гражданство на т.нар. външни българи 14 979 души получиха българско гражданство. Това е увеличение с почти 6000 души”, каза Димитров. На следващата година тази цифра вече е била 18 000 души. Интересът продължава и през тази година. Преди няколко дни от президентството е съобщено, че около 15 000 души са получили българско гражданство през 2012 г.
Източник: Сега (25.07.2014)
 
Тенденцията все повече българи да пътуват в чужбина вече е трайна, сочат оповестени вчера данни на националната статистика. През изминалия юни зад граница са пътували 411 100 души. Увеличението им спрямо същия месец на миналата е впечатляващо - със 7.3 на сто. Увеличение на пътуванията спрямо съответните месеци на 2013 г., макар и с различен процент, има във всеки месец от началото на тази година. Най-голям брой български туристи през юни са отишли в Турция, Гърция и Македония. Статистиката отчита повече посещения на български граждани в Сърбия, Румъния, Франция, Великобритания, Италия, Германия, Испания. В същото време намаляват пътуванията към Белгия, Австрия, Гърция. Най-много са така наречените "пътувания с други цели", които включват гостуване, обучение и посещение на културни и спортни мероприятия. При тях е отчетено най-голямо увеличение на годишна база. На второ място се нареждат пътуванията със служебна цел, които също са повече в сравнение с юни 2013 г. Най-малък дял имат почивките и екскурзиите, които отчитат спад спрямо миналогодишните. През юни 2014 г. посещенията на чужденци в България са се увеличили символично - с 1%. Регистрирани са повече служебни пътувания и екскурзии, докато посещенията с други цели са намалели. Най-голям брой посетители идват от Европейския съюз, а сред тях най-много са румънците, гърците и германците. През тази година се е увеличил и броят на посетителите от Унгария, Белгия, Обединеното кралство, Германия. Намаляват обаче посещенията на граждани на европейските страни извън Евросъюза. Най-голям спад има сред турските и украинските туристи.
Източник: Сега (29.07.2014)
 
Близо 45% от фирмите в страната нямат нито един нает работник. В същото време само 8% от регистрираните нови дружества оцеляват над 5 години, сочат данните на НСИ. Явно у нас много хора се опитват да правят собствен бизнес, но малцина успяват да се задържат на пазара. През 2012 г. в България е имало 323 745 активни фирми, което е с 1,2% повече от 2011 г. Най-голям дял имат фирмите с 0 наети лица - 44,6%. В групата "1-4 наети" са 39,7% от фирмите. Най-малко са фирмите с "5-9 наети лица" - средно 8% за периода 2008-2012 г., докато с "10 и повече наети" за 5-годишния период са 9% от предприятията. В групата "10 и повече" работят 70,8% от всички заети. В 5-годишния период всяка година са се раждали средно 14,1% от активните предприятия. Най-голям е броят на новородените предприятия, които не са наели работна ръка. В групата "0 наети" през 2012 г. попадат 26 855 новородени фирми, следвани от групата с 1 до 4 наети - 13 677. През същата година новите фирми с над 10 наети са само 585. За периода близо 44% от новородените фирми са в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети". Почти 81% от родените през 2011 г. фирми оцеляват една година по-късно. Най-висок е делът на оцелелите фирми в сектор "Транспорт, складиране и пощи" - 88%, а най-нисък - в сектор "Операции с недвижими имоти" - 64,7%. Но в рамките на по-дълъг период делът на оцелелите фирми рязко пада.
Източник: Стандарт (29.07.2014)
 
Половината български фирми имат само шефове. Близо 45% от дружествата са без нито един нает работник, а 39,7% имат между 1 и 4 служители. Данните са на Националния статистически институт и обхващат периода от 2008 до 2012 г. През последната година от изследването у нас е имало 323 745 активни компании, което е с 1,2% повече от 2011 г. Но само 8% от новорегистрираните оцеляват над 5 години. Сред най-жизнеспособните са строителните предприятия (12,5%). Явно много хора се опитват да правят собствен бизнес, но малцина успяват да се задържат на пазара, коментират експерти. В 5-годишния период всяка година са се раждали средно 14,1% от активните компании. Почти всяка втора фирма е обявила като дейност търговия или автомонтьорство. Близо 45% от фирмите в страната нямат нито един нает работник. В същото време само 8% от регистрираните нови дружества оцеляват над 5 години, сочат данните на НСИ. Явно у нас много хора се опитват да правят собствен бизнес, но малцина успяват да се задържат на пазара. През 2012 г. в България е имало 323 745 активни фирми, което е с 1,2% повече от 2011 г. Най-голям дял имат фирмите с 0 наети лица - 44,6%. В групата "1-4 наети" са 39,7% от фирмите. Най-малко са фирмите с "5-9 наети лица" - средно 8% за периода 2008-2012 г., докато с "10 и повече наети" за 5-годишния период са 9% от предприятията. В групата "10 и повече" работят 70,8% от всички заети. В 5-годишния период всяка година са се раждали средно 14,1% от активните предприятия. Най-голям е броят на новородените предприятия, които не са наели работна ръка. В групата "0 наети" през 2012 г. попадат 26 855 новородени фирми, следвани от групата с 1 до 4 наети - 13 677. През същата година новите фирми с над 10 наети са само 585. За периода близо 44% от новородените фирми са в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети". Почти 81% от родените през 2011 г. фирми оцеляват една година по-късно. Най-висок е делът на оцелелите фирми в сектор "Транспорт, складиране и пощи" - 88%, а най-нисък - в сектор "Операции с недвижими имоти" - 64,7%. Но в рамките на по-дълъг период делът на оцелелите фирми рязко пада. Делът на фирмите, родени през 2007 г. и все още активни 5 години по-късно, през 2012 г. е само 8,1%. Най-жизнеспособни са строителните фирми, където делът на преживели 5-годишния период е 12,5%. През 2011 г. умрелите предприятия са 39 183, или 12,2% от броя на активните фирми. Същата година са родени 35 061 фирми. В резултат на умирането на фирми работата си са загубили 3,5% от заетите през 2011 г. Почти половината умрели фирми - 17 681, са били от сектор "Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството" http://www.varna.utre.bg
Източник: Други (29.07.2014)
 
Бизнес климатът в страната се влошава с 3,2% през юли спрямо предишния месец. Това показват данни на Националния статистически институт. Понижение се отчита във всички наблюдавани отрасли.Най-значително е в сферата на търговията на дребно - с 6,2%. Търговците обаче не очак ват увеличение на цените и смятат, че обемът на продажбите ще се запази. В промишлеността спадът е с 2,1%. Мениджърите на предприятията са на мнение, че през следващите три месеца ще има намаление на персонала. Стопанската конюнктура в сферата на строителството се влошава с 3%. Производственият график е осигурен с договори близо 5 месеца, но прогнозите за нови поръчки са неблагоприятни. В сектора на услугите бизнес климатът се влошава с 2,8%, но цените ще останат без промяна в идните три месеца.
Източник: Преса (29.07.2014)
 
Цените на производител в промишлеността запазват нивото си през юни Индексът на цените на производител на вътрешния пазар в промишлеността през юни запазва нивото си спрямо предходния месец, а през последните 12 месеца спада с 0,5%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През май индексът се покачи за пръв път от август насам. На месечна база намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 1,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение - с 0,2%. На годишна база цените намаляват в добивната промишленост - с 6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,2%, докато в преработващата промишленост е регистрирано увеличение - с 0,3%. Индексът на цените на производител е ранен индикатор за посоката на движение на определен сектор или на цялата икономика. Като основен краткосрочен бизнес показател, той би могъл да даде насока за тенденциите в потребителската инфлация.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2014)
 
808 лв. е средномесечната работна заплата у нас за 2013 г. Тя се е повишила с 42 лв. спрямо 2012 г., или с 5.5 на сто. Равнището на регистрирана безработица в страната средно за 2013 г. е 11.3%. Това сочат данните от годишния отчет "Държавното обществено осигуряване през 2013 г.", публикуван в сайта на Националния осигурителен институт. Средната работна заплата през 2013 г. в обществения сектор е 839.75 лв., а в частния сектор 797.75 лв. Продължава тенденцията средната работна заплата в обществения сектор да превишава тази в частния сектор, като през 2013 г. превишението е с 5.3%. Работната заплата продължава да бъде основен източник на доход на домакинствата. През 2013 г. тя формира 53.1% от общия доход на домакинствата, а през 2012 г. – 52.7%. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава. През 2013 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 2 557 лв., получени от работна заплата, докато през 2012 г. тези средства са възлизали на 2 281 лв., или доходът от работна заплата се е повишил с 12.1%. През 2013 г. пенсиите продължават да са вторият по значимост източник на доходи за българските домакинства. Те формират 25.5% от общия доход на домакинствата, докато през 2012 г. техният дял е 26.7%. Общо социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) формират 28.5% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2013 г., а през 2012 г. този дял е 30.1%. През 2013 г. българските домакинства са изразходвали 4 466 лв. средно на лице, което е с 10.1% повече от 2012 г. За храна са изразходвани 1 480 лв. средно на лице от домакинството. Относителният дял на разходите за храна от общия разход намалява от 33.4% през 2012 г. на 33.2% през 2013 г. Повече от половината от всички заети лица продължават да са мъже. В структурата на заетите лица техният дял е 52.7%, като в сравнение с 2012 г. делът им е нараснал с 0.2 процентни пункта. Делът на жените през 2013 г. е 47.3% и е намалял спрямо предходната 2012 г., когато са били 47.5% от всички заети. Коефициентът на заетост на мъжете е 51.4% и бележи ръст от 0.6 на сто спрямо 2012 г., а на жените е 42.8% и също отбелязва нарастване (с 0.2 процентни пункта) спрямо 2012 г. Равнището на регистрирана безработица в страната средно за 2013 г. е 11.3%. През 2013 г. средномесечният брой на безработните в страната е 371 380 лица. Основният поток от безработни в бюрата по труда е формиран от периодично освобождавани заети лица без процедура за масови уволнения, предимно от малки и средни предприятия.
Източник: profit.bg (01.08.2014)
 
През второто тримесечие на 2014 г. издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 10.4%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 6.8%, съобщиха от Националния статистически институт. Местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 121 жилищни сгради с 3 462 жилища в тях и с 461 241 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 47 административни сгради/офиси с 34 354 кв. м РЗП и на 1 172 други сгради с 395 324 кв. м РЗП. В сравнение с второто тримесечие на 2013 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 2.6%, но жилищата в тях са повече с 16.0%, а разгънатата им застроена площ - с 16.8%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, са повече с 46.9%, а тяхната РЗП нараства с 44.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради намалява с 15.6%, а разгънатата им застроена площ - с 34.4%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 137, Бургас - 130, София (столица) - 118, Варна - 99, и София - 65. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 100, Бургас - 480, Пловдив - 407, Варна - 291, и Кърджали - 124. През второто тримесечие на 2014 г. е започнал строежът на 812 жилищни сгради с 2 234 жилища в тях и с 318 656 кв. м обща застроена площ, на 24 административни сгради/офиси със 17 151 кв. м РЗП и на 574 други сгради с 222 521 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 61.1%, броят на жилищата в тях - с 38.2%, а общата им застроена площ - с 40.6%. Започнатите административни сгради са по-малко с 20.0%, но общата им застроена площ нараства със 73.5%. Броят на започнатите други сгради се увеличава с 28.7%, докато тяхната РЗП намалява с 14.2%. В сравнение с второто тримесечие на 2013 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 22.1%, жилищата в тях - с 29.2%, а разгънатата им застроена площ е повече с 37.6%. Същевременно броят на започнатите административни сгради не се променя, а на другите видове сгради нараства с 11.0%, докато разгънатата им обща застроена площ намалява, съответно с 30.5 и 18.6%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Бургас - 197 жилищни и 48 други сгради; Пловдив - 86 жилищни, 4 административни и 50 други сгради; Варна - 96 жилищни, 4 административни и 36 други сгради; Стара Загора - 56 жилищни и 35 други сгради; София (столица) - 49 жилищни, 4 административни и 43 други сгради.
Източник: Преса (04.08.2014)
 
НСИ: Потребителското доверие се понижава през юли Показателят, измерващ потребителското доверие у нас, намалява с 4,3% през юли спрямо предходното тримесечие, сочат данните на НСИ. Доверието през периода е по-ниско както в градовете (с 3,9%), така и в селата (с 5,1%). От националната статистика отчитат по-песимистични мнения за икономическата ситуация в страната през последните 12 месеца. Негативни са и очакванията за следващите 12 месеца. Така балансовите показатели намаляват със съответно 9% и 6,1%. По-неблагоприятни в сравнение с април са и оценките и очакванията на потребителите относно промените във финансовото състояние на техните домакинства. Потребителите продължават да считат, че през последните 12 месеца се наблюдава покачване на потребителските цени, но със забавено темпове. Очакванията по отношение на инфлацията за следващите 12 месеца обаче се засилват. По отношение на безработицата песимизмът също нараства, като по-негативни очаквания се наблюдават както в градовете, така и в селата. Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голямата част от потребителите като неблагоприятна за спестяване. Последната анкета обаче отчита леко подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са в същата посока.
Източник: econ.bg (06.08.2014)
 
Общият показател на доверие на потребителите през юли намалява с 4,3 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 3,9 и с 5,1 пункта. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера. Мненията за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца са по-песимистични спрямо предходното наблюдение, в резултат на което балансовите показатели намаляват съответно с 9 и с 6,1 пункта. По-неблагоприятни в сравнение с април са и оценките и очакванията на потребителите за промените във финансовото състояние на техните домакинства. Потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо в сравнение с оценките, регистрирани от предходната анкета. Същевременно обаче инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца песимизмът също нараства, като мненията на населението и от градовете, и от селата се изместват към по-негативните очаквания. Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голямата част от потребителите като неблагоприятна за спестяване. Последната анкета обаче отчита леко подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са в същата посока.
Източник: Дума (07.08.2014)
 
В разгара на лятото и още преди туршиения сезон зеленчуците и плодовете в България са рекордно скъпи. Цените в момента са средно с 50% по-високи в сравнение с предишния август. Доматите, които миналата година по това време вървяха по 70 стотинки за килограм, сега са по 1.40 лв., при картофите цените са приблизително същите, но има поскъпване при пипера, посочи председателят на Съюза на търговците на храни Александър Йоцев. Българските плодове и зеленчуци се очаква да поскъпнат с 25% до 50%, прогнозират от бранша. Производители и търговци твърдят, че в бранша покачването на цените е неизбежно както заради градушките и пороите, така и заради решението на Русия да наложи забрана за вноса на земеделски стоки от ЕС и САЩ. Докато за щетите от лошото време нещата са ясни, въпросът за влиянието на руското ембарго е доста спорен и нееднозначен. Междувременно новият български министър на земеделието Васил Грудев поиска свикване на извънреден европейски съвет, на който да бъдат обсъдени мерки за защита на европейските производители. Според много експерти присъствието на български стоки в забранителния списък е доста слабо, а и ако допуснем, че неизнесените храни остават в България, това по-скоро би довело до натиск върху цените надолу, не нагоре. "България няма да пострада сериозно от наложените санкции от страна на Русия за внос на хранителни продукти от ЕС, убеден е Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители. Според него страната ни отдавна е загубила руския пазар, макар че през последните години има успехи във възстановяването на позиции. По принцип не изнасяме за Русия суровини, с изключение на плодове. Експортът ни за там е главно вино, сирене и някои видове консерви", посочи Върбанов. Според него България и други страни - членки на ЕС, не могат да очакват компенсации, но е важно как ще реагира ЕС - дали ще смекчи своите санкции спрямо Русия, или Москва и Брюксел ще продължат с взаимни ограничения и игра на нерви. В момента голяма част от продукцията по българските борси е чуждоземна. По сергиите българските домати, краставици, чушки, патладжани са засенчени от внос от Гърция, Турция и Македония. Това обаче е отдавнашна тенденция и не може да се винят пороите. Те са виновни за лошото качество и слабата реколта, а като добавим и забраната за внос в Русия, най-вероятно ще наблюдаваме по-висока конкуренция в рамките на ЕС, увеличен внос у нас и падащи цени. На фона на скъпите и изчезващи български плодове и зеленчуци търговците на храни се опасяват, че вносни селскостопански продукти ще залеят пазара ни и ще свалят нивото на цените. Всъщност потребителите няма да са недоволни, защото няма логика да плащат прескъпо за храни с ниско качество. Браншът има право да искат помощ от правителството - но само по линия на финансови компенсации за производителите заради природните бедствия. Другата им идея - държавата да им търси пазари, е несъстоятелна, защото бизнесът трябва да си намира купувачи и да си договаря условията. БГ ИНИЦИАТИВА Притеснен от руското ембарго за внос на агростоки от ЕС и САЩ, новият български министър на земеделието и храните Васил Грудев е поискал да бъде свикано извънредно заседание на Европейския съвет по земеделие и рибарство (AGRIFISH). В писмо до италианския си колега Маурицио Мартина, който в момента е председател на съвета, Грудев предлага земеделските министри на ЕС да обсъдят как да бъдат компенсирани производителите на плодове, зеленчуци, месо, месни продукти, риба и други стоки, които са в обхвата на забраната. Нашият министър смята, че руското ембарго ще се отрази зле на европейското земеделие като цяло. Ето защо той смята, че са необходими единна позиция на ЕС и бързи и адекватни мерки за защита на агробизнеса и хранителната индустрия. Към искането на българския министър на земеделието са се присъединили и неговите колеги от Чехия, Полша, Австрия, Финландия, Белгия и Естония. Русия сменя ЕС с Армения, Иран, Перу и Чили Русия заменя вноса на европейски хранителни стоки с продукти от бившите съветски републики и Латинска Америка, обяви министърът на земеделието Николай Фьодоров пред тв канала "Россия-1". "Плодове и зеленчуци ще внасяме от Азербайджан, Узбекистан, Армения, Таджикистан, Киргизстан, Турция, Иран, Сърбия. Много перспективни държави като Иран, Мароко, Египет се нуждаят от наша продукция, най-вече от зърно и растително масло, а на нас ни трябват плодове, зеленчуци и цитруси", обясни земеделският министър Фьодоров. Москва ще разчита също и на държавите от Латинска Америка, като с много от тях вече се водят преговори и те били съгласни да увеличат износа към Русия. Сред тези страни са Чили, Аржентина, Парагвай, Еквадор и Перу. Русия има възможност сама да осигури за местния пазар риба и морски деликатеси, които досега внасяше от Норвегия. Министър Фьодоров обясни, че през 2013 г. страната е изнесла 2 млн. тона рибни продукти, а е внесла едва 1 млн. тона. Сега държавата преговаря с търговците да изкупят всичката руска риба за вътрешния пазар.
Източник: Сега (11.08.2014)
 
Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, намалява през юни с 1,3% в сравнение с май, когато беше регистриран спад от 1,2%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това представлява влошаване на промишленото производство в страната за четвърти от първите шест месеца на годината. Спрямо юни 2013-а година календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира слабо повишение от 0,6% през шестия месец на настоящата година, но след ръст от 5,0% през май, запазвайки позитивната тенденция на растеж в сила от януари насам. През юни намаление спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0,5% и в добивната промишленост - с 3,0%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 0,1%. На годишна база ръст на промишленото производство през юни е отчетен единствено в преработващата промишленост - с 1,8%, като в същото време има спад в добивната промишленост - с 1,4% и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,1%, показват данните на НСИ. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през юни остава почти без промяна, като се повиши с едва 0,1% на месечна база след ръст с 1,8% през юни. На годишна база строителството през юни 2014-а година (спрямо юни 2013-а) отчете добро повишение от 5,6% след скок с 6,1% през май. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през шестия месец на годината. Оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, се повиши през юни с 0,3% на месечна база след ръст от 1,4% през май, пречупвайки за втори пореден месец негативната тенденция, която беше в сила от февруари насам. Това е знак за постепенно възстановяване на вътрешното потребление в нашата страна, показват данните на НСИ. На годишна база оборотът в търговията на дребно през юни нараства с 2,4% спрямо същия месец на 2013-а година и след повишение с едва 1,4% май (най-скромно повишение от началото на годината). Днешните смесени данни са пореден сигнал за известен застой в икономическия растеж на страната след позитивния старт на годината и не са добър знак за поведението на българската икономика през второто тримесечие. Но възстановяването на търговията на дребно за втори пореден месец и стабилизацията в строителството на доста по-високи нива спрямо предходната година могат да парират отчасти негативното поведение на промишления сектор в нашата страна.
Източник: БНР (11.08.2014)
 
Според предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) на България наетите по трудово и служебно правоотношение лица през второто тримесечие на 2014-а година се увеличават с цели 84 200, или с 3,8% спрямо първите три месеца до края на март, като достигат 2,30 милиона. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер: в "Хотелиерство и ресторантьорство" - повишение с 56,5%, "Култура, спор и развлечения" - с 19,3% и в "Селско, горско и рибно стопанство" - повишение със 7,4%. Най-голямо намаление на наетите лица е регистрирано в дейност "Образование" - спад с 2,4%. Въпреки това повишение на наетите на тримесечна база към края на юни, на годишна база те бележат понижение с 5 200, или със 0,7% спрямо второто тримесечие на миналата година, показват предварителните данни на НСИ. В същото време средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на настоящата година се увеличава с 2,6% спрямо първите три месеца и достига 817 лева. Данните на НСИ показват, че средната брутна месечна работна заплата за април е била в размер на 834 лева, преди обаче да последва спад до 816 лева през май и до 802 лева през юни. Спрямо второто тримесечие на 2013-а година има повишение на средната месечна работна заплата през периода април-юни с 2,3%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Добивна промишленост" - повишение с 8,8%, „Административни и спомагателни дейности” - с 6,9%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа” - с 5,4%. Данните на НСИ показват, че най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на 2014-а година са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1767 лева, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1596 лева и "Финансови и застрахователни дейности" - 1585 лева. Най-ниско платени са били наетите в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - 566 лева, в "Административни и спомагателни дейности" - 571 лева и в "Други дейности" - 573 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2014-а година в обществения сектор нараства със 7,4%, а в частния сектор - с едва 0,5%.
Източник: БНР (11.08.2014)
 
Бизнесът не може да излезе от кризата Вече пета година българската промишленост не може да излезе от кризата, в която попадна, след като производството се срина с 30% през 2009 г. Промишленото производство пада с 1,3% през юни спрямо месец май, обявиха от НСИ. И въпреки, че има ръст с 0,6% на годишна база, обемът на продукцията остава с близо 20% под нивата от 2007-2008 г. На годишна база ръст на промишленото производство има в преработващата промишленост - с 1,8%, а спад има в производството и доставките на ток, топлоенергия и газ - с 4,1%, и в добивната промишленост - с 1,4%. По-значителен ръст има при производството на автомобили и ремаркета - с 24,3%, на компютърна, комуникационна техника и електронни продукти - с 20,1%, и на изделия от каучук и пластмаси - с 19,1%.
Източник: Стандарт (11.08.2014)
 
НСИ отчете увеличение и на заетите, и на заплатите По предварителни данни на Националния статистически институт броят на наетите нараства с 84.2 хил. души или с 3.8% за тримесечие и към края на юни достига 2.3 млн. души. Новите назначение са главно в туризма, в развлекателната индустрия и в селското стопанство. Спрямо година по-рано броят на наетите е с 5 хил. или 0.2% по-малък. Средната брутна месечна работна заплата намалява от април до юни. През април тя е била 834 лв., през май - 816 лв. и през юни - 802 лева. Въпреки това средният й размер остава с 2.6% по-висок, отколкото през първото тримесечие. Между април и юни с 9.4% се увеличават възнагражденията във финансовия сектор, със 7% в просветата, с 5.1 на сто - в строителството. Спрямо година по-рано възнагражденията са средно с 2.3 на сто по-високи като в обществения сектор нарастването е със 7.4%, а в частния сектор - с 0.6%. Най-голям ръст на заплатите има в добивната промишленост - с 8.8%, в административната дейност - с 6.9%, в здравеопазването и социалната работа - с 5.4%. Най-добре платени са работещите в далекосъобщенията - 1767 лв., в енергетиката - 1596 лв. и във финансите и застраховането - 1585 лв. Най-ниски са възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството - 566 лв., административните дейности - 571 лв.
Източник: Дневник (11.08.2014)
 
Средната работна заплата е нараснала до 817 лв. за второто тримесечие на 2014 г. През второто тримесечие на 2014 г. средната брутна работна заплата е нараснала с 2,6% и е достигнала размер от 817 лв. за разлика от първото тримесечие на годината. Разгледано по-детайлно обаче се наблюдава намаляваща тенденция на стойността на средното трудово възнаграждение от април до юни. През четвъртия месец на годината то е 834 лв., през май – 816 лв., а през юни – 802 лв. Това показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ) за разглеждания период. За разлика от второто тримесечие на 2013 г., през месеците от април до юни се наблюдава ръст на средната работна заплата в размер на 2,3%. Най-голямо увеличение има в секторите „Добивна промишленост“ (с 8,8%), “Административни и спомагателни дейности” (с 6,9%) и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (с 5,4%). През периода април – юни 2014 г., за разлика от януари – март същата година, най-сериозно увеличение на средната брутна работна заплата има в секторите „Финансови и застрахователни дейности“ (с 9,4%), „Образование“ (със 7%) и „Строителство“ (с 5,1%). От друга страна националната статистика показва, че най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на настоящата година има в областта на създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения. Заетите в нея лица получават средно по 1767 лв. месечно. На второ място е секторът на „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”. Там средната стойност на брутната заплата е в размер на 1596 лв. След това се нарежда „Финансови и застрахователни дейности” с 1 585 лв. на месец. На другия полюс с най-ниско средно заплащане са работещите в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство” (с 566 лв.), “Административни и спомагателни дейности” ( с 571 лв.) и „Други дейности” ( с 573 лв.). Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2014 г. в обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния сектор- с 0.6%. Данните на НСИ за второто тримесечие на 2014 г. показват ръст на наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Те се увеличават с 84,2 хил. души, което е с 3,8% повече спрямо края на март месец. Към края на месец юни всички официално наети на работа хора са 2,30 млн. души. По отделни сектори най-голям ръст има на работещите в икономическите дейности със сезонен характер. Към тях влизат „Хотелиерство и ресторантьорство” (с 56.5%), „Култура, спорт и развлечения” (с 19.3%), и „Селско, горско и рибно стопанство” (със 7.4%). За разлика от това най-сериозен спад на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Образование”- с 2.4%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21.4 и 16.9%. Изчисленията на националната статистика показват спад с 0,2% на наетите по трудово и служебно правоотношение в края на юни месец 2014 г. спрямо същия период на миналата година. Общо намалението е с 5,2 хил. души. Най-забележим е бил спадът в областите „Административни и спомагателни дейности“ (с 15.1 хил.), „Строителство” (с 3.5 хил.) и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” (с 2.0 хил.).
Източник: econ.bg (11.08.2014)
 
5,6% ръст на строителната продукция за година Националната статистика отчита 15,6% ръст на строителната продукция през юни спрямо година по-рано. Това се определя от положителния темп при гражданско/инженерното строителство, където ръстът е с 14,4%, докато при сградното строителство е регистрирано намаление от 1 на сто. Индексът на строителната продукция през юни остава на почти същото ниво спрямо предходния месец. Наблюдава се леко увеличение с 0,1%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база ръст е регистриран при продукцията от гражданско/инженерното строителство – с 0,7%, докато при сградното строителство се наблюдава спад с 0,4%. Данните на НСИ отчитат също и 15,7% ръст на новопостроените жилища през второто тримесечие на годината. Като цяло за периода април-юни въведените в експлоатация жилищни сгради са 585, което е с 29 повече спрямо година по-рано.
Източник: econ.bg (11.08.2014)
 
НСИ: През юни 2014 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 2.4% По предварителни сезонно изгладени данни през юни 2014 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0.3% спрямо предходния месец, съобщиха от НСИ. През юни 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.4% спрямо същия месец на предходната година. През юни 2014 г. оборотът нараства спрямо предходния месец в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.4%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.3%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.8%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.7%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.6%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.5%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.1%. През юни 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 23.4%, в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 6.4%, и в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6.1%. Спад е регистриран в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5.0%. /БГНЕС /
Източник: Vesti.bg (11.08.2014)
 
Промишленото производство намаля с 1.3% през юни По предварителни данни през юни 2014 г. индексът на промишленото производство намалява с 1.3% в сравнение с май, съобщи Националният статистически институт. Спадът в добивната промишленост е с 3%, а в преработващата - с 0.5%. В енергетиката е отчетено увеличение с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 14.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 6.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6.6%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5.9%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 6.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.1%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване и обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - по 2.9%. Спрямо юни 2013 г. статистиката отчита повишение с 0.6 на сто благодарение на преработващата промишленост, където ръстът е с 1.8%. В същото време в енергетиката е регистриран спад с 4.1%, а в добивната промишленост - с 1.4%. През май годишното увеличение беше с 4.6 на сто. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо година по-рано има производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 24.3%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 20.1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 19.1%, производството на основни метали - със 17.1%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.6%. Статистиката отчита намаление при производството на тютюневи изделия - с 25.1%, производството на напитки - с 9.9%, производството на хранителни продукти - с 5.9%.
Източник: Дневник (11.08.2014)
 
Българите са спестили 1813 лв. средно за втора пенсия 1813.61 лв. средно има в партидите за втора пенсия на българите. За шест месеца спестяванията за старини на хората, родени след 1959 г., са се увеличили с близо 172 лв. Това показват най-новите данни за допълнителното пенсионно осигуряване на Комисията за финансов надзор. Сумите в индивидуалните партиди са различни, тъй като зависят от годините на осигуряване и размера на вноските, а и от това как всяко дружество инвестира парите ни, пише "Сега". Общата картина показва, че кризата, която доведе до отрицателна доходност на дружествата, вече е преодоляна. Доходността на универсалните пенсионни фондове за последните 12 месеца - от юни миналата година до юни тази година, е стигнала 6.69%. Към края на юни в деветте универсални пенсионни фонда за задължително пенсионно осигуряване се осигуряват общо 3 368 769 българи. За шестте месеца брутните постъпления от вноски в универсалните фондове са над 432 млн. лв., или с 66 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Пенсионните дружества обаче продължават да печелят в пъти повече от такси и удръжки, отколкото от управление на собствените си средства. 60.9 млн. лв. за такси са удържали пенсионните фондове през първите шест месеца на годината, за да управляват добре вноските ни. Сумата е с над 11 млн. лв. повече от удържаното през същия период на миналата година. В същото време от управление на собствените им средства фондовете са изкарали едва 4.5 млн. лв., тоест 13 пъти по-малко. Сумата е разликата между спечеленото от инвестираните осигуровки, управлението на парите за гарантирана минимална доходност и др. и разходите за тези дейности.
Източник: Дневник (11.08.2014)
 
Продължават притеснителните данни за износа на България към страните извън ЕС. За периода януари - юни през тази година той е намалял с 12.1% в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данните на националната статистика, оповестени вчера. Показателно е, че се превръща в тенденция свиването на експорта към най-големите ни търговски партньори извън Eвросъюза. За първите шест месеца на тази година например износът към Русия е намалял с 6.3%. Това е още преди наложеното от Русия ембарго върху вноса на хранителни стоки от страната ни. Като цяло през миналата година там сме пласирали храни за 53.4 милиона евро, 9.3% от общия ни износ. Стоките, които България е продала в Турция, намаляват за шестмесечието с 6.2%, а за Украйна - с цели 68.2%. Спада и износът към Китай - с 2.8%. Общо до края на юни тази година от България към трети страни е изнесена стока за 7.5 милиарда лева. Това е спад от над един милиард лева спрямо същия период на миналата година, когато беше отчетено близо 10% увеличение на годишна база. Любопитно е, че Гибралтар започва да изчезва от експортната листа на България - износът е намалял с 83.1% от 709.9 на 119.9 милиона лева. Сериозно е процентното намаление и към други дестинации като Канада - 72%, Перу - 53.5%, Намибия - 64.4%. За сметка на това впечатляващ растеж бележи експортът към Сингапур - с цели 5952.8 на сто от 8.9 до 538.7 милиона лева, към Иран - с 415 на сто до 415.1 милиона лева и към Обединените арабски емирства - 115.3 на сто до 278 милиона лева. В общия спад на експорта намалението на храните и живите животни е с 18.3%, а на безалкохолните и алкохолните напитки и тютюна с 11.3%. Най-сериозно е свиването в категорията наобработени сурови материали - минус 406 милиона лева, или 40.9%, както и при мазнини, масла и восъци - с 27.9%. В стойностно изражение най-много намалява износът на минерални горива и масла - 463.2 милиона лева. Вносът на България от страните извън ЕС също продължава да намалява. За първата половина на 2014 г. сме внесли с 6 процента по-малко стоки от същия период за 2013-а, когато отчетеното намаление беше малко повече от две на сто. Най-голям остава вносът от Русия, Турция, Китай и Украйна. За шестте месеца на 2014 г. сме внесли от Русия стока за близо три и половина милиарда лева, за милиард и половина от Турция, за 815 милиона от Китай и за 605 милиона лева от Украйна. В същото време износът на България за ЕС през първото полугодие расте с 2.7% повече спрямо същия период на предходната година и възлиза на 12.59 милиарда лева. Само през второто тримесечие за държавите от европейския блок сме доставили с 5.3% повече стоки и услуги на стойност 6.44 милиарда лева. Това отчасти компенсира спада при износа извън ЕС. Търговското салдо остава отрицателно - минус 4.182 милиарда лева.
Източник: Сега (12.08.2014)
 
Износът за Сингапур скочи с близо 6000% Износът на България за Сингапур е 538,7 млн. лв. през първите шест месеца на годината, което е ръст с 5952,8% спрямо същия период на 2013 г. Сингапур е врата за българските стоки към Азия, и ръстът на износа означава, че страната ни пробива на нови пазари. През месец юни целият износ на страната е 3,68 млрд. лв., което е ръст със 7,1% спрямо същия месец на 2013 г. Като за първи път за настоящата година износът се увеличава и за страните от ЕС (+10,5%), и за държавите извън общността (+2%). Юни е вторият пореден месец на ръст на износа, след отчетеното за май увеличение с 5,4%. Но заради сериозния спад през първите четири месеца на годината общо за полугодието износът намалява с 3,4% до 20 млрд. лв. Износът за ЕС за периода януари-юни нараства с 2,7% до 12,59 млрд. лв., но за страните извън Общността пада с 12,1% до 7,5 млрд. лв. В същото време вносът пада с 0,5% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 24,28 млрд. лв. Вносът от ЕС нараства с 3,4% до 14,9 млрд. лв., а от страните извън ЕС пада с 6% до 9,37 млрд. лв. В резултат дефицитът във външната търговия се увеличава с 583,9 млн. лв. до 4,18 млрд. лв. След Сингапур най-голям е ръстът на износа за Иран - с 415,1% до 61,3 млн. лв. Сериозен ръст от 115,3% има и на износа към Обединените арабски емирства, който е на стойност 278 млн. лв. Най-голям спад на износа е отчетен към Република Южна Африка - с 84,1% до 35 млн. лв., и към Гибралтар - с 83,1% до 120 млн. лв.
Източник: Стандарт (12.08.2014)
 
Износът продължава да се възстановява и през юни. Експортът нараства със 7,1% на годишна база до 3,7 млрд. лв. За покачването допринася най-вече увеличеният износ за държавите членки на Европейския съюз (ЕС).Освен това през юни износът ни към трети страни отчете първи ръст (2% на годишна база) през 2014 г.. Последното увеличение беше през декември миналата година, като спадовете в три от месеците на тази година надхвърлиха 20%, припомня investor.bg.След като през май скочи с 10%, износът към нашият основен търговски партньор – страните от ЕС, се повишава с нови 10,5% на годишна база до 2,62 млрд. лв., показват последните данни на НСИ. Добра новина е, че експортът на стоки и услуги за трети страни отбелязва ръст от 2% през юни до 1,4 млрд. лв. За периода януари-юни износът обаче намалява с 3,4% и възлиза на 20,09 млрд. лв. Само през второто тримесечие експортът се понижава с 0,2% до 10,57 млрд. лв., сочат още данните на НСИ. Подкрепа за експорта през първата половина на 2014 г. оказват търговските връзки с държавите членки на ЕС за сметка на тези с трети страни. През първото полугодие износът за ЕС е с 2,7% повече спрямо същия период на предходната година и възлиза на 12,59 млрд. лв. Само през второто тримесечие за държавите от европейския блок сме доставили с 5,3% повече стоки и услуги на стойност 6,44 млрд. лв. Заради по-високия износ търговският дефицит намалява през юни и през второто тримесечие. През юни понижението е с 42,3%, или с 339,7 млн. лв, до 463,2 млн. лв., а за тримесечния период – с 6,5%, или със 139,5 млн. лв. до 2 млрд. лв. Въпреки това през първото полугодие дефицитът се увеличава с 16,2%, или с 583,9 млн. лв., до 4,18 млрд. лв.
Източник: Монитор (12.08.2014)
 
Събудиха инфлацията По-слабата реколта заради поройните дъждове и градушки в началото на лятото доведе до повишаване на цените на основни хранителни стоки. Наред с това от 1 юли цената на тока беше повишена с близо 2% като за абонатите на различните ЕРП-та в страната увеличението беше различно. В резултат инфлацията за юли е 0,4%, сочат данните на Националния статистически институт. Юли е едва вторият месец от годината, след април, през който цените вървят нагоре. Затова натрупаната инфлация за последните 12 месеца, както и от началото на годината, е минус 1%. От тази отрицателна годишна инфлация печелят хората със спестявания в банките, които за 12 месеца реално са спечелили близо 5,5% по едногодишните си левови депозити. Инфлацията през юли не се дължи на раздвижване на икономиката и на повишено потребление от страна на гражданите, а на административно повишените цени на тока и топлата вода и на по-слабата реколта в сравнение с други години. През юли храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 0,4% като най-голям скок има в цените на краставиците (+15,7%), цитрусовите и южни плодове (+11,5%), чушките (10%) и доматите (8,3%). Цената за поддържане на дома през юли се е повишила с 0,8%, като тук влизат наемите, текущият ремонт и сметките за ток, вода и газ. Сериозно намаление от 6,9% има при мобилните телефонни услуги. Причината за това са влезлите в сила от 1 юли нови максимални цени за роуминга при мобилните разговори и интернет.
Източник: Стандарт (13.08.2014)
 
Безработните са с 54 000 души по-малко За шести пореден месец безработицата намалява и в края на юли е 10,6%. Регистрираните без работа в бюрата по труда са 347 249 души. От началото на годината броят им е намалял с 54 000. Намалява и безработицата сред младежите като регистрираните в бюрата по труда през юли са 25 900, при 34 400 година по-рано. През юли на работа са постъпили 16 571 безработни. Работодатели са заявили 12 740 свободни работни места. Най-много работници се търсят в преработващата промишленост и търговията.
Източник: Стандарт (13.08.2014)
 
Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2014 г. намалява с 3,3% спрямо същото тримесечие на предходната година и нараства с 2,5% спрямо 2013 година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 12,7%, а от животновъдството нараства с 4,8%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция през второто тримесечие на 2014 г. отбелязват увеличение с 2,5%, като в растениевъдството те са по-високи с 3,5%, а в животновъдството - с 1,6%. Спрямо същото тримесечие на 2013 г. по-ниски са цените на меката пшеница - с 11,1%, на царевицата - с 18,8%, на ечемика - с 10,8%, на слънчогледа - с 22,1%, на картофите - с 23,5%, на оранжерийните домати - с 2,2%, на черешите - с 3,4%, и на ягодите - с 0,6%. В животновъдството по-високи са цените на едрия рогат добитък - с 0,7%, на свинете - с 0,8%, на овцете и козите - с 6,1%, на домашните птици - с 1% , и на суровото мляко - с 8,7%. По-ниски са цените на яйцата - с 3%. Спрямо 2013 г. по-високи са цените на меката пшеница - с 5,6%, на царевицата - с 2,3%, и на слънчогледа - с 2,8%. В животновъдството по-високи са цените на суровото мляко - с 8,3%, и по-ниски на свинете - с 0,5%, на пилетата - с 9,3%, и на яйцата - със 7,2%.
Източник: Дума (13.08.2014)
 
През последната година домакинствата са затегнали значително коланите и са започнали да заделят все повече пари настрана, ако се съди по данните на националната статистика. Забележителна бюджетна дисциплина издават семейните бюджети за второто тримесечие - хората са орязали драстично тегленето на заеми и са посягали по-рядко към спестяванията си в сравнение със същия период на м.г. Близо четири пъти са намалели постъпленията от заеми и кредити в семейния бюджет през месеците април, май и юни в сравнение със същите месеци на 2013 г. За второто тримесечие на тази година на човек в домакинството се падат по 7 лв. от кредити, докато година по-рано всеки е разчитал на 27 лв. В същото време по-малко сме посягали към спестяванията си и все повече сме заделяли пари настрани. С близо 5 лв. по-малко се падат на човек от изтеглени спестявания в сравнение с година по-рано - сумата е паднала до 22 лв. А парите за "черни дни" са станали над три пъти повече - от 10 лв. средно на човек м.г. на 34 лв. тази година. След като през последните 4 години средният доход на домакинствата растеше постоянно, от началото на тази година семейният бюджет изтънява за второ поредно тримесечие. За април, май и юни средно на човек се падат по 1160 лв. Това е с близо 8 лв. по-малко спрямо същите месеци на 2013 г. А спрямо първото тримесечие на тази година намалението е с 18 лв. Разходите ни също намаляват. За второто тримесечие всеки е харчил средно с по 47 лв. по-малко спрямо една година по-рано, или по 1012 лв. Намалението за тримесечие е 17 лв. При приходите се увеличават социалните помощи (извън детските и обезщетенията за безработица) - с 11 лв. на човек за година до 27 лв. средно. На човек се падат и повече от заплата - със 7 лв. до 640 лв. Всички разходи на домакинствата намаляват или се запазват на същите нива, но забележителен ръст има при заделените пари на влог. А докато за храна даваме все по-малко (с 22 лв., или по 355 лв. на човек), то разходите за алкохол и цигари продължават да растат. Всеки в домакинството заделя средно по малко над 44 лв., или с 2 лв. повече за алкохол и цигари. Както вече бе отбелязано и от други статистики, разходите ни за вода, ток и жилище също намаляват с около 19 лв. на човек до 122 лв. средно. Намалението се дължи на поевтиняването на тока, което бе и причина за понижаване на издръжката на живот, смятана от синдикатите. Спрямо зимните месеци - от януари до март тази година, статистиката наблюдава минимални увеличения на разходите за храна, облекло и обувки, обзавеждане на дома, съобщения и за транспорт. Намалели са разходите на всеки за здравеопазване (с 10 лв. до 49 лв.), както и за свободно време - с над 4 лв. до 34 лв.
Източник: Сега (15.08.2014)
 
Намалява броят на живородените деца, а за последните 10 години броят на жените във възраст, в която е възможно да забременеят, е намалял с 288 000. Това заяви Магдалена Костова от (НСИ) при представяне на данни за демографските показатели за страната. Причина за ниската раждаемост е и финансовата нестабилност в страната. Най-тежката година за раждаемостта е 1997 г. Тя е и най-лошата в демографско отношение. През 2013 г. 66 578 са живородените бебета, като 59,1% от тях са извънбрачни. При 80% от тях има данни за бащите, което означава, че се раждат в двойки, които живеят на семейни начала. 1118 са случаите на многоплодни раждания през 2013 г. Средната възраст на първо раждане е 26,5 г., а 1,3% са новородените от майки до 15 г. Най-предпочитаните имена за момчета са Георги, Александър, Мартин, Иван и Димитър, а за момичета - Виктория, Никол, Мария, Александра, Габриела. За първите 6 месеца на т.г. 32 398 са живородени бебета.
Източник: Дума (15.08.2014)
 
Икономиката ни е нараснала през пролетта През второто тримесечие на 2014 г. БВП нараства с 1.6 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.5 на сто спрямо първото тримесечие на 2014 година, показват експресни оценки на Националния статистически институт. За второто тримесечие на 2014 г. БВП в номинално изражение достига 19 215 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2014 г. е 16 423 млн. лв., като най-голям дял формира секторът на услугите (61.2 на сто), следван от индустриалния (34 на сто) и аграрния сектор (4.8 на сто). По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (80.4 на сто), което в стойностно изражение възлиза на 15 443 млн. лева. През второто тримесечие на 2014 г. бруто капиталообразуването в основен капитал е 4 127 млн. лв. и заема 21.5 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. През второто тримесечие на 2014 г. спрямо първото тримесечие на 2014 г. БВП по сезони данни се увеличава с 0.5 на сто. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.6 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2014 г. принос за регистрирания икономически растеж имат износа на стоки и услуги - с 1 на сто, бруто образуването в основен капитал - с 0.8 на сто, и индивидуалното потребление - с 0.1 на сто. През второто тримесечие на 2014 г. БВП по сезони данни нараства с 1.6 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.4 на сто. Увеличение е регистрирано в индустриалния сектор и сектора на услугите, съответно с 4.5 и 1 на сто, докато аграрният сектор намалява равнището си с 1.5 на сто. По отношение на компонентите на крайното използване е регистриран положителен икономически растеж на индивидуалното и колективното потребление, съответно с 1.9 и 0.3 на сто. Бруто капиталообразуването в основен капитал отчита ръст спрямо второто тримесечие на предходната година с 3.9 на сто. Износът на стоки и услуги се увеличава с 2.9 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 1 на сто.
Източник: Дарик радио (15.08.2014)
 
677 лева е средната заплата в Русе, показва изследването на териториалната статистика за второто тримесечие на годината. С четири лева, от април до май, се е повишило средномесечното възнаграждение на русенци, съответно от 675 до 679 лв., но през юни е паднало до 676 лв., което формира нарастване с един лев. Това пише днес русенският вестник „Бряг”. Статистиците обаче са пресметнали, че през първите три месеца на годината сме получавали с около 18 лева по-малко. При сравнението с периода април-юни на миналата година, разликата е още по-драстична в полза на джобните пари, които са с 37 лева повече или с близо 6 процента. Работещите в сектор енергетика вземат най-много пари - 1209 лв., следвани от кадрите в здравеопазването и социалната работа - 867 лв., и работещите в сферата на държавното управление - 848 лева. Най-ниско платени остават служителите в хотелиерството и ресторантьорството с 409 лева и административно-спомагателни дейности - 417 лева. По размер на средната заплата областта се нарежда на 10-а позиция в страната. Най-високо е заплащането в София - 1081 лв., Враца - 853 лв. и Стара Загора - 838 лева. С най-ниско средномесечно възнаграждение отново са хората в област Видин - 571 лева. Запазва се тенденцията в обществения сектор средната работна заплата да е по-висока от тази в частния, съответно сумите са 777 лв. и 651 лева. В сравнение с предходното тримесечие средната работна заплата в обществения сектор на областта бележи увеличение с 26 лв. или с 3.5%, а в частния нараства с 16 лв. или с 2.5%. Спрямо първото тримесечие на 2014 г. се увеличава разликата в заплащането между двата сектора както в национален мащаб, така и за област Русе. Единствено заетите русенци в селското стопанство и здравеопазването получават по-големи заплати от средната на колегите им в страната
Източник: Бряг (20.08.2014)
 
През второто тримесечие на 2014 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 1.7% спрямо предходното тримесечие, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Най-висок ръст е регистриран при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 4.6%. Намаление се наблюдава при дейностите „Воден транспорт” и „Пощенски и куриерски услуги”, съответно с 5.4 и 0.3%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” намалява с 1.4% спрямо първото тримесечие на 2014 година. Най-голям спад е регистриран при дейностите „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 3.6%, и „Далекосъобщения“ - с 2.4%. Увеличение се наблюдава при „Информационни услуги” и „Издателска дейност”, съответно с 4.1 и 0.6%. При Други бизнес услуги най-висок ръст през второто тримесечие на 2014 г. спрямо предходното тримесечие е регистриран в „Дейности по разследване и охрана” и „Дейности по почистване”, съответно със 7.1 и 6.8%. Най-голямо намаление спрямо първото тримесечие на 2014 г. се набюдава при „Други професионални дейности” - с 6.2%, и „Рекламна дейност и проучване на пазари” - с 6.1%. През второто тримесечие на 2014 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 13.4%, в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението при дейност „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 24.1%. Продължава тенденцията на намаление при „Воден транспорт” - с 43.8%. Общият календарно изгладен индекс на оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” през второто тримесечие на 2014 г. се увеличава с 0.3% спрямо второто тримесечие на 2013 година. Най-висок ръст е отбелязан при дейност „Информационни услуги” - с 21.1%. Намаление се наблюдава в „Далекосъобщения“ и „Издателска дейност“, съответно с 8.1 и 1.0%. При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо второто тримесечие на 2013 г. е отчетено в „Дейности по охрана и разследване” (15.0%) и „Юридически дейности; Счетоводни и юридически дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението” (14.0%). Спад се наблюдава при „Други професионални дейности” - с 10.4%, и „Рекламна дейност и проучване на пазари” - с 10.0%.
Източник: profit.bg (22.08.2014)
 
Младежката безработица у нас е намаляла с над 2 процентни пункта за година За една година младежката безработица у нас е намаляла с малко над 2 процентни пункта, сочат данни, публикувани от Агенцията по заетостта (АЗ). През юни безработицата сред младежите на възраст 15-24 години в България е 23,2% по данни на Евростат, а през юни 2013 година е 25,5%. С близки до нашите данни са и Швеция, Полша, Белгия, Ирландия, Франция, отчете директорът на Агенцията Асен Ангелов по време на дискусия за младежката безработица. Той потвърди положителната тенденция, отчетена още през пролетта, че все повече младежи започват работа в реалната икономика. За първите седем месеца на годината над 36 хил. младежи до 29-годишна възраст са постъпили на работа със съдействието на Агенцията по заетостта, като половината от тях са до 24-годишна възраст. От началото на януари до края на юли започналите работа на първичния пазар са 27 082 души. Останалите 9 209 са младежи, които са заети по мерки и програми за субсидирана заетост, както и по схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2014)
 
По предварителни сезонни данни през второто тримесечие на 2014 г. превозените товари намаляват с 0,8 на сто, докато извършената работа отбелязва ръст от 0,2 на сто в сравнение с предходното тримесечие, съобщи Националният статистически институт. Спрямо първото тримесечие на 2014 г. се наблюдава увеличение както при превозените пътници (с 2,2 на сто), така и при извършената работа (с 3%) от сухопътния, водния и градския електротранспорт. По предварителни некоригирани данни през второто тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответния период на 2013 г. е регистрирано намаление при превозените товари (с 8, на сто) и извършената работа (с 1%) от сухопътния и водния транспорт. В сравнение със съответното тримесечие на предходната година през второто тримесечие на 2014 г. се наблюдава увеличение както при превозените пътници, така и при извършената работа от пътническия транспорт, съответно с 0,9 и 8,4 на сто. През второто тримесечие на 2014 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 27 288,8 хил. т, или със 7,5 на сто по-малко спрямо съответното тримесечие на 2013 година, което се дължи на регистрираното намаление от 10,7 на сто при вътрешните превози. Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през второто тримесечие на 2014 г. е 114 576,6 хил., или с 1,9 на сто повече спрямо същия период на предходната година, което основно се дължи на увеличението на вътрешните превози - с 2,1 на сто. Превозените пътници от автобусния транспорт се увеличават с 2 532,3 хил., или с 2,4 на сто, докато в железопътния транспорт се наблюдава намаление от 5,6 на сто. Както превозените товари, така и извършената работа от водния транспорт бележат спад спрямо второто тримесечие на 2013 г., съответно с 360,3 хил. т и 1 132,4 млн. тонкилометра. Намалението се дължи главно на превозите от морския транспорт и е в резултат не само на по-малкото количество превозени товари, но и на по-късото средно превозно разстояние. Броят на превозените пътници от водния транспорт през второто тримесечие на 2014 г. намалява спрямо съответното тримесечие на предходната година с 56,5 на сто, което основно се дължи на по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. През второто тримесечие на 2014 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 63 621,3 хил. пътници, или с 0,9 на сто по-малко спрямо съответния период на предходната година. Увеличение от 7,8 на сто е регистрирано единствено при превозените пътници от метрополитена, докато тролейбусният и трамвайният транспорт бележат спад, съответно с 2,2 и 6,9 на сто.
Източник: Дарик радио (27.08.2014)
 
За първите 6 месеца българският износ на стоки за Русия е намалял с 2,1%, а руският внос – с 23 на сто. Руските бизнесмени твърдят, че нямат информация за българските курорти и руските туристи у нас също намаляват. Председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата Желю Добрев оповести, че стокообменът между България и Русия за миналата година е 7,340 милиарда щатски долара. Тази година по различни причини и вносът, и износът намаляват. За първото шестмесечие българският износ за Руската федерация е намалял с 2,1 процента, а руският внос е намалял с 23 процента, като най-голяма част е от нефт. Руските туристи тази година ще бъдат от 5 до 10 процента по-малко, каза Добрев. Според президента на Централната руска асоциация на търговско-промишлените палати Юрий Агафонов в Русия нямат информация за българските курорти и руските туристи у нас намаляват. Руските бизнесмени потвърдиха, че освен към туризма, продължават да проявяват интерес към българските екологични плодове и зеленчуци.
Източник: БНР (28.08.2014)
 
Бизнес климатът се влошава за трети пореден месец, показват данните за август от редовната анкета на на Националния статистически институт (НСИ). В строителството, търговията на дребно и услугите унинието сред директорите и предприемачите расте, само в промишлеността няма промяна в настроенията спрямо юли. Основна причина за минорните нагласи на деловите българи е несигурната икономическа среда, посочват от НСИ. И в четирите сектора се предвижда запазване на цените на стоките и услугите в следващите три месеца. Представители на големите работодателски организации често коментират напоследък, че политическата несигурност вреди на бизнес климата, защото смените на правителства винаги водят до смени и в администрацията, което обикновено парализира чиновниците и работата на ведомствата. Наскоро пък БНБ прогнозира в свой анализ, че евентуално влошаване на стопанската конюнктура в Европа, обостряне на конфликта между Украйна и Русия, засилване на дефлационните процеси у нас и неяснотите около Корпоративна търговска банка, където много фирми имат блокирани ресурси, е възможно през втората половина на 2014 г. да предизвикат забавяне на икономическата активност у нас. В допитването на НСИ близо 60% от мениджърите в индустрията твърдят, че икономическата несигурност им пречи на бизнес плановете. Следващ по тежест проблем в индустрията е слабото търсене на вътрешния пазар.
Източник: Сега (29.08.2014)
 
Производствените цени в промишлеността спадат и през юли Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2014 г. е с 0.1% под равнището от предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 3.3%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 1.3%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1.9%, при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.7%, и при производството на напитки - с 0.6%, а намаление е отчетено при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.4%, при производството на хранителни продукти, при производството на изделия от други неметални минерални суровини и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с по 0.2%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2014 г. спада с 0.6% в сравнение със същия месец на 2013 година. Цените намаляват в добивната промишленост - с 2.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%, докато в преработващата промишленост е регистрирано увеличение с 0.5%.
Източник: Money.bg (01.09.2014)
 
Проблемите с регистрите на населението и наличието на "жители на хартия" оказват ефект и върху общинските бюджети. Държавната субсидия към общините за 2015 г. ще бъде изчислена на базата на регистрирани 8 451 350 души с постоянен адрес в различни общини, или с 1 086 780 души повече от официалната статистика на НСИ за броя на населението. От това общините печелят повече субсидии за заплати на чиновниците, но пък наличието на "фантомното население" може да доведе в някои случаи до по-ниска издръжка на училищата. Това става ясно от одобрените вчера от кабинета стандарти за издръжка на делегираните от държавата на общините дейности за 2015 г. Стандартите за 2015-а са леко завишени, тъй като отчитат ръста в минималната работна заплата. Сред финансираните от държавата делегирани дейности са заплатите на чиновниците, издръжката на училищата, заплатите в детските градини, ясли и кухни. Държавният бюджет финансира и дейности в областта на сигурността като детските педагогически стаи, субсидия се превежда и на социалните домове, музеите, читалищата. Статистиката за броя на населението с постоянен адрес на територията на различните общини в България за 2015 г. се припокрива с тази за 2014 г., когато парите за общините също бяха изчислявани на база население от 8 451 350. Година по-рано - през 2013-а, населението с постоянен адрес на територията на България по данни на ГРАО е било по-многобройно - 8,5 млн. българи. В същото време през 2011 г. НСИ преброи 7 364 570 българи. Едно от обясненията за голямото разминаване в статистиката са българите в чужбина, които са регистрирани по постоянен адрес. Тези "жители на хартия" обаче оказват влияние върху бюджетите на общините. От броя на населението с постоянен адрес на територията на дадена община зависи както бюджетът за заплати на чиновниците, така и финансирането на отделни делегирани дейности, при които държавата дава различна субсидия в зависимост от големината на населеното място. При чиновниците по-високият брой на населението е плюс, защото води до по-висока субсидия за издръжка на общинската администрация. В София например за 2014 г. бюджетът за заплати на чиновниците е определен на база 1 411 149 души, регистрирани на постоянен адрес, при 1 291 591 души население при преброяването през 2011 г. Разликата води до 1,4 млн. лв. по-висока субсидия за издръжка на общинската администрация. Субсидията за издръжка на общинската администрация във Варна е смятана на база постоянно население от 371 279 души при регистрирано от НСИ през 2011 г. население от 343 704. По-големият брой на населението по постоянен адрес може да има и обратен ефект - по-ниска държавна субсидия за дейности, при които бюджетът е решил да стимулира по-малките населени места, като например община Хасково, която по постоянен адрес има 116 246 жители при регистрирани на преброяването 94 156 жители. Хасково е сред общините от втора група, тоест големи общини, при които субсидията за издръжка на 1 ученик е по-ниска. При по-малобройно население общината би взимала малко по-висока субсидия. За сметка на това пък парите за чиновници са повече, защото броят на населението се умножава директно по коефициент. АКТУАЛИЗАЦИЯ През 2015 г. държавата ще плаща малко повече за издръжка на делегираните на общините дейности, става ясно от одобрените от кабинета стандарти. По-голямата част от сумите са увеличени, така че да отразяват ръста на минималната работна заплата. При някои дори има сериозен ръст. Така например за медицинско обслужване на здравен кабинет в малка община с до 40 деца държавата ще отпуска по 225 лв. годишно на дете вместо досегашните 115 лв. Чувствително е и увеличението на издръжката на детските ясли, като за 1 дете държавата ще плаща 2737 лв. вместо досегашните 2481 лв. Над ръста на средната работна заплата се вдига и издръжката за различни социални услуги, предоставяни от общините за хора със специални потребности.
Източник: Сега (04.09.2014)
 
Производителността на труда се покачва с 1.7% на годишна база, показват последните данни на НСИ. Всеки работещ у нас създава средно по 13.3 лв. на час. Година по-рано работещите българи са отработвали с по 20 стотинки по-малко на час. Ако данните обаче се съпоставят с края на м.г., то се отчита намаление. В края на четвъртото тримесечие на миналата година всеки зает е създавал средно по 15.7 лв. от брутния вътрешен продукт за един час работа. Статистиката показва още, че заетите лица в икономиката са над 3.5 млн. души. Общият брой отработени часове за второто тримесечие пък е 1472.9 млрд. часа. От НСИ отчитат намаление на дела на заетите в аграрния и индустриалния сектор през второто тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на миналата година. Увеличават се работещите в сектора на услугите. Производителността на труда е най-висока в индустриалния сектор - 6488.5 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 15.1 лв. за един отработен човекочас. Най-ниска пък е в аграрния сектор - 1081.9 лв. на един работещ и едва 2.7 лв. на час. През второто тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт на страната ни възлиза на 19.5 млрд. лв., показват още предварителните данни на НСИ. Ръстът в сравнение с първото тримесечие на годината е с 0.5%, а спрямо същия период на миналата година е 1.6%. Година по-рано БВП е бил 19.38 млрд. лв. През второто тримесечие на 2014 г. на човек от населението се падат 1379 евро, съобщиха от НСИ. През първите 6 месеца на годината относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката запазва равнището си от 4.8 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.9 процентни пункта и достига 33.6 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, намалява и достига до ниво от 61.6 на сто при 62.5 на сто през съответния период на предходната година. ОЧАКВАН РЪСТ От края на септември НСИ ще започне да измерва и приноса на сенчести дейности като проституция и наркотрафик в статистиката си. До 1 октомври всички страни членки са длъжни да заменят досегашната система с новата система от европейски сметки. Националната статистика ще ревизира всички данни от 1995 г. насам по новата методология. От останалите европейски страни, където вече се събират подобни данни, става ясно, че БВП на тези страни се е увеличил номинално с 2 до 6%. Според НСИ към момента делът на сивата икономика у нас е 13%. Това не значи, че икономиката ни ще порасне с толкова, защото и сега НСИ отчита някои от незаконните дейности.
Източник: Сега (04.09.2014)
 
През второто тримесечие на 2014 г. произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 19,517 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 9,979 млрд., като на човек от населението се падат 1379 евро. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1,6% на БВП през второто тримесечие в сравнение със същото тримесечие на предходната година и 0,5% спрямо първото тримесечие на 2014 г. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на 2014 г. възлиза на 16,643 млрд.лв. по текущи цени. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката запазва равнището си от 4,8% спрямо същото тримесечие на предходната година. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял с 0,9% и достига 33,6%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, намалява до 61,6% при 62,5% през съответния период на предходната година. За крайното потребление през второто тримесечие на 2014 г. се изразходват 79,3% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 21,6% от произведения БВП. По предварителни данни за второто тримесечие крайното потребление бележи спад от 0,4% спрямо предходното тримесечие, а бруто образуването в основен капитал нараства с 0,8%. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си с 2%, а вносът на стоки и услуги намалява с 1,2%. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: Дума (04.09.2014)
 
Заплатите в България са нараснали най-много от всички страни - членки на ЕС, в последните 4 години, докато във Великобритания е регистриран спад. Данните, изнесени от вестник "Дейли Мирър", показват, че възнагражденията на британските работници са се понижили с 4% след идването на власт на премиера Дейвид Камерън. Единствено в ударените от кризата Гърция, Кипър и Португалия е отчетен по-голям спад на заплатите. Разкритията на вестника разклащат твърдението на британския министър на финансите Джордж Озбърн, че милиони хора са били облагодетелствани от възстановяването на британската икономика. Данните от независими експерти в Камарата на общините за 26 от 28-те членки на ЕС показват, че за четирите години заплатите в Германия са се увеличили с 4.3%, а тези във Франция - с 1.9%. Работниците в по-бедни нации, където заплащането като цяло е далеч по-ниско, са регистрирали най-голям скок в заплатите. В България е отчетен ръст от 15.1 процента. След нея е Естония с увеличение от 10.9 на сто. В Гърция обаче заплатите в този период са се понижили със 17.8%.
Източник: Сега (08.09.2014)
 
Заплатите замръзват Забавяне на ръста на средната работна заплата в страната се отчита в икономическия и финансов анализ за второто тримесечие, изготвен от Българска банка за развитие (ББР). Причината е съществуващата несигурност относно бъдещия бизнес климат и отрицателната инфлация. Практически средната работна заплата в частния сектор почти не се е изменила номинално спрямо второто тримесечие на 2013 г., сочи анализът. Лихвите по кредитите и депозитите падат, като по-съществено е намалението на лихвите по депозитите. Това допринася за повишаване на печалбата на банковата система, твърдят анализаторите на ББР. Към края на юни фискалният резерв е 5,9 млрд. лв. Увеличението му до голяма степен се дължи на емитираните в края на юни 5-месечни съкровищни бонове. Очаква се през третото тримесечие на 2014 г. фискалният резерв допълнително да нарасне в резултат на емисията еврооблигации от юни. Оценките за бизнес климата обаче се влошават под влияние на увеличената икономическа и политическа несигурност.
Източник: Стандарт (09.09.2014)
 
Райфайзенбанк: Ръстът на икономиката ще продължи През второто полугодие на 2014 г. ръстът на БВП ще бъде като през първите шест месеца, сочи анализ на Райфайзенбанк България за икономическото развитие на страната. "Реалният растеж на БВП за периода април-май 2014 г. е относително висок - 1,6% на годишна база. Увеличение отбелязаха индустрията с 4,5% и услугите с 1%, докато аграрният сектор намали продукцията си с 1,5% поради лошото време, белязано от сериозни наводнения", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Безработицата е спаднала до 11,4%, което е близо до средната стойност за страните от Еврозоната. Един от основните проблеми на българската икономика е високият бюджетен дефицит, който към края на юни е 2,8%. Държавният дълг обаче е един от най-ниските в ЕС, сочи анализът. Според него кредитите за домакинствата и фирмите за пети пореден месец отчитат ръст, който за юни е 3,1%. В същото време лошите заеми са намалели с 0,1%, но остават високи - 22,2%.
Източник: Стандарт (09.09.2014)
 
59 хил. души са си намерили работа от началото на 2014 58 730 души са си намерили работа от началото на годината. Това сочат данни на Агенцията по заетостта (АЗ) за първите осем месеца на 2014 г. Според статистиката през август равнището на безработицата е 10,4%. Спрямо юли 2014 г. то е по-ниско с 0.2 процентни пункта. В сравнение с август 2013 г. равнището също намалява - с 0.3 процентни пункта. В бюрата по труда са регистрирани 342 503 безработни. Техният брой намалява за седми пореден месец. През юли те са били с 4 746 души повече, а през август 2013 г. - с 8 935 души повече. 25 032 са регистрираните младежи до 24-годишна възраст през август 2014 г., като те представляват 7,3% от всички безработни. Година по-рано те са били с 8 449 повече. Регистрираните младежи до 29 г. (включващи и тези до 24 г.) са 57 051 и представляват 16.7% от всички безработни. В сравнение със същия месец на 2013 г. младежите до 29 г. намаляват значително - с 13 779 души.
Източник: Стандарт (09.09.2014)
 
Търговията на дребно продължава своя възход и през юли, след като търговците изпратиха позитивен юни - сигнал, че потреблението ще подкрепя икономическия растеж и през третото тримесечие. В седмия месец на годината оборотите в търговията на дребно се увеличават с 0,5% спрямо юни и с 4% в сравнение с юли 2013 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), отнасящи се до продажбите на дребно във всички сектори на икономиката, но без тези на автомобили и мотоциклети. През юли оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,3% на месечна и с 22% на годишна база. Силният ръст се дължи основно на онлайн пазаруването. Оборотите в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали се повишава със 7,1% спрямо миналия юли и с 4,2% в сравнение с юни. За една година оборотите в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и с компютърна и комуникационна техника се покачват с по 5,2%, отчита още НСИ. Търсенето на стоки за дълготрайна употреба от страна на домакинствата е било по-слабо, тъй като продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита намаляват с 0,1% на месечна и с 0,6% на годишна база.
Източник: Дума (10.09.2014)
 
С 4% нарасна оборотът в търговията на дребно през юли спрямо същия месец на 2013 г., обявиха от НСИ. Спрямо предходния месец ръстът в продажбите на дребно е с 0,5%. Това е добър знак за родната икономика. След като през февруари, март и април имаше спад на оборотите на месечна база, през следващите три месеца има тенденция за ръст в продажбите. През юли спрямо същия месец на 2013 г. оборотът нараства най-много в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22%, има ръст при продажбите на автомобилни горива - със 7,1%, на храни, напитки и цигари и на компютърна и комуникационна техника - с по 5,2%.
Източник: Стандарт (10.09.2014)
 
Промишленото производство бележи ръст през юли 2014 г. Т.нар. индекс на промишленото производство, който измерва измененията в произведената продукция на промишлените предприятия между два времеви периода, през този период е нараснал с 0,2% за разлика от предходния юни месец на същата година. От друга страна той регистрира намаление със същия процент спрямо същия месец на 2013 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-сериозен принос за неговата положителната тенденция има отразеното увеличение в сферата на производствената промишленост, което се равнява на 2 на сто. Заедно с това ръст има и в добивната промишленост в рамките на 1,5 на сто. От друга страна в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление от 0,6%. Разгледано по-детайлно изчисленията на националната статистика показват, че най-голямо увеличение в размер на 27,4% в областта на преработващата промишленост има в производството на превозни средства, различни от автомобили. Освен това ръст има съответно в производството на тютюневи изделия (с 23,4%), производството на изделия от други неметални минерални суровини (с 5,8%), производството на лекарствени вещества и продукти (с 5,3%) и други. От друга страна е отчетен спад при производството на химични продукти (с 10,2%), производството на облекло (с 2,1%) и обработката на кожи (с 1,7%). Данните на НСИ отчитат намаление на годишна база при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Той е в рамките на 11,9 на сто. Намаление е регистрирано още в добивната промишленост (с 0,9%). В преработващата промишленост е регистриран ръст от 3,9%.
Източник: econ.bg (10.09.2014)
 
Строителството бележи леко увеличение през месец юли на 2014 г. за разлика от същия месец на миналата година. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) индексът на продукцията в сектора, който отразява краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода, е намалял с 0,3% в сравнение с предходния месец юни. В същото време индексът е нараснал с 2,9 на сто през юли месец в сравнение със същия период на миналата 2013 г. Изчисленията на националната статистика отразяват нарастване на гражданското строителство с 0,1%, докато при сградното такова има намаление от 0,6%. Принос за нарастването на строителната продукция на годишна база има положителния темп при гражданското строителство. При него увеличението е с 11,3 на сто. От друга страна при сградното такова е отчетено намаление с 3,4% на годишна база.
Източник: econ.bg (10.09.2014)
 
БВП с най-висок ръст за първото шестмесечие Според последни данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие икономиката на България е нараснала с невижданите през последните няколко години 1,6% на годишна база. Тоест това е ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2014-а спрямо същия период на 2013 г. На тримесечна база също има реален растеж - 0,5% за периода април-юни 2014 г. спрямо периода януари-март на 2014 г. И резултатите са закономерни. От началото на годината, макар и плахо, статистиката отчита ръст в основни сектори на икономиката. Според икономистите на БНБ рисковете за икономическата активност са свързани най-вече с влиянието на външната среда върху българската икономика както по отношение на конюнктурата в еврозоната и ЕС като цяло, така и поради повишеното геополитическо напрежение в Украйна и Русия. Локалните и глобалните сътресения едва ли ще позволят същият темп да се запази до края на годината. Още повече, че в данните сега не са отразени ефектите от казуса КТБ, политическата криза и руското ембарго върху вноса на храни от ЕС. Ако възстановяването на икономиките на основните ни търговски партньори продължи, външното търсене би оказало положително влияние както върху растежа при износа на стоки и услуги, така и на икономическата активност у нас. По този начин износът би имал положителен принос за растежа на брутния вътрешен продукт до края на 2014 г.
Източник: Дума (12.09.2014)
 
Износът към ЕС се увеличава с 2.8% София. През периода януари - юни 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 2.8% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 12.6 млрд. лева, според данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 72.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През юни 2014 г. износът за ЕС се увеличава с 10.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.3 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - юни 2014 г. нараства с 3.6% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 14.9 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През юни 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 3.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.6 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - юни 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2 336.1 млн. лева.
Източник: Стандарт (15.09.2014)
 
Ръстът на заетостта у нас изостава от средния за ЕС Темповете на ръст на заетостта в България изостават от средните за Европейския съюз (ЕС), сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През второто тримесечие заетостта у нас не се е променила спрямо първите три месеца на годината, а на годишна база растежът е останал без промяна – 0,3%, точно колкото беше и през първото тримесечие спрямо последните три месеца на миналата година. Същевременно в ЕС ръстът на заетостта е започнал да се ускорява, макар и бавно. За периода април-юни той достига 0,3% спрямо януари-март, когато беше отчетено увеличение на заетостта от 0,2%. На годишна база заетостта в ЕС през второто тримесечие е нараснала с 0,7%. През предходното тримесечие беше постигнат годишен растеж от 0,6%. Подобни са и тенденциите в държавите от еврозоната като цяло, макар и темповете на ръст на заетостта да са малко по-бавни в сравнение със средните за всички 28 държави от ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2014)
 
Месечната инфлация през август достигна 0,2% От началото на годината се отчита отрицателен индекс на инфлацията (т.е - дефлация - бел.ред.). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени за август 2014 г. спрямо юли 2014 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (август 2014 г. спрямо декември 2013 г.) е минус 1.2%, а годишната инфлация за август 2014 г. спрямо август 2013 г. е минус 0.6% . Средногодишната инфлация за периода септември 2013 - август 2014 г. спрямо периода септември 2012 - август 2013 г. е минус 1.7%. През осмия месец на година най-значително са поевтинелите дините и пъпешите - с по 16,6%, доматите - със 16 на сто и краставиците с 5,9%. Същевременно най-значителен ръст е отбелязан при цитрусовите и южните плодове - с 10.3%, яйцата с 3,2 на сто и др. През август 2014 г. при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано намаление с 0.8%, а цените на стоматологичните и лекарските услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: expert.bg (16.09.2014)
 
Другите разходи за труд растат над два пъти по-бързо от разходите за заплати Над два пъти по-бързо са нараснали другите разходи за труд (за осигуровки, обезщетения и т. н.) в сравнение с разходите за заплати у нас през второто тримесечие, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. За периода април-юни общите разходи за труд в България са се увеличили с 3,6%. Разходите за заплати са нараснали с 3%, докато другите разходи за труд – с 6,5%. Средно в Европейския съюз (ЕС) разходите за труд са се увеличили с 1,2% през второто тримесечие, като разходите за заплати са нараснали с 1,2%, а другите разходи – с 1,1%. Единствено Естония ни изпреварва по ръст на разходите за труд извън работната заплата – ръстът на другите разходи за труд в страната достига 6,9%. Подобна е тенденцията и при номиналните разходи за труд на час у нас. Ръстът им през второто тримесечие достига 3,2%, като този на заплатите е 2,7%, а на другите разходи за труд – 6,1%. За сравнение, средното за ЕС е 1,4% ръст на общите разходи при 1,5% на разходите за заплати и 1,2% на другите разходи за труд.
Източник: Инвестор.БГ (17.09.2014)
 
Разходите за труд в индустрията с най-силен ръст през второто тримесечие Разходите за труд в индустрията са нараснали най-бързо през второто тримесечие в сравнение с останалите икономически сектори - с 6,9%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В строителната сфера разходите за труд са се увеличили средно с 4 на сто, а в сектора на услугите - с 1,1%. Общите разходи за труд в страната са се повишили с 3,6% за периода април-юни, като се запазва тенденцията основен двигател на увеличението да са разходите за осигуровки и обезщетения (другите разходи за труд), а не разходите за заплати. Два пъти по-бързо - с 6,5%, са нараснали другите разходи за труд в сравнение с разходите за заплати у нас през второто тримесечие. Данните потвърди и европейската статистическа служба Евростат. По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в „Административни и спомагателни дейности” - 10,3%, „Добивна промишленост” - 9%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - 8,3%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд има в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 14,9%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 1,7%.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2014)
 
ЕБВР понижи прогнозата си за България Европейската банка за възстановяване и развитие понижи прогнозата си за икономическия ръст на България. През май т.г. ЕБВР прогнозира за страната ни икономически ръст от 1,9 на сто за 2014 г. Коригираната прогноза е за 1,5 ръст от брутния вътрешен продукт. Прогнозата на банката за 2015 г. е икономически ръст от 2 процента. От ЕБВР обясняват корекцията надолу с политическата несигурност и сътресенията в банковия сектор. Същевременно, от ЕБВР отбелязват бързата реакция на правителството, декларирало решимост за присъединяване на България към единния надзорен банков механизъм в рамките на ЕС.
Източник: Дарик радио (18.09.2014)
 
Разходите за един отработен час на българските работодатели са се увеличили с 3.6% през второто тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на предходната година, съобщи Националният статистически институт. От общите разходи за труд, разходите за възнаграждение за един отработен час са се увеличили с 3%, докато всички останали са се вдигнали с 6.5% спрямо април-юни 2013 г. Измененията във възнагражденията варират от минус 17.1% в сферата на търгувията с недвижими имоти, до плюс 9.6% за административни и спомагателни дейности. В различните сектори също има големи вариации. През второто тримесечие на 2014 г. общите разходи на час на работодателите в индустрията са се вдигнали с 6.9%, в строителството - с 4%, а в услугите - с 1.1%. Най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на миналата година е регистриран в икономическите сектори "Административни и спомагателни дейности" (10.3%), "Добивна промишленост" (9%), и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" (8.3%). Най-голямо намаление има при "Операции с недвижими имоти" (14.9%), и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" (1.7%).
Източник: Дневник (18.09.2014)
 
През второто тримесечие на 2014 г. средното възнаграждение у нас е 817 лв., или малко под 420 евро. Ако се припомни фактът, че през 2002 г. то е било едва 273 лв., ръстът от три пъти наистина изглежда внушителен. Въпреки тази сериозна динамика в нарастването на средната заплата дистанцията между нас и другите страни по този показател е толкова голяма, че продължаваме да сме на опашката. Така например по последни данни в Румъния средната заплата е 550 евро, в Белгия - 3191 евро, в Австрия - 2854 евро, в Германия - 3391 евро, Франция - 2410 евро, Словакия - 887 евро, Гърция - 912, Италия - 2378 евро. Подобна е картината и с минималната работна заплата. В момента у нас тя е 340 лв., или 174 евро. Тя е най-ниската в ЕС, въпреки че през 2002 г. е била 100 лв., т.е. отбелязала е ръст над 200% На другия полюс е рекордьорът Люксембург с респектиращите 1921 евро. В Белгия получават по 1502 евро, в Холандия - 1478, а във Франция минималното възнаграждение е 1430 евро, в Латвия - 320, Чехия - 312, Румъния - 191, в Литва - 290. В седем от 28-те страни членки на ЕС няма фиксирана задължителна минимална работна заплата. Докато представители на работодателските организации у нас полагат усилия България да стане осмата страна в този списък, като се въведат диференцирани минимални заплати според региона и големината на предприятието, Германия се опитва нда излезе от него. Според данните на европейската статистическа служба (Евростат) най-ниските разходи за час труд също се отчитат у нас - 3,7 евро на час при средно 23,7 евро за страните членки на ЕС и 28,4 евро за еврозоната. След нас се нареждат Румъния - 4,60 евро на час, Литва - 6,20, и Латвия - 6,30 евро. На другия полюс са Швеция (40,10 евро), Дания (38,40 евро), Белгия (38 евро), Люксембург (35,70 евро) и Франция (34,30 евро). В България разходите за труд бележат най-голямо увеличение в периода 2008-2013 г. - 44,1%, показват данните на Евростат. По този показател след нас отново е съседна Румъния (+32,8%), а с най-малък ръст са в Хърватия (+0,7%), Литва (+5%), Великобритания (+6,3%) и Латвия (+6,9%). За сравнение за този период нарастването на цената на труда за един час за ЕС е средно 10,2%, а за еврозоната - 10,4%. Общите разходи за заплати плюс осигуровки за сметка на работодателя като дял от БВП (т.нар. компенсация на наемния труд) у нас през последните 12 години продължава да бъде сред най-ниските в страните от ЕС, вдиапазона 33-40% при средно за съюза около 50%. Относителният дял на компенсацията на наемния труд в БВП през 2013 г. у нас е 40,7% и все още остава сред най-ниските в Европа, като за сравнение в ЕС-28 за миналата година е 49,4%. Водещи в класацията са: Дания - 55,1%, Франция - 53,3%, Швеция - 53,8%. Остава ни „утехата“, че с най-нисък дял е Гърция - 31,5%. Ако за България БВП на глава от населението в „стандарт на покупателна способност“ представлява вече 47% от средноевропейското равнище, нашата средна заплата (в индустрията и услугите) е едва около 25% от тази в ЕС. Експертите от КНСБ, които са сред най-активно работещите по темата със заплащането на труда в България, настояват до края на 2017 г. средната заплата у нас да бъде 40% от средната в ЕС-28, а относителният дял на компенсацията на наемния труд да бъде 50% от БВП.
Източник: Преса (24.09.2014)
 
Малко над 45 процента от пенсионерите у нас, които продължават допълнително да се трудят, правят това поради финансови причини, сочат данни от анализ на Евростат, цитирани от БНР. Пенсионерите в Румъния, Гърция, Словакия, Литва и Латвия също се трудят допълнително заради липса на пари. В Норвегия и Дания над 80 на сто от възрастните хора работят за удоволствие. Според анализа на Евростат, работещите пенсионери обикновено се трудят много повече часове от онези, които работят заради удовлетворението от работата.
Източник: Преса (24.09.2014)
 
662 лв. минимална заплата за тракторист Двуцифрен ръст на минималните осигурителни доходи догодина ще има в три икономически бранша. Според подписани споразумения между работодатели и синдикати в производството на мебели те се увеличават с 13,2%, в производството на електросъоръжения - с 12,6%, а в производството на компютърна и комуникационна техника - с 11,3%. В други два сектора с огромен брой заети - селското стопанство и търговията на дребно, пък увеличенията са 8,3% и 6%. Именно тези браншове са "виновници" за отчетения 4,2% среден ръст сред подписаните споразумения, който вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков се кани да наложи на икономическите дейности, в които не са водени преговори. От 85 икономически дейности тази есен синдикати и работодатели договориха минималните заплати само от 41 бранша, в които се трудят над 1 милион българи. Най-високите, двуцифрени ръстове обаче, са в най-ниско платените сектори. Те се дължат най-вече на предположението, че догодина минималната работна заплата ще се увеличи от 340 на 380 лв.
Източник: Стандарт (29.09.2014)
 
Паричните затруднения и конкуренцията в бранша засилват песимизма сред българския бизнес. В резултат на това общият показател на бизнес климата през септември намалява с 2.6 пункта спрямо предходния месец. Това показват данните на националната статистика, оповестени вчера. Песимизмът на бизнеса продължава вече четвърти месец. Стопанската конюнктура отчита пореден спад след 1.6 пункта през август, 3.2 пункта през юли и 1 пункт през юни. Икономическата среда се оказва все по-несигурна и в промишлеността, и в строителството, и в търговията. Единствено в сектора на услугите ситуацията се запазва както през август. Най-отчаяни през септември са били фирмите от строителния бранш - при тях показателят за общия бизнес климат спада със 7.3 пункта. Предприемачите работят на по-ниски обороти в сравнение с активните летни месеци и не крият опасенията си от влошено финансово състояние през следващите три месеца. Спадът в промишлеността е с 2.2 пункта, като и там предприятията не очакват някаква положителна промяна в идните месеци. Причината е липсата на поръчки. За разлика от строителството и промишлеността, в търговията демонстрират завиден оптимизъм. Макар че и при търговците се отчита спад на бизнес климата от 1.2 пункта, бизнесът прогнозира оживление. Положителни са и очакванията на фирмите от сектора на услугите.
Източник: Сега (30.09.2014)
 
Бизнес климатът удари дъно Бизнес климатът в България през септември се влошава за 4-и пореден месец, достигайки най-ниското си ниво за настоящата година. Това се дължи на по-негативни оценки на мениджърите в промишлеността, строителството и търговията на дребно. Само в сектора на услугите условията за бизнес остават приблизително на равнището си от предходния месец. Общото между всички сектори на икономиката е, че основният проблем пред бизнеса е несигурната икономическа среда, а мениджърите очакват запазване на цените през следващите три месеца. Бизнес климатът в промишлеността се понижава главно поради влошените оценки на мениджърите за настоящото състояние на фирмите. Намалява осигуреността на производството с поръчки, което води до понижени очаквания за дейността и през следващите три месеца. Влошаването на бизнес климата в строителството се дължи на нарастващия песимизъм в оценките и очакванията на предприемачите за състоянието на предприятията. Строителната активност е намалена в сравнение с август, а прогнозите за следващите три месеца са по-неблагоприятни.
Източник: Стандарт (30.09.2014)
 
Последователен спад на младежката безработица у нас, отчита Евростат Безработицата в България за август месец е 11,3% - през юли бе на същите нива, показват публикуваните днес данни на Евростат. Отчита се и последователен спад на младежката безработица у нас. През август незаетите младежи под 25-годишна възраст са 22,2% за разлика от юли, когато бяха 22,8%, 23,7% през юни, 24,2% през май. През август 2013 година безработицата сред младежите у нас е била 27,8%. Данните на Евростат отчитат безработица през август в Еврозоната 11,5% - за трети последователен месец. 18-членният валутен съюз се измъква от рецесията, но има проблеми с намаляването на безработица, откакто тя достигна 12% миналата година. През август общо 18,3 милиона души са безработни в еврозоната. Общо за ЕС данните показват, че 24,6 милиона души, или 10,1% са безработни, което е лек спад от месец юли, когато те бяха 10,2%. „Нивото на безработицата спадна бавно в Европа през последната година, но остава неприемливо висока", каза в съобщение еврокомисарят по труда Ласло Андор. Без икономически растеж реформата на трудовия пазар не може да разреши икономическата криза, която изпитваме в Европа, добави той. Притеснителни са данните за младежката безработица. През август 3,3 милиона души под 25-годишна възраст не са трудовозаети в Еврозоната и под 5 милиона в ЕС. Над 50% е младежката безработица в Испания и Гърция и над 25% общата безработица. Най-ниска е в Германия и Австрия.
Източник: News.bg (01.10.2014)
 
НСИ представи ревизираните данни за брутния вътрешен продукт за периода 1995 - 2013 г. съгласно методологичните промени от внедряването на Европейската система от сметки 2010. Резултатите бяха представени от Елка Атанасова, директор на дирекция „Макроикономическа статистика". През юни 2013 г. Европейската система от сметки 2010 (ЕСС 2010) беше публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година. Регламентът включва нормативен текст, методологическо ръководство с взаимосвързани правила и връзки за разработване на основните макроикономически показатели с цел осигуряване на сравнение на ниво ЕС и задължителна програма за предоставяне на данни в областта на националните сметки. ЕСС 2010 представлява международно съпоставима отчетна рамка за систематично и подробно описание на икономиката на дадена страна и връзките й с останалите икономики. ЕСС 2010 осигурява доразвиването на съществуващите концепции, дефиниции и правила на отчитане, което позволява на държавите - членки на ЕС, да произвеждат съпоставима, надеждна и сравнима статистическа информация за техните икономики. В резултат на направените методологични промени равнището на БВП в България в текущи цени за периода 1995 - 2013 г. нараства средно с 4.5%, като изменението е най-голямо в началните години на периода 1996 - 1998 година. През последните 7 години (2007 - 2013 г.) увеличението е между 2.0 и 4.2%. Основната причина за нарастването е включването на: разходите за научна и изследователска дейност, оценката на нелегалните дейности, условния наем на собствениците на жилища, дохода в натура, косвено измерените услуги на финансовите посредници, нови източници на данни.
Източник: Преса (01.10.2014)
 
Топят дефицита с личните гаражи Нова формула за определяне на Брутния вътрешен продукт на страната ще доведе до свиване на размера на бюджетния дефицит като процент от БВП. В предложената от служебното правителство актуализация на бюджета за 2014 г. се предвижда дефицитът в хазната да нарасне до 3,152 млрд. лв., или до 4% от прогнозния БВП. Но с въведените от Националния статистически институт промени при изчисляване на БВП този дефицит ще стане по-малък. При определяне на размера на БВП вече ще се използват и оценки за условната рента, която хората получават, когато ползват личните си гаражи, както и данни за парите, които се въртят в страната от проституция и наркотици. В БВП ще влизат и оценки за доходите в натура при използване на сухопътен и въздушен транспорт, ще се подобри и изчисляването на косвено измерените услуги на финансовите посредници. Промените се правят по изискване на ЕС за всичките страни членки. Целта е всички страни да използват еднаква формула за БВП и данните да са съпоставими. От НСИ вече са преизчислили данните за БВП за предходните години по новата методология. В резултат равнището на БВП в България по текущи цени за периода 1995-2013 г. нараства средно с 4,5%. За 2013 г. размерът на БВП се вдига с 2,8%, или с 2,167 млрд. лв. до 80,282 млрд. лв. Ще бъде повишен и прогнозният размер на БВП за 2014 г. В резултат ще падне размерът на бюджетния дефицит като процент от БВП.
Източник: Стандарт (01.10.2014)
 
Цените на производител се понижили през август Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август е с 0,1% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 0,6%, и в добивната промишленост - с 0,1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение с 0,6%, съобщиха от Национален статистически институт (НСИ). В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на облекло - с 0.6%, на хранителни продукти и на напитки - по 0,5%, а нарастване е отчетено при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,1%, и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0,5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август спада с 1% в сравнение със същия месец на 2013 г. Най-голямо намаление е регистрирано на цените в добивната промишленост - с 4,8%. Намаление на цените е отчетено при производството на хранителни продукти - с 3,9%, а химични продукти - с 3,7%, на основни метали и на превозни средства, без автомобили - по 2,2%. Нарастване на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - със 7,7%, автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5,3%, и на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3,6%. Общият индекс на цените на производител през август е на същото равнище както през юли, но е с с 0,5% по нисък в сравнение със същия месец на 2013 г.
Източник: Дума (01.10.2014)
 
За седмия месец на годината спрямо юни нараства производството на твърди горива с 32,5% до 2175 хил. т, на пропан-бутан - с 25% до 10 хил. т, на безоловен бензин - със 7,3% до 147 хил. т, на дизелово гориво - с 9,4% до 174 хил. т и на електроенергия - с 11,9% до 3 902 гВтч, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През юли производството на електроенергия на годишна база е скочило с 19%. Спрямо юли 2013 г. се увеличава и производството на твърди горива с 12,9% и на пропан-бутан - с 11,1%. Намалява обаче производството на безоловен бензин с 1,09%, на дизелово гориво - с 14,3% и на природен газ - с 35%. Отчетен е спад в добива на природен газ - с 18,8% до 13 млн. куб. м и на доставките му с 5,7% до 148 млн. куб. м. За всички други енергийни продукти доставките спрямо юни се увеличават. При твърдите ръстът е с 29,4% до 2331 хил. т, на пропан-бутана - с 15,2% до 38 хил. т, на безоловния бензин - с 23,8% до 52 хил. т, на дизеловото гориво - с 20,7% до 169 хил. т и на електроенергията - с 5,6% до 2 551 гВтч.
Източник: Класа (01.10.2014)
 
По данни от бизнес анкетите на НСИ през септември 2014 г. показателят на доверие в промишлеността се понижава с 1.4 пункта в сравнение с август, съобщиха от НСИ. През юли 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 0.2% спрямо съответния месец на 2013 година. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.9%, и в добивната промишленост - с 0.9%, докато в преработващата промишленост е регистриран ръст от 3.9%. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2014 г. възлиза на 19 517 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 696 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.42758 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 13 671 млн. долара и съответно на 1 889 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 9 979 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 379 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1.6% на БВП през второто тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година. През юли 2014 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 4.3 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 3.9 и с 5.1 пункта. Мненията за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са по-песимистични спрямо предходното наблюдение. През юли 2014 г. оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 4.0% спрямо същия месец на предходната година. Оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22.0%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - със 7.1%, в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с по 5.2%. Спад е регистриран в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 2.0%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.6%. За индивидуално потребление на населението през второто тримесечие на 2014 г. се изразходват 70.9% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2013 г. е 1.6% (според сезонно изгладените данни). Средното натоварване на мощностите в промишлеността през юли 2014 г. нараства с 4.7 пункта в сравнение с април и достига 74.2%. Бруто образуването в основен капитал през второто тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на предходната година според сезонно изгладените данни се увеличава в реално изражение с 3.9%. Относителният дял на тази категория в БВП е 21.6%. През второто тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 979.8 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 47.9%. В сравнение с второто тримесечие на 2013 г. относителният дял на заетите лица се увеличава с 0.9 процентни пункта. През второто тримесечие на 2014 г. безработните лица са 381.8 хил., а коефициентът на безработица - 11.4%, като в сравнение с второто тримесечие на 2013 г. броят на безработните е по-нисък с 12.7%, а коефициентът на безработица - с 1.5 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2014 г. 12.5% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2014 г. средната работна заплата е 802 лв., което е с 1.7% по-малко в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2013 г. ръстът е 1.6%. Според оценките на мениджърите от промишлеността през септември 2014 г. в сравнение с август се регистрира известно влошаване на осигуреността на производството с поръчките от чужбина (с 1.3 пункта). За януари - юли 2014 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 528.2 млн. евро (1.3% от БВП) при излишък от 398.9 млн. евро (1% от БВП) за януари - юли 2013 година. Търговското салдо за януари - юли 2014 г. е отрицателно в размер на 1 684.4 млн. евро (4.2% от БВП) при дефицит от 1 507.3 млн. евро (3.8% от БВП) за същия период на 2013 година. Износът на стоки (FOB) за периода януари - юли 2014 г. е 12 328.7 млн. евро, като намалява с 355.3 млн. евро (2.8%) в сравнение с износа за същия период на 2013 г. (12 684 млн. евро). Износът за януари - юли 2013 г. нараства на годишна база с 8%. Вносът на стоки (FOB) за периода януари - юли 2014 г. е 14 013.1 млн. евро, като намалява със 178.2 млн. евро (1.3%) спрямо същия период на 2013 г. (14 191.3 млн. евро). Вносът за януари - юли 2013 г. нараства на годишна база с 0.7%. Преките инвестиции в чужбина за периода януари - юли 2014 г. са 99.8 млн. евро при 101.3 млн. евро за същия период на 2013 година. Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари - юли 2014 г. са 825.3 млн. евро (2% от БВП) при 1 070.8 млн. евро (2.7% от БВП) за януари - юли 2013 година. За периода януари - юли 2014 г. портфейлните инвестиции - активи нарастват с 8.7 млн. евро при увеличение от 558 млн. евро за същия период на 2013 година. Портфейлните инвестиции - пасиви нарастват с 1 338.4 млн. евро при намаление от 346.7 млн. евро за същия период на 2013 година. Външнотърговското салдо от стоки и услуги през второто тримесечие на 2014 г. е отрицателно. Вносът и износът на стоки и услуги се увеличават съответно с 3.4 и 3.9% спрямо второто тримесечие на предходната година. През август 2014 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с 1% в сравнение със същия месец на 2013 година. Най-голямо увеличение на цените е регистрирано в групата "транспорт" - с 0.7%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2014 г. спада с 1.0% в сравнение със същия месец на 2013 година. Цените намаляват в добивната промишленост - с 4.8%, в преработващата промишленост - с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.9%. По данни от конюнктурната анкета през септември 2014 г. мениджърите очакват продажните цени в промишлеността да останат без промяна през следващите три месеца. През август 2014 г. тримесечният индекс на междубанковия пазар СОФИБОР се понижава в сравнение с август 2013 г. с 0.37 процентни пункта от 1.09% до 0.72%. През август 2014 г. годишният прираст на широките пари (паричния агрегат М3) е 7.2% при 6.9% през юли 2014 година. В края на август т.г. те са 69.422 млрд. лв. (87.6% от БВП) при 68.206 млрд. лв. към юли 2014 г. (86.1% от БВП). Обемът на вземанията по кредити на нефинансови предприятия и домакинства и НТООД през август 2014 г. възлиза на 54.425 млрд. лева. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 2.9% на годишна база през август т.г. (2.7% годишно увеличение през юли 2014 г.) и в края на месеца достигат 35.851 млрд. лв. (45.3% от БВП). Кредитите за Домакинства и НТООД са 18.575 млрд. лв. (23.5% от БВП) в края на август 2014 година. През август 2014 г. обменният курс на лева спрямо долара се запазва както през предходния месец - 1.5
Източник: Преса (02.10.2014)
 
Растеж с 1.6% на БВП през второто тримесечие на 2014 г. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2014 г. възлиза на 19 517 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 696 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.42758 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 13 671 млн. долара и съответно на 1 889 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 9 979 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 379 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1.6% на БВП през второто тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година.
Източник: Стандарт (02.10.2014)
 
381.8 хил. безработни през второто тримесечие През второто тримесечие на 2014 г. безработните лица са 381.8 хил., а коефициентът на безработица - 11.4%, като в сравнение с второто тримесечие на 2013 г. броят на безработните е по-нисък с 12.7%, а коефициентът на безработица - с 1.5 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2014 г. 12.5% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2014 г. средната работна заплата е 802 лв., което е с 1.7% по-малко в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2013 г. ръстът е 1.6%.
Източник: Стандарт (02.10.2014)
 
Храните качват дела си в българския износ Над 7.6 пъти е нараснал износът на български храни и напитки за периода 2001-2012 г., показва анализ на браншовата федерация към КНСБ. Експортът на хранителни стоки расте с по-бързи темпове от националния, който се е увеличил малко над 6 пъти. Износът на тютюн и цигари пък се е увеличил почти 8 пъти. През 2012 г. хранителната ни индустрия е произвела стоки за 9.5 млрд. лв., сочи анализът. Така с 15.2% дял тя се оказва втора по важност в българската промишленост. Секторът "дава хляб" на 4.6% от всички заети в икономиката на страната. Производството на хляб, хлебни изделия и други тестени продукти има най-висок относителен дял. Най-силно се разширява делът на производството и преработката на месо и месни продукти. Тези два сектора произвеждат над 71% от продукцията в стойностно изражение в групата на храните, на стойност 4.8 млрд. лв. Расте и делът на млякото и млечните продукти - от 9.6% през 2001 г. на 12.3% през 2011. Най-търсените в чужбина наши стоки са мелничарски продукти - брашно, овес, царевица, както и захарни изделия, и олио, рапично масло. Тези изделия формират над 50% от износа на храни през 2012 г. По данни на Агенцията за малките предприятия пък основните ни пазари за сладки и тестени изделия са Румъния, Полша, Великобритания и Гърция. А маслата ни се котират особено добре в Гърция и Румъния. От КНСБ изтъкват, че нарастването на дела на храните и напитките във външната търговия се дължи на ценовия ефект, но и на увеличение на обемите. През 2012 г. експортът е скочил тройно - до 1086 хил. тона при 355 хил. т предната година.
Източник: Сега (06.10.2014)
 
Лек ръст на търговията на дребно в България през август С 0,4% се увеличава търговията на дребно в България през август спрямо месец по-рано. Това става ясно от данните на Европейската статистическа служба Евростат. В сравнение с август 2013 г. обаче увеличението е по-значително – 4,5%. На месечна база обаче страната ни остава под средното за Европейския съюз ниво, което е в размер на 1,4%. В еврозоната пък се наблюдава повишаване на показателя с 1,2%. През юли търговията на дребно се понижи с по 0,4%, както в 18-членния валутен съюз, така и в целия ЕС. В сравнение с година по-рано пък в еврозоната е отчетен ръст от 1,9%, а в ЕС от 2,8%. От държавите членки, за които са налични данни, най-сериозно покачване на търговията спрямо година по-рано се наблюдава в Люксембург – 12,5%, Естония – 6,7% и Великобритания – 5,6%. На месечна база увеличението е най-голямо в Германия и Люксембург – 2,5%, Португалия и Швеция – 2,3%. Най-много пък търговията се е свила в Румъния и Словакия – минус 0,6%.
Източник: econ.bg (06.10.2014)
 
Над 144 380 нови жилища са построени и въведени в експлоатация в България за последните десет години. Това показват данните на Националния статистически институт. Към края на 2013 г. апартаментите и къщите в страната са общо 3 918 241. Най-големият бум е през 2008 и 2009 г., когато бяха завършени редица обекти, започнати в предкризисната строителна еуфория. Оттогава се наблюдава постоянен спад. През миналата година са построени 9250 жилища - два пъти по-малко в сравнение с 2008 г. Темповете на строителство през този век са далеч от 70-те и 80-те години, когато населението се увеличаваше бързо. При социализма имаше години, в които се завършваха по над 70 000 жилища в цялата страна. От 2004 до края на 2013 г. обаче не само се съзидава, но и се руши. Съборени са 4185 сгради - предимно овехтели постройки, незаконни и опасни строежи. От пика си през 2008 г. цените на жилищата в областните градове намаляха с 35-40%, сочи официалната статистика. Преди шест години един квадратен метър в София е струвал средно 1263 евро, а през второто тримесечие на т.г. е паднал до 753 евро.
Източник: Преса (06.10.2014)
 
НСИ: Индексът на промишленото производство намалява с 0.9% По предварителни данни през август 2014 г. индексът на промишленото производство , изчислен от сезонно изгладените данни , намалява с 0.9% в сравнение с юли 2014 година, съобщиха от НСИ. През август 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 1.9% спрямо съответния месец на 2013 година. През август 2014 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.9%, и в преработващата промишленост - с 0.7%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 2.8%.
Източник: Vesti.bg (09.10.2014)
 
Намалява производството в строителството и промишлеността По предварителни данни през август 2014 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.6% под равнището от предходния месец, както и в сектор "Промишленост" - с 1,9 на сто, съобщиха от НСИ. Календарно изгладените данни показват намаление от 0.3% на строителната продукция през август 2014 г. в сравнение със същия месец на 2013 година. Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградно строителство намалява с 1.5%, а от гражданското/инженерното строителство - с 1.6%. На годишна база намалението на строителната продукция през август 2014 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е със 7.7%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение от 9.7%. Промишленото производство намалява с 0.9% в сравнение с юли 2014 година, съобщиха от НСИ, но календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 1.9% спрямо съответния месец на 2013 година. През август 2014 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.9%, и в преработващата промишленост - с 0.7%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 2.8%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 35.4%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 13.1%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 12.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9.5%, производството на тютюневи изделия - със 7.3%. Ръст е регистриран при: производството на химични продукти - с 9.6%, производството на мебели - с 6.3%, производството на облекло - с 4.5%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.2%, и в добивната промишленост - с 5.3%, докато в преработващата промишленост е регистриран ръст от 3.0%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 30.6%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 23.3%, производството на химични продукти - с 13.3%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 11.3%. Намаление е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 20.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - със 17.0%, производството на тютюневи изделия - с 9.9%, производството на електрически съоръжения - с 6.6%.
Източник: Класа (09.10.2014)
 
Оборотът в търговията на дребно нараства с 0,4 на сто По предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, през август 2014 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени, нараства с 0.4% спрямо предходния месец. През август 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени, нараства с 4.5% спрямо същия месец на предходната година. През август 2014 г. оборотът нараства спрямо предходния месец в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.9%, в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.3%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.1%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.8%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.5%, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия и в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - по 0.4%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.2%. През август 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 21.0%, в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 11.1%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 5.5%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 4.8%. Спад е регистриран в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 4.1%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.3%.
Източник: Класа (09.10.2014)
 
Строежите намаляват с 1,6% Строежите намаляват с 1,6% през август спрямо предходния месец, обявиха от НСИ. Отчита се и намаление на строителната продукция с 0,3% спрямо август миналата година. На годишна база намалението на строителната продукция се определя от спад при сградното строителство със 7,7%, а при инженерното строителство има ръст от 9,7%.
Източник: Стандарт (09.10.2014)
 
Харчим 5% повече за храна Оборотът в търговията на дребно през август нараства с 0,4% спрямо предходния месец юли, обявиха от НСИ. Така за четвърти пореден месец се отчита ръст в продажбите на дребно. Наред с това продажбите на дребно са с 4,5% по-високи спрямо август 2013 г. Това е добър знак за българската икономика и показва позитивни очаквания на хората в месеца преди изборите. На годишна база оборотът нараства най-много в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 21%. По-значителен ръст се наблюдава и в търговията на дребно с автомобилни горива - с 11,1%, в продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 5,5%, както и в търговията на дребно с храни, алкохол и цигари - с 4,8%. Спад на годишна база е регистриран в продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1,3%.
Източник: Стандарт (09.10.2014)
 
Цените на жилищата у нас са се увеличили с 0,3% през второто тримесечие През второто тримесечие на 2014 г. спрямо първото цените на жилищата у нас нарастват с едва 0,3%, при средно 1,4% за целия ЕС, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. На годишна база към края на юни ръстът на жилищните имоти достига 0,5%, докато да ЕС той е 1,7%. Данните показват и известно забавяне на ръста спрямо предходното тримесечие, когато беше отчетен ръст от съответно 1% и 0,7%. Което показва, че възстановяването на цените на жилищата в България изостава спрямо средните за Европейския съюз (ЕС) темпове. В еврозоната цените на жилищата са се увеличили с 0,9% за периода април-юни спрямо периода януари-март. На годишна база не е регистрирана промяна на цените. Най-рязък годишен ръст на цените на жилищата Евростат отчита в Естония (14,5%), Ирландия (12,5%) и Великобритания (10,2%). За второто тримесечие най-големи повишения са регистрирани в Ирландия (5,8%), Литва (4,1%), Дания (3,9%) и Великобритания (също 3,9%). Същевременно най-силен годишен спад на цените на жилищата през второто тримесечие е регистриран в Словения (-9,8%), Италия (-4,8%) и Румъния (-3,8%). За тримесечието най-силен е спадът в Словения (-2,6%), Румъния (-1,3%) и Италия (-0,5%).
Източник: Класа (10.10.2014)
 
Износът ни за страни от ЕС нараства със 7,5 на сто През юли износът ни за ЕС расте за трети пореден месец, докато вносът спада. Така дефицитът по търговското салдо с нашия основен търговски партньор, а именно – държавите членки на Европейския съюз (ЕС), спада близо четири пъти. По този начин през седмия месец на годината експортът на стоки и услуги към 28-те страни се покачва със 7,5% на годишна база, или с 2,622 млрд. лв., до 15,217 млрд. лв. От друга страна, вносът се понижава с 4,2%, или с 2,731 млрд. лв., за да достигне 17,663 млрд. лв., показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). От началото на годината до юли износът на суровини, храни, животни, тютюн и безалкохолни и алкохолни напитки към ЕС намалява, докато расте този на машини, оборудване и химични вещества и продукти. По-точни данни се очакват на 10 октомври. По отношение на търговския баланс с ЕС само през юли дефицитът се свива близо 4 пъти – до 109,6 млн. лв. спрямо отчетените през юли 2013 г. 413 млн. лв. За седеммесечието търговският недостиг намалява с 4,7% до 2,446 млрд. лв. Очакванията са все пак за подобряване на търговските взаимоотношения с т.нар. трети страни след резките спадове от началото на годината, но и за по-умерена подкрепа от държавите на Стария континент, имайки предвид .изненадващия спад на износа на Германия през август В рамките на ЕС традиционни търговски партньори на България са именно Германия, но и Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Към края на юли те формират 72,3% от износа за Стария континент. Отделно най-много стоки сме внесли от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания, сочат по-подробните данни на НСИ за търговските ни партньори в Европа, отнасящи се за първите седем месеца на 2014 г. Германската икономика навлезе колебливо в третото тримесечие, съдейки по последните статистически данни от страната. Поради това през юли износът ни за най-голямата икономика в Европа намалява с 1,5% до 3 млрд. лв. За сметка на това вносът расте с 10,2% до 3,379 млрд. лв. Италия изпадна за трети път в рецесия в периода април-юни, като от началото на годината сме изнесли с 1% по-малко стоки и услуги за страната. Вносът е надолу с 3,7% до 2,157 млрд. лв. Износът към Румъния скача с 3,4% за първите седем месеца до 1,918 млрд. лв., а вносът – с 3% до 2 млрд. лв. За сметка на това износът към Гърция спада със 7% до 1,64 млрд. лв., а вносът – с 12 на сто до 1,43 млрд. лв. Експортът към Франция се понижава с 0,9% до 1,083 млрд. лв. Вносът се покачва с 5,4 на сто, като продължаваме да поддържаме положително търговско салдо с втората по големина икономика в Европа.
Източник: Класа (10.10.2014)
 
240 млн. лв. са приходите от нощувки у нас през най-активния летен месец – август, отчете вчера националната статистика. Спрямо същия месец на 2013 г. те са нараснали с 12,5 на сто. Приходите от нощувки от чужденци са се увеличили с 9,9%, докато тези от български граждани – с 23 на сто. В същото време от хотелите са отчетели сравнително ниска заетост на легловата база през август – 56,9%, което е намаление с 2,6 на сто на годишна база. Тя е най-висока в 4 и 5-звездни хотели – 69,7 на сто. Общо 998,7 хиляди души са нощували в хотелите през август, като от тях 41% са българи. 73% от българите са отседнали в нисък клас хотели – с до 3 звезди, като са реализирали средно по 3,6 нощувки. Пренощувалите чужденци са 589,2 хил., като 59,1% от тях са били гости на хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 6,1 нощувки.
Източник: Монитор (13.10.2014)
 
10.5% е безработицата през септември 10.5% безработица през септември, отчетоха от Агенцията по заетостта. Това е с една десета от процента повече от равнището през август, но в сравнение със септември 2013 година безработицата намалява с 0.3 процента. В абсолютна стойност хората без работа, които са се регистрирали като такива, са над 345 хиляди. Според Агенцията по заетостта обаче има трайна тенденция за нарастване на започналите работа безработни в реалната икономика.
Източник: profit.bg (13.10.2014)
 
Спад с 10.7% в износа ни за трети страни в периода януари-август През периода януари - август 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 10.7% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 10.4 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Китай, Руската федерация, бившата югославска република Македония и Сърбия, които формират 54.1% от износа за трети страни. През август 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 2.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.5 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите осем месеца на 2014 г. намалява с 4.4% спрямо същия период на 2013 г. и е на стойност 12.8 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През август 2014 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 9.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.9 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - август 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2.45 млрд. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1.85 млрд. лева. През август 2014 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 352.1 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите осем месеца на 2014 г., в сравнение със същия период на 2013 г., най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д" (13.7%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (33.6%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (32.5%).
Източник: profit.bg (13.10.2014)
 
Руско ембарго удари Бг износа за ЕС Конфликтът Украйна - Русия удари не само българския износ за двете страни, но и експорта за ЕС. „Имаме сигнали за свиване на износа за ЕС при фирмите от машиностроенето и електротехниката. Засегнати са компании, които са доставчици на възли и елементи за пряко вграждане в производството на съоражения и машини в Западна Европа. Причината за намалените поръчки към българските фирми е спад в продажбите на европейските компании на руския пазар“, уточни пред „Труд“ Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Пострадали са например български фирми, които изнасят детайли за машини за чистота, посочи той. По данни на Националния статистически институт действително през август износът към ЕС прекъсва своята серия от три поредни месечни повишения. От 2,6 млрд. лв. през юли той е паднал на 2,28 млрд. лв. за август. Общо в периода януари-август обаче експортът е 17,5 млрд. лв. спрямо 17 млрд. за същия период на предходната година. При прекия експорт от България към Русия чувствително засегнато е винопроизводството. „Поне 30% ще бъде спадът на българските продажби на вино в Русия. Причината е, че голяма част от вносителите се опитват да избегнат транспорта през Украйна и се получава голямо оскъпяване заради заобикалянето. Разбира се, влияе и обезценяването на руската рубла, което не действа насърчаващо на бизнеса“, каза пред „Труд“ Радослав Радев, шеф на Националната лозаро-винарска камара. Годишно страната ни изнася за Русия около 30-40 млн. литра вино. УТЕХА Лекарствата се търсят Износът ни за Русия през м.г. е за 1,12 млрд. лв., като основната част са медикаменти. “Засега нямаме данни за намаляване на експорта на лекарства“, каза Николай Хаджидончев, от браншовата асоциация.
Източник: Труд (14.10.2014)
 
Отчетоха дефлация от 1,6% Дефлация от 1,6% отчитат на средногодишна база от националната статистика, съобщиха от НСИ. Индексът на потребителските цени за септември 2014 г. спрямо август 2014 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (септември 2014 г. спрямо декември 2013 г.) е минус 1.4%, а годишната инфлация за септември 2014 г. спрямо септември 2013 г. е минус 0.8%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2013 - септември 2014 г. спрямо периода октомври 2012 - септември 2013 г. е минус 1.6%. През септември 2014 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.9%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.1%; облекло и обувки - намаление с 0.4%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.2%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.4%; здравеопазване - намаление с 0.3%; транспорт - намаление с 1.5%; съобщения - намаление с 0.2%; развлечения и култура - намаление с 5.7%; образование - увеличение с 1.4%; ресторанти и хотели - намаление с 0.8%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.5%. През септември 2014 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз -с 0.2%, брашно - с 0.5%, бял хляб - с 0.3%, свинско месо - с 0.5%, трайни колбаси - с 0.3%, яйца - с 2.1%, млечни масла и маргарин - съответно с 1.0 и 3.0%, ябълки - с 8.1%, грозде - с 8.7%, зрял лук - с 6.7%, леща - с 2.1%, маслини - с 0.7%, захар - с 3.0%, шоколад и шоколадови изделия - с 0.2%, хомогенизирани бебешки, детски и диетични храни - с 0.3%, безалкохолни напитки - с 2.7%, плодови и зеленчукови сокове - с 0.2%, ракии - с 0.1% и други. През септември 2014 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: месо от домашни птици - с 0.9%, мляно месо (кайма) - с 1.2%, прясно мляко - с 0.5%, сирене и кашкавал - съответно с 0.4 и 0.3%, олио - с 0.1%, цитрусови и южни плодове - с 6.9%, домати - с 19.0%, краставици - с 11.5%, зеле - с 16.2%, пипер - всички видове - с 2.6%, моркови - с 2.5%, картофи - с 11.4%, кафе - с 1.3%, минерална вода - с 1.0%, бира - с 0.2%, и други. През септември 2014 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление при: обувки - с 1.6%, течни горива за битови нужди - с 1.4%, хладилници и фризери - с 0.5%, готварски печки - с 1.0%, препарати за почистване - с 1.1%, автомобили втора употреба - с 5.5%, дизелово гориво и автомобилен бензин А95Н - с по 0.6%, автомобилен бензин А98Н - с 0.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.8%, метан за ЛТС - с 0.3%, пътнически въздушен транспорт - със 17.2%, фиксирани телефонни услуги - с 0.5%, телевизионни приемници - с 1.6%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 15.2%, услуги по краткосрочно настаняване - с 11.1% и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите са се увеличили цените на: цигари - с 0.1%, облекло - с 0.3%, газообразни и твърди горива за битови нужди - съответно с 1.0 и 0.9%, резервни части за ЛТС - с 0.3%, фотоапарати - с 1.2%, градинарство и цветарство - с 2.6%, услуги в образованието - с 1.4%, кина, театри и други - с 0.1%, книги - с 1.8%, услуги в бръснаро-фризьорски салони - с 0.2%, продукти за лична хигиена и козметични продукти - с 0.9% и други. През септември 2014 г. е регистрирано намаление при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти - с 0.4%, и на лекарските услуги - с 0.1%. Цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Труд (15.10.2014)
 
1221.4 млн. евро или 3 на сто от БВП са инвестициите, привлечени в българската икономика от началото на годината до септември, показват публикуваните днес данни на БНБ, анализирани от Българската агенция за инвестиции. За същия период на миналата година преките инвестиции според ревизираните данни са били 1173.9 млн. евро или 2.9 на сто от БВП. Така БНБ отчита ръст от 4 на сто или 47.5 млн.евро. Ако обаче изнесените днес данни се сравнят с неревизираните данни, публикувани през октомври 2013 г., то ръстът е значително по-голям, коментират от БАИ. Отчетените тогава преки инвестиции са 772.5 млн. евро или 1.9 на сто от БВП. БНБ ревизира данните в съответствие с календара на ЕЦБ и в повечето случаи ревизиите водят до промяна на числата в позитивна насока. Само през август 2014 г. в българската икономика са влезли 235.3 млн. евро, което е сериозно нарастване спрямо ревизираните данни за август 2013 г. - 103.1 млн. евро. Неревизираният обем на инвестициите за август 2013 г. е бил - 34.2 млн. евро. Най-големият инвеститор за периода януари - август на настоящата година остава Холандия, откъдето в икономиката са постъпили 402.5 млн. евро. Реинвестираната печалба за януари - август 2014 г. се оценява на 106.6 млн. евро, при 62.1 млн. евро за същия период на 2013 г. Инвестициите в дялов капитал намаляват в периода януари - август 2014 г. и достигат 223.7 млн. евро. Ако се сравнят с ревизираните данни за същия период на миналата година, те са с 456.5 млн.евро по-малко. Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 78.9 млн. евро, при 102.7 млн.евро за януари - август 2013 г.(ревизирани данни). Преките инвестиции в чужбина за януари - август 2014 г. възлизат на 227.8 млн. евро, при 114.9 млн. евро за януари - август 2014 г. За август 2014 г. те нарастват с 31.9 млн. евро, при увеличение в размер на 13.6 млн. евро през август 2013 г. С отчетените инвестиции до август е надхвърлена годишната прогноза на Българската агенция за инвестиции за притока на капиталовложения в икономиката, отбелязват от Агенцията. Общият платежен баланс е положителен. През август положителното салдо е в размер на 179,6 млн. евро при отрицателен общ баланс от 129,2 млн. евро за август 2013 г. Сумата на общия баланс за първите осем месеца на 2014 г. е 750,9 млн. евро спрямо - 397 млн. евро за 2013 г.
Източник: Дарик радио (15.10.2014)
 
Средният осигурителен доход за август намаля до 671,5 лева Средният осигурителен доход за страната за август е 671,51 лева, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Спрямо предходния месец показателят има понижение, тъй като през юли средният осигурителен доход за страната беше 676,38 лв. Равнището на показателя през август се връща на нивото си от месец юни, когато беше 671,28 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за година назад, т.е. за периода от 1 септември 2013 година до 31 август 2014 година е 670,58 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през септември 2014 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Класа (15.10.2014)
 
Промишленото производство в ЕС е намаляло през август Промишленото производство през август се е свило с 1,8% в еврозоната и с 1,4% в ЕС, сочат данните на Евростат на месечна основа, които бяха оповестени вчера. През юли производството бе възстановило растежа си - съответно с 0,9 на сто (преразгледано) във валутния съюз и с 0,7 на сто в ЕС. Спрямо година по-рано през август показателят бележи спад от 1,9 на сто в еврозоната и 0,8 на сто в 28-те страни членки. Най-голямо месечно понижение се наблюдава в Унгария (-5,8%), Германия (-4,3%) и Хърватия (-4,1%), а най-силно нарастване - в Дания (+6,9%), Португалия (+3,1%) и Холандия (+1,3%). На годишна основа спадът през август е най-голям в Малта (-7%), Гърция (-6%), Литва (-4,9%) и Хърватия (-4,7%), докато скок е отчетен в Ирландия (+18,3%), Люксембург (+5,6%), Словения (+4,6%) и Португалия (3,9%), сочат данните на Евростат, цитирани от БТА. В България спрямо предходния месец има свиване на производството с 0,9 на сто през август, а спрямо същия месец на миналата година - спад с 1,9 на сто.
Източник: Дума (15.10.2014)
 
Над 500 милиона лева са похарчени за наука 521.2 млн. лв. са разходите за научноизследователска и развойна дейност през миналата година. Това е с5.0% повече в сравнение с предходната 2012 г., съобщава Националният статистически институт (НСИ). От института уточняват, че интензивността на научноизследователска и развойна дейност (измерена като процент на разходите за научноизследователска и развойна дейност от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегията „Европа 2020" - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Националната цел на България е достигане на 1.5% интензивност на научноизследователска и развойна дейност през 2020 година. През 2013 г. интензивността на научноизследователска и развойна дейност в България нараства спрямо предходната година - от 0.64% през 2012 г. на 0.67% през 2013 г., но все още е значително под средната стойност на този показател за ЕС-27 (2.08% през 2012 година). Нарастването в абсолютна стойност на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност през 2013 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия", където разходите за научноизследователска и развойна дейност се увеличават със 17.9 млн. лв., или с 6.0%. Сектор „Предприятия" продължава да бъде и най-големият от четирите основни институционални сектора, в които се осъществява научноизследователска и развойна дейност, с дял от 61.0% от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност. Следват секторите „Държавно управление" и „Висше образование" с дялове съответно 29.7 и 8.7%, посочват експертите. Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. Чуждестранните източници на средства продължават да са с най-голям дял във финансирането на научноизследователската и развойна дейност в България - през 2013 г. той възлиза на 48.3% от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност, като нараства с 2.0 пункта спрямо 2012 година. Това се дължи основно на големия обем клинични изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании. Следващите по значимост източници на средства за научноизследователска и развойна дейност през 2013 г. са сектор „Държавно управление" с дял 31.7%, който отбелязва увеличение с 0.2 пункта спрямо 2012 г., и сектор „Предприятия", при който се отчита намаление от 1.4 пункта, достигайки 19.4% относителен дял от общите разходи за научноизследователска и развойна дейност. В структурата на текущите разходите за научноизследователска и развойна дейностпо видове изследвания през 2013 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 74.0% (356.3 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 13.7% (66.2 млн. лв.) и 12.3% (59.4 млн. лв.) През 2013 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 17 544 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 4.7% повече в сравнение с предходната година, посочват още от НСИ. Делът на жените от общия персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 52.5%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 5 пункта в полза на жените.
Източник: Класа (16.10.2014)
 
Строителството в еврозоната и в целия Европейски съюз бележи известно ускоряване през август, но в същото време строителният сектор в България задълбочава своето влошаване за трети пореден месец, показват данни на Евростат от петък. Строителството в 18-те страни - членки на еврозоната през август се повиши рязко с 1,5% на месечна база след повишение с 0,3% през юли, но на годишна база се понижи с 0,3% (спрямо август 2013-а година) след спад с 0,5% през предходния месец. Строителният сектор в Европейския съюз регистрира повишение през август с 0,5% на месечна база след повишение с 0,4% през юли, но на годишна база се понижи с 0,8% (спрямо август 2013-а) след повишение с 0,2% през юли. Подобрението на строителния сектор в Европа за втори пореден месец (на месечна база) обаче не се отнася за България, като според Евростат строителството в нашата страна се понижи през август с цели 1,6% на месечна база след понижение с 0,6% през юли. Това представлява влошаване на българския строителен сектор за трети пореден месец, след като през май строителството в нашата страна отчете за последно солиден растеж от 1,8%. Европейската статистика отчита по-слаби данни на месечна база единствено във Великобритания (спад с 3,2%), Германия (-2,0%), Полша (-1,8%) и Словения (-1,8%). На годишна база строителният сектор в България през август бележи понижение с 0,3% след ръст от 4,2% през юли. Това представлява първо влошаване на българското строителство след три поредни месеца на солиден растеж (през периода май-юли). Днешните данни на Евростат за България не говорят добре за състоянието на строителния сектор в нашата страна в началото на второто полугодие след сигналите за забавяне на строителството през второто тримесечие на годината на фона на солиден ръст в началото на годината. Строителството в България се повиши през периода април-юни с едва 0,2% на тримесечна база след ръст от 3,3% в началото на годината, като на годишна база беше отчетено повишение на строителния сектор през второто тримесечие на годината от 3,4% след ръст от 4,8% през периода януари-март.
Източник: Класа (20.10.2014)
 
Индъстри Уоч: България е най-привлекателна за аутсорсинг в Европа Най-бързо развиващата се индустрия в България - аутсорсинга на ИТ и бизнес процеси - расте с двуцифрени темпове през последните четири години и носи приходи от износ над 1 млрд. евро годишно. Паралелно с това България се изкачи в последното издание на най-престижната класация за аутсорсинг дестинации и вече е Номер 1 в Европа и номер 9 в целия свят. Аутсорсинг индустрията е концентрирана основно в София - над 85% от всички заети в сектора. По данни от Българската аутсорсинг асоциация заетите са около 22 000 към момента, сочи проучване на Индъстри Уоч. Възможностите за разрастване са свързани с няколко фактора: На първо място, потенциала за географска експанзия извън София и възползване от работната сила в другите големи, особено университетски, градове. Пловдив е вторият по демографска значимост град в България и с близо 40 000 студенти е втори притегателен център за аутсорсинг сектора. Очакваният ръст на работните места в сектора в града е между 100 и 150 процента през следващите пет години. На второ място е необходима по-активна връзка между индустрията и образователната система, както и необходими промени на образователния сектор. Според различни представители на сектора образователният процес е прекалено архаичен, едва 10-15% от завършилите технически специалности са завършени специалисти на адекватно ниво. Средната възраст на наетите в бранша служители е често около 25 години. Някои от фирмите предлагат възможност за работа на смени, както и на работа от вкъщи. Проблем обаче представлява негъвкавото законодателство, което регулира наемането на служители. За да предложи по-добри решения за развитието си, индустрията се събира на еднодневен бизнес форум на 30 октомври 2014 г. в Пловдив.България е най-атрактивната аутсорсинг дестинация в Европа България - най-атрактивната дестинация за аутсорсинг в Европа, се опитва да запази бързия си ръст. Най-бързо развиващата се индустрия в България - аутсорсинга на ИТ и бизнес процеси - расте с двуцифрени темпове през последните четири години и носи приходи от износ над 1 млрд. евро годишно. Паралелно с това България се изкачи в последното издание на най-престижната класация за аутсорсинг дестинации и вече е Номер 1 в Европа и номер 9 в целия свят. Аутсорсинг индустрията е концентрирана основно в София - над 85% от всички заети в сектора. По данни от Българската аутсорсинг асоциация заетите са около 22 000 към момента, сочи проучване на Индъстри Уоч. Възможностите за разрастване са свързани с няколко фактора: На първо място, потенциала за географска експанзия извън София и възползване от работната сила в другите големи, особено университетски, градове. Пловдив е вторият по демографска значимост град в България и с близо 40 000 студенти е втори притегателен център за аутсорсинг сектора. Очакваният ръст на работните места в сектора в града е между 100 и 150 процента през следващите пет години. На второ място е необходима по-активна връзка между индустрията и образователната система, както и необходими промени на образователния сектор. Според различни представители на сектора образователният процес е прекалено архаичен, едва 10-15% от завършилите технически специалности са завършени специалисти на адекватно ниво. Средната възраст на наетите в бранша служители е често около 25 години. Някои от фирмите предлагат възможност за работа на смени, както и на работа от вкъщи. Проблем обаче представлява негъвкавото законодателство, което регулира наемането на служители. За да предложи по-добри решения за развитието си, индустрията се събира на еднодневен бизнес форум на 30 октомври 2014 г. в Пловдив.
Източник: Класа (20.10.2014)
 
Продажбите на автомобили в Европа и у нас продължават да растат Регистрацията на нови пътнически автомобили в Европейския съюз (ЕС) се ускори през септември, отбелязвайки повишение за 13-и пореден месец, показват данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). Продажбите (регистрацията) на нови пътнически автомобили в ЕС се повишиха през деветия месец на годината с 6,4% (спрямо септември 2013-а), след скромен растеж от 2,1% през август. За първите девет месеца на годината регистрацията на нови автомобили на Стария континент се повиши с 6,1% (спрямо същия период на миналата година) до общо 9,572 милиона, като само в рамките на септември бяха регистрирани 1,235 милиона нови автомобила. Продажбите на нови автомобили в Испания регистрираха през септември ръст от цели 26.2%, във Франция - повишение с 6,3%, в Германия - с 5,2%, в Италия - с 3,3% и във Великобритания - повишение с 5,6%. Според проучването на ACEA, продажбите на нови автомобили в България през септември са регистрирали слабо повишение от 0,6% на годишна база до 1567 броя, след понижение с 0,8% през август. По този показател България се намира на опашката в ЕС , като зад нея са само още три от 28-е страни-членки, при които има понижение на регистрацията на нови автомобили. Спад на септемврийските продажби на автомобили има в Холандия (понижение с с 3,8%), в Австрия (с 1,7%) и в Дания (с 1%). За първите девет месеца на годишна база регистрацията на нови автомобили в България обаче се е повишила с 9% до 15 150 броя автомобили от 13 898 броя през същия период на 2013-а година, показват данните на ACEA. По този показател България е на шестнадесето място сред всички 28 страни - членки на ЕС.
Източник: Класа (20.10.2014)
 
Вдигане на дълга и намаление на бюджетния дефицит в еврозоната отчита нова методика на Евростат Новата методология на Евростат за изчисляване на БВП в страните - членки на Европейския съюз доведе до низходяща ревизия на данните за бюджетния дефицит в ЕС и в частност в еврозоната през 2013-а година, но и до възходяща ревизия на данните за държавния дълг. Според новите статистически правила, икономическият растеж в еврозоната и в целия Европейски съюз през миналата година е бил по-висок, съобщи Евростат. Новата Европейска система за национални и регионални сметки (ESA 2010) вече третира разходите за изследователска и развойна дейност, както и разходите за оръжейни системи като инвестиции в съответната икономика. Въз основна на тази възходяща ревизия на БВП, сега Евростат оповести по-нисък от очакваното бюджетен дефицит, но и по-висок дял на държавния дълг спрямо БВП. Според новата методология правителственият дефицит в еврозоната и в целия ЕС се е понижил през 2013-а година съответно до 2,9% от БВП (от 3,6% през 2012-а) и до 3,2% (от 4,2%). В същото време обаче Евростат оповести, че държавният дълг в еврозоната се е повишил през 2013-а година до 90,9% от БВП (спрямо 89% през 2012-а) и за целия Европейски съюз до 85,4% от БВП (от 83,5% през 2012-а година). Новите данни на Евростат показват, че през 2013-а година две от 28-те страни - членки на ЕС са регистрирали бюджетен излишък - Люксембург (+0,6%) и Германия (+0,1%). Най-нисък дефицит като процент от БВП е отчетен в Естония (-0,5%), Дания (-0,7%), Латвия (-0,9%) и в България (-1,2%). През 2013-а година десет от страните - членки на ЕС са имали бюджетен дефицит, надвишаващ европейския лимит от 3% от БВП - Словения (-14,6%), Гърция (-12,2%), Испания 6,8%), Великобритания (-5,8%), Ирландия (-5,7%), Хърватия (-5,2%), Кипър (-4,9%), Португалия (-4,9%), Франция (-4,1%) и Полша (-4%). Към края на миналата година най-ниско ниво на държавния дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (10,1%), следвана от България (18,3%), Люксембург (23,6%), Румъния (37,9%), Латвия (38,2%), Швеция (38,6%), Литва (39,0%), Дания (45,0%) и Чешка република (45,7%). През 2013-а година шестнадесет от страните - членки на ЕС са имали държавен дълг, надвишаващ европейския праг от 60% от БВП, като най-високи нива на дълга са отчетени в Гърция (174,9% от БВП), Португалия (128%), Италия (127,95), Ирландия (123,3%), Белгия (104,5%) и Кипър (102,2%). Според новата европейска методология, бюджетният дефицит на България през 2013-а година е бил в размер на едва 1,2% от БВП, спрямо досегашна оценка за дефицит в размер на 1,5% от БВП (според досегашната европейска методология ESA 95). В същото време Евростат обяви, че през 2013-а година държавният дълг на България е бил в размер на 18,3% от БВП на страната - под предишна оценка по старата методология за дълг в размер на 18,9% от БВП.
Източник: Класа (22.10.2014)
 
Дефицитът в сектор "Държавно управление" намалява, дългът расте Дефицитът на сектор "Държавно управление" за миналата година е 1,2% от БВП или 989 млн. лева, съобщиха от НСИ. Институтът представи данни за дефицита и дълга на сектора за периода 2010 - 2013 година. БВП за 2013 г. е бил 80,282 млрд. лева. За четирите години дефицитът на сектора намалява. Той е бил най-малък - 0,5% от БВП през 2012 г., а най-висок - 3.2% от БВП, през 2010 г. Дългът на сектор "Държавно управление" за 2013 г. 14,731 млрд. лева, което е 18.3 на сто от БВП. През 2010 г. страната има най-нисък размер на дълга за анализирания от НСИ период - 11,453 млрд. лева. За четирите години дългът на сектора расте.
Източник: Преса (22.10.2014)
 
България е втора в ЕС по най-малък дълг България е на второ място в ЕС по най-малък държавен дълг, сочат последните ревизирани данни на Евростат. В края на 2013 г. дългът на ЕС-28 възлиза на 11,55 трилиона евро, или 85,4% от БВП, и бележи ръст спрямо предходните години. Най-нисък дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (10,1%), България (18,3%), Люксембург (23,6%), Румъния (37,9%), Латвия (38,2%), Швеция (38,6%) и Литва (39%). Дори с взетите досега заеми през 2014 г. България все още е преди Люксембург по размер на дълга като процент от БВП на страната. Но ако до края на годината бъдат емитирани допълнително държавни облигации в размер на 1,5-1,6 млрд. лв., за да се изплатят гарантираните депозити в КТБ, а дефицитът в бюджета достигне 4% от БВП и той отново бъде финансиран с нови ДЦК, то България ще отиде на трето място след Люксембург по размер на дълга. 16 държави от ЕС имат държавен дълг по-висок от 60% от БВП за 2013 г., като най-високо е нивото на дълга в Гърция (174,9%), Португалия (128%), Италия (127,9%), Ирландия (123,3%), Белгия (104,5%) и Кипър(102,2%).
Източник: Стандарт (22.10.2014)
 
МФ снижи до 1,2% прогнозата за ръста на БВП през 2015 г. Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда ръст на БВП от 1,5% през 2014 г. - колкото беше заложен в законопроекта за актуализация на бюджета. Пролетната прогноза сочеше ръст от 2,1%, впоследствие ревизиран до 1,8%. Ведомството на Румен Порожанов снижава съществено очакванията си за растежа през 2015 г. - до 1,2% от 2,6% в пролетната прогноза, като най-сериозна е ревизията за ръста на износа – от 6,9% на 2,5%. Ръстовете на БВП за 2016 и 2017 г. също са занижени до съответно 2 и 2,5% от 3,4% преди и за двете години. В началото на октомври Международният валутен фонд понижи прогнозата си за ръста на БВП на България. Фондът вече очаква икономиката на страната да нарасне с 1,4% през 2014 г. (спрямо очакванията за ръст от 1,6% при предишната прогноза от април) и с 2% през 2015 г. (спрямо 2,5% по-рано). Финансовото ведомство е по-оптимистично настроено за безработицата, като очаква тя да е средногодишно 11,8% през 2014 г. от 12,8% в пролетната прогноза. За 2015 г. прогнозата е ревизирана от 12,4% на 11,6%. Завишено е очакването за средногодишната дефлация през 2014 г. - от -0,2% на -1,1%. През 2015 г. се очаква инфлация, но само 0,9%, спрямо 2,4% в пролетната прогноза. Международният валутен фонд очаква дефлация на потребителските цени в България от 1,2 на сто през тази година и инфлация от 0,7 на сто догодина. Фондът прогнозира, че безработицата у нас ще намалее леко от 13% през 2013 г. до 12,5% през тази година и 11,9% през 2015 г.
Източник: Монитор (23.10.2014)
 
Според данните от Националния статистически институт (НСИ) през третото тримесечие в България има съвсем лек, едва забележим спад на цените на жилищата, който е в рамките на статистическата грешка - средно 0,1% за страната. Изключение правят столицата и големите градове, в които има съвсем леко поскъпване на тримесечна база, но то също е от порядъка на части от процента. Важно е да се отбележи, че данните на НСИ сe основават само на стойността на сделките с апартаменти в областните градове, както и без жилища в сгради ново строителство. Нещо, което статистиката не взема предвид обаче, е динамиката на предлагането и търсенето. Откакто преди две години цените на имотите вече не падат с предишните огромни темпове, много анализатори започнаха да твърдят, че срокът, през който един имот стои на пазара, непрекъснато намалява, а продавачите правят все по-рядко корекции в исканата цена. Това се счита като белег за раздвижване на пазара, тъй като тези, които продават, вече не си фантазират исканата цена, а се съобразяват с реалностите. Една нова функционалност на най-богатата база с данни за имоти в България imot.bg обаче показва, че до истинско равновесие между представите на търсещите и предлагащите имоти на българския пазар има да се извърви още дълъг път. Корекциите - само надолу От известно време насам сайтът е открил нова рубрика - възможност да се види дали по дадена обява са правени корекции в цената, колко пъти и кога, с точност до дата и час. На сайта в момента има 918 179 обяви за имоти от България и прегледът на корекциите на цените дава възможност да се видят много интересни тенденции. Първото, което прави впечатление, е, че продавачите и техните консултанти от имотните агенции почти никога не правят корекции нагоре в цената - почти всички са само надолу. Другото любопитно нещо е, че корекциите са доста. Само за последните 2-3 дни - четвъртък, петък и събота, те са по над 350 на ден, а в останалите дни от седмицата са поне по 300. Другата интересна тенденция е, че продавачите в столицата и другите големи обастни градове като цяло преценяват много по-реално колко да поискат за имота си. Особено при жилищата на всеки 500 корекции само десетина са на апартаменти в София, Пловдив, Варна и Бургас. Безспорният рекорд е на продавача на малък едностаен апартамент в пернишкото градче Радомир, намиращ се в тухлен блок от 1960 г. Собственикът на жилището от 44 квадрата, без ТЕЦ и телефон, го е пуснал преди няколко месеца срещу 18 200 евро и сигурно дълго време се е чудил защо не предизвиква ничий интерес. Вероятно затова се е принудил на 24 октомври да намали наведнъж цената с цели 54% на 8200 евро. С 48% надолу е коригирал своята оферта продавач на 3-стаен апартамент в Добрич. Само няколко месеца след пускането на обявата цената на жилището е смъкната от 48 000 на 25 000 евро. Цената на двуетажна къща в Перник пък е намалявана няколко пъти. За последно това е направено на 23 октомври, когато от 83 000 евро тя става 62 000 евро, т.е. с 25% по-евтина. Но няколко месеца преди това същата къща е пусната за продажба с цена 92 000 евро. Трудно уцелена оферта Най-трудно се оказва да уцелят цената продавачите на магазини, офиси и земеделски земи. Тези оферти се оказват пълни с корекции. Не чак толкова драстични като посочените поевтинявания при жилищата, но затова пък се правят по няколко пъти, докато някой склони да обърне внимание на офертата. Типичен пример е продажба на сграда с 5 магазина на сравнително комуникативно място - срещу метростанция „Обеля“. Подходяща е за автосервизи и магазини за авточасти, има пряк достъп от улицата, пише в описанието. Но поне в началото, когато продавачът е решил да я продава, явно доста я е надценил - пуснал я е за 200 000 евро. След това през интервали от по един месец намалява тази цена, за да се стигне до последната промяна отпреди няколко дни, когато предложението е вече 155 000 евро. Вероятно причината за липсата на интерес е, че сградата е все още само с акт 14. Трудно успява да уцели цената и собственикът на 1000 квадрата земеделска земя до Карлово, в местността Чакъла. Мястото според обявата е подходящо за рози или други трайни насаждения и е близо до път. Обявата е пусната в края на юни т.г., но още на 4 юли подателят е решил да вдигне офертата с 1000 лева и да продаде земята си за 14 900 лв. Само след 4 дни - на 8 юли, той вдига цената на 19 000 лева, за да я смъкне след още 4 дни на 18 900 лв. След известно затишие - на 26 септември, кой знае защо същата обява вече е с 1000 лева отгоре и декарът се предлага за 19 900 лева. Месец по-късно - на 25 октомври, следва нов необясним маньовър и същият декар вече се предлага с 6120 лева по-евтино - „само“ за 13 780 лева.
Източник: Труд (27.10.2014)
 
Пазарът на професионалните домоуправители мина 4 млрд. лв. Пазарът на професионално управление на сгради или т.нар. фасилити мениджмънт е нараснал до над 4 млрд. лв. у нас. Това сочат данните от изследване на Realityconsult, представени в края на миналата седмица на конференция на фасилити мениджмънт в София. У нас той е познат и разпространен основно в бизнес сградите, като целта е да се подобри работната среда. Фасилити мениджмънта в България се занимава с управлението на сгради от 2007 г., като най-популярната фасилити услуга, която се ползва от 90% от бизнес сградите, е почистването. Засилва се обаче интересът и към ползването на външни услуги за техническа поддръжка включващи най-общо периодична профилактика на съоръженията в сградите, поддръжка и аварийни ремонти на всички системи и инсталации в сградите, като електрически инсталации, отоплителни, климатични и вентилационни системи и други. Според данните на Българската фасилити мениджмънт асоциация приблизително 1.7 млн. кв. м офисни площи и 0,8 млн. кв. м търговски площи ползват услугата на професионалните домоуправители. Разрастващото се търсене на фасилити услугите в глобален мащаб поставя условия за по-добро предлагане, споделяне на опит и високо качество на услугите, коментираха участниците в конференция. Левент Алатл от Turkey FM даде за пример Турция, където тези услуги се търсят все повече. Например от 2010 до 2014 търсенето е скочило от 11% до 18%. Организаторите и участниците в конференцията наблегнаха на факта, че предлагането на фасилити услугите трябва да навлезе по-активно в сегмента на жилищните сгради Тези услуги спестяват време на хората, излишни разходи и нерви по събирането на наемите, парите за охранителна дейност, или общо казано - всички непроизводствени активи - каза Горан Миланов от българска фасилити компания. Представители от българската страна на фасилити мениджмънта сравниха нашата икономика с тази на Дубай и стигнаха до извод, че с по-високи стандарти на работа и обслужване можем да постигнем същите високи резултати като в Близкия изток. Една от тях дори сключи договор за сътрудничество с асоциацията на фасилити компаниите в Близкия изток.
Източник: Монитор (27.10.2014)
 
Младежката безработица нарасна с 5% Младежката безработица леко се покачи през септември. Лицата под 25 години в бюрата по труда са 26 286, което ес 5% повече спрямо август т.г. Това показват данни на Агенцията по заетостта. Основна причина за ръста е краят на летния туристически сезон, след който много младежи остават без препитание. България е сред страните в ЕС с висока безработица сред лицата до 25 г. Средното ниво за общността е 22%, а у нас е 24,2% по данни на Евростат. Общата безработица в страната е 11,3% към края на август т.г. при средно 10,1% за ЕС. Догодина се очаква спад на заетите в строителството с 5-10%, прогнозира Иван Бойков от камарата на строителите. Очаквало се много работници да потърсят хляб в други страни от ЕС.
Източник: Преса (27.10.2014)
 
Производствените цени през септември се увеличават с 0.2% Индексът на производствените цени на вътрешния пазар през септември 2014 г. се повишава с 0.2% спрямо август. Поскъпването е най-голямо в добивната промишленост - с 0.8%, в енергетиката то е с 0.4%, а в преработващата промишленост - с 0.1%, съобщи Националният статистически институт. Спрямо година по-рано обаче заводските цени остават с 0.6% по-ниски за сметка на добивната промишленост - спад от 2.4% и енергетиката - минус 1.5 на сто. В преработващата промишленост няма изменение. На месечна основа най-значително е поскъпването в металургията - с 1.7%, в химическата индустрия - - с 1.3%, при производството на напитки и при производството на метални изделия - по 0.2%. Намаление е отчетено при производството на текстил и текстилни изделия без облекло - с 0.8%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.4%. Сравнението със септември 2013 г. сочи най-голямо понижение при производствените цени на хранителните стоки - с 2.3%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 1.9%, и при производството на текстил и текстилни изделия, без облекло - с 1.6%. Спрямо година по-рано заводските цени на цигарите скачат със 7.6%, на автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата - с 5.3%, и на напитките - с 2.7%, на лекарствата - с 2.6%.
Източник: Дневник (31.10.2014)
 
ДКСБТ: Храните на едро поскъпват с 3 на сто През октомври Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава с 3 процента от 1,295 пункта до 1,333 пункта. През октомври цената на градинските домати се качва със 17 процента, а на оранжерийните – с 25,5 на сто. Поскъпването при краставиците от открити площи е 30 на сто, а при оранжерийните - 22,8 на сто. През миналия месец зелените чушки поскъпват с 18 на сто, а червените - с 15,7 на сто. Гроздето поскъпва на месечна база с 2,6 на сто, бананите - с 5,8 на сто. Цената на картофите пада с 3,6 на сто, а на ябълките – с 8,4 на сто. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава поскъпване на голяма част от плодовете и зеленчуците. Най-голямо поскъпване на годишна база се отчита при градинските домати – 24,5 на сто. Ръстът на цената на оранжерийните домати спрямо предходната година е 17,2 на сто, на червените чушки – 15,7 на сто. Цените на картофите през октомври са били с 26,5 на сто по-ниски спрямо година по-рано. ДКСБТ отчита поскъпване на годишна база при гроздето, бананите и лимоните в диапазона 10 - 18 на сто. Цените на ябълките през тази есен са с 3 на сто по-ниски в сравнение с есента на миналата година.
Източник: Класа (03.11.2014)
 
Земята поевтиня до 35% за година Цената на земеделските земи върви стремглаво надолу. Най-бързо се обезценяват нивите в Южна България, сочат последните данни на Националния статистически институт. В югозападния район на страната парцелите са изгубили до 35% от стойността си през 2013 г. Очакванията са окончателните данни за 2014 г. да потвърдят тенденцията за спад на цените. Сделките в югозападната част на страната през 2013 г. са се сключвали средно за 301 лв. на декар при 463 лв. година по-рано. Декар в централната част на Южна България пък преди година се е продавал средно за 357 лв., което е с около 10 лв. по-малко в сравнение с 2012 г. По-евтини вече са нивите и в Североизточна България, където парцелите бяха най-търсени и съответно най-скъпи, показват данните на националната статистика. С близо 9 на сто са поевтинели постоянно затревените площи в цялата страна, отчитат още от НСИ.
Източник: Стандарт (03.11.2014)
 
Строителството се свива с 10% Строителството продължава да отчита спад. Строежът на 600 жилищни сгради с 1715 жилища в тях и с 219 хил. кв. м обща застроена площ е започнало през третото тримесечие на годината, обявиха от НСИ. В сравнение със същия период на миналата година започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 12,7%, жилищата в тях - с 9,5%, а разгънатата им застроена площ пада с 25,2%. През периода юли-септември 2014 г. е започнало строителството на 22 административни сгради/офиси с 21 хил. кв. м РЗП. На годишна база броят на започнатите административни сгради пада с 47,6%, но тяхната РЗП нараства с 30,2%. Спад има и при издадените разрешителни за строеж - с 11,4% при жилищните и със 7,1% при административните сгради.
Източник: Стандарт (04.11.2014)
 
ЕК оряза прогнозата си за икономическия растеж на България Икономиката на на България ще нарасне с 1,2% през тази година и с 0,6% през следващата. Това става ясно от есенния икономически преглед на Европейската комисия. Тези стойности са значително по-ниски от заложения за следващите години растеж в пролетния преглед. Тогава от ЕК прогнозираха ръст на БВП с 1,7% през 2014 г. и с 2% през 2015 г. По отношение на 2016 г. очакванията са растежът да се засили леко и да достигне 1%. В доклада за България се изтъква, че от пролетта насам преобладават негативните фактори, а по-слабата динамика на външните пазари води до проблеми за износа. От ЕК припомнят и поставянето през юни под специален надзор на четвъртата по-големина тогава банка – КТБ. Що се отнася до инфлацията, ЕК прогнозира цениите да продължат да се понижават и през тази година и дефлацията да е в размер на 1,4%. Очакванията са през 2015 да започне засилване и инфлация от 0,4%. През 2016 г. ЕК прогнозира инфлация в размер на 1%. От есенния икономически преглед става ясно също така, че бюджетният дефицит на страната ще остане над позволените 3% през следващите три години, съответно 3,6% през тази година, 3,7% през следващата година и 3,8% през 2016 г. От ЕК изтъкват, че прогнозираният за тази година дефицит е значително по-висок от първоначално заложения в бюджета и отчита предложената през септември от служебния кабинет актуализация на бюджета.
Източник: econ.bg (05.11.2014)
 
Строителството на нови жилища живна, но вероятно за кратко Съживяване на пазара на новопостроени жилища отчете Националният статистически институт (НСИ) през последните 3 месеца. В сравнение със същия период на миналата година сградите, пуснати за ползване, са с 27 на сто повече. С 18% се увеличават и новопостроените жилища. Българите са вдигнали най-много еднофамилни къщи. Те заемат 71 на сто от общия дял на новото жилищно строителство, по-малко са жилищните кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Стара Загора, Варна и Бургас. Жилищата обаче остават малки - повечето са само с 2 стаи, следвани от тристайните. Като цяло се увеличава общата полезна площ - тя е с 21.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се вдига от 83.4 кв. м на 85.8 кв. м. След няколко месеца на свиване на строителството у нас септември донесе нарастване на продукцията в сектора, сочат още данни на националната статистика. Макар и с малко - с 2.4%, строежите са над равнището от август. През трите летни месеца се наблюдаваше понижение в сектора - с 0.1% през юни, 0.6% през юли и 0.5% през август. На годишна база също е регистриран ръст на строителството от 5.8% в сравнение със септември на миналата година. Основните причини за това са започнато строителство през предходните месеци и завършването им в най-активния летен сезон. Предстои обаче зимният сезон, през който повечето строителни дейности са почти замразени. Затова оживлението едва ли ще е трайна тенденция. През септември Камарата на строителите в България изнесе данни за ниски обороти и очаквания за отрицателен темп на развитие през годината. Прогнозата на бранша за първите месеци на следващата година също не е добра. 90% от компаниите са отчели по-ниски обороти, а над 15% от по-малките фирми дори замразяват дейността си.
Източник: Сега (10.11.2014)
 
Ръст от 1.2% на промишленото производство По предварителни данни, през септември 2014 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1.2%, в сравнение с август 2014 г. През септември 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 0.4% спрямо съответния месец на 2013 година. През септември 2014 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ и в преработващата промишленост - по 1.8%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление от 8.0%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 18.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 11.0%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 8.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 7.9%, производството на тютюневи изделия - със 7.0%. Спад е регистриран при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.4%, производството на мебели - с 5.7%, производството на напитки - с 4.3%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.8%, и в добивната промишленост - с 9.6%, докато в преработващата промишленост е регистриран ръст от 5.5%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 30.5%, производството на химични продукти - с 28.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 23.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 12.7%. Намаление е отчетено при: производството на напитки - с 12.3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.7%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 9.1%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.8%.
Източник: profit.bg (10.11.2014)
 
С 5,6% нарасна оборотът в търговията на дребно С 5,6% нарасна оборотът в търговията на дребно през септември спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Най-значителен ръст има в продажбите на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 19,4%. Сериозен ръст в търговията на дребно има и при продажбата на компютърна и комуникационна техника - с 14%, на автомобилни горива - с 8,9%, на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 6,2%, както и при продажбите на лекарства - с 5,6%.
Източник: Стандарт (10.11.2014)
 
Средната заплата нараснала с 19 лв. за година Средната брутна месечна заплата през септември е 820 лв., което е ръст от 19 лв. спрямо същия период на миналата година. Спрямо април тази година обаче размерът й намалява с 13 лв., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени в понеделник. Според информацията през юли 2014 г. средната заплата в страната е била 815 лв., през август е паднала до 793 лв., най-вече заради ръста на сезонно заетите работници, които са ниско платени, а през септември става 820 лв. Средно за третото тримесечие ръстът на заплатата е 2.3 на сто в сравнение с година по-рано. Спрямо второто тримесечие на 2014 г. обаче спада средно с един процент. Най-потърпевши от намалението на заплатите спрямо периода април-юни тази година са работещите във финансовия и застрахователния сектор, където заплатите са били със 7.5% по-ниски, както и в сектора на производството и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, където спадът е 4.3 на сто. Въпреки намалението и двата сектора остават сред най-високо платените у нас. Доста по-добре в сравнение с третото тримесечие на миналата година са работещите в добивната и транспортната промишленост, където на годишна база възнагражденията са нараснали с по 6.2 на сто, и в строителството, където увеличението е 5.7 процента. Най-значителен спад за този период бележи средната месечна заплата при занимаващите се с операции с недвижими имоти" - с 14.4%. Според статистиката най-висока заплата от средно 1753 лв. по трудов или граждански договор получават заетите в създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения. С възнаграждение от средно 1528 лв. ги следват работещите в производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", а на трето място са извършващите финансови и застрахователни дейности със средна заплата от 1466 лева.
Източник: Класа (11.11.2014)
 
15,6% ръст на износа към трети страни на годишна база През периода януари-септември 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 8% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 11,9 млрд. лeвa, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Русия, Китай, Македония и Сърбия, които формират 53,2% от износа за трети страни. Същевременно през септември 2014 г. износът на България за трети страни се увеличава с 15,6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,5 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите девет месеца на 2014 г. намалява с 2,9% спрямо същия период на 2013 г. и е на стойност 14,8 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През септември 2014 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 8,4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,9 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари-септември 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2 841.3 млн. лeвa. През септември 2014 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 386,9 млн. лeвa.
Източник: Дума (11.11.2014)
 
С 12,4% нараства вносът от ЕС през август През август страната ни е изнесла за страните от ЕС стоки на стойност 2,3 млрд. лева, което е с 3,5% по-малко спрямо същия период на миналата година. За периода януари-август пък износът ни расте с 2,6 на сто до 17,5 млрд. лева. Основни търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71,7% от износа за държавите членки. Вносът на България от ЕС през периода януари-август 2014 г. нараства с 3,5% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 20,1 млрд. лв. Само за месец август пък импортът се е увеличил с 12,4 на сто за година. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Външнотърговското салдо за периода януари-август е отрицателно и е на стойност 2,6 млрд. лева.
Източник: Дума (11.11.2014)
 
Цените на хранителните стоки на едро продължават да се качват Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши миналата седмица от 1,333 пункта на 1,347 пункта, съобщават от Държавната комисия по стокови борси и тържища, цитирана от Дарик. От началото на октомври нивото на индекса се повишило с около 5%. Цената на оранжерийните домати се покачи миналата седмица с 6,6% до 1,93 лв/кг. Краставиците поскъпнаха с 18,2% до 2,21 лева. Зелето се продава на едро по 0,46 лв/кг. Цената на картофите е средно 0,54 лв/кг. Морковите поскъпват с една стотинка до 0,73 лв/кг. Червените чушки поскъпват с 3,9% до 1,58 лв/кг, а цената на зелените чушки се качва с 5% до 1,27 лв/кг. Ябълките се продават по 1,07 лв/кг. Цената на лимоните се задържа на 2,16 лв/кг. Гроздето от внос поскъпва със 17,8% до 1,85 лв/кг. Кравето сирене се продава средно по 5,43 лв/кг, а кашкавалът тип „Витоша” поевтинява с 0,9% средно по 10,60 лв./кг. Олиото се търгува по 1,90 лв. за литър. Каймата поевтинява с 1,9% до 4,56 лв/кг. Захарта се продава по 1,20 лв/кг. Брашното тип „500” поскъпва с 3,7% до 0,85 лв/кг. Зрелият фасул се продава по 4,10 лв/кг. Цената на ориза се качва с 1,9% до 2,11 лв/кг. Яйцата се търгуват средно по 0,19 лв. за брой на едро.
Източник: 24 часа (11.11.2014)
 
Кризата изяде хляба на 360 хиляди души Кризата остави без работа близо 360 хил. души. В края на септември наетите българи по трудово и служебно правоотношение са 2,25 млн. души. Те са с близо 360 хил. по-малко спрямо същия месец на 2008 г., преди световната финансова криза да застигне България. По-лошото е обаче, че спадът в броя на заетите през годините на криза още не е приключил, а продължава. През септември броят на заетите е с 0,6% (с 14 хил. души) по-малък от същия месец на 2013 година, и със 72 хил. по-малък от септември 2012 г. Броят на заетите в края на септември е намалял и с близо 50 хил. души (-2,2%) спрямо края на юни, но това се обяснява с наетите сезонни работници през лятото, които губят работата си с идването на есента. Средната брутна работна заплата за юли 2014 г. е 815 лв., за август - 793 лв., а за септември - 820 лв. През третото тримесечие на 2014 г. средната заплата e 809 лева и намалява спрямо второто тримесечие с 1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, заплатите са "Финансови и застраховане" - със 7,5%, и "Производство и доставка на ток и топлинна енергия и газ" - с 4,3%. През третото тримесечие на 2014 г. средната заплата нараства с 2,3% спрямо същия период на 2013 г., като най-голям ръст има в икономическите дейности "Добивна промишленост" и "Транспорт, складиране и пощи" - с по 6,2%, и "Строителство" - с 5,7%.
Източник: Стандарт (11.11.2014)
 
Износът за Иран скочи с 357%, вносът от Либия - с 2048,4% Износът на България се сви с 2,1% до 31,8 млрд. лв. за първите девет месеца на годината, сочат данните на НСИ. Това се дължи на спада на износа за страните извън ЕС с 8% до 11,9 млрд. лв. Докато за държавите от ЕС се отчита ръст на износа с 1,9% до 19,89 млрд. лв. Този спад на експорта сериозно спъва ръста на родната икономика. Намаляването на износа, съпроводено със спада на чуждите инвестиции и ограниченото вътрешно потребление, са причина Министерството на финансите да ревизира от 1,8% на 1,5% прогнозите си за ръст на БВП за тази година. От Европейската комисия пък очакват ръстът на БВП да бъде само 1,2%. След като през почти всички месеци от началото на годината се отчита спад на износа за страните извън ЕС, през септември има обрат - експортът скача с 15,6%. Но в случая е важно дали този ръст ще се запази и през следващите месеци, или е инцидентен. През септември износът за ЕС пада с 2,9% и в резултат общият експорт нараства с 3,6% и достига 3,9 млрд. лв. Вносът от началото на годината има минимален ръст с 0,5%. Той се дължи на ръст на вноса от ЕС с 2,9%, докато вносът от страните извън Общността се свива с 2,9%. Общата дупка във външната търговия за деветте месеца е 5,8 млрд. лв. и е по-голяма с 870 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Най-голям за деветте месеца е ръстът на износа за Иран - с 357,2% до 88,7 млн. лв. Продължава и сериозният ръст на износа за Сингапур, който е вратата на българските стоки към Азия, - с 192% до 881,7 млн. лв. Най-голям е ръстът на вноса от Либия - с 2048,4% до 133,2 млн. лв., както и от Иран - с 630,4% до 16,8 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.11.2014)
 
Северна България продължава да изостава по икономическо развитие, доходи, социални услуги и инфраструктура от Южна, показва традиционното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) на регионите. „Тенденцията се вижда най-ясно на пазара на труда. В повечето области заетостта се увеличава, но в най-бедните региони Ловеч, Монтана, Видин, Враца, Търговище, Разград и Силистра остава под критичния минимум от 40%“, каза Десислава Николова, старши икономист в ИПИ. На обратния полюс е Бургас, където преките чуждестранни инвестиции в периода 2009-2012 г. са нараснали над три пъти, което е възстановило заетостта до нивото отпреди кризата. Липсата на работа кара младите и образованите хора да напускат изостаналите общини. Това задълбочава кризата и лишава регионите от възможност да привличат инвестиции, които биха подобрили състоянието им, посочиха икономистите. Инфраструктурното развитие също е неравномерно. През последните години ключовите проекти са съсредоточени в южната част на страната. Демографската картина продължава да се влошава. В България вече няма нито една област, в която децата да са повече от пенсионерите. Само 7 региона имат положителен прираст, но той се дължи на миграцията към големите градове, а не на повишена раждаемост. Според икономистите, за да се подобри демографската картина, трябва да се подобри инвестиционната среда, защото това ще задържи младите и образованите хора. Анкета на ИПИ сред 1700 фирми обаче показва, че се случва точно обратното.
Източник: Труд (12.11.2014)
 
През периода януари-септември 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 8% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 11,9 млрд. лeвa, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Русия, Китай, Македония и Сърбия, които формират 53,2% от износа за трети страни. Същевременно през септември 2014 г. износът на България за трети страни се увеличава с 15,6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,5 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите девет месеца на 2014 г. намалява с 2,9% спрямо същия период на 2013 г. и е на стойност 14,8 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През септември 2014 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 8,4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,9 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари-септември 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2 841.3 млн. лeвa. През септември 2014 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 386,9 млн. лeвa. С 12,4% нараства вносът от ЕС през август През август страната ни е изнесла за страните от ЕС стоки на стойност 2,3 млрд. лева, което е с 3,5% по-малко спрямо същия период на миналата година. За периода януари-август пък износът ни расте с 2,6 на сто до 17,5 млрд. лева. Основни търговски партньори са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71,7% от износа за държавите членки. Вносът на България от ЕС през периода януари-август 2014 г. нараства с 3,5% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 20,1 млрд. лв. Само за месец август пък импортът се е увеличил с 12,4 на сто за година. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Външнотърговското салдо за периода януари-август е отрицателно и е на стойност 2,6 млрд. лева.
Източник: Дума (12.11.2014)
 
Новите цени на тока върнаха инфлацията Близо един процент инфлация за октомври отчете вчера Националният статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени спрямо септември показа средно поскъпване на стоките и услугите с 0.9%. Основната причина за това на фона на регистрираната дефлация през последните месеци е в поскъпването на електроенергията с 9.79 процента. През миналия месец освен тока най-много се увеличават цените на обувките - с 9%, и на облеклото - с 5.2 на сто. С 1-2 процента поскъпват въглищата, перилните препарати и козметичните продукти. Заради по-високата цена на тока нарастват и разходите за поддръжка и ремонт на жилището - с 4.3 на сто. От хранителните стоки сериозен принос към инфлацията, отчетена през миналия месец, имат зеленчуците. С настъпването на студените дни производители и търговци веднага вдигнаха цените на краставиците и доматите - с цели 20 на сто. Сериозно е увеличението още при пипера и гроздето - с близо 12%, на лука и чесъна - между 4 и 6 на сто. Увеличението на цената на хляба обаче е незначително - с половин процент, а брашното дори е поевтиняло. На годишна база дефлацията намалява до 0.4%, показват още данните на НСИ. За нея роля играят и по-ниските цени на суровините на международните пазари. По-евтините горива обаче са факт: през миналия месец дизелът поевтиня с 2.4%, бензинът А 95 Н - с 2.5 на сто, А 98 Н - с 2%, газът - с 3,4%, а метанът - с близо процент спрямо септември. Данните на НСИ показват още, че дефлацията от началото на годината е 0.5%. Очакванията на БНБ са, че до края на годината инфлацията ще остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно ще се забавят.
Източник: Сега (13.11.2014)
 
7,3% спад на цените на селскостопанската продукция за година Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2014 г. намалява с 3,6% спрямо същото тримесечие на 2013 година. Това сочат данните на Националния статистически институ (НСИ), огласени вчера. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 4,6%, а от животновъдството нараства с 0,5%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление със 7,3%, като в растениевъдството те са по-ниски с 8,7%, а в животновъдството - с 1,6%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2014 г. е с 1,3% под равнището на същото тримесечие на предходната година и с 3,1% спрямо 2013 г. Индексът на цените на препаратите за растителна защита се понижава с 3,3%, на ветеринарномедицинските продукти - с 0,7%, на фуражите - с 3,2%. Същата тенденция се наблюдава и спрямо 2013 г. - индексът на цените на минералните торове през третото тримесечие на 2014 г. е по-нисък с 13,3%, на препаратите за растителна защита - с 2,8%, на ветеринарномедицинските продукти - с 5,9%, на фуражите - със 7,1%.
Източник: Дума (13.11.2014)
 
Иде глад за експерти с чужди езици Глад за специалисти по чужди езици се задава на пазара на труда. Заради динамичното развитие на кол центровете у нас задачата да се наеме експерт е истинско предизвикателство. Въпреки че вземат хора и от студентската скамейка, повечето компании признават, че нуждата им от работна ръка расте с по-бързи темпове, отколкото висшите училища я произвеждат. Заради това и все повече фирми се принуждават да „внасят“ персонал - оказва се, че в много случаи е по-лесно да се наеме италианец, готов да живее у нас, вместо да се търси завършил филология. По неофициална информация над 1000 са трудещите се в индустрията чужденци - у нас има доминиканци, венецуелци, холандци, поляци, украин­ци. Според данни на Българската аутсорсинг асоциация само 12% от дипломиращите се в родните вузове, или средно 7800 младежи на година, имат квалификация да заемат позиция в сектора. Голяма част от тях обаче заминават в чужбина, други пък не желаят да работят това. Очакванията на асоциацията са, че през 2015 г. нужните за индустрията хора ще са 30 000, а две години по-късно - 45 000. Според данни на международната агенция за проучвания A.T. Kerney България е на девето място в света по атрактивност за аутсорсинг индустрията и на първо в Европа. Лидери в класацията очаквано са Китай и Индия, но родината ни привлича все повече инвеститори от сектора заради ниските данъци и разходи за заплати, както и заради високите нива на образованост на населението. Очакванията са, че към 2017 година годишният оборот в индустрията ще достигне до 2 милиарда лева. Каква заплата получават работещите в подобни компании, най-често се определя от това колко и какви езици владеят. Колкото по-рядък е езикът, толкова по-голям е шансът за високо възнаграждение. При всички случаи обаче стартовата заплата не пада под 1200 лв., а в офертата задължително влизат ваучери за храна и транспорт, карти за фитнес и намаления в магазините. Повечето чуждестранни фирми купуват за служителите си и допълнително здравно осигуряване, което да покрие разходите по лекарства в случай на по-сериозно заболяване. „Много филолози вече предпочитат такава реализация пред работата в училище. Няма как да им се сърдим при средно възнаграждение 530 лв., но рискът да останем без достатъчно специалисти в класните стаи е голям“, не скри тревогата си Янка Такева, лидер на учителския синдикат към КНСБ.
Източник: Преса (13.11.2014)
 
Безработицата у нас намалява до 10,8% към септември През третото тримесечие безработицата в България намалява с 1,2 процентни пункта на годишна база до 10,8%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението на безработицата при жените е по-голямо в сравнение с мъжете - коефициентът намалява съответно с 1,4 и 1,1 процентни пункта, като достига 9,9% при жените и 11,5% при мъжете. Данните на националната статистика показват устойчив спад на показателя от началото на годината. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. е налице понижение - безработицата тогава е била 11,4%. Спрямо първото тримесечие равнището на безработицата също намалява – през януари-март тя е била 13%. Данните на статистиката за младежката безработица към септември също са позитивни. През третото тримесечие коефициентът на безработица при младежите до 29 години е 15,7%, или с 4,2 процентни пункта по-нисък в сравнение със същото тримесечие на миналата година. За предходното тримесечие младежката безработица е била по-висока – 16,8%.
Източник: Инвестор.БГ (17.11.2014)
 
БВП нарасна с 1.6% за година През третото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 1.6% спрямо същия период на миналата година и с 0.5% спрямо предходното тримесечие, сочат експресните оценки на Националния статистически институт. В номинално изражение БВП е 22.410 млрд. лв., а добавената стойност - 19.074 млрд. лв. За крайно потребление отиват 70.7% от БВП или 15.845 млрд. лв. Инвестициите са 21.7%, а стойността им е 4.87 млрд. лв. Външнотърговското салдо е положително. Спрямо март - юни крайното потребление нараства с 0.9%, а инвестициите с 0.5% Спрямо година по-рано крайното потребление регистрира растеж от 1.4%, а инвестициите - с 4.2%. Износът намалява с 2.4%, докато вносът на нараства с 1.0%, сочи сравнението с юли - септември 2013 г.
Източник: Дневник (17.11.2014)
 
Доходите на домакинствата намаляват през септември, разходите – без промяна През третото тримесечие на годината доходите на домакинствата намаляват, а разходите остават почти без промяна на годишна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За предходното тримесечие статистиката регистрира намаление и при доходите, и при разходите на домакинствата на годишна база. За периода юли-септември тази година общият доход средно на лице от домакинство намалява с 3,7% на годишна база и достига 1 195 лв. Традиционно най-висок дял имат доходите от работна заплата (54,3%), следвани от доходите от пенсии (26,2%), доходите от самостоятелна заетост (8,1%) и доходите от социално осигуряване и социални помощи (3,1%). Спрямо миналата година по-съществено нараства делът на дохода от работна заплата - с 1,4 процентни пункта, и на доходите от пенсии - с 1,1 процентни пункта. За периода юли-септември доходът от работна заплата намалява с 1,2% (от 657 лв. на 649 лв.) Доходът от самостоятелна заетост нараства с 2,5% (от 94 лв. на 97 лв.), а от социално осигуряване и социални помощи - с 9,1% (от 34 лв. на 37 лв.). Доходите от пенсии остават без промяна. Общият разход средно на лице от домакинство е 1 147 лв. за периода юли-септември и остава почти без промяна спрямо същото тримесечие на миналата година. Обичайно най-високи са разходите на домакинствата за храна и жилище – 49,3% от всички разходи, и тези за транспорт и съобщения – 11,8%.
Източник: Инвестор.БГ (17.11.2014)
 
Българинът по-често е посягал към спестяванията си или е прибягвал до кредити или заеми от близки през лятото в сравнение с предните месеци. Разходите растат по-бързо от доходите. Харчим по 13 лева на ден, като за храна на човек от домакинството отиват 4.20 лв. Това сочат данните на националната статистика за третото тримесечие на годината. Макар да има леко повишение на доходите през юли-септември спрямо предходното тримесечие, то още не може да компенсира изоставането от края на миналата и началото на тази година. Затова на годишна база НСИ отчита намаляване с 47 лв. на дохода на член на домакинството - до 1195 лв. А доходът от заплата на човек е намалял за 1 година с 8 лв. до 649 лв. За юли, август и септември разходите на българина са достигнали 1147 лв. Слабо утешение е, че и доходите на глава от населението са се увеличили с малко над 35 лв., тъй като разноските са набъбнали със 135 лв. През третото тримесечие българите са разчитали двойно повече на спестяванията си - на човек се падат изтеглени близо 45 лв. от заделените пари при едва 22 лв. през второто тримесечие. Очевидно хората отново са започнали да теглят кредити и заеми, защото за първи път от 2012 г. сумата от тях расте в семейния бюджет. След седем тримесечия, в които имаше постоянно намаляване на изтеглените заеми, през третото тримесечие на тази година сумата от кредити на човек се е увеличила повече от два пъти - до 17 лв. при 7 лв. за април-юни. Традиционно за летните месеци и летните отпуски харчовете за отдих, свободно време и култура са скочили най-много - от 34 лв. на 61 лв. на всеки в домакинството. С около 4 лв. са се увеличили разходите заради изплатен кредит или даден заем. В същото време българите заделят по-малко на влог - 23 лв., или с почти 10 лв. по-малко от предходните три месеца. Увеличение има още и на разходите за храна (с 24 лв. до 379 лв. на човек), за облекло и обувки (с 10 лв. до 45 лв.), за жилище, вода и ток (с над 20 лв. до 144 лв.). Расте и сумата, която отделяме за алкохол и цигари - от 44 лв. на 48 лв. В същото време за здраве също сме дали повече - с по около 7 лв. повече на човек, или около 57 лв.
Източник: Сега (17.11.2014)
 
Очакват срив на инвестициите Срив на инвестициите през тази и следващата година очакват мениджърите на промишлените предприятия, сочи анкета на НСИ. Предприемачите очакват направените през тази година инвестиции да бъдат с 10,4% по-малко в сравнение с 2013 г. За следващата 2015 г. прогнозите са за спад в обема на инвестициите в промишлеността с още 28,2% спрямо 2014 г., като 38% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи. Най-голям относителен дял в планираните за 2014 г. инвестиции формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (41,7%), следвани от отраслите, произвеждащи стоки за междинно бпотребление (31,1%), и отраслите, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (16,2%). Подобно е очакваното разпределение на инвестициите и през 2015 г. По направление на инвестициите с най-голям дял през 2015 г. се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 31,3% от общия обем на вложенията в промишлеността. На второ място са инвестициите за въвеждане на нови технологии - 29,8%, следвани от инвестициите за заместване на износено оборудване - 25,8%, и вложенията за опазване на околната среда и мерки за сигурност - 13,1%.
Източник: Стандарт (17.11.2014)
 
Работната заплата намалява от 657 лв. на 649 лв. През третото тримесечие на 2014 г. общият доход средно на лице от домакинство е 1 195 лв. и спрямо третото тримесечие на 2013 г. намалява с 3.7%, съобщиха от НСИ, пише БГНЕС. С най-висок относителен дял продължават да бъдат доходите от работна заплата (54.3%), следвани от доходите от пенсии (26.2%), дохода от самостоятелна заетост (8.1%) и доходите от социално осигуряване и социални помощи (3.1%). През третото тримесечие на 2014 г. най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са били разходите за храна и безалкохолни напитки - 379 лв. Като абсолютни стойности разходите за транспорт и съобщения през третото тримесечие на 2014 г. са се увеличили спрямо третото тримесечие на 2013 г. със 7.9% и достигат 136 лв. средно на лице. Разходите за здравеопазване също са се повишили от 52 лв. през третото тримесечие на 2013 г. на 57 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2014 г. Разходите за облекло и обувки също отбелязват ръст. През миналото тримесечие най-съществено е намаляло потреблението на зеленчуци - от 30.3 на 28.4 кг, и на хляб и тестени изделия - от 24.5 на 22.9 кг. Без промяна остава консумацията на месо, месни произведения, зрял фасул и захар.
Източник: Преса (17.11.2014)
 
8% ръст на продажбата на нови автомобили Продажбите на нови автомобили в България са с 0,3% по-ниски през октомври 2014 г. спрямо същия месец на миналата година. Те са 1682 при общо 1,007 млн. за целия Европейски съюз (ЕС), става ясно от данните на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители. По-значителен ръст обаче се наблюдава по отношение на периода януари-октомври, когато новорегистрираните в България автомобили възлизат на 16 832, или с точно 8% повече спрямо първите 10 месеца на миналата година. Що се отнася до ЕС, от асоциацията отчитат 14-и пореден месечен ръст. Регистрациите на нови пътнически автомобили се повишават през десетия месец на годината с 6,5% след растеж с 6,4% през септември. От началото на годината регистрациите на нови автомобили се повишават с 6,1% до общо 10,646 милиона, като само в рамките на октомври са регистрирани 1,073 милиона нови автомобила. Силен ръст е отчетен при продажбите в повечето водещи европейски икономики, като продажбите в Испания се повишават с 26,1%, във Великобритания - с 14,2%, в Италия - с 9,2% и в Германия - повишение с 3,7%.
Източник: Дума (19.11.2014)
 
Влошаване на строителния сектор в ЕС през септември, но при солиден ръст на строителството у нас Строителството в еврозоната и в целия Европейски съюз бележи влошаване през септември и през цялото третото тримесечие, но в същото време строителният сектор в България регистрира солиден ръст в началото на есента, показват днешни данни на Евростат. Строителството в 18-те страни – членки на еврозоната през септември се понижи с 1,8% на месечна база след повишение с 0,7% през август, като на годишна база се понижи с 1,7% (спрямо септември 2013-а година) след повишение с 1,5% през август. Строителният сектор в Европейския съюз регистрира понижение през септември с 0,9% след 0,0% през август, като на годишна база се понижи с 0,4% (спрямо септември 2013-а) след повишение с 0,8% през предходния месец. Данните на Евростат показват и влошаване на европейската строителна индустрия за второ поредно тримесечие. През периода юли-септември строителният сектор в ЕС отчете понижение от 0,3% спрямо второто тримесечие, когато беше регистрирано понижение от 0,9%. Подобна негативна тенденция се отчита и в еврозоната, където строителната индустрия бележи понижение през третото тримесечие с 0,5% след спад с 1,0% през периода април-юни. Според Евростат строителният сектор в ЕС и в частност в еврозоната през третото тримесечие на годината бележи понижение и на годишна база, съответно с 0,4% и с 1,4% (спрямо третото тримесечие на 2013-а година). Влошаването на строителния сектор в Европа в началото на есента обаче не се отнася за България, като според Евростат строителството в нашата страна се повиши през септември с цели 2,4% на месечна база след понижение с 0,4% през август. Това представлява първо повишение на българския строителен сектор след три поредни месеца на спад, като по този показател нашата страна заема престижното трето място сред всички 28 страни – членки, изпреварена единствено от Румъния (където има ръст на строителството със 7,9%) и Чешката република (повишение с 2,7%). На годишна база строителният сектор в България през септември бележи ръст с 5,8% (спрямо септември 2013-а година) след 0,0% през август. Това представлява подновяване на добрия растеж на българската строителна индустрия, който беше в сила от май до юли включително, и по този показател нашата страна заема пето място сред всички страни – членки на ЕС. За разлика от влошеното строителство в ЕС за второ поредно тримесечие през периода юли-септември, данните на Евростат за България също изглеждат по-добри. Според европейската статистика строителната индустрия в нашата страната се подобри през третото тримесечие с 0,4% на тримесечна база (след повишение с 0,2% през периода април-юни) и с 3,3% на годишна база (след повишение с 3,4% през второто тримесечие).
Източник: БНР (20.11.2014)
 
През миналата седмица зелето поскъпна с 11,3 на сто и се продава на едро по 0,53 лв. за килограм, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От комисията съобщиха, че индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е понижил през миналата седмица от 1,348 на 1,333 пункта. Цената на едро на оранжерийните домати намаля през миналата седмица с 0,5 на сто до 1,97 лв. за килограм, а краставиците поевтиняха с 4,1 процента до 2,09 лв. Цената на картофите е средно 0,51 лева за килограм. Морковите поевтиняват с една стотинка до 0,72 лв. за кг. Ябълките поевтиняват с 3,8 на сто и се продават по 1,02 лв. за килограм, а цената на лимоните намалява с 10,2 на сто до 1,85 лв. за килограм. Кравето сирене се продава средно по 5,45 лв. за кг, а кашкавалът тип "Витоша" - по 10,62 лв. за кг. Олиото се купува по 1,89 лв. за литър. Каймата се продава по 4,66 лв. за килограм, а захарта - по 1,19 лв. за килограм. Брашното тип "500" се продава без промяна по 0,82 лв. за килограм. Цената на ориза се повишава с 0,5 процента до 2,09 лв. кг. Яйцата се търгуват средно по 0,18 лв. за брой на едро.
Източник: Дума (24.11.2014)
 
Индексите на оборота в услугите обхващат дейностите, включени в секторите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” и „Други бизнес услуги”. По предварителни данни през третото тримесечие на 2014 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, намалява с 2.7% спрямо предходното тримесечие, сочат данни на НСИ. Най-голям спад е регистриран при „Въздушен транспорт“ - с 6.1%, и „Сухопътен транспорт” - с 4.6%. Увеличение се наблюдава при дейностите „Воден транспорт” и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта”, съответно с 16.2 и 2.2%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” намалява с 1.2% през третото тримесечие на 2014 г. спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад е отчетен при дейност „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 11.8%. По-значително увеличение се наблюдава при „Информационни услуги” и „Издателска дейност”, съответно с 8.3 и 5.0%. При Други бизнес услуги най-висок ръст спрямо предходното тримесечие е регистриран в „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила” и „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи”, съответно с 8.5 и 6.1%. Най-голямо намаление се наблюдава при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” - с 8.2%. През третото тримесечие на 2014 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 5.7%, в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението при дейност „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 18.3%. Намаление е отчетено при „Воден транспорт” - с 26.5%, и „Въздушен транспорт” - с 5.8%. Общият календарно изгладен индекс на оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” намалява с 2.9% през третото тримесечие на 2014 г. спрямо третото тримесечие на 2013 година. Спад е отбелязан при дейностите „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” и „Далекосъобщения”, съответно с 18.5 и 14.8%. Най-голямо е увеличението при „Информационни услуги“ - с 27.3%. При Други бизнес услуги най-висок ръст през третото тримесечие на 2014 г. спрямо третото тримесечие на 2013 г. е отчетен в „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила” (21.8%) и „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” (19.3%). По-значителен спад е регистриран при „Други професионални дейности” - с 11.3%, и „Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации” - с 10.6%.
Източник: profit.bg (24.11.2014)
 
По предварителни сезонно изгладени данни през третото тримесечие на 2014 г., в сравнение с предходното тримесечие, се наблюдава намаление както при превозените товари (1.8%), така и при извършената работа (6.6%) от товарния транспорт, сочат данни на НСИ. Спрямо второто тримесечие на 2014 г. превозените пътници от сухопътния, водния и градския електротранспорт бележат спад от 2.8%, докато извършената работа се увеличава с 2.9%. По предварителни данни през третото тримесечие на 2014 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2013 г., е регистрирано намаление при превозените товари (16.6%) и при извършената работа (18.0%) от сухопътния и водния транспорт. Спрямо съответния период на предходната година през третото тримесечие на 2014 г. превозените пътници бележат спад с 0.2%, докато извършената работа, измерена в пътниккилометри, отбелязва увеличение от 9.7%. През третото тримесечие на 2014 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 27.39 млн. т, или с 5.42 млн. т по-малко спрямо съответното тримесечие на 2013 г., като намаление се наблюдава при всички видове сухопътен транспорт. Извършената работа също отбелязва спад от 11.6% спрямо третото тримесечие на 2013 г. и достига 7.86 млрд. тонкилометра. Увеличение от 11.6% бележат единствено извършените превози от железопътния транспорт. Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през третото тримесечие на 2014 г. е 107.87 млн., или с 1.2% повече спрямо същия период на предходната година, което се дължи на увеличението на вътрешните превози - с 1.4%. Превозените пътници от автобусния транспорт се увеличават с 1.80 млн., или с 1.8%, докато в железопътния транспорт се наблюдава намаление от 7.1%. Извършената работа през третото тримесечие на 2014 г. е с 11.6% повече, в сравнение със съответното тримесечие на 2013 г. и достига 3 600.2 млн. пътниккилометра. Увеличението е в резултат на превозите, извършени от автомобилния транспорт (15.4%), докато при железопътните превози извършената работа е с 8.3% по-малко. Превозените товари и извършената работа от водния транспорт бележат спад спрямо третото тримесечие на 2013 г. съответно със 113.0 хил. т и 746 млн. тонкилометра. Намаление се наблюдава както при морския, така и при речния транспорт и е в резултат не само на по-малкото количество превозени товари, но и на по-късото средно превозно разстояние. Броят на превозените пътници от водния транспорт през третото тримесечие на 2014 г. се увеличава спрямо съответното тримесечие на предходната година с 5.8%, което се дължи на по-големия брой превозени пътници при вътрешните превози от морския транспорт. Извършената работа също отбелязва ръст от 8.4%, в сравнение с третото тримесечие на 2013 г., което се дължи главно на по-голямото средно превозно разстояние, на което са били превозени пътниците от морския транспорт. През третото тримесечие на 2014 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 55.81 млн. пътници, или с 2.9% по-малко спрямо съответния период на предходната година. Увеличение от 7.8% е регистрирано единствено при превозените пътници от метрополитена, докато при трамвайния и тролейбусния транспорт се наблюдава намаление съответно с 8.1 и 6.9%. Извършената работа също бележи спад с 13.4% спрямо третото тримесечие на 2013 г., като достига 237.1 млн. пътниккилометра, което се дължи основно на по-малкия обем извършена работа от всички видове градски електротранспорт.
Източник: profit.bg (27.11.2014)
 
Българите са намалили пътуванията в чужбина през октомври През октомври българите са пътували по-малко в чужбина в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спадът е с 1.8 на сто до 300.9 хил. и се дължи основно на по-малко пътешествия до Сърбия - с 21.1%, Чешката република - със 17.6%, Румъния - със 17.4%, Австрия - с 5.2%, Италия - с 1.7%, и други. През месеца обаче са нараснали пътуванията към Франция - с 66.7%, Германия - с 57.5%, Обединеното кралство - с 19%, Испания - с 13.7%, Македония - с 6.2%, Гърция - с 5.1%, Турция - с 2.6%. Най-много от пътуванията през миналия месец са били с така наречената друг цел 41.1 на сто от всички. На почивки и екскурзии се дължат 33.4 на сто от пътуванията, като при тях ръстът е с 60.8 на сто за година. През октомври по-малко са и посещенията на чужденци у нас, като те спадат в сравнение със същия месец на миналата година с 1.9 на сто до общо 557.1 хил. Ръст се наблюдава при посещенията с други цели с 30.8 на сто, а посещенията за почивка и екскурзия спадат с 23.3 на сто. Гражданите на ЕС, посетили България през октомври, растат с 0.2 на сто в сравнение с миналата година. Най-сериозен е той при гражданите на Италия с 28 на сто, на Белгия - с 9.8 на сто, и Гърция - с 3.2 процента.
Източник: Дневник (27.11.2014)
 
Повече турски, по-малко руски туристи през зимата С 4-5% се очаква ръст на туристите през предстоящия зимен туристически сезон. Сериозно увеличение се очаква на турските туристи у нас тази зима, статистиката сочи ръст с цели 10%. За сметка на тях пък, интересът от страна на руските туристи спада с 2 до 4%. Очакват се и повече туристи от Гърция - с около 5 %, също толкова повече са заявили интерес от Великобритания и Германия, румънците се очаква да бъдат с 1-2% повече. Новото е повишаването на интереса от страна на далечни страни като Индия, Китай и Япония към България, макар и малко, то говори за наличието на огромен потенциал в бъдеще.
Източник: Дарик радио (27.11.2014)
 
Руснаците разпродават имотите си по морето От началото на годината много от руснаците, притежаващи ваканционен имоти по българското Черноморие, са ги обявили за продажба. Това сочи проучване на пазара, направено от Национално сдружение „Недвижими имоти” (НСНИ). Броят на братушките, проявили интерес да купят жилище по морето в България, силно намалява, отчитат още от сдружението. Само за първите 9 месеца сделките с руски граждани са паднали със 7-8%. Основните причини са две: кризата в Украйна и ограниченията, наложени от Москва на руските държавни служители да притежават имоти зад граница. Отделно от това обезценяването на рублата стимулира руснаците да продават имотите си у нас, за да имат спестени пари в твърда валута. Според Ирена Перфанова, председател на НСНИ ще е трудно бързо да се намерят купувачи на имотите, строени специално за руснаците. Затова се очаква понижаване на цените в сегмента. По думите й все пак има нарастване на търсенето от страна на българи на ваканционни жилища, които искат да вложат в тях свободните си пари. Тя посочи и още една, според нея тревожна тенденция на пазара по Южното Черноморие. „Цели курортни комплекси започнаха да се изграждат и това увеличава междуфирмените дългове в строителния сектор и трудностите в изплащането на инвестиционните кредити”, предупреди Перфанова. „За 2015 г. се очаква повишаване на интереса на българите към Южното Черноморие”, прогнозира тя. „По северната част на бреговата ни ивица търсенето от страна на руснаците е било винаги повече към жилища в градовете”, каза Добромир Ганев, зам.-председател на НСНИ. „Причината е, че братушките купуват имот, за да го ползват повече време през годината”, поясни той. Според него оттеглянето на руснаците се е отразило негативно на пазара във всички морски селища в страната. „Затова във Варна предприемачите вече се ориентират към изграждането на по-малки сгради, разположени между центъра и курорта „Златни пясъци”, каза той. „Предлагането на построени преди години жилища продължава да е голямо, но купувачите имат вече много по-високи изисквания, отколкото по времето но имотния бум. В цяла България ръст на броя на покупко-продажбите на имоти има единствено в София”, уточни Ганев. Той подчерта и нарастването на интереса към покупка на терени за строеж на еднофамилни къщи за собствено ползване в близост до големите градове. Брокерите от НСНИ смятат, че все още на пазара не се очертава тенденция за нарастване на цените.
Източник: Монитор (28.11.2014)
 
Морският туризъм отчете по-ниски печалби заради слабия сезон Констатациите за слаб туристически сезон по морето през това лято добиха стойностно изражение с консолидираните отчети на публичните дружества в сектора. Всички те отчитат спадове в приходите от хотелиерска, ресторантьорска и туроператорска дейност в края на септември. Основна причина за това е отливът на руски клиенти заради проблемите с Русия и Украйна, както и фалитът на няколко руски туроператора, което доведе до отмяна на предварително направените резервации. Дори и така компаниите в сектора отчитат печалби и декларират намерения за инвестиции основно в подобрение на инфраструктурата в морските курорти. Както се и очакваше, Албена е с около 6 млн. лв. по-малко печалба до 15.8 млн. лв. в края на летния сезон спрямо миналогодишния си резултат. Причина за това бяха поройните дъждове през май, които увредиха инфраструктура в комплекса и нанесоха поражения върху хотелската база. Още тогава изпълнителният директор на дружеството Красимир Станев прогнозира по-слабия резултат, който се отрази върху настроенията на инвеститорите на Българската фондова борса и в петък акциите на компанията изгубиха около 6% от стойността си до 51.86 лв. средно за брой. През тази година намиращият се на Северното Черноморие елитен курорт привлече интереса на инвеститорите заради решението на община Балчик да продаде акционерното си участие в него. Така пакетът от малко над 7% смени собствеността си за над 15.6 млн. лв., които обаче бяха получени от общината и не се отразиха върху финансите на дружеството. В края на септември основни акционери в него остават Албена холдинг с 54% от капитала и Албена инвест холдинг, под чийто контрол са 20.57% от акциите. По-значително намаление на приходите от туристически услуги, предлагани през хотелите и ресторантите си, отчита и "Св. св. Константин и Елена холдинг". В края на септември приходите на компанията са били близо 15 млн. лв., което е спад 9.45% спрямо предходната година, а нетната печалба от дейността възлиза на 1.3 млн. лв. Най-голям принос за приходите са имали 4-звездните хотели "Астера", намиращ се на първа линия в курортния комплекс Златни пясъци, и "Азалия" в комплекс Св. св. Константин и Елена. Встрани от тази дейност дружеството се специализира и в строителството на луксозни жилищни комплекси и след успеха с продажбата на две сгради сега е в процес на завършване на още две. "За значителна част от готовата строителна продукция са сключени предварителни договори за продажба", пише в доклада на ръководството, в който се отбелязва запазване на интереса на чуждестранни купувачи към недвижими имоти в страната. Освен по приходите по-слабият туристически сезон в сектора си личи и по по-малкия брой ангажиран персонал в най-активния период на годината. През третото тримесечие в дружества от групата на Св. св. Константин и Елена холдинг са работили средно 411 работници спрямо 518 през същия период на миналата година. Специализацията в конгресен туризъм и балнеолечение, които правят по-дълъг сезона за друга голяма компания в сектора - Слънчев ден, не успяват да компенсират удара от отменените резервации на руски туристи през лятото. Според отчета й организираните 48 събития за общо 2444 души са донесли приход от 326 хил. лв., а двата балнеолечебни центъра са причината сезонът в курорта да започне още през март. В края на септември обаче броят на гостите от Русия, които са основен пазар за комплекса, е намалял с 14% спрямо предходната година. С 8% по-малко са били и гостите от Германия. "Намалението на гости от пазар Русия през летен сезон 2014 г. е обща тенденция за българския туристически пазар. Тя беше продиктувана от създалата се политическа и военна обстановка в Украйна, както и фалита на няколко големи руски туроператора", пише в отчета на дружеството. В него се обяснява, че туроператорските договори за сезон 2014 г. са били подписани още през лятото на 2013 г., когато е нямало индикация за последващите събития. Ето защо е било възможно в разгара на самия сезон да се компенсира отливът на туристи от Русия.Популярният сред гостите от Великобритания курорт Златни пясъци отчита почти същите приходи от туристически услуги както миналата година, а ръстът в общите му приходи се дължи на страничната дейност с производството на електроенергия. В края на септември е продаден ток за 30 млн. лв. при 22.2 млн. лв. към същия период на предходната година, показва отчетът му.
Източник: Капитал (30.11.2014)
 
С 4,2% са се увеличили през октомври цените при производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия и природен газ спрямо септември 2014 г., съобщиха от Националния статистически институт. Независимо от увеличението статистиката отчита спад в производството на електроенергия у нас за втори пореден месец. Минимален ръст в цените от 0,1 на сто е регистриран и в добивната промишленост. При преработващата промишленост е отчетено понижение на цените с 0,4 процента спрямо предходния месец, допълват от НСИ. Намаление на цените има при производството на хранителни продукти, тютюневи изделия, химични продукти и при изделията от други неметални минерални суровини. От НСИ отчитат нарастване с 0,7% в цените при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти, спрямо месец по-рано. Като цяло индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 1,2 на сто през октомври спрямо септември 2014 г. В сравнение с октомври миналата година индексът се е покачил с 0,8 процента, допълват от НСИ. Спрямо октомври миналата година цените на производството и разпределението на ток, топлоенергия и природен газ са се повишили с 2,8 на сто. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 2,1%, и в преработващата - с 0,1 на сто. Понижение на цените през октомври, спрямо година по-рано, е отчетено при производството на хранителни продукти. Тама поевтиняването е с 2%, а при производството на химични продукти намалението е с 1,6 на сто. Текстилните изделия са поевтинели с 1,3% спрямо октомври 2013 г. Най-сериозно е увеличението на цената при производството на тютюневи изделия. Те са се вдигнали с 8,2 на сто през октомври 2014 г. спрямо същия месец на миналата година. Ръст на цените има при производството на лекарства – с 2,8 на сто, както и на ремаркета и полуремаркета – с 3,7%, отчитат от НСИ. Цените нарастват с 0,4 на сто през октомври 2014 г. спрямо септември на база общия индекс (включващ и вноса) на цените на производител, допълват от НСИ. Според него с 4,2% са се увеличили цените в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. В добивната промишленост увеличението е с 0,7 на сто, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление с 0,8 процента. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост има при обработката на кожи и при производството на изделия от обработени кожи без косъм. Там намалението е с 1,2%. При производството на химични продукти цените са намалели с 0,7%. Увеличение е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,9%, и при компютърната техника, електронни и оптични продукти - с 0,6 процента. Общият индекс на цените на производител през октомври 2014 г. нараства с 0,5% в сравнение със същия месец на 2013 г. В преработващата промишленост цените през октомври 2014 г. намаляват незначително с 0,1% спрямо същия месец на миналата година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 1,8% и при производството на химични продукти - с едно на сто. Увеличение на цените има при цените за производство на тютюневи изделия с 5,9%. В производството на превозни средства, без автомобили цените са се вдигнали с 4,7 на сто. Цените при производството на основни метали пък са се увеличили с 3,7 процента, обобщават от НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (01.12.2014)
 
До 2017 г. 460 лв. минимална заплата Минималната работна заплата да скочи до 460 лв. от 2017 г., предлага финансовият министър Владислав Горанов. Увеличението ще става с по 40 лв. годишно, стана ясно от обясненията му след днешното заседание на кабинета за Бюджет 2015. Първоначално финансист номер 1 защитаваше тезата, че най-ниското месечно възнаграждение трябва да се замрази на 340 лв. през 2015 г. и да нарасне с 20 лв. през 2016 г. и още 20 лв. през 2017 г. Според бизнеса тя няма да е 11.7%, а ще се задържи на сегашното ниво от 10.7%. Както вече стана ясно, първият скок на минималната заплата догодина ще бъде от 1 януари - от 340 на 360 лв., а от 1 юли ще стане 380 лв. След това от 1 януари 2016 г. тя ще се вдигне на 420 лв., а през 2017 г. - 460.
Източник: Стандарт (02.12.2014)
 
Осигуровките на 52 хил. души се вдигат с 4.5% Осигуровките на 52 хил. българи ще се увеличат от Нова година с 4.5%. Става дума за хората, наети на трудов договор за по-малко от пет дни в месеца и до 40 часа. Те ще трябва да платят от джоба си 40 на сто от по-високите вноски, или 1.8% повече (работодателят ще им плаща останалите 60% от вноските). Това става ясно от проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. Причината за ръста на осигурителната тежест на тази група работещи е, че управляващите предлагат да се въведе задължително осигуряване за всички социални рискове за заетите на трудов договор, независимо от вида му и от продължителността на работата. Досега хората с един или няколко трудови договора за работа само през определени дни от месеца, които не надвишават пет дни и 40 часа месечно, не плащаха осигуровки за общо заболяване и майчинство (3.5%) и за безработица (1%). В проектозакона се предвижда занапред да не се прави разграничение между трудовите договори и всички наети да плащат и тези вноски, независимо от времето, през което се трудят месечно. Това съответно ще даде правото на тези хора на обезщетенията от Националния осигурителен институт за безработица и майчинство от 2015 г. Според справка на НАП към момента на договори сумарно до 40 часа месечно се трудят 52 хил. души. Осигурителното време им се зачита за трудов стаж. Според мотивите в законопроекта на ДОО целта на промяната е да "се уеднакви режимът на осигуряване на всички лица, работещи по трудови правоотношения". В мотивите към проектобюджета не е записано какъв би бил финансовият ефект от тази промяна. Управителите на държавни и общински предприятия вече също ще плащат пълните социални осигуровки, предвижда законопроектът. ОБЛЕКЧЕНИЕ "Наред с това, че спрямо наетите по трудов договор лица, които работят по-малко от законоустановеното работно време в рамките на един календарен месец, ще се разшири обхватът на осигурителна закрила с покриване на рисковете болест и майчинство, предложената промяна ще доведе и до намаляване на административната тежест за работодателите във връзка с попълването на данните, които те подават в информационната система на НАП", пише в мотивите на проекта на бюджета на НОИ. Това означава, че няма да има различни кодове за осигурените.
Източник: Класа (03.12.2014)
 
Икономиката на страната нараства с 1,5% през третото тримесечие Растеж от 1,5% на Брутния вътрешен продукт (БВП) е отчетен през третото тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2013 г. Спрямо предходното тримесечие на тази година пък ръстът се равнява на 0,4 на сто. БВП за периода юли-септември е в размер на 22,8 млрд. лева или 11,6 млрд. евро като на човек от населението се падат 3 161 лева (1 616) евро, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2014 г. възлиза на 19,5 млрд. лв. по текущи цени. Относителният дял на селското стопанство в БВП увеличава равнището си с 0,2 на сто за година и достига 8,2%. Индустриалният сектор достига 27,9% от БВП, което представлява ръст от 0,2%.
Източник: econ.bg (04.12.2014)
 
Икономиката на страната отчете ръст с 1,5% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година, обявиха от НСИ. Ръстът на БВП спрямо предходното тримесечие е с 0,4%. Теза данни са леко занижени спрямо експресните оценки на НСИ, според които ръстът на БВП на годишна база беше с 1,6%, а на тримесечна - с 0,6%. България се нарежда някъде по средата в класацията на страните от ЕС по ръст на икономиката. Резултатите на България за третото тримесечие са продължение на тенденцията от началото на годината - ръстът на БВП през първото тримесечие беше с 1,5% на годишна база, а през второто - с 1,8%. Тези данни са в синхрон с последните прогнози на Министерството на финансите за ръст на икономиката с 1,5% за настоящата година. Произведеният Брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2014 г. е 22,838 млрд. лв. като на човек от населението се падат по 3161 лв. Делът на аграрния сектор в икономиката се увеличава с 0,2 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година, достигайки 8,2%. Индустриалният сектор увеличава дяла сия си също с 0,2 пр. п. до 27,9%. Услугите намаляват своя дял в икономиката до 63,9%. Ръстът на икономиката през третото тримесечие на годишна база се определя от растеж в: професионални дейности и научни изследвания - със 7,8%, промишленост - 4%, селско, горско и рибно стопанство - 3,7%, търговия, ремонт на автомобили; транспорт и складиране; хотелиерство и ресторантьорство - 1,7%, и операции с недвижими имоти - 1,5%.
Източник: Стандарт (04.12.2014)
 
Икономиката ни отбелязала 1.5% годишен ръст през лятото Икономиката на страната ни е нараснала с 1.5 на сто през третото тримесечие на тази година в сравнение с периода юли-септември 2013 година и с 0,4 на сто спрямо предходните три месеца, сочат данните на НСИ. През третото тримесечие БВП възлиза на 22 838 млн.лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 11 677 млн., като на човек от населението се падат 1616 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2014 г. възлиза на 19 508 млн. лв. по текущи цени. През третото тримесечие на 2014 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си с 0.2 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година, достигайки 8.2 на сто. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.2 процентни пункта и достига 27.9 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, намалява и достига до ниво от 63.9 на сто при 64.3 на сто през съответния период на предходната година. За крайното потребление през третото тримесечие на 2014 г. се изразходват 69.1 на сто от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 20.7 на сто от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. През третото тримесечие на 2014 г. спрямо второто тримесечие на същата година брутната добавена стойност в икономиката според сезонни данни нараства с 0.4 на сто. По предварителни данни за третото тримесечие на 2014 г. крайното потребление бележи ръст от 0.3 на сто спрямо предходното тримесечие, а бруто образуването в основен капитал нараства с 0.7 на сто. Износът на стоки и услуги намалява равнището си с 2.6 на сто, а вносът на стоки и услуги се увеличава с 0.7 на сто. През третото тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 1.9 на сто. По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж има крайното потребление с ръст от 0.8 на сто и бруто образуването на основен капитал, което нараства с 4.4 на сто. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 2.6 на сто, а износът на стоки и услуги намалява с 2.8 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година.
Източник: Преса (04.12.2014)
 
Цените на хранителните стоки на едро са стабилни Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, остана стабилен на ниво от 1,327 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цената на оранжерийните домати падна с 2 на сто до 1,93 лв./кг, а краставиците поскъпнаха с 8,5% до 2,18 лева. Зелето поскъпна с 9,7 на сто и се продава на едро по 0,68 лв./кг. Цената на картофите е средно 0,50 лв./кг. Морковите поевтиняват с две стотинки до 0,70 лв./кг. Поевтиняване при плодовете в търговията на едро има при ябълките - 1,1% до 1,03 лв./кг, и цитрусовите плодове. Цената на лимоните пада с 6,5%, до 1,74 лв./кг, на портокалите - с 5,9% до 1,11 лв./кг, на мандарините - с 3,8% до 1,26 лв. за килограм. Кравето сирене се продава средно по 5,57 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" по 10,73 лв./кг. Олиото се купува по 1,91 лв. за литър. Каймата поскъпва с 2,2 на сто и се продава по 4,73 лв. за килограм. Захарта остава на 1,16 лв. за килограм, брашното тип "500" поевтинява с една стотинка до 0,81 лв./кг, а яйцата се търгуват средно по 0,18 лева за брой на едро.
Източник: Дума (08.12.2014)
 
България е на 14-то място в ЕС с 1.5% ръст на икономиката Страната ни се намира точно в средата в класацията на 28-те членки от ЕС - на 14-о място. За третото тримесечие на годината сме постигнали само 1.5% ръст на брутния вътрешен продукт спрямо същия период на 2013 г. В същото време Румъния се развива с двойно по-висока скорост, показва европейската статистика. Икономиката на съседката ни се е увеличила с 3% за година. Полша, Унгария, Словения се радват на ръст над 3 на сто, пише "Сега". Всъщност повечето държави от Източна Европа, с които сме заедно в групата на по-бедните, които имат да наваксват, се справят със задачата по-добре от нас. Икономиките на Чехия, Литва, Латвия, Словения също са добавили между 2.1 и 2.6% увеличение през третото тримесечие на годишна база. Изводът е, че ако продължаваме да се развиваме с подобни темпове, още много години ще бъдем на опашката в ЕС и няма да се отървем от етикета "най-бедната членка на ЕС". Впрочем в момента като цяло ЕС е сред бавно развиващите се райони на планетата, а прогнозата е това положение да се запази и през 2015 г. Но докато богатите държави могат да си позволят по-ниска скорост, България трябва да се стреми към по-бързо темпо, ако иска да влезе във форма за наваксване на изоставането. Икономическият растеж в еврозоната се е подобрил слабо през третото тримесечие, но остава близо до нивата на стагнация, тъй като ускореното повишение на потребителските разходи беше отчасти компенсирано от спад на разходите за бизнес инвестиции, показват данни на Евростат. Повишението на разходите на домакинствата с 0.5% спрямо второто тримесечие, и то благодарение главно на много ниската инфлация в региона, е единствената добра новина. Но бизнес инвестициите са се понижили - с 0.3% на тримесечна и с 1.3% на годишна база. А това е сигнал, че бизнесът в еврозоната е скептичен, че икономиката ще се ускори през следващите години в значителна степен и ще успее да генерира по-голяма печалба за европейските компании. Европейският бизнес също така продължава да изпитва неохота при разкриването на нови работни места. Неслучайно и Европейската централна банка намали драматично своите прогнози за икономическия растеж в еврозоната през 2015 година до едва 1.0% от предишната прогноза през септември за повишение на БВП с 1.6 процентни пункта. А новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер стартира план за масирани инвестиции, целящ да стимулира пенсионните фондове, застрахователните компании и други големи частни инвеститори да финансират значими инфраструктурни проекти в Европейския съюз, в размер на 315 млрд. евро. Но редица икономисти поставят под въпрос способността този план (който ще бъде финансиран директно от европейските институции с едва 21 млрд. евро) да успее да привлече частни инвестиции за над 300 млрд. евро, като в същото време те отбелязват, че ще отнеме време, за да бъдат подбрани и стартирани конкретни инфраструктурни проекти.
Източник: Новинар (08.12.2014)
 
Промишленото производство слабо нарасна през октомври През октомври промишленото производство нараства с 0.5% спрямо септември и с 0.4% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт (НСИ). За пръв път от пет месеца насам НСИ отчита растеж на индустрията и на месечна, и на годишна основа. Месечният растеж се дължи на увеличението в добивната промишленост с 5.8%, и в енергетиката с 3.7%, докато в преработващата промишленост има намаление от 0.3%. По-значителен спад за месец НСИ установява при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.8%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9.6%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4.5%. Увеличение има при производството на превозни средства, без автомобили - с 30.6%, на химични продукти - с 13.6%, на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.4%. Сравнението с октомври 2013 г. показва растеж само в преработващата промишленост - с 2.3%, докато в добивната промишленост и в енергетиката има спад със съответно 8.8% и 2.7%.
Източник: Дневник (09.12.2014)
 
Строителството остава слабо и през октомври Строителната продукция в България през октомври е с 1% под равнището от предходния месец, сочат сезонно изгладени предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с октомври 2013 г. се наблюдава увеличение на строителството от 2,7%. И двете стойности представляват влошаване спрямо данните за септември, когато на месечна база е отчетено повишение от 2,5 на сто, а на годишна ръстът достига 6,4%. Продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1,1% през октомври спрямо септември, а от сградното строителство - с 0,9%. На годишна база увеличението на строителната продукция се определя от положителния темп при гражданското строителство, където нарастването е с 10,5%, докато при сградното строителство е регистриран спад от 3,3%. От бранша са настроени песимистично за развитието на строителния сектор - от Камарата на строителите в България очакват то да продължава с бавни темпове поне още две години и да остане далеч от предкризисните равнища.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2014)
 
По предварителни данни през октомври 2014 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0,5% в сравнение със септември 2014 година. На годишна база през октомври 2014 г. спрямо съответния месец на 2013 г. индексът на промишленото производство регистрира ръст от 0,4% Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 5,8%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление от 0,3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9,8%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,6%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4,5%. Ръст е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 30,6%, производството на химични продукти - с 13,6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7,4%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 2,3%, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 8,8%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,7%.
Източник: Дума (09.12.2014)
 
Търговията по интернет с най-голям ръст Почти без промяна остава през октомври оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети. Спрямо предходния месец по данни на националната статистика е отчетено намаление от 0,1%. На годишна база е регистрирано нарастване с 3%. През октомври 2014 г. с най-голям ръст спрямо предходния месец е оборотът в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4,2%, и търговията с фармацевтични и медицински стоки - с 2,1%. Търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия отчита повишение от 0,7%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 9,4%, с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,2%, с разнообразни стоки - с 0,7%, битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - по 0,3%. На годишна база през октомври спрямо същия месец на 2013 г. оборотът отново е най-висок в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17,3%. Ръст отбелязва и търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 8%, и с фармацевтични и медицински стоки - с 6,6%. Спад е регистриран при текстила, облеклото, обувките и кожените изделия - с 8%, и при разнообразните стоки - с 4,3%.
Източник: Дума (09.12.2014)
 
Свиваме колана за втори пореден месец През октомври оборотът в търговията на дребно пада с 0,1% спрямо септември, обявиха от НСИ. Макар понижението да е минимално, за втори пореден месец се отчита спад в продажбите на дребно след понижение с 1% през септември. Така вече два месеца хората свиват покупките си. Спрямо октомври миналата година все пак има ръст в оборотите с 3%. Спрямо предходния месец спад през октомври има в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 9,4%, в продажбите на облекло, обувки и кожени изделия - с 2,2%, както и при търговията с битова техника, мебели и други стоки за дома - с 0,3%. Спрямо месец октомври миналата година оборотът нараства по-значително в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17,3%. Увеличават се продажбите на горива за автомобили - с 8%, и на лекарства - с 6,6%. Спад с 8% има в търговията на дребно с облекло, обувки и кожени изделия.
Източник: Стандарт (09.12.2014)
 
Машиностроителните ни предприятия, които изнасят за Русия, са пред голямо изпитание заради обезценката на рублата към долара. В момента един долар се обменя за 54 рубли и руснаците се въздържат от нови поръчки, защото българските стоки стават много скъпи, съобщи шефът на браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. През м.г. България е изнесла за Русия стоки за 1,2 млрд. лв., от които над 400 млн. лв. се дължат на експорта на машини и оборудване. Днес обаче някои фирми имат спад от 20-30% в поръчките. За Русия изнасяме телфери, дървообработващи машини, стругове, битова арматура, подемнотранспортна техника, части и възли. Износът се извършва от 640 фирми, като 41 от тях правят 75% от него. Една от идеите на Министерството на икономиката, която се обсъжда и на европейско ниво, е да се търсят нови пазари в Далечния изток. Пазари за тези стоки обаче се усвояват трудно, коментира Келешев. Успешните примери са малко и се постигат с много усилия от страна на бизнеса. „Биомашиностроене“-Пловдив, след като загуби пазара си в Украйна, преди дни направи експорт на съвременна конструкция топлообменник за Нова Зеландия. „ПодемКран“-Габрово, някогашният водещ производител на електротелфери в Европа, вече изнася в Иран, Италия и Полша. РАИС-Пазарджик, производител на машинни центри, създава смесено предприятие в Германия и участва на изложението в Кантон - Китай. Според браншовиците обаче трябва да се затоплят икономическите отношения с Москва, защото руският пазар не бива да се губи.
Източник: Преса (10.12.2014)
 
През периода януари - септември 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 2.1% на годишна база и е в размер на 19.9 млрд. лева. Това сочат данните на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2014 г. износът за ЕС намалява с 2.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.4 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - септември 2014 г. нараства с 2.8% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 22.9 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През септември 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 1.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - септември 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2 944.1 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 2 022.5 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите девет месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (14.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (20.1%) и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (20.0%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (9.0%) е отчетено в сектор "Химични вещества и продукти ", а най-голямо намаление (15.9%) се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход".
Източник: expert.bg (10.12.2014)
 
Изнесли сме стоки за 19.9 млрд.лева в ЕС През периода януари-септември 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 2.1% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 19.9 млрд. лева. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71.3% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от ЕС през периода януари-септември 2014 г. нараства с 2.8% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 22.9 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През септември 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 1.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - септември 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2,9 млрд. лева. При износа на България за ЕС, през първите девет месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (14.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (20.1%) и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (20.0%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (9.0%) е отчетено в сектор "Химични вещества и продукти ", а най-голямо намаление (15.9%) се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход".
Източник: Преса (10.12.2014)
 
Със 7.1% по-малко е износът на България за трети страни 2014 г., сочи статистиката През периода януари - октомври 2014 г. износът на България за трети страни намалява със 7.1% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 13.5 млрд. лeвa, сочи данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Руската федерация, Китай, бившата югославска република Македония и Сърбия, които формират 53.0% от износа за трети страни. През октомври 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 2.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.5 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите десет месеца на 2014 г. намалява с 2.8% спрямо същия период на 2013 г. и е на стойност 16.5 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През октомври 2014 г. вносът на България от трети страни намалява с 2.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.7 млрд. лeвa. При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (15.3%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (15.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (15.1%). През периода януари - октомври 2014 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 35.9 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2013 г. износът намалява с 1.4%. През октомври 2014 г. общият износ възлиза на 4.0 млрд. лв. и се увеличава с 1.9% спрямо същия месец на предходната година. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - октомври 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2 992.1 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 2 210.0 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (11.12.2014)
 
България е последна по потребление в ЕС През 2013 ДИП на глава от населението в различните страни-членки, измерен чрез стандартите за покупателна способност, варира между 49% и 136% от средното потребление в ЕС. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Най-високата стойност на ДИП на човек от населението е измерена в Люксембург, където е над 35% повече от средното за ЕС. Германия и Австрия са с нива около 10% над средното, а Дания, Финландия, Швеция, Великобритания и Нидерландия се движат около 10-15% над средното. България е страната с най-ниска стойност на показателя - повече от 50% под средното за ЕС, следвана от Румъния с малко под 40%. Естония, Латвия и Унгария са на нива около 40% под средното за ЕС, Литва, Словения, Полша, Чехия и Словакия се движат между 20 и 30% под средното. Португалия, Гърция и Малта са между 10 и 20%, а Ирландия, Кипър и Испания са в рамките на 10% под средното за ЕС. Според европейската статистика България е на последно място и по БВП на глава от населението. Този показател се използва за измерване на икономическата активност в различните държави-членки на ЕС. Измерен чрез стандартите за покупателна способност, показателят е най-висок в Люксембург 257% и най-нисък в България 45%, като разликата е почти шест пъти. Преди нас са румънците (55%), хърватите (61%) и латвийците (64%). http://www.economy.bg
Източник: Други (12.12.2014)
 
Индустриалното производство в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се повиши през октомври за втори пореден месец макар и с доста по-слабо темпо спрямо октомври, докато производството в България регистрира по-добър ръст. Производството в ЕС се повиши през октомври с 0,1% на месечна база след повишение с 0,6% през септември, показват днешни данни на Евростат. На годишна база индустриалното производство се повиши с 0,8% (спрямо октомври 2013-а) след повишение с 0,4% през октомври. Индустриалното производство бележи най-солиден ръст на месечна база в Ирландия (повишение с цели 9,0%), Литва (с 5,0%), Гърция (с 2,5%) и Словения (с 2,4%), докато най-солидно понижение бележи производството в Унгария (спад с 2,7%), Франция (с 0,9%) и Холандия (с 0,9%). Според европейската статистика индустриалното производство в България се повиши през октомври с 0,5% на месечна база след ръст с 1,8% през септември (най-солидно повишение през настоящата година). Това представлява подобрение на индустриалното производство в страната за втори пореден месец, пречупвайки тенденцията на спад през периода май - август. На годишна база индустриалното производство в България се повиши през октомври с 0,4% (спрямо октомври 2013-а) след 0,0% през септември. Днешните данни за ЕС и в частност за България са знак за предпазливо подобрение на промишления сектор на Стария континент през есента след неговото слабо представяне през лятото и късната пролет.
Източник: БНР (12.12.2014)
 
В Старозагорско 66.1% от нефинансовите предприятия са приключили 2013 г. с печалба, 19.2% със загуба и 14.7% с нулев резултат, съобщиха от Регионалния офис на Националния статистически институт (НСИ) в Стара Загора. Броят на активните нефинансови предприятия е най-голям в община Стара Загора - 8 682 или 60.2% и в община Казанлък - 3 006 или 20.8%. В община Николаево развиват дейност 78 предприятия или 0.5% от общия брой за областта. По данни на НСИ, годишен отчет за дейността си през 2013 г. са представили общо 14 427 нефинансови предприятия от област Стара Загора, в които работят общо 94 321 души. Най-голяма е групата на микропредприятията - 13 263, малките предприятия са 956, средните 174, а големите с над 250 заети са общо 34. Произведената продукция в област Стара Загора през 2013 г. е за .53 млрд. лева, което е с 5.6% по-малко спрямо 2012 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където е създадена 33.6% от произведената продукция. Реализираните приходи от дейността си в размер на 8.714 млрд. лева. Нетните приходи от продажби в област Стара Загора достигат 8. 02 млрд. лв. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи - 47.3%, следват предприятията от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 36.5% и от сектор „Строителство“ съответно 5.2%.
Източник: Други (13.12.2014)
 
Цените на храните остават стабилни повече от месец Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, остана стабилен през тази седмица на ниво 1,334 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Повече от месец нивото на ИТЦ остава почти без промяна, пояснява БТА. Цената на оранжерийните домати се повишава с 2,5 на сто, до 2,03 лева за килограм, а краставиците поевтиняха с 13,8 процента, до 1,88 лева. Зелето поскъпна с 9,7 на сто и се продава на едро по 0,68 лева за килограм. Цената на картофите пада с две стотинки, до 0,48 лева за килограм. Морковите поскъпват с шест стотинки, до 0,77 лв./кг. Чушките поскъпват с 9,6 на сто, до 1,71 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 3,9 на сто и се продават по 0,98 лева за килограм, а цената на лимоните намалява с 3,3 на сто, до 1,74 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 15,5 на сто, до 0,93 лева за килограм, а цената на мандарините пада с 1,6 на сто, до 1,23 лв./килограм. Кравето сирене се продава средно по 5,61 лв./кг, а кашкавалът, тип "Витоша", - по 10,65 лв./кг. Олиото поскъпва с 1,6 на сто и се купува по 1,95 лева за литър. Каймата поскъпва с 0,6 на сто и се продава по 4,75 лева за килограм. Захарта се продава по 1,17 лева за килограм. Брашното, тип "500", поскъпва с една стотинка, до 0,83 лева за килограм. Цената на ориза се задържа средно 2,04 лв./кг. Яйцата се търгуват средно по 0,18 лв. за брой на едро.
Източник: Класа (15.12.2014)
 
Безработицата с минимален ръст през ноември до 10,8% Равнището на безработица в България през ноември е 10,8%, като нараства с 0,1 процентни пункта спрямо октомври. На годишна база равнището й е значително по-ниско - с 0,7 процентни пункта. Повишението на безработицата е за трети пореден месец, след като показателят бележеше спад от февруари до август тази година. Първото леко повишение след спада беше отчетено през септември с приключването на сезонната заетост. През 2014 година Агенцията отчита най-ниският ръст на безработицата през ноември спрямо предходния месец от 2008 година насам. През ноември в бюрата по труда са регистрирани 353 604 безработни, или с 2159 души повече спрямо октомври. В сравнение с миналия ноември безработните са значително по-малко - с 22 957 души. През ноември 26 080 са регистрираните младежи до 24 години без работа – с 338 души по-малко спрямо октомври и с 8504 души по-малко спрямо ноември миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (15.12.2014)
 
1.5 млн. българи продължават да живеят в бедност Макар и с леко намаление, делът на хората, които живеят в бедност и през 2013 г. остава голям - 21% от населението или 1.527 млн. българи, което е с 0.2 процентни пункта по-малко спрямо 2012 г. Всички тези хора са живели под линията на бедност, която през 2013 г. e била 285.92 лв. средномесечно на човек от домакинство. Това е с около 6.20 лв. повече спрямо 2012 г. Данните са от последното изследване на националната статистика. Един от основния фактор за попадане в тази група е дали хората имат работа или не. От най-бедните, 47.6% са безработни, а близо 26 на сто – пенсионери. Работещите бедни намаляват през 2013 г. с 0.2 пункта до 7.2 на сто. Образованието също влияе сериозно на заетостта, показват данните. Така например за хората, които са с оновно или по-ниско образование рискът от бедност е 20 пъти по-висок в сравнение с тези с дипломи. Едва 1.5% от хората с висше образование живеят под прага на бедност докато при хората с основно делът им достига до 30.2%. Делът на работещите бедни със средно образование е 5%. Според вида на домакинството, данните показват, че най-трудно е на семействата с три и повече деца. Рискът от бедност при тях е 68%, което е увеличение със 7 пункта спрямо 2012 г. В домакинствата, в които има трима или повече възрастни и такива над 65 г. делът на най-бедните е 10.7%. Ефектът от социалните помощи се вижда ясно в статистиката. Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат тези от социални и семейни помощи например, равнището на бедност ще нарасне от 21 до 26.7 на сто, или с 5.7 процентни пункта. Ако се изключат и пенсиите, бедността би нараснала до 41.8 на сто, или с 20.8 процентни пункта. През 2013 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв., а най-високата - в област София (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.6%, Видин - 31.2%, и Пазарджик 30.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян - 14.1%, Кюстендил - 14.6%, и Разград - 14.7%. ЛИШЕНИЯ Данните показват, че 66.3 от домакинствата не могат да си позволят почивка, а почти същият е делът на хората, които не могат да посрещнат неочаквани разходи като ремонт на колата, нов хладилник или внезапно заболяване. Половината домакинства пък не могат да си позволят месо през ден, а 45 на сто се ограничават при отоплението на домовете си.
Източник: Сега (16.12.2014)
 
Бензинът и храните свалиха инфлацията Поевтиняването на бензина и храните през ноември доведе до поредния месец с отрицателна инфлация. През ноември инфлацията е минус 0,4%, а за последните 12 месеца е минус 0,6%, обявиха от НСИ. Отрицателна инфлация се отчита през осем от месеците от началото на годината, а повишаване на цените имаше само през април, юли и октомври. Отрицателната инфлация през ноември основно се дължи на падането на цената на бензина с 5,8% и на дизела с 5,6%, както и на някои основни храни. Бензинът поевтиня заради падането на котировките на петрола на международните борси. Отрицателната инфлация обаче не е добър знак за икономиката, защото стопира инвестициите и откриването на нови работни места. От отрицателната инфлация печелят хората със спестявания в банките на фона на падащите лихви по депозитите. За последните 12 месеца реалният доход по влоговете в банките е около 4,7%. За година най-много са паднали цените на стоматологичните услуги - с 22,5%, на полетите със самолет - с 21,6%, и на застраховките за жилището - с 18,6%. Най-много са скочили цените на тока - с 8,9%, на екскурзиите - с 8%, и на плодовете - с 6,9%.
Източник: Стандарт (16.12.2014)
 
През ноември регистрацията на нови пътнически автомобили в Европейския съюз (ЕС) отчете най-слаб растеж на месечна база от началото на годината, показват данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). Продажбите (регистрацията) на нови пътнически автомобили в ЕС се повишиха през единадесетия месец на годината с едва 1,4% (спрямо октомври 2014-а), след растеж с цели 6,5% през октомври. Въпреки по-слабите данни това представлява повишение на регистрацията на нови автомобили за петнадесети пореден месец. От началото на годината регистрацията на нови автомобили на Стария континент се повиши с 5,7% (спрямо същия период на миналата година) до общо 10,971 милиона, като само в рамките на ноември бяха регистрирани 953 886 нови автомобила. Солиден ръст регистрират продажбите на нови автомобили в Испания (повишение със 17,4%), следвана от Великобритания (повишение с 8,0%) и Италия (с 5,0%), докато регистрацията на нови автомобили в Германия се понижава с 1,8% и във Франция - с 2,7%. Според проучването на ACEA продажбите на нови автомобили в България през ноември се понижава с цели 4,5% на годишна база до 1595 след слабо понижение с 0,3% през октомври. По този показател България се намира на опашката в ЕС, като зад нея са само още четири от 28-те страни-членки, при които има по-солидно понижение на регистрацията на нови автомобили. Солиден спад на ноемврийските продажби на автомобили има в Холандия (понижение с цели 19,5%), следвана от Гърция (-8,8%), Австрия (-7,4%) и Белгия (-7,1%). За първите единадесет месеца на годината регистрацията на нови автомобили в България се е повишила с 6,8% до 18 427 броя автомобили от 17 256 броя през същия период на 2013-а година, показват данните на ACEA. По този показател България се нарежда на седемнадесето място сред всички 28 страни-членки на ЕС.
Източник: БНР (17.12.2014)
 
Минималната заплата расте на два пъти през 2015 г. Два пъти ще се увеличи размерът на минималната работна заплата през 2015 г. Още от 1 януари тя ще се вдигне от 340 лв. на 360 лв. Предвижда се след шест месеца тя да се повиши с още 20 лв. и да стане 380 лв. от 1 юли. Правителството приема, че плавното увеличаване на минималната работна заплата е основно средство за борба със „сивата икономика“ и неформалното заплащане и е мярка за намаляване броя на „работещите бедни”.
Източник: Новинар (18.12.2014)
 
Разходите за труд у нас нарастват с 3.2% през третото тримесечие Средното почасово заплащане в еврозоната е нараснало с 1.3% през третото тримесечие на годишна база, посочиха изнесени данни на Евростат. Почасовото заплащане се е повишило с 1.4% в страните от ЕС, спрямо същия период на миналата година. За сравнение, през второто тримесечие ръстът на показателя бе в размер на 1.4% на годишна база за еврозоната и страните от ЕС. Почасовите разходи за труд у нас са се повишили с 3.2% на годишна база през третото тримесечие, като разходите за заплати са нараснали с 2.6%, а другите трудови разходи с 5.7% през тримесечието. Ръстът на разходите за труд у нас се забавя значително, като е бил 3.6% през предходните две тримесечия, както и 7.1% през третото тримесечие на миналата година, според статистиката на Евростат. Естония е страната с най-голям ръст на почасовите разходи за труд, като те се повишават с 6.3% през третото тримесечие на годишна база. Най-голям спад бележат разходите за труд в Кипър – в размер на 2.8% на годишна база.
Източник: profit.bg (18.12.2014)
 
Обезценяващата се рубла започва да удря сериозно износа ни за Русия. Драстичен спад има в поръчките на българските машиностроителни фирми, а заради обедняването на руснаците туризмът ще загуби милиони, прогнозират експерти, съобщава “Дарик”. От началото на годината руската рубла се е обезценила с над 50%. Централната банка на страната обяви, че няма да се намесва активно за поддръжка на курса, което означава по-нататъшна обезценка. Така драстичната й девалвация оскъпява двойно българските мотокари, стругове и машини. Само от началото на седмицата вече са спрени няколко поръчки чието изпълнение е било започнало. Руските купувачи са решили да отложат покупката на техниката, защото не са сигурни дали ще успеят да си платят дори разходите за обмитяване и изплащане на ДДС в Русия. Сега на родните машиностроители не остава нищо друго освен да компенсират загубите си с износ към други пазари в Източна Европа. Нови пазари спешно ще трябва да търсят и от туристическия отрасъл, който в последните няколко години се радваше на нарастващ брой руски туристи. За догодина се очаква руснаците да похарчат у нас 50 милиона евро по-малко. Прогнозата е за близо 20% спад на броя на туристите от РФ. Още по-голяма става и опасността от нови фалити на руски туроператори. Затова анализаторите са категорични, че България бързо трябва да създаде работещ гаранционен фонд за спешни случаи, за да не се налага туристи да остават блокирани на летището. Като цяло износът на България за РФ е за над 1 млрд. лв. Почти половината са ма­­шини и авточасти. Износът на лекарства също ще бъде засегнат, ако Русия обеднее. Друг сектор, който силно ще пострада от икономическата криза в РФ, е българският пазар на недвижими имоти. До миналата година братушките бяха основни инвеститори, особено в морските селища и курорти. От началото на годината, след изострянето на кризата в Украйна, техният интерес към покупка на имоти у нас започна бързо да намалява. Подобно на англичаните и ирландците от преди 5-6 години те от купувачи се превърнаха в продавачи. Сега немалко от тях търсят начин да намерят клиент за имота и по този начин да получат немалка сума в твърда валута. Според експерти причината е, че у нас купувачи са предимно средна ръка руснаци.
Източник: Монитор (19.12.2014)
 
Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 3.2% спрямо третото тримесечие на 2013 година Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 3.2% спрямо третото тримесечие на 2013 година. Това сочи статистиката за Индекс на разходите на работодателите за труд за третото тримесечие на 2014 година на Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2014 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 3.2% спрямо третото тримесечие на 2013 година. Увеличението в индустрията е с 5.3%, в услугите - с 0.9%, и в строителството - с 4.3%. По икономически дейности през третото тримесечие на 2014 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Държавно управление” - 8.0%, „Административни и спомагателни дейности” - 6.9%, и „Транспорт, складиране и пощи ” - 6.7%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 16.3%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 3.9%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час през третото тримесечие на 2014 г. се увеличават с 2.6% спрямо третото тримесечие на 2013 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 5.7%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от минус 18.4% за „Операции с недвижими имоти” до 7.8% за „Държавно управление”.
Източник: Агенция Фокус (22.12.2014)
 
Дефлацията отново захапа производствените цени у нас Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се понижи през ноември с 0,5% спрямо предходния месец, като в същото време производствените цени на годишна база остават без промяна, показват данни на Националния статистически институт. Понижение на цените с 0,8% на месечна база се отчита в преработващата промишленост, докато в добивната промишленост цените се увеличават с 1,1%, а при производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ цените са без изменение (0,0%). На годишна база общият индекс на производствените цени в страната през ноември остава без промяна (спрямо ноември 2013-а година), след като през октомври индексът излезе на позитивна територия за пръв път от повече от година насам, повишавайки се с 0,5 процентни пункта. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през единадесетия месец на годината отчете понижение с 0,6% на месечна база след скок с 1,2% през октомври и регистрира повишение с 0,3% на годишна база (спрямо ноември 2013-а година) след повишение с 0,8% през предходния месец.
Източник: Money.bg (30.12.2014)
 
Държавният дълг се покачва през ноември до 23,1% от БВП През ноември делът на държавния дълг като част от брутния вътрешен продукт (БВП) нараства до 23,1% в резултат на емисиите на ценни книжа на вътрешния пазар. За сравнение – през октомври съотношението намаля до 22,8 на сто вследствие на понижението на вътрешния дълг. В абсолютно изражение общите задължения на държавата възлизат на близо 9,598 млрд. евро, показват данните на Министерството на финансите (МФ). Само външният дълг е за 5,58 млрд. евро, а вътрешните задължения са в размер на 4,018 млрд. евро. През месеца са извършени плащания по дълга за 22,24 млн. евро (43,5 млн. лв.) - десет пъти по-малко в сравнение с изплатените задължения през октомври. Нивото на външния дълг остава непроменено – 13,4 на сто, а делът на вътрешните задължения се покачва до 9,7% от 9,4%, колкото бе месец по-рано. В структурата на дълга относителният дял на вътрешния държавен дълг е 41,9%, а на външния – 58,1%, показват още изчисленията на министерството.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2015)
 
С малко над 6% е спаднало потреблението на газ в България за последните 9 месеца. До 2020 г. потреблението на газ у нас едва ли ще се увеличава. Това обяви на пресконференция д-р Пламен Димитров, член на Българското геополитическо дружество. Специалистът коментира още, че между 2010 и 2013 г. потреблението на газ в Европейския съюз (ЕС) е спаднало с около 13%. Той обясни, че причината за спада като цяло се дължи на това, че се изнасят енергоемки производства към Азия, въвеждат се енергоспестяващи технологии, а програмата за саниране на панелните блокове също ще повлияе конкретно за България. Димитров анализира и причините за провала на газопровода "Южен поток" (ЮП). Първата причина, която той изтъкна, е свързана с това, че проектът не отговарял на втория и третия енергиен пакет на ЕС, иначе казано, не отговаря на европейското законодателство. Втората причина несъмнено е кризата в Украйна. Ако до кризата в Украйна имаше шансове ЮП да се случи, сега Европейската комисия (ЕК) категорично би отказала поради силно изострените отношения на ЕС с Русия, коментира Димитров. Според него може би това е една от причините Владимир Путин да спре "Южен поток", тъй като вижда, че скорошно разрешение от ЕК за строеж няма да има. На трето място анализаторът постави ограничената финансова база на руската компания "Газпром". Несъмнено като важен детайл Димитров изтъкна и спадащото потребление на газ в ЕС, което е малко известен факт. Най-важният процес за 2014 г. е появата на ЕК като най-важния играч на геоенергийния терен, посочи Димитров. Според него "Газпром" се опитва да пренасочи голяма част от износа си към Китай, но към 2020 г. България ще продължава да получава газ по същия маршрут през Украйна от източника "Газпром". Относно така наречения газов хъб в Черно море специалистът коментира, че това нещо се е родило във въображението на премиера Бойко Борисов. Той си е задал въпроса защо този хъб да е в Турция, а не в България. Обаче такъв хъб няма да има, категорично заяви д-р Пламен Димитров. Подобно мнение относно газовия хъб изрази и проф. Нина Дюлгерова, преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Неофит Рилски". Според нея наистина няма как такова съоръжение да бъде реализирано. Тя заяви, че е рано да се отписва "Южен поток" и че в близките месеци може да има раздвижване по проекта. Тя посочи, че скоро се очаква отново страните в украинския конфликт да седнат на масата за преговори и това да доведе до положително развитие. Дюлгерова е категорична, че Европа ще търси начин за подновяване на диалога с Русия, защото ЕС страда повече от санкциите, отколкото Москва. Тя заяви, че "Южен поток" продължава да е единствената реална възможност да бъдем енергиен играч на Югоизточна Европа, защото другите газови проекти в района като Южният газов коридор, в който влиза Трансадриатическият газопровод, захранван с газ от Азербайджан, ще забавят своето развитие. За разлика от своя колега, Дюлгерова заяви, че в България потреблението на газ ще се увеличава. Една от причините е, че много хора могат да се откажат от санирането на жилищата си, като разберат, че това е опасно, защото кондензацията, която се предизвиква от санирането, ще доведе до отслабване на заварките на панелните конструкции. Тя се позова на мнението на "редица експерти" в строителството. Другата причина, че ще се увеличава потреблението на газ и на енергия като цяло, се крие в това, че в близко бъдеще ще има много емигранти и бежанци у нас.
Източник: Дума (07.01.2015)
 
Безработицата в България се е свила с почти 2% за година Безработицата в България се е свила с почти 2% за една година. Показателят е намалял от 12,9% за ноември 2013 г. до 11,1% за същия период на 2014 г. В сравнение с октомври месец безработицата е спаднала с 0,2 на сто, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Данните за разглеждания период показват, че общо 374 хил. българи са били безработни за разлика от 382 хил. за октомври. Година по-рано пък техният брой е бил 435 хил. души. Изчисленията на Eвростат показват спад на младежката безработица в страната през ноември месец. Индикаторът е намалял от 27 на сто през този месец на 2013 г. до 21,4% през същия период на 2014 г. Така преди година младежите без работа в България са наброявали 58 хил. души, а в края на миналата година те са 43 хил. души. Средният процент на безработицата за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС) през ноември 2014 г. е в рамките на 10 на сто за разлика от 10,1 на сто преди месец и 10,7 на сто за ноември 2013 г. Това е най-ниското ниво на показателя от 2012 г. насам.
Източник: Стандарт (09.01.2015)
 
Строителната продукция през ноември 2014 г. се е увеличила с 1.4% в сравнение със същия месец на 2013 г., според статистиката По предварителни данни през ноември 2014 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.5% под равнището от предходния месец. Това сочи статистиката за индексите на стрителната продукция през ноември 2014 г. на Националния статистически институт (НСИ). Данните показват увеличение от 1.4% на строителната продукция през ноември 2014 г. в сравнение със същия месец на 2013 година. През ноември 2014 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 0.6% , а от гражданското/инженерното строителство - с 0.4%.
Източник: Агенция Фокус (12.01.2015)
 
Индексът на промишленото производство през ноември 2014 г. нараства с 0.4% спрямо октомври 2014 г. По предварителни данни през ноември 2014 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.4% в сравнение с октомври 2014 година. Това сочи статистиката за индексите на промишленото производство през ноември 2014 година на Националния статистически институт (НСИ). През ноември 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0.9% спрямо съответния месец на 2013 година. През ноември 2014 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 0.9%, в преработващата промишленост - с 0.7% и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26.7%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 16.9%, производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 10.6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8.1%. Спад е регистриран при: производството на химични продукти - с 12.9%, производството на основни метали - с 11.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.1%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5.7%.
Източник: Агенция Фокус (12.01.2015)
 
Оборотът в търговията на дребно нараства с 2.3% спрямо същия месец на 2014 г. По предварителни сезонно изгладени данни през ноември 2014 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени се увеличава с 0.1% спрямо предходния месец, сочат данни на НСИ. През ноември 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.3% спрямо същия месец на предходната година. През ноември 2014 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 10.7%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.0%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.1%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2.7%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.5%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.0%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.8%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.1%. През ноември 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 13.3%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 6.4%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.7%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.1%. Спад е регистриран в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 9.5%.
Източник: profit.bg (12.01.2015)
 
По предварителни данни на НСИ през ноември 2014 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.4% в сравнение с октомври 2014 година. През ноември 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0.9% спрямо съответния месец на 2013 година. През ноември 2014 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 0.9%, в преработващата промишленост - с 0.7% и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26.7%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 16.9%, производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 10.6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8.1%. Спад е регистриран при: производството на химични продукти - с 12.9%, производството на основни метали - с 11.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.1%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5.7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 3.5%, а спад е регистриран в добивната промишленост - със 7.6% и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 51.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 35.9%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 28.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 20.1%. Намаление е отчетено при: производството на основни метали - с 16.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.0%, производството на облекло - с 8.9%. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Rust-ot-04-na-promishlenoto-proizvodstvo/nid-133244.html
Източник: profit.bg (12.01.2015)
 
7,1% по-малък износ за трети страни и отрицателно външнотърговско салдо на България за 2014 г., сочи статистиката През периода януари - ноември 2014 г. износът на България за трети страни намалява със 7.1% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 14.9 млрд. лeвa. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Руската федерация, Китай, Сърбия и бившата югославска република Македония, които формират 53.4% от износа за трети страни. През ноември 2014 г. износът на България за трети страни намалява със 7.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите единадесет месеца на 2014 г. намалява с 4.0% спрямо същия период на 2013 г. и е на стойност 18.1 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През ноември 2014 г. вносът на България от трети страни намалява с 15.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.6 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - ноември 2014 г. е отрицателно и е на стойност 3 161.9 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 2 307.7 млн. лева. През ноември 2014 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 169.8 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите единадесет месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (28.3%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (28.7%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти” (13.0%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (13.0%), „Машини, оборудване и превозни средства” (12.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (12.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (16.0%). Търговия на България с трети страни и ЕС – общо. През периода януари - ноември 2014 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 39.8 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2013 г. износът намалява с 1.6%. През ноември 2014 г. общият износ възлиза на 3.8 млрд. лв. и намалява с 3.1% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - ноември 2014 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 46.7 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0.4% повече спрямо същия период на 2013 година. През ноември 2014 г. общият внос намалява с 3.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.4 млрд. лева.Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2014 г. и е на стойност 6 913.0 млн. лв., което е с 827.8 млн. лв. повече от салдото за първите единадесет месеца на 2013 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - ноември 2014 г. също е отрицателно и е в размер на 4 874.6 млн. лева. През ноември 2014 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 538.9 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 326.3 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (13.01.2015)
 
Повече сделки с имоти в трите най-големи града на България Четвъртото тримесечие на годината традиционно е най-силното за имотния пазар в страната. През последните три месеца на 2014 г. са осъществени 69 767 сделки с имоти, а година по-късно – 65 279. В период от 1 октомври до 31 декември 2014 г. в България са осъществени 65 133 покупко-продажби на имоти. Повишен интерес е имало в София, Пловдив и Варна, като ръстът е от съответно 12.8 и 1.5%. Сред по-големите градове повишение има и в Стара Загора, докато в Бургас, Русе и Плевен е отчетен спад между 3 и 17 на сто в броя на имотните сделки. Повече от 1000 сделки през четвъртото тримесечие има още в Казанлък, Несебър, Пазарджик, Сливен и Ямбол.
Източник: profit.bg (13.01.2015)
 
700 лв. среден осигурителен доход през ноември Размерът на средния осигурителен доход за страната за ноември 2014 г. е бил 700,16 лв., обяви НОИ в съобщение до медиите. Средномесечният осигурителен доход за периода от 1 януари 2013 г. до 30 ноември 2014 г. е бил 679,98 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през декември 2014 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, уточняват от осигурителноия институт.
Източник: Стандарт (14.01.2015)
 
Безработните българи намалели с 50 000 през 2014-а През изминалата година безработните българи са намалели с 50 000 души, а през декември 2014 г. за първи път от 23 години насам безработицата намалява и стойността й е 10,7%. Данните бяха представени от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов, предаде Дарик. Като положителна тенденция той отчете увеличаването на броя хора, започнали работа в реалната икономика - 188 000 души или с 21 000 повече в сравнение с предходната година. В същото време обаче безработицата остава висока сред хората над 55 години, трайно безработните и лицата с увреждания. През 2014 г. работодателите от реалния сектор са обявили най-голям брой работни места от началото на кризата - близо 161 000. Най-търсените работници са били продавачите, шивачите и учителите от началния до средния курс на обучение. Въпреки това безработицата у нас остава структурна, обясни Асен Ангелов. „Съществено не съвпада предлагането на труд, това, което всички безработни могат, знаят, умеят, или желаят да работят, и от друга страна търсенето, което изразяват работодателите в страната” посочи той. Според Ангелов през първите три месеца на 2015 г. няма да има съществен спад на безработните. Още този месец обаче ще започне изпълнението на мерките от Националния план за действие по заетостта, който трябва да бъде одобрен на утрешното заседание на правителството. През следващите седмици ще бъдат подписани и първите договори за обучение и стаж на младежи по проектите, които ще се финансират от новата оперативна програма. До края на месеца Агенцията по заетостта ще предложи пакет от мерки за пазара на труда у нас.
Източник: Преса (14.01.2015)
 
Дефлация за последния месец на 2014 г., сочи статистиката Дефлация за последния месец на 2014 г. спрямо същия месец предходната година, сочи статистиката. Индексът на потребителските цени за декември 2014 г. спрямо ноември 2014 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Годишната инфлация за декември 2014 г. спрямо декември 2013 г. е минус 0.9%. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2014 г. спрямо периода януари - декември 2013 г. е минус 1.4%. През декември 2014 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.7%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - цените остават на равнището от миналия месец; облекло и обувки - намаление с 0.9%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома намаление с 0.4%; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - увеличение с 0.3%; съобщения - намаление с 0.1%; развлечения и култура - увеличение с 5.4%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.3%.
Източник: Сега (15.01.2015)
 
Приходите от нощувки в хотелите спадат значително през ноември През ноември хотелиерите са реализирали приходи от 29 млн. лв., или с 4,3% повече, в сравнение с ноември 2013 година. Регистрираното увеличение обаче се дължи на приходите от чужди граждани – те са нараснали с 10,7%, докато от български граждани приходите остават без промяна. Въпреки ръста на годишна база на месечна приходите от нощувки в хотелите драстично намаляват през ноември, като падат до 29 млн. лв. Понижението започна от октомври с края на ваканционния сезон, когато приходите от нощувки се понижиха до 34,5 млн. лв. За сравнение - през септември хотелиерите реализираха приходи от 102,4 млн. лева. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2014 г. е 595,6 хил., или с 1,2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 6,1%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. Пренощувалите в местата за настаняване през месеца бележат слаб ръст - увеличават се с 0,5% в сравнение със същия месец на 2013 г. и достигат 305,3 хиляди. Повечето от тях - 73,5 на сто, са българи, които са отсядали предимно в хотели с 1, 2 и 3 звезди. Седемдесет на сто от чужденците са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2,1 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2014 г. е 19,2%. В сравнение със същия месец на предходната година през ноември 2014 г. заетостта на леглата намалява с 1,3 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2015)
 
Стокообменът между България и Румъния само за първите десет месеца на миналата година възлиза на близо 3 млрд. евро. Това съобщи председателят на службата по търговско-икономически въпроси в северната ни съседка Бронислав Денев пред Фокус. По думите му се предвижда данните от последните два месеца, които ще станат ясни в средата на март, да се доближат или дори да надминат стокооборота от 2011 г., който е бил рекорден и е възлизал над 3,5 млрд. евро. „Зад тези цифри се крие много труд, както и срещи, обмяна на опит, проекти между българските и румънските фирми”, изтъкна Денев. Той каза още, че стокооборотът между Молдова и България също е нараснал. Експертът допълни, че има идея вече превърналото се в традиция изложение „Храни и напитки от слънчева България”, което се провежда в Румъния, да се състои и в Молдова през пролетта. Етикети: икономика, обмен, стоки, търговия
Източник: Новинар (15.01.2015)
 
Световната банка намали двойно прогнозата си за икономиката на България Световната банка понижава значително прогнозите си и за икономическия растеж на България. Това се вижда от последния доклад на институцията, оповестен днес. В него се посочва, че българската икономика ще нарасне с едва 1.1 на сто през 2015 г. През юни очакваният ръст беше 2.4 процента. Въпреки сериозното понижение прогнозата е по-оптимистична от тази на няколко други институции. Министерство на финансите очаква ръст от 0.8%, Европейската комисия - 0.6 на сто, рейтинговата агенция Standard & Poor's - 0.5 на сто. Все още значително по-високи остават очакванията на МВФ и на Европейската банка за възстановяване и развитие за ръст на българската икономика от 2 на сто. По-оптимистични са прогнозите на Световната банка за 2016 г. (ръст от 2%) и за 2017 г. - ръст от 2.7%. Банката понижи прогнозите си и за глобалния икономически растеж през тази и следващата година заради разочароващите перспективи пред еврозоната, Япония и някои големи развиващи се държави, които не могат да се компенсират от по-ниските цени на петрола.
Източник: Дневник (15.01.2015)
 
Средно по 115 жилища се купуват дневно в София lПродажбите в столицата са нараснали с 12.4% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2014. Това сочат изчисленията на Bulgarian Properties по данни на Агенцията по вписванията. Нарастването за цялата 2014 г. е със 7.4%, до 20 863 продажби, което е най-голямото нарастване за последните 3 години и затвърждава тезата за трайно възстановяване на пазара в София. За последните 3 месеца на 2014 г. в София са вписани 6 975 продажби, което прави по около 115 продажби среднодневно на база работните дни за периода. По отношение на областните градове следва да отбележим, че продажбите във Варна през второто полугодие на годината бележат лек ръст. Пловдив приключва годината с доста положителни тенденции, активен пазар и нарастване на продажбите в града с 3.6% на годишна база.
Източник: profit.bg (16.01.2015)
 
Инфлацията за декември замръзна на 0%, обявиха от Националния статистически институт. А за цялата 2014 г. инфлацията е минус 0,9%. Така за втора поредна година страната е в дефлация, след като инфлацията за цялата 2013 г. беше минус 1,6%. Падането на цените по принцип не се отразява добре на икономиката, тъй като се намаляват стимулите на бизнеса да инвестира и да открива нови работни места. Точно поради тази причина Европейската централна банка от доста време предприема мерки, за да предотврати дефлацията в еврозоната - намали основния си лихвен процент до 0,05%, а лихвата на ЕЦБ по депозитите е дори отрицателна в размер на минус 0,2%. Въпреки това към края на декември беше обявена дефлация в еврозоната от минус 0,2%. Затова ЕЦБ планира да разшири кръга на книжата, които изкупува, за да стимулира банките да дават кредити, да се увеличат парите в обращение и да се повиши инфлацията. Засега това води до падане на курса на еврото, но не и до повишаване на инфлацията. Основната причина за отрицателната инфлация е падането на цените на горивата, което всъщност се отразява добре на страните, които внасят горива. У нас за последните 12 месеца цените на горивата за колите са паднали със 14,7%. Наред с това за година лекарските услуги са поевтинели с 13,7%, а стоматологичните - с 22,5%. Много сериозни намаления има и в цените на застраховките на жилището - с 18,6%, на захарта и сладките изделия - с 10,9%, както и на автомобилите - с 10%, сочат данните на НСИ. За година по-сериозно са се повишили цените на тока - с 8,9%, на парното - с 4,5%, на почивките и екскурзиите - с 10,2%. Падането на цените се отразява добре на хората с пари в банките на фона на намаляващите лихви по депозитите. За последните 12 месеца реално хората са спечелили по 5 лв. на 100 лв. в банка.
Източник: Стандарт (19.01.2015)
 
Индексът на тържищните цени (ИТЦ) през изминалата седмица се понижи с 0,7% до 1,336 пункта, съобщават от Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ). Преди година нивото на ИТЦ беше с около 10% по-високо - 1,482 пункта. Цената на доматите се покачи през изминалата седмица с 2,8 на сто до 2,22 лева за килограм на едро. Краставиците поскъпнаха с 6,8% до 2,03 лева. Зелето се продава на едро по 0,86 лева за килограм. Цената на картофите се понижава с 4% до 0,48 лева за килограм. Морковите поскъпват с 6,5 на сто и се търгуват по 0,82 лв./кг. Ябълките поевтиняват с 1% и се продават по 1,03 лева за килограм. Лимоните се търгуват средно по 1,65 лева за килограм. Портокалите се продават по 1,05 лв. за килограм, а мандарините - по 1,37 лв./кг. Кравето сирене се продава средно по 5,51 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" поевтинява с 0,5 процента средно по 10,45 лв./кг. Олиото поскъпва с 0,5 на сто и се търгува по 1,89 лева за литър. Каймата поевтинява с 0,4 на сто до 4,59 лева за килограм. Захарта поскъпва с 0,9 на сто и се продава по 1,17 лева за килограм. Брашното тип "500" поскъпва с 3% и се търгува по 0,90 лева за килограм. Зрелият фасул се продава по 4,03 лв./кг. Яйцата се търгуват средно по 0,19 лева за брой.
Източник: Дума (19.01.2015)
 
Ръстът на строителната продукция в България изостава в сравнение с ЕС Годишният ръст на строителната продукция в България през ноември 2014 г. изостава от повишението в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През ноември 2014 г. спрямо ноември 2013 г. строителната продукция в България се е увеличила с 1,4%, докато в ЕС и еврозоната ръстът достига съответно 2,2%. Месечният спад на строителната продукция у нас изпреварва спада, отчетен в ЕС и еврозоната. У нас намалението през ноември 2014 г. спрямо предходния месец достига 0,5%, докато в ЕС и еврозоната е съответно 0,2% и 0,1%. Като цяло сградното строителство в Европа се представя по-слабо в сравнение с гражданското/инженерно строителство, в което влиза и инфраструктурата. Подобна е и тенденцията в България. Най-силен годишен ръст на строителната продукция през ноември 2014 г. е отчетен в Испания – близо 16 на сто, следвана от Швеция с почти 13% и Унгария с приблизително 9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (20.01.2015)
 
Ръстът на цените на жилищата в България изостава спрямо средното за ЕС Ръстът на цените на жилищата в България през третото тримесечие на 2014 г. изостава спрямо повишението в Европейския съюз (ЕС) като цяло, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. За периода юли-септември 2014 г. цените на жилищата у нас са се увеличили с 0,2% спрямо предходното тримесечие и с 1,8% на годишна база, докато в ЕС са отчетени ръстове от съответно 1,1% и 2,3%. Основен двигател на растежа са цените на имотите в няколко страни в Северна Европа. Най-силно годишно увеличение на цените на жилищата през третото тримесечие на миналата година е отчетено в Ирландия – 15 на сто. Жилищният сектор в страната пострада тежко заради кризата, но през последната година започна уверено да се възстановява на фона на засиления интерес към страната от международни инвеститори и в имотите, и в реалната икономика.
Източник: Инвестор.БГ (22.01.2015)
 
Жилищата поскъпнали с 0.7% в края на 2014 г. Жилищата в страната са поскъпнали с 0.7% през последните три месеца на 2014 г. в сравнение с предходното тримесечие и с 1.2 на сто на годишна база, съобщи Националният статистически институт (НСИ) в петък. През цялата 2014 г. стойността на имотите се е увеличила с 0.5 на сто спрямо предходната година. Подобни наблюдения представиха и компании за недвижими имоти. Според тях и според кредитните консултанти това се дължи на раздвижването на имотния пазар в края на годината. От една страна, това се обяснява с кризата в КТБ, която е накарала част от хората да вложат спестяванията си в имоти. От друга страна, в края на годината лихвите по ипотечните кредити намаляха. През последните три месеца на 2014 г. статистиката отчита поскъпване на жилищата в 13 областни града и в София-област. Най-сериозно е повишението в Бургас - с 1.5%, Стара Загора - с 1.4% и Русе - 1.3 на сто.
Източник: Стандарт (24.01.2015)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2014 г. са с 267.7 хил. повече спрямо същия месен на предходната година Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2014 г. са с 267.7 хил. повече спрямо същия месен на предходната година. Това сочи статистиката на Националния статистичеки институт (НСИ) за пътуванията на българите в чужбина и посещения на чужденци в българия през декември 2014 година. Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2014 г. са 267.7 хил. повече или с 12.4% над регистрираните през декември 2013 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Австрия - с 65.7%, Италия - с 46.5%, Франция - с 32.6%, Гърция - с 31.9%, Германия - с 27.4%, Сърбия - с 24.2%, Обединеното кралство - с 19.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към бившата югославска република Македония - с 14.1%, Турция - с 11.0%, Русия - с 8.7%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през декември 2014 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 51.4%, следвани от пътуванията със служебна цел - 26.4%, и с цел почивка и екскурзия - 22.2%. В сравнение с декември 2013 г. сe регистрира увеличение при пътуванията със служебна цел и с други цели - съответно с 34.2 и 11.3%, докато тези с цел почивка и екскурзия намаляват с 4.0%. През декември 2014 г. с други цели са били 74.4% от пътуванията към Руската федерация и 69.8% - към Гърция. Пътуванията към Белгия със служебна цел са 64.4%, а тези към Италия и Испания с цел почивка или екскурзия са съответно 35.7 и 34.6% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През декември 2014 г. посещенията на чужденци в България са 430.1 хил. (табл. 2 от приложението), или с 6.0% над нивото от декември 2013 година (фиг. 3). Регистрирано е увеличение на посещенията със служебна цел и с други цели - съответно с 35.1 и 5.8%, докато посещенията с цел почивка и екскурзия намаляват с 25.2%. От общия брой чужденци, посетили България през декември 2014 г., дeлът на гражданите от Европейския съюз е 53.8%, или със 7.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Испания - с 31.9%, Италия - с 26.4%, Германия - с 20.9%, Чешката република - с 13.8%, Обединеното кралство - с 12.0%, Гърция - със 7.2%, Румъния - със 7.2%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Словакия - с 26.1%, Унгария - с 15.4%, Австрия - с 8.4%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 1.0%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Турция - със 7.0%. През декември 2014 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 55.7%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 28.7%, и със служебна цел - 15.6%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 91.1% от всички посещения на граждани от Израел, 82.2% - от бившата югославска република Македония, и 64.9% - от Сърбия. Служебните пътувания са 62.5% от всички посещения на граждани от Белгия и 56.9% - от Австрия, а с други цели са 81.3% от посещенията на граждани от Гърция и 77.6% - от Румъния.
Източник: Агенция Фокус (28.01.2015)
 
Имотите поскъпнаха с 38% за 10 години Пазарът на имоти излезе от кризата и цените отново вървят нагоре. През изминалата 2014 г. жилищата са поскъпнали с 1,5%, сочат данните на Националния статистически институт. Брокери прогнозират, че през настоящата година цените отново ще се покачват като апартаментите в големите градове може да поскъпнат поне с 5%. Така имотите отново се нареждат сред активите, които са подходящи за инвестиции. Всъщност за последните 10 години се оказва, че жилищата са поскъпнали средно с 38%. Най-голям е скокът на цените в Разград - със 135% за 10 години, Силистра - със 122%, и София-област - със 102%. На пръв поглед средното поскъпване от 38% е една добра доходност. Но инфлацията за същия период е 50,9%. Оказва се, че за период от 10 години цените на имотите са се покачили по-бавно от инфлацията. Причината за това е световната финансова криза, като пазарът на имоти беше един от най-засегнатите от нея. От края на 2008 г. досега цените на жилищата в страната са се сринали с 35%, сочат данните на НСИ. Това донякъде заличава бързото поскъпване на апартаментите, което наблюдавахме в годините преди кризата. Например средната цена на един кв. м жилище в София през четвъртото тримесечие на 2004 г. е била близо 1095 лв. До края на 2008 г. апартаментите в столицата поскъпват до 2374 лв. за квадрат. А средната цена за четвъртото тримесечие на 2014 г. вече е малко над 1500 лв. Това, че сега цените са с 35% по-ниски отколкото преди кризата говори, че пазарът има потенциал за растеж. А с падането на лихвите по депозитите все повече хора се насочват към покупката на жилище. Така през миналата година цените в по-големите градове на страната тръгнаха нагоре и в София се повишиха с 3%, в Пловдив с 2,6%, във Варна с 1,4%, в Бургас с 4,6%, а в Стара Загора с 4,8%. Но в редица области цените продължават да вървят надолу като през 2014 г. в Кюстендил са паднали с 6,8%, в Перник с 5,7%, във Враца с 4%, а в Габрово с 3%. Това, заедно със случилото се в периода от 2008 г. до 2013 г. показва, че всяка инвестиция носи риск, а пазарът на жилища е много чувствителен към общото състояние на икономиката на страната.
Източник: Стандарт (28.01.2015)
 
Цените на храните се вдигат с 3,2% Цените на храните на едро през януари се повишават с 3,2%, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените са на най-високото си ниво за последните 6-7 месеца, но остават с 8% под равнището от януари 2014 г. ДКСБТ отчита поскъпване на всички зеленчуци, както и стабилизиране на цените и леко поевтиняване на плодовете. През януари цената на българските оранжерийни домати и краставици се качва с около 7%, а на тези от внос с около 20 на сто. Картофите поскъпват с 4,2%, а зелето - с 14%. През януари поевтиняват месото и месните произведения, като най-силно това е изразено при свинското (с 4,3%) и кренвиршите (с 3,3%). Лимоните поевтиняват за пореден месец и спрямо декември се търгуват с 6,8% по-евтино. Цената на портокалите е с 2,4 на сто по-ниска, но мандарините поскъпват с близо 10 на сто.
Източник: Стандарт (02.02.2015)
 
Втори сме в ЕС по дефлация България е на второ място в ЕС по равнище на дефлация през декември. На годишна база спадът в цените у нас е 2%, показват данни на Евростат. Води ни единствено Гърция с минус 2,5%. Това обяви икономическият съветник в Европейската конфедерация на профсъюзите Роналд Янсен (виж долу) на експертен форум „Дефлацията - икономически и социални измерения“, организиран от Съюза на икономистите в България (СИБ) и КНСБ. За сравнение - за еврозоната отрицателната инфлация за декември е 0,2%, а очакваната за януари - 0,6%. „17 месеца - от август 2013 г. насам, България е с дефлация. Минаха няколко правителства, но не сме чули дори намерение за пакет от мерки, за антидефлационна програма“, алармира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той предупреди, че всички очаквания за продължаващо намаляване на цените предопределят процес на спирала, „която започва да се върти към дъното, да заплашва да затваря предприятия, да изхвърля работници на улицата и да не плаща заплати“. Явлението е опасно, защото цените падат, домакинствата и бизнесът отлагат потреблението, повишава се тежестта на задълженията, поясниха експерти. Сред причините за всичко това е политиката на строги рестрикции, икономии и орязване на заплати. Според синдикалистите мерки без алтернатива в борбата с дефлацията са повишаване на доходите, нов механизъм на договаряне на заплатите, стимулиране на потреблението и на инвестициите, включително в железниците и ВиК сектора. Анализите на участниците във форума ще бъдат предоставени на правителството, обяви председателят на УС на СИБ проф. Кръстьо Петков.
Източник: Преса (03.02.2015)
 
1 070 разрешителни за жилищни сгради през Q4 2014 През четвъртото тримесечие на 2014 г. са издадени разрешителни за строеж на 1 070 жилищни сгради, с 5 554 жилища в тях и с 678 603 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 44 административни сгради/офиси с 5 7 120 кв. м РЗП и на 1 142 други сгради с 572 995 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 3.0 %, жилищата в тях - с 61.5%, а застроената им площ – с 53.0%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради намаляват с 15.4%, а тяхната РЗП- с 4.5 %. Броят на разрешителните за строеж на други сгради се увеличава с 4.6%, а разгънатата им застроена площ е повече с 19.6%.
Източник: Строителство Градът (03.02.2015)
 
В Бургас са получени най-много разрешителни за строеж на жилищни сгради през изминалата 2014 г., както и през последното ? тримесечие. Очаквано, Пловдив, София и Варна са другите области, където са издадени най-голям брой разрешителни. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Разрешителните за строеж на жилищни сгради в цялата страна през последното тримесечие на миналата година са се увеличили с 3% спрямо предходното и с 3.7% на годишна база. Общият им брой е бил 1070 с 5554 жилища в тях. Броят на започнатите нови жилищни сгради през периода е намалял с 8% в сравнение със същия период година по-рано. Най-много разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през периода октомври - декември са издадени в областите Бургас, Варна, Пловдив, София (град) и Благоевград. Бургас, Варна, Пловдив и София (град) заедно със Стара Загора са начело и в листата за най-голям брой нови сгради, чието строителство вече е започнало. Разрешителните за административни сгради през четвъртото тримесечие са били 44, с 15.4% по-малко от предишното тримесечие. Интересното е, че такива са били издадени само за пет области в страната: Бургас, Варна, Пловдив, София, София (град) и Стара Загора.
Източник: Капитал (03.02.2015)
 
България на първо място в ЕС по ръст на продажбите на автомобили Най-висок ръст от регистрирани леки автомобили на база петгодишен период /2008-2012/ е отчетен в няколко страни-членки на ЕС, като България е на първо място по ръст в продажбите - плюс 19 на сто, отчита анализ на Евростат за тенденциите в продажбите на автомобили в Евросъюза. След България ръст в продажбите на леки коли е регистриран в Словакия /плюс 18 на сто/ и Полша /плюс 17 на сто/. За сравнение, според последната годишна статистика на Асоциацията на европейските автомобилни производители - у нас през миналата година са били продадени около 20 000 нови автомобила, което е ръст в продажбите от 5,2 процента при среден ръст от 5,7 в рамките на ЕС-28. По последните данни на европейската статистика у нас се падат също около 400 автомобила на 1000 жители, като общо за страната през 2012 г. е имало приблизително 2,8 млн. броя автомобила. Като цяло най-много регистрирани автомобили /през 2012 г./ е имало в Германия - около 43 милиона автомобила, Италия /37 милиона/, Франция /33 милиона/ и Великобритания /28 милиона/, отчита анализът на Евростат. Най-моторизирани, според анализа, са жителите на Люксембург, където на 1000 души се падат 672 автомобила. По този показател на второ място е Италия - 624 коли на 1000 жители, Малта - 600 коли на 1000 души, Финландия - 562 коли на 1000 души и др. В другия край на скалата по нисък процент на "моторизация" са страни като Румъния - 223 коли на 1000 жители, Унгария и Латвия - по около 300 коли на 1000 жители, Словакия и Хърватия - малко над 300 коли на 1000 жители. Според данните на Евростат най-много коли с бензинови двигатели се карат в Кипър - над 90 на сто от автомобилния парк в страната. Следват Холандия, Финландия, Швейцария и Унгария, където с бензинови двигатели се движат между 75 и 80 на сто от колите там. Най-много коли с дизелови двигатели са регистрирани в Белгия и Люксембург - около 60 на сто от автомобилния парк в тези страни. Сред държавите, в които автомобилите се движат с алтернативно гориво най-висок е процентът на колите в Италия, Полша и Холандия. Като цяло най-много автомобили с алтернативно гориво има в Италия - над 180 хиляди, в Полша - около 60 хиляди и в Холандия - около 15 хиляди. В анализа на Евростат няма данни за България и някои други страни-членки на ЕС за процента на колите, използващи бензин, дизел или алтернативно гориво. Няма данни за страната ни и за процента на старите автомобили над 10 години в автомобилния парк на ЕС-28. По този показател най-висок дял стари коли над 10 години е отчетен в Литва /86 на сто от автопарка/, Латвия /72 на сто/ и Полша /71 на сто/. Повече от половината от леките автомобили са по-стари от 10 години и в страни като Естония, Малта, Португалия, Унгария, Чехия, Румъния и Хърватия. Европейската статистика отчита също, че най-висок процент нови автомобили /под 2 години/ е регистриран в Белгия /24 на сто от колите там/, Дания /23 на сто/, Австрия /20 на сто/ и Ирландия /19 на сто/. По този показател също няма данни за България.
Източник: Класа (05.02.2015)
 
Над 925 000 българи са пазарували онлайн през миналата година, сочат данни на националната статистика. За последните две години броят им почти се удвоил, тъй като през 2012 г. те са били 520 000 души, пише "24 часа". 5 млрд. лева е достигнал оборотът на електронна търговия в България през миналата година. В сумата са включени продажбите на едро и дребно. За сравнение през 2013 г. оборотът е бил 2,2 млрд. За времето, откакто в България се води официална статистика за електронната търговия, сумата е нараснала повече от внушително - през 2006 година тя е била 543 млн. лева. Стоките, които българите пазаруват по интернет, основно са дрехи и спортни стоки. След това се нареждат стоките за дома, пътуванията и хотелските резервации, електронно оборудване и покупките на билети за различни развлекателни събития. Хората, които живеят в големите градове, най-често са пазарували онлайн - те са над половината от общия брой. Статистиката показва, че над 2/3 от покупките са направени от сайтове на продавачи, които са регистрирани в България. Хората обаче все още нямат доверие на плащанията онлайн. 60,2% са платили за доставките в брой, чрез банков превод, пощенски запис. През интернет чрез кредитна или дебитна карта са платили 33,4%. Пазаруването по интернет носи добър бизнес за куриерските фирми. 3 пъти са се увеличили входящите международни пратки през мрежата на “Български пощи” от 2011 г. насам, съобщиха от компанията. Те са основно от Китай, Сингапур, Тайланд, Германия и Англия. Увеличението се дължи основно на електронната търговия. Най-много доставки от пазаруване по интернет има покрай коледните и новогодишните празници. От пощите посочват, че тогава има ръст от 40% на вдходящите пратки и 25 на сто на изходящите. Подобно е положението и при куриерски фирми. От “Еконт” посочват, че през декември делът на доставките от онлайн пазаруване е бил 36,13% от общия. Клиентите на компанията пазарували основно от английски сайтове. След това били поръчките от Китай, САЩ, Германия и държави от еврозоната. Най-често купуваните стоки били дрехи, обувки, авточасти, техника, книги, телефони и аксесоари, козметика и парфюми, обзавеждане. Делът на пратките от онлайн пазаруване се увеличава средно със 7% месечно, заявиха от “Тип топ куриер”. Най-често доставките били от Китай, Германия, САЩ, Италия, Румъния. Стоките, които основно се купували, са електронна техника, книги, стоки втора употреба, авточасти, облекло и обувки, хранителни добавки. Развитието на куриерския бизнес води да увеличено търсене и на складове. В София например наемната цена се е увеличила от 3,5 на 3,75 евро/кв. м месечно заради недостатъчното предлагане на качествени имоти. Празните складове били едва 2,4%. Във Великобритания, Германия и Франция през последните 5 г. пък всеки 1 млрд. евро от онлайн продажби довели до търсене на около 72 000 кв. м складове.
Източник: Марица (06.02.2015)
 
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши през изминалата седмица с 0,7% до 1,396 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на годината ИТЦ се повишава с 4,4 на сто от ниво 1,336 пункта. През изминалата седмица цената на доматите се увеличи с 1,3 на сто и достигна 2,28 лева за килограм, а краставиците от внос поевтиняват с 4% до 2,17 лева. Зелето се продава на едро по 0,87 лева за килограм. Цената на картофите се вдига с 3,9% до 0,53 лева за килограм. Морковите поскъпват с 2,6 на сто и се търгуват по 0,79 лв./кг. Ябълките се продават по 0,96 лева за килограм, а лимоните се търгуват средно по 1,68 лева за килограм. Портокалите се продават по 1,09 лева за килограм, а мандарините поевтиняват с 2,2 на сто, до 1,33 лв./кг. Кравето сирене се търгува средно по 5,58 лв./кг, а кашкавалът, тип "Витоша", поскъпва с 1,1 процента средно до 10,60 лв./кг. Олиото се продава без промяна - по 1,86 лева за литър. Каймата поскъпва с 1,5 на сто, до 4,67 лева за килограм, а пилешкото замразено месо се търгува по 3,90 лева за килограм. Захарта се продава средно по 1,17 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 1,1% и се търгува по 0,88 лева за килограм. Цената на зрелия фасул е 3,98 лв./кг, а яйцата се търгуват средно по 0,19 лева за брой на едро.
Източник: Дума (09.02.2015)
 
Moody's: България е стабилна Международната рейтингова агенция Moody's присъди предварителен рейтинг Baa2 със стабилна перспектива по Глобалната средносрочна програма на България за емитиране на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари, която е в процес на основаване. Присъденият рейтинг потвърждава текущата кредитна оценка по суверенните облигации на България и е необходимо условие за регистриране на средносрочната програма на Люксембургската фондова борса, съобщи profit.bg. Средносрочната програма предоставя на България, като емитент, възможност за прилагане на гъвкав подход при избора на дългови пазари, инструменти, срочност и валути. Средствата, получени при осъществяване на средносрочната програма, ще бъдат от съществено значение при осигуряване на необходимия финансов ресурс през периода 2015-2017 г. за рефинансиране на държавния дълг, за покриване на очакваните бюджетни дефицити, както и за гарантиране нивото на фискалния резерв. Максималният номинален размер на дълга, който може да бъде поет по програмата, е 8 млрд. eвро, като общият обем на траншовете за всяка съответна година ще бъде ограничен до лимитите за поемане на държавен дълг, определени в годишните закони за държавния бюджет на България.
Източник: Стандарт (09.02.2015)
 
Заплатите скочиха със 158% за 10 г. Заплатите скочиха със 158% за последните 10 години. А натрупаната инфлация за същия период е само 51%, сочат официалните данни на Националния статистически институт. Средната заплата за декември 2004 г. е била 318 лв., а за септември 2014 г. (за когато са последните данни на НСИ) е 820 лв. Като най-бързо растат заплатите в секторите, където възнагражденията са най-ниски - селското стопанство и в сектора хотелиерство и ресторантьорство. Оказва се, че за 10 години покупателната способност на населението е скочила точно два пъти. А с доходите си можем да купим двойно повече хляб, сирене, салам, дрехи, мебели и битови уреди, отколкото преди 10 години. Например през 2004 г. със средния доход за цялата година човек е можел да си купи само 382 кг свинско месо, сочат официалните данни на НСИ. А сега членовете на семейство със средни доходи могат да си купят два пъти повече месо за една година. За това допринесе и световната финансова криза, която доведе до задържане на цените.
Източник: Стандарт (09.02.2015)
 
През декември 2014 г. индексът на промишленото производство нараства с 1.1% в сравнение с ноември 2014 г. По предварителни данни през декември 2014 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1.1% в сравнение с ноември 2014 година, съобщават от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ). През декември 2014 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0.9% спрямо съответния месец на 2013 година. През декември 2014 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 2.1%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.1%, и в преработващата промишленост - с 1.0%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на основни метали - с 11.4%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 8.6%, производството на тютюневи изделия - със 7.3%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5.6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.2%. Спад е регистриран при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26.1%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 11.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.2%.
Източник: econ.bg (10.02.2015)
 
Притеснителни данни за износа на български стоки и услуги извън пределите на ЕС през 2014 г. отчете националната статистика. Оповестените вчера данни показват, че през изминалата година експортът за страни извън Евросъюза спада с 6.6%, или с 1.156 млрд. лв. Общият му размер е за 16.1 млрд. лв. В същото време намалява и вносът от трети страни - с 3.2% до 19.7 млрд. лв. Най-големите вносители у нас са Русия, Турция, Китай и Украйна. Общият износ на България обаче спада с по-малък процент - 0.7 на сто през 2014 г., заради увеличаването на експорта към ЕС с 3.2%. Общият обем на българския износ е за 43.2 млрд. лв. Вносът в страната ни обаче е нараснал с 1.2% - общо за 51.1 млрд. лв. Намаляват стоките, които идват от трети страни - 3.2% до 19.7 млрд. лв. Вносът от ЕС пък се покачва с 4.3% за година. Така отрицателното външнотърговско салдо достига 7.903 млрд. лв. при 6.956 млрд. лв. за 2013 г. Оказва се, че страната ни губи над 800 млн. лв. през изминалата година само от свити пазари с Русия, Украйна и Китай. Основните трудности за българските търговци през миналата година са дошли от кризата с Русия и Украйна. Общото намаление на износа ни към тях е за 572 млн. лв. В статистиката проличават и последиците от ембаргото, което Русия наложи върху вноса на храни от страните - членки на ЕС, през лятото. Според НСИ българският износ към Русия е спаднал с 9.5%, или със 108 млн. лв. до 1.032 млрд. лв. С над 1.57 млрд. лв., или почти 17%, намалява и вносът ни от Русия. Експортът ни към Украйна се е сринал с цели 55.5%, или с 465 млн. лв., до 272 млн. лв. Леко намалява и вносът от Украйна - със 7.3%, или с 82 млн. лв. Спада и износът на България за друг важен пазар - Китай. Той е намалял с над 230 млн. лв., или с 18%, до 1.043 млрд. лв. По данни за 2014 г. на икономическото министерство 59.2% от износа ни за Китай са рафинирана мед и медни сплави. С почти 13%, или 191 млн. лв., до 1.691 млрд. лв. обаче се увеличава вносът на китайски стоки у нас. Така отрицателното ни външнотърговско салдо с Китай се увеличава почти три пъти - от минус 226 млн. лв. през 2013 г. до минус 648 млн. лв. в края на миналата година. Най-много стоки от България през 2014 г. очаквано са тръгнали към Турция - за над 4.052 млрд. лв. На второ място е Сингапур, за където сме изнесли стоки и услуги за 1.109 млрд. лв. Ръстът за година в износа ни за азиатската държава е с 460 млн. лв., или 70%. През последната година износът за Сингапур расте с много бързо темпо, основно за сметка на намалението към Гибралтар, за където през 2014 г. сме изнесли с 60% по-малко стоки, отколкото през 2013 г.
Източник: Сега (10.02.2015)
 
Скок на износа на БГ-стоки към ЕС През периода януари - ноември 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 2.1% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 24.9 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 71.0% от износа за държавите - членки на ЕС., сочат данни на Националният статистически институт (НСИ). През ноември 2014 г. износът за ЕС намалява с 0.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.4 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - ноември 2014 г. нараства с 3.5% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 28.6 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През ноември 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 5.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв. по цени CIF.
Източник: Стандарт (10.02.2015)
 
През декември 2014 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” се увеличава с 0.9% спрямо предходния месец По предварителни сезонно изгладени данни през декември 2014 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени се увеличава с 0.9% спрямо предходния месец, съобщават от пресцентъра на на Националния статистически институт (НСИ). През декември 2014 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 6.4% спрямо същия месец на предходната година. През декември 2014 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 8.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.6%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.5%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.5%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.1%.
Източник: Агенция Фокус (10.02.2015)
 
Индексът на промишленото производство през декември 2014 г. отбелязва ръст от 1,1% в сравнение с ноември 2014 г. Най-чувствителен ръст спрямо предходния месец отбелязва добивната промишленост - 2,1%. Производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ нараства с 1,1%, а преработващата промишленост - с 1%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 11,4%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 8,6%, производството на тютюневи изделия - със 7,3%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5,6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5,2%. Спад е регистриран при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26,1%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 11,2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7,2%. На годишна база през декември 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 0,9%. Ръст е отчетен в преработващата промишленост, а спад - в добивната промишленост и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ.
Източник: Дума (10.02.2015)
 
Приходите от нощувки в хотели и къщи за гости са се увеличили с 10% през 2014 г. спрямо 2013 г. Постъпленията от престоя на българи и чужденци в местата за настаняване през миналата година са над 998.34 млн. лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основната част от приходите са от чужденци. По официални данни постъпленията от тях са повече от 711.76 млн. лв. Българите са дали за престои в хотели близо 287 млн. лв. Една от причините е, че родните туристи отсядат в хотели с по-ниска категория, където и спането е по-евтино. Приходите от чужденци обаче са нараснали по-малко (с 8.63%) спрямо увеличението на постъпленията от българи (14.14%). Според статистиката по традиция най-силен за туризма е август, когато приходите от нощувки са били близо 240 млн. лв. Те са с около 26 млн. лв. повече в сравнение със същия месец на 2013 г. Най-малко са постъпленията през ноември - под 29 млн. лв. От статистиката се вижда още, че декларираните приходи на хотелите през двата най-силни летни месеца - юли и август, са около 6 пъти по-високи от тези през зимния сезон. Само през декември постъпленията от нощувки са над 35.2 млн. лв., което е със 7.1% повече в сравнение със същия месец на 2013 г. Приходите от чужденци са 13.57 млн. лв. и са се увеличили с близо 14 на сто, докато тези от българи са нараснали с едва 3.2%. От статистиката излиза, че най-голям оборот са отчели хотелите в столицата София - 7.5 млн. лв. В област Благоевград, където са курортните градове Банско и Сандански, са 7.19 млн. лв. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември, е 724 000 лв., или с 6.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо е увеличението на нощувките (с 15.3%) в хотелите с 4 и 5 звезди. В тях са реализирани 68.8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 38.2% - на българи. На хотелите с 3 звезди се падат 28 на сто от нощувките на българи и 19% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 33.8 и 12.5%. Данните на НСИ показват още, че гърците са най-многобройните чужди клиенти на българските хотели. Престоят им е средно 2 нощувки. Следват гостите от Румъния и Турция.
Източник: Медия Пул (11.02.2015)
 
През декември нощувките в местата за настаняване записват годишен ръст от 6,2% до 723,8 хил., отчете НСИ. Традиционно най-голямо увеличение - над 15 на сто, отбелязват нощувките в хотелите 4 и 5 звезди. През декември в такива хотели са реализирани 68,8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 38,2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28% от нощувките на български граждани и 18,7% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 33,8 и 12,5%. Увеличава се и броят на посетителите на хотелите през последния месец на миналата година. Пренощувалите лица са със 7,7% повече в сравнение със същия месец на 2013 г. и достигат 360,6 хил. души. Приходите от нощувки са се увеличили също с малко над 7% до 35,2 млн. лева в сравнение с декември 2013 г. Регистрирано е увеличение както в приходите от чужди граждани - с 13,9%, така и от български граждани - с 3,2%. От всички пренощували лица 74,9% са българи, които са реализирали средно по 1,9 нощувки. Чужденците са 90,5 хил. и са реализирали средно по 2,3 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през декември е 20,8%, като спрямо декември 2013 г. остава приблизително на същото ниво. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 29,6%, следвани от тези с 3 звезди - 18,2%, и с 1 и 2 звезди - 15%. През декември са функционирали малко над 2 хил. места за настаняване с над 10 легла, показват данните на НСИ. В сравнение с декември 2013 г. броят им се е увеличил със 7,1%, а на леглата в тях - с почти 6%.
Източник: Дума (11.02.2015)
 
Нараства броят на новопостроените къщи По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2014 г. е 698. Спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г. сградите са със 116 повече, или с 19.9%, докато новопостроените жилища в тях са с 5.4% по-малко. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (72.4%), следвани от жилищните кооперации (12.2%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г. броят на къщите и вилите се увеличава. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас - 107 сгради с 615 жилища в тях, Варна - 91 сгради с 438 жилища, и София - 79 сгради със 117 жилища. По-голямата част от новопостроените жилища са с две стаи (35.3%), следвани от тези с три стаи (28.3%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г. е отчетено увеличение на жилищата с четири и с шест и повече стаи. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2014 г. е 196.0 хил. кв. м, или с 0.8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Жилищната площ също се увеличава (с 1.7%) и достига 125.6 хил. кв. метра
Източник: Строителство Градът (12.02.2015)
 
Българската икономика рязко се забавя През четвъртото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт нараства с 1.2% на годишна база. Данните на НСИ показват ръст на икономиката на България с 0.3% спрямо предходните три месеца. Темпът на икономически растеж обаче се забавя спрямо 1.5% през третото и 1.8% през второто тримесечие на миналата година. Реализираната добавена стойност е 19.57 млрд. лeвa. Най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 82.4%, което в стойностно изражение възлиза на 18.59 млрд. лева. През четвъртото тримесечие на 2014 г. инвестициите са на стойност 5.3 млрд. лв. и заемат 23.5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно, т. е. има негативен номинален принос за икономическия растеж. Спрямо последното тримесечие на 2013 г. инвенциите в българската икономика се увеличават с 3.1%., а крайното потребление нараства с 1.2%.
Източник: Дарик радио (16.02.2015)
 
Дефлацията отново се ускорява След като бе спаднала под половин процент годишно през октомври, дефлацията расте в трети пореден месец, достигайки 1% през януари, показват данните на Националният статистически институт. Спрямо декември дефлацията е 0,4%. За периода февруари 2014 - януари 2015 г. спрямо предходните 12 месеца има средногодишна дефлация от 1,3%. Прогнозите на правителството предвиждат инфлация при потребителските цени (по европейската методология*) от 0,1% през тази година и 1,1% и 1,6% за следващите две. От БНБ предвиждат, че в началото на 2015 г. инфлацията ще остане отрицателна, но с тенденция към забавяне в темпа на спад на цените. Спрямо януари миналата година най-много са поевтинели следните групи стоки: транспорт (-14,3%) и съобщения (-6,7%), а най-много са поскъпнали: жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива (+5,4%). Потребителските цени спрямо декември са се понижили с 0,4%, като най-много е поевтинял транспортът (-6,7%) и облеклото и обувките (-2,9%), а най-силно са поскъпнали: хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,8%) и развлечения и култура (+0,8%).
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2015)
 
Гражданите спестиха 1,5 млрд. за година Българите продължават да спестяват, но парите на гражданите в банките растат доста по-бавно в сравнение с предишни години. През 2014 г. депозитите на домакинствата нараснаха с 1,56 млрд. лв. и в края на декември достигнаха 39,26 млрд. лв. Това е годишен ръст с 4,2%. Но в периода 2011-2013 г. депозитите на хората ежегодно се увеличаваха с повече от 3 млрд. лв., като се постигаше ръст на влоговете с между 9% и 13% през различните години. Оказва се, че спестените през миналата година пари са по-малко от половината от средствата, натрупани от домакинствата в банките през предходните години. Причините за това са комплексни. Основната е затварянето на КТБ. Гарантирани са влоговете до 196 хил. лв. и по-големите депозити в затворената банка изгоряха, като от статистиката на БНБ са изтрити през декември, когато започна изплащане на гарантираните суми. Наред с това явно расте желанието на българите да харчат повече пари. Това се потвърждава и от данните на националната статистика за ръст в потреблението. В резултат през четвъртото тримесечие на миналата година депозитите на гражданите са нараснали само със 78,5 млн. лв., докато през същия период на предходната година ръстът на влоговете е бил с 1,6 млрд. лв. Традиционно през последните три месеца на годината спестяванията на хората се увеличават с около 50% от ръста на депозитите за цялата година. Това явно се дължи на коледните премии, които постъпват по банковите сметки. През миналата година обаче заради затварянето на КТБ този традиционен скок на размера на депозитите не се случи.
Източник: Стандарт (16.02.2015)
 
Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши през тази седмица с 1,57% процента до 1,381 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, цитирани от БТА. За изминалите седем дни цената на вносните домати се понижава с 9,2 на сто до 2,08 лева за килограм. Краставиците от внос поскъпват с 2,3% до 2,23 лева. Зелето повишава цената си с 2,3 на сто и се продава на едро по 0,90 лева за килограм. В същото време ябълките поевтиняват с 10 на сто и се продават по 0,89 лева за килограм. Данните показват, че кравето сирене се продава средно по 5,56 лв./кг, а средната цена на кашкавала тип “Витоша” е 10,55 лв./кг. Каймата поскъпва с 1,7 на сто до 4,76 лева за килограм, а пилешкото месо върви по 3,85 лв./кг.
Източник: Монитор (16.02.2015)
 
Според експресните оценки на НСИ, за четвъртото тримесечие на 2014 г. БВП в номинално изражение достига 22.557 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2014 г. е 19.567 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (82.4%), което в стойностно изражение възлиза на 18.589 млрд. лв. През четвъртото тримесечие на 2014 г. бруто капиталообразуването е 5.302 млрд. лв. и заема 23.5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Тримесечни изменения През четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо третото тримесечие на 2014 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.3%. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.2%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през четвъртото тримесечие на 2014 г. принос за регистрирания икономически растеж имат крайното потребление - с 0.9%, износът на стоки и услуги - със 7.4%, и бруто образуването в основен капитал - с 0.3% Годишни изменения През четвъртото тримесечие на 2014 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 1.2% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 1.1%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 1.2%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст през четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година с 3.1%. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 4.5 и 6.9%.
Източник: profit.bg (16.02.2015)
 
Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 68.8%, или с 0.2 процентни пункта по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 61.4%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2013 г. се увеличава с 1.8 процентни пункта. Коефициентът на безработица е 10.6%, или с 2.4 процентни пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2013 година. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 185.1 хил., или 12.4% от икономически неактивните лица в същата възрастова група (1 491.2 хил.). През четвъртото тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 989.7 хил., от които 1 574.4 хил. са мъже и 1 415.3 хил. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 48.2%, като при мъжете този дял е 52.7%, а при жените - 44.0%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г. относителният дял на заетите лица се увеличава с 1.2 процентни пункта, като по-голямо увеличение се наблюдава при жените (с 1.5 процентни пункта), в сравнение с мъжете (с 0.9 процентни пункта). В сектора на услугите работят 1 881.0 хил., или 62.9% от всички заети лица, в индустрията - 908.0 хил. (30.4%), а в селското, горското и рибното стопанство - 200.7 хиляди (6.7%). От всички заети 4.0% (120.1 хил.) са работодатели, 7.8% (234.3 хил.) - самостоятелно заети (без наети лица), 87.4% (2 612.9 хил.) - наети лица, и 0.7% (22.3 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 920.6 хил. (73.5%) работят в частния сектор, а 692.4 хил. (26.5%) - в обществения. От всички наети лица 114.0 хил., или 4.4%, са с временна работа. През четвъртото тримесечие на 2014 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 934.0 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 61.4% - съответно 64.0% за мъжете и 58.8% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 37.4% - съответно 40.7% за мъжете и 34.0% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 65.5% - с 1.9 процентни пункта по-висок спрямо същото тримесечие на 2013 година. При мъжете този коефициент се увеличава с 1.5 процентни пункта, а при жените - с 2.2 процентни пункта, като достига съответно 68.3 и 62.6%. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 523.1 хил., или 51.5% от населението в същата възрастова група. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 55 - 64 г. се увеличава с 3.5 процентни пункта, като увеличението при мъжете и при жените е съответно с 3.2 и 3.9 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2014 г. безработните лица в страната са 354.5 хил., а коефициентът на безработица - 10.6%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г. броят на безработните е по-нисък с 19.4%, а коефициентът на безработица - с 2.4 процентни пункта. Намаление на безработицата през посочения период се наблюдава както при мъжете, така и при жените. Коефициентът на безработица на мъжете се понижава с 2.4 процентни пункта, а на жените - с 2.5 процентни пункта, достигайки съответно 11.4 и 9.7%. От общия брой на безработните през четвъртото тримесечие на 2014 г. 203.0 хил. (57.3%) са мъже и 151.5 хил. (42.7%) - жени. От всички безработни 13.8% са с висше образование, 51.4% - със средно, и 34.8% - с основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие на 2014 г. продължително безработни (от една или повече години) са 226.7 хил., или 63.9% от всички безработни лица, като в сравнение със същото тримесечие на предходната година делът им се увеличава с 3.9 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица е 6.8%, като при мъжете е с 1.9 процентни пункта по-висок в сравнение с жените - съответно 7.7 и 5.8%. От общия брой на безработните лица 56.9 хил., или 16.0% търсят първа работа. През четвъртото тримесечие на 2014 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 17.6% - съответно 18.5% за мъжете и 16.5% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г. този коефициент е по-нисък с 4.6 процентни пункта, като при мъжете спадът е с 4.3 процентни пункта, а при жените - с 5.0 процентни пункта.
Източник: Труд (17.02.2015)
 
НСИ: Има намаление на безработицата за четвъртото тримесечие на 2014 г. През последното тримесечие на 2014 г. броят на безработните във възрастовата граница между 15 и 64 години е намалял с 0,2% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година, съобщиха от НСИ. В същата възрастова група броят на обезкуражените лица възлиза на 185.1 хиляди души. През четвъртото тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 989.7 хил., от които 1 574.4 хил. са мъже и 1 415.3 хил. са жени. В сектора на услугите работят 1 881.0 хил., или 62.9% от всички заети лица, в индустрията - 908.0 хил. (30.4%), а в селското, горското и рибното стопанство - 200.7 хиляди (6.7%). От всички заети 4.0% (120.1 хил.) са работодатели, 7.8% (234.3 хил.) - самостоятелно заети (без наети лица), 87.4% (2 612.9 хил.) - наети лица, и 0.7% (22.3 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 920.6 хил. (73.5%) работят в частния сектор, а 692.4 хил. (26.5%) - в обществения. От всички наети лица 114.0 хил., или 4.4%, са с временна работа. През четвъртото тримесечие на 2014 г. безработните лица в страната са 354.5 хил., а коефициентът на безработица - 10.6%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г. броят на безработните е по-нисък с 19.4%, а коефициентът на безработица - с 2.4 процентни пункта. Намаление на безработицата през посочения период се наблюдава както при мъжете, така и при жените.
Източник: Преса (17.02.2015)
 
Доходите замръзнаха, а разходите се увеличават Доходите на българите замръзнаха, а разходите се увеличават. 409 лв. е средният месечен доход на човек през третото тримесечие на 2014 г., сочат данните на Националния статистически институт. И докато при доходите се отчита дори минимален спад с 0,1%, разходите на българите нарастват с 3% за година до 390 лв. средно на човек на месец. Показателна е и промяната в източниците на доходи в семейството. За година доходите от заплати в семействата остават почти без промяна на ниво от 533 лв. на месец. В същото време доходите от социални помощи нарастват с 15,3% до 35 лв. месечно на семейство, а доходите от самостоятелна заетост се увеличават с 12,6% до 78 лв. месечно на семейство. Българите все повече разчитат и на спестяванията си за да закърпят семейния бюджетq като избягват да теглят заеми. За месец всяко семейство е изтеглило средно по 38 лв. от спестяванията си (ръст с 12%), докато взетите заеми за месец са 11 лв. на домакинство (спад с 26%).
Източник: Стандарт (17.02.2015)
 
Емигрантите вкараха у нас 851 млн. евро за 1 година През 2014 година емигрантите са вкарали в България 851,2 млн. евро. Сумата е с 86,1 млн. евро повече спрямо 2013 г., когато сънародниците ни в чужбина са превели в България 765,1 млн. евро. Това показват предварителните данни на БНБ за платежния баланс за миналата година, обявени вчера. Парите, които сънародниците ни превеждат тук, вече са далеч под пиковите си стойности от 2008 г., когато са преведени 1,425 млрд. евро. В последните години сумата се колебае около 800 млн. евро. Като цяло през 2013 и 2014 г. няма голяма разлика на месечна база в сумите, които са превеждани от емигранти. Изключение прави началото на годината, откъдето идва и разликата. През януари 2013 г. например според данните на БНБ сънародниците ни зад граница са превели едва 21,7 млн. евро, докато през 2014 г. са внесли 62,8 млн. евро. През февруари пак има съществена разлика - 23,5 млн. евро през 2013 г. срещу 68 млн. евро през следващата. Данните на БНБ са само за банковите преводи и не отчитат парите, които внасят в брой при пътуванията си до България работещите в чужбина нашенци, както и по други канали. С тях парите, вкарани от емигранти у нас, вероятно ще се окажат съпоставими с обема на преките чуждестранни инвестиции, които са 1,182 млрд. евро по предварителни данни на БНБ за м.г. Спрямо 2013 г. инвестициите са намалели с 48 млн. евро. Най-съществената част от инвестициите са предоставените от чуждите компании вътрешнофирмени заеми на дъщерни дружества в България - 514,3 млн. евро. Вложенията в дялов капитал са 498,4 млн. евро. С вложения за 747 млн. евро Холандия е най-големият чужд инвеститор в България за миналата година, следвана от Австрия с 291 млн. евро, Великобритания със 180 млн. евро и Русия със 173 млн. евро.
Източник: Труд (18.02.2015)
 
Поскъпване на жилищата в София, Пловдив и Бургас Средните пазарни цени, на които се сключват сделки с жилища в София, са нараснали с 2,8% през четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. Спрямо предходното тримесечие е отчетен ръст от 1,4%. В Пловдив средните пазарни цени за продажба на жилищни имоти през четвъртото тримесечие на 2014 г. са нараснали с 0,4% спрямо същия период на 2013 г., докато в Бургас годишният ръст е 5,4%. На тримесечна база е отчетен ръст на средните цени на жилищата в Пловдив с 1,2%, докато за Бургас промяната е 2,4%. И през 2015 г. ще се наблюдава умерен ръст в цените на жилищните имоти в големите населени места.
Източник: Инвестор.БГ (18.02.2015)
 
Продажбите на нови коли у нас скочиха с 4 на сто Продадените през януари в България нови автомобили са се увеличили с 4,1% за разлика от същия месец на 2014 г. Реализираните на пазара у нас коли през първия месец на 2015 г. са общо 1419 броя, показват данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). За разлика от средния темп на растеж в този сектор за целия Европейски съюз (ЕС) този у нас е по-слаб. През януари всички продадени нови автомобили в страните членки са 999 157, или с 6,7% повече за същия период на предходната година. С 5,2% са нараснали продажбите на нови коли в България през 2014 г.,сочат официалните данни. През миналата година у нас са продадени 20 359 нови коли при реализирани 19 352 през 2013 г. Постигнатият ръст е почти колкото за целия ЕС - 5,7%. Абсолютният пик в търговията с автомобили у нас е бил през 2007 г., когато са продадени над 55 хил. нови коли. Съотношението на продажбите на нови към употребявани коли през последните години в България е 1 към 12. Така излиза, че на 25 000 нови коли се падат 300 000 употребявани на година. Според статистиката на КАТ 85% от автомобилите в България са над 10 г., а 68% - над 15 г. Нашенецът обаче купува все повече нови компактни коли и джипове. В предкризисните години търговията у нас надхвърляше 50 000. Рекордни продажби от 53 812 и 52 009 нови коли са отчетени именно през 2007 и 2008 г., характерни с висок ръст на БВП на страната и големи чуждестранни инвестиции. През 2006 г. у нас са реализирани 42 625 нови коли, а година по-рано - 33 434. Спадът през 2009 г. е повече от двоен - само 25 705 коли, а за 2010 г. е достигнат минимумът за последните 10 г. от 18 820 коли. Изчисленията на АСЕА показват, че през първия месец на 2015 г. най-голям ръст на продадените нови коли има в Ирландия (30,6%). След това се нареждат Португалия (с 28%) и Испания (с 27,5%). От друга страна, най-сериозен спад на реализираните нови возила има във Финландия (19%), Словакия (16,2%) и Гърция (6,2%). Германия остава първенец в Европа по най-много продадени автомобили през януари – общо 211 887. Регистрираните в страната нови коли са нараснали с 2,6 на сто. На второ място са Великобритания със 164 856 автомобила и увеличение от 6,7 на сто и Франция със 133 170 броя и ръст от 6,2 на сто.
Източник: Монитор (19.02.2015)
 
9.0% е ръстът на индекса на оборота в сектора, свързан с обработка на товари и спомагателни дейности в транспорта, сочи статистиката 9.0% е ръстът на индекса на оборота в сектора, свързан с обработка на товари и спомагателни дейности в транспорта, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Индексите на оборота в услугите обхващат дейностите, включени в секторите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” и „Други бизнес услуги”. Тримесечните изменения са както следва: По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2014 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 3.8% спрямо предходното тримесечие. Най-висок ръст е регистриран при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 9.0%. Намаление се наблюдава при дейностите „Воден транспорт” и „Въздушен транспорт“, съответно с 6.4 и 2.5%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 3.3% през четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо предходното тримесечие. Най-голямо увеличение е отчетено при дейност „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 8.1%. Намаление се наблюдава единствено в „Издателска дейност” - с 8.3%. При други бизнес услуги най-висок ръст спрямо предходното тримесечие е регистриран в „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” (28.3%) и „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” (18.5%). Най-голямо намаление се наблюдава при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила” - с 5.0%. Според данните на НСИ годишните изменения са както следва: През четвъртото тримесечие на 2014 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 21.2% в сравнение със същото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението при дейност „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 35.1%. Намаление е отчетено при „Въздушен транспорт” - с 11.2%, и „Воден транспорт” - с 9.6%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 5.6% през четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година. Най-голямо е увеличението при „Информационни услуги“ - с 33.4%. Спад е отбелязан при „Издателска дейност” и „Далекосъобщения” - с по 6.4%. При други бизнес услуги най-висок ръст през четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на 2013 г. е отчетен при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” и „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност”, съответно с 55.0 и 26.8%. По-значителен спад е регистриран при „Рекламна дейност и проучване на пазари” (5.5%) и „Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението” (4.9%).
Източник: Агенция Фокус (24.02.2015)
 
С 25% повече са започнатите жилищни сгради в София през 2014 г. Броят на започнатите жилищни сгради в София през 2014 г. е 185. Това е ръст от 25% спрямо 2013 г., което е най-голямо нарастване в 4-те най-големи града. За първи път от началото на кризата разгърнатата застроена площ (РЗП) на започнатото строителство в София през 2014 г. е по-голяма спрямо предходна година. През изминалата година са започнати сгради с обща площ от над 138 000 кв.м., което е почти 90% повече спрямо 2013 г. През 2014 г. е нараснал броят на започнатите нови жилищни кооперации и блокове. Продължават да нарастват започнатите сгради в Пловдив и през 2014 година те наброяват 310, което е с 12% повече спрямо предходната година. РЗП на сградите, чието строителство е започнало, нараства с над 73% на годишна база и достига до над 113 000 кв.м. За първи път от 2010 г. насам има минимално повишение в броя на започнатите сгради във Варна в рамките на до 1%, като техният брой е 258 през 2014 година. РЗП на стартираното строителство през изминалата година е над 185 000 кв.м., което е с близо 11% повече спрямо РЗП на стартираното строителство през 2013 година. Бургас е първенец по брой на започнати жилищни сгради през 2014 г. Броят им е 417, което е с малко над 14% повече от започнатите сгради през 2013 година. РЗП на тези сгради е близо 276 000 кв.м., което е с около 15.5% повече спрямо предходната година.
Източник: profit.bg (24.02.2015)
 
България е втора по дефлация в ЕС през януари България е била втора в Европейския съюз (ЕС) по дефлация през януари, показват данните на европейската статистическа служба Евростат.В страната ни е отчетена годишна дефлация от -2,3% през първия месец на годината. Изпреварва ни само Гърция с -2,8%, а след нас е Испания с -1,5%. На другия полюс е Малта, където е отчетен най-силен годишен ръст на потребителските цени през януари – 0,8%. Следват Румъния и Австрия с по 0,5% инфлация. Дефлационните процеси се задълбочават в целия ЕС през януари. В 28-те държави като цяло е отчетен годишен спад на потребителските цени от 0,5% спрямо отчетеното през декември понижение от 0,1%. За сравнение, през януари 2014 г. годишната инфлация в ЕС беше 0,9%. В еврозоната потребителските цени се свиват с 0,6% през януари на годишна база спрямо спада от 0,2%, регистриран през декември 2014 г. Това е и най-ниското ниво на инфлацията в еврозоната от юли 2009 г. насам. В началото на миналата година инфлацията във валутния блок беше 0,8%.
Източник: Инвестор.БГ (25.02.2015)
 
Строежът на жилища се активизира Жилищното строителство се активизира, макар и да остава далеч от бума през 2005-2008 г. През 2014 г. са започнати 8355 жилищни единици (апартаменти и къщи) с общо 1,08 млн. кв. м разгъната застроена площ. Броят на имотите е с 9% повече от 2013 г., със същия процент се увеличава и общата площ в процес на строителство. Това сочат данни на Националния статистически институт. През 2013 г. също имаше годишен ръст - 13%, но предишните две години отбелязаха спадове. Броят на започнатите жилища е на рекордно високо ниво от 2010 г., когато статистиката започна да представя тези данни. Този показател измерва най-точно динамиката в сектора за разлика от разрешенията за строеж. Практиката показва, че много предприемачи получават тапия, но поради различни причини не започват градежа веднага. С най-бързи темпове расте жилищното строителство в София. Броят на започнати имоти се увеличава почти два пъти - от 584 през 2013 г. до 1118 през миналата година. „Увеличеният обем е естествен отговор на ограниченото предлагане на ново строителство в столицата и ръста на търсенето“, коментира изпълнителният директор на „Бългериан пропертис“ Полина Стойкова. В Пловдивска област също има повече работа за строителните компании, след като започнатите жилищни единици през 2014 г. се увеличават с 12% - до 839. Въпреки че има отлив на руски купувачи по Черноморие­то, оптимизмът в Бургаска област не секва. През м.г. там е направена първа копка за строеж на 2701 жилища, което е ръст с 33% спрямо 2013 г. Единствено в област Варна тенденцията е отрицателна - новите апартаменти и къщи намаляват за година от 1762 до 1292.
Източник: Преса (26.02.2015)
 
България е с най-ниска минимална работна заплата в ЕС България е страната с най-ниска минимална работна заплата в ЕС, която е близо 10 пъти по-малка от най-висока минимална заплата в съюза.Това показват проучване на европейската статистическа служба Евростат за 2014 г., което обхваща 22 от общо 28 държави членки. Минималното месечно възнаграждение в България е 184 евро. По принцип страните от ЕС са разделени на три групи в зависимост от равнището на минималните заплати. Първата група включва заплати под 500 евро на месец. Освен България в нея влизат Румъния (218 евро), Литва (300 евро), Чехия (332 евро), Унгария (333 евро), Латвия (360 евро), Словакия (380 евро), Естония (390 евро), Хърватия (396 евро) и Полша (410 евро). Втората група включва страни с минимални месечни заплати от 500 до 1000 евро. В нея влизат Португалия (589 евро), Гърция (684 евро), Малта (720 евро), Испания (757 евро) е Словения (791 евро). В третата група са държавите с минимални заплати от 1000 евро нагоре – Великобритания (1379 евро), Франция (1458 евро), Ирландия (1462 евро), Германия (1473 евро), Белгия и Холандия (1502 евро) и Люксембург (1923 евро). За сравнение минималната заплата в САЩ за януари 2015 г. е 1035 евро.
Източник: Преса (27.02.2015)
 
Безработицата в България падна до 10,8% Безработицата у нас падна до 10,8% през януари 2015 г., сочат статистиките на европейската служба Евростат, съобщава НоваТВ. За сравнение, през същия период на миналата година нивото на безработицата е било 12,6%, а през декември 2014 г. - 10,9%. Евростат посочва, че през януари в България е имало 367 000 безработни. Точно година по-рано техният брой е бил 424 000. Безработицата в еврозоната също бележи спад, достигайки 11,2% през януари. Това е най-ниският процент, измерен от април 2012 г. насам. Както може и да се очаква държавите с най-висока безработица са Гърция с 25,8% и Испания - с 23,4%.
Източник: Преса (04.03.2015)
 
Общият показател на бизнес климата през февруари 2015 г. се покачва с 1.2 пункта спрямо предходния месец, сочи статистиката Общият показател на бизнес климата през февруари 2015 г. се покачва с 1.2 пункта спрямо предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт. Покачването се дължи на подобрените мнения на стопанските ръководители в промишлеността, строителството и търговията на дребно. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 2.4 пункта в сравнение с януари поради благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност обаче се оценява като леко намалена, докато в очакванията за дейността в отрасъла през следващите три месеца се наблюдава известно подобрение. Основните пречки за развитие на бизнеса в отрасъла остават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 55.9 и 28.1% от предприятията. По отношение на продажните цени в промишлеността очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в строителството” се повишава с 1.8 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им относно строителната активност през следващите три месеца са също по-оптимистични, като анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Основният фактор, затрудняващ дейността в отрасъла, продължава да бъде свързан с несигурната икономическа среда, макар през последния месец да се наблюдава намаление на негативното му влияние. На второ и трето място са факторите „финансови проблеми” и „конкуренция в бранша”.Относно продажните цени в строителството по-голяма част от мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” нараства с 2.3 пункта спрямо януари поради оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене остават най-сериозните пречки за развитието на дейността в отрасъла. Очакванията на търговците за продажните цени в отрасъла са те да останат без промяна през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се понижава с 3.0 пункта, което се дължи на по-неблагоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на продажните цени мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Агенция Фокус (04.03.2015)
 
Цените на производител с трети пореден месечен спад през януари В първия месец на годината индексът на цените на производител в промишления сектор забавя темпа на спад до 0,9% на месечна база при такъв от 1,2%, отчетен през декември, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Измерителят на крайните производствени цени е по-нисък с 1,9% в сравнение с януари 2014 г. при спад от 1,2% на годишна база, регистриран през последния месец на миналата година. През януари НСИ отчита намаление на цените в добивната и преработващата промишленост - с 0,8% и 1,9% на месечна и с 3% и 5,3% на годишна база, съответно. Единствено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ има увеличение, което е в рамките на 0,6% за месец и 4,1% за година. В рамките на преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходните месец и година НСИ наблюдава при производството на основни метали - с 2,3% и 3,1%, съответно. Цените на ремонта и инсталирането на машини и оборудване са с 1,1% по-ниски спрямо декември, но с 2,7% по-високи в сравнение с януари 2014 г. На годишна база статистиката регистрира ръст в цените при производството на напитки - с 2,2%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,9%.
Източник: Инвестор.БГ (04.03.2015)
 
ЦРУ ни преброи ЦРУ ни преброи. И установи, че сме близо четвърт милион души по-малко, отколкото твърди официалната статистика в България. Данните на американското разузнаване показват, че у нас в момента живеят едва 6 924 716 души. Справката може да се види в секция "The World Factbook" на сайта на US агенцията. Там е посочено, че сме на 103-о място по население от общо 240 държави и общности. Официална справка на Националния статистически институт у нас сочи, че към към 31.12. 2013 г. българите сме 7 245 677 души. Според последното преброяване на населението, проведено през 2011 г., в България живеят 7 364 570 души. И двата анализа обаче потвърждават, че населението на България непрекъснато намалява. България е на една от последните позиции по "прираст на населението", сочат анализите на ЦРУ. Страната е с отрицателен прираст от -0,83%. Това нарежда страната ни на 229-о място в света. Най-голям проблем за страната е високата смъртност. С 14.3 на 1000 души България е на 6-о място по смъртност от анализирани 225 държави. По този показател изпреварваме дори Афганистан (7 място) и Сомалия (9 място), в които от години се водят военни действия и условията за живот са далеч от нормалните. България е сред държавите с най-застаряващо население. Средната възраст на българите е 42.6 г. - 40.3 г. при мъжете и 44.8 г. при жените.
Източник: Стандарт (05.03.2015)
 
Икономиката стигна до нивото преди кризата Икономиката на страната през 2014 г. постигна най-бързия си ръст за последните три години. БВП се увеличи с 1,7% след ръст с 0,5% през 2012 г. и с 1,1% през 2013 г., сочат данните на Националния статистически институт. Така родната икономика изпревари всички прогнози на Министерството на финансите, МВФ и Световната банка. Това се дължи на ръст на промишленото производство, увеличаване на инвестициите и на потреблението, като много съществена роля имат и разходите на държавния бюджет. 2014 г. е петата поредна година с ръст на икономиката след кризисната 2009 г., когато БВП се срина с 5%. В резултат на това вече може да се каже, че резултатите от световната криза вече са преодолени и дори сме малко по-добре от 2008 г., когато финансовата криза все още не ни беше достигнала.
Източник: Стандарт (09.03.2015)
 
С 2% нараства промишленото производство през януари спрямо предходния месец. Ръстът за година е 1.7%, показват последните данни на НСИ. За месец най-голямо е увеличението в енергетиката - с 6.5%. В добивната индустрия то е с 0.3% по-високо спрямо декември, а в преработващата - с 0.8%. В същото време националната статистика отчита спад от 4.2% в строителството през януари в сравнение със същия период на миналата година. Индексът е намалял с 1.7 на сто спрямо декември, като сградното строителство спада с 2.5%, а гражданското - с 0.7%. За година сградното строителство е намаляло с цели 11.2%, но гражданското се е увеличило с 4.6%.
Източник: Сега (10.03.2015)
 
Онлайн продажбите у нас се увеличават със 17.7% през януари на годишна база, показват данни на НСИ. Спрямо декември 2014 г. - месец, през който традиционно се пазарува повече, обаче те са спаднали с 15%. През първия месец на годината оборотът в търговията на дребно спрямо декември 2014 г. е намалял с 0.1%. В сравнение с януари миналата година обаче има нарастване от 4.3 на сто. Националната статистика отчита нарастване в оборота на търговията на дребно с битова техника и мебели - с 10.1% за година. Търговията на дребно с текстил, облекло, обувки расте със 7.5%, както и тази с автомобилни горива и смазочни материали - със 7%. Спад на годишна база има в продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 2.1%.
Източник: Сега (10.03.2015)
 
Индексът на промишленото производство нараства с 2.0% в сравнение с декември 2014 година, сочи статистиката По предварителни данни през януари 2015 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 2.0% в сравнение с декември 2014 година, съобщиха от пресцентъра на НСИ. През януари 2015 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 1.7% спрямо съответния месец на 2014 година. През януари 2015 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.5%, в преработващата промишленост - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.3%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 44.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26.6%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 11.9%, производството на мебели - с 11.2%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 10.4%. Спад е регистриран при: производството на тютюневи изделия - с 9.6%, производството на кожи; производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 3.5%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 2.4%, производството на изделия от други неметални материални суровини - с 2.3%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 5.4%, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 10.6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%.
Източник: Агенция Фокус (10.03.2015)
 
Индексът на продукцията в сектор „Строителство” е с 1.7% под равнището от предходния месец, сочи статистиката По предварителни данни през януари 2015 година индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.7% под равнището от предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Календарно изгладените данни показват намаление от 4.2% на строителната продукция през януари 2015 г. в сравнение със същия месец на 2014 година. През януари 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 2.5%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.7%.
Източник: Агенция Фокус (10.03.2015)
 
Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0,1% спрямо предходния месец Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0,1% спрямо предходния месец, сочи статистиката. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. През януари 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 4.3% спрямо същия месец на предходната година. През януари 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.6%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.8%, търговията на дребно с разнообразни стоки и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - по 0.6%. Намаление е регистрирано в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4.5%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2.8%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%.
Източник: Агенция Фокус (10.03.2015)
 
Износът за ЕС се увеличава, но по-бавно от вноса Износът на България за Европейския съюз през миналата година се е увеличил с 3.2% спрямо 2013 г. и е в размер на 27 млрд. лева, показват оповестените вчера предварителни данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България остават Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.6% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от страните в общността за 2014 г. също се е увеличил - с 4.5% спрямо 2013 г., и е на стойност 31.5 млрд. лв. У нас идват най-много стоки от същите страни. През декември миналата година има сериозен ръст на износа за ЕС - с 8.7% спрямо същия месец на предходната година. Общият му размер е за 2.1 млрд. лева. През декември 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, обаче също нараства - с 13.3% спрямо същия месец на предходната година, и е в размер на 2.8 млрд. лева. Неприятна тенденция е, че продължава да буксува търговията с така наречените трети страни - извън ЕС. През януари спадът на общия внос се дължи на по-малкото стоки от държавите извън ЕС. Статистиката регистрира понижение на вноса с 9.9% на годишна база до 1.47 млрд. лв. Износът към трети страни намалява с 2.5% в сравнение с януари 2014 г. Основни търговски партньори на България извън страните, членки на ЕС, са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, САЩ и Македония, които формират 54.9% от износа за трети страни. Впечатление прави намалелият принос на Русия за сметка на САЩ. Ситуацията в Русия, породена от конфликта в Украйна, и по-скъпият долар - съответно по-евтиното евро, може да стоят зад промените в търговските връзки с двете държави.
Източник: Сега (13.03.2015)
 
Износът стартира обещаващо 2015 г., въпреки че през миналата се понижи за пръв път от пет години. През януари единият от двигателите на икономиката отново получава силна подкрепа от държавите членки на Европейския съюз (ЕС) след двуцифрения растеж на експорта за тях, отчетен през декември 2014 г. В първия месец на новата година общият износ расте с 8,9% на годишна база до 3,37 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). От своя страна общият внос намалява с 4,2% на годишна база до 3,79 млрд. лв. Заради по-силния прираст на износа над вноса дефицитът по външнотърговското салдо намалява наполовина до 420,5 млн. лв. Търговията с основния ни търговски партньор – страните от ЕС, допринася за силния ръст на износа през януари от 15,3% на годишна база до 2,27 млрд. лв. За сравнение – през декември 2014 г. експортът към Стария континент скочи с цели 18,7 на сто, показват ревизираните в посока нагоре данни на НСИ. Според предварителните данни ръстът на износа към ЕС през последния месец на миналата година бе 10 на сто. В първия месец на 2015 г. вносът от ЕС намалява с 0,2 на сто до 2,33 млрд. лв. след годишния ръст от 13,3% през декември, разкриват още ревизираните данни на националната статистика. Така в крайна сметка през 2014 г. износът към и вносът от ЕС се покачват с 3,2% и с 4,5%, съответно. От друга страна търговията с т.нар. трети страни продължава да буксува. През януари спадът на общия внос се дължи на по-малкото импортирани стоки от държавите извън ЕС. Статистиката на НСИ регистрира понижение на вноса с 9,9% годишно до 1,47 млрд. лв. Износът към трети страни намалява с 2,5% в сравнение с януари 2014 г. Общият обем възлиза на 1,1 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2015)
 
Износът за ЕС се увеличава, но по-бавно от вноса Износът на България за Европейския съюз през миналата година се е увеличил с 3.2% спрямо 2013 г. и е в размер на 27 млрд. лева, показват оповестените вчера предварителни данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България остават Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.6% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от страните в общността за 2014 г. също се е увеличил - с 4.5% спрямо 2013 г., и е на стойност 31.5 млрд. лв. У нас идват най-много стоки от същите страни. През декември миналата година има сериозен ръст на износа за ЕС - с 8.7% спрямо същия месец на предходната година. Общият му размер е за 2.1 млрд. лева. През декември 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, обаче също нараства - с 13.3% спрямо същия месец на предходната година, и е в размер на 2.8 млрд. лева.
Източник: Сега (13.03.2015)
 
Износът за трети страни през януари спада През януари износът на България за трети страни намалява с 2.5% спрямо същия месец на 2014 г. и е в размер на 1.1 млрд. лeвa, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, САЩ и бившата югославска република Македония, които формират 54.9% от износа за трети страни. Най-голям спад на износа през първия месец на годината на годишна база се наблюдава за Мароко (-88.7%), Казахстан (-70.6%), Русия (-34.7%) и Швейцария (-30.2%). Най-големият спад е при експорта на минерални горива, масла и подобни - с 20.9 процента. В същото време най-големият ръст при експорта се наблюдава за Иран (394.9%), Босна и Херцеговина (112%) и Индонезия (161.9%). Вносът на България от трети страни през януари намалява повече - с 9.9% спрямо същия месец на 2014 г. и е на стойност 1.5 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна.
Източник: Дневник (13.03.2015)
 
Повече чужди инвестиции в Пиринско Преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор в Пиринския край към 31 декември 2013 г. възлизат на 353.6 млн. евро. Това е с 15.2% повече в сравнение с 2012 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.5%. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема девето място в България. Най-голяма е стойността им в сектора на услугите – търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство със 135.9 млн. евро, с 24.7% повече в сравнение с 2012 година. В предприятията от сектор „Индустрия" (с изключение на строителството) в Пиринско са инвестирани 128.3 млн. евро или с 13.3% повече от 2012 година. През 2013 г. тези две дейности заедно формират 74.7% от общия обем на ПЧИ. И през 2013 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия в община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 23.6% повече.
Източник: Стандарт (16.03.2015)
 
Скъпите зеленчуци събудиха инфлацията Поскъпването на зеленчуците събуди инфлацията. През февруари инфлацията е 0,2%, обявиха от НСИ. Това се случва след като в предходните три месеца инфлацията беше или отрицателна или имаше нулев ръст на цените. Натрупаната за година инфлация обаче все още е отрицателна - минус 0,5%. През февруари цените на храните са се повишили с 1,2%, като по-съществено са поскъпнали краставиците - с 36,7%, зелето - с 12,7%, морковите - със 7%, и доматите - с 4,6%. През февруари е поскъпнал и бензинът - с 1,6%. Продължава обаче поевтиняването на повечето основни групи стоки - цените на облекло и обувките са паднали съответно с 2,7% и 2,4%. А цените на жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности за поддържане на дома са се понижили с 1,2%. Затова инфлацията на годишна база продължава да е отрицателна за 19-ти пореден месец. Поддържането на дефлация за дълъг период от време по принцип е лош сигнал за икономиката, защото води до намаляване на стимулите за фирмите да инвестират и да откриват работни места. Отрицателната годишна инфлация обаче е добра за хората с влогове в банките на фона на падащите лихви. През януари лихвите по новите левови депозити на граждани паднаха до 2,8%.
Източник: Стандарт (16.03.2015)
 
Хармонизираният индекс на потребителските цени за февруари спрямо януари е 100.1%, като месечната инфлация е 0.1% Хармонизираният индекс на потребителските цени за февруари 2015 г. спрямо януари 2015 г. е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е минус 0.6%, а годишната инфлация за февруари 2015 г. спрямо февруари 2014 г. е минус 1.7% (табл. 2 от приложението, съобщиха от НСИ. Средногодишната инфлация за периода март 2014 - февруари 2015 г. спрямо периода март 2013 - февруари 2014 г. е минус 1.7%. Според ХИПЦ през февруари 2015 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.1%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - намаление с 0.1%; облекло и обувки - намаление с 2.3%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.1%; здравеопазване - увеличение с 0.1%; транспорт - намаление с 0.5%; съобщения - цените остават на равнището от миналия месец; развлечения и култура - намаление с 0.3%; образование - увеличение с 0.4%; ресторанти и хотели - намаление с 0.1%; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%. По окончателни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. е 99.3%, т.е. месечната инфлация е минус 0.7%.
Източник: Агенция Фокус (16.03.2015)
 
Четири професии с безработица под 1% В последните години кампаниите около кандидатстване в университетите станаха перманентни. Един от начините да изберете ВУЗ и специалност е да се доверите на рейтинговата система. Тя дава информация както за чисто академичните стандарти, така и за потенциалните възможности за реализация на завършилите, като данните за безработицата и осигурителния доход на абсолвентите за последните 5 г. се вземат директно от НОИ. Четири са професиите, при които безработицата сред завършилите е под 1%, сочи рейтинговата система. На първо място, с 0% безработни, е военното дело, следвано от медицина с 0,13% безработни, фармация с 0,49 на сто и стоматология с 0,53%. Веднага след тях идва обществено здраве, а интересното е, че следващата, шеста по ред, професия с най-нисък процент безработни е "Театрално и филмово изкуство", където без работа са 1,94%. Следват "Транспорт, корабоплаване и авиация", "Теория на изкуството", а на девето място е физиката. В действителност безработицата сред младите физици е едва 2,04 на сто. Все пак авторите на рейтинговата система предупреждават, че ниската безработица не означава непременно работа по специалността. Нещо повече - ако се вземат усреднените данни, около половината от младите висшисти са назначени на длъжности, на които не прилагат наученото в университета, а често пъти дори не им е необходима и диплома. Въпреки това безработните висшисти са най-малък процент от безработните като цяло - под 5 на сто. Най-висок процент хора без работа засега дава специалността "Животновъдство". Цели 7,12% от хората, които са я завършили, не успяват да си намерят работа. На предпоследно място пък са биологическите науки с 6,34%. Трети отзад напред са завършилите "Религия и теология". Интересно е да се отбележи, че в дъното на класацията се намират и две от най-търсените и масови специалности - "Икономика" и "Администрация и управление". Те са на 12-то и 11-то място отзад напред с безработни около 4%. В тези две специалности се обучават около 1/3 от всички студенти в България, сочи рейтинговата система. Именно затова в последните години се заговори за държавна поръчка, която да регулира броя на студентите, които действително ще бъдат търсени, и държавата да плаща субсидия само за тях. Останалите, които въпреки всичко имат желание да се реализират като икономисти или администратори например, биха могли да учат платено обучение. Класацията по отношение на приложение на придобитото висше образование, тоест дали действително завършилите работят по специалността си, е доста сходна в челните места с предишната. Отново на първо място са военнослужещите, при които 98,13% работят онова, за което им е плащала държавата. Следват фармацевти, при които процентът е 94,86 на сто, стоматолози и медици. След тях са завършилите "Здравни грижи" и ветеринарите. В дъното на тази класация е туризмът, където по специалността си работят малко над 18%. 10 пък са специалностите, при които стартовата заплата е над 1000 лева. Първи тук отново са военните кадри, следвани от информатиците. С високи доходи са и завършилите "Проучване и добив на полезни изкопаеми", металурзи, медици, математици и хората, които учат политически науки.
Източник: Стандарт (17.03.2015)
 
НСИ: Общият брой на заетите лица e 48.0% от населението на 15 и повече навършени години През 2014 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 308.7 хил., или 69.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2013 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) нараства с 0.6 процентни пункта. Общият брой на заетите лица e 2 981.4 хил., или 48.0% от населението на 15 и повече навършени години. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) относно основните резултати от наблюдението на работната сила през 2014 година. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 927.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 61.0%, съответно 63.9% за мъжете и 58.2% за жените. - Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 65.1%, или с 1.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2013 година. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група се увеличава с 1.7 процентни пункта, а при жените - с 1.3 процентни пункта, като достига съответно 68.1 и 62.0%. - Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 50.0%. В сравнение с 2013 г. той отбелязва нарастване с 2.6 процентни пункта както при мъжете, така и при жените, като достига съответно 54.5 и 46.0%. - Безработните лица са 384.5 хил., от които 221.4 хил. са мъже и 163.1 хил. - жени. - Коефициентът на безработица намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2013 г. и достига 11.4%. Намалението е почти еднакво за мъжете и за жените, като коефициентът на безработица достига 12.3% за мъжете и 10.4% за жените. - Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 24 навършени години е 23.8%, а за възрастовата група 15 - 29 навършени години - 17.7%. В сравнение с 2013 г. коефициентът на безработица намалява съответно с 4.6 и 4.1 процентни пункта. - Продължително безработни (от една или повече години) са 232.5 хил., или 60.5% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 6.9% - съответно 7.7% за мъжете и 6.0% за жените. • Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 486.9 хил., от които 653.8 хил. са мъже и 833.0 хил. - жени. Коефициентът на икономическа неактивност (15 - 64 навършени години) е 31.0% - съответно 27.1% за мъжете и 35.0% за жените. - Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 188.7 хиляди. - Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на 18 - 24 навършени години е 12.9%. - Относителният дял на завършилите висше образование от населението на възраст 30 - 34 навършени години е 30.9%.
Източник: Агенция Фокус (17.03.2015)
 
НСИ: Коефициентът на безработица е 11.4% През 2014 г. коефициентът на безработица е 11.4%, а коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 61.0%. За изминалата година икономически активните лица на възраст 15-64 години у нас са 3 308 700, или 69% от населението. В сравнение с 2013-а коефициентът на икономическа активност нараства, съобщават от НСИ. Заетите лица в тази възрастова група са 2 927 400. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 години е 65.1%. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група се увеличава с 1.7%, а при жените - с 1.3%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55-64 години е 50%. В сравнение с 2013-а той отбелязва нарастване с 2.6% както при мъжете, така и при жените. Безработните лица са 384 500, от които 221 400 са мъже и 163 100 са жени. Коефициентът на безработица намалява с 1.5% в сравнение с 2013 г. и достига 11.4%. Намалението е почти еднакво за мъжете и за жените. Продължително безработни са 232 500, или 60.5% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 6.9% - съответно 7.7% за мъжете и 6.0% за жените. Броят на обезкуражените лица на възраст 15-64 години е 188 700. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на 18-24 години е 12.9%. Относителният дял на завършилите висше образование от населението на възраст 30-34 години е 30.9%.
Източник: Труд (17.03.2015)
 
Безработицата през февруари е 11% Нивото на безработица през февруари се е понижило минимално с 0,1 процентни пункта спрямо януари до 11%, сочат данните на Агенцията по заетостта. В сравнение с февруари 2014 г. равнището на безработица е по-ниско с 1,2 процентни пункта. През втория месец на годината в бюрата по труда са регистрирани 361 176 безработни лица, или с 2 788 лица по-малко спрямо януари. Това е най-големият спад през февруари в сравнение с януари от 2008 г. насам. На годишна база, в сравнение с февруари 2014 г., безработните са по-малко с 39 767 лица, уточняват от държавната агенция. Постъпилите на работа в реалната икономика нарастват в сравнение с предходния месец с 1 554 лица, а на годишна база се наблюдава увеличение с 588 лица. В субсидирана заетост са включени 3 109 души. В бюрата по труда са заявени 13 526 работни места в реалната икономика, които са с 1 513 места повече от предходния месец и с 1 066 места повече спрямо февруари 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2015)
 
Пропастта между строителния сектор в България и в Европейския съюз (ЕС) продължава да се разширява. Докато строителството в Европа плавно се възстановява, в България секторът продължава да изпитва сериозни проблеми. Страната ни е първа в ЕС по годишен спад на строителната продукция през януари (-4,2%), показват данните на европейската статистическа служба Евростат. След нас са Великобритания (-3,3%) и Италия (-2,4%). По месечен спад на строителната продукция сме трети в ЕС с 1,7%. Преди нас са Румъния (-5,3%) и Великобритания (-2,8%). Същевременно в ЕС строителната продукция се увеличава с 1,4% през януари спрямо същия месец миналата година, като ръстът изцяло се движи от засилването на сградното строителство. В България обаче сградното строителство продължава да се свива, а ръстът при инфраструктурното не успява да подкрепи общата строителна продукция. В еврозоната годишният ръст на строителната продукция достига 3%, като е подкрепен от засилването както на сградното, така и на гражданското/инженерно строителство, т.е. на инфраструктура. За месеца общата строителна продукция в ЕС се повишава с 1%, а в еврозоната – с 1,9%, показват още данни. Увеличението се определя основно от засилената активност при строителството на сгради. За месеца най-силен ръст на строителната продукция в ЕС е отчетен в Словения (11,2%), Чехия (8,7%), Унгария (6,6%) и Германия (5%). На годишна база най-силно увеличение на строителната продукция е регистрирано в Испания (14,4%), Румъния (12,8%), Швеция (11,3%), Чехия (8,3%) и Унгария (8,1%).
Източник: 24 часа (19.03.2015)
 
На предпоследно място сме в ЕС по строителството Строителното производство в България се е свило с 4,2% за последната година. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат за първия месец на 2015 г. На месечна база намалението е в рамките на 1,7% при ръст от 1,2% за декември миналата година. Страната ни се намира на предпоследно място от всички страни от Европейския съюз (ЕС) по отношение на строителството. С по-голям спад е единствено съседна Румъния, където секторът се е свил с 5,3% през януари. Европейската статистика отчита намаление за Великобритания от 2,8%. Като цяло обаче през първия месец на годината строителството регистрира положителни резултати за всички 28 държави членки. В целия ЕС секторът е нараснал с 1 на сто при увеличение от 0,2 на сто за декември 2014 г. На годишна база ръстът е от 1,4 на сто. В рамките на еврозоната дори увеличението в строителството е по-голямо. Данните за януари показват нарастване с 1,9% при такова от 0,2% за декември миналата година. На годишна база растежът е в размер на 3% при спад от 2,7% за миналата година.
Източник: Дума (19.03.2015)
 
Работодателите отчитат увеличение на разходите за труд Разходите на работодателите за труд са се увеличили с 3,1 на сто през последните три месеца на миналата година спрямо същия период на 2013 г. Това показват предварителните данни на националната статистика. За заплати работодателите са давали с 2,4 на сто повече през последното тримесечие на миналата година спрямо периода от октомври до декември на 2013 г. Доста по-сериозен е ръстът при останалите разходи, който е с повече от шест на сто. Най-много са се увеличили разходите на фирмите за персонала им в секторите "Административни и спомагателни дейности", в енергийните производства и в транспорта и спедицията. В тези сектори се наблюдава и по-сериозно увеличение на заплатите на персонала. При операциите с недвижими имоти обаче заплатите са паднали с повече от 14 на сто, което се е усетило и като цяло от работодателите в сектора. При тях общите разходи за труд са спаднали.
Източник: БНР (21.03.2015)
 
НСИ: Възнаграждението за един отработен час през четвъртото тримесечие на 2014 г. се увеличило с 2.4% спрямо 2013 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2014 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 3.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година. Увеличението в индустрията е с 6.5%, в услугите - с 0.9%, и в строителството - с 2.9%. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) за индекса на разходите на работодателите за труд през четвъртото тримесечие на 2014 година. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2014 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности” - 8.9%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 7.6%, и „Транспорт, складиране и пощи” - 7.5%. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 13.4%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 5.2%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час през четвъртото тримесечие на 2014 г. се увеличават с 2.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 6.3%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от минус 14.3% за „Операции с недвижими имоти” до 8.1% за „Административни и спомагателни дейности”.
Източник: Агенция Фокус (21.03.2015)
 
Цените на храните на едро с лек спад Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през миналата седмица с 0,82 процента, до 1,458 пункта, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цената на вносните доматите се понижава с 2,4 на сто, до 2,03 лева за килограм. Краставиците от внос поевтиняват с 11,8 процента, до 2,62 лева. Зелето поскъпва със 7,7 на сто и се продава на едро по 0,98 лева за килограм. Картофите се търгуват по 0,53 лева за килограм. Морковите поскъпват с 8,4 процента на сто и се търгуват по 1,03 лв./килограм, съобщи investor.bg. Ябълките поевтиняват с един процент и се продават по 1,03 лева за килограм. Лимоните се търгуват средно по 1,60 лева за килограм. Портокалите се продават по 1,07 лева за килограм, а мандарините поскъпват с 1,5 на сто - до 1,36 лева/кг. Цената на бананите се задържа средно по 2,60 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 1,3 на сто и се продава средно по 5,55 лв./кг, а кашкавалът, тип “Витоша”, се търгува по 10,15 лв./кг. Олиото поевтинява с един процент, до 1,89 лева за литър. Каймата поскъпва с пет стотинки и се продава до 4,70 лева за килограм. Пилешкото месо се продава по 3,98 лева за килограм. Захарта се продава средно по 1,20 лв./килограм.
Източник: Монитор (23.03.2015)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2015 г. са 256.2 хил., или с 2.7% над регистрираните през февруари 2014 година, сочи статистиката Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2015 г. са 256.2 хил., или с 2.7% над регистрираните през февруари 2014 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Германия - с 51.6%, Чешката република - с 33.3%, Румъния - със 17.7%, Австрия - с 14.5%, Сърбия - с 10.7%, Италия - със 7.7%, Обединеното кралство - с 5.6%, Франция - с 4.6%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към бившата югославска република Македония - с 15.2%, Руската федерация - с 6.6%, Нидерландия - с 6.1%, Гърция - с 5.3%, Белгия - с 5.0%, Турция - с 3.7%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през феврури 2015 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 55.0%, следвани от пътуванията със служебна цел - 23.4%, и с цел почивка и екскурзия - 21.6%. В сравнение с февруари 2014 г. e регистрирано увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия с 14.8%, тези със служебна цел намаляват с 0.9%, а пътуванията с други цели се запазват приблизително на същото ниво. През февруари 2015 г. с други цели са били 76.5% от пътуванията към Турция и 74.6% - към Руската федерация. Пътуванията към бившата югославска република Македония със служебна цел са 45.4%, а тези към Франция и Италия с цел почивка или екскурзия са съответно 33.3 и 32.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През февруари 2015 г. посещенията на чужденци в България са 329.8 хил. (табл. 2 от приложението), или с 2.9% над нивото от февруари 2014 година (фиг. 3). Регистрирано е увеличение на посещенията със служебна цел и с други цели - съответно с 37.5 и 8.3%, докато посещенията с цел почивка и екскурзия намаляват с 11.9%.
Източник: Агенция Фокус (31.03.2015)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари е с 0.7% над равнището от предходния месец, сочи статистиката Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари е с 0.7% над равнището от предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.1%, в добивната промишленост - с 0.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на химични продукти - с 1.9%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.5%, а намаление е отчетено при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.3%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2015 г. спада с 1.2% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 4.2%, и в добивната промишленост - с 3.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение с 4.2%. Намаление на цените в преработващата промишленост през февруари 2015 г. спрямо февруари 2014 г. е отчетено при: производството на основни метали - с 1.6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 1.5%, производството на хранителни продукти - с 1.4%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на напитки и производството на химични продукти - по 2.1%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.0%.
Източник: Агенция Фокус (31.03.2015)
 
Общият индекс на цените на производител през февруари намалява с 1.4% в сравнение със същия месец на 2014 година, сочи статистиката Общият индекс на цените на производител през февруари намалява с 1.4% в сравнение със същия месец на 2014 година, съобщиха от пресцентъра на НСИ. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през февруари 2015 г. е с 3.3% спрямо февруари 2014 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 1.4%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 1.0%, а увеличение е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 9.2%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5.2%, и при производството на облекло - с 5.0%.
Източник: Агенция Фокус (31.03.2015)
 
1,8 млрд. евро сме инвестирали в чужбина за 10 години Традиционно се говори за размера на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас, но интересно би било да хвърлим поглед и върху размера и дестинациите на родните вложения зад граница. През 2014 г. преките инвестиции на България в чужбина възлизат на 162 млн. евро, а за десет години размерът им приближава 1,8 млрд. евро. Това показват изчисленията на Investor.bg на база актуалните данни на Българска народна банка (БНБ) за състоянието на финансовата сметка на платежния баланс и обема на преките инвестиции на България в чужбина. Сумата на родните вложения през 2014 г. е с 10,4% по-ниска в сравнение с 2013 г. и с над 3 пъти по-ниска спрямо рекордните български инвестиции, извършени през 2008 г. Тогава зад граница са вложени 522 млн. евро. Разбира се, обемът на българските инвестиции в чужбина е в пъти по-малък в сравнение с притока на капитали в нашата страна. За сравнение – по последни данни на БНБ ПЧИ само през 2014 г. възлизат на 1,289 млрд. евро. А за десетгодишния период от 2004 г. до 2014 г., включително, цифрата е 36,514 млрд. евро, показват изчисления на Investor.bg. За последните десет години 51% от българските инвестиции зад граница са отишли в страни членки на Европейския съюз. Става дума за 910 млн. евро. Други 25% са инвестирани в държави от региона на Централна и Източна Европа, които не са членки на ЕС. Близо 9%, или 154,3 млн. евро, са инвестициите в други страни като САЩ, Швейцария, Индия и Китай, например. Към т. нар. останал свят, т.е. държави, за които БНБ събира данни, но в статията не са включени по отделно, а е взет общият сбор, са потекли български капитали за 275 млн. евро. Разбивка по страни показва, че за последните десет години в рамките на ЕС страната е инвестирала най-много в следните пет държави - Италия (185 млн. евро), Румъния (177 млн. евро), Люксембург (95 млн. евро), Германия (86 млн. евро) и Великобритания (77,6 млн. евро). Люксембург е със статут на офшорна зона, много български инвеститори се възползват от това и е обяснимо защо малката по площ страна попада под номер три на най-популярните дестинации за българските капитали в периода 2004-2014 г. Извън държавите членки на ЕС българските вложения са най-много в Сърбия (138 млн. евро), САЩ (118 млн. евро), Турция (72 млн. евро), Македония (71 млн. евро) и Русия (65 млн. евро). Само през 2014 г. пък обемът на извършените българските инвестиции е най-голям в САЩ, Сърбия, Румъния, Русия и Македония. Статията „Преки инвестиции в чужбина“, която е част от финансовата сметка на платежния баланс, е сбор от подстатиите „Дялов капитал“, „Реинвестирана печалбa“ и „Друг капитал“. Като цяло от тях извличаме информация за обема на инвестициите на българските компании в капитала на предприятия в чужбина, за сключени (или погасени) заеми между дружества в България и чужбина, влагане на част от нетната печалба в дейността зад граница, различни видове сделки като покупко-продажба на имот, например, депозити в чужбина. Разбира се, в подстатиите попадат и други дейности и трансакции, свързани с аналитичното отчитане и представяне на платежния баланс на страната. Изчисленията, обобщени в таблицата, са с отрицателен знак, защото капиталите напускат България.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2015)
 
Производството на природен газ намалява с 54,5% на годишна база. Това се казва в съобщение на Националния статистически институт относно производството на енергийни продукти. През януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. нараства производството на твърди горива - с 8.5%. За посочения период също така нараства производството на безоловен бензин - с 3.3% до 158 хил. тона; електроенергия - с 1.4% до 4961 ГВтч. В същото време намалява производството на: пропан-бутан - с 10.0% до 9000 тона; дизелово гориво - с 3.9% до 173 хил. тона; природен газ - с 16.7% до 10 млн. кубически метра. През януари 2015 г. спрямо януари 2014 г. се увеличава производството на: твърди горива - с 1.1%; пропан-бутан - с 28.6%; безоловен бензин - с 15.3%; дизелово гориво - с 30.1%; електроенергия - с 5.8%. Намалява производството на: природен газ - с 54.5%. По отношение на доставките не енергоносители през януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. се увеличават доставките на: твърди горива - с 5.7% до 3 851 хил. т; природен газ - с 4.1% до 358 млн. М3; електроенергия - с 6.2% до 3 555 Гвтч.
Източник: Преса (01.04.2015)
 
Евростат: Безработицата в България е отчела един от най-силните годишни спадове в ЕС През февруари безработицата в България е отчела един от най-силните годишни спадове в ЕС. Според данните на Евростат през февруари делът на безработните българи е бил 10,2%, докато година по-рано безработицата е достигала 12,3%. Безработицата се е понижила в общо 22 страни и се е повишила в шест. Според изчисленията на Евростат 23,8 милиона мъже и жени в ЕС, от които 18,2 милиона в еврозоната, са били без работа през миналия месец. В сравнение с януари 2015 г. броят на безработните е намалял с 91 000 души в ЕС и с 49 000 души в еврозоната. Сред държавите-членки с най-ниски нива на безработица през февруари 2015 г. са Германия (4,8%) и Австрия (5,3%), а най-високи нива са в Гърция (26% през декември 2014 г.) и Испания (23,2%).
Източник: Преса (01.04.2015)
 
Туристите в зимните курорти са се увеличили с 9 на сто През отиващата си зима ръстът на туристите в зимните ни курорти е достигнал 9.2 на сто. Това е с 80 хил. души повече в сравнение с година по-рано като ръстът на турските туристи достига 30 процента. Гостите от Турция са проявявали голям интерес и към балнео и СПА курортите в България.
Източник: Дневник (01.04.2015)
 
НСИ: През януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. нараства производството на твърдите горива, безоловния бензин и електроенергията През януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. нараства производството на твърдите горива, безоловния бензин и електроенергията. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) за производство и доставки на енергийни продукти, януари 2015 година. През януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. нараства производството на: твърди горива - с 8.5% до 3 703 хил. т; безоловен бензин - с 3.3% до 158 хил. т; електроенергия - с 1.4% до 4 961 ГВтч. Намалява производството на: пропан-бутан - с 10.0% до 9 хил. т; дизелово гориво - с 3.9% до 173 хил. т; природен газ - с 16.7% до 10 млн. м3 (табл. 1 от приложението). През януари 2015 г. спрямо януари 2014 г. се увеличава производството на: твърди горива - с 1.1%; пропан-бутан - с 28.6%; безоловен бензин - с 15.3%; дизелово гориво - с 30.1%; електроенергия - с 5.8%. Намалява производството на: природен газ - с 54.5%. Доставки на енергийни продукти През януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. се увеличават доставките на: твърди горива - с 5.7% до 3 851 хил. т; природен газ - с 4.1% до 358 млн. м3; електроенергия - с 6.2% до 3 555 ГВтч. Изследването на енергийните продукти се провежда месечно в съответствие с изискванията на Регламент № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор, изменен с Регламент (ЕС) № 147/2013 на Комисията от 13 февруари 2013 г., на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор, по отношение на извършването на актуализации на месечната и годишната статистика за енергийния сектор. Целта на изследването е да се осигури информация за производството и доставките за страната на основни енергийни продукти - електроенергия, твърди горива, природен газ и нефтени продукти. Изследването обхваща производители, вносители и износители на енергийни продукти. Основните наблюдавани показатели са производството и доставката на енергийни продукти. Намаляват доставките на: пропан-бутан - с 6.1% до 31 хил. т; безоловен бензин - с 45.9% до 20 хил. т; дизелово гориво - с 49.0% до 80 хил. През януари 2015 г. спрямо януари 2014 г. нарастват доставките на: природен газ - с 1.1%; електроенергия - с 2.7%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 1.0%; пропан-бутан - с 6.1%; безоловен бензин - с 31.0%; дизелово гориво - с 25.9%.
Източник: Агенция Фокус (01.04.2015)
 
През януари 2015 г. индексът на промишленото производство регистрира ръст от 1.7% спрямо съответния месец на 2014 г. През февруари 2015 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2014 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата „Транспорт” - с 10.0%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2015 г. спада с 1.2% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 4.2%, и в добивната промишленост - с 3.1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение с 4.2%. По данни от конюнктурната анкета през март 2015 г. по-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в промишлеността да запазят равнището си през следващите три месеца.
Източник: Агенция Фокус (03.04.2015)
 
През януари 2015 г. индексът на промишленото производство регистрира ръст от 1.7% спрямо съответния месец на 2014 г. През януари 2015 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира ръст от 1.7% спрямо съответния месец на 2014 година (по предварителни данни). На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 5.4%, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 10.6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%.
Източник: Агенция Фокус (03.04.2015)
 
Продукцията в сектор „Строителство” през февруари е с 0.3% над равнището от предходния месец, сочи статистиката По предварителни данни през февруари 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.3% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 1.8% на строителната продукция през февруари 2015 г. в сравнение със същия месец на 2014 година. През февруари 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 1.8%, докато от сградното строителство намалява с 1.2%.
Източник: Агенция Фокус (09.04.2015)
 
Индексът на промишленото производство през февруари намалява с 0.6% в сравнение с януари, сочи статистиката През февруари 2015 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.0%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 1.5%, и в преработващата промишленост - с 0.4%, съобщиха от НСИ. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 13.0%, производството на мебели - с 5.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3.8%, производството на тютюневи изделия - с 3.2%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 22.0%, производството на химични продукти - с 11.5%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 9.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.7%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 5.9%, и в преработващата промишленост - с 3.5%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.1%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 22.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 21.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 12.4%, производството на хранителни продукти - с 9.7%. Намаление е отчетено при: производството на облекло - с 8.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 7.0%, производството на тютюневи изделия - с 6.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 4.8%.
Източник: Агенция Фокус (09.04.2015)
 
Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” за месец февруари, нараства с 0.5% спрямо януари По предварителни сезонно изгладени данни през февруари 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.5% спрямо предходния месец, съобщиха от НСИ. През февруари 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени4 данни, нараства с 4.2% спрямо същия месец на предходната година. През февруари 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5.4%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.6%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.6%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.4%.
Източник: Агенция Фокус (09.04.2015)
 
Износът за ЕС нараства с 16.7% през януари През януари и февруари България е изнесла стоки на обща стойност 6.8 млрд. лв., което е със 7.7% повече, отколкото през първите два месеца на 2014 г., съобщи НСИ. Вносът нараства по-бавно - с 1.9% до 7.9 млрд. лв. Увеличението е главно за сметка на страните от ЕС, докато износът към трети страни нараства едва с 0.1% до 2.4 млрд. лв., а вносът от тях дори намалява - с 0.3% до 3 млрд. лв. Български стоки на най-голяма стойност са изнесени за Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Македония и Русия, които формират 53.8% от експорта. Износът към Русия и към САЩ се свива с по около една трета спрямо първите месеци на 2014 г. Данните за търговията със страните - членки на ЕС, които обаче са само за първия месец от годината, сочат, че износът на България нараства с 16.7% до 2.3 млрд. лв. Над 70% от българския износ е към Германия, Италия, Гърция, Румъния, Франция и Белгия.
Източник: Дневник (15.04.2015)
 
През 2014 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 684 лв. Тази цена е с 15,2 на 100 повече в сравнение с 2013 година, съобщиха от НСИ. Спрямо предходната година през 2014 г. най-голямо е увеличението на цената на лозята - с 41,4 на сто. Увеличението на цената на нивите е с 14 на сто, на овощните насаждения - с 1,6 на сто, а на ливадите - с 24,2 на сто. През 2014 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 957 лв. на декар. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е установено в Югозападния район - с 33,9 на сто, и в Южния централен - с 32,8 на сто. През 2014 г. средната рента на декар достига 41 лв., което е със 7,9 на сто повече спрямо 2013 г. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението на рентата за овощните насаждения - с 16,7 на сто, и на нивите - с 10,3 на сто. Единствено при лозята се наблюдава понижение на цената с 29,4 на сто. През 2014 г. най-висока е цената за един декар наета земеделска земя в Североизточния район - 61 лв., което е близо два пъти по-високо от стойността в Югоизточния район. Поскъпване на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони.
Източник: Труд (15.04.2015)
 
Със 7.7% повече стоки е изнесла България през януари и февруари, отколкото година по-рано, показват последните данни на Националния статистически институт. Вносът нараства по-бавно - с 1.9%. Ръстът се дължи главно на износа ни за страните от Европейския съюз, докато експортът към трети страни нараства едва с 0.1%. За година износът ни към Турция се е увеличил с почти 11%, а този към Китай - с 21%. Те са и основните ни търговски партньори извън ЕС, към които са изнесени най-много български стоки. Над 70% от износа към страни от ЕС е към Германия, Италия, Гърция, Румъния, Франция и Белгия.
Източник: Сега (15.04.2015)
 
С над 30% по-малко инвестиции предвижда бизнесът в България за тази година, показва мартенската анкета на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям дял - 36.3% в очакваните за 2015 г. капиталовложения, заемат компаниите в енергийния и водния сектор. На второ място се нареждат инвестициите в отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление - 34.4%. Близо 17 на сто от предвижданите към момента инвестиции за 2015 г. ще бъдат в предприятия, занимаващи се с производство на недълготрайни потребителски стоки.
Източник: Сега (15.04.2015)
 
Бизнесът свива с 38% инвестициите Частните фирми планират да свият инвестициите си през тази година с близо 38%, сочи анкета на Националния статистически институт сред промишлените предприятия. Ако прогнозите се сбъднат, това ще се отрази негативно на българската икономика, защото инвестициите са необходими, за да се разкриват нови работни места и доходите да вървят нагоре. Традиционно обаче мениджърите са по-негативно настроени от реалната ситуация. По последни данни на НСИ разходите на държавните и частните предприятия за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през 2014 г. са с 3,9% повече спрямо 2013 г. А проведената през март 2014 г. анкета също е отчела намерение на мениджърите да свият инвестициите си за годината с 6,3%. Една година по-късно се оказва, че бизнесът не само че не е ограничил вложенията си, а дори има ръст. В сегашната анкета на НСИ обаче негативните настроения са много по-ясно изразени. Промишлените предприятия планират да свият инвестициите си през 2015 г. с 30,4% спрямо миналата година, сочи анкетата на НСИ. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни активи през тази година делът на частния сектор е 81%, като мениджърите от този сектор предвиждат свиване на инвестиционните си програми с 37,8%. По основни производствени групи най-голям дял в очакваните инвестиции през 2015 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (36,3%), при които се предвижда намаление с 34,4%. На второ и трето място по обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (с дял от 34,1%), и тези, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (с дял от 16,9%), които очакват свиване на инвестициите си съответно с 26,9% и 29,1%.
Източник: Стандарт (15.04.2015)
 
По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2014 г. са с 3.9% повече спрямо 2013 година, сочат данни на НСИ. Настоящата бизнес анкета на инвестиционната активност показва, че плановете на промишлените предприятия през 2015 г. са за свиване на инвестициите с 30.4% спрямо направените през предходната година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е около 81%, като мениджърите от този сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 37.8% спрямо 2014 година. По основни производствени групировки най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2015 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (36.3%), при които се предвижда намаление от 34.4% спрямо предходната година. На второ и трето място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (с относителен дял от 34.1%), и тези, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (с относителен дял от 16.9%), които също очакват намаление на инвестиционните си програми съответно с 26.9 и 29.1% спрямо 2014 година. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Predpriyatiyata-svivat-investitsiite/nid-137214.html
Източник: profit.bg (15.04.2015)
 
МВФ прогнозира забавяне в растежа на българската икономика Българската икономика ще расте през 2015г. по-бавно от миналата година и от досегашните прогнози за настоящата, а през 2016г. няма да успее да постигне темпото от 2014г. За следващите две години безработицата ще намалее, но въпреки това всеки десети от българите в работоспособна възраст официално ще е безработен. Това е новата прогноза на Международния валутен фонд, разпространена във вторник. В нея се казва, че през тази година ръстът на БВП ще бъде 1.2%, а догодина – 1.5% (при 1.7% за 2014г.). От 11.5% през миналата година безработицата ще намалее тази година до 10.9% и догодина до 10.3%. И през тази година ще се запази дефлацията – прогноза за -1% инфлация (-1.6% през 2014г.), а догодина може да има минимална инфлация от 0.6%. Доколкото това влияе на размера на заплатите, то може да се очаква те да не се променят особено през 2015-2016г. За две съседни на България икономики от МВФ дават значително по-добри перспективи. Румъния на практика ще запази темпото от 2014г. (ръст от 2.9%) като през тази година ръстът ще е 2.7% от БВП, а през 2016г. - отново 2.9%. Безработните румънци ще останат и през 2016г. под 7%. Възползвайки се основно от евтиния петрол, турците ще увеличат потреблението и икономиката им ще ускори темпото: 2.9% (2014г.), 3.1% (2015г.) и 3.6% (2016г.).
Източник: Дневник (15.04.2015)
 
Поскъпването на храните върна инфлацията Индексът на потребителските цени за март спрямо февруари е 100,4%, т.е. месечната инфлация е 0,4%. Инфлацията от началото на годината (март 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е 0,2%, а годишната инфлация за март 2015 г. спрямо март 2014 г. е 0,1%, съобщиха от НСИ . Средногодишната инфлация за периода април 2014 - март 2015 г. спрямо периода април 2013 - март 2014 г. е минус 0,9%, тоест това е траен период на дефлация. Реално за първи път от октомври 2013 г. НСИ отчита два поредни месеца на повишение на потребителските цени, след като през февруари те се увеличиха с 0,2%. Дори да няма никакъв друг положителен ефект, покачването на цените ще доведе до повишаване на инфлационните очаквания и така ще подкрепи инвестициите в частния сектор, посочват наблюдатели. На какво се дължи инфлацията? Хранителните продукти поскъпват с 0,3%, а жилищното обзавеждане и домакинските уреди с 0,6%. Това са движещите сектори за инфлацията в страната. Тя изглежда до голяма степен е вносна и е следствие от поевтиняването на еврото, към което българският лев е фиксиран с механизма на паричния съвет. Хармонизираният с методологията на Евростат индекс на потребителските цени, в който храните имат по-малка тежест, показва инфлация от 0,3% на месечна база през март и дефлация от 0,3% на годишна база.
Източник: Дума (16.04.2015)
 
Безработицата през март остава 11% Равнището на безработицата в България през март се запазва на нивото от февруари – 11%, сочат данните на Агенцията по заетостта. На годишна база е налице понижение с 1,2 процентни пункта. Равнището на показателя стигна 11% през февруари, след като се понижи минимално с 0,1 процентни пункта спрямо януари. През март продължава тенденцията за повече разкрити работни места в реалната икономика - в бюрата по труда са заявени общо 19 770 работни места в реалната икономика, или с 6 244 места повече от предходния месец. Частният сектор е обявил 13 981 свободни работни места, или почти 71% от всички заявени места. През март най-много свободни работни места са заявени от сезонните дейности - преработващата промишленост (3 905 места), хотелиерството и ресторантьорството (3 054 места), търговията (2 755 места) и селското, горското и рибното стопанство (2 595 места). По програми за заетост, финансирани от бюджета, в бюрата по труда са заявени 2 725 работни места, като преобладаващата част от тях са по регионални програми. Новорегистрираните през март безработни в бюрата по труда нарастват минимално спрямо февруари с 335 души, като достигат 361 511 души. На работа през март 2015 г. са постъпили общо 20 725 безработни, или с 3 719 лица повече спрямо предходния месец. Постъпилите на работа на първичния пазар безработни са 19 512. Те нарастват в сравнение с февруари с 5 615 лица. В субсидирана заетост през месеца са включени 1 213 души.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2015)
 
Пазарът на коли в България с ръст от над 20% през март След като отбеляза ръст през първия месец на годината, а през февруари отчете отстъпление от 2,7% спрямо същия месец на миналата година, през третия месец на годината автомобилният пазар в България отчита стабилен ръст. През март в страната са продадени 2108 нови коли, което е увеличение от цели 21,4% на годишна база. За сравнение – за същия период година по-рано са били продадени 1736 нови автомобила. За първите три месеца на годината ръстът е по-скромен, но въпреки това стабилен – от 8,4 на сто (5008 спрямо 4619 нови коли преди година), става ясно от статистиката на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA). Като цяло в ЕС регистрациите на нови автомобили през март скачат с 11% спрямо миналата година до 1,65 млн. коли, обяви базираната в Брюксел асоциация. За първото тримесечие ръстът е от 8,5% до 3,64 млн. броя, което представлява възстановяване от двугодишното дъно, постигнато през 2013 г. Растежът през май пък е най-висок за последната година. В Португалия е постигнат най-сериозен растеж през март - от 42 на сто, докато Италия и Испания отчитат нарастване от съответно 15% и 41%. Гърция и Ирландия също могат да се похвалят с двуцифрен ръст. Във Франция нарастването е от 9,3%, докато Германия, най-големият автомобилен пазар на Европа, отчита ръст от 9%. Във Великобритания е отчетен ръст от 6%
Източник: Класа (17.04.2015)
 
Домакинствата през 2014 г.: Доходите остават същите, разходите растат През изминалата година доходите на членовете на домакинствата не са се променили спрямо 2013 г., но за сметка на това разходите им са нараснали. Данните сочат, че през 2014 г. годишният общ доход средно на член на домакинство е 4813 лв. и остава без промяна спрямо 2013 г. Работната заплата формира 54.2% от общия доход на домакинствата, което е с 1.1 процентни пункта повече в сравнение с 2013 г. В абсолютна стойност доходът от работна заплата средно на човек от домакинство се увеличава с 53 лв. (2.1%) на годишна база и през 2014 г. достига 2610 лева. През 2014 г. относителният дял на доходите от пенсии е 25.8% и нараства с 0.3 процентни пункта спрямо 2013 г. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) формират 29.4% от общия доход на домакинствата. През изминалата година относителният дял на дохода от домашно стопанство намалява спрямо 2013 г. и е 1.4% от общия доход на домакинствата.
Източник: Дневник (17.04.2015)
 
Населението у нас се топи и застарява Населението на България продължава да намалява и застарява, а равнището на общата и детската смъртност сe задържа високо. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението. Това е обобщението на данните на Националния статистически институт (НСИ), разпространени днес. Към 31 декември 2014 г. населението на България възлиза на 7 202 198 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място непосредствено след Австрия (8,5 млн. души) и преди Дания (5,6 млн.). В сравнение с 2013 г. населението на България намалява с 0,6%. Мъжете са 3,5 млн. (48,6%), а жените – 3,7 млн. (51,4%). Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Продължава процесът на остаряване на населението. В края на миналата година лицата на 65 и повече навършени години са над 1,44 млн., или 20% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3,1 процентни пункта. Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в ЕС. В началото на 2014 г. общо за 28-те страни членки относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18,5%, или с 0,3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21,4%), следвана от Германия (20,8%) и Португалия (19,9%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 12,6%.
Източник: Инвестор.БГ (20.04.2015)
 
Евростат има резерви към качеството на данни, докладвани от България, за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и влиянието на изплатените гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка АД върху бюджетния дефицит. Това се казва в разпространено съобщение на "Евростат" за бюджетните дефиците в ЕС и отношението на държавния дълг към БВП в европейските държави. Евростат и Националният статистически институт ще обсъдят в следващите месеци ситуацията. Това най-вероятно ще доведе до повишаване на дефицита, отбелязва в съобщението си Евростат. Според данните България е сред страните с най-нисък дълг като дял от БВП (27,6%). Преди нея се нареждат Естония (10,6%) и Люксембург (23,6%), а непосредствено след нея са Румъния (39,8%) и Латвия (40%). Бюджетният дефицит в еврозоната през 2014 година се е понижил до 2,4% от съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) спрямо 2,9% предходната година, сочат оповестените днес данни. В целия ЕС бюджетният дефицит е намалял до 2,9% през 2014 г. спрямо 3,2% година по-рано. За миналата година излишък отчитат Дания (1,2%), Германия (0,7%), Естония и Люксембург (по +0,6%). Най-нисък дефицит като процент от БВП има в Литва (- 0,7%), Латвия (- 1,4%) и Румъния (- 1,5%). За България показателят е -2,8%. Гърция значително е намалила дефицита си, но не е покрила очакванията. Страната отчита -3,5 процента спрямо -12,3 процента година по-рано. Държавният дълг като процент от БВП в еврозоната миналата година се е повишил до 91,9% спрямо 90,9% през 2013 г. В ЕС показателят е нараснал от 85,5% през 2013 година до 86,8% миналата година. Шест страни членки са прехвърлили определения от ЕС таван за показателя от 60% от БВП - Гърция (177,1 процента), Италия (132,1%), Португалия (130,2%), Ирландия (109,7%), Кипър (107,5%) и Белгия (106,5%).
Източник: НСИ (22.04.2015)
 
Сериозно увеличение на дълга на страната ни към края на миналата година отчита Националният статистически институт. Предварителните данни сочат, че в края на 2014 година държавният дълг е бил повече от 22,6 млрд. лева или 27,6 процента от Брутния вътрешен продукт. Година по-рано той е бил 14,7 млрд. лева. Недостигът на средства в подсектор „Централно управление" е в размер на 2 473 млн. Лева, което е 3.0% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Излишък, според данните, има в подсектор „Местно управление" от 74 млн. лв. - 0.1% от БВП. Излишък реализира и подсектор "Социалноосигурителни фондове" в размер на 62 млн. лева. На основание на Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата по прекомерен дефицит Евростат (ЕК) изрази резерви по отношение на качеството на данните, докладвани от България, в частта на секторната класификация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и влиянието на изплатените гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка АД върху дефицита на сектор "Държавно управление". Евростат (ЕК) съвместно с НСИ ще обсъдят в следващите месеци третирането на този случай на базата на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки ЕСС 2010 и Ръководството за държавен дефицит и дълг.
Източник: Банкеръ (22.04.2015)
 
Уточняваме с ЕС каква е дупката в бюджета Бюджетният дефицит на сектор "Държавно управление" за 2014 г. е 2,337 млрд. лв., или 2,8% от БВП, обявиха от НСИ. Според данните на Министерството на финансите, дефицитът е малко над 3 млрд. лв. или 3,7% от БВП. Но причината за това е, че според националните стандарти бюджетният дефицит се изчислява на касова основа и в него е включен и дефицит от 660 млн. лв. по фондовете на ЕС. Данните на НСИ се изготвят по хармонизирана методология на ЕС. Според тях дефицитът в подсектор "Централно управление" е 2,473 млрд. лв. - 3% от БВП. Подсектор "Местно управление" има излишък от 74 млн. лв. - 0,1% от БВП. Излишък има и подсектор "Социалноосигурителни фондове" в размер на 62 млн. лв. От Евростат обаче са изразили резерви по отношение на данните, докладвани от България, които се отнасят за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и влиянието на изплатените гарантирани депозити в КТБ върху бюджетния дефицит. В края на 2014 г. бяха изплатени близо 3,2 млрд. лв. от гарантираните влогове в КТБ, но парите бяха дадени от ФГВБ, а не директно от бюджета. Затова Евростат и НСИ ще обсъдят в следващите месеци как трябва да бъдат отчетени тези пари в конкретния. През 2014 г. дългът на България нараства със 7,96 млрд. лв. и в края на годината е 22,69 млрд. лв. (27,6% от БВП), сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (22.04.2015)
 
Минималната заплата ще расте с по 20 лв. до 2017 г. Запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и данъците върху доходите е заложено в средносрочната бюджетна прогноза за 2016-2018 г., която бе одобрена от Министерския съвет. Решението на правителството определя средносрочните цели на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси. Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период. Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. – 420 лв.; от 1 януари 2017 г. – 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.
Източник: Труд (23.04.2015)
 
Строителният бизнес бележи бавно съживяване след световната финансова и икономическа криза. Това показват изследванията на Националния регистър за ново строителство и реконструкции и Националния статистически институт. Анализатори уточняват, че това се дължи най-вече на издигането на жилищни и промишлени сгради в големите градове. Въпреки това отчитат, че в момента има дефицит на качествено ново строителство, а това дава смелост на инвеститорите да започнат големи проекти. Данните сочат, че раздвижването в тази сфера е по-осезаемо при по-малките обекти, които в повечето случаи са еднофамилни къщи. Официалната статистика показва, че през миналата година има ръст почти 19 на сто. Оказва се, че тенденцията продължава и през 2015 г. Само за първото тримесечие започнатото строителство се увеличава с почти 6 на сто спрямо първите три месеца на 2014 г. Въпреки това количеството е далеч от нивата през 2007 г., категорични са експертите.
Източник: Новинар (24.04.2015)
 
Започването на новото строителство в България продължава да расте Започването на ново строителство в България расте за втора поредна година. Отново лидер по този показател сред градовете е София-град. Общо започналите строителни работи в столицата през 2014 г. са 764 897 кв.м разгъната застроена площ. Жилищното строителство остава най-предпочитано от инвеститорите, но се отчита повишение и при промишлените и хотелските сгради. Тази година също започва с ръст и той е 5.78% спрямо първото тримесечие на 2014 г. Основна причина за растежа е дефицитът на качествени имоти, което е предпоставка за нови инвестиции. През 2014 г. е регистриран ръст от 18.92% на започнатото строителство в България спрямо предходната година. Отчетеният растеж за столицата е 19.56%, а Пловдив отбелязва рекордното повишение от 61.7%. Инвеститорите са най-активни в жилищното строителство, като тук е и най-значимото увеличение от 54.41%. Темпът на увеличение леко намалява спрямо 2013 г. До голяма степен това се дължи на спада от близо 17% при един от основните сегменти – строителството на ваканционните имоти. През 2014 г. Са завършени са с 92.36% повече промишлени сгради. Ръстът при приключените офисни и жилищни проекти е съответно 7.98% и 6.28%. Отново спад има при ваканционните имоти - с 16.67%.
Източник: Капитал (27.04.2015)
 
Рекорд, събраха 1,2 млрд. от дългове 1,2 милиарда лева за миналата година събраха частните съдебни изпълнители. Рекордната сума отчете новият председател на Камарата на ЧСИ Георги Дичев. Статистиката показва, че през 2013 г. сумата е 1,135 млрд. лева. През 2014 г. частните съдебни изпълнители са възстановили близо 150 млн. лв. на гражданите. От тях около 12 млн. лв. са "забравени" заплати, а 3 милиона издръжки за деца. Държавата и общините все повече се ориентират към ЧСИ, категорична е статистиката. По този начин за 2014 г. в хазната са върнати близо 150 милиона лева. Най-сериозният потребител на услугата остава бизнесът. Банките продължават да отстъпват територия като клиент на ЧСИ - само 20% от делата за миналата година и отчетлив спад с 22% в сравнение с 2013 г. Тенденцията за спад в изпълнителните дела, която е започнала през 2013 г., се запазва и за миналата, сочат данните. За 2014 г. те са 178 000, като 86 000 от тях са приключили успешно. Въпреки че най-много дела при ЧСИ продължава да образува бизнесът - 97 400 или 55% от всички дела са в негова полза, 2014 г. е годината на обръщане на тенденциите, твърдят от Камарата. Държавата, общините и гражданите устойчиво се ориентират към ЧСИ при решаване на проблемите си с трудно събираеми вземания.
Източник: Стандарт (27.04.2015)
 
232 000 трудоспособни българи не търсят работа, а 25 000 биха работили, но не веднага, показва проучване на Евростат, огласено днес. България се нарежда на трето място в ЕС по дял на неработещите здрави и прави граждани, които са 7,6% от всички трудоспособни. На първо място е Италия с 13,6%, а на второ място е Хърватия с 9,6%. Веднага след България е Финландия със 7,4%. Направено е изследване в целия Евросъюз, което обхваща населението възраст от 15 до 74 години. Във всичките 28 държави са преброени 9,488 млн. души загубили интерес да търсят работа, а 2,151 млн. души по принцип имат готовност да се трудят, но засега отлагат. Делът на неработещите и нетърсещи работа жени в България е доста по-малък в сравнение с останалите държави членки на ЕС - 46% у нас срещу 57% средно в съюза. По-малко са само в Ирландия - 43%. От работещите на непълно работно време в ЕС 44 млн. души близо 10 млн. (22%) имат възможност и желание да работят повече. Така 4.5% от трудоспособното население не могат да се възползват от възможностите си за пълна заетост. Повечето са жени - 67%. В тази категория са 34 000 българи, от които жените са 53%. У нас непълният работен ден не е толкова популярен като в други европейски държави и затова делът на частично заетите е 2.6%. Най-голям дял от работещите по-малко, отколкото биха искали, има в Гърция, Кипър и Испания, а най-малък в Холандия, Люксембург, Дания, Естония и Чехия.
Източник: Сега (28.04.2015)
 
НСИ: Расте броят на българите, пътуващи в чужбина Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2015 г. са 318.3 хил., или с 1.6% над регистрираните през март 2014 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Испания - с 16.9%, Румъния - с 15.0%, Чешката република - с 12.6%, Гърция - със 7.7%, Сърбия - с 6.9%, Германия - с 5.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Обединеното кралство - с 9.5%, Австрия - с 9.0%, Италия - с 8.2%, Белгия - със 7.9%, Македония - със 7.1%, Франция - с 5.4%, Турция - с 5.3%. Това показва последното проучване на Националния статистически институт. Българите пътуват най-често в чужбина с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 50.0%, следвани от пътуванията със служебна цел - 28.2%, и с цел почивка и екскурзия - 21.8%. През март посещенията на чужденци в България са 370.5 хил., или с 2.6% над нивото от март 2014 година. Регистрирано е увеличение на посещенията със служебна цел и с други цели - съответно с 23.1 и 9.5%, докато посещенията с цел почивка и екскурзия намаляват с 11.8%.
Източник: НСИ (28.04.2015)
 
318 хил. българи зад граница през март Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2015 г. са 318.3 хил., или с 1.6% над регистрираните през март 2014 г., съобщи вчера НСИ. Увеличение на годишна база е отчетено към Испания - с 16.9%, Румъния - с 15%, Чехия - с 12.6%, Гърция - със 7.7%, Сърбия - с 6.9% и Германия - с 5.3%. Същевременно намаляват пътуванията към Обединеното кралство - с 9.5%, Австрия - с 9%, Италия - с 8.2%, Белгия - със 7.9%, бившата югославска република Македония - със 7.1%, Франция - с 5.4%, Турция - с 5.3%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през март 2015 г. формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 50.0%, следвани от пътуванията със служебна цел - 28.2%, и с цел почивка и екскурзия — 21.8%. През същия месец посещенията на чужденци в България са 370.5 хил. , или с 2.6% над нивото от март 2014 г. Регистрирано е увеличение на посещенията със служебна цел и с други цели - съответно с 23.1 и 9.5%, докато посещенията с цел почивка и екскурзия намаляват с 11.8%. От общия брой чужденци, посетили България през март 2015 г., дeлът на гражданите от ЕС е 45.9%. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Белгия - с 10.4%, Обединеното кралство - със 7.5% и Франция - с 6.3%. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 2.3%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Турция - с 9.9%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 93.2% от всички посещения на граждани от Израел и 81.3% от бившата югославска република Македония.
Източник: Монитор (28.04.2015)
 
Бизнесклиматът у нас се подобрява за четвърти месец поред, съобщиха вчера от НСИ. Данните за април показват повишение на общия показател на бизнесклимата с 2,5 пункта спрямо равнището си през март. През януари беше отчетено повишение с 3,8 пункта, през февруари – с 1,2 пункта, а през март – с 0,9 пункта. Априлското подобрение на стопанската конюнктура се дължи на по-оптимистичните очаквания в строителството и търговията на дребно. В промишлеността бизнесклиматът запазва приблизително равнището си от март. Сегашната производствена активност се оценява като леко подобрена, но очакванията за следващите три месеца са по-неблагоприятни. За разлика от индустрията в строителството показателят за бизнесклимата нараства с 8.4 пункта. Според строителните предприемачи строителна активност се подобрява, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. При търговията на дребно се отчита подобрение на стопанската конюнктура, измерено с повишение от 5,3 пункта на съответния показател. Според мениджърите в сектора в момента конкуренцията в бранша им е по-голям проблем от недостатъчното търсене. Само в сектора на услугите се отчита влошаване на бизнесклимата. Показателят за сектора през април се понижава с 2,1 пункта заради по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнессъстояние на предприятията. В прогнозите си за развитието на бизнеса обаче те остават оптимисти.
Източник: Монитор (30.04.2015)
 
Общият показател на бизнес климата през април 2015 г. се повишава с 2.5 пункта спрямо равнището си от предходния месец, което се дължи на подобрения бизнес климат в строителството и търговията на дребно, сочат данни на Националния статистически институт. Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” запазва приблизително равнището си от март. Настоящата производствена активност се оценява като леко подобрена, но очакванията на промишлените предприемачи за дейността през следващите три месеца са по-неблагоприятни. Средното натоварване на мощностите през април е с 1.8 пункта под нивото от януари и достига 74.3%, като предприятията съобщават и за излишък от мощности с оглед на очакваното търсене през следващите месеци. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 57.4 и 26.0% от предприемачите. По отношение на продажните цени, преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Строителство. През април съставният показател „бизнес климат в строителството” нараства с 8.4 пункта поради по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. През последния месец анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Производственият график е осигурен с договори за по-голям период от време, в сравнение с три месеца по-рано - 5.4 месеца при 4.9 за януари. Същевременно и очакванията на стопанските ръководители относно новите поръчки през следващите шест месеца се подобряват. Несигурната икономическа среда, финансовите проблеми и конкуренцията в бранша остават основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла. Относно продажните цени в строителството по-голяма част от мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се повишава с 5.3 пункта спрямо март, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче са по-резервирани. Най-сериозният проблем за развитието на дейността в отрасъла продължава да бъде свързан с несигурната икономическа среда. Същевременно през последния месец се регистрира засилване на негативното влияние на фактора „конкуренция в бранша”, който измества на трето място фактора „недостатъчно търсене”. По отношение на продажните цени в отрасъла преобладаващите очаквания на търговците на дребно са те да останат без промяна през следващите три месеца. Услуги. През април съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се понижава с 2.1 пункта поради по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. В прогнозите си за развитието на бизнеса обаче те остават оптимисти, като и очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца се подобряват. Основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса в отрасъла, остават несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. Относно продажните цени в сектора на услугите по-голяма част от мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: profit.bg (30.04.2015)
 
Индексът на тържищните цени се повиши през първите две седмици на април с 2,5 на сто - от 1,476 пункта до 1,518 пункта, което е най-високото му ниво за последните две години. В края на месеца той отново се върна на 1,470 пункта. В сравнение със същия период на миналата година стойностите на индекса в края на април са с 6 процента по-високи, съобщи БТА. Движението на индекса през миналия месец се дължи на голямото поскъпване на зеленчуците и е традиционно около Великден, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. През април се засилва низходящият тренд при движението на цената на фасула, като в сравнение с март той поевтинява с 5,5 на сто до 3,52 лева за килограм. ДКСБТ посочва, че през април се стабилизират цените на захарта и на яйцата, оризът поскъпва с 0,5 на сто, олиото - с един процент, а брашното с 1,2 на сто. През миналия месец кравето масло поевтинява с 2,2 на сто, кашкавалът ”Витоша” поскъпва с 1,8 на сто, а цената на кравето сирене е без промяна. Цените на месните произведения остават стабилни, като само пилешкото месо поскъпва на месечна база с 2 на сто. Цената на зелените салати се повишила с 40% на месечна база през април, а доматите - както българските, така и вносните, са поскъпнали с 20 на сто.
Източник: Монитор (04.05.2015)
 
Производствена инфлация за втори пореден месец през март За втори пореден месец НСИ отчитат месечна производствена инфлация, най-вече поради по-високите цени на горивата. През март индексът на цените на производител на вътрешните пазари се е увеличил с 0.6% спрямо февруари, макар че се понижава на годишна база (с 0.4% спрямо март 2014 г.). Най-много са се повишили цените на производител спрямо предходния месец в добивната промишленост (2.3%) и в преработващата промишленост (0.9%), а цените на производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ не са се променили. На годишна база обаче тенденцията е точно обратната – намаление на цените има в преработващата промишленост, а увеличение при производствотои разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Очаквания за потребителска инфлация през април Регистрирането на производствена инфлация не е изненада след повишаването на цените на горивата през март. След като по-евтините горива в последните месеци на 2014 г. бяха задълбочили дефлационните процеси не само у нас, но и в други европейски страни, поскъпването им обръща тенденцията. Индексът на цените на производител може да се ползва и като ранен измерител на потребителската инфлация. Така най-вероятно за април ще се отчете потребителска инфлация, още повече, че през април суровият петрол започна отново да поскъпва и достигна най-високата си цена от началото на годината. Същевременно военният конфликт в Йемен породи безпокойство за сигурността на доставките от Близкия Изток. Друг фактор е и по-скъпият долар, чийто курс неутрализира до голяма степен по-ниските цени на петрола. Данните разсейват опасенията за задълбочаване на дефлацията в България. Месечни и годишни изменения Най-голямо увеличение при цените на производител на вътрешните пазари на месечна база има при добива на метални руди, производството на основни метали, печатната дейност и възпроизвеждане на записани носители. Най-много са намалели цените при добива на въглища, производството на химичните продукти и на компютърна техника, електронни и оптични продукти. По-голямо увеличение на цените се забелязва при общия индекс на цените на производител, който включва цените и на вътрешния, и на международния пазар. На месечна база той е нараснал с 1.6%, като най-много са поскъпнали цените на производител в добивната промишленост (с 6.9%) и в преработващата промишленост (с 2%), докато има намаление (с 0.3%) при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. На годишна база производствената инфлация е била 0.5%. По-съществен спад има при производството на хранителни продукти - с 1%, и при това на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.5%, а увеличение се наблюдава при производството на основни метали - с 11,7%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 9.5%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5.8%.
Източник: Капитал (04.05.2015)
 
Пловдив е №1 по ново строителство Най-много нови сгради - 136, се строят в Пловдивска област, следват Бургас, Варна, София, съобщи вчера НСИ. От началото на годината в страната са започнати 543 жилищни постройки, 18 административни и 404 с друго предназначение. Пловдив е вицешампион по брой разрешителни за започване на жилищно строителство към 1 април - 144. На първо място е София със 153 разрешения. В сравнение с първото тримесечие на 2014 г. издадените разрешителни за строеж на нови блокове и къщи в страната са по-малко с 5.4%, но пък жилищата в тях са повече с 26.7%, а разгънатата им застроена площ е по-голяма с почти 20%. Като цяло статистиката отчита спад в строителната индустрия от началото на 2015 г. Към 31 март са издадени 960 разрешителни за строеж, като разгънатата площ в тях е с 10% по-малка в сравнение с предишното тримесечие. На годишна база новите сгради също намаляват - с над 5%.
Източник: Сега (05.05.2015)
 
Бензинът поскъпна с 41 ст. за три месеца Най-масовият бензин А-95 е поскъпнал с близо 22%, или с 41 стотинки, в рамките на последните три месеца. В началото на февруари А-95 се продаваше на цена от 1,88 лева за литър, а в момента той се продава по големите вериги бензиностанции за 2,26-2,29 лева. Само за месец бензинът е скочил с 9 стотинки, показва статистиката на сайта fuelo.net. В сравнение с миналата година А-95 обаче все още е на по-ниски цени. На 6 май 2014 г. той се продаваше за 2,55 лева литъра, или с близо 10 на сто по-скъпо от сега. При дизела поскъпването също е с 40 стотинки от началото на февруари до 2,35 лв. към момента. В проценти това прави 20,5 на сто. За последния месец цената му също е скочила с 9 стотинки, ли 4 на сто, а на годишна база все още се отчита поевтиняване - с около 8%. Най-малко увеличение бележи пропан-бутанът. В началото на февруари той се е продавал за 93 стотинки литъра, след което цената му е продължила да пада до 85 стотинки до края на февруари, след което и това гориво започва да поскъпва. Към момента литър пропан-бутан се продава за 98 стотинки Това прави скок с малко над 5%. Спрямо миналата година по същото време газта е с една пета по-евтина (с 26 стотинки) в сравнение със сега. Неприятната новина за потребителите е, че тенденцията е към повишаване на цените на горивата в резултат на поскъпването на петрола на международните пазари. Преди три дни цената на петрола сорт Брент достигна годишен максимум от 67,08 долара за барел. Това е най-високата стойност на петрола, добиван в Северно море, от 10 декември миналата година насам, когато котировките бяха на ниво 67,24 долара за барел. Поскъпването в резултат на очакванията, че пренасищането на пазара на суров петрол ще започне да се свива. От началото на годината петролът сорт Brent поскъпна с 40 на сто след като през януари стигна дъно от 45 долара за барел. Американският лек суров петрол пък поскъпна до 60,88 долара, след като във вторник премина нивото от 60 долара за първи път от средата на миналия декември. Според данните на портала energy.eu в момента страната ни се нарежда да пето място в Европа по евтин бензин, като дели това място с Чехия. Преди нас в класацията са Латвия, Естония, Полша и Литва. По евтин дизел се нареждаме на осмо място.
Източник: Монитор (07.05.2015)
 
Най-масовият бензин А-95 е поскъпнал с близо 22%, или с 41 стотинки, в рамките на последните три месеца. В началото на февруари А-95 се продаваше на цена от 1,88 лева за литър, а в момента той се продава по големите вериги бензиностанции за 2,26-2,29 лева, предаде investor.bg. Само за месец бензинът е скочил с 9 стотинки, показва статистиката на fuelo.net. В сравнение с миналата година А-95 обаче все още е на по-ниски цени. На 6 май 2014 г. той се продаваше за 2,55 лева литъра, или с близо 10 на сто по-скъпо от сега. При дизела поскъпването също е с 40 стотинки от началото на февруари до 2,35 лв. към момента. В проценти това прави 20,5 на сто. За последния месец цената му също е скочила с 9 стотинки, или 4 на сто, а на годишна база все още се отчита поевтиняване - с около 8%. Най-малко увеличение бележи пропан-бутанът. В началото на февруари той се е продавал за 93 стотинки за литър, след което цената му е продължила да пада до 85 стотинки до края на февруари, след което и това гориво започва да поскъпва. Към момента литър пропан-бутан се продава за 98 стотинки. Това прави скок с малко над 5%. Спрямо миналата година по същото време газта е с една пета по-евтина (с 26 стотинки) в сравнение със сега. Неприятната новина за потребителите е, че тенденцията е към повишаване на цените на горивата в резултат на поскъпването на петрола на международните пазари. Същевременно вчера цената на петрола падна, след като ден по-рано достигна най-високата си стойност от началото на 2015 г., предаде Ройтерс. Лекият суров петрол West Texas Intermediate (WTI) поевтиня с 34 цента до 60,59 долара за барел. На предишната си сесия контрактът добави 2 долара към стойността си до 62,58 долара на предишната сесия. Цената на сорта Brent падна с 31 цента до 67,46 долара за барел. По-рано той поскъпна сериозно и удари 69,63 долара за барел. Междувременно министърът на петрола на Иран Биджан Занганех заяви вчера, че "приемливата" цена на петрола би била между 70 и 75 долара за барел, пише РБК. За съхраняването на пазарния дял на страните от ОПЕК пък е необходима цена между 45 и 55 долара за барел. "Никой не е доволен от настоящите цени, нестабилност и колебания", заяви Занганех на пресконференция в Техеран. "Мисля, че всички ще бъдат доволни на 70-75 долара за барел", добави той.
Източник: Дума (08.05.2015)
 
Потреблението продължава да намалява Потреблението продължава да намалява на месечна база основно заради по-малките обороти при търговията с горива, облекла и обувки. Според данните на Националния статистически институт през март оборотът в търговията на дребно е намаляла с 1.3% спрямо февруари. На годишна база е регистрирано увеличение под 1%, което показва забавяне в годишния ръст на потреблението. Най-голям спад на месечна база е отбелязал оборотът в търговията с автомобилни горива и смазочни материали - 14.9%, и с облекла, обувки и текстил - с 14 на сто. Тези стоки поскъпнаха най-много през март в сравнение с февруари показаха обявените наскоро данни за инфлацията. Спад на оборотите има и при търговията по интернет и поръчки по пощата и телефона, но той е значително по-малък - с 1.8 на сто. Минимално е намаляло и потреблението на компютърна и комуникационна техника. Увеличило се е потреблението на фармацевтични и медицински стоки, на битова техника, мебели и други стоки за бита, но то не успява да компенсира големия спад при горивата и облеклата.
Източник: Медия Пул (08.05.2015)
 
Индустрията расте с 2.9% през март Индустриалното производство се е увеличило с 2.9 на сто през март спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ. На месечна база обаче има свиване с 0.8 процента. Най-много за годишния ръст допринася увеличеното производство в добивната промишленост - със 7.9%, в преработващата промишленост той е с 4.1%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 21.3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 20.7%, производството на електрически съоръжения - с 18.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17.8%, производството на превозни средства, без автомобили - със 17.7%. Намаление е отчетено при: производството на облекло - с 14.8%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 12.8%, производството на основни метали - с 10.3%, производството на напитки - със 7.3%. В сравнение с февруари спад има във всички основни подсектори. По-значителен е той при производството на храни – с 11.7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 10.4%, производството на мебели - с 8.4%. Ръст има при производството на лекарствени вещества и продукти - с 12.9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7%, производството на електрически съоръжения - с 4.1%.
Източник: Дневник (11.05.2015)
 
На годишна календарно изгладена база през март търговията на дребно забавя осезаемо своя растеж до 0,8% след отчетените 4,2% през февруари, 4,3% през януари и 6,1% през декември 2014 г. За годишния ръст на търговията допринасят основно поръчките по пощата, телефона или интернет (+14,6%), търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки (+8,9%), с битова техника, мебели и други стоки за бита (+8,2%) и с автомобилни горива и смазочни материали (+1,1%). За забавянето на растежа на годишна база обаче допринася спадът в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия, който е цели 13,4%. През март търсенето на компютърна и комуникационна техника намалява с 2,2% на годишна база, а покупките на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1 на сто, което допълнително забавя ръста на оборотите в търговията. През март е регистрирано и второ месечно понижение от началото на годината, което се дължи основно на по-слабото търсене на автомобилни горива, смазочни материали, облекла и обувки. Освен това оборотите на търговците забавят още своя растеж спрямо година по-рано. В третия месец на годината търговията на дребно се свива с 1,3% спрямо февруари, когато се повиши с 0,5%, показват актуалните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечният спад е по-голям от регистрираното минимално понижение от 0,1% през януари и е вторият от началото на годината. За месечното понижение допринася по-слабото търсене най-вече на автомобилни горива и смазочни материали (-14,9%), текстил, облекло, обувки и кожени изделия (-14%), През март спрямо февруари оборотът нараства при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки (+1,2%), с битова техника, мебели и други стоки за бита (+1%), с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (+0,3%). Но техният ръст не е достатъчен, за да компенсира спада при облеклата, обувките и горивата.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2015)
 
Отслабеното сградно строителство продължава да притиска целия сектор Отслабеното строителство на сгради продължава да оказва натиск върху общата строителна продукция, показват най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ) за месец март. Предварителните данни показват, че индексът на общата строителна продукция отчита спад от 0,7% за месеца и 1,8% на годишна база основно заради понижението на продукцията от сградното строителство. За месеца продукцията от сградното строителство се свива с 1,1%, след като през февруари спадна с 1,8%, а през януари – с 2%. На годишна база понижението достига 10,7% - колкото и през февруари, като е най-силното от август 2014 г. насам, сочат данните на НСИ. Същевременно при гражданското и инженерно строителство е отчетен ръст от 9% през март на годишна база, след като през февруари беше отчетено увеличение от 8,1%, а през януари – 7,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2015)
 
НСИ: С 1.2% нараства оборотът на търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки през март 2015 г. По предварителни сезонно изгладени данни през март 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени намалява с 1.3% спрямо предходния месец. През март 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 0.8% спрямо същия месец на предходната година. Това сочи статистиката на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” през март 2015 година През март 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.2%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.4%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.3%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 14.9%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 14.0%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.8%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.2%.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2015)
 
Спад в търговията на дребно през март По предварителни сезонно изгладени данни, през март 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети”, по съпоставими цени намалява с 1.3% спрямо предходния месец, съобщава НСИ. През март 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 0.8% спрямо същия месец на предходната година. През март 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.2%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.4%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.3%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 14.9%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 14.0%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.8%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.2%. През март 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 14.6%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 8.9%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 8.2%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.1%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.8%. Спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 13.4%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.2%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.0%.
Източник: profit.bg (11.05.2015)
 
Промишленото производство намалява с 0.8% през март Индексът на промишленото производство се е понижил с 0.8% през март на месечна база, посочиха предварителните данни на НСИ. Показателят е нараснал с 2.4% на годишна база, посочиха още резултатите. През третият месец на годината намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 2.4%, в преработващата промишленост - с 0.6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на хранителни продукти - с 11.7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 10.4%, производството на мебели - с 8.4%, производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 5.9%, производството на напитки и производството на основни метали - по 5.7%. Ръст е регистриран при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 12.9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.0%, производството на електрически съоръжения - с 4.1%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - със 7.9%, и в преработващата промишленост - с 4.1%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 21.3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 20.7%, производството на електрически съоръжения - с 18.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17.8%, производството на превозни средства, без автомобили - със 17.7%. Намаление е отчетено при: производството на облекло - с 14.8%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 12.8%, производството на основни метали - с 10.3%, производството на напитки - със 7.3%.
Източник: profit.bg (11.05.2015)
 
НСИ: При вноса от трети страни България отчита 30.0% увеличение в сектор „Храни и живи животни“ През периода януари - март 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 14.3% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 3.9 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Сингапур и Руската федерация, които формират 51.7% от износа за трети страни. Това сочи статистиката за НСИ за търговията на България с трети страни през периода януари - март 2015 година През март 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 46.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.502 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите три месеца на 2015 г. се увеличава с 2.1% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 4.5 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През март 2015 г. вносът на България от трети страни се увеличава със 7.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.545 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - март 2015 г. е отрицателно и е на стойност 638.3 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 434.2 млн. лева. През март 2015 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 43.5 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите три месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (332.5%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.” (76.0%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (0.9%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (30.0%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (21.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн”(41.4%).
Източник: Агенция Фокус (12.05.2015)
 
3.4 млн. българи, или близо 50% от населението у нас, живеят около или под линията на бедност, сочат данните на Евростат, цитирани от социалното министерство вчера. Линията на бедност у нас към края на 2014 г. е 286 лв. на човек месечно. Според Евростат под нея са около 13% от хората у нас. Останалите са заплашени от бедност - за такива се смятат хората, които преживяват с не повече от 60% от средния доход за страната. Според последните налични данни на Европейската статистическа служба страната ни неизменно е на първо място в ЕС по този показател - около 48-49% от хората у нас са заплашени да изпаднат в нищета. За сравнение - следващата държава в ЕС с най-висок процент е Румъния, където малко над 40% от населението е в тази ситуация. Над половината от децата у нас - 51.5%, живеят в риск от бедност, а при пенсионерите процентът е още по-висок - близо 58. Логично при тези две групи България също заема първите места. Отделно над 192 хил. българи между 15 г. и 64 г. са обезкуражени - не работят, но и не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. Въпреки че нивото на безработицата намалява през последните месеци, тя все още остава висока - около 11%. В същото време има и близо 210 хил. души, които не работят, защото здравословното им състояние не го позволява. Наскоро Институтът за пазарна икономика изнесе данни, че всеки десети у нас е живял в дълбока бедност през 2013 г. През периода 2008-2009 г. в тотална нищета са били около 8.5%. На базата на данните от националната статистика от КНСБ изчисляват, че над половината от домакинствата у нас (53%, или около 3.8 млн. души) преживяват с общ доход на човек до 360 лв., колкото е размерът на минималната заплата. За сравнение - за нормалната издръжка за живот на човек са необходими 563 лв. Между минималната заплата и необходимото за нормална издръжка вземат още около 26% от домакинствата. Това означава, че под издръжката на живот на човек са около 79% от семействата. Хората у нас, които живеят нормално, тоест вземат над издръжката за живот, са около 20%, или около 1 млн. и 470 хил. Те са се увеличили с около 50 хил. за една година. От КНСБ посочиха и че се увеличават регионите, които получават по-ниски от средните за страната възнаграждения, което пък задълбочава още повече пропастта между бедните и богатите региони. Например през 2014 г. в осем области средната заплата е била около 75% от средната за страната. През 2008 г. в тази ситуация са били шест области. ЛЪЧ Според социалното ведомство възможност за преодоляване на тежката ситуация са средствата от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". 60% от парите по нея до 2020 г., които са над 2.1 млрд. лв., са насочени към заетост и преодоляване на социалното изключване. Според председателя на икономическия и социален съвет Лалко Дулевски у нас има между 600 и 700 предприятия, които се определят като социални. Социалните фирми основно предоставят заетост на уязвими групи от обществото - хора с увреждания и други. За сравнение - в Европа има около 2 млн. подобни фирми, в които са заети 14 млн. европейци и въпреки кризата те се увеличават.
Източник: Сега (12.05.2015)
 
НСИ: Износът на България за ЕС в периода януари - февруари 2015 г. се е увеличил с 12.2% спрямо същия период на 2014 г. През периода януари - февруари 2015 г. износът на България за ЕС се увеличава с 12.2% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 4.5 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 69.5% от износа за държавите - членки на ЕС. През февруари 2015 г. износът за ЕС се увеличава със 7.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.2 млрд. лева. Това сочи статистиката за НСИ за търговията на България с ЕС през периода януари - февруари 2015 година. Вносът на България от ЕС през периода януари - февруари 2015 г. се увеличава с 3.3% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 5.0 млрд. лв. по цени CIF (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Испания и Гърция. През февруари 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 6.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.6 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - февруари 2015 г. е отрицателно и е на стойност 504.2 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 298.9 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите два месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (39.6%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти” (29.1%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (19.5%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (25.5%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (23.1%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (47.1%).
Източник: Агенция Фокус (12.05.2015)
 
През април 2015 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 2,6 пункта спрямо равнището си от януари, като при населението в градовете увеличението е по-ниско -1,8 пункта, спрямо населението в селата, където се повишава с 3,9 пункта. Това сочи статистиката за НСИ за наблюдението на потребителите през април 2015 г. Същевременно по-голямата част от потребителите през април оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял намалява в сравнение с предходното наблюдение. Последната анкета обаче регистрира по-позитивна нагласа в намеренията на потребителите по отношение на извършването на разходи за "подобрения на дома" през следващите дванадесет месеца. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са по-малко песимистични спрямо предходната анкета, в резултат на което балансовите показатели се увеличават съответно с 5,4 и 3,8 пункта. Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца обаче са по-неблагоприятни в сравнение с мненията, изразени три месеца по-рано (повишение на балансовия показател с 2 пункта). Същевременно обаче инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца са по-слабо изразени. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към по-умерените мнения, в резултат на което балансовият показател се понижава с 4,1 пункта.
Източник: Дума (12.05.2015)
 
Ренесанс в строителството на къщи у нас Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2015 г. е 558. Спрямо първото тримесечие на 2014 г. сградите са с 26 повече, или с 4.9%, докато новопостроените жилища в тях са с 37.4% по-малко. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (75.3%), следвани от жилищните кооперации (13.2%). Построените къщи са 420 през първото тримесечие, спрямо 366 за същия период на 2014 г. Така това става единственият жилищен сектор, в който има осезаемо раздвижване. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас - 64.
Източник: Money.bg (12.05.2015)
 
Ток, торове и рапица движат експорта Българският износ набира сила от началото на тази година, показват последните данни на Националния статистически институт. Най-голямо нарастване е отчетено при електроенергията, химическите торове и рапицата. Българските торови заводи - „Неохим“ и „Агрополихим“, изнасят във всички съседни държави, както и в САЩ. Продажбите на амониева селитра за САЩ например през 2014 г. скочиха три пъти спрямо 2013 г., коментира пред „Преса“ зам.-шефът на браншовата асоциация по химическа промишленост Йончо Пеловски. Причината е, че целият свят преследва по-високи добиви от земеделските култури и с това се увеличава и потреблението на торове. Изпратени за САЩ обаче, те се реекспортират в други държави. Нашите фермери ползват по-евтината украинска стока. Около 3,6% ще е годишният ръст на тази индустрия в световен мащаб, прогнозират експертите. От началото на годината досега доставките на ток за съседни страни достигнаха общо 3,2 млрд. квтч, сочат данни на Електроенергийния системен оператор. Количеството надхвърли с 1 млрд. квтч, или с 44% постигнатото през същия период на 2014 г. - най-успешната за последните 15 години. Страната ни е изнесла през м.г. 9,5 млрд. квтч. Повишеният износ през тази година се осигурява изцяло от възобновяемите енергийни източници, а причината е отпадането на т акса зелена енергия за износа. 467 339 тона рапица от миналогодишната реколта са напуснали страната от 1 юли 2014 до 11 май 2015 г. За същия период година по-рано сме изнесли 274 617 тона. Според Антонина Белопитова от Софийската стокова борса слабото евро силно стимулира износа. Експортът на България за първите три месеца е над 10,7 млрд. лв., което е увеличение с 13% спрямо същия период на м. г. През март на годишна база нарастването е почти двойно за държавите извън ЕС и достига 1,5 млрд. лв. С по-бавни темпове, но все пак има увеличение на експорта за ЕС с близо 12%.
Източник: Преса (13.05.2015)
 
БВП нараства с 2.0% през първото тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, сочи статистика През първото тримесечие на 2015 г. БВП нараства с 2.0% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. според сезонно изгладените данни. Това съобщиха от Националния статистически институт. В ръководството на Евростат за тримесечните национални сметки експресните оценки за БВП са дефинирани като: „...най-ранната картина на икономиката, представена в съответствие с концепциите и дефинициите на Системата на националните сметки, данните за която се произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки...”. Експресните оценки за БВП се основават на предварителни налични към момента месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация. Разработените експресни оценки за първото тримесечие на 2015 г. са подготвени в срок от 43 дни след отчетния период. Те са представени в стандартен формат за публикуване на тримесечните данни на националните сметки - стойностен обем в текущи цени, относителни дялове на компонентите в състава на БВП и темпове на прираст, получени от сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие и спрямо същото тримесечие на предходната година. Съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания НСИ ще подготви и публикува официални тримесечни резултати за БВП за първото тримесечие на 2015 г. на 5 юни 2015 година. Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на 2015 г. БВП в номинално изражение достига 17 141 млн. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2015 г. е 14 480 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (85.8%), което в стойностно изражение възлиза на 14 711 млн. лева. През първото тримесечие на 2015 г. бруто капиталообразуването е 3 430 млн. лв. и заема 20.0% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: Агенция Фокус (14.05.2015)
 
За първите три месеца на 2015 г. България с по-висок растеж от средния за ЕС България е регистрирала 0,9% растеж на икономиката през първото тримесечие на годината спрямо 0,4% през предходното тримесечие. Това показват официалните данни на Евростат. "Растежът в еврозоната се засили до 0,4 на сто през първото тримесечие", показват официални данни на ЕС, според които Франция изненадващо надмина Германия по растеж. В сравнение с първото тримесечие на 2014 година брутният вътрешен продукт на България се е повишил с 2%. Оценката на официалната агенция "Евростат" за периода януари-март в 19-те страни от еврозоната съвпада с очакванията на анализаторите за 0,3% растеж през четвъртото тримесечие на годината. "Еврозоната се е възползвала от рязкото понижаване на цените на петрола, отслабването на еврото и увеличаването на стимулите на Европейската централна банка (ЕЦБ)", обясни Хауърд Арчър, главен икономист за Европа в IHS Global Insight. Всички големи икономики в еврозоната показаха по-високи икономически резултати през първото тримесечие на годината, с изключение на Германия", заяви той. Растежът в най-голямата европейска икономика се забавя до 0,3% през първото тримесечие на 2015 г от 0,7% през предходния отчетен период. Според икономистите германският растеж е "добър, но не достатъчно добър". В същото време във Франция растежът е 0,6% в сравнение с нулевото ниво в края на миналата година. Новините са далеч по-мрачни за Гърция, чиято икономика отново изпадна в рецесия, след като отчете свиване с 0,2% на фона на четиримесечния застой в спасителната програма на нейните кредитори.
Източник: Преса (14.05.2015)
 
Инфлацията се ускори до 0.7% през април Месечната инфлация през април е 0.7% и това е третият месец поред в който Националният статистически институт отчита повишение на потребителските цени. През февруари показателят беше 0.2%, а през март - 0.4%. Втори месец поред статистиката отчита положителна стойност и на годишната инфлация - 0.5% спрямо април 2014 г. Продължителният спад на цените през миналата година обаче все още не е преодолян и засега средногодишната инфлация - между май 2014 и април 2015 г., остава отрицателна - минус 0.8%.
Източник: НСИ (14.05.2015)
 
Влоговете на домакинствата скочиха с 1,142 млрд. Общият брой на депозитите на домакинствата в родните търговски банки намалява с 5,2% от началото на годината до 10 858 526 броя, съобщи БНБ. Въпреки това сумата на влоговете отчита ръст от 2,9% или 1,142 млрд. лева през първите три месеца на тази година до общо 40,408 млрд. лева. 79% от депозитите на физически лица у нас са за суми до 2 500 лева. Това сочат изчисления на база данните на Българската народна банка към края на първото тримесечие на 2015 година. Сумата на всички депозити до 2 500 лева възлиза на едва 6,8% (2,788 млрд. лв.) от общата сума на влоговете на физически лица в родните банки (40,408 млрд. лева). Така реално 79% от всички вложители, съставят едва 6,8% от общата сума на депозитите на домакинствата у нас.
Източник: Стандарт (15.05.2015)
 
Развитите страни доминират в челото на класацията по развитие на човешкия капитал на Световния икономически форум. Индексът на човешкия капитал, на който се базира класацията, има за задача да оцени резултатите от предишни и настоящи инвестиции в човешки капитал и да предположи как би изглеждал потенциалът на дадена държава по отношение на таланта. Индексът оценява нивото на образование, умения и заетост, предоставени на хората в пет различни възрастови групи, започвайки от под 15 години до над 65 години. Индексът покрива 124 страни, които съставляват 92% от световното население и 98% от световния БВП. В световен мащаб Финландия, която миналата година беше на второ място, оглавява класацията с резултат от 86%. Бившият лидер Швейцария тази година е класиран на трето място, докато Норвегия заема втората позиция. Челната перица се допълва от Канада и Япония. Местата от шест до десето се запълват от Швеция, Дания, Холандия, Нова Зеландия и Белгия. Сред другите големи напреднали икономики Франция е на 14-о място, докато САЩ е на 17-а позиция с резултат под 80%. Великобритания и Германия са на 19-о и 22-о място, респективно. България заема 42-а позиция в класацията с резултат от 72.81 точки. От съседните на нас държави Румъния и Гърция ни изпреварват в подреждането, заемайки 39-о и 40-о място, респективно, докато след нас остават Сърбия (50), Македония (55) и Турция (68).
Източник: profit.bg (15.05.2015)
 
Безработицата у нас се е свила до 10,7% през април Официалната безработица за месец април в България е 10,7%, сочат данните на Агенцията по заетостта. В сравнение със същия месец на 2014 г. показателят на незаетите трудоспособни лица е по-нисък с 1,1%, а спрямо месец март се отчита намаление с 0,3%. Равнището на безработицата през март пък се запазва същото като през февруари – 11%. През април в бюрата по труда са регистрирани 350 318 безработни, като спрямо март те намаляват с 11 193 души. На годишна база безработните у нас са с 36 307 лица по-малко. Търсенето на работна сила на първичния пазар на труда продължава да нараства под влиянието на сезонния фактор, отчита още държавната агенция. Запазва се тенденцията от началото на годината за нарастване на броя на започналите работа в реалната икономика. Спрямо март се увеличават и включените безработни по линия на субсидирана заетост. На работа през април 2015 г. са постъпили 27 102 безработни или с 6 377 души повече спрямо март. От тях на първичния пазар са започнали работа 22 046 безработни или с 2 534 души повече в сравнение с март. В субсидирана заетост през април са включени 5 056 души - с 3 843 лица повече от март.
Източник: БТА (15.05.2015)
 
Икономиката подскочи с 2% Икономиката направи сериозен скок. Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие на 2015 г. нараства с 2% спрямо същия период на миналата година, сочат експресните оценки на НСИ. Такъв висок ръст на икономиката не е имало от близо четири години насам. Отчетеният ръст изпреварва и новите завишени очаквания на Министерството на финансите, според които ръстът на БВП за цялата 2015 г. ще бъде 1,4%. България се движи напред по-бързо и от средния ръст на икономиките на страните от ЕС, който е 1,4%. Но по-добри резултати постигат страни като Румъния (+4,2%), Унгария (+3,1%), Словакия (+2,9%) и Испания (+2,6%). По-зле обаче се представят Финландия (-0,1%), Италия (0%), Австрия (+0,1%) и Кипър (+0,2%). За първото тримесечие на 2015 г. размерът на БВП е 17,14 млрд. лв. Като ръстът на БВП спрямо предходното тримесечие е с 0,9%. Най-голям дял в БВП има крайното потребление - 85,8%. Инвестициите имат дял в БВП от 20%, но именно те имат основна роля за постигнатия сериозен ръст на икономиката. На годишна база крайното потребление се увеличава само с 0,6%. Докато бруто образуването на основен капитал отчита ръст с 2,6%. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 9,1% и 4,9%.
Източник: Стандарт (15.05.2015)
 
Средната заплата в България е достигнала 859 лв. на месец. Това показват данните на НСИ за периода януари-март. На годишна база заплатите са се увеличили със 7,9%. Според статистиката заплатите в частния и обществения сектор почти са се изравнили. Работещите в частни фирми са получавали средно по 851 лв., а чиновниците - по 883 лв. Година по-рано ножицата между доходите на работещите в двете сфери е била двойно по-голяма. През първото тримесечие най-много се е увеличило заплащането на специалистите по информационни и комуникационни технологии - с 10,8%. Средната заплата в бранша “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” през март е стигнала 2079 лв. Освен ИТ фирмите в сектора влизат още звукозаписната и кино индустрията, медиите и телекомите. В енергетиката средната заплата е достигнала 1564 лв., а във финансите и застраховането - 1530 лв. Традиционно най-ниско платени са работещите в туризма. Те получават средно по 586 лв. на месец. Друго изследване на НСИ показва, че през първото тримесечие на 2015 г. наетите с трудов и служебен договор са били 2,23 млн., или с 26 500 повече спрямо края на м.г. На годишна база броят им се е увеличил с 13 500 души. Най-голям ръст на наетите в началото на 2015 г. има в селското стопанство, а на обратния полюс са недвижимите имоти. Общият брой на всички заети у нас е 2,949 млн. В това число влизат и хората, които се трудят дори и един час срещу заплащане в рамките на цялото тримесечие. През последните 12 месеца безработните са намалели с близо 20%. За периода януари-март броят им е бил 349 200 души. Над 200 000 от тях са без работа от повече от година.
Източник: Труд (18.05.2015)
 
Все по-смело се купуват имоти като инвестиция През тази година е налице ръст на цените от порядъка на между 3-5 % в София. Миналата година НСИ отчете ръст за страната около един процент, за София – около 3%. Все по-често и все по-смело хората се обръщат към имотния пазар с цел инвестиция, вложение, върна се доверието за една година. Средните цени за София през първото тримесечие - 750 евро на кв. метър. В по-малките градове тенденциите не са така добре изразени, но най-големите градове София, Пловдив, Варна и Бургас стоят много добре на пазара. Оформи се обаче и негативна тенденция, свързана с ваканционните имоти. През последните месеци е повишен интересът от страна на чуждестранни бизнес компании, които искат да преместят офисите си в България.
Източник: profit.bg (18.05.2015)
 
Средната заплата у нас е нараснала до 859 лв. Средната брутна заплата в България е нараснала до 859 лв. или с 1,4% през първото тримесечие на 2015 г. в сравнение с последното тримесечие на миналата година. За януари тя е била в размер на 856 лв., за февруари - 839 лв., а за март - 882 лв., изчисляват от Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо средно трудово възнаграждение от 1984 лв. на месец получават заетите в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения”. След тях се нареждат тези в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива с 1564 лв.
Източник: econ.bg (18.05.2015)
 
Пазарът на нови леки автомобили продължава успешното си представяне от началото на годината. През април в България са регистрирани 1998 нови коли, което е ръст със 7,5% спрямо същия месец на 2014 г. Това сочат данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили. Продажбите у нас се увеличават с по-бързо темпо от средното за Европейския съюз. През април сделките в общността са 1,166 млн., или с 6,9% повече спрямо година по-рано. Най-добре се представя пазарът в Гърция. Само за месец в затъналата в дългове държава са реализирани 7801 автомобила, или с 43% повече спрямо април 2014 г. Ръстът у нас през април е по-малък от този през март, когато продажбите се увеличиха с 21% (2108) на годишна база. Тези промени се обясняват с факта, че някой дистрибутор може да е имал голяма сделка през март, което се е отразило на статистиката. Затова са по-важни данните за по-дълъг период. За първите 4 месеца на годината у нас са продадени 7006 коли, което е с 8,2% повече в сравнение със същия период на 2014 г. Според дилъри част от търговията с нови возила се дължи на реекспорт - колите се продават у нас и веднага след това се изнасят в чужбина. Схемата се прилага, защото цените на автомобилите у нас са по-ниски от повечето страни в ЕС. Експерти оценяват реекспорта на 10-15% от пазара в България.
Източник: Преса (20.05.2015)
 
За втора поредна година една от най-търсените билки у нас и в Европа ще са цветовете на черния дървовиден бъз. Търсенето му е голямо, но от две години на пазара има остър дефицит. Заради дъждовете и лошото време през м.г. лечебните цветове се изкупуваха по 70 ст./кг на сурово и по 7 лв. след изсушаване. Тази година обаче цената ще е още по-висока - кампанията се очаква да започне от 1-1,30 лв. за кг, а сушеният цвят да достигне 11-12 лв. Бъзът е лековито растение - укрепва здравето, пречиства белите дробове и гони пролетната умора. В Германия, Швеция и Австрия все повече се използва и за производство на сироп затова в Полша от него се гледат цели плантации. У нас обаче сме свидетели на следния парадокс - колкото повече се търси една билка, толкова повече се влошава качеството. Тумби роми започват да берат поголовно, откъдето заварят. Бъзът се реже с дълги дръжки и листа, шипките се късат зелени, а липата с клони. На този пазар работят няколко по-големи фирми, които в последните години са в остра конкурентна борба. Суровината е все по-малко - от една страна, заради климатичните промени, от друга - заради намаляването на хората, които са готови да вършат тази работа. Най-печелившето звено във веригата са т.нар. изкупвачи, които действат като някогашните бригадири в ТКЗС. Те отиват в селището Х и казват: „Днес ще се събира глог, утре коприва или липа“, и работниците тръгват. Събраното се плаща на място и после се кара в пунктовете на големите фирми с бусове и камиони. През 2014 г. в страната са били разкрити около 800 пункта. Все още не е ясно дали сега броят им ще бъде запазен. В България знахарите събират около 200 лечебни растения, но активно се търгуват около 20. Годишно се събират около 17 хил. тона билки. 90% от тях се изнасят, като един от най-големите ни партньори е Германия. Пазарът там се доминира от българската суровина. За нуждите на нашата промишленост за производство на хранителни добавки и извлеци се използват едва 1000 тона. В страната ни влизат около 30 млн. евро годишно от експорт на лечебните растения. В най-големи количества се изнася копривата (около 1000 тона), до 1000 тона е липата. Изнасят се и по 2000-3000 тона сушени шипки годишно, но все по-трудно се намират чисти растения. В последните години жълтият кантарион се търси по-малко. Пикът в изкупуването му бе 1998 г., когато бяха изнесени около 3000 тона, но бяха унищожени много находища. Екоминистерството: Не берете лечебни растения в градовете Правилото е да не се берат билки от градовете, в индустриалните зони и жп гари и пътища. Растенията трябва да са добре почистени от треви, камъчета и пръст, да се сушат на сянка на дишащи постели върху стелажи или висящо. Това напомниха вчера от екоминистерството по повод новата изкупна кампания. Отровни лечебни растения се съхраняват отделно, както и ароматичните. Регионалните екоинспекции ще следят дали билките се събират законно и дали фирмите имат разрешителни. Проверяват се и книгите, в които се записват изкупените количества, както и складовите наличности. Компаниите получават инструкции от своите чужди контрагенти как да събират и съхраняват билките. Всяка фирма подписва също декларация, че не използва детски труд, че хората не работят в риск и други. Освен това всеки уважаващ себе си износител трябва да изследва суровината за пестициди, тежки метали и микробиологични замърсявания, защото, ако се открие нещо в чужбина, стоката се връща. От регионалните екоинспекции апелират да се подават сигнали, ако се забележат нарушения. През миналата година бе направена проверка на сигнал, че липов цвят се събира с метли по улиците. Трудно е обаче да се хванат нарушители, защото хората обясняват, че билките са за лична употреба. Лайката също се купува скъпо В Русенско вече берат лайка, съобщиха от регионалната екоинспекция. Тази година цената на лечебното растение ще бъде висока - 50-60 ст./кг, защото има голямо вътрешно търсене. Традиционно хората край Дунав продават и големи количества липов цвят, но за него все още е рано. Събират се и глог, коприва, жълт кантарион, маточина, бъз, риган, култивирана лавандула, медицинска ружа. Само една фирма добива билки под специален режим на територията на РИОСВ-Русе. Това е „Биопрограма“ ЕАД - база Ветово. Някои лечебни растения са застрашени от изчезване и брането им е забранено. В списъка попадат пролетният горицвет, лечебната дилянка, бодливият залист, мечото грозде, момината сълза и лечебната ружа. В Смолянско се отказаха от игликата За пръв път от десетина години насам фирмите в Смолян не изкупуват иглика. „До края на миналата година нито една фирма не е заявила интерес за събиране на лечебни растения под ограничителен режим, какъвто има за игликата. При констатиране на търговска дейност инспекцията ще санкционира нарушителите“, каза шефът на местната екоинспекция Екатерина Гаджева. Основният търговец на билки и диворастящи плодове в областта - Регионалният коо­перативен съюз, все още не събира нищо. През годините за област Смолян беше определена квота от 200 кг иглика, а берачите получаваха по 1,30 лв. за килограм сурови цветове. Предстои през лятото и есен­та РКС-Смолян да изкупува хвойна, бъз, офика, бреза, подбел, три вида липа и шипка. „Берачите намаляват от година на година. И макар че плащаме веднага и всеки може да си докара надница от 10 до 20 лв. на ден, няма много мераклии. Билките се берат от определени хора, дори цели семейства, които носят по-сериозните количества“, казва председателят на РКС-Смолян Красимир Буков. Той съжалява, че е разтурена организацията от преди години, когато учениците ударно беряха билки през учебната година.
Източник: Преса (20.05.2015)
 
Младежите в България, които нито учат, нито работят, нито се обучават, са около 22 процента от всички на възраст между 15 и 24 години, което е най-големият дял в ЕС. Това сочат данни на изследване на УНИЦЕФ, което беше представено вчера на форум за младежката заетост. Изводът от изследването е, че загубите за икономиката ни от това са за близо 2 млрд. лв. годишно, а щетите откъм човешки потенциал са още по-големи. Резултатите от проучването сочат, че делът на младите хора, които не правят нищо в училищна възраст, е малко под 11 процента, а сред по-големите достига 28 на сто. Сред 15-24-годишните в страната има 167 670 млади хора, които не за заети и не участват в никаква форма на обучение. Данните на НСИ от последното преброяване показват, че 1,2 на сто от населението на възраст над 7 години никога не е посещавало училище. Съществен дял в групата на неправещите нищо са именно младите хора, отпаднали преждевременно от образователната система. Според изследването общо 47 на сто от младежите, които не се занимават с нищо, са прекъснали обучението си преди завършване на средно образование, а всеки четвърти е напуснал училище, преди да е приключил с основното си образование. Младите хора със завършено средно образование, които нито работят, нито учат, са 48 на сто от всички младежи, които не правят нищо, а тези, които започват да учат във висши училища, но поради някаква причина прекъсват образованието си, са 0,4 на сто. Пет на сто са пък тези, които са със завършено висше образование. Те остават извън пазара на труда, защото не успяват да намерят подходяща за квалификацията си работа или не са доволни от заплащането. Изследването показва още, че 51 на сто от младите хора, които не правят нищо, са от ромската и от турската етническа група. Друг рисков фактор за присъединяване към групата е типът населено място. Изследването показва, че 63 на сто от младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, живеят в села и малки градове. Проучването е направено от изследователска агенция EСТАТ в периода 1-17 септември 2014 г., а дискусиите с фокус групите - на 7 и 21 ноември и на 4 декември м.г.
Източник: Дума (20.05.2015)
 
Еврозоната е отбелязала 0,0% годишна инфлация през месец април, сочи статистика на Евростат, цитирана от Нова тв. През предходния март инфлацията е била -0,1%, а през април 2014г. стойността й е била 0,7%. Нулева годишна инфлация отчита и ЕС. Точно преди година в 28-членния блок инфлацията бе 0,8%. За изминалия месец април най-ниски са били показателите в Гърция (-1,8%) и в Кипър (-1,7%). В България цените са се понижили с 0,9%. Най-висока инфлация е отчетена в Малта (1,4%) и Австрия (0,9%). Най-голямо увеличение в цените е отчетено ресторантите и кафенетата (0,1%), наемите (0,08%) и зеленчуците (0,07%), докато стойността на горивата е отчела спад от -0,42%.
Източник: 24 часа (20.05.2015)
 
Пет български региона в топ 10 на най-бедните в ЕС Пет от общо шестте региона в България са в топ 10 на най-бедните части на Европейския съюз, показва статистиката на Евростат. През 2013 година регионалният брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в България и Румъния, изразен в стандарти на покупателна способност, е бил сред най-ниските в Европейския съюз, показват данни на Европейската статистическа служба. Единствено френската отвъдморска територия Майот е с по-слаб показател (27%) от пет от българските региони и е на дъното на класацията. За българския Северозападен район регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателна способност, е 30%, за Северен централен е 31%, а за Южен централен - 32%. В Североизточния и Югоизточния регион БВП е съответно 35 и 37%. В Югозападният регион, в който се намира столицата София, БВП на човек от населението достига 72% от средното за ЕС. Десет столици-региони са сред най-богатите в ЕС. Лондон, Люксембург и Брюксел са начело на най-високите регионални БВП на човек от населението, изразени в стандарти на покупателна способност. Най-висок е този показател във Вътрешен Лондон (325% от средното), следван от Люксембург (258%) и района на Брюксел (207%), спрямо среден показател 100% за ЕС.
Източник: Класа (22.05.2015)
 
Ръст в сухопътния и водния транспорт, спад във въздушния По предварителни данни през първото тримесечие на 2015 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 5,2% спрямо предходното тримесечие, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера. Най-висок ръст е регистриран при сухопътния транспорт - с 8,9%, и водния транспорт - с 8%. Намаление се наблюдава при въздушния транспорт и складирането и обработката на товари, съответно с 1,2 и 0,7%. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 2,8% спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. През първото тримесечие на 2015 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 8,5% в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. В сектора намаление е отчетено само при въздушния транспорт - с 8,7%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" се увеличава с 5% през първото тримесечие на 2015 г. спрямо първото тримесечие на 2014 г. Тук спад е отбелязан при дейностите "Далекосъобщения" (7,7%) и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (4,8%).
Източник: Дума (22.05.2015)
 
БАН: 1,4% ръст на българската икономика през 2015 г. Ръст от 1,4% на българската икономика през 2015 г. се предвижда в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН. В краткосрочен план се очаква нисък, но ускоряващ се растеж, който да достигне нива от 2,1% и 2,5% през 2016 и 2017 г. Прогнозата се основава на очакванията за ускорен износ в еврозоната, на нарастване на вътрешното потребление и на приноса на еврофондовете. Очаква се също така инвестициите и износът да запазят темповете на растеж, а инфлацията да остане отрицателна. Продължава неблагоприятната тенденция на много нисък растеж от 1 – 2%, каза проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН. Глобалните и регионални тенденции не оправдаха очакванията за възстановяване на растежа през 2014 г. Част от причините бяха политическа и икономическа нестабилност, което повлия върху международните цени, които не успяха да регистрират растеж през последните 2 г. В опит да се преодолеят някои нестабилности в глобален мащаб и заради дефлационната опасност в ЕС бяха проведени редица политики, някои от които агресивни – като опитите на ЕЦБ за количествени улеснения, заяви Иглика Васи­лева от БАН. Очакваме частното пот­ребление да засили темповете си на растеж, фактори за това виждаме в повишаващата се заетост. На пазара на труда очакваме плавно подобрение и достигане на ниво под 10 % през 2017 г. прогнозира експертът. На­­­­деждата възстановяването на износа след кризата да повиши и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито, каза проф. Александър Тасев. Според него има три фактора за растеж на икономиката - наличие на производства, които създават силен износ, силна продукция за вътрешен пазар, която ограничава вноса и високи заплати, които да водят до високо вътрешно потребление. При нас тези три фактора са на обратния полюс ниско производство, ви­­сок внос и ниски заплати, посочи проф. Тасев. При тези условия експортът може да даде принос в ръста на икономиката ни от не повече от 2,5 % , каза той. Време да се отвори дискусия за вида на данъчната система в страната, каза вчера доц. Виктор Йоцов. Ниската степен на разпределение на БВП от правителството лишава гражданите от предоставяне на повече социални блага, а имаме и неблагоприятно разделение на преки и косвени данъци, каза Йоцов.
Източник: Класа (26.05.2015)
 
42% от младите не си намират работа след мерки за заетост 42% от младежите до 29 г. не успяват да си намерят работа, след като са участвали в програми и мерки за заетост. От тези, които пък остават на работа, около 40 на сто са при същия работодател. Ефективността в другите възрастови групи е дори по-ниска. Малко над половината - 52 на сто от участвалите в субсидирани заетост и обучения между 30 и 50 г., успяват да се реализират на пазара на труда след тях. Най-неефективни са мерките сред хората над 50 г., защото едва всеки трети е работил след приключването им. Най-високият нетен ефект - разликата между цената на мерките и ползата им за обществото, е именно при младежите до 29 г. (16.3%), при общ нетен ефект на програмите и мерките от 13.2%. "Това означава, че стимулирането на най-младите участници на пазара на труда води до много голям ефект чрез сравнително бързата им последваща реализация. Ефектът намалява с нарастване на възрастта". Това пише в доклада на социалното министерство за изпълнението м.г. на Европейската гаранция за младежта 2014 - 2020 г. Гаранцията изисква всеки млад човек, на възраст от 15 до 24 г., да получи качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца след като остане без препитание или напусне образование. Тя ще се изпълнява до 2020 г., като ще има и мерки за всички до 29 г. До 2020 г. са планирани 235 млн. лв. от Брюксел. За м.г. само за младежки програми и мерки по Закона за насърчаване на заетостта са изразходвани близо 9.8 млн. лв. - 11.5% от общото финансиране за подобни мерки. Към края на м.г. без работа са близо 59 хил. младежи. На първичния пазар работа са започнали над 43 хил. По програми, мерки, финансирани с национални и европейски пари, са включени над 15 600 млади българи. Около 1000 от тях са роми. Квалификации са преминали 4262 млади хора, а работа след това са си намерили само 29 на сто. 4081 млади са се регистрирали безработни в бюрата по труда до месец, след като са приключили субсидираната заетост с наши и европейски средства. За ограмотяване на неграмотни българи над 16 г. са похарчени малко над 16.1 млн. лв. за близо 16 400 души от 2012 г. насам. До края на миналата година 11 700 са завършили успешно курсовете. За учебната 2014/2015 г. във вечерни училища учат 6600 ученици. В задочна форма са записани над 12 700 ученици, а над 200 ученици учат индивидуално по здравословни причини. 4845 българи са пожелали да започнат процедура за признаване на уменията им, придобити извън системата на професионално образование и обучение. Това е възможно по проект на образователното министерство "Нова възможност за моето бъдеще", по който се тества система за валидиране на знания и умения, придобити чрез неформално или самостоятелно учене, за което хората не притежават документ. Въвеждането на системата за валидиране ще даде възможност на безработни, включително младежи, на отпаднали от образователната система или заети, които искат да "легализират" уменията си в различни области, да получат държавно признати документи за съответната професионална квалификация. Най-голям интерес към тази възможност имат хората между 35 и 44 г. (30% от всички), а 25 г. и 34 г. желаещите са 28.5%. КОНТРОЛ ЕК следи изпълнението на гаранцията. Препоръките за м.г. са за разширяване на прилагането. Като предизвикателства са посочени закъснението на реформата в образованието, недостатъчното прилагане на програми от типа "втори шанс", намаляване дела на рано отпадналите от училище.
Източник: Сега (26.05.2015)
 
Нoв peгиcтъp вaди нa cвeтлo чyждecтpaннитe пpeдcтaвитeлcтвa нa бългapcкитe фиpми Нoвa cиcтeмa щe дaвa инфopмaция зa дeйнocттa нa бългapcкитe фиpми в чyжбинa и чyждитe фиpми y нac. Tя e paзpaбoтeнa зa 16 мeceцa oт Нaциoнaлния cтaтиcтичecки инcтитyт и ce oчaквa пъpвитe дaнни дa бъдaт пpeдcтaвeни в кpaя нa гoдинaтa. Пpoeктът e зa 400 000 лв. и пo нeгo e cъздaдeн “Рeгиcтъp нa гpyпи пpeдпpиятия”, cъoбщи във Вeликo Tъpнoвo Анacтac Tpoянcки, диpeктop нa диpeкция “Бизнec cтaтиcтикa” в Нaциoнaлния cтaтиcтичecки инcтитyт. Нa пpaктикa тoвa oзнaчaвa, чe ce cъздaвa peгиcтъp c инфopмaция зa дeйнocттa, oбopoтитe и paбoтнитe мecтa нa кoмпaниятa мaйкa и дъщepнитe ? дpyжecтвa в цeлия Евpoпeйcки cъюз. Taкa Бългapия ce пpиcъeдинявa към “ЕвpoГpyп peгиcтъp” нa Евpocтaт, oт кoйтo ce чepпи инфopмaция зa дeceттe хиляди нaй-гoлeми кoмпaнии, дeйcтвaщи в ЕС, пoяcни Tpoянcки. От cъбpaнитe дo ceгa дaнни, кoитo ca зa 2013 г., cтaвa яcнo, чe вceки дeceти бългapин paбoти зa eвpoпeйcки икoнoмичecки гигaнти, кoитo имaт пpeдcтaвитeлcтвa тyк. 3978 ca бългapcкитe пpeдпpиятия, кoитo ca дъщepни нa мeждyнapoдни гpyпи. В Бългapия oпepиpaт 2385 oт дeceттe хиляди eвpoпeйcки гигaнти в бизнeca. 101 oт нaй-гoлeмитe кoмпaнии в Евpoпa ca c фиpми мaйки в Бългapия. “Дo ceгa нямaхмe пълнa инфopмaция зa вcички чyждecтpaнни oфиcи нa бългapcкитe фиpми, a ceгa c включвaнeтo ни в “ЕвpoГpyп peгиcтъp” вeчe щe paзпoлaгaмe c нeя. Цeлтa e дa cъбepeм пapчeтaтa oт пъзeлa. Пo тoзи нaчин щe мoжe пo-пълнo и oбeктивнo дa пpaвим cтaтиcтичecкитe aнaлизи и дa ce пpaвят oцeнки къдe и кaк ce пpeмecтвaт oпpeдeлeни бизнecи”, кoмeнтиpa Атaнac Tpoянcки.
Източник: Янтра - Велико Търново (26.05.2015)
 
Близо 4 хиляди малки, средни и големи фирми са спрели дейност от 2009 година досега, показа справка на „Борба” на база данни от годишните отчети, вписвания и заличавания. В региона са функционирали близо 14 хил. дружества, но след връхлитането на кризата броят им се е стопил чувствително. Най-много са дружествата в подсектори “Търговия и ремонтни дейности” - 35, 03%, “Преработваща промишленост” с 31, 07% и “Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение” - 25%. Почти половината от предприятията са на територията на областния център, в Горна Оряховица работят 22% от фирмите, а в Свищов - 10 на сто. Наполовина са се стопили търговците по пазарите, а най-много са фалитите в сферата на търговията и услугите, брокерската дейност, свързана с имоти, и строителството, където фирмите са и най-много.
Източник: Борба - Велико Търново (26.05.2015)
 
През периода 2006 - 2008 г. преките чуждестранни инвестиции у нас достигаха 7-8 млрд. А през последните 4 години са от порядъка на милиард и двеста-триста милиона, което е показател, че няма съществена промяна в потенциала на икономиката ни. Това обясни проф. Александър Тасев от Института за икономически изследвания при БАН. Около 60% от стокообменът към 2014 г. е с ЕС.
Източник: Стандарт (26.05.2015)
 
Около 60% от стокообмена е с ЕС През периода 2006 - 2008 г. преките чуждестранни инвестиции у нас достигаха 7-8 млрд. А през последните 4 години са от порядъка на милиард и двеста-триста милиона, което е показател, че няма съществена промяна в потенциала на икономиката ни. Това обясни проф. Александър Тасев от Института за икономически изследвания при БАН. Около 60% от стокообменът към 2014 г. е с ЕС. "Поради процесите на дефлация и стагнация в ЕС нашият износ имаше проблеми. Част от нашите износители се насочиха към трети страни, но през 2014 г. се наблюдава едно оттегляне от третите страни и възстановяване позициите в ЕС с европейските партньори. Има спад на износа към Русия, Украйна и Китай. Въпреки намаления внос от Русия, той все още остава най-голям - около 15% и напомня за голямата зависимост на страната ни от Руската федерация", каза той.
Източник: Стандарт (27.05.2015)
 
България е 55-а в света по конкурентоспособност През 2015 г. България заема 55-о място от 61 икономики, докато през изминалата 2014 г. се е класирала на 56-­o. Това сочат данните в Годишника на световната конкурентоспособност 2015 на Института за развитие на управлението, Швейцария (Institute for Management Development ?IMD). Профилът на българската конкурентоспособност показва, че основните показатели не са претърпели съществени промени не само в сравнение с 2015, но и с нивата от 2010 г. България остава сред най-­неконкурентоспособните държави, като с по-ниски показатели в Европа са единствено Хърватия и Украйна. Страната остава далеч от най-­?доброто си постижение – 38-мо място през 2009 г.- признак, че българските правителствени и бизнес лидери все още не съумяват да дефинират и проведат последователни политики, съобразени с националните интереси, нужди и конкурентни предимства на регионите, която да се основава на дългосрочна стратегия за развитие на конкурентоспособността. Основните предимства на българската икономика остават свързани с ниските цени, което прави страната уязвима на промени в международната конюнктура.
Източник: Преса (28.05.2015)
 
През първото търимесечие на годината над 80% от българите пътуват само в страната През първото тримесечие на 2015 г. 578.8 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 83.5%, са пътували само в страната, 13.8% - само в чужбина, а 2.7% са пътували както в страната, така и в чужбина, съобщават от НСИ. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава с 15.0%, като намаление се наблюдава както в броя на пътувалите в страната - с 15.9%, така и в броя на пътувалите в чужбина - с 9.1%. По-голямата част от туристическите пътувания в страната са били с цел "посещение на близки", докато тези, реализирани в чужбина, са за "почивка и екскурзия", посочени съответно от 40.8 и 57.0% от тях. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 95.2%, а на тези в чужбина - 89.7%. Делът на личните пътувания в чужбина, организирани чрез туристическа агенция или туроператор, е 10.3%, а в страната — 4.8% Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице е 189.66 лв. в страната и 654.32 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 173.03 лв. в страната и 1 068.46 лв. в чужбина.
Източник: Преса (28.05.2015)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2015 г. са с 14.2% над регистрираните за същия период през 2014 г. Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2015 г. са 369.6 хил. (или с 14.2% над регистрираните през април 2014 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Белгия - с 60.1%, Обединеното кралство - с 54.8%, Австрия - с 39.5%, Чешката република - с 37.1%, Франция - с 30.4%, Гърция - с 27.4%, Италия - с 25.8%, Германия - с 24.8%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Украйна - с 9.8%, Руската федерция - с 4.3%, Сърбия - с 2.6%, Румъния - с 2.0%, бившата югославска република Македония - с 1.7%, и други. Това сочи статистиката на Националния статистически институт. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2015 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 41.8%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 30.3%, и пътуванията със служебна цел - 27.9%. В сравнение с април 2014 г. e регистрирано увеличение при пътуванията със служебна цел и с цел почивка и екскурзия - съответно с 28.8 и 27.3%, докато пътуванията с други цели намаляват с 0.7%. През април 2015 г. с други цели са били 54.9% от пътуванията към Турция и 54.8% - към Обединеното кралство. Пътуванията със служебна цел към Чешката република са 64.3%, към Белгия - 62.5%, а тези към Италия и Испания с цел почивка или екскурзия са съответно 40.0 и 38.1% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
Източник: Агенция Фокус (28.05.2015)
 
През април 2015 г. посещенията на чужденци в България са 502.2 хил. или с 3.7% над нивото от април 2014 година. Регистрирано е увеличение на посещенията с други цели и със служебна цел - съответно с 10.8 и 5.3%, докато посещенията с цел почивка и екскурзия намаляват с 5.9%. От общия брой чужденци, посетили България през април 2015 г., дeлът на гражданите от Европейския съюз е 54.4%, или с 1.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Полша - с 24.6%, Гърция - с 24.1%, Белгия - с 12.9%, Франция - с 6.2%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Румъния - с 9.4%, Испания - с 9.2%, Италия - с 6.8%, Нидерландия - с 5.4%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9.8%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 29.7%. През април 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 49.2%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 33.6%, и със служебна цел - 17.2%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 94.7% от всички посещения на граждани от Израел и 81.5% от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 55.6% от всички посещения на граждани от Испания, а с други цели са 70.9% от посещенията на граждани от Румъния и 64.0% - от Белгия.
Източник: Агенция Фокус (28.05.2015)
 
Пазарът на тухли се раздвижи Продажбите на тухли в страната се увеличават заради съживяването при жилищното строителство. Най-горещите пазари са София и Пловдив, където ръстът е с двуцифрени темпове. На обратния полюс е Черноморието, където строителният бизнес е повлиян от отлива на руски купувачи. Това заяви на пресконференция Цанко Миланов, търговски директор и прокурист на „Винербергер“ - фирмата собственик на най-големия керамичен завод у нас в Луковит. Данните на националната статистика показват сериозно раздвижване при гражданското строителство. За първото тримесечие на 2015 г. в страната са започнати 543 жилищни сгради с обща разгъната площ 425 260 кв. м. Квадратурата на обектите е близо два пъти повече спрямо същия период на м.г. (226 717 кв. м). В София увеличението е близо шест пъти. През януари-март т.г. са започнати жилищни сгради с площ 78 481 кв. м.
Източник: Преса (29.05.2015)
 
През първото тримесечие на 2015 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 30 600.8 хил. т, или с 13.2% повече спрямо съответното тримесечие на 2014 г., сочи статистиката През първото тримесечие на 2015 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 30 600.8 хил. т, или с 13.2% повече спрямо съответното тримесечие на 2014 г., като увеличение се наблюдава както при вътрешните, така и при международните превози, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Извършената работа през първото тримесечие на 2015 г. също отбелязва ръст от 12.8% спрямо първото тримесечие на 2014 г. и достига 8 457.2 млн. тонкилометър. Увеличение се наблюдава при железопътния (9.0%) и при товарния автомобилен транспорт (18.5%). Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през първото тримесечие на 2015 г. е 117 629.4 хил., или с 6.6% повече спрямо същия период на предходната година (фиг. 4), което се дължи на по-големия брой превозени пътници при международните превози. При автобусния транспорт се наблюдава увеличение със 7.6%, докато железопътният транспорт бележи спад от 10.6%. Извършената работа през първото тримесечие на 2015 г. също отбелязва ръст от 5.2% в сравнение със съответното тримесечие на 2014 г. и достига 3 014.5 млн. пътниккилометра. Увеличението е в резултат на превозите, извършени от автомобилния транспорт (ръст от 8.0%), докато при железопътните превози извършената работа е с 12.1% по-малко. Воден транспорт. През първото тримесечие на 2015 г. както превозените товари, така и извършената работа от водния транспорт бележат ръст спрямо първото тримесечие на 2014 г., съответно с 98.2 хил. т и 97.4 млн. Тонкилометра. Увеличението се дължи главно на превозите от морския транспорт и е в резултат не само на по-голямото количество превозени товари, но и на по-голямото средно превозно разстояние. Броят на превозените пътници от водния транспорт през първото тримесечие на 2015 г. намалява спрямо съответното тримесечие на предходната година със 7.0%, което основно се дължи на по-малкия брой превозени пътници от морския транспорт. Извършената работа, измерена в пътниккилометри, също отбелязва спад от 57.0% в сравнение с първото тримесечие на 2014 година. При морския транспорт намалението е с 60.0%, а при речния транспорт - с 9.4%. Градски електротранспорт. През първото тримесечие на 2015 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 64 831.0 хил. пътници, или с 4.1% по-малко спрямо съответния период на предходната година. Най-малко намаление от 1.8% е регистрирано при превозените пътници от метрополитена, докато при трамвайния и тролейбусния транспорт се наблюдава спад съответно с 5.9 и 4.0%. Извършената работа, измерена в пътниккилометри, също бележи спад с 2.1% спрямо първото тримесечие на 2014 г., като достига 269.6 млн. пкм, което е резултат на по-малкото превозени пътници от всички видове електротранспорт.
Източник: Агенция Фокус (01.06.2015)
 
Общият индекс на цените на производител през април 2015 г. намалява с 0.7% спрямо предходния месец, сочи статистиката Общият индекс на цените на производител през април 2015 г. намалява с 0.7% спрямо предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 0.8%, в преработващата промишленост - с 0.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 0.7%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.5%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 1.3%, при производството на облекло и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - по 0.7%. Общият индекс на цените на производител през април 2015 г. намалява с 0.1% в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през април 2015 г. е с 1.8% спрямо април 2014 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 1.0%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.8%, а увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 12.8%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 9.5%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.3%.
Източник: Агенция Фокус (01.06.2015)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2015 г. е с 0.4% под равнището от предходния месец, сочат данни на Националния статистически институт. Намаление на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.1%, и в преработващата промишленост - с 0.2%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 2.1%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на химични продукти - с 0.9%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.6%, а нарастване е отчетено при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1.9%, и при производството на тютюневи изделия - с 1.8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2015 г. спада с 0.6%, в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 3.5%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 6.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.7%. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо април 2014 г. е отчетено при: производството на хранителни продукти - с 1.1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители и производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 0.7%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 8.1%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 2.9%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8%. Общият индекс на цените на производител през април 2015 г. намалява с 0.7% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 0.8%, в преработващата промишленост - с 0.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост1 се наблюдава при производството на основни метали - с 0.7%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.5%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 1.3%, при производството на облекло и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - по 0.7%. Общият индекс на цените на производител през април 2015 г. намалява с 0.1%, в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през април 2015 г. е с 1.8% спрямо април 2014 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 1.0%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.8%, а увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 12.8%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 9.5%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.3%.
Източник: profit.bg (01.06.2015)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2015 г. е с 0.4% под равнището от предходния месец, сочи статистиката Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2015 г. е с 0.4% под равнището от предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Намаление на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.1%, и в преработващата промишленост - с 0.2%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 2.1%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на химични продукти - с 0.9%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0.6%, а нарастване е отчетено при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1.9%, и при производството на тютюневи изделия - с 1.8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2015 г. спада с 0.6% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 3.5%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 6.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.7%. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо април 2014 г. е отчетено при: производството на хранителни продукти - с 1.1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители и производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 0.7%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 8.1%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 2.9%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8.
Източник: Агенция Фокус (01.06.2015)
 
Българите са най-недоволни от финансовото си състояние в целия ЕС През 2013 г. българите са били най-неудовлетворени от живота си като цяло и от финансовото си състояние. Това показва изследването на Евростат "Качеството на живот в Европа - факти и мнения", проведено във всички страни от ЕС. На въпроса за финансовата си удовлетвореност българите са дали оценка 3.7 по десетобалната скала - най-ниската в Евросъюза. Най-доволни от финансовото си състояние са шведите и датчаните, които са си дали оценка 7.6. Авторите на изследването заявяват, че неудовлетвореността на българите не е изненадваща предвид високия процент на бедните в страната ни. При средно оценка 7.1 за ЕС в България индексът на удовлетвореност от живота също показва най-ниската стойност - 4.8. От Евростат отбелязват, че разликата в удовлетворението от живота между хората с високо и ниско ниво на образование е най-голяма в България. Удовлетворението от личните отношения българите оценяват на 5.7 при средно равнище 7.8 в ЕС. Тук отново най-щастливи са датчани и австрийци - те оценяват отношенията си с околните на 8.5. Българите са оценили аспекта "жилище" с 6 при средно 7.5 за ЕС. Най-доволни от дома си са финландците, дали са оценка 8.4. По още един показател страната ни е първенец в ЕС - българите са най-недоволни от работата си. Заедно със Сърбия, която още не е членка на ЕС, сме дали оценка 6 на работата си. По този показател най-доволни са в Дания и Финландия. Българите са дали и най-лоши оценки на удовлетвореност по време на свободното си време. От Евростат отбелязват, че именно у нас се отделят и най-малко пари (под 3.1% от семейния бюджет) за отдих и развлечения.
Източник: Сега (02.06.2015)
 
Запазваме 23 място по усвояване на евросредства България запазва 23-то място сред държавите от Европейския съюз (ЕС) по усвояемост на евросредства. Това показват данните от актуализираната справка на Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия (ЕК). Според изчисленията на Брюксел страната ни е усвоила 76,3% от парите от европейските фондове. Така тя изпреварва съседна Румъния, която отчита 61,4% успеваемост. Най-добре с усвояването на парите от ЕК се справя Естония с цели 94,9 на сто, следвана от Португалия с 94,3 на сто, и Литва с 93,7 на сто. В следващите седмици София очаква одобрението на ЕК за последните две оперативни програми от новия програмен период 2014-2020 г. - "Околна среда" и "Региони в растеж", припомня БГНЕС. До 2022 г. България ще може да разчита общо на близо 16 млрд. евро по Структурните и кохезионните фондове, земеделските и рибарските фондове, както и преките плащания за земеделска площ.
Източник: Дума (03.06.2015)
 
Евростат отчете лек спад на безработицата през април Нивото на безработицата у нас през април е било 10.1%, което е лек спад в сравнение с месец по-рано, когато е било 10.2%. Това сочат данните на Евростат. На годишна база безработицата е отбелязала понижение с 1.5%. Така през април безработните в страната са били 342 000 души. От европейската статистическа служба отчитат и положителен рекорд - безработицата в еврозоната се е понижила до тригодишен минимум от 11.1% през април спрямо 11.2% през март. Така нивата се отдалечават от достигнатия максимум през 2013 г. от 12 на сто. В целия Европейски съюз безработицата е останала без промяна на ниво 9.7%. Сред страните членки най-ниска безработица е отчетена в Германия (4.7%), а най-висока - в Гърция (25.4%) и Испания (22.7%). Спрямо април 2014 г. безработицата се е понижила в 22 страни, членки на съюза, и се е повишила в шест. Най-силен спад е отчетен в Испания (от 24.9% до 22.7%), Литва (от 11.1% до 8.9%) и Ирландия (от 11.8% до 9.7%). Повишение на показателя се отчита в Белгия (от 8.4% до 8.5%), Румъния (от 6.8% до 6.9%), Австрия (от 5.5% до 5.7%), Франция (10.1% до 10.5%), Хърватия (17.1% до 17.5%) и Финландия (8.5% до 9.4%).
Източник: Сега (04.06.2015)
 
Около 40% от икономиката в сивия сектор До 40 на сто е делът на сивата икономика у нас, сочи проучване на Института за социална интеграция (ИСИ) и Фондация “Фридрих Еберт”, представено вчера. В документа се отчита неефективността при усвояването от България на европейските средства в периода от 2007 до 2013 г., проблеми в управлението на публичната и финансовата системи, множество нормативни пречки в управлението на бизнес средата, пълна липса на условия за развитие на малкия и среден бизнес. От института предлагат въвеждане на прогресивен данък за доходите на 3000 лв. месечно. Отделно се лансира и идеята за увеличаване на ДДС с 3%, като за храните от първа необходимост и лекарствата налогът да падне наполовина от сегашното равнище. Тези мерки биха донесли в хазната около 1 млрд. лв. смятат експертите.
Източник: Монитор (04.06.2015)
 
Производителността на труда се е увеличила с 2.3% на годишна база през първото тримесечие на 2015 г., показват публикуваните в петък предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода януари-март брутният вътрешен продукт (БВП), изработен от един зает, е 5183 лв. Всеки един работещ прави средно 12.8 лв. от БВП за час, което е с 30 стотинки повече спрямо година по-рано. Въпреки трайната тенденция за увеличаване на производителността на труда в България през последните години показателят все още остава сред най-ниските в ЕС. Данните на националната статистика показват още, че през първите три месеца на 2015 г. броят на заетите лица в икономиката също се е увеличил спрямо година по-рано – ръстът е с 0.8%. Общият брой отработени от тях часове също се увеличава с 0.8% на годишна база и за периода януари-март 2015 г. е 1347 млн. часа. Най-голям процент от хората са заети в сектора на услугите – общо 56.8% от работещите. Делът им намалява спрямо отчетените преди година 57.1%. За сметка на това се отчита повишаване на дела на заетите в индустрията – от 25.2% до 25.5% за година. Работещите в аграрния сектор остават 17.7% от всички заети.
Източник: Капитал (08.06.2015)
 
Прогнозират 1,3% ръст на БВП Българската икономика да нарасне с 1,3% през 2015 г. и с 1,8% през 2016 г., очакват от международната рейтингова агенция Moody's. Тази прогноза се доближава до последните очаквания на Министерството на финансите, според които ръстът на БВП тази година ще бъде 1,4%, а догодина 1,7%. Moody's потвърди рейтинга на държавните облигации на България на ниво Baa2, със стабилна перспектива. Това решение отразява стабилната бюджетна позиция, устойчивото икономическо възстановяване и инициираните реформи, както и рисковете от появата на външни шокове заради ситуацията в Гърция, посочват от Moody's.
Източник: Стандарт (08.06.2015)
 
Икономиката чупи рекорди Икономиката на страната подскочи с 2% през първото тримесечие на годината. Такъв голям ръст на БВП на годишна база не е имало от четири години насам, сочат данните на НСИ. Спрямо предходното тримесечие икономиката на страната нараства с 0,9%, като това е най-добрият резултат от близо пет години. Основно това се дължи на промишлеността, но и сделките с имоти значително нарастват като постигат най-голям ръст за последните пет години. Наред с това се увеличават инвестициите и износът. През първото тримесечие на 2015 г. БВП възлиза на 17,245 млрд. лв., което прави по 2395 лв. на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП е 8,817 млрд. евро, като на човек се падат по 1224 евро. Делът на аграрния сектор в икономиката намалява с 0,2%, достигайки 3%. Делът на услугите се понижава от 66,2% на 65%. А делът на индустрията в икономиката се повишава с 1,4% и достига 32%. Като основната роля за това има именно доброто представяне на промишлеността. Повишаването на икономиката на годишна база се определя от ръста в: селско, горско и рибно стопанство - с 5,1%, сделки с недвижими имоти - с 4,5%, професионални дейности и научни изследвания; административни дейности - с 4%, промишленост - с 3,4%, търговия и ремонт на автомобили; транспорт и складиране; хотелиерство и ресторантьорство - с 1,8%.
Източник: Стандарт (08.06.2015)
 
Строителството със спад и през април През април индексът на продукцията в строителството, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0,4% под равнището от предходния месец. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база, спрямо април 2014 г., намалението на строителната продукция е с 0,5%. През март също беше отчетен спад. На месечна база строителната продукция отбеляза свиване с 0,7%, а на годишна база - с 1,8% спрямо март 2014 г. През април 2015 г. месечният спад се дължи на свиване на сградното строителство с 1%. На годишна база намалението отново е заради отрицателния темп при сградното строителство, което се е свило с 10,3%.
Източник: Дума (09.06.2015)
 
Пазаруваме все повече по интернет и телефона И през април потреблението остава почти без промяна спрямо март. Данните на НСИ за четвъртия месец отчитат лек спад от 0,2% на оборота в търговията на дребно (без автомобили и мотоциклети). Почти без промяна са и на годишна база - спрямо април 2014 г. има повишение от едва 0,5%. По-сериозно нарастване е отчетено при пазаруването по телефона, интернет или по пощата. Годишните изменения в това направление показват ръст от 7,7% На месечна база ръст от 6,9% е отчетен на оборота при търговията на дребно с текстил, обувки и кожени изделия. Търговията с автомобилни горива и смазочни материали също нараства, но с 0,6%. Месечни намаления се наблюдават при търговията на дребно с медицински стоки - 1,5%, с компютърна техника - с 1%, с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,5%, а оборотите на търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия падат с 0,2%. На годишна база търговията на дребно с фармацевтични стоки отбелязва ръст от 5,6%. Годишно намаление е отчетено в оборотите на търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия. С 1,2% са намалели и покупките на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.
Източник: Дума (09.06.2015)
 
Промишленото производство нараства плахо през април спрямо предходния месец, потвърждавайки тенденцията за увеличение предвид данните от година по-рано. Търговията бележи лек спад в отчитания период спрямо март, но в сравнение с април 2014 г. има ръст. В строителството обаче се запазва негативната тенденция и има регистрирано намаление и спрямо март и в сравнение с година по-рано, сочат данните на Националния статистически институт, обявени в понеделник. В промишлеността ръстът е 0.2 на сто спрямо март и 1.5 процента в сравнение с април предходната година. По-съществено увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3.1%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 10.6%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 10.1%, производството на тютюневи изделия - с 6.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 5.3%. Ръст е регистриран при: производството на основни метали - с 10.8%, производството на мебели - с 9.1%, производството на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8.1%, производството на химични продукти - с 5.7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, докато в добивната промишленост е регистриран спад от 0.8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.9%, производството на основни метали - с 13.4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 12.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11.6%. Намаление е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 22.5%, производството на тютюневи изделия - с 11.9%, производството на облекло - с 9.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.9%. Търговията на дребно през април е намалила обемите си с 0.2 процента спрямо март, но в сравнение с година по-ратно бележи ръст от 0.5 процента. По-сериозен ръст е отчетен при продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6.9%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.6%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.0%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.5%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%. Спрямо април 2014 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 7.7%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 5.6%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3.3%. Спад спрямо година по.рано е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4.5%, в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.3%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.2%. Строителството запазва негативната тенденция и спадът спрямо март е 0.4 на сто, а в сравнение с предишната година – 0.5 процента. В детайли, продукцията от сградното строителство намалява с 1%, но същевременно гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0.3%. На годишна база намалението на строителната продукция през април 2015 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 10.3%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увeличение от 11.6% .
Източник: Медия Пул (09.06.2015)
 
Продажбите на дребно се забавят през април Растежът на оборота в търговията на дребно все повече се забавя. След като през март той беше 0.8% на годишна база, през април ръстът е едва 0.5%. Предварителните данни на НСИ показват още, че от началото на 2015 г. продажбите на дребно намаляват на месечна база през всичките месеци. Така през април те са спаднали с 0.2% спрямо март. Най-висок ръст през април спрямо същия месец на предходната година има при продажбите по интернет, телефон и поща – 7.7%, но дори и той се забавя спрямо двуцифрените числа на растеж, които отбелязваше всеки месец от началото на 2011 г. насам. Промишленото производство се е увеличило с 1.5% през април 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г и само с 0.2% спрямо март 2015 г. Годишният ръст се дължи преди всичко на по-голямото производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ. Ниско е увеличението в преработващата промишленост (0.3%), а в добивната се наблюдава спад от 0.8% на годишна база. Не е особено обнадеждаващо положението и при промишленото производство. Въпреки че преработващата промишленост е отбелязала макар и минимално увеличение на годишна база от 0.3%, то на месечна тя намалява с 1%. По принцип преработващата промишленост е с по-висока добавена стойност за икономиката от добивната промишленост. Добивната промишленост на годишна база спада с 0.8% заради по-ниския добив на метални руди и неметални материали и суровини. Само добивът на въглища се е увеличил на годишна база – с 10.9%. При преработващата промишленост най-голямо увеличение спрямо април 2014 г. има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (16.9%) - в тази категория основно влизат производството на резервни части. Интересно е, че същевременно производството на други превозни средства намалява с 22.5%.
Източник: Капитал (09.06.2015)
 
Промишлената продукция регистрира ръст от 0.2% Промишленото производство през април 2015 г., изчислено от сезонно изгладени данни, нараства с 0.2% в сравнение с март. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. През месеца календарно изгладеният индекс на промишлената продукция регистрира ръст от 1.5% спрямо съответния месец на 2014 година. Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3.1%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 1.0%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 10.6%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 10.1%, производството на тютюневи изделия - с 6.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 5.3%. Ръст е регистриран при: производството на основни метали - с 10.8%, производството на мебели - с 9.1%, производството на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8.1%, производството на химични продукти - с 5.7%. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, докато в добивната промишленост е регистриран спад от 0.8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.9%, производството на основни метали - с 13.4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 12.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11.6%.
Източник: Медия Пул (09.06.2015)
 
През април 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, е с 0.4% под равнището от предходния месец, сочи статистиката По предварителни данни през април 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.4% под равнището от предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Календарно изгладените данни показват намаление от 0.5% на строителната продукция през април 2015 г. в сравнение със същия месец на 2014 година. През април 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.0%, но същевременно гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0.3%.
Източник: Агенция Фокус (09.06.2015)
 
Износът на България е достигнал най-високите си стойности за последните 7 години. Страната ни е най-добре представящата се сред всички развиващи се пазари в региона на Централна и Източна Европа по този показател. Това показват данните от анализ на УниКредит Булбанк. През последната половин година нарастването на българския износ на стоки и услуги е 13.1%. Вчера и Националният статистически институт публикува данни за външната търговия, които потвърждават добрите резултати и дават детайли. От началото на 2015 г. българските фирми са пласирали в чужбина стоки и услуги за 14.6 млрд. лв. - с 12.8% повече спрямо миналата година. Само за април износът е за 3.9 млрд. лв. В подем е експортът и в рамките на ЕС, и за останалия свят. За първите три месеца продажбите на наши фирми в други държави от Евросъюза са нараснали с 12% на годишна база до почти 7 млрд. лв. Износът за страни извън ЕС за първите 4 месеца пък се е увеличил с 13.8% до 5.4 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70% от износа към членки на ЕС. Турция остава най-големият ни партньор извън ЕС, като експортът за там е скочил с почти 22% за година. Най-хубавата част от позитивните новини е, че най-продаваните стоки са все от типа "с висока добавена стойност" - оборудване, машини, превозни средства. Според главния оперативен директор на УниКредит Булбанк Андреа Казини данните за експорта са доказателство, че икономиката на България е конкурентоспособна. "Възстановяването на износа се дължи най-вече на постепенното повишаване на производствения капацитет в преработващата промишленост и някои сектори на услугите. По-ниските цени на енергията в България и слабото евро допълнително подкрепиха конкурентоспособността на икономиката на страната на външните пазари", обясни банкерът. Той смята, че раздвижването на търговията тече на фона на покачващо се доверие на бизнеса и домакинствата до нивата отпреди кризата. "Подобреното усвояване на фондовете на ЕС и по-силният износ ще подпомогнат икономическия растеж да се засили до 2.1% през 2015 г. и до 2.4% през 2016 г.", прогнозира още Казини. Тази прогноза е най-добрата от последните месеци. Самата УниКредит Булбанк през април очакваше 1.9% ръст на БВП. Наскоро и ЕК подобри прогнозата си за България от 0.8 на 1%, а нашето Министерство на финансите вече очаква 1.4% ръст на икономиката, макар че бюджет 2015 е разчетен при 0.8% ръст на БВП. РЕКОРДИ За последната година страната ни е загубила частично позициите си на някои пазари, но е преоткрила нови, показват още данните на БНБ. Така например износът ни към Обединените арабски емирства спада с повече от 1/3 от 224 на 154 млн. лв. След налагането на руското ембарго не е изненадващо, че износът е спаднал от 343 млн. лв. през 2014 г. до 237 млн. лв. през 2015 г. В същото време страната ни е преоткрила Гибралтар като търговски партньор. За първите 4 месеца на 2015 г. страната ни е изнесла стоки за 24.4 млн. лв., през същия период на 2014 г. - за 100 хил. лв. Преди години упорито се твърдеше, че износът на България за Гибралтар е фиктивен. Износът ни към САЩ пък е пораснал с 24.3% до 257 млн. лв., а за Сърбия сме изнесли стоки за 267 млн. лв., или с 37% повече за година. ВНОС За първите 4 месеца на годината е отбелязан и сериозен ръст на вноса. Според анализатори това говори за раздвижване на вътрешното потребление. През периода януари-април у нас са влезли стоки за 16.8 млрд. лв., или с 5.2% повече спрямо година по-рано. Само през април общият внос възлиза на 4.5 млрд. лв. и се увеличава с 4.9% спрямо същия месец на предходната година. Най-много стоки от ЕС у нас са влезли от Германия и Италия. За първите три месеца от Германия са внесени стоки за 1.6 млрд. лв., а от Италия - за 849 млн. лв. Най-големият вносител у нас от трети страни е Русия със стоки за над 2 млрд. лв. за първите 4 месеца на годината.
Източник: Сега (10.06.2015)
 
Изпреварваме Чехия по усвоени европари България е изпреварила Чехия, Италия, Словения и Румъния по усвоени евросредства през първия програмен период от 2007 г. до 2013 г. Страната ни е усвоила 83% от отпуснатите 11,283 млрд. евро, показва анализ на икономистите от БАН. Оценката за приноса на европейските фондове показва, че реално изплатените 8,5 млрд. евро до края на 2014 г. са допринесли за прираст в икономиката от 0,4 до 0,6 процента, става ясно от доклада на учените. Според анализите е налице ускорено усвояване на безвъзмездната финансова помощ по всички оперативни програми на Европейския съюз, но с много слабо въздействие върху реалната икономика. От доклада става ясно, че преди България по усвояване на евросредства се нареждат Естония, Португалия и Финландия.
Източник: Новинар (10.06.2015)
 
Расте производството и потреблението на въглища у нас През 2014 година се увеличава производството и потреблението на въглища в България, показа доклад на EURACOAL, организацията на европейската въглищна индустрия. Данните показват, че през миналата година у нас са добити 32,6 млн. тона лигнитни въглища. За сравнение през 2013 година добивът е бил 28,6 млн. тона. От методологията става ясно, че през миналата година организацията променя своята методология, според която у нас вече няма добив на антрацитни въглища, а той е приравнен на лигнитни въглища. През 2013 година в страната са добити 2,1 млн. тона антрацитни въглища. Данните обаче показват недвусмислено, че се увеличава потреблението на въглища в страната – от 25,5 млн. тона до 31,2 млн. тона лигнитни въглища. Докладът отбелязва и промяната на ръководството на Мини "Марица Изток“, извършено от новия енергиен министър Теменужка Петкова в края на 2014 година. Като цяло данните за Европа показват, че тенденцията е обратна – намалява както добивът, така и потреблението на лигнитни въглища. Това се дължи основно на свиването на добива и потреблението в Германия, Гърция и Полша. Намалява и производството на антрацитни въглища в Европа, като данните се отнасят само до големите производители на въглища на Стария континент. През 2014 година е отчетен добивът на 105,7 млн. тона спрямо 111,7 млн. тона в предходната година. Рязко намалява и добитото количество на антрацитни въглища в Украйна – от 83,7 млн. тона до 65 млн. тона. Обяснението може да бъде открито във водените военни действия именно в богатите на въглища региони на страната. Според статистиката на EURACOAL в България няма добив на антрацитни въглища. През миналата година са потребени 2 млн. тона от този тип. През 2013 година потреблението е било 1,7 млн. тона. Като цяло през 2014 година в Европа са внесени 204,6 млн. тона антрацитни въглища. Организацията отчита още, че за първи път от 1988 година насам Китай намалява произведеното количество въглища – с 2,5% до общо 3,87 млрд. тона, макар и добивът на лигнитни въглища всъщност да се увеличава. В страната бяха въведени и допълнителни изисквания за качеството на въглищата в опит да се намали замърсяването на големите градове.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2015)
 
Износът ни за ЕС расте с 12% през първо тримесечие Износът на България за ЕС през периода януари - март 2015 г. се увеличава с 12% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 6.9 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.9% от износа за държавите - членки на ЕС. През март 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 11.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.4 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през първото тримесечие се увеличава със 7.2% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 7.8 млрд. лв.. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През март 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 14.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.9 млрд. лв. по цени CIF.
Източник: Money.bg (10.06.2015)
 
Подобрили сме външнотърговското си салдо с трети страни с 830.8 млн. за първите четири месеца на 2015 г. Износът на България за трети страни за периода януари-април 2015 г. се е увеличил с 13.8%, спрямо съпоставимия период на 2014 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт. Сумата за периода е 5.4 млрд. лв. Основно сме изнасяли за Турция, Китай, Сингапур, Сащ и Русия - държави формиращи 51% от износа с трети страни. Само през април, износът на България с трети страни на годишна база се е увеличил с 12.8% до 1.5 млрд лв. В същото време вносът от трети страни за четирите месеца на 2015 г. се увеличава с 1.3% до 6.2 млрд. лв. Най много внасяме от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Само за април, вносът е намалял с 0.8% спрямо година по-рано и възлиза на 1.7 млрд. лв. Външнотърговското салдо за първите четири месеца на 2015 г. е отрицателно и е на стойност 799.2 млн. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки, салдото също е отрицателно на ниво от 518 млн. лв. Само през април 2015 г., външнотърговското салдо е отрицателно на стойност 157.9 млн. лв.
Източник: Money.bg (10.06.2015)
 
Над 28 хил. безработни са намерили работа през май Благодарение на субсидираните работни места и сезонната заетост официалната безработица продължава да пада и през май е 10.1 на сто. Понижението спрямо април е с 0.6 пункта, а спрямо 2014 г. - с 1.1 на сто, показват данните на Агенцията за заетостта. Над 28 хил. регистрирани в бюрата по труда са намерили препитание през май - с около 1200 повече спрямо април. Така без работа са 331 846 българи. Спрямо април те са с около 18 500 по-малко. На годишна база намалението е по-забележително - с близо 36 хил. души. Близо 22 400 безработни са започнали работа на първичния пазар през май. В субсидирана заетост са включени близо 6000 души. По схеми, финансирани от оперативната програма на социалното министерство, са постъпили на работа 4110 безработни - двойно повече отколкото през април. В бюрата по труда са заявени 19 153 работни места в реалната икономика. Те намаляват с над 1500 спрямо април, което според АЗ е обичайно за месеца. Най-много свободни позиции са заявени в сезонни дейности - от преработващата промишленост (4441 места), от търговията (2886 места), от хотелиерството и ресторантьорството (2762 места). Следват заявените места от държавното управление (2434), от селското, горското и рибното стопанство (1349 места), от строителството (917 места), от транспорта, складирането и пощите (823 места), от операциите с недвижими имоти (822 места) и др. Младите до 29 г. без работа са вече 50 630, тоест с над 4 хил. по-малко спрямо предходния месец. РЕГИОНИ В Смолянско безработицата е много над средната за страната - 18 на сто. 10 500 са без работа, от тях половината са в предпенсионна възраст (над 50 г.). Има близо 3200 свободни работни места по данни на социалното министерство. Спрямо миналата година и тук се чувства подобрение - хората без препитание са намалели с около 1200 души. Данните бяха изнесени при посещението на вицепремиера Ивайло Калфин в Смолян. Той заяви, че ще постави въпроса с условията за работа на гастарбайтерите на Съвета на министрите на труда тази седмица. "Всеки гастарбайтер трябва да получава най-малко минималната заплата за страната, в която работи. Много от нашите гастарбайтери работят в неприемливо лоши условия на труд, без осигуровки, без заплащане и т.н.", каза Калфин, цитиран от "Дарик".
Източник: Сега (16.06.2015)
 
Индексът на потребителските цени за май 2015 г. спрямо април 2015 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (май 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е 0.7%, а годишната инфлация за май 2015 г. спрямо май 2014 г. е 0.9%. Това съобщиха от Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода юни 2014 - май 2015 г. спрямо периода юни 2013 - май 2014 г. е минус 0.5%. През май 2015 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: -хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.9%; -алкохолни напитки и тютюневи изделия - цените остават на равнището от миналия месец; -облекло и обувки - увеличение с 0.7%; -жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.1%; -жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.1%; -здравеопазване - намаление с 0.2%; -транспорт - увеличение с 1.9%; -съобщения - намаление с 0.2%; -развлечения и култура - намаление с 0.6%; -образование - цените остават на равнището от миналия месец; -ресторанти и хотели - увеличение с 0.1%; -разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.2%.
Източник: Сега (16.06.2015)
 
Пазарът на нови автомобили продължава да расте с добри темпове. През май в страната са продадени 1995 коли, което е 10,7% повече спрямо същия месец на 2014 г. Това показват данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили. За първите пет месеца на 2015 г. у нас са изтъргувани 9001 возила, или с 9% повече в сравнение с периода януари-май на 2014 г. Продажбите в страната се увеличават по-бързо от средния ръст в Европейския съюз, който е 1,3% през май и 6,8% от началото на годината. Най-търсената марка в ЕС е германската „Фолксваген“ - през май в общността са продадени 137 251 коли. А най-бързо се увеличават продажбите на „Джип“ - със 139% до 7198 бройки.
Източник: Сега (17.06.2015)
 
39 на сто от българските мениджъри сменят работните си места заради възнаграждението. След тях се нареждат - 36%, които сменят работата си поради липса на кариерно развитие. Това показва годишното проучване на пазара на човешкия труд и капитал, инициирано за 14-а поредна година от OD&M Consulting. В проучването са участвали 173 компании от България, изследвани са над 75 000 индивидуални пакета възнаграждения. Сред изследваните сектори са банковият, застрахователният, ИТ, изнесени услуги, производства, в това число хранително и автомобилно, фармацевтичният и други сектори. Другите причини, поради които хората доброволно напускат, са търсене на нова кариера - 28% от експертите, натовареността на работното място - 19% от мениджърите, емиграция - за 16% от оперативните работници и взаимоотношенията - 16% от служителите.
Източник: Дума (18.06.2015)
 
Заплатите се повишават три пъти по-бързо от цените дори в годините на кризата. От март 2008 г., когато световната финансова криза още не беше застигнала България, до месец март от настоящата година, заплатите са скочили с 69%, сочат данните на НСИ. За същия период от 7 години инфлацията е само 14,6%. Повечето хора обаче не могат да усетят по джоба си този изпреварващ ръст на заплатите, защото доходът на цялото домакинство се определя освен от възнагражденията за извършен труд, и от суми, които се получават като социални помощи, обезщетения за безработица, пенсии, суми от собствена земеделска продукция и дори получени наеми. А тези доходи не растат със същия темп. Освен това много хора останаха без работа по време на кризата. Оказва се, че във повечето региони на страната заплатите се увеличават с приблизително едно и също темпо. Най-много са нараснали заплатите в Търговище и Разград - съответно със 79% и 77% за 7 години. Бързо се повишават заплати и в Ямбол и Видин - с над 72% за същия период. В София заплатите са скочили със 70%. А най-малко е увеличението в Добрич (+43%), Перник (+50%), Благоевград (+53%), Хасково и Сливен (+55%). Но разликата между възнагражденията в София и останалите градове на страната остава почти без промяна. Жителите на столицата получават средно по 1206 лв. на месец, което е с 37% повече от средната заплата за страната. По сектори на икономиката най-бързо са нараснали заплатите в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където скокът е над два пъти за период от 7 години. Именно в този сектор са и най-високите възнаграждения, като средният им размер вече е 2079 лв., сочат данните на НСИ. В този сектор взимат три пъти повече отколкото в строителството (721 лв.) и в преработващата промишленост (754 лв.). Най-бавно се увеличават заплатите в сферата на финансите и застраховането - само с 36% за 7 години. В резултат тази сфера на икономиката от най-високоплатената преди седем години вече се нарежда чак на трето място със средна заплата от 1545 лв. На второ място се изкачват заетите в "Производство и разпределение на ток, парно и газообразни горива" със средна заплата от 1649 лв., която за последните 7 години е нараснала с близо 60%.
Източник: Стандарт (22.06.2015)
 
Заплатите в София с 37% по-високи Заплатите се повишават три пъти по-бързо от цените дори в годините на кризата. От март 2008 г., когато световната финансова криза още не беше застигнала България, до месец март от настоящата година, заплатите са скочили с 69%, сочат данните на НСИ. За същия период от 7 години инфлацията е само 14,6%. Повечето хора обаче не могат да усетят по джоба си този изпреварващ ръст на заплатите, защото доходът на цялото домакинство се определя освен от възнагражденията за извършен труд, и от суми, които се получават като социални помощи, обезщетения за безработица, пенсии, суми от собствена земеделска продукция и дори получени наеми. А тези доходи не растат със същия темп. Освен това много хора останаха без работа по време на кризата. Оказва се, че във повечето региони на страната заплатите се увеличават с приблизително едно и също темпо. Най-много са нараснали заплатите в Търговище и Разград - съответно със 79% и 77% за 7 години. Бързо се повишават заплати и в Ямбол и Видин - с над 72% за същия период. В София заплатите са скочили със 70%. А най-малко е увеличението в Добрич (+43%), Перник (+50%), Благоевград (+53%), Хасково и Сливен (+55%). Но разликата между възнагражденията в София и останалите градове на страната остава почти без промяна. Жителите на столицата получават средно по 1206 лв. на месец, което е с 37% повече от средната заплата за страната.
Източник: Стандарт (22.06.2015)
 
НСИ отчете: Цената на труда се е повишила с 6,9% С 6,9% се е повишила цената на труда в България през първото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на миналата година. Това става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) по отношение на разходите на работодателите за 1 отработен час. Общите разходи на фирмите за труд обаче нарастват още повече. За периода януари-март 2015 г. те бележат увеличение от 7.3 на сто спрямо първото тримесечие на 2014 г. Паралелно с това изхарчените от работодателите пари за други разходи извън тези за труд (осигуровки, материали и т.н.) са нараснали с 5% през разглеждания период. Най-сериозно увеличение на заплатите през първото тримесечие са усетили служителите в сектора на административните и спомагателните на тях дейности. За тях възнагражденията спрямо януари-март 2014 г. са се увеличили с 15.7%.
Източник: БТА (22.06.2015)
 
Цените на потребителските стоки и услуги в България – най-ниски в ЕС през 2014 г. Цените на потребителските стоки и услуги в България са били най-ниските в Европейския съюз (ЕС) през 2014 г., сочат данни на Евростат, разпространени днес. През миналата година ценовите нива на потребителските стоки и услуги са варирали в широки граници в страните от Европейския съюз. Храните и потребителската електроника са най-евтини в Полша, докато в България са най-евтини алкохолът и цигарите, както и ресторантите и хотелите. Цените на облеклата са най-ниски в Унгария, докато в Чехия най-евтини са потребителската електроника и личните превозни средства. Ценовите нива у нас са 48% от средните стойности за ЕС. Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки през 2014 г. варират от 61% от средната за ЕС стойност в Полша до 139% в Дания. Различията между ценовите нива в страните членки на ЕС са по-слабо изразени в тази продуктова група, отколкото общо за всички стоки и услуги.
Източник: Инвестор.БГ (22.06.2015)
 
Прогнозират ръст на икономиката с 2,1% Икономически ръст от 2,1% през 2015 г. и 2,4% през 2016 г. очакват експертите от УниКредит. Предходните прогнози на икономическия екип на банката бяха за повишение на брутния вътрешен продукт (БВП) с 1,9% през тази и 2,3% през 2016 г. В края на март 2015 г. в реално изражение българският износ е повече от 40% над нивото си преди началото на глобалната криза, каза главният икономист на банката за региона на ЦИЕ Любомир Митов. "Имаме огромно количество износ, който идва от фармацевтичния сектор и секторите, произвеждащи компоненти и части за автомобилостроенето, например, в резултат на добавяне на нови производствени мощности в преработващата промишленост", каза той. Като цяло от УниКредит очакват основните двигатели за растежа да бъдат износът, ръстът на заетостта и повишеното усвояване на парите от ЕС. Според Любомир Митов негативният ефект от случващото се в Гърция е силно преекспониран проблем за България. "Гърция формира 7% от общия износ на България, като при риск това няма да съсипе икономиката", коментира Митов. Той подчерта, че българският банков сектор е в добро състояние и конкретизира, че в момента клоновете на гръцките банки у нас са с висока капиталова адекватност и подобряващо се съотношение на кредити към депозити, което означава, че разчитат на местни източници на финансиране за сметка на чужди. "Спадът на износа към Русия няма да се обърне в близко бъдеще", заключи икономистът.
Източник: Стандарт (23.06.2015)
 
Елка Димитрова, МТСП: Очаква се до следващото лято да се открият 144 хиляди нови работни места Тенденцията е до следващото лято да се открият 144 хиляди работни места. Това каза Елка Димитрова, директор на Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност” в Министерство на труда и социалната политика във връзка с проект „Изграждане на система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики”. Отделно проучването по ОП „Развитие на човешките ресурси” сред представителна извадка на работодателите имаме и проучвания на база макроикономически иконометрични модели, които са за по-дълъг период до 2020 и даже до 2030 година. „144 хиляди работни места се очакват да се разкрият до другото лято. Изследването е направено през май и е за една година напред. Това са виждания на работодателите, на всяка фирма поотделно. Те могат и да се различават, защото има и такива, които не са интервюирани. Това е като тенденция едно увеличаване на свободните места. Логично е, излязохме от кризата, има по-добър ръст на БВП. Ако ситуацията и в международен план се задържи благоприятна ще се отрази благоприятно и на пазара на труда. Той зависи от икономиката и много други фактори”, посочи Елка Димитрова.
Източник: Агенция Фокус (26.06.2015)
 
Под 0.5% от китайските инвестиции в ЕС са влезли в България От 2000 до 2014 г. китайски компании са вложили 46 млрд. евро в бизнес начинания в 28-те държави от ЕС. Шампион по привлечени преки инвестиции от азиатския гигант е Великобритания - с 12.2 млрд. евро. Германия и Франция си поделят второто и третото място съответно с 6.9 и 5.9 млрд. евро. България бледнее на техния фон със своите скромни 207 млн. евро. Това е под 0.5% от всички китайски капитали, влезли в евросъюза. Данните са от доклад, подготвен от берлинския институт Mercator и американската Rhodium Group. Анализът ще бъде представен на форум за китайските инвестиции в ЕС, който се провежда днес в Брюксел. Ролята на Китай като световен износител на капитали ще става все по-важна, като до края на десетилетието азиатският гигант ще стане най-големият инвеститор на планетата, прогнозират авторите на доклада. До 2020 г. Китай ще инвестира в останалия свят 2 трилиона долара само под формата на преки вложения - придобивания и сливания на компании и създаване на нови предприятия, а общо активите му зад граница ще се утроят от сегашните 6.4 трилиона долара до приблизително 20 трилиона. Ранните китайски инвестиции са насочени към развиващи се страни, но постепенно фокусът се премества към САЩ и Европа. Придобиванията и другите преки инвестиции на Китай в ЕС се увеличават бързо през последните години, като 2014-а носи рекордните 14 млрд. евро, се посочва в анализа. Прави впечатление, че Унгария е привлякла сериозен дял от китайските капитали и е на седмо място сред 28-те държави от ЕС с близо 1.9 млрд. евро за периода 2000 - 2014 г. Румъния може да се похвали със 733 млн. евро, а нашата страна - с едва 207 милиона. Инвестициите в България са малки и "на зелено". Те са основно в енергетиката - ВЕИ централи, в агросектора и в автомобилната индустрия (съвместното производство на "Литекс моторс" и китайската Great wall motors). На практика и на ниво ЕС разпределението е подобно - 28% от всички преки инвестиции от Китай са в енергийни проекти,13% са в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, 12% - в автомобилостроенето, става ясно от анализа. В него се посочва, че шведската легенда Volvo днес преживява ренесанс като собственост на китайски предприемачи и Китай е пазар №1 за колите Volvo. Най-голямата сделка в Ай Ти сектора е придобиването на германския производител на потребителски стоки Medion от Lenovo през 2011 г. Очертава се и тенденция китайски фирми да аутсорсват (изнасят) в Европа свои научноизследователски и развойни центрове. Пекинският институт по геномика например е направил в Прага център за фармацевтични и биотехнологични изследвания, а Huawei Technologies е избрала Мюнхен за хъб на научно-развойните си дейности.
Източник: Сега (29.06.2015)
 
Олиото поскъпна с 8% за месец Цената на слънчогледовото олио на едро се увеличи през този месец спрямо миналия средно с 8% до 2,22 лв. за литър с ДДС, отчете Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В сравнение с юни 2014 г. повишението е с 12%. Повечето наблюдавани цени обаче сега са почти като миналогодишните. Съществено поевтиняване от миналия юни досега е отчетено при фасула - с 18% от 4,22 на 3,44 лв./кг. Само през последния месец спадът е с 4%. Незначителни колебания нагоре с 1-2% има при захарта, ориза и брашното в сравнение с май. Тържищните цени сега са средно с 27,2% по-високи, отколкото през базисната 2005 г. Миналата година те са били с 27,4% нагоре.
Източник: Преса (29.06.2015)
 
Износът надмина 13,7 млрд. лева за три месеца Реализираната стойност на износа през първите три месеца на годината е 13,737 млрд. лв.) е най-високата за този период на годината, отчитана от НСИ през периода от 2000 г. насам, сочи анализ на Българската банка за развитие (ББР). Ръстът е в условията на намаляващи цени на основни за българския износ стокови продукти (най-вече минерални горива, масла и подобни продукти; химически вещества; суровини и необработени материали). Добрата динамика на реалния сектор от 2014 г. продължава и през първото тримесечие на настоящата година. БВП ускорява своя ръст през първото тримесечие на 2015 г. (сезонно неизгладени данни) до 3,1% и това е най-високият ръст на показателя от средата на 2011 г. насам. България е сред страните с по-висок годишен ръст на БВП (сезонно изгладен) през първото тримесечие на 2015 г. спрямо този за ЕС 28 и за Еврозоната. Според данните на Евростат реалният ръст на БВП за ЕС 28 е 1.4% спрямо същия период на 2013 г., а този на еврозоната е 1,0%. Прави впечатление, че през първото тримесечие на 2015 г. новите страни членки нарастват по-бързо от останалите, като единствено Испания, Великобритания и Холандия от по-старите членки регистрират ръст по-висок от средния за общността. За реалния ръст на икономиката допринася както вътрешното търсене (по линия на увеличаване на потреблението и на инвестициите), така и външното търсене. Особено висок е отбелязаният реален ръст на износа от 15,1%, което е съпоставимо с измененията на показателя от 2010-11 г., когато българският експорт се възстановяваше от сериозния спад от 2009 г. От компонентите на вътрешното търсене положителен принос за ръста на икономиката има крайното потребление, което се увеличава с 0,7% в постоянни цени, като основен положителен принос за растежа му има индивидуалното потребление, докато потреблението на правителството отбелязва реален спад в сравнение с първото тримесечие на 2014 г., което отразява стремежа за намаляване на бюджетния дефицит през настоящата година. Преносът на инвестиционното търсене е почти нулев, като бруто образуването на основен капитал регистрира спад с 3,9% в постоянни цени спрямо първото тримесечие на 2014 г. Факторите, които все още ограничават ръста на инвестиционното търсене в страната, са неефективната съдебна система, проблемите в банковата система от втората половина на 2014 г., които доведоха до нараснала икономическа несигурност и по-висока предпазливост от страна на предприемачите в търсенето на заемен ресурс за финансиране на своята текуща и инвестиционна дейност. През миналата година всички икономически сектори, с изключение на строителството, регистрират годишен ръст на брутната добавена стойност. Като цяло индексите на продукция в основните икономически сектори вървят нагоре (отново изключение е при индексът на строителна продукция), а нагласата на бизнеса спрямо конюнктурното развитие през първите месеци на годината се подобрява. Най-позитивна оценка за текущото състояние на бизнес средата и оптимистични очаквания за развитието през следващите шест месеца имат предприемачите в промишлеността. Подобряват се всички техни оценки за настоящото бизнес състояние, производствена активност и нивото на поръчките както от вътрешния пазар, така и от чужбина, като всички тези оценки надвишават тяхната дългосрочна средна стойност. Средната натовареност на мощностите продължава да се увеличава и за първото тримесечие надхвърля 75%, което е съществено над средната стойност на показателя от 65%. Все по-голямо значение като фактори, затрудняващи развитието на предприятията, са тези, свързани с външни за бизнеса условия като несигурна икономическа среда и слабости в икономическото законодателство, докато търсенето на готова продукция на фирмите от страната и чужбина е с далеч по-малка тежест като фактор, ограничаващ развитието, в сравнение с предходни години.
Източник: Монитор (29.06.2015)
 
В Полша и Румъния храната е по-евтина Цените в България са най-ниските в цяла Европа като само в Македония е по-евтино, сочат данни на Евростат. У нас кошница от основни стоки и услуги може да се купят за 48 евро, докато средно за страните от ЕС за тях са необходими 100 евро. Македония е веднага след нас, където същата кошница от стоки и услуги струва само 47 евро. Преди нас по цени се нареждат Полша (56 евро за същата пазарска кошница), Румъния (54 евро), Сърбия (53 евро), Босна и Херцеговина (53 евро) и Албания (50 евро). Най-скъп е животът в Швейцария (154 евро за същите стоки и услуги), Норвегия (148 евро) и Дания (138 евро). Но и заплатите в България са най-ниските в ЕС. През януари 2015 г. минималната заплата у нас беше 184 евро, а в Люксембург - над 10 пъти повече, или 1923 евро. В същото време в Люксембург цените са само с 20% по-високи от средните за ЕС, и 2,5 пъти по-високи от тези в България. Оказва се, че въпреки най-ниските цени у нас, хората с минимална заплата имат най-ниската покупателна способност в ЕС, като за цяла Европа само в Албания живеят по-зле. Най-добро сравнение между нас и страните от ЕС може да се направи с данните за Германия, тъй като там цените са най-близки до средните за Общността - по-високи са само с 2%. В същото време минималната заплата в Германия е 1473 долара, което е 8 пъти повече от минималното възнаграждение в България за януари. А цените в Германия са само 2,1 пъти по-високи от тези у нас. Оказва се, че с минималната заплата в Германия могат да се купят близо 4 пъти повече стоки и услуги, отколкото с най-ниското месечно възнаграждение у нас. Разликите в цените в България и другите страни от ЕС са различни за отделните групи стоки. Например цените на храните в България са с 30% по-ниски от средните за ЕС, което ни нарежда на 33-то място в цяла Европа. От страните в ЕС по-евтини са храните в Полша (39% по-ниски от средните за ЕС) и Румъния (-32%). По-евтина е прехраната и в Албания (-31%) и Македония (-42%).
Източник: Стандарт (29.06.2015)
 
От 1 юли: Вдигат пенсии и заплати Заплати и пенсии се вдигат от 1 юли. Минималното възнаграждение в страната скача от 360 на 380 лева. Това ще е повторното увеличение на най-ниската месечна заплата през тази година, след като от 1 януари то се вдигна от 340 на 360 лв. Тогава от него се възползваха около 200 000 работещи, а сега броят им ще е около 248 000. С новата минимална заплата след удръжката на данъци и осигуровки в джоба на работниците, които я получават, ще остане чист доход от 298 лв. Това е с 16 лв. повече от досегашното ниво от 282 лв., което пък бе с 4 лв. под линията на бедност в страната, определена за тази година. Плавното повишаване на минималната заплата е основно средство за борба със сивата икономика, посочва правителството. В тригодишната бюджетна прогноза е заложено увеличение на най-ниското месечно възнаграждение за 2016 г. - да нарасне до 420 лв., а за 2017 г. - до 460 лв.
Източник: Стандарт (29.06.2015)
 
Бизнесът губи надежда след 5 месеца на оптимизъм За първи път от 5 месеца насам бизнес климатът у нас се влошава. През настоящия месец предприемачите в търговията на дребно и колегите им от сектор "услуги" са по-песимистично настроени спрямо тези в промишлеността и строителството. Това показват данните на националната статистика за юни спрямо май. Мрачното настроение сред мениджърите идва на фона на кризата в Гърция, но е породено основно от несигурната икономическа среда и слабото търсене у нас. Така през юни общият показател на бизнес климата се понижава с 0.7 пункта спрямо предходния месец. Показателят "бизнес климат в търговията на дребно" се понижава с 2.7 спрямо май, което се дължи на влошените оценки на търговците за сегашното състояние на предприятията. Прогнозите им за развитието на бизнеса в отрасъла през следващите шест месеца обаче са по-благоприятни - очакванията им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца остават оптимистични, макар и по-резервирани в сравнение с май. Подобна, макар и не толкова мрачна е ситуацията в сектора на услугите. През юни оптимизмът на мениджърите се стопява с 0.9 пункта заради неблагоприятните очаквания на фирмите за следващите шест месеца от годината. Мненията им по отношение на настоящото търсене на услуги са по-резервирани, като и в очакванията им за следващите три месеца се наблюдава известен песимизъм, посочват от НСИ. Единствено по мнение на строителния бранш активността в този сектор се подобрява в сравнение с предходния месец. Прогнозите на предприемачите за следващите три месеца също са благоприятни. ПОЗИТИВНО Още в края на миналата година проучване на Българската търговско-промишлена палата показа, че макар и бавно, бизнес средата у нас се подобрява. Тогава една трета от всички 618 анкетирани фирми заявиха, че очакват положението им през 2015 г. да се подобри. Все пак почти половината от тях казаха, че ситуацията няма да се промени. А около 17% прогнозираха спад в продажбите.
Източник: Сега (30.06.2015)
 
Над 40% от българите в чужбина на гости През миналия месец над 40% от пътуванията на българите са били с цел гостуване, обучение и посещения на културни мероприятия. Това става ясно от данните на националната статистика. Следват пътуванията за почивка и екскурзия - 34.6%, и командировките, които почти винаги са една четвърт от общия брой. В сравнение с май миналата година e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели, като най-голям ръст има при почивките и туристическите воаяжи. Почти половин милион българи са били на път през май. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Унгария - с 30.7%, Турция - с 27.4%, Чешката република - с 27.1%, Полша - с 26.9%, Гърция - с 25.5%, Испания - с 11.9%, Германия - с 11.2%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Израел - с 32.6%, Руската федерция - с 8.2%, бившата югославска република Македония - с 2.2%, Румъния - с 1.5%, Украйна - с 1.5%, Сърбия - с 0.8%, и други. През миналия месец с други цели са били 67.9% от пътуванията към Румъния и 60.1% - към Турция. Към Малта, Израел и Канада всички пътувания на нашите сънародници са с цел почивка. През май над 714 хил. чужденци са посетили страната, като най-многобройните групи са били от съседните Гърция и Турция. Увеличават се посещенията със служебна цел - с 27.7 на сто, докато пътуванията с цел почивка и екскурзия намаляват с 11.3%.
Източник: Монитор (30.06.2015)
 
Свиването на колана удари бизнеса Свиването на колана и пестенето на пари от гражданите удари бизнеса. През юни бизнес климатът се влошава заради по-неблагоприятните условия в търговията на дребно и услугите, сочи анкета на НСИ сред шефовете на фирми. Това се случва на фона на кризата в Гърция и след като пет поредни месеца бизнес климатът се подобряваше. В промишлеността и строителството бизнес климатът остава приблизително на нивото от предходния месец. Влошаването на бизнес климата в търговията на дребно се дължи на по-негативните оценки на мениджърите за настоящото състояние на фирмите. Прогнозите им за търговията през следващите 6 месеца обаче са благоприятни. Мениджърите в услугите имат по-негативни очаквания за състоянието на фирмите през следващите 6 месеца. Мненията им за настоящото търсене на услуги също са по-резервирани. Общото между мениджърите от всички отрасли е, че очакват цените да се задържат през следващите месеци, а най-големият проблем пред бизнеса е несигурната икономическа среда.
Източник: Стандарт (30.06.2015)
 
Износът ни за Гърция: ток и пшеница. Вносът ни: масла Освен в банковия сектор гръцките инвестиции имат влияние и в производството на метали у нас, показват данни на министерството на икономиката. За периода 1996-2014 г. инвестициите на Гърция в България са 3,55 млрд. евро, което е 8,2 на сто от общия размер от всички за периода. Страната е на 3-о място след Холандия и Австрия. По данни на Българската агенция за инвестиции Гърция е в челните места в търговията, финансовото посредничество и недвижимото имущество. Сред 100-те най-големи чуждестранни инвеститори 3 са гръцки - “Виохалко” с компаниите си “София мед” и “Стомана индъстри”, “Хеленик петролиум” с българската си фирма “Еко-Елда България” и “Брюинвест” със “Загорка”. 133,4% ръст отчита търговското ни салдо с Гърция през първите 3 месеца на тази година, показват данните на икономическото министерство.Износът към Гърция за първото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 13,4%, а вносът - едва с 1,9 на сто. Това е на фона на миналата година, когато има спад на износа с 4,2 на сто и на вноса с 6,9 на сто. Гърция е на 5-о място в износа ни (с дял от 6,6 на сто) след Германия, Русия, Италия, Румъния, Турция и Испания. От стоките, които изнасяме, на първо място е токът. За първите 3 месеца на годината сме продали на гърците електроенергия за 20,4 млн. евро, а за цялата минала година - за 77 млн. евро. На второ място е износът на пшеница и смес от пшеница и ръж. На трето място са изделия на шивашката промишленост, което се обяснява и с работата на ишлеме. Внасяме от Гърция нефтени масла, те заемат 11,73% от целия внос, отпадъци от мед - 3,33 на сто, полимери - 3,26 на сто.
Източник: 24 часа (01.07.2015)
 
България гони последно място по интеграция на мигрантите Дългогодишното бездействие на властите в България по бежанските проблеми очаквано подреди страната ни в дъното на световните класации по политики за интеграция на мигрантите, които са избрали да живеят и работят у нас. От общо 38 места държавата ни заема 31-во и се подрежда след Румъния, Чехия и Унгария. Това показва новият Индекс за политиките на интеграция, който съпоставя интеграционните политики на всички членки на Европейския съюз, както и на Австралия, Канада, Исландия, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Южна Корея, Швейцария, Турция и САЩ. Най-трагично е положението с достъпа до образование - по този показател България е на последно място. Реално от години няма програма, по която чужденците да бъдат приобщени към образователната система. Всякакъв достъп до някакво образование е благодарение на неправителствени организации. Според проучването като сериозен недостатък е посочено, че достъпът до образование е сериозно затруднен от различни видове бариери - децата на мигрантите трябва да плащат много високи такси, освен това не могат да получат достъп до професионално или висше образование при същите условия като гражданите на България. Сериозен недостатък е, че няма ясни правила как се оценява предишното образование на децата, дошли от чужбина. Само две места делят България от последното и по показателя за достъп до гражданство. В сравнение с всички изследвани държави страната ни изисква най-продължителен период на пребиваване у нас, за да може чужденец да кандидатства за гражданство - 5 г. постоянно или дългосрочно пребиваване, което на практика значи 10 г. Повечето граждани на страни извън ЕС на практика нямат достъп до гражданство. Лоши са показателите и при достъпа на новодошлите до пазара на труда, до здравеопазване, както и възможностите им за политическо участие.
Източник: Сега (01.07.2015)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2015 г. е с 0.3% над равнището от предходния месец, сочат данните на Националния статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.8%, и в добивната промишленост - с 0.3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.6%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на облекло - с 1.6%, при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.9%, и при производството на основни метали - с 0.8%, а намаление е отчетено при производството на химични продукти - с 1.4%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2015 г. спада с 0.4%, в сравнение със същия месец на 2014 г. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.7%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 5.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.0%. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо май 2014 г. е отчетено при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.1%, производството на хранителни продукти - с 0.9%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.2%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 5.7%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 3.2%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8%. Общият индекс на цените на производител през май 2015 г. нараства с 0.7% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.4%, докато намаление на цените е отчетено в добивната промишленост - с 3.0%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%. По-съществено нарастване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.4%, и при производството на облекло - с 0.8%, а намаление е регистрирано при производството на химични продукти - с 1.1%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.8%, при производството на тютюневи изделия и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0.5%. Общият индекс на цените на производител през май 2015 г. нараства с 0.3% в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост през май 2015 г. цените на производител спадат с 0.7% спрямо май 2014 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.2%, и при производството на хранителни продукти - с 0.9%, а увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 11.7%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 8.3%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5.9%.
Източник: profit.bg (01.07.2015)
 
Безработните намаляват. И в България, и в целия ЕС През май безработицата у нас се е понижила с още 0,1 процентни пункта до 9,7% при 9,6% за целия ЕС и 11,1% за държавите от еврозоната. Това показват данни на европейското статистическо бюро Евростат, обявени днес. Преди година - през май 2014 г. нивото на безработицата у нас беше доста по-високо 11,5%. Според българската Агенция по заетостта безработицата у нас е била 10,1% през май. Това ведомство обаче изчислява показателя на базата на регистрираните в бюрата по труда, а европейската служба – като дял от икономически активните лица. Що се отнася до безработицата сред младежите до 25 години в България, през май тя се е понижила до 19,7% от 20,5% през април и 24,4% през май миналата година, сочат данните на Евростат. Нивото на младежката безработица у нас е по-ниско спрямо средното за ЕС и еврозоната – съответно 20,6% и 22,1% през май 2015 г. През май в ЕС без работа са били над 23,3 млн. души, от които над 17,7 млн. са граждани на еврозоната. Спрямо април броят на безработните в ЕС е намалял с 38 хил. души, а в еврозоната – с 35 хил., а за една година – със съответно над 1,5 млн. души и 939 хил. души. Германия, Великобритания и Малта са държавите с най-ниска безработица в ЕС – съответно 4,7%, 5,4% и 5,6%. Гърция и Испания остават страните с най-висока безработица – съответно 25,6% и 22,5%. В сравнение с май миналата година безработицата е намаляла в 22 държави от ЕС, увеличила се е в пет и е останала стабилна в Кипър. Най-големи спадове през последната година са отчетени в Латвия, Испания и Ирлания, а ръстове се регистрират в Белгия, Франция, Румъния, Австрия и Финландия.
Източник: Club Z (01.07.2015)
 
През март средната заплата у нас е стигнала 882 лв. Това е с 8.5 на сто повече от миналогодишния март и с 5.1% повече спрямо февруари. Това показват данните на националната статистика. Според бизнес анкетите на НСИ, проведени през юни тази година, 17.2% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, който пречи на дейността им. Това означава, че 17 на сто от фирмите не могат да намерят необходимите им кадри. За сравнение през декември миналата година този процент е бил малко над 13 на сто. Така и националната статистика потвърждава данни от други изследвания за разминаването между търсената работна ръка и предлагането на труд. Статистиката очертава няколко положителни тенденции на пазара на труда. Безработицата е паднала до 10.6 на сто, или с 2.4% по-малко спрямо година по-рано. Заети са 2 949 800 българи, или почти 48 на сто от населението между 15 години и 64 години. В сравнение с година по-рано те са се увеличили с 1.9 пункта.
Източник: Сега (03.07.2015)
 
НСИ: През първото тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 949.8 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 47.7% През първото тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 949.8 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 47.7%, съобщиха от НСИ. В сравнение с първото тримесечие на 2014 г. относителният дял на заетите лица се увеличава с 1.2 процентни пункта. През първото тримесечие на 2015 г. безработните лица в страната са 349.2 хил., а коефициентът на безработица - 10.6%. В сравнение с първото тримесечие на 2014 г. броят на безработните е по-нисък с 19.4%, а коефициентът на безработица - с 2.4 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 2015 г. 17.2% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2015 г. средната работна заплата е 882 лв., което е с 5.1% повече в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2014 г. ръстът е 8.5%.
Източник: Агенция Фокус (03.07.2015)
 
EY: Българската икономика ще нарасне с 1,9% през 2015 г. Очаквания за умерен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България от 1,9 на сто за 2015 г. и 2,6 на сто за 2016 г. разкрива последният доклад на международната консултантска компания EY, който поставя фокус върху европейската икономика. Експертите отчитат, че през първите три месеца на 2015 г. крайното потребление в България бележи спад от 0,6% на тримесечна база, а инвестициите нарастват с едва 0,4%. Силните резултати по отношение на БВП през първото тримесечие са в резултат на износа, който продължава да се увеличава дори и след пика от 8,3% в периода октомври-декември 2014 г. Според доклада е малко вероятно обаче този модел да се запази през следващите тримесечия. Предвид прогнозата, че търсенето на вътрешния пазар ще остане доста вяло, прогнозата за растеж на БВП за 2015 г. е намалена от 2,1% преди три месеца на 1,9%. За 2016 г. очакванията са за растеж на БВП от 2,6%, като се предвижда увеличение на търсенето на вътрешния пазар и компенсиране на по-слабия принос, осигурен от нетния износ. "Ние виждаме, че компаниите възвръщат увереността си за нови инвестиции и разкриване на работни места. Въпреки леко намалената прогноза за България спрямо тази отпреди три месеца, възстановяването на икономиката е осезаемо, макар и не с темповете от преди кризата, и ние оставаме сравнително оптимистични", коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY България.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2015)
 
Ставаме седми по ръст на БВП в Евросъюза В последното тримесечие на годината България ще отчете ръст на икономиката от 1,6% и ще е седма по ръст в Европа, сочат прогнозите на експерти, анкетирани от Bloomberg. Начело на класацията е Чехия с очаквано увеличение от 3 на сто, а веднага след нея е Словакия с почти същия резултат. Преди нас са още Испания, Унгария, Германия и Португалия. Най-голямата икономика на Европа – германската се очаква в периода октомври-декември да нарасне с 1,8 на сто, колкото и на някога най-бедната страна в ЕС - Португалия. В топ 10 след България в прогнозата с очакван ръст на 1 на сто са Франция, Австрия и Италия. Учудващо, но за изправената пред излизане от еврозоната Гърция аналитиците прогнозират нарастване на икономиката от 0,9%. На опашката в Европа по ръст са Хърватия и Швейцария, съответно с 0,2 о 0,1 на сто.
Източник: Монитор (07.07.2015)
 
Оборотите в бензиностанциите нарастват, в магазините намаляват Оборотите на магазините през май нарастват с 0,2% спрямо април и с 0,8% спрямо същия месец на 2014 г., съобщи Националният статистически институт вчера. Увеличението спрямо предходния месец се дължи на нарасналите приходи от продажби на автомобилни горива - с 1,1%, лекарства - с 0,8%, на електронната търговия - с 0,7%, на компютърна и комуникационна техника - с 0,6%, и на дрехи и обувки - с 0,4%. В същото време статистиката отчита спад при продажбите на храни, напитки и цигари - с 0,6%. Спрямо май 2014 г. най-значително нараства оборотът на бензиностанциите и на онлайн търговията - с по 7 на сто. Оборотът на аптеките нараства за година с 6,2%. Спадът при продажбите на храни, напитки и цигари е с 3,1%, на дрехи и обувки - с 2,4%.
Източник: Дума (09.07.2015)
 
Индексът на промишленото производство с 0.4% ръст през май Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.4% през май в сравнение с април 2015 година, по предварителни данни на НСИ. През май 2015 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.9% спрямо съответния месец на 2014 година. През май 2015 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.1%, и в добивната промишленост - с 0.2%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1.8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 13.3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 12.0%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6.7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.6%. Спад е регистриран при: производството на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 12.6%, производството на химични продукти - с 12.5%, производството на мебели - със 7.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.4%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.6%, в преработващата промишленост - с 4.0%, и в добивната промишленост - с 0.7%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 30.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 19.2%, производството на електрически съоръжения – с 19.1%, производство на метални изделия, без машини и оборудване - със 17.6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 12.9%. Намаление е отчетено при: производството на химични продукти - с 13.1%, производството на облекло - с 11.1%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.7%, производството на тютюневи изделия - със 7.6%.
Източник: profit.bg (09.07.2015)
 
Българският износ за ЕС с ръст от 12,3% През първите четири месеца на годината износът на България за ЕС се увеличава с 12.3% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 9.3 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 69.8% от износа за държавите - членки на ЕС. През април 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 13.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.4 млрд. лева, съобщиха от НСИ. Вносът на България от ЕС през периода януари - април 2015 г. се увеличава със 7.6% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 10.7 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През април 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 8.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.9 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - април 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1 401.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 965.8 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите четири месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (33.2%) и "Минерални горива, масла и подобни продукти" (32.3%). Спад се наблюдава в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (15.6%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Машини, оборудване и превозни средства" (15.0%) и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (14.4%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (37.0%).
Източник: expert.bg (10.07.2015)
 
С колко поскъпнаха имотите у нас и в ЕС през първото тримесечие? Цените на имотите са се повишили средно с 0.9% в еврозоната и с 2.5% в ЕС през първото тримесечие на годината, в сравнение със същото на предходната, посочиха изнесени днес данни на Евростат. На тримесечна база повишението в цените е в размер на 0.3% в еврозоната и 0.6% в ЕС. У нас цените на имотите са се повишили с 0.5% през първите три месеца на годината на месечна база и с 2.2% на годишна.Това е забавяне спрямо темпа на нарастване на цените от четвъртото тримесечие на годината, когато ръстът на тримесечна база бе в размер на 1.1%, а на годишна при ниво от 2.8%. Ръстът в цените на имотите у нас през първото тримесечие е два пъти по-голям от средния за второто и третото на миналата година. Сред страните, регистрирали най-голям ръст в цените на имотите през първите три месеца на годишна база, са Ирландия (16.8%), Швеция (11.6%), Унгария (9.7%) и Великобритания (8.5%). Най-голям спад са регистрирали цените на имотите в Латвия (5.8%), Италия (3.3%) и Франция (1.6%). На тримесечна база най-голям ръст са отбелязали цените на имотите в Румъния (4.1%), Швеция (3.9%), Унгария (3.7%) и Дания (3.5%).
Източник: profit.bg (10.07.2015)
 
Стойността на изнесените от България стоки за първите пет месеца на 2015 г. надхвърля 18 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението спрямо същия период на миналата година е 11.6%, а при сравнение с 2009 г. статистиката показва над 100% увеличение. Ако се вземат данните само за май, се вижда, че общият износ (ЕС и трети страни) расте с 6.8% на годишна база. Привидно изглежда, че има сериозно забавяне спрямо предходните два месеца, в които бяха регистрирани ръстове от 13 и 23%. Реално обаче темпът не се променя особено, претеглено през базата за сравнение през 2014 г. Разбивката по месеци показва устойчиво покачване на българския износ в посока държавите от Европейския съюз (средно с 12% всеки месец), а през май годишното увеличение е с 11.9%. При експорта извън европейските пазари данните на НСИ показват понижение от 0.7% през май, но средното за петте месеца покачване е също 12%. Без паника извън ЕС Въпреки регистрираното понижение на стойността на износа към държавите извън ЕС реално няма нищо притеснително. Разбивката по групи стоки показва, че спадът се дължи основно на горивата и маслата (-8.1%) и на суровините (-5.6%). Това е нормално, тъй като поевтиняването на нефта на световните борси започна след юни 2014 г., като преди това стойността на суровината достигаше 115 долара за барел. В момента цената се движи около 60 долара за барел. Огромно поевтиняване (над 50%) бе регистрирано и при металните суровини, както и при хранителните суровини. За сметка на това българските фирми са започнали да изнасят повече готови продукти, или поне стойността е по-висока. Това е добра новина, тъй като експортът на преработващата промишленост е с по-голяма добавена стойност за икономиката, създава над 20% от работните места и осигурява заплати над средното за страната равнище. Така например при износа на храни и животни има ръст от 45%, при машините и оборудването – с 23%, растителните мазнини – 250%, а при готовите продукти, некласифицирани другаде – 15%. Друга добра новина е, че към своите основни пазари износът на българските фирми расте значително. В посока Турция има увеличение от 10%, Сърбия – 30%, Македония – 16%, Египет – 57%. Спад има в посока Украйна (17%) и Русия (26%), но това е разбираемо предвид военните конфликти и икономическите санкции, които пречат на икономиките на двете държави. През май за пръв път Русия е изместена от САЩ като основен партньор на България извън ЕС. Засилване на растежа за ЕС От началото на 2015 г. износът на България към държавите членки се възстановява с бързи темпове. Увеличенията с двуцифрени проценти започнаха в края на 2014 г., движени от поевтиняването на еврото спрямо долара, по-ниската цена на петрола и възстановяването на европейската икономика. Слабостта на единната валута (съответно лева) подкрепя конкурентоспособността на експорта на големите икономики от еврозоната, част от чиито производствени вериги са и български предприятия. В същото време по-ниската покупателна способност на еврото кара домакинствата и бизнеса в Европа да търсят по-евтини стоки, каквито са налични в България. Данните на Евростат показват, че реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС започва да се ускорява през четвъртото тримесечие на 2014 г. (до 1.4%) и продължава в началото на тази година (до 1.5%). Растеж се наблюдава при всички основни пазари за български стоки, включително и в Гърция (0.4%, но това е преди разгара на последната криза с преговорите). От декември 2014 г. (когато износът започна да расте силно към държавите от ЕС) до края на април българският лев е поевтинял спрямо щатския долар с около 15%. Прогнози за още растеж Прогнозите на Световната банка, МВФ, ЕБВР и Европейската комисия са общият експорт да нарасне с около 3% през 2015 г. и да продължи да се ускорява през следващите две години. В своите прогнози за брутния вътрешен продукт на България международните институции винаги изтъкват на първи план износа и вътрешното потребление. В своя доклад "Стратегия за Централна и Източна Европа", обявен преди седмица, "Райфайзен рисърч" прогнозира износът да продължи да расте до края на годината. Като причина е изтъкнато слабото евро.
Източник: Капитал (13.07.2015)
 
Приходите от нощувки през май 2015 г. достигат 50.4 млн. лв., или с 2.8% по-малко в сравнение с май 2014 година. Регистрирано е намаление на приходите от чужди граждани - с 4.5%, докато тези от български граждани остават на същото ниво, показват данните на националната статистика. През май 2015 г. в страната са функционирали 2 258 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 100.3 хил., а на леглата - 215.1 хиляди. В сравнение с май 2014 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 3.3%, а на леглата в тях - с 3.2%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2015 г., е 1 125.5 хил., или със 7.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 22.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През май 2015 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 77.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.9% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 29.1% от нощувките на български граждани и 16.4% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване те са съответно 35.0 и 6.6%. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през май 2015 г. е 19.9%, като спрямо май 2014 г. намалява с 2%. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 24.5%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 16.5%, и с 1 и 2 звезди - 14.7%.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2015)
 
България бележи ръст в износа на стоки за държави извън Европейския съюз. Това стана ясно от доклада на Националния статистически институт (НСИ). От началото на годината до май износът за трети страни се увеличава с 10,4% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 6,8 млрд. лeвa. Основни търговски партньори са ни Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Руската федерация и Сингапур, които формират 50,6 на сто от износа. На тях най-често продаваме мазнини и масла от животински продукти, както и разнообразни готови продукти. Най-голям спад има в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. В същото време вносът е намалял с 1,1% и е на стойност 7,8 млрд. лeвa. Най-много продукти сме вкарали от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна.
Източник: Новинар (13.07.2015)
 
За 1 година осигурителните прагове са се вдигнали със 7% Под един процент от заетите у нас - 0.6%, работят в сектори, където осигуровките са средно над 2000 лв. Това показва справка на Българската стопанска камара за осигурителните прагове във всички 85 икономически дейности. Само в един сектор общият доход за осигуряване на всички наети минава този праг - в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се внасят осигуровки върху 2117 лв. и 87 ст. В него са заети 1657 души. Малко над 135 хил. служители, или почти 7% от всички работещи, пък се осигуряват на по-ниски суми от размера на минималната заплата. Това са заетите на непълен работен ден - на 4 часа например се трудят всички работещи по субсидираните програми за заетост. Работещите на трудов договор на пълен работен ден не могат да се осигуряват под минималната заплата, която от 1 юли е 380 лв. Заетите в 85-те икономически дейности са 1 958 509 души. Средният осигурителен доход за страната от януари до април е 729 лв. и 18 ст. и спрямо същите месеци на миналата година се е увеличил с почти 7%. Според данните на финансовото министерство към края април хазната е събрала 2 млрд. лв. и 244 млн. лв. от социалните и здравните вноски. За сравнение за първите четири месеца на миналата година в бюджета са постъпили 1 млрд. и 997 млн. лв. Управляващите отдават по-добрите приходи основно на криминализирането на умишленото криене на осигуровки от работодателите от началото на годината, но не отчитат увеличените минимална заплата, максимален осигурителен доход и праговете. Освен това леко се увеличава и броят на заетите - според справката на работодателите към април м.г. са били с около 6 хил. по-малко. Според данните на БСК шефовете се осигуряват на 3.5 пъти по-високи пари от работниците без квалификация. 129 530 ръководители от всички дейности внасят осигуровки средно върху почти 1458 лв., тоест техните вноски са се увеличили с 6.6% спрямо миналата година. 290 154 българи, заети в професии, които не изискват специална квалификация, се осигуряват средно върху 422 лв. Техните осигуровки също са се повишили с 6.6%. Специалистите се осигуряват на 1219 лв. и 40 ст., като при тях ръстът спрямо 2014 г. е най-голям - със 7.3%. Следващата по големина група са техниците и приложните специалисти - 179 627 души се осигуряват средно на 998 лв. и 85 ст. Близо 285 хил. са машинни оператори и монтажници, които внасят за пенсия и за здраве върху 633 лв. Хората, заети на непълен работен ден и съответно осигуряващи се върху по-ниска сума от минималното възнаграждение за страната, работят основно като продавачи, охранители, в селското и горското стопанство или са без квалификация. ПРЕГОВОРИ Преговорите между синдикатите и работодателите за новите минимални осигурителни прагове за 2016 г. вече започнаха. Социалните партньори трябва да се споразумеят за размерите им до края на август. В секторите без постигнато съгласие социалният министър има право да остави тазгодишните нива или да наложи административно средния ръст на праговете от договорените дейности. В момента работна група към ведомството разработва механизъм за определяне на минималното възнаграждение и прагове заради препоръките на Брюксел. ЕК посочи, че в кризата праговете са имали "нежелани странични ефекти", т.е. увеличението на праговете е довело до освобождаване на нискоквалифицирани работници. Работодателите настояват за замразяването им, защото в някои от по-бедните ни региони минималните прагове са на нивата на средната заплата. Въпреки това от социалното министерство посочват, че системата за договаряне на праговете "продължава да играе позитивна роля за изсветляване на неформалната икономика, за стимулиране на коректната конкуренция между производителите, за гарантиране на осигурителните права на наетите". Основната цел е да се спре практиката за осигуряване върху минимална заплата при по-високи възнаграждения.
Източник: Сега (14.07.2015)
 
За 10 години разходите за безработни нарастват 3,4 път От 2004 до 2014 г. изплатената сума за парични обезщетения за безработица нараства 3,4 пъти - от над 101,3 млн. лв. на над 340,1 млн. лв. Това стана ясно от анализ на НОИ. От осигурителния институт припомнят, че регистрираните безработни намаляват в 2004-2008 г., което се обяснява с макроикономическата стабилност, трайна положителна тенденция на висок икономически ръст и значителни инвестиции в страната. В тази период намаляват и разходите за парични обезщетения за безработица. През 2008 г. средногодишното равнище на безработица намалява до 5,6%. Тенденцията рязко се обръща през 2009 г. В края на годината безработните са 338 144 и са се увеличили с над 97 хил. души от началото на годината. Едва през 2011 г. масовите съкращения намаляват с около 25%, а през 2013 г., когато безработицата спира да расте, нивата й започват да доближават тези от 2005 г. През 2009 г. и обезщетенията за безработица се увеличават с повече от два пъти в сравнение с предходната година. Те нарастват до края на 2012 г. Едва през последните две години от анализирания период разходите за обезщетения за безработица леко намаляват.
Източник: Дума (14.07.2015)
 
Инфлацията за юни е минус 0,9%, обявиха от Националния статистически институт. Това е най-ниската инфлация от точно четири години насам - през юни 2011 г. цените също паднаха с 0,9%. Така след януари и май, юни е третият месец от тази година, през който се отчита понижение на цените. По принцип поддържането на отрицателна инфлация за дълъг период от време не е добър знак за икономиката. Но основната причина за отрицателната инфлация през юни е падането на цените на сезонните плодове и зеленчуци и стартирането на летните разпродажби на дрехи и обувки. Именно затова от 2001 г. насам всяка година през юни се отчита отрицателна инфлация. През юни храните като цяло са поевтинели с 2,3%, като по-сериозно са паднали цените на зелето (-31,2%), доматите (-31,1%), краставиците (-25,5%), черешите (-25,6%), чушките (-21,3%) и картофите (-13,4%). Мебелите, домакинските уреди и принадлежностите за поддържане на жилището са поевтинели с 0,6%. Натрупаната инфлация за една година е 0,4%, сочат данните на НСИ. И въпреки традиционното падане на цените на плодовете и зеленчуците през юни, през миналия месец плодовете са били с 15,6% по-скъпи от юни 2014 г., а цените на зеленчуците са били по-високи с 1,7%. За една година кафето, чаят и какаото са поскъпнали с 9,6%, а цената на тока е скочила с 11,9%.
Източник: Стандарт (15.07.2015)
 
Инфлацията през юни се забави до 0,4% годишно Потребителските цени в България отбелязаха ръст от 0,4% през юни спрямо същия месец на миналата година. Това сочат данните на Националния статистически институт, публикувани днес. Резултат е по-нисък от отчетената инфлация от 0,9% годишно през май. На месечна база потребителските цени намаляват, сочат още данните на националната статистика. През юни индикаторът е отчел дефлация от 0,9% спрямо предходния месец, докато данните за май показваха по-малка дефлация – от 0,2%. Инфлацията от началото на годината е минус 0,2%, а средногодишната инфлация за периода юли 2014 - юни 2015 г. спрямо периода юли 2013 - юни 2014 г. е минус 0,3%. МФ прогнозира дефлация от 0,6% за цялата 2015 г. основно заради по-ниската цена на горивата. През 2016 г. индексът на потребителските цени ще се покачи с 1,8%, през 2017 г. – с 1,9 на сто, а в края на 2018 г. инфлацията ще бъде 2% при допускане за по-високи международни цени на петрола през следващите години и възстановяване на вътрешното търсене. Най-много спрямо предходния месец са поевтинели хранителните продукти – с 2,3%, а най-голямо поскъпване има в цените в ресторантите и хотелите – с 0,4%. През юни 2015 г. е регистрирано намаление на цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти с 1%. Цените на лекарските услуги са се увеличили с 0,4%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Горивата в страната са поскъпнали, като цената на бензин А95Н е с 0,4% по-висока от тази през миналия месец, а тази на бензин А98Н – с 0,5%. Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) инфлацията за юни е минус 0,6%. Индексът за потребителските цени за т.нар. „малка кошница“ отчита дефлация от 1,5% през юни на месечна база. За сравнение през май индексът е отчел дефлация от 1%.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2015)
 
Втори месец поред НСИ отчита спад на индекса на потребителските цени. През юни спрямо май инфлацията е минус 0,9% при минус 0,2% предходния месец. Отрицателна е стойността на инфлацията от началото на годината (юни 2015 г. спрямо декември 2014 г.) - минус 0,2%, както и средногодишната инфлация за последните 12 месеца спрямо предходните - минус 0,3%. Положителна величина е годишната инфлация (юни 2015 г. спрямо юни 2014 г.) - 0,4%. През юни спрямо май храните и безалкохолните напитки поевтиняват с 2,3%, облеклото и обувките - с 0,4%, поддръжката на дома - с 0,6%, здравеопазването - с 0,7%, транспортът - с 0,2%, телекомуникациите и развлеченията - с по 0,1%. Спрямо предходния месец с 0,1% по-скъпо са се продавали алкохолът и цигарите, а с 0,4% - услугите в хотелите и ресторантите. От храните по-съществено падат цените на хляб "Добруджа" - с 1,5%, свинско месо - с 1,7%, телешко месо - с 1,5%, кайма - с 2,3%, малотрайни колбаси - с 1,1%, риба (прясна и замразена) - с 3.7%, яйца - с 1,1%, прясно и кисело мляко - съответно с 0,1 и 0,6%, кашкавал - с 0,8%. Сезонно двуцифрен спад отбелязват цените на някои плодове и зеленчуци: череши и ягоди - с 25,6%, зеле - с 31,2%, домати - с 31,1%, краставици - с 25,5%, пипер - с 21,3%, картофи - с 1.4%. Сред основните храни най-съществено е поскъпването на олиото - с 4,6%, макаронените изделия - с 1,4%. От нехранителните стоки и услугите НСИ отчита през юни поевтиняване на газообразните горива за битови нужди - с 0,3%, мебели и обзавеждане - с 0,8%, климатици - с 2,9%, телевизори - с 0,6%, прах за пране - с 2,2%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0,7%, метан за ЛТС - с 2,2%, козметика - с 1,1%, кина и театри - с 2,2%. Лекарствата поевтиняват с 1 на сто. Поскъпват хладилници и фризери - с 0.7%, автомобилни гуми - с 0,5%, автомобилен бензин А95Н - с 0,4%, автомобилен бензин А98Н - с 0,5%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 0,6%.
Източник: Дума (15.07.2015)
 
Безработицата през юни намалява до 9,6% Равнището на безработицата през юни намалява с 0,5 процентни пункта до 9,6% спрямо май и с 1,1 процентни пункта спрямо юни миналата година, сочат данните на Агенцията по заетостта. От там отчитат, че спадът е в резултат на сезонната заетост и големия брой безработни, включени в субсидирана заетост. Безработицата през май се понижи до 10,1%. В бюрата по труда през юни са регистрирани 315 701 безработни, като спрямо май те намаляват с 16 145 души. На годишна база регистрираните без работа са по-малко с 35 551 души, което е най-голямото намаление за месеца от 2008 г. насам. Безработните младежи до 29-годишна възраст също продължават да намаляват. През юни броят им пада под 50 хиляди (47 781), което се наблюдава за пръв път от юни 2009 година насам, показва статистиката на държавната агенция. На работа през първия летен месец са постъпили общо 29 807 безработни, които са с 1 544 повече спрямо предходния месец. Спрямо същия месец на 2014 г. постъпилите на работа също нарастват - с 4 767 души. Започналите работа на първичния пазар на труда безработни през юни са 19 755. Чрез субсидирана заетост през месеца са постъпили на работа 10 052 лица. Те се увеличават с 4 186 (1,7 пъти) спрямо май, а в сравнение с юни миналата година са с 3 950 души (с 64,7%) повече. По програми за заетост наетите намаляват – през юни са започнали работа 1 519 души, или с 18 лица по-малко от предходния месец и с 4 010 души по-малко от същия месец на 2014 г. По схеми на оперативната програма за човешките ресурси е налице ръст на новопостъпващите. През юни са постъпили на работа 8 144 безработни, или с 4 034 лица повече от предходния месец и със 7 687 лица повече от юни 2014 г. През юни в бюрата по труда са заявени 16 093 работни места в реалната икономика. Най-много свободни работни места на първичния пазар в бюрата по труда са подадени от сезоннозависимите дейности – от преработващата промишленост (4 958 места), от търговията (2 640 места), от хотелиерството и ресторантьорството (1 814 места). Следват заявените места от строителството (961 места), от селското, горското и рибното стопанство (869 места), от държавното управление (771), от административните и спомагателни дейности и от операциите с недвижими имоти (по 669 места), от транспорта, складирането и пощите (656 лица).
Източник: Инвестор.БГ (16.07.2015)
 
Продажбите на нови коли у нас са скочили с близо 24% през юни в сравнение със същия месец на миналата година. За първите шест месеца на годината пък увеличението е с 11,7 на сто, отново изчислено на годишна база. Това показват данните от последния доклад на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA), оповестен вчера. За целия ЕС увеличението на продажбите през юни е с 14,6 на сто на годишна база. Това е най-големият растеж от декември 2009 г.. За шестмесечието се отчита ръст от малко над 8%. В закъсала Гърция пък броят на новорегистрираните автомобили е скочил с 15,1 за полугодието и с 13 на сто през юни. На всички големи пазари е отчетен двуцифрен растеж. Испания държи първенството с увеличение на продажбите с 23,5 на сто, следвана от Франция с 15 процента, Италия с 14,4 процента и Германия и Великобритания с по 12,9 на сто. За ЕС това е 22-рия пореден месец на нарастване на продажбите. Миналата седмица АСЕА прогнозира, че за цялата 2015 г. продажбите на автомобили ще се увеличат с 5%, превишавайки символичния праг от 13 милиона.
Източник: Монитор (17.07.2015)
 
Българският държавен дълг расте най-бързо в ЕС Държавният дълг на България расте най-бързо сред всички страни от Европейския съюз, сочи отчет на Евростат за първото тримесечие на 2015 г. Дългът като процент от БВП се е увеличил с 10% за година. На второ място е Хърватия (+ 6,2%), следвана от Словения (+ 4,8%). Най- солидно понижение на дълга е регистрирано в Гърция (- 5,5%) и Унгария (- 4,7%). През първото тримесечие на тази година най-ниско равнище на държавния дълг като процент от БВП е отчетено в Естония (10,5%), следвана от Люксембург (21,6%) и България (29,6%). Най-високи са нивата на държавната задлъжнялост в Гърция (168,8% от БВП), Италия (135,1%) и Португалия (129,6%). В целия Европейския съюз и в еврозоната държавният дълг се е повишил като процент от БВП през първото тримесечие на година. В края на първото тримесечие дългът в 28-те страни от ЕС се повишава до 88,2% от БВП спрямо 86,9% в края на миналата година и 86,2% през първото тримесечие на 2014 г. В същото време държавният дълг в еврозоната се увеличава до 92,9% от БВП от 92,0% през последното тримесечие на 2014 г. и 91,9% преди година.
Източник: Стандарт (23.07.2015)
 
Сделките с жилища в София скочиха с 31% С 31% нараснаха продажбите на имоти в София през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2014 г., сочат данни на Агенцията по вписванията. Това съобщи Ирена Перфанова, председател на Национално сдружение недвижими имоти (НСНИ). На пазара има дефицит на хубави, качествени жилища. Засилва се и интересът към луксозни имоти в столицата. "По Южното черноморие извън най-големите градове се отчита близо 60% спад на търсенето на ваканционни имоти. Основният интерес е насочен към нискобюджетни и малки имоти - студиа и гарсониери в ценовия диапазон 20 хил. - 22 хил. евро. Могат да се намерят и студиа за 16 хил. - 17 хил. евро, които не са на първа линия", каза Ирена Перфанова. В самия Бургас се отчита ръст на цените на жилищата от 10-13% в сравнение с миналото лято. Основните купувачи в Бургас са българи и руснаци, които инвестират с цел постоянно живеене, най-търсени са едностайните и двустайните жилища. По думите на Ирена Перфанова има ръст на младите семейства, които купуват жилища с ипотечни кредити. В община Несебър спадът на обема на сделките за първото шестмесечие е с 22%. Ситуацията за Балчик и Бяла е подобна, макар че там спадът е по-малък - с 11%, каза Добромир Ганев, зам.-председател на НСНИ. В Пловдив има 22% ръст на сделките с имоти за първото шестмесечие на тази година в сравнение със същия период 2014 г., допълни той. Селските къщи на 10-15 км от Велико Търново остават едни от най-търсените, заяви Даниела Грозева от НСНИ.
Източник: Стандарт (24.07.2015)
 
Лошите кредити с осми пореден спад през юни Общият обем на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафтите)* регистрира осми пореден месец на спад, считано на годишна база. Само през юни обемът им намалява със 111 млн. лв., докато през май спадът беше с 10 млн. лв. за месец. Това показват изчисленията на Investor.bg на база на ежемесечната статистика, която предоставя Българската народна банка (БНБ). Спрямо юни 2014 г. размерът на лошите кредити намалява с 470 млн. лв. до 9,169 млрд. лв., като така те бележат най-големия си спад на годишна база от февруари насам. Като дял от общия кредитен портфейл на търговските банки лошите заеми са се понижили до 24,1% през юни. Миналия месец те съставляваха 24,5% от всички кредити, но без овърдрафтите. Положителна новина е, че намаление на дела на лошите кредити има при всички видове заеми. Делът на лошите потребителски кредити спада до най-ниското си ниво от ноември 2013 г. насам, като достига 15,9%. Това е първото понижение за годината, след като от началото на 2015 г. делът на лошите потребителски заеми остана непроменен при ниво от 16,1%. Освен това изчисленията на Investor.bg показват, че делът на лошите потребителски заеми през юни е третата най-ниска стойност за последните пет години, след като освен намалението през ноември 2013 г., делът се смъкна до 15,5% за последно през юни 2010 г. Историческият пик на дела на лошите потребителски заеми е регистриран през ноември 2011 г., когато бе 20,2%, сочат още данните на Investor.bg на база статистиката на БНБ. В абсолютно изражение лошите потребителски заеми намаляват с 16,63 млн. лв. до 1,168 млрд. лв. През юни като абсолютна сума най-силно спадат лошите фирмени кредити – със 73,444 млн. лв. до 5,968 млрд. лв. Относителният им дял намалява от 28,6% до 28% през юни. Това е най-ниският относителен дял от края на 2014 г. Делът на лошите жилищни кредити също намалява - до 21%, след като през май тяхната част от всички заеми, отпуснати с цел закупуване на жилище, беше 21,2%. Последно на такъв нисък дял бяхме свидетели през юни 2012 г., когато делът на лошите жилищни заеми отново бе 21%, показват още изчисленията на Investor.bg. Понижението при лошите жилищни заеми в абсолютна стойност е от 18,54 млн. лв. за месец до 1,823 млрд. лв. Спад има и при относителния дял на другите кредити, към които се причисляват всички останали видове кредити, предоставени на домакинствата. През юни делът на лошите кредити в този банков портфейл е 29,2%, което е най-ниското ниво от април 2014 г. насам. През май делът им беше 30%. Другите кредити продължават да са първенец по дял на лоши кредити - тенденция, която се запазва от края на миналата година. Но тяхната абсолютна стойност е най-малка спрямо всички останали лоши кредити - само 211,4 хил. лв. Припомняме, че според последните данни на БНБ кредитирането в страната намалява, докато депозитите бележат ръст.
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2015)
 
Все повече българи пазаруват онлайн С 25% расте броят на българите, които пазаруват онлайн през 2015 г. в сравнение с 2014 г., а потребителите, пазаруващи през мобилни устройства, бележат скок с 67%. Това сочат резултатите от проучване на eMAG на поведението и нагласите на онлайн потребителите. Данните от него показват, че има постоянство в интернет потреблението и 78% от населението в градските региони имат достъп до интернет. Въпреки това онлайн потребителите променят бързо навиците си, а доказателство за това е големият брой хора, които през тази година се насочват към онлайн пазаруването, в сравнение с 2014 г. Ръстът е с 25 на сто, като се забелязва и засилване на използването на мобилни устройства. С 19% скача и достъпът до интернет през мобилни телефони в рамките на изследвания период, докато този през настолни компютри спада с 25 на сто. Стабилен дял с леко повишение от 3 на сто отбелязват лаптопите и ноутбуците. Според проучването потребителите се чувстват все по-комфортно, използвайки по няколко умни устройства. Изследването показва още, че броят на хората, ползващи интернет услуги чрез поне 2 различни устройства, се увеличава с 18%. Броят на ползващите само един „екран“ пък намалява с 3%. Потребителите продължават да предпочитат големите екрани, когато става дума за онлайн пазаруване. Същевременно мобилните поръчки стават все по-популярни. С 67% са се увеличили пазаруващите онлайн през мобилни устройства.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2015)
 
Повече българи пътуват зад граница, по-малко чужденци идват у нас Увеличават се пътуванията на българите зад граница, докато чужденците, които посещават страната ни, намаляват, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Страните, които привличат най-много българи, са Турция и Гърция, като през юни над 140 хиляди са посетили Турция. Румънците пък най-често посещава страната ни. Същевременно се отчита силен отлив на руски и френски туристи. Повече българи спрямо миналата година са отишли в Германия – с 14,1 на сто, Испания – 13,5 процента, Обединеното кралство – с 13,2%, Сърбия – с 11,3%. Има спад на пътувалите за Украйна – с 56,3%, Чешката република – с 21,8%, Македония – със 17,7%, Руската федерация – с 9,3%, Израел – със 7,4%, Румъния – с 1,4%. Запазва се тенденцията най-много да са пътуванията „с други цели“ – гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, които са 44,1%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия и пътуванията със служебна цел. В същото време ръстът на пътуванията за почивка и екскурзия спрямо година по-рано е 55,5 на сто. През юни 2015 г. посещенията на чужденци в България са с 3,7 на сто под нивото от юни миналата година. Регистрирано е намаление на посещенията с цел почивка и екскурзия, докато посещенията с други цели и със служебна цел се увеличават. Делът на туристите от страни от ЕС продължава да доминира. Увеличение има при посещенията на граждани от Гърция, Румъния, Германия и Унгария.
Източник: Vesti.bg (28.07.2015)
 
НСИ: Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и финансовите проблеми остават основните фактори, затрудняващи дейността в сектор строителство През юли 2015 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.8 пункта спрямо равнището си от предходния месец, което се дължи на по-неблагоприятния бизнес климат в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите.Това сочи статистиката на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура през юли 2015 година. Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” се понижава с 2.9 пункта в сравнение с юни главно поради влошените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно анкетата регистрира и по-неблагоприятни прогнози относно износа и производствената активност през следващите три месеца. Средното натоварване на мощностите през юли остава на нивото си от април (74.3%), като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 56.3 и 25.3% от промишлените предприемачи. По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Строителство. През юли съставният показател „бизнес климат в строителството” се повишава с 0.6 пункта, което се дължи на подобрените оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, но прогнозите им за следващите три месеца са по-резервирани. Производственият график е осигурен с договори за 5.2 месеца, като е регистрирано понижение от 0.2 месеца спрямо оценката през април. Същевременно и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и финансовите проблеми остават основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла. Относно продажните цени в строителството мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 0.6 пункта спрямо юни поради по-умерените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче остават оптимистични, макар и по-резервирани в сравнение с предходния месец. Основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса в отрасъла, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене, като през последния месец се отчита намаление на негативното им влияние. По отношение на продажните цени в отрасъла очакванията на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Услуги. През юли съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” намалява с 3.6 пункта, което се дължи на изместване на очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца от „по-добро” към запазване на „същото”. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като леко подобрена, докато в очакванията за следващите три месеца се наблюдава известен песимизъм. Най-сериозните затруднения за дейността в сектора остават несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени по-голямата част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Агенция Фокус (29.07.2015)
 
"Индъстри уоч": Износът е двигателят на икономическия растеж Износът е двигателят на българския растеж. Това е заключението в годишния доклад на анализаторската компания "Индъстри уоч". Там се посочва, че данните за експорта през 2014 г. и първото тримесечие на 2015 г. потвърждават тенденцията за преструктуриране на индустрията в страната. То е в посока увеличение на производството на потребителски и инвестиционни стоки и намаление при някои традиционно важни суровини в българския износ. Общият износ нараства с 2.5 млрд. лв. (5.9%) през 12-те месеца до май 2015 г. и достига 45.2 млрд. лв. Средното покачване през всеки един от последните пет месеца е близо 12% на годишна база. В анализа е записано още, че и през първите месеци на 2015 г. всички ключови макроикономически индикатори се повишават. Растежът на българската икономика се ускори през първото тримесечие на 2015 г., достигайки 3.1% на годишна база. Нарастват инвестициите в основен капитал, потреблението и индустриалното производство. Анализаторите изтъкват и факта, че бюджетното салдо от началото на тази година е положително при дефицити за всички полугодия след 2009 г. Като причини за доброто представяне на експортните компании, което статистиката отчита през всеки един от последните шест месеца, в доклада са посочени активизирането на външната търговия в глобален мащаб, както и членството на България в Европейския съюз. Тези два фактора са позволили на експортно ориентираните производства да запазят значимата роля на индустрията в създаването на добавена стойност в икономиката. Независимо от разширяването на мястото на финансовия сектор, недвижимите имоти и услугите през последните години България е сред страните в ЕС с относително добре развита индустрия, пише в анализа. Посочено е също, че през последните няколко години икономическото възстановяване протичаше с по-бързи темпове в страните с по-силно развита индустрия. България е сред индустриализираните страни в ЕС, изоставайки от Чехия и Германия, но изпреварвайки Италия, Испания, Франция и Великобритания. Добре развитото индустриално производство увеличава гъвкавостта на икономиките и им позволява по-лесно да се възползват от подобряване на външната среда и повишаване на международното търсене. Това създава предпоставки за изпреварващ ръст на износа и ускоряване на икономическия растеж, пише в доклада. Статистиката показва, че за последното десетилетие експортът във всяка от водещите експортни позиции на България отчита ръст независимо от глобалната криза. Единствено при производството на облекла увеличението е незначително, което обаче може да се отдаде на трайно нарасналите разходи за труд и отварянето на европейския пазар за внос от Китай. При всички останали продукти нарастването е повече от двойно. Растежът на българската индустрия се ускорява в началото на 2015 г., достигайки 2.9% годишно през март в сравнение с 1.3% и 2.5% съответно през януари и февруари. Индустриалното производство расте вече пети пореден месец. Преработващата промишленост повишава своята продукция с 4.1% годишно към март 2015 г. Принос за съживяването на индустриалните предприятия има както възстановяването на вътрешното търсене по линия на потреблението и инвестициите, така и подобряване на възможностите за износ пред експортно ориентираните български фирми. През първото тримесечие на 2015 г. броят на заетите достигна 2950 хил. души, като за 12 месеца работните места са нараснали с близо 56 хиляди. Заетостта нараства във всички възрастови групи, но около 70% от добавените работни места са за хора над 45 години. Близо 25 хиляди допълнителни заети има в преработващата индустрия. Още с близо 13 хиляди нарастват заетите в сектора на създаването на информационни продукти, а сектора на транспорта и логистиката се добавят още 7.6 хил. заети. В туристическия бранш се отчита спад на заетите с 7.4 хил. души въпреки относително добрите данни за посещенията на чуждестранни туристи за зимния сезон.
Източник: Капитал (29.07.2015)
 
Спад в младежката безработица Положителна тенденция е регистрирана по отношение на намаляване на младежката безработица, която е в синхрон с активния процес на прилагане на мерки и политики от страна на институциите. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години е 17,7%, което е с 4,1 процентни пункта по-ниско спрямо 2013 година. Това сочи одобреният от кабинета Годишен доклад за младежта за 2014 година, информират от ММС. Документът представя информация за социално-икономическото положение на младежите и предприетите мерки за тяхното развитие от страна на държавните институции и местните власти. Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2014-2020) и отчита изпълнението и напредъка съобразно 21 ключови индикатора, част от които са заетостта и безработицата при младите хора, напусналите образователната система, професионалното ориентиране и реализация, младите хора в малките населени места и селските райони и др.
Източник: Стандарт (30.07.2015)
 
Минималното възнаграждение у нас е два пъти по-ниско от средното в ЕС Цените в България вече гонят средните нива в Евросъюза, но доходите сериозно изостават. Това е причината страната ни да е с най-ниската покупателна способност в ЕС, показва изследване на КНСБ за издръжката на живота. Цените на хранителните и нехранителните стоки у нас вече надхвърлят 70% от средното равнище в ЕС. Преди 5 г. този процент е бил 65.6%. Сближаването на ценовите нива е най-голямо при млякото, сиренето и яйцата - 94%, олиото и мазните - 91%. Почти колкото в повечето европейски страни струват у нас аудио, видео и фотографска потребителска техника (91.4%), домакинските уреди (81.5%) и облеклото (79%). Цената на безалкохолните напитки пък е около 70.8% от средноевропейското равнище. В същото време минималната заплата е поне два пъти по-ниска от повечето страни в ЕС. В Словакия например минималното месечно възнаграждение е 380 евро, а в Литва - 360 евро. От 1 юли т.г. у нас минималната заплата бе увеличена с 20 лв. до 380 лв. Страната ни обаче остава на опашката по този показател, след като и Румъния вдигна минималната си заплата от 1 юли от 190 на 200 евро.
Източник: Стандарт (30.07.2015)
 
Производствените цени през юни остават по-ниски, отколкото преди година Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юни 2015 г. е с 0.2% спрямо май, но с 0.3% по-нисък, отколкото през юни 2014 г., съобщи Националният статистически институт. Увеличението за месец в преработващата промишленост е с 0.4%, а в енергетиката - с 0.2%. В добивната промишленост има намаление с 3.4%. Месечното поскъпване е най-значително в цигарената индустрия - с 1.6%, и в производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1.2%. По-съществено спадат цените в производството на основни метали - с 2.9%, и при производството на химични продукти - с 1.3%. Спрямо година по-рано заводските цени са с 0.3% по-ниски заради спада с 2.6% в преработващата промишленост. В добивната промишленост е отчетено увеличение с 3.5%, а в енергетиката - с 3.3%. За година най-много намаляват цените в производството на изделия от други неметални минерални суровини, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 1.0%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0.8%. Нарастване на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 3.4%, производството на тютюневи изделия - с 3.0%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 2.9%.
Източник: Дневник (31.07.2015)
 
Намаляло е производството на ток и твърди горива през май През май 2015 г. спрямо април 2015 г. е намаляло производството на твърди горива - с 19,1% до 2329 хил. т, на безоловен бензин - с 3,1% до 155 хил. т, на природен газ - с 12,5% до 7 млн. м3, на електроенергия - с 14,5% до 3299 ГВтч., съобщиха вчера от НСИ. Нараснало е производството на пропан-бутан - с 12,5% до 9 хил. т, на дизелово гориво - с 2,1% до 192 хил. т. През май 2015 г. спрямо май 2014 г. се е увеличило производството на безоловен бензин с 5,4%. Намаляло е производството на твърди горива - с 13,7%, на дизелово гориво - с 9,9%, на природен газ - с 65%, на електроенергия - с 3,6%. Производството на пропан-бутан остава без изменение. През май 2015 г. спрямо април 2015 г. са се увеличили доставките на пропан-бутан - с 5,9% до 36 хил. т, на безоловен бензин - с 62,1% до 47 хил. т. Намалели са доставките на твърди горива - с 19.1% до 2 405 хил. т, на дизелово гориво - със 7% до 146 хил. т, на природен газ - с 14,3% до 210 млн. м3, на електроенергия - с 10,2% до 2 352 ГВтч. През май 2015 г. спрямо май 2014 г. са нараснали доставките на пропан-бутан - с 2,9%, на безоловен бензин - с 6,8%, и на природен газ - с 1,9%. Намалели са доставките на твърди горива - с 14,6%, на дизелово гориво - със 76%, и на електроенергия - с 5,4%.
Източник: Дума (31.07.2015)
 
Размина ли се апокалипсисът на пазара на ваканционни имоти? Апокалиптичните прогнози за срив на пазара на ваканционни имоти в България като цяло се оказаха пресилени. Оттеглянето на руснаците от пазара не е в такива мащаби, в каквито се очакваше, а донякъде отсъствието на част от тях се компенсира от купувачи от други националности и най-вече българи. Със сигурност обаче за проектите, които са се ориентирали само и единствено към руските купувачи, настъпват тежки времена, защото те трудно биха се адаптирали към изискванията на останалите участници на пазара. Освен това самите руснаци, които все пак търсят имоти в България заради частичното възстановяване на рублата, вече се ориентират към градски жилища, в които да останат за постоянно, а не към имоти в затворени комплекси, отдалечени от социална и културна инфраструктура. Ясно се диференцира също така активността в Черноморските и в планинските курорти. Ако до миналата година имотите по морето бяха най-предпочитани, през тази се наблюдава оживление на пазарите в планинските ни курорти - най-вече в Банско, и спад на крайбрежието, с изключение на пазарите в големите черноморски градове – Варна и Бургас. Като едно от доказателствата, че ситуацията на пазара като цяло може би не е чак толкова драматична, Arco Real Estate – инвеститор в имоти в София, откри нов офис в Слънчев бряг. Компанията регистрира интерес на купувачи от разнообразни националности – от Украйна, Израел, Чили, Германия и Естония, както и на българи, а според оценките ? пазарът има потенциал да привлече и нови купувачи. От няколко месеца България редовно присъства в топ 10 в класацията на онлайн портала themovechannel.com за най-желаните дестинации за инвестиция във втори дом, като в един момент достигна и до 5-та позиция. Активността на британските купувачи в момента изобщо не може да се сравни с активността преди кризата. И все пак британци на българския пазар на ваканционни имоти не липсват. Само че интересът им се е насочил към Банско. Продажбите на имоти в градчето в полите на Пирин през второто тримесечие на тази година бележат значителен ръст, а британците са 40% от купувачите, сочат данни на консултантската компания Bulgarian Properties. Тенденцията за нарастване на интереса е започнала още в края на 2014 г. и се е ускорила през първата половина на 2015 г., допълват от компанията. Средната цена на продадените апартаменти в Банско за второто тримесечие на 2015 г. достига 375 евро/кв.м. при 360 евро/кв.м. за първото тримесечие. Средната покупна цена на апартаменти в курорта е 24 хил. евро при 20 100 евро за 2014 г., показват още данните. Според експертите най-лошото за имотите в Банско вече е преминало. Пазарът се стабилизира и бавно започва да излиза от кризата с увеличени обеми продажби и прекратяване на тенденцията за спад в цените, която там продължи най-дълго – близо 7 години, посочват от агенцията. Освен в Банско, британците избират и имоти в района на Варна, като купуват както апартаменти в Златни пясъци и други курорти, така и селски имоти около града. Средната цена на закупените от тях имоти е около 40 хил. евро. Средните цени за второто тримесечие в Пампорово са 350 евро/кв.м., малко по-ниски от тези в Банско, а в Боровец нивата се задържат около 600 евро/кв.м. И в двата курорта, където най-активни през зимата са били българските купувачи, второто тримесечие обаче е относително слабо. В момента българите са насочили вниманието си към София и морето. Според Националното сдружение „Недвижими имоти“ спадът на сделките по Черноморието извън градовете Варна и Бургас достига 60 на сто на годишна база. Същевременно в двата града се регистрират немалки ръстове и на сделките, и на цените. Купувачите са и българи, но и руснаци, които искат за постоянно да се заселят в страната. Според Bulgarian Properties второто тримесечие е било по-добро за имотите в морските курорти на фона на слабия старт на годината, макар че сделките като цяло намаляват в сравнение с миналата година. В най-големия ни курорт – Слънчев бряг, се отчита спад на реализираните продажби на имоти от 30 на сто на годишна база за второто тримесечие. Средната цена на закупените апартаменти достига 600 евро на кв.м. - близо до цените от 2014 г., отчита компанията. Офертните цени обаче се стабилизират и задържат нивата си, след като в първите месеци на годината отбелязаха спад с около 10 на сто. Активни купувачи към момента са както руснаци, така и украинци, британци, българи и други националности. Имоти в Бургас към момента се купуват най-вече от българи, като се забелязва, че Сарафово привлича доста голям интерес напоследък, посочват от компанията. Средната цена на продадените апартаменти в града, според данни на компанията, е 785 евро/кв.м към края на юни. На юг от Бургас през последните месеци се купуват имоти най-вече около Созопол и Лозенец и то предимно от български купувачи, отчитат още от агенцията. Що се отнася до района на Варна, сделките, сключени с посредничеството на агенцията, се увеличават към края на юни на годишна база. Средната цена на апартаментите във Варна е сходна с тази в София - 800 евро/кв.м, отчитат от агенцията. Най-многобройни купувачи в района са българите, които купуват луксозни имоти в центъра на Варна, ново строителство в кварталите на града, а също и ваканционни имоти, като най-предпочитани са имотите в голф курортите. Доминиращите до миналата година руснаци през първото полугодие намаляват с 60 на сто, отчитат от Bulgarian Properties. Причините – икономическата криза в Русия и отслабената рубла. Частичното възстановяване на валутата обаче е успяло да върне част от руснаците обратно в играта, посочват експертите. Британците логично се завръщат на пазара на ваканционни имоти заради силната лира, като активността им се засилва в цяла Европа предвид предимството на валутата пред еврото. Запитванията от британци са с 30% повече, а продажбите на имоти на британци в България бележат 60% ръст, отчита още компанията. Този ръст обаче е от много ниска база и не може така бързо да се възстанови след спада от предходните години. Друга интересна тенденция е нарасналият интерес и значителното увеличение на продажбите на имоти на украинци – ефект, който беше очакван и който следва от цялостната ситуация в страната. Техният интерес е основно към Бургас и Слънчев бряг, но има сделки и в София и ски курортите, посочват от Bulgarian Properties. Нарастват като дял и купувачите от други страни. През последните месеци към пазара на ваканционни имоти в България интерес проявяват представители на Франция, Белгия, Германия, Холандия, Латвия, Чехия, Израел, Гърция и други страни, включително САЩ и Канада.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2015)
 
Безработицата в България е паднала до средното за ЕС ниво През юни 2015 г. безработицата в България се е понижила до средното за Европейския съюз (ЕС) ниво. За шестия месец на годината равнището на показателя за страната ни, както и за съюза, е в размер на 9,6%. Месец по-рано у нас тя е била с 0,1 процентни пункта по-висока, а в ЕС е била на същото ниво, отчитат от европейската статистическа служба Евростат. Данните показват, че за отчетния период безработните в България са били общо 320 хил. души. За същия месец на 2015 г. гражданите на ЕС, които са били ненаети, са намалели с 32 хил. души. От друга страна тези в еврозоната са се увеличили с 31 хил. души, като безработицата за 19-те членки с единна валута е в рамките на 11,1%. Според данните на Националния статистически институт у нас броят на заетите лица са се увеличили с 1,2 процентни пункта през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2014 г., достигайки до над 2,9 млн. души. Относителният им дял от населението е 47,7%. През първото тримесечие на годината безработните в страната са 349 200, което представлява 10,6% от трудоспособното население у нас. В сравнение със същия период на предходната година броят на безработните е по-нисък с 19,4%, а коефициентът на безработица - с 2,4 процентни пункта.
Източник: econ.bg (03.08.2015)
 
45% от фирмите нямат нито един служител 45% от активните фирми в страната нямат нито един нает служител, сочат данните на НСИ. През 2013 г. в България е имало 327 503 активни предприятия, което е с 1,2% повече в сравнение с предходната година. 45% от тях, или 146,97 хил. фирми са без наети лица. Това означава, че единствено собственикът върти цялата дейност на фирмата, като нерядко помощници са членовете на семейството му. В следващата група фирми с "1-4 наети лица" попадат 130 хил. предприятия, или 39,8% от общия им брой. Най-нисък е делът на фирмите в групата "5-9 наети лица". За петгодишния период от 2009 г. до 2013 г. техният дял е средно 7,7%, докато в групата "10 и повече наети лица" попадат 8,4% от фирмите. Но именно в най-големите фирми с над 10 души персонал работят 69,8% от заетите. Освен че в България има много малки фирми, често се създават и нови компании. За период от пет години ежегодно се раждат 13% от активните предприятия. В същото време общият брой на фирмите расте минимално, тъй като например през 2012 г. 12% от действащите фирми са били закрити.
Източник: Стандарт (03.08.2015)
 
Безработицата в България е паднала до средното за ЕС ниво През юни 2015 г. безработицата в България се е понижила до средното за Европейския съюз (ЕС) ниво. За шестия месец на годината равнището на показателя за страната ни, както и за съюза, е в размер на 9,6%. Месец по-рано у нас тя е била с 0,1 процентни пункта по-висока, а в ЕС е била на същото ниво, отчитат от европейската статистическа служба Евростат. Данните показват, че за отчетния период безработните в България са били общо 320 хил. души. За същия месец на 2015 г. гражданите на ЕС, които са били ненаети, са намалели с 32 хил. души. От друга страна тези в еврозоната са се увеличили с 31 хил. души, като безработицата за 19-те членки с единна валута е в рамките на 11,1%. Според данните на Националния статистически институт у нас броят на заетите лица са се увеличили с 1,2 процентни пункта през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2014 г., достигайки до над 2,9 млн. души. Относителният им дял от населението е 47,7%. През първото тримесечие на годината безработните в страната са 349 200, което представлява 10,6% от трудоспособното население у нас. В сравнение със същия период на предходната година броят на безработните е по-нисък с 19,4%, а коефициентът на безработица - с 2,4 процентни пункта.
Източник: econ.bg (03.08.2015)
 
Жилищното строителство в София се съживява с бързи темпове Жилищното строителство в София се съживява с бързи темпове, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Пловдив остава най-оживената строителна площадка, що се отнася до започнатите нови сгради, но на база издадените разрешителни за строеж се очертава столицата отново да заеме първенството. При жилищното строителство тенденцията плавно се променя – вече не се строят непременно по-малки сгради, а площта се увеличава, включително и тази на жилищата. Офис проектите обаче са по-малки в сравнение с годините преди кризата. Строят се и все повече и все по-големи други сгради, което е добър индикатор за разрастването на индустрията. София и Пловдив – най-големите строителни площадки През второто тримесечие на годината издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в София отбелязват 22% ръст спрямо първото тримесечие и 54,5% ръст на годишна база до съответно 187 и 340. Въпреки силното увеличение обаче броят на разрешителните все още е доста под най-силната за бранша 2008 г. (съответно 319 и 630 за второто тримесечие и за първото полугодие). Данните показват, че София-град е номер едно за периода април-юни по брой издадени разрешителни за строеж – общо 187, следвана от Пловдив със 147, Бургас - 98, Варна - 91, и София-област – 83. Столицата е и лидер по брой на жилищата, чието строителство предстои да започне - 1 423, следвана от Варна - 323, Бургас - 322, Пловдив - 307, и Кърджали – 145, сочат още данните. В Пловдив издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават със съответно 2% за тримесечието и близо 13% за полугодието, като отново броят им е почти наполовина по-малък спрямо най-силната за строителството и имотите 2008 г. Във Варна издадените през второто тримесечие разрешителни за строеж намаляват с 9 на сто спрямо предходното тримесечие до 91, но се увеличават с 11% до 191 за полугодието спрямо същия период на миналата година. В Бургас спадът на издадените разрешителни за строеж за тримесечието е още по-силен – малко под 20 на сто. За полугодието намалението на годишна база е още по-сериозно и достига 33%, като се обяснява със затихващата активност в сегмента на ваканционните комплекси. София-град се очертава като лидер и в строителството на офис сгради, плътно следвана от Пловдив. Вторият най-голям град в страната обаче е безапелационен лидер в строителството на т.нар. от статистиката други сгради, в които попадат всички нежилищни и неадминистративни строежи, заради разрастващата се индустрия в региона. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Пловдив - 125 жилищни, 12 административни и 90 други сгради; София-град - 111 жилищни, 3 административни и 35 други сгради; Бургас - 102 жилищни и 21 други сгради; София – област - 68 жилищни и 39 други сгради; Варна - 75 жилищни и 25 други сгради. Като цяло за страната през второто тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 140 жилищни сгради с 3 455 жилища в тях и 513 073 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 44 административни сгради/офиси с 16 409 кв. м РЗП и на 1 275 други сгради с 872 281 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 18,8%, докато жилищата в тях бележат намаление с 19,6%, а общата им застроена площ - с 8,2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради нараства съответно с 83,3 и 48,9%. Разгънатата застроена площ при административните сгради е по-малко с 56,1%, но при другите видове сгради се увеличава с 94,9%. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 1,7%, но жилищата в тях са по-малко с 0,2%, а разгънатата им застроена площ нараства с 11,2%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, намалява с 6,4%, а тяхната РЗП - с 52,2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради се увеличават с 8,8%, а разгънатата им застроена площ е над два пъти повече. През второто тримесечие на 2015 г. е започнал строежът на 847 жилищни сгради с 3 630 жилища в тях и с 465 091 кв. м обща застроена площ, на 27 административни сгради/офиси със 7 398 кв. м РЗП и на 657 други сгради с 423 328 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 56%, броят на жилищата в тях - с 12,8%, а общата им застроена площ - с 9,4%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 50%, но общата им застроена площ намалява с 81%. Броят на започнатите други сгради бележи увеличение с 62,6%, а тяхната РЗП - със 70,1%. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 4,3%, жилищата в тях - с 62,5%, а разгънатата им застроена площ нараства с 46%. При броя на започнатите административни сгради също се наблюдава увеличение с 12,5%, докато тяхната РЗП намалява с 56,9%. Започнатите други видове сгради нарастват с 14,5%, а разгънатата им обща застроена площ - с 90,2%.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2015)
 
През второто тримесечие на 2015 г. са издадени 1,7% повече разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в сравнение с 2014 г. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 1.7%, но жилищата в тях са по-малко с 0.2%, а разгънатата им застроена площ нараства с 11.2%, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, намалява с 6.4%, а тяхната РЗП – с 52.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради се увеличават с 8.8%, а разгънатата им застроена площ е повече със 120.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 187, Пловдив – 147, Бургас – 98, Варна – 91, и София – 83. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 1 423, Варна – 323, Бургас – 322, Пловдив – 307, и Кърджали – 145. През второто тримесечие на 2015 г. е започнал строежът на 847 жилищни сгради с 3 630 жилища в тях и с 465 091 кв. м обща астроена площ, на 27 административни сгради/офиси със 7 398 кв. м РЗП и на 657 други сгради с 423 328 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 56.0%, броят на жилищата в тях – с 12.8%, а общата им застроена площ – с 9.4%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 50.0%, но общата им застроена площ намалява с 81.0%. Броят на започнатите други сгради бележи увеличение с 62.6%, а тяхната РЗП – със 70.1%. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 4.3%, жилищата в тях – с 62.5%, а разгънатата им застроена площ нараства с 46.0%. При броя на започнатите административни сгради също се наблюдава увеличение с 12.5%, докато тяхната РЗП намалява с 56.9%. Започнатите други видове сгради нарастват с 14.5%, а разгънатата им обща застроена площ – с 90.2%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив – 125 жилищни, 12 административни и 90 други сгради; София (столица) – 111 жилищни, административни и 35 други сгради; Бургас – 102 жилищни и 21 други сгради; София – 68 жилищни и 39 други сгради; Варна – 75 жилищни и 25 други сгради.(вестник Строител)
Източник: Други (03.08.2015)
 
Ръст на платения акциз за роден алкохол и бира, спад при вносната бира Ръст на платения акциз за производство на алкохол и на бира, родно производство, отбелязват за първото шестмечесие на 2015 г., спрямо същия период на миналата година от Министерството на финансите. Това става ясно от писмения отговор на министър Владислав Горанов на депутатско питане, с което БГНЕС разполага. Приходите от акциз върху спиртните напитки за първото полугодие са в размер на 91,3 млн.лв. срещу 86,2 млн.лв. за първите шест месеца на 2014 г. Количеството обложен алкохол за периода януари-юни 2015 г. възлиза на 83 055 хектолитра, докато за първото полугодие на миналата година е бил 78 486 хектолитра. От изчисленията излиза, че почти половин милион литра повече твърд алкохол е бил произведен в българските заводи през първата половина на 2015 г., спрямо 2014 г. Приходите от акциз върху пивото за първото полугодие на 2015 г. са в размер на 33,6 млн.лв., а за същия период на 2014 г. приходите от акциз са в размер на 33,3 млн.лв. Тази статистика се разминава с честите примери, които премиерът Бойко Борисов дава, за това как чрез затегнатия митнически и данъчен контрол през зимните месеци значително се е увеличило производството на бира. За първото полугодие на 2015 г. количеството пиво, което е било обложено с акциз е в размер на 23 315 295 градус Плато, съответно при 22 890 890 градус Плато за същия период на 2014 г., става ясно от отговора на Министерство на финансите. Друга тенденция, която данните показват е, че през първото полугодие на 2015-та, се забелязва намаляване на нетния размер на приходите от акциз от вносна бира, което би трябвало да значи, че все повече българи предпочитат пиво родно производство.
Източник: Класа (04.08.2015)
 
Пазарът на сторителни терени със сделки за над 24 млн. евро за април-юни Пазарът на строителни терени отбеляза най-силното си тримесечие от години, като отчете сделки за малко над 24 млн. евроза периода април-юни на 2015 г.През това време продажбите на земя са формирали 75% от инвестиционния пазар. Общият му обем за второто тримесечие е 33 млн. евро, според консултантската компания Forton, партньор на Cushman&Wakefield за България и Македония. От данните става ясно, че общо за първото полугодие на 2015 г. сделките с бизнес имоти възлизат на близо 64 млн. евро. Най-голямата от тях отново е за земя за строителство – продажбата на 85 000 кв. м зад столичната централна гара, върху които испанската компания Riofisa планираше да изгради мащабен мултифункционален комплекс. Новият собственик на земята е дружество на испанската банкова група Sabadell, а платената цена е 10,2 млн. евро. Силното присъствие на сделките със земя на пазара на бизнес имоти се наблюдава от миналата година и като цяло е знак за нарастваща предприемаческа активност. Ако доскоро обаче строителните терени край големите столични булеварди и станции на метрото бяха резервирани за офис сгради, през последните месеци расте интересът към тези места и за реализацията на жилищни проекти. От бранша очакват силният интерес към сделки със строителни терени да продължи и през следващите месеци предвид нарастващата предприемаческа активност.
Източник: Класа (06.08.2015)
 
През юли са регистрирани най-малко безработни от шест години насам За четвърти пореден месец регистрираната безработица в страната намалява, информират от Агенцията по заетостта. Равнището на безработица през юли тази година продължава да намалява спрямо юни - с 0.2 процентни пункта до 9.4 на сто. В сравнение с юли 2014 г. равнището на безработица е значително по-ниско - с 1.2 процентни пункта. В бюрата по труда са регистрирани 309 781 безработни. Спрямо юни те намаляват с 5 920 души. На годишна база, в сравнение с юли 2014 г. безработните са значително по-малко - с 37 468 души, което е най-голямото намаление за месеца от 2008 г. Регистрираните младежи до 29 години са 47 354 и представляват 15.3 на сто от всички безработни. Наблюдава се трайна тенденция на намаление в броя и дела им спрямо предходния месец, което се случва за шести пореден месец, посочват от агенцията. На работа през юли са постъпили общо 19 310 безработни. От тях започналите работа на първичния пазар безработни са 14 654. Чрез субсидирана заетост са постъпили на работа 4656 лица, по схеми на ОП РЧР - 4117, по програми за заетост - 461 души, а по насърчителни мерки от ЗНЗ - 78 души.
Източник: БТА (07.08.2015)
 
Безработицата през юли намаля до 9.4% За четвърти пореден месец безработицата в страната намалява. През юли показателят намалява с 0.2 процентни пункта спрямо юни до 9.4%. Спрямо юли 2014 г. равнището на безработица е с 1.2 процентни пункта по-ниско. В бюрата по труда са регистрирани 309 781 безработни. Спрямо юни те намаляват с 5 920 души. На годишна база, в сравнение с юли 2014 г., безработните са значително по-малко - с 37 468 души, което е най-голямото намаление за месеца от 2008 г. Регистрираните младежи до 29 г. са 47 354 и представляват 15.3% от всички безработни. За шести месец поред броят и делът им намалява, коментира Агенцията по заетостта. На работа през юли 2015 г. са постъпили общо 19 310 безработни. От тях започналите работа на първичния пазар са 14 654 души, а останалите са по програми за заетост. През юли 2015 г. в бюрата по труда са заявени 13 698 свободни работни места в реалната икономика. Най-много свободни работни места са открити в сезонните дейности – преработващата промишленост (4 184 места), търговията (2 484 места), хотелиерството и ресторантьорството (1 187 места). Следват заявените места от образованието (835 лица), от административни и спомагателни дейности (799 места), от строителството (688 места), от операциите с недвижими имоти (671 места), от транспорта, складирането и пощите (561 лица), от селското, горското и рибното стопанство (465 места), от държавното управление (369).
Източник: Дневник (07.08.2015)
 
Въведените в експлоатация жилищни сгради паднаха под 500 за първи път от 2008 г. Въведените в експлоатация нови жилищни сгради в България през второто тримесечие на годината паднаха под 500 за първи път от първото тримесечие на 2008 г., откогато са налични тримесечни данни, сочи справка в сайта на Националния статистически институт (НСИ). Според предварителните данни на института, оповестени днес, през периода април – юни 2015 г. у нас са въведени в експлоатация 497 жилищни сгради, а новопостроените жилища в тях са 1 970. Спрямо второто тримесечие на 2014 г. сградите са с почти 21% по-малко, а жилищата намаляват с 35,5%. Пикът в броя нови сгради е достигнат малко преди кризата да засегне пазара на имоти у нас – през последното тримесечие на 2008 г. – тогава са пуснати в експлоатация 979 жилищни сгради в страната, става ясно от сайта на НСИ. Къщите продължават да формират най-голям относителен дял от новопостроените сгради – през второто тримесечие те са 65,8%, следвани от жилищните кооперации (15,7%). В сравнение с второто тримесечие на миналата година се наблюдава увеличение само в броя на новопостроените вили и общежития. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през тримесечиете със стоманобетонна конструкция са 70,4%, с тухлена – 24,8%, с „друга” - 3%, и с панелна – 1,8%. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 79 сгради с 392 жилища в тях, Пловдив - 73 сгради със 166 жилища, и Бургас - 60 сгради с 573 жилища. В столицата са въведени в експлоатация едва 29 сгради с 85 жилища в тях, а в област София – 33 сгради с 43 жилища.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2015)
 
Броят на наетите расте с 3,6% към юни спрямо първото тримесечие Увеличението на наетите и на средната работна заплата продължава и през второто тримесечие на годината, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За предходното тримесечие националната статистика също отчете ръстове и при двата показателя. Броят на наетите към юни нараства на тримесечна и на годишна база – съответно с 3,6% и с 0,4%. Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни се увеличават с 80,9 хил., или с 3,6% спрямо края на първото тримесечие, като достигат 2,31 милиона души. Най-голям е ръстът на наетите в икономическите дейности със сезонен характер - „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 58,7%, „Култура, спорт и развлечения” - с 10,4%, и „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7,2%. Най-голямо намаление е регистрирано в дейност „Образование” - с 2,6%. По икономически дейности най-голям е делът на наетите по трудово и служебно правоотношение в „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21,5 и 16,9%. На годишна база наетите по трудово и служебно правоотношение са с 10,2 хил., или с 0,4% повече. Най-значително е увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 8,5%, и „Селско, горско и рибно стопанство” - с 3,6%. Най-много са намалели наетите за година в „Операции с недвижими имоти” - с 4,9%. Ръст и на средната работна заплата на тримесечна и на годишна база отчита националната статистика. През второто тримесечие средната месечна работна заплата e 879 лв. и нараства спрямо първото тримесечие с 2,3%. Средната брутна месечна работна заплата за април 2015 г. е 897 лв., за май - 873 лв., и за юни - 868 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голям ръст на показателя, са „Финансови и застрахователни дейности” - със 7,5%, „Образование” - с 6,6%, и „Строителство” - с 4,0%. На годишна база средната работна заплата нараства със 7,6%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности” - с 16,5%, „Култура, спорт и развлечения” - с 14,2%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 12,7%. Икономическите дейности с най-високо средно месечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2015 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” - 1 974 лева; „Финансови и застрахователни дейности” - 1 645 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 604 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство” - 568 лева; „Други дейности” - 619 лева; „Административни и спомагателни дейности” - 665 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2015 г. в обществения сектор нараства с 3,5%, а в частния сектор - с 9,2%.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2015)
 
Администрацията ни се свила с 2000 човека С 2000 чиновници е успяла да свие администрацията за последните четири години властта, показа проверка на „Монитор". Според данните на НСИ за числеността на служителите на държавна хранилка техният брой през 2011 година е варирал между 96 000 и 97 000. По това време трудещите се в министерствата и останалите ведомства към т. нар. централна администрация са били 54 000-55 000, а тези в общинските и областните управи 41 000-42 000. В тази бройка не влизат обаче структурите на МВР и МО. Въпреки орязания преди няколко години с над 3000 бройки щат на двете министерства, заедно с техните служители администрацията и досега надхвърля 140 000 души. След идването на власт оттогава насетне на общо пет правителства, от които две служебни, чиновниците вече наброяват около 94 000. От данните на НСИ става ясно, че основна заслуга за намаляването им има настоящият втори кабинет на Бойко Борисов, на чиято сметка са половината от всички съкращения. След като пое държавата в края на 2014 година, служителите в централната администрация са се стопили рязко с близо 1000, достигайки 53 000 към март. Още в началото на мандата на това правителство бе поставена задачата на министерствата да съкращават служители, за да изпълнят заложеното в бюджет 2015 свиване на разходите за администрацията с 10%. От писмени питания на дипломат №1 в предишния кабинет „Орешарски" и настоящ соцдепутат Кристиан Вигенин до всички министри за числеността на служителите във ведомствата им става ясно, че след поемането на щафетата от второто правителство на Борисов администрацията е намаляла в МВР от 6673 на 6609, в МТИТС и всичките структури под шапката му от 2336 на 2231, в МК от 136 на 133, в МО от 892 на 831, в МЗХ от 552 на 524, в МФ от 646 на 591, в МТСП от 286 на 285, а в МРРБ, което бе разделено в предходния мандат на МРР и МИП - от 721 на 651. Същевременно според предоставените данни към 1 юли чиновниците са се увеличили в рамките на една година в ММС от 165 на 166, в МП от 164 на 172, в МОН от 456 на 457, а също и в МВнР от 1190 на 1201 и в МЗ от 219 на 222. За разлика от предшествениците си в кабинета „Орешарски", Даниел Митов и Петър Москов разполагат с по трима вместо с по двама заместници и с по един допълнителен съветник към кабинетите си. В МТСП пък Ивайло Калфин може да разчита на рекордните четирима зам.-министри. Военният министър Николай Ненчев от соя страна е сред отличниците в съкращенията с орязани общо 61 щата, но за сметка на това е раздул политическия си екип в МО от 5 на 9 души, от които трима зам.-министри, един началник на кабинета му, един парламентарен секретар и четирима съветници. С двама души е раздул политическия си кабинет и правосъдният министър Христо Иванов. С най-голям екип от 15 души обаче разполага Лиляна Павлова. От отговорите до Вигенин става ясно още, че щатът в трите отделни министерства, на които бе разделено МИЕ от кабинета „Борисов 2", е по-голям отколкото когато тези структури бяха под една шапка. От 808 служителите са се увеличили до 861 (МИ-575, МЕ-211, МТ-75). Така вероятно най-вече заради обособяването на три вместо на един политически кабинет, държавата е дала препитание на още 53 души. Интересен е и отговорът до Вигенин на екоминистъра Ивелина Василева. Явно имайки предвид назначенията на половин работен ден и броят на щатовете, вместо на служителите си, тя е посочила: „Брой на заетите по договор служители в МОСВ към 1.7.2015 година: 378,5", което по нейните изчисления е намаляване на хората във ведомството с петима и половина.
Източник: Класа (10.08.2015)
 
ЕС спечелил от ембаргото на Русия Еврокомисията отчете, че износът на храни от ЕС се е увеличил с 5% през годината, откакто Русия наложи забрана за вноса им като контрамярка за западните санкции. През същия период България е претърпяла загуби за 80 млн. евро, за които се надява да получи европейски компенсации. В доклад на ЕК се казва, че през годината след 7 август 2014 съюзът е увеличил износа си на продоволствени стоки с 4.8 млрд. евро. По същото време, когато излезе докладът на ЕК, Русия започна да унищожава "санкционни храни" и руското Министерство на земеделието отчете в събота, че миналата седмица са изхвърлени на боклука 350 тона храни. ЕК отбелязва, че значително е нараснал износът от ЕС на месо, месни и млечни произведения. Макар че по някои направления, за които Русия е била главен потребител, е отбелязан спад от 10-12%, производители и търговци са се мобилизирали да излязат на нови пазари. С 20-30% е бил засилен износът за Китай, Турция и Египет. В Русия ембаргото доведе до покачване на цените и до контрабанда на някои търсени храни. Затова бе приет нов закон за борба с контрабандата, който стана основание за унищожаване на годни храни. Според анкета на радио "Ехото на Москва" 87% от руснаците не одобряват изхвърлянето на храни. Износът на продоволствени стоки от ЕС през отчетената година е бил за 105.6 млрд. евро, което е с 4.8 млрд. евро повече от периода август 2013 - май 2014 г. "Основните успехи са постигнати благодарение на износа за САЩ, Китай, Швейцария и ред азиатски пазари, по-специално в Хонконг и Южна Корея", се казва в доклада на ЕК. Най-значителен спад има в износа на плодове (-10%) и зеленчуци (-12%), на които Русия бе голям купувач. Южна Корея е увеличила вноса си от ЕС с 30.8%, Китай - с 30%, Турция - с 27%, Хонконг - с близо 25%, Египет - с почти 22%, САЩ - с 15%. В доклада се казва, че взетите мерки за намаляване на загубите са се оказали успешни. Еврочиновниците преговарят за либерализация на търговските режими с повече държави, като последната от тях е Виетнам. Зов за помощ Премиерът Бойко Борисов заяви на 11 юли в Малко Търново, че 80 млн. евро са загубите, които търпи България от рестрикциите, наложени от Русия върху вноса на земеделско производство от ЕС "Полагаме огромни усилия да усвояваме европейски пари. Ще поставим въпроса за огромните пари, които губим от санкциите, които сме наложили ние, и контрасанкциите от Русия", каза той и запита: "Няма ли да има спасителен план за това, че сме пострадали от санкциите?".
Източник: Сега (10.08.2015)
 
Храните поскъпват за втора седмица в разгара на лятото. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която след цените на едро. Оранжерийните зеленчуци поскъпват, докато градинските поевтиняват. Само за седмица цените на краставиците, гледани в парници, са скочили с над 44% до 1.50 лв. за килограм, докато градинските им родствени струват по борсите по 81 стотинки за 1 кг.
Източник: Сега (10.08.2015)
 
Средната заплата е нараснала до 879 лв. през второто тримесечие на годината Средната брутна заплата у нас е нараснала с 2,3% през второто тримесечие на 2015 г. за разлика от първото. За април тя възлиза на 897 лв., за май – на 873 лв., а за юни – на 868 лв. В сравнение със същите месеци на предходната година, средното възнаграждение е нараснало със 7,6%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-високи месечни заплати от средно 1974 лв. получават заетите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. По 1645 лв. получават тези, занимаващи се с финансови и застрахователни дейности, а по 1604 лв. - тези, заети с производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. От друга страна най-ниско платени са работещите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”. Въпреки че през второто тримесечие на годината наетите там лица са се увеличили повече от двойно или с 58,7%, те вземат средно по 568 лв. на месец.
Източник: econ.bg (10.08.2015)
 
Администрацията се стопи с 2000 чиновници С 2000 чиновници е успяла да свие администрацията за последните четири години властта. Според данните на НСИ за числеността на служителите на държавна хранилка техният брой през 2011 година е варирал между 96 000 и 97 000. По това време трудещите се в министерствата и останалите ведомства към т. нар. централна администрация са били 54 000-55 000, а тези в общинските и областните управи 41 000-42 000. В тази бройка не влизат обаче структурите на МВР и МО. Въпреки орязания преди няколко години с над 3000 бройки щат на двете министерства, заедно с техните служители администрацията и досега надхвърля 140 000 души. След идването на власт оттогава насетне на общо пет правителства, от които две служебни, чиновниците вече наброяват около 94 000 От данните на НСИ става ясно, че основна заслуга за намаляването им има настоящият втори кабинет на Бойко Борисов, на чиято сметка са половината от всички съкращения. След като пое държавата в края на 2014 година, служителите в централната администрация са се стопили рязко с близо 1000, достигайки 53 000 към март. Още в началото на мандата на това правителство бе поставена задачата на министерствата да съкращават служители, за да изпълнят заложеното в бюджет 2015 свиване на разходите за администрацията с 10%. От писмени питания на дипломат №1 в предишния кабинет „Орешарски” и настоящ соцдепутат Кристиан Вигенин до всички министри за числеността на служителите във ведомствата им става ясно, че след поемането на щафетата от второто правителство на Борисов администрацията е намаляла в МВР от 6673 на 6609, в МТИТС и всичките структури под шапката му от 2336 на 2231, в МК от 136 на 133, в МО от 892 на 831, в МЗХ от 552 на 524, в МФ от 646 на 591, в МТСП от 286 на 285, а в МРРБ, което бе разделено в предходния мандат на МРР и МИП - от 721 на 651. Същевременно според предоставените данни към 1 юли чиновниците са се увеличили в рамките на една година в ММС от 165 на 166, в МП от 164 на 172, в МОН от 456 на 457, а също и в МВнР от 1190 на 1201 и в МЗ от 219 на 222. За разлика от предшествениците си в кабинета „Орешарски”, Даниел Митов и Петър Москов разполагат с по трима вместо с по двама заместници и с по един допълнителен съветник към кабинетите си. В МТСП пък Ивайло Калфин може да разчита на рекордните четирима зам.-министри. Военният министър Николай Ненчев от соя страна е сред отличниците в съкращенията с орязани общо 61 щата, но за сметка на това е раздул политическия си екип в МО от 5 на 9 души, от които трима зам.-министри, един началник на кабинета му, един парламентарен секретар и четирима съветници. С двама души е раздул политическия си кабинет и правосъдният министър Христо Иванов. С най-голям екип от 15 души обаче разполага Лиляна Павлова. От отговорите до Вигенин става ясно още, че щатът в трите отделни министерства, на които бе разделено МИЕ от кабинета „Борисов 2”, е по-голям отколкото когато тези структури бяха под една шапка. От 808 служителите са се увеличили до 861 (МИ-575, МЕ-211, МТ-75). Така вероятно най-вече заради обособяването на три вместо на един политически кабинет, държавата е дала препитание на още 53 души. Интересен е и отговорът до Вигенин на екоминистъра Ивелина Василева. Явно имайки предвид назначенията на половин работен ден и броят на щатовете, вместо на служителите си, тя е посочила: „Брой на заетите по договор служители в МОСВ към 1.7.2015 година: 378,5”, което по нейните изчисления е намаляване на хората във ведомството с петима и половина.
Източник: Монитор (10.08.2015)
 
Каква е истината за руските туристи В България най-сериозно са намалели туристите от ЕС, а не от Русия, сочат актуалните данни: 50 000 по-малко руснаци и 121 000 по-малко европейци. Така изглежда равносметката за туризма в България през юни 2015, сравнено със същия месец през миналата година. Разликата между двете загуби е очевидна и на нейния фон е уместно да се учудим поне за малко: как така целият летен сезон беше представен като "провален" заради отлива на руски туристи, пита в свой анализ за Deutsche Welle Татяна Ваксберг. Всъщност гражданите на ЕС са най-многобройната група туристи в България. По данни на Националния статистически институт (НСИ) тяхното водещо място се е запазило и през юни, но броят на туристите от тези страни е намалял с общо 120 977 души. Сред тях прави впечатление отливът на гърците (с около 50 000 по-малко спрямо юни миналата година), който е обясним с кризата в тяхната страна. Забелязва се и отлив на почиващи от Румъния, които са с около 45 000 по-малко. Според статистиката, почти с толкова е увеличен броят на румънски граждани, минаващи транзитно през България – очевидно те се насочват към по-добри плажове, хотели и ресторанти в Гърция, Турция или други страни. Останалите "загубени" през юни туристи се измерват така: с около 7 000 са намалели почиващите в България германци, с 3 000 – туристите от Великобритания, с 5 000 – тези от Франция, с 3 000 – тези от Чехия... Без да са индикатор за някаква трайна нагласа, тези данни са достатъчно показателни за това как е оценяван българският туристически продукт в страните на ЕС. Спадът на руските туристи за юни 2015 е от около 33 %, а за целия сезон се очаква да бъде 20 %. Това няма нищо общо с песимистичната картина, чертана до този момент. Пък и не е ясно на какви изходни данни е стъпвала цялата черна прогноза. Гражданите на Русия със сигурност са най-щедрите и затова най-желани туристи по българското черноморие, но те не са най-многобройните, за да може евентуалният им отлив да бъде представян като катастрофален за местния туризъм. Макар че е една от десетте традиционни дестинации за руските туристи, България не е страна, към която се очаква тепърва да има наплив. Напротив, огромна част от руския туристически поток се пренасочва в последните години към югоизточна Азия в лицето на Виетнам, Тайланд и Камбоджа. Това са все страни, за които или не се иска виза, или визата се получава бързо на самото летище - за разлика от страните на ЕС, които през тази година въвеждат биометричните визи като условие за влизане в Шенгенското пространство. Майя Ломидзе от Асоциацията на туристическите оператори в Русия смята, че това ще доведе до нов десетпроцентов спад в броя на руските туристи в страните от ЕС – но не защото ваденето на визите ще бъде затруднено, а защото поне на първо време новото изискване ще бъде възприето като психологическа спирачка. За руснаците освен това България не е страна на евтиния семеен отдих. За такива места се смятат Крит, Ларнака, Белек, Салоу и Халкидики, твърди правителственият вестник "Российская газета", като се позовава на официални данни. Като цяло руските граждани рязко спряха да пътуват през миналата година и причина за това не бяха санкциите, а обезценяването на рублата, кризата в руската икономика и общото усещане за несигурност и неясно бъдеще, настъпило след анексията на Крим. По данни на Руския съюз на туристическата индустрия, в последните месеци руският туризъм като цяло се е свил наполовина. Отливът от българските курорти е част именно от този глобален процес. Нещо, което не може да се каже за загубата на европейски туристи. Техният отлив е далеч по-сериозен симптом, защото в този случай отговорността се носи от българските строители, хотелиери и ресторантьори. А не от нивата на българо-руската дружба.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2015)
 
Строителната продукция расте с 2,6% през юни На месечна база индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, бележи ръст от 2,6%. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). За този месечен ръст допринася увеличението в продукцията на гражданското/инженерното строителство - с 3,6%, както и на сградното строителство - с 1,7%. Националната статистика отчита и увеличение от 1,5% на строителната продукция през юни в сравнение със същия месец на 2014 година. На годишна база през юни увеличението на строителната продукция се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 9,4%. При сградното строителство обаче е регистриран спад от 5,4% спрямо същия месец на миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2015)
 
През периода януари - юни 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 8.8% спрямо същия период на 2014 г., сочи статистиката През периода януари - юни 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 8.8% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 8.2 млрд. лeвa, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, САЩ, Руската федерация и бившата югославска република Македония, които формират 55.4% от износа за трети страни. През юни 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 1.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.5 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите шест месеца на 2015 г. намалява с 0.1% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 9.4 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През юни 2015 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 5.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.6 млрд. лeвa.
Източник: Агенция Фокус (10.08.2015)
 
През юни 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.8% спрямо предходния месец, сочи статистиката По предварителни сезонно изгладени данни през юни 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.8% спрямо предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. През юни 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени4 данни, нараства с 2.7% спрямо същия месец на предходната година. През юни 2015 г. оборотът нараства по-значително спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 5.7%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.1%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.8%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.1%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.4%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%. През юни 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17.1%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 12.1%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 8.1%. Спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 8.9%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 2.8%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.8%.
Източник: Агенция Фокус (11.08.2015)
 
През юни 2015 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.6% в сравнение с май 2015 година, сочи статистиката По предварителни данни през юни 2015 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.6% в сравнение с май 2015 година, съобщиха от пресцентъра на НСИ. През юни 2015 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 5.7% спрямо съответния месец на 2014 година. През юни 2015 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 1.9%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1.4%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти - с 13.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 11.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.8%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 12.9%, производството на електрически съоръжения - с 8.1%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 5.4%, производството на основни метали - с 2.8%.
Източник: Агенция Фокус (11.08.2015)
 
През юни 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.6% над равнището от предходния месец, сочи статистиката По предварителни данни през юни 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.6% над равнището от предходния месец, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Календарно изгладените данни показват увеличение от 1.5% на строителната продукция през юни 2015 г. в сравнение със същия месец на 2014 година. През юни 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското - инженерното строителство се увеличава с 3.6%, а от сградното строителство - с 1.7%.
Източник: Агенция Фокус (11.08.2015)
 
НСИ: През периода януари - юни 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 22.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 11.0% През периода януари - юни 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 22.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 11.0%, съобщиха от НСИ. През юни 2015 г. общият износ възлиза на 4.0 млрд. лв. и се увеличава с 8.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юни 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 25.4 млрд. лв. (по цени CIF), или с 4.7% повече спрямо същия период на предходната година. През юни 2015 г. общият внос се увеличава с 5.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.4 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юни 2015 г. и е на стойност 3 044.5 млн. лв., което е с 1 090.4 млн. лв. по-малко от салдото за първите шест месеца на 2014 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - юни 2015 г. също е отрицателно и е в размер на 1 936.8 млн. лева. През юни 2015 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 383.1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 170.8 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (11.08.2015)
 
България е изнесла стоки на обща стойност 22.4 млрд. лв. за първото полугодие, което е ръст от 11% спрямо същия период на миналата година, съобщиха от НСИ. През юни 2015 г. общият износ възлиза на 4.0 млрд. лв. и се увеличава с 8.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юни 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 25.4 млрд. лв., или с 4.7% повече спрямо същия период на предходната година. През юни 2015 г. общият внос се увеличава с 5.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.4 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо за полугодието е отрицателно, като е на стойност 3 044.5 млн. лв. Това е с 1090.4 млн. лв. по-малко от салдото за първите шест месеца на 2014 година. Износът на България за страните от Европейския съюз се е увеличил с 12.2% в периода януари - май и е достигнал 11.6 млрд. лева, сочат данните на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Белгия и Франция, които формират 70.1% от експорта. Вносът на България от ЕС през периода януари - май 2015 г. се увеличава с 8% и е на стойност 13.3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо на България с ЕС за първите пет месеца на годината е отрицателно и е на стойност 1678.7 млн лева. При износа на страната за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите пет месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (38.8%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" (27.3%). Спад се наблюдава в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (15.4%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" (16.5%) и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (14.9%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (30.9%). Според данните на ЕС за първото полугодие износът на България за трети страни се увеличава с 8.8% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 8.2 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на страната са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, САЩ, Руската федерация и бившата югославска република Македония, които формират 55.4% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни за първите шест месеца на 2015 г. намалява с 0.1% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 9.4 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - юни 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1127.7 млн. лeвa.
Източник: Труд (11.08.2015)
 
Българите все по-често пазаруват онлайн Българинът все по-често избира удобството на онлайн пазаруването. През юни 2015 г. оборотът в търговията по интернет нараства по-значително спрямо предходния месец при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 5.7%. Това показват данните на националната статистика. Ръст се наблюдава и при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.1% и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.8%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.1%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.4%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%. По предварителни сезонно изгладени данни през юни 2015 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0.8% спрямо предходния месец. През юни 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.7% спрямо същия месец на предходната година. На годишна база през юни 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17.1%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 12.1%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 8.1%. Спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 8.9%, в търговията на дребно с разнообразни стоки - с 2.8%, и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.8%.
Източник: expert.bg (11.08.2015)
 
Добивната и преработващата промишленост помагат за индустриалния ръст Повишение на продукцията, произведена в добивната и преработващата промишленост помогнаха за поредния ръст на общия индекс на индустриалното производство, както на месечна, така и на годишна база. През юни 2015 г. общият индекс на промишленото производство нараства с 0.6% спрямо май, сочат предварителните сезонно изгладените данни, разпространени от Националния статистически институт (НСИ). Това е трето поредно месечно повишение, но с минимално забавяне спрямо май, когато измерителят нарасна с 0.7% спрямо април. Годишното повишение на индекса на промишленото производство през юни 2015 г. е 5.7%, според календарно изгладените данни, при които се отстраняват различният брой работни дни или националните празници, тъй като наличието на повече неработни дни в даден месец, например, може да доведе до спад на производството в някои дейности. През юни 2015 г. увеличението на продукцията на добивната промишленост е 1.9%, а в преработващата – 1.1%, спрямо май. Добивът на неметални материали и суровини е с най-силен ръст в добивната промишленост – 7%. Значителен скок в преработващата промишленост има при производството на химични продукти – 13.9%. Спрямо май 2015 г. намалява производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – спад от 1.4%. На годишна база и трите компонента в общия индекс на промишленото производство се повишават, като най-голямо отново е увеличението в добивната промишленост – 6.6%. Продукцията в преработващата расте с 6.4% спрямо юни 2014 г., а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се разширява с 3%. Добивът на въглища е с най-голямо повишение в добивната промишленост – 29.4% спрямо шестия месец на миналата година, а в преработващата с най-силен ръст е производствотото на изделия от неметални и минерални суровини – над 22%.
Източник: Медия Пул (11.08.2015)
 
Хлебната пшеница върви по 300 лв. за тон Пшеницата и царевицата от новата реколта са най-търсени в момента, като на вътрешния пазар хлебната пшеница върви по 300 лв. за тон. Това съобщи директорът на монтанския клон на Софийската стокова борса Борис Ангелов, цитиран от радио Видин. Той допълни, че има интерес и към фуражната пшеница, която се търгува до 280 лв. за тон. Малко по-евтин е ечемикът, като тонът излиза между 260 и 280 лв. По думите на Ангелов сделките със зърно вървят нормално на стоковата борса в Монтана след приключилата жътва на много места в Северозападна България. От асоциацията на зърнопроизводителите съобщиха в края на юли за „Новинар”, че зърнената реколта тази година ще бъде с 1,5 млн. тона по-малко. Очаква се добивът да бъде общо около 4 млн. тона, докато преди е достигал 5,5 млн. тона. Заради сушата и жегите реколтата от царевица и слънчоглед ще бъде с 10 процента надолу, прогнозираха земеделци.
Източник: Новинар (11.08.2015)
 
Жените ощетени, получават 13,4% по-ниски заплати от мъжете Жените в България получават средно с 13,4% по-ниски заплати и 40% по-ниски пенсии от мъжете. В същото време дамите полагат 7 пъти повече домашен труд 3 пъти повече усилия в грижите за децата. Това съобщи социалният министър Ивайло Калфин пред БТА. Данните на Евростат показват, че разликата в заплащането у нас е по-малка от средната за ЕС, която е 16,4%. Калфин добави, че през есента ще внесе закон за равните възможности, който цели да увеличи натиска върху администрацията и частния сектор да не дискриминират работниците по полов признак. "Ще бъде даден шанс на младите майки, на родителите да се развиват в кариерата си и да получават полагащото им се възнаграждение", каза Калфин. Проектът на закона беше публикуван за обществено обсъждане в началото на юни. Той предвижда изпълнителната власт да прилага насърчителни мерки “за определен срок до постигането на целите им за балансирано представителство, равни възможности и равнопоставеност на жените и мъжете в областите, в които е установена неравнопоставеност”. Мерките ще се финансират от републиканския и общинските бюджети. Предвижда се министърът на труда да създаде отличителен знак “за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете”.
Източник: Труд (11.08.2015)
 
Ръст в промишленото производство през юни През юни 2015 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.6%, в сравнение с май 2015 година, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. През юни 2015 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 5.7% спрямо съответния месец на 2014 година. През юни 2015 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 1.9%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1.4%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти - с 13.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 11.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.8%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 12.9%, производството на електрически съоръжения - с 8.1%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 5.4%, производството на основни метали - с 2.8%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 6.6%, преработващата промишленост - с 6.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.0%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 22.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 15.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 15.6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 14.3%, производството на химични продукти - с 8.0%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 9.6%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 3.8%.
Източник: profit.bg (11.08.2015)
 
НСИ: През юни 2015 г. в страната са функционирали 2 731 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване През юни 2015 г. в страната са функционирали 2 731 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Броят на стаите в тях е 123.5 хил., а на леглата - 269.1 хиляди. В сравнение с юни 2014 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 2.6%, а на леглата в тях - с 0.2%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2015 г., е 2 909.4 хил., или с 14.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 25.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През юни 2015 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 66.2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.7% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 29.9% от нощувките на български граждани и 25.7% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 38.4 и 8.1%.
Източник: Агенция Фокус (12.08.2015)
 
Пренощувалите лица в местата за настаняване през юни 2015 г. намаляват с 2.7% в сравнение със същия месец на 2014 г Пренощувалите лица в местата за настаняване през юни 2015 г. намаляват с 2.7% в сравнение със същия месец на 2014 г. и достигат 724.7 хиляди, съобщиха от пресцентъра на НСИ. От всички пренощували лица 44.4% са българи, като по-голямата част от тях (68.0%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Пренощувалите чужденци са 402.7 хил., като 67.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.2 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юни 2015 г. е 38.2%, като спрямо юни 2014 г. намалява с 6.2 процентни пункта. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 51.2%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 35.1%, и с 1 и 2 звезди - 21.9%.
Източник: Агенция Фокус (12.08.2015)
 
България изнася все повече машини Мед, нефтени масла и автомобилни части са другите най-продавани стоки Добри вести за българската икономика идват от данните за износ за първата половина на 2015 г. - той нараства с 11% общо спрямо същия период на предходната година и достига 22.4 млрд. лв. Най-положителното обаче е, че има тенденция делът в експорта на различни машини, оборудване и превозни средства да нараства както за трети страни, така и към тези в ЕС. Това означава, че добавената стойност на експорта също расте, въпреки че суровините все още представляват основна част от продажбите навън. Разбивка на данните от НСИ показват, че топ 3 на стоките, които сме продали в ЕС през първите пет месеца на годината, са мед и изделия от мед, електрически машини и други машини, котли и апарати. Към трети страни най-много изнасяме различни минерални горива и масла (най-вече нефтени), както и мед, но при тях има спад на годишна база. За сметка на това износът на електрически машини към страни извън ЕС е нараснал с 22.1% през първото полугодие на 2015 г. до 635 млн. лв. Мед и електрически машини за ЕС ЕС остава по-важният пазар за компаниите, като през първите шест месеца на годината експортът към страни от ЕС достига 14.2 млрд. лв., което е ръст от 12.7% спрямо същия период на 2014 г. Подробна разбивка по продадени стоки и по основни търговски партньори за ЕС обаче все още има само до месец май. Те показват, че най-голям дял в износа ни към ЕС заемат медта и изделията от мед. Стойността им достига 1.26 млрд. лв., което е ръст от 39% на годишна база. От тях над 700 млн. лв. е износът на нерафинирана мед и аноди от мед за електролитно рафиниране, а 380 млн. лв. този на рафинирана мед и медни сплави. Тук е ключова ролята на медодобивното предприятие "Аурубис България", който е най-големият производител на медни продукти в Югоизточна Европа. Те обясниха за "Капитал Daily", че медният катод е крайният продукт на компанията и изнасят около 230 хил. тона рафинирана мед годишно, но експортират също и медни аноди към други предприятия в рамките на групата "Аурубис". Над 70% от износа към шестия ни пазар в ЕС, Белгия, е именно на мед и медни изделия. С 20.7% растат продажбите в ЕС на електрически машини и апарати за записване или възпроизвеждане на звук и образ. Така стойността им (1.25 млрд. лв.) почти достига тази на изнесената мед, което е добър сигнал. Най-голям дял в продажбите имат различни прекъсвачи, превключватели, табла и релета, жици и кабели, както и частите за тях. Някои от големите предприятия в страната, които произвеждат електронни машини, кабели и части, са "АББ България", "Интегрейтид микро електроникс България", "Шнайдер електрик България", "Сенсата технолоджис България", "Язаки България", "СЕ Борднетце" и др. Темпът на увеличаването на износа на други машини, котли, апарати е по-нисък - 4.7%, но това е третата група от стоки, чийто експорт към ЕС надхвърля 1 млрд. лв. От тях най-продавани са хладилниците, фризерите, различни двигатели и арматурни артикули за тръбопроводи, котли и вани. "Либхер" е един от основните производители на хладилници и фризери. Добре се представят и компаниите, които експортират велосипеди и автомобилни части. Сред водещите велосипедни компании са "Крос", "Макском", "Лидер 96", "Масктек", "Спринтер", като почти цялата продукция отива за износ. Сред водещите компании, които произвеждат различни автомобилни компоненти или акумулатори, се нареждат "Монтюпе", "Теклас", "Монбат", "Магна" - Раковски, "Интегрейтид микро електроникс България", "Витте България" и др. Спад се вижда само при експорта на трикотажните и плетените облекла, докато този на останалите облекла отбелязва почти нулев ръст. Повече машини и към трети страни Традиционно начело в топ 10 на най-изнасяните стоки към трети страни са минералните горива и масла, по-голямата част от които са нефтени и битуминозни масла. Експортът на нефтените масла обаче се свива с 34.6% на годишна база. Въпреки конфликта между Русия и Украйна обаче експортът на нефтени масла към Украйна расте (до 103 млн. лв. за първата половина на 2015 г.), като започва да приближава нивата си от преди 2014 г. Рафинираната мед и необработените медни сплави са втората най-изнасяна стока. С 22.1% ръст електрическите машини и апарати пък се нареждат на трето място, като отново това са най-вече различни кабели и жици, електронни интегрални схеми, електрически трансформатори и акумулатори. Износът на пшеница също се повишава с двуцифрени темпове. През юли Красимир Давчев, директорът на Национална стокова борса – Пловдив, коментира за "Капитал", че в България има свръхпроизводство на пшеница, като българските производители са в остра конкуренция с другите страни от Черноморския район – Русия, Украйна, Румъния. Това обаче води до спадане на експортните цени.
Източник: Капитал (12.08.2015)
 
Покупателната способност на българите се изравнила с тази през 1989 г., сочи изследване Изследване на центъра за либерални стратегии показва, че покупателната способност на българите се е изравнила с тази през 1989 година. Те ползват за измерител средната работна заплата или колко стоки и услуги мота да се платят с нея. В момента средната заплата е 882 лв., а през 1989 година е била 274 лева. Изследването измерва количеството стоки и услуги, които може да се купят с дохода. Покупателната стойност на средната пенсия обаче е с 10 на сто по-малка в сравнение с 1989 г., показва изследването, публикувано от "24 часа". За последните 15 години средната заплата е нараснала с почти 400%. За същия период инфлацията е била близо 95%. Това означава, че покупателната способност за този период се е увеличила близо три пъти, показва още данните. През 2010 г. например с една средна заплата е могло да се купят близо 580 хляба "Добруджа", което е близо наполовина по-малко в сравнение с 1989 г. Сега количеството е равно, дори малко повече. Сметката е подобна и ако за измерител се вземе кофичка кисело мляко. Ако изчисленията се правят през килограм свинско месо, то разликата сега е доста осезаема в сравнение с преди 26 години. Тогава заплатата е стигала за близо 61 кг шол, а сега може да се купят над 110 килограма. През 1989 година една пералня е струвала 500 лева, което се равнява почти на две заплати. Сега с една заплата може да се купи такъв уред и даже да останат пари. Преди 26 години цветен телевизор се продаваше за 1000 лева. Сега с малко над една заплата може да се купи телевизор с 3D картина. При автомобилите положението е идентично. При социализма "Лада" струва около 6 хил. лв., за което са нужни 22 тогавашни средни заплати. В сметката не влиза чакането с години. Сега автомобил със същата марка се предлага за около 17 хил. лв., което е около 19 заплати. В същото време има стоки, които са поскъпнали толкова от 1989 г. насам, че повишените доходи не могат да компенсират ръста в цената. Такъв е случаят с млечните продукти. През 1989 г. средната заплата е стигала за 105.5 кг краве сирене, сега с нея може да се купят около 80 кг. През 1989 година средната заплата е стигала да се купят 980 бири, а сега - 880.
Източник: Дневник (12.08.2015)
 
Почивките поскъпнаха с 13% за месец В разгара на лятото почивките поскъпнаха с над 13 на сто и то само в рамките на един месец - юли. Това става ясно от последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията. Според тях този скок е регистриран при комплексните услуги за почивка и туристически пътувания, а услуги по краткосрочно настаняване са поскъпнали с 8,9 на сто. Като цяло за животът у нас обаче, от НСИ отчитат, че той е поевтинял през юли – с 0,2 на сто спрямо юни. Нещо повече, след четири месеца с инфлация на годишна база, през юли икономиката ни пак изпадна в дефлация, показват още статистическите данни. Намалението на потребителските цени през този юли в сравнение със същия месец на миналата година е с пак с 0,2 на сто. За най-бедните български домакинства за които се смята т.нар. малка потребителска кошница, месечната инфлация е минус 0,7%. Изчислено по методиката на Евростат през юли у нас се отчита още по-голяма годишна дефлация – 1 на сто. На месечна база през юли спрямо юни обаче по същата методика се регистрира инфлация от 0,2 на сто. Само през юли храните, които имат една трета дял от потребителската кошница, са поевтинели с 1%. Следващо перо по тежест (над 16%) е поддръжката на жилището – наеми и всички режийни разходи. За него също се отчита намаление на цените, макар и само с 0,2%. Сезонните разпродаждби пък са отговорни за месечно поевтиняване с 2,7% при дрехите и обувките. Те формират 4,6% от потребителската кошница. С над 6% дял са здравните услуги, които според НСИ са поевтинели с 0,4% през юли в сравнение с юни. Транспортът обаче, чието тегло е 9 на сто е поскъпнал с 0,6% за месец. Най-голямото увеличение е за развлекателните услуги и тези в сферата на културата – с 4,5 на сто. При ресторантските и хотелските услуги се отчита скок от 0,8 на сто. При храните най-големият спад на цените – с над 32% е при прасковите и кайсиите, следван от този при картофите (19,3%) и доматите (14%). Най-много през месеца са поскъпнали краставиците (4,4%). Това вероятно се дължи на по-лошата реколта която отчитат стопаните. В групата на нехранителните стоки няма двуцифрени намаления на цените. Там най-големият спад е при цените на парното и топлата вода – с 6,1%. От 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране намали тарифите на топлофикациите с между 1 и 20 на сто в различните градове на страната. С под 1 на сто през юли са поевтинели дизелът, пропан-бутанът и метанът. За сметка на това най-масовият бензин е скочил с 1%.
Източник: Монитор (13.08.2015)
 
По шосетата и улиците на България се движат около 65 000 автомобила, ползващи като гориво метан. Това поставя страната ни на шесто място в Европа по този показател. Данните са на AutoBild.bg. Пътуването с кола, която се зарежда с природен газ, е доста по-изгодно, а и по-чисто от алтернативните бензин и дизел. Метанът у нас се продава в момента около 1.59 лв. за килограм (при 2.29 - 2.30 лв. за литър бензин А 95). Така сметките показват, че 100 километра пробег с кола на газ струва около 8 лв. (при разход 5/100). Пътуването от София до Варна би струвало малко над 30 лева. Освен това задвижването на автомобила с компресиран природен газ е щадящо околната среда - за разлика от нефтопродуктите. Броят на метанстанциите в България расте и те вече са над 100. Вариант са и т.нар. домашни станции, от които собствениците на коли с метанови уредби могат да зареждат автомобилите си в собствения си двор. По света над 22 млн. автомобила се движат на метан. Една десета от тях са в Европа. Модерните страни държат да опазват въздуха от мръсни емисии и затова Швейцария например си е поставила за цел до 2030 г. всяка втора кола там да използва за захранване природен газ.
Източник: Сега (13.08.2015)
 
Дефлацията се затвърди през юли Дефлацията у нас се затвърди през юли на ниво от 0,2%, като през предходния месец беше в размер на 0,9%. От началото на годината показателят възлиза на 0,3%, а на годишна база дефлация е отново 0,2%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Негативният тренд на инфлацията в България се задържа за пореден месец най-вече заради спад с 2,7% на цените на облеклата и обувките, както и на хранителните продукти и напитките с 1% и на тези в сферата на здравеопазването с 0,4%. От друга страна данните за юли 2015 г. показват поскъпване с 4,5 на сто на услугите в развлекателния и културния сектор. Ръст от 0,8 на сто има при цените в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. През миналия месец с по 0,6 на сто са поскъпнали и обзавеждането на дома, както и транспортът. Според изчисленията на НСИ според хармонизирания индекс на потребителските цени за юли месечната инфлация е 0,2%. Основна причина за увеличението на показателя, който измерва изменението на цените на стоките и услугите, използвани от всички домакинства, е увеличението на цените в транспорта, както и на тези за развлечения и хотели. Отново спрямо хармонизирания индекс от началото на годината е регистрирана дефлация от 0,2% и годишна такава от юли 2014 г. до юли 2015 г., възлизаща на 1%.
Източник: econ.bg (13.08.2015)
 
Цените на селскостопанската продукция паднаха с 3,5% за година Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2015 г. намалява с 6.7% спрямо същото тримесечие на 2014 година, съобщиха от НСИ. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 3.2%, а от животновъдството - с 10.2%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 3.5%, като в растениевъдството те са по-високи с 3.3%, а в животновъдството - по-ниски с 10.5%. През второто тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на 2014 г. по-ниски са цените на меката пшеница - с 9.2%, царевицата - с 12.2%, ечемика - със 7.0%, и на картофите - с 0.4%. По-високи са цените на слънчогледа - с 10.6%, доматите - с 29.5%, и на краставиците - с 1.1%. В животновъдството по-ниски са цените на свинете - с 12.9%, домашните птици - с 23.2%, и на кравето мляко - с 19.0%. По-ниски спрямо 2014 г. са цените през второто тримесечие на 2015 г. на меката пшеница - с 3.6%, царевицата - с 1.4%, и на ечемика - с 3.0%. В животновъдството по-ниски са цените на свинете - с 11.0%, домашните птици - с 22.0%, кравето мляко - с 16.6%, и на яйцата - с 2.9%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2015 г. е с 0.5% под равнището на същото тримесечие на предходната година и с 1.9% спрямо 2014 година. През второто тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. индексът на цените на електроенергията и горивата намалява с 8.3%, и на фуражите - с 4.8%. Същата тенденция се наблюдава и спрямо 2014 г. - индексът на цените на електроенергията и горивата през второто тримесечие на 2015 г. е по-нисък със 7.7%, и на фуражите - с 2.3%.
Източник: Труд (13.08.2015)
 
Град като Велико Търново намери работа по морето Безработни, колко са жителите на Велико Търново, са намерили работа по морето от началото на 2015 година. По данни на НСИ от януари до края на юни наетите в Бургас, Варна и Добрич са набъбнали с 64 867 души. Най-много новопостъпили на работа има в Бургас – 37 843 души, което е 4 пъти повече от наетите в столицата. Във Варна и Добрич ръстът на наетите е съответно с 21 864 и 5160 души. Това увеличение е обичайно. През май и юни основно са наемани сезонни работници, като част от тях дори не са местни обясни експертът по подбор на персонала Николай Христов. Данните показват, че в сравнение с 2014 година обаче наетите по морето работници са с над 5000 по-малко. Спад има и при заплатите във Варна и Бургас. В морската столица средното възнаграждение е намаляло с 21 лв. а в Бургас с 60 лв. Намалението според Христов се дължи на факта, че сезонните работници получават по-ниски от средните за региона заплати. За половин година трудещите са се стопили пък във Видин, Враца, Плевен, Габрово, Перник, Кюстендил и Благоевград. „Това може да се дължи на факта, че доста програми за субсидирана заетост приключиха пред февруари и март, а те осигуряваха препитание на доста хора“, твърди също така Христов. Най-съществено делът на работещите е намалял в Благоевград. За шест месеца те са се стопили с над 3700 души. За сметка на това средното възнаграждение в региона се е увеличило с 14 лв. и е достигнало 604 лв. в края на юни. В момента в бюрата по труда са заявени близо 15 000 свободни работни места. Най-търсени са лекарите, шивачите и готвачите За една и съща длъжност обаче фирмите в столицата предлагат с около 100 лв. по-висока заплата спрямо провинцията. Така например магазини във Варна, Бургас и Велико Търново търсят продавач-консултанти за 450-500 лв., докато в столицата възнагражденията варират между 500 и 600 лв. Най-съществена разлика има в заплащането на служителите в кол центровете. В столицата, където основно са концентрирани този вид звена и съответно се търсят най-много кадри, заплатата започва от 1550 лв., а във Варна сумата е два пъти по-ниска.
Източник: Монитор (14.08.2015)
 
Българите учат най-малко в ЕС Вместо да намаляват, напусналите училище деца се увеличават. Едва 1,8% от българите между 25 и 64 г. са се включили в образование, квалификационни курсове и пр. през 2014 г. Делът им е шест пъти по-малък от средния процент за останалите държави в ЕС. Това констатира правителството в приетия в сряда доклад за изпълнението на националната стратегия за учене през целия живот. Целта на правителството е през 2020 г. поне 5% от завършилите образование да продължават да се учат, пише "24 часа". Въпреки правителствената програма се увеличават и децата, които отпадат преждевременно от училище, пише още в доклада на Министерския съвет. За 2014 г. делът на напусналите образователната система е достигнал до 12,9%, след като през 2012 г. е бил 12,5%. Целта е да спадне до 11 на сто през 2020 г. Непрекъснато намалява и делът на българите, които учат и завършват в приоритетните специалности като информатика, техника, производство и преработка, архитектура, установява още правителственият документ. През учебната 2013/2014 г. процентът на завършилите тези специалности е 45 на сто от всички висшисти. Целта на кабинета е обаче поне 60% от дипломиралите се на година висшисти да са в четирите приоритетни области. Делът на завършилите висше образование българи също е по-нисък от средния за ЕС. Пре 2014 г. този показател е достигнал 30,9%, което е увеличение с 4 на сто спрямо 2012 г. В ЕС обаче висшисти са 37,9%.
Източник: Дарик радио (14.08.2015)
 
Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2015 година е 1 203 лева, сочи статистиката Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2015 г. е 1 203 лв. и нараства с 3.7% спрямо същото тримесечие на 2014 година. Това съобщиха от Националния статистически институт. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял са доходите от работна заплата (55.9%), следвани от доходите от пенсии (26.6%), доходите от самостоятелна заетост (7.0%) и доходите от социално осигуряване и социални помощи (3.6%). В номинално изражение през второто тримесечие на 2015 г. в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. доходите средно на лице от домакинство по източници на доход се променят, както следва: -Доходът от работна заплата нараства с 5.1% (от 640 на 673 лв.). -Доходът от самостоятелна заетост намалява с 1.6% (от 86 на 84 лв.). -Доходите от пенсии нарастват с 5.1% (от 305 на 320 лв.). -Доходите от социално осигуряване и социални помощи остават без промяна (44 лв.).
Източник: Агенция Фокус (17.08.2015)
 
През второто тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт нараства с 2.2% спрямо съответното тримесечие на предходната година, сочи статистиката През второто тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.2% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.4% спрямо първото тримесечие на 2015 г. според сезонно изгладените данни. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2015 г. БВП в номинално изражение достига 20 920 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2015 г. е 17 901 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (78.3%), което в стойностно изражение възлиза на 16 380 млн. лева. През второто тримесечие на 2015 г. бруто капиталообразуването е 4 787 млн. лв. и заема 22.9% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: Агенция Фокус (17.08.2015)
 
Коефициентът на безработица е 9.9%, или с 1.5 процентни пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2014 година. Икономически неактивните лица на 15 - 64 навършени години са 1 449.8 хил., или 30.6% от населението в същата възрастова група. От тях 165.7 хил., или 11.4%, са обезкуражени лица. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. броят на обезкуражените лица (15 - 64 навършени години) намалява с 26.2 хиляди. Заетост През второто тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 011.2 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 48.7%. Заети са 53.7% (1 595.5 хил.) от мъжете и 44.2% (1 415.7 хил.) от жените на възраст 15 и повече навършени години. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. относителният дял на заетите лица се увеличава с 0.8 процентни пункта, като при мъжете увеличението е с 1.0 процентeн пункт, а при жените - с 0.7 процентни пункта. През периода второ тримесечие на 2014 - второ тримесечие на 2015 г. заетостта се увеличава предимно в сектора на услугите, като броят на заетите в този сектор достига 1 897.8 хил., или 63.0% от всички заети лица, в индустрията са заети 897.4 хил. души (29.8%), а в селското, горското и рибното стопанство - 216.0 хиляди (7.2%). От всички заети 3.5% (104.5 хил.) са работодатели, 8.0% (240.9 хил.) - самостоятелно заети (без наети лица), 87.9% (2 646.7 хил.) - наети лица, и 0.6% (19.1 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 945.4 хил. (73.5%) работят в частния сектор, а 701.4 хил. (26.5%) - в обществения. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. броят на наетите в частния сектор се увеличава с 2.5%, а този на наетите в обществения сектор намалява с 2.0%. От всички наети лица 121.6 хил., или 4.6%, са с временна работа. През второто тримесечие на 2015 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 955.5 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 62.4% (65.4% за мъжете и 59.5% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 39.8% (45.1% за мъжете и 34.3% за жените).
Източник: Агенция Фокус (17.08.2015)
 
През второто тримесечие на 2015 г. безработните лица са 330.9 хил., а коефициентът на безработица - 9.9%. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. броят на безработните лица намалява с 50.9 хил., а коефициентът на безработица - с 1.5 процентни пункта. През посочения период безработицата намалява и при мъжете, и при жените, като коефициентът на безработица достига 10.9% за мъжете и 8.8% за жените. От общия брой на безработните лица през второто тримесечие на 2015 г. 195.0 хил. (58.9%) са мъже и 135.9 хил. (41.1%) - жени. През второто тримесечие на 2015 г. продължително безработни (от една или повече години) са 208.8 хил., или 63.1% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 6.2%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2014 г. намалява с 0.4 процентни пункта. По пол коефициентът на продължителна безработица е 7.0% за мъжете и 5.4% за жените. От общия брой на безработните лица 48.6 хил., или 14.7%, търсят първа работа. През второто тримесечие на 2015 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 13.9% (14.2% за мъжете и 13.3% за жените). В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. стойността на този коефициент е по-ниска с 2.9 процентни пункта, като намалението е по-голямо при мъжете в сравнение с жените (съответно 3.3 и 2.6 процентни пункта). От наетите лица 1 945.4 хил. (73.5%) работят в частния сектор, а 701.4 хил. (26.5%) - в обществения. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. броят на наетите в частния сектор се увеличава с 2.5%, а този на наетите в обществения сектор намалява с 2.0%.
Източник: Агенция Фокус (17.08.2015)
 
Цените на храните продължават да растат и в началото на август Цените на хранителните продукти продължават да растат и в началото на август, показва статистиката на Държавната комисия за стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Индексът на Комисията достигна стойност от 1,299 пункта към средата на месеца. От данните е видно, че в средата на юли има спад на цените на следените от Комисията храни - стойността на индекса достигна 1,236 пункта, но от тогава насам цените се повишават, макар и с бавни темпове. В началото на август имаше значително поскъпване на някои сезонни зеленчуци – оранжерийните краставици например поскъпнаха с над 44% до 1,50 лева за килограм. Във втората седмица на месеца обаче няма данни за оранжерийни краставици, а полските се продават без промяна в цената – 0,85 лева за килограм на едро. Оранжерийните домати продължават да поскъпват, но пък полските намаляват цената си. Като цяло зеленчуците, търгувани на борсите, поевтиняват. В същото време някои плодове, наблюдавани от Комисията, повишават цената си. Най-значително това е при пъпешите, които се търгуват при цена от малко под 1 лев за килограм, което е с 4,3% по-скъпо от миналата седмица. С почти 4% се повишава и цената на ябълките. Лимоните са поскъпнали с 1,1% до цена от 3,67 лева за килограм. В същото време обаче дините са поевтинели със 7,5% до цена от 0,37 лева за килограм на едро. С леки изменения са цените на останалите хранителни продукти в кошницата на ДКСБТ. Най-значително намалява цената на яйцата – с 5,3%, а най-голямото повишение на цената се отчита при маслото – с почти 3 на сто, показва още статистиката на Комисията.
Източник: Инвестор.БГ (17.08.2015)
 
Младежката безработица спадна под 14% Безработицата в България продължава намалява през второто тримесечие, включително и младежката, показват основните резултати от наблюдението на работната сила на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2015 г. безработните са 330.9 хил. души, а коефициентът на безработица - 9.9%. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. броят на безработните лица намалява с 50.9 хил., а коефициентът на безработица - с 1.5 процентни пункта. През периода безработицата намалява и при мъжете, и при жените, като коефициентът на безработица достига 10.9% за мъжете и 8.8% за жените. От общия брой на безработните лица през второто тримесечие на 2015 г. 195.0 хил. (58.9%) са мъже и 135.9 хил. (41.1%) - жени. Младежката безработица също така спада - коефициентът за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 13.9% (14.2% за мъжете и 13.3% за жените). В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. стойността е по-ниска с 2.9 процентни пункта, През второто тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 011.2 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 48.7%. Заети са 53.7% (1 595.5 хил.) от мъжете и 44.2% (1 415.7 хил.) от жените на възраст 15 и повече навършени години. През периода второ тримесечие на 2014 - второ тримесечие на 2015 г. заетостта се увеличава предимно в сектора на услугите, като броят на заетите в този сектор достига 1 897.8 хил., или 63.0% от всички заети лица, в индустрията са заети 897.4 хил. души (29.8%), а в селското, горското и рибното стопанство - 216.0 хиляди (7.2%). От всички заети 3.5% (104.5 хил.) са работодатели, 8.0% (240.9 хил.) - самостоятелно заети (без наети лица), 87.9% (2 646.7 хил.) - наети лица, и 0.6% (19.1 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 945.4 хил. (73.5%) работят в частния сектор, а 701.4 хил. (26.5%) - в обществения. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. броят на наетите в частния сектор се увеличава с 2.5%, а този на наетите в обществения сектор намалява с 2.0%.
Източник: Money.bg (17.08.2015)
 
Ръст при новите договори за лизинг Фирмите и гражданите са сключили нови договори за лизинг на стойност 398,6 млн. лв. през второто тримесечие на 2015 г. Това е ръст от 46% спрямо първото тримесечие, когато контрактите са били за 272,7 млн. лв. Увеличение има и спрямо второто тримесечие на 2014 г., когато лизинговите сделки са били за 327,8 млн. лв. От април до юни т.г. на лизинг са купени товарни автомобили за 156,9 млн. лв. Следват ги леките коли - 119,4 млн. лв., а на трето място са машини и оборудване - малко над 100 млн. лв. Сделките за лизинг на недвижими имоти все още са екзотика и миналото тримесечие са били сключени такива контракти едва за 9,5 млн. лв. Новите договори за покупка на компютри по схемата са за 1,6 млн. лв. 3,25 млрд. лв. е общият размер на лизинговите договори към юни, включително старите контракти. Тази сума намалява с 2,7% на годишна база, защото клиентите постепенно изчистват задълженията си. Необслужваните договори за лизинг също намаляват. Техният дял се е свил до 21% спрямо 24,1% година по-рано. Така необслужваните вземания възлизат на 666,4 млн. лв.
Източник: Труд (17.08.2015)
 
До 2070 г. България може да се стопи до 4,9 млн. души След 55 години населението на България може да се стопи до 4,9 млн. души. Тогава българите ще са едва със 100 000 повече, отколкото през 1920 г., когато страната започва да се възстановява от унищожителните последствия на три войни и две национални катастрофи, след които са й отнети огромни територии, населени с българи. Това е песимистичният сценарий на Националния статистически институт (НСИ) за демографското развитие на България до 2070 г., пише в. Труд“. Прогнозата се основава на допускания, че икономическите и социалните условия у нас ще се влошат, но не включва военни събития като тези от началото на ХХ век. Реалистичният и оптимистичният сценарий също не са толкова розови. Според най-вероятната прогноза в следващия половин век населението на България ще намалее с над 2 млн. души и ще бъде 5 132 023 души. При най-добрия сценарий през 2070 г. населението ще се свие до 5,5 млн. души. Това означава, че и при най-благоприятните допускания експертите очакват, че всяка година българите ще намаляват с над 30 000 души, колкото в момента живеят в градове като Разград или Дупница. По-лошата новина е, че намаляването на населението ще е съпроводено от сериозно застаряване, висока смъртност и понижаване на и без това ниската раждаемост. Натрупването на тези негативни фактори, съчетано с продължаващата емиграция на млади хора, ще влоши значително съотношението между хората в трудоспособна и тези в пенсионна възраст. Да не говорим за отлива на инвеститори, които ще насочат средствата си другаде при липсата на работници у нас. В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109. Числата показват, че тогава сегашното повишаване на възрастта за пенсия до 65 години ще ни се стори песен. От друга страна намаляването на работната сила означава липса на достатъчно подготвени кадри, които и сега не стигат. Това поставя под заплаха развитието на икономиката и подобряването на стандарта на живот - единственото, което би стимулирало младите да не напускат страната и да раждат повече деца. Правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за преодоляване на демографската криза до края на ноември. Това решиха депутатите след дискусия по темата, преди да излязат в лятна ваканция. Едно от предложенията ще е при приемането на всеки законопроект да се прави оценка за влиянието му върху демографията. Инициативата за това е на социалния министър Ивайло Калфин. Изискването фигурира и в Националната стратегия за демографското развитие за периода 2012-2030 г., но вече четвърта година не се прилага на практика. БАН също разработва националната стратегия за демографско развитие. Очаква се до края на 2015 г. учените да представят идеите си, които да бъдат обсъдени от Народното събрание. Също така по време на дебатите в парламента в края на юли БСП поиска ДДС за стоки за бебета да бъде намален от 20 на 5%. Социалистите настояха и за данъчни облекчения за семейства с деца. От 2015 г. влязоха в сила две преференции за родители. Първата е, че майката или бащата могат да намалят облагаемата си данъчна основа с 200 лв. за едно, с 400 лв. за две и с 600 лв. за три и повече деца. Това ще им намали данъка със символичните 20, 40 или 60 лв. Другото облекчение е за родители на дете с увреждане, които могат да приспаднат 2000 лв. от облагаемия доход и да платят с 200 лв. по-малко данъци. България заема първо място в Европейския съюз в мрачната класация за най-висока смъртност с коефициент 15,1 промила. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607, или с 4,4% повече, отколкото през 2013 г. Средният показател в ЕС е 9,9 умрели на хиляда живи. Освен у нас, смъртността е значително по-висока от средната само в Латвия и Литва. Най-добри са показателите на Ирландия и Кипър. В България смъртността е най-висока в областите Видин, Монтана, Враца и Ловеч, а най-ниска - в София, Кърджали, Варна и Благоевград. Данните показват, че в селата смъртността е два пъти по-висока в сравнение с градовете. Причината е, че там живеят предимно възрастни хора, които често нямат достъп до лекарски грижи. За първи път от 18 години на спад е нараснала детската смъртност. През 2014 г. в страната са починали 517 бебета, преди да навършат 1 година. Детската смъртност е най-ниска в Габрово и Смолян. Най-високите й стойности са в Сливен, Хасково и Силистра. По раждаемост България изостава от средното ниво в ЕС. През 2014 г. у нас са проплакали 67 585 бебета - с 1007 повече спрямо 2013 г. Единствено населението на София ще се увеличава в следващия половин век. През 2070 г. се очаква в столицата да живеят над 1,6 млн. души, или с около 275 000 повече от сегашния им брой. Това означава, че около 30% от населението на България ще е съсредоточено в София. Вероятно реалният им дял ще е по-голям, тъй като НСИ отчита само хората, които са регистрирали пред властите, че адресът им е в столицата. На обратния полюс е област Смолян, чието население ще намалее над 5 пъти - от 110 363 до по-малко от 20 000. Населението на Видин, Габрово, Враца, Кюстендил ще намалее близо три пъти. Обезлюдяването ще засегне и най-силно развитите икономически региони. В Пловдив и във Варна се очаква населението да намалее с по над 70 000 души, а в Бургас - с 44 000. Старозагорци ще останат със 100 000 по-малко, а русенци - с 85 000. Застаряването на населението ще обезлюди планинските региони. Най-тежко ще е положението в Родопите, където населението и сега намалява с бързо темпо. Очакванията са, че в Смолян през 2070 г. на един човек в трудопособна възраст ще се падат по двама възрастни над 65 години. В Кюстендил броят им ще е почти равен. Картината няма да е много по-розова във Видин, Враца, Благоевград, Габрово и Перник. Възрастовата структура ще е най-благоприятна в Бургас, Пловдив, Варна, Ямбол. Но и в тези области хората в пенсионна възраст ще са над 50% от тези, които могат да работят. Статистиката показва, че през 2015 г. делът на хората над 65 години е 31% от тези в трудоспособна възраст. Показателят ще се влоши драстично в следващите десетилетия. Според НСИ най-тежко ще е около 2055 г. Тогава населението над 65 години ще е над 58% от това в трудоспособна възраст. След това леко ще се подобри, но ще остане над 50%. В следващите десетилетия дълголетниците ще стават повече. През 2070 г. се очаква в България да има 2429 столетници. Над две трети от тях ще се жени. Хората над 90 години ще станат над 5 пъти повече. Сега те са около 34 000. Очаква се да достигнат близо 180 000.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2015)
 
Каква селскостопанска продукция изнася България Извън доминиращите зърнени и маслодайни култури експортът е разпръснат в множество специфични пазарни ниши, повечето със значителен растеж през последните години Глобализацията направи достъпа до международните пазари значително по-лесен, а процесът на отпадане на преградите пред свободната търговия ще продължи и в бъдеще. Това позволява на страни със сравнително ограничено вътрешно търсене, каквато е и България, да разгърнат по-мащабна бизнес активност в отрасли, където имат съответните природни и социално-икономически конкурентни предимства. Страната ни е част от един от най-големите и платежоспособни пазари - Европейският съюз. В допълнение географското ? положение улеснява връзките с бързо развиващите се държави от Югозападна Азия, както и с пазарите на Балканите, Северна Африка, ОНД. До каква степен обаче българското селско стопанство успява да извлече ползи от тези условия и кои направления се справят най-добре? Все по-голям дял в износа През 2014 г. от страната са изнесени обработена, необработена земеделска продукция, храни и напитки на стойност над 7 млрд. лв., или близо 17% от целия експорт. За сравнение, за 2006 г. са реализирани доставки зад граница за 2 млрд. лв., или малко под 9% от общия износ. Основна роля за ръста имат зърнените и техническите култури (и продукти от тях), които увеличиха тежестта си в структурата на селското ни стопанство след 2007 г. През всяка една от последните три години към външни клиенти е насочена пшеница за над 1 млрд. лв., а за периода 2011-2014 г. общата стойност е близо 4.4 млрд. лв. Така суровината се затвърди като лидер в структурата на българския износ в сектора (виж таблицата). Макар това да разкрива известна конкурентоспособност на бранша, потенциалът му все още не се реализира напълно. Добивите продължават да изостават от средните за Общността и са над два пъти по-ниски от тези в Ирландия, Холандия и Белгия. Наред с това родното производство отстъпва по хлебни качества и по-голямата част от него в крайна сметка се реализира за фуражи, което води до по-ниски цени спрямо водещите борси, включително в черноморския регион. Царевицата също заема челно място, като от 2011 г. насам отчита експорт за над 300 млн. лв. годишно (връх през 2013 г. от 723 млн. лв.) Маслодайните култури допълват четворката. Приблизително 3.6 млрд. лв. е кумулативната стойност на износа на слънчогледово семе за периода 2011-2014 г. България е сред десетте най-големи производители на суровината и втора в ЕС след Румъния. Докато преди десет години, ако имаше износ на рапица, той не надхвърляше 10 млн. лв., между 2011 и 2014 г. са осъществени външни сделки за общо над 1.2 млрд. лв., което я превърна в четвъртата най-важна експортна култура. Прави впечатление, че въпреки наличието на добра суровинна база изнасяме предимно необработено зърно и семена и значително по-малко вторични техни продукти с по-висока добавена стойност. Положително е, че се наблюдава тенденция към балансиране на това съотношение, особено при маслодайните култури, където износът на обработена продукция нараства с по-бърз темп от този на суровините. Нишови култури Извън зърното и техническите култури износът е разпръснат в отделни категории на различни направления, а обемите са значително по-малки. Това говори, че българските фермери все пак успяват да намерят пазарни ниши, където са достатъчно конкурентоспособни и производството по естествен път се насочва натам. Някои тях са развивани от малък на брой или дори единици стопани. В други стопанствата са многобройни и предимно дребни и разпокъсани, което затруднява формирането на висококачествени и достатъчно мащабни партиди, задоволяващи външното търсене и оползотворяващи наличните природни предимства. Тук отново изпъква дългогодишният проблем с ниската степен на сдружаване сред еднородни производители в страната. Необработените тютюни са сред традиционните компоненти на износа. Те имат петата най-висока стойност в сектора за периода 2011-2014 г. – общо 1.2 млрд. лв. През последните години експортът е относително стабилен, варирайки между 250 и 400 млн. лв. годишно, но на фона на значителните ръстове по други позиции вероятно значението му ще намалява в бъдеще. Контрастът между съществуващото външно търсене и ниския жизнен стандарт на голяма част от производителите говори за проблеми в структурата на стопанствата, веригата на доставките и поставя въпроса доколко адекватна е публичната политика в отрасъла. Сред интензивните направления се откроява птицевъдството. Птичето месо е единствената категория, която по стойност успява да доближи зърното, и за последните четири години извън България са направени доставки за над 1 млрд. лв. Най-голяма тежест тук имат патешките разфасовки, чийто износ само за 2014 г. надхвърля 122 млн. лв. Над 13 млн. лв. пък са постъпленията от патешки черен дроб. Веднага след птичето месо, но със значително по-ниска стойност, се нареждат сирената. Пчелният мед е друг продукт, за който традиционно има търсене зад граница. Тази ниша успява не само да задържи позиции, но и стойността за 2011-2014 г. нараства двукратно спрямо предходния четиригодишен период, достигайки 214 млн. лв. Само през изминалата година са реализирани количества за над 61 млн. лв. В статистическата група на зеленчуците най-силни и традиционни позиции има износът на гъби. Друго характерно за България производство – това на краставици, губи пазари с най-бърз темп от всички категории необработена или първично обработена земеделска продукция. Същата тенденция се наблюдава и при доматите. Възходът на черешите От овощарството най-добре извън България се приемат черешите. За последните четири години износът варира от 26 до 39 млн. лв. (2013 г.). Паралелно с това се експортират и консервирани череши за над 40 млн. лв. годишно (извън обхвата на горната таблица). Преобладаващата част от количествата са под формата на пулп и значително по-малко на пресен плод (2.4 млн. лв. за 2014 г.), който се продава и по-скъпо. До голяма степен това се обяснява с липсата на достатъчно големи, еднородни и качествени пресни партиди. България е сред световните лидери в производството на коктейлни череши. Въпреки ниските обеми обнадеждаващ сигнал са съществените ръстове през последните години при прасковите, малините, ягодите и сушените плодове. На фона на руското ембарго приходите от чужди пазари за 2014 г. остават близки до тези от 2013 г. при плодовете и дори ги надминават при зеленчуците. Любопитно е бързото развитие в износа на ориз и фасул, като вероятно става въпрос за първична обработка и пакетиране на вече внесени количества. При ориза е трудно да задоволим външното търсене с местно производство, особено като се има предвид безвремието, в което е изпаднало поливното земеделие. За фасула обаче страната ни разполага с условия за развитие на производство, което да се възползва от създаващите се позиции зад граница. Допълнителна предпоставка е включването на бобови култури като азотфиксиращи при изпълнението на изискванията за зелени директни плащания от тази година. България се е наложила като източник на продукция от етерично-маслени и медицински растения. За съжаление темповете на растеж в това направление изостават спрямо повечето категории и от 2000 г. оборотите варират между 25 и 45 млн. лв. Друг подобен пример е кориандърът, чийто износ от 39 млн. лв. през 2014 г. е по-голям от този на всяка категория в направления плодове и зеленчуци. Интересна ниша са зеленчуковите семена за посев, където въпреки ниската стойност от около 10 млн. лв. годишно износът през 2011-2014 г. е н араснал двукратно спрямо 2007-2010 г. и пет пъти в сравнение с 2003-2006 г. Макар повечето видове селскостопанска продукция да не впечатляват със стойността на износа си, при голяма част от тях се наблюдават положителни тенденции, изпреварващи темповете на нарастване на общия експорт на България. Тази динамика е един от най-добрите показатели в кои пазарни ниши страната ни има конкурентни предимства и накъде могат да се ориентират стопаните. В същото време считаме, че това далеч не са всички възможности пред тях и добрият бизнес модел може да добави нови цветове в палитрата на интензивно развиващите се направления в сектора.
Източник: Капитал (21.08.2015)
 
Броят на онлайн магазините расте С близо 10% повече нови онлайн магазини са създадени у нас през изминалите 6 месеца, съобщи хостинг компанията „СуперХостинг.БГ“. Според анализа най-масово се правят онлайн магазини за техника и дрехи. Ръстът на инсталациите при най-популярната система за онлайн търговия OpenCart е 10,94%, при втората по популярност система Magento - 10,1%, а при третата - Prestashop, инсталираните сайтове са се увеличили с 8,5 на сто. 25% ръст на инсталациите има и при използването на платформата за онлайн магазини от типа SAAS - Shopiko. По данни на международната организация Ecommerce Europe ръстът в онлайн търговията у нас през отминалата година е 27%, като страната ни запазва четвъртото си място в региона на Източна Европа по онлайн продажби. Националният статистически институт на България също отчита ръст от близо 20% на годишна база в онлайн търговията. „Ръстът при стартирането на нови онлайн магазини у нас е добра новина, защото показва предприемчивостта на сънародниците ни за създаване на реално работещи бизнес проекти и модели. Самото изграждане на онлайн магазин вече е много лесно, а SaaS платформите като Shopiko свалят много летвата по отношение на цената и техническите познания, необходими за старт на онлайн бизнес“, коментира управителят на „СуперХостинг.БГ“ Методи Дреновски. Според него начините, по които интернет търговците могат да се отличат един от друг, са успешното маркетиране на магазина, качеството на стоките и бързото обслужване. Според изследването има тенденция фирми със съществуващи класически магазини да отварят и виртуални. Така все повече потребители проучват търсените от тях продукти в интернет, след което ги купуват офлайн. Според различни проучвания очакванията се през тази година потребителите в Европа, пазаруващи по интернет, да се увеличат с 25% в сравнение с 2014 г.
Източник: Труд (21.08.2015)
 
България е втора в ЕС по ръст на строителството през юни България се оказа вицешампион на ЕС по месечен ръст на строителството през юни. Това сочат новите данни на Евростат. У нас има 2.6% увеличение на строителната продукция спрямо май, докато за целия ЕС средният резултат е 1% спад. Преди нас е Румъния с ръст от 3.5%, а на трето място с 2.5% е Великобритания. Най-сериозно се е свило строителството в Германия - с цели 4.5%. И годишна база през юни българските резултати са по-добри от средното за ЕС и еврозоната, които отчитат спадове. Но сме далеч от отличника Словакия - с над 24% ръст, както и от Холандия (16%), Румъния (13%), Швеция (11%). Сравнително доброто представяне на България се дължи основно на еврофондовете и строителството на пътна и друга инфраструктура.
Източник: Сега (21.08.2015)
 
10% ръст на интернет магазините Създаването на нови онлайн магазини в България през последните шест месеца, от февруари до юли включително, е нараснало с близо 10%. Това съобщи най-голямата българска хостинг компания СуперХостинг.БГ, позовавайки се на данните за типовете онлайн платформи, инсталирани от нейни клиенти. Ръстът при стартирането на нови онлайн магазини у нас е добра новина, защото показва предприемчивостта на сънародниците ни за създаване на реално работещи бизнес проекти и модели. Самото изграждане на онлайн магазин вече е много лесно, а SaaS платформите като Shopiko свалят много летвата по отношение на цената и техническите познания, необходими за старт на онлайн бизнес, казва Методи Дреновски, управител на СуперХостинг.БГ. Тези платформи за онлайн магазини отбелязват и над 25% увеличение, добавя той. По думите му, истинското предизвикателство пред повечето интернет търговци е в успешното маркетиране на магазина и бързо обслужване, както и логистиката. По данни на международната организация, ръстът в онлайн търговията у нас през отминалата година е 27%, като страната ни запазва четвъртото си място в региона на Източна Европа по онлайн продажби. Според браншовици средногодишно онлайн търговията у нас расте с 20%. През юни тази година НСИ отчете 17,1% ръст спрямо юни 2014 г. на търговията на дребно у нас чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. Делът на интернет икономиката от БВП на страните от ЕС през отминалата година пък е достигнал 2,45%, а очакванията са през тази година потребителите на Стария континент, пазаруващи по интернет, да се увеличат с 25% в сравнение с 2014 г. Любопитно е също, че наличието на онлайн магазин в комбинация с физически такъв подпомага и офлайн продажбите, тъй като все повече потребители проучват търсените от тях продукти в интернет, след което ги купуват офлайн. Предимствата на онлайн пазаруването са голямото разнообразие и промоционалните цени. Според Игнат Арсенов от Европейски потребителски център най-предпочитаните стоки от потребителите са дрехи, обувки, козметика, а напоследък и техника. Статистика сочи, че 70% от жалбите от потребители, закупили продукти, са от онлайн пазаруване. Контролът върху сайтовете за онлайн търговия у нас е силен и КЗП проверява всеки сигнал, уверяват оттам. За какво трябва да внимаваме, когато пазаруваме по интернет? На първо място трябва да четем внимателно, съветват експерти. Трябва да се потърси офертата в няколко сайта, защото много често може да бъде намерена по-добра цена. Също трябва да се четат условията, защото офертата най-вече при екскурзиите не покрива всички разходи. При дрехите трябва да се гледа за размер, а при козметиката - за производител и големина на флаконите - често снимката заблуждава.
Източник: Дума (21.08.2015)
 
Храните на едро поскъпнаха с 6,6% за месец Храните на едро поскъпват. Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 1.46 процента до 1,318 пункта. За един месец индексът се повиши с 6,6 на сто, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, съобщи БТА. Градинските краставици поскъпват тази седмица с 22,2 процента до 1,10 лева за килограм, а оранжерийните краставици поскъпват с 9,8 процента до 2,12 лв./кг. Оранжерийните домати поскъпват с 6,2 на сто до 0,86 лв./кг, а доматите, гледани на открито поевтиняват с 9,7 процента до 0,65 лв./кг. Цената на червените чушки пада с 13,2 на сто до 1,45 лв./кг, а на зелените чушки - с 12,4 процента до 0,86 лв./кг. С една стотинка до 0,49 лева за килограм пада цената на картофите. Цената на зелето се повишава с 13,3 на сто до 0,34 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 6,5 на сто до 0,72 лева за килограм. Ябълките се търгуват по 1,09 лева за килограм , гроздето поевтинява с 5,3 а сто до 1,62 лева за килограм. Прасковите се продават по 1,03 лева за килограм, дините - по 0,39 лв./кг, а пъпешите - по 0,97 лв./кг. Каймата поскъпва с три стотинки до 4,68 лв./кг. Пилешкото месо поскъпва с един процент до 3,93 лв./кг. Цената на захарта се покачва с една стотинка до 1,25 лв./кг., оризът се търгува по 2,09 лв./кг, а бялото брашно тип “500” - по 0,83лв./кг. Яйцата се продават по 18 стотинки за брой. Кравето сирене се продава по 5,61 лева за килограм, а кашкавал тип “Витоша” - 10,16 лева за килограм.
Източник: Монитор (24.08.2015)
 
Пътуванията на българите в страната намаляват, в чужбина - растат 810.1 хил. български граждани са осъществили туристически пътувания през второто тримесечие на 2015 година. Преобладаващата част от тях - 76%, са пътували само в страната, 22.1% - само в чужбина, а 1.9% са пътували както в страната, така и в чужбина. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава с 5.1%, като броят на пътувалите в страната намалява със 7%, докато броят на пътувалите в чужбина се увеличава с 2.2%. В структурата на разходите с най-голям дял за страната са тези за храна - 37.3%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 30.9%. През периода средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 182.29 лв. в страната и 574.08 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 165.19 лв. в страната и 973.88 лв. в чужбина.
Източник: Money.bg (24.08.2015)
 
Данните на НСИ показват, че като цяло в частния сектор са заети 1.8 млн. души, докато в обществения - 710 хил. В голяма част от България обаче реалността е малко по-различна. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува изследване за зависимостта на областите от най-големите работодатели в тях, като използва данни от НСИ за броя на наетите в 10-те най-големи компании във всяка област за 2001 и 2013 г. Основните резултати показваха, че общо за страната делът на наетите в 10-те най-големи компании във всяка от областите намалява, като тази тенденция е особено ясна в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас, които са най-развитите в икономическо отношение области. Използвайки този подход на подбор - на десетте топ работодателя във всяка от 28-те области, сравнихме други две години - 2009 г. (като условно начало на тежката фаза на икономическата криза) и миналата 2014 г. За разлика от ИПИ не изключихме общинските и държавните институции, което показа доста интересна картина. И през 2009 г., и пет години по-късно свързаните с местната или централната власт работодатели са трайно сред най-големите във всички области, като доминират почти изцяло в по-слабо развитите, като например Северна България. В 12 области делът на наетите в обществения сектор спрямо всички наети от десетте най-големи нараства, понякога значително. Най-висок е този ръст в областите Смолян (близо 20%), Варна (18%), Благоевград (17%), Кърджали, Монтана и Добрич (14%). Ако разрезът се направи не по дял на наетите, а по брой предприятия, числото на растящите публични работодатели е същото - 12 области от общо 28. В по-добре развитите икономически области броят на тези предприятия сред топ 10 е или нулев (в София, но трябва да се има предвид, че данните за столицата включват централите на много компании, които регистрират служителите си там), или максимум до три: в София-окръг, Варна, Русе, Габрово. Тук разликата Север - Юг също се вижда отчетливо - почти всички области, в които наетите в общински и държавни предприятия и местна администрация са повече от половината от всички наети от 10-те най-големи работодателя в съответната област, са в Северна България. Северозависима България През 2009 г. в най-големите предприятия общо във всички области са работили 277 149 наети спрямо общо наети за страната 3 097 019, или 8.9%. През 2014 г. те са били 270 582 спрямо 2 689 176, или 10%, тоест нарастват процентно, но това е, защото броят на хората с трудов договор като цяло се е свил значително. В 15 от 28-те области на страната делът на наетите от 10-те най-големи работодателя се е увеличил по време на икономическата криза. Най-висок през 2014 г. този дял е в областите Търговище, Враца, Разград, Кюстендил, Габрово, Видин, най-малък е в областите София-град, Пловдив, Хасково, Варна и Бургас. Както и ИПИ отбелязва в своя анализ, по-ниският дял се дължи на това, че се увеличават наетите в сектора на услугите. През миналата година областите с най-голям публичен сектор в топ 10 са Враца, Силистра, Видин, Монтана, Кърджали и Добрич. Враца е типичен пример. В тази област от десет работодателя шест са общини - Враца, Бяла Слатина, Козлодуй, Борован, Мездра и Мизия. Други два работодателя са АЕЦ "Козлодуй" и "Водоснабдяване и канализация". Във Видин например единствената частна компания в списъка на най-големите работодатели е "Видахим" през 2014 г., която обаче обяви тази седмица, че ще съкрати над 300 души. В Монтана частните компании в класацията са две - "Монбат" и "Берг Монтана Фитинги". В Добрич 5 от най-големите работодатели са общини: Генерал Тошево, Добрич, Каварна, Балчик и Крушари. Броят на наетите в тях и в държавното "Водоснабдяване и канализация" през 2014 г. е 2612 служители, като това представлява 51.7% от всички наети от десетте най-големи работодателя (спрямо 41.5% през 2009 г.). Това се дължи на излизането на хотелиерската компания "Албена" от списъка на най-големите работодатели, докато на нейно място влиза община Крушари. В Силистра процентът на наетите от общини и общински и държавни предприятия достига 61.3% през 2014 г., което е 5% по-малко от 2009 г., но причината не е увеличение на частния сектор, а реорганизирането на "Български пощи" през 2010-2011 г., с което териториалното им поделение в Силистра е закрито. В Северозападния регион Ловеч е единственото изключение, там има само една община (Ловеч) в списъка с 10-те най-големи работодателя в областта. Като най-големи работодатели в областта трайно се задържат компаниите "Спарки-Елтос", "Калинел" и "Лесопласт", а се появява и "Петрол" заради преместване на седалището. Това не значи, че в Южна България нещата са по-розови. Кърджали и Стара Загора например също са области, където над 50% от наетите в топ 10 са служители в общини, общински и държавни предприятия. В Кърджали този дял се е увеличил с 14% спрямо 2009 г., което се дължи на излизането от класацията на фирма "Хастекс" и обявеното в несъстоятелност предприятие "Орфей - Кърджали". За Стара Загора има друго обяснение - там оперират ТЕЦ "Марица-изток 2", както и няколко рудника, които са несравними по брой с частниците в областта. Според Явор Алексиев от ИПИ покачването на броя на общините като най-големи работодатели може да се дължи на два фактора. "Първият е, че въпреки че броят на населението намалява, чиновниците в общините не се свиват със същата скорост, защото наемат хора с цел кандидатстване и печелене на европейски проекти. Втори възможен фактор е, че в някои области – Видин, Добрич и Кърджали, някои предприятия са затворили по време на кризата и долната граница на наетите в топ 10 пада, като така автоматично някои общини отиват нагоре, въпреки че може и да не са наемали нови хора." Всъщност на много места се вижда как общините наистина спадат като бройка наети, но се качват в класацията, което говори зле за заетостта принципно. Но на други места като Видин и Белоградчик броят на работещите в общински структури се качва значително. Обяснението за това е именно заетостта по оперативните програми - Видин например е наемал близо 200 души в определени периоди на изпълнение на проекти. Благоевград, Бургас и гигантът "Български пощи" Най-рязко броят на наетите в публичния сектор спрямо частния се покачва в три области - Смолян, Варна и Благоевград. Благоевград е интересен казус. Първо, той се намира на дъното на класацията по намаление на заетите в топ 10 - единствено там спадът за последните 5 години е под 10% - 6.71% (София-град вероятно също би влязла в тази графа, но както уточнихме, там се отчитат служителите и съответно намаленията от централите на компаниите, които понякога включват всичките им служители в страната). Една от възможните причини е това, че шивашката индустрия е силно развита в Благоевград, а това са по принцип трудоемки предприятия. Например две от най-големите дружества в областта - "Пирин Текс продакшън" и "Белла стил", произвеждат именно облекла. През 2009 г. в Благоевград не е имало нито една община, общинско или държавно предприятие сред 10-те най-големи работодателя, докато през 2014 г. се появяват три такива: община Петрич с 553 служители, "Водоснабдяване и канализация" с 538 служители и "Други дейности, обслужващи образованието" (което са делегирани от държавата дейности) с 516 наети. Междувременно от топ 10 отпадат компаниите "Еврокомерс-95", "Пиерик груп", "Хариеса", "Балканстрой". Любопитни са данните и за области като Плевен и Смолян. В Плевен общият брой на наетите е спаднал с 15.7% през 2014 г. в сравнение с 2009 г., но ръстът на наетите от десетте най-големи работодателя е цели 22.14%. В Смолян тенденцията е същата - спад на общо наетите от 20%, но увеличаване на наетите от топ 10 работодатели с 14.05%. Намалението идва от излизането от класацията на две шивашки фирми - "Бапа-Спорт" и "Родопи-М 91", както и на "Нитекс 96", а на тяхно място влизат общините Златоград, Мадан и Девин. Възможна причина за въпросната тенденция в Плевен е административното преструктуриране на "Български пощи" през 2010-2011 г., с което се създадоха пет района, които управляват всички пощенски станции. Така се появиха 5 големи работодателя, които през 2014 г. влизат в сметките, докато през 2009 г. не са. Единият от тях е именно регионалното поделение в Плевен, като именно то заема първото място в топ 10 на най-големите работодатели в областта с 1900 служители. "Български пощи" стоят и зад ръста на наетите във Варна - новото регионално поделение, както и това на НАП се нареждат сред най-големите работодатели в областта. Сходна е ситуацията и в Пловдив, където има висок процент (41.3%) на наети в държавни предприятия и институции спрямо всички наети от 10-те най-големи предприятия отново заради регионалното поделение на "Български пощи", териториалната дирекция на НАП, държавните "Вазовски машиностроителни заводи" и поделението за товарни превози в Пловдив. Интересно е, че в топ 10 за Пловдивска област липсват каквито и да е било общини или общински предприятия. На обратния полюс от Благоевград е Бургас. Тук спадът на всички наети за 5 години е цели 23.1%, докато анализ на ИПИ от април 2015 г. посочи, че Бургас е една от двете области в страната, които са най-близко до достигане на пиковите нива на заетост от преди кризата. Попитахме Явор Алексиев за това разминаване в данните. Според него то се получава заради различната методология: в графа "наети" влизат само служителите с трудови договори, докато при "заети" се смятат и хората с граждански договори, самонаетите и др. Алексиев обяснява, че голямата разлика между броя наети и заети в област Бургас може да се обясни чрез данните на НСИ за домакинските бюджети: "М Бургас има високи доходи от самостоятелна дейност и предприемачество, като много от заетите например в туризма не са наети на трудови договори, а може да са семейни работници, или имат фамилни къщи, тоест голяма част от приходите им идват от други правоотношения, а не от трудови." Това би значело, че в годините на кризата много хора са освободени от трудови договори и са потърсили препитание самостоятелно. Според данни на НСИ в България самонаетите в голямата си част са на позиции, които не изискват особена квалификация - магазини, сервизи, ферми, собственици на къщи за гости и т.н. Общински капитализъм Това, че публичният сектор расте като значимост, не е добър показател. Както припомня Алексиев, "концентрацията на общински или държавни предприятия в дадени области показва, че не е имало в миналото инвестиционен интерес към тях. Такива предприятия в голямата си част не са рентабилни, а и в момента не представляват интерес". На областно ниво това не личи толкова, но ако общините излизат дори там като големи работодатели, това значи, че в своите собствени граници те са все по-значим фактор. Това е основополагащ камък за феодалния модел на управление, познат на много места в България - колкото повече заетост зависи от кмета и общината, толкова по-вероятно е управляващите да използват това за концентрация на власт, капитали и корупция. Другият притеснителен показател е общият брой наети, който намалява значително спрямо 2009 г. На някои места това се дължи на оптимизация, защото фирмите са загубили бизнес през кризата и са потърсили начини да изпълняват същата дейност с по-малко хора. Но в много области този спад се дължи не само на кризата, но и на отрицателните демографски процеси и миграцията - външна и вътрешна. Двата процеса обаче се подсилват един друг.
Източник: Капитал (24.08.2015)
 
Седем на сто повече съкратени и напуснали работа хора са се регистрирали в бюрата по труда през юни спрямо предходния месец според Агенцията по заетостта. Така делът на работилите доскоро, но вече безработни, е достигнал 57,9% от всички регистрирани през юни. Делът на освободените от работа заради масови уволнения нараства за месец с 0,1 на сто до 0,3%. Агенцията отчита и ръст на регистрираните безработни, които преди това са работили в чужбина. През юни броят им расте до 3% при 2,6% за май. Ръст има и при безработните, регистирали се в бюрата по труда, с цел ползване на социална помощ или детски заведения. Делът им се повишава от 12,9% през май до 14,7% през юни. При напусналите образователната система ръстът е от 0,3% през май на 0,5% за юни.
Източник: Труд (24.08.2015)
 
През юли 2015 г. посещенията на чужденци в България са с 9.0% под нивото от месец юли 2014 година Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2015 г. са 528.6 хил. или с 16.5% над регистрираните през юли 2014 години, сочи статистиката, съобщиха от Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Обединеното кралство - с 44.1%, Турция - с 24.9%, Гърция - с 24.4%, Германия - с 12.6%, Франция - с 9.9%, Сърбия - с 9.6%, Испания - с 8.9%, Италия - с 6.8%, Австрия - с 4.7%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Чешката република - с 15.6%, Португалия - с 10.0%, Израел - със 7.5%, Румъния - с 2.8%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли 2015 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.4%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 41.7%, и пътуванията със служебна цел - 15.9%. В сравнение с юли 2014 г. e регистрирано увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 50.1%, и с други цели - с 4.5%, докато тези със служебна цел намаляват с 9.1%.
Източник: Агенция Фокус (28.08.2015)
 
През юли 2015 г. посещенията на чужденци в България са 1 631.9 хил., или с 9.0% под нивото от юли 2014 година . Регистрирано е намаление при посещенията по всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 50.1%, с други цели - с 4.9%, и с цел почивка и екскурзия - с 3.4%. От общия брой чужденци, посетили България през юли 2015 г., дeлът на гражданите от Европейския съюз е 58.5%, или с 13.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Австрия - с 34.9%, Германия - с 28.9%, Чешката република - с 23.4%, Нидерландия - с 20.6%, Гърция - с 20.4%, Обединеното кралство - с 14.4%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Франция - с 12.6%, Словакия - със 7.5%, Италия - със 7.0%, Дания - с 6.7%, и други. Намаляват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 4.8%, като най-голямо е намалението на посещенията на граждани от Руската федерация - с 19.2%. През юли 2015 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 55.4%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 38.7%, и със служебна цел - 5.9%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 98.0% от всички посещения на граждани от Израел и 90.9% - от Руската федерация. Служебните пътувания са 27.8% от всички посещения на граждани от Италия, а с други цели са 85.5% от посещенията на граждани от Гърция и 78.2% - от Турция.
Източник: Агенция Фокус (28.08.2015)
 
През август 2015 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1.3 пункта спрямо предходния месец, сочи статистиката През август 2015 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1.3 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на подобрените мнения на стопанските ръководители в промишлеността и търговията на дребно, съобщиха от пресцентъра на НСИ. Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 2.1 пункта в сравнение с юли поради благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата производствена активност се запазва, но прогнозите им за следващите три месеца са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда остава основният фактор, затрудняващ развитието на бизнеса в отрасъла. Същевременно през последния месец се наблюдава засилване на негативното влияние на фактора „слабости в икономическото законодателство”, който измества на трето място фактора „недостатъчно търсене от страната”. По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Агенция Фокус (28.08.2015)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2015 г. е с 0.5% под равнището от предходния месец, сочи статистиката Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2015 г. е с 0.5% под равнището от предходния месец, съобщиха от НСИ. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.3%, в добивната промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 0.8%. ,В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1.8%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване и при производството на електрически съоръжения - по 0.4%, а увеличение е отчетено при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.7%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и при производството на изделия от каучук и пластмаси - по 0.5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли 2015 г. спада с 0.7% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 3.2%, и в добивната промишленост - с 0.7%, а увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.8%. Намаление на цените в преработващата промишленост през юли 2015 г. спрямо юли 2014 г. е отчетено при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0.9%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.8%. Нарастване на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 3.0%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - по 2.8%. Общият индекс на цените на производител през юли 2015 г. намалява с 0.5% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение с 4.4%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 1.8%, и при производството на електрически съоръжения - с 0.3%, а нарастване е регистрирано при производството на химични продукти - с 1.3%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.1%. Общият индекс на цените на производител през юли 2015 г. намалява с 0.9% в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през юли 2015 г. е с 2.4% спрямо юли 2014 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.8%, при производството на напитки - с 0.4%, и при производството на хранителни продукти - с 0.2%, а увеличение е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - със 7.7%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.3%, и при производството на химични продукти - с 5.6%.
Източник: Агенция Фокус (31.08.2015)
 
Бизнес климатът у нас се подобрява Бизнес климатът в страната се е подобрил с 1,3 процента на месечна база. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ). Причината е, че управителите на фирми в промишлеността и търговията имат по-добри прогнози относно производителността на предприятията и възможните сделки. Търговците на дребно също са по-оптимистично настроени по отношение на възможните продажби. Въпреки това несигурната икономическа среда остава основният фактор, затрудняващ развитието на бизнеса. По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Търсенето на услуги е намаляло, като прогнозата за следващите месеци не е оптимистична. За сметка на това през второто тримесечие на 2015 г. има увеличение както при превозените товари (0,8%), така и при извършената работа (2,9%) от товарния транспорт, съобщават от НСИ. През този период превозените само чрез сухопътен транспорт товари са се увеличили с 12,5% спрямо 2014 г. Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт също са скочили 0,7% спрямо същия период на предходната година.
Източник: Новинар (31.08.2015)
 
Девет милиона лева ще получи страната ни от новата оперативна програма на ЕС „Добро управление”. Целта е парите да бъдат използвани за финансиране на така необходимите реформи в администрацията. Стойността на цялата програма е 336 млн. евро, а срокът й е до 2020 г. Първата ос от програмата е на стойност 7 млн. лв. Бенефициент по нея е Министерският съвет. Втората ос е по проекти от Националния статистически институт и е на стойност 1 млн. лв. Парите трябва да бъдат усвоени за изготвяне на мониторинг на определени държавни стратегии. Третата ос е с бенефициенти Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет, в случай че иска да се включи в програмата. Целта е с отпуснатите им 1 млн. лв. да бъде изготвено електронното управление в съдебната система. За целта трябва да бъде направен одит на всички информационни системи и услуги в системата. Минималният размер на проектите трябва да бъде 200 000 лв.
Източник: Новинар (31.08.2015)
 
БДЖ с пазарен дял от едва 5,1% Пазарният дял на БДЖ се е свил до 5,1%. Само за последната година над 1 млн. пътници са се отказали от услугите на държавната железница. Това е спад от 9%. В сравнение с 2006 г. броят на пътниците в БДЖ през януари-юни се е свил с 6 млн., което означава, че за 10 години компанията е загубила 35% от клиентите си, посочва всекидневникът, информира в. „Труд“, позовавайки се на данни на Националния статистически институт (НСИ). През април - юни 2015 г., когато традиционно пътуванията се увеличават, железниците са превозили с 489 000, или със 7,6% по-мако хора, отколкото миналата година по това време. За цялото първо полугодие на 2015 г. с влак са пътували 11,3 млн. души, което е с над 1 млн. по-малко спрямо същия период на 2014 г. За сметка на това пътуващите с автобуси стават все повече. През второто тримесечие на тази година с рейсове са пътували над 109 млн. души - ръст от 1,2% спрямо същия период на миналата година. Сред основните причини за намаляващия брой пътници, избрали БДЖ, са ремонтите на жп линиите, които променят маршрути, както и лошото качество на услугата. Според данните в докладите за дейността на държавната компания през първото шестмесечие 13% от влаковете са закъснявали, а нарушенията, свързани с лоши хигиенни условия, се увеличават с 22%.
Източник: econ.bg (31.08.2015)
 
Храните на едро поскъпнаха с 9% От средата на юли до края на август Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отчита цените на хранителните стоки на едро, се повиши с 9% до 1,352 пункта, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Повишението се дължи на движението нагоре на цените на млечните произведения, свинското месо и някои месни произведения, както и поскъпването на оранжерийните зеленчуци и по-високите цени на повечето вносни плодове. На годишна база ИТЦ се повишава с 6% - в края на август 2014 г. той е бил 1,274 пункта. През август спрямо юли цените на ориза, брашното и олиото падат с около 1%, а яйцата са без промяна. С около 1% се вдигат цените на кашкавала, сиренето, на пилешкото и свинското месо и на ориза. Кравето масло поскъпва с 4,3%. От зеленчуците поевтиняват полските домати и зелените чушки - с около 20 на сто, картофите - с 3,6 на сто. Необичайно цената на оранжерийните краставици скача с близо 100%, на градинските - с 26 на сто, а на корнишоните - с около 30 на сто. При плодовете поевтиняват ябълките и прасковите - между 7 и 10%, а дините се търгуват без промяна. Българското грозде поевтинява до 1,60 лв./кг на едро. През август лимоните поскъпнаха с 16%.
Източник: Дума (31.08.2015)
 
100 работещи издържат 78 пенсионери 100 работещи издържат 78 пенсионери, показват данните на Националния осигурителен институт за миналата година. Въпреки мрачните прогнози, че това съотношение се влошава и след време на един работещ ще се пада по един пенсионер, всъщност този показател се подобрява през последните години. За 2013 г. например осигуровките на 100 работещи са стигали за пенсиите на 78.3 възрастни българи. Това подобрение обаче не помага на пенсионната система - дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен. През 2014 г. над 52 на сто от разходите са платени от държавата. Положителната промяна в баланса се дължи на затягането на условията за пенсиониране. В началото на пенсионната реформа през 2000 г. коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените. От 2004 г. насам обаче съотношението се подобрява постоянно. Миналата година отбелязва още една положителна тенденция - броят на осигурените българи леко се увеличава. От друга страна, възрастните хора намаляват. Според данните на НОИ м.г. хората, които са внасяли осигуровки, са малко над 2.735 млн. души. Те са се увеличили с близо 6 хил. души. Пенсионерите са 2 181 896. Въпреки че те намаляват с по-бързо темпо - с около 14 хил. за година, пенсионерите вече са повече от всички хора в масовата трета категория труд с постоянен трудов договор (те са 2.141 млн.). Това са хората, върху които основно пада тежестта на осигурителната система, защото част от внасящите осигуровки всъщност са заети на непълен работен ден, на временна работа или пък вноските им се плащат от държавата. Държавните служители са над 140 хил. - техните лични осигуровки са за сметка на бюджета. 233 хил. са самоосигуряващите се българи, като от тях близо 99 хил. плащат вноската само за пенсия. Според данните на националната статистика пък заетите към края на миналата година са около 2.927 млн., което означава, че над 192 хил. българи работят, но не се осигуряват. Приходите от осигуровките за пенсия за миналата година са 4.423 млрд. лв. Това е с 20 млн. лв. повече от предходната 2013 г. Общите разходи на осигурителния институт са малко над 9 млрд. лв. От тях над 8.1 млрд. лв. са отишли за пенсии (заедно с добавките за Великден и Коледа). Разходите се увеличават по-бързо от приходите - през 2013 г. за пенсии са платени 7.4 млрд. лв. Така миналата година чистите разходи за пенсии вече стигат 9.9% от БВП за страната, а общите разходи на ДОО са 11.4% от БВП. Средната пенсия м.г. е била 310 лв. Близо 450 хил. пенсионери, или всеки четвърти обаче е преживявал с минималната пенсия за стаж и възраст (156.40 лв.), инвалидност и др. АДЕКВАТНОСТ Според данните на НОИ адекватността на пенсиите остава почти без промяна от 2011 г. насам, но все пак се е подобрила отпреди десет години. През 2014 г. пенсията представлява 57.9% от нетния среден осигурителен доход, тоест след приспадането на данъците и удръжките. През 2011 г. пенсията е покривала 57.3 на сто от чистия осигурителен доход. Преди десет години - през 2004 г. - средната пенсия е била малко над половината от осигурителния доход за страната тогава (51 на сто). През м.г. мъжете от трета категория получават пенсия средно 22 г. и 2 месеца, а жените - 26 години и 7 месеца.
Източник: Сега (01.09.2015)
 
Инвестициите се стопиха с 5.9% за година Спад от 5.9% на инвестициите в нефинансовия сектор през миналата година отчете вчера Националният статистически институт (НСИ). Данните са спрямо предходната 2013 година. Така към края на 2014 г. общата сума на чуждите вложения у нас е 21.953 млрд. евро. Най-много са направените инвестиции в промишлеността (8.945 млрд. евро) и в сектора на услугите (4.576 млн. евро). Въпреки това обаче техният дял като цяло намалява с 2.9 процентни пункта спрямо 2013 г., показват още данните на статистиката. За сметка на това обаче се връщат инвестициите в строителството, където има ръст от 7%. Така размерът на вложенията в сектора достига 994 млн. евро. Ръст от почти 19% пък е отчетен в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) - сгради, материали, машини във всички сектори. Те достигат 21.493 млрд. лева. И тук най-големият ръст е при строителството - плюс 48.3% спрямо предходната година. Все пак като общ размер най-големите вложения в ДМА са направени в промишлеността и в сектора на услугите - съответно 6.287 млрд. лв. и 4.815 млрд. лева. Любопитно е, че през миналата година има промяна в структурата на ДМА по видове. Със 7.1% нараства броят на инвестициите в сгради, строителни съоръжения и конструкции и с това те вече достигат 46.1 на сто. За сметка на това с 6.2% намаляват вложените средства за машини, производствено оборудване и апаратура. С 1.8 пункта по-малък е и интересът към инвестициите за закупуване на земя, отчита НСИ.
Източник: Сега (01.09.2015)
 
Фондациите в България въртят 1 млрд. лв. - 931 млн. лв. е балансовата стойност на активите им за 2014 г., показват предварителните данни на НСИ. Числата са от подадените годишни отчети за дейността на неправителствените организации към 31 декември 2014 г. Приходите им от нестопанска дейност през м.г. са 546 млн. лв., а приходите им от регламентирана стопанска дейност - 514 млн. лв. Членовете на сдруженията и фондациите в края на 2014 г. г. са 2 004 172 души, като от тях юридическите лица са 113 454, а физическите - 1 890 718 души. В тях работят 72 393 доброволни сътрудници, които са отработили 1.5 млн. часа.
Източник: Сега (01.09.2015)
 
С 2 месеца се увеличила продължителността на живота през 2014 г. Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. Такъв е изводът в годишния доклад на НОИ за държавното обществено осигуряване през 2014 г. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението. Към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1,4% от населението на ЕС. В сравнение с 2013 г. то е намаляло с 43 479 души, или с 0,6%. Мъжете са 3 502 015 (48,6%), а жените Ц 3 700 183 (51,4%), или на 1000 мъже се падат 1057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2012-2014 г., е 74,7 години и спрямо предходния период (2011-2013 г.) тя се увеличава с 0,2 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7,1 години по-висока Ц 78,3 години. В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3,1 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23,2%, а на мъжете Ц 16,6%. Застаряването на населението води до повишаване на общата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 43,2 години в края на 2014 г. Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2014 г. е 4403 хил. души, или 61,1% от населението на страната, като мъжете са 2310 хил., а жените Ц 2093 хиляди. Броят на трудоспособното население намалява с над 68 хил. души, или с 1,5% през 2014 г. спрямо предходната година. Към края на 2014 г. в над трудоспособна възраст са 1734 хил. души, или 24,1%, а в под трудоспособна възраст Ц 1065 хил. души, или 14,8% от населението на страната. Към 31 декември 2014 г. на всеки 100 излизащи от трудоспособна възраст (60-64 години)са се падали 62 влизащи на пазара на труда (15-19 години). За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Над 8 млрд лв. нетни активи генерирали пенсионните фондове Лицензираните пенсионноосигурителни дружества през 2014 г. са 10, а 29 са фондовете за допълнително пенсионно осигуряване Ц 9 универсални, 9 професионални, 9 доброволни и два доброволни пенсионни фонда по професионални схеми. По данни на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2014 г. общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове достига 4 290 898 лица, като нараства спрямо 31 декември 2013 г. с 2,5 на сто. Броят на новоосигурените лица във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. е 131 123. Този показател бележи ръст със 7,3 на сто в сравнение с предходната година, когато броят на новоосигурените във ФДПО е бил 122 213 души. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31 декември 2014 г. са акумулирани нетни активи на стойност 8 164 549 хил. лв. В сравнение с края на 2013 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 19,9 на сто. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през 2014 г. възлизат на 148 303 хил. лв., което представлява увеличение с 14 на сто в сравнение с предходната година. Общият нетен финансов резултат на дружествата за 2014 г. е в размер на 41 050 хил. лв., или увеличението е с 11,2 на сто спрямо предходната година. 827 лв. била средната брутна заплата По предварителни данни на НСИ средната брутна месечна работна заплата за 2014 г. общо за страната е 827,67 лв. Номиналното нарастване спрямо 2013 г. е с 6,8 на сто и остана по-високо от динамиката на потребителските цени, което осигури по-голямо реално нарастване на доходите. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са ДХотелиерство и ресторантьорствоУ Ц с 18,4% и ДАдминистративни и спомагателни дейностиУ Ц 11,4%. Продължава тенденцията средната работна заплата в обществения сектор (892,75 лв.) да превишава тази в частния сектор (805,58 лв.). Най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата през 2014 г. спрямо предходната е регистрирано в дейност ДСтроителствоУ, обществен сектор Ц 15,1%, докато в частния сектор дейност ДОбразованиеУ е с най-голямо нарастване Ц 20,6 на сто. Доходите на домакинствата останали без промяна През 2014 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4813 лв. и остава без промяна спрямо 2013 г. Най-голям дял в структурата на общия доход на домакинствата заема работната заплата с 54,2%, което е с 1,1 процентни пункта повече в сравнение с 2013 г. В абсолютна стойност доходът от работна заплата средно на лице от домакинство се увеличава с 53 лв. (2,1%) на годишна база и през 2014 г. достига 2610 лева. През 2014 г. домакинствата са изразходвали 4509 лв. средно на лице, което е с 1% повече в сравнение с 2013 г. От тях за храна са изразходвани 1458 лв. Относителният дял на разходите за храна от общия разход намалява от 33,2% през 2013 г. на 32,3% през 2014 г. През 2014 г. намаляват с 4,1% спрямо 2013 г. и разходите за жилище, вода, електроенергия и горива. Всички други разходи се увеличават. През 2014 г. домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 4,6 кг (спрямо 2013 г.) и тя достига 93,2 кг средно на лице. Повишава се слабо консумацията на безалкохолни напитки, месо и плодове. Понижение се наблюдава при консумацията на прясно и кисело мляко, зеленчуци, картофи и месни произведения. Увеличава се потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки и цигари. 366 470 са били безработните средно на месец През 2014 г. се наблюдава известно стабилизиране на пазара на труда общо за икономиката. Броят на заетите се увеличи с 0,4% спрямо предходната година. Икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години през 2014 г. са 3308,7 хил., или 69% от населението на същата възраст. В сравнение с 2013 г. коефициентът на икономическа активност (15-64 навършени години) нараства с 0,6 процентни пункта. Общият брой на заетите лица e 2981,4 хил., или 48% от населението на 15 и повече навършени години. През 2014 г. се прекъсва петгодишната трайна негативна тенденция на нарастване на безработицата. Равнището на регистрирана безработица средно за 2014 г. е 11,2% и намалява с 0,1 процентни пункта спрямо 2013 г. Средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда в страната, е 366 470 лица, които в сравнение с предходната година са с 4910 безработни или с 1,3% по-малко. Безработните в края на годината са с над 50 хиляди по-малко, отколкото през януари (за сравнение, през 2013 г. те са били само с 5500 лица по-малко), а равнището на безработица е с 1,5 процентни пункта по-ниско спрямо началото на годината.
Източник: Дума (01.09.2015)
 
Износът на услуги се повишава 4,5 пъти в последните години Износът на услуги се повишава 4,5 пъти в последните години, а на стоки - 2 пъти, и това основно се дължи на развитието на няколко бранша - IT индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и преработващата индустрия. Това заяви пред Нова телевизия икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов, който представи изводи от доклад на организацията. Контрапримерът е строителството - там се работи основно по проекти, финансирани от европейските фондове. Свиване има в сферата на образованието, социалните дейности, допълни още той. Развитието на трите водещи сектора дава шанс за работа на хора с различна квалификация и образование, стана ясно от думите на икономиста. Той посочи, че в IT индустрията се търсят много високообразовани кадри, но и заплащането е много добро - средните заплати вече надхвърлят 2500 лева. За пет години заплащането в сферата в София и Пловдив се е увеличило със 70%. Според него продължава тенденцията за струпване на бизнес възможности около големите градове. "Но не всичко е загубено - виждаме, че не всички нови инвестиции са в София, Пловдив и Варна", каза още той. В бизнес услугите не са нужни чак толкова квалифицирани хора. Често се случва да работят и студенти. Чуждият език е задължителен, каза още икономистът и допълни, че в индустрията пък може да започнат работа и хора без образование. През последните пет години трите сектора са създали 41 хил. работни места.
Източник: Дума (01.09.2015)
 
320 хил. фирми са произвели стоки и услуги за 130 млрд. лв. В Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2014 г. са представили общо 319 744 нефинансови предприятия, в които е произведена продукция за 129 258 млн. лева. Според предварителните данни реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 38 670 млн. лв., като в тях са заети 1 892 526 души. В промишлеността годишен отчет за дейността си са представили 33 236 предприятия, които съставляват 10,4% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Те са произвели близо половината (49,1%) от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия или 63 397 млн. лв. Заетите лица в промишлените предприятия през 2014 г. са 627 448, или 33,2% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. В сектор "Строителство" отчет за дейността си през 2014 г. са представили 18 902 строителни предприятия, или 5,9% от общия брой на нефинансовите предприятия. Те са произвели продукция за 14 890 млн. лв. или 11,5% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия, като относителният й дял нараства с 1,3 пункта спрямо 2013 г. Броят на заетите лица в строителния сектор през 2014 г. е 147 574 и формира 7,8% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. По-голям дял заемат търговските предприятия - 43,1% или 137 935 от общия брой на отчетените нефинансови предприяти. Те са произвели продукция за 18 126 млн. лв., която формира 14% от общия обем. В този сектор работят 498 190 заети лица, които съставляват 26,3% от общия брой заети в нефинансовите предприятия. За дейността си през миналата година са се отчели 129 671 предприятия от сектора на услугите, или 40,6% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Те са произвели продукция за 32 845 млн. лв. (25,4%) от общия обем. Заетите лица в услугите достигат 619 314, като формират 32,7% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия.
Източник: Дума (01.09.2015)
 
Стокообменът ни с Русия надолу с 40% Санкциите срещу Русия намалиха с 40 на сто стокообмена ни на годишна база за първите 6 месеца на 2015 г., съобщи председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП) Желю Добрев. Организацията е домакин на форум, в който участват и представители на бизнеса от пет руски области - Калининградска, Тюмен, Урал, Курск и Ростов на Дон. От българска страна на него се представят фирми от леката промишленост, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост и туризма. „Спадът на износ на български лекарства за Русия за периода е 49.5 на сто. По-малко е и износът ни на мебели, вино, трикотажни изделия, фризери, хладилници - стоки, които традиционно присъстват на руския пазар. България отчита единствено ръст в износа през тази година за Русия на цимент и торове”, поясни Добрев. Според генералния консул на РФ във Варна Сергей Лукянчук, който бе специален гост на форума, от началото на годината се отчита спад в търсенето на имоти у нас от руски граждани, като най-сериозен фактор за това е сериозната девалвация на рублата. Голяма част от собствениците на имоти в България са пенсионери, като през пролетта и началото на лятото е имало бум на продажба на български имоти от самите руски граждани.
Източник: Монитор (01.09.2015)
 
Строителството излиза от кризата Строителството бележи най-голям ръст през миналата година в размер на 17,26%, сочат данните на Националния статистически институт. След три поредни трудни години, през които строителството отчита спад или задържане на производството, през миналата браншът се раздвижва като произведената продукция в сектора е на стойност 14,89 млрд. лв. Това е с 1,8 млрд. лв. повече от 2013 г. Наред с това броят на строителните предприятия нараства със 164 до 18 902 фирми, а заетите в бранша се увеличават с над 2000 души до 147,57 хил. Все повече хора са заети в строителството на съоръжения, но в строителството на сгради има спад на наетите работници. В НСИ годишни отчети за дейността си през 2014 г. са представили общо 319 744 нефинансови предприятия. Те са произвели продукция за 129,25 млрд. лв., което е ръст с 3,5%. В тези предприятия работят 1,89 млн. души, което е ръст с близо 28 хил. Това е много добър знак за родната икономика тъй като през предходните три години се отчиташе спад на заетите. 10,4% от предприятията, които са подали отчети в НСИ, работят в промишлеността като техният брой е 33 236. През миналата година те са произвели продукция на обща стойност 63,397 млрд. лв. Заетите в промишлените предприятия през 2014 г. са 627 448, или 33,2% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия.
Източник: Стандарт (01.09.2015)
 
Производството на електроенергия от зелените централи (вятър, слънце и биомаса) се е увеличило с 16,98% от началото на годината до края на август в сравнение със същия период на м.г. Това личи от справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който управлява електроенергийната система у нас. Най-голям среден ръст - 17,37%, има при малките възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Най-голямо увеличение бележат централите на биомаса, чието производство е скочило със 173,79 на сто, вятърните мощности пък са се вдигнали с 27,54%, а слънчевите с 6,67 на сто. При големите централи най-голям е ръстът на вятърния ток - 22,88%, а при слънчевите панели е 6,36 на сто. Леко увеличение от 2,22% има и при производството на ток от останалите електроцентрали - АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ. В същото време потреблението в страната нараства с 3,29 на сто. Износът от своя страна забавя темпа си на нарастване, показват данните на ЕСО. Докато през май от страната са изнасяни с 40% повече електроенергия, сега се изнасят с 35% отгоре в сравнение със същия период на 2014 г. Същевременно справка в дневните данни на ЕСО показва, че държавните АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ не работят с пълни капацитети. Повече от половината ток у нас вчера по обяд се произвеждаше от топлоелектрически централи. Обикновено от тецове идва до 40 на сто от произведения ток. Производството на ядрената централа, която дава най-евтин ток у нас, е паднало под 30% от общия енергиен микс, показват още данните на оператора.
Източник: Труд (01.09.2015)
 
Броят на компаниите и заетите в тях са нараснали през 2014 г. Броят на нефинансовите предприятия е нараснал през миналата година и е бил най-голям от 2008 г., преди настъпването на икономическата криза. Заетите в тях също се увеличават, но остават по-малко в сравнение с 2010 и 2011 г. Това показват данните на Националния статистически институт. През миналата година близо 320 хил. действащи фирми са произвели продукция за 129.258 млрд. лв. Над една трета от предприятията се занимават с дейности в сектора "търговия, ремонти на автомобили и мотоциклети". Стойността на произведената от тях продукция обаче (а и логично) е доста по-ниска от тази, произведена от предприятия в преработващата промишленост, както и от тази в строителството. Прави впечатление бързият темп, с който се увеличават предприятията в IT сектора: от 8114 през 2010 г., през 2014 г. те вече наброяват 10 721. Стойността на създадената от тях продукция се е увеличила от 6.154 млрд. лв. през 2010 г. до 6.805 млрд. през миналата. За същия период заетите в тях лица са се увеличили с около 10 хил. души до 77 225. С подобни темпове се увеличава и броят на брокерските предприятия, както и на тези в сектора "професионални дейности и научни изследвания". При предприятията, които се занимават с операции с недвижими имоти обаче, нито стойността на произведената продукция, нито броят на заетите се повишава. Преработващата промишленост и търговията и ремонтите на автомобили осигуряват най-много работни места и това е трайна тенденция. През 2014 г. всеки от двата сектора е дал работа на около половин милион души. На трето място е туристическият сектор, където през 2014 г. са били заети 136 985 души. При строителството продължава да намалява делът на построените сгради за сметка на видимото увеличаване на строителството на съоръжения. Вижда се изменение и в структурата на добавената стойност по основни строителни дейности. Относителният дял на добавената стойност в строителството на съоръжения нараства с 4.3 пункта спрямо 2013 г. и достига 38.6%. Съответно с 1.3 пункта нараства и делът на заетите лица в точно този вид строителство спрямо 2013 г.
Източник: Капитал (01.09.2015)
 
Около 83% от фирмите в България са в сферата на търговията и услугите. В тях се трудят близо 60% от работещите у нас, но произвеждат едва 40% от общата продукция на нефинансовия сектор. Това показват предварителните данни на НСИ за дейността на нефинансовите предприятия през 2014 г. Изследването включва всички компании, които през м.г. са имали приходи от продажби и поне 1 зает. Информацията е на базата на годишните финансови отчети, които фирмите подават в НСИ или в НАП. През 2014 г. у нас са работили 319 744 нефинансови компании. Те са произвели продукция за 129,2 млрд. лв., или с 4,4 млрд. повече, отколкото през 2013 г. В тях са работили 1 892 526 души. Спрямо 2013 г. броят им се е увеличил с 27 836 души. Промишлените предприятия са 33 236, или едва 10% от всички фирми, но произвеждат близо половината от общата продукция на нефинансовия сектор. Стойността на стоките им е била около 63,4 млрд. лв. Над 80% от тях са произведени от преработващите предприятия. В енергетиката продукцията е за 7,2 млрд. лв., в добивната индустрия - около 2,5 млрд. лв., а във ВиК сектора - 1,3 млрд. лв. В промишлеността работят 627 448 души. Това е една трета от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. През 2014 г. у нас са работили 137 935 търговски предприятия, които са 43% от всички. Те са произвели продукция за 18,1 млрд. лв., което е 14% от общия обем на продукцията на нефинансовия сектор. В търговията работят над 498 000 души. Спрямо 2013 г. броят им се е увеличил с 1020 души. Около 130 000 са предприятията в сферата на услугите. В бранша са заети около една трета от работещите в нефинансовите предприятия. През м.г. секторът е произвел 32,8 млрд. лв., което прави 25% от цялата продукция на нефинансовите предприятия. Близо 19 000 фирми се занимават със строителство. В тях работят 147 574 души. През м.г. отрасълът е произвел 14,9 млрд. лв., или 5,9% от общата продукция на нефинансовия сектор.
Източник: Труд (01.09.2015)
 
С 38 процента е паднала стойността на руския внос на селскостопански продукти и хранителни стоки през първото полугодие. Една от причините е ембаргото, наложено от Кремъл през август 2014 година. Заради по-малкия импорт, външнотърговският дефицит на Русия в този сектор е намалял с 5,7 милиарда евро, или 54%, на 4,8 милиарда. По данни на Росстат, официалната статистическа служба на Москва, вносът е намалял до 11 милиарда евро. Регистриран е спад и при пилешкото месо – минус 52,4 %, а при червените меса – минус 33,5 на сто. Импортът на риба е бил с 45 процента по-малък, а на масло и други млечни продукти е паднал наполовина. Освен това руските търговци са купили 17,5 % по-малко домати, 35% по-малко краставици и 32 на сто по-малко ябълки. При износа статистиката отчита спад от близо 16 % до 6 милиарда евро. AGRO.BG
Източник: Други (02.09.2015)
 
Безработицата в България с най-бърз спад в ЕС през юли Безработицата у нас намалява с най-бързите темпове в общността - от 11,5% през юли 2014 година до 9,4% през юли тази година. Сезонно изгладените данни на Евростат показват още, че нивото на безработица у нас е малко под средното за ЕС. В цялата общност без работа са малко над 23 млн. души, или 9,5% от трудоспособното население в ЕС. Безработните българи са 313 хил. души. По данни на европейската статистическа служба през юли има леко понижение на безработицата в Евросъюза – до 9,5% спрямо 9,6% през юни и много по-видимо подобрение на трудовия пазар спрямо юли 2014 година, когато безработицата достигаше 10,2%. В еврозоната също има спад на безработицата до 10,9% през юли от 11,1% през юни и 11,6% през юли 2014 година. От статистиката е видно, че най-ниската безработица в ЕС е в Германия – 4,7%, на обратния полюс са южните държави – Гърция, Испания, Италия, Португалия и Кипър. Най-сериозна е ситуацията в Гърция, където без работа са 25% от трудоспособното население. Данните обаче са към май 2015 година заради спецификата при отчитането на безработните от страна на ElStat. Все пак данните на гръцката статистика показват известна стабилизация на трудовия пазар – през юли 2014 година безработицата е била 27 на сто. Голям проблем за южната ни съседка обаче остава младежката безработица – почти 52% от хората под 25 години са без работа. Данните показват влошаване на ситуацията – през юли 2014 година процентът е бил 49,5 на сто, но спрямо май има леко намаление. В Испания безработните младежи под 25 години са 48,6%, а в Италия – 40,5%. Като цяло младежката безработица в ЕС е 20,4%. Данните за България показват подобряване на ситуацията с младежите без работа – през юли младежката безработица в страната е 18,1%, спрямо 19,3% през юни.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2015)
 
Пожелалите промяна на пенсионния фонд се увеличават с близо 3 хил. за 3 месеца През второто тримесечие на 2015 г. броят на осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди в пенсионните фондове, нараства с 2 966 души. Освен това броят на осигурените продължава да се увеличава, докато общият размер на прехвърлената сума и средната сума, падаща се на лице, пожелало промяната, намаляват. Това показват изчисленията на Investor.bg на база актуалните данни на управление „Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор (КФН). В периода април-юни осигурените лица, упражнили своето право за еднократна промяна на участието и прехвърляне на средства от собствените партиди срещу такса от 20 лв., са общо 45 060 души. Броят им е с 2 966 души, или със 7%, по-голям в сравнение с първото тримесечие. Желаещите да сменят пенсионния си фонд обаче са с 479 по-малко спрямо второто тримесечие на 2014 г., което потвърждава цялостната тенденция за спад. Но тримесечното повишение е в резултат на повечето желаещи да сменят универсалния си пенсионен фонд в рамките на втория стълб. Те са с 2 997 повече спрямо първите три месеца на 2015 г., докато желаещите да променят професионалния си фонд намаляват. Най-малко осигурени лица пък са променили участието си в доброволните пенсионни фондове - 572. Тенденцията през първото тримесечие беше напълно противоположна. Тогава желаещите да сменят професионалния си фонд бяха повече от тези, пожелали промяна на фонда, в който работодателят ги осигурява задължително, ако работещите са в трета категория труд. През второто тримесечие въпросните 45 060 осигурени лица от подалите заявления и променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са преместили 97,527 млн. лв. В сравнение с първото тримесечие сумата се понижава с 3%, или с 3 млн. лв., а спрямо второто на 2014 г. - намалява с 3,9%, или с 3,9 млн. лв. От общата сума за вторите три месеца на годината 86,8 млн. лв. са преминали от един универсален фонд в друг, 9,6 млн. лв. е разликата при професионалните пенсионни фондове, а при доброволните фондове – 1,2 млн. лв., сочат данните на КФН. Разбивка по дружества показва, че само при универсалните пенсионни фондове, които са задължителни за родените след 31.12.1959 г., нетната разлика (разликата между броя на лицата, които постъпват в даден фонд, и тези, които го напускат и отиват в друг) е най-голяма при УПФ „Съгласие“ (-4 128 лица), УПФ „Доверие“ (-1 598 лица) и УПФ „Бъдеще“ (-1 741). Най-голямата положителна разлика е при УПФ „ДСК-Родина“ (5 585) и ЗУПФ „Алианц България“ (2 591 лица). По отношение на сумите, които са прехвърлени от един УПФ в друг, най-голяма е нетната разлика при УПФ „Доверие“ (-11,93 млн. лв.) и при УПФ „Съгласие“ (-8,45 млн. лв.). Най-много средства са се стекли към УПФ „ДСК-Родина“ (15,24 млн. лв.) и универсалния фонд на „Алианц България“ (5,64 млн. лв.).
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2015)
 
Крайното потребление в страната нараства Ръстът на БВП през второто тримесечие изпревари повишението, регистрирано през първите три месеца. Така през второто тримесечие на 2015 г. БВП в реално изражение се е увеличил с 2,2% на годишна база, при ръст от 2% през първото тримесечие на годината. Kрайното потребление е нараснало с 2,1% на годишна база, докато брутното образуване на основен капитал се е увеличило по-слабо – с 1,4%. Нетният експорт беше отрицателен (-1.2% от БВП), въпреки че поради слабото евро за периода се сви в сравнение с първото тримесечие на годината, когато нетният експорт беше -5.8% от БВП, става ясно от месечния икономически анализ на Райфайзенбанк. Коефициентът на заетост е нараснал с 0,8 процентни пункта на годишна база през второто тримесечие на 2015 г., достигайки 48,7%. От своя страна коефициентът на безработица се е понижил с 1,5 пр.п. за периода до 9,9%. „Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП през тримесечието и се очаква те да продължат плавно да се подобряват“, коментира икономическият анализатор Емил Калчев. От страна на предлагането през второто тримесечие продукцията на индустрията е нараснала с 2,7% на годишна база. За разлика от индустрията, строителството се е свило с 6,7% на годишна база за периода, за второ поредно тримесечие.
Източник: econ.bg (03.09.2015)
 
Безработицата в България падна през август до най-ниското ниво от 2008 г. Безработицата в страната пада през август до 9,3 на сто - това е най-ниското ниво от 2008 година, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Безработните са 309 781 души. В Бюрата за труда има над 15 хиляди свободни работни места - с 1500 повече от юли и с над 1100 повече спрямо август миналата година, каза още Калфин. Според Евростат равнището на безработица у нас през юли пада с най-голям темп, допълни той. От началото на годината в българската икономика са създадени над 170 хиляди работни места. "Ясно е, че има и закриване, но сега те са с около 44 хиляди повече от миналата година. Намаляването на безработицата е не защото хората напускат страната, а защото започват работа тук", коментира Калфин. Около 1000 еднодневни договора се сключват на ден В страната вече са сключени 35 060 еднодневни трудови договора. Кампанията за тези договори започна много трудно, особено в Западна България, във Враца няма още нито един, посочи още Калфин. Най-много договори има в областите Търговище, Пловдив и Силистра. Дори в София-град има такива договори, макар че те са само за земеделска работа. С тези договори около 800 000 лева вече са влезли в икономиката, на хората са платени здравни осигуровки и за трудова злополука. Все още не се знае колко хора е обхванала тази инициатива, но дневно се сключват около 1000 договора, каза Калфин.
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2015)
 
Работещите в индустрията произвеждат шест пъти повече от заетите в селското стопанство. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за производителността на труда през второто тримесечие на 2015 г.. Според тях за един час всеки зает изработва средно по 14,27 лв. БВП, или със 70 стотинки повече, отколкото през същия период на миналата година. Всеки зает в промишлеността е създал средно 6260 лв. брутна добавена стойност от април до юни, или по 14,60 лв. за 1 час труд. Показателят измерва стойността на произведената стока по базисни цени, т.е. преди начисляване на данъци и субсидии, каквито се изплащат в земеделието например. Преди дни друго изследване на НСИ също показа, че в промишлеността производителността на труда е най-висока. Според числата 10% от производствените предприятия изработват близо половината от продукцията на нефинансовия сектор у нас. През второто тримесечие работещите в аграрния сектор са произвели средно по 1076 лв. брутна добавена стойност, или по 2,70 лв. на час. В сектора на услугите, в който са над половината от работещите, един служител е изработил средно по 5272 лв. през второто тримесечие. През второто тримесечие производителността на труда в България се е увеличила с 2,2% на годишна база, показва националната статистика. Темпото е като през първото тримесечие и е най-високото от края на 2012 г. На всеки зает се падат средно по 5962 лв. от БВП по текущи пазарни цени. Сумата е с около 300 лв. по-висока спрямо второто тримесечие на 2014 г. През второто тримесечие броят на заетите е бил 3,533 млн. души, или със 7000 души повече в сравнение със същия период на 2014 г. Всички работещи са се трудили общо 1,476 млрд. часа.
Източник: Дарик радио (08.09.2015)
 
Търговците на дребно изпращат слаб юли Търговците на дребно в България (без тези на автомобили и мотоциклети) не могат да се похвалят с добро представяне през юли, според календарно изгладените данни на националната статистика. Оборотите в сектора се свиват с 0,6% спрямо юни, а на годишна база има незначителен ръст от 0,1 на сто. От данните на НСИ е видно, че през юли спрямо предходния месец юни оборотите на търговците са спаднали най-осезаемо в сектора продажби на компютри и комуникационна техника (-3,2%), както и при автомобилните горива (-1,4%). Спадът донякъде се компенсира от продажбите на обувки и кожени изделия (1%) и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет (2%). На годишна база е отчетен значителен спад на оборотите при търговията с храни, напитки и тютюневи изделия (-4,8%), както и при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия (-5,1%). С 3,3% пък се свиват оборотите в сектора търговия с автомобилни горива и смазочни материали. През последните месеци водеща тема в публичното пространство е цената на петрола и нейното отражение по българските бензиностанции. Едно от обясненията на експерти защо горивата не поевтиняват въпреки срива на цената на петрола на световните пазари е, че търсенето през летния сезон е голямо и това поддържа цената висока.
Източник: Инвестор.БГ (09.09.2015)
 
Ръстът на промишленото производство се забавя до 3,4% през юли Промишленото производство е намаляло на месечна база през юли с 0.7 на сто, но на годишна база е отчетен ръст от 3.4 на сто, показват данните на националната статистика. През юли 2015 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%, и в преработващата промишленост - с 0.4%. РЕКЛАМА По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.9%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.2%, на тютюневи изделия - с 5.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 4.1%. Нараства производството на химични продукти - с 8.4%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 5.4%, производството на мебели - с 4.5%. Спрямо разгара на миналогодишното лято производството се е увеличило при добивната промишленост и в преработващата промишленост по 3.6% и впроизводството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%. По-значително увеличение в преработващата промишленост има в производството на химични продукти - с 26.6%, електрически съоръжения - с 18%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 13.2%. Намалява производството на тютюневи изделия с 18.3%, превозни средства, без автомобили - с 16.1%, дървен материал и изделия от него, безмебели - с 11.1%, както и при производството на основни метали - с 5.7%.
Източник: Дарик радио (09.09.2015)
 
В производството и финансите ще се търсят най-много хора Работодателите от финансите и производството са с най-оптимистични прогнози за заетостта през последните три месеца на тази година. В двата сектора прогнозите са заетостта да се увеличи със съответно 18 и 17%. Като цяло нагласите са положителни - фирмите очакват наемането на нови хора да се увеличи с 10% - както бе и за третото тримесечие. Това е с 2 пункта повече от прогнозата за края на миналата година. Данните са от регулярно изследване на Менпауър, в което 750 работодатели са анкетирани дали смятат да наемат допълнително служители, или ще намаляват персонала. "За момента бизнес средата в България е стабилна, независимо че според БНБ чуждестранните инвестиции намаляват. Трябва да следим икономическата обстановка в Гърция как тя ще се отрази на България. В момента, според гръцки медии, около 60 000 гръцки компании изявяват желание да преместят бизнеса си у нас", коментира директорът на Менпауър Надя Василева. В петте региона - Бургас, Пловдив, Русе, София и Варна - фирмите заявяват, че ще наемат нови хора. Най-сериозни са намеренията на бизнеса в Пловдив и Русе - там прогнозите са заетостта да се увеличи с 15%. След тях са работодателите във Варна с +11%, София с прогноза от +8%, а най-слаби са намеренията на фирмите от Бургас +4%. В девет от десетте икономически отрасъла работодателите очакват да увеличат персонала си. Най-сериозно е това намерение сред фирмите във финансите, застраховането, недвижимите имоти и бизнес услугите - 18 на сто, и в производството - 17 на сто. Сравнението на годишна база показва сериозно раздвижване в строителството. Работодателите от този сектор са повишили прогнозата си за наемане на работници с 16% спрямо миналата година.
Източник: Сега (09.09.2015)
 
Оборотът в търговията на дребно през юли 2015 г. остава на нивата отпреди година, като отбелязва лек ръст от 0.1%, показват последните данни на НСИ. За година най-съществено увеличение има при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 18.6%, търговията на дребно с битова техника, мебели и стоки за бита - с 13.2%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 11.1%. Намаление в оборотите има при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5.1%, в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 4.8%, търговията на дребно с компютърна техника - с 3.3%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.0%.
Източник: Сега (09.09.2015)
 
Спад в строителството през юли По предварителни данни на НСИ, през юли 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.3% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 0.2% на строителната продукция през юли 2015 г., в сравнение със същия месец на 2014 година. През юли 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградно строителство намалява с 1.5%, но същевременно гражданското/инженерното строителство бележи нарастване с 0.9%. На годишна база намалението на строителната продукция през юли 2015 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 8.6%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увeличение от 9.3%.
Източник: profit.bg (09.09.2015)
 
Приходите от нощувки в местата за настаняване с над 10 легла през юли 2015 г. достигат 242,7 млн. лв., или с 6,5% повече в сравнение с юли 2014 г. Регистрирано е увеличение на приходите както от български, така и от чужди граждани - съответно с 11,8 и 5,2%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През юли 2015 г. в страната са функционирали 2 998 места за настаняване с над 10 легла. Броят на стаите в тях е 130 хил., а на леглата – 293,2 хиляди. В сравнение с юли 2014 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 2,6%, а на леглата в тях - с 1,3%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2015 г., е 4,856 млн., като спрямо юли 2014 г. остава приблизително на същото ниво. Увеличение на нощувките (със 7,6%) се наблюдава само в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През юли 2015 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 59,9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 24,2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28% от нощувките на български граждани и 30% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 47,8 и 10,1%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2015 г. се увеличават с 9,2% в сравнение със същия месец на 2014 г. и достигат 1,001 млн.. От всички пренощували лица 41,8% са българи, като по-голямата част от тях (74,3%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 3,3 нощувки. Пренощувалите чужденци са 582,5 хил., като 61,2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5,9 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юли 2015 г. е 54,9%, като остава приблизително на равнището от юли 2014 г. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 68,9%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди – 53,9%, и с 1 и 2 звезди – 37,3%.
Източник: Други (11.09.2015)
 
Фирмите бавят или не плащат 1/3 от фактурите си Рекордни загуби и липса на средства заради просрочени вземания отчита българският бизнес през тази година. Почти 1/3, или 28% от плащанията на фирмите у нас са отписани или забавени. Това показва анализ на колекторската компания EOS. Българските бизнес клиенти са по-недисциплинирани дори от тези в Гърция и Русия, където има сериозни икономически кризи, обясниха от компанията. В Гърция и Русия неплатените фактури са 26% от всички. Най-дисциплинирани са фирмите в Германия, където се бавят или отписват само 18% от плащанията. Все пак в сравнение с година по-рано у нас има известно подобрение. През 2014 г. проблемните плащания са били 33%. При повече от половината от фирмите в България основната причина за бавното издължаване е временната липса на средства. На второ място сред пречките компаниите посочват просрочените вземания от собствени клиенти или междуфирмената задлъжнялост, посочи управителят на EOS Райна Миткова-Тодорова. По данни на БСК към 1 януари 2014 г. фирмите са си дължали 171 млрд. лв., или 214% от БВП. Безработицата и временната липса на парични средства пък са основните причини за неплащане на задължения от страна на гражданите. Тези проблеми стоят пред над 60% от българите, забавили сметки. Спрямо 2014 г. се увеличава процентът на просрочие поради разсеяност - от 12% на 19%, докато наполовина намалява този за умишлено неплащане и измама - от 31% на 15%. Средният срок на закъснение в плащането за фирмите е 33 дни. Гражданите се бавят с издължаването си към компаниите средно по 22 дни след падежа. Около 40% от собствениците на фирми у нас признават, че забавените или отписаните плащания им причиняват проблеми с ликвидността. Почти толкова - 38% заявяват, че основният им проблем са пропуснатите печалби. Забавянето на плащания възпрепятства създаването на нови работни места при 1/5 от фирмите. СЕКТОРНО Най-много просрочени и отписани вземания имат фирмите доставчици на услуги - 28%. Преди година те са били малко повече - 30% от всички. Компаниите в сферата на търговията имат най-малко неплатени фактури. Те отбелязват и най-голямо подобрение за година - 23% сега при 37% година по-рано. Секторът на промишлеността единствен отчита влошаване - от 24% на 26% забавени и несъбрани вземания. НАПОМНЯНЕ Над 9 млн. лв. неплатени данъци събра само за десет дни НАП София, съобщиха от приходната агенция. Това било резултат от започналата през август нова телефонна кампания за напомняне за просрочени плащания. В рамките на 10 дни служителите на столичната дирекция са се свързали по телефона с 1352 души, като са ги приканили да погасят декларираните към хазната данъци и осигуровки. Голяма част от тях - 1105 - са внесли забавените си данъци. Други граждани пък са потърсили среща с публичните изпълнители и са предложили погасителни планове.От НАП напомнят, че невнасянето на задължението в 14-дневен срок след позвъняването води до започване на процедура за обезпечаване и принудително събиране на дълговете.
Източник: Сега (11.09.2015)
 
Ръстът на износа леко се забавя Износът на България започва леко да се забавя. Това показват данните на Националния статистически институт за седемте месеца от началото на годината. През тях експортът общо - за страните от ЕС и за останалите, расте с 9.4 на сто спрямо година по-рано. За шестте месеца резултатът беше по-добър - тогава се наблюдаваше увеличение с 11 на сто. През месеците от януари до юли включително от страната са изнесени стоки за общо 26.5 млрд. лв.като само през юли общият износ възлиза на 4.1 млрд. лв. и се увеличава с 2 на сто спрямо същия месец на предходната година. Вносът за седемте месеца е за 30.2 млрд. лв., или с 5.3% повече спрямо същия период на предходната година. През юли общият внос се увеличава със 7.9% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.7 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 3.719 млрд. лв., което е със 760.1 млн. лв. по-малко от салдото за първите седем месеца на 2014 година.
Източник: Дневник (11.09.2015)
 
Общият износ на България през юли 2015 г. забавя съществено темпа на растеж спрямо постигнатите в предходния месец резултати, сочат данните на Националния статистически институт. Така се задълбочава започналата още предишния месец тенденция след отчетения в първите четири месеца рекорден износ на стоки. В отчетения период страната ни е изнесла стоки за 4.1 млрд. лв., което е 2 процента ръст спрямо юли 2014 г., но значително по-слабо постижение спрямо юни 2015 г., когато увеличението на експорта е било 8.7 на сто в сравнение с година по-рано. Общо за периода януари - юли 2015 г. от България са изнесени стоки за 26.5 млрд. лв., което е ръст от 9.4 процента в сравнение с година по-рано. Вносът обаче продължава да надхвърля износа ни и дупката в търговското салдо през първите седем месеца нараства до 1.707 млрд. лв. В този период у нас са внесени стоки за 30.2 млрд. лв. или с 5.3% повече спрямо същия период на предходната година. Само през юли импортът е нараснал със 7.9% спрямо година по-рано и възлиза на 4.7 млрд. лeвa. Според изнесената статистика в първите седем месеца на тази година износът за трети страни нараства с 8.3% спрямо година по-рано и е 9.7 млрд. лeвa . Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, Руската федерация, САЩ и бившата югославска република Македония, които формират 55.4% от износа за трети страни. Само през юли 2015 г. износът на България извън ЕС се увеличава със 7.1% спрямо същия месец на предходната година и е за 1.5 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни в периода януари-юли 2015 г. расте с 0.3% спрямо същия период на 2014 г. и възлиза на 11 млрд. лв. От сумата най-много се пада на стоки от Русия, Турция, Китай и Украйна. През юли 2015 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 1.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.7 млрд. лeвa. НСИ изнесе и предварителни данни за търговията с Европа през първите шест месеца на 2015 г., според които износът ни се увеличава с 12.4% спрямо същия период на 2014 г. и е за 14.2 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.5% от износа за държавите - членки на ЕС. През юни 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 12.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.6 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - юни 2015 г. се увеличава със 7.8% спрямо същия период на 2014 г. и е за 16.1 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През юни 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 6.8% спрямо година по-рано и за 2.8 млрд. лв. Окончателните статистически данни за миналата 2014 г. сочат, че външната търговия на България реално е намаляла с 0.7 на сто в сравнение с 2013 г. с изнесените стоки за 43.2 млрд. лв. Това се дължи на сериозния спад в експорта извън Европейския съюз. Сравняването на месечните данни за двете години сочи, че най-голям ръст през 2014 г. износът ни е отбелязал през декември (9.7%), а най-голям спад - през януари (11.0%). Внесените през 2014 г. стоки са за 51.1 млрд. лв., или с 1.2% повече от предходната година. Най-голям ръст при вноса през миналата година е реализиран през август (11.1%), а най-голям спад се отчита през февруари (5.9%). Експортът за ЕС през 2014 г. е нараснал с 3.1% спрямо предходната година до 26.9 млрд. лв., а вносът на европейски стоки се е увеличил с 4.5% да 31.5 млрд. лв. Миналата година износът на България за трети страни е спаднал намалява с 6.5% спрямо предходната година и е за 16.3 млрд. лв. В същото време вносът от държави извън Европейския съюз е намалял с 3.8% спрямо предходната година до 19.6 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (12.09.2015)
 
Износът расте по-бързо от вноса тази година През първите седем месеца на тази година България е изнесла стоки общо на стойност 26,5 млрд. лева. В сравнение със същия период на 2014-а експортът ни се увеличава с в с 9,4%, показват предварителните данни на НСИ. През януари - юли 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 30,2 млрд. лв., или с 5,3% повече спрямо същия период на предходната година. Тенденцията на отрицателно външнотърговско салдо се запазва през първите седем месеца на годината, като то се изчислява на 3,719 млрд. лв. Спрямо година по-рано салдото спада със 760 млн. лв. Само за страните от ЕС за периода износът на България се увеличава с 12,4% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 14,2 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70,5% от износа за държавите членки на ЕС. Вносът на България от ЕС през периода януари - юни 2015 г. се увеличава със 7,8% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 16,1 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - юни 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1943,6 млн. лв. Ръст на годишна база бележи и износът на България за трети страни - 8,3%, като достига 9,7 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, Руската федерация, САЩ и Македония, които формират 55,4% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни за първите седем месеца на 2015 г. се увеличава с 0,3% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 11 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - юли 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1309,8 млн. лeвa. За цялата 2014 г. сме изнесли стоки на стойност 43,2 млрд. лв. и спрямо 2013 г. износът намалява с 0,7%. Внесените стоки през 2014 г. са за 51,1 млрд. лв., или с 1,2% повече от предходната година. Външнотърговското салдо за 2014 г. е отрицателно и е в размер на 7,9 млрд. лв.
Източник: Дума (12.09.2015)
 
За Молдова изнасяме най-много петролни и фармацефтични продукти Най-голям дял в износа на България за Молдова заемат петролните и фармацевтичните продукти, пластмасовите изделия, стъклените бутилки и слънчогледовите семки. Това бе констатирано по време на заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество в Кишинев под съпредседателството на двамата заместник-министри на икономиката - Даниела Везиева и Виталий Юрку. През 2014 г. стокообменът е достигнал 143,5 млн. долара, но за първите 6 месеца на 2015 г. е отчетен срив от 32,1 на с то. Причината е кризата в Украйна.
Източник: Монитор (12.09.2015)
 
Индексът на потребителските цени за август 2015 г. спрямо юли 2015 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Инфлацията от началото на годината (август 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е минус 0.3%, а годишната инфлация за август 2015 г. спрямо август 2014 г. е 0.0%, съобщават от Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода септември 2014 - август 2015 г. спрямо периода септември 2013 - август 2014 г. е минус 0.2%. През август 2015 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.6%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - намаление с 2.4%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.1%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - цените остават на равнището от миналия месец; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - намаление с 0.4%; съобщения - цените остават на равнището от миналия месец; развлечения и култура - намаление с 0.1%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - цените остават на равнището от миналия месец; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.1%. През август 2015 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: хляб "Добруджа" - с 1.0%, макаронени изделия и зърнени закуски - съответно с 1.2 и 1.1%, свинско месо - с 1.5%, месо от едър рогат добитък - с 3.2%, сирене - с 0.7%, кашкавал - с 0.4%, слънчогледово олио - с 1.0%, млечни масла - с 1.2%, яйца - с 0.8%, дини и пъпеши - с 2.9%, цитрусови и южни плодове - с 9.9%, краставици - с 42.3%, зрял лук и чесън - съответно с 0.5 и 1.3%, листни зеленчуци - с 15.6%, захар - с 1.0%, кафе - с 2.7%, високоалкохолни спиртни напитки - с 0.5%, бира - с 1.2%, и други. През август 2015 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.3%, бял хляб - с 0.4%, малотрайни колбаси - с 0.8%, мляно месо (кайма) - с 0.4%, риба и рибни продукти - с 0.4%, пресни млека - с 0.6%, ябълки - с 5.5%, домати - с 4.5%, зеле - с 3.2%, моркови - с 13.9%, зрял боб - с 2.2%, картофи - с 9.6%, безалкохолни напитки - с 0.3%, и други. През август 2015 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: газообразни горива за битови нужди - с 1.1%, въглища - с 1.2%, мебели - с 1.2%, водонагревателни и отоплителни уреди - с 1.1%, готварски печки - с 0.5%, малки електрически домакински уреди - с 1.2%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.3%, пътнически въздушен транспорт - с 9.5%, цветарство - с 0.4%, вестници седмичници - с 0.5%, канцеларски принадлежности - с 0.3%, продукти за лична хигиена - с 1.6%, пътнотранспортна застраховка - с 1.1%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите са се намалили цените на: облекло и обувки - съответно с 2.2 и 2.9%, електроенергия - с 0.3%, течни горива за битови нужди - с 3.8%, дизелово гориво - с 2.3%, автомобилен бензин А95Н - с 1.6%, автомобилен бензин А98Н - с 1.3%, метан за ЛТС - с 0.4%, телевизионни приемници - с 0.8%, прахове за пране - с 1.1%, козметични продукти и други продукти за лична хигиена - съответно с 1.6 и 0.5%, и други. През август 2015 г. цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти, както и на лекарските и на стоматологичните услуги, остават на равнището от предходния месец.
Източник: 24 часа (15.09.2015)
 
Нулева инфлация отчита статистиката за август Потребителските цени през август са останали непроменени както спрямо юли, така и спрямо август 2014 г., съобщи днес Националният статистически институт. Месечната и годишната инфлация е 0.0%. От началото на годината (спрямо декември 2014 г. ) инфлацията е с отрицателна стойност - минус 0.3%. Средногодишната инфлация за периода септември 2014 - август 2015 г. спрямо периода септември 2013 - август 2014 г. е минус 0.2%. За месец храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 0.6%, а алкохолът и цигарите - с 0.2%. С 0.1% поевтинява поддръжката на жилищата, облеклото и обувките - с 2.4%, транспортът - с 0.4%. На равнището от юни остават цените на здравеопазването, съобщенията, образованието, хотелите и ресторантите.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2015)
 
НСИ: Отчитаме годишна инфлация за август 2015 г. спрямо август 2014 г. от 0.0% Индексът на потребителските цени за август 2015 г. спрямо юли 2015 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Инфлацията от началото на годината (август 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е минус 0.3%, а годишната инфлация за август 2015 г. спрямо август 2014 г. е 0.0%. Това сочи статистиката на НСИ за инфлацията и индексите на потребителските цени за август 2015 година. Средногодишната инфлация за периода септември 2014 - август 2015 г. спрямо периода септември 2013 - август 2014 г. е минус 0.2%. През август 2015 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.6%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - намаление с 2.4%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.1%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - цените остават на равнището от миналия месец; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - намаление с 0.4%; съобщения - цените остават на равнището от миналия месец; развлечения и култура - намаление с 0.1%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - цените остават на равнището от миналия месец; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.1%. През август 2015 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: хляб „Добруджа“ - с 1.0%, макаронени изделия и зърнени закуски - съответно с 1.2 и 1.1%, свинско месо - с 1.5%, месо от едър рогат добитък - с 3.2%, сирене - с 0.7%, кашкавал - с 0.4%, слънчогледово олио - с 1.0%, млечни масла - с 1.2%, яйца - с 0.8%, дини и пъпеши - с 2.9%, цитрусови и южни плодове - с 9.9%, краставици - с 42.3%, зрял лук и чесън - съответно с 0.5 и 1.3%, листни зеленчуци - с 15.6%, захар - с 1.0%, кафе - с 2.7%, високоалкохолни спиртни напитки - с 0.5%, бира - с 1.2%, и други. През август 2015 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.3%, бял хляб - с 0.4%, малотрайни колбаси - с 0.8%, мляно месо (кайма) - с 0.4%, риба и рибни продукти - с 0.4%, пресни млека - с 0.6%, ябълки - с 5.5%, домати - с 4.5%, зеле - с 3.2%, моркови - с 13.9%, зрял боб - с 2.2%, картофи - с 9.6%, безалкохолни напитки - с 0.3%, и други. През август 2015 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: газообразни горива за битови нужди - с 1.1%, въглища - с 1.2%, мебели - с 1.2%, водонагревателни и отоплителни уреди - с 1.1%, готварски печки - с 0.5%, малки електрически домакински уреди - с 1.2%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.3%, пътнически въздушен транспорт - с 9.5%, цветарство - с 0.4%, вестници седмичници - с 0.5%, канцеларски принадлежности - с 0.3%, продукти за лична хигиена - с 1.6%, пътнотранспортна застраховка - с 1.1%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите са се намалили цените на: облекло и обувки - съответно с 2.2 и 2.9%, електроенергия - с 0.3%, течни горива за битови нужди - с 3.8%, дизелово гориво - с 2.3%, автомобилен бензин А95Н - с 1.6%, автомобилен бензин А98Н - с 1.3%, метан за ЛТС - с 0.4%, телевизионни приемници - с 0.8%, прахове за пране - с 1.1%, козметични продукти и други продукти за лична хигиена - съответно с 1.6 и 0.5%, и други. През август 2015 г. цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти, както и на лекарските и на стоматологичните услуги, остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за август 2015 г. спрямо юли 2015 г. е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (август 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е минус 0.1%, а годишната инфлация за август 2015 г. спрямо август 2014 г. е минус 0.8%. Средногодишната инфлация за периода септември 2014 - август 2015 г. спрямо периода септември 2013 - август 2014 г. е минус 1.3%. Според ХИПЦ през август 2015 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.6%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.3%; облекло и обувки - намаление с 2.1%; жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.1%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.3%; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - цените остават на равнището от миналия месец; съобщения - намаление с 0.1%; развлечения и култура - намаление с 0.1%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - намаление с 0.1%; разнообразни стоки и услуги - цените остават на равнището от миналия месец. Индексът на цените за малката кошница за август 2015 г. спрямо юли 2015 г. е 100.2%, а от началото на годината (август 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е 98.9%. През август 2015 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.5%; нехранителни стоки - намаление с 0.1%; услуги - намаление с 0.2%.
Източник: Агенция Фокус (15.09.2015)
 
Безработицата продължава да намалява и през август - до 9,3% За пети пореден месец регистрираната безработица в страната намалява. Равнището на безработица през август 2015 г. продължава да намалява спрямо юли - с 0.1 процентни пункта до 9.3%. В сравнение с август 2014 г. равнището на безработица е значително по-ниско - с 1.1 процентни пункта, съобщава Агенцията по заетостта. Търсенето на работна сила на първичния пазар на труда нараства спрямо юли и в сравнение със същия месец на 2014 г., което предполага подобрение на икономическата ситуация в активния летeн сезон. В бюрата по труда са регистрирани 306 821 безработни лица. Спрямо юли те намаляват с 2 960 лица. На годишна база, в сравнение с август 2014 г., безработните са значително по-малко - с 35 682 лица, което е най-голямото намаление за месеца от 2008 г. насам. Регистрираните младежи до 29 г. са 46 840 лица и представляват 15.3% от всички безработни. Наблюдава се трайна тенденция на намаление на броя им спрямо предходния месец за седми пореден месец. На работа през август 2015 г. са постъпили общо 14 186 безработни. От тях започналите работа на първичния пазар са 13 124 лица. Чрез субсидирана заетост през август 2015 г. са постъпили на работа 1 062 лица, по схеми на ОП РЧР - 573 безработни лица, по програми за заетост са започнали работа 452 лица, по насърчителни мерки от ЗНЗ - 37 лица. През август в бюрата по труда са заявени 15 239 работни места за реалната икономика. Най-много свободни работни места за първичния пазар в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (3 659 места), от административни и спомагателни дейности (2 362 места), от образованието (2 058 лица), от търговията (2 024 места). Следват заявените места от строителството (831 места), от транспорта, складирането и пощите (699 лица), от операциите с недвижими имоти (679 места), от хотелиерството и ресторантьорството (659 места) от селското, горското и рибно стопанство (459 места), от държавното управление (419) и др. По програми за заетост са заявени 472 работни места, а по схеми на ОП РЧР - 2 801 работни места.
Източник: Money.bg (15.09.2015)
 
Повече от милион българи получават минимална работна заплата Повече от 1 милион българи получават минимална работна заплата. През 2014 г. например 1 007 695 български граждани са декларирали, че са получили доходи в размер на 4 080 лв., т.е. 12 месечни минимални месечни възнаграждения. Това става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов, предаде БГНЕС. За 361 210 от тях в Националната агенция по приходите няма информация за получени други доходи. Това означава, че тези работещи наши сънародници са преживявали миналата година с доход от едва 340 лева на месец. Гражданите, които са получавали единствено минимална работна заплата имат правото на искане за възстановяване на авансово платения данък "общ доход" - т.нар. "необлагаем минимум". Данъкоплатците, които работят на минимална работна заплата, но получават и други доходи от пенсия, лихви от банкови сметки, дивиденти, възнаграждения от извънтрудови правоотношения, доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество, нямат право да ползват данъчно облекчение. От 361 210 българи, за които данъчните нямат данни да живеят с доходи, които надвишават минималната работна заплата, едва 12 385 души са поискали данъчно облекчение. От тях към 09 септември на 5 384 лица е възстановен данък за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, уточнява финансовият министър.
Източник: expert.bg (16.09.2015)
 
Търговското салдо на нашата страна през юли остава на дефицит Търговското салдо на нашата страна през юли остава на дефицит, който обаче се разширява рязко до 223.2 млн. евро спрямо дефицит за 92.9 млн. евро през юли 2014-а, като за първите седем месеца на 2015 година търговският дефицит е в размер на 1.14 млрд. евро (2,7% от БВП) при дефицит за 1.58 млрд. евро (3,8% от БВП) за същия период на предходната година. Износът oт началото на годината износът нараства с 1,2707 млрд. евро (скок с 10,8%) до 12,9973 млрд. евро спрямо същия период на миналата година, когато износът беше в размер на 11,7266 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2015)
 
Цената на труда се е повишила с 6,8% По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2015 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 6.8% спрямо второто тримесечие на 2014 година. Увеличението в индустрията е с 5.7%, в услугите - с 8.4%, и в строителството - с 5.6%. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2015 година. По икономически дейности през второто тримесечие на 2015 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Култура, спорт и развлечения” - 17.0%, „Административни и спомагателни дейности” - 14.6%, и „Други дейности” - 13.6%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономически сектор „Държавно управление” - с 1.5%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час през второто тримесечие на 2015 г. се увеличават с 6.9% спрямо второто тримесечие на 2014 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 6.3%.
Източник: Дарик радио (23.09.2015)
 
Заплатите в София растат 7 пъти по-бързо от тези в Ловеч Областите Кърджали, Силистра и Смолян са единствените, в които средната заплата намалява през второто тримесечие на годината спрямо 2014 г. От началото на годината Шумен отбелязва значително увеличение - за април, май и юни годишният ръст е 6.7%, но в първите три месеца средните заплати в областта скочиха с 22%, което бе рекорд. Столицата обаче остава недосегаема по отношение на възнагражденията - в София средно се взема с 37% повече от средната заплата за страната. Няма шанс столицата да бъде настигната, защото тук заплатите растат например седем пъти по-бързо, отколкото в Ловеч. Това показва информационният бюлетин за доходите и жизнения стандарт към август на социалното министерство. За столицата средната заплата е 1202 лв. - с над 11 на сто по-висока, отколкото е била през второто тримесечие на миналата година. Положително е, че в 25 от областите възнагражденията растат, макар някъде процентът да е минимален. Три области обаче не могат да се похвалят с увеличение, напротив - в Смолян отчитат намаление от почти 3% спрямо миналата година. В Кърджали намалението е 0.9%, а в Силистра - малко над 1%. Най-малко получават във Видинско - средно 600 лв. Това е около 68% от средното възнаграждение за страната. Все пак за година статистиката отчита с малко над 5% увеличение. В началото на годината ръстът бе едва половин процент (570 лв. средна заплата за областта за първото тримесечие). Други области с ниски средни заплати са Благоевград - 608 лв., Силистра - 615 лв., Смолян - 626 лв., Кюстендил - 627 лв. В 17 области през второто тримесечие на 2015 г. средните заплати са до 80% от отчетената средна работна заплата за страната. В девет области отчетените средни заплати са между 80 и 100% от средната заплата за страната, а само в две области средната заплата е по-висока от тази за страната - София и Враца. Във Враца заплатите се теглят нагоре от АЕЦ "Козлодуй". В Плевен, Габрово и Перник най-много се доближават до темпото на столицата, защото в трите области заплатите растат с над 9%. Дори и с този ръст обаче в Перник заплатата е стигнала 666 лв., в Плевен е 673 лв., а в Габрово - 755 лв. Новините са добри за област Ямбол, тъй като в началото на годината там имаше най-сериозно намаление на средното възнаграждение - с почти 3%, сега областта се стабилизира и отбелязва завиден ръст на заплатите от 8.6%. За второто тримесечие средната заплата за областта е 657 лв. Наетите обаче намаляват с около 200 души до 31 700. От социалното министерство следят и пазара на труда. По техни данни през второто тримесечие на годината заетите българи над 15 г. са 3.011 млн. души. От тях работодателите са 3.5%. Въпреки ръста на заетите работодателите намаляват с около 2000 до 104 хил. души.
Източник: Сега (23.09.2015)
 
Падаме с 3 места в световна класация по икономическа свобода България се нарежда на 42-ро място от 157 държави и територии, включени в "Икономическа свобода по света - годишен доклад 2015", изготвен от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът представя картината през 2013 г. - последната година, за която има налични официални данни за всички страни. Миналата година България беше на 39-о място, но в тазгодишното издание резултатът й намалява и страната вече е на 42-ро място. В световен мащаб икономическата свобода слабо се увеличава от 6,84 миналата година до 6,86 от максимум 10 точки тази година. Хонконг отново е начело на класацията и за поредна година е следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. На дъното са Ангола, Централноафриканската република и Зимбабве. Докладът измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, сигурността на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 157 държави и територии. Данните недвусмислено показват, че икономическата свобода води до по-висок стандарт на живот и просперитет на населението. Държавите в първата една четвърт на класацията имат среден БВП на човек от населението (ППС, 2013 г.) в размер на 38 601 щатски долара, а тези на дъното - 6986 щатски долара. Средната продължителност на живот в най-свободните икономики пък надхвърля 80 години, а тази в най-несвободните е 63 години. Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,33 т. от максималните 10 точки (при 7,38 т. и 39-о място в миналогодишното), което нарежда страната на 42-ро място заедно с Чехия, Ямайка и Швеция. Този резултат поставя страната на 15-о място в ЕС, като средният резултат на страните в ЕС е малко по-висок (7,36 т.). Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя - правителство, съдебна система и право на собственост, достъп до сигурни и стабилни пари, свобода на международната търговия, регулиране на кредита, труда и бизнеса. Правителството получава 6,88 точки. България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради нарастващия размер на правителствените разходи. Най-ниският резултат в тази категория отново е заради относително високото ниво на държавните трансфери и субсидии. Съдебната система и правото на собственост са оценени с 4,93 точки. България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. Резултатът на България дори намалява през 2013 г. спрямо предходната точно в тези най-проблемни области. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за поредна година е за независимостта на съда - 2,22 точки от максималните 10 точки. Достъпът до сигурни и стабилни пари е оценен с 9,43 точки. В тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2013 г. остава сравнително ниска. Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута. Свободата на международната търговия е оценена със 7,62 точки. Резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки. За регулиране на кредита, труда и бизнеса страната ни е получила 7,80 точки. Резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция. "Високото ниво на преразпределение и вмешателство от страната на държавата, изключително неефективната съдебна система и задушаващата бюрокрация отново се доказват като основните фактори, спъващи икономическата свобода в България. Тазгодишният доклад показва, че страната не само че не отбелязва напредък, но и задълбочава регулирането на бизнеса и гражданите. По-притеснително е, че най-проблемните сфери като независимостта и безпристрастността на съда, доверието в полицията и административната тежест продължават да пречат на развитието на икономиката и намаляват доходите. Тази ситуация за поредна година показва липсата на политическа воля за реформи и все по-голямата намеса на държавата", коментира Зорница Славова от ИПИ.
Източник: Дума (23.09.2015)
 
С по-малко от 1,5% месечно са спаднали цените на горивата през лятото, отчитат от МФ През юли и август цените на горивата са спаднали с по-малко от процент и половина месечно въпреки поевтиняването на петрола на международните пазари. Това показва икономическият анализ на Министерството на финансите за двата летни месеца. Особено през август девалвацията на китайския юан, поевтиняването на долара спрямо еврото и свръхпредлагането на суров петрол е повлияло за поевтиняването на цените на горивата на международните пазари. Спадът на вътрешния пазар обаче е само с 1,4% спрямо юли. През самия юли намаляването на цените на енергийните продукти е било с 1,3 на сто. И през двата месеца общо потребителските цени са се повишили, но с части от процента. През юли поскъпването е подкрепено, основно от услугите, най-вече заради високите цени в курортите. През август е отчетено минимално поскъпване на храните, най-вече на плодовете и зеленчуците. Скъпите самолетни билети също са допринесли за минималната инфлация. Като цяло обаче на годишна база тя остава отрицателна. Въпреки че през август настроенията на предприемачите са по-оптимистични, бизнесът остава резервиран към оценките си за развитието на икономиката ни, отчитат още от Министерството.
Източник: БНР (25.09.2015)
 
1 млн. души са на минимална заплата Малко над 1 млн. души през 2014 г. са получили доходи от трудови правоотношения в общ размер до 12 месечни минимални работни заплати - т.е. до 4080 лв. Това означава, че те са работили на минималната заплата за 2014 г. от 340 лв., или по принцип взимат повече, но през някой от месеците на миналата година са били без работа. Оказва се, че през 2014 г. доходи в общ размер до 12 месечни минимални заплати (4080 лв.) са получили 1 007 695 граждани. От тях за 361 210 души в НАП няма информация за получени други доходи, пише в отговора на министър Горанов.
Източник: Стандарт (25.09.2015)
 
Парите в джоба скочиха с 38% за 12 години Доходите на българите са скочили 2,3 пъти за последните 12 години, сочат данните на НСИ. Годишните доходи на човек са се увеличили от 2129 лв. през 2003 г. до 4813 лв. през 2014 г. Но като се махне инфлацията за периода, реално доходите са нараснали само с 38,2%. Доходите от заплати в семействата за 12-годишния период са скочили 3,1 пъти, а от предприемачество - 3,5 пъти. Това оказва сериозно влияние върху потреблението на домакинствата. Българинът е консумирал средно по 32,5 кг месо за цялата 2014 г. в сравнение с 24,8 кг през 2003 г. Потреблението на плодове се е увеличило от 41,3 кг през 2003 г. на 50,5 кг средно на лице през 2014 г., а консумацията на зеленчуци е нараснала от 63,7 на 70,9 кг средно на човек. За сметка на това българите са намалили консумацията на хляб и хлебни изделия с 31 кг - от 124,2 кг през 2003 г. до 93,2 кг през 2014 г. средно на човек. Сериозно намалява и потреблението на цигари - от 978 броя на човек през 2003 г. на 603 броя през 2014 г. Но има огромна разлика в доходите и потреблението на хората в градовете и селата. При положение, че средният доход на човек за цялата 2014 г. е 4813 лв., в градовете той е 5171 лв., а в селата е 3661 лв.
Източник: Стандарт (28.09.2015)
 
Заплатите в България растат най-бързо в ЕС Заплатите в България растат с най-бързите темпове в Европейския съюз, но не работниците са облагодетелстващите се то това, съобщава Вloomberg, цитиран от Фокус. След десетилетия на компании, плащащи на служителите си официално възможно най-малко правителството удвои минималната заплата откакто балканската държава се присъедини към ЕС през 2007 г., принуждавайки бизнеса да повиши официалните възнаграждения. Мярката увеличи събиранията на държавата от приходи и данъците върху доходите, докато най-бедната държава на търговския съюз – изчислено чрез продукция на глава от населението – се бори със сивата икономика, изчислявана на една трета от официалната. Усилията на правителството същи така увеличават приходите цялостно, като средната месечна заплата се е покачила до 868 лв през юни от 802 лв година по-рано. Ръстът на заплатите спрямо инфлацията ще бъде водещ за ЕС – 4,6% за тази година, според базирана във Филаделфия фирма за човешки ресурси. Ако плащам на работник 1000 лв месечно и декларирам само 200, и минималната заплата стане 400 лв, аз ще трябва да декларирам 400. Повишаването на минималната заплата и минималните осигуровки отчасти принуждават бизнеса да изкарват заплатите на светло“, казва Георги Ангелов, главен икономист на института Отворено общество. И макар годишният БВП на глава от населението да е само 45% от средния за ЕС, правителството повишава минималните доходи с цел да доведе стандартна на живот по-близо до този в богатите страни-членки. Минималната заплата се е покачила от само 180 лв през 2007 г., до 380 през тази година.
Източник: Монитор (29.09.2015)
 
УниКредит: България ускорява растежа до 2.6% през 2016 г. Брутният вътрешен продукт България ще ускори темповете си на растеж до 2.6% през 2016 г. Това е един от основните изводи на икономическия екип на УниКредит Булбанк в последния тримесечен анализ. Прогнозата за икономиката ни е повишена както за тази, така и за следващата година благодарение на значителния напредък в усвояването на средства от ЕС, по-голямото от очакваното понижение на цените на петрола и продължаващото възстановяване на пазара на труда. За второ поредно тримесечие прогнозата за ръст на БВП е повишена от 2.1% до 2.3% за 2015 г и от 2.4% до 2.6% за 2016 г. Очакванията са през тази година да бъде отчетена средногодишна дефлация от около 0.2%. За сравнение година по-рано тя беше 1.4%, докато ускоряването на растежа през следващата година ще направи възможно да бъде отчетена инфлация от около 0.4%. „От фундаментална гледна точка икономиката изглежда добре позиционирана, за да продължи процесът на възстановяване, задвижван от износа, който в хода на тази година получи допълнителна подкрепа от устойчивия спад на цените на петрола, по-слабото евро и продължаващото възстановяване на пазара на труда", обясни Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. По неговите думи значителна роля за възстановяването на българската икономика досега през тази година има и по-доброто усвояване на средства от ЕС, което достигна 85% към юли и е особено окуражаващо, като се има предвид много слабото начало на процеса. За сравнение за първите четири години бяха усвоени едва 15.6% от общата сума, която се полага на България. Едновременно със засилване на растежа на БВП се очаква и подобряване на неговата структура. По-конкретно, икономистите на УниКредит очакват износът да превъзмогне глобалната тенденция за забавяне на търговията и да нарасне с нови 3.5% в реално изражение през следващата година. Все пак това би означавало умерено забавяне на темпа от 7.7%, който анализаторите прогнозират за цялата 2015 г. По-голямата част от забавянето ще дойде в резултат от предстоящото нормализиране на лихвените равнища в САЩ, което се очаква да има негативно въздействие върху търсенето в някои от търговските партньори на страната, които са разглеждани като твърде уязвими, като например Сърбия, Хърватия и най-вече Турция. В същото време фактори действащи в обратната посока ще бъдат продължаващото възстановяване на пазара на труда, впечатляващият прогрес в усвояването на средствата от ЕС, изобилната вътрешна и външна ликвидност, както и бавно просмукващите се към останалата част от икономиката положителни ефекти от по-силния от очакваното спад на енергийните цени. Всичко това ще подкрепи процеса на възстановяване на потребителските разходи както и инвестициите през 2016 г. За възстановяването на потребителските разходи все по-ключово значение ще играе и възстановяването на пазара на труда. За второто тримесечие на 2015 г. нормата на безработица спадна до 9.7%, докато заетостта бележи ръст от 1.1% на годишна база. Близо 2/3 от новооткритите работни места са в едни от най-високоплатените сектори в България - изнесените услуги в сферата на ИТ, комуникации и бизнес услуги. На този фон ускоряването на темпа на растеж на реалните заплати до впечатляващите 7.2% през първото тримесечие на годината на годишна база не изглежда като изненада. В последния анализ на икономическия екип на УниКредит прогнозите за следващата година са положителни и за целия регион на ЦИЕ. За държавите-членки на ЕС от ЦИЕ очакванията са средно БВП да нарасне с 2-3.5% през 2015 г. „Регионът на ЦИЕ има потенциал да се справи с евентуални нови предизвикателства, свързани най-вече със затягане на монетарната политика в САЩ и забавяне на растежа в някои развиващи се пазари и най-вече в Китай. През следващата година растежът в региона ще остане стабилен и дори може да надмине очакванията на анализаторите", коментира главния икономист на УниКредит за ЦИЕ Любомир Митов
Източник: Money.bg (29.09.2015)
 
Спадът на руските туристи с 20% се запазва и през август, германците се увеличават Броят на чуждестранните туристи, посетили България през август, се запазва приблизително на миналогодишното равнище. Увеличението е със символичните 0.4% до близо 934 хил души. По-същественият спад от Русия, Украйна, Чехия, Румъния и Франция се компенсира от увеличения брой туристи от Германия, Полша, Великобритания, Унгария, Турция и Македония. Това се вижда от данните на Националния статистически институт, оповестени днес. Намалението на туристите от Русия е с 20 на сто, колкото и през юли, до 104.5 хил. души, а на украинските - с 11% до 52 хил. Така най-многобройни в българските курорти през август са германците - 144 хил. души, с 10% повече, отколкото през август 2014 г. Сред държавите от ЕС втора по присъствие е Полша, изпратила 79 хил. туристи в България през август, което е с 16.5% повече. Британците са с 35.5% повече - 42 хил. души за месеца. Увеличението на унгарските туристи е с 26% до близо 22 хил. души. В същото време статистиката отчита спад на интереса от съседна Румъния - с 26% до 38.6 хил., Чехия - с 11% до 46 хил. души, Франция - с една пета до 18 хил. Повече туристи, отколкото преди година, България е привлякла от Македония, Турция, Израел.
Източник: Дневник (29.09.2015)
 
Рекорден брой български туристи в чужбина Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2015 г. са общо 512 хиляди, което е с 11,3% над регистрираните през август 2014 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Турция - с 35,2%, Гърция - с 23,3%, Италия - с 8.9%, Румъния - с 8,8%, Германия - с 8,6%, Австрия - със 7,6%, Франция - с 5,1%, Испания - с 2,6%. В същото време намаляват пътуванията към Руската федерация - с 31,7%, Сърбия - с 22,4%, Обединеното кралство - със 7,2%, бившата югославска република Македония - с 6,8%, и други. През август 2015 г. посещенията на чужденци в България са 1729,6 хил., което е с 2,3% над нивото от август 2014 година. От общия брой чужденци, посетили България през август 2015 г., дeлът на гражданите от Европейския съюз е 57,8%, или с 0.9% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Словакия - с 32,4%, Гърция - с 19,9%, Чешката република - с 16,6%, Испания - с 13,3%, и други. Спадът на руските туристи е с 26%, като през август от тази дестинация са отчетени 115 хил. посещения при 145 хил. за предходната година. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Унгария - със 17%, Полша - с 9,1%, Франция - с 8,6%, Румъния - с 6,9%, Обединеното кралство - с 6,9%
Източник: Стандарт (29.09.2015)
 
Хората над 65 г. у нас са най-изложени на риск от бедност или социална изолация спрямо същата категория възрастни в другите страни от ЕС, показват данни на Евростат, оповестени вчера. У нас 57.6% от пенсионерите в тази възрастова група са изложени на опасност от бедност или изолация при 18.2% средно за съюза. 50.7% от българите над 65 г. живеят в сериозни материални лишения при 6.9% за ЕС. Дори в Румъния делът на лишаващите се е много по-малък - 27.5%. 18.5 на сто от европейците са на 65 и повече години. През 2080 г. те ще са една трета от населението на ЕС. Хората на възраст 80 и повече години се очаква да се увеличат двойно - от 5% през 2014 г. на над 12% през 2080 г. Най-много жители над 80 г. има Италия - 6.4%, следвана от Гърция - 6%, Испания и Франция - по 5.7%. Най-малко пък са в Ирландия и Словакия - под 3%, и Кипър (3.1%). България изпъква и в още една негативна тенденция. Жените у нас са с най-ниска очаквана продължителност на живота при навършване на 65 г. - 17.9 при 21.3 години средно за ЕС. При мъжете обаче има и по-зле от нас - 14.2 години за българите, но 13.9 за латвийците, 14.1 за литовците.
Източник: Сега (30.09.2015)
 
Производствените цени отново спадат през август Съдейки по продължаващата тенденция в цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, може да се каже, че дефлационните процеси в нашата икономика продължават. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2015 г. е с 1.3% под равнището от предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 5.3%, в преработващата промишленост - с 1.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 3.3%, и при производството на облекло - с 0.4%, а увеличение е отчетено при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.3%, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.9%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2015 г. спада с 1.8% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 5.8%, и в преработващата промишленост - с 4.1%, а увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%. Общият индекс на цените на производител през август 2015 г. намалява с 1.9% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.6%, в преработващата промишленост - с 2.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 5.5%, и при производството на химични продукти - с 0.7%, а нарастване е регистрирано при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.8%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.2%. Общият индекс на цените на производител през август 2015 г. намалява с 2.9% в сравнение със същия месец на 2014 година.
Източник: Money.bg (01.10.2015)
 
България се присъединява към специалния статистически стандарт на МВФ Днес управителят на Българската народна банка Димитър Радев в качеството си на управител за България в Международния валутен фонд изпрати писмо до директора на Статистическия департамент на Фонда. В него се заявява интересът на България и на институциите, отговарящи за съставянето на макроикономически статистики (Министерството на финансите, Националния статистически институт и БНБ), за присъединяване към "Специалния стандарт за разпространение на данни Плюс" на МВФ. БНБ ще бъде координатор на работата по проекта за присъединяване към този статистически стандарт. Присъединяването на една държава към стандарта се реализира, след като МВФ прецени, че тя отговаря на необходимите изисквания. Присъединяването към "Специалния стандарт за разпространение на данни Плюс" на МВФ съответства на обявените от управителя на БНБ приоритети за управлението и институционалното развитие на Централната банка. Специалният статистически стандарт за разпространение на данни Плюс на МВФ е създаден през 2012 г. с цел да засили и допълни съществуващите стандарти за статистически данни. Той има по-високи изисквания към страните членки по отношение на обхвата на икономическите и финансови данни, на тяхната периодичност, срочност, достъпност и надеждност. Този стандарт допълва Специалния стандарт за разпространение на данни, към който България се присъедини през 2003 г. Присъединяването на една страна към Специалния статистически стандарт за разпространение на данни Плюс показва на местните и чуждестранни инвеститори, на рейтинговите агенции и международните финансови институции, че качеството и надеждността на статистиките, които се използват за вземането на важни макроикономически и бизнес решения, отговарят на най-високите международни статистически изисквания.
Източник: Money.bg (01.10.2015)
 
В България 27.4% от домакинствата са с просрочени кредити Финансовата култура на гражданите е слаба, условията за кредитиране са недостатъчно прозрачни, а анализ на кредитоспособността често липсва. Това са част от причините, поради които България е на едно от първите места в ЕС по просрочие на кредитите на домакинствата, изтъкнати на пресконференция от SISCREDIT ден преди началото на международната обществена кампания "Взимай кредити разумно". В България делът на домакинствата с просрочени кредити е 27.4%, по-малък единствено от Гърция, където е 33.9%, но по-лош от Румъния - 27%. На другия полюс е Люксембург където едва 4% от домакинствата допускат да не си плащат редовно задълженията, сочат международните данни, цитирани на форума. Порочният кръг, при който човек тегли кредит след кредит, е най-разпространен в по-малките населени места, където отпускането на бързи кредити е още по-неконтролирано и по-лесно достъпно за гражданите, които не съумяват да управляват добре своите финанси. Три четвърти от хората, които търсят рефинансиране на кредитите си, го правят заради свръхзадлъжнялост, показват наблюденията на пазара. Кампанията цели да повиши осведомеността и компетентността на крайния потребител като го обучи какви са важните въпроси, на които трябва да си отговори при избора на кредитор, как да определи сам реалната крайна цена на един кредит и да изчислява коректно месечния си бюджет, както и да му покаже важните детайли при подписване на кредитен договор. Друг стремеж на инициативата е да подобри прозрачността на сектора и да подпомогне трайното намаляване на все по-разпространените нелоялни практики в страната с цел установяване на устойчив кредитен пазар. Националната кампания "Взимай кредити разумно" е част от инициативата на международнaта организация MicrofinanceCentre - обединяваща 104 институции в Европа и Азия,а партньори от българска страна са SISCREDIT.
Източник: Дневник (01.10.2015)
 
Райфайзенбанк запазва очакванията си за икономическия растеж от 2% Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне реално с 2% през тази година, показва анализ на "Райфайзен рисърч", поделение на Raiffeisen Bank International. В доклада се посочва, че България успява да се възползва от подобрените икономически условия - ниските цени на петрола, слабото евро, по-ниските лихви и по-бързото възстановяване на еврозоната. Все пак анализаторите не повишават прогнозата си спрямо три месеца по-рано, когато също очакванията бяха за 2% икономически растеж. Допълнителна подкрепа за икономиката ще бъдат резултатите от местните избори през октомври, които вероятно ще потвърдят настоящото политическо представителство в страната. В резултат на това се очаква правителството да остане стабилно в средносрочна перспектива. От друга страна, подобреният капацитет за усвояване на еврофондове и по-ниските лихви по бизнес кредитите ще насърчават инвестициите през четвъртото тримесечие на 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г., докато крайното потребление слабо ще се повишава, е записано в доклада. Подобряването на пазара на труда и на публичните финанси ще продължи с умерен темп до края на годината и през първата половина на 2016 г., отразявайки положителната динамика на БВП. Рисковете според икономистите са свързани основно с външната среда, която продължава да се усложнява. В анализа се посочва, че военните конфликти в Украйна и Близкия изток, икономическите сътресения в Гърция и политическата нестабилност в Турция се допълват от засилваща се бежанска вълна към съседните Македония и Сърбия. Според икономическия анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев и през второто тримесечие на 2015 г. външното търсене е изиграло ролята на важен мотор на икономическия растеж. Експортът допринесе с 3.6 пр. п. за динамиката на БВП, а вътрешното търсене - с 1.3 пр. п. От страна на вътрешното търсене положителен принос реализираха както брутните инвестиции (с 0.8 пр.п.), така и крайното потребление (0.4 пр.п.). От компонентите на БВП износът нарасна с 5.3%, а вносът - с 3.5%, което бе над нивата на прираст и на експорта, и на импорта от второто тримесечие на 2014 г. вследствие от слабото евро. От своя страна инвестициите се увеличиха с 3.6%, а потреблението - с 0.6%.
Източник: Капитал (01.10.2015)
 
България e на 54 място по конкурентоспособност Швейцария е начело на класацията на организацията "Световен икономически форум" по показатели, обединени в "Глобалният индекс за конкурентоспособност". България пак е на 54 място. Швейцария продължава да води класацията за най-конкурентоспособна икономика в света, откакто измести САЩ през 2009-2010 година от първото място заради финансовата криза от 2007-2010 г. След нея са Сингапур и САЩ. Следват Германия, Холандия, Япония. Индексът показва възможностите на страните да осигурят просперитет за своите граждани. Първият годишен доклад на СИФ е направен през 1979 година, и оттогава ежегодно обхваща все повече икономики. За периода 2009-2010 той разглежда състоянието в 133 икономики. Докладът "прави оценка на способността на страните да предоставят високи нива на просперитет за своите граждани. Това се определя от продуктивността на дадена страна да използва наличните ресурси. Следователно "Глобалният индекс за конкурентоспособност измерва структурата от институциите, политиките и факторите, които определят устойчивите тенденции и средносрочни нива за икономически просперитет". Според доклада "Най-големият стълб на конкурентоспособността са технологичните иновации само, чрез които в дългосрочен план може да се измени стандартът на живот. Това изисква среда, която благоприятства иновационните дейности, подкрепени както от публичния, така и от частния сектор. През тази година България в обобщената класация е отново на 54 място, но този път непосредствено след Румъния, която ни изпревари, в сравнение с 59-тото си място м.г. , и пред Индия. Миналата година съседи ни бяха Русия и Бурунди. Сега Русия е "избягала" напред - на 45-та позиция. Световният икономически форум (World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария.
Източник: 24 часа (01.10.2015)
 
Безработицата в България продължава да пада, но остава над средната за ЕС Безработицата в България е намаляла на годишна база през август до 9,7%, сочат данни на Евростат. През същия месец миналата година стойността й е била 11,4 на сто. Запазва се тенденцията за спад, като през юли, юни и май безработицата е била съответно 9,8, 9,9, и 10%. В средата на месеца от Агенцията по заетостта също съобщиха за продължаващ спад на безработицата - според техните данни през август нивото се е понижило до 9,3%. Равнището на безработица в България е малко над средното ниво за ЕС, което е 9,5%. То остава без промяна от юли и малко по-ниско в сравнение с август 2014 г. (10,1%). След сезонното изглаждане на данните безработицата в еврозоната през август е 11%, стабилна спрямо юли, и също по-ниска спрямо август 2014 г. (11,5%) Най-голям спад на безработицата е регистриран в Естония, където безработицата за една година е намаляла от 8,0 на 5,7%, Словакия (от 13,2% на 11,1%) и Испания (от 24,2 на 22,2%). Най-ниска е безработицата в Германия (4,5%), Чехия (5%) и Малта (5,1%), а най-висока в Гърция (25,5%) и Испания (22,2%). Евростат отчита малко над 23 милиона безработни в ЕС, като от тях 17,6 милиона са в държавите от еврозоната. В 23 страни членки делът на незаетите намалява, в четири се увеличава (Австрия, Белгия, Франция и Финландия), а само в Румъния остава без промяна.
Източник: Инвестор.БГ (01.10.2015)
 
Храните на едро поскъпват през септември През септември средномесечните стойности на Индекса на тържищните цени (ИТЦ) се повишиха с 3,8 на сто в сравнение с нивата от август, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). ИТЦ, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава през миналия месец до 1,383 пункта, но в края на септември се понижи до 1,344 пункта. На годишна база ИТЦ се увеличава с 3,5 процента, отчита ДКСБТ. През септември захарта поскъпва с 5 процента, а брашното - с 2,5 на сто. Цената на зрелия фасул намалява с 5 процента, а олиото и яйцата се търгуват без промяна. На месечна база кравето сирене поевтинява с 5,7 на сто, а цените на кашкавала и маслото са около стойностите си от август. Свинското и пилешкото месо, както и колбасите са почти без промяна в цената си през септември. На годишна база цените на повечето хранителни стоки се повишават. Брашното и оризът поскъпват с 2,5 на сто, захарта - с 4,8 на сто, олиото - с 12,4 процента, а яйцата - с една стотинка за брой /5,6 на сто/. Кравето сирене поевтинява на годишна база със 7,7 на сто, а кашкавал "Витоша" - с 19 на сто. Месото и месните произведения поевтиняват спрямо септември 2014 година в диапазона 2-10 на сто, а цената на каймата остава почти без промяна. През септември започва повишаване на цените на зеленчуците и плодовете, които са в края на активното сезонно предлагане. През миналия месец оранжерийните домати поскъпват с 47 на сто, а градинските - със 27 на сто. През миналия месец краставиците, отглеждани на открито, поскъпват с 20 процента, но цената на оранжерийни краставици намалява с 20,5 на сто, отчитат експертите. Цените на зелените чушки и на картофите се повишават със 7 процента, а на зелето - с 34 процента. С около 25 на сто поскъпват през септември прасковите и дините. Ябълките и гроздето поевтиняват с между 7-12 на сто. На годишна база оранжерийните краставици поскъпват с 36 процента, а градинските - 15,5 на сто. Цените на градинските домати са с около 20 на сто по-ниски спрямо година по-рано. Цената на оранжерийните домати е почти без промяна спрямо септември 2014 година. На годишна база картофите поскъпват с 5,5 на сто, червеният пипер - с 2,4 на сто, зелените чушки и зелето - с 11 на сто. Спрямо година по-рано ябълките са с 9 процента по-евтини, а гроздето - с 8 процента. На годишна база цената на дините се увеличава с 60 процента, на бананите - с 9 процента, а на лимоните - с 4,5 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (05.10.2015)
 
Експортът осигурява 40 000 работни места за тази година у нас От началото на годината се наблюдават няколко обнадеждаващи тенденции. Световната икономика въпреки забавянето в Китай расте с темпове над 3% на година. Европейската икономика също регистрира ръст и възстановяването продължава, макар и с доста по-бавни темпове. В крайна сметка се оказа че българската икономика може да премине през шоковете, които изживяхме миналата година, и относително добре да се справи. Това заяви икономистът и управляващ съдружник в “Индъстри уоч” Лъчезар Богданов. По думите му за последните 12 месеца се виждат над 30 000 нови работни места и ръст на икономиката над 2% за първите две тримесечия. Шесто поредно тримесечие има увеличаване на инвестициите в основен капитал, а чуждите инвестиции нарастват с около 5% на годишна основа. Всички тези тенденции показват, че ефектът от шока ще бъде доста по-слаб. Експортът е нараснал с доста по-бързи темпове от очакваното през първата половина на годината - и не само износът на стоки, бизнес услугите, аутсорсингът, IT секторът също увеличават експорта си с над 20% за полугодието. По-бързото усвояване на еврофондовете също е допринесло за повече добавена стойност в страната. Според Богданов е съвсем реалистично растежът на икономиката през тази година ще е около и над 2%. Той отбеляза, че няма видими сигнали тенденциите, които протичат от началото на годината, да се обръщат. Няма и видими шокове. Икономиката се възползва и от т. нар. дивидент на евтиния петрол, а прогнозите дълго игнорираха спада на цените на петрола. Засега има всички индикации, че трендовете от началото на годината ще се запазят през следващите няколко тримесечия, което означава добавяне на годишна основа на 30 000-40 000 работни места, намаляване на безработицата, по-висок ръст на експорта от очакваното. Всичко това ще доведе до малко по-голям от очаквания ръст на икономиката. Според него растежът на икономиката ни ще е по-висок от средния за Европа, като европейската икономика ще расте с темпове от 1,4-1,5% тази година. До средата на тази година страните от Централна Европа са водещи - Полша, Чехия, Словакия, Румъния и Ирландия също, балтийските републики се възстановяват по-бързо от България. Всъщност най-рискови за мен са икономиките на Франция и Италия, посочи Богданов. По думите му в момента основните двигатели на икономиката ни са два. Единият е усвояването на еврофондовете. Това е вливане на чужд ресурс в икономиката, което се превръща в заетост и инвестиции. Другата група двигатели са свързани с реално увеличаване на производителността и конкурентоспособността. В страната ни това са експортно ориентираните производства - преработващата индустрия и услугите, свързани с производство на IT продукти, и с аутсорсинг на бизнес процеси и услуги. Тези три сектора в последните две години създават 80% от новите работни места. „Ако правителството има воля да задържи тази тенденция за по-малък от заложения дефицит, ще се ускори приближаването към балансиран бюджет, което бяхме отложили за много по-напред във времето. Бихме могли да слезем до дефицит 1% от брутния продукт още догодина, ако запазим тенденцията от тази. Ако, разбира се, правителството не се поддаде на популистки натиск за по-големи разходи“, посочва икономистът пред „24 часа“. Според него проблемът е, че когато се очертае по-добро изпълнение на приходите, веднага се появява политически натиск и разходите да бъдат увеличени. Знаем кои са на опашката за това. Образованието е видим сектор, който очаква по-голям дял от БВП, здравеопазването непрекъснато създава натиск за допълнителни разходи. Има и други сектори, които ще оказват натиск - отбраната, съдебната власт. Освен това бюджетът трябва да е подготвен за всякакви непредвидени обстоятелства. „Ние нямаме буфери, които в достатъчна степен да поемат някакъв шок от външната среда. Типичен пример е кризата с бежанците - засега тя не влияе на фиска, но би могла“, отчете Богданов.
Източник: econ.bg (05.10.2015)
 
Шефовете със 76% по-високи доходи Доходите на семействата, в които поне един от съпрузите заема ръководна длъжност, са със 76% по-високи, от тези на домакинствата, в които всички са обикновени работници. Годишните доходи на човек за 2014 г. са средно 4813 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Но ако главата на домакинството е на ръководен пост, като например мениджър или старши служител във фирма, средният годишен доход на човек от семейството скача на 8427 лв., което прави по 702 лв. на месец. Ако главата на домакинството е обикновен работник, средният доход на човек от семейството за година е само 4783 лв., което прави по близо 400 лв. на месец. Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната за юни от 868 лв. Но причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Ако главата на семейството е специалист в своята област, но не е на ръководна длъжност, то средният доход на човек от домакинството е 7328 лв. за година, или по 610 лв. на месец. Оказва се обаче, че дори един човек да е мениджър, доходите от заплати в домакинството му са само с 30% по-високи от получените заплати в семействата на обикновени работници. По-високите доходи идват, ако човек има собствен бизнес и наети служители.
Източник: Стандарт (05.10.2015)
 
Отчетоха ръст на БВП с 2,2% през второто тримесечие По данни от бизнес анкетите на НСИ през септември 2015 г. показателят на доверие в промишлеността се понижава с 1.7 пункта в сравнение с предходния месец, съобщиха от НСИ. През юли 2015 г. по предварителни данни при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.4% спрямо съответния месец на 2014 година. На годишна база ръст на промишленото производство, е отчетен в добивната промишленост и в преработващата промишленост - по 3.6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2015 г. е 21 572 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2 982 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.76932 лв. за 1 щатски долар БВП е 12 192 млн. долара и съответно на 1 685 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП е 11 029 млн. евро, като на човек от населението се падат 1 524 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 2.2% на БВП през второто тримесечие на 2015 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.5% спрямо първото тримесечие на 2015 година.
Източник: expert.bg (06.10.2015)
 
Общият брой на заетите лица е 3 011.2 хил. През второто тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 011.2 хил., а относителният им дял от населението на същата възраст - 48.7%. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. относителният дял на заетите лица се увеличава с 0.8 процентни пункта. През второто тримесечие на 2015 г. безработните лица са 330.9 хил., а коефициентът на безработица - 9.9%. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. броят на безработните лица намалява с 50.9 хил., а коефициентът на безработица - с 1.5 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2015 г. 17.7% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им.
Източник: expert.bg (06.10.2015)
 
Инвестициите на българи в чужбина са се свили над 12 пъти Инвестициите извън граница от България са се свили над 12 пъти за година. Те са намалели от 349,5 млн. евро през първата половина на 2014 г. до 28,3 млн. евро през същия период на настоящата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От друга страна за периода от началото на януари до края на юли преките чуждестранни инвестиции у нас са нараснали с повече от 45 млн. евро до общо 907,3 млн. евро. Данните за второто тримесечие на годината показват, че брутното образуване в основен капитал е с понижение от 2,6%, като относителният дял на този показател в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е 20,8 на сто. От националната статистика отчитат, че за месеците от началото на януари до края на юли текущата сметка е положителна, като излишъкът по нея нараства до 675,6 млн. евро от 446 млн. евро за същия период на 2014 г. Търговското салдо обаче остава отрицателно и възлиза на 1,139 млрд. евро. Изчисленията сочат, че износът на България за първите шест месеца на 2015 г. се е увеличил с 1,270 млн. евро и възлиза на 12,997 млрд. евро. От друга страна вносът е в размер на 14,137 млрд. евро, като е с ръст от 827,9 млн. евро за разлика от миналата година. Според данните НСИ външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително, като експортът нараства със 7,2 на сто, а импортът - с 6,5 на сто. По отношение на банковия сектор през август месец общо кредитите на фирмите и домакинствата достигат размер от 45,965 млрд. лв. От тях корпоративните заеми регистрират спад от 14,5% на годишна база до 30,661 млрд. лв. Тези на домакинствата са 18,304 млрд. лв.
Източник: econ.bg (06.10.2015)
 
Доверието на бизнеса продължава да се влошава Доверието на промишлеността продължава да намалява и през септември, бележейки спад от 1,7 на сто спрямо предходния месец. Хората също са песимистично настроени в очакванията си за следващите дванадесет месеца въпреки отбелязания ръст на икономиката с 2,2 на сто през второто тримесечие спрямо първото и се въздържат от увеличаване на потреблението, независимо че има лек спад на цените. Все пак негативизмът им е по-малък спрямо април, сочат ключови показатели на българската икономика, обявени от НСИ. Според тях износът ни се увеличава с добри темпове от над 10 на сто, има увеличение на инвестициите у нас, но в същото време са се сринали вложенията на българския бизнес зад граница, предаде "Медиапул". През юли 2015 г. по предварителни данни промишленото производство регистрира нарастване от 3,4% спрямо година по-рано. В добивната и в преработващата промишленост ръстът е по 3,6%, а в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,3%. През второто тримесечие на 2015 г. сме произвели 21,572 млрд. лв. по текущи цени, което прави по 2982 лв. изработени от човек. Сезонно изгладените данни показват растеж от 2,2% на БВП през второто тримесечие на 2015 г. в сравнение с година по-рано и 0,5% спрямо първото тримесечие на 2015 година. Хората обаче са изхарчили по-малко от произведените пари в сравнение с юли 2014 г. За индивидуално потребление на населението през второто тримесечие на 2015 г. са изразходвани 68,8% от произведения БВП, което е с 1,5 на сто по-малко спрямо година по-рано. Като цяло оборотът в търговията на дребно през юли е нараснал само с 0,1 процента в сравнение със същия месец на миналата година, основно заради увеличението на търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3%. Статистиката отчита и лек ръст от 0,8 на сто в относителния дял на заетостта у нас. През второто тримесечие на 2015 г. работещите лица на 15 и повече навършени години са 3,0112 млн., а относителният им дял от населението на същата възраст - 48,7%. През второто тримесечие на 2015 г. безработните лица са 330,9 хил., а коефициентът на безработица - 9,9%. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. броят на безработните лица намалява с 50,9 хил., а коефициентът на безработица - с 1,5 процентни пункта. През юни 2015 г. средната работна заплата е 868 лв., което е с 0,6% по-малко в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2014 г. ръстът е 8,2%. За периода януари - юли търговското салдо е отрицателно в размер на 1,1399 млрд. евро (2,7% от БВП), което е по-малко от отчетения година по-рано дефицит от 1,5827 млрд. евро (3,8% от БВП). Износът ни бележи ръст от 10,8 на сто през януари - юли 2015 г. и е за 12,9973 млрд. евро. Това е с 1,2707 млрд. евро повече спрямо същия период на 2014 г., когато експортът е бил за 11,7266 млрд. евро. Вносът обаче продължава да е на по-голяма стойност - 14,1372 млрд. евро, като нараства с 827,9 млн. евро (6,2%) спрямо същия период на 2014 г. (13,3093 млрд. евро). Преките инвестиции в първите шест месеца на годината у нас са били 907,3 млн. евро при 865,8 млн. евро за януари - юли 2014 година. Вложенията на българския бизнес зад граница обаче са се сринали до 28,3 млн. евро при 349,5 млн. евро за януари - юли 2014 г. Статистиката отчита, че през август 2015 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с 0,8% спрямо година по-рано. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата "Транспорт" - със 7,8%, заради поевтиняването на горивата.
Източник: Дума (06.10.2015)
 
Забавяне на икономическата активност отчита Министерството на финансите Забавяне на икономическата активност през второто тримесечие на годината отчете Министерството на финансите. Приходите от ДДС в хазната са се повишили номинално с 5,8% през второто тримесечие на годината. През първото повишението е с 21,8 на сто. Водещ фактор за икономическата активност от март до юни е било вътрешното потребление, което се дължи на възстановяването на растежа на инвестициите и разходите на правителството, коментират от финансовото министерство. Домакинствата обаче са забавили темпа на разходите си. Влошени са и нагласите на търговците на дребно, които кореспондират и със забавянето на растежа на оборотите им. В другите сектори предприемачите също имат по-негативни оценки за развитието на икономиката. Индексът на икономическата активност все още е на положителна територия, но се забавя спрямо първите три месеца на годината.
Източник: БНР (06.10.2015)
 
България е на челни позиции в просрочия по кредити на домакинствата България се намира на челни позиции в просрочията по кредитите на домакинствата спрямо броя население. Със същият процент – 27.4%, е Кипър, а Румъния е веднага след нас с 27%. Единствено Гърция е пред всички останали с 33,9%. Това стана ясно на дискусия за информираността и компетентността на крайния потребител относно взимането на кредити и опасностите от свръхзадлъжнялостта. По време на срещата стартира международната кампания „Взимай кредити разумно“. От данните става ясно, че средно 75% от хората, които търсят рефинансиране на кредитите си, го правят заради свръхзадлъжнялост. Най-ключовите проблеми на кредитния сектор са липсата на добра финансова култура на гражданите, както и недостатъчно прозрачните условия и липсата на анализ на кредитоспособността на клиента, практикувани широко на пазара. Тези предпоставки, заедно с липсата на утвърдени стандарти в небанковия сектор и реално работеща законова рамка, са основните причинители на проблема със свръхзадлъжнялостта в България. До този проблем се стига, когато месечните разходи надхвърлят месечните приходи, като често основно перо в разходите се явяват кредитните вноски. Наличието на няколко кредита, заедно с използването на скрито оскъпяване в сектора, създава ситуация на практическа неплатежоспособност – все повече граждани са принудени да плащат вноски по кредитите си, които надвишават месечния им доход. Статистиката на домакинства, допуснали просрочия в обслужване на кредитите си, което е един от първите сигнали за свръхзадлъжнялост, е силно-негативна в полза на България спрямо средните за Европа показатели. Наблюдава се особено негативна тенденция за растеж на свръхзадлъжнялостта в България, породена най-вече от масова липса на адекватно планиране на семейния бюджет, водещо до честа необходимост от бързо оборотно финансиране. Порочният кръг, при който човек тегли кредит след кредит, е най-разпространен в по-малките населени места извън столицата, където отпускането на бързи кредити е още по-неконтролирано и по-лесно достъпно за гражданите, които не съумяват да управляват добре своите финанси.
Източник: econ.bg (08.10.2015)
 
Кабинетът реши да закрие 18 териториални поделения на Нацоналния статистически институт (НСИ). Така те намаляват от 24 на 6. Шестте териториални центъра на Националния статистически институт (НСИ) ще бъдат в София, Пловдив, Плевен, Русе, Варна и Бургас. "С консолидацията на звената в няколко основни региона в страната се цели подобряване на административния капацитет, гъвкавост при разпределение на задачите, оптимизиране на работата и ефективна организация на ресурсите", коментират от правителствената пресслужба. От НСИ уточниха, че в центровете ще е концентрирана администрацията, а закритите териториални бюра ще работят като отдели.
Източник: Сега (08.10.2015)
 
Сградното строителство продължава да притиска строителната продукция Сградното строителство продължава да притиска строителната продукция и в разгара на сезона въпреки оживлението при жилищното строителство от последните месеци, за което говорят посредниците на пазара на имоти. През август общият обем на строителната продукция се понижава с 0,4% на годишна база заради продължаващия силен спад на продукцията от сградното строителство, при което годишното понижение достига 7,8%. Същевременно продукцията от гражданското/инженерно строителство отбелязва годишен ръст от близо 8 на сто през осмия месец на годината. Тя обаче няма как да издърпа целия сектор, защото делът й в общата строителна продукция е под 45 на сто. Все пак спадът при сградното строителство чувствително се забавя в сравнение с началото на годината, когато бяха отчетени намаления от порядъка на 10-14%. На месечна база строителната продукция през август се свива с 1%, като най-голям натиск оказва спадът на продукцията от гражданското/инженерно строителство – 1,4%. При сградното строителство намалението за месеца се забавя до 0,6%. Общата строителна продукция все още е с над 40 на сто под пиковите равнища, отчетени преди кризата.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2015)
 
Ръстът в промишленото производство се ускорява до 4,3% през август спрямо същия месец на миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) от днес. Припомняме, че месец по-рано промишлените предприятия в България бяха произвели с 3,4% повече спрямо същия месец на миналата година, докато през юни ръстът беше от 5,7 на сто. Сравнено с предходния месец, през август индексът на промишленото производство* се повишава с 0,1%, докато през юли се сви с 0,7%, а през юни отчетеният ръст беше от 0,6%. На месечна база най-силно расте производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0,6%. Произведеното от преработващата промишленост се е повишило с 0,1% на месечна база, докато това от добивната промишленост намалява с 0,8%. По-значителен ръст от произведеното в промишлеността статистиката отчита при превозните средства без автомобили – 16,7%, метални изделия, без машини и оборудване – 6,3%, дървен материал и изделия от него, без мебели – 5,9%. В същото време е регистриран спад при производството на мебели – 5,5%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – 4,8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – 4,1%. Спрямо предходната година производството на електрическа и топлоенергия и газ расте с 6,2% през август. В размера на произведеното от добивната промишленост не се наблюдава изменение, докато преработващата е създала с 4,3% повече продукция спрямо миналата година, сочат още данните на НСИ. На годишна база по-значителен ръст НСИ отчита при произведените превозни средства, без автомобили, които са с 58,8% повече, производството на електрически съоръжения – от 20,4%, а производството на метални изделия, без машини и оборудване се повишава с 19,2%. Производството на лекарствени вещества и продукти се увеличава със 17,4% този август спрямо година по-рано, докато това на химични продукти – със 17,3%. В същото време този август са произведени с 12,2% по-малко тютюневи изделия спрямо август 2014 г. На годишна база статистиката отчита намаление и при производството на мебели – с 11,2%, производството на облекло – 9,5%, производството на основни метали – с 8,7%.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2015)
 
След като ръстът на продажбите на дребно се забавяше все повече от началото на 2015 г., през август те за пръв път отбелязват спад на годишна база - с 1.9%. Това е първо понижение на оборотите в търговията на дребно от март 2013 г. Основен принос за това имат по-малките обороти при храните, напитките и тютюневите изделия, автомобилните горива, както и при облеклото и обувките. Вероятното обяснение за намаляващите приходи в тези сектори се крие във все още задържащите се дефлационни процеси. Анкетите на Националния статистически институт (НСИ) за бизнес климата през август и септември показаха, че търговците на дребно са оценявали състоянието на предприятията си и продажбите си през лятото положително, но несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене ги затрудняват. Ранен индикатор Числата за продажбите на дребно са по принцип ранен индикатор за състоянието на вътрешното потребление (частно и публично), което през 2014 г. беше двигателят на икономическия растеж. Въпреки че през първата половин година износът беше двигателят на ръста на брутния вътрешен продукт, очакванията на Министерството на финансите в есенната им прогноза са, че вътрешното търсене ще се ускори до края на 2015 г., като причината е, че се увеличава реалният разполагаем доход на домакинствата като резултат от положителното развитие на пазара на труда и повишението на доходите. Финансовото ведомство очаква потреблението да се ускори до 2.5% през 2016 г., което би трябвало да означава, че ще има по-висок ръст на оборотите в търговията на дребно в следващите месеци. Данните на НСИ показват, че спрямо август 2014 г. продажбите на битова техника и мебели са се увеличили с 6.6%, като причината може да се търси именно в повишеното потребителско доверие и желанието да се извършат отлагани покупки през изминалите години. Електронната търговия отново с най-висок ръст Електронната търговия продължава да расте с двуцифрени темпове - 15.2% на годишна база, макар че отбелязва лек спад от 0.4% спрямо юли 2015 г. Като цяло нейният темп на растеж през 2015 г. се запазва близък до този през изминалата година. През 2014 г. НСИ отчете 15% скок на стойността на продажбите през онлайн магазините и те надхвърлиха 5 млрд. лв. Това води и до откриването на все повече онлайн магазини. През август 2015 г. компанията за поддръжка на сайтове "Суперхостинг.БГ" отчете увеличение от близо 10% на новите онлайн магазини в България за периода от февруари до края на юли спрямо същия период на миналата година. Техните данни показват, че 73% от българите са пазарували дрехи и спортни стоки, 31% - стоки за дома, и още толкова за хотелски резервации и организиране на пътувания. Друг сектор, който също движи търговията на дребно, са фармацевтичните стоки и козметиката. Годишният им ръст се ускорява от началото на годината и през август достига 13.3%. За сметка на това оборотите на храните, напитките и тютюневите изделия, автомобилните горива, както и при облеклото и обувките спадат най-много спрямо август 2014 г. Възможна причина е отново дефлацията през юли и нулевата инфлация през август. Например през август цената на петрола отново тръгна надолу и за месеца НСИ отчете спад на потребителските цени в транспорта в България с 8.2% на годишна база, което обяснява и спада от 8.9% на приходите от автомобилни горива. Интересно е, че през август цените на храните, облеклото и обувките отбелязват лек ръст на годишна база, но въпреки това оборотите спадат с 5.3% и 8.9% съответно.
Източник: Капитал (09.10.2015)
 
Износът ни за ЕС се увеличава на годишна база Износът на България за Европейския съюз се увеличава с 10,1% - до 16,8 млрд. лв. през първите седем месеца на годината спрямо същия период на 2014 г., става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70,6% от износа за държавите - членки на ЕС. През юли 2015 г. износът за ЕС намалява с 0,5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,6 млрд. лева. При износа на България за ЕС най-голям ръст е отбелязан в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (17,2%) и „Химични вещества и продукти“ (16,5%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (6,8%). Вносът на България от ЕС през периода януари - юли 2015 г. се увеличава с 8,5% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 19,2 млрд. лв. Най-много стоки и услуги сме внесли от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През юли 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 12,2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,1 млрд. лв. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (17,7%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)” (16,5%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (25,8%). От НСИ отчитат, че външнотърговското салдо за периода януари - юли 2015 г. е отрицателно и е на стойност 2,417 млрд. лева.
Източник: econ.bg (12.10.2015)
 
Продажбите на хранителни стоки и облекло намаляват, на фармацевтични и медицински стоки растат, динамиката в отрасъла продължава да се дължи на интернет търговията, показват данните на Националния статистически институт. По предварителни сезонно изгладени данни през август 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0.8% спрямо предходния месец. През август 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, намалява с 1.9% спрямо същия месец на предходната година. Месечни изменения. През август 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2.3%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.1%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.6%. По-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.4%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.7%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.7%. Годишни изменения. През август 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15.2%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 13.3%, търговията на дребно с разнообразни стоки - със 7.5%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 6.6%. Спад е регистриран в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - по 8.9%, в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 5.3%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.8%.
Източник: Money.bg (12.10.2015)
 
Промишлеността, подкрепена от износа, продължава да движи икономиката. В средата на третото тримесечие в останалите сектори се наблюдава забавяне, което е обичайно за сезона на летните отпуски. През август 2015 г. промишленото производство нараства с 0.1% спрямо юли и с 4.3% на годишна база, показват последните данни на НСИ. Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, с 0.6%, и в преработващата промишленост, с 0.1%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление от 0.8%. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, с 6.2%, и в преработващата промишленост, с 4.3%, докато в добивната промишленост няма изменение. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили, с 58.8%, производството на електрически съоръжения, с 20.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване, с 19.2%, производството на лекарствени вещества и продукти, със 17.4%, производството на химични продукти, със 17.3%. И докато промишлеността расте, вътрешният пазар е под натиск. През август оборотът на търговците на дребно намалява с 0.8% спрямо предходния месец и с 1.9% на годишна база. В строителния сектор също има забавяне. По предварителни данни през август 2015 г. строителната продукция намалява с 1.0% спрямо юли и с 0.4% на годишна база.
Източник: Дарик радио (12.10.2015)
 
Оборотът на търговците на автомобилни горива е спаднал с близо 9%, отчита Националният статистически институт (НСИ). Статистиката е спрямо миналогодишните данни за същия период. Толкова е и намалението при оборотите в сектора на текстила и кожарството. При продажбите на хранителни продукти, напитки и цигари намалението е с повече от 5 на сто. Логично, и в промишлеността именно в тези сектори се отчитат най-големите годишни спадове. Производството на цигари е намаляло с повече от 12% на годишна база през август. Въпреки това общият показател на промишлеността се увеличава, като най-сериозен принос имат производството на превозни средства без автомобили, електрически съоръжения и фармацевтични продукти. Промишлеността е и единственият от наблюдаваните сектори, който има минимален ръст. Годишният ръст при инженерното строителство не е достатъчен, за да доведе до повишение на оборотите в целия сектор.
Източник: News.bg (12.10.2015)
 
Август спасил летния сезон Най-отпускарският месец от годината – август е спасил летния туристически сезон, показват последните данни на НСИ. Според тях приходите от нощувки през тогава са достигнали 259,4 млн. лв., или с 8,2% повече в сравнение с август 2014 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди туристи, така и от български - съответно с 8,7% и 6,4%. През юли НСИ отчете приходи за хотелиерите от близо 243 млн. лв, или с 6,5% ръст на годишна база. През юни обаче сумата падна с 12% до 127 млн. лв. Общият брой на нощувките през август е 5,1 млн., или с 1,4% повече в сравнение със същия месец на 2014 година, като тези в хотелите с 4 и 5 звезди са се увеличили със 7%, докато в местата с 1, 2 и 3 звезди те са намалели с 3,9%. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 62,6% от общия брой нощувки на чужди граждани и 24,2% - на българи. Броят на хората, пренощували в хотел у нас е скочил с 9% в сравнение с миналия август – близо 1,1 млн. души. От тях 41,8% са българи, като три четвърти от тях са отсядали в нисък клас хотели. Пренощувалите чужденци са 634,1 хил., като две трети от тях са отседнали в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5,7 нощувки. На българските туристи се падат средно по 3,4 нощувки.
Източник: Монитор (13.10.2015)
 
Износът ни за трети страни намалява с 12.8% през август През периода януари - август 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 5.3% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 11.0 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, Сингапур, САЩ и бившата югославска република Македония, които формират 54.9% от износа за трети страни. През август 2015 г. износът на България за трети страни намалява с 12.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.3 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за първите осем месеца на 2015 г. намалява с 2.8% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 12.5 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През август 2015 г. вносът на България от трети страни намалява с 21.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - август 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1 452.2 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 572.2 млн. лева. През август 2015 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 142.4 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите осем месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (210.8%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.”1 (47.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (15.1%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Храни и живи животни” (37.3%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”2 (24.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (26.2%). През периода януари - август 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 30.3 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 8.0%. През август 2015 г. общият износ възлиза на 3.8 млрд. лв. и намалява с 1.0% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 34.0 млрд. лв. (по цени CIF), или с 3.1% повече спрямо същия период на предходната година. През август 2015 г. общият внос намалява с 11.6% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 3.8 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - август 2015 г. и е на стойност 3 772.9 млн. лв., което е със 1 213.5 млн. лв. по-малко от салдото за първите осем месеца на 2014 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - август 2015 г. също е отрицателно и е в размер на 1 475.8 млн. лева. През август 2015 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 46.0 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото е положително и е в размер на 176.8 млн. лева.
Източник: Сега (13.10.2015)
 
Лек ръст на индустриалното производство у нас Индустриалното производство през август в България леко се подобрява. За сметка на това като цяло показателят бележи спад в еврозоната и целия Европейски съюз, става ясно от данните на Евростат. 0,5 на сто е понижението през август на производството в промишления, миннодобивния и в сектора на комуналните услуги сред страните в еврозоната. На годишна база – спрямо същия месец на предходната година, индустриалното производство в еврозоната нарасна с 0,9%. От европейската статистическа служба отчитат, че влошаването на индустриалното производство през август се дължи на спад с 3% на енергийното производство, на понижение с 1% на средствата за производство и намаление с 0,1% на производството на недълготрайни потребителски стоки, докато производството на потребителски стоки с дълготрайна употреба нарасна с 2,3 процентни пункта. Индустриалното производство в целия ЕС бележи спад от 0,3% спрямо предходния месец юли, докато на годишна база се повишава с 1,9% след растеж с 1,8% през предходния месец. Най-голям ръст е отчетен в Швеция, Гърция, Дания и Франция. От Евростат отчитат най-солиден спад в Чехия, Хърватия и Литва.
Източник: econ.bg (15.10.2015)
 
България се нарежда на 69-о място в световна класация за корупция България се нарежда на 69-о място в класация за корупция. В изследването влизат 175 страни, като се изчислява индекса за възприемане на корупцията на Transparency International. В доклада на организацията се посочва, че част от последиците от корупцията в публичния сектор са недобре оборудвани училища, фалшифицирани лекарства и избори, диктувани от парите. Подкупите и задкулисни сделки не просто крадат ресурси от най-уязвимите - те подкопават справедливостта и икономическо развитие на страните, и унищожават общественото доверие в правителството и лидерите, се отбелязва в изследването. За да се види ясно как широкоразпространените сенчести сделки работят, от организацията са създали карта на света, като по-голямата част от нея е в червен цвят. Той маркира високата степен на корупция в тези страни. Лошият показател всъщност е знак, че в засегнатите страни липсват наказания за корупцията, което влияе пагубно на обществения сектор, отбелязват експертите. „Водещи финансови центрове в ЕС и САЩ трябва да работят с останалите бързо растящи икономики, за да може на корумпираните обществени лица да спре да им се разминава. Г-20 трябва да докаже своята водеща роля в световен мащаб и да се предотврати прането на пари и тайните фирми, които маскират корупцията“, се посочва в доклада. Класацията на корумпираните страни е базирана как се приема корупцията в обществения сектор на дадена страна. Страните са подредени според броя точки, получен от отговорите. Всяко отрицателно мнение за корупцията носи определен брой точки, общо могат да бъдат събрани 100 точки (0 точки - силно корумпирана; 100 точки - чисти от корупция). Най-зле в класацията са Сомалия и Северна Корея, които имат едва по 8 точки от идеалния резултат 100. Сред отличниците са Нова Зеландия, Финландия и Швеция, макар че нито една страна няма идеален резултат от 100 точки, т.е. без никаква корупция. Изследователите са маркирали Австралия като будеща безпокойство страна. Макар и представена на картата в относително здравословно изглеждащия светложълт цвят, страната продължава да се движи надолу и изпадна от челната десетка до 11-о място. Други страни, оцветени в обезпокоителното червено на картата, са разширяващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия, Китай, Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция, нареждаща се на 64-то място. От съседните ни страни най-ниско се намира Сърбия – на 78-о място, най-добре е Македония – на 64-та позиция, докато Гърция, Румъния и България са на едно ниво – 69-о място. „Бързо развиващите се икономики чиито правителства отказват да бъдат прозрачни и толерират корупцията, създават култура на безнаказаност, в която корупцията процъфтява“, коментира доклада Хосе Угаз, председател на Transparency International. Според експертите поставянето на Великобритания на 14-то място е разочароващо. По думите им Лондон би трябвало да се намира в челната десетка. Дестабилизиращото въздействие на кървавите конфликти и насилието стават ясни от класирането в долната част на таблицата на страни като Судан, Афганистан, Южен Судан и Ирак, които са следвани на дъното от Сомалия и Северна Корея. Въпреки това Афганистан е сред подобрилите позицията си страни – в сравнение с индекса от 2013 г. Кабул е подобрил положението си с пет места нагоре. Йордания, Мали и Свазиленд са се придвижили към по-добрите показатели с по 4 места. Острови Зелени нос, Египет, Сейнт Винсент и Гренадини също са се придвижили нагоре с по пет места.
Източник: econ.bg (15.10.2015)
 
Безработицата слезе до 9.2% през септември За шести пореден месец регистрираната безработица в страната продължава да намалява. Равнището на безработица през септември 2015 г. продължава да намалява спрямо август - с 0.1 процентни пункта до 9.2%. В сравнение със септември 2014 г. равнището на безработица е значително по-ниско - с 1.3 процентни пункта, съобщава Агенцията по заетостта. Продължава тенденцията за подобряване показателите на първичния пазар на труда, която се изразява в по-големия брой заявени работни места в бюрата по труда и постъпилите на работа безработни в реалната икономика. В бюрата по труда са регистрирани 302 775 безработни лица. Спрямо август те намаляват с 4 046 души. На годишна база, в сравнение със септември 2014 г., безработните са значително по-малко - с 42 600 лица, което е най-голямото намаление за месеца от 2008 г. насам. Регистрираните младежи до 29 г. са 46 197 и представляват 15.3% от всички безработни. Спрямо август броят им намалява с 643 лица. В сравнение със същия месец на 2014 г. младежите до 29 години намаляват значително - с 13 154 души. На работа през септември 2015 г. са постъпили общо 19 999 безработни. Те нарастват значително в сравнение с август - с 4 828 души. Увеличението през този период се дължи както и през предходните години, на началото на учебната година - търсене и назначаване на работа на кадри в сферата на образованието. На годишна база, при постъпилите на работа на първичния пазар се наблюдава нарастване с 256 лица. Започналите работа на първичния пазар безработни са 17 952 лица. Чрез субсидирана заетост през септември са постъпили на работа 2 047 души. По програми за заетост са започнали работа 662 лица, а по насърчителни мерки от ЗНЗ - 361 лица. По схеми на ОП РЧР са постъпили на работа 1 024 безработни лица. В бюрата по труда са заявени 16 479 работни места в реалния сектор, с 1 240 места повече в сравнение с август. Най-много свободни работни места за първичния пазар в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (4 080 места), от административни и спомагателни дейности (2 894 места), от образованието (2 523 места), от търговията (1 850 места), от строителството (791 места), от хотелиерството и ресторантьорството (686 места), от транспорта, складирането и пощите (559 места). Следват заявените места от държавното управление (516 места), от операциите с недвижими имоти (515 места), от селското, горското и рибното стопанство (515 места) и др. По програми за заетост в бюрата по труда са заявени 606 работни места, а по схеми на ОП РЧР - 1 866 работни места.
Източник: Money.bg (15.10.2015)
 
20 хил. безработни са започнали работа през септември 20 хил. българи от бюрата по труда са започнали работа през септември, а официалната безработица е паднала минимално с 0.1 пункта до 9.2%, съобщиха от Агенцията по заетостта. Нивото на безработицата намалява за шести пореден месец, като през септември раздвижването на пазара на труда се дължи основно на търсенето на учители и педагози. Затова и започналите работа са с над 4800 спрямо август. На годишна база безработицата е по-ниска с 1.3 на сто и в бюрата по труда са записани с 42 600 души по-малко. През септември регистрираните са близо 303 хил. души. Това е най-голямото намаление за септември от 2008 г. насам, хвалят се от АЗ. В бюрата по труда са заявени 16 479 места в реалния сектор, с 1240 места повече от август. Най-много свободни работни места за първичния пазар в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (4080), от административни и спомагателни дейности (2894), от образованието (2523), от търговията (1850), от строителството (791 места) и др. Въпреки общото подобрение на пазара на труда ситуацията с една от уязвимите групи се влошава, показва анализът на агенцията за полугодието. Продължително безработните се увеличават - хората без работа над една година са с над 16 хил. повече и вече надхвърлят 43 на сто от всички - 150 хил. към юни. От тях близо 80 хил. българи нямат работа повече от 2 години и те също са се увеличили с над 10 хил.
Източник: Сега (15.10.2015)
 
Поевтиняването на горивата върна дефлацията през септември Поевтиняването на горивата и транспортните услуги е довело до дефлация през септември спрямо август. Това става ясно от оповестените вчера данни на националната статистика. Само за месец общото намаление на цените на транспортните услуги е с 4.6%. Дизеловото гориво е поевтиняло с 6.6% през септември, автомобилният бензин А 95Н - със 7.0%, бензин А 98Н - с 6.4%, газът пропан-бутан за коли - с 8%, метанът за коли - с 1.4%. Цените на самолетните билети са паднали с 12.2%. Именно заради това поевтиняват и туристическите пътувания - с 14.7%. За дефлацията допринася и същественото поевтиняване на хотелското настаняване в края на летния сезон - с 9.5%. В същото време цените на храните през септември са се увеличили с 1.6%. Причината е в сезонното увеличение на цените на плодовете и зеленчуците. През миналия месец най-много са поскъпнали картофите - с 35%, и доматите - с почти 33%. Цените на краставиците са се вдигнали с 10.2%, на дините и пъпешите - с 18.4%, а на листните зеленчуци - с 14.4%. По-скъпи с 0.9% през септември са били кафето и бирата. По-евтини през септември са ябълките - с 12%, гроздето - с 9.7%, морковите - с 5.8%, и лукът - с 5.3%. Подготовката за предстоящата зима също се е отразила негативно на цените. През септември са се увеличили цените на въглищата и дървата за отопление - с по 1.1%, на отоплителните уреди и климатиците - съответно с 1.3 и 0.9%, както и на автомобилните гуми - с 0.6%. Въпреки цялостното намаление на цените през изминалия месец с 0.1% стоките от първа необходимост за най-бедната част от населението поскъпват. През септември стоките в малката потребителска кошница, която включва 100-те най-необходими продукта, са поскъпнали с 1.1%. Основните хранителни продукти са повишили цените си с 1.9%.
Източник: Сега (15.10.2015)
 
Заплатите в производството ще растат по-бързо, отколкото при услугите в България През 2016 г. най-голямо увеличение на заплатите ще имат работещите в производството на автомобилни части, посочва проучване на "AON България" сред 80 български и международни компании в сферата на услугите и производството в страната. Ръстът в заплащането там ще е 4.8%, следван от 4.7% в енергийния сектор и горивата и информационните технологии (с 3.9%). Като цяло обаче не се очаква значително увеличение на заплатите през 2016 г. спрямо 2015 г. За тази година средното увеличение за България беше 3.6%. Така страната се нарежда на едно от първите места по процентен ръст на заплатите в Европа заедно със Сърбия (5.1%) и Русия (8.1%). На последните места пък са Гърция (с 2%), Франция (2.4%) и Белгия (2.5%). Унгария се движи със сходни на България темпове и е планирала средно увеличение на заплащането от 3.5%. Заплатите в производството растат по-бързо от тези в услугите Проучването на "AON България" показва, че повишението на възнагражденията ще бъде по-високо в производството, отколкото при услугите. Освен скоковете с над 4% при производството на автомобилни компоненти и енергийния сектор по-значимо увеличение на заплащането ще има в сектор фармация (3.2%) и в химическата индустрия (2.6%), но то е по-ниско, отколкото е било през 2015 г. Съвсем малък е ръстът в сектора на бързооборотните стоки – от 3.2% през 2016 г. спрямо 3% през 2015 г. В този сектор влизат хранителната индустрия и напитките. Възнагражденията в IT през 2016 г. ще растат по-бавно Почти същите увеличения на заплатите както през 2015 г., така и през 2016 г. са били заложени и в секторите банки и финанси (2.3%) и телекомуникации(2.9%). При услугите най-голямо процентно увеличение на възнагражденията се очаква при информационните технологии (3.9%), но то е по-ниско от това през 2015 г. (4.1%). Планираните увеличения са еднакви като проценти както за висшето ръководство, така и за средния мениджмънт и за редовите служители, посочват авторите на проучването.
Източник: Капитал (16.10.2015)
 
Лек ръст на индустриалното производство у нас Индустриалното производство през август в България леко се подобрява. За сметка на това като цяло показателят бележи спад в еврозоната и целия Европейски съюз, става ясно от данните на Евростат. 0,5 на сто е понижението през август на производството в промишления, миннодобивния и в сектора на комуналните услуги сред страните в еврозоната. На годишна база – спрямо същия месец на предходната година, индустриалното производство в еврозоната нарасна с 0,9%. Индустриалното производство в целия ЕС бележи спад от 0,3% спрямо предходния месец юли, докато на годишна база се повишава с 1,9% след растеж с 1,8% през предходния месец. Най-голям ръст е отчетен в Швеция, Гърция, Дания и Франция. От Евростат отчитат най-солиден спад в Чехия, Хърватия и Литва.
Източник: econ.bg (16.10.2015)
 
Храните поскъпват плавно от началото на октомври От началото на октомври цените на храните, търгувани на стоковите борси у нас, продължават да се покачват, макар и плавно. Това е видно от статистиката на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Индексът на Комисията за изминалата седмица достигна стойност от 1,348 пункта, спрямо 1,344 в началото на месеца. В началото на октомври 2014 година стойността на индекса, който е изготвила ДКСБТ, беше 1,298 пункта. През изминалата седмица най-чувствително е поскъпването на гроздето, което се търгуваше за 1,40 лева на едро или с 11% по-скъпо спрямо края на предходната седмица. В същото време цената на друг сезонен плод – ябълките, намалява с 2% до 0,98 лева за килограм. С над 8% е по-ниска цената на лимоните и те вече се търгуват за 2,80 лева за килограм на едро. Сезонните зеленчуци също продължават да поевтиняват. С 3,8% е по-ниска цената на зелето и търговията се извършваше при цена от 0,50 лева за килограм, а морковите се търгуваха с 4,2% по-евтино спрямо предходната седмица при цена от 0,68 лева за килограм. Намалява и цената на чушките - червени и зелени, става ясно още от данните. Поскъпват обаче яйцата (с 5,3% до 0,20 лева за брой), пилешкото (3,7% - до 3,32 лева) и колбасите (2,6% до 4,66 лева за килограм). Най-значимото е намалението на цената на маслото – с 3,8 на сто до 1,26 лева за пакет от 125 грама.
Източник: Инвестор.БГ (19.10.2015)
 
Най-много бедни живеят в областите Пазарджик и Сливен Въпреки оптимистичните прогнози за икономическия ръст, нивото на бедност в България остава високо. 21% от хората у нас живеят в бедност, а 33 на сто - в тежки материални лишения. Най-много бедни хора пък живеят в областите Пазарджик и Сливен. Изводите са отразени в годишното изследване „Статистика на доходите и условията на живот” на Националния статистически институт, като данните са за 2014 г. Линията на бедност общо за страната e 323.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 578.3 хил. лица, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 63.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%. Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%). Данните показват, че най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (49.9%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (49.6%). Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.8% - цветен телевизор, 9.8% - автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си. През 2014 г. 33.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9.9 процентни пункта. 461.4 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 11.2% от населението. Спрямо 2013 г. относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта, като делът на мъжете е 11.6%, или с 0.7 процентни пункта по-висок от този при жените (10.9%). 31.7 на сто от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 3.3 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.1 процентни пункта. През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв., а най-високата - в област София (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33.0%, Сливен - 30.8%, и Ямбол - 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 8.5%, Плевен - 11.8%, и Кюстендил - 14.0%. Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана - с 13.0%, Кърджали - със 7.5%, и Русе - с 1.9%. Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38.9%), Шумен (с 34.6%), Хасково (с 33.1%), Плевен (с 25.9%), Габрово (с 24.0%) и Стара Загора (с 23.4%). Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик - 32.6%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 8.1%, при 33.4% за област Пазарджик. В областите Стара Загора, Кюстендил, Перник, Варна и Сливен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В седем области - Добрич, Смолян, Монтана, София, Разград, Габрово и Благоевград, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
Източник: expert.bg (19.10.2015)
 
Чуждите инвестиции намаляват през първите осем месеца на 2015 г. Преките чужди инвестиции (ПЧИ) за осемте месеца на годината до август 2015 г. са по-малко с 11.9% спрямо същия период на 2014 г. Размерът им е 944.3 млн. евро, като почти две трети от тях са в дългови инструменти, а останалата една трета – в дялов капитал и реинвестиране на печалбата. След като в началото на годината се наблюдаваше изоставане на инвестициите в сравнение с предходната година, към края на юли то беше наваксано. През август обаче отново се вижда отлив: чуждите вложения са били с почти 160 млн. евро по-малко от август 2014 г. Изоставането идва по линия на инвестициите в дялов капитал, докато тези в дългови инструменти се увеличават. Все пак трябва да се има предвид, че данните на Българската народна банка (БНБ) са предварителни и ще бъдат ревизирани, като в повечето случаи ревизията е в посока нагоре.
Източник: Капитал (19.10.2015)
 
Минималните осигуровки растат за всички. Без "Булгартабак" и "Кингс" Социалният министър Ивайло Калфин обясни цигареното изключение с мотиви, които не са верни Осигурителната тежест ще бъде увеличена във всички сектори на българската икономика. С едно изключение - работещите във фабриките за цигари. Решението е на социалния министър Ивайло Калфин, който в петък обяви, че и тази година ще има административно вдигане на минималните осигурителни доходи (МОД) за дейностите, при които работодателите и синдикатите не са постигнали споразумения (общо 37 области). Средното нарастване ще е 7.5%, колкото е постигнатото при договорените 48 дейности. По-високите разходи за осигуровки за всички освен "Булгартабак", където са заети половината от работещите в сектора малко над 3000 души, е поредният държавен реверанс към групата, в която акции държи депутатът от ДПС Делян Пеевски. На друг фронт финансовият министър с промени в акцизите облагодетелства местните производители на цигари за сметка на вносителите. В случая мотивът на Калфин е, че производството на тютюневи изделия е единственият икономически сектор, при който има спад на продажбите и на заплатите. Това обаче не е вярно. Първо, приходите на "Булгартабак" растат тази година, пазарният дял също, като тенденцията е валидна и за другия местен производител "КТ интернешънъл" (доскоро "Кингс табако", свързана със собствениците на "Винпром Пещера"). И второ, в икономиката има още поне дузина сектори, за които годината е слаба, но предприемачите ще трябва от догодина да заделят повече разходи за осигуровки. Не на последно място е учудващо, че единственият сектор, за който държавата се грижи, е точно производството на вредните за здравето на избирателите цигари. Двоен стандарт "Предлагам увеличение със 7.5% на минималния осигурителен доход (МОД) за бизнес дейностите, при които се отчита ръст на икономическите показатели. Такова повишение се наблюдава при всички икономически дейности с изключение на една - производството на тютюневи изделия. Точно заради отрицателния прираст там предлагам и да няма корекция на минималния осигурителен доход и той да остане същият като този от миналата година", заяви министър Калфин, цитиран на сайта на ведомството. Данните на НСИ показват, че в сектор "Производство на тютюневи изделия" към средата на годината има спад на заетостта с 4.2% спрямо второто тримесечие на 2014 г. Вижда се обаче, че намаление има при 1/3 от икономическите дейности. Спадът при цигарения бранш не е и най-големият. При издателската дейност например понижението е с над 8%, колкото е и намалението при производството на метали. С над 5% пък е паднала заетостта в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, както и при производството на облекла. Кой е зле Справка във финансовите отчети на двата основни играча на цигарения пазар в България - "Булгартабак холдинг" и "КТ интернешънъл", показва, че продажбите им се подобряват. В цигарените фабрики на холдинга в София и Благоевград и преработвателната в Плевен работят малко над 1500 човека, или половината от целия сектор. В другия голям - КТ, заетите са над 450. Така на двата производителя се падат 2/3 от заетите. От отчетите на "Кингс" и "Булгартабак холдинг" се вижда, че двете компании се справят добре, а финансовите им показатели се подобряват. Консолидираният отчет на "Булгартабак холдинг" за първото полугодие показва, че общите приходи на групата нарастват с 5.4% на годишна база. Чистата печалба се е увеличила с 290% до 36.6 млн. лв. При "Кингс" няма данни за резултатите за полугодието, тъй като компанията не е публична. В отчета за 2014 г. обаче се вижда, че приходите растат със 7% до 82.6 млн. лв. Последните данни от проучванията на пазара са към август - те показват, че и "Булгартабак", и "Кингс" вдигат пазарните си дялове - съответно до 30.7% и 11.7%. Дори в отчета си холдингът се хвали с по-големите си продажби покрай борбата с контрабандата. Повече осигурителна тежест за всички останали Решението на социалния министър ще натовари с допълнителна осигурителна тежест над 783 хил. души. Толкова са хората, работещи в 37-те икономически дейности, при които няма договорки. По думите на Калфин при 5 от дейностите е имало преговори, но не се е стигнало до споразумение. В останалите 32 дейности не е имало дори преговори, тъй като или една от двете страни не се е явила, или липсват представителни организации. 7.5-процентното увеличение е рекордно за последните седем години. През 2009 г. праговете бяха вдигнати с рекордните 26.6%, което впоследствие подпомогна срива на пазара на труда, който напуснаха над 400 хил. души. По-голямото увеличение за догодина е продиктувано от поредното вдигане на минималната работна заплата. В бюджетната прогноза е заложено повишение до 420 лв. Статистиката показва, че между 2009 и 2015 г. минималната заплата в България е нараснала с 58%. Ако добавим повишението, което ще се случи от 1 януари, процентът скача до 75. В същото време статистиката за второто тримесечие показа, че ръстът при производителността на труда се е забавил до 2.2%. Ако направим сравнение на годишна база, се вижда, че минималната заплата е скочила с 12% през 2015 г., а брутната средна работна заплата – със 7.6%. Това ще бъде и втората поредна година, в която социалният министър ще използва правото си да вдигне праговете, въпреки че синдикати и работодатели не са се споразумели за това. Преди Калфин от това право се възползва и служебният министър Йордан Христосков. Преди него социалните министри предпочитаха да не пипат праговете и те оставаха без промяна.
Източник: Капитал (19.10.2015)
 
Евростат: Строителството в България спада през август спрямо юли Евростат публикува данните за строителството в еврозона и Европейския съюз (ЕС). Данните са сезонно изгладени и се изчисляват на база динамиката в два вида услуги – инженерните и строителните. Подробният анализ показва, че двигатели на данните са свиването на инженерните услуги с 0,3% и на строителството с 0,2%. В рамките на съюза тези показателите за тези услуги регистрират понижение от съответно 1,9% и 1,1%. Публикуваните данни за България показват две поредни тримесечия на спад на строителството (първото и второто тримесечие), като от месец март насам секторът в страната е регистрирал само един месец на растеж – юли, когато отчита покачване от 3,4% на месечна база. През август отрасълът се свива с 1% спрямо юли, а на годишна база строителството регистрира спад от 0,4%, след като индексът на строителството, изготвян от Евростат, отчете понижение до 83,2 пункта при 84 пункта през юли (при базова година 2010 = 100). Данните на Евростат сочат, че спадът на строителството е още по-тежък, когато се направи сравнение на годишна база. В еврозоната през август 2014 г. са били построени с 6% повече сгради, а за целия ЕС – с 5% повече сгради. Най-голямо понижение на строителството през август от страните, за които Евростат има данни, е отчетено в Словения (-15,5%), Франция (-9,2%) и Унгария (-6,1%), докато най-голям ръст на строителните услуги се наблюдава в Швеция (13%), Румъния (10,4%) и Словакия (9,8%).
Източник: econ.bg (20.10.2015)
 
България е сред първите 5 страни в ЕС по евтин природен газ За първото полугодие България е в петорката страни в ЕС с най-ниски цени на природния газ за бита. Синьото гориво е по-евтино само в Румъния, Литва и Естония - държави или със собствен добив, или в изключителна близост до руските находища, показват данните на Евростат . В Унгария също е по-евтино, отколкото у нас, но това е само защото в края на 2014 г. бе подписано споразумение за актуализация на цените във връзка с евентуалния бъдещ газопровод "Турски поток". В момента битовите потребители в България плащат по 0.048 евро за киловатчас енергия от природен газ. По-скъпо от нас например плащат в Гърция (0.068 евро) и Италия (0.077 евро). Най-скъпо плащат в Португалия и Дания, които са поставени на второ и трето място в изследването на Евростат. Първенецът по скъпотия е Швеция, където плащат за природен газ по 0.13 евро за киловатчас. Подобно е положението и при цените на природния газ за индустриално потребление, където България отново заема петото място в Европа по евтин природен газ. По-евтин е газът само за Румъния, Чехия, Белгия и Литва. Бизнесът в Швеция, Дания и Финландия плаща най-много за природен газ. Скъпо излиза и в Сърбия, Гърция и Македония. У нас фирмите плащат по 0.039 евро/KWh, показват данните на Евростат. Вчера цената на природния газ бе коментирана и от бившия енергиен министър Румен Овчаров. Според него с Бойко Борисов е много лесно да се спори и даже не е необходимо да се спори, защото по всеки въпрос е казал поне две коренно различаващи се неща, като например за цената на синьото гориво. Коментарът му дойде в отговор на твърдението на премиера, че "плащаме най-скъпия газ в Европа десетилетия наред". Овчаров посочи, че самият Борисов през последните години поне два пъти е казвал, че руският газ за България е сред най-евтините в Европа. Единият път е през 2010 г., когато се подписа пътната карта за "Южен поток", а другият - в края на 2012 г., когато се подписа инвестиционното намерение за газопровода, обясни Овчаров пред Нова тв. Архивите потвърждават, че покрай "Южен поток" Борисов е казвал, че не може да цитира конкретната договорена цена на руския газ за България, защото е търговска тайна, но че цената е най-ниската възможна за страни, които не влагат милиарди евро в разработване на газови находища в Русия.
Източник: Сега (20.10.2015)
 
МФ: Дефицитът за 2014 г. е 5,8% Бюджетният дефицит на България за миналата година е 5,8%. Това сочат окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат, съобщиха от Министерството на финансите. Номинално дупката в хазната възлиза на 4,826 милиарда лева, уточниха от НСИ. Разликата между предварителните и окончателните данни е в размер на 3% от БВП (2,489 млрд. лв.). От финансовото министерство обясниха, че тя се дължи основно на промяна при секторното класифициране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) като част от сектор „Държавно управление“. До 2013 г. методологическите критерии са поставяли фонда в сектора на финансовите институции, без операциите по баланса му да оказват влияние върху дефицита на сектор „Държавно управление“. Въпреки ревизията на данните за дефицита на България за 2014 г. не се очаква стартиране на процедура по прекомерен дефицит срещу страната ни, тъй като поетите от фонда за гарантиране на влоговете задължения през 2014 г. са с временен характер и няма да имат отражение върху дефицита за следващи години, допълниха от ведомството на Владислав Горанов. В недалечното минало е имало подобни случаи, когато държави членки са регистрирали дефицит над допустимия, но поради отчитането на фактори с временен характер, ЕК не е откривала процедура по прекомерен дефицит. Примери в това отношение са Люксембург през 2010 г., Финландия през 2014 г. и Белгия – тази година.
Източник: Монитор (22.10.2015)
 
Цените на имотите у нас растат най-бавно в региона Въпреки сериозния ръст на сделките и на цените на жилищния пазар у нас, които отбелязват брокерите, се оказва, че жилищата в България поскъпват най-малко през последната година в сравнение с останалите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това става ясно от данни на Еростат за второто тримесечие на 2015 г. На годишна база цените у нас са се увеличили средно с 2.8 на сто. Този ръст ни отрежда последно място сред страните от региона. Най-сериозно увеличение има при цените на имотите в Унгария - 11.9%, Словакия - 5.6%, Румъния - 3.9%, Чехия - 3.5%. В целия ЕС най-много поскъпват жилищата в Швеция - с 13%. Според експерти обаче ръстът на цените на жилищата у нас в някои райони е много по-голям. Поскъпването на имотите в столицата е между 5 и 10% за първото полугодие на годината в сравнение с 2014 г. Новоизградената мрежа на метрото, както и програмата за саниране са сред двигателите за растеж на цените на апартаментите в София. В момента те достигат до 1200 евро за кв. м. Въпреки че центърът на София все още е най-търсен, квартали като Люлин и Надежда набират скорост заради удобния подземен транспорт, отчитат от Национално сдружение "Недвижими имоти". В същото време, за да привлекат клиенти, брокерите описват и всички екстри в жилището, като вече включват и предстоящото саниране на сградите по програмата за енергийна ефективност. Ръст в търсенето има и в селата около големите градове. Експертите обаче отчитат, че в малките градове у нас поскъпването на имотите е незабележимо, а в някои от тях дори има намаление на цената на жилищата. Според данни на специализирания интернет портал Global Property Guide цените на имотите у нас са най-ниски от целия ЕС и на трето място отзад напред за цяла Европа. Порталът сравнява средните стойностите на жилищата в столиците или финансовите центрове в различните страни. Най-евтини са апартаментите в Молдова, където средната цена на кв. м. е 995 евро. На второ място е Македония - със средни цени от 1134 евро. България е на трето място с цени от 1222 евро на кв. м. Имотите в Румъния например са с над 300 евро на кв. м. по-скъпи от тези у нас - 1537 евро. Най-скъпите апартаменти са в Монако, където средната цена на квадратен метър жилищна площ е 44 522 евро. След княжеството следва Великобритания, където цената на квадратен метър във всички големи градове е средно около 25 575 евро. Във Франция средната цена на квадратен метър апартамент е 13 639 евро. Четвърта е Русия с цена на кв. м. около 11 866 евро пред Австрия - със средна цена 10 807 евро.
Източник: Сега (26.10.2015)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2015 г. са с 10.8% над регистрираните през септември 2014 година, сочи статистиката Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2015 г. са 450.9 хил., или с 10.8% над регистрираните през септември 2014 година. Това сочи статистиката, съобщиха от Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Обединеното кралство - с 38.1%, Франция - с 29.3%, Гърция - с 28.2%, Италия - с 15.2%, Испания - с 11.6%, Австрия - с 8.1%, Германия - със 7.7%, Турция -с 4.0%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Израел - с 20.9%, Руската федерация - с 18.3%, Сърбия - с 10.2%, Румъния - с 9.4%, бившата югославска република Македония - с 9.3%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през септември 2015 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 40.1%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 37.8%, и пътуванията със служебна цел - 22.1%. В сравнение със септември 2014 г. e регистрирано увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 24.2%, и с други цели - с 6.8%, докато тези със служебна цел намаляват с 0.8%. През септември 2015 г. с други цели са били 65.3% от пътуванията към Обединеното кралство и 62.6% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Полша са 47.8%, а тези към Гърция и Италия с цел почивка и екскурзия са съответно 57.0 и 53.0% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни (фиг. 2).
Източник: Агенция Фокус (28.10.2015)
 
посещенията на чужденци в България са 4,7 % през септември През септември 2015 г. посещенията на чужденци в България са 1 055.9 хил., или с 4.7% под нивото от септември 2014 година (фиг. 3). Регистрирано е намаление при пътуванията по всички наблюдавани цели: със служебна цел - със 17.7%, с цел почивка и екскурзия - с 4.1%, и с други цели - с 0.2%. От общия брой чужденци, посетили България през септември 2015 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 63.6%, или с 5.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Гърция - с 24.7%, Нидерландия - с 12.7%, Германия - с 11.1%, Обединеното кралство - с 3.5%, Унгария - с 0.8%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Белгия - с 9.1%, Франция - със 7.8%, Италия - с 5.9%, Полша - с 5.3%, Испания - с 5.2%, Австрия - с 3.1%, и други. Намаляват и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 4.5%, като най-голям е спадът на посещенията на граждани от Руската федерация - с 29.2%. През септември 2015 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 46.9%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 39.8%, и със служебна цел - 13.3%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 98.6% от всички посещения на граждани от Израел и 89.1% - от Руската федерация. Служебните пътувания са 42.6% от всички посещения на граждани от Франция, а с други цели са 72.4% от посещенията на граждани от Румъния и 68.0% - от Турция.
Източник: Агенция Фокус (28.10.2015)
 
Българите са пътували повече в чужбина през септември спрямо година по-рано. За сметка на това обаче намаляват чужденците, пристигнали през този период у нас, отчита националната статистика. Ръстът на българите, излизали зад граница, е 10.8%, докато спадът при посещенията на чужденци у нас е с 4.7 на сто. От общия брой чужденци, посетили България през септември 2015 г., делът на гражданите от ЕС е 63.6%, или с 5.4% по-малко в сравнение със същия месец на 2014 г.
Източник: Сега (28.10.2015)
 
Закриват териториалната статистика, бюрото минава към Русе Териториалното статистическо бюро във Велико Търново се закрива, а функциите му ще изпълнява Дирекцията на Националния статистически институт в Русе. Преструктурирането става с решение на Министерския съвет отпреди няколко дни, с което се определят само 6 статистически бюра в страната. Шестте териториални центъра на националната статистика ще бъдат в София, Пловдив, Плевен, Русе, Варна и Бургас. Дейността по провеждането на статистическите изследвания и по производството и разпространение на статистическа информация на регионално ниво се осъществява именно от тях. Към Русе минават и статистиките в Силистра, Габрово и Разград.
Източник: Борба - Велико Търново (28.10.2015)
 
България е на трето място в Европа по износ на малини след Сърбия и Полша. 80 процента от продукцията е за експорт. Българските плодове с екстра качество заминават замразени основно за индустриални предприятия в Централна и Западна Европа. Сред най-големите почитатели на малините ни са в Германия, Холандия и др.Китайски специалисти се интересуват от българските сортове малини „Люлин” и „Български рубин” и имат идея да произвеждат от тях сироп за младост. Азиатска делегация беше на посещение у нас и изрази намерението си да купува плодовете и от България. Това съобщи пред „Новинар” председателят на сдружението „Българска асоциация на малинопроизводителите” Божидар Петков. Китайските експерти са ни посетили, след като миналата година Петков е изнесъл лекции в азиатската страна за малинопроизводството у нас. „В Китай нямат опит при отглеждането на малини, но са проучили специална технология за производство от тях на здравословна напитка с подмладяващ ефект”, обясни Петков. По думите му китайските специалисти възнамеряват не само да правят специалния еликсир от плодовете, а и да популяризират консумацията им под всякаква форма. Гостите от Пекин са посетили две хладилни преработвателни предприятия за малини в Ловеч и Ихтиман. Изключителен интерес е предизвикало и насаждението на биомалини край Самоков, което се намира на 1100 метра надморска височина.
Източник: Новинар (28.10.2015)
 
Бизнес климатът се подобрява през октомври След като през септември записа влошаване, бизнес климатът в страната се подобрява през октомври, става ясно от ежемесечното проучване сред близо 4200 предприятия в страната, проведено от Националния статистически институт (НСИ). Общият показател за бизнес климата* се покачва с 1,0 пункт през октомври, сравнено с предходния месец. За сравнение, през септември националната статистика отчете намаление на индикатора от 2,9 пункта. Данните за общия показател се получават на база информацията за четири отраслови показателя – за промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите. В промишлеността се отчита подобряване на конюнктурата, като съставният секторен измерител нараства с 2,3 пункта спрямо предходния месец. За сравнение, през септември индикаторът отчете понижение от 4,8 пункта на месечна база. В очакванията на предприемачите в сектора за „следващите три месеца се наблюдава известен оптимизъм, макар и по-умерен в сравнение с предходната анкета“, посочват от НСИ. По отношение на продажните цени мениджърите очакват те да останат без промяна в следващите три месеца. В строителството бизнес климатът също се повишава, като индикаторът тук расте с 0,6 пункта на месечна база, но не успява да преодолее спада от 4,8 пункта, отчетен през септември. Прогнозата на мениджърите в сектора за следващите три месеца са все още оптимистични, но не чак толкова, колкото са били месец по-рано. Относно продажните цени в сектора и тук виждането е, че ще останат без промяна в следващите три месеца. Секторният показател за бизнес климата в търговията на дребно нараства с 1,3 пункта през октомври на месечна база. През септември индикаторът отчете намаление от 1,7 пункта. Този месец анкетираните са били по-оптимистични относно поръчките към доставчиците както от вътрешния, така и от външния пазар за следващите три месеца. Що се отнася до продажните цени в отрасъла, то ръководителите в сектора са на мнение, че те ще останат без промяна. Единствено оценката на мениджърите в услугите е по-лоша в сравнение с предходния месец, показват още данните на НСИ за октомври. Секторният индикатор се понижава с 1,8 пункта, след като записа два месеца без промяна, а през юли спадна с 3,6 пункта. Мнението на ръководителите в сектора по отношение на настоящото търсене на услуги, а също и за следващите три месеца остават резервирани. И мениджърите в компаниите, занимаващи се с услуги, са на мнение че цените в сектора ще запазят нивото си през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчната търсене продължават да са причините за затрудненията пред компаниите.
Източник: Инвестор.БГ (29.10.2015)
 
Износът на храни надхвърли 3 млрд. лв. от началото на годината Износът на български хранителни стоки и напитки надхвърля 3 млрд. лв. от началото на годината до момента, което е ръст от около 10% спрямо миналата година. Това обяви директорът на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) Мариета Захариева по време на форум "Износът на агростоки – пробиви и нови възможности". Износът традиционно е насочен предимно за страните от ЕС – основно Германия, Гърция и Италия. Извън ЕС расте интересът към български храни и вина в Турция, Китай, Казахстан, Азербайджан и Япония. През тази година хранителната индустрия е произвела продукция на стойност близо 10 млрд. лева при 9,6 млрд. лв. през 2014 г. Делът й в общата промишлена продукция на страната нараства значително. В условията на евроинтеграция отрасълът постига сравнителни конкурентни предимства в националната икономика. Експортът на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната, заяви Захариева, информира пресцентърът на Агенцията. Поставили сме си за цел насърчаването на експорта към трети страни и търсене на нови пазари за традиционни български продукти във и извън ЕС, чрез използване на еврофондове за популяризиране и реклама на традиционните продукти, подчерта Захариева. През 2015 г. чрез Проект „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия” по програма „Конкурентоспособност“ агенцията е финансирала участието на 90 фирми от сектор „Храни и напитки“ в международни изложби и панаири. По време на дискусията беше връчена наградата "Агробизнесмен на България за 2015 г.”. Тази година това са братята Иван и Лука Ангелови, собственици на птицевъдната компания „Градус“. Иван Ангелов коментира, че производството в България е високотехнологично без употреба на антибиотици, предаде БТА. България е единствената страна в Европа, в която категорично е забранена добавката на трупно и рибно брашно, и очакванията са за още по-голяма консумация на пилешко и пуешко месо у нас, отбеляза и проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите. В момента износът на охладено птиче месо за Германия и Гърция е многократно увеличен, както и на яйца за преработка в страни като Франция, Германия, Австрия и Гърция, посочи Белоречков. Цветан Димитров допълни, че въпреки случая с птичия грип от началото на 2015 г. и наложеното руско ембарго, птицевъдството в България е един от най-конкурентоспособните отрасли в земеделието. То успя да запази своите позиции на международните пазари, като над 80% от продукцията е за износ, каза той.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2015)
 
България е последна в ЕС по производителност на ресурсите България е на последно място в Европейския съюз (ЕС) по показателя "производителност на ресурсите" с ниво от 0,30 евро/кг, сочат данни на Евростат за ефективното използване на природните ресурси през 2014 г. Производителността на ресурсите измерва връзката между икономическата активност (БВП) и потреблението на природни ресурси, разкривайки колко ефективно се ползват тези ресурси. Освен България в дъното на класацията са още Румъния - 0,32 евро/кг, Естония - 0,42 евро/кг, Латвия - 0,49 евро/кг, Полша - 0,61 евро/кг, Унгария - 0,89 евро/кг, Чехия и Финландия - с по 1 евро/кг. На върха на класацията по производителност на ресурсите през миналата година пък са Люксембург - 3,94 евро/кг, Холандия - 3,82 евро/кг и Великобритания - 3,28 евро/кг. По-нататък в класацията с показател между 2 и 3 евро/кг попадат страни като Италия, Испания, Франция, Белгия и Германия. Нивото на производителност на ресурсите варира значително между различните държави от ЕС в зависимост от природните им дадености, разнообразието от промишлени дейности, ролята на сектора на услугите и на строителството, мащаба и моделите на потребление и различните енергийни източници. Средното ниво на производителност на ресурсите в Евросъюза е 1,95 евро/кг, като то се е увеличило спрямо 2002 г., когато този показател е бил 1,53 евро/кг. В периода между 2002 и 2008 г. БВП и потреблението на природни ресурси в ЕС се увеличават със сходни темпове, поради което този показател остава почти без изменение. След 2008 г. обаче потреблението на вътрешните природни ресурси намалява значително, докато брутният вътрешен продукт расте по-силно, в резултат на което е постигнато увеличение на производителността на ресурсите. С други думи, след 2008 г. ЕС успява да свърши повече работа с по-малко ресурси. Като цяло повишението на нивото на производителност на ресурсите в страните членки на ЕС от 2002 г. до 2014 г. е резултат основно от намалението на потреблението на материални ресурси. Държавите с най-голямо повишение на производителността са тези, в които потреблението на ресурсите е паднало най-силно. Това важи с особена сила за Испания, Италия и Ирландия. Само в България, Латвия и Полша нивото на производителност на ресурсите се подобрява въпреки значително повишение на потребление на ресурси в тези страни, защото БВП е нараснал още по-бързо. В България нивото на производителност на ресурсите е нараснало с 21,1% в периода от 2002 г. до 2014 г. Потреблението на местни ресурси възлиза на 133 млн. тона през миналата година, нараствайки с 20,9 на сто за същия период. Евростат посочва още, че БВП на България за 2014 г. е 39,5 млрд. евро, като той се е повишил с 46,3% от 2002 г. до 2014 г. В страните, в които производителността на ресурсите се влошава, се наблюдава силен ръст на потреблението на местни ресурси. Такива са Естония, Румъния, Малта, Литва и Швеция. Използването на ресурсите играе решаваща роля върху околната среда - от добива на природни ресурси за производство и потребление до изхвърлянето на отпадъци и емисиите на парникови газове. Според европейската статистика ефективното използване на ресурсите е ключ към стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на европейската икономика през следващите няколко години. Акцент в тази стратегия се поставя върху заетостта, образованието и научните изследвания, но също така и върху постигането на икономика с ниска въглеродна интензивност с целеви показатели за климата и енергията.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2015)
 
На имотния кантар Жилищният сектор често е арена за спекулации от различен тип, но най-вече когато става въпрос за вечната дилема да наема или да купя имот. Досега решението за покупка беше водено главно от пословичните традиции на българите, верни на притежанието на поне едно жилище - по данни на Евростат през 2013 г. 96% от българите живеят в собствен дом. В последната година обаче вече има и чисто икономическо потвърждение за подобна стъпка. Лихвите по ипотечните кредити паднаха до ниво, при което крайната сметка сочи, че е относително по-изгодно да се закупи имот, вместо да се живее под наем. Все пак еднозначен отговор на този въпрос няма, тъй като везните се накланят и от доводите на консултантите по лични финанси. Според тях алтернативните начини за влагане на парите вместо заключването им в имот обикновено носят по-висока и сигурна доходност. Въпреки това в обстановката на стабилни цени и предвидим пазар дилемата поне засега изглежда по-лесно решима спрямо година по-рано. Изкушаващата лихва В полза на едната страна на дилемата - "покупка", голяма роля изиграха банките и значителният спад на лихвите през 2015 г. Според изпълнителния директор на "Кредит център" Тихомир Тошев в последните месеци сме свидетели на най-добрите оферти за кредитиране, като лихвите се движат в рамките на 4.75% до 5.8%. "Спадът на лихвите през 2015 г. е значителен, което е силен мотиватор в посока покупка на собствен дом. Само година по-рано, в края на 2014 г., лихвите се движиха в рамките на 6-7%", коментира Тошев. Положителното въздействие на банковата политика отчитат и консултантите. "Банките отново са отворени да финансират със сравнително добри условия", обяснява Даниела Симеонова, главен брокер "Ключови клиенти" в агенция "Явлена". Тя отбелязва, че кредитите все пак не се дават на всяка цена, но и не е толкова трудно да се вземат, колкото е било преди една-две години. Според Тихомир Тошев пазарът е най-активен в четирите най-големи града на България – София, Варна, Пловдив и Бургас, където средно се теглят суми между 50 000 и 100 000 лева. Данните на "Кредит център" сочат, че през последните три месеца в София се вижда активизиране и в по-високия сегмент жилища – тристайни и четиристайни апартаменти, които се кредитират със суми между 100 000 и 160 000 лева. "Обикновено желанието на купуващите имот е месечната вноска да е близка до размера на месечния наем на жилището, в което живеят, или да го надхвърля с не повече от 100 лева", коментира Тошев. Според него определено има активност от страна на живеещите под наем млади хора, които се замислят дали да не си закупят собствен дом. "Има ясно очертана такава тенденция от началото на годината, когато се видя, че спадът на цените на недвижимите имоти в големите градове е приключил и те тръгват в обратна посока – нагоре. Това мотивира хората, които отдавна обмислят възможността за покупка на собствен дом, да разгледат идеята си отново и по-обстойно и да вземат крайно решение – да купят или да продължат да живеят под наем", коментира експертът. Поради това интерес към нов дом има и от купувачите, които имат жилище, но желаят да закупят по-голям и по-качествени имот, от тези, които купуват за децата си или с цел инвестиция. Последната също става все по-атрактивна, след като лихвите по депозитите паднаха рязко след затварянето на КТБ и вече офертите на повечето банки са за под 2% лихва, докато доходността от наем си остава от порядъка на 5% и нагоре. По данни на "Кредит център" най-често месечните вноски се движат в рамките на 350–700 лева, а за по-големите жилища между 700 и 1100 лева. Самоучастието при по-малките жилища варира в рамките на 20–30%, а при по-големите апартаменти 30–40%. Статистиката сочи, че предпочитаният срок за изплащане на заема е около 20 години, като 70% от кредитите са за срок между 15 и 25 години. Решение на дилемата Докато през миналата година дилемата между наем и вноска по ипотечен кредит все още не е в полза на покупката, през 2015 г. при сравнително високо самоучастие (поне 50%) сметката за купуване на нов дом вече излиза (виж таблицата на "Явлена" и "Кредит център"). Дори и при 30% обаче двете опции са съпоставими, особено ако договорът е за по-дълъг период. Трябва да се направи уговорката, че лихвите не са фиксирани за целия период на един ипотечен заем и в някакъв по-късен период балансът може да се окаже различен. В по-малка степен обаче това важи и за наемите, които също могат да поскъпнат. За различните видове апартаменти разликата между месечната вноска по кредита и плащания наем е различна, но например за покупката на тристаен тухлен апартамент в южните квартали, изплащан дори за 20 години, кредитът все пак е по-добра алтернатива. За панелна гарсониера в близост до метрото вноската за изплащане на ипотечен кредит отново е по-изгодна от наемите. Донякъде причина за това е, че за наемане се търсят главно по-малки апартаменти, което вдига цените им. "Основното търсене под наем е за малки апартаменти - двустайни, с локация около метрото, като предпочитанията са за централни и източни станции", коментира Мая Иванова, мениджър "Наеми" в "Явлена". Според нея се повишават наемите на нови, модерно обзаведени апартаменти или ремонтирани стари тухли с добри общи части, основно дву- и тристайни. При цените за покупка увеличение отново се наблюдава на имотите с разположение в близост до метрото. "То се превърна в притегателна сила и промени цените навсякъде", коментира Даниела Симеонова. Според нея най-търсени за покупка на жилище са южните райони, кварталите "Младост", "Лозенец" и традиционният център. По данни на консултантите в последната година повечето сделки са предимно за двустайни жилища, на цени около 60 000 евро. "През миналата година хората пристигаха с минимално количество събрани пари, но сега вече не е така", коментира Симеонова. Според нея хората може би имат повече средства или се престрашават да вземат и по-голям ипотечен кредит. Въпреки изчисленията колко изгодни са месечните вноски за кредит или наем обаче и в двата случая трябва да се имат предвид съпътстващите допълнителни разходи. При покупка на жилище купувачът трябва да е готов да плати нотариална такса, местен данък при прехвърлянето, брокерска комисиона, както и средства за освежаващ ремонт и евентуално мебелировка. В допълнение собствеността е съпътствана и от разходи за поддръжка на общите части, ремонти и данъци. От друга страна, животът под наем също изисква допълнителни разноски като таксите за поддръжка на входа и дребните ремонти по жилището, които по правило също се поемат от наемателите. Смяната на квартирата също носи допълнителни разходи – за депозит, брокерска комисиона, преместване. "Нашите наблюдения показват, че около 70% от обмислящите тази възможност взимат решение за покупка, а 30% се отказват да правят тази стъпка на този етап", коментира в заключение Тошев. Според него половината от отказалите се смятат да преразгледат това си решение след около една година, когато се надяват да бъдат по-подготвени за сделка. "Обикновено отказите са в резултат на липсата на достатъчно спестявания, за да се покрият всички разходи за покупка на имот, пари за самоучастие и за належащи ремонти по закупувания имот", посочва Тошев. Проблем е и когато работодателят е в сивата икономика и осигурява служителя си на минималния праг за позицията му, както и когато клиентът има проблеми с обслужването на други кредитни продукти по време на кризата, което ограничава достъпа до кредитиране в момента. С инвестиционна цел Според консултантите по лични финанси обаче съществува и друг сценарий - когато клиентите имат възможност да бъдат гъвкави и решат да вложат част от средствата в алтернатива на имотите. Според Стойне Василев, собственик на smartmoney.bg, от чисто финансова гледна точка най-успешният ход би бил, ако човек реши да остане под наем и инвестира парите, които остават като разлика между наем и покупка (в случай че разполага с тях). "За начинаещ инвеститор един добър портфейл би бил инвестиране на 50% от средствата в депозит, 25% в застраховка живот със спестовен характер и 25% в среднорисков взаимен фонд", коментира Василев. Той дава пример с двустаен тухлен апартамент в южен квартал на София с продажна цена от 67 200 евро, месечен наем 260 евро и срок за връщане на инвестицията около 22 години. Спрямо предходната година, когато "Капитал" прави аналогичен опит да претегли опциите за наем и покупка, цената на апартамента и наема леко са се повишили, но от друга страна, лихвите са малко по-ниски - около 6.5% средна лихва по данни от три големи банки. Изчисленията на кредитния консултант сочат, че покупката на имот дори и само със собствени средства все още не е изгодна в дългосрочен план. Според него обаче българите все още не са отворени към алтернативните начини на инвестиране, като продължават да влагат парите си предимно в депозити. "Депозитите си остават най-предпочитаният начин за инвестиция, въпреки че според мен това е просто начин да запазиш парите си, а не да ги увеличиш, каквато е целта на една инвестиция", коментира Василев. Когато имотът не е просто необходимост, а обект на инвестиция, от която се очаква доходност, експертът отново не смята, че покупката на жилище е най-изгодният вариант. "Инвестициите в жилища са по-високорискови", заключава анализаторът. Това е така, тъй като 95% от хората притежават собствено жилище, тоест 5% е пазарът на наемите, който макар и в София да изглежда голям, всъщност не е точно така. "Купуването на имот или отдаването му под наем е бавен процес, което допълнително намалява доходността", пояснява Василев. Според него дори да искат да купят или да наемат, хората е хубаво да имат обективна представа за това колко е изгодно в дългосрочен план всяко от тези решения. "Покупката с 80-20% наистина носи голяма загуба (за жилище за собствени нужди)", обяснява Василев (виж таблица). За тези, които купуват с цел инвестиция, експертът съветва да следят не само развитието на цената на имота, но и на какви нива може да се отдава под наем, как расте цената на сградата, квартала, района.
Източник: Капитал (30.10.2015)
 
КЕВР не притежава инструменти, с които да работи Според европейското и българското законодателства Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да е институционално и финансово независим орган, който регулира дейностите в енергетиката. Това означава регулаторът да взима решения, които не зависят от политически структури, да има отделен бюджет, който да управлява самостоятелно, и да разполага с финансови и човешки ресурси, които отговарят на отговорностите му. В действителност обаче комисията работи по-скоро като успешно държавно предприятие, тъй като всяка година генерира „печалба”, която се прехвърля към централния бюджет, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). По данни на НСИ действащите предприятия през 2013 г. (все още няма данни за 2014 г.) в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” са над 2100, а в сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – близо 800. В същото време средногодишният брой заети в КЕВР през 2013 г. е 118 души, като около 30% от тях се занимават с електроенергетика, където са концентрирани и най-много дружества. Освен големият брой регулирани дружества, комисията ежегодно се занимава с жалби, които през 2013 г. са 3480 бр.(1297 бр. през 2014 г.), и съдебни дела – 530 бр. (641 бр. през 2014 г.) Над 66% от жалбите и над 80% от делата са в сектор Електроенергетика. Към това трябва да се прибави и текучеството на кадрите. През 2013 г. са били освободени 40 души, което е около 33% от средногодишния брой заети в комисията, а през 2014 г. са освободени 47 наети лица. Всичко това ясно показва, че комисията не разполага с необходимите човешки ресурси, за да извършва възложените ? дейности, което не е изненада, тъй като още през 2013 г. Европейската комисия и Световната банка обръщат внимание на този проблем. Препоръките са в посока повишаване както на броя на заетите, така и на тяхната квалификация, включително намаляване на текучеството им, за да се създадат условия за приемственост и натрупване на административен капацитет. Същият проблем стои и пред финансирането на КЕВР. В периода 2011-2013 г. комисията генерира средногодишен приход от около 11,5 млн. лв., докато средногодишните ? разходи са в размер на около 3,6 млн. лв., а това води до излишък и съответно допълнителен приход за централния бюджет от около 7,9 млн. лв. всяка година. Данните за 2014 г. не са показателни, тъй като от началото на годината беше въведен данък от 20% върху приходите на производителите на електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи, приходите от който се събираха от комисията. Въпреки че Конституционният съд отмени данъка, все още не е ясно за какво са били изхарчени събраните средства. Между 2012 и 2014 г. разходите на комисията се увеличават с близо 300 млн. лв., докато разходите за заплати и други възнаграждения се увеличават с малко над 340 млн. лв., а други разходи намаляват. Въпреки това тези средства не се използват за увеличаване на персонала, тъй като средногодишният брой на заетите в КЕВР остава почти непроменен, а за увеличаване на възнагражденията. По този начин средната годишна брутна заплата в регулатора се увеличава от 12,5 хил. лв. през 2012 г. на 19,7 хил. лв. през 2014 г. Това обаче не е довело до по-малко текучество, както отбелязахме по-горе. Въпреки повишаването на средното възнаграждение, компенсациите в държавните компании в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” остават значително по-атрактивни и варират между 19,2 хил. лв. през 2012 г. до 22,5 хил. лв. през 2014 г. Едва ли може да се очаква някой да предпочете работа в регулатор, при положение, че може да си намери значително по-добре платена работа в самия сектор. Друга особеност на заплатите в регулатора е, че около 30% от разходите за заплати и възнаграждения се отпускат под формата на допълнително материално стимулиране през 2011 и 2012 г. Това създава сериозна несигурност за годишното възнаграждение на заетите и действа демотивиращо. Няма информация дали тази практика продължава и в периода 2013-2015 г. Така стигаме до проектобюджета на КЕВР за 2016 г., който се предвижда да бъде 4,2 млн. лв. в сравнение с предвидените близо 3,9 млн. лв. за 2015 г. Това е стъпка в правилната посока, но не изглежда особено обнадеждаваща, тъй като по никакъв начин не променя досегашното изкривено финансиране на комисията поне по две причини. Първата е, че на фона на годишните приходи на комисията, тя ще продължи да генерира печалби за бюджета. Това означава, че или таксите, които събира, са твърде високи, или че разходите на комисията са твърде ниски, или комбинация от двете. Според принципите на доброто управление таксите за предоставяне на дадена услуга трябва да покриват разходите за предоставянето ?, но в случая с КЕВР това очевидно не е така. Така че следва или таксите да бъдат намалени, или разходите – увеличени, или и двете. Второ, бюджетът на комисията е изготвен без каквато и да било оценка на необходимостта от допълнителни средства, независимо дали става въпрос за увеличаване на щатните бройки, увеличаване на заплатите, повишаване на административния капацитет, осигуряване на средства за повече участия на регулатора на европейско нивои др. Това личи както от липсата на каквато и да било информация за КЕВР в средносрочната бюджетна прогноза, така и от предвиждания за нея бюджет, който се увеличава с по около 20 млн. лв. годишно през 2017 и 2018 г. Едва ли може да се очаква КЕВР сама да си определя бюджета - в крайна сметка подобен лукс нямат дори ВСС, НЗОК или НОИ, но е необходима по-голяма ангажираност и прозрачност при определянето му от страна на политиците. След като комисията трябва да е едновременно финансово независима и зависима от решенията на парламента, редно е тези решения да се взимат въз основа на обективни и прозрачни критерии. В тази посока могат да се използват както добрите практики от други страни, така и институционалната подкрепа на международни институции като Европейската банка за възстановяване и развитие. Всички обвиняват комисията – политици, работодатели, домакинства, но нейната работа зависи в голяма степен именно от политиците. КЕВР е ограничена както от приетите закони, включително „задълженията към обществото”, така и от политическия натиск, така и от инструментите, с които може да борави. Ако от нея се иска добра работа, следва да ? се дадат адекватните за нея инструменти.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2015)
 
2 243 лв. на месец са необходими за нормален живот на четиричленно домакинство Издръжката на живот на един член от четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) в края на септември достигна 560,81 лв., или общо са необходими 2 243 лв. Това съобщи Виолета Иванова, изследовател от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. През третото тримесечие на годината продължава низходящият темп на издръжката на живот и отново се отчита намаление с 0,2 процента спрямо предходния период на наблюдение, а на годишна база се наблюдава задържане на същото ниво, отбеляза Иванова. Тя представи актуални данни от наблюденията на Института за потребителските цени и издръжката на живот в България към края на септември. За сравнение, издръжката за нормален живот на четиричленно домакинство в България в края на юни беше 2 248 лева. По думите на Иванова в динамика тримесечните темпове показват, че дефлацията все още не е трайно преодоляна, макар в началото на годината да се наблюдават някои индикации за възстановяване на инфлацията. Все пак на годишна база се отчитат темпове около и малко над нулата, допълни изследователят от КНСБ. Факторите, които оказват влияние за намалението на издръжката на живот, са значителният спад при цените на петрола на световните пазари, поетапното намаление на цените на топлоенергията - средно с 8,8 на сто от началото на годината. Влияние в посока надолу оказва и низходящата динамика на международните борси и на вътрешните цени на селскостопанските продукти, повлияни от руското ембарго. В сравнение със септември 2008 година издръжката на живот се е увеличила с 19,1 на сто. За целия период от началото на кризата в стойностно изражение общо за четиричленно домакинство тя се е увеличила с 363 лева, или средно на човек с около 91 лева. Ръстът при хранителните стоки е със 17,1 на сто, а при нехранителните стоки с 20,8 на сто. За същия период общият доход на човек от домакинство бележи ръст от 43,7 процента, а реалният ръст е с 27,2 на сто. Все още размерът на общия доход на човек представлява около две трети от необходимите средства за издръжка на живот, каза Виолета Иванова. Според нея това показва, че в стойностно изражение общият доход от 401 лева е на изключително ниски нива и дори при този темп на нарастване, все още не е в състояние да позволи достоен начин на живот. Все още 80,5 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот, обобщи данните от изследването лидерът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от БТА. Данните показват, че 32,3 на сто от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства - 295,41 лева, или около 2,5 милиона българи. С общ доход на човек от домакинството от 295 до 561 лева са 48,2 на сто от българите, или над 3,5 милиона души. Домакинствата с общ доход над издръжката на живот (560,81 лева) са 19,5 на сто, или около 1,4 милиона души. Продължава да нараства делът на домакинствата с доход между издръжката на бедните и необходимите средства за нормална издръжка. „За около една трета от тези домакинства доходите им са по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при загуба на работа, навършване на пенсионна възраст или болен член в семейството“, коментира Пламен Димитров. В България 33,1 на сто от хората живеят в условията на тежко материално лишение, показва изследването. Това са хора, които нямат възможност да си позволят да заплатят сметките си за жилище, да поддържат дома си адекватно отоплен, да посрещнат неочаквани разходи или да си позволят едноседмична почивка извън дома. Делът на хората в тежко материално лишение намалява спрямо 2008 г. с 41,2 на сто, но все още България заема водеща позиция в сравнение с държавите членки на ЕС. След нас са Румъния, Унгария и Гърция, докато средното ниво за ЕС е 8,9 на сто. Размерът на средната работна заплата отчита нарастване средно със 7,7 на сто за първото полугодие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година. Очертава се и слаб темп на нарастване на броя на наетите от 0,7 на сто, или с около 15 хиляди души повече в сравнение със същия период на предходната година, показват данните на КНСБ. Все още обаче в сравнение с 2008 г. наетите общо за страната са по-малко с около 230 хиляди, или с 9,3 на сто. Покачването на заплатите се дължи до голяма степен на частния сектор. Ръстът на средната работна заплата там е 9,2 на сто и изпреварва с повече от два пъти този в обществения сектор, където е 4 процента. В обществения сектор продължава спадът на наетите - с 2,2 на сто, или с 12 361 души по-малко спрямо същия период на предходната година. Същата тенденция се наблюдава и в бюджетните организации. Наетите там намаляват с 2,9 на сто, а работната заплата расте с 3,9 процента. От КНСБ посочиха, че възходящата тенденция към създаване на работни места е по-силно изразена през второто тримесечие на тази година, когато броят на наетите се увеличава спрямо първото с 2,1 на сто. Средната работна заплата за страната също отчита по-голям ръст през второто тримесечие - с 2,4 на сто. Въпреки общия ръст на средната работна заплата и на наетите, все още за редица браншове и отрасли не са налице подобни индикации. В 10 икономически дейности продължава намалението на работната заплата, а в пет от тях има и намаляващ брой на персонала. Тези икономически дейности обхващат около 59 хиляди от наетите в България. Сред тях са добив на нефт и природен газ, производство на тютюневи изделия, хотелиерство. За повече от една трета от икономическите дейности все още се запазва тенденцията намалението на броя на наетите да води до нарастване на работната заплата. Тази обратна връзка обхваща около 717 хиляди наети, като най-силно е изразена в рибно стопанство, производство на облекло, воден транспорт, издателска дейност и др. Действително повишение на работните заплати при нарастващ брой на наетия персонал има в IT сектора, производството на изделия от каучук и пластмаси и информационни услуги. Около 452 хиляди души, или 21% от наетите, са в т. нар. нископлатени икономически дейности със заплата, която е 75 на сто от средната за страната. Размерът на средните работни заплати в тях е от 454 лева до 653 лева.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2015)
 
България е сред страните с най-бързо спадаща безработица в ЕС Безработицата в 28-те страни членки на Европейския съюз се понижи през септември до 9,3% от 9,4% през август и спрямо 10,1% преди година (през септември 2014-а година), достигайки най-ниско ниво от септември 2009-а година, показват данни на Евростат. Безработицата в България се понижава през септември до 9,4% от 9,6% през август, достигайки най-ниско ниво от 2009-а година. Евростат също така отчита, че на годишна база безработицата в България през септември бележи едно от най-резките понижения спрямо всички останали страни членки на ЕС, падайки през последните 12 месеца от 11,3% (през септември 2014-а) до 9,4% (през септември 2015-а година). По-солидно понижение на безработица на годишна база е регистрирано единствено в Испания (спад от 24% до 21,6%) и в Естония (понижение от 8,0% до 5,7%), пише bnr.bg. Общо 313 хиляди българи са били без работа през деветия месец на настоящата година след 319 хиляди безработни през август и спрямо 381 хиляди преди година (през септември 2014-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява устойчиво понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 400 хиляди за седемнадесети пореден месец. През септември младежката безработица в България се понижи рязко до 20,7% от 21,1% през август и остава далеч под ниво на младежка безработица от 23% преди година (през септември 2014-а), като през деветия месец на настоящата година общо 36 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 37 хиляди през предходния месец и спрямо 46 хиляди младежи без работа преди година (през септември 2014-а). Безработицата сред жените в нашата страна се понижи до 8,4% от 8,5% през август и остава далеч под нивото от 10,2% преди година (септември 2014-а), докато безработицата сред мъжете се понижи през септември до 10,4% от 10,6% през предходния месец и под ниво от 12,2% преди година. Според европейската статистика общо 22,631 млн. европейци са били без работа през септември като спрямо август е отчетено понижение на безработните в ЕС с 147 хиляди и с цели 1,832 милиона спрямо септември 2014 година. Най-ниска безработица през септември е регистрирана в Германия (4,5%), следвана от Чешката република (4,8%) и Малта (5,1%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 25,0%, но според данни за юли 2015-а) и в Испания (21,6% през септември). През деветия месец на годината общо 4,540 млн. младежи (на възраст под 25 години) са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 20,1%), като това представлява понижение на младежката безработица с 500 хиляди спрямо септември 2014 година (когато нивото на младежката безработица беше от 22,1%).
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2015)
 
Производствените цени се понижават Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през септември 2015 г. се понижава с 0,1% под равнището от предходния месец. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо намаление е регистрирано в добивната промишленост, където цените са се понижили с 1,9 на сто. Спад е отчетен и в преработващата промишленост – с 0,6 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение - с 0,9%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 0,9%, на изделия от каучук и пластмаси - с 0,6%. От НСИ посочват, че увеличение е отчетено при производството на тютюневи изделия - с 4,5%, при производството на облекло - с 0,6%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0,5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през септември 2015 г. спада с 2,1% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 8,4%, и в преработващата промишленост - с 4,7%, а увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3%. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо септември 2014 г. е отчетено при производството на основни метали - с 6%, на метални изделия, без машини и оборудване - с 1,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1%. Нарастване на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - със 7,7%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3,8%, на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 3,5%. Общият индекс на цените на производител през септември 2015 г. намалява с 0,2% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 5,4%, и в преработващата промишленост - с 0,5%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение - с 1,2%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0,8%, и при производството на химични продукти - с 0,3%, а нарастване е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 3,1%, при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители и при производството на основни метали - по 0,5%. Общият индекс на цените на производител през септември 2015 г. намалява с 3,3% в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през септември 2015 г. е с 5,3% спрямо септември 2014 година. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 5,6%, на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,7%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0,6%. Увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 6,2%, при на превозни средства, без автомобили - с 5,9%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 5,6%.
Източник: econ.bg (02.11.2015)
 
На 1000 българи се падат 400 коли Около 400 автомобила се падат на 1000 българи. Общо в страната ни има малко над 2.9 млн. леки автомобили, показват данни на Евростат. Преди 10 години в България на 1000 човека е имало около 300 коли. Най-моторизирани са жителите на Люксембург, където на 1000 души се падат 672 автомобила. На второ място е Италия със 619 коли, а на трето Литва с 609 возила на 1000 човека. На последно място по брой автомобили са румънците - 235 на 1000 души. Степента на моторизация е значително по-ниска в страните - кандидатки за ЕС. Например в Турция има 123 коли на 1000 жители, а в Македония - 147. Въпреки таксите за вредни емисии и привилегиите за коли с ниски емисии на въглероден двуокис леките автомобили, задвижвани с алтернативни горива, са пренебрежимо малко. Средно за ЕС използващите алтернативни източници на енергия коли са под 1% от всички. Най-впечатляващо изключение са Литва и Полша, където делът на леките автомобили, задвижвани с алтернативни горива, достига съответно 17% и 16%. В Полша обаче този процент са дължи основно на големия дял на коли с газови уредби. Старите коли, които са над 10 години, са най-много в Литва - 85% от всички, Полша - 75%, Латвия - 72%, и Естония - 64%. Най-много коли под 2 години има в Белгия - 23% от всички, Австрия - 20%, Ирландия - 18%, и Швеция - 17%. България не е предоставила данни за възрастта на колите у нас. По данни на автокъщите у нас обаче автопаркът ни е изключително застаряващ. Оказва се, че 39% от автомобилите у нас са над 20 години. През 2010 г. те са били далеч по-малко - 27%.
Източник: Сега (02.11.2015)
 
Скочиха разходите за научна дейност Разходите за научноизследователска и развойна дейност са скочили с близо 26 на сто до 656,1 млн. лв. през 2014 г. спрямо година по-рано, показват данни на националната статистика. Персоналът, зает с научни изследвания, наброява общо 19 131 души, което е с 9 процента повече в сравнение с предходната година. Броят на изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, също нараства с 816 души, или с 6,6 на сто спрямо 2013 г. От статистиката изнесоха и данни за производствените цени през септември. Те са с 0,1 на сто под равнището от август, като основно понижение е отчетено в добивната и преработващата промишленост. Статистическите данни показаха още, че е нараснало производството на твърди горива до 11,7 процента в страната през август спрямо месец по-рано.
Източник: Новинар (02.11.2015)
 
Минималната заплата за продавачка - 470 лв. Минималната заплата в търговията на едро и дребно догодина ще бъде 470 лв. - с 50 лв. повече от най-ниското месечно възнаграждение за страната - 420 лв. Това се договориха синдикати и работодатели в сектора. Търговията на едро и дребно са двете икономически дейности с най-голям принос за високия среден ръст на минималните осигурителни доходи от 7.5% за 48 от икономическите сектори, за които синдикати и работодатели се договориха. За работещите в сферата на търговията догодина осигурителните прагове за различните категории персонал скачат с 8.3%. Увеличението не е най-високото договорено при тазгодишните преговори, но в сектора заетите са най-много - 332 174 души. За квалифицираните работници в търговията прагът се вдига от 550 на 600 лв., а за специалистите на 1030 лв. при сегашни 950 лв., пише вестник "Стандарт". "Радвам се, че успяхме да постигнем договореност за тези увеличения със Съюза на търговците в България", заяви Наташа Михова, председател на Синдикалната федерация на услугите към КНСБ. Отчетени са както по-високите нива на заплащане на персонала в търговските вериги, така и възможностите на малките магазини в страната. "Производство на месо и месни продукти" обаче е рекордьорът сред икономическите дейности по ръст на осигурителните вноски догодина. Скокът там е с цели 24.5% за отделните категории работници. Новите нива за тях бяха едни от първите договорени между синдикати и работодатели. "Увеличението е голямо, защото през последните три години изобщо не бяхме сядали да преговаряме и осигурителните прагове бяха замразени", коментира Славчо Петров, шеф на Федерацията на независимите синдикати в хранителната промишленост към КНСБ. В същото време за първите пет месеца на тази година данните на НОИ за реалните доходи, върху които се превеждат осигуровките в сектора, показват, че има възможност и за по-сериозен ръст на минималните нива. Голямото увеличение при месарите обаче се дължи най-вече на по-чувствителното вдигане на осигурителните прагове за квалифицираните работници и служители и ръководните кадри. Така например с над 440 лв. скача прагът за ръководители на предприятия от месната индустрия за догодина и той вече ще е 1430 лв. Между 180 и 230 лв. пък е увеличението за специалистите, които вече ще се осигуряват минимум на 945 лв., а за квалифицираните работници ръстът е със 165 лв. до осигурителен праг от 612 лв. За първи път от много години са договорени по-високи нива в консервната промишленост, където средното увеличение на минималните заплати по категории персонал е 9.6%, както и за млекопреработвателната индустрия, където е договорен среден ръст от 5.4%. Втори по ръст са осигурителните прагове на заетите в мелничарската индустрия - с 18%. И тук данните на НОИ показвали, че реално осигуровките се плащат върху доста по-високи заплати от праговете. "Увеличението на праговете в тази икономическа дейност е мярка срещу сивия сектор, срещу работодателите, които нелоялно конкурират останалите фирми в бизнеса, като плащат на ръка, а осигуряват работниците си на минимума", обясниха от КНСБ. Тук осигурителният праг за квалифицирани работници става 650 лв. от 535 лв., а за оператори на машини и съоръжения - 800 лв. от 655 лв. Двуцифрен растеж има и в мебелната и дървопреработващата промишленост - с 13.3% и 13.1%. В двете икономически дейности обаче нивата на заплащане като цяло са ниски, а осигурителните прагове за повечето категории персонал граничат до минималната работна заплата за страната. "Тъй като тя се увеличава с 13% от 1 януари 2016 г., в сравнение с 1 януари 2015 г., бе резонно и минималните осигурителни доходи да се вдигнат с този процент", обясни Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Така от догодина с 20 лв. се увеличават минималните месечни суми, върху които се начисляват осигуровките за квалифицираните работници и машинните оператори и те стават 440 лв. С 20 лв. ще нараснат и праговете за техниците и приложните специалисти до 460 лв. Поне 580 лева за майстор строител Увеличението на осигурителните прагове в строителството от 2016 г. е с 9,6%, като в бранша са заети 120 000 души. Минимумът върху който ще се осигуряват квалифицираните строителни работници и машинни оператори догодина ще бъде 580 лв., което е с 40 лв. повече от тази година. За техниците и приложните специалисти - прагът става 600 лв. при 560 лв. в момента. "Когато двете страни - работодатели и синдикати, подходят отговорно и отчитат реалностите в конкретния бранш, няма проблем да се стигне до договореност", каза Иоанис Партениотис, шеф на строителния синдикат към КТ Подкрепа и вицепрезидент на конфедерацията. В годините на най-тежката криза - 2009, 2010 и 2011 г., осигурителните прагове в строителството бяха почти замръзнали, припомня той. Сега когато строителният бранш се развива добре благодарение на усвояването на евросредства по различни оперативни програми в изграждането на инфраструктурни обекти, имаме основание да погледнем по оптимистично с Камарата на строителите в България, допълва той. Още повече, че има раздвижване и на имотния пазар заради намалените лихви по кредитите. За длъжностите не изискващи квалификация в бранша, ще може да се дава и минималната работна заплата, която догодина става 420 лв. В производството на облекло минималните доходи за осигуряване догодина нарастват със 7%. Ръстът е основно продиктуван от следването на по-високата минимална работна заплата - квалифицираните шивачки ще се осигуряват минимум на 440 лв. при сегашни 413 лв. Специалистите в индустрията пък ще плащат осигуровки върху поне 600 лв. доход при сегашни 598 лв. В 37 бранша налагат повишение със 7.5% В 37 икономически дейности не бяха проведени преговори между синдикати и работодатели. За тях вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин административно налага средния постигнат ръст на договаряне - 7.5%. Срещу това решение се обявиха всички работодателски организации и поискаха замразяване на нивата в тези икономически дейности. За 2016 г. дори някои от работодателските организации категорично се обявиха против отмяната на тези преговори. Налагането на високи осигурителни прагове от държавата е вмешателство на пазара на труда, което ще доведе до съкращения на персонал и увеличаване на сивия сектор, смятат работодателите. Очаква се през 2016 г. държавата, синдикатите и работодателите да изработят нов механизъм с обективни критерии за определяне на минимални работни заплати в браншовете, където няма сключване на колективни трудови договори.
Източник: profit.bg (02.11.2015)
 
Къде се очаква да започне строителството на най-много сгради През третото тримесечие на 2015 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 154 жилищни сгради с 4 670 жилища в тях и 654 082 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 40 административни сгради/офиси с 52 197 кв. м РЗП и на 1 097 други сгради с 501 156 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 1.2%, жилищата в тях - с 35.2%, а общата им застроена площ - с 27.5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намалява съответно с 9.1 и 14.0%. Разгънатата застроена площ при административните сгради нараства с 218.1%, докато при другите видове сгради бележи спад с 42.5%. В сравнение с третото тримесечие на 2014 г., издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 11.1%, жилищата в тях - с 35.8%, а разгънатата им застроена площ нараства с 47.4%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, намалява с 23.1%, а тяхната РЗП - с 12.7%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради се увеличават с 0.5%, а разгънатата им застроена площ е повече с 4.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 179, Пловдив - 167, Варна - 116, Бургас - 105, и София - 77. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 779, Пловдив - 766, Бургас - 572, Варна - 527, и Благоевград – 250. През третото тримесечие на 2015 г. е започнал строежът на 741 жилищни сгради с 3 006 жилища в тях и с 446 375 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси с 51 410 кв. м РЗП и на 457 други сгради с 244 568 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 12.5%, броят на жилищата в тях - със 17.2%, а общата им застроена площ - с 4.0%. Броят на започнатите административни сгради са по-малко със 7.4%, но общата им застроена площ нараства близо шест пъти. Започнатите други сгради бележат спад с 30.4%, а тяхната РЗП намалява с 42.2%. В сравнение с третото тримесечие на 2014 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 23.5%, жилищата в тях - със 75.3%, а разгънатата им застроена площ нараства със 103.0%. При броя на започнатите административни сгради също се наблюдава увеличение с 13.6%, а тяхната РЗП нараства със 139.4%. Започнатите други видове сгради намаляват с 18.0%, а разгънатата им обща застроена площ - с 25.7%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 107 жилищни и 65 други сгради; София (столица) - 121 жилищни, 6 административни и 17 други сгради; Варна - 104 жилищни, 4 административни и 23 други сгради; Стара Загора - 42 жилищни и 39 други сгради; София - 46 жилищни, 3 административни и 29 други сгради.
Източник: profit.bg (02.11.2015)
 
Строим апартаменти над 100 квадрата По-просторни жилища сме започнали да строим през лятото, като площта им се увеличава драстично над 100 квадрата, за сметка на броя им. Това сочат данни на НСИ за третото тримесечие. В София започнатите апартаменти са със средна големина 170 кв.м, в Плевен - 176 кв. м, Пловдив - 122 кв.м, Варна - 140 кв.м, Пазарджик - 164 кв. м, Кърджали - 138 кв. м. Между юли и края на септември е започнал строежът на 741 жилищни сгради с 3006 жилища в тях и с 446 375 кв. м. разгърната застроена площ. През третото тримесечие на 2015 г. общо за страната са издадени 1154 разрешителни за строеж на жилищни кооперации с 4670 жилища в тях и обща разгъната застроена площ - 654 082 кв.м. Спрямо предишното разрешителните са се увеличили с 1.2%, жилищата в тях - с 35.2%, а площта - с 27.5%, съобщиха още от НСИ. Най-много разрешителни са издадени в областите София (столица) - 179, Пловдив – 167, Варна - 116, Бургас – 105. Документи са изкарани за най-голям брой жилища в София (столица) - 1779, Пловдив - 766, Варна - 527, Бургас - 572. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради е намалял с около 23.1%, като за месеците от юли до септември са започнали строежите на 25 офис сгради в цялата страна.
Източник: Монитор (03.11.2015)
 
Евростат: Българският държавен дълг е нараснал до 24 млрд. лв. Българският държавен дълг е нараснал до 24 млрд. лв. през първата половина на 2015 г. Това показват изисленията на европейския статистически институт Евростат. В неговия доклад са отразени емитираните на 19 март три вида облигации на международните пазари на обща стойност 6 млрд. лв. От Евростат отчитат още, че в края на 2014 г. задълженията на страната ни са възлизали на общо 22,6 млрд. лв., като в тази сума е включен заемът, който беше изтеглен заради кризата във финансовата система, предизвикана основно от случая с Корпоративна търговска банка (КТБ). Той обаче беше покрит след пласирането на облигациите през пролетта на 2015 г. Според проектозакона за Бюджет 2016 държавата ни може да поеме допълнително нови задължения в размер на 5,3 млрд. лв., допълва БНР. Това ще увеличи общият размер на дълга до над 26 млрд. лв.
Източник: Money.bg (03.11.2015)
 
Догодина най-голям ръст на заплати при IT, авточасти и енергетика В три отрасъла на икономиката ще има най-голямо увеличение на заплати през следващата година. Това показва проучване на “AON България”. На първо място е производството на авточасти, където се очаква ръст на възнагражденията с 4,8%. В енергийния сектор увеличението ще е 4,7%, а в информационните технологии - 3,9%. Проучването показва, че вдигането на заплати ще бъде по-високо в производството, отколкото при услугите. В сектор фармация заложеният ръст на възнагражденията е 3,2%, в химическата индустрия - 2,6 на сто. При бързооборотните стоки са очаква покачване с 3,2% през 2016 г. В този сектор влизат хранителната индустрия и напитките. Почти същите увеличения на заплатите както през 2015 г. са заложени в банковия сектор и финансите (2,3%) и телекомуникациите (2,9%). При услугите най-голям скок на възнагражденията се очаква при информационните технологии, но то е по-ниско с 0,2% от това през тази година. Планираните увеличения са еднакви като проценти както за висшето ръководство, така и за средния мениджмънт и за редовите служители, посочват авторите на проучването. Като цяло не се очаквало чувстително увеличение на заплатите спрямо 2015 г. За тази година то средно е 3,6%. Заради дефлацията реално има увеличение на покупателната способност на заплатите. България се нарежда и в първите три места по ръст на доходите в Европа. На първо място е Русия (8,1%), следвана от Сърбия (5,1%). Унгария се движи със сходни на България темпове и е планирала средно увеличение на заплащането от 3,5%. В дъното на класацията са Гърция (2%), Франция (2,4%) и Белгия (2,5%).
Източник: 24 часа (03.11.2015)
 
Дългът скочи със 133% за 8 години Държавният дълг скочи със 133% за седем години и половина. Дългът на сектор "Държавно управление" към края на юни 2015 г. възлиза на 24,2 млрд. лв., сочат публикуваните данни на Евростат. А в края на 2007 г., откогато са първите данни за дълга по методологията на Евростат, задълженията на сектор "Държавно управление" са 10,359 млрд. лв. Така за седем години и половина държавният дълг е нараснал с 13,81 млрд. лв., или със 133%. Дългът се увеличава през всяка от последните години, като изключение прави само 2008 г., когато бюджетът имаше излишък от 2 млрд. лв. и държавният дълг падна с близо 880 млн. лв. След това обаче световната криза застигна и България и хазната отново започна да трупа дългове. Най-голямото увеличение на дълга е през 2014 г. Причината за това обаче е фалитът на КТБ. За да може Фондът за гарантиране на влоговете да изплати гарантираните депозити в източената банка, в края на 2014 г. бяха взети заеми, които според методологията на Евростат са включени към дълга на сектор "Държавно управление".
Източник: Стандарт (03.11.2015)
 
НСИ отчете ръст на издадените разрешителни за строеж С 1,2% се увеличават издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради през третото тримесечие на 2015 г. спрямо предходното тримесечие. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Ръст от 35,2 на сто е отчетен и при жилищата в новопостроените сгради. През третото тримесечие на 2015 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 154 жилищни сгради с 4 670 жилища в тях, на 40 административни сгради/офиси и на 1 097 други сгради. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намалява съответно с 9,1 и 14%. Разгънатата застроена площ при административните сгради нараства с 218,1%, докато при другите видове сгради бележи спад с 42,5%. В сравнение същия период на предходната година издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 11,1%, жилищата в тях - с 35,8%, а разгънатата им застроена площ нараства с 47,4%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 179, Пловдив - 167, Варна - 116, Бургас - 105, и София - 77. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 779, Пловдив - 766, Бургас - 572, Варна - 527, и Благоевград - 250.
Източник: econ.bg (03.11.2015)
 
Проучване за просперитета на различните държави, постави страната ни на 51-во място от 142 страни в света. Това е спад с три позиции спрямо миналогодишното ни представяне, когато страната ни е била на 48-о място. Класацията е дело на международния институт "Легатум", който е анализирал показатели като състояние на икономиката, управление, образование, здравеопазване, лични свободи и др. 51-вото място на България е най-ниската позиция на страната от 2009 година насам. Най-добрият ни резултат е отчетен през 2010 година, когато сме били на 46-о място в света. В челната тройка влизат Норвегия, Швейцария и Дания, а най-зле са в Хаити, Афганистан и Централноафриканската република. Любопитно е, че те дори са поставени след Сирия, Йемен и Судан. Страната ни отново е посочена като пример за негативни резултати по отношение на благосъстоянието и задоволството от живота. България се представя най-зле по критерия "лични свободи", "икономика" и "управление". Най-добре се класираме в графата "безопасност и сигурност". Като цяло балканските страни, членки на ЕС, се движат почти в пакет в класацията. Гърция е на 49-а позиция, а Румъния ни изпреварва с една, като е поставена на 50-о място. След нас са Македония (65-о място) и Сърбия (73-то място).
Източник: Сега (04.11.2015)
 
България е сред 51-те най-щастливи, богати и сигурни държави в света България се намира на 51-во място по просперитет в света. Това сочи тазгодишният глобален индекс на напредъка на институт „Легатум". Отишли сме с три позиции по-надолу спрямо миналата година, а през 2013 г. сме били на 49-о място. Организацията, базирана в Лондон, е изследвала общо 142 държави по света. В проучването са били сравнени 89 променливи величини. Те включват традиционни показатели като БВП на глава от населението и броя на хората, която работят на пълен работен ден, но и много други интересни цифри като броя на надеждните интернет сървъри, с които разполага дадена държава, и колко добре се чувстват отпочиналите хора на базата ден за ден, пояснява изданието Business Insider. След това променливите са били разделени в 8 подиндекса, сред които икономика, предприемачество, образование и здравеопазване. Класираме се най-високо по отношение на безопасността и сигурността - 42-ро място в света и предприемачеството и възможностите - 43-то място. На предни позиции сме и в сферата на образованието - 44-о място, и здравеопазването - 48-о място. Най-лошо се представяме по отношение на личната свобода. По този показател се нареждаме чак на 96-а позиция. На 81-во място сме по отношение на управлението, на 79-о по икономика и 67-о по показателя социален капитал. По общ просперитет ни изпреварват съседните Румъния (50-о място) и Гърция (49-о), както и държави като Уругвай, Словакия, Кипър и Тринидад и Тобаго. Непосредствено след нас се нареждат страни като Китай, Хърватска, Бразилия, Виетнам, Русия. Съседна Турция е на 78-а позиция, Сърбия е на 73-та, Черна гора е на 60-а, а Македония - 65-а. „От гледна точка на благосъстояние и удовлетворение от живота, някои автори предполагат, че краят на Съветския съюз е белязал не просто падането на една империя, но и на цялостна ценностна система. Съчетано с икономическо объркване и спад на националната гордост, това означава, че много хора са били изключително отчаяни - през 1990 г. хората в Русия, Беларус, Украйна, България и Румъния са отчели едни от най-ниските нива на субективно благополучие в целия свят. Ефектите на тази дезорганизация могат все още да бъдат усетени и днес", посочват от института. Като най-проспериращи държави в света са посочени Норвегия, Швейцария, Дания, Нова Зеландия и Швеция. Десетката допълват още Канада, Австралия, Холандия, Финландия и Ирландия.
Източник: Money.bg (05.11.2015)
 
През лятото българите са изхарчили с карти 54 млн. евро в чужбина Българите това лято са плащали по-често сметките си в чужбина с банкови карти и през ПОС-терминали зад граница са изхарчени над 54 млн. евро, или с 15 на сто повече спрямо миналогодишните юни, юли и август. Най-голям ръст спрямо миналата година отбелязват разплащанията към търговци в Гърция - 50%. Италия води по брой на покупките с издадени в България банкови карти и бележи ръст от 20% на годишна база, което прави страната най-предпочитаната дестинация за лятна почивка и пазаруване през 2015 г. Разплащанията към търговци в Германия са с 16% повече, а във Франция с 15% повече. Покупките от Испания отбелязват ръст от 13%, а от Великобритания - 9%. Употреба на издадени в България карти Visa е регистрирана на нестандартни дестинации като Ангола, Аруба, Барбадос, кралство Бутан, Кот д'Ивоар, островите Кук, Мадагаскар, Руанда, Непал, Суринам и Свазиленд.
Източник: Дума (05.11.2015)
 
Работещите в чужбина българи са 2,5 милиона, а работещите в България са 2,2 милиона, сочат данни на Института по икономика към БАН, цитирани от главния секретар на БТА Евелина Андреева по време на Единайсетата световна среща на българските медии в Атина. Средствата, които българите са изпратили от чужбина, са 1,7 млрд. евро, предаде БТА. Към днешна дата по данни на дипломатическите представителства на МВнР българите зад граница са 3 милиона, а според самите общности са много повече. Между 13 и 24 хиляди българи ежегодно напускат страната през последните 4-5 години по данни на НСИ, като 55 процента от тези българи са между 20 и 29 г. Тези, които са се върнали, са само 230 хиляди за периода след 1980 г. до днешно време, посочи още Андреева. В Единайсетата световна среща на българските медии участва и министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя съобщи, че клипът "България е мястото" е бил представен пред 150 министри на туризма по време на туристическото изложение в Лондон. Според Ангелкова една от целите на министерството през следващите години е да утвърди страната като дестинация за високоплатени туристи. Всички петзвездни хотели в страната имат ръст и нямат отлив, а в повечето от тях вече са налице и резервации за лятото на 2016 година, посочи още тя. Стратегията за реклама за следващото лято е предимно чрез големи туроператорски фирми в съчетание с дигиталния онлайн маркетинг и социалните мрежи, каза Ангелкова. През идната година за туристическа реклама са предвидени около 9 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2015)
 
Потребителското доверие се стабилизира на нивото от юли Потребителско доверие в България през миналия месец се стабилизира на равнището от юли. Това показва проучване на Националния статистически институт (НСИ), публикувано днес. Според потребителите има известна положителна промяна във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца. Хората в селата очакват тя да продължи и през следващата година, докато гражданите са по-песимистично настроени. Семейните финанси на градското население са се подобрили с по-висок темп, отколкото на фамилиите в селата. По-малко негативни са мненията на потребителите относно развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващата година. Потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо, като инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. Очаква се безработицата да продължи да се увеличава.
Източник: Монитор (09.11.2015)
 
Ръст на зимните туристи с 5-7% се очаква през сезона според данните за предварителните записвания на големите курорти и туроператорите. Това каза във Варна министърът на туризма Николина Ангелкова, като уточни, че е рано за изводи, но се надява да се повтори миналогодишният резултат за зимния туризъм от 8% увеличение. По думите й гостите, които се очакват, са основно от Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Германия, Великобритания, Израел, Холандия, съобщава БТА. Във Варна Ангелкова участва в осмия Черноморски туристически форум, който тази година е под мотото "Регионалните културно-исторически продукти на България - единни в многообразието".
Източник: Капитал (09.11.2015)
 
Само в столицата доходите на човек над 500 лв. Средният месечен доход на човек от домакинството само в столицата е над половин бон и през миналата година е достигнал 574 лв., сочи статистиката на regionalprofiles.bg. На година на софиянци се падат по 6890 лв. Най-близо по този показател до тях са перничани с 5941 лв. или по 495 лв. на месец. Причината за това според експертите е, че в миньорския град взимат по-големи пенсии, а и повечето от жителите му си изкарват хляба в столицата. На другия полюс са в област Силистра, където средният доход на човек е едва 274 лв. на месец, или по 3289 лв. на година. С под 300 лв. на месец преживяват още в областите Търговище - по 295,50 лв. и Пазарджик - по 297,50 лв. В още 19 от областите в страната средният доход е под 400 лв., както в тях се включват дори и райони с много по-добри други икономически показатели като Бургас, където този показател е 348,50 лв. Над 400 лв. на месец доход освен София-град и Перник имат в още 4 области - Плевен (420,25 лв.), Варна (417,33 лв), Смолян (почти 443 лв.) и Стара Загора (413 лв.).
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2015)
 
Продадохме зад граница стоки за 34 млрд. лв. Наши фирми са продали зад граница стоки за 34 млрд. лв. през първите девет месеца на годината. На толкова възлиза износът ни за ЕС и за страни извън общността според последните данни на НСИ. Спрямо същия период на 2014 година това е ръст от 6,6%. Само през септември общият износ възлиза на 3,767 млрд. лв. и намалява с 3,9% спрямо същия месец на предходната година. В същото време за деветте месеца в страната ни са влезли стоки за 38,1 млрд. лв., или с 1,2% повече спрямо същия период на предходната година. През септември 2015 г. общият внос намалява с 12,3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 млрд. лв. Така за януари-септември България е на минус от търговията си с останалия свят, като отрицателното салдо е 4,1 млрд. лв. Това е 1,6 млрд. лв. по-малко от салдото за деветте месеца на 2014 година. За септември общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 329 млн. лв.
Източник: Монитор (10.11.2015)
 
Износът и вносът спадат за втори пореден месец През септември износът и вносът на България спадат за втори пореден месец. Експортът и импортът за държавите извън Европейския съюз (ЕС) отново намаляват с двуцифрени стойности. Подкрепа за външната търговия през месеца оказва единствено износът за основния ни търговски партньор – държавите членки на ЕС. В деветия месец на 2015 г. общият износ възлиза на 3,77 млрд. лв., като се понижава с 3,9% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През деветмесечието стойността на износа се равнява на 34 млрд. лв., което е с 6,6% повече в сравнение със същия период на миналата година. Общият внос се смъква с 12,3% спрямо септември 2014 г. и възлиза на 4,1 млрд. лв. Стойността му от началото на годината е 38,1 млрд. лв. и е с 1,2% по-висока в спрямо януари-септември 2014 г. Само през септември търговският дефицит се свива до 329 млн. лв., докато година по-рано бе 752,3 млн. лв. За деветмесечието на 2015 г. има недостиг по търговското салдо в размер на 4,11 млрд. лв., който намалява с 28,4% на годишна база от 5,739 млрд. лв. Износът за ЕС бележи годишен растеж във втори пореден месец През септември експортът към основния ни търговски партньор – страните членки на ЕС, се повишава във втори пореден месец и оказва цялостна подкрепа на външната търговия на фона на спадовете към трети страни. През месеца растежът е от 4,7% на годишна база. Стойността на износа за Стария континент през септември е 2,49 млрд. лв., а от началото на годината – 21,724 млрд. лв. За деветмесечието прирастът е от 9,1% на годишна база. Към 31 август 2015 г., до когато е разбивката на НСИ за търговията на България с ЕС по страни и изнесени и внесени стоки, най-голям годишен ръст има в секторите „Химични вещества и продукти” - от 19,6% до 1,65 млрд. лв., и „Минерални горива, масла и подобни продукти” – от 17,7% до 960,2 млн. лв. Спад НСИ наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” – от 7,1% на годишна база до 186,1 млн. лв. Същевременно вносът от ЕС намалява също във втори пореден месец – през септември с 3% спрямо годишния спад от 3,9%, регистриран през август. За деветмесечието стойността на внесените от ЕС стоки е 24,2 млрд. лв., което е с 5,8% повече в сравнение със същия период на 2014 г. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение НСИ отчита в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” – от 21,1% на годишна база до 346 млн. лв. Най-голямо намаление пък има в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” – от 24,8% до 943,4 млн. лв. Отделно, най-голяма е стойността на внесените „Машини, оборудване и превозни средства“ – 7,03 млрд. лв., което е с 11,2% повече спрямо януари-август 2014 г. Търговският дефицит на страната с ЕС през септември е 179,9 млн. лв. при 374,1 млн. лв. за септември 2014 г. За деветмесечието на 2015 г. недостигът намалява с 16,3% на годишна база до 2,5 млрд. лв. Основни търговски партньори на България от страните членки на ЕС са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които към 31 август 2015 г. формират 69,8% от износа за общността. Измененията при износа, вноса и салдото с търговските ни партньори са обобщени в таблицата. През септември износът на България извън държавите членки на ЕС намалява със 17,1% на годишна база след близо 13-процентния срив през август. Стойността му възлиза на 1,28 млрд. лв. през септември и 12,3 млрд. лв. през деветмесечието на 2015 г., което все пак е с 2,4% повече спрямо деветте месеца на 2014 г. При износа за трети страни през деветте месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям относителен ръст НСИ регистрира в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” – от 78,4%, но до едва 99 млн. лв., и „Разнообразни готови продукти” – от 42,3% до 1,15 млрд. лв. Най-голяма е абсолютната стойност на изнесените „Минерални горива, масла и подобно продукти“ – 2,71 млрд. лв., и на „Артикулите, класифицирани главно според вида на материала“ – 2,434 млрд. лв. Най-голям относителен спад обаче има именно в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” – от 17,7% на годишна база. По понижение следва сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация“ – от 7,3 на сто. Вносът е надолу с 25,7% на годишна база през септември, а за деветмесечието на 2015 г. – с 5,8% до 4,53 млрд. лв. При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение НСИ отчита в секторите „Храни и живи животни” – от 34,8% до 587 млн. лв., и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” – от 21,3% до едва 38,2 млн. лв. Най-голяма е стойността на внесените „Минерални горива, масла и подобни продукти“ – 5,06 млрд. лв., но тя се понижава с 19,8% на годишна база заради поевтиняването на петрола на международните пазари. Най-голям спад на вноса през деветмесечието на 2015 г. НСИ наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” – от 26,4% до 112 млн. лв. За периода януари-септември търговският дефицит с трети страни е в размер на 1,6 млрд. лв. при 2,74 млрд. лв. преди година. Само през септември има недостиг по търговското салдо в размер на 149,1 млн. лв. при 378,2 млн. лв. за септември миналата година. В края на септември 2015 г. малко над половината от търговията с трети държави България осъществява с Турция, Китай, Сърбия, Русия, Сингапур, САЩ и Македония. Измененията при износа, вноса и салдото с търговските ни партньори извън ЕС са обобщени в таблицата.
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2015)
 
България е без пари от 24 октомври насам България е похарчила до 24 октомври приходите, които е планирала за тази година, и оттогава живее на кредит. Тази вечер в нейната компания ще влезе и Франция, която е похарчила своите 390 млрд. евро приходи за годината и ще утежни още повече дълга си от 2100 млрд. евро, съобщи в. "Фигаро", цитиран от вестник "Сега". Изчислението направи икономическият инстититут "Молинари", който е френско-белгийски "мозъчен тръст". Той сравнил финансовото състояние на 28-те държави от ЕС и стигнал до извода, че най-закъсващи сред длъжниците са България и още четири държави. В лошата компания начело е Кипър, който е свършил парите още на 12 октомври. След него е Португалия, светнала на червено на 19 октомври. После е България, а по-нататък са Хърватия (26 октомври) и Испания (30 октомври). На 4 ноември е издрънчала на празно хазната в Словения, а след Франция се очаква да се нареди Великобритания (11 ноември). Гърция, която обикновено е смятана за фискално недисциплинирана, ще издържи чак до 21 ноември. Отличници са Дания, на която тазгодишните пари ще стигнат до 12 януари догодина, Германия с бюджетен резерв до 9 януари, Литва - до 8 януари и Естония - до 5 януари. Люксембург ще свърши парите на Коледа и ще има резерв за още един ден. В миналото 28-те държави в ЕС са изхарчили годишните си приходи 37 дни преди края на 2014 г. и 72 дни преди края на 2009 г.
Източник: Money.bg (10.11.2015)
 
Търговията по интернет продължава да расте По предварителни сезонно изгладени данни през септември 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0.2% спрямо предходния месец. През месеца оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, намалява с 2.5% спрямо същия месец на предходната година, отчита Националният статистически институт. Оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.6%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - по 0.1%. По-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3.2%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.9%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.7%. Спрямо същия месец на 2014 г. оборотът се повишава при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 10.9%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7.1%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 3.5%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.9%. По-значителен спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 16.9%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - със 7.2%, и в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4.5%.
Източник: Money.bg (10.11.2015)
 
Строителството с пореден спад през септември Строителството записа спад за пореден месец през септември. Индексът на продукцията в сектора отчете намаление от 0,3 на сто в сравнение с август и с 2,7 на сто в сравнение с 2014 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През деветия месец на 2015 г. сградното строителство се е понижило с 1,6%. От друга страна гражданското такова бележи нарастване от 1,1%, сочат изчисленията. На годишна база намалението в строителния сектор се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 10,7 на сто. По отношение на гражданското обаче отново има увeличение, този път от 6,7 на сто.
Източник: Money.bg (10.11.2015)
 
Ловеч, Видин, Враца и Силистра не се възстановяват от кризата Докато по-голямата част от областите у нас в последната година се възстановяват икономически от кризата, макар и с различни темпове, Ловеч, Видин, Враца и Силистра вървят в обратната посока. Тези четири области не само не показват признаци на възстановяване, но и затъват все повече. Заетостта при тях е на критично ниво - под 40% от хората работят. Като цяло различията между Северна и Южна България не само не намаляват, но и се изострят, а София трябва да се разглежда отделно от останалата част на страната. Това показва изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2015" на Института за пазарна икономика. "Изводът е, че регионалната политика, доколкото изобщо я има, не работи и няма никакви признаци на сближаване на регионите", коментира Александър Цветков от "Региостат". Само девет области са успели да достигнат нивото на БВП отпреди кризата - столицата, Софийска област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград. Най-слабо икономическо развитие показват Силистра, Кюстендил и Сливен. Ако един столичанин получава средно по 6890 лв. на година, то в Силистра вземат над два пъти по-малко - 3289 лв. Там са и най-ниските доходи в страната. Въпреки възстановеното ниво на БВП Пазарджик заедно със Сливен и Видин са с най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот - около 1/3 от хората в тези области живеят под прага на бедността. Във Видин повече от половината от хората живеят с материални лишения, това е областта с най-слабото икономическо развитие. Дълго чаканият обрат на пазара на труда настъпи, като вече година и половина има постоянен ръст на работните места, показва изследването. Въпреки това заетостта все още е далеч от нивата преди кризата. София и Варна генерират най-много нови работни места, обясни Явор Алексиев от ИПИ. По думите му, като се изключи София, възстановяването на пазара на труда в Южна България спира и всъщност се губят работни места. "Този спад на безработицата в последната година и половина няма да го има в следващата година. Структурните проблеми на пазара на труда се задълбочават, тоест тези, които сега са без работа, нямат изгледи да си намерят", каза Алексиев. Само шест области остават привлекателни за заселници от страната - във Варна, Бургас, София, Кърджали, Стара Загора и Хасково повече хора са се заселили, отколкото са напуснали областта. В Кърджали също има повече преселници от напусналите, като 2/3 от тях са от чужбина, а 1/3 - от страната. Обяснението може да се търси заради местните избори м.г., коментираха от ИПИ. Бургас е шампион по привлечени чужди инвестиции - между 2008 г. и 2013 г. те са нараснали четири пъти. Това се дължи основно на инвестицията от над 1 млрд. долара на "Лукойл Нефтохим Бургас", както и заради сферата на аутсорсинг услугите и многото кол центрове. Чужди инвестиции успяват да привлекат и Пловдив, Софийска област, Стара Загора и Пазарджик - все на юг от Стара планина. Като една от пречките пред чуждите инвеститори от ИПИ посочват липсата на кадастър - по-малко от 1/5 от страната има кадастрални карти. И ако в София и Ловеч обхватът е съответно 96% и 74%, то във Видин, Кърджали и Търговище е под 10 на сто. СЪД В тазгодишното изследване е включен и показател за сигурност и правосъдие, по който икономистите съдят за ефективността на съдебната система. Данните показват ясна връзка - колкото е по-добре икономически развита областта, толкова по-неефективен е съдът, а престъпността - по-голяма, тоест икономическото развитие има цена и тя е по-голяма престъпност и по-бавен съд. Данните показват, че по този показател най-зле се представят столицата, Бургас, Варна и Благоевград. Изключение правят Кюстендил, Сливен и Монтана, които хем не са икономически развити, хем оценките за сигурност и правосъдие са много ниски. Областите Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч се характеризират с ниска престъпност и относително ефективна местна съдебна система, но със слабо икономическо развитие. Между 2011 и 2013 г. намалява действителната натовареност на наказателните съдии в окръжните съдилища - от 10.8 дела на месец на 8.3 дела на месец. Това може да се обясни с намаления брой регистрирани престъпления, заради ниското доверие в полицията и съда, както и с намаляващото население, посочиха от ИПИ. "От друга страна обаче, е трудно обяснимо нарастването на висящите наказателни дела и паралелното намаляване на относителния дял на делата, приключили в рамките на 3 месеца. Влошаването на тези показатели сигнализира за намалена ефективност на съдебната система в повечето области," коментира Светла Костадинова от ИПИ.
Източник: Сега (10.11.2015)
 
По предварителни данни през септември 201 5 г. индексът на промишленото производство , изчислен от сезонно изгладените данни , намалява с 1.1 % в сравнение с август 2015 година. През септември 2015 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 0.6 % спрямо съответния месец на 2014 година.През септември 2015 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.1 % , и в преработващата промишленост - с 1 . 0 % , докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 3.7 % . По - значителен спад в преработващат а промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти - с 11. 8 %, производството на тютюневи изделия - с 11.3 % , ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10. 1 %, производството на основни метали - със 7.6%. Ръст е регистриран при: прои зводството на мебели - с 11.0%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 10.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.3% , производството на превозни средства, без автомобили - с 3.7% .Годишни изменения На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни , е отчетен в добивната промишленост - с 9.1% , и в преработва щата промишленост - с 0. 2 %, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистриран спад от 2.2% . По - значителн о увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на пре возни средства, без автомобили - с 5 0 .8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 14.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 10.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10.6%. Намаление е отчетено при : производството на тютюневи изделия - с 28.7%, производството на основни метали - с 18.3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с ъс 1 7 . 7 %, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 6.4 %
Източник: НСИ (10.11.2015)
 
НСИ: Над 700 е средната заплата за септември Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец септември 2015 г. е 724,60 лв, съобщиха от Националния осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г. е 714,57 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец октомври 2015 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване. В края на септември 2015 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 21.0 хил., или с 0.9% повече в сравнение с края на септември 2014 г., като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.4 хил., „Преработваща промишленост " - с 5.7 хил., и „Транспорт, складиране и пощи" - с 4.4 хиляди. В процентно изражение увеличението е най- значително в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 9.1%, „Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.1%, и „Транспорт, складиране и пощи" - с 3.4%. Най-голямо намаление на наетите лица в края на септември 2015 г. спрямо края на септември 2014 г. има в икономическа дейност „Хотелиерство и ресторантьорство" - с 2.5 хил., а в проценти - в „Култура, спорт и развлечения" - с 2.8%.
Източник: Стандарт (11.11.2015)
 
Хотелите с 10,8% ръст на приходите през септември Приходите от нощувки през септември 2015 г. достигат 113.4 млн. лв., или с 10.8% повече в сравнение със септември 2014 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани, така и от български - съответно с 11.1 и 9.7%, показват данните на Националния статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 33.4%, като се увеличава с 1.2 процентни пункта в сравнение със септември 2014 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 45.9%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 28.4%, и с 1 и 2 звезди - 19.6%. През септември 2015 г. в страната са функционирали 2 644 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 120.9 хил., а на леглата - 265.0 хиляди. В сравнение със септември 2014 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 4.5%, а на леглата в тях - с 4.7%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2015 г., е 2 418.3 хил., или със 7.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 13.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През септември 2015 г. в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 71.7% от общия брой нощувки на чужди граждани и 30.1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 29.0% от нощувките на български граждани и 22.0% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване те са съответно 40.9 и 6.3%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2015 г. се увеличават с 10.2% в сравнение със същия месец на 2014 г. и достигат 633.4 хиляди. От всички пренощували лица 47.6% са българи, като по-голямата част от тях (68.1%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Пренощувалите чужденци са 332.2 хил., като 70.4% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.2 нощувки.
Източник: Money.bg (11.11.2015)
 
Търговията е най-кредитираният сектор Към края на септември 2015 г. компаниите от отрасъла получават близо една трета от общото банково финансиране Търговията и преработващата промишленост остават най-кредитираните от банките сектори на икономиката. Това показват данните на БНБ към края на септември за финансирането по икономически дейности. В статистиката на централната банка секторите са обособени според класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт (НСИ). Данните към края на третото тримесечие сочат свиване на банковото финансиране в почти всички отрасли на икономиката в сравнение с отчетеното за същия период на миналата година. Следва да се има предвид обаче, че в статистиката към септември 2014 г. са включени и съответните данни от кредитния портфейл на Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз беше отнет през ноември 2014 г. Това прави трудно коректното изчисляване на измененията в обемите на банковите заеми за бизнеса през изминалата година. Къде расте Сравнението на данните на тримесечна база дава малко по-ясна, макар и по-краткосрочна картина. Спрямо отчетеното в края на юни статистиката показва равномерно разпределение на секторите, в които през последните три месеца банковото финансиране се е увеличило, и на тези, в които е регистриран спад. Общият резултат е минимален ръст от 0.27% до малко над 31 млрд. лв. (виж таблицата). Макар и скромно, нарастването е първото на тримесечна база от началото на годината – през март и през юни бяха отчетени свивания на портфейла банкови заеми за бизнеса съответно с 0.43% и с 0.09% на тримесечна база. Броят на отпуснатите от банките кредити за бизнеса също расте минимално – за периода юли - септември нарастването е с 1417 броя. За сравнение, заемите за домакинствата са се увеличили с 10.5 хил. броя за тримесечието, а общата им стойност нараства с 0.18% до 18.3 млрд. лв. На годишна база към края на септември общият обем кредити за бизнеса се свива с 14.2% в сравнение с годишен спад от 14.15% през юни. Дори и с включването на КТБ в статистиката има икономически сектори, в които за последната година е отчетено нарастване на обемите на банково финансиране. Традиционно един от тях е селското стопанство, където за изминалите 12 месеца нетното кредитиране се е увеличило със 115.5 млн. лв., или 7.51% до 1.65 млн. лв. През последните години трайно нараства и обемът на заемите, предоставени на компании от образователния сектор – към края на третото тримесечие те са на обща стойност 51.6 млн. лв., което е с 15.76% повече спрямо същия период на 2014 г. Увеличение в сравнение с година по-рано е отчетено и при заемите за дружествата с дейност в сферата на административните и спомагателните дейности – ръстът е с 1.68% до 568 млн. лв. Любимците на банките Макар и да отчита най-големия годишен ръст в обемите, образованието остава най-малко кредитираният от банките сектор, като общо отпуснатите в сегмента заеми са едва 0.55% от финансирането, предоставено на компаниите от най-кредитирания отрасъл – търговията. Към септември дружествата, които се занимават с търговска дейност и ремонт на автомобили, са получили финансиране в общ размер на 9.3 млрд. лв., или близо една трета от общия обем на банковото кредитиране за бизнеса. За последното тримесечие този обем е намалял с 0.07%, показва статистиката. Сред най-кредитираните сектори остава и преработващата промишленост, където общо предоставеното финансиране е 6.8 млрд. лв. към края на септември. В сравнение с юни този обем нараства с 1.51%, сочат данните на централната банка.
Източник: Капитал (11.11.2015)
 
724 лв. е средният осигурителен доход 724,60 лв. е размерът на средния осигурителен доход за страната за месец септември. Това съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 октомври 2014 г. до 30 септември 2015 г. е 714,57 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през месец октомври 2015 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване, припомнят от НОИ.
Източник: econ.bg (11.11.2015)
 
НСИ: През септември 2015 г. в страната са функционирали 2 644 места за настаняване с над 10 легла През септември 2015 г. в страната са функционирали 2 644 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, съобщиха от НСИ. Броят на стаите в тях е 120.9 хил., а на леглата - 265.0 хиляди. В сравнение със септември 2014 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 4.5%, а на леглата в тях - с 4.7%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2015 г., е 2 418.3 хил., или със 7.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 13.7%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди.
Източник: Агенция Фокус (11.11.2015)
 
Близо 1% повече на трудовия пазар за година Наетите по трудови договори към края на септември намаляват с 38.9 хил., или с 1.7% спрямо края на юни 2015 г., като достигат 2.27 милиона, съобщи НСИ. Спрямо края на второто тримесечие на 2015 г. най-голямо намаление на наетите е в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 22.1 на сто, "Култура, спорт и развлечения" - с 6.8 на сто, и "Други дейности" - с 4.9 на сто. Най-голямо увеличение на наетите лица има в "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - с 1.6 на сто, и "Образование" - с 1.2 на сто. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 22 и 17.2 на сто. В края на септември наетите са с 21.0 хил., или с 0.9 на сто повече в сравнение с края на септември 2014 г., като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.4 хил., "Преработваща промишленост" - с 5.7 хил., и "Транспорт, складиране и пощи" - с 4.4 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 9.1 на сто, "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.1 на сто, и "Транспорт, складиране и пощи" - с 3.4 на сто. Най-голямо намаление на наетите в края на септември 2015 г. спрямо края на септември 2014 г. има в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 2.5 хил., а в проценти - в "Култура, спорт и развлечения" - с 2.8 на сто.
Източник: Агенция Фокус (11.11.2015)
 
Вносът на българско вино в Русия се срина с 60 на сто За деветте месеца от началото на годината вносът на българско вино в Русия се е сринал с 60 процента. За тревожната тенденция съобщи Виталий Меркушев, председател на Черноморската асоциация на винопроизводителите, пред БНР. „Ясно е, че тази година левът е поскъпнал спрямо рублата с 40 процента, но и валутите на други държави винопроизводители също се засилиха като чилийското песо и южноафриканския ранд, а те не загубиха своите позиции на руския пазар, южноафриканците дори регистрираха увеличение на пазарното си присъствие”, изтъкна Меркушев. Междувременно стана ясно, че 28 винарски изби са се записали за участие в седмото издание на фестивала „Дефиле на младото вино“. Тази година фестивалът ще се проведе на 27, 28 и 29 ноември, когато жителите и гостите на Пловдив ще имат възможност да дегустират млади вина в Стария град. „Дефиле на младото вино” стартира през 2009 година с 16 участника в 6 възрожденски къщи.
Източник: Новинар (12.11.2015)
 
НСИ: Месечната инфлация за октомври 2015 г. спрямо септември е 0.2% Индексът на потребителските цени за октомври 2015 г. спрямо септември 2015 г. е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Това съобщиха от Националния статистически институт. Инфлацията от началото на годината (октомври 2015 г. спрямо декември 2014 г.) е минус 0.3%, а годишната инфлация за октомври 2015 г. спрямо октомври. 2014 г. е минус 0.6%. Средногодишната инфлация за периода ноември 2014 - октомври 2015 г. спрямо периода ноември 2013 - октомври 2014 г. е минус 0.2%. През октомври 2015 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: -хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.4%; -алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.1%; -облекло и обувки - увеличение с 6.4%; -жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.4%; -жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.2%; -здравеопазване - увеличение с 0.3%; -транспорт - намаление с 1.4%; -съобщения - увеличение с 0.1%; -развлечения и култура - увеличение с 0.8%; -образование - увеличение с 0.4%; -ресторанти и хотели - увеличение с 0.1%; -разнообразни стоки и услуги - цените остават на равнището от миналия месец. През октомври 2015 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: хляб „Добруджа“ - с 0.7%, свинско месо - с 0.5%, малотрайни колбаси - с 1.6%, кайма - с 0.7%, пресни млека - с 0.3%, яйца - с 1.0%, млечни масла - с 0.2%; олио - с 0.3%, грозде - с 10.7%, домати - с 10.5%, краставици - с 0.3%, пипер всички видове - с 6.4%, зеле - с 0.2%, зрял лук и зрял чесън - съответно с 3.8 и 1.7%, картофи - с 1.5%, захар - с 1.8%, оцет - с 2.3%, сол - с 0.7%, ракии - с 0.3%, вина - с 0.6%, и други. През октомври 2015 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.8%, брашно - с 0.9%, бял хляб - с 0.3%, макаронени изделия - с 1.4%, риба и рибни продукти (пресни и замразени) - с 1.0%, кисело мляко - с 0.8%, сирене и кашкавал - по 0.4%, маргарин - с 1.3%, ябълки - със 7.1%, цитрусови и южни плодове - с 12.6%, моркови - с 8.2%, леща - с 0.4%, зрял боб - с 2.5%, кафе и газирани напитки - по 2.5%, и други. През октомври 2015 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.1%, облекло и обувки - съответно с 5.4 и 8.7%, материали за ремонт и поддържане на жилища - с 0.2%, въглища - с 0.4%, дърва за отопление - с 4.3%, водонагревателни и отоплителни уреди - с 0.7%, препарати за почистване на съдове - с 1.6%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.8%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 3.0%, услуги в заведения за обществено хранене - с 0.2%, пътнотранспортни застраховки - с 0.2%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите са намалели цените на: централно газоснабдяване - с 9.7%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 0.2 и 0.6%, топлинна енергия за подгряване на вода - с 3.7%, прахове за пране - с 1.2%, автомобили - с 1.7%, дизелово гориво - с 1.1%, автомобилен бензин А95Н - с 1.5%, автомобилен бензин А98Н - с 1.1%, метан за ЛТС - с 2.1%, пътнически въздушен транспорт - с 13.0%, телевизионни приемници - с 1.7%, кина и театри - с 1.1%, козметични продукти - с 1.2%, и други. През октомври 2015 г. е регистрирано увеличение на цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти - с 0.3%. Цените на лекарските услуги остават на равнището от предходния месец, а цените на стоматологичните услуги са се увеличили с 0.1%.
Източник: Агенция Фокус (13.11.2015)
 
НСИ: Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 2.5% Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 6.4% спрямо същото тримесечие на 2014 година. Това сочи статистиката, съобщиха от Националния статистически институт. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 8.8%, а от животновъдството намалява с 8.5%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 2.5%, като в растениевъдството индексът на цените се запазва почти на същото равнище, а в животновъдството намалява с 10.1%. През третото тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на 2014 г. по-високи са цените на зърнените култури - с 5.6%, на техническите култури - с 19.2%, на картофите - с 13.1%, и на пресните плодове - с 0.6%. По-ниски са цените на пресните зеленчуци - с 9.1%. По-висока е цената на меката пшеница - с 5.2%, на ечемика - с 6.7%, на рапицата - с 22.0%, на краставиците - с 4.1%, на зрелия кромид лук - с 10.0%, на ябълките - със 17.6%, и на кайсиите - с 10.3%. По-ниски са цените на доматите - с 23.8%, на пипера - с 11.0%, на черешите - с 20.5%, и на прасковите - с 5.3%. Спрямо същото тримесечие на 2014 г. се наблюдава намаление и в цените на живите животни - с 8.3%, и на животинските продукти - с 8.6%. Най-голямо намаление е отчетено в цените на едрия рогат добитък - с 32.2%, и по-малко - при цените на свинете - с 5.6%, и на домашните птици - с 3.4%. Цените на дребния рогат добитък отбелязват увеличение с 0.2%. При животинските продукти намаление е отчетено в цената на кравето мляко - с 14.0%, и увеличение - в цените на птичите яйца - с 11.7%, и на пчелния мед - със 7.5%. Спрямо 2014 г. през третото тримесечие на 2015 г. по-ниски са цените на зърнените култури - с 2.8%, на картофите - с 3.5%, на пресните зеленчуци - с 22.9%, и на пресните плодове - с 5.0%. Увеличение се наблюдава единствено при цените на техническите култури - с 10.1%. В животновъдството цените на живите животни намаляват със 7.8%, а на животинските продукти - с 11.4%. През третото тримесечие на 2015 г. спрямо 2014 г. по-ниски са цените на меката пшеница - с 5.5%, на ечемика - с 3.9%, на доматите - с 33.4%, на краставиците - с 20.1%, на пипера - с 27.4%, и на черешите - с 25.8%. По-високи са цените на рапицата - с 14.8%, на слънчогледа - с 11.5%, на прасковите - с 19.4%, и на ябълките - с 3.9%. В животновъдството през третото тримесечие на 2015 г. спрямо 2014 г. се наблюдава намаление в цените на всички категории животни. При животинските продукти намалява цената на кравето мляко - с 16.3%, а се увеличават цените на птичите яйца - с 8.1%, и на пчелния мед - с 10.3%. Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2015 г. е с 0.9% под равнището на същото тримесечие на предходната година и с 2.2% спрямо 2014 година. През третото тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. намаляват цените на електроенергията и горивата - с 10.5%, на препаратите за растителна защита - с 3.1%, и на фуражите - с 1.6%. По-високи са цените на минералните торове - с 22.5%, на ветеринарномедицинските продукти - с 3.2%, и на посевния и посадъчния материал - с 1.6%. Спрямо 2014 г. през третото тримесечие на 2015 г. се наблюдава същата тенденция в изменението на цените: индексът на цените на електроенергията намалява с 8.9%, на препаратите за растителна защита - с 3.9%, и на фуражите - с 2.0%. По-високи са цените на минералните торове - с 8.5%, на ветеринарномединските продукти - с 1.2%, и на посевния и посадъчния материал - с 1.1%.
Източник: Агенция Фокус (13.11.2015)
 
През октомври животът е поскъпнал леко спрямо предходния месец. Националната статистика измери 0.2% повишение на цените спрямо септември. Годишната инфлация обаче продължава да е отрицателна и се оказва, че животът е по-евтин с 0.6% от октомври 2014 г. От данните се вижда, че най-големи скокове има при цените на облеклото и обувките - съответно с 5.4 и 8.7%, дървата за отопление - с 4.3%, отоплителни уреди - с 0.7%, и въглища - с 0.4%. За месец са поскъпнали и доматите - с 10.5%, колбасите - с 1.6%, и картофите - с 1.5%. На годишна база най-сериозно са поскъпнали услугите, свързани с развлечение и култура - с 3.7%.
Източник: Сега (13.11.2015)
 
Предприемачите очакват през настоящата година направените инвестиции да са с 32,6% по-малко спрямо предходната 2014 г., показва бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия. Тревожни са и прогнозите за 2016 г., тъй като предприятията очакват обемът на инвестициите в промишлеността да падне с още 2,4% спрямо 2015 г. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2015 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (33,7%), следвани от отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление (31,9%), и отраслите, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки (20,4%). За 2016 г. около 36% от предприятията въобще не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи. Догодина енергетичните и свързаните с водата отрасли отново ще формират най-голям дял от инвестициите - 39,4%. След тях се нареждат отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, и тези, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки - съответно с 32,4% и 15,7%. Според целта на инвестициите, през 2016 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за заместване на износено оборудване - 29,3% от общия обем на вложенията в промишлеността. На второ място с дял от 29,1% са предвидените инвестиции за увеличаване на производствения капацитет, следвани от тези за автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 24,2%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - със 17,4%. Мениджърите са посочили, че факторите "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори" оказват стимулиращо влияние върху решението им да инвестират през 2016 г.
Източник: Стандарт (16.11.2015)
 
Цените на хранителните стоки на едро се задържат без особена промяна Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава тази седмица с 0,45 на сто до 1,362 пункта. От края на септември индексът е сравнително стабилен и се повишава само с 1,3 но сто, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Тази седмица оранжерийните краставици поевтиняват с 5,5 на сто до 2,41 лева за килограм. Цената на оранжерийните домати скача с 8,7 на сто до 1,63 лева за килограм. Зелето поскъпва с пет стотинки на килограм до 0,65 лв./кг. Картофите се продават без промяна по 0,57 лв./кг., информира БТА. Ябълките се продават по 0,93 лева за килограм, лимоните поевтиняват с 1,6 на сто до 1,87 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 12,4 на сто до 1,62 лв. кг, а цената на мандарините пада с 9,5 на сто до 1,53 лв./кг. Каймата се тъгува по 4,73 лева за килограм. Пилешкото месо поскъпва с 1,3 на сто до 3,91 лева за килограм. Кравето сирене се търгува по 5,41 лева на едро за килограм, а кашкавал тип "Витоша" поскъпва с 2% и се продава по 10,12 лева за килограм. Захарта поевтинява с 0,7 на сто до 1,34 лева за килограм, цената на ориза се повишава с 1,9 на сто до 2,10 лв., брашното поскъпва с една стотинка до 0,84 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,9 на сто до 2,17 лева за килограм. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2015)
 
Спадът на инвестициите в промишлеността се очаква да се забави през 2016 г. Инвестициите в промишлеността ще се свият с 2,4% през 2016 г. спрямо 2015 г. Такава е прогнозата на предприемачите в бранша, участвали в Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт (НСИ). Около 36% от предприятията не планират да правят разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В същото време най-големи инвестиции ще направят предприятията в сектора на енергетиката и водата, като инвестираното от тях ще формира 39,4% от всички вложения. След тях се нареждат отраслите, произвеждащи стоки за междинно и крайно потребление – 32,4%, а 15,7% от всички инвестиции се падат на компаниите, които правят недълготрайни потребителски стоки. Според проучването, проведено през октомври, най-големите инвестиции ще са за заместване на износеното оборудване – 29,3%. За разширяване на производството пък ще отидат 29,1% от всички предвидени инвестиции, 24,2% от тях ще са за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии. Относителен дял от 17,4% имат инвестициите за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други. Повечето от мениджърите в сектора намират влиянието на търсенето на продукцията, очакваните печалби и техническите фактори като „стимулиращо“ или „много стимулиращо“, за да вземат решение за бъдещи инвестиции. Що се отнася до текущата година, промишлените предприемачи очакват направените инвестиции да са много по-малко на годишна база – с 32,6% спрямо предходната 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2015)
 
Ръстът на българската икономика се ускорява до 4,5-годишен връх Икономическият растеж в България се ускорява още и изкачва връх, невиждан от четири и половина години. През третото тримесечие на 2015 г. българската икономика расте с 0,7% на тримесечна и с 2,9% на сезонно изгладена годишна база. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). С основен принос са крайното потребление и износът. Реалният годишен прираст е най-бързият от първото тримесечие на 2011 г., когато брутният вътрешен продукт (БВП) се покачи с 4,47% на годишна база. Растежът през третото тримесечие на 2015 г. е по-бърз от този през второто и първото и по всичко личи, че може да надхвърли прогнозите на правителството и на редица водещи международни финансови институции и организации. Освен това икономическият ръст на България през третото тримесечие надхвърля и средния за Европейския съюз от 0,4% на тримесечна и 1,9% на годишна база, сочат данните на Евростат. По прираст на годишна база България е шеста след Чехия (4,3%), Румъния и Полша (3,6%), Словакия (3,5%) и Испания (3,4%). Прирастът на БВП е по-голям от този на Великобритания (2,3%), Португалия (1,9%), Германия (1,7%) и Италия (0,9%), например. За сравнение – през второто тримесечие на 2015 г. българският БВП нарасна с 0,6% на тримесечна и с 2,6% на годишна база. Точно такъв беше и годишният растеж през първото тримесечие, показват ревизираните оценки на НСИ. Bloomberg TV Bulgaria отбелязва, че за първи път НСИ ревизира данните за първото и второто тримесечие в експресната си оценка за третото. Изненадващата ревизия на данните следва препоръки на европейската статистическа служба Евростат. Така например са увеличени условната рента на жилищата, както и оценките за измамите с ДДС. НСИ все още не е отразил две резерви на Евростат, така че са възможни и бъдещи корекции, обясниха от института за Bloomberg TV Bulgaria. В номинално изражение през третото тримесечие БВП достига 23,61 млрд. лв. от 22,838 млрд. лв., колкото беше през същото тримесечие на 2014 г. Това е със 772 млн. лв. повече. През периода реализираната добавена стойност в икономиката е за 20,011 млрд. лв. Тя се покачва с 0,2% на тримесечна и 1,6% на годишна база. През периода юли-септември с най-голям принос за растежа са крайното потребление и износът. Крайното потребление, което в стойностно изражение възлиза на 16,214 млрд. лв., се забързва до ръст от 1,1% на тримесечна и годишна база след последователни тримесечни ръстове от 0,1% и 0,7% тази година и намаляващ отрицателен принос на годишна база. Експортът на стоки и услуги е нагоре с 2,6% на годишна основа, въпреки че на тримесечна база има спад от 5%. Данните подсказват, че приносът на износа отслабва от началото на годината, след като през третото тримесечие записа 13,6% годишен ръст, а през второто – от 5,2 на сто. Външнотърговското салдо е положително, отчита НСИ, след като износът за 15,922 млрд. лв. надвишава вноса, който е в размер на 13,907 млрд. лв. От своя страна, импортът забавя годишния растеж до 1,2% от 4,7% през второто тримесечие и отново спада с 2,7% на тримесечна база – точно с толкова, с колкото се понижава и през периода април-юни, показват ревизираните оценки на националната статистика. Инвестициите на компаниите се свиват с 0,9 на сто на годишна база, но са нагоре с 0,1% на тримесечна база. И те забавят темпото, тъй като през предходното тримесечие имаше покачване от 0,4 на сто. През третото тримесечие на 2015 г. т. нар. бруто капиталообразуване в основен капитал е 5,382 млрд. лв. Предварителни оценки за икономическия растеж през третото тримесечие НСИ ще публикува на 4 декември 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2015)
 
Броят на наетите расте, но темпът е неубедителен Поне до този момент 2015 г. е първата от началото на кризата, в която броят на наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличава през всеки един от месеците спрямо предходната година. Въпреки това ръстът остава слаб, особено предвид факта, че през 2014 г. беше регистриран най-големият спад на броя на наетите от 2011 г. насам, т.е. базата за сравнение на тазгодишните данни е много ниска. През септември 2015 г. броят на наетите достига 2 272 хил. души, което е с 21 хил. души (0,93%) повече от септември 2014 г. Това е най-голямото увеличение на годишна база от началото на 2015 г., което е едновременно положителна новина и обстоятелство, будещо известни тревоги. Графика 1: Промяна на броя на наетите на годишна база (в %) в периода януари 2009 - септември 2015 г. (черна линия - общо; зелена - ИТ сектор) Най-интересните положителни тенденции са концентрирани в четири сектора – информационните услуги, преработващата промишленост, селското стопанство и строителството: Най-чувствителен е ръстът на наетите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, в който влиза и IT секторът. През септември 2015 г. броят на наетите в дейността е с 9,1% по-висок от този през миналата година, което е 10 пъти по-голямо увеличение от средното за страната (0,93%). Това е и икономическата дейност, в която броят на наетите се увеличава най-сериозно и в номинално отношение – ръст от 6 360 души. Работещите в този сектор (76,3 хиляди души), обаче, представляват едва 3,36% от всички наети в страната. Преработващата промишленост продължава да бъде един от добре представящите се икономически сектори. През всеки един от първите девет месеца на 2015 г. броят на наетите се увеличава по-бързо от средното за икономиката, като през септември работещите в сектора са с 5 713 души повече от същия период на 2014 г. Въпреки това разликата се стопява – през януари 2015 г. броят на заетите в преработващата промишленост нараства с 2,73% спрямо същия период на 2014 г. при средно 0,83% за икономиката. През септември разликата е минимална – 1,16% ръст за преработващата промишленост спрямо 0,93% за икономиката. Това забавяне вероятно може да се обясни с по-лошото представяне на износа през 3-тото тримесечие след силното първо полугодие. Продължаващият ръст на инженерното строителство, въпреки запазващата се низходяща корекция в жилищното строителство, оказва положително влияние върху заетостта в сектора. Между май и септември 2015 г. броят на наетите в тази икономическа дейност отбелязва ръст на годишна база за пръв път от 2009 г. насам. Въпреки това наетите остават два пъти по-малко в сравнение с периода преди кризата – 130 хил. души през септември 2015 г. спрямо 257 хил. души през септември 2008 г. Броят на наетите в селското, горското и рибното стопанство се повишава сравнително бързо – с над 3% на годишна база през всеки един от изминалите девет месеца. Известно подобрение през септември тази година има още при наетите в търговията, транспорта, складирането и пощенските услуги, а най-голям спад е регистриран в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, държавното управление и образованието. От прегледа на данните за броя на наетите през м. септември 2015 г. можем да извадим няколко заключения: Голяма част от увеличението на броя на заетите се дължи на IT сектора и преработващата промишленост. Във втората дейност, обаче, се наблюдава чувствително забавяне на новите работни места. Броят на наетите в строителството може би най-сетне е достигнал дъно, от което може да се оттласне. Динамиката на наетите в тази икономическа дейност през следващата година ще е от водещо значение за продължаващия спад на безработицата, тъй като секторът е в състояние да осигури заетост и на по-нискоквалифицирани лица, които формират голяма част от свободния контингент на трудовия пазар. Цялостният темп на увеличаване на броя на наетите изглежда неубедителен предвид слабата база за сравнение (2014 г.). Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика.
Източник: econ.bg (16.11.2015)
 
Инвестициите намаляват През тази година инвестициите у нас ще бъдат с близо една трета по-малко в сравнение с година по-рано. Това става ясно от традиционната анкета на Националния статистически институт (НСИ), проведена сред промишлените предприятия в България. От допитването, проведено през октомври, става ясно, че предприемачите очакват през настоящата година направените инвестиции да бъдат с 32,6% по-малко в сравнение с предходната 2014 г. Според анкетираните най-голям дял от общите инвестиции в страната ще привлекат енергийните и свързаните с водата отрасли – 33,7%. Малко по-малък дял ще бъде отчетен в отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление – 31,9%. На трето място с 20,4 на сто се нареждат отраслите, произвеждащи недълготрайни потребителски стоки. Спадът на инвестициите обаче ще продължи и през 2016 г., когато, според родния бизнес, в България ще влязат с около 2,4% по-малко капиталовложения спрямо 2015 г. Около 36% от предприятията пък не планират и разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групи енергийните и свързаните с водата отрасли отново ще формират най-голям относителен дял от инвестициите – 39,4%. След тях се подреждат отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, и тези, работещи в сферата на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 32,4 и 15,7 на сто. От направените инвестициите през 2016 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за заместване на износеното оборудване – 29,3%. На второ място с 29,1% дял са предвидените капиталовложения за увеличаване на производствения капацитет, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 24,2%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - със 17,4%.
Източник: econ.bg (16.11.2015)
 
БВП се увеличава с 2,9% за година С 2,9% нараства брутният вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на годината спрямо същия период на предходната година. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на статистиката за третото тримесечие на 2015 г. БВП в номинално изражение достига 23,610 млрд. лева. Най-голям дял в БВП заема крайното потребление (68,7%), което в стойностно изражение възлиза на 16,214 млрд. лева. През третото тримесечие на 2015 г. бруто капиталообразуването е 5,382 млрд. лв. и заема 22,8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През третото тримесечие на 2015 г. спрямо второто тримесечие на 2015 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0,7%. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0,2%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през третото тримесечие на 2015 г. принос за регистрирания икономически растеж имат крайното потребление - с 1,1%, и бруто образуването в основен капитал - с 0,1%. През третото тримесечие на 2015 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 2,9% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 1,6%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 1,1%. Бруто образуването на основен капитал отчита спад през третото тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година с 0,9%. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 2,6 и 1,2%.
Източник: econ.bg (16.11.2015)
 
Броим със 128 лв. повече за храна Харчовете на българите за храна са скочили със 128 лв. от 2010 г. насам, въпреки че до тази година страната ни официално се водеше в криза. Според последните данни НСИ през трите летни месеца разходите за храна на едно домакинство са били средно 912 лв., срещу 784 лв. през същия период на 2010 г. В същото време от НСИ отчитат, че при основни групи храни потреблението намалява. За последните 5 години тримесечната консумацията на хляб и тестени изделия на човек от домакинствата е паднала с почти 5 кг, на прясно мляко - с 1,2 л, на захар с 400 г, на олио с над половин литър, на зеленчуци с 2,5 кг, на картофи с 600 г. На месни произведения остава на същото ниво от 3,4 кг. Почти идентично е положението и при яйцата. Ръст от половин кило има само при месото. В сравнение с 2010 г. ядем повече кисело мляко, както и пресни или замразени плодове. Спрямо третото тримесечие на миналата година има лек спад на консумацията на повечето основни храни, но и ръст при месото. Ядем със 700 грама по-малко хляб, с 200 г надолу е консумацията на картофи и захар. Най-голямо е понижението в консумацията на пресни и замразени плодове от 19,6 на 17,3 кг на човек и то в месеците с най-голямо изобилие от тях. При зеленчуците е отчетен спад от 1,2 кг в тримесечната консумация. Данните на държавната статистика сочат още, че от юли до края на септември 2015 г. средните разходи на домакинствата за транспорт са били 192 лв., за съобщения - 121 лв и за алкохол и цигари - 129 лв. Спрямо същото тримесечие на 2010 г. най-голям ръст е отчетен при разходите ни за данъци от 73 на 136 лв или с над 86%. В същото време обаче се заделят повече пари за банкови влогове. Средната сума за целта се е увеличила с 33 лв. до 73 лв., или с над 82 на сто. Вноските за погасяване на кредит или дадените заеми на други хора също бележат значителен ръст от 43% от 72 на 103 лв., сочи още официалната статистика. В сравнение с лятото на 2010 г. харчовете ни за жилището, водоснабдяване, ток и горива са скочили с една четвърт от 295 на 370 лв. Това е повече от съществено увеличение – с над 25 на сто. Общите суми давани за потребителски нужди на домакинство са се увеличили от 1818 на 2343 лв. или с почти 29%. Общите разходи на семействата пък са нараснали с над една трета до 2802 лв. С почти толкова обаче са по-големи и общите доходи на домакинствата в последното тримесечие и достигат 3026 лв. срещу 2303 преди петилетка. През лятото на 2013 г. бе отчетен баланс между ръста на тримесечните разходи и приходи на домакинствата с по около 12,3 на сто. Следващата година доходите паднаха минимално с 0,1% срещу лек ръст на общите разходи от 0,3 на сто. В последното тримесечие на годишна база повишаването на разходите е символично – с 2 лв. Общите доходи на домакинствата обаче са се повишили със 109 лв., или с 3,7%, отчита още НСИ.
Източник: Монитор (17.11.2015)
 
България трета по спад на цените в ЕС България е трета по спад на цените в Европейския съюз през октомври. Това сочат данните на Евростат, публикувани днес. В страната ни има дефлация 1,2 %, съобщава БТА, цитирайки европейската статистическа служба. Пред нас са Кипър с 1,8 % дефлация и северните ни съседи от Румъния с 1,4 %. Най-високо равнище на инфлация е отчетено в Малта - 1,6 на сто, Белгия с 1,2 % и Швеция - 0,9 процента. В общността инфлацията на годишна основа за октомври е била нулева, докато през септември е имало поевтиняване на живота от 0,1 на сто. Повишението в единния европейски валутен съюз става на фона на по-високата цени при храните и по-малкото поевтиняване на енергоносителите, отколкото първоначално бе изчислено, отбелязва Асошиейтед прес. Инфлацията все още е доста под целевото равнище от 2 %, определено от Европейската централна банка. Очаква се през декември институцията да обяви допълнителни мерки за стимулиране на икономиката. Анализатори посочват, че атентатите в Париж могат да се отразят на инфлацията, ако засегнат в близко бъдеще икономическата активност в еврозоната.
Източник: Монитор (17.11.2015)
 
Заетостта в България с най-силно повишение от 2008 г. Тази година се наблюдава най-доброто повишение на заетостта в България от 2008 г. насам, обяви на пресконференция социалният министър Ивайло Калфин. В началото на годината коефициентът на заетост в страната е бил 61,04% от хората в трудоспособна възраст, а сега е 62,4%, отчете министърът. Над 3 млн. са заетите в България, а за десетте месеца на годината чрез Агенцията по заетостта са започнали работа близо 218 хил. души, каза още Калфин. От началото на годината до края на октомври безработните в България са намалели с 40 хиляди - от 10,7 до 9,5 процента. Сега регистрирани в бюрата по труда са близо 313 хил. души в сравнения с 351 хил. в началото на годината. По думите на Калфин зад статистиките стоят конкретни мерки, предприети от страна на социалното министерство. В данните не се включват еднодневните договори, които са достигнали до 80 хиляди от 20 юли, което е за половината селскостопански сезон, отбеляза oще вицепремиерът. Министърът припомни, че е удължена възможността млади хора под 18 години да работят до 10 часа вечер, което се е отразило на туристическия сектор в двойно нарастване на заетите младежи в сектора. Калфин отчете и активна работа по младежката заетост през 2015 г. Назначени са младежи трудови медиатори, като резултатът от тяхната дейност е 1500 души новозаписани в бюрата по труда. По новата програма за стаж и за чиракуване, която беше отворена в началото на годината, са назначени близо 4 хил. души. Приоритетите на социалното министерство за 2016 г. Основна цел в приоритетите на пазара на труда за 2016 г. остава намаляването на безработицата на младежи до 29 години, дългосрочно безработни и хора в над 55 години, които са в предпенсионна възраст, като по думите на Ивайло Калфин последните две категории се припокриват. По Националния план за заетостта се запазва сумата от 73 млн. лева и за 2016 г. Предвижда се да се включат 8 хил. души за обучение и за 16 хил. души да бъде създадена заетост. Ще продължи работата по младежката гаранция, очаква се 6 хил. нови души да бъдат включени по нея. По "Младежка заетост" ще има възможност за нови 4 хил. души да се включат към отворената вече програма. По програмата "Ново работно място" се предвиждат 100 млн. лева, като в момента текат процедурите за откриване на 7500 работни места. За квалификация се предвижда допълнително средства за 7400 души и 81 млн. лева допълнителен бюджет. На дългосрочно безработните ще се прави индивидуален профил. Предвиждат се 10 млн. лева за обучение на възрастни след ограмотяване, като това е програма, която ще се изпълнява съвместно с образователното министерство. Министърът каза още, че по програмата за лични асистенти търсенето значително надвишава възможностите на програмата - около 15 хил. са назначените лични асистенти при търсене около 48 хил. През 2016 година започва да работи нова програма за т.нар. нови алтернативи на стойност около 150 млн. лева. По програмата се очаква още над 14 хил. души да бъдат нови бенефициенти за подпомагане и подкрепа на хора, които са тежко болни, хора с увреждания или възрастни, които имат нужда от подкрепа. Предвижда се затягане на контрола при отпускането на социални помощи По думите на министъра основна цел в социалната политика ще е замяна на социалното подпомагане с доходи от труд за тези, които имат възможност да работят. Хората в трудоспособна възраст ще се насочват към пазара на труда, за да не се създава трайна зависимост от социални плащания, каза Ивайло Калфин. Предвиждат се различни мерки за насочване на средствата към най-нуждаещите - като затягане на контрола върху отпускането на социални помощи. Разработва се ново законодателство за социалните услуги и нови програми за социалните предприятия и социалното предприемачество, посочи Ивайло Калфин. Министърът заяви, че разчита парламентът да подкрепи увеличението на минималната работна заплата на 420 лева от 2016 г. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси допълнително ще има 80 млн. лева, по които да почнат програми за работа с най-маргинализираните групи, включително роми. До края на годината и най-късно до началото на следващата ще се подновят доставките за хранителни помощи за най-бедните. Направени са вече всички търгове, БЧК отново ще се грижи за доставката. Разширен е кръгът на стоки - 21 продукта влизат в пакетите. Ще бъдат подпомагани хората с най-ниски доходи - тези, които имат право на енергийно подпомагане. Според Калфин от започнатите реформи от страна на министерството пенсионната вече дава резултат, което се отразява в бюджета на НОИ, а промяната на политиката в семейното подпомагане се отразява в разпределението на средствата за децата. Министерството работи активно и за изработването на оценка на хората с увреждания и до края на годината ще бъдат представени законодателни предложения за реформа в системата, посочи Ивайло Калфин. Ще бъдат представени и предложения за промени в условията на функциониране на частните пенсионни фондове.
Източник: Инвестор.БГ (17.11.2015)
 
Услугите повишават заетостта през третото тримесечие Ръст на заетостта само в сектора на услугите отчитат от Националния статистически институт за третото тримесечие. Данните показват, че през периода заетите у нас са малко над 3,1 млн. души, а коефициентът на заетост – 64,5 на сто. На годишна база има ръст от 1,7 процентни пункта. Заетите в сектора на услугите са вече 1,94 млн. души (62,8% от всички заети), а в индустрията работят 922,4 хил. души. Заетите в селското стопанство у нас са 233 хил., което представлява 7,5% от всички заети лица. От НСИ отчитат още и намаляване на коефициента на безработните – с 2,5 пункта до 8,3%. Икономически неактивните българи в трудоспособна възраст (от 15 – 64 навършени години) са почти 1,4 млн. души, от които 157,5 хил. са обезкуражените лица. Спрямо юли – септември 2014 година обезкуражените безработни намаляват със 17,4 хил. Безработните у нас през летните месеци са 279,3 хил., като техният брой намалява с 24,3% спрямо същия период на миналата година. От всички безработни 12,7% са с висше образование, 50,9% - със средно, и 36,4% - с основно и по-ниско образование. Коефициентът на заетост сред младежите (15 – 29 години) е 41,7 на сто, а заетите лица на възраст между 55 и 64 навършени години са 545 хил., тоест 54,6% от хората в тази възрастова група. Коефициентът на безработица сред българските младежи е 12,4 на сто, сочат още данните на НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (17.11.2015)
 
8.3% безработица отчита НСИ за третото тримесечие Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 70.4% и остава непроменен, в сравнение с третото тримесечие на 2014 година, сочат данни на Националния стастически институт. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 64.5%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2014 г. се увеличава с 1.7 процентни пункта. Коефициентът на безработица е 8.3%, или с 2.5 процентни пункта по-нисък, в сравнение със същия период на 2014 година. Икономически неактивните лица на 15 - 64 навършени години са 1.39 млн., или 29.6% от населението в същата възрастова група. От тях 157.5 хил., или 11.3%, са обезкуражени лица. В сравнение с второто тримесечие на 2014 г. броят на обезкуражените лица (15 - 64 навършени години) намалява със 17.4 хиляди. Заетост През третото тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3.10 млн., от които 1.64 млн. са мъже и 1.45 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 50.3%, като в сравнение с третото тримесечие на 2014 г. се увеличава с 1.0 процентни пункта. При мъжете този дял е 55.5%, а при жените - 45.6%. През периода трето тримесечие на 2014 - трето тримесечие на 2015 г. увеличение на заетостта се наблюдава само в сектора на услугите, където броят на заетите достига 1.94 млнл., или 62.8% от всички заети лица. В индустрията работят 922.4 хил. души (29.7%), а в селското, горското и рибното стопанство - 233.5 хиляди (7.5%). От всички заети 3.5% (108.5 хил.) са работодатели, 8.1% (252.5 хил.) - самостоятелно заети (без наети лица), 87.7% (2.72млн.) - наети лица, и 0.7% (21.2 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 2.03 млн. (74.6%) работят в частния сектор, а 691.2 хил. (25.4%) - в обществения. В сравнение с третото тримесечие на 2014 г. броят на наетите в частния сектор се увеличава с 2.6%, а този на наетите в обществения сектор остава почти непроменен. От всички наети лица 157.3 хил., или 5.8%, са с временна работа. През третото тримесечие на 2015 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3.04 млн. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 64.5% (67.6% за мъжете и 61.4% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 41.7% (46.7% за мъжете и 36.4% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 68.8%, съответно 72.1% за мъжете и 65.4% за жените. Спрямо третото тримесечие на 2014 г. този коефициент се увеличава с 1.9 процентни пункта, като увеличението е едно и също за мъжете и жените. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 545.4 хил., или 54.6% от населението в същата възрастова група (58.7% от мъжете и 50.9% от жените). В сравнение с третото тримесечие на 2014 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 55 - 64 години се увеличава с 3.1 процентни пункта, като увеличението при мъжете и при жените е съответно с 2.6 и 3.5 процентни пункта. Безработица През третото тримесечие на 2015 г. безработните лица в страната са 279.3 хил., а коефициентът на безработица - 8.3%, като в сравнение с третото тримесечие на 2014 г. броят на безработните е по-нисък с 24.3%, а коефициентът на безработица - с 2.5 процентни пункта. През посочения период коефициентът на безработица намалява и при мъжете, и при жените, но стойността му се запазва по-висока при мъжете - 8.8%, в сравнение с тази при жените - 7.6%. От общия брой на безработните лица през третото тримесечие на 2015 г. 159.1 хил. (57.0%) са мъже и 120.1 хил. (43.0%) - жени. От всички безработни 12.7% са с висше образование, 50.9% - със средно, и 36.4% - с основно и по-ниско образование. През третото тримесечие на 2015 г. продължително безработни (от една или повече години) са 176.0 хил., или 63.0% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 5.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. намалява с 1.4 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица намалява в по-голяма степен при мъжете, отколкото при жените, като достига съответно 5.7% (за мъжете) и 4.6% (за жените). От общия брой на безработните лица 50.2 хил., или 18.0%, търсят първа работа. През третото тримесечие на 2015 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 12.4%, съответно 12.1% за мъжете и 12.9% за жените. В сравнение със същия период на 2014 г. този коефициент е по-нисък с 3.3 процентни пункта, като намалението е почти еднакво при мъжете и жените.
Източник: profit.bg (17.11.2015)
 
Средният доход нараснал с 5.6%, но потреблението си свива С 5.6 на сто е нараснал средният доход на лице от домакинство на 1262 лв. през третото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на миналата година , но потреблението се е свило като най-осезателен е спадът на консумацията на плодове и зеленчуци. Това сочат данните на Националния статистически институт. Доходите от работна заплата (55.7%) формират в най-голяма степен общите приходи в домакинствата, следвани от пенсиите (25.7%), изкараните от самостоятелна заетост пари (7.5%) и средствата от социално осигуряване и социални помощи (3.1%). В номинално изражение през третото тримесечие на 2015 г. спрямо годна по-рано доходът от работна заплата нараства с 8.3% (от 649 на 703 лв.), увеличават се и парите от пенсии с 3.5% (от 313 на 324 лв.) и от социални помощи - с 4.6% (от 37 на 39 лв.), докато изкараното от самостоятелна заетост намалява с 2.5% (от 97 на 94 лв.).
Източник: Агенция Фокус (17.11.2015)
 
БГ-програмистите с британски заплати Средната брутна заплата на програмистите у нас е 3358 лева, като измерена през покупателната способност тя е идентична с тази на колегите им във Великобритания, съобщи днес Георги Захариев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). От организацията отчитат значително намаление през последните 5 години на емиграцията на специалисти от България и тенденции на връщането на нашенци в страната от чужбина. Въпреки това недостигът на квалифицирани кадри продължава да е основен проблем. В момента 15-20 хил. души са заетите в сектора, а в следващите пет години страната ще се нуждае от три пъти повече специалисти. Почти 100% от сектора е в "светлата част", главно заради кадрите, които не биха започнали работа във фирма, която не си плаща данъци и осигуровки, което например би им попречило спокойно да теглят кредити за лични нужди, коментираха още от асоциацията. Българската IT индустрия е генерирала през миналата година приходи за 1 млрд. долара, отчетоха още от БАСКОМ. Ръстът отново е двуцифрен. Делът приходите от експорта се увеличава и достига до около 65%, констатират още от асоциацията. Очакванията са през следващата година делът на сектора в БВП да достигне 2 на сто. За последните три години са открити над 3000 работни места. Според Захариев ръстът би могъл да е много по-голям, ако образованието намери начин да обучава повече квалифицирани кадри.
Източник: Монитор (18.11.2015)
 
Шести сме в ЕС по продажби на коли България заема шесто място в Европейския съюз по продажби на нови коли. Пласираните автомобили у нас през октомври са повече с цели 15,4 процента на годишна база до 1941 броя. За сравнение преди година в страната ни са били купени 1682 броя возила. Това показват данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). Продажбите на нови автомобили в ЕС се повишиха за 26-и пореден месец, но със скромните 2,9 процента (спрямо октомври 2014 г.), след като през септември беше отчетен солиден ръст от 9,8 на сто, допълниха анализаторите.
Източник: Новинар (18.11.2015)
 
Строителството в ЕС расте през септември, в България се свива Строителната продукция в Европейския съюз се повишава през септември на годишна база с 0,6 на сто, а на месечна остава без изменение, сочат данни на Евростат. В България строителството се свива спрямо септември миналата година с 2,7%, а спрямо предходния месец август намалението е с 0,3 на сто. Пониженията обаче се забавят спрямо отчетените месец по-рано. Строителната продукция в еврозоната се понижава с 0,4% спрямо август, сочат сезонно изгладените данни, d на годишна се повишава с 1,8%. Месечното намаление от 0,4% в еврозоната се дължи основно на сградното строителство, което се свива с 0,6%, докато гражданското се увеличава с 0,3%. Сред страните членки, за които са налични данни, най-големи понижения са отчетени в Словения (-5,2%), Португалия (-2,2%) и Швеция (-1,9%), а най-големи повишения – в Унгария и Словакия (и двете по +8,4%) и Холандия (+2,1%). На годишна база гражданското строителство в еврозоната се повишава с 2,4%, а сградното – с 1,6%. В ЕС гражданското строителство нараства с 3,1%, а сградното се свива с 0,2%. По страни най-силни ръстове на строителството спрямо септември миналата година има в Словакия (+26%), Холандия (+10,2%), Унгария (+8,1%) и Швеция (+7,4%), а най-големи спадове се наблюдават в Словения (-12,5%), Великобритания (-4,1%) и Португалия (-3,2%).
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2015)
 
2016 г.: Поне 420 лв. заплата, 331 лв. средна пенсия През 2016 г. българската икономика ще произведе стоки и услуги за рекордните 88,28 млрд.лв. Това е записано в бюджет 2016. Той ще бъде гласуван днес на първо четене. В петък пък ще бъдат оттеглени параграфите от 9 до 16, които определяха нови правила за сектор “Сигурност” и доведоха до полицейските протести. Догодина държавата планира да събере с 2,4 млрд.лв. повече и да похарчи 2 млрд. повече, в сравнение с тази година. Дефицитът ще е 2%, а инфлацията - 0,5%. Значително - с 2,6 млрд.лв., се увеличават капиталовите разходи през 2016 г. За да гарантира стабилност на финансовата система бюджетът е предвидил буфер от 1,4 млрд.лв., както и издаване на държавни гаранции до 1,8 млрд.лв. на Фонда за гарантиране на влоговете. С 570 млн. лв. са увеличени парите за социално подпомагане и грижи - до 11,9 млрд.лв., от които 8,7 млрд. лв. са за пенсии. За образование ще са 3,121 млрд. лв., или с 80 млн. повече, а за здравеопазване - 3,94 млрд. лв., което е ръст от 54 млн. лв. спрямо 2015 г. Бюджетът дава възможност да се тегли нов заем до 5,3 млрд. лева. Финансовите разчети на държавата предвиждат минималната работна заплата да стане 420 лева от 1 януари 2016 г. Пенсиите да нараснат с 2,5%, или с 8,07 лв. , минималната да е 161 лв., а средната пенсия ще стигне до 331,62 лв. при 320,55 лв. за 2015 г.
Източник: 24 часа (19.11.2015)
 
Наравно сме с Габон по финансова грамотност Две трети от българите над 15 години са финансово неграмотни и не разбират понятие като диверсификация на риска, а почти половината се объркват и за инфлацията. По този показател сме на 72-ро място в света с равен резултат с този на Шри Ланка, Доминиканската република, Коста Рика, Малави и Габон. Това показва проучване на финансовата грамотност на рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс“ и на компанията за финансова и инвеститорска информация „МакГроу Хил Файненшъл“. Анкетата е проведена сред 150 000 възрастни от 144 страни. Според методологията за финансово грамотни се смятат хората, които отговорят вярно на поне 3 от 5-те зададени въпроса. За инфлацията например питането е следното: „Ако след 10 години доходите ви и цените на стоките, които потребявате, се удвоят, колко ще можете да купувате - повече, по-малко или същото количество?“ 58% от българите са отговорили правилно, че покупателната им способност ще се запази. Успеваемостта на въпроса за лихвата е малко по-висока. Едва една пета от хората обаче имат понятие какво е диверсификация на риска, а близо две трети се объркват на въпросите за дългосрочно олихвяване. Данните показват, че у нас 38% от мъжете и 31% от жените имат добра финансова култура. Подобно разделение се наблюдава във всички изследвани страни. Сред по-заможните българи делът на финансово грамотните е 41%, а сред бедните е 26%. Грамотността у нас съответства на средното световно равнище. Две трети от хората над 15 години, или 3,4 млрд. Души, нямат понятие от основни финансови понятия. Сред съседните ни държави най-образовани в това отношение са гърците - 45% от тях имат добра култура. В това отношение изпреварваме значително румънците, турците и македонците. Първенци в класацията са Норвегия, Швеция и Дания, в които 71% от населението разбират основните финансови термини. Най-слаби са показателите на Йемен, Албания и Афганистан. По-малко от 15% от техните жители могат да отговорят на въпроси за инфлацията, олихвяването и диверсификацията на риска.
Източник: Труд (20.11.2015)
 
Цените на хранителните стоки на едро скочиха с 0,51% тази седмица Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава с 0,51 на сто тази седмица и достига 1,369 пункта, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Данните показват, че от края на септември индексът е стабилен и се повишава с 1,86%, без резки колебания. През тази седмица оранжерийните краставици поевтиняват с 0,4% до 2,40 лева за килограм. С 2,4% се покачва цената на оранжерийните домати и достига 1,69 лева за килограм. Поскъпване има в цената на зелето - с 9 стотинки до 0,78 лева за килограм. Цената на картофите се покачва с 3 стотинки до 0,60 лева за килограм. Цената на ябълките достигна 0,97 лева за килограм, а тази на лимоните - 1,85 лева за килограм. Поевтиняване има на портокалите, които се продават за 1,38 лева за килограм, докато мандарините поскъпват с 1,3% до 1,59 лева за килограм. С 0,5% поевтинява каймата до 4,56 лева за килограм. Пилешкото месо достига цена от 3,83 лева за килограм, след като поевтиня с 1%. Кравето сирене се търгува под 5,42 лева за килограм, а кашкавалът тип “Витоша” - за 10,04 лева за килограм. Цената на захарта се запазва - 1,34 лева за килограм, както и тази на ориза - 2,10 лева за килограм. С 2 стотинки поскъпва брашното - до 0,86 лева за килограм. Олиото пък поевтинява с 2,3 на сто до 2,13 лева за литър. По 0,19 лева за брой се продават яйцата
Източник: БТА (23.11.2015)
 
Разходите за жилище поглъщат почти 30% от средствата на домакинствата Българите отделят 28% от бюджета си за разходи, свързани с дома – наем, сметки, или поддръжка, показват данните, цитирани в последния доклад Housing Review 2015 на Habitat for Humanity, предоставен на "Дневник" от фондация "Подслон за човечеството". Това поставя България малко над средното ниво за Европа, което е 22%. Унгарците харчат 24% от текущите си доходи за домовете си, докато Румъния и Словакия са близо до средното за Европа ниво от 22%. Анализът обхваща Унгария, Полша, Словакия, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан, Украйна и Грузия. България е една от страните с най-висок процент на собственици на домове – над 80% от българите живеят в собствено жилище, като по този показател ни изпреварват само Румъния - близо 95%, Хърватия и Македония с около 85%. Най-нисък е процентът на собствениците в Швейцария, Холандия и Швеция с под 10%. В момента около 97% от жилищата в България са частна собственост, а 3% са държавни. Макар че броят на хората, притежаващи собствен дом, е голям, много българи живеят под европейските стандарти – 48% са на ръба на бедността. Това води до влошаване на условията за живот в имотите или изоставяне на тези от тях, чиито разходи вече не могат да бъдат покривани. Проблемът е особено голям за младите семейства, хората с ниски приходи и маргинализираните групи. Докладът посочва като добър пример приватизацията на общинските жилища в България след 1990г., която доведе до това, че голям брой българи станаха собственици на апартаменти за пръв път. В същото време властите спряха новите строежи на такива домове, което доведе до сериозно вдигане на цените. Като цяло повече от 10% от европейците харчат над половината си доходи за дома, показват данните на Habitat for Humanity. Домакинствата с ниски приходи, които отделят над 40% от тях за жилищни разходи, стават все повече в цяла Европа, като тенденцията е особено силна в динамично развиващите се градски центрове и най-неразвитите региони. Докато през 2010 г. средните разходи за дома в целия ЕС за всички домакинства са били 22.5%, за тези с ниски доходи те достигат 41%. Ситуацията е по-тежка в Централна и Източна Европа, където някои домакинства отделят за сметките за отопление между 30% и 50% от приходите си през зимата. Страните, присъединили се към ЕС през 2004г. – Унгария, Полша и Словакия, като цяло се справят значително по-добре от Румъния, България и държавите извън ЕС. Процентът на хората между 18 и 34 години, живеещи с родителите си, достига рекордни нива – 55% в Португалия, 66% в Италия и 74% в Словения, като това се случва на фона на увеличаващия се брой на свободните домове в същите тези региони. "Жилищната криза, която започна заради глобалния финансов разпад през 2008 г., далеч не е свършила. Фактите, изложени в доклада, само доказват тази "тиха извънредна ситуация", коментира Грег Фостър, вицепрезидент за Европа, Близкия изток и Африка на Habitat for Humanity International. "Скорошното ни проучване в Полша показа, че близо 50% от всички поляци искат да емигрират, защото нямат жилище, в което могат да си позволят да живеят. В същото време проектите за социални жилища в Европа са намалели до етап, в който дори ако започнем днес, ще ни трябва десетилетие да построим или ремонтираме достатъчно домове, достъпни за хората". Строежът на нови домове е спаднал с между 70% и 90% в целия регион, като в някои държави общинските жилища са под 10% от нужните. Авторите на доклада уточняват, че резкият икономически растеж лесно води до прекалено големи или прекалено ниски инвестиции в строежа на жилищни сгради, като не се отчитат действителните нужди на населението.
Източник: Дневник (23.11.2015)
 
Оборотите в туристическите услуги се свиват в сезона на отпуските Оборотите в услугите записват ръстове през третото тримесечие на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо второто тримесечие обаче движението е разнопосочно. Прави впечатление обаче намалението на оборотите на туристическите компании, макар в сезона на отпуските. Спрямо второто тримесечие на тази година индексът в тази сфера (част от общия индекс в сектор "Други услуги" в методологията на НСИ) намалява с малко над 7 на сто, а на годишна база спадът е от почти 10%. Преди дни от НСИ публикуваха и статистика, показваща намаляващи пътувания на българите в същия период. С 6% се увеличават оборотите в сектора "Транспорт, складиране и пощи", сочат календарно изгладените данни на статистиката. Най-значително е то във сектора "Воден транспорт" (от 21,3%), а спад има единствено при въздушния транспорт - с 4,6 на сто. На тримесечна база обаче съставният индекс на оборота в транспортния сектор се свива с 2,2%. Най-голямо е намалението именно във водния транспорт, където оборотите са с 10,7% по-малки спрямо предходното тримесечие. В периода юли - септември на тримесечна база ръст имат единствено оборотите в сектора, свързан с пощенските услуги, показват още сезонно изгладените данни на НСИ. Годишните изменения за сектор "Съобщения" също са в положителна посока - календарно изгладеният индекс в този сектор се повишава със 17,1%. Най-голямо увеличение се наблюдава по отношение на дейностите в "Информационни услуги" (35,7%), както и при дейностите в областта на информационните технологии (29,7%). Намаление има при издателската дейност - в рамките на 4% на годишна база. Спрямо периода април-юни обаче има увеличение във всички сектори, отчитат още от НСИ. Календарно изгладените данни показват, че съставният индекс в съобщенията се увеличава с 10,1%, подкрепен от дейностите по далекосъобщения (14,9%) и информационните услуги (14,6%). По отношение на другите услуги, наблюдавани от статистическия институт, с почти по 20% на годишна база се повишават оборотите в сектори като реклама и проучване на пазари, архитектурни и инженерни дейности, както и услугите по почистване.
Източник: Инвестор.БГ (24.11.2015)
 
Пада оборотът на сектор Транспорт, складиране и пощи По предварителни данни през третото тримесечие на 2015 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, намалява с 2.2% спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад е регистриран при дейност „Воден транспорт” - с 10.7%. Увеличение се наблюдава единствено при дейност „Пощенски и куриерски услуги” - с 2.5%, сочат данните на НСИ. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 10.1% спрямо второто тримесечие на 2015 г., като увеличение се наблюдава при всички дейности в обхвата на сектора. Най-голям ръст е регистриран при дейностите „Далекосъобщения” (14.9%) и „Информационни услуги” (14.6%).
Източник: profit.bg (24.11.2015)
 
Достигането на нулев прираст е най-оптимистичният сценарий за България Максимумът, който може да се постигне в България от гледна точка на демографските показатели, е нулев естествен прираст. Това каза директорът на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Митко Димитров на конференция за демографско развитие на населението в България в периода 2012-2030 г. Проф. Димитров представи официалните резултати от доклад, разработен по инициатива на МТСП от екип учени от БАН. Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта в границите на 10-11 промила и по-чувствително намаляване на смъртността до 11-12 промила. България, заедно с другите страни от Източна Европа, няма големи резерви за подобряване на демографската ситуация от гледна точка на раждаемостта, каза проф. Димитров. По думите му от данните за раждаемостта е видно, че темповете й зависят в голяма степен от икономическото развитие - до 2008-2009 година има тенденция нагоре, а след това рязко отива надолу. Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си, коментира проф. Митко Димитров. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква с половин-един промил повишение на раждаемостта. България на фона на останалите източноевропейски страни е с най-лошата позиция за смъртност, която надхвърля петнайсет промила при средно ниво за Източна Европа от 12 промила и средно за ЕС от 10 промила. Според проф. Димитров, когато се говори за естествен прираст, основните резерви могат да бъдат търсени в снижаване на смъртността. В България смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 години нагоре, каза Димитров. По думите му преждевременната смъртност на мъжете е не само лична трагедия за семействата, но оказва влияние и на икономиката. Според БАН има резерви преждевременната смъртност в България да се намали с 20%, което означава 15-20 хиляди спасени живота. Върху смъртността оказват влияние различни болести, но три групи дават 70-85% от смъртността във всички възрастови групи - онкологични заболявания, болести на сърдечно-съдовата система и външни причини (например катастрофи). От БАН препоръчват и по-активна политика към привличане на емигранти и завръщане на българи в чужбина. Като целеви стойности могат да бъдат заложени: завръщане на 60 хил. до 180 хил. души български емигранти, привличане на етнически българи от чужбина до 10 хил. годишно, както и създаване на условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС - от 45 хил. до 185 хил. души. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин подкрепи искането на БАН да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване на преждевременната смъртност в България. Той коментира пред журналисти, че трябва да бъдат разработени целенасочени мерки за превенция на високата преждевременна смъртност и те да бъдат заложени в здравната реформа. Мъжете не доживяват пенсия, отбеляза Калфин и също отбеляза, че при мъжете рисковете от ранна смърт започват още на 45-46 години. Министърът подкрепя и предложенията на БАН за мерки за стимулиране на работещите родители. Калфин припомни, че такава мярка е случващото се с данъчния кредит - за едно дете намалението на данъчната основа е 200 лева, за две - 400 лева, за три - 600 лева, което се равнява на половината от досегашните детски плащания - пада се около 18 лева на дете на месец на работещ родител. Калфин посочи, че би искал да има и по-големи облекчения за работещите родители. Той коментира, че е трудно да се приложи идеята за различен размер на детските спрямо степента на образование на детето, още повече, че често разходите за малки деца са по-големи от тези за деца в по-висока образователна степен. Министерството на труда и социалната политика ще почне кампания за популяризиране на промените в Кодекса на труда за работното време с променливи граници, които да позволят съвместяване на личен с професионален живот. Той допълни, че продължава да е на мнението, че минималната работна заплата трябва да расте.
Източник: Инвестор.БГ (25.11.2015)
 
Ръстът на БВП у нас е движен от потреблението и експорта Ръстът на БВП на България е движен от потреблението и експорта. Това се посочва в редовния месечен анализ на Райфайзенбанк. Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) през третото тримесечие на 2015 г. реалният ръст на БВП достигна 2,9% на годишна база, което е над растежа през първото и второто тримесечие на годината, който възлезе на 2,6%. Според анализаторите на банката, най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление (68,7% от БВП) нараства с 1,1% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал (22,8% от БВП) спада с 0,9%. Третият компонент на БВП – нетният експорт премина в положителен (8,5% от БВП). Поради слабото евро износът нарасна с 2,6% на годишна база, докато вносът се увеличи два пъти по-бавно – с 1,2%. „През третото тримесечие коефициентът на заетост нарасна с 1,7 процентни пункта на годишна база и достигна 50,3%. От своя страна, през периода коефициентът на безработица намаля с 1,6 пр.п. и достигна 8,3%. Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП през тримесечието, като се очаква те да продължат плавно да се подобряват до края на годината“, коментира икономическият анализатор Емил Калчев. Средната работна заплата се повиши с 65 лв., от 809 лв. през третото тримесечие на 2014 г. до 874 лв. през същия период на 2015 г., в резултат от растежа на икономиката. Ръстът в публичния сектор беше 36 лв., отразявайки мерките за икономии в държавния сектор, а в частния 74 лв. - два пъти повече. Въпреки това, средната заплата в публичния сектор (911 лв.) остана значително по-висока от тази в частния (862 лв.). Месечната инфлация за октомври бе положителна - 0,2%. Тя обаче не повлия на средногодишната инфлация, която остана отрицателна – минус 0,2%. Натрупаната инфлация от началото на годината до октомври също бе отрицателна – минус 0,3%. „За нея най-голям отрицателен принос имаха поевтиняващите съобщения, разходите около жилищата (наеми, ремонти, поддръжка и др.) и развлеченията“, допълни Калчев. През септември, за единадесети пореден месец, кредитите към фирми и граждани се свиха с общо 10,1% на годишна база, достигайки 49,2 млрд. лв, отразявайки най-вече ефекта от ликвидацията на КТБ. Обемът на депозитите отново нарасна на годишна база през септември - с 4,3%, до 55,7 млрд. лв. Текущата сметка на платежния баланс остана положителна и през третото тримесечие на годината (1 млрд. евро), за разлика от същия период на миналата година, когато балансът й бе по-висок (1,1 млрд. евро). Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари-септември 2015 г. възлязоха на 1,1 млрд. евро, което бе с 229,5 млн. евро повече от обема им за деветте месеца на 2014 г. Водещ инвеститор беше Нидерландия (1,6 млрд. евро), следвана от Австрия (230,6 млн. евро) и Франция (105,8 млн. евро). Норвегия се нареди на четвърта позиция (88 млн. евро), а най-голям отрицателен нетен поток бе регистриран към Германия (-437,5 млн. евро).
Източник: econ.bg (25.11.2015)
 
Всеки трети нашенец готов да започне бизнес Почти всеки трети българин има желание да стане предприемач, като 27% от хората са убедени, че имат нужните умения, за да стартират свой собствен бизнес. Това сочи проучването, проведено от компания за директни продажби в 44 държави, като България е включена за първи път. Една трета от сънародниците ни смятат, че превръщането им в предприемачи ще ги лиши от шефове и би ги направило по-независими, а други 33% мислят, че това би им донесло допълнителни доходи. В световен план хората, които са готови на тази крачка, са 43%, а нивото в Европа е 38 на сто. Българите основно се страхуват от провал и това е основната пречка пред реализацията им като самостоятелни шефове. За трима от четирима отговорили, или 78%, страхът от провал се асоциира със страх от фалит и от икономическа криза. Проучването показва, че 69% от европейците се притесняват от загуба на пари като предприемачи, а в световен мащаб процентът е с един повече. По-малко от един от десетима интервюирани смятат, че българското общество насърчава и стимулира предприемачеството.
Източник: Монитор (26.11.2015)
 
Лидер сме по аутсорсинг във Великобритания България беше избрана за „Аутсорсинг дестинация на годината” за 2015 г. от Националната аутсорсинг асоциация на Великобритания. Страната ни спечели високото отличие в конкуренция със Словакия, Южна Африка и Шри Ланка. За първи път българска компания беше избрана и за „Доставчик на аутсорсинг услуги на годината”. Отличието е връчено на фирмата ScaleFocus, която реализира силен ръст на бизнеса и инвестициите си във Великобритания през 2015 г. Дружеството победи в надпреварата за приза фирми от Великобритания, Индия и САЩ. Обединеното кралство е вторият по големина пазар за българските компании в областта на високите технологии. High-tech IT аутсорсингът е един от потенциалните сектори, в които има възможност да се засилят икономическите контакти между двете държави, изтъкнаха експерти.
Източник: Новинар (27.11.2015)
 
Безработицата в България падна на най-ниското си ниво от 2009 г. насам Безработицата в България продължава да се понижава, като през септември тя е била 9,2%. Броят на ненаетите е паднал до най-ниската си стойност от последните месеци на 2009 г. до сега, показва месечният доклад на Министерство на финансите за октомври. Износът и крайното потребление са ускорили ръста на българската икономика до 2,9% през третото тримесечие на 2015 г., отчитат още от институцията. Данните показват, че двата показателя са се увеличили съответно с 2,6% и с 1,1%. От друга страна обаче има спад на инвестициите в основен капитал намаляват с 0,9 на сто на годишна база. Потребителските цени през октомври са се свили с 0,2% спрямо предходния месец, като страната остава в дефлация за пореден месец. Основна тежест върху тази тенденция има спадът в цените на енергийните и хранителните стоки. В доклада на финансовото министерство се посочва още, че в края на август брутният външен дълг (БВД възлиза на 35,4 млрд. евро, като той е с 8,2% по-малко спрямо година по-рано. Съотношението му към БВП се е подобрило до 80,5% при 90,2% в края на август 2014 г.
Източник: Money.bg (30.11.2015)
 
България е в топ 3 на най-застаряващите европейски нации, по данни на Евростат за демографските тенденции на Стария континент през 2014 г. Страната ни се нарежда сред трите най-застаряващи страни в ЕС със средна възраст на населението у нас от 43,3 години. Това означава, че половината от населението е под тази граница, а другата половина - над нея. Средната възраст на европейското население през миналата година е била 42,2 години. Най-висок среден дял по този показател е отчетен в Германия - 45,6 години, Италия - 44,7 години, а ние се нареждаме на трето място. След нас са Португалия и Гърция - по 43 години средна възраст на населението. Най-младото население на Евросъюза пък е в Ирландия - средно 36 години, Кипър - 36,8 години, Словакия - 38,6 години, Люксембург и Полша - средно по 39,2 години. 37% от фермерите в България, които са управлявали или обработвали земеделско стопанство през 2013 г., са били на възраст над 65 години, сочат данни на Евростат. Във възрастовата категория 55-64 години са били 25% от стопаните; между 45 и 54 години - 18%; между 35 и 44 години - 13%, а под 35 години -само 6%. За 10 години с 62% е намалял броят на земеделските стопанства в България, като през 2013 г. те са били 254 хил., сочи анализът. За сметка на това страната ни е една от малкото в ЕС, в които за едно десетилетие (2003-2013 г.) значително нараства обработваемата земя - ръст от 60%, при средно увеличение за ЕС от 0,1%.
Източник: Стандарт (30.11.2015)
 
Бизнес климатът се влошава през ноември През ноември 2015 г. общият показател на бизнес климата намалява с 0.5 пункта спрямо октомври заради влошаване на условията в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, съобщи Националният статистически институт. Несигурната среда е основният проблем за всички сектори. Менижърите не възнамеряват да вдигат цените ще останат непроменени през следващите три месеца. Единствено в промишлеността ситуацията се подобрява, благодарение на по-оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, както и по-добрите оценки за компаниите им в сегашния момент. Съставният показател за сектора се покачва с 0.8 пункта спрямо октомври. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната продължават да са основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла, посочени съответно от 55.0 и 24.1% от предприятията. В строителството за месец бизнес климатът се влошава най-силно - с 1.6 пункта, заради приключването на активния строителен сезон. Предприемачите планират съкращения през следващите три месеца. Основният фактор, затрудняващ дейността на предприятията, остава несигурната икономическа среда. На второ и трето място са конкуренцията в бранша и финансовите проблеми, макар че през последния месец се наблюдава намаление на неблагоприятното им въздействие. В търговията на дребно спадът е с 1 пункт заради по-резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно обаче прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са по-благоприятни. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене продължават да са основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла. В услугите понижението е с 1.4 пункта поради по-умерените оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията, намалението в търсенето на услуги и липсата на очаквания това да се промени в следващите три месеца. Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, остават несигурната икономическа среда и конкуренцията.
Източник: Дневник (30.11.2015)
 
България се оказа шампион на ЕС по ръст на нивите В рамките на ЕС плодородната земя се е увеличила най-много в България. Ново проучване на Евростат показва, че за 10 години у нас обработваемите площи са се разширили с рекордните 60%, докато средният процент на нарастване за съюза от 28 държави е едва 0.1 на сто. Междувременно вчера Българската асоциация на собствениците на земеделски земи изнесе интересни данни за промените в цените на земеделските земи в последната година. Оказва се, че шампион по поскъпване е Благоевградска област, където цените са отбелязали почти троен скок. Всъщност цените на ниви и пасища в България вървят нагоре вече четвърта поредна година. Традиционно най-скъпите площи са в житницата на България - Добрич, където през м.г. един декар се е търгувал за 1256 лв. Това е увеличение от над 170 лв. само за година, показват данните на асоциацията. "Макар и в района на Добруджа да има сделки за 2000 лв., това не може да бъде показателно за пазара", каза председателят на асоциацията Стайко Стайков. Той обясни, че се наблюдава постепенно увеличение на пазарната цена на земеделска земя. През 2014 г. декарът се е продавал средно за около 700 лв., което е със 100 лв. повече в сравнение с предходната 2013 г. Стайков очаква цените да продължават да растат, като за тази година очакванията са това да бъде в рамките на 5-10%. Най-впечатляващо е поскъпването в Благоевградско - от 388 на 930 лева за декар. А в селата около София цените падат с цели 82 лв. и през 2014 г. декарът вече е струвал само 107 лв. Наред с цените през последните години у нас рекордно расте и обработваната земя, става ясно от данните на Евростат. Тя се е увеличила с 60.1% между 2003 и 2013 г. до 46.5 млн. декара. В паралел с това дребните стопанства драстично са намалели, но расте размерът на средната ферма и през 2013 г. един агропроизводител у нас е обработвал средно по 183 декара. Любопитното е, че нашите стопанства са по-едри от средното за ЕС. За сравнение - в съседна Румъния фермите имат средно по 36 декара. На този фон от асоциацията на собствениците в България се похвалиха с успехи в окрупняването на земята. Завършени са нови 6 проекта за комасиране на 44 хил. дка земя в селата Катунец, Смядово, Друмево, Раздел, Студена и Момина църква. Според Стайков в тези землища с обединяването броят на имотите е намалял повече от три пъти, а средният им размер се е увеличил с до 300%. Към момента само асоциацията има открити процедури за комасация на 15 землища, като през 2016 г. се очаква броят им да нарасне. ЗАСТАРЯВАНЕ Българските фермери застаряват, като 36.7% от тях са над 65 години. Най-възрастни са в Португалия и Кипър, където приблизително всеки втори земеделец вече е пенсионер. Най-млади пък са фермерите в Полша и Австрия, където около 10-12% от заетите в сектора са под 35 години. У нас между 55 и 64 години са 25.2 на сто от земеделците. А младите - до 35 години, са само 6.4%, показват още данните на Евростат.
Източник: Сега (30.11.2015)
 
НСИ обяви пускането на услугата ИНФОСТАТ Националният статистически институт (НСИ) обяви, че вече ще предостави нова услуга – ИНФОСТАТ, посочват от института. Тя представлява платформа намиране и изтегляне на редове от данни според конкретни индикатори, като потребителите ще са способни да задават желаните от тях времеви хоризонт, географска локация и т.н. В това начинание националната статистика изостава значително от институции като Евростат, Световната банка и дори от БНБ. „Платформата предоставя статистическа информация за демографското и социално-икономическото състояние и развитие на България. Потребителите имат възможност да създават таблици с данни по различни показатели, както и да ги визуализират графично. Системата позволява резултатите и техните метаданни да бъдат изтегляни в следните формати: xlsx, csv и pdf”, посочват от НСИ.
Източник: econ.bg (30.11.2015)
 
НСИ: През октомври 2015 г. посещенията на чужденци в България е с 3.6% над нивото от октомври 2014 година Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2015 г. са 335.5 хил., или с 11.5% над регистрираните през октомври 2014 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Румъния - с 26.2%, Обединеното кралство - с 23.2%, Гърция - с 19.7%, Германия - с 16.8%, Испания - с 14.2%, Турция - с 11.9%, Австрия - с 9.9%, Италия - с 6.4%, Франция - с 6.2%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Руската федерация - с 30.3%, бившата югославска република Македония - с 22.0%, Сърбия - с 3.6%, и други. Това сочи статистика на НСИ . Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през октомври 2015 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 43.3%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 30.1%, и пътуванията със служебна цел - 26.6%. В сравнение с октомври 2014 г. e регистрирано увеличение при пътуванията с други цели - със 17.6%, и със служебна цел - с 16.3%, докато тези с цел почивка и екскурзия остават приблизително на същото ниво. През октомври 2015 г. с други цели са били 76.9% от пътуванията към Обединеното кралство и 68.1% - към Румъния. Пътуванията със служебна цел към Унгария са 57.1%, а тези към Испания и Гърция с цел почивка и екскурзия са съответно 46.2 и 42.2% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През октомври 2015 г. посещенията на чужденци в България са 577.0 хил., или с 3.6% над нивото от октомври 2014 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - със 17.2%, и със служебна цел - с 14.7%, докато тези с други цели намаляват със 7.5%. От общия брой чужденци, посетили България през октомври 2015 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 53.8%, или с 2.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Полша - с 18.7%, Германия - със 7.9%, Обединеното кралство - със 7.4%, Австрия - с 6.7%, Румъния - с 5.9%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Франция - с 14.6%, Испания - с 14.0%, Нидерландия - с 13.6%, Хърватия - с 9.7%, Гърция - с 3.1%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - със 7.6%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 31.6%. През октомври 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 47.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 35.4%, и със служебна цел - 16.7%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 95.8% от всички посещения на граждани от Израел и 85.3% - от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 62.5% от всички посещения на граждани от Чешката република, а с други цели са 76.2% от посещенията на граждани от Румъния и 58.0% - от Турция.
Източник: Агенция Фокус (30.11.2015)
 
Ръст в пътниците на метрото, спад при трамваи и тролеи По предварителни сезонно изгладени данни през третото тримесечие на 2015 г., в сравнение с предходното тримесечие, се наблюдава увеличение при превозените товари с 2.5%, докато извършената работа от товарния транспорт намалява с 0.9%. Спрямо второто тримесечие на 2015 г. превозените пътници от сухопътния, водния и градския електротранспорт бележат ръст от 0.3%, а извършената работа е с 0.8% по-малко, сочат данни на Националния статистически институт. По предварителни данни през третото тримесечие на 2015 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2014 г., е регистрирано увеличение както при превозените товари (с 5.36 млн. т), така и при извършената работа (с 1.80 млрд. ткм) от товарния сухопътен и воден транспорт. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават през третото тримесечие на 2015 г. с 1.5% спрямо същия период на предходната година. Извършената работа също бележи ръст от 4.3% спрямо третото тримесечие на 2014 година. Сухопътен транспорт През третото тримесечие на 2015 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 32.79 млн. т, или с 5.39 млн. т повече спрямо съответното тримесечие на 2014 г., като увеличение се наблюдава както при вътрешните, така и при международните превози. Извършената работа през третото тримесечие на 2015 г. също нараства с 23.3% спрямо третото тримесечие на 2014 г. и достига 9 701.3 млн. ткм, което се дължи главно на международните превози на железопътния и товарния автомобилен транспорт. Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през третото тримесечие на 2015 г. е 110.87 млн., или с 2.8% повече спрямо същия период на предходната година, което се дължи на по-големия брой превозени пътници при международните превози. При автобусния транспорт се наблюдава увеличение с 3.5%, докато железопътният транспорт бележи спад от 8.2%. Извършената работа през третото тримесечие на 2015 г. също отбелязва ръст от 4.5%, в сравнение със съответното тримесечие на 2014 г. и достига 3.76 млрд. пътниккилометра. Увеличение се наблюдава при автомобилния транспорт - с 6.3%, докато при железопътните превози извършената работа е със 7.9% по-малко. Воден транспорт През третото тримесечие на 2015 г. както превозените товари, така и извършената работа от водния транспорт намаляват спрямо същото тримесечие на 2014 г. съответно с 6.0 и 11.8%. Намаление се наблюдава при морския и при речния транспорт и е резултат не само на по- малкото количество превозени товари, но и на намаленото средно превозно разстояние. Броят на превозените пътници от водния транспорт през третото тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година е с 32.3% повече, което основно се дължи на по-големия брой превозени пътници от речния транспорт. Същевременно извършената работа, измерена в пътниккилометри, отбелязва спад (8.7%), в сравнение с третото тримесечие на 2014 г., който основно се дължи на превозите на морския транспорт, които намаляват с 11.1%. Градски електротранспорт През третото тримесечие на 2015 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 55.21 млн. пътници, или с 1.1% по-малко спрямо същото тримесечие на предходната година. Увеличение от 6.7% е регистрирано единствено при превозените пътници от метрополитена, докато при трамвайния и тролейбусния транспорт се наблюдава намаление съответно с 3.2 и 7.3%. Извършената работа, измерена в пътниккилометри, бележи ръст от 1.0% спрямо третото тримесечие на 2014 г., като достига 239.4 млн. пкм.
Източник: profit.bg (30.11.2015)
 
Производствените цени продължават да спадат Производствените цени продължават да спадат и през октомври, което предвещава задълбочаване на дефлационните процеси в българската икономика. Данните на Националният статистически институт отчитат, че индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2015 г. е с 0.6% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.5%, и в преработващата промишленост - с 0.1%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение с 0.9%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1.1%, при производството на облекло и при производството на изделия от каучук и пластмаси - по 0.6%, а увеличение е отчетено при производството на напитки - с 1.6%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2015 г. спада с 3.8% в сравнение със същия месец на 2014 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - със 7.7%, в преработващата промишленост - с 4.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%. Намаление на цените в преработващата промишленост спрямо октомври 2014 г. е отчетено при: производството на основни метали - със 7.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2.2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.5%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - със 7.9%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - по 3.3%. Общият индекс на цените на производител (отчитащ и влиянието на международните цени) през октомври 2015 г. намалява с 0.7% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 3.0%, в преработващата промишленост - с 0.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.5%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 1.9%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.1%, а нарастване е регистрирано при производството на напитки - с 1.5%, и при производството на химични продукти - с 0.9%. Общият индекс на цените на производител през октомври 2015 г. намалява с 4.5% в сравнение със същия месец на 2014 година.
Източник: Money.bg (01.12.2015)
 
България е на 17-то място по произведена бира в Европа България се нарежда на 14-то място по потребление на бира в Европа с консумирани 5,230 млн. хектолитра пиво. Това сочи актуален доклад на браншовата организация Пивоварите на Европа, предоставящ информация за състоянието на сектора през 2014 г. Отново безспорен лидер в класацията е Германия с консумирани 86,512 млн. хектолитра бира, следвана от Великобритания с 43,752 млн. хектолитра и Полша с 37,644 млн. хектолитра. Общо в страните от ЕС през миналата година са изпити 384,4 милиона хектолитра пиво. Първенци в консумацията на пиво на глава от населението отново са Чехия с традиционните 144 литра, Германия – 107 л. и Австрия – 104 литра. По този показател България и Белгия си поделят 14-то място със 72 литра бира на глава от населението. В същото време страната ни заема 17-та позиция по обем производство на бира с 4,9 млн. хектолитра. Първото място отново принадлежи на известната с пивоварните си традиции Германия с 95,3 милиона хектолитра бира, следвана от Великобритания и Полша. Утвърдените в занаята Чехия и Белгия са на 6 и 7-мо място. През 2014 г. европейските страни са произвели общо 384,2 милиона хектолитра пиво. Докладът на Пивоварите на Европа очертава положителните тенденции в пивоварния сектор и приносът на индустрията за развитието на икономиката на стария континент. Изводите сочат, че браншът се възстановява успешно от икономическата криза от 2008 – 2009 г., доказателство за което е устойчивият ръст на консумацията и производството на бира, както и откриването на впечатляващ брой нови пивоварни в Европа. Данните показват също, че през 2014 г. износът на европейските пивопроизводители към държави от цял свят се разгръща във все по-глобален мащаб и е нараснал до 77,5 милиона хектолитра, с 21 % повече спрямо 2009 г. Завишеният интерес на консуматорите към категорията доведе и до откриването на над 700 нови пивоварни в Европа - с 12% повече от 2013 г. и двойно повече спрямо 2008 - 2009 г. Отварянето на нови предприятия за бира през 2014 г. допринесе и за увеличаване на пряката заетост в сектора с 3.4% в сравнение с предходната 2013 година. Лидер по брой пивоварни в Европа вече е Великобритания – 1700, а след нея се нарежда Германия с 1352. На трето място е Франция с 663 пивоварни, а България заема 25-о място с 16 пивоварни. Други ключови фактори за укрепване на индустрията са също непрекъснато въвежданите иновации в производството и разнообразието от видове пиво, предлагани на пазарите на стария континент. „Страната ни не е изключение от тази тенденция. Българските пивовари предлагат висококачествен продукт с напълно съхранени естествени и хранителни качества. Доказателство за това е, че българите продължават да предпочитат произвежданата у нас бира, но не само. Според последното национално представително проучване на агенция IPSOS България от октомври т.г. все повече нараства броят на консуматорите, които оценяват пивото като напълно натурална напитка. Над 33 % от пълнолетните граждани на възраст между 18 и 69 години смятат, че при умерена консумация бирата може да бъде част от здравословния и балансиран начин на живот, а 36% приемат пивото като „подходяща напитка за тях“. Факт е също, че дори през хладните есенни месеци близо 50% от пълнолетното население консумира бира поне веднъж седмично“, коментира изпълнителният директор на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова. Проучването сочи още, че през октомври пиво най-често е консумирано в Монтана, София, Плевен и Варна, като традиционно най-големите любители на бирата са на възраст между 30 и 49 г.
Източник: Money.bg (02.12.2015)
 
Младежката безработица в България се увеличава Безработицата в Европейския съюз през октомври е 9,3%, като запазва нивото си от предходния месец септември. Това е най-ниското ниво на показателя от септември 2009 година насам, сочат данните на Евростат. Без работа през октомври са били общо 22,497 млн. европейци. Спрямо предходния месец септември е отчетено понижение с 36 000. В сравнение с октомври 2014 г. безработните намаляват с 1,942 милиона. Данните на европейската статистическа служба показват, че безработицата в България през октомври се стабилизира на септемврийското ниво от 9,5%, най-ниско ниво от 2009 година и далеч под нивото от октомври 2014 г., когато е била 10,9%. От Евростат отчитат, че през октомври общо 316 000 българи са били без работа. От данните се вижда, че показателят се понижава под психологическото ниво от 400 000 души. За сметка на това у нас се повишава младежката безработица, стигайки до 21,5% спрямо 21,1 на сто спрямо септември. Въпреки това остава под нивото от октомври миналата година, когато бе 22,8%. През десетия месец на настоящата година общо 37 000 български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо същия брой през предходния месец и в сравнение с 44 000 през октомври 2014-а г. Увеличава се и безработицата сред жените, като се покачва от 8,4 през септември до 8,5 на сто месец по-късно. Въпреки това остава под ниво от 9,9% преди година. На фона на това се понижава безработицата сред мъжете до 10,4% от 10,5% през предходния месец и под ниво от 11,9% преди година. В Европейския съюз безработицата остава най-ниска в Германия - 4,5%, следвана от Чешката република и Малта. Най-високо остава нивото в Гърция - ниво от 24,6% и в Испания. През октомври общо 4,539 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС, като нивото на младежката безработица е 20%.
Източник: econ.bg (02.12.2015)
 
Населението на България е намаляло с над 43 хил. души през 2014 г. Към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място. През миналата година населението е намаляло с 43 479 души, или с 0,6 на сто. Данните на Националния статистически институт показват положителна тенденция за увеличаване на броя на живородените деца и нарастваща средна продължителност на живота на населението. Правителството прие отчета за 2014 г. на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.), както и тазгодишния план за мониторинг на неговото изпълнение, съобщават от пресслужбата на кабинета. Средната продължителност на живота за населението на страната, изчислена за периода 2012-2014 г. по данни на НСИ, е 74,7 години. Спрямо предходния период се увеличава с 0,2 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7,1 години по-висока – 78,3 години. Увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението са положителните тенденции, които отчита документът. Тенденциите сочат, че населението в страната се ориентира към семеен модел с повече от едно дете. Над 82% от децата, или над 241 000 деца, са настанени в детски градини през учебната 2014/2015 година. По Програмата „Подпомагане на семейства с деца” изплатените на семействата с деца средства през 2014 г. са в размер на близо 571 млн. лева. Изплатените парични обезщетения за бременност и раждане за същия период са в размер на 297,5 млн. лв., което е с 26 млн. лв. повече от плана за годината по бюджета на Държавното обществено осигуряване. Към края на 2014 г. в България функционират 401 социални услуги за деца с общ капацитет 10 116 места. През 2014 г. чрез Фонда за асистирана репродукция са изплатени на 30 лечебни заведения за асистирана репродукция общо над 11 млн. лв. Броят на родените деца е 883, което е 30% успеваемост. За същата година своя настоящ адрес от страната в чужбина са променили 28 727 човека. Над половината от заминаващите са на възраст между 20-39 години. Едновременно с това, се наблюдава процес на завръщане, т.е. на миграция от чужбина в страната. Освен завърнали се българи, местоживеенето си от чужбина в България са сменили и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2014 г. 26 615 човека са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, показват данните в отчета
Източник: Инвестор.БГ (03.12.2015)
 
Увеличава се броят на домейните .bg Стабилен ръст на новите регистрации с .bg домейни през 2015 г. отчита най-голямата българска хостинг компания СуперХостинг.БГ. Статистиката показва, че има увеличаване на регистрации от най-популярните международни области, включително .com, .net, .org“, .info и .eu. Броят на активните .bg домейни също се е увеличил с 20 процента% спрямо 2014 г. Във всички посочени по-горе области, включително и .bg, са регистрирани общо над 15 200 нови домейна от началото на 2015 г., като сред тях с най-голям дял са .com домейните (44,5 на сто). Новите домейни, пуснати на пазара от хостинг компанията през тази година, са се увеличили със 105, като общата бройка на предлаганите от нея нови домейни вече е 350. Сред тях най-желан е домейнът .kitchen, след него се нареждат .club, .guru и .academy. Денонощният център за поддръжка на компанията е обработил над 1 600 000 запитвания през целия период на нейното съществуване.
Източник: Новинар (04.12.2015)
 
Икономиката с ръст от 2.9% през третото тримесечие През третото тримесечие на 2015 г. БВП на страната възлиза на 23,490 млрд. лв., или 12,010 млрд. евро, като на човек от населението се падат по 1 671 евро. Това показват предванителните данни на Националния статистически институт Тези данни потвърждават експресната оценка за растеж от 2.9% на БВП през третото тримесечие на 2015 г. на годишна база и 0.7% спрямо второто тримесечие на 2015 година. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2015 г. възлиза на 23,490 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 267 лв. През третото тримесечие на 2015 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 8.6%, което представлява увеличение на равнището му с 0.3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.3 процентни пункта до 27.3%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, остава на нивото на съответния период на предходната година - 64.1%.
Източник: Банкеръ (04.12.2015)
 
Произведохме по 3267 лв. на човек за три месеца От юли до септември българската икономика е произвела стоки и услуги за 23,49 млрд. лв. Това прави средно по 3267 лева на човек, става ясно от данните на националната статистика. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 2,9 на сто годишно, потвърдиха ревизираните данни след експресната оценка за третото тримесечие на годината от ноември. Така икономическият растеж на България се качва на 4,5 – годишен ръст. В сравнение с второто тримесечие ръстът на БВП е от 0,7 на сто. Най-голям принос в създадения брутен продукт има крайното потребление, което в стойностно изражение възлиза на 16,1 млрд. лв. На годишна база то е скочило с 1 на сто. Точно на крайното потребление се залага да движи икономиката и през 2016 г., след очакваното забавяне на темпа на ръст на износа. Продадените зад граница стоки за юли-септември възлизат на 16,6 млрд. лв., а внесените за същия период – на 14,1 млрд. лв. В резултат на това салдото ни от външната търговия е положително – 2,4 млрд. лв. Експортът е нараснал с 5,8% годишно, а вносът – с 3,3 на сто. Инвестициите за третото тримесечие са за 5 млрд. лв., като намаляват с 0,4 на сто на годишна база.
Източник: Монитор (07.12.2015)
 
Производителността на труда нараства през третото тримесечие През третото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт (БВП), на един зает се увеличава с 2.9 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт, оповестени днес. Заетите в икономиката през третото тримесечие са 3.654 млн., приблизително колкото и година по-рано. Общият брой отработени часове е 1.468 милиарда, също без промяна спрямо миналата година, когато са отчетени 1.466 млрд. часа. На един зает се падат 6429.1 лв. от текущия обем на БВП като всеки зает създава средно 16 лв. БВП за един отработен час. Преди година на един зает произвеждаше средно 6260 лв. от обема на БВП или 15.28 лв. на час. По предварителни данни за третото тримесечие на 2015 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5900.2 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14.1 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5671.4 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 14.2 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2299.1 лв. БДС на един зает и 5.9 лв. - за един отработен човекочас. Брутната добавена стойност средно на един зает през третото тримесечие на 2015 г. реално се увеличава с 1.1 на сто и също така с 1.1 на сто за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година.
Източник: Дневник (07.12.2015)
 
Износът на ток забавя темп към края на ноември С над 15,4% се увеличава износът на електроенергия в периода януари – ноември 2015 година на годишна база. Това показа справка в оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Спрямо данните за деветмесечието обаче темпът на износа се забавя. Към края на септември ръстът беше от над 30 на сто. През периода януари – ноември от страната са изнесени 9,66 млн. мегаватчаса електроенергия, става ясно от статистиката. Производството също се увеличава – с 5,15% до 44,3 млн. мегаватчаса. По-голямата част е реализирана на вътрешния пазар. Данните на ЕСО показват, че вътрешното потребление също се увеличава, макар и с по-бавни темпове – с 2,6% на годишна база до 34,6 млн. мегаватчаса. През периода базовите електроцентрали (ТЕЦ и АЕЦ) са произвели 35,7 млн. мегаватчаса, което представлява увеличение от почти 1,3% спрямо същия период на миналата година. Производството на водните електроцентрали се увеличава с над 31% до 5,82 млн. мегаватчаса.
Източник: Инвестор.БГ (07.12.2015)
 
С 20% е нараснал броят на почивалите у нас българи за 12 месеца Броят на почивалите българи в страната през последните 12 месеца се е увеличил до 3,048 млн. души, което е ръст от 21 на сто. Това показва окончателният доклад за изпълнение на проекта, финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Оценката на ефикасността на кампанията е направена от агенция ЕСТАТ. Състоялата се в периода ноември 2014 година - август 2015 година кампания за насърчаване на вътрешния туризъм е допринесла за диверсификацията на пътуванията по сезони и отчита ръст на информираността за България като целогодишна туристическа дестинация. Кампанията е повишила информираността за 50-те малко познати туристически обекта – ръстът е 14,4 на сто, и е провокирала интерес към конкретни дестинации в България. Делът на българите с намерение за почивка, които имат интерес към конкретни дестинации, нараства до 62 на сто, се отчита още в доклада. Налице е и трайно положително отношение към страната като туристическа дестинация. Кампанията е повлияла и върху намеренията за пътуване в рамките на страната в следващите 12 месеца. Нараснал е и делът на хората, пътували в страната в неактивните сезони. Рекламната кампания е включвала телевизионни предавания, рубрики, клипове, публикации в медиите, външна и интернет реклама. Според анализа на нейната ефективност кампанията е различна и разпознаваема. Дейностите по проекта са финансирани по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България" по Оперативна програма "Регионално развитие" на стойност 3 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (07.12.2015)
 
В София заплати по 1193 лв., във Видин - по 593 лв. Работещите в София изкарват два пъти повече, отколкото във Видин и Благоевград, сочат данните на НСИ за третото тримесечие на годината. През този период средната заплата в София е била 1193 лв. Най-зле са видинчани, които са получавали по 593 лв., следват благоевградчани - по 606 лв., пише в. "Труд". Столицата е единствената област в България, в която средната заплата е над средната за страната, при това с цели 36,5%. Изненадващо на второ място по високо заплащане е един от най-бедните региони - Враца (871 лв.). Причината са големите възнаграждения в АЕЦ “Козлодуй”, които надуват средната стойност на заплатите. В Стара Загора, София-област и Варна наетите обикновено получават над 800 лв. В сравнение с третото тримесечие на миналата година заплатите са се повишили най-много в Перник - с 11,7%. Въпреки това средното възнаграждение в областта е било едва 677 лв., или с 200 лв. по-ниско от това за страната. В София заплатите са се увеличили с 11,5%. На обратния полюс са Смолян, Кърджали и Силистра, където наетите са получавали по-малко пари спрямо миналата година. В Русе, Варна и Пазарджик заплатите са се увеличили с 2-3%, а в Ямбол, Плевен, Шумен, Габрово с между 9 и 11%. Най-високоплатени са били заетите в икономическата дейност “Създаване и разпространение на информация”. Средната заплата в частните фирми от бранша е била 2037 лв. и се е увеличила с 13,3% спрямо 2014-а заради конкуренцията за квалифицирани IТ кадри. В 12 отрасъла заплатите са по-ниски от средната за страната. В тях работят са над 77% от всички наети, или над 1,7 млн. души.
Източник: Дарик радио (08.12.2015)
 
Промишлеността отчита лек ръст през октомври По предварителни данни през октомври индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.1% в сравнение със септември 2015 година, отчита НСИ. През октомври 2015 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 1% спрямо съответния месец на 2014 година. През октомври 2015 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.9%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%, и в добивната промишленост - с 12.3%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 16.9%, производството на тютюневи изделия - с 15.9%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 13.3%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 5.7%. Спад е регистриран при: обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.2%, производството на мебели - с 4.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 3.6%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.3%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 4.4%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.9%, и в добивната промишленост - с 9.3%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 29.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 16.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 12.2%. Намаление е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 18.8%, производството на основни метали и производството на химични продукти - по 10.4%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8.6%.
Източник: Money.bg (09.12.2015)
 
Инженерното строителство не може да компенсира спада в сектора Кризата в отрасъла продължава и лекия ръст при общественото и инженерното строителство не може да компенсира месечния и годзишния спад при жилищното. По предварителни данни на Националния статистически институт през октомври 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.6% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 5.2% на строителната продукция през октомври 2015 г. в сравнение със същия месец на 2014 година. През октомври 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.3%, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава минимално увеличение с 0.1%. На годишна база намалението на строителната продукция през октомври 2015 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е 11.9%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увeличение от 2.4%.
Източник: Money.bg (09.12.2015)
 
България 16-а в света по Wi-Fi достъп В много държави безплатният Wi-Fi достъп е рядкост, а дори и да го има, не винаги е особено ефективен заради слабите си скорости. Според класация на сайта RottenWiFi, Литва, Естония и Сингапур са трите страни с най-добър безплатен Wi-Fi достъп в света. Според класацията България се класира на 16-то място. Данните на сайта показват, че у нас средната скорост на публичните WiFi мрежи е 9.5 Мbps. Страната ни е по-напред от държави като Финландия и Швеция. Клиентите у нас дават 5 от 5 точки на въпроса доколко са доволни от качеството на безплатния WiFi. Това обаче се наблюдава при повечето от държавите в класацията. От челната десетка, единствено британците дават четворка и са на мнение, че британският WiFi може да е малко по-добър. Средната скорост на публичните мрежи в Литва е 16.1 Mbps, в Естония - 14.8 Mbps, а в Сингапур - 13.1 Mbps. След тях се нареждат още Швейцария, Холандия, Великобритания, Дания, Ирландия, Белгия и Румъния. Това са десетте страни, които ще се харесат най-много за туристите, които не могат да живеят без качествена интернет връзка.
Източник: Монитор (09.12.2015)
 
Оборотът в търговията леко се повишава Оборотът в „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” през октомври спрямо предходния месец се повишава с 0,1%. Спрямо година по-рано той се понижава с 1,3 процента, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През октомври 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,6%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,7%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,2%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1,6%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0,9%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и търговията на дребно с разнообразни стоки - по 0,8%, и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,5%. Спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3,7%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2,4%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2,2%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,6%. По-значителен спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6,7%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 6,4%.
Източник: econ.bg (09.12.2015)
 
БВП на България е нараснал с 0,2% през третото тримесечие Вторите предварителни данни за представянето на икономиките от Европейския съюз, публикувани от Евростат, показват, че икономиката на България е регистрирала растеж от 0,7% през третото тримесечие спрямо периода април-юни. На годишна база е постигнато нарастване от 2,9%, като така страната се представя по-добре от средното и за Европейския съюз, и за Еврозоната, показва още публикуваната статистика. Данните на Евростат показват, че на тримесечна база най-висок икономически растеж е регистриран в Румъния (1,4%), Хърватия (1,3%), Малта (1,1%), Латвия (1%), Полша и Словакия (0,9%). Пред България се подреждат още Швеция и Испания, в които икономическият растеж през третото тримесечие спрямо второто е достигнал 0,8% според вторите предварителни данни на статистическата агенция. Същевременно в няколко икономики се наблюдава спад на тримесечна база. Това са Гърция (-0,9%), Естония и Финландия (и в двете брутният вътрешен продукт се свива с 0,5% спрямо периода април-юни) и Дания (-0,1%), а БВП на Португалия не регистрира нито покачване, нито спад спрямо второто тримесечие. В двете най-големи икономики в Европейския съюз – Германия и Франция, е регистриран ръст на БВП от 0,3% на тримесечна база. Спрямо третото тримесечие на 2014 г. растежът на двете икономики е съответно 1,7 и 1,2%. Средностатистическото покачване на икономиките в Еврозоната на тримесечна база е 0,3%, а икономиките на 28-те страни от съюза са регистрирали средно покачване от 0,4%. Положителните статистически данни за икономиките на Европейския съюз се дължат до голяма степен на покачването на правителствените разходи, които спрямо второто тримесечие на тази година са нараснали с 0,7%. Крайното потребление е нараснало на тримесечна база с 0,5%, а брутната фиксирана капиталова формация – с 0,3%.
Източник: econ.bg (09.12.2015)
 
Заплатите в София стигат за повече, отколкото тези в Пекин и Ню Делхи Най-високите заплати в България вземат тези, които работят в столицата. В световен мащаб обаче доходите на хората в София са в пъти по-малки от тези в редица европейски и американски градове. Изследване на банката UBS за 2015 г. показва, че средното трудово възнаграждение на софиянците е 8 пъти по-малко от това на нюйоркчаните и около 11 пъти по-малко от тези на живеещите в Женева и в Цюрих. В документа са разгледани общо 71 големи града в цял свят, като те са сравнени по различни индикатори. Освен гражданите на тези три мегаполиса, едни от най-високите заплати в света вземат живеещите в Люксембург, Маями, Копенхаген, Сидни и Осло. На другия полюс с най-ниски доходи след София се нареждат тези в Кайро, Ню Делхи, Найроби, Джакарта и Киев. Непосредствено пред българската столица по този показател са Мексико Сити, Пекин, Букурещ, Будапеща и Лима. Нещата обаче изглеждат по-различни по отношение на това какви разходи могат да се покрият с размера на разглежданите заплати. От UBS изчисляват покупателната способност на гражданите във всички 71 града на база на няколко фактора. От една страна се имат предвид брутното и нетното възнаграждение на час, а от друга – потребителската кошница от стоки, от която са изключени разходите за наем. По отношение на покупателната способност София изпреварва Мексико Сити и Пекин, както и Мумбай, Ню Делхи и Кайро. Въпреки това заплатите стигат за три пъти повече неща на хората в Никозия и над 4 пъти повече на тези в Цюрих в сравнение с българската столица. Букурещ, Шанхай, Будапеща, Рига и Москва изпреварват непосредствено София по покупателна способност.
Източник: Money.bg (09.12.2015)
 
Износът за ЕС нараства с 9.2% до края на септември През първите девет месеца на годината износът на български стоки за страните от Европейския съюз нараства с 9.2% спрямо същия период на 2014 г. Експортът за този период достига 21.7 млрд. лева. Основни търговски партньори на България остават Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.4% от износа за държавите - членки на ЕС. Само през септември износът за ЕС се увеличава с 4.5% спрямо същия месец на предходната година и е за 2.485 млрд. лева. На годишна база вносът на България от ЕС през деветте месеца се увеличава с 5.9% и е за 24.3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През септември само вносът намалява с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.673 млрд. лв. Външнотърговското салдо на България с ЕС за деветте месеца е отрицателно и е на стойност 2.5 млрд. лв. Най-големият ръст на износа е в секторите "Химични вещества и продукти" (22%) и "Минерални горива, масла и подобни продукти" (20.8%). Спад се наблюдава в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (5.4%).
Източник: Дневник (10.12.2015)
 
Износът ни за ЕС е нараснал с 9,2% за деветмесечието Износът на България за ЕС през периода януари - септември т.г. се увеличава с 9.2% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 21.7 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.4% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 4.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.485 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - септември 2015 г. се увеличава с 5.9% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 24.3 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През септември 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.673 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - септември 2015 г. е отрицателно и е на стойност 2 507,9 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 879.9 млн. лева. При българския износ за ЕС през деветте месеца на т.г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти“ (22.0%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20.8%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (5.4%).
Източник: Money.bg (10.12.2015)
 
Област Добрич на шесто място по нови сгради Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Добрич през третото тримесечие са 24, което нарежда областта на шесто място в страната, сочат данните на местната структура на статистиката. Новите сгради представляват 4% от общия брой за страната /600/. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2015 г. със стоманобетонна конструкция са 83.3%, а с тухлена - 16.7%. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 88 сгради с 465 жилища в тях, Бургас - 87 сгради с 666 жилища, и Пловдив - 66 сгради с 347 жилища. Преобладаващата част от новопостроените жилища са с три стаи (51.2%), следвани от тези с четири стаи (27.9%). Средната полезна площ на едно новопостроено жилище в област Добрич намалява от 182.6 кв. м през третото тримесечие на 2014 г. на 110.1 кв. м през същото тримесечие на 2015 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите София (столица) - 155.0 кв. м, и Сливен - 142.3 кв. м, а най-малка - в областите Видин и Враца - 57.7 кв. метра. Област Добрич е на осмо място според средната полезна площ на едно новопостроено жилище.
Източник: Монитор (10.12.2015)
 
През периода януари - септември 2015 г. износът на България за ЕС се увеличава с 9,2% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 21,7 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69,4% от износа за държавите - членки на ЕС, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през деветте месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти“ (22%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20,8%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (5,4%). През септември 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 4,5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,485 млрд. лв. Вносът на България от ЕС през периода януари - септември 2015 г. се увеличава с 5,9% на годишна база, до 24,3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През септември 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 2,9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,673 млрд. лв. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (22,5%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (24,7%). Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - септември 2015 г. е отрицателно и е на стойност 2,508 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 879,9 млн. лв.
Източник: Money.bg (10.12.2015)
 
Сайтът exporter.bg връчи за трети път наградите „Експортьор на годината”. Класациите обхващат фирми от малкия и среден бизнес. По данни на Националния статистически институт през 2014 г. предприятията в България са изнесли стоки за 43,233 млрд. лв., като 42% от тях идват от експорта на фирмите от малкия и средния бизнес. Голямата награда за най-големи приходи от експорт през 2014 г. спечели фирма „Тирбул” ЕАД. За първи път тази година exporter.bg даде награда „Експортьор на годината“ за Устойчивост на развитие. Първият носител на приза стана фирма „Рожее Ванден Берхе БГ” ЕАД. Наградата за Най-динамично развиваща се компания в експорта за 2014 г. отиде при фирма „Булгарплюм“ АД. Четвъртият голям приз - за Завоюване на нови пазари през 2014 г., бе спечелен от фирма „АПС Трейдинг” ООД. Тази година за втори път бе връчена специална награда За рестарт. Тя е за фирма „ВМВ Метал” ЕООД, постигнала изключителни успехи в експорта и възродила традициите на България в областта на металургията.
Източник: Други (10.12.2015)
 
България на трето място в Европа по очакван ръст на заплатите през 2016 г. България е на трето място в Европа по прогнозиран ръст на заплатите за 2016 г. след Румъния и Литва. Това показва ново проучване на глобалната консултантска къща Korn Ferry. Според прогнозите на компанията служителите в България ще получат средно увеличение на заплатите от 4,0%, но при очаквана инфлация от едва 0,1% реалното увеличение ще бъде от 3,9%. Прогнозите са по-високи от средните за Европа, където се очаква средният ръст на заплатите да бъде 2,8% за 2016 г., но с инфлация от 0,5%, реалният ще е от 2,3%. В резултат на слабата инфлация Западна Европа ще отчете реално повишение на приходите от 2,0% спрямо 2,9% в Източна Европа. На стария континент единствени преди България са Румъния и Литва, където се очаква ръстът на заплатите да е съответно от 4,8% и 4,0%. И в двете страни обаче се очаква дефлация от съответно -0,6% и -1,4%, което ще направи реалния ръст на заплатите 5,4% за Румъния и 5,0% за Литва.
Източник: Труд (11.12.2015)
 
През 2014 година фактическото индивидуално потребление на глава от населението в стандарти на покупателната способност в ЕС е било най-ниско в България – 51% и най-високо в Люксембург - 141%, сочат данните на Евростат. Европейската служба отбелязва, че фактическото индивидуално потребление е мярка за материалното благосъстояние на домакинствата. В същото време, брутният вътрешен продукт на глава от населението е варирал от 47% в България до 266% в Люксембург. През 2014 година 10 страни членки са имали над средното за ЕС фактическо индивидуално потребление – това са Люксембург, Германия, Австрия, Дания, Великобритания, Белгия, Финландия, Холандия, Франция и Швеция. Естония, Латвия, Унгария, Хърватия са сред страните с най-ниско фактическо индивидуално потребление със съответно 68%, 65%, 63%, 60% от средното за ЕС. Румъния и България са последни с 57% и 51%.
Източник: Труд (12.12.2015)
 
Наемите в големите градове се вдигат Наемите в големите градове на страната се повишават, с изключение на Бургас. Причината е в недостатъчното предлагане на качествени жилища за наемане. Търсенето надвишава предлагането 2 пъти. В големите градове наемите са са между 2,5 до 5 евро на кв. м на месец, а на по-луксозните жилища - може да са 2, дори и 3 пъти по-високи. Основният интерес е към по-малки жилища с до 2 спални, в по-централните зони на градовете, с удобен транспорт. В Бургас от началото на годината е отчетен спад на наемите. В Пловдив има повишен интерес към наемане на еднофамилни къщи в близост до града и в периферията му на ценови нива от 3,5 евро на квадрат.
Източник: Монитор (12.12.2015)
 
Евростат: Домакинствата в България най-бедни в ЕС за 2014 г. През 2014 година фактическото индивидуално потребление на глава от населението в стандарти на покупателната способност в ЕС е било най-ниско в България – 51% и най-високо в Люксембург - 141%, сочат данните на Евростат. Европейската служба отбелязва, че фактическото индивидуално потребление е мярка за материалното благосъстояние на домакинствата. В същото време, брутният вътрешен продукт на глава от населението е варирал от 47% в България до 266% в Люксембург. През 2014 година 10 страни членки са имали над средното за ЕС фактическо индивидуално потребление – това са Люксембург, Германия, Австрия, Дания, Великобритания, Белгия, Финландия, Холандия, Франция и Швеция. Естония, Латвия, Унгария, Хърватия са сред страните с най-ниско фактическо индивидуално потребление със съответно 68%, 65%, 63%, 60% от средното за ЕС. Румъния и България са последни с 57% и 51%.
Източник: 24 часа (12.12.2015)
 
1,2 млн. туристи са посетили страната ни през миналия зимен сезон 1,2 млн. туристи са посетили страната ни през миналия зимен сезон. Очакванията са през тази зима да отбележим ръст и тази цифра да е още по-голяма, каза министърът на туризма Николина Ангелкова. По думите й прогнозите за силен зимен сезон се потвърждават и от данните на българските летища. Според представените от нея данни само на летище София има над 80% увеличение на завените полети, като общия им брой достига 178. Сериозен е ръстът на един от най-важните ни пазари за зимен туризъм – Великобритания, като от 24 полетите от Лондон, нарастват на 69. Заявени са и близо 7 пъти повече сезонни полети от Киев и е включена нова дестинация Копенхаген. Оптимистични са и данните от летище Пловдив, където се очакват по-голям брой полети и пътници от Израел (14 нови полета), Холандия (13 нови полета), Великобритания (5 нови полета), както и от Русия. Ръстове отчитат и двете ни морски летища – планираните редовни и чартърни полети през зимните месеци показват ръст от 25% на полетите на летище Варна, а тези на Бургас отбелязват ръст от над 40%. „Това показва, че България става не само по-разпознаваема, но и по-предпочитана туристическа дестинация за зимен туризъм“, подчерта Ангелкова. Това се потвърждава и от изследване на консултантска компания към Европейската туристическа комисия, което нарежда България в топ 6 на най-предпочитаните европейски дестинации за зимен туризъм. Според прогнозите на ведомството за зимен сезон 2015/2016 може да се очаква ръст от близки и съседни пазари като Гърция, Турция, Македония и Сърбия. България ще бъде привлекателна и за туристите от Великобритания, за които тя традиционно е изгодна ски дестинация. Очаква се увеличение и на туристи от Израел, Молдова, Нидерландия, Финландия, Норвегия и Швейцария, информира Нова телевизия. Вътрешният пазар също се очаква да отбележи ръст, продължавайки тенденцията от изминалия зимен сезон, когато и трите големи зимни курорта регистрираха увеличение на нощувките от български граждани.
Източник: econ.bg (12.12.2015)
 
59.1% от българските домакинства имат достъп до интернет През 2015 г. 59.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 2.4 процентни пункта спрямо предходната година. Това сочат резултатите от изследване на Националния статистически институт относно използване на ИКТ у нас. Увеличен е и относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (с 2.3 процентни пункта) - до 58.8%, или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка. За десетгодишен период използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово - относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от три пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от 5 пъти. През 2015 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 67.8%, е Югозападният район, на територията на който е и столицата. След него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58.6 и 58.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 44.9% от домакинствата. Причините, поради които домакинствата нямат достъп до интернет у дома, са комплексни - повече от половината (51.6%) посочват като причина липсата на умения за работа с интернет, а за 38.5% разходите за необходимото оборудване или абонаментни такси са високи. През 2015 г. 54.6% от населението на възраст 16 - 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като на базата на предходната година е отбелязан ръст от 0.9 процентни пункта. Положителна е и тенденцията за намаляване на относителния дял на лицата на възраст 16 - 74 навършени години, които никога не са използвали интернет - от 37.1% през 2014 г. до 34.7% през 2015 година. Данните от проведените до момента изследвания за използване на ИКТ от лицата показват, че най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години. През текущата година 84.1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Регистрирана е обратнопропорционална зависимост между възрастовите групи и честотата на регулярното използване на интернет - при по-високите възрастови групи се наблюдават по-ниски стойности на този показател, като едва 10.5% от населението в най-високата наблюдавана възрастова група (65 - 74 навършени години) използват глобалната мрежа. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет, в сравнение с жените - съответно 55.2 и 54.0%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование, докато 86.3% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 24.7% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Използването на складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове (т.нар. „облачни услуги”) добива по-широка популярност сред регулярните интернет потребители на възраст 16 - 74 години. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение от 21.32 на 31.2%. Потребители на облачна услуга през 2015 г. са 32.8% от мъжете и 29.6% от жените. Лицата на възраст 16 - 24 години са най-активните ползватели на този вид услуги (43.1%), следвани от лицата на възраст 25 - 34 години (37.4%), докато едва 12.4% от лицата на възраст над 55 години използват складово пространство в интернет. През 2015 г. регулярните интернет потребители най-често използват мрежата с цел комуникация. От тях 83.3% осъществяват телефонни или видеоразговори през интернет, а 78.9% са използвали електронна поща. Три четвърти (75.9%) декларират, че са се възползвали от услугите на глобалното уебпространство с цел участие в социални мрежи, а 70.7% четат новини и онлайн вестници. Основни дейности в интернет са и намиране на информация за стоки или услуги (61.7%), търсене на здравна информация (50.1%) и консултиране с онлайн енциклопедии (43.3%). 19.5% от потребителите използват интернет за търсене или кандидатстване за работа, а 9.8% - за интернет банкиране. През 2015 г. 17.8% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (16.0%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (12.9%) и изпратилите попълнени формуляри (9.1%) през последните дванадесет месеца. Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация - съответно 19.0 и 16.6%. В изследването за 2015 г. бе включен специален модул относно сигурността в интернет. Според получените резултати 27.5% от потребителите на интернет са имали проблеми, свързани със заразяване на компютъра с вирус или друга компютърна инфекция (напр. „червей” или „троянски кон”), което е довело до загуба на информация или време. Сравнително малък е делът на интернет потребителите (3.6%), станали жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността. Притеснение по отношение на сигурността при ползването на интернет, свързано с предоставянето на лична информация на онлайн общности в социални или професионални групи, е отбелязано от 21.8% от интернет потребителите. От поръчване или закупуване на стоки и услуги и интернет банкиране са се ограничили съответно 18.5 и 18.4%. Близо две трети (65.7%) от потребителите на интернет нямат притеснение относно сигурността, което да ги е ограничило при използването на интернет за извършването на обичайните им дейности. Половината от потребителите на интернет (50.8%) извършват регулярно архивиране на файлове от личните си компютри на външно устройство за съхранение или в складово пространство в интернет, с което предотвратяват евентуална загуба на информация. Голяма част от потребителите (42.2%) са запознати, че „бисквитките” (Cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на посещаваните сайтове в интернет. От тях 21.4% са променяли настройките на интернет браузъра си за ограничаване на броя на „бисквитките”, които се съхраняват на личните им компютри. Данните от изследването за използването на ИКТ от домакинствата и лицата за 2015 г. показват, че делът на лицата на възраст 16 - 74 навършени години, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн, достига 18.5%. В сравнение с предходната година е регистрирано увеличение от 1.9 процентни пункта на лицата, извършили онлайн покупки, като при мъжете увеличението е с 1.3, а при жените - с 2.5 процентни пункта. При използването на електронната търговия са регистрирани съществени различия по образование, като делът на лицата с висше образование, купували/поръчвали стоки или услуги онлайн, е 38.6%, а на лицата с основно или по-ниско образование - едва 5.6%. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки - 71.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули, следвани от стоки за дома (31.4%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (30.6%).
Източник: profit.bg (12.12.2015)
 
Половината предприятия у нас нямат уебсайт Резултатите от проведено от НСИ през 2015 г. изследване показват, че 93.0% от предприятията у нас използват компютри, а 91.3% имат достъп до интернет. Високоскоростният и надежден интернет достъп става все по-необходим за предприятията, като през текущата година 71.3% от тях използват фиксирана широколентова интернет връзка, а 44.7% имат мобилна широколентова връзка. Максималната скорост за изтегляне на данни също нараства и половината от предприятията, които използват фиксирана широколентова интернет връзка, разполагат със скорост по-висока от 30 Mbps. Близо половината от предприятията (48.2%) разполагат със собствен уебсайт, като най-голям е техният дял при компаниите с 250 и повече заети лица (84.4%). На своя уебсайт предприятията основно предоставят информация за предлаганите стоки и услуги (82.3%), описват политиката си за поверителност и защита на данните (36.2%), както и поставят връзка или препратка към профила си в социална медия (29.8%), сочат данните от изследването на НСИ. През 2015 г. 29.1% от заетите лица в предприятията са използвали компютър за изпълнение на служебните си задължения поне веднъж седмично, а на 25.0% от работещите е осигурен достъп до интернет. При малките предприятия (10 - 49 заети лица) се наблюдава най-висок относителен дял на заетите лица, които използват компютри (31.2%), както и на заетите, използващи интернет (28.4%). Данните от проведеното изследване показват, че все повече предприятия предоставят преносими устройства на своите служители. През тази година 8.4% от заетите лица в предприятията са използвали преносими устройства за служебни цели, което е с 1.2 процентни пункта повече, в сравнение с предходната година. Социалните медии и българските предприятия Почти една трета от предприятията (30.3%) използват различни видове социални медии, за да развиват дейността си и да разширяват своето интернет присъствие. Най-популярни са социалните мрежи (Facebook, LinkedIn, Google+ и др.), в които 38.0% от предприятията с 250 и повече заети лица поддържат свой профил. Големите компании са най-активни и при използването на уебсайтове за споделяне на мултимедия (VBox7, YouTube, Flickr, Picassa, SlideShare и др.) - 14.2%, докато при малките предприятия с 10 - 49 заети лица относителният дял е едва 6.2%. Основните цели, за които предприятията използват социални медии, са подобряване на имиджа на предприятието или на пазарния продукт - например реклама, промоции (68.3%)1, получаване и отговаряне на мнения, отзиви, въпроси от клиенти (55.9%) и сътрудничество с бизнес партньори или други организации (39.4%). Най-малък е делът на предприятията, които включват своите клиенти в разработването или обновяването на стоките или услугите (17.4%). Информационната сигурност През 2015 г. в изследването беше включен специален модул за използването на политика за информационна сигурност от предприятията. Информационната сигурност се отнася до мерки, контролни механизми и процедури, прилагани на информационните системи, за да се гарантира цялост, достоверност, пригодност и поверителност на данните и системите. Данните показват, че 18.6% от предприятията имат официална политика за информационна сигурност, докато през 2010 г. този относителен дял е бил едва 6.8%. Най-загрижени относно сигурността на данните и информационните системи са големите компании с 250 и повече заети лица, 54.4% от които имат официално определена политика за информационна сигурност. Основните рискове, описани в документите, свързани с политиката за информационна сигурност, са унищожаване или влошаване на качеството на данните поради атака или неочакван инцидент (17.0%), разкриване на поверителни данни поради външно проникване или по случайност (15.0%) и недостъпност на ИКТ услугите поради външни атаки (15.2%). Повече от две трети от предприятията с официално дефинирана политика за информационна сигурност се грижат тя да бъде актуализирана редовно, като най-голям е относителният им дял при средните предприятия с 50 - 249 заети лица, 75.6% от които са обновили стратегиите си за управление на инциденти, свързани със сигурността през последната година. Електронната търговия Електронната търговия представлява покупка или продажба на стоки или услуги, осъществена чрез интернет магазин, уебприложения или автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI). Данните от проведеното през 2015 г. изследване показват, че през предходната календарна година 8.7% от предприятията продават своите продукти и услуги онлайн, като голяма част от тях предлагат на своите клиенти възможността да заплащат своите покупки онлайн чрез кредитна или дебитна карта, диретен дебит или чрез система за електронни разплащания (41.1%). Най-много продажби са осъществени към клиенти от България (95.1%), но не малко предприятия предлагат своите продукти и услуги на клиени от други европейски държави (32.6%) или от други страни извън ЕС (20.7%). През 2014 г. 86.1% от предприятията продават стоки и услуги чрез уеб базирани технологии, а съобщения от тип EDI (електронен обмен на данни) се използват от 24.3% от предприятията. Увеличение се наблюдава в относителния дял на предприятията, осъществили покупки онлайн, като през текущата година 13.0% от тях закупуват стоки или услуги по интернет, което е с 2.4 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Най-активни при използването на електронна търговия за подобряване на своя бизнес са големите предприятия, 23.9% от които осъществяват покупки по мрежата, а 14.4% продават стоки или услуги онлайн.
Източник: profit.bg (12.12.2015)
 
Три месеца цените на хранителните стоки на едро са без особени промени Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, остана тази седмица на ниво 1,344 пункта, съобщи Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Вече три месеца ИТЦ е с минимални промени - на 18 септември той отново беше беше на ниво 1,344 пункта Оранжерийните домати поскъпват с 3 на сто и се търгуват по 1,72 лева за килограм. Цената на българските оранжерийни краставици се качва с 5,3 на на сто до 2,17 лв./кг. Зелето се търгува на едро по 0,87 лв./кг, а картофите поскъпват с 3,3% до 0,63 лв./кг. Ябълките поевтиняват с 3,3% до 1,03 лв./кг. Цената на лимоните пада с 1,1 на сто до 1,78 лв./кг. Портокалите поевтиняват с 5,9 на сто до 1,27 лв./кг. Мандарините се търгуват с 11,43 на сто по-евтино тази седмица, по 1,26 лв./кг. Кравето сирене се продава средно по 5,45 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" поевтинява с 1,4 на сто и се търгува средно по 9,86 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,9 на сто и се продава 2,20 лева за литър. Цената на каймата пада са с 1,5% до 4,60 лв./кг. Пилешкото замразено месо се продава по 3,82 лв./кг. Захарта се продава средно по 1,35 лв./кг. Брашното тип "500" се търгува по 0,83 лв./кг. Зрелият фасул поевтинява с 2,9 на сто е се купува по 2,97 лв./кг. Яйцата се търгуват по 0,20 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (14.12.2015)
 
Увеличават се необразованите хора, пазарът на труда се задъхва 14% от хората между 15 и 64 г. у нас са с основно и по-ниско образование. Това означава, че над 460 хил. българи от активното население са завършили в най-добрия случай осми клас, което "затруднява мобилността на тази група на пазара на труда и възпроизвежда бедност", посочват от социалното министерство. А това всъщност е увеличение спрямо 2013 година - със 70 хил. души. В Северозападния регион всеки пети е без средно образование и в момента не учи нищо. Почти същият е делът на ранно напусналите училище и в Северния централен район - 18 на сто, посочи в. "Сега". Това са част от констатациите на социалното министерство в проекта на план с краткосрочни и средносрочни мерки за преодоляване на демографската криза у нас. Той е публикуван за обществено обсъждане без мотиви и трябва да бъде одобрен от кабинета. Заложените мерки всъщност са програмите на министерствата на труда, на здравеопазването, отбраната, културата и прочие, както и мерките по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Планът няма обща финансова обосновка. Сред мерките например е посочено изплащането на детски надбавки на 800 хил. деца, което ще струва 411 млн. лв. 81 млн. лв. има за подпомагане на деца с увреждания - средно по 25 500 деца на месец. 175 хил. лв. ще струва най-новата помощ при осиновяване на дете - предвидените средства са за 700 деца. 309 млн. лв. са планирани от НОИ за обезщетенията за бременност и раждане. За профилактични прегледи за деца до 18 г. са планирани 16.6 млн. лв. по бюджета на здравната каса. В 17 области хората на и над 65 г. са над 20 на сто от жителите. Най-много стари хора има в областите Видин (28%), Габрово (27%) и Ловеч (26%). Положителните демографски новини от 2014 г. са лекото увеличаване на родените деца - с около 1000 до близо 68 хил., и повишаването на средната продължителност на живота до 74.7 г., или с 0.2 години за периода 2012-2014 г. Всички области обаче имат отрицателен естествен прираст, като страната ни е с най-високия за ЕС отрицателен естествен прираст - минус 5.7 промила. България води в Европа и по още един негативен демографски фактор - у нас смъртността е най-висока, 15 промила при средно около 9 промила за ЕС. Най-оптимистичният вариант за развитието ни на Световната банка е, че до 2050 година работната ни сила ще намалее с 40%. Това означава по 0,7% свиване на БВП всяка година. Разходите заради застаряването на населението за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавната субсидия към пенсионната система ще нараснат до 4% от БВП, според данните на ЕК.(actualno)
Източник: Други (14.12.2015)
 
През ноември Националният статистически институт (НСИ) отново отчита дефлация, след като през октомври имаше инфлация на месечна база за пръв път от април насам. На годишна база дефлацията остава, като забавя своя темп, за който обаче Българска народна банка (БНБ) допуска, че може отново да се ускори. В предпоследния месец на 2015 г. дефлацията е 0,1% на месечна и 0,4% на годишна база. От началото на годината също е 0,4 на сто. В само четири от последните 11 месеца НСИ регистрира инфлация на месечна база, в други шест – дефлация, а в само един – никаква промяна в индекса на потребителските цени. Така по всичко личи, че 2015 г. ще бъде втората поредна година с дефлация в България, след като през 2014 г. имаше такава от 1,4 на сто. А годишната инфлация е отрицателна от средата на 2013 г. насам. През четвъртото тримесечие на 2015 г. дефлацията у нас временно ще се увеличи заради влиянието на спада в цената на петрола през третото тримесечие, която се пренася в цените на транспортните горива, влизащи в състава на индекса на потребителските цени. Това посочва икономическият екип на Българска народна банка (БНБ) в третото за тази година тримесечно издание „Икономически преглед“, цитиран от investor.bg. Централната банка прогнозира, че през първото тримесечие на 2016 г. ще се формира тенденция към ограничаване на годишния спад на потребителските цени. Това ще отразява основно понижението на цената на петрола на международните пазари, образувана в евро, през последните три месеца на годината и допусканията на банката са за стабилизирането й след това. За четвъртото тримесечие на 2015 г. БНБ очаква инфлацията да бъде в диапазона от -1,7% до -0,8%, а през първото тримесечие на 2016 г. - в границите от -0,9% до 0,3% годишно. От своя страна Министерство на финансите предрича дефлация от 0,9% за цялата 2015 г. заради динамиката на цените на суровините на международните пазари и при нехранителните стоки. Като цяло според БНБ от началото на годината дефлацията у нас е налице заради поевтиняването на горивата, намиращи се под влиянието на понижаващите се международни цени на петрола. По-ниските цени на основните суровини също са източник на дефлационно влияние. Административно определяните цени на редица стоки и услуги, измежду които тези на електрическата енергия и природния газ, пък са с положителен принос за общата инфлация. От началото на 2015 г. БНБ отчита тенденция, според която дефлацията в страната се определя в по-голяма степен от продукти със сравнително високо тегло в потребителската кошница, сред които са и горивата. През ноември цените на горивата продължават да спадат, като автомобилният бензин А98Н поевтинява с 2,5%, а А95Н - с 2,3%. Цената на дизела е надолу с още 2,4%, а тази на метана – с 1 на сто. Пропан-бутанът поевтинява с 2,7%, а течните горива за битови нужди - с 1,7%. До септември 2015 г. на годината централната банка отчита нарастване на броя на стоките и услугите, чиито цени се повишават, но понеже увеличението на цените е сравнително слабо (основно до 1%) и поради малките тегла на тези стоки в потребителската кошница, повишението на техните цени не успява да компенсира отрицателния принос на стоките и услугите, при които се отчита дефлация. Сега през ноември НСИ регистрира, че на месечна база най-силно спадат цените в транспорта – с 1,7%. Хранителните продукти и безалкохолните напитки пък са с 0,1% по-евтини спрямо месец по-рано. С толкова са по-ниски и разходите за съобщителни услуги. Същевременно цените на облеклото, обувките и услугите в здравеопазването, развлекателния и културния сектор са покачват с 0,2%. С 0,1% растат цените на жилищното обзавеждане, домакинските уреди и принадлежности и обичайното поддържане на дома, докато режийните разходи остават без промяна. Спрямо октомври няма промяна и в цените на алкохолните напитки, тютюневите изделия, както и на услугите в секторите образование и ресторантьорство и хотелиерство. Месец преди края на 2015 г. цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти се увеличават с 0,1% на месечна база. Цените на лекарските услуги и на извънболничните медицински услуги (измежду които рентгенови снимки и лабораторни изследвания на кръв) се повишават, съответно с 0,6 и 1,7% на месечна база, докато цените на стоматологичните услуги остават на равнището на предходния месец. Използвайки европейската методология, НСИ регистрира по-висока дефлация както спрямо ноември 2014 г., така и спрямо октомври 2015 г. Изчислена по този начин, годишната дефлация е 0,9%, а на месечна база цените в България са се понижили с 0,3%. От началото на годината хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) спада и с 1,3 на сто, или над три пъти повече спрямо националната статистика. В същото време цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) се покачват с 0,2% на месечна база и с 0,6% от началото на годината. С най-голям принос за месечната инфлация в малката кошница са поскъпналите с 0,5% нехранителни стоки и поскъпналите с 0,2% хранителни стоки. Цените на услугите намаляват с 0,1% на месечна основа.
Източник: Труд (15.12.2015)
 
Дефлацията се върна през ноември Дефлацията се върна през ноември, показват последните данни на националната статистика. Според тях през месеца е отчетена дефлация от 0,1 на сто, при инфлация от 0,2 на сто през октомври. На годишна база обаче, вместо да се задълбочи спадът на потребителските цени, той се е забавил. НСИ регистрира дефлация от 0,4% за ноември годишно, при 0,6 на сто – за октомври. Връщането на месечната инфлация се дължи основно на намалението на цените на транспортните услуги, което е пряко свързано с цените на горивата. За тях НСИ отчита спад с 1,7 на сто през ноември в сравнение с октомври и 8,3 на сто спрямо ноември 2014 г. Храните, които имат най-голям дял в потребителската кошница също са поевтинели, макар и минимално – с 0,1 на сто месечно. На годишна база обаче те поскъпват с 0,3%. През ноември при храните най-много са паднали цените на цитрусовите плодове – с над 12%. Най-много пък е поскъпнало зелето – с близо една четвърт. При нехранителните стоки най-голямото намаление е за топлинната енергия за отопление – с 9,2% и авиопревозите (8,7%), а най-голямото увеличение – за въглищата и билетите за театър и кино (с по 0,7%).
Източник: Монитор (15.12.2015)
 
На месечна база производството в България не отчита промяна през октомври В България индустриалното производство не регистрира промяна спрямо предишния месец, а през септември то спадна с 0,8%, като по този начин регистрира трети пореден месец на спад на месечна база, след като през август спадна с 0,2%, а през юли – с 0,8%. Същевременно на годишна база производството в страната регистрира покачване от 1,1%, като така темпът се ускорява спрямо септември, когато то регистрира растеж от 0,8% спрямо септември 2014 г. Индустриалното производство в Европейския съюз регистрира покачване от 0,5% през септември спрямо септември 2014 г., сочат сезонно изгладените данни на Евростат. През деветия месец индустриалното производство е отчело покачване и в еврозоната, като сред 19-те икономики то възлиза на 0,6%. Същевременно на месечна база се регистрира понижение от 0,3% в еврозоната, а в ЕС производството се е задържало на нивата си от август. Още по-позитивни са резултатите от октомври, според които индустриалното производство се е покачило с 1,9% на годишна база в еврозоната и с 2,4% в ЕС. Спрямо месец по-рано през октомври производството се покачва с 0,6% в еврозоната. Нарастването на индустриалното производство през октомври спрямо септември се дължи до голяма степен на производството на трайни потребителски стоки, което се покачва с 1,8% спрямо месец по-рано. Ръст регистрира и производството на капиталови стоки (с 1,4%), и нетрайните потребителски стоки (0,4%), а растеж се наблюдава и в сферата на енергетиката – с 0,6%. Икономиките на 28-те страни от ЕС също са произвеждали повече трайни потребителски стоки, чието производство се покачва с 1,2%, докато капиталовите стоки, енергетиката и нетрайните потребителски стоки регистрират растеж от съответно 1%, 0,8% и 0,2%. Спрямо същия месец на 2014 г. икономиките от съюза са произвели с 0,1% повече междинни стоки. Сред страните от Европейския съюз най-голямо покачване на индустриалното производство е отчетено в Литва, където то се покачва с 11,3% спрямо септември 2015 г., както и в Нидерландия (4,3%), Португалия (3,9%) и Ирландия (3,4%). Най-голям е спадът му в Гърция – с 1,2%, както и в Дания и Финландия, където то спада с по 0,9%. На годишна база през октомври тази година се наблюдава нарастване на производството на трайни потребителски стоки в 19-те икономики от еврозоната от 4,2%, а капиталовите стоки, междинните стоки, нетрайните стоки и производството на енергия нарастват със съответно 3,5%, 1,5%, 0,2% и 0,7%. Спрямо октомври 2014 г. най-висок ръст на производството се наблюдава в Ирландия – с 14,6%, Литва (6,5%), Чехия и Хърватия (по 6,4%). На годишна база производството спада в най-голяма степен в Нидерландия (-2,6%), Естония (-2,1%) и Гърция (-1,9%)
Източник: econ.bg (15.12.2015)
 
От януари до ноември стоките са поевтинели с 0.4% Животът у нас е поевтинял съвсем леко от януари насам - с 0.4%. Това сочат данните за националната статистика към края на ноември. За година най-много са се намалили транспортните разходи - с 8.3%. А най-много са поскъпнали услугите, свързани с развлечение и култура - с 3.5%. През последния месец цените също вървят надолу, а месечната инфлация е минус 0.1%. Така на практика след минимално поскъпване през миналия месец дефлацията отново се върна в България. Само през ноември общото намаление на транспортните услуги е 1.6%. През изтеклия месец дизеловото гориво е поевтиняло с 2.4%, бензин А 95Н - с 2.3%, а бензин А 98Н - с 2.5%. Минималното намаление на цените на горивата идва на фона на рекордно поевтиняване на суровия петрол на световните пазари. Намаляват още самолетните билети - с 8.7%. За дефлацията допринася и намалението на цените на парното - с 9.2%. По-евтини са още традиционните за сезона плодове и зеленчуци като ябълки, цитрусови и южни плодове, моркови и листни зеленчуци. В същото време през ноември са се вдигнали цените на стоките, свързани с подготовката за новия сезон. Поскъпнали са дрехите и обувките - с 0.3%, въглищата - с 0.7%, дърва за отопление - с 2.2% и др. Поскъпват още цените на лекарските и на медицинските услуги като рентгенови снимки и изследвания на кръв - съответно с 0.6 и 1.7%. Въпреки общия спад на цените жизненонеобходимите стоки в т.нар. малка кошница поскъпват през ноември с 0.2%. Това са 100-те най-важни стоки за най-бедната част от населението. От началото на годината цените в тази кошница са се покачили с 0.6%.
Източник: Сега (15.12.2015)
 
Евростат отчита нулев растеж на заетостта в България през третото тримесечие Заетостта в България е останала без промяна през третото тримесечие на годината спрямо второто. На годишна база е отчетено минимално увеличение от 0,2%, съобщава европейската статистическа служба Евростат. Данните контрастират с тези на Националния статистически институт (НСИ), който отчете ръст на заетостта от 1,7% на годишна база благодарение на увеличението на броя на заетите в сектора на услугите. Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин също коментира наскоро, че заетостта у нас е отбелязала най-голямото си повишение от 2008 г. насам. Средният ръст на заетостта в Европейския съюз (ЕС) достига 0,4 на сто през третото тримесечие спрямо второто и 1,1% на годишна база. За еврозоната увеличенията са съответно 0,3% и 1,1%. На годишна база се наблюдава леко увеличение на заетостта в ЕС и еврозоната – през второто тримесечие годишният ръст, отчетен от Евростат, беше 1%. За тримесечието най-силен ръст на заетостта се отчита в Естония (2,1%), Унгария (0,8%), както и Ирландия, Испания, Люксембург и Великобритания (във всички по 0,6%), а най-силен спад – в Хърватия (-0,6%), Португалия (-0,5%) и Малта (-0,3).
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2015)
 
Безработицата през ноември се повишава до 9,9% Безработицата през ноември се повишава с 0,4 процентни пункта спрямо октомври до 9,9%, съобщават от Агенцията по заетостта. На годишна база равнището на безработица намалява с 0,9 процентни пункта. В бюрата по труда са регистрирани 324 060 безработни, или с 11 145 души повече спрямо октомври. В сравнение с ноември 2014 г. безработните са значително по-малко – с 29 544 лица, което е най-голямото намаление за месеца от 2007 г. насам. На работа през ноември са постъпили 16 388 безработни, с 3 024 по-малко спрямо предходния месец. Спрямо ноември 2014 г. постъпилите на работа намаляват – с 636 лица, като постъпилите на работа на първичния пазар и по насърчителни мерки на държавата се увеличават. Започналите работа на първичния пазар безработни са 15 338, като намаляват в сравнение с октомври – с 2 372 души. През ноември търсенето на работна сила на първичния пазар на труда традиционно намалява под влиянието на сезонния фактор, поясняват тенденцията от Агенцията. В бюрата по труда са заявени 9 736 работни места в реалната икономика, които са с 2 117 места (със 17,9%) по-малко спрямо октомври. През ноември 2015 г. най-много свободни работни места на първичния пазар в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (3 068 места) и от търговията (1 684 места).
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2015)
 
Заплатите на IT специалистите достигнаха 10 хиляди Заплатите на IT спецовете са скочили с 10 бона за шест години, показват данните на националната статистика. Според тях ако през 2008 година един компютърен спец се е разписвал срещу 17 088 лв. на година, то към края на миналата година тази сума е набъбнала до 27 508 лева. Това прави средно по 2292 лева на месец. Прави впечатление, че в бранша има сериозни разминавания между заплащането на мъжете и жените, като дамите са чувствително ощетени, пише "Монитор". Преди шест години те са вземали на година 13 474 лв. при 19 399 лв. за силния пол. Това прави разлика от над 5000 лв. Към края на миналата година заплатите на мъжете IT специалисти вече са 31 269, а на жените – 21 121 лв. Така първите вземат на месец 2606 лева, а вторите – 1760 лв. Общо в сектора са заети 39 789 души, от които 62 на сто са мъжете. За последните шест години броят на IT спецовете у нас се е увеличил със 17 221. Според представителите на бранша ИТ секторът може да осигури работа на още 20 000. „В момента говорим за сериозен недостиг на кадри. Годишно завършват около 2000 души, а нас ни трябват 6000“, заяви председателят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Явор Джонов. За да се справи с недостига на кадри в ИТ правителството облекчи процедурата по издаване на „сини карти“, с които се наемат експерти от страни извън ЕС.
Източник: 24 часа (16.12.2015)
 
България е втора в ЕС по ръст на регистрациите на нови коли България е втора в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на регистрациите на нови автомобили през ноември. Това показват данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили (АСЕА). През миналия месец у нас са били регистрирани 2130 нови коли. За сравнение за същия период преди една година са били регистрирани 1595 коли, което представлява 33,5-процентно увеличение. От януари до ноември тази година регистрациите на нови автомобили в България са 21 152 спрямо 18 427 за миналата, което представлява увеличение от 14,8 на сто. Преди България е Кипър. Там ръстът на регистрациите на нови коли е 37,3 процента. Оказва се, че кризата с Volkswagen не влияе на продажбите на возила в ЕС. След спада през октомври германският концерн си възвръща продажбите. По информация на АСЕА през ноември на годишна база при Volkswagen е отчетен ръст от 4,1 на сто за цялата група. PSA - Peugeot Citroen запазва пазарния си дял от 10,4 процента през ноември. Повишение на продажбите има при Renault. Най-силен ръст през ноември на годишна база записва Jaguar Land Rover Group – 70 на сто.
Източник: Новинар (16.12.2015)
 
Слабо повишение на инфлацията в ЕС през ноември Потребителските цени в еврозоната нараснаха през ноември малко по-силно от очакваното поради забавяне на спада на енергийните цени, но инфлацията в региона остава далеч под средносрочното целево ниво на ЕЦБ от малко под 2%, показват окончателни данни на Евростат. Индексът на потребителските цени се понижи през ноември с 0,1% на месечна база при предварителна оценка на европейската статистика за понижение на инфлацията с 0,2 процентни пункта. Годишната инфлация в еврозоната нарасна с 0,2% (спрямо ноември 2014-а) при предварителна оценка за анемичен растеж за втори пореден месец с 0,1 процентни пункта, информира bnr.bg. По-евтината енергия продължава да оказва основно негативно влияние върху инфлацията в еврозоната, като през ноември енергийните цени се понижиха на годишна база със 7,3% след техен спад с 8,5% през октомври, докато цените на хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия се повишиха с 1,5% след растеж с 1,6% през предходния месец, а цените в сектора на услугите нараснаха с 1,2% след повишение с 1,3% през октомври. Основната инфлация (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и енергията) се забави през ноември до едва 0,9% на годишна база, съвпадайки с предварителните данни на Евростат и след растеж с 1,1% през предишния месец. В същото време европейската статистика отчете слабо повишение на ноемврийската инфлация в целия ЕС с 0,1% на годишна база след стагнация през октомври (0,0%). Евростат посочи, че през ноември се наблюдава дефлация в 12 от 28-те страни-членки на съюза, като най-солидно понижение на годишната инфлация е регистрирано в Кипър (понижение с 1,5%), следвана от България, Румъния и Словения (спад с 0,9%). Най-солиден растеж на потребителските цени беше отбелязан в Белгия (повишение с 1,4%), Малта (с 1,3%) и Швеция (с 0,8%).
Източник: Money.bg (17.12.2015)
 
Броят на заетите и крайното потребление в България растат на годишна база Процесът на възстановяване на потреблението вече е започнал през 2015 г., като за периода от септември 2014 г. до края на септември тази година заетостта е нараснала с 1,6%, а разходите за дълготрайни потребителски стоки са се покачили заедно с нея от началото на годината, посочват от Industry Watch в своя статия. Новото потребителско търсене е създадло възможност за откриване на още 47 000 работни места в българската икономика, допълват още те. Специалистите коментира още, че за затвърждаване на процеса на покачване на домакинското потребление е необходимо да се стабилизира трендът и на нарастване на заетостта. Въпреки това те отчитат факта, че крайното потребление на човек от населението в България е на двойно по-ниско равнище, отколкото е средната стойност на фактическото индивидуално потребление за 28-те икономики от Европейския съюз по данни на Евростат за миналата година. Чрез фактическото потребление се измерват разликите в действителното потребление на индивидите във всяка държава, а индикаторът включва консумацията на всички стоки и услуги, както и услугите, предоставени от държавата. От Industry Watch допълват, че „Някои икономисти считат, че потреблението е по-точен измерител на благосъстоянието от брутния вътрешен продукт на човек от населението, който е най-често използвания индикатор за жизнен стандарт.“ Произведеният от българите доход през 2014 г. възлиза на 47% от средния за Европейския съюз през същата година, а средностатистическият гражданин на България е консумирал стоки и услуги, възлизащи на 51% от средното за Европа, като така „изоставането при потреблението в България е по-малко от изоставането при доходите“, коментират от анализаторската компания. Различията между равнището на доходите и това на потреблението в една страна, съпоставени със средното за 28-те икономики от Европейския съюз, може да се обясни с въздействието и размера на европейските субсидии, които се отпускат във всяка икономика, смятат анализаторите. Те дават за пример Чехия и Унгария, където потреблението на индивидите е по-ниско, отколкото могат да си позволят гражданите на двете централноевропейски държави с доходите си. Друг пример е Гърция, чиито граждани добавят стойност, възлизаща на 73% от средното за Европейския съюз, докато потреблението им се равнява на 83% от средното за ЕС. Анализаторите са на мнение, че с покачване на заетостта в икономиката ще се усети и нарастване на разходите на домакинствата за потребление. Те са на мнение, че динамиката на крайното потребление ще се влияе от няколко фактора, сред които са движенията на пазара на труда, потребителските нагласи на населението, размера на спестяванията на отделните индивиди, достъпа до кредити и растежът на икономиката като цяло.
Източник: econ.bg (17.12.2015)
 
Всеки втори потребителски кредит е за ремонт и обзавеждане Над 40% от потребителските кредити, които теглят българите, са за ремонт на дома. Средният размер на заема за обновяване на жилището е 4 хил. лв. Това показват данни на БНП Париба лични финанси. Дейностите, които българите финансират с кредит, основно са смяна на дограма, изолация и ремонт на покрива. Други 4.5% от изтеглените заеми служат за обзавеждане. Най-големите потребителски кредити за покупка на стоки на изплащане отново са свързани с ремонт на дома - най-често това са заеми за строителни материали и инструменти. Средната им стойност е около 1400 лв. На второ място са климатиците със среден размер на молбите за заем от 1109 лв., а на трето са заемите за покупка на изолационни материали, чиято средна стойност е 988 лв. На второ място са кредитите за обединение на задълженията. Такива са 17% от всички потребителски заеми. Средната изтеглена сума за обединяване на дълговете е 5300 лв. С потребителски кредит много хора финансират и медицински услуги. Средната стойност на кредитите за тази цел е почти 3 хил. лв. Такъв заем са потърсили 4.5% от кредитополучателите. Цели 11% от заемите са за покупка на стар автомобил. За такава придобивка отиват средно около 4800 лв. Освен цената на автомобила българите пресмятат в исканата от банката сума и средствата за преглед, ремонт, нови гуми и всички останали разходи като такси за прехвърляне и застраховки на колата. Заради икономическата несигурност в последните години хората у нас взимат все по-малки кредити и за все по-кратък срок. Експертите обаче очакват от догодина българите да станат по-смели в проектите си. Една от причините за това е продължаващият спад на лихвите. Само за месец, от края на октомври до края на ноември, лихвата по потребителските заеми е паднала от 13.82% до 13.76%, показват наблюденията на портала "Моите пари". Лихвата по ипотечните заеми пада символично с 0.01 процентни пункта и средните ставки по тези кредити в края на миналия месец са били около 6.41%. При потребителските кредити годината свършва с разностранни оферти между 6.5 и 10.5%, а прогнозата за края на 2016 г. е лихвите да са в границите между 6.25 и 9.25%.
Източник: Сега (17.12.2015)
 
Доходите в селското стопанство намаляват с 16% спрямо 2014 г. Реалният индекс на дохода в селското стопанство през 2015 г. намалява с 16,3% спрямо 2014 година. Това показват резултатите от първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство, подготвена от Националния статистически институт към ноември 2015 г. В сравнение с предходната година нетният смесен доход в селското стопанство (който измерва доходността от използването на земята, капитала и незаплатения труд) намалява с 18,7%. Нетният предприемачески доход (който измерва компенсацията на незаплатения труд, възнаграждението от земята в стопанствата и дохода от използването на капитала) намалява с 20,5%. Крайната продукция по базисни цени от селското стопанство през 2015 г. възлиза на 7,626 млрд. лв., което е с 9,4% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи на спад в обемите с 10,2%. През 2015 г. стойността на междинното потребление в селското стопанство е 4,586 млрд. лв. и в сравнение с 2014 г. тя намалява с 8,8% в резултат на намаление на количеството и цените на направените вложения. Брутната добавена стойност в селското стопанство през 2015 г. възлиза на 3,039 млрд. лв. и намалява с 10,3% спрямо предходната година. Намалението е в резултат на спад в обемите с 16,4%.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2015)
 
Очаква се 5-7% ръст на туристите през зимния сезон Очаква се 5-7% ръст на туристите през новия зимен сезон. Това коментира заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева, която присъства на официалното откриване на скисезона в курорта Пампорово, предава БТА. Резервациите вървят много добре, надяваме се сезонът да бъде поне толкова добър, колкото миналия, посочи тя. Георгиева поясни, че ще се затвърдят позициите на България на традиционни традиционни за зимния ни туризъм пазари като Турция, Гърция и Румъния. В същото време се отчитат успехи и на нови пазари. Туристи от Молдова проявяват голям интерес, възстановени са позициите на страната ни на холандския пазар, появяват се и туристи от Словакия. През 2016 г. културно-историческият туризъм ще бъде във фокуса на Министерството на туризма. Той заема най-голяма част от специализираните видове туризъм у нас, каза още Ирена Георгиева. Според нея с културно-историческия туризъм може допълнително да се фокусира интересът към страната ни, допълвайки масовия туризъм - зимния и морския.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2015)
 
За година разходите за труд са нараснали със 7.4% През третото тримесечие на 2015 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват със 7.4% спрямо същия период на миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението в индустрията е с 8.0%, в услугите – със 7.9%, а в строителството - с 6.5%. Най-голямо е увеличението в административните и спомагателните дейности - с 20.0% (Този сектор включва разнообразни дейности, които подпомагат или поддържат функционирането на стопанската дейност, които са обичайни или общи за различни стопански единици). В културата спорта и развлеченията нарастването е с 15.7%, в науката - с 10.8%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в държавното управление - с 1.7%. Разходите за заплати нарастват средно със 7.6% за година, а т. нар. други разходи (обезщетения, с оциални и здравни осигуровки) - със 7.1%. В държавното управление парите за заплати нарастват най-малко - с 1.4% На другия полюс са административните и спомагателните дейности - 20.7%. В телекомуникациите увеличението е с 12.4%, в културата, спорта и развлеченията - с 15.4%, в търговията - със 7%, в хотелиерството с 3 на сто, в енергетиката - с 4.1%, в строителството - с 6.5%.
Източник: Дневник (21.12.2015)
 
Само 11% от българските компании предлагат "зелени продукти" Българските малки и средни предприятия не са склонни да инвестират в екологично ефективни технологии и причина за това е липсата на достатъчно финансови ресурси. По-голяма част от фирмите все още не са се възползвали от предимствата на енергоспестяващите и "зелените мерки" за намаляване на разходите. Страната заема последно място в ЕС по ресурсна производителност, което цялостно застрашава устойчивостта на икономиката. "Зеленият растеж" на България е все още относително бавен. Това са основни изводи в доклада "Зелени иновации.бг", подготвен за втора поредна година от фондация "Приложни изследвания и комуникации". Според анализ на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", цитиран в доклада, България заема последното място в ЕС и по отношение на: иновации в полза на околната среда; дял на малките и средните предприятия с мерки за ефективно използване на ресурсите; дял на фирмите, предлагащи зелени продукти; дял на компаниите, получили публична подкрепа за въвеждане на енергоефективни мерки и удовлетворени от тази подкрепа. Най-масовите решения "Само 11% от българските фирми са навлезли на екологичния пазар и предлагат "зелени продукти" на клиентите си. Над 50% от компаниите изобщо не произвеждат такива продукти, защото "зелените ценности" не са част от фирмената култура или публичния им образ", коментира Надежда Ганчева, експерт в работната група, изготвила "Зелени иновации.бг". Най-често срещаните "зелени мерки", въвеждани от фирмите, целят по-ниско енергийно потребление - например смяна на дограма, изолация на стени, използване на енергоефективни уреди и осветление. Като цяло тези решения изискват много по-малка първоначална инвестиция и затова са предпочитани от компаниите, а мотивът за въвеждането им е възможността фирмите да повишат печалбата си в резултат на намалените разходи за енергия. Тази тенденция е най-изявена в секторите "Производство" и "Търговия", показва специално проучване на фондация "Приложни изследвания и комуникации". Някои предприятия въвеждат и специални системи за управление на влиянието върху околната среда. Фирмите, които са въвели такива енергоефективни решения, отчитат намаляване на сметките за електричество с 10 до 20%. Според 45% от анкетираните мениджъри тези мерки са намалили производствените разходи на предприятията, а 41% споделят, че са инвестирали по-малко от 1% от годишния си оборот, за да станат ресурсно ефективни, отчита докладът. Някои компании подкрепят нисковъглеродния растеж по други, по-трудни начини - например чрез създаване на нови продукти с ниско влияние върху околната среда, използване на технологии, които спомагат за намаляване на потреблението на енергия, работа с местните власти с цел промотиране на зелените технологии и промяна на обществените нагласи за околната среда. "Опитът на тези компании показва, че въвеждането на подобни мерки носи ползи не само за природата, но оказва положително влияние и върху финансовите им параметри, което опровергава мита, че зелените технологии са високорискови инвестиции", обобщава Надежда Ганчева. Предизвикателства Според авторите на доклада ключови предизвикателства за зеления бизнес в България са много ниската покупателна способност и слабото развитие на местния пазар, което намалява шансовете за широка обществена подкрепа и за предприемане на значими нови инвестиции в зелени технологии. България трябва да промени нагласата към зелените политики, като не трябва зелените инвестиции да бъдат противопоставяни на социалните проблеми. Вместо това би трябвало да се акцентира върху общополезните им ефекти в дългосрочна перспектива, препоръчва "Зелени иновации.бг". Хората също така е необходимо да бъдат информирани за по-широките и дългосрочни ефекти от увреждането на околната среда, включително и като се покажат скритите разходи, които това увреждане носи за всеки човек и за обществото като цяло, обобщават авторите на доклада. Според цитирани в "Зелени иновации.бг" данни 38% от предприятията биха обмислили въвеждането на екопродукти, ако получат достатъчно финансови стимули.
Източник: Капитал (21.12.2015)
 
Разходите за труд растат със 7.4% По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на 2015 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват със 7.4% спрямо третото тримесечие на 2014 година. Увеличението в индустрията е с 8.0%, в услугите – със 7.9%, и в строителството - с 6.5%. По икономически дейности през третото тримесечие на 2015 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности” - с 20.0%, „Култура, спорт и развлечения” - с 15.7%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 10.8%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономически сектор „Държавно управление” - с 1.7%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час през третото тримесечие на 2015 г. се увеличават със 7.6% спрямо третото тримесечие на 2014 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - със 7.1%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 1.4% за „Държавно управление ” до 20.7% за „Административни и спомагателни дейности ”. 0 0 0 0 0
Източник: profit.bg (21.12.2015)
 
България пак се нареди сред държавите в ЕС с най-силен спад на строителството България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-силен годишен спад на строителната продукция през октомври, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. С понижение от 5,2% страната ни се нарежда на трето място в ЕС. Изпреварват ни Словения и Унгария със съответно годишен спад от 11,8% и 7,8%. Същевременно най-силни ръстове са отчетени в Словакия (почти 30%), Швеция (приблизително 14%), Румъния (малко над 10%) и Испания (малко над 8%). На месечна база най-висок ръст на строителната продукция също е отчетен в Словакия – 2,4%, следвана от Швеция – 1,8%, Испания – 1,3%, и Румъния - 1%. Най-силен месечен спад е регистриран в Унгария (-7,6%), Полша (-1,6%) и Чехия (-1,5%). Като цяло в ЕС строителната продукция през октомври записва ръст от 0,1%, а в еврозоната – от 0,5%. Годишното увеличение е от съответно 1,1% и 1,2%.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2015)
 
Бизнесът спести 602 млн. за месец Бизнесът спестява ударно. В края на ноември депозитите на предприемачите в банките са на стойност 17,6 млрд. лв., като само за месец те са добавили 602 млн. лв. към сметките си. Това е най-голямата депозирана сума за месец през годината. Наред с това продължава и ръстът на кредитирането за бизнеса, който се наблюдава от есента. През ноември кредитите за бизнеса са нараснали с 247 млн. лв. до малко над 31 млрд. лв. На годишна база обаче увеличението на заемите за предприятията е само с 0,3%. Данните за промяната на кредитирането на годишна база през ноември вече са изчистени от влиянието на фалиралата Корпоративна търговска банка, тъй като тя бе извадена от статистиката на БНБ през същия месец на миналата година. И докато при бизнеса има ръст както при взимането на заеми, така и при трупането на суми в банките, при гражданите не е така. През ноември традицията домакинствата да увеличават вложенията си в търговските банки се запазва, като депозитите им се увеличават с 352 млн. лв. до 41,8 млрд. лв. При заемите за гражданите обаче се отчита спад с 3 млн. лв. и в края на ноември отпуснатите на домакинствата кредити са на стойност 18,317 млрд. лв. Намаление се отчита както при потребителските кредити, така и при ипотечните. Заемите за потребление през ноември се свиват с 23 млн. лв. до 7,358 млрд. лв., а при ипотечните има спад с 12 млн. лв. до 8,668 млрд. лв. Само при другите кредити за граждани има малък ръст до 762,3 млн. лв.
Източник: Стандарт (23.12.2015)
 
Бизнес климатът в България се влошава през декември Бизнес климатът в страната се влошава през последния месец на годината, сочат данни на Националния статистически институт, публикувани в сряда. Индикаторът, който представлява средна претеглена величина, измерваща климата в четири отрасъла: промишлеността, строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, регистрира спад от 0,7% на месечна база. Анкетите, проведени от НСИ, показват, че от четирите сфери спад не се наблюдава единствено в промишлеността, където индексът на бизнес климата се задържа на почти същото си равнище като през ноември. Според анкетираните от сектора „основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в отрасъла, остават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната“, но като положителна тенденция те са посочили, че несигурността в стопанството постепенно спада. За сметка на това всички други три сфери са регистрирали спад в бизнес климата. Той е най-голям в сектора на услугите, където съставният показател се срива с 2,6 пункта през декември. Спадът е следствие от негативните оценки на мениджърите за текущото състояние на компаниите в сферата, дължащо се на несигурната икономическа среда, въпреки че прогнозите им за следващите 3 месеца се подобряват леко. Според запитаните цените в отрасъла няма претърпят значителни промени през идната четвърт година. Относително по-умерен е спадът на бизнес климата в сектора на строителството, където през декември той губи 1,2 пункта. Причина за понижението на бизнес климата в строителството са негативните нагласи на мениджърите за представянето на компаниите в страната през следващото полугодие. Анкетираните са посочили, че поръчките в сферата през декември спадат спрямо месец по-рано, като очакванията са, че няма да има интензивна положителна динамика през идните три месеца. По-голямата част от запитаните са посочили, че несигурността в бранша, високата конкуренция между компаниите и настъпилите финансови проблеми са най-големите пречки пред развитието на строителството. Индексът на бизнес климата в търговията спада с 0,7 пункта, поради занижените очаквания на предприятията за динамиката през следващите шест месеца, като освен това търговците са скептични, че продажбите им в периода януари-март 2016 г. ще бъдат особено високи. Ниското търсене е сред основните причини за негативните очаквания в бранша.
Източник: econ.bg (04.01.2016)
 
НСИ: Пътуваме повече в чужбина С 12,7% са се увеличили за година пътуванията на българи в чужбина, като за ноември спрямо същия месец на предходната година те са 305 200, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Отчетен е ръст на пътуванията към Македония, Обединеното кралство, италия, Испания, Гърция, Германия, Австрия, Румъния, Турция и други. Същевременно намаляват посещенията във Франция и Руската федерация. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през ноември 2015 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия). На второ място се нареждат почивката и екскурзията, а след тях са пътуванията със служебна цел. В сравнение с ноември 2014 г. e регистрирано увеличение при пътуванията с други цели - с близо 23 на сто, и със служебна цел, докато тези с цел почивка и екскурзия намаляват с 3,3%. През ноември тази година с други цели са били 62,3% от пътуванията към Обединеното кралство и близо 60% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Руската федерация са малко над 59%, а тези към Испания с цел почивка и екскурзия са 45,9% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През ноември страната ни са посетили 436 800 чужденци. Това е с 0,8 на сто повече спрямо година по-рано. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 6,2%, и с други цели, докато тези със служебна цел намаляват с над 10%. От общия брой чужденци, посетили България през ноември 2015 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 52,5%, или с 0,4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Унгария - с 23,4%, Австрия - с 21,9%, Нидерландия - с малко над 13%, Словакия и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Германия - с 9,5%, Обединеното кралство - с 5,1%, Чешката република - с 2,9%, Испания - с 2,7%, Румъния - с 1,2%, Гърция - с 1,2% и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 2,5%, като най-голям е ръстът на гостите от Македония - с 16,3%. През ноември 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели - включително гостувания и транзитни преминавани, - 48.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 31,3%, и със служебна цел – 19,8%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 93,2% от всички посещения на граждани от Израел и 82,7% - от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 70,8% от всички посещения на граждани от Полша, а с други цели са 68,8% от посещенията на граждани от Гърция и 67,7% - от Румъния
Източник: econ.bg (04.01.2016)
 
Работодателите у нас планират минимален ръст на заплатите от 4-5% Запазване на заетостта и минимален ръст на възнагражденията от 4-5% - такива са очакванията на работодателите за новата година. Данните са от проучване, направено за bTV сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал у нас, цитирано от bTV. Работодателите са по-скоро умерени оптимисти, но несигурността преобладава. Проучването показва, че 84 на сто от фирмите не планират да наемат нови хора. Така че ръстът в заетостта тази година изглежда ще е минимален. 5% от участвалите в проучването работодатели планират съкращения. На този фон около 40 на сто от работодателите все пак планират минимален ръст в заплатите. Очакванията са за увеличение от около 5%. Според бизнеса поредното увеличение на минималната заплата ще има по-скоро отрицателен ефект - свиване на заетостта в бедните региони и ръст на сивия сектор. 15 на сто от анкетираните работодатели обаче очакват ръстът в минималните доходи да повлече и останалите. Умерено оптимистични са и прогнозите за икономическия ръст у нас и на Европейската комисия и на Финансовото министерство. Очакванията са за растеж от 1.5% до 2%.
Източник: 24 часа (04.01.2016)
 
Минималната заплата вече е 420 лв. От Нова година минималната заплата се повиши с 40 лв. и вече e 420 лв. Минималната часова ставка стана 2,50 лв. В сила влязоха и по-строгите критерии за пенсиониране. От 1 януари мъжете могат да излязат в отдих, ако са навършили 63 години и 10 месеца, при условие че имат 38 години и 2 месеца осигурителен стаж. За жените изискванията са съответно 60 години и 10 месеца възраст и 35 години и 2 месеца стаж. Въведе се и пенсионна възраст за полицаи и военни. Те ще могат да се пенсионират на 52 години и 10 месеца, ако имат 27 години стаж, от които 18 години трябва да са в сектор „Сигурност“. В сила влязоха и промените при детските добавки. Семействата с едно дете ще получават 37 лв. на месец, или с 2 лв. Повече, отколкото през 2015 г. Условието е месечният доход в домакинството да е до 350 лв. на човек. Родителите с двама малчугани ще получават по 85 лв. При три деца помощта ще е 130 лв.
Източник: Труд (04.01.2016)
 
България изпревари по конкурентоспособност най-бързо растящата икономика България се нарежда на 54-о място в света по конкурентоспособност, като по този показател изпреварва най-бързо растящата икономика – тази на Индия, както и Виетнам, Мексико, Словения, Македония и Унгария. Според доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност за периода 2015 – 2016 г. пред страната ни се нареждат Румъния, Коста Рика, Турция, Панама и Южна Африка. Всички 140 държави, включени в изследването, са разгледани и класирани според различни индикатори. Данните показват, че Българи се представя най-добре в сферата на технологиите, като по този показател страната е на 38-о място. Тук се има предвид достъпа до нови технологии, употребата им от местните производители, броя на интернет потребителите и други. Докладът на Световния икономически форум сочи, че за развитието на конкурентоспособността у нас може да бъде помогнато още от благоприятната макроикономическа обстановка, заедно с по-големия брой на хора с минимум начално образование. От друга страна една от най-големите спънки на България са проблемите в институционалната сфера, като по този показател сме на 107-о място. В това число най-осезаема тежест имат злоупотребата с власт, законодателството, свързано с правата на собственост, както и дейностите на публичния сектор. Данните показват, че за поредна година най-конкурентоспособната държава в света е Швейцария, следвана от Сингапур, САЩ, Германия и Холандия. В топ 10 влизат още Япония, Хонконг, Финландия, Швеция и Великобритания. От друга страна в дъното на класацията са Гвинея, Чад, Мавритания, Сиера Леоне и Бурунди. Целият доклад можете да видите тук. А ето и къде се нарежда България сред развиващите се пазари в Европа:
Източник: Money.bg (06.01.2016)
 
Безработицата в България спада с един от най-високите темпове през ноември Безработицата в България през ноември спада до 8,8% спрямо ноември 2014 г., като по този начин страната е сред лидерите по темп на намаляване на броя на безработните в ЕС, сочат статистическите данни на Евростат. През октомври делът на безработните е достигнал 10,6%.По-голям е спадът единствено в Испания – от 23,7% до 21,4%. По данни на Агенцията по заетостта безработицата в България през ноември се повишава с 0,4 процентни пункта спрямо октомври до 9,9%. Безработицата в целия ЕС през ноември е 9,1%, което е най-ниската стойност от юли 2009 г. През октомври тя беше 9,2%, а през ноември 2014 г. - 10%. В еврозоната делът на безработните е 10,5% и Евростат отчита спад в сравнение с октомври (10,6%) и в сравнение със същия месец предходната година (11,5%). Нивото през ноември е най-ниското от октомври 2011 г. Традиционно най-ниската безработица се отчита в Германия (4,5%), Чехия (4,6%) и Малта (5,1%). Най-високо е нивото в Гърция (24,6% през септември 2015 г.) и в Испания (21,4%). Младежката безработица през ноември е 20% в целия Европейски съюз и 22,5% в еврозоната. Година по-рано стойностите са били съответно 21,5% и 23,2%. В България младежката безработица е 20,7% според Евростат.
Източник: Sofia Globe (08.01.2016)
 
Райфайзенбанк (България) прогнозира 2.1% ръст на брутния продукт през годината За цялата минала година ръстът на Брутния вътрешен продукт на България ще е 2.7%, а догодина той ще нарасне с 2.1 на сто, сочи прогнозата на Райфайзенбанк (България), публикувана в редовния месечен икономически обзор на банката. Анализаторите на финансовата институция отчитат, че и през третото тримесечие на 2015 г. външното търсене отново е бил важният фактор за икономическия растеж. "През следващото тримесечие, слабото евро също ще окаже влияние върху ръста на експорта. От друга страна, потреблението ще продължи плавно да нараства, стимулирано от спадащите лихви по депозитите, докато ръстът при инвестициите ще е донякъде затруднен от недостатъчния капацитет за усвояване на еврофондове", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Той допълва, че от страна на производството през третото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП са имали индустрията, следвана от сектора на услугите и селското стопанство. Според Калчев реализираният ръст в търговията с автомобили, хотелиерството и ресторантьорството и сделките с недвижими имоти, е стимулиран от ниските лихви по депозитите, донякъде от спадането на стойността на еврото спрямо американския долар, финансовата криза в Гърция и бежанската вълна. В анализа се посочва, че към края на октомври 2015 г. салдото на текущата сметка на платежния баланс е отрицателно в размер на 68.0 млн. евро, при дефицит от 94.3 млн. евро за същия месец на предходната година.
Източник: Дневник (08.01.2016)
 
Промишленото производство ускорява възхода си през ноември През ноември промишленото производство ускорява растежа си благодарение основно на добивната промишленост. В предпоследния месец на 2015 г. индексът на промишленото производство* нараства с 0,8% на месечна сезонно изгладена база и с 1,7% на годишна календарно изгладена база, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение – през октомври ръстът в промишлеността бе от 0,3% на месечна и 1,2% на годишна база, показват ревизираните в положителна посока данни на националната статистика. Месечният прираст е втори по ред. На годишна база промишленото производство остава на положителна територия вече 13-и пореден месец, като последният годишен спад НСИ регистрира през септември 2014 г. Основен принос за ръста на промишленото производство има добивната промишленост, която се повишава с 11% спрямо октомври и с 1,3% в сравнение с ноември миналата година. Покачване на годишна база от 0,2% на месечна и 4,6% на годишна база отчита и преработващата промишленост. Същевременно производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ спада за трети пореден месец както в сравнение с октомври, така и с ноември 2014 г. Месечното намаление е от 1,3 на сто, а годишното – от 6,7%. През ноември 2015 г. НСИ отчита по-значителен прираст в преработващата промишленост при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители (+14,9%), производството на тютюневи изделия (с 8,2%), производството на дървен материал и изделия от него, но без мебели - с 6,9 на сто, както и при производството на метални изделия (без машини и оборудване) и ремонта и инсталирането на машини и оборудване – от по 5,1%. Спад спрямо октомври е регистриран при производството на химични продукти (-12,3%), на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти (-4,8%), на текстил и изделия от текстил (-4,6%), и на облекло (-3,8%). На годишна база по-значително увеличение в преработващата промишленост НСИ наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили (+26,5%), печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители (+24,1%), производството на метални изделия, без машини и оборудване (+17%), на хартия, картон и изделия от хартия и картон (+15,8%), на изделия от други неметални минерални суровини (+14,4%). В сравнение с ноември 2014 г. намаление има при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм (-21%), производството на машини с общо и специално предназначение (-14%), на химични продукти (-7,8%), ремонта и инсталирането на машини и оборудване (-6,6%).
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2016)
 
Бум на покупките по телефона и през нета Оборотът на търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет през ноември е нараснал на годишна база с 16.3 на сто, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Ръст спрямо ноември 2015 г. е отчетен и при търговията с фармацевтични и медицински стоки - с 9.4 на сто, с компютърна и комуникационна техника - с 4.7 на сто, с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3.6 на сто, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.5 на сто. Спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 7.7 на сто, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.8 на сто. По предварителни сезонно изгладени данни през ноември 2015 г. оборотът на търговията на дребно в страната нараства с 2 на сто спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Монитор (11.01.2016)
 
Спад в търговията на дребно през ноември По предварителни сезонно изгладени данни през ноември 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети”, по съпоставими цени, намалява с 0.1% спрямо предходния месец. През ноември 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.0% спрямо същия месец на предходната година. През ноември 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец по-значително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 5.5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4.1%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4.0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2.7%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.7%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0.1%. През ноември 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16.3%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 9.4%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 6.6%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4.7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3.6%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.5%. Спад е регистриран в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 7.7%, и търговията на
Източник: profit.bg (11.01.2016)
 
Ръст на строителството през ноември По предварителни данни през ноември 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.4% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 0.5% на строителната продукция през ноември 2015 г., в сравнение със същия месец на 2014 година. През ноември 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0.6%, а от сградното строителство - с 0.1%. На годишна база намалението на строителната продукция през ноември 2015 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е 7.0%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увeличение от 6.9%.
Източник: profit.bg (11.01.2016)
 
Най-тесни кухни строят във Варна С най-тесни кухни са били новите жилища, пуснати в експлоатация през първите 9 месеца на миналата година в област Варна, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Средната площ на тези помещения в апартаментите е около 5 квадрата. В другата област край морето – Бургаска, също не са фенове на широките кухни и там те се простират по на около 6 кв. м. Малко по-широки кухни - по 7,4 квадрата, ползват взелите ново жилище в Пиринска Македония, в област Стара Загора - по около 8,2 квадрата, а в Русенско - около 9,7 кв. м. През първите 9 месеца на миналата година на най-широки кухни, средно по 11,8 квадрата, са се радвали новодомците в жилищата, получили разрешение за ползване в област Пловдив. В столицата този показател е бил 10,4 квадрата, а в област Плевен - 10,6 кв. м.
Източник: Монитор (11.01.2016)
 
Износът, който е основният двигател на икономиката през изминалата година, регистрира трето понижение за последните четири месеца и през ноември намалява с 0.9% спрямо същия месец на 2014 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени в понеделник. Основните причини за това са по-слабият растеж на глобалната икономика и на световната търговия в последните месеци на 2015 г., както и спадът в цените на основните суровини и храни. Намалението на експорта идва след минимален ръст през октомври, докато през предишните два месеца – август и септември, беше отчетен спад. Ръстът на българския износ към основния ни търговски партньор страните от ЕС се забавя, докато този към т.нар. трети страни (извън ЕС) намалява от юли насам, сочат данните на НСИ. Така благодарение на силния експорт пред първата половина на годината и страните от ЕС износът в периода януари – ноември расте с 5.3% спрямо година по-рано, като общо са изнесени стоки за 41.9 млрд. лв. Само за ноември общият износ възлиза на 3.816 млрд. лв. и намалява с 0.9% спрямо същия месец на предходната година. В същото време през ноември за трети пореден месец внесените стоки се увеличават с 4.3% спрямо година по-рано и възлизат на 4.569 млрд. лв. За периода януари - ноември 2015 г. в страната са внесени стоки за 47.4 млрд. лв., което е с 1.4% повече спрямо същия период на 2014 г. През ноември дефицитът по търговското салдо възлиза на 753.1 млн. лв., който е с 42% по-голям спрямо ноември 2014 г. За 11-те месеца недостигът по външнотърговския баланс се свива с 21% до 5.45 млрд. лв. заради по-доброто представяне на износа тази година. Износът към ЕС продължава да расте, но с по-бавни темпове Макар и с по-бавни темпове спрямо началото на годината, износът към страните от ЕС продължава да расте и през ноември като увеличението е с 1.1%, сочат предварителните данни на ЕС. От началото на 2015 г. до ноември са изнесени стоки за 26.92 млрд. лв. в страните от ЕС, като само през ноември те са за 2.47 млрд. лв. Така за 11-те месеца на годината ръстът на експорта за Европа е 8.2% на годишна база. Вносът от ЕС също расте, но с по-малки темпове спрямо износа, - 7.6% за ноември спрямо същия месец на миналата година и възлиза на 3.04 млрд. лв. За първите 11 месеца на 2015 г. внесените европейски стоки възлизат на 30.4 млрд. лв., което е ръст от 5.9% на годишна база. Приносът по страни ще е ясен с общите данни за декември, тъй като разбивка по основни търговски партньори от ЕС, Националната статистика прави с месец закъснение. Данните към края на октомври показват, че Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия са основните ни търговски партньори, като за тях отиват близо 70% от изнесените български стоки. Именно от тези страни са и най-големите инвеститори у нас. При експорта на България за ЕС през десетте месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година най-голям ръст е отбелязан в секторите "химични вещества и продукти" (22.4%) и "минерални горива, масла и подобни продукти" (20.4%). Спад се наблюдава в сектор "безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (1.5%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (24.7%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "минерални горива, масла и подобни продукти" (23.2%). Износът и вносът към трети страни продължава да намалява Несигурната глобална обстановка и забавянето та темповете на растеж са се отразили на износа и вноса към страните извън ЕС и те намаляват за четвърти пореден месец през ноември. Все пак спадът на изнесената продукция забавя темпото до 4.3% през ноември спрямо същия месец на 2014 г. За сравнение през октомври понижението беше 11.8% , а през септември - 17.1% през септември. През ноември са изнесени стоки към трети страни за 1.35 млрд. лв. За първите 11 месеца експортът за страните извън ЕС възлиза на 15 млрд. лв., което е минимален ръст от 0.4% спрямо същия период на 2014 г. Вносът от трети държави забавя понижението до 1.6% през ноември след 9.6% през октомври и 25.7% през септември. Въпреки това е факт четвъртото поредно понижение на годишна база. За 11-те месеца са внесени стоки от трети държави за над 17 млрд. лв., което е спад от 5.8% спрямо година по-рано. Само за ноември вносът от страни извън ЕС е 1.53 млрд. лв. Търговско салдо на България със страните извън ЕС е отрицателно, като през ноември нараства с 25.3% на годишна база до 181.6 млн. лв., но за 11-те месеца намалява с 35.4% до 2 млрд. лв. Турция, Китай, Сърбия, Русия, САЩ, Македония и Сингапур остават основните ни търговски партньори извън ЕС, като формират 54.1% от износа. При износа на България за трети страни най-голям ръст през ноември на годишна база е отбелязан в секторите "разнообразни готови продукти" (49.2%) и "мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (44.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "минерални горива, масла и подобни продукти" (20.9%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "храни и живи животни” (34%) и "мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (28.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (29.1%).
Източник: Медия Пул (12.01.2016)
 
Търговията с ЕС крепи износа на България Търговията с ЕС крепи износа на България, става ясно от последните данни на националната статистика. Според тях от януари до ноември 2015 г. общият износ на страната ни е нараснал с 5,3% на годишна база, докато този с трети страни е отбелязал ръст от едва 0,4 на сто. Само през ноември продажбите на наши стоки и услуги в държавни извън Общността намаляват с 4,3% годишно и благодарение на реализираните сделки в ЕС общият спад на експорта е 0,9 на сто. В левово изражение за първите единадесет месеца на миналата година износът на България възлиза на 41,9 млрд. лв., от които 15 млрд. лв. идват от трети страни. Вносът ни от трети страни също намалява. От януари до ноември 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. НСИ отчита спад от 5,8 на сто. Общият внос за същия период обаче нараства с 1,4 на сто и възлиза на 47,4 млрд. лв. От тази сума 17 млрд. лв. е „истинският“ внос от държави извън ЕС. До края на ноември страната ни е на минус от общата външна търговия в размер на 5,45 млрд. лв., което е близо с милиард и половина по-малко от първите 11 месеца на 2014 г. От държавите извън Европейския съюз най-големият ни търговски партньор е Турция. Износът към южната ни съседка за януари-ноември 2015 г. възлиза на 3,6 млрд. лв. и намалява с 2,2 на сто. В същото време вносът от там е скочил с 3,5 на сто до 2,7 млрд. лв. За същия период НСИ отчита много сериозен спад на експорта ни за Сингапур – с близо 38 на сто до 653 млн. лв. Продажбите на наши стоки и услуги в Русия намаляват с 25,6% до 719 млн. лв. С една пета спада и вносът ни от Руската федерация, откъдето си набавяме основно енергийни суровини. За януари-ноември миналата година внесените от Русия стоки са за 5,6 млрд. лв.
Източник: Монитор (12.01.2016)
 
Вносът от трети страни с 5.8% спад до ноември 2015 г. През периода януари - ноември 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 0.4% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 15.0 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, бившата югославска република Македония, САЩ и Сингапур, които формират 54.1% от износа за трети страни, показват данни на НСИ. През ноември 2015 г. износът на България за трети страни намалява с 4.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.347 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за единайсетте месеца на 2015 г. намалява с 5.8% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 17.0 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През ноември 2015 г. вносът на България от трети страни намалява с 1.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.529 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - ноември 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1 989.8 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 792.8 млн. лева. През ноември 2015 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 181.6 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през единайсетте месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.”2 (49.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (44.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20.9%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Храни и живи животни” (34.0%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (28.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (29.1%). През периода януари - ноември 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 41.9 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 5.3%. През ноември 2015 г. общият износ възлиза на 3.816 млрд. лв. и намалява с 0.9% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - ноември 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 47.4 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1.4% повече спрямо същия период на 2014 година. През ноември 2015 г. общият внос се увеличава с 4.3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.569 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2015 г. и е на стойност 5 454.0 млн. лв., което е с 1 450.0 млн. лв. по-малко от салдото за единайсетте месеца на 2014 година (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - ноември 2015 г. също е отрицателно и е в размер на 2 268.6 млн. лева. През ноември 2015 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 753.1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото е отрицателно и е в размер на 479.7 млн. лева.
Източник: profit.bg (12.01.2016)
 
“Блумбърг” очаква 2,5% ръст на икономиката ни през 2016 г. Икономиката на България да нарасне с 2,5% през 2016 година, прогнозира агенция „Блумбърг”. За сравнение прогнозата за Румъния е за ръст от 3,8 на сто, за Турция – 3%. Страната ни се нарежда по средата в класацията сред 93 страни по прогнозиран ръст на Брутния вътрешен продукт. Преди нас е и Македония с очакван растеж от 3,5%. В дъното е Гърция с отрицателна прогноза от -1,8% през 2016 г. За мнозина 2016 г. ще бъде повече разочарование, казват икономисти, интервюирани от „Блумбърг”. Богатата на петрол Венецуела ще се свие с 3,3% през тази година, най-лошата прогноза от всички 93 страни в анализа на агенцията. Страната е последвана от Бразилия, затъналата в дългове Гърция и засегнатата от санкции Русия. Гърция успя да запази еврото и се опитва да рекапитализира банковия сектор, но 2016 г. й е приготвила още предизвикателства. Икономиката ще се свие с 1,8%, което значи, че страната ще върне много трудно дължимите стотици милиарди долари. Сериозно облекчаване на гръцкия дълг изглежда недостижимо. Към всичко това се добавят мигрантите по границите, бягащи от насилието в Сирия. Русия ще остане на отрицателна територия, след като икономиката й се сви с 3,6% през първите девет месеца на миналата година и вероятно ще се озове в най-дълбоката си рецесия от две десетилетия, пише „Блумбърг”. Санкциите от САЩ и Европейския съюз, както и ниските цени на петрола, които представляват 40% от приходите в бюджета на правителството, ще си вземат своето. Финландия и Швейцария също очаквано попадат в списъка със зле представящите се икономики през 2016 г. Страдащите от икономическата си близост с Русия страни все още се люлеят след изненадващото решение на централната банка да изостави валутния таван спрямо еврото, което осакатява износа и туризма. Засегнатата от дефлация Япония се очаква да нарасне с 1% тази година, но изостава много от своите съседи, които според прогнозите за 2016 г. ще бъдат едни от най-добре представящите се икономики на годината. Кабинетът на страната наскоро одобри рекорден бюджет за следващата фискална година, залагайки, че фискалните стимули и реформите на пазара на труда ще дадат тласък на растежа. Сред нациите с 50 на 50 шанс да изпаднат в рецесия е Тайван, основно заради спад в износа към Китай. Въпреки очаквания растеж от 1,2%, Украйна регистрира едни от най-лошите резултати миналата година и все още остава в опасност. Икономистите оценяват нейния шанс за изпадане в рецесия на 60%, а третата най-застрашена страна е Аржентина.
Източник: Труд (12.01.2016)
 
България произвежда повече зелена енергия от Германия, Франция и Испания България произвежда повече зелена енергия от редица европейски държави, включително от Франция, Германия, Италия, Испания, Полша и Чехия. Страната ни е на 14-о място в света по отношение на този показател, сочат данни на Световния икономически форум. Според изчисленията възобновяемата енергия у нас е с дял 19 на сто от всички останали видове. Най-зелена е Норвегия с дял от 65,5% на този вид електроенергия, следвана от Швеция, Латвия, Финландия и Коста Рика. Непосредствено преди нашата страна се нареждат още Естония, Румъния, Литва и Словения. Няколко други държави планират да направят голям скок към налагането на възобновяемите енергийни източници в следващите няколко години. Те са открили и много интересен начин да постигнат това. Една от въпросните страни е Мароко, за която се очаква да се превърне в лидер на този пазар. В момента тя внася най-много енергия от държавите в Средния Изток, но работи по проект за една от най-мащабните централи за концентрирана соларна енергия. Тя ще бъде разположена в края на пустинята Сахара. Бангладеш пък е най-бързо развиващият се пазар на слънчева енергия. Там в 3,5 милиона къщи или 18 милиона души имат електричество благодарение на използването на слънчеви колектори. По подобен мащабен проект работи и Китай. Той предвижда 800 училища да бъдат снабдени със соларни панели, които ще осигуряват електроенергия за учителите и учениците в сградите.
Източник: Money.bg (13.01.2016)
 
Средният осигурителен доход за ноември е 749,74 лв. Националният осигурителен институт съобщава, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец ноември 2015 г. е 749,74 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 г. е 722,35 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2015 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Money.bg (13.01.2016)
 
A.T. Kearney: България губи атрактивност за инвеститори заради по-високите осигуровки България падна с три места и вече заема 12 позиция в годишната класация за най-атрактивна аутсорсинг дестинация на консултантсата фирма A.T. Kearney. Така се влошава един от малкото измерители, по които страната беше видима за инвеститорите. Причината за по-задното място според консултантската компания е, че расте цената на труда - и то не пазарно, а заради вдигане на "разходите за данъци, осигуровки и регулации". До миналата година България беше в топ 10 в света, където беше единствения европейски представител. Сега пред нас е Полша, а тенденцията, която инвеститорите виждат, е за влошаване на условията. Все пак трите позиции няма как да са фатални. Знакът е по-ключов за управляващите, които всяка година вдигат осигурителните прагове, а следващите две години ще увеличат и още вноската за пенсии. Причините за по-лошото място Индексът на консултантската фирма, който обхваща 55 държави, се изчислява на базата на сбора на три показателя – финансова атрактивност, наличие и подготовка на кадри и бизнес среда. България влошава резултатът си по първите два от тях, спрямо миналата година. Бизнес средата в страната се е подобрила, но с малко, според консултантите от A.T. Kearney. Общата оценка на България се е понижила от 5.62 точки спрямо 2014 г. на 5.60 през изминалата година. Основната причина за излизането от Топ 10 според консултантската фирма се дължи на "малки увеличения в разходите за данъци, осигуровки и регулации". Най-вероятно се визира увеличението на максималния осигурителен праг, което беше направено през миналата година и което засегна най-вече IT индустрията, заради високите нива на заплати, които се дават в този бранш. Това доведе до увеличение на разходите за персонал, които са сред основните за този сектор. Разликата в показателите не е голяма, но другите страни показват по-добри резултати спрямо миналата година, което води до видимо разместване в класацията. В анализа се посочва, че Полша, която задминава България, е подобрила разходите за персонал и до края на 2015 г. заетите в аутсорсинг сектора трябва да достигнат 170 хил. души. За сравнение в тук в бранша заетите са 40 хил. души и през последните години това е един от най-растящите бизнеси. В аутсорсинга в страната по-значимите компании са 160, а очакваният ръст на индустрията за 2016 г. е малко под 20%. Румъния също ни настига, като предлага ниски цени на труд, добри и достатъчно специалисти при IT услугите. България все още е по-атрактивна откъм финансовите показатели и бизнес средата, но изоставаме спрямо северната си съседка спрямо наличните кадри, показват показателите на индекса на AT Kearney. Ако България излиза от челната десятка, то сред първата тройка размествания няма. Лидер е Индия, следвана от Китай. Бразилия е изненадата, като заема четвърто място след като се привдижва с четири позиции по-напред от предходното издание на класацията на AT Kearney. В челната десятка единственият губещ е Мексико, която си разменя позицията с Бразилия и вече е осма. Страните, които изместват България са Чили, Полша и Виетнам. Нова тенденция Една от основните тенденции в сферата на аутсорсинга според AT Kearney е, че се търсят повече автоматизирани софтуери за предоставянето на определени услуги и процеси с минимална или никаква човешка намеса. "За първи път се появява тенденция – автоматизацията – която може да размести лидерите като Индия и Китай в областта на аутсорсинга", коментира Арджун Сетхи, директор в AT Kearney и автор на доклада.
Източник: Капитал (13.01.2016)
 
Продажбите на персонални компютри удариха дъното. През последното тримесечие миналата година покупките са се сринали до най-ниското си ниво от 2007 г. насам, показват анализи на агенция за проучвания. Производителите са продали 276,2 млн. бройки през 2015 г., което е спад от 10,4 на сто спрямо година по-рано. За сравнение през 2008 г. компаниите за персонални компютри са пласирали 299,6 млн. бройки, а през 2007 г. - 270,5 млн. Друга агенция за проучвания посочва, че продажбите на компютри за годината са спаднали с 8 процента до 288,7 млн. бройки. И двата анализатора са единодушни, че сделките на трите топпроизводителя са се свили значително през четвъртото тримесечие на миналата година. Lenovo остава на челна позиция с 15,4 млн. продадени бройки, следвана от HP с 14,3 млн., а на трето място е Dell с 10,2 млн. Според експертите забавянето на китайската икономика и силният щатски долар са повлияли на пазара, тъй като са довели до поскъпване на компютрите. Причина е също и ръстът в продажбите на смартфони.
Източник: Новинар (14.01.2016)
 
Индустриалното производство в Европейски съюз отбеляза рязко влошаване през ноември 2015 година след добро повишение през октомври, но в същото време регистрира солиден растеж в България, показват данни на Евростат. Индустриалното производство в целия ЕС се понижи през ноември с 0,6% на месечна база, заличавайки аналогичен по размер отскок през октомври (възходяща ревизия от повишение с 0,5%), докато на годишна база производственият растеж се забави до 1,4% след повишение с 2,4% през предходния месец. Индустриалното производство бележи най-солидно повишение на месечна база в Гърция (ръст с 3,3%), следвана от Словакия (повишение с 1,9%), докато най-солиден спад на производството е отчетено в Португалия (понижение с 4,9%), Малта (с 3,7%), Холандия (с 3,1%), Естония (с 2,6%) и Литва (понижение с 2,6%). Водещи европейски икономики като Германия и Франция също регистрират рязко понижение на производството на месечна база, съответно с 0,5% и с 0,9%. В същото време обаче Евростат отчита добър ръст на ноемврийското индустриално производство в България с 0,8% спрямо октомври, когато беше отчетно повишение с 0,3 процентни пункта. По този показател нашата страна заема престижното трето място в целия ЕС след Гърция и Словакия, като това представлява подобрение на производствения сектор за втори пореден месец след негово трайно влошаване през третото тримесечие на изминалата година (за периода юли - август). На годишна база производството в България се ускори до 1,7% (спрямо ноември 2014-а) след растеж с 1,2% през октомври. По този начин индустриалното производство в нашата страна нараства на годишна база за тринадесети пореден месец, след като за последно излезе на негативна територия през октомври 2014 година, когато се понижи 0,5 процентни пункта.
Източник: БНР (14.01.2016)
 
Рекорден износ на пшеница Силен ръст на износа ни на пшеница регистрираха от земеделското министерство. За периода от 1 юли 2015 г. до 10 януари тази година в чужбина са били продадени над 1,1 млн. тона пшеница спрямо малко над 698 000 тона за същия период година по-рано. Това е увеличение от близо 59 процента. Експортът на ечемик и рапица обаче е намалял. При първата култура спадът е с 35 процента до 118 500 тона, а при втората – с 44 процента до 88 300 тона. През последната седмица от пристанище Варна, откъдето традиционно се осъществява основна част от износа на зърнени и маслодайни култури, са отпътували 44 500 тона пшеница, докато експортът на ечемик и рапица е в застой за поредна седмица, показват данни на аграрното ведомство. От началото на настоящата маркетингова година досега през порта са минали 6000 тона пшеница, а износ на ечемик и рапица все още не е реализиран. За периода от 1 септември миналата година до 10 януари експортът на царевица се е свил с над 70 на сто на годишна база до 285 300 тона, докато при слънчогледа е отчетен ръст от близо 5 процента до 88 100 тона.
Източник: Новинар (15.01.2016)
 
Нощувките в хотелите у нас през ноември 2015 г. са намалели на годишна база. Въпреки това приходите на местата за настаняване са нараснали, показват данните на НСИ за предпоследния месец на изминалата година. През ноември приходите от нощувки са над 29 млн. лв., което е с 0,8% повече в сравнение със същия месец на 2014 г. Регистрирано е увеличение на приходите от българи с близо 4%, докато тези от чужди граждани намаляват с 3%. Нощувките са били 582 хил., или с 2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голям отлив е отчетен в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. В хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 65% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени около 32% от нощувките на български граждани и 25% - на чужденци. Пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличават с 3% през ноември в сравнение със същия месец на 2014 г. и достигат 315 хил. От всички пренощували 74% са българи, като по-голямата част от тях са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2 нощувки. Пренощувалите чужденци са 81 хил., като 68% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали също по 2 нощувки. През ноември в страната са функционирали 1 901 места за настаняване с над 10 легла. Броят на стаите в тях е 53 хил., а на леглата - 107 хил. Общият брой на местата за настаняване намалява с 1%, а на леглата в тях - с 2% на годишна база. Общата заетост на леглата е 18%, като намалява в сравнение с ноември на 2015 г. Най-висока е заетостта в хотелите с 4 и 5 звезди - 25%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди – 18%, и с 1 и 2 звезди – 13%.
Източник: Монитор (15.01.2016)
 
Инфлацията замръзнала през декември През последния месец на миналата година Националният статистически институт (НСИ) отчита нулева месечна инфлация. На годишна база дефлацията остава – тя е 0,4%, показват данните на статистиката. През ноември Националният статистически институт отчете дефлация от 0,1% на месечна и 0,4% на годишна база, след като през октомври имаше инфлация на месечна база за пръв път от април насам. През изминалата година в само в четири месеца НСИ регистрира инфлация на месечна база, в други шест – дефлация. Никаква промяна в индекса на потребителските цени беше отчетена през август. За периода януари - декември 2015 г. спрямо януари - декември 2014 г.средногодишната дефлация е 0,1%. През декември на месечна база цените на стоките и услугите са намалели при хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,1%; облекло и обувки - с 0,5%; жилищно обзавеждане - с 0,2%. В същото време са се увеличили цените за жилището и битовите сметки - с 0,1%; транспортът - с 1,1%; цените за ресторанти и хотели - с 0,6%. През декември по-скъп е бил хляб „Добруджа“ - с 0,3%, месо от домашни птици - с 0,4%, пресни млека - с 0,1%, яйца - с 0,6%, картофи - с 4,3, минерална вода - с 0,6%. Поевтинели са ориз - с 1,6%, свинско месо - с 1,9, кисело мляко - с 0,2%, сирене - с 0,1%, кашкавал - с 0,9%, млечни масла - с 2,3%, ябълки - с 2,7%, цитрусови и южни плодове - с 11,9%. През месеца са се увеличили цените на: цигари, българско производство, слимс - с 0,2%, твърди горива за битови нужди - с 0.5%, телевизионни приемници - с 0,5%, малки електрически домакински уреди - с 1,9%, газообразни горива за битови нужди - с 1,8%, централно газоснабдяване - с 1.5%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 1.5%. Съществен ръст на цените има при пътническия въздушен транспорт - с 40,2%. Услугите по краткосрочно настаняване са поскъпнали със 7,3%, услугите в заведения за обществено хранене - с 0,2%. При нехранителните стоки и услуги е регистрирано намаление на цените при: облекло и обувки - съответно с 0,4 и 0.6%, течни горива за битови нужди - с 1,7%, перални и съдомиялни машини - с 0,8%, дизелово гориво - с 1,5%, автомобилен бензин А95Н - с 1,2%,
Източник: Монитор (15.01.2016)
 
100 хиляди братушки повече на море у нас Над сто хиляди руски туристи повече ще посетят страната ни през тази година, прогнозират експерти от бранша. . „България предлага изгодни ценови нива, които другите не могат да постигнат, а руснакът е сериозно обеднял. Освен това нашите визи са по-изгодни като цени и за издаването им не е нужно да се вземат биометрични данни, за които един кандидат трябва да премине стотици километри, за да даде пръстови отпечатъци. От отпадащите от турския пазар 4 млн. туристи половината няма изобщо да ходят на почивка през тази година, защото рублата много се обезцени и хората няма да си позволят почивка, коментира още експертът България, Гърция, Кипър и Израел могат да бъдат алтернатива на Турция за руските туристи, смятат от руската туристическа индустрия. Трудно е да се определи колко руснаци идват у нас с цел туризъм, защото има 400 хиляди апартамента, които са собственост на хора от Руската федерация. За отдих в нашата страна пристигат не само хора от близките региони, но дори и от най-отдалечените територии.
Източник: Монитор (15.01.2016)
 
България е трета в ЕС по ръст на продажби на нови автомобили Продажбите на нови автомобили в България и ЕС като цяло бележат ръст, отразявайки продължаващото от две години насам възстановяване на автомобилния пазар в региона. Това показват данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). За цялата изминала година регистрацията на нови автомобили в България се е повишила с 15,4% до 23 500 броя коли спрямо 20 359 броя през същия период на 2014-а година, показват данните на ACEA. По този показател нашата страна е в т.нар. "златна среда", заемайки десето място в целия Европейски съюз. Данните на асоциацията сочат, че продажбите на нови автомобили в България са нараснали през декември с цели 62,6% на годишна база до 3141 броя спрямо 1932 преди година. Повишението през ноември бе с 33,5%. По този показател нашата страна заема престижното трето място сред всички 28 страни-членки на ЕС, изпреварена единствено от Холандия и Кипър. Продажбите на нови пътнически автомобили в ЕС се повишиха за 28-и пореден месец с 16,6% в сравнение с ноември 2014-а. Това представлява най-солиден растеж не само за цялата изминала година, но и за продължаващия от две години насам позитивен тренд. В рамките на 2015-а година регистрацията на нови автомобили на Стария континент се повиши с 9,3% спрямо предходната година до общо 13 713 526. Това е с над 1 милион повече от общия обем на регистрациите за предходната 2014 година, като само в рамките на декември бяха регистрирани 1 109 927 нови автомобила. От асоциацията отбелязват, че темпото на растеж при продажбите на нови автомобили във всички водещи европейски пазари се увеличава, информира Българското национално радио. По-добър ръст през декември регистрират продажбите на нови автомобили в Испания – с 20,7%, Италия, Франция, Великобритания и Германия. Ръст през декември отчитат продажбите на нови автомобили на френските компании PSA Group (скок с 21,4% на продажбите на автомобили от марките Peugeot и Citroen) и Renault Group (ръст с 27,9% при продажбите на автомобили с марките Renault и Dacia), както и на италианската FCA Group (повишение с 19,4%) и на немската BMW Group (с 19,9%). Въпреки огромния скандал с вредните емисии, продажбите на Volkswagen се увеличават през декември с 6 на сто. Сделките с автомобили на цялата групировка, включващата и марките Audi, Porsche, Skoda и SEAT, нарастват с 4,7 процентни пункта.
Източник: econ.bg (18.01.2016)
 
"Кредисимо" АД стана първата българска компания за бързи кредити, получила кредитен рейтинги Една от големите компании за бързи кредити в България – „Кредисимо” АД, получи сертификат за присъден кредитен рейтинг от „Българската агенция за кредитен рейтинг АД” (БАКР). Агенцията присъжда дългосрочен кредитен рейтинг на компанията „ВВ+” (перспектива: стабилна) и краткосрочен рейтинг „B”. Така „Кредисимо” става първата, и за сега единствена, независима българска кредитна структура от сектора на тъй наречените „бързи кредити“ с присъден кредитен рейтинг. Освен това компанията е и единствената от този пазар в България, листвана на Българската фондова борса. За присъждането на кредитния рейтинг са използвани официално приетите от БАКР методологии за рейтинг на финансова сила на банка и за корпоративен кредитен рейтинг. За изработването на кредитния доклад и присъждането на кредитен рейтинг е използвана информация от оценяваното дружество, годишните одитни доклади на Делойт, Национален Статистически Институт, БНБ, база данни на БАКР, консултанти и други източници на публична информация.
Източник: Money.bg (18.01.2016)
 
През 2015 г. сме внесли около 30% повече картофи, домати и пипер Тенденцията за увеличаване на вноса на зеленчуци у нас се запазва и през 2015 година. Общият внос на пресни зеленчуци през първите десет месеца на 2015 г. нараства с 18% спрямо същия период на предходната година, до 190,9 хил. тона, според предварителни данни на НСИ. Най-голям принос за увеличение на общия внос на пресни зеленчуци има при традиционни за производството ни зеленчуци като картофите и доматите – съответно с 29,8% и 33,6%, както и на сладките пиперки – с 28%. През разглеждания период по-чувствително намаление се отчита при вноса на лук – с близо 10%. Към 15 януари 2016 г. средната цена на едро на вносни домати на тържищата в страната бележи ръст от 14,7% спрямо предходната седмица, докато тази на картофи се понижава с 3,1%. Сравнявайки със същия период на 2015 г., цените на едро на картофи и вносни домати са по-високи, съответно с 31,3% и 9,9%.
Източник: Дума (25.01.2016)
 
Средните заплати в България през 2015 г. са нараснали със 7,8% Темпът на нарастване на работните заплати се е запазил относително нисък – в периода октомври-декември 2015 г. те са се покачили с 2%, а на годишна основа средната работна заплата в страната е нараснала със 7,8% през миналата година, а в три области на България тя дори е спаднала. Това са Смолян с -1,5%, Кърджали с -0,3%, Силистра с -0,3%, сочат данните на проучване на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Изчисленията на анализаторите показват, че издръжката на 4-членно семейство у нас струва 2 242,2 лв. или по 560,55 лв. на месец на човек, а 8 от 10 души в страната не разполагат с тази сума. Въпреки това от ИССИ припомнят, че не всички, живеещи с по-малко от тази сума, живеят в бедност. Те поставят прага на бедността в страната под 295,55 лв. на индивид на месец, а според изчисленията им около 30% от домакинствата в страната разполагат с по-малко от тази сума на човек. Повече от 1,5 млн. граждани на страната имат индивидуални доходи от над 561 лв. на месец, а 3,5 милиона – между 270 и 561 лв. на месец.
Източник: econ.bg (26.01.2016)
 
България е трета в ЕС по спад на туристическите нощувки през 2015 г. Спад на нощувките, реализирани от туристите в България, отчита европейската статистическа служба Евростат за 2015 г. Като цяло техният брой е 21,5 млн., което е с 1,1% по-малко спрямо предходната 2014 г. Прави впечатление обаче, че броят на нощувките, осъществени от българите, расте с 6,2%, макар че на чуждестранните туристи да намалява с 5,1%. Все пак чужденците са основни играчи на туристическия ни пазар - реализирали са 13,4 млн. нощувки и делът им е 62% от всички нощувки в хотели в страната. От данните на Евростат е видно, че България е третата по спад на нощувките в ЕС. Лидер е Литва, където нощувките, осъществени от туристи, намаляват със 7,4 на сто. Второто място се заема от Латвия със спад от 1,3%. На обратния полюс се нарежда Румъния, където броят на нощувките се увеличава с почти 16 на сто до общо 23,4 млн. Водещи на румънския туристически пазар са местните граждани, които са реализирали 19 млн. нощувки. Най-голям дял на чужденците на туристическия пазар имат Малта (96%), Кипър (94%) и Хърватия (92%), показва още статистиката. В южната ни съседка Гърция делът на нощувките на чуждите граждани е 79 на сто. През миналата година в страната са реализирани общо 96 млн. нощувки, което представлява ръст от 0,9 на сто. Най-голям е броят на нощувките в традиционните туристически дестинации - Испания (421,2 млн.), Франция (413,5 млн.) и Италия (385,1 млн.). Общо в целия ЕС броят на нощувките на туристи е 2,76 млрд., от които 1,2 млрд. от чужденци и 1,5 млрд. - от граждани на общността. Изминалата година е добра за туристическия сектор в ЕС - нощувките са с 3,2% повече спрямо 2014 г. От 2009 г. статистическата служба отчита стабилен ръст на броя на нощувките, който се дължи основно на посещенията от чужди граждани.
Източник: econ.bg (27.01.2016)
 
Българското здравеопазване отстъпва с две места в европейската класация за 2015 От 29-о място през 2014 г. България изпада на 31-во в класацията на ефективността на здравните системи в Европа според Европейския индекс на здравния потребител (Euro Health Consumer Index (EHCI). След нас са само четири страни. Това показва новият доклад на Health Consumer Powerhouse, който се прави всяка година от 2006 г. насам със съдействието на Европейската комисия и с данни на Световната здравна организация. Индексът отчита общо 48 показатели, сред които са спазването на правата на пациентите, достъпът до информация, до медикаменти и до лекарска помощ, времето за чакане пред лекарските кабинети, резултатите от лечението, заболеваемостта от хронични болести, смъртността при новородените и др. В момента по индекса се отчитат 35 държави в Европа, а не само членките на ЕС. От тях България е на 31-во място, следвана от Румъния, Албания, Полша и Черна гора. Тази година скок в класацията прави Сърбия - с 2 позиции нагоре - и е похвалена в доклада за успеха си. Анализаторите припомнят забележителния напредък на България през 2013 г. спрямо 2012 г. До тогава страната ни е неизменно на последното място в класацията по всички показатели, но през 2013 г. се вдига рязко с повече от 70 точки и 3 позиции в подредбата заради критерии като достъпност на здравеопазването и високи оценки от пациентските организации. Обаче предвид че скокът тогава не е предхождан от реформа в здравната система или други обективни обстоятелства, авторите са скептични в достоверността на проучването. В последствие го потвърждават. България запазва по-висока позиция и през следващата година, но през 2015 г. прави крачка назад. Според изводите в проучването, за изминалата година страната ни отстъпва най-вече по критериите "резултат от лечението" и "обхват и достъп до здравни услуги". Освен това България заедно с Румъния и Македония остават последни и единствени в "червената зона" по един от най-критичните показатели за здравето на една нация - смъртността при новородени. У нас тя е при около 8 бебета на хиляда раждания, докато в страните от Западна Европа делът е сведена наполовина или повече. Европа обаче като цяло отбелязва успех по този показател. Преди 10 години само пет страни са под червената линия от 6 починали бебета на 1000, докато сега общо 23 държави задържат стабилен нисък дял на тези случаи. Средната смъртност на новородените в развитите европейски страни намалява през годините и през 2015 достига 4.01/1000. Резултатите за 2015 показват общ успех и стабилност на здравеопазването в Европа, въпреки финансовите трудности, тенденцията на застаряващото население и мигрантската вълна, отчитат още анализаторите. Най-голям напредък се отчита по показателите за преживяемост при сърдечни болести, инфаркти и онкологични заболявания, защото броят на възстановилите се хора от тях в цяла Европа расте. Повече държави се доближават до максималния брой точки по индекса (1000), като осем западни страни са над 800 пункта, а още четири са съвсем близо. Както и в предишни години на първо място в класацията е Холандия с над 900 точки. Тя е лидер в критерия за спазването на правата на пациентите и достъп до информация, както и по успешни резултати след лекуване на пациент. Белгия и Швейцария са водещи в осигуряването на достъп на всички пациенти до лечение, а Норвеия е най-добра в превенцията на болести и усложнения. Бавно, но видимо се затваря и пропастта между богатите и бедните европейски държави, смятат авторите на доклада.
Източник: Дневник (27.01.2016)
 
Всеки пети българин живее под линията на бедност Всеки пети българин живее под линията на бедност. Това заяви бившият социален министър Христина Христова, председател на Института за семейна политика, по повод изследване на КНСБ, според което едно четиричленно семейство се нуждае от доход в размер на 2 242 лв. за покриване на разходите за храна, жилище, образование и здравеопазване в края на 2015 г. Тя посочи, че за миналата година линията на бедност бе 286 лв., а от 1 януари тази година прагът е вдигнат от кабинета на 300 лв. Под линията са и 7% от работещите в страната. 3 милиона и 500 хиляди души пък са с доход под 561 лв., определен като необходим за месец, за да живее човек нормално. 60% от пенсиите са под линията на бедност, добави още Христова и напомни, че минималната пенсия е 157 лв. „Пенсионерите, които получават минималната пенсия от 157 лв., са два пъти под линията на бедност. Тук идва въпросът за качеството на живота”, коментира Христова пред Нова телевизия. Христова отчете, че от детските добавки за доходи под 350 лв. към края на миналата година са се ползвали 84% от децата в България. По думите ? методиката, която използва Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ е коректна, тъй като социолозите там работят с потребителска кошница, в която трябва да са събрани най-необходимите стоки и услуги за живот като храна, ток и отопление. Според Христова парадоксите на пазара на труда, като високата безработица при множество свободни работни места, се дължат и на възможността много хора да получават социални помощи.
Източник: econ.bg (27.01.2016)
 
Очаква се 10 на сто увеличаване на руските туристи в България Очаква се 10 на сто ръст на руските туристи в България през 2016 година, съобщи генералният консул на Руската федерация във Варна Сергей Лукянчук в Добрич. По думите му не само ситуацията в Египет и Турция, а комплекс от фактори, между които и икономически, влияят върху туристопотока. Ако икономическата ситуация е по-добра, дипломатът заяви, че смело би прогнозирал ръст на руските летовници и между 18-20 на сто. Генералният консул добави, че трябва да се отчитат и възможностите на България да поеме туристическия поток, както и подобряването на организацията на туристическите услуги, включително и осигуряването на безопасност за летовниците. Екатеринбург и Калининград имат готовност да открият чартърни полети до България за новия сезон, информира още Лукянчук. Очаква се в още шест направления да бъдат открити чартърни полети за руски летовници до България като не е изключена възможността те да прерастнат в редовни линии. Междувременно стана ясно, че през последния месец на 2015 г. 309 хил. българи са пътували в чужбина, което е с цели 15,4% повече в сравнение със същия период на 2014 г. Това показват данни на националния статистически институт (НСИ). Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - със 79,5%, Македония - с 69%, Испания - с 32,9%, Румъния - с 30,8%, Австрия - с 25,7%, Германия - с 12,5%, Турция - с 11,3%, Гърция - с 10.5%, Сърбия - с 3.8%, и други.
Източник: Монитор (28.01.2016)
 
Българите са пътували повече в чужбина в края на 2015 г. Пътуванията на български граждани в чужбина растат с 15,4% през декември на годишна база и са общо 309 хил., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Припомняме, че според Института за анализи и прогнози в туризма 240 хил. българи са прекарали Коледа и Новогодишните празниците в чужбина, а 110 хил. са били чужденците, които са били в България по празниците. Според данните на НСИ ръст на пътуванията спрямо същия месец на предходната година е отчетен към Италия - със 79,5%, Македония - с 69%, Испания - с 32,9%, Румъния - с 30%, Австрия - с 25,7%, Германия - с 12,5%, Турция - с 11,3%, Гърция - с 10,5%, Сърбия - с 3,8%. Същевременно намаляват пътуванията към Русия - с 15,6%, Франция - с 9,5%, Великобритания - с 8,7%, Полша - с 1,3%. Най-голям дял през декември 2015 г. имат пътуванията с т. нар. друга цел - гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия – 47,8%, следвани от пътуванията със служебна цел – 29,1%, и екскурзиите – 23,1%. В сравнение с декември 2014 г. сe увеличават пътуванията по всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 26,9%, с цел почивка и екскурзия - с 20,4%, и с други цели - със 7,4%. През декември 2015 г. с други цели са били 76,1% от пътуванията към Румъния и 65,3% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Полша са 68,7%, а тези към Македония с цел почивка и екскурзия са 37,1% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През декември 2015 г. посещенията на чужденци в България са 441,3 хил., или с 2,6% над нивото от декември 2014 г. Увеличават се пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 25,8%, и със служебна цел - с 12%, докато тези с други цели намаляват с 12%. От общия брой чужденци, посетили България през декември 2015 г., делът на гражданите от Европейския съюз (ЕС) е 51,2%, или с 2,3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Франция - с 16,8%, Полша - с 16,4%, Великобритания - с 10,8%, Германия - с 6,8%, Чехия - с 2,2%. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Австрия - с 3,3%, Унгария - с 2%, Италия - с 1,8%, Холандия - с 1,8%. Увеличават се посещенията на граждани от европейски страни извън ЕС с 9,5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Македония - с 13,5%. През декември 2015 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) – 47,8%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 35,2%, и със служебна цел - 17%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 94,5% от всички посещения на граждани от Израел и 84,4% - от Македония. Служебните пътувания са 68,2% от всички посещения на граждани от Испания и 52,8% - от Италия, а с други цели са 79,3% от посещенията на граждани от Румъния.
Източник: Инвестор.БГ (28.01.2016)
 
Лек ръст при износа към трети страни Износът на България за трети страни през периода януари – ноември 2015 г. спрямо същите месеци година по-рано се увеличава с 0,4%, достигайки 15 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, Македония, САЩ и Сингапур, които формират 54,1% от експорта за трети страни. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През ноември 2015 г. износът на България за трети страни намалява с 4,3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,347 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за единайсетте месеца на 2015 г. намалява с 5,8% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 17 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През ноември 2015 г. вносът на България от трети страни намалява с 1,6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,529 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - ноември 2015 г. е отрицателно и е на стойност 1,989 млрд. лeвa. За ноември то също е отрицателно и е 181,6 млн. лв. При износа на България за трети страни през единайсетте месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (49,2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (44,4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20,9%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Храни и живи животни” - 34% и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” - малко над 29%. Търговия на България с трети страни и ЕС През периода януари - ноември 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 41,9 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 5,3%. През ноември 2015 г. общият износ възлиза на 3,816 млрд. лв. и намалява с 0,9% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - ноември 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 47,4 млрд. лв. или с 1,4% повече спрямо същия период на 2014 година. През ноември 2015 г. общият внос се увеличава с 4,3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4,569 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - ноември 2015 г. и е на стойност 5,454 млрд. лв., което е с 1,450 млрд. лв. по-малко от салдото за единайсетте месеца на 2014 година. През ноември 2015 г. общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 753,1 млн. лева.
Източник: econ.bg (28.01.2016)
 
България остава най-корумпираната страна в Европейския съюз България се подрежда на 69-а позиция в доклада на Transparency International за измерване на корупцията в страните по света посредством индекса на възприятие на корупцията, поделяйки си позицията с Ямайка. Страната е получила скромните 41 от 100 точки и въпреки че се задържа на същото място като в миналогодишното издание на анализа, през 2014 г. България е получила по-висок резултат – 43 точки. Така страната остава в групата на държавите, в които според общественото мнение корупцията в публичния сектор е често срещано явление. Изследването обхваща 168 държави по целия свят. Данните на Transparency International показват, че страната изостава в борбата с корупцията спрямо почти всички свои съседи. Турция и Македония са класирани на 66-то място с 42 точки, а Румъния и Гърция са с повече от 10 позиции пред България, поделяйки си 58-то място с 46 точки. От държавите, с които България граничи, само Сърбия е събрала по-малък брой точки в борбата срещу корупцията, класирайки се на 71-во място с 40 точки. Според последните публикувани данни за общественото възприятие в страната, към 2011 г. най-корумпирани са съдебната система (4,3 пункта от 5 възможни), политическите партии (4,1 пункта), представителите на законодателната власт и публичните служители (с по 3,9 пункта) и полицията (3,8 пункта). Първите три позиции за най-прозрачни и некорумпирани публични администрации се държат от северноевропейски държави. Това са съответно Дания (91 точки), Финландия (90 точки) и Швеция (89 точки), а челната десетка се допълва от Нова Зеландия, Холандия и Норвегия на пета позиция, Швейцария, Сингапур и Канада, а десетото място се поделя от Германия, Люксембург и Обединеното кралство (и трите имат по 81 точки). Десетте най-корумпирани публични администрации в света са Етритрея, Сирия, Туркменистан, Йемен, Хаити, Гвинея-Бисау, Венецуела, Ирак, Либия, Ангола, Северен Судан, Судан, Афганистан, Северна Корея и Сомалия, като последните две държави са получили едва 8 точки. Според анализаторите от Transparency International в 68% от държавите по света се сериозни проблеми с корупцията и дори половината от страните в групата на Г20 са сред тях. Те напомнят, че няма публична администрация по света, в която да не се наблюдават някакви нива на корупция.
Източник: econ.bg (28.01.2016)
 
С 0.6 пункта се покачва показателят за бизнес климата през януари спрямо предходния месец. Настроенията в промишлеността се запазват на нивата си от декември, а несигурната бизнес среда тревожи фирмите, показват данните на НСИ. За сметка на това бизнес климатът в строителството се повишава с 3 пункта, а този в сектора на услугите - с 3.9 пункта. С 3.4 пункта спрямо предходния месец намалява показателят за търговията на дребно. Търговците са по-резервирани към продажбите и поръчките си през следващите три месеца. Те се тревожат и от конкуренцията в бранша, както и от недостатъчното търсене.
Източник: Сега (29.01.2016)
 
Общият показател на бизнес климата се покачва с 0,6 пункта през януари спрямо предходния месец, съобщиха от националната статистика. Според анализите подобрението се дължи основно именно на строителството и областта на услугите. При промишлеността промяна няма и показателят за състоянието на сектора запазва приблизително равнището си от декември 2015 г. Настоящата производствена активност се оценява като леко намалена, а и очакванията на предприемачите за дейността през следващите три месеца са по-умерени. Оптимистични са данните за строителството. През януари показателят за бизнес климата в сферата се повишава с 3 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на инвеститорите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им по отношение на строителната активност през следващите три месеца са също по-благоприятни. В сектора на услугите също има подобрение. Показателят за бизнес климата нараства с 3,9 пункта. По-благоприятни са и мненията на мениджърите в сектора по отношение на настоящото и очакваното търсене на услуги. Не толкова добро е състоянието в областта на търговията на дребно. Съставният показател за бизнес климата в сектора намалява с 3,4 пункта спрямо предходния месец в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на търговците за състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца също са по-резервирани.
Източник: Новинар (29.01.2016)
 
Цените на производител у нас са паднали с 3,2% за година Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2015 г. е с 0,5% под равнището от предходния месец. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 3,2%, в преработващата промишленост - с 0,7%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали, електрически съоръжения и при химичните продукти. От статистиката отчитат поскъпване при производството на тютюневи изделия - с 1,3%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета. На годишна база – декември 2015 г. спрямо същия месец на предходната година, индексът на цените на производител на вътрешния пазар спада с 3,2%. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 10,4%, в преработващата промишленост - с 2,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%. Поевтиняване в преработващата промишленост спрямо декември 2014 г. е отчетено при производството на основни метали, ремонта и инсталирането на машини и оборудване, производството на химични продукти. Нарастване на цените се наблюдава при тютюневите изделия - с 8,2%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 3,3%, при компютърната техника, електронни и оптични продукти. От НСИ отчитат, че общият индекс на цените на производител през декември 2015 г. намалява с 1% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение от 1%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2,4%, на превозни средства, без автомобили - с 0,5%. Нарастване е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 0,8%, и при изделията от други неметални минерални суровини - с 0,3%. Общият индекс на цените на производител през декември 2015 г. намалява с 3,6% в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост е отчетен спад от 3,3 на сто през декември 2015 г. спрямо година по-рано. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 11,6%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,8%, и при производството на електрически съоръжения - с 1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - със 7,3%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6,6%, и при превозните средства, без автомобили - с 5,1%.
Източник: econ.bg (01.02.2016)
 
Произвежданите в България продукти поевтиняват с 3,2% през декември на годишна база Цените на произвежданите от българските предприятия продукти намаляват с 3,2% през декември 2015 г. на годишна база и с 0,5% спрямо ноември. Намаление на цените спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3,2%, и в преработващата промишленост - с 0,7%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение, отчита Националният статистически институт (НСИ). Така продължава тенденцията от ноември 2015 г., когато статистиката също обяви спад на производствените цени на вътрешния пазар с 0,6% спрямо октомври и с 3,8% на годишна база. В преработващата промишленост през декември 2015 г. цените намаляват спрямо предходния месец при производството на основни метали - с 2,3%, при производството на електрически съоръжения - с 0,5%, и при производството на химични продукти - с 0,4%, а увеличение е отчетено при производството на тютюневи изделия - с 1,3%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0,9%. Производствените цени на вътрешния пазар през декември 2015 г. спадат с 3,2% спрямо същия месец на 2014 година. Намаляват цените в добивната промишленост - с 10,4%, в преработващата промишленост - с 2,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%. Намаление на цените спрямо декември 2014 г. е отчетено при производството на основни метали - с 10,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,2%, производството на химични продукти - с 1,8%. Цените растат при производството на тютюневи изделия - с 8,2%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 3,3%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2,2%. Общият индекс на цените на производител (който включва индексите на цените на вътрешния и на международния пазар) през декември 2015 г. намалява с 1% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 1%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2,4%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,5%, а нарастване е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 0,8%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,3%. Общият индекс на цените на производител през декември 2015 г. намалява с 3,6% в сравнение със същия месец на 2014 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през декември 2015 г. е с 3,3% спрямо декември 2014 г. По-съществено намаление има при производството на основни метали - с 11,6%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,8%, и при производството на електрически съоръжения - с 1%. Увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - със 7,3%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6,6%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 5,1%.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2016)
 
Бум на колективното пазаруване по интернет през 2015 г. През 2015 г. колективното пазаруване отчита ръст на продажбите с близо 4,5 млн. лева. За първите три месеца на миналата година са продадени 80 000 ваучера. За второто тримесечие те вече са с 50 000 повече, като тенденцията на ръст се запазва и през следващите месеци. През юли, август и септември ръстът е с още 5000 ваучера. Пикът на продажбите е бил в края на годината - 185 000 ваучера за последните три месеца, отчете Теодор Кафеджиев - маркетинг-мениджър на най-големия агрегатор за колективно пазаруване. Кафеджиев посочи, че през платформата за колективно пазаруване са продадени ваучери на стойност 25 млн. лв. през 2015 година. Най-голям процент от осъществените продажби са услуги в сферата на туризма. Основният интерес се наблюдава към почивките у нас и в съседна Гърция. Следват ги козметичните услуги, ваучерите за заведения и масажи, посочи Кафеджиев. През първото шестмесечие на миналата година близо 70 000 души са се възползвали от изгодни ски и СПА почивки у нас. Най-често търсената дума е "Велинград", следвана от "Банско" и "Боровец", а на последните три места в топ 10 са "Сандански", "торта" и "суши". По-находчивите са планирали отрано и лятната си почивка още в първите месеци на 2015 г., възползвайки се от преференциални цени за ранни записвания за морски почивки с отстъпка над 50%. През 2015 се е състоял и най-успешният досега "Черен петък" в България с продажби на стойност над 750 000 лв.
Източник: Дума (01.02.2016)
 
Ръст на туризма в ЕС, спад в България Туризмът в Европейския съюз бележи ново рекордно високо равнище през 2015 г., като Испания и Франция продължават да са най-предпочитаните дестинации, сочат данните на "Евростат", предаде бТВ. България обаче е една от страните, в които е отчетен спад. Миналата година броят на нощувките, прекарани в хотели и други места за настаняване в ЕС, е достигнал пик от 2,8 млрд. единици, което е увеличение с 3,2% процента спрямо предходната година. Този показател се покачва постоянно от шест години, след като през 2009 г. се наблюдаваше спад заради финансовата криза. Лидер е Испания с 421 млн. нощувки и растеж от 4,3%, следвана от Франция (413 млн.; +2,8%), Италия (385 млн. нощувки; +1,8%) и Германия (379 млн. нощувки; +3,3%). През 2015 г. най-голямо относнително нарастване на туристическите нощувки се наблюдава в Румъния (+15,9%), Словакия (+11,5%), Чехия (+10,3%), Хърватия (+7,9%), Словения (+7,5%) и Полша (+6,9%). Най-голям спад има в Литва (-7,4%). Значително по-слабо е понижението в Латвия (-1,3%) и България. В страната ни броят на нощувките се е свил с 1,% до 21,5 млн. Делът на нощувалите туристи, дошли от чужбина, е най-голям в Малта (96%), Кипър (94%), Хърватия (92%), Гърция (79%) и Австрия (71%). В България те са 62%. Местните туристи преобладават в Полша, Румъния, Германия и Швеция.
Източник: Stroimedia (01.02.2016)
 
България е на 13-то място по индекса на нищетата в Европа през 2015 г България е 13-тата държава отзад напред в Европа за 2015 г. според индекса на нищетата, разработен от професор Стивън Ханке, сочи последното издание на индекса. Данните показват, че през изминалата година икономическото състояние се е подобрило спрямо 2014 г., тъй като страната е получила 11,8 пункта спрямо 15,8 пункта година по-рано. По този начин тя изпреварва други европейски държави като Испания, Хърватия, Гърция, Португалия, Италия и Словения. Причината за подобряването на индекса на нищетата е взаимното действие на спада на потребителските цени, увеличаването на броя на заетите през изминалата година и положителния икономически растеж. Индексът се изчислява, като от сбора между инфлацията, лихвите по банковите кредити и нивото на безработица се изважда процентното изменение на БВП. Повишаване на абсолютната стойност на индекса означава влошаване на икономическата обстановка в страната. В България данните показват, че индексът удря тавана при управлението на Жан Виденов – заради хиперинфлацията през първата половина на 1997 г. той достига 2138 пункта. С въвеждането на валутния борд и края на хиперинфлацията, при управлението на Иван Костов индексът пада с почти 2000% за 4 години. При Симеон II индексът също намалява леко. Тенденцията на подобряване е прекъсната при Сергей Станишев, когато индексът на нищета нараства с 8%. Леко подобрение има към 2013 г. при управлението на кабинета „Борисов-1“ (на фона на покачаващи се индекси на нищетата из Европа). В глобален мащаб индексът на нищетата за поредна година е най-висок във Венецуела. През 2015 г. той отчита покачване от 119,7 пункта, достигайки 214,9 пункта, а основен двигател на покачването на индекса на нищетата е инфлацията в латиноамериканската страната. Второто място се заема от Украйна с 82,7 пункта, а до трета позиция спада Бразилия с 67,8 пункта. Според професор Ханке основна причина за нищетата в страната, която преминава през най-тежката си икономическа криза за последните 100 години, е високото равнище на лихвените проценти. Аржентина, която през 2014 г. заемаше втората позиция по индекса на нищетата се покачва леко до четвърто място с 60 пункта, а на пето място отзад напред се класира РЮА с 40 пункта
Източник: econ.bg (02.02.2016)
 
България спада до 60-та позиция по индекса на икономическата свобода България изгуби цели 5 места по индекса на икономическа свобода, изчисляван от Heritage Foundation, през 2016 г., показва тазгодишното изследване на неправителствената организация. Спрямо миналата година повечето показатели на страната са отчели понижение и общият рейтинг се свива от 66,8 точки през 2015 г. до 65,9 точки през тази. Така България спадна до 60-та позиция, която си дели с Албания (също с 65,9 точки), а непосредствено пред нея се класират Унгария, Кабо Верде, Словакия, Малта, Армения, Доминика и Оман. По-ниско в подреждането остават Румъния, Мексико, Ел Салвадор, Португалия, Черна гора, Панама и Тайланд. По този начин по точки България се задържа над средното равнище за света, което е 60,7 точки, но оценката на икономическата свобода в страната е по-ниска от средното за региона (66,9 точки), където страната заема 28-ма позиция. Резултатът на България я класира в третата група по икономическа свобода – групата на „относително свободните“ икономики, а страната се задържа около средата на класирането. Другите категории включват „свободните икономики“, където страните имат между 80 и 100 точки, „предимно свободните“ икономики (70-79,9), „относително свободните“ (69,6-60), „предимно несвободните“ икономики (59,9-50) и „репресираните“ икономики (49,4-40). „България поддържа силен темп на либерализиране на икономическата сфера, като същевременно предприема стъпки за възстановяване на фискалната дисциплина. Публичният дълг и бюджетният дефицит са сред най-ниските в региона. Политиките за отваряне на пазарите окуражават търговията и инвестициите. В страната отново се наблюдават опити за подновяване на спрелите приватизационни процеси“, посочват анализаторите в доклада си за България. В сравнение с 2015 г. свободата на бизнеса регистрира спад от 0,6 пункта до 66,9 точки. След като през 2014 г. свободата на труда успя да се покачи до 80,2 точки, като по този начин индикаторът отново върна пазара на труда в страната до групата на страните със свобода на труда, през последните 2 години той се сви драстично и през 2016 г. отчита спад от 5 пункта – от 76,6 точки до 71,6 точки. По-умерен е спадът на паричната свобода на българите, която се свива до 82,6 точки. Оценката на правителствените разходи също е понижена, като спрямо 2015 г. тя по-ниска с 4,1 точки до 60,4 точки и вече само 0,5 точки делят страната от изпадане в групата на „относително несвободните“ икономики по този измерител. Без промяна остава защитата на правата на частна собственост, където със своите 30 точки страната попада в групата на „репресираните“ държави, свободата на търговията (88 точки), свободата на инвестициите (65 точки) и финансовата свобода (60 точки). Единствено свободата от корупция и фискалната свобода се покачват спрямо миналогодишното издание на изследването. При първия индекс ръстът е от 2 точки до 43 точки, но въпреки него страната е в групата на „репресираните“ държави. Фискалната свобода нараства с 0,1 пункт до 91,1 точки. През 2016 г. най-свободните икономики в света са Хонконг, Сингапур, Нова Зеландия, Швейцария и Австралия, а сред страните с най-малко икономическа свобода попадат Иран, Република Конго, Еритрея, Туркменистан, Зимбабве, Венецуела, Куба и Северна Корея. Осем държави не попадат в анализа на Heritage Foundation. Това са: Афганистан, Ирак, Либия, Лихтенщайн, Сомалия, Судан, Сирия и Йемен.
Източник: econ.bg (02.02.2016)
 
Строителството на жилища в София с 44% ръст С 44 на сто е скочил броят на жилищните сгради в строеж в София. Още по-впечатляващо е увеличението за Пловдив – с близо 72 на сто, показват последните данни на националната статистика. Според тях през последните три месеца на 2015 г. в София е започнал строежът на 78 сгради, докато през последните три месеца на 2014 г. са били започнати 54 жилищни кооперации. В Пловдив пък е била стартирана работа по нови 91 обекта. Макар и с по-нисък ръст – над една пета, Бургас е абсолютният първенец по брой на започнатите строежи – 109. Във Варна са започнати 62 нови сгради при 58 през първите три месеца на 2014 г. Данните на статистиката потвърждават оживяването на строителния пазар за което се говори в последната година от фирмите за недвижими имоти. Те са оптимисти и за пазара през 2016 г., като очакват сделките тази година да нараснат с 5 на сто. Общо в цялата страна броят на започналите строежи на жилищни сгради са 619, при 544 през последните три месеца на 2014 г. В проценти това прави увеличение с почти 14 на сто. Броят на новите жилища, които в момента се изграждат, е 2454 с обща квадратура от 324,3 хил. кв. м., съобщиха още от НСИ. Впечатление прави, че докато разгънатата застроена площ се увеличава с 3%, жилищата като брой намаляват с 12%. Това означава, че се увеличава квадратурата на строените апартаменти. Според данните на НСИ средната квадратура на един новостроящ се дом е малко над 132 кв. м. Тази висока средна квадратура обаче идва най-вече от големите къщи, които се строят през последните 2-3 години. Спрямо третото тримесечие на миналата година от НСИ отчитат сериозен спад на започнатите жилищни сгради. Броят им бележи намаление с 16,5%, жилищата в тях спадат с 18.4%, а общата им застроена площ - с 27.3%. При издадените разрешения за строеж тенденциите са негативни както на тримесечната, така и на годишна база. През четвъртото тримесечие на 2015 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1056 жилищни сгради. Спрямо последното тримесечие на 2014 г. това е намаление с 1,3%, а в сравнение с третото на 2015 г. - с 8,5 на сто. Специалистите в бранша обаче обясниха, че това не е показател, за да се твърди, че пазарът е тръгнал надолу. По-важното е реално какъв обемът на започнатото строителство, посочиха експертите.
Източник: Монитор (03.02.2016)
 
Безработицата в България остана непроменена през декември миналата година Равнището на безработицата в България е останало без промяна през декември 2015 г. Тя се задържа на ниво от 8,8% през последния и предпоследния месец на миналата година, но въпреки това бележи покачване от 0,1 процентен пункт спрямо месец октомври, когато делът на активно търсещите работа индивиди в трудоспособна възраст остана 8,7%. Така безработицата в България се задържа над средното за Европейския съюз. Според данните на Евростат средната безработица сред 29-те икономики от блока е 9% през месец декември миналата година. Най-ниските нива на безработица през декември 2015 г. са регистрирани в Чехия и Германия – и в двете държави тя е 4.5%. След тях се нареждат Малта и Великобритания с 5.1 на сто. Най-лошо е било пък положението в Гърция, където без работа с 24.5%, следвана от Испания с 20.8%.
Източник: econ.bg (03.02.2016)
 
Пловдив се очертава като лидер по ръст на офис и индустриално строителство Област Пловдив се очертава като национален лидер по ръст на строителната активност в сегмента на офисите и индустриалните имоти през 2015 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Като цяло за страната изграждането на нови административни сгради се забавя през миналата година, включително и в столицата София, където големите офис проекти са в процес на строителство и в момента се планират доста по-малки сгради за нуждите основно на ИТ и аутсорсинг бизнеса, който е най-активен в наемния сегмент. Силен ръст обаче е отчетен при строителството на т.нар. от НСИ други сгради, в които попадат предприятията, логистичните и другите индустриални площи. Строителството е концентрирано основно в област Пловдив и София град, като в този сегмент по-засилена активност се отчита и в още няколко области на страната, сред които Стара Загора и Пазарджик. За 2015 г. като цяло за страната издадените разрешителни за строеж на нови административни сгради са намалели с 16 на сто до общо 157. При РЗП спадът е 1,2% на годишна база – т.е. строят се по-малко на брой офис сгради, но с малко по-голяма площ всяка. Намаляват и започнатите нови административни сгради през миналата година – с над 4%, но пък при РЗП има ръст повече от два пъти, т.е. затвърждава се тенденцията за строителство на по-малко, но по-големи сгради. . За София град при разрешителните за строеж спадът достига 3,7%, а при РЗП – 7,6% на годишна база. При започналото строителство обаче увеличението е с над 63% за годината, като при площите ръстът е троен, подклаждан основно от засиленото търсене на ИТ и аутсорсинг индустрията. В област Пловдив е отчетен бум в строителството на административни сгради с ръст на разрешителните от 61% на годишна база до 29 и почти 16% на започналото строителство до 22 сгради. При РЗП увеличението е съответно 45,8% за издадените през миналата година разрешителни за строеж и почти 54% при започнатите сгради. В областите Варна и Бургас, въпреки засиленото търсене на ИТ бизнеса, се очертава спад на строителната активност в офис сегмента заради силното намаление на издадените разрешителни за строеж – със съответно над 63% и над 86% на годишна база. При РЗП също има спад от 44 и 65%. Във Варна обаче е регистриран троен ръст на броя започнати административни сгради през миналата година, а РЗП се е увеличила 12 пъти. В Бургас строителната активност също е била значителна на фона на 2014 г., макар и броят сгради да е скромен – само 7 с малко под 4 300 кв.м РЗП. За т.нар. други сгради като цяло за страната са издадени с 1,3% повече разрешителни за строеж, а РЗП се увеличава с над 30 на сто през 2015 спрямо 2014 г., сочат още данните на НСИ. В София увеличението на разрешителните е 3,3% при ръст на РЗП от 68,5%. Най-силно е увеличението на индустриалното строителство в Пловдив. При разрешителните ръстът достига 20% на годишна база, но предприятията се планира да са по-малки, тъй като РЗП спада с 18 на сто. В област Варна няма съществени изменения на строителната активност в сегмента, докато в Бургас отново е отбелязан спад за годината.
Източник: Инвестор.БГ (03.02.2016)
 
В Държавен вестник, брой 8 от 29 януари 2016 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ („Законът“). Съгласно измененията, регистър БУЛСТАТ става изцяло електронен по подобие на Търговския регистър към Агенцията по вписванията. За всяко лице, подлежащо на вписване в регистъра, ще се води дело в електронна форма, в което ще се съхраняват информацията и документите относно вписаните обстоятелства. Достъпът до регистъра ще бъде безплатен, а информацията, съдържаща се в него – публично достъпна, с изключение на информацията за субектите, чиито данни съдържат класифицирана информация. Измененията въвеждат изцяло ново производство за вписване на обстоятелства в регистър БУЛСТАТ. Освен чрез заявления, подадени на хартиен носител, вписването вече ще може се извършва и въз основа на заявление, подадено по електронен път. Във връзка с електронизацията на регистър БУЛСТАТ се предвижда отпадането на изискването за издаване на идентификационни карти на лицата, регистрирани в регистъра. Съгласно измененията, когато е посочен код по БУЛСТАТ, съдилищата, държавните и местните органи, банките и други следва да проверяват служебно вписаните обстоятелства за конкретното лице и нямат право да изискват писмени справки и удостоверения. Законът ще влезе в сила на 1 май 2016 г. поради необходимостта от осигуряване на технически условия за изготвяне на съответните функционалности в информационната система на регистър БУЛСТАТ.
Източник: Фирмена информация (04.02.2016)
 
Съседка на България с най-голям ръст на туристите през 2015-а. А България – с най-голям спад Българският туризъм има собствено министерство от края на 2014 година, когато вторият кабинет „Борисов” реши да го отдели от ресорите „енергетика” и „икономика”. Това обаче, изглежда, не е помогнало много на българския туризъм. Публикуваните нови данни на Евростат за туризма в Европа през 2015 година показват ясно – само пет страни губят туристи, една от които е България. България обаче е в челната тройка с Литва (-7.4%) и Латвия (-1.4%) с общ спад на нощувките в местата за настаняване от 1.1 процента. През 2015 година нощувките в страната ни са били 21.5 милиона, от които 62% или 13.4 милиона на чужди граждани и 8.1 милиона на българи. Тревожен сигнал е, че сериозно намаляват нощувките на чужденци – с цели 5.1 процента. За сметка на това се увеличават българите, които почиват у нас – с 6.2 процента. Генералната картина в Европа обаче е далеч по-добра от тази у нас. Старият континент изпраща най-добрата си година от 15 насам с 2.8 милиарда нощувки. Лидери са Испания (421 милиона нощувки), Франция (413 милиона нощувки), Италия (385 милиона нощувки) и Германия (379 милиона нощувки). Лидери по ръст обаче са далеч по-малки страни, сред които и съседната Румъния. Тя е лидер в Европа по ръст на нощувките с 15.9% спрямо предходната година. Следват я Словакия с 11.5% и Чехия с 10.3%.
Източник: Money.bg (04.02.2016)
 
ЕК очаква 1,5% ръст на БГ икономика тази година Българската икономика ще отчете ръст от 1,5% тази година и 2 на сто през следващата. Това очаква Европейската комисия в зимната си икономическа прогноза. От ЕК отчитат, че през 2015 г. икономиката ни е отчела ръст от 2,2% благодарение на износа и поевтиняването на петрола. Потреблението също се очаква да нарасне. Според данните на ЕК през 2015 г. то се е увеличило с 0,7%, като за тази година се прогнозира ръст на частното потребление с 1,4%. През 2017 г. той ще се ускори до 1,7%. За бюджетния дефицит прогнозата е през тази година той да се свие до 2 на сто при 2,5% през 2015 г. Относно инфлацията – тя ще остане отрицателна и през тази година -0,1%. Завръщане към положителни стойности се очаква едва през 2017 г. до 0,9% средногодишно. Очакванията за заетостта също са положителни. Нивото на безработица се е понижило с 0,7 пункта в сравнение с миналата година, а за 2017 г. прогнозата е, че тя ще достигне до 8,8%, което е с 1,3 на сто по-малко от 2015 г. В края на 2015 г. годишната инфлация в еврозоната е била съвсем малко над нулевото равнище, което се дължи най-вече на продължаващото понижение на цените на петрола. Очаква се увеличаване на потребителските цени в еврозоната да е доста слабо през първите 6 месеца на годината, а след юни месец да започнат да се покачват, когато ще отслабне ефектът от рязкото поевтиняване на петрола.
Източник: Монитор (05.02.2016)
 
Произвели сме мебели за 896 млн. лв. Произвели сме мебели за 896 млн. лв. през 2014 г., съобщи заместник-министърът на икономиката Любен Петров на конференция „Нови перспективи пред износа на мебели, оборудване и интериор“, организирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) Близо 2100 фирми оперират в тази промишленост и осигуряват заетост за около 20 хил. души, което е 4% от заетите в българското производство. Износът през 2014 г. е нараснал с 11 на сто, а през миналата година за периода от януари до ноември износът на мебели отчита ръст от 2.5%. Производството на мебели в България обхваща около 1.7% от стойността на индустриалното производство и създава 2.5% от добавената стойност в индустрията, добави министърът. Той подчерта, че българските търговски представители работят активно за повишаване конкурентоспособността на бранша, като инициират и съдействат при организирането на търговски мисии и мероприятия в областта на мебелното производство. Доц. Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните, обясни, че през 2015 г. държавните горски предприятия са добили над 5 млн. куб. м дървесина, което е около 200 – 300 хил. куб. м повече от предходните години, а причината е в по-голямото търсене. „Министерството на земеделието предприема сериозни мерки за това да не се изкупува качествена дървесина за други цели, освен за производство на мебели“, категоричен бе Костов. През миналата година сме сертифицирали 300 хил. хектара гори. До края на тази година трябва да бъдат сертифицирани още над 1 млн. хектара.
Източник: Монитор (05.02.2016)
 
България е намалила двойно енергийната си зависимост От 1990 г. насам България е намалила двойно енергийната си зависимост - от 62,8 на сто, до 34,5 процента миналата година. Това показват данни на Евростат, представени днес от Европейската комисия. Посочва се, че нашата страна е в групата на слабо зависимите в ЕС, заедно с Швеция, Чехия и Холандия. Енергийно най-независими в ЕС са Естония (8,9 на сто), Дания (12,8 на сто) и Румъния (17 на сто), а най-зависими са Малта (97,7 на сто), Люксембург (96,6 на сто), Кипър (93,4 на сто), Ирландия (85,3 на сто), Белгия (80,1 на сто) и Литва (77,9 на сто). Сред най-големите вносители на енергия в ЕС Великобритания и Франция са най-малко зависими (около 46 на сто), а най-зависими са Германия (61,4 на сто), Испания (72,9 на сто) и Италия (75,9 на сто), съобщи БТА. В ЕС за разглеждания период зависимостта от вноса на енергия трайно се повишава от около 45 на сто през 1990 г. до 53 процента за миналата година. ЕС е бил най-зависим от енергиен внос през 2008 г., а всички държави в Общността са нетни вносители на енергия, показва статистиката.
Източник: Монитор (05.02.2016)
 
Основните храни леко поскъпват през миналата седмица, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Зрелият фасул поскъпва с 0.3 на сто и се купува средно по 2.87 лв./кг, оризът - с 1.6% до 1.96 лв./кг, кравето сирене - с 0.4% до 5.50 лв./кг. Пада цената олиото - с 1.9 на сто, и се търгува по 2.11 лв./л. Цената на каймата също се вдига с около процент и върви на едро по 4.64 лв./кг. Захарта поскъпва с 1.5% и се продава средно по 1.39 лв./кг. Само при доматите има по-сериозен спад на цената - с 14.5%, и вече се купуват по 1.71 лв./кг. Ябълките и цитрусите обаче поскъпват с 6%.
Източник: Сега (08.02.2016)
 
Потребителското доверие в България расте през януари Общият показател на потребителското доверие отчита покачване през януари, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През първия месец на 2016 г. то се покачва с 1,5 пункта в сравнение с октомври миналата година. Доверието на потребителите се е увеличило в по-голяма степен в градовете, където покачването е достигнало 1,8 пункта, а в селата е нараснало с 0,6 пункта. Проведените от статистическия институт анкети отчитат, че домакинствата очакват подобряване на финансовото си състояние. Тук по-високи са очакванията на жителите на малките населени места, където индексът бележи покачване от 3 пункта. Живеещите в градовете са относително по-скептични – индексът е нараснал с 1,6 пункта, но въпреки това покачването е по-голямо, отколкото при предишната анкета, проведена през есента на миналта година. Според анкетираните състоянието на стопанството в България през изминалата година е било относително по-добро, отколкото сочат предишните запитвания на НСИ, но очакванията за следващата година остават песимистични. Домакинствата са усетили покачването на потребителските цени през последните 12 месеца, но според новото изследване на института през изминалата година тя е била по-ниска, отколкото са посочили анкетираните през октомври. Освен това интервюираните считат, че през идната цените ще нараснат с по-нисък темп, отколкото са очаквали през януари. Очакванията за безработицата също са занижени, като балансовият показател спада с 5,2 пункта.
Източник: econ.bg (08.02.2016)
 
Износът ни към ЕС нагоре с 8,3% Износът на стоки и услуги от България към другите страни от ЕС за първите 11 месеца на миналата година бележи ръст от 8.3 на сто спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 26,9 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През ноември 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 1,3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,474 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - ноември 2015 г. се увеличава с 5.9 на сто спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 30.4 млрд. лв. по цени CIF. През ноември 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава със 7.8 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.048 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - ноември 2015 г. е отрицателно и е на стойност 3 467.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1 432.1 млн. лева.
Източник: Монитор (09.02.2016)
 
Търговията на дребно с 2.7% ръст на годишна база през декември Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.2% през декември 2015 г. спрямо предходния месец, сочат предварителните сезонно изгладени данни на НСИ. През декември 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.7% спрямо същия месец на предходната година. През декември 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец по-значително при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5.2%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.8%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.7%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.5%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%. През декември 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 16.2%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 10.8%, и търговията на дребно с разнообразни стоки – с 3.6%. Спад е регистриран в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 2.0%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 0.5%.
Източник: profit.bg (09.02.2016)
 
Проучване на Националния статистически институт (НСИ) отчита добро повишение на промишленото производство и слабо подобрение в строителството и при търговията на дребно в България през последния месец на миналата година. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през декември с 0,5% в сравнение с ноември, когато беше отчетен растеж с 0,8 процентни пункта. По този начин производството в нашата страна през последните два месеца на 2015-а година успя да навакса рязкото понижение в промишления сектор от началото на есента. Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство отбелязва ръст с 1,6% след повишение с 1,7% през предходния месец, като това представлява подобрение на производството в България за шестнадесети пореден месец, след като за последно промишленото производство регистрира понижение на годишна база през юли и август 2014-а година. През декември увеличение с 1,9% е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ при по-слаб растеж с 0,7% в добивната промишленост и повишение с едва 0,1% в преработващата промишленост. На годишна база беше отчетен добър ръст с 4,5% в преработващата промишленост, в добивната промишленост - с 1,4% и повишение с 4,2% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, показват данните на НСИ. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" се повиши през декември с 0,1% на месечна база след растеж с 0,4% през ноември. На годишна база строителството излезе на позитивна територия, нараствайки с 0,7% (спрямо декември 2014-а) след свиване с 0,5% през предходния месец.
Източник: БНР (09.02.2016)
 
НСИ: През периода януари - ноември 2015 г. износът на България за ЕС се увеличава с 8.3% спрямо същия период на 2014 г. През периода януари - ноември 2015 г. износът на България за ЕС се увеличава с 8.3% спрямо същия период на 2014 г. и е в размер на 26.9 млрд. лева. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През ноември 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 1.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.474 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - ноември 2015 г. се увеличава с 5.9% спрямо същия период на 2014 г. и е на стойност 30.4 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През ноември 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава със 7.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.048 млрд. лв. по цени CIF.
Източник: Агенция Фокус (09.02.2016)
 
НСИ: През декември 2015 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 2.7% спрямо същия месец на предходната година По предварителни сезонно изгладени данни през декември 2015 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.2% спрямо предходния месец. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. През декември 2015 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.7% спрямо същия месец на предходната година. През декември 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец по-значително при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 5.2%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.8%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.7%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.0%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.5%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%.
Източник: Агенция Фокус (09.02.2016)
 
НСИ: По предварителни данни индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, през декември 2015 г. е с 0.1% над равнището от предходния месец По предварителни данни през декември 2015 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.1% над равнището от предходния месец. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват увеличение от 0.7% на строителната продукция през декември 2015 г. в сравнение със същия месец на 2014 година. През декември 2015 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 0.6%, докато гражданското/инженерното строителство намалява с 0.5%.
Източник: Агенция Фокус (09.02.2016)
 
Промишленото производство слабо нарасна през ноември През ноември индексът на промишленото производство нараства с 0.8% спрямо октомври и с 1.7% спрямо ноември 2014 г. На месечна основа растеж има втори месец поред като се ускорява спрямо отчетените през октомври 0.3 на сто, предхождани от три последователни месеца спад през лятото. На годишна основа темпото на нарастване също е по-добро спрямо предходните два месеца, но значително по-слабо от регистрираните през юни, юли и август увеличения с над 3 - 5 на сто месечно. За месец най-голям ръст отбелязва добивната промишленост - 11 на сто, докато в преработващата са отчетени символичните 0.2 на сто, а в енергетиката има дори намаление от 1.3%. По-значителен месечен ръст статистиката отчита при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 14.9%, производството на тютюневи изделия - с 8.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 5.1%. Спад е регистриран при производството на химични продукти - с 12.3%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 4.8%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 4.6%, производството на облекло - с 3.8%. Сравнението с ноември предходната година показва, че най-голямо увеличение на производството има в преработващата промишленост - с 4.6%, и в добивната промишленост - с 1.3%. Енергетиката отново е със спад - с 6.7%. За година най-значително нараства производството на превозни средства, без автомобили - с 26.5%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 24.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 17.0%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 15.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 14.4%. С най голям спад са обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 21.0%, производството на машини с общо и специално предназначение - с 14.0%, производството на химични продукти - със 7.8%, ремонтът и инсталирането на машини и оборудване - с 6.6%.
Източник: Дневник (09.02.2016)
 
Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (от когато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно, пише "Монитор". Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500. По-конкретно към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти (с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок – едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г. Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай – 27 пъти. Захарта и другите сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено. Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите. За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни. Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти. Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата – близо 190 пъти. За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното – близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва. Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането които влизат в същата група – близо 190 пъти. За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги – с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги – 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли. При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти. Сериозна инфлация - над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето – 175 пъти.
Източник: Труд (09.02.2016)
 
Лек ръст при износа на България за трети страни С 0,6% спрямо се увеличава износът на България за трети страни през 2015 г. спрямо 2014 г. и е в размер на 16,4 млрд. лeвa. Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, бившата югославска република Македония, САЩ и Египет, които формират 53,9% от износа за трети страни. През декември експортът към трети страни се увеличава с 3,2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,413 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за 2015 г. намалява с 5,9% спрямо 2014 г. и е на стойност 18,4 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През декември 2015 г. вносът на България от трети страни намалява с 8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,436 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо през 2015 г. е отрицателно и е на стойност 2,013 млрд. лeвa. По цени, след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото също е отрицателно и възлиза на 698,8 млн. лева. През декември 2015 г. външнотърговското салдо с трети страни е отрицателно и е на стойност 23,2 млн. лeвa. Данните сочат, че при износа на България за трети страни през 2015 г. в сравнение с 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (41,3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (40,4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20,3%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Храни и живи животни” (33,5%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (27,1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (26,4%). Търговия на България с трети страни и ЕС - общо През 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 45,5 млрд. лв. и спрямо 2014 г. износът се увеличава с 5,2%. През последния месец на миналата година общият износ възлиза на 3,574 млрд. лв. и се увеличава с 4,4% спрямо същия месец на предходната година. През 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 51,7 млрд. лв. или с 1,1% повече спрямо 2014 година. През декември 2015 г. общият внос намалява с 2,1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4,292 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през 2015 г. и е на стойност 6,175 млрд. лв. То е с 1,688 млрд. лв. по-малко от салдото за 2014 година. По цени след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото през периода януари - ноември 2015 г. също е отрицателно и е в размер на 2,683 млрд. лева. През декември 2015 г. общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 718,5 млн. лева. По цени салдото е отрицателно и е в размер на 458,5 млн. лева.
Източник: econ.bg (10.02.2016)
 
Износът през 2015 г. е нараснал с 5.2 % През 2015 г. износът на стоки от България е нараснал с 5.2 на сто и е бил за общо 45.5 млрд. лв. През декември общият износ възлиза на 3.574 млрд. лв. и се увеличава с 4.4% спрямо същия месец на предходната година, показват данните на НСИ. През 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 51.7 млрд. лв., или с 1.1% повече спрямо 2014 година. През декември 2015 г. общият внос намалява с 2.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.292 млрд. лeвa. През изтеклата година износът на България за трети страни се увеличава с 0.6% спрямо 2014 г. и е в размер на 16.4 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Русия, Македония, САЩ и Египет, които формират 53.9% от износа за трети страни. През декември 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 3.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.413 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за 2015 г. намалява с 5.9% спрямо 2014 г. и е на стойност 18.4 млрд. лeвa. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. През декември 2015 г. вносът на България от трети страни намалява с 8% спрямо същия месец на предходната година и е за 1.436 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо на България с трети страни през изминалата година е отрицателно и е за 2.013 млрд. лeвa. През декември салдото с трети страни е отрицателно и е на стойност 23.2 млн. лeвa.
Източник: Дневник (10.02.2016)
 
НСИ: С 0,6% се е увеличил износът на България за трети страни През 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 0,6% спрямо 2014 г. и е в размер на 16.4 млрд. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, бившата югославска република Македония, САЩ и Египет, които формират 53.9% от износа за трети страни. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. През декември 2015 г. износът на България за трети страни се увеличава с 3,2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,413 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни за 2015 г. намалява с 5,9% спрямо 2014 г. и е на стойност 18,4 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През декември 2015 г. вносът на България от трети страни намалява с 8.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,436 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през 2015 г. е отрицателно и е на стойност 2 013,0 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 698.8 млн. лева. През декември 2015 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 23,2 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2015 г. в сравнение с 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (41,3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (40,4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20,3%). При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Храни и живи животни” (33,5%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (27,1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (26,4%). През 2015 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 45,5 млрд. лв. и спрямо 2014 г. износът се увеличава с 5,2%. През декември 2015 г. общият износ възлиза на 3,574 млрд. лв. и се увеличава с 4,4% спрямо същия месец на предходната година. През 2015 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 51,7 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1,1% повече спрямо 2014 година. През декември 2015 г. общият внос намалява с 2.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4,292 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2015 г. и е на стойност 6 175,3 млн. лв., което е с 1 688,6 млн. лв. по-малко от салдото за 2014 година . По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - ноември 2015 г. също е отрицателно и е в размер на 2 683,4 млн. лева. През декември 2015 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 718.5 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото е отрицателно и е в размер на 458,5 млн. лева.
Източник: 24 часа (10.02.2016)
 
С 24,7% е спаднал износът ни за Русия през 2015 г. Износът на България към Руската федерация се понижил през миналата година с цели 24,7% и е в размер на едва 776,1 млн. лева. През цялата изминала година вносът от Русия се сви с 20,3% на годишна база и е в размер на 6,1768 млрд. лева. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Данните на НСИ отчитат поредно влошаване на търговския стокообмен и същевременно свиване на търговския дефицит с Русия, като през 2015 година дефицитът е в размер на 5,4007 млрд. лева спрямо дефицит за 6,7208 млрд. лева година по-рано. Статистическият институт отчете повишение на износа на България към трети страни през последния месец на миналата година при пореден спад на вноса, като за цялата 2015 година беше потвърдена негативната тенденция на свиване на търговския стокообмен със страните извън Европейския съюз. През дванадесетте месеца на миналата година износът на България за трети страни се увеличава с едва 0,6% спрямо 2014-а и е в размер на 16,4 млрд. лева, въпреки че само в рамките на декември българският износ нараства с 3,2% на годишна база до 1,413 млрд. лева. Основни търговски партньори на България през 2015 година са Турция, Китай, Сърбия, Русия, Македония, САЩ и Египет, които формират 53,9% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни за миналата година намалява с 5,9% спрямо 2014-а и е на стойност от 18,4 млрд. лева, като само в рамките на декември вносът се свива с цели 8% на годишна база до 1,436 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни през 2015 година е отрицателно и в размер на 2,013 млрд. лева, но спрямо дефицит за 3,2727 млрд. лева през същия период година по-рано. Само в рамките на декември общото външнотърговско салдо с трети страни е на дефицит от 23,2 млн. лева спрямо дефицит за 192,3 млн. лева преди година (през декември 2014-а).
Източник: Дума (10.02.2016)
 
20% е заетостта на хотелите у нас през декември Приходите от нощувки през декември м.г. достигат 36.2 млн. лв., или с 2.9% повече в сравнение с декември 2014 година. Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани с 4.7%, докато тези от чужди граждани остават приблизително на същото ниво, показват данните на Националния статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през месеца е 20.8%, като запазва равнището си от декември 2014 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 30.7%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 19.2%, и с 1 и 2 звезди - 13.8%. През декември в страната са функционирали 1 969 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 57 хил., а на леглата - 114.9 хиляди. В сравнение с декември 2014 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 2.3%, а на леглата в тях - с 1.2%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2015 г., е 713.8 хил., или с 1.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (със 7.2%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. В хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 70.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37.8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.0% от нощувките на български граждани и 19.4% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 32.2 и 10.1%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2015 г. се увеличават с 4.2% в сравнение със същия месец на 2014 г. и достигат 375.6 хиляди. Пренощувалите чужденци са 90.3 хил., като 70.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.3 нощувки.
Източник: Money.bg (11.02.2016)
 
Общо 2180 нови жилища у нас през четвъртото тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2015 г. е 661, а новопостроените жилища в тях са 2 180. Спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. сградите са с 59 по-малко, или с 8.2%, а жилищата в тях намаляват със 115, или с 5%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2015 г. със стоманобетонна конструкция са 68.2%, с тухлена - 28.1%, с друга - 2.3%, и с панелна - 1.4%. Според разпределението на новопостроените сгради по вид най-голям относителен дял имат къщите (73.3%), следвани от жилищните кооперации (12.7%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 г. се наблюдава увеличение само в броя на новопостроените сгради от смесен тип. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 92 сгради с 374 жилища в тях, Бургас - 71 сгради с 440 жилища, и Пловдив - 67 сгради с 294 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.5%), следвани от тези с три стаи (33.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.2%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2015 г. е 207.8 хил. кв. м, или с 2.6% повече в сравнение със същото тримесечие на 2014 г., докато жилищната площ намалява (с 8.0%) до 121.4 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 88.2 кв. м през четвъртото тримесечие на 2014 г. на 95.3 кв. м през същото тримесечие на 2015 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е отчетена в областите Монтана - 157.1 кв. м, и Плевен - 153.1 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 71.4, и Кюстендил - 71.8 кв. метра.
Източник: profit.bg (11.02.2016)
 
Солиден ръст от 3,1% на икономиката през четвъртото тримесечие Българската икономика демонстрира солиден растеж през четвъртото тримесечие на 2015 година, показват експресните оценки на Националния статистически институт. Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.1% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо третото тримесечие на 2015 година. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на м.г. БВП в номинално изражение достига 23 977 млн. лева. Реализираната добавена стойност през този период е 20 728 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (78.6%), което в стойностно изражение възлиза на 18 835 млн. лева. През четвъртото тримесечие на 2015 г. бруто капиталообразуването е 6 335 млн. лв. и заема 26.4% относителен дял в БВП. Крайното потребление регистрира положителен растеж от 2.5%. Бруто образуването на основен капитал отчита нарастване през четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година с 1.4%. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 0.7 и 1.7%. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: Money.bg (15.02.2016)
 
Средната работна заплата достига 937 лева в края на 2016-а През четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата в България e 915 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2015 г. с 4.7%, показват предварителните данни на Националния статистически институт Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2015 г. е 902 лв., за ноември - 905 лв., и за декември - 937 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Образование” - със 17.5%, „Операции с недвижими имоти” - с 6.9%, и „Финансови и застрахователни дейности”- с 6.8%. През четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата нараства с 8.0% спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2015 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” - 2 049 лева „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 622 лева „Финансови и застрахователни дейности” - 1 620 лева. Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство” - 575 лева „Други дейности” - 636 лева „Административни и спомагателни дейности” - 697 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2015 г. в обществения сектор нараства с 5.4%, а в частния сектор - с 9.2%. По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2015 г. намаляват с 50.8 хил., или с 2.2% спрямо края на септември 2015 г., като достигат 2.22 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2015 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 15.1%, „Селско, горско и рибно стопанство” - с 11.2%, и „Административни и спомагателни дейности” - с 6.5%. Увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 0.8%, и „Образование“ - с 0.6%.
Източник: Money.bg (15.02.2016)
 
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши през тази седмица с 2,80 на сто, до 1,457 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на годината ИТЦ се е повишил с 5,1%. Доматите се търгуват без промяна по 1,68 лв./кг, но цената на краставиците от внос скача с 26% до 2,57 лева за килограм. Зелето поевтинява с пет стотинки до 0,73 лв./кг, а картофите се продават по 0,60 лв./кг на едро. Ябълките поскъпват с 5,7% до 1,12 лв./кг. Цената на лимоните се понижава с 6,2 на сто до 2,24 лв./кг средна цена. Портокалите поевтиняват с 2% до 0,96 лв./кг. Мандарините поскъпват с 4,6 на сто и се търгуват по 1,37 лв./кг. Кравето сирене се продава средно по 5,54 лв./кг, а кашкавалът, тип "Витоша", се търгува по 9,97 лв./кг. Цената на каймата се повишава с 0,6 %, до 4,70 лева за килограм, съобщава БТА. Пилешкото замразено месо се продава по 3,77 лева за килограм. Захарта поскъпна с 0,7% и се продава средно по 1,40 лв./ кг. Цената на брашното, тип "500", се повишава с 1,2 на сто и се търгува по 0,85 лева за килограм.
Източник: Монитор (15.02.2016)
 
3,1% ръст на икономиката в края на 2015 г. През четвъртото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.1% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо третото тримесечие на 2015 г. според сезонно изгладените данни. Това са показали експресните оценки на икономиката, които на 8 март ще бъдат коригирани. Най-голям принос за отчетения ръст на годишна база има крайното потребление, което през последното тримесечие е нараснало с 2,5 на сто годишно. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст с 1,4%. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 0,7 и 1,7%. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2015 г. БВП в номинално изражение достига 23, 977 млрд. лв., а добавената стойност – 20,728 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (78.6%), или 18, 835 млрд. лв. През четвъртото тримесечие на 2015 г. инвестициите плюс запасите на фирмите са в размер на 6,335 млрд. лв. и заема 26.4% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: Монитор (15.02.2016)
 
НСИ: Броят на безработните е по-нисък с 26.4% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 г. През четвъртото тримесечие на 2015 г. безработните лица в страната са 261.0 хил., а коефициентът на безработица - 7.9%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 г. броят на безработните е по-нисък с 26.4%, а коефициентът на безработица - с 2.7 процентни пункта. През посочения период коефициентът на безработица намалява и при мъжете, и при жените, но стойността му се запазва по-висока при мъжете - 8.0%, в сравнение с тази при жените - 7.6%. От общия брой на безработните лица през четвъртото тримесечие на 2015 г. 142.4 хил. (54.5%) са мъже и 118.7 хил. (45.5%) - жени. От всички безработни 13.9% са с висше образование, 52.0% - със средно, и 34.1% - с основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие на 2015 г. продължително безработни (от една или повече години) са 156.4 хил., или 59.9% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 4.7%, като в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. намалява с 2.1 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица намалява както при мъжете, така и при жените, като достига съответно 5.0% и 4.4%. От общия брой на безработните лица 44.9 хил., или 17.2%, търсят първа работа. През четвъртото тримесечие на 2015 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 14.5%, съответно 15.0% за мъжете и 13.9% за жените. В сравнение със същия период на 2014 г. този коефициент е по-нисък с 3.1 процентни пункта, като намалението му е с 3.5 процентни пункта при мъжете и с 2.6 процентни пункта при жените. През четвъртото тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 061.7 хил., от които 1 627.3 хил. са мъже и 1 434.5 хил. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 49.7%, като в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. се увеличава с 1.5 процентни пункта. При мъжете този дял е 54.9%, а при жените - 44.8%.
Източник: Агенция Фокус (16.02.2016)
 
Инфлацията удари 3 нули Инфлацията са закова на нулата. Инфлацията за януари е 0%, за последните 12 месеца също е 0%. Дори средногодишната инфлация за периода февруари 2015 - януари 2016 г. спрямо периода февруари 2014 - януари 2015 г. също е 0,0%, обявиха от НСИ. Такъв резултат от три нули е уникален за България. Месечната инфлация е нулева за втори пореден път. Но годишната инфлация от октомври до декември 2015 г. е отрицателна. Сега обаче всичко се заковава на нулата. През януари нулевата инфлация се дължи основно на падането на цените на обувките и дрехите съответно с 2,9% и 1,6%, както и на поевтиняването на горивата за колите средно с 3,9%. През първия месец на годината са паднали цените на дизела - с 6,1%, бензина А95Н - с 3,6%, газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 2,3% и 6,5%. През януари най-много са поскъпнали винетките (+47,4%), доматите (+15%), морковите (+4,7%), пресните зеленчукови подправки (+2,9%), зрелия лук (+2,8%), картофите (+2,7%) и маслото (+2,6%).
Източник: Стандарт (16.02.2016)
 
Купуваме леки коли на лизинг за 43 млн. лв. месечно Средно с 20% повече леки и товарни коли са купени на лизинг у нас през последните три месеца на миналата година, сравнено със същия период на предходната година. От октомври до декември 2015 г. сключените нови договори за леки автомобили на изплащане са за 129,6 млн. лв. Това прави по близо 43 млн. лв. на месец. За товарните автомобили сумата за същите три месеца е за почти 160 млн. лв. Това представлява ръст от съответно 18,6% и 22,2 на сто, изчислен спрямо последните три месеца на 2014 г., показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Общо към края на миналата година лизинговите договори за автомобили са на стойност над 1,8 млрд. лв като над 961 млн. лв. от тях се падат на товарните возила. За сравнение към декември 2014 г. закупените на изплащане коли са били за 1,66 млрд. лв. Увеличението с около 150 млн. лв. в рамките на миналата година се дължи изцяло на лизинговането на товарни коли. За леките към края на миналия декември се отчита спад с около половин процент. Машините, съоръженията и индустриалното оборудване са следващият по тежест бизнес на лизинговите компании. Към края на 2015 г. той е на стойност от близо 659 млн. лв. В сравнение с декември 2014 г. обаче от БНБ отчитат спад в стойността на лизингованите машини и оборудване с близо 16%. Новите договори, сключени за оборудване през последните три месеца на 2015 г., са за 83,4 млн. лв. при 61,3 млн. лв. за същото тримесечие на 2014 г. Спад се отчита при недвижимите имоти Договорите за лизинг при тях са паднали от 462,4 млн. лв. в края на 2014 г. на 406,7 млн. лв. в края на 2015 г. В проценти това е намаление с 12 на сто. Драстичен е спадът, ако се сравнят данните за новите лизингови договори за недвижимости, сключени през последното тримесечие на миналата и на по-миналата година. Новите контракти за октомври-декември 2015 г. са на стойност 9,4 млн. лв. при 35,1 млн. лв. за аналогичните три месеца на 2014 г. При лизинга на компютри и друго електронно оборудване от БНБ отчитат ръст с близо една четвърт. Към края на миналата година на лизинг сме купили компютри, таблети, телефони и други за 15,8 млн. лв. Само през последните три месеца на 2015 г. новите договори за такова оборудване са за 3,3 млн. лв. Всички вземания на лизинговите компании към края на 2015 г. са за 3,089 млрд. лв. при 3,124 млрд. лв. От общата сума на домакинствата се падат едва 215 млн. лв. Масовото сключване на лизингови договори е за срок от 1 до 5 г., показват още данните на БНБ. Необслужваните договори за лизинг към края на миналата година са на стойност 388,4 млн. лв. В сравнение с края на 2014 г. необслужваните лизингови контракти са паднали почти наполовина, тогава те са били в размер на 702 млн. лв. Това най-вероятно се дължи на обезценки.
Източник: Монитор (16.02.2016)
 
С близо 3% се увеличават доходите на домакинствата 1 262 лв. е общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. Това е с 2,9 на сто повече спрямо същия период година по-рано, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-висок относителен дял заемат доходите от работна заплата – 55,2%, следвани от доходите от пенсии – 25,9 на сто, от самостоятелна заетост и от социално осигуряване и социални помощи. През четвъртото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия период на предходната година доходът от работна заплата се увеличава с 6 на сто от 659 на 697 лв. Увеличението при пенсиите е с 4,2 на сто – от 314 на 327 лв. Доходът от самостоятелна заетост намалява със 7,7% - от 96 на 89 лв., а от социално осигуряване и социални помощи - с 4,8% - от 49 на 47 лв. Относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 98,7%, а делът на дохода от натура е 1,3%. Разходи на домакинствата За периода общият разход средно на лице от домакинство е 1 162 лв. и намалява с 0,7%. 32,4 на сто от общия доход домакинствата са харчили за храна, а 16,7 на сто за жилището. Разходите за транспорт и съобщения са 11,2 на сто. Като абсолютни стойности през четвъртото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. разходите за храна и безалкохолни напитки се увеличават с 0,3% - от 375 на 376 лв., за транспорт и съобщения нарастват с 3,4% - от 126 на 130 лв. Най-голямо увеличение от статистиката отчитат при харчовете за алкохол и цигари – с 6,9 на сто. Намаление е регистрирано при разходите за здравеопазване – с 4,4% от 61 на 58 лв., за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома - с 2,8%, от 200 на 195 лв., за облекло и обувки - с 4,3% , от 54 на 52 лв. Потребление на домакинствата Потреблението на основните хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. намалява в сравнение със същото тримесечие на 2014 година. Най-съществено понижение е регистрирано при потреблението на хляб и тестени изделия - от 23,6 на 22,4 кг, на плодове - от 12,1 на 11,1 кг, на яйца - от 34 на 33 бр., на зеленчуци - от 14,1 на 13,8 кг и на кисело мляко - от 6,4 на 6,1 килограма.
Източник: econ.bg (17.02.2016)
 
Общият разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. е 1 162 лв. и намалява с 0.7% спрямо същото тримесечие на 2014 година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (32.4%), следвани от разходите за жилище (16.7%) и разходите за транспорт и съобщения (11.2%). Като абсолютни стойности през четвъртото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. разходите средно на лице от домакинство по видове разходи се променят, както следва: •Разходите за храна и безалкохолни напитки се увеличават с 0.3% (от 375 на 376 лв.). •Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) намаляват с 2.8% (от 200 на 195 лв.); •Разходите за транспорт и съобщения нарастват с 3.4% (от 126 на 130 лв.); •Разходите за здравеопазване намаляват с 4.4% (от 61 на 58 лв.); •Разходите за алкохолни напитки и цигари нарастват с 6.9% (от 49 на 52 лв.); •Разходите за облекло и обувки намаляват с 4.3% (от 54 на 52 лв.). Потреблението на основните хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. намалява в сравнение със същото тримесечие на 2014 година. Най-съществено намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 23.6 на 22.4 кг, на плодове - от 12.1 на 11.1 кг, на яйца - от 34 на 33 бр., на зеленчуци - от 14.1 на 13.8 кг и на кисело мляко - от 6.4 на 6.1 килограма.
Източник: Агенция Фокус (17.02.2016)
 
Харчим най-много за храна През последното тримесечие на 2015 г. българските домакинства са харчили най-много за храна и безалкохолни. Средният разход на човек се е увеличил с 0,3% спрямо същия период на 2014 г. и от 375 лв. става 376 лв., сочат данните на НСИ. С 6,9% - от 49 на 52 лв., нараства разходът за алкохол и цигари. Нарастват и разходите за транспорт и съобщения от 126 на 130 лв. Харчовете за облекло и обувки намаляват с 4,3%, а за здраве - с 4,4% спрямо последното тримесечие на 2014 г. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (32,4%), следвани от разходите за жилище (16,7%) и разходите за транспорт и съобщения (11,2%). Общият разход средно на човек от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. е 1162 лв. и намалява с 0,7% спрямо същото тримесечие на 2014 г. Това означава, че хората ограничават потреблението, въпреки че според статистиката доходите на домакинствата са нараснали за споменатия период. От НСИ отчитат, че потреблението на основни хранителни продукти средно на човек от домакинство през четвъртото тримесечие на 2015 г. намалява в сравнение със същото тримесечие на 2014 г. Най-съществено намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 23,6 на 22,4 кг, на плодове - от 12,1 на 11,1 кг, на яйца - от 34 на 33 бр., на зеленчуци - от 14,1 на 13,8 кг, и на кисело мляко - от 6,4 на 6,1 кг. Общият доход средно на човек от домакинство през четвъртото тримесечие на м.г. е 1262 лв. и нараства с 2,9% спрямо същото тримесечие на 2014 г. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял са доходите от заплата - 55,2%, следвани от доходите от пенсии - 25,9%. ДУМА припомня, че от 1 юли 2015 г. минималната заплата бе увеличена от 360 на 380 лв., докато през последното тримесевие на 2014 г. бе 340 лв. През лятото на м.г. се увеличиха и пенсиите с 1,9% по швейцарската формула, като минималната пенсия за стаж и възраст се увеличи с 3 лв. и стана 157,44 лв., а социалната пенсия за старост стана 115,50 лв. от 113 лв. Намаляват доходите от самостоятелна заетост със 7,7% - от 96 на 89 лв., и от социално осигуряване и социални помощи с 4,8% - от 49 на 47 лв. През 2015 г. социалните плащания не бяха увеличавани и бе премахната инвалидната добавка за пенсионерите с над 70% неработоспособност. 783 лв. среден осигурителен доход за декември Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за декември 2015 г. е 783,76 лв. Средномесечният осигурителен доход от 1 януари до 31 декември 2015 г. е 726,40 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през януари 2016 г. съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Дума (17.02.2016)
 
България настигна ЕС по ръст на автомобилния пазар Българският пазар на нови автомобили регистрира аналогичен ръст на този в ЕС, става ясно от статистиката на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA) за януари 2016 година. У нас са продадени с 6,3% повече нови коли спрямо същия месец на 2015 година. Реализациите достигат 1508 спрямо 1419 през същия период на предходната година. В страните от ЕС са продадени 1 061 150 нови коли през месеца, или с 6,2 на сто повече. Така януари е 29-ят пореден месец на ръст. Увеличение в продажбите на нови автомобили записват всички големи пазари в Европа. Най-големият продължава да бъде Германия, където са реализирани 218 365 коли, или ръст от 3,3%. Ръст от 2,9% до 169 678 продажби отбелязва автомобилният пазар на Великобритания. В Италия е постигнат ръст от цели 17,4% до 155 157 продажби, благодарение на което този пазар вече се нарежда в топ 3 на Европа. Четвъртата позиция остава за Франция с 138 400 продажби и ръст от 3,9%, а петата - за Испания, с 76 395 продажби и 12,1% ръст. Най-голямо увеличение отново постига автомобилният пазар на Ирландия - цели 33,6% до 39 812 продажби. Следват Кипър с ръст от 25,9% до 1065 продажби и Словакия с 19,7% до 5473 продажби. Спад отбелязват само четири пазара - Холандия - с минус 14,4%, Латвия - с минус 5,1%, Гърция - с минус 2,5%, и Хърватия - с минус 4,7%.
Източник: Дума (17.02.2016)
 
Между 2 и 10% са родните зеленчуци, които се търгуват на родните пазари, съобщават от Асоциацията на зеленчукопроизводителите. Всичко останало е внос. Това, разбира се, не е изненада за никого. Такава е ситуацията от години. Турски, полски, гръцки, сръбски, македонски, и т.н., т.н. зеленчуци и плодове консумираме от години. Въпреки уверенията на правителството ни, че зеленчукопроизводството ще е приоритет, и мерките, които се предприемат, на практика това не се случва. Българските производители продължават да са ръба на оцеляването. В повечето от бившите соцдържави еврофондовете се използваха ефективно и това направи производството им рентабилно и конкурентно. В съседни на нас страни, които дори не са страни-членки на ЕС, държавната подкрепа също е сериозна.
Източник: 24 часа (17.02.2016)
 
Q4/2015: Започнало е строителството на 2 454 жилища и на 63 хил. кв. м офис площи През четвъртото тримесечие на 2015 г. е започнало строителството на 619 жилищни сгради с 2 454 жилища в тях и с 324 318 кв. м обща застроена площ. Стартирало е изграждането на 20 административни сгради с 63 728 кв. м РЗП. В категорията "други сгради" е започнало строителство на 468 сгради с 323 798 кв. м РЗП. По области строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в Пловдив - 91 жилищни, 4 административни и 70 други сгради, Бургас - 109 жилищни, 3 административни и 33 други сгради, София - 78 жилищни, 5 административни и 13 други сгради, Варна - 62 жилищни, 3 административни и 19 други сгради. При разрешителните за строеж общините в България са издали разрешителни за изграждане на общо 1 056 жилищни сгради с 4 842 жилища и 590 883 кв. м РЗП. По области те са най-много в София - 1 851, Пловдив - 1 114, Варна - 712, Благоевград - 218. При административните сгради разрешителните са за 49 сгради с 66 710 кв. м РЗП, а при "други сгради" - разрешителни за 1 154 други сгради с 661 010 кв. м РЗП.
Източник: Строителство Градът (17.02.2016)
 
Строителният сектор у нас не успява да догони европейския Строителният сектор в България продължава да изостава спрямо средния темп на нарастване на строителната продукция за Европейския съюз (ЕС) през декември, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Годишният ръст на строителната продукция в ЕС през декември е двоен спрямо ръста в България – съответно 1,4% и 0,7%. За последното тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на предходната 2014 г. строителната продукция у нас отбелязва спад от 1,7% при ръст от 0,6% за съюза, сочат още данните. И в ЕС започва да се проявява тенденцията за по-значително отслабване на сградното строителство в сравнение с инфраструктурното, каквато тенденция се наблюдава в България още от кризата насам. У нас сградното строителство така и не успя да се възстанови, докато в един момент инфраструктурното почти достигна пика си отпреди кризата. Същевременно строителният сектор в северната ни съседка Румъния е един от най-бързо възстановяващите се в ЕС през декември миналата година. За месеца страната е първа по ръст на строителната продукция – 5,8%, следвана от Словакия и Швеция (съответно 4,3% и 2,6%). На годишна база Румъния е трета по ръст с 13,9%, като я изпреварват Словакия и Швеция (съответно 24,9% и 15,2%) Същевременно Словения води по спад на строителството в ЕС през декември - със съответно 12,5% и 9,3% за месеца и спрямо декември 2014 г. Сред държавите с най-силно понижение на строителната продукция са също Португалия, Франция и Холандия.
Източник: Инвестор.БГ (18.02.2016)
 
Строителният сектор в България продължава да изостава спрямо средния темп на нарастване на строителната продукция за Европейския съюз (ЕС) през декември, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Годишният ръст на строителната продукция в ЕС през декември е двоен спрямо ръста в България – съответно 1,4% и 0,7%. За последното тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на предходната 2014 г. строителната продукция у нас отбелязва спад от 1,7% при ръст от 0,6% за съюза, сочат още данните. И в ЕС започва да се проявява тенденцията за по-значително отслабване на сградното строителство в сравнение с инфраструктурното, каквато тенденция се наблюдава в България още от кризата насам. У нас сградното строителство така и не успя да се възстанови, докато в един момент инфраструктурното почти достигна пика си отпреди кризата. Същевременно строителният сектор в северната ни съседка Румъния е един от най-бързо възстановяващите се в ЕС през декември миналата година. За месеца страната е първа по ръст на строителната продукция – 5,8%, следвана от Словакия и Швеция - съответно 4,3% и 2,6%. На годишна база Румъния е трета по ръст с 13,9%, като я изпреварват Словакия и Швеция - съответно 24,9% и 15,2%. Словения пък води по спад на строителството в ЕС през декември - със съответно 12,5% и 9,3% за месеца и спрямо декември 2014 г. Сред държавите с най-силно понижение на строителната продукция са също Португалия, Франция и Холандия.
Източник: Дума (18.02.2016)
 
30% от собствениците на фирми са жени В последните години се наблюдава плавно увеличаване на дела на жените предприемачи. По данни на НСИ жените-собственици на фирми у нас са 30%, съобщи вчера на икономически форум в София министърът на икономиката Божидар Лукарски. В това отношение България е на средно ниво за ЕС, където делът на жените предприемачи също е около 30%, подчерта Лукарски. Той гарантира, че целта на политиките на ръководеното от него министерство е да увеличи процента на жените предприемачи в България. Лукарски поясни, че подкрепата за жените предприемачи в Министерство на икономиката се осъществява чрез заложените мерки в плана за действие "Предприемачество 2020 България". Една от основните мерки в него, по негови думи, е изработване на Стратегия за насърчаване на женското предприемачество. Тя трябва да се разработи от Асоциациите на жените предприемачи в партньорство с Министерство на икономиката. Лукарски коментира, че в бъдещия документ ще бъдат разписани конкретни мерки като обучение, наставничество, даване гласност на проблемите на жените предприемачи и съдействие за разрешаването им. Той посочи, че в изпълнение на европейската политика за насърчаване на женското предприемачество се предвижда подкрепа за идеи от жени предприемачи, стартиращи собствен бизнес у нас.
Източник: Дума (18.02.2016)
 
Половината от българите не могат да поемат неочаквани разходи Половината от българското население не може да си позволи да покрие неочаквани финансови разходи, отчита анализ на Евростат за риска от бедност или социално изключване сред гражданите на ЕС през 2014 г. Неспособност да покрият неочаквани финансови разходи най-много изпитват обаче жителите на Унгария, Латвия и Хърватия – над 60 на сто. Между 60 и 50% от жителите на Кипър, Литва, Ирландия, Гърция и Румъния също изпадат в невъзможност да покрият неочакван финансов дефицит в семейството. По този показател най-слабо притеснени са жителите на Швеция, Холандия и Люксембург – едва 20 на сто от тях имат проблеми при неочаквани семейни финансови дефицити, посочва bTV. Според Евростат неочакваният финансов разход за семейството е поне веднъж в годината да се наложи целият месечен доход на човек да отиде в непредвидена посока – за лечение, за ремонт на дома, за покупка на битов електроуред и др. Прагът на този неочакван финансов разход варира от 110 евро в Унгария, 160 евро в България или 380 евро в Гърция, до близо 1800 евро в Люксембург, около 1200 евро в Австрия и Финландия и по около 1000 евро в Холандия, Германия и Ирландия, отчита Евростат. Според данни на европейската статистика около 38 на сто от жителите на ЕС не могат да си позволят неочаквани финансови разходи. Също така около 122 млн. души, или 24,4 на сто от населението на ЕС-28, е било изложено през 2014 г. на риск от бедност или социално изключване. Най-изложени на риск от бедност или социално изключване през този период са били Румъния (40,2 на сто), България (40,1 на сто) и Гърция (36 на сто). В другия полюс на скалата са били страни като Чехия (14,8 на сто), Холандия (16,5 на сто), Швеция (16,9 на сто) и Финландия (17,3 на сто). Според анализа на Евростат, прагът, под който един жител на страна-членка на ЕС може да се счита за изпаднал в риск от бедност, е вариативен за страните-членки. В Люксембург примерно той е 20 хил. годишно, във Финландия – 14 200 евро годишно, а в България данните – 3888 лева или около 1900 евро годишно.
Източник: profit.bg (18.02.2016)
 
С 90% се увеличил износът на България към Кипър за година С 90% се е увеличил износът от България към Кипър през 2015 г. в сравнение с 2014. Вносът от Кипър бележи ръст от 47%. Данните съобщи президентът Росен Плевнвлиев след среща с държавния глава на Кипър Никос Анастасиадис. Стокооборотът между двете страни е нараснал с 81%, сочат още предварителните данни за 2015 г. Кипър е сред най-активните инвеститори у нас и заема 6-то място с инвестиции в размер на 2,1 милиарда евро. През 2015 г. се отчита и ръст в посещенията на туристи между двете страни. 17% повече кипърски туристи са посетили България, а нашите туристи, посетили Кипър, са с 8% повече от 2014 г. Двамата президенти са обсъдили миграционната криза и развитието на отношенията между двете страни. Подписани бяха споразумения за сътрудничество в енергетиката, земеделието и туризма.
Източник: Дарик радио (23.02.2016)
 
НСИ: С 9.8% се увеличава индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на 2014 г. Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 9.8% спрямо същото тримесечие на 2014 г. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 10.9%, а от животновъдството - с 4.8%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 1.1%, като в растениевъдството индексът на цените се увеличава с 2.9%, а в животновъдството намалява с 4.0%. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. През четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на 2014 г. по-високи са цените на зърнените култури - с 8.9%, на техническите култури - с 22.5%, и на картофите - с 5.2%. По-ниски са цените на пресните зеленчуци - със 17.6%, на гроздето - с 13.3%, и на фуражните култури - с 25.2%. По-високи са цените на меката пшеница - с 3.8%, на ечемика - с 3.8%, на царевицата за зърно - с 15.3%, на слънчогледа - с 22.6%, на рапицата - с 13.6%, на зрелия кромид лук - с 19.4%, и на зелето - с 4.9%. По-ниски са цените на ориза - с 5.0%, на фасул-зърно - с 37.1%, на ябълките - с 10.9%, на десертното грозде - с 26.4%, и на орехите - с 19.2%. Спрямо същото тримесечие на 2014 г. се наблюдава увеличение в цените на живите животни - с 16.7%, и на животинските продукти - с 3.7%. Най-голямо увеличение е отчетено в цените на едрия рогат добитък - с 16.7%, и на-домашните птици - с 15.5%. При животинските продукти увеличение се наблюдава в цената на кокошите яйца за консумация - със 17.9%, на овчето мляко - с 13.8%, и на пчелния мед - с 5.7%. Спрямо 2014 г. през четвъртото тримесечие на 2015 г. по-ниски са цените на зърнените култури - с 2.1%, на фуражните култури - с 10.5%, на картофите - с 8.1%, на пресните зеленчуци - с 8.8%, и на пресните плодове - с 30.4%. Увеличение се наблюдава единствено при цените на техническите култури - с 21.4%. В животновъдството цените на живите животни се увеличават с 12.0%, а на животинските продукти намаляват с 3.5%. През четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо 2014 г. по-ниски са цените на меката пшеница - с 2.7%, на царевицата за зърно - с 1.6%, на ябълките - с 2.2%, на десертното грозде - с 43.1%, и на виненото грозде - със 7.8%. По-високи са цените на рапицата - с 14.6%, на слънчогледа - с 24.6%, и на зелето - със 17.7%. В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо 2014 г. се наблюдава увеличение в цените на едрия рогат добитък - 12.0%, и на домашните птици - с 9.2%. Спад в цените се наблюдава при свинете - с 19.0%. При животинските продукти намалява цената на кравето мляко - с 4.8%, а се увеличават цените на кокошите яйца за консумация - с 19.7%, и на пчелния мед - с 9.0%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2015 г. е с 2.6% под равнището на същото тримесечие на предходната година и с 4.8% спрямо 2014 година. През четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. намаляват цените на електроенергията и горивата - с 12.1%, и на продуктите за растителна защита - с 4.4%. По-високи са цените на минералните торове - с 5.8%, на ветеринарномедицинските продукти - с 2.9%, и на фуражите - с 2.0%. Спрямо 2014 г. през четвъртото тримесечие на 2015 г. се наблюдава същата тенденция в изменението на цените: индексът на цените на електроенергията намалява с 15.7%, на продуктите за растителна защита - с 4.1%. По-високи са само цените на минералните торове - с 4.4%.
Източник: Агенция Фокус (24.02.2016)
 
НСИ: Нарастват индексите на оборота в услугите през четвъртото тримесечие на 2015 година Нарастват индексите на оборота в услугите през четвъртото тримесечие на 2015 година, се посочва в статистика на Националния статистически институт. Индексите на оборота в услугите обхващат дейностите, включени в секторите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” и „Други бизнес услуги”. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2015 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства с 4.3% спрямо предходното тримесечие. Ръст е регистриран при дейностите „Сухопътен транспорт” - с 5.0%, „Пощенски и куриерски услуги” - с 4.9%, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 3.8%. Намаление на индексите на оборота се наблюдава при „Воден транспорт” (1.3%) и „Въздушен транспорт” (0.2%). Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 4.9% спрямо третото тримесечие на 2015 г., като най-голям ръст е регистриран при дейностите „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” (48.2%) и „Информационни услуги” (26.3%). Спад се отчита единствено при дейност „Далекосъобщения” - с 2.9%. При Други бизнес услуги най-голямо е увеличението на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации”, съответно с 12.7 и 10.6%. Намаление се наблюдава при „Други професионални дейности” - с 5.8%, и „Дейности по почистване” - с 2.2%. През четвъртото тримесечие на 2015 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства със 7.3% в сравнение със същото тримесечие на 2014 година. При почти всички дейности е регистрирано увеличение, като то е най-значително при „Воден транспорт” (17.4%), „Пощенски и куриерски услуги” (11.1%) и „Сухопътен транспорт” (10.1%). Само при „Въздушен транспорт” се наблюдава намаление на индекса, който е с 3.9% под равнището на същото тримесечие на предходната година. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” е с 19.7% по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности в състава на сектора, като най-съществен е ръстът при „Информационни услуги” (66.6%), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (51.3%) и „Дейности в областта на информационните технологии” (28.6%). При Други бизнес услуги увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. е отчетено при почти всички дейности, като то е най-голямо при „Други професионални дейности” - с 42.9%. Спад с 2.8% е регистриран само при „Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации”.
Източник: Агенция Фокус (24.02.2016)
 
Средната работна заплата в ИТ сектора е 2710 лв. През миналата година най-добре платените работещи в България са в сектора на информационните технологии, като средната работна заплата в сектора е 2710 лева, а най-нископлатените работници са в сектора на производство и преработка на кожи – 474 лева, съобщи лидерът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА. По думите му разликата между най-нископлатените и най-високоплатените работници е 5,7 пъти. Около 30,5 процента от всички наети в страната, или 689 хиляди души, са нископлатени – със средна работна заплата под 75 процента от средната работна заплата за страната. Това съобщи директорът на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ Любен Томев. Томев припомни, че според предварителните данни на НСИ за 2015 г. има относително висок ръст на средната работна заплата, която през 2015 г. е 894 лева, което означава номинален ръст от 8,8 на сто и реално повишение с 8,8 на сто. В обществения сектор се отчита увеличение с 4,8 на сто и реално с 4,9 на сто, като е достигнато равнище 930 лева. За частния сектор средната заплата е 882 лева, или номинално с 10,2 процента повече от 2014 г., а реално с 10,3 на сто.
Източник: IT Jobs (26.02.2016)
 
935 млн. лв. е добавената стойност в сектора на недвижимите имоти 935 млн. лв. е добавената стойност в сектора на недвижимите имоти. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Любен Петров при откриването на годишните награди в сектора, като добави, че сумата е за 2014 г. Повече от 70% от добавената стойност се създава от предприятия с до 19 заети лица, което прави малките и средните предприятия ключови за сектора, каза още заместник-министърът. Той допълни, че по данни на НСИ през 2015 година индексът на пазарните цени на жилищата в страната се е повишил с повече от половин процент. По думите му устойчивият и бърз икономически растеж е приоритетна задача на правителството и посочи мерките, които се разработват в Министерство на икономиката. Те са насочени към подобряването на условията за бизнес у нас чрез намаляване на административната тежест и оптимизиране на системите за регулация. Също така въвеждането на тест за малките и средните предприятия, който цели превантивно намаляване на негативното въздействие на регулациите върху тях, въвеждане на принципа на „мълчаливо съгласие” при регистрационните и разрешителни режими, въвеждане на дуално обучение и др.
Източник: econ.bg (26.02.2016)
 
Около 9200 са били предприятията в сектор "знания и услуги" на високите технологии, плюс 438 предприятия в хай-тек индустрията у нас, сочи анализ на Евростат за развитието на високите технологии в ЕС през 2014 г. Предприятията в сектор "знания и услуги" у нас са реализирали оборот за близо 3,5 млрд. евро, а стойността на произведената продукция е била близо 1,6 млрд. евро, отчита европейската статистика. Производствените предприятия в областта на високите технологии у нас са реализирали около 300 млн. евро добавена стойност по фактурни разходи. Няма данни за оборота и стойността на продукцията на 438-те високотехнологични предприятия у нас. Най-много предприятия в хай-тек индустрията на ЕС има регистрирани в Германия - над 8700. Следват Великобритания - над 6500 предприятия, Италия - над 5600, Франция и Полша с по 3300 предприятия и други. В IT-сектора с профил "знания и услуги" недостижим лидер е Великобритания - около 170 000 работещи фирми. Следват Франция - над 120 000, Италия - над 98 000, Германия - 96 000, Холандия - 80 000 и Полша - 65 000 фирми. Лидер в оборота на високотехнологичното производство е била Германия, достигайки стойност от близо 118 млрд. евро, следвана от Швейцария (104 млрд. евро), Франция (73 млрд. евро), Италия (47 млрд. евро) и Великобритания (40 млрд. евро). Анализът изследва и регионалното развитие на IT-сектора в страните на ЕС-28 в диапазона от нула - до 12 единици, при среден коефициент за ЕС - 3,9. Най-високотехнологично развит регион в ЕС е Оксфорд (Великобритания) с коефициент 11. Следват регионите на Хелзинки (Финландия), Прага (Чехия) и Ховедщаден (Дания) с коефициенти близки до 10. В България най-силно развит във високите технологии е Югозападният регион с коефициент 6,5, а най-слабо развит в тази област у нас е Северозападният регион - с коефициент 0,5. По данни на Евростат през 2014 г. в IT-сектора са били заети около 34 милиона души, което е около 15% от общата заетост в ЕС-28. Около 10 милиона са били жените, заети в IT-сектора на ЕС, което прави по една жена на всеки трима хай-тек специалисти. Страните с най-висок растеж на заетостта по отношение на високите технологии в ЕС са били Естония - плюс 7,8% и Люксембург - плюс 6%.
Източник: Дарик радио (29.02.2016)
 
Родният добив на газ надолу с 50% 50% по-малко газ са добити през декември, спрямо същия месец на 2014 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от Investor.bg. През последния месец на 2015 г. в страната са добити 6 млн. куб. м природен газ. Потреблението на страната е около 3 млрд. куб. м. От данните на статистиката е видно, че през декември доставките на природен газ в страната (вкл. местния добив и вноса на суровина) се увеличават, което е типично за зимните месеци. През декември 2015 година в страната са разпределени 364 млн. куб. метра, или с 21,6% повече на месечна база. Спрямо декември 2014 година също има ръст, но в рамките на 5,8 на сто. През декември значително нараства и производството на електроенергия в страната. На месечна база ръстът е от 15,9% до почти 4,5 хил. гигаватчаса. Спрямо същия месец на 2014 година обаче производството намалява с малко над 8 на сто. По-голямата част от произведената електроенергия е реализирана в страната – 3,19 хил. гигаватчаса. На месечна база това представлява увеличение от 13,3%, но на годишна отново има спад – с 4,5%. Пикът на производство на електроенергия през миналата година у нас е регистриран през януари - почти 4,9 хил. гигаватчаса. НСИ отчита и увеличение на добива на твърди горива в страната в последния месец на миналата година както на годишна, така и на месечна база. В разглеждания период в страната са добити общо 3,73 млн. тона твърди горива, което е ръст от 14,6% на месечна и от 9,6% на годишна база. Растат и доставките – през декември 2015 година в страната са реализирани общо 3,85 млн. тона твърди горива, което е увеличение от 15,8% спрямо ноември и от 5,9% спрямо декември 2014 година.
Източник: Монитор (01.03.2016)
 
Производствените цени падат през януари Общият индекс на цените на производител през януари 2016 г. намалява с 1.0% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 3.2%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневи изделия и при производството на химични продукти - по 1.2%, а нарастване е регистрирано при производството на напитки - с 0.9%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.5%. Общият индекс на цените на производител през януари 2016 г. намалява с 3.3%, в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 9.7%, в преработващата промишленост - с 2.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.5%. По-съществено намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 9.3%, при производството на електрически съоръжения - с 1.5%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.1%, а увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.0%, и при производството на тютюневи изделия - с 5.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през януари 2016 г. е с 0.7% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.2%, в добивната промишленост - с 0.8%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 2.1%, при производството на тютюневи изделия - с 1.7%, и при производството на облекло - с 1.1%, а увеличение е отчетено при производството на напитки - с 0.8%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през януари 2016 г. спада с 2.9%, в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 10.4%, в преработващата промишленост - с 1.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.3%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо януари 2015 г. е отчетено при: производството на основни метали - с 10.5%, производството на химични продукти - с 2.8%, производството на електрически съоръжения - с 1.6%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 6.4%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 3.3%, и производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.2%. Индексът на цените на производител на международния пазар през януари 2016 г. намалява с 1.5% в сравнение с предходния месец. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 9.9%, в преработващата промишленост - с 1.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%. В преработващата промишленост1 намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на химични продукти - с 1.4%, при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - по 0.7%, а увеличение е отчетено при производството на напитки - с 2.3%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1.7%. Индексът на цените на производител на международния пазар през януари 2016 г. намалява с 4.1%, в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през януари 2016 г. е с 3.8% спрямо януари 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството на основни метали - с 9.1%, и при производството на електрически съоръжения - с 1.5%. Нарастване на цените се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 7.8%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.7%, и при производството на химични продукти - с 4.9%.
Източник: profit.bg (01.03.2016)
 
НСИ: През януари 2016 г. посещенията на чужденци в България са с 4.2% над нивото от януари 2015 година Пътуванията на български граждани в чужбина през януари 2016 г. са 306.9 хил., или с 4.0% над регистрираните през януари 2015 година. Това сочи статистиката, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Испания - с 48.8%, бившата югославска република Македония - с 44.9%, Сърбия - с 33.4%, Австрия - с 26.8%, Италия - с 21.7%, Германия - с 6.1%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Унгария - с 21.3%, Чешката република - с 19.8%, Руската федерация - с 14.6%, Турция - с 8.8%, Румъния - с 5.6%, Обединеното кралство - с 2.9%, Гърция - с 1.0%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през януари 2016 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 46.9%, следвани от пътуванията със служебна цел - 31.1%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 22.0%. В сравнение с януари 2015 г. e регистрирано увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - със 7.7%, и с други цели - с 5.6%, докато тези със служебна цел намаляват с 0.7%. През януари 2016 г. с други цели са били 74.1% от пътуванията към Турция и 68.9% - към Сърбия. Пътуванията със служебна цел към Словения са 64.6%, а тези към бившата югославска република Македония с цел почивка и екскурзия са 33.9% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.
Източник: Агенция Фокус (01.03.2016)
 
През януари 2016 г. посещенията на чужденци в България са 410.1 хил., или с 4.2% над нивото от януари 2015 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 18.3%, и с други цели - с 4.1%, докато тези със служебна цел намаляват с 24.0%. От общия брой чужденци, посетили България през януари 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 42.3%, или с 1.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Италия - с 12.0%, Гърция - с 6.9%, Австрия - с 0.9%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 10.1%, Германия - със 7.4%, Франция - с 6.5%, Румъния - с 3.6%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 6.3%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - със 17.9%. През януари 2016 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 46.7%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 38.5%, и със служебна цел - 14.8%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 95.5% от всички посещения на граждани от Израел и 91.5% - от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 52.6% от всички посещения на граждани от Полша и 43.3% - от Италия, а с други цели са 87.7% от посещенията на граждани от Румъния и 57.5% - от Гърция.
Източник: Агенция Фокус (01.03.2016)
 
НСИ: През февруари 2016 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец През февруари 2016 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец в резултат на по-благоприятния бизнес климат в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. Това сочи статистиката, съобщиха от Националния статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 1.2 пункта спрямо януари, което се дължи на подобрените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Относно настоящата производствена активност анкетата регистрира леко намаление, докато очакванията за дейността през следващите три месеца са по-оптимистични. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в отрасъла, остават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. По отношение на продажните цени в промишлеността по-голяма част от мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в строителството” се понижава с 3.5 пункта в резултат на по-песимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията им както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месецa, така и за строителната активност през следващите три месеца са по-благоприятни. През последния месец анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и финансовите проблеми продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, като през февруари се наблюдава намаление на отрицателното влияние на първите два фактора. Относно продажните цени в строителството преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” нараства с 2.8 пункта спрямо януари, което се дължи на оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. Основните пречки за развитието на дейността в отрасъла остават конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени търговците очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се повишава с 0.9 пункта в резултат на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им по отношение на настоящото търсене на услуги, както и очакванията им за следващите три месеца обаче са по-умерени. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша продължават да са основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в отрасъла. Относно продажните цени очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Агенция Фокус (01.03.2016)
 
НСИ: Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през януари 2016 г. спада с 2.9% в сравнение със същия месец на 2015 г. Общият индекс на цените на производител през януари 2016 г. намалява с 1.0% спрямо предходния месец. Това сочи статистиката, съобщиха от пресцентъра на Националния статситически институт. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 3.2%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневи изделия и при производството на химични продукти - по 1.2%, а нарастване е регистрирано при производството на напитки - с 0.9%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.5%. Общият индекс на цените на производител през януари 2016 г. намалява с 3.3% в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 9.7%, в преработващата промишленост - с 2.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.5%.По-съществено намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 9.3%, при производството на електрически съоръжения - с 1.5%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1.1%, а увеличение е регистрирано при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.0%, и при производството на тютюневи изделия -
Източник: Агенция Фокус (01.03.2016)
 
През декември 2015 г. производството на твърди горива нараства с 14.6% спрямо ноември 2015 През декември 2015 г. производство на твърди горива нараства с 14.6% спрямо ноември 2015, сочи статистиката, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. Производство на енергийни продукти През декември 2015 г. спрямо ноември 2015 г. нараства производството на: -твърди горива - с 14.6% до 3 739 хил. Т Намалява производството на: -дизелово гориво - с 6.3% до 207 хил. т. Производството на пропан-бутан и природен газ остава без изменение През декември 2015 г. спрямо декември 2014 г. нараства производството на: -твърди горива - с 9.6%; -безоловен бензин - с 2.0%; -дизелово гориво - с 15.0%. Намалява производството на: -пропан-бутан - с 20.0%; -природен газ - с 50.0%; -електроенергия - с 8.1%. Намаляват доставките на: -дизелово гориво - с 3.5% до 193 хил. т.
Източник: Агенция Фокус (01.03.2016)
 
Безработицата в България с лек спад през януари Нивото в страната остава под средното за Европейския съюз 0 Препоръчай (0) Безработицата в България отчита лек спад през януари спрямо декември 2015 г., достигайки до ниво от 8,6%, сочат последните данни на статистическата служба на Европейския съюз (ЕС) Евростат. На годишна база се отчита по-сериозно понижение, като през януари 2015 г. безработицата в страната е била на равнище от 9,9%. Нивото на безработица в България е малко под средното за целия Европейски съюз. За януари то е на равнище от 8,9% с минимален спад спрямо 9,0% през декември 2015 г. и с по-сериозен на годишна база – през януари 2015 г. тя е била 9,8%. Това е най-ниското ниво на безработица в евросъюза от май 2009 г. насам. Безработицата в 19-членната еврозона също отчита лек спад спрямо декември – от 10,4% до 10,3% през януари 2016 г. На годишна база понижението обаче е доста по-сериозно – през януари 2015 г. в еврозоната било отчетено ниво на безработица от 11,3%. Най-ниската безработица през януари е регистрирана в Германия (4,3%), Чехия (4,5%), както и в Малта и Обединеното кралство (по 5,1%, данните за Острова са за ноември 2015 г.). Най-висока тя продължава да бъде в Гърция (24,6% за ноември 2015 г.) и Испания (20,5%). На годишна база нивото на безработица намалява в 24 страни, остава без промяна в Естония и се е увеличило в три – Латвия (от 9,7% до 10,4%), Австрия (от 5,5% до 5,9%) и Финландия (от 9,1% до 9,4%). Най-големите спадове се отчитат в Испания (от 23,4% на 20,5%), Словакия (от 12,3% до 10,3%), Ирландия (от 10,1% до 8,6%) и Португалия (от 13,7% до 12,2%). Младежката безработица продължава да е изключително висока в ЕС, като през януари тя е на ниво от 19,7%, а в еврозоната – 22%. Тя все пак отчита известен спад на годишна база – съответно от 21,0% и 22,8% през януари 2015 г. В България младежката безработица отбелязва лек ръст на месечна база – от 21,1% през декември до 21,3% през януари. Спрямо същия период на миналата година обаче се отчита известен спад от нивото от 22,2%.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2016)
 
В България на ден се купуват по 49 нови автомобила, в Германия - по 7000 Средно по около 49 нови автомобила на ден са се купували в България през януари. За първия месец от годината у нас са били купени 1508 нови возила, което е с 6.3% повече спрямо януари 2015 г., показват данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители. За цялата минала година у нас са били купени 23 500 нови коли, което е с 15.4% повече спрямо година по-рано, отчитат от асоциацията. Въпреки че интересът към покупките на возила у нас расте, търговията остава далеч от предкризисните нива от 2007 и 2008 г., когато годишно у нас се купуваха по около 50 000 нови коли. Покупките на нови автомобили у нас остават зад тези в Румъния. Само за януари в северната ни съседка са били купени 5800 нови коли - ръст с 16.5% спрямо година по-рано. Лидер по продажби в ЕС е Германия, където през януари са продадени близо 220 000 автомобила, или средно по над 7000 на ден. На второ място е поставена Великобритания със 169 700, а трети са италианците със "скромните" над 155 000 нови коли за първия месец на 2016 г. ИНТЕРЕС Фирми от автомобилната индустрия проявяват сериозен интерес към изграждането на предприятия за части в Пловдив, съобщи неотдавна зам.-кметът на града Стефан Стоянов. По негови данни през тази година се очакват около 10 нови инвеститори от чужбина, които ще вложат над 50 млн. лв. в Града под тепетата.
Източник: Сега (07.03.2016)
 
Приготвянето на сладкиши излиза с 10% по-скъпо през тази година Въпреки че в световен мащаб цената на житото продължава да пада с между 12 и 19%, у нас брашното поскъпва. На месечна база увеличението на цените е 5%, захарта поскъпва с 3 на сто, а оризът с 2%. Спрямо миналата година обаче има доста по-голямо поскъпване при цените на захарта и олиото, съответно 17 и 13 на сто. Незначително поскъпване на годишна база от 2% има при цените на брашното, което на едро се продава с близо 2 стотинки повече на килограм. С 2% по-скъпо през февруари спрямо януари се продава маслото. От продуктите, нужни за направата на домашен кекс, единствено яйцата остават на цените от миналата година. Поскъпват бананите, ябълките, мандарините и лимоните. Най-сериозно с 16% се увеличава цената на мандарините. С 29 на сто поскъпват лимоните на годишна база, а ябълките са със 7% по-скъпи като в страната се наблюдава недостиг, показват данните на борсите. Средната цена на килограм ябълки за първите два месеца на годината е 1,03 лева за килограм на едро. За година расте и цената на картофите с 11 на сто. Общата тенденция при движението на цените на месото и местните продукти през февруари е възходяща, като цената на кренвиршите скача с 6 на сто, а цената на свинското и пилешкото тръгва нагоре с около 1%, отчитат още от комисията. За сметка на това цените на всички млечни продукти намаляват за година с между 3 и 4 на сто. Сред най-стабилните продукти от последните години у нас е оризът, като се отчита сериозно местно производство, отбелязват от комисията. Това намалява въздействието на международния добив на продукта. Сред хранителните стоки, които продължават сериозно да поскъпват, са краставиците, чиято цена скача между 25 и 34 на сто. В същото време има спад при цените на доматите от между 12 и 17 на сто. Като цяло кривата на индекса на тържищните цени има възходящ тренд, като в средата на месеца кривата се стабилизира, а през последната седмица на февруари стойностите се понижават. Ръстът спрямо януари е от 2,5%.
Източник: Труд (07.03.2016)
 
Износът ни през Гърция паднал с една трета С почти една трета е паднал износът на български стоки на годишна база през Гърция за страни извън Евросъюза по време на блокадите на граничните ни пунктове с южната ни съседка. Това сочат данни на Агенция „Митници” предоставени на „Монитор”. Спрямо първите 3 седмици на годината преди спирането на товарния трафик по шосетата през Гърция спадът на експорта ни за трети страни е почти 27 на сто сочат още данните на митниците. Вносът от държави през пристанищата на южната ни съседка на годишна база за периода на блокадите е паднал с над 8 на сто. В сравнение с времето от началото на годината до започването на блокадите спадът е по-малък - около 6 на сто. Причината е, че някои наши вносители и превозвачи са потърсили алтернативни пътища за доставките си от чужбина и не са ги реализирали през обхванатата от безредици Гърция. От митниците уточниха, че блокираните пътища са затруднили и транзитните доставки през Гърция и България и от и за други страни от ЕС. Най-големи загуби и неудобства от блокадите на граничните пунктове и пътищата към пристанищата в съседната страна понесоха автомобилните ни превозвачи. Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев съобщи за „Монитор”, че продължава събирането на конкретна информация за щетите. „Без конкретни данни не можем да подадем съдебните искове за търсене на обезщетения”, каза той. „Не бива да забравяме, че след като се вдигна блокадата, някои превозвачи, имащи курсове към Италия и Испания, може да не са се прибрали още и за това ще изчакаме”, уточни браншовикът. Арабаджиев обясни, че освен от неустойките за закъснение на доставките, превозвачите търпят загуби и от престоя на автомобилите „Докато чака на границата камионът, на шофьора му се плаща заплата, командировка. На хладилните камиони генераторът работи и харчи гориво, за да поддържа необходимата температура в ремаркето. Другата страна на въпроса е свързана с пропуснати ползи. Ако не чака 5 дни, той би доставил товара и следващите дни би натоварил друга стока и би извършил следващ превоз, който ще генерира приходи за превозвача”, уточни той. Над 100 ще са фирмите, които ще дадат информация и ще искат обезщетения заради блокадите, смята Миролюб Столарски, председател на Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ). По думите превозвачите имат готовност да блокират границата, но засега нямало необходимост от това. Галя Топалова, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, обяви, че ако има общ иск на всички фирми от бранша за искане на обезщетения заради загубите от блокадите, то организацията й ще се присъедини към него. Тя обаче не е оптимистично настроена относно получаването на компенсации от Гърция или от ЕС за понесените от България щети.
Източник: Монитор (08.03.2016)
 
Икономиката е нараснала с 3% през 2015 г. Икономиката на България е нараснала с 3% през 2015 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Подобен реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) не е наблюдаван след 2008 г. Статистиката показва, че произведената от икономиката стойност е достигнала 86.373 млрд. лв., или с близо 3 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Постигнатият резултат надхвърля с 4 млрд. лв. прогнозата на Министерството на финансите, обявена при съставянето на бюджета за 2015 г. Това даде шанс на правителството да похарчи значително повече средства през бюджета. Брутният вътрешен продукт на един зает се увеличава с 2.5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това сочат предварителните данни през четвъртото тримесечие на 2015 г, съобщава "Фокус". Заетите лица в икономиката са 3 270.1 хил., а общият брой отработени часове е 1 375.5 милиона. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2014 и 2015 г. показва увеличение на относителния дял в индустриалния сектор и в сектора на услугите. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. На едно заето лице се падат 7 247.2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 17.2 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2015 г. реално се увеличава с 0.7% и с 0.6% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. По предварителни данни за четвъртото тримесечие на 2015 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5 939.3 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14.0 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6 986.8 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16.2 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 428.8 лв. БДС на един зает и 3.8 лв. за един отработен човекочас.
Източник: 24 часа (09.03.2016)
 
Производителността на труда расте с 2,5% в края на 2015 г. През четвъртото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт на един зает в България се увеличава с 2,5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На едно заето лице се падат 7 247,2 лв. от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 17,2 лв. БВП за един отработен час. Година по-рано тези стойности са били съответно 7 181 лв. и 17,1 лв. за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2015 г. реално се увеличава с 0,7% и с 0,6% за един отработен човекочас на годишна база. Равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5 939,3 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6 986,8 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16,2 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 428,8 лв. БДС на един зает и 3,8 лв. за един отработен човекочас. Заетите лица в икономиката са над 3,27 млн., като броят им нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. (3,259 млн.). Общият брой отработени часове е близо 1,376 млрд. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2014 и 2015 г. показва увеличение на относителния дял на заетостта в индустриалния сектор и в сектора на услугите.
Източник: Инвестор.БГ (09.03.2016)
 
Икономиката ни нарасна с 3% Българската икономика е постигнала рекорден ръст от 3 на сто в последното тримесечие на 2015 г. Този резултат е най-добър за последните 6 години, показват данните на Националния статистически институт. 3.0% е ръстът на БВП на годишна база, а спрямо предното тримесечие повишението е 0.7%. Икономиката ни се развива доста добре и на фона на другите от ЕС. България е на седмо място по ръст на БВП през последната четвърт на 2015 г., сочи справката на Евростат, публикувана вчера. На първите три места са Швеция, Чехия и Словакия. Гърция е единствената членка на ЕС, чиято икономика се свива. Румъния ни изпреварва и по скорост на икономическо развитие, което вероятно е свързано с това, че ни превъзхожда в други две дисциплини - по-успешна борба с корупцията и по-ефективна система. Северната ни съседка е записала 3.8% ръст на БВП на годишна база. По предварителни данни на НСИ през 2015 г. работещите българи са произвели стоки и услуги за 86.373 млрд. лева, което е точно с 3 процента повече от 2014 г. "И така официално през 2015 г. имаме рекорден икономически растеж за периода след 2008 г. Дано да не е изключение", коментира анализаторът Георги Ангелов.
Източник: Стандарт (09.03.2016)
 
Производителността на труда през 2015 г. е най-ниска в аграрния сектор През четвъртото тримесечие на 2015 г. производителността на труда (БВП на един зает в икономиката) у нас се увеличава с 2,5% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. На едно заето лице се падат 7247,2 лв. от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 17,2 лв. БВП за един отработен час. Година по-рано тези стойности са били съответно 7181 лв. и 17,1 лв. за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2015 г. реално се увеличава с 0,7% и с 0,6% за един отработен човекочас на годишна база. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1428,8 лв. брутна добавена стойност (БДС) на един зает и 3,8 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор равнището на производителността на труда е 5939,3 лв. БДС средно на един зает и 14 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6986,8 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16,2 лв. от текущия обем на показателя. Заетите лица в икономиката са над 3,27 млн., като броят им нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. (3,259 млн.). Общият брой отработени часове е близо 1,376 млрд. Структурата на заетостта по икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2014 и 2015 г. показва увеличение на относителния дял на заетостта в индустриалния сектор и в сектора на услугите.
Източник: Дума (09.03.2016)
 
НСИ: През януари 2016 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство” е с 3.4% под равнището от предходния месец По предварителни данни през януари 2016 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.4% под равнището от предходния месец. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват спад от 10.7% на строителната продукция през януари 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 година. През януари 2016 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 4.9%, а от сградното строителство - с 2.0%. На годишна база спадът на строителната продукция през януари 2016 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп както при сградното строителство, така и при гражданското/инженерното строителство, като регистрираното намаление е съответно с 13.0 и 8.1%.
Източник: Агенция Фокус (11.03.2016)
 
НСИ: През януари 2016 г. е регистрирано увеличение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.1% По предварителни данни през януари 2016 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 0.8% в сравнение с декември 2015 година. Това се посочва в статистиката на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2016 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.0% спрямо съответния месец на 2015 година. През януари 2016 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.1%, и в добивната промишленост - с 2.7%, докато в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0.3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.1%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5.6%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.6%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 3.9%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 22.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 19.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 11.6%, производството на напитки - с 9.9%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 8.4%, и в преработващата промишленост - с 5.2%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 49.3%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 25.4%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 18.6%, производството на напитки - с 10.0%. Намаление е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 22.8%, производството на основни метали - със 17.4%, обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8.7%, производството на химични продукти - с 6.7%.
Източник: Агенция Фокус (11.03.2016)
 
НСИ: Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени през януари 2016 г. запазва равнището си от предходния месец По предварителни сезонно изгладени данни през януари 2016 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени запазва равнището си от предходния месец. През януари 2016 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 1.3% спрямо същия месец на предходната година. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. През януари 2016 г. оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - със 17.7%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.0%. По-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 18.3%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 16.0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.7%. През януари 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. оборотът нараства при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 15.1%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6.1%. По-значителен спад е регистриран в: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 17.9%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - със 7.9%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 5.7%.
Източник: Агенция Фокус (11.03.2016)
 
Спад на оборотите отчитат търговците на горива през януари. Спрямо предходния месец те намаляват с 18.3%. На годишна база обаче спадът е по-малък - почти 8%. Като цяло при търговията на дребно се наблюдава увеличение на оборотите с 1.3% на годишна база. В сравнение с декември обаче няма промяна. С най-много се повишават оборотите в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия. Спрямо декември изменението е 17.7%, а спрямо миналия януари то е 15.1%.
Източник: Сега (11.03.2016)
 
Строителството надолу с 11% 10,7 на сто е спадът на продукцията в сектор "Строителство" през януари, спрямо същия месец на миналата година, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът е с 3,4% под равнището от предходния месец. През януари индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 4,9 на сто, а от сградното строителство - с 2 на сто. На годишна база спадът на строителната продукция през януари 2016 година, изчислен от календарните данни, се определя от отрицателния темп както при сградното строителство, така и при гражданското/инженерното строителство, като регистрираното намаление е съответно с 13,0 и 8,1 на сто.
Източник: Монитор (11.03.2016)
 
Промишленото производство скача с 3% на годишна база на старта на 2016 г. Промишленото производство ускорява растежа си на старта на новата година благодарение основно на добивната и преработващата промишленост. През януари 2016 г. индексът на промишленото производство* нараства с 0,8% на месечна сезонно изгладена база и с 3% на годишна календарно изгладена база, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2016)
 
НСИ: През 2015 г. износът на България за ЕС се увеличава със 7.9% спрямо 2014 г. През 2015 г. износът на България за ЕС се увеличава със 7.9% спрямо 2014 г. и е в размер на 29.1 млрд. лева, сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ) . Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.1% от износа за държавите - членки на ЕС. През декември 2015 г. износът за ЕС се увеличава с 5.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.174 млрд. лева. Вносът на България от ЕС през 2015 г. се увеличава с 5.5% спрямо 2014 г. и е на стойност 33.2 млрд. лв. по цени CIF.. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През декември 2015 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 1.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.861 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за 2015 г. е отрицателно и е на стойност 4 174.5 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 1 952.7 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2015 г. в сравнение с 2014 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти“ (22.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (12.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (3.2%). При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (25.3%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (22.6%).
Източник: Агенция Фокус (12.03.2016)
 
Износът на България за трети страни се увеличава с над 6 на сто С 6,3% се увеличава износът на България за трети страни през януари спрямо същия месец на предходната година, достигайки до 1,164 млрд. лв. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Основните търговски партньори на страната ни са Турция, Китай, Египет, Македония, Сърбия, САЩ и Руската федерация, формиращи малко над 56 на сто от износа за страните извън Европейския съюз. Данните на статистиката сочат, че вносът за България през първия месец на годината намалява със 17,6 на сто и е на стойност 1,203 млрд. лв. Най-голям е стойностния обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо е отрицателно в размер на 39,1 млн. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото е положително и възлиза на 39,7 млн. лева. През януари най-голям ръст при износа е отчетен при секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (166,6%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (54,7%). От НСИ регистрират най-голям спад в сектор „Храни и живи животни” (27,5%). При вноса най-голямо е повишението в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (23,1%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.” (20,3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” – 64,7%. От НСИ посочват, че през януари страната ни е изнесла към трети страни и ЕС стоки на обща стойност 3,424 млрд. лв. Това е с един процент увеличение спрямо същия месец на предходната година. През януари в България са внесени стоки на обща стойност 3,464 млрд. лв., което е с 8,3 на сто по-малко спрямо година по-рано. За първия месец на годината НСИ отчита, че общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 39,8 млн. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки, салдото през януари 2016 г. е положително и е в размер на 152 млн. лева.
Източник: econ.bg (12.03.2016)
 
Стpoитeлитe c пo-виcoки зaплaти oт мeдицитe В cтpoитeлcтвoтo cpeднитe зaплaти ca cъc 162 лв. пo-виcoки oт възнaгpaждeниятa, кoитo взeмaт в хyмaннoтo здpaвeoпaзвaнe. Toвa coчaт дaннитe нa Tepитopиaлнoтo cтaтиcтичecкo бюpo зa cpeднaтa бpyтнa зaплaтa зa пocлeднoтo тpимeceчиe нa минaлaтa гoдинa във Вeликoтъpнoвcкa oблacт. Сpeднaтa зapaбoткa в здpaвeoпaзвaнeтo e 761 лв., в cтpoитeлcтвoтo e 923 лв. или c 52 лв. пo-ниcкa oт тaзи нa зaeтитe в нayчнитe изcлeдвaния. Дaннитe coчaт, чe тpи кaмepиepки взeмaт oбщo кoлкoтo eдин eнepгeтик. В хoтeлиepcтвoтo и pecтopaнтьopcтвoтo възнaгpaждeниятa пo тpaдиция ca нaй-ниcки и в кpaя нa минaлaтa гoдинa cpeднaтa зaплaтa в ceктopa e билa 429 лв. С нaй-виcoки възнaгpaждeния ca в eнepгeтикaтa и гopивaтa – cpeднo 1286 лв. 737 лeвa e билa cpeднaтa бpyтнa paбoтнa зaплaтa зa пocлeднoтo тpимeceчиe нa минaлaтa гoдинa във Вeликoтъpнoвcкa oблacт. Toвa ни нapeждa нa 11 мяcтo в нaциoнaлeн мaщaб и cyмaтa e cъc 178 лeвa пo-ниcкa oт cpeднaтa зa cтpaнaтa. Спopeд дaннитe нa cтaтиcтикaтa в oбpaзoвaниeтo в oблacттa cpeднaтa зaплaтa e 985 лв. Сyмaтa e знaчитeлнo пo-виcoкa oт cpeднaтa yчитeлcкa зaплaтa, зaщoтo влияниe зa пo-виcoкoтo чиcлo oкaзвaт възнaгpaждeниятa във виcшeтo oбpaзoвaниe. Анaлизиpaйки дaннитe зa cpeднитe зaплaти в peгиoнa, излизa, чe в тъpгoвиятa (oтpacълът e нa втopo мяcтo пo ocигypeнa зaeтocт нa 10 450 чoвeкa) двe пpoдaвaчки пoлyчaвaт кoлкoтo eдин финaнcиcт или зacтpaхoвaтeл (в ceктopa paбoтят 452 дyши). Възнaгpaждeниятa ce cъoтнacят 555 лв. към 1131 лв. Нaeтитe пo тpyдoвo и cлyжeбнo пpaвooтнoшeниe към кpaя нa дeкeмвpи м.г. нaмaлявaт c 1,2 % cпpямo пpeдхoднoтo тpимeceчиe и ca 69 100, нo ca c 1900 пoвeчe oт кpaя нa пpeдхoднaтa гoдинa. Стpoитeлcтвoтo e ceктopът c нaй-мнoгo нoви paбoтни мecтa зa eднa гoдинa – pъcт oт 32 %.
Източник: Янтра - Велико Търново (12.03.2016)
 
Дефлация 0.3% през февруари 0.3% дефлация през февруари спрямо януари отчете Националният статистически институт. Индексът на потребителските цени за февруари 2016 г. спрямо януари 2016 г. е 99.7%, т.е. месечната инфлация е минус 0.3%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 0.3%, а годишната инфлация за февруари 2016 г. спрямо февруари 2015 г. е минус 0.5%. Средногодишната инфлация за периода март 2015 - февруари 2016 г. спрямо периода март 2014 - февруари 2015 г. е 0.0%. През последния месец са поскъпнали: храните и безалкохолните напитки (0.5%); алкохолът и цигарите (0.2%); услугите в здравеопазването и в образованието (по 0.2%). Поевтинели са: облеклото и обувките (2.8%); транспортът (3.2%); съобщенията (0.1%); култура (0.5%). На същото равнище остават цените в категориите "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" и "Ресторанти и хотели".
Източник: Offnews (14.03.2016)
 
Поевтиняването на горивата върна дефлацията през февруари По-евтините горива върнаха дефлацията у нас през февруари след нулевата инфлация през първия месец на тази година. През февруари средните цени на потребителските стоки и услуги са намалели с 0.3%, показват оповестените вчера данни на националната статистика. На годишна база в сравнение с февруари миналата година спадът на цените е 0.5%. През февруари най-голямо поевтиняване има в сектор транспорт - 3.2%. При горивата дизелът е поевтинял с 6.3%, масовият бензин А95Н - с 4.5%, бензин А98Н - с 3.9%, а газ пропан-бутан - с 5.6%. Поевтиняват още дрехите и обувките - съответно с 1.55 и 5.2%, цените в хотелите - 1.4%, и почистващите препарати - 1.5%. По-скъпи обаче са били храните и напитките - с 0.5%. Най-много са се увеличили цените на лещата - с 5.4%, захарта - с 2.2%, кафето - с 1.9%, цитрусови и южни плодове - с 1.3%, сиренето - с 0.6%, картофите - 0.5%, кашкавал - с 0.3%, и ракията - с 0.2%. През месеца са поскъпнали още цигарите - с 0.5%, дървата за отопление - с 0.3%, и цените в кафенетата - с 0.2%. Според последния икономически преглед на БНБ дефлацията у нас ще продължи през цялото първо полугодие на 2016 г., но с тенденция към плавно забавяне. Очаква се все пак в края на 2016 г. да отчетем минимална инфлация. Въпреки цялостното поевтиняване през февруари продуктите от малката потребителска кошница поскъпват с 0.45 на сто за месец и с 0.9% спрямо последния месец на миналата година. В нея НСИ включва 100-те жизненонеобходими стоки и услуги за най-бедните 20% от населението. Основната причина за ръста на цените в малката кошница е поскъпването на храните.
Източник: Сега (15.03.2016)
 
НСИ отчете дефлация през февруари Индексът на потребителските цени за февруари спрямо предходния месец януари е 99.7%, което означава, че месечната инфлация е минус 0,3%. През февруари спрямо същия месец на предходната година е регистрирана дефлация в размер на 0,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода март 2015 - февруари 2016 г. спрямо периода март 2014 - февруари 2015 г. е 0.0%. Най-голям спад на цените през февруари спрямо предходния месец януари е отчетен при транспорта – 3,2%, следван от облеклото и обувките с понижение от 2,8 на сто. Намаление е регистрирано още при жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, както и при развлечения и култура, разнообразни стоки и услуги, съобщения. Увеличение от статистиката отчитат при хранителните продукти и безалкохолни напитки, алкохолните напитки и тютюневите изделия, здравеопазване и образование. На равнището от предходния месец са останали цените при ресторантите и хотелите, жилища, вода, електроенергия, газ и други горива. При хранителните стоки най-голямо намаление е отчетено при доматите – с 5,4%, пресните зеленчукови подправки, гъби, свинско и пилешко месо, макаронени изделия. С по-малко от процент е паднала цената на хляба, ориза, брашното, каймата, прясното мляко и млечните масла. По-скъпо през февруари са се продавали зелето, пресен лук и чесън, цитрусови и южни плодове, кафе, захар, сухи сладкарски изделия, ракия и други. В групите на нехранителните изделия е регистрирано намаление при цените на дизелово гориво - с 6,3%, автомобилен бензин А95Н - с 4,5%, автомобилен бензин А98Н - с 3,9%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 5,6%, метан за ЛТС - с 1,5%. Понижение е регистрирано и при газообразни и течни горива за битови нужди, облекло и обувки, хладилници, препарати за почистване, услуги по краткосрочно настаняване, продукти за лична хигиена. През февруари спрямо предходния месец са се увеличили цените на козметичните продукти – с 1,4 на сто, цигарите – с 0,5 на сто, перални, такси за събиране и изхвърляне на битови отпадъци, дърва за отопление. Поскъпване е отчетено и при лекарствените продукти и стоматологичните услуги. Цените на лекарските услуги остават на нивото от предходния месец.
Източник: econ.bg (15.03.2016)
 
Хотелиерите отчитат ръст на приходите 9% през януари Приходите от нощувки през януари 2016 г. достигат 39.4 млн. лв., или с 9% повече в сравнение с януари 2015 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 10.2%, така и от български - със 7.7%, показват данните на Националния статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през месеца е 24.4%, като се увеличава с 2.6 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 38.3%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 21.8%, и с 1 и 2 звезди - 13.3%. За периода в страната са функционирали 1 829 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 55.2 хил., а на леглата - 111.3 хиляди. В сравнение с януари 2015 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява със 7.8%, а на леглата в тях - с 0.8%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през януари 2016 г., е 811.7 хил., или с 9.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 14.9%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През януари в хотели с 4 и 5 звезди са реализирани 71.8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 38.8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.6% от нощувките на български граждани и 20.3% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 30.6 и 7.9%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2016 г. се увеличават с 11.6% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 342.9 хиляди. От всички пренощували лица 64.1% са българи, като по-голямата част от тях (61.9%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Пренощувалите чужденци са 123 хил., като 71.1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.1 нощувки.
Източник: Money.bg (15.03.2016)
 
Безработицата падна под 10% през 2015 г. През 2015 г. безработицата в България падна под 10 на сто до равнището, на което беше през 2006 г., когато, както и сега, без препитание са били 305 хил. души. От 2003 г. досега броят им е бил по-малък само в предкризисните 2007, 2008 г. и в началото на кризата през 2009 г. По данни на Националния статистически институт безработицата през миналата година е 9.1% при 11.5% през предходната, а броят на безработните за година намалява с 80 хил. Спада и безработицата сред най-младите. Показателят за възрастовата група 15 - 24 г. е 21.6%, а за 15 - 29-годишните е 14.4%. В сравнение с 2014 г. тези коефициенти намаляват съответно с 2.2 и 3.3 процентни пункта. Над 60% от безработните (187 хил. души) са без препитание от една или повече години. От тях 170 хил. са обезкуражени - искат да работят, но не вярват, че някой ще ги наеме. Статистическият институт отчита още, че 13.4% от младежите между 18 и 24 г. са с основно или по-ниско образование и не учат към момента на изследването. В същото време близо една трета от 30 - 34-годишните са висшисти. Общият брой на работещите е 3.032 млн. души или 49.1% от населението на 15 и повече навършени години. Икономически неактивни (тоест нито работещи, нито безработни) са 1.451 млн. души на възраст между 15 и 64 г.
Източник: Дневник (16.03.2016)
 
Потреблението на природен газ се увеличи за първи път от 2012 г. Потреблението на природен газ в България през 2015 г. се увеличи за първи път в последните 4 години, сочат данните на националната статистика, обобщени от Института за енергиен мениджмънт. Така бе прекъсната тенденцията за намаляване на консумацията от 2012 г. насам. През миналата година са били потребени 3.085 милиарда кубически метра. - с 8.6% повече спрямо предходната 2014 година. Едно от обясненията за този ръст е, че през миналата година цената на природния газ за бита и за промишлените консуматори беше намалена с над 30%. Това се отрази в значително намаление както на сметките на домакинствата, които се отопляват и готвят на природен газ, така и на индустрията. Ново намаление на природния газ за бита се очаква от 1 април. Предложението на обществения доставчик "Булгаргаз" е цената да падне с нови 23 на сто. Докато потреблението расте, през миналата година местният добив е намалял. От местни източници са постъпили 82 млн. куб. м. Спадът в сравнение с 2014 г. е 54.2%. Вносът на природен газ през м.г. е нараснал с 12.2%, показват данните на НСИ. От енергийното министерство обаче се надяват това да се промени. В края на миналия месец енергийният министър Теменужка Петкова подписа договор с "Шел" за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок "Силистар" в Черно море. Компанията ще вложи 18.6 млн. евро без ДДС и ще плати на държавата бонус от 4.9 млн. евро без ДДС, които ще влязат в бюджета.
Източник: Сега (16.03.2016)
 
Средният осигурителен доход е 753 лв. Размерът на средния осигурителен доход за страната за януари 2016 г. е 753,10 лв., информира Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.02.2015 г. до 31.01.2016 г. е 730,15 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през февруари 2016 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Дарик радио (16.03.2016)
 
Броят на разрешителните за строеж се връща към годините отпреди кризата Броят на издадените разрешителни за строеж в София се връща към годините отпреди кризата. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria управляващият директор на консултантската компания Smart Brokers Мартин Янев. През 2015 г. за София са издадени разрешителни за строеж на жилищни сгради за 820 хил. кв. Метра, което е 6 500 жилищни единици, коментира той. Янев изтъкна, че все повече се обръща внимание на енергийната ефективност, както и че се предпочита качеството пред количеството. Всичко обаче зависи от пазара и дали той ще поеме това, което ще бъде построено. На въпроса дали няма да се стигне до презастрояване на града, Янев каза, че "би трябвало София да има визия за застрояване на града, както и идентичност". „Ще продължи да се развива строителството, ще продължат да се строят доста сгради. 2016 – 2017 г. ще бъдат добри за сектора на недвижими имоти“, каза Янев. Той не очаква балон на пазара на активи. „Банките са по-предпазливи, въпреки че са свръхликвидни, но и търсят качествени проекти, в които да влагат, а те липсват в България", подчерта експертът.
Източник: 24 часа (16.03.2016)
 
Февруари донесе 12% ръст на продажбите на нови коли в България България отчита 12-процентен ръст на продажбите на нови коли през февруари на годишна база. През втория месец на годината дилърите в страната ни са продали 1661 нови автомобила, докато година по-рано техният брой е бил 1481. Общо за първите два месеца са били продадени 3 169 нови коли, което представлява ръст от 9,3 на сто спрямо продадените година по-рано по същото време 2 900 броя, показва статистиката на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA). В същото време някои страни от ЕС отчитат значително по-голям растеж. Продажбите в Общността скачат през февруари средно с 14,3 на сто до малко над 1 млн. коли, както пояснява ACEA. По този начин браншът отчита 30-ти пореден месец на възход. За първите два месеца на годината нарастването бе от 10,1 на сто. В Италия се отчита ръст от 27,3 на сто на годишна база, а във Франция нарастването е от 13%. И в Испания (+12,6%) и Германия (+12%) има двуцифрен ръст. Най-зле се представя очаквано гръцкият пазар, където продажбите са се сринали с 32,4% на годишна база. Volkswagen, който пострада от скандала с емисиите, продължава да пропуска бума на европейския автомобилен пазар. Докато през февруари продажбите в Европа са ускорили растежа си до 14,3%, доставките при марката Volkswagen са се повишили само с 4,4 на сто. Продажбите на цялата група VW, подпомогнати от Audi и Skoda, бележат увеличение от 8%. Пазарният дял обаче се е свил до 23,9 на сто. При конкурентите на масовия пазар и в луксозния сегмент се наблюдава двуцифрен скок, като Fiat Chrysler показва най-силен растеж - 23%. IHS Automotive очаква пазарният растеж да отслабне след януари и февруари, прогнозирайки темп от 3% до равнище 3,28 милиона коли за тази година.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2016)
 
Изнесохме стоки за 1,9 млрд. евро за Румъния Износът на България към съседна Румъния е достигнал рекордните 1,893 млрд. евро. Това показват данните за миналата година според Бранислав Денев, който оглавява службата по икономически връзки с Румъния. Това е ръст от 8,3 процента в сравнение с 2014 година, като износът се осъществява от 2036 български фирми, които искат да пласират своята продукция на румънския пазар. Увеличението на износа е в сектори като хранителната промишленост, горивата и маслата, автомобилите и пластмасовите изделия. Ръстът при вноса обаче е малък - около 0,2 на сто, като достига до 1,78 млрд. евро. Като цяло стокообменът между двете страни е на нива от 3,67 млрд. евро, похвали се Денев. Румънските туристи у нас през последната година са близо 1 млн. души, което е ръст от 4,1 на сто.
Източник: Новинар (17.03.2016)
 
Търговията между България и Унгария расте рекордно. За периода януари - ноември 2015 г. стокообменът се е увеличил с 13.7 % до 1.225 млрд. евро, отчете вчера министър Божидар Лукарски, който е в Унгария.
Източник: Сега (18.03.2016)
 
Текущата сметка започва 2016 г. с излишък за 165,5 млн. евро 2016 г. започва с излишък по текущата сметка в размер на 165,5 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за състоянието на платежния баланс в края на януари. За сравнение – през януари 2015 г. по текущата сметка имаше дефицит за 108,4 млн. евро. Текущата сметка включва вноса и износа, плащанията и постъпленията за услуги, парите, които емигрантите изпращат на свои роднини в България, както и текущите трансфери между страната и останалия свят, като при излишък България се оказва нетен кредитор на останалия свят, а при дефицит – длъжник. Търговското салдо – или разликата между вноса и износа – в първия месец на 2016 г. е положително заради превишението на стойностния обем на износа над този на вноса. Излишъкът в търговията ни с останалия свят възлиза на 66,7 млн. евро. Докато през януари Националният статистически институт (НСИ) регистрира забавяне на ръста на износа до 1% на годишна база, БНБ отчита покачване от 7,7% до 1,75 млрд. евро. Същевременно вносът според БНБ се понижава с 3,7% до 1,69 млрд. евро спрямо оценката на НСИ за 8,3% годишен спад, показват още данните от платежния баланс, които взимат предвид и тези на НСИ. Салдото по услугите, които включват статиите първичен и вторичен доход, е положително в размер на 36,5 млн. евро при 128,8 млн. евро за януари 2015 г. Салдото по статия Първичен доход, която включва дохода, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъците върху производството и вноса и субсидиите, за януари е отрицателно в размер на 28,3 млн. евро при отрицателно салдо от 151,2 млн. евро за януари 2015 г. Салдото по статия Вторичен доход, която отразява преразпределението на доходите и включва изпратените от български емигранти средства в страната, е положително в размер на 90,6 млн. евро при положително салдо от 38,8 млн. евро за януари миналата година. Само през януари 2016 г. паричните преводи от работници възлизат на 63,1 млн. евро, като нарастват с 0,5 млн. евро, в сравнение с изпратените средства през същия месец на 2015 г. Текущите трансфери на държавата, или субсидиите, възлизат на 47,5 млн. евро при 19,4 млн. евро през януари предходната година. В края на отчетния месец, или в разгара на активния зимен туристически сезон, постъпленията от чужди туристи в страната възлизат на 116,2 млн. евро, като са с 8,6% повече спрямо декември 2015 г. и с 3,8% повече в сравнение с януари миналата година. През януари 2016 г. сумите, които българските туристи са похарчили при пътуванията си в чужбина, се равняват на 61 млн. евро при 65,2 млн. евро през последния месец на 2015 г. Спрямо януари миналата година са похарчени повече средства, защото тогава българите зад граница са оставили 57,8 млн. евро. Капиталовата сметка е положителна в размер на 106,2 млн. евро при 9,6 млн. евро, отчетени през същия месец на 2015 г., показват още данните на БНБ за платежния баланс. Финансовата сметка, която обхваща всички трансакции, включващи финансови активи и пасиви, осъществени между резиденти и нерезиденти, за януари е положителна в размер на 265,4 млн. евро при дефицит от 158,3 млн. евро през януари 2015 г. От платежния баланс се вижда още, че през януари депозитите на български граждани и фирми в чужбина нарастват със 796,6 млн. евро, след като през декември спаднаха с 4,7 млн. евро. В първия месец на новата година задълженията на банките, опериращи на територията на България, към чуждестранни фирми и граждани в местна и чужда валута, т.е. депозитите на нерезидентите у нас, намаляват с 86,6 млн. евро при ръст от 87,2 млн. евро през декември 2015 г. Централната банка вече отчете преки чуждестранни инвестиции у нас за 44,9 млн. лв. през януари и ревизира цифрата за цялата 2015 г. до 1,593 млрд. евро. Като не се отчитат измененията, дължащи се на курсови или ценови разлики, резервните активи на БНБ, които включват външните активи, с които централната банка разполага и контролира и се използват за пряко финансиране на дефицитите по платежния баланс, се понижават със 789,8 млн. евро при спад с 1,165 млрд. евро за януари 2015 г. Намалението е в резултат на спада на валутните активи, включващи валутни депозити и ценни книжа и други вземания. Освен това през януари централната банка е инвестирала в монетарно злато още 600 хил. евро. Така общата стойност на инвестициите в благородния метал нараства до 5 млн. евро от 4,4 млн. евро в края на 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2016)
 
България е сред страните с най-голям ръст на разходите за труд в ЕС Почасовите разходи за труд в България са се повишили с 5,8% през четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година, с което страната се нарежда сред членките на Европейския съюз (ЕС) с най-силни повишения, сочат данни на Евростат. По-големи ръстове са отчетени единствено в Румъния (11,4%), Чехия (8,6%) и Латвия (7,7%). Значителни повишения се наблюдават също в Словакия (5,3%) и Австрия (5,2%). Същевременно спад има в Италия и Кипър (по -0,8%), Холандия (-0,4%) и Люксембург (-0,1%). Почасовите разходи за труд са се увеличили с 1,3% в еврозоната и с 1,9% в целия ЕС през четвъртото тримесечие на 2015 г. на годишна база, сочат още данните. Темпът на нарастване се е ускорил в еврозоната спрямо третото тримесечие, когато е бил 1,1%, а в ЕС е останал стабилен. Двата основни компонента на разходите за труд са заплати и други разходи извън заплатите (обезщетения, болнични, осигуровки). В ЕС през последното тримесечие на миналата година възнагражденията за изработен час са нараснали с 2 на сто, а останалите разходи - с 1,4 на сто. Общо разходите за труд са се повишили с 1,7 процента в промишлеността, с 2,5 процента в строителството и с 2 процента в услугите.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2016)
 
България е сред страните с най-голям ръст на разходите за труд в ЕС Почасовите разходи за труд в България са се повишили с 5,8% през четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година, с което страната се нарежда сред членките на Европейския съюз (ЕС) с най-силни повишения, сочат данни на Евростат. По-големи ръстове са отчетени единствено в Румъния (11,4%), Чехия (8,6%) и Латвия (7,7%). Значителни повишения се наблюдават също в Словакия (5,3%) и Австрия (5,2%). Същевременно спад има в Италия и Кипър (по -0,8%), Холандия (-0,4%) и Люксембург (-0,1%). Почасовите разходи за труд са се увеличили с 1,3% в еврозоната и с 1,9% в целия ЕС през четвъртото тримесечие на 2015 г. на годишна база, сочат още данните. Темпът на нарастване се е ускорил в еврозоната спрямо третото тримесечие, когато е бил 1,1%, а в ЕС е останал стабилен. Двата основни компонента на разходите за труд са заплати и други разходи извън заплатите (обезщетения, болнични, осигуровки). В ЕС през последното тримесечие на миналата година възнагражденията за изработен час са нараснали с 2 на сто, а останалите разходи - с 1,4 на сто. Общо разходите за труд са се повишили с 1,7 процента в промишлеността, с 2,5 процента в строителството и с 2 процента в услугите.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2016)
 
Разходите на работодателите за персонал продължават да растат с едни от най-високите темпове в ЕС. През четвъртото тримесечие на 2015 г. са се увеличили с 5.8% на годишна база, което все пак е известно забавяне спрямо първите три тримесечия на годината, когато стойностите бяха около 7%. Най-много е увеличението в строителния сектор, а най-малко – в услугите. Любопитното е, че след рекордно високи двуцифрени темпове на растеж през предходните тримесечия на 2015 г. разходите за заплати в IT сектора през последното тримесечие са се увеличили едва с 2.2%. С по-малко от тях (с 0.1%) са нараснали единствено разходите за заплати в хотелиерството и ресторантьорството. Това показват изчисленията за индекса на Националния статистически институт (НСИ).
Източник: Капитал (22.03.2016)
 
Разходите за труд нарастват с 5,8% през последното тримесечие на 2015 Общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях лица нарастват през четвъртото тримесечие на 2015 година с 5,8% спрямо същия период година по-рано и след повишение със 7,4% през предходното тримесечие, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За същия период увеличението на разходите за труд в индустрията е с 8,1%, в услугите – с 4,6% и в строителството – с 11,0 процентни пункта. Най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо четвъртото тримесечие на 2014 година е регистриран в следните икономическите сектори: "Административни и спомагателни дейности" – повишение с 14,2%, "Операции с недвижими имоти" и "Строителство" - повишение с по 11,0%, докато най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическия сектор "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - с 2,3% и в сектора "Транспорт, складиране и пощи" - с 2,5 процентни пункта. НСИ отбелязва, че в състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час през последното тримесечие на миналата година се увеличават с 5,9% спрямо година по-рано, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват с 5,2%. По икономически дейности изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с едва 0,1% за сектора "Хотелиерство и ресторантьорство" до ръст с 14,8% за "Административни и спомагателни дейности".
Източник: БНР (22.03.2016)
 
Дългът на българина се увеличава двойно за година С над 50% се увеличава средното необслужвано задължение на българите на годишна база. Така ако през 2014 г. размерът на дълга е бил 485 лева, то за 2015 г. този показател вече се равнява на 747 лева. Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в годишните си обзорни данни за пазара на събиране на вземания. В изследването са включени данни за обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в асоциацията и заемащи 75% от пазара на наобслужвани задължения. „Действително покачването в средния размер е значително, като това рефлектира и върху общия обем на възложените задължения на колектори за 2015 г. – над 1,96 млрд. лева при 1,43 млрд. лева за предходната 2014 г.”, коментира Милена Виденова, заместник-председател на асоциацията. Данните на колекторските фирми показват, че общият обем на задълженията расте при по-малък брой обработени случаи. По думите й случаите на задлъжнели българи, които достигат до специалистите по събирането на вземания намаляват като брой. През 2015 г. те са малко над 2,6 милиона, докато през 2014 г. наброяваха 2,95 млн. „Можем да обобщим, че хората, изпаднали в невъзможност или нежелание да погасят заема си, са вероятно по-малко, но с по-значими задължения”, казва още Виденова. Според експертите ръстът в средния размер на дълга на фона на намаляващия брой случаи се дължи предимно на дълговете към банки, като 63% от възложените дългове в бранша са банкови. По отношение на банковите продукти, най-много дългове са заради неиздължени потребителски заеми, следван от необслужваните кредитни карти. Най-нисък е делът на дълговете по ипотечни кредити, отчитат от асоциацията. Според АКАБГ, това е традиционно за кредитополучателите в страната, които приоритетно обслужват заемите си за жилище. Телекомите, от своя страна, обичайно възлагат по-голям брой случаи с малки по размер индивидуални задължения. В този сегмент е отчетено еднократно голямо възлагане в началото на годината – на стари задължения, но с изключение на това, не се забелязва голямо натрупване на подобен род дългове. Процентът на задълженията, възложени на членовете на АКАБГ, за небанкови финансови продукти или т.нар „бързи” кредити намалява осезаемо в рамките на 2015 г., като достига до около 6% от всички възложени на фона на 16% за предходната година. Същевременно, нивата на обслужване на задълженията през 2015 г. се подобряват на годишна база. От компаниите за събиране на вземания обясняват това с цялостния икономически ръст и увеличаването на финансовата стабилност на домакинствата. В доклада се посочва, че задлъжнелите българи могат да се разделят условно на две категории. Едната е на млад човек, изтеглил необмислен кредит, най-често потребителски. Този тип потребители често използват и лизингови продукти. Другата категория все още са хората над 40 години, чиито бизнес планове са претърпели неуспех по време на кризата и те продължават да изпитват затруднения в погасяването на различни по естество заеми и днес. Тенденцията за продажба на дълговете е растяща и през миналата година, като за този период на колекторски агенции са прехвърлени 456,7 млн. лв. необслужвани дългове. Само за последното тримесечие на годината, което по принцип е най-активно в това отношение, сделките надхвърлят тези, сключени през цялата 2014 г., но по-високата активност е налице и през останалата част от годината. При междуфирмените вземания се наблюдава отчетлив ръст с около 90% на възложените за събиране дългове за изминалата година в сравнение с 2014 г., показва изследването. Средната продължителност на събиране на вземанията между компаниите е намаляла от 106 дни за 2014 г. до 80 дни за 2015 г. това означава, че се очертава тенденция за ускоряване на процеса на изплащане на междуфирмените задължения. Всичко това ясно показва, че все повече компании ползват подизпълнители за дейността си по събиране на вземания и така имат възможността да се фокусират върху собствения си бизнес. Средната продължителност на погасяването на междуфирмените задължения продължава да остава много висока в сферата на строителството, където периодът е между 120 и 210 дни, при земеделието е между 90 и 180 дни. По-динамичен е процесът в металургията – между 60 и 120 дни. Една от причините за това е изпълнението на обществени поръчки в строителния бранш, където процедурите по изплащане са по-тромави, а в земеделието - субсидиите, на които се разчита. Бавното обслужване на сделките в трите сегмента също е сред причините за забавянето на плащанията. От Асоциацията на колекторските агенции не очакват значими сътресения през 2016 г. - нито по отношение на нивата на възлагане, нито при обслужването на задълженията. „Дълговете, подавани към колекторски агенции, винаги са били резултат по-скоро от нежелание или погрешна преценка от страна на платците, а не от неразрешими финансови затруднения. В този контекст нивата на задлъжнялост през 2016 г. надали ще се понижат, тъй като са подчинени по-скоро на социокултурни фактори, а не на чисто икономически. В същото време се надяваме общата икономическа картина да се запази стабилна и да не станем свидетели на по-високи нива на задлъжнялост в страната”, обобщава Райна Миткова, председател на АКАБГ.
Източник: econ.bg (24.03.2016)
 
Средното необслужвано задължение на българите расте с над 50% на годишна база. Ако през 2014 г. размерът на дълга е бил 485 лева, то за 2015 г. този показател вече се равнява на 747 лева. Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в годишните си обзорни данни за пазара на събиране на вземания. Действително покачването в средния размер е значително, като това рефлектира и върху общия обем на възложените задължения на колектори за 2015 г. - над 1.96 млрд. лева при 1.43 млрд. лева за предходната 2014 г.", коментира Милена Виденова, заместник-председател на асоциацията. Данъчно облекчение за млади семейства По думите й растящият обем общи задължения не означава по-голям брой случаи, дори напротив. „Случаите на задлъжнели българи, които достигат до специалистите по събирането на вземания, намаляват като брой. През 2015 г. те са малко над 2.6 милиона, докато през 2014 г. наброяваха 2.95 млн. Можем да обобщим, че хората, изпаднали в невъзможност или нежелание да погасят заема си, са вероятно по-малко, но с по-значими задължения", казва още Виденова. За какво да внимавате при избор на жилище Според експертите ръстът в средния размер на дълга на фона на намаляващия брой случаи се дължи предимно на дълговете към банки.
Източник: Дарик радио (24.03.2016)
 
Държавата "отваря" още 304 бази с данни До края на годината държавните институции ще "отворят" 304 бази данни от данни, реши Министерският съвет в сряда. В следващите месеци в интернет трябва да се появи информация например за свободните работни места във всяко бюро по труда, за замърсяването на въздуха или за дейността на фонд "Научни изследвания".Тази инициатива започна още в началото на 2015 г., когато Министерският съвет прие първия подобен списък с над 100 бази данни, които трябваше да станат достъпни за гражданите в подреден, отворен и машинночетим формат. На уебсайта www.opendata.government.bg вече са публикувани 141 такива масива, а с новото решение общият им брой до края на годината трябва да стане над 450. Идеята зад инициативата е гражданите, неправителствените организации и бизнесът да ги използват, анализират и препубликуват за търговски и нетърговски цели. Според влезлия в началото на 2016 г. нов Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) правителството трябва да разширява набора от такива бази данни всяка година. Всяка администрация пък трябва ежегодно да публикува план за новите масиви с информация, които ще "отвори", както и краен срок за това. Всички тези данни се събират и в момента, но не са свободно достъпни за гражданите, освен ако те не ги поискат чрез специално заявление. До края на годината всеки трябва да може сам да види къде се заустват всички отпадъчни води в страната, кои са всички фирми, които извършват таксиметрови услуги, къде са всички държавни лечебни заведения. В новия списък влизат например и регистърът на защитените зони, списък на всички общопрактикуващи лекари, които работят с НЗОК, или списък на големите инвеститори в България (извадка от списъка може да видите в карето). Сами по себе си много от тези таблици и масиви не звучат твърде интересно. Идеята е обаче те да бъдат използвани от гражданите за анализ и създаване на нови услуги. Така например до края на годината всеки, който желае да направи свое приложение за разписанието на полетите, влаковете на БДЖ или автобусните превози, трябва да може да го направи на базата на данните в opendata.government.bg. До 2020 г. икономиката, създадена на подобни отворени данни в цяла Европа, може да достигне 206 млрд. евро, коментираха от екипа на заместник-министър председателя по административната реформа Румяна Бъчварова преди няколко месеца. За да могат да се използват държавните данни пълноценно обаче, ще отнеме още време. Някои от обявените в минали списъци данни все още липсват - според постановление на Министерския съвет от 2015 г. например Министерството на финансите трябва да публикува регистър на общинския дълг, но такъв все още не е достъпен на сайта за отворени данни. За момента и общините не публикуват почти никаква информация, която засяга най-отблизо ежедневния живот на гражданите. Преди седмица "НПО Линкс", Българската асоциация на софтуерните компании и активисти поискаха от Столичната община да "отвори" над 100 масива с информация, която има пряко отношение към качеството на живот на гражданите. Според новия списък на МС общините ще трябва да публикуват данни за бюджетите си, за маршрутите и движението на градския транспорт, за техническите паспорти на сгради, за домашните и безстопанствени кучета, за издадените разрешителни за строеж и за общинската собственост и общинските предприятия.
Източник: Капитал (24.03.2016)
 
Министерството на икономиката очаква 1,5% ръст на чуждите инвестиции тази година Очакванията за тази година са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да стигнат 3,2% от брутния вътрешен продукт (БВП) и се предвижда реален ръст на инвестициите от 1,5%. Това каза министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос за очаквания икономически растеж у нас, цитирайки данни от актуализираната есенна макроикономическа прогноза на Министерството на финансите (МФ) за 2015 г. Министърът на икономиката отчете, че по данни от 2015 година инвестициите отчитат положително развитие. По предварителни данни на БНБ за януари-декември 2015 година преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 1,593 милиарда евро, като е отчетен ръст от 308 милиона евро, или с 24% спрямо 2014 година, когато размерът на ПЧИ е бил 1,285 милиарда евро. Това е най-високият отчетен размер на преки чуждестранни инвестиции от 2012 година насам”, посочи Лукарски пред депутатите. Министърът цитира и последни данни на НСИ, според които инвестициите като бруто капиталообразуване за периода януари-декември 2015 г. са в размер на 18,3 милиарда лева, или 21,1 % от БВП, като е отчетен ръст от близо 4% спрямо предходната година. За януари-декември 2015 година инвестициите като разход за придобиване на дълготрайни материални активи възлизат на 18 милиарда лева по предварителни данни на НСИ, каза още Лукарски. За осезаемо увеличаване на ПЧИ през миналата година Министерството на икономиката (МИ) е изготвило анализ на проблемите на инвеститорите и започна регулярен мониторитг на инвестиционния климат, припомни Лукарски. Очаква се междуведомствени работни групи да предложат на Министерския съвет мерки за преодоляване на проблемите около подобряване на бизнес средата и стимулирането на инвестиционната активност. МИ работи усилено и по насърчаване на износа на традиционните български селскостопански продукти, машиностроителнаа проукция, електротехниката, козметичната и химическата промишленост, посочи още министърът. Водещи стоки от българския износ през миналата година са били нефтените масла, рафинирана и нерафинирана мед и медни сплави, медикаменти, конфекция, пшеница, руди и др., отчете Божидар Лукарски.
Източник: Инвестор.БГ (25.03.2016)
 
С близо 10% са нараснали пътуванията на българи в чужбина през февруари Пътуванията на българи в чужбина през февруари са 281,4 хил., или с 9,8% над отчетените през февруари 2015 година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-съществено са се увеличили пътуванията към Румъния - със 76,1%, Сърбия - със 72,6%, Македония - с 68,9%, и Австрия - с 64,0%. Пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) имат превес – 52,2%, следвани от тези със служебна цел – 25,4%, и с цел почивка и екскурзия – 22,4%. През втория месец на годината посещенията на чужденци в България са 361,9 хил., или с 9,7% повече спрямо същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение при пътуванията пo всички наблюдавани цели – за почивка и екскурзия - с 20,8%, командировка - с 4,2%, и с други цели - с 1,3%. Националната статистика отчита намаление на дела на гражданите от Европейския съюз, посетили България през февруари – той е 39,7%, или с 4,4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. По-малко са били посещенията от Гърция - с 33,8%, Франция - с 9.8%, Германия - с 1,4%. Увеличили са се посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 34,9%, Чешката република - с 18,9%, Италия - с 8,5%. Увеличават се посещенията на чужденци от други европейски страни - с 22,2%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Македония - с 40,5%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 96,7% от всички посещения на граждани от Израел и 85,9% - от Македония. Служебните пътувания са 56,5% от всички посещения на граждани от Австрия и 48,8% - от Германия, а с други цели са 68,5% от посещенията от Гърция и 67,0% - от Румъния.
Източник: Инвестор.БГ (29.03.2016)
 
През февруари 2016 г. посещенията на чужденци в България са 361.9 хил., или с 9.7% над нивото от февруари 2015 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията пo всички наблюдавани цели: с цел почивка и екскурзия - с 20.8%, със служебна цел - с 4.2%, и с други цели - с 1.3%. От общия брой чужденци, посетили България през февруари 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 39.7%, или с 4.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Гърция - с 33.8%, Франция - с 9.8%, Германия - с 1.4%, Австрия - с 1.2%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 34.9%, Чешката република - с 18.9%, Италия - с 8.5%, Белгия - с 4.2%, Румъния - с 2.2%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 22.2%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - с 40.5%. През февруари 2016 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 44.5%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 37.4%, и със служебна цел - 18.1%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 96.7% от всички посещения на граждани от Израел и 85.9% - от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 56.5% от всички посещения на граждани от Австрия и 48.8% - от Германия, а с други цели са 68.5% от посещенията на граждани от Гърция и 67.0% - от Румъния.
Източник: Агенция Фокус (29.03.2016)
 
С идването на пролетта оптимизмът на бизнеса се покачва С идването на пролетта, като че ли оптимизмът на мениджърите за стопанката конюнктура в страната се повишава, показват Бизнес анкетите на Националния статистически институт. През март общият показател на бизнес климата се покачва с 1.6 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на по-благоприятните мнения на стопанските ръководители в промишлеността, строителството и търговията на дребно. Основните пречки за развитието на всички отрасли продължават да се свързват с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. По отношение на продажните цени мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Промишленост. Бизнес климатът се подобрява с 2.9 пункта в сравнение с февруари в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност обаче се оценява като леко намалена, като и очакванията за дейността през следващите три месеца са по-резервирани. Строителство. През март съставният показател „бизнес климат в строителството” се увеличава с 2.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца остават оптимистични. Търговия на дребно. Показателят за бизнес климата в търговията на дребно нараства с 1.0 пункт спрямо февруари в резултат на по-благоприятните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. Услуги. През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” намалява с 1.3 пункта, което се дължи на по-умерените оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на настоящото търсене на услуги мненията им са по-резервирани, докато очакванията им за следващите три месеца остават благоприятни.
Източник: Money.bg (30.03.2016)
 
Ръст на бизнес климата през март През март 2016 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 1.6 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на по-благоприятните мнения на стопанските ръководители в промишлеността, строителството и търговията на дребно. Промишленост. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 2.9 пункта, в сравнение с февруари, в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност обаче се оценява като леко намалена, като и очакванията за дейността през следващите три месеца са по-резервирани. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 54.8 и 29.8% от предприятията. Относно продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Строителство. През март съставният показател „бизнес климат в строителството” се увеличава с 2.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца остават оптимистични. Факторът, затрудняващ в най-голяма степен дейността в отрасъла, остава несигурната икономическа среда. На второ и трето място са конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в строителството по-голямата част от мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” нараства с 1.0 пункт спрямо февруари в резултат на по-благоприятните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. Най-сериозният проблем за развитието на дейността в отрасъла продължава да бъде свързан с конкуренцията в бранша. През последния месец анкетата регистрира засилване на негативното влияние на фактора „недостатъчно търсене“, който измества на трето място фактора „несигурна икономическа среда“. Очакванията на търговците за продажните цени в отрасъла са те да останат без промяна през следващите три месеца. Услуги. През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” намалява с 1.3 пункта, което се дължи на по-умерените оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. По отношение на настоящото търсене на услуги мненията им са по-резервирани, докато очакванията им за следващите три месеца остават благоприятни. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла остават несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени в сектора мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: profit.bg (30.03.2016)
 
НСИ: Общият индекс на цените на производител през февруари 2016 г. намалява с 0.5% спрямо предходния месец Общият индекс на цените на производител през февруари 2016 г. намалява с 0.5% спрямо предходния месец. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 1.9%, и в преработващата промишленост - с 0.7%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 1.3%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.1%, а нарастване е регистрирано при производството на основни метали - с 0.6%, и при производството на облекло - с 0.3%. Общият индекс на цените на производител през февруари 2016 г. намалява с 5.2% в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 12.7%, в преработващата промишленост - с 5.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.6%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 9.9%, при производството на химични продукти - с 2.4%, и при производството на електрически съоръжения - с 1.5%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 4.8%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.5%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 2.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2016 г. е с 0.4% под равнището от предходния месец. Намаление на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 1.4%. В преработващата промишленост намаление на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1.5%, при производството на химични продукти - с 1.3%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.8%, а увеличение е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 1.7%, и при производството на облекло - с 0.9%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2016 г. спада с 4.0% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 9.8%, в преработващата промишленост - с 3.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.5%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо февруари 2015 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 11.3%, производството на химични продукти - с 5.9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 1.2%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 5.5%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4.0%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.4%. Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари 2016 г. намалява с 0.8% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетен спад на цените с 0.7%. По-съществено намаление спрямо предходния месец се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.5%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.4%, а увеличение е отчетено при производството на основни метали - с 0.8%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0.4%. Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари 2016 г. намалява със 7.4% в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през февруари 2016 г. е със 7.0% спрямо февруари 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството на основни метали - с 9.6%, и при производството на електрически съоръжения - с 1.8%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3.9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3.7%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 3.3%.
Източник: Агенция Фокус (31.03.2016)
 
За година производствените цени спаднали с 5.2% Общият индекс на цените на производител през февруари 2016 г. намалява с 0.5% спрямо предходния месец, но спрямо година по-рано спадът е 5.2 на сто, сочат данни на Националния статистически институт, обявени в сряда. През миналия месец цените в добивната промишленост са с 1.9% по-ниски спрямо януари и с 12.7 процента – спрямо февруари 2015 г. В преработващата промишленост спадът е с 0.7% спрямо първия месец на тази година и с5.1% в сравнение с преди година. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма месечно изменение, но на годишна база поевтиняването е с 4.6 на сто. Индексите на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2016 г. е с 0.4% под равнището от предходния месец и с 4 процента надолу спрямо година по-рано. При цените на производител на международния пазар индексът през февруари намалява с 0.8% спрямо януари и със 7.4% в сравнение със същия месец на 2015 г.
Източник: Медия Пул (31.03.2016)
 
България остава лидер в ЕС по ниски разходи за труд Разходите за труд в Европейския съюз (ЕС) през 2015 г. варират в широки граници – от средно 4,10 евро до 41,30 евро на час, показва статистиката на европейската статистическа служба Евростат. Статистиката показва, че най-ниски са разходите за труд в България – 4,10 евро. Малко след нас са останалите държави от Източна Европа. В Румъния средните разходи за труд, в които се включват средствата за заплати и други разходи, като например социалните осигуровки на работещите, са 5 евро на час. В Литва и Латвия достигат около 7 евро, а в Унгария – 7,5 евро на час. На обратния полюс е Дания, където средните разходи за труд са в размер на 41,30 евро на час, следвана от Белгия (39,10 евро), Швеция (37,40 евро) и Люксембург (36,20 евро). През 2015 г. разходите за труд в ЕС се увеличават със средно 2%. По този показател България е в челната четворка на страните с най-бързо увеличаващи се разходи – в рамките на 6,8 на сто. Лидер е Великобритания, където те се повишават с 15,2% до средно 25,70 евро на час. Пред нас се нареждат Румъния (8,2% ръст) и Латвия (7,3% ръст). Спад се регистрира само в две държави от общността – Кипър (-1%) и Италия (-0,5%). За изпадналата в тежка криза Гърция все още не са налични данните за 2015 г. Статистиката обаче показва, че през 2014 г. разходите за труд са били в размер на средно 14,50 евро за час, което е без промяна спрямо 2013 г. През 2014 г. разходите за труд в България са били средно 3,80 евро на час. В еврозоната разходите за труд се повишават с по-бавни темпове – с 1,5 на сто през миналата година. В индустрията средните разходи за труд са в размер на 25,90 евро за час в целия ЕС и 32,30 евро в държавите от еврозоната. В сектора на услугите разходите са малко по-ниски – 24,90 евро за ЕС и 28,60 евро за еврозоната. Разходите за труд в сектора на строителството са средно 22,40 евро за час в държавите от ЕС и 25,80 евро за час в еврозоната. От Евростат уточняват в методологията си, че проучването се основава на данните за компании с най-малко 10 служители.
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2016)
 
Безработицата в България спада с 2,8 процентни пункта до 7,4% през февруари Безработицата в Европейския съюз се задържа без промяна през февруари, запазвайки нивото си от месец по-рано – 8,9%, сочат сезонно изгладените данни, публикувани от Евростат. Въпреки това на годишна основа тя спада с 0,8 процентни пункта, като през последните 2 месеца е на най-ниската си стойност от май 2009 г. В еврозоната делът на търсещите работа също регистрира понижение със съответно 0,1 и 0,9 процентни пункта на месечна и годишна основа до 10,3% - най-ниската стойност на индикатора от август 2011 г. Тенденцията на постепенно възстановяване на трудовия пазар не подминава и България, в която безработицата спада с един от най-бързите темпове измежду всички страни членки на ЕС, свивайки се с 2,4 процентни пункта на годишна основа до 7,4%. Единствените две държави, където безработицата спада по-бързо на годишна основа, са Кипър (от 16,6 до 12,6%) и Испания (от 23,2 до 20,4%). Освен трите държави, безработицата се понижава в още 21 страни членки, в Белгия остава без промяна (8,6%), а в Австрия, Латвия и Финландия се покачва до съответно 6, 10,1 и 9,2%. Данните на Евростат показват, че младежката безработица (която измерва колко души до 25 годишна възраст търсят работа) също спада през втория месец на годината. В 28-те икономики общият брой на безработните младежи е 4,381 млн. души, което е спад с 428 000 спрямо февруари 2015 г., а в еврозоната безработните младежи са 3,011 млн. – с 219 000 по-малко, отколкото преди година. Най-ниска норма на младежка безработица в блока се наблюдава в Германия (6,9%), Чехия (10,2%), Дания (10,5%) и Малта (10,8%), докато най-голям дял от младежите са безработни в Испания (45,3%), Гърция (48,9%), Хърватия (40,3% през последното тримесечие на 2015 г.) и Италия (39,1%).
Източник: econ.bg (05.04.2016)
 
България е в челната тройка на най-гостоприемните страни в Европа България заема третото място в класацията на Hotel Info за най-гостоприемните държави в Европа, съобщава Liverpool Echo. На първо място се нарежда Словакия с 8,76 точки от 10 възможни. Втора е Сърбия с 8,74 точки, а България заема третото място с 8,70 точки, допълва изданието. Данните показват значително подобрение на ситуацията в българските хотели. През миналата година в класацията за гостоприемство страната ни е получила 8,40 точки, или 11 място в класацията. Подобрение отчита и Полша - с увеличение от 8,52 точки до 8,67 точки. Това поставя страната на пето място в Европа по показател гостоприемство на хотелиерите през тази година. Hotel.info изготвя класацията си на базата на отзивите, дадени от 2 млн. туристи. Анализира се качеството на стаите, съотношението цена/качество, както и гостоприемството и професионализма на персонала на хотелите, допълва италианското издание Webit Mag. От класацията е видно, че предишните три най-гостоприемни нации - Финландия, Германия и Австрия, отстъпват от своите позиции. През тази година Финландия заема 12-то място с 8,44 точки спрямо първото място и 8,62 точки през 2015 г. Австрия записва леко повишение на показателя - от 8,57 точки до 8,61 точки, но въпреки това отстъпва от трето на шесто място през тази година. Един от основните конкуренти на България - Гърция, заема 19 място с 8,15 точки. В класацията за гостоприемство през 2015 г. южната ни съседка също се нареди след България - 16 място с 8,30 точки.
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2016)
 
Свиване на продажбите на дребно в ЕС през февруари при добър ръст в България Продажбите на дребно в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се понижиха слабо през февруари, като в същото време отбелязаха добро повишение в България за втори пореден месец от началото на годината, показват данни на Евростат. Търговията на дребно в ЕС се сви през февруари с 0,1% месечна база след солиден растеж с 0,7% през януари, като това представлява първо свиване на продажбите на дребно от 12 месеца насам (от март 2015-а година). Повишение с 0,2% отчитат продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, докато продажбите на нехранителни стоки се свиха с 0,3%, а на продажбите на автомобилни горива - с 0,4 процентни пункта. На годишна база продажбите на дребно в ЕС нараснаха през февруари с 3,0%, запазвайки темпото на растеж от преходния месец, като продажбите на нехранителни стоки нараснаха с 2,8%, докато продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия – с 3,2%, а продажбите на автомобилни горива останаха на нивата от година по-рано. Най-солиден ръст в търговията на дребно на месечна база беше регистриран в Люксембург (повишение с 4,9%) и Португалия (с 2,7%), докато най-солиден спад в продажбите на дребно беше отчетен в Полша (спад с 2,9%) и Естония (с 2,2%). Продажбите на дребно на годишна база отбелязаха най-солиден ръст в Румъния (скок с цели 19,3%) и Люксембург (с 18,3%), а най-солиден спад отчитат продажбите на дребно в Белгия (понижение с 2,4%), следвана от Словения (спад с 1,4%) и Дания (с 1,0%). Данните на Евростат за България обаче не отразяват общата леко негативна тенденция в целия ЕС. Според европейската статистика продажбите на дребно в нашата страна нараснаха през февруари с 0,5% на месечна база след повишение с 0,6% през януари, отчитайки подобрение за шести пореден месец. За последно търговията на дребно в нашата страна се сви с 0,2% през септември 2015-а година. На годишна база продажбите на дребно в България нараснаха с 3,1% (спрямо февруари 2015-а) след повишение с 1,3% през януари, отчитайки растеж за четвърто поредно тримесечие и най-солидно повишение на търговията на дребно от миналия февруари насам, когато беше отчетен растеж от 4,2 процентни пункта. По този показател България се намира в т.нар. "златна среда" сред всички страни от ЕС, макар и отчитайки малко по-добър растеж на продажбите на дребно спрямо осредненото ниво за целия регион.
Източник: БНР (06.04.2016)
 
Промишленото производство в България расте през януари През януари тази година индексът на промишленото производство в България регистрира покачване от 3% на годишна основа, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Разбивката на данните сочи, че най-голям е ръстът в добивната индустрия, където производството нараства с 8,4% спрямо стойността си от януари 2015 г. По-умерено е повишението в преработващия сектор, където експанзията достига 5,2%, а строителството и производството и разпределението на електрическа енергия и газ спадат със съответно 10,7% и 4,8%. Същевременно бизнес анкетите на статистическия институт показват, че през март доверието в промишлеността се задържа на нивото си от февруари, когато, изглежда, ръстът от началото на годината достигна до плато. Въпреки нарастването на промишленото производство в някои отрасли, средното натоварване на мощностите в индустрията през януари нараства с едва 2,7 процентни пункта, достигайки 75,2%, което е с една четвърт под потенциала на икономиката, показват данните на НСИ.
Източник: econ.bg (07.04.2016)
 
Недостиг на работници при 18.5% от предприятията през март През януари 2016 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.0% спрямо съответния месец на 2015 г. (предварителни данни). На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 8.4%, и в преработващата промишленост - с 5.2%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.8%. Календарно изгладените данни показват спад от 10.7% на строителната продукция през януари 2016 г., в сравнение със същия месец на 2015 година. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2015 г. възлиза на 23.699 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 300 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.78638 лв. за щатски долар БВП възлиза на 13.267 млрд. долара и съответно на 1 847 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 12.117 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1 687 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.0% на БВП през четвъртото тримесечие на 2015 г., в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.7% спрямо третото тримесечие на 2015 година. През януари 2016 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 1.5 процентни пункта спрямо равнището си от октомври 2015 година. Общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца е по-малко негативна спрямо предходното наблюдение. Същевременно обаче в очакванията им за следващите дванадесет месеца се наблюдава известен песимизъм. През януари 2016 г. оборотът в търговията на дребно (по предварителни данни), изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 1.3% спрямо същия месец на предходната година. През януари 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. оборотът нараства при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 15.1%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6.1%. По-значителен спад е регистриран в: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 17.9%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - със 7.9%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 5.7%. За индивидуално потребление на населението през четвъртото тримесечие на 2015 г. се изразходват 71.1% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2014 г. е 1.0% (според сезонно изгладените данни). Средното натоварване на мощностите в промишлеността през януари 2016 г. се повишава с 2.7 процентни пункта, в сравнение с октомври 2015 г., и достига 75.2%. Бруто образуването в основен капитал през четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на предходната година според сезонно изгладените данни се увеличава в реално изражение с 1.7%. Относителният дял на този показател в БВП е 23.2%2. През четвъртото тримесечие на 2015 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3.06 млн., а относителният дял от населението на същата възраст - 49.7%. В сравнение със същото тримесечие на 2014 г. се увеличава с 1.5 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2015 г. безработните лица в страната са 261.0 хил., а коефициентът на безработица - 7.9%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2014 г. броят на безработните е по-нисък с 26.4%, а коефициентът на безработица - с 2.7 процентни пункта. Според бизнес анкетите на НСИ през март 2016 г. 18.5% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През декември 2015 г. средната работна заплата е 937 лв., което е с 3.5% повече в сравнение с предходния месец. Спрямо декември 2014 г. ръстът е 8.3%. Според оценките на мениджърите от промишлеността през март 2016 г., в сравнение с февруари, се регистрира известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки от чужбина (с 0.6 процентни пункта). За януари 2016 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 165.5 млн. евро (0.4% от БВП) при дефицит от 108.4 млн. евро (0.2% от БВП)4 за януари 2015 година. За януари 2016 г. търговското салдо е положително в размер на 66.7 млн. евро (0.1% от БВП) при дефицит от 124.7 млн. евро (0.3% от БВП) за същия месец на 2015 година. За януари 2016 г. износът (FOB)2 е 1.753 млрд. евро, като се повишава със 125.9 млн. евро (7.7%), в сравнение с януари 2015 г. (1.628 млрд. евро). За януари 2016 г. вносът (FOB) е 1.687 млрд. евро, като намалява с 65.5 млн. евро (3.7%) спрямо януари 2015 г. (1.752 млрд. евро). За януари 2016 г. преките инвестиции в чужбина намаляват с 9.4 млн. евро (при намаление с 4.5 млн. евро за януари 2015 г.). За януари 2016 г. преките чуждестранни инвестиции в страната възлизат на 44.9 млн. евро (при 323.4 млн. евро за януари 2015 година). За януари 2016 г. портфейлните инвестиции - активи нарастват със 160.1 млн. евро при нарастване с 61.8 млн. евро за януари 2015 година. За януари 2016 г. портфейлните инвестиции - пасиви намаляват с 81.7 млн. евро при намаление с 565 млн. евро за януари 2015 година. Външнотърговското салдо от стоки и услуги през четвъртото тримесечие на 2015 г. е отрицателно. Вносът и износът на стоки и услуги отбелязват ръст съответно с 3.4 и 4.2% спрямо съответното тримесечие на предходната година. През февруари 2016 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с 1.0%, в сравнение със същия месец на 2015 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата „Транспорт” - с 5.3%. През четвъртото тримесечие на 2015 г. индексът на цените на жилищата нараства с 4.0%, в сравнение със същото тримесечие на 2014 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2016 г. спада с 4.0% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 9.8%, в преработващата промишленост - с 3.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.5%. По данни от конюнктурната анкета през март 2016 г. мениджърите предвиждат продажните цени в промишлеността да останат без промяна през следващите три месеца. През февруари 2016 г. тримесечният индекс на междубанковия пазар СОФИБОР5 се понижава, в сравнение с февруари 2015 г. с 0.42 процентни пункта - от 0.61 до 0.19%. През февруари 2016 г. широките пари (паричният агрегат М3)1 се увеличават на годишна база със 7.1% при годишно нарастване от 6.6% през януари 2016 година. В края на февруари т.г. широките пари са 73.870 млрд. лв. (81.5% от БВП) при 73.551 млрд. лв. към януари 2016 г. (81.1% от БВП). Кредитите на Нефинансови предприятия и домакинства и НТООД през февруари 2016 г. възлизат на 47.876 млрд. лева. Кредитите за Нефинансови предприятия се понижават с 2.0% на годишна база през февруари т.г. (2.0% годишно намаление през януари 2016 г.) и в края на февруари достигат 30.008 млрд. лв. (33.1% от БВП). Кредитите за Домакинства и НТООД са 17.868 млрд. лв. (19.7% от БВП) в края на февруари 2016 година. През февруари 2016 г. обменният курс на лева спрямо долара достига 1.80 лв. за 1 щатски долар.
Източник: profit.bg (07.04.2016)
 
Цените на повечето хранителни стоки леко се понижиха на едро Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, е паднал през миналата седмица с 1,29 на сто до 1,392 пункта, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Оранжерийните домати са поевтинели с 4,8 на сто и се търгуват по 2,37 лева за килограм. Цената на доматите от внос е паднала с 9,7 процента и са се продавали по 1,70 лева за килограм. Цената на краставиците от внос е паднала със 7,1 процента до 1,17 лева за килограм. Оранжерийните краставици са се продавали по 1,84 лева за килограм на едро. Зелето от внос е поскъпнало с 3,8 процента и се е търгувало по 0,55 лева за килограм. Картофите са поевтинели с 3,8 на сто и са се продавали по 0,62 лева за килограм на едро. Зелената салата е поевтиняла със седем стотинки и се е търгувала по 0,47 лева за брой. Зрелият кромид от внос е поскъпнал по тържищата със 7,8 на сто до 0,83 лева за килограм. Ябълките са поевтинели с три стотинки и са се продавали на едро по 1,20 лева за килограм. Цената на лимоните се е понижила с 4,4 на сто до 2,15 лева за килограм средна цена. Кравето сирене е поевтиняло с 0,2 на сто и се е продавало средно по 5,35 лв. за кг, а кашкавалът тип "Витоша" - по 9,68 лв. на кг. Олиото се е търгувало по 2,07 лева за литър. Цената на каймата се е задържала на 4,63 лева за килограм. Пилешкото замразено месо е поевтиняло с 0,6 на сто и се е продавало по 3,68 лева за килограм. Захарта е поскъпнала с две стотинки и се е продавала средно по 1,43 лв. на кг. Цената на брашно тип "500" се е понижила с 1,2 на сто до 0,82 лева за килограм. Зрелият фасул се е купувал средно по 2,73 лв. за кг. Три седмици преди Великден яйцата са се продавали средно по 0,17 лева за брой на едро.
Източник: Дума (11.04.2016)
 
НСИ: Спад на търговията по интернет, въпреки налагането й като потребителска тенденция С 15% се е увеличил оборотът на търговците на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия през февруари спрямо година по-рано, сочат данните на Националния статистически институт. През февруари сме купували повече дрехи и лекарства, но за сметка на това сме намалили покупките на техника, показват още изчисленията Прави впечатление и спадът на търговията по интернет, въпреки че тя все повече се налага като потребителска тенденция. При останалите отрасли сериозен спад се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия - през февруари спрямо януари намалението е с около 4%, а съпоставено с година по-рано спадът надхвърля пет на сто. Тенденцията се откроява от повечето подотрасли в промишлеността, които дори и да са отбелязали намаление през февруари спрямо предходния месец на годишна база имат ръстове. При строителството се наблюдава увеличение на месечна основа, но годишно календарно изгладените данни показват спад.
Източник: БНР (11.04.2016)
 
Строителната продукция спада през февруари Индексът на строителството в България спада с 1,9% на годишна основа през февруари, сочат предварителните календарно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки това той се покачва с 2,7% спрямо януари 2016 г. На месечна основа по-висок ръст бележи гражданското строителство, което се покачва с 3,3%, а сградното строителство расте с 2,1% в сравнение с януари. Въпреки това в сравнение с февруари 2015 г. и гражданското, и сградното строителство бележат спад, съответно с 1,3% и 2,5% до 85,9 и 75 пункта, показва още статистиката на Националния статистически институт.
Източник: econ.bg (11.04.2016)
 
Промишленото производство забавя ръста си през февруари През февруари 2016 г. индексът на промишленото производство*, изчислен от сезонно изгладените данни, намалява с 0,2% в сравнение с януари. При календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 2,1% спрямо съответния месец на 2015 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през януари 2016 г. индексът на промишленото производство отбелязва ръст от 0,8% на месечна сезонно изгладена база и с 3% на годишна календарно изгладена база. През февруари намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%, и в добивната промишленост - с 1,3%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение от 1%. Националната статистика отчита по-значителен прираст през февруари в преработващата промишленост при производството на химични продукти - с 9,3%, на превозни средства, без автомобили - с 8,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 7,9%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 7,7%. На месечна база спад е отчетен при производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 17,3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11,9%, производството на тютюневи изделия - с 3,3%. На годишна база ръст на промишленото производство е регистриран в преработващата промишленост - с 5,7%, и в добивната промишленост - с 2%. Спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 20%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 19,6%, и производството на електрически съоръжения - с 14%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 15,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12,3%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 6,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2016)
 
Търговията на дребно с четвърти пореден годишен ръст през февруари Търговията на дребно в България ускорява растежа си през февруари, благодарение на продажбите на компютри, комуникационна техника, храни, напитки, облекла, обувки и лекарства. Данните донякъде подкрепят очакванията, че потреблението ще бъде един от основните двигатели на икономическия растеж през 2016 г. Във втория месец на годината оборотите на търговците се повишават с 0,5% на месечна сезонно изгладена база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари месечният ръст бе малко по-висок, а именно - 0,6%. Темпото обаче е по-високо спрямо всеки един от последните три месеца на 2015 г., когато оборотите растяха с по 0,2% месечно. На годишна календарно изгладена база търговията на дребно се повишава с 3,1%, като това е четвъртият пореден месец с годишен ръст, който е и най-високият от края на 2015 г. През януари годишното покачване бе от 1,3%. За последно имаше спад през октомври 2015 г., който възлезе на 0,5%. През февруари 2016 г. оборотът при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника нараства с 5,1% спрямо януари, въпреки че има спад от 13,3% на годишна база. По-осезаемо растат и продажбите на автомобилни горива и смазочни материали - с 3,9%, въпреки че и тук има спад на годишна база, който е от 10,9%. Търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки е нагоре с 3,5% на месечна и 5,6% на годишна база. При текстила, облеклата, обувките и кожените изделия повишението е от 2,2% на месечна и 11,9% на годишна база. По-осезаем месечен ръст има и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита, а именно - от 1,9%. На годишна база най-силен е прирастът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които НСИ отчита на 15,1% спрямо февруари 2015 г. Националната статистика регистрира по-значително намаление само при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1,5% на месечна и 9% на годишна база. Търговията на дребно расте както на месечна, така и на годишна база. Данните засега подкрепят прогнозите на Министерството на финансите и Европейската комисия, че вътрешното търсене и потреблението ще движат по-осезаемо растежа в следващите години. За тази година ведомството залага общ ръст на потреблението от 1,5% и ускоряването му до 2,2% през 2017 г. и 2018 г. Допускането е свързано с подобряването на пазара на труда, увеличаването на работните заплати и наличието на по-висок разполагаем доход на домакинствата. В Брюксел смятат, че през 2017 г. основният двигател на растежа ще бъде вътрешното потребление. Според оценките на ЕК ръстът на потреблението през 2015 г. е бил 0,7%, като от една страна то е било подкрепено от ниската инфлация и евтините горива, но от друга - потискано от слабия ръст на заплатите. Очакванията на ЕК са през тази година ръстът да бъде от 1,4%, а през 2017 година - от 1,7 на сто
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2016)
 
През първите два месеца на 2016 г. стойността на изнесените български стоки се увеличава с 1.7%, докато вносът се свива със 7.3%, съобщи Националният статистически институт. През януари и февруари от страната са изнесени стоки за 6.9 млрд. лв., а вносът е за 7.3 млрд. лв. Само през февруари общият износ възлиза на 3.483 млрд. лв. или с 1.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а вносът е за 3.8 млрд. лв. и намалява със 7.2%. Свиване на вноса статистиката отчита трети месец поред. Данните за търговията със страните извън ЕС през първите два месеца на годината показват символично увеличение на износа от 0.3% до 2.36 млрд. лв. Слабото подобрение се дължи на увеличения с 6.3% износ през януари, докато през февруари е отчетен спад от 4.9%. Половината от българския износ е насочена към шест държави - Турция, Китай, Македония, Сърбия, САЩ и Русия. Вносът от трети страни през януари и февруари намалява със 17.7% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 2.427 млрд. лв. Данните за търговията с ЕС, които са само за януари, сочат, че износът намалява с 1.4% до 2.263 млрд. лв., а вносът - с 2.1% до същата сума.
Източник: Дневник (12.04.2016)
 
През януари износът на България за ЕС намалява с 1.4 на сто спрямо същия месец на 2015 г. и е в размер на 2 262.7 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Вносът на България от ЕС през януари 2016 г. намалява с 2.1 на сто в спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 263.0 млн. лв. Външнотърговското салдо на България с ЕС за януари 2016 г. е отрицателно и е на стойност 0.3 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 162.0 млн. лева.През периода януари - февруари износът на България за трети страни се увеличава с 0.3 на сто в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 2.360 млрд. лeвa. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт. През февруари износът на България за трети страни намалява с 4.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.195 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни през периода януари - февруари намалява със 17.7 на сто в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 2.427 млрд. лeвa.
Източник: Дарик радио (12.04.2016)
 
Почти 43 млн. лева са приходите от нощувки през февруари 42,8 млн. лева приходи от нощувки са реализирани през февруари, сочат данните на Националния статистически институт. На годишна база приходите се увеличават с 16,2%. Хотелиерите се радват на повече туристи и увеличен брой нощувки. През февруари през местата за настаняване (с повече от 10 легла) са преминали 374,9 хил. души. Това представлява увеличение от 12,8 на сто. Нощувките са с 16,8% повече, или 903,5 хил. По-голямата част от туристите през зимата са българи - около 70% от всички, почивали в местата за настаняване през февруари. Те са реализирали средно по 2,1 нощувки, като предпочитаните от тях хотели са с 1,2 или 3 звезди. По-луксозните хотели пък са предпочитани от чужденците. Те са реализирали по средно 3,2 нощувки у нас. От данните на НСИ е видно, че през февруари у нас са функционирали 1 875 места за настаняване (с над 10 легла). Броят им спрямо миналата година намалява с 5,9 на сто. Общата заетост на леглата в хотелите е 28,8%, което пък е увеличение от 4 процентни пункта спрямо миналия февруари. Най-голям е броят на туристите в хотелите в столицата - общо 67 хил. души, от които 38,7 хил. са чужди граждани. Приходите на софийските хотели през февруари са 8,9 млн. лева. Малко над 10 млн. лева са приходите на хотелите в Благоевградска област. Там пренощувалите лица са 66,4 хил., от които 31,8 хил. са чужди граждани. 32 хил. са пренощувалите в хотелите в Смолянска област, като само 6,2 хил. са чужденци. Приходите от нощувки в областта са почти 4 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2016)
 
НСИ: Най-голямо увеличение на стоки, внесени от ЕС за България през януари е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” - 29.3% През януари 2016 г. износът на България за ЕС намалява с 1.4% спрямо същия месец на 2015 г. и е в размер на 2 262.7 млн. лева. Това съобщават от пресцентъра на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.0% от износа за държавите - членки на ЕС. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари 2016 г. в сравнение със същия месец на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти” (36.8%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.” (16.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (61.1%). Вносът на България от ЕС през януари 2016 г. намалява с 2.1% в спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 2 263.0 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (29.3%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (18.1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за януари 2016 г. е отрицателно и е на стойност 0.3 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 162.0 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (12.04.2016)
 
НСИ: Вносът на България от трети страни през периода януари - февруари 2016 г. намалява със 17.7% в сравнение със същия период на 2015 г. През периода януари - февруари 2016 г. износът на България за трети страни се увеличава с 0.3% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 2.360 млрд. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, САЩ и Руската федерация, които формират 49.5% от износа за трети страни. Това съобщават от пресцентъра на Националния статистически институ. През февруари 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 4.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.195 млрд. лeвa. Вносът на България от трети страни през периода януари - февруари 2016 г. намалява със 17.7% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 2.427 млрд. лeвa (по цени CIF) . Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През февруари 2016 г. вносът на България от трети страни намалява със 17.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.223 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - февруари 2016 г. е отрицателно и е на стойност 66.9 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и възлиза на 96.5 млн. лева. През февруари 2016 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 27.8 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите два месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (107.1%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (10.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (50.5%). При вноса от трети страни увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (42.1%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.” (18.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (56.0%). През периода януари - февруари 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 6.9 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2015 г. износът се увеличава с 1.4% . През февруари 2016 г. общият износ възлиза на 3.483 млрд. лв. или с 1.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. През периода януари - февруари 2016 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 7.3 млрд. лв. (по цени CIF), или със 7.7% по-малко спрямо същия период на 2015 година. През февруари 2016 г. общият внос намалява със 7.2% в сравнение със същия месец на предходната година и възлиза на 3.816 млрд. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - февруари 2016 г. и е на стойност 372.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - февруари 2016 г. е положително и е в размер на 83.0 млн. лева. През февруари 2016 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 333.0 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото е отрицателно и е в размер на 118.7 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (12.04.2016)
 
Колко квадратни метра имот купува средният доход в София и в ЕС? Когато става въпрос за цена за квадратен метър жилищна площ, София е на едно от последните три места сред страните в Европа. Средната цена в столицата ни е 1 222 евро, което е по-високо единствено от столиците на Молдова и Македония – съответно 965 евро и 1 134 евро. Имот от 120 квадрата в централната част на София е с около 20% по-евтин от подобен в румънската столица Букурещ. Квадратен метър в София е също така над 35 пъти по-евтин от този в Монако. Средният доход на европейците им стига за 0.36 кв. м. имот, или с около 20% повече, в сравнение с България.
Източник: profit.bg (12.04.2016)
 
Дефлацията се задълбочи до 1,5% годишно през март По-ниските цени на горивата, на услугите в транспорта и туризма, на обувките и облеклата, както и сезонното поевтиняване при пресните зеленчуци задълбочават дефлацията през март. През третия месец на 2016 г. дефлацията е 0,7% на месечна и 1,5% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Годишният спад на индекса на потребителските цени е най-силният от юни 2014 г., когато се смъкна с 1,9% годишно. С новите данни бяха потвърдени и февруарските резултати, които показаха месечна дефлация от 0,3% и годишна от 0,5%. През първото тримесечие на годината дефлацията е 1%, като надхвърля значително очакванията на Българската народна банка (БНБ). Икономическият екип на централната банка очакваше дефлацията в края на първото тримесечие на 2016 г. да бъде в диапазона от 0,6% до 0,3%. БНБ предрича, че към средата на 2016 г. инфлацията може да бъде в границите от минус 0,6% до плюс 0,6%. Прогнозата на финансовата институция се основава на допускането за слабо повишение на международните цени на храните в евро през първата половина на 2016 г. спрямо края на 2015 г., но при запазващ се спад на годишна база. Изглежда, че прогнозирането на инфлацията, или по-скоро на това кога дефлацията ще отшуми, се оказва нелека задача. За това свидетелства променената прогноза на Министерството на финансите, което очаква дефлация и през тази година спрямо предходната оценка за инфлация. Ако прогнозата за дефлация от 0,8% през 2016 г. се сбъдне, то това ще е третата поредна година с дефлация. Като контраст от БНБ очакват ръст на индекса на потребителските цени от 1% през тази година. За дефлацията през март 2016 г. основна роля играят по-ниските цени на горивата, на услугите в транспорта и туризма, както и на обувките и облеклата заради сезонните отстъпки и промоции. Принос към спада на потребителските цени имат и сезонни фактори при хранителните стоки. Цените на горивата продължават да спадат, като през месеца автомобилният бензин А98Н поевтинява с 2,6%, а А95Н - с 3,1%. Цената на дизела е надолу с още 3,5%, а тази на метана – с 2,2 на сто. Пропан-бутанът поевтинява с 3,3%, а газообразните и течните горива за битови нужди - с 5,9% и 1,7%, съответно. От април пък цената на природния газ е вече с 23% по-ниска, като това ще доведе до последващо намаление на цените, което ще видим в статистиката за следващия месец. При облеклата и обувките поевтиняването е в рамките на 0,8% и 1,8%, съответно, което се дължи на сезонни намаления и агресивни промоции при някои търговци. По-ниските цени на горивата водят до по-евтин транспорт. През март като цяло услугите в сектора поевтиняват с 1,9% на месечна база. Само при пътническия въздушен транспорт НСИ регистрира ценови спад от 0,6% на месечна база. С отшумяването на активния зимен сезон и настъпването на пролетта поевтиняват и услугите в сектор туризъм. Например, цените на услугите по краткосрочно настаняване са надолу с 3,8%, докато като цяло в цените в ресторантите и хотелите са с 0,2% по-ниски спрямо февруари. Поевтиняват още цените на съобщителните услуги, както и в областта на развлечението и културата – с 1,9 на сто и 0,9%, съответно. При съобщенията може да се очаква последващ спад, тъй като от април ще започне постепенно намаляване на таксите за роуминг за държавите членки на Европейския съюз, инициирано от Европейската комисия, което според БНБ е предпоставка за по-нататъшно поевтиняване на телекомуникационните услуги. В групата на хранителните продукти и безалкохолните напитки НСИ регистрира намаление на цените от 0,9%. По-евтини спрямо предходния месец са краставиците (-19,9%), листните зеленчуци (-14,5%), доматите (-16,2%), зрелият боб (-5%). По-ниски са и цените на хляба, млечните продукти, свинското и пилешкото месо, каймата. Цените на цитрусовите и южните плодове, някои зеленчуци, като морковите и зелето, и макаронените изделия, захарта, солта и рибата, нарастват спрямо февруари. По-високи са цените и в групата на алкохолните напитки и тютюневите изделия. Увеличението е от 0,1%, като поскъпването при цигарите вероятно е по линия на приетите промени в акцизните ставки, но „ефектът от тази мярка се очаква да бъде по-силен през следващите няколко месеца“, отбелязва Министерството на финансите в своя актуален „Месечен обзор на българската икономика“. През март цените на лекарствените продукти се понижават с 0,4%, на лекарските услуги се увеличават с 0,4% на месечна база, като цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Използвайки европейската методология, НСИ регистрира по-дълбока дефлация спрямо март 2015 г. Изчислена по този начин, годишната дефлация е 1,9%, а на месечна база цените в България са се понижили с 0,6%. От началото на годината хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) спада с 1,3 на сто. В същото време цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) спадат с 0,5% на месечна база, докато растат с 0,4% през първото тримесечие на годината. С най-голям принос за месечната дефлация в малката кошница са поевтинелите с1% хранителни стоки. Цените на нехранителните стоки намаляват с 0,1% на месечна основа, а тези в сектора на услугите отново са без промяна.
Източник: Инвестор.БГ (13.04.2016)
 
Средният осигурителен доход в България се понижава през март Средният осигурителен доход в България се понижава през март. Това става ясно от данните на Националния осигурителен институт (НОИ). За месец март средният осигурителен доход е 743,25 лв., което е с 9,85 лв. или с 1,31% по-малко спрямо предходния месец февруари. Тогава средният осигурителен доход бе 753,10 лв. В същото време обаче расте средномесечният осигурителен доход за страната за едногодишен период назад. Между 01 февруари 2015 г. и 31 януари 2016 г. той е 730,15 лв., докато за периода от 01 март 2015 г. - 29 февруари 2016 г. размерът му вече е 733,59 лв.
Източник: econ.bg (13.04.2016)
 
Дефлацията стигна 1,5% за година Дефлация в размер на 1,5% през март 2016 г. спрямо същия месец на предходната година отчита Националният статистически институт (НСИ). Само за месец спадът на потребителските цени е с 0,7%. Така за първото тримесечие на годината се регистрира инфлация в размер на 1%, което е над прогнозата на БНБ за спад в ценовия индекс между 0,3% и 0,6%. През последните две години статистиката отчита дефлация на средногодишна база – 1,6% през 2014 г. и 1,1% през 2015 г. Прогнозата на финансовото министерство е тази година дефлацията средно за годината да спадне до 0,8%, а от догодина потребителските цени да започнат да се покачват и за пръв път от доста време насам да се отбележи инфлация от 1,1%. Най-голям принос за дефлацията през последната година имат горивата. Те са поевтинели с около 20%. Цените на парното и топлата вода са се свили с около 15%, излиза от данните на НСИ. Спадът при транспортните услуги е с около 10%. При хранителните продукти също има леко намаление, с общо 1,4% за година. През март спрямо февруари 2016 г. от групите стоки и услуги най-много са поевтинели транспортът и съобщенията – с близо 2%. Сред горивата дизелът е паднал с 3,5%, бензин А95Н – с 3,1%, пропан-бутанът – с 3,3%, а метанът – с 2,2%, отчита НСИ. При храните по-сериозен спад през март се регистрира сезонно при доматите, краставиците и листните зеленчуци, а с около 2% са поевтинели яйцата. В същото време обаче цитрусите, ябълките, зелето и лещата са поскъпнали.
Източник: Медия Пул (13.04.2016)
 
МВФ прогнозира 2,3% ръст на българската икономика през 2016 г. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда икономиката на България да нарасне с 2,3 на сто през тази година. МВФ е преразгледал своите прогнози за 2016-а и прогнозира средният годишен икономически ръст в Източна Европа да бъде 3,5% вместо с 3,1 на сто. „Активността в региона получава облаги от ниските цени на петрола и от възстановяването на Еврозоната", пише в доклада на МВФ. В източноевропейския регион влизат пет членки на ЕС - България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, както и Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, които не са страни в съюза. Най-голям ще е ръстът в Черна гора - 4,7%, а най-нисък в Сърбия - 1,8%. Прогнозата за световната икономика е да нарасне с 3,2% вместо очакваните 3,4%, съобщи АФП. За втори път в рамките на няколко месеца МВФ коригира надолу прогнозата си за ръста на световната икономика. МВФ намали прогнозирания икономически растеж и за Еврозоната до скромните 1,5% за 2016 г. Факторите, които организацията отчита, са миграционната криза, тероризмът и възможността Великобритания да напусне ЕС. Предишната прогноза от януари беше за 1,7% растеж.
Източник: Дума (13.04.2016)
 
България е първа по ръст на цените на жилищата в ЕС в края на 2015 г. България е пазарът на имоти в Европейския съюз (ЕС) с най-силен ръст на цените на жилищата през последното тримесечие на миналата година спрямо предходното. За периода октомври – декември 2015 г. цените на жилищата у нас са се увеличили с 3,1% спрямо юли – септември. За сравнение, в целия ЕС цените са останали без промяна, а в еврозоната ръстът за тримесечието достига 0,2%. На годишна база се отчита увеличение на цените на жилищата у нас от 4 на сто – малко над средните за ЕС 3,8% и при средно за еврозоната повишение от 2,9%. За тримесечието сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата се нареждат Латвия (2,3%) и Швеция (2%), а най-силен спад е отчетен в Кипър (-4,2%), Литва (-2,1%) и Австрия (-1,7%).
Източник: Инвестор.БГ (14.04.2016)
 
ЕС избегна дефлацията, но България не успя През март Европейския съюз (ЕС), както и еврозоната, избегнаха дефлацията. Годишната инфлация остана на ниво от 0,0%, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. България , Румъния и Кипър обаче не могат да се похвалят с такъв резултат. Това са трите държави с най-нисък годишен размер на инфлацията, като при тях индикаторът е излезнал на негативна територия през миналия месец. За България той е в рамките на минус 1,9%, а в Кипър и Румъния е съответно минус 2,2% и минус 2,4%. На противоположния полюс са Белгия, Швеция и Малта, които отчитат най-висок ръст на годишната инфлацията, съответно с 1,6 на сто, 1,2 на сто и 1 на сто. Изчисленията на Евростат показват, че най-голямо поскъпване при продуктите, предлагани в ресторантите и кафенетата, при пакетните почивки и наемите. От друга страна поевтиняване има при горивата, отоплението и природния газ.
Източник: Money.bg (15.04.2016)
 
Имотите в България са поскъпнали най-много сред страните от ЕС през последното тримесечие на 2015 г. спрямо предходното, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода октомври-декември 2015 г. цените на жилищата у нас са се увеличили с 3,1% спрямо юли-септември. За сравнение, в целия ЕС цените са останали без промяна, а в еврозоната ръстът за тримесечието достига 0,2%. На годишна база Евростат отчита увеличение на цените на жилищата у нас с 4% - малко над средните за ЕС 3,8% и при средно за еврозоната повишение от 2,9%. За тримесечието сред държавите с най-силен ръст на цените на жилищата се нареждат Латвия (2,3%) и Швеция (2%), а най-силен спад е отчетен в Кипър (-4,2%), Литва (-2,1%) и Австрия (-1,7%), съобщава "Стандарт". На годишна база най-силен ръст на цените на жилищата е регистриран в Швеция (14,2%), Унгария (10,3%) и Великобритания (7,1%), а най-силен спад - в Хърватия (-2,1%), Италия (-0,9%) и Кипър (-0,6%).
Източник: Дарик радио (15.04.2016)
 
Близо 90% от домакинствата у нас живеят в собствено жилище През 2015 г. в собствено жилище живеят 89.5% от домакинствата у нас, а 6.7% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.8% от наблюдаваните домакинства - 2.8% на свободен и 1.0% на общински наем. Второ жилище притежават 8.3% от домакинствата, информират от НСИ. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 91.4% от домакинствата, като две трети (71.1%) са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 20.3% от жилищата, а изградените след 2001 г. са 4.4%. Над две трети (68.4%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища, като в градовете те са 73.5%. В селата 62.2% от жилищата са с три и четири стаи. Гаражи имат 22.4% от домакинствата в страната (19.2% в градовете и 32.5% в селата). С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 80.3% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 43.7% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 2.2 пъти по-голям - 95.7%. Тоалетна вътре в жилището имат 66% от домакинствата в селата и 97.2% - в градовете. С централно парно отопление са 22.0% от жилищата в страната, съответно 28.8% в градовете и само 0.3% в селата. Автомобили имат 51.9% от наблюдаваните домакинства, като 4.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 17.9% от домакинствата, а 29.6% са заявили, че нямат необходимост от лека кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 98.9% от домакинствата, а 29.4% имат по два и повече телевизора. На второ място по разпространение е хладилната техника - 97.9% от домакинствата в страната (98.4% в градовете и 96.7% в селата) имат хладилник и/или фризер. Автоматична перална машина притежават 91.9% от домакинствата, 5.3% не могат да си закупят този уред по финансови причини, а 2.8% смятат, че нямат необходимост. Без телефон (стационарен или мобилен) са 2.4% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 5.6%, а 59.4% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 32.6% от наблюдаваните домакинства. С компютри разполагат 56.3% от домакинствата (63.7% в градовете и 33.0% в селата), като една малка част ползват служебни. Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 36.5%. Наличие на интернет връзка в жилището имат 55.5% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 63.1% от жилищата, а в селата - в 31.3%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 37.4% от домакинствата.
Източник: profit.bg (15.04.2016)
 
Промишлените предприятия планират свиване на инвестициите през 2016 г. с 4,2% Предприятията от сектор промишленост планират свиване на инвестициите през 2016 г. с 4,2% спрямо 2015 г. Това издават резултатите от инвестиционната бизнес анкета, проведена от Националния статистически институт (НСИ) през март. Оценката е по-оптимистична в сравнение с изразените очаквания през октомври 2015 г. Тогава мениджърите на анкетираните промишлени предприятия прогнозираха свиване на инвестициите с 28,2% спрямо направените през 2014 г. Данните сочат, че през миналата година дружествата в промишлеността са направили с 24,2% по-малко разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в сравнение с 2014 г. Анкетата, която осигурява информация както за реализираните от промишлените предприятия инвестиции през 2015 г., така и за инвестиционните им планове през тази година, издава и че през 2016 г. ще бъдат направени по-малко разходи за придобиване на активи. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е около 83%, като мениджърите предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 11,8% в сравнение с предходната година. Най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2016 г. формира производството на стоки за междинно потребление (35,1%), при което се предвижда намаление от 2,4% спрямо 2015 г. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 31,3%), които обаче очакват увеличение със 7,3% в сравнение с предходната година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 16,6%, като предвижданията на мениджърите в този сектор са за свиване на инвестиционните програми с 28,6% спрямо 2015 г. Прогнозите за 2016 г. идват на фона на повишения оптимизъм от страна на промишлените предприемачи, съдейки по резултатите от последната анкета на НСИ относно общия бизнес климат у нас. Допитването през март показа, че бизнес климатът в индустрията е на най-високото си ниво от 2008 г. насам. Въпреки това очакванията на предприемачите в сектора относно дейността на предприятията им през следващите три месеца са по-резервирани. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене от страната и предизвикателствата в намирането на качествена работна ръка. Сектор промишленост бе сред тези с най-голям принос за икономическия растеж в последната четвърт на 2015 г., както и за цялата година. За периода октомври-декември 2015 г. създадената от промишлеността брутна добавена стойност нарасна с 3,4% годишно. Отделно секторът изпитва глад за кадри. Актуалните данни на Агенцията по заетостта показват, че през март най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени именно от преработващата промишленост - 4 124.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2016)
 
Безработицата през март е 9,9% Равнището на безработица през март е 9,9%, като се свива с 0,1 процентни пункта спрямо февруари. В сравнение с март миналата година равнището на безработица намалява с 1,1 процентен пункт, показват данните на Агенцията по заетостта (АЗ). През първия пролетен месец на тази година в бюрата по труда са регистрирани 324 309 безработни - с 5 301 по-малко спрямо февруари и с 37 202 лица по-малко спрямо година по-рано. През март 2016 г. на работа са постъпили общо 28 063 безработни лица, като се увеличават с 4 502 души спрямо предходния месец. Увеличава се броят на започналите работа на първичния пазар и на тези по схеми на ОП „Развитие на човешките ресурси“. 21 562 безработни са започнали работа на първичния пазар или с 4 245 лица повече спрямо февруари. За година постъпилите на работа на първичния пазар се увеличават с 2 050 лица. В субсидирана заетост през март са включени 6 501 лица, което представлява нарастване с 257 души спрямо предходния месец и с 3 391 души на годишна база. По програми за заетост са постъпили на работа 291 лица. Те са с 526 по-малко в сравнение с предходния месец и с 200 повече от март 2015 г. По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта са започнали трудова дейност 32 лица, при същия брой през месец февруари и 91 души през март 2015 г. По схеми на ОП „Развитие на човешките ресурси“ на работа са постъпили 6 178 безработни, които са със 783 повече от февруари и с 6 111 повече от март миналата година. Търсенето на работна сила на първичния пазар в бюрата по труда продължава да се увеличава за трети пореден месец, отчита Агенцията по заетостта.. През март най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (4 124), от хотелиерството и ресторантьорството (3 328 места), от търговията (3 002 места), от селското, горското и рибното стопанство (2 194 места). На заден план остават заявените вакантни места в сфери като транспорта (1 508 места), операциите с недвижими имоти (778 места), строителството (736 места). Под влияние на сезонния фактор най-много се увеличават местата през месеца в хотелиерството и ресторантьорството (с 1 251), в селското и горското стопанство (с 1 097), в търговията (с 1 024). По програми за заетост в бюрата по труда са заявени 322 работни места, а по схеми на ОП „Развитие на човешките ресурси“ – 2 300 работни места.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2016)
 
НСИ: През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4 953 лв. и нараства с 2.9% спрямо 2014 година През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4 953 лв. и нараства с 2.9% спрямо 2014 година. Това съобщават от пресцентъра на Националния статистически институт. За последните 12 години общият доход средно на лице от домакинство нараства близо 2.2 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 3.0% през 2015 г. в сравнение с 2014 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2004 г. - 140.0%.
Източник: Агенция Фокус (18.04.2016)
 
НСИ: Разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2015 г. са с 24.2% по-малко в сравнение с 2014 година Инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през март 2016 г., осигури информация както за реализираните от тях инвестиции през 2015 г., така и за инвестиционните им планове през тази година. Това съобщават от пресцентъра на Националния статистически институт. По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2015 г. са с 24.2% по-малко в сравнение с 2014 година. Настоящата бизнес анкета на инвестиционната активност показва, че плановете на промишлените предприятия през 2016 г. са за свиване на инвестициите с 4.2% спрямо направените през 2015 година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е около 83%, като мениджърите предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 11.8% в сравнение с предходната година.По основни производствени групировки най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2016 г. формира производството на стоки за междинно потребление (35.1%), при което се предвижда намаление от 2.4% спрямо 2015 година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 31.3%), които очакват увеличение със 7.3% в сравнение с предходната година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 16.6%, като предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестиционните програми с 28.6% спрямо 2015 година.
Източник: Агенция Фокус (18.04.2016)
 
Българите са се стопили с 48 414 души за година Населението на България продължава да намалява и застарява, сочат данните на Националния статистически институт. С 48 414 души по-малко е населението на страната към края на 2015 г. в сравнение с 2014 г. Към 31 декември миналата година у нас живеят 7 153 784 души. Мъжете са 3 477 177 /48,6 на сто/, а жените - 3 676 607 /51,4 на сто/, което означава, че на 1000 мъже се падат 1057 жени. Според статистиката в градовете живеят 5 227 182 души, или 73,1 на сто от българите, а в селата – 1 926 602 души, или 26,9 на сто. Градовете с население над 100 000 души са се стопили до 6 – това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Всеки трети българин живее в тези 6 града. През 2014 г. и Плевен фигурираше към тях, но миналата година населението му е намаляло до 99 628 души. Само столицата увеличава населението си през 2015 г. спрямо предходната. Най-много хора живеят именно в област София, а най-малко - в област Видин. На цялата територия на област Видин живеят по-малко хора, отколкото живеят в район "Люлин" или район "Младост" в столицата, отчетоха от НСИ. През 2015 г. в страната са регистрирани 65 950 живородени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 1 635 деца. Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.3‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 165. Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2015 година хората на 65 и повече навършени години са 1 461 786, или 20,4 на сто от населението на страната. В сравнение с 2014 година делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 година - с 3,5 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23,7%, а на мъжете – 17%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Към края на миналата година на всеки човек в зависима възраст /под 15 и на 65 и повече навършени години/ се падат по-малко от двама души в активна възраст. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 43,3 години в края на 2015 г. Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете. В градовете средната възраст на населението е 42,3 години, а в селата – 46,1 години. В регионален аспект делът на хората на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин, Габрово и Ловеч. Общо в 18 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София, Благоевград и Варна. Като положителни тенденции в данните се очертава намаляването на детската смъртност; увеличава се броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите намалява.
Източник: bTV (18.04.2016)
 
Реалните доходи на домакинствата нарастват с 3% през 2015 г. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 3,0% през 2015 г. в сравнение с предходната, като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2004 г. - 140,0%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4 953 лв. и нараства с 2,9% спрямо 2014 година. За последните 12 години общият доход средно на лице от домакинство нараства близо 2,2 пъти, отчита националната статистика. Статистическият институт разглежда и тенденциите по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство за периода 2004 - 2015 г. Отчита се, че за този период доходът от работна заплата и от пенсии расте, а намалява доходът от домашно стопанство и трудова дейност извън работната заплата. Приходите от работна заплата се увеличават с 4,4% спрямо 2014 г. и нарастват три пъти в сравнение с 2004 г. Доходите от пенсии нарастват с 3,5% спрямо 2014 г., или 2,5 пъти в сравнение с 2004 г. При доходите от предприемачество няма промяна спрямо 2014 г., но нарастват 3,5 пъти спрямо 2004 г. Приходите от трудова дейност извън работната заплата намаляват спрямо 2014 г. с 4,2%, но в сравнение с 2004 г. нарастват 1,8 пъти. Продължава тенденцията на намаление на дохода от домашно стопанство - приблизително шест пъти спрямо 2004 г. Доходът от работна заплата през 2015 г. е 2 726 лв. средно на лице от домакинство. Делът на работната заплата в общия доход е 55,0%, или с 0,8 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г., докато спрямо 2004 г. нараства с 14,8 процентни пункта. През миналата година постъпленията от социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица) са 1 455 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 2,6 пъти спрямо 2004 г. Този тип доходи формират 29,4% от общия доход на домакинствата. Съществена промяна НСИ отчита при доходите на домакинствата от пенсии. През 2004 г. приходът от пенсии е 509 лв. и достига 1 286 лв. средно на лице през 2015 г. Делът на този тип приходи през 2015 г. е 26,0% от общия доход на домакинствата, или с 0,2 процентни пункта повече спрямо 2014 г. Постъпленията на домакинствата през миналата година от предприемачество са 314 лв. средно на лице от домакинство, а доходът от трудова дейност извън работната заплата средно на лице от домакинство е 161 лева. Разходите на българските домакинства през миналата година също растат, отчита статистиката. Разходите са били 4 666 лв. средно на лице, което е с 3,5% повече в сравнение с 2014 година. НСИ отбелязва, че за периода 2004-2015 г. разходите на домакинствата се увеличават 2,4 пъти. За храна са изразходвани 1 463 лв. средно на лице от домакинството през миналата година. Делът на тези разходи от общия разход е 31,4% през 2015 г., или с 0,9 процентни пункта по-малко в сравнение с предходната година и със 7,9 процентни пункта спрямо 2004 г. Разходите за комунални услуги (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома) през миналата година са 839 лв. средно на лице от домакинство, което е с 8,7% повече спрямо 2014 година. В сравнение с 2004 г. тези разходи са се увеличили 2,5 пъти, което се дължи предимно на разходите за електроенергия и горива. Увеличение на годишна база има при разходите за: алкохол и цигари - с 9,7%, свободно време, отдих и образование - със 7,6%, данъци - с 5,8%, и здравеопазване - с 5,5%. Тези разходи формират около 50% от структурата на общия разход. Данните на НСИ показват, че през 2015 г. настъпват промени в структурата на потреблението на българските домакинства - намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 3,7 кг (спрямо 2014 г.) и достига 89,5 кг средно на лице. По-малка е и консумацията на плодове и зеленчуци съответно с 2,9 и 2,5 килограма. На годишна база се увеличава потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 28,4 на 29,2 л) и на цигари (от 603 на 647 броя). През периода 2004 - 2015 г. се увеличава покупателната способност на домакинствата за повечето основни хранителни продукти. Около два пъти е нараснала покупателната способност при свинското месо, ябълките, птичето месо и яйцата в сравнение с началото на разглеждания период. В статистиката си НСИ включва и отчет за жилищата и снабденост със стоки за дълготрайна употреба на домакинствата у нас. През 2015 г. в собствено жилище живеят 89,5% от домакинствата, а 6,7% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3,8% от наблюдаваните домакинства – 2,8% на свободен и 1,0% на общински наем. Второ жилище притежават 8,3% от домакинствата. Автомобили имат 51,9% от наблюдаваните домакинства, като 4,1% притежават два и повече автомобила. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 98,9% от домакинствата, а 29,4% имат по два и повече телевизора. На второ място по разпространение е хладилната техника – 97,9% от домакинствата в страната имат хладилник. Автоматична перална машина притежават 91,9% от домакинствата. Без телефон (стационарен или мобилен) са 2,4% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 5,6%, а 59,4% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 32,6% от наблюдаваните домакинства. С компютри разполагат 56,3% от домакинствата. Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 36,5%. Интернет връзка в жилището имат 55,5% от домакинствата в страната. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 37,4% от домакинствата. Климатици притежават 33,3% от домакинствата.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2016)
 
През март 2016 г. в България са били продадени 2 230 чисто нови коли През март 2016 г. в България са били продадени 2 230 чисто нови коли, което е с 5,8% повече от резултата спрямо година по-рано. Тогава сключените у нас сделки са били 2 108, показват данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители. След повече от година почти ежемесечно увеличение, сега тенденцията продължава. Увеличение е регистрирано и за цялото първо тримесечие на тази година. Докато през периода януари-март 2015 г. продажбите на нови коли в България са били 5 008. През същото тримесечие на тази година броят им нараства със 7.8% и сключените сделки на пазара на нови автомобили у нас вече са 5 399. От данните става ясно, че отчетеното в България увеличение ни нарежда приблизително в средата на класацията спрямо останалите държави в Европейския съюз. При тях за разглеждания период средния ръст е на ниво от 6% за март и 8,3% за цялото първо тримесечие на 2016 г. На практика обаче страната ни все още значително изостава като брой продадени нови автомобили в сравнение с държавите с аналогично население.
Източник: econ.bg (18.04.2016)
 
Инвестициите на бизнеса в промишлеността през 2015 г. са с 24,2% по-малко в сравнение с 2014 г. , показва инвестиционна бизнес анкета на НСИ проведена сред промишлените предприятия през март 2016 г. Анкета на инвестиционната активност показва, че плановете на промишлените предприятия за 2016 г. са за свиване на инвестициите с още 4,2% спрямо направените през миналата година. Сред причините за това е забавянето на ръста на световната икономика. Това вече се отразява на износа ни, който сериозно забавя раста си през първите месеци на 2016 г. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни активи през тази година делът на частния сектор е 83%, като мениджърите предвиждат свиване на инвестиционните си програми с 11,8%. По основни производствени групи най-голям дял в очакваните инвестиции през 2016 г. формира производството на стоки за междинно потребление (35,1% от планираните вложения), при което се предвижда намаление с 2,4% спрямо 2015 г. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 31,3%), които очакват увеличение със 7,3% в сравнение с миналата година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с дял от 16,6%, като прогнозите на мениджърите са за свиване на инвестиционните програми с 28,6% спрямо 2015 г.
Източник: Стандарт (18.04.2016)
 
Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, падна тази седмица с 0,28 на сто до 1,388 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Спрямо средата на април 2015 година ИТЦ е с 9,05 на сто по-нисък. Миналата година ИТЦ постига най-високо си ниво от 1,519 пункта малко преди Великден, съобщава bgonair.bg. Оранжерийните домати поевтиняват тази седмица с 1,38 на сто и се търгуват по 2,43 лева за килограм. Цената на доматите от внос скача с 14,4 процента и се продават по 1,99 лева за килограм. Цената на краставиците от внос пада с 3,2 процента до 1,20 лева средна цена за килограм. Оранжерийните краставици се продават по 1,48 лева за килограм като цената им пада с 14,9 на сто за една седмица. Зелето, също внос, поскъпва с 5,2 процента и се търгува по 0,61 лева за килограм. Българските картофите поевтиняват с 1,68 на сто и се продават по 0,63 лева за килограм на едро. Цената на пресните картофи се понижа с 3,9 на сто до 1,49 лева за килограм на едро. Зелената салата поевтинява с шест стотинки и се търгува по 0,41 лева за брой. Репичките поевтиняват със седем стотинки до 0,41 лева за брой. Зрял лук кромид, от внос поевтинява с 3,8 на сто до 0,77 лева за килограм, пише Dnes.bg. Българските ябълки се продават по 1,20 лева за килограм, а вносните - по 1,05 лв. /кг. Цената на лимоните се понижава с 1,4 на сто до 2,13 лева за килограм. Вносните ягоди поевтиняват тази седмица с 12,6 на сто до 3,12 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,4 на сто и се продава средно по 5,35 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" - по 9,78 лв./кг. Олиото поскъпва с един процента и се търгува по 2,11 лева за литър. Цената на каймата пада с пет стотинки до 4,58 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поскъпва с 0,5 на сто и се продава по 3,70 лева за килограм на едро. Захарта се продава по 1,43 лв./ кг. Цената на брашно тип "500" се повишава с 2,4 на сто до 0,85 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 2,71 лв./кг. Яйцата се продават 0,17 лева за брой на едро.
Източник: Монитор (18.04.2016)
 
Реалните ни доходи са нараснали с 40% за 12 години Реалните доходи на домакинствата у нас, отчитайки инфлацията, са нараснали с 40% за периода 2004 – 2015 г., обяви в петък Националният статистически институт (НСИ). Увеличението само през 2015 г. е с 3%. През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4 953 лв. и нараства с 2.9% спрямо 2014 г. Всеки трети лев, който влиза в бюджетите на домакинствата у нас, е от социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица). През 2015 г. тези доходи са били 1 455 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 2,6 пъти спрямо 2004 г. През 2004 г. доходът от пенсии е бил 509 лв. на година, а през 2015 г. вече е 1286 лв. на човек. Относителният дял на доходите от пенсии през 2015 г. е 26% от общия доход на домакинствата. През 2015 г. българските домакинства са изразходвали 4 666 лв. средно на лице, което е с 3.5% повече в сравнение с 2014 г.. За периода 2004 - 2015 г. разходите на домакинствата се увеличават 2.4 пъти. За храна са изразходвани 1 463 лв. средно на човек. През 2015 г. разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), са 839 лв. средно на лице от домакинство, което е с 8.7% повече спрямо 2014 г. В сравнение с 2004 г. тези разходи са се увеличили 2.5 пъти, което се дължи предимно на разходите за електроенергия и горива. Увеличение на годишна база има и при харчовете за алкохол и цигари - с 9.7%. През 2015 г. в собствено жилище живеят 89,5% от домакинствата, а 6,7% ползват жилище, без да плащат наем, сочат още данните на НСИ. В жилища под наем живеят 3,8% от наблюдаваните домакинства – 2,8% на свободен и 1,0% на общински наем. Второ жилище притежават 8,3% от домакинствата. С автомобили разполагат 51,9% от наблюдаваните домакинства. Телевизор имат 98,9% от домакинствата, а 29,4% притежават по два и повече телевизора. На второ място по разпространение е хладилната техника – 97,9% от домакинствата в страната имат хладилник. Автоматична перална машина притежават 91,9% от домакинствата. Без телефон (стационарен или мобилен) са 2,4% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 5,6%, а 59,4% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 32,6% от наблюдаваните домакинства. С компютри разполагат 56,3% от домакинствата. Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 36,5%. Интернет връзка в жилището имат 55,5% от домакинствата в страната. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 37,4% от домакинствата. Климатици притежават 33,3% от домакинствата.
Източник: Медия Пул (18.04.2016)
 
Промишлените предприятия инвестирали с 24.2% по-малко през 2015 г Инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през март 2016 г., осигури информация както за реализираните от тях инвестиции през 2015 г., така и за инвестиционните им планове през тази година. По последни данни разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2015 г. са с 24.2% по-малко, в сравнение с 2014 година. Настоящата бизнес анкета на инвестиционната активност показва, че плановете на промишлените предприятия през 2016 г. са за свиване на инвестициите с 4.2% спрямо направените през 2015 година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е около 83%, като мениджърите предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 11.8%, в сравнение с предходната година. По основни производствени групировки най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2016 г. формира производството на стоки за междинно потребление (35.1%), при което се предвижда намаление от 2.4% спрямо 2015 година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 31.3%), които очакват увеличение със 7.3%, в сравнение с предходната година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 16.6%, като предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестиционните програми с 28.6% спрямо 2015 година.
Източник: profit.bg (18.04.2016)
 
Безработицата през март е под 10%, безработните са 324 309 Равнището на безработица В България през март 2016 г. е 9,9 %, като тя е намаляла с 0,16 % спрямо февруари, съобщиха от Агенцията по заетостта. Безработните в страната са 324 309. Равнището на безработицата е спаднало с 1,1 процентни пункта, в сравнение с март 2015 г. Броят безработни, регистриран в бюрата по труда е 324 309 което е с с 5301 души по-малко февруари. В сравнение с март 2015 г. безработните са значително по-малко – с 37 202 души. През март 2016 г. са започнали работа общо 28 063 безработни, които са с 4502 повече спрямо предходния месец. Търсенето на служители на първичния пазар в бюрата по труда продължава да се увеличава трети месец подред. През март 2016 г. най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (4124), от хотелиерството и ресторантьорството (3328), от търговията (3002), от селското, горското и рибното стопанство (2194), от държавното управление (1656 места) и от транспорта (1508). В бюрата по труда са заявени 322 работни места по програми за заетост и 2300 работни места по схеми на ОП „Развитие на човешкия ресурс“.
Източник: Труд (18.04.2016)
 
В София има бум на жилищното строителство Бум на новото жилищно строителство и огромен интерес от купувачи, най-вече в София, се наблюдава през първото тримесечие на 2016 г. По данни на Националния регистър за ново строителство, който включва всеки обект до акт 16, в София общата разгъната застроена площ на започнатите нови сгради се увеличава с цели 51%. И това е най-високият ръст за последните 8 години. През 2015 г. столицата държи рекорден близо 35% дял от цялото строителство в България, като лидерската й позиция се дължи основно на жилищния сектор. През м.г. се наблюдава и най-голям обем нови обекти от кризата насам. През първите три месеца на 2016 г. ръстът се запазва, като има огромно увеличение - 126%, спрямо същия период на 2015 г. Освен бум на новото строителство брокерите отбелязват силен старт за имотния пазар от 1 януари, съчетан с покачване на цените. "Изключително висок интерес отчетохме към имоти ново строителство, като купувачите вече са много по-уверени в покупката "на зелено", коментира Полина Стойкова от Bulgarian Properties. Купувачите все още търсят апартаменти до 50 хил. евро, а предлагането на тези цени в предпочитаните квартали е ограничено. Средната цена на продадените апартаменти в София е 835 евро/кв. м за периода януари-март, което е с 8.4% по-скъпо от продажбите преди година. Любопитно е и това, че почти всяко второ жилище от купените през изминалите месеци е ново строителство. Цената на такъв имот върви със 100 евро над средната за пазара, или около 950 евро/кв. м. Така средната цена на продадените апартаменти в София от началото на януари досега е 80 хил. евро, а само новото строителство върви за 90 хил. евро. Търсенето върви еднакво и при двустайните, и при тристайните жилища. Продължава да расте делът обаче на апартаментите с 3 спални. Остават най-желани тези между 2-ри и 5-и етаж, компромис правят купувачите и за по-високо, ако обаче има добра гледка. Средната площ на продадените жилища е около 90 кв. м. Наред с традиционното търсене в "Младост" и "Люлин" заради метрото се наблюдава интерес и към "Хладилника" и "Кръстова вада". Търсят се имоти по протежение на бул. "Черни връх", около мол Paradise Center и нагоре към Околовръстния път заради наличието на търговски обекти, изграждането на метрото, подобряващата се инфраструктура и близостта до Витоша, допълниха от компанията. "Лозенец" и центърът продължават да държат най-високи цени на жилищата - средната покупна цена през изминалите месеци там е между 1200 и 1500 евро/кв. м. Ръст на цените в България показват и данните на Евростат за последното тримесечие на 2015 г. - с 3.1. В сравнение с другите страни в общността у нас цените отбелязват най-сериозно движение в ЕС в края на миналата година. СМЕТКИ 60 средни заплати са нужни за покупка на жилище у нас. За сравнение - през 2013 г. е можело да се купи апартамент за 65 заплати. През последните години цените се повишават, но средните заплати са се вдигали с по-бързи темпове. Заедно със София и Варна е лидер не само по търсенето на жилища, но и по ипотеки.
Източник: Сега (19.04.2016)
 
Възстановяването на строителния сектор в България се ускорява Плавното възстановяване на строителния сектор от 2014 г. явно се ускорява. Секторът отчита ръст за трета поредна година, като обемите са най-големи от 2009 г. насам, показват годишните данни на Националния регистър за ново строителство и реконструкции, които бяха представени снощи. Въпреки силния ръст за 2015 г. обаче обемът на строителната продукция е 34% от обемите, отчетени през пиковата 2007 г. Т.е. секторът има още накъде да расте, като участниците на пазара очакват двуцифрени увеличения през тази година (от порядъка на 10-20%). Пазарните участници са единодушни – основният тласък на строителния сектор, особено жилищният сегмент, е даден от фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Последвалото подобрение на лихвените условия и за купувачите на имоти, и за инвеститорите също подкрепя положителните тенденции в сектора и е направило инвеститорите доста по-смели. Ако допреди година-две обекти от по 2-3 хил. кв. м РЗП се считаха за сравнително големи, сега отново се строят комплекси от по няколко десетки хил. кв.м. Същевременно се отчита и промяна в двигателя на активността на пазара. Ако преди кризата от 2008-2009 г. основните купувачи бяха от категорията “спекуланти”, които купуват всичко, излизащо на пазара, в момента се търси качество и добра локация. И при търсенето обаче има бум, най-вече в големите градове, което предизвиква съответен отговор и при предлагането, а това неминуемо ще доведе до нова корекция на пазара. Очакванията са това да се случи към 2018 г. Стартиралото строителство през миналата година записва ръст от 16,4% на годишна база до над 3,329 млн. кв.м, отчитат от националния регистър. Резултатът оправдава напълно прогнозите за увеличение в диапазона на 15-18%, коментира основателят на системата Пламен Русев. Най-голям дял от обемите заема започналото жилищно строителство – почти 1,8 млн. кв. м, следвано от промишленото с над 700 хил. кв. м., сочи още статистиката на регистъра. През миналата година най-силен годишен ръст е отбелязало жилищното строителство – с 52%, следвано от офисите с близо 40%, промишленото строителство с почти 20% и търговските площи с малко под 17%. Същевременно спад е отчетен при строителството на ваканционни имоти – с 56,32%, и на спортна инфраструктура – с почти 29%. Що се отнася до строителството по региони, очаквано най-силен ръст е отчетен в Пловдив – най-активната строителна площадка още от времето на кризата. Увеличението достига 60,6% на годишна база. В София, където е и най-бурно развиващият се жилищен пазар в страната, строителството записва ръст от 51% до 1,155 млн. кв. м стартирали площи. Следва Варна с над 35% ръст и Стара Загора с 2,2%. В Бургас обаче е отчетен спад на строителната активност заради срива на ваканционния сегмент – с 46,5%, макар и да се вижда пренасочване на усилията към жилищния сегмент в региона. Силни ръстове отчита Националният регистър и при завършеното строителство. Лидер е сегментът на спортната инфраструктура с тройно увеличение на обемите за миналата година предвид завършените и въведени в експлоатация зали стадиони, осъществени и с европейски средства. Силна година е имало промишленото строителство с ръст на обемите от почти 44%. При офисите увеличението е над 72%, а при жилищата – с почти 14%. При ваканционните комплекси също е отчетено увеличение на завършените обеми – с почти 13%. Спад е регистриран при търговските площи с над 70%. През първото тримесечие на тази година стартиралото строителство се увеличава с 22,55% до над 807 хил. кв.м. Лидер е жилищният сегмент с над 60%, следван от офисите с приблизително 45 на сто и промишлените имоти с почти 9 на сто. Продължава да спада активността при ваканционните имоти – с 52%. Експерти в строителния бранш очакват ръстовете в строителния сектор и сектора на имотите като цяло да продължат поне до 2018 г., тъй като в България достатъчно добра инвестиционна алтернатива на имотите няма. Основният проблем е дали еуфорията от последната година би могла да доведе до криза, предизвикана от вътрешни дисбаланси и фактори на пазара. В последно време на пазара се появяват нови играчи в инвестиционния процес, което крие своите рискове, още повече, че и икономическите фундаменти на България не са особено стабилни. Притеснително за експертите е и че периодите на криза и възход в строителния сектор вече се редуват през кратки отрязъци от време, докато сроковете в строителния процес остават същите. Това предизвиква сериозна непредвидимост в сектора.
Източник: Инвестор.БГ (21.04.2016)
 
НСИ ревизира бюджетния дефицит за 2015 г. надолу до 2,1% Недостигът в държавния бюджет за 2015 г. се оказва по-малък в сравнение с първоначалните данни на Министерството на финансите (МФ). Националният статистически инстититут (НСИ) ревизира дела на бюджетния дефицит спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) за 2015 г. надолу до 2,1%. Първоначалните данни на финансовото министерство бяха за дупка в бюджета от 2,66% от произведеното в икономиката. В абсолютно изражение дефицитът на сектор „Държавно управление“ се равнява на 1,774 млрд. лв. при предварителна оценка на МФ за 2,287 млрд. лв., което е 513 млн. лв. разлика. Дефицитът през миналата година се формира от недостига в подсектор „Централно управление” в размер на 850 млн. лв., или 1% от БВП, в подсектор „Местно управление” в размер на 888 млн. лв. и 36 млн. лв. в подсектор „Социалноосигурителни фондове”. Спрямо 2014 г. държавният дефицит намалява с 2,779 млрд. лв. и от 5,4% от БВП, до колкото нарасна заради включването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в сектор „Държавно управление“. Същевременно МФ прогнозира бюджетен дефицит от 1,9% през 2016 г. и намаляването му до 1,4% през 2017 г., 1% през 2018 г. и 0,5% в края на 2019 г. Данните на НСИ обаче завишават размера на държавния дълг спрямо първоначалните. Размерът на държавния дълг към 31 декември 2015 г. е 23,027 млрд. лв., което съответства на дял от 26,7% от БВП. За сравнение – първоначалните данни показаха дял от 26,4 на сто. По последни данни на МФ пък делът на държавния дълг в края на февруари дори намалява до 25,7%. В прессъобщението си от НСИ посочват, че е извършена ревизия на данните за дефицита и дълга за 2012 г. и 2013 г., която се дължи предимно на включването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в институционален сектор „Държавно управление” за този период.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2016)
 
Домакинствата харчат все повече за бързооборотни стоки С 2,9 на сто се увеличават през 2015 година похарчените средства от домакинствата за бързооборотни стоки на годишна база, заяви на форума MySuccess in Retail Весела Калчишкова от GfK България. Според експерта като цяло модерната търговия е забавила ръста си през миналата година. Причините са оттеглянето на дискаунтъра Penny от българския пазар и несъстоялото се обединение на две големи вериги (Карфур и Пикадили – бел. ред.). Калчишкова посочи, че домакинствата в България са 3 млн. средно с 2,4 души. Средният им разход за храна е 43% от доходите. В Румъния средните разходи са 46%, в Сърбия – 39%, в Хърватия – 33%, в Австрия и Чехия съответно 24% и 23%. Едно българско домакинство прави средно по 279 покупки годишно, като оставя в магазина по 5,3 евро на посещение. В Полша домакинствата пазаруват по 441 пъти за по 6,4 евро, в Австрия – 236 пъти за 22,1 евро, в Сърбия – 322 пъти за 7 евро. В България 26% от дела на продажбите на стоки за дома държат малките магазини, 8% - дискаунтърите, 19% - минимаркетите, 18% - супермаркетите и 16% - хипермаркетите, посочи експертът. След излизането на Penny делът на дискаунтърите се свива. Все пак се очаква раздвижване през 2016 г. – през лятото на българския пазар трябва да стъпи македонският дискаунтър „КАМ Маркет”. Според Весела Калчишкова модерната търговия ще продължи да настъпва за сметка на традиционната. Все пак, докато в Австрия 77% от пазара се държи от трите най-големи вериги, то в България топ три групата държи 40 на сто от домашното потребление на бързооборотни стоки. В България 15 на сто от стоките са купени на промоция през 2015 г., а за сравнение в Чехия – 52%. След бума на промоциите през 2014 година, когато средно домакинствата са направили средно 45 такива покупки, през миналата година делът им намалява заради по-ниската активност на веригите. Засега според данните на GfK България делът на собствените марки в българските супермаркети е около 10 на сто. Като цяло с 2,9 на сто се увеличават похарчените средства през 2015 година спрямо 2014 г. за бързооборотни стоки. Честотата на пазаруване е намаляла с 0,9%, а похарчените средства на едно пазаруване са се увеличили с 3,8%. Как изглежда потребителската кошница на българина? В нея 43% от продуктите са охладени, 27% - пакетирани, 5 на сто е алкохолът, 8% - безалкохолните, 10 на сто са продуктите за лична грижа, 6% - стоките за грижа за дома, едва 1 на сто – замразените храни. Последното според експерта се дължи на желанието на потребителите да ползват по-малко полуфабрикати и да готвят с пресни продукти. Калчишкова коментира още, че ниската цена не е достатъчна за потребителите, които търсят добро съотношение между качеството и цената. Що се отнася до развитието на модерната търговия, тя смята, че ако някой отбележи ръст, то ще е за сметка на иновации или ако отнеме пазарен дял от конкуренцията. Относно очакванията за новия играч от Македония представителите на търговските вериги заявиха на форума, че не се притесняват от бъдещия конкурент. Купувачите в България винаги ще бъдат ориентирани към традиционната търговия, заяви Марсел Зареир, представител на дистрибутора „Яско Комерс“. Той беше категоричен, че бизнесът на малките магазини не е замиращ. Преподавателят от УНСС Явор Янкулов цитира изследване, според което още през 2010 година клиентите са направили своя избор къде да пазаруват и днес този избор се е затвърдил. Според него пазарът на бързооборотни стоки като цяло е спокоен, а от ключово значение е мястото на магазините. Клиентите според него ще се насочат към нови играчи само ако са недоволни от сегашния си търговец.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2016)
 
Строителството ще расте до 2018 г., после тръгва надолу За трета поредна година строителният бранш върви нагоре. Тенденцията ще продължи до 2018 г., след което се очакват корекции надолу. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията за перспективите на пазара, организирана от Националния регистър за ново строителство и реконструкции (НРНСР). За 2015 г. е отчетен ръст на започналото ново строителство от над 16% спрямо година по-рано, като достигнатите обеми са най-големи от 2009 г. насам. Въпреки това те остават на една трета от строителството през пиковата 2007 г. Това означава, че пазарът има потенциал за растеж. Според участниците в дискусията през тази и следващата година строителството може да се увеличи с между 15 и 25%. През 2018 г. обаче вероятността е отново да има корекция към намаление на общото сградно строителство. Фалитът на Корпоративна търговска банка и падащите лихви са стимулирали раздвижването на строителния сектор, особено при изграждането на жилищата, бяха единодушни участниците в дискусията. Мащабът също расте - ако допреди година-две обектите са били с разгърната застроена площ от 2000 - 3000 кв. м, то сега инвеститорите стават по-смели и вече се изграждат проекти за над 10 000 кв.м. Промяна има и сред купувачите. Ако преди кризата пазарът се движеше от "спекулативните играчи", които купуваха ваканционни имоти с цел бърза препродажба или отдаването на имота под наем, то сега се търсят качествени имоти с добра локация в големите градове за жилищни нужди. Това е причината за ръста при строителството на жилища, докато в същото време има осезаем спад при ваканционните имоти. Расте и строителството на нови предприятия и заводи, което е добър индикатор за развитието на икономиката, коментира Пламен Русев, основател на НРНСР. Ръст при жилищата и спад при ваканционните имоти Стартиралото строителство през миналата година записва ръст от 16.4% на годишна база до над 3.3 млн. кв.м. Жилищното строителство е с най-голям дял от близо 1.8 млн. кв. м, следвано от промишленото с над 700 хил. кв. м., сочат данните от регистъра. Изграждането на нови жилища има най-голям ръст през миналата година от 52%, следвано от офисите с близо 40%, промишленото строителство с почти 20% и търговските площи с малко под 17%. В същото време спадът при строителството на ваканционни имоти е над 56%, Общата площ на започнатите обекти "втори дом" са едва 159 656 кв. м, което е най-ниските обеми от 12 години насам. Пловдив – новата строителна площадка Заради строителството на ваканционни имоти със затихващи функции по морето Пловдив се очертава като новата строителна площадка на България – ръстът е над 60% през 2015 г. спрямо година по-рано, сочат данните от регистъра. Основният двигател за това е разсрастващата се индустриална зона "Тракия" и нуждата от нови жилища за работниците. Регионът има 13.5% дял от общия за страната строителен сектор със започнати обекти с разгърната застроена площ за 451 559 кв. м. Като обем стартирало строителство София остава лидер с над 1.155 млн. кв. м площи, което е една трета от всички строежи в страната, но ръстът е 51% на годишна база. Във Варна е отчетено увеличаване на започналото ново строителство с 35%, а във Стара Загора – с 2.2%. В същото време доскорошната строителна площадка номер едно област Бургас отчита спад от 46.5%, заради срива на ваканционните имоти. Спортни съоръжения на всеки километър С тройно увеличение на обемите спортната инфраструктура е хитът при завършените обекти през 2015 г. Обяснението е над 400-те милиона лева изсипани европейски средства в селски стадиони и тези от бюджета в спортни зали в големите градове. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев призна, че е притеснен за поддържането на тази инфраструктура, която трябва да е в отлично състояние и да се ползва ефективно през следващите пет години, съгласно европейските изисквания. Националният треньор по волейбол Пламен Константинов пък пророкува, че "скъпите селски стадиони до една година ще станат складове за ябълки". Силна е била изминалата година и за строителството на предприятия и заводи с ръст на обемите от близо 44%. При офисите увеличението е над 72%, а при жилищата – с почти 14%. При ваканционните комплекси също е отчетено увеличение на завършените обеми – с почти 13%. Спад е регистриран при търговските площи с над 70%. Непредвидимият сектор Според участниците в дискусията основният проблем е дали еуфорията от последната година би могла да доведе до криза в строителния и имотен бранш, предизвикана от вътрешни дисбаланси и фактори на пазара. В последно време навлизат нови играчи в инвестиционния процес, което крие рискове, още повече, че и икономическите фундаменти на страната не са особено стабилни. Притеснително за експертите е и че периодите на криза и възход в строителния сектор вече се редуват през кратки интервали от време, докато сроковете в строителния процес остават същите. Това предизвиква сериозна непредвидимост в сектора.
Източник: Медия Пул (22.04.2016)
 
НСИ: Бюджетният дефицит намаля два и половина пъти до 1.777 млрд. лева Държавният дълг на България е достигнал 23.027 млрд. лв., резкият скок е станал през 2014 г. Бюджетният дефицит е намален през миналата година два и половина пъти - от 4.553 млрд. лева през 2014 г. на 1.774 млрд. лева през 2015 г. Това стана ясно от данни на Националния статистически институт, обявени днес и цитирани от Епицентър. За 2014 г. стойността представлява 5.4% от брутния вътрешен продукт на страната (83.612 млрд. лв.) - дефицит, който значително надхвърля приемливата граница от 3% в ЕС. През миналата година обаче е отбелязано значително подобрение на този показател. Бюджетният дефицит за 2015 г. е 2.1% от БВП, който се изчислява на 86.373 млрд. лв. По години размерът на държавния дълг нараства. През 2012 г. той е бил 13.700 млрд. лв. (16.8% от БВП), а през 2013 г. - 13.977 млрд. лв. (17.1% от БВП). Големият скок се получава през 2014 г. в края на управлението на правителството на Пламен Орешарски, когато е и фалитът на КТБ. Тогава държавният дълг се повишава до 22.560 млрд. лв. и става 27.0% от БВП. През миналата година стойността достига 23.027 млрд. лв., но като дял от БВП пада на 26.7%. През миналата година дефицитът в подсектор „Централно управление” е в размер на 850 млн. лв. или 1.0% от БВП, в подсектор „Местно управление” е 888 млн. лв., а в „Социалноосигурителни фондове” - 36 млн. лева. Извършена е ревизия в данните за дефицита и дълга за 2012 и 2013 г., която се дължи предимно на включването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в институционален сектор „Държавно управление” за този период, обясниха от НСИ.
Източник: 24 часа (22.04.2016)
 
Земеделската земя е поскъпнала със 7% през 2015 г. Средната цена на един декар земеделска земя достига 732 лв. през 2015 г., което е със 7% повече в сравнение с 2014 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година през 2015 г. увеличение е отчетено в цената на овощните насаждения - с 9,1%, и на нивите - със 7,5%. Намаление се наблюдава в цената на лозята - с 24,8%, и на постоянно затревените площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) - със 7,7%. През 2015 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 040 лв. на декар. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е отчетено в Югоизточния район - с 25%. През 2015 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 42 лв., което е с 2,4% повече спрямо 2014 г. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението на рентата за лозята - с 50%. От наблюдаваните категории земя единствено при овощните насаждения се наблюдава понижение на цената с 8,6%. През 2015 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 63 лв., което е близо два пъти по-високо от стойността в Югоизточния район. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони, като най-голямо е в Югозападния район - с 11,1%. От НСИ уточняват, че наблюдението за 2015 г. обхваща 1 875 респонденти (земеделски стопанства, специализирани дружества за инвестиции в земеделска земя и агенции за недвижими имоти). Наблюдавани са цените на пет категории земеделска земя: ниви, овощни градини, лозя, естествени ливади и мери и пасища.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2016)
 
Нивите са поскъпнали със 160% за 6 години Между 2010 и 2015 г. цените на земеделската земя у нас са нараснали с над 162%, показват данните на НСИ. През 2015 г. средната цена на обработваемите площи е достигнала 732 лв. на декар, докато през 2010 г. е била около 279 лв. Само през изминалата година нивите са поскъпнали със 7%, или 48 лв. Статистическите данни се основават на реално сключени сделки, а не на оферти "купува" и "продава". Прави впечатление обаче, че докато цените на нивите и градините вървят нагоре и през 2015 г. са се увеличили съответно със 7.5% и с 9.1%, при ливадите и пасищата има спад със 7.7%, а при лозята сривът е с почти 25%. По традиция най-високо у нас се котират земеделските имоти в Североизточния район и миналата година не е била изключение - цената е била около 1040 лв. за декар. Рекордът обаче е на Балчик. Декар земя около морския град се е продавала средно по 1739 лева през 2015 г. На другия полюс е районът на близката до София община Елин Пелин, където продавачите са получавали едва около 36 лева за декар. По вид на земята най-скъпи са нивите - 761 лв. на декар, овощните насаждения вървят средно по 480 лв. на декар, лозята - по 339, а пасища, ливади, мери - по 227 лева. Цената на земята ще продължи да се покачва с между 5 и 10% през 2016 г., прогнозират от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Тенденцията ще продължи и през следващите години успоредно с уедряването на парцелите. Комасацията върви бавно и България остава страната с най-раздробената обработваема земя в ЕС. Средният размер на една нива у нас е между 3 и 5 декара, а обработваемата земя е разделена на 25 милиона парчета с 3.5 млн. души собственици. НАЕМИ Средната рента на декар обаче отбелязва скромен ръст - с 1 лв. до 42 лв. на декар. През 2015 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 63 лв., което е в пъти по-скъпо от стойността в Югоизточния район - 20 лв.
Източник: Сега (25.04.2016)
 
Ръст на строителството в Пловдив Ръст на строителните дейности е отчетен в Пловдив. Данните за града и областта показват, че се отбелязва увеличение в сравнение с този период през миналата година. Това заяви пред "Фокус" Пламен Иванов, председател на Камарата на строителите в региона. По думите му тенденцията е положителна за сектора. Повишение се отбелязва в промишленото и жилищното строителство. „Има добра тенденция в момента. Има и нещо, което създаваше проблем на бранша. То беше свързано с малкото участници в обществените конкурси, които печелеха почти всички поръчки. Мисля, че тази негативна практика е към края си, защото има натиск отвън и започва да се оформя натиск и отвътре“, заяви Иванов.
Източник: Новинар (25.04.2016)
 
65 милиарда лева стигнаха парите и имотите на домакинствата През 2015 г. спестяванията на населението се повишиха най-осезаемо за близо десетилетие, според данните от редовния доклад на “Индъстри уоч” “Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища”, първо тримесечие на 2016 г. Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5,8 млрд. лв. през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г. Банковите депозити продължават да са най-предпочитаната форма на спестяване въпреки значително понижените лихвите през последните години. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са банкови влогове. През 2015 г. над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г. За изминалите 7 г. парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, а вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции са едва 3% от общото богатство.
Източник: 24 часа (25.04.2016)
 
Реалните доходи на българските домакинства нараства През 2015 г. годишният доход на средното българско домакинство достига 12 349 лв. (или 1 020 лв. месечно). Номиналният ръст на доходите е 2,9%, което е третият най-бавен темп на нарастване от 2004 г. насам. В същото време, поради лекото понижение на цените в икономиката през 2015 г., реалният ръст на доходите е 3%, което е четвъртият най-бърз темп от 2004 г. насам. Така 2015 г. е втората поред година, в която реалната покупателна способност на българските домакинства нараства по-бързо от техните номинални доходи. Например през 2014 г. номиналният ръст в доходите беше нулев, но тъй като цените се понижиха с 1,4% спрямо предходната година, реалният доход беше всъщност по-висок от този през 2013 г. Разминаването идва от разликите в средногодишното ниво на инфлация. Както се вижда от първата графика, в периода преди кризата номиналните заплати растат много по-бързо от реалните, а причината е сравнително високата инфлация - варираща между 5% (2005 г.) и 12,3% (2008 г.). През кризисната 2010 г. имаме спад както на номиналния, така и на реалния доход на българските домакинства. Прави впечатление, че структурата на домакинските бюджети продължава да се подобрява. От всеки един лев доход 55 стотинки се формират отработна заплата, а около 26 стотинки – от пенсии. За втора поредна година доходите от предприемачество се задържат над 6% от общия доход. Това подобрение се дължи най-вече на силната за пазара на труда 2015 г., която мина под знака на увеличаваща се заетост и намаляваща безработица. Намаляващите разходи за храна и увеличаващите се разходи за свободно време, култура и образование по принцип показват подобряване на благосъстоянието на домакинствата. През 2001 г. например близо 45% от разходите на българските домакинства отиват за храна и безалкохолни напитки, докато през 2015 г. този дял спада до 31,4%. Ако сравним покупателната способност на дохода на домакинствата през 2014 г. с този през 2001 г. се вижда, че средното домакинство може да си позволи 3,4 пъти повече свинско месо и 1,7 пъти повече прясно мляко (от хранителните продукти). Това „освобождава” средства за друг тип разходи като споменатите вече свободно време и култура.
Източник: econ.bg (25.04.2016)
 
България изостава спрямо ЕС по отношение на заетостта България изостава спрямо Европейския съюз (ЕС) по отношение на заетостта през 2015 г., макар че страната ни е сред държавите от съюза с най-силен ръст на показателя през миналата година, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През миналата година заетостта у нас сред населението от 20 до 64 години се е увеличила с 2 процентни пункта спрямо 2014 г. до 67,1%, показват данните. Ръстът средно за ЕС също достига почти 2 процентни пункта до 70,1%. Целта, заложена в стратегията "Европа 2020" е през 2020 г. заетостта в ЕС да достигне 75%. Целта на България е постигане на заетост от 76% към 2020 г. Заетостта на мъжете в България превишава тази при жените във възрастовата група 20-64 години с 6,6 процентни пункта, като достига съответно 70,4% и 63,8%. В ЕС обаче разликата е още по-дълбока – достига 11,6 процентни пункта при нива от съответно 75,9% за мъжете и 64,3% за жените. Заетостта в ЕС все още е под равнището отпреди кризата, но се приближава до пиковите нива, отчита Евростат. Най-висока заетост през 2015 г. постигат Швеция (80,5%), Германия (78%) и Великобритания (почти 77%). В челната петица попадат още Дания и Естония с по 76,5%. Германия, Естония и Швеция вече са изпълнили и целите си за заетост към 2020 г., както и Литва. Съвсем близо до целите си са Чехия, Ирландия и Латвия. Същевременно най-ниска заетост е отчетена в Гърция (почти 55%), следвана от Хърватия и Италия с по 60,5% и Испания с 62%. Най-ниска разлика между заетостта при мъжете и жените е отчетена във Финландия – 2,1 процентни пункта, Литва (2,4 процентни пункта), Латвия (4 процентни пункта) и Швеция (4,2 процентни пункта). На другия полюс е Малта с разлика от 27,8 процентни пункта, следвана от Италия – 20 процентни пункта, Гърция – 18 процентни пункта, Румъния – 17,5 процентни пункта, и Чехия – 16,6 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2016)
 
Всеки втори БГ турист на екскурзия в ЕС Всеки втори български турист е ходил на експурзия в друга държава от ЕС през март тази година. Това сочат данните на Националния статистически институт. През миналия месец общо 350 хил. българи са били зад граница. От тях близо 180 хил. са пътували до страни в Общността. Близо половината от всички излизания зад граница на гости, за обучение, посещение на културни и спортни мероприятия. С равен дял по около една четвърт са пътуванията на почивка или екскурзия и служебните командировки. През март пътуващите зад граница българи са се увеличили с 11% спрямо същия месец миналата година. За същия период най-сериозен е ръстът при екскурзиите - 33,7%, сочат още данните на НСИ. Най-голямо увеличение на пътуванията има към Франция - 66.1%, следвано от Чехия - с 48.7 на сто, Италия - с 23.9% и Гърция - с 19.3%. Същевременно намаляват туристите към Хърватия - с 21.3% и Белгия - с 15.9 на сто. Освен това чужденците посетили България през март са 395 хил., което е със 6.6% повече отколкото през същия месец на миналата година. Нарастват пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 10.9%, докато служебните командировки намаляват. С 2.3 на сто. Близо всеки втори турист идва от ЕС, като ръст има и на посетителите от Австрия, Полша, Румъния и Германия. По-малко са били туристите от Белгия, Хърватия и Нидерландия. Най-често посетителите в страната идват на гости, почивка и екскурзия, като всеки пети пристига по работа.
Източник: Монитор (28.04.2016)
 
Пътуванията на българите в чужбина скачат с 11,4% през март Според данните на Националния статистически институт пътуванията на български граждани в чужбина през март 2016 г. са 354,7 хил., или с 11,4% над регистрираните през същия месец на миналата година. Увеличение на пътуванията в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Франция - с 66.1%, Чешката република - с 48.7%, Италия - с 23.9%, Гърция - с 19.3%, Румъния - с 19%, Австрия - със 17.8%, Испания - със 17.5%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Хърватия - с 21.3%, Белгия - с 15.9%, Полша - с 5.1%, бившата югославска република Македония - с 2.7%, и други. В сравнение с март 2015 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: с цел почивка и екскурзия - с 33.7%, с други цели - със 7.1%, и със служебна цел - с 1.9%. Посещенията на чужденци в България през март т.г. са 395 хил., или с 6.6% над нивото от март 2015 година . Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 10.9%, и с други цели - със 7.3%, докато тези със служебна цел намаляват с 2.3%. От общия брой чужденци, посетили България през март 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 45.5%, или с 5.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Австрия - със 17%, Полша - с 15.2%, Румъния - със 7.5%, Германия - с 5.4%, Гърция - с 3.1%, Италия - с 2.7%, Испания - с 2.6%, Обединеното кралство - с 1.6%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Белгия - с 33.2%, Хърватия - с 4.3%, Нидерландия - с 3.1%, и други. Растат посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 8%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от бившата югославска република Македония - със 17.5%.
Източник: Money.bg (28.04.2016)
 
С над 11% са нараснали пътуванията в чужбина през март Пътуванията на българи в чужбина през март 2016 г. са нараснали с 11,4% на годишна база до 354,7 хиляди спрямо март 2015 г., но остават за пореден месец под техния пик от над 500 хиляди, достигнат през юли миналата година, съобщиха вчера от НСИ. Най-солиден ръст на пътуванията на българи зад граница е отчетен в посока Франция - скок с 66,1%%, следвана от Чехия - с 48,7%, Италия - 23,9%, Гърция - 19,3%, Румъния - 19%, Австрия - 17,8%, и Испания - 17,5%. Същевременно са намалели пътуванията за Хърватия с 21,3%, Белгия - с 15,9%, Полша - с 5,1%, и Македония с 2,7%. В същото време посещенията на чужденци в България през март са отбелязали повишение с 6,6% спрямо март 2015 г. и са били в размер на 395 хиляди. Най-голям е бил относителният дял на гражданите от Европейския съюз - 45,5% от общия брой на чуждите граждани, посетили нашата страна, като повишението е с 5,7% на годишна база. Намаление е регистрирано при посещенията в нашата страна на граждани от Белгия - с 33,2%, Хърватия - с 4,3%, и Холандия - с 3,1%. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Австрия - със 17%, Полша - с 15,2%, Румъния - със 7,5%, Германия - с 5,45, и Гърция - с 3,1%. Увеличават се и посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - повишение с 8 на сто, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Македония - със 17,5%.
Източник: Дума (28.04.2016)
 
НСИ: През февруари 2016 г. спрямо февруари 2015 г. с 13.2% намалява производството на електроенергия През февруари 2016 г. спрямо януари 2016 г. намалява производството на; твърди горива - с 20.5% до 2 843 хил. т; безоловен бензин - с 12.1% до 153 хил. т; дизелово гориво - с 8.0% до 207 хил. т; природен газ - с 25.0% до 6 млн. м3; електроенергия - с 21.1% до 3 706 ГВтч. Производството на пропан-бутан остава без изменение. Това сочи статистика на Националния статистически институт. През февруари 2016 г. спрямо февруари 2015 г. нараства производството на: пропан-бутан - с 28.6%; безоловен бензин - със 109.6%; дизелово гориво - със 113.4%. Производството на нефтени продукти, сравнено с февруари 2015 г., когато беше извършен планов ремонт на производствени мощности, е възстановено до обичайните си нива. Намалява производството на: твърди горива - с 9.6%; природен газ - с 25.0%; електроенергия - с 13.2%. През февруари 2016 г. спрямо януари 2016 г. намаляват доставките на:твърди горива - с 20.7% до 2 918 хил. т; пропан-бутан - с 13.2% до 33 хил. т; дизелово гориво - с 2.7% до 107 хил. т; природен газ - с 25.5% до 304 млн. м3; електроенергия - с 20.3% до 2 974 ГВтч. Доставките на безоловен бензин остават без изменение. През февруари 2016 г. спрямо февруари 2015 г. нарастват доставките на: пропан-бутан - с 6.5%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 12.2%; безоловен бензин - с 26.8%; дизелово гориво - с 29.1%; природен газ - с 4.4%; електроенергия - с 4.5%.
Източник: Агенция Фокус (03.05.2016)
 
НСИ: Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, остават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната През април 2016 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 3.3 пункта в сравнение с предходния месец в резултат на по-неблагоприятния бизнес климат в промишлеността. Това сочи статистика на НСИ. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” намалява с 8.1 пункта спрямо март, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. През април средното натоварване на мощностите в промишлеността е с 2.8 пункта под нивото от януари и достига 72.4%. Същевременно анкетата регистрира и намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с по-неблагоприятни очаквания за дейността през следващите три месеца. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, остават несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 55.8 и 27.1% от предприемачите. По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През април съставният показател „бизнес климат в строителството” запазва приблизително равнището си от март. По мнение на строителните предприемачи настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. Производственият график е осигурен с договори за по-голям период от време в сравнение с три месеца по-рано - 5.5 месеца при 5.3 за януари. Същевременно и очакванията на стопанските ръководители относно новите поръчки през следващите шест месеца се подобряват. Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията, продължава да бъде свързан с несигурната икономическа среда, следвана от конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. Относно продажните цени в строителството преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” остава приблизително на нивото си от март. Оценките на търговците на дребно относно обема на продажбите през последните три месеца се подобряват, като се регистрира и повишен оптимизъм в очакванията им както по отношение на продажбите, така и на поръчките към доставчици през следващите три месеца. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, остават конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене, като през последния месец анкетата регистрира засилване на негативното влияние на втория фактор. По отношение на продажните цени търговците очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През април съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се повишава с 0.7 пункта главно поради благоприятните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Подобряват се и мненията им относно настоящото и очакваното търсене на услуги. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основният фактор, затрудняващ дейността в сектора, въпреки че през последния месец се наблюдава намаление на негативното му въздействие. На второ и трето място са факторите „конкуренция в бранша” и „недостатъчно търсене“. Относно продажните цени по-голяма част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Агенция Фокус (03.05.2016)
 
НСИ: Индексът на цените на производител на международния пазар през март 2016 г. нараства с 2.6% в сравнение с предходния месец Общият индекс на цените на производител през март 2016 г. нараства с 1.2% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 8.0%, и в преработващата промишленост - с 1.6%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.6%. По-съществено нарастване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 4.3%, и при производство на химични продукти - с 0.4%, а намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.1%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.8%. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител през март 2016 г. намалява с 5.5% в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 11.8%, в преработващата промишленост - с 5.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 10.9%, при производството на химични продукти - с 2.8%, и при производството на електрически съоръжения - с 2.0%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 4.4%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.6%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1.4%.
Източник: Агенция Фокус (03.05.2016)
 
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2016 г. е с 0.5% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 3.7%, и в преработващата промишленост - с 0.9%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0.5%. В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 5.9%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.6%, а намаление е отчетено при производството на напитки - с 0.6%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - по 0.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2016 г. спада с 4.1% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 8.6%, в преработващата промишленост - с 3.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%.
Източник: Агенция Фокус (03.05.2016)
 
Цените на производител през март със спад на годишна база Общият индекс на цените на производител през март 2016 г. нараства с 1.2% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 8.0%, и в преработващата промишленост - с 1.6%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.6%, показват данни на НСИ. По-съществено нарастване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 4.3%, и при производство на химични продукти - с 0.4%, а намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.1%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.8%. Общият индекс на цените на производител през март 2016 г. намалява с 5.5% в сравнение със същия месец на 2015 година. Спад на цените е регистриран в добивната промишленост - с 11.8%, в преработващата промишленост - с 5.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%. По-съществено намаление се наблюдава при производството на основни метали - с 10.9%, при производството на химични продукти - с 2.8%, и при производството на електрически съоръжения - с 2.0%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 4.4%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.6%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1.4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2016 г. е с 0.5% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 3.7%, и в преработващата промишленост - с 0.9%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0.5%. В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 5.9%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.6%, а намаление е отчетено при производството на напитки - с 0.6%, при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - по 0.3%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2016 г. спада с 4.1% в сравнение със същия месец на 2015 година. Намаление на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 8.6%, в преработващата промишленост - с 3.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%. По-ниски цени в преработващата промишленост спрямо март 2015 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 9.9%, производството на химични продукти - с 5.5%, производството на електрически съоръжения - с 1.4%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 5.5%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4.2%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3.0%. Индексът на цените на производител на международния пазар през март 2016 г. нараства с 2.6% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 2.3%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 3.9%, и при производството на химични продукти - с 0.9%, а намаление е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2.8%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.0%. Индексът на цените на производител на международния пазар през март 2016 г. намалява с 8.1% в сравнение със същия месец на 2015 година. В преработващата промишленост спадът на цените на производител през март 2016 г. е със 7.8% спрямо март 2015 година. Намаление на цените е отчетено при производството на основни метали - с 11.1%, и при производството на електрически съоръжения - с 2.4%. Нарастване на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3.7%, производството на хранителни продукти - с 2.1%, производството на тютюневи изделия - с 1.8%. Прочети повече на: http://profit.bg/news/TSenite-na-proizvoditel-prez-mart-sus-spad-na-godishna-baza/nid-150572.html
Източник: profit.bg (03.05.2016)
 
България сред първенците в ЕС по изхвърлени въглеродни емисии през 2015 г. България е сред петте европейски държави, които отбелязват най-голям ръст на изхвърлените въглеродни емисии през 2015 г., сочат данни на статистическата служба на Европейския съюз - Евростат, обявени във вторник. Общо в Европейския съюз изпуснатите в атмосферата количества въглероден двуокис (CO2) от изгаряне на изкопаеми горива са нараснали с 0.7% през миналата година в сравнение с предходната 2014 г. Словакия и Португалия оглавяват класацията с най-голям ръст на парниковите газове – съответно 9.5 на сто и 8.6 процента. След тях се нареждат Унгария, където вредните емисии са се увеличили с 6.7%, и Белгия с ръст от 4.7%. България е на пета позиция с ръст от 4.6 на сто в изхвърлените въглеродни емисии. На българските парникови газове се падат 1.5% процента от всички емисии СО2 в ЕС. Най-големият замърсител е Германия, която е с дял от 23% от емисиите на Евросъюза, но през миналата година е успяла да запази нивото им. На Италия се падат 10.6 процента от парниковите газове в Общността и ръстът им през миналата година е бил 3.9 на сто спрямо година по-рано Малта и Естония са отличниците на Европейския съюз, който през последните години лансира редица инициативи за намаляване на парниковите емисии и борба с климатичните промени. Малта е намалила парниковите си газове с 26.9% и техният дял в ЕС е едва 0.1 процента, а Естония – с 16% и делът й е възлиза на 0.5 на сто. В Дания спадът е бил 9.9%, във Финландия със 7.4%, а в Гърция – с 5 на сто. От Евростат отбелязват, че върху изхвърлянето на въглеродни емисии влияят фактори като икономическия ръст на съответната държава, размерът на популациите, транспортът и промишлената активност. Вносът и износът на енергийни продукти също оказват въздействие на количествата СО2 в дадена страна, където се изгарят изкопаеми горива: например, ако има внос на въглища, това води до увеличаване на емисиите, а ако се внася електроенергия, това няма пряко въздействие върху емисиите в страната, където се внася.
Източник: Медия Пул (04.05.2016)
 
Цената на земята е скочила три пъти през последните пет години Средно със 7% е поскъпнала земеделската земя през миналата година. Това коментира финансовият експерт Стефан Асенов в предаването Investbook по Bloomberg TV Bulgaria. През последните пет години цените на земята са скочили около три пъти, допълни експертът, като се позова на данни на Националния статистически институт (НСИ). Асенов изтъкна ролята на комасацията за развитието на модерно земеделие. Според него е необходимо да се изготви на базата на обществено обсъждане средносрочна прогноза за развитие на селскостопанския сектор. Въз основа на подобен проект в максимално кратки срокове трябва да се приеме Закон за комасацията и да се уреди напояването. Асенов посочва, че е необходимо да се приеме и закона за браншовите организации, както и да се създаде държавна поземлена банка.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2016)
 
София и Пловдив се затвърждават като лидери в новото жилищно строителство Столицата София и област Пловдив се затвърждават като лидери при новото жилищно строителство, а областите Пловдив, Стара Загора и Пазарджик – в индустриалното строителство, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за издадените разрешителни за строеж през първото тримесечие и започнатите нови сгради. Данните показват, че е много вероятно темповете на бъдещото жилищно строителство да започнат да се забавят. Броят на издадените разрешителни отчита доста по-умерени ръстове, като се предвижда строителството на по-малко жилища в сравнение с миналата година. За периода януари – март в област Пловдив са били издадени 143 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, което е почти без промяна спрямо същия период на предходната година. В София град издадените разрешителни са 139 спрямо 153 година по-рано. На трето място по най-активно жилищно строителство е област Бургас с издадени 124 разрешителни – стабилен брой спрямо първото тримесечие на миналата година. На четвърто място е област Варна със 100 разрешителни – точно колкото и през миналата година. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София град - 1 321, Варна - 429, Пловдив - 362, и Бургас – 344. За сравнение, през първата четвърт на миналата година са били издадени разрешителни за строеж на съответно 1 423 жилища в столицата, 491 във Варна, 921 в Пловдив и 454 в Бургас. При строителството на административни сгради като лидер се очертава София град. В повечето от другите области на страната няма започнати офис сгради. Що се отнася до строителството на други сгради, в която попадат индустриалните и логистични площи, лидер е област Пловдив с 98 издадени разрешителни, следвана от Стара Загора с 63 и Пазарджик с 53. Сред най-активните области в този сегмент са още Русе, София град и София област, Хасково, Бургас, Благоевград и други. През първото тримесечие на 2016 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 993 жилищни сгради с 3 434 жилища в тях и 508 473 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), сочат данните на НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 6%, жилищата в тях - с 29,1%, а общата им застроена площ е по-малко с почти 14%. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. обаче издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 3,4%, но броят на жилищата в тях намалява с 20,1%, а разгънатата им застроена площ - с 9%. За периода януари-март общините са издали разрешителни за строеж на 43 административни сгради/офиси с 87 744 кв. м РЗП и на 832 други сгради с 497 883 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради, бележи спад съответно с 12,2 и 27,9%. Същевременно разгънатата застроена площ на административните сгради нараства с 31,5%, докато при другите сгради РЗП намалява с 24,7%. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на на административни сгради, нараства със 79,2%, а тяхната РЗП - със 135%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 2,8%, но разгънатата им застроена площ се увеличава с 11,3%. През първото тримесечие на 2016 г. е започнал строежът на 601 жилищни сгради с 2 605 жилища в тях и с 353 542 кв. м обща застроена площ, на 14 административни сгради/офиси с 10 176 кв. м РЗП и на 369 други сгради с 309 206 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради бележат намаление с почти 3%, но броят на жилищата в тях се увеличава с 6,2%, а общата им застроена площ - с 9%. Спад се наблюдава и при броя на започнатите административни сгради и при другите сгради - съответно с 30 и 21,2%, като разгънатата застроена площ на административните сгради намалява с 84%, а РЗП на другите сгради - с 4,5%. Същевременно обаче през първото тримесечие на годишна база започнатите нови жилищни сгради нарастват с 10,7%, докато броят на жилищата в тях намалява с 19%, а разгънатата им застроена площ - с 16,9%. Броят на започнатите административни сгради спада с 22,2%, а тяхната РЗП - със 73,9%. Започнатите други видове сгради намаляват с 8,7%, но разгънатата им обща застроена площ е повече с 24,3%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите София град - 109 жилищни, 6 административни и 29 други сгради, Пловдив - 85 жилищни и 57 други сгради, Бургас - 104 жилищни и 32 други сгради, Варна - 80 жилищни и 9 други сгради.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2016)
 
Денят на свобода от правителството идва рекордно късно Българите ще работят до Гергьовден, за да си платят данъците към държавата. Това показват изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ), който традиционно пресмята кога се пада т.нар. Ден на свобода от правителството, когато гражданите спират да работят за правителството и започват да работят за себе си. Датата е символична, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано. Тази година свободата идва рекордно късно в сравнение с последните няколко години, след края на финансовата криза. През 2015 г. тя настъпи на 2 май, през 2014 г. - на 30 април, през 2013 г. - на 1 май, през 2012 г. - на 20 април, а през 2011 г. - на 4 май. През последните години се наблюдава устойчива тенденция датата да идва все по-късно, което означава, че реално изземваното от данъкоплатците нараства, подчертават от ИПИ. Тенденцията съвпада и с увеличаването на бюджетния дефицит след 2013 г. Според него се изчисляват и т.нар. дни за отработване - дните, които в бъдеще ще трябва да изработим, за да попълним текущата дупка в бюджета. През 2016 г. ще останат близо 8 дни за отработване, а само за последните три години (2014 - 2016) натрупаният бюджетен дефицит (над 7 млрд. лв.) се равнява на пълен месец, в които данъкоплатците трябва да работят само за държавата. Експертите на ИПИ припомнят още, че данъчната тежест в България е различна за всеки, като голямата тежест пада върху работещите българи, които плащат своите данъци. "Лошата новина" е, че за т.нар. средна класа Денят на свобода от правителството може да настъпи доста по-късно - дори през лятото. От ИПИ отчитат, че най-много дни ще са нужни, за да попълним приходите от ДДС - 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни над 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 30 дни - 21 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци - за близо 8 дни. Други 8 дни ще работим само за да платим държавните и общинските такси.
Източник: Сега (05.05.2016)
 
Лек ръст на строителните разрешителни Слаб ръст от 3,4% се отчита в издаването на строителни разрешителни през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2015 г. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Според информацията обаче въпреки увеличение на документите но броят на жилищата в тях намалява с 20.1 на сто, а разгънатата им площ – с 9.0% С близо 30 на сто намалява строителството на жилища през първото тримесечие на годината, съобщават още от НСИ. По данни на статистиката в периода януари март са издадени 993 разрешителни за изграждане на сгради с 3434 жилища в тях. Спрямо предходното тримесечие се отчита спад на документите с 6 на сто, а на апартаментите с 29,1%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради и на други видове сгради, бележи намаление съответно с 12.2% и 27.9 на сто, достигайки до 43 и 832. Най-голям брой документи са получени в областите Пловдив – 143, София – 139, Бургас - 124 и Варна - 100. Най-много жилища ще започнат да се изграждат в столична област - 1 321, следвана от Варна с 429, Пловдив – 362 и Бургас – 344.
Източник: Монитор (05.05.2016)
 
Учениците в професионалните школа намаляват с над 5 хиляди Въпреки опитите да се стимулира професионалното образование интересът към него продължава да намалява. Това показват последните данни на НСИ за образованието у нас през 2015/2016 г. Ако през м.г. в професионални школа са учили 141 100 ученици, то през тази година броят им пада до 135 600, т.е. намалението е с 5500 души, или с близо 4%. Продължава и тенденцията по-голяма част от учениците в професионалното образование да са момчета (60%). Най-много са записаните в областите технически науки и технически професии (28%) и услуги за личността (17%). В тази връзка наскоро от МОН съобщиха, че ще насочат усилията си към привличане на повече младежи към професионалното образование, както и за включване на бизнеса при създаването на учебните програми. Промените в Закона за професионалното образование пък, които в момента са качени за публично обсъждане, предвиждат значително увеличение на практическите часове на учениците от този тип школа. Учениците от общообразователните училища пък намаляват по-малко - с 2200 души, или с 0.4%, и така броят им в цялата страна става 602 200 души. Една шеста от тях учат в селата. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 5 поради закриване или преобразуване, сочат още данните на НСИ. Те обаче влизат в противоречие с информацията на МОН, според която през т.г. няма нито едно закрито или преобразувано школо по програмата за оптимизация на училищната мрежа. Докладът за образованието отчита и една добра новина - макар и съвсем незначително, учителите са се увеличили с 84 души до 45 300.
Източник: Сега (09.05.2016)
 
Потреблението на природен газ се е вдигнало с близо 11% 2015 година е била успешна за всички сектори на енергетиката с изключение на заводските топлоцентрали. Това показва новият бюлетин на ресорното министерство, който обобщава данните за изминалата година. Потреблението на природен газ отбелязва 10.7% ръст спрямо 2014 г. Основен консуматор са химическата индустрия и енергийните предприятия. 16% са предназначени за газоразпределителните дружества. Продажбите на дружествата, доставчици на синьо гориво за крайни потребители, също растат, макар и по-скромно - с 2%. С най-голям пазарен дял е "Овергаз Мрежи" - 59%. Следват "Ситигаз" - 16%, и ЧТК - 11%. На фона на големите надежди на премиера Бойко Борисов България да добива и изнася значителни количества природен газ от недрата на Черно море засега собственото производство е скромно, а през 2015 г. дори се е свило наполовина спрямо 2014 г. - до 84.7 млн. куб. м. Вносът обаче расте - с 10.4% на годишна база. В електроенергетиката растат леко и производството, и крайното потребление - съответно с 3.6% и с 2.3%. Потреблението на домакинствата остава без промяна, слабото увеличение идва откъм предприятията и обществения сектор. Износът на електрическа енергия е 10.6 ТВтч - с 11.2% повече в сравнение с 2014 г. В данните прави впечатление високият дял на "зеления" ток в общото производство. Слънчеви, вятърни и други ВЕИ централи са осигурили 16.4% от електроенергията в България през миналата година. На практика единственият сектор със спад - и в производството, и в потреблението, е топлоенергетиката. Топлофикациите и заводските централи са произвели 14.2 ТВтч топлинна енергия, което е с 5.3% по-малко в сравнение с 2014 г. Намалението в потреблението идва от заводските централи, докато при топлофикационните дружества има ръст. Статистиката показва също, че добивът на местни въглища е достигнал 35.9 млн. тона, което е с 14.7% повече от предната година. 94.3% от общия добив са лигнитни въглища, добивани от водещия производител - Мини "Марица-изток". Над 97% от местните въглища се използват за производство на електрическа и топлинна енергия.
Източник: Сега (09.05.2016)
 
Делът на жените в IT сектора в България е най-големият в Европа Делът на жените в сферата на информационните и комуникационните технологии в България е най-големият в Европа, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Според доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) към 2010 г. 25% от позициите в индустрията у нас и в съседна Румъния са заети от представителки на нежния пол. Най-голям тогава е бил делът на дамите в IT сектора в Естония и Унгария. Там те са над 40% от всички работещи в индустрията. Четири години по-късно - през 2014 г., България се е превърнала в лидер в това отношение заедно с Естония, Румъния и Словения. На противоположния полюс са държави като Люксембург, Швейцария и Турция. Що се отнася до ролята на жените в някои от водещите технологични компании, те представляват по-малко от 40 на сто от работната сила в тези компании. Тяхното участие е дори по-малко специално при позициите, тясно свързани с технологиите.
Източник: Money.bg (10.05.2016)
 
Приходите и печалбите на компаниите растат с рекордните 17% Раздвижването на икономиката се чете силно и във финансовите резултати на компаниите в България през миналата година. Подобрението е по всички показатели: броят на работещите фирми се увеличава с 35 хил., приходите им растат с цели 17%, стабилно нагоре са и печалбите. Почти двойно е намаляла общата счетоводна загуба, която година по-рано достигна внушителните 11.5 млрд. лв. Резултатът от всичко това се вижда и в бюджета, който през миналата година е събрал рекордните 1.86 млрд. лв. от данък върху печалбите на фирмите, или с около 10% повече спрямо година по-рано. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за 2015 г. след обработване на данъчните декларации на компаниите, предоставени след запитване на "Капитал". Данните на НАП показват множество положителни тенденции през 2015 г. Първо, ръстът на приходите е огромен – със 17.4% до 327.6 млрд. лв. Движението в оборота изпреварва покачването на разходите на компаниите. В крайна сметка данъчната печалба на компаниите достига 19.2 млрд. лв., което скок с 16.9%. Подобен резултат, както и годишно увеличение от 17%, не са се случвали през последните три години. За сравнение - при лекото оживление през 2014 г. ръстът в оборота беше едва 2.3%. Подобни ръстове компаниите отчитаха през 2010-2011 г., когато се възстановяваха от потъването след кризата. Разбивка на резултатите по сектори все още няма. На база данните на Националния статистически институт (НСИ) за индустрията и услугите обаче може да се направи предположение, че подобрението е при почти всички сектори на икономиката. Изключение правят бизнесите, свързани с добива на руди, производството на метали и транспортните услуги. Те са зависими от международните цени на суровините, които през последните две години вървят твърдо надолу. Добрите финансови показатели на българския бизнес са в унисон с отчетения ръст на икономиката през последните две години. През миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна реално с 3% - невиждано покачване за годините след кризата. Заетостта през тези две години също се увеличи – общо с около 100 хил. работни места. Това води до повишаване на потреблението, което пък е свързано с повече производство и продажби на вътрешния пазар. Подобряването на външната среда също подпомага фирмите износители. Данните на НСИ показаха, че експортът на стоки през 2015 г. е нараснал с 5.2%. Ако добавим и услугите, тогава увеличението достига 7.6%. Разбивката по сектори показва, че растежът отново е в почти всички сектори. Изключение отново са дейностите, зависещи от международните цени на суровините. Такива се металите, горивата, зърното и транспортът. През миналата година има и еднократен ефект - милиардите еврофондове, които се разплатиха. Най-голямо влияние те са оказали върху отчетите на строителните фирми, като тази година за тях ще е много по-трудна заради липсата на големи поръчки. Отчетените загуби от компаниите се свиват почти наполовина - от 11.5 млрд. лв. резултатът сега е 6.3 млрд. лв., което е малко над нивото от 2013 г. Огромното свиване се дължи на факта, че базата през 2014 г. беше вдигната много, основно заради огромни счетоводни обезценки или инвестиции. Огромна роля имаха държавните предприятия, основно в транспортния и енергийния сектор. Националната електрическа компания, "Топлофикация - София", БДЖ, НКЖИ, Електроенергийния системен оператор и ТЕЦ "Марица-изток 2" бяха отговорни за над 700 млн. лв. от загубите. При големи частни дружества пък имаше еднократни счетоводни операции, основно обезценки, които доведоха до нетрадиционно високи загуби.
Източник: Капитал (10.05.2016)
 
Нови 7806 жилища построени за година Нови 7806 жилища са построени и пуснати в експлоатация през 2015 г., показват данни на Националния статистически институт. Това е с 2187 апартамента по-малко спрямо 2014 г. Въпреки общия спад през миналата година се е увеличил с 45 броят на построените петстайни апартаменти. Според брокери в последните години все повече клиенти предпочитат да купуват жилища с повече спални. През първото тримесечие на 2016 г. средната площ на купените имоти е 90 квадратни метра. Търговци на недвижими имоти заявиха пред „Труд“, че очакват 10% поскъпване на жилищата до края на тази година и увеличение на покупките на имоти ново строителство. През 4-тото тримесечие на 2015 г. жилищата в София се продаваха средно за 815 евро/кв. м., а година по-рано цената им бе 770 евро/кв. м. По данни на брокерите през първото тримесечие на 2016 г. средната цена на продадените апартаменти в София е 835 евро/кв. м. Цените на имотите ново строителство и "на зелено" започват от 800 евро/кв. м. и надхвърлят 2000 евро/кв. м. Купувачите са млади семейства, както и хора над 40-те със стабилен бизнес и доходи. Те купуват жилища както за собствено ползване, така и за инвестиция. Нерядко покупките са и от българи, живеещи в други градове на страната, както и в чужбина, отчитат от агенцията за недвижими имоти Bulgarian Properties. Районите в столицата, в които сделките са по-активни, са “Витоша”, “Гео Милев”, отделни части на южни райони и “Младост”, “Изток” и “Изгрев”.
Източник: Труд (10.05.2016)
 
НСИ: През март 2016 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство” е с 1.5% под равнището от предходния месец По предварителни данни през март 2016 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.5% под равнището от предходния месец. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват намаление от 9.3% на строителната продукция през март 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 година. През март 2016 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 2.3%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.8%. На годишна база намалението на строителната продукция през март 2016 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 14.0%, а при гражданското/инженерното строителство понижението е с 3.5%.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2016)
 
Солиден спад на българския износ през първото тримесечие Един от основните фактори за постигнатия значително по-голям от очаквания икономически ръст през миналата година през първото тримесечие на 2016-а бележи чувствително отслабване. Това се отнася в най-голяма степен до силно намаления ни износ за страните извън ЕС. През периода януари - март 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 10 590 млн. лв., като спрямо съответния период на 2015 г. износът намалява с 1.6 на сто, показват предварителните данни на националната статистика. През март 2016 г. общият износ възлиза на 3 677.4 млн. лв., или с 6.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. За първото тримесечие в страната са внесени стоки общо на стойност 11 482.8 млн. лв. , или с 6.8% по-малко спрямо същия период на 2015 година. През март 2016 г. общият внос намалява с 5.4% в сравнение със същия месец на предходната година и възлиза на 4 195.7 млн. лeвa. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - март 2016 г. и е на стойност 892.8 млн. лева. През периода януари - март 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 8.8% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 3 533.2 млн. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, САЩ и Руската федерация, които формират 50.9% от износа за трети страни. През месеца износът на България за трети страни намалява с 23% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 173.5 млн. лeвa. Вносът на България от трети страни през периода януари - март 2016 г. намалява с 19.2% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 3 638.1 млн. лeв). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - март 2016 г. е отрицателно и е на стойност 104.9 млн. лeвa.
Източник: Money.bg (11.05.2016)
 
НСИ: С 2 % се увеличава износът на България за ЕС през периода януари – февруари 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. През периода януари - февруари 2016 г. износът на България за ЕС се увеличава с 2.0% спрямо същия период на 2015 г. и е в размер на 4 552.9 млн. лева. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Обединеното кралство, които формират 68.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През февруари 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 5.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 290.2 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - февруари 2016 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти” (39.0%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.” (15.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (37.6%). Вносът на България от ЕС през периода януари - февруари 2016 г. намалява с 1.5% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 4 860.5 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През февруари 2016 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 1.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 597.5 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - февруари 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (19.9%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (33.8%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - февруари 2016 г. е отрицателно и е на стойност 307.6 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 22.9 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2016)
 
НСИ: През периода януари - март 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 8.8% в сравнение със същия период на 2015 г. През периода януари - март 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 8.8% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 3 533.2 млн. лeвa. Това съобщиха от Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, САЩ и Руската федерация, които формират 50.9% от износа за трети страни. През март 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 23.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 173.5 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите три месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. ръст е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.” (42.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства” (5.0%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни” (22.7%). Вносът на България от трети страни през периода януари - март 2016 г. намалява с 19.2% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 3 638.1 млн. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През март 2016 г. вносът на България от трети страни намалява с 21.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 211.5 млн. лeвa. При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите три месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (28.1%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.” (22.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (46.7%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - март 2016 г. е отрицателно и е на стойност 104.9 млн. лeвa . По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и възлиза на 138.3 млн. лева. През март 2016 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 38.0 млн. лeвa. През периода януари - март 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 10 590.0 млн. лв. и спрямо съответния период на 2015 г. износът намалява с 1.6% . През март 2016 г. общият износ възлиза на 3 677.4 млн. лв., или с 6.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. През периода януари - март 2016 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 11 482.8 млн. лв. (по цени CIF), или с 6.8% по-малко спрямо същия период на 2015 година. През март 2016 г. общият внос намалява с 5.4% в сравнение със същия месец на предходната година и възлиза на 4 195.7 млн. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - март 2016 г. и е на стойност 892.8 млн. лева . По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - март 2016 г. също е отрицателно и е в размер на 169.9 млн. лева. През март 2016 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 518.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 289.3 млн. лева.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2016)
 
НСИ: През март 2016 г. индексът на промишленото производство намалява с 0.5% в сравнение с февруари 2016 година По предварителни данни през март 2016 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, намалява с 0.5% в сравнение с февруари 2016 година. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт. През март 2016 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.0% спрямо съответния месец на 2015 година. През март 2016 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%, докато в добивната промишленост няма изменение. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 16.0%, производството на химични продукти - с 12.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 5.5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.0%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 4.5%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.0%, производството на мебели - с 2.6%, производството на облекло - с 2.0%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - със 7.1%, и в преработващата промишленост - с 5.5%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.0%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 38.8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - със 17.1%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 14.8%, производството на мебели - с 13.7%. Намаление е отчетено при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 23.1%, производството на тютюневи изделия - с 22.4%, производството на основни метали - с 8.9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.1%.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2016)
 
НСИ: Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” нараства с 0.8% през март 2016 г. спрямо предходния месец По предварителни сезонно изгладени данни през март 2016 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.8% спрямо предходния месец. През март 2016 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 6.2% спрямо същия месец на предходната година. Това се посочва в статистика на Националния статистически институт. През март 2016 г. оборотът нараства по-значително спрямо предходния месец при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 6.2%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.3%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.4%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с разнообразни стоки - по 0.7%. През март 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 20.1%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 13.0%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 10.5%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 6.0%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 13.7%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 5.5%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4.4%.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2016)
 
НСИ: През април 2016 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 1.8 пункта спрямо равнището си от януари През април 2016 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 1.8 пункта спрямо равнището си от януари, като при населението в градовете увеличението е 1.6 пункта, а при населението в селата - 2.0 пункта. Това съобщиха от Националния статистически институт. Според оценките на потребителите има известна положителна промяна във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца. Очакванията на живеещите в градовете са тя да продължи и през следващите дванадесет месеца за разлика от населението в селата, което е по-негативно настроено в сравнение с три месеца по-рано. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени спрямо предходното наблюдение. Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца са по-неблагоприятни в сравнение с мненията, изразени три месеца по-рано (повишение на балансовия показател с 1.5 пункта). Същевременно обаче инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца са по-слабо изразени. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца очакванията се изместват към запазване или незначително намаление, в резултат на което балансовият показател се понижава с 5.1 пункта. Последната анкета отчита и подобрение в намеренията на потребителите по отношение на извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, за „покупка на кола”, за „покупка или построяване на жилище (вила)” и за „подобрения в дома“ през следващите дванадесет месеца.
Източник: Агенция Фокус (11.05.2016)
 
Добивът на въглища се свива непрекъснато от началото на 2016 г. От началото на годината добивът на въглища в страната изпитва непрекъснати трудности, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). През март индексът на промишленото производство в сектора се свива с 24,5% на годишна база, след намалението от 13,5% през февруари и от 3,2% през януари. Като цяло обаче ситуацията в добивната промишленост е оптимистична - общият индекс в този сектор се повишава със 7,1% през март, благодарение основно на добива на металните руди (ръст от 20,5%) и на неметалните материали и суровини (8,3%). Преработващата промишленост записва леко забавяне на ръста си през март - до 5,5% на годишна база спрямо 6,3% през февруари. На годишна база с 23,1% се свива секторът на ремонт и инсталиране на машини и оборудване, а с 22,4% - на производството на тютюневи изделия. В същото време обаче производството на метални изделия (без машини и съоръжения) се увеличава с 38,8%. През март индексът на промишленото производство за сектора на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия намалява с 5% на годишна база. Спрямо февруари 2016 година обаче спадът е от 0,3 на сто. На месечна база индексът в преработваща промишленост намалява с 0,5%, а в добивната промишленост остава без изменение. Общият индекс на промишленото производство през март се повишава с 3% на годишна база, показват още календарно изгладените данни на НСИ. Предварителните данни от статистиката показват, че индексът намалява с 0,5 на сто спрямо февруари 2016 година.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2016)
 
С 2% се увеличава износът на България за ЕС през периода януари - февруари 2016 г. спрямо същия период миналата година. Общият му размер е 4 552.9 млн. лв.Търговските партньори на България като Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Великобритания формират 68.3% от износа за членките на ЕС. Вносът от ЕС за България е на стойност 4 806.5 млн., което е с 1.5% по-малко в сравнение със същия период през 2015 г.
Източник: Сега (11.05.2016)
 
БГ експортът на облекло и мебели скочи наполовина Продали сме на пазарите в чужбина с 23% по-малко храни Почти наполовина - с 42%, се е увеличил българският износ на мебели, облекло, обувки, медицински уреди и часовници само за периода януари-март 2016 г. Това сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени вчера. За същия период на миналата година сме изнесли подобни стоки за 379 млн. лв., а през 2016 г. сумата скача на 538 млн. лв. Ръст е отбелязан и в експорта на машини, оборудване и превозни средства – с 5 на сто. Парите, които България печели от стоки, изнасяни в рамките на Евросъюза, продължават да се увеличават. През първите три месеца сме спечелили със 173 млн. лв. или с 2.5% повече в сравнение с януари-март 2015 г., като сумата възлиза на над 7 млрд. лв. През периода януари-февруари 2016 г.
Източник: Монитор (11.05.2016)
 
Най-големи жилища строят в Русе – най-малки в Ловеч По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2016 г. е 543, а новопостроените жилища в тях са 2 291. Спрямо първото тримесечие на 2015 г. сградите са с 6 по-малко, или с 1.1%, докато жилищата в тях се увеличават с 882, или с 62.6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (70.7%), следвани от жилищните кооперации (17.3%). В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените жилищни кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас - 80 сгради със 713 жилища в тях, Варна - 69 сгради с 500 жилища, и Пловдив - 55 сгради с 261 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.3%), следват тези с три стаи (29.3%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.4%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2016 г. е 192.4 хил. кв. м, или с 45.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава с 44.6% и достига 122.3 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 93.9 кв. м през първото тримесечие на 2015 г. на 84.0 кв. м през същото тримесечие на 2016 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Русе - 177.1 кв. м, и Габрово - 157.2 кв. м, а най-малка - в областите Монтана - 52.2, и Ловеч - 59.9 кв. метра.
Източник: Money.bg (11.05.2016)
 
Най-големите нови жилища са в Русе По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2016 г. е 543, а новопостроените жилища в тях са 2 291. Спрямо първото тримесечие на 2015 г. сградите са с 6 по-малко, или с 1.1%, докато жилищата в тях се увеличават с 882, или с 62.6%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2016 г. със стоманобетонна конструкция са 75.9%, с тухлена - 20.8%, с друга - 1.8%, и с панелна - 1.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (70.7%), следвани от жилищните кооперации (17.3%). В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените жилищни кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас - 80 сгради със 713 жилища в тях, Варна - 69 сгради с 500 жилища, и Пловдив - 55 сгради с 261 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.3%), следват тези с три стаи (29.3%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.4%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2016 г. е 192.4 хил. кв. м, или с 45.4% повече, в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава с 44.6% и достига 122.3 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 93.9 кв. м през първото тримесечие на 2015 г. на 84.0 кв. м през същото тримесечие на 2016 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Русе - 177.1 кв. м, и Габрово - 157.2 кв. м, а най-малка - в областите Монтана - 52.2, и Ловеч - 59.9 кв. метра.
Източник: profit.bg (12.05.2016)
 
Българите харчат повече, онлайн търговията отчита спад Положителна промяна във финансовото си състояние през последната година отчитат българите. Очакванията на хората, живеещи в градовете, са доходите им да растат и занапред, докато тези в селата са по-негативно настроени в сравнение с три месеца по-рано. Това показват данните на Националния статистически институт. Затова хората са по-склонни да планират да си купят кола, жилище, вила или да направят подобрения в дома си през следващата година. Стимул дават и очакванията на потребителите безработицата да продължи да намалява или поне да се запази на сегашното ниво.Въпреки дефлацията, отчитана от статистиците в последните месеци, българите оценяват промените в цените като неблагоприятни, макар че не очакват значително поскъпване през следващите месеци. Това обаче не пречи на хората да харчат повече, което е увеличило оборотите в търговията на дребно. През март те се повишават с 6,2% на годишна база. С над една пета са нараснали продажбите на дрехи, обувки и кожени изделия, а с 13% на храни и напитки на годишна база. Спадът на цените на горивата е довел до ръст на продадените количества с 10% през март спрямо година по-рано, сочат още данните на НСИ.Продажбите на фармацевтични и медицински стоки са се увеличили с 6% за година. В същото време онлайн търговията отчита спад за трети пореден месец и намалява с 4.4% през март спрямо година по-рано. Оптимизмът на потребителите идва на фона на спад на износа за трети страни. За първите три месеца на 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 10,59 млрд. лв., като спрямо същия период на 2015 г. спадът е с 1,6%. Само през март износът възлиза на 3,67 млрд. лв. или с 6,8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.
Източник: Дарик радио (12.05.2016)
 
Евростат: Спад на индустриалната продукция в България и в целия ЕС Спад в индустриалната продукция има в целия Европейски съюз (ЕС), Еврозоната, както и в България. Това показват последните данни за март месец на европейската статистическа служба Евростат. Според тях у нас показателят се е свил и е достигнал размер от минус 0,5% при такъв от 0,2% за предходния месец. През първото тримесечие на 2016 г. в България има постоянна намаляваща тенденция при индустриалната продукция. За ЕС индикаторът също е на негативна територия през март от минус 0,5 на сто , но той се подобрява в сравнение с месец февруари, когато е бил на минус 1 на сто. Данните на Евростат показват, че в Еврозната индустриалната продукция е на ниво от минус 0,8% при такова от минус 1,2% през предходния месец. През март тази година в сравнение със същия месец на 2015 г. обаче в ЕС и в Еврозоната индикаторът отчита ръст от съответно 0,2 на сто и 0,3 на сто. Най-голям спад до минус 11,2% има в Ирландия, следвана от Литва и Естония. На противоположния полюс с най-голям ръст от 5% е Хърватия. След нея се нареждат Латвия, Чехия и Испания. От статистическата служба посочват, че намалението на индустриалната продукция в ЕС се дължи най-вече на спад в производството на краткотрайни потребителски стоки. От друга страна е отчетено нарастване на продукцията в енергийния сектор.
Източник: Money.bg (13.05.2016)
 
38% от фирмите ни били обект на икономическо престъпление 38% от българските компании са били обект на икономическо престъпление през последните две години, показва глобално проучване на консултантската компания "PwC". За 31% от тях загубите са надхвърлили 100 хил. долара, показват данните. При 34% от случаите измамите са били извършени от служители на организацията, което говори за слабости на системите за вътрешен контрол. Проучването на "PwC" се е провело сред 77 водещи компании в страната. Анализът на консултантската компания показва, че икономическата престъпност в България расте - резултатите са значително по-високи спрямо глобалните. А спрямо аналогично проучване през 2014 г. икономическите престъпления в страната се увеличават с 13 пункта. Броят на организациите, станали обект на киберпрестъпление, също се увеличава. Тревожен е фактът, че 37% от участвалите в проучването нямат план за действие при такава заплаха, а една трета от тях дори не възнамеряват да прилагат подобен план. От "PwC" посочват още, че "традиционните" икономически престъпления у нас, сред които са присвояването на активи, подкупите и корупцията, не се контролират ефективно. 21% от компаниите съобщават за искан подкуп през последните 24 месеца, а 36% смятат, че са загубили бизнес възможност заради техен конкурент, за когото мислят, че е платил подкуп. Най-разпространеното икономическо престъпление в България е присвояването на активи, следвано от корупцията, измамите при поръчки и доставки, както и счетоводните измами. Проблем за страната остава ниското доверие в правоприлагащите органи - 58% от анкетираните посочват, че нямат доверие в капацитета на тези органи да разследват икономически престъпления. Една четвърт от анкетираните организации признават, че никога не са правили оценка на риска, нито са осъвременявали съществуващите през последните две години защитни системи.
Източник: Дума (13.05.2016)
 
Спад на индустриалната продукция в България и в целия ЕС Спад в индустриалната продукция има в целия Европейски съюз (ЕС), в еврозоната, както и в България. Това показват последните данни за март месец на европейската статистическа служба Евростат. Според тях у нас показателят се е свил и е достигнал размер от минус 0,5% при такъв от 0,2% за предходния месец. През първото тримесечие на 2016 г. в България има постоянна намаляваща тенденция при индустриалната продукция. За ЕС индикаторът също е на негативна територия през март от минус 0,5 на сто, но той се подобрява в сравнение с месец февруари, когато е бил на минус 1 на сто. Данните на Евростат за третия месец на 2016 г. показват, че в еврозоната индустриалната продукция е на ниво от минус 0,8% при такова от минус 1,2% през предходния месец. През март тази година в сравнение със същия месец на 2015 г. обаче в ЕС и в еврозоната индикаторът отчита ръст от съответно 0,2 на сто и 0,3 на сто. Най-голям спад - до минус 11,2%, има в Ирландия, следвана от Литва и Естония. На противоположния полюс с най-голям ръст от 5% е Хърватия. След нея се нареждат Латвия, Чехия и Испания. От статистическата служба посочват, че намалението на индустриалната продукция в ЕС се дължи най-вече на спад в производството на краткотрайни потребителски стоки. От друга страна е отчетено нарастване на продукцията в енергийния сектор.
Източник: Дума (13.05.2016)
 
Ръст на потреблението ще задвижи икономиката Основен фактор за ускоряване икономическия ръст на страната в следващите години ще бъдат домакинствата. Потреблението и търсенето на кредити ще нараснат, ще продължи възстановяването на пазарите на труда и на имоти, което пък ще доведе до нарастване на жилищното строителство. Това гласи анализ на Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Документът беше представен на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон. Ръст на БВП на страната с 2,5% през 2016 г., прогнозират от УниКредит Булбанк. От ЕБВР са по-консервативни, като залагат само 2% ръст на икономиката. Увеличението на потреблението и на желанието за взимане на кредити се случва след седем години на болезнено оздравяване на балансите на домакинствата, в които се е натрупало и немалко отложено търсене, смята Кристофор Павлов. Ръстът на кредитите обаче ще зависи най-вече от бизнеса, тъй като за него са предназначени три четвърти от отпуснатите нови заеми. Сега обаче компаниите разчитат в много по-голяма степен на собствени средства, за да финансират инвестициите си и взимат по-малко заеми, отколкото преди кризата от 2009 г. Преди кризата инвестициите на фирмите превишаваха спестяванията с около 6% от БВП. След това обаче нормата на спестяване нарасна до средно 20% от БВП през периода 2010-2014 г. спрямо 15% за периода 2004-2008 г. А инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуването, намаляха до 16% от БВП през 2010-2014 г. спрямо 21% през петте години преди кризата от 2009 г.
Източник: Стандарт (13.05.2016)
 
НСИ отчита спад на очакваната средна продължителност на живота Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2013 - 2015 г., е 74,5 години, като спрямо предходния период 2012 - 2014 г. тя намалява с 0,2 години. България заедно с Латвия (74,5) и Литва (74,7 години) е сред страните с най-ниска средна продължителност на живота на населението в Европейския съюз (ЕС), а с най-висока са Испания (83,3) и Италия (83,2 години). Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,1 години, докато при жените е с 6,9 години по-висока - 78 години. За 10 години в периода между 2005 и 2015 г. средната продължителност на живота и при жените, и при мъжете е нараснала с 2 години. Средната продължителност на живота за населението в градовете е с 2,7 години по-висока (75,3 години), отколкото за населението в селата (72,6 години). Спрямо 2005 г. за населението в градовете увеличението е с 2,4 години, а за населението в селата се запазва на същото ниво. За лицата, достигнали възраст 65 навършени години, очакваната продължителност на живота е 16 години, като за мъжете и жените тя е съответно 14,1 и 17,5 години. За десетгодишен период (2005 - 2015 г.) очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, се е увеличила с 1,4 години, или с 1 и 1,2 години съответно за мъжете и жените. Средната продължителност на живота варира от 72,6 години в област Видин до 76,5 години в област Кърджали, като общо в девет области тя е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в областите Враца (8,3) и Монтана (8 години), а най-малка - в област Кърджали (6 години). Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2016)
 
Вътрешното потребление движи българската икономика през първото тримесечие Въпреки опасенията за свиване на темповете, главно заради спад на износа, българската икономика показва не лоша динамика през първото тримесечие, почти изцяло заради вътрешното потребление. През първото тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.9% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.7% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 година. Според експресните оценки на Националния статистически институт за периода БВП в номинално изражение достига 17 926 млн. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (85.2%), което в стойностно изражение възлиза на 15 268 млн. лева. През първото тримесечие на т.г., спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г., БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.7. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.9%. Най-голям принос за регистрирания икономически растеж има повишеното крайното потребление. През първото тримесечие на 2016 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 2.9% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.5%. Крайното потребление регистрира положителен растеж от 2.4% на годишна база, с което се очертава като решаващият фактор за постигната икномическа динамика през периода.. Бруто образуването на основен капитал отчита намаление през първото тримесечие на 2016 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година с 3.9%. Износът и вносът на стоки и услуги намаляват съответно с 0.3 и 2.8%.
Източник: Money.bg (14.05.2016)
 
Инфлацията за април е нулева Инфлацията за април спрямо март е 0%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Инфлацията от началото на годината е отрицателна - минус 1,0%, а годишната инфлация за април 2016 г. спрямо април 2015 г. е минус 2,2%. Средногодишната инфлация за периода май 2015 - април 2016 г. спрямо периода май 2014 - април 2015 г. е минус 0,4%. Най-голям месечен спад на цените през април се наблюдава при развлеченията и културата – с 1,7%. По-значителни понижения има също в групата „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - с 0,7% и „Ресторанти и хотели“ - с 0,5%. Същевременно силно увеличение е регистрирано при облеклото и обувките - с 4,8%. Растат също цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия (с 0,5%) и здравеопазването (с 0,2%). Ценита на транспорта остават на равнището от миналия месец. Използвайки европейската методология, НСИ регистрира дефлация на месечна база. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за април спрямо март е 99,8%, т.е. месечната инфлация е минус 0,2%. Инфлацията от началото на годината е минус 1,5%, а инфлацията на годишна база е минус 2,5%. Средногодишната инфлация за периода май 2015 - април 2016 г. спрямо периода май 2014 - април 2015 г. е минус 1,0%.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2016)
 
Близо 9% ръст на продадените нови автомобили в България през април Продадените нови коли в България са се увеличили с 8,8% до 2173 броя през миналия месец. През периода между януари и април регистрираните у нас коли са с 8,1% повече от тези за същия период на предходната година и достигат 7572 броя, показват последните данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (EAMA). За пореден месец броят на новите коли в Европейския съюз (ЕС) нараства. През април увеличението е с 9,1%, като броят на всички возила е надхвърля 1,273 милиона. Най-голям ръст от 21,2 на сто на закупените нови автомобили има в Испания. След нея се нареждат Италия ( с 11,5%), Германия (с 8,4%), Франция (с 7,1%) и Великобритания (с 2%). През периода януари – април регистрираните в Европа нови возила са над 5 милиона броя, като увеличение е отчетено на всички основни пазари. Тогава най-голямо увеличение има в Италия – с 18,6 на сто, и в Испания с 10,3 на сто.
Източник: Money.bg (14.05.2016)
 
КНСБ: 5,7 млн. българи живеят с доход под 557 лв. на месец В края на първото тримесечие на 2016 г. необходимите средства за издръжката на живота е 557,55 лв. на човек от четиричленно домакинство, сочат данните на КНСБ. Под четиричленно домакинство се разбира двама възрастни с две деца. За да живее нормално - да се храни съобразно необходимите норми и да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище, месечните доходите на това домакинство трябва да бъдат около 2230 лева, съобщи на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров. Димитров и изследователят на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ Виолета Иванова представиха актуални данни от наблюденията на ИССИ на потребителските цени и издръжката на живот в България - март 2016 г. Дефлационните процеси в България продължават и през първото тримесечие на 2016 г., издръжката на живота отново отчита намаление с 0,5 на сто спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с един процент по-малко, каза Димитров. Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково и Силистра - с най-ниски доходи Под издръжката на живот са общо 5,7 млн. българи, което е 77,6 на сто от домакинствата в България. Това са хора основно от Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково, Силистра, тъй като размерът на средната работна заплата там е около 600 лева, каза Виолета Иванова в отговор на въпрос. Границата на абсолютна бедност е достигнала до 296,50 лв. на човек. Близо 30 на сто от домакинствата (29.9%) са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 296,50 лв.), или около 2,2 млн. души. Близо 48% от домакинствата са с общ доход на човек от 296 до 558 лева (или около 3,4 млн. души). Тази група запазва относителна стабилност, както на тримесечна, така и на годишна база. Доходите за около една четвърт от тези домакинства, обаче гравитират от 297 лв. до 390 лв. , което означава, че са по-близо до издръжката на бедните домакинства и има риск отново да попаднат в тази група, коментира Пламен Димитров. Делът на домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живота плавно нараства и вече се задържа трайно около 22 процента или около 1,6 млн. души. Това се обуславя от факта, че нараства търсенето на висококвалифицирана и качествена заетост, която е и по-високо заплатена, посочват изследователите на КНСБ. Според ИССИ това свидетелства за задълбочаване на диференциацията и подоходното неравенство. 46% ръст на доходите спрямо 7 г. назад Средната работна заплата през 2015 г. е 894 лв., което означава номинален ръст от 8,8% и реално покачване с 8,9 на сто, каза Виолета Иванова. В обществения сектор има увеличение с 4,8% и реално с 4,9%, като е достигнато равнище от 930 лева. За частния сектор средната заплата е 880 лева. Димитров допълни, че спрямо 2008 г. има повече от 46% растеж на доходите, МРЗ е пораснала с близо 50 процента, а средната пенсия с една трета, но за същия период издръжката е пораснала с 21%, което изяжда половината от увеличението. Българинът все по-често посяга към спестяванията си Президентът на КНСБ посочи, че внесените суми по влог в началото на 2008-а и на 2009 г. значително изпреварват изтеглените, но след 2010 г. тази тенденция се обръща, като продължава и през 2014 и 2015 година. Българинът все по-често посяга към изтегляне на спестявания, за да покрие нормални нужди, допълни Димитров. По думите му по повод информация как растат спестяванията на българите, трябва се припомня изследването на Световната банка, което показа, че 2/3 от българските граждани нямат никакъв влог в никаква банка, а останалите една трета имат спестявания до или около 1000 лева. Според данните на БНБ депозитите на българите възлизат на 42.820 млрд. лв. Заплатите трябва да нараснат От КНСБ смятат, че е категорична необходимостта от стимулиране на вътрешното потребление чрез увеличаване на заплатите. Пламен Димитров отново припомни позицията на синдиката за необходимост от договаряне на препоръчителни индекси за нарастване на минималните заплати на браншово и национално ниво, както и за фиксирана по-висока стартова заплата за висшисти, които работят по специалността.
Източник: БТА (14.05.2016)
 
35 млн. лв. са събрали хотелиерите от нощувки през март 35 млн. лв. достигат приходите от нощувки през март. Това е с 8,8 на сто повече спрямо същия месец на предходната година, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Данните сочат, че е регистрирано повишение както на приходите от чужди туристи – с 9,6 на сто, така и от български граждани – с 8,1 на сто. През март 2016 г. в страната са функционирали 1 919 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 56 800, а на леглата – 115 800. В сравнение с март 2015 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 3,2%, докато леглата в тях се увеличават с 2,4%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март тази година е 742 200. Това е с 11,4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 16,3%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. В тях са реализирани 73,2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18,4% от нощувките на чужди граждани и 31,1% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 8,4 и 32,7%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през март 2016 г. се увеличават с 9,3% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 359 000. От всички пренощували лица 71,3% са българи, като по-голямата част от тях (65%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 1,9 нощувки. Пренощувалите чужденци са 103 100, като 71,3% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2,6 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през март 2016 г. е 21,7%, като се увеличава с 2,1 процентни пункта в сравнение с март 2015 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 31,9%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди – 20,2%, и с 1 и 2 звезди – 13,8%.
Източник: econ.bg (14.05.2016)
 
Инфлацията за април е 0% Общото равнище на цените през април не се е променило спрямо март, т.е. инфлацията е 0.0%, съобщи вчера националната статистика. А тъй като предните месеци дори имаше дефлация, цените сега са с 2.2% по-ниски от април 2015-а година. Спрямо март най-сериозно поскъпване има при стоковата група "обувки и облекла" - с почти 5 на сто. А най-осезаемо през април са поевтинели билетите за кино, театър, концерти - с 1.7%, и разходите за бита - газ, ток, вода, обзавеждане - с 0.7%, показва статистиката.
Източник: Сега (14.05.2016)
 
През март хотелите с 35 млн. лв. приходи от нощувки Приходите от нощувки през март са 35 млн. лв., което е с 8.8 на сто повече в сравнение с март 2015 година, съобщи НСИ. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 9.6 на сто, така и от български - с 8.1 на сто. През март в страната са работили 1919 хотели, мотел, къмпинги и и хижи с над 10 легла. Броят на стаите в тях е 56.8 хиляди, а на леглата - 115.8 хиляди. В сравнение с март 2015 г. общият брой на местата за настаняване, които са работили през март е намалял с 3.2 на сто, докато леглата в тях се увеличават с 2.4 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март, е 742.2 хил., или с 11.4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 16.3 на сто) има във високо категорийните хотели - с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през март 2016 г. е 21.7 на сто. Най-висока тя е в хотелите с 4 и 5 звезди - 31.9 на сто.
Източник: Монитор (14.05.2016)
 
БВП с 2,9% ръст през първото тримесечие По експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2016 година. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.9 на сто спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.7 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. според сезонни данни. Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на 2016 г. БВП в номинално изражение достига 17,926 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2016 г. е 15,207 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (85.2 на сто), което в стойностно изражение възлиза на 15,268 млрд. лева. През първото тримесечие на 2016 година. бруто капиталообразуването е 2,839 млрд. лв. и заема 15.8 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през първото тримесечие на 2016 година принос за регистрирания икономически растеж има крайното потребление, което расте с 0.5 на сто. През първото тримесечие на 2016 година спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 2.5 на сто. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 2.4 на сто. Бруто образуването на основен капитал отчита намаление през първото тримесечие на 2016 година спрямо съответното тримесечие на предходната година с 3.9 на сто. Износът и вносът на стоки и услуги намаляват съответно с 0.3 и 2.8 на сто.
Източник: Монитор (14.05.2016)
 
За пореден месец продажбите на нови автомобили в България се увеличават със сходен темп с този в Европейския съюз. От статистиката на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA) става ясно, че през април българският пазар е нараснал с 8,8% спрямо март, а европейският - с 9,1%. През изминалия месец в България са продадени 2173 нови автомобила, докато през април 2015 г. броят им е бил 1998. Резултатът за първите четири месеца на годината е 7572 продажби, или с 8,1% повече от същия период на миналата година. Април е 32-рият пореден месец на ръст в ЕС. Броят на реализираните нови коли достига 1273 733, което е с 9,1% по-добър резултат спрямо миналогодишния. Четиримесечието приключва с 5 094 026 продажби, или с 8,5% повече спрямо януари-април на 2015 година.
Източник: Труд (14.05.2016)
 
Рекордно ниски цени на зърното от новата реколта Стартовите изкупни цени на зърното от реколта 2016 ще бъдат рекордно ниски, прогнозират фермери и търговци от Добруджа. Сделките, които се сключват „на зелено” сега, са на цени от 240 – 250 лв., срещу 270 – 280 лв. от началото на жътвата през 2015 г. Очакванията за тон слънчоглед са за 650 лв., което е с 50 лв. по-малко от миналата година, а прогнозните цени за тон царевица са около 250 лв., срещу 270 – 280 лв. от 2015 година. Такива ниски цени не е имало от 10 години, когато пшеницата стартира от 220 лв. за тон, коментират производители. Според тях, причините са две: очаквано свръхпроизводство в световен мащаб и финансовите трудности в плащането, които ще имат много от държавите, които са основни купувачи на зърно, но пък са подложени на тероризъм и атентати, като например Либия, Египет, Турция. Облните дъждове през последните седмици повлияха добре на пшеницата, но ако валежите продължат, ще нанесат маса поразии по зърното, твърдят фермери. На места вече се забелязват мана и ръжда по растенията, както и житна дървеница. Производителите вече започнаха да пръскат с фунгициди, но ако дъждовете продължат, има риск машините да не успеят да влязат в нивите и пръскането да не се осъществи. Това ще се отрази силно на качеството на зърното. Меката зима пък позволи популацията на сивия царевичен хоботник, който вече нанесе поражения върху младите растения в Крушарско. Заради високите температури през студените месеци вредителите се крият под листата на дърветата в полезащитните пояси и оцеляват. Сивият царевичен хоботник е най-вреден при поникването на растенията. Той прегризва кълновете и стъбълцата на царевицата над почвата. Често унищожава току-що показалите се млади растения над почвата и при масова поява може да унищожи целия посев за едно-две денонощия. След появата на листата се храни с тях, като ги изяжда изцяло или по периферията им прави неправилни силни нагризвания. Остават само по-дебелите нерви и грубите участъци. След петия лист растенията преодоляват повредите, обясняват фермери.
Източник: Монитор (16.05.2016)
 
През първото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата e 931 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. с 1.7%, съобщиха от Националния статистически институт на своя сайт. Средната брутна месечна работна заплата за януари 2016 г. е 926 лв., за февруари - 914 лв., и за март - 952 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2016 г. в обществения сектор нараства с 6.0%, а в частния сектор - с 9.2%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Професионални дейности и научни изследвания” - с 13.5%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 5.6%, и „Култура, спорт и развлечения”- с 4.8%. На годишна база средната месечна работна заплата нараства с 8.4%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания” - с 16.0%, „Операции с недвижими имоти” - с 11.8%, и „Административни и спомагателни дейности” - с 10.7%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2016 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 2 125 лева; „Финансови и застрахователни дейности” - 1 639 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 602 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство” - 576 лева; „Други дейности” - 642 лева; „Административни и спомагателни дейности” - 712 лева. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2016 г. се увеличават с 58.1 хил., или с 2.6%, спрямо края на декември 2015 г., като достигат 2.28 милиона. Най-голямо е увеличението в селското, горско и рибно стопанство (12.6%) и административните и спомагателните услуги (10.9%), а най-сериозно намаление се отчита в строителството и добивната дейност.
Източник: 24 часа (16.05.2016)
 
690 хил. българи не искат да работят 690 хил. българи между 15 г. и 64 г. не желаят да работят поради лошо здраве, по лични (семейни причини) или заради напреднала възраст. Извън работната сила в тази възрастова група са общо близо 1.5 млн. българи. От тях над 1 млн. и 220 хил. не желаят да работят, но 451 хил. души посочват като причина това, че учат. Това показва наблюдението на НСИ на работната сила през първото тримесечие на тази година. В сравнение с година по-рано няма особено големи размествания, като нежелаещите да работят поради възраст, здравни или семейни причини общо се увеличават в началото на тази година с около 10 хил. души. За сметка на това тази година намаляват обезкуражените безработни - тези, които не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. През първите три месеца на тази година броят им е паднал с близо 15 хил. до 176 400 души в групата между 15 и 64 г. За първи път националната статистика и Агенцията по заетостта се разминаха сериозно в данните за безработицата в страната. Според НСИ хората без работа у нас през първото тримесечие вече са под 300 хил. души - близо 280 хил., а средното равнище на безработицата е паднало с 2% до 8.6%. Според статистиката намалението е забележително - 20% по-малко са хората без препитание за една година. По-малко отимистично звучат данните на Агенцията по заетостта. От там също посочват, че се наблюдава тенденция от началото на година безработицата да намалява, съответно и по-малко хора да са без препитание, но според данните на АЗ през април официалната безработица е 9.3%, а в бюрата по труда са регистрирани 305 хил. души. В тази статистика намалението е с 45 хил. души спрямо април 2015 г. Двете институциите мерят безработицата по различен начин - НСИ използва извадка от домакинства, а АЗ брои хората, регистрирани на борсата. От всички безработни, регистрирани от НСИ, 13.5 на сто са с висше образование, над 51% са със средно, а 35 на сто - с основно или по-ниско образование. От всички без работа 56 на сто са продължително безработни, тоест над една година. 105 хил. българи не работят две и повече години. Спрямо година по-рано те намаляват с 28 хил. души. 15% от безработните от началото на година пък търсят работа за първи път. Заетите през първото тримесечие между 15 г. и 64 г. са 2 млн. и 915 хил. ДОХОДИ Средната заплата за март е стигнала 952 лв., сочат данните на НСИ. Спрямо края на миналата година възнаграждението за страната се е увеличило с 15 лв., но трябва да се има предвид, че заплатите за декември са по-високи заради коледни бонуси. За една година статистиката отчита, че средната заплата се е увеличила със 70 лв. Средната заплата за първите три месеца за страната е 931 лв., като в частния сектор е 929 лв. (с 9% по-висока), а в обществения - 936 лв. (с 6% по-висока). Според статистиката общият доход средно на човек в домакинството през първото тримесечие е 1237 лв., тоест с 4.2% по-висок от преди година. Общият разход на човек е 1110 лв. и се увеличава с 1% за една година.
Източник: Сега (17.05.2016)
 
Пенсиите ще бъдат актуализирани с 2.6% по швейцарското правило от 1 юли. Актуализацията важи за пенсиите, отпуснати до края на миналата година. Това съобщиха от Националния осигурителен институт. Средната пенсия миналата година бе малко над 321 лв. Това означава, че увеличението от 1 юли ще е средно с около 7 лв. От институцията напомнят, че няма да изпращат индивидуални разпореждания за по-високия размер на пенсиите, а възрастните хора могат да се информират за тях в териториалните поделения или чрез електронната "Справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и ПИК" на интернет страницата на института.
Източник: Сега (17.05.2016)
 
Доходите на домакинствата растат по-бързо от разходите Доходите на домакинствата в България растат по-бързо от разходите, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на годината. Статистиката показва, че домакинствата разчитат все повече на доходите си от работна заплата, а доходите от самостоятелна дейност намаляват. През първите три месеца на годината средно доходите на човек в домакинство у нас са 1 237 лева, или с 4,2% повече спрямо същия период на миналата година. Общият доход на домакинствата у нас през първото тримесечие е в размер на малко над 2 937 лева. Разходите растат с 0,9% до 1 100 лева на човек. Общо разходите на домакинствата са в размер на 2 634,45 лева. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата – 57,1%, следвана от доходите от пенсии (26,5%) и от самостоятелна заетост (6,6%). От данните е видно, че спрямо първото тримесечие на 2015 година относителният дял на дохода от работна заплата расте с 2 процентни пункта до 706 лева, а доходите от самостоятелна дейност намаляват с 1 пр.п. до 81 лева. Делът на доходите от пенсии остава без промяна, а в абсолютна стойност се увеличава с 4% до 328 лева. През първото тримесечие на годината най-голям дял от разходите на домакинствата е за храна – 31,1%. 18,1% от разходите са свързани с жилищата, а 12% - с транспорт и съобщения. Като абсолютна стойност през първото тримесечие средно за лице в домакинство разходите за храна възлизат на 345 лева, което представлява ръст от 1,7%. Разходите за жилище – вода, електроенергия, отопление и поддръжка – пък намаляват с 1,5 на сто до средно 200 лева. Статистиката показва още, че със 7,7% намаляват разходите за здравеопазване – до 62 лева, а разходите за транспорт и съобщения се увеличават с 1,4% до 134 лева.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2016)
 
Безработицата спадна до 8,6% през първото тримесечие През първото тримесечие на 2016 г. безработните у нас са 279,6 хил., а коефициентът на безработица - на сто. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. броят на безработните намалява с 19.9%, а коефициентът на безработица - с 2 процентни пункта, показват данните на НСИ от наблюдението на работната сила. От общия брой на безработните през първото тримесечие на 2016 г. 162.7 хил. (58.2%) са мъже и 116.9 хил. (41.8%) са жени. От всички безработни 13.5% са с висше образование, 51.4% - със средно, и 35.1% - с основно или по-ниско образование. Продължително безработни (от една или повече години) през периода са 156.7 хил., или 56.1% от всички безработни лица. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 68.3% и запазва стойността си от първото тримесечие на 2015 година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 62.3%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. се увеличава с 1.3 процентни пункта. През първото тримесечие общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 975.1 хил., от които 1 586.1 хил. са мъже и 1 389.1 хил. са жени. Заетите в индустрията достига 901.7 хил., или 30.3% от всички заети лица. В сектора на услугите работят 1 891.1 хил. души (63.6%), а в селското, горското и рибното стопанство - 182.3 хиляди (6.1%). Работодатели са 3.7% от всички заети (108.9 хил.), 7.5% (223.7 хил.) - самостоятелно заети (без наети лица), 88.1% (2 622.3 хил.) - наети лица, и 0.7% (20.3 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 951.1 хил. (74.4%) работят в частния сектор, а 671.2 хил. (25.6%) - в обществения. От всички наети лица 86.5 хил., или 3.3%, са с временна работа.
Източник: Money.bg (17.05.2016)
 
Средната работна заплата е нараснала с 8,4% през първото тримесечие Средната месечна работна заплата е нараснала с 8,4% през първото тримесечие на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо e увеличението в областите „Професионални дейности и научни изследвания” - с 16,0%, „Операции с недвижими имоти” - с 11,8%, и „Административни и спомагателни дейности” - с 10,7%, Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение през първото тримесечие са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 2 125 лева, „Финансови и застрахователни дейности” - 1 639 лева, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 602 лева. Най-нископлатени са били наетите в „Хотелиерство и ресторантьорство” - 576 лева и „Административни и спомагателни дейности” - 712 лева. През първото тримесечие средната месечна работна заплата e била 931 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. с 1,7%. Така средната брутна месечна работна заплата за януари е била 926 лв., за февруари - 914 лв., и за март - 952 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие в обществения сектор нараства с 6,0%, а в частния сектор - с 9,2%. В края на март нараства броят на наетите по трудово и служебно правоотношение, отчита още НСИ. Наетите са с 49,2 хил., или с 2,2% повече на годишна база. Най-значително увеличение на наетите е налице в „Административни и спомагателни дейности” - с 9,6%, „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 8,3%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 6,1%. Най-голямо намаление на наетите в края на март на годишна база в абсолютно изражение има в „Строителство” - с 5,3 хил. души, а в процентно изражение - в „Добивна промишленост” - с 4,3%. Броят на наетите по трудово и служебно правоотношение към края на март се увеличава с 58,1 хил., или с 2,6%, спрямо края на декември 2015 г., като достигат 2,28 милиона.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2016)
 
НСИ: Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2016 г. се увеличават с 2.6%, спрямо края на декември 2015 г. По предварителни данни наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2016 г. се увеличават с 58.1 хил., или с 2.6%, спрямо края на декември 2015 г., като достигат 2.28 милиона. Това съобщават от Националния статистически институт. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2015 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 12.6%, „Административни и спомагателни дейности” - с 10.9%, и „Други дейности” - с 8.8%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Строителство” - с 2.8%, и „Добивна промишленост” - с 2.5%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 22.3 и 17.3%. В края на март 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 49.2 хил., или с 2.2%, повече в сравнение с края на март 2015 г., като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Преработваща промишленост” - с 11.5 хил., „Административни и спомагателни дейности” - с 10.4 хил., и „Хотелиерство и ресторантьорство” - със 7.9 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности” - с 9.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 8.3%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 6.1%. Най-голямо намаление на наетите лица в края на март 2016 г. спрямо края на март 2015 г. в абсолютно изражение има в икономическа дейност „Строителство” - с 5.3 хил., а в процентно изражение - в „Добивна промишленост” - с 4.3%.
Източник: Агенция Фокус (17.05.2016)
 
НСИ: Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2016 г. е 1 237 лв. - с 4.2% повече от този за същия период на 2015 г. Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2016 г. е 1 237 лв. и спрямо същия период на 2015 г. се повишава с 4.2%. Това съобщиха от Националния статистически институт. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (57.1%), следван от доходите от пенсии (26.5%), от самостоятелна заетост (6.6%) и от социално осигуряване и социални помощи (2.8%). Спрямо първото тримесечие на 2015 г. относителният дял на дохода от работна заплата нараства с 2.0 процентни пункта, а доходът от самостоятелна заетост намалява с 1.0 процентeн пункт. В абсолютни стойности през първото тримесечие на 2016 г. в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. доходите средно на лице от домакинство по източници на доход се променят, както следва: Доходът от работна заплата нараства от 654 на 706 лв. (с 8.0%). Доходите от пенсии нарастват от 315 на 328 лв. (с 4.0%). Доходът от самостоятелна заетост намалява от 90 на 81 лв. (с 9.7%). Доходите от социално осигуряване и социални помощи намаляват от 38 на 36 лв. (със 7.5%).През първото тримесечие на 2016 г. относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99.3%, а делът на дохода от натура е 0.7%.
Източник: Агенция Фокус (17.05.2016)
 
НСИ: Общият разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2016 г. е 1 110 лв. и се увеличава с 0.9% спрямо същия период на 2015 г. Общият разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2016 г. е 1 110 лв. и се увеличава с 0.9% спрямо същото тримесечие на 2015 година. Това съобщиха от Националния статистически институт. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.1%), следвани от разходите за жилище (18.1%) и разходите за транспорт и съобщения (12.0%).Като абсолютни стойности през първото тримесечие на 2016 г. в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. разходите средно на лице от домакинство по видове разходи се променят, както следва: Разходите за храна и безалкохолни напитки нарастват от 339 на 345 лв. (с 1.7%). Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) намаляват от 203 на 200 лв. (с 1.6%). Разходите за транспорт и съобщения се увеличават от 132 на 134 лв. (с 1.4%). Разходите за здравеопазване намаляват от 68 на 62 лв. (със 7.7%).Без промяна са разходите за алкохолни напитки и цигари (47 лв.) и за облекло и обувки (34 лв.).
Източник: Агенция Фокус (17.05.2016)
 
България е седма по доходност от наем на жилища в Европейския съюз България е на седмо място в класация на най-добрите страни за закупуване на жилище с цел отдаване под наем в Европейския съюз (ЕС) и Турция, сочи изследване на международната валутна компания World First. Средната доходност от отдаване на имот под наем в страната е 5,99%, което е доста над средната за региона - 4,89%. Холандия e лидер в класацията, като изследването сочи, че средната доходност в страната към април 2016 г. е била 6,57%.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2016)
 
Българските бонбони пробиха в Близкия изток, а родна фабрика снабдява цяла Европа с вафли. Това съобщиха от бранша на захарните производители за „Новинар”. Според големи родни производители на сладки изделия нашите продукти вече се търсят в Иран и Ирак. Въпреки че по-голямата част от производството на шоколади, вафли, бонбони, локуми и халви остават за вътрешното потребление, страната ни произвежда сладки изкушения за няколко континента, уточниха от бранша. В момента наша фабрика снабдява цяла Европа с популярна марка вафли. Преди няколко години пък американски гигант в шоколадовата индустрия, който има предприятия в цяла Европа, закри завода си в Румъния, за да премести производството си у нас. Така в момента редом с български марки бонбони, страната ни изнася световноизвестен бранд шоколади и други какаови изделия. Експерти от бранша допълниха, че въпреки това няма тенденция големи чужди производители да идват у нас заради евтината работна ръка например. И дадоха за пример производител на маргарини, който пък е закрил предприятието си у нас и се е преместил в Румъния, откъдето наново внася продуктите си в България. Любопитен факт е, че от сектора у нас са успели да наложат някои от сладкарските и захарни изделия и в далечен Китай. „Трудно е да се договори износ за този пазар, тъй като той снабдява света с различни продукти. Нашият бранш обаче набира скорост за експорт и там”, коментираха експерти. Те допълниха, че принос за сътрудничество с други страни имат и световните изложения и колкото по-големи са те, толкова по-голям е шансът за намиране на бизнес партньор. Сред големите международни експозиции за захарни и шоколадови продукти е експото ISM, което се провежда всяка година в Кьолн, Германия. По данни на международната организация за какаото най-големият производител в света е Кот д'Ивоар с 39,8 процента от общото количество произведено на планетата. На второ и трето място са съответно Гана и Индонезия. Според анализите трите страни формират около 70,7 процента от производството на какао в света. Другите около 20 процента са от Бразилия, Нигерия, Камерун и Еквадор.
Източник: Монитор (19.05.2016)
 
Влошаване на строителното производство в ЕС и еврозоната Производството в строителния сектор в Европейския съюз и България се влошава отново. Резултатите за еврозоната също не са добри. Данните на Евростат показват, че производството в строителния сектор на еврозоната се сви през март с 0,9% на месечна база след понижение с 0,6% през февруари, докато строителството в целия Европейски съюз се влоши с 1,4% спрямо предходния месец, когато се понижи с 0,6 на сто. По този начин беше заличен добрият ръст през първия месец на годината, когато строителството в ЕС и в еврозоната нарасна съответно с 1,1% и с 2,0%. Понижението на годишна база в еврозоната през март е с 0,5 на сто, след като отбеляза ръст от 3,4% през февруари, като това представлява първо влошаване в строителния сектор от септември 2015-а година. Спад с 1,4% на годишна база през март бележи и строителството в целия ЕС след растеж с 3% през февруари. Това е първо влошаване на сектора на годишна база от август 2015-а година. Въпреки слабите данни за март, производството в строителния сектор както на еврозоната, така и в ЕС, продължава да нараства за второ поредно тримесечие на тримесечна база, съответно с 1,1% и с 0,3% спрямо последните три месеца на миналата година. Тогава беше отчетен растеж съответно с 1,1% и с 0,8%. Най-силно понижение в строителството е отчетено в Словения, Унгария и Чешката република. Най-добри показатели са регистрирани в Швеция, Франция и Холандия. На годишна база най-солиден ръст в строителния сектор през март беше отчетен в Швеция и Холандия, докато най-солиден спад беше регистриран в Словения, Унгария, Полша, Чешката република и България (понижение с 9,3%). Според Евростат строителството в България се влошава през март за пети пореден месец, свивайки се с 1,5% след понижение с 0,7% през февруари. На годишна база строителният сектор в България също отбеляза влошаване за пети пореден месец, свивайки се през март с 9,3% (спрямо март 2015-а) след понижение с 5,1% през февруари и след спад с цели 10,4% през януари, информира Българското национално радио. По този показател България е сред петте най-слабо представящи се страни от ЕС.
Източник: econ.bg (20.05.2016)
 
Изборът на домакинствата – депозит, фонд или имот? Към края на март 2016 г. активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 2.385 млрд. лв. Техният размер се увеличава с 59.9 млн. лв. (2.6%), в сравнение с март 2015 г. (2.325 млрд. лв.) и със 168.8 млн. лв. (7.6%) спрямо декември 2015 г. Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2016 г. е 2.6% при 2.7% от БВП към март 2015 г.и 2.6% към декември 2015 г. В края на март 2016 г. домакинствата са инвестирали общо 614 млн. лв. във фондове. От тях близо 360 млн. лв. са в местни фондове, а 254 млн. лв. в чуждестранни инвестиционни схеми. Процентът обаче продължава да е нисък – едва 1.38 на сто спрямо депозитите на населението в търговските ни банки. Това означава, че на всеки 72.67 лв. на депозит се пада по 1 лв. във фонд. Рекордните 1.73 на сто, или 57.72 лв. депозити срещу 1 лв. във фонд, бяха постигнати в средата на миналата година. Инвестициите във фондове могат да бъдат далеч по-доходни от 1% на годишна база, но и по-рискови. Съживяването на пазара на имоти пък провокира хората да насочат част от спестяванията си именно в тази посока. Част от тях купуват жилище вместо да плащат наем, други ги придобиват с цел отдаване под наем.
Източник: profit.bg (20.05.2016)
 
Строителният сектор по пътя на възстановяването, но не съвсем Строителният сектор е започнал през миналата година бавно да се възстановява от кризата. Общата стойност на строителната продукция за миналата година се изчислява на малко над 16 млрд. лева, което е със 7,4% повече спрямо 2014 г. Отчетен е и умерен ръст на брутната добавена стойност в сектора, както и на заетите лица. При сградното строителство обаче продължават да се отчитат спадове за разлика от строителната продукция от инженерна инфраструктура, където е отчетен ръст от над 17 на сто на годишна база. Строителният сектор продължава да е зависим от публичните инвестиции, като 80 на сто от тях се правят с европейски средства.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2016)
 
Намаляват туристическите пътувания в началото на годината Българите са пътували по-малко с цел туризъм в началото на годината, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През първото тримесечие на годината 550,2 хил. българи са пътували с цел туризъм. В сравнение със същия период на 2015 г. общият брой на пътувалите на възраст над 15 години се понижава с 4,8%, Преобладаващата част от реализиралите туристически пътувания за януари-март са в страната (83,5%), 14% са осъществени в чужбина, а 2,5% - и в страната, и в чужбина. Спрямо година по-рано е налице понижение както в броя на пътувалите в страната - с 5%, така и в броя на пътувалите в чужбина - с 3,5%. За посочения период от началото на годината най-много туристически пътувания са реализирани от българите на възраст 25-44 години (44,2%). Тези на възраст 15-24 години са пътували предимно в страната – 88,1%, докато лицата на възраст 45 - 64 години са пътували най-много в чужбина – 17,1%. По-голямата част от туристическите пътувания в страната са били с цел „посещение на близки”, докато тези, реализирани в чужбина, са за „почивка и екскурзия”, посочени съответно от 40,6 и 58,9% от тях. Като самостоятелни са били регистрирани 91,1% от общия брой лични пътувания. Делът на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 95,8%, а на тези в чужбина – 62,8%. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор, в чужбина е 37,2%, а в страната – 4,2%. При туристическите пътувания най-голям дял имат разходите за транспорт - както в страната, така и в чужбина - съответно 32,8 и 36,4%. За януари-март 2016 г. средният разход при пътуване с лична цел на човек е 143 лв. в страната и 627 лв. в чужбина. Същевременно разходите на човек за професионално пътуване са средно 160 лв. в страната и 1 022 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2016)
 
6% от малкия и средния бизнес продават онлайн Само 6% от малките и средните предприятия у нас продават онлайн, а 3% търгуват по интернет в ЕС. Това пише в доклад за напредъка на Европа в цифровите технологии. Като положителни са отбелязани бумът на аутсорсинга, както и “София Тех Парк” като среда за иновации. На опашката сме и по ползване на цифрови обществени услуги. 55% от населението ползват интернет. Най-популярни в България са видеоразговорите и участието в социални мрежи. Само 9,4% българите използват онлайн банкиране, а 31% пазаруват по интернет. Същият процент имали умения за ползване на цифрови технологии. Като цяло страната ни е на 27-о, предпоследно място, след нас е Румъния. В групата на изостаналите са още Чехия, Гърция, Франция, Унгария, Полша и Словакия.
Източник: 24 часа (25.05.2016)
 
Спадът на строителната продукция в България от началото на годината е 3.8% Статистическата служба Евростат отчита 0.9% спад в строителната продукция в еврозоната и 1.4% в страните на Европейския съюз (ЕС) през март в сравнение с резултатите за предходния месец. Това сочат сезонно изгладените данни. На годишна база строителството в двете зони отново е по-малко - със съответно 0.5% и 1.4%. През месец март спадът на продукцията в еврозоната на годишна база се дължи главно на намалялото гражданско строителство с 2.9%, докато изграждането на сгради се е повишило слабо с 0.1%. В ЕС свиването на гражданското строителство е с 1.4%, а строенето на сгради отново е по-високо с над 1%. В България резултатите отново са отрицателни. През първите три месеца на годината строителството в страната се е свило с 3.8% в сравнение с предния период. На месечна база през март е регистрирано понижение от 1.5%. Въпреки отрицателните резултати проучване на Националния статистически институт за месец април сочи, че доверието в бизнес средата в строителството се е подобрило малко спрямо предходния месец, а прогнозите им за следващите три месеца са благоприятни. Причината е, че производственият им график е осигурен с договори за по-голям период от време в сравнение с три месеца по-рано – 5.5 месеца при 5.3 през януари. Така и очакванията относно новите поръчки в строителството през следващите шест месеца се подобряват. Сред страните членки, за които са налични данни, лидери с растяща строителна продукция за първото тримесечие са Швеция, Германия, Испания. Държавите, които отчитат намаление, са Унгария, Словения, Латвия и Литва (виж таблицата). Средно за страните в Европейския съюз през първите три месеца на 2016 г. е отчетен слаб ръст от 0.3%. През месец март отново най-много е пораснала продукцията в Швеция, а най-голям спад в сравнение с предния период е отчетен от Eurostat в Чехия.
Източник: Капитал (25.05.2016)
 
Индексът на цените на производителите в селското стопанство за първото тримесечие на 2016 г. намалява с 5 на сто спрямо същото тримесечие на 2015 година, съобщи Националният статистически институт. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се понижава с 1,8 на сто, а от животновъдството - със 7,5 на сто. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 3,6 на сто, като в растениевъдството индексът на цените намалява с 3,6 на сто, а в животновъдството - с 3,5 на сто.
Източник: БТА (25.05.2016)
 
България е предпоследна в ЕС по навлизането на цифрови технологии България е на предпоследно място в ЕС по навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото. Това сочи специален доклад на ЕК за напредъка на дигиталната икономика в страните членки, публикуван в понеделник. България попада в групата на изоставащите страни, които показват резултати под средното за ЕС. След нея е само Румъния, а пред нея - Гърция, с минимално по-добър резултат. Изследването стъпва на пет основни области: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. България се представя най-добре при свързаността с резултати, близки до средното за ЕС, като 72% от домакинствата в България имат достъп до високоскоростен широколентов интернет. Само 50% от тях обаче го ползват. В селските райони такова покритие няма. Това може да се дължи както на недостатъчни умения на населението за ползване на цифрови технологии, така и на слабо развитата широколентова инфраструктура извън основните градове, което води до цифровото разделение между градските и селските райони, сочи докладът. България обаче трябва да се справи със сериозното си изоставане в придобиването на знания за ползване на цифрови технологии - едва 31% от населението имат основни умения в тази област, отбелязва ЕК. Половината от хората в България и Румъния, която е на последно място според индекса, са дигитално изключени и никога не са ползвали интернет, посочва институцията. България е на последно място по използването на цифрови технологии в обществените услуги - като например в държавната администрация, здравеопазването или образованието. Тук са и най-ниските резултати на страната. Сравнително малко българи ползват и услуги като интернет банкиране или пазаруването онлайн, сочи статистиката. Потребителите у нас са сред първенците единствено в използването на услугите за видеоразговори и социалните мрежи. Другите изоставащи страни според индекса са Гърция, Полша, Словакия, Унгария, Франция и Чехия.
Източник: Капитал (25.05.2016)
 
Силно първо тримесечие за сектора на услугите Според предварителните данни на Националния статистически институт, основните дейности от сектора на услугите отбелязват значителен ръст през първото тримесечие на 2016 година. Общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства с 5 % спрямо четвъртото тримесечие на 2015 година. Ръст е регистриран при дейностите „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 6.9%, „Сухопътен транспорт” - с 5.3%, и „Пощенски и куриерски услуги” - с 1.9%. Намаление на индексите на оборота се наблюдава при „Воден транспорт” (8.9%) и „Въздушен транспорт” (1.3%). Същият показател за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” отчита покачване с 0.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. Това се дължи на дейностите: „Информационни услуги” (3.7%), „Дейности в областта на информационните технологии” (3.1%) и „Издателска дейност” (3.0%). Спад е регистриран при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 8.9%, „Далекосъобщения” - с 2.1%, и „Радио- и телевизионна дейност” - с 1.6%. При „Други бизнес услуги” най-голямо е увеличението на оборота спрямо предходното тримесечие при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” - с 27.4%, докато при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” се отчита най-съществено намаление - с 11.9%. През първото тримесечие на 2016 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 8% в сравнение със същия период на миналата година. Увеличение се наблюдава при повечето дейности, като то е най-значително при „Пощенски и куриерски услуги” (13.1%) и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (10.8%). Намаление е регистрирано при „Воден транспорт” и „Въздушен транспорт”, съответно с 6 и с 3.5%. Оборотът за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” е с 9.2% по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2015 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности в състава на сектора, като най-съществен е ръстът при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” (28.0%) и „Информационни услуги” (25.4%). При „Други бизнес услуги” увеличение спрямо първото тримесечие на 2015 г. е отчетено при почти всички дейности, като то е най-голямо при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност”- с 63.1%. Спад с 9.5% е регистриран само при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи”.
Източник: Money.bg (26.05.2016)
 
Производството на филми и ТВ предавания са се увеличили с 28% Близо 19% по-висок оборот са регистрирали фирмите, работещи в областта “Рекламна дейност и проучване на пазари”. Това показват данни на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на миналата година. В сектора е включена работата по създаване и реализиране на рекламни кампании, публикуване на реклами в печатни издания, както и реклами, излъчвани от електронните и други медии, дизайн и изработване на рекламни дисплеи и места за реклама. Според НСИ най-голямо увеличение на оборота (63,1%) имат компаниите, занимаващи се с административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на бизнеса. Следват дейностите, свързани с производството на филми и ТВ предавания, при които е отчетен 28 на сто ръст. Увеличение над 25% на годишна база има и при фирмите за информационни услуги. Сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти” отчита 9,2% общ ръст на оборота през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата година. Националната статистика отчита най-голям спад в оборота на годишна база при фирми в сектора “Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” - 9,5%.
Източник: Труд (26.05.2016)
 
Ръст в индексите на оборота в услугите през първото тримесечие на 2016 г. По предварителни данни през първото тримесечие на 2016 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, нараства с 5.0% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 година. Ръст има при дейностите „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” - с 6.9%, „Сухопътен транспорт” - с 5.3%, и „Пощенски и куриерски услуги” - с 1.9%. Намаление на индексите на оборота се наблюдава при „Воден транспорт” (8.9%) и „Въздушен транспорт” (1.3%). Това сочат данни на Националния статистически институт. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 0.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г., което се дължи на дейностите: „Информационни услуги” (3.7%), „Дейности в областта на информационните технологии” (3.1%) и „Издателска дейност” (3.0%). Спад е регистриран при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 8.9%, „Далекосъобщения” - с 2.1%, и „Радио- и телевизионна дейност” - с 1.6%. При други бизнес услуги най-голямо е увеличението на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” - с 27.4%, докато при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” се отчита най-значително намаление - с 11.9%.
Източник: Труд (26.05.2016)
 
НСИ: Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2016 г. са с 26.2% повече от регистрираните през април 2015 г. Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2016 г. са 466.3 хил. - с 26.2% над регистрираните през април 2015 г. Това съобщиха от Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Германия - с 60.8%, Гърция - с 58.3%, Австрия - с 38.0%, Испания - с 27.8%, Италия - с 27.7%, Румъния - с 24.2%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Полша - с 2.5%, Обединеното кралство - с 2.1%, и други.
Източник: Агенция Фокус (30.05.2016)
 
През април 2016 г. посещенията на чужденци в България са 558.1 хил. или с 11.1% над нивото от април 2015 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 41.5%, и със служебна цел - с 29.7%, докато тези с други цели намаляват с 16.1%.
Източник: Агенция Фокус (30.05.2016)
 
?oвeчe пътници, пo-мaл?o тoвapи, oтчитa тpaнcпopтът зa пъpвo тpимeceчиe ?o пpeдвapитeлни дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2016 г. в cpaвнeниe c пpeдxoднoтo тpимeceчиe ce нaблюдaвa нaмaлeниe нa пpeвoзeнитe тoвapи c 0.4%, дo?aтo извъpшeнaтa paбoтa oт тoвapния тpaнcпopт нapacтвa c 10.3%. Cъщeвpeмeннo пpeвoзeнитe пътници и извъpшeнaтa paбoтa oт пътничec?ия тpaнcпopт (cyxoпътeн, вoдeн и гpaдc?и eлe?тpoтpaнcпopт) ce yвeличaвaт cъoтвeтнo c 1.2 и 4.6% cпpямo чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa 2015 гoдинa. B cpaвнeниe cъc cъoтвeтнoтo тpимeceчиe нa 2015 г. e peгиcтpиpaнo нaмaлeниe пpи пpeвoзeнитe тoвapи - c 13%, дo?aтo извъpшeнaтa paбoтa oт тoвapния cyxoпътeн и вoдeн тpaнcпopт нapacтвa c 11.8%. ?peвoзeнитe пътници (oт cyxoпътeн, вoдeн и гpaдc?и eлe?тpoтpaнcпopт) ce yвeличaвaт пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa т.г. c 1.1% cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa. ?peз тpимeceчиeтo пpeвoзeнитe тoвapи oт cyxoпътния тpaнcпopт ca 26 580.5 xил. т, или c 13.2% пo-мaл?o cпpямo cъoтвeтнoтo тpимeceчиe нa 2015 г., ?oeтo ocнoвнo ce дължи нa вътpeшнитe пpeвoзи нa aвтoмoбилния и жeлeзoпътния тpaнcпopт. Бpoят нa пpeвoзeнитe пътници oт жeлeзoпътния и aвтoбycния тpaнcпopт пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2016 г. e 120 303.8 xил., или c 2.3% пoвeчe cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa, в peзyлтaт нa пo-гoлeмия бpoй пpeвoзeни пътници oт aвтoмoбилния тpaнcпopт. ?pи aвтoбycнитe пpeвoзи ce нaблюдaвa yвeличeниe oт 2.6%, дo?aтo пpи жeлeзoпътнитe e peгиcтpиpaн cпaд oт 5.5%. ?peвoзeнитe тoвapи oт вoдния тpaнcпopт пpeз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2016 г. нaмaлявaт c 5.4% cпpямo cъщoтo тpимeceчиe нa 2015 г., ?oeтo ce дължи нa пo-мaл?oтo ?oличecтвo пpeвoзeни тoвapи oт peчния тpaнcпopт. Увeличeниe ce нaблюдaвa пpи мopc?ия тpaнcпopт, нo мaл?ият мy oтнocитeлeн дял нe мoжe дa ?oмпeнcиpa oбщaтa нeгaтивнa тeндeнция. Cъщeвpeмeннo извъpшeнaтa paбoтa ce yвeличaвa c 8.5% cпpямo пъpвoтo тpимeceчиe нa 2015 г. в peзyлтaт нa пo-гoлямoтo paзcтoяниe, нa ?oeтo ca били пpeвoзeни тoвapитe oт мopc?ия тpaнcпopт. ?peз пъpвoтo тpимeceчиe нa 2016 г. пpeдпpиятиятa oт гpaдc?ия eлe?тpoтpaнcпopт (тpaмвaeн, тpoлeйбyceн и мeтpo) ca пpeвoзили oбщo 64, 187 млн. пътници, или c 1% пo-мaл?o cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa. Pъcт oт 11.6% e peгиcтpиpaн eдинcтвeнo пpи пpeвoзeнитe пътници oт мeтpoпoлитeнa, дo?aтo пpи тpaмвaйния и тpoлeйбycния тpaнcпopт ce нaблюдaвa нaмaлeниe cъoтвeтнo c 4.6 и 10.0%.
Източник: Money.bg (30.05.2016)
 
Метрото с 11.6% ръст на пътниците през първото тримесечие По предварителни сезонно изгладени данни през първото тримесечие на 2016 г., в сравнение с предходното тримесечие, се наблюдава намаление на превозените товари с 0.4%, докато извършената работа от товарния транспорт нараства с 10.3%, сочат данни на НСИ. Същевременно превозените пътници и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават съответно с 1.2 и 4.6% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 година. По предварителни данни през първото тримесечие на 2016 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г., е регистрирано намаление при превозените товари - с 13.0%, докато извършената работа от товарния сухопътен и воден транспорт нараства с 11.8%. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават през първото тримесечие на 2016 г. с 1.1% спрямо същия период на предходната година. Извършената работа също нараства с 14.3% спрямо първото тримесечие на 2015 година. През първото тримесечие на 2016 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 26 580.5 хил. т, или с 13.2% по-малко спрямо съответното тримесечие на 2015 г., което основно се дължи на вътрешните превози на автомобилния и железопътния транспорт. Същевременно извършената работа нараства с 11.9% спрямо първото тримесечие на 2015 г. и достига 9 467.7 млн. ткм, в резултат на увеличеното средно превозно разстояние при международните превози на сухопътния транспорт. Броят на превозените пътници от железопътния и автобусния транспорт през първото тримесечие на 2016 г. е 120 303.8 хил., или с 2.3% повече спрямо същия период на предходната година (фиг. 4), в резултат на по-големия брой превозени пътници от автомобилния транспорт. При автобусните превози се наблюдава увеличение от 2.6%, докато при железопътните е регистриран спад от 5.5%. Извършената работа през първото тримесечие на 2016 г. нараства с 15.4%, в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. и достига 3 479.9 млн. пътниккилометра. Увеличението се дължи на по-голямото средно превозно разстояние при международните превози на автомобилния транспорт. Превозените товари от водния транспорт през първото тримесечие на 2016 г. намаляват с 5.4% спрямо същото тримесечие на 2015 г., което се дължи на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. Увеличение се наблюдава при морския транспорт (с 2 хил. т), но малкият му относителен дял не може да компенсира общата негативна тенденция. Същевременно извършената работа се увеличава с 8.5% спрямо първото тримесечие на 2015 г. в резултат на по-голямото разстояние, на което са били превозени товарите от морския транспорт. Броят на превозените пътници от водния транспорт през първото тримесечие на 2016 г. намалява с 3.3 хил. спрямо съответното тримесечие на предходната година, което основно се дължи на регистрирания спад при международните превози на речния транспорт. Същевременно извършената работа в пътниккилометри е с 543.7 хил. пкм повече в сравнение с първото тримесечие на 2015 година. През първото тримесечие на 2016 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 64 187.0 хил. пътници, или с 1.0% по-малко спрямо същото тримесечие на предходната година. Ръст от 11.6% е регистриран единствено при превозените пътници от метрополитена, докато при трамвайния и тролейбусния транспорт се наблюдава намаление съответно с 4.6 и 10.0%. Извършената работа, измерена в пътниккилометри, се увеличава с 1.2% спрямо първото тримесечие на 2015 г., и достига 272.7 млн. пкм, което се дължи на по-малкия обем извършена работа от тролейбусния и трамвайния транспорт.
Източник: profit.bg (30.05.2016)
 
Румънска инвазия в България 137 395 посещения от Румъния, почти половината от тях с цел почивка у нас, отчете националната статистика за април 2016-а. 59 925 румънски туристи са избрали страната ни за екскурзия през четвъртия месец на годината на фона на 17 897 комшии от северната ни съседка през април 2015 г., което е увеличение от 234%. Румънските туристи са една четвърт от всички чужденци, дошли на екскурзия или на почивка в България, показват данните на НСИ. Още преди Великден “Труд” писа за опашки от автомобили на Дунав мост при Русе, част от които най-вероятно са отчетени от статистиката за април. Според експерти румънските туристи са привлечени от географската близост с България, добри цени за летен и зимен туризъм. През април България е посетена от над 558 000 чужденци, 310 000 от които от Европейския съюз. С близо 42% (над 75 000) са се увеличили посещенията на гърци у нас. Регистрира се и ръст от 23% в посещенията на испанци и 16% - на французи. Туристите от Русия, които традиционно движат летния туристически сезон през последните години, през месеца са били 7440 при 6700 година по-рано. Пътуванията на българи в чужбина през април тази година пък са нараснали с над 26% спрямо същия месец на 2015 г., като зад граница са били над 466 000 наши сънародници. Сериозно увеличение на потока има към Германия - с 60,8%, Гърция - с 58,3%, Австрия - с 38%, Испания - с 27,8%, Италия - с 27,7%, и Румъния - с 24,2%. Същевременно намаляват пътуванията към Полша - с 2,5%, и към Обединеното кралство - с 2,1%.
Източник: Труд (30.05.2016)
 
През май бизнес климатът във всички отрасли се подобрява Бизнес климатът във всички отрасли на икономиката се подобрява през май, сочат данни на Националния статистически институт. Общият показател нараства с 5 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на положителни резултати в секторите промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. По данни на НСИ в резултат на по-благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията се повишава и показателят с 4,1 пункта. Относно настоящата производствена активност анкетата регистрира леко намаление, докато очакванията за дейността през следващите три месеца са по-оптимистични. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основният фактор, затрудняващ развитието на бизнеса, следвана от недостатъчното търсене от страната. Очакванията на мениджърите за продажните цени в промишлеността са те да останат без промяна през следващите три месеца. В сектор строителството също се отчита подобряване на бизнес климата с 6.7 пункта. Прогнозите в сектора са оптимистични за следващите три месеца. Същевременно обаче анкетата отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Най-голямо е покачването със 7,3 пункта на показателя в търговията на дребно. Очакванията на търговците за обема на продажбите и на поръчките към доставчиците са за повишаване през следващите три месеца. Основните фактори, затрудняващи дейността, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене, като последната анкета регистрира засилване на негативното им въздействие. Това са и проблемите в сектора на услугите. В отрасъла се отчита и най-малкото увеличение от 2,4 пункта.
Източник: Монитор (31.05.2016)
 
Производствените цени продължават да спадат ?poизвoдcтвeнитe цeни в cтpaнaтa ce пoнижaвaт пpeз aпpил зa пopeдeн мeceц, пo?aзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт. Taзи , ?a?тo и oпoвecтeнaтa нeoтдaвнa инфopмaция зa oтpицaтeлнa гoдишнa инфлaция зa aпpил пpи ?paйнитe пoтpeбитeлc?и цeни, нeдвycмиcлeнo гoвopят, чe дeфлaциoннитe пpoцecи, зaплaшвaщи бългapc?aтa и?oнoми?a, пpoдължaвaт. Oбщият индe?c нa цeнитe нa пpoизвoдитeл пpeз aпpил нaмaлявa c 0.4% cпpямo пpeдxoдния мeceц. ?o-ниc?и цeни ca peгиcтpиpaни пpи пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - c 1.7%, и в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - c 0.1%, дo?aтo в дoбивнaтa пpoмишлeнocт e oтчeтeнo yвeличeниe c 2.5%. Цeнитe нa пpoизвoдитeл пpeз мeceцa ca пo-ниc?и c 5.2% в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa 2015 гoдинa. Cпaд e peгиcтpиpaн в дoбивнaтa пpoмишлeнocт - c 8.8%, в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - c 4.9%, и пpи пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - c 5.7%. Индe?cът нa цeнитe нa пpoизвoдитeл нa мeждyнapoдния пaзap пpeз aпpил 2016 г. нaмaлявa c 0.3% в cpaвнeниe c пpeдxoдния мeceц. Индe?cът нa цeнитe нa пpoизвoдитeл нa мeждyнapoдния пaзap пpeз aпpил 2016 г. нaмaлявa cъc 7.3% в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa 2015 гoдинa. B пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт cпaдът нa цeнитe нa пpoизвoдитeл пpeз aпpил 2016 г. e cъc 7.2% cпpямo aпpил 2015 гoдинa. Haмaлeниe нa цeнитe e oтчeтeнo пpи пpoизвoдcтвoтo нa ocнoвни мeтaли - c 12.9%, и пpи пpoизвoдcтвoтo нa xapтия, ?apтoн и издeлия oт xapтия и ?apтoн - c 4.9%.
Източник: Money.bg (31.05.2016)
 
България е сред държавите в ЕС с най-силен спад на безработицата през април България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-голям годишен спад на безработицата през април, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През четвъртия месец от годината Евростат отчита, че безработицата у нас е намаляла до 7,1% от 10% година по-рано. За месеца намалението е от 0,2 пр. п. Единствено в Кипър е отчетен по-силен спад на безработицата за година – от 15,7% до 11,6%. След нас е Испания със спад на безработицата от 22,7% до 20,1%. Данните показват, че в България през април без работа са били 235 хил. души спрямо 242 хил. през март и 335 хил. през април 2015 г. Безработицата в Европейския съюз спадна до 8.7% - най-ниското ниво от април 2009 г. насам. Най-бързо намалява безработицата в Кипър, България и Испания. Най-ниска е безработицата в Чехия и Германия (около 4%), а най-висока е в Гърция (над 24%). Продължава и плавният спад на безработицата сред младежите до 25 години, отчита Евростат. Нивото на младежката безработица у нас се е понижило до 17,4% през април от 18,6% през март и 22,6% година по-рано. Броят на безработните младежи до 25 години у нас е бил 27 хил. души през април спрямо 30 хил. души през март и 43 хил. души през април 2015 г. Средно за ЕС нивото на безработицата се е понижило с 0,1 пр.п. през април до 8,7%, показват още данните на Евростат. Година по-рано нивото ? е било 9,6%. За еврозоната нивото на безработицата през април достига 10,2%, като остава стабилно спрямо март. През април миналата година безработицата в региона е била 11%. Общият брой на безработните в ЕС достига 21,224 млн. души през април, от които 16,42 млн. са граждани на държавите от еврозоната. В сравнение с март броят на безработните в ЕС намалява със 106 хил. души, а в еврозоната – с 63 хил. души. В сравнение с април 2015 г. понижението достига съответно почти 2,1 млн. души и над 1,3 млн. души. Най-ниска безработица през април е отчетена в Чехия – 4,1%, следвана от Германия с 4,2% и Малта с 4,3%. Най-висока остава безработицата в Гърция и Испания – съответно 24,2% и 20,1%, като данните за южната ни съседка обаче са от февруари. През април ръст на безработицата е отчетен само в две държави – Естония и Латвия, с по 0,1 пр.п. Що се отнася до младежката безработица, нивото ? за целия ЕС се понижава до 18,8% през април спрямо 19% през март и 20,7% през април миналата година. За еврозоната младежката безработица през април е 21,1% спрямо 21,4% през март и 22,5% през април 2015 г. През април броят на безработните младежи на възраст до 25 години в ЕС е бил над 4,2 млн. души, като в сравнение с април миналата година намалява с 495 хил. души. Германия е страната с най-ниска младежка безработица – 7 на сто, следвана от Малта с малко под 9 на сто и Чехия с 9,5 на сто. На другия полюс са Гърция, Испания, Хърватия и Италия с нива от съответно 51,4%, 45%, 38,9% и 36,9%.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2016)
 
OLX представя националната кампания Upgrade България, която има за цел да насърчи предприемчивостта на българина. В рамките на кампанията експерти от платформата за обяви, както и специалисти в специфични области на правото, счетоводството и маркетинга ще предоставят практични решения и съвети за започване, развиване на собствен бизнес и осъществяване на онлайн продажби в цялата страна. По данни на Националния статистически институт много региони в страната се обезлюдяват, като прогнозите за следващите 50 години сочат, че населението ще намалее около три пъти в почти всички области, с изключение на София. Все повече българи заминават в чужбина. В тази връзка OLX цели да покаже на българите как могат да подобрят качеството си на живот, стартирайки собствен бизнес и реализирайки продажби в интернет. В рамките на кампанията, която се реализира с подкрепата на Българска стопанска камара, ще се проведат редица безплатни уебинари и събитя по региони и градове в цялата страна. „OLX e водещата платформа за обяви и се използва от всеки трети потребител на интернет в България. Средно на ден се публикуват по 15 000 обяви, а регистрираните потребители са над 1,5 милиона. Голяма част от потребителите на OLX са търговци, представители на малкия и среден бизнес в страната. Именно за това вярваме, че ние също носим отговорност към развитието на бизнеса и онлайн търговията у нас. В рамките на кампанията Upgrade България ще представим информация за най-търсените стоки и услуги в страната, тенденции в онлайн търговията и интересни данни по региони.“, коментира Спас Сливков, изпълнителен директор на OLX България. „Българската стопанска камара ще окаже институционална подкрепа на OLX чрез своите регионални и браншови структури, така че информацията за възможностите за стартиране на онлайн бизнес да достигне до максимално широк кръг предприятия, предприемачи и стартиращи нов собствен бизнес млади хора. Тази инициатива е особено ценна за малките и, най-вече – за микропредприятията, а такива са над 92% от фирмите у нас. Приехме поканата за партньорство, защото сме убедени, че трябва все по-активно да възпитаваме знания и конкретни умения за правеното на успешен бизнес чрез използване на съвременните информационни технологии.“, заяви Жечко Димитров, програмен директор на БСК. По данни на OLX най-търсените стоки за месец май 2016 г. са мобилни телефони. След тях се нареждат таблети и четци, телевизори, автомобили, навигация, бебешки и детски колички, както и детски играчки. От компанията отчитат, че най-голям интерес сред потребителите на платформата има категорията електроника, която обединява телефони, таблети, компютри и бяла техника. По отношение на активността по региони в България според данните на OLX за последните 12 месеца средно се публикува по една нова обява на човек според броя на населението. Най-активните градове в страната с най-много публикувани обяви на глава от населението са София, Варна, Пловдив, Габрово и Русе. Съвсем различна е ситуацията в Кърджали, където се публикуват 6 пъти по-малко обяви на глава от населението в сравнение със София. Следват Силистра (5 пъти по-малко обяви), Смолян, Благоевград и Разград. Забелязва се също специфика за най-предлагани стоки по региони. Засилено предлагане на телефони се наблюдава във Враца и Благоевград, на дрехи в Бургас, Варна, Пловдив и Стара Загора. Градовете, където на водещо място се предлагат обувки, са Ямбол, Търговище и Кърджали. Гуми и джанти са много популярни в Монтана, а Кюстендил се нарежда сред градове с най-много потребители с интереси в модата, но основно по отношение на аксесоари като бижута и гривни. Най-скъпата актуална обява в OLX в момента е на стойност 2 150 000 евро като за тази сума чрез платформата се продава хотел в Стария град на Несебър. Потребител от Плевен търси нов горд собственик на ръчно направена моторница от Трабант. Цената на изобретението е 3000 лв. Актуална информация за предстоящите безплатни събития и уебинари, както и интересни данни и статистики, ще бъдат публикувани на сайта на кампанията Upgrade България. За OLX: OLX е част от международната компания Naspers, която развива платформи за онлайн обяви в над 45 държави. Основна мисия на компанията е да подобрява живота на потребителите си, като ги свързва за взаимно изгодни сделки онлайн.
Източник: 24 часа (06.06.2016)
 
БВП расте над очакванията през първото тримесечие БВП през първото тримесечие на 2016 г. се увеличава в реално изражение с 2,9% спрямо същото тримесечие на 2015 г. Неговият най-значителен компонент от страна на търсенето – крайното потребление (85,2% от БВП), се повишава умерено с 0,5% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал (15,2% от БВП), се свива по-интензивно - с 3,6%. Третият компонент – нетният експорт беше отрицателен (-1% от БВП), като износът спадна с 0,3% на годишна база, а вносът се сви с 2,8%. Това става ясно от месечния обзор на Райфайзенбанк (България). От страна на производството, през първото тримесечие продукцията на индустрията нарасна с 3,1% на годишна база. „През следващите тримесечия очакваното по-бързо възстановяване на еврозоната ще подкрепи донякъде ръста на експорта. От друга страна, потреблението ще продължи плавно да нараства, докато брутното образуване на основен капитал ще спада или клони към нулев ръст, поради ограничено усвояване на еврофондове, задържане спада на лихвите по кредитите и умерено високите публични разходи, заложени в Закона за бюджета (2.5 дефицит от БВП за 2016 г.). Като цяло усвояването на еврофондове през 2016 г. ще бъде слабо“, коментира икономическият анализатор Емил Калчев. Коефициентът на заетост се повиши с 0,8 пр.п. на годишна база през първото тримесечие на 2016 г. и достига 48,5%. От друга страна, коефициентът на безработица намалява с 2 пр.п. за периода до 8,6%. Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП за тримесечието и се очаква те умерено да продължат да се подобряват. Анализът отчита, че към края на март 2016 г. държавният бюджет натрупа излишък от близо 1,9 млрд. лв., за разлика от същия период на 2015 г., когато той беше само 257,1 млн. лв. Отнесен към БВП за тримесечието (17,8 млрд. лв.), излишъкът съставлява 10,4% от него. Приходите и помощите, събрани от държавата за първите три месеца на годината, възлязоха на 9,1 млрд. лв. (16,7% ръст на годишна база), а разходите (в т.ч. вноската в бюджета на ЕС) - на 7,2 млрд. лв. (4,1% спад). „Като цяло данните показват малко по-здравословна картина на бюджета в сравнение със същия период на миналата година: много по-голям излишък и спад при държавните разходи“, обясни Калчев През първото тримесечие салдото на текущата сметка премина в положително, 185,1 млн. евро с натрупване (0,4% от БВП), при излишък от 113,7 млн. евро за първото тримесечие на 2015 г. (0,3% от БВП). За периода януари-март 2016 г. нетните преки чуждестранни инвестиции в страната бяха в размер на 351,3 млн. евро или спад с 208,1 млн. евро на годишна база.
Източник: econ.bg (06.06.2016)
 
Продажбите на дребно в България и ЕС растат Обемът на търговията на дребно нараства през април както в България, така и като цяло в Европейския съюз, показват последните данни на Евростат. Така те до голяма степен компенсират за спада от предходния месец. В рамките на блока тя се покачва с 0,5% спрямо предходния месец, когато продажбите на дребно отбелязаха спад от 0,6% - първото им понижение за последната повече от година. За разлика от общата тенденция, в България продажбите на дребно се покачват с по-бавен темп спрямо предишните месеци. Търговията с храни, напитки и тютюневи също расте с 0,5% на месечна основа, а продажбите на нехранителни изделия се покачват с 0,7%. Най-малък е ръстът при търговията с горива, която бележи покачване от едва 0,1%.Спрямо април 2015 г. ръстът на продажбите е още по-стабилен, като достига 2,4% (2,2% през март). Продажбите на горива нарастват с 2,2%, на храни - с 0,8%, а на нехранителни стоки - с 1,9%. Търговията нараства в най-голяма степен на месечна основа в Дания (4,5%), Полша (3,7%) и Румъния (2,8%), а спада най-много във Финландия (1,2%), Германия (0,9%) и Малта (0,1%). У нас търговията бележи покачване от 5,4% спрямо април миналата година, докато през март ръстът достигна 6,3%.
Източник: econ.bg (06.06.2016)
 
Половин милион лежат на родители гурбетчии Близо 500 хил. млади живеят от парите изкарани от родителите им зад граница. Те липсват както на пазара на труда, така и в статистика за безработица. Не са и студенти. Това обясни Иска Белева, зам.-директор на Института за икономически изследвания към БАН, при представяне на годишния доклад за икономическото развитие на страната. По думите й въпросните близо половин милион младежи ползват готовите средства от родителите си. Ползват ги за потребление, а това не провокира професионално развитие, заяви още Белева, като добави: „Когато едно дете вижда модела от родителите си, че изкарват за няколко месеца парите си, защо му е да влага системни усилия в образование?“ Данните на института показват, че при преводите на пари от български емигранти се отчита устойчива тенденция на увеличение в годините През 2000 г. паричните трансфери на частни лица от чужбина към България са около 300 млн. евро, а през 2007 г. нарастват до 600 млн. евро. За миналата година ръстът е повече от двоен, като постъпленията са достигнали над 1300 млн. евро, сочи платежният баланс на Българската народна банка. Белева коментира, че емиграцията с цел подпомагане на семейните бюджети е добила устойчив характер, като се превръща от модел за оцеляване в модел на трудова реализация. Според икономистите основният фактор – работната заплата, която кара българите да търсят работа зад граница, скоро няма да бъде елиминиран. Техните сметки показват, че дори при сегашните темпове на увеличени на възнагражденията до 2030 г. те ще достигнат до 50% от средно европейските. Въпреки че толкова много хора търсят реализация в чужбина, специалистите алармират, че неизбежно е да се стигне до внос на кадри у нас. Икономистите от института прогнозират недостигът на работна сила през 2030 г. да достигне 250-440 хил. човека при ниво на безработица от 5% и два варианта на равнища на икономическа активност – 75 и 80%, които са заложени в стратегия 2020 г. В началото излязоха специалистите, след това се оголи и сегментът на средно квалифицираните кадри, на практика ще се търсят дори и строители, посочи още Белева. Тя допълни, че растежът в България ще среща все повече ограничения, произтичащи от намаляващите трудови ресурси. Например автомобилната индустрия, сравнително иновативен бранш, има нужда от 20 хил. експерти, ИТ секторът специалистите също изпитва нужда от кадри, коментира тя. И поясни, че това са два бранша с остра нужда от служители и срещат ограничения за развитие заради липсата на работна сила. Ако искаме да постигне растеж, от преди кризата, той трябва да се захрани не само с пари, но и с хора, обясни Белева. Експертът посочи, че трябва да се мисли в посока какво да се направи, за да се привлекат тези 500 хил. младежи на пазара на труда. По думите й създаването на кадри, обучението в определена професия, мотивирането за оставане на работа у нас е процес, за който трябват поне 4-5 г.
Източник: Монитор (07.06.2016)
 
България е в ТОП 10 по икономически растеж в ЕС през първото тримесечие Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се е повишил с 0,6%, а този на Европейския съюз (ЕС) - с 0,5% през първото тримесечие на 2016 г. в сравнение с предходното, сочат сезонно изгладени данни на Евростат. Сред страните членки, за които са налични данни за първото тримесечие на годината, най-силен ръст на тримесечна база се наблюдава в Румъния (+1,6%), Кипър (+0,9%), Испания, Литва, Австрия и Словакия (всички по +0,8%), България и Германия (и двете по +0,7%). Същевременно се свиват икономиките на Унгария (-0,8%), Гърция (-0,5%) и Полша (-0,1%), докато БВП в Естония остава без изменение. В сравнение с първото тримесечие на миналата година икономиката се е разширила с 1,7% в еврозоната и с 1,8% в ЕС в началото на тази година, след повишения от 1,7% и 2,0% съответно през предходното тримесечие. В периода от януари до март крайното потребление на домакинствата се увеличава с по 0,6% в еврозоната и в ЕС. Брутното капиталообразуване нараства с 0,8% в еврозоната и с 0,5% в Евросъюза. Износът се повишава с по 0,4 на сто в еврозоната и в ЕС, а вносът – с 0,7% в еврозоната и с 0,9% в общността. Евростат прави и сравнение с икономическия растеж на САЩ. През първото тримесечие БВП на Щатите е нараснал с 0,2% спрямо предходното и с 2,0% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2016)
 
Слаб ръст на заетите у нас през първото тримесечие Заетите в икономиката през първото тримесечие на 2016 година са 3,358 милиона души, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база е налице леко повишение - през същия период на 2015 г. заетите са били 3,327 милиона души. Подобно на същия период на миналата година и през тази е налице увеличение на относителния дял в сектора на услугите. На едно заето лице се падат 5 513,1 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13,6 лв. БВП за един отработен час. БВП на един зает се увеличава с 2,1% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност средно на един зает през първото тримесечие на 2016 г. реално се увеличава с 2,9% и с 2,8% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. Най-висока е производителността на труда в индустриалния сектор - 5 444 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12,8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 930 лв. брутна добавена стойност, като за един отработен човекочас се създават средно 11,4 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 765 лв. БДС на един зает и 2,5 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2016)
 
Социалната пенсия за старост може да бъде увеличена Социалната пенсия за старост ще бъде увеличена с 3 лева от 1 юли - решението ще бъде разгледано на днешното заседание на правителството. Това е пенсията с най-нисък размер, който в момента е 115 лева и 15 стотинки, информира Дарик. Социалната пенсия за старост не е свързана с трудова дейност и се отпуска на хората, навършили 70 години, ако доходът на член от семейството не надвишава гарантирания минимален доход, или 65 лева месечно. Размерът на социалната пенсия се използва като основа за изчисляване на размера на инвалидните социални пенсии. От 1 юли ще бъдат увеличени и всички останали видове пенсии, като индексацията ще бъде с 2.6 процента.
Източник: Сега (08.06.2016)
 
БВП с ръст от 2,9 на сто за първите три месеца През първото тримесечие на 2016 г. БВП възлиза на 18,514 млрд. лв. по текущи цени, което е ръст от 2,9 процента, показват данни на националната статистика. На човек от населението се падат 2589 лв. от стойностния обем на показателя. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява равнището си с 0,3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година, достигайки до равнище от 2,8 на сто, показват данните. Индустриалният сектор намалява относителния си дял с 0,2 процентни пункта и достига до ниво от 29,4 на сто. В сферата на услугите е регистриран ръст 67,8 на сто при 67,3 процента през същия период на предходната година. За крайното потребление през първото тримесечие на 2016 г. се изразходват 82,5 на сто от произведения БВП. По предварителни данни през първото тримесечие БВП на един човек, който има работа, се увеличава с 2,1% спрямо година по-рано. Заетите лица в икономиката са 3,358 млн., а общият брой отработени часове е 1,36 млрд.
Източник: Новинар (08.06.2016)
 
Един милион българи заминаха в чужбина За последните 20 години близо 1 млн. българи са напуснали трайно страната. Това стана ясно от доклад на БАН за икономическото развитие на страната и как емиграцията влияе на пазара на труда. "Страната ни е миграционно изтощена", коментира проф. Веселин Минчев. По думите му усещането, че напускащите България са много повече, се дължи на т.нар. циркулярна миграция. Става дума за около 700 000 сезонни работници, които отиват зад граница временно. В чужбина отиват предимно жени и младежи. За последните три години българската общност в Германия се е увеличила почти двойно. От 90 000 българите там са вече над 180 000 души. За сметка на това родната диаспора в Испания се е свила от 180 000 на 142 000 души. През 2015 г. българите зад граница са изпратили у нас близо 1,3 млрд. евро. През 2000 г. тази сума е била 300 млн. евро , а през 2007 г. достига до 600 млн. евро. Трансферите от чужбина са предимно за изплащане на заеми и за потребление и издръжка. Една незначителна част от парите отиват за бизнес инициативи или пък за образование и здраве. Над 50 на сто от паричните потоци отиват за изоставащите район, каквито са тези в Северозападна и Централна Северна България, както и в части от Югоизточна България. Близо 210 млн. евро се изпращат за т.нар. критични области - Видин, Монтана, Силистра и Разград. Тези пари обаче не стимулират икономиката и не осигуряват поминък, като тези региони стават все по-зависими от парите, които изпращат нашенците зад граница. Оказва се обаче, че по морето имат по-високи мигрантски нагласи, отколкото в тези затруднени региони. Едва 13% от мигрантите са се завърнали обратно у нас, като голяма част от тях са именно от Северозапада. Между 250 000 и 400 000 души ще е недостигът на работна сила у нас през 2030 година, сочат данните от доклада. Това ще важи дори при безработицата под 5 процента, а активността сред населението да е над 75 на сто. Изводът на учените от БАН е, че при ниската раждаемост и отлива на младежи зад граница икономическият растеж у нас ще среща все повече ограничения. Младежите от 15 до 29 години са намалели с близо 500 000 души през последните 12 години. Едва през 2030 г. ще сме достигнали на 50 процента доходите в ЕС, но и това няма да елиминира мигрантските ни нагласи. През последните 15 години има процес на догонване на равнището на заплащане. През 2001 г. доходите у нас са били 19 пъти по-ниски от тези в Европа, докато през 2014 г. разликата е 6,2 пъти. Българите пък бягат в чужбина вече не само с цел оцеляване, а и заради трудовата си реализация.
Източник: Новинар (08.06.2016)
 
47-и сме по златни резерви България заема 47-о място в света по златни резерви, показват данни на Световния съвет по златото. Страната ни разполага с 40,2 тона злато, което е 6,6 на сто от резервите й в чуждестранна валута спрямо 6,2 на сто за преди 3 месеца. Общо 33 държави имат повече от 100 тона злато. САЩ и Германия продължават да са начело в класацията. Те разполагат съответно с 8133 тона и 3381 тона. Италия и Франция също са сред първенците с 2451,8 тона и 2435,7 тона злато, изпреварвайки Китай, която по последни данни вече притежава 1797 тона. Напред в листата са още Русия, Швейцария, Япония, Холандия и Индия. Златните резерви в света възлизат на над 32 754 тона към май 2016 г. спрямо 32 700 тона преди три месеца, показват още анализите. Делът на еврозоната е 55,9 на сто, докато Топ 10 на най-големите притежатели на ценния метал днес държат 69,11 на сто от общите резерви.
Източник: Новинар (08.06.2016)
 
Промишленото производство навлиза във второто тримесечие с по-бавно темпо Промишленото производство навлиза във второто тримесечие на 2016 г. с малко по-бавно темпо в сравнение с това, с което изпрати първото. Това се дължи както на годишното забавяне в добивната и преработващата промишленост, така и на спада в производството на енергия. През април индексът на промишленото производство* нараства с 2,5% на годишна календарно изгладена база, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Прирастът се забавя спрямо отчетените през март 2,6% на годишна база. На месечна база темпото на спад отслабва до 0,1% през април в сравнение с мартенското понижение от 0,7 на сто. Въпреки че показателят остава на негативна територия за втори пореден месец, той има потенциал да излезе на положителна в хода на второто тримесечие. С основен принос за годишния ръст на промишленото производство са добивната и преработващата промишленост, които се повишават с 2,5% и 4,9% на годишна база, съответно. На месечна основа обаче има спад от по 0,2%. За сравнение - през март годишното им увеличение бе от 6,9% и 5,2%. Същевременно през април производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ бележи първи ръст от два месеца – от 0,6%. Въпреки това годишното намаление се задълбочава до 6,8%. През април НСИ отчита по-значителен прираст в преработващата промишленост при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - от 11,2% на месечна и 1% на годишна база, на напитки - със 7,2% за месец и 11,5% за година, на химични продукти - от 6,3% на месечна и 1,6% на годишна основа, както и при производството на текстил и изделия от текстил (без облекло) - от 3,6% спрямо март 2016 г. и 15,9% в сравнение с април 2015 г. Спад спрямо март националната статистика регистрира при производството на тютюневи изделия (-18,5%), електрически съоръжения (-7,2%), дървен материал и изделия от него, без мебели (-4,6%), и от печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители (-3,7%). В сравнение с четвъртия месец на 2015 г. по-съществено намаление има при производството на тютюневи изделия (-39%), на основни метали (-18%), дървен материал и изделия от него, без мебели (-7,5%), и на лекарствени вещества и продукти (-4,5%).
Източник: Инвестор.БГ (09.06.2016)
 
Април зарадва търговците с 5,4% ръст на оборотите Ръст на оборотите в сектора търговия на дребно (без търговия с автомобили и мотоциклети) в рамките на 5,4% на годишна база и от 0,3% спрямо предходния месец отчете Националният статистически институт (НСИ) през април. От данните се вижда по-значително увеличение при търговията на дребно с текстил, облекло и обувки - с 21,1% на годишна база. Спрямо март ръстът е по-ограничен - до 2,5 на сто. Разнопосочно е движението при търговията с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Спрямо миналия април увеличението е от 13,2 на сто, но на месечна база има намаление от 0,3%. Значителни разлики се наблюдават и при търговията с компютърна и комуникационна техника. В този сектор на търговията на дребно оборотите падат с 8,4% спрямо миналата година, но спрямо март има ръст от 3 на сто. Статистиката показва и плавно стабилизиране на продажбите на техника от началото на годината - през първите месеци оборотите се свиваха с 18% през януари и с по 13,6% през февруари и март на годишна база. Без ясна тенденция обаче остават продажбите чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. През април има ръст от 8,3% на годишна база, а в предходния месец - намаление от 4,3 на сто. На месечна база оборотите в този сегмент на търговията на дребно се увеличават с 3,8% през април. Данните на НСИ показват още и значително увеличение на оборотите при търговията с горива - от 5,5% спрямо април 2015 година. През март обаче годишното изменение беше в рамките на малко над 10 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (09.06.2016)
 
Пореден сериозен спад в строителството през април Oбpaтнo нa нopмaлнaтa лoги?a, c нacтъпвaнeтo нa пpoлeттa, вмecтo дa ce a?тивизиpa, cтpoитeлният oтpacъл зa пopeдeн път пo?aзвa, чe нe мoжe дa излeзe oт ?pизaтa. ?o пpeдвapитeлни дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт пpeз aпpил 2016 г. индe?cът нa пpoдy?циятa в ce?тop „Cтpoитeлcтвo”, изчиcлeн въз ocнoвa нa ceзoннo изглaдeни дaнни, e c 2.1% пoд paвнищeтo oт пpeдxoдния мeceц. Kaлeндapнo изглaдeнитe дaнни пo?aзвaт нaмaлeниe oт 10.4% нa cтpoитeлнaтa пpoдy?ция пpeз aпpил 2016 г. в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa 2015 гoдинa. ?peз мeceцa индe?cът нa пpoизвeдeнaтa cтpoитeлнa пpoдy?ция, изчиcлeн oт ceзoннo изглaдeни дaнни, e пoд paвнищeтo oт пpeдxoдния мeceц, ?aтo пpoдy?циятa oт гpaждaнc?oтo/инжeнepнoтo cтpoитeлcтвo нaмaлявa c 3.3%, a oт cгpaднoтo cтpoитeлcтвo - c 1%. Ha гoдишнa бaзa нaмaлeниeтo нa cтpoитeлнaтa пpoдy?ция пpeз aпpил 2016 г., изчиcлeнo oт ?aлeндapнo изглaдeни дaнни, ce oпpeдeля пpeдимнo oт oтpицaтeлния тeмп пpи cгpaднoтo cтpoитeлcтвo, ?ъдeтo cпaдът e c 12.1%, a пpи гpaждaнc?oтo/инжeнepнoтo cтpoитeлcтвo пoнижeниeтo e c 8.4%.
Източник: Money.bg (09.06.2016)
 
Износът към Европейския съюз (ЕС) е единственият светъл лъч във въшнотърговското салдо на България през април. В месец, в който спадът на общия експорт се задълбочава, износът към основните ни търговски партньори от Стария континент единствен расте с 5,5% на годишна база. Износът навлиза във второто тримесечие на 2016 г. с втори пореден месечен спад. В четвъртия месец от годината той е 6,9% на годишна база, като се задълбочава спрямо отчетените през март 6,7%. През април сме изнесли стоки за общо 3,633 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). От началото на годината до края на април общият износ се свива с 3% спрямо годишен спад от 1,5% за първото тримесечие. За периода януари-април сме изнесли стоки за 14,23 млрд. лв. спрямо 14,67 млрд. лв. за същия период на 2015 г. От своя страна през април сме внесли стоки за 4,014 млрд. лв., което е с 11,3% по-малко в сравнение със същия месец на 2015 г. Пропадането еповече от два пъти спрямо регистрираните през март 5,3 на сто. Понижението е пето поредно, но поглеждайки данните по-назад общият внос бележи осем спада през последните 9 месеца. Единственият ръст за този период е бил през ноември 2015 г. За периода януари-април 2016 г. импортът се понижава с 8 на сто спрямо понижението от 6,7% на годишна база за първото тримесечие. Общият обем внесени стоки към 30 април 2016 г. се равнява на 15,5 млрд. лв. спрямо 16,85 млрд. лв. година по-рано. Най-вече заради спада на вноса дефицитът по търговското салдо се свива както през април, така и за първите четири месеца на годината. През месеца недостигът се свива с 39% на годишна база до 379,6 млн. лв., а за четирите месеца – с 41,5% годипно до 1,278 млрд. лв През април износът за основния ни търговски партньор – страните членки на ЕС, се повишава за трети пореден месец, като ръстът ускорява темпото си. Прирастът е от 5,5% на годишна база спрямо мартенските 3,5%. За четирите месеца износът за ЕС се повишава с 3,3%, а за този период изнесеният обем възлиза на 9,6 млрд. лв. Не такава е обаче ситуацията при вноса, който е надолу с 6,2% на годишна база, след като през март нарасна с 3,6%. В стойностно изражение импортът от ЕС се равнява на 10,54 млрд. Дефицитът по търговското салдо с ЕС се свива до 154,9 млн. лв. спрямо април 2015 г., когато беше 463,7 млн. лв., и до 948,7 млн. лв. в сравнение с първите четири месеца на миналата година, когато недостигът беше в размер на 1,4 млрд. лв. Приносът на страните членки от ЕС за търговията през април 2016 г. ще стане известен с общите данни за май, тъй като разбивка по основни търговски партньори от блока НСИ прави с месец закъснение. Засега имаме само данните за март, които показват, че Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Белгия и Великобритания формират над 70% от износа за държавите членки. Докато търговията с ЕС се явява светлият лъч, то данните за търговията с т.нар. трети страни - т.е. извън ЕС, помрачават цялостната картина за състоянието на външнотърговските връзки на България не само през април, но и от началото на 2016 г. През април експортът към трети държави е надолу с 26,8%. Това е трети пореден месец със спад, като тенденцията е той да се задълбочава. Освен това понижението е седмо за последните девет месеца. Само през април обемът експортирани стоки възлиза на 1,09 млрд. лв. Същевременно от началото на годината към края на април износът за трети страни задълбочава пропадането си до 13,8% на годишна база при обем от 4,632 млрд. лв. От своя страна вносът инкасира девети пореден спад, който в четвъртия месец на 2016 г. е от 20,2% спрямо отчетните от НСИ 21,9% годишно през март. Месечният обем на внесените стоки е 1,324 млрд. лв., а четиримесечният – за 4,962 млрд. лв. Дефицитът по търговското салдо с трети страни нараства спрямо април 2015 г. от 157,7 млн. лв. до 224,7 млн. лв., но за 4-месечието намалява до 329,6 млн. лв. от инкасираните 782,8 млн. лв. за януари-април 2015 г. Що се касае до данните за търговията с държавите извън ЕС, половината от българските стоки отново са насочени към Турция, Китай, Сърбия, САЩ и Русия.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2016)
 
С 2.6% нараства износът на България за останалите държави от ЕС. Това показва националната статистика за първото тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2015 г. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Великобритания, които формират 69.6% от експорта за ЕС. През март износът за ЕС се увеличава с 3.5% спрямо година по-рано, а стойността му е 2.5 млрд. лв. С 13.8% обаче намалява износът за трети страни през периода януари - април в сравнение със същия период на 2015 г. Само за април намалението е с 26.8% спрямо миналия април.
Източник: Сега (10.06.2016)
 
Сериозен срив на българския износ към страните извън ЕС ?o пpeдвapитeлни дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт пpeз пepиoдa янyapи - aпpил oт Бългapия ca изнeceни cтo?и oбщo нa cтoйнocт 14 226.1 млн. лв. и cпpямo cъoтвeтния пepиoд нa 2015 г. изнocът нaмaлявa c 3 пpoцeнтa. Caмo зa aпpил e?cпopтът ни възлизa нa 3 633.0 млн. лв., или c 6.9% пo-мaл?o в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa. ?peз пepиoдa янyapи - aпpил в cтpaнaтa ca внeceни cтo?и oбщo нa cтoйнocт 15 504.4 млн. лв., или c 8% пo-мaл?o cпpямo cъщия пepиoд нa 2015 гoдинa. ?peз aпpил 2016 г. oбщият внoc нaмaлявa c 11.3% в cpaвнeниe cъc cъoтвeтния мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa и e в paзмep нa 4 012.6 млн. лева. Oбщoтo външнoтъpгoвc?o caлдo e oтpицaтeлнo пpeз пepиoдa янyapи - aпpил 2016 г. и e нa cтoйнocт 1 278.3 млн. лeвa. Ocoбeнo гoлям e cпaдът нa бългapc?ия e?cпopт зa пъpвитe чeтиpи мeceцa нa гoдинaтa ?ъм cтpaнитe извън Eвpoпeйc?ия cъюз. Toй нaмaлявa c 13.8% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2015 г. и e нa cтoйнocт 4 632.0 млн. лева. Ocнoвни тъpгoвc?и пapтньopи нa Бългapия ca Typция, Kитaй, бившaтa югocлaвc?a peпyбли?a Ma?eдoния, Cъpбия, CAЩ и Pyc?aтa фeдepaция, ?oитo фopмиpaт 50.1% oт изнoca зa тpeти cтpaни. ?peз aпpил 2016 г. изнocът нa Бългapия зa тpeти cтpaни cпaдa c 26.8% cпpямo cъoтвeтния мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa и e в paзмep нa 1 098.8 млн. лева. Bнocът нa Бългapия oт тpeти cтpaни пpeз пepиoдa янyapи - aпpил 2016 г. нaмaлявa c 19.4% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2015 г. и e нa cтoйнocт 4 961.6 млн. лева. Haй-гoлям e cтoйнocтният oбeм нa cтo?итe, внeceни oт Pyc?aтa фeдepaция, Typция, Kитaй и У?paйнa. ?peз aпpил 2016 г. внocът нa Бългapия oт тpeти cтpaни cпaдa c 20.2% cпpямo cъoтвeтния мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa и e в paзмep нa 1 323.5 млн. лева. Bъншнoтъpгoвc?oтo caлдo нa Бългapия c тpeти cтpaни пpeз пepиoдa янyapи - aпpил 2016 г. e oтpицaтeлнo и e в paзмep нa 329.6 млн. лева. Cпopeд пpeдвapитeлнитe дaнни нa HCИ, пpeз пepиoдa янyapи - мapт т. г. изнocът нa Бългapия зa EC нapacтвa c 2.6% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2015 г. и e в paзмep нa 7 059.9 млн. лeвa. Ocнoвни тъpгoвc?и пapтньopи нa Бългapия ca Гepмaния, Итaлия, Pyмъния, Гъpция, Фpaнция и Oбeдинeнoтo ?paлcтвo, ?oитo фopмиpaт 69.6% oт изнoca зa дъpжaвитe - члeн?и нa EC. ?peз мapт 2016 г. изнocът зa EC ce yвeличaвa c 3.5% cпpямo cъoтвeтния мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa и e нa cтoйнocт 2 507.0 млн. лeвa. Bнocът нa Бългapия oт EC пpeз пepиoдa янyapи - мapт 2016 г. ce yвeличaвa c 0.4% cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa и дocтигa 7 853.7 млн. лв. пo цeни СІF. Haй-гoлям e cтoйнocтният oбeм нa cтo?итe, внeceни oт Гepмaния, Итaлия, Pyмъния, Гъpция и Иcпaния. Bъншнoтъpгoвc?oтo caлдo нa Бългapия c EC зa пepиoдa янyapи - мapт e oтpицaтeлнo и e нa cтoйнocт 793.8 млн. лeвa.
Източник: Money.bg (10.06.2016)
 
Населението расте в местата с високи заплати Демографската картина в България се влияе силно от нивото на работната заплата в различните региони. Това показват данните от националната статистика, които отчитат двойно по-високо възнаграждение в София. 1296 лева е средната работна заплата в столицата срещу само 638 лева във Видин или 652 лева в Благоевград. Общо в 9 области на страната средните възнаграждения не могат да прескочат границата от 700 лева. В резултат на това в София през изминалата година населението се е увеличило с над 5400 души, тъй като повече хора са дошли в града, отколкото са го напуснали. В градовете с по-ниски заплати обаче - като Благоевград, Смолян, Ямбол и Видин, населението намалява. Ако България запази сегашните темпове на икономически растеж, през 2030 г. разликата между доходите у нас и богатите европейски страни ще е достатъчно голяма, за да продължи да стимулира миграцията. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под една пета от това в ЕС-28.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2016)
 
Събирачи на дългове и миньори са сред най-търсените кадри у нас Най-търсените кадри в България в момента не са програмисти и инженери, а събирачи на дългове, строители, миньори, оператори в кол центрове, банкови и други служители. Това изненадващо разкритие прави нов доклад на Европейската комисия, който анализира недостига и уменията на работната сила в страните от ЕС. ЕК обръща специално внимание на браншовете, където работните места и търсенето на подходящи хора за тях се увеличават най-бързо. Именно изброените професии се оказват "най-бързо растящи" в България. "Програмистите са само върхът на айсберга, видимата част, а глад за кадри у нас има навсякъде", коментира пред "Сега" Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Очевидно проблемите на IТ компаниите наистина са по-видими заради голямата ножица между търсене и подготвени специалисти. Драматичното несъответствие не остава незабелязано и в доклада на Брюксел - там се посочва, че 69% от българите на възраст 16-74 години нямат елементарни цифрови умения, т.е. не могат да работят с интернет, компютри и смартфони. Средно за ЕС делът на компютърно неграмотните е доста по-нисък - 41%. България е далеч под средното европейско равнище по почти всички показатели, засягащи пазара на труда, разкрива още докладът. У нас 54% от фирмите трудно намират подходящи кадри - при 40% средно за ЕС. В същото време 1/3 от нашия бизнес инвестира в обучение на персонал, докато в ЕС 66% от компаниите пращат работници и служители на курсове. Докладът на ЕК е много интересен, защото показва освен несъответствията и кои отрасли са във възход и отварят работни места. Оказва се, че картината във всяко кътче от ЕС е съвсем различна и твърде специфична. В Румъния например има бум на търсенето на продавачи, чиновници и служители в транспорта, а в Полша хит са електротехниците, следвани от хигиенисти и охранители. В Гърция има дефицит на сервитьори и бармани, на медицински сестри и на домашни помощнички и гледачки, а в Португалия - на продавачи и работници в кожарски и текстилни фабрики. В Унгария и в Испания очевидно селското стопанство е в разцвет, защото в челото на "растящите" са фермери и рибари. Във Великобритания най-много работни места се отварят за лекари и медицински сестри, а също и в строителството, само че докато у нас се търсят работници, там - началници, мениджъри. На Север работодателите търсят повече учители, специалисти по пиар и маркетинг, здравни работници. В Швеция се роят позициите за административен персонал и начални учители. Апетитът за IT експерти се увеличава най-вече във Финландия и Италия, а в Холандия особено търсени са юристите и социалните работници. Като цяло в ЕС най-бързо се увеличават нуждите от начални учители, от софтуерни специалисти и от финансисти, констатира ЕК. ДЕФИЦИТ Гладът за програмисти сега е най-голям в Германия, но в края на десетилетието търсенето ще е най-голямо във Великобритания. До 2020 г. броят на свободните места за програмисти в Европа - основно в Западна, ще достигне 756 хиляди души. От тях 160 хил. ще са във Великобритания, 150 хил. в Германия и 135 хил. в Италия. СРЕБРО България се нареди на второ място в ЕС по спад на безработицата, похвали се наскоро социалният министър Зорница Русинова. Това е добра новина, но тя предвещава и проблем - защото намирането на подходящи свободни хора за работа ще става все по-трудно.
Източник: Сега (13.06.2016)
 
16 процента повече легла в хотелите по курортите През последната година броят на хотелите се е запазил непроменен, но за сметка на това броят на леглата в тях е скочил с 16 процента. Това показват последните данни на Националния статистически институт за нощувките в родните хотели през април, в сравнение със същия период на 2015 година. Общият брой на нощувките е бил 815 000, което е с близо 13 на сто повече. Над 73% от нощувките в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани от чужденци, които са останали там най-малко за два дни. Българите обаче предпочитат по-евтини места - предимно хотели с 2 или 3 звезди. Те почиват предимно по ден или два. Статистиката показва и увеличение на хората, които са спали в хотелите - те са с почти 20 на сто повече в сравнение с април миналата година. От тях 68,3% са българи. Приходите от нощувки през април достигат до 37,8 млн. лева, което е с малко над 12 на сто.
Източник: Новинар (13.06.2016)
 
НСИ: Най-търсени са луксозните хотели Хотелите с 4 и 5 звезди у нас се оказват предпочитани. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Така през април по-луксозните и скъпи хотели са реализирали над 73 процента от общия брой нощувки на чужди граждани и малко над 35% от нощувките на българи. В тризвездните хотели са спали около 19 процента от чужденците и около 31 на сто от българите. Почти толкова нашенци са предпочели и двузвездните хотели. Данните показват ръст в общия брой на нощувките през април. Те са били близо 815 000, което е с около 13 на сто повече в сравнение с миналата година. Най-голям е скокът именно в местата за настаняване в хотелите с 4 и 5 звезди. Като цяло броя на хотелите се запазва, но за сметка на това се забелязва увеличение с 16 процента на леглата в тях. Близо 414 000 са лицата, пренощували през април в различни хотели, което е с около 20 на сто повече. Над 68 на сто от тях са българи, като чужденците са били 131 000 души. Приходите от нощувки пък достигат близо 38 млн. лева, което е скок с над 12 процента, сочи статистиката.
Източник: Новинар (13.06.2016)
 
Цените на стоките и услугите са без промяна за втори пореден месец За втори пореден месец, за май спрямо април, националната статистика отчита нулева инфлация. От миналия декември до началото на юни средното поевтиняване на стоките и услугите е с 1 на сто, а спрямо миналия май с годишна дефлация от 2%, съобщиха още от НСИ. През май най-много са поскъпнали горивата - бензин А98Н с 5%, А95Н - с 3%, дизелът с 3.6%. За сметка на това поевтиняват пропан-бутанът и метанът - съответно с 0.5 и 1.4%. При храните и безалкохолните напитки има увеличение от 0.1%. В сравнение с април са поскъпнали пресните плодове и някои зеленчуци. "Тенденцията за спад на цените у нас ще се обърне през втората половина на годината", прогнозира Десислава Николова от Института за пазарна икономика пред Bloomberg TV Bulgaria. Според нея фактори за бъдещо покачване на цените ще са поскъпването на петрола, неизбежното увеличение на цената на тока поради нерешените проблеми с разходите на НЕК, както и поскъпването на някои плодове и зеленчуци заради климатичните условия тази година.
Източник: Сега (14.06.2016)
 
Нулева инфлация през май, годишната е минус 2% Нулева месечна инфлацията през май, а спрямо година по-рано потребителските цени продължават дефлационната тенденция - спаднали са с 2 процента, показват данните на Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени за май спрямо април 2016 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Инфлацията от началото на годината (май 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.0%, а годишната инфлация за май 2016 г. спрямо май 2015 г. е минус 2.0%. През май 2016 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.1%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - увеличение с 0.8%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.1%; здравеопазване - увеличение с 0.1%; транспорт - увеличение с 1.2%; съобщения - намаление с 1.6%; развлечения и култура - намаление с 0.5%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - намаление с 0.1%; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.6%. транспорт - увеличение с 0.6%; съобщения - намаление с 1.6%; развлечения и култура - намаление с 0.7%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - намаление с 0.3%; Индексът на цените за малката кошница за май 2016 г. спрямо април 2016 г. е 99.9%, а от началото на годината (май 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е 100.3%. През месеца цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 0.2%; нехранителни стоки - увеличение с 0.1%; услуги - увеличение с 0.1%.
Източник: Money.bg (14.06.2016)
 
Най-много през май спрямо април са поскъпнали горивата - между 5 и 3 на сто, показват данните на НСИ. През месеца автомобилният бензин А98Н поскъпва с 5%, а А95Н - с 3%. Цената на дизела е нагоре с 3,6%, а тази на течните горива за битови нужди - с 3,3 на сто. Само пропан-бутанът и метанът поевтиняват - с 0,5% и 1,4%, съответно. През май индексът на потребителските цени спрямо април е нулев и така за втори месец като цяло няма промяна, а от началото на годината има дефлация от 1 процент. Спрямо май 2015 г. пък индексът е намалял с 2 на сто, показват данните на НСИ. Средногодишната инфлация за периода юни 2015 - май 2016 г. спрямо периода юни 2014 - май 2015 г. е минус 0,6%. Цигарите също продължават бавно да поскъпват. Това бе прогнозирано в множество анализи, тъй като през май бандеролите със старите цени вече бяха на изчерпване дори за вносните цигари. При хранителните продукти също се отчита поскъпване, като то е най-сериозно при пресните плодове - с повече от 13 на сто, краставиците (5%) и картофите (9,5%). През миналия месец спрямо предходния без промяна са останали цените на жилищата, водата, газа и тока, както и образованието. Минимално са поевтинели обзавеждането и поддръжката на дома и домакинските уреди. Цените за развлечения, съобщения и стоки и услуги също са намалели, а са се увеличили за храна, алкохолни и безалкохолни напитки, облекло и обувки. През май индексът на цените на малката кошница за най-бедните 20 процента от домакинствата е на минус 0,1 на сто спрямо април, а от началото на годината има поскъпване от 0,3%. В малката кошница са поевтинели храните с 0,2 на сто, а нехранителните стоки и услугите са поскъпнали с 0,1%.
Източник: Дума (14.06.2016)
 
Средният осигурителен доход за април е 772,76 лева Националният осигурителен институт съобщи, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец април 2016 г. е 772,76 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е 740,85 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2016 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Money.bg (15.06.2016)
 
Промишленото производство в България през април отбелязва нулев растеж Растежът на промишленото производство в България на месечна маза през април остава нулев, като това все пак е подобрение, след като миналия месец то отбеляза спад от 0,7%. Това сочат последнните данни на европейската статистическа служба Евростат, представени във вторник. На годишна показателят бележи растеж от 2,5% със съвсем незначителен спад спрямо 2,6% през март. Календарно и сезонно коригираният индекс на производителността е достигнал 112,3 пункта, което също се задърна стабилно ниво спрямо предишния месец, когато бе 112,4 пункта. Коригиран само календарно, индексът достига 109,9 пункта спрямо 112,4 пункта през март. Промишленото производство в еврозоната се е увеличило с 1,1 на сто през април, което засилва надеждите за региона след два поредни месеца на спад. Евростат отбелязва, че основната причина за увеличението е по-голямото производство на скъпи стоки като кухненско оборудване или мебели, капиталови стоки и недълготрайни потребителски стоки. Това е добра новина за икономиката, която проявява признаци на забавяне след силно начало на годината. Скокът на месечна основа е предшестван от спад от 0,7% през март и 1,2 на сто през февруари. Очевидно това подхранва надеждите за растеж, посочва Хауард Арчър от IHS Global Insight, цитиран от БТА. Общото мнение бе, че производството ще се забави през второто тримесечие, така че това дава надежда, че растежът е сравнително устойчив, допълва той. В целия Европейски съюз промишленото производство на месечна основа е нараснало с 1,3 на сто, посочва Евростат на сайта си. На годишна основа промишленото производство в еврозоната се е увеличило с 2 процента, а в целия ЕС с 2,5 процента. Най-голям спад спрямо март има в Хърватия (-2,8 на сто), Литва (-2,7 на сто) и Латвия (-2 на сто), а най-силно покачване - в Ирландия (+6,7 на сто), Португалия (+6,4 на сто), Естония (+5,9 на сто) и Унгария (+5,4 на сто). Най-голям годишен растеж на производството през март се наблюдава в Словакия (+7,2 на сто), Полша (+5,9 на сто), Словения (+ 5,3 на сто), Унгария (5,2 на сто) и Хърватия (5 на сто), а по спад водят Малта (-3,6 на сто), Люксембург (-2,5 на сто), Литва (-1,3 на сто) и Латвия (-0,5 на сто).
Източник: Инвестор.БГ (15.06.2016)
 
Българите планират да инвестират повече във ваканция това лято Българските домакинства ще отделят средно по 764,72 лв. от разполагаемия си месечен доход за почивка или за други социални дейности това лято, също и за подобряване на дома и градината, посещения на заведения, сватби, покупка на дрехи. Това показва проучване на компанията за онлайн кредитиране Фератум Груп, която прави изследването в 19 европейски държави сред 17 631 домакинства. Що се касае само до летните почивки, българите ще инвестират по-голям дял от разполагаемия си доход (65%) в почивка спрямо други националности с по-висок икономически стандарт като Литва, Швеция, Полша, Испания, Финландия, Хърватия. Страната ни се нарежда на първо място в Европа по този показател. По най-голям дял от общия бюджет, който ще заделят родните домакинства за летни активности, те се нареждат на второ място в Европа след Германия. Основните дейности, които хората планират през лятото, са сходни в повечето държави - пътувания из страната, покупка на дрехи и облекла, социални активности и сватби, ремонти в дома. Домакинствата ще отделят най-малко средства за развлечения и спортни събития. 44% от всички изследвани участници са заявили, че ще отделят толкова средства през лятото, колкото и през миналата година, 35% ще отделят повече, а 21% - по малко. В проучването са анализирани и други данни като възприемане сред домакинствата на мобилното банкиране за разплащания по време на почивки, както и използването на все по-популярните AirBnb услуги за онлайн резервации на частни места за нощувки. Едва 4,32% от българските домакинства смятат да почиват на такива места, резервирани през платформи от типа на AirBnb и в тази категория се нареждат на второ място след Чехия, която е с 4,69%, но пък изпреварват страни с по-висок стандарт като Словакия, Румъния, Холандия, Естония, Полша, Франция и дори Швеция и Великобритания. Българите желаят да заплатят по-малко от 100 евро на вечер в хотел и в това си желание са наравно с Румъния, Холандия, Испания и Франция. Що се касае обаче до разплащания през мобилни устройства през отпускарския сезон, едва 35,36% от българските домакинства смятат да извършват такива мобилни транзакции, с което се нареждат на предпоследното място в класацията. За сравнение, тези услуги са доста по-разпространени в Швеция, Полша, Норвегия, Франция и Великобритания, като шведските домакинства са с най-висок дял от 91,14%. Средният нетен доход на домакинствата, взели участие в проучването, варира между 624 и 4200 евро. Средният нетен доход на българските домакинства, участвали в проучването, възлиза на 1176 лв. Средният брой членове на домакинствата, взели участие, е 3,8.
Източник: Инвестор.БГ (15.06.2016)
 
Безработицата през май пада до 8,7% За първи път от седем години насам броят на регистрираните безработни в бюрата по труда пада под 300 хил. души. Такава численост на безработните Агенцията по заетостта за последно е отчела в края на месец октомври 2009 г. В края на май 2016 г. в бюрата по труда са регистрирани 286 246 безработни лица, съобщават от държавната агенция. Спрямо април те намаляват с 18 916. На годишна база безработните са по-малко с 45 600 лица. Спрямо икономически активното население, определено при последното преброяване от 2011 г., равнището на регистрирана безработица през май съставлява 8,7%. В сравнение с май 2015 г. то е по-ниско с 1,4 процентни пункта. Намалението спрямо април 2016 г. е с 0,60 процентни пункта, като този темп се запазва за втори пореден месец. Равнището на безработица през април падна до 9,3%. На работа през май тази година са постъпили общо 24 294 безработни, от които 22 101 – на първичния пазар на труда. 2 193 души са включени в субсидирана заетост. 720 от тях са започнали работа по програми за заетост, 275 – по насърчителни мерки от държавния план по заетостта. По схеми на ОП РЧР на работа са постъпили 11 198 безработни. В бюрата по труда са заявени 18 765 свободни работни места. От тях частният сектор е обявил 14 141, които нарастват с близо 18% на годишна база. Най-много свободни работни места за първичния пазар в бюрата по труда са заявени от работодатели в сезоннозависимите дейности – от преработващата промишленост (4 323 места), от хотелиерството и ресторантьорството (3 359 места), от търговията (2 651 места). Следват заявените места от транспорта, складирането и пощите (1 347 места), от селското, горското и рибното стопанство (1 233 места), от административните и спомагателните дейности (1 127), от държавното управление (953), от строителството (951 места), от операциите с недвижими имоти (548 места).
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2016)
 
Продажбите на нови коли у нас са нараснали с 18% през май Продажбите на нови автомобили в България са се увеличили с близо 18 на сто през май на годишна база. Това показва статистиката на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA). Ръстът на българския пазар е почти двойно по-голям от този в ЕС, който расте с 9.9 на сто. Българският пазар следва тенденциите на европейския, който отбелязва ръст за 33-ти пореден месец през май, показват още данните на АСЕА. През май у нас са регистрирани 2349 нови автомобили, докато през същия месец миналата година броят им е бил 1995. За първите 5 месеца на година у нас са продадени 9921 нови коли, което е с 10.2% повече спрямо миналата година. Пазарът на евросъюза регистрира ръст от 9.9% през май и 16% през първите 5 месеца на годината спрямо същия период на 2015 г. През петия месец на годината в ЕС са продадени над 1.2 милиона нови автомобила, а за първите пет месеца на годината техния броя е над 5.8 милиона. Резултатът е близък до този през 2008 г., малко преди кризата да започне да се отразява на продажбите. Увеличение е отчетено на всички пазари, с изключение на Ирландия и Холандия. Продажбите в Ирландия бележат спад от 6% през май, докато пазарът на Холандия отчита намаление от 5.5% за периода януари-май. Най-големият автомобилен пазар в Европа остава Германия, където е отчетен ръст на продажбите от почти 12% с 286 931 новорегистрирани коли през май и близо 7% с регистрирани 1 394 276 автомобила през първите 5 месеца на годината. На второ място по брой регистрации през май е Великобритания - 203 585 автомобила, което е ръст от 2.5%. Приятна изненада показва пазарът на Италия, който регистрира ръст от над 27% през май, изкачвайки се до третото място с реализирани 187 631 нови коли. Във Франция и Испания също е отчетен ръст на продажбите от по над 20 на сто, като страните заемат съответно четвърто и пето място в класацията за месеца.
Източник: Медия Пул (17.06.2016)
 
Еврозоната е била в дефлация и през май Европейската статистическа служба потвърди, че през май еврозоната е била в дефлация. Потребителските цени във валутния съюз са се понижили с 0.1% на годишна база през миналия месец. През април потребителските цени отчетоха спад от 0.2%. В целия Европейски съюз инфлацията също е отрицателна на ниво от -0.1%, след като през април беше -0.2 на сто. Година по-рано потребителските цени в ЕС отчетоха повишение от 0.3%. На месечна база потребителските цени в еврозоната са се повишили през май с 0.4%, а в Европейския съюз – с 0.3%. През май в 16 страни от съюза е отчетена дефлация, като най-ниските стойности са в Румъния (-3%), България (-2.5%) и Кипър (-1.9%). На месечна база в България Евростат отчита нулева инфлация. Най-висока е била инфлацията в Белгия, Малта и Швеция.
Източник: Капитал (17.06.2016)
 
Разходите за труд в ЕС и еврозоната растат през първото тримесечие Почасовите разходи за труд в Европейския съюз отбелязаха ръст от 1,7% на годишна основа, колкото е ръстът им и в еврозоната, показват данните на Евростат. Така те продължават ръста си от предходното тримесечие, през което нараснаха със съответно 2% и 1,3% на годишна основа. Заплатите за един изработен час в еврозоната в периода януари-март се увеличават с 1,8%, на годишна основа, а вторият компонент на разходите за труд – плащанията, различни от заплатите, се увеличават с 1,5%. Заплатите в ЕС нарастват с 1,7%, а останалите плащания – с 1,6%, след като през предходното тримесечие те се покачиха със съответно 2,1 и 1,3% на годишна основа. Като темп на нарастване България заема втора позиция, тъй като у нас разходите за труд са нараснали със 7,7% на годишна основа. Първи са Румъния с 10,4%, а малко зад България остават Естония (6,9%), Литва (6,1%) и Латвия (4,7%). Спад е регистриран само в Италия (с 1,5%) и Кипър (0,3%).
Източник: econ.bg (20.06.2016)
 
2015 г. бележи бум на издадените книги 24% ръст в издаването на книги и брошури отчита през 2015 г. националната статистика, става ясно от разпространени вчера данни. М.г. у нас са издадени 8221 книги с тираж 3 900 628 и 1099 брошури с тираж 1 003 029. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) през 2015 г. са регистрирани 7677 книги. В сравнение с предходната година през 2015 г. броят на издадените книги и брошури се увеличава с 1805, докато средният тираж намалява, макар и с малко - от 536 през 2014 г. на 526 през 2015 г. Най-голям дял продължава да държи художествената литература за възрастни - 3035 заглавия с тираж 1.485 млн.; учебниците са 1614 с тираж 671 хил., 1521 заглавия с тираж 999 хил. излизат в класификация "популярна литература". Над 73% от изданията са на оригиналния език на написване, най-вече български език. Те държат над 53% от тиража. И миналата година не е добра за медийния пазар. Вестниците намаляват с 12 броя, а тиражът - с 15.3%. През 2015 г. са издадени 283 вестника с годишен тираж 267.346 млн.
Източник: Сега (21.06.2016)
 
България на 47-о място в света по златни резерви България се нарежда на 47-о място в света с 40.2 тона златни резерви. Това прави 6.6% от резервите й в чуждестранна валута, спрямо 6.2 на сто за преди 3 месеца, сочи статистиката на Световния съвет по златото. Златните резерви в света възлизат на над 32 754 тона към май 2016 г. спрямо 32 700 тона. Делът на еврозоната, по последни статистически данни, е 55.9%, докато топ 10 на най-големите притежавали на злато държат 69.11 на сто от общите резерви. САЩ и Германия продължават да са начело в подреждането, като двете държави имат съответно резерви от 8133 тона и 3381 тона, представляващи 74.9 и 68.9 на сто от резервите, сочат данните, цитирани от profit.bg. Италия и Франция продължават да са в гонитба за по-предна позиция с респективно 2451.8 и 2435.7 тона злато, изпреварвайки Китай, която по последни данни вече притежава 1797 тона, представляващи едва 2.2% от резервите на страната. Именно Китай е сред най-големите купувачи на злато в последните месеци, като за първото тримесечие са закупени малко над 35 тона злато. Сред пазаруващите злато в последните месеца са още от Русия и Казахстан, добавили 45.84 и 6.51 тона, докато Турция е намалила запасите си от благородния метал с 36.17 тона само в периода 1 януари – 31 март 2016 г. Русия и Швейцария са останалите държави, извън посочените по-горе, с резерви за над 1000 тона – 1460 и 1040 тона, отреждащи им шеста и седма позиция. Топ 10 на държавите с най-големи златни резерви се допълва от Япония, Холандия и Индия. Общо 33 страни по света имат повече от 100 тона злато.
Източник: Монитор (21.06.2016)
 
Заплащането за 1 час труд в администрацията расте с 14,8% По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват със 7.7% спрямо първото тримесечие на 2015 година. Увеличението в индустрията е с 8.6%, в услугите - със 7%, и в строителството - с 8.4%. По икономически дейности през първото тримесечие на 2016 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности” - с 14.5%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 11.5%, и „Преработваща промишленост” – с 11.4%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 0.7%, и „Добивна промишленост” - с 2.8%. Намаление на общите разходи за труд е регистрирано в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - съответно с 6.3 и 2.1%. В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждение за един отработен час през първото тримесечие на 2016 г. се увеличават със 7.6% спрямо първото тримесечие на 2015 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - със 7.8%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от -6.1% за „Хотелиерство и ресторантьорство” до 14.8% за „Административни и спомагателни дейности”.
Източник: Money.bg (22.06.2016)
 
Българското население застарява заради ниската раждаемост и големия брой емигранти, а не заради нараснала продължителност на живота. Това показва изследване на Световната банка относно застаряването и растежа в Централна Европа и Балтийския регион. То беше представено по време на форум за активното стареене, с участието на социалния министър Зорница Русинова. Изследването отчита основните предизвикателства пред европейските държави в осигуряването на достоен и активен живот за възрастните хора, както и политики за промяна на сегашните подходи.Ако за последните 50 години продължителността на живота в Италия се е увеличила с 14 години, в България тя е нараснала едва с 5 години. В някои европейски държави популярен остава митът, че по-възрастните работници не искат да работят, а да се пенсионират, показва изследването на Световната банка. У нас възрастните работници са изключени от възможности за обучение, работодателят не гледа положително на тях, а много българи желаят да се пенсионират едновременно със своите съпруг или съпруга.Другият мит, който все още е валиден, е че по-възрастните са по-малко продуктивни от по-младите си колеги. Изследвания обаче показват, че застаряващият мозък компенсира по-бавната работа с реорганизиране на епизодичната памет, и може да бъде достатъчно производителен. Като мерки за намаляване на застаряването в европейски мащаб от Световната банка предлагат увеличаване на раждаемостта с повишаване на доходите във всяка държава, подкрепа на семействата с цел спиране на емиграцията, стимулиране на работодателите да адаптират работните места спрямо остаряващите си работници.
Източник: Дарик радио (23.06.2016)
 
Пътуванията на българи в чужбина се повишават със 17% за година С близо 17 процента – до 564 800, са се увеличили пътуванията на българи в чужбина през месец май. Най-голям ръст е отчетен към Германия – с близо 57 на сто, следван от Австрия, Сърбия, Румъния, Гърция, Испания и други, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). От статистиката отчитат, че през май намаляват пътуванията към Нидерландия, Руската федерация, Обединеното кралство, Македония и други. Най-често българите са пътували в чужбина с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия и тези със служебна цел. В сравнение с май 2015 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели. През май 2016 г. с други цели са били 73,4% от пътуванията към Унгария и 72,8% - към Румъния. Пътуванията със служебна цел към Полша са 52%, а тези към Израел и Испания с цел почивка и екскурзия са съответно 72,7 и 59,3% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През май 2016 г. посещенията на чужденци в България са 808 300, което е с 13,1% над нивото спрямо година по-рано. Регистрирано е увеличение при пътуванията с други цели - с 21,7%, и с цел почивка и екскурзия - с 11,8%, докато тези със служебна цел намаляват с 5,3%. От общия брой чужденци, посетили България през май 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62,6% или с 16,8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Франция - с 40%, Румъния - с 32,5%, Обединеното кралство - с 12,7%, Австрия - с 4,9%, Италия - с 2,7%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Словения, Хърватия, Испания, Германия и други. Данните на статистиката сочат, че се увеличават посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” с 10,3%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Руската федерация - с 21,7%. През май 2016 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) – 47,5%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 37,5%, и със служебна цел - 15%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 96,3% от всички посещения на граждани от Израел и 84,9% - от Руската федерация. Служебните пътувания са 60% от всички посещения на граждани от Нидерландия и 53,3% - от Чешката република, а с други цели са 71,6% от посещенията на граждани от Румъния и 62,2% - от Гърция.
Източник: econ.bg (28.06.2016)
 
НСИ: Повече руснаци идват у нас През май 2016 г. посещенията на чужденци в България са 808 300 или с 13.1 на сто над нивото от май 2015 година, съобщи Националният статистически институт, цитиран от БТА. Увеличават се посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 10.3 на сто, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Русия - с 21.7 на сто. От общия брой чужденци, посетили България през май 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.6 на сто, или с 16.8 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Франция - с 40 на сто, Румъния - с 32.5 на сто, Обединеното кралство - с 12.7 на сто, Австрия - с 4.9 на сто, Италия - с 2.7 на сто, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Словения - с 21.9 на сто, Хърватия - с 9.4 на сто, Испания - с 8.6 на сто, Германия - с 0.5 на сто. Посещенията са предимно с цел гостуване, транзитни преминавания, почивки и екскурзии. При гражданите на Русия и Израел над 80 на сто от посещенията са за туризъм. Пътуванията на българи в чужбина през май са 564 800 или с 16.8 на сто над регистрираните през май 2015 година. Увеличение на пътуванията на българите в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Германия - с 56.9 на сто, Австрия - с 53.6 на сто, Сърбия - с 36.1 на сто, Румъния - с 21.4 на сто, Гърция - с 19.4 на сто, Испания - със 17.1 на сто, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Холандия, Русия, Обединеното кралство, Македония. Българите пътуват най-вече на гости, за обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, за почивка и по работа.
Източник: БТА (28.06.2016)
 
Брутният външен дълг през април намалява с 8,7% за година Брутният външен дълг на България в края на април е в размер на 35,379 млрд. евро, или 76,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е с 3,8% повече в сравнение с края на 2015 г., показват предварителните данни на Българската народна банка. В същото време дългът на страната ни намалява с 8,7% спрямо април 2015 г., когато съотнесен към БВП е бил 87,8%. Към края на четвъртия месец от годината дългосрочните задължения са за 27,802 млрд. евро, или 78,6% от брутния дълг и 60% от БВП. Те нарастват с 6,1% спрямо края на 2015 г., но намаляват със 7,7% спрямо април 2015 г. Краткосрочните задължения възлизат на 7,576 млрд. евро и представляват 21,4% от брутния дълг и 16,3% от БВП. Те се понижават както спрямо края на миналата година (с 3,9%), така и в сравнение с април 2015 г. (с 12,3%). В края на април брутният външен дълг на сектора „Държавно управление“ достига 6,720 млрд. евро, или 14,5% от БВП. Спрямо края на 2015 г. той нараства с 20,5%, което основно се дължи на придобитите от нерезиденти емитирани облигации на международните капиталови пазари от България през март тази година. Дългът на сектора се повишава с 8% спрямо април 2015 г. Външните задължения на сектор „Банки“ са за 3,908 млрд. евро, или 8,4% от БВП. Те се понижават с 5,3% спрямо края на 2015 г. и с 22,6% спрямо април 2015 г. В края на април 2016 г. вътрешнофирменото кредитиране е 12,796 млрд. евро, което е 27,6% от БВП и е с 1,1% повече в сравнение с края на 2015 г. и с 18,7% по-малко спрямо април 2015 г. През януари – април 2016 г. получените кредити и депозити от нерезиденти са в размер на 2,943 млрд. евро. От тях 45,7% са за сектор „Държавно управление“, 16,5% са за сектор „Банки“, 24% са за „други сектори“, а 13,9% се падат на вътрешнофирмено кредитиране. През първите четири месеца от годината извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,304 млн. евро. Нетният външен дълг, изчислен като разлика между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, в края на април 2016 г. е 5,705 млрд. евро, като намалява с 16,8% спрямо края на 2015 г. Понижението се дължи на по-голямото нарастване на брутните външни активи (с 9%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 3,8%). Като процент от БВП нетният външен дълг възлиза на 12,3% в края на април 2016 г., намалявайки с 3,1 процентни пункта спрямо края на 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2016)
 
Чуждестранните инвестиции у нас с 3% нагоре Чуждестранните инвестиции в страната за първите шест месеца на годината се увеличават с 3 процента. Това съобщи днес във Варна зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева, която присъства на откриването на приемна на Комисията за защита на потребителите в курорта "Златни пясъци". Тя допълни, че към момента има много заявени желания за инвестиции. През тази седмица ще бъдат сертифицирани още три проекта, обясни Везиева. По думите й има около 22 предложения и искания от страна на инвеститори, така че интересът към България е много засилен през тази година. Според нея това се дължи на различни обективни фактори, единият от които е свързан с геополитическата ситуация в целия свят и все по-навлизащата кръгова икономика. Пример за подобна кръгова икономика е зоната "Тракия" в Пловдив, където около инвестиция за автомобилостроене се създаде съпътстваща такава с допълваща функция, обясни зам.министърът. Финансовата дисциплина се отчита изключително добре от страна на външните инвеститори, каза още тя. Основно чуждите инвеститори, които към момента са със запитвания, са от Франция, Германия, Холандия, Дания. В отговор на въпрос как ще се отрази на страната резултатът от референдума във Великобритания, зам. министърът посочи, че е прекалено рано да се отговори, тъй като все още няма самия акт на Великобритания за това, че излиза, освен референдума. Следим процеса, но излизането няма да е толкова бързо, ако въобще има такъв акт, каза още Везиева.
Източник: Монитор (29.06.2016)
 
Бизнес климатът в промишлеността, търговията на дребно и услугите се подобрява През юни общият показател на бизнес климата се покачва с 0.9 пункта спрямо май в резултат на подобрения бизнес климат в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" нараства с 0.8 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на оптимистичните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Показателят "бизнес климат в строителството" се понижава с 1.8 пункта в резултат на по-резервираните очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. "Бизнес климатът в търговията на дребно" се покачва с 0.9 пункта спрямо май, което се дължи на подобрените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Показателят "бизнес климат в сектора на услугите" нараства с 3.9 пункта главно поради по-оптимистичните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.
Източник: Монитор (29.06.2016)
 
Безработицата в страната през месец май продължава да намалява. Равнището на безработица достигна стойности от 8,7 на сто. По данни от административната статистика на Агенция по заетостта, в отчетния месец в Бюрата по труда на област Стара Загора са се регистрирали 10 371 безработни и равнището на безработица е 7,0 на сто. С най-ниско равнище на безработица е община Стара Загора - 4,0 на сто, а с най-високо - община Николаево - 63,6%. Регистрираните безработни в Дирекция „Бюро по труда" Стара Загора през месец май също намаляват. Общият им брой достигна 3193. Равнището на безработица е 4,0 на сто и намалява спрямо предходния април с 0,4 процентни пункта. Намалението в общия брой на регистрираните безработни спрямо предходния месец е с 262 души. По общини стойността на показателя е съответно: община Стара Загора - регистрирани безработни 3121, равнище на безработица - 4,0 на сто; община Опан - регистрирани безработни 72, равнище на безработица - 11,4 на сто.
Източник: Дарик радио (30.06.2016)
 
Производителите на електроенергия изпращат тежък април Сериозни проблеми са изпитвали производителите на електроенергия през април, показват и данните на Националния статистически институт (НСИ) за месеца. Традиционно пролетният месец се характеризира със спад на потреблението на електроенергия, тъй като времето е по-топло и вече не се налага ползването на уреди за отопление. Същевременно температурите не са толкова високи, за да се търси и охлаждане. През тази година обаче секторът страда допълнително и от срив на износа на електроенергия, тъй като по-ниската цена на природния газ активира отново централите в съседните държави. Така производството на електроенергия през април се свива с 23,7% на годишна база до 2,99 хил. гигаватчаса. Спрямо предходния месец март производството на електроенергия намалява със 17,4 на сто. От данните на НСИ е видно, че на пазара в страната са реализирани 2,43 хил. гигаватчаса. Това представлява спад от 7,2 на сто на годишна база и от 19% спрямо март. През април са били добити и малко над 2,05 млн. тона твърди горива. Според статистиката това е със 7,2% повече спрямо март 2016 г. Съпоставка на годишна база обаче показва, че добитите количества са с 28,5% по-малко. Данните показват още, че в страната е имало внос на твърди горива през април – реализираните на пазара доставки са 2,12 млн. тона. Доставките на твърди горива в страната се увеличават с 6,3% спрямо март, но спрямо миналия април има намаление от 28,5 на сто. Свива се и добивът на природен газ – с 25% на годишна база до 6 млн. куб. метра. Доставките на природен газ през април са 231 млн. куб. метра, което е с 5,7% по-малко на годишна база. Доставките представляват цялото количество природен газ, разпределено в страната, включително и собственото потребление и загубите.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2016)
 
България с най-голям спад в безработицата България е сред държавите от ЕС с най-голям годишен спад на безработицата, сочат данните на Евростат за април. Тя е намаляла до 7.1% при 10% през април 2015 г. Средното ниво на безработицата в ЕС през април т.г. е 8.7%. Продължава и плавният спад на безработните младежи до 25 г. у нас. Нивото на младежката безработица се е понижило до 17.4% от 22.6% през април 2015 г. Броят на безработните младежи до 25 г. у нас е бил 27 000 през април при 43 000 преди година. В целия ЕС младежката безработица през април е била 18.8%.
Източник: Стандарт (30.06.2016)
 
Индустрията изпреварва услугите по иновации в периода 2012 - 2014 г. Индустриалните предприятия са с по-висока иновационна активност от сектора на услугите, а най-големите иноватори са големите компании (78,3%). Това става ясно от изследване на Националния статистически институт (НСИ). През периода 2012 - 2014 г. 26,1% от предприятията осъществяват иновационна дейност. От всички предприятия 17,1% реализират технологични иновации (продуктови, процесови, незавършена или преустановена иновационна дейност), а 16,3% внедряват нетехнологични иновации (организационни и маркетингови). 18,5% oт всички предприятия посочват като основен техен пазар държави - членки на Европейския съюз и асоциирани държави, и в сравнение с предходното изследване на иновациите (2010 - 2012 г.) нарастването е с 1,4 пункта. При иновативните предприятия този дял е 20,8%, а при неиновативните – 17,7%. Между 2012 - 2014 г. иновационната активност намалява с 1,3 пункта в сравнение с предходното изследване. Ръст се наблюдава единствено при продуктовите иновации (0,1 пункта), а намаление е регистрирано при маркетинговите, организационните и процесовите иновации - съответно с 2,5, с 1,6 и 0,1 пункта. 10,9% от предприятията реализират нови или значително усъвършенствани стоки или услуги (продуктови иновации) и техният оборот формира 22,8% от общия оборот за 2014 г. 52,4% от предприятията с продуктови иновации реализират иновационен продукт, който е нов за техния пазар, а 79,3% реализират стоки или услуги, които са нови само за тяхното предприятие. 4,8% от оборота в индустрията и услугите през 2014 г. се дължи на нови за предприятието или нови за пазара продукти. 2,2% от оборота на предприятията през 2014 г. е в резултат на нови не само за предприятието, а и за пазара продуктови иновации, докато 2,6% от оборота е в резултат на нови само за предприятието продукти. През наблюдавания период 9,2% от предприятията внедряват нови или значително усъвършенствани процеси (процесови иновации) в тяхното предприятие. 5,9% въвеждат нови или значително усъвършенствани производствени методи, 4,7% внедряват нови или значително усъвършенствани спомагателни дейности и 2,3% - нови или значително усъвършенствани методи за снабдяване, доставка и разпространение на суровините, стоките и услугите. 10,8% от предприятията прилагат нови методи за организация на бизнес практиките, на работното място и на взаимоотношенията с други предприятия и организации, които преди това не са били използвани (организационни иновации). Най-често посочваните видове организационни иновации са въвеждането на нови методи на организация на работата, свързани с разпределяне на отговорностите и вземането на решения (7,5%) и нови бизнес практики за организиране на работния процес (7,2%). През отчетния период 11,7% от предприятията въвеждат нови маркетингови концепции и стратегии (маркетингови иновации). Най-голям е делът на предприятията (7,3%), прилагащи нови методи за реклама или техники за промоция на продукта, следвани от предприятията, които използват нови методи за ценообразуване на стоките и услугите (6,2%). Иновационната активност през периода 2012 - 2014 г. е по-висока при предприятията, занимаващи се с индустрия (29,7%), отколкото при тези, предоставящи услуги (21,9%). Най-голям е делът на иноваторите в групата на големите предприятия (250 и повече наети лица) – 78,3%. Оборотът на иновативните предприятия съставлява 57,8% от оборота на всички предприятия. Делът на наетите лица в иновативните предприятия възлиза на 53,8% от наетите във всички предприятия. При 28,9% от всички предприятия през 2014 г. над една четвърт от наетите лица са с висше образование. При иновативните предприятия тази стойност е 39,1%, а при неиновативните – 25,3%. Икономическата дейност в индустрията, в която има най-висок дял иновативни предприятия, е „Производство на лекарствени вещества и продукти“ (60,6%), а с най-нисък дял е „Добив на въглища“ – 7,1%. В сектора на услугите на първо място е „Научноизследователската и развойна дейност (НИРД)“, в която всички предприятия са иновативни, тъй като НИРД е вид иновационна дейност. На последно място е „Сухопътен транспорт“ с дял от 8,7%. От предприятията с технологични иновации 20,6% осъществяват иновационно сътрудничество с други предприятия, научни организации и други партньори, като за големите предприятия (250 и повече наети лица) този дял е 32,3%. Публично финансиране в подкрепа на своята иновационна дейност получават 30,3% от всички технологични иноватори през периода 2012 - 2014 година.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2016)
 
Слабият ръст на разходите за изследвания оставя България далеч от средното за ЕС Бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България слабо растат, но по този показател страната е далеч от средната стойност в Евросъюза (ЕС), става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). През 2015 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 212,5 млн. лв., като в сравнение с 2014 г. се увеличават с 2,8%. Нарастването в абсолютна стойност на бюджетните разходи за НИРД спрямо предходната година не се отразява върху техния относителен дял от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2015 г. бюджетните разходи за НИРД съставляват 0,25% от БВП, запазвайки равнището си от 2014 г. България все още съществено изостава от средната стойност на този показател за Европейския съюз (ЕС-28) – 0,67% през 2014 г. Структурата на бюджетните разходи за НИРД по социално-икономически цели се променя незначително спрямо предходната 2014 година. Най-голям е делът (46%) на държавната подкрепа за научните изследвания, насочени към общо развитие на знанието, което включва основно научните изследвания, осъществявани от Българската академия на науките (БАН) и университетите. В ЕС този вид изследвания получават 52,2% от финансирането.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2016)
 
Индексът на производствените цени с най-голям спад от 2009 г. През май общият индекс на цените на производител в промишлеността* бележи най-големия си годишен спад не само от началото на 2016 г., но и от края на 2009 г. насам. В петия месец на 2016 г. съставният показател, изчисляван от индексите на цените на вътрешния и на международния пазар, претеглени със структурата на оборота, се понижава с 5,6% на годишна база, разкриват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение – през април годишното понижение бе от 5,2%, а през март – от 5,5%. Най-големият спад пък статистиката регистрира през август 2009 г. - от 10,9% Спадът през май се дължи основно на по-ниските цени на международния пазар, които са със 7,8% по-ниски спрямо същия месец на 2015 г. Същевременно цените на произвежданите от българските предприятия продукти са надолу с 4,5% за същия период. По сектори НСИ отдава годишното намаление на спада в цените в добивната промишленост с 6%, в преработващата промишленост с 5,8% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 5,3% на годишна база. Все пак през май общият индекс на производствените цени се повишава с 0,2% спрямо април. Това е втори ръст от началото на 2016 г., който се дължи основно на по-високите цени в преработващата промишленост с 0,5% и добивната промишленост с 0,1%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ пък има намаление от 0,4%. У нас цените на производител спадат и с 0,1% на месечна база след понижения във всички сектор. В подсекторите на преработващата промишленост намаление на цените спрямо април НСИ наблюдава при производството на основни метали (-4% на месечна и -14,9% на годишна база), на химични продукти (-2,2% на годишна база) и на дървен материал и изделия от него, без мебели (-0,3% спрямо април). Увеличение на цените има при ремонта и инсталирането на машини и оборудване (+1,5% на месечна и +2,8% на годишна основа), при производството на метални изделия, без машини и оборудване (+0,7% спрямо април), на тютюневи изделия (+4,1% спрямо май 2015 г.) и на компютърна техника, електронни и оптични продукти (+3,7% на годишна база). В чужбина цените на производител се повишават с 1% на месечна база въпреки годишния спад от 7,8 на сто. В преработващата промишленост месечният ръст на цените е от 1,1%, а годишното намаление – от 8,2%. Спадовете спрямо 2015 г. се дължат на по-ниските цени при производството на основни метали (-15%) и на хартия, картон и изделия от хартия и картон (-7,5%), докато ръст на цените има при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели (+5,3%), на изделия от други неметални минерални суровини (с 2,6%) и обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм (с 2,3%).
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2016)
 
Индустрията изпреварва услугите по иновации в периода 2012 - 2014 г., а най-големите иноватори са големите компании (78.3%). Това става ясно от изследване на националната статистика, оповестено вчера. За този период 26.1% от предприятията осъществяват иновационна дейност. От всички предприятия 17.1% реализират технологични иновации (продуктови, процесови, незавършена или преустановена иновационна дейност), а 16.3% внедряват нетехнологични иновации (организационни и маркетингови). 18.5% oт всички предприятия посочват като основен техен пазар държави - членки на Европейския съюз, и асоциирани държави. В сравнение с предходното изследване на иновациите (2010 - 2012 г.) нарастването е с 1.4 пункта. При иновативните предприятия този дял е 20.8%, а при неиновативните - 17.7%.
Източник: Сега (01.07.2016)
 
MasterCard: Плащанията към държавата чрез карти се увеличават Все повече държавни институции в България приемат плащания директно от кредитна или дебитна карта през ПОС-терминал. Това е едно от заключенията в проучването MasterIndex на компанията за картови разпащания MasterCard за нашата страна, което се фокусира върху проникването на безкешовите разплащания. "През тази година 23% от участвалите в проучването са завили, че биха искали да могат да плащат с карта на институциите, но нямат тази възможност. За сравнение през миналата година процентът на тези хора беше чувствително по-висок: 29%. Това понижение ни говори, че голяма част от анкетираните вече използват въпросната услуга", коментира Ваня Манова, регионален мениджър на MasterCard за България и Македония. Чрез плащане с карта се спестява таксата за банков превод, която обикновено е в размер от 2 до 8 лв. за едно платежно нареждане. "Все още има много места сред държавните инстутции, в които по една или друга причина не се приема плащане чрез карта. Затова MasterCard има предвид няколко инициативи, чрез които да се ускори процесът по въвеждането на електронните разплащания там", съобщи за "Капитал" Манова. Един от възможните начини е да се стимулират служителите в държавните институции да приемат безкешови разплащания. Въпреки спада на хората, които търсят ПОС-терминали край държавните гишета, те продължават да бъдат мястото, където най-много хора биха искали да платят с карта, но нямат тази възможност. На второ място са куриерите при доставка с наложен платеж. В последните години основните, но не и всички, куриерски фирми у нас вече приемат плащания с ПОС-терминал. Не така стои въпросът при плащането за градския транспорт обаче. Тази сфера е единствената, при която потребителите, които искат да плащат с карта, се увеличават. "До колкото ми е известно, Софийска община все още се оглежда за варианти за система, чрез която безконтактните платежни карти да се използват като абонаментна карта или за бързо плащане за градския транспорт", добави Манова. Подобни системи, които чрез елементарно "тапване" на безконтактна кредитна или дебитна карта осигуряват закупуване на билет за градския транспорт, вече се използват и в източноевропейски столици като Будапеща и Варшава. Средната сума на безкешовите плащания се понижава от 123 на 116 лв., декларират участвалите в анкетата. Освен това една трета от участвалите в проучването заявяват готовност да плащат с карта и за покупки над стойност под 25 лв. Тази сума е лимитът, при който може да се плати, без да е необходимо да се въвежда ПИН код. Що се отнася до сигурността и твърденията, че безконтактните карти позволяват да бъдат прочетени от злонамерени лица от разстояние и да бъдат източени суми от тях чрез портативни ПОС-терминали, Манева коментира, че информацията, която се споделя, не е достатъчна за транзакция. "А колко от вас познават някой, който наистина по подобен начин е загубил пари?", добави тя. Отношението на българите към мобилните разплащания също е положително - приблизително 70% от картодържателите споделят, че биха искали да пазаруват и плащат чрез мобилно устройство, а едва 17% предпочитат традиционните методи на плащане. Към момента Първа инвестиционна банка е единствената българска банка, чието мобилно приложение за телефон позволява плащане с дигитална карта през nfc технологията. Тя дава възможност вместо физическа платежна карта, транзакциите да се извършват чрез доближаване на смартфона до ПОС-терминал. Банката обаче е сред малкото български, които имат такса при плащане на ПОС в чужбина.
Източник: Капитал (01.07.2016)
 
Износът на ток е спаднал с над 51% за полугодието Производството на електроенергия за първите шест месеца на годината е намаляло с около 13% при спад на потреблението 2.4%. Причината за това е рязкото понижаване на износа на ток с над 51%, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към 26 юни в страната са произведени общо 21.3 млн. мВтч електроенергия в сравнение с 24.4 млн. мВтч за същия период на миналата година. Понижение на производството има както при базовите централи, така и при зелената енергия като цяло – между 9 и 10%. Най-голям спад в преносната мрежа има при вятърната енергия, където понижението надвишава 17%. Фотоволтаичните централи отчитат незначителен ръст, докато производството при централите на биомаса продължава да нараства – с повече от 20% в сравнение с първите шест месеца на миналата година. За пореден период намалява производството от водно-електрически централи. Понижението е повече от 30% до 2.6 млн. мВтч.
Източник: Капитал (01.07.2016)
 
Безработицата в Северозапада - най-ниска от 7 години Въпреки раздвижването на пазара на труда, нивото на безработицата в региона остава високо – 18,9%, при средно за страната 8,7%. Най-ниска е заетостта в община Димово, където 1099 души са без препитание, в Бяла Слатина - - 2 801, в Лом – 2044. По-голямата част от хората без трудови доходи са с начално и по-ниско образование и без квалификация. От 51 до 57% в различните райони на службата са хора, които са безработни повече от 1 година. В Белоградчик този процент е 68,2, допълниха от службата.
Източник: actualno.com (01.07.2016)
 
България е сред държавите в ЕС с най-силен спад на безработицата през май България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-силен спад на безработицата през май, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. За една година безработицата у нас се е понижила от 10 на сто до 7,3%. Лидер по спад на безработицата в ЕС е Кипър с понижение от 15,3% до 12%, следван от Хърватия – от 16,2% до 13,3%. След нас е Испания с намаление на равнището от 22,5% до 19,8%. През май безработицата средно за ЕС се понижава с минималния 0,1 процентен пункт до 8,6%. Година по-рано безработицата в ЕС е била 9,6%. За еврозоната понижението е от същия порядък до 10,1% спрямо 11% през май 2015 г., показват данните на Евростат. Статистическите оценки показват, че през май в ЕС без работа са били малко над 21 млн. души, от които почти 16,3 млн. са граждани на държавите от еврозоната. Спрямо предходния месец броят на безработните намалява с 96 хил. души в ЕС и със 112 хил. души в еврозоната, а на годишна база – със съответно над 2,1 млн. души и 1,4 млн. души. Чехия, Малта и Германия остават държавите с най-ниска безработица в ЕС – съответно 4%, 4,1% и 4,2%, а Гърция и Испания – с най-висока (съответно 24,1% и 19,8%). През май се отчита ръст на безработицата само в Австрия с 0,2 процентни пункта до 6,1%. В Латвия не е регистрирана промяна, а в останалите държави е отчетено понижение. Продължава спадът и на безработицата сред младежите до 25 години. През май броят им в Евросъюза се е понижил до почти 4,2 млн. души, от които близо 2,9 млн. са от държавите в еврозоната. Нивото на младежката безработица през май достига 20,7% в ЕС през май и 18,6% в еврозоната, като отново най-ниски нива са отчетени в Малта, Германия и Чехия (съответно 6,9%, 7,2% и 10,1%), а в Гърция, Испания, Италия и Хърватия – най-високи (50,4%, 43,9%, 36,9% и 31,4%). В България нивото на младежката безработица се понижава до 13,8% през май спрямо 22,9% от май 2015 г. Броят на безработните младежи е намалял почти наполовина – от 43 хил. души през май миналата година до 22 хил. души през май т.г.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2016)
 
Делът на държавния дълг към БВП се повишава леко до 29,3% През май делът на държавния дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) се повишава до 29,3% в сравнение с нивото от 29,2% през април, показват данните от актуалния месечен бюлетин на Министерството на финансите (МФ). В края на петия месец от годината в абсолютно изражение държавният дълг възлиза на 13,371 млрд. евро. Вътрешните задължения са в размер на 3,542 млрд. евро, а външните - за 9,829 млрд. евро. Делът на вътрешния държавен дълг е 7,8%, а на външния държавен дълг - 21,5%. В структурата на общите държавни задължения вътрешните заемат дял от 26,5%, а външните - от 73,5%. Валутната структура на дълга към края на месеца се разпределя както следва: 78,8% е в евро, 20,4% в левове, 0,6% в щатски долари и 0,3% в други валути. Лихвената структура на държавния дълг показва, че 5,37% от дълга е с плаващи лихви, а 94,63% от задълженията са с фиксирани лихви. По матуритет на дълга в обращение към 31 май 2016 г. 58,87% е за над 10 години, 26,92% е за период между 5 и 10 години, а 14,21% е за срок от 1 до 5 години. Същевременно извършените плащания по държавния дълг през май са в размер на близо 32,4 млн. евро. От началото на 2016 г. са платени 659,3 млн. евро, от които 491 млн. евро погашения и 168,2 млн. евро лихви. Регистрира се превес на погашенията по държавните ценни книжа, емитирани за финансиране на бюджета, и платените лихви по облигациите, емитирани на международните капиталови пазари. Във валутната композиция на плащанията от началото на годината най-съществен е делът на тези в евро - 60,1%, следван от тези в лева - 38,2%, и в щатски долари - 1,7%. Към края на май номиналният размер на държавногарантирания дълг* възлиза на 285,5 млн. евро, от които 253,5 млн. евро външни и 32 млн. евро вътрешни държавни гаранции. В номинално изражение дългът бележи намаление спрямо предходния месец приблизително с 6,4 млн. евро. Съотношението държавногарантиран дълг към БВП е 0,6%.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2016)
 
Едва една четвърт от българските предприятия правят иновации Близо 75% от българските предприятия не осъществяват иновативна дейност. Тази тревожна тенденция показва новият доклад на Националния статистически институт относно иновационната дейност на бизнеса за периода 2012-2014 г. Останалите малко над 26% от фирмите са направили иновации. Ръстът на иновациите освен това намалява в сравнение с предходното изследване за периода 2010-2012 г. Увеличение се наблюдава само в продуктовите иновации, но то е минимално - 0.1%. Намаление има при маркетинговите, организационните и процесовите иновации - съответно с 2.5, 1.6 и 1%.Данните показват също, че иновативните предприятия залагат в по-голяма степен на износа на стоки. Свиване на продажбите в България се наблюдава при предприятията без нововъведения, при които износът на стоки и услуги към Европейския съюз се е увеличил с малко над 1%. За двегодишния период една десета от предприятията са реализирали нови или усъвършенствани стоки и услуги на пазара, като техният оборот формира над една пета от общия фирмен оборот за 2014 г. Над половината от новаторските фирми са реализирали нов продукт на съответния пазар, докато почти 80% са въвели нова стока или услуга в сферата на собственото си предприятие. Близо една десета от предприятията са внедрили нови или подобрени процеси в самата компания, около 6% въвеждат нови производствени методи, по-малко от 5% внедряват нови спомагателни дейности, а едва 2.3% са подобрили методите си за снабдяване и разпространение на стоки. Малко над 10% от компаниите са вкарали нови бизнес практики в организацията си, като най-често иновациите са свързани с нови методи на организация на работа при разпределяне на отговорности и взимане на решения, както и прилагането на нови практики в работния процес. В сферата на новите маркетингови стратегии най-много предприятия прилагат нови методи за реклама или техники за промоция на продуктите си. Малко по-малък е делът на на фирмите, които ползват нови подходи в ценообразуването. Според доклада водещи сектори, в които се правят иновации, са фармацията, застрахователният бизнес, химическата промишленост, компютърната техника и машиностроенето (виж таблицата). Една пета от компаниите, извършващи технологични иновации, осъществяват нововъведенията си в сътрудничество с други предприятия или научни организации. Още по-голям е делът - близо една трета, когато се разглеждат само големите предприятия с повече от 250 работници. В края на миналата година традиционният доклад "Иновации.бг", представен от фондация "Приложни изследвания и комуникации", показа, че иновациите в българската икономика се развиват в резултат на външно финансиране и въпреки вътрешните бариери (отсъствие на административен капацитет и на механизми за стимулиране на предприемаческата и иновационната култура, корупция и др.). Липсва и цялостно национално виждане за приоритетите за развитие на икономиката и в частност на иновационната система. Въпреки това разходите за научноизследователска и развойна дейност продължават да растат - през 2014 г. увеличението е близо 26% спрямо предходната година и са надхвърлили 650 млн. л
Източник: 24 часа (04.07.2016)
 
Близо 280 хил. души са безработни През първото тримесечие на 2016 г. безработните са 279.6 хил. души, което е с 19.9% по-малко от м.г., сочат данните на НСИ. Безработните мъже са повече от жените - 58.2% срещу 41.8%. В същото време и работещите мъже са повече от жените - 53.8% срещу 43.6%. През първото тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите на 15 и повече навършени години е 2,975 млн. души, от които 1,586 млн. са мъже. Относителният дял на заетите е 48.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 0.8 процентни пункта. За година със 7.7% се увеличават и разходите на работодателите за един отработен час от наетите спрямо първото тримесечие на 2015 г. Увеличението в индустрията е с 8.6%, в услугите - със 7.0%, а в строителството - с 8.4%. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 2016 г. 21.9% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2016 г. средната работна заплата е 952 лв., което е с 4.2% повече в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2015 г. ръстът е 7.9%.
Източник: Дума (07.07.2016)
 
На всеки 10 продадени автомобила у нас само един е нов. Автомобилният пазар навсякъде по света е основен икономически индикатор, защото мобилността е много важна за икономиката. Пазарът на нови автомобили в България обаче е десет пъти по-малък от този на употребяваните. Това каза Александър Костадинов, търговски директор на Moto-Pfohe, по Bloomberg TV Bulgaria. У нас проникването на новите автомобили е под нивата за съседните ни страни, отбеляза експертът. Употребата на нови коли в Румъния, Сърбия, Хърватия е много по-висока, отчете той. "Пазарът на нови автомобили у нас е около 27 хиляди нови коли, а първата регистрация на употребявани автомобили в България е над 200 хиляди, посочи още Костадинов. Той смята, че българинът продължава да предпочита да си купи 15-20-годишна кола. Други инвестират на 5- или 10-годишен премиум автомобил, но не и нов, а разликата в замърсяването на околната среда е в десетки пъти, каза той. Според него стимулите за покупка на нови автомобили няма нужда да са като в Германия, където се получава субсидия, ако се купи хибрид например. Може да се облекчи обаче регулаторната рамка за пазара на нови автомобили, по отношение на сервизирането, пътния данък за новите коли, предлага Костадинов. Той посочи, че България няма специална политика по отношение на автомобилния пазар и се движим след събитията в Европа. „Държавата на теория трябва да стимулира покупката на по-екологични автомобили и да не подкрепя покупката на стари. За съжаление не само стандартът на живот е причина това в България да не се случва", коментира той. "Вкусовете на българина при избор на автомобил не се различават много от тези в останалата част от Европа. Хората все повече избират автомобили кросоувър. Намират го за по-практично, по-безопасно и по-модерно", отбеляза Костадинов. В началото на април правителството взе решение за леко увеличаване на екотаксите за първа регистрация на автомобилите на възраст над 5 години и намаляването й за хибридните коли, електромобилите и новите возила на течно гориво се намалява.
Източник: Монитор (07.07.2016)
 
НСИ: През първото тримесечие на 2016 г. относителният дял на заетите лица от населението е 48.5% През първото тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2 975 100, от които 1 586 100 са мъже и 1 389 100 са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 48.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 0.8 процентни пункта, съобщават от Националния статистически институт. При мъжете този дял е 53.8%, а при жените - 43.6%. През първото тримесечие на 2016 г. безработните лица са 279 600, а коефициентът на безработица - 8.6%. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. броят на безработните намалява с 19.9%, а коефициентът на безработица - с 2.0 процентни пункта. От общия брой на безработните лица през първото тримесечие на 2016 г. 162 700 (58.2%) са мъже и 116 900 (41.8%) са жени. Коефициентът на безработица е 9.3% за мъжете и 7.8% за жените. По предварителни данни през първото тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват със 7.7% спрямо първото тримесечие на 2015 година. Увеличението в индустрията е с 8.6%, в услугите - със 7.0%, и в строителството - с 8.4%. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 2016 г. 21.9% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2016 г. средната работна заплата е 952 лв., което е с 4.2% повече в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2015 г. ръстът е 7.9%.
Източник: Агенция Фокус (07.07.2016)
 
Промишленост и търговия дърпат икономиката Българската икономика отчита добри резултати на фона на опасенията от нова вълна на световната криза и неяснотите за пазарите след Брекзит. За първото тримесечие предварителните данни за брутния вътрешен продукт показват ръст от 2,9% на годишна база. Какво обаче се крие зад него? Оказва се, че двигателите на растежа у нас са търговията и промишлеността. При тях ръстовете са почти двойно по-високи от средното увеличение на БВП. Търговията носи 5 на сто прираст в добавената стойност, а промишлеността - 4,8 на сто. Според икономистите това показва стабилност, защото ръстът се крепи на реално производство, а не на спекулативни елементи, каквито имаше при недвижимите имоти преди години. Ръстът на промишлеността води и до добри резултати при износа, защото в голямата си част българските предприятия са експортно ориентирани. Увеличаването на приноса на търговията в нарастването на БВП показва още, че се увеличава потреблението в България. Това също е предпоставка за по-добри резултати на икономиката ни. Всъщност, има и по-голямо увеличение, отколкото е в търговията и промишлеността, и то е при финансовите и застрахователните дейности. При тях ръстът е с цели 6,9 на сто. Това се дължи на продължаващото увеличаване на спестяванията на населението въпреки ниските лихви по депозитите. Все пак като дял от икономиката промишлеността и търговията са с далеч по-голям принос. Данните за първото тримесечие сочат и че България е отбелязала пореден силен зимен сезон Хотелиерството и ресторантьорството са с растеж от 5 на сто. Очакванията са туризмът да играе положителна роля за ръста на икономиката и през лятото. Търговията е един от отраслите с най-голям дял в добавената стойност. Културният, спортният и развлекателният сектор също са с положителна тенденция. Увеличението е с 3,1% през първото тримесечие. Професионалните дейности, научните изследвания, административните и спомагателните дейности допринасят с 6,2% годишен ръст и тримесечен такъв от 3 на сто. Спрямо четвъртото тримесечие селското стопанство увеличава активността си с 2,4%, но на годишна база няма промяна. Спад бележи само строителството - от 2,6% на тримесечна и 1,7% на годишна база, а при операциите с недвижими имоти има забавяне на ръста до 1,1% на годишна база и липса на спад на тримесечна основа. В абсолютна стойност произведеният брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 18,514 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2589 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1,77391 лв. за 1 щатски долар БВП е 10,437 млрд. долара и съответно 1459 долара на човек от населението. През първото тримесечие на 2016 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0,3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година. Така той достига до равнище от 2,8 на сто. Индустриалният сектор също намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0,2 процентни пункта и достига до ниво от 29,4%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, се увеличава и достига до ниво от 67,8% при 67,3% през съответния период на предходната година. За крайното потребление през първото тримесечие на 2016 г. се изразходват 82,5% от произведения БВП. Инвестициите пък формират 16,3% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Заетите в икономиката са 3,358 млн. души, съобщи още НСИ. На годишна база има повишение с 31 хил. души. БВП на един зает се увеличава с 2,1 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Производителността на труда е най-висока в индустрията - 5444,70 лв. брутна добавена стойност, или 12,80 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите показателят е 11,40 лв., а най-ниска е производителността в селското стопанство - 2,50 лв.
Източник: 24 часа (08.07.2016)
 
Икономиката с ръст от 3% за първите три месеца За първите три месеца на 2016 г. ръстът на икономиката е 3% на годишна база, а основните фактори са вътрешното търсене и нетният износ. Това е установил анализ на финансовото министерство за икономиката през май. Експертите на Владислав Горанов са установили също, че дефлацията продължава - минус 2,5% за първите пет месеца на годината. Международните валутни резерви към края на май се повишават до 21,7 млрд. евро. Брутният външен дълг е 34,8 млрд. евро, заради дълговата емисия от март. Държавният дълг обаче е спаднал с 0,1% до 13,34 млрд. евро. Салдото по консолидираната фискална програма е положително - с 2,35 млрд. лв. Във фисикалния резерв има 12,3 млрд. лв. Кредитите за частния сектор са забавили спада си с 1,65%. Цените на ипотечните заеми се понижават, а средните лихвени проценти по депозитите се вдигат леко през април. Най-чувствително е повишението при депозитите в долари в сравнение с тези в лева и в евро.
Източник: 24 часа (08.07.2016)
 
През 2015 г. за първи път е отчетен отрицателен естествен прираст в ЕС Към 1 януари 2016 г. населението в държавите от ЕС е нараснало до 510,1 млн. души. Година по-рано броят на населението на общността е бил 508,3 млн. души, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Увеличението се дължи на нетната миграция, тъй като статистиката отчита за първи път отрицателен естествен прираст в блока. От данните е видно, че през 2015 г. в държавите от ЕС са родени 5,1 млн. бебета. В същото време смъртните случаи са 5,2 млн. Държавите с най-голямо население в ЕС са Германия (82,2 млн. души), Франция (66,7 млн. души) и Великобритания (65,3 млн. души). Над половината от населението в ЕС живее в тези три държави, допълват от статистическата служба. Населението е нараснало в 17 държави от ЕС. Най-значително се увеличава то в Люксембург (с 23,3 на 1000 души), Австрия (с 14,4 на 1000 души) и Германия (с 11,8 на 1000 души). На обратния полюс е Литва – населението намалява с 11,3 на 1000 души, както и Латвия и Хърватия, където спадът е в рамките на по около 8 на 1000 души. Данните на Евростат за България показват, че през 2015 г. населението на страната ни намалява с 6,7 на 1000 до 7,15 млн. души. Това представлява дял от 1,4% от цялото население на ЕС. Негативна е тенденцията по отношение на населението в целия регион. В Гърция населението намалява с 6 на 1000 души до 10,7 млн. души. Южната ни съседка прие основната вълна от мигрантите в ЕС през миналата година. Те обаче продължиха на север – към Австрия и Германия. В Румъния спадът е от 5,6 на 1000 до 19,7 млн. души, става ясно още от данните на Евростат. Статистическа служба на ЕС следи динамиката на населението и в държавите, кандидати за членство в общността. Според данните населението в Сърбия намалява с 5,4 на 1000 до малко над 7,07 млн. души. Намалява населението и в Албания – с 2,2 на 1000 до 2,88 млн. души. В Турция обаче е отчетен ръст от 13,4 на 1000 до 78,8 млн. души, а в Македония – с 1 на 1000 до 2,07 млн. души. Данните показват още, че раждаемостта в рамките на ЕС е най-висока в Ирландия, Франция и Великобритания, а най-ниските нива са отчетени в южните държави – Италия, Португалия и Гърция. България пък е лидер в мрачната статистика за най-голям дял на смъртността в ЕС – 15,3 на 1000 жители. Средното за ЕС е 10,3 на хиляда жители. Нивото на раждаемостта в България е 9,2 на 1000 жители, докато средното за ЕС е 10. през 2015 г. у нас били родени 66 хил. деца.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2016)
 
Ръстът на оборотите в търговията на дребно се забавя Оборотът в търговията на дребно през май расте с 3,9 на сто на годишна база, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за май. На месечна база увеличението е по-ограничено – в рамките на 0,2%. От статистиката обаче се вижда постепенно забавяне на ръста на оборота на годишна база в последните три месеца. За сравнение – през март оборотите в сектора търговия на дребно растяха с 6,3%, а през април – с 5,4 на сто. С 13% се увеличават оборотите в сектора търговия на дребно чрез поръчки по пощата или онлайн. Ръстът по отношение на сектора за търговия с храни, напитки и тютюневи изделия е от 9,3 на сто на годишна база. В същото време обаче с 6,8% намаляват оборотите на търговците на компютърна и комуникационна техника. По отношение на търговията с автомобилни масла и горива има увеличение на оборотите с 3,3%. Спрямо април оборотите на търговците на горива обаче намаляват с 0,4%. Най-значим е спадът в сектора търговия с текстил, облекло и обувки – от 3,3%. При търговията с храни оборотите се свиват с 1,2 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2016)
 
Промишленото производство с най-рязък спад от юни 2013 г. Забавянето на промишленото производство в България, започнало през второто тримесечие, продължава да се задълбочава. През петия месец от годината индексът на промишленото производство през май пада с 2% на месечна база и 3,3% спрямо същия месец на 2015 г., показват предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-рязкото забавяне от юни 2013 г. Средното темпо на развитие за българската промишленост между 2001 и 2016 г. е 3,3%, като най-големият скок е регистриран през май 2004 г. - с ръст от 19,50%, а най-слабият темп на промишлено производство е през май 2009 г., когато намалява с рекордните 22,6%. Календарно изгладените данни за май 2016 г. показват спад на промишленото производство от 3,3% на годишна база. За сравнение, през април индексът нарасна с 2,5%. От НСИ отбелязват, че наличието на повече неработни дни през май може да допринесе за спад на производството в някои дейности. През май спрямо април намаление е регистрирано в преработващата промишленост - с 3,5%, и в добивната промишленост - с 1,1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 3,1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 18,5%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14,3%, производството на напитки и производството на тютюневи изделия - по 14,2%, обработката на кожи, производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 8,3%. Ръст е регистриран при ремонт и инсталиране на машини и оборудване - с 4,7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3,9%, производството на хранителни продукти - с 2,3%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 4,2%, в преработващата промишленост - с 3,7%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,7%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 48,2%, производството на основни метали - с 23,5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 15,6 В същото време националната статистика отчита увеличение при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 18,1%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 7,1%, производството на химични продукти - с 5,6%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4,5%.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2016)
 
Богатството на домакинствата в България расте два пъти по-бързо от БВП Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за последните 10 години, сочи доклад на Industry Watch (Индъстри Уоч). Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75,6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина. Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61,5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65,2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано. Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г., при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение, като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки. Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите. За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб. Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2016)
 
НСИ отчете понижена строителна продукция през май месец През май 2016 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство” остава на равнището от предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Данните показват намаление от 8,1% на строителната продукция през май 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 година. През май 2016 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, запазва равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 0,6%, а гражданското/инженерното строителство намалява с 0,6%. На годишна база намалението на строителната продукция през май 2016 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя предимно от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 8,2%, а при гражданското/инженерното строителство понижението е със 7,9%.
Източник: econ.bg (11.07.2016)
 
България е първа в ЕС по ръст на биопроизводителите България не изостава от модата за биоземеделие и дори е лидер в ЕС по ръст в броя на този вид производители в рамките на последните пет години. Броят им в началото на 2015 г. е близо 4 хиляди, като за последните пет години се увеличава над пет пъти при ръст от 17% средно за общността. Това показва анализ на неправителствената организация "ИнтелиАгро", посветен на биопроизводството. Сертифицираните площи с биологично производство или в преход към такова в България нарастват близо четири пъти между 2009 и 2014 г. Най-интензивен е бил ръстът през 2010 г. (площите се удвояват), 2012 г. (с 56%) и 2013 г. (с 44%), когато те достигат пика си от над 56 хиляди хектара (560 000 декара), показва анализът. Покачването през този период е най-силно сред 28-те страни членки на ЕС и с над 14 пъти по-бърз темп спрямо средния за общността. Българските фермери отглеждат най-много биопшеница, етерично-маслени култури и култури, предназначени за медицински цели. Водещи са и ядките, слънчогледът, лозята и др. Производството на биоживотински продукти обаче изостава значително. Най-често то се практикува в единични малки стопанства. За сметка на това най-сериозно се откроява пчеларството - България заема първо място в света по брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин. Силният ръст започва през 2011 и до 2014 г. броят им нараства близо четири пъти. От 5-8% в края на изминалото десетилетие делът му в сектора вече е почти 1/3 към 2014 г., отчита анализът.
Източник: Сега (11.07.2016)
 
Износът извън ЕС със спад от 15% за година Значителен годишен спад от 15,4% отбелязва износът на България към т.нар. трети страни извън ЕС. Това показват данните на НСИ за първите 5 месеца. Само за май намалението на експорта е с 21,3 на сто. Спадове има към почти всички основни търговски партньори на България като Турция, Русия, Китай, Македония, Сърбия и САЩ. Иначе тези държави формират 50,7% от експорта за трети страни. И като се включат данните за търговията с ЕС, износът остава на минус. Така май е третият пореден месец със спад при експорта и шестият пореден при вноса. НСИ ще публикува по-късно данни за стокообмена с ЕС през май, но отсега е ясно, че там ръстовете не могат да компенсират двуцифрените понижения при външната търговия със страните извън съюза. През май общият износ на България намалява с 5,4 процента на годишна база. Това е известно забавяне на негативния тренд в сравнение с отчетените през април 6,9 на сто. От януари до края на май страната ни е изнесла стоки на стойност 17,74 млрд. лв. Това е с 3,5% по-малко, отколкото през същия период на миналата година. При вноса намалението за януари-май дори е по-голямо - със 7 на сто. У нас са влезли стоки за 19,568 млрд. лв. Така общото външнотърговско салдо остава отрицателно в размер на 1,825 млрд. лв. Според данните на статистиката за търговията с ЕС до април има ръст на износа ни с 3,3%. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Холандия. Те правят 69,3 на сто от износа за държавите-членки на ЕС.
Източник: 24 часа (12.07.2016)
 
Трети пореден спад на износа и шести на вноса през май Май бележи третият пореден спад на износа на България на годишна база и шестия пореден при вноса. Ръстът на експорта към основния ни търговски партньор – държавите членки на Европейския съюз (ЕС), отново не успява да компенсира двуцифрените понижения при външната търговия със страните извън блока. В петия месец на 2016 г. общият износ намалява с 5,4% на годишна база, макар че забавя темпото на спад в сравнение с отчетените през април 6,9%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Факт е, че общият експорт е надолу в три от последните пет месеца, като пониженията са и три поредни. В края на май сме изнесли стоки на стойност 17,74 млрд. лв., което е с 3,5% по-малко спрямо първите пет месеца на миналата година. Само през май износът е за 3,52 млрд. лв. От своя страна през май вносът е надолу с 3,2% спрямо отрицателните 11,2%, записани през април, като и тук има подобрение в сравнение с предходния месец. През май стойността на внесените стоки се равнява на 4,06 млрд. лв., а за 5-месечието на 2016 г. – на 19,57 млрд. лв. Така от началото на годината имортът се свива със 7%. Заради превишението на вноса над износа, но и заради по-големия спад на първия показател спрямо втория, дефицитът по общото външнотърговско салдо се разширява с 12,5% на годишна база до 541,7 млн. лв. През май износът към страните членки расте за четвърти пореден месец, макар и с по-бавно темпо в сравнение с отчетеното от НСИ през април. Сега има повишение от 4,4% на годишна база. Само през май за ЕС сме изнесли стоки за 2,4 млрд. лв., докато за 5-месечието цифрата е 11,99 млрд. лв. Така експортът към държавите членки расте с 3,5% от началото на годината. Същевременно вносът се увеличава леко – с 0,6% при 2,6 млрд. лв. за май. Това е едва вторият ръст от началото на годината, с което за 5-месечието НСИ регистрира минимален спад от 0,9% до 13,15 млрд. лв. Търговският дефицит с ЕС намалява до 206,7 млн. лв. през май спрямо 291,2 млн. лв. за същия месец на 2015 г. Недостигът в търговията със страните членки намалява с 30,5% на годишна база до 1,16 млрд. лв. в края на май 2016 г. Приносът на страните членки от ЕС за търговията през май 2016 г. ще стане известен с общите данни за юни, тъй като разбивка по основни търговски партньори от блока НСИ прави с месец закъснение. Засега имаме само данните за април, които показват, че Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Холандия формират 69,3% от износа за държавите членки. Те оформят топ 10 търговски партньора в ЕС заедно с Обединеното кралство, Полша, Испания и Белгия.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2016)
 
България е сред държавите от ЕС с най-бърз ръст на туристическите нощувки България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-бърз ръст на туристическите нощувки през първото тримесечие на годината, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода януари-март туристическите нощувки в хотелите у нас отчитат ръст от 13,5% при средно увеличение за ЕС от 8,8%. Преди нас е Словакия с 26,1%, следвана от Хърватия с 19,2%, Португалия с 16,6% и Холандия с почти 15%. Нощувките в другите места за настаняване в България отчитат ръст от 12,7% за първото тримесечие на годишна база, сочат още данните на Евростат. Средното за ЕС увеличение е малко под 9%. На първо място отново е Словакия с 24,8%, следвана от Хърватия с 19,2%, Португалия с 16,4% и Испания с 14,3%. Само през месец март нощувките в хотелите и другите места за настаняване у нас отчитат ръст от по над 11 на сто на годишна база. За месеца обаче изоставаме спрямо средното за ЕС – над 14% ръст при нощувките в хотелите и повече от 17% за другите места за настаняване. Най-силен ръст на нощувките в хотели през март спрямо март 2015 г. е отчетен в Хърватия – почти 24%. Евростат отбелязва, че възстановяването на туристическия сектор в Европа, което започна през 2010 г., продължава. Ръстът на нощувките, реализирани от граждани от трети страни, продължава да изпреварва нарастването на броя нощувки на гражданите на държавите от общността, макар и разликата да се стопява, показват още данните.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2016)
 
Приходите на хотелите от нощувки бележат сериозен ръст през май Приходите от нощувки в България през май достигат 59,8 млн. лв., или с 18,7% повече в сравнение с май 2015 година. Увеличението на приходите от чужденци е с 25,2%, а от българи - с 8,3%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Месец май беше първият месец от годината с поредица от почивни дни заради празниците около Великден и Гергьовден, което доведе до значителен ръст на туристите от Румъния. Реализираните нощувки през май във всички места за настаняване са 1,350 милиона, или с 20% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличение на нощувките (с 24,6%) е имало в хотелите от висок клас. Именно там са реализирани 78,6% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15,5% от нощувките на чужди граждани и 30,6% - на българи. Пренощувалите лица през май се увеличават с 15% на годишна база и достигат 535 хиляди. От всички пренощували 54,7% са българи. Пренощувалите чужденци са 242 хил., като 76,1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. През май в страната са функционирали 2 228 места за настаняване с над 10 легла. В сравнение с май на предходната година общият брой на местата за настаняване намалява с 1,3%, докато леглата в тях се увеличават с 3,2%. Общата заетост на леглата през май 2016 г. е 22,3%, като се увеличава с 2,4 процентни пункта в сравнение с май 2015 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 27,8%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди – 19,4%, и с 1 и 2 звезди – 15,0%.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2016)
 
Богатството на българите скочи тройно за 10 години Богатството на домакинствата в България се е утроило от 2005 г. насам и в края на 2015 г. надхвърля 65 млрд. лв., или 75,6% от БВП. Това показва проучване на „Индъстри уоч”, засягащ богатството на домакинствата и пазара на жилища за последното десетилетие. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина. Експертите уточняват, че спестените пари на сънародниците ни нарастват с два пъти по-бързи темпове от БВП на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. Според проучването предпочитанията на домакинствата са се променили в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата избирали банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% 10 години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14 на сто от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано. Анализаторите уточняват, че българинът избира да държи парите си в родните трезори за по-дълго време. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става и делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в близкото бъдеще. За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е значително ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб, допълват още от „Индъстри уоч”. Почивката в Гърция това лято поскъпна заради скока на ДДС и заради разходите за храна. Една вечеря в таверна струва 35 евро на човек, т.е. за двама души ще трябва да платим 70 евро за скромно ядене. У нас обаче 35 лв. са абсолютно достатъчни, сочат изчисленията. С 1500 лв. по-скъпа излиза почивката в Гърция тази година в сравнение с Българското Черноморие. Седмица за четиричленно семейство в роден курорт излиза 2100 лв. в средна категория хотел. Ако решим обаче да се печем в южната ни съседка, ще трябва да се бръкнем за 3600 лв. за същите условия. Според наши летовници, завърнали се вече от южната ни съседка обаче разходите в никакъв случай не са толкова големи. 4-дневна почивка за двама излиза около 900 лв. без никакви глезотии, но и без лишения. За 30 евро двама могат да обядват доволно, 4,50 евро е гръцката салата – цени като у нас, посочиха те. 40 евро пък е цената в двойна стая, съобщиха още туристите. При това вече е в сила новият ДДС от 24 на сто, добавиха те. Експертите обясняват, че интересът към съседната ни държава спада. През 2007 г. до Гърция са пътували 1,5 млн. българи, а основната причина е била приемането на страната ни в Европейския съюз. Тогава много хора са предпочитали именно Гърция като шопинг дестинация или като място за почивка. В момента обаче интересът е много по-малък. В сайтовете за колективно пазаруване хотелиерите са пуснали доста изгоди оферти, показа проверка на „Монитор”. Ако изберете да почивате в Гърция през август, трябва да си приготвите повече джобни, тъй като през това време на годината цените са доста по-високи, отколкото през септември. 5-дневна почивка в 3-звезден хотел на Халкикиди за двама с включена закуска би ви струвала 417 лв. В същото време хотел 3 звезди в Слънчев бряг предлага за 80 лв. нощувка плюс закуска за двама. Сметнато за 5 дни обаче, цената отново скача на 400 лв.
Източник: Монитор (12.07.2016)
 
752 предприятия движат икономиката 752 предприятия са гръбнакът на българската икономика. Това са фирмите, в които работят по над 250 души. Именно тези големи компании дават работа на над 25% от заетите в страната, сочат данните на Националния статистически институт. Те са и основният двигател на банковото кредитиране. Заемите в размер над 500 хил. лв. са само 3500 на брой. Но общата сума на тези отпуснати от банките големи заеми е 8,2 млрд. лв., или над 17% от всички кредити в страната, сочат данните на БНБ. Като именно при тези най-големи заеми има най-съществен ръст на кредитирането. Най-големите предприятия формират и голяма част от Брутния вътрешен продукт на страната, както и внасят огромна част от данъците в хазната. 383 905 е общият брой на нефинансовите предприятия, сочат данните на НСИ. От тях над 92%, или 355 хил. фирми имат до 9 души персонал. Като в много от тях няма нито един зает работник, а са семейни фирми, в които всички от домакинството помагат. В тези най-малки фирми работят над 30% от всичките заети в страната, които са малко над 2 млн. души. Близо 38% от най-малките фирми, или над 133 хил., работят в сектора на търговията и ремонта на автомобили.
Източник: Стандарт (12.07.2016)
 
Сериозен ръст на цените на имотите в България Жилищата в България поскъпват с по-бърз темп от средния за Европейския съюз. Това показват данните на Евростат за първото тримесечие на годината. В България цените на имотите скачат с 4.5 процента през първите три месеца от годината, докато средното равнище за ЕС е 4 процента. Въпреки това страната ни се намира по-скоро в средата на таблицата. Абсолютен лидер по ръст на цените е Унгария с 15.2 процента, следвана от Австрия с 13.4 процента и Швеция с 12.5 процента. В дъното с отрицателен ръст застават две държави – Италия и Кипър, всяка от които с минус 1.2 процента. Най-малкият положителен ръст се наблюдава при Хърватска, където цените на имотите са нараснали с 0.2 процента.
Източник: Money.bg (12.07.2016)
 
НСИ: Храни и напитки поевтиняват, алкохол и цигари поскъпват Инфлацията от началото на годината е минус 1.1%, а годишната инфлация за юни 2016 г. спрямо юни 2015 г. е минус 1.3%, съобщиха от НСИ. Данните са сравнени за периода юни 2016 г. спрямо декември 2015 г. По този показател спад има в цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки, облекло и обувки. Всички други стоки и услуги растат или запазват нивата си. Най-много са поскъпнали услугите в транспорта -1.7%. При алкохолните напитки и тютюневи изделия увеличението е с 0.1%, комуналните разходи са нагоре с 0.1%, а обзавеждането за дома и поддържането му е поскъпнало с 0.2%. Цените в здравеопазването, комуникацията и образование са без промяна, сочат още данните на НСИ. Най-скъпи през юни са били ябълките (с близо 6%), цитрусовите плодове (7%) чая – 3.2%, минералната вода и газирани напитки, съответно 1.4% и 1.7%. Силно поевтиняване се отчита при краставиците, доматите, зеле и картофи. Храните се понижават с от 14 до 19 на сто.
Източник: 24 часа (13.07.2016)
 
На фона на дефлация през юни дизеловото гориво е поскъпнало с 5,5% спрямо май, автомобилните бензини А95Н и А98Н - съответно с 3,9 и 4,1%, газът пропан-бутан за автомобили - с 0,9%. НСИ отчете вчера дефлация от 0,1% за юни спрямо май. За последните 12 месеца също има дефлация, стойността на показателя е 1,3%. На месечна основа индексът не е постигал положителна стойност от март 2015 г., като през предходните два месеца инфлацията беше нулева. На годишна основа дефлацията се проявява пети месец поред като пикът на обезценяването беше през април - с 2,2% годишно. Спрямо май храните и безалкохолните напитки са поевтинели с 1,1%, а облеклото и обувките - с 0,6%. Без промяна са цените в здравеопазването, съобщенията и образованието, а са поскъпнали алкохолът и цигарите - с 0,1%, жилищата и режийните разноски - с 0,1%, транспортът - с 1,7%, развлеченията и културните мероприятия - с 0,2%, и услугите в хотелите и ресторантите - с 0,8%. От храните с двуцифрен процент поевтиняват сезонните плодове и зеленчуци, между които череши и ягоди, домати, краставици, зеле, пипер, картофи. Най-значително поскъпват цитрусовите и южните плодове - със 7 на сто, а от основните храни свинското месо - с 3,2%, зрял боб и леща - съответно с 1,4 и 1,9%, захар - с 1,7%, шоколад и шоколадови изделия - с 1,8%, минерална вода - с 1,4%, газирани напитки - с 1,7%. От нехранителните стоки най-съществено поевтиняват международните полети - с 9,6%, газът за битови нужди - с 1,3%, метанът за автомобили - с 1,3%, книгите - с 1,2%. Поскъпнали са бойлерите - с 1,9%, туристическите пакети - с 1,7%, услуги по краткосрочно настаняване - със 7,7%. След като Столичната община увеличи цената на единичния билет за пътуване в София с 60% от 1 юни, средното за страната поскъпване на градския транспорт с метро и трамвай според НСИ е с 15%, а на градския автотранспорт - с 0,4%. През юни 2016 г. цените на лекарствените продукти и на стоматологичните услуги са намалели с по 0,1%, а цените на лекарските услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Дума (13.07.2016)
 
Оборотите в черноморските курорти скочиха с 30% Оборотите на курортите по морето скочиха с 30% през май спрямо същия месец на 2015 година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-много приходи от нощувки отчита Златни пясъци нас 9,617 млн. лв., като от тях близо 8,9 млн. лв. са оставили чуждите посетители у нас. За сравнение през същия месец на миналата година постъпленията на курорта са 6,8 млн лв. Втори по оборот остава Слънчев бряг с 9,062 млн. лв. за първия месец от летния туристически сезон, като малко над 8 млн. лв. са дошли от нощувки на чужденци. През май миналата година приходите в курорта са 6,19 млн. лв. Увеличение на оборотите макар и с по-малки темпове отчитат и в Св. Константин и Елена и Албена, сочат още данните на статистиката. В информацията обаче липсват отчети за приходите през май на Дюни и Приморско като в се посочва, че те са конфиденциални. НСИ обобщава оборотите на общо 9 черноморски и планински курорти, които са с национално значение. При летовищата по крайбрежието през май има нарастване по всички показатели като брой нощувки и туристи, както и на места за настаняване и леглата в тях. Очаквано зимни курорти Боровец и Пампорово отчитат намаление на оборотите. Най-голям е спадът в родопския курорт от 204 хил. лв. миналата година, на 156 хил. лв. през май 2016 г. Приходите на Боровец леко спадат от 289 хил. лв. на 278 хил. лв. Ръстът на оборотите от нощувки по морето през май е малък в сравнение в най-предпочитание месеци за почивка юли и август. Тогава постъпленията на курортите по крайбрежието нарастват с 8 пъти и половина. Приходите на Слънчев бряг през юли 2015 г. са достигнали повече от 71 млн. лв., а през август близо скачат до 76 млн. лв. Вторият най-оборотен черноморски курорт е Златни пясъци е с повече от 50 млн. лв. постъпления от нощувки през юли и близо 54 млн. лв. през август. Албена, Св. Константин и Елена и Дюни се нареждат на следващите три места с обороти съответно от 24,716 млн. лв. 8,319 млн. лв. и 5 млн. лв. Във всички курорти най-много обороти се правят от чуждестранни туристи съответно те са основната част от посетители и нощуващите по морето в активните летни месеци. По-голяма отчетност на нощувките ще има през следващата година, когато се очаква хотелите да бъдат свързани онлайн с НАП и МВР. Планира се системата да има връзка и с общините, като през нея ще се подава информация в реално време. Освен това тя няма да е публична, а данните ще текат по защитени канали. Целта е връзката да улесни хотелиерите, които и сега са длъжни да подават информация в МВР и НАП, но го правят на хартия. Предвижда се изграждането на единната система ще повиши и сигурността в туристическите обекти.
Източник: Монитор (14.07.2016)
 
Брокери очакват 5% ръст на цените на жилищата в София за 2016 г. През първите 6 месеца на 2016 г. се затвърждава тенденцията към умерено повишение на цените на жилищните имоти и значително увеличение на продажбите в София. Ръстът на средната цена на кв. метър на база на сключените от агенцията Arco Real Estate сделки достига 4% през първото полугодие спрямо същия период на 2015 г. Очакванията са за цялата година увеличението да е около 5%. Най-предпочитаните от клиентите квартали на София са центърът, “Банишора”, “Витоша”, “Бояна”, “Дианабад”, “Оборище”, “Манастирски ливади” и “Гео Милев”. Най-силен ръст на цените на жилищата за първите 6 месеца на годината се отчита в кварталите “Мусагеница”, “Оборище”, “Дружба”, “Толстой” и “Яворов”. Районът на Докторския паметник в центъра остава районът с най-висока стойност на кв. м жилищна площ. Продължава да се увеличава броят на сделките с жилищата с две спални за сметка на тези с една спалня. Сред жилищата с една спалня най-предпочитани от клиентите са апартаментите с площ 55-65 кв.м и цена 800 - 1 000 евро на кв.м. Продадените жилища с две спални са с площ 85-100 кв. м при цени в диапазона 800 - 900 евро на кв.м. Новото строителство остава най-популярно сред купувачите, заради което се активизира и активността на инвеститорите в сектора. София е лидер по издадени разрешителни за строеж от началото на годината, следвана от Пловдив, Бургас и Варна. Във ваканционния сегмент активността в момента е съсредоточена в зимните курорти, където дъното на цените на имотите беше достигнато, както и в балнеоложките центрове, като Велинград и Сандански.
Източник: 24 часа (14.07.2016)
 
Средният осигурителен доход за май намалява до 768 лв. Средният осигурителен доход за страната за май е 768,85 лв., съобщава Националният осигурителен институт (НОИ). Показателят намалява спрямо април, когато средният осигурителен доход за страната беше 772,76 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юни 2015 г. до 31 май 2016 г. е 744,62 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през юни 2016 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване, припомнят от НОИ.
Източник: Money.bg (14.07.2016)
 
GfK: Потребителският климат в Европа се подобрява, българите чакат рецесия Потребителският климат в Европейския съюз претърпя значителен подем от март до юни 2016 г., като се повиши с 4,1 пункта до 13,1 пункта, сочи проучване на GfK за второто тримесечие на 2016 г. Въпреки това българските потребители не се надяват на нов възход. Вместо това те очакват настъпването на рецесия, твърдят авторите на проучването. Икономическите очаквания в страната спадат с 1,4 пункта през второто тримесечие до -7,3 пункта. Макар това да съставлява увеличение от 5,6 пункта през годината, стойността продължава да стои непоклатимо под дългосрочната средна стойност от 0 пункта. От друга страна, очакванията за приходи в България се повишават слабо с 1,3 пункта, като достигат 5,2 пункта през юни. Показателят се е покачил с 11,8 пункта спрямо същия месец на миналата година. Като се има предвид непрекъснатият спад на безработицата и доста стабилната икономика през последните няколко години, българите смятат, че сега е точният момент за покупка на стоки и услуги с висока стойност. През юни склонността за покупки достига 15,7 пункта – значително увеличение с 14,7 пункта в сравнение с март и най-високата стойност точно за две години.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)
 
Расте вносът на плодове и зеленчуци През първите четири месеца на 2016 г. вносът на пресни зеленчуци и плодове расте, отчита агроминистерството, като се позовава на предварителни данни на Националния статистически институт. Износът на пресни плодове и зеленчуци също расте, като при плодовете заслугата е на реекспорта на цитруси. За периода вносът на пресни зеленчуци се увеличава с 13,9% спрямо същия период на предходната година до 99,8 хил. тона, а този на пресни плодове - с 4,9% до 83,5 хил. тона. Увеличението на общия внос на пресни зеленчуци се дължи основно на отчетения ръст на доставките на домати, краставици, моркови, пиперки и зеле с между 13% и 51%. Сред внасяните в по-големи количества пресни зеленчуци, намаление се отчита при вноса на картофи - с 22%, праз и други лукови зеленчуци - с 30%. При пресните плодове водещ остава вносът на видове, които не се произвеждат в страната, като цитрусови плодове и банани. Така ръстът на общия внос на пресни плодове за периода се определя главно от увеличение на внесените количества цитруси с близо 4 хил. тона, до 41,9 хил. тона. Сравнително голям дял формират и доставките на ябълки, които обаче намаляват с 8% спрямо четирите месеца на предходната година. Сред останалите продукти, внасяни в по-значителни количества, чувствително увеличение на вноса на годишна база се наблюдава при ягодите - с 61%. През периода януари-април 2016 г. от страната са изнесени 8,8 хил. тона пресни зеленчуци и 10,3 хил. тона пресни плодове, съответно с 37,8% и 3,2% повече на годишна база. Най-голям принос за увеличение на общия износ на пресни зеленчуци имат краставиците, доматите и зелето, чийто експорт нараства с между 32% и 65% на годишна база. Значително увеличение се отчита и при износа на моркови – над три пъти, и пиперки – с 40%. От друга страна, износът на картофи се свива с 94% на годишна база, а този на лук – със 78%. Увеличението на общия износ на пресни плодове за първите четири месеца на 2016 г. се дължи основно на регистрирания ръст при цитрусовите плодове, представляващ реекспорт. Чувствително нараства и експортът на ягоди - над два пъти, черупкови плодове - над три пъти, ябълки - с 88%, и др. Износът на грозде намалява със 76% спрямо съответния период на 2015 г. Спрямо същия период на 2015 г. средните цени на прасковите, оранжерийните домати и черешите растат съответно с 12%, 37,4% и 54,3%, а тази на картофите е на същото ниво.
Източник: Дума (15.07.2016)
 
Ръстът на издадените разрешителни за строеж в България се забавя през 2015 г. Ръстът на издадените разрешителни за строеж на нови жилища в България се е забавил през 2015 г. спрямо 2014 г. - обратно на тенденцията за Европейския съюз (ЕС) като цяло. Въпреки това темповете на растеж са над средните за съюза. През миналата година издадените разрешителни у нас за строеж на нови жилища са се увеличили с малко под 9 на сто спрямо 2014 г., когато обаче беше отчетен ръст от над 29 на сто. Първото повишение на издадените разрешителни след кризата е от 2013 г., като достига 15,7%. Ръстът на разрешителните за строеж според полезната площ на жилищата достига 12,4% през миналата година спрямо 27,3% през 2014 г. и 13,2% през 2013 г. Средно за ЕС издадените разрешителни за строеж на нови жилища се увеличават с 6,2% през 2015 г. спрямо 4,2% през 2014 г. и спад от 6,6% през 2013 г. Увеличението на полезната площ на жилищата достига малко над 10 на сто спрямо 0,16% през 2014 г. и спад от 6,8% през 2013 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)
 
Земеделската земя носи 100% доходност в 18 области на България Инвестицията в земеделска земя за последните пет години е донесла доходност от над 120% в общо 18 от областите на страната. Това е доста повече от доходността, получена от депозити или инвестиция в недвижим имот. Лидери в това отношения са областите Шумен, Силистра и Ямбол с респективно 284, 258 и 253 на сто нарастване на средната цена на осъществените сделки по покупко-продажба на ниви. Само за последната година цените на земеделските земи в България са се повишили със 7% спрямо 15.2 и 8.6 на сто за предходните две години. Въпреки по-ниският ръст през 2015 г., общо седем области в страната могат да се похвалят с ръст на нивите от над 200%. Към гореизброените трябва да добавим още Варна, Сливен, Видин и Враца, докато повишението в Плевен е от 195 на сто. Сериозни ръстове на цената на нивите има и в Ловеч и Русе (185%), но също и в Разград (178%). Областта с най-скъпата земеделска земя в България – Добрич (със средна цена от 1409 лв./дка) също значителен ръст – 165 на сто за последните пет години, което е повече от Велико Търново (163%) и Стара Загора (152 на сто). Над 120 на сто ръст има още в Хасково, Търговище, Монтана и Бургас, докато повишението за Пловдив е от 90 на сто. Освен Добрич, масови сделки при цени от над 1000 лв./дка има още в Силистра, където средната цена е 990 лв./дка.
Източник: profit.bg (19.07.2016)
 
В класацията на световния износ през 2015 г.: България отново е на 64 позиция За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1 %. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015 спрямо 2014 г. спадът е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори. През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия.
Източник: БСК (20.07.2016)
 
Бензинът в България е прекалено скъп спрямо доходите Автогоривата в България са далеч от най-скъпите в света, но цените им са прекалено високи, ако ги съпоставим с равнището на доходите. Средната цена на най-използвания бензин - А 95, поставя страната ни на 22-ро място сред 61 държави, показва изследване на агенция Блумбърг за второто тримесечие на тази година. С други думи, в 21 държави номинално горивото е по-евтино, а в 39 е по-скъпо. Нещата обаче рязко се променят, ако се отчете и покупателната способност на населението. Според данните на Блумбърг България изпада на 52-ра позиция в класирането по достъпност, защото се оказва, че за покупката на 1 литър бензин българинът дава 5.6% от среднодневната си надница. В края на юни тя е била 33.58 лева. През въпросното второ тримесечие у нас масовото гориво е струвало средно 1.90 лева за литър и това всъщност е най-ниската цена в целия ЕС. През същия период холандци, датчани, италианци, гърци, финландци, шведи, португалци са плащали между 2.75 и 2.97 лева за литър. В Гърция и Турция цените също сериозно превъзхождат нашите, като са съответно средно 2.83 и 2.70 лева. Изобщо в Европа автогоривата са скъпи - особено на фона на някои държави от Азия и Латинска Америка, които имат собствен петрол и по-особена ценова политика. Във Венецуела например напълването на резервоара струва по-малко от чаша кафе. Там литър А 95 излиза по 1 цент, или към 1.7 стотинки. В Русия плащат 1.01 лева, в САЩ - 1.20 лева, в Саудитска Арабия - 0.43 лева. Но по-важна е не самата цена, а дали тя е адекватна на доходите на местното население. И както се вижда от анализа на Блумбърг за "поносимост", на българите бензинът им е скъп. В Румъния например цената е 2.17 лева - повече от нашите 1.90, но там за литър гориво се плащат 4.83% от средната дневна надница, а у нас - 5.6%. От "нашата черга" са Typция с 5.61%,Тайланд с 5.77% и Индонезия с 5.91%. На дъното е Пакистан с цели 14.98%. Ако подминем Венецуела, която води и по този показател - 0.25%, начело е Кувейт с 0.31%. От Европа най-напред по достъпност на автогоривата е Швейцария - 0.68%. Цената на литър бензин в алпийската страна, известна с високи доходи и завиден стандарт на живот, е била 2.61 лева. Блумбърг е сметнал и каква част от средната годишна заплата отива за бензин, но тук сравненията са доста неуместни, защото начинът на живот е твърде различен в отделните страни. В САЩ например разстоянията са големи, също както и мобилността и, както е известно, американците не слизат от колите си. В "зелени" държави в Европа масово сменят колите с велосипеди, а бензиновите и дизелови машини отстъпват на хибриди и на работещи на природен газ и на ток. Населението в по-бедните страни пък пести гориво и гледа да не навърта много километри. У нас средният шофьор налива годишно едва 78.29 литра бензин. Това е около два пъти по-малко например от Унгария. В САЩ средният шофьор употребява 1590 литра годишно, в Кувейт - 1051 литра, в ОАЕ - 927 литра. В Швейцария средното потребление е 467 литра.
Източник: Сега (21.07.2016)
 
МФ: Нетният износ е определящият фактор за нарастването на българския БВП По-слабото потребление през годината забави растежа на добавената стойност в услугите до 1,2% спрямо 1,9% през 2014 г. През 2015 г. икономиката на България нарасна с 3% в реално изражение. Това бе най-високият растеж от 2008 г. насам. Той бе балансиран, с положителни приноси от външното и вътрешното търсене. Нетният износ беше определящ за нарастването на БВП, отбелязва Министерство на финансите (МФ) в своя годишен обзор на българската икономика през 2015 г. Икономически растеж Приносът на външното търсене бе формиран от значително нарастване на износа, докато за положителната динамика вътре в страната допринесоха най-вече правителствените инвестиции и потреблението на домакинствата. В номинално изражение БВП достигна 86, 373 млрд. лв., което представлява нарастване от 3,3% спрямо 2014 г . С основен принос за реалния растеж на потреблението през 2015 г. бяха разходите за услуги. Разходите за недълготрайни стоки (храна, напитки, тютюн) спаднаха с 6,1%, а тези за закупуване на стоки за дълготрайна употреба забавиха спада си в сравнение с 2014 г. Нетният износ бе с основен принос за реалния растеж на БВП и през 2015 г. Същевременно през годината вносът на стоки и услуги се възстанови и достигна нивата си по постоянни цени от 2008 г. Въпреки нарастването на износа, през годината не бе наблюдавано съществено подобрение във външната среда. Основен принос за покачването на търсенето имаха държавите от ЕС, докато динамиката при трети страни беше по-умерена, а износът към Русия се сви. Растежът при инвестициите в основен капитал достигна 2,5% и за трета поредна година се дължеше на публичните капиталови разходи. Правителствените инвестиции в основен капитал нараснаха с 22,4% в реално изражение. С основен принос за това бяха изплатените средства по програми на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г., включително национално съфинансиране. Най-голям дял по линия на европейските фондове имаха инвестициите в транспортната инфраструктура, инфраструктурата за опазването на околната среда и регионалната инфраструктура. Частните инвестиции в икономиката продължиха да спадат. С водещ принос са инвестициите в строителството, като за пръв път от 2008 г. се наблюдава нарастване при инвестициите в жилища. Нарастването на цените на жилищата, което се наблюдава от 2014 г. насам, може да е допринесло за повишаване на инвестиционната активност в тази сфера. Растежът на брутната добавена стойност (БДС) се забави до 1,5% през 2015 г., спрямо 1,8% през предходната година. Отчетеното забавяне се дължеше на по- слабото представяне на услугите в сравнение с 2014 г. и спад в селското стопанство, докато индустрията следваше възходяща динамика. Добавената стойност в селското стопанство спадна с 1,4% през 2015 г. Крайната продукция в отрасъла се понижи с 9,4% и възлезе на 7, 626 млрд.лв. Сред факторите, ограничаващи развитието на селското стопанство през 2015 г., бяха климатичните условия в страната, удължаване на руското ембарго върху вноса на определени групи селскостопански продукти от страни членки на ЕС, както и въвеждането на нова система за заявление на директните плащания от земеделските производители. БДС в промишлеността нарасна с 3,1% през 2015 г., подкрепена от силното представяне на износа. Промишленото производство се повиши с 2,9%, като основен принос имаха сектори, чиято продукция е предназначена предимно за външните пазари. След спада от 2,6% през 2014 г., БДС в строителството нарасна с 1,4% през 2015 г. Строителната продукция също се повиши с 2,4% средно за годината. Както гражданското, така и сградното строителство имаха положителен принос за отчетения растеж. По-слабото потребление през годината забави растежа на добавената стойност в услугите до 1,2% спрямо 1,9% през 2014 г. Всички дейности от сектора отчетоха растеж, като с основен принос бяха: операции с недвижими имоти, търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство, както и финансови и застрахователни дейности. Пазар на труда Повишеното търсене на труд в икономиката спомогна за намалението на безработицата за 2015 г. с 2,3 пр.п. спрямо предходната година, до 9,1% . Спадът в броя на безработните лица се ускори до 20,7%, достигайки 305, 1 хил. души средно за годината. През 2015 г. коефициентът на младежка безработица във възрастова група 15-24 г. се понижи до 21,6% и се доближи до средното за ЕС ниво. През 2015 г. растежът на заетите лица възлезе на 0,4%, запазвайки темпа си от предходната година. Повишеното търсене на труд през 2015 г. бе формирано от частния сектор, където броят на наетите лица се повиши с 1,6%, докато в публичния сектор беше отчетено намаление от 2,2%. Инфлация Годишният темп на изменение на цените в страната остана отрицателен през цялата 2015 г. Средногодишната инфлация бе отрицателна в размер на -1,1%. Основно влияние за ценовата динамика в страната през годината имаше именно понижението на индексите на всички основни суровини, търгувани на международните пазари, и най-вече същественият спад в цената на суровия петрол. При сравнение с динамиката на потребителските цени средно за ЕС може да се твърди, че случващото се в България не е изолирана тенденция. Външен сектор Излишъкът по текущата сметка възлезе на 609 млн. евро или 1,4% от БВП. Подобрението на външната позиция на страната, чрез намаляване на задълженията към нерезиденти и увеличение на резервните активи, бе отразено и в понижаването на външния дълг. Нетната задлъжнялост се сви до 15,4% от БВП при 32,2% в края на 2014 г. или подобрение от 6,9 млрд.евро. БВД възлезе на 33,9 млрд. евро към края на 2015 г., понижавайки се с 13,4%. Това представлява 93,2% от БВП или намаление от 14,9 пр.п. спрямо края на 2014 г. Финансов сектор Сред значимите събития за изминалата 2015 г. по отношение на финансовата система беше обявяването и подготовката за прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете на банките. Финансовата система, в т.ч. и банковия сектор, запази своята стабилност. Банковата система се характеризираше с нарастваща ликвидност и подобряващи се показатели за рентабилност. Към края на 2015 г. нетният финансов резултат на банковата система възлезе на 898 млн. лв., или с 20,4% повече спрямо година по-рано. Възвръщаемостта на активите към края на декември 2015 г. се повиши до 1,03% при 0,89% в края на предходната година, a тази на собствения капитал - до 7,8% при 7,51% към края на 2014 г. Активите на банковата система нараснаха с 2,4 млрд. лв. през 2015 г., но се забелязаха някои промени по отношение на тяхната структура. Увеличи се делът на паричните средства за сметка на намаляване на този на кредитите и авансите. Кредитната активност в страната през 2015 г. остана слаба. След изчерпването на базовия ефект от изключването на баланса на КТБ от паричната статистика върху годишния темп на растеж на частния кредит през ноември, той отбеляза минимален ръст от 0,2%. През декември, след регистриран спад на месечна база, кредитът за частния сектор приключи годината с понижение от 1.2%. Низходящата дългосрочна тенденция при лихвените проценти по кредити и депозити се запази и през 2015 г. Депозитите в банковата система продължиха да нарастват устойчиво и през 2015 г. Към края на годината г. международните валутни резерви на БНБ нараснаха с 22,7% на годишна база и достигнаха 39,7 млрд. лв. в номинално изражение.
Източник: Инвестор.БГ (21.07.2016)
 
Мъжете с 25% по-високи заплати Заплатите на мъжете са с 25% по-високи от тези на жените, сочат данните на НСИ. Но нова не означава автоматично, че за една и съща позиция мъжете взимат по-големи възнаграждения от жените. Просто има професии, които основно се практикуват от мъже, а освен това жените по-често отсъстват от работа заради децата. Според последните данни на НСИ, средната заплата на мъжете за цялата 2014 г. е 10 966 лв., а на жените - 8762 лв. Това прави по 914 лв. на месец за мъжете, и 730 лв. за жените. Но жените отсъстват по-често от работа заради децата, а често мъжете са на позиции, които изискват удължено работно време. Така, ако се сравни почасовото възнаграждение, то се оказва, че разликата в заплатите между половете не е толкова голяма. И мъжете взимат само 12,8% повече от жените за един час работа. Най-голяма е разликата в годишните заплати на мъжете и жените, заети в здравеопазването. Там мъжете печелят близо 60% повече от жените, като възнагражденията на силния пол са около 1230 лв. на месец, което е доста над средната заплата за страната.
Източник: Стандарт (21.07.2016)
 
Безработицата в България паднала под средната за ЕС България разполага с 658 млн. лв. за развитието на интегрирани социални услуги през настоящия програмен период на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) (2014-2020). Това каза министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова пред журналисти по време на работно посещение в Ямбол днес. Със средствата ще се разшири дейността на дневните центрове, за да може те не само да осигуряват място, където децата с увреждания например да пребивават, а да предлагат комплекс от образователни и здравни услуги, рехабилитация, както и възможност за подпомагане на майките, обясни Русинова. В Ямбол министър Русинова посети Комплекс за социални услуги за деца и възрастни и подписа договор с кмета на общината Георги Славов за финансиране на Общностен център за ранно детско развитие по ОПРЧР, с който ще се окаже подкрепа на над 700 деца и техните родители. Стойността на проекта е 588 475 лв., съобщиха от пресцентъра на социалното министерство. Комплексът има детска градина и дава възможност за специфична работа с деца в уязвимо положение. Това един от най-сигурните начини за превенция на евентуалното им отпадане от училище. Така се минимизира рискът от безработица и се намаляват разходите за социалната система на по-късен етап, каза Русинова. Тя добави, че до края на годината ще е готов проектът на Закона за социалните услуги, който ще стимулира развитието на интегрирани социални услуги. По този начин ще се гарантира, че дейностите, свързани с подобряването на социалното включване, образователните и здравните услуги ще се случват по едно и също време и на едно също място. Русинова припомни, че институциите вече могат да кандидатстват за финансиране по проект „Красива България“ с предложения за изграждане на съоръжения за достъп на хора с увреждания. Министър Русинова посочи, че на пазара на труда има положителни тенденции и нивото на безработица в България е 7,3%, което е под средното за ЕС. Основният проблеми, по който работя съвместно с работодатели, синдикати и местните власти, е съкращаването на прехода от образование към заетост и престоя в бюро по труда. За тази цел инициирахме промяна в Закона за насърчаване на заетостта, с която областните комисии по заетост на всеки 6 месеца ще правят прогнози за нуждите от работници. Така инвестициите, които държавата прави в обучения и квалификация ще са много по-ефективни, каза Русинова. Тя добави, че по програмата за Младежка заетост над 8300 младежи стажуват в частни предприятия, а около 40% от тях остават да работят в тях и след края на европейското финансиране. В бъдеще има възможност програмата да се разшири и администрациите също да могат да наемат младежи на стаж, каза Русинова. В община Ямбол по различни схеми за младежка заетост са включени над 500 младежи, добави тя. Друга важна тема е насърчаването на мобилността на работната сила, добави Русинова. За тази цел от следващата година ще стартираме мярка за подпомагане на хора, които са намерили работа на повече от 50 км от мястото, в което живеят. Те ще получават до 200 лв. за период от 1 година, с които ще могат да покрият разходи за наем, интернет, такса за детска градина. По този начин ще се подпомагат приоритетно младежи от институции, които са завършили образованието си. Най-добрият начин да им се им се помогне е като им се даде възможност да имат доходи от труд, а не от социални помощи, обясни министърът на труда.
Източник: 24 часа (25.07.2016)
 
България е в топ 3 на държавите с най-ниско съотношение на дълг към БВП България се нарежда сред трите европейски държави с най-ниско съотношение на дълг към БВП, като заема трето място след Естония и Люксембург, показват данните на Европейската статистическа служба (Евростат) за първото тримесечие на годината. Най-високите съотношения на държавен дълг към БВП в края на първите три месеца на 2016 г. са регистрирани в Гърция (176,3%), Италия (135,4%) и Португалия (128,9%), а най-ниските - в Естония (9,6%), Люксембург (21,8%) и България (30,3%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. 16 страни регистрират увеличение в съотношението дълг към БВП в края на март, 11 страни отчитат понижение, а в Португалия не се наблюдава промяна. Най-високите увеличения са наблюдавани в България (+3,6 процентни пункта), Белгия (+3,2 процентни пункта) и Италия (+2,7 процентни пункта). Най-големите намаления са регистрирани в Литва ( -2,7 процентни пункта), Обединеното кралство (-1,2 процентни пункта) и Швеция (-1 процентен пункт). На годишна база 13 държави отчитат повишение на дълга към БВП в края на първото тримесечие на 2016 г., 14 регистрират намаление, а при Италия не се наблюдава промяна. Най-голямо е повишението в Гърция (+5,8 процентни пункта), Финландия (+3,7 процентни пункта), Латвия (+2,9 процентни пункта), Литва (2,1 процентни пункта). В същото време най-голямо понижение е регистрирано в Ирландия (-16,7 процентни пункта), Холандия (-4,3 процентни пункта), Дания (-4,1), Германия, Хърватия и Малта (- 3,3). В България е отчетено повишение с 1,4 пр. пункта. Съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната възлиза на 91,7% в сравнение с 90,7% през последното тримесечие на 2015 г. В 28-членния Европейски съюз съотношението пада от 85,3% до 84,8% през първите три месеца от годината спрямо предходните три. На годишна база се наблюдава понижение както в еврозоната (от 93% до 91,7%), така и в целия ЕС (от 88,1% до 84,8%). В края на първото тримесечие на 2016 г. дълговите ценни книжа представляват 79,3% от консолидирания държавен дълг в еврозоната и 80,8% от този в ЕС. Кредитите представляват 17,7% от дълга на еврозоната и 15,2% в ЕС, а валутите и депозитите съответно 3 и 4%. Поради участието на някои европейски правителства във финансовата помощ за други държави членки, Евростат публикува и тримесечни данни за междуправителственото кредитиране. Неговият дял от БВП в края на първото тримесечие на годината е в размер на 2,2% в еврозоната и 1,6% в ЕС. В същото време през първото тримесечие на 2016 г. сезонно изгладеният бюджетен дефицит към БВП възлиза на 1,6% в еврозоната спрямо 2,3% към 31 декември 2015 г. В 28-членния ЕС съотношението възлиза на 1,8%, което отново е намаление спрямо 2,3% през предходното тримесечие. През първото тримесечие на 2016 г. общите правителствени приходи в еврозоната представляват 46,3% от БВП, което е намаление спрямо 46,7% през четвъртото тримесечие на 2015 г. В ЕС те са 44,9% от БВП през първото тримесечие спрямо 45,3% към края на миналата година. Общият размер на разходите на правителствата от еврозоната представляват 48% от БВП в сравнение с 48,9% от БВП през предходното тримесечие. В ЕС разходите са 46,8% от БВП спрямо 47,6% през предходното тримесечие.
Източник: Инвестор.БГ (25.07.2016)
 
Хранителните стоки на едро бележат ново повишение на цените Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши през тази седмица с 1,4 на сто до 1,299 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За последните две седмици индексът се повиши с общо с 3,89 процента от най-ниското си досега ниво за 2016 година 1,255 пункта. Оранжерийните домати поевтиняват през тази седмица с 1,4 на сто и се търгуват по 1,39 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици поевтиняват с 13,9 на сто до 1,55 лева средно за килограм. Цената на картофите се повишава с 8,6 на сто до 0,63 лева за килограм на едро. Зелените чушки поевтиняват с 15,8 процента до 1,12 лева за килограм на едро. Тиквичките поевтиняват с 7,6 на сто до 0,72 лв./кг, а морковите поевтиняват с 12 стотинки до 0,60 лева за килограм. Ябълките се търгуват по 1,00 лв./кг. Черешите се търгуват по 3,70 лв. за килограм, прасковите се продават по 1,31 лв./кг, а кайсиите - по 2,00 лв./кг. Кравето сирене върви средно по 5,44 лв./кг, а кашкавалът, тип "Витоша" - по 9,60 лв./кг. Олиото поевтинява с 1,5 на сто и се търгува по 2,07 лева за литър. Цената на каймата се повишава с 3 стотинки до 4,72 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,82 лева за килограм на едро. Захарта поскъпва с четири стотинки и се купува по 1,51 лв./кг. Брашното, тип "500", се търгува по 0,82 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,16 лв./кг. Яйцата се продават 0,16 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (25.07.2016)
 
Неправителственият сектор в България е в застой Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2015 г. остава в категорията "развиваща се устойчивост". Стойността му е непроменена от 2012 г. и е 3,3. Това отчете вчера Българският център за нестопанско право. В пресконференцията участваха омбудсманът Мая Манолова, зам.-министър Деница Сачева, политологът Антоний Гълъбов и представители на неправителствения сектор. Според данните за наблюдаваните показатели България бележи подобрение по отношение на организационен капацитет, застъпничество и предоставяне на услуги. В застой са финансова устойчивост, инфраструктура и обществен престиж на НПО. Влошава се показателят правна среда. Индексът е създаден през 1997 г. и оценява 29 страни в Централна и Източна Европа и Азия. Тази година оценяваните страни са 24. Финансова устойчивост е най-лошият показател. "Неправителствените организации се забавиха в търсенето на източници на финансиране. Корпоративната социална отговорност на фирмите може да е сечението, където да се срещнат НПО и бизнесът. Няма нищо лошо и в това държавата да финансира НПО, но през прозрачни конкурсни процедури", заяви омбудсманът Мая Манолова. Показателят, който бележи подобрение, е "организационен капацитет". Възприемането на логиката на финансиращите организации, изключителната концентрация в големите градове и доброволното участие са според Антоний Гълъбов трите основни проблема пред функционирането на НПО в страната. Неправителствените организации се превърнаха в специфичен пазар на труда и тип заетост, смята той. Ако искаме НПО да увеличат влиянието си, те трябва да отидат там, където са гражданите, в малките населени места, в пограничните райони, добави Гълъбов.
Източник: Дума (27.07.2016)
 
Една пета ръст на посещенията на чужденци у нас С около една пета се увеличили чужденците, които са посетили България през миналия месец спрямо юни на 2015 г., показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Те са били общо 1,36 млн., като се регистрира увеличение на пътуванията със служебна цел – с над 61 на сто. Експертите отчитат, че от общия брой чужденци, които са посетили страната ни, делът на гражданите от ЕС е с 27,5 на сто повече спрямо шестия месец на миналата година. Полша, Чехия и Италия са допринесли най-съществено за ръста на чужденците, идвали за кратко в страната ни. Увеличават се и посетителите от страни извън Общността като Украйна – с близо 22%. През миналия месец чужденците, които са идвали в родината ни основно с цел почивка – 52% или за да гостуват на близки и приятели – 32 на сто. Сънародниците ни също са започнали повече да пътуват в чужбина. Общо пътуванията през юни са били 565 хил., или с 20,7% над регистрираните през същия месец на 2015 г. Статистиката показва още, че с над 99 на сто са се увеличили пътуванията на българите към Австрия, към Германия – с 51% и Румъния – с 23 на сто. За почивка и екскурзия много са избрали Испания и Италия – повече от половината от пътувалите към тези дестинации са били с такава цел. Същевременно през юни са намалели пътуванията към Русия - с 6,3%, Турция - с 2%, Франция - с 1,6%. През юни българите продължават да пътуват зад граница предимно на гости, за обучение, посещение на културни и спортни събития – 41,8%. Пътуванията за почивка и екскурзия също запазват висок дял – 32,6%, а служебните командировки са били 25,6%.
Източник: Монитор (28.07.2016)
 
НСИ: Пътуванията на българи в чужбина са се увеличили с 20% за година Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2016 г. са 565.2 хил., или с 20.7% над регистрираните през юни 2015 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Австрия - с 99.2%, Германия - с 50.8%, Румъния - с 23.3%, Гърция - с 22.0%, Сърбия - със 17.6%, Испания - с 13.2%, Италия - с 3.6%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Руската федерация - с 6.3%, Турция - с 2.0%, Франция - с 1.6%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юни 2016 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 41.8%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 32.6%, и пътуванията със служебна цел - 25.6%. В сравнение с юни 2015 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 36.9%, с цел почивка и екскурзия - с 18.0%, и с други цели - с 14.4%. През юни 2016 г. с други цели са били 71.9% от пътуванията към Сърбия и 62.3% - към Турция. Пътуванията със служебна цел към Чешката република са 70.6%, а тези към Испания и Италия с цел почивка и екскурзия са съответно 54.8 и 54.4% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През юни 2016 г. посещенията на чужденци в България са 1 355.0 хил., или с 19.5% над нивото от юни 2015 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията със служебна цел - с 61.4%, и с цел почивка и екскурзия - с 24.6%, докато пътуванията с други цели запазват нивото си от предходната година. От общия брой чужденци, посетили България през юни 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 61.4%, или с 27.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Полша - със 140.7%, Чешката република - със 70.2%, Италия - с 36.2%, Германия - с 33.4%, Румъния - с 30.5%, Обединеното кралство - с 21.8%, Франция - с 21.0%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Унгария - с 1.6%, Хърватия - с 0.4%, Гърция - с 0.3%, и други. Увеличават се посещенията на граждани от групата „Други европейски страни" - с 11.5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Украйна - с 21.9%. През юни 2016 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 52.1%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 32.1%, и със служебна цел - 15.8%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 98.4% от всички посещения на граждани от Израел и 93.5% - от Руската федерация. Служебните пътувания са 54.5% от всички посещения на граждани от Испания и 45.0% - от Швеция, а с други цели са 59.4% от посещенията на граждани от Гърция и 58.2% - от Турция.
Източник: НСИ (28.07.2016)
 
У нас няма безработни ИТ специалисти, сочат данни на Евростат В резултат на ускореното развитие на ИТ индустрията и съпътстващият я трудов пазар, търсенето на специалисти започва да изпреварва предлагането, сочат данни на Евростат. Образователната система вече не се справя със задачата да осигури необходимия брой квалифицирани специалисти на ИТ пазара, показва докладът на комисията, цитиран от financebg.com. Анализаторската компания Empirica посочва, че през 2015 г. на 900 000 отворени работни позиции в ЕС ще съответстват само 100 000 випускници с компютърни специалности. България не прави изключение и тук се наблюдава същата тенденция, трудовият ни пазар сериозно страда от дефицит на ИТ специалисти. Все повече IT и BPO (Business Process Outsourcing) компании имат офиси в България и се разрастват извън пределите на София. В големите градове фирмите са повече от една, което логично води до нужда от повече кадри. Капацитетът на висшите учебни заведения е ограничен, учебните програми не винаги са съобразени с динамичното развитие на сектора, а обемът на работа се увеличава. Не е за подценяване и чисто човешкият фактор, че не на всички им се работи в тази сфера или не притежават необходимите качества за реализиране в нея. В момента най–търсените в сферата са разработчиците на софтуер, като нивото им на заплащане е най-високо. За един софтуерен специалист, който има опит в работата 2–3 години, началната брутна заплата обикновено започва от 3 000 лева. На второ място, както по търсене, така и по заплащане, в ИТ сферата се нареждат специалистите по техническа поддръжка. Получаваната заплата е от порядъка на 2 500 – 2 800 лв. , след тях са специалистите по контрол на качеството в сферата на ИТ Заплатите за тези длъжности стартират от 2 300 – 2 400 лв. Графичните дизайнери в ИТ отделите получават около 1600 лв. заплата, а техниците, които се занимават с поддръжката на софтуер и хардуер във фирмите, възнаграждението се движи между 1500 – 1800 лв.. При Back End Developer-ите стартовата заплата е 1200 – 1400 лв., а най – ниско платени са Front End Developer-ите, като тяхната стартова заплата е от 800 – 1000 лв.
Източник: IT Jobs (28.07.2016)
 
Слабо търсене влошава бизнес климата Бизнес климатът в България през юли се влошил с 0,9 пункта спрямо предходния месец, отчита Националният статистически институт (НСИ). Основната причина според предприемачите е недостатъчното потребителско търсене. В промишлеността бизнес климатът запазва равнището си от юни. По мнение на фабрикантите настоящата производствена активност се подобрява, но очакванията им за дейността през следващите 3 месеца са по-неблагоприятни. Средното натоварване на мощностите през юли се повишава с 0,9 пункта в сравнение с април и достига 73,3%, но предприятията съобщават и за излишък от мощности. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” също остава приблизително на нивото си от юни. Мненията на търговците на дребно за поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. В строителния сектор анкетата регистрира подобрение на настоящата строителна активност, докато прогнозите за следващите три месеца са по-резервирани. Осигуреността на производството с поръчки се запазва спрямо април и се оценява на 5,4 месеца. Същевременно обаче очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните пречки за развитието в сектора. Бизнес климатът в сектора на услугите отчита намаление с 5,7 пункта. Причината е, че очакванията на мениджърите за състоянието на предприятията през следващите шест месеца са променени. Вместо по-добро те очакват запазване на същото състояние.
Източник: Монитор (29.07.2016)
 
Лихвите по депозитите отново се понижават Средният лихвен процент по депозитите в левове през юни 2016 г. в сравнение с юни 2015 г. се понижава с 0,38 пр.п. до 0,35%, а по тези в евро – с 0,23 пр.п. до 0,40%. В сравнение с май 2016 г. средният лихвен процент по депозитите в левове се повишава с 0,06 пр.п., а по тези в евро спада с 0,28 пр.п. През юни 2016 г. спрямо година по-рано средният лихвен процент по депозитите в левове намалява с 0.74 пр.п. до 0.83%, а по тези в евро – с 0.63 пр.п. до 0,66%. В сравнение с май 2016 г. средният лихвен процент по депозитите в левове се понижава с 0.14 пр.л., а по тези в евро – с 0.04 пр.п. През юни 2016 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2015 г. с 0.96 пр.п. до 4.70%, а по тези, договорени в евро ? с 0.54 пр.п. до 4.72%. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, спада с 3.08 пр.п. до 4.18%, а по тези, договорени в евро – с 0.51 пр.п. до 5.16%. През юни 2016 г. спрямо май 2016 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, намалява с 0.28 пр.п., а по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро ? с 0.34 пр.п. При кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, средният лихвен процент нараства с 0.58 пр.п., а по тези, договорени в евро ? с 0.30 пр.п. През юни 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава в сравнение с юни 2015 г. с 0.88 пр.п. до 9.51%, а по тези в евро – с 0.91 пр.п. до 6.69%. При жилищните кредити в левове той спада с 0.80 пр.п. до 4.97%, а по жилищните кредити в евро – с 0.39 пр.п. до 5.75%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 3.50 пр.п. до 3.74%, а по другите кредити в евро – с 0.59 пр.п. до 4.98%. През юни 2016 г. спрямо май 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.49 пр.п., а по тези в евро – с 0.66 пр.п. При жилищните кредити в левове той спада с 0.06 пр.п., а по жилищните кредити в евро се увеличава с 0.14 пр.п. При другите кредити в левове средният лихвен процент спада с 0.12 пр.п., а при другите кредити в евро се повишава с 0.75 пр.п. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през юни 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 г. се понижава с 0.92 пр.п. до 10.42%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.98 пр.п. до 7.42%. През юни 2016 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове спада спрямо юни 2015 г. с 0.87 пр.п. до 5.40%, а по жилищните кредити в евро – с 0.48 пр.п. до 6.18%. През юни 2016 г. в сравнение с май 2016 г. годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове намалява с 0.54 пр.п., а по тези в евро – с 0.82 пр.п. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.07 пр.п., а по тези в евро нараства с 0.06 пр.п.
Източник: econ.bg (29.07.2016)
 
Изпреварваме румънците по качество на живот България изпреварва част от балканските си съседи по качество на живот, сочи доклад на „Бостън консултинг груп“ (BCG), една от водещите световни компании за бизнес стратегии, след направен анализ за 2016 г. Страната ни надминава Румъния и Турция според точковата система, базирана на 44 различни индекса, сред които брутен вътрешен продукт, безработица, инфлация, инфраструктурата и други. България има 57,3 точки, а след нея са Румъния (55,9), Сърбия (53,7), Турция (53,1), Албания (50). Единствено трите балкански страни членки на ЕС - Словения, Гърция и Хърватия, надминават страната ни съответно със 79,3, 62,6 и 61,3 точки. Според доклада най-висок стандарт на живот имат жителите на Норвегия (100 точки), Холандия (95), Финландия (94,9) и Германия (93,6). Любопитно е, че страните от Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, са класирани по-високо от Италия.
Източник: Труд (29.07.2016)
 
Очакват силен ръст на реколтата от слънчоглед в България и Румъния Реколтата от слънчоглед в Европейския съюз през тази година ще достигне 8,4 млн. тона – с 800 хил. тона над резултата от миналата година и с 200 хил. тона над средния показател за последните 5 години. Това става ясно от последната оценка на германската компания за пазарни анализи и прогнози Оіl Wоrld, цитирана от sіnоr.bg. Най-значителното увеличение на производството на маслодайната култура се очаква в държавите от Източна Европа и по-конкретно в Румъния (до 1,98 млн. тона от 1,76 млн. тона през миналата година), България (до 1,83 млн. тона от 1,65 млн. тона) и в Унгария (до 1,66 млн. тона от 1,54 млн. тона). Благоприятните метеорологични условия помагат за повишаването на добивите от слънчоглед в Испания, най-вече в централните и южните части на страната, докато на север прекомерните валежи забавиха приключването на полската работа. Засега анализаторите предвиждат реколтата от слънчоглед в Испания да достигне 820 хил. тона при прибрани през миналата година 690 хил. тона. Лошото време доведе до развитие на заболявания и до влошаване на качеството на маслодайната култура във Франция, а освен това посевите бяха нападнати и от вредители. Поради тези причини реколтата от слънчоглед в страната може да не нарасне толкова значително, колкото се прогнозираше по-рано – само до 1,3 млн. тона от 1,21 млн. тона през миналата година. Анализаторите на компанията отбелязват също, че въпреки забележимия ръст на общата реколта от слънчоглед в ЕС преработката му през селскостопанския сезон 2016-2017 г. няма да се увеличи в същата степен, тъй като големи количества от маслодайната култура ще бъдат насочени към износ, най-вече от Румъния и България.
Източник: Money.bg (29.07.2016)
 
Младежката безработица е 13,2% към края на юни Безработните младежи до 29 години са намалели с 26%, или 14 500 към края на първото полугодие на 2016 г. спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Агенцията по заетостта, които бяха представени по време на заседание на Координационния съвет за изпълнение и мониторинг на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г., съобщават от социалното министерство. Делът на безработните младежи от общия брой регистрирани в бюрата по труда също намалява. През периода януари-юни 2016 г. той е бил 13,2%, спрямо 15,2% за същото шестмесечие на 2015 г. През първото полугодие на тази година средномесечният брой на безработните младежи до 29 г. е бил 40 690. По данни на Евростат в България нивото на младежката безработица се понижава до 13,8% през май спрямо 22,9% от май 2015 г. Броят на безработните младежи е намалял почти наполовина – от 43 хил. души през май миналата година до 22 хил. души през май т.г. От началото на година в общините с най-висок брой неактивни млади хора са назначени 95 младежки медиатори, които са работили с 3 839 неактивни младежи. През тази и следващата година ще се изпълнява проект за повишаване на информираността на младежите за възможностите, които им се предоставят чрез Гаранцията за младежта в България. В рамките на проекта е предвидено провеждането на информационни дни в 6 града в страната, както и обучения за младежките медиатори. Ще се създаде и информационен портал с актуална информация за възможностите, които се осигуряват на младежите, за включването им в обучение, квалификация или заетост. През кариерните центрове в страната на Министерство на образованието са преминали над 24 хиляди младежи. В дуално обучение са включени 149 ученици от 4 професионални гимназии за придобиване на 5 професии и 8 специалности.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2016)
 
675 млн. евро у нас от чужди туристи, 431 млн. платили българи за почивка навън България става много интересна за туризъм тази година, доказват вече и статистическите данни. Досега тази декларация беше по-скоро базирана на прогнози и звучеше като пожелание. Цифрите за първите топли месеци на годината обаче дават сериозни надежди. 3 105 316 чуждестранни граждани са посетили България в периода януари-юни 2016 г. В това число не са транзитно преминалите. Ръстът е с 15,4% спрямо същия период на 2015 г., сочат данните, обобщени от експертите на министъра на туризма Николина Ангелкова. Най-много се увеличават чужденците, дошли у нас на почивка и ваканция - те са 1 753 085 души, или с 21,8% повече за периода януари - юни в сравнение с 2015 г. На гости в България са пристигнали с 16,7 на сто повече чужденци спрямо миналата година. Положителен за икономиката е фактът, че има ръст от 14,4 на сто на чужденците, пристигнали у нас с цел бизнес за полугодието. Внушителните 674,6 млн. евро са влезли като приходи от международния туризъм в текущата сметка на платежния баланс, казват данните на БНБ за периода от януари до май тази година. Т. е. чужденците са изхарчили у нас с 9,2% повече в сравнение със същия период на 2015 г. И ако резултатите от януари до юни 2016 г. изглеждат доста добре като цифри, първият истински летен месец дава още надежди. С 28,1 на сто са повече чуждестранните туристи, дошли у нас през юни спрямо същия месец на 2015 г. Те са били 1 162 453 души. Морето ни преоткриват все повече поляци За юни при тях ръстът е с цели 177,4% спрямо миналата година. Още обаче поляците не могат да се мерят като бройки с румънците, дошли у нас - 214 373 души, гърците - 172 896, и германците - 141 279. Естонците пък направо ни откриват - 1878,1% ръст за юни 2016 г. спрямо миналия. Що се отнася до руснаците, чийто интерес следим цяла година - за юни посещенията от Русия в България са 135 693, т. е. ръстът е с 18,5%. И докато чужденците търсят все повече България за почивка, българите поглеждат навън. За периода януари- май - още преди активното лято, нашенци са платили 431 млн. евро за ваканция в други държави - със 17,2% повече от същия период на 2015 г. Къде са отишли българските левчета, превърнати във валута, от януари до юни? На първо място в Турция - там са били малко над 600 000 българи- най - много за периода въпреки очакванията да има огромен отлив на туристи заради атентатите в Турция. Следва Гърция с малко над 500 000 български фенове само до юни. На трето място, но доста по-надолу е Сърбия. В топ 10 на желаните за туризъм дестинации за българите през пролетта са Италия, Австрия, Испания и Франция. Според данни за приходите и разходите в периода януари - май 2016 г.
Източник: 24 часа (31.07.2016)
 
Всяка втора фирма у нас има само шеф Почти всяка втора фирма у нас има само шеф. 45,2% от дружествата никога не са наемали служители, сочат данните на статистиката. 132 000 предприятия, или 39,7% от общия брой, пък са с между един и четирима служители. В групата с 10 и повече наети попадат 8,2% от активните компании. Въпреки малкия им брой обаче в тях работят 69,5% от заетите у нас. Над 92% от новите дружества затварят до 5 години след регистрацията. За периода 2010-2014 г. всяка година се "раждат" средно 11,8% от активните предприятия. Най-висок дял имат новите в търговията, ремонта на коли и мотоциклети - 45,1%, а най-малко - в добивната промишленост - едва 0,1%. Най-жизнеспособни пък са фирмите от производство и разпределение на ток, парно и газообразни горива, където делът на оцелелите е 14,6%.
Източник: Медия Пул (01.08.2016)
 
БГ фирмите с 320 млрд. приходи за година Над 320 млрд. лв. влизат в българските фирми на година. Впечатляващата сума са отчетените от тях приходи пред НАП за последната цяла финансова година - 2015 г. За година приходите на компаниите са нараснали с близо 15 на сто, като през 2014 г. те са били 279 млрд. лв. Това показва справка на приходната агенция, изготвена по запитване на „Монитор“. Според данните на НАП близо една трета от всички корпоративни приходи у нас се падат на сектора на търговията. През 2015 г. в търговията на едро и дребно и в ремонта на автомобили са реализирани 99,3 млрд. лв. приходи. Това е с 2,4 млрд. лв. повече в сравнение с година по-рано. Според националната статистика през 2014 г. (за която са последните налични данни) в сферата на търговията са работили близо 141 хил. фирми, които са 42% от всички икономически активни предприятия у нас без холдингите. Също толкова впечатляващ откъм приходи е секторът на финансовите и застрахователните дейности, но най-вече откъм ръста, който се отчита за него.
Източник: Монитор (01.08.2016)
 
Заводските цени през юни са с 4.5% по-ниски, отколкото преди година Производствените цени през юни 2016 г. нарастват средно с 0.6% спрямо май, но остават с 4.5% по-ниски спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. Месечното повишение се дължи изцяло на преработващата промишленост, където поскъпването е с 1.0%. В добивната промишленост е отчетен спад от 2.5%, а в енергетиката - с 0.2%. По-съществено месечно поскъпване статистиците наблюдават в производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1.3%, и при производството на основни метали - с 1.2%. Намаление има при производството на химични продукти - с 1.1%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - по 0.5%. Сравнението с ценовите равнища преди година показва спад и в трите сектора - в енергетиката - с 5.4%, в добивната индустрия - с 4.2%, в преработващата - с 4.3%. За година най-значително намаляват заводските цени на основните метали - с 9.0%, на хартията, картона и изделията от тях - с 3.1%, на електрическите съоръжения - с 1.9%. Увеличение е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.2%, при производството на тютюневи изделия - с 2.5%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.0%.
Източник: Дневник (01.08.2016)
 
Цените на хранителните стоки на едро нарастват с 2,3% за седмица През седмицата индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава с 2,3% до 1,329 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). За двайсетина дни ИТЦ се покачва с общо 5,89% от най-ниското си досега ниво за 2016 г. от 1,255 пункта. Миналата година ИТЦ достигна най-ниското си ниво от 1,236 пункта също през юли. Оранжерийните домати поскъпват тази седмица с 2,6 на сто и се търгуват по 1,55 лв. за килограм. Българските оранжерийни краставици поевтиняват с 2,7 на сто до 1,45 лв. средно за килограм. Картофите се продават по 0,58 лв. за килограм на едро. Зелените чушки поевтиняват с 16,5% до 0,96 лв. за кг. Тиквичките поскъпват с 2,6 на сто до 0,78 лв./кг. Зрелият фасул се купува средно по 3,04 лв./кг. Ябълките се продават средно по 1,07 лв./кг., прасковите се търгуват по 1,30 лв./кг, а кайсиите - по 1,80 лв./кг. Кравето сирене поскъпва с 1,1 на сто и се продава средно по 5,51 лв./кг, а кашкавалът, тип „Витоша“ - по 9,36 лв./кг. Яйцата се продават 0,16 лв. за брой. Олиото се търгува по 2,06 лв. за литър. Цената на каймата се повишава с 0,7% до 4,71 лв. за килограм. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,84 лв. за кг на едро. Захарта поевтинява с три стотинки и се купува по 1,48 лв./кг. Брашното тип „500“ се търгува по 0,80 лв. за килограм.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2016)
 
Парите за втора пенсия с 1,5% лихва за година Парите за втора пенсия в най-масовите фондове – универсалните са били олихвени с 1,5% за година. Тези в професионалните фондове – с 2 на сто, а в доброволните, в които осигуряването е по желание – с 2,4%. Това показват изчисленията на „Монитор“ на база официалните данни на Комисията за финансов надзор за стойността на един дял. Промяната в стойността на един дял отразява дохода от управлението на активите на фонда. Дяловете бяха въведени през 2004 г. и тяхната стойност се обявява ежедневно, за да могат хората да проследяват какво се случва с парите им за втора и трета пенсия. Стойността на един дял се получава като всички пари на осигурените в съответния вид фонд (след като им са удържани таксите) се раздели на броя на дяловете. През 2004 г., когато се въведоха дяловете стойността на 1 дял беше 1 лев, тоест ако сте имали 100 лв., сте имали и 100 дяла. В сравнение с десет години – края на юли 2005 г. по-рано все пак стойността на дяла се е повишила чувствително. Индексът, чрез който се усреднява стойността на дяловете на универсалните пенсионни фондове се е повишил с близо 38% за последните десет години. На този, който мери същото, но за професионалните фондове – с 31%, а на доброволните – с 41 на сто. От Комисията за финансов надзор изчисляват доходността, постигната от пенсионните фондове за две годишен период. Последно обявените данни са към 30 юни тази година и са доста сходни с тези, сметнати само за година назад. Според тях средната доходност на универсалните фондове спрямо 30 юни 2014 г., но изчислена на годишна база е 1,77%, а минималната, която всеки фонд трябва да осигури е минус 1,23 на сто. С резултат под нулата е само един пенсионен фонд, но и той е над минималната доходност. При професионалните фондове доходността е средно 2,08%, а при доброволните – 2,43%. Според последните данни на КФН към края на март клиентите на универсалните фондове наброяват 3 521 851 души В такива фондове се осигуряват всички българи, родени след 31 декември 1959 г., които работят на трудов договор. С промяната на социалния кодекс от началото на годината осигурените вече могат многократно да избират къде да се осигуряват – в частен пенсионен фонд или в общественото осигуряване. Те имат по партидите си 2224 лв. Осигурените в професионалните фондове, пак към средата на годината, са 267 320, като средната сума по партида е в размер на 3168 лв. В доброволните фондове за трета пенсия са осигурени 598 786 българи. На пазара у нас в момента работят девет пенсионни компании, всяка от които управлява и от трите вида фондове.
Източник: Монитор (02.08.2016)
 
Над 2 хил. младежи са назначени в администрацията по специална програма от 2014 г. досега От началото на 2014 г. досега на работа в публичната администрация са назначени 2 066 младежи по програмата „Старт на кариерата“. Това става ясно от писмен отговор на министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова до депутата Нестимир Ананиев от Реформаторския блок. Общият брой на кандидатствалите в рамките на последните три процедури – през 2014, 2015 и 2016 г., е 5 252 души. Младежите, подписали постоянен трудов договор след участието си в програмата от 2013 г. и 2014 г. са 490 души. По процедурата от 2015 г. назначените все още работят в рамките на субсидирания период. Програмата дава възможност младежи до 29 години да започнат работа веднага след завършване на висшето си образование. Заетостта е 9 месеца и създава предпоставки за придобиване на трудов опит по специалността и подобрява шансовете за последваща заетост. Изискването е висшистите да нямат трудов стаж по специалността си. Младежите се назначават на най-ниските длъжности извън щата на съответната администрация по трудово правоотношение с работна заплата в размер, който ежегодно се определя по Националния план за действие по заетостта. Заетите младежи не са със статут на стажанти, а наети по Кодекса на труда. През септември ще бъде стартирана още една процедура по програмата, по която заетостта ще се осъществява догодина.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)
 
Вносът на стари коли надвишава десетоктатно закупените нови Вносът на стари автомобили надвишава десет пъти закупените нови. Ако годишно се регистрират 30 хил. нови коли, старите са 300 хил. Това каза главният редактор на Auto Press Иля Селиктар пред Bloomberg TV Bulgaria. Той отбеляза, че има големи разлики между автомобилния пазар в България и този в съседните страни, не на последно място защото у нас няма ограничения за вноса на стари автомобили. Селиктар припомни, че България е страната с най-ниски доходи на глава от населението в ЕС и това определя структурата на пазара. В България са регистрирани 3,2 млн. автомобила, проблем обаче са годините на колите, смята той, като допълни, че скъпите автомобили се обезценяват много бързо, което прави по-възможно закупуването им втора ръка. „На държавата ? е много по-лесно да обложи с данъци новите автомобили при вноса“, коментира той. Експертът отправи критики, че няма достатъчно стимули за хибридните или изцяло електрически автомобили.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)
 
Работата без трудов договор продължава да е проблем в малките фирми За двата месеца активен летен сезон установените случаи на работа без сключени и регистрирани в Националната агенция за приходите (НАП) писмени трудови договори са 86, сочат данни на Главната инспекция по труда, предава БТА. За сравнение, през целия летен сезон - юни, юли и август, на 2015 г. случаите на работа без трудов договор, установени по време на кампанията по морските курорти, са били 152. От ГИТ уточняват, че по принцип работата без трудов договор е проблем в малките и средните фирми и контролът по морските курорти не прави изключение от тази практика. От началото на летния сезон контролните органи на ГИТ са извършили 952 проверки в 906 предприятия с 11 042 заети в тях. Нарушенията по разпределението на работното време са най-честитее по време на сезонната заетост, констатират от ГИТ. За юни и юли при проверките в предприятия със сезонен характер по морските курорти са установени 233 такива нарушения. Най-често става въпрос за нерегламентирано полагане на извънреден труд, неспазване на изискванията за междуседмична и междудневна почивка, липса на документи на обектите, от които да е видно кой работник кога се е явил на работа и кога трябва да е приключил работният му ден. Най-често не се заплаща с увеличение положеният нощен труд и работата в почивните дни, констатира още Инспекцията. По заплащането на труда установените нарушения през юни и юли са 134 броя. По време на проверките за трите най-активни месеци през сезон 2015 г. са установени 606 нарушения, свързани с разпределението на работното време, а по заплащането на труда – 144. Няма нов тип нарушения през това лято, продължава обаче тенденцията работниците да търсят инспекцията по труда твърде късно - след като хората вече са напуснали работните си места или договорите им са прекратени. В тези случаи те трябва да се обърнат към съда, а контролните органи на трудовата инспекция могат единствено да санкционират работодателя. Друга тенденция е да се иска съдействие от инспекторите по труда за изплащане на договорено устно възнаграждение. От ГИТ припомнят, че трудовата инспекция може да контролира изплащането на забавени възнаграждения единствено до размера, договорен писмено в трудовия договор, и на хора, които все още са в трудови правоотношения с работодателите. През 2016 г. се увеличават поисканите разрешения за работа на непълнолетни. Поисканите разрешения от началото на годината до края на юли по предварителни данни са 4 221 броя. За ненавършили 16 г. са дадени 74 разрешения и 13 откази. За ненавършили 18 г. са дадени 4 087 разрешения и 36 откази. Основно разрешения се искат за работа на непълнолетни в обекти със сезонен характер от сферата на туризма - хотели, ресторанти, търговски обекти. Най-често разрешения се искат за длъжностите сервитьор, помощник-готвач, кухненски работник, барман, аниматор, продавач-консултант и т.н. Данните за установените случаи на работа на непълнолетни без разрешение от Инспекцията по труда са 36. Това нарушение е квалифицирано като престъпление и ГИТ сигнализира прокуратурата.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2016)
 
Ръст от 22.5% на разрешителните за строеж на жилища през второто тримесечие През второто тримесечие на тази година местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 216 жилищни сгради с 4 438 жилища в тях и с 604 825 кв. м разгъната застроена площ, на 37 административни сгради/офиси с 22 798 кв. м РЗП и на 1 145 други сгради с 504 845 кв. м РЗП, съобщиха от НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 22.5%, жилищата в тях - с 29.2%, а застроената им площ нараства с 18.9%. За сметка на това издадените разрешителни за строеж на административни сгради спада с 14.0%, а тяхната РЗП намалява с 74.0%. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 6.7%, жилищата в тях - с 28.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 17.9%. На годишна база разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, са по-малко с 15.9%, а на другите сгради - с 10.6%. Същевременно разгънатата застроена площ на административните сгради нараства с 38.9%, докато РЗП на другите сгради е е по-малко с 42.1%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София(столица) - 186, Пловдив - 160, Варна - 123, и Бургас - 107. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София - 1 130, Пловдив - 854, Бургас - 522 и Варна - 380 броя. През второто тримесечие на 2016 г. е започнал строежът на 835 жилищни сгради с 2 961 жилища в тях и с 418 895 кв. м обща застроена площ, на 23 административни сгради/офиси с 77 009 кв. м РЗП и на 573 други сгради с 288 218 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 39.1%, броят на жилищата в тях - с 13.7%, а общата им застроена площ - е с 18.5% повече. Започнатите административни сгради също са повече с 64.3% и при започнатите други сгради с 55.3%. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 1.3%, жилищата в тях - с 18.4%, а разгънатата им застроена площ е по-малко с 9.9%. Броят на започнатите административни сгради пада с 14.8%, докато тяхната РЗП нараства девет пъти. Започнатите други видове сгради намаляват с 12.8%, а общата им застроена площ с 31.9%. Най много сгради са започнати за строеж в София - 129 жилищни, 6 административни и 23 други сгради. Във Варна те са - 117 жилищни, 4 административни и 45 други сгради.
Източник: Банкеръ (03.08.2016)
 
Ръстът на планираното жилищно строителство в София се успокоява След бума от първата половина на 2015 г. планираното ново строителство на жилищни сгради в София изглежда влиза в по-умерени рамки. Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в столицата за периода януари-юни т.г. отчитат спад от 4,4%, след като през първата половина на 2015 г. отбелязаха ръст от 54%, показват изчисления на Investor.bg на базата на данните на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно се ускорява започнатото ново строителство на жилища в града заради реализацията на проектите, получили разрешение през предходните месеци. Столицата остава лидер по най-голям брой издадени разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и жилища в национален мащаб заради развитието на местната икономика. Градът е и безапелационен лидер при строителството на офис сгради. Що се отнася до индустриалното строителство обаче, Пловдив затвърждава позициите си като предпочитана дестинация от инвеститорите. Продължава да се ускорява и жилищното строителство във втория най-голям град в страната. Планираното жилищно строителство в големите градове – повече умереност През първото полугодие спрямо същия период на миналата година издадените разрешителни за строеж в Пловдив се увеличават с 4 на сто до малко над 300 броя, показват данните на НСИ. В Бургас отчетеното увеличение е от 5%, като активността се успокоява в сравнение с по-бурните 2014 и 2013 г. Единствено във Варна от най-големите градове се наблюдава ускоряване на темповете на планирано ново жилищно строителство. През първата половина на годината издадените разрешителни за строеж отчитат ръст от почти 17% на годишна база спрямо 11% за същия период на 2015 г. Пазарът на имоти в морската ни столица уверено върви нагоре и не се повлия от оттеглянето на руските купувачи от Черноморското крайбрежие. Интересът към имотите във Варна се увеличава, градът продължава да привлича хора от съседните области заради по-добрите възможности за намиране на работа. Същевременно започнатото строителство на нови сгради се ускорява в София, Пловдив и Варна. Само в Бургас от най-големите градове се отчита забавяне на активността, показват данните. В столицата например е стартирало строителството на общо 325 нови жилищни сгради през първата половина на годината спрямо 238 за същия период на миналата година и 220 през първата половина на 2014 г. В Пловдив започнатите нови жилищни сгради за полугодието са над 300 спрямо 290 година по-рано, а във Варна – съответно 223 и 191. Новото строителство в страната – повече жилища и офиси През полугодието са издадени повече от 2 200 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради общо за страната, което е с 5% повече спрямо същия период на 2015 г. Само през второто тримесечие спрямо първото издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с повече от 22%, жилищата в тях – с над 29%, а общата им застроена площ – с почти 19%. На годишна база ръстовете са съответно почти 7% за разрешителните, 28,5% за жилищата и почти 18% за общата площ. При административните сгради ръстът на планираното строителство е още по-висок – 17,6% за първата половина на тази година спрямо първата половина на миналата. Строителството на административни сгради обаче е концентрирано в София, Варна и Пловдив, където е и най-силното търсене от страна на потенциални наематели заради концентрацията на работна ръка. При другите сгради, където попадат и промишлените, е отчетен спад на издадените разрешителни за първата половина на годината спрямо същия период на 2015 г. от малко над 7 на сто. Индустриалното строителство остава концентрирано в Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Бургас. От Северна България най-предпочитаните от инвеститорите градове са Русе, Шумен и Плевен. Известно раздвижване през последните няколко тримесечие има и във Враца и Монтана, макар и ръстовете да са по-скоро пренебрежими
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2016)
 
Спад на продажбите на дребно в ЕС през юни, но при добър растеж в България Продажбите на дребно в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се понижиха през юни за пръв път от три месеца насам, като в същото време отбелязаха добър растеж в България за втори пореден месец, показват данни на Евростат. Търговията на дребно в ЕС се сви през юни с 0,2% на месечна база след растеж с 0,4% през май и с 0,7% през април. На годишна база продажбите на дребно в ЕС нарастват през юни с 2,4% след техен растеж с 2,8% през предходния месец, като продажбите на нехранителни стоки се увеличават с 3,0%, на автомобилни горива – с 3,5% и на храни, напитки и тютюневи изделия – с 1,6 на сто. Според европейската статистика продажбите на дребно в нашата страна нараснаха през юни с 0,9% спрямо май, когато те се повишиха с 1,2%, възстановявайки по този начин тенденцията на трайно подобрение при търговията на дребно в сила от септември 2015 година, която беше нарушена единствено през април (спад на продажбите с 0,7%). На годишна база продажбите на дребно в България нараснаха през юни с цели 5,4% (спрямо юни 2015-а) след повишение с 4,0% през май, отбелязвайки устойчив растеж за осми пореден месец. И по двата показателя нашата страна се намира се намира на едно от предните места сред всички 28 страни - членки на Европейския съюз.
Източник: econ.bg (04.08.2016)
 
София, Варна и Пловдив са шампиони по строеж на жилища Ако има строително оживление в България, то е главно в София, Варна, Пловдив и Бургас. Това показват новите данни на НСИ. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 6.7%, броят на жилищата в тях - с 28.5%, а площта за застрояване - със 17.9%. През април-юни най-голям брой разрешителни за строеж на нови блокове и къщи са издадени в София - 186, Пловдив - 160, Варна - 123 и Бургас - 107. Тези градове заедно със Стара Загора са в топ 5 по брой жилища, които ще излязат на пазара - общо около 3500 в петте града. В същото време има области като Видин, Търговище, Враца, Плевен, където има една по 4 до 7 поискани визи за строеж на къщи и апартаменти. Варна се отличава с ускоряване на темповете на планирано жилищно строителство. За полугодието ръстът в морската столица е от почти 17% на годишна база, изчисли Инвестор.бг. Пазарът на имоти в морския град и областта върви нагоре въпреки оттеглянето на руските купувачи от Черноморското крайбрежие през последните години. Интересът към имотите във Варна се увеличава и защото градът продължава да привлича българи от съседните области заради възможностите за намиране на работа, коментират експерти. София пък държи първото място по строителни обеми. А Пловдив се затвърждава като предпочитана дестинация от инвеститорите. Градът е център на бързоразвиващи се индустриални зони, които гълтат все повече работна ръка, и това обяснява защо трябва да се строят повече домове. ОЩЕ ЧИСЛА Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) - 129 жилищни, 6 административни и 23 други сгради; Варна - 117 жилищни, 4 административни и 45 други сгради; Пловдив - 103 жилищни и 63 други сгради; Бургас - 68 жилищни и 30 други сгради. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 6.7%, броят на жилищата в тях - с 28.5%, а разгънатата им застроена площ - със 17.9%.
Източник: Сега (04.08.2016)
 
Хотелиерите очакват рекордни приходи през тази година През тази година туристическият сезон ще е най-силният за целия преход от 1990 г. досега, прогнозира пред Нова телевизия председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. По думите му това става "без да искаме", защото "цялата геополитика работи за нас" и се отчита увеличение на броя на туристите на всички пазари - от съседните държави, от Чехия, Полша, Германия, Великобритания, които преоткриват България. Според Рагин лошият имидж на страната се дължи основно на неблагоприятните публикации в българските медии, където "от сутрин до вечер казваме колко сме лоши". Той направи сравнение с Хърватия, която по думите му годишно отделя по 100 млн. евро за реклама на туризма си, за агресивен пиар и маркетинг и нискотарифни полети. "Имаме 10 пъти по-добра материална база от Хърватия и Черна гора", каза Рагин. Помолен да коментира презастрояването, отговори: "Те имат десет пъти повече брегова ивица, ние имаме 300 км - какво да направим. Загубихме четири войни, взеха ни Беломорието, а от Черноморието това остана". По думите на председателя на асоциацията българският туризъм има потенциал да реализира приходи от 10 млрд. евро годишно, докато сега постига 3-4 млрд. евро.
Източник: econ.bg (04.08.2016)
 
36% от населението в страната живее в бедност Приблизително 36% от населението в България живее в бедност. Това твърди Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа" и председател на сдружение "Солидарна България", която е автор на онлайн изследването "Бедни срещу бедни". Бедността в България е нерегистриран феномен. Той не е обгрижван, т. е. хората, които имат нужда от подпомагане, не попадат в регистрите на официалната държавна статистика и агенциите, които се борят с крайната бедност, твърди Григорова. Трудно е да се каже точно колко са тези хора, допълва тя. И изчислява, че ако вземем предвид работещите бедни, здравно неосигурените поради голяма бедност (а не всички здравно неосигурени), безработните с ниски или никакви доходи, пенсионерите, сред които милион и триста хиляди живеят с доходи под официалната линия на бедност, ще се получи група от хора, която формира около 36% от българското население. Голяма част от тях не се подпомагат по никакъв начин от държавните институции, посочи Ваня Григорова. И напомни, че социалните и детските помощи в България през годините намаляват, а реформата в ТЕЛК, която се изготвя в момента, също орязва инвалидните пенсии, ограничавайки права на хора с увреждания. В последните години се нароиха редица програми за подпомагане, но същевременно се намали относителният им размер и достъпът на хората, които имат достъп до тях, каза още Григорова.
Източник: Инвестор.БГ (05.08.2016)
 
НСИ: Българите гледат с песимизъм на идващите месеци Интересни и леко противоречиви са оценките и очакванията на българите за икономическата ситуацията в страната. Това показват резултатите от последното наблюдение на потребителското доверие, извършено от Националния статистически институт. През юли 2016 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта спрямо април, което се дължи на пониженото доверие сред градското население. При населението в селата равнището на показателя остава без промяна. Общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца е по-малко негативна в сравнение с предходната анкета, в резултат на което балансовият показател се покачва с 1.6 пункта. Но в очакванията на българите за следващите дванадесет месеца обаче се наблюдава известен песимизъм. Потребителите продължават да смятат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо спрямо оценките, регистрирани от предходната анкета. Същевременно инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват. По-негативни в сравнение с април са и очакванията им за безработицата в страната през следващите дванадесет месеца. По отношение на финансовото състояние на домакинствата оценките и очакванията на потребителите, живеещи в градовете се влошават, докато сред населението в селата се наблюдава известен оптимизъм. През юли се регистрира леко подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са благоприятни.
Източник: Money.bg (05.08.2016)
 
До края на 2016 г.: забавяне на дефлацията и ниски лихви Ускоряване на темповете на икономическия растеж през втората половина на тази година прогнозира финансовото министерство в последния си бюлетин. Той обобщава анализи за развитието на икономиката на банки, инвестиционни и финансови посредници. Като аргумент за оптимистичните очаквания се сочат позитивните нагласи на предприемачите, отбелязвани и в месечните бизнес анкети на НСИ. Индикаторът за бизнес климата е най-висок от предкризисната 2008 г. Банките и посредниците прогнозират до края на годината значително забавяне в темпа на дефлация, която през първата половина на годината достигна до -1,9%. Прогнозата се основава на ръста на цените на петрола и на храните в световен мащаб, което се очаква да забави поевтиняването на храните и горивата и у нас. Заетостта ще продължи да се вдига, сочат прогнозите на финансовия сектор. Тенденцията за увеличаване на броя на заетите в строителството вече е започнала, очакванията са да расте и в други отрасли.
Източник: 24 часа (08.08.2016)
 
Домакинствата готови да харчат повече Домакинствата в България са с нагласа за увеличение на разходите. Това показва последната анкета на националната статистика. Според резултатите за следващите 12 месеца има подобрение в нагласите за разходите за покупка на предмети за дълготрайна употреба - автомобили, дрехи, мебели и други. През юли обаче общият показател на доверие на потребителите намалява с 0,6 пункта спрямо април. За понижаването на потребителското доверие основен фактор е било населението в градовете, съобщават от НСИ. Все пак общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца е по-малко негативна в сравнение с предходната анкета. В резултат балансовият показател се покачва с 1,6 пункта. В очакванията на потребителите за следващите дванадесет месеца обаче се наблюдава известен песимизъм. Потребителите продължават да считат, че през последните 12 месеца има покачване на цените, макар и с по-слабо темпо, спрямо оценките при анкетата през април. За следващите 12 месеца очакванията за покачване на инфлацията се засилват. По-негативни в сравнение с април са и очакванията на потребителите за безработицата в страната за този период. По отношение на финансовото състояние на домакинствата оценките на живеещите в градовете се влошават, докато в селата има оптимизъм.
Източник: 24 часа (08.08.2016)
 
НСИ: Нови жилища с ръст от 15.6% По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2016 г. е 521, а новопостроените жилища в тях са 2 248. Спрямо второто тримесечие на 2015 г. сградите са с 3.2% повече, а жилищата в тях се увеличават с 15.6%. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. броят на новопостроените къщи и жилищни кооперации се увеличава, докато броят на новопостроените вили и сгради от смесен тип намалява. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2016 г. е 189 хил. кв. м, или с 1.8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава с 5.8% и достига 121.7 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 95.4 кв. м през второто тримесечие на 2015 г. на 84.1 кв. м през същото тримесечие на 2016 година.
Източник: profit.bg (08.08.2016)
 
Промишленото производство с 3,9% месечен и годишен ръст през юни През юни промишленото производство расте с най-бързото месечно темпо от лятото на 2013 г., след като спадът, отчетен през май, е напълно преодолян. В шестия месец на 2016 г. индексът на промишленото производство нараства с 3,9% на месечна сезонно изгладена база и също с 3,9% на годишна календарно изгладена основа, разкриват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечният прираст е най-големият от средата на 2013 г. и компенсира изцяло ревизираното в положителна посока понижение от 1,7% през май. Месечното повишение е най-силното от лятото на 2013 г., а годишното - от края на 2015 г. През юни промишленото производство расте с най-бързото месечно темпо от лятото на 2013 г., след като спадът, отчетен през май, е напълно преодолян. За това допринася най-вече по-високата активност в преработващата промишленост. В шестия месец на 2016 г. индексът на промишленото производство нараства с 3,9% на месечна сезонно изгладена база и също с 3,9% на годишна календарно изгладена основа, разкриват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Източник: Инвестор.БГ (08.08.2016)
 
Строителството в България отбеляза най-силния спад от над 2 години през юни Строителната продукция в България остава под натиск основно заради спадовете при сградното строителство, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През юни – в разгара на активния за строителството сезон, индексът на строителната продукция намалява с 1,6 на сто спрямо май, когато отчете спад от 0,8%. Най-силен натиск продължава да оказва сградното строителство, което се понижава с 2,6% за месеца. При гражданското/инженерно строителство, което включва и строителството на инфраструктура, понижението за месеца се забавя до 0,4 на сто. На годишна база през юни индексът на строителната продукция ускорява спада си до 13% - най-силното намаление през последните две години и половина, показват данните на НСИ. Основният натиск идва от сградното строителство, при което годишното понижение надвишава 15% - също най-силен спад за подобен период.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2016)
 
Търговците на дребно отчитат 5% ръст на оборота през юни Търговията на дребно изпраща позитивен юни – оборотите се повишават с 5,4% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за сектора търговия на дребно, която не обхваща търговията с мотоциклети и автомобили. Най-голям ръст записва секторът на търговия на дребно с текстил, облекло и обувки (с 14,9 на сто) и с храни и напитки (със 7,1%). С почти 7 на сто се увеличават още оборотите във фармецевтичния сектор, както и на търговията с горива. За първи път от началото на годината търговците на компютърна и комуникационна техника записват ръст на оборотите на годишна база. През юни увеличението е в рамките на 1%. На годишна база намаление е регистрирано единствено по отношение на търговията чрез поръчки по пощата, телефона и интернет – с 2%, допълват от НСИ. На месечна база търговията с текстил, облекло и обувки също записва най-значимото увеличение – в рамките на 3,4 на сто. Ръст има и по отношение на търговията с компютърна и комуникационна техника (1,8%), както и с фармацевтични продукти (1,5%). Свиват се обаче оборотите в сектора на търговията с хранителни продукти – с 1% спрямо данните през май.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2016)
 
Четвърти пореден спад на износа и седми на вноса през юни През юни износът на България спада за четвърти пореден месец, а вносът – за седми пореден път. В шестия месец на 2016 г. общият износ намалява с 1,8% на годишна база, като забавя темпото на спад в сравнение с отчетените през май 5,4%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Факт е, че общият експорт е надолу в четири от последните пет месеца, като пониженията са вече и четири поредни. В края на юни сме изнесли стоки на стойност 21,69 млрд. лв., което е с 3,2% по-малко спрямо първите шест месеца на миналата година. Само през юни износът е за 3,95 млрд. лв. Актуалната статистика на НСИ носи може би само две положителни новини – докато картината при търговското салдо не се различава особено спрямо данните от последните месеци, които са помрачени от влошената търговия с т.нар трети страни, темповете на понижения както при експорта, така и при импорта се забавят. Освен това ръстът на износа към основния ни търговски партньор – държавите членки на Европейския съюз (ЕС), отново се явява светлият лъч във външнотърговските отношения на страната. И все пак той все още не е достатъчен, за да компенсира двуцифрените понижения при външната търговия със страните извън блока, които НСИ продължава да регистрира. От своя страна през юни вносът е надолу с 3,9% на годишна база спрямо ревизираните леко нагоре отрицателни 3%, записани през май. Спрямо миналия месец няма подобрение, но понижението за второто тримесечие, което е от 6,1% е по-малко спрямо записаните 6,7% през първото триемсечие. През юни стойността на внесените стоки се равнява на 4,26 млрд. лв., а за шестмесечието на 2016 г. – на 23,8 млрд. лв. Така от началото на годината импортът се свива с 6,4%.Така през юни заради превишението на стойностния обем на вноса над този на износа дефицитът по търговското салдо възлиза на 312,3 млн. лв., а за полугодието – на 2,144 млрд. лв., като за този период се свива с 24,2% на годишна база. През юни износът към страните членки на ЕС расте за пети пореден месец. Този път темпото е по-бързо в сравнение с отчетеното от НСИ през май. Сега има повишение от 5% на годишна база спрямо предишните 4,4 на сто. Само през юни за ЕС сме изнесли стоки за 2,69 млрд. лв., докато за шестмесечието цифрата е 14,68 млрд. лв. Така експортът към държавите членки расте с 3,8% на годишна база от началото на годината. Спрямо първото тримесечие също има ускорение – до 5% от 2,6%, колкото бе прирастът за периода януари-март 2016 г. Същевременно вносът от ЕС леко забавя темпото – до 0,7% спрямо ревизираните в положителна посока 0,9% годишно, отчетени през май. Това е третият ръст от началото на годината, с което за 6-месечието НСИ регистрира минимален спад от 0,6% до 16 млрд. лв. Търговският дефицит с ЕС намалява до 165 млн. лв. през юни спрямо 271,4 млн. лв. за същия месец на 2015 г. Недостигът в търговията със страните членки намалява с 32,2% на годишна база до 1,16 млрд. лв. за периода януари-юни 2016 г. Приносът на страните членки от ЕС за търговията през юни 2016 г. ще стане известен с общите данни за юли, тъй като разбивка по основни търговски партньори от блока НСИ прави с месец закъснение. Засега имаме само данните за май, които показват, че Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Обединеното кралство формират 69,3% от износа за държавите членки. Заедно с Холандия, Полша, Испания и Белгия те оформят топ 10 търговски партньора в ЕС.Данните за търговията с т.нар. трети страни - т.е. извън ЕС, продължават да разочароват. Статистиката показва продължаващ спад на износа към едни от големите ни партньори извън ЕС на фона на предизвикателствата, пред които самите те са изправени. През юни експортът извън ЕС се смъква с 13,6% на годишна база, като възлиза на 1,26 млрд. лв. За първото шестмесечие износът е за 7 млрд. лв., като намалява с 15,1% спрямо същия период на 2015 г. От своя страна вносът спада с 12% спрямо ревизираните надолу отрицателни 9,4% през април. Но въпреки това е факт 11-ото му поредно месечно понижение. През юни от трети страни сме внесли стоки за 1,41 млрд. лв., а за първото полугодие на 2016 г. – за 7,83 млрд. лв. Дефицитът по търговията нараства леко от 140,8 млн. лв. през юни 2015 г. до 147,4 млн. лв. сега. За шестте месеца има намаление на недостига от 1,1 млрд. лв. до 811,9 млн. лв. Основните ни търговски партньори извън ЕС са Турция, Китай, Македония, Сърбия, Русия и САЩ, които формират 51,2% от износа за трети страни. С изключение на Македония, износът към всички тях, включително и към останалите от топ 10, се свива спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2016)
 
Износът на България за трети страни се свива През периода януари - юни 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 15.1% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 7 015.7 млн. лeвa, коментираха от НСИ, съобщи БГНЕС. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, които формират 51.2% от износа за трети страни. През юни 2016 г. износът на България за трети страни спада с 13.6% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 263.0 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (27.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (38.7%). Вносът на България от трети страни през периода януари - юни 2016 г. намалява с 16.5% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 7 827.6 млн. лeвa (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През юни 2016 г. вносът на България от трети страни спада с 12.0% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 410.3 млн. лeвa. При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (18.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (42.4%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - юни 2016 г. е отрицателно и е в размер на 811.9 млн. лeвa По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 287.3 млн. лева.
Източник: Дарик радио (09.08.2016)
 
През шестия месец на годината общият износ на нашата страна се понижи с 1,8% спрямо юни 2015-а и възлиза на 3,9499 млрд. лева, докато общият внос от ЕС и трети страни се сви с 3,9% до 4,2622 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо на България през юни остава отрицателно и на стойност от 312,3 млн. лева, но спрямо дефицит за 412,2 млн. лева точно преди година.
Източник: 24 часа (10.08.2016)
 
Износът на България за ЕС расте През периода януари - май 2016 г. износът на България за ЕС нараства с 3.5% в сравнение със същия период на 2015 г. и е в размер на 11 991.6 млн. лева, съобщи БГНЕС. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Обединеното кралство, които формират 69.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През май 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 4.4% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2 396.4 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - май 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голям ръст е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти” (29.0%) и „Храни и живи животни” (27.4%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (38.1%). Вносът на България от ЕС през периода януари - май 2016 г. намалява с 0.9% спрямо същия период на предходната година и достига 13 159.0 млн. лв. по цени CIF (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Унгария. През май 2016 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 0.9% в сравнение с май 2015 г. и е в размер на 2 609.9 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - май 2016 г. спрямо съответния период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (25.5%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (36.2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - май 2016 г. е отрицателно и е на стойност 1 167.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 291.5 млн. лева.
Източник: Дарик радио (10.08.2016)
 
Жилищата в София остават най-скъпи, пазарът се раздвижва Най-скъпи са жилищата в София и Варна – над 1400 лв. за кв. м, докато в другите големи градове средните цени са малко по-ниски. В момента най-много се търсят жилища от 60 до 110 кв. м., като дефицитни са апартаментите с просторни помещения и добро разпределение. Сделките с имоти обаче отбелязват ръст през второто тримесечие на годината, а увеличение има и при издадените разрешителни за строеж. През второто тримесечие сделките с имоти надхвърлят 56 хил., докато през първата третина на годината те са били почти 43 хил. От април до юни пък са издадени разрешителни за строеж на 1 216 жилищни сгради. Най-голям брой разрешителни за нови имоти има в София – 186. След столицата се нареждат Пловдив и Варна. През второто тримесечие е започнало строителството на 836 жилищни сгради в цялата страна с близо 3000 апартаменти в тях.
Източник: 24 часа (10.08.2016)
 
Наетите към края на юни са нараснали с 2% на годишна база Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни се увеличават със 76,5 хил. души, или с 3,4% спрямо края на март, като достигат 2,36 милиона души, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). В края на юни наетите са с 46,1 хил., или с 2% повече на годишна база, като най-голямо увеличение се наблюдава в дейностите „Преработваща промишленост” - с 10,9 хил., „Административни и спомагателни дейности” - с 9,2 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 8,4 хиляди. Спрямо края на първото тримесечие най-голямо увеличение на наетите е регистрирано в икономическите дейности със сезонен характер „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 50,1%, „Селско, горско и рибно стопанство” - с 8,9%. Най-голямо намаление на наетите по договор - с 2,9%, е регистрирано в дейност „Образование”. Най-голямо намаление на наетите в края на юни спрямо края на юни 2015 г. както в абсолютно изражение, така и в процентно отношение, има в сектор „Строителство” - съответно с 8,0 хил. и с 6,2%. През второто тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата e 946 лв. и нараства спрямо първото тримесечие с 2,6%, сочат данните на статистиката. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са „Финансови и застрахователни дейности” - със 7.6%, „Образование” - с 6.6%, и „Добивна промишленост”- с 5,5%. За периода април-юни средната месечна работна заплата нараства със 7,6% на годишна база. Средната брутна месечна работна заплата по месеци е: за април - 962 лв., за май - 942 лв., и за юни - 936 лева. Най-голямо e увеличението й в дейностите „Операции с недвижими имоти” - с 10,9%, „Преработваща промишленост” - с 10,6%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа” - с 9,5%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите през второто тримесечие на тази година са: Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” - 2 158 лева, „Финансови и застрахователни дейности ” - 1 764 лева, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 1 647 лева. Най-нископлатени са били наетите в „Хотелиерство и ресторантьорство” - 594 лева, „Административни и спомагателни дейности” - 725 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2016 г. в обществения сектор нараства с 6,3%, а в частния сектор - с 8,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2016)
 
НСИ: Средната заплата в ИТ сектора е над 2150 лева Според предварителни данни на Националния статистически институт средната месечна работна заплата в страната през второто тримесечие на тази година е 946 лева. Тя нараства спрямо първото тримесечие с 2,6%, като през април средната брутна месечна работна заплата е била в размер на 962 лева, през май – 942 лева и през юни - 936 лева. Най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата е отчетено в икономическите дейности "Финансови и застрахователни дейности" – повишение със 7,6%, "Образование" – с 6,6%, и "Добивна промишленост" - с 5,5 на сто. Спрямо предходната година средната месечна работна заплата през периода април - юни нараства със 7,6%, като най-голямо е увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - растеж с 10,9%, "Преработваща промишленост" - с 10,6% и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 9,5 на сто. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2016 година в обществения сектор нараства с 6,3%, а в частния сектор – с 8,1%. Икономическите дейности с най-високо средно месечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на настоящата година са "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (със средна заплата от 2158 лева), "Финансови и застрахователни дейности" (1764 лева) и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (1647 лева). Най-нископлатени през трите месеца до края на юни са били наетите лица в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство” (със средна заплата от 594 лева), "Други дейности" (671 лева) и "Административни и спомагателни дейности" (725 лева). Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България нарастват към края на юни 2016 г. със 76,5 хиляди, или с 3,4% спрямо първото тримесечие на годината, като достигат 2,36 милиона, показват предварителни данни на НСИ. На тримесечна база най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер като "Хотелиерство и ресторантьорство" – ръст с 50,1%, "Селско, горско и рибно стопанство" - с 8,9% и "Други дейности" - с 5,7%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение - с 2,9%, е отчетено в дейност "Образование". Спрямо същия период на 2015 г., наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на настоящата година нарастват с 46,1 хиляди или с 2,0% на годишна база, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Преработваща промишленост" - с 10,9 хиляди, "Административни и спомагателни дейности" - с 9,2 хиляди и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 8,4 хиляди.
Източник: Money.bg (11.08.2016)
 
В 7 сектора заплатата надхвърля 1000 лв. В седем икономически дейности у нас средната заплата вече надхвърля 1000 лв. Новият сектор в тази група е здравеопазването, където средното възнаграждение е прехвърлило "заветната" граница през второто тримесечие на тази година и вече е 1011 лв., показват данни на националната статистика. Увеличението спрямо същия период на миналата година е 9.5%. Друго голямо съсловие - учителското, продължава да бъде под средната работна заплата за страната, която за периода април-юни е 946 лв. (с 24 лв. повече спрямо предходното тримесечие и с 67 лв. повече спрямо второто тримесечие на 2015 г.). В сектор "Образование" средните възнаграждения са 893 лв., като увеличението спрямо предходните 3 месеца е 55 лв., или 6.6%. Макар и невисоко, то нарежда учителите в Топ 3 с най-голям ръст спрямо първото тримесечие. На годишна база в челната тройка са служителите в секторите "Операции с недвижими имоти" (10.9%), "Преработваща промишленост" (10.6%) и "Хуманно здравеопазване и социална работа" (9.5%). В един-единствен сектор работещите могат да се похвалят със средна заплата над 2000 лв. - далекосъобщения и създаване и разпространение на информация и творчески продукти. Тук средно през второто тримесечие са получавали 2158 лв., докато година по-рано възнаграждението е било 1974 лв. Традиционно високо платени са наетите във финансови и застрахователни дейности и енергетиката - съответно 1764 лв. и 1647 лв. Добро на общия фон е заплащането в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - 1351 лв. От тази година в групата над 1000 лв. е и сектор "Държавно управление", където средно се вземат 1066 лв. На другия край на заплатите са "обичайните заподозрени". В хотелиерството и ресторантьорството средното заплащане е едва 594 лв. - опасно близо до минималната заплата, която без добавки за клас и пр. е 420 лв. 725 лв. вземат заетите в административни и спомагателни дейности. В строителството средната заплата за второто тримесечие е 764 лв., а в селското стопанство - 773 лв. Тази година отново се наблюдава тенденцията в обществения сектор заплащането да се покачва с по-бързи темпове от заплатите в частните фирми. През второто тримесечие заплатите, покривани от бюджета, са се увеличили средно с 39 лв. (около 4%) до 975 лв., докато в частния скокът е само с 20 лв. (около 2%) до 937 лв. На годишна база обаче динамиката е обратна - спрямо второто тримесечие на 2015 г. средната заплата в обществения сектор нараства с 6.3%, а в частния - с 8.1%. РАБОТНА СИЛА Като цяло очаквано за сезона повече хора са намерили работа през второто тримесечие спрямо първото. От края на март до края на юни средният брой на наетите лица се е увеличил с повече от 76 хил. души. Най-много са били наетите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Там работа са започнали над 51 хил. души. На второ място по осигуряване на работа е сферата на селското, горското и рибното стопанство, където са постъпили 6814 души. Макар образованието да е на трето място по ръст на средното трудово възнаграждение, най-голям е отливът на кадри именно в този сектор. Броят на наетите в тази сфера в края на март тази година е бил с 5029 души повече, отколкото в края на юни тази година. На годишна база от края на юни 2015 г. до края на юни 2016 г. броят на работещите у нас се е увеличил с 46 107 души и е бил 2 356 590. Колкото и да се кълнат управляващите, че държавната администрация намалява, статистиката отчита друго - в сектор "Държавно управление" работещите се увеличават, макар и не с много - от 112 952 през януари на 113 100 през юни.
Източник: Сега (11.08.2016)
 
България е най-зле в ЕС по защита на собствеността България се е закотвила на ниска позиция в световната класация за защита на различните форми на собственост - от имоти и техника до патенти и авторски права. Това става ясно от новите данни на международния индекс "Право на собственост", представени вчера от Института за пазарна икономика. България заема 66-о място от общо 128 държави, като сме в една група с Индонезия, Свазиленд, Кот д'Ивоар и др. На практика всички държави от ЕС без най-новата членка - Хърватия, се представят по-добре от нас в тази класация. На първо място за поредна година е Финландия, следвана от Нова Зеландия, Люксембург, Норвегия и Швейцария. "България показва изключително нисък резултат и през нито една година не се отчита опит за подобряване на защитата на правото на собственост. Нещо повече - от 2015 г. резултатът на България намалява значително заради проблемите в правната и политическата среда и по-специално заради срива на оценката за "независимост на съдебната власт", отбелязват от Института за пазарна икономика (ИПИ). Страната продължава да е разтърсвана от корупционни скандали, а съдебната система е оценявана като неработеща и обслужваща външни интереси. От ИПИ припомнят, че в последния си доклад от януари 2016 г. ЕК посочва, че "България редовно се нарежда сред държавите - членки на ЕС, в които има най-засилено усещане за наличие на корупция, а корупцията се счита за една от най-важните пречки пред извършването на стопанска дейност в България". Освен това редица социологически проучвания и международни изследвания показват, че доверието в прокуратурата и съда е критично ниско. Първите 20% от включените в индекса държави се радват на 24 пъти по-висок доход на човек от населението в сравнение със страните на дъното като Нигерия, Венецуела и Бурунди. Оценката е комплексна, като се отчитат три основни групи фактори - правна и политическа среда, право на физическа собственост и право на интелектуална собственост.
Източник: Сега (11.08.2016)
 
Туристите оставиха в хотелите 164 млн. лв. за месец Приходите от нощувки достигнаха 163,7 млн. лв. за юни тази година, като се на годишна база отчита увеличение от почти 19%, показват последните данни на НСИ. Според тях този юни чужденците са оставали с 35% повече пари за нощувки у нас в сравнение с миналия, а българските туристи – с 4,3 на сто повече. Приходите от нощувки на чужденци са над 134 млн. лв., което прави близо 82% от всички отчетени постъпления от хотелите. През юни най-голям оборот се отчита в област Бургас - близо 73,6 млн. лв., сочи още статистиката. На второ и трето място по постъпления се нареждат Варна и Добрич, съответно с 44,3 млн. лв. и 15 млн. лв. София отчита 11,7 млн. лв. приходи от нощувки през юни, а постъпленията в област Пловдив са малко над 4 млн. лв. Общият брой на нощувките през юни тази година е 3,583 млн. или с 23.2% повече в сравнение със същия месец на 2015 г. Най-голямо увеличение с 26 на сто се наблюдава за хотелите с 4 и 5 звезди. В тях са реализирани 67.2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 29.2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24.1 на сто от нощувките на чужди туристи и 29.6% от наши посетители. В разглеждания период хората, които са нощували в хотели нараства с 16.5% в сравнение юни 2015 г. и достигат 844.3 хиляди, посочват от НСИ. От тях по-малко от половината - 41.7% са българи, а останалите 492,4 хил. туристи са чужденци. Близо 70% от нашенците отсядат в хотели с 1 и 2 звезди, а над 67 на сто от чуждите посетителите избират да отсядат в хотели от висок клас. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през разглеждания период е е 44.8%, като се отчита ръст от 6,6% в сравнение с юни 2015 година.
Източник: Монитор (11.08.2016)
 
Над 200 процента ръст в издадени разрешителни за сгради в областта През второто тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Велико Търново са издали разрешителни за строеж на 36 жилищни сгради с 87 жилища в тях и с 11 997 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 302 кв. м РЗП и на 50 други сгради с 12 623 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50 %, жилищата в тях – с 42,6 на сто, а общата им застроена площ – с 63,8 процента. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други видове сгради, също бележи ръст с 233, 3%, а разгънатата им застроена площ – със 124, 4%. Това са сгради, предназначени за различни дейности: производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване (хотели, мотели, почивни домове, хижи и др.). В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в областта се увеличават с 12,5 %, жилищата в тях – с 31, 8%, а разгънатата им застроена площ – с 22, 9 на сто. Същевременно издадените разрешителни за строеж на други сгради намаляват с 16,7 процента, а разгънатата им застроена площ – с 56,6 на сто. През второто тримесечие на 2016 г. в областта е започнал строежът на 25 жилищни сгради с 26 жилища в тях и с 5 959 кв. м обща застроена площ, и на 18 други сгради с 9 789 кв. м. РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават над седем пъти, броят на жилищата в тях – над пет пъти, а общата им застроена площ – близо девет пъти. Броят на започнатите други сгради също бележи ръст с 260 %, а тяхната РЗП нараства със 108,9 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 3,8 процента, жилищата в тях намаляват с 51, 9 на сто, а разгънатата им застроена площ – с 34,2 %. Намаление се наблюдава и при броя на започнатите други видове сгради с 45,5 %, и при общата им застроена площ – с 36, 3 процента.
Източник: Янтра - Велико Търново (11.08.2016)
 
По-малко строителна продукция, но повече построени жилища НСИ изкара данни за строителната продукция и въведените в експлоатация жилища през последните месеци. През юни 2016 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.6% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 13.0% на строителната продукция през юни 2016 г. Продукцията от сградното строителство намалява с 2.6%, а от гражданското/инженерното строителство – с 0.4%. Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2016 г. е 521, а новопостроените жилища в тях са 2 248. Спрямо второто тримесечие на 2015 г. сградите са с 16 повече, или с 3.2%, а жилищата в тях се увеличават с 303, или с 15.6%. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив – 81 сгради със 196 жилища в тях, Бургас – 80 сгради със 733 жилища, и Варна – 79 сгради с 653 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (39.1%), следват тези с три стаи (27.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 2.7%.Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2016 г. е 189.0 хил. кв. м, или с 1.8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава с 5.8% и достига 121.7 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 95.4 кв. м през второто тримесечие на 2015 г. на 84.1 кв. м през същото тримесечие на 2016 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово – 243.9 кв. м, и Пловдив – 159.5 кв. м, а най-малка – в областите Велико Търново – 57.1 кв. м, и Бургас – 64.1 кв. метра.
Източник: 1kam1.com (11.08.2016)
 
Приходите от нощувки с 3-годишен рекорд Приходите на хотелиерите от нощувки през юни са рекордни за последните три години. През юни приходите от нощувки са 163,7 млн. лв., или с 28,6% повече от миналата година, обявиха от НСИ. През юни 2015 г. приходите на хотелиерите са били 127,3 млн. лв., а през юни 2014 г - 144,7 млн. лв. Приходите на хотелиерите от чужденци нарастват с 35,4%, а от българи - само с 4,3%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юни е 3,583 млн., което е ръст с 23,2%. От януари до юни има ръст с 15%, като сме посетени от около 3,1 млн. туристи, което е рекорд от 89-а година насам. В България се връщат туристите от Германия, Чехия и Полша. Най-голямо е увеличението на летовниците за юни от Полша (177%), Чехия (92%), Австрия (76%), Германия (62%) и Унгария (49%).
Източник: econ.bg (11.08.2016)
 
Приходите от нощувки с 3-годишен рекорд Приходите на хотелиерите от нощувки през юни са рекордни за последните три години. През юни приходите от нощувки са 163,7 млн. лв., или с 28,6% повече от същия месец миналата година, обявиха от НСИ. През юни 2015 г. приходите на хотелиерите са били 127,3 млн. лв., а през юни 2014 г - 144,7 млн. лв. Рекордните приходи се дължат на чужденците. Приходите на хотелиерите от чужденци нарастват с 35,4%, а от българи - само с 4,3%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юни е 3,583 млн., което е ръст с 23,2%. "Първото полугодие на 2016 г. е най-успешното от демократичните промени насам", каза преди дни министърът на туризма Николина Ангелкова. От януари до юни има ръст с 15%, като сме посетени от около 3,1 млн. туристи, което е рекорд от 89-а година насам, допълни Ангелкова. В България се връщат туристите от Германия, Чехия и Полша. Най-голямо е увеличението на летовниците за юни от Полша (177%), Чехия (92%), Австрия (76%), Германия (62%) и Унгария (49%).
Източник: Стандарт (11.08.2016)
 
През юли цените на стоките и услугите са се повишили с 1 % стоките и услугите са поскъпнали през юли с 1 на сто спрямо предишния месец. В сравнение с юли 2015 г. цените обаче са по-ниски с 0.2 на сто, дефлацията се запазва и от началото на годината като е също 0.2 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Инфлацията се дължи най-вече на поскъпването при стоките и услугите в сектора на развлечението и културата - с 6.3 на сто, следвани от поскъпване на транспорта с 1.8 на сто, на храните и безалкохолните напитки - с 1.7% и на цените в ресторантите и хотелите - с 1.2 на сто. Най-много през месеца поевтиняват облеклото и обувките - с 2.2 на сто. Цените, свързани с жилищното обзавеждане спадат с 0.5 на сто, а тези на алкохола и тютюна, поддръжката на дома, съобщенията и образованието запазват равнището си от предходния месец. При храните най-голямо поскъпване през месеца се наблюдава при пресните зеленчуци, въпреки че те са в сезона си - с 14.9%, при свинското - с 2.2 на сто, при маслото - с 2.3 на сто, при ябълките - с 5 на сто. Картофите поевтиняват с 13.3 на сто. При нехранителните стоки най-много поскъпват международните полети - със 17.6 на сто, пакетните туристически услуги - с 15.4 на сто, както и горивата - пропан-бутанът е поскъпнал с 3.1 на сто за месец, масовият бензин А95Н - с 2.1 на сто, а А98 - с 1.6%. През месеца поевтинели са персоналните компютри - с 0.9 на сто, пералните и готварските печки - с 1.1 на сто.
Източник: Дневник (12.08.2016)
 
За пръв път от осем месеца: НСИ регистрира инфлация През юли Националният статистически институт (НСИ) регистрира инфлация за пръв път от осем месеца. Поскъпналите хранителни стоки, горива, енергийни източници и услуги в някои сектори, измежду които транспорт и туризъм, водят до успокоение на дефлацията на годишна база до 0,2%. В седмия месец на 2016 г. инфлацията е 1% спрямо юни. Положителната месечна стойност е първата от октомври 2015 г. насам, когато беше 0,2%. Освен това изменението на индекса на потребителските цени е от 1% за пръв път от юни 2012 г. насам. През юли цените в групата на хранителните продукти и безалкохолните напитки се повишават с 1,7% на месечна база. Сред тях спрямо юни по-осезаемо се покачват цените на пресните зеленчуци (+14,9%), ябълките (+5%), захарта (с 2,6%), свинското месо (+2,2%) и други. По-съществен спад в цените на хранителните стоки има по-осезаемо при картофите (-13,3%), прасковите и кайсиите (-3,6%), яйцата (-0,9%), ориза (-1%) и други. В групата на алкохолните напитки и тютюневите изделия няма промяна в цените в сравнение с миналия месец. При облеклата и обувките НСИ отчита намаление на цените с по 2,2%, което може да се обясни с летните намаления и промоции. Цените в ресторантите и хотелите са нагоре с още 1,2% на месечна база в разгара на активния летен сезон. Например, пакетните услуги за почивка и туристически пътувания са с 15,4% по-скъпи, докато услугите по краткосрочно настаняване са 11% по-скъпи спрямо юни. Цените в областта на развлеченията и културата са нагоре с 6,3%, сочи още статистиката на НСИ. В транспорта има увеличение на цените с 1,8% на месечна основа. Цените на международните полети са нагоре със 17,6% спрямо юни, например. Горивата също продължават да поскъпват. С най-съществен ръст са цените на бензина А95Н и А98Н от, съответно, 2,1% и 1,6%, дизеловото гориво с 1,8%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 3,1%, а докато цените на газообразните и течни горива за битови нужди са по-високи с 1,2 и 1,3% на сто спрямо миналия месец. От юли са по-евтини парното и топлата вода, с 5,5% и 3,%, съответно след приетото понижение от КЕВР. Електроенергията обаче е нагоре с 0,1%, показват данните на НСИ, след като от 1 юли са в сила и нови цени на тока. С 2,7% е по-евтин и метанът. През юли цените на лекарствените продукти намаляват с 0,2%, докато лекарските и стоматологичните услуги растат с по 0,1%. Така общият спад на цените в здравеопазването е от 0,1% през юли. Цените в секторите образование и съобщения остават на равнището от миналия месец. Използвайки европейската методология, НСИ също регистрира инфлация от 1% спрямо юни. На годишна база обаче хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който измерва изменението на цените на стоките и услугите, използвани от всички домакинства на територията на страната (включително и чуждестранните), се понижава с 0,4%, докато за седемте месеца от 2016 г. намалението възлиза на 1,1 на сто. В същото време цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са с 0,7% по-високи на месечна база и с 0,2% през първите шест месеца на годината. С най-голям принос за месечната инфлация в малката кошница са поскъпналите с 1,3% хранителни продукти. Цените на нехранителните стоки са надолу с още 0,1% след същото понижение през юни, а на тези в сектора на услугите не бележат изменение.
Източник: Инвестор.БГ (12.08.2016)
 
За пръв път от осем месеца: НСИ регистрира инфлация През юли Националният статистически институт (НСИ) регистрира инфлация за пръв път от осем месеца. Поскъпналите хранителни стоки, горива, енергийни източници и услуги в някои сектори, измежду които транспорт и туризъм, водят до успокоение на дефлацията на годишна база до 0,2%. В седмия месец на 2016 г. инфлацията е 1% спрямо юни. Положителната месечна стойност е първата от октомври 2015 г. насам, когато беше 0,2%. Освен това изменението на индекса на потребителските цени е от 1% за пръв път от юни 2012 г. насам. През юли цените в групата на хранителните продукти и безалкохолните напитки се повишават с 1,7% на месечна база. Сред тях спрямо юни по-осезаемо се покачват цените на пресните зеленчуци (+14,9%), ябълките (+5%), захарта (с 2,6%), свинското месо (+2,2%) и други. По-съществен спад в цените на хранителните стоки има по-осезаемо при картофите (-13,3%), прасковите и кайсиите (-3,6%), яйцата (-0,9%), ориза (-1%) и други. В групата на алкохолните напитки и тютюневите изделия няма промяна в цените в сравнение с миналия месец. При облеклата и обувките НСИ отчита намаление на цените с по 2,2%, което може да се обясни с летните намаления и промоции. Цените в ресторантите и хотелите са нагоре с още 1,2% на месечна база в разгара на активния летен сезон. Например, пакетните услуги за почивка и туристически пътувания са с 15,4% по-скъпи, докато услугите по краткосрочно настаняване са 11% по-скъпи спрямо юни.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2016)
 
Икономическият растеж на България се ускорява до 3% през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на България се повиши през второто тримесечие на 2016 година с 0,7% на тримесечна база, запазвайки доброто темпо на растеж от началото на годината и от последните три тримесечия на 2015 година, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база БВП на България за периода април - юни се повиши с 3,0% (спрямо второто тримесечие на 2015 година) след растеж с 2,9% през първото тримесечие. Според експресната оценка на НСИ за второто тримесечие на 2016 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 21,753 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 18,538 млрд. лева. Най-голям дял в БВП заема крайното потребление (77,7% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 16,894 млрд. лева. През вторите три месеца на годината бруто капиталообразуването е за 4,689 млрд. лева и формира 21,5% от БВП на страната. Данните на НСИ показват, че принос за икономическия растеж през второто тримесечие имат крайното потребление и бруто образуването в основен капитал, като те нарастват на тримесечна база с по 0,4 на сто. На годишна база крайното потребление за периода април - юни се увеличава с 2,0%, брутната добавена стойност нараства с 2,5%, докато брутообразуването на основен капитал отчита понижение с 4,5 процентни пункта (спрямо същия период на 2015 година). През трите месеца до края на юни износът на стоки и услуги се увеличава на годишна база с 2,0% до 13,8998 млрд. лева (относителен дял в размер на 63,9% от БВП), докато вносът се повишава с 2,2% до 13,7304 млрд. лева (63,1% от БВП). Външнотърговското салдо е положително и в размер на 169,4 млн. лева, добавяйки 0,8% към БВП на нашата страна. Днешната експресна оценка на НСИ за второто тримесечие, показваща растеж на БВП с 3,0% на годишна база, надвишава на този етап значително правителствената бюджетна прогноза за икономически растеж с 2,1% през 2016 година, както и пролетните прогнози на Европейската комисия и на Международния валутен фонд, според които БВП на България ще отбележи през настоящата година растеж съответно с 2,0% и с 2,3%.
Източник: econ.bg (15.08.2016)
 
За пръв път от 8 месеца у нас има инфлация За пръв път от осем месеца Националният статистически институт (НСИ) засече инфлация у нас през юли. Стойността й е 1% спрямо предходния месец. Положителната месечна стойност е първата от октомври 2015 г. насам, когато тя беше 0,2%. На годишна база през юли спрямо същия месец на 2015 г. се отчита минимална дефлация в размер на 0,2%. През юли 2016 г. цените на храните са се покачили с 1,7% на месечна база. Сред тях спрямо юни по-осезаемо са поскъпнали пресните зеленчуци (с 14.9%), ябълките (с 5%), захарта (с 2.6%), свинското месо (с 2.2%) и др. По-съществен спад в цените пък се регистрира при картофите (с 13.3%) и прасковите и кайсиите (3,6%). Цените на алкохола и цигарите на са се променили спрямо юни, а при облеклата и обувките НСИ отчита дори поевтиняване с 2,2%. Туристическите услуги са скочили с 1,2% на месечна база, като специално пакетите са по-скъпи с 15.4%. В транспорта увеличението е с 1.8% на месечна основа, а цените на международните полети са нагоре със 17.6% спрямо юни.
Източник: Медия Пул (15.08.2016)
 
БВП нараства с 3% през второто тримесечие През второто тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3 на сто спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0,7 на сто спрямо първото тримесечие на 2016 г. според сезонни данни на Националния статистически институт. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2016 г. БВП в номинално изражение достига 21 753 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2016 г. е 18 538 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (77,7%), което в стойностно изражение възлиза на 16 894 млн. лева. През второто тримесечие на 2016 г. бруто капиталообразуването е 4689 млн. лв. и заема 21,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През второто тримесечие на 2016 г. спрямо първото тримесечие на 2016 г. брутната добавена стойност нараства с 0,4%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2016 г. принос за регистрирания икономически растеж имат крайното потребление и бруто образуването в основен капитал - с по 0,4%.
Източник: Марица (15.08.2016)
 
В сравнение с година по-рано храните на едро с 5% по-скъпи Храните на едро това лято са с 5% по-скъпи в сравнение с миналото. Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро в момента е 1300 пункта, докато миналата година приблизително по същото време той беше 1236 пункта. През последните две седмици индексът се е понижил с общо 2,7 на сто, съобщи БТА, позовавайки се на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според данните на комисията оранжерийните домати са поскъпнали с 8,8 на сто в рамките на една седмица до 1,61 лева за килограм. Градинските домати поевтиняват с 5,3% до 1,41 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици поевтиняват с 13 на сто до 1,20 лева средно за килограм. Картофите се се продават по 0,58 лева за килограм на едро. Зелените чушки поевтиняват с 2,2 процента до 0,90 лева за килограм на едро. Цената на червените чушки пада с 11,5 на сто до 1,61 лева за килограм. Тиквичките поевтиняват с 3,8 на сто до 0,77 лв./кг. Цената на дините на едро е паднала с 8,9 на сто до 0,41 лева за килограм, а цената на пъпешите - с 12,5% до 0,70 лв./кг.
Източник: Монитор (15.08.2016)
 
Рекордно ниска безработица е отчетена у нас. Компаниите наемат все повече служители на работа. Това показват последните данни на статистиката. Близо 50 000 българи са си намерили работа на трудов договор тази година. Така заетите в икономиката вече наброяват 2 млн. и 360 хиляди души, което е рекорд за последните 6 години. С граждански договори, самонаети и тези, които получават заплати на ръка, цифрата набъбва до близо 3 милиона.
Източник: Монитор (15.08.2016)
 
В Пловдив въвеждат най-много нови жилища в експлоатация През второто тримесечие на 2016 г. в страната са въведени в експлоатация 521 жилищни сгради, което е ръст от 3.2% спрямо същия период на миналата година. Новопостроените в тези сгради жилища са 2248, или с 15.6 на сто повече на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи – 72.6%, следвани от жилищните кооперации – 15.3%. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. броят на новопостроените къщи и жилищни кооперации се увеличава, докато броят на новопостроените вили и сгради от смесен тип намалява, отчита статистиката. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив – 81 сгради със 196 жилища в тях, Бургас – 80 сгради със 733 жилища, и Варна - 79 сгради с 653 жилища. Преобладават сградите със стоманобетонна конструкция, които са 69.1%, докато 28.2 на сто са тухлени. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи – 39.1%, следвани от тристайните – 27.9 на сто, а жилищата с шест и повече стаи са последни с едва 2.7%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие е 189.0 хил. кв.м, или с 1.8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. Жилищната площ се увеличава с 5.8% и достига 121.7 хил. кв. метра. На този фон намалява средната полезна площ на едно новопостроено жилище. Докато през второто тримесечие на 2015 г. тя е била 95.4 кв.м, за периода април - юни 2016 г. тя е 84.1 кв. метра. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Габрово - 243.9 кв.м, и Пловдив - 159.5 кв.м, а най-малка - в областите Велико Търново - 57.1 кв.м, и Бургас - 64.1 кв. метра.
Източник: expert.bg (15.08.2016)
 
Доходите растат, а разходите на домакинствата през второто тримесечие намаляват Доходите на домакинствата растат, а разходите - намаляват, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на годината. През този период доходът на член от четиричленно семейство е 1 239 лева или с 3% ръст на годишна база. В същото време разходите падат с 1,5% до 1 076 лева. Статистиката показва, че основният доход на домакинствата у нас е от работна заплата (54,8%), следват доходите от пенсия (29,3%) и от самостоятелна заетост (6%). В абсолютни стойности доходът от заплата расте с 0,8% - от 673 лева до 679 лева средно на член от домакинството, допълва още НСИ. Доходите от пенсии растат с 13,2% до 363 лева, а от самостоятелна заетост - намаляват с 12,3% до 74 лева. Почти 1/3 от разходите на домакинствата в България са за храна. На второ място са разходите за жилище (16,6%), следвани от тези за транспорт и съобщения (11,3%). В абсолютна стойност на член от домакинството разходите за храна през второто тримесечие са 357 лева, което е понижение от 3,1%. Намаление отчитат и разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление и поддържане на жилището) - с 1,7% до 178 лева. Разходите за здравеопазване обаче се увеличават с 14,3% до 63 лева, а за алкохол и цигари остават без промяна в размер на 51 лева. Данните на НСИ за потреблението на българските домакинства показват, че почти без промяна остава потреблението на месо, плодове и зеленчуци, хляб и хлебни изделия. Слабо се понижава потреблението на млечни продукти.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2016)
 
Преките чуждестранни инвестиции приковават вниманието в средата на август Преките чуждестранни инвестиции и нивото на работните заплати приковават вниманието през новата седмица. В средата на август ще научим повече за дейността на лизинговите дружества, компаниите за бързи кредити и инвестиционните фондове. В понеделник (15 август) Националният статистически институт (НСИ) ще публикува данни за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през второто тримесечие, както и изводите от наблюдението на работната сила през периода. От БНБ очакваме данни за дейността на лизинговите дружества през април-юни 2016 г. За този ден е насрочено общото събрание на облигационерите на Източна газова компания ЕАД. Във вторник (16 август) централната банка ще изнесе информация за дейността на дружествата, специализирани в кредитиране, също през второто тримесечие. В сряда (17 август) от БНБ очакваме данни за състоянието на платежния баланс към 30 юни 2016 г. и за преките чуждестранни инвестиции през първото полугодие. На 17 август стартира процедурата по увеличението на капитала на Софарма имоти АДСИЦ. В четвъртък (18 август) за своето общо събрание се събират акционерите на ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ, на което ще се обсъжда издаването на варанти. В петък (19 август) БНБ ще публикува данни за дейността на инвестиционните фондове през второто тримесечие. В последния работен ден от седмицата ще заседават акционерите на Метизи АД и Интерскай АД.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2016)
 
8% безработица отчете НСИ за второто тримесечие на 2016 година През второто тримесечие на 2016 г. безработицата намалява до 8%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Отчетено е понижение от 1,9 процентни пункта в сравнение със същия период на 2015 г. Икономически активното население между 15 и 64 години е 69,4%, колкото и през второто тримесечие миналата година. Коефициентът на заетост за същата група е 63,7%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. се увеличава с 1,3 процентни пункта. Икономически неактивните лица между 15 и 64 години са 1,428 млн. или 30,6% от населението в същата група. От тях 158 900 или 11,1%, са обезкуражени. В сравнение с второто тримесечие на 2015 г. броят на тези лица (15 - 64 години) намалява с 6 800. През второто тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече години е малко над 3 млн., от които приблизително 1,6 млн. са мъже, а 1,4 млн. - жени. Относителният дял на заетите над 15 години е 49,5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 0,8 процентни пункта. При мъжете този дял е 54,6%, а при жените – 44,8%. През второто тримесечие на 2016 г. 63,2% от заетите лица работят в сектора на услугите, като броят им достига 1,916 млн. В индустрията са заети над 893 хил. души (29,5% от всички заети), а в селското, горското и рибното стопанство – над 223 хиляди (7,4%).
Източник: Инвестор.БГ (16.08.2016)
 
Доходите скочили с 3%, разходите паднали с 1.5% През второто тримесечие на 2016 г. общият доход средно на човек от домакинство е 1 239 лв. и нараства с 3 на сто спрямо същото тримесечие на 2015 година. Общият разход е 1 076 лв. и намалява с 1.5 на сто спрямо същия период на 2015 година, съобщи НСИ. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял са доходите от работна заплата (54.8 на сто), следвани от доходите от пенсии (29.3 на сто), доходите от самостоятелна заетост (6 на сто) и доходите от социални обезщетения и помощи (3.7 на сто). В абсолютни стойности през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. доходите средно на човек от домакинство по източници на доход се променят, както следва: доходът от работна заплата нараства от 673 на 679 лв. (с 0.8 на сто), от самостоятелна заетост намалява от 84 на 74 лв. (с 12.3 на сто),от пенсии нарастват от 320 на 363 лв. (с 13.2 на сто). В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (33.2 на сто), следвани от разходите за жилище (16.6 на сто) и разходите за транспорт и съобщения (11.3 на сто).
Източник: Марица (16.08.2016)
 
Всяка седмица чиновниците се скатават от работа за близо час и половина. Държавните служители се трудят средно с по час и 20 минути по-малко от законово регламентираното, като това дори е „постижение“, защото доскоро скатаването е било още по-голямо. Те работят по 38 часа и 40 минути седмично, с което не успяват да докарат 40-часова работна седмица. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2016 г. За разлика от чиновниците, заетите в частния сектор не само, че изработват 40-те часа седмично, но дори ги надхвърлят с 20 минути. Според експерти по подбор на персонала разликата в отработените часове се дължи на по-строгия контрол в частните фирми. „Служителите в обществения сектор често удължават обедната си почивка с по 10 – 15 минути откъдето идват и по-малкото изработени часове“, обясни Маргарита Николаева. По думите й в частния сектор такива просрочки на почивката били рядкост. „В повечето фирми служителите влизат в сградата с чип, които отчита времето на влизане и излизане. Всяко неспазване на графика води до глоби“, твърди Николаева. Данните на НСИ показват още, че с нарастването на деня продължителността на работната седмица намалява. През първите три месеца на годината заетите в обществения сектор са се трудили средно по 39 часа и половина седмично или с 50 минути повече спрямо април – юни. Пролетната умора е хванала и служителите в частния бизнес, които през първите три месеца са се трудили средно 40 часа и 40 минути седмично, което е с 20 минути повече от второто тримесечие. Статистиката показва, че в същото време за една година чиновниците са станали по-трудолюбиви През второто тримесечие на миналата година заетите в обществения сектор са се скатавали от работа средно по час и 40 минути, което е с 20 минути повече спрямо тази година. В частния сектор отработените дни остават без промяна. Освен по-кратка работна седмица служителите в обществения сектор получават и по-високи възнаграждения. През второто тримесечие на 2016 г. средната заплата на чиновниците е била 975 лв., докато в частния е 937 лв. Това означава, че държавата дава средно с 38 лв. по-висока заплата от бизнеса.
Източник: Монитор (16.08.2016)
 
Вземаме леки коли на лизинг за 49 млн. лв. месечно Купуваме леки коли на лизинг за 49 млн. лв. месечно, показват последните данни на БНБ за периода април – юни 2016 г. През тези месеци сключените нови договори за автомобили на изплащане са за 147,1 млн. лв. В сравнение с първото тримесечие на годината сумата се увеличава с над 37 млн. лв. Тогава новите лизингови договори за леки коли са възлизали на 109,8 млн. лв. На годишна база също се регистрира ръст от 28 млн. лв. Договорите за лизинг за товарни автомобили са на стойност близо 152 млн. лв. Сумата се увеличава с 29 млн. в сравнение с края на март. Година по-рано обаче товарните коли на изплащане са били на стойност 159,9 млн. лв. Машините и индустриалното оборудване се нареждат на трето място по вземания по лизингови контракти. Към края на юни 2016 г. тяхната стойност възлиза на 74 млн. лв. В сравнение с периода април – юни на миналата година обаче от БНБ отчитат спад в стойността на лизинговите машини с близо 26%. Спад се отчита и при недвижимите имоти. Договорите за лизинг при тях са паднали от 9,5 млн. лв. в края на март 2016 г. на 4,6 млн. лв. към края на юни. При лизинга на компютри и други устройства от централната банка отчитат ръст от 1,2 млн. лв. за тримесечие и 501 хил. лв. за година. В края на периода април – юни стойността на тези лизингови договори е малко над 2 млн. лв. Всички вземания на лизинговите компании към края на юни тази година са за 3,251 млрд. лв. Това е най-високата им стойност от края на септември 2014 г. Необслужваните договори се увеличават с 3,7% за тримесечие до 406 млн. лв., но намаляват на годишна база с над 250 млн. лв.
Източник: Монитор (16.08.2016)
 
България е на 34-о място по най-бърз 3G и 4G мобилен интернет в света според проучване на британската компания OpenSignal за състоянието на мобилните връзки по света, публикувано на сайта им. Първото място е присъдено на Южна Корея, следвана от Сингапур, Унгария, Австралия и Дания. На последно място се нареждат Коста Рика и Афганистан. България е класирана между Гърция и Израел. Компанията прави класация и на най-достъпния 3G и 4G интернет в света. В тази подредба България е на 25-о място.
Източник: 24 часа (19.08.2016)
 
Най-ниската минимална заплата в ЕС е в България Към 1 януари 2016 година минималната работна заплата в ЕС варира в широки граници – от 215 евро до 1 923 евро, става ясно от последната статистика на Евростат. Агенцията отбелязва, че към момента в 22 държави от общността има въведена минимална работна заплата. Изключение правят Дания, Швеция, Италия, Кипър, Австрия и Финландия. От публикуваните данни е видно, че най-ниската минимална работна заплата в ЕС е в България, а най-високата - в Люксембург. В изпадналата в тежка финансова криза Гърция минималното заплащане е в размер на 683 евро на месец или около 50% от средната работна заплата. Година по-рано обаче то беше над 700 евро, докато у нас има ръст – от 184 евро до 215 евро. В някои държави от ЕС няма фиксирана минимална работна заплата, но има минимално почасово заплащане – Германия, Ирландия, Франция, Малта и други. При тях статистическата служба изчислява месечното заплащане на базата на броя на часовете в официалната работна седмица, става ясно още от методическите описания към статистиката. В Кипър има административно определена минимална работна заплата, но тя се използва за специфични изчисления на правителството. Междувременно ново проучване на Института за изследвания на трудовия пазар и заетостта към германската Федерална агенция по заетостта (IAB) показва, че съпроводеното с големи съмнения въвеждане на минимална работа заплата в Германия в много редки случаи е довело до съкращения на служители. В допитване на института едва 4,7 на сто от мениджърите на компании са признали, че като реакция на тази новост е трябвало да съкратят служители. 2,4 на сто признават, че са имали такива планове. Ако все пак е трябвало да се намали персоналът, това е ставало предимно чрез въздържане при новите назначения. 10,4 на сто от фирмите поясняват, че са се сдържали да назначават нови служители, а 5,3 на сто са имали такива планове.
Източник: 24 часа (19.08.2016)
 
България е сред страните с най-голям спад в строителството през юни България е сред страните с най-голям месечен спад в строителния сектор (-1,6 на сто), предшествана от Полша (-3,7 на сто) и Чехия (-3,9 на сто), сочат данни на Евростат, цитирани от БТА. На годишна основа българското производство в промишления сектор е намаляло с 13 процента през юни. Румъния е сред страните с най-голямо увеличение на показателя на годишна основа (+4,6 на сто), като преди нея са Испания (+6,9 на сто) и Швеция (+16,3 на сто), а след нея е Холандия (+2,8 на сто). Производството в строителния сектор е останало стабилно в еврозоната през юни спрямо май и е намаляло с 0,3 на сто в Европейския съюз. Данните сочат, че през май показателят остава стабилен в еврозоната и се е понижил с 0,4 на сто в целия ЕС.
Източник: Банкеръ (19.08.2016)
 
България е сред държавите от ЕС с най-силен спад на строителството през юни България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-силен спад на строителната продукция през юни. Страната ни е трета по месечен спад на строителната продукция през юни и четвърта – по годишен, със съответно -1,3% и 13%, показва статистиката. По месечно понижение ни изпреварват Чехия с почти 4 на сто и Полша с 3,7 на сто, а по годишно – Унгария с 16,2%, Словения с 16% и доскоро една от най-активните строителни площадки в Европа – Полша, с 14,7%. Същевременно Унгария е лидер в ЕС по месечен ръст на строителния сектор през юни – със 7,6%, а Швеция – по годишен, с 16,3%. Северната ни съседка Румъния също е сред най-добре представящите се строителни пазари в ЕС с годишен ръст на строителната продукция от 4,6% през шестия месец на годината. През юни спрямо май строителната продукция в еврозоната остава стабилна благодарение на гражданското и инженерно строителство, т.е. на строителството на инфраструктура. Сградното строителство отчита минимален спад за месеца. За целия ЕС обаче строителната продукция отчита месечен спад от 0,3%, продиктуван изцяло от сградното строителство. На годишна база строителната продукция в еврозоната отчита ръст от 0,6%, подкрепяна от инфраструктурното строителство. В ЕС е регистриран спад от 0,6% заради строителството на инфраструктура.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2016)
 
Ръстът на заетите е концентриран в Южна България В унисон с тенденцията за увеличаване на броя на наетите на трудов договор лица данните от последното тримесечно изследване на работната сила на НСИ показват, че икономиката продължава да създава работни места. През второто тримесечие на 2016 г. заетите достигат 3,03 млн. души, като ръстът спрямо същия период на миналата година е от 22,2 хил. души. В същото време, докато данните за броя на наетите на трудов договор в частния сектор от началото на 2016 г. показват рекорден ръст от кризата насам, общият ръст на заетите в икономиката като цяло се забавя. Ръстът на заетостта през 2016 г. е чувствително по-бавен от този през предходната година, посочва анализ на Института за пазарна икономика. На фона на тази динамика, увеличаването на броя на наетите на трудов договор говори по-скоро за известно изсветляване на икономиката – заключение, подкрепено и от изпреварващия ръст на заплатите в частния сектор спрямо тази в обществения. По-бързият ръст на работещите на трудов договор спрямо общо заетите подсказва, че лица, които в предишен период са работили в сивия сектор, са формализирали своите отношения с работодателите си. Броят на заетите се увеличава в 13 и намалява в 15 от областите в страната, като 10 от областите, в които е отбелязан спад, се намират в северната част на страната. Второто тримесечие на 2016 г. е третото поред, в което единственият район в страната, в който броят на заетите намалява, е Северозападна България. Нещо повече - за пръв път от 2011 г. спадът е в абсолютно всички области от района. Докато във Враца, Ловеч и Монтана това може да се припише на негативните демографски тенденции, спадът на заетите във Видин и Плевен е съответно с 4,9 и 7,0 хиляди души на годишна база, което показва, че икономическият фактор за по-ниската заетост явно надделява над социалния такъв (демографията). Както Северният централен, така и Североизточният район на страната продължават да увеличават броя на заетите, въпреки че се забелязва известен спад и в двата основни центъра на възстановяването от 2014 г. насам – Велико Търново и Варна. След добрите за местния пазар на труда 2014 и 2015 година, броят на заетите във Велико Търново намалява за второ поредно тримесечие през 2016 г. Заетите във Варна не успяват да достигнат пиковите нива от предходния летен сезон. През второто тримесечие на 2016 г. техният брой е с около 2 хил. души по-нисък, отколкото през същия период на 2015 г. През последните три тримесечия пазарът на труда в Южна България създава средно по 36 хил. работни места на годишна база (22 хил., ако изключим столицата). Единственият район в страната, в който увеличаването на броя на заетите се ускорява, е Югоизточния район, като трайни положителни тенденции се наблюдават в Бургас и Ямбол (6 поредни тримесечия на ръст на броя на заетите на годишна база). Броят на заетите в столицата се увеличава за 15-то поредно тримесечие, достигайки 679 хил. души, с което надхвърля нивата отпреди кризата. По-добре отколкото през 2015 г. се представят пазарите на труда в Пазарджик и Пловдив, където през второто тримесечие на 2016 г. заетите са със съответно 5,7 и 4,6 хил. души повече от същия период на миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2016)
 
Близо 100 млн. лв. спечелиха курорти от нощувки Близо 100 млн. лв. са спечелили 5 морски курорта от нощувки на туристи. Това сочат данни на НСИ за месец юли. Оборотът включва постъпленията на комплексите Албена, Дюни, Златни пясъци, Слънчев бряг и Св. Константин и Елена. Всеки от тях е получил между 3 млн. лв. и 46 млн. лв. На първо място по оборот е Слънчев бряг той достига 46,547 млн. лв. Близо 150 хил. летовници са почивали в курорта, като малко над 100 хил. е броят на нощувките. 138 хиляди са били чуждите туристи в най-голямото ни морско летовище и на тях се падат 95% от нощувките. Малко над 33 млн. лв. са постъпления от нощувки на Златни пясъци през юни, показват още данните на статистиката. Близо 117 хил. са били посетителите, от които 106,4 хил. за чуждестранните туристи. Курортите Албена и Св. Константин и Елена се нареждат на трето и четвърто място. Техните обороти са съответно 10,514 и 4,395 млн. лв.
Източник: Монитор (22.08.2016)
 
Близо милион българи са пътешествали от април да юни Почти един милион българи (909.1 хил.) са реализирали туристически пътувания в страната и в чужбина през второто тримесечие на годината като всеки средно е похарчил 130 лева за екскурзия у нас и 490 за чужбина. Преобладаващата част от българските граждани - 80.7%, са пътували само в страната, 15.7% - само в чужбина, а 3.6% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2015 година общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 10.3%, като пътувалите в страната и чужбина се увеличават със 112.4%, пътувалите само в страната - с 19.1%, докато пътувалите само в чужбина намаляват с 20.2%, показват предварителните данни за туризма на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2016 г. най-много туристически пътувания са реализирани от българите на възраст 25 - 44 години (42.4%), като 18.7% от тях са пътували в чужбина. Същевременно в страната най-много са пътували лицата на възраст 15 - 24 години - 92.1%. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната, така и в чужбина са били с цел „почивка и екскурзия”, посочени съответно от 42.3 и 68.8% от тях. През второто тримесечие на 2016 г. като самостоятелни са били регистрирани 759.4 хил., или 87.4% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 93.2%, а на тези в чужбина - 60.4%. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор, в чужбина е 39.6%, а в страната - 6.8%.
Източник: econ.bg (22.08.2016)
 
Всяко пето пътуване в чужбина е "на гости" Към 69% от пътуванията на българи зад граница са типичен туризъм - екскурзии и ваканции, близо 23% са от типа "посещение на роднини или приятели", а 7.5% от излизанията са били командировки. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2016 г., публикувани вчера. Статистиката показва още, че за трите месеца близо 1 млн. души (909 хиляди) са пътували из България и в чужбина, като 80.7% са били вътрешни туристи, т.е. движили са се само в рамките на страната. През април-юни най-много само в пределите на България са пътували хората между 15 и 24 г., докато в по-горните възрастови групи се наблюдава увеличение на дяловете пътувания в чужбина или в страната и чужбина. Средният разход на българския турист в страната е бил 130.64 лв., а в чужбина - 492,81 лв. При служебните пътувания харчовете са били съответно 154.91 лв. и 951.49 лв. Зад граница най-много харчим за храна - 35.4% от всички разноски, докато зад граница най-голяма е финансовата тежест на транспорта - 35.4 на сто.
Източник: Сега (23.08.2016)
 
Агенцията за инвестиции отчита засилен интерес към България Инвеститорският интерес към България се увеличава – в Българската агенция за инвестиции (БАИ) запитванията от потенциални инвеститори се увеличават, обслужват се и повече инвеститорски намерения. Това съобщи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria директорът на агенцията Стамен Янев. От началото на годината Агенцията е сертифицирала 12 големи проекта, колкото е броят за цялата 2015 година. През първото полугодие чуждите инвестиции у нас растат със 102 млн. евро на годишна база, отчете още директорът на БАИ. Като цяло тенденцията през последните месеци е към увеличаване на инвестициите в страната. През първото полугодие на 2015 година имаше намаление на ПЧИ с около 6 млн. евро, припомни още Стамен Янев. В БАИ работят в две направления – да се опитат да привлекат компаниите, които търсят къде да инвестират, както и да направят условията в страната благоприятни, така че вече инвестиралите тук да останат и да разширяват своето присъствие. Янев коментира, че страната ни може да се възползва от липсата на политическа стабилност в Турция, както и от предстоящото излизане на Великобритания от ЕС. "За нас е много по-добре да работим в една такава ситуация и да покажем, че нещата могат да се случат много по-добре, отколкото в други държави", каза още той. Янев беше категоричен, че със съседните държави се конкурираме за привличане на компании в сферата на автомобилопроизводството, особено за производство на части, високите технологии и машинопроизводство.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2016)
 
Ръст на вътрешния туризъм в началото на лятото отчита НСИ Българите са пътували повече с цел туризъм през второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на миналата година. Увеличението е с 10,3%, като ръстът се дължи на динамика при вътрешния туризъм, докато при изходящия е регистриран спад. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За посочения период пътувалите в страната и чужбина се увеличават със 112,4%, пътувалите само в страната - с 19,1%, а пътувалите само в чужбина намаляват с 20,2%. За периода април-юни общо 909,1 хил. българи са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 80,7%, са пътували само в страната, 15,7% - само в чужбина, а 3,6% са пътували както в страната, така и в чужбина. През второто тримесечие на 2016 г. най-много туристически пътувания са реализирани от българите на възраст 25-44 години (42,4%), като 18,7% от тях са пътували в чужбина. Същевременно в страната най-много са пътували хората на възраст 15-24 години – 92,1%. По-голямата част от туристическите пътувания у нас и зад граница са били с цел „почивка и екскурзия”, посочени съответно от 42,3 и 68,8% от пътувалите. През второто тримесечие на тази година като самостоятелни са били регистрирани 759,4 хил., или 87,4% от общия брой лични пътувания. Делът на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 93,2%, а на тези в чужбина – 60,4%. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор, в чужбина е 39,6%, а в страната – 6,8%. По отношение на разходите за туристически пътувания статистиката отчита запазване на тенденцията за най-голям дял на разходите за храна при пътувания в страната – 34,8%, докато в чужбина най-високи са разходите за транспорт – 35,4%. Средният разход при пътуване с лична цел на човек през второто тримесечие е 130,64 лв. в страната и 492,81 лв. в чужбина. Същевременно разходите на лице за професионално пътуване са средно 154,91 лв. в страната и 951,49 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2016)
 
Газта за автомобили поскъпва по бензиностанциите Газта за автомобили поскъпва по бензиностанциите у нас, показват данните на сайта fuelo.net. В момента литър пропан бутан се продава от 0,69 до 0,97 лв., като през последната седмица няколко бензиностанции вдигнаха цените с от 2 до 4 ст. за литър. Спрямо началото на годината това е най-високата цена за пропан-бутана.В същото време цените на бензин и дизел остават без промяна, въпреки поевтиняването на петрола на световните борси. Най-масовият бензин А95 надхвърли 2 лева на някои бензиностанции, като средната цена е 1,98 лв. за л. 2 лева вече гони и дизелът, като средната цена за страната е 1,94 лв. за л. В същото време на световните борси петролът отново поевтиня на фона на продължаващото свръхпредлагане на пазара. Цената на американският лек суров петрол WTI спада с 0,93% до 46,97 долара за барел, докато цената на европейския бенчмарк Брент се понижава с 0,73% до 48,80 долара за барел. Пазарът започна да се възстановява преди около две седмици, когато министърът на петрола на Саудитска Арабия заяви, че страната може да работи заедно с други петролни производители, за да стабилизира цените. ?peди дни oт aгeнция Cтaтфop пpoгнoзиpaxa, чe ?oтиpoв?и o?oлo 50 долара зa бapeл ca нивoтo зa чepнoтo злaтo. Пазарите са в очакване на неформалната среща на ОПЕК, която ще се проведе през септември в Алжир.
Източник: Blitz (24.08.2016)
 
Лихвата по потребителските кредити в левове се вдига до 9,92% през юли Лихвата по потребителските кредити в левове се увеличава през юли, а при всички останали видове кредити за домакинствата се наблюдава понижение на ставката. Повишение има също само при големите фирмени кредити. През седмия месец от годината сме могли да изтеглим потребителски кредит в левове срещу лихва от 9,92% средно, което е с 0,41 процентни пункта повече спрямо юни, когато процентът беше 9,52%, показват изчисленията на Investor.bg на база лихвената статистика на Българска народна банка (БНБ). За сметка на това лихвата при изтеглените суми с цел потребление в евро намалява до 6,66% от 6,69% през юни. Понижение има и при всички останали видове кредити, които банковият сектор предлага за нуждите на домакинствата, обобщени от БНБ като "други". Лихвата за закупуване на ново жилище при заеми, изтеглени в левове, се понижава до 4,86% от 4,97% през предходния месец. Това е шестото поредно месечно понижение на ставката, която за втори пореден месец остава под границата от 5%. При сумите в евро понижението е още по-голямо - до 5,53% от 5,75% през юни. Тенденцията за поевтиняване на жилищните заеми остава валидна и се потвърждава от данните за ГПР. През месеца общите разходи по жилищния кредит, отпускан в левове, намаляват до 5,34% спрямо 5,40% през юни, а при кредитите в евро понижението е до 6,02% от 6,18% през предходния месец. В същото време по-точният измерител на цената на кредита расте при отпусканите суми за потребление в левове до 10,90% спрямо 10,42% през юни. ГПР по кредитите за потребление в евро намалява до 7,39% от 7,42% месец по-рано. Що се касае до цената на заемния ресурс за компаниите - през юли лихвите за малките кредити под 1 млн. евро намаляват до 4,52% в левове и 4,20% в евро от 4,70% и 4,72%, съответно, през юни. Ставките при големите суми над 1 млн. евро се увеличават – до 4,76% в левове и 5,45% в евро в сравнение с 4,18% за левовите заеми през юни и 5,16% за тези в евро.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2016)
 
Още 20 млн. евро отиват за създаване и развитие на клъстери Създаването и развитието на клъстери ще бъде подпомогнато с още 20 млн. евро (39 116 600 лева) по линия на новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". В тази връзка Министерството на икономиката е пуснало за обществено обсъждане правилата за подбор на проекти, които приоритетно трябва да са насочени за подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия. През миналия програмен период бяха раздадени близо 40 млн. лв. за създаване на клъстери. Евросредства за тази цел бяха отделяни и преди България да се присъедини към Европейския съюз по линия на предприсъединителната програма ФАР. В условията за кандидатстване по новата процедура "Развитие на клъстери в България" е записано, че 85% от безвъзмездните средства ще са европейски пари. Останалата част ще бъде финансирана от националния бюджет. Поставените цели са почти същите като при предишната програма: клъстерите да се превърнат във фактор за повишаване на конкурентоспособността и бизнес развитието на членовете на обединенията. Средствата ще могат да се използват за издръжка на персонал, купуване на компютърно оборудване и софтуер, участие в семинари, обучения, конференции, информационни събития и други дейности, свързани с повишаване на административния капацитет. Също така ще може да се финансира разработването на маркетингови и инвестиционни стратегии за клъстерите, да се популяризира името на клъстера чрез информационни материали, участия в национални и международни изложения и панаири, както и да се изграждат връзки с други клъстери. Безвъзмездното финансиране ще може да се използва и за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни дейности - оборудване за зали за обучения, тренировъчни центрове, компоненти и инструментариум за изграждане на изпитателни лаборатории, производствени центрове и др. Също така ще могат да се придобиват дълготрайни нематериални активи за общи клъстерни дейности – специализирани програмни продукти, патенти, лицензи, "ноу-хау", търговска марка и др.Допустими според проектоусловията ще са само кандидати, които са обединения под формата на клъстери. Те могат да са регистрирани по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за задълженията и договорите, Търговския закон или Закона за кооперациите. Могат да участват и сдружения, регистрирани по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейското икономическо пространство. Изискването е членовете на клъстера да отговарят на изискванията за микро-, малко или средно предприятие. Процедурата позволява да се финансират както клъстери в начален етап на развитие, така и развиващи се и развити клъстери. Минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ на трита вида кандидатстващи клъстери е един и същ – 100 000 лв. Максималният обаче се различава. Прохождащите бизнес обединения могат да получат максимум 391.2 хил. лв. При развиващите се и развитите сумите са съответно 1.5 и 2 млн. лв. Има и различни изисквания относно минималния брой на членовете в сдружението. Клъстерите в начален етап на развитие трябва да бъдат съставени от поне 7 юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите. В развиващите се клъстери трябва да има минимум 10 юридически лица и поне едно висше учебно заведение или научноизследователска организация. При развитите клъстери изискванията са същите, но броят на участниците не може да бъде по-малък от 15.Министерството на икономиката очаква с подкрепата за клъстерите да се повишаване степента на интеграция на местните доставчици в посока максимално използване на техния капацитет за разработка на конкурентни бизнес продукти и услуги, както и за активно присъствие на регионалния, националния и външния пазар. Поставени са два индикатора, според които да се отчете дали финансирането е постигнало резултат. За успех ще се смята, ако е постигнато поне едно от двете изисквания - или обемът на износа на стоки и услуги от страна на финансираните микро-, малки и средни предприятия да нарасне, или да се увеличи производителността на тези компании. Информацията за постигане на индикаторите ще бъде предоставяна служебно от НСИ.В кая на миналата година Асоциацията на бизнес клъстерите изготви анализ, който показа, че в България има регистрирани 261 клъстера, основно в София. Това е над 10% от общо създадените клъстери в Европейския съюз. Тогава се оказа, че голяма част от тези клъстери са създадени с цел да получат европейски средства и не изпълняват основната си цел – да повишат конкурентоспособността на българската икономика. Създаваха се обединения за изработване на интернет страница, фирмено лого, маркетингови проучвания, анализ на целеви пазари, разходи за възнаграждения и т.н.
Източник: Капитал (29.08.2016)
 
Близо 16% от българите вече живеят под наем У нас осезаемо спада делът на хората, които живеят в собствено жилище, и обратно, расте процентът на наемателите. Преди години заедно с румънците бяхме начело в европейската ранглиста с над 90%, а вече сме чак на шесто място с 84.3% от населението, обитаващо собствени апартаменти и къщи. На практика излиза, че над 15% от българите живеят под наем. Данните на Евростат показват, че има и увеличение на българите, които живеят в нов апартамент, заложен пред банка и купен със заем. Намаляващият дял на хората, живеещи в собствени имоти, може да се обясни основно с миграцията към по-големите градове и столицата, което е свързано и с увеличението на процента от населението, живеещо в ипотекирани жилища. Прогнозата е, че и в следващите години групите на живеещите под наем и на изплащащите ипотеки за нов дом ще се умножават. Не само за България основната тенденция от 2010 г. насам е процентът на живеещи в собствен дом да намалява. За тези 4 години делът на европейците, които не притежават жилището си, е спаднал с 0.6 процентни пункта. Над една четвърт от населението на ЕС (27.1%) живее в собствен дом, който е ипотекиран и за който трябва да се плащат погасителни вноски по заем.
Източник: econ.bg (29.08.2016)
 
Ръст в броя на превозените пътници По предварителни сезонно изгладени данни през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление на превозените товари от товарния транспорт с 3.3%. При извършената работа също е регистриран спад от 6.7%, съобщиха от НСИ. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават с 3.7% спрямо първото тримесечие на 2016 г., докато извършената работа е с 0.6% по-малко. По предварителни данни през второто тримесечие на 2016 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. както превозените товари, така и извършената работа от товарния сухопътен и воден транспорт намаляват съответно с 14.7 и 6.2%. Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават през второто тримесечие на 2016 г. с 6.7% спрямо същия период на предходната година. Извършената работа също нараства с 4.1% спрямо второто тримесечие на 2015 година. През второто тримесечие на 2016 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 25 910.0 хил. т, или с 4 779.2 хил. т по-малко спрямо съответното тримесечие на 2015 г., което основно се дължи на вътрешните превози на автомобилния и железопътния транспорт. Същевременно международните превози нарастват с 11.0% в сравнение с второто тримесечие на 2015 година. Увеличението при автомобилния транспорт е с 3.1%, а при железопътния - с 4.4%. Извършената работа също намалява с 5.8% спрямо същия период на 2015 г. и достига 9 212.2 млн. ткм в резултат на по-малкото количество превозени товари при вътрешните превози. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт през второто тримесечие на 2016 г. е 126 566.0 хил., или с 9.7% повече спрямо второто тримесечие на предходната година, което се дължи на по-големия брой превозени пътници от автомобилния транспорт. При автобусните превози се наблюдава увеличение от 10.6%, докато при железопътните е регистриран спад от 6.9%. Извършената работа се увеличава с 4.4% в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. и достига 3 630.4 млн. пътниккилометра. Увеличението се дължи основно на автобусните превози, при които извършената работа е с 6.1% повече. Превозените товари от речния и морския транспорт, които през текущото тримесечие на 2016 г. са извършвали само международни превози, нарастват с 218.2 хил. т спрямо второто тримесечие на 2015 г. в резултат на по-голямото количество превозени товари от речния транспорт. Същевременно извършената работа намалява с 67.7 млн. ткм, или с 19.8%, спрямо съответния период на 2015 г. поради по-малкото разстояние, на което са били превозени товарите от морския и речния транспорт. През второто тримесечие на 2016 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа съответно с 8.8 хил. пътници и 1 098.9 хил. пътниккилометра. Увеличението се дължи основно на по-големия брой превозени пътници при международните превози на речния и морския транспорт. През периода април - юни 2016 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 62 476.0 хил. пътници, или с 1.1% повече спрямо второто тримесечие на предходната година. Ръст от 6.5% е регистриран при трамвайните превози, докато при тролейбусния транспорт се наблюдава намаление от 4.5%. При превозените пътници от метрополитена не е регистрирано изменение спрямо съответното тримесечие на 2015 година. Същевременно при извършената работа, измерена в пътниккилометри, е регистриран спад от 0.6% спрямо същия период на 2015 година. При тролейбусния транспорт е отчетен спад от 6.1%, докато при трамвайните превози извършената работа се увеличава с 6.4%. /БГНЕС
Източник: econ.bg (29.08.2016)
 
НСИ: 15% повече чужденци в България през юли Излeзлитe днec дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт пoтвъpждaвaт ?oмeнтapитe и oцeн?итe зa cилeн тypиcтичec?и ceзoн пpeз тaзи гoдинa. ?peз юли пoceщeниятa нa чyждeнци в Бългapия ca 1 872.4 xил., или c 14.7% пoвeчe в cpaвнeниe c юли 2015 гoдинa. Peгиcтpиpaнo e yвeличeниe пpи вcич?и нaблюдaвaни цeли: cъc cлyжeбнa цeл - c 25.6%, c цeл пoчив?a и e?c?ypзия - c 20.6%, и c дpyги цeли - c 4.6%. Oт oбщия бpoй чyждeнци, пoceтили cтpaнaтa пpeз юли дeлът нa гpaждaнитe oт Eвpoпeйc?ия cъюз e 61.3%, или c 20.2% пoвeчe в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa. Увeличaвaт ce пoceщeниятa нa гpaждaни oт Чeш?aтa peпyбли?a - cъc 73.3%, ?oлшa - c 36.0%, Унгapия - c 34.6%, Фpaнция - c 31.1%, и дpyги. Cъщeвpeмeннo нaмaлявaт пoceщeниятa нa гpaждaни oт ?opтyгaлия - c 13.0%, Cлoвeния - cъc 7.8%, Cлoвa?ия - c 0.8%, и дpyги. Увeличaвaт ce и пoceщeниятa нa гpaждaни oт гpyпaтa „Дpyги eвpoпeйc?и cтpaни” - c 9.6%, ?aтo нaй-гoлям e pъcтът нa пoceщeниятa нa гpaждaни oт Hopвeгия - cъc 71.8%. ?peз юли 2016 г. пpeoблaдaвa дeлът нa пoceщeниятa c цeл пoчив?a и e?c?ypзия - 58.3%, cлeдвaни oт пoceщeниятa c дpyги цeли (в?л. гocтyвaния и тpaнзитни пpeминaвaния) - 35.2%, и cъc cлyжeбнa цeл - 6.5%. ?peз мeceцa бългapитe ca ocъщecтвили 577.2 xиляди пътyвaния в чyжбинa, или c 9.2% нaд peгиcтpиpaнитe пpeз юли 2015 гoдинa. Увeличeниe нa пътyвaниятa нa бългapc?и гpaждaни в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa e oтчeтeнo ?ъм Чeш?aтa peпyбли?a - cъc 132.9%, Pyмъния - cъc 103.8%, Иcпaния - c 40.7%, Oбeдинeнoтo ?paлcтвo - c 22.1%, Aвcтpия - cъc 17.8%, Итaлия - c 16.6%, Гъpция - c 13.0%, Cъpбия - c 12.6%, Гepмaния - c 8.5%, и дpyги. Cъщeвpeмeннo нaмaлявaт пътyвaниятa ?ъм Typция - cъc 17.0%, У?paйнa - c 16.3%, Pyc?aтa фeдepaция - c 9.1%, и дpyги.
Източник: Money.bg (29.08.2016)
 
Произведената електроенергия в България намалява с 9% през юни Производството на електроенергия в България намалява с 9% на годишна база през юни, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През първия летен месец са произведени 3,42 хил. гигаватчаса електроенергия, което представлява увеличение от 10,8% спрямо предходния месец май. Основната част от произведеното количество ток е реализирана на вътрешния пазар - 2,38 гигаватчаса. Спрямо май има спад от 1,3 на сто. На годишна база обаче статистиката отчита ръст от 2,6 на сто. Спадналите продажби на електроенергия за чужбина се обясняват с ниските цени на природния газ. Повечето електроцентрали в Гърция и Италия се захранват с тази суровина и заради ниските цени на природния газ са увеличили производството си и са намалили вноса от България. У нас доставките на природен газ (внос и местното производство) се увеличават с 1% на годишна база до 200 млн. куб. метра. Това е с 13% по-малко спрямо доставките през май. Местният добив остава без промяна спрямо юни 2015 година - в размер на 6 млн. куб. метра. На месечна база обаче има намаление от малко над 14 на сто. През юни в страната са добити и 1,9 млн. тона твърди горива. Данните на НСИ показват намаление както на месечна (с 6,1%), така и на годишна база (с 10,9%). На пазара у нас са реализирани общо малко над 2 млн. тона твърди горива. Доставките намаляват с 5,5% спрямо май. На годишна база намалението е от почти 11 на сто.
Източник: econ.bg (30.08.2016)
 
Бизнесът продължава да страда от несигурност и недостатъчно потребление Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене продължават да бъдат най-сериозните проблеми за развитието на бизнеса, който не очаква промяна на цените в следващите три месеца. Това сочат анкетите на Националния статистически институт (НСИ), оповестени в понеделник Бизнес климатът в строителството продължава да се влошава, като само през август се е понижил с 3 пункта, сочат данните на статистиката. Това се дължи на влошените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на фирмите. Мненията им за строителната активност през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца, са по-неблагоприятни. Проблемите пред сектора са несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, като анкетата на НСИ регистрира засилване на негативното им влияние. Очакванията на бизнесмените са продажните цени в сектора да останат без промяна през следващите три месеца. Общият показател за бизнес климата през август остава приблизително на равнището си от юли, съобщи още националната статистика. Леко подобрение на стопанската конюнктура се регистрира в промишлеността и услугите, като понижение, освен в строителството, има в търговията на дребно. Бизнес климатът в промишлеността през август се повишава с 0.7 пункта в сравнение с предходния месец. Според предприемачите в сектора настоящата производствена активност се запазва, но прогнозите им за следващите три месеца са по-резервирани. Основните пречки за развитието на бизнеса продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 47% и 26% от предприятията. Очаква се запазване на цените в сектора през следващите три месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно намалява с 1.9 пункта спрямо юли. Търговците леко понижават оценките си за състоянието на предприятията, но мненията им за обема на продажбите през последните три месеца се подобряват, като се регистрира и лек оптимизъм за следващите три месеца. Бизнес климатът в услугите пък се подобрява с 1.3 пункта през август. Мениджърите очакват подобрение на състоянието на фирмите през следващите шест месеца.
Източник: Медия Пул (30.08.2016)
 
Бизнес климатът в строителството и търговията на дребно се влошава През август 2016 г. бизнес климатът запазва състоянието си от юли, като общият показател почти не е променил нивото си, сочат данните на националната статистика. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността и в сектора на услугите, докато понижение на показателя се отчита в строителството и търговията на дребно. Показателят „бизнес климат в промишлеността" се повишава с 0.7 пункта в сравнение с предходния месец в резултат на по-благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата производствена активност се запазва, но прогнозите им за следващите три месеца са по-резервирани. Основните пречки за развитието на бизнеса продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Бизнес климатът в строителството се влошава, като показателят му се понижава с 3 пункта, което се дължи на влошените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно мненията им относно строителната активност през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца, са по-неблагоприятни. Факторите, затрудняващи в най-голяма степен дейността на предприятията, остават несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, като анкетата на НСИ регистрира засилване на негативното. Относно продажните цени в строителството очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно" намалява с 1.9 пункта спрямо юли в резултат на изместване на оценките на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията от „добро" към „задоволително". Същевременно обаче оценките им относно обема на продажбите през последните три месеца се подобряват, като се регистрира и лек оптимизъм в очакванията им за следващите три месеца. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене продължават да бъдат най-сериозните проблеми за развитието на бизнеса. По-голяма част от търговците очакват продажните цени да запазят своето равнище през следващите три месеца. През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите" нараства с 1.3 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Мненията им по отношение на настоящото търсене на услуги, както и очакванията им за следващите три месеца, обаче са по-резервирани. Основните фактори, затрудняващи дейността на предприятията, остават конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Дарик радио (30.08.2016)
 
Над 14% пада производството на газ през юни През юни 2016 г. спрямо месец май намалява производството на твърди горива - с 6,1% до 1934 хил. т, на дизелово гориво - с 9,5% до 237 хил. т, на природен газ - с 14,3% до 6 млн. куб. м. Това показват данните на Националния статистически институт. Производството на пропан-бутан е нараснало през юни спрямо предходния месец с 12,5% до 9 хил. т. Производството на безоловен бензин е нараснало с 0,6% до 159 хил. т, а на електроенергия - с 10,8% до 3427 ГВтч. Спрямо година по-рано през юни се увеличава производството на безоловен бензин - с 3,2%, на дизелово гориво - с 31,7%. За година намалява производството на твърди горива - с 10,9%, на електроенергия - с 9%. Производството на пропан-бутан и природен газ няма изменение. През юни 2016 г. спрямо май 2016 г. нарастват доставките на дизелово гориво - с 1,3% до 156 хил. т. Същевременно намаляват доставките на твърди горива - с 5,5% до 2002 хил. т, на пропан-бутан - с 15,9% до 37 хил. т, на безоловен бензин - с 50% до 22 хил. т, на природен газ - с 13% до 200 млн. куб. м и на електроенергия - с 1,3% до 2 388 ГВтч. През юни 2016 г. спрямо юни 2015 г. нарастват доставките на пропан-бутан - с 12,1%, на природен газ - с 1%, на електроенергия - с 2,6%. Намаляват доставките на твърди горива - с 10,9%, на безоловен бензин - с 53,2%. Доставките на дизелово гориво нямат изменение.
Източник: Дума (30.08.2016)
 
Над 9% повече българи са пътували в чужбина през юли Пътуванията на българи в чужбина през юли 2016 година са нараснали с 9,2% до 577,2 хиляди спрямо юли 2015-а, достигайки най-високо ниво от 2008-а година досега, показа справка на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям ръст на пътуванията на българи зад граница е отчетен за Чешката република, където увеличението е със 132,9%, следвана от Румъния - със 103,8 на сто, и Испания - с 40,7%. През юли 2016 година пътуванията за Обединеното кралство са били с 22,1% повече, за Австрия - със 17,8%, а за Италия - с 16,6 на сто. Към Турция, Украйна и Руската федерация пътуванията за месеца отчитат спад съответно със 17,0%, с 16,3 на сто и с 9,1%. НСИ регистрира и увеличение на посещенията на чужденци у нас, като за юли 2016 г. то е с 14,7% спрямо юли 2015 година. Достигнати са рекордните 1,8724 милиона, като най-голям брой чужденци, посетили България, са били гражданите от Европейския съюз - 61,3%. Намаление е регистрирано при посещенията в страната ни на граждани от Португалия - понижение с 13,0 на сто, Словения - със 7,8 на сто, и Словакия - с 0,8%. В същото време се увеличават посещенията на поданици на Чешката република - ръст със 73,3%, на Полша - с 26,0 на сто, и на Франция - с 31,1%. Според разчетите на германския туроператор TUI Group за летния сезон България ще посрещне общо над 220 хил. чуждестранни туристи. Данните бяха обявени на среща между министъра на туризма Николина Ангелкова и изпълнителния директор на компанията за България Пламен Кацаров. "TUI - България" отчита ръст през 2016 г. при повечето големи пазари за българския туризъм, като за Германия е 20%, за Полша - 100 на сто, за Великобритания - 28%, за Холандия - 13 на сто, за Белгия - 53% и за Русия - 15 на сто. За лято 2017 очакваме туристи от Франция, както и разширяване на програмата на Нордик и Холандия в регион Варна, поясни Пламен Кацаров. Той допълни, че с много добри темпове се движи и договарянето за предстоящия зимен сезон.
Източник: Дума (30.08.2016)
 
България остава на едно от челните места в Европа по брой на млади хора, които нито учат, нито работят. Всеки пети младеж на възраст 20-24 попада в тази група, съобщава bTV. Процентът е по-висок единствено в Гърция и Италия. На другия полюс с минимална младежка безработица са Германия, Швеция и Дания. На този фон доходите в България остават в пъти по-ниски отколкото в Западна Европа, но растат с по-бърз темп. Така в последните години средната работна заплата нараства с близо 8%. Ако тенденцията се запази, до края на годината средната заплата ще мине 1000 лева, прогнозират работодатели. Но разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда се задълбочава. Фирми се оплакват, че въпреки доброто заплащане, което предлагат, кандидати за работа няма. Трудови посредници предупреждават, че ако не се вземат спешни мерки образованието да отговори на нуждите на бизнеса, след десет години ситуацията ще е критична - заради застаряващото население работещите ще намалеят с повече от 1/3. Най-сериозен глад за кадри има в производството. Агенции за подбор на персонал отчитат сериозен недостиг на оператори на машини, шивачки и други. Все по-трудно се намират и специалисти за т.нар. изнесени услуги - финансисти и други специалисти с чужди езици. Фирмите, които работят за износ, също се разрастват и имат нужда от допълнителни служители, но не намират работниците, от които имат нужда.
Източник: Дарик радио (30.08.2016)
 
Производствените цени намаляват през юли Общият индекс на цените на производител през юли 2016 г. намалява с 0.2% спрямо предходния месец и с 4.3% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. За месец цените в добивната промишленост намаляват с 1.2%, в преработващата промишленост - с 0.2%, а в енергетиката - с 0.3%. Спадът в цените на въглищата е с 1.4%, на метални руди - с 1.4%, на електрическите съоръжения - с 0.1%. Спрямо юни най-голям ръст отчитат заводските цени на основните метали - с 1.9%, и на облеклото - с 0.8%.
Източник: Дневник (31.08.2016)
 
Цените на производителите в промишлеността продължават да потъват Цените на производителите в промишлеността* записват нов спад през юли, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Понижението е от 4,3% на годишна база и в рамките на 0,2% спрямо предходния месец юни. По-ниски са цените в добивната промишленост – с 9,4% на годишна база, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4,8% и в преработващата промишленост – с 4%. По-същественото е намалението при производството на основни метали (с 5,6% на годишна база), както и на производството на хартия и картон (с 3,1%). Увеличение от 3,2% обаче е регистрирано в сектора по ремонт и инсталиране на машини и оборудване (от 3,2%) и производство на тютюневи изделия (2,4%). Цените на производителите в промишлеността на вътрешния пазар също вървят надолу – съставният индекс записва спад от 3,8% на годишна база и от 0,1% спрямо юни. В добивната промишленост намалението е от 6% спрямо юли 2015 година, посочват от НСИ. На международните пазари обаче свиването е по-значително – с 5,2% на годишна и с 0,4% на месечна база.
Източник: Инвестор.БГ (31.08.2016)
 
Потреблението ще е водещо за икономиката в следващите две години Износът ще расте по-бавно през следващите две години, докато при крайното потребление ще има ускорение. Това показва годишният доклад на "Индъстри уоч" за развитието на българската икономика в средносрочен план. През последните три години тенденцията беше коренно различна – експортът участваше най-много в създаването на стойност, докато крайното потребление през някои години дори се свиваше. Преобръщането ще доведе до динамични промени в структурата на икономиката - в бизнес секторите, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа, докато при движените от вътрешното търсене ще има всеобщо оживление. Промяната се дължи основно на външни фактори. Големите развиващи се пазари се забавят, което удря европейските партньори на България и съответно експорта. От друга – очакванията са след стрес тестовете кредитирането да се раздвижи, а заедно с все още сравнително ниските цени на суровините и очакването изпълнението на европейски проекти да започне с по-бързи темпове през следващата година да стимулират потреблението в страната. Според сценария през следващите 24 месеца икономическата среда ще се характеризира с нетен приток на чужд капитал към България (средствата отвън ще са повече от изтичането на капитали), оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства, запазване на ръста на заетостта и доходите, както и липса на вътрешни и външни шокове, включително политически. За сравнение - вътрешният кредит за фирмите се е свил с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външният дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор. Това показва, че българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали, се посочва в доклада.Обзорът на "Индъстри уоч" показва, че за последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (17.1% в номинално). За същия период общият ръст на износа е близо 32%, а само на стоки - над 38%. Крайното потребление пък се е увеличило едва с 6%. Едновременно с това българската икономика се е развивала в среда на отлив на капитали. Анализът на икономистите показва, че въпреки всеобщото охлаждане при секторите, движени от експорта, свиване ще има единствено при тези, които се занимават с добив на суровини, метали и химични продукти. Останалите или ще продължат да растат, или ще останат на сегашното си ниво. Леко охлаждане ще има при износа на машини и оборудване – сектор, който през последните години растеше значително и който добавя допълнителна стойност към икономиката. Той няма да започне да се свива, но през следващите две години ще бъде в застой. Като цяло в 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст, през следващите 12 - 24 месеца той ще стане умерен. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж в периода 2013 - 2016 г. може да се очаква стагнация, а за още 3 – минимален спад (виж таблицата). Добрите новини са за секторите, движени от потреблението. Там, където е имало свиване предходните три години, ще има растеж в следващите две. В поне 2 сектора умереният растеж през последните 3 години ще се превърне в бърз. Четирите стагниращи и трите с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.Голям проблем пред развитието на икономиката според "Индъстри уоч" остават дисбалансите, които съществуват на трудовия пазар в България. А този проблем може да се окаже сериозна бариера пред ръста на производителността на труда, а оттам и за цялостната конкурентоспособност на икономиката. През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година. Изключение прави само 2009 г., но тогава беше година на тежка рецесия. За този период темповете на растеж на производителността на труда в България са много по-бързи от тези в Европа и близки до останалите централно- и източноевропейски страни. През годините назад се вижда обаче, че трудовите възнаграждения се увеличават много по бързо. И през миналата година беше така – 2.6% ръст на производителността и близо 8% растеж на брутната заплата по договори. Според "Индъстри уоч" този процес не е устойчив и засилва дисбалансите между образование и квалификация, което пък предполага, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование.
Източник: Капитал (31.08.2016)
 
Все повече българи предпочитат картови разплащания Делът на българите, които предпочитат картовите плащания, нараства устойчиво – от 41% през 2014 г. до 61% през 2015 г. и 64% през тази година. Това сочи ново проучване, направено по поръчка на Visa България, съобщават от компанията. Според него 64 на сто от хората у нас биха платили държавните и местните си данъци с карта. Най-склонни да ползват POS терминали са 70% от младите хора на възраст от 18 до 35 години, 66% от дамите и 68% от жителите на София. Сред трите групи популярността на услугата е нараснала през последната година, допълва проучването. От Visa разкриват, че основната причина за интереса към електронното разплащане е удобството (73%). 53% от респондентите твърдят, че спестяването на време е ключово за тях. 39 на сто пък подчертават, че предпочитат този метод, защото не е нужно да се съобразяват с това дали наблизо има банкомат. Същевременно намалява броят на хората, за които пречка са недостатъчните POS апарати – от 39% през 2015 г. до 25% през настоящата година, или това, че те не винаги работят – от 32% през 2015 г. до 27% през 2016 г. Данните показват, че за последните четири години делът на хората, плащащи данъците и таксите си в брой, се е свил от 88% през 2013 г. до 69% през тази година.Има ясна тенденция за заместване на плащанията на каса с дигитални алтернативи като плащането с карта чрез POS терминал или онлайн. Освен че новите начини за разплащане са по-удобни и гъвкави, те също така играят важна роля за ограничаване на сивата икономика. Ето защо осигуряването на повече POS терминали и възможности за картови разплащания в публичния сектор у нас е сред основните приоритети на Visa в България“, сподели Красимира Райчева, мениджър на Visa в България. Има и тенденция за по-висока събираемост на данъците. През 2016 г. е нараснал броят на гражданите, платили данък върху недвижим имот (с 2 процентни пункта до 51%) и такса смет (с 1 процентен пункт до 45%) спрямо предходната година. През тази година данък върху лек автомобил са платили 51 на сто от собствениците на леки коли. За сравнение, през 2015 г. те бяха 49%. Проучването разкрива още, че намалява делът на хората, които се възползват от предоставените от НАП отстъпки за по-ранно погасяване на задълженията. През тази година 12% от българите са ползвали отстъпка от дължимите годишни данъчни задължения. Те са платили до 10 февруари. Други 16% пък са платили до 31 март. Миналата година това бяха съответно 16 и 17% от хората. Останалите 72 на сто не са се възползвали от възможността за отстъпка.
Източник: Инвестор.БГ (31.08.2016)
 
Цените на жилищата през 2015 г. с най-висок ръст за последните 7 години В годините преди присъединяването на България към ЕС пазарът на имоти бе сред най-бързо развиващите се сектори в страната. Цените на жилищата се задържаха относително постоянни в началото на века, като първото по-чувствително покачване бе отчетено през 2003 г. Това постави началото на динамично развитие на пазара и средната цена на жилищата достигна 1 363 лв./кв.м. през 2008 г., отчитайки среден годишен ръст от 27% за периода 2002-2008 г. Притокът на чуждестранни капитали едновременно с високото търсене на имоти в България доведоха до утрояване на цените на жилищата в периода 2002-2008 г. Именно поради това за мнозина бе изненада спукването на балона в жилищния сектор при последвалата икономическа криза и отлива на чуждестранни инвеститори. Последваха години на стагнация, като цели 8 години след силния спад пазарът на имоти в България остава далеч под върховете преди кризата. След 5 поредни години на спад пазарът регистрира първи признаци на съживяване през 2014 г. и 2015 г.* - първите години на растеж след икономическия крах в страната. Последните официални данни на регионално ниво са от 2014 г., когато средната цена на жилищата в България е 870 лв./кв.м. Тогава цените на жилищата са най-високи в София, където средната цена достига 1 481 лв./кв.м. или цели 70% над средното ниво за страната. Цените на имотите по Черноморието се задържат традиционно високи, като Варна се нарежда на второ място (1 377 лв./кв.м.), следвана от Бургас (1 137 лв./кв.м.). Най-ниски остават цените в областните центрове в северозападна България, Кюстендил и Габрово.
Източник: Money.bg (31.08.2016)
 
243 инвестиционни компании отчитат съвкупна печалбата от 78 млн. лева 243 специализирани инвестиционни предприятия (инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, договорни фондове и акционерни дружества със специална инвестиционна цел) са представили в НСИ годишен отчет за дейността си през 2015 година. Общата балансова стойност на активите им в края на годината възлиза на 6 943 млн. лева. Получените чужди активи (ценни книжа и парични средства на клиенти) са в размер на 4 393 млн. лева. Финансовите приходи (оборотът) на специализираните инвестиционни предприятия по текущи цени през 2015 г. възлизат на 858 млн. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 78 млн. лева. По предварителни данни регистрираните в НСИ сдружения и фондации са 9 799. Балансовата стойност на активите им към края на декември 2015 г. е в размер на 968 млн. лева. Приходите от нестопанска дейност на тези предприятия през 2015 г. са 578 млн. лв., а приходите от регламентирана дейност достигат 546 млн. лева. Членовете на сдруженията и фондациите към 31.12.2015 г. са 1 897 207, като от тях юридическите лица са 113 260, а физическите - 1 783 947. В тях работят 69 666 доброволни сътрудници, които са отработили 1 668 040 часа.
Източник: econ.bg (31.08.2016)
 
НСИ: Индустрията е произвела продукция за над 66 млрд. лв. през 2015 г. Общо 326 380 нефинансови предприятия в България са представили годишен отчет за дейността си през 2015 г. Те са произвели продукция за 140,024 млрд. лв., като за тях работят 1,9 млн. служители. Реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 44,765 млрд. лв., сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Годишен отчет за дейността си през миналата година са представили 34 112 промишлени предприятия, които съставляват 10,5% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. През 2015 г. по предварителни данни произведената продукция от промишлените предприятия по текущи цени е за 66,1 млрд. лв., или 47,2% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Според предварителните данни през миналата година промишлеността е реализирала добавена стойност по факторни разходи за 17,1 млрд. лв. по текущи цени, или 38,3% от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия. Заетите лица в промишлените предприятия през 2015 г. по предварителни данни са 635 637 души, или 33,1% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия.
Източник: econ.bg (01.09.2016)
 
Застрахователите – с печалба от 44 млн. лева през 2015 година Печалбата в животозастраховането е 21 млн. лв., а в общото застраховане – 23 млн. лева. През 2015 г. застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си в размер на 44 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 21 млн. лв., а в общото застраховане – 23 млн. лева. Това съобщиха от Националния статистически институт, цитирайки данни от годишния отчет на застрахователните компании за дейността им през 2015 г. Данни са представили 55 лицензирани застрахователи. Според официалните данни на Комисията за финансов надзор, към края на декември 2015 година средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 6.127 млрд. лв. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане към края на миналата година са в размер на 1.659 млрд. лв., а средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, достигат 4.468 млрд. лв. Освен на ръст на активите и печалбата застрахователният сектор се радва и на увеличение на премийните приходи през 2015 г. Той идва благодарение основно на автомобилните, имуществените, здравните и животозастраховките. През миналата година секторът акмулира брутни премии в размер на 1,963 млрд. лв., или с 9,6% повече спрямо 2014 г. Повишението се дължи преди всичко на животозастраховането, докато традиционно обаче най-голям е абсолютният размер на премиите в общото застраховане.
Източник: econ.bg (01.09.2016)
 
Безработицата у нас е под средната за Евросъюза Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през юли за трети пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,9%, достигайки най-ниско ниво от началото на годината, показват последните данни на Евростат. Безработица в ЕС през юли остана на юнското ниво от 8,6% и под ниво от 9,4% година по-рано (през юли 2015-а). По този начин европейската безработица остава за трети пореден месец в най-ниско ниво от март 2009 година насам, показват данни на Евростат. Според европейската статистика общо 21,063 млн. европейци са били без работа през седмия месец на настоящата година, като спрямо юни е отчетено понижение на безработните в ЕС с 29 хиляди и с цели 1,688 милиона спрямо юли 2015 година. Най-ниска безработица през юли беше регистрирана в Малта (безработица от 3,9%), следвана от Чешката република (4,2%) и Германия (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,5%, но според данни за май 2016-а) и в Испания (19,6% през юли 2016 година). През седмия месец на 2016 година общо 4,276 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 18,8%), като това представлява понижение на младежката безработица с 310 хиляди спрямо юли 2015 година (когато младежката безработица беше на ниво от 20,2%). Според Евростат безработицата в България през юли се е понижила до 7,9% от 8,0% през юни и е далеч под ниво от 9,2%, достигано година по-рано (юли 2015-а). По този начин безработицата в нашата страна през юли удари най-ниско ниво от началото на годината (от януари насам, когато безработицата също падна до 7,9%). Общо 259 хиляди българи са били без работа през седмия месец на настоящата година спрямо 262 хиляди през юни и 306 хиляди безработни преди година (през юли 2015-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за единадесети пореден месец. През юли младежката безработица в България се понижи до 14,5% от 15,3% през юни и спрямо ниво на безработица от 21,7% преди година (през юли 2015-а), като през седмия месец на текущата година общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 25 хиляди месец по-рано и 40 хиляди точно преди година. Безработицата сред жените в нашата страна се понижи през юли до 7,1% от 7,2% през юни и далеч под 8,3% година по-рано (през юли 2015-а), докато безработицата сред мъжете спадна до 8,6% от 8,7% през предишния месец и под ниво от 10,0% година по-рано.
Източник: econ.bg (01.09.2016)
 
Чуждите инвестиции в България са нараснали със 7,2% през 2015 г. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в България към края на 2015 г. възлизат на 23,1 млрд. евро, което е със 7,2% повече в сравнение с 2014 година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2015 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 9,852 млрд. евро, и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 5,607 млрд. евро. Тези две дейности заедно формират 66,8% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял нараства общо с 2,3 пункта спрямо предходната година. В сектор „Строителство” преките чуждестранни инвестиции са 751 млн. евро, или с 18,1% по-малко в сравнение с 2014 г. Статистиката показва още, че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са в размер на 21,183 млрд. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 5,3%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 5, 968 млрд. лв., и в сектора на услугите – 5,155 млрд. лв. През 2015 г. тези сектори заедно формират 52,5% от общия обем разходи за ДМА. В сектор „Строителство” инвестициите за ДМА са 1,517 млрд. лв. и са с 20,3% по-малко в сравнение с 2014 г. През 2015 г. е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 1,8 пункта в сравнение с предходната година и достига 40,6%. Същевременно нарастват вложените средства за машини, производствено оборудване и апаратура - с 0,3 пункта, за закупуване на земя - с 0,4 пункта, и за транспортни средства - с 0,5 пункта, които формират съответно 29,5, 6,7 и 12,5% от общия обем инвестиции в ДМА.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2016)
 
Над 227 млн. лв. са прехвърлени от един пенсионен фонд в друг през полугодието Общо 227,074 млн. лв. са прехвърлени от един пенсионен фонд в друг в България през първата половина на 2016 година, сочат данните на Комисията за финансов надзор (КФН) на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества. Само през второто тримесечие на годината в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 59 232 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Общо 50 857 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2016 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 53 704, се наблюдава намаление с 2 847 лица, или 5,30 на сто. През отчетния период броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове е 47 049 души, а броят на променилите участието си в професионалните фондове – 3 257 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове - 551. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 1,33 на сто, в професионалните – 1,16 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,09 на сто. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през второто тримесечие на годината, е 114,497 млн. лв., в т.ч. 100,797 млн. лв. в универсалните фондове, 12 535 млн. лв. в професионалните и 1,165 млн. лв. в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с първото тримесечие на 2016 г. се е увеличил с 1,920 млн. лв., или с 1,71 на сто. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове, е 1,27 на сто, на професионалните – 1,46 на сто, и на доброволните пенсионни фондове – 0,14 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през второто тримесечие, е 2 251,35 лв. На шестмесечна база осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди, са общо 104 561 души. Относителният дял на лицата, променили участието си през периода, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 2,75 на сто, в професионалните – 2,44 на сто, и в доброволните пенсионни фондове – 0,17 на сто. Общият размер на прехвърлените средства през първата половина на годината от един в друг съответен фонд е 227,074 млн. лв., в т. ч. 199,615 млн. лв. в универсалните фондове, 25,292 млн. лв. в професионалните, и 2,167 млн. лв. в доброволните фондове. Относителният дял на прехвърлените средства спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 2,54 на сто, на професионалните – 2,98 на сто, и на доброволните пенсионни фондове – 0,26 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2016)
 
Реалната икономика произвежда 140 млрд. лв. за година Реалната икономика е произвела продукция за малко над 140 млрд. лв. за една година. Това показват данните на НСИ за нефинансовите предприятия за миналата година. От тях 66 млрд. лв. се падат на промишлеността (47,2%), а 36 млрд. лв. (25,8%) на сектора на услугите. На третото място се нарежда търговията с близо 20 млрд. лв. (14,3%), а на четвърто – строителството с продукция за 17,8 млрд. лв. (12,7%) Всички тези данни са получени на базата на подадените годишни отчети от нефинансовите предприятия за миналата година. Такива са представили 326 380 фирми, в които работят 1,9 млн. българи. Въпреки че в индустрията стойността на произведената продукция по текущи цени е почти половината от всичко произведено в реалната икономика, делът на фирмите, които го отчитат е едва 10,5%. В тях са заети една трета от всички служители в нефинансовите предприятия. Най-много фирми има в сектора на търговията – над 42%, като в него работят близо половина милион българи, или 26 на сто от заетите в нефинансовия сектор. Близо 20 хиляди пък са строителните компании у нас, но като дял те са под 6 на сто от всички компании в нефинансовия сектор. Броят на заетите лица в строителния сектор през 2015 г. е 147 730 7,7%. За финансовите предприятия от НСИ отчитат, че застрахователният сектор е завършил миналата година с печалба от 44 млн. лв. За пенсионните фондове тя е 48 млн. лв., докато за сектора на инвестиционните посредници тя е 78 млн. лв. От НСИ дават данни и за сдруженията и фондациите. За миналата година отчет са подали 9799 сдружения и фондации. Те са отчели 578 млн. лв. приходи от нестопанска дейност, а приходите от регламентирана дейност достигат 546 млн. лева. Към края на миналата година в тях са членували близо 1,9 млн. физически лица и фирми.
Източник: Монитор (01.09.2016)
 
Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор са възлизали на 23.1 млрд. евро през 2015 година. Това показват предварителните данни на националния статистически институт (НСИ). Този резултат е по-добър в сравнение с предходната година, когато чуждите фирми са инвестирали в страната със 7.2% по-малко. Най-големи чуждестранни инвестиции през 2015 г. са направени в промишлеността – 9.8 млрд. евро, следвани от тези в сектор услуги - 5.6 млрд. евро. Относителния дял на инвестициите в изброените сектори нараства на годишна база с 2.3 процентни пункта и достига 66.8% от преките чуждестранни инвестиции у нас. Статистиката отчита отлив на чуждите инвестиции в строителството с 18.1%, като към края на годината те са спаднали до 751 млн. евро. През изминалата година чуждестранните инвестиции в дълготрайни материални активи са се увеличили с 5.3%, достигайки 21.1 млрд. евро. Най-голям е бил обемът им в промишлеността – 5.9 млрд. евро и в услугите – 5.1 млрд. евро. Спадът на инвестициите в дълготрайни материални активи в строителството през 2015 г. е в размер на 20.3%, като към края на годината те са достигали – 1.5 млрд. евро. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 1.8 пункта в сравнение с предходната година и достига 40.6%. Същевременно нарастват вложените средства за машини, производствено оборудване и апаратура - с 0.3 пункта, за закупуване на земя - с 0.4 пункта, и за транспортни средства - с 0.5 пункта, които формират съответно 29.5, 6.7 и 12.5% от общия обем инвестиции в дълготрайни материални активи.
Източник: Банкеръ (01.09.2016)
 
"Щрабаг-Станилов" ще построи язовир "Луда Яна" срещу 56 млн. лв. Проблемът с липсата на вода в община Панагюрище ще бъде решен окончателно през 2019 г. Дотогава трябва да е готов язовир "Луда Яна", чието строителство започва през далечната 1986 г., но е спряно през 2000 г. поради липса на средства. Днес е подписан договор с консорциума "Щрабаг – Станилов" за 56 млн. лв. за доизграждането на язовира. Това трябва да стане за 900 дни. Язовир "Луда Яна" е изключително важен проект, защото от него ще се доставя чиста питейна вода на 45 000 души в община Панагюрище и в други общини от област Пазарджик, каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова при подписването на договора. "Грехота е в 21 век да имаме населени места на воден режим или без достъп до чиста питейна вода", допълни тя. Язовир "Луда Яна" В момента Панагюрище се водоснабдява от стар водопровод с дължина над 42 км и 5 помпени станции, които често аварират. Общият обем на язовир "Луда Яна" ще бъде 20 млн. куб. м. Стената му ще е висока 50 м. Очакванията са завиряването му да започне през пролетта на 2019 г. Ще бъдат изградени пречиствателна станция за питейни води, довеждащи водопроводи и други съоръжения. По време на строителството ще бъдат разкрити около 350 работни места, а след завършване на обекта ще има 30 постоянни служители. Строителството на "Луда Яна" започва през 1986 г. и прекъсва през 2000 г. с изградена частично язовирна стена и допълнителни съоръжения. След извършено задълбочено изследване на геоложкия и сеизмоложки риск е установено, че изградената до момента стена отговаря на всички изисквания за здравина и качество и може да бъде надградена. Останалите изградени съоръжения обаче ще бъдат разрушени и построени наново. Проектът е на стойност 56 млн. лв. Средствата са осигурени от Световната банка и държавния бюджет по "Проект за развитие на общинската инфраструктура". Предстои подписването на договора за язовир "Студена" Това е втория проект, който се изпълнява по заема със Световната банка за подобряване на водоснабдяването на населените места у нас подписан преди близо десетина години. В момента върви строителството на язовир "Пловдивци" в община Рудозем. Плановете са неговото завиряване да започне през пролетта на 2017 г. До дни ще бъде подписан и договора за ремонт на стената на язовир "Студена", който водоснабдява Перник, съобщи Павлова.
Източник: Медия Пул (02.09.2016)
 
НСИ: 243 специализирани инвестиционни компании действат у нас В Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2015 г. са представили 55 лицензирани застрахователи с балансова стойност на активите към 31 декември 2015 г. от 3.9 млрд. лв. и реализиран оборот по текущи цени от 2.025 млрд. лв. През 2015 г. застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си в размер на 44 млн. лв. В животозастраховането е реализирана печалба от 21 млн. лв., а в общото застраховане - 23 млн. лв. Пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове През 2015 г. дейност са развивали 9 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31 декември 2015 г. от 287 млн. лв. Оборотът на тези дружества по текущи цени достига 140 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 48 млн. лв. В НСИ отчет за дейността си през 2015 г. са представили лицензираните 28 пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. Балансовата стойност на активите им към 31 декември 2015 г. е 9.394 млрд. лв., а инвестициите достигат 8.536 млрд. лв. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове към 31 декември 2015 г. е 4 386 635, а брутните постъпления от осигурителни вноски достигат 1.238 млрд. лв. Специализирани инвестиционни предприятия Годишен отчет за дейността си през 2015 г. в НСИ са представили 243 специализирани инвестиционни предприятия (инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, договорни фондове и акционерни дружества със специална инвестиционна цел) с обща балансова стойност на активите към 31 декември 2015 г. от 6.943 млрд. лв. Получените чужди активи (ценни книжа и парични средства на клиенти) са в размер на 4.393 млрд. лв. Финансовите приходи (оборотът) на специализираните инвестиционни предприятия по текущи цени през 2015 г. възлизат на 858 млн. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 78 млн. лв. Сдружения и фондации По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността си през 2015 г. в НСИ, са 9 799. Балансовата стойност на активите им към 31 декември 2015 г. е в размер на 968 млн. лв. Приходите от нестопанска дейност на тези предприятия през 2015 г. са 578 млн. лв., а приходите от регламентирана дейност достигат 546 млн. лв.
Източник: profit.bg (02.09.2016)
 
Столични хотели в повече Ръст на хотелиерският пазар в столицата се забелязва по големия брой сделки и проекти, които бяха обявени. Много големи хотели като Hilton, Radisson Blu, "Родина", Kempinski, а наскоро и Downtown, смениха собствениците си. Други обявиха, че стартират проекти, които от години стоят на трупчета, като например бившият хотел "Сердика" на генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев, който ще се превърне в Hyatt. С нови сили започна довършването на кулите на НИКМИ до НДК, където ще има висококатегориен хотел. Строителната компания "Маркан" обяви, че ще построи два нови хотела - един Novotel и един Ibis. Изследване на анализаторската Christie Group показва, че въпреки че е с най-малко население спрямо Белград и Букурещ, българската столица има почти равен брой хотели и стаи с румънската и около двойно повече от сръбската. Както по морето, така и в София бизнесът е доминиран почти изцяло от български играчи. За 2015 г. броят легла в София е 12 453, като 7683 от тях са в 4 и 5 звездни хотели, чиято бройка е 45. Отчетените нощувки общо са 1 605 179, като над 1 млн. от тях са на чужденци. Приходите от нощувки в столицата са 116 млн. лв., от които 88 млн. лв. са от нощувки на чужденци. Четири- и петзвездните хотели на София си поделят 93.4 млн. лв. от общата сума и 77.4 млн. лв. от парите, дошли от чужди граждани.
Източник: Капитал (04.09.2016)
 
ЦИД: Около 17.5% от заетите са в сивия сектор В сивия сектор в България през тази година работят около 17.5 на сто от заетите, показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията. Това е делът на хората, които работят без трудов договор или - какъвто е и масовият случай - получават част от заплатата си "под масата". Данните бяха представени на годишната конференция "Сивата икономика и недекларираната заетост в Европа: Нови тенденции и политики за противодействие", организирана от Центъра за изследване на демокрацията и SELDI (Инициативата за развитие и интегритет на Югоизточна Европа). Въпреки че този дял на заетите в сивата икономика е сравнително висок в сравнение със западноевропейските нива, България стои доста добре на фона на много други държави от региона на Югоизточна Европа, а и като цяло в последните години сивата икономика в страната намалява, твърдят изследователите. А основната причина да продължава да я има въпреки относително ниските данъци е усещането за несправедливост на данъчната система и липсата на доверие в институциите.Най-характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, а декларират само една част от доходите си, останалото получават "на ръка", каза проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд, цитиран от БТА. По думите му това не е изцяло неформална заетост и поради това е много трудно да бъде открита. Делът на наетите изобщо без договор обикновено е много малък - 1-2 процента, коментира и директорът на икономическата програма на центъра Руслан Стефанов. Според участниците в конференцията мнозина не си дават сметка, че, като крият плащания към бюджета, всъщност намаляват възможностите на държавата да отделя повече средства за обществени услуги. Според проф. Уилямс трябва да се търси решение на причините, довели до недекларираната заетост, а не да се борим с последиците. Хората не разбират връзката между данъците, които плащат, и обществените услуги, които получават, каза проф. Уилямс. Това изисква информационна кампания за образоване на гражданите, както и промени в държавните институции, посочи той и допълни, че хората трябва да имат усещането, че получават нещо реално срещу своите данъци. Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа е липсата на доверие в институциите. Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е усещането на хората за несправедливостта на системата - данъчната тежест се стоварва по-силно върху хората с по-ниски доходи, коментират изследователите. Според Стефанов именно това е и един от най-важните дебати, който ще се води в страната ни - справедливостта на данъчната система.Според наблюденията на ЦИД като цяло сивата икономика у нас през последните години намалява. По думите на Руслан Стефанов страната все пак е в сравнително по-добра позиция и от страните от Западните Балкани, които все още не са членове на ЕС. Според проучването делът на заетите в скрития сектор в Югоизточна Европа през 2016 г. варира между една пета от всички заети в Хърватия и четири пети в Косово, над 20 процента е недекларираната заетост в Македония. Въпреки това работещите в сивия сектор в България са доста повече в сравнение с много от западноевропейските държави. В световен план две трети от предприемачите стартират скрити по един или друг начин за официалната статистика и само при наличие на подходящи условия те излизат на светло и престават да "спестяват" данъци, осигуровки, такси, лицензи и прочее, твърдят изследователите.
Източник: Капитал (07.09.2016)
 
Еднодневните договори: ремонтът задължителен Добра идея, лошо изпълнение. Така изглежда ситуацията с еднодневните трудови договори в земеделието, които бяха въведени преди малко повече от година. От една страна, краткосрочните контракти изсветляват донякъде пазара на труда, носят приходи на бюджета и осигуряват някаква защита на най-нископлатените работници. От друга обаче, идеята, осъществена набързо и без оценка на въздействието, донесе след себе си много бюрокрация за земеделците, които в активния сезон просто нямат време за губене в попълване на стотици хартийки и редене по опашки.Решението и според ГИТ, и според земеделските производители е да се въведе електронна система за регистрация, която да спести сутрешното попълване на ръка и ходенето на място. "Трябва да има такава форма на регистрация, защото тя е удобна за нас", коментира Слави Трифонов. Според него по този начин и за инспекцията по труда ще е по-лесно да следи за нарушения. ГИТ вече обяви обществена поръчка за надграждане на създадения през миналата година софтуер за регистрация на образците. След надграждането на софтуера земеделските стопани ще имат възможност да регистрират образци на еднодневни трудови договори по всяко време, дори в извън работното за Агенцията. Софтуерът ще даде възможност за директно генериране на данни на работници, които веднъж вече са били наемани от даден работодател. Предвижда се автоматично да се изчислява дължимото възнаграждение, дължимите осигурителни вноски и данъци, както и по-лесно подаване на декларацията за осигурените лица към НАП. Подобна гъвкавост на пазара на труда определено е необходима. И тази необходимост се вижда ясно от разминаването между броя на реално работещите на полето и регистрираните. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че работещите на трудов договор в земеделието са около 88 хил. души, а още около 26 хил. души са временно наетите. По информация на социалното министерство обаче в аграрния сектор работят между 700 хил. и 1.3 млн. души. А е публична тайна, че огромна част от работната ръка в земеделието са хора, които взимат социални помощи и реално нямат право да работят.Пряката полза от въвеждането на еднодневните трудови договори е, че за една година в бюджета са влезли над 1 млн. лв. от здравни и социални осигуровки. По данни на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ) между юли 2015 и август 2016 г. са били заявени 223 хил. договора. За всеки подписан договор земеделският производител внася 5 лв. осигуровки. Най-много еднодневни договори се заявяват от земеделски стопани, които отглеждат лозя, череши, маслодайна роза, малини. А най-много образци на еднодневни трудови договори през тази година са заверени в областите Стара Загора (около 32.5 хил. бр.), Пловдив (19.7 хил. бр.), Хасково (15 хил. бр) и Силистра – близо 11 хиляди. Основната част са заявени през май и юни (102 хил. броя), когато е сезонът за бране на розов цвят и череши. Полза от еднодневните договори имат и работниците, които, въпреки че работят сезонно, продължават да получават и социални помощи, ако имат право на такива. Работата им на полето няма да им носи трудов стаж, но те ще бъдат осигурени здравно. Идеята на тези договори е и да премахнат изкривяванията на пазара, предизвикани от нелегалното наемане на работници. Ефектът от тази цел, ако съдим по броя на подписаните контракти, е все още ограничен. Много от малките земеделски производители не желаят да подписват такива договори, тъй като разходите за тях стават прекалено високи. Освен това много хора все още се страхуват да подписват тези договори, тъй като се притесняват да не им спрат социалните помощи. "Липсата на договори изкривява пазара. Ако даден работодател не плаща осигуровки, той получава конкурентно предимство. Освен това изтегля работната ръка", смята Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България. Той е един от големите производители на череши в България и част групата на земеделските производители, които предложиха еднодневните контракти на социалното и земеделското министерство. Според Трифонов информираността на хората относно еднодневните контракти се увеличава и те започват да разбират ползата от тях. "Моят опит показва, че работниците искат да подписват такива договори, когато разберат, че няма да им спрат помощите и че са здравно осигурени", казва Трифонов.Еднодневните договори обаче имат един сериозен проблем, който не беше предвиден при приемането на промените в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване (КСО) през миналата година – изискват прекалено много време за попълване на необходимата документация. Според сега действащите разпоредби договорите се купуват от инспекцията по труда срещу предоставен документ, че земеделският стопанин вече е платил вноските в НАП. Тоест преди започване на работа трябва да се попълнят всички договори, които при големите производители са стотици всеки ден. "Много е трудно, ставайки в четири часа сутринта да берете рози, да попълвате договори на полето", коментира пред БНТ Георги Василев, производител на орехи. Според Слави Трифонов това е проблем, който може да бъде решен дори с подзаконов нормативен акт. Според Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), този проблем е можел да бъде предвиден, ако законодателят е бил спазил закона и е извършил оценка на въздействието на промените. В свой анализ тя посочва, че една година след влизането в сила на поправките в Кодекса на труда, които въведоха възможността селскостопански производители да сключват еднодневни трудови договори с работници, са се доказали проблемите, които са били ясни още преди година. "Още тогава беше ясно, че тези работници в повечето случаи се наемат за повече от един ден, което означава и огромна бумащина всеки божи ден, докато трае кампанията по прибирането на съответната реколта", пише тя. Бумащината е отчетена като основен проблем и от "Главна инспекция по труда". Според експертите регистрирането на договорите на място в инспекцията по труда е неудобство и загуба на време за земеделските стопани.
Източник: Капитал (07.09.2016)
 
Увеличават се заетите в услугите Делът на заетите в услугите се увеличава, докато в промишлеността и земеделието намалява. Това сочат данните на Националния статистически институт за второто тримесечие. Според тях в услугите са заети вече 55.4% от всички работещи при 54.5% преди година. В индустрията работят 24.3% (с 0.6 процентни пункта по-малко), а в селското стопанство - 20.3% (намаление с 0.3 процентни пункта). Увеличението на дела на работещите в услугите става на фона на нарастване на общия брой заети в икономиката. По данни за април - юли те са 3.587 млн. души, с 229 хил. повече отколкото между януари и март и с 54 хил. повече, отколкото година по-рано, сочат статистическите данни. Общият брой отработени часове през второто тримесечие е 1.496 милиарда. По предварителни данни брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 1.4% в сравнение с година по-рано. На един зает се падат 6109.6 лв. от текущия му обем, тоест средно всеки зает създава по 14.7 лв. БВП за един отработен час (14.27 лв. преди година). Най-висока е производителността в промишлеността, където на един зает се падат 6348.8 лв. или 14.8 лв. на отработен час. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5 485.0 лв. или 13.2 лв. на час, а в селското стопанство - 1078.3 лв. и 2.7 лв. на час.
Източник: Дневник (07.09.2016)
 
България лидер по икономически растеж в ЕС България е сред държавите с най-силен икономически растеж в Европейския съюз за периода април – юни 2016 г., като регистрира 3% годишен ръст на БВП Това става ясно от доклада на европейската статистическа служба Евростат. Според данните първенец е северната ни съседка Румъния, която отчита 5,9 на сто увеличение на БВП. Следват Словакия с 3,7%, Испания с 3,2 на сто, Полша и Швеция - с по 3,1% ръст. За тримесечието най-силно е нарастването в Румъния – 1,5%, следвана от Унгария с 1% и Чехия, Полша и Словакия – с по 0,9 на сто. Статистиката показва, че икономическият растеж на еврозоната се забавя до 0,3% през второто тримесечие на годината спрямо 0,5% през първите три месеца на 2016 г. А годишният растеж достига 1,6% за периода спрямо 1,7% за предходните три месеца. БВП на целия Европейски съюз се разширява с 0,4% за периода април-юни 2016 г. спрямо 0,5% през януари-март. Годишният растеж е 1,8% спрямо 1,9% през предходното тримесечие. През второто тримесечие на 2016 г. потребителските разходи на домакинствата забавят увеличението си до 0,2% в еврозоната и с 0,4% в целия ЕС. За предходния тримесечен период беше отчетено нарастване от съответно 0,6% и 0,7%, се допълва в доклада Същевременно износът се разширява с 1,1% и в еврозоната, и в ЕС, а ръстът на вноса се ускорява до съответно 0,4% и 0,6%.
Източник: Монитор (07.09.2016)
 
България отчита изключително силен летен сезон България отчита най- добрия си летен сезон от много години насам. Само за месец юни страната ни са посетили 120 хиляди германци. В сравнение с данните за същия период от 2015 г. се отбелязва внушителен ръст от 65 %. За цялата 2015 г. в България са пристигнали общо 825 хил. германски туристи. По-евтина от Ибиса и по-сигурна от Египет и Турция. Така германският телевизионен канал ZDF обяснява причините, поради които немските туристи избират да почиват в България. Благодарение на спокойствието и сигурността България отчита истински щурм на чуждите туристи и се нарежда до Испания, Италия и Гърция като посещаемост. Най-популярни сред почиващите са курортите в Бургаския залив. Районът е любим предимно за младите хора. Алтернативата е Слънчев бряг, изобилстващ с клубове и дискотеки. За по възрастните туристи предпочитани са Несебър и Созопол, които изобилстват с културни забележителности. Експертите в бизнеса прогнозират още по - силен зимен сезон.
Източник: econ.bg (07.09.2016)
 
България привлича стабилен интерес от купувачи на ваканционни имоти Интересът на купувачите на ваканционни имоти към България остава сравнително стабилен и през август. Страната ни обаче губи 5 позиции в класацията на онлайн портала TheMoveChannel.com до 16-то място в разгара на летния сезон. Понижението се обяснява с придвижването напред в подреждането на други дестинации, интересни за купувачите, като Филипините, Австралия и Канада. САЩ и Испания остават най-желаните дестинации за покупка на втори дом през август. На трето място в авторитетната класация влиза Италия, която изпреварва Португалия и Франция. От няколко тримесечия се наблюдава засилен интерес на чуждестранни инвеститори към пазара на бизнес имоти в Италия на фона на потенциала му за развитие и атрактивните цени, особено при продажба на проблемни имотни активи от страна на банки. Интересът явно вече се прехвърля и към ваканционния сегмент от пазара на имоти. Четвъртата позиция е за Турция, интересът към която изглежда се възстановява след опита за преврат през юли. Страната скача с 13 позиции напред в класацията. Топ 10 се допълва от Португалия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Франция, Германия, Бразилия и Филипините. Най-силен скок в класацията за август осъществява Малта – с 15 места напред до 17-та позиция с 0,75% от запитванията за месеца. Най-силен спад реализира Финландия – със 17 позиции, следвана от Гърция, Египет и Чехия – с 12 места за всяка от страните.
Източник: Инвестор.БГ (09.09.2016)
 
Строителната продукция отчита 9-ти пореден месец на спад през юли Строителната продукция продължава негативното си представяне през тази година и през юли, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За месеца индексът на строителната продукция се понижава с 1,4%, а на годишна база – с 11,8%, сочат данните. Това е девети пореден месец на спад на индекса на строителната продукция като цяло, показва статистиката. Подиндексът на продукцията от сградното строителство също се понижава вече 9 поредни месеца, а на гражданското и инженерно строителство – 7 месеца, т.е. строителната продукция не е излизала на плюс през тази година. В един момент през миналата година, основно заради довършването на различни инфраструктурни обекти по европейските програми, продукцията от гражданското и инженерно строителство почти се беше възстановила до предкризисните си нива. Ефектът обаче, очаквано, беше краткотраен. Натискът върху строителната продукция през юли идва повече по линия на гражданското и инженерно строителство, т.е. строителството на инфраструктура, отколкото на сградното строителство, предвид забавянето на реализацията на големите строителни обекти, които ще се финансират с европейски средства в този програмен период. През юли спрямо юни продукцията на гражданското и инженерно строителство се понижава с 3,3%, а от сградното строителство – с 0,3%. На годишна база понижението достига съответно 14,2% и 9,4%.
Източник: Инвестор.БГ (09.09.2016)
 
Промишлеността се свива през юли, но цигареното производство се възстановява Промишленото производство през юли намалява с 1.6% спрямо юни, но спрямо година по-рано нараства с 2.3 на сто, съобщи Националният статистически институт. От статистическите данни се вижда, че цигарената промишленост, която претърпя двуцифрени спадове на производството през първите месеци на годината, през юни и юли възстановява позициите си. Месечният спад на промишления индекс се дължи на свилото се с 2.8% производство на електро- топлоенергия и газ и с 1.7% - на преработващата промишленост. Добивната промишленост отбелязва увеличение с 0.5% спрямо юни. Най-голям е месечният спад при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 18.2%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и на хартия, картон и изделия от тях - по 3.5%. В същото време двуцифрен ръст е регистриран в производството на тютюневи изделия - с 19.1% и производството на химични продукти - с 16.7%. Спрямо юли 2015 г. статистиката отчита растеж единствено в преработващата промишленост - с 2.6%, спадът в енергетиката е с 0.5%, а в добивната промишленост - с 0.1%. Най-значително за година нараства производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.9%, производството на напитки - с 10.9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 8.0%, производството на изделия от каучук и пластмаси - със 7.8%. Намаление е отчетено при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 12.6%, производството на тютюневи изделия - с 12.0%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - със 7.3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 6.4%.
Източник: Дневник (10.09.2016)
 
Ръстът на оборотите на търговците на дребно се забавя значително през юли Значително забавяне на ръста на оборотите в сектора на търговията на дребно през юли отчита Националния статистически институт (НСИ). От данните се вижда, че оборотите се увеличават с 2,2% на годишна база след ръст от 5,4% през юни. Индексът на оборотите в търговията на дребно остава без промяна спрямо юни 2016 г..ай-голямо е увеличението при търговията с хранителни продукти и тютюневи изделия – със 7,3 на сто спрямо миналия юли. Спрямо предходния месец юни обаче в този сектор има спад от 0,7 на сто. С 6,1% спрямо юли 2015 г. пък се увеличават оборотите на търговците с козметични и фармацевтични продукти, сочи още статистиката. Задълбочава се спадът по отношение на търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. През юли на годишна база оборотите в този сектор намаляват с 9,1% след понижение от 2,1% през юни. Спрямо предходния месец оборотите намаляват с 3,1%. Търговците на компютърна и комуникационна техника също нямат основание да са доволни от юли. Оборотите им падат с 8% на годишна и с 3,7% на месечна база.
Източник: Инвестор.БГ (10.09.2016)
 
Ръст на печалбите отчитат водещите 50 компании Ръст на печалбите отчитат водещите 50 фирми в българската икономика за ми налата година. Ръст на икономиката от три процента, по висок от очакваното спрямо миналата година, увеличение на износа за ЕС от 3,5 на сто за първата половина на годината и намаляване на експорта за трети страни. Повече от половината от най-бързо растящите сто фирми са от сферата на търговията и строителството. Най-голям ръст на приходите реализират в индустрията компаниите от химическата промишленост и производството на машини и оборудване. Средната годишна печалба на първите 50 фирми в класацията е близо десет милиона лева при милион и половина през 2014 година. Продължава неравномерното развитие на регионите в България. Най-големите фирми в Югозападния район правят десет пъти повече приходи от тези в Северозападния, с най-големи обороти в Североизточният район. - обобщи председателят на Палатата Цветан Симеонов. Той отчете и позитивите от бюджетния излишък без да се допускат неразумни харчове. Това е добро, тоест можем да разчитаме, че макроикономическата стабилност ще включи и непроменяне на данъците.
Източник: econ.bg (10.09.2016)
 
Строителството продължава да се свива в разгара на лятото Строителството продължава да се свива и през юли - месеца, който би трябвало да бележи разгара на строителния сезон. По предварителни данни на Националния статистически институт индексът на продукцията в сектора е с 1.4% под равнището от предходния месец и с 11.8% под отчетеното през юли 2015 г. Спадът и на месечна, и на годишна основа, продължава девет месеца поред. През юли спрямо юни продукцията от гражданското/инженерното строителство спада с 3.3%, докато продукцията от сградното строителство бележи увеличение със символичните 0.3%. Сравнението с година по-рано показва, че спадът при гражданското строителство е с 14.2%, а при сградното - с 9.4%.
Източник: econ.bg (10.09.2016)
 
Увеличават се покупките на храни, лекарства, бензин и дрехи Повече покупки на храни, напитки, цигари, лекарства, бензин и облекла отчита статистиката през юли спрямо година по-рано. Свиват се продажбите на компютри, битова техника и електронната търговия. Оборотът в търговията на дребно през юли остава на равнището от предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Сравнението с юли 2015 г. показва увеличение с 2.2%. Спрямо предходния месец оборотът намалява по-съществено в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.7%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3.5%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.1%. Търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки запазва равнището си от предходния месец. Спрямо 12 месеца по-рано продажбите на храни, напитки и цигари нарастват със 7.3%, на лекарства - с 6.1%, на автомобилни горива и смазочни материали - с 3.5%, на облекла и обувки - с 2.8%. Намалението на покупките по пощата, телефона или интернет за година е с 9.1%, на компютърна и комуникационна техника - с 8.0%, на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3.0%.
Източник: econ.bg (10.09.2016)
 
Влошаване на строителството и индустрията Влошаване на промишленото производство и строителния сектор през юли спрямо юни отчете НСИ. Индексът на промишленото производство в България намалява с 1,6% на месечна база при ръст от 3,9% през юни. Това представлява влошаване на производството за пети от последните шест месеца, показват данните на НСИ. Ръстът на оборотите на търговците на дребно се забавя Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство обаче регистрира повишение с 2,3% (спрямо юли 2015-а). В същото време индексът на националната статистика за продукцията в сектор „Строителство“ през юли е с 1,4% под равнището от юни, когато се понижи с 1,6%. На годишна база строителната продукция регистрира понижение с 11,8% след спад с 13% през юни, влошавайки се за седми пореден месец от началото на годината. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през юли, като тук оборотът, без търговията с автомобили и мотоциклети, остана на нивото от предходния месец (0,0%). От данните се вижда, че оборотите се увеличават с 2,2% на годишна база след ръст от 5,4% през юни. На годишна база най-голямо е увеличението при търговията с хранителни продукти и тютюневи изделия – със 7,3% спрямо миналия юли. Спрямо предходния месец юни обаче в този сектор има спад от 0,7%.
Източник: Труд (10.09.2016)
 
България остава сред държавите с умерен ръст на цените на жилищата България запазва позициите си сред държавите в света с умерен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие на тази година, показва класацията на консултантската компания Knight Frank. Страната ни е поставена на 29-то място от общо 55 пазара, изследвани от компанията. Годишният ръст на цените на жилищата у нас през второто тримесечие достига 4,6%, а спрямо предходното тримесечие увеличението е 1%, отчитат експертите. Това ни поставя в групата на пазари като Холандия, Чехия и Словакия, където е отчетен годишен ръст на цените на жилищата от порядъка на 4 процента. В глобален план лидер по най-силен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие остава Турция с почти 14 на сто годишно увеличение и 4 на сто – за тримесечието. Темповете на ръст обаче се забавят в сравнение с предходното тримесечие, когато беше отчетено годишно повишение на цените от почти 20 на сто. Следва Нова Зеландия с ръст от съответно 11% и 3%, а на трето място е Канада с увеличение на цените от съответно 10% и 5,4%. Топ 10 се допълва от Чили, Швеция, Малта, Австрия, Исландия, Мексико и Германия. На дъното на класацията за второто тримесечие е Тайван с годишен спад от 9,4% и 2,2% за тримесечието. На второ място по спад на цените е Украйна със съответно 9,2% и 2,3%, а на трето – Хонконг с 8,1% понижение на годишна база, но ръст от 0,1% за тримесечието. В топ 10 по най-силен спад на цените на жилищата в света попадат още Мароко, Гърция, Сингапур, Кипър, Италия, Бразилия и Япония. През второто тримесечие глобалният индекс на цените на жилищата на Knight Frank ускорява ръста си до 4% на годишна база. Като водеща тенденция на глобалния жилищен пазар от консултантската компания подчертават “изплуването” на европейските пазари в първата половина на класацията – т.е. най-бързо растящите пазари, докато азиатските – някогашни лидери по ръст на цените, отчитат сериозно забавяне. За бързата скорост на развитие на западните пазари основен фактор е паричната политика на централните банки, посочват експертите в доклада. Що се отнася до Китай, чийто пазар на имоти е източник на постоянни притеснения за здравето на глобалната икономика, страната попада също в групата на държавите с по-умерен растеж на цените (5,9% на годишна база през второто тримесечие). Разширява се обаче пропастта между пазарите в петте водещи града в страната – Пекин, Гуанджоу, Саня, Шанхай и Шънджън) в сравнение с останалите, по-малки населени места.
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2016)
 
Износът на България за трети страни намалява с 15.6% в сравнение със същия период на 2015 г. През периода януари - юли 2016 г. износът на България за трети страни намалява с 15.6% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 8 287.3 млн. лeвa. Основни търговски партньори на България са Турция, бившата югославска република Македония, Китай, Сърбия, Руската федерация и САЩ, които формират 50.1% от износа за трети страни. През юли 2016 г. износът на България за трети страни спада с 13.8% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 272.7 млн. лeвa. При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите седем месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. е отбелязан ръст в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (26.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (35.2%). Вносът на България от трети страни през периода януари - юли 2016 г. намалява с 16.0% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 9 244.3 млн. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна (табл. 3 от приложението). През юли 2016 г. вносът на България от трети страни спада с 13.5% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 416.9 млн. лeвa. При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите седем месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (18.1). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (41.8%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - юли 2016 г. е отрицателно и е в размер на 957.0 млн. лeвa (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 506.0 млн. лева. През юли 2016 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е в размер на 144.2 млн. лeвa.През периода януари - юли 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 25 769.6 млн. лв. и спрямо съответния период на 2015 г. износът намалява с 3.1%. През юли 2016 г. общият износ възлиза на 4 075.8 млн. лв., или с 0.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. През периода януари - юли 2016 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 28 201.8 млн. лв. (по цени CIF), или с 6.5% по-малко спрямо същия период на 2015 година (табл. 1 и 2 от приложението). През юли 2016 г. общият внос намалява със 7.7% в сравнение със съответния месец на предходната година и е в размер на 4 322.9 млн. лeвa. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юли 2016 г. и е на стойност 2 432.2 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - юли 2016 г. също е отрицателно и е в размер на 1 086.2 млн. лева. През юли 2016 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 247.1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 29.9 млн. лева.
Източник: БСК (13.09.2016)
 
С 5 на сто поскъпнали имотите у нас за година 4,6% е годишният ръст на цените на жилищата у нас през второто тримесечие на годината, показва класацията на консултантската компания Knight Frank. Страната ни е поставена на 29-о място от общо 55 пазара, като се нарежда сред държавите с умерено увеличение на цените. Това ни поставя в групата на страни като Холандия, Чехия и Словакия, където е отчетен годишен ръст на цените на жилищата от 4 на сто. Спрямо преходното тримесечие цените на имотите в България са поскъпнали с 1%. В сравнение с края на 2015 г. обаче ръстът в цените е от 4,1 на сто. „Моите очаквания са подобни на миналата година – между 5 и 7% увеличение на годишна база. До края на годината обаче не се предвижда драстично увеличение на цените. Може би около 1-2%“, коментира за „Монитор“ Добромир Ганев, зам.-председател на Национално сдружение „Недвижими имоти”. Според него през следващата година също не се предполага да има огромен скок на цените. „Всичко зависи от строителната активност, от предприемачеството, както и от икономическото състояние на регионите“, допълни Ганев. По думите му влияние върху цените могат да окажат и миграцията и последиците от Brexit. Експертът каза още, че българите в момента предпочитат да купуват жилищата си в напреднала фаза на строеж, тъй като рискът е по-малък. „Зависи от гледната точка и настройката на самия клиент. Ако предпочита сигурност, ще избере проект, който има Акт 14“, бе категоричен той. Той допълни, че данните от Агенцията по вписванията показват, че се наблюдава ръст на сделките в рамките на 6-7% „Поради тази причина няма как да няма ръст на цените, след като се увеличава обемът на търсенето“. От бранша отчитат, че през 2016 г. нараства и броят на сделките на зелено. Новите проекти са по-функционални, с по-добър дизайн, както и по отношение на квадратурата на използваните площи. „Хората ценят много повече средствата си в сравнение с годините по време на бума. Критични са към проектите и искат да знаят за какво си дават парите“, заяви Добромир Ганев. Данните от изследването показват още, че в глобален план лидер по най-силен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие остава Турция с почти 14 на сто годишно увеличение и 4 на сто – за тримесечието. Темповете на ръст обаче се забавят в сравнение с предходното тримесечие, когато беше отчетено годишно повишение на цените от почти 20 на сто. Следва Нова Зеландия с ръст от съответно 11% и 3%, а на трето място е Канада с увеличение на цените от съответно 10% и 5,4%. Топ 10 се допълва от Чили, Швеция, Малта, Австрия, Исландия, Мексико и Германия На дъното на класацията за периода април-юни е Тайван с годишен спад от 9,4% и 2,2% за тримесечието. На второ място по спад на цените е Украйна със съответно 9,2% и 2,3%, а на трето – Хонконг с 8,1% понижение на годишна база, но ръст от 0,1% за тримесечието. На челни места по отношение на спада на цените на жилищата в света попадат още Мароко, Гърция, Сингапур, Кипър, Италия, Бразилия и Япония. През второто тримесечие глобалният индекс на цените на жилищата ускорява ръста си до 4% на годишна база Като водеща тенденция на глобалния жилищен пазар от консултантската компания подчертават “изплуването” на европейските пазари в първата половина на класацията – т.е. най-бързо растящите пазари, докато азиатските – някогашни лидери по ръст на цените, отчитат сериозно забавяне. За бързата скорост на развитие на западните пазари основен фактор е паричната политика на централните банки, посочват експертите в доклада.
Източник: Монитор (13.09.2016)
 
Само 8% от жилищата у нас застраховани Едва около 8% от жилищата у нас са застраховани. Това съобщи за „Монитор” Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи. Според нея огромно влияние върху този процент оказват ипотеките. „Значителна част от застраховките домашно имущество са свързани с ипотечния портфейл на банките. Нормално е всеки кредитор да търси защита от непредвидени събития. Именно това осъзнаване на риска, което банките имат, липсва все още на потребителите, макар че за разлика от банките, те често са финансово напълно неподготвени за неочакваното”, заяви Несторова. Председателят на Асоциацията на застрахователните брокери, Ивета Кунoва също подчерта, че броят на българите, които отделят пари, за да застраховат дома си, все още е много малък. По думите й хората, които все пак решат да сключат застраховка, търсят минималната цена, която обаче означава и ограничено покритие. „Застраховка може да бъде сключена и за 10 лв. на година, но и изплатеното обезщетение при щета ще е скромно. Средната цена на сключените полици е 100 - 150 лв. за София и около 60 – 80 лв. за страната”, допълни тя. Застрахователите обясняват, че сънародниците ни масово страдат от предразсъдъци по отношение на имуществените застраховки. „Или ги смятат за твърде скъпи, или за безполезни и хвърляне на пари на вятъра”, каза Кунoва. По-големият проблем обаче бил, че хората масово не вярвали на застрахователите и смятали, че дори да имат застраховка, в случай на бедствие застрахователят ще се „измъкне” и няма да им плати нищо или ще плати недостатъчно. Най-често потребителите сключвали застраховки на минимални цени, привлечени от атрактивни реклами, но в повечето пъти не осъзнавали, че и покритието, което се предлага за тази цена, е ограничено. „След това са недоволни, че изплатеното обезщетение е минимално. Затова изборът на застраховка трябва да е съзнателен и внимателен най-добре с помощта на специалист – застрахователен брокер”, казаха още експертите. Според Несторова би трябвало да са водещи застраховките „Живот” и здравните, непосредствено следвани от застраховката на дома. Едва след това трябва да застава въпросът за застраховка на движимото имущество, например - автомобила. От асоциацията на брокерите заявиха, че все още е много малък процентът на хората, които доброволно застраховат имуществото си. „Не е изненадващо, но е тревожно, че хората с по-скромни финансови възможности по-рядко сключват застраховки, тъй като от една страна бюджетът им е ограничен и бързат да покрият текущите си разходи, а от друга страна много от тях смятат, че не могат да си позволят застраховка. В същото време тези хора са най-уязвими и когато ги сполети бедствие, възстановяването на щетите е много трудно. Затова именно те е добре да имат някаква застраховка”, обясняват застрахователните брокери. По отношение на ръста при полиците за дома от бранша коментират, че се наблюдава минимален ръст от около 0,2%, ако се сравняват данните към 31 май 2016 г. с тези към същия период на миналата година. „Достатъчно е да си припомним градушката в София по-миналата година или наводненията в някои райони на страната, година след година. Тъжно е, когато знаеш, че срещу малка премия едно семейство е можело да има финансова защита на дома си, а вместо това моли за помощи, които винаги са недостатъчни”, категорична бе Светла Несторова.Приходите от комисиони на застрахователните брокери нарастват с близо 1/3 през първото полугодие на тази година спрямо същия период на миналата година благодарение на по-високите възнагражденията, които са получили за сключени автомобилни, имуществени, здравни и животозастраховки. През първите шест месеца на годината застрахователните брокери, които работят с всички застрахователни компании, а не само с една, каквато е практиката при застрахователните агенти, отчитат приходи от комисиони в размер на 108,296 млн. лв. Това е с 23,235 млн. лв. повече спрямо регистрираните преди година 84,061 млн. лв., показват изчисленията на Investor.bg на база статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН). В относително изражение ръстът от 29% е малко над три пъти по-голям от отчетените за цялата 2015 г 8,9 на сто.. 91% от комисионите, или около 98,58 млн. лв., идват по линия на общото застраховане, а останалите 9%, или близо 9,72 млн. лв. - по линия на животозастраховането. Комисионите на брокерите от общо застраховане се увеличават с 32%, или с 23,88 млн. лв. за година. През периода делът на получените комисиони от сключени застраховки „Каско” възлиза на 42%. Задължителната „Гражданска отговорност” формира 38,9% от приходите от комисиони, докато имуществените застраховки допринасят с 11,2%. В абсолютно изражение говорим за приходи от комисиони за 41,46 млн., 38,32 млн. и 11 млн. лв. съответно. Брокерите печелят все повече и от сключване на застраховки „Живот”. В края на юни 2016 г. приходите на брокерите от предлаганите продукти в този сегмент възлизат на 9,72 млн. лв. Това е ръст от 28,3% на годишна база. За сравнение – в края на юни 2015 г. от животозастраховане брокерите генерираха комисиони за 7,57 млн. лв.Лихвите по депозити са на исторически най-ниските си нива, доближавайки нулата. Въпреки това българите продължават да пестят и парите на влог растат, показват данните на БНБ. Инвестиционни посредници също отчитат ръст на спестовните застраховки и взаимните фондове. Парите на депозит в банките у нас са над 43 млрд. лева, показват данните на централната банка в края на юли. Това означава 7% повече от миналата година. Финансови анализатори изчисляват, че за миналата година доходността от влог е била около 1%, а инвестицията в застраховка или пенсионен фонд е носила до 3%, но преди начисляване на такси. Най-голяма възвращаемост е имало от инвестицията в имот с цел даване под наем. Според много потребители лихвите са твърде ниски и обезсмислят депозита, но решението дали да се инвестира в нещо по-рисково, но с по-висока доходност е индивидуално. Експерти отчитат, че все повече хора инвестират в спестовна застраховка „Живот” или във взаимни фондове, но те не са алтернатива на депозита. Влогът дава гаранция, инвестицията във взаимни фондове е с по-добра доходност, а застраховката „Живот” предлага много добра комбинация, обясни Явор Ачев, мениджър на инвестиционни фондове, пред БиТиВи.
Източник: Монитор (13.09.2016)
 
Хотелиери спечелиха 286 млн. лв. от нощувки Хотелиерите са спечелили 286,3 млн. лв. от нощувки през юли. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е ръст от 18 на сто спрямо същия период на миналата година. Нарастване се отчита както в постъпленията от чужденци, така и при тези от българи, съответно с 20,5% и 7,7 на сто. Общо регистрираните нощувки през юли е над 5,7 млн., което е с 18,1% повече в сравнение със същия месец на 2015 г. Най-голям е ръстът на нощувките в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - с 20,9%. В хотелите с най-висока категория са реализирани 61,2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 23,3% - на българи. В хотелите с 3 звезди са осъществени 28,3% от нощувките на чужди граждани и 26,9% на българи. А при тези с най-ниска категория - 1 и 2 звезди пренощуванията на чужденците са 10,5, а на българи - 49,8%. Броят на пренощувалите лица в хотелите през юли 2016 г. също нараства с 15,4% в сравнение със същия месец на 2015 г., като достига 1,155 милиона души. От всички пренощували лица 39,4% са българи, като по-голямата част от тях 74.7% са нощували в места за настаняване от по-ниска категория, като са реализирали средно по 3,4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 699.8 хил., като 61,2% от тях са избрали хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 6 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юли 2016 г. е 60,5%, като се увеличава с 5,6 процентни пункта в сравнение с юли 2015 година.
Източник: Монитор (13.09.2016)
 
Нулева инфлация отчетоха статистиците през август Индексът на потребителските цени през август е без промяна спрямо предходния месец и месечната инфлация е нула, съобщи Националният статистически институт. Спрямо август 2015 г. стойността на показателя е отрицателна - минус 0.3%. След месечно ускорение през юли до 1% инфлацията се връща към стойностите, близки до нулата, се вижда от статистическите данни. Годишната инфлация остава отрицателна седми пореден месец. През миналия месец спрямо предходния храните и безалкохолните напитки поевтиняват с 0.2%, а алкохолът и цигарите поскъпват със същия процент. Колебанията в цените на останалите наблюдавани стоки и услуги варират около нулата. Единствено по-значително поевтиняване има при облеклата и обувките - с 2.9%, метанът за автомобили - с 2.8%. По-съществено поскъпват яйцата - с 2.7%, захарта - с 1.8%, бензинът А98Н - с 1.2%, газът пропан-бутан за коли - с 1.6%, праховете за пране - с 1.8%, международните полети - с 6.3%.
Източник: Дневник (14.09.2016)
 
Застрахователните компании у нас управляват 6.603 млрд. лв. към края на юни Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 6.603 млрд. лв. към края на юни 2016 година. Техният размер се увеличава с 614.1 млн. лв. (10.3%) в сравнение с края на юни 2015 г. (5.989 млрд. лв.) и с 342.3 млн. лв. (5.5%) спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. (6.261 млрд. лева), съобщиха от БНБ. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват със 186.7 млн. лв. (12%) – от 1.561 млрд. лв. към края на юни 2015 г. до 1.748 млрд. лв. към края на същия месец на 2016 година. Спрямо края на март 2016 г. (1.739 млрд. лв.) те се увеличават с 8.7 млн. лв. (0.5%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2016 г. е 26.5% при 26.1% към края на второто тримесечие на 2015 г. и 27.8% в края на март 2016 година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават с 427.5 млн. лв. (9.7%) – от 4.428 млрд. лв. към края на юни 2015 г. до 4.855 млрд. лв. към края на същия месец на 2016 година. Те нарастват с 333.6 млн. лв. (7.4%) спрямо края на март 2016 г. (4.522 млрд. лева). Към края на юни 2016 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 73.5% при 73.9% в края на второто тримесечие на 2015 г. и 72.2% към края на март 2016 година. В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2016 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 289.5 млн. лв. (9.8%) до 3.256 млрд. лева. Спрямо края на юни 2015 г. депозитите намаляват с 18.1 млн. лв. (2.3%) до 756.1 млн. лв., акциите и другите форми на собственост се увеличават с 59.2 млн. лв. (8.7%) до 739.1 млн. лв., а средствата във вземания от застрахователни операции нарастват със 105.8 млн. лв. (16%) до 766.7 млн. лева. В края на второто тримесечие на 2016 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 49.3% при 49.5% към края на същото тримесечие на 2015 г., на депозитите – 11.4% при 12.9% към края на юни 2015 г., на акциите и другите форми на собственост – 11.2% при 11.4% към края на юни 2015 г. и на вземанията от застрахователни операции – 11.6% при 11% към края на второто тримесечие на 2015 година. Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, основен дял имат активите в левове, които са 40.5% от общия размер на активите към края на юни 2016 г. при 42.2% към края на второто тримесечие на 2015 година. Активите в евро са 29.4% при 27.9% към края на юни 2015 година. Към края на юни 2016 г. активите в щатски долари са 3.1% при 3.8% към края на второто тримесечие на 2015 г., а в други валути – 27% при 26.1% към края на юни 2015 година. По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, на годишна база към края на юни 2016 г. инвестициите в България се увеличават със 126 млн. лв. (4%) до 3.267 млрд. лв. при 3.141 млрд. лв. към края на юни 2015 година. Техният относителен дял е 49.5% към края на юни 2016 г. при 52.4% към края на същия месец на 2015 година. В края на второто тримесечие на 2016 г. средствата, инвестирани в държавите от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 369.2 млн. лв. (14.3%) до 2.956 млрд. лв. при 2.587 млрд. лв. към края на юни 2015 г., като относителният им дял към края на юни 2016 г. е 44.8% при 43.2% в края на юни 2015 година. Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2016 г. са 6.603 млрд. лева. Собственият капитал е 1.861 млрд. лв. към края на юни 2016 г., като намалява със 144.9 млн. лв. (7.2%) спрямо края на юни 2015 г. (2.006 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на второто тримесечие на 2016 г. е 28.2% при 33.5% към края на същото тримесечие на 2015 година. Към края на юни 2016 г. застрахователните технически резерви нарастват на годишна база с 321.4 млн. лв. (9.2%) до 3.807 млрд. лeвa. Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 2.530 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2016 г. при 2.433 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2015 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на юни 2016 г. е 66.5% при 69.8% в края на второто тримесечие на 2015 година. Към края на юни 2016 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД се увеличават със 150.1 млн. лв. (8.5%) до 1.916 млрд. лв. при 1.766 млрд. лв. към края на юни 2015 година. Към края на второто тримесечие на 2016 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 50.3% при 50.7% към края на юни 2015 година. На годишна база към края на второто тримесечие на 2016 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 26 млн. лв. (4.8%) до 514.7 млн. лв. при 540.7 млн. лв. към края на юни 2015 г. и са 13.5% от застрахователните технически резерви при 15.5% към края на второто тримесечие на 2015 година. Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) намаляват с 15.4 млн. лв. (18.2%) до 69.5 млн. лв. към края на юни 2016 г. при 84.9 млн. лв. към края на второто тримесечие на 2015 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 1.8% в края на юни 2016 г. при 2.4% към края на юни 2015 година. Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на второто тримесечие на 2016 г. се увеличават с 223.9 млн. лв. (21.3%) до 1.276 млрд. лв. при 1.053 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2015 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на юни 2016 г. е 33.5% при 30.2% в края на юни 2015 година.
Източник: econ.bg (14.09.2016)
 
Средствата, управлявани от застрахователните дружества, растат с 10,3% за година Средствата, управлявани от застрахователните дружества в България, нарастват с 10,3% на годишна база през юни до 6,603 млрд. лв. в сравнение с 5,989 млрд. лв. в края на юни 2015 г. Това показва статистиката на Българската народна банка (БНБ) за застрахователната дейност в страната през шестия месец от годината. Повишение се отчита и спрямо предходното тримесечие, като средствата за застрахователите у нас нарастват с 5,5% спрямо края на март, когато са били в размер на 6,261 млрд. лв. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 12% от 1,561 млрд. лв. към края на юни 2015 г. до 1,748 млрд. лв. към края на същия месец на 2016 година. Спрямо края на март увеличението е с 0,5%. Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2016 г. е 26,5% при 26,1% към края на второто тримесечие на 2015 г. и 27,8% в края на март 2016 година.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2016)
 
Евростат: Понижение на индустриалното производство в ЕС и в България за юли Подобно на еврозоната, индустриалното производство в Европейския съюз и в частност в България се понижи рязко през юли, показват данни на Евростат, предаде БНР. Индустриалното производство в целия ЕС се сви с 1,0% на месечна база след повишение с 0,7% през юни, като на годишна база се понижи с 0,1% след растеж от 0,8% през предходния месец. Това представлява първо понижение на производството на годишна база от ноември 2014-а година насам. Индустриалното производство се влоши най-силно на месечна база в Словакия (понижение с цели 15,9%), следвана от Чешката Република (спад с 9,7%) и Холандия (с 5,8%), докато най-солиден ръст беше отбелязан в Естония (повишение с 4,5%), Ирландия (с 3,75%) и Дания (с 2,3%). Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Дания и Словения (повишение с по 7,4%), Финландия (с 6,8%) и Ирландия (с 5,0%) при най-солиден спад в Словакия (спад с 14,3%), Чешката република (със 7,6%) и Малта (с 3,9%). Според Евростат индустриалното производство в България през седмия месец на годината се понижи с 1,6% спрямо юни, когато нарасна с цели 3,9%, подновявайки по този начин негативната тенденция в промишления сектор на нашата страна, който беше в сила от март насам (трайно понижение на производството през периода март - май). На годишна база индустриалното производство в България през юли се повиши с 2,3%, след като месец по-рано нарасна с цели 4 на сто.
Източник: Други (15.09.2016)
 
Ръст на приходите от сделки с недвижимости в София Приходите на Столичната община от данъци върху имуществени сделки продължават да се увеличават заради трайното раздвижване на имотния пазар. Тази тенденция започна през миналата година, когато градът получи 88 млн. лв. от данък върху придобиване на имущество, т.е. с 13% повече, отколкото беше планирано. През първото тримесечие увеличението на приходите от данък за възмездно придобиване беше с 25.7% спрямо същия период на 2015 г., а общо за полугодието нарастването е с една пета, до 44.9 млн. лв. Тези данни са добър индикатор за развитието на пазара на недвижимите имоти в града, коментират от общината. Столичани плащат в полза на общината 2.5% от оценката на прехвърляното имущество. Това означава, че от началото на годината до края на юни в София са сключени сделки за 1.796 млрд. лв. Постъпленията от данък върху сделките с имоти са 13 на сто от общите приходи на общината за шестмесечието, които възлизат на 347.7 млн. лв. Общата сума е с 39.6 млн. лв. по-голяма, отколкото към същата дата преди година. От строителни разрешения до края на полугодието в общинския бюджет са влезли 3.8 млн. лв. Това също е добър индикатор, защото тези приходи показват, че ще има и строителство в града, посочват още от общината.
Източник: Строителство Имоти (15.09.2016)
 
Безработицата през август е спаднала до 8% В края на август в бюрата по труда са регистрирани 261 525 безработни. Спрямо юли те намаляват с 6575. На годишна база в сравнение с август 2015 г. безработните са значително по-малко – с 45 296, а спрямо края на декември 2015 г. намаляват с 67 396. Това показват данните на Агенцията по заетостта. През август равнището на безработица продължава да намалява и вече е 8 на сто. Намалението спрямо юли 2016 г. е с 0.2 процентни пункта, като тенденцията, характерна за активния летен сезон, се запазва за пореден месец. В сравнение с август 2015 г. равнището на безработица е значително по-ниско – с 1.3 процентни пункта, съобщават от агенцията. На работа през август са постъпили общо 19 789 безработни, от които 15 348 – на първичния пазар на труда. В бюрата по труда са заявени 18 934 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 10 166, които са близо 54% от всички заявени свободни работни места през месеца.
Източник: Дневник (16.09.2016)
 
България изостава по икономическа свобода България изостава с три места в последната класация "Икономическа свобода по света" на канадския институт "Фрейзър". Така страната ни дели 45-а позиция заедно с Израел, Монголия и Никарагуа. Най-проблемната област продължава да е съдебната система. Индексът измерва степента на икономическа свобода, като анализира политиките и институциите на 159 държави, групирани в няколко категории: размер на правителството, съдебна система и право на собственост, регулации, свобода на международната търговия и стабилни пари. Класация 2016 е на база информация от 2014 г., която е последната година с налични и сравними данни за всички включени държави. Интересно е че с равен брой точки, класирани на 5 позиция, освен Ирландия и Канада е Грузия. Държавата се представя много добре по ниво на регулациите, има добър резултат при съдебната система и защитата на частната собственост. Спадът в позициите на България се дължи на повече включени държави в тазгодишната класация, както и на по-бързите темпове на подобряване на икономическата свобода в повечето икономики в сравнение със страната ни. "Тазгодишният резултат поставя страната на 20-о място в ЕС при 15-о през миналата година. Това показва, че подобрението на икономическата свобода в България е било по-незначително в сравнение с това в останалите страни в света и в частност – в ЕС", коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ), които са българският партньор по проекта. Те напомнят, че по-високата икономическа свобода е важна, защото увеличава благосъстоянието на хората.Най-лошите резултати за България са в категория съдебна система. Тя е и с най-незабележимо нарастване спрямо нивата от 2015 г., което според ИПИ е "доказателство за несъстоялата се съдебна реформа и оценка за неспазване на върховенството на закона и липсата на независимост на съдебната система". По някои от подпоказателите като изпълнение на договорите, безпристрастност на съда и надеждност на полицията резултатите или не се променят през годините, или се влошават. Категория, в която има влошаване спрямо предходната година, е регулиране на кредита, труда и бизнеса. Като пречки за икономическа свобода се оценяват намесата в кредитния пазар (като най-вероятно тук се има предвид въвеждането на мерки за ограничаване на компаниите за бързи кредити - бел. авт.), скъпата бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, определянето на минимална работна заплата, големият брой регулации при наемането и освобождаването на работници и корупцията. Традиционно високи оценки България получава в категория стабилни пари (заради ниската инфлация и свободната обмяна на валута и свобода на международната търговия. Най-добре оценено в категория размер на правителството е данъчното облагане заради плоския данък. На първите две места тази година, както и миналата, са Хонконг и Сингапур, следвани от Нова Зеландия, Швейцария и Канада. На дъното на класацията са Аржентина, Венецуела, Либия и Конго. От ИПИ обръщат внимание, че от създаването на индекса през 1985 г. до тазгодишното издание резултатът на развитите държави се увеличава с 0.8 точки до 7.7 от максималните 10, а този на развиващите се – с 1.7 до 6.7 точки.
Източник: Капитал (16.09.2016)
 
Бум в търсенето на лукс имоти От началото на годината се наблюдава бум в търсенето на луксозни имоти, главно в столицата. Увеличеното търсене се дължи основно заради българи, живеещи извън страната. „Нашенците от чужбина пуснали 25% повече запитвания и са сключили също толкова повече сделки от пролетта насам”, каза Никола Стоянов, шеф на агенция. Пазарът на скъпи имоти в момента е настроен изключително оптимистично и брокерите дори трудно насмогват да дадат информация на потенциалните си клиенти. Засега няма особен интерес от чужденци и на тях се падат около една десета от сделките с луксозни имоти в България. Драстично увеличеното търсене почти изцяло е от българи, живеещи у нас и от наши съотечественици зад граница. Купувачите на луксозни имоти традиционно предпочитат да купуват просторни апартаменти в района на „Докторски паметник”, а също така и в престижните зони на кварталите „Лозенец”, „Изток”, „Бояна“. В останалите райони от витошката яка на София се търсят основно къщи. Основно те търсят жилището да е в новопостроена или много добре поддържана сграда. Почти задължително е наличието на гараж, както и нормална инфраструктура в района.
Източник: Монитор (16.09.2016)
 
Хотели във Варна с 83,5 млн. лв. приходи от нощувки Хотелите във Варненска област са реализирали 83,5 млн. лв. приходи от нощувки през юли. Общият брой на регистрираните е 1 543 200 нощувки, от които реализираните от българи са 240 000, а от чужденци – над 1,303 млн., отчитат от Националния статистически институт. Пренощувалите в местата за настаняване в област Варна са се увеличили с 24,1% в сравнение със същия месец на 2015 г. и увеличението достига 252 900 души. Данните на Териториалното статистическо бюро Североизток показват, че приходите са с 24,5% повече в сравнение със същия период на миналата година. През юли най-много нощувки са реализирали гостите от Германия - 334 000, от Полша - 182 800, Русия - 172 400, Румъния - 169 900 и от Дания - 38 000. Най-голямо увеличение на нощувките, с 52,4%, се наблюдава в базата с категория 1 и 2 звезди. От всички пренощували на теритирията на Варна и областта 21, 7 % са българи, като по-голяма част от тях са нощували точно в места за настаняване с 1 и 2 звезди и са реализирали средно по близо 5 нощувки. Хотелите с 4 и 5 звезди са предпочитани от 69,3% от чуждите граждани, като 6,7 е средният брой реализирани нощувки в тях. През юли в област Варна са функционирали ob]o 409 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 28 200, а на леглата 66 700, като увеличението на легловата база е с 13,1% сочат още данните от статистиката.
Източник: Монитор (16.09.2016)
 
Българският пазар на нови автомобили отбелязва 26,3% увеличение през август в сравнение със същия месец на миналата година, като за 31 дни у нас са регистрирани 2029 превозни средства. Това показват данни на Асоциацията на европейските автомобилопроизводители (ACEA), цитирани от "Труд". От началото на годината до края на осмия месец в страната са регистрирани 16 562 нови автомобила, което е ръст от близо 9% на годишна база. Продажбите у нас обаче остават сравнително малки като обем на пазара. Въпреки това с по-голям ръст на годишна база могат да се похвалят само 5 държави от Европейския съюз - Хърватия, Унгария, Латвия, Люксембург и Румъния. Именно северната ни съседка е рекордьор в това отношение, отбелязвайки увеличение от внушителните 68,6% спрямо август 2016 г. Реализираните в държавите от ЕС нови автомобили през август са 819 126 (ръст от 10%), а тези за периода януари-август 2016 г. - 9 787 760 (ръст от 8,1%). ACEA oтбелязва, че данните представляват „впечатляващо постижение, като се има предвид, че август обикновено е един от най-слабите месеци на годината от гледна точка на обема заради лятната ваканция и отпуските". През август увеличение в резултатите отчитат всички пазари, като изключение правят единствено Гърция, Холандия и Словения, където е отбелязан спад със съответно 6,6, 12,1 и 1,3 на сто. Най-голям като обем продължава да бъде пазарът на Германия. Резултатът за август е 245 076 продажби и ръст от 8,3%.
Източник: Дарик радио (17.09.2016)
 
Рекорден ръст в износа на алкохол 5,76 млн. литра спиртни напитки са изнесени от България за страните от ЕС за периода януари-август 2016 г. Това е с 25% повече от износа за цялата 2015 г. Данните за износа на спиртни напитки и вино са посочени в писмен отговор на министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос на депутата Стефан Кенов. За страните извън ЕС до август са изнесени 2,61 млн. литра български алкохол, което е с 18,73% повече от експорта за цялата 2015 г. Сред страните от ЕС най-много български алкохол пият в Румъния. За северната ни съседка от януари до август са изнесени 4,37 млн. литра спиртни напитки, което е ръст с 47,73% спрямо експорта за цялата 2015 г. На второ място по потребление на български спиртни напитки е Полша, макар че за там износът е близо 13 пъти по-малък, отколкото за Румъния. За Полша до август са изнесени 338 хил. литра алкохол. На следващите места се нареждат Италия (195 хил. литра спиртни напитки), Литва (185 хил. л), Чехия (147 хил. л) и Германия (83 хил. л). В ЕС само във Финландия не пият български алкохол, много малък е и износът ни за Ирландия, Люксембург и Унгария. За ЕС до август сме изнесли и 18,9 млн. литра неденатуриран етилов алкохол, от които се произвеждат алкохолни напитки, при 31,28 млн. литра за 2015 г. Като близо 10 млн. литра е етиловият алкохол, изнесен за Гърция. В страните извън ЕС най-много български спиртни напитки пият в Армения (изнесени 492 хил. л до август), Сърбия (415 хил. литра), Обединени арабски емирства (403 хил. л), Ирак (292 хил. л) и Кения (232 хил. л). Дори в Северна Корея пият български алкохол (4927 л). Но за Куба тази година не сме изнесли нито един литър. Износът на вино за страните от ЕС от януари до август е 26,4 млн. литра, при 39,59 млн. л за цялата 2015 г. В ЕС най-много български вина се пият в Полша (10,68 млн. литра изнесени до август), Румъния (8,39 млн. л), Швеция (1,76 млн. л), Великобритания (1,16 млн. л) и Гърция (1 млн. л). Като за Гърция експортът на вино до август е двойно по-голям отколкото за цялата минала година. За ЕС до август са изнесени и 470 хил. л шумящи вина (например шампанско). Извън ЕС най-голям е износът ни на вино за Русия (2,83 млн. л до август), Китай (329 хил. л), Япония (243 хил. л), САЩ (237 хил. л) и Сърбия (181 хил. л). Дори в Хонг Конг пият българско вино (30 хил. л до август). Но за Куба, Турция и Украйна тази година няма износ на българско вино.
Източник: Стандарт (19.09.2016)
 
След обявените данни миналата седмица за спад в промишлеността у нас с 1,6 на сто през юли, производството в строителния сектор също се сви силно през месеца. Въпреки това в еврозоната и в целия Европейски съюз секторът се подобри, показват данни на Евростат. Секторът у нас е спаднал с 1,4% през юли след понижение с 2,3 на сто през юни, запазвайки тази негативна тенденция за девети пореден месец, след като за последно беше отчетен растеж в сектора от 0,8% през октомври 2015 година. На годишна база строителният сектор в България също отбеляза влошаване за девети пореден месец, свивайки се през юли с 11,7% след понижение с 13 на сто през юни, като и по двата показателя България е сред най-слабо представящи се страни от ЕС. Производството в строителния сектор на еврозоната нарасна през юли с 1,8% след повишение с 0,3% през юни, като това представлява подобрение на икономическата активност в сектора за трети пореден месец. Строителството в целия Европейски съюз се повиши с 1,1% след стагнация през предходния месец. На годишна база строителството в еврозоната нарасна през юли с 3,1 на сто след анемичен растеж с 0,6% през юни, отбелязвайки най-солидно повишение от февруари насам. Повишение с 1% на годишна база бележи и строителството в целия ЕС след растеж с 0,5% през предишния месец, нараствайки за трети пореден месец. През юли най-силен растеж в строителството на месечна база беше отчетен във Франция - ръст с 4,8%, Словения - с 2 на сто и Германия - с 1,8%, докато най-сериозен спад беше регистриран в Словакия - понижение с 11%, Унгария - с 3,2 на сто, и България - с 1,4%.
Източник: Дума (20.09.2016)
 
България е в топ 3 по спад на строителната продукция в ЕС през юли България не успява да преодолее спада в строителната продукция и за седми пореден месец обемите продължават да намаляват. Страната ни е в топ три по спад на строителството в ЕС през юли с 1.4% на месечна база и на пето място с 11.7% - на годишна, сочат данните на Евростат. Данните на Националната статистика отчетоха и продължаващо намаление през август с 5.7% на месечна база. Намалението на строителната продукция през юли 2016 г. у нас се определя от отрицателния темп както при инфраструктурното строителство, където спадът е с 14.2% на годишна база, така и при сградното строителство, което отбелязва понижение от 9.4%.
Източник: Медия Пул (20.09.2016)
 
4,74 млн. лв. от концесии на минерални извори и ски зоната в Банско 4,74 млн. лв. са донесли да държавната хазна 15 концесионни договора за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост и от ски зоната в Банско. Това стана ясно след като правителството прие доклада за 2015 г. на Комисията за текущ контрол по изпълнението на концесионните договори към министъра на околната среда и водите. От концесионни плащания за експлоатацията на минералните извори по сметка на МОСВ са постъпили 2 562 745 лв. Сумата, влязла в държавния бюджет от ДДС, е 732 685 лв. Концесионерите са платили неустойки в размер на 13 074 лв. и лихви за забава в размер на 983 лв. Според Закона за водите 30% от получените концесионни възнаграждения постъпва по сметка на общините, на чиято територия се намират съответните обекти. Така за 2015 г. местните власти са получили 1 098 258 лв. Най-значителни са приходите на Столична община – 571 521 лв., следват община Девин с 285 509 лв., община Хисаря – 75 116 лв., община Балчик – 69 241 лв., община Сандански – 22 567 лв., община Берковица – 21 824 лв., Велинград – 9312 лв. Приходите от концесионния договор за „Ски зона с център Банско“, която е защитената територия в Национален парк „Пирин“, е 279 767 лв. без ДДС, а постъпилият ДДС в държавния бюджет е 55 953 лв.
Източник: Монитор (21.09.2016)
 
По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват със 7,3% спрямо второто тримесечие на 2015 година. Увеличението в индустрията е с 8,6%, в услугите - с 6,6 на сто, и в строителството - с 6,7%. По икономически дейности през второто тримесечие на 2016 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" - с 12,2%, "Преработваща промишленост" - с 10,6 на сто, и "Култура, спорт и развлечения" - с 9,2%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - с 0,8%, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 1,6 на сто.
Източник: Дума (21.09.2016)
 
Цените на жилищата у нас скочиха с 4,6% за година Годишният ръст на цените на жилищата у нас през второто тримесечие на 2016-а достига 4,6%, а спрямо предходните три месеца увеличението е 1%. Това показва класация на консултантската компания Knight Frank, според която страната ни запазва позициите си сред държавите в света с умерен ръст на цените на жилищата. България е на 29-о място сред общо 55 пазара, изследвани от компанията. Това ни поставя в една група с Холандия, Чехия и Словакия, където е отчетен годишен ръст на цените на жилищата от порядъка на 4%.
Източник: Строителство Имоти (26.09.2016)
 
2,5 млрд. евро инвестирани в БГ-металургията 2,5 млрд. евро, са били инвестирани за последните 15 години в нови производства и продукти в металургията ни. Това стана ясно по време международна конференция по металургия и материали (ICMM16), организирана от Химико-технологичния и металургичен университет. Според председателя на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров около 20 на сто от произведената енергия се използва в металургията, а нейният дял в превозите е над една пета. Данните на организацията сочат още, че в сектора работят близо 200 компании, като пряко заетите са 12 000, а повече от 50 000 - 60 000 души са свързани с бранша. Делът на металургията в промишленото производство е 10 - 12 на сто, а в общия износ на стоки - 13 - 16 на сто. Металургията е експортно ориентиран отрасъл с 3,6 до 4 млрд. евро годишна продукция, като около 80 на сто от нея се изнасят на европейските и световни пазари.
Източник: Монитор (27.09.2016)
 
Износът на цветни метали и продукти от тях през 2015 г. възлиза на 5,1 млрд. лв., като най-голям дял заемат материалите прокат от тежки цветни метали – 97% и алуминиев прокат – 96%. След тях са електролитната мед – 88%, цинк – 82% и олово – 78%, показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия. Асоциацията организира тридневен форум в София, на който ще присъстват лидерите на европейската и световна металургия. Произведената в България през 2015 г. обща промишлена продукция е за 66 млрд. лева. Произведените метали са на стойност 7 милиарда лева, дял от 11 %. В тази стойност черната металургия има относителен дял от 15%, цветната металургия – 82%, а леенето на метали – 3%.
Източник: Труд (27.09.2016)
 
Индустриалните поръчки се свиват драматично през юли Индустриалните поръчки в Италия регистрираха драматичен спад през юли с 10,8% спрямо юни, когато отбелязаха солиден ръст от 14,3 на сто, показват данни на италианската статистика Istat. Влошаването е в резултат на рязко понижение с 22,8% на експортните промишлени поръчки, докато вътрешното търсене на индустриално стоки нарасна през август с 0,8 на сто. На годишна база новите индустриални поръчки в трета по сила икономика на еврозоната се понижиха през юли с 11,8% в контраст с техен ръст от 7,7 на сто месец по-рано. В същото време индустриалните продажби в Италия се повишиха с 2,1% спрямо юни, когато отбелязаха понижение от 1,2 на сто, благодарение на скок с 3,2% на вътрешните продажби. На годишна база индустриалните обороти се свиха през юли с 0,7% след техен спад с 2,7% месец по-рано.
Източник: econ.bg (28.09.2016)
 
Над 1,9 млн. туристи дошли у нас през август Над 1,9 млн. чуждестранни туристи са дошли у нас само през август, сочат данните на Националният статистически институт (НСИ). Според информацията на статистиката посетителите са с близо 11 на сто повече спрямо същия период на миналата година. Нарастване има по всички цели, които проследява статистиката. Най-голямо е увеличеното на гостите с цел почивка и екскурзия – 18,4%, те са и близо 58 на сто всички пътувания през осмия месец на тази година. Пътуваният с други цели, като гостувания и транзитни преминавания са 35% от всички, но при тях се отчита най-малко увеличение с 0,7 на сто, показват данните на НСИ. Делът на служебните пътувания е 7,3% през август, като при тях има нарастване от 8,7 на сто спрямо август 2015 г. Граждани от Европейският съюз съставляват 60,8% от всички чуждестранни гости дошли у нас миналия месец. Това е с 16,5 на сто повече в сравнение август миналата година. Увеличават се посещенията на граждани от Дания - с 57.5%, Полша - с 35.2%, Германия - с 27.2%, Белгия - с 26.3%, Чешката република - с 21.9%, Унгария - с 20.0%, Гърция - с 18.8%, Австрия - с 11.6%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Португалия - с 9.9%, Италия - с 9.5%, Испания - с 5.2%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 3.7%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Руската федерация - с 20.2%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 98.6% от всички посещения на граждани от Израел, 96.6% - от Словакия, и 95.6% - от Руската федерация. Пътуванията с други цели са 78.4% от посещенията на граждани от Турция и 68.5% - от Румъния. Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2016 г. са 590.6 хил. или с 15.3% над регистрираните през август 2015 година, показват още данните на НСИ. Най-голямо е увеличението при пътуванията към Англия с 40,5%, следвана от Македония с 38,1 на сто и Италия с 35,4%. На следващите две места се нареждат Гърция и Германия с нарастване съответно от 34,1% и 29,3%. Повече нашенци са пътували и към Франция и Сърбия, сочи още статистиката. Като през август увеличението е с 21,5 на сто към южната ни съседка и 11,2% към Сърбия. За разглеждания период обаче намаляват намаляват пътуванията към Турция - с 16.7%, Австрия - с 11.7%, Румъния - с 2.7%, Испания - с 1.4%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през август 2016 г. формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 44.7%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 41.7%, и пътуванията със служебна цел - 13.6%. В сравнение с август 2015 г. e регистрирано увеличение при всички наблюдавани цели: с други цели - с 16.6%, с цел почивка и екскурзия - с 14.7%, със служебна цел - с 13.1%.
Източник: Монитор (28.09.2016)
 
Българите с най-малко спестявания и заеми сред останалите в ЕС Българските домакинства имат най-малко спестявания в сравнение с останалите 28 страни-членки на ЕС, но същевременно и най-малко финансови задължения. Това сочи анализ на Евростат за процента на финансовите спестяванията на домакинствата през 2014 година, цитиран от БТА. Българските домакинства отчитат отрицателен процент на спестявания - минус 0,2 на сто, като зад нас по този показател са само страни като Латвия - минус 0,8 на сто и Кипър - минус 10,8 на сто. Сред страните-членки на ЕС - в седем се отчитат спестявания на домакинствата, които са били по-високи от средния показател за ЕС-28, където той е бил 10,3 на сто. Страните с най-високи показатели на спестявания на домакинствата са: Германия, Словения, Франция, Австрия, Холандия, Белгия и Италия. В Германия процентът на спестявания на домакинствата е бил 16,9, в Словения и Франция - по 14,1, в Австрия и Холандия - по 13,3, в Белгия - 12,6 и в Италия - 10,6 на сто. В същото време много е висока финансовата задлъжнялост на домакинствата в някои страни на ЕС по показателя "дългове-приходи" - близо над 200 процента са дълговете на домакинствата към приходите в Холандия, Дания и Кипър. В страни като България, Литва, Латвия, Словения и Чехия задлъжнялостта на домакинствата по този показател стига едва 50 на сто и това прави финансовото бреме на семейните разходи по-поносимо, отчита Евростат. Според европейската статистика домакинствата в страните в ЕС с най-висока задлъжнялост ще имат и най-продължителен период от време /2-3 години/, докато успеят да изплатят дълговете си с разполагаемите доходи в семейството. Най-големите увеличения на съотношението дългове към приходи са отбелязани в Кипър /10,7 пункта/ и Дания /9,9 пункта/, докато през 2014 г. по този показател в страните на еврозоната е отчетено намаление с 0,8 на сто в сравнение с предходната година.
Източник: econ.bg (29.09.2016)
 
НСИ: 15,3% ръст на пътуванията в чужбина Българите пътуват все повече в чужбина, показват данните на националната статистика за август. Над 590 000 са били зад граница през месеца, което е ръст от 15,3% в сравнение със същия период на 2015-а, според НСИ. Статистиката регистрира увеличение във всички видове пътувания – за почивка, екскурзия или по работа. Сериозно повишение е регистрирано в посока Обединеното кралство (+40,5%), Македония (+38,1%), Италия –(+35,4%), Гърция (+34,1%), Германия (+29,3%), Франция (+21,5%) и Сърбия (+11.2%). Намаляват пътуванията към Турция (-16,7%) и Австрия (-11,7%). През август чужденците, посетили страната, са 1,917 милиона, което е с 10,9% повече в сравнение с година по-рано. Обичайно делът на посетителите от Европейския съюз е най-висок – 60,8% или с 16,5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се гостите от Дания (+57%), Полша (+35,2%), Германия (27,2%), Белгия (26.3%) и Чехия (+21.9%). Увеличават се и посещенията на чужденци от страни извън ЕС, като най-видим е ръстът при руснаците – 20,2% на годишна база. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 98.6% от всички посещения на гости от Израел, 96,6% от Словакия и 95,6% от Руската федерация.
Източник: Труд (29.09.2016)
 
През юли рязко нараства производството на твърди горива, отчита НСИ По данни на Националния статистически институт (НСИ) през юли 2016 г. спрямо юни 2016 г. нараства производството на: твърди горива - с 30.0% до 2 515 хил. т; пропан-бутан - с 22.2% до 11 хил. т; дизелово гориво - с 1.3% до 240 хил. т; електроенергия - с 6.4% до 3 648 ГВтч. За разглеждания период намалява производството на: безоловен бензин - с 1.9% до 156 хил. т. Производството на природен газ няма изменение. През юли 2016 г. спрямо юни 2016 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 28.8% до 2 578 хил. т; пропан-бутан - с 24.3% до 46 хил. т; безоловен бензин - със 140.9% до 53 хил. т; дизелово гориво - с 55.8% до 243 хил. т; електроенергия - с 8.2% до 2 585 ГВтч. Намаляват доставките на: природен газ - с 18.5% до 163 млн. м3 Спрямо юли 2015 г. нарастват доставките на: пропан-бутан - с 31.4%; безоловен бензин - с 23.3%; дизелово гориво - с 27.2%. По данни на НСИ намаляват доставките на: твърди горива - с 16.3%; природен газ - с 15.1%; електроенергия - с 1.2%.
Източник: econ.bg (30.09.2016)
 
Производството на горива нараства през юли През юли 2016 г. спрямо юни 2016 г. нараства производството на твърди горива - с 30% до 2 515 хил. т, на пропан-бутан - с 22,2% до 11 хил. т, на дизелово гориво - с 1,3% до 240 хил. т; електроенергия - с 6,4% до 3648 ГВтч, съобщиха вчера от НСИ. Намалява обаче производството на безоловен бензин - с 1,9% до 156 хил. т. Производството на природен газ няма изменение. За същия период нарастват и доставките на твърди горива - с 28,8% до 2 578 хил. т, на пропан-бутан - с 24,3% до 46 хил. т, на безоловен бензин - със 140,9% до 53 хил. т, на дизелово гориво - с 55,8% до 243 хил. т, и на електроенергия - с 8,2% до 2585 ГВтч. Намаляват доставките на природен газ - с 18,5% до 163 млн. м3. През юли 2016 г. спрямо юли 2015 г. производството на пропан-бутан нараства с 10,%, на дизелово гориво - с 22,4%. Намалява производството на твърди горива - с 16,2%; безоловен бензин - с 1,3%, и на електроенергия - с 13,8%. Производството на природен газ няма изменение. За същия период нарастват доставките на пропан-бутан - с 31,4%, на безоловен бензин - с 23,3%, на дизелово гориво - с 27,2%. Намаляват доставките на твърди горива - с 16,3%, на природен газ - с 15,1%, и на електроенергия - с 1,2%.
Източник: Дума (30.09.2016)
 
През септември общият показател на бизнес климата в България запазва нивото си от предходния месец, като се отчита подобрение на показателя в промишлеността, строителството и търговията на дребно, докато в сектора на услугите се регистрира понижение. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Промишленост Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 1.0 пункт в сравнение с август. Според данните това се дължи на по-благоприятните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По отношение на настоящата производствена активност оценките им са леко подобрени, като и очакванията за дейността през следващите три месеца са тя да се увеличи. Според анкетираните предприемачи основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, остават свързани с несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната. Респондентите отчитат, че и продажните цени в промишлеността ще останат без промяна през следващите три месеца. Строителство През септември съставният показател „бизнес климат в строителството” се увеличава с 1.4 пункта в резултат на оптимистичните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата строителна активност се подобрява в сравнение с предходния месец, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни. Според анкетираните продажните цени в строителството също ще запазят равнище си през следващите три месеца. Търговия на дребно Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се покачва с 0.6 пункта в сравнение с август. Прогнозите на търговците за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче са по-резервирани. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, остават конкуренцията в бранша, недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда. Относно продажните цени очакванията на търговците са те да останат без промяна през следващите три месеца. Услуги (без търговията) През септември съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” намалява с 3.6 пункта По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като подобрена, докато очакванията им за следващите три месеца са по-резервирани. През последния месец се отчита засилване на неблагоприятното въздействие на фактора „несигурна икономическа среда”, който измества на второ място затрудненията, свързани с конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени в сектора мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (30.09.2016)
 
Безработицата в България се е понижила до 7,7% през август, отчита Евростат Безработицата в България е продължила плавното си понижение през август спрямо юли, докато в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната е останала стабилна, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През август нивото на безработицата у нас е било 7,7% спрямо 7,9% месец по-рано и 8,8% през август 2015 г., отчита евростатистиката. Разликата между нейните данни и данните на Агенцията по заетостта идва от различната методология на отчитане – съответно на базата на икономически активните лица за Евростат и спрямо регистрациите в бюрата по труда за Агенцията. Общо 255 хил. души в България са били без работа през август 2016 г., сочат данните. През юли броят на безработните е бил 259 хил. души, а през август 2015 г. - 294 хил. души. Безработицата сред младежите до 25 години също продължава да се понижава плавно както в България, така и в ЕС. През август младежката безработица у нас е била 14,8% спрямо 14,7% през юли и 21,3% през август миналата година. Нивото на младежката безработица в ЕС през август е 20,7% спрямо 20,8% през юли и 22,3% през август 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2016)
 
Поредно понижение на производствените цени в България през август Производствените цени в България се понижават през август спрямо месец по-рано и бележат пореден спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) намалява с 0,3% спрямо юли, когато се понижиха с 0,2 на сто. Понижение на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 2,4% и в преработващата промишленост – с 0,4%, докато при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ е отчетено повишение с 0,1 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната намалява.
Източник: БНР (03.10.2016)
 
Плодовете и зеленчуците поскъпнаха Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през тази седмица с 2,5 на сто до 1,3%, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Индексът достигна най-ниското си засега ниво за 2016 година в първите дни на юли - 1,2 на сто. Цената на доматите на едро през изминалата седмица се е повишила, като за оранжерийните поскъпването е с 15 на сто и са се търгували по 1,46 лева за килограм, а градинските - с 11,5% до 1,07 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици са поскъпнали с 3,8 на сто до 1,08 лева средно за килограм. Картофите са се продавали по 0,63 лева за килограм на едро, зелените чушки - по 0,86 лева за килограм, а цената на червените чушки е паднала с 5,1 на сто до 0,93 лева за килограм. Патладжаните на едро са поскъпнали с 8,1 на сто до 0,80 лева за кг. Цената на ябълките е скочила с 3,2 на сто и са се продавали по 0,98 лв./кг, а гроздето е поевтиняло с 2,5 на сто до 1,17 лева за килограм. Цената на крушите е била средно по 1,60 лв./кг. Кравето сирене се е продавало по 5,38 лв./кг, а кашкавалът тип "Витоша" - по 9,60 лв./кг. Цената на каймата се е запазила - 4,70 лева за килограм. Отбелязано е поскъпване на яйцата с една стотинка - стрували са 0,18 лева за брой на едро.
Източник: Дума (03.10.2016)
 
Безработицата в България се е понижила до 7,7% през август, отчита Евростат Безработицата в България е продължила плавното си понижение през август спрямо юли, докато в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната е останала стабилна, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През август нивото на безработицата у нас е било 7,7% спрямо 7,9% месец по-рано и 8,8% през август 2015 г., отчита евростатистиката. Разликата между нейните данни и данните на Агенцията по заетостта идва от различната методология на отчитане – съответно на базата на икономически активните лица за Евростат и спрямо регистрациите в бюрата по труда за Агенцията. Общо 255 хил. души в България са били без работа през август 2016 г., сочат данните. През юли броят на безработните е бил 259 хил. души, а през август 2015 г. - 294 хил. души. Безработицата сред младежите до 25 години също продължава да се понижава плавно както в България, така и в ЕС. През август младежката безработица у нас е била 14,8% спрямо 14,7% през юли и 21,3% през август миналата година. Нивото на младежката безработица в ЕС през август е 20,7% спрямо 20,8% през юли и 22,3% през август 2015 г. През август безработицата като цяло в ЕС остава стабилна на ниво от 8,6%, а в еврозоната – 10,1%. Почти 21 млн. души в ЕС са били без работа през август, като над 16,3 млн. души от тях са граждани на държавите от еврозоната. През август най-ниска безработица е отчетена в Чехия – 3,9%, следвана от Германия – 4,2%, и Малта и Великобритания – с по 4,8%. Най-висока остава безработицата в Гърция – 23,4%, следвана от Испания – 19,5%, и Хърватия – 12,9%. Най-ниско ниво на младежка безработица през август е отчетено в Германия – 6,9%, а най-високо – в Гърция (47,7%), Испания (43,2%) и Италия (38,8%).
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2016)
 
Безработицата в България се е понижила до 7,7% през август, отчита Евростат Безработицата в България е продължила плавното си понижение през август спрямо юли, докато в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната е останала стабилна, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През август нивото на безработицата у нас е било 7,7% спрямо 7,9% месец по-рано и 8,8% през август 2015 г., отчита евростатистиката. Разликата между нейните данни и данните на Агенцията по заетостта идва от различната методология на отчитане – съответно на базата на икономически активните лица за Евростат и спрямо регистрациите в бюрата по труда за Агенцията. Общо 255 хил. души в България са били без работа през август 2016 г., сочат данните. През юли броят на безработните е бил 259 хил. души, а през август 2015 г. - 294 хил. души. Безработицата сред младежите до 25 години също продължава да се понижава плавно както в България, така и в ЕС. През август младежката безработица у нас е била 14,8% спрямо 14,7% през юли и 21,3% през август миналата година. Нивото на младежката безработица в ЕС през август е 20,7% спрямо 20,8% през юли и 22,3% през август 2015 г. През август безработицата като цяло в ЕС остава стабилна на ниво от 8,6%, а в еврозоната – 10,1%. Почти 21 млн. души в ЕС са били без работа през август, като над 16,3 млн. души от тях са граждани на държавите от еврозоната. През август най-ниска безработица е отчетена в Чехия – 3,9%, следвана от Германия – 4,2%, и Малта и Великобритания – с по 4,8%. Най-висока остава безработицата в Гърция – 23,4%, следвана от Испания – 19,5%, и Хърватия – 12,9%. Най-ниско ниво на младежка безработица през август е отчетено в Германия – 6,9%, а най-високо – в Гърция (47,7%), Испания (43,2%) и Италия (38,8%).
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2016)
 
Пазарът на жилища в Бургас и региона е във възход Пазарът на жилища в Бургас и региона е във възход. Агенциите за имоти отчитат 10% ръст на продажбите и 2% ръст на наемите за периода от началото на годината досега в сравнение със същия период на миналата година. И в Бургас има активизиране на покупките на жилища в строеж. Най-търсени са двустайните и тристайни апартаменти. За разлика от градските жилища обаче, за които търсенето е силно, а предлагането – по-слабо, при ваканционните се отчита обратната тенденция. Отливът на руските купувачи в сегмента е видим, а интересът им се пренасочва към градските имоти, тъй като могат да ги отдават по-лесно под наем през цялата година. Активен е вторичният пазар на ваканционни имоти, като купувачите са основно български граждани. Цените варират в широки граници – от 300 до 1 200 евро за кв.м. Показателни са данните за курортите Слънчев бряг и Несебър, където броят на сделките е равен с този в Бургас. Убедителни данни за развит пазар има в Сарафово, където всичко, което се предлага, намира купувачи. Сред предложенията за подобряване на средата за работа в полза на потребителите е въвеждането на софтуерна система – MLS, в която всеки брокер да публикува само обяви за реални имоти, за представянето на които е сключил договор със собствениците.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2016)
 
Ръст на потреблението, заетостта и доходите прогнозира Министерството на финансите до 2019 г. Министерството на финансите подобри очакванията си за икономическия растеж на страната през тази година до 2.6% спрямо 2.1% през пролетта, но запази очакванията си за ръста на БВП през 2017 г. от 2.5% и по 2.7% през следващите две години. Това се вежда от есенната макроикономическа прогноза, публикувана на сайта на ведомството. Корекцията за тазгодишния растеж е по-умерена от прогнозата на МВФ, който преди ден предвиди, че през тази година българската икономика ще нарасне с 3 на сто, а догодина - с 2.8 на сто.Според ведомството на Владислав Горанов основен принос за растежа през тази година ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции), което обаче ще се забави догодина.Министерството очаква тази година да е последната, в която страната отчита дефлация - средногодишният процент ще е 1 на сто. От догодина индексът на потребителските цени ще премине на положителна стойност - 1.5% средногодишно и ще се ускори до 1.8% през 2018 г. Единствено дълготрайните потребителски стоки ще продължат да поевтиняват през 2017 г. , докато през следващите се допуска поскъпване на международните цени на петрола и неенергийните суровини, съчетано с нарастване на вътрешното търсене. Приносът от планираното увеличение на акцизните ставки върху цигарите за повишението на общия ценови индекс в края на 2017 и 2018 г. се оценява съответно на 0.3 и 0.1 процентни пункта. Увеличението на потреблението ще се дължи на продължаващите положителните тенденции на пазара на труда, както и на регистрираното подобрение в очакванията на потребителите да правят разходи за покупка на стоки за дълготрайна употреба. Положителен ефект ще има и от увеличението на заплащането в някои дейности на публичния сектор.Според прогнозата безработицата през тази година средно ще спадне до 8.1%, с един процентен пункт под миналогодишното равнище, догодина ще е 7.3%, а през следващите две години ще падне под 7 на сто. На пазара на труда догодина се очакват разнопосочни тенденции - заради влошаване във външната среда ще е по-малко търсенето на работна ръка в промишлеността, но вътрешната икономическа активност ще подкрепя заетостта в услугите. Министерството напомня, че заради увеличената възраст за пенсиониране по-малко хора ще напуснат пазара на труда. В средносрочен план се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 6.5% през 2019 г., а темпът на увеличение на заетостта да се задържи на около 0.6% през 2018 и 2019 г.В същото време министерството очаква съществено повишение на доходите. Ускоряването на реалната производителност, положителното изменение на цените и търсенето на труд ще подкрепят ръста на доходите от труд до 2019 г., е един от изводите в доклада. Нарастването на доходите от труд в периода 2016 -2019 г. ще бъде по-високо в сравнение с пролетната прогноза, заради подобрените очаквания за икономическа активност и съживяването на пазара на труда в страната. През първото полугодие на 2016 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает отчете съществено ускорение до 7.8% на годишна база, но средно за цялата 2016 г. неговата стойност се очаква да възлезе на 5.8%.
Източник: Дневник (07.10.2016)
 
Строителната продукция бележи спад с 11,8% през второто тримесечие на 2016 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват спад с 11,8% на строителната продукция през юли 2016 г. в сравнение със същия месец на миналата година. На годишна база понижението се определя предимно от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство, където спадът е с 14,2%, така и при сградното строителство - с 9,4 на сто. През юли т.г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 2,3% спрямо съответния месец на 2015 г. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в преработващата промишленост - с 2,6%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 05%). Показателят на доверие в промишлеността нараства с 1 процентен пункт в сравнение с август 2016 г.
Източник: econ.bg (07.10.2016)
 
Премиерът Бойко Борисов днес за пореден път се похвали с инфраструктурата в страната. "Видяхте по какви магистрали дойдохте до тук", обърна се с гордост към журналистите на граничния пункт "Капитан Андреево" министър-председателят. По ирония на съдбата, по същото време бяха оповестени данни, че кaчecтвoтo нa инфpacтpy?тypaтa в България е по-лошо от тoвa в cтpaни ?aтo Haмибия и Шpи Лaн?a. Toвa поне показват дaнните oт публикувания гoдишeн дo?лaд нa Cвeтoвния и?oнoмичec?и фopyм. Той пoдpeждa дъpжaвитe cпopeд тяxнaтa ?oн?ypeнтocпocoбнocт по различни показатели. По отношение на инфраструктурата страната ни е нa 70-то мяcтo c oбщa oцeн?a 4.0 от максимална 7 пo този показател. Същата оценка имат Йордания, Коста Рика и Черна гора. По-високо класирани от България с оценка 4.1 обаче са Намибия, Еквадор, Южна Африка, Азербайджан и Украйна. Още по нагоре с 4.2 са оценени Казахстан, Мексико, Салвадор, Грузия, Индонезия, Иран и Шри Ланка. C нaй-дoбpaтa инфpacтpy?тypa в cвeтa мoжe дa ce пoxвaли ?итaйc?ият aдминиcтpaтивeн peгиoн Xoн?oнг, ?oйтo пoлyчaвa peзyлтaт oт 6.7 тoч?и. Веднага след него се нарежда Cингaпyp c oбщo 6.5 тoч?и.
Източник: Банкеръ (07.10.2016)
 
Търговията през август е нараснала с 5.4% за година Търговията на дребно през август е нараснала с 5.4 на сто спрямо същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юли ръстът е с 0.9 на сто. В сравнение с 2015 г. най-голям ръст отново има в онлайн поръчките - с 11 на сто, следвани от търговията с лекарства и медицински стоки - 10 на сто и продажбите на облекло и обувки - 9.2 на сто. Търговията с храни, напитки и тютюневи изделия също расте - с 8.7 на сто за година. Намаление е регистрирано само при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1%. В сравнение с юли отново най-много расте онлайн търговията - с 9.4 на сто, следвана от продажбите на компютри и друга комуникационна техника - с 3.9 на сто и тези на облекло и обувки - с 2.7%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.5%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.2%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.1%.
Източник: econ.bg (10.10.2016)
 
Продажбите на храни, напитки и тютюн се увеличават с 14% през август Оборотите на търговците от специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия отбелязват най-голям ръст на оборотите си през август в сектора на търговията на дребно - 14,2% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През юли увеличението е било с 11,3%, се вижда от сравнението с предходния месец. Докато през юли търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет, е отбелязала най-ниския си спад на оборотите от март насам – 9,1%, то през август потребителите са увеличили покупките чрез онлайн търговия с 11%. Втори най-голям ръст отчитат търговците на фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности, които през август са продавали продуктите си с 10% повече в сравнение с година по-рано. Оборотите са по-високи и спрямо месец по-рано, когато продажбите на козметика и фармация са били по-високи с 6,2%. Отново има забавяне на ръста на оборотите през август в сектора на търговията на дребно в неспециализираните магазини с разнообразни стоки. Продажбите падат с 1%, но това е по-малко в сравнение с юли, когато отбелязаха спад с 1,7%. Оборотът на търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки през август не отбелязва ръст, но това е положителна новина, след като през предишния летен месец продажбите намаляха с 8%. Търговците на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия нямат основание да не са доволни от продажбите през август, които отбелязват увеличение на оборота до 9,2% на годишна база, докато месец по-рано ръстът беше 2,8%. С 2,6% се увеличава оборотът на търговците на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, през най-топлия месец на годината, но това увеличение се е почувствало от търговците, които през юли отчетоха спад с 1,8% на продажбите си. По предварителни сезонно изгладени данни през август 2016 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, по съпоставими цени, нараства с 0,9% спрямо предходния месец. В сравнение с юли 2015 г. продажбите са повече с 5,4%, изчислиха експертите на НСИ. През август оборотът нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 9,4%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3,9%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2,8%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,7%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1,1%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,5%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,2%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (10.10.2016)
 
Промишлеността се върна към растеж през август След като през юли бе отбелязало по-слаби резултати в сравнение с предходния месец, промишленото производство през август се връща към растеж - 2.6% на годишна база, и отбелязва леко увеличение от 0.7% на месечна, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Годишното увеличение се дължи основно на преработващата промишленост, която расте с 4.5%. Месецът отново е силен за търговията, а строителството продължава дълготрайната си тенденция на свиване, но с по-малко.Най-голям ръст бележи производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с почти 25%, следвано от това на метални изделия и на изделия от каучук и пластмаса. В същото време най-голямо намаление е отчетено при производството на обувки и други изделия от обработени кожи, както и при производството на тютюневи изделия - заради продължаващите проблеми на "Булгартабак", който през пролетта реши да затвори софийската си фабрика и загуби близкоизточните си пазари, носещи 80% от годишните му приходи. Така от март насам секторът отбелязва двуцифрени спадове. Минимален ръст от 1.8% на годишна база най-после отбелязва и добивната промишленост. Секторът от месеци преживява трудни времена, особено за производството на въглища, като седми пореден месец браншът потъва с двуцифрени проценти спрямо предходната година. През август намалението е от над 26%, но пък до голяма степен то се компенсира от ускорения ръст при металодобива - над 20% на годишна база през август при 13% месец по-рано и период на застой през май и юни. Производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ запазва тенденцията на лек годишен спад, но расте на месечна база.Търговията на дребно през август отново отбелязва стабилен ръст от 5.4% на годишна база, показват данните. Подобни числа през тази година не са рядкост, а техен двигател са няколко сектора - онлайн поръчките се увеличават с 11%, следвани от търговията с лекарства и медицински стоки - 10%, и продажбите на облекла и обувки - 9.2%. Търговията с храни, напитки и тютюневи изделия също расте значително за година. Данните за август прямо юли също показват ръст от малко под 1%. И тук водещият сегмент е онлайн търговията, но силен месец са имали и продажбите на компютри и друга комуникационна техника.
Източник: Капитал (10.10.2016)
 
България с 18% ръст при нощувките на туристи България е на първо място в Европейския съюз по ръст на броя на нощувките на туристи тази година, съобщи вчера министърът на туризма Николина Ангелкова, цитирана от "Фокус", позовавайки се на данни на "Евростат". По данни на европейската статистическа служба за първите шест месеца на 2016 г. общият брой реализирани нощувки у нас от чужденци и българи е над 8 млн., като ръстът спрямо 2015 г. е повече от 18%. Увеличеният брой туристи повишава значително и приходите в туризма - за първите седем месеца на 2016 г. те са увеличени с близо половин милиард лева, или с 15 на сто повече в сравнение със същия период на 2015 г., каза министър Ангелкова. По думите й за първите седем месеца на тази година общите приходи от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ възлизат на над 3,4 млрд. лв. До края на годината приходите ще бъдат доста повече, като се надявам този ръст да се запази, защото това е едно изключително важно и положително отражение в българската икономика, като нарежда туризма в един от водещите сектори в нея, прогнозира министърът. По думите й е отчетен ръст и при посещението на луксозни хотели у нас.
Източник: Дума (11.10.2016)
 
След месеци спад външната търговия се съживява през август След месеци спад на износа и на вноса през август външната търговия на България се съживява, сочат данните на Националния статистически институт за осеммесечието на 2016 г. Според статистическите данни между януари и август от България са изнесени стоки общо на стойност 29.691 млрд. лв. и спрямо същия период на 2015 г. износът намалява с 2%. През август 2016 г. общият износ възлиза на 3 907.1 млн. лв., или с 6.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Това е първият месец на нарастване на износа след пет последователни месеца спад. Вносът за осемте месеца на годината намалява с 3.9% до 32.6 млрд. лв., но само през август статистиците отчитат увеличение с 16.4 на сто до 4.4 млрд. лв. Така се прекъсва тенденцията на свиване на вноса, която НСИ отчита осем поредни месеца.Свива се и търговията със страните извън ЕС. Износът за трети страни за осемте месеца е с 13.8% по-слаб, отколкото година по-рано и възлиза на 9.5 млрд. лв. Намалението на вноса е с 12.5% до 10.9 млрд. лв. Само през август тенденцията е обратната - износът нараства с 0.9%, а вносът - с 14.3%.Данните за търговията със страните от ЕС, които са до края на юли, сочат, че износът нараства с 4.3% до 17.5 млрд. лв., а вносът намалява с 1.0% до близо 19 млрд. лв. През юли 2016 г. износът за ЕС се увеличава със 7.2%, а вносът намалява с 4.3%.
Източник: Дневник (11.10.2016)
 
България е сред лидерите в ЕС по ръст на туристическите нощувки през зимния сезон България е в челната десетка в ЕС по ръст на туристическите нощувки през последния зимен сезон 2015/2016 г., показват данните на Евростат. Същевременно обаче страната ни е в дъното на класацията по заетост на стаите и леглата в хотелите през зимния сезон. България е на шесто място в ЕС по ръст на нощувките през зимния сезон – с 9% до почти 4,2 млн нощувки в сравнение с предходния сезон 2014/2015 г. Запазва се тенденцията българските туристи да са с превес над чуждестранните, но пък темповете на ръст на чуждите туристи, избрали българските зимни курорти, изпреварват тези при българските туристи. През изминалия зимен сезон над 1,6 млн. от нощувките у нас са осъществени от чужденци, а останалите почти 2,6 млн. - от българи, т.е. делът на чужденците от общия брой туристи в зимните ни курорти е малко над 38%. Броят на чуждестранните туристи в България през зимния сезон отчита ръст от над 10 на сто, а на българските – от малко над 7 на сто. Средната заетост на леглата в хотелите в България през зимния сезон обаче е 24,9%, като нараства спрямо миналата година, когато е отчетена заетост от 23,2%.
Източник: Инвестор.БГ (12.10.2016)
 
Безработицата в България е по-ниска от средната за ЕС Темповете на спад на безработицата в България изпреварват средните за ЕС. Това се вижда от есенния доклад за заетостта и социалното развитие в Европа на Европейската комисия. Същевременно темповете на ръст на заетостта у нас следват европейските тенденции. Към края на второто тримесечие нивото на безработица в България е спаднало до 8% спрямо 8,6% средно за ЕС. През предходното тримесечие безработицата в България също е била 8%, а в ЕС – 8,8%. Същевременно към края на юни заетостта у нас нараства с 1,5% спрямо предходния тримесечен период, като темповете на увеличение плавно се увеличават спрямо предходното тримесечие. Средното ниво на заетост в ЕС към края на юни достига 70,8% и вече е над нивата от 2008 г., преди кризата.
Източник: Инвестор.БГ (12.10.2016)
 
Средният осигурителен доход е 755,00 лева Средният осигурителен доход за страната за август е 755,00 лв., съобщава Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 септември 2015 г. до 31 август 2016 г. е 755,60 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през септември 2016 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Банкеръ (12.10.2016)
 
Хотелиерите изпращат почивния сезон със солиден ръст в печалбите си. Това съобщиха от Националния статистически институт. Според данните на НСИ приходите от нощувки през август 2016 г. достигат 298.9 млн. лв., или с 15.2% повече в сравнение с август 2015 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - със 17.7%, така и от български - с 5.9 на сто. Увеличил се е и общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода. Той се увеличава с 3.1% като през август 2016 г. в страната са функционирали 3 122 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други. Расте и общият брой на нощувките - с 13.1 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2016 г., е 5 838.2 хиляди, според НСИ. Интересно е, че най-голямо увеличение на нощувките (с 14.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди, където са почивали най-много българи. През август в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 62.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 24.8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.4% от нощувките на чужди граждани и 27.2% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.6 и 48.0%. Пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличават с 8.5% в сравнение и достигат 1 181.6 хиляди. От всички пренощували лица 40.0% са българи, като по-голямата част от тях (74.5%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 3.5 нощувки. Пренощувалите чужденци са 709.5 хил., като 61.8% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.9 нощувки.
Източник: Банкеръ (13.10.2016)
 
НСИ отчете дефлация за септември След отчетената нулева инфлация през август септември върна дефлацията. Това сочат данните на НСИ за миналия месец, когато средните цени на стоките и услугите са паднали с 0.5%. Така от началото на годината дефлацията е 0.7 на сто. Очевидно да се отиде на концерт или театрално представление вече е по-евтино, защото най-голямото намаление е в сферата на развлеченията и културата - с 6.8%. Падат и цените на облекло и обувки - 0.3%, както и на услугите в транспорта - също с 0.3%. През миналия месец сме плащали с около процент по-малко и за някои храни като ориз, брашно и мляко. Най-голямо понижение обаче има при плодовете и зеленчуците - гроздето е по-евтино с 10.9%, а ябълките - с 6.5 на сто. Увеличение има при макаронените изделия, свинското месо, мляното месо, сиренето, кашкавала и яйцата - между 1 и 3 процента. В същото време цените в т. нар. малка потребителска кошница - стоте най-необходими стоки и услуги в бюджета на най-бедните 20% от домакинствата, се вдигат с 0.1% през септември спрямо август и с 0.2% в сравнение с година по-рано.
Източник: Сега (13.10.2016)
 
Дефлацията в България се задълбочава през септември Цените на дребно продължават да намаляват и през септември, показват данните на НСИ. Отчетената дефлация е 0.5% на месечна и 0.6% на годишна база. Натрупаната от началото на годината дефлация е 0.7%. Данните са в унисон с предвижданията на повечето икономисти, че дефлацията ще се задържи през цялата 2016 г. През юли статистиката отчете 1% месечна инфлация в резултат на сезонни фактори, но месец по-късно цените отново поеха надолу – 0% на месечна база и поевтиняване с 0.3% за година. Продължаващото задълбочаване на дефлацията обаче все още остава под наблюдаваните през пролетта и в началото на лятото стойности, които бяха средно около 2%. През септември спрямо август няма промяна на средните цени на храните, а при алкохола и тютюневите изделия има леко повишение, както и в групата на образованието. С най-значителен принос за общата дефлация са средните цени в групата "Култура и развлечение", където спадът е с 6.8%. Поевтиняване се наблюдава и при групата "Ресторанти и хотели" (-1.4%) и минимално при облеклото и обувките, където понижението на цените за последния месец е с 0.3%. Заради сезона съществен спад продължава да се наблюдава в цените на плодове и зеленчуци като пипер (-16.1%), грозде (-10.9%), ябълки (-6.5%), домати, краставици, цитруси и др. От нехранителните стоки в края на лятото по-осезаемо понижение има в цените на туристическите пакети (-15.7), услугите по краткосрочно настаняване (-13.4%) и самолетните билети (-7.7%). Дефлацията според Хармонизирания индекс на потребителските цени, използван за целите на евростатистиката, е 0.7% на месечна база и 1.1% спрямо септември 2015 г. Индексът отчита потреблението и на чуждестранните домакинства в страната. Според него за последния месец най-осезаемо са намалели цените в групите "Развлечения и култура" (-4.7%) и "Ресторанти и хотели" (-4.1%), а най-значително е повишението при образованието – с 1.2% спрямо август.
Източник: Капитал (13.10.2016)
 
15,2% ръст на приходите от нощувки в туризма през август Приходите на хотелиерите от нощувки през август достигат рекордните 298,9 млн. лв., или с 15,2% повече в сравнение с август 2015 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението на приходите от чужденци е със 17,7%, а от българи - с 5,9%. От нощувки през август 2015 г. хотелиерите събраха 259,4 млн. лв., или с 8,2% повече в сравнение с август 2014 г. Всички нощувки, регистрирани през август тази година, надхвърлят 5,8 милиона, или с 13,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голям ръст на нощувките (с 14,5%) е отчетен в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През най-горещия летен месец хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 62% от общия брой нощувки на чужди граждани и 24,8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28,4% от нощувките на чужденци и 27,2% - на българи. Броят на пренощувалите лица в хотелите през август 2016 г. също расте - с 8,5% на годишна база, като достига 1,181 милиона души. От всички пренощували 40% са българи, като по-голямата част от тях (74,5%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 3,5 нощувки. Пренощувалите чужденци са 709,5 хил., като 61,8% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5,9 нощувки. През август 2016 г. в страната са функционирали 3 122 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. На годишна база това е ръст от 3,1% През август 2016 г. нараства и общата заетост на леглата в местата за настаняване до 62,4%, като се увеличава с 5,3 процентни пункта в сравнение с август миналата година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 77,2%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди – 63,3%, и с 1 и 2 звезди – 41,5%.
Източник: econ.bg (13.10.2016)
 
Безработицата продължава спада и през септември През септември равнището на регистрираната безработицата продължава да намалява с нови 0.2 пункта до 7.8%. В сравнение със същия месец на 2015 г. равнището на този показател е значително по-ниско - с 1.4 процентни пункта. Към края на месеца в бюрата по труда са регистрирани 255 466 безработни лица. Спрямо август те намаляват с 6 059 души. На годишна база, в сравнение със септември 2015 г., безработните са значително по-малко - с 47 309 лица, информира Агенцията по заетостта. На работа през септември 2016 г. са постъпили общо 23 211 безработни лица, от които 19 968 на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост през месеца са включени 3 243 безработни. От тях 452 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост. По схеми на ОП "Развитие на човешките ресурси" на работа са постъпили 2 804 безработни лица. В бюрата по труда са заявени 19 118 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 11 410, които са близо 59,7% от всички заявени свободни работни места през месеца. Най-голямо търсене на работна сила от частния сектор се регистрира в преработващата промишленост (5 163 места), търговията и ремонта на автомобили (2 125 места), строителството (992 места), хотелиерството и ресторантьорството (665 места), административната и спомагателната дейности (551 места) и др. В сравнение със септември 2015 г. броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 2 639.
Източник: Money.bg (17.10.2016)
 
Ръстът на цените на жилищата в България се ускорява през второто тримесечие Ръстът на цените на жилищата в България се ускорява през второто тримесечие на годината спрямо първото и значително изпреварва увеличението средно за Европейския съюз (ЕС), показват данните на европейската статистическа служба Евростат. За периода април-юни т.г. цените на жилищата у нас са нараснали с 2,8% спрямо периода януари-март, а на годишна база повишението достига 6,5%. За сравнение, през първото тримесечие беше отчетено увеличение на цените от 1,1% спрямо предходния тримесечен период и 4,6% на годишна база. Това ни нарежда и в челото на държавите от ЕС по ръст на цените на жилищата. За второто тримесечие по-висок ръст на цените на жилищата е отчетен само в Балтийските държави – Латвия с 6,6% и Литва и Естония с по 3,1%, както и във Великобритания – 3%. Също 2,8% ръст на цените за тримесечието е регистриран още в Чехия и Румъния. Средният за ЕС ръст на цените на жилищата за тримесечието е 1,6%, а за еврозоната – 1,4%. Що се отнася до ръста на цените на жилищата на годишна база, преди нас са Унгария и Латвия с под 10,3%, Австрия с 9%, Великобритания с 8,8%, Швеция с 8,7% и Румъния с 6,8%. Годишното увеличение за ЕС и еврозоната е съответно 4% и 2,9%. Според данните на Евростат цените на жилищата в Кипър продължават да падат – с 0,9% за тримесечието и с 8,9% на годишна база, както и Италия – със съответно 0,4% и 1,4%. За Гърция не са предоставени данни, но според проучвания на различни посреднически агенции и там тенденцията е сходна заради икономическата ситуация, ръста на данъците и бюджетните икономии. Агенциите за имоти в България очакват по-скоро умерен ръст на цените на жилищата през тази година от порядъка на 5-7% за цялата година. Читателите на Investor.bg обаче са по-смели в прогнозите си. От резултатите от анкета, в която участваха 1 100 души, се вежда, че най-голям дял от отговорилите – почти една четвърт, очакват ръстът на цените на жилищата да достигне 10-15% за годината. Общо 22% от участвалите смятат, че цените ще се повишат с 15-20%, а други 17% очакват ръст от порядъка на 5-10%. Само 4% очакват увеличение над 20%. Очаквания за запазване на цените са изразили 8% от участниците в анкетата, а други 14% смятат, че цените трябва да се понижават, а не да се повишават.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2016)
 
Преките чужди инвестиции остават без промяна през август Преките чужди инвестиции (ПЧИ) в България достигат 988.5 млн. евро (2.2% от БВП) за първите осем месеца на годината. Последните данни за август показват незначителна промяна спрямо юли, като спад в дълговите инструменти е компенсиран от ръст на дяловите инвестиции, като в крайна сметка преките инвестиции са нараснали с около 1.5 млн. евро. На годишна база те остават с една трета по-малко.Инвестициите показаха подобрение през юни и юли, като предварителната статистика сочи прекъсване на тенденцията през август. Трябва да се има предвид, че числата ще претърпят няколко ревизии през годината, като обикновено те са нагоре. Така към август единствено дълговите инструменти са повече на годишна база. Сумата им достига 390 млн. евро, като това са средства, предоставени от компаниите майки в чужбина на свои дъщерни дружества в страната. Те имат ограничено значение, тъй като остават в един по-краткосрочен период. В тях влизат заемни средства, които често компаниите майки в чужбина отпускат на местните си поделения за модернизация или други плащания. Дяловият капитал, който приема формата на дял от дружеството или участие в резервите, се покачва с 10.01 млн. евро. Възможно е понижението в сумата на дълговите инструменти да е свързано с това и да е счетоводен ефект. На годишна база сумата на чуждестранния дялов капитал в България е почти 80% по-малко спрямо годината по-рано. Най-много до миналогодишната си стойност се доближава сумата на реинвестираната печалба. Тя достига 376.4 млн. евро, като е една трета по-малко от януари-август на 2015 г. Сумата представлява делът на нетната печалба на български компании, който се полага на чуждестранните инвеститори. Запазването му непроменен между юли и август има връзка с предстоящото начало на корпоративния сезон, в който компаниите ще публикуват отчетите си за третото тримесечие. В зависимост от представянето на компаниите реинвестираната печалба следва да се повиши или понижи.Географското разпределение на чуждите инвестиции се запазва. Най-много парични средства идват от Холандия (18.2%), като те са изцяло под формата на дългови инструменти. Страната има облекчено данъчно законодателство, като много компании от трети страни, които имат бизнес у нас, работят през холандска дъщерна компания. Един такъв пример е руската "Лукойл", която вероятно отпуска средства на българския си клон от компания в страната. На второ място е Люксембург (14.8%), като оттам преобладава дялов капитал и реинвестирана печалба. Страната има статута на офшорна зона, като най-вероятно става въпрос за български граждани, които прикриват собствеността си. Великобритания формира 12.8% от чуждестранните инвестиции у нас, като интерес има още от Германия и Швейцария, а инвестициите от Унгария отчитат отлив.
Източник: Капитал (18.10.2016)
 
БАН повиши очакванията си за българската икономика Икономическият екип на Българската академия на науките (БАН) очаква брутният вътрешен продукт (ББВ) да нарасне с 2.9% през тази година. Това е с 1 процентен пункт увеличение спрямо пролетната прогноза на икономистите. Експертите са ревизирали нагоре своите очаквания заради по-добрите данни за туристическия сезон и селското стопанство. Основната част от икономическия растеж ще се дължи на частното потребление и износа. „Частното потребление е в рамките на планираното, но публичното потребление и брутообразуването на основен капитал показват равнища, които са противоположни на очакванията на учените - второ тримесечие и двата показателя са с отрицателни стойности“, коментира проф. Искра Белева, заместник-директор на института и ръководител на екипа по изготвяне на доклада. За следващите де години БАН запазва прогнозите си без промяна. Те не се повишават заради нестабилната външна среда и трудното прогнозиране на ефекта върху икономическото развитие вътре в страната. В подкрепа на икономическият растеж според икономистите на БАН е фискалната консолидация. През тази и следващата година се очаква бюджетният дефицит да се свие повече от предвиденото, като според някои прогнози още през 2018 г. може да се постигне балансиран бюджет.
Източник: БТА (19.10.2016)
 
Незаконните икономически дейности са допринесли с 0,2% за БВП през 2015 г. Около 0,2% е приносът в брутния вътрешен продукт (БВП) за 2015 г. на контрабандата, търговията с наркотици и проституцията. Това е в рамките на средното за ЕС, където този показател варира от 0,1 до 0,3%, съобщава в интервю за БТА председателят на Националния статистичеси институт (НСИ) Сергей Цветарски по повод деня на европейската статистика, цитиран от investor.bg. Оценка на този показател НСИ прави за втора поредна година. Приносът му за БВП се задържа на нивото от 2014 г., допълва Цветарски. НСИ планира да направи и топлинна карта за оценка на енергийната ефективност на база на данните от електроразпределителните дружества (ЕРП). Така ще се спомогне за по-доброто разбиране на околната среда и откъде идва замърсяването, като се отчетат данните по видовете енергия, допълва той. Цветарски посочва, че НСИ се стреми да разширява кръга от източници на информация, които да използва за статистически цели. Обмисля се използването на данни и от операторите на определени обществени услуги. "За да се подобри тази статистика, на дневен ред е работата с така наречените големи данни - от данни за търсенето на работа, продажбите в интернет до покупката и наемането на жилища. Тогава вероятно ще се направят по-добри оценки за явления, които пряко не могат да се наблюдават", казва Цветарски. "От гледна точка на статистика представянето на данни през тази година стана по-удобно за потребителите, заявките се генерират за по-малко време без да натоварват експертите от НСИ излишно“, коментира още председателят на Института. Цветарски напомня, че с линка, който от петък е активен на страницата на НСИ - "Аз в ЕС" - всеки българин може да се идентифицира в европейската статистическа система. „По почти всички показатели средният българин е в златната среда, но изостава по средна продължителност на живот. Не са добри и показателите за общата смъртност на населението, но за това има дълготрайни причини“, коментира председателят на НСИ. През 2018 г. се очаква да заработи интегрираната информационна система в областта на туризма, казва още Цветарски. По отношение на новата потребителска кошница председателят на НСИ напомня, че тя се преразглежда всяка година и се уточнява броят и видът на стоките, както и на търговските обекти, където се прави наблюдението. "Ако преди 15 години включването на екскурзии до екзотични дестинации изглеждаше скандално, сега надали това ще се възприема като екзотика, като виждаме данните за пътуванията на българите с цел туризъм, макар че не се планира включване на такъв разход в кошницата. Към момента стоките в кошницата са около 530 - 540", уточнява председателят на НСИ.
Източник: Банкеръ (21.10.2016)
 
НСИ: Държаният дълг за миналата година е 26% от БВП По окончателни данни на Националния статистически институт през 2015 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 1 490 млн. лв., или 1.7% от БВП. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 619 млн. лв. - 0.7% от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал дефицит от 834 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" - 36 млн. лева. Държавният дългът на България за 2015 г. е в размер на 23 049 млн. лв., или 26.0% от БВП. Предварителните данни на НСИ показваха бюджетен дефицит от 1.774 млрд. лв. или 2.1% от БВП, а държавен дълг 23,027 млрд. лева или 26,7% от БВП. Разликата между предварителните и окончателните данни се дължи на получаването на окончателни данни за: постъпленията от данъци, годишните отчети за дейността на държавните болници и публичните дружества, класифицирани в сектор "Държавно управление", и оборотните ведомости на бюджетните единици и общините.
Източник: Money.bg (24.10.2016)
 
Поскъпнаха някои плодове и зеленчуци до 25 на сто До 25 на сто се повишиха цените на едро на някои плодове и зеленчуци през изминалата седмица, показва седмичният бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Най-голямо поскъпване е отчетено на българските оранжерийни краставици и на морковите - съответно с 15,8 на сто до 1,39 лв. за кг. и с 25,3 на сто до 0,94 лева за кг. Зелените чушки са поскъпнали с 8,9% до 0,98 лева за килограм на едро. Цената на червените чушки се е повишила с 6,1 на сто до 1,05 лева за килограм. Гроздето се продава пъ-скъпо с 12 на сто и килограм достига средна цена до 1,59 лв. Цената на картофите се е повишила с 3,4 на сто до 0,60 лева за килограм на едро. С 1 стотинка - до 0,81 лв., се е повишила и цената на брашно тип "500". Най-голямото намаление на цената на едро през миналата седмица е отчетено при продажбата на лимони - с 15,8 на сто - до 1,92 лева/кг. Оранжерийните домати са поевтинели с 1,9 на сто - до 1,55 лева за килограм, а олиото с 1% - до 2,07 лева за литър. Без промяна е останала цената на каймата и килограм на едро струва 4,76 лева. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,78 лева за килограм, а захарта - по 1,56 лв. за кг. Килограм краве сирене се продава средно по 5,59 лв., а кашкавал тип "Витоша" - по 9,59 лв.
Източник: Дума (24.10.2016)
 
Държавният дълг в ЕС и в България намалява през второто тримесечие на 2016 година Държавният дълг в целия Европейски съюз и в еврозоната се понижи като процент от БВП през второто тримесечие на настоящата година, показват данни на Евростат. Нивото на държавния дълг в България също бележи понижение спрямо първото тримесечие и макар че нараства на годишна база (спрямо второто тримесечие на 2015-а година), той остава сред най-ниските в ЕС, отбелязва европейската статистика. В края на второто тримесечие на 2016-а година дългът в 28-те членки на ЕС се понижи до 84,3% от БВП на региона спрямо 84,5% през първото тримесечие и под 87,5% преди година (през второто тримесечие на 2015-а). От своя страна държавният дълг в еврозоната се сви за същия период до 91,2% от БВП от 91,3% през периода януари - март и спрямо ниво на дълга от 92,1% от БВП преди година. Според Евростат през второто тримесечие на 2016-а година най-ниско ниво на държавния дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (9,7%), следвана от Люксембург (22,0%) и България (29,4%), докато най-високи нива на дълга са отчетени в Гърция (179,2% от БВП), Италия (135,5%) и Португалия (131,7%). Спрямо първото тримесечие на годината 13 страни - членки на ЕС регистрират повишение на техния държавен дълг в края на второто тримесечие, докато при останалите 15 има намаляване на дълга като процент от БВП. Най-солиден спад на дълга на тримесечна база беше отчетен във Финландия (понижение с 2,7%), следвана от Ирландия (с 2,6%) и Унгария (с 1,6%), докато най-солидно увеличаване на държавния дълг беше регистрирано в Гърция (повишение с 3,1%), Португалия (с 2,8%) и Латвия (с 2,6%). Данните на Евростат показват, че държавният дълг на България се е понижил през второто тримесечие на настоящата година до 29,4% от БВП спрямо 29,6% в началото на годината, но остава над ниво на дълга от 27,9% точно преди година (през второто тримесечие на 2015-а година). По този показател нашата страна продължава да бъде сред трите държави от ЕС с най-ниско ниво на дълга в процентно отношение.
Източник: econ.bg (25.10.2016)
 
Евростат: Заетите в IT сектора в България са около 2,3% от общата трудова заетост Заетите в сектора на информационните технологии у нас формират около 2,3 на сто от общата трудова заетост при среден показател от 3,5 на сто за страните от Европейския съюз. Данните са на Евростат, цитирани от БТА. За последните четири години заетите в IT сектора българи са се увеличили с около 15 хиляди души до 70 000. Там е и най-високото заплащане у нас – от 700 до 2000 евро, в зависимост от позицията. Преобладават мъжете на възраст до 35 години. Сферата на информационните технологии е най-бързо развиващият се сегмент в българската икономика. Според Евростат най-висок дял специалисти в IT сектора като процент от общата заетост на населението е отчетен във Финландия, а най-нисък – в Гърция.
Източник: econ.bg (27.10.2016)
 
България с пореден спад в класацията Doing Business Условията за правене на бизнес в България се влошават за трета поредна година. Това показва световната класация за оценка на бизнес средата Doing Business. В новия доклад на Световната банка България е на 39-о място от 190 държави и пада с една позиция в сравнение с 2016 г. Ако се отчетат всички методологически промени при изготвянето на класацията през тази и миналата година обаче, България би паднала не с едно, а с две места.Страната ни отбелязва напредък по критериите достъп до електрическа мрежа и плащане на данъци, но за сметка на това отбелязва спад при почти всички останали сфери. Класацията сравнява условията за правене на бизнес по света, като изследва времето и средствата, които изразходват компаниите в дадена държава, за да отговорят на изискванията там - от стартирането на бизнес, през взимането на кредит до обявяването в несъстоятелност. В тазгодишната класация не са разгледани регулациите върху пазара на труда. Прави впечатление, че Румъния набира преднина и вече е с три места пред нас. Други страни от Централна и Източна Европа, които изпреварват България, са Полша и Чехия, съответно на 24-то и 27-о място. Най-добре се представя Македония, която е на 10-о място в класацията.Започването на бизнес в България продължава да бъде трудно, като страната е загубила четири позиции в подреждането по този показател. Процедурата не е от най-сложните и скъпи в света, но въпреки това България остава на 82-ра позиция. В самия показател има минимално подобрение, но за сравнение в Нова Зеландия, която е на първо място по този индикатор, бизнес се започва в рамките на половин ден, докато за регистрацията на фирма в България са нужни 23 дни. Едно място пред нас по този показател е Чехия, докато Унгария, Словакия, Румъния и Гърция са доста пред нас. Лек напредък в резултатите, но спад в класацията с едно място има и в даването на разрешително за строеж. Това се дължи на факта, че другите държави са направили повече подобрения от България при облекчаването на регулациите. Най-отчетливо подобрение има във времето за свързване с електричество, където се изкачваме с 6 места. От Световната банка отчитат като плюс тази година, че дружествата, които се занимават с доставката на енергия, използват нова система за енергиен мениджмънт - Система за надзорен контрол и събиране на данни (SCADA). В момента според доклада в България са нужни шест процедури за включване на електричество и се чака средно 130 дни. Резултатът ни продължава да бъде лош, въпреки че в Румъния например са нужни 182 дни, а в Унгария – 257 дни. Минимално подобрение имаме и в бързината, с която фирмите се справят с фалити. България се изкачва с две места и в класацията по бързина на плащане на данъци, като страната достига 83-то място. За сметка на това получаването на кредит остава трудно и в това отношение не отбелязваме прогрес. България губи три места и в най-добрия си показател – закрилата на малките инвеститори. Там страната ни е на завидната 13-а позиция, докато през миналата година е била десета. Въпреки спада в позициите промяна в оценката ни няма.Зад България остават страни като Русия (40), Гърция (61) и Турция (69). Последната петица се заема от Южен Судан, Венецуела, Либия, Еритрея и Сомалия. Тази година Нова Зеландия измества Сингапур от челната позиция, като според Световната банка това се дължи най-вече на понижаването на осигурителните вноски и на въвеждането на нова регулация, която улеснява плащането на данъците. Останалите в челната петица са Дания, Хонконг и Южна Корея.
Източник: Капитал (27.10.2016)
 
Рекордна година за туризма очаква министерството Конфликти, изострено международно положение, терористични атаки, напрежение между отделни държави. Тези иначе изключително неприятни глобални и регионални фактори се оказаха стимулиращи за българския туризъм. На фона на временно охладнелите отношения между Русия и Турция, политическите проблеми в последната и отслабналата сигурност в дестинации като Египет, Тунис и др., българското Черноморие се оказа по-привлекателно от всякога за организираните по-нискобюджетни западноевропейски туристи. След известно оттегляне миналото лято руснаците също се завърнаха на българското море тази година. Така очакванията са 2016 г. да завърши с рекорден ръст от 10-11% и рекордна посещаемост от 11 млн. туристи - чужди и български. Прогнозата е на туристическото ведомство, а според министърът Николина Ангелкова, която даде пресконференция по повода в четвъртък, това са дори песимистичните прогнози на ведомството й. Очакванията са и за силен зимен сезон, през който поне ще бъде повторен миналогодишният ръст от около 4%, а очакванията за следващото лято са също положителни, допълни министърът. Тя добави, че приходите от туризъм за седемте месеца на годината са с ръст от 15 на сто и са в размер 4.7 млрд. лева. Тези добри новини обаче идват единствено по силата на стечението на обстоятелствата и вероятно ще имат по-скоро временен ефект, ако България не реши трайните си проблеми: презастрояване, лошо обслужване, евтин продукт. Както показа и поредицата от криминални събитията в Слънчев бряг това лято, големите ни морски ни курорти далеч не са дори безопасно място, а профилът на чуждестранните туристи, които ги посещават, също не е завиден. За зимния туризъм ключов фактор е и времето - последният сезон зимата се оказа лоша, с много малко сняг.Въпреки всичко тази година цифрите са рекордни: от януари до септември близо 7 млн. чуждестранни туристи са посетили България, или с 15 на сто повече спрямо същия период на предходната година, а за цялата 2015 г. броят на чужденците, почивали в страната е 7.1 млн. души. Това лято 18 на сто повече са били чуждестранните туристи спрямо същия период на миналата година, като за периода от юни до септември над 5 млн. чуждестранни туристи са посетили страната. До края на годината по песимистични прогнози може да бъде подмината и границата от 8 млн. чуждестранни туристи, смятат от министерството. В четвъртък бяха публикувани и данните на НСИ само за септември, които показват почти 13% ръст на броя чуждестранни туристи за този месец, като забележително се увеличават посещенията от Германия - с 28%, Белгия - с 26%, Чехия - с 22%, Гърция, Австрия, Холандия, Обединеното кралство, Полша и други. Макар да преобладават посетителите от страни от ЕС (около 65% дял), увеличават се и посещенията на граждани извън ЕС- с над 10%, като най-голям е ръстът на посещенията от Русия - 73%. Българските туристи, посетили летните курорти, пък са над 2 млн. или 7 на сто повече спрямо миналогодишния активен летен сезон, а от началото на годината до септември ръстът е около 8%, което означава около 2.9 млн. български туристи. До края на годината се очаква те да са около 4 млн. Така общият брой на българските и чуждестранните туристи за тази година се очаква да достигне общо около 11 млн. души.Преди броени дни министерството сподели и положителните си очаквания конкретно за настъпващия зимен сезон - ръст от 4.5%, който е сходен на този от миналия сезон, когато чуждестранни туристи са дошли в България на ваканция, достигнаха близо 1.2 млн. С около 5% повече са били и приходите от туризъм за периода декември 2015 г. - март 2016 г., или около 827 млн. лв. По индикации от бранша продажбите за зимния сезон се движат с добри темпове и има ръст на интереса от Румъния и Молдова, каза Ангелкова. По предварителни данни от планираната зимна програма на летище Пловдив вече е заявен интерес към дестинация България от страни като Израел, Ирландия, Русия и Великобритания.Очаквано заради многото официални почивни дни през септември българите са увеличили пътуванията в чужбина в сравнение със същия месец на предходната година. Топ дестинацията остава Гърция, като през септември тя е била посетена от 134 хил. българи, при 131 хил. за същия месец на 2015 г., показват данните на НСИ. Втора посещаемост е Турция - 112 хил. посещения, което е с малък спад спрямо година по-рано. С най-голям ръст са пътуванията до Сърбия - с 168.4% до 39 хил. за месеца и до Чехия с 81.4% до 8716 посещения. Намаляват пътуванията към Обединеното кралство, Испания, Македония и други.
Източник: Капитал (28.10.2016)
 
11 млн. ще са туристите у нас до края на годината 11 млн. български и чуждестранни туристи се очаква да посетят страната тази година. Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова. И посочи, че ръстът в туризма на годишна база ще е около 11 на сто, като данните са при песимистичните прогнози за предстоящия зимен сезон. През изминалия летен сезон чуждестранните гости у нас са били с 18% повече спрямо същия период на миналата година, като за периода от юни до септември те са над 5 млн. Към това ако се добавят и крилата на сезона броят им надхвърля 6,6 млн., което прави с 17 на сто нарастване спрямо миналата година. От началото на годината общата бройка на чуждестранните посетители в страната е 7 млн. До края на годината по песимистични прогнози може да се мине психологическата граница от 8 млн. чуждестранни туристи, посочи още Ангелкова. Българите посетили летните курорти през сезона са над 2 млн., което е 7% повече спрямо периода юни-септември миналата година. А от началото на годината до септември ръст е около 8 на сто, което е близо 2,9 млн. българи. Прогнозите до края на годината са нашенците пътували в страната да достигнат 4 млн. Приходите от туризъм за седемте месеца на годината са с ръст от 15 на сто и достигат 4,7 млрд. лева. Вече има и един хотел с отнета категория, стана ясно още от думите на Ангелкова. Инспектори от ведомството са взели една звезда на хотел във Велико Търново, след което от 4-та категория той е станал 3-та. От министерството обясниха, че собственикът е възразил срещу отнемането на звездата и процедурата продължава. Отнемането на звезди се прави с цел подобряване на качеството на туристическата услуга, а не целенасочено, заяви министърът. И поясни, че след време, ако пак отговарят на условията за по-висока категоризация те могат да я получат.
Източник: Монитор (28.10.2016)
 
40% ръст в производството на природен газ през август, отчита статистиката По данни на Националния статистически институт (НСИ) през август 2016 г. спрямо юли 2016 г. нараства производството на: природен газ - с 16.7% до 7 млн. м3; електроенергия - с 1.0% до 3 683 ГВтч. Данните на НСИ сочат, че намалява производството на: твърди горива - с 0.2% до 2 511 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 18.2% до 9 хил. т; безоловен бензин - с 5.8% до 147 хил. т; дизелово гориво - с 16.7% до 200 хил. т. През август 2016 г. спрямо август 2015 г. нараства производството на: дизелово гориво - с 1.0%; природен газ - с 40.0%. От НСИ отчитат, че намалява производството на: твърди горива - с 25.1%; безоловен бензин - със 7.5%; електроенергия - с 10.3%. Производството на пропан-бутанови смеси няма изменение. По данни на НСИ през август 2016 г. спрямо юли 2016 г. нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 2.2% до 47 хил. т; природен газ - с 2.5% до 167 млн. м3. Намаляват доставките на: твърди горива - с 0.2% до 2 574 хил. т; безоловен бензин - със 17.0% до 44 хил. т; дизелово гориво - с 19.3% до 196 хил. т; електроенергия - с 0.8% до 2 565 ГВтч През август 2016 г. спрямо август 2015 г. нарастват доставките на: безоловен бензин - с 12.8%; дизелово гориво - с 5.4%; електроенергия - с 0.8%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 25.2%; пропан-бутанови смеси - с 4.1%; природен газ - с 14.4%.
Източник: econ.bg (31.10.2016)
 
Производствените цени у нас се повишават леко през септември Производствените цени в България се повишават през септември спрямо месец по-рано, но бележат пореден спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България нараства с 0,5% спрямо август, когато се понижи с 0,3 на сто. Повишение на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 2,1% и в преработващата промишленост – с 0,6%. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната намалява през септември с 2,0% след спад с 2,7% през август, като цените в добивната промишленост се понижават с 1,9%, в преработващата промишленост – с 0,9% и при производството. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през деветия месец на 2016 година е с 0,2% над равнището от август и регистрира спад с 2,4% на годишна база след понижение с 2,7% през предходния месец.
Източник: econ.bg (31.10.2016)
 
Разходите за научна и развойна дейност в България растат с 27% през 2015 г. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България растат през 2015 г. с 27,4% в сравнение с предходната година до 847,2 млн. лв., съобщава Националният статистически институт (НСИ). Интензивността им (измерена като процент от БВП) също нараства спрямо предходната година - от 0,79% през 2014 г. до 0,96% през 2015 година. Националната цел на България, свързана с реализацията на стратегия „Европа 2020”, е достигане на 1,5% интензивност през 2020 г. Нарастването на общите разходи за научноизследователска дейност през 2015 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”. Там разходите за развойна дейност се увеличават със 183,7 млн. лв., или с 42%. Така бизнесът продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73,3% от общите разходи за научноизследователска дейност. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20,8, 5,4 и 0,5%. Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2015 г. най-голям продължава да бъде делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД - 44%. Същевременно най-голям темп на нарастване отбелязват средствата за НИРД, идващи от сектор „Предприятия”, те са се удвоили спрямо предходната 2014 г. и съставляват 35,3% от общите разходи за НИРД в страната. В структурата на текущите разходи за научноизследователска дейност по видове изследвания през 2015 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания – 66,8% (488,9 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 23,9% (174,8 млн. лв.) и 9,3% (68,5 млн. лв.). През 2015 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 22 421 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 16% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48,3%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 3,4 пункта в полза на мъжете. Броят на изследователите също нараства с 1 023 души, или със 7,7%, спрямо 2014 година. Близо половината (47,6%) от изследователите през 2015 г. притежават докторска степен. За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия” - 42% от общия персонал (в еквивалент на пълна заетост), или 9 409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление” с научна дейност се занимават 8 328 души, което съставлява 37,1% от общия персонал, зает с НИРД, през миналата година. В сектор „Висше образование” 4 521 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 20,2%. Реализираният ръст през 2015 спрямо 2014 г. на разходите за НИРД (42%) и на персонала, зает с НИРД (73,2%), в сектор „Предприятия” се дължи предимно на големия брой предприятия, които са отчели осъществената от тях НИРД през 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2016)
 
Ръст с 27.4% на разходите за научно-развойна дейност през 2015 г. През 2015 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 847.2 млн. лв., което е с 27.4% повече в сравнение с предходната година, сочат данни на НСИ. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) също нараства спрямо предходната година - от 0.79% през 2014 г. на 0.96% през 2015 година. Националната цел на България, свързана с реализацията на стратегия „Европа 2020”, е достигане на 1.5% интензивност на НИРД през 2020 година. Нарастването на общите разходи за НИРД през 2015 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”, където разходите за НИРД се увеличават със 183.7 млн. лв., или с 42.0%. Сектор „Предприятия” продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5%. Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2015 г. най-голям продължава да бъде делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД - 44.0%. Същевременно най-голям темп на нарастване отбелязват средствата за НИРД, идващи от сектор „Предприятия”, те са се удвоили спрямо предходната 2014 г. и съставляват 35.3% от общите разходи за НИРД в страната. В структурата на текущите разходи за НИРД по видове изследвания през 2015 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 66.8% (488.9 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 23.9% (174.8 млн. лв.) и 9.3% (68.5 млн. лв.). През 2015 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 22 421 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 16.0% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48.3%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 3.4 пункта в полза на мъжете. Броят на изследователите също нараства с 1 023 души, или със 7.7%, спрямо 2014 година. Близо половината (47.6%) от изследователите през 2015 г. притежават докторска степен. За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия” - 42.0% от общия персонал (в еквивалент на пълна заетост), или 9 409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление” с научна дейност се занимават 8 328 души, което съставлява 37.1% от общия персонал, зает с НИРД, през 2015 година. В сектор „Висше образование” 4 521 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 20.2%. Реализираният ръст през 2015 спрямо 2014 г. на разходите за НИРД (42.0%) и на персонала, зает с НИРД (73.2%), в сектор „Предприятия” се дължи предимно на многото на брой предприятия, които са отчели осъществената от тях НИРД през 2015 година.
Източник: profit.bg (01.11.2016)
 
Разходите за развойна дейност у нас са се увеличили с близо 30% през 2015 През 2015 разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България са 847.2 млн. лв., което е с 27.4% повече в сравнение с предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Нарастването на разходите през 2015 се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”, където разходите за НИРД се увеличават със 183.7 млн. лв., или с 42%. Той продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5%. Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2015 най-голям продължава да бъде делът на чуждестранните източници на средства - 44%.Същевременно най-голям темп на нарастване отбелязват средствата, идващи от сектор „Предприятия”, те са се удвоили спрямо предходната година и съставляват 35.3% от общите разходи за научна и развойна дейност в страната. /economy.bg
Източник: Други (01.11.2016)
 
Компании в България са обявили над 23 хиляди свободни работни места В Бюрата по труда в България в момента има обявени над 23 хиляди свободни работни места. Това коментира министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова по време на откриване на обновено Бюро по труда в столицата. По нейните думи за първи път от 11 години се отчита спад на безработицата. "Близо 80 процента от регистрираните безработни у нас си намират работа в частни предприятия чрез посредническата дейност на Бюрата по труда", твърди министърът. "Регистрираната безработица, която се отчита от агенцията по заетостта е 7,8 процента при средно европейска 8,2 - като тази тенденция е много показателна, че наистина има икономическа активност. Ето вече два месеца - септември и октомври, независимо от това, че е приключил сезона и в селското стопанство, и туристическия сектор, имаме постоянен спад на безработицата", допълва Русинова.
Източник: Money.bg (02.11.2016)
 
Задава се бум на офис сградите През третото тримесечие разрешителните за строеж на административни сгради се увеличават с 37.8% спрямо предходното, а площта им - с 315%. Спрямо година по-рано увеличението на разрешителните е с 27.5%, а на площта - с 81.6%. Повече са и започнатите проекти. Това става на фона на намалението на вече започнатото строителство на жилищни блокове и на издадените разрешителни за тях, се вижда от данните на Националния статистически институт.Статистиката показва, че строителите на жилища планират по-малко сгради, но с повече, макар и по-тесни апартаменти. Между юли и септември са издадени разрешителни за строеж на 1183 жилищни сгради с 4937 жилища в тях и 634 892 кв. м разгъната застроена площ. Намалението на сградите спрямо предишното тримесечие е с 2.7%, жилищата в тях се увеличават с 11.2%, а площта им - с 5 на сто. Спрямо година по-рано разрешителните за жилищни сгради се увеличават с 2.5%, жилищата в тях - с 5.7%, но площта им е с 2.9% по-малка. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 170, Пловдив - 170, Варна - 109, София - 107, и Бургас - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 913, Пловдив - 714, Бургас - 509, Варна - 503, и Русе - 221. Статистика на започнатото строителство Статистиката за започнатото строителство сочи, че са в ход по-малко жилищни блокове, докато офис сградите се увеличават. И при двата типа строителство проектите се осъществяват на по-малка площ. Започнатите между юли и септември жилищни сгради са 830 (минус 0.7% спрямо предходното тримесечие) с 3 144 жилища в тях (минус 5.6%) и с 395 609 кв. м обща застроена площ (+6.2%). Започнатите офис сгради са 32 (+39.1% спрямо предходното тримесечие), а площта им е 20 959 кв. м (минус 72.8%). Спрямо година по-рано започнатите жилищни сгради се увеличават с 12.0%, жилищата в тях - с 4.6%, но разгънатата им застроена площ е по-малко с 11.4%. Административните сгради са с 28.0% повече, но площта им е с 59.2% по-малка. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 111 жилищни и 64 други сгради; София (столица) - 115 жилищни, 9 административни и 31 други сгради; Варна - 112 жилищни, 6 административни и 18 други сгради; Стара Загора - 56 жилищни и 53 други сгради; София - 61 жилищни сгради и 40 други сгради.
Източник: Дневник (03.11.2016)
 
Пловдив изпревари София по разрешителни за строежи Пловдив изпреварва София по издадени разрешителни за строителство на сгради през третото тримесечие, сочат данни на НСИ. По информация на статистиката броя на документите издадени в столицата са 226, а в Пловдив - 334. В тях влизат разрешителните за изграждане на жилищни и административни сгради, както и цехове, търговски и транспортни обекти, училища, културни, спортни, селскостопански сгради, хотели, мотели, почивни домове, хижи. Общо издадените документите в периода юли - септември са 2404, от които 1183 за жилищни, 51- за административни и още 1170 други сгради.
Източник: Монитор (03.11.2016)
 
Пловдив изпревари София по разрешителни за строежи Пловдив изпреварва София по издадени разрешителни за строителство на сгради през третото тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). По информация на статистиката боря на документите издадени в столицата са 226, а в Пловдив - 334. В тях влизат разрешителните за изграждане на жилищни и административни сгради, както и цехове, търговски и транспортни обекти, училища, културни, спортни, селскостопански сгради, хотели, мотели, почивни домове, хижи. Общо издадените документите в периода юли - септември са 2404, от които 1183 за жилищни, 51- за административни и още 1170 други сгради, показват още данните на статистиката. Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение от 37,8% бележат разрешителните за изграждане на офиси, а разгърнатата им площ нараства с 315,8 на сто. Ръст има и за документите издадени за строителство сгради в категорията "Други% с 2,2%, а общата има застроена площ се увеличава с 40 на сто. Намаление от 2,7% се отчита при жилищата, за сметка на това обаче площта им нараства с 11 на сто. На годишна база ръст бележат издадените документи във всички категории. Жилищните се увеличават с 2,5%, административните с 27,5 на сто и другите с 6,7%. Разгърнатата площ нараства при административните и другите сгради съответно с 81.6% и 41.7 на сто. През третото тримесечие на 2016 г. е започнал строежът на 830 жилищни сгради с 3 144 жилища в тях и с 395 609 кв. м обща застроена площ. В същия период е стартирало изграждането и на 32 офиса с 20 959 кв. м площ и на 585 други сгради с 360 486 кв. м разгърната площ. Спрямо предходното тримесечие броят на жилищни сгради намаляват с 0.7%, докато броят на жилищата в тях са повече с 6.2%. Започнатите административни сгради се увеличават с 39.1%, но разгънатата им застроена площ намалява със 72.8%. Броят на започнатите други сгради нараства с 2.1%, а разгънатата им застроена площ - с 25.1%. Тагове: НСИстроителстворазрешителнииздаенитрето-тримесечи
Източник: Монитор (04.11.2016)
 
НСИ отчита стабилизация на потребителското доверие в началото на последното тримесечие През октомври 2016 година общият показател на потребителско доверие в България остава приблизително на равнището си от юли, когато доверието на потребителите се сви слабо с 0,6 пункта спрямо началото на пролетта, показва последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки това индексът на потребителското доверие остава недалеч от неговия 9-годишен пик, достигнат тази пролет (най-високо ниво от 2007-а година насам). Оценките на потребителите относно развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са леко влошени спрямо предходното наблюдение на статистиката. В същото време има известна позитивна промяна в оценката на потребителите за финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца, като очакванията на живеещите в селата са тази положителна тенденция да продължи и през следващите дванадесет месеца, докато населението в градовете е по-негативно настроено спрямо три месеца по-рано. По-неблагоприятни спрямо юли са оценките на потребителите за изменението на потребителските цени (за повишение на инфлацията) през предходните дванадесет месеца, като техните инфлационни очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца преобладават предвижданията, че тя ще продължи да се увеличава. Последната анкета на НСИ отчита, че потребителите продължава да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял намалява спрямо юли. В същото време обаче се регистрира по-позитивна настройка в намеренията на потребителите по отношение на извършването на разходи за "подобрения на дома" през следващите дванадесет месеца. Показателят на доверие на потребителите на НСИ е средно аритметичен на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на финансовото състояние на домакинствата, на общата икономическа ситуация в страната и на спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак.
Източник: econ.bg (07.11.2016)
 
За втори пореден месец търговията на дребно у нас се влошава, показват данните на "Евростат" за септември. Според европейската статистика през септември продажбите на дребно у нас се свиват с 0.2% спрямо предишния месец, когато беше отчетен спад от 0.3 на сто. Тази тенденция важи и за по-голямата част от Европейския съюз и еврозоната, където бе отчетен месечен спад от по 0.2 на сто. През август понижението беше съответно с 0.1% и с 0.2% спрямо юли. Според статистиката влошаването на продажбите на дребно се дължи главно на търговията с нехранителни стоки ( с изключение на горивата), която се е свила на месечна база с 0.7% в ЕС и с 1% в цялата еврозона. Същевременно е отчетен ръст на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия. За месец те се увеличиха съответно с по 0.5% и 0.6 на сто. Най-солиден спад в търговията на дребно на месечна база беше регистриран в Португалия - с 2.1%, в Словения - с 1.7% и в Германия - с 1.4 на сто. Най-значителен растеж при търговията на дребно бе отчетен в Естония - с 1.5%, Финландия - с 1.1%, Дания - с 0.7% и в Полша - с 0.7 на сто. Според статистиката през деветия месец на годината ръстът на продажбите на дребно в целия ЕС се забавил до 2.2% на годишна база, при 2.6% за август. На територията на еврозоната забавянето на растежа през септември стигна 1.1%, спрямо същия месец на 2015 година. За сравнение месец по-рано бе отчетен годишен ръст от 1.2 на сто. Спрямо предишната година през септември търговията на дребно се увеличи най-съществено в Люксембург - с 15.2%, в Румъния - с 9.7% и в Полша - с 8.6 на сто. В същото време спадът бе най-сериозен в Белгия - с 3.2%, Германия - с 0.4% и в Словения - с 0.1 процент.
Източник: Банкеръ (08.11.2016)
 
НСИ: Жилищата все по-малко и все по-тесни Броят на въведените в експлоатация нови жилищни сгради намалява, свива се и тяхната площ. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2016 година. Само за година броят на новите сгради намалява със 17.5% или със 101, достигайки 476. Жилищата в тях са със 77 по-малко или общо 2379. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи - 67.7%, следвани от жилищните кооперации - 21.9 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2015 г.се наблюдава увеличение само в броя на жилищните кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 84 сгради с 624 жилища в тях, Бургас - 82 сгради с 822 жилища и Пловдив – с 54 сгради със184 жилищa. Според данните на НСИ през този период най-много са построените двустайни апартаменти – 41.2%, следват тези с три стаи - 32.1%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – едва 3 процента. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на годината се свива с 9.1% до 193.1 хил. метра. Жилищната площ в тях намалява със 7.5% до121.3 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се свива от 86.5 кв. м през третото тримесечие на 2015 г. на 81.2 кв. м през същото тримесечие на 2016 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Русе- 170.4 кв. м и София- 144.2 кв. м, а най-малка - в областите Шумен - 57.6 кв. М. и в Бургас- 68 кв. метра.
Източник: Банкеръ (08.11.2016)
 
Статистиката отчита силен спад на въведените в експлоатация жилищни сгради По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2016 г. е 476, а новопостроените жилища в тях са 2 379. Спрямо третото тримесечие на 2015 г. сградите са със 101 по-малко, или със 17.5%, а жилищата в тях намаляват със 77, или с 3.1%. От НСИ уточняват, че от въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2016 г. със стоманобетонна конструкция са 78.2%, с тухлена - 19.5%, с друга - 2.1%, и с панелна - 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (67.7%), следвани от жилищните кооперации (21.9%). В сравнение с третото тримесечие на 2015 г. се наблюдава увеличение само в броя на жилищните кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 84 сгради с 624 жилища в тях, Бургас - 82 сгради с 822 жилища, и Пловдив - 54 сгради със 184 жилища.
Източник: econ.bg (08.11.2016)
 
Продажбите на дребно в ЕС и България се свиват за втори пореден месец Продажбите на дребно в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС), в т.ч. и в България, като и в 19-те членки на еврозоната се понижиха през септември за втори пореден месец, показват данни на Евростат. Търговията на дребно в ЕС и в еврозоната се сви в началото на есента с по 0,2% на месечна база след понижения съответно с 0,1% и с 0,2% през август. Влошаването се дължи в най-голяма степен на спад, съответно с 0,7% и с 1,0%, при продажбите на нехранителни стоки, докато продажбите на автомобилни горива се понижиха в еврозоната с 0,3%, а в целия ЕС стабилизираха на нивото от предходния месец. В същото време продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия нараснаха в Европейския съюз с 0,5% и с 0,6% само в рамките на еврозоната. На годишна база растежът при продажбите на дребно в еврозоната се забави до 1,1% (спрямо септември 2015 година) след растеж с 1,2% през август (възходяща ревизия от предишна оценка за анемично повишение с 0,6%), като това представлява най-слабо подобрение при търговията на дребно от септември 2014 година насам. Относно целия ЕС, търговията на дребно нарасна през септември с 2,2% на годишна база след повишение с 2,6% месец по-рано, бележейки също най-слабо подобрение от две години насам. Най-солиден спад в търговията на дребно на месечна база беше регистриран в Португалия (спад с 2,1%), следвана от Словения (понижение с 1,7%) и Германия (с 1,4%), докато най-солиден растеж при продажбите на дребно беше отчетен в Естония (скок с 1,5%), Финландия (с 1,1%), Дания (с 0,7%) и Полша (с 0,7%). Продажбите на дребно на годишна база отбелязаха най-солиден ръст в Люксембург (скок с 15,2%), Румъния (с 9,7%) и Полша (с 8,6%), а най-силен спад отчитат продажбите на дребно в Белгия (понижение с 3,2%), Германия (с 0,4%) и Словения (с 0,1%). Данните на Евростат за България също отразяват подобна леко негативна тенденция при търговията на дребно. Според европейската статистика продажбите на дребно в нашата страна се понижиха през септември с 0,2% спрямо август, когато те се свиха с 0,3%. По този показател България е една от седемте страни - членки на ЕС, регистриращи влошаване на продажбите на дребно. В същото време продажбите на дребно в България на годишна база забавиха доста рязко своя растеж до едва 1,9% (спрямо септември 2015-а) след скок с 5,3% през август, но въпреки това отбелязват устойчиво повишение за единадесети пореден месец.
Източник: econ.bg (08.11.2016)
 
Парите в обращение достигнаха 13 381,9 млн. лв. в края на септември В края на септември 2016 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.82% и спрямо края на юни е намалял с 0.05 пр.п., съобщиха от БНБ. Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие на 2016 г. възлиза на 31.83 лв. За едногодишен период стойността u се е повишила с 2.07 лв., или с 6.95% вследствие на по-ускореното нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лв. в сравнение с останалите купюри. В края на септември 2016 г. парите в обращение достигнаха 13 381.9 млн. лв. За едногодишен период спрямо края на септември 2015 г. те нараснаха с 1529.4 млн. лв., или с 12.90%. В края на септември 2016 г. най-голяма обща стойност в паричното обращение, възлизаща на 120.2 млн. лв., имат разменните монети от 1 лв., което им отрежда и най-големия дял (42.26%) в структурата по стойност на монетите в обращение.
Източник: econ.bg (08.11.2016)
 
Производството на ток намаля с 10% За първите 10 месеца производството на електроенергия намалява с малко над 10%, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината в страната са произведени 36,3 млн. мегаватчаса електроенергия. Данните показват още спад на потреблението в периода – с 1,69% до 30,85 млн. мегаватчаса, както и на износа – с 39,4% до 5,4 млн. мегаватчаса. Производството на водните централи е намаляло с почти 29 на сто до 3,9 млн. мегаватчаса. Производството на базовите централи намалява с 6,6% до 964 хил. мегаватчаса. Всъщност отчетът на ЕСО показва подобрение, макар и много слабо. Данните към края на август например бяха категорични, че летните месеци, които традиционно подкрепят енергетиката, този път не носят оптимизъм. Към 31 август производството на електроенергия се свиваше с над 12 на сто, потреблението в страната намаляваше с повече от 2%. Износът беше с 46,3% по-слаб спрямо първите осем месеца на 2015 година. Свиването на износа на електроенергия донякъде е резултат от намаленото потребление в целия регион, а от друга и ниската цена на природния газ рестартира работата на газовите централи в съседните ни държави.
Източник: Монитор (08.11.2016)
 
Лоши данни за индустрията през септември Сравнително лоши данни за индустрията изнесе във вторник Националният статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство през септември намалява с 0.2% спрямо август, макар че на годишна база все пак се регистрира ръст от 3.3%. Най-сериозен спад през септември 2016 г. в сравнение с август се регистрира в енергетиката – с 1.9%. Добивната промишленост остава без изменение, а в преработващата е отчетено увеличение от 0.3%. Спад е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 15.1%, на тютюневи изделия - с 11.3%, на дървен материал - със 7.1%, на производството на автомобили - с 6.6%. По-значителен ръст в преработващата промишленост е засечен при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 13%, сочат данните на НСИ. Освен в промишлеността спад през септември се засича и в търговията на дребно, където намалението спрямо август е също с 0.2%. На годишна база обаче се отчита увеличение с 2%.
Източник: Медия Пул (09.11.2016)
 
Строителната продукция в България вероятно достига дъното Индексът на строителната продукция продължава да се колебае около най-ниската си стойност, която достигна през юли т.г. През септември индексът се понижава с 0,5% до 80,6 пункта – само с 0,1 пункта над най-ниската регистрирана стойност, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е с почти 59% под пиковите стойности, отчетени през октомври 2008 г., точно преди световната финансова криза да започне да се усеща в България, показват изчисления на Investor.bg на базата на историческите данни на националната статистика. Колебанията около тези стойности на индекса може би означават, че строителният сектор най-сетне започва да достига дъното и да се стабилизира.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2016)
 
Статистиката отчете спада на новите инвестиции в инфраструктура Данните на Националния статистически институт (НСИ) за сериозен спад в строителната индустрия потвърждават липсата на големи инфраструктурни проекти от около година насам. Вчера стана ясно, че на годишна база спадът в инфраструктурното строителство е близо 16%. Средно на годишна база намалението на строителната продукция е с 10 на сто. При сградното строителство спадът е по-малък - с под 5 процента. През последната година брокери дори отчитат ръст на пазара на имоти и повишаване на интереса към покупка на жилище на зелено в строящи се кооперации. Това е най-сериозният спад в строителството на пътища и жп линии, пречиствателни станции, телекомуникационни мрежи, складови и производствени бази, отчетен от 2011 г. насам, сочат анализите. Основната причина е в това, че и 2016 г. се оказа нулева от гледна точка на еврофондовете и реално в момента не се изпълняват големи инфраструктурни проекти. Строежът на магистрала "Струма" и някои нови жп отсечки се очаква да започне догодина. Като цяло данните за индустрията в България не са оптимистични. Индексът на промишленото производство през септември намалява с 0.2% спрямо август, но за годината все пак се отчита ръст от 3.3%. Най-сериозен е спадът през миналия месец в енергетиката - с близо 2 на сто. Понижение е регистрирано при тютюневите изделия - с 11.3% и производството на дървен материал - със 7%. Затова пък има ръст при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, производството на метални изделия без машини и оборудване - с 13%, сочат данните на НСИ.
Източник: Сега (09.11.2016)
 
3665 българи прехвърлиха втората си пенсия в НОИ Общо 3562-ма българи са прехвърлили индивидуалните си партиди от универсален пенсионен фонд (УПФ) във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за първите девет месеца на годината. Те са преместили натрупаните суми от осигуровки от частни фондове в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд, а задължителната осигурителна вноска от 5% от трудовата им заплата, която досега е трупана в частен фонд, отива в НОИ и трябва да увеличи държавната им пенсия, която институтът ще им изплаща, когато покрият критерия на държавата за стаж и възраст. Още 103-ма души са прехвърлили парите си от професионален пенсионен фонд (ППФ) в НОИ. В това число влизат военни, полицаи, миньори. Данните са от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос на депутата Мартин Димитров. Преместването е възможно веднъж годишно след промени в КСО Прехвърлянето на партидите стана възможно след промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети през 2015 г. Дотогава хората, родени след 31 декември 1959 г., работещи при условия на най-масовата III категория труд, бяха задължени да си разделят пенсионната вноска на две – 12,8% за държавното обществено осигуряване и 5% за частен пенсионен фонд. Сега те могат да избират да прехвърлят парите и осигуровките си между фондовете веднъж годишно. Тази свобода обаче приключва 5 г. преди пенсиониране, когато те ще трябва да вземат окончателно решение дали искат да прехвърлят всичките си средства в разходопокривната държавна система и да получават само държавна пенсия или по-малка държавна пенсия, допълнена от пенсия на базата на техните собствени спестявания от дефинирани вноски по индивидуални договори. Отдавна има полемика кой ход е по-печеливш. Любомир Христов, финансист и председател на Института на дипломираните финансови консултанти (ИДФК), е убеден, че две пенсии може да се окажат по-малко от една и това е гарантирано от КСО.
Източник: Труд (09.11.2016)
 
Промишлеността расте през септември на годишна база След като през август промишленото производство се върна към растеж на годишна база, през септември тенденцията се запазва и то отново нараства спрямо година по-рано, макар на месечна база да отбелязва малък спад от 0.2%, показват сезонно изгладените данни на НСИ. Спрямо септември 2015 г. ръстът е 3.3% и е най-голям отново в преработващата промишленост - с 4.7%. Добивната промишленост обаче се връща към спад от 1.9%, след като месец по-рано за пръв път от дълъг период бе започнала плахо да расте. На годишна база добре се представя и търговията, а строителството продължава дълготрайната си тенденция на свиване.Преработващата промишленост продължава да е тази, която дърпа напред цялото производство. По-значително увеличение спрямо предходната година се наблюдава при производството на метални изделия без машини и оборудване - с почти 40%. Периодът е силен и за сегмента на ремонта и инсталирането на машини и оборудване - 21% ръст, за производството на основни метали - с почти 20% ръст, както за производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. От март продължава и двуцифреният спад в производството на тютюневи изделия с над 23%. Причината са продължаващите проблеми на "Булгартабак", който през пролетта затвори софийската си фабрика и загуби близкоизточните си пазари, носещи 80% от годишните му приходи.Затихващо оживление в търговията на дребно през септември отчита още статистиката, като оборотът намалява минимално с 0.2% спрямо предходния месец, но пък то нараства с 2 на сто спрямо година по-рано. Месечното намаление засяга минимално търговията на дребно с битова техника, мебели, с автомобилни горива и с компютърна и комуникационна техника. Но в сравнение със септември 2015 г. значителни ръстове отчита търговията с облекло и обувки (14.5%), с храни и напитки, с фармацевтични стоки и т.н.След като през юни т.г. отбеляза най-ниската си точка от 2011 г. насам, строителният сектор продължава да се свива, но с по-малко, показват данните на НСИ. През деветия месец на годината спадът е 10% спрямо същия месец на предходната година. През август той бе 10.2%, а през юли - 11.8%. Тенденцията на месечна база е за малък спад и засяга гражданското/инженерното строителство, докато сградното строителство отбелязва лек ръст. В сравнение с година по-рано обаче и двата сегмента отчитат отявлени спадове - гражданското строителство с 15.6%, а сградното с 4.7%.
Източник: Капитал (09.11.2016)
 
Строителството продължава да се свива и през септември Строителството продължава да се свива и през септември, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на продукцията в сектора е с 0.5 на сто под равнището от предходния месец и с 10% под отчетеното равнище през септември 2015 година. През септември спрямо август продукцията от гражданското/инженерното строителство спада с 2.7 на сто, докато продукцията от сградното строителство се увеличава с 1.4%. В сравнение с година по-рано свиването на гражданското строителство е с 15.6%, а на сградното - с 4.7%.
Източник: Дневник (09.11.2016)
 
Есенният доклад на ЕК повиши прогонозата за растежа в България Европейската комисия очаква за 2017 година растеж от 1,5 на сто в еврозоната и 1,6 на сто в ЕС въпреки пречките за растежа и отслабването на благоприятните фактори. Това се казва в публикуваната днес Есенна икономическа прогноза 2016 г.: "Умерен растеж във време на предизвикателства", съобщи българската пресслужба на ЕК, цитира от БТА. Икономическият растеж в Европа се очаква да продължи с умерени темпове, тъй като актуалните положителни тенденции на пазара на труда и нарастващото частно потребление биват отчасти неутрализирани от редица пречки за растежа и отслабване на благоприятните фактори. В своя есенен доклад Европейската комисия прогнозира по-добър от очакваното икономически растеж при продължаващо понижение на безработица в България през тази и през следващата година. Комисията също така очаква държавният дълг на нашата страна да удари пик през настоящата година, след което да започне да се понижава в средносрочен план. Според ЕК реалният БВП на нашата страна е нараснал с 3,6% през 2015 година, като за настоящата година очаква известно забавяне на растежа на българската икономика до 3,1%, през 2017-а година до 2,9% и до 2,8% през 2018-а година. Това представлява възходяща ревизия на "пролетните" прогнози на Комисията, направени през месец май, според които БВП на България се очакваше да нарасне през 2016 година с едва 2,0% и с 2,4% през следващата година. В есенната прогноза ЕК очаква нарастване на БВП в еврозоната с 1,7 на сто през 2016 г., с 1,5 на сто през 2017 г. и с 1,7 на сто през 2018 г. (спрямо пролетната прогноза: 2016 г. 1,6 на сто и 2017 г. 1,8 на сто). Увеличението на БВП в целия ЕС би трябвало да следва сходен модел, като прогнозите са за 1,8 на сто през тази година, 1,6 на сто през 2017 г. и 1,8 на сто през 2018 г. (пролетна прогноза - 2016 г. 1,8 на сто и 2017 г. 1,9 на сто). Според предвижданията основният двигател на растежа до 2018 г. ще бъде отново частното потребление, подкрепено от очакванията за продължаващо нарастване на заетостта и леко повишение на доходите. Растежът продължава да бъде подпомаган от благоприятното равнище на разходите по заеми вследствие на силно експанзионистичната парична политика. Очаква се съвкупният бюджетен дефицит в еврозоната да продължи да намалява, а фискалната позиция - да остане нерестриктивна. Инвестициите ще продължат да нарастват. Политическата несигурност, бавният растеж извън ЕС и слабата световна търговия обаче оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж. Запазва се също рискът, че слабите икономически резултати от последните години могат да забавят растежа, както и несигурността, свързана с постигането на по-висок растеж без нежелан инфлационен натиск. Освен това през следващите години ще отпаднат благоприятните условия, от които се е възползваше европейската икономика в резултат на външни фактори, като например намаляващите цени на нефта и обезценяването на еврото.
Източник: Money.bg (10.11.2016)
 
НСИ: Силен септември за българския експорт През януари - септември 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 33 740.1 млн. лв. и спрямо съответния период на 2015 г. износът намалява с 0.5%, показват предварителните данни на Националния статистически институт.. Само за септември общият експорт възлиза на 4 045.8 млн. лв., или с 11.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. През периода януари - септември 2016 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 36 807.7 млн. лв., или с 3.3% по-малко спрямо същия период на 2015 година. През септември общият внос се увеличава с 1.6% в сравнение със съответния месец на предходната година и е в размер на 4 165.6 млн. лева. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - септември и е на стойност 3 067.6 млн. лева. Предварителните данни на НСИ за периода януари - септември показват, че износът на България за трети страни намалява с 12% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 10 719.0 млн. лева. Само за септември експортът ни за трети страни се увеличава с 5.6% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 202.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, бившата югославска република Македония, Сърбия, Китай, Руската федерация и САЩ, които формират 49.1% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни през периода януари - септември 2016 г. намалява с 11.1% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 12 326.4 млн. лева (по цени СІF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна (табл. 3 от приложението). През септември 2016 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 0.7% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1 434.3 млн. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - септември 2016 г. е отрицателно и е в размер на 1 607.4 млн. лева. Според предварителните данни на НСИ през периода януари - август 2016 г. износът на България за ЕС нараства с 4.8% в сравнение със същия период на 2015 г. и е в размер на 20 178.2 млн. лева . Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 64.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През август 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 8.8% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2 681.6 млн. лева. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - август е отрицателно и е на стойност 1 571.8 млн. лева.
Източник: Money.bg (10.11.2016)
 
НСИ: 29% по-големи приходи за хотелиерите през септември Приходите от нощувки през септември. достигат 146 млн. лева., или с 28.8% повече в сравнение със същия месец на 2015 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 28.9%, така и от български - с 28.6%, показват данните на Националния статистически институт. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2016 г., е 3 073.6 хил., или с 27.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 33.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През септември 2016 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 70.8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32.8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 23.4% от нощувките на чужди граждани и 29.7% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.8 и 37.5%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2016 г. се увеличават с 23.7% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 783.6 хиляди. От всички пренощували лица 46.9% са българи, като по-голямата част от тях (67.1%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2.6 нощувки. Пренощувалите чужденци са 415.8 хил., като 69.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.2 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2016 г. е 39.2%, като се увеличава с 5.8 процентни пункта в сравнение със септември 2015 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 53.1%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 35.6%, и с 1 и 2 звезди - 21.3%. През септември 2016 г. в страната са функционирали 2 725 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 124.4 хил., а на леглата - 278.4 хиляди. В сравнение със септември 2015 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 3.1%, а на леглата в тях - с 5.1%.
Източник: Money.bg (10.11.2016)
 
Кои са най-добре платените сектори в българската икономика? Средната брутна месечна работна заплата за юли е 947 лв., за август - 923 лв., и за септември - 954 лева, отчитат предварителните данни на Националния статистически институт. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през третото тримесечие на 2016 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 2 159 лева; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 647 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 1 612 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 580 лева "Други дейности" - 660 лева "Административни и спомагателни дейности" - 722 лева. През третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата е 941 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2016 г. с 0.5%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са "Финансови и застрахователни дейности" - с 8.6%, и "Операции с недвижими имоти" - с 2.8%. През третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата нараства със 7.7% спрямо третото тримесечие на 2015 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности "Държавно управление" - с 10.0%, "Преработваща промишленост" - с 9.7%, и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 9.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2016 г. в обществения сектор нараства с 6.8%, а в частния сектор - с 8%. Според предварителните на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2016 г. намаляват с 45.9 хил., или с 1.9% спрямо края на юни 2016 г., като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2016 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 20%, "Административни и спомагателни дейности" - със 7.2%, и "Култура, спорт и развлечения" - с 4.2%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 1.5%, и в "Строителство" - с 0.4%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 22 и 17.2%. В края на септември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 39.2 хил., или с 1.7% повече в сравнение с края на септември 2015 г., като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Преработваща промишленост" - с 9.6 хил., "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - със 7.8 хил., и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 6.1 хиляди.
Източник: Money.bg (11.11.2016)
 
В туризма са освободени 20% от наетите В края на септември, с края на летния сезон фирмите в туризма вече са освободили всеки пети, зает там. Това е и секторът, които губи най-много заети през третото тримесечие на тази година, сочат данните на националната статистика. Спрямо края на юни наетите са с 46 хил. по-малко, или 2 млн. и 310 хил. души. Все пак на годишна база - спрямо миналогодишния септември - наетите у нас са с малко над 39 хил. повече, което потвърждава бавното възстановяване на пазара на труда. Другите сектори с по-сериозно намаление на работниците са "aдминистративни и спомагателни дейности" - с над 7 на сто по-малко хора за три месеца и в "култура, спорт и развлечения" - с 4.2%. Увеличение пък има в секторите "създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 1.5%, и минимално в строителството - с 0.4%. То обаче е далече от възстановяването, защото спрямо миналата година работещите в строителството все още са с над 7 хил. души по-малко. През септември средната брутна заплата в страната е 954 лв. Според данните на НСИ в началото на годината възнаграждението е било 917 лв. Средно за трите месеца - юли, август и септември - средната заплата е била 941 лв., като в частния сектор тя е 931 лв., а в обществения - с 42 лв. по-висока. Общо за двата сектора заплатата тази година е с почти 8 на сто по-висока спрямо тази за третото тримесечие на миналата година. В частния сектор тази година заплатите растат по-бързо (с 8%), отколкото в обществения (7%). Най-високите средни възнаграждения са в секторите "създаване и разпространение на информация и творчески продукти" - 2159 лв., в "производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1647 лв., както и във "финансови и застрахователни дейности" - 1612 лв. Най-ниско платените остават заетите в "хотелиерство и ресторантьорство", където средната официална заплата е 580 лв., и в "административни и спомагателни дейности" - със 722 лв.
Източник: Сега (11.11.2016)
 
Приходите на хотелиерите от нощувки през септември са скочили с 30% Хотелиерите у нас са събрали рекордни приходи от нощувки през септември спрямо същия месец на миналата година. Приходите от нощувки през септември 2016 г. достигат 146 млн. лв., или с 28,8% повече в сравнение със септември 2015 година, показват данните на НСИ. През деветия месец от годината хотелиерите са събрали повече от нощувки и от чужди граждани - с 28,9%, и от български - с 28,6%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2016 г., е 3,073 милиона, или с 27,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо е увеличението на нощувките с 33,6% в местата за настаняване с 3 звезди. През септември в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 70,8% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32,8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 23,4% от нощувките на чужди граждани и 29,7% - на българи. Пренощувалите лица в местата за настаняване през септември също отбелязват ръст - от 23,7% на годишна база и достигат 783 хиляди души. От всички пренощували 46,9% са българи. Пренощувалите чужденци са 415 хил. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2016 г. е 39,2%, като се увеличава с 5,8 процентни пункта в сравнение със септември 2015 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 53,1%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди – 35,6%, и с 1 и 2 звезди – 21,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2016)
 
НСИ: Бизнесът отчита 15% по-малко инвестиции тази година Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред промишлените предприятия през октомври, показва, че предприемачите очакват инвестициите през тази година да са с 15.2% по-малко от предходната 2015 година. Най-голям дял в инвестициите през 2016 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (37.7%), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (24.2%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (20.7%). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2017 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 8.4% спрямо 2016 г., като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. По направление на инвестициите през 2017 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 35.2% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място, с 26.2% дял, са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 23.6%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 15.0%.
Източник: Money.bg (14.11.2016)
 
Инвестициите в индустрията вероятно ще се свият с 15% през тази година Инвестициите в индустриалния сектор през тази година се очаква да се свият с 15.2% спрямо 2015 г. Това са очакванията на предприемачите в промишлените предприятия, изразени в анкета на Националния статистически институт (НСИ). Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2016 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (37.7%), следвано от енергийните и свързаните с водата сектори (24.2%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (20.7%). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2017 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 8.4% спрямо 2016 г., като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 40.8%. След него се подреждат енергийните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 30.4 и 15.8%. По направление на инвестициите през 2017 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 35.2% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място, с 26.2% дял, са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 23.6%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 15.0%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2017 г., преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 23.6%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 15%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2017 г., преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби".
Източник: econ.bg (14.11.2016)
 
Предприемачите очакват инвестициите през настоящата година да са с 15,2% по-малко в сравнение с тези, направени през 2015 г. Това показва проучване на Националния статистически институт, проведено сред промишлените предприятия през октомври 2016 година. Най-голям относителен дял в инвестициите през настоящата година се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (37,7% от всички инвестиции в промишлената сфера), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (24,2%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (20,7%). Предприемачите очакват намаление на обема на инвестициите в промишлеността през 2017 година с 8,4% спрямо настоящата година, като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. И през следващата година най-голям дял от планираните инвестиции - 40,8%, се очакват при производството на стоки за междинно потребление, следвани от енергетичните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 30,4% и с 15,8%. По направление на инвестициите през 2017 година с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 35,2% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място с 26,2% дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 23,6%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 15,0%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през следващата година, преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсенето на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори".
Източник: Банкеръ (14.11.2016)
 
Инфлацията леко напомни за себе си през октомври Последните данни на Националния статистически институт показват, че през минали месец инфлацията напомни за себе си. И за втори път през последната година отчете, макар и минимална, положителна стойност. В годишен план обаче все още дефлационният процес не приключил. Индексът на потребителските цени за октомври 2016 г. спрямо септември 2016 г. е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 0.4%, а годишната инфлация за октомври 2016 г. спрямо октомври 2015 г. е минус 0.6%. През октомври 2016 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.3%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.3%; облекло и обувки - увеличение с 5.3%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.2%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.4%; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - намаление с 0.5%; съобщения - увеличение с 0.2%; развлечения и култура - увеличение с 0.8%; образование - увеличение с 1.8%; ресторанти и хотели - намаление с 0.2%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.1%. Индексът на цените за малката кошница за октомври 2016 г. спрямо септември 2016 г. е 100.1%, а от началото на годината (октомври 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е 100.3%. През октомври 2016 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 0.1%; нехранителни стоки - увеличение с 0.7%; услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: Money.bg (14.11.2016)
 
Безработицата е на най-ниското ниво от 7 години Безработицата в България е на най-ниското си ниво от 7 години. През третото тримесечие тя е паднала до 7%, като подобно ниво не е виждано от 2009 г., показват данните на Националния статистически институт. Спрямо година по-рано тя е по-ниска с 1.3 процентни пункта. За тримесечието безработните хора в България са 229 хиляди. На годишна база броят на безработните намалява с 50.3 хил. души. С това ниво България е една от страните с най-ниската безработица в ЕС и е под средното ниво. Ниският процент обаче не прави потребителите в страната по-големи оптимисти. В началото на месеца анкета на НСИ показа, че намалението на безработицата, дефлацията и на нарастване на спестяванията в банките не се усещат от потребителите. Освен това основните им тревоги са за влошаване на икономическата ситуация. Освен това не е решен и основният проблем за бизнеса - липсата на кадри, а доходите остават на доста ниско ниво спрямо европейските.Остава висок и делът на продължително безработните, от една или повече години, като те са 142.4 хил. души, или 62.2% от всички незаети. Коефициентът на продължителна безработица е 4.3%, като в сравнение със същото тримесечие година по-рано намалява с 0.9 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица е 4.7% за мъжете и 3.9% за жените. От общия брой на безработните 41 хил. души, или 17.9%, търсят първа работа. Във възрастовата група 15 - 29 безработните са 11.8%, като се отбелязва намаление на годишна база с 0.6 процентни пункта. Спад на безработицата в най-младата възрастова група обаче се наблюдава само при жените - с 2.2 процентни пункта. Общият брой на заетите хора в страната е 3.05 млн. души, от които 1.6 млн. са мъже и 1.4 млн. са жени. През третото тримесечие на 2016 г. 63.5% от заетите работят в сектора на услугите, като броят им достига 1.93 млн., докато в индустрията са заети 893.5 хил. души, или 29.3% от всички заети. В селското, горското и рибното стопанство заетите са 220.1 хил. души, или 7.2%.В последния си доклад за България Международният валутен фонд отново адресира проблемите на пазара на труда въпреки спада на безработицата. Според експертите му потенциалът за растеж на икономиката може да се повиши чрез няколко мерки, сред които са смекчаване на последиците от застаряването и емиграцията чрез активни политики на пазара на труда и подобряване на условията за завръщане на емигрантите. Фондът призовава и за по-големи усилия, насочени към развитие на човешкия капитал чрез образование и обучение.
Източник: Капитал (15.11.2016)
 
Инфлацията тръгна леко нагоре през октомври Инфлацията за октомври спрямо септември е 0.2 на сто. От началото на годината - октомври 2016-а спрямо декември 2015 г., тя е минус 0.4%, а годишната инфлация за октомври спрямо същия месец на миналата година е минус 0.6%. Това показват данните на националната статистика, оповестени вчера. През октомври спрямо предходния месец цените на хранителните продукти, без безалкохолни напитки, отбелязват нищожно намаление от 0.3%. С толкова поскъпват алкохолът и цигарите. Най-голямо през октомври е увеличението в сектора облекло и обувки - с 5.3 на сто. И докато някои стоки продукти поскъпват, то други поевтиняват символично. Така например хлябът "Добруджа" и макаронените изделия са били по-евтини с 0.6%. С почти толкова е паднала и цената на сиренето. Най-осезаемо е намаляла цената на цитрусови и южни плодове - с 10.2%, както и на зелето - със 17.3 на сто, показват още данните на националната статистика.
Източник: Сега (15.11.2016)
 
Българската икономика е нараснала с 3.5% през третото тримесечие Спрямо второто тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) се е повишил с 0.8%, показват експресните данни на Националния статистически институт. По този начин икономическият растеж през годината продължава да се увеличава, след като през второто тримесечие БВП нарасна на годишна база с 3%. През третото тримесечие номиналният размер на БВП е бил 24.631 млрд. лв., а брутната добавена стойност - 21.168 млрд. лв. Потреблението и износът са основните движещи сили на икономиката, покачвайки се съответно с 1.3% и 2.1%. Натрупването на капитал на годишна база спада с 4.0%. На база третото тримесечие крайното потребление има най-голям дял в БВП, равняващ се на около 70%, а търговското салдо е положително - близо 3 млрд. лв.
Източник: Капитал (15.11.2016)
 
ЕБВР подобри прогнозата си за българската икономика Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е увеличила прогнозата си за растежа на българската икономика през тази и през следващата година. Това става от ноемврийското издание на изготвяния от финансовата институция доклад "Регионални икономически перспективи". Новите очаквания са и през 2016 г., и през 2017 г. БВП на страната да се повиши с по 2.8%. Предишната прогноза на банката, публикувана през май, беше за растеж с по 2.5% за двете години. Общата прогноза за развитието на региона на Централна и Източна Европа и балтийските страни през настоящата година също е подобрена – с 0.2 процентни пункта до растеж 1.6%. Очакванията за 2017 г. остават за среден ръст на БВП с 2.5%, колкото ЕБВР предвиждаше и през май.В основата на по-добрите перспективи пред България остава вътрешното потребление, което ще продължи да бъде водеща движеща сила на растежа за сметка на износа, който играеше тази роля през миналата година. "През 2016 г. и 2017 г. вътрешното търсене ще остане двигател на растежа, като ще бъде подкрепяно от подобрените перспективи по отношение на доходите в резултат на увеличението от близо 9.5% на минималните работни заплати и увеличението на учителските заплати от 2017 г., както и от по-ниските цени на финансирането в резултат на стабилизирането на финансовия сектор", посочват в мотивите си за подобряването на очакванията анализаторите от международната финансова институция. Те обаче допълват, че на фона на силното вътрешно търсене приносът на нетния износ за растежа ще остане ограничен. Авторите на доклада отбелязват още, че докато и през тази година частното потребление е растяло благодарение на увеличените от 1 януари 2016 г. с 10.5% минимални работни заплати, правителствените разходи са останали умерени поради преминаването към новия програмен период за разпределянето и усвояването на средствата от европейските структурни фондове.Преди дни очакванията си за развитието на българската икономика подобри и Европейската комисия. В редовната си есенна прогноза Брюксел заложи на растеж от 3.1% през 2016 г. и 2.9% през 2017 г. След като в началото на месеца приключи мисията си в София, през изминалата седмица Международният валутен фонд също коригира предвижданията си за страната, само месец след последната си ревизия. От фонда вече прогнозират растеж от 3.3% през тази и от 2.9% през следващата година при предишни очаквания за увеличение на БВП съответно с 3% и 2.7%.
Източник: Капитал (16.11.2016)
 
Данните за производството, потреблението и износът на ток продължават да са с отрицателни стойности за периода 1 януари – 13 ноември 2016 г. спрямо 1 януари – 13 ноември 2015 г.. В сравнение с публикуваните данни за предходния период се наблюдава леко подобрение, макар че засега то не е чувствително. Причините за запазващите се отрицателни стойности трябва да се търсят не толкова във външните фактори, колкото в икономическата ситуация в страната във всичките й аспекти, коментират експерти. Производството на електроенергия за периода 1 януари - 13 ноември 2016 г. намалява с 9.89% в сравнение със същия период на миналата година, става ясно от оперативните данни за енергийния баланс, публикувани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Ако за времето от 1 януари до 13 ноември 2015 г. производството на електроенергия в страната и било в обем от 42 216 227 MWh, то през сравнимия период от тази година то намалява до 38 041 709 MWh. Леко подобрение се наблюдава при потреблението на електроенергия, което въпреки че остава отрицателно – минус 1,58% в сравнение със същия период на миналата година, се подобрява при съпоставка с по-ранни периоди. Вече отдавна не е изненада, че износът на електроенергия е отрицателен. Все пак, ако през лятото спадът надхвърляше 50 на сто, то сега остава на минус от 39.28%. Ако за времето от 1 януари до 13 ноември 2015 г. износът на електроенергия от България е бил в обем от 9 300 791 MWh, то сега възлиза на 5 646 993 MWh, става ясно още от данните на ЕСО. Участието на базовите централи също за пореден период е с отрицателни стойности – минус 7.50%. За времето от януари до 13 ноември 2016 г. тое е в обем от 31 313 271 MWh, като само година по-рано е било 33 853 788 MWh. По-добри са показателите при участието на ВЕИ в преносната мрежа, като в сравнение с лятото, когато достигаха до над минус 8-10%, сега спадат до минус 5.14%. Спадът за пореден път се дължи на участието на вятърните електроцентрали, докато при фотоволтаичните стойностите са леко на плюс (+ 0.38%), а при производството от биомаса достигат до положителните 10.15%. За сметка на това ВЕИ в разпределителната мрежа вече са с плюсови показатели - + 0.49%, въпреки че и тук производството на електроенергия от вятър остава на минус 6.36%, в сравнение с периода 1 януари – 13 ноември 2015 г. Както става ясно от данните положителните стойности се дължат на участието на биомасата в разпределителната мрежа, която нараства до (+) 52.33%, в сравнение с миналата година, при положение, че и производството от фотоволтаици е на минус 0.01 на сто. Участието на Водноелектрическите централи продължава да е отрицателно – минус 27.84%, като за сравнявания период намалява от 5 698 343 MWh до 4 111 829 MWh, сочат още данните на ЕСО.
Източник: 3e-news (16.11.2016)
 
Разходите ни изпреварват доходите Разходите на домакинствата в България растат по-бързо от доходите, показват данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. Общият доход средно на лице е 1 309 лв. и нараства с 3,7% спрямо същото тримесечие на 2015 г. За същия период общият разход на човек е 1 223 лв. и се увеличава с 4,7% на годишна база. Най-голямо е увеличение на доходите от пенсии – с 14,5 на сто от 324 на 371 лв., следвано от тези от социални помощи – ръст от 10,4 процента от 39 на 43 лв. В същото време приходите от работна заплата нарастват минимално – с 0,7% от 703 на 708 лв. Половината от дохода на семейството отива за храна и сметки, показват още данните на НСИ. За данъци и социални осигуровки отделяме 11,6%, а за транспорт и съобщения -10,8%. Най-много за година са се увеличили разходите ни за културен отдих и образование – от 67 на 80 лв., и за здравеопазване – от 58 на 64 лв. Сметките за вода, ток, парно, обзавеждане и поддръжка на дома растат от 194 на 204 лв. или с 4,9 процента. Увеличават се и разходите за храна и безалкохолни напитки от 380 на 387 лв., за транспорт и съобщения – от 130 на 132 лв. Не се променят харчовете за алкохоли и цигари – 54 лева. Българинът консумира повече плодове, кисело мляко и яйца. По-съществено намалява потреблението на хляб – от 22,2 на 21,9 кг, и на прясно мляко – от 4,3 на 4,1 литра.
Източник: Труд (17.11.2016)
 
По предварителни данни Преките инвестиции в страната за януари – септември 2016 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлизат на 1.271 млрд. евро (2.8% от БВП), като са по-ниски с 339.2 млн. евро (21.1%) спрямо януари – септември 2015 г. (1.61 млрд. евро, 3.6% от БВП). През септември 2016 г. те нарастват с 2.6 млн. евро, при увеличение със 128.4 млн. евро за септември 2015 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 298.2 млн. евро за януари – септември 2016 г. Той е по-нисък с 642.3 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през януари – септември 2015 г. (940.5 млн. евро). Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 53.6 млн. евро, при 46.8 млн. евро за януари – септември 2015 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Швейцария (22.7 млн. евро, 42.4% от общия размер за януари – септември 2016 г.), Русия (6.6 млн. евро, 12.3% от общия размер за периода) и Норвегия (6.1 млн. евро, 11.4% от общия размер за периода). По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) възлиза на 594.2 млн. евро за януари – септември 2016 г., при 610.8 млн. евро за същия период на 2015 г. За януари – септември 2016 г. подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителна в размер на 378.8 млн. евро, при положителна стойност от 59.1 млн. евро за януари – септември 2015 г. Най-големите нетни преки инвестиции в страната за януари – септември 2016 г. са от Холандия (233.2 млн. евро, 18.3% от общия размер за периода), Германия (187.8 млн. евро, 14.8%) и Гърция (171.9 млн. евро, 13.5%). По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари – септември 2016 г. нарастват със 107.2 млн. евро, при увеличение от 44.7 млн. евро за януари – септември 2015 г. През септември 2016 г. те нарастват с 8.7 млн. евро, при увеличение от 23.4 млн. евро за септември 2015 г.
Източник: profit.bg (17.11.2016)
 
Над 1,5 млн. българи са пътували през лятото с цел туризъм През третото тримесечие на 2016 г. 1,517 млн. български граждани са реализирали туристически пътувания, съобщи пресцентърът на Националния статистически институт. Преобладаващата част от тях - 81,3%, са пътували само в страната, 13,3 на сто - само в чужбина, а 5,4% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2015 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 19,1%, пътувалите в страната и чужбина се увеличават с 31,9 на сто, пътувалите само в страната - с 20,3%, а пътувалите само в чужбина - със 7,9%. През третото тримесечие на 2016 г. най-много туристически пътувания са реализирани от българите на възраст 25-44 години - 45,6%. Българите на възраст 65 и повече навършени години са пътували предимно в страната - 82,3 на сто, докато лицата на възраст 45-64 години са пътували най-много в чужбина - 14,3%. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната, така и в чужбина са били с цел "почивка и екскурзия", посочени съответно от 70,7% и 65,7% от тях. През третото тримесечие на 2016 г. като самостоятелни са били регистрирани 1,886 млн., или 91,6% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 94,2%, а на тези в чужбина - 76,5 на сто. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор, в чужбина е 23,5%, а в страната - 5,8%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за храна както в страната, така и в чужбина - съответно 43,6 и 35,3%. През третото тримесечие на 2016 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 354,29 лв. в страната и 750,48 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 179,77 лв. в страната и 1 111,38 лв. в чужбина.
Източник: Дума (22.11.2016)
 
Приходите на аутсорсинг компаниите в България ще достигнат 6% от БВП до 2020 г. До 2020 г. приходите на аутсорсинг компаниите в България ще нараснат до 6% от БВП при 3,4% за 2015 г., прогнозират от Българската аутсорсинг асоциация. Данните бяха представени в Пловдив на форума “Аутсорсинг дестинация България 2016“, информира организацията. За 2015 г. секторът е генерирал 2,73 млрд. лева приходи, което е ръст от 23% спрямо 2014 г. Асоциацията очаква до 2020 г. приходите в сектора да се увеличат до 5,26 млрд. лева. 2 400 лева е средната месечна работна заплата в бранша през 2015 г., което е близо три пъти повече от средната за страната. Същевременно платените осигуровки в сектора са 161 млн. лева, което е ръст от 30% в сравнение с 2014 г. и формира 4,4% от общата сума на платените социални осигуровки в страната за миналата година. Компаниите от сектора са платили 1,72% от всички данъци през 2015 година. Перспективите в бизнеса са разликите между аутсорсинга на бизнес процеси и на ИТ постепенно да се размият предвид комплексността на процесите. „Световната тенденция за трансформирането на индустрията чрез засилване на фокуса върху добавената стойност дава отражение и у нас. Компаниите от сектора предлагат все по-комплексни услуги и се превръщат в стратегически партньори за своите клиенти“, каза Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация, по време на събитието в Пловдив. Аутсорсинг моделът се променя изключително бързо – от тактически се превръща в стратегически инструмент. За компаниите става все по-важно да повишават гъвкавостта на действие и достъпа до нови умения, които са ноу-хау на аутсорсинг индустрията. Тенденцията е най-добрите доставчици на услуги да бъдат тези, които използват най-иновативните технологии, за да отговорят максимално бързо и качествено на нуждите на своите клиенти. Според проучване на Българската аутсорсинг асоциация през 2015 г. над 32 500 български студенти са завършили специалности, които им позволяват да намерят реализацията си в аутсорсинг индустрията. Голяма част от тях са таланти в областта на математиката и информатиката. Същевременно около 40% от българите на възраст между 19 и 34 години говорят поне два чужди езика, а повече от 20% владеят три чужди езика. Това обяснява защо през 2015 г. броят на заетите лица в аутсорсинг сектора в България възлиза на 42 хил. души, които се очаква да достигнат до 64 хил. души през 2020 г.
Източник: Инвестор.БГ (23.11.2016)
 
5,7% спад на цените от производител в селското стопанство Цените, на които производителите в селското стопанство са пласирали своята продукция през третото тримесечие на 2016 г., са паднали с 5,7% на годишна база. От данните на Националния статистически институт (НСИ) се вижда, че основното поевтиняване е при растениевъдството - 6 на сто, и животновъдството - 3,5%. През третото тримесечие на 2016 г. спрямо година по-рано се наблюдава спад в цените на зърнените култури - с 9,5%, на техническите култури - с 2,7 на сто, на фуражните култури - с 13,3%, и на картофите - с 6,2 на сто. Повишение се наблюдава при цените на пресните зеленчуци - с 5,9%, и на пресните плодове - с 2,6 на сто. По-ниски са цените на меката пшеница - с 12,2%, на ечемика - с 10,7%, на рапицата - с 6,1% и на виненото грозде - с 28,5 на сто. Спрямо същото тримесечие на 2015 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни с 4,6% и на животинските продукти - с 3%. Най-голямо намаление е отбелязано в цените на фуражните култури - с 18,1%, на зърнените култури - с 10,8 на сто, и на картофите - с 8,8%. В животновъдството през третото тримесечие на 2016 г. спрямо 2015 г. се наблюдава увеличение единствено в цената на свинете - с 3%. Цените на останалите категории животни се понижават, като най-голям спад се наблюдава в цената на едрия рогат добитък - със 17,2%, и на домашните птици - с 14,2%. При животинските продукти най-голям спад се наблюдава в цените на кокошите яйца за консумация - с 28 на сто, и на пчелния мед - с 23,2%. Увеличение се наблюдава в цената на козето мляко - с 9,5%, и на биволското мляко - с 2 на сто.
Източник: Дума (24.11.2016)
 
Спада оборотът в услугите По предварителни данни на НСИ през третото тримесечие на 2016 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" намалява с 1,7% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Това намаление се дължи на дейност "Сухопътен транспорт", при която се наблюдава спад с 4,3%. Ръст е регистриран при дейностите "Воден транспорт" - с 25,1 на сто, "Пощенски и куриерски услуги" - с 3,5%, "Въздушен транспорт" - с 2,4 на сто, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 1,7%. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения" намалява с 1% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Спад е регистриран при дейностите "Далекосъобщения" - с 5,1%, "Радио- и телевизионна дейност" - 4,1 на сто, и "Издателска дейност" - 2,2%. Увеличение се наблюдава при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 12,4%, "Информационни услуги" - с 3,2%, и "Дейности в областта на информационните технологии" - с 1,5 на сто. Най-голямо е увеличението на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие при "Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации" - със 7,7%, докато при "Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" се отчита най-същественото намаление - с 4,9 на сто.
Източник: Дума (24.11.2016)
 
Софтуерният бизнес достига 1 милиард евро и запазва двуцифрен ръст Българският софтуерен бранш за поредна година бележи устойчив двуцифрен ръст от 16,9 % през 2015 г., изпреварвайки повече от 5 пъти растежа на БВП на България, показва годишното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ за състоянието на софтуерния сектор в България. Прогнозните данни сочат, че темповете на растеж през 2016 г. ще се запазят на сходни нива и приходите ще надхвърлят 1 млрд. евро. Това сочат данните от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на БАСКОМ.
Източник: econ.bg (28.11.2016)
 
Спад на обслужените пътници в транспорта с 13,9% през трето тримесечие на годината, спрямо предходното отчита Националният статистически институт. Пътниците в сухопътния транспорт през третото тримесечие на 2016 г. са 100,5 млн., или с 8,8% по-малко спрямо третото тримесечие на 2015 г. При автобусния транспорт отчитат спад от 9,4%, а при железопътния с 5,3%. От юли до септември 2016 г. електротранспортът (трамваен, тролейбусен и метро) е превозил общо 49 118 хиляди пътници, или с 11% по-малко спрямо третото тримесечие на 2015 г. Намаление има и при всички видове електротранспорт, като то е най-малко при превозите от метрото – 3,4%.
Източник: Труд (28.11.2016)
 
Представители на медицинския сектор, на юридическия бранш и аграрният сектор са най-активните инвеститори на пазара на недвижими имоти . Сред купувачите се откроява и категорията българи, които са заети във водния транспорт и особено тези, които работят в международни компании. Това каза ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Пламен Илиев, който откри 31-та международна научно-практическа конференция „Строително предприемачество и недвижима собственост“. Според него във връзката между доходност на домакинствата и пазара в момента няма съществена промяна, но тя и да настъпи, няма да въздейства веднага върху цените на имотите. Не по-рано от година може да се забележи нарастването им. В момента има определени региони, в които продължава процесът на концентрация-на бизнес, хора и администрация и това се отнася основно за столицата. Където са атрактивните категории заетост, основно в енергетиката, която генерира най-високи доходи и класическите примери за това са Бургас и Стара Загора, има тенденция за известен растеж на цените на имотите, посочи проф. Илиев. Във Варна има сериозно движение на паричните потоци. Заетостта е предимно в услугите, в които не се печели много, а в същото време има висок стандарт. Обяснението е, че домакинствата имат доходност, която не е обхваната от официалната статистика, коментира още той. Има индикации за растеж на българската икономика тази година и важно е вземането на разумно решение за излизане от настоящата политическа ситуация, за да не загубим и малкия постигнат ръст, изрази уверенията си ректорът на Икономическия университет във Варна.
Източник: Труд (28.11.2016)
 
51% повече българи са пътували до Италия през октомври Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2016 г. са 404 хил., или с 20,4% над регистрираните през октомври 2015 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 51,3%, Обединеното кралство - с 50,1 на сто, република Македония - с 37,4%, Сърбия - с 32,6 на сто, Германия - с 32,3%, Австрия - с 24%, Франция - с 15,7 на сто, Румъния - с 10,5%, Турция - с 9,6%, и Гърция - с 5,3 на сто. През месеца са намалели пътуванията към САЩ - с 12,1%, Унгария - със 7,5 на сто, и Израел - с 6,4%, съобщиха от НСИ. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през октомври 2016 г. формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 48,7%, следвани от пътуванията със служебна цел - 26,7 на сто, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 24,6%. В сравнение с октомври 2015 г. e регистрирано увеличение при туристическите пътувания - с 35,3%, и със служебна цел - с 20,8%, докато тези с цел почивка и екскурзия намаляват с 1,3%. През октомври 2016 г. с цел туризъм или гостуване са били 68,4% от пътуванията към Турция. Работните посещения към Нидерландия са 50%, а тези към Италия и Испания с цел почивка и екскурзия са съответно 50,7 и 41,1 на сто от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През октомври 2016 г. посещенията на чужденци в България са 678,6 хил., или със 17,6% повече в сравнение с октомври 2015 година. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели, като със служебна цел - с 22,9%, с цел почивка и екскурзия - с 18,7%, и с други цели - с 14,9%. От общия брой чужденци, посетили България през октомври 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 57,1%, или с 25% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от почти всички наблюдавани страни като Германия, Гърция, Франция, Италия.
Източник: Дума (29.11.2016)
 
Намаляват поръчките в строителството През ноември нивото на бизнес климата в строителството се понижава с 4 на сто, става ясно от данните на НСИ. Резултатите се дължат на неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на отрасъла. По тяхно мнение получените нови поръчки през последния месец намаляват, а очакванията им за строителната активност през следващите три месеца са песимистични. Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следвана от конкуренцията в бранша. Очаква се цените в строителството за следващите три месеца да останат непроменени. Показател "бизнес климат в търговията на дребно" през ноември нараства с 3,2 на сто в сравнение с октомври в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им относно обема на продажбите през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца обаче са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене продължават да са най-сериозните пречки за развитието на бизнеса. Очакванията за цените и в този отрасъл са те да останат на същите равнища през следващото тримесечие. Общият показател на бизнес климата за ноември се повишава с 0,6% в сравнение с октомври, което се дължи именно на подобрения бизнес климат в промишлеността и търговията на дребно. "Бизнес климат в промишлеността" също бележи ръст - с 1,9% през този месец спрямо предходния, което е в резултат на подобрените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност се оценява като намалена, докато очакванията за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни. Факторът, затрудняващ в най-голяма степен развитието на бизнеса, отново е несигурната икономическа среда, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното му влияние. Цените през следващите три месеца ще останат без промяна. В сектора на услугите оценките и очакванията на мениджърите на предприятията се изместват към по-умерените мнения, но прогнозите им за търсенето на услуги през следващите три месеца се подобряват. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните фактори, затрудняващи дейността в сектора. През последния месец анкетата регистрира и засилване на неблагоприятното въздействие на фактора "недостатъчно търсене". По отношение на продажните цени в сектора се предвижда запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Дума (29.11.2016)
 
Близо 700 хиляди чужденци са посетили България през октомври Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2016 г. са 404 хиляди, или с 20.4% над регистрираните през октомври 2015 година, показват данните на Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 51.3%, Обединеното кралство - с 50.1%, бившата югославска република Македония - с 37.4%, Сърбия - с 32.6%, Германия - с 32.3%, Австрия - с 24.0%, Франция - с 15.7%, Румъния - с 10.5%, Турция - с 9.6%, Гърция - с 5.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията български граждани към САЩ - с 12.1%, Унгария - със 7.5%, Израел - с 6.4%, и други. През октомври посещенията на чужденци в България са 678.6 хил., или със 17.6% повече в сравнение с октомври 2015 година. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 22.9%, с цел почивка и екскурзия - с 18.7%, и с други цели - с 14.9%. От общия брой чужденци, посетили България през октомври 2016 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 57.1%, или с 25.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от почти всички наблюдавани страни: от Полша - с 55.4%, Румъния - с 29.2%, Германия - с 26.1%, Обединеното кралство - с 24.2%, Белгия - с 20.6%, Франция - с 20.2%, Гърция - с 18.5%, Чешката република - със 17.6%, Австрия - с 14.1%, Италия - с 10.2%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 6.9%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Украйна - с 15.0%.
Източник: Money.bg (29.11.2016)
 
София с европейски доходи, бедните райони затъват Доходите на столичани вече са достигнали средноевропейски нива, а жителите на града взимат в пъти повече пари от българите в най-изостаналите икономически райони на страната. Пропастта между столица и провинция продължава да нараства – 7061 лева е бил средногодишният доход на лице от столично домакинство през 2015 г. За сравнение показателят в Монтана е 3021 лева, показват данни от годишното изследване за развитието на регионите в България на Института за пазарна икономика (ИПИ). Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек в София достига 24 982 лв., най-малко пари генерират в Силистра – 5826 лв. “Това означава, че столицата достига 100% от средния БВП на глава от населението на ЕС към 2014 г., а в някои райони на страната БВП остава на ниво от 20 до 40%”, обяви главният икономист на ИПИ Десислава Николова. След София се нарежда Стара Загора, където БВП е близо 60% от средното европейско ниво. Столицата произвежда близо 40% от БВП на страната и продължава да се движи все по-напред по икономическо и социално развитие спрямо останалите райони в страната. Логично, относителният дял на бедните у нас е най-нисък в София – 7,3%, а най-висок е в Кърджали – 60,1%. Проучването на ИПИ показва още, че 9 области движат икономиката на страната и достигнаха нивата на БВП отпреди кризата през 2008 г. Това са София-град, София-област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Велико Търново, Разград, Добрич и Варна. В останалите 19 области на България реалният БВП е по-нисък спрямо стойността му от 2008 г. Областта с най-добро социално-икономическо състояние отново е София. На дъното са Силистра, Търговище и Кърджали, райони, в които икономиката е слабо развита и проблемите с работната сила и пазарът на труда са задълбочени. Северозападна България отново изостава, като към групата на дъното влиза и област Плевен, която се присъединява към Видин, Враца и Монтана. Южният централен регион също изостава, с изключение на област Пловдив, която регистрира с 9% по-високо реално съвкупно производство от нивото преди кризата. Тенденция Дисбаланси на пазара на труда На пазара на труда в България се очертава три пъти по-висок недостиг на кадри спрямо средното за ЕС, което означава, че при следващ икономически трус ще има много бърза загуба на работни места, предупреждават икономистите от ИПИ. Дисбалансите на пазара на труда на практика следват и огромните разлики в образованието в отделните райони на страната, както и негативните демографски тенденции. През изминалата година се наблюдава засилена миграция от града към селото. Лидер по механичен прираст на населението е София-област, следвана от София-град и областите Бургас, Хасково, Варна и Пловдив, а на “опашката” са Смолян, Разград, Видин и Враца.
Източник: Труд (30.11.2016)
 
През септември спрямо август нараства производството на твърди горива - с 2,1 на сто до 2564 хил. тона, като за безоловния бензин е отчетен ръст от 10,2 на сто до 162 хил. т, за дизеловото гориво - с 22,5% до 245 хил. т, и за природния газ - с 14,3 на сто, до 8 млн. кубически метра. Това съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на пропан-бутанови смеси - с 11,1 на сто до 8 хил. т, и на електроенергия - с 4 на сто до 3534 ГВтч, сочи още статистическата справка. През септември 2016 г. спрямо септември 2015 г. нараства производството на пропан-бутанови смеси - с 14,3 на сто, на безоловен бензин - с 11,7 на сто, на дизелово гориво - с 30,3 на сто, и природен газ - с 33,3 на сто. За месеца намалява производството на твърди горива - с 29 на сто, и електроенергия - с 0,8 на сто. През септември спрямо август нарастват доставките на: твърди горива - с 2,4 на сто, до 2635 хил. т; безоловен бензин - с 13,6 на сто, до 50 хил. т; природен газ - с 18,6 на сто, до 198 млн. кубически метра. Намаляват доставките на пропан-бутанови смеси - с 6,4 на сто до 44 хил. т, на дизелово гориво - с 21,9 на сто до 153 хил. т, и на електроенергия - с 5,6% до 2421 ГВтч. През септември 2016 г. спрямо септември 2015 г. нарастват доставките на пропан-бутанови смеси - с 10 на сто, на безоловен бензин - с 38,9 на сто, и на природен газ - с 15,1%. Намаляват доставките на твърди горива - с 28,7 на сто, дизелово гориво - с 5 на сто, и електроенергия - с 0,9 на сто.
Източник: Дума (30.11.2016)
 
Производствените цени в енергетиката намаляват с 4% за година, съобщи НСИ. Заради поевтиняването на производството на електро- и топлоенергия и газ общият индекс на цените на производител през октомври 2016 г. намалява с 0.7% в сравнение със същия месец на 2015 г. Едновременно с това в добивната промишленост е регистрирано годишно увеличение с 1.2%, а в преработващата промишленост - с 0.3%. Спрямо септември 2016 г. поскъпването в преработващата промишленост е с 0.8%, в добивната промишленост - с 0.1 на сто, а в енергетиката няма изменения. Така общото месечно увеличение на индекса е с 0.6%
Източник: Капитал (01.12.2016)
 
Производствените цени в България се повишават леко през октомври Производствените цени в България се повишават през октомври спрямо месец по-рано, но бележат пореден макар и относително ограничен спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) нараства с 0,6% спрямо септември, когато се повиши с 0,5 на сто. Повишение на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 0,1% и в преработващата промишленост – с 0,8%, докато при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ няма изменение в цените на месечна база. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната намалява през октомври с 0,7%, но след спад с 2,0% през септември, като цените в добивната промишленост се увеличават с 1,2%, а в преработващата промишленост – с 0,3%, докато цените при производството и при разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ намаляват с 4 на сто. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през десетия месец на 2016 година е с 0,4% над равнището от септември, когато беше отчетено повишение с 0,2% и регистрира понижение с 1,4% на годишна база (спрямо октомври 2015), но след спад с 2,4% през предходния месец. По-рано този месец НСИ оповести доклад, според който инфлацията (потребителските цени, или индекса CPI) в България се повиши през октомври с 0,2% спрямо септември и отчете спад на годишна база с 0,6 на сто. Днешните данни за производствените цени все още не са ясна предпоставка за по-трайно измъкване на българската икономика от дефлацията и стагфлацията, в която тя се намира от октомври 2015 година насам.
Източник: econ.bg (01.12.2016)
 
Нивото на безработицата в еврозоната се понижава до 9.8% през октомври 2016 г., спрямо 10,6% през октомври 2015 г. Tова показват последните данни на статистическата служба „Евростат". Това е най-ниското ниво, отчетено във валутния съюз от юли 2009 година. За целия Съюз безработицата достига 8,3% през октомври, при 9,1% година по-рано. Тазгодишното октомврийско ниво е най-ниско за ЕС от февруари 2009 година. Според данните на „Евростат" без работа през октомври са били 20.448 милиона мъже и жени в ЕС, от които 15,908 милиона са в еврозоната. В сравнение със септември 2016 г., броят на безработните е намалял със 190 000 в целия ЕС и със 178 000 в еврозоната. На годишна база - в сравнение с октомври 2015 г., безработицата намалява с 1.782 милиона души в ЕС и с 1,124 милиона в еврозоната. Данните на „Евростат" показват, че в България безработицата през октомври е била 7,2% и по този показател страната ни се намира на 14 място сред всички държави-членки на ЕС. Сред държавите-членки най-ниските нива на безработица през октомври са регистрирани в Чехия (3,8%) и Германия (4,1%), а най-високи в Гърция (23,4% през август 2016 г.) и Испания (19.2%). В сравнение със същия месец на 2015 година, нивото на безработица през октомври 2016 спадна в 24 държави-членки, а е останала стабилна в Италия, но се е увеличава в Естония (от 5,7% до 7,2%), Дания (от 6,0% до 6.5%) и Австрия (от 5,8% до 5,9%). Най-големите спадове са регистрирани в Хърватия (от 16,1% до 12,7%), Испания (от 21,2% до 19,2%) и Словакия (от 11,1% до 9,1%). През октомври 2016 г., равнището на безработицата в САЩ е 4,9% и е намаляло с 5,0% спрямо септември 2016 г. и на годишна база през октомври 2015 година. Младежката безработица Данните на „Евростат" сочат, че и при младежите до 25 годишна възраст безработицата също намалява. През октомври 2016 г. 4.169 милиона млади хора са били безработни в общността, от които 2,939 милиона в еврозоната. В сравнение с октомври 2015 г. безработицата сред младежите до 25 години е намалял с 350 000 в ЕС и със 171 000 в еврозоната. През октомври 2016 г. процентът на безработицата сред младите хора е 18,4% в целия ЕС и 20,7% в еврозоната, в сравнение съответно с 19,9% и 22,2% през октомври 2015 г. През десетия месец на годината най-нисък процент на безработни младежи се наблюдава в Германия (6,9%), а най-висок е отчетен в Гърция (46.5% през август 2016 г.), Испания (43,6%) и Италия (36,4%)
Източник: БНР (02.12.2016)
 
Само за три седмици цените на храните на едро са поскъпнали с 6,44%. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). През миналата седмица индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е повишил с 3,16 на сто, съобщават от комисията. По данни ДКСБТ през миналата седмица оранжерийните домати са поскъпнали на едро с 9,9 на сто и са се търгували по 1,67 лева за килограм. Цената на вносните домати пък се е понижила с 9 на сто до 1,11 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици са поскъпнали с 1,4 на сто до 2,10 лева средно за килограм. Цената на картофите се е повишила с 4,4 на сто и е станала 0,71 лева за килограм на едро. Цената на морковите се е повишила с 2,8 на сто до 0,73 лева за килограм. Зелето се е търгувало на едро по 0,52 лева за килограм. Ябълките са поскъпнали с 1 на сто и са се търгували средно по 1,05 лв. за кг. Цената на лимоните се е понижила с 1 на сто до 1,80 лева за килограм. Гроздето от внос е поскъпнало с 4,5 процента до 2,30 лева средна цена. Кравето сирене е поскъпнало с 1,4 на сто и се е продавало средно по 5,44 лв. за кг. Кашкавалът тип "Витоша" се е търгувал по 10 лв. за кг. Олиото се е купувало по тържищата по 2,06 лева за литър. Цената на каймата се е повишила с 1,5 на сто и е била средно 4,70 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се е търгувало по 3,80 лева за килограм на едро. Захарта се е купувала по 1,55 лв. за кг. Цената на брашното тип "500" се е повишила с една стотинка до 0,83 лева за килограм. Зрелият фасул се е купувал средно по 3,24 лв. за кг. Яйцата са поскъпнали с една стотинка и са се продавали по 0,19 лева за брой на едро.
Източник: Дума (05.12.2016)
 
Производителността на труда нараства с 4.2% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. През третото тримесечие на 2015 г. годишният растеж на показателя беше 2.9%. На един зает се падат 7001.6 лв. от текущия обем на БВП като всеки създава средно 17.4 лв. за един час работа. Работещите са 3.6 млн. души, а общият брой отработени часове е 1.452 млрд. Сравнението с третото тримесечие на 2015 г. показва, че делът на заетите в услугите се увеличава - от 54.3 на 56.1%, докато в земеделието намалява - от 20.4 на 18.6%. Работещите в индустрията остават 25.3%.
Източник: Дневник (07.12.2016)
 
Икономическият растеж е 3.4% към септември Икономическият растеж на България е достигнал 3.4% към края на септември в сравнение със същия месец на 2015 г., което е леко под експресната оценка за 3.5%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2016 г. БВП възлиза на 25.336 млрд. лева. Брутната добавена стойност нараства с 2.4% на годишна база, като най-силно увеличение се отчита в културата, спорта и развлеченията – почти 8%, създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – 7.3%, търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство – с по 4.9%. Икономическият растеж за тримесечието се оценява на 0.7%, каквато беше и експресната оценка на НСИ. Междувременно финансовото министерство публикува Актуализираната есенна макроикономическа прогноза за 2016 г. След сериозната ревизия на БВП за периода 2000 – 2016 г., която беше направена от статистическия институт преди повече от месец, номиналната стойност на БВП за 2015 г. е повишена с над 2 млрд. лв., се посочва в прогнозата. Така показателят се увеличи от 86.4 млрд. лв. на 88.6 млрд. лв. Реалните растежи на БВП за 2015 г. и първата половина на 2016 г. са повишени с около 0.6 пр.п. Така за 2015 г. той вече е 3.6% вместо предишните 3%, а за първото полугодие – 3.5% вместо предишните 3%. Променени са и източниците на растежа. Преди ревизията с основен принос за растежа на БВП през 2015 г. бе нетният износ, но след промените двигател на растежа е вътрешното търсене, посочват от финансовото министерство. За първата половина на 2016 г. приносът на нетния износ бе повишен поради по-слабо реално нарастване на вноса на стоки и услуги. Така през 2015 г. експортът е нараснал с 5.7% според ревизираните данни спрямо 7.6% преди това. За първото полугодие пък ръстът е 3.9% при 4.4% преди ревизията. Според новата прогноза на МФ, изготвена след ревизията на НСИ, икономическият растеж у нас тази година ще бъде 3.2%, а БВП - 91.7 млрд. лв. За догодина прогнозата е за 2.9% растеж на БВП до 95.3 млрд. лв. За сравнение Бюджет 2017 бе разчетен при ръст от 2.6% за 2016 г. и 2.5% за 2017 г. Заради разминаването, което не отчита ревизията на НСИ, депутатът от ДПС Петър Чобанов поиска Бюджет 2017 да бъде оттеглен и да не бъде разглеждан в парламента. Финансовият министър Владислав Горанов обаче отвърна, че ревизията на статистиката няма сериозен ефект върху изчисленията в бюджета и до оттегляне не се стигна. "Ако статистиката можеше да влияе на икономиката, ние можеше да имаме много по-висок растеж", коментира тогава Горанов.
Източник: Медия Пул (07.12.2016)
 
По всичко личи, че българският бизнес може да се поздрави с успешна година - въпреки трудностите и в международен, и във вътрешен план. НСИ съобщи вчера, че ръстът на икономиката за третото тримесечие е 3.4%. Успоредно с това Евростат извади данни за всички 28 страни от ЕС и според тях страната ни е втора по увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП). На първо място е Румъния, която е постигнала 4.6% ръст спрямо година по-рано. Румъния бе европейски шампион и през второто тримесечие с 5.9% ръст на БВП на годишна база, а България бе пета с резултат 3 на сто. На фона на добрите данни и Министерството на финансите най-сетне свали черните очила и вчера обяви, че най-вероятно тази година икономиката на България ще постигне реален растеж от 3.2 на сто. Предишната прогноза на МФ, направена неотдавна, бе за 2.6 процента. Новите числа са окуражаващи, защото надеждите на българите за по-добри доходи могат да се сбъднат само ако икономиката се развива добре - тоест ако произвеждаме повече. За жалост, въпреки че 2016-а се оказва успешна, пак си оставаме най-бедни в ЕС и твърде далече от развитите държави. Само за сравнение - през 2015 г. у нас БВП на човек от населението е бил около 5700 евро, при 7200 евро на човек в Румъния, 11 600 евро в Полша и 34 200 евро в Германия. Гръцките съседи произвеждат почти тройно повече от нас - на човек се падат по 17 000 евро БВП. В структурата на българската икономика най-голям е делът на услугите. Те създават 63.6% от добавената стойност, сочат данните на НСИ за третото тримесечие. Индустрията има 28.9% принос, а селското стопанство - 7.3 на сто. В същото време в аграрния сектор се препитават 18.6% от работещите българи. В промишлените предприятия се трудят 25.3%, а най-голяма заетост осигурява секторът услуги - 56.1 на сто. Според статистиката през третата четвърт на годината работещите българи са били 3 618 600, като срещу труда на всеки от тях стоят по 7001.6 лв. произведени стоки и услуги. НАГОРЕ Икономиката на България се очаква да отбележи реален растеж от 3.2 на сто през настоящата година благодарение на нарастващото вътрешно потребление и инвестиции, прогнозира Министерството на финансите. "Очаква се благоприятната динамика при частното потребление да се запази до края на годината, с оглед на увеличената заетост и реалния растеж на заплатите. Спадът при публичните разходи, който беше отчетен през първото полугодие, ще бъде преустановен и правителственото потребление ще има положителен принос към растежа на БВП за цялата настояща година. В резултат крайното потребление ще нарасне с 1.6% за 2016 година", прогнозират експертите на министър Владислав Горанов.
Източник: Сега (07.12.2016)
 
Ръст на онлайн пазаруването от 7% се отчита в края на тази година в сравнение с края на миналата. 40% от българските потребители вече пазаруват онлайн по няколко пъти всеки месец, показва ново проучване на Visa. Според него тази Коледа един от всеки трима българи ще избере електронни разплащания за покупката на подаръци. Близо 20% от анкетираните биха отказали да направят покупка, ако търговецът не приема онлайн разплащания, което се дължи на промяна в потребителските навици. Най-често онлайн се пазаруват дрехи и обувки - 64%. Онлайн покупките се правят най-често в български електронни магазини, от големи международни търговци на дребно, както и от уеб сайтове за колективно пазаруване.
Източник: Сега (07.12.2016)
 
Продажбите на дрехи и обувки скочиха с 11,4% през октомври спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" през октомври нараства с 2,9% на годишна база, а спрямо предходния месец има ръст с 0,5%. На годишна база оборотът нараства най-много при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 11,4%, продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия - с 9,6%, и търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 6,6%. Намаление е отчетено при: търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3,8%, продажбите на автомобилни горива и смазочни материали - с 3,3%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 2,8%. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (09.12.2016)
 
НСИ отчита влошаване на строителството през октомври Проучване на Националния статистически институт (НСИ) отчита подобрение на промишленото производство и на търговията на дребно през октомври, но при влошаване на активността в строителството. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през октомври с 0,3% в сравнение със септември, когато беше отчетено понижение с 0,2 на сто, като това представлява подобрение на производството за четвърти от първите десет месеца на настоящата година. Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира добро повишение с 2,8% (спрямо октомври 2015-а) след растеж от 2 на сто през предходния месец. През октомври увеличение с 1,9% спрямо месец по-рано е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ и с 0,5% в добивната промишленост, докато в преработващата промишленост беше отчетено намаление от 0,5 на сто. На годишна база производството в добивната промишленост нараства с 8,8%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,5% и в преработващата промишленост - с 1,7 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през октомври е с 2,0% под равнището от предходния месец, след като през септември се понижи с 0,5 на сто. Това представлява влошаване на производството в строителния сектор за девети от десетте месеца от началото на годината, като единствено през август беше отчете месечен растеж от 0,4 на сто. Продукцията на гражданското и инженерно строителство намалява с 0,6%, докато продукцията от жилищно и сградно строителство се свива с 3,3 на сто. На годишна база строителната продукция регистрира понижение с цели 14% след спад с 10% през септември, влошавайки се за десети пореден месец от началото на годината. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през десетия месец на настоящата година. През октомври оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, нараства по съпостави цени с 0,5% спрямо септември, когато се понижи с 0,2%, докато на годишна база търговският оборот се увеличи с 2,9% след повишение с 2,0% през предходния месец. Днешните данни сякаш предполагат за наличието на стабилизация на растежа на българската икономика в началото на последното тримесечие за годината след известно негово забавяне през трите месеца до края на септември. По-рано тази седмица НСИ оповести данни, според които брутният вътрешен продукт на България се повиши през периода юли - септември с 0,7% на тримесечна база и с 3,4% на годишна база - под предварителни оценки за растеж съответно с 0,8% и с 3,5 на сто и след по-добра икономическа експанзия през второто тримесечие от 0,9% на тримесечна и от 3,6% на годишна база
Източник: econ.bg (09.12.2016)
 
Оборотът в търговията на дребно расте с 2,9% през октомври на годишна база През октомври 2016 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 2,9% на годишна база и с 0,5% спрямо предходния месец. Това показват предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ).През октомври 2016 г. оборотът в „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” нараства спрямо предходния месец при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3,4%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0,6%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,4%. По-значително намаление е регистрирано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1,8%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,2%. През октомври спрямо същия месец на 2015 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 11,4%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 9,6%, и търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 6,6%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3,8%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,3%, и с разнообразни стоки - с 2,8%.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2016)
 
България губи 748 милиона лева на година от фалшиви стоки България губи милиони левове всяка година от фалшиви или пиратски стоки. Само в рамките на 12 месеца това струва над 748 млн. лв., показва анализ на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), разпространен чрез Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост. На пазара на труда това число се изразява в 23 400 изгубени работни места. Проблемът обаче не е само български - в ЕС годишните загуби са в размер на 94 млрд. лв., или 7.4% от всички продажби, се посочва в изследването. В анализа, направен в периода между март 2015 г. и септември 2016 г., са разгледани секторите козметика и продукти за лична хигиена, облекло, обувки и аксесоари, спортни стоки, играчки и игри, бижута и часовници, ръчни чанти, музикални записи, спиртни напитки и вино и фармацевтични продукти. Оказва се, че най-големият проблем в България са фалшивите лекарства, заради които годишните загуби се равняват на 313 млн. лева. Преди около месец - т.е. след приключването на анализа, стана ясно, че на външните граници на ЕС са били задържани повече от 40 млн. продукта, за които има съмнения, че са ментета и нарушават правата върху интелектуална собственост за близо 650 млн. евро. "Задържани" бяха храни, напитки, тоалетни принадлежности, лекарства, играчки и др. Както и в предишни подобни случаи, ментетата отново идват основно от Китай, следват от Черна гора, Хонконг, Малайзия и Бенин. По данни на EUIPO тежко засегнати от фалшиви стоки са и други сектори - страната ни е на минус и от продажбата на обувки ментета (110 млн.лв), козметика (98 млн. лв.) и алкохол (56 млн. лв.). Най-малко са загубите от пиратската музика - тези записи са довели до загуби от едва 0.1 млн. лв., сочи анализът. "Надяваме се, че резултатите от проведената от нас поредица проучвания ще помогнат на потребителите да правят по-информиран избор. Това е още по-важно през това време на годината, когато потребителите и гражданите правят своите коледни покупки и избират подаръци за своите близки", коментира изпълнителният директор на EUIPO Антонио Кампинос. Той обясни, че данните варират в отделните държави членки, но цялостната картина ясно показва, че фалшифицирането и пиратството влияят отрицателно на икономиката на ЕС и на създаването на нови работни места. Проучванията за ментета продължава, уверяват от EUIPO. На мушката през 2017 г. ще бъде основно производството на смартфони и пестициди.
Източник: Сега (12.12.2016)
 
Близо 19% от бизнеса в България е рекламирал дейността си в интернет, показва проучване на НСИ, проведено сред предприятия с повече от 10 служители. Под 9% са компаниите, които продават своите продукти и услуги онлайн, а 40% дават възможност за електронни разплащания. Като мотив за слабата активност в електронната търговия фирмите посочват, че продуктът или услугите им не са подходящи за продажба по интернет. В същото време 10.7% от компаниите са пазарували по интернет. През 2016 година 7.2% от фирмите са били активни в анализирането на данни за потребителите. Според изследването 50.7% от компаниите имат собствен уебсайт и поддържат профил в социалните мрежи.
Източник: Капитал (12.12.2016)
 
България е на 10-о място в ЕС по ръст на цените на жилищата България е 10-а в ЕС и 20-а в глобален мащаб от 55 пазара по ръст на цените на жилищата през третото тримесечие на годината, показват данни на консултантската компания Knight Frank. Статистиката, която компанията ползва е от Евростат. През третото тримесечие на годината в България е отчетен ръст на цените от 6.5% на годишна база и 2.8% спрямо предходното тримесечие, показват данните. Това ни поставя в групата на пазарите с умерен ръст на цените до 7-8%. В тази група попадат още пазари като Чехия, Холандия, Латвия, Румъния, САЩ, Великобритания и други.
Източник: Капитал (12.12.2016)
 
Само 8.6% от предприятията в България продават стоките или услугите си през интернет, сочи изследване на НСИ за 2015 г. 61% от фирмите смятат, че стоките или услугите им не са подходящи за търгуване онлайн. 26.9% не искат да правят допълнителни разходи, за да качат продажбите си в интернет. Всяко второ предприятие си има свой сайт, а приблизително всяко трето използва социални мрежи като Facebook, LinkedIn и Google+, за да развива бизнеса си.
Източник: Сега (12.12.2016)
 
Цените на хранителни стоки на едро продължават да се повишават Оранжерийните домати на едро поскъпнаха с 2,4 на сто през миналата седмица и се продаваха по 1,74 лева за килограм, а вносните - по 1,20 лева за килограм, съобщи Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цената на българските оранжерийни краставици скочи с 29,1 на сто до 2,74 лева средно за килограм, на картофите - с 1,1 на сто и достигна до 0,71 лева за килограм на едро. Цената на килограм моркови се повиши с 8,1 на сто до 0,80. Зелето се търгува по 0,56 лева за килограм на едро. Ябълките поскъпват с 9,5 на сто и се търгуват средно по 1,15 лв./кг. Цената на лимоните скочи с 2,2 на сто до 1,89 лева за кг. Гроздето и портокалите са поевтинели съответно с десет стотинки до 2,20 лева и с 2,24 на сто до 1,22 лева за кг. Кравето сирене поскъпна с 0,4 на сто и килограм се продава средно по 5,47 лв. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 10,08 лв./кг. Олиото се купува по тържищата по 2,04 лева за литър. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,88 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,53 лв. за кг. Цената на брашното тип "500" се задържа по 0,83 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,35 лв./кг. Яйцата се продават 0,19 лева за брой на едро. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши през изминалата седмица с 1,23 на сто до 1,388%, съобщиха още от ДКСБТ. На 11 ноември ИТЦ беше 1,288% и за месец се повиши със 7,76 на сто. Базовото му ниво 1,000 е от 2005 година.
Източник: Дума (12.12.2016)
 
Потребителската инфлация замръзна през ноември Индексът на потребителските цени за ноември 2016 г. спрямо октомври 2016 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%, съобшиха от НСИ. Инфлацията от началото на годината (ноември 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 0.5%, а годишната инфлация за ноември 2016 г. спрямо ноември 2015 г. е минус 0.5%. Средногодишната инфлация за периода декември 2015 - ноември 2016 г. спрямо периода декември 2014 - ноември 2015 г. е минус 0.8%. През ноември 2016 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.9%, хляб "Добруджа" - с 0.6%, сухи сладкарски изделия - с 2.2%, месо от едър рогат добитък - с 0.3%, свинско месо - с 0.4%, мляно месо (кайма) - с 0.2%, кашкавал - с 0.2%, маргарин - с 2.8%, ябълки - с 2.2%, цитрусови южни плодове - с 13.0%, домати - с 3.5%, зеле - с 20.8%, зелен лук и праз - със 7.2%, листни зеленчуци - с 5.8%, гъби - с 1.3%, леща - с 0.8%, захар - с 0.3%, сол - с 0.1%, шоколад и шоколадови изделия - с 0.4%, кафе и какао - съответно с 0.5 и 0.2%, минерална вода - с 1.2%, бира - с 0.9%, и други. Увеличение бележат следните хранителни продукти: брашно - с 0.7%, бял хляб - с 0.1%, месо от домашни птици - с 0.3%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 1.2 и 0.5%, сирене - с 1.1%, яйца - с 0.3%, пресни и кисели млека - съответно с 1.0 и 0.2%, млечни масла - с 2.6%, олио - с 1.0%, краставици - с 25.4%, зрял лук и чесън - съответно с 3.2 и 2.1%, моркови - с 2.0%, зрял боб - с 1.6%, картофи - с 2.3%, оцет - с 0.4%, чай - с 2.0%, безалкохолни напитки - с 1.9%, ракия - с 0.4%, и други. В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: течни горива за битови нужди - с 0.9%, дърва за отопление - с 0.1%, топлинна енергия за отопление - с 2.8%, перални и съдомиялни машини - с 1.2%, готварски печки - с 0.4%, прахове за пране - с 1.6%, дизелово гориво - с 0.1%, метан за ЛТС - с 0.8%, пътнически въздушен транспорт - с 6.6%, телевизионни приемници - с 0.9%, персонални компютри - с 1.4%, услуги по краткосрочно настаняване - с 0.1%, продукти за лична хигиена и козметични продукти - съответно с 0.2 и 2.1%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, облекло и обувки - съответно с 0.5 и 0.7%, водоснабдяване - с 0.2%, събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води - с 0.3%, газообразни горива и въглища за битови нужди - съответно с 3.8 и 0.7%, автомобилен бензин А95Н - с 0.1%, автомобилен бензин А98Н - с 0.5%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.6%, пътнически таксита - с 1.2%, климатични инсталации - с 0.5%, услуги в ресторанти и кафенета - с 0.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 0.5%, и други. През ноември 2016 г. цените на лекарските услуги са се намалили с 0.1%, а цените на лекарствените продукти и на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за ноември 2016 г. спрямо октомври 2016 г. е 99.9%, т.е. месечната инфлация е минус 0.1%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2016 г. спрямо декември 2015 г.) е минус 1.2%, а годишната инфлация за ноември 2016 г. спрямо ноември 2015 г. е минус 0.8% (табл. 2 от приложението). Средногодишната инфлация за периода декември 2015 - ноември 2016 г. спрямо периода декември 2014 - ноември 2015 г. е минус 1.4%.
Източник: econ.bg (12.12.2016)
 
НСИ: През октомври в страната са функционирали 2 021 места за настаняване с над 10 легла През октомври 2016 г. в страната са функционирали 2 021 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Броят на стаите в тях е 75.8 хил., а на леглата - 160.1 хиляди. В сравнение с октомври 2015 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, остава на същото ниво, а на леглата в тях нараства с 6.5%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през октомври 2016 г., е 881.8 хил., или с 21.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 27.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През октомври 2016 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 71.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33.9% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 19.5% от нощувките на чужди граждани и 30.2% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.2 и 35.9%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през октомври 2016 г. се увеличават с 21.6% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 440.0 хиляди. От всички пренощували лица 65.2% са българи, като по-голямата част от тях (64.5%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Пренощувалите чужденци са 152.9 хил., като 70.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през октомври 2016 г. е 20.6%, като се увеличава с 2.2 процентни пункта в сравнение с октомври 2015 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 22.9%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 21.7%, и с 1 и 2 звезди - 16.5%. Приходите от нощувки през октомври 2016 г. достигат 44.4 млн. лв., или с 23.5% повече в сравнение с октомври 2015 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 29.2%, така и от български - със 17.6%. От 2012 г. статистическото изследване на дейността на местата за настаняване се провежда месечно в съответствие с Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма и Регламент № 1051/2011 на Европейската комисия за прилагане на Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма по отношение на структурата на отчетите за качеството и предаването на данните. В наблюдението се включват категоризираните хотели, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с над 10 легла, функционирали през съответния отчетен период. В показателя други места за краткосрочно настаняване са обхванати вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване. Легладенонощия в експлоатация е максималният капацитет на разкритите легла за всеки ден от отчетния месец. В приходите от нощувки в местата за настаняване са включени сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги.
Източник: Агенция Фокус (12.12.2016)
 
Българите получават най-ниските заплати в ЕС като работят средно за 1,7 евро на час, сочат данните на Евростат. Заплатите у нас са 15 пъти по-ниски от тези в Дания, където изкарват средно по 25,5 евро на час. Най-високи доходи в Европа имат жителите на Норвегия и Швейцария - съответно 28 евро и 29,5 евро на час. След Дания по най-висок размер на почасовото заплащане се нареждат Ирландия (20,2 евро), Швеция (18,5 евро), Люксембург (18,4 евро), Белгия (17,3 евро) и Финландия (17,2 евро). На дъното на класацията са Румъния (2 евро на час), следвана от Литва (3,1 евро), Латвия (3,4 евро) и Унгария (3,6 евро). В България обаче освен доходите и цените на повечето стоки са най-ниските в ЕС. Затова разликата между доходите ни и тези в другите страни от Европа, измерени според покупателната способност, не е толкова голяма. Но дори и по този показател доходите у нас са най-ниските в Европа, като покупателната ни способност е пет пъти по-малка спрямо тази на жителите в Дания. 17,2% от жителите на ЕС имат ниски доходи, сочат данните на Евростат за 2014 г., които бяха обявени днес. Това означава, че те получават под две-трети от средните доходите на техните сънародници. Има големи разлики между двата пола и различните възрастови групи по отношение на дела на хората с ниски доходи. 21,1% от работещите жени в ЕС са нископлатени работници, в сравнение с 13,5% от мъжете. Освен това, почти една трета (30,1%) от заетите на възраст под 30 години са с ниски доходи, в сравнение с под 14% за възрастовите групи между 30 и 59 години. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (12.12.2016)
 
През 2015 г. област Стара Загора е на второ място по показателя средна годишна работна заплата, след област София. Обобщените резултати от годишния отчет по труда на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор през 2015 година показват, че средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Стара Загора е 101 646 души, което представлява 4.5% от общо наетите в страната. В сравнение с предходната година броят на наетите в областта е с 1 276 души повече. По-значително е увеличението на наетия персонал в секторите: "Преработваща промишленост" - с 5.8%, „ Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - с 3.3%" и „Хотелиерство и ресторантьорство" - с 2.9% Разпределението на наетите лица по сектори е както следва: "Преработваща промишленост" - 31.9%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 12.7%, „Добивна промишленост" - 7.3% "Образование" - 6.9%; "Хуманно здравеопазване и социална работа" - 6.4%; "Строителство" - 5.7%; "Производство и разпределение електрическа и топлинна енергия,газообразни горива и вода" - 5.0% и други. Средногодишната работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Стара Загора за 2015 година е 10 667 лева, която е със 132 лв. по-висока от тази за страната. Тя е нараснала с 6.3% в сравнение с предходната 2014 година. С най-високи заплати за 2015 година са наетите в сектори: "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", "Добивна промишленост" и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване", а с най-ниски - в "Хотелиерство и ресторантьорство", „Други дейности" и "Административни и спомагателни дейности".
Източник: Дарик радио (13.12.2016)
 
Нулева инфлация на месечна база, отчита за ноември Националния статистически институт (НСИ). На годишна база статистиката регистрира 0.5% общ спад на цените. През ноември 2016 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки са се свили средно с 0.1%, а тези на алкохола са запазили нивата си. През единадесетия месец на годината леко са се понижили цените на ориза - с 0.9%, хляба „Добруджа“ - с 0.6%, сухите сладкарски изделия - с 2.2%, месото от едър рогат добитък - с 0.3%, свинското месо - с 0.4%, каймата - с 0.2%, кашкавала - с 0.2%, маргарина - с 2.8%, ябълките -с 2.2%, цитрусовите плодове – с 13%, доматите - с 3.5%, зелето - с 20.8%, зелените лук и праз – със 7.2%, листните зеленчуци - с 5.8%, гъбите - с 1.3%, лещата - с 0.8%, захарта - с 0.3%, солта - с 0.1%, шоколада и шоколадовите изделия - с 0.4%, кафето и какаото - съответно с 0.5 и 0.2%, минералната вода - с 1.2% и бирата - с 0.9 на сто. Ръст на цените е отчетен при брашното - с 0.7%, белият хляб - с 0.1%, месото от домашни птици - с 0.3%, малотрайните и трайните колбаси - съответно с 1.2 и 0.5%, сиренето - с 1.1%, яйцата - с 0.3%, пресните и киселите млека - съответно с 1 и 0.2%, млечните масла - с 2.6%, олиото - с 1.0%, краставиците - с 25.4%, зрелите лук и чесън - съответно с 3.2 и 2.1%, морковите - с 2%, зрелия боб - с 1.6%, картофите - с 2.3%, оцет - с 0.4%, чай- с 2.0%, безалкохолните напитки - с 1.9% и ракията - с 0.4 на сто.
Източник: Банкеръ (13.12.2016)
 
Износът на България за трети страни е намалял за година с 10.6% и е възлизал на 11.9 млрд. лева. Това отчита Националният статистически институт за първите десет месеца на 2016-та. Същевременно през октомври износът на страната ни се е увеличил с 4.4% спрямо същия месец на предишната година и е възлизал на 1.2 млрд. лева. Основни търговски партньори на България остават Турция, Македония, Сърбия, Китай, Руската федерация и САЩ, които формират 49.2% от износа за трети страни. При експорта на България за трети страни през десетте месеца на 2016 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор "Разнообразни готови продукти" - с 29.9% повече спрямо същия период на миналата година. Докато най-голям спад се наблюдава в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - с 24.5 на сто. Вносът на България от трети страни през периода януари - октомври 2016 г. намалява с 9.8% в сравнение със същия период на 2015 г. и е на стойност 13.9 млрд. лева. В същото време през октомври 2016 г. импортът на България от трети страни се увеличава с 2.4% спрямо съответния месец на предходната година и вълзлиза на 1.5 млрд. лева. Според НСИ най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. Тук най-голям годишен ръст е регистриран в сектор "Разнообразни готови продукти" - с 15.3 на сто. А най-голям спад в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" - с 26.4 на сто. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - октомври 2016 г. е отрицателно и е в размер на 1.9 млрд. лева. При елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки то остава отрицателно и е на стойност 1.2 млрд. лева. И за октомври то е отрицателно и възлиза на 321 млн. лева. При обединяване на данните за износът към ЕС и трети страни се оказва, че за първите 10 месеца на годината експортът се увеличава с 0.2% и достига 37.8 млрд. лева. Като само през октомври той възлиза на 4.1 млрд. лева или с 6.5% повече спрямо същия месец на 2015-та. Според националната статистика за десетмесечието у нас са внесени стоки за 41.6 млрд. лв. или с 2.3% по-малко от внесеното от трети страни и ЕС за същия период на 2015-та. През октомври 2016 г. общият импорт се увеличава с 4.5% в сравнение със същия месец на предишната година и е в размер на 4.8 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (13.12.2016)
 
Потреблението на българите е най-ниско в сравнение със средното за ЕС равнище. Това съобщава НСИ за 2015 г., като се позовава на данни на Евростат. Фактическото индивидуално потребление измерва материалното благосъстояние на домакинствата.През 2015 г. покупателната способност варира между държавите членки на ЕС от 53% за България до 137% за Люксембург спрямо средното равнище в EС-28. Десет държави членки отбелязват потребление на човек от населението над средното равнище за ЕС-28. Равнището на фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението е най-високо в Люксембург - с 37% над средното за ЕС ниво, следвана от Германия – с 23% над средното равнище. Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Швеция отчитат нива с между 10 и 20% над средното ниво за ЕС-28. Потреблението на човек от населението за 13 държави членки варира от средното за ЕС-28 до 30% по-ниско. В Италия, Ирландия и Кипър потреблението е до 10% под средното за ЕС-28. В Испания, Литва, Португалия и Малта нивата са от 10 до 20% по-ниски, а в Чехия, Гърция, Словакия, Словения, Полша и Естония - от 20 до 30% по-ниски от средното за ЕС-28. Пет държави членки бележат ФИП на човек от населението повече от 30% под средното за ЕС-28 равнище. Латвия и Унгария имат от 30 до 40% по-ниско равнище, а Румъния, Хърватия и България имат над 40% по-ниско равнище на този показател от неговото средно ниво за държавите от ЕС-28. През последните три години фактическото индивидуално потребление остава относително стабилно за повечето държави членки. Повишение е регистрирано в Румъния (59% от средното за ЕС-28 през 2015 г. в сравнение с 54% през 2013 г.). В България също е отбелязано повишение (53% към 49%), също и в Литва (83% към 79%) и Естония (71% към 68%). Най-голямо намаление е регистрирано в Люксембург (137% през 2015 г. към 145% през 2013 г.), следвана от Нидерландия (111% към 115%), Австрия (119% към 123%) и Гърция (77% към 80%). БВП е основният измерител на икономическата активност. През 2015 г. БВП на човек от населението, измерен в стандарти на покупателната способност, е в границите от 47% в България до 264% в Люксембург спрямо неговата средна величина в ЕС-28.
Източник: Инвестор.БГ (14.12.2016)
 
България е сред малкото държави в Европейския съюз (ЕС) със спад на заетостта през третото тримесечие, показват сравнителните данни на европейската статистическа служба Евростат. Припомняме, че Националният статистически институт (НСИ) отчете първия спад на заетостта от няколко тримесечия насам през третото тримесечие на 2016 г. Тенденцията се потвърждава и от данните на Евростат. През третото тримесечие спрямо второто заетостта у нас се понижава с 0,7% спрямо предходното. По този показател ни изпреварват само Латвия със спад от 1,5% и Естония с понижение от 1% за тримесечието. На годишна база спадът на заетостта у нас е 1%. Лидер е Румъния със спад от 1,4%, следвана от Латвия и Естония, където е отчетено понижение на заетостта от по 1,1% за периода. В ЕС като цяло заетостта се увеличава с 1,1% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година и с 0,2% спрямо второто тримесечие. За еврозоната ръстът е съответно 1,2% и 0,2%. Според оценките на Евростат през третото тримесечие 232,5 млн. души в ЕС са били заети, което е най-високото ниво, отчитано някога.
Източник: Инвестор.БГ (14.12.2016)
 
България втора в ЕС по евтини бензин и дизел, 1% била печалбата на литър 50% от вноса на горива е нелегален, показват изчисления на газовата и петролна асоциация. Това съобщи в сряда председателят на организацията и шеф на "Лускойл България" Валентин Златев пред депутатите от комисията за пазара на горива. Данните сочели, че 40% от горивата в България са от внос, а 60 на сто се произвеждат тук. Приходите от акциз за 2015 г. били над 2,1 млрд., от които 57% се падали на "Лукойл", 23% идвали от други търговци и производители. Делът на вносителите в приходите от акцизи бил 20%, а не 40 на сто, какъвто е пазарният им дял. За сивия сектор говорели и приходите от ДДС от внос на горива. За м.г. те били 293,7 млн. лева, а през 2014 г. - над 1,4 млрд. Златев цитира и данни на финансовото министерство, според които годишно загубите от несъбрани данъци заради сивия сектор в горивата възлизат на 1,2 млрд. лв. Според председателя на петролната асоциация системата на митниците БАЦИС за следене на акцизни стоки позволява манипулация и изтриване на данни от нея. Имало доклад на прокуратурата по сигнал на асоциацията за този проблем. Той бил секретен, но Златев предположи, че в него се потвърждават съмненията за манипулации. Печалбата от продажбата на горива била 1%, каза още той. Това правело 2-3 ст. на литър. В момента България била на второ място в ЕС по най-евтини горива. По-ниски с 4 ст. цените били само в Полша. Според разбивка на петролната асоциация 50% от стойността на литър гориво у нас били акциз и ДДС. На петрола се падали 34%, а останалата част отивала за доставка и оперативни разходи. Златев допълни, че за да може някой да продава горивата с 20 ст. по-евтино като Марешки, трябвало да спести някои от разходите. И тъй като не било възможно тази икономия да дойде от петрола и другите разходи, оставали данъците. Разчетите показвали, че ако се спестят 7% от дължимия ДДС и акциз, то тогава и цената на литър падала с 20 ст. Златев каза още, че за 15 години "Лукойл" е платил в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. Нека г-н Марешки да каже той колко данъци е платил за горивата за последната година, заяви шефът на "Лукойл". Златев каза още, че картел при горивата няма, а причините за близките цени са еднаквите котировки, по които всички купуват петрола, еднаквото оборудване на рафинериите, уеднаквените горива по изискванията на ЕС и еднаквите данъци, които плащат всички на пазара За да се свие сивият сектор, от петролната асоциация предлагат НАП да може да упражнява фискален контрол върху акцизните стоки, да се гарантира равнопоставеност между участниците на пазара, да се криминализират нарушенията и да има отделен закона за пазара на горива и участниците на него.
Източник: 24 часа (15.12.2016)
 
България е седмата най-перспективна дестинация в света за аутсорсинг индустрията през 2016 г., сочи класация на консултантската компания Cushman&Wakefield. Страната ни отстъпва от миналогодишната втора позиция заради увеличените разходи и рискове пред бизнеса. Същевременно България продължава да получава отлични оценки по отношение на условията за опериране на компаниите от ВРО сектора (Business process outsourcing - аутсорсинг на бизнес процеси).В рамките на Европа страната ни е втората най-перспективна дестинация от развиващите се пазари за аутсорсинг компаниите. Лидер е Литва, която е на трето място в общата глобална класация. От останалите европейски държави, в които аутсорсинг индустрията тепърва навлиза, в най-перспективните 15 страни са включени още Сърбия, Турция и Испания на съответно 13-то, 14-то и 15-то място. В тази група – на най-перспективните пазари, Виетнам запазва лидерската си позиция заради все още сравнително ниските разходи за ВРО бизнеса. Второто място е за Перу, като страната се придвижва с една позиция напред. Топ 5 се допълва от Литва, Ел Салвадор и Индонезия, която е нов играч в класацията. Същевременно от вече установените и зрели пазари, които привличат аутсорсинг индустрията, безапелационен лидер е Румъния заради ниските разходи и условията за опериране на компаниите. Северната ни съседка измества Филипините от първото място, които падат до втора позиция. Третата е за Унгария, а топ 10 се допълва от Бразилия, Мароко, Чехия, Полша, Индия, Китай и Малайзия. В топ 20 попадат Колумбия, Великобритания, Германия, Аржентина, Канада, Австралия, Мексико, САЩ, Франция и Ирландия. В доклада се подчертава, че политическите и икономически рискове продължават да са основно предизвикателство пред аутсорсинга на бизнес процеси. Последното предизвикателство е Brexit, след като 52% от британците подкрепиха напускането на Европейския съюз (ЕС) на референдума в края на юни. Индустрията все пак продължава да се разширява, но при силна динамика на пазарите заради нарастващите разходи за възнаграждения на някои пазари. Това е и основният двигател на сектора – необходимостта от намаляване на оперативните разходи. Един от най-активните сектори са банките, които са особено притиснати от необходимост да намалят разходите и прехвърлят към обособени центрове счетоводните си операции, операциите, свързани с човешките ресурси, и други доставки. Другите активни индустрии са технологичната, бизнес анализ и пазарни проучвания, софтуерната и други. Все пак анализите показват, че в Централна Европа например догонването в заплащането ще отнеме години, което превръща държавите от региона в предпочитани пазари за десетилетия напред. Основен проблем на пазарите в Централна и Източна Европа обаче е наличието на кадри заради демографията и засилената миграция към Западна Европа.
Източник: Инвестор.БГ (15.12.2016)
 
Безработните у нас са намалели с над 66 000 души за една година За една година безработните у нас са намалели с над 66 хиляди души, показват данните на Агенцията по заетостта към ноември. Равнището на безработица за този месец е 7.9 процента, като се запазва същото спрямо октомври.Броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е близо 258 хиляди души. За същия период на работа са постъпили около 21 хиляди души. В бюрата по труда са заявени 11 808 свободни работни места, като над 70 процента са от работодатели в частния сектор.Най-голямо търсене на кадри се наблюдава в преработващата промишленост, търговията, административните и спомагателните дейности, хотелите и ресторантите, транспорта.
Източник: Дарик радио (16.12.2016)
 
Безработицата е 7.9% през ноември През ноември нивото на безработицата е 7.9%, колкото беше и през октомври, съобщи Агенцията по заетостта. В бюрата по труда са регистрирани 257 980 безработни, с 243 души по-малко, отколкото през предишния месец. Спрямо година по-рано намалението е с 66 080 души. През ноември 2015 г. безработицата е била 9.9%. На работа през ноември 2016 г. са постъпили общо 21 443 безработни, от които 15 931 на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 5 512 безработни. В бюрата по труда са заявени 11 808 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 8 690 (73.6%). Най-голямо търсене на работна сила от частния сектор се регистрира в преработващата промишленост (4 109), търговията (2 132), административните и спомагателните дейности (868), хотелиерството и ресторантьорството (702), транспорта, складирането и пощите (556), държавното управление (478), образованието (458), операциите с недвижими имоти (417), строителството (391 ), селското, горското и рибното стопанство (321), финансовите и застрахователните дейности (305) и др. В сравнение с ноември миналата година броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 2 072.
Източник: Дневник (16.12.2016)
 
През ноември в България са продадени 1983 нови леки автомобила, което е намаление от 7,1 на сто спрямо същия месец на миналата година, когато са били регистрирани 2134 нови коли, сочи статистиката на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA). Спадът обръща тенденцията от последните месеци, когато бе отчитано нарастване на новите регистрации у нас - с над 9% през октомври, с близо 15 на сто през септември и с над 26% през август. Въпреки понижението през ноември новите регистрации на автомобили у нас за 11-те месеца от началото на годината възлизат на 22 815, което е ръст от 7,8% спрямо същия период на миналата година. През ноември регистрацията на нови пътнически автомобили в Европейския съюз отбеляза добри резултати благодарение на солиден растеж на автомобилните продажби в Испания, Франция и Италия. Продажбите на нови пътнически автомобили в ЕС се повиши с 5,8 на сто спрямо ноември 2015 г. след слабо понижение с 0,02% месец по-рано, отбелязва ACEA. Подновеният растеж беше подкрепен от повишение при регистрацията на нови автомобили във всички водещи европейски пазари и по-специално в Испания, където са продадени с 13,5% повече нови коли, Франция - ръст от 8,5 на сто, и Италия - 8,2%. Във Великобритания повишението е с 2,9 на сто, а в Германия - с 1,5%. За първите единадесет месеца на настоящата година регистрацията на нови автомобили на Стария континент се повишава със 7,1% спрямо същия период на 2015 година до общо 13,498 милиона, като само в рамките на ноември бяха регистрирани 1 085 618 нови автомобила спрямо 1 085 900 година по-рано.
Източник: Дума (16.12.2016)
 
Преките инвестиции в страната спадат с 800 милиона евро до октомври По предварителни данни на Българската народна банка преките инвестиции в страната за януари - октомври 2016 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлизат на 942 млн. евро (2.1% от БВП ), като са по-ниски с 806.2 млн. евро (46.1%) спрямо януари - октомври 2015 г. (1748.3 млн. евро, 3.9% от БВП) . През октомври 2016 г. те намаляват с 25.2 млн. евро, при увеличение със 137.8 млн. евро за октомври 2015 г. Дяловият капитал възлиза на 302.8 млн. евро за десетте месеца. Той е по-нисък с 668.2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през януари - октомври 2015 г. (970.9 млн. евро). Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 53.3 млн. евро, при 52.7 млн. евро за януари - октомври 2015 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Швейцария (22.7 млн. евро, 42.6% от общия размер за януари - октомври 2016 г.), Русия (6.4 млн. евро, 12% от общия размер за периода) и Норвегия (6.1 млн. евро, 11.5% от общия размер за периода). Най-големите нетни преки инвестиции в страната за периода са от Холандия (194.7 млн. евро, 20.7% от общия размер за периода), Германия (137.7 млн. евро, 14.6%) и Люксембург (131.8 млн. евро, 14%). По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари - октомври нарастват с 92.5 млн. евро, при увеличение от 57.8 млн. евро за същия период на 2015 година.
Източник: Money.bg (16.12.2016)
 
Преките чужди инвестиции са се стопили с 46% за десетте месеца Преките чужди инвестиции в България са намалели с 46% през първите десет месеца на годината спрямо същия период на 2015 г., сочат предварителните данни на Българската народна банка. Размерът им е бил 942 млн. евро, докато година по-рано в страната са били вложени 1.748 млрд. евро. През октомври намаляват с 25.2 млн. евро, докато за същия месец на миналата година те са отбелязали увеличение с над 137 млн. евро. Инвестициите намаляват по всички показатели, като най-тежък е спадът при дяловия капитал, където те са едва една трета от тези през миналата година. По-малко е понижението при реинвестираната печалба, но и тук отстъплението е с над 40 млн. евро. Трябва обаче да се има предвид, че данните ще претърпят няколко ревизии през годината, като обикновено резултатите се подобряват.Холандия продължава да бъде първо по нетни преки инвестиции в България. Страната има облекчено данъчно законодателство, като много компании от трети страни, които имат бизнес у нас, работят през холандска дъщерна компания. Един такъв пример е руската "Лукойл", която вероятно отпуска средства на българския си клон от компания в страната. За период от януари до октомври от Холандия са дошли 194.7 млн. евро, което е над една пета от общата сума за периода. На второ място остава Германия със 137.7 млн. евро. Инвестициите от Люксембург възлизат на 131.8 млн. евро, или 14% от всички. Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в имоти за десетте месеца на тази година са 53.3 млн. евро при 52.7 млн. евро година по-рано. Най-големият дял - 42.6%, се пада на швейцарски граждани, които са вложили 22.7 млн. евро. Руските граждани са вложили 12% от общия дял, или 6.4 млн. евро. Почти същата е и сумата от норвежците - 6.1 млн. евро.За периода януари - септември България отбелязва и спад на износа, макар и много по-малък, отколкото при чуждите инвестиции. За деветмесечието той възлиза на 17.25 млрд. евро при 17.33 млрд. евро за същия период на 2015 г. Намаляването с 83.2 млн. евро се равнява на под половин процент. Според доклада на БНБ основен принос за понижението на експорта за периода имат групата на цветните метали и петролните продукти, които намаляват със съответно 33.4 и 22.6%. Нараства износът на групата на други инвестиционни стоки с 348.6 млн. евро, както и тази на суровини за производство на хранителни продукти със 189.6 млн. евро. Износът за ЕС бележи покачване с 666.6 млн. евро, или 6%, като делът му в общия експорт се повишава от 64.1% за първите девет месеца на миналата година до 68.3% сега. На годишна база най-сериозно се увеличава експортът за Германия (8.3%), Румъния (10.5%) и Гърция (7.6%). Лошите новини са намаляването на износа към Белгия с 24.7%. Износът за държави извън ЕС се понижава с 12%. Най-голям принос за това има експортът за Турция, който спада с 205.9 млн. евро, или 13%, като тук обяснението може да се търси в изострената политическа обстановка в страната след неуспешния опит за атентат. Поради кризата в Украйна експортът се срива с 61.4%. Обезпокоително е понижението на износа за двете най-големи икономики в света - САЩ с 26.5% и Китай с 36%. С най-голям дял в общия износ на България остава Германия с 2.36 млрд. евро. Следващите в класацията са Италия (1.65 млрд. евро), Румъния (1.56 млрд. евро) и Турция (1.35 млрд. евро).
Източник: Капитал (19.12.2016)
 
Намаляват доходите в селското стопанство Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2016 г. намалява спрямо 2015 г. с 16,4%. Нетният опериращ излишък бележи спад с 4,5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4,1 на сто, сочат данните от Националния статистически институт (НСИ). Крайната продукция по базисни цени от отрасъл селско стопанство през 2016 г. възлиза на 7,359 млрд. лв., което е с 6,7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5,6%, и по-малко на спад в обемите - с 1,2 на сто. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4,956 млрд. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3,5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5,7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2,4%. Продукцията в животновъдството е 1,744 млрд. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14,3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите. Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4,398 млрд. лв., което е с 6,8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2,961 млрд. лв. и е с 6,6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8,8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2,4%.
Източник: Дума (20.12.2016)
 
Производството в строителния сектор на еврозоната и в целия Европейски съюз отчете отскок през октомври след слабото му представяне през септември, докато строителството в България се влоши солидно за втори пореден месец и по този показател нашата страна продължава да се намира на опашката на ЕС, показват данни на Евростат. Производството в строителния сектор на еврозоната нарасна през октомври с 0,8% след понижение с 0,8 на сто през септември, като това представлява подобрение на икономическата активност в сектора на строителството за пети от последните шест месеца. Строителството в целия Европейски съюз пък нарасна през октомври с 0,4% спрямо месец по-рано, когато се понижи с 0,1 на сто, като това представлява първо негово подобрение от три месеца насам. На годишна база строителството в еврозоната нарасна през октомври с 2,2% след растеж с 1,9% през септември, повишавайки се за пети пореден месец. Повишение с 1,1% на годишна база бележи и строителството в целия ЕС след растеж с 1,4% през предишния месец, нараствайки за шести пореден месец. През октомври най-силен растеж в строителството на месечна база беше отчетен в Швеция - с 2,3%, Франция - с 2,1% и Германия - с 1,7%, докато най-солиден спад беше регистриран в Словения - с 6,8%), Унгария - с 3,8 на сто, Словакия - с 3,5% и България - спад с 2,0%. На годишна база най-добро повишение в строителния сектор беше отчетено в Швеция - с 10,1%, а най-солиден спад в Словакия - с 22,1%. Според Евростат строителството в България се сви през октомври с 2,0% след понижение с 1,6% през септември, влошавайки се за пет от последните шест месеца. На годишна база строителният сектор в България отбеляза влошаване за дванадесети пореден месец, свивайки се с 14 на сто спрямо септември 2015 г. след понижение с 10,6% през септември, като и по двата показателя България е сред най-слабо представящи се страни от ЕС.
Източник: Дума (20.12.2016)
 
През третото тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 8,4% спрямо третото тримесечие на 2015 година. Увеличението в индустрията е с 8,5%, в услугите - със 7,7%, и в строителството - с 5%, показват предварителните данни на НСИ. На годишна база разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 8,3%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 8,8%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения на годишна база варира от 1% за "Хотелиерство и ресторантьорство" до 19,9% за "Култура, спорт и развлечения". Най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в сектор „Култура, спорт и развлечения” - 19,6%. По-съществено увеличение на тези разходи се отчита и в „Хуманно здравеопазване и социална работа” - с 10,3%, и „Операции с недвижими имоти” - с 10,2%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 0,8%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 1,9%, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - с 4,6%. България продължава да е сред лидерите в ЕС по ръст на разходите за труд през третото тримесечие, отчете и Евростат. По данни на Европейската статистическа служба за посочения период увеличението на разходите за труд у нас достига 8,4%. Разходите за възнаграждения са нараснали с 8,3%, а за други разходи – с 8,8%. Година по-рано разходите за труд отчитат ръст от 7,2%. Средно за ЕС ръстът на разходите за труд достига 1,9% за периода с 2% увеличение на разходите за възнагражденията и 1,5% - на другите разходи.
Източник: Дума (21.12.2016)
 
Битовите отпадъци са били над 3 млн. т през 2015 г., голяма част от тях са депонирани През 2015 г. образуваните битови отпадъци са били 3.011 млн. тона От тях депонирани са били 1.856 млн. т, предадените директно за рециклиране – 154 хил. тона., а стигналите до съоръжения за вторично третиране възлизат на 1.002 млн. тона. Това сочат данните от Националния статистически институт, изчислени на базата на регулярното статистическо наблюдение за битовите отпадъци, така и от Националната информационна система за отпадъците на Изпълнителната агенция по околна среда. За същата година събраните строителни отпадъци на депата за битови отпадъци са 466 хил. тона. Количеството на събраните битови отпадъци се оценява чрез преки измервания, а при липса на такива - на базата на транспортни документи. Продължава изграждането на регионални системи за управление на битовите отпадъци. Същевременно се закриват изградени в миналото депа за битови отпадъци, които не отговарят на екологичните изисквания. През 2015 г. системите за битови отпадъци са 151, от които 43 регионални. Обслужените населени места през 2015 г. са 4 593. Същевременно събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население за 2015 г. са оценени на 420 килограма. Битови отпадъци са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав не пречи на третирането им съвместно с битовите.
Източник: Дневник (21.12.2016)
 
Българите продължават да купуват все по-скъпи горива. Цената на бензина в последните три месеца се е повишила с 3.54%, или 0.07 лв. за литър, показа справка на в. "Сега". За последните шест месеца бензинът е поскъпнал с 0.09 лв. на литър, или с 4.59%, сочат данните на fuelo.net. Вчера средната цена на най-масовия бензин А 95 бе между 1.78 до 2.15 лева за литър, в зависимост от това в коя част на България се зарежда автомобилът. Запазва се и тенденцията цената да се вдига с отдалечаването от морето. Така, ако на част от бензиностанциите във Варна или Добрич А 95 може да се купи за 1.78-1.90 лв. за литър, то цената в София вече достигна до 2.10 лв. Цената на дизела също варира. При тоз вид гориво разликата е дори още по-голяма и достига до 40 ст. Така например вчера литърът се продаваше между 1.77 и 2.17 лева. Отново най-евтино бе в морската ни столица, докато в София цената е значително по-висока, средно 2.06-2.07 лв. за литър, показва справката. България продължава да бъде с високи цени на горивата и дори надминава по скъпотия част от по-богатите западни държави. Литърът А 95 у нас струва 0.484 евро, преди да се начислят акциз и ДДС, докато в Полша той е само 0.336 евро, в Чехия е 0.407 евро, а в Австрия - е 0.466 евро. По-евтино - без акциз и ДДС, купуват литър А 95 дори във Великобритания и Швеция, където средните заплати са далеч по-високи от тези у нас. И до момента няма конкретно обяснение какво точно оскъпява горивата у нас. Тези дни шефът на "ЛУКойл България" Валентин Златев отрече да има картел на пазара на горива и заяви, че сходните цени при различните търговци са логични. Те били резултат от стойностите на международните пазари - като суровини, биокомпоненти и дори транспорт. Затова и нямало защо България да прави изключение от тях. "Откъде да дойде разликата в цената?", запита риторично петролният бос, който участва в заседанието на временната парламентарна комисия, създадена да разследва има ли картел при горивата. Според Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е имало договаряне на цени през годините и част от най-големите петролни фирми на пазара са били част от схемата. Затова през октомври КЗК обвини шест фирми в картел - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол". Към момента обаче нито една от тях не е санкционирана. С "отворен финал" остава и производството за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим", започнато през февруари. Според КЗК компанията е продавала по-евтини горива на партньори зад граница, отколкото на родния пазар, макар той да е с най-голям дял. ЕДНО КЪМ ЕДНО За типична контрабанда - пренос на стоки през границата и неплащане на дължими такси и данъци към фиска, не може да се говори при пренасянето на горива с танкери, категорични са представителите на един от големите търговци на течни горива у нас - "Сакса". Проблем обаче е сивият сектор и неплащането на ДДС при търговията с горива, заявиха експертите на вчерашното заседание на временната парламентарна комисия. Според шефа на компанията Атанас Димов проблемът е в липсата на фискални устройства на ведомствените бензиностанции. Съакционерът на "Сакса" Светозар Димов допълни, че у нас има несъвършена конкуренция - олигопол с ясно изразен пазарен лидер - "ЛУКойл България".
Източник: Сега (22.12.2016)
 
Чуждестранните туристи към България се покачват с 20% през ноември Броят на чуждестранните туристи, посетили България през ноември нарасна с 20% спрямо същия период на година, достигайки 524 125, показват данни от Националния статистически институт. Делът на гражданите от страните членки на ЕС възлизат на 56.6% от всички чуждестранни туристи през ноември, с 29.3% повече в сравнение с ноември 2015 г. Туристическите пристигания от Испания са се увеличили с 60,9% на годишна база, като една трета от тях са с цел почивка и пътуване. Броят на туристите, посетили приятели или роднини или просто транзитно преминаващи страната се увеличава с 16,9% на годишна база и възлиза на 47,7% от всички чуждестранни туристи през ноември. Ваканционните пътувания през ноември се увеличават с 21,6% на годишна база и възлизат на 31,7% от всички пътувания на чуждестранни туристи, докато броят на бизнес пътувания се покачва с 25,2% на годишна база, достигайки 20.6% от общия брой на чуждестранните туристи в България през ноември.
Източник: Други (27.12.2016)
 
НСИ отчита спад в селското стопанство през 2016 г. Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство нетният предприемачески доход в сектора през 2016 г. намалява с 16,4% спрямо предходната 2015 г. Това показва първият анализ за селското стопанство през 2016 г. на Националния статистически институт (НСИ). Крайната продукция по базисни цени (включително субсидиите, без данъците) от сектора на селското стопанство през 2016 г. възлиза на 7 млрд. и 359,7 млн. лв., което е със 6,7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5,6% и по-малко на спад в обемите - с 1,2%. Анализът показва още, че стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 млрд. и 956,6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3,5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5,7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2,4%. Продукцията в животновъдството е 1 млрд. и 744,5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14,3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите. Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 млрд. и 398,5 млн. лв., което е с 6,8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти на равен спад в цените и в обемите. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 млрд. и 961,2 млн. лв. и е с 6,6% по-ниска от 2015 г. Прогнозират намаляване в зеленчукопроизводството Силните горещини и продължителното безводие през лятото се превръща в огромен проблем за зеленчукопроизводството на полето, затова според експерти оранжерийното производство ще привлича все повече инвестиции в сектора. Това се посочва в анализ на Центъра за икономически изследвания на селското стопанство (САРА), който проучва състоянието на различните видове култури в страната, цитиран от fermer.bg. През лятото на вече миналата година статистиката отчете първото сериозно намаление в производството на пипер. Прибраната реколта беше с 2,8 на сто по-малко от лятото на 2015 г. При доматите имаше увеличение с 4,2%, но поради влошеното качество пазарът остана "гладен" за качествена продукция и основната част от доматите отидоха за преработка. И при двете основни култури през лятото се отбелязва срив в отглежданите площи, като при домати намалението беше с 3,6%, а при пипера – с 12%. Според данните на САРА за 2016 г. производството на домати е около 120 200 т, на краставиците – 53 7000 т, и на пипера – 62 500 т. През 2017 г. се очаква площите да намалеят при доматите до 29 000 дка и при пипера - до 34 000 дка.
Източник: Дума (03.01.2017)
 
2016 е най-успешната за НАП 2016 г. е годината с най-успешни резултати в Национална агенция за приходите и е категоричен успех за екипа на НАП. Агенцията я отбелязва като най-силната на ниво резултати и като най-удовлетворяваща на ниво доверие от гражданите и постижения за екипа на НАП. По предварителни данни до края на 2016 г. НАП ще събере общо 17,6 млрд. лв. приходи от данъци и осигурителни вноски. Резултатите представляват 1,9 млрд. лв. повече събрани приходи, спрямо 2015 г. Това са общо над 3,5 млрд. лв. ръст спрямо 2014 г. или над 25 % повече приходи. Подобен резултат не е постиган в историята на НАП. Истинското постижение обаче е, че екипът на НАП реализира през 2016 г. устойчивост на успеха и не само повтори, а надскочи резултатите от 2015 г. Офисът на НАП в Стара Загора също преизпълни годишната рамка на приходите, като от данъци са събрани с 10 млн. лева повече от заложените и възлизат на над 198 млн. лв. Приходите от ДДС достигат 5,4 млрд лв., резултат, който показва ръст с над 1 млрд лв. повече, спрямо миналата година. По сметките на офиса на НАП в Стара Загора са постъпили 86 млн.лв. от ДДС - с 9 млн. лв. повече от предвиденото за 2016г. Приходите от осигурителни вноски (социални и здравни) достигат 7,3 млрд лв. Увеличението тук е с над 500 млн. лв. спрямо година по-рано. Над 105 млн. от ръста се дължи на повишение в постъпленията от здравноосигурителни вноски. Приходите към бюджета от социални и здравни осигуровки от офиса в Стара Загора са над 180 млн.лв. Национална агенция за приходите е институцията, получила най-високо доверие от гражданите сред всички публични институции в България. Социологичекото проучване на Българска стопанска камара отчита, че НАП е институцията с най-голямо доверие на гражданите. 51 % от анкетираните са отговорили положително на въпроса как оценяват дейността на институциите в България и са дали доверието си на данъчната администрация. За справка, следващите институции в класацията са с 20 % по-ниски резултати.
Източник: БТА (03.01.2017)
 
Производствените цени остават без промяна през ноември на годишна база Общият индекс на цените на производител през ноември 2016 г. нараства с 0,5% спрямо предходния месец и остава без изменение на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През ноември по-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 6,4%, в преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 0,3%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 5,9%, на тютюневи изделия - с 0,9%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,6%, а намаление е регистрирано при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1,2%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2016 г. няма изменение в сравнение със същия месец на 2015 година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 8,9%, и в преработващата промишленост - с 0,6%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,0%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 8,5%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,2%, и при производството на напитки - с 1,9%, а намаление е регистрирано при производството на химични продукти - с 2,9%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2,5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември е с 0,2% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 3,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%, докато в преработващата промишленост няма изменение. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - със 7,8%, и при производството на тютюневи изделия - с 1,1%, а намаление е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,2%. На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември спада с 0,6%. Намаление на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,7%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 4,6%, и в преработващата промишленост - с 0,2%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо ноември 2015 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 9,7%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,6%. Намаление на цените се наблюдава при: производството на химични продукти - с 3,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2,2%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,9%. Индексът на цените на производител на международния пазар през ноември се увеличава с 1,0% в сравнение с предходния месец. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 5.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,8%. На годишна база индексът на цените на производител на международния пазар през ноември 2016 г. нараства с 1,3%. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - с 8.3%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,3%. В преработващата промишленост увеличението на цените на производител през ноември 2016 г. е с 1,2% спрямо ноември 2015 година.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)
 
Производството на природен газ е с най-голям ръст през октомври на годишна база В производство на енергийни продукти през октомври на годишна база Националният статистически институт (НСИ) отчита най-голям ръст при производството на природен газ - с 60 на сто. Отчетеният ръст при дизеловото гориво е с 39%, а при пропан-бутанови смеси - с 12,5%. На годишна база към октомври производството на електроенергия нараства с 1,7%. Спрямо септември най-силно нараства производството на твърди горива - с 37,6% до 3 528 хил. т. Производството на природен газ остава без изменение. Произведената електроенергия е с 3,2% повече и стига до до 3 648 Гвтч. спрямо предходния месец. На месечна база през октомври най-силно нарастват доставките на твърди горива - с 37,4% до 3 620 хил. т, и на природен газ - с 37,9% до 273 млн. куб. м. Намаляват доставките на пропан-бутанови смеси - с 4,5% до 42 хил. т, и на безоловен бензин - с 10% до 45 хил. т.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)
 
Срив на износа на ток през 2016 г. С близо 40 процента е намалял износът на електроенергия от България през 2016 г. в сравнение с предходната година, сочат оперативните данни на "Електроенергийния системен оператор". Според тях е намаляло и производството на ток като цяло, съществен спад при водните електроцентрали, но значителен ръст при мощностите на биомаса. Статистиката сочи, че през миналата година са произведени малко над 45 млн. мегаватачаса, докато година по-рано продукцията е била над 49 млн. МВтч и това е спад от 8.27 процента. При базовите централи производството е намаляло с 6.13% от 39.9 млн. МВтч на 37.4 млн. МВтч през 2016 г. Износът на ток се е сринал с 39.1 на сто и е възлизал на 6.4 млн. МВтч, докато през 2015 година е бил за 10.5 млн. МВтч. и бе отчетен ръст от около 10 процента. Тенденцията за рязко намаление на износа на електроенергия започна още в първите месеци на 2016 г. За първото тримесечие бе отчетен спад на експортираните количества с 53 на сто и намаление на цените на електроенергията зад граница с около 15-20 на сто. Една от причините за този спад са големите количества евтина енергия, търгувана от Норвегия и Швеция. Другата – сериозният спад в цената на природния газ, което накара много страни като Италия да пуснат в действие газовите си централи. Това допълнително наводнява пазара с евтина енергия, а поради девалвация на турската лира намалява и износът към южната ни съседка Турция - една от основните дестинации за българската електроенергия, отчетоха тогава от ЕСО. При потреблението в страната през 2016 г. обаче се констатира лек ръст от 0.16 процента. Преносният оператор отчита спад на произведената енергия от възобновяемите енергийни източници с 2.73 на сто, но при поетото от разпределителните мрежи производство на зелен ток има ръст от 2.77 процента. По-съществено е намалението при вятърните централи, присъединени към преносната мрежа – 5.7 на сто, докато при слънчевите има лек ръст от 0.15 процента. Спад от 26 на сто има и при производството на ток от хидроцентралите. Истински бум на производството обаче има при тока от биомаса, отдаден в резапределителните мрежи – 49.83 на сто спрямо 2015 г. Ръстът при преносната мрежа на тока от биомаса е близо 11 процента.
Източник: Медия Пул (05.01.2017)
 
Борсата скочи с 27% за година Фондовата борса постигна впечатляващ резултат през 2016 г. Основният борсов индекс SOFIX нарасна с 27,23% през миналата година. Това е отлично постижение, особено след като борсата завърши 2015 г. със спад от 11,72%. Ръстът на борсата дава основание и пенсионните фондове, които инвестират в български акции, да обявят добри резултати за изминалата година. Фондовата ни борса постигна много добри резултати не само спрямо предходните години, но и в сравнение с борсите на съседните страни. SOFIX се нарежда на трето място по ръст през 2016 г. сред общо 19 индекса от други борси в Централна и Източна Европа, по данни на Investor.bg. Очакванията на брокерите са 2017 г. също да бъде добра за инвестиции в акции.
Източник: Стандарт (05.01.2017)
 
Машиностроенето привлича най-много чуждестранни инвестиции Последните две години - 2015 и 2016 г. бяха доста успешни, надявам се да запазим темпото, коментира в интервю за БНР дейността на Агенцията за инвестициите нейният председател Стамен Янев. "През 2016 г. имаме 24 проекта, които сме сертифицирали, тоест държавата застава зад тях и ги подпомага. Те са на стойност 385 милиона лева, които имат потенциал да разкрият над 4700 нови работни места", отбелязва Янев. Към настоящия момент предстои сертифицирането на 25 проекта, т.е. събират необходимите документи, изясняват се финансови параметри. Тяхното реализиране би донесло нови 456 милиона лева инвестиции и над 5700 нови работни места, посочи шефът на агенцията. Според Янев, запазва се тенденцията от последните години - инвестициите да са главно в сферата на машиностроенето и най-вече автомобилостроенето, аутсорсинг - възможността за изнесени и споделени услуги към определени центрове, както и логистиката, като форма на концентрация на стоки и услуги между Европа и Азия.
Източник: Money.bg (06.01.2017)
 
От началото на 2016 г. до края на октомври сънародниците ни зад граница са изпратили над 1,424 млрд. лв. в България. За същия период на 2015 г. те са пратили 1,413 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ). Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция. Близо 325 млн. лв. са изпратили българите от Съединените щати, а за 10 месеца от Испания са дошли 283 млн. лв. Работещите в Гърция са пратили на семействата си над 110 млн. лв. За периода януари-октомври 2016 г. от Великобритания са дошли над 105 млн. лв., показват още данните на БНБ. Най-малко пари са дошли от Кипър - 4,4 млн. лв., и Русия - 7,1 млн. лв. Българските граждани, живеещи в Германия, пък са пратили над 91 млн. лв. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Няма данни и за паричните преводи, направени с Wester Union или Money Gram. Сама по себе си тази статистика не е голяма новина, но е поредното доказателство, че емигрантите имат огромно влияние върху българската икономика. Всъщност средствата, които те пращат на семействата си тук, надвишават многократно размера на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната. За първите десет месеца на 2016 г. преките инвестиции в България възлизат на 942 млн. евро, като са по-ниски с 46,1% (806,2 млн. евро) спрямо януари – октомври 2015 г., когато възлизаха на 1,748 млрд. евро. Само в рамките на октомври те намаляват с 25,2 млн. евро, докато през същия месец на миналата година са се увеличили със 137,8 млн. евро, показват предварителните данни на БНБ. От януари до октомври дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 302,8 млн. евро. Той е по-нисък с 668,2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на миналата година, когато беше 970,9 млн. евро. Данните са предварителни и с отчета за ноември 2016 г. ще бъдат направени ревизии на данните за януари – октомври 2016 г., уточняват от централната банка. Тенденцията е парите, които сънародниците ни зад граница изпращат в България, да нарастват. Причината е, че нивата на безработицата в Европейския съюз (ЕС) драстично намаляха и почти достигнаха нивата си отпреди кризата от 2008 г. На трудовия пазар в ЕС безработните са 20,4 млн. души, или нивото на безработица е 8,3 на сто. Това е най-ниското ниво от февруари 2009 г. насам, показват последните данни на Евростат.
Източник: profit.bg (06.01.2017)
 
Приходите на ведомствените бензиностанции през миналата година са нараснали Оборотът на т.нар. ведомствени бензиностанции нараства през последните три години, като отчита ръст от 19.8% към ноември 2016 г. спрямо цялата 2015 г. От друга страна, заради по-ниската цена на горивата приходите в сектора като цяло спадат. Все още няма данни за последния месец на 2016 г., но средните месечни постъпления от продажби на дребно спрямо предходната година са с 5.5% надолу. Това показва писменият отговор на финансовия министър Владислав Горанов в отговор на отправено запитване от депутатите Мартин Димитров и Петър Славов. Тенденцията за нарастване на оборотите на ведомствените бензиностанции на фона на ниските цени на петрола през последните години може да означава, че има някакво изсветляване.Броят регистрирани обекти, които търгуват с гориво в страната, расте от 3.3 хил. през 2014 до 4.2 хил. през първите 11 месеца на 2016 г. Същата тенденция се наблюдава и при количествата продадени дизел, бензин, пропан-бутан и метан. Но оборотът на бензиностанциите намалява от 6.4 млрд. лв. до 5.3 млрд. лв. за същия период. Това сочат данните от електронната система с фискална памет (ЕСФП) и нивомерните системи, които свързват обектите с НАП и митниците. Обяснението може да е драстичният спад с близо 50% на цените на петрола през 2014 г. Тоест, въпреки че се продава повече, количеството струва по-малко и това води до по-ниски приходи за търговците. Но една част от сектора се справя значително по-добре въпреки международните цени. Това са т. нар. ведомствени бензиностанции - обекти, които зареждат с гориво превозните средства на фирми и земеделски производители за собствените им нужди. Груба сметка сочи, че ведомствените бензиностанции отчитат увеличение на приходите. Средно всеки обект е имал 185 хил. лв. оборот през 2014 г., а през първите 11 месеца на 2016 г. сумата е нараснала до 220 хил. лв. От друга страна, останалите обекти за продажба на дребно отчитат обратната тенденция – средният приход на обект е 2.4 млн. лв. преди 2 години, а миналата година – 1.8 млн. лв. В резултат пазарният дял на бензиностанциите "за собствена нужда" расте от 2% през 2014 г. до 5.95% от общия оборот на търговията на дребно с горива две години по-късно.До миналата година ведомствените бензиностанции нямаха задължение да са свързани с НАП и митниците и да подават данни за извършените продажби и наличности в реално време. Това стана в края на 2015 г., като целта на мярката бе ограничаване на сивия сектор в търговията с горива. Преди това държавата въведе регистрационен режим и до 9 март 2015 г. броят собственици на подобни бензиностанции бе над 6200, а обектите им – 12.3 хил. През 2014 финансовото министерство изнесе данни, според които за над 30 хил. обекта няма данъчна информация, а загубените приходи за бюджета са 1.1 млрд. лв.
Източник: Капитал (09.01.2017)
 
Цените на едро се понижиха през първата седмица на януари Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през първата седмица на януари с 2,18 на сто до 1,418 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Спрямо 8 януари 2016 година ИТЦ е с 2,26 на сто по-висок - тогава е бил 1,386 пункта. Базовото ниво на ИТЦ - 1.000, е от 2005 година. Оранжерийните домати поевтиняват с 1,4 на сто тази седмица и се търгуват по 2,07 лева за килограм. Вносните домати се продават по 1,97 лева за килограм. Българските оранжерийни краставици поскъпват с 15,1 на сто до 3,50 лева средно за килограм. Цената на картофите се понижава с 9,9 на сто до средно 0,64 лева за килограм на едро. Цената на морковите се понижава с 6,1 на сто до 0,87 лева за килограм. Зелето поскъпва с 19,6 процент и се търгува по 0,55 лева за килограм на едро. Ябълките се търгуват средно по 1,20 лв./кг. Цената на лимоните се понижава със 3,6 на сто до 1,85 лева за килограм. Портокалите поевтиняват с 8,2 на сто и се търгуват по 1,12 лева за килограм. Мандарините се търгуват по 1,31 лв./кг, а бананите - по 2,07 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,2 на сто и се продава средно по 5,61 лв./кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 9,95 лв./кг. Олиото се купува по тържищата по 2,06 лева за литър. Цената на каймата се задържа средно 4,67 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поевтинява с пет стотинки и се търгува по 3,80 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,52 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", се вдига с три стотинки до 0,83 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,34 лв./кг. Яйцата се продават по 0,20 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (09.01.2017)
 
За 9 години похарчиха 60 млрд. за обществени поръчки За 9 години - от 2007 г. до 2015 г., държавните структури в България са изхарчили над 60 млрд. лв. за близо 200 хил. процедури по Закона за обществените поръчки, пресметнаха от ИПИ. През този период в ролята на възложители са влезли повече от 3 000 държавни органи, общини и предприятия, а спечелилите поръчките са близо 20 хил. Най-големите поръчки са в строителството. Но има и други, по-малко известни и доста интересни факти. Например най-скъпият договор в изследвания период е за превоз на пътници и е спечелен от БДЖ. Поръчката е дългосрочна - за 15 години, а стойността й е в размер на 4,6 млрд. лв. Договорът за изпълнението й е подписан на 25 юни 2009 г. Прави впечатление, че сред компаниите, които са спечелили най-много и най-скъпи поръчки, се класират няколко доставчика на лекарствени продукти и медицинска апаратура, посочват от ИПИ.
Източник: Стандарт (09.01.2017)
 
България е сред страните в ЕС с най-силен ръст на продажбите на дребно през ноември България е сред първенците в Европейския съюз по годишен ръст на продажбите на дребно през ноември 2016 г., показват данните на Евростат. Отчетеното увеличение е 6%. Спрямо октомври повишението достига 0,9%. По-добри данни се отчитат само в Люксембург (12,4%), Словения (11,3%) и Румъния (9,5%). Купувачите в еврозоната са забавили леко разходите си през ноември 2016 г. спрямо година по-рано, показват още данните на Евростат. На годишна база растежът при продажбите на дребно в еврозоната се забавя до 2,3% през ноември, докато в целия ЕС търговията на дребно нараства с 3,4%.
Източник: Инвестор.БГ (09.01.2017)
 
Безработицата в България спада до най-ниско ниво от лятото на 2009 г. през ноември Безработицата в България се е понижила до най-ниско ниво от 2009 г. през ноември, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През ноември безработицата в България се е понижила до 7,1% от 7,2% през октомври, като тенденцията за плавен спад се задържа дори и след отпадането на по-активната заетост през лятото. За последен път подобно равнище е регистрирано през август 2009 г. - 7,2%. Най-ниското равнище на безработица у нас е отчетено в края на 2008 г., когато нивото ? започна да се увеличава заради кризата – 4,9%. През ноември миналата година общо 229 хил. души в България са били без работа спрямо 233 хил. през октомври и 264 хил. души година по-рано. Нивото на младежката безработица в България през ноември 2016 г. обаче се увеличава до 22% от 21,6% през октомври и 20,1% през ноември 2015 г. Общо 33 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа в предпоследния месец на миналата година. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло също се понижава през ноември – до 8,3% от 8,4% през октомври и 9% през ноември 2015 г. Общо малко над 20,4 млн. души в ЕС са били без работа през месеца, от които почти 15,9 млн. души са граждани на държавите от еврозоната. Безработицата във валутния блок остава стабилна втори пореден месец на ниво от 9,8% през ноември миналата година. Държавата с най-ниска безработица през ноември 2016 г. е Чехия – 3,7%, следвана от Германия – 4,1%. Гърция и Испания остават страните с най-висока безработица – съответно 23,1% и 19,2%. Най-голям годишен спад на безработицата през ноември е отчетен в Хърватия. В Естония, Кипър, Дания и Италия са регистрирани единствените увеличения. Що се отнася до младежката безработица, общо 4,28 млн. младежи на възраст до 25 години са били без работа в ЕС през ноември миналата година. От тях малко над 3 млн. души са граждани на държавите от еврозоната. Нивото на младежката безработица в ЕС през ноември е отчита лек ръст спрямо октомври до 18,8%, а в еврозоната се увеличава до 21,2%, макар че остава по-ниско в сравнение с ноември 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2017)
 
НСИ отчита подобрение на промишленото производство и на търговията на дребно през ноември Проучване на Националния статистически институт (НСИ) отчита подобрение на промишленото производство и на търговията на дребно през ноември 2016 година, както и изненадващо солиден ръст на активността в строителството. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през ноември с 1,6% в сравнение с октомври, когато беше отчетено повишение с 0,3%, като това представлява подобрение на производството за пети от първите единадесет месеца на миналата година. Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира солидно повишение от 4,3% (спрямо ноември 2015-а) след растеж от 2,8 на сто през предходния месец. През ноември увеличение с 2,4% спрямо месец по-рано е регистрирано в преработващата промишленост и с 2,2% в добивната промишленост, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ беше отчетно понижение от 1,3 на сто. На годишна база производството в добивната промишленост нараства с 9,8%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,0% и в преработващата промишленост - с 4,9 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през ноември е с цели 4,7% над равнището от предходния месец, след като през октомври се понижи с 2 на сто. Това представлява повишение на производството в строителния сектор за пръв път от август насам, когато то отчете месечен растеж от 0,4 на сто. Продукцията на гражданското и инженерно строителство се увеличава с 5,7%, докато продукцията от жилищно и сградно строителство нараства с 3,7 на сто. На годишна база обаче, строителната продукция регистрира понижение с 3,5%, влошавайки се единадесети пореден месец от началото на миналата година, но след негов спад с цели 14% през октомври. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през единадесетия месец на 2016-а година. През ноември оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, нараства по съпоставими цени с 0,9% спрямо октомври, когато се повиши с 0,5%, докато на годишна база търговският оборот се увеличи с цели 6,1% след повишение с 2,9% месец по-рано. Днешните данни предполагат за наличието на стабилизация или дори за ново известно ускоряване на растежа на българската икономика през последното тримесечие на 2016-а година след известно негово забавяне през трите месеца до края на септември. Преди месец НСИ оповести данни, според които брутният вътрешен продукт на България се повиши през периода юли - септември с 0,7% на тримесечна база и с 3,4% на годишна база - под предварителни оценки за растеж съответно с 0,8% и с 3,5 на сто и след по-добра икономическа експанзия през второто тримесечие от 0,9% на тримесечна и от 3,6% на годишна база.
Източник: econ.bg (11.01.2017)
 
Средният осигурителен доход се повиши до 794 лв. през ноември Размерът на средния осигурителен доход за България за ноември 2016 г. е 793,92 лв., съобщи Националният осигурителен институт (НОИ). Спрямо октомври повишението е с близо 14 лева. Тогава показателят беше в размер на 780,75 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 декември 2015 г. - 30 ноември 2016 г. е 766,89 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през декември 2016 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване, уточняват от Института.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2017)
 
Строителната продукция се оттласна от дъното през ноември След като през октомври достигна исторически най-ниската си стойност, през ноември строителната продукция в България се оттласва от дъното благодарение на ръста на сградното строителство, показват данни на Националния статистически институт. През ноември строителната продукция отчита месечен ръст от 4,7%. Продукцията от сградното строителство се увеличава с 5,7%, а от т.нар. гражданско/инфраструктурно строителство (т.е. на всякаква инфраструктура – пътна, жп, социална, културна и т.н.) - с 3,7%. На годишна база строителната продукция продължава да отчита спад, който обаче се забавя спрямо октомври. Общият индекс записва понижение от 3,5% спрямо ноември 2015 г. То се диктува от свиването на инфраструктурното строителство заради бавното усвояване на европейските средства и все още нестартиралото по-мащабно строителство, финансирано от оперативните програми. При гражданското/инфраструктурно строителство през ноември 2016 г. е отчетен годишен спад от почти 6%, а при сградното строителство – 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2017)
 
През 2017 г. НСИ ще изследва банкрутите Регионалната бизнес демография, регистрацията и банкрутите са новите изследвания, които Националният статистически институт (НСИ) ще проведе за пръв път през 2017 г. Те са включени в Националната статистическа програма за 2017 г., одобрена днес от правителството. Нови са изследванията за годишните разходи на работодателите за труд и техните основни компоненти, дейността на финансовите и на нефинансовите предприятия, които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, районните отоплителни и охладителни системи, статистическата система от индикатори за устойчиво развитие, пространствените данни за населението в грид формат, съобщи правителствената пресслужба. НСИ ще участва в няколко проекта на Европейската комисия, между които наблюдение на самостоятелната заетост, модул "Здраве" и подобряване на статистиката на социалната защита. През 2016 г. институтът е провел успешно 248 статистически изследвания, а органите на статистиката – 48. За първи път през 2016 г. в България са проведени изследвания на образованието и обучението на възрастни, на продължаващото професионално обучение на заетите, тримесечни индекси на цените на производител за юридически и счетоводни дейности, консултантски дейности в областта на управлението и архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи, се казва в отчета, също одобрен от правителството в оставка.
Източник: Дневник (12.01.2017)
 
Износът расте с 14.6% през ноември Експортът на страната продължава да нараства за четвърти пореден месец, като темпото дори се ускорява. Продажбите на български стоки се увеличават с 14.6% през ноември на годишна база – най-високият отчетен ръст от март 2015 г. насам, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Принос за това имат както пазарите на страните от ЕС, така и на тези извън съюза. Ръстът към ноември е 1.5%.Износът към трети страни бележи ръст с 18.4% на годишна база, като това прави ноември най-силния месец през последните година и десет месеца. С натрупване статистиката все още отчита спад на сделките със страни извън ЕС, но той се смалява до 8.1% спрямо предходната година. За сравнение, през първите девет месеца на 2016 г. износът бе с 12% по-нисък от отчетения през същия период на 2015 г. Причината за минуса бяха месеците от март до юли, когато експортът към трети страни се срина заради забавяне на икономиките на основни търговски партньори като Китай, Турция и Русия, по-ниската цена на петрола и на долара. Данните към ноември по държави показват, че на годишна база има най-голям спад в търговията с Турция – с 317.8 млн. лв. (-8.8%), следвана от Сингапур и Китай, съответно с 311 млн. лв. (-47.8%) и 256.9 млн. лв. (-26.4%). На месечна база обаче към ръста на износа от 18.4% най-голям принос имат именно Китай (4.6 пр.п.) и Турция (2.3 пр.п.). Не е сигурно обаче дали положителните данни за търговията с Турция ще се задържат и през 2017 г. предвид проблемите на южната ни съседка. По данни на турския статистически институт икономиката на страната се свива, кредитният й рейтинг също спада, а лирата поевтинява спрямо еврото, което прави вносните стоки по-скъпи за турските потребители. Най-голям спад по стокови групи от началото на годината продължава да се засича при износа на напитки и тютюневи изделия – 23.7% на годишна база. Най-голямо увеличение бележи експортът на разнообразни готови продукти – с 26.8% повече от периода януари-ноември през 2015 г.Продажбите на български стоки в ЕС също нарастват по-бързо спрямо предходния месец и към ноември отчитат увеличение с 12.8% на годишна база, сочат данните на НСИ. Разбивката по държави и по стокови групи за търговията със съюза обаче идва с месец закъснение, така че към момента няма актуални данни за ноември. Към октомври тя показва, че най-значителен ръст бележат износът на напитки и тютюневи изделия към ЕС – с 27.8% на годишна база. Най-голям спад отчитат продажбите на минерални горива, масла и подобни стоки – с 18.7% спрямо същия период на 2015 г. Причината за това най-вероятно са все още ниските цени на горивата, тъй като оскъпяването започна след срещата на страните, износителки на петрол (ОПЕК), в края на ноември 2016 г. В допълнение за периода януари-октомври износът на страната ни се е увеличил най-много към Германия и Румъния – съответно с 435.5 млн. лв. (9.1%) и 325.2 млн. лв. (10.5%) на годишна база. Търговското салдо за ноември продължава да е на минус – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 2.04 млрд. лв. Сумата е с 8.3% по-ниска от отчетената за първите единадесет месеца на 2015 г., като свиването на разликата се дължи главно на по-силния износ към ЕС.
Източник: Капитал (13.01.2017)
 
Безработицата се вдигна сезонно през декември Безработицата през декември 2016 г. е 8% при 7.9% през октомври и през ноември, сочат данните на Агенцията по заетостта. Увеличението на броя регистрирани в бюрата по труда е с 3035 души, а причината е в затихващия ритъм на бизнес активността в края на годината, разяснява агенцията. В прессъобщението се изтъква, че стойността на показателя е най-ниска за декември през последните 8 години, както и че за пръв път от 2009 г. броят на регистрираните безработни през месеца е под 300 хил. души. В края на 2016 г. в бюрата на труда се водят на отчет 261 015 души без препитание, с 67 906 по-малко в сравнение с декември 2015 г. Продължава да намалява броят на безработните в областите София-град, Благоевград, Перник и Видин. На работа през декември 2016 г. са постъпили общо 13 553 безработни, от които 12 650 – на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 903 безработни. В бюрата по труда са заявени 9 082 свободни работни места на първичния пазар като три четвърти са в частния сектор. Най-голямо търсене на работна сила от частния сектор се регистрира в преработващата промишленост (3 097); търговията (1554); административните и спомагателни дейности (755); транспорта, складирането и пощите (512); хотелиерството и ресторантьорството (485); образование (398); финансови и застрахователни дейности (375); операциите с недвижими имоти (360); строителството (334 ); селското, горското и рибното стопанство (231). В сравнение с декември миналата година броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 2 408.
Източник: Дневник (16.01.2017)
 
Инфлацията в България е нараснала през декември спрямо ноември, показват данните на НСИ. Това е най-високото темпо на растеж от юли насам. На месечна база индексът на потребителските цени се е повишил през декември с 0,6% спрямо предходния месец. Спрямо една година по-рано пък нивото на цените е нараснало с 0,1%. Средногодишната инфлация за 2016 г. обаче е понижена 0,8 на сто спрямо периода януари-декември 2015 г. заради стабилните стойности от предишните месеци на годината. Причините за повишението на инфлацията през декември спрямо ноември са нарастването с 1,9% на транспортните цени, с 0,9 на сто на цените на хранителните продукти, на облеклото и обувките. В същото време цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия са намалели с 0,1% спрямо предходния месец, докато цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива са се повишили с 0,1 на сто. През ноември цените в здравеопазването са намалели с 0,1% спрямо ноември, докато тези на съобщенията са се понижили с 1,1 на сто. Цените за развлечения и култура са скочили с 2,5%, а цените на ресторанти и хотели - с 1,4%.
Източник: Дума (16.01.2017)
 
Unicredit: Ръстът на българската икономика ще се ускори до 3,6% през 2017 г. Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори от 3,4% миналата година до 3,6% през 2017 г. След това обаче, през 2018 г., ще се забави отново до 3,4 на сто. Това прогнозират експертите от UniCredit Bulbank. Според техните оценки номиналният БВП през 2016 г. 46,5 млрд. евро, през 2017 г. ще бъде 48,6 млрд. евро, а през 2018 г. - 51,1 млрд. евро. Според Кристофор Павлов, главен икономист на банката, ако парламентарните избори не произведат ясно изразен завой в посока по-дисфункционални политики, икономиката се очаква да достигне цикличния си пик в края на 2017 г. или в началото на 2018 г. – приблизително две години след останалите държави от Централна и Източна Европа. „На фона на много силната позиция на страната – солидна инерция при растежа, двойни излишъци и значителни по размер фискален и валутен резерви – непосредствените последици от оставката на правителството на ГЕРБ върху растежа и провежданите политики ще останат ограничени“, прогнозира Павлов. Експертите от Unicredit прогнозират още, че средната заплата в България ще се повиши през 2017 г. до 1039 лв. (533 евро), а следващата година ще нарасне до 1125 лв. (577 евро). По данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2016 г. средната заплата у нас е била 954 лв. Що се отнася до потребителските цени, през вече изминалата година те се понижава с 0,8%. Тази година обаче те ще отбележат ръст в размер на 1,1 на сто, а през 2018 г. се очаква инфлацията да се ускори до 1,6%. Износът се очаква да запази относително един и същ темп на ръст. През 2016 г. повишението възлиза на 5,4 на сто, а през тази и следващата година прогнозите са съответно за ръст от 4,8 и 4,9%. Вносът от своя страна ускорява повишението си, като след 3,8% ръст през 2016 г., се очаква да запише ръст от съответно 4,2 и 5,2%. Според изчисленият на UniCredit нетните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) възлизат на 3% от БВП през 2016 г. Техният дял ще се увеличава през тази и следващата година съответно до 3,3 и 3,5%. Брутният външен дълг пък ще намалява о 72,8% от БВП миналата година до 67,9% и 63,8% от БВП съответно през 2017 и 2018 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2017)
 
Най-високи нива на годишна дефлация в Европейския съюз са регистрирани у нас. Това се вижда от данните за декември 2016-та на Европейската статистическа служба "Евростат". През дванадесетия месец на годината понижението на цените в България е било с 0.5%. След нас в класацията на поевтиняването се нареждат Ирландия с 0.2% и Румъния с 0.1 на сто. На противоположния полюс с най-голямо повишение на цените са Естония с инфлация от 2.4%, Белгия - с 2.2%, както Чехия и Латвия с по 2.1 процента ръст на цените. За декември "Евростат" регистрира средна инфлация за Европейския съюз от 1.2% и от 1.1% за еврозоната. За сравнение през ноември европейската статистика отчете ръст на цените и в ЕС и в Еврозоната с по 0.6 процента. Най-голям ефект за повишението на цените според европейската статистика имат транспорта, при който беше отчетено повишение на цените с 0.21 процентни пункта, зеленчуците, които поскъпнаха средно с по 0.07 процентни пункта, както и горивата за отопление, при които инфлацията бе в рамките на 0.05 процентни пункта. Същевременно поевтиняване бе регистрирано при газта – с 0.1 процентни пункта, телекомуникациите - с 0.05 процентни пункта и продуктите за лична хигиена, цените на които паднаха с 0.04 процентни пункта.
Източник: Банкеръ (19.01.2017)
 
Средно 100 заплати са нужни за покупка на жилище Около 100 средни месечни заплати са необходими, за да си купи българинът добро жилище в някой от големите градове. Това сочат разпространени вчера изчисления на "Инфограф" за пазара на имоти. В 6 от тези градове обаче трябва да се работи значително повече. Начело на класацията за времето, нужно за покупката на жилище, е Варна. Изследването е на база данни на НСИ за периода април - юни 2016 г. Според него излиза, че са нужни средно 100 месечни трудови възнаграждения за покупката на дом от 100 квадратни метра. На практика това е средният доход на един зает в продължение на 8.5 години. По данни на брокери след раздвижването на имотния пазар в последните две години именно това вече е най-търсеното и предпочитано жилище за покупка. В изчисленията не са включени имоти ново строителство, при които офертите може да са и значително по-високи. В шест от най-големите градове, които обхващат най-многобройното население, обаче цената на жилищата, измерена в месечни заплати, е много над тази в по-малките. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Най-скъпо спрямо дохода излиза инвестицията в собствен дом във Варна. В морската столица трябват близо 163 месечни заплати, или почти 14 години. В София и в Пловдив сроковете почти се изравняват - в столицата са нужни 138 месечни заплати, а във втория по големина град в България - 137. В София от години жилищата държат най-високи цени в сравнение с всички останали градове, но там се отчита и най-високата средна месечна заплата. Подобно е положението и в Пловдив. Градът в последно време дори изпитва недостиг на жилища заради бурното развитие на близките индустриални зони. В съответствие с растящата нужда от работна ръка е и увеличението на средните доходи в региона. Най-бързо и евтино в шестте големи града може да се вземе жилище в Стара Загора - срещу 111 месечни или близо 9 годишни заплати. България е в челото на класацията по поскъпване на имотите в ЕС, сочат оповестените вчера данни на Евростат за третото тримесечие на 2016 г. Средно за Евросъюза увеличението е с 3.4% спрямо същия период на 2015 г. По ръст на цените България се нарежда след Унгария и Латвия. У нас жилищните имоти са поскъпнали с 8.8% през лятото на 2016 г. спрямо 2015 г. Преди страната ни са Унгария с 11.6% и Латвия с 10.8 на сто. В същото време спад се отчита в Кипър - с над 3 на сто, както и в Италия - с близо 1%.
Източник: Сега (20.01.2017)
 
Инвестициите в страната до ноември са с 826 млн. лв. по-ниски от миналата година Преките инвестиции в България за периода януари - ноември 2016 година са 953.7 млн. евро, като са по-ниски с 826.7 млн. евро спрямо същият период на миналата година, сочат предварителните данни на БНБ. Най-много средства са дошли от Холандия (202.1 млн. евро, 21.2% от общия размер), Германия (155.1 млн. евро) и Люксембург (128.4 млн. евро). Данните на централната банка са, че текущата и капиталова сметка на платежния баланс на страната за ноември 2016 година е положителна и възлиза на 150.1 млн. евро при дефицит от 203.2 млн. евро за ноември 2015 година. За януари - ноември показателят също е положителен - 3.358 млрд. евро, при излишък от 1.663 млрд. евро за същия период на миналата година. За 11-те месеца на миналата година текущата сметка е положителна и възлиза на 2. 315 млрд. евро. Година по-рано излишъкът е бил 453.5 млн. евро. Капиталовата сметка от януари до ноември е положителна в размер на 1.042 млрд. евро, при положителна стойност от 1.209 млрд. евро. За януари - ноември 2016 година търговското салдо е отрицателно в размер на 1.545 млрд. евро при дефицит от 2.271 млрд. за същия период на 2015 година.
Източник: Дневник (20.01.2017)
 
България в челната тройка по поскъпване на имотите в Евросъюза Цените на жилищата в ЕС нараснаха през 3-то тримесечие на 2016 година с най-солидно темпо от последната икономическа финансова криза. В България растежът е най-солиден в рамките на Съюза след този, отчетен в Унгария и Латвия, показват данни на Евростат. Според европейската статистика цените на жилищата в еврозоната са нараснали през трите месеца до края на септември 2016 година с 1,3% спрямо второто тримесечие и с 3,4% спрямо година по-рано, като това представлява тяхно най-солидно повишение на годишна база от първото тримесечие на 2008 година насам. Данните на Евростат отреждат на България място в челната тройка, тъй като цените на жилищата в нашата страна нарастват през третото тримесечие на 2016-а спрямо година по-рано с цели 8,8%, като тя е изпреварена единствено от Унгария и Латвия, където жилищните цени се повишават съответно с 11,6% и с 10,8 на сто. Цените на жилища в България се повишават през третото тримесечие на 2016 година с 1,6% спрямо предходната тримесечие, когато те се повишиха с 2,8%. За последно жилищните цени в нашата страна се понижиха на тримесечна база с 0,5% точно преди година (през третото тримесечие на 2015-а). В същото време растежът на индекса на жилищните цени в България с 8,8% на годишна база е най-солидния от последните три месеца на 2008-а година.
Източник: econ.bg (23.01.2017)
 
Българката Мариана Коцева е новият генерален директор на Евростат - статистическата служба на Европейската комисия. Тя заема мястото на досегашния шеф Валтер Радермахер, който се пенсионира в края на миналата година след осем години начело на Евростат. Коцева бе председател на Националния статистически институт, а в началото на 2012 г. стана част от екипа на Евростат, след като спечели с конкурс поста на специален съветник с ранг на зам. директор в базираната в Люксембург служба. Това я направи и българския представител на най-висока позиция в администрацията на Европейския съюз. През 2014 г. тя стана зам.- генерален директор, а според съобщение на официалния сайт на Евростат от днес назначението й начело на иинституцията е в сила от 1 януари 2017 г.
Източник: Сега (24.01.2017)
 
Българка стана генерален директор на Евростат Българката Мариана Коцева е новият генерален директор на Евростат - статистическата служба на Европейската комисия. Тя заема мястото на досегашния шеф Валтер Радермахер, който се пенсионира в края на миналата година след осем години начело на Евростат. Коцева бе председател на Националния статистически институт, а в началото на 2012 г. стана част от екипа на Евростат, след като спечели с конкурс поста на специален съветник с ранг на зам. директор в базираната в Люксембург служба. Това я направи и българския представител на най-висока позиция в администрацията на Европейския съюз. През 2014 г. тя стана зам.- генерален директор, а според съобщение на официалния сайт на Евростат от днес назначението й начело на иинституцията е в сила от 1 януари 2017 г.
Източник: Сега (24.01.2017)
 
България е сред страните с най-голямо увеличение на държавния дълг в ЕС Държавният дълг в ЕС е намалял до 83,3 на сто от БВП през третото тримесечие на 2016 година спрямо 84,2 на сто през второто, а в еврозоната - до 90,1 на сто спрямо 91,2 на сто, сочат сезонно коригирани данни на Евростат, съобщи БТА. На годишна основа дългът в ЕС отчита спад до 83,3 на сто през третото тримесечие на миналата година спрямо 85,9 на сто през същия период на предходната година, а в еврозоната - до 90,1 на сто спрямо 91,5 на сто. Най-висок е бил този дял на тримесечна основа в Гърция (176,9 на сто), Португалия (133,4 на сто) и Италия (132,7 на сто), а най-малък - в Естония (9,6), Люксембург (21,5) и в България (28,7 на сто. На годишна основа България е сред страните с най-голямо увеличение на дълга (+2,1 процентни пункта), наред с Гърция (+4,4 пп), Литва (+3,1 пп) и Португалия (+2,9 пп), докато най-съществен спад е отчетен в Ирландия (-8,5 пп), Холандия (-4,3 пп) и Унгария (-3,2 пп).
Източник: Банкеръ (24.01.2017)
 
България е в топ 3 по най-малък дълг България продължава да е в топ 3 на страните в ЕС с най-малък дълг като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат обявените днес данни на Евростат. През третото тримесечие на 2016 г. България отчита съотношение на държавния дълг към БВП от 28,7%, което е малко под нивото от второто тримесечие на годината (29,4%), но с 2,1 процентни пункта над равнището за същия период на 2015 г. Страните с най-ниско съотношение за третото тримесечие на 2016 г. са Естония (9,6%) и Люксембург (21,5%), а след нас са Румъния (36,2%) и Латвия (37,9%). В 17 страни от ЕС размерът на държавния дълг надхвърля 60% от БВП. Най-високо e съотношението в Гърция (176,9%), Португалия (133,4%) и Италия (132,7%). На тримесечна база при Гърция се наблюдава понижение от 2,9 процентни пункта, а при Италия – от 2,8 процентни пункта. На същата база най-голямо е увеличението на държавния дълг към БВП в Кипър – с 3,1 процентни пункта, и в Португалия – с 1,6 процентни пункта. На годишна база обаче съотношението на държавните задължения към БВП в Гърция отчита увеличение от 4,4%. През третото тримесечие средното съотношение на дълга към БВП в ЕС намалява от 84,2% до 83,3% спрямо предишните три месеца. На годишна база понижението е с 2,6 процентни пункта. В еврозоната съотношението на държавния дълг към БВП също е паднало с 1,2 процентни пункта спрямо предишното тримесечие до 90,1%, което е най-ниското му ниво от последното тримесечие на 2012 г. На годишна база намалението е с 1,4 процентни пункта.
Източник: Стандарт (24.01.2017)
 
Хотелите в България с най-голям ръст на нощувките България е страната с най-голям ръст на туристическите нощувки през 2016 година, сочат данните на Евростат. През миналата година общият брой на нощувките в местата за настаняване у нас е 25,2 млн., което е повишение със 17,9 на сто. 64% от нощувките у нас, или общо 16,2 млн., са реализирани от чужденци. При тях ръстът е от 21%, а нощувките, реализирани от българи, се увеличават с 12,8 на сто. Като цяло данните на Евростат за ЕС сочат слабо увеличение на нощувките през 2016 г. Общо в ЕС са реализирани 2,8 млрд. нощувки, което е нарастване от 2% на годишна база. 46% от тях са реализирани от чужденци. Европейската статистическа служба отчита понижение на броя на нощувките във Франция - с 4,6% до 394,6 млн., и във Великобритания - с 4,5% до 291,9 млн. В почти всички останали страни от Евросъюза обаче има данни за по-добро туристическо развитие спрямо 2015 г. От данните е видно още, че най-предпочитаната дестинация за туристите и през 2016 г. е Испания. В страната са реализирани 454,3 млн. нощувки, което е с почти 8% повече спрямо 2015 г. 65% от тях са направени от чужденци. На второ място по брой реализирани в хотелите нощувки се нареждат Италия и Франция с по 394,6 млн. нощувки. Прекият конкурент на България в привличането на туристи - Гърция, записва почти 100 млн. нощувки през 2016 г., но ръстът спрямо предходната година е незначителен - с 1,2%, и се дължи основно на вътрешния пазар. Чуждите граждани са реализирали 79% от нощувките в страната през миналата година. Спрямо 2015 г. обаче броят им се увеличава с едва 0,2%. Нощувките в хърватските хотели се увеличават със 7,7% до 77,7 млн. Страната привлича много чужденци (93% от нощувките). Чужденците реализират най-голям брой нощувки от общите в Малта (96%) и Кипър (95%). На обратния полюс са Германия и Полша, където чужденците реализират само 20% от всички нощувки в местните места за настаняване.
Източник: Стандарт (25.01.2017)
 
Младежката безработица е била 14,4% през 2015 г. Тенденция към намаляване на младежката безработица се отчита в годишния доклад за младежта за 2015 г., одобрен от правителството в оставка на последното му заседание. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години е 14,4%, което е с 3,3 процентни пункта под нивото от 2014 г. Заетостта нараства с 1,2 процентни пункта до 39,2 на сто. Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2014-2020) и отчита изпълнението и напредъка съобразно 21 ключови индикатора.
Източник: Инвестор.БГ (26.01.2017)
 
Икономическото доверие в Европейския съюз нарасна през октомври до едногодишен връх, като в същото време данните на ЕК за България отчитат стабилизация на икономическото доверие малко под пострецесионния връх, достигнат през септември. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, нарасна през октомври до 106,9 пункта от 105,5 пункта, достигайки най-високо ниво от декември 2015-а година насам, след като само два месеца по-рано (през август) падна до двегодишно дъно от 103,8 пункта (най-ниско ниво от септември 2014 година). По този начин икономическото доверие в региона успя напълно да възстанови загубите си в началото на лятото, които се дължаха до голяма степен на шока, предизвикан от решението на британците на 23-ти юни да напуснат ЕС. Индексът на икономическото доверие във Великобритания пък нарасна за трети пореден месец, достигайки през октомври 105,8 пункта спрямо 104,6 пункта през септември. Така индексът успя да компенсира почти изцяло своя драматичен спад от 107,0 пункта през юни до 102,6 пункта през юли (най-ниско ниво от юни 2013 година) като първа реакция на решението за Brexit. Последното проучване на Европейската комисия отчита засилване на доверието във всички основни сектори на икономиката. Индексът, измерващ доверието в индустриалния сектор на ЕС, се повиши рязко през октомври до -0,9 пункта от -2,2 пункта през септември; индексът, оценяващ доверието в сектора на услугите - до 10,5 от 9,1 пункта; този, оценяващ доверието в търговията на дребно – до 1,5 пункта от 1,2 пункт месец по-рано и индексът, определящ доверието в строителния сектор – до -12,3 от -12,4 пункта. Слабо влошаване обаче регистрира потребителското доверие в 28-те страни - членки на ЕС, като през октомври този индекс се понижи до -6,5 пункта от -6,4 пункта през септември, докато аналогичният индекс за Великобритания падна рязко до -3,3 пункта от -1,7 пункта месец по-рано, но остава далеч над дъното от -9,2 пункта, ударено през юли като непосредствена реакция на вота в подкрепа за Brexit. Според Европейската комисия важният показател за икономическото доверие на България се понижава слабо през октомври до 106,9 пункта, но остава близо до неговия пострецесионен връх от 107,0 пункта, достигнат месец по-рано (най-високо ниво от октомври 2008 година насам – когато стартира световната финансова и икономическа криза). По този начин индексът на икономическото доверие в нашата страна остава стабилно над важното ниво от 100 пункта за тринадесети пореден месец.
Източник: Банкеръ (26.01.2017)
 
Цените в промишлеността нарастват през декември с 2,6% на годишна база Производствените цени в промишлеността нарастват през декември 2016 г. с 2,6% на годишна база и с 1,5% спрямо предходния месец, съобщи НСИ. През декември спрямо ноември по-високи са цените в преработващата промишленост - с 2,1%, в добивната промишленост - с 0,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 6,5%, при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,9%, и при производството на електрически съоръжения - с 0,8%. Намаление е регистрирано при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,6%, и при производството на облекло - с 0,3%. На годишна база увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 8,5%, и в преработващата - с 4,3%. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,8%.В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 18,5%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,8%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2%. Намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,9%, и при производството на химични продукти - с 1,8%.Производствените цени на българската промишленост през декември 2016 г. растат с 0,7% спрямо предходния месец и с 0,6% на годишна база. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2016 г. е с 0,7% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 4,3%, и в преработващата промишленост - с 1%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 0,1%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 2,5%, и при производството на електрически съоръжения - с 1,3%, а намаление е отчетено при производството на облекло - с 0,7%.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)
 
НСИ отчете подобрение на бизнес климата През януари 2017 година общият показател на бизнес климата в България нараства с 0,8 пункта в сравнение с края на миналата година, когато стабилизира на нивото от ноември, показват резултати от последно за годината проучване на Националния статистически институт (НСИ). Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността и в сектора на услугите, стагнация в търговията на дребно и известно влошаване в строителната сфера. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, се повиши през януари с 0,9 пункта спрямо декември, когато нарасна с 2,3 пункта, в резултат на оптимистичните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. В същото време се отчита и известно подобрение в оценките им за притока на нови поръчки, което е съпроводено и с по-благоприятни очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Средната натовареност на промишлените мощности остава през януари на нивото от октомври 2016-а година (74,6%), но с оглед на очакваното търсене през идващите месеци се предвижда недостиг на мощности, допълва НСИ. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила, като в началото на годината се наблюдава засилване на тяхното негативно влияние. По отношение на продажните цени в промишлеността, преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, показва проучването на НСИ. През януари показателят "бизнес климат в строителството" се понижава с 1,2 пункта, парирайки аналогично по-размер повишение на индекса месец по-рано в резултат на изместване на оценките на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на техните предприятия от "добро" към "задоволително", което обаче е нормално за настоящия зимен сезон. По тяхно мнение осигуреността на строителните поръчки намалява спрямо октомври 2016-а година и се оценява на 5,3 месеца. В същото време обаче, техните очаквания както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за строителната активност през следващите три месеца са по-благоприятни, отчита НСИ. Най-сериозните проблеми, затрудняващи дейността на предприятията в този сектор, продължават да бъдат свързвани с несигурната икономическа среда и с конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени в строителството, по-голяма част от мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Националната статистика отчита през януари стабилизация на съставния показател "бизнес климат в търговията на дребно" след негов солиден спад с 5,2 пункта през последния месец на предходната година. Мненията на търговците на дребно относно обема на продажбите и поръчките към доставчици както от вътрешния, така и от външния пазар през следващите три месеца остават по-резервирани. Основните фактори, затрудняващи развитието на дейността в отрасъла, продължават да бъдат несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в отрасъла преобладаващите очаквания на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През януари съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" бележи солиден скок с 3,5 пункта след понижение с с 1,3 пункта месец по-рано, като това се дължи на подобрените оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Оптимистични са и техните мнения относно настоящото и очакваното в бъдеще търсене на услуги. Неблагоприятното въздействие на фактора "конкуренция в бранша" регистрира увеличение през настоящия месец, измествайки по този начин на второ място затрудненията, свързани с несигурната икономическа среда. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите в сектора на услугите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Резултатите от първото за настоящата година проучване на НСИ показват предпазливо повишение на общия бизнес климат обратно към неговия 8-годишен връх, достигнат през юни 2016-а година (най-високо ниво от края на 2008 година), като този индикатор продължава да се задържа и над неговото дългосрочно осреднено ниво.
Източник: Банкеръ (31.01.2017)
 
Производствените цени в България се повишават рязко през декември 2016 година спрямо месец по-рано и бележат солиден ръст на годишна база. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база общият индекс на производствените цени в страната нарасна през декември с цели 2,6% спрямо същия месец на 2015 година, като цените в добивната промишленост се увеличават с цели 8,5% и в преработващата промишленост - с 4,3%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември 2015 г. са отчетени при производството на основни метали - с 18,1%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,8%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2 на сто. Намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,9%, и при производството на химични продукти - с 1,8%. През декември 2016 г. НСИ отчита намаление от 2,8% на годишна база на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ. На вътрешния пазар увеличението на цените на годишна база за декември нараства с 0,6%. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 12,7%, и в преработващата промишленост - с 1,9 на сто. Най-голямо е увеличението при производството на основни метали - с 15,1%. При ремонта и инсталирането на машини и оборудване скокът на цените е с 3,2%, а при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2,8%. През декември 2016 г. спрямо ноември общият индекс на цените на производител в България нараства с 1,5%. Повишение с 2,1% на месечна база регистрират цените в преработващата промишленост, в добивната промишленост те нарастват с 0,6%, докато при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ се повишават леко с 0,1 на сто. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през последния месец на 2016 година е с 0,7% над равнището от ноември. В същото време през декември индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 3,1% спрямо ноември 2016 г. и нараства с 6,5 на сто спрямо същия месец 2015 г.
Източник: Дума (31.01.2017)
 
Безработицата е останала непроменена на 7.1% и през декември Безработицата в България остава под средното за ЕС ниво. Към края на декември тя е 7.1% и остава непроменена спрямо края на третото тримесечие, докато в съюза е 8.2%. Тя е и значително по-ниска от края на 2013 г., когато достигна пик от 13.2%. Оттогава се наблюдава намаление средно с 0.4 процентни пункта на тримесечна база, като за декември 2016 г. показателят показва 231 хил. безработни лица, според сезонно изгладените данни на Евростат.С най-ниски нива на безработица от страните членки са Чехия (3.5%), Германия (3.9%) и Малта (4.5%). Унгария също е сред първите места с 4.5%, но последните данни от страната са за ноември. В другата крайност, най-голям дял безработни лица от активното население, може да се намери в Испания (18.4%), Кипър (14.3%) и Италия (12%). България се нарежда в средата на класацията – на 14-о място, след Швеция с 6.9%.Въпреки че коефициентът на безработица остава непроменен спрямо предходния месец ноември, при сравнение с декември 2015 г. се наблюдава подобрение – спад в отчетената безработица от 0.8 процентни пункта. Това се равнява на намаление в броя безработни лица с 32 хил. Прогнозите на експерти за предстоящите 12 месеца също изглеждат обещаващи - тенденцията за спад в безработицата, а и за ръст при заетите лица, се очаква да продължи през 2017 г. Според последната прогноза на Министерството на финансите, нивото на безработица се очаква да падне до 7.2% през 2017 г., с 0.9 процентни пункта под очакваната за 2016 г. Данните на Европейската комисия са още по-оптимистични – 7.1% средно за настоящата година, с 1 процентен пункт под предходната.
Източник: Капитал (01.02.2017)
 
231 хил. българи са без работа в края на годината За една година броят на официално безработните българи е намалял с 32 хил. и към края на декември миналата година без работа са 231 хил. души. Така безработицата у нас остава под средната за Европа и със 7.1% отбелязва най-ниското си ниво от средата на 2009 година. Това показват данните на европейската статистическа служба. Безработицата в 28-те страни е средно 8.2 на сто. Това означава, че над 20 млн. европейци са били без работа, а спрямо година по-рано те са намалели с над 1.8 млн. души. С най-малко безработни могат да се похвалят в Чехия - официално ниво от 3.5%, както и в Германия - 3.9%. Страната ни се нарежда в средата - на 15-о място според нивото на безработица. Румъния е с 5.5 на сто. В Гърция все още не могат да се възстановят и там безработицата остава най-високата в Европа - 23 на сто. В Испания също регистрират висока безработица - 18.5 на сто, но страната е сред тези с най-голям спад (заедно с Португалия и Хърватска). Въпреки че общата безработица намалява, тази сред младежите до 25 години се увеличава за втори пореден месец и в края на годината стига 22.4%. Притеснително е, че това е по-високо ниво (с около 3%) от края на 2015 г. Към края на миналата година според Евростат без работа у нас са 33 хил. млади хора до 25 години. В Европа те са над 4.2 млн. млади безработни. И докато в Германия младежката безработица в тази възрастова група е 6.5%, то в Гърция е 44 на сто, в Испания - 43%, а в Италия - 40%.
Източник: Сега (01.02.2017)
 
България губи позиции в класация за най-перспективните дестинации за производство България пада с четири позиции до седмо място в класацията на консултантската компания Cushman&Wakefield за най-перспективните дестинации за производство. В миналогодишната класация страната ни беше на трета позиция. В групата на перспективните държави попадат 10-те производствени локации с най-голям растеж, които имат реални перспективи да се наредят сред зрелите пазари. Класацията на зрелите производствени дестинации включва 30-те най-големи производствени центъра, определени от Конференцията на ООН за търговия и развитие. Консултантската компания оценява държавите и в двете групи – на развиващите се и развитите страни, по три основни критерия: условия с 40% тежест в общата оценка, риск с 20% тежест и разходи с 40% тежест. Разиграни са и още два сценария – с по-висока тежест на разходите (60%) и на условията (60%). В условията се включват работната сила, логистиката и достъпът до пазарите, бизнес средата, времето за първа доставка и устойчивост (корпоративна социална отговорност). В риска влизат рисковете от природни бедствия, икономически, корпоративни и енергийни рискове, а в разходите – тези за труд, за електричество, за строителство и за регистриране на собственост. Понижението на позициите в класацията не е заради влошаване на някое от условията за развитие на производството в България, а заради засилената конкуренция и подобряването на условията в други държави. Лидер в класацията е Коста Рика, като измества миналогодишния лидер Виетнам, който пада на второ място в общата класация. Третото място е за Шри Ланка, следвана от Литва, Тунис и Мароко. От гледна точка на производствените разходи България е на шесто място, като ни изпреварват Виетнам, Шри Ланка, Коста Рика, Тунис и Мароко, т.е. страната ни е най-евтината производствена дестинация в Европа. След нас са Литва и Словакия. От гледна точка на условията за производствените компании сме на четвърто място. Изпреварват ни Литва, Коста Рика и Виетнам.
Източник: Дума (01.02.2017)
 
София е произвела близо 40% от БВП през 2015 г. Югозападният регион е произвел близо половината от стоките и услугите в страната през 2015 г. (47.9%), а за това е отговорна главно столицата, която е с дял 39.4% от БВП. Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП (пазарни цени) по региони. Най-големият ръст на годишна база е в Южен централен регион – 10.4%. Тук основна роля има област Пловдив. Данните показват и че страната продължава да се развива на две скорости - докато в Южна България темповете на растеж се ускоряват на годишна база, в Северна се забавят.Южен централен регион е на първо място по растеж на БВП за 2015 г. спрямо предходната година. Без изненади, най-голям принос към ръста от почти 10% има област Пловдив. През последните години икономическата зона край града привлече над милиард инвестиции, а на територията й работят над 100 завода. Фактор е и по-ниската база през 2014 г. В другия край на скалата са областите в Северозападен и Северен централен регион, където увеличението е едва 1%. "Идеалният вариант за икономиката е ускорен растеж в северозападните и части от северноцентралните области. Всяка от тях има специфични характеристики, но обобщено факторите, които определят по-бавното развитие, са изоставащата инфраструктура и липсата на водещ икономически център. От съществено значение за Централна България ще бъде тунелът под връх Шипка, тъй като ще позволи на области като Габрово, Велико Търново и Севлиево да развият своя потенциал", казва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него е препоръчително северните райони да се насочат към финансова автономност. "Способността на държавата да обърне процеса на икономическо изоставане е ограничена, а финансовата децентрализация би предоставила на общините стимул да насочат усилия към развитието на бизнес средата и привличането на инвестиции", допълва Алексиев.Успоредно с това БВП на човек от населението нараства във всички области с изключение на Враца, Разград, Сливен и Стара Загора, където се наблюдава спад на годишна база. Средно за страната през 2015 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 12.3 хил. лв., като единствено Югозападен регион е над тази стойност – 20 хил. лв. Основната причина за това е столицата, където БВП на човек достига 26.7 хил. лв. - два пъти по-висока стойност в сравнение с всички останали области. БВП на глава от населението е над средното и в Стара Загора (13.6 хил. лв.), София-област (13 хил. лв.) и Варна (12.6 хил. лв.).През последните пет години (2010 - 2015 г.) най-голям е ръстът на БВП в област София – 35.1%, следвана от Стара Загора с 31% и Русе с 30.7%. Причината за челната позиция на София-област е непосредствената й близост до столицата, което прави района привлекателен за чуждестранни инвестиции. "В Стара Загора, а и във Враца фактор за растежа е енергийният комплекс. Производството на електрическа енергия изкривява данните за БВП и заплащането на наетите", допълва Явор Алексиев. Според него има предпоставки да се очаква още по-ускорен растеж в бъдеще за София-област, Стара Загора и Пловдив. "От друга страна, отчетеният ръст за област Русе вероятно е в резултат на специфичния начин, по който се изчисляват регионалните данни за БВП, а не на дългосрочна тенденция за растеж", допълва още той.
Източник: Капитал (02.02.2017)
 
Универсалните пенсионни фондове постигнаха 4.1% доходност през 2016 г. Средната номинална доходност на универсалните фондове само през 2016 г. е 4.1%, сочат данните на Комисията за финансов надзор (КФН). Най-много са нараснали спестяванията на клиентите на УФП "Съгласие" - с 6.6%, следвани от "ЦКБ-Сила" - 4.5% и Ен Ен УПФ (бивш ING) - 4.31%. При професионалните фондове (за работещите тежък труд) средната доходност е 4.48%. Единствено клиентите на "Бъдеще" са намалили спестяванията си. Фондът е реализирал през 2016 г. отрицателна доходност от минус 0.33%. С най-добър резултат са "Съгласие" (6.37%), Ен Ен (4.83%) и (4.54%). Доброволните фондове нямат горна и долна граница на доходността и според данните на КФН през миналата година са се представили по-добре от задължителните със средна доходност от 5.23%. Две дружества са успели да постигнат номинална доходност от над 8 на сто - "Съгласие" (8.71%) и "Топлина" (8.66%). Най-нисък е процентът на нарастване на вложенията в "Бъдеще" - 0.51%.КФН следи доходността и на двугодишни периоди. Според нейните данни средната годишна номинална доходност на задължителните универсални пенсионните фондове е била 2.83% годишно между дкември 2014 и декември 2016 г. Това е значително по-ниско в сравнение с генерираната към края на 2015 г. доходност. Тогава (2014 и 2015 г.) дружествата за втора пенсия увеличиха спестяванията на осигуряващите се средно с 3.78% годишно. През предишния период (2012-2014 г.) доходността е била 5.45% годишно. Доходността на професионалните пенсионни фондове, в които се осигуряват хората, упражняващи тежък труд, през последните две години е средно 3.9%. В края на 2015 г. тя е била 3.78%, а година по-рано - 5.62%. Определената от КФН минимална доходност, която универсалните дружествата е трябвало да осигурят за последните две години, е минус 0.17%, а за професионалните - +0.09. Всички дружества са успели да я гарантират. Средногодишната инфлация през 2015 г. е била минус 0.1%, а през 2016 г. - минус 0.8%, което означава, че реалната доходност на пенсионните фондове е по-висока.
Източник: Дневник (02.02.2017)
 
Издадените разрешителни за нови жилищни сгради намаляват, по-малко са и започнатите нови блокове. Това сочат данните на националната статистика за последното тримесечие на миналата година. Най-много продължава да се строи в големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас. Въпреки това интересът на строителите към вдигане на нови домове в края на 2016 г. спада. В периода октомври - ноември издадените разрешителни са с повече от 5% по-малко спрямо летните месеци, въпреки че броят на жилищата в бъдещите блокове е по-голям. Показателен е и броят на започнатото ново строителство - то е намаляло с 13.3%. В сравнение с края на 2015 г. обаче има ръст на започнатите нови сгради от 16.3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в София - 200, след това за пореден път се нареждат Пловдив - 163, Варна - 133, и Бургас - 88. Най-много жилища предстои да излязат на пазара също в столицата - близо 2000. Общо за страната строителството на т.нар. "други сгради", където влиза строителството и на индустриални площи, отчита ръст от почти 7% през 2016 г. спрямо 2015 г. Водещите области тук са Пловдив и Стара Загора, след тях са София, Пазарджик, Хасково и Благоевград. Това са все региони с добра инфраструктура и бързи магистрални връзки. Строежът на офиси също запазва стабилни нива, но пак в столицата и големите градове, като Варна и Пловдив - там са започнати нови проекти.
Източник: Сега (03.02.2017)
 
Мароко и Тунис вече са преди нас по иновации. Всъщност и други африкански страни може да ни изпреварват, но от това никой не се интересува, тъй като сме изпаднали от класацията на Bloomberg за 50-те най-иновативни икономики в света през 2017-а. И съответно вече сме в един кюп с държавите от третия свят. По-неприятното е, че невинаги сме били толкова зле. През миналата година България зае 42-ро място в ранглистата, като тогава дори беше на 25-а позиция от гледна точка на добавената стойност на производството. През 2015-а пък бяхме на 39-о място - далеч преди Тайланд, Латвия и Литва, които сега се движат в средата на списъка. Очевидно нашата страна не само не работи за по-иновативна и конкурентна икономика, а губи и това, което е имала. Показателно е, че сме в дъното и на подреждането за закрила на изобретенията чрез патент. По данни от Патентното ведомство през 2015-а регистрираните патенти на български изобретатели са били едва 34, докато за 2009-а са регистрирани 134. Разбира се, горчивата истина, че от зле ставаме по-зле, не бива да ни изненадва. Управниците у нас отделят пренебрежимо малка сума от брутния вътрешен продукт за иновации. Парите са толкова скромни, че даже статистиката не ги води на отделен отчет. Мечтите на научните среди са до 2020-а поне 1% от БВП да отива за тази сфера. За сравнение, държавите от първата половина на класацията дават много повече средства за научни разработки и е разбираемо защо не може да се мерим с тях.
Източник: Банкеръ (03.02.2017)
 
КФН и EIOPA не откриха проблеми в небанковия сектор След като в средата на миналата година БНБ констатира минимални проблеми при банките, сега и Комисията за финансов надзор (КФН) приключи своята проверка с аналогични констатации за застрахователите. От обявените на 3 февруари резултати става ясно, че 13 от 54 компании и групи не са покрили капиталовите изисквания към 30 юни 2016 г. Всички в списъка на неиздържалите са местни играчи, като по-съществени са третият по пазарен дял "Армеец", петият "Бул инс", групата "Евроинс" заедно с няколко от дружествата й, ЗАД "България" и "ДаллБогг: Живот и Здраве". Повечето обаче вече или са покрили недостига, или са предприели мерки за това. А в пенсионния сектор, който управлява близо 10 млрд. лв. активи, са констатирани нужни корекции за едва 30 млн. лв. Те идват основно от преоценки на инвестиционни имоти, а отдавна дискутираният и признавания проблем в сектора - заобикалянето на ограниченията за инвестиции в свързани лица, отново остава недокоснат и с поредни обещания за законодателни промени. А това всъщност бе основният повод за проверката. Изводът на КФН и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) е, че двата сектора са стабилни и потребителите могат да са спокойни. "Ние силно вярваме и това е причината, поради която влизаме в това упражнение, че ефектът се постига само при пълна прозрачност. Ключов елемент е да повишим доверието на потребителите, както и на самата индустрия", каза Патрик Ходжис от европейския орган на пресконференция за представяне на резултатите. Дали това може да се случи е трудно да се прецени напълно - проверката приключва след две отлагания, грандиозен скандал с отстранен одитор и обвинения от КФН, че някои застрахователи опитват да бламират процедурата. Това са все моменти, които подкопават доверието в упражнението, а предвид по-меките от очакваното резултати по подобие на тези на банките логично изниква и въпросът в смисъла от похарчените 2.28 млн. лв. от данъкоплатците за методологии и консултант на КФН и още поне 8 млн. лв. платени от самите проверявани за хонорари на одитори.Генералният извод от проверката на 54 застрахователни дружества и групи е, че по голямата част от корекциите са за компании с местни собственици и всички 13 останали под чертата на капиталовите изисквания са именно такива. Като изключим три от тях, в топ 10 по пазарен дял останалите са с микроскопичен пазарен дял. По новият регламент Solvency II трябва да покриват със собствени средства 100% от минималното капиталово изискване и от капиталово изискване за платежоспособност. "Второто е по-високото и обхваща в много по-голяма степен всички рискове, на които в бъдеще, не само към конкретния момент, може да е изложен един застраховател", обясни Ралица Агайн, зам.-председател на КФН, отговарящ за застрахователния надзор. В пари недостигът се изразява в 25 млн. лв. по единия и 50 млн. лв. по другия показател, като след идентифицирането им 7 от компаниите са предприели мерки по набавяне на допълнителни средства и така недостигът е намален до 17 млн. лв. по единия и 22 млн. лв. по другия показател. На "Бул инс" и "Евро инс" е даден срок до края на 2017 г., предвиден в европейската директива, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. От второто дружество обявиха, че то покрива и компенсира напълно констатираните корекции на групово и индивидуално ниво с внесените през второто полугодие в капитала на холдинга 63.5 млн. лв. и постигнатите положителни финансови резултати за годината. "През 2016 г. капиталът на застрахователния холдинг беше увеличен със 195.58 млн. лв. до 483 млн. лв. Целта на емисията беше да се осигурят средства за финансирането на експанзията на "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ) и за подкрепа на неговите дъщерни компании. През декември част от средствата - 44 млн. лв., бяха предоставени на дъщерното дружество на холдинга в Румъния, с което капиталът на "Евроинс Румъния" нарасна до 530 млн. леи. Още близо 15 млн. лв. бяха използвани за капиталова подкрепа на четирите дъщерни дружества на ЕИГ в България, които средства компенсират изцяло направените от одитора корекции в балансите им", се казва в съобщението на ЕИГ, която на групово ниво има най-високи констатирани корекции - за близо 60 млн. лв. "Армеец", което е дружеството с най-големи корекции на индивидуално ниво, пък е покрило недостига си, като е продало финансови активи, които са били обезценени проверката. Дружеството е част от групата "Химимпорт", в която влизат още банка, пенсионно дружество и други сателитни финансови компании, така че вероятно рискът е пренесен в други части на групата. Друга тревожна констатация в доклада на КФН е, че "Армеец" не е предоставил на проверителя си "Делойт одит" данни на групово ниво и конкретно за татарстанското си поделение "Армеец Итил". От компанията са оспорили това твърдение. Аналогично и "Еврохолд", компанията - майка на "Евроинс иншурънс груп", не е дала данни с твърдението, че няма основания такава да се иска за крайния холдинг-майка. Ралица Агайн изрично подчерта, че сред дружествата, останали с непокрит недостиг, няма такива, които предлагат най-масовата застраховка "Гражданска отговорност", което да даде основание за притеснение сред потребителите. Освен това съвкупно пазарният им дял е 1.5%, което не представлява заплаха за системата като цяло. "Държа да ви уведомя, че повечето от компаниите вече са започнали да прилагат мерки, за да покрият дефицитите, които са идентифицирани. Ние ще излезем с предписания и ще наблюдаваме начина, по който се изпълняват тези мерки, които за 3 до 6 месеца ще трябва да бъдат изпълнени", заяви председателят на КФН Карина Караиванова на пресконференцията по обявяване на резултатите. Тя посочи като основни проблеми за компаниите оценката на инвестициите в инструменти, листвани на БФБ. Търгуваните обеми ценни книжа са малки и с няколко сделки може да се поддържа относително висока цена. По отношение на изискуемите техническите резерви на застрахователите проверката е установила, че те поддържат по-големи суми в запас, отколкото е необходимо. С оглед на това консултанти, участвали в процедурата, препоръчват намаление на резервите с 209 млн. лв. в общото и с 22 млн. лв. в животозастраховането.При проверката на пенсионните фондове резултатът изглежда още по-мек, а констатациите - безкритични. Прегледът на 27-те фонда, управлявани от 9 дружества, е установил необходимост от корекции с едва 33 млн. лв., което е 0.3% от активите на индустрията, които възлизат на общо 9.8 млрд. лв. От тези корекции 10.2 млн. лв. се дължат на недооценяване на риска при оценката на корпоративни облигации, а 22.7 млн. лв. идват от разминаване с начина, по който трябва да се оценяват инвестиционните имоти в портфейлите. Това води и доста неочаквано разпределение на корекциите по дружества. Като абсолютна сума половината се дължи на промени в стойността на инвестиционни имоти на "Доверие". Като дял от активите пък най-големи са наложените корекции при фондовете на "Бъдеще", където достига до 3.4% за доброволния фонд. При осчетоводяването на тези корекции това ще означава и намаление на доходността за осигурените с аналогичен процент. Големият пропуск тук е, че за пореден път публичната тайна, че голяма част от активите при някои дружества се влагат в близки до собствениците им лица, отново не е официално констатирана, въпреки че тази задача е специално възложена на проверяващите. "В определени случаи изследваните лица бяха значителен брой или структурата на групите беше сложна. Предвид това бяха налице ограничения във връзка с идентифицирането на възможни други свързани лица извън посочените от ПОД, тъй като идентифицирането на свързано лице изисква да бъде анализиран значително по-широк кръг информация", се казва в доклада. Одиторите обясняват, че са ползвали публично налична информация, като не е ясно доколко са обръщали внимание на медийни публикации. "Капитал" за пръв път пише за тези концентрации на инвестиции в свързани лица още през 2009 г. (и многократно след това), като тогавашния зам.-председател на КФН, отговарящ за пенсионния надзор, Бисер Петков (сега управител на НОИ) призна за тази практика и обясни, че има законови пробойни. Все пак е отразен един засечен случай, при който проверяващите са счели, че има отношение на свързаност съгласно дефинициите на международните счетоводни стандарти, но не и по Кодекса за социално осигуряване. Затова и те препоръчват законови промени, които да разширят дефинициите за свързаност. Това е причината, поради която регулаторът ще предложи такава. Това обаче е нещо, което се повтаря като рефрен от години без особено развитие.
Източник: Капитал (06.02.2017)
 
Националният бюджет за 2016 г. бил на дефицит Излишъкът, с който се хвали Бойко Борисов, е поредният счетоводен трик. Превишението от 1,5 млрд. лв. в края на миналата година в бюджета се дължи изцяло на превишение на приходите над разходите от постъпилите европари. Същевременно националният бюджет е на дефицит. Освен това похарчените от второто правителство на Борисов пари само в през декември 2016 г. са вторите най-високи разходи като дял от годишните бюджетни разходи от 2008 г. Това става ясно от анализ на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. От няколко години бюджетните данни приличат все повече на айсберг - на повърхността се четат множество добри новини, но те са съпътствани от редица подводни проблеми, които остават незабелязани, казва в анализа си икономистът Стайков. Така през 2016 г. консолидираният бюджет приключва годината с излишък от близо 1,5 млрд. лв., като превишение на приходите над разходите се наблюдава за първи път от 2008 г. Още тук обаче се появява и първият невидим момент - излишъкът се дължи изцяло на разликата между приходите и разходите по европейските средства, докато националният бюджет бележи дефицит, пише експертът. Аналогична е ситуацията и през 2015 г. Това за пореден път показва силното влияние, което европейските средства имат върху касовото бюджетно изпълнение не само на консолидирания бюджет, но и на националния. Освен това годишните данни за касовото изпълнение на бюджета сами по себе си не дават достатъчно информация за състоянието на публичните финанси. Експертът пита как от натрупан излишък от около 3,5 млрд. лв. към ноември консолидираният бюджет приключва годината с излишък от едва около 1,5 млрд. лв. Отговорът се крие в разходите през декември, които са вторите най-високи като дял от годишните бюджетни разходи от 2008 г., пише Стайков. През 2015 г. този дял е близо 15,4% на фона на ударно усвояване на европейски средства предвид края на предходния програмен период. През 2016 г. не само липсва такова ударно усвояване, но е и налице огромно неизпълнение на консолидираните разходи за цялата година. Въпреки това делът на бюджетните разходи през декември е над 15%. "През последните две години икономическата обстановка в страната е не просто спокойна, а и изненадва с по-висок от очаквания растеж. Това предполага и по-равномерна разходна политика през годината, а не ударно харчене в последния месец, което по традиция е свързано с непрозрачност, нарушаване на нормите за управление на бюджета и съмнения за злоупотреби. Допълнително утежняващо вината обстоятелство е, че тези разходи се правят от правителство в оставка", пише икономистът.
Източник: Дума (06.02.2017)
 
София привлича 45% от инвестициите София привлича най-много инвестиции. Край столицата се правят не само складови бази и логистични центрове, но се изграждан и нови производствени предприятия. Общата сума на разходите на бизнеса за придобиване на дълготрайна материални активи (ДМА) през 2015 г. е 21,191 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Като близо 45% от тези инвестиции, или над 9,606 млрд. лв. са направени в Югозападния район на страната, в който попада и София. Имено затова в столицата и заплатите са най-високи като изпреварват с близо 60% възнагражденията в останалата част на страната. Най-много разходи за придобиване на ДМА се правят в сектора добивна и преработваща промишленост; доставяне на води; канализационни услуги и управление на отпадъци. Само за година в този сектор са налети 5,975 млрд. лв. Като тези пари са разпределени сравнително равномерно в страната. Отново районът около София е привлякъл най-много средства, но разликата не е толкова голяма спрямо останалите региони. В сектора промишленост, води и канализационни услуги инвестициите в ДМА в Югозападния район на страната през 2015 г. са 1,6 млрд. лв. На следващо място е Североизточният район, в който са вложени 1,184 млрд. лв. По малко над 1 млрд. лв. в този сектор са привлечени и в Югоизточния и в Южния централен район. Доста по-малко инвестиции в сектора са привлечени в Северозападния (560 млн. лв.) и Северно централния район (480 млн. лв.). Именно тези два района в Северна България се отличават с най-малко привлечени общи инвестиции в ДМА - съответно 1,519 млрд. и 1,77 млрд. лв.
Източник: Стандарт (07.02.2017)
 
Декемврийските обороти на търговците са с 3.5% над миналогодишните Оборотите на магазините през декември 2016 г. са били с 3.5% по-високи отколкото през същия месец на 2015 г., сочат данните на Националния статистически институт. Спрямо ноември увеличението е символично - едва с 0.1%. Спрямо ноември най-значително нарастват покупките по пощата, телефона или интернет - с 5.3%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.8%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.2%. Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4.8%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.1%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.1%. Спрямо декември 2015 г. оборотът нараства при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 12.6%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 8.2%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 7.5%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7.4%. По-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с разнообразни стоки - с 11.9% и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 8.5%.
Източник: Дневник (09.02.2017)
 
Строителството се свива през декември По предварителни данни през декември 2016 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.1% под равнището от предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Календарно изгладените данни показват намаление от 9.7% спрямо декември 2015 г. През декември 2016 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското строителство намалява с 4.6%, докато при строителството на сгради се наблюдава минимално увеличение с 0.1%. На годишна база понижението на строителната продукция през последния месец на 2016 г. се определя от по-съществения спад на гражданското строителство - с 16.5%. При сградното строителство намалението е с 3.1%
Източник: Дневник (09.02.2017)
 
Промишленото производство нарасна с рекордните 6.9% за година Индексът на промишленото производство нараства през декември с 2.1% в сравнение с ноември 2016 година. Спрямо година по-рано растежът е с 6.9%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Годишният растеж е най-големият за декември през последните 11 години. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в преработващата промишленост - с 9.6%, и в добивната промишленост - с 2.5%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление от 0.3%. Месечното увеличение се дължи на нарастването в преработващата промишленост - с 3.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, докато в добивната промишленост има спад с 1.4%.
Източник: Дневник (09.02.2017)
 
Износът за ЕС расте по-бързо от вноса Между януари - ноември 2016 г. износът на България за ЕС е нараснал с 6.8%, а вносът - с 1.9%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Стойността на българския износ е 28.7 млрд. лв., а на вноса - 30.878 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия (+9.7% до 5.8 млрд. лв.), Италия (+1.2% до 3.96 млрд. лв.), Румъния (+10.3% до 3.77 млрд. лв. ), Гърция (+8.4% до 2.93 млрд. лв. ) и Франция (+8.5% до 1.94 млрд. лв.), които формират две трети от износа за Евросъюза. Най-значително спада износът за Белгия - с близо 26% до 1.1 млрд. лв. Само през ноември 2016 г. износът за ЕС се увеличава с 12.8% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2.8 млрд. лв. За 11-те месеца на годината най-голям ръст на износа е отбелязан в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (27.7%) и "Химични вещества и продукти" (21.8%). Най-голям спад е отчетен в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (18.6%). Вносът на България от ЕС през периода януари - ноември 2016 г. се увеличава с 1.9% до 30.9 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия (+0.3% до 6.1 млрд. лв.), Италия (+3.5% до 3.96 млрд. лв.), Румъния (+10.1% до 3.8 млрд. лв.), Гърция (+8.4% до 2.93 млрд. лв.) и Полша (+11.7% до 1.05 млрд. лв.) През ноември 2016 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 1.7% в сравнение с ноември 2015 г. и е в размер на 3.1 млрд. лв. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2016 г. спрямо съответния период на 2015 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (10.4%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (16.3%). Външнотърговското салдо с ЕС за периода януари - ноември 2016 г. е отрицателно и е на стойност 2.170.4 млрд. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 717.7 млн. лева.
Източник: Дневник (09.02.2017)
 
7% е ръстът на промишленото производство през декември, съобщи НСИ. Най-сериозно увеличение отчитат заводите за метални изделия - 34.5% спрямо декември 2015 г. Производството на основни метали нараства с 26.4%, а на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 20.3 на сто. Според данните на НСИ има сериозен спад в дървопреработването и дървообработването - с 16.7%. Свива се и производството на тютюневи изделия - с 12.7 процента.
Източник: Сега (09.02.2017)
 
България е увеличила износа и е намалила вноса през 2016 г. През 2016 г. България е изнесла повече стоки и е внесла по-малко в сравнение с предходната година, като общото външнотърговско салдо остава отрицателно, показват предварителните данни на Националния статистически институт за миналата година. През 2016 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 46,104 млрд. лв. и спрямо 2015 г. износът се увеличава с 2,6%. Само в рамките на месец декември общият износ възлиза на 3,975 млрд. лв., или с 15,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Износът на България за трети страни намалява с 5,9% спрямо 2015 г. и е на стойност 14,957 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, които формират 49% от износа за трети страни. Само през декември изнесените стоки за трети страни се увеличават с 18,9% спрямо съответния месец на предходната година и е в размер на 1,534 млрд. лева.Най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (33,1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (21,2%). През миналата година в страната са внесени стоки общо на стойност 51,005 млрд. лв., или с 1,1% по-малко спрямо 2015 година. През декември общият внос се увеличава с 6,9% в сравнение със съответния месец на предходната година и е в размер на 4,610 млрд. лв. Вносът на България от трети страни намалява със 7,1% спрямо 2015 г. и е на стойност 17,09 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През декември 2016 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 8,8% за година и е в размер на 1,572 млрд. лв. Най-голямо процентно увеличение на вноса е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (17,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (24%). Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2016 г. и е на стойност 4,9 млрд. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е отрицателно и е в размер на 2,455 млрд. лв. През декември салдото също е със знак минус и е на стойност 635,1 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото остава отрицателно и е в размер на 408,1 млн. лева. Данните показват още, че и при търговията с трети страни външнотърговското салдо е отрицателно и е в размер на 2,133 млрд. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е отрицателно и е на стойност 1,291 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2017)
 
В България се строят все повече къщи Доста скромен е ръстът на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2016 г. На годишна база те са увеличили само с 2%. Общият им брой в края на миналата година е 634, а новопостроените жилища в тях са 2 451, сочат данни на НСИ. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (74.5%), следвани от жилищните кооперации (15.3%). Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 99 сгради със 786 жилища в тях, Бургас - 79 сгради с 399 жилища, и Пловдив - 78 сгради с 239 жилища. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2016 г. е 212.9 хил. кв. м, или с 10.7% повече в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ се увеличава със 17.3% и достига 133.2 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 96.4 кв. м през четвъртото тримесечие на 2015 г. на 86.9 кв. м през същото тримесечие на 2016 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Добрич - 168.5 кв. м, и Стара Загора - 146.1 кв. м, а най-малка - в областите Варна - 65.0 кв. м, и Перник - 70.0 кв. метра.
Източник: expert.bg (10.02.2017)
 
До 2,9% ще се забави икономическият ни растеж Икономическият растеж на България ще се забави до 2,9% през 2017 г., сочи зимната макроикономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК). Така на практика комисията остави без промяна прогнозата си за икономиката на страната ни за тази година. За 2018 г. пък ще се забави до 2,8 на сто. Брюксел очаква и край на дефлацията, като инфлацията се очаква да се ускори до 1,2% през 2018 г. ЕК подчертава още да продължи и плавният спад на безработицата у нас – до 7,1% през тази и 6,3% през следващата година, както и на бюджетния дефицит – съответно до 0,8% от БВП и 0,7%. След резкия ръст на държавния дълг през 2016 г. ЕК прогнозира, че той ще се понижи от 29,4% от БВП до 26,3% през тази година и 25,9% през 2018 г. ЕК подчертава, че основен двигател на икономиката през миналата година е било вътрешното търсене за сметка на инвестициите, които са намалели заради забавеното усвояване на средствата от ЕС. През тази година обаче се очаква ускоряване на инвестициите заради стартирането на повече проекти, финансирани с европейски средства.
Източник: Монитор (14.02.2017)
 
Икономиката нараства с 3.4% през четвъртото тримесечие Спрямо предходното тримесечие брутният вътрешен продукт се е повишил с 0,9%. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие БВП е достигнал номинална стойност от 25.361 млрд. лв., а брутната добавена стойност – 21.739 млрд. лв. Износът на стоки и услуги е основният фактор за повишението с 9.1% ръст на годишна база. Принос има и потреблението, което отчита увеличение с 1.3% спрямо предходното тримесечие. Натрупването на капитал спада с 1.5% на годишна база. Данните показват, че потреблението има най-голям дял в БВП, равняващ се на 81.2%, а търговското салдо е отрицателно – 669.6 млн. лв.
Източник: Капитал (15.02.2017)
 
Около 300 хил. души в активна възраст не искат да работят по лични причини Близо 1.5 млн. души на възраст между 15 и 64 години са извън работната сила, тоест не се водят нито заети, нито безработни, сочат данните на Националния статистически институт за последното тримесечие на 2016 г. Това е една трета от населението в тази възрастова група. Всеки десети от тях е обезкуражен - иска да работи, но не търси работа, защото е сигурен, че няма да намери. От статистическите данни се вижда, че 1.2 млн. души от тази група не желаят да работят. Най-многобройни са учещите - 447 хил. души. В същото време 300 хил. души изтъкват лични и семейни причини да не постъпят на работа, 204 хил. души се позовават на лошо здраве и инвалидност, а 206 хил. - на напреднала възраст.В сравнение с края на 2015 г. броят на неактивните се увеличава с 2.7%. Едновременно с това спада и безработицата. През четвъртото тримесечие на 2016 г. безработни са 214.9 хил., а коефициентът на безработица - 6.7%. Намалението спрямо същия период на 2015 г. е с 46.1 хил. души или 1.2 процентни пункта. От всички безработни 14.8% са с висше образование, 50.4% - със средно, и 34.8% - с основно или по-ниско образование. Коефициентът на безработица за тези степени на образование е съответно 3.1, 5.9 и 20.2%.Заетите лица на възраст между 15 и 64 навършени години са 2.942 млн. Души. Секторът на услугите дава препитание на две трети от работещите или 1.9 млн. души. В промишлеността работят 906 хил. души, а в селското стопанство - 189 хил. От всички заети 3.5% (105.1 хил.) са работодатели, 7.4% (222.2 хил.) - самостоятелно заети (без наети), 88.6% (2 662.3 хил.) - наети, и 0.5% (16.3 хил.) - неплатени семейни работници. Три четвърти са в частния сектор.
Източник: Дневник (15.02.2017)
 
Средната брутна заплата надхвърли 1000 лв. през декември Средната брутна заплата за пръв път премина психологическата граница от 1000 лв. през декември 2016 г. Увеличението спрямо ноември е с 3.9% и вероятно се дължи на изплащани в последния месец на годината коледни бонуси и годишни премии. Средната брутна работна заплата през декември е 1012 лв., съобщи днес Националният статистически институт. През ноември средното възнаграждение е било 974 лв., а през октомври - 982 лв. През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата e 990 лв. Увеличението спрямо юли - септември е с 5.2%, а спрямо година по-рано - с 8.2%. В частния сектор възнагражденията растат по-бързо, отколкото в обществения - съответно с 9.4% и 5.1% годишно. Спрямо предходното тримесечие най-бързо нарастват заплатите в образованието - с 12.6%, и в компаниите за търговия с имоти - със 7.3%., а на годишна база - в културата, спорт и развлеченията - с 21.6%, в търговията - с 12.9%, и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения " - с 9.7%. Най-високи са заплатите в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 2 248 лв. средно през четвъртото тримесечие. В компаниите от енергетиката средната заплата е 1757 лв., във финансите и застраховането - 1699 лв. Най-ниско платени продължават да бъдат наетите хотелиерството и ресторантьорството. Въпреки бума на приходи и туристи през 2016 г. средната заплата в сектора през последното тримесечие е 600 лв. Спрямо края на 2015 г. четвъртото тримесечие на 2016 г. в обществения сектор нараства.
Източник: Дневник (15.02.2017)
 
Износът и потреблението вдигат още икономиката Българската икономика продължава да расте над 3% осмо поредно тримесечие, като за октомври - декември 2016 г. увеличението е с 3.4% на годишна база. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). България е сред страните с най-силен растеж в ЕС, а повечето икономисти прогнозират 2017 г. също да е добра. През последното тримесечие на миналата основните движещи сили на икономиката са износът и потреблението. Липсващата съставка отново са инвестициите.Един от компонентите на растежа, който се активира през последните две години, е потреблението. Докато през 2015 г. то се движеше основно от правителствените разходи, през миналата година успоредно с добрите данни за пазара на труда започна да се активира и частното потребление. Очакванията на много от анализаторите са през 2017 г. то да стане основен двигател на икономиката. Причината отново са добрите сигнали от пазара на труда. Последните данни на статистиката показват, че безработицата продължава да пада и достига 6.7% през последното тримесечие на 2016 г., в същото време расте и броят на наетите на трудов договор - с над 50 хил. души към декември на годишна база (виж графиката). Успоредно с това се увеличава и работната заплата. Средното й ниво в края на 2016 г. достига 1012 лв., което е ръст от 8% на годишна база.За последното тримесечие на миналата година общото потребление в страната нараства с 1.3% спрямо предходното, като основната причина вероятно са правителствените разходи. "През декември имаше значителен еднократен разход от близо 5 млрд. лв., което е фискална инжекция в икономиката на страната", коментира Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика. За сравнение, средно правителството изразходва 2-3 млрд. лв. месечно между януари и ноември. "Индивидуалното потребление на домакинствата също нарасна през миналата година поради увеличението на доходите, а и дефлацията увеличи покупателната способност", допълва Николова. На годишна база увеличението е с 0.9%, което е малко по-високо от отчетеното за предходното тримесечие (0.2%).Най-силният двигател на икономическият растеж през последните три месеца на миналата година обаче е бил износът. Продажбите на български стоки и услуги в чужбина нарастват с 9.1% спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. Подобрението идва от по-силна търговия както със страните от ЕС, така и от тези извън съюза. "Тъй като имаме голямо количество вносни компоненти, които участват в експортното производство, когато износът се развива добре, всички заети в тези производства са активни и съответно доходите им също нарастват", смята Десислава Николова. Добрите данни за експорта от края на 2016 г. карат анализаторите да преразгледат нагоре прогнозите си за приноса му към растежа и за тази година. В последния си макроикономически обзор от януари анализаторите на Уникредит Булбанк посочват, че при наличието на по-малък търговски шок от излизането на Великобритания от съюза реалният ръст на износа ще бъде около 5% през 2017 г. В септемврийския обзор прогнозата бе за 3.5%.Липсващият компонент отново продължават да са инвестициите (брутокапиталообразуване в основен капитал. На годишна база показателят намалява с 1.5%, но на тримесечна данните показват ръст с 1.2%. "Със сигурност данните отчитат и влиянието на правителствения сектор, тъй като в края на годината имаше наваксване при еврофондовете и доста правителствени разходи", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Годишният спад се дължи основно на слабото усвояване на европейски средства през миналата година, като очакванията са тази тенденция да се обърне през 2017 г. Друг фактор, който ще влияе положително според Ангелов, е ръстът на кредита за частния сектор, който расте вече трети пореден месец.Изненадващо е, че от осем тримесечия насам ръстът на БВП е толкова устойчив. През последното тримесечие на 2016 г. България е една от страните в ЕС с най-висок икономически растеж заедно с Румъния, Полша и Испания. Резултатът не е изненадващ предвид добрите данни за индустрията, туризма, износа. Експортът е и най-силното перо през последното тримесечие. Това, което виждам от данните, е продължаващо увеличение на наетите на трудов договор - с 50 хиляди за 12 месеца, растат и заплатите като през декември средната достига 1012 лв. Ръстът на заетостта и на доходите дават оптимизъм на домакинствата. Расте и потребителският кредит. Тези фактори ще поддържат вътрешното потребление, тъй като има повече пари за харчене и повече оптимизъм за бъдещето. Така че през тази година вътрешното потребление ще продължи да расте. Кредитирането най-вероятно ще подкрепи инвестициите през 2017 г., така че показателят брутокапиталообразуване в основен капитал най-вероятно ще спре да пада. Износът също може би ще се представи по-добре от очакваното, засега европейската икономика се развива добре. Рисковете са свързани с Brexit и политиката на Тръмп. Към момента изглежда, че и през 2017 г. може да се очаква ръст на икономиката над 3%. Друг е въпросът, че сега заради изборите всички инфраструктурни проекти и големи обществени поръчки са спрени и поне през първата половина на тази година не може да се очаква правителственият сектор да подкрепи икономиката. Но няма и да пречи. Рисковете са свързани с неяснотата дали ще се състави правителство след изборите и в каква коалиция. От това зависи каква политика ще се води и накъде ще се тръгне.Икономическата обстановка в страната е отражение на европейската, а в момента наблюдаваме цялостно оживление в Европа. Ако там общият ръст продължи, експортът на България ще продължи да се развива с подобни темпове. Според мен износът на България е шансът на страната да ускори темповете на растеж. Българският пазар е малък и предлага ограничени възможности за развитие, докато външният е стотици пъти по-голям и предлага значително по-голям потенциал. Вътре в страната има несигурност. Инвестициите вероятно отново ще бъдат под очакванията, тъй като политическата несигурност забавя европейските проекти. Тя води и до отлагане на частните инвестиции, а потреблението също често се влияе – когато обстановката е по-несигурна, разходите са по-консервативни. Големият риск е да не влезем в спирала от предсрочни избори и служебни правителства. Преди три години видяхме, че подобна ситуация има сериозно негативно отражение върху икономическия растеж. Ако политическата криза е продължителна, тя ще има своята икономическа цена. Под въпрос е и дали положителната тенденция на пазара на труда ще продължи при подобни темпове на растеж. Българската икономика е трудово интензивна и проблемът е в липсата на кадри, които да запълват работните места. Въпросът е откъде ще дойде трудовият ресурс и как ще се поддържа растежът. Все повече ще се говори в посока внос на работна ръка, като вече се обсъжда привличането на кадри от страни с близка култура до българската.
Източник: Капитал (15.02.2017)
 
100 хил. чужденци предпочели България през декември Повече от 105 хил. туристи са дошли у нас през декември, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за броя на пренощувалите чужденци. Ръстът на гостите спрямо година по-рано е 17 на сто, когато чужденците, дошли в страната, са били малко над 90 хил. Близо две трети от туристите са дошли от други европейски страни. Най-много са гостите от южната ни съседка Гърция, следвани от румънците, а на трето място са турците. Освен това големи групи туристи са дошли от Италия, Великобритания, Македония, Израел, Русия и Германия, сочи още статистиката. Общо туристите, дошли от трети страни, са близо 8000 а близо 9500 са туристите, пристигнали от целия останал свят. В това число влизат около 2500 чужденци от САЩ. По-значителен ръст на туристите се отчита при чужденците от Румъния, като за година техният брой е нараснал от около 8000 на повече от 11 000, както и при израелците, които са се увеличили с близо 25%. Нарастване се отчита и в броя на нощувките през декември. Увеличението е от 206 хил. на близо 243 хил., което е близо 18 на сто, става ясно още от данните на НСИ. От тях повече от 150 хил. са реализирани от гости, дошли от страните от ЕС. Най-много нощувки са реализирали гърците, като общият им брой минава 43 хил. На второ място по брой нощувки се подреждат румънците, следвани от британците, италианците и германците. Близо 10 на сто от нощувките през последния месец на миналата година са реализирани от туристи, дошли от трети страни, като с най-голям дял са турците и гражданите на съседна Македония. Една десета е делът на отсяданията на чужденци от други държави, сред тях най-много са нощувките на израелците и гостите, дошли от САЩ. Най-голямо увеличение при броя на нощувките се отчита при румънците, които на годишна база са нараснали с 10 хил., което е увеличение от близо 44% Сериозно увеличение има и при отсяданията на туристи дошли от Италия и Германия, като ръстът е съответно с близо 50% и 35 на сто. Въпреки че се отчита нарастване на броя на чужденците, както и на реализираните нощувки, средната продължителност на престоя се запазва. Според данните на статистиката през декември миналата година тя е била 2,3 нощи. Най-дълго у нас са били британци, които са реализирали средно около 3,13 пренощувания, а за най-кратко време са идвали гостите от Турция, които остават за 1,68 нощувки.
Източник: Монитор (15.02.2017)
 
РЕКОРД:Заплатата мина 1000 лв. Средната заплата у нас мина психологическата граница от 1000 лв. За декември тя е била 1012 лв., отчете статистиката. За рекордните нива през последния месец на 2016 г. са допринесли и коледните добавки. Но през октомври и ноември средното месечно възнаграждение също е било близо до 1000 лв. - съответно 982 лв. и 974 лв. Още един рекорд отчете вчера НСИ. Безработицата падна до исторически ниски нива - 6,7% при 7,9% година по-рано. България е сред отличниците в ЕС по ръст на икономиката. 2016 г. е приключила с 3,4% увеличение на БВП, което ни нарежда на второ място във временното класиране на страните от ЕС. По-висок ръст на годишна база е обявила само Румъния - 4,8%, сочат данните на Евростат.
Източник: Стандарт (15.02.2017)
 
НСИ отчита спад на безработицата до 6,7% През четвъртото тримесечие на 2016 г. безработните у нас са 214,9 хил., а коефициентът на безработица - 6.7%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на безработните лица намалява с 46.1 хил., а коефициентът на безработица - с 1.2 процентни пункта. Това показват актуалните резултати от наблюдението на работната сила, извършвано от Националния статистически институт. От общия брой на безработните лица през четвъртото тримесечие 118.3 хил. (55.1%) са мъже и 96.6 хил. (44.9%) - жени. Коефициентът на безработица е 6.8% за мъжете и 6.5% за жените, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. е по-нисък съответно с 1.2 и 1.1 процентни пункта. От всички безработни 14.8% са с висше образование, 50.4% - със средно, и 34.8% - с основно или по-ниско образование. През периода продължително безработни (от една или повече години) са 124.4 хил., или 57.9% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 3.9%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2015 г. намалява с 0.8 процентни пункта. От общия брой на безработните лица 34.3 хил., или 15.9%, търсят първа работа. През четвъртото тримесечие общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 005.9 хил., от които 1 612.6 хил. са мъже и 1 393.4 хил. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 49.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. намалява с 0.5 процентни пункта. При мъжете този дял е 54.9%, а при жените - 43.9%. През четвъртото тримесечие на 2016 г. 63.6% от заетите лица работят в сектора на услугите, като броят им достига 1 910.9 хиляди. В индустрията са заети 905.9 хил. души, (30.1% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 189.1 хил., или 6.3% от заетите лица. От всички заети 3.5% (105.1 хил.) са работодатели, 7.4% (222.2 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.6% (2 662.3 хил.) - наети лица, и 0.5% (16.3 хил.) - неплатени семейни работници. От наетите лица 1974.0 хил. (74.1%) работят в частния сектор, а 688.3 хил. (25.9%) - в обществения.
Източник: Money.bg (15.02.2017)
 
Инфлацията е на най-високото си ниво от 3 години и половина Прогнозите за край на дългогодишната дефлация през 2017 г., изглежда, се сбъдват. През януари индексът на потребителските цени отчита повишение на годишна база с 1.4%, като това е най-високото ниво от юни 2013 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Основната причина са по-високите цени на хранителните стоки. Ценовите нива са нараснали и на месечна база с 1.3%. Въпреки това средногодишната инфлация продължава да е отрицателна, като стойността й е 0.7% за периода февруари 2016 г. - януари 2017 г. спрямо предходните 12 месеца. Това е втори пореден месец с ръст на цените, а се забелязва и ускорение спрямо промяната им от декември, когато имаше повишение от едва 0.1% на годишна база.Храните и безалкохолните напитки са стоките, при които цените се покачват най-съществено през януари – с 4% на годишна база. Основно от тези продукти идва и рекордната инфлация за месеца, тъй като теглото им в общата потребителска кошница е най-високо – близо 32%. По-подробна разбивка показва, че хранителните стоки са нараснали с 3.8% през януари, а сред тях се отличава повишението в цените на зеленчуците - над 20% на годишна база. Увеличение бележат и цените на образователните услуги в страната, които през първия месец на годината са с 3.8% по-високи от миналогодишните. Причината отново е висшето образование, което поскъпва с 4.3%. Но делът на образованието в потребителската кошница е под 1%, което означава, че тежестта му в определянето на общата инфлация в страната е минимална.Инфлацията в еврозоната достигна 1.8% през януари на годишна база. За сравнение, през декември тя бе 1.1%, като причината за ускорението са основно по-високите цени на енергията. Нивото според предварителните данни на Евростат надминава прогнозите на анализаторите, според които повишението на цените трябваше да е 1.5%. Така на практика се достига целта на европейската централна банка за инфлация "малко под 2%", което дава повод да се повдигне темата за затягане на паричната политика. Данните за еврозоната са по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се прилага в ЕС с цел улеснено сравнение на инфлацията в страните членки. Според показателя за януари ценовото равнище в България се е повишило до 1.3% на годишна база, което е първата положителна стойност от средата на 2013 г.Годишната инфлация ще бъде между 0.6% и 1.1% през 2017 г. според прогнозите на Министерството на финансите и Международния валутен фонд. Причините са вътрешни и външни, като в страната влияние ще окаже увеличението в доходите, което ще повдигне търсенето на стоки и услуги, а оттам и цените. Зад граница ефект има поскъпването на горивата. Прогнозите водят и до опасения, че увеличението на нивата на цените ще отнеме от покупателната способност на домакинства и фирми. "Очаква се лека инфлация през годината по линия на горивата. Но ако увеличението на цените е по-значително, шокът ще окаже натиск както на бизнеса, така и на потреблението в страната.", коментира Десислава Николова, старши икономист в ИПИ. БНБ и финансовото ведомство очаква по-високи цени и за други суровини, като металите и храните, а при потребителските стоки за дълготрайна употреба дефлацията ще продължи и през 2017 г.
Източник: Капитал (16.02.2017)
 
Въглища и зеленчуци докараха 1.3% инфлация за януари След дълги месеци на дефлация и символично декемврийско поскъпване 2017-а година започва с осезаема инфлация. Потребителските цени са се увеличили с 1.3% спрямо декември и с 1.4% спрямо януари 2016 година, показват данните на НСИ. Сериозен принос за инфлацията имат горивата - автомобилните и използваните за отопление. Поскъпването се дължи на по-високите международни котировки на нефта и на повишеното търсене заради сибирския студ през януари. Цените на въглищата например са скочили с над 9 на сто само за месец. По сезонни причини са поскъпнали и пресните зеленчуци, при това с рекордните 28%. Ски курортите също са повлияли за покачването на инфлацията - хотелите в тях са вдигнали цените с 5 на сто. Според данните на НСИ пътуването със самолет е било особено изгодно през януари, тъй като билетите за поевтинели с 14 на сто. Намаление с 2-3 процента има при дрехите и обувките, а също и на билетите за кино, театър и концерти.
Източник: Сега (16.02.2017)
 
"Евростат" ни прати на дъното на здравна класация, след нас е само Румъния Данни от анализ на "Евростат" сочат, че България е била на водеща позиция в ЕС по дял от средствата за здравеопазване, заделяни за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки - 42,4 на сто. Става въпрос за парите за здравеопазване в страните на ЕС-28, харчени по различни пера през 2014 година. Другото основно перо от здравния бюджет е било за болничните заведения у нас - 34, 9 на сто. Други 14,3 процента са отивали за осигуряване на амбулаторна медицинска помощ. За поддръжка на администрацията и финансовото осигуряване на здравните услуги у нас са били заделяни около 1,7 на сто, за профилактика и дългосрочни медицински грижи - 0,5 на сто и др. Като цяло у нас през 2014 г. за здравеопазване са заделени около 3,6 милиарда евро или около 8,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. С тези средства България се намира на предпоследно място в ЕС по похарчени пари за здравеопазване на глава от населението - около 500 евро. Последното място в този показател заема Румъния - едва 388 евро на глава от населението за здравеопазване. Разликата между двете балкански страни и лидера в ЕС по заделени средства за здравеопазване на глава от населението - Люксембург - е 14:1. Германия е лидер в ЕС-28 по най-много средства, заделяни за здравеопазване - 321 милиарда евро или 11 на сто от БВП на страната. На втора позиция по най-много пари за здравеопазване е Франция - 236 млрд.евро или 11 на сто от БВП. На трета позиция е Великобритания - 222 млрд. евро или около 10 на сто от БВП. Данните на агенцията сочат, че медицинските стоки като разход представляват около една четвърт от разходите в здравеопазването на страните от ЕС. Делът на разходите за здравеопазване към търговците на дребно и други доставчици на медицински стоки в ЕС обикновено е в диапазона около 10 на сто в Дания и Люксембург, до 30 на сто - в Гърция, Литва, Хърватия, Румъния , Унгария и Словакия. Разходите за здравеопазване от доставчик или към търговците на дребно и други доставчици достига своя връх от 42,4 на сто в България, отчита Евростат. По отношение на дългосрочните разходи в сферата на здравеопазването на глава от населението, на водещи позиции сред държавите-членки на ЕС са били Холандия (1 700 евро на глава от населението) и Швеция (1 600 евро на глава от населението). За България, Румъния и Словакия - този показател е бил по-малко от 10 евро на глава от населението, показва европейската статистика.
Източник: Blitz (16.02.2017)
 
Само в София минималната заплата е значително по-ниска от средната Минималната заплата в страната се е доближила опасно близо до средното възнаграждение в почти всички области. Това показват последните данни на националната статистика за миналата година. Най-ниското възнаграждение тогава бе 420 лв., а от януари стана 460 лв. С това последно увеличение според работодателите вече има области, в които минималната заплата е 80% от средната. Само в столицата миналата година заплата от 420 лв. заедно със средната добавка за стаж от 12%, която работодателите използват при техните изчисления, е била под 50% от средната. За София това съотношение е било 37% и е най-благоприятното у нас. Във всички останали области границата от 50% вече е премината. Във Видинско минималната заплата е стигнала цели 73% от това, което средно получават хората в региона. В област Кюстендил съотношението също е тревожно - 71%, а в Благоевград е било 70%. В 17 области у нас минималната заплата е между 60 и 70% от средната в тях. За сравнение - по данни на АИКБ средното ниво през 2015 г. е било малко над 40%. По този показател страната ни е била на трето място, като преди нас са Люксембург и Словения. Работодателите отдавна твърдят, че минималната заплата заема твърде голям дял от средната за страната, което поставя проблеми пред слабо развитите региони, където възнагражденията на хората без образование и на тези с квалификация се сближават. От Асоциацията на индустриалния капитал твърдят, че това съотношение трябва да е 30-40%. Бизнесът е против административното определяне на нивата на минималните доходи, като дори има съгласие със синдикатите, че трябва да се изработи механизъм с ясни критерии за това. Служебният министър на труда Гълъб Донев вече направи заявка да търси формула за определяне на минималната заплата. От друга страна, минималната заплата у нас остава най-ниската в Европа, като разликите с повечето страни са зашеметяващи. Все пак анализ на АИКБ за последните 17 години показва, че ножицата между българските и европейските минимални доходи се затваря. Работодателската организация е събрала информация за периода от 2000 до 2016 г. През това време минималната заплата у нас е нараснала седем пъти, което обаче не е достатъчно да я отлепи от дъното в Европа. Част от мотивите на социалното министерство, с които бе предложено увеличението на 460 лв. за тази година, бяха, че минималната заплата у нас е 78% от тази в Румъния и девет пъти по-ниска от тази в Люксембург. "България е на последното място по този показател в ЕС, като зад нас с по-ниска минимална работна заплата в Европа е Албания", посочват от ведомството. Любопитно е, че през 2000 г. България е изпреварвала Румъния, но през 2015 г. вече Румъния е пред нас. Според данните на АИКБ през 2000 г. минималното възнаграждение в страната е било 34 евро, а през 2015 г. е 194 евро. Това прави увеличение от малко над 467% за 15 години. Само Румъния ни изпреварва в Европа по ръст - от почти 25 евро там заплата е скочила на почти 218 евро. За този период над 300% ръст има още в Словакия, Естония и Латвия. Най-нисък ръст са отбелязали в Гърция - от 543 евро през 2000 г. минималното заплащане се е увеличило до 684 евро за 2015 г. Това е само 25 на сто увеличение. В Белгия ръстът е 37 на сто - до 1502 евро. Под 50% увеличение има още във Великобритания, Малта, Франция, Холандия. "Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо минималните месечни заплати за 1 януари 2016 г. Сега вече процентът на увеличението за Румъния е 857%, а за България е 526.80%. Докато за останалите европейски страни ръстът на минималната заплата към 1 януари 2016 г. е незначително по-голям в сравнение с 2015 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и дори ускорява стремителния си ръст, като съответно са преминати психологическите граници от 800% за Румъния и 500% за България", обясняват от АИКБ. Експертите посочват, че въпреки че Румъния ни изпреварва по ръст, "трябва да се отбележи, че там съотношението минимална към средна заплата е по-ниско - тоест по-адекватно и приемливо". Ако се сравняват нивата на минималните заплати у нас и в Европа, се вижда, че разликите намаляват. Например през 2000 г. в Полша са получавали минимум 161 евро, което е било 5 пъти повече, отколкото у нас. Към 2015 г. тази разлика се е стопила - минималната заплата в Полша е скочила на 410 евро, което е "само" два пъти повече от България. Разликата с Латвия също намалява - два пъти и половина по-високата заплата през 2000 г. (85 евро), през 2015 г. разликата се е стопила до 1.7 (360 евро). С Естония разликата се е стопила с по-малко - от 2.6 пъти до два пъти - през 2015 г. там минималното заплащане е 390 евро. С Унгария разликата е паднала от три пъти до 1.7 пъти - 333 евро е към 2015 г. заплатата. В Словения пък през 2000 г. са вземали по 373 евро, тоест 11 пъти повече от българите. 15 години по-късно разликата е станала "само" 4 пъти - там заплата се е увеличила със 111 на сто до 791 евро. Ако се сравняваме с Франция, стопяването на разликите е още по-впечатляващо, защото французите са получавали почти 31 пъти по-висока от нашата минимална заплата в началото на века (1049 евро). През 2015 г. тази разлика се е стопила "само" до 7 пъти - 1458 евро във Франция (и ръст само от 39 на сто) срещу 194 евро у нас. Най-висока минимална заплата винаги са получавали в Люксембург - цели 35 пъти по-висока е минималната заплата от 1191 евро през 2000 г. там в сравнение с нашата за същата година. И ако има нещо добро в това сравнение, то е, че през 2015 г. разликата вече е "само" 10 пъти, защото минималното възнаграждение в Люксембург е скочило до 1923 евро (с 61%). Разликите се стопяват и с всички останали страни, показват още данните на АИКБ.
Източник: Сега (20.02.2017)
 
Подем на строителството в ЕС през декември отчита европейската статистика В края на 2016 година производството в строителния сектор на Европейски съюз отчете подобрение за трети пореден месец, докато строителството в България се сви доста рязко, нареждайки нашата страна на дъното на тази класация, показват данни на Евростат. Производството в строителния сектор на ЕС нарасна с 0,6% през декември спрямо ноември, когато се повиши с 0,7%, като това представлява подобрение на икономическата активност в сектора на строителството за трети пореден месец. В същото време строителството в еврозоната се сви с 0,2% след солиден растеж с 0,9% през ноември, като това представлява първо негово влошаване от три месеца насам. На годишна база обаче строителството в еврозоната и в целия Европейския съюз нарасна през декември съответно с 3,2% и с 1,6% след анемично повишение с 0,6% месец по-рано. През декември най-силен растеж в строителството на месечна база беше отчетен в Швеция (повишение с 4,7%), Полша (с 2,5%), Чешката република (с 2,2%) и Великобритания (с 2,2%), докато най-солиден спад беше регистриран в Румъния (понижение с 4,3%), следвана от Словакия (понижение с 3,1%) и България (спад с 2,1%). Според Евростат декемврийското строителството в нашата страна парира част от солидния растеж с 4,3% през ноември, понижавайки се на месечна база с 2,1 на сто. Това представлява влошаване на строителния сектор за четвърти от последните шест месеца на миналата година. На годишна база строителният сектор в България отбеляза влошаване за четиринадесети пореден месец, задълбочавайки своя спад с 9,6% (спрямо декември 2016 година) след понижение с 4,1% през ноември, като и по този показател нашата страна остава на опашката на Европейския съюз, изпреварена единствено от Румъния (спад с цели 26,7%), Словакия (с 18,5%) и Унгария (понижение с 14,9%).
Източник: econ.bg (20.02.2017)
 
С 10% расте броят на пътувалите българи през последното тримесечие на миналата година. През този период 833.5 хил. българи са били на път, като 90.2% са пътували само в страната. На този фон 8.6% са били само в чужбина, а 1.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. Интерес към страната ни проявяват и чешките туристи, показа участието на страната ни на изложението в Прага Holiday World 2017. Те се интересуват най-вече от морския, спа и културно-историческия туризъм.
Източник: Сега (21.02.2017)
 
Българите са пътували повече в страната и по-малко в чужбина в края на 2016 г. Българските туристи, които са пътували през последното тримесечие на 2016 година, нарастват с над 10% спрямо година по-рано, като за ръста принос имат пътуванията в страната. Това показват данните на Националния статистически институт за пътуванията през октомври-декември 2016 година. През четвъртото тримесечие на 2016 г. 833,5 хил. българи са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях – 90,2%, са пътували само в страната, 8,6% - само в чужбина, а 1,2% са пътували и в страната, и в чужбина. Пътувалите в страната са се увеличили със 17,4%, докато пътувалите само в чужбина намаляват съответно с 22,6%. По-голямата част от туристическите пътувания в страната са били с цел „посещение на близки” (45,5%), докато тези в чужбина са за „почивка и екскурзия” (48,4%). Средният разход при пътуване с лична цел на човек е 150.43 лв. в страната и 603.77 лв. в чужбина. Разходите на човек за професионално пътуване са средно 157.82 лв. в страната и 869.48 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (21.02.2017)
 
Чупим рекорд по ниска безработица за януари Добрата бизнес среда в страната води до ниска безработица. През януари счупихме нов рекорд за равнището на безработицата от 2010 г. насам, заявиха от Агенцията по заетостта. Тя е била 8,2 на сто, като в сравнение със същия месец на 2016 г. се е понижила с цели 2 пункта. Спрямо декември миналата година показателят се е повишил с 0,2 процентни пункта, казват от агенцията. Регистрираните безработни, които са се записали в бюрата по труда през януари, са 269 749 души. Това е нарастване с 3,3 на сто спрямо предходния месец, но в сравнение с януари 2016 г. броят им съществено намалява – с 64 821 лица или 19,4 на сто по-малко. През първия месец на тази година работа са започнали общо 13 374 безработни. От тях 12 790 са на заплата в реалния сектор. В субсидирана заетост са били включени 584 безработни. От тях 154 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост по Закона за насърчаване на заетостта. По схеми на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" на работа са постъпили 430 безработни лица. Според данните на бюрата по труда при тях са заявени 12 532 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 9 260, които са 73,9 на сто от всички заявени свободни работни места през месеца. В сравнение с януари миналата година броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 10,3 на сто или с 1 291 броя. Данните от януари потвърждават тенденцията от цялата 2016 г. Според административната статистика на Агенцията по заетостта за миналата година нивото на средногодишната безработицата е паднало до 8,7 на сто, което е най-ниското равнище за последните осем години от 2009 г. насам.
Източник: Стандарт (21.02.2017)
 
България е една от страните в ЕС с най-голям спад на потреблението на енергия през последните десетилетия. В периода 1990 - 2015 г. то се е свило с 33%, показват данните на Евростат. В тях обаче не са включени по-нови данни от началото на тази година например, когато страната ни регистрира рекордно потребление на ток. Страната с най-голям спад в потреблението е Литва (с 46%). Следват Латвия (с 45%) и Румъния (с 44%). И докато някои държави пестят, то други регистрират истински бум в харчовете - Кипър е вдигнал потреблението си с 41%, а Ирландия - с 38 на сто, отчита Евростат. През 2015 г. най-голям енергиен консуматор в ЕС е била Германия, на която се падат почти 20% от общото енергийно потребление в общността. Следват Франция (16%), Великобритания (12%) и Италия (10%). В същото време част от държавите в ЕС остават силно зависими от вноса на енергийни суровини, като това е най-видимо във Великобритания. През 1990 г. техният дял е бил едва 2%, докато през 2015 г. те вече са 43 на сто. Значително расте и вносът в Холандия, като от 22% той се е вдигнал до 56 на сто през 2015 година. Най-независими от доставки на енергоизточници са Дания с 4% внос и Естония - 17 на сто. България попада в групата на държавите с намаляваща зависимост от вноса на енергийни източници - от 73% през 1990 г. до 56 на сто през 2015 г., показват още данните на Евростат.
Източник: Сега (22.02.2017)
 
Фирми ще получават пари за наемане на самотни родители Фирми, които наемат самотни родители или майки с деца до 5 години, могат да получат от държавата средства за покриване на разходите си за заплати и осигуровки за половин година. Мярката е по националния план за заетост и е финансирана с близо 500 хил. лв. от държавния бюджет, съобщи служебният министър на труда Гълъб Донев. Целта е да се осигури заетост на 326 безработни самотни родители или майки на малки деца. Министерството на труда насърчава участието на жените на пазара на труда - около 60% от включените безработни лица в програми и насърчителни мерки, финансирани със средства от бюджета, са жени, каза Донев. Министърът цитира данни от международно изследване, според което страната ни е сред първите пет държави в света по отношение на равенството на половете в бизнеса. България е на 5-о място по най-голям дял на жените - цели 22%, участващи в бордове на директори. Проучването е правено сред 22 хил. компании в 91 държави. Според данните на НСИ пък 30% от работодателите у нас са жени, а при самостоятелно заетите делът на дамите е още по-голям - 36%.
Източник: Сега (24.02.2017)
 
Над 2800 безплатни бизнес планове и заявления за малки стопанства са изготвени от Националната служба за съвети в земеделието през м.г., съобщи вчера аграрният зам.-министър Светла Янчева. Така стопаните са спестили почти 2.9 млн. лв. разходи за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Над 20 000 агропроизводители годишно ползват услугите на службата.
Източник: Сега (24.02.2017)
 
Депозитите продължават да растат по-бързо от кредитите през януари тази година, става ясно от публикуваните вчера данни на БНБ. В края на миналия месец дeпoзититe нa нeпpaвитeлcтвeния сектор ca 67.795 млpд. лв. (71.2% oт БBП). Cпpямo cъщия мeceц нa минaлaтa гoдинa тe ce пoвишaвaт c 6.7%. Дeпoзититe нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия ca 18.936 млpд. лв. B cpaвнeниe c януари 2016 г. тe ce yвeличaвaт cъc 7.8%. Домакинствата са спестили 45.403 млpд. лв. (47.7% oт БBП). Техните вложения се увеличават c 6.1%. Далеч по-малко е нарастването на кредитите. За домакинствата те са достигнали 18.610 млpд. лв. - нарастване с 4.1% спрямо миналия януари. На годишна база е незначително нарастването на жилищните кредити - с 1.8% до 8.785 млpд. лв.
Източник: Сега (24.02.2017)
 
По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2016 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи”, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 3.1% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Ръст е регистриран при почти всички дейности в сектора, като най-висок е за „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (7.0%). За това сочат данните на Националния статистически институт. Намаление се наблюдава само при дейност „Воден транспорт” - с 22.8%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” нараства с 4.0% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Издателска дейност” и „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика” - с 12.7%. Спад се наблюдава при „Радио- и телевизионна дейност” (3.9%) и „Далекосъобщения” (0.8%). При почти всички дейности в състава на Други бизнес услуги се наблюдава нарастване на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие, като то е най-голямо при „Други професионални дейности” (7.9%). Само при две дейности е регистрирано намаление: „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” - с 9.7%, и „Рекламна дейност и проучване на пазари” - с 4.9%. През четвъртото тримесечие на 2016 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” нараства с 8.0% в сравнение със същото тримесечие на 2015 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности, като най-значително е при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” (15.7%) и „Пощенски и куриерски услуги” (10.8%). Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” е със 7.3% по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 година. Нарастване на индекса на оборота има при повечето дейности, като най-съществен е ръстът при „Издателска дейност” - със 17.3%, следван от „Дейности в областта на информационните технологии” - с 14.5%, и „Информационни услуги” - с 13.1%. Спад се наблюдава при „Радио- и телевизионна дейност” (7.0%) и „Далекосъобщения” (0.5%). При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2015 г. е регистрирано при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност” - с 24.6%, а най-съществено е намалението при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи” (22.6%).
Източник: Банкеръ (24.02.2017)
 
Почти цял випуск медици напуска България всяка година Лекарите, които годишно напускат България, се равняват на 90% от студентите, завършващи медицина. Докторите у нас застаряват - повече от половината са над 55 години, а 30 процента са надскочили 60-те. Данните са на Българския лекарски съюз и са цитирани в последния доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на страната ни. Заключенията по отношение на здравната и социалната политика, както и на пазара на труда остават тежки, а от страната ни се очаква да предприеме стъпки за отстраняване на натрупаните проблеми. В доклада се посочва и огромният недостиг на медицински сестри, което заедно с липсата на лекари създава сериозни проблеми в регионите и по направления. Според ЕК публичните разходи за здравеопазване остават много ниски и покриват едва 51.6% от общите разходи за здраве при средно за ЕС 76.2%. Това води до нисък достъп до здравеопазване - само 88% от населението е обхванато от общественото здравно осигуряване (при ромите процентът е едва 45), което "компрометира ефикасността на системата", се казва в доклада на ЕК. Според лекарския съюз причините за огромния брой напускащи страната медици са "липсата за възможност за кариерно израстване, неясните правила и затруднение при специализация, невъзможността за прилагане на нови технологии и иновативни лечения, непрекъснато променящата се нормативна база, чувството на безперспективност, липсата на достойно заплащане" и дори отрицателното медийно отношение. "Неефективната здравна система може би допринася за едно от най-високите нива на смъртност в България. Продължителността на живота също е сред най-ниските в ЕС", пишат от комисията. Ако в миналогодишния доклад критиките към социалната политика у нас бяха по-умерени, тази година тонът е втвърден. "Системата за социалните трансфери е ограничена от ниска адекватност и покритие. България има една от най-малко ефективните социални системи в ЕС и едно от най-ниските нива на социални трансфери", коментират от Брюксел. Според анализа критериите за получаване на социални помощи са твърде рестриктивни, което оставя много бедни семейства без подкрепа. Освен това гарантираният минимален доход, по който се определя размерът на различните социални помощи, остава непроменен от 2009 г. насам - той е 65 лв. "Това ерозира капацитета за защита на социалните помощи и води до задълбочаване на неравенството в страната", се посочва в доклада. Пазарът на труда се подобрява бавно, но структурните проблеми - с младежката и дългосрочната безработица, с огромния брой неактивни хора, остават. 60% от хората без препитание у нас са дългосрочно безработни - над една година. Повечето от тези хора са нискоквалифицирани. От ЕК отбелязват още недостатъчно таргетираните активни политики. Като пример за това се посочва, че едва 4% от дългосрочно безработните са участвали в субсидирана заетост през 2014 г. За първи път тази година се обръща внимание на влиянието на майчинството върху заетостта сред жените. Според данните заетостта сред майките с поне едно малко дете до 6 г. е с 14% по-ниска от тази сред жените без деца, като разликата е по-голяма сред жените, живеещи на село, и сред бедните семейства. Това според доклада се дължи на небалансираното ползване на отпуск от жените и мъжете, както и на липсата на детски градини и ясли. "Наскоро приетата реформа с финансови стимули за по-ранно връщане на жените на работа може да помогне да се повиши заетостта при тях", пишат от ЕК. От юни влиза реално в сила възможността жените, които изберат да се върнат на работа след 135-ия ден от раждането до навършването на една годинка на детето, да получават от НОИ половината от високоплатеното майчинство. Рискът от бедност и социално изключване у нас остава най-висок в ЕС и към края на 2015 г. 41.3% от населението е заплашено от бедност (това е ръст от почти един процент спрямо предходната година). За разлика от предишните години, в които обаче показателите за бедност се подобряваха, през 2015 г. те са започнали отново да се влошават. Например след пет години спад през 2015 г. делът на възрастните хора, заплашени от бедност, се е повишил до 31.7%. Бедността при ромите е около четири пъти по-висока, отколкото при останалото население. Това съотношение не е най-лошото в Европа - в Румъния делът на бедните роми е три пъти по-висок, но пък стига до шест пъти в Унгария и Словакия. -----------ТРАДИЦИОННО За поредна година от ЕК отбелязват, че у нас липсва прозрачен механизъм за образуване на минималните възнаграждения на базата на икономически и социални показатели. "Това създава риск да не може да се установи подходящ баланс между целите да се поддържа заетостта и конкурентоспособността, като в същото време се пази доходът от труд", пишат ЕК.
Източник: Сега (27.02.2017)
 
През миналата година средната месечна заплата (СРЗ) се е увеличила с 9.5%, като това е най-бързият ръст от 2009 г. насам, когато е имало покачване с 11.8 на сто, съобщи Инфограф.бг. За сравнение - през 2001 г. средното заплащане по трудов договор е било 240 лева, а в предкризисната 2008 година - 545 лева. Както сочат предварителните данни на НСИ, средната заплата за 2016-а е достигнала 962 лева, като в последното тримесечие дори е надхвърлила 1000 лева (основно заради коледните надбавки и традиционните бонуси в края на годината). Увеличението за 2016 г. е сериозно, като се има предвид, че цените бяха доста спокойни. Преди кризата имаше далеч по-впечатляващи ръстове - например 26.5% през 2008 г., но при висока инфлация, която реално "изяждаше" покачването на доходите. Прави впечатление, че ножицата между средната заплата в частния и в държавния сектор все повече се свива. През 2016 г. средната заплата в частния бизнес почти е догонила тази в публичния сектор (96.9%). А 5 години по-рано (през 2011 г.) тя е била 86.8% от средното възнаграждение в обществения сектор, пише Инфограф.
Източник: Сега (27.02.2017)
 
Хотелите с над 1,2 млрд. лв. от нощувки през 2016 г. Над 1,2 млрд. лв. са приходите от нощувки, реализирани в българските хотели през миналата година, или със 195,54 милиона повече от предходната, сочат данните на НСИ. Над 891,8 милиона от тази сума е платена от чужденци, чийто брой е достигнал 3,387 млн. души, или с над 522 хил. повече от 2015 г. Близо две трети от тях, или почти 760 милиона, са от местата за настаняване в морските курорти. С най-много приходи за 2016 г. - над 444,4 млн. лв., са хотелиерите по Южното Черноморие. Сумата е с 82,38 млн. по-голяма от събраната през предходната година. В област Бургас чужденците са платили за нощувки 377 млн. лв., или 77,2 млн. лв. повече на годишна база. За 2016 г. те са били 1,088 млн. души, или с над една пета повече от предишната година. В област Варна приходите от туристи в местата за настаняване са били над 282,5 млн. лв., или с 54,46 милиона повече на годишна база. Гражданите на други страни са били 773 хил. души и са платили за нощувки - 246 млн. лв. Над 104,2 млн. лв. са приходите от нощувки в област Добрич, като 81,5 млн. лв. от сумата е оставена от чужденци, чийто брой през миналата година е бил над четвърт милион души. В столицата за 2016 г. приходите на хотелиерите от нощувки възлизат на 130,45 млн. лв., което е с 14,7 млн. лв. повече на годишна база. 99,41 милиона от тях са били реализирани от чужденци. Гражданите на други страни, отсядали в хотели в София през миналата година, са били над 649 хил. души, или с 67,6 хил. повече спрямо 2015 г.
Източник: Монитор (28.02.2017)
 
Четири от шестте района на планиране, на които е разделена страната ни, остават на дъното на ЕС по развитие - сред последните двайсет. Единствено Югозападна България не е сред абсолютните аутсайдери, а по някои показатели дори попада в по-добрата половина на Европа. За поредна година Северозападът е най-изостаналият наш регион, като е 258-и по бал от общо 263 в ЕС. Това са новини от третото издание на Индекса за регионална конкурентоспособност за 2016 г. ЕК публикува проучването вчера. То обхваща десетки показатели - от безработица, инфлация и БВП до качество на институциите и на образование, брой патенти и научни публикации - и показва даже къде в Евросъюза се живее и работи добре и къде не. Като прилично може да се оцени 237-ото място на Североизточния район. Интересното е, че гръцкият Пелопонес получава сродна оценка. Като цяло прави впечатление, че сред последните десет са области от трите балкански държави - Румъния, Гърция и България. Югозападна България заема 207-а позиция в общото класиране, като авторите на изследването посочват, че тя може да се сравнява с испанската Мурсия, италианската Сардиния, Южен Йоркшир в Англия и Мадейра, Португалия, и др. Най-добре представящият се български регион е на 187-о място по брутен вътрешен продукт на човек от населението, на 103-то по условия за правене на бизнес и на 131-во по иновации. А най-големият му пробив - 88-а позиция, е по показателя "Висше образование и учене през целия живот", което не е чудно при концентрацията на университети в София. Затова пък оценката за институциите е трагична и по този показател регионът се намира на последното място в ЕС. Моделът, в който най-развити са районите около столицата, е типичен за много страни от ЕС, не само за България. Често се наблюдават големи вътрешни различия в държавите, предизвикани от столичен регион с явно по-добри икономически показатели в сравнение с другите региони в държавата, пишат авторите на изследването. В сравнение с двете предишни издания, публикувани през 2010 и 2013 г., Малта и няколко региона във Франция, Германия, Швеция, Португалия и Обединеното кралство са подобрили своите резултати, а в Кипър, Гърция, Ирландия, а напоследък и в Нидерландия резултатите са се влошили. В източните региони на ЕС конкурентоспособността като цяло се е запазила.
Източник: Сега (28.02.2017)
 
С 2.5% повече бира в сравнение с 2015 година са реализирали на пазара пивоварите у нас. Общо през 2016 година са продадени 5 181 000 хектолитра бира, показват данните на Съюза на пивоварите в България. По данни на Агенция "Митници" постъпленията от акциз на бира през м.г. са 81.3 млн. `лв., което е с 5% повече спрямо 2015 г. Приходите от ДДС са 60 млн. лева.
Източник: Сега (28.02.2017)
 
Мениджърите в България получават между 40 и 120 хил. евро годишно Заплатите за мениджърските позиции в България варират от 49 000 евро до 120 000 евро според нивото в йерархията на компанията. Това показва ежегодният анализ на възнагражденията на топ мениджърите в компании, ползващи услуги по директно търсене, направен от Българска Екзекютив Сърч Асоциация (БЕСА). Представената извадка е базирана на проектите по директно търсене на управленски позиции, преминали през членовете на БЕСА, и като такава не претендира за изчерпателност и представителност, съобщават от организацията. Наблюдавани са се компании с персонал над 300 човека и над 10 млн евро оборот.
Източник: Банкеръ (28.02.2017)
 
Със 150% нараснало производството на природен газ Със 150% е нараснало производството на природен газ в страната ни през декември 2016 г. спрямо същия месец на предходната година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Освен газ, повече сме произвели и пропан-бутанови смеси, безоловен бензин, дизелово гориво и електроенергия. Намалява обаче производството на твърди горива с 6,3 на сто. Спрямо ноември на миналата година също се наблюдава по-високо производство електроенергия и пропан-бутан, съответно с 18% и 11%. Статистиката показва, че с близо 16 на сто повече доставки е имало на пропан-бутан и електроенергия – с 12% повече в сравнение с последния месец на 2015 г. Данните отчитат обаче по-малко доставки на твърди горива и дизелово гориво, като няма изменение в доставките на на безоловен бензин.
Източник: Монитор (01.03.2017)
 
Цените на едро на заводите се повишиха с 4,3% Цените на едро на заводите се повишиха с 4,3% през януари спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Спрямо декември цените на производителите са нараснали с 0,6%. На годишна база увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 15,6%, и в преработващата промишленост - с 6,2%, а намаление има при производството и доставката на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 18,3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,1%, и при производството на автомобили и ремаркета - с 1,9%. Намаление е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от тях - с 1,3%, и на изделия от каучук и пластмаси - с 1%.
Източник: Стандарт (01.03.2017)
 
През февруари 2017 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от предходния месец. Това сочи статистика на Националния статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството и сектора на услугите, докато в промишлеността и търговията на дребно се наблюдава понижение. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” намалява с 0.7 пункта в сравнение с януари, което се дължи на по-умерените оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно настоящата производствена активност се оценява като леко подобрена, като и очакванията им за следващите три месеца са тя да се увеличи. Несигурната икономическа среда остава основната пречка за развитието на дейността, посочена от 45.9% от промишлените предприемачи. По отношение на продажните цени мениджърите не предвиждат промяна през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в строителството” нараства с 0.5 пункта в резултат на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им относно строителната активност през следващите три месеца са също по-оптимистични. Основният фактор, затрудняващ бизнеса, продължава да е несигурната икономическа среда. На второ и трето място остават факторите „неблагоприятни климатични условия” и „конкуренция в бранша”. Относно продажните цени в строителството преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 1.3 пункта, което се дължи на изместване на оценките на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията от „добро” към „задоволително” (нормално за сезона). Същевременно обаче прогнозите им за бизнес състоянието през следващите шест месеца са по-благоприятни, като и в очакванията им относно обема на продажбите през следващите три месеца е регистрирано подобрение. Най-сериозните затруднения за развитието на дейността продължават да са свързани с конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени търговците очакват известно повишение през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се увеличава с 0.5 пункта в резултат на благоприятните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Мненията им за настоящото търсене на услуги са по-резервирани, докато очакванията им за следващите три месеца се подобряват. Конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда остават основните пречки за развитието на бизнеса в сектора. Относно продажните цени очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (01.03.2017)
 
България е в топ 5 на ЕС по ръст на продажбите на дребно през декември 2016 г. България е в топ 5 държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-силен годишен ръст на продажбите на дребно през декември 2016 г., показват данните на европейската статистическа служба Евростат. През последния месец на миналата година продажбите на дребно у нас ускоряват ръста си до 4% на годишна база спрямо 2,4% през ноември. Темпът на ръст е над два и половина пъти по-бърз в сравнение със средното за ЕС (1,5%) и повече от три пъти над отчетения годишен растеж в еврозоната (1,2%), сочи европейската статистика. Лидер е Словения, където годишният темп на ръст на продажбите на дребно през декември достига 15,4%. Следват Люксембург с 8,8%, Литва с 8,5%, Словакия с 5,7% и България с 4%. На другия полюс са продажбите на дребно в Германия, които намаляват с 0,4% на годишна база. През декември спрямо ноември продажбите на дребно у нас нарастват с 0,5% спрямо 0,1% средно за ЕС и спад от 0,1% за еврозоната. Като цяло в ЕС ръстът на продажбите на дребно през декември се определя основно от продажбите на горива и нехранителни стоки.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2017)
 
Безработицата в България остава сравнително стабилна през януари Безработицата в България се е увеличила леко през първия месец на годината спрямо декември 2016 г. - до 7,2% от 7,1%, сочат последните данни на Евростат. Като цяло безработицата остава на стабилно ниво през последните четири месеца - между 7,1% и 7,2%. На годишна база обаче тя отбелязва доста по-сериозен спад – през януари 2016 г. тя е била на ниво от 7,9%. Нивото на младежката безработица през януари е достигнала 23%, което е с 0,4 процентни пункта повече спрямо декември миналата година и с над 4 процентни пункта по-висока в сравнение с януари 2016 г. Общо 35 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през първия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло се понижава през януари до 8,1%, което е с 0,1 процентен пункт по-ниско спрямо предишния месец.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2017)
 
Ръстът на икономиката: По-висок от очакваното, но по-слаб от 2015 г. Ръстът на икономиката за миналата година е по-висок от очакванията на повечето анализатори и достига 3.4% от БВП. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за увеличението имат износът и потреблението на домакинствата. Растежът е постигнат и в година на малко еврофондове. Лошата новина е, че инвестициите намаляват. Другата е, че все повече анализатори са на мнение, че българската икономика достига потенциала си, който е около 3.5%, и за повече ще са нужни сериозни реформи. "Растеж от около 3.5% е добро постижение на фона на годините след 2008 г., но тези темпове на развитие вече се възприемат като нещо нормално. От следващото правителство ще се очаква повече", коментира икономистът Георги Ангелов във фейсбук профила си. Според данните на НСИ ръстът на БВП за последното тримесечие на 2016 г. е 3.4% на годишна база. Това поставя българската икономика в групата на най-бързо растящите в ЕС след Румъния (4.8%), Словения (3.6%) и Хърватия (3.5%). Очакванията на повечето анализатори обаче са през тази година ръстът на икономиката леко да се забави. В последния си икономически преглед БНБ прогнозира 2.8% увеличение на БВП през 2017 г.През последните месеци на миналата година двигател на растежа на икономиката е било потреблението. Основен фактор са били покупките на домакинствата – индивидуалното потребление нараства с 1.7%, а правителственото с 0.5% за периода октомври - декември на годишна база. Причината е в положителните тенденции на пазара на труда от последната година и увеличението на доходите на населението. Очакванията на повечето анализатори бяха именно такива – потреблението да стане основната движеща сила през 2017 г. Стимул за частното потребление през годината ще има по линия на увеличаващото се търсене на работна ръка и ръст в доходите на домакинствата. Това се посочва в последния икономически преглед на Българската народна банка (БНБ), който се базира на данни до 26 януари 2017 г. Институцията очаква през първата половина на тази година принос към растежа да имат и правителствените разходи - най-вече заради еврофондовете.Макар потреблението да набира скорост, износът продължава да е значителен фактор за растежа на икономиката. Ръстът на годишна база за последното тримесечие на 2016 г. обаче е ревизиран надолу спрямо експресните оценки на НСИ, но увеличението в експорта на стоки остава значително – 6.8%. Причината е по-силната търговия както с ЕС, така и с трети страни. Очакванията за тази година обаче са приносът на износа към растежа да се свие. Повишено търсене на стоки и услуги означава и повече внос, което означава спад в приноса на нетния експорт. Той обаче ще бъде компенсиран от растящото потребление, е мнението на експертите на БНБ. Успоредно с това очакваното нарастване на цените на основни стоки в световен мащаб в началото на 2017 г. ще повиши стойността на износа и вноса, се посочва в икономическия преглед. Очакванията обаче са цените на експорта да нараснат с по-малко от тези на импорта, което ще влоши условията за търговия.Ако има лоша новина в данните, тя е свързана с инвестициите. Намалението им (бруто капиталообразуване в основен капитал) е както на годишна, така и на тримесечна база. Докато в експресните оценки имаше увеличение с 1.2% спрямо периода юли - септември, в предварителните данни на НСИ тази промяна е ревизирана надолу – до спад с 1.8%. В същото време спрямо октомври - декември 2015 г. намалението е с 4.5%. В номинално изражение инвестициите в дълготрайни активи са с почти 950 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Годишният спад се дължи основно на слабото усвояване на европейски средства през 2016 г. Очакванията обаче са тази година темпото да се увеличи. Това дава повод и на анализаторите от БНБ да прогнозират повишение в правителствените инвестиции през първата половина на 2017 г. А запазването на ниските лихвени проценти и ниска цена на петрола са предпоставки както за ръст на потреблението, така и на частните инвестиции. Рисковете пред инвестиционната активност са свързани с международната среда и по-слабо от планираното усвояване на евросредства.
Източник: Капитал (08.03.2017)
 
Производителността на труда се увеличава с 2.9% в края на 2016 г. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2.9% спрямо същия период на предходната година, съобщи Националният статистически институт. Заетите са 3 289.4 хил., те са отработили общо 1.384 млрд. часа между октомври и декември. За година се увеличава делът на заетите в услугите - от 57.4% на 58.1%. На един работещ се падат 7843.3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки създава средно 18.6 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2016 г. реално се увеличава с 2.4% и с 2.3% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. По предварителни данни равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 6 174.6 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 14.6 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 694.6 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 17.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в селското стопанство - 1 420.1 лв. БДС на един зает и 3.8 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Дневник (08.03.2017)
 
Къде отиват най-много пари от данъците в България? Къде отиват най-много средства от държавните разходи на страните-членки на Европейския съюз? Статистиката е категорична: за социални разходи. Разходите за тях се равняват на 19.2% от брутния вътрешен продукт на ЕС, показват най-новите данни на Евростат. На второ място са разходите за здравеопазване - 7.2%, а на трето - за публични услуги - 6.2%. Каква е ситуацията обаче в България? У нас най-голяма част от парите на държавната хазна също отиват за социални разходи, които включват преди всичко изплащането на пенсии. Статистиката показва, че те представляват 32.6% от всички разходи и се равняват на 13.3% от БВП. На второ място са разходите за различни икономически дейности, които възлизат на 14.9% от всички и на 6.1% от БВП. На трето място идват разходите за здравеопазване, които възлизат на 13.4% от всички или 5.5% от БВП. Следват разходите за образование с дял от 9.8%, разходите за публични услуги с 7.8% и за сигурност с 6.8%. Най-малко пари държавата харчи за опазване на околната среда (1.9%), отбрана (3.4%) и култура (4.2%).
Източник: Money.bg (09.03.2017)
 
Строителството се свива с 10% през януари Строителството се свива с 10% през януари в сравнение с година по-рано, показват сезонно изгладените данни на Националния статистически институт. Предварителните данни показват свиване с 0.6% спрямо декември. Спрямо година по-рано свиването се дължи предимно на гражданското строителство, където спадът е с 13.5%, а при сградното строителство намалението е със 7.5%. В сравнение с декември сградното строителство намалява с 1.3%, докато гражданското строителство бележи увеличение с 0.2%.
Източник: econ.bg (10.03.2017)
 
Промишленото производство се свива през януари През януари сезонно изгладеният индекс на промишленото производство е спада с 1.2% спрямо същия месец на 2016 година. През последния месец на изтеклата година беше отбелязан растеж на годишна база от 6.9%, но по предварителни данни. На месечна база, спрямо декември, индексът намалява с 3.9%. На годишна база спад има в преработващата промишленост - с 3.7%, и в добивната промишленост - с 2.8%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение от 6.9%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 32.1%, производството на тютюневи изделия - с 27.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 19.4%, производството на напитки - със 17.5%. Увеличение е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 13.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 13.0%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 11.6%, производството на основни метали - с 10.5%. На месечна база намаление е регистрирано в преработващата промишленост - с 5.8%, и в добивната промишленост - с 1%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от 9%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 37.2%, производството на напитки и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 12%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 7.9%, производството на изделия от други неметални минерални суровини и производството на мебели - по 5.8%. Ръст е регистриран при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 23.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 18.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.3%.
Източник: econ.bg (10.03.2017)
 
Проучване на Националния статистически институт (НСИ) за началото на настоящата година отчита рязко влошаване на промишленото производство, поредно свиване на активността в строителството и предпазлив подем при търговията на дребно. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, падна през януари с цели 3,9% в сравнение с декември, когато беше отчетено повишение с 1,7 пункта. Спрямо година по-рано календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 1,2% (спрямо януари 2016-а) след солиден растеж от 5,8% в края на миналата година, излизайки на негативна територия за първи път от пролетта на миналата година насам. През януари намаление с 5,8% спрямо месец по-рано е регистрирано в преработващата промишленост и с 1,0% в добивната промишленост, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст от цели 9,0% с оглед на необичайно ниските температура в началото на годината. На годишна база производството в добивната промишленост се понижава с 2,8%, преработващата промишленост се свива с 3,7%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се увеличава с 6,9 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през януари е с 0,6% под равнището от декември, когато беше отчетен спад от 0,1%. Продукцията от гражданското и инженерно строителство бележи увеличение с 0,2%, но при спад с 1,3% при продукцията от сградно строителство. На годишна база строителната продукция регистрира спад с 10,3% след понижение с 10,9% през декември, запазвайки негативната тенденция, която беше в сила през цялата изминала година. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през първия месец на 2017 година. През януари оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, нарасна с 0,5% след стагнация (0,0%) през декември, докато на годишна база търговският оборот се увеличи с 4,0% след повишение с 2,4% месец по-рано. Днешните данни предполагат смесена картина за представянето на българската икономика в началото на настоящата година след солидния растеж, отчетен през 2016 година, когато БВП се повиши с цели 3,4 на сто.
Източник: БНР (10.03.2017)
 
Производството на енергия от заводските централи през 2015 г. намалява с 33.6% само предходната година. Това показва последният бюлетин на Националната електрическа компания (НЕК). В него е направен анализ на основните електроенергийни показатели на страната в периода 2007 - 2015 година. Документът разкрива, че спадът в производството вече е тенденция, а намаление има и при енергията на топлофикационните тецове. Те отчитат спад от 17.8% през 2015 г. спрямо година по-рано. Това са и последните обобщени данни на НЕК, става ясно от бюлетина на компанията. В документа се отчита, че през 2012 г. абсолютният максимален годишен товар е бил най-висок за целия разглеждан период. Причината за това е изключително студеното време в деня, в който е регистриран този товар - 1 февруари 2012 г., когато средната температура в страната е била -12.7 градуса. Тогава потреблението на ток е било около 7000 мегаватчаса. Тази година обаче заради студовете на 9 и 10 януари беше отбелязан 20-годишен рекорд в натоварването на системата от 7679 мегаватчаса. Това наложи и временно спиране на износа на ток.
Източник: Сега (13.03.2017)
 
Цените на храните на едро падат след пика от края на януари Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 0,2% до 1,439 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От края на януари, когато постигна най-високото си ниво през тази зима, индексът падна с над 3 на сто, пише БТА. Оранжерийните домати поскъпват с 3,3 на сто тази седмица и се търгуват по 1,57 лева за килограм. Оранжерийните краставици поевтиняват с 8,6 на сто, до 2,99 лева средно за килограм. Картофите поевтиняват с 5,6 на сто и се търгуват по 0,67 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 0,91 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,45 лева за килограм на едро. Цената на зелената салата се понижава с 14,6 на сто, до 0,88 лева за брой. Ябълките се търгуват средно по 1,35 лв./кг. Лимоните поскъпват с 1,9 на сто, до 2,14 лева. Портокалите поскъпват с 6,1 на сто и се търгуват по 1,22 лева. Мандарините се продават по 1,35 лв./кг, а бананите - по 2,22 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с десет стотинки и се продава средно по 5,75 лв./кг. Кашкавалът, тип "Витоша", се търгува по 9,77 лв./кг. Олиото се купува по тържищата по 2,06 лева за литър. Каймата се търгува по 4,65 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,1 на сто и се търгува по 3,55 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,57 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", пада с две стотинки до 0,76 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,46 лв./кг. Яйцата се продават средно по 0,20 лева за брой на едро.
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2017)
 
През мразовития януари хотелиерите отчитат по-малко нощувки от 2016 г. През мразовития януари в хотелите е имало по-малко нощувки от същия месец на предходната година, отседналите там също са били по-малко. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През месеца в страната са функционирали 1797 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 54.5 хил., а на леглата - 109.5 хиляди. В сравнение с януари 2016 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 1.8%, а на леглата в тях - с 1.7%. Общият брой на нощувките е 802 хил., или с 1.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 3.9%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. Очаквано хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 71.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36.1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 21.4% от нощувките на чужди граждани и 33% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7.5 и 30.9%. Пренощувалите намаляват с 2.4% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 334.6 хиляди. От тях 61.7% са българи, като по-голямата част (63.6%) са нощували в места за настаняване с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно по 2 нощувки. Пренощувалите чужденци са 128.1 хил., като 70.3% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.1 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през месеца е 24.5% и остава приблизително на равнището от януари 2016 година. Най-висока е в хотелите с 4 и 5 звезди - 36.1%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 23.6%, и с 1 и 2 звезди - 13.3%. Приходите от нощувки достигат 41.6 млн. лв., или с 5.5% повече в сравнение с януари 2016 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 8.8%, така и от български - с 1.4%.
Източник: Дневник (13.03.2017)
 
България изнесе рекордно много стоки - за над 46 млрд. лв. Продажбите на български стоки на чуждите пазари през 2016 г. нарастват по-бавно спрямо миналата година, но за сметка на това се увеличава делът на продукцията с по-висока добавена стойност за икономиката. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. В процентно измерение повишението през миналата година е с 2.6% (при 4% през 2015 г.). Общата стойност на изнесените български стоки е 46.1 млрд. лв. (приблизително 48% от БВП), като две трети отиват към държави от съюза, а останалите близо 15 млрд. лв. - към трети страни. Забавянето на ръста тази година не е неочаквано. То дойде от недоброто представяне на експорта извън ЕС. През първото полугодие имаше месеци, в които спадът достигна двуцифрени проценти. Причината бяха както проблемите на основни партньори като Китай, Турция и Русия, така и по-ниските цени на петрола и металите. Трендът се обърна през есента, но увеличението не бе достатъчно. Така износът към трети страни намалява на годишна база с 5.9% през 2016 г. В същото време експортът към ЕС, който е основен пазар за българската продукция, нараства със 7.2% за годината.През 2016 г. за пръв път от около десетилетие износът на машини, апаратура и части за тях изпреварва като стойност горивата. Резултатът донякъде се дължи на по-ниската цена на петрола, но, от друга страна, експортът на стоки с добавена стойност расте през последните години. Общо изнесените електрически машини, материали и части за тях са за 4.5 млрд. лв. (ръст от 3.5%). Стоките с най-висока стойност в тази категория са жици и кабели (916.4 млн. лв.), части за апаратура и уреди (558.6 млн. лв.) и апаратура, свързана с електрически вериги (418.2 млн. лв.). Горивата остават на второ място с 4.3 млрд. лв. (спад от 12%), като сумата идва основно от продажби на нефтени масла и масла от битуминозни материали (2.95 млрд. лв.).В същото време обаче интерес предизвиква друга група стоки. Половината от растежа през годината се дължи на продажбите на "Специфични стоки и движения" (1.3 пр.п.), които като сума се равняват на 1.7 млрд. лв. за 2016 г. НСИ няма подробна разбивка на тази категория, но тя е аналог на "Други разнообразни готови продукти" по Стандартната външнотърговска класификация (SITC). В методологията на SITC пък се вижда, че в нея влизат оръжия и боеприпаси, произведения на изкуството, други пластмасови артикули, печатни издания и други. Увеличението е с близо 600 млн. лв. спрямо предходната година.Най-големият търговски партньор на България продължава да е Германия, и то с голяма преднина – стойността на изнесените стоки е близо 6.3 млрд. лв., като това е увеличение с 11.1% спрямо 2015 г. (626.1 млн. лв.). Най-голяма част от тази сума заемат електрическите машини и апарати, материали и части за тях (876.8 млн. лв.). Германия е следвана от Италия (с 4.2 млрд. лв.), където водещи стоки в износа са мед и изделия от мед (695.6 млн. лв.), а на трето място е Румъния (4 млрд. лв.), към която 10% от експортните стоки са механизми, машини и други. От най-големите десет експортни дестинации, които обхващат 62% от целия износ на страната към чужбина, само една е извън ЕС – Турция (3.7 млрд. лв.). Близо една трета от продажбите на български стоки в южната ни съседка са на минералните горива и масла. В същото време обаче стойността на експорта намалява през 2016 г. спрямо предходната година с 5.9%, или с 229.6 млн. лв.Търговското салдо за годината е отрицателно – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 2.48 млрд. лв. То обаче е почти двойно по-малко в сравнение с 2015 г. Свиването на разликата е основно заради по-силния износ към ЕС и по-слабия внос от трети страни.
Източник: Капитал (14.03.2017)
 
Годината започва с добър ръст на българския износ, но и с още по-сериозно увеличение на вноса. През януари от страната ни са изнесени стоки за 3.724 млрд. лв., което е увеличение от 8.7% спрямо същия период на миналата година, показват оповестени вчера данни на НСИ. В същото време скокът на внесените стоки е с 21.2% и достига 4.207 млрд. лв. Динамиката във външната търговия на страната ни през януари се дължи предимно на стокообмена със страните извън ЕС. Българският експорт за трети страни расте c 12.7% до 1.312 млрд. лв., като основни пазари са Typция, Eгипeт, Kитaй, Cъpбия и Maкeдoния. Bнocът от държави извън ЕС обаче е скочил с 30.8% през януари и e нa cтoйнocт 1.574 млрд. лв. Той идва предимно oт Pycкaтa фeдepaция, Typция, Kитaй и Cъpбия. Почти две трети от стокообмена на България обаче е със страните от Европейския съюз. Безалкохолни и алкохолни напитки, цигари и продукти на химическата индустрия са с най-висок ръст (над 20%) в експортната листа на България за ЕС през 2016 г., отчете НСИ. Общо за ЕС България е изнесла стоки за 31.153 млрд. лв. през миналата година, което е със 7.2% повече в сравнение с 2015 г. С по-ниски темпове нараства европейския внос - увеличението през 2016 г. е с 2.4% и достига 33.938 млрд. лв. Основните ни търговски партньори както при износа, така при вноса са Германия, Италия, Румъния и Гърция.
Източник: Сега (14.03.2017)
 
Имотите в София поскъпнаха с 12% за 6 месеца Двуцифрен ръст в търсенето и в цените на жилищните имоти в София за първи път от 10 години насам отчитат брокери за втората половина на 2016 г. Само за 6 месеца цените на жилищата са скочили с 12%, сочат данни на Сдружението на брокерите на имоти. В столицата средната цена на един квадратен метър жилищна площ е около 1000 евро. Пред БНР Брокерът Илияна Василева обясни, че най-търсени са по-малките апартаменти до 60 кв. м. Ако купувачите са семейства, се търсят двустайни или тристайни апартаменти и в зависимост от финансовото им състояние, те са готови да живеят и в по-крайните квартали. В повечето случи обаче имоти се търсят с цел инвестиция и отдаване под наем. В тези ситуации основните купувачи на пазара могат да си позволят да търсят с месеци, а дори и повече, обясни още брокерът. Според Василева с цел инвестиция се търси предимно тухлено ново строителство и в райони, в които отдаването под наем става бързо и лесно. След време, ако трябва да се препродават, тези имоти си държат цената, уточни тя. След застоя на пазара от есента насам банковата политика по лихвите за месеци е преобразила пазара, твърдят още посредниците в сделките с недвижими имоти. Търсенето е скочило с една трета. Вече се говори и за дефицит в предлагането, обясни Илияна Василева. Според нея от началото на тази година лисват стойностни имоти на пазара, и то във всички сегменти. Новите строителни проекти се опитват да отговорят на зараждащия се вече дефицит на стойностни имоти, отчитат от бранша. Една четвърт от купувачите се ориентират към сделки "на зелено", което е изненада, защото тези сделки се считат за рискови. Цените през тази година ще се задържат високи и дори ще растат още в най-търсените категории имоти, категорични са брокерите.
Източник: Стандарт (14.03.2017)
 
Инфлацията расте за трети пореден месец Инфлацията продължава да расте за трети пореден месец, като освен това има и ускорение на темпа й. През февруари индексът на потребителските цени отчита повишение с 1.7% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през декември 2016 г. промяната бе едва 0.1% спрямо година по-рано. Основната причина отново са по-високите цени на хранителните стоки, но значително поскъпване се вижда и при горивата.В същото време на месечна база инфлацията е нулева, без промяна в ценовото равнище спрямо предходния месец. Най-същественото увеличение бележи транспортният сектор с 0.7% по-високи цени спрямо януари, отново по линия на горивата за лични транспортни средства. Завръщането на инфлацията беше очаквано през тази година, като официалните прогнози на правителството са тя да е 1.5% към края на 2017 г. Подобни нива обаче правят спестяванията под форма на депозити крайно неатрактивни. В момента например големите банки дават лихва между 0.1 и 0.5% годишно, а при по-малките с български собственици тя е около 1%. Така инфлацията изяжда и малката доходност, която носят влоговете. Това е и една от причините високите цени на стоки и услуги да търсят алтернативни форми на спестявания или да харчат повече.Транспортът поскъпва най-съществено през втория месец на годината с увеличение в цените 6% спрямо февруари 2016 г. Движещата сила са основно по-високите цени на горивата за лични транспортни средства, които нарастват с 13.3% на годишна база. Въпреки това тежестта на транспорта представлява едва 8.6% от потребителската кошница, което означава, че е малък фактор в определянето на общия индекс на потребителските цени в страната. Аналогична е ситуацията с образователните услуги, при които инфлацията също е висока (4.3%), но теглото им е минимално - под 1%. От друга страна, храните и безалкохолните стоки отбелязват по-малък ръст (3.7%), но те съставят близо 32% от стоките, които НСИ използва за определяне на изменението в цените. Сред тях отново се отличава повишението при зеленчуците, които поскъпват с 15.2% спрямо февруари 2016 г. Вторият по големина фактор в потребителската кошница са жилищата и комуналните услуги, които имат тегло от над 17%. При тях повишението в цените е 1.3% спрямо година по-рано, а по-подробна разбивка показва, че основната причина е поскъпване на течните горива за битови нужди (16.1%) и твърдите горива (8.9%).На фона на растящата инфлация в еврозоната миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви решението си да запази рекордно ниските основни лихвени проценти и да не променя курса на програмата за количествени облекчения. Целта на паричните стимули при началото им преди две години бе инфлация "малко под 2%". През януари нивото на цените в региона се повиши с 1.8% на годишна база, а за втория месец от годината очакванията са за 2%, сочат прогнозните данни на Евростат. Въпреки че целта на регулатора е вече надхвърлена, ЕЦБ ще запази курса на програмата, тъй като рискове пред еврозоната продължават да съществуват, макар и по-малки. Данните за еврозоната са по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се прилага в ЕС с цел улеснено сравнение на инфлацията в страните членки. Според показателя за февруари ценовото равнище в България се е повишило с 0.9% на годишна база.В последния си Икономически преглед Българската народна банка (БНБ) прогнозира годишна инфлация в страната от 1.2% за 2017 г. основно поради по-високите международни цени на петрола и храните. Но има някои рискове, които могат да повлияят на тази стойност. От една страна, ако цените на петрола нараснат повече от очакваното като резултат от дейността на ОПЕК, нивото на цените в страната може да е над прогнозата, а това да окаже ефект и върху други групи стоки. От друга страна, инфлацията може да бъде по-ниска от очакванията поради понижение в цените на някои услуги и стоките за дълготрайна употреба, посочва докладът. Допълнително добрата реколта на зърнените култури през 2016 г. вдига базата, по която се определя изменението в цените на тези продукти за 2017 г.
Източник: Капитал (15.03.2017)
 
Заетостта в България се е увеличила с 0.2 процентни пункта през 2016 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ако ограничим статистическия диапазон на хората между 15 и 64 години, които се считат за най-активните в икономическо отношение, увеличението е още по-голямо – 0.5 пр. п. Ако добавим увеличението към ръста от 2014 и 2015 г., картината става още по-приятна. В действителност обаче нещата не са толкова розови. Разбивката на данните показва, че реално нарастват заетите единствено във възрастовата група между 55 и 64 години – със скромните 6.4 хил. лв. При всички останали групи броят намалява. Така общата заетост в номинален брой е паднала с 15.1 хил. души до 3031.9 хил. души. Най-лошо е положението при младите хора между 15 и 29 години, където намалението е с 25.6 хил. души. При тях дори има намаление като дял, което се дължи от една страна на напускащите страната младежи, а от друга – на големия брой неактивни хора.А разминаването между коефициентът на заетост, който расте и номиналния брой на заетите лица, който намалява, се крие в намаляващото население в България. Заради емиграция и висока смъртност броят на хората в страната намалява по-бързо, отколкото намалява коефициентът на заетост. Така се вдига делът на работещите спрямо общия брой на населението. (http://www.economic.bg)
Източник: Други (16.03.2017)
 
Работната сила намалява със 73 хиляди през 2016 г. Пазарът на труда продължава да се подобрява, но хората, които могат да се включат на него, намаляват. Такава картина чертаят данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. През миналата година делът на икономически активната част от населението намалява за първи път от 2011 г. насам - с 2.2% на годишна база. Спадът идва от всички групи в обществото с изключение на най-възрастните. Най-значително е понижението при хората на възраст между 25 и 34 г.Коефициентът на заетост през миналата година достига 49.3%. За сравнение, през 2015 г. стойността на показателя бе 49.1%. В същото време обаче броят на заетите намалява с над 15 хиляди спрямо 2015 г. Обяснението за това противоречие е, че населението намалява по-бързо, отколкото броят на заетите. По-подробна разбивка показва, че най-значителен спад има при работещите младежи, които продължават да намаляват за осма поредна година. Спадът през 2016 г. е 6.8%, а в номинално отношение се равнява на близо 10 хиляди. Броят на работещите на възраст между 25 и 34 г. също намалява (с 13 хиляди), а повишение се вижда единствено във възрастовите групи над 45 г. В същото време разбивката по степени на образование показва, че намаляват заетите със средно и основно образование, докато тези с висше нарастват спрямо 2015 г.Безработицата достига 7.6% през 2016 г., което е най-ниската стойност от 2009 г. насам, когато е била 6.8%, сочат данните на НСИ. В номинално изражение намалението се равнява на 58 хил. души, като така броят на хората, които нямат работа, но си търсят, спада до 247.2 хил. Намалението се вижда във всички възрастови групи както в номинално, така и в процентно изменение. Най-значителният спад е при младите - с 30% по-малко са безработните младежи между 15 и 24 г., а в останалите групи понижението е между 16 и 20% спрямо 2015 г. Въпреки това младежката безработица все още е висока. Нискоквалифицираната работна ръка е под най-голям риск от безработица, показват данните. Четирима на всеки десет души с начално и по-ниско образование нямат заетост. Същата е ситуацията за близо една пета от хората с основно образование.Броят на хората извън работната сила, които нито работят, нито си търсят работа, нараства с 21.4 хиляди, или с 0.8% спрямо 2015 г., според статистиката. За сравнение, между 2012 г. и 2015 г. тази група е намалявала. Основната причина е, че голям брой лица между 24 и 54 г. са напуснали пазара на труда и са се присъединили към икономически неактивните. Общият брой на хората извън работната сила достига 2.9 млн. души през миналата година, като близо 239 хил. от тях имат желание да работят, но останалите над 2.6 млн. нямат. В същото време броят на хората в първата група е спаднал спрямо 2015 г., а на тези, които не работят и не си търсят работа, нараства. Добрата новина обаче е, че обезкуражените и дългосрочно безработните (над 1 година) намаляват съответно със 7.1 хил. и 40.8 хил. души, като така броят им пада до 165.8 хил. и 146.2 хил. души.
Източник: Капитал (16.03.2017)
 
Средният осигурителен доход за януари е 795 лева Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец януари 2017 г. е 795,09 лв., обяви Националният осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.02.2016 г. до 31.01.2017 г. е 773,45 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец февруари 2017 г., посочват от НОИ.
Източник: Банкеръ (16.03.2017)
 
България сред отличниците по поскъпване на имотите Жилищният пазар в България е сред най-бързо растящите в света според класацията на консултантската компания Knight Frank, която изследва 55 пазара. На база на данните на Евростат за цените на жилищата компанията поставя страната ни на 12-то място по ръст на цените на жилищата с повишение от 8,8% през последното тримесечие на 2016 г. спрямо последното тримесечие на 2015 г. и 1,6% в сравнение с предходното тримесечие. За сравнение, средният ръст на цените на жилищата за всичките включени в анализа 55 пазара се ускорява до 6% на годишна база през последните три месеца на 2016 г. спрямо 4,1% за същия тримесечен период на предходната година. Това ни нарежда сред държавите със силен ръст на цените на имотите, като за ЕЕС сме на пета позиция по повишение след Малта, Литва, Естония и Германия. Начело на класацията за периода октомври-декември 2016 г. е Исландия с 14,7% годишно увеличение на цените и 4,1% за тримесечието. На второ място е Нова Зеландия с повишение съответно от 12,7% и 3,2%. Трета е Малта с ръст от 12,4% на годишна база и 4,9% за тримесечието. Топ 10 на най-бързо растящите пазари на жилища в света се допълва от Канада, Турция, Литва, Китай, Естония, Германия и Норвегия. Украйна остава най-слабият пазар в света с годишен спад на цените от 10,2% през последното тримесечие на годината и намаление от 3,1% спрямо предходното тримесечие. На второ място по спад е Тайван с понижение от съответно 6,5% и 1,7%, а на трето е Сингапур със съответно 2,6% и 0,8%. Топ 10 на най-слабите пазари се допълва от Кипър, Мароко, Италия, Гърция, Япония, Бразилия и Южна Корея.
Източник: Стандарт (17.03.2017)
 
Туристите в България растат с 10.6% през 2016 г. Ръст на посещенията на чуждестранни граждани в България с почти 14%, както и на приходите от нощувки през 2016 г., показват данните на Националния статистически институт. Половината от пристигащите идват за почивка и екскурзии, като на тях се дължи и голяма част от ръста. Приходите само от нощувки на чужденци в най-големите български курорти достигат 891.8 млн. лв. (ръст от 22.5%) за миналата година. За сравнение, през 2015 г. сумата е със 163 млн. лв. по-малка. Общо пътуванията до България от чужденци през 2016 г. достигат 10.6 млн. души. Увеличението на туристите към страната през миналата година е с 10.6% спрямо 2015 г. По курортите има най-голяма вероятност да се срещнат румънци, тъй като те са най-голямата група, която посещава страната (1.7 млн.), следвани от гърци (1.2 млн.) и германци (1 млн.). А от трети страни България е най-популярна сред турците, при които посещенията са 1.3 млн. през 2016 г. Повишението в броя чужденци, които идват към страната, се наблюдава не само в летните месеци. Ноември и декември отбелязват ръст в посещаемостта с над 20%, а останалите месеци - между 4% и 20%. За 2016 г. приходите от нощувки на чужди граждани е 891.8 млн. лв., като основната част е за 4- и 5-звездните хотели, които допринасят с 666.1 млн. лв. към общата сметка. Сред големите курорти в страната най-висок оборот от нощувки са реализирали летните комплекси, като Слънчев бряг (253.3 млн. лв.) и Златни пясъци (190.6 млн. лв.). В същото време прогнозите на Министерството на туризма от февруари показват, че 2017 г. може да бъде още по-успешна. Увеличение спрямо миналата година има в ранните записвания при големите германски и руски туроператори, а също и в планираните полети на двете летища във Варна и Бургас.
Източник: Капитал (20.03.2017)
 
Разходите на работодателите за труд нарастват с 8% за година През четвъртото тримесечие на 2016 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 8.0% спрямо година по-рано, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Увеличението в индустрията е с 8.1%, в услугите - с 9.4%, и в строителството - с 2.2%. Най-висок годишен ръст на общите разходи за труд е отчетен в секторите "Култура, спорт и развлечения" - с 25.5%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 14.3%, и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 10.7%. Най-слабо нарастват общите разходи за труд във ВиК сектора - с 1.7%, строителството - с 2.2%, и образованиетж - с 3.0%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 8.2%, а другите разходи (болнични, социални плащания) - със 7.0%.
Източник: Дневник (21.03.2017)
 
През четвъртото тримесечие на 2016 година общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях лица нараства с 8.0%. Увеличението в индустрията е с 8.1%, в сектора на услугите - с 9.4 на сто и в строителството - с 2.2 процента, отчете НСИ. Най-висок ръст на общите разходи за труд на годишна база е регистрират в икономическите сектори "Култура, спорт и развлечения" - увеличение с цели 25.5%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 14.3% и в сектора „ Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 10.7 на сто. В същото време най-слаб ръст на общите разходи за труд е отчетен в икономическите сектори „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - понижение с 1.7%, в "Строителство" - с 2.5% и "Образование" - понижение с 3.0 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 8.2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същия период на 2015-а година, докато другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват със 7 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с по 2.2% за секторите "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” и "Строителство" до ръст с 25.9% за "Култура, спорт и развлечения".
Източник: Банкеръ (21.03.2017)
 
България е изнасяла повече стоки и е внасяла по-малко през 2016 г., като се забелязва ускоряване на търговията с европейски държави и забавяне със страни, които са извън блока, показват данните на Българската народна банка (БНБ) за външната търговия на България. Износът на България през 2016 г. нараства с 2,6% на годишна база до 23,6 млрд. евро. Основен принос за повишението имат групите други инвестиционни стоки – с 33,4%, и суровини за производство на храни – с 14,2%. Намалява износът на групата цветни метали с 22% и петролни продукти с 10,6%. По стокови групи най-голям ръст на износа през миналата година се наблюдава при групите различни видове продукти на химическата промишленост със 191,8%, при житни растения – с 13,8%, както и при маслодайни семена и плодове, разни видове семена – с 21,1%. Износът основно се понижава при мед и изделия от мед - с 25,4% и при минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация – с 11,7% на годишна база. Износът за Европейския съюз се увеличава на годишна база със 7,2%, като делът му в общия износ се повишава от 64,6% за януари - декември 2015 г. до 67,6% за същия период на 2016 г. Най-много нараства на годишна база износът за Германия – с 320,1 млн. евро (11,1%), за Румъния – със 181,6 млн. евро (9,6%), за Гърция – със 139,6 млн. евро (9,2%) и за Испания – със 132 млн. евро (24,9%). Намалява износът за Белгия с 201,5 млн. евро (23,8%). Износът за държавите извън Европейския съюз се понижава на годишна база с 5,9%, като делът му в общия износ намалява от 35,4% за януари - декември 2015 г. до 32,4% през 2016 г. Намалението се дължи основни на износа за Турция, който се свива със 117,4 млн. евро (5,9%). Намалява износът и за Китай (със 101,8 млн. евро, 19%), за Украйна (с 86,5 млн. евро, 53,9%) и за САЩ (със 75,6 млн. евро, 20,6%) на годишна база. Износът за Македония нараства с 8,3 млн. евро (2,1%). Данните показват още, че най-голям дял в общия износ има този за Германия (13,6% от общия износ, в размер на 3,2 млрд. евро), за Италия (9,2%, 2,2, млрд. евро), за Румъния (8,8%, 2,07 млрд. евро) и за Турция (8%, 1,9 млрд. евро). Вносът за януари - декември 2016 г. възлиза на 26,09 млрд. евро, като намалява с 1% на годишна база. Основната причина за намалението на вноса на годишна база са групите суров петрол и природен газ, при които се наблюдава спад с 23,2%, руди (с 22,9%) и масла (с 11%). Нараства вносът на групите горива, различни от суров петрол, природен газ и въглища (със 78,3%), други инвестиционни стоки (с 11,3%), дрехи и обувки (с 20%) и храни, напитки и цигари (с 6,8%). По стокови групи най-голямо понижение на вноса на годишна база се наблюдава при минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация (21%) и при руди, шлаки и пепели (22,9%). Вносът основно нараства при различни видове продукти на химическата промишленост (44,2%), електрически машини и апарати (5,1%) и при изделия от чугун, желязо или стомана (22,2%). Вносът от Европейския съюз нараства на годишна база с 2,6%, като делът му в общия внос се увеличава от 53% за януари - декември 2015 г. до 54,9% през 2016 г. Най-много нараства на годишна база вносът от Полша със 194,1 млн. евро (22,5%), от Германия със 136,3 млн. евро (4,4%) и от Италия със 76,4 млн. евро (3,9%). Намалява вносът от Гърция със 70,8 млн. евро (6,7%). Вносът от държавите извън Европейския съюз намалява на годишна база с 628 млн. евро (5,1%), като делът му в общия внос се понижава от 47% за януари - декември 2015 г. до 45,1% за същия период на 2016 г. Основната причина за намалението на вноса е понижението на внесените стоки от Русия – спад от 865,2 млн. евро (27%), докато вносът от Турция се повишава със 158,6 млн. евро (11%), а от Китай със 153,3 млн. евро (8%). Най-голям дял в общия внос има вносът от Германия (12,3% от общия внос, 3,2 млрд. евро), от Русия (9%, 2,3 млрд. евро), от Китай (7,9%, 2,07 млрд. евро) и от Италия (7,8%, 2,03 млрд. евро).
Източник: Инвестор.БГ (22.03.2017)
 
Една четвърт от активните през 2015-та фирми в страната са били семейни. Това става ясно от анализ на Националния статистически институт по Проекта "Статистика на фамилния бизнес в България". Резултатите от изследването показват, че добавената стойност на фамилния бизнес в страната към брутния вътрешен продукт е 10.5 процента. Заетостта във фамилния бизнес е 16.23% от общата заетост в страната. Делът на оборота на семейните фирми е спрямо общия оборот на всички фирми в страната е 12.42 на сто. През 2015-та най-голям е делът на фамилните предприятия, специализирани в търговия и ремонти на автомобили и мотоциклети - 40.3% или 41 694 предприятия. Следват секторите научни изследвания - с 9.3% и преработваща промишленост - с 8.6 на сто. Най-малък е делът на фамилните предприятия в добивната промишленост - 0.1 процента.През 2015-та във фамилни предприятия са работили близо 400 хил. души. Като около половината от тях са работили в пет области: столицата - 83 785, Пловдив- 40 842, Бургас - 23 607, Варна - 28 792 и Благоевград - 19 064 заети лица. Най-малък е делът на заетите във фамилния бизнес в Силистра - едва 3901 души. Според националната статистика през 2015-та броят на фамилните предприятия е най-голям в София - 22 704 или 21.96% от всички фамилни предприятия в страната. В Пловдив делът на фамилния бизнес е 9.75% (10 073 предприятия), в Бургас - 7.28% (7520), и във Варна - 7.1% (7334). Най-малък дял (1.15%) на фамилния бизнес е отчетен в две области - Силистра и Търговище. С малък дял на фамилния бизнес са и област Перник (1.17%), Монтана (1.18%), Разград (1.29%), Кърджали (1.3%), Видин(1.31%) и Смолян (1.49%).
Източник: Банкеръ (28.03.2017)
 
Строителството в ЕС свива рязко през януари В началото на 2017 година производството в строителния сектор на Европейски съюз отчете рязко понижение за пръв път от четири месеца насам при по-скромно влошаване на строителството в България, показват данни на Евростат. Производството в строителния сектор на ЕС се сви през януари с 1,5% спрямо декември, когато се повиши с 0,2%, заличавайки по този начин целият подем в сектора, който беше в сила от октомври 2016-а година. На годишна база строителството в еврозоната се понижи с цели 6,2%, а в целия Европейския съюз – с 3,3% след растеж съответно с 3,0% и с 1,8% през декември, като това представлява първо влошаване на производството в европейския строителен сектор от пролетта на 2016-а година и най-солиден негов спад от близо четири години насам (от пролетта на 2013-а година). Според Евростат януарското строителство в нашата страна се сви по-сдържано с 0,6% след понижение с 0,1% през декември. На годишна база обаче производството в строителния сектор на България отбеляза поредно солидно влошаване за петнадесети пореден месец, задълбочавайки през януари своя спад с 10,3% (спрямо януари 2016 година) след понижение с 10,9% в края на миналата година.
Източник: Stroimedia (28.03.2017)
 
Почти половината от посещенията на чужденци у нас през февруари са от ЕС И през февруари продължава тенденцията повече граждани на ЕС да пътуват към България, отчита Националният статистически институт (НСИ). През втория месец на годината почти половината от чужденците, посетили страната ни, са от евросъюза - 46,9%, или с 42,4% повече на годишна база. През януари в сравнение със същия месец на предходната година ръстът на пътуванията на граждани от ЕС към България беше 23 на сто. През февруари растат посещенията от почти всички държави от евросъюза. Най-значителен ръст има от Полша - със 168,6%, Испания - с 99%, и Гърция - със 77,7%. Силен интерес към страната ни е имало и от Белгия - с 63,6%, Италия - с 44,1%, Австрия - с 35,3%, Германия - с 32,1%, Румъния - с 27,9%. Общо за месеца посещенията на чужденци в България са 435,9 хил., или с 20,4% повече в сравнение с февруари 2016 година.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2017)
 
?peз мapт oбщият пo?aзaтeл нa бизнec ?лимaтa ce пoвишaвa c 2,9 пyн?тa в cpaвнeниe c фeвpyapи, ?oeтo ce дължи нa пoдoбpeния бизнec ?лимaт в пpoмишлeнocттa, cтpoитeлcтвoтo и тъpгoвиятa нa дpeбнo, cъoбщи Haциoнaлният cтaтиcтичec?и инcтитyт. Cъcтaвният пo?aзaтeл "бизнec ?лимaт в пpoмишлeнocттa" нapacтвa c 2,1 пyн?тa cпpямo пpeдxoдния мeceц в peзyлтaт нa пo-блaгoпpиятнитe oцeн?и и oчa?вaния нa пpoмишлeнитe пpeдпpиeмaчи зa бизнec cъcтoяниeтo нa пpeдпpиятиятa. Cъcтaвният пo?aзaтeл "бизнec ?лимaт в cтpoитeлcтвoтo" ce пoвишaвa c 8,0 пyн?тa, ?oeтo ce дължи нa пoдoбpeнитe oцeн?и и oчa?вaния нa cтpoитeлнитe пpeдпpиeмaчи зa бизнec cъcтoяниeтo нa пpeдпpиятиятa. Aн?eтaтa oтчитa и нapacтвaнe нa пoлyчeнитe нoви пopъч?и пpeз пocлeдния мeceц, ?oeтo e cъпpoвoдeнo и c пo-oптимиcтични oчa?вaния зa дeйнocттa пpeз cлeдвaщитe тpи мeceцa. ?o?aзaтeлят "бизнec ?лимaт в тъpгoвиятa нa дpeбнo" ce пoвишaвa c 2,4 пyн?тa в cpaвнeниe c фeвpyapи в peзyлтaт нa блaгoпpиятнитe oцeн?и и oчa?вaния нa тъpгoвцитe нa дpeбнo зa бизнec cъcтoяниeтo нa пpeдпpиятиятa. ?poгнoзитe им зa oбeмa нa пpoдaжбитe и пopъч?итe ?ъм дocтaвчицитe пpeз cлeдвaщитe тpи мeceцa ca cъщo пo-oптимиcтични. "Бизнec ?лимaтът в ce?тopa нa ycлyгитe" зaпaзвa пpиблизитeлнo нивoтo cи oт пpeдxoдния мeceц. B пpoгнoзитe cи зa paзвитиeтo нa бизнeca мeниджъpитe ca oптимиcти, ?aтo и oчa?вaниятa им зa тъpceнeтo нa ycлyги пpeз cлeдвaщитe тpи мeceцa пpoдължaвaт дa ce пoдoбpявaт.
Източник: 24 часа (30.03.2017)
 
Бизнес климатът у нас отскочи до 9-годишен връх През настоящия месец общият показател на бизнес климата в България нараства с цели 2,9 пункта към близо 9-годишен връх, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността, строителството и в търговията на дребно при стабилизация в сферата на услугите. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, нараства през март с 2,1 пункта спрямо февруари, което се понижи с 0,7 пункта, в резултат на по-благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състояние на техните предприятия. Според тях настоящата производствена активност се подобрява, като в същото време и техните прогнози за следващите три месеца са по-оптимистични. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, като през последния месец се наблюдава засилване на нейното негативно влияние. По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, показва проучването на НСИ. През март показателят "бизнес климат в строителството" бележи солиден ръст от 8,0 пункта след по-сдържано подобрение с 0,5 пункта през февруари, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия както към настоящия момент, така и в следващите шест месеца. Анкетата на НСИ отчита и нарастване на получените нови строителни поръчки през текущия месец, което е съпроводено и с по-оптимистични очаквания за дейността през следващите три месеца. Има увеличение и по отношение на прогнозите за заетостта в строителния бранш, отчита националната статистика. Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията в този сектор, продължава да бъде свързван с несигурната икономическа среда, следван от фактора "конкуренция в бранша", като през последния месец се наблюдава известно засилване на тяхното неблагоприятно въздействие. По отношение на продажните цени в строителството, преобладаващата част от мениджърите в сектора предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Скок с 2,4 пункта през март след понижение с 1,3 пункта месец по-рано регистрира и съставния показател "бизнес климат в търговията на дребно", като това се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състояние на техните предприятия. Прогнозите за обема на продажбите и на поръчките към доставчици през следващите три месеца са също по-оптимистични, отчита НСИ. Основните фактори, затрудняващи развитието на дейността в отрасъла, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда, с конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в отрасъла преобладаващите очаквания на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. След като през февруари се увеличи с 0,5 пункта, съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" остава през март приблизително на нивото си от предходния месец. Мениджърите и в този отрасъл са оптимисти за развитието на техния бизнес, като очакванията има за търсенето на услуги през следващите три месеца продължават да се подобряват. И тук конкуренцията в бранша, както и несигурната икономическа среда остават основни пречки за развитието на бизнеса в сектора. Относно продажните цени, по-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да останат без промяна през следващите три месеца. Резултатите от третото за настоящата година проучване на НСИ показват подем на общия бизнес климат в страната към нов близо 9-годишен връх (най-високо ниво от края на 2008 година насам), като този индикатор продължава да се задържа трайно над неговото дългосрочно осреднено ниво.
Източник: econ.bg (30.03.2017)
 
ИКТ секторът в България расте със 74 млн. евро годишно и инвестициите в него нарастват със средно 28,5 млн.евро всяка година. Тези положителни данни се дължат основно на големите и концентрирани в София аутсорсинг компании, а това не води до устойчива дигитално задвижвана икономика. В България има талантливи инженери и предприемачи, които развиват авангардни технологии и бизнеси. Те обаче не определят характера на българската индустрия и страната изостава от средноевропейските показатели по иновации, дигитални умения и прилагане на технологии в бизнеса и обществените системи. Това се казва в доклад, подготвен от съвместен екип на MOVE.BG и Brain Workshop и представен във вторник на конференцията EDITogether Digital Hub Bulgaria. Той съдържа препоръки за подобряване на средата за стартиращи дигитални компании в България. Авторите на доклада препоръчват например: повишаване на дигиталните умения чрез онлайн отворени курсове, насочване на бюджетни средства към университети и колежи, които полагат усилия в посока подкрепа на предприемачеството и иновациите, включване на курсове по предприемачество в програмите на университетите и стимулиране на инициативи като хакатони, състезания, предизвикателства от различен характер, водещи до създаване на продукт. Сред препоръките са активна политика на пазара на труда от създаването на субсидирана заетост към преквалификация и обучение, като за бенефициентите на всички програми и мерки се гарантира възможност за придобиване на базови дигитални умения, ангажиране на повече жени в предприемаческата култура, осигуряване на изгодни условия за преместване и придобиване на работни документи и гражданство за чужденци. Препоръките включват разширяване на обхвата и качеството на електронните публични услуги, повишаване на съществуващия капацитет на отделните административни структури да обменят информация и документи по електронен път. Експертите препоръчват още премахване на приетите през 2016 г. поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които се третира употребата на фирмени активи за общо и лично ползване, особено що се касае до дейността на микро- и малките предприятия, включително дигиталните. Те искат и специална законова рамка за стартиращи дигитални и дигитално задвижвани компании, като стъпка в създаването на съответстващ на нуждите им режим за подпомагане. Друга препоръка е създаването на фискални стимули под формата на безлихвено отложено плащане на дължими осигуровки в рамките на от 3 до 6 месеца за стартиращи дигитални компании, създаване на специализиран фонд към НОИ, финансиран със средства от държавния бюджет, предоставящ мостово финансиране в първите месеци на развитие на съответните МСП, специализирано законодателство за по-висока гаранция от страна на Националния гаранционен фонд, успешно завършване и стартиране на „София Тех Парк”. Експертите твърдят, че изпълнението на препоръките ще задържи положителната тенденция на развитие на сектора.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2017)
 
Заводските цени се вдигат с 6% Заводските цени са се повишили с 5,9% през февруари в сравнение с година по-рано. Спрямо януари повишението е с 1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това се дължи основно на скока в цените за международния пазар, който за година е 11,9%. Поскъпването е отчетено в добивната промишленост - с 20,2%, и в преработващата промишленост - с 8,2%, а намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 22.3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.8%, и при производството на тютюневи изделия - с 3.1%. Данните сочат, че спад има и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,6%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 3,4%, при производството на основни метали - с 2,9%, и при производството на химични продукти - с 2,5%, а намаление е отчетено при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0,7%.
Източник: Монитор (31.03.2017)
 
Парите от концесии с 23% повече 23% ръст на събираемостта на приходите от концесии през първите три месеца на тази година спрямо същия период на 2016 г., отчитат от Министерството на енергетиката. Планираните приходи от концесии, утвърдени със Закона за държавния бюджет, както през 2016 г., така и през 2017 г. са в размер на 34 млн. лв. Данните сочат, че до края на март тази година са събрани над 27,7 млн. лв. – или 81,43% от планираното, за разлика от първото тримесечие на 2016 г., когато сумата е възлизала на близо 20 млн. лв. – 58,4% от планираното. По разпореждане на служебния министър на енергетиката Николай Павлов в министерството бе направен анализ на изпълнението на всички концесионни договори. Предприети са действия за събиране на забавени през годините концесионни такси, лихви и неустойки по договорите. Така през първите три месеца на 2017 г. са събрани над 1,103 млрд. лв. лихви и неустойки. Близо 8 млн. лв. пък са просрочените през годините вземания от концесионни плащания, които са били събрани до края на февруари. От министерството казват още, че до момента са обезпечени всички вземания по концесии за добив на твърди горива. Предприети са и действия за събиране на дължимите суми за нефт и природен газ, както и за метални полезни изкопаеми. До края на месеца предстои да бъдат връчени покани за доброволно изпълнение на останалите концесионери, които добиват строителни, скалнооблицовъчни и инертни материали.
Източник: Монитор (31.03.2017)
 
Производствените цени в промишлеността се повишават с 1% през февруари Общият индекс на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, през февруари нараства с 1% спрямо предходния месец, като на международния пазар показателят, който измерва цените на производител, отбелязва увеличение с 1,8%. Това отчита Националният статистически институт (НСИ). Данните показват, че по-високи цени в страната са регистрирани в добивната промишленост - с 2%, в преработващата промишленост - с 1,2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 4%, при производството на тютюневи изделия - с 2,3%, и при производството на химични продукти - с 1,3%, а намаление е регистрирано при обработката на кожи, при производството на изделия от обработени кожи без косъм и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0,8%. Общият индекс на цените на производител през февруари нараства с 5,9% в сравнение със същия месец на миналата година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 20,2%, и в преработващата промишленост - с 8,2%, а намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се отчита при производството на основни метали - с 22,3%, при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,8%, и при производството на тютюневи изделия - с 3,1%, а намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,6%.ндексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари е с 0,6% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените има в добивната промишленост - с 1,2%, в преработващата промишленост - с 0,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,1%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 3,4%, при производството на основни метали - с 2,9%, и при производството на химични продукти - с 2,5%, като статистиката отбелязва намаление с 0,7% при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета. На годишна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари нараства с 2,9%. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 13,9%, и в преработващата промишленост - с 5,4%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо февруари 2016 г. има при производството на основни метали - с 22%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,4%, производството на тютюневи изделия - с 3,7%. Намаление на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0,7%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,4%. Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари се увеличава с 1,8% в сравнение с януари. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 1,6%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 4,2%, и при производството на облекло - с 1,4%, а намаление е отчетено при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1,3%, и при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1,2%. На годишна база индексът на цените на производител на международния пазар през февруари отбелязва ръст от 11,9%. В преработващата промишленост увеличението на цените на производител през февруари 2017 г. е с 11,6% спрямо февруари 2016 година. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - с 22,4%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,5%. Намаление на цените се отчита при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5,3%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3,2%.
Източник: Инвестор.БГ (31.03.2017)
 
Едва 7% от компаниите в България ползват облачни услуги, показват данните на Евростат за 2016 г., цитирани от Инвестор.бг. По този показател България дели последното място с Румъния в Европейския съюз. Не по-добра е ситуацията в южната ни съседка Гърция, където 9% от бизнеса е в облак. Като цяло 21% от компаниите в общността ползват облачни услуги, съобщава още европейската статистическа служба. Разликите между отделните членове обаче са значителни. Във Финландия например 57% от компаниите ползват облачни услуги. Страната е на първо място в своеобразната класация на Евростат. Данните показват, че бизнесът от Скандинавския полуостров е по-отворен към новите технологии. Второто място заема Швеция, където 48% от бизнеса е в облак, а третото - Дания с 42% от компаниите, ползващи облачни услуги. Под средното за ЕС обаче е нивото на ползването на нови технологии в големите европейски икономики. По 17% от бизнеса в Германия и във Франция е в облак, показват данните на Евростат. Облачните услуги се използват основно за оптимизирането на системата на електронните пощи (в 65% от случаите), съхраняване на документи (62%) и хостинг на бази данни (44%).
Източник: Медия Пул (31.03.2017)
 
Социалното министерство отпуска 5 млн. лв. от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", за да информира и консултира млади хора до 29 г. как да започнат свой бизнес. По схемата ще се финансира "предоставяне на подкрепа за започване на реална стопанска дейност и намиране на подходящи източници на финансиране, достъп до услуги и менторство за развитие на бизнес". Целта е след консултирането тези младежи да могат да кандидатстват за реално финансиране на бизнеса си по останалите финансови инструменти за млади предприемачи като нисколихвените кредити и др. Според прогнозата 1650 безработни и неактивни и още 700 заети млади хора трябва да бъдат консултирани, а 590 от участниците реално да започнат свой бизнес след приключване на схемата. Неправителствени организации, центрове за обучение, банки и пр. могат да кандидатстват с проекти на стойност между 100 хил. лв. и 391 166 лв. Обученията ще се финансират по схемата и са свързани с развитието на предприемачески и бизнес знания и умения и разработване на бизнес идеи и планове. Общата сума по схемата е разпределена по региони, като най-бедният - Северозападният - получава най-малко - 463 хил. лв. Най-много пари са заделени за Югозападния район - малко над 1.6 млн. лв. Според правилата на програмата обаче средствата могат да се преразпределят, ако не се получат достатъчно проекти от даден регион. Срокът за подаване на проектите е до 5 април. Според обосновката на социалното министерство у нас сравнително висок брой хора изразяват предпочитание към това да имат собствен бизнес, делът на самонаетите е нисък. По данни на националната статистика за 2015 г. броят на самонаетите е едва 237 хил. души, или само 8% от над 3 млн. заети българи. Посочва се, че според данните на ЕК 37% от европейците имат желание да бъдат самонаети в сравнение с 51% от хората в САЩ и Канада. "Едно от основните предизвикателства, които са очертани, е липсата на подходяща подготовка на бъдещи предприемачи", пише в мотивите към схемата.
Източник: Сега (03.04.2017)
 
Производството на електроенергия намалява с 10.8% През януари 2017 г. спрямо декември 2016 г. намалява производството на: твърди горива - с 5 на сто до 3 328 хил. т; безоловен бензин - с 8.3 на сто до 165 хил. т; дизелово гориво - с 6.9 на сто до 256 хил. т; природен газ - с 20 на сто до 12 млн. м3; електроенергия - с 10.8 на сто до 4 059 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение. През януари 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 11.1 на сто; дизелово гориво - с 13.8 на сто; природен газ - с 50 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 6.9 на сто; безоловен бензин - с 5.2 на сто; електроенергия - с 13.6 на сто. През януари 2017 г. спрямо декември 2016 г. нарастват доставките на: природен газ - с 15.8 на сто до 469 млн. м3; електроенергия - с 15.2 на сто до 4 151 ГВтч. Намаляват доставките на: твърди горива - с 4.4 на сто до 3 428 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 13.6 на сто до 38 хил. т; безоловен бензин - с 24 на сто до 38 хил. т; дизелово гориво - с 27.4 на сто до 122 хил. т. През януари 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: безоловен бензин - с 26.7 на сто; дизелово гориво - с 10.9 на сто; природен газ - с 15 на сто; електроенергия - с 11.2 на сто. Намаляват доставките на твърди горива с 6.8 на сто, а доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение.
Източник: Монитор (03.04.2017)
 
?peз янyapи 2017 г. cпpямo дe?eмвpи 2016 г. нaмaлявa пpoизвoдcтвoтo нa твъpди гopивa - c 5 нa cтo дo 3 328 xил. т; бeзoлoвeн бeнзин - c 8.3 нa cтo дo 165 xил. т; дизeлoвo гopивo - c 6.9 нa cтo дo 256 xил. т; пpиpoдeн гaз - c 20 нa cтo дo 12 млн. м3; eлe?тpoeнepгия - c 10.8 нa cтo дo 4 059 ГBтч. Toвa cъoбщи Haциoнaлният cтaтиcтичec?и инcтитyт, цитиpaн oт БTA. ?poизвoдcтвoтo нa пpoпaн-бyтaнoви cмecи ocтaвa бeз измeнeниe. ?peз янyapи 2017 г. cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa нapacтвa пpoизвoдcтвoтo нa: пpoпaн-бyтaнoви cмecи - c 11.1 нa cтo; дизeлoвo гopивo - c 13.8 нa cтo; пpиpoдeн гaз - c 50 нa cтo. Haмaлявa пpoизвoдcтвoтo нa: твъpди гopивa - c 6.9 нa cтo; бeзoлoвeн бeнзин - c 5.2 нa cтo; eлe?тpoeнepгия - c 13.6 нa cтo. ?peз янyapи 2017 г. cпpямo дe?eмвpи 2016 г. нapacтвaт дocтaв?итe нa: пpиpoдeн гaз - c 15.8 нa cтo дo 469 млн. м3; eлe?тpoeнepгия - c 15.2 нa cтo дo 4 151 ГBтч. Haмaлявaт дocтaв?итe нa: твъpди гopивa - c 4.4 нa cтo дo 3 428 xил. т; пpoпaн-бyтaнoви cмecи - c 13.6 нa cтo дo 38 xил. т; бeзoлoвeн бeнзин - c 24 нa cтo дo 38 xил. т; дизeлoвo гopивo - c 27.4 нa cтo дo 122 xил. т. ?peз янyapи 2017 г. cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa нapacтвaт дocтaв?итe нa: бeзoлoвeн бeнзин - c 26.7 нa cтo; дизeлoвo гopивo - c 10.9 нa cтo; пpиpoдeн гaз - c 15 нa cтo; eлe?тpoeнepгия - c 11.2 нa cтo. Haмaлявaт дocтaв?итe нa твъpди гopивa c 6.8 нa cтo, a дocтaв?итe нa пpoпaн-бyтaнoви cмecи ocтaвaт бeз измeнeниe.
Източник: 24 часа (03.04.2017)
 
Безработицата в Евросъюза се свива през февруари до 8-годишно дъно Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз се понижи през февруари до най-ниско ниво от януари 2009-а година, като в същото време и безработицата в България удари близо 8-годишно дъно, показват данни на Евростат. През февруари безработицата в ЕС се понижи до 8,0% от 8,1% през януари и спрямо 8,9% точно преди година (през февруари 2016-а), като това е нейното най-ниско ниво от януари 2009 година насам. В същото време и безработицата в еврозоната спадна до най-ниско ниво от май 2009-а година от 9,5% спрямо 9,6% в началото на годината и далеч под 10,3% през февруари 2016 година. Според европейската статистика общо 19,750 млн. европейци, от които 15,439 милиона от еврозоната, са били без работа през втория месец на настоящата година, като спрямо януари е отчетено понижение на безработните в ЕС със 153 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната е намалял със 140 хиляди. Спрямо февруари 2016 година общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 1,852 милиона, от които 1,246 милиона в региона на единната европейска валута. Най-ниска безработица през февруари е регистрирана в Чешката република (безработица от 3,4%), следвана от Германия (3,9%) и Малта (4,1%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 23,1%, но според данни за декември 2016-а) и в Испания (18,0% през февруари 2016 година). В началото на текущата година общо 3,905 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 17,3%), като това представлява понижение на младежката безработица с цели 475 хиляди спрямо февруари година по-рано, когато безработица сред младите хора беше на ниво от 19,3%. Според Евростат безработицата в България се понижи през февруари до 6,7%, след като през предходните два месеца тя стабилизира на ниво от 6,8 на сто и е далеч под ниво от 8,1%, достигнато година по-рано (през февруари 2016 година). Това е най-ниското ниво на безработица в нашата страна от юни 2009-а година насам, когато тя беше на ниво от 6,6 на сто. Общо 216 хиляди българи са били без работа през втория месец на настоящата година спрямо 218 хиляди месец по-рано и 266 хиляди безработни точно преди година (през февруари 2016-а), показват днешните данни на Евростат. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за осемнадесети пореден месец и най-малко безработни от февруари 2009 година насам, когато техният брой беше 209 хиляди. Нивото на младежка безработица в България се повиши слабо през февруари до 16,7% от 16,2% през януари, но остава далеч под 18,2% година по-рано (през февруари 2016-а), като през втория месец на настоящата година общо 28 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 27 хиляди месец по-рано и 31 хиляди през февруари 2016 година. Данните на Евростат също така показват, че безработицата сред жените в нашата страна през февруари остава за четвърти пореден месец на ниво от едва 6,5% и под 7,3% година по-рано, докато безработицата сред мъжете се понижава слабо до 6,9% от 7,0% през януари и задържа далеч под ниво от 8,7%, отчетено през февруари 2016 година.
Източник: econ.bg (04.04.2017)
 
Външното търсене е основен двигател на икономическия растеж на България Външното търсене повлиява за положителната динамика на икономиката на България през 2016 г. Това е записано в редовния месечен икономически анализ на Райфайзенбанк. Анализаторите на кредитната институция отчитат, че през 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 3,4% на годишна база, според данните на Националния статистически институт (НСИ). Водещ фактор от страна на вътрешното търсене е крайното потребление, даващо 1,4 пр.п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване с 0,2 пр.п., пише още в анализа. „Нарастването на крайното потребление е в резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос има потреблението на домакинствата. То се движи не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Според него от страна на предлагането положителен принос за ръста на БВП имат услугите (1,9 пр.п.), индустрията (0,4 пр.п) и селското стопанство (0,2 пр.п).„На фона на структурата на брутната добавена стойност през 2016 г., в която услугите заемат относителен дял от 67ь6%, индустрията от 28%, а селското стопанство от 4ь4%, селското стопанство функционира най-ефективно. To нараства с 4,3% през годината, докато ръстът на индустрията е 1,7%, а на услугите - 3,3%“, допълва Калчев. Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлиза на 67,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. повече от януари предходната година, отчитат още от кредитната институция. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг дългът на държавното управление нараства с 2,5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижава с общо 800 млн. лв., посочват анализаторите. Според анализа кредитите към фирми и граждани отново се увеличават през януари - с 1,6% на годишна база, или с 1,2 млрд. лв., достигайки 49,2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата е отчетен по-значителен ръст от 4% (727 млн. лв.), до 18,6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия увеличението е по-слабо – 2,5% (468,4 млн. лв.) до 30,6 млрд. лв. През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбелязва спад с 3,1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20,1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижава с 3,5 пр.п., достигайки 24,4% (5,2 млрд. лв.), докато при домакинствата спада с 2,4 пр.п. до ниво от 14,9% (2.6 млрд. лв.), пише още в анализа.
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2017)
 
България е в топ 3 на страните в ЕС с най-малко задължения на домакинствата България е сред страните от Европейския съюз (ЕС) с най-малко задължения на домакинствата, съпоставени към брутния вътрешен продукт на страната за 2015 г. Общият размер на задълженията на домакинствата в България е равен на 29,2% от БВП, или 13,2 млрд. евро, показват данни на Евростат, публикувани днес. На първо място по този показател е Румъния с 21,4% (33 млрд. евро). На трето място е Унгария с 24,2% (26 млрд. евро). По данни на БНБ обаче за 2015 г. домакинствата у нас дължат 18,1 млрд. лв. (или 20% от БВП) на банковия сектор под формата на кредити. Най-много задължения на домакинствата, съпоставено към БВП, имат в Кипър – 147,4% (26 млрд. евро), Дания (133%, или 363 млрд. евро) и Холандия (123,9% или 838 млрд. евро). Общият размер на задълженията на домакинствата в ЕС възлиза на 10,2 трилиона евро. Над 90% от тази сума идва от кредити, предимно ипотечни, уточняват от Евростат. От Европейската статистическа служба отчитат още, че финансовите активи на домакинствата през 2015 г. са повече, отколкото преди финансовата криза от 2008 г. Общият размер на финансовите активи на домакинствата в общността достига 33,5 трилиона евро през 2015 г., докато през 2007 г. е била 26,42 трилиона евро. Под финансови активи се разбират застраховки, пенсии, стандартизирани гаранции (39,3% от всички финансови активи на домакинствата), валута и депозити (30,3%), собствен капитал и акции в инвестиционни фондове (24,2%) През последните 10 години общо задълженията на домакинствата са относително стабилни и представляват 70% от БВП на ЕС. Въпреки това въздействието на финансовата криза е по-очевидно при активите на домакинствата. Те намаляват от 214% от БВП през 2006 г. до 181% през 2008 г. През 2009 г. започва възстановяване, като през 2015 г. те вече са 230% от БВП на ЕС. Съотношението на финансови активи на домакинствата към БВП е най-високо в Холандия – 2,19 трилиона евро (324,5%); Великобритания – над 8,2 трилиона евро (324,1%) и Дания – 827 млрд. евро (133%).
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2017)
 
България е в Топ 3 на страните в ЕС с най-малко задължения на домакинствата Българите са едни от най-слабо задлъжнелите граждани в Европа. Поне това показват данните на Евростат за общия размер на задълженията на домакинствата спрямо брутния вътрешен продукт в страните членки през 2015 г. За България делът на задълженията на домакинствата спрямо БВП е 29.2%. С по-ниско съотношение, т.е. по-слабо задлъжнели от нас, са само румънците (21.4%) и унгарците (24.2%). На другия полюс са Кипър, Дания и Холандия, където общият размер на задълженията на домакинствата изпреварва брутния вътрешен продукт на тези държави. Така например в Кипър тези дългове са 147.4% от БВП, в Дания - 133%, а в Холандия 123.9%. За последните две държави обаче статистиката отчита и най-голям дял на активите на домакинствата спрямо БВП. Българските домакинства през 2015 г. са имали задължения за 13.245 млрд. евро, показват данните на Евростат. В същото време българите са притежавали финансови активи за 60.756 млрд. евро. - почти двойно повече отпреди кризата през 2008 г., докато нивото на задълженията остава постоянно през годините. Спрямо БВП активите на българските граждани са 134%. Общо за ЕС задълженията на домакинствата възлизат на 10.2 трилиона евро през 2015 г. Над 90% от тази сума идва от кредити, основно ипотечни. През същата година финансовите активи на гражданите в общността достигат 33.5 трилиона евро. Почти 40% от тези активи са под формата на застраховки, пенсии, гаранции, 30% са във валута и депозити, а 24% - в собствен капитал и акции в инвестиционни фондове.
Източник: Сега (05.04.2017)
 
През 2016 година осреднените почасови разходи за труд в целия Европейския съюз са били в размер на 25,4 евро, но при много широк диапазон между едва 4,4 € и цели 42,0 € за час сред отделните 28 страни - членки, показват резултати от проучване на Евростат. Най-ниските почасови разходи за труд през миналата година са отчетени в България (от едва 4,4 €), Румъния (5,5 €), Литва (7,3 €), Латвия (7,5 €), Унгария (8,3 €) и Полша (8,6 €). В същото време най-големите почасови разходи за труд са били направени в Дания (цели 42 €), следвана от Белгия (39,2 €), Швеция (38 €), Люксембург (36,6 €) и Франция (35,6 €). Според данните на Евростат, осреднената цена на разходите за труд за един отработен час само в рамките на индустрията е достигнал 26,6 евро, в сферата на услугите - 25,8 евро и в строителството - 23,3 евро. Трябва да се има предвид, че разходите за труд са съставени от заплати и от непреки разходи за труд като социално осигурителните вноски от страна на работодателите. Делът на непреките разходи за труд в целия Европейски съюз е достигнал през миналата година 23,0% от общите почасови разходи, като най-нисък е бил делът в Малта (6,6%) и най-висок във Франция (33,2%). За България този дял през 2016-а година е сравнително нисък и в размер на 15,8% от общите почасови разходи за труд, като се е повишил със 7,8% спрямо 2015-а година. Почасовите разходи за труд през миналата година в рамките на целия ЕС са нараснали спрямо 2015-а година с 1,6% (от 29,4 € до 29,8 € на час), като логично най-солиден скок на годишна база в тези разходи е отчетен в Румъния (с 12,7% от 4,9 € до 5,5 €) и в нашата страна (със 7,8% от 4,1 € на час през 2015-а до 4,4 € през 2016-а). Според Евростат, разбивката на почасовите разходи за труд в България по отделните сектори на икономиката показва, че през миналата година те са били най-високи в сферата на услугите (4,7 евро на час, нараствайки с 9,1% на годишна база), следвана от индустрията (4,2 €, повишавайки се с 8,2% спрямо 2015-а) и най-ниски в строителството (3,6 € на час, нараствайки на годишна база със 7,1%).
Източник: expert.bg (07.04.2017)
 
Евростат: Почасовите разходи за труд през 2016 г. са били най-ниски в България и Румъния През 2016 година осреднените почасови разходи за труд в целия Европейския съюз са били в размер на 25,4 евро, но при много широк диапазон между едва 4,4 € и цели 42,0 € за час сред отделните 28 страни - членки, показват резултати от проучване на Евростат. Най-ниските почасови разходи за труд през миналата година са отчетени в България (от едва 4,4 €), Румъния (5,5 €), Литва (7,3 €), Латвия (7,5 €), Унгария (8,3 €) и Полша (8,6 €). В същото време най-големите почасови разходи за труд са били направени в Дания (цели 42 €), следвана от Белгия (39,2 €), Швеция (38 €), Люксембург (36,6 €) и Франция (35,6 €). Според данните на Евростат, осреднената цена на разходите за труд за един отработен час само в рамките на индустрията е достигнал 26,6 евро, в сферата на услугите - 25,8 евро и в строителството - 23,3 евро. Трябва да се има предвид, че разходите за труд са съставени от заплати и от непреки разходи за труд като социално осигурителните вноски от страна на работодателите. Делът на непреките разходи за труд в целия Европейски съюз е достигнал през миналата година 23,0% от общите почасови разходи, като най-нисък е бил делът в Малта (6,6%) и най-висок във Франция (33,2%). За България този дял през 2016-а година е сравнително нисък и в размер на 15,8% от общите почасови разходи за труд, като се е повишил със 7,8% спрямо 2015-а година. Почасовите разходи за труд през миналата година в рамките на целия ЕС са нараснали спрямо 2015-а година с 1,6% (от 29,4 € до 29,8 € на час), като логично най-солиден скок на годишна база в тези разходи е отчетен в Румъния (с 12,7% от 4,9 € до 5,5 €) и в нашата страна (със 7,8% от 4,1 € на час през 2015-а до 4,4 € през 2016-а). Според Евростат, разбивката на почасовите разходи за труд в България по отделните сектори на икономиката показва, че през миналата година те са били най-високи в сферата на услугите (4,7 евро на час, нараствайки с 9,1% на годишна база), следвана от индустрията (4,2 €, повишавайки се с 8,2% спрямо 2015-а) и най-ниски в строителството (3,6 € на час, нараствайки на годишна база със 7,1%).
Източник: econ.bg (07.04.2017)
 
Средната заплата надхвърли 1000 лева през декември 2016 г. През декември 2016 година средната заплата се е покачила с 8% спрямо 2015 година и достига 1012 лева, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) в статистиката за ключовите показатели за развитието на България през последното тримесечие на миналата година. Според тях произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в периода възлиза на 25,8 млрд. лева, което означава, че на човек от населението се падат по 3 616 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,81368 лева за 1 щатски долар БВП възлиза на 14,225 млрд. долара и съответно на 1994 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП е 13,191 млрд. евро, като на човек от населението се падат 1849 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,4% на БВП през четвъртото тримесечие на 2016 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0,9% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Според статистиката през последните три месеца на 2016 година разходите на работодателите у нас са се покачили с 8% спрямо същия период на 2015 година. Най-голямо е увеличението в сектора на услугите – 9,4%, в индустрията – 8,1%, а в строителството – 2,2%. От бизнес анкетите на НСИ през март 2017 г. се разбира, че 23,5% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, който затруднява дейността им. През четвъртото тримесечие на 2016 година безработните лица са били 214 хиляди, а коефициентът на безработица – 6,7%. Спрямо същия период на 2015 година се наблюдава намаление на безработните с над 46 хиляди, което означава, че коефициентът е намалял с 1,2%. Общият брой на заетите лица на пазара на труда на възраст 15 и повече навършени години е над 3 милиона. Работещите мъже над 15 години са 1,612 милиона, а жените – 1,393 милиона. Средният дял на заетите лица над 15 години в България е 49,2%. От публикувания доклад става ясно още, че за месец януари 2017 г. износът на България възлиза на 1,9 млрд. евро, което е равно на 3,9% от брутния вътрешен продукт на страната. Експортът се повишава с 255,6 млн. евро, което е 15,5% увеличение в сравнение с януари 2016 година. Вносът в страната ни за януари 2017 година е 2,053 млн. евро, което прави 4,2% от БВП. Импортът отбелязва ръст с 403,3 млн. евро, което е увеличение с 24,4% на годишна база. Преките чуждестранни инвестиции в страната, по предварителни данн, се увеличават с 54 млн. евро за януари 2017 година при положителна стойност от 28,1 млн. евро за януари 2016 година. Преките инвестиции в чужбина за януари 2017 година се повишават с 2,4 млн. евро (при ръст от 1,4 млн. евро за януари миналата година). Външнотърговското салдо от стоки и услуги през четвъртото тримесечие на 2016 г. е отрицателно. Вносът и износът на стоки и услуги отбелязват ръст съответно с 5,5% и 6,8% в сравнение с последното тримесечие на 2015 година (според сезонно изгладените данни), показват данните на НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2017)
 
Промишленото производство през януари намалява с 1,2% на годишна база Календарно изгладеният индекс на промишленото производство през януари регистрира спад от 1,2% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с януари 2016 година намалението на промишленото производство, отчетено в преработващата промишленост, е с 3,7%, а в добивната промишленост – с 2,8%, докато в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, е отчетено увеличение от 6,9%. Календарно изгладените данни показват намаление от 10,3% на строителната продукция през януари 2017 г. в сравнение със същия месец на миналата година. На годишна база понижението на строителната продукция през януари 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е с 13,5%, а при сградното строителство намалението е със 7,5%. През януари оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 4% спрямо същия месец на предходната година. На годишна база оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 24%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 22%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 12,1%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 11,3%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 9%, и в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 4,1%.За индивидуално потребление на населението през четвъртото тримесечие на 2016 г. се изразходват 72,2% от произведения БВП, като реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2015 година е 1,7%, показват сезонно изгладените данни, отчетени от НСИ. През февруари хармонизираният индекс на потребителските цени се увеличава с 0,9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата „Съобщения” - с 5,7%. През четвъртото тримесечие на 2016 г. индексът на цените на жилищата нараства с 8,1% в сравнение със същото тримесечие на 2015 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2017 година се увеличава с 2,9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Нарастване на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 13,9%, в преработващата промишленост - с 5,4%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2%. По данни от конюнктурната анкета през март 2017 г. мениджърите предвиждат продажните цени в промишлеността да запазят равнището си през следващите три месеца. Те обаче смятат, че през март в сравнение с февруари ще има понижение с 1,4 пр.п. на осигуреността на производството с поръчки от чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2017)
 
Промишленото производство нарасна с 5% Промишленото производство има 5% ръст през февруари спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Ръст на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост - с 14,9%, в преработващата промишленост - с 5,3%, и в производството и доставката на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 34%, производството на основни метали - с 30,2%, на метални изделия - с 13,9%, и на химични продукти - с 10,6%.
Източник: Стандарт (11.04.2017)
 
Сградното строителство изненада с висок растеж Обемът на сградното строителство е нараснал с 8.3% през февруари спрямо същия месец на предходната година. Това е първият отчетен ръст за изминалите 14 месеца. Всъщност, строителството на жилищни сгради потъва постоянно от началото на 2009 г. Изключение бе 2015 г., когато заради ударното усвояване на европари, сградното строителство растеше. При гражданското строителство обаче спадовете продължават. През февруари потъването е с около 10% на годишна база. Тук влияние продължава да оказва слабия старт на новия програмен период. Липсата на достатъчно готови проекти, както и забавянето на някои големи обекти, финансирани изцяло от държавния бюджет, продължават да влияят негативно на статистиката за строителната продукция. Благодарение на високия растеж при сградното строителство, през февруари статистиката отчита минимален общ спад на цялото строителство от 0.5%. /economic.bg
Източник: Други (11.04.2017)
 
Онлайн продажбите се увеличиха с 26,5% Търговията по интернет набира все по-голяма скорост. Общият оборот в търговията на дребно през февруари нарасна с 3,8% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. На този фон продажбите чрез поръчки по пощата, телефона или интернет скачат с 26,5%, или близо 7 пъти по-бързо. Сериозно увеличение се отчита и при търговията на дребно с лекарства - с 11%, както и с компютърна и комуникационна техника - с 10,7%. Продажбите на текстил, облекло и обувки нарастват с 8,3%, а на храни, напитки и цигари - с 6,4%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 9,3%.
Източник: Стандарт (11.04.2017)
 
Износът нарасна с 12,7% за 2 месеца Износът на страната нарасна с 12,7% за първите два месеца на годината, обявиха от НСИ. След като през януари експортът се увеличи с 9,1%, през февруари ръстът е доста по-голям - с 16,3%. Така общо за два месеца експортът е на стойност 7,787 млрд. лв. Сериозният ръст на износа се дължи на страните извън ЕС. За два месеца експортът за тях е скочил с 20% до 2,832 млрд. лв., докато за страните от ЕС износът се увеличава с 8,9% до 4,955 млрд. лв. Вносът скача с още по-бързи темпове от износа - с 18,5% за два месеца и заедно с разходите за транспорт и застраховки достига 8,644 млрд. лв. Това е добър знак, защото по-голямата част от вноса е на материали, които се преработват, или на машини и оборудване. Затова сериозният ръст на вноса и на износа показва, че икономиката в страната се раздвижва. Ако тази тенденция продължи, ще доведе до по-сериозен ръст на БВП от очакваните от Министерството на финансите 3%. Най-сериозен ръст на износа за първите два месеца на годината има към Гибралтар - с 13400% до 27 млн. лв. Явно Гибралтар отново става привлекателна офшорна дестинация, след като за януари и февруари 2016 г. експортът до там беше свит до 0,2 млн. лв. На второ място по ръст е износът за Индия - с 352% до впечатляващите 68,7 млн. лв. Много сериозно нараства и експортът за Египет (с 255,6% до 278,8 млн. лв.), Република Южна Африка (с 235,2% до 23,8 млн. лв.), Намибия (с 126,3% до 25,8 млн. лв.) и Мароко (с 119,7% до 26,8 млн. лв.). За първите два месеца на годината най-много се увеличава вносът от Иран (със 718,2% до 63 млн. лв.), Грузия (със 173,8% до 86,8 млн. лв.) и Египет (със 118,5% до 141,8 млн. лв.).
Източник: Стандарт (11.04.2017)
 
Жилищата в София поскъпнаха с 15% Жилищата в София поскъпнаха общо с 11,6% за година. Но има огромна разлика в движението на цените на апартаментите старо строителство и имотите в новите сгради, става ясно от данните на НСИ. През четвъртото тримесечие на 2016 г. цените на съществуващите апартаменти в София са скочили с над 15% спрямо същия период на предходната година. А при новото строителство увеличението е само с 4,6%. Явно търсенето на имоти, старо строителство, е много по-голямо от предлагането, което води до повишаване на цените на реализираните сделки. До голяма степен това се дължи на факта, че много от новите апартаменти се правят с по-малки стаи, докато хората търсят простор и удобство. Възможността да паркираш автомобила си близо до блока и дори наличието на парко място също е от решаващо значение при избора на апартамент, коментират брокери. И макар блоковете в старите жилищни квартали да са без лично място за паркиране, край тях има достатъчно пространство за автомобила.
Източник: Стандарт (11.04.2017)
 
Харчим 1,2 млрд. лв. годишно за пътувания Българите дават все повече пари за пътувания в чужбина. А родните хотели печелят повече от посещенията на чужденци, отколкото от нощувки на българи. През 2016 г. за пътувания в страната и чужбина българите са похарчили общо 1,279 млрд. лв., сочат данните на НСИ. От тях само 100 млн. лв. са бил за професионални пътувания. А останалите 1,17 млрд. лв. са били разходи за лични екскурзии, почивки, гостуване на роднини, посещение на спортни и музикални мероприятия и т.н. За лични пътувания в страната сме похарчили 751,9 млн. лв., а 418,8 млн. лв. са разходите за пътувания зад граница. При пътуванията в страната за хотели сме дали общо 373 млн. лв., което е под 50% от всички разходи. Останалите са за транспорт, храна и посещения на забележителности. Хотелите като цяло печелят повече от чужденци, отколкото от българи. От общо 1,229 млрд. лв. годишни приходи от нощувки на местата за настаняване, 891,8 млн. лв. са похарчени от чужденци. Което е над два пъти повече от похарчените от българи пари за хотели.
Източник: Стандарт (11.04.2017)
 
България се е стопила с 52 000 души само за година В края на декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души, което е 1,4% от населението на Европейския съюз. Според данните на Националния статистически институт за „Население и демографски процеси през 2016 г.”, оповестени днес, процесът по намаляване и застаряване на населението на България продължава. В сравнение с 2015 година населението намалява с 0,7% или с 51 952 души. Мъжете са 3 449 978 или 48,6% от населението на страната, а жените 3 651 881 или 51,4% от населението. На хиляда мъже се падат по 1059 жени. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.8 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.1%, а на мъжете - 17.2%.
Източник: actualno.com (13.04.2017)
 
Населението у нас продължава да намалява и застарява, като темповете на тези негативни тенденции се забързват в последните години. През 2016 г. сме се стопили с близо 52 хил. и според официалната статистика към края на декември у нас живеят 7 101 859 души. Това показват демографските данни за миналата година, оповестени от Националния статистически институт. Най-късно през 2020 г. българите официално ще бъдат под 7 млн. души, което не се е случвало от годините около края на Втората световна война, прогнозираха специалистите. Положителните констатации за миналата година са, че намалява детската и общата смъртност и се увеличава средната продължителност на живота. Въпреки подобрението обаче страната ни остава видимо зле в това отношение на фона на другите в ЕС - по-висока детска смъртност има само в Румъния, а пък по-ниска продължителност на живота - само в Литва и Латвия. "Темповете на подобряване на тези тенденции не са достатъчни, което означава, че имаме проблеми в бита и здравеопазването", коментира председателят на НСИ Сергей Цветарски. За периода 2014-2016 г. средната продължителност се е повишила леко до 74.7 години, но това само наваксва срива от предходните години. Средно мъжете живеят 71.2 г., а жените - 78.2 години. Другата трайна демографска тенденция е застаряването. Почти 21 на сто от хората са на над 65 години, като техният дял се увеличава всяка година. По региони обаче картината е още по-тревожна, защото във Видинско вече 29 на сто от населението са в третата възраст. В област Габрово ги гонят с 28 на сто, а в Кюстендил и Ловеч - с по 26.4%. "Смята се, че когато този процент стигне 30 на сто, вече е опасно за социалните системи. Очакваме, че през 2050 г. средно за страната населението над 65 г. ще е 30 на сто", обясни шефката на демографската дирекция Магдалена Костова. На другия полюс са столицата, където възрастните хора са най-малко - 17 на сто, и Варна - 18 на сто. Дисбалансът между областите у нас се задълбочава - много региони се обезлюдяват за сметка на няколко големи града. У нас от 2015 г. вече има само шест града с население над 100 хил. души (след изпадането на Плевен). В София, Пловдив и Варна живеят 35% от българите. Столицата единствена успява да увеличи жителите си - във всички останали области населението намалява. 96 хил. българи са се преместили от едно в друго населено място през годината. Те са намалели с около 23 хил. спрямо 2015 г. Логично от тях най-много са станали столичани (18 400). Привлекателни се оказват и Благоевград (със 7% от преселилите се) и Пловдив - с 6%. В последните години и градове по морето като Несебър, Бургас и др. увеличават населението си, но не заради вътрешната миграция, а защото в тях се заселват предимно руснаци, посочиха от НСИ. Без нито един жител миналата година са 157 населени места, като най-много са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. По-притеснителното обаче е, че в 22 на сто от всички населени места в страната, или в общо 1148, живеят между 1 и 49 души, основно пенсионери, което означава, че и те са на изчезване, коментират от статистиката. В област Видин вече живеят едва 89 хил. души, или 1.3 на сто от хората у нас, а пък в столицата по официалните данни има близо 1.324 млн. души, което е 18.6 на сто от населението. СЕМЕЙСТВА Миналата година намалява броят на родените деца - до 65 хил. бебета, или с около 970 по-малко спрямо 2015 г. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, столицата - 10.2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰. Една негативна тенденция, която в последните години се успокояваше, миналата година отново се е засилила - увеличили са се бебетата, родени от деца под 18 години - със 168 до 3249 бебета. Устойчивата тенденция за увеличаване на децата, които се раждат в семейства без брак, се проявява и м.г. - почти 59 на сто от бебета са родени в такива семейства, но пък за 77 на сто от тях има данни за бащата, което означава, че родителите живеят на семейни начала. Броят на сключените бракове намалява до 26 800, а разводите се увеличават леко - до 10 600. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.7 години. МИГРАЦИЯ 30 570 души официално са сменили българския си адрес с чужд - с около 1000 повече от 2015 г. Всеки втори от емигриралите е на възраст между 20 и 39 г. Най-предпочитани дестинации са Германия (22%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12%). Дошлите да живеят у нас - имигранти и завърнали се сънародници, са общо над 21 200 души. От чужденците най-много са се преселили от Турция (22.5%), Русия (15%) и Украйна (7%).
Източник: Сега (13.04.2017)
 
През март Националният статистически институт отчете дефлация от 0.5%. Данните, публикувани днес от НСИ, показват, че така инфлацията от началото на годината е 0.8% а годишната (март 2016 - март 2017) е 1.9% Средногодишната инфлация за периода април 2016 - март 2017 г. спрямо април 2015 - март 2016 г. е минус 0.2%. През третия месец от годината са поевтинели храните и безалкохолните (с 0.5%), алкохолът и цитарите (0.1%), облеклото и обувките (0.9%), жилищните разходи - вода, ток, газ и др. горива (0.2%), обзавеждането и домакинските уреди (0.2%), транспортът (0.2%), съобщенията (1.1%). При здравеопазването цените остават на равнището си от миналия месец, а увеличение се отбелязва при образованието (с 0.4%) и в категорията "Разнообрази стоки и услуги" - също с 0.4%. През март 2017 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло и обувки - съответно с 0.8 и 1.2%, течни горива за битови нужди - с 0.1%, въглища - с 2.8%, дърва за отопление - с 1.0%, хладилници - с 1.0%, готварски печки - с 1.3%, прахове за пране - с 1.0%, дизелово гориво за ЛТС - с 0.1%, международни полети - с 16.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 6.0%, услуги по краткосрочно настаняване - с 4.4%, козметични продукти - с 0.7%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: газообразни горива за битови нужди - с 2.0%, мебели - с 0.5%, препарати за почистване на съдове - с 1.6%, автомобилен бензин А98Н - с 0.1%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 4.8%, градинарство и цветарство - с 1.8%, кина, театри, концерти - с 1.6%, ресторанти и кафенета - съответно с 0.1 и 0.4%, продукти за лична хигиена - с 3.2%, застраховки - с 1.5%, и други. През март 2017 г. цените на стоматологичните услуги са се увеличили с 0.1%, а цените на лекарските услуги и на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (13.04.2017)
 
Промишлените предприятия у нас ще свият инвестициите си тази година с над 7% Плановете на промишлените предприятия в България през 2017 г. са за свиване на инвестициите със 7,4% спрямо направените през предходната година, показват резултатите от проведената от Националния статистически институт (НСИ) анкета за инвестиционната активност. През март националната статистика проведе регулярното бизнес наблюдение на инвестиционната активност сред промишлените предприятия, което показва както реализираните от тях инвестиции през 2016 г., така и какви са инвестиционните им планове през тази година. По данни от изследването разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2016 г. са с 1,6% по-малко в сравнение с 2015 година. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през тази година делът на частния сектор е 85,5%, като мениджърите от този сектор предвиждат намаление на инвестиционните си програми с 11,2% в сравнение с 2016 г. По основни производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2017 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (44,1%), при което се предвижда ръст от 5,9% спрямо предходната година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 27,2%), при които също се очаква увеличение (с 9,9%) в сравнение с миналата година. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 15,4%, като предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестиционните програми с 37% спрямо предходната година.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2017)
 
Безработицата през март с първи спад от началото на годината Безработицата в България през март се понижава с 0,2 процентни пункта до 8% спрямо февруари, отчита Агенцията по заетостта. Това е първи спад на показателя от началото на годината, след като през първите два месеца остана стабилен на ниво 8,2 на сто. В сравнение с март миналата година безработицата се свива с 1,9 процентни пункта. През третия месец от годината броят на регистрираните безработни в бюрата по труда е 261 771, като намалява със 7 871 души спрямо предходния месец и с 62 538 души (19,3%) на годишна база. През март работа са започнали общо 23 262 безработни, от които 22 170 – на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 1 092 безработни. От тях 628 лица са започнали работа по програми и мерки, финансирани от бюджета. По схеми с евросредства на работа са постъпили 464 безработни. В бюрата по труда са заявени 22 592 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 18 824, които са 83,3% от всички заявени свободни работни места на първичния пазар през месеца. В сравнение с февруари заявените свободни работни места на първичния пазар се увеличават с 50% или със 7 532 броя. Най-голямо търсене на работна сила през март е регистрирано в преработващата промишленост (4 774 места). Следват хотелиерството и ресторантьорството (4 472), търговията (3 177), селското стопанство (2 411), транспорта, складирането и пощите (1 583), операциите с недвижими имоти (1 364), строителството (1 042), административните и спомагателни дейности (1 008). Най-търсените професии в бюрата по труда през март са тези, свързани с предоставяне на персонални услуги, както и персонал за хотелиерството и ресторантьорството. Търсят се и оператори на машини в преработвателната промишленост, шивачи, квалифицирани работници в промишлеността (заварчици, шлосери, автомонтьори), общи работници в строителството, продавачи и касиери в търговията, шофьори, монтажници. От специалистите с висше образование най-търсени са учителите и преподавателите, следват инженерите, медиците и стопанските специалисти, посочват от Агенцията на база данните от бюрата по труда.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2017)
 
България се представя слабо в социалното развитие, сочи доклад на БСК България се представя много добре в макроикономически план, но изостава силно в показателите на социалното развитие, сочи доклад със статистически данни "10 години България в ЕС", разпространен от Българската стопанска камара. Сравнена с Унгария, Словакия, Македония, Румъния и Сърбия, страната ни се представя силно по отношение на макрокритериите и получава най-високата оценка (1 от общо 6), но в сферата на социалното развитие е на предпоследната 5-а позиция. Според данните за десетилетие България се е изкачила от 79-а на 50-а позиция в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум, а българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8%. Като дял от БВП експортът се е увеличил от 41.8% през 2007 г. на 51.3% през 2015 г. През същия период вносът расте средногодишно с 4.6% и като цяло макрокономическите показатели на страната се развиват позитивно за последните 10 години.
Източник: Капитал (19.04.2017)
 
Годишният общ доход нараства с 5.3% през 2016 г. През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 167 лв. По данни на НСИ той нараства с 4.3% на годишна база, а за периода 2008-2016 г. се увеличава 1.5 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 5.2 на сто. За периода 2008-2016 г. Доходът от работна заплата се увеличава с 3.0%, като през 2016-а той се повишава 1.5 пъти спрямо 2008 година. Доходите от пенсии нарастват с 11.4 на сто на годишна база. Тези от самостоятелна дейност обаче намаляват с близо 11%, въпреки че спрямо 2008-а се повишават 1.2 пъти. Доходът от трудова дейност извън работната заплата намалява с 5.1%, докато в сравнение с 2008 г. намалението е 12.3 на сто. Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) се увеличават с 4.7% спрямо 2015 г. и нарастват 1.3 пъти. Доходът от работна заплата през 2016 г. е 2807 лв. средно на лице от домакинство. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 54.3%, което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 година. През миналата година доходите от социални трансфери са 1611 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 1.7 пъти спрямо 2008 г., а относителният им дял в общия доход нараства с 4.1 процентни пункта. Доходите от всички социални трансфери формират 31.2% от общия доход на домакинствата. В тази позиция от доходите на домакинствата доминират пенсиите. През 2008 г. доходът от пенсии е 810 лв. и достига 1 432 лв. средно на лице през 2016 година. Относителният дял на доходите от пенсии през 2016 г. е 27.7% от общия доход на домакинствата, което е с 1.7 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в номинално изражение показват колебания през годините, посочват от НСИ. През 2016 г. доходът от самостоятелна заетост средно на лице от домакинство е 319 лв. , а относителният му дял в общия доход на домакинствата e 6.2% и намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2015 година. При дохода от трудова дейност извън работната заплата тенденцията също е променлива - намалява в периода 2008-2011 г., след което нараства през следващите две години, а след 2013 г. има отново намаление. През 2016 г. доходът от трудова дейност извън работната заплата средно на лице от домакинство е 150 лева. Относителният дял на този доход е 2.9% и намалява спрямо 2015 г. с 0.3 процентни пункта. Разходите на домакинствата През 2016 г. българските домакинства са изразходвали 4755 лв. средно на лице, което е с 1.9% повече в сравнение с 2015 година. За периода 2008 - 2016 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.5 пъти. За храна са изразходвани 1464 лв. средно на лице от домакинството. През 2016 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.8%, което е с 0.5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г. и с 5.8 процентни пункта спрямо 2008 година. През 2016 г. разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива , жилищно обзавеждане и поддържане на дома), са 856 лв. средно на лице от домакинство, което е с 2.0% повече спрямо 2015 година. В сравнение с 2008 г. тези разходи са се увеличили 1.5 пъти, което се дължи предимно на разходите за електроенергия и горива. Увеличение в номинално изражение на годишна база има при разходите за: данъци - с 6.9%, здравеопазване - с 6.0%; съобщения - с 4.5%, социални осигуровки- с 4.4%, и облекло и обувки- с 4.2%.
Източник: Банкеръ (19.04.2017)
 
Продажбите на нови коли в България продължават да растат, при това с още по-бърз темп. През март в страната са продадени 3005 автомобила, което е с 34,8% повече от същия месец на миналата година, сочат данните на Европейската асоциация на автомобилните производители. За сравнение, през февруари ръстът на продажбите на нови коли в България беше 8%. Добрите резултати през март поставят страната ни на второ място в ЕС по ръст на продажбите. Преди нас е само Гърция, където увеличението е с 49,5% до 9 445 реализирани автомобила. Веднага след нас се нареждат Унгария (ръст с 32,2%) и Хърватия (+31,5%). За първите три месеца на годината в България са продадени 6 607 нови коли, което е ръст с 22,4% на годишна база. Което отново ни поставя на челна позиция с престижното 6-то място в ЕС по ръст на сделките. Преди нас са Гърция (+37,7%), Румъния (27,5%), Унгария (+23,6%), Холандия (22,8%) и Хърватия (+22,7%). Оказва се, че началото на 2017 г. е много добро за вносителите на нови автомобили в България. Сред причините за това е, че хората и фирмите се чувстват по-уверени в приходите си, което им позволява да отделят пари за нови коли. Общо за Европа ръстът на покупките на нови коли също се ускорява и през март достига 11,2%. Само за месец в Европа са реализирани 1,891 нови автомобила. За първите три месеца на годината в Европа са купени 4,141 млн. коли, което е ръст с 8,4% на годишна база. Най-много автомобили за тримесечието са продадени в Германия (844 хил., увеличение с 6,7%), Великобритания (820 хил., +6,2%), Италия (582 хил., +11,9%) и Франция (541 хил., +4,8%).
Източник: Стандарт (20.04.2017)
 
Цените на стоките у нас се понижават Цените на стоките у нас се понижават през март. Намалението на потребителските цени е с 0,5 на сто спрямо февруари, отчита европейската статистическа служба Евростат. По данни на статистиката спрямо март миналата година се отчита инфлация от 1%. За предходния месец най-ниските нива на потребителските цени на годишна база са регистрирани в Румъния (0,4%), Ирландия и Холандия, като и при двете страни е 0,6 на сто. Най-високите стойности се установени в Латвия (3,3%), Литва (3,2%) и Естония (3,0%). Като цяло годишната инфлация в еврозоната се забавя до 1,5% през март спрямо 2 на сто през февруари. Годишната инфлация в Европейския съюз е 1,6% през март 2017 г., като се забавя спрямо 2 на сто, които бяха отчетени месец по-рано. За сравнение обаче през третия месец на предходната година инфлацията е била 0%. Общата картина за Европейския съюз показва, че в сравнение с февруари 2017 г., годишната инфлация е намаляла в седемнадесет държави членки, останала е стабилна в шест страни и се е повишила в пет. Влияние върху инфлацията в еврозоната оказват горивата за транспорта (+0,48 процентни пункта), горивата за отопление (0,11 процентни пункта) и зеленчуците (0,08 процентни пункта), докато телекомуникациите и пакетните почивки отчитат спад с 0,09 пр.п. всеки. При дрехите понижението е с 0.05 пр. п.
Източник: Монитор (20.04.2017)
 
Пет сектора - земеделие, търговия на дребно, строителство, енергетика и търговия с метали са отчели най-големи обороти в страната през 2015-та, сочи анализ на "Koфac Бългapия". Според данните продажбите във всеки един от посочените сектори надхвърля 15 млрд. лева. Като за 2015-та най-голям оборот е реализиран при търговията на дребно - 37.1 млрд. лева. Ha втopo мяcтo ce нapeждa зeмeдeлиeтo. Общo 17 166 агро?oмпaнии ca peгиcтpиpaни, ?aтo paзвивaщи ceлc?ocтoпaнc?a дeйнocт, като тexните пpoдaжби зa cъщата година са близo двa пъти пo-мaлъ?и oт тези в тъpгoвиятa нa дpeбнo - 19.5 млрд. лeвa. А обopoтът нa вcич?и 33 004 фиpми в cтpoитeлcтвoтo e c 5 млн. лв. пo-мaлъ?. Само тoп 10 нa нaй-гoлeмитe ?oмпaнии в ce?тopa ca реализирали 2.75 млрд. лв. пpeз 2015 гoдинa. B тoп 5 нa ce?тopитe c нaй-крупни пpoдaжби влизa и eнepгeти?aтa, ?ъдeтo оборотът е нapacнaл c 4% през 2015-та дo 17.1 млрд. лeвa. Последни в класацията с оборот от 15.1 млрд. лв. за посочената година се нареждат 6622-те фирми от сектор производство на метали. От анализа на "Кофас" става ясно още, че сред най-многобройните компании у нас - строителните - 9067 са с висока степен на риск от неплатежоспособност. При земеделието делът на дружествата в подобен риск също е висок - 2784.
Източник: Сега (21.04.2017)
 
Над 90% от българите живеят в дом от времето на социализма Въпреки огромния бум в строителството след промените се оказа, че българинът живее предимно в жилища, изградени по времето на социализма. Това показаха данните на НСИ за 2016 г., според които над 92% от домакинствата живеят в апартаменти и къщи, градени преди 1990 г. Две трети от домовете, или 72.3%, са вдигнати в периода 1961-1990 г. - годините на т.нар. индустриално строителство, когато се оформят големите квартали спални като софийските "Люлин" и "Младост". Както е характерно за повечето източноевропейски държави, огромен процент от населението обитава собствено жилище. У нас това се отнася за близо 90% от домакинствата и заедно с Румъния сме в челото на ЕС по този показател. Затова не е чудно, че живеещите под наем са едва 4 на сто. Любопитното обаче е, че има едни 6.3 процента българи, които ползват жилище, без да плащат - обикновено благодарение на приятели, роднини или близки, които живеят в чужбина. Често това е предпочитан вариант - да се довериш на близки, които ще пазят апартамента, макар и да не печелиш от него. Въпреки бума при строежа и покупката на ваканционни имоти тип "втори дом", селски къщи или вили второ жилище притежават едва 8.2% от домакинствата. Друг любопитен факт наред с това, че живеем предимно в стари къщи и панелки, е, че по-малко от една пета от българите се отопляват на ТЕЦ. На практика само 19.6% от семействата имат централно парно, макар че заедно с новото строителство делът им расте - въпреки недоволството на клиентите на топлофикациите със сметките и неефективната система на разпределение на топлинната енергия в големите жилищни блокове. А как е благоустроен животът на хората в градовете и селата? С ток, ВиК, баня и тоалетна в жилищата са над 75% от домакинствата, като от 2008 г. насам този дял нараства постепенно. Но в селата над 60% от къщите нямат централна канализация, докато в градовете това се отнася за под 3% от обитателите. Данните на НСИ разкриват и неприятна тенденция - в селата жилищата без електричество са се увеличили от 0.1% през 2008 г. на 0.8% през 2016 г. Това е ясен знак, че политиките за повишаване качеството на живот дори и с европейското финансиране, което се налива в българските села, не са ефективни. И не е чудно, че тенденциите на обезлюдяване заради ниския стандарт се засилват. ИМОТИ През 2016 г. цените на жилищата са се повишили с 8.1% годишно, или два пъти по-бързо от 2015 г., сочат данните на НСИ. Средната цена е над 500 евро/кв. м. Жилищният пазар след кризата се възстановява. Цените бяха достигнали дъното през 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават, сочи доклад на "Индъстри уоч". Според анализаторите обаче цените още са с 220 евро/кв. м по-ниски от пиковите стойности преди кризата. Затова икономистите смятат, че има мегдан за още поскъпване на жилищата.
Източник: Сега (24.04.2017)
 
Бългapитe, ?oитo изпитвaт cepиoзни мaтepиaлни зaтpyднeния, ce yвeличaвaт и cтpaнaтa ни ce yтвъpждaвa ?aтo лидep в Eвpoпeйc?ия cъюз (EC) пo дял нa нaceлeниeтo c финaнcoви пpoблeми, пo?aзвaт дaнни нa eвpoпeйc?aтa cтaтиcтичec?a cлyжбa Eвpocтaт, цитиpaни oт іnvеѕtоr.bg. ?peз 2015 г., oт?oгaтo ca пocлeднитe дaнни нa eвpocтaтиcти?aтa зa Бългapия, oбщo 2,468 млн. дyши y нac ca изпитвaли cepиoзни мaтepиaлни зaтpyднeния. Дeлът им дocтигa 34,2% oт нaceлeниeтo cпpямo 33,1% пpeз 2014 г. - нaй-виco?ият cpeд дъpжaвитe в блo?a. Зa cpaвнeниe, cpeднoтo зa EC нивo e 8,1% пpeз 2015 г., ?aтo нaмaлявa дo 7,8% пpeз 2016 г. Teндeнциятa в EC e дeлът нa xopaтa c мaтepиaлни зaтpyднeния дa нaмaлявa oт 2012 г. нacaм, ?oгaтo зaпoчнaxa дa oтшyмявaт eфe?титe oт глoбaлнaтa финaнcoвa ?pизa, ?oятo пpepacнa в дългoвa ?pизa в eвpoзoнaтa. ?oчти 39 млн. дyши в EC ca изпитвaли мaтepиaлни зaтpyднeния пpeз минaлaтa гoдинa. Pyмъния e нa втopo мяcтo в EC пo дял нa нaceлeниeтo в мaтepиaлни зaтpyднeния. ?peз минaлaтa гoдинa тoй ce e yвeличил дo 23,8% oт 22,7% пpeз 2015 г. Гъpция e тpeтa c 22,2% oт нaceлeниeтo, a Унгapия e чeтвъpтa c 16,2%. Haй-ниcъ? e дeлът нa xopaтa c мaтepиaлни зaтpyднeния във Финлaндия – 2,2%, Xoлaндия – 2,7%, Aвcтpия – 3%, Гepмaния – 3,9%, Фpaнция – 4,4%.
Източник: 24 часа (24.04.2017)
 
30 млн. лв. излишък в сектор „Държавно управление“ 30 млн. лв. е отчетеният бюджетен излишък в сектор „Държавно управление“, което е 0,03% от БВП, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. В подсектор „Централно управление“ обаче се наблюдава дефицит от цели 44 млн. лв., или 0,05 на сто от БВП. Статистиката сочи, че подсектор „Место управление“ е реализирал излишък от 52 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - от 21 млн. лв. Общият дълг на страната ни за миналата година е в размер на 27,3 млрд. лв., или 29,5% от БВП. Както „Монитор“ вече писа, според данни на Министерството на финансите (МФ) се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец март 2017 г. да бъде положително в размер на 1,062 млрд. лв. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 март 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 213,7 млн. лв.
Източник: Монитор (25.04.2017)
 
Държавният дълг на страната за 2016 г. е 27.21 млрд. лева По предварителни данни на Националния статистически институт през 2016 г. институционален сектор "Държавно управление” отчита бюджетен излишък от 30 млн. лв., или 0.03% от БВП. Дефицитът в подсектор "Централно управление” е в размер на 44 млн. лв. - 0.05% от БВП. Подсектор "Местно управление” е реализирал излишък от 52 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове” - от 21 млн. лева. Дългът на България за 2016 г. е в размер на 27 321 млн. лв., или 29.5% от БВП. Статистическата информация за дейността на институционален сектор "Държавно управление”, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС.
Източник: econ.bg (25.04.2017)
 
Държавният дълг нарасна от 17% на 29% от БВП за четири години През последните четири години държавният дълг е нараснал спрямо брутния вътрешен продукт от 17 на 29.49%. В абсолютна стойност той се е увеличил от 13.978 млрд. лв. през 2013 г. на 27.321 млрд. лв. през 2016 г. За този период БВП на страната ни е нараснал от 82.166 млрд. на 92.635 млрд. лв. Все пак по данни на Евростат България се нарежда сред първите три европейски държави с най-ниски нива на задлъжнялост. В по-добра позиция са единствено Ecтoния (9.5% oт БBП) и Люкceмбypг (20%). В същото време 16 дъpжaви от ЕС имaт дълг, пo-виcoк oт критичното ниво от 60% според критериите от Маастрихт, като най-задлъжняла е Гъpция със 179%. Комбинираният дълг на страните от ЕС към края на 2016 г. е 83.5% от БВП на общността, отчете още Евростат. Година преди това той е бил 84.9% от БВП. В еврозоната дългът е спаднал от 90.3 до 89.2%. Междувременно Министерството на финансите пласира успешно вчера ДЦК за 60 млн. лв. с рекордно ниска доходност от 0.11%. 47% от тях бяха изкупени от банки, 36% от пенсионни фондове и 17% от гаранционни фондове. През 2016 г. България е реализирала бюджетен излишък от 30 млн. лв., което е 0.03% от БВП, показват още данните на статистиката. Още 10 държави от ЕС са били с излишък през миналата година - Люкceмбypг (1.6%), Maлтa (1%), Швeция (0.9%), Гepмaния (0.8%), Гъpция (0.7%), Чexия (0.6%), Kипъp и Xoлaндия (0.4%), Ecтoния и Литвa (0.3%). С бюджетен дефицит около или над критичните 3% са били Иcпaния (-4.5%), Фpaнция (-3.4%), Pyмъния и Beликoбpитaния (-3.0%).
Източник: Сега (25.04.2017)
 
Печалбата на пенсионноосигурителните дружества нараства с 21% през 2016 г. Пенсионноосигурителните дружества в България приключват отчетната 2016 г. с положителен общ нетен финансов резултат в размер на 58,6 млн. лв., което представлява увеличение с 21% в сравнение с 2015 г. Това показват окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2016 г., публикувани от управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор (КФН). Информацията е обобщена на база на одитираните годишни финансови отчети, финансовите отчети за надзорни цели към 31 декември 2016 г. и на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в КФН. Данните показват, че общите приходи на пенсионноосигурителните дружества нарастват с 8% за година, като в края на 2016 г. достигат 183,8 млн. лв. Към края на декември броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми – достига 4,5 млн. души, което представлява нарастване с близо 2 на сто спрямо осигурените към края на 2015 г. Средната възраст на осигурените в универсалните пенсионни фондове (УПФ) е 39,3 години, в професионалните - 45,5 години, а в доброволните – 50,8 години. Средният размер на натрупаните средства в УПФ на човек при мъжете е 2,6 хил. лв., а при жените е 2,4 хил. лв. До 59-годишна възраст сумите почти се изравняват – 3,2 хил. лв. за мъжете и 3,1 хил. лв. при жените. При ППФ натрупаните средства от мъжете са повече – средно 3,5 хил. лв., а при жените - 2,7 хил. лв. При доброволните пенсионни фондове мъжете имат натрупани средно 1,7 хил. лв., а жените - 1,3 хил. лв.Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване в края на миналата година се равняват на 10,8 млрд. лв. и регистрират ръст от 15,2% спрямо края на 2015 г. Броят на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове нарастват с 2% през 2016 г. до 3,6 млн. души. Лидер по пазарен дял на УПФ по броя на осигурените в тях лица е УПФ „Доверие“ с 27,4%, следван от ЗУПФ „Алианц България“ с 20,7%. Нетните активи на УПФ нарастват с 16% за година до 8,9 млрд. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски нарастват с 6,4% до 1,08 млрд. лв. Средният размер на месечните постъпления от осигурителни вноски на едно осигурено лице в УПФ е 48,3 лв. Броят на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове нараства с близо 4% през миналата година до близо 288 хил. души. Лидер по пазарен дял на ППФ по броя на осигурените в тях лица е ППФ „Доверие“ с 23,88%, следван от ЗППФ „Алианц България“ с 15,87%. Нетните активи се увеличават с повече от 12% до 935,5 млн. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски се увеличават със 7% до 100,4 млн. лв. Средният размер на месечните постъпления от осигурителни вноски на едно осигурено лице в ППФ се увеличава с 8% до 88 лв. Броят на осигурените лица в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се увеличава леко с 0,58% до 601 144 души. Лидер по пазарен дял на ДПФ по брой на осигурените лица е ДПФ „Алианц България“ с 35,9%, следван от ДПФ „Доверие“ с 24,6%. Към края на декември 2016 г. нетните активи в ДПФ се увеличават с близо 8% на годишна база до 910,4 млн. лв. Брутните постъпления от осигурителните вноски в ДПФ намаляват с 19% до 99,2 млн. лв. Средният размер на месечните постъпления от осигурителни вноски на човек намаляват с 32% до 69,7 лв. Броят на осигурените лица в единствения доброволен пенсионен фонд по професионални схеми „ДСК - Родина“ намалява с 6,7% до 7,3 хил. души. Нетните активи на фона се увеличават със 17,4% до 11,8 млн. лв. през 2016 г. Брутните постъпления от осигурителни вноски нарастват с 0,94% до 1502 лв., а средният размер на месечните постъпления от вноски на едно лице се понижава леко до 31,19 лв.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2017)
 
Търговията ни с Германия достигна 6,6 млрд. евро Търговският стокообмен между България и Германия възлиза на 6,66 млрд. евро за 2016 г., съобщи зам.-управителят на Германо-българската индустриално търговска камара Кармен Щрук. За миналата година износът на страната ни за Германия е възлизал на 3,18 млрд. евро, като се отчита ръст от 12% спрямо 2015 г. Германският внос у нас за миналата година пък се равнява на 3,48 млрд. евро, или с 1,1 на сто повече от предходната. Щрук заяви, че според проведената анкета 90% от фирмите членове на камарата биха инвестирали отново в България. Повече от половината търговци дори са на мнение, че износът през следващата година ще се увеличи. Инвеститорите са доволни, че България е член на ЕС, като нито един от участниците не е изразил негативно мнение по време на провежданото проучване. Не така обаче стои въпросът с въвеждането на еврото. 42% искат да бъде въведена единната европейска валута, а 38 на сто са на противоположното мнение. Неефективната публична администрация, правната сигурност и липсата на политическа и социална стабилност, поставят страната ни на едни от последните места в Централна и Източна Европа. По отношение на данъчната тежест и цената на работната ръка България заема челните места сред останалите 15 страни в Европа, където е направена анкетата. „Бизнесът има нужда от стабилност и предсказуемост и политическите турбуленции се отразяват негативно върху икономиката“, бе категорична Щрук.
Източник: Монитор (27.04.2017)
 
През март депозитите на домакинствата нарастват по-бързо от кредитите Депозитите на домакинствата нарастват с 6.4% през март спрямо същия месец на 2016 г., изтеглените от тях кредити са с 4.7% повече, сочат данните на БНБ, оповестени днес. Към края на март 2017 г. депозитите на неправителствения сектор са 68.573 млрд. лв. (72% от БВП), а годишното им увеличение се ускорява до 8.4% (7.1% към февруари), Депозитите на нефинансовите предприятия са 19.182 млрд. лв. (20.1% от БВП), а увеличението е с 10 на сто. Домакинствата са депозирали в банки 45.546 млрд. лв. (47.8% от БВП), с 6.4% повече, отколкото преди година. През миналия месец процентът на нарастване беше 6.1. В края на март 2017 г. кредитите за неправителствения сектор са 51.014 млрд. лв. (53.6% от БВП) при 50.742 млрд. лв. към февруари 2017 г. (53.3% от БВП). Увеличението е с 3.8% спрямо същия месец на предходната година (месец по-рано увеличението беше с 3.4%). Увеличението на кредитите за нефинансови предприятия се ускорява до 2.5% през март при 1.9% годишно през февруари до 30.758 млрд. лв. (32.3% от БВП). Кредитите за домакинствата са за 18.784 млрд. лв. (19.7% от БВП), с 4.7% повече, отколкото година по-рано. (4.5% годишно повишение през февруари). Увеличението на жилищните кредити за година е с 2.4% (2% през февруари) до 8.848 млрд. лв. Потребителските кредити възлизат на 7.386 млрд. лв. и се увеличават с 3.3% спрямо март 2016 г. (с 3% през февруари).
Източник: Дневник (27.04.2017)
 
Индустриалното производство расте с 3.2% През февруари 2017 г. индексът на индустриалното производство се повиши до 111.1 пункта, или с 3.2% спрямо януари, пише в месечният икономически обзор на Райфайзенбанк България. В сравнение с предходния февруари той също отбеляза ръст от 3.5%. Неговата месечна динамика за последните дванадесет месеца задвижи средната му стойност за този период леко нагоре - до 114 пункта, надхвърляйки средното ниво от 113 пункта, поддържано от ноември миналата година насам. Ръстът на промишленото производство настъпи въпреки понижените разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през 2016 г., макар и само с 1.6% по-малко в сравнение с предходната година. От страна на строителството, през февруари темпът на спад слабо се понижи до 2.7% на годишна база (-2.8% за януари). От своя страна, оборотът на вътрешната търговия нарасна за четвърти пореден месец през февруари на годишна база – със 7.5%. Повишение се наблюдаваше и в трите сегмента на търговията: продажбите на автомобили и мотоциклети реализираха ръст от 21.4%, оборотът на търговията на едро се ускори със 7.3%, а този на търговията на дребно нарасна с 3.2%.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)
 
Средната заплата в България е нараснала над два пъти за периода 2007-2016 г. За периода 2007-2016 г. средната заплата е нараснала повече от два пъти, отчита Министерството на труда и социалната политика в Деня на труда. За посочения период средната заплата се е повишила от 431 лева до 962 лева, което е увеличение от 123%, коментира служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев при откриването на националната конференция „Заплащане на труда и защита на правата на работното място“, организирана от КНСБ. Само през миналата година средната заплата нараства с 9,5% спрямо 2015 г.. В общо седем икономически дейности, в които работят близо 23% от всички наети, средното възнаграждение е надхвърлило 1 000 лв., добави министърът. Средната заплата е най-висока в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ - 2 232 лева. В областта на далекосъобщенията заплатите са нарастват с 10,4% спрямо 2015 г. Следват финансовите и застрахователни дейности със средна работна заплата от 1 709 лева и годишен ръст от 5,1%. В „Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ е отчетена средна работна заплата от 1 685 лева и ръст на годишна база от 2,2%, показват данните на ведомството. За периода 2010-2017 г. България е и сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-силен ръст на минималното заплащане, посочи Донев. Данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот показват, че най-силно се увеличава минималната заплата в Румъния – 142%, а България е втора с 92%. Следват Унгария (73%) и Естония (62%). Статистиката сочи, че след присъединяването на България към ЕС минималната заплата отбелязва значителен ръст. За периода 2007-2017 г. тя се увеличава със 156% - от 180 лева до 460 лева, отчита още Гълъб Донев. Справедливото заплащане е от ключово значение за намаляване на бедността и за осигуряване на социалното благоденствие, а в последните години се развива и като важен механизъм за търсене на изход от проблемите, породени от глобализацията в света на труда. В този контекст, социалният диалог като инструмент за намиране на правилните решения е един от най-ефективните, а в областта на политиката по доходите няма алтернатива, каза още министърът.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2017)
 
През март производствените цени намаляват спрямо февруари Общият индекс на производствените цени в България през март 2017 г. намалява с 0,5% спрямо предходния месец, но расте с 4,1% на годишна база, съобщи НСИ. През февруари индексът се повиши с 1% спрямо предходния месец, а през януари – с с 0,6% спрямо декември. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост с 0,8%, а в добивната промишленост цените нарастват с 1,1%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ няма изменение. По-съществено цените в преработващата промишленост намаляват при производството на основни метали - с 1,8%, на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,5%. Цените растат при производството на електрически съоръжения - с 1,3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,7%. На годишна база има ръст при добивната промишленост - с 12,4%, и в преработващата промишленост - с 5,7%. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 15,2%, при производството на електрически съоръжения - с 4%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,3%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,8%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0,6%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през март 2017 г. е с 0,3% под равнището от предходния месец. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0,9%, и в преработващата промишленост - с 0,4%, докато при производството и разпределението на енергия няма изменение. В преработващата промишленост спад на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - с 1,3%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - по 0,4%. Нарастване е отчетено при производството на електрически съоръжения - с 1,2%, дървен материал и изделия, без мебели, и при производството на химични продукти - по 0,9%. На годишна база производствените цени на вътрешния пазар през март 2017 г. нарастват с 2,1%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 8,8%, и в преработващата промишленост - с 4%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на енергия с 1,8%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо март 2016 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 13,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,9%, производството на електрически съоръжения - с 3,8%. Намаление на цените се наблюдава при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0,7%, при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 0,6%. Производствените цени на международния пазар през март 2017 г. намаляват с 0,9% в сравнение с предходния месец и нарастват с 8,1% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2017)
 
Нов спад на безработицата в България Месечната безработица в ЕС е намаляла до 8% през март при 8,1 през февруари и 8,7 на сто преди година. За България показателят отчита спад до 6,6% за февруари. Безработицата в еврозоната остава стабилна на равнище 9,5 на сто , колкото през февруари и спрямо 10,2 на сто през март 2016 година, сочат данни на Евростат. Това са най-ниските равнища съответно от януари и април 2009 година. В България показателят отчита спад (6,6 на сто спрямо 6,7 на сто през февруари и 8,1 на сто през март 2016 година. В момента броят на безработните в страната е 211 000.
Източник: econ.bg (03.05.2017)
 
Cpeднaтa зaплaтa в Бългapия ce e yвeличилa cъc 123% Cpeднaтa зaплaтa в Бългapия ce e yвeличилa oт 431 лв. нa 962 лв. в пepиoдa 2007-2016 г., ?oeтo пpaви 123% pъcт. Toвa ?aзa миниcтъpът нa тpyдa и coциaлнaтa пoлити?a Гълъб Дoнeв пpи oт?pивaнeтo нa нaциoнaлнaтa ?oнфepeнция "Зaплaщaнe нa тpyдa и зaщитa нa пpaвaтa нa paбoтнoтo мяcтo", opгaнизиpaнa oт KHCБ пo пoвoд Meждyнapoдния пpaзни? нa тpyдa - 1 мaй. Cpeднaтa paбoтнa зaплaтa oтбeлязвa пoчти двyцифpeн pъcт oт 9,5% пpeз 2016 г. cпpямo 2015 г. и дocтигнa 962 лв. ?peз минaлaтa гoдинa в ceдeм и?oнoмичec?и дeйнocти, в ?oитo ca близo 23% oт вcич?и нaeти, cpeднoтo възнaгpaждeниe e нaдxвъpлялo 1000 лв., дoбaви миниcтъpът нa тpyдa. Haй-виco?и cpeдни зaплaти oт 2232 лв. ce oтчитaт в ce?тop "Cъздaвaнe и paзпpocтpaнeниe нa инфopмaция и твopчec?и пpoдy?ти". B ce?тopa нa дaлe?ocъoбщeниятa зaплaтитe ca нapacнaли c 10,4% cпpямo 2015г.
Източник: econ.bg (03.05.2017)
 
Безработицата в страната стигна 6,6% през март, показват данните на Евростат. Показателят намалява с 0,1% за месец и с цели 1,5% в сравнение със същия месец на предходната година. В цифри показателят означава 211 000 българи без препитание. Според Агенцията по заетостта (АЗ) обаче равнището на безработицата у нас за същия месец е 8%, а разликата в данните според експерти от институцията е заради това, че АЗ отчита регистрираните безработни в бюрата по труда, а Евростат работи с друга методология. Според европейската статистика нивото на безработицата в еврозоната остава без промяна спрямо февруари 2017 г. на ниво от 9,5%, а в Европейския съюз (EС) се понижава до 8%, което е с 0,1% по-ниско спрямо месец по-рано. С най-висока безработица са Гърция (23,5%), Испания (18,2%), Кипър (12,5%) и Италия (11,7%). Страната ни е в средата на класацията с 6,6%, а държавите с най-добри показатели са Малта (4,1%), Германия (3,9%) и Чехия (3,2%). Младежката безработица у нас обаче нараства през март и достига 17,5%, което е с 0,5% повече спрямо февруари и с 0,8% спрямо март 2016 г. Общо 30 хиляди младежи на възраст до 25 години са били без работа през третия месец на годината. Друга статистика на Евростат, публикувана вчера, показва, че само 4,1% от работещите българи между 15 и 64 години са имали временен трудов договор в страната през 2016 г. По този показател България е в края на класацията заедно с 4 страни – Румъния (1,4%), Литва (2%), Естония и Латвия (3,7%). Общо 26,4 милиона души на възраст между 15 и 64 години в ЕС са имали временни договори през 2016 г. и формират 14,2% от всички работещи в съюза. Процентът е малко по-висок при жените – 14,7%, отколкото при мъжете -13,8%. Всеки втори младеж, който е работил в Европейския съюз е бил с временен договор през 2016 г.
Източник: Труд (03.05.2017)
 
Над 2 200 разрешителни за строеж за първото тримесечие на 2017 г. През първото тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 093 жилищни сгради с 4 692 жилища в тях и 595 048 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 29 административни сгради/офиси със 77 285 кв. м РЗП и на 1 141 други сгради с 809 774 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.6%, жилищата в тях - с 12.3%, а общата им застроена площ - с 12.5%, сочат данните на НСИ. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради, са с 9.4% по-малко, а тяхната РЗП - с 3.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради, е регистран спад от 25.8%, а на общата им застроена площ - от 23.1%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 10.1%, жилищата в тях - с 36.6%, а разгънатата им застроена площ е повече със 17.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради, намалява с 32.6%, а съответната им РЗП - с 11.9%. При другите видове сгради се наблюдава нарастване както на броя на издадените разрешителни за строеж с 37.1%, така и на общата им застроена площ - с 62.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София - 157, Пловдив - 144, Варна - 112, и Бургас - 94. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София - 1 712, Варна - 744, Пловдив - 598, и Стара Загора - 321. През първото тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 639 жилищни сгради с 3 218 жилища в тях и с 407 719 кв. м обща застроена площ, на 16 административни сгради/офиси с 59 203 кв. м РЗП и на 460 други сгради с 290 719 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 11.3%, броят на жилищата в тях - с 15.0%, а общата им застроена площ - с 13.8%. Броят на започнатите административни и други видове сгради намалява съответно с 20.0 и 14.2%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради нараства над четири пъти, докато при РЗП на другите сгради е регистриран спад от 35.5%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 6.3%, жилищата в тях - с 23.5%, а разгънатата им застроена площ - с 15.3%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 14.3%, а тяхната РЗП се увеличава близо пет пъти. Започнатите други видове сгради са повече с 24.7%, но разгънатата им обща застроена площ намалява с 6.0%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 84 жилищни и 75 други сгради; София (столица) - 117 жилищни и 20 други сгради; Варна - 82 жилищни, 3 административни и 23 други сгради; Бургас - 68 жилищни и 23 други сгради.
Източник: econ.bg (04.05.2017)
 
Започнало е строителство на 24% повече жилища спрямо 2016-а Според данните на Националния статистически институт през първото тримесечие е започнал строежът на 639 жилищни сгради с 3 218 жилища в тях и с 407 719 кв. м обща застроена площ (РЗП). , на 16 административни сгради/офиси с 59 203 кв. м РЗП и на 460 други сгради с 290 719 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 11.3%, броят на жилищата в тях - с 15%, а общата им застроена площ - с 13.8%. Броят на започнатите административни и други видове сгради намалява съответно с 20 и 14.2%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради нараства над четири пъти, докато при РЗП на другите сгради е регистриран спад от 35.5%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 6.3%, жилищата в тях - с 23.5%, а разгънатата им застроена площ - с 15.3%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 14.3%, а тяхната РЗП се увеличава близо пет пъти. Започнатите други видове сгради са повече с 24.7%, но разгънатата им обща застроена площ намалява с 6%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 84 жилищни и 75 други сгради; София (столица) - 117 жилищни и 20 други сгради; Варна - 82 жилищни, 3 административни и 23 други сгради; Бургас - 68 жилищни и 23 други сгради. През първото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 093 жилищни сгради с 4 692 жилища в тях и 595 048 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Такива са получени за 29 административни сгради/офиси със 77 285 кв. м РЗП и на 1 141 други сгради с 809 774 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.6%, жилищата в тях - с 12.3%, а общата им застроена площ - с 12.5%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради, са с 9.4% по-малко, а тяхната РЗП - с 3.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради, е регистриран спад от 25.8%, а на общата им застроена площ - от 23.1%. В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 10.1%, жилищата в тях - с 36.6%, а разгънатата им застроена площ е повече със 17%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради, намалява с 32.6%, а съответната им РЗП - с 11.9%. При другите видове сгради се наблюдава нарастване както на броя на издадените разрешителни за строеж с 37.1%, така и на общата им застроена площ - с 62.6%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 157, Пловдив - 144, Варна - 112, и Бургас - 94. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 712, Варна - 744, Пловдив - 598, и Стара Загора - 321.
Източник: Money.bg (04.05.2017)
 
Промишленото производство нараства с 5.9% през март Индексът на промишленото производство отбелязва повишение с 5.9% през март на годишна база, а спрямо февруари ръстът е с 0.8%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-голямото годишно увеличение от април 2014 г., а причината за него са положителните тенденции в преработващата промишленост. Докато през януари той бе двигател за значителен спад, през последните два месеца се наблюдава подобрение. Вероятно фактор за по-високите стойности е затоплянето в страната от тогава, което се отразява положително на производствената активност.Добивът на суровини също отбелязва ръст от 3.7%, макар и не толкова впечатляващ, колкото отчетения през февруари (14.9%). Забавянето идва от свиване на активността в добива на метални руди, неметални материали и суровини, докато добивът на въглища движи увеличението в сектора, сочат данните на НСИ. От друга страна, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия отбелязва рязко понижение от 6.1% на годишна база, като тук основен фактор са положителните температури през март. Най-значителен е годишният ръст при производството на основни метали като алуминий, олово и мед - 52.7%, което е най-голямото увеличение на показателя от 2004 г. Вторият фактор за ръста през месеца е производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, където промяната е 40.6% в посока нагоре. В същото време обаче намалява производството на превозни средства с 13.8%, следвано от това на дървен материал и изделия от него (10%).През март нарастват и продажбите на дребно - оборотът в сектора е с 5.9% по-висок от отчетения през същия период на 2016 г. Най-голям ръст отбелязва търговията с компютърна и комуникационна техника (20.5%), текстил, облекло, обувки и кожени изделия (17.9%) и търговията в неспециализирани магазини (14.8%). Единствената категория, която отчита понижение, е търговията с автомобилни горива и смазочни материали (12.5%).Строителната продукция отчита първото си повишение от 2015 г. - 5.6% е ръстът през март, показват данните на НСИ. Подобрението идва от положителните стойности по линия на сградното строителство, което нараства с 12.1% на годишна база. В същото време гражданското строителство все още отбелязва спад, но слаб - 1.6%. Очаква се тази година да бъде благоприятна за сектора поради прогнозите за по-високи правителствени разходи и начало на проекти по европейските програми.
Източник: Капитал (10.05.2017)
 
Медта и петролът движат износа през февруари Продажбите на български стоки в страните от Европейския съюз нарастват по-бързо през февруари в сравнение с предходния месец. Увеличението е с 10.7% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за ускорението имат продажбите на нерафинирана мед и медни изделия, където както цените, така и количеството е по-високо. Допълнителен ефект има по линия на петрола - въпреки че експортираното количество намалява, продажбите нарастват поради поскъпването на суровината от началото на тази година на международните пазари. ЕС е важен пазар за България, тъй като за там е насочена около две трети от експортната продукция на страната.През февруари значително увеличение отбелязват и продажбите на български стоки към страни извън ЕС, където промяната е с 27.2% нагоре спрямо година по-рано. Ключовият фактор отново е петролът, но ефектът е от ръст както в цените, така и в продадените количества. Общо износът през февруари нараства с 16.4% на годишна база.По-силният експорт на стоки към съюза през втория месец от годината е резултат основно на ценови промени. На първо място ключов фактор е медта - докато през февруари 2016 г. продажбите на метала бяха 89.9 млн. лв., тази година сумата нараства близо три пъти (до 266.4 млн. лв.). Така общият принос към ръста на експорта за месеца е 7.7 пр. п. От една страна, причината е близо тройното поскъпване на суровината на международните пазари от ноември миналата година. От друга - ефект има и по-високото количество, което България изнася към ЕС - миналата година продажбите в страни от съюза за февруари бяха 11.1 млн. лв., а през 2017 г. достигат 21.8 млн. лв. По-слабото представяне през 2016 г. се дължи и на временното спиране на производствената дейност на "Аурибис България" заради профилактика. Вторият фактор за ускорението на растежа е петролът, като продажбите на горива, масла и подобни продукти допринасят с 1.4 пр. п. към увеличението на експорта за ЕС. Причината е изцяло поскъпването на суровината, тъй като на годишна база през февруари количеството, продадено в страни в съюза, намалява с 15.1%. Допълнително продажбите на електрически машини, апарати и части допринасят с 1 пр. п. за месеца, като достигнатата сума е 281.2 млн. лв.Към февруари основната дестинация за българския износ от страните на ЕС продължава да е Германия, където продажбите достигат близо 1.1 млрд. лв., което е с 16.8% над миналогодишната сума. Около една трета от българските стоки, които се продават в Германия, са машини, апарати и части за тях, следвани от изделия от мед и облекла. След най-големия търговски партньор на страната се нареждат Италия, към която обаче експортът намалява до 665 млн. лв., и Румъния - с продажби на стойност 548.6 млн. лв.Износът продължава да е една от основните движещи сили на икономиката. Затова и БВП на България е пряко свързан с развитието на еврозоната. Добрата новина е, че тази година очакванията на много икономисти са всички страни членки да отчетат растеж. Статистиката за първото тримесечие на годината също е в тази посока - БВП на ЕС нараства с 1.9% на годишна база според предварителните данни на Евростат. А когато в европейските икономики има раздвижване, то се пренася под формата на по-висок БВП в България. Въпреки това прогнозите са вътрешното търсене в страната през тази година да нарасне - това включва не само потреблението на български, но и на вносни стоки. По тази линия се очаква увеличение на вноса, което би забавило темпа на повишение на нетния износ. Търговското салдо за ноември е на минус – внесените в страната стоки надвишават изнесените с 421.5 млн. лв. За сравнение, за първите два месеца на 2016 г. сумата е 3.9 млн. лв. Значителната разлика се дължи на по-силния внос тази година както по линия на ЕС, така и от трети страни.
Източник: Капитал (10.05.2017)
 
Износът ни за ЕС се увеличил с 9% за два месеца През периода януари - февруари 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 9.0% спрямо същия период на 2016 г. Износът на страната ни към останалите държави членки възлиза на 4 957.2 млн. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Тези страни формират 67.3% от износа на България за ЕС. За периода януари - февруари 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. най-голям ръст в износа на страната ни се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" – 45.7% и "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" - 28.5%. Най-голям е спадът в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" - с 10.2%. Вносът на България от държавите членки на ЕС също се е увеличил. За същия период страната ни е увеличила вноса с 12.2%, което се равнява на 5 461.2 млн. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Испания и Гърция. За периода януари - февруари 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение на вноса е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (98.0%). Според друга статистика на НСИ през месец април 2017 г. доверието на потребителите намалява с 1.6 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца. Мненията на потребителите относно развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени в сравнение с предходното наблюдение. Според НСИ преди три месеца хората са изразявали и по-благоприятно мнение относно изменението на потребителските цени. НСИ отчита и че хората, живеещи в градовете, имат по-негативно отношение относно финансовото състояние на домакинствата.
Източник: Монитор (10.05.2017)
 
Подем в строителството и промишлеността през март По предварителни данни на Националния статистически институт през март индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.7% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 5.6 % на строителната продукция през март 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. През март индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.8%, а от сградното строителство - с 0.9 на сто. На годишна база увеличението на строителната продукция през март се определя от положителния темп при сградното строителство, където нарастването е с 12.1%, докато при гражданското/инженерното строителство e регистрирано намаление от 1.6 на сто. Индексът на промишленото производство нараства с 0.8% в сравнение с февруари. През март при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 5.9% спрямо съответния месец на 2016 година. Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.6%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 5.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 11.2%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - със 7.2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 6.4%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 5.8%. Спад е регистриран при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.9%, производството на химични продукти - със 7.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 3.9%.
Източник: Банкеръ (10.05.2017)
 
Износът ускори растежа си до рекордните 19% през март Експортът продължава да поставя рекорди. Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 18.8% през март на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Повишението е най-високото за последните две години и идва както от държавите в ЕС, където годишният ръст е 18.1% за месеца, така и от трети страни (20.3%).Причината за ускорението на износа към ЕС не може да се определи към този момент, тъй като подробна разбивка за данните ще бъде публикувана след месец. Към трети страни обаче основната причина за увеличението са стоки като играчки и оръжие, както и по-голямо количество мед и медни изделия. В комбинация с по-високата цена на метала на международните пазари те допълнително дърпат показателя нагоре. В същото време вносът също рязко нараства - 24.8% е промяната в посока нагоре спрямо март миналата година, основно по линия на стоките от страни извън съюза (62.3%). Сумата на продадените в страната чуждестранни продукти достига 13.2 млрд. лв. за първите три месеца на годината, а стойността на износа се равнява на 12.2 млрд. лв. Това означава, че потреблението расте, освен това ще има и добър ефект за бюджета, тъй като ще влязат повече приходи от мита и ДДС.Главната причина за повишението на експорта към трети страни е по-голямата сума на продажбите от група "Специфични стоки и движения", където увеличението допринася с 11.7 пр.п. към ръста за месеца. Докато година по-рано изнесените стоки от тази категория са били на стойност 90.7 млн. лв., през март тази година сумата е 228.4 млн. лв. По "Комбинирана номенклатура" липсва подробна разбивка на групата стоки. Но по "Стандартна външнотърговска класификация" (SITC) сходен ръст се наблюдава при категорията "Други разнообразни готови продукти", където влизат стоки като играчки, канцеларски материали, оръжия и амуниции. Макар да няма разбивка, твърде вероятно е една част растежът да идва тъкмо от оръжейния износ - отчетите на компаниите от сектора показаха силен ръст на приходите за миналата година, а трендът продължава и през тази. Другият ключов фактор за ускорението на износа са цветните метали, а по-конкретно - медта. Приносът на продажбите към трети страни на мед и изделия от мед достига 7.4 пр.п. Причините за повишеното значение на метала са две. От една страна, България изнася по-големи количества тази година спрямо миналата, а успоредно с това ефектът от по-високите цени на международните пазари допълнително завишава сумата на продажбите. За разлика от предходните месеци горивата този път дърпат износа към трети страни надолу - приносът им към ръста за март е отрицателен (5.9 пр.п.). Необичайната промяна е в резултат на рязко свиване в експортните количества, които намаляват с 83% на годишна база. Понижение се наблюдава в страни, които традиционно са приемници на българските горива, като Турция, Обединени арабски емирства и Сингапур. Сумата на самите продажби в страни извън ЕС намалява от 114.1 млн. лв. миналата година до 45.4 млн. лв. през март 2017 г.Турция продължава да е най-големият търговски партньор на страната извън ЕС - стойността на продадените български стоки за първите три месеца достига малко над 1 млрд. лв. За сравнение, за същия период на миналата година числото е 866.1 млн. лв. На второ място се нарежда Китай с 324.6 млн. лв., а на трето - Египет (305.5 млн. лв.). През първите три месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с близо 1.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата бе отрицателна, но по-малка - 377.4 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година.
Източник: Капитал (11.05.2017)
 
ЕК остави без промяна прогнозата си за растежа на България Европейската комисия остави без промяна прогнозите си за растежа на българската икономика за тази и следващата година спрямо февруари. Това става ясно от публикуваните днес пролетни прогнози на ЕК. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да нарасне с 2,9% тази година и леко да забави темпа на покачване до 2,8% за 2018 г., отбелязва институцията. Според Еврокомисията вътрешното търсене продължава да бъде основният двигател на растежа през разглеждания период. Очаква се инфлацията да стане положителна тази година, а безработицата да продължи да спада. ЕК отбелязва, че е постигнат балансиран бюджет през 2016 г. благодарение на по-високите данъчни приходи и намалените държавни инвестиции, като за 2017 г. институцията прогнозира дефицит от 0,4% от БВП за тази година. Рисковете за перспективите за растеж до голяма степен са балансирани, отбелязва ЕК в пролетната си прогноза за България, публикувана на сайта на институцията. Като вътрешна опасност се отчита значително по-бавното от очакваното реализиране на фондовете от ЕС, което може да подкопае инвестициите и растежа. Като Външни се посочват по-слабото търсене от основните търговски партньори на страната, особено в Европа и поскъпването на петрола. По-силното от очакваното потребителско доверие и по-бързият напредък на реформите биха могли да повишат равнището на реален растеж, смятат от ЕК. След отрицателната годишна инфлация миналата година, ЕК прогнозира равнището на инфлацията да се повиши тази година до 1,3% благодарение на силното вътрешно търсене, по-високите административни цени за комунални услуги и енергийни цени. За догодина прогнозата е за инфлация от 1,5 на сто. Според Еврокомисията постепенното повишаване на заетостта, наред с очакваната стагнация на трудовата сила, вероятно ще доведат до намаляване на безработицата до 7% през 2017 година и 6,4% догодина.
Източник: Монитор (12.05.2017)
 
Най-много нови жилищни сгради има във Варна През първите три месеца на годината в експлоатация са въведени 462 жилищни сгради, а новопостроените жилища в тях са 1 751. На годишна база сградите са със 79 по-малко, или с 14.6%, а жилищата в тях намаляват с 559, или с 24.2%, съобщиха от НСИ. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2017 г. със стоманобетонна конструкция са 76.8%, с тухлена - 19.7%, с друга - 2.4%, и с панелна - 1.1%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.8%), следвани от жилищните кооперации (13.6%). В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените сгради от смесен тип. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 78 сгради с 460 жилища в тях, Бургас - 75 сгради с 362 жилища, и Пловдив - 55 сгради със 157 жилища. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.4%), следват тези с три стаи (31.4%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.0%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2017 г. е 156.4 хил. кв. м, или с 19.1% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2016 г., а жилищната площ намалява с 18.7% до 99.8 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 83.7 кв. м през първото тримесечие на 2016 г. на 89.3 кв. м през същото тримесечие на 2017 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 230.0 кв. м, и Шумен - 194.5 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 40.9, и Ямбол - 63.9 кв. метра.
Източник: econ.bg (12.05.2017)
 
МВФ повиши икономическите си оценки за България Международният валутен фонд (МВФ) повиши леко прогнозите си за икономическия растеж на България за 2017 г. Според новия доклад на Фонда за икономиката на Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ) брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне до 2,9% през 2017 г. Предишната прогноза беше за ръст от 2,8%. За следващата година очакванията са за леко забавяне на икономическия растеж до 2,7%. Фондът подобрява оценката си за българската икономика през 2016 г. В доклада се посочва, че БВП се разширява с 3,4% спрямо предишната прогноза за 3% растеж. Оценките на МВФ както за 2017 г., така и за 2016 г. съответстват на прогнозата на Европейската комисия, публикувана по-рано през деня. По отношение на ръста на потребителските цени МВФ също коригира очакванията си във възходяща посока както за изминалата 2016 г., така и за настоящата 2017 г. Според доклада България е отчела дефлация от 1,3% (спрямо инфлация от 1,6% в предишната прогноза) през 2016 г. През тази година ръстът на потребителските цени се очаква да се ускори до 1% (0,6% в предишните прогнози). За 2018 г. перспективите са за допълнително ускоряване до 1,8%. В същото време обаче фондът очаква балансът по текущата сметка леко да се влоши спрямо миналата година. За 2016 г. оценките на МВФ са за дефицит от 4,2%, докато през тази година излишъкът ще достигне 2,3%. През 2018 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се свие до 2%. След ръсто на публичния дълг през 2016 г. до 27,8% от БВП според Фонда той ще спадне с над 3 процентни пункта – до 24,5%, през настоящата година. Тази тенденция ще продължи и през следващата година, макар и с малко по-бавен темп – за 2018 г. се очаква спад до 24,1% от БВП. Очакваният икономически растеж в България за тази и следващата година остава над средния за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа съответно от 2,2% и 2,4%. Най-силен ръст на БВП се очаква да постигне Молдова (4,5%) и Румъния (4,2%), а най-слаб – Беларус (-0,8%) и Русия (1,4%). Според доклада в региона извън Общността на независимите държави (ОНД) и Турция растежът остава силен в резултат на благоприятните политики. Междувременно Русия и останалата част от ОНД се връщат към възстановяване, което се подкрепя от ръста на цените на петрола. Инфлацията започва да се ускорява в много страни. Пазарите на труда се затягат, а нивата на безработица спадат до нивата отпреди кризата, като се наблюдава и силен ръст на заплащането. В Русия инфлацията се забавя, но в Турция например ръстът на потребителските цени остава висок. Краткосрочните перспективи пред региона са благоприятни, подсилени от заздравяващата се глобална активност и положителните местни макроикономически политики. Извън ОНД и Турция се очаква растежът да се ускорява в резултат на по-силно местно търсене и по-добре усвояване на структурните фондове на ЕС. Възстановяването в Русия ще подкрепи активността в останалите страни от ОНД, но по отношение на Турция очакванията са растежът да остане слаб на фона на продължаващата политическа и икономическа несигурност. Рисковете пред перспективите са по-скоро негативни в краткосрочен план. Има възможност за подобряване в резултат на по-силно външно търсене, по-бърз растеж в еврозоната и САЩ и по-стабилно възстановяване на цените на суровините. Негативните рискове включват глобална промяна към протекционизъм и политики, насочени към вътрешния пазар, внезапно затягане на глобалните финансови условия, нови шокове в развитите европейски икономики и допълнително увеличаване на заплащането, което може да навреди на конкурентоспособността.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2017)
 
Кабинетът планира растеж от 3% за 2017 г., но очаква той да е над 4,5% Правителството планира икономически растеж от 3% за тази година, но очаква той да възлезе реално на над 4,5%. Tова стана ясно от изказвания на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов по време на форум за плана "Юнкер". "България може да постигне икономически растеж от 4,5 – 6% следващата година. Имаме редкия шанс с Председателството на България в Европейския съюз и подкрепата на председателя Юнкер още повече да улесним бизнеса и още по-гъвкав да го направим", обяви Борисов по време на форума, цитиран от БТА. Финансовият министър Владислав Горанов коментира от своя страна, че страната има потенциал за по-висок икономически растеж от очаквания. „Това се вижда и в прогнозите на различни международни финансови институции”, посочи министърът и уточни, че „засега прогнозите, които разработваме за следващите години, са на нивата около 3%“. Премиерът е убеден, че „би могло да се направи още много за бизнеса по Плана "Юнкер". Той се надява максимално да се намалят бюрократичните пречки за бизнеса и в най-скоро време да има "продукт", който да му бъде предоставен. Финансовият министър отчете, че осем финансови посредници в България имат сключен договор по линия на "прозореца" на Европейския инвестиционен фонд за финансиране на малки и средни предприятия. Той обаче е на мнение, че фондът продължава да е абстракция за българския бизнес, защото “проектите ни са малки”. Горанов добави, че не е достатъчно нивото на активност от страна на Европейската инвестиционна банка в България и информира, че през следващите месеци ще се работи за ускоряване и адаптиране на политиката на банката и на Фонда към проектите, които българският бизнес предлага. Той изрази надежда, че с помощта на звеното за консултации по плана "Юнкер", което към момента се структурира с участието на ЕИБ, в рамките на Фонд мениджъра на финансовите инструменти в България и с подкрепата на европейските институции, разпознаваемостта и възможностите за инвестиции на Фонда да нараснат. “Правителството ще направи консултации в българския офис на ЕИБ, за да може набелязаните досега проблеми на бизнеса да бъдат адресирани от страна на банката. В противен случай, отчитайки и оскъдната роля на публично-частното партньорство в икономиката на страната като инструмент за управление на публичната собственост, България няма да намери подходящото място в географското разпределение на ресурси от Фонда”, предупреди финансовият министър. Борисов пък е категоричен, че „за да сме конкурентоспособни, най-важно е да се фокусираме върху образованието". В тази връзка той потвърди ангажимента на правителството от първи септември да има увеличение на учителските заплати. Горанов увери, че парите за увеличение на учителските заплати след първи септември ще бъдат осигурени от държавния бюджет с възможност увеличението да е над 15%, като следващото нарастване вероятно ще е в началото на 2018 г. “Заплатите на учителите ще бъдат увеличавани всяка година, така че за четири години разходът за възнаграждения за тях да бъде удвоен”, заяви той. По отношение на септемврийското увеличение министърът напомни, че все още продължават анализите, защото желанието му е от първия момент от прилагането на политиката на увеличение на възнагражденията в системата на средното образование е да има диференциран подход, свързан със задаването на цели за по-добро качество на образованието и задържане на децата в училище, а не "на калпак". Той уточни, че се очаква системата на енергийно подпомагане да бъде адаптирана към новите размери на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, за да няма отпаднали нуждаещи се от системата на подпомагане. Според него по-голямата част от средствата, необходими за увеличение на пенсиите, ще бъдат осигурени от преизпълнение на приходите от осигурителни вноски в бюджета на Държавното обществено осигуряване, което означава, че няма да има нужда от актуализация на държавния бюджет. “Ако се наложи някакво допълнение спрямо необходимата сума, е възможно то да дойде от икономии на разходи и трансфери по централния бюджет”, заяви финансовият министър.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2017)
 
Делът на чуждите инвестиции в България не е бил толкова нисък от 2002-ра насам България е привлякла по-малко чужди инвестиции като дял от брутния вътрешен продукт на страната от средното за Европа през миналата година. Но пък се очертава отличникът по ръст за периода от 1996 година до 2016 година. Това сочат последните данни на Европейската статистическа служба. Страната ни е привлякла чужди инвестиции като дял от БВП в размер от 19.1 на сто, като средните за ЕС стойности отчитат 19.7 процента през 2016 година. Размерът на чуждестранните инвестиции у нас като дял от БВП не е бил толкова нисък от 2002 година насам, когато са записани същите стойности. България обаче се нарежда над Италия със 17 на сто и Унгария със 17.8 на сто чужди инвестиции като дял от БВП. На първо място в подредбата застава Ирландия, която през 2016 година регистрира най-голямото съотношение на чуждестранни инвестициите към БВП с малко над 29 процента. Островната държава се нарежда пред Чехия с 24.6 на сто, а челната тройка оформя Швеция с около 24 процента. На другия полюс с най-нисък дял от инвестициите е Гърция, при която съотношението прави 11.4 на сто, а само на крачка от последното място е Португалия с 14.8 процента. Междувременно страната ни бележи най-голям скок в инвестициите като дял от БВП за периода от 1996 година до 2016 година, като преди 20 години показателят е сочил 5.4 на сто. Второто място държи Ирландия с ръст от 9.5 процентни пункта за периода, следвана от Швеция, която добавя 4.2 пункта към показателя. Най-големият спад в това отношение отчита Словакия с 20.2 на сто през 2016 г. срещу 33.5 процента през 1996 година. Съотношението намалява значително и в Чехия и Гърция, които отчитат спад от 9.4 процентни пункта всяка. Общите инвестиции в Европейския съюз в рамките на миналата година възлизат на почти 3 000 милиарда евро. Почти половината се отнасят до строителството. А 20 на сто от тях се падат за продукти за интелектуална собственост, която категория показва най-голямо увеличение пропорционално на общите капиталови инвестиции.
Източник: Money.bg (12.05.2017)
 
България отчита най-високия ръст на инвестициите в ЕС спрямо 1996 г. Държавите в ЕС са привекли инвестиции на стойност близо 3 трлн. евро през 2016 г., или 19.7% от БВП на съюза. За сравнение, през 1996 делът е бил 21%, но самата сума е била по-малка. В България инвестициите през 2016 г. са представлявали 19.1% от БВП - малко под средното за съюза ниво. Цифрите за страната както като стойност, така и като дял са далеч от тези на държавата, която води класацията - Ирландия (с 29.3% от БВП). В същото време обаче България отчита най-високия относителен ръст на инвестициите сред държавите членки спрямо 1996 г., когато привлечените средства са били едва 5.4% от стойността на произведените стоки и услуги.
Източник: Капитал (15.05.2017)
 
Инфлацията се ускорява до 2.6% през април Цените на основни стоки и услуги продължават да пълзят нагоре, като през април инфлацията достига 2.6% на годишна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, поскъпването през март беше 1.9% спрямо година по-рано. Това е пети пореден месец, в който потребителските цени са на положителна територия. Преди това статистиката отчиташе близо три години дефлация. През април поскъпването е най-силно изразено при стоки и услуги, свързани с транспорта, както и при храните и безалкохолните напитки. На месечна база инфлацията достига 0.7%, докато месец по-рано имаше дефлация (0.5%). Най-значителен ръст се наблюдава при дрехите и обувките, докато цените на стоки и услуги, свързани с развлечения и култура, ресторанти и хотели, се понижават. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита ръст както на месечна база (с 0.5%), така и спрямо април 2016 г. (с 1.7%).За пореден месец горивата са причината най-значителното поскъпване да е сред стоките и услугите, свързани с транспортния сектор - 8.3% на годишна база. Цените на горива и смазочни материали за лични транспортни средства нарастват със 17.8% през април, а допълнителен стимул идва от пътническия релсов транспорт, където поскъпването е с 4.8%. Транспортът обаче е малка част от потребителската кошница, докато най-голяма са хранителните продукти и безалкохолните напитки. Тук увеличението е по-малко (5.1%), но носи по-голяма тежест в определянето на инфлацията в страната. Ключов фактор са цените на зеленчуците, които от януари се повишават с между 15 и 21% на годишна база, а последното увеличение е в размер на 18.5% през април.Нивото на цените отбелязва допълнително повишение и поради влезлите в сила по-високи цени на комуналните услуги. В категорията стоки и услуги, свързани с жилища, вода, електроенергия, газ и други, поскъпването за април е 3% на годишна база и 1.2% на месечна. По-подробна разбивка показва, че основната причина за увеличението са цените на течните горива за битови нужди, които нарастват със 17.7%, на второ и трето място спрямо април 2016 г. попадат измененията в газообразните горива (15.6%) и топлоенергията (12.7%). Газообразните горива включват природния газ, който поскъпна с 30% от 1 април тази година след одобрението на Комисията по енергийно и водно регулиране. Същевременно обаче газът е основен компонент в определянето на цените на топлоенергията, което доведе до ръст в цените и по тази линия.Повечето икономисти очакват пробуждането на инфлацията, започнало от началото на тази година, да не доведе до драстичен скок на цените, тъй като то се дължи на еднократни фактори. В своята пролетна макропрогноза Европейската комисия например посочва, че увеличението на потребителските цени ще продължи до средно ниво от 1.6%. Основната причина за повишението е поскъпването на петрола, но този ефект се очаква ще избледнее през 2018 г., понижавайки потребителския индекс до 1.3%. В същото време основната инфлация, която изключва силно променливите цени на енергия и непреработени храни, е значително по-ниска, но ще нараства през следващите две години.
Източник: Капитал (16.05.2017)
 
Агенцията по заетостта: Безработицата през април е 7,6% През април 2017 г. административната статистика на Агенцията по заетостта отчита равнище на регистрирана безработица от 7.6%, с 0.4 процентни пункта по-малко от март. В сравнение с април миналата година безработицата се свива значително – с 1.7 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през април е 249 464. Той намалява с 12 307 спрямо предходния месец, а в сравнение с април 2016 г. броят им съществено се свива – с 55 698 лица или 18.3% по-малко. През април работа са започнали общо 25 243 безработни лица, от които 21 697 на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 3 546 безработни. От тях 1 847 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост от ЗНЗ. По схеми на ОП РЧР на работа са постъпили 1 699 безработни лица. В бюрата по труда са заявени 22 970 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 18 587, които са 80,9% от всички заявени свободни работни места на първичния пазар през месеца. В сравнение с март броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 1,7% или с 380 броя. През април 2017 г. най-много свободни работни места на първичния пазарв бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (5 129), хотелиерството и ресторантьорството (5 121), търговията (3 385), селското, горското и рибното стопанство (1 477), административните и спомагателните дейности (1 229), строителството (1 196), операциите с недвижими имоти (1 065), транспорта, складирането и пощите (1 025), държавното управление (1 016) и др. Най-търсените в бюрата по труда през април са професиите, свързани с предоставяне на персонални услуги на населението като сервитьори, бармани, камериери, администратори в хотели, спасители, охранители и отговорници на търговски обекти. Следват операторите на машини в преработвателната промишленост като шивачи, кроячи, гладачи, квалифицирани работници в промишлеността - заварчици, шлосери, стругари, общи работници в строителството, продавачи и касиери в търговията, шофьори, монтажници, общи работници в промишлеността. От специалистите с висше образование най-търсени са учителите и преподавателите, следват инженерите, медиците и стопанските специалисти.
Източник: econ.bg (16.05.2017)
 
София е най-богатият регион в България и най-бедният сред столиците в Европа София осезаемо изпреварва останалите региони в България през последните години по отношение на заплащане, на качество на живот, както и на производителност. По брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението столицата е доста пред останалите големи градове у нас. Погледнато от друг ъгъл обаче нещата изглеждат по-различно. Сред всички европейски столици българската се оказва най-бедна. Според последните данни на Евростат за БВП на човек в столиците на всички 28 членки към 2013 година София е на последно място по този показател. Резултатът за града достига 10 851 евро на глава от населението или е близо осем пъти по-малък от този на най-богатата столица в съюза - Люксембург. Там БВП на човек достига 85 396 евро. Малко по-добре от София, но пак в долната граница, са Загреб, Будапеща, Вилнюс, Букурещ, Валета и Рига. От друга страна непосредствено след Люксембург се нареждат съответно Стокхолм, Копенхаген и Париж с БВП на глава от населението 63 256 евро, 54 015 евро и 53 571 евро.
Източник: Money.bg (16.05.2017)
 
Средната заплата в България окончателно мина 1000 лева 219 лева. С толкова се е покачила средната работна заплата в България през последните 4 години. Най-новите (предварителни) данни на НСИ показват, че средното възнаграждение в България е достигнало 1036 лева през март, което е най-високата стойност в новата икономическа история на страната. Това е второто преминаване на психологическата граница от 1000 лева след декември 2016-а, когато средната заплата по статистика достигна 1016 лева. Краят и началото на годината съвпадат и с раздаването на бонуси в много компании, които също влизат в сметката. Въпреки това тенденцията на покачване на възнагражденията е осезаема. За първи път от деноминацията на лева средната заплата достига четирицифрена сума за тримесечен период - 1006 лева, което представлява увеличение от 1.6% спрямо предходните три месеца. Тогава тя беше 990 лева. Секторите, в които най-бързо нараства средната заплата спрямо предходното тримесечие, са "Административни и спомагателни дейности" - с 6.8%, "Операции с недвижими имоти" - с 5.5%, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 4.7%. Само за година заплатите в частния сектор нарастват с 9.7%, а тези в държавния - със 7.3%. С оглед на очакванията за още по-голям ръст в икономиката, както и на все по-големия глад за кадри на пазара на труда, може да се очаква през следващите месеци тенденцията за увеличение на възнагражденията да продължи.
Източник: Money.bg (16.05.2017)
 
Инфлацията стигна 1.5% за първите четири месеца на годината, съобщи НСИ. Поскъпването на стоките и услугите е значително на фона на отчитаната три поредни години дефлация. Сред хранителните стоки през април най-много са поскъпнали доматите - с 22.6%, зелето - с 14.3%, ябълките - 6.7%, цитрусовите плодове - 8.1%, зрелият боб - 2.2%, картофите - 1.3%, чаят - 2.9%. Сред нехранителните стоки най-голямо е увеличението на цените на парното - 16.1%, централното газоснабдяване - 15.7%, обувките - 7.1%, и облеклото - 4.3%. Според данните на НСИ през април леко са поевтинели хотелите и ресторантите, както и дейностите за развлечения и култура.
Източник: Сега (16.05.2017)
 
Средната заплата удари рекорд през март – 1 036 лева През месец март средната брутна месечна работна заплата е достигнала рекордната в последните години стойност от 1 036 лева. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение през януари средната заплата е била 995 лв., а за февруари – 987 лв. Декември 2016 г. беше последният месец, в който брутното трудово възнаграждение мина границата от 1 000 лева, достигайки 1012 лв. Първото тримесечие на 2017 г. е и единственото от началото на века, в което средната брутна месечна работна заплата (усреднено за всеки от трите месеца) се задържа над 1 000 лева, достигайки 1 006 лева. Спрямо последното тримесечие на 2016 г. ръстът е с 1.6%.Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са: „Административни и спомагателни дейности” – с 6.8%, „Операции с недвижими имоти” – с 5.5%, и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – с 4.7%. През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.1% спрямо първото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания” – с 13.4%, „Операции с недвижими имоти” – с 12.6%, и „Административни и спомагателни дейности” – с 12.5%.В кои сфери взимат най-високи заплати. Според данните на НСИ това са: • „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” – 2 347 лева • „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – 1 701 лева • „Финансови и застрахователни дейности” – 1 687 лева. Най-ниско платени са били наетите в икономическите дейности: • „Хотелиерство и ресторантьорство” – 611 лева • „Други дейности” – 713 лева • „Строителство” – 742 лева. По предварителни данни на Националния статистически институт броят на трудовозаетите към края на март 2017 г. нараства с 6 200 души, достигайки 2,28 милиона.
Източник: Банкеръ (16.05.2017)
 
Икономиката вече расте заради потреблението Икономиката запазва темпа си на растеж от последните две години, като за първото тримесечие на годината увеличението е с 3.4% на годишна база. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). За разлика от предходните тримесечия обаче сега основният двигател на растежа е потреблението. Износът също расте, но не успява да компенсира силния внос. Така нетният принос на експорта се оказва отрицателен. Все още студен обаче остава двигателят на инвестициите и те продължават да спадат. А те са предпоставка за създаване на работни места, доходи и добавена стойност в по-дългосрочен план. Очакванията на повечето икономисти обаче са и през тази година икономиката да порасне с над 3% от БВП. Добрите данни за България през първите три месеца на 2017 г. следват тези в Европа - европейската икономика расте с 2%, или малко над тази на САЩ (1.9% от БВП). България продължава да е и сред страните с най-силно увеличение на БВП в ЕС, но други икономики също ускоряват икономическото си развитие. Литва и Полша например задминаха страната с ръст над 4% за тримесечието.Очакванията на повечето анализатори бяха, че 2017 г. ще бъде годината, в която потреблението ще поеме ролята на основен двигател на икономиката. Засега експресните оценки на НСИ потвърждават тези прогнози. За първото тримесечие на тази година общото потребление в страната нараства с 4.1% спрямо същия период на 2016 г., като основната причина вероятно са домакинствата. За сравнение - през последното тримесечие на миналата година повишението бе с едва 0.8%. Според Георги Ангелов от институт "Отворено общество" фактор за повишението е прегряването на пазара на труда – недостигът на хора изостря конкуренцията между фирмите за квалифицирани кадри. Това дърпа заплатите нагоре, което пък увеличава потреблението. Например данните на НСИ показват, че от декември средната брутна заплата нараства всеки месец с над 8% на годишна база, като последното изменение е 9.9% през март спрямо същия период на 2016 г. В същото време безработицата продължава да пада за пореден месец, а заетостта расте - тренд, който по всяка вероятност ще продължи през следващите месеци с включването на сезонните работници към работната сила. С други думи, може да се каже, че все повече хора повишават своята платежоспособност. Фактори, които подкрепят потреблението, са и ниските лихви по депозити и кредити, завърналата се инфлация, а в бъдеще - и увеличението на минималната пенсия и заплатите на учителите.Активността на домакинствата се вижда и в данните за външната търговия. През последните месеци вносът значително нараства и се ускорява, основно по линия на страните извън ЕС, но принос имат и държавите членки. Според данните на НСИ импортът нараства с 10.6% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година. За сравнение - през последните три месеца на 2016 г. увеличението бе 5.5%. "Ръстът на вноса вероятно се дължи на по-силно потребление на стоки за дълготрайна употреба - техника, потребителска електроника, автомобили", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Според него спадът в инвестициите е показател, че вносните стоки са потребителски, което превръща домакинствата в двигател на растежа. Всичко това не означава, че износът намалява - напротив, дори отбелязва ускорение спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. Но увеличението не е достатъчно, за да компенсира силния внос. Трябва да се има предвид обаче, че макар в количествено отношение да има ръст, голяма част от повишението както на износа, така и на вноса се дължи на по-високите цени на петрола и медта. "Трябва да се има предвид, че данните за износа и вноса никога не са абсолютно точни. Има много силни ценови ефекти и голямо значение имат цените на суровините на международните пазари и валутните курсове. Понякога, ако цената на петрола се повиши, а доларът поскъпне спрямо еврото, ефектът се мултиплицира", допълва Йотов.Липсващата съставка обаче продължават да са инвестициите. През първите три месеца на годината те (бруто образуване на основен капитал) намаляват с 5.4% на годишна база. За сравнение - за периода октомври - декември миналата година понижението беше с 4.5%. Един от факторите за по-ниската инвестиционна активност е политическият риск - неяснотата накъде поема страната преди изборите и кое ще е следващото правителството накара много инвеститори да замразят своите проекти. А и все още няма достатъчно задвижени проекти по еврофондовете, е мнението на Ангелов. Според него допълнителен ефект е имала необичайно студената зима, която спря строителството. Данните за изпълнението на бюджета за тримесечието показват и слаба инвестиционна активност и на публичния сектор. Засега очакванията са през втората половина на 2017 г. показателят да се раздвижи в посока нагоре. От една страна, поради ниските лихви, които стимулират кредитирането и създават катализатор за повече частни инвестиции. От друга - усвояването на еврофондовете може да се забърза. "Миналата година отчетохме спад от изоставането на изпълнението на капиталовите разходи в държавния бюджет. Ако тази година това се подобри, може да очакваме ръст", коментира Йотов. Според него дори и да има увеличение сега, то няма да е достатъчно, за да компенсира изоставането през последните години. "Частният сектор не може да компенсира спада от страна на правителствените разходи", допълва още Йотов.
Източник: Капитал (17.05.2017)
 
Вземанията по кредити на специализираните в това дружества са 2.592 млрд. лв. Към края на март 2017 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2.592 млрд. лв. (2.7% от БВП2) при 2.293 млрд. лв. (2.5% от БВП2) в края на март 2016 година. Те се увеличават с 13% (298.7 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. и с 3.3% (83 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година, съобщи БНБ. Върху вземанията по кредити оказват влияние нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 86 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 94.9 млн. лв. (в т.ч. 33.7 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г.), а закупените – 8.9 млн. лв. През първото тримесечие на 2017 г. няма закупени кредити. В матуритетната структура преобладават кредитите над 5 години, които са 957.6 млн. лв. в края на март 2017 година. Те се увеличават с 31.2% (227.5 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 8.3% (73.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 31.8% в края на март 2016 г. до 36.9% в края на същия месец на 2017 година. В края на първото тримесечие на 2017 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 758.2 млн. лева. На годишна база те нарастват с 15.7% (102.7 млн. лв.) и с 4.2% (30.7 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 година. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 487.5 млн. лв. в края на март 2017 г., като нарастват с 8.9% (39.8 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2016 г. и намаляват с 0.2% (0.8 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 година. Към края на март 2017 г. размерът на необслужваните кредити е 388.6 млн. лева. В сравнение с края на март 2016 г. тези кредити намаляват с 15.5% (71.2 млн. лева) и с 4.9% (20.1 млн. лева) спрямо края на декември 2016 година. Вземания по кредити от резиденти по сектори. В края на март 2017 г. вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нарастват на годишна база с 15.9% (280.8 млн. лв.) до 2.043 млрд. лева. Спрямо края на декември 2016 г. те се увеличават с 3.1% (61 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 78.1% в края на март 2016 г. до 79.7% в края на същия месец на 2017 година. Вземанията по кредити от сектор Нефинансови предприятия са 460.8 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2017 година. Те се увеличават с 2.3% (10.5 млн. лв.) в сравнение с март 2016 г. и с 4.2% (18.6 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 20% в края на март 2016 г. до 18% в края на същия месец на 2017 година. В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 1.849 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2017 година. На годишна база те се увеличават с 20.4% (312.7 млн. лв.) и с 3.7% (65.8 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД се увеличава от 87.2% към края на март 2016 г. до 90.5% в края на същия месец на 2017 година. Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на 2017 г. е 102.4 млн. лв. и намалява с 29.1% (42 млн. лв.) в сравнение с края на март 2016 година. Спрямо декември 2016 г. той се понижава с 8.9% (9.9 млн. лева). Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД е 5% в края на март 2017 г. при 8.2% в края на същия месец на 2016 година. Другите кредити са общо 91.6 млн. лв. в края на март 2017 г., като на годишна база те се увеличават с 12.5% (10.2 млн. лв.) и с 6% (5.2 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година. Относителният им дял намалява от 4.6% в края на март 2016 г. до 4.5% в края на същия месец на 2017 година. Източници на финансиране. В края на март 2017 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране, са 3.145 млрд. лв. при 3.011 млрд. лв. в края на същия месец на 2016 година. Те нарастват с 4.5% (134.4 млн. лв.) спрямо март 2016 г. и с 3.5% (107.6 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 1.586 млрд. лв. в края на март 2017 година. Размерът им нараства с 11.3% (161.2 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 3.1% (48 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Кредитите с матуритет над 1 година представляват 66.3% от общия размер на получените кредити в края на март 2017 г. при 57% в края на същия месец на 2016 г. и 62.8% в края на декември 2016 година. В структурата на получените кредити от дружествата, специализирани в кредитиране, преобладават кредитите от нерезиденти, които са 1.122 млрд. лв. в края на март 2017 година. Те се увеличават с 10.1% (102.7 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 2.7% (29.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2016 година. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от дружествата, специализирани в кредитиране, е 33.8 млн. лв. в края на март 2017 година. Той се увеличава с 16.7% (4.9 млн. лв.) в сравнение с края на март 2016 г. и с 4.7% (1.5 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 година.
Източник: econ.bg (17.05.2017)
 
Потреблението поддържа 3.4% ръст на икономиката Въпреки политическата нестабилност в страната от края на миналата и началото на тази година, икономиката ни запазва високия си темп на растеж. За първото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 3.4% на годишна база, колкото и през последното тримесечие на миналата година. БВП за периода януари-март е 16.803 млрд. лв., сочат експертните оценки на НСИ. Основен мотор на растежа е потреблението в страната - то нараства с над 4%. Това се доказва и от по-голямото увеличение на вноса (10.6%) спрямо износа. За първите три месеца на годината българският износ е нараснал със 7.2%, като основно това се дължи на поскъпването на суровините в световен мащаб, коментираха експерти. Наред с положителните тенденции НСИ обаче отчита спад на инвестициите в основен капитал през първото тримесечие - с 5.4%. Това е показател за предпазливост от страна на бизнеса и може да повлияе негативно върху икономическия растеж в следващите месеци и години. Според анализатори през последните две години се наблюдаваха стабилни ръстове на инвестициите и повечето планирани проекти са реализирани, с което също може да се обясни спадът им през първите три месеца на годината. За да задържим това ниво на икономически растеж до края на 2017 г., ще трябва да разчитаме на по-съществен ръст на кредитирането, заетостта и доходите, посочват анализаторите.
Източник: Сега (17.05.2017)
 
Вътрешното потребление е основен двигател за растеж на икономиката Последните макроикономически данни показват подобряване на икономиката на страната. Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на 2017 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.4% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. според официалните данни. Номиналната стойност, до която той достига е 19 594 млн. лева, а реализираната добавена стойност е 16 803 млн. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (87.6%) като за първото тримесечие отчита ръст от 1,7%, а на годишна база ръстът достига 4,1%. Увереността на потребителите за това, че утре ще могат лесно да намеря работа и сигурността на техните доходи, са в основата на увеличаващото се вътрешно потребление, което подкрепя и ръста на БВП. Увеличаващото се потребление пък води до ръст на вноса на стоки за март 2017 г. до 2 583.9 млн. евро, като нараства с 564.7 млн. евро (28%) спрямо март 2016 г. За януари – март 2017 г. вносът е 6 693.4 млн. евро (13.7% от БВП), като се увеличава с 1 205.6 млн. евро (22%) спрямо същия период на 2016 г. Отчетеният ръст на БВП на страната от 3,4%, значително изпреварва средния в Европейския съюз (ЕС), който на годишна база достига 2%. Така по този показател България се нарежда сред водещите страни реализирали най-висок икономически растеж: Румъния - 5.6%, Литва и Полша - по 4.1%, Латвия - 3.9%, Унгария - 3.7%. През първото тримесечие на годината преките инвестиции в активи се увеличават със 183.4 млн. евро при увеличение с 8.7 млн. евро за март 2016 г. За януари – март 2017 г. те се увеличават със 151.5 млн. евро (0.3% от БВП) при ръст от 36.2 млн. евро (0.1% от БВП) за същия период на 2016 г. Стабилизирането на местната икономика води до увеличаване на преките инвестиции в чужбина с 14.8 млн. евро. За януари – март 2017 г. пък преките инвестиции в чужбина се повишават със 17.6 млн. евро. Индикациите за подобряващата се икономика могат да се видят в отчетните данни за банковата система в страната. Към 31 март 2017 г. тя отчита нива на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на капитала (ROE) съответно от 1.24% и 9.44%. В края на първото тримесечие на 2017 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 10.091 млн., като намалява на годишна база с 4.6% при 3.5% годишно понижение в края на декември 2016 година. В края на март 2017 г., спрямо края на предходното тримесечие броят им се понижава с 3.3%, а размерът им се покачва с 0.4%. Намаляващия брой депозити показва, че българинът започва да размразява трупаните спестявания и реализира отдавна отлагани покупки. Ето защо се отчита ръст в търсенето на кредити. В края на март 2017 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД се увеличава с 1.4% на годишна база, като достигат 2.620 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 4.7%, достигайки 18.786 млрд. лева. В края на март 2017 г. в сравнение с края на декември 2016 г. броят на тези кредити нараства с 0.7%, а размерът им се увеличава с 1.5%. Подобна е и тенденцията отчитана от статистиката на БНБ за депозитите на бизнеса. Средният размер на депозит тук е около 30 хиляди лева. С раздвижването на икономиката нараства и необходимостта от кредитиране за бизнеса. Кредитите на сектор Нефинансови предприятия са 146 хил. броя в края на първото тримесечие на 2017 г. Броят им нараства на годишна база със 7% в края на март 2017 г. при годишен ръст от 4.1% в края на предходното тримесечие. Размерът на тези кредити е 30.941 млрд. лева и нараства с 2.5% на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектор Нефинансови предприятия нараства с 4.9%, а размерът им – с 0.7%. Преди няколко дни главният изпълнителен директор на Fibank - Неделчо Неделчев коментира в свое интервю подобряващата се икономическа среда: „В момента имаме съвпадение на няколко положителни фактора – икономиката е стабилна и растяща, банковият пазар е добър, ние сме в отлична форма и има инвеститорски интерес да се инвестира на този пазар.“ От Първа инвестиционна банка обявиха, че възнамеряват да се възползват от добрата пазарна конюнктура в страната и са ангажирали Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник относно стратегическите възможности за развитие на банката. През април НСИ съобщиха, че общият показател на бизнес климата се е повишил с 0.7 пункта спрямо предходния месец в резултат на по-добрите показатели отчетени в строителството и търговията на дребно. При промишлеността показателят запази приблизително същото си ниво спрямо март. В обобщение можем да кажем, че добрите макроикономически данни вече започват по-чувствително да се усещат от потребителите. В началото на годината общият показател на доверие на потребителите се покачи с 2.5 пункта в сравнение с равнището си от октомври 2016 г., като при населението в градовете увеличението е още по значително 3.3 пункта, а при населението в селата - 0.6 пункта. Това е и предпоставка да се очаква вътрешното потребление да продължи да бъде двигател на икономиката не само през настоящата, но и през следващата година.
Източник: econ.bg (25.05.2017)
 
Българинът почива на село През първото тримесечие на 2017 г. общо 926 100 българи са пътували в страната и чужбина. Данните на националната статистика показват, че повечето от тях – 89,4%, са пътували само в България, 9,4% – само в чужбина, а 1,2% са пътували както у нас, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. общият брой на пътувалите се увеличава с 68,3%, като пътувалите само в страната нарастват с 80,2%, пътувалите само в чужбина – с 13,3%, докато пътувалите в страната и чужбина намаляват с 20,2%. По-голямата част (39,6%) от пътуванията в чужбина на хора над 15-годишна възраст са с цел почивка и екскурзия. Когато са зад граница, като най-голямо перо в бюджета си те посочват разходите за транспорт – около 34%, следвани от тези за храна – близо 25%. През първото тримесечие разходите, които правят българите при пътуване в чужбина с лична цел, достигат 500,88 лева на човек. При пътуване със служебна цел разходите, които се правят са средно 991,43 лева в чужбина и 161,63 лева в страната. През това лято над 5,5 милиона туристи ще посетят българското Черноморие, заяви пред “Труд” Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. “Очакваме много добър летен сезон – над 5,1 млн. ще бъдат посещенията през летния сезон на българи в родните курорти в цялата страна и около 5,8 млн. тези на чужденци. Тази година ще надхвърлим 11 милиона туристи, а 50% от тях ще почиват по Черноморието”, обясни експертът.
Източник: Труд (25.05.2017)
 
Почивните дни през април стимулираха пътуванията Данните показват още, че през април посещенията на чужденци в България са 633.7 хил., или с 13.5% повече спрямо година по-рано. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 19.5%, с други цели - с 18.1%, и цел почивка и екскурзия - с 6.8%. Делът на гражданите от Европейския съюз е 56.8%, или с 15.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от почти всички държави в Европейския съюз: Полша - с 43.9%, Италия - с 42%, Австрия - с 34.5%, Обединеното кралство - с 29.4%, Германия - с 26.8%, Румъния - с 12.1%, и други. При гражданите от трети страни най-голям ръст има на туристите от Турция - с 12.6%. През април преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 40.2%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 38.7%, и със служебна цел - 21.1%.
Източник: Дневник (25.05.2017)
 
Оборотите в сектора на услугите записват обещаващо тримесечие Секторът на услугите изпраща обещаващо първо тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). След три поредни тримесечия със спад на годишна база транспортът записва ръст на оборотите от 4,3 на сто, показват данните. Това се дължи основно на сухопътния транспорт, както и на другите дейности в този сектор - складиране и обработка на товари (увеличение от 9,8%) и пощенски услуги (7,6%). Във въздушния транспорт обаче спадът се задълбочава и през първото тримесечие оборотите са с почти 19% надолу. Спрямо предходното тримесечие оборотите в сектора на транспорта се увеличават с 2,4 на сто. При икономическите дейности по създаване и разпространение на информацията годишните изменения също са в посока нагоре, отново след три поредни тримесечия със спад. Данните от статистиката показват, че увеличението е от 3,7 на сто, като най-голям е ръстът при радио и телевизионната дейност (с 18,2%) и при информационните услуги (12,7%). При издателската дейност обаче има спад от 8,8%. На тримесечна база секторът отчита ръст на оборотите в рамките на 0,4 на сто, като значително намаление има по отношение на производството на филми и телевизионни предавания (-17,5%). В графата "Други бизнес услуги" оборотите растат с 9,2% на годишна благодарение на дейностите по наемане на персонал (20,9%) и услугите, предоставяни от туристически оператори (20,5%). Оборотите при заетите с рекламна дейност обаче намаляват с 3,5 на сто. В този сектор тримесечните изменения са в посока нагоре - в рамките на 2,4%.
Източник: Инвестор.БГ (26.05.2017)
 
Сухопътният транспорт е с най-висок ръст на оборотите През първото тримесечие на 2017 г. общият индекс на оборота за сектора "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонни данни, се увеличава с 2,4 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2016 година. Това са предварителните данни през първото тримесечие на 2017 г. на Националния статистически институт. Най-висок ръст е регистриран при „Сухопътен транспорт" - с 3.3%. Намаление се наблюдава при дейностите „Воден транспорт" и „Въздушен транспорт", съответно с 6.7 и с 2.8%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 0.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Радио- и телевизионна дейност" - със 7.7%. Най-значителен спад е регистриран при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (17.5%) и „Издателска дейност" (11.1%). При всички дейности в състава на Други бизнес услуги се наблюдава нарастване на индекса на оборота спрямо предходното тримесечие, като то е най-голямо при „Други професионални дейности" (10.5%), „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" (8.7%) и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" (7.3%). През първото тримесечие на 2017 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи" нараства с 4.3% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Най-висок е ръстът при дейностите „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 9.8%, и „Пощенски и куриерски услуги" - със 7.6%. Намаление се наблюдава при „Въздушен транспорт" и „Воден транспорт", съответно с 18.8 и с 6.1%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 3.7% по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2016 година. Нарастване на индекса на оборота има при почти всички дейности, като най-съществен е ръстът при „Радио- и телевизионна дейност" - с 18.2%, и „Информационни услуги" - с 12.7%. Спад се наблюдава при „Издателска дейност" (8.8%) и „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (6.7%). При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо първото тримесечие на 2016 г. е регистрирано при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" (20.9%) и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" (20.5%). Спад се наблюдава единствено при „Рекламна дейност и проучване на пазари" - с 3.5%.
Източник: Банкеръ (26.05.2017)
 
Икономиката с ръст от 3,1% през 2017 г. Ръстът на икономиката тази година ще достигне 3,1%. Това сочат данни на Института за икономически изследвания (ИИИ) към БАН. Основните фактори за нарастването ще е засиленото вътрешно потребление и инвестициите, като ще отслаби влиянието на износа. Една от положителните тенденции, която отчитат експертите, е подобряване на събираемостта на данъците. Тази година страната трябва да запази фискалната си стабилност, като фокусът трябва да се насочи към здравеопазване и образование. Причината за това е, че тези два сектора са на последно място при разходите от бюджета. Нарастване от 5,7 на сто се отчита при износа през миналата година. Сделките са достигнали 30 млрд. евро. Основно се експортират стоки, които съставят 74,5% от износа.
Източник: Монитор (30.05.2017)
 
През април българите са пътували най-често до Италия и Гърция Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2017 г. са 548.8 хил. или със 17.7% над регистрираните през април 2016 г. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 46.1%, Гърция - с 38.1%, Австрия - с 36.1%, Испания - с 24.4%, Обединеното кралство - с 23.6%, Румъния - с 19.6%, Германия - с 19.5%, бившата югославска република Македония - с 14.0%, Сърбия - с 12.9%, Турция - с 5.1%, Франция - с 4.8%, и други, съобщиха от НСИ. Същевременно намаляват пътуванията към Португалия - с 25.8%, Украйна - с 25.8%, Руската федерация - с 10.5%, Чешката република - със 7.8%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2017 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 46.4%, следвани от пътуванията със служебна цел - 27.6%, и пътуванията с цел почивка и екскурзия - 26%. В сравнение с април 2016 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 32%, с други цели - с 18.8%, и с цел почивка и екскурзия - с 4%. През април 2017 г. с други цели са били 67.4% от пътуванията към Турция. Пътуванията със служебна цел към Гърция са 40.3%, а тези към Испания и Италия с цел почивка и екскурзия са съответно 47.4 и 42.2% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През април 2017 г. посещенията на чужденци в България са 633.7 хил. или с 13.5% повече в сравнение с април 2016 г. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 19.5%, с други цели - с 18.1%, и цел почивка и екскурзия - с 6.8%. От общия брой чужденци, посетили България през април 2017 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 56.8%, или с 15.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от почти всички държави в Европейския съюз: Полша - с 43.9%, Италия - с 42%, Австрия - с 34.5%, Обединеното кралство - с 29.4%, Германия - с 26.8%, Румъния - с 12.1%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9.3%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Турция - с 12.6%. През април 2017 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 40.2%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 38.7%, и със служебна цел - 21.1%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 96.1% от всички посещения на граждани от Израел и 84.1% - от бившата югославска република Македония. Служебните пътувания са 62.1% от всички посещения на граждани от Испания, а с други цели са 53.5% от посещенията на граждани от Румъния.
Източник: Дарик радио (30.05.2017)
 
Заводските цени се вдигат с 5.4% през април Производствените цени през април нарастват с 5.4% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 6.8%, в преработващата промишленост - с 6.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 16.6%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.1%, и при производството на електрически съоръжения - с 4%, а намаление е регистрирано при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.5%. Спрямо март цените нарастват с 0.9% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.5%, и в преработващата промишленост - с 0.5%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление с 2.6%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 2.4%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.0%, а намаление е регистрирано при производството на основни метали - с 1.3%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.5%.Цените на производител на вътрешния пазар през април нарастват с 3.9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 10.1%, в преработващата промишленост - с 4.2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.6%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо април 2016 г. са отчетени при: производството на основни метали - с 12.5%, производството на електрически съоръжения - с 3.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.5%. Намаление на цените се наблюдава при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0.6%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.4%. В сравнение с март цените са с 1.3% над равнището от предходния месец. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.9%, в преработващата промишленост - с 0.5%, и в добивната промишленост - с 0.2%. В преработващата промишленост нарастване на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1%, при производството на облекло - с 0.7%, при производството на изделия от каучук и пластмаси и при производството на мебели - по 0.5%, а намаление е отчетено при производството на основни метали - с 1.2%, и при производството на тютюневи изделия - с 0.7%.Индексът на цените на производител на международния пазар през април 2017 г. няма изменение в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетено нарастване на цените с 0.5%. По-съществено увеличение спрямо предходния месец се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.6%, а намаление е отчетено при производството на основни метали - с 1.3%, и при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.6%. Индексът на цените на производител на международния пазар през април 2017 г. нараства с 8.4% в сравнение със същия месец на 2016 година. В преработващата промишленост увеличението на цените през април 2017 г. е с 8.9% спрямо април 2016 година. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - със 17.6%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.7%.
Източник: Дневник (31.05.2017)
 
Младежката безработица у нас е намаляла с 6 % през последните три години През последните три години броят на безработните младежи до 24 години у нас е намалял с 6 %. Това показва данни от прилагането на тригодишната гаранция за младежта, заяви пред журналисти социалният министър Бисер Петков. Според Петков страната ни трябва да фокусира работата си върху тези младежи, които нито работя, нито учат. На международна конференция в София внимание бе обърнато на младите. Безработицата при младежите е намаляла през последните години, заяви социалният министър. Едно от причините за положителния успех е в това, че от няколко години България създаде мрежа от младежки медиатори. Тяхната основна цел е свързана с това да повишат информираността на младите за това как могат да се реализират на трудовия пазар. През следващите години внимание ще се обърне на тези младежи, които нито учат, нито работя. "Положителното е, че заетостта сред младежите нараства, респективно намалява коефициента на безработица. Това, което беше посочено в конференцията, и което ще бъде адресирано с нашите бъдещи действия е към тази група безработни младежи, които не учат, съответно не работят и не желаят да работят т.е. не са се регистрирали в бюрата по труда" , посочи Бисер Петков - министър на труда и социалната политика. Според проф. Победа Луканова от Института за икономически изследвания към БАН, редица са факторите и причините, заради които младите не желаят да започнат работа или да учат. "Относителният дял на неактивните е доста висок, повече от 2/3 от тази група. Очевидните причини за това могат да се предположат", посочи още тя. "Като заетост, заетост например в сивата икономика, поради която никой не се обявява, не се припознава като зает. Изчакване период за емиграция или за вътрешна трудова миграция от малкия град към големите градове и столицата, или просто отлагане по някакви причините на трудова реализация", заяви проф. д-р Победа Луканова - БАН. Последните данни показват, че над 30% от младежите, които са започнали работа, продължават да работят и след изтичането на първите 6 месеца. Според социалния министър Бисер Петков страната ни трябва да продължи политика за информираност на младите и да повиши техния интерес към реализацията на трудовия пазар.
Източник: econ.bg (31.05.2017)
 
Краят на високите цени на жилищата идва през 2020 г. Края на високите цени на жилищата идва през 2020 година. Това прогнозира главният архитект на София Здравко Здравков по време на финансовият форум „Шумът на парите“. Ножицата се е отворила преди 2 години, а именно през 2015 г., и може да очакваме края на сегашното надуване на цените през 2020 г. Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties, пък каза, че през последната една година цените на имотите в София се опитват да се върнат на цените от 2008 г., макар очакванията са темпът на нарастване да се забави. Стойкова заяви, че около 6-7% е доходността при отдаване под наем, въпреки че в момента може и да са малко по ниски, заради бързото нарастването на цените. Включително има и чужденци, които купуват имоти у нас, за да ги дават на наематели. Тенденциите в офис ритейл сегмента също са позитивни. Към момента в офис сегмента има 1,6 млн. кв. м офис площи, като други 340 хил. кв. м са все още в строеж. Към момента средната цена е от 13 евро на квадрат, като търсенето е главно от IT и аутсорсинг сектора. 10% увеличение на цените на имотите до края на годината пък прогнозира изпълнителен директор на една от агенциите за недвижими имоти. Отново най-голямо търсене има за двустайни и тристайни апартаменти.
Източник: Монитор (01.06.2017)
 
Индексът на потребителските цени се понижава рязко през май Нивото на годишната инфлация в еврозоната се понижи изненадващо рязко през май до 5-месечно дъно в резултат на по-слаб растеж на енергийните и на цените на услугите, показват предварителни данни на Евростат. Т от своя страна могат да подсилят нежеланието на ЕЦБ към настоящия момент да обмисли по-скорошно ограничаване на водените от нея стимулиращ парични и лихвени политики. Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през май с едва 1,4% спрямо година по-рано, след като месец по-рано инфлацията скочи рязко до 1,9%, като очакванията на финансовите пазари бяха за малко по-умерено забавяне на инфлационния растеж до 1,5 на сто. По този начин инфлацията в еврозоната отново върна далеч под средносрочно целево ниво на ЕЦБ от малко под 2%, след като три месеца по-рано (през февруари) тя нарасна с 2,0%, достигайки най-високо ниво от януари 2013 година насам. Последва нейното понижение през март до 1,5% преди нов скок до 1,9% през април, след което през настоящия месец тя дори спадна до 1,4% - най-ниско ниво на инфлацията от декември 2016-а година, когато тя се повиши с едва 1,1 на сто. Основна причина за слабата инфлация през май е нарастването на цените на енергоносителите на годишна база с едва 4,6% след растеж със 7,6% месец по-рано, в резултат главно на понижение на петролните цени към и дори под 50 долара за барел, докато цените на услугите се увеличават с 1,3%. В същото време цените на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия нарастват за втори пореден месец с 1,3 на сто. В същото време Евростат отчете и рязко забавяне на растежа на основния индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) до 0,9% на годишна база, след като през април основната инфлация нарасна с 1,2%, докато средните очаквания на финансовите пазари бяха за нейното повишение през май с 1,0%.
Източник: econ.bg (01.06.2017)
 
Потреблението на електроенергия нараства със 7.74%, производството - с 6.02% Електроенергийният системен оператор (ЕСО) продължава да отчита положителни данни за производството на електроенергия и потреблението. Участието на базовите централи и възобновяемите енергийни източници продължава да е положително, но отрицателните данни за водноелектрическите централи нарастват. Това става ясно от оперативните данни на ЕСО за периода 1 януари – 28 май 2017 г. спрямо 1 януари – 28 май 2016 г., съобщава порталът 3e-news.net. Производството на електроенергия за времето от 1 януари до 28 май 2017 г. нараства с 6.02% спрямо същия период на миналата година. Ако през посочения период на 2016 г. производството е било в обем от 17 913 322 MWh, то за същото време на 2017 г. нараства до 18 990 936 MWh, става ясно от данните на ЕСО. Ръст от 7.74 % за първите почти пет месеца на 2017 г. се отчита при потреблението на електроенергия, което нараства от 16 126 305 MWh през миналата година до 17 373 880 MWh. Износът на електроенергия, който започна да спада още през предходната 2016 г. продължава да е отрицателен, въпреки че през последните месеци отбеляза подобрение от няколко процента. Това се дължи в частност на експортните такси, които ще продължат да действат до обединението на пазара, като този процес се очаква да се случи през следващата 2018 г. Според данните на ЕСО, ако износът на електроенергия през времето от 1 януари до 28 май миналата година е бил от порядъка на 1 787 017 MWh, то за сравнявания период на тази година намалява до 1 617 056 MWh, което съставлява спад от 9.51%. Участието на базовите централи в производството, както и през останалите отчетни периоди се запазва на нивото от над десет на сто – 11.69%. Значително подобрение се наблюдава по отношение на участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, което нараства до (+) 6.37%. В частност този положителните данни се дължат на подобреното производство от фотоволтаици, което нараства до (+) 2.51% и биомаса (+) 69.66%, докато произведеният ток от вятър намалява, макар и незначително - (-) минус 0.15%. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа за посоченото време през първите пет месеца на 2017 г. нараства (+) с 3.02 %, спрямо сравнявания период на предходната година. В частност производството от вятърни електроцентрали бележи ръст (+) от 2.79%, от фотоволтаици - (+) 1.24%, а от биомаса - (+) 15.85%. За пореден сравняван отчетен период от ЕСО отчитат значителен, а и нарастващ спад по отношение на участието на ВЕЦ в производството. Ако през времето от 1 януари до 28 май 2016 г. производството на ВЕЦ е било в обем от 2 107 466 MWh, то сега спада до 1 427 459 MWh, или (-) минус 32.27%. Досега адекватно обяснение за този срив няма и вероятно това е тема, която трябва да бъде обсъдена на експертно ниво докато е време.
Източник: econ.bg (01.06.2017)
 
Фирмите най-накрая ще подават отчетите си "на едно гише" Бизнесът вече ще може да подава годишните си отчети само на едно-единствено място - в Националния статистически институт (НСИ). В момента фирмите трябва да ги подават в НСИ и в Агенцията по вписванията, където това струва между 20 и 40 лева. Отскоро данните от института служебно отиват в НАП, но до неотдавна предприемачите трябваше и там да отидат на крака. Облекчението обаче ще стане факт едва през септември 2018 г., когато ще приключи проектът за т.нар. единна входна точка - мястото, на което ще се подават отчетите. Той ще се реализира с почти 594 100 хил. лв. по програма "Добро управление", съобщи зам.-председателят на института Диана Янчева. Проектът е бил заложен още в първия правителствен план за намаляване на административната тежест от 2010 г., но така и не се е реализирал през годините заради липсата на пари. Не е ясно обаче дали таксите за подаването на отчетите ще паднат. "Това е политическо решение и тарифата се одобрява от Министерския съвет", коментира Анастас Троянски, шеф на дирекция "Бизнес статистика" в НСИ.
Източник: Сега (01.06.2017)
 
Намалява делът на селското стопанство в БВП Относителният дял на отрасъл "Селско стопанство" в Брутния вътрешен продукт (БВП) намалява. В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл "Земеделие, горско и рибно стопанство" е относително постоянна величина и е около 4 млрд. лв. Най-чувствителен за икономиката ни е спадът в производството на тютюн и тютюневи изделия, посочват от Българската стопанска камара (БСК). От световен и европейски лидер в производството и търговията му, производството на ориенталски тютюн между 1980 и 2015 г. намаля с 633% независимо от националната субсидия за сектора. Техническите култури (с изключение на маслодайните) също бележат сериозен спад. Някои, като влакнодайните и захарното цвекло, вече почти не се произвеждат. Има чувствително намаление на производството в овощарството, както и на зеленчуци. От 1639 хил. тона през 1980 г. производството им намалява до 613 хил. тона през 2015 г., което е 2,7 пъти. 2,4 пъти по-малко сме произвели домати, 7 пъти по-малко - картофи, а производството на пипер е намаляло 3,9 пъти. В говедовъдството е регистриран спад от 3,3 пъти. Броят на отглежданите биволи е намалял 4,4 пъти - от 48 хил. бр. през 1980 г. на 11 хил. бр. през 2015 г. Овцевъдството е един от най-засегнатите сектори. Намалението е около десет пъти. По производство и добив на мляко България е на дъното на класацията в ЕС. Поради лошото структуриране на стопанствата пазарната ориентация в сектора е слаба - само 45% се реализират пазарно, а останалите 55% - чрез преки продажби. Това показва наличието на сериозен сив в производството на мляко. Брутната добавена стойност (БДС) в селското ни стопанство спада поради намаляване на интереса у производителите към подотрасли, произвеждащи продукция с висока добавена стойност. Създадената БДС на хектар у нас е в пъти по-малка от средната за ЕС. БДС на хектар в България е 353 евро, средната за ЕС 27 е 1282 евро, а в Холандия е 9206 евро по данни на Евростат за 2013 г.
Източник: Дума (01.06.2017)
 
Към май излишъкът в бюджета е 1.65 млрд. лв. Излишъкът в бюджета в края на май е 1.65 млрд. лв.. Това показват предварителните данни на Министерството на финансите. За сравнение, през същия период на миналата година приходите надвишаваха разходите на правителството с 2.8 млрд. лв. Причината за свиването на излишъка са по-малко постъпления по еврофондовете, докато тези от данъци растат. В същото време разходите на държавата бележат ръст от началото на годината с близо 1 млрд. лв. Бюджетът през тази година е планиран на минус от 1.33 млрд. лв., но преди няколко дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че очаква бюджетният дефицит да бъде по-нисък от заложения.Консолидираните приходи към май намаляват с 1% на годишна база, като така се очаква да достигнат 14.7 млрд. лв. Понижението идва от постъпленията от помощи (т.е. от еврофондовете), докато данъчните и неданъчните приходи се повишават спрямо януари-май 2016 г. с 861.2 млн. лв., посочват от финансовото ведомство.В същото време разходите нарастват с 961.7 млн. лв. спрямо януари-май 2016 г., като така достигат 13 млрд. лв. към края на периода. От Министерството на финансите посочват, че причина за повишението е по-високият размер на социалните и здравните плащания, вдигането на пенсиите от юли 2016 г., повишените осигуровки с 1 процентен пункт и разходите за субсидии.Подробни данни за май ще бъдат публикувани след месец, но по-подробна разбивка към април показва, че има спад на постъпленията от помощи. Към април те са 443.3 млн. лв. - значително под нивото от 2016 г., когато показателят е отчел 1.3 млрд. лв. Разликата идва от едни 783 млн. лв., които постъпиха през март 2016 г. от Европейската комисия, в по-голямата си част - възстановени разходи, извършени през 2015 г. С началото на новия програмен период обаче миналата година активността по европейските проекти беше минимална, което означава, че подобна сума вероятно няма да постъпи през 2017 г. За сметка на това има ръст на почти всички данъчни постъпления. Това е очаквано предвид по-високата осигурителна вноска, минимална заплата и инфлация. Прогнозите на повечето икономисти са през тази година вътрешното потребление да е двигателят на икономиката, което предполага и повече приходи от акциз и ДДС. Разходите на правителството пък нарастват с 6.5% към април в сравнение с миналата година, като така сумата достига малко над 10.4 млрд. лв. Причината са увеличените разходи за изплащане на пенсии и по-високият размер на социалните и здравните плащания. Инвестиционните разходи обаче продължават да са малко, а и заедно с вноската за ЕС са единствените показатели от разходната част, които бележат спад на годишна база. Капиталовите плащания намаляват с 4.9% до 483.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2017)
 
България сред страните с най-голям ръст на производствените цени в EС България е сред страните с най-голям растеж на цените на производител в Европейския съюз (EС) през април 2017 година на мсечна база, показват данни на Евростат. Индексът на цените на производител (PPI) в еврозоната се стабилизира през април на нивото от март, когато се понижи с 0,3%. На годишна база индексът PPI нарасна през април с 4,3%, след повишение с 3,9% през март. Енергийните цени се повишат на годишна база с 9,1%, като основният PPI (изключвайки енергийните цени) нарасна през април с едва 2,5 на сто. Евростат отчете стабилизация на производствените цени през април на месечна база и за ЕС, след понижение с 0,2% през март. В същото време индексът PPI на годишна база в рамките на ЕС нарасна през април с 4,8%, след повишение с 4,6% месец по-рано. Според европейската статистика, най-голям растеж на цените на производител през април 2017 година на мсечна база е отчетен в България (с 1,3%), следвана от Гърция (с 0,6%), Латвия (с 0,5%) и Великобритания (с 0,5%), докато най-голям спад на производствените цени е отчетен в Ирландия (с 0,9%), следваната от Швеция (с 0,7%), Естония (с 0,6%) и Франция (с 0,6%). Най-голямо е нарастването на производствените цени спрямо година по-рано в Белгия (с 12,8%), Холандия (с 8,7%) и Великобритания (с 8,1%), при най-голямо понижение в Люксембург (спад с 2,7%).
Източник: econ.bg (05.06.2017)
 
Наляха 3,2 млрд. евро от чужбина в имоти Недвижимите имоти, търговията и ремонта на автомобили привлякоха над 7,712 млрд. евро чужди инвестиции. Това сочат данните на НСИ за привлечените в страната чуждестранни капитали от началото на демократичните промени до края на 2015 г., до когато са последните детайлни данни за вложенията по сектори на икономиката. Общата сума на чуждите инвестиции в България за този период е 23,163 млрд. евро. От тях 13,88%, или 3,216 млрд. евро са вложенията в имоти, като тук не се включват хотелите. Най-големият бум на пазара на имоти беше преди световната финансова кризата през 2008-2009 г. След това имаше известно оттегляне от пазара. Сега обаче отново инвестициите в сектора се завръщат и цените на имотите вървят нагоре, макар и с по-бавни темпове спрямо периода преди кризата.
Източник: Стандарт (06.06.2017)
 
БВП на България нагоре с 3,5% за година Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал до 3,5% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година, отчитат от Националния статистически институт (НСИ). Така данните показват, че НСИ е ревизирал нагоре първоначалните си оценки за икономическия растеж на страната ни, тъй като предишната оценка бе 3,4%. Спрямо последните три месеца на 2016 г. икономиката се разширила с 0,9%. Предишната оценка беше за ръст от 0,8%. Основен двигател на годишния ръст на БВП е външната търговия. На годишна база износът на стоки и услуги се увеличава с 5,8%, а вносът – със 7,1%. Крайното потребление пък нараства с 4,3%. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. обаче потреблението се явява основен двигател на растежа с увеличение от 1,9%. Износът и вносът нарастват със съответно 0,9% и 1,9%. По предварителни данни произведеният БВП през първото тримесечие на 2017 г. възлиза на 20,066 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2826 лв. от стойностния обем на показателя. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 10,260 млрд. евро, като на човек се падат 1 445 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на годината възлиза на 17,528 млрд. лв. по текущи цени. Секторът на услугите продължава да увеличава дела си в нея. През първото тримесечие той нараства до 68,2% при 67,4% през съответния период на предходната година. Същевременно делът на индустрията и на селското стопанство в добавената стойност се свиват със съответно с 0,7 на сто до 29,3% и 0,1 на сто до 2,5%. За крайното потребление през първото тримесечие на 2017 г. се изразходват 85,7% от произведения БВП. Инвестициите формират 16,6% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно, сочи още статистиката.
Източник: Монитор (08.06.2017)
 
Производителността на труда в България отново забавя ръста си в началото на годината В началото на годината ръстът на производителността на труда в България расте на годишна база, но темпът на увеличение се забавя на тримесечна, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията за първото тримесечие е продължение на тази от края на миналата година. През първото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2,6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. През четвъртото тримесечие на 2016 г. брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи с 2,9% на годишна база. За първите три месеца на едно заето лице се падат 5 904,7 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 14,6 лв. БВП за един отработен час. За предходното тримесечие тези стойности са били съответно 7 843,3 лв. и 18,6 лв. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2017 г. реално се увеличава с 1,9% и с 2,0% за един отработен човекочас на годишна база. По предварителни данни за първото тримесечие на 2017 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5 927,8 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 13,9 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5 268,2 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 12,4 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 712,1 лв. БДС на един зает и 2,3 лв. за един отработен човекочас. Заетите лица в икономиката са 3,39 милиона души, а общият брой отработени часове е 1,375 млрд. Структурата на заетостта по икономически дейности през първото тримесечие на 2016 и 2017 г. показва увеличение на относителния дял в аграрния сектор.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2017)
 
Промишленото производство забавя растежа си Индексът на промишленото производство отбелязва ръст 4.8% през март на годишна база, а спрямо март се понижава с 1.2%. Това става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - ревизираните нагоре данни за годишното повишение предходния месец показват, че то е най-голямото от април 2014 г., достигайки 6.5%, като фактор за по-високите стойности през последните месеци вероятно е затоплянето в страната, което се отразява положително на производствената активност. Добивът на суровини обаче се свива с 2% през април спрямо същия период на миналата година, като забавянето идва от понижение на активността в добива на неметални материали, суровини и метални руди. От друга страна, добивът на въглища компенсира част от понижението по линия на другите икономически дейности, като бележи повишение с 18.6% на годишна база. Успоредно с това производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ също намалява през април (с 4.2%), но отчита повишение спрямо март (с 3.6%). Факторът, който вдига индекса на промишленото производство нагоре през април, е преработващата промишленост, където промяната е 8.4% в посока нагоре. Най-значителен е ръстът по линия на металните изделия, където влизат стоки като радиатори, кухненски прибори и железария - 43.1% на годишна база, следван от производството на тютюневи изделия и компютърна, комуникационна техника. В същото време значителен спад отчита производството на превозни средства (без автомобили) – 23.5%. През април нарастват и продажбите на дребно - оборотът в сектора е с 2.1% по-висок от отчетения през същия период на миналата година. Това обаче е значително по-бавен ръст спрямо предходния месец, когато числото беше 6%, като забавянето се наблюдава по линия на всички подсектори. Търговията с фармацевтични и медицински стоки бележи най-голям ръст през април (10.8%), като по този начин измества от челната позиция лидера от март - компютърна и комуникационна техника, където ръстът спада от 20.5% до 9.1%, сочат данните на НСИ. Допълнително по две категории промяната спрямо година по-рано е отрицателна, като това са поръчки по пощата, телефона или интернет (0.7%) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, която продължава да намалява за осми пореден месец. Данните от март породиха надежди, че негативните тенденции в строителния сектор се обръщат, но през април показателите тръгват отново надолу. Строителната продукция отчита втори пореден месец на растеж 2015 г. - 2% през април, но се забавя спрямо предходния период, когато повишението бе с 5.3%. Положителната стойност идва от сградното строителство, което нараства с 8.7% на годишна база. В същото време гражданското строителство се свива с 5.4%. Очаква се тази година да бъде благоприятна за сектора поради прогнозите за по-високи правителствени разходи и начало на проекти по европейските програми.
Източник: Капитал (09.06.2017)
 
Райфайзен банк: Отново ръст на БВП с над 3%, инфлацията на плюс за първи път от 3 години БВП на България отново отчита висок растеж с над 3%. В същото време средногодишната инфлация е на положителна територия за първи път от 3 години насам. Това показва месечният икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД с коментар на данните, налични към май. Анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ, през първото тримесечие на 2017 г. БВП се увеличи с 3.4% в реално изражение спрямо същото тримесечие на 2016 г. Неговият най-значителен компонент от страна на търсенето – крайното потребление (87.6% от БВП), нарасна значително - с 4.1% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал (17.5% от БВП), се сви по-интензивно - с 5.4%. Третият компонент – нетният експорт, беше отрицателен (-5.1% от БВП), като износът нарасна със 7.2% на годишна база през тримесечието, а вносът с 10.6%.
Източник: 3e-news (09.06.2017)
 
Износът на България за ЕС скочи с над 12% Износът на страната ни за държавите в Европейския съюз скочи с 12,2% за година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - март експортът на България е възлизал на 7,915 млрд. лв., а през същия период на миналата година стойността на изнесените стоки е била 7,056 млрд. лв. Основните държави, с които търгуваме в Общността са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Само през март износът ни е нараснал с 18,1 на сто спрямо третия месец на 2016 г. и е размер на 2,960 млрд. лв. Данните показват, че най-голям ръст в изнесените стоки се отбелязва в сектора „Минерални горива, масла и подобни продукти“ - 57,2%. По-малко обаче сме изнесли безалкохолни, алкохолни напитки и тютюн. Освен износът се увеличава и вносът – с 11,4 на сто. Общата стойност на стоките внесени у нас възлиза на 8,773 млрд. лв., като най-много продукти идват от Германия, Румъния, Италия, Испания и Гърция. Само през март сме докарали в България артикули за 3,309 млрд. лв. При импорта отново се наблюдава същата тенденция, както при експорта. Расте стойността на внесените минерални горива и масла, а намаляват доставените безалкохолни и алкохолни питиета. Освен износът ни за ЕС ръст се наблюдава и при изнесените стоки за държави извън Общността. За първите четири месеца на тази година експортът ни към тези страни възлиза на 5,653 млрд. лв., като най-много продукти сме продали в Турция, Китай, Египет, Сърбия, Македония и Русия.
Източник: Монитор (12.06.2017)
 
Пазарът на ниви отрезвява Цeнитe нa зeмeдeлc?aтa зeмя cтигнaxa мa?cимyмa cи, cпe?yлaтивният интepec ce пpeнacoчи ?ъм жилищaтa Имa тpи нoви тeндeнции в пaзapa нa зeмeдeлc?a зeмя пpeз пocлeднитe мeceци. ?ъpвo, oттeглят ce инвecтитopитe, ?oитo тъpcexa нa?ъдe дa нacoчaт cпecтявaниятa cи зapaди ниc?итe бaн?oви лиxви пo дeпoзититe. B peзyлтaт пaзapът ce ycпo?oявa, ?aтo виco? ocтaвa caмo интepecът ?ъм ?oмacиpaни пapцeли. Tpeтo, цeнитe cпиpaт дa pacтaт, явнo дocтигнaли cвoя мa?cимyм. Teзи нaблюдeния нa e?cпepтитe ce пoд?peпят oт дaннитe нa cтaтиcти?aтa. ?peз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дe?ap зeмeдeлc?a зeмя дocтигa 761 лв., ?oeтo e пoc?ъпвaнe eдвa c 4% в cpaвнeниe c 2015 г., oтчeтe Haциoнaлният cтaтиcтичec?и инcтитyт. A пpeз пocлeднитe гoдини pъcтът бeшe двyцифpeн. “Ka?тo виждaмe мнoгo нeдoвъpшeни ?oмплe?cи oт вpeмeтo нa бyмa в cтpoитeлcтвoтo пpeз 2008 г., тa?a мoжe би щe нaблюдaвaмe пoдoбни явлeния и пo зeмeдeлc?итe пoлeтa”, ?oмeнтиpa Бopиcлaв ?eт?oв, фepмep и e?cпepт пo пaзapa нa зeмeдeлc?a зeмя. Mнeниeтo мy e, чe нa мнoгo мecтa зeмятa ce нaдцeнявa. Цeнитe тpyднo щe влязaт в paм?итe нa нopмaлнoтo, нo пaзapът щe изиc?вa тoвa. Tpябвa дa ce имa пpeдвид, чe ?oгaтo ce вдигнe цeнaтa нa зeмятa, тя пaдa пo-бaвнo, oт?oл?oтo ce e вдигнaлa, тoвa e зa?oнoмepнocт, дoпълвa e?cпepтът. B пocлeднитe ня?oл?o гoдини в мнoгo oбщини ce e cъздaлo из?ycтвeнo пoвишeниe нa цeнитe, ?oeтo ceгa блo?иpa пoтeнциaлнитe cдeл?и, oтбeлязвa Cтaй?o Cтaй?oв, пpeдceдaтeл нa Бългapc?aтa acoциaция нa coбcтвeницитe нa зeмeдeлc?a зeмя. Haблюдeниятa ни ca, чe пpeдлaгaнeтo и cъoтвeтнo cдeл?итe ce c?лючвaт в paйoнитe, ?ъдeтo дo мoмeнтa имaшe cлaбo зaвишaвaнe нa цeнитe, т.e. в нe тoл?oвa пpoдy?тивнитe oбщини, oбяcнaвa тoй. Eдинcтвeнo пpoдaжбaтa нa ?oмacиpaни пapцeли бeлeжи pъcт в пo?yпнaтa цeнa и oпpeдeлeнo тъpceнeтo нa пoдoбни плoщи e из?лючитeлнo зacилeнo, ?oмeнтиpa oщe Cтaй?oв. Cпopeд нeгo ocнoвнa poля зa тoвa имaт и пpoмeнитe в Oбщaтa ceлc?ocтoпaнc?a пoлити?a нa EC, ?oитo тpябвa дa ocигypят пo-виco?o финaнcиpaнe в ce?тopитe плoдoвe и зeлeнчyци дo 2020 г. Дpyг пo?aзaтeлeн фa?т зa oтpeзвявaнeтo нa пaзapa e, чe cпopeд нaчинa нa тpaйнo пoлзвaнe нaй-c?poмнo пpeз минaлaтa гoдинa e пoc?ъпвaнeтo нa нивитe. ?peз 2016 г. цeнaтa нa нивитe e нaгope eдвa c 1,2%. Cпopeд e?cпepти тoвa oтpeзвявaнe e нaпълнo oчa?вaнo и лoгичнo Cлeд фaлитa нa Kopпopaтивнa тъpгoвc?a бaн?a и зacтoя нa имoтния ceгмeнт мнoгo oт xopaтa c нaтpyпaни cпecтявaния ca ?yпyвaли ниви c цeл ocигypявaнe нa дoxoднocт. Ho днec дoxoднocттa eдвa дocтигa 4%, дo?aтo зa жилищa e ?ъм 6%, a пoc?ъпвaнeтo им пpeз 2016 г. cпpямo 2015 г. e двyцифpeнo. Зaтoвa вce пoвeчe xopa пpeдпoчитaт дa нacoчaт cпecтeнитe cи пapи oт бaн?oви дeпoзити ?ъм жилищa вмecтo ?ъм зeмeдeлc?a зeмя, ?oятo ce yпpaвлявa пo-тpyднo и изиc?вa мнoгo пoвeчe cпeциaлни пoзнaния. „Зa cъжaлeниe, мнoгo xopa живeят c пoгpeшнoтo yбeждeниe, чe нямa pиc? пpи инвecтициятa в зeмeдeлc?a зeмя, чe тя e cигypнa и нocи виco?a дoxoднocт. A нa пpa?ти?a ?aтo вce?и дpyг a?тив и тoзи ?pиe cвoитe pиc?oвe. Ta?a чe, пpeди дa ce впycнaт в пoдoбни нaчинaния, ги cъвeтвaмe внимaтeлнo дa ce зaпoзнaят c пaзapa или дa ce oбъpнaт ?ъм ?oмпaнии c oпит”, ?oмeнтиpaт e?cпepти oт ce?тopa. Bpeмeнaтa нa cпe?yлaтивeн интepec ?ъм зeмeдeлc?aтa зeмя ca пpи?лючили и oт инвecтиции в нeя вeчe ce oттeглиxa мaл?итe чacтни инвecтитopи cъc cпecтeни cpeдcтвa ?aтo лe?apи и aдвo?aти, coчaт пaзapнитe нaблюдeния. A фepмepитe ocнoвнo тъpcят дa нaeмaт o?pyпнeни пapцeли, зaщoтo пo-мaл?итe c мнoгo нacлeдници ca тpyдни и c?ъпи зa yпpaвлeниe. “Kyпyвaм зeмя caмo a?o имaм възвpъщaeмocт зa нe пoвeчe oт 10-гoдишeн пepиoд, caмo в мoeтo зeмлищe и нe cъc cпe?yлaтивнa цeл. ?ocлeднoтo, ?oeтo щe пpoдaдe eдин apeндaтop, e зeмятa. ?o?yп?aтa нa нивa нe e caмo cдeл?a, a e низ oт ycлoвнocти и нe ce пpaви нa вcя?a цeнa. Уcлoвиe e и нaличиeтo нa нeoбxoдимия pecypc зa цeлтa”, cпoдeля oпитa cи Бopиcлaв ?eт?oв. Дpyг фa?тop, ?oйтo влияe в нeгaтивнa пoco?a нa пaзapa нa зeмя, e липcaтa нa чyждecтpaнeн интepec Hямa ни?a?ви пpизнaци зa нaвлизaнe нa нoви чyждecтpaнни инвecтитopи. Toвa, oт дpyгa cтpaнa, e дoня?ъдe и пoлoжитeлнo ?aтo тeндeнция, тъй ?aтo дъpжи пaзapa пo-близo дo фyндaмeнтитe мy. Гoлeмитe фoндoвe и пpoфecиoнaлнитe дpyжecтвa зa yпpaвлeниe нa зeмя cъщo oгpaничиxa пo?yп?итe. ?aзapът вeчe e дocтигнaл cвoя мa?cимyм и щe ce oттлac?вa oт нeгo, ?oмeнтиpa Beнциcлaв Bъpбaнoв, пpeдceдaтeл нa Acoциaциятa нa зeмeдeлc?итe пpoизвoдитeли в Бългapия (AЗ?Б). Haблюдeниятa мy ca, чe инвecтитopитe ce oглeждaт и нe ca вeчe тa?a aгpecивни, a инвecтициятa ce възвpъщa зa пoвeчe oт 20 гoдини. И?oнoмиcтитe нaпoмнят, чe eднa инвecтиция ce пpиeмa зa дoxoднa, a?o ce изплaщa зa 10 гoдини. Имa мнoгo oгpaничeнo пpeдлaгaнe нa зeмeдeлc?a зeмя, твъpди Aceн Гaтeв, мeниджъp нa oфиc в Дoбpич нa нaциoнaлнa ?oмпaния зa нeдвижими имoти. Cпopeд нeгo гoлeмитe пpoизвoдитeли и apeндaтopи избягвaт пo?yп?итe. ?pичинaтa e, чe пpи ceгaшнитe дoxoди oт зeмeдeлc?a пpoдy?ция и виco?итe цeни нa нивитe в paйoнa тe нe ca peнтaбилни ?aтo дoxoднocт. A?тивни ca cpeднитe и мaл?итe пpoизвoдитeли, ?oитo ?yпyвaт мaл?и пapцeли и ги oбpaбoтвaт c ?yлтypи, ?oитo нocят пo-виco?и дoxoди. ?aзapът нa зeмeдeлc?a зeмя въpви ?ъм тoч?aтa нa бaлaнc и тъpcи cвoитe здpaвocлoвни тeмпoвe нa paзвитиe, oбoбщaвaт e?cпepтитe. B ?oи oбщини имa cдeл?и Haй-мнoгo зeми ca cмeнили coбcтвeнocттa cи в Xapмaнли и oбщинa “Tyнджa” - cъoтвeтнo 8200 и 7302 дe?apa, пo?aзвaт дaннитe нa HCИ. И a?o cдeл?итe в Xapмaнли ca eдвa 65, или инaчe ?aзaнo, cpeднo в eднa cдeл?a ca пpexвъpляни пo 126 д?a, тo в “Tyнджa” тe ca eдвa 6,69 д?a. A?тивнocт нa пaзapa ce oтчитa в Kapнoбaт и в ?oпoвo, ?ъдeтo ca ocъщecтвeни пo?yп?o-пpoдaжби зa 6707 и 5326 д?a. B Ceвлиeвo coбcтвeнocттa cи ca cмeнили 4825 д?a зeмя. Cpeд oбщинитe c пo-paздвижeн пaзap ca oщe Opяxoвo, Бялa Cлaтинa, Kyбpaт, Cpeдeц и Чepвeн бpяг.
Източник: 24 часа (12.06.2017)
 
НСИ отчита увеличаване на търговията на България с ЕС и с трети страни през първите четири месеца на годината Износът на стоки от България към ЕС и трети страни се увеличава през април със 7,6% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 3,9136 млрд. лева, като в същото време общият внос в нашата страна нараства с 16,8% и възлиза на 4,6907 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Общото външнотърговско салдо през четвъртия месец на годината обаче остава отрицателно и в размер на 777,1 млн. лева спрямо дефицит за 382,0 млн. лева през същия месец на 2016-а година. В рамките на първите четири месеца на настоящата година общият български износ се повишава с 13,0% до 16,0724 млрд. лева спрямо същия период на предишната година, но вносът се увеличава с 19,9% до 18,6274 млрд. лева, което води до разширяване на търговския дефицит с ЕС и трети страни до 2,555 млрд. лева спрямо негативен сумарен търговски баланс за 1,3061 млрд. лева през първите четири месеца на 2016 година. В същото време износът на България за трети страни се увеличава през април с 28,3% на годишна база до 1,4096 млрд. лева, докато вносът от трети страни нараства с 29,0% до 1,7068 млрд. лева, като външнотърговското салдо с трети страни остава отрицателно и в размер на 297,2 млн. лева. През периода януари - април 2017-а година българският износ към трети страни се увеличава с 22,1% до 5,6532 млрд. лева спрямо същия период на предходната година, като основни търговски партньори на нашата страна са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, формиращи 51,9% от износа за трети страни.
Източник: БНР (12.06.2017)
 
България отбелязва напредък в конкурентоспособността си, но корупцията, неефективната работа на институциите и недостигът на адекватно обучени кадри са основна спирачка за постигане на още по-добри резултати. Това показва разпространеният вчера Доклад за глобалната конкурентоспособност на държавите за 2016-2017 г., който се изготвя от Световния икономически форум и се публикува веднъж на всеки две години. Страната ни се е изкачила с четири места в класацията по конкурентоспособност в сравнение с предишния доклад - от 54-то на 50-о място, сред общо 138 държави от цял свят. Преди нас са повечето европейски държави, както и бивши страни от соцблока като Полша (36-о място), Чехия (31-во), Естония (30-о), Литва (35-о) и Латвия (49-о). Сред други източноевропейски държави обаче изпреварваме Словения (51-ва), Румъния (62-ра), Словакия (65-а), Унгария (69-а) и Хърватия (74-та). Зад нас остават и държавите от нашия регион Македония, Сърбия, Турция и Гърция. Изкачването в класацията по конкурентоспособност основно се дължи на добрите оценки за макроикономическата среда у нас (42-ро място) и технологичната готовност - 37-о място. В същото време критерии като качество на институциите, инфраструктурата и иновациите продължават да ни дърпат назад. Така например неефективната работа на институциите у нас ни класира на 97-о място. Причина за тази незавидна позиция са ниските оценки, които Световният икономически форум ни дава за защитата на правото на собственост, в това число и интелектуалната собственост, прозрачността на управленските политики, организираната престъпност, надеждността на полицейските органи. По всички тези показатели позицията на страната ни пада под 100-о място в общата класация. Докладът показва още, че правенето на бизнес в България продължава да бъде спъвано и от лошата инфраструктура, заради която ни подреждат чак на 71-во място. Тук освен недоброто качество на пътищата се включва и достъпът до качествено електрозахранване. Страната ни изостава съществено и по един от най-важните критерии за развитието на модерните икономики - иновациите, където заемаме 71-во място. Корупцията и неадекватното образование на работната сила са двата най-съществени проблема за правене на бизнес в България, посочени от предприемачи в анкетите на Световния икономически форум специално за нашата страна. На следващо място са "слабата работна етика на работната сила" и липсата на добра инфраструктура. Бизнесът дори посочва като бариера за развитие данъчните ставки у нас, но тук се има предвид и осигурителната тежест. Достъпът до финансиране и бюрокрацията са следващите традиционни пречки пред конкурентоспособността на българската икономика. В общата класация за конкурентоспособност Швейцария запазва първото си място, а Сингапур и САЩ - второто и третото. Германия и Холандия този път си разменят четвъртата и петата позиция.
Източник: Сега (13.06.2017)
 
Хотелите спечелиха 44 млн. лв. от нощувки Приходите от нощувки достигат 44,2 млн. лв. през април. Това сочат данни на Национлания статистически институт (НСИ). Постъпленията нарастват общо с 16,9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Увеличават се приходите както от чужденци с 32,9%, така и от българи с 3,1 на сто. Постъпленията от нощувки нараства, въпреки че броя на местата за настаняване, които са работили, както и леглата в тях намаляват. Спадът е съответно с 1% и 1,4 на сто, сочат още данните на статистиката за четвъртия месец на годината. През април в страната са функционирали 1 965 места за настаняване с над 10 легла, в което влизат хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 67.2 хил., а на леглата - 148.7 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване е 908.0 хил., което е с 11.5% на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличени с 18.3 на сто се наблюдава в хотелите 4 и 5 звезди. В тях са реализирани близо 2/3 или 73% от общия брой нощувки на чужди граждани, както и 36.1 на сто от тези на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.9% и 31 на сто от нощувките съответно от гости и българи. Една трета от нощувките в хотелите с 1 и 2 звезди са на нашенци, а само 8 на сто са реализирани от чужденци. Пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2017 г. се увеличават с 5.3% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 435.5 хиляди. От всички пренощували лица 64.7% са българи, като по-голямата част от тях близо 65% са избрали хотели с 1 и 2 или 3 звезди. Средната продължителност, за която остават е 1.9 нощувки. Пренощувалите чужденци са 153.5 хил., или със 17.2% повече в сравнение с април 2016 г., като 72.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април 2017 г. е 23.9%, като се увеличава с 2 процентни пункта в сравнение с април 2016 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 28.8%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 25.5%, и с 1 и 2 звезди - 16.6%.
Източник: Монитор (13.06.2017)
 
17% ръст в приходите на хотелиерите Приходите на хотелиерите от нощувки през април са 44,2 млн. лв., което е с 16,9% повече в сравнение с април 2016 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 32,9%, така и от български - с 3,1%, показват данните на Националния статистически институт НСИ. Общата заетост на леглата през април е 23,9%, като се увеличава с 2% в сравнение със същия месец на предходната година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 28,8%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 25,5%, и с 1 и 2 звезди - 16,6%. В страната са функционирали 1965 места за настаняване с над 10 легла това е с 1% по-малко от година по-рано. Общият брой на нощувките е 908 хил., или с 11,5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките - с 18,3%, се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 73,1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18,9% от нощувките на чужди граждани и 31% - на българи, докато в останалите - с 1 и 2 звезди, те са съответно 8 и 32,9%.
Източник: Дума (13.06.2017)
 
825,92 лв. e средният осигурителен доход за април 2017 г. Размерът на средния осигурителен доход (СОД) за страната за месец април 2017 г. е 825,92 лв., обяви Националният осигурителен институт (НОИ). От началото на годината СОД е нараснал с 30,83 лева. Справка на НОИ показва, че СОД за януари 2017 г. е бил 795,09 лв.; за февруари - 791,26 лв., и за март - 811,13 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 785,68 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Дневник (14.06.2017)
 
Инфлацията у нас се забавя през май През май инфлацията в България се понижи спрямо предходния месец, като в същото време нейният растеж на годишна база отстъпи от близо 4-годишния връх, достигнат през април, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) се понижи през май с 0,3% спрямо април, когато отчете ръст с 0,7 на сто. На годишна база инфлацията се забави до 2,3% (спрямо май 2016 година), след като месец по-рано тя се повиши с цели 2,6%, отбелязвайки най-солиден растеж от юни 2013-а година насам. Инфлацията от началото на годината (май 2017 година спрямо декември 2016 година) нарасна с 1,2%, докато средногодишната инфлация за периода юни 2016 - май 2017 година спрямо периода юни 2015 - май 2016 година се повиши с 0,5 на сто. Цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки се понижиха през май с 0,6% спрямо април, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия се увеличиха слабо с 0,1%.
Източник: econ.bg (15.06.2017)
 
През май цените пак тръгнаха надолу Индексът на потребителските цени за май 2017 г. спрямо април 2017 г. е 99.7%, тоест месечната инфлация е минус 0.3%, съобщи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (май 2017 г. спрямо декември 2016 г.) е 1.2%, а годишната инфлация за май 2017 г. спрямо май 2016 г. е 2.3%. Средногодишната инфлация за периода юни 2016 - май 2017 г. спрямо периода юни 2015 - май 2016 г. е 0.5%. През май спрямо април с 0.6% поевтиняват хранителни продукти и безалкохолни напитки, с 0.3% - режийните разноски и горивата, с 0.8% - транспортните услуги, а с 0.2% - съобщителните. Алкохолът и цигарите поскъпват с 0.1%, дрехите и обувките - с 0.8%, домашните потреби и домакинските електроуреди - с 0.4%, цените в хотелите и ресторантите се вдигат с 0.3%.
Източник: Дневник (15.06.2017)
 
Безработицата през май падна до 7.1% През май 2017 г. безработицата е 7.1%, с 0.5 процентни пункта по-малко от април, съобщи Агенцията по заетостта. В сравнение с май миналата година намалението на показателя е с 1.6%. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през май е 233 829. През май работа са започнали общо 26 750 безработни, от които 22 040 на първичния пазар на труда. В бюрата по труда са заявени 19 939 свободни работни места на първичния пазар. В сравнение с май 2016 г. броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 6.3% или с 1174 броя. Най-много работници се търсят в преработващата промишленост; търговията; хотелиерството и ресторантьорството; строителството; селското, горското и рибното стопанство; административните и спомагателните дейности; операциите с недвижими имоти; транспорта, складирането и пощите; държавното управление.
Източник: Дневник (16.06.2017)
 
В България е най-евтино, в Дания – най-скъпо В България е най-евтино от държавите в ЕС, а в Дания е най-скъпо. Това показва проучване на европейската статистическа служба „Евростат” за 2016 г. Цените за потребителските стоки и услуги в съюза имат почти трикратна разлика. В България цените са повече от наполовина по-ниски от средното за ЕС (48%), докато в Дания те са цели 139% от средното. Много високи са цените в Ирландия (125% от средното за ЕС), Люксембург и Швеция (124 на сто), Финландия и Обединеното кралство (121 на сто). В долната граница, освен нашата страна, са Полша (53 на сто от средното за ЕС) и Румъния (52%). Храните и безалкохолните напитки са най-скъпи в Дания и най-евтини в Полша и Румъния. Алкохолът и цигарите пък струват най-много в Ирландия и Обединеното кралство (съответно 175 и 162% от средното за ЕС), а най-евтини са в България (56 на сто от средното), Унгария (67 на сто), Полша (68 на сто) и Румъния (69 на сто). Цените на услугите в група „Ресторанти и хотели” са повече от три пъти по-високи в Дания в сравнение с България. У нас цените са 44 % от средното за съюза, в Румъния са 53%, а в – Чехия 56%. В Дания цените са 150 на сто от средното за ЕС, а в Швеция – 144 на сто.
Източник: Монитор (19.06.2017)
 
Coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт cтaвa 120,98 лв. oт 1 юли ?paвитeлcтвoтo oпpeдeли нoв paзмep нa coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт. Oт 1 юли тя щe нapacнe oт 118,14 лв. нa 120,98 лв., cъoбщиxa oт пpecцeнтъpa нa Mиниcтepc?и cъвeт. ?poмянaтa щe дoвeдe дo yвeличaвaнe нa пeнcиитe, ?oитo нe ca cвъpзaни c тpyдoвa дeйнocт, тъй ?aтo пo зa?oн тexният paзмep ce oпpeдeля в зaвиcимocт oт coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт. Toвa ca пeнcиитe зa вoeннa и гpaждaнc?a инвaлиднocт, coциaлнaтa пeнcия зa инвaлиднocт и пepcoнaлнaтa пeнcия. Щe ce пoвишaт и нopмaтивнo ycтaнoвeнитe дoбaв?и ?ъм пeнcиитe, ?oитo ce oпpeдeлят в пpoцeнт oт coциaлнaтa пeнcия зa cтapocт.
Източник: 24 часа (22.06.2017)
 
С 10% нараснали разходите за труд и заплати По предварителни данни на НСИ през първото тримесечие на годината общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 10,1% спрямо първите три месеца на предходната година. Увеличението в индустрията е с 10,5%, в сектора на услугите - с 10,6%, и в строителството - с 5,8 на сто. По икономически дейности през периода най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на 2016 година е регистриран при операциите с недвижими имоти - повишение с 15,2%, в професионалните дейности и научните изследвания - с 13,3%, в търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети - с 12,3%, и в доставянето на води, канализационните услуги, управлението на отпадъци и възстановяването - с 12,3 на сто. Същевременно най-нисък ръст на разходите за труд има в хотелиерството и ресторантьорството - едва 1,6%, културата, спорта и развлеченията - с 3,8%, и строителството - с 5,8 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час през първото тримесечие на годината се увеличават с 9,9% спрямо същия период на предходната година, а другите разходи - с 11,2%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо първото тримесечие на 2016 година варират от повишение с 1,4% за хотелиерството и ресторантьорството, до ръст с 15,4% при операциите с недвижими имоти. Ден по-рано бизнесът призова за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. То е за повишаване на възможностите за достъп на квалифицирана работна сила до българския пазар на труда. България изостава в привличането на висококвалифицирани специалисти на основата на двустранни споразумения или чрез "зелена карта", написаха от АИКБ. Организацията настоява за спешни мерки за облекчаване на достъпа на чуждестранни работници чрез сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения. От браншовите организации посочват, че са притеснени от все по-ограниченото предлагане на качествени кадри за реалния сектор, което се отразява негативно на българската икономика. Българските работодатели смятат, че правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика трябва да започне преговори с Молдова, Украйна и Армения за привличане на висококвалифицирана работна сила. Според тях това може да се осъществи с въвеждане на "зелена карта" за привличане на имигранти от конкретни трети страни и за пример дават Чехия, която въвежда подобна карта още през 2008 г. Друг вариант за осигуряване на квалифицирани работници е "карта за реинтеграция на лица с български произход", която да даде право на българите зад граница да се установят и да започнат да работят в нашата страна. Третият вариант според тях е "да се сключат двустранни споразумения за обмен на работна сила с цел облекчен достъп до пазара на труда за сезонна и/или едногодишна заетост на чужди граждани в сектори с недостиг на квалифицирана работна ръка като машиностроене, електротехника, туризъм, здравеопазване и др., подобно на всички останали страни членки.
Източник: Дума (22.06.2017)
 
23% от българите живеят в бедност Броят на българите, които живеят в бедност, расте с 0,9% на годишна база до 22,9% през 2016-а. Това показва анализ на НСИ за индикаторите за бедност и социално включване в България. Според „Статистика на доходите и условията на живот“ линията на бедност общо за страната e 308,17 лв. средно месечно на лице от домакинство и под този праг са над 1,6 милиона, което е увеличение от 53 хил. души. Индикаторът е бил на ниво от 325,8 лева през 2015 г., а „оcнoвнaтa пpичинa зa пo-ниcкия paзмep нa линиятa нa бeднocт ce дължи нa нaмaлявaнeтo нa cpeдния paзмep нa дoxoдa oт тpyд зa вcички oблacти, пo-cъщecтвeнo във Bидин и Bpaцa – cъoтвeтнo c 29,2 и 28,2%“. Анкетата включва 8600 домакинства от цялата страна, като наблюдението се провежда с два типа анкетни карти – въпросник за домакинството и индивидуална анкетна карта за всяко лице от семейството на 16 и повече години. За изследване на равнището на бедност в методологията се използва общ разполагаем нетен доход, а линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход на член от домакинство. Методологията на НСИ пресмята линия на бедност за всички 28 области у нас, като в 7 тя е под 250 лева. Xopaтa във Bидин, Пaзapджик и Kъpджaли живeят нaй-бeднo, a нaй-гoлям oтнocитeлeн дял имa бeднoтo нaceлeниe в Cливeн, Пaзapджик и Bapнa, къдeтo нaд eднa чeтвъpт oт xopaтa живeят cъc cepиoзни лишeния. Oт дpyгa cтpaнa в cтoлицaтa тя e нaд двoйнo пo-виcoкa и дocтигa 473 лeвa. B гopнaтa гpaницa ca oщe Cтapa Зaгopa и Гaбpoвo cъc cъoтвeтнo 332 лeвa и 328 лeвa. По етнически признак през 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред ромите – 77,1%, а най-нисък – сред българската етническа група – 15,7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42,6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните (39,1%). Осезаемо нарастват работещите бедни, като от 7,8% през 2015 година те достигат 11,6% през 2016-а. Според националната статистика 31,9% от децата на възраст 0 – 17 години у нас са изложени на риск от бедност, или с 6,5% повече спрямо 2015 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 11,6%. 54% не могат да си позволят ремонт Всеки трети има проблеми със сметките Една трета от българите изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39,2% се ограничават при отоплението на дома си, показват данните на НСИ. Всеки втори или 56% от анкетираните признават, че трудно могат да си позволят почивка извън дома, 54% от хората пък имат проблем с възможностите да посрещнат неочаквани разходи за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и други. Успоредно с това 2,8% от хората не могат да си позволят телефон, включително мобилен, 1,4% – цветен телевизор, 9% – автоматична пералня, а 34,% – потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Източник: Труд (23.06.2017)
 
Делът на работещите бедни е скочил рязко през 2016 г. Относителният дял на работещите бедни се е увеличил значително през 2016 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че нарастването за една година е близо 4 пр. пункта, а като дял от хората между 18 и 64 години достига рекордните 11.6%. При работещите на пълно работно време определените от НСИ като „работещи бедни“ са около 10% от всички, докато при работещите на непълно работно време са внушителните 42%.Под определението „работещи бедни“ се разбира хората, които са назначени на някакъв договор, но получават месечни доходи под прага на бедността в страната. През 2016 г. НСИ е изчислил, че този праг е 308.2 лв. Спрямо предходната година има намаление с около 18 лв. на прага. НСИ не предоставя данни за броя на работещите бедни, но ако се използва статистиката за заетите на трудови и служебни договори, броят е около 300 хил. души. По данни на КНСБ най-големите проблеми са в шивашката промишленост, където голяма час от служителите работят на минималната заплата, а в някои случаи се злоупотребява и шивачките се назначават на половин работен ден, а всъщност работят повече от 8 часа.Като цяло бедността в България се увеличава, показват данните на НСИ. През 2016 г. под линията на бедността живеят 1.639 млн. души, а за една година са се увеличили с 53 хил. души. Тук основната част са пенсионерите, които получават минималната пенсия (163 лв. през 2016 г.) или социалната пенсия (111 лв. през 2016 г.), както и безработните хора, които разчитат на помощи. Анализът на института показва, че огромна част от населението зависят от социалните помощи, за да излязат от групата на „бедните“. Относителният дял на хората, които биха били в тази група, ако не получават социални трансфери (включително социална пенсия), е 45.5% и нараства спрямо 2015 г. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9%, или с 5 процентни пункта, пише в анализа на НСИ. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.
Източник: Други (23.06.2017)
 
Цените на храните през април са били най-високи от 2 години В края на април индексът на тръжните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишил до 1,448 пункта, което е най-високото му ниво от повече от две години. Индексът отбеляза понижение в началото на юни с 2,68 на сто, достигайки 1,340 пункта, сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Сега оранжерийните домати поевтиняват с 8,9% и през тази седмица се продават по 1,63 лева за килограм. Оранжерийните краставици пък поевтиняват с 5,2 на сто до 1,09 лева средно за килограм. С 2,6% поевтиняват картофите, като се търгуват по 0,76 лева за килограм на едро. Цената на пресните картофи пък се понижава с 9,4% до 0,87 лева за килограм. Морковите се продават по 0,89 лева за килограм. Зелето поевтинява с 10 процента и се търгува по 0,45 лв. на килограм на едро. Цената на зелената салата се запазва 0,45 лева за брой. Ябълките се продават по 1,50 лева за килограм след поскъпване с 2%, докато цената на лимоните се покачва със 7,6 на сто до 3,10 лева. Ягодите се продават по тържищата за 3,35 лева за килограм. От своя страна цената на черешите се понижава с 2,3% до 2,13 лева за килограм. 0,5% понижение бележи цената на кравето сирене, което се търгува средно по 5,76 лева за килограм. Кашкавалът тип "Витоша" пък достигна цена 10 лева за килограм. Олиото се купува по 2,07 лева за литър. Каймата се търгува по 4,67 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се продава по 3,62 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,58 лв. за кг. Отбелязва се повишение на цената на брашното тип "500" - с 1 стотинка до 0,81 лева за килограм. Средно по 2,43 лева за килограм се продава зрелият фасул, докато яйцата струват по 0,18 лева за брой на едро.
Източник: Дума (26.06.2017)
 
Бедни са 12% от работещите Стотици хиляди българи работят, но въпреки това живеят в бедност и не могат да си позволят основни материални неща като например една седмица почивка през годината. Към групата на бедните влизат и много пенсионери и безработни. През 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308,17 лв. средно месечно на човек от домакинство, обявиха от НСИ. Под този праг на бедност живеят 1,638 млн. души, или 22,9% от населението на страната, сочат данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)". Линията на бедност се определя като 60% от средния общ разполагаем доход на домакинствата в страната. При положение, че линията на бедност е свалена с 5,4% спрямо предходната година, делът на бедните нараства с 0,9 процентни пункта. Тъй като доходите като цяло растат, това показва, че разликата между бедни и богати се увеличава. Ако от доходите на домакинствата се изключат социалните плащания като обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност се повишава от 22,9% до 27,9%. А ако от доходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 45,5% от населението. Естествено, един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е беден, е дали има работа. 54,6% от безработните влизат в групата на бедните. Но много хора работят и получават толкова малко пари, че също попадат под линията на бедност - т.е. членовете на семействата им разполагат с под 308,17 лв. на месец. През 2016 г. делът на бедните сред заетите нараства спрямо предходната година с 3,8 процентни пункта до 11,6%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 68,8%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява близо 2 пъти за хората с основно образование и над 4 пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висшисти е само 5,4%. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните сред едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. се наблюдава при домакинствата с един родител със зависими деца - с 12,2 процентни пункта. Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12,4%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (16%).
Източник: Стандарт (26.06.2017)
 
Над 650 хил. нашенци пътували в чужбина през май Над 650 хил. нашенци са пътували в чужбина през май. Статистиката на НСИ показва, че общо 653,3 хил. българи, или с 15,7% повече, са били регистрираните пътувания в чужбина през май в сравнение със същия месец на предходната година. През май имаше няколко допълнителни почивни дни. Най-голямо е увеличението на пътуванията на българи към Испания - с 39,6%. За Великобритания ръстът е с 34,4%, за Германия - с 25,9%, за Италия - с 21,5%, а за Сърбия - с 18,4%. Същевременно статистиката отчита най-голям отлив при пътуванията за Израел. С 21,8% по-малко българи са решили да посетят страната спрямо май миналата година. Очаквано с най-голям дял са пътуванията за гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 38,2%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 36%, и пътуванията със служебна цел - 25,8%. Най-голям е ръстът при пътуванията за почивка - 30,3%. През май 2017 г. за гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия са били 70% от пътуванията към Турция. Пътуванията със служебна цел към Русия са 53,5%, а тези към Франция и Гърция с цел почивка и екскурзия са съответно 58,3 и 49,5% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. През миналия месец посещенията на чужденци в България са малко над 866 хил., или със 7,2% повече в сравнение със същия период през 2016 г. Статистиката отчита увеличение при пътуванията със служебна цел - с 22,4%, с цел почивка и екскурзия - с 5,3%, и с други цели - с 3,9%. Посетилите България през май чужденци са основно от ЕС - 63,8%, или с 9,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Франция - с 38,3%, Полша - с 20,8%, Италия - с 14,5%, Германия - с 10,2%. Намаляват обаче посещенията на граждани от Словакия - с 24,3%, Унгария - с 5,9%, и Гърция - с 0,3%. Увеличават се и посещенията на граждани от трети страни - с 2,1%, като най-голям е ръстът от Сърбия - с 11,3%. Посещенията на чужденци у нас през май са били основно за гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 46%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 36,8%, и със служебна цел - 17,2%.
Източник: Дума (29.06.2017)
 
Производствената инфлация нарасна с 3.9% през май Цените на производителите през май са нараснали с 3.9% спрямо същия месец на предходната година. Поскъпването се наблюдава във всички сектори, според последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Повишение на ценовото равнище е регистрирано в добивната промишленост (с 5.2%), преработващата промишленост (4.2%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, където промяната е най-ниска - 2.9% нагоре спрямо година по-рано. На месечна база обаче се вижда понижение - с 1.2%, като поевтиняване се наблюдава отново във всички сектори. Поскъпването е най-видимо в добивната промишленост и се дължи основно на по-високите международни цени на суровините. За сравнение, докато година по-рано цената за тон желязна руда е била 54.85 долара, то през май тази година тя е с над 12% нагоре, достигайки 61.63 долара, сочат данните на Market Index. Макар и с по-ниски темпове, увеличение в цените се наблюдава и по линия на заводските цени в преработващата промишленост. Най-голямото поскъпване е в производството на основни метали, където повишението на годишна база е с 13.3%. Вероятно основната причина за това е медта. Международните цени на цветния метал нараснаха значително през последната година в резултат на няколко фактора, сред които добри икономически данни за Китай, намаляващо предлагане поради стачки в най-големите мини в света и закриване на скъпи, високо замърсяващи мини, посочва доклад на Международния валутен фонд (МВФ). След производството на основни метали се нарежда това на автомобили, ремаркета и полуремаркета, където поскъпването е с 6.1%, а на трето място се позиционира производството на електрически съоръжения. Повишение в ценовото равнище има и по линия на производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ, като най-голямото увеличение е в продуктите за междинно потребление и енергийните. На вътрешния пазар увеличението в нивото на цените на годишна база е общо 3.5%, като и тук основният двигател е добивната промишленост (9.7%), но преработващата и енергийното производство също нарастват. В същото време на месечна база има спад - с 0.5%. Посоката на международните пазари също е нагоре - 4.5% е поскъпването спрямо същия месец на 2016 г. Ключовата причина за ръста са цените в производството на основни метали (12.9%), следвани от производството на хартия, картон и стоки от хартия и картон.
Източник: Капитал (03.07.2017)
 
Бюджетните разходи за научни изследвания намаляват през 2016 г. Бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2016 г. са 187,5 млн. лв., като в сравнение с 2015 г. намаляват с 11,8%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Делът на бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт (БВП) също намалява - през 2016 г. съставлява 0,2% от БВП при 0,24% през 2015 г. Средната стойност на този показател за Европейския съюз (ЕС) е 0,65% през 2015 г. През 2016 г. структурата на бюджетните разходи за НИРД по социално-икономически цели се променя незначително спрямо предходната 2015 г. Най-голям е делът (47,2%) на държавната подкрепа за научните изследвания, насочени към „Общо развитие на знанието”, което включва основно научните изследвания, осъществявани от Българската академия на науките и университетите. Тази социално-икономическа цел е основна и за ЕС през 2015 г. с дял от 51,7%.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2017)
 
Минималната пенсия стана 180 лева От 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става 180 лв., което е ръст с 11,5%, а от 1 октомври 2017 г. - 200 лв /увеличение с още 11,1%/. Със същите проценти ще се повишат минималните размери и на останалите пенсии за трудова дейност, които се определят в процент от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствените пенсии. Увеличението бе гласувано окончателно от Народното събрание на 28 юни с приетите на второ четене промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Промяната касае над 800 хил. души, а това ще струва на държавата близо 100 млн. лв. допълнително за тази година и още 280 млн. лв. за 2018 г.
Източник: Струма - Благоевград (03.07.2017)
 
През 2016 година разходите за научноизследователска дейност са намалели През 2016 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 187.5 млн. лв., като в сравнение с 2015 г. са намалели с 11.8%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Делът на бюджетните разходи за НИРД от брутния вътрешен продукт също намалява - през 2016 г. съставлява 0.2% от БВП при 0.24% през 2015 година. Средната стойност на този показател за Европейския съюз е 0.65% през 2015 година. От статистическия институт отчитат, че през 2016 г. най-голям е делът (47.2%) на държавната подкрепа за научните изследвания, насочени към "Общо развитие на знанието", което включва основно научните изследвания, осъществявани от Българската академия на науките и университетите. Тази социално-икономическа цел е основна и за Европейския съюз през 2015 г. с дял от 51.7%.
Източник: Дневник (03.07.2017)
 
Безработицата у нас е паднала на 6% Безработицата през май у нас е паднала до 6 на сто според европейската статистическа служба. Така за една година официалното ниво се е понижило с цели 1.9%. Това прави 196 хил. безработни според Евростат. Средното ниво в ЕС на безработицата е по-високо - 7.8%. На този фон младежката безработица у нас остава висока - 12.6% за май, което е минимално намаление спрямо предходния месец (от 0.1%). Според данните 20 хил. млади българи до 25 г. са били без препитание към края на май. За ЕС средното ниво на младежката безработица е 16.9%. Сред страните в ЕС с най-ниски нива на безработица могат да се похвалят Чехия (3%), Германия (3.9%) и Малта (4.1%). Най-висока продължава да е безработицата в Гърция (22.5%) и Испания (17.7%). От Евростат отбелязват, че за една година безработицата пада във всички страни от ЕС, като най-значително е намалението й в Хърватска (от 13.4% на 10.7%) и в Испания (от 20.2% до 17.7%).
Източник: Сега (04.07.2017)
 
Приходите от туризъм с 18% ръст Приходите от международен туризъм в България от януари до март 2017 г. са 731 млн. лв. Ръстът спрямо същия период на 2016 г. е 18,3%, сочат данни на БНБ, публикувани на сайта на Министерството на туризма. Разходите на българи при пътувания в чужбина за първите три месеца на годината възлизат на 525 млн. лв., което е ръст с 36% на годишна база. Приходите от международен туризъм през 2016 г. са 3,28 млрд. евро, което е ръст с 15,7%, сочат данните на БНБ. Разходите на българи за пътувания в чужбина през 2016 г. са 1,22 млрд. евро, или с 21,9% повече от 2015 г. Над 8,2 млн. чуждестранни туристи са посетили България през 2016 г. Това лято се очаква 10% ръст на чуждестранните туристи.
Източник: Стандарт (04.07.2017)
 
Близо 31% от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година. Това сочат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г.. Като икономически неактивно лице се определя човек, който няма работа и не планира да започне такава в близките 3 месеца. Средно около 27% от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г., отчита статистиката. Във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души, по данни от НСИ. От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование – близо 70% и с основно образование – 61 на сто. Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. – над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. – 155 хиляди, 45-54 г. – 160 хиляди. В годините, когато човек би трябвало да е най- активен 55-64 г. – над 400 хиляди българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ. Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 хиляди, а жените – над 800 хиляди. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата – над 450 хиляди. Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование – близо 700 хиляди души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование – 490 хиляди души. Неработещите висшисти са около 140 хиляди, а почти толкова са и неработещите българи с основно образование – 135 хиляди. По отношение на ЕС, Евростат отчита близо 90 млн. души на възраст между 15 и 64 г., които са били икономически неактивни през миналата година. От тях близо 20% са били хората с ниско образование /най-вече средно образование/ , а неактивните европейци с висше образование са били около 12 на сто. Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция – 18%, пред Дания – 20% и Холандия – 20,3%. В противоположния край на скалата най-висок процент неработещи европейци е отчетен в Италия – 35 на сто. Следват: Хърватия и Румъния – по 34%, Белгия – 33%, Гърция – 32% и България – 31%. Следва да се отбележи, че делът на икономически неактивните лица в ЕС е бил по-висок сред жените /около 60%/, отколкото мъжете /около 40%/, макар че пропорциите се различават в различните държави. Европейците на възраст 15-64 г., които са били в някаква фаза на обучение, формират около 35% от неактивните лица в ЕС. Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания – също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни – 10 на сто. Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.
Източник: Труд (06.07.2017)
 
Евростат: Една трета от българите - икономически неактивни през 2016-а Близо 31 процента от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година, отчитат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г. Средно около 27 процента от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г. Данните се потвърждават и от НСИ - във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души. От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование - близо 70 процента и с основно образование - 61 на сто. Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. - 155 хиляди, 45-54 г. - 160 хиляди. Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания - също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10 на сто. Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.
Източник: Стандарт (06.07.2017)
 
Продажбите на дребно в България са ускорили темпа си на растеж през май Продажбите на дребно в България са нараснали с 6.2% през май, докато средното увеличение за страните в ЕС е 2.6% на годишна база. Това показват последните календарно изгладени данни на Евростат. Промяната в България представлява ускорение спрямо отчетената предходния месец, когато показателят показа едва 2.3% ръст, а в същото време търговията в съюза се забавя - от 3.1% през април. Изменението през месеца в ЕС е поради силни продажби по линия на дрехи и текстил, електрически стоки, апаратури и компютърно оборудване.В България повишението от 6.2% спрямо същия период на миналата година идва основно от нехранителните стоки, показват данните. Там търговията на дребно расте с 14.3% на годишна база през май, като по-силна промяна отбелязва единствено Румъния за месеца, където изменението е 15.4%. От сметката обаче е изключено автомобилното гориво, при което сумата на продажбите в специализирани магазини отчита понижение в България – с 11.8% спрямо май 2016 г. Така, след като се прибави негативният ефект от търговията с гориво към нехранителните стоки, изменението пада до 6.3% за месеца в тази категория. От друга страна, представянето на храни, напитки и тютюневи изделия също не остава много назад – търговците в България са повишили сумата на продажбите си с 6% през май. Категорията е важна за сектора – през 2016 г. търговията на дребно с храни, напитки и цигари, където работят малко над 78 хил. души, отчита приходи в размер на 9.3 млрд. лв. и печалба от 164.4 млн. лв., по данни на "Капитал". Същевременно в изчисленията на Евростат категорията представлява 40.1% от сектора, сочат последните публично достъпни данни за теглата.Търговията на дребно в ЕС нараства с 2.6% на годишна и с едва 0.4% на месечна база през май, сочат данните на статистическата служба. Увеличението за месеца идва както от продажбите на храни, напитки и тютюн (1.7% нагоре), така и от нехранителни стоки (3.5%) и автомобилно гориво (1.7%). Най-голямо повишение на годишна база за месеца отбелязва Румъния с 14%, следвана от Словакия (7.9%), Ирландия и Словения (7.7%). В другия край на класацията падат Дания, където промяната е едва 0.1% нагоре спрямо същия период на миналата година, Австрия и Белгия (0.3%).
Източник: Капитал (07.07.2017)
 
В София влизат 52% от чуждите инвестиции В София-град влизат 52% от чуждите инвестиции в цялата страна, сочат данните на НСИ. Това обяснява защо в столицата заплатите са с 67% по-високи от другите градове, безработицата е най-малка, а произведеният БВП на човек от населението изпреварва значително показателя за останалата част от страната. Общата сума на чуждите инвестиции в България от началото на демокрацията до края на 2015 г., до когато са последните детайлни данни по региони, е 23,163 млрд. евро. А вложените чужди капитали в нефинансовите предприятия в София-град са 12,111 млрд. евро. На второ място с близо седем пъти по-малко инвестиции се нарежда област Варна с 1,76 млрд. евро. Над 1 млрд. евро са привлекли и областите Бургас, Пловдив, София-област и Стара Загора - съответно 1,7 млрд. евро, 1,592 млрд. евро, 1,274 млрд. евро и 1 млрд. евро. Разликата между размера на чуждите инвестиции в тези шест области и останалата територия на страната е огромна. Това е причината Северна България да изостава значително в икономическото си развитие. Областите с най-малко чужди вложения се намират именно в Северна България. Това са Монтана (27,3 млн. евро) и Силистра (28,8 млн. евро). Сред областите с най-малко привлечени капитали от чужбина попадат и Кюстендил (42 млн. евро), Видин (77,8 млн. евро), Смолян (83 млн. евро) и Враца (85 млн. евро). Оказва се, че повечето чужди инвестиции са съсредоточени около трасето на магистрала "Тракия" плюс Варна. През последната година стартираха и няколко големи инвестиционни проекта в Сливен, които още не са отчетени в общата сума на вложенията. Със завършването на магистрала "Хемус" Северна България може да се окаже също толкова привлекателна за инвеститорите колкото южната част на страната, което пък ще доведе до повишаване на стандарта на живот там.
Източник: Стандарт (10.07.2017)
 
Износът на стоки за трети страни и ЕС се увеличава с 15,7% През периода януари - май 2017 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 20.5 млрд. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 15.7 на сто, а общата стойност на внесените стоки е 23.558 млрд. лв. и нараства с 20.1. на сто, съобщиха от Националния статистически институт. През първите четири месеца на годината износът на България за ЕС се увеличава с 8.6 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 10.419 млрд. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.3 на сто и е на стойност 11.759 млрд. лева. През април 2017 г. износът за ЕС намалява с 1.3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.503 млрд. лв., а вносът нараства с 10.8 на сто и е на стойност 2.986 млрд. лева. През периода януари - май 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 26 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7.244 млрд. лв., a вносът нараства с 34.8 на сто и е на стойност 8.648 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (11.07.2017)
 
12% ръст на строителната продукция в страната през май По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през май 2017 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.7% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 12.0% на строителната продукция през май 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. По данни на НСИ през май 2017 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 4.1%, а от гражданското/инженерното строителство - с 3.2%. На годишна база увеличението на строителната продукция през май 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп както при сградното строителство, където увеличението е с 19.3%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 3.9%.
Източник: econ.bg (11.07.2017)
 
Промишленото производство нараства с 9,6% през май на годишна база Промишленото производство нараства с 9,6% през май 2017 г. на годишна база, според календарно изгладения индекс на Националния статистически институ (НСИ). С 60,1% се увеличава производството на тютюневи изделия, а производството на текстил спада с 5,5%. По предварителни данни през май 2017 г. индексът, изчислен при сезонно изгладени данни, нараства с 2,7% в сравнение с април, информира НСИ. През май 2017 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 3,8%, преработващата промишленост - с 2,6%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,9%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на лекарствени вещества и продукти - с 13,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 13%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 10,4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 9,3%, производството на електрически съоръжения - със 7,2%. Спад е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11,7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 8,1%, производството на химични продукти - с 2,7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 13,5%, и в добивната промишленост - с 6,1%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 60,1%, производството на основни метали - с 41,9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 37,2%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 34%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14,6%. Намаление е отчетено при производството на текстил без облекло - с 5,5% и производството на облекло - с 2,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2017)
 
Оборотите в търговията на дребно отново ускоряват ръста през май Със съществени ръстове на оборотите изпращат месец май търговците на дребно в някои сектори на икономиката месец, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). От статистиката се вижда, че като цяло търговията на дребно отчита годишен ръст на обема на оборотите с 6,2%. Спрямо предходния месец април увеличението е от 1,3 на сто. В своята статистика от НСИ не включват търговията с автомобили и мотоциклети. Най-голямо увеличение на годишна база има при продажбата на облекла и обувки (с 18,9%) и компютърна и комуникационна техника (18,1%). В търговията с хранителни продукти и напитки има увеличение от 6 на сто. При търговията с фармацевтични продукти оборотите се повишават с малко над 12% на годишна база. По отношение на търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали обемите се свиват с 11,8%. Данните показват леко забавяне на спада - през април оборотите бяха с малко над 15% по-слаби спрямо април 2016 година. На месечна база увеличението на оборотите се дължи основно на търговията с компютърна и комуникационна техника - с 5,1%, както и на поръчките по пощата, телефона и интернет - с 2,5%. Оборотите при търговията с храни и напитки се увеличават с 1,2 на сто. По данни на НСИ при търговията с автомобилни горива оборотите растат с 0,7%.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2017)
 
Износът на стоки за трети страни и ЕС се увеличава с 15,7% През периода януари - май 2017 г. общо за трети страни и ЕС са изнесени стоки за 20 522.5 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 15.7 на сто, а общата стойност на внесените стоки е 23 558.2 млн. лв. и нараства с 20.1. на сто, съобщиха от Националния статистически институт. През първите четири месеца на годината износът на България за ЕС се увеличава с 8.6 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 10 418.6 млн. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.3 на сто и е на стойност 11 758.5 млн. лева. През април 2017 г. износът за ЕС намалява с 1.3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2503.4 млн. лв., а вносът нараства с 10.8 на сто и е на стойност 2985.5 млн. лева. През периода януари - май 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 26.0 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7244.4 млн. лв., a вносът нараства с 34.8 на сто и е на стойност 8 647.9 млн. лева.
Източник: Банкеръ (11.07.2017)
 
България оглави класациите за най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в ЕС България е сред шестте държави в ЕС, отчели най-ниска раждаемост - 9.1 на хиляда, наред с Италия (7.8 на 1000), Португалия (8.4 на 1000), Гърция (8.6 на 1000), Испания (8.7 на 1000) и Хърватия (9 на 1000). В България е отчетена най-високата смъртност в ЕС - 15.1 на 1000 души население, като на следващите места с близки данни са Латвия, Литва, Румъния и Унгария. Естественият прираст у нас е отрицателен и с най-лоши резултати в ЕС - минус шест на 1000 души население. Миналата година у нас са отчетени 65 хиляди раждания и 107 хиляди смъртни случая. Общо в ЕС се отчита ръст на населението до 511.8 милиона души (прираст от милион и половина души). ЕС отчита нулев естествен прираст - броят на новородените е равен на броя на починалите. Уточнява се, че отчитаният ръст се дължи на миграцията. Германия е най-многолюдната държава в ЕС с население от 82.8 милиона души. Тя е следвана от Франция (67 млн.), Великобритания (65.8 млн.), Италия (60.6 млн.), Испания (46.5 млн.) и Полша (38 милиона). Най-висок ръст на населението миналата година се наблюдава в Люксембург (19.8 на 1000), Швеция (14.5), Малта (13.8 на 1000). Най-отчетлив е отрицателният прираст в Литва (-14.2 на 1000), Латвия (-9.6), Хърватия (-8.7 на 1000). Най-висока е била раждаемостта в Ирландия (13.5 на 1000). В Европейския съюз миналата година са проплакали 5.1 милиона новородени. Броят на смъртните случаи в ЕС миналата година е бил с 91 хиляди души по-малко от предходната година.
Източник: Банкеръ (11.07.2017)
 
Xoтeлиepитe oтчитaт намаление на нощувките през май, съобщи НСИ. Заети са били едва една пета от леглата (21.1%). Броят на туристите е малко над половин милион, като има 6% спад спрямо същия месец на миналата година. По-чувствителен е отливът на българи (с 6.6%), а при чужденците свиването е с 5.5 на сто. Клиентите от България имат средно по 1.9 нощувки, а задграничните гости - по 3.5 нощувки. 76% от чужденците са избрали хотели с 4 или 5 звезди. Добрата новина е, че приходите от нощувки растат леко и са с 2.8% повече от май 2016 г.
Източник: Сега (12.07.2017)
 
Приходите на хотелиерите през май се увеличават при по-малко туристи и нощувки Приходите на хотелиерите през май се увеличават на фона на по-малко нощували туристи и нарастваща леглова база. Това се вижда от данните на Националния статистически институт за май 2017 г. спрямо година по-рано. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през май 2017 г. е 21.1%, като намалява с 1.2 процентни пункта в сравнение с май 2016 г. Броят на пренощувалите се понижава с 6.0% спрямо година по-рано до 503.5 хил. Нощувалите българи са с 6.6% по-малко - 273.6 хил. души, а чужденците са 229.9 хил., с 5.3% по-малко. Средният престой на българите е 1.9 нощувки, а на чужденците - 3.5 нощувки. Три четвърти от чужденците предпочитат хотелите с 4 и 5 звезди, докато българите се разпределят приблизително по равно в ниско- и висококатегорийните обекти. Общият брой на нощувките е 1.310 млн., или с 3.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от нощувки достигат 61.5 млн. лв., или с 2.8% повече в сравнение с година по-рано. Това се дължи на увеличението от чужди граждани с 4.8%, докато приходите от български туристи намаляват с 1 на сто. През май 2017 г. в страната са функционирали 2240 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи. Броят им е с 0.5% по-голям, отколкото през май 2016 г. Броят на леглата - 228.2 хиляди, с 2.8% повече.
Източник: Дневник (13.07.2017)
 
Оживление на пазара на жилищата в София След няколко години застой на пазара на жилища, последвал кризата от 2008 г., сега брокерите и строителните компании споделят мнението, че е настъпило оживление. Това на практика означава, че потенциалните преди купувачи са станали реални и по-смело пристъпват към покупката на дом. Този засилващ се интерес естествено се отразява на цените на жилищата. Но какво е станало с доходите през цялото това време? Брокери твърдят, че ако се говори за най-големия пазар - София, на практика се оказва, че при по-ниски цени на кв. м жилищна площ сега спрямо пика от 2008 г., доходите значително са се увеличили. Тези процеси са съпътствани и с най-големия спад на лихвите по кредитите, отчитан досега. Това означава, че по-малък процент от доходите отива за погасяване на жилищния заем.
Източник: econ.bg (13.07.2017)
 
Средният осигурителен доход се понижи до 814 лева през май Средният осигурителен доход се понижава до 814,36 лева през май, съобщи Националният осигурителен институт (НОИ). Показателят намалява значително спрямо предходния месец, когато достигна 825,92 лв. През януари средният осигурителен доход падна до 795,09 лева, а през февруари се понижи до 791,26 лева. Повишение на показателя донесе месец март, като стойността стигна 811,13 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г. е 789,50 лв. Сумата е важна за новите пенсионери, защото служи за изчисляване на пенсиите, отпуснати през юни 2017 г., припомнят от осигурителния институт.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2017)
 
Храните през юни поевтиняха с 1.2% и това доведе до месечна дефлация от 0.5%, съобщи вчера националната статистика. Най-силно са паднали цените на доматите, краставиците, зелето и картофите, както и на ягодите и черешите. Поевтинели са също така транспортът, облеклото и обувките, режийните за вода, ток и газ. През юни обаче са се увеличили цените на хляба, колбасите, киселото мляко, газираните напитки. Хотелиери и ресторантьори също са вдигнали цените, както и мобилните оператори. От началото на годината натрупаната инфлация е 0.7%.
Източник: Сега (14.07.2017)
 
Инфлацията в България продължава своето движение надолу и през юни Продължаващ спад на инфлацията отчита Националният статистически институт (НСИ) и през юни. От данните е видно, че индексът на потребителските цени през миналия месец достига 99,5%, тоест месечна дефлация от 0,5 на сто. От началото на годината (юни 2017 г. спрямо декември 2016 г.) инфлацията достига 0,7 на сто, а годишната инфлация се повишава до 1,9%, след като през май бе 2,3%. В основата на понижението са по-ниските разходи за транспорт, храни и облекло, става ясно от статистиката. На месечна база разходите за транспорт намаляват с 1,6%, а цените на хранителните продукти са с 1,2 на сто по-ниски. За облекло и обувки разходите намаляват с 0,6 на сто. В същото време има повишение на цените на алкохолните напитки и тютюневите изделия се увеличават с 0,2% на месечна база. По отношение на хранителните продукти най-голямо е понижението на цените на сезонни плодове като ягоди и череши (с 32,2%), на доматите, краставиците и зелето. Повишава се цената на хляба (с 1,8 на сто), на свинското месо (с 1,9%), както и на редица млечни продукти - кисели млека с 2,4%, млечни масла - с 3,8%. По отношение на нехранителните стоки цената на бензините отчита намаление. При най-масовия А95Н то е от 2,2%, а при А98Н - от 1,7%. Дизеловото гориво е поевтиняло с 3,4%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за юни 2017 г. спрямо май 2017 година е 99,8%, т.е. месечна дефлация от 0,2%. Инфлацията от началото на годината е 0,3%, а годишната инфлация - 1,1%. Средногодишната инфлация за периода юли 2016 година - юни 2017 година спрямо периода юли 2015 година - юни 2016 година е 0,1%. Средностатистическото ниво на инфлацията в България за периода 1996 г. - 2017 г. възлиза на 69,49 на сто, достигайки рекордната стойност от 2019,50 на сто през март 1997 г. и рекордно ниската стойност от -2,60 на сто през февруари 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (14.07.2017)
 
Безработицата в България спада и през юни Безработицата в България през юни се понижава до 6,8% - спад с 0,3 процентни пункта спрямо юни и с 1,6 процентни пункта спрямо юни 2016 г., отчита Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни лица в бюрата по труда през месеца е 224 167. Те намаляват с 9 662 души спрямо предходния месец, а в сравнение с юни 2016 г. - с 50 109 лица. Започналите работа през юни 2017 г. безработни лица са общо 23 188, от които 20 238 на първичния пазар на труда, показват още данните на Агенцията. В субсидирана заетост са включени 2 950 безработни. От тях 1 382 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост от Закона за насърчаване на заетостта. По схеми на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ на работа са постъпили 1 568 безработни лица. Заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар през месеца са 19 016, като от тях частният сектор е обявил 80,5%. В сравнение с юни 2016 г. броят на заявените свободни работни места на първичния пазар нараства с 1,3% или със 753 броя. Най-много свободни работни места на първичния пазар през месеца са заявени от преработващата промишленост (6 129); търговията (2 730); хотелиерството и ресторантьорството (2 319); административните и спомагателните дейности (1 647); строителството (1 218); селското, горското и рибното стопанство (738); транспорта, складирането и пощите (708); операциите с недвижими имоти (698); държавното управление (610) и други. Работодателите търсят най-често работници в преработващата промишленост, персонал в сферата на персоналните услуги (готвачи, бармани, сервитьори), оператори на стационарни машини и съоръжения, квалифицирани работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни, неквалифицирани работници по събиране на отпадъци и сродни на тях, продавачи, монтажници, водачи на МПС и подвижни съоръжения и други.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2017)
 
Безработицата падна под 7% през юни Безработицата намалява с 0.3 процентни пункта през юни спрямо май до 6.8%, съобщи Агенцията по заетостта. Спадът спрямо юни 2016 г. е с 1.6 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през месеца е 224 167. Те намаляват с 9 662 души спрямо предходния месец, а в сравнение с юни 2016 г. са с 50 109 по-малко. През миналия месец са започнали работа 23 188 безработни като 20 238 са намерили реализация на на първичния пазар на труда. В субсидирана заетост са включени 2 950 души. Заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар през месеца са 19 016, четири от всеки пет са в частния сектор. Спрямо година по-рано свободните позиции са с 1.3% повече. Най-много работници се търсят в преработващата промишленост (6 129); търговията (2 730); хотелиерството и ресторантьорството (2 319); административните и спомагателните дейности (1 647); строителството (1 218); селското, горското и рибното стопанство (738); транспорта, складирането и пощите (708); операциите с недвижими имоти (698); държавното управление (610). Най-търсените професии по заявените свободни места в бюрата по труда са работници в преработващата промишленост, персонал в сферата на персоналните услуги (готвачи, бармани, сервитьори), оператори на стационарни машини и съоръжения, квалифицирани работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни, неквалифицирани работници по събиране на отпадъци и сродни на тях, продавачи, монтажници, шофьори.
Източник: Дневник (17.07.2017)
 
Ръст при продажбите на нови автомобили в България Зa изминaлия юни пpoдaжбитe нa нoви ?oли в Бългapия ca ce yвeличили c внyшитeлнитe 31.4% дo 3206 броя. A peгиcтpaциятa нa нoви aвтoмoбили зa пъpвитe шecт мeceцa нa гoдинaтa y нac ca дocтигнaли 14 749 eдиници, ?oeтo пpeдcтaвлявa pъcт oт 19.3 пpoцeнтa. Тези данни разпространи Acoциaциятa нa aвтoмoбилнитe пpoизвoдитeли в Eвpoпa (АСЕА). ?poдaжбитe в ЕС пpeз юни ca дocтигнaли 1,49 милиoнa eдиници пpи 1,46 милиoнa зa cъщия мeceц гoдинa пo-paнo. Pъcтът e 2.1%, ?aтo ce oтчитa нaй-дoбpoтo пocтижeниe зa тoзи мeceц oт 2007-тa гoдинa нacaм. Зa пъpвитe шecт мeceцa нa гoдинaтa peгиcтpиpaнитe нoви aвтoмoбили в cтpaнитe oт Eвpoпeйc?ия cъюз ca нapacнaли c 4,7% - дo 8,21 милиoнa eдиници. Ha чeтиpи oт пeттe ocнoвни eвpoпeйc?и пaзapи ce нaблюдaвa пoдoбpeниe - Итaлия (+8.9%), Иcпaния (+7.1%), Гepмaния (+3.1%) и Фpaнция (+3.0%), a във Beли?oбpитaния имa пoнижeниe oт 1.3%. Лидep нa eвpoпeйc?ия пaзap ocтaвa ?oнцepнът Vоlkѕwаgеn, yвeличил дeлa cи пpeз юни дo 23,1% oт 23% пpeз юни 2016 гoдинa. Map?итe нa гpyпaтa ca пpoдaли oбщo 344,9 xиляди aвтoмoбили пpeз мeceцa. Paзшиpявa пpиcъcтвиeтo cи и фpeнc?aтa ?oмпaния Rеnаult oт 12,3% нa 12,4% дял нa пaзap в EC и peaлизиpaни 184,2 xиляди лe?и ?oли. Tpeти e дpyгият фpeнc?и пpoизвoдитeл РЅА Grоuр, ?oйтo yвeличaвa пpoдaжбитe cи пpeз мeceцa c 4 нa cтo - дo 153,9 xил. ?oли и пo?aчвa дeлa cи нa пaзapa oт 10,1% дo 10,3%.
Източник: Банкеръ (17.07.2017)
 
Поскъпнаха захар, брашно и кайма С 0,6 на сто поскъпна захарта на едро през изминалата седмица и килограм се продава по 1,59 лв. Цената на брашното тип "500" също се е повишила с 2,5 на сто до 0,80 лева за килограм, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Каймата е поскъпнала с 3,7 на сто и се търгува по 4,80 лева за килограм. С 3,7 се е покачила цената и на лимоните до 3,05 лева за килограм на едро. Цената на едро на някои плодове и зеленчуци през миналата седмица се е понижила сезонно. Оранжерийните домати поевтиняват с 20,4 на сто и се продават по 1,17 лева за килограм, а градинските домати - с 24,2 на сто до 1,38 лв. за кг. Оранжерийни краставици поевтиняват с 16 на сто до 0,84 лева средно за килограм. Краставиците, гледани в открити площи, се търгуват по 1,30 лв. за килограм. Цената на едро на килограм картофи се е понижила с 2,6 на сто до 0,74 лева, а килограм моркови се продава по 0,77 лева. Зелето поевтинява с 14,3 на сто и се търгува по 0,42 лв. за кг на едро. Тиквичките поевтиняват с 4,1 на сто до 0,70 лева за килограм. Зелените чушки се продават по 1,60 лева за килограм на едро. Ябълките поевтиняват с 0,6 на сто до 1,55 лв. за кг. Цената на дините пада 33,3 на сто до 0,40 лева за килограм. Кравето сирене поевтинява с 0,7 на сто и се продава средно по 5,86 лв. за кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 10,01 лв. за кг. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се е понижил от началото на месеца с 2,9 на сто до 1,310%, сочат още данните от ДКСБТ.
Източник: Дума (17.07.2017)
 
Вносът на стоки, произведени в България и Румъния за Швейцария, се е увеличил 10 пъти за последните 10 години. Това се съобщава в анализ на Федералната митническа служба на Швейцария по повод на 10-годишнината от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Общият размер на износа от България за Швейцарската конфедерация през 2016 година възлиза на 261 млн. франка (почти 462 млн. лв.), съобщи Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, цитирана от Инвестор. Износът на Конфедерацията за България е на стойност 360 млн. франка, което е рекорд в стойността на изнесените за България стоки. Швейцария е внесла от България текстил, облекла и обувки за над 100 млн. франка. На второ място са машини, метали и електроника, като България изнася основно метали, а Румъния - превозни средства. Основните стоки, които се изнасят от Швейцария за двете балкански страни, са химически и фармацевтични продукти.
Източник: Сега (18.07.2017)
 
1,3% инфлация отчете еврозоната през юни Инфлацията в еврозоната е забавила темпа през юни до 1,3%, обяви Евростат. През май потребителските цени в 19-те страни са се повишили с 1,4 на сто. Най-ниската инфлация в еврозоната е отчетена в Ирландия - минус 0,6%, а най-високи стойности има в трите балтийски страни: 3,5% в Литва и по 3,1 на сто за Естония и Латвия. В целия ЕС инфлацията през юни е била 1,4% спрямо 1,6% през май. В България инфлацията през юни е била 1,1% спрямо минус 1,9% същия месец година по-рано, се посочва на сайта на Евростат.
Източник: Монитор (18.07.2017)
 
Стокообменът между България и Швейцария расте Вносът на стоки, произведени в България и Румъния за Швейцария, се е увеличил 10 пъти, а износът е нараснал 3 пъти за последните 10 години. Това се съобщава в анализ на Федералната митническа служба на Швейцария по повод на 10-тата годишнина от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. За периода 2000-2008 година вносът от България се увеличава с 18%, от Румъния - с 15%, а от ЕС - средно с 5%. Общият размер на износа от България за Швейцарската конфедерация през 2016 година възлиза на 261 млн. франка (почти 462 млн. лв.), съобщи Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Износът на Швейцария за България и Румъния за миналата година е 1% от целия износ на страната. След 2000 година търговският обмен с България нараства с 14% годишно, а с Румъния – с 22%, което е значително по-високо в сравнение с износа за ЕС, който като цяло расте с по 6%. През 2016 година износът на Конфедерацията за България е на стойност 360 млн. франка, което е рекорд изобщо в стойността на изнесените за България стоки. България и Румъния изнасят основно текстил, облекла и обувки. През 2016 година Швейцария е внесла от България текстил, облекла и обувки за над 100 млн. франка, или това е 41% от целия внос от България. Румънската държава е изнесла текстил, облекла и обувки за 211 млн. франка, или 36% от общия внос. На второ място са стоки и продукти от групите - машини, метали и електроника, като България изнася основно метали, а Румъния – превозни средства. Основните продукти, които се изнасят от Швейцария за двете балкански страни, са химически и фармацевтични продукти, които правят почти половината от целия износ.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2017)
 
Унгария е в топ 10 на инвеститорите у нас Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева проведе работна среща с унгарския си колега Петер Сиярто, който отговаря и за търговията. Сиярто изтъкна отличните отношения в полето на бизнеса между Будапеща и София. Унгария е сред важните икономически партньори на България и е в топ 10 на чуждестранните инвеститори с 1114.5 млн. евро преки инвестиции за периода 2002-2017 г., като стокообменът за 2016 година е 1388 млн. евро. Освен бизнеса Захариева и унгарският й колега обсъдиха двустранните отношения и възможностите за по-задълбочено сътрудничество в енергетиката и икономиката. Те подчертаха, че трябва да се ускори работата по регионалните енергийни проекти, коeто да позволи диверсификация не само по маршрутите, но и по източниците на доставка. Европейската комисия вече подкрепи българската инициатива за газовия хъб "Балкан", който да допринесе за изграждане на конкурентен и либерализиран газов пазар. Вицепремиерът Захариева направи преглед на плановете за изграждане на интерконекторни връзки и терминали за втечнен газ в региона. Двамата разговаряха и за перспективите пред Западните Балкани. "Единственият път пред региона е държавите да получат европейска перспектива", изтъкна Захариева. Европейският път на Балканите е приоритет и на унгарското председателство на Вишеградската група, и на Българското председателство на Съвета на ЕС, посочи още тя. По отношение на миграцията Екатерина Захариева подчерта, че това е проблем за целия съюз и изисква общоевропейски решения, за които България настоява още от 2013 г.
Източник: Банкеръ (18.07.2017)
 
Жилищата в България поскъпват с един от най-бързите темпове в ЕС Цените на жилищата в България отбелязват един от най-големите ръстове през първото тримесечие в Европейския съюз на годишна база – 8,8%. Това показват последните данни на Евростат, публикувани в сряда. Така страната ни заема пето място в класацията, като лидер е Чехия с повишение от 12,7%. След нея се нареждат Литва (ръст от 10,2%), Латвия (10,1%) и Ирландия (8,9%). От статистиката се вижда, че през последните няколко години се наблюдава стабилен ръст на цените на жилищата в България, след като през първото тримесечие на 2014 г. той е бил едва 0,7%. Макар че през четвъртото тримесечие на миналата година цените леко са се понижили, през първите три месеца на 2017 г. те отново тръгват нагоре. На тримесечна база обаче нещата изглеждат по малко по-различен начин. От публикуваните данни става ясно, че жилищата у нас са поскъпнали с 1,8% през първото тримесечие на 2017 г. спрямо предишните три месеца. В периода октомври-декември обаче повишението е било от 2,4% на тримесечна база. Като цяло цените на жилищата в Европейския съюз са нараснали с 4,5% на годишна база през първото тримесечие. Увеличението в еврозоната е малко по-слабо – 4,0%. На тримесечна база жилищата в ЕС са поскъпнали с 0,7%, а в еврозоната – с 0,4%. Само в две държави в Европейския съюз се отчита понижение на цената на жилищата на годишна база – Кипър (-0,4%) и Италия (-0,1%). В сравнение с предишното тримесечие обаче спад се наблюдава в повече страни, като най-голям той е в Малта (-5,4%), Словакия (-2,4%) и Кипър (-1,4%). Евростат не разполага с данни за движението на цените на имотите в Гърция.
Източник: econ.bg (20.07.2017)
 
БСК: Нетните заплати в България са по-високи от Македония и Сърбия Твърдения, че „в Румъния и Сърбия средната заплата е с около една трета по-висока от тази у нас, а Македония е с 16% напред“, имат качеството на фалшиви новини, пишат от Българската стопанска камара (БСК) в свой сравнителен анализ по темата. От камарата посочват, че според статистическите данни за периода април-май 2017 г. брутната работна заплата в Македония и Сърбия надхвърля тази в България с 2%, но нетният й размер в България е по-висок с около 11% спрямо Македония и с 6% спрямо Сърбия. Относително високото ниво на средните заплати в Македония и Сърбия има своята висока социална цена – по-ниска заетост и съответно три пъти и два пъти по-високо ниво на безработица спрямо това в България, коментират от БСК. Оттам посочват още, че значителното изоставане на заплащането у нас спрямо Румъния, съответно от около 27% и 20% при брутната и нетната заплата, има своето логично обяснение в равнището на производителността, БВП на глава от населението и реформите на трудовото законодателство. През 2016 г. Румъния е достигнала равнище на производителност на едно лице по паритет на покупателната способност - ППС от 62,6%, а България – 45,1% от средното равнище за Европейския съюз. Това обяснява защо при над 38,8% по-висока производителност на труда в Румъния средният румънски работник или служител получава с около 20% по-висока от българската нетна средна работна заплата. Преди присъединяването към ЕС през 2007 г. България изпреварваше Румъния по този ключов показател, допълват от камарата. БВП на глава от населението по ППС в щатски долари за Румъния по данни на Световната банка и Международния валутен фонд надхвърля 22% от достигнатото в България. Освен това Румъния предприе радикална реформа на своето трудово законодателство, подчертават от БСК. Според анализа твърденията за ниския дял на компенсацията на наетите лица (разходите за труд) от 20% в добавената стойност също не отговарят на действителността. По предварителни данни на НСИ през 2016 г. делът на компенсацията на наетите лица в брутната добавена стойност е достигнал 48% при изходно равнище 41,8% през 2010 г. Това съотношение e сравнимо с достигнатото средно равнище в ЕС от 53,1%, в Словакия – 43,4%, Полша – 41,9%, Чехия – 45,3%.
Източник: Инвестор.БГ (24.07.2017)
 
За 15 години доходите в София са скочили 4 пъти, във Видин - два пъти За 15 години доходите в София са се увеличили 4.36 пъти, докато във Видин са нараствали много по-бавно - там увеличението е само два пъти. Заради трудовата миграция Перник вече гони столицата по доходи. В други области обаче се наблюдава срив - Пазарджик изпада от групата на най-богатите до най-бедните. Ножицата ще продължи да се разтваря, защото в структурата на доходите все по-голямо значение има заплатата, а в бедните области със застаряващо население и със слаб трудов пазар пенсиите заемат по-голяма тежест в семейния бюджет. Те обаче няма как да компенсират нарастването на трудовите доходи. Това показва анализ на доходите за периода 2001-2016 г. на Института за пазарна икономика и геоинформационна компания "Мапекс". За този период средният годишен доход на човек от домакинството е нараствал с по 240 лв. на година и за 2016 г. е стигнал 5167 лв. Зад тази усреднена стойност обаче се крият огромни разлики по области. В София средният годишен доход на човек през миналата година е бил 7349 лв. и в най-високата група доходи столицата е сама. През 2001 г. обаче тя изобщо не е била сред най-богатите, а е била в една подоходна група с Видин и Сливен. Любопитно е, че според данните доходите в столицата започват да растат чак след 2005 г., а дотогава са били около средните за страната. Днес разликата с Видин е 2.1 пъти. Във втората група с високи доходи - между 5780 и 6540 лв., отново има само една област - Перник. Тя дължи възхода си най-вече на всекидневната трудова миграция към столицата. В златната среда с доходи между 5020 лв. и 5780 лв. са седем области - Плевен, Русе, Варна, Габрово, Стара Загора, Ямбол, Смолян. Тотално различна е картината в дъното на доходите. В групата с най-ниско ниво на доходи през 2001 г. е имало само една област - Търговище, с годишен доход под 1260 лв. В следващата група - между 1260 лв. и 1420 лв. - са попадали Монтана, Ловеч, Велико Търново, Добрич и дори Пловдив и Стара Загора. 15 години по-късно в двете най-ниски групи вече има 19 области. На най-ниското ниво, което вече е до 4260 лв., Търговище не е сама. Компания й правят още Видин, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Разград, Силистра и Кърджали. Следващата група области са с доходи между 4260 лв. и 5020 лв. Стара Загора се е измъкнала в по-горна група, но Пловдив си остава тук. На това ниво са още Кюстендил, Благоевград, Шумен, Хасково, София-област, Враца, Велико Търново, Добрич, Бургас. "Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години", отбелязват от ИПИ. София не е единствената област, която сериозно "мигрира" в класацията на доходите. Пазарджик се е сринал за 15 г. - през 2001 г. е бил в групата на най-богатите области, а през миналата година вече прави компания на най-бедните с годишен доход под 4260 лв. на човек. Силистра и Разград са били в средата по доходи, а сега са на дъното. "Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София. Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната", заключават от ИПИ.
Източник: Сега (25.07.2017)
 
Бум на сделките с нежилищни имоти, ползвани за живеене по Черноморието Нежилищните имоти, „подходящи за живеене“, стават все по-търсени в черноморските региони в България, показва анализ на сайта Imoti.net на базата на данни от брокери. Гаражи, складове, тавански помещения, сутерени, партерни помещения, стари фабрики, училища и други подобни се купуват усилено с цел живеене. Тази тенденция се наблюдава най-вече по Северното Черноморие, стана ясно по време на дискусия на Imoti.net във Варна. В съвременното строителство заради ограничението в броя на етажите за определени райони и изискването жилищните имоти да имат минимална площ, санитарно помещение, мазе, паркомясто и т.н. често строителните компании се принуждават да заобикалят тези правила и да изграждат имоти, които не отговарят на критериите за жилище, но позволяват да бъде обитавано с такава цел. Данните сочат, че основните критерии за избор на подобен имот са цената и локацията. Дълго време партер и последен етаж бяха пренебрегвани от купувачите, но вече не, казват от Imoti.net. В същото време в централните и крайморските райони няма предлагане на свободни имоти. Не е за подценяване и възможността, която такъв тип имоти предоставя за развихряне на въображението в интериорния дизайн и изграждане на оригинална вътрешна архитектура. От старите имоти интерес предизвикват необитаеми и неизползваеми големи сгради, като училища, фабрики, промишлени сгради, складове и др. Това са интересни обекти, които имат изградена инфраструктура, построени са стабилно, имат големи прилежащи дворове и чрез един съвременен ремонт се превръщат в прекрасни имения. Подмяната на предназначението на подобен имот е дълга и тромава процедура, но в далечна перспектива си заслужава, защото данъците за жилищен имот са по-ниски, отколкото за нежилищен. Предимно млади хора, студенти, IT специалисти и арт личности са основните клиенти, които смело променят сделките с имоти на Черноморието, особено във Варна и региона. Брокерите прогнозират тази тенденция да се развие и в други райони на страната. Това е причината Imoti.net да въведе възможност за публикуване и търсене на обяви за имоти по критерия „подходящ за живеене“, с което въведе иновация в сайтовете за обяви за недвижими имоти.
Източник: econ.bg (26.07.2017)
 
Бум на екскурзиите в чужбина отчита НСИ за юни Сериозно нарастване на екскурзиите на българи в чужбина през юни отчита Националният статистически институт. Според официалните данни през миналия месец на почивка и екскурзия извън страната са били почти 190 000 души, което представлява рекорд за последните десет години и с 3,1% повече, отколкото през същия месец на миналата година. Най-голям интерес за почивка за българските туристи продължават да са Турция и Гърция, които са посетени съответно от около 40 000 и 35 000 български туристи. Интересът към тези две дестинации обаче не расте, за разлика от този към други южни държави. Пътуванията за Италия например растат с 30,2% в сравнение с година по-рано. Другите дестинации със сериозен ръст за пътуванията са Испания, където годишното повишение на посещенията е 19,4%, Австрия – 15,3%, Чешката република – 14,5%. В НСИ са регистрирали над 618 хиляди излизания зад граница – с 9,5% увеличение в сравнение с година по-рано. Увеличение има и при пътуванията до Франция – 6,9%, Гърция – 6,7%, бившата югославска република Македония – 6,6%, Германия – 6,6%, Турция – 1,3%. Едновременно с това българите са намалили посещенията си в Израел със 7,1%, в САЩ – с 4,1%, в Полша – с 1,8%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юни 2017 г. формират пътешествията с други цели – гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, които заемат 45,5% от всички излизания зад граница. Следват ги пътуванията с цел почивка и екскурзия – 30,6%, пътуванията със служебна цел са с дял от 23,9%. В сравнение с юни 2016 г. e регистрирано увеличение при всички пътувания: с други цели – ръстът е с 19%, с цел почивка и екскурзия – с 3,1%, и със служебна цел – с 2,1%. През миналия месец посещенията зад граница с други цели са били 63,3% от пътуванията към Сърбия и 61,1% – към Турция. Посещенията със служебна цел в Германия възлизат на 44,4%, а тези към Италия и Испания с цел почивка и екскурзия са съответно 59,8% и 51% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни. Над 1,448 млн. броя са регистрираните посещения на чужденци в България през юни, отчита статистиката на НСИ. (табл. 2 от приложението) Това е с 6,9% повече в сравнение с година по-рано. Регистрирано е увеличение при пътуванията с други цели – с 20,4%, с цел почивка и екскурзия – с 5,9%, докато посещенията със служебна цел намаляват със 17,1%. От общия брой чужденци, посетили България през миналия месец, делът на гражданите от Европейския съюз е 60%, или с 4,4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Нидерландия - с 35,1%, Обединеното кралство - с 27,9%, Франция - с 25,5%, Полша - с 16%, Белгия - с 13,7%, Румъния - с 2,3%, Германия - с 1,1%, и други. С 11,5% по-малко са унгарците, пресекли българската граница, с 2,4% намаляват чехите, дошли в страната ни, и с 1,8% са по-малко гърците, пребивавали в България. Увеличават се обаче посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” с 10,1%, като най-голям е ръстът на граждани от Украйна – 17,8%. През юни 2017 г. преобладава делът на посещенията на чужденци с цел почивка и екскурзия – 51,5%, следвани от пътуванията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) – 36,2%, и със служебна цел – 12,3%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 97,8% от пребиваването на израелци в България, 95,4% са пътуванията на норвежци, и 92,8% на граждани от Руската федерация.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2017)
 
Заводските цени се понижиха с 0.2% през юни Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. намалява с 0.2% спрямо май, съобщи Националният статистически институт. В преработващата промишленост понижението е с 0.3%, а в енергетиката - с 0.1%. В добивната промишленост цените се вдигат с 0.8%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост е отчетено в печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.7%, при производството на облекло и на превозни средства, без автомобили - по 0.4%. Увеличение е регистрирано при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.9%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.7%. Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. нараства с 3.1% спрямо със същия месец на 2016 г. Поскъпването в добивната промишленост е с 8.7%, в преработващата промишленост - с 2.8%, а в производството и разпределението на електро- и топлоенергия и газ - с 3.0%. В преработващата промишленост най-значително поскъпва производството на основни метали - с 12.5%, при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета увеличението е с 5.0%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.6%. Намаление е регистрирано при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 0.3%.
Източник: Дневник (31.07.2017)
 
21% ръст на производството на твърди горива през май 2017 г., отчита НСИ По данни на Националния статистически институт (НСИ) през май 2017 г. спрямо април 2017 г. нараства производството на: твърди горива - с 21.0% до 2 846 хил. т; безоловен бензин - с 1.9% до 160 хил. т; дизелово гориво - с 11.3% до 286 хил. т. Същевременно намалява производството на електроенергия - с 6.4% до 3 206 ГВтч. Без изменение остава производството на пропан-бутанови смеси и природен газ. През май 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - с 38.2%; пропан-бутанови смеси - с 37.5%; безоловен бензин - с 1.3%; дизелово гориво - с 9.2%; природен газ - с 28.6%; електроенергия - с 3.6%. През май 2017 г. спрямо април 2017 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 20.9% до 2 943 хил. т; безоловен бензин - с 14.6% до 47 хил. т. По данни на НСИ намаляват доставките на: дизелово гориво - с 16.8% до 154 хил. т; природен газ - с 15.7% до 220 млн. м3; електроенергия - с 8.6% до 2 504 ГВтч. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение. През май 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - с 39.0%; пропан-бутанови смеси - с 2.3%; безоловен бензин - с 6.8%; електроенергия - с 3.5%. Същевременно намаляват доставките на природен газ - с 4.3%. Без изменение остават доставките на дизелово гориво.
Източник: econ.bg (31.07.2017)
 
ИНДЕКСИ НА ЦЕНИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛ В ПРОМИШЛЕНОСТТА , ЮНИ 2017 ГОДИНА Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. намаля ва с 0.2 % спрямо предходния месец. По - ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.3 % , и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1% , докато в добивната промишленост е отчетено увеличение с 0.8 %. По - съществено намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.7 % , при производството на облекло и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.4% , а увеличение е регистрирано при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.9% , и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.7% . Общият индекс на цените на производител през юни 2017 г. нараства с 3.1% в сравнение със същия м есец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 8.7% , в преработващата промишленост - с 2 .8% , и при производството и разпределението на електри ческа и топлоенергия и газ - с 3.0 % .
Източник: НСИ (31.07.2017)
 
Брутният външен дълг на България намалява с 1,7% за година Брутният външен дълг на България (частен и държавен) към 31 май е 34,206 млрд. евро (69,2% от БВП), като намалява с 1,7% на годишна база (599 млн. евро). В края на май той беше равен на 73,5% от БВП, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата от дълговете на всички местни лица към кредитори извън страната към 31 май намалява с 4,5% (1,235 млрд. евро) до 26,039 млрд. евро (76,1% от брутния дълг, 52,6% от БВП), изчислиха експертите на централната банка. Краткосрочните задължения възлизат на 8,167 млрд. евро (23,9% от брутния дълг, 16,5% от БВП) и нарастват с 8,5% (636,6 млн. евро) в сравнение с година по-рано, когато бяха 7,530 млрд. евро (15,9% от БВП). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май е 6,435 млрд. евро (13% от БВП) и се понижава с 3,2% (209,3 млн. евро) в сравнение с година по-рано, когато възлизаше на 6,644 млрд. евро и беше 14% от БВП. Външните задължения на сектор Банки са 4,446 млрд. евро (9% от БВП). Те се повишават с 19,5% (726 млн. евро) спрямо май миналата година, когато представляваха 7,9% от БВП. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,215 млрд. евро (22,7% от БВП) като са по-малко с 436,1 млн. евро (3,7%) на годишна база. Към 31 май вътрешнофирменото кредитиране е 12,110 млрд. евро (24,5% от БВП) и намалява с 5,3% (679,6 млн. евро) в сравнение с месец май миналата година. Статистиката на БНБ отчита, че за първите пет месеца на годината получените кредити и депозити от нерезиденти възлизат на 1,616 млрд. евро (3,3% от БВП) при 3,208 млрд. евро (6,8% от БВП) за същия период миналата година. От тях 40,5 млн. евро (2,5% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 713,1 млн. евро (44,1% от общия размер) за сектор Банки, 352,3 млн. евро (21,8%) за Други сектори, а 510,1 млн. евро (31,6%) са за вътрешнофирмено кредитиране. През периода януари – май 2017 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са над 1,588 млрд. евро (3,2% от БВП) при 2,094 млрд. евро (4,4% от БВП) за същия период на миналата година. Нетният външен дълг в края на май е 1,871 млрд. евро и намалява с 25,8% (650 млн. евро) спрямо края на миналата година. Понижението се дължи от една страна на нарастването на брутните външни активи (с 214 млн. евро, 0,7%), а от друга – на намалението на брутния външен дълг (с 436 млн. евро, 1,3%), изчисляват в централната банка. Като процент от БВП нетният външен дълг възлиза на 3,8% в края на май 2017 г. при 5,3% в края на 2016 година. Нетният външен дълг намалява с 61,1% (2,935 млрд. евро) на годишна база от 4,807 млрд. евро, колкото отчете БНБ в края на май миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2017)
 
В половината български фирми шефът е и единствен работник Българските фирми масово работят на принципа "сам юнак на коня". Над 152 000, или 44.9%, от активните предприятия са с нула наети лица. Това означава, че шефът е и единствен служител/работник. Данните за "демографията" на предприятията обяви вчера Националният статистически институт. Изследването на НСИ, което разглежда т.нар. жизнен цикъл на компаниите - тяхното раждане, живот и смърт, обхващат петгодишен период - от 2011 до 2015 г. Оказва се, че огромната част от българските предприятия са микро - в тях работят между един и пет души. Числата за последната година от изследването, 2015-а, са много показателни. 63.2% от родените тогава фирми са моно - състоят се от 1 човек, 33.2 процента са с до четирима наети, а едва 3.6 процента са с персонал над пет души. Изследването разкрива и друг любопитен факт - през 2015 г. в България са развивали дейност точно 339 175 предприятия. Все пак броят на заетите лица в групата "10 и повече наети лица" е 69.5% от заетите в периода 2011-2015 г., но делът на предприятията в тази група е едва 8% от общия брой активни фирми, отчита НСИ. Интересни са и данните на продължителността на живот на бизнеса. Едва около 4.8% от фирмите, създадени през 2010 г., продължават да работят и през 2015 г. Най-жизнеспособни се оказват предприятията, работещи в сектора на енергетиката, и по-специално насочените към производство и разпределение на ток и топлинна енергия. Най-малък брой от фирмите, преживели 5 години, са били от сферата на добивната промишленост. Едва 3.4% от фирмите в преработващата и 3.6% в строителната индустрия успяват да оцелеят пет години след своето създаване, отчитат още от НСИ. Прави впечатление, че близо две трети от всички заети през 2015 г. са се трудили в три сектора - "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети"(37.1%), "Преработваща промишленост" (15.4%) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (11.6%). Общо през периода 2011-2015 г. 40.1% от фирмите, или 136 133 предприятия, са с 1 до 4 наети. Най-нисък е делът на предприятията в групата "5 - 9 наети лица". Средно за периода той е 7.4%, а в групата "10 и повече наети лица" средно за разглеждания петгодишен период попадат 8% от активните предприятия.
Източник: Сега (01.08.2017)
 
България е сред страните с най-бързо покачващи се цени на жилищата Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. Това се казва в годишния макроикономически доклад на Industry Watch с фокус: „Потребление и кредитиране в растеж: рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018“. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси. През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които: След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие. Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%. Все по-засилената интеграцията на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година. Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима. Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ. Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики: Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал. За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите. Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.
Източник: econ.bg (01.08.2017)
 
Вътрешното потребление и инвестициите - източници за растеж в идните 2 години В последните тримесечия са видни все по-отчетливи сигнали за относително засилване на вътрешното потребление и инвестициите като източници за растеж в следващите 12-24 месеца. Това посочват от Industry Watch в своя редовен годишен макроикономически доклад. Анализът е с фокус: „Потребление и кредитиране в растеж: рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018“. В доклада се отчита, че към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси. Анализът проследява промените в редица индикатори, които потвърждават тези тенденции. Икономистите посочват динамиката на пазара на труда. След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца. Намаляват обаче хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие. На следващо място се отчита друг процес - все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%. Засилващата се интеграцията на българската икономика в общия пазар на ЕС през последната година също позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година. Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор, посочва се още в анализа. В резултат политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима. Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ. Търсенето на жилищни имоти напоследък е подкрепено от ръста на доходите и заетостта, от ускоряването на кредитирането и от акумулираните значителни спестявания по време на кризата. В периода, предшестващ световната криза, ръстът на цените на имотите изпреварваше темпа на покачване на заплатите, а след 2009 г. тази тенденция се обърна – средната заплата се повишава по-бързо от цената на апартаментите. Едва в края на 2016 г. ръстът на жилищните цени догони повишението на заплатите. По този начин покупателната сила на средната месечна заплата се утроява спрямо 2008 г., измерена в квадратни метра жилищна площ. През 2008 г., по време на пика на жилищния бум, една месечна заплата е била достатъчна за закупуване на едва 0.35 кв.м., а през 2017 г. това съотношение е около 1. Същевременно, кредитната експанзия се ускорява значително. През последните 12 месеца до юни 2017 г. са отпуснати с 38% повече нови заеми за покупка на жилище спрямо предходния 12-месечен период. Кредитният растеж е насърчен от понижението на лихвите по жилищните заеми, които падат с 1.1 процентни пункта спрямо година по-рано, достигайки 3.9% в средата на 2017 г. Заради наличието на тези благоприятни предпоставки, цените на жилищата в страната и най-вече в най-големите областни центрове ще продължат да се повишават и през второто полугодие на 2017 г. Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още се отчитат значителни разлики, посочва се в анализа. Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал. За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите. Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2017)
 
Безработицата в ЕС: между 2.9% в Чехия и 21.7% в Гърция Безработицата в еврозоната през юни се е понижила до 9.1% спрямо 9.2% през май и 10.1% на сто през юни миналата година, съобщава европейската статистическа служба "Евростат". Това е най-ниското равнище на безработица в европейския валутен съюз от февруари 2009 г. Сред страните членки на ЕС най-ниска е била безработицата през юни в Чехия (2.9%), Германия (3.8%) и Малта (4.1%). Най-висок показателят е бил в Гърция (21.7%), и Испания (17.1%). В България равнището на безработица се е свило до 5.9% през юни спрямо 6% през май. През същия месец на миналата година безработицата в страната е била 7.8%. Младежката безработица в ЕС е била 16.7% през юни спрямо 16.9% през май. В България младежката безработица се е повишила от 13% през май до 13.2% през юни.
Източник: Дневник (02.08.2017)
 
Средната доходност на пенсионните фондове се повиши до 4.56% Българските универсални пенсионни фондове, в които се осигуряват за "втора" пенсия над 3.6 млн. граждани, са увеличили чувствително доходността на поверените им средства. Към края на първата половина на годината те са увеличили спестяванията на клиентите си с 4.56%. За сравнение - три месеца по-рано доходността беше едва 2.10%, показват изчисленията на Комисията за финансов надзор. Финансовият регулатор оповестява представянето на сектора като цяло и на всеки фонд поотделно на всяко тримесечие. Най-голяма доходност декларира универсалният пенсионен фонд на "Съгласие" (6.52%), следван от "Пенсионноосигурителен институт" (ПОИ). Най-големият универсален пенсионен фонд у нас – този на "Доверие", който управлява над 2.5 млрд. лв., което представлява над ? от всички активи в сектора, изпреварва по доходност "ЦКБ-Сила" за третото място. Той подобрява доходността си от 1.87% към края на март до 4.63% сега. Фондът на Ен Ен пък минава на пета позиция с доходност от 4.1%, докато през пролетта беше предпоследен по резултат с едва 1.1% увеличение на стойността. "Алианц България" и "Бъдеще" заемат последните позиции по доходност при универсалните фондове, въпреки че и при тях има подобряване на резултата в сравнение с предходното тримесечие. Доходността на "Алианц България" беше 1.49%, а на "Бъдеще" само 0.39% към края на март.
Източник: Капитал (03.08.2017)
 
В Пловдив по-активно градят жилища от столицата 230 жилищни сгради са започнали да строят в Пловдив през второто тримесечие, което е доста повече от 161-те кооперации в столицата, сочат данните на Националния статистически институт. Освен това под тепетата средната разгъната застроена площ на започнатите жилеща е 140 квадрата, срещу 124 в София, отчита още официалната статистика. За периода в столицата е тръгнало изграждането на 1127 жилища, а в Пловдив – на 535. От началото на април до края на юни общо в страната са били започнати 1281 жилищни сгради с 3842 жилища и РЗП от над 526 хил. кв. м. В областите Варна и Бургас броят им е по 118. В Бургаско обаче броят на жилищата е 334 със средно РЗП от 134 квадрата, срещу 570 във Варненско, където площта средно е 142 кв. м. По 118 квадрата е усредненото РЗП в районите на Пазарджик и Перник. В първата област обаче броят на жилищата е 104 в 57 сгради, а във втората - 30 в 16 постройки. В Старозагорско за последното тримесечие предприемачите са започнали изграждането на 84 сгради с общо 346 жилища в тях, които се простират средно на по 125 квадрата. В област Русе за периода е захванат градеж на 25 кооперации с 47 жилища в тях, които са със средна площ от 172 квадрата. В област Велико Търново между началото на април и края на юни са започнали изграждането на 12 еднофамилни къщи от по почти 242 квадрата. Подобно е положението и в Смолянско. Там през второто тримесечие е започнал строежът на 4 къщи със средно РЗП от по 278 квадрата. По последния показател областта в Родопите е лидер. В Плевенско също са предпочели да правят само къщи и за периода са отпочнали изграждането на 7 със средно РЗП от 168 кв. м. В област София е тръгнало строителството на 101 сгради със 105 жилища със средна площ от 174 кваадрата. По около 150 квадрата е средната площ на жилищата, чието изграждане е захванато през периода в Пиринска Македония. Броят им е 152, а сградите, където ще бъдат разположени те, са 90. През второто тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1647 жилищни сгради с 5815 жилища в тях и 781 456 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 40 административни сгради/офиси със 74 019 кв. м РЗП и на 1968 други сгради с 948 262 кв. м РЗП, съобщи НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50,7 на сто, жилищата в тях - с 23,9 на сто, а общата им застроена площ - с 31,3 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37,9 на сто, докато тяхната РЗП намалява с 4,2 на сто. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 72,5 на сто, а при общата им застроена площ - със 17,1 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 35,4 на сто, жилищата в тях - с 31 на сто, а разгънатата им застроена площ е повече с 29,2 на сто. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради бележи ръст съответно от 8,1 и 71,9 на сто, а нарастването на тяхната РЗП е респективно с 224.7 и 87,8 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1869, Пловдив - 1411, Варна - 432, и Бургас - 387.
Източник: Монитор (03.08.2017)
 
Бум в строителството бележи и второто тримесечие на годината По данни на Националния статистически институт (НСИ), през второто тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 647 жилищни сгради с 5 815 жилища в тях и 781 456 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 40 административни сгради/офиси със 74 019 кв. м Р ЗП и н а 1 968 други сгради с 948 262 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50.7%, жилищата в тях - с 23.9%, а общата им застроена площ - с 31.3%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37.9%, докато тяхната РЗП намалява с 4.2%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 72.5%, а при общата им застроена площ - със 17.1%. По данни на НСИ в сравнение с второто тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 35.4%, жилищата в тях - с 31.0%, а разгънатата им застроена площ е повече с 29.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради бележи ръст съответно от 8.1 и 71.9%, а нарастването на тяхната РЗП е респективно с 224.7 и 87.8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 869, Пловдив - 1 411, Варна - 432, и Бургас - 387. През второто тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 1 281 жилищни сгради с 3 842 жилища в т ях и с 526 070 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси със 7 797 кв. м РЗП и на 1 277 други сгради със 798 653 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са повече със 100.5%, жилищата в тях - с 19.4%, а общата им застроена площ - с 29.0%. Броят на започнатите административни и други видове сгради се увеличава съответно с 56.3 и 177.6%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради намалява с 86.8%, докато РЗП на другите сгради нараства със 174.7%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 53.2%, жилищата в тях - с 29.8%, а разгънатата им застроена площ - с 25.6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 8.7%, но тяхната РЗП намалява с 89.9%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 122.9%, а разгънатата им обща застроена площ е повече със 177.1%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 230 жилищни, 6 административни и 146 други сгради; Стара Загора - 84 жилищни, 3 административни и 200 други сгради; София - 101 жилищни и 175 други сгради; Бургас - 118 жилищни и 111 други сгради.
Източник: econ.bg (03.08.2017)
 
Най-много се строи в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас Бум в строителството бележи и второто тримесечие на годината. Строят се все повече жилищни и административни сгради, като най-голям е интересът за градовете Пловдив, Стара Загора, София и Бургас. Според данните на НСИ през второто тримесечие на 2017 г. спрямо предходното издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 50,7%, жилищата в тях - с 23,9%, а общата им застроена площ - с 31,3%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са повече с 37,9%, докато тяхната разгърната застроена площ намалява с 4,2%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 72,5%, а при общата им застроена площ - със 17,1%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 35,4%, жилищата в тях - с 31%, а разгънатата им застроена площ е повече с 29,2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други видове сгради бележи ръст съответно от 8,1 и 71,9%, а нарастването на тяхната разгърната застроена площ е респективно с 224,7 и 87,8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1869, Пловдив - 1411, Варна - 432, и Бургас - 387. Спрямо първото тримесечие започнатите жилищни сгради са повече със 100,5%, жилищата в тях - с 19,4%, а общата им застроена площ - с 29,0%. Броят на започнатите административни и други видове сгради се увеличава съответно с 56,3 и 177,6%. Същевременно общата застроена площ на административните сгради намалява с 86,8%, докато разгърнатата застроена площ на другите сгради нараства със 174,7%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 53,2%, жилищата в тях - с 29,8%, а разгънатата им застроена площ - с 25,6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 8,7%, но тяхната застроена площ намалява с 89,9%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 122,9%, а разгънатата им обща застроена площ е повече със 177,1%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в Пловдив - 230 жилищни, 6 административни и 146 други сгради, Стара Загора - 84 жилищни, 3 административни и 200 други сгради, София - 101 жилищни и 175 други сгради, и Бургас - 118 жилищни и 111 други сгради.
Източник: Дума (03.08.2017)
 
Нарастват издадените разрешителни за жилищни сгради и офиси Строителството на жилищни и на индустриални сгради отчита повишение през второто тримесечие, а областите София град, Пловдив, Варна и Бургас продължават да бъдат водещи за сектора. Това е основният извод от данните на Националния статистически институт (НСИ) за разрешителните за строеж и започнатите сгради. Оживление в сградното строителство има и в някои от другите области с добри комуникации и транспорт, като Стара Загора, Благоевград, Хасково, където основният ръст идва от жилищното и индустриалното строителство. Данните на НСИ показват, че издадените разрешителни за строеж през второто тримесечие са нараснали до 3655 при 2398 година по-рано. От тях 1647 са за жилищни сгради, 40 за административни и 1968 за друг тип сгради. В сравнение с първите три месеца на тази година разрешителни за жилищни сгради са нараснали с 50.7%, а общата им застроена площ - с 31.3%. При административните сгради и офиси ръстът на разрешителните е 37.9%, като тук тяхното РЗП намалява с 4.2%. Най-много са издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в областите Пловдив, София град и София област, Бургас, Стара Загора и Благоеврад, а най-малко във Видин, Смолян и Плевен. На годишна база разрешителните за строеж на жилищни сгради са се увеличили с 35.4%, на административните с 8.1%, а на другите – със 71.9%. Съответно тяхното РЗП се увеличава с 29.2, 224.7 и 87.8%. През второто тримесечие е започнал строежът на 1281 жилищни сгради с 3842 жилища в тях и с 526 хил. кв.м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси със 7797 кв.м площ и на 1277 други сгради със 798 хил. кв.м площ. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 53.2%, жилищата в тях - с 29.8%, а разгънатата им застроена площ - с 25.6%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 8.7%, но тяхната площ намалява с 89.9%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 122.9%, а разгънатата им обща застроена площ е повече със 177.1%.
Източник: Капитал (03.08.2017)
 
Бизнесът у нас не ползва облачни услуги 22% от бизнеса в Европейския съюз, който има достъп до интернет, използва облачни услуги. Това показват данни на Евростат за 2016 г. Българските фирми се възползват най-малко от този вид услуги - едва 7% от тях. Финландия е държавата, в която са направени най-много поръчки за такива услуги през 2016 г. - 57% от компаниите. Следват Швеция с 49% и Дания с 42%. Различия има и в зависимост от големината на бизнеса. При големите делът на ползващите облачни услуги е 45%, докато при малките и средните е само 21%. Облачните сървъри дават възможност на потребителите да съхраняват всякакви файлове независимо от използваното устройство. Тази информация може да бъде споделяна и с други потребители. Така фирмите пестят от купуването на сървъри, които струват скъпо и изискват грижи. Облачните услуги, които се използват от бизнеса, могат да са например съхраняване на файлове или хостинг на имейл системите им, или на бази данни. Освен това тези услуги предоставят достъп до по-модерен софтуер.
Източник: 24 часа (04.08.2017)
 
Продажбите на дребно у нас намаляха с 0,5% Продажбите на дребно у нас намаляват с 0,5 на сто през юни спрямо май, сочат данни на Евростат. България е сред 3-те страни, в които се отчита най-силно намаление на търговията през шестия месец на 2017 г. Това е и второ понижение от началото на годината, след като през март се отчете спад от 0,3% и най-солидно понижение от март 2015 година насам. Освен у нас по-значително намаление на продажбите на дребно през юни се наблюдава в Литва и Латвия съответно с 1,7% и 0,8 на сто. Най-здраво увеличение на търговията на дребно на месечна база беше регистрирано в Хърватия с 5,8%, следвана от Португалия с 2,4 на сто и Словения - 1,7%. Търговията на дребно в целия ЕС се увеличи през юни с 0,4% спрямо май, когато продажбите на дребно нараснаха с 0,3 на сто. Повишението се дължи в най-голяма степен на растеж с 0,6% както при продажбите на нехранителни стоки, така и на тези на автомобилни горива, докато продажбите на храни, напитки и тютюневи се повишиха с едва 0,1 на сто. Рекорд при търговията на дребно на годишна база държи Словения с повишение от 10,2%, следвана от Хърватия с ръст 8,2 на сто и Словакия с 8,1%.
Източник: Монитор (04.08.2017)
 
Ръст в строителството у нас, прогнозира Райфайзенбанк Ръст в индустрията, строителството и търговията отчита Райфайзенбанк (България) ЕАД в редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, нaлични към юли. Анализът отчита ръста на индекса на индустриалното производство, който се повиши до 115.1 пункта или с 4.9% през май спрямо април. В сравнение със същия период на миналата година индексът отбеляза много по-голям ръст от 11.2%. „Годишният ръст на индустриалното производство е логичен резултат от растящите разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година. В рамките на възходящата тенденция темпът на увеличаване на строителството се ускори до 14%.
Източник: Други (07.08.2017)
 
Индустрията нагоре с 3,6 на сто По предварителни данни на Националния статистически институт през юни индексът на промишленото производство, изчислен от сезонни данни, намалява с 1.4 на сто в сравнение с май 2017 г. През юни 2017 г. при календарния индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 3.6% спрямо съответния месец на 2016 г. През юни увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 1%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.1 на сто, а намаление е отчетено в преработващата промишленост - с 2.1%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарните данни, е отчетен в добивната промишленост - със 7.6%, и в преработващата промишленост - с 4.9 на сто, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.5 на сто. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на основни метали - с 46.6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 26.5%, производството на тютюневи изделия - с 20.7%, производството на превозни средства, без автомобили - с 16.8 на сто, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.1%. Намаление е отчетено при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8.3%, производството на напитки - с 6.4 на сто, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.5 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 2.3 на сто.
Източник: Монитор (09.08.2017)
 
Строителството на сгради расте с 15% за година По предварителни данни през юни 2017 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.2% над равнището от предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват увеличение от 7.9% на строителната продукция през юни 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. На годишна база увеличението на строителната продукция се определя от положителния темп както при сградното строителство, където увеличението е с 15%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 0.2%. В сравнение с май сградното строителство се увеличава с 1.3%, докато от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.1%.
Източник: econ.bg (09.08.2017)
 
Строят повече, но по-малки жилища Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2017 г. е 585, а новопостроените жилища в тях са 2 576, сочат предварителните данни на НСИ. Спрямо второто тримесечие на 2016 г. сградите са с 66 повече, или с 12,7%, а жилищата в тях се увеличават с 323, или с 14,3%. От въведените в експлоатация нови жилищни сгради през второто тримесечие на 2017 г. със стоманобетонна конструкция са 74,5%, с тухлена - 24,3%, с друга - 0,7%, и с панелна - 0,5%. Най-голям е делът на новите къщи (69,4%), следвани от жилищните кооперации (17,5%). В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. броят на новите къщи, кооперации и вили се увеличава, докато броят на новите сгради от смесен тип намалява. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 102 сгради с 822 жилища в тях, Бургас - 101 сгради с 919 жилища, и София - 67 сгради с 68 жилища. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 84,5 кв. м през второто тримесечие на 2016 г. на 82,3 кв. м през същото тримесечие на 2017 г. Най-голяма средна полезна площ на едно ново жилище е регистрирана в областите Стара Загора - 167,8 кв. м, и Силистра - 147,7 кв. м, а най-малка - в областите Варна - 67,5 кв. м, и Бургас - 68,4 кв. метра.
Източник: Стандарт (09.08.2017)
 
Търговският дефицит на България продължава да се свива и през юни Търговският дефицит на България продължава да се свива и през шестия месец на годината - до 32,7 млн. лева през юни 2017 г. от 151,6 млн. лв. за същия месец преди година и от 243,4 млн. лева предния месец. Тенденцията за месечно понижение на дефицита е от март насам, когато той беше в размер на над 660 млн. лева, но от тогава постоянно се свива. Износът през юни е нараснал с 16,3% на годишна база до 4,60 млрд. лева, като продажбите към страни извън ЕС са се увеличили с 23,1% до 1,6 млрд. лева, а тези за членки на ЕС са нараснали с 13,1% до малко над 3 млрд. лева. Вносът се увеличава с 12,8% до 4,64 млрд. лева, докато доставките от страни извън ЕС са и ЕС са нараснали съответно с 25,1% и 6,8%. През периода януари - юни 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с над 25% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 8,798 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За същото време експортът на страната ни към търговските партньори от Европейския съюз се повишава с 11,21%, показват изчисленията на Investor. В края на юни страната ни е изнесла стоки към страните от ЕС за 16,332 млрд. лева. Общият износ на стоки от България през първото полугодие на годината възлиза на 25,131 млрд. лева и на годишна база експортът расте с 15,8%. Само през юни 2017 г. общият износ е за 4,603 млрд. лева и нараства със 16,3% спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2017)
 
Износът на България за ЕС се увеличава с 10.8 на сто за януари-май През периода януари-май 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 10.8 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 13 283.0 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През май 2017 г. износът за ЕС нараства с 19.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2864.4 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари-май 2017 г. се увеличава с 13 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 14 912.7 млн. лв. по цени CIF. През май 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 20 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3154.2 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB-внос CIF) на България с ЕС за периода януари-май е отрицателно и е на стойност 1629.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 914.2 млн. лева.
Източник: 24 часа (10.08.2017)
 
Външната търговия с трети страни нараства с бързи темпове Търговията на България със страните извън Европейския съюз нараства с по-бързи темпове - износът с 25.4% и вносът с 33%. За първите шест месеца от 2017 г. износът на стоки за страни, които не са част от Европейския съюз, е на стойност близо 8.8 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия, Египет и Македония, които формират 51.4% от износа за трети страни. Вносът на България от трети страни през първите шест месеца на 2017 г. се увеличава с 33% и е на стойност 10.4 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Само през юни тази година вносът на България от трети страни нараства с 25.1% спрямо същия месец на предходната година. При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" - 86.4%, и "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 46%. Външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е в размер на 1.6 млрд. лв.
Източник: БНР (10.08.2017)
 
България за пръв път изнесе стоки за над 25 млрд. лв. за половин година Бумът в износа на България продължава, като за първата половин година компаниите са продали в чужбина стоки за над 25 млрд. лв., което е с 16% повече от постигнатото през полугодието на 2016 г. Ако тенденцията се запази, страната може да постави рекорд и през 2017 г. за първи път да бъдат изнесени продукти за над 50 млрд. лв., тъй като второто полугодие по традиция е по-силно. След отчетения през май рекорден ръст българският износ продължава да се покачва и през юни, макар и с по-бавен темп спрямо предходния месец. За летния месец продажбите на български стоки в чужбина растат с 16.3% на годишна база, като това се дължи на по-силна търговия както със страните от ЕС, така и с държави извън съюза. Основната причина за растящата търговия към трети страни през юни са предимно продажбите на тръби, оръжия и стоки от мед. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха двигател на ръста, започват да го дърпат надолу в резултат на спад на международните цени на петрола през май и юни. И докато подробна разбивка за ЕС ще бъде публикувана следващия месец, такава е налична към май. Тя показва, че двигател на увеличението са предимно стоките от мед, които растат от покачване в обемите и по-високите котировки на метала, както и машините и частите за тях. От общо изнесените стоки за 25.1 млрд. лв. от началото на годината малко над 16.3 млрд. лв., или 65%, са към ЕС, а останалите - към трети страни. Силният ръст е донякъде неочакван, тъй като прогнозите бяха той да расте бавно, а икономиката да се движи повече от вътрешно потребление. Реално се случват и двете: навън се продават повече стоки, но пък вносът се увеличава дори с по-бърз темп - с 18.8% спрямо същия период на 2016 г. Главната причина за повишението на износа към трети страни са стоките от чугун, желязо и стомана, къдетo увеличението допринася с 9.7 пр.п. към ръста за юни. А по-конкретно ръстът е на тръби с кръгло сечение (заварени или нитовани) - миналата година продажбите на стоката са били едва 12.9 млн. лв., но към края на полугодието тази година сумата вече достига близо 223 млн. лв., като 123 млн. лв. са отчетени само през май. Друг ключов фактор за ръста е познатата категория "специфични стоки", от които приносът към увеличението за месеца е 6.3 пр.п. Справка със Стандартната външнотърговска класификация (SITC) показва, че в групата попадат оръжия и боеприпаси, печатни издания, други пластмасови артикули, произведения на изкуството. Оръжейният бизнес в България изживява бум през последните две години, а прогнозата е оборотите да се запазят толкова високи поне още 4-5 години. Растежът на износа се дължи и на цветните метали и по-конкретно на медта. Приносът на продажбите към трети страни на мед и изделия от мед достига 4.4 пр.п. Има две причини за увеличението - по-високите цени на международните пазари и ръстът в количествата. От друга страна, горивата, които през последните месеци бяха един от двигателите на увеличението в експорта, през юни дърпат растежа надолу - приносът им е отрицателен в размер на 6.3 пр. п. И тук фактор са международните цени - петролът поевтиня значително към края на полугодието вследствие на по-силно предлагане от страни като САЩ, Либия и Нигерия, като така падна под цената си от юни 2016 г. В същото време и количеството, което България е изнесла към трети страни, намалява - с 14.7% на годишна база. Ефектът от по-ниските цени на петрола е видим и в данните за износа към ЕС през май. Макар приносът на горивата все още да е положителен (2.7 пр.п.), той се дължи на тройно по-високите количества, продадени в страните членки, докато средно цените на петрола паднаха с 4.4% през май по данни на МВФ. Стойността на продажбите нараства с 65.6 млн. лв. на годишна база, като така достига 124.7 млн. лв. ЕС е относително по-малък пазар за този вид българска продукция, което е още една причина за скромния принос. Медта обаче продължава да движи растежа с принос от 8.7 пр.п. И тук факторите са както количествени, така и ценови. Повече от двойно е увеличението на стоките от цветния метал, продадени в страните от ЕС. В комбинация с по-високите цени сумата от продажбите достига 304.2 млн. лв. през май. За сравнение, през същия период на миналата година числото е 95.2 млн. лв. Значителен фактор за растежа през май са и продажбите на машини, апарати и части, включително и електрически. Общо тe се увеличават с над 80 млн. лв. до 591.1 млн. лв. за месеца на годишна база. Близо четвърт от продажбите на български стоки извън евросъюза са се осъществили в Турция - основният търговски партньор на България сред държавите извън ЕС. Сумата на експорта към южната ни съседка достига 2.1 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 1.8 млрд. лв. Доста след Турция се нарежда Китай с 609.1 млн. лв., а на трето място застава Русия с 585.2 млн. лв. През последните два месеца продажбите на български стоки в Русия нараснаха двойно спрямо сумите, отчитани до април. По този начин страната измести Египет от третото място през май, а разликата продължава да се увеличава, сочат данните на НСИ. Основната дестинация за българския износ от страните в съюза към май продължава да е Германия. Там продажбите са с 19.7% по-високи спрямо отчетените през първите пет месеца на миналата година, като така сумата достига близо 2.9 млрд. лв. Вторият по големина търговски партньор на страната в ЕС е Италия, където стойността на изнесените стоки спада със 109.4 млн. лв. спрямо 2016 г. до 1.7 млрд. лв. На трето място се нарежда Румъния, където продажбите са на стойност 1.6 млрд. лв. - с 3.1% повече спрямо година по-рано. През първите шест месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с 1.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата също бе отрицателна, но значително по-малка - 433.7 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година.
Източник: Капитал (10.08.2017)
 
Износът нараства с 16.3% през юни Двигател на увеличението са по-високите продажби на български стоки както в ЕС, така и в трети страни. За сравнение, през май повишението беше 26.7% спрямо същия период на 2016 г. Общо стойността на продадените български стоки достига над 4.6 млрд. лв. през юни, от които малко над 3 млрд. лв. са към ЕС, а останалите - към трети страни. По линия на продажбите в трети страни през юни най-значителен е годишният ръст на стоките, класифицирани според вида на материала (като чугун, стомана, каучук, кожи и други), където повишението е 55.6% за периода януари - юни на годишна база. И докато подробна разбивка за ЕС ще бъде публикувана следващия месец, такава е налична към май. Тя показва, че най-голямото увеличение е при горивата - продажбите нарастват с 42.9% през първите пет месеца спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (10.08.2017)
 
Средната заплата у нас стигна 1060 лв., ето в кои сфери взимат най-много През второто тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 040 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2017 г. с 3.4%, съобщиха от НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата, са: „Финансови и застрахователни дейности ” - със 7.6%, и „Строителство” и „Добивна промишленост” - по 7.3%. През второто тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.9% спрямо второто тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти” - с 16.0%, „Административни и спомагателни дейности” - с 13.4%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 13.2%. Най-високо възнаграждение получават в сферата на далекoсъобщения - 2306 лева, Финансови и застрахователни дейности - 1815 лева, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1769 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в хотелиерство и ресторантьорство - 635 лева, в строителството - 796 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2017 г. в обществения сектор нараства с 8.1%, а в частния - с 10.6%. По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2017 г. нарастват с 63.4 хил., или с 2.8%, спрямо края на март 2017 г., като достигат 2.34 милиона. Спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 44.9%, „Култура, спорт и развлечения”- с 11.9%, и „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7.3%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Образование” - с 3.0%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 21.9 и 16.8%. В края на юни 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 15.9 хил., или с 0.7%, по-малко в сравнение с края на юни 2016 г., като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 9.7 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 8.3 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 4.6 хиляди. И в процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 11.6%, и „Хотелиерство и ресторантьорство” - с 5.3%. Най-голямото увеличение на наетите лица в края на юни 2017 г. спрямо края на юни 2016 г. в абсолютно изражение е в икономическа дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – с 4.1 хил., а в процентно изражение - в икономическа дейност „Култура, спорт и развлечения” - с 9.0%.
Източник: econ.bg (11.08.2017)
 
803 лева среден осигурителен доход за юни обяви НОИ Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец юни 2017 г. е 803,13 лв., обяви Националният осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юли 2016 г. до 30 юни тази година е в размер на 793,55 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (11.08.2017)
 
НСИ: Трудовата заетост и доходите растат с около 3% през второто тримесечие Според предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България нарастват към края на юни 2017-а година с цели 63,4 хиляди, или с 2,8% спрямо първото тримесечие, като достигат 2,34 милиона. Спрямо края първите три месеца на година най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности със сезонен характер като “Хотелиерство и ресторантьорство“ - ръст с 44,9%, “Култура, спорт и развлечения“ - с 11,9% и “Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7,3 сто, докато най-голямо намаление на наетите по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейността “Образование“ - понижение с 3,0%. Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите “Преработваща промишленост“ (21,9%) и “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (16,8%). Спрямо края на юни 2016-а година наетите лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на настоящата година се понижават с 15,9 хиляди или с 0,7%, като най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности “Селско, горско и рибно стопанство“ (понижение с 9,7 хиляди и с 11,6% на годишна база), “Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 8,3 хиляди, или с 5,3% годишно) и “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ (с 4,6 хиляди). Най-голямо увеличение на наетите лица към края на юни 2017-а година има в икономическата дейност “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (повишение с 4,1 хиляди), а в процентно изражение - в икономическата дейност “Култура, спорт и развлечения“ - с 9 на сто. В същото време средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2017 година е в размер на 1040 лева и нараства спрямо първите три месец с 3,4%, като през април средната брутна месечна работна заплата е била в размер на 1060 лева, през май се понижава до 1035 лева, а през юни - до 10,27 лева, показват предварителни данни на НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на текущата година спрямо първите три месеца са: “Финансови и застрахователни дейности“ (повишение със 7,6%), “Строителство“ (със 7,3%) и “Добивна промишленост“ (със 7,3%). На годишна база средната месечна работна заплата през периода април - юни 2017-а година нараства с 9,9% спрямо същия период на 2016-а година, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности “Операции с недвижими имоти“ (увеличение с 16,0%), “Административни и спомагателни дейности“ (с 13,4%) и “Професионални дейности и научни изследвания“ (повишение с 13,2%). Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие в обществения сектор нараства с 8,1%, а в частния сектор – с 10,6%. Икономическите дейности с най-високо средно месечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през трите месеца до края на юни 2017-а година са “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (със средна заплата от 2306 лева), “Финансови и застрахователни дейности“ (от 1815 лева) и “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (от 1769 лева). В същото време най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности “Хотелиерство и ресторантьорство” (със средна заплата от 635 лева), “Други дейности“ (714 лева) и “Строителство“ (796 лева).
Източник: econ.bg (11.08.2017)
 
Средната заплата е нараснала с близо 10% през юни Заплатите в страната продължават да нарастват, като през юни средното брутно възнаграждение достига 1027 лв., което е увеличение от 9.7% спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2017 г. Двигател на ръста на заплатите от началото на 2015 г. насам е частният сектор, като все по-голям фактор за това е нарастващия недостиг на работна ръка, обясняват от Института за пазарна икономика. Същевременно по данни на анкетираните от института предприятия наетите в България намаляват на годишна база с 15.9 хил. души. Това е четвърти пореден месец на спад след увеличението между януари 2016 г. и февруари тази година. От друга страна, броят на наетите в работната сила отбелязва ръст през юни спрямо предходния месец, като това се дължи предимно на началото на туристическия сезон. Най-голямото увеличение в средните възнаграждения на годишна база е отново при наетите в сектор "Операции с недвижими имоти" (16%), следвани от тези в "Административни дейности" (13.4%) и "Професионални дейности" (13.2%). Най-високи заплати пък получават служителите в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където влиза ИТ секторът, издателската дейност, радио- и телевизионна дейност и други - 2306 лв. през юни. Това ниво обаче е с 1.7% по-ниско от отчетеното предходния месец, сочат данните на НСИ. В другата крайност с най-ниски средни заплати са наетите в "Хотелиерство и ресторантьорство" (635 лв.) и "Строителство" (796 лв.), а промяната във възнагражденията е чувствително под средната за страната. "Възможно обяснение е увеличаване на дела на неформалните трудови отношения в тези сектори – обстоятелство, което най-вероятно важи и за селското стопанство", коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика в свой анализ. "Причина за такова "посивяване" на тези сектори може да се търси в бързото покачване на минималната заплата последните години", допълва още той. Общо за тримесечието средната заплата в страната е 1040 лв., което е увеличение спрямо първите три месеца на тази година, когато тя е била 1006 лв. В същото време пък нивото на възнагражденията от края на второто тримесечие е по-ниско от отчетеното към края на първото (1036 лв.), но това е нормално за този период от годината. Разбивката по региони показва очаквано, че най-големите възнаграждения са в София - 1411 лв. е средна заплата за периода април - юни тази година. Сумата е по-висока от миналогодишната с 10.3%, но столицата за пореден път не е лидер по годишен ръст. Най-голямо увеличение има в област Плевен - с 11.6%. Трябва да се отчете обаче, че базата е значително по-ниска от тази в София - 734 лв. през второто тримесечие на 2016 г. В същото време продължават да стагнират заплатите в най-нископлатените региони. Възнагражденията във Видин, където средното месечно заплащане е най-ниското в страната, достигат 669 лв., а увеличението на годишна база там е минимално - едва 1.5%. Броят на наетите на договор в България достига 2.34 млн. души към края на второто тримесечие на годината по данни на предприятията, анкетирани от НСИ. Увеличение е налице на месечна база - с 22.1 хил. души, но справка с нивото от година по-рано показва, че броят намалява с 15.9 хил. души за четвърти пореден месец. Най-голямото понижение е по линия на наетите в сектор "Селско, горско и рибно стопанство" - с 9.7 хил. Вторият най-голям спад пък е в хотелите и ресторантите, където през юни наетите на договор намаляват с над 8.2 хил. души спрямо същия период на миналата година. А работа има - през второто тримесечие на годината броят на чужденците в България е бил с над 227 хил. повече от отчетения през същия период на миналата година, което е ръст от 8.4%. Според ИПИ фактор са демографските тенденции, но и стагниращата икономическа активност. От една страна повишението на заплатите е недостатъчно да накара неактивните да се включат в пазара на труд, а от друга - увеличението на минималната заплата, което затруднява включването на нискоквалифицираните и нискообразованите.
Източник: Капитал (14.08.2017)
 
България е страната от ЕС с най-голям спад на младежката безработица България е на първо място сред страните-членки от Европейския съюз по намаляване на хората на възраст между 20 и 24 години, които нито работят, нито учат. Това показват данни от европейската статистическа агенция „Евростат", които проследяват периода между 2006 и 2016 г. Въпреки това страната ни остава сред държавите, в които броят на младите, незаети нито в сферата на бизнеса, нито на образованието, е един от най-високите - над 20%. Според данните на европейската статистика, в България броят на младите хора, които нито работят, нито учат, е спаднал от 29.3% през 2006 г. до 22.7% през 2016 г. или с 6.6 процентни пункта. На второ място е Германия (-6.6 пр.п.), а след нея са Полша (-3.6 пр.п.), Словакия и Швеция (-3.4 пр.п.). Промяна при младите хора на възраст между 20 и 24 г., които нито работят, нито учат, в периода 2006-2016г. Най.голям ръст на младите, които нито работят, нито учат, в периода 2006-2016 г. отчетен в Кипър (от 13.7% на 22.7%; +9.0 процентни пункта), Испания (+8.0 пр.п.), Италия (+7.5 пр.п.), Гърция (+6.2 пр.п.), Ирландия, Румъния, Португалия и Обединеното кралство. Според данните от 2016 г. обаче, въпреки положителната тенденция през последните 10 години, България се нарежда сред страните, в които броят на младите безработни и неучещи е най-висок. Първите места по този показател заемат Италия (29.1%), Румъния (23.6%) и Гърция (23.0%). След тях на едно равнище са страната ни и Кипър (22.7%), следвани от Испания (21.2%) и Хърватия (19.6%).
Източник: econ.bg (14.08.2017)
 
Инфлацията пада до 1.3% през юли Забавянето на темпа на инфлацията продължава за четвърти пореден месец, като през юли годишното увеличение пада до 1.3%. За сравнение - през юни цените нараснаха с 1.9%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Поскъпването е най-силно изразено при газообразните горива, топлоенергията и храните, и по-конкретно месните продукти, маслата и мазнините. Тоест върху инфлацията влияят някои сезонни фактори, както и административното увеличение на цената на някои комунални услуги. На месечна база пък индексът на потребителските цени излиза на положителна територия с 0.3%, докато предходните два месеца имаше дефлация. Най-значителен ръст се наблюдава при стоките и услугите, свързани с развлечения и култура, в резултат на поскъпване по линия на пакетните услуги за почивка и туристически пътувания и услугите по краткосрочно настаняване. Увеличението е характерно за юли, но данните от предходните години показват, че то е краткосрочно. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита ръст както на месечна база (с 0.5%), така и спрямо юли 2016 г. (с 0.6%). За пореден месец храните са един от двигателите на поскъпването в страната, но вече не по линия на зеленчуците, както беше в периода януари - юни. Докато от началото на годината цените им растяха с между 15 и 20%, през юли зеленчуците поевтиняват (с 3.3%) и дърпат ценовото равнище надолу. Високо годишно увеличение обаче се наблюдава при месото и месните продукти (с 6.4%), както и маслата и мазнините (5.3%). Така инфлацията при храните достига 2.5% през юли на годишна база. Това не е най-високата стойност за месеца, но е най-значителната, тъй като групата е с най-голяма тежест в потребителската кошница и съответно влияе при определянето на инфлацията в страната. Друг фактор, който дърпа ценовото равнище в България нагоре, е административното поскъпване на някои комунални услуги. В категорията стоки и услуги, свързани с жилища, вода, електроенергия, газ и други, увеличението в цените за юли е 3.4%, като това е и втората най-значима група стоки в потребителската кошница. Причината за ръста е поскъпването на природния газ с 30% от 1 април тази година след одобрението на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Същевременно обаче газът е основен компонент в определянето на цените на топлоенергията, което се отрази и на неговата стойност. Така през последните четири месеца повишението в цените е с между 12 и 19% на годишна база. Очакванията са до края на годината повишението в ценовото равнище да запази текущия си темп, става ясно от последния Икономически преглед на Българска народна банка (БНБ). Ефект ще продължат да оказват по-високите цени на петрола и храните на международните пазари. Допълнително положителен принос ще имат и административното определяните цени на тютюневите изделия (по линия на акцизната ставка) и природния газ, топлоенергията и електроенергията. Когато се премахне ефектът от горивата и храните обаче, прогнозата е базисната инфлация да остане отрицателна. Рисковете пред прогнозата са свързани предимно с динамиката на цените на петрола и основните суровини, а допълнителна несигурност внасят и евентуални бъдещи промени във вътрешните цени на природния газ, електроенергията и топлоенергията. Успоредно с това с премахването на таксите за роуминг за страните от ЕС се очаква цените на телекомуникационните услуги да се понижат, което може да окаже отрицателен ефект върху ценовото равнище в страната.
Източник: Капитал (15.08.2017)
 
Спад на безработицата в България през второто тримесечие на 2017 г. През второто тримесечие на 2017 година коефициентът на безработица в България се понижава до 6,3% от 8,0% година по-рано, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В същото време безработните лица в нашата страна са 213,9 хиляди през второто тримесечие на 2017 година, което представлява понижение с 51,7 хиляди спрямо същото тримесечие на миналата година. За посочения период намалява коефициентът на безработица както при мъжете, така и при жените, съответно с 1,9% до 6,9% и с 1,5% до 5,7%, докато от общия брой на безработните лица през третото тримесечие на настоящата година 123,9 хиляди (или 57,9%) са мъже и 90,0 хиляди (или 42,1%) – жени. Продължително безработните (от една или повече години) са 118,4 хиляди, или 55,3% от всички безработни лица, като коефициентът на продължителна безработица намалява до 3,5% от 4,9% през второто тримесечие на 2016 година. От общият брой на безработни лица 36,2 хиляди, или 16,9%, търсят първа работа. От всички безработни 13,4% са с висше образование, 48,8% - със средно и 37,8% – с основно и по-ниско образование. По данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на текущата година общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3,1717 милиона, от които 1,6814 милиона са мъже и 1,4904 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 52,2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 година намалява с 2,7 процентни пункта. При мъжете този дял е 57,6%, а при жените – 47,2%. През второто тримесечие на настоящата година 63,1% от заетите лица работят в сектора на услугите, като техния брой достига 2,0017 милиона. В индустрията са заети 933,9 хиляди (или 29,4% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство – 236,1 хиляди (7,4% от всички заети). С временна работа пък са заети 141,7 хиляди, или 5,1% от наетите лица.
Източник: econ.bg (15.08.2017)
 
БHБ: Лиxвитe щe пaдaт oщe зapaди cтaбилнaтa и?oнoми?a Зapaди cтaбилнocттa нa и?oнoми?aтa щe нaмaлявa pиc?oвaтa пpeмия, ?oятo зaлaгaт бaн?итe, пopaди ?oeтo щe пpoдължaт дa нaмaлявaт лиxвитe пo ?peдити. Toвa ce ?aзвa в и?oнoмичec?aтa пpoгнoзa нa БHБ зa тaзи и cлeдвaщитe двe гoдини. Cлaбoтo oc?ъпявaнe щялo дa дoвeдe дo pъcт нa ?peдитиpaнeтo нa бизнeca и дoмa?инcтвaтa. Bъпpe?и ниc?итe лиxви пo дeпoзити yвeличeниeтo им щялo дa пpoдължи, твpъдят e?cпepтитe oт БHБ, чийтo шeф e Димитъp Paдeв. Hapacтвaнeтo нa пpивлeчeнитe cpeдcтвa oт нeпpaвитeлcтвeния ce?тop в бaн?итe нипpимep щялo дa e мeждy 6 и 7% пpeз пepиoдa 2017-2019 г. Уc?opявaнe нa и?oнoми?aтa и pъcт oт 3,6% зa тaзи гoдинa пpoгнoзиpaт oт БHБ. Hapacтвaнe щe имa и пpи инвecтициитe в cтpaнaтa.
Източник: econ.bg (15.08.2017)
 
Средният доход на човек расте с 9.4% към юни Средният доход на лице от домакинството достига общо 1355.5 лв. през второто тримесечие на 2017 г., което представлява увеличение от 9.4% спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение промяната е 116.6 лв. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). И докато към края на миналата година ръстът на доходите беше заради коледните надбавки, за периода април - юни основната причина е по-високата работна заплата. Принос има и повишението на дохода от самостоятелна заетост, който нараства до 93 лв. на човек. Успоредно с доходите нарастват и разходите на лице от домакинството - с 11.1% на годишна база за периода април - юни (или 119.3 лв.), достигайки 1195.3 лв. Повишението идва предимно от разходите за храна и транспорт. Принос имат също данъците и социалните осигуровки. Над половината от доходите на населението идват от работната заплата, като делът й нараства през последните 12 месеца - с 1.9 пр.п. до 56.7%, сочат данните на НСИ. Вторият фактор са пенсиите, който допринася за още четвърт от общите възнаграждения, а третият - доходите от самостоятелна заетост, които нарастват, но си остават малък дял (6.8%). В същото време статистиката отчита ръст на заплащането на наетите. Последните данни на НСИ показват, че средната заплата в страната се е вдигнала с почти 10%, което се пренася и в данните за доходите. От годишното увеличение от 9.4% на общите доходи на лице от домакинството, 7.3 пр.п. се дължат на ръста в работната заплата. Принос също така имат постъпленията от самостоятелна заетост, които са отговорни за още 1.5 пр.п. и растат от 74 лв. до 93 лв. на годишна база. От друга страна, няколко фактора дърпат общия доход надолу през второто тримесечие, а това са пенсиите, които намаляват с 1.8% на годишна база, спестяванията, които домакинствата са изтеглили, и кредитите. Успоредно с увеличението в доходите данните показват и ръст в разходите на домакинствата. На всяко лице се падат по 1195.3 лв. общо за периода април - юни, като почти една трета от парите отиват за храна и напитки. Повишението е с 11.1% спрямо същия период на миналата година. Близо четвърт от ръста е в резултат на по-високи разходи за храна и безалкохолни напитки. Данните за потреблението на домакинствата обаче показват, че няма значително увеличение в покупките на основни хранителни стоки. Това означава, че увеличението вероятно се дължи на по-високите цени на храните тази година, което е и един от основните двигатели на инфлацията в страната. Повишението в ценовото равнище може да обясни и относително високия принос на ръста в разходите за транспорт (1.2 пр.п.). В групата обикновено влизат и горивата за лични транспортни средства, които също отбелязаха значително поскъпване тази година в резултат на по-високите международни цени на петрола. Фактор за увеличението в разходите на домакинствата са също социалните осигуровки и данъците, които достигат съответно 90 лв. и 72 лв. на човек през второто тримесечие.
Източник: Капитал (16.08.2017)
 
Инвестициите в имоти у нас растат с 213% за година Инвестициите в имоти в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са нараснали със 17% през първата половина на 2017 г., спрямо предходната, достигайки 5.4 млрд. евро. България е сред страните с най-голям ръст. Това се вижда в последния доклад на Colliers International за инвестиционния пазар в региона. От данните се вижда, че през периода най-много са инвестициите в офиси, следвани от тези в единични имоти, индустриални площи и хотели. Според оценки на компанията данните досега дават основания да се смята, че рекордният резултат от 12.2 млрд. евро инвестиции в ЦИЕ, постигнат през 2016 г., може да бъде надминат през настоящата година. Последните данни на Colliers показват ръст на обема от инвестиции в Чехия (114%), Румъния (155%) и България (213%) през периода януари - юни 2017 г., спрямо същия период на предходната година. Инвестициите в търговски площи и хотели нарастват най-бързо в ЦИЕ. Водещ е сегментът на търговските площи, който отчита почти 2.6 млрд. евро само за първото полугодие в сравнение с 3.7 млрд. евро, постигнати за цялата 2016 г. Делът на местните ЦИЕ инвеститори е 37%, което е 16% увеличение спрямо предходната година. Европейските инвеститори, които традиционно имат интерес към ЦИЕ, имат подем през първото полугодие, като допринасят за 26% от постигнатите обеми. Нивата на възвращаемост в столиците на държавите от ЦИЕ спадат в 5 от общо 18 основни категории, които компанията следи, през първата половина на 2017 г. в сравнение с нивата от последното тримесечие на миналата година. Това е най-забележимо в София и Будапеща. Данните показват, че наемането на кв.м офис или индустриална площ е най-евтино в София от целия регион - 14 евро. През следващите 12 месеца компанията очаква възвращаемостта да намалее в общо 8 от 18 категории.
Източник: econ.bg (16.08.2017)
 
Разходи на домакинствата Общият разход на лице от домакинство през второто тримесечие на 2017 г. е 1 195 лв. и се увеличава с 11.1% спрямо същото тримесечие на 2016 година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (32.5%), следвани от разходите за жилище (16.4%), данъци и социални осигуровки (13.6%) и разходите за транспорт и съобщения (11.3%). Спрямо второто тримесечие на 2016 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 0.7 процентни пункта, а делът на разходите за данъци и социални осигуровки се увеличава с 1.4 процентни пункта. Като абсолютни стойности през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. всички разходи средно на лице от домакинство се увеличават.
Източник: Стандарт (16.08.2017)
 
Икономиката ни нагоре с 3,6% Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,6% през второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на миналата година и с 0,9 на сто в сравнение с първите три месеца на тази година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки за второто тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 24,309 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през периода е 20,958 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - 76%, което в стойностно изражение възлиза на 18,482 млрд. лева. Докато у нас БВП нараства с 0,9% за три месеца, то в ЕС икономиката отчита ръст с 0,6 на сто, показва статистика на Евростат. Така за периода април-юни в сравнение с януари-март най-висок икономически растеж отчитат Чехия – 2,3%, Швеция -1,7%, Румъния- 1,6%, Нидерландия- 1,5%, Латвия - 1,3%, докато Финландия регистрира спад с - 0,5 на сто. На годишна база най-голямо увеличение на БВП се наблюдава в Румъния – 5,7%, Латвия - 4,8%, Чехия - 4,5%, Полша - 4,4%. Най-нисък ръст на икономиката Евростат отчита в Белгия - 1,4 на сто.
Източник: Монитор (17.08.2017)
 
Евростат: България заделя най-много в ЕС за сигурност като дял от БВП България е страната в Европейския съюз (ЕС), която отделя най-голям дял от Брутния си вътрешен продукт (БВП) за сектора "обществен ред и сигурност" - 2,8% от БВП при средно за ЕС 1,8 на сто. Това показват данни от анализ на Евростат за разходите на страните от ЕС за обществен ред и отбрана през 2015 г., цитирани в сряда от БТА. Същевременно страната е на дъното на европейската класация по разходи за сигурност на глава от населението - едва 173 евро на човек, при среден показател за ЕС - 507 евро на човек. Около 2,4 млрд. лева от БВП са били заделени у нас за сектора "обществен ред и сигурност" през 2015 г., показват данните на европейската статистика. Секторът включва полицейските служби, службата за противопожарна охрана, съдилищата, затворите, както и научните разработки в областта на сигурността. Най-много от тези средства - 1,4 млрд. лева са били за осигуряване на полицията у нас /1,4 от БВП/.
Източник: Медия Пул (17.08.2017)
 
Предлагането на жилища ново строителство е нараснало значително за второто тримесечие на 2017 г. Те са предпочитани от купувачите и сделките с тях вече съставляват около 65% от продажбите в София, съобщиха наскоро от брокерската компания "Бългериан пропъртис". Данните идват на фона на засиленото строителство. Освен че се издават повече разрешителни за нови сгради, много от проектите, които бяха замразени на фаза груб строеж при сриването на имотния пазар преди няколко години, вече ударно се довършват. Едновременно с това средните цени на апартаментите в столицата и в някои от големите градове се върнаха на предкризисните си нива. Новопостроените жилищни сгради, въведени в експлоатация в София през второто тримесечие на 2017 г., са 67 - с 12.7% повече в сравнение със същия период на миналата година, отчете националната статистика. Първенец по ново строителство обаче е Варна - със 102 нови сгради, въведени в експлоатация. В морската столица цените на жилищата вече се доближават до тези в столицата. Показателни са и данните от Агенцията по вписванията. Според тях през второто тримесечие продажбите на имоти са над 54 хиляди, като има значително увеличение спрямо миналата година, съобщи в края на миналата седмица Би Ти Ви. Търсенето е ориентирано най-вече към двустайни жилища, както и към тристайни апартаменти. Много често двата вида апартаменти са на една и съща цена, коментира неотдавна председателят на Национално движение "Недвижими имоти" Ирена Перфанова. Причината двустайните апартаменти да са най-предпочитани от купувачите са по-достъпните цени. Освен това те по-лесно могат да се отдадат под наем. Покупката на недвижим имот с инвестиционна цел се отчита като един от двигателите за ускоряването на имотния пазар. Най-малко търсени са четиристайните и едностайните жилища. Според експерти купувачите не трябва да избързват при покупката на имот в новопостроена сграда. Чувствителен ръст на издадените нови разрешителни имаше едва през миналата година и тепърва се очаква на пазара да излязат по-голямо количество нови имоти, заяви Снежана Стойчева, мениджър на Imoti.net, пред Bloomberg TV Bulgaria. Най-търсените квартали в София продължават да бъдат "Младост" и "Люлин". "Студентски град" и "Витоша" също привличат с удобство, лесния достъп до центъра и изходите от града и добри цени. Като цяло подобрената инфраструктура и особено близостта до метрото привличат купувачите, а с това се увеличават и цените. Затова допринася и фактът, че все още предлагането на качествени жилища в добри райони не успява да догони търсенето. Тази година ще бъде една от най-силните за имотния пазар от цяло десетилетие насам според "Бългериан пропъртис". По данни на компанията в София средните цени на имотите преминават границите от 1000 евро на кв. м. и достига 1060 евро. Такива са били цените в края на 2007 г. И според Снежана Стойчева пазарът е във възход. Тя обаче предупреждава, че по-ниски цени няма да има. Може би няма да има и толкова високи цени, колкото някои продавачи очакват, коментира още тя. С 41% нарастват сделките с луксозни имоти в страната за първото полугодие по данни на Unique Estates. Активността на пазара в луксозния сегмент се запазва за трета поредна година. Основните инвеститори са българи, които живеят и работят в чужбина и използват лятната ваканция за вложения у нас, отчитат от компанията.
Източник: Сега (21.08.2017)
 
459.8 млн. евро се пратили у нас българите, живеещи и работещи в чужбина, през първите 6 месеца на 2017 г., сочат данните на БНБ, цитирани от Profit.bg. Към средата на миналата година тези трансфери са били за 453.7 млн. евро. Според експерти емигрантските трансфери имат голяма роля в оформянето на депозитната база у нас. Навярно поради това, въпреки исторически ниските лихви, влоговете за суми над 5 хил. лева продължават да растат като обем и брой, докато тези за суми под този праг отчитат намаление, допълват от сайта. В същото време все повече хора търсят алтернатива за спестяванията си. За това може да се търси връзка с така наречения имотен бум у нас, като част от парите по депозитите биват влагани в недвижимо имущество. За това свидетелстват и данните на една от най-големите банки у нас, които сочат, че запитванията за ипотечни кредити от страна на българи, живеещи в чужбина, нарастват с цели 55% на годишна база към края на полугодието, пише Profit.bg.
Източник: Сега (21.08.2017)
 
България и Финландия са с най-ниска инфлация в ЕС През юли България наред с Финландия отчита най-ниската инфлация от 0,6%. За целия ЕС инфлацията остава без промяна от началото на годината 1,3%. На годишна база обаче има значително увеличение, тъй като през юли 2016 г. тя е била 0,2 на сто. Това показват данните на Евростат. Най-силно увеличение на потребителските цени е регистрирано в Литва (4,1%), Естония (3,9%), Латвия и Обединеното кралство (2,6%). Спрямо юни 2017 г. годишната инфлация се е забавила в 4 страни членки, останала е без промяна в 8 и се е ускорила в 16. Най-голямо влияние върху инфлацията в ЕС е имало поскъпването на услугите за настаняване, на пакетните почивки и въздушният транспорт. Най-голям спад на цените е имало при телекомуникациите, зеленчуците и плодовете. Две страни отчитат дефлация - Ирландия (-0,2%) и Кипър (-0,1%).
Източник: Банкеръ (21.08.2017)
 
Над 31 млн. тона въглища са добити у нас през 2016 г. Минната индустрия заслужено заема водещо място в икономическата визитка на страната. През годините тя се утвърди като съвременна основа на цялата икономика, която се развива устойчиво в съответствие с най-модерните технологични решения, при стриктно спазване на екологичните норми и защитата на човешкото здраве. Това каза заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков в приветствието си пред участниците в националното честване на Деня на миньора – 18 август. Той, заедно със зам.-министър Красимир Първанов, участваха в тържествената церемония и наградиха отличени фирми от сектора. Жечо Станков приведе и примери за успешното развитие на сектора - през миналата година са добити над 31 млн. тона въглища, повече от 33 млн. тона метални полезни изкопаеми и близо 10 млн. тона индустриални минерали; производителността на труда в сектора е двойно по-висока от средната за индустрията като цяло, а приходите от концесионна дейност растат - от около 70 млн. лв. преди няколко години до близо 138 млн. лв. през 2016 г. Заместник-министърът на енергетиката припомни пред участниците в честването неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, одобрени от правителството по инициатива на Министерството на енергетиката. Новите текстове предвиждат инкриминиране на незаконния добив на подземни богатства. По неговите думи предложените промени в НК ще съдействат за осигуряване на по-добри условия за растеж на фирмите в сектора, които работят на светло. Защитата на големите горивни инсталации във връзка с гласуваните на европейско равнище промени в документа за най-добри налични техники е сериозно предизвикателство в работата на Министерството на енергетиката днес и през идните месеци. Продължаването на работата на топлоелектрическите централи, които осигуряват около 40% от енергията в страната е без алтернатива, каза Жечо Станков. Той припомни, че със заповед на министър Петкова в МЕ вече е създадено координационно звено, чиято основна цел е да подпомага централите при искането им за дерогация от новите норми. Заместник-министър Станков изрази оптимизъм, че инициативата ще постигне успех, тъй като около това са се обединили всички политически сили, браншови организации, компании и други заинтересовани лица.
Източник: Банкеръ (21.08.2017)
 
Пощенските и куриерските услуги нагоре с 5,5% Пощенски и куриерски услуги отчитат ръст от 5,5 на сто за второто тримесечие, сочат предварителни данни на НСИ. Общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонни данни, се увеличава с 2,4 на сто спрямо първото тримесечие на 2017 г. В сектора намаление се наблюдава при дейностите "Воден транспорт" и "Въздушен транспорт", съответно с 12,5 и 1,3 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. в периода април-юни 2017 г. общият индекс за сектора нараства със 7,4 на сто. Най-висок е ръстът при дейностите "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - 14.4 на сто, и "Пощенски и куриерски услуги" - 13.6 на сто. Намаление се наблюдава при "Воден транспорт" и "Въздушен транспорт", съответно с 25.9 и 5.9 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства със 7.1 на сто спрямо първото тримесечие. Увеличение се наблюдава при всички дейности в състава на сектора, като най-съществен е ръстът при "Дейности в областта на информационните технологии" (13.7 на сто) и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (9.9 на сто). На годишна база нарастването в сектора с 14.3 на сто по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2016 година. Нарастване на индекса на оборота има при всички дейности, като най-висок е ръстът при "Информационни услуги" (23.3 на сто) и "Дейности в областта на информационните технологии" (22.9 на сто).
Източник: Монитор (24.08.2017)
 
Само за първите шест месеца туризмът донесе 2,4 млрд. лв. в хазната 2,4 млрд. лева са постъпили в държавната хазна от сектор „Туризъм“ само през първите шест месеца на годината. Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова. Сумата е с 13 на сто повече в сравнение със същия период на 2016 г. Относно летния сезон министърът отчете, че за периода май-октомври се очаква да има над 5,7 млн. нощувки, предимно от българи, което е ръст около 5% спрямо миналата година. Близо 6 на сто се очаква да е нарастването на туристите през целия сезон. Посещенията от Германия, Великобритания и Франция са с около 20% повече. Толкова е и нарастването на летовниците от Чехия и Полша. Руснаците са с 10% повече гостите от Гърция - с 5 на сто, а от Румъния - с 2-3%. През полугодието в страната са дошли 3,3 млн. чуждестранни туристи, което пък е с 8 на сто повече спрямо същия период на 2016 г. По думите на Ангелкова България все повече се свързва с качество на предлагания продукт, а не като бюджетна дестинация. Според нея доказателство за това са инвестиционните намерения за изграждане на 5-звездни хотели по българското Черноморие. „Повече информация за тях ще има, когато бъдат завършени плановете, но тези сериозни намерения показват, че сме на прав път по отношение на предлагания туристически продукт“, обясни тя. Относно контрола Ангелкова каза, че проверките на министерството на плажовете и заведенията тази година показали, че нарушенията намаляват „Около 5% са нарушенията в туризма спрямо всички“, каза министър Ангелкова. При инспекциите на плажове едно от най-честите нарушения било липсата на достатъчен брой спасители. На някои ивици пък се наблюдавало и разминаване между свободната зона за поставяне на чадъри и кърпи и площта с платени чадъри и шезлонги. Най-често отклонението било около 10% спрямо регламента, който предвижда площите да са по 50% от ивицата. Тази година обаче инспекторите се натъкнали и на по-различни нарушения, свързани неправомерно използване на плажове Ангелкова поясни, че това са случаи, при които има приключени търгове за отдаване под наем, но избраният стопанин не подписва договор и ползва неправомерно ивицата, без да плаща задълженията си към държавата, но извършвайки търговска дейност на нея. Сигнализирали сме компетентните органи и за два от плажовете вече има плащане, бе категоричен министърът. Също така Англелкова сподели, че е необходимо да се определи статутът на нашите национални курорти, както и дейностите, които могат да се извършват в тях. Това означава да се разграничат местата за семейна почивка, за културно-исторически туризъм или на съчетание от двете, на парти-дестинации и друг вид отдих. До края на годината у нас ще бъдат разкрити 11 винено-кулинарни маршрута, което е в резултат на високия интерес на чуждите туристи към вътрешността на страната ни, отбеляза тя.
Източник: Монитор (25.08.2017)
 
Броят на хората без здравни вноски пак започна да расте За пръв път в последните години броят на хората без здравни вноски расте, вместо да намалява, сочат данните от отчета за бюджета на здравната каса за 2016 година. "Към 31.12.2016 г. неосигурените лица са общо 18.8% от структурата на лицата, водени като задължително здравно осигурени, или в абсолютна стойност те представляват 1392 хиляди души, или са със 73 980 души повече, което представлява увеличение от 5.6% в сравнение със същия отчетен период на 2015 г.", пише в отчета. Така спира тенденцията на спад на неосигурените. В края на 2015 г. неосигурените са 17.7%, или 1318 хиляди души, което пък е с 86 271 души по-малко от 2014 година. От Националната агенция по приходите обясниха ръста на хората без редовни вноски с мерките, които НАП е предприела да спре правата на некоректни платци. През 2016 г. е влязла в сила промяна, според която хора на граждански договор, които се осигуряват на сума под минималната работна заплата, вече не се водят осигурени. Взети са мерки и срещу работодатели, които не съобщават в НАП за прекратени трудови договори. Хиляди хора доскоро са се водели на трудов договор, но без реално да им се плащат осигуровките. В такива случаи самият работник не е виновен и не се води неосигурен. Сега обаче са издирени такива работодатели и договори са прекратени. Имало и малка група от българи, които живеят и се осигуряват и в ЕС, и тук, но тъй като двойното осигуряване не е възможно в Европа, са отпаднали от системата у нас. От НАП освен това припомниха, че поне половината от хората, които се водят неосигурени, отдавна са в чужбина, а реално живеещите в България хора без вноски се движат между 400 000 и 550 000 души. Не се нарушава обаче друга тенденция - да се преизпълняват приходите от вноски, както и събираните пари да се увеличават заради ръста на осигурителния доход. Така, въпреки че осигурените през 2016 г. намаляват, преизпълнението на приходите е 1431 хил. лв. Общо постъпленията от осигуровки са 2 212 561 хил. лв., което е и ръст с 4.8%, или с 102 052 хил. лв. повече спрямо 2015 г. Ръст има и при т.нар. трансфер - парите, които бюджетът внася за осигуряваните от държавата категории - пенсионери, деца, социално слаби. Те са общо 1 045 199 хил. лв., което е с 66 920 хил. лв. повече в сравнение с предходната 2015 г. Увеличението е в резултат от промените в Закона за здравното осигуряване, според които ежегодно расте вноската на държавата. Въпреки това тя остава малка, тъй като за над 2 млн. души са внесени 1 млрд. лв. Върху размера на постъпленията през 2016 г. оказва влияние ръстът на средната работна заплата, на броя на наетите лица и на минималните осигурителни прагове, отбелязват от НЗОК.
Източник: Сега (28.08.2017)
 
Превозените товари растат, пътниците намаляват Обемите на превозените товари от всички видове товарен транспорт в България се увеличават за четвърто поредно тримесечие и към края на юни са на ниво, невиждано в историята досега. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2017 г. сухопътният и водният транспорт са превозили 35.3 млн. тона товари. С това се чупи предишния рекорд от второто тримесечие на 2015 г., когато бяха превозени малко над 30 млн. тона.За разлика от товарния транспорт, пътническият продължава да намалява – тенденция, започнала в края на 2015 г. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е паднал до 3.091 млн. души, или с 5.1% по-малко спрямо същия период на предходната година. При железопътния транспорт се наблюдава увеличение от 0.4%, докато при автобусния - намаление с 5.4%.Увеличава се броят на пътниците, превозени от градския електротранспорт. В периода април - юни 2017 г. трамваите, тролейбусите и метрото са превозили общо 71.25 млн. пътници, или с 8.77 млн. пътници повече спрямо същия период на предходната година. Увеличение е регистрирано при всички видове електротранспорт, като то е най-голямо при тролейбусните и трамвайните превози.http://www.economic.bg
Източник: Други (28.08.2017)
 
Цените на плодовете и зеленчуците остават сезонно ниски Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 0,45 на сто до 1.317 пункта, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В края на август 2016 година ИТЦ беше с 1.52 на сто по-ниско ниво - 1,297 пункта, предава БТА. Оранжерийните домати поевтиняват с 8,3 на сто и се продават през тази седмица по 0,88 лева за килограм. Градинските домати поевтиняват с 2,3 на сто до 0,85 лв./кг. Оранжерийните краставици поскъпват с 13,4 на сто, до 1,44 лева средно за килограм. Краставиците, гледани на открити площи поевтиняват с 20,2 на сто и се търгуват по 1,03 лв.за килограм. Картофите поскъпват с 2,1 процента и се търгуват по 0,48 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 0,72 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,45 лв./кг на едро. Тиквичките поскъпват с 10,3 на сто и се продават по 0,63 лева за килограм. Зелените чушки се продават по 0,96 лева за килограм на едро, а червените - по 1,31 лева за килограм на едро. Ябълките поевтиняват с 0,6 на сто до 1,67 лв./кг, а цената на лимоните пада с 5,4 на сто до 2,98 лева. Цената на дините пада 7,4 на сто до 0,25 лева за килограм, на пъпешите с 4,1 на сто до 0,70 лева за килограм. Прасковите се продават по 1,07 лв./кг. Кравето сирене се продава средно по 6,20 лв./кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 10,07 лв./кг. Олиото се купува по 2,09 лева за литър. Каймата се търгува по 4,70 лева за килограм. Пилешкото замразено месо се продава по 3,74 лева за килограм на едро. Захарта поскъпва с 0,6 на сто и се купува по 1,59 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", се повишава с 2,4 на сто до 0,86 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,60 лв./кг. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой на едро.
Източник: 24 часа (28.08.2017)
 
Леко подобрение на стопанската конюнктура в България през август Общият показател на бизнес климата в България през август се повиши леко с 0,5 спрямо предходния месец, когато показателят спадна с 1,4 пункта и продължава да се задържа стабилно над дългосрочното си средно равнище, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт. Подобрението на стопанската конюнктура се дължи на повишение на бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите при известно влошаване на мнения на стопанските ръководители в промишлената сфера и липсата на съществена промяна на доверието в строителството. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, намалява с 2,2 пункта, заличавайки изцяло неговото нарастване с 1,3 пункта месец по-рано, като по-слабият показател се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за състоянието на техните предприятия. По тяхно мнение обаче настоящата производствена активност се запазва, а очакванията им за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила, чието негативно въздействие се засилва през последния месец. Относно продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (29.08.2017)
 
Рекорден брой българи са пътували в чужбина Броят на пътуванията на български граждани в чужбина и на посещения на чужденци у нас през юли достигнаха рекорди, сочи статистиката на НСИ. Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2017 г. са 665.7 хил., или с 15.3% над регистрираните през юли 2016 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 53.0%, Австрия - с 34.9%, Испания - с 32.4%, Франция - с 29.2%, Обединеното кралство - с 19.5%, Румъния - със 17.0%, Гърция - с 11.9%, Германия - с 11.5%, бившата югославска република Македония - с 10.8%, Сърбия - с 4.9%, Турция - с 3.1%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Руската федерация - с 13.4%, Чешката република - с 9.6%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли 2017 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.0%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 40.7%, и пътуванията със служебна цел - 17.3%. В сравнение с юли 2016 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: с цел почивка и екскурзия - с 26.9%, със служебна цел - с 21.4%, и с други цели - с 4.0%. През юли 2017 г. с други цели са били 67.7% от пътуванията към Румъния, 57.3% - към Турция, и 54.9% - към Сърбия. Пътуванията с цел почивка и екскурзия към Гърция, Испания и Италия са съответно 72.6, 59.6 и 54.8% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни През юли 2017 г. посещенията на чужденци в България са 2 022.1 хил., или с 8.0% повече в сравнение с юли 2016 година. Регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: със служебна цел - с 12.5%, с цел почивка и екскурзия - с 9.6%, и с други цели - с 4.6%. От общия брой чужденци, посетили България през юли 2017 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.3%, или с 9.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Испания - с 31.9%, Обединеното кралство - с 31.3%, Италия - с 19.1%, Гърция - с 19.1%, Белгия - с 15.8%, Полша - с 12.4%, Нидерландия - с 9.7%, Румъния - с 9.4%, Германия - с 8.0%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Словакия - със 7.5%, Австрия - с 6.9%, и други. Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни”1 - с 3.0%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Украйна - с 19.7%. През юли 2017 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 59.1%, следвани от посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - 34.2%, и със служебна цел - 6.7%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 97.9% от всички посещения на граждани от Израел и 93.3% - от Руската федерация, а с други цели са 73.8% от посещенията на граждани от Румъния и 69.7% - от Турция.
Източник: Марица (29.08.2017)
 
Българите взели стоки на лизинг за 3,5 млрд. за половин година Стоки и услуги на лизинг за 3,5 млрд. лв. са напазарували българите – домакинства и бизнес, към юни 2017 г. Това показват данните на БНБ. Според статистиката на централната банка този тип пазаруване продължава да расте - на годишна база с 6,9%, или с 225,3 млн. лв., а спрямо края на март тази година - с 4,2%, или със 141,6 млн. лева. Чрез плащане на части вече се купува почти всичко: от традиционните коли и мобилни телефони през вноски за пенсия и дори проекти за малък бизнес. Предпочитан от българите все още е финансовият лизинг, при който след плащане на последната вноска се извършва прехвърляне на собствеността над съответната вещ. Общата сума на вземанията на лизинговите дружества при този тип лизинг са 3,3 млрд. лв., като на годишна база растат с 5,5%, или със 173, 5 млн. лв., а спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. растат с 3,4%, или със 109 млн. лв. Според статистиката има едва забележимо, но постоянно намаляване на неговия дял - от 96,7% в края на юни 2016 г. до 95,5% в края на юни 2017 г. За тримесечието април-юни са сключени нови договори за финансов лизинг за цели 425,5 млн. лв., като този обем традиционно се увеличава всяка година в началото на лятото. Най- голям обем от финансовия лизинг продължават да държат автомобилите – към юни т.г. покупките на коли са за 1,115 млрд. лв., като увеличението при тях е със 7,7% спрямо края на юни 2016 г. и с 2,3%, или с 24,7 млн. лв. в сравнение с края на март. Този дял в общия размер на финансовия лизинг продължава и да расте от 32,9% в края на юни 2016 г. до 33, 6% в края на същия месец на 2017 година. Стойността на лизинговите договори за леки автомобили е 1,101 млрд. лв. Относителният им дял се увеличава от 29.2% в края на юни 2016 г. до 33,2% в края на същия месец на 2017 година. Освен автомобили бизнесът пазарува разсрочено машини, съоръжения и индустриално оборудване. Към юни тези покупки са 666,5 млн. лв. и при тях се вижда намаление, макар и слабо - с 1,2% , или с 8,1 млн. лв. в сравнение с края на март 2017 година. Най-много пазаруват на лизинг фирми и нефинансови предприятия. Техните договори са за 2,994 млрд. лв. Увеличението е с 3%, или с 86,7 млн. лв. в сравнение с края на март 2017 година. Задълженията на домакинствата по финансов лизинг са 313,5 млн. лв., а ръстът на тези договори е с цели 7% спрямо края на юни 2016 г. А в сравнение с края на март 2017 г. се увеличава със 7,4%. По отношение на продължителността на лизинговите договори предпочитанията определено са към отношения със срок над 1 и до 5 години, които са за 2,4 млрд. лв. Тези договори са 69% от всички лизингови договори, показва статистиката на централната банка. В края на второто тримесечие на 2017 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години са 532 млн. лв. Към края на юни 2017 г. необслужваните вземания по финансов лизинг са за 293,5 млн. лв. Те намаляват с 27,7% спрямо края на юни 2016 г. и с 1,6% в сравнение с първото тримесечие на годината. От данните на БНБ става ясно, че оперативният лизинг, при който просто се ползва дадена вещ или актив срещу заплащане и без придобиване, все още не се е наложил на нашия пазар. Вземанията по оперативен лизинг в края на юни 2017 г. са 157,9 млн. лв. Потенциалът на този вид лизингови договори обаче, ако се съди по ръста им, е значителен. Те се увеличават с 48,7% или с 51, 8 млн. лв. на годишна база и с 26,1% само за тримесечие - от март към юни. В края на юни 2017 г. общите пасиви на лизинговите дружества са 4,165 млрд. лв. срещу 4, 022 млрд. лв. в края на юни 2016 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства от 73,9% в края на юни 2016 г. до 74,1% в края на същия месец на 2017 година. Техният размер е 3 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2017 г., като на годишна база те нарастват с 3,8% и с 2,3% спрямо март 2017 година. Преобладават кратките кредити - с матуритет над 1 година, които са 74%, от общия размер на получените кредити в края на юни 2017 г. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на юни 2017 г. e 25,7 млн. лв. и продължава да намалява с 20,9% на годишна база. Освен лизингови компании банки и фирми за стокови кредити отпускат суми между 150 до 50 000 лв., като срокът на този вид кредит е от 3 месеца до 5 години. Процедурата по кандидатстване е улеснена максимално, като сумата се отпуска за минути в почти всяка търговска верига. Заемите са без допълнителни такси и комисиони и без обвързващи договори за поръчителство. Не се изискват допълнителни гаранции като превод на заплата или предоставяне на мобилни телефони на работодател или роднини. Единственото условие е кандидатите да имат постоянна работа и да живеят в същото населено място, където се извършва покупката. Поръчител се изисква само ако нямат постоянен трудов договор. Клиентите могат да развалят договора за стоков кредит в 14-дневен срок, който започва да тече от момента на подписването му. Неустойки няма. Лихвите са минимални, а в някои случаи са нулеви. Годишният процент на разходите, който по закон не може да надхвърля 50%, при този тип кредити действително включва всички разходи. За разлика от бързите кредити при стоковите кредитополучателят има право да забави месечната вноска, но в рамките на до 7 дни. Ако не го стори, се начислява 10 лв. еднократна наказателна такса или лихва за всеки ден просрочие. Месечните вноски са фиксирани за целия срок на договора и са поне 20 лв. В общия случай лихвата е около 1% месечно. Освен нея някои банки включват в ГПР задължителна застраховка и комисиона. Така оскъпяването на стоков кредит от 600 лева за 6 месеца е 30 лв. Първоначалната вноска най-често е 100 лева. Някои банки предлагат стокови кредити без лихва, но начисляват фиксирани такси към месечните вноски. Най-често се наричат такса “ангажимент”, която струва от 4,79 лв. до 6,50 лв. месечно в зависимост от размера на заема. Така шестмесечен кредит за 600 лв. се оскъпява с 28,75 лв., като сумата се натрупва от плащаната всеки месец такса “ангажимент”. За предсрочно погасяване на стоковите кредити има два варианта - пълно и частично. При издължаване на цялата сума се начислява лихва 1% от размера на предсрочно погасената сума, ако оставащият срок е по-голям от 1 година, и 0,5%, ако той е по-малък. При частичното погасяване клиентът избира дали да се намали месечната му вноска, или срокът на кредита. Подписвайки документите за отпускане на всякакъв вид лизинг, се предлага застраховка. В повечето случаи обаче тя е доброволна и можете да се откажете, без да ви санкционират. Ако решите да застраховате кредита, имате два варианта. Пълен пакет, с който застраховате и себе си, и стоката, или частичен, покриващ само беди, сполетели вас. В първия случай застраховате покупката си от бедствия и кражба и себе си от нещастия. Ако откраднат стоката в първите 15 дни, от застрахователното дружество ще платят цялата сума по кредита. Ако обаче кражбата се случи след този срок, пълното покритие важи само ако обирът е на посочения от вас адрес. Личната застраховка покрива нещастията, които могат да застигнат вас. При загуба на работа или заболяване дружеството покрива до 6 от месечните вноски. Ако през периода придобиете 70% инвалидност или ви сполети фатален край, застрахователят покрива цялата сума. Пълната защита на шестмесечен кредит от 600 лв. струва 24 лв., а частичната - 18 лв. За сравнение, ако отидете лично в клон на банката и изтеглите същата сума при подобни условия, кредитът ще струва 561,90 лв. Вместо комисиона ще платите 35 лв. еднократна такса за разглеждане на документи и 9,60 лв. за пренос на документи. Стоковите кредити на място в магазина са с ГПР 19,59%, а лихвата е 9,6% годишно. Така оскъпяването е 48,90 лв. В последните години истински бум има при онлайн кандидатстването за стоков кредит през е-магазините на търговците. След като тя бъде добавена в кошницата за пазаруване, трябва да се избере най-удобната вноска и срокът на кредита в калкулатора на сайта. Решение за отпускане на кредит получавате ден след като предоставите на офис сътрудник личните си данни и се съгласите те да бъдат разгледани. Съобщението за одобрение става по телефона, след което се уточняват детайлите по изпращане на договора на място.
Източник: 24 часа (29.08.2017)
 
Българските курорти са посрещнали повече чужденци през юли Посещенията на чужденци в България през юли са преминали границата от 2 млн., като увеличение има както на служебните пътувания, така и на почивките. Същевременно данните за месеца показват, че вероятно Германия се очертава най-големият пазар за туристическия бизнес през тази година, регистрирайки ръст от 8% за месеца. В данните на статистиката обаче има и притеснителен нюанс - числата показват, че през юли броят на туристите от другия най-важен пазар за туризма - Русия, намалява. Тази прогноза дадоха още преди началото на летния туристически сезон различни хотелиери и туроператори, обяснявайки ситуацията със завръщането на все повече руснаци по турските курорти. Същевременно данните показват и че българите са увеличили туристическите си пътувания в чужбина с над 1/5, като половината от тях са били в съседните Гърция и Турция. През юли България е била посетена от повече чужденци спрямо същия месец на миналата година, като общите посещения са били 2.02 млн. Това е ръст от 8% на годишна база - при пътуванията със служебна цел той е 12.5%, а за почивка - 9.6%. Съществена част от посещенията са били от граждани на ЕС - над 60% от всички, като тази структура е валидна и за предходни летни сезони. През юни България също регистрира ръст на туристите, който бе 6.9%. Тогава увеличението на почивките беше 5.9% спрямо същия месец на 2016 г. Данните от първите два месеца на активното туристическо лято засега потвърждават прогнозите на туристическия бизнес, че германският пазар ще бъде най-голям за сектора през тази година, след като от 2010 г. насам доминираха руснаците. През юли гостите от Германия са се увеличили с 8%, през юни ръстът беше 1.1%. Германците, които са били в България за почивка и екскурзия през юли, са реализирали общо 178 хил. посещения, което ги извежда на първо място сред всички чужденци. Статистиката за месеца потвърждава и предварителните прогнози на бизнеса, че България няма да реализира ръст на другия основен пазар за туризма - Русия. През юли руските пътувания до страната са били 146 хил., докато година по-рано - над 151 хил., тоест спадът сега на годишна база е около 3.3%. За юни на този пазар има леко увеличение - при 128 хил. туристически пътувания през 2016 г. тази година руснаците са реализирали 130 хил. Според представители на туристическия бранш обаче руските туристи са били по-малко и през август и за целия сезон ще бъде отчетен лек спад на този пазар. Обяснението на сектора е, че това се дължи на повечето записвания от руски туристи в Гърция, както и завръщането им по турските курорти. През юли някои от другите основни пазари за българския туризъм също са реализирали увеличение, сочат официалните данни. Повече туристи са дошли от Великобритания и Полша, като пътуванията им с туристическа цел са били съответно 41 хил. и 97 хил. Данните показват също така, че повече българи са избрали почивка в чужбина през месеца. През юли ръстът на посещенията на чужди държави е над 15 %, като общо те са били над 665 хил. Увеличението при почивките е още по-голямо - през юли 2017 г. българите са реализирали над 271 хил. екскурзии и почивки, което е увеличение от близо 27%. Най-предпочитаните дестинации са Гърция и Турция, където са реализирани повече от половината пътувания с туристическа цел.
Източник: Капитал (29.08.2017)
 
До 10% по-скъпи наеми на жилища в София Между 8 и 10% средно по-скъпи наеми на жилища в София, сочат данните на брокерите на недвижими имоти. През последната година най-много са поскъпнали квартирите в „Студентски град”. Бумът на наемането в София е през август и септември, казват експерти. Първо, защото идват студентите, а втората причина са хората, които са избрали новото работно място да е в столицата. 500 лева за наем е сумата, която приляга най-добре на джоба на българина според наблюденията на брокери. Най-благоприятно е да наемаме през пролетта, а най-желаните квартали в столицата са източните. И ако сте се притеснили от покачването на цените на наеми и имоти, експертите бързат да успокоят. Тенденцията е догодина да няма повишаване на цените, а те да се задържат на едно равнище.
Източник: Стандарт (29.08.2017)
 
Осигурителният доход на шефовете е 1553 лв., на работниците - 504 лв. Шефовете у нас се осигуряват на три пъти по-висок доход, отколкото неквалифицираните работници. Средният осигурителен доход на всички 137 хил. ръководители от 85-те икономически сектора у нас е 1553 лв. На другия полюс е една от най-многолюдните групи заети - хората без специална квалификация, които са близо 300 000 души. Техният среден осигурителен доход е 504 лв. Това показват данните на Националния осигурителен институт за средните осигурителни доходи във всички 85 сектора, в които са заети 2.036 млн. българи към май тази година. Средният осигурителен доход на всички тях се е повишил до 837 лв., или с 6% спрямо миналата година. Тази информация се използва при преговорите между синдикатите и бизнеса за минималните осигурителни прагове. За втора година обаче преговори реално няма, тъй като работодателите ги бойкотират. Най-много българи са заети с услуги за населението, търговия и охрана - близо 407 хил. души.
Източник: Сега (30.08.2017)
 
Производствената инфлация достига 4.7% през юли Цените на производителите през юли са нараснали с 4.7% спрямо същия месец на миналата година. Инфлацията се наблюдава във всички сектори, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - месец по-рано годишното повишение в цените беше 3.1%. Най-значително е поскъпването при производството и разпределението на газ, електрическа и топлоенергия (с 10%), като секторът е следван от добивната (6.8%) и преработващата промишленост, където годишната промяна е най-ниска за втори пореден месец - 2.8%. На месечна база също е регистрирана инфлация - 1.3%, но тук повишението се движи изцяло от енергийния сектор, докато в добивната и преработващата промишленост цените спадат спрямо юни. Причината за силния ефект на цените при производството и разпределението на топлоенергия и електроенергия както на годишна, така и на месечна база е решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да ги вдигне през юли - второ повишение за годината след това през април. Макар административното увеличение да е по-малко от това през април, ефектът е значителен - цените на производител на вътрешния пазар отбелязват ръст от 10.3% на годишна и 6.9% на месечна база. От своя страна пък промяната в международните нива далеч не е толкова впечатляваща - едва 1.2% нагоре на годишна база, а на месечна отбелязват спад от 7%. Поскъпването е видимо и в добивната промишленост, където се движи единствено от добива на метални руди. Движещата сила зад увеличението вероятно са по-високите международни цени на суровините. Към края на юли миналата година например цената на тон желязна руда е 43.69 долара, а година по-късно тя е с над 63% нагоре, достигайки 71.52 долара, по данни на Market Index. Макар най-ниското на месеца, увеличение отбелязват и заводските цени в преработващата промишленост. За пореден месец най-големият ръст в групата е регистриран в производството на основни метали, където промяната е 10.2% нагоре спрямо година по-рано. Тук вероятно основният фактор е медта, а по-конкретно - цените на суровината на международните пазари, които нараснаха значително през последната година. С втория най-значителен ръст в цените на производител в преработващата промишленост се нарежда производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, където поскъпването е с 5%, а на трето място се позиционира това на дървен материал и стоки от дърво.
Източник: Капитал (31.08.2017)
 
Чуждите инвестиции в строителството се сриват с близо 20% Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към края на 2016 г. възлизат на 23.491 млрд. евро, което е с 1.4% повече от 2015 г. Това съобщи на пресконференция директорът на "Бизнес статистика" в Националния статистически институт, цитиран от БТА. Данните са предварителни. Най-големите по размер вложения са в промишлеността - 10.139 млрд. евро и в услугите - 5.887 млрд евро. Чуждестранните инвестиции в строителството намаляват за година с 19.4% до 608 млн. евро. Общо 335.8 хил. нефинансови предприятия са подали в НСИ годишни отчети за дейността си през 2016 г. Те отчитат произведена продукция за 48.6 млрд. лв. и 1.967 млн. служители. Най-голям дял от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия се пада на промишлеността - 39.7%. Услугите пък осигуряват най-много работни места - 34.2 на сто. Строителството все още не може да достигне нивото отпреди кризата. Статистическите данни сочат, че най-голямо е намалението в инфраструктурното строителство, а едно от обясненията е системното обжалване на обществените поръчки. За 2016 г. близо 200 000 дружества са декларирали, че не са имали стопанска дейност, като спрямо 2015 г. това е с близо 40 000 повече.
Източник: Дневник (01.09.2017)
 
Безработицата в България продължава стабилно да намалява Безработицата в България продължава да се понижава и през юли на месечна база, достигайки 5,9% от 6,0% през предишния месец. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. Нивото на безработица в страната остава сравнително стабилно през последните четири месеца, като през април то е било 6,1%, а през май и юни – 6,0%. На годишна база понижението е доста по-силно, като през юли 2016 г. тя е била на равнище от 7,6%. Безработните у нас през седмия месец на годината са били общо 194 хил. души. Нивото на младежка безработица в страната обаче продължава да се повишава на месечна база и остава високо като цяло. През юли тя е достигнала 13,7%, което е с 0,2 процентни пункта повече спрямо предишния месец и с 0,5 процентни пункта спрямо април. На годишна база обаче все пак се отчита понижение, като през юли 2016 г. тя е била 17,5%. Общо 20 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през седмия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през юли на месечна база на ниво от 7,7%. Това е най-ниското равнище от декември 2008 г. На годишна база обаче се отчита спад от 8,5% през юли 2016 г., или разлика от 0,8 процентни пункта. Безработните в региона през юли са били 18,916 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата и там остава остава без промяна през юли спрямо юни, оставайки на ниво от 9,1% - най-ниското от февруари 2009 г. Тя обаче е с 0,9 процентни пункта по-ниска спрямо седмия месец на годината на 2016 г. Безработните в региона през юли са били общо 14,86 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработицата през юли 2017 г. са били отчетени в Чехия (2,9%), Германия (3,7%) и Малта (4,1%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (21,7% за май 2017 г.) и Испания (17,1%). На годишна база нивото на безработицата през юли 2017 г. е спаднало в почти всички страни членки с изключение на Финландия, където е останало без промяна. Най-големите понижения се отчитат в Хърватска (от 13,2% до 10,6%), Испания (от 19,6% до 17,1%), Словакия (от 9,7% до 7,3%) и Кипър (от 13,0% до 10,8%).
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2017)
 
Откъде идват чуждите сезонни работници в България Четири пети от сезонните работници в България с разрешения за работа от Агенцията по заетостта са граждани на Украйна, пише "Дневник". Това е съобщила Агенцията по заетостта в отговор на запитване на изданието. На второ място е Молдова, но с едва 4% от издадените разрешения. От началото на 2017 г. до 25 август е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 3215 чужденци, граждани на трети държави, по подадени 571 декларации на работодатели, сочат данните на агенцията. Повечето от разрешенията са издадени на работодатели от туристическия бизнес от морските курорти, а исканията от планинските курорти са единични. Има заявки и за заетост в сектор "Селско стопанство". Няма отказани искания. По данни на НСИ за второто тримесечие заетите в хотелиерството и ресторантьорството са 176.7 хил. души, което означава, че вносът на работна ръка покрива под 2% от работните места, дори ако се приеме, че всички разрешения са издадени само в туризма. Преди ден Националният статистически институт съобщи, че най-много се оплакват от недостиг на работна ръка работодателите от индустриалното производство. От началото на годината до края на миналата седмица са издадени и 125 сини карти на чужденци. Преобладават граждани на Русия, Украйна, Индия, Китай, Македония и САЩ. Професиите са IT специалисти, инженери, мениджъри. Общо 65 решения са издадени за длъжности в IT сектора, включени в списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. През миналата година са били издадени 195 сини карти.
Източник: Капитал (01.09.2017)
 
Близо 5 млн. чуждестранни туристи са посетили България до юли Последните данни на статистиката показват, че близо 5 млн. чуждестранни туристи са посетили България в периода януари – юли 2017 г., като се отчита ръст от 7,2% спрямо същия период на миналата година. Това потвърждава прогнозите на Министерството на туризма за увеличение в сектора от 7 до 10 на сто. Освен това се предвижда в периода между май и октомври българите да реализират над 5,7 млн. нощувки. Очаква се и при тях ръстът да е около 4,5-5 на сто спрямо миналата година. На 29 август министър Николина Ангелкова обяви, че само броят на туристите, посетили България с Thomas Cook, една от водещите световни компании за туристически пътувания и почивки, се очаква да достигне 400 000 души до края на този сезон, което е 16,5% ръст в сравнение с миналата година.Тя проведе работна среща с Питър Фанкхаузер, генерален изпълнителен директор на Thomas Cook Group, кметове и представители на туристическия бранш. Друга цел е привличането на китайски туристи.Ангелкова обяви, че рекламата на нашия туризъм в Китай цели популяризиране на България като целогодишна туристическа дестинация. Свидетелство за това е броят на чуждестранните туристи от Китай у нас, които за периода януари-юли 2017 г. са били почти 17 хил., като се отчита 53% ръст спрямо същия период за 2016 г. За сравнение за цялата минала година те са били над 18 500 хил. души.
Източник: Банкеръ (04.09.2017)
 
Най-голям относителен дял в съвкупността на активните предприятия през целия период (2011 - 2015 г.) имат активните предприятия с нула наети лица. През 2015 г. техният брой е 152 345 и съставлява 44.9% от всички активни предприятия. В следващата група „1 - 4 наети“ попадат 136 133 предприятия, или 40.1% от общия брой за 2015 година. Най-нисък е делът на предприятията в групата „5 - 9 наети лица“. Средно за периода той е 7.4%, а в групата „10 и повече наети лица“ средно за разглеждания петгодишен период попадат 8.0% от активните предприятия. Броят на заетите лица в групата „10 и повече наети лица“ съставлява 69.5% от заетите в периода 2011 - 2015 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 8.0% от общия брой активни предприятия. И обратно - срещу големия брой активни предприятия в групата с нула наети - 44.7%, стои малък брой заети лица - 6.3% от общия брой на заетите лица в страната. За периода 2011 - 2015 г. най-висок относителен дял имат новородените предприятия в сектор G - „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, като средно за петгодишния период този дял е 44.2%. Същевременно най-нисък е делът на новородените предприятия в сектор B - „Добивна промишленост“ - едва 0.1% средно за периода. От всички родени през 2014 г. предприятия 80.8% оцеляват една година по-късно, като в групата с „10 и повече наети“ този относителен дял е 90.2%. Най-висок е делът на оцелелите предприятия в сектор J - „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 88.8%, а най-нисък – в сектор L - „Операции с недвижими имоти“ - 67.2%. През 2014 г. са умрели 34 518 предприятия, или 10.4% от броя на активните предприятия през същата година, в резултат на което работните си места са загубили 2.9% от заетите през годината. През разглежданата 2014 г. 45.4% от умрелите предприятия са класифицирани в сектор G -„Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.
Източник: НСИ (04.09.2017)
 
ИПИ: Веригите държат около 40% от българския пазар на дребно Навлизането и разширяването на дейността на търговските вериги има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции. Това са част от изводите в изследването "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове" на Института за пазарна икономика (ИПИ). Броят на обектите и оборотът на търговските вериги в България расте. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с веригите) в търговията на дребно е 25.6%. От ИПИ посочват и оценки на Института за пазарни проучвания GfK (въз основа на данни към 2015 г.), според които търговските вериги във всичките им формати - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш енд кери магазини, държат около 40% от българския пазар на дребно. Към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно в страната са 2.6 милиарда лева, или 5.8% от общите чуждестранни вложения с натрупване. Според анализа по приблизителни оценки за 2015 г. големите търговски вериги са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева. Статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Средната брутната месечна заплата в търговските вериги е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до девет заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен - средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22.2 хиляди лева, а при малките фирми - 5.1 хиляди лева. Различните формати на големите търговски вериги предлагат между 2000 и 20 000 артикула.
Източник: Капитал (05.09.2017)
 
НСИ обяви за скок на цените на производителите с 1,3% Общият индекс на цените на производител през юли 2017 г. нараства с 1.3% спрямо предходния месец. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.5%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 2.9%, и в преработващата промишленост - с 0.2%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 2.4%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.6%, а увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 0.8%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.7%. Общият индекс на цените на производител през юли 2017 г. нараства с 4.7% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.0%, в добивната промишленост - с 6.8%, и в преработващата промишленост - с 2.8%.
Източник: Стандарт (05.09.2017)
 
1% РЪСТ НА БВП ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2017 Г. СПРЯМО ПЪРВОТО ОТЧЕТЕ НСИ През второто тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 24 149 млн. лв. по текущи цени, съобщи НСИ. Преизчислен в евро, БВП е съответно 12 347 млн., като на човек от населението се падат 1 741 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.6% на БВП през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 1.0% спрямо първото тримесечие на 2017 година. По предварителни данни през второто тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 3.2% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите лица в икономиката са 3 619.3 хил., а общият брой отработени часове е 1 512.0 милиона. Структурата на заетостта по икономически дейности през второто тримесечие на 2016 и 2017 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите.
Източник: БСК (07.09.2017)
 
Икономическият растеж на страната се ускорява през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на България се повиши през второто тримесечие на 2017 година с 1,0% спрямо първите три месеца и нарасна с 3,6% в сравнение със същия период на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За второто тримесечие на 2017 година брутният вътрешен продукт на нашата страна възлиза на 24,149 млрд. лева по текущи цени, като, преизчислен в евро, БВП е съответно в размер от 12,347 млрд. евро и на човек от населението се падат 1741 евро (или 3405 лева). Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на настоящата година възлиза на 20,837 млрд. лева по текущи цени. На годишна база крайното потребление през второто тримесечие се увеличава с 4,2% след растеж с 4,3% в началото на годината, докато брутната добавена стойност нараства с 3,7% след повишение с 3,5% през първите три месеца.
Източник: econ.bg (07.09.2017)
 
Търговията на дребно с 2,4 на сто ръст Годишният ръст на търговията на дребно в България е 2,4% през юли, а спрямо месец по-рано увеличението е 0,3%, съобщи Евростат. Данните за Еврозоната и целия ЕС показват 2,7% ръст на търговията през юли на годишна база. Стоките, които са оказали най-голямо влияние върху този ръст, са електронната търговия, следвана от електротехниката, мебелите, компютрите и аксесоарите за тях, лекарствата, облеклата и обувките. Продажбите на храни, цигари и алкохол бележат едва забележими ръстове, както и продажбите на автомобили и гориво. На месечна база през юли обаче в ЕС има лек спад от 0,3% на търговията, който обикновено се получава в разгара на отпускарския сезон.
Източник: 24 часа (07.09.2017)
 
Очертава се пореден скандал по европрограмата "Иновации и конкурентоспоспобност". В ход е оценяването на проекти, кандидатстващи за финансиране по мярката "Развитие на клъстери в България". Оказва се обаче, че комисията е отрязала още при първото отсяване по документи всички развити клъстъри и не е допуснала техните предложения до техническа и финансова оценка. Във връзка с това в четвъртък Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) ще даде специална пресконференция.
Източник: Сега (11.09.2017)
 
Националния статистически институт (НСИ) за юли отчита подобряване на промишленото производство, на строителството и на търговията на дребно, което е добър знак за представянето на българската икономика в началото на третото тримесечие след ускоряването на растежа на БВП на нашата страна с 3,6% през периода април - юни. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се повиши през юли с 0,2% спрямо юни, когато беше отчетен негов спад с 1,4 на сто. На годишна база растежът на календарно изгладения индекс на промишленото производство се ускори през юли до 4,2% спрямо месец по-рано, когато беше отчетено повишение с 3,6 на сто. По този начин промишлеността в нашата страна се подобрява за шести пореден месец, след като през януари производството излезе на негативна територия за първи път от пролетта на миналата година, свивайки се с 1,0 на сто. През юли увеличение с 0,2% спрямо месец по-рано е регистрирано в преработващата промишленост, докато в добивната промишленост е отчетно понижение с 3,4% и с 0,7% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. На годишна база производството в преработващата промишленост нараства с 6,3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен спад с 1,4%, а в добивната промишленост - понижение с 0,8 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през юли е с 0,6% над равнището от юни, когато се повиши с 0,2 на сто. Продукцията от гражданското и инженерно строителство намалява на месечна база с 0,7%, докато сградното строителство се увеличава с 1,5 на сто. На годишна база строителната продукция бележи повишение за втори пореден месец със 7,9% след ръст с цели 12,0% през месец май. Това представлява подем в строителството за пети пореден месец, което е ясен знак за пречупване на негативната тенденция на свиване на производството в строителния сектор, която беше в сила през цялата изминала година и през първите два месеца на настоящата година. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през седмия месец на 2017 година. През юли оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети по съпоставими цени, се повиши с 0,3%, парирайки част от спад с 0,5% през юни, докато на годишна база растежът на търговския оборот се забави до 2,4% от 2,6% месец по-рано. Днешните позитивни данни сигнализират за запазване на добрия възходящ икономически импулс и в началото на третото тримесечие, след като през периода април - юни БВП на нашата страна се разшири с 3,6% на годишна база, според окончателни данни на НСИ. Тези данни изглеждат в синхрон с проучване на националната статистика от преди седмица, показващо подобряване на стопанската конюнктура в България през август в резултат на повишаване на бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите, стабилизация в строителството и известно влошаване в промишлената сфера.
Източник: Банкеръ (11.09.2017)
 
Промишленото производство нараства с 4.2% през юли Индексът на промишленото производство отбелязва увеличение с 4.2% през юли спрямо същия период на миналата година. Темпът се ускорява в сравнение с отчетения през юни, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Повишението все пак е далеч от нивото в началото на активния сезон - през юни показателят отбеляза най-големия си ръст от октомври 2007 г. (9.4%). Преработващата индустрия е единственият двигател на положителната промяна през месеца. Същевременно другите два сектора компенсират част от активността - добивната промишленост и производството на електрическа, топлоенергия и газ завършват месеца с понижение в продукцията през юли. Преработващата промишленост движи увеличението на индустрията през юли с ръст от 6.3% на годишна база. Най-значително е повишението на производството на стоки от метали (без машини и оборудване) - 37.7% на годишна база, следвано от машини и оборудване (24.6%) и лекарства (19.9%). В същото време най-голям спад се наблюдава при производството на тютюневи изделия – 26.4%. Добивната промишленост пък компенсира част от активността в преработващата - производството намалява с 0.8% спрямо същия месец на миналата година. Всички показатели се влошават. Докато през юни добивът на неметални материали и суровини падна едва с 2.7%, през юли понижението достига 17.9%. Добивът на метални руди също отбелязва спад - с 2.5%, а при въглищата има увеличение, но малко (7.2%) в сравнение с предходния месец (почти 30%). Другият фактор, който дърпа индекса на промишленото производство леко надолу за пети пореден месец, е производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ, което отбелязва понижение от 1.4% през юли на годишна база. Продажбите на дребно нарастват през юли - с 2.4% на годишна база, като това е трети пореден месец на забавяне на темпа. През юли промяната беше 2.6% в посока нагоре, а през май - 6.3%, според данните на НСИ. Търговията с компютърна и комуникационна техника отново излиза на преден план с най-голям ръст за месеца (20.3%), следвана от продажбите на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки (18.1%) и лекарства (7.9%). Значително понижение на годишна база отбелязва оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, където спадът е с 17.1%. Свиването продължава вече почти година, като вероятно се дължи на повишението в цените на горивата за битови нужди спрямо същия период на предходната година.
Източник: Капитал (11.09.2017)
 
Строителството на сгради расте с 15.9% за година Строителната продукция расте със 7.9% през юли в сравнение със същия месец на предходната година. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо юни ръстът е далеч по-скромен - едва 0.6%. Годишният ръст е движен основно от сградното строителство, което се повишава с 15.9%, докато при инфраструктурното строителство има свиване с 0.9%. В сравнение с юни сезонно изгладените данни показват 1.5% ръст при строителството на сгради, а при инфраструктурата отново има свиване - с 0.7%.
Източник: econ.bg (11.09.2017)
 
Плодове и зеленчуци поевтиняват сезонно След поскъпването на някои от основните хранителни продукти в последните месеци, през изминалата седмица се наблюдава сезонно поевтиняване на плодове и зеленчуци по борсите в страната. За последната седмица картофите на едро са поевтинели със 7,3 на сто и се търгуват до 0,51 лева за килограм, съобщи Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Цената на зелето падна със 7,8% и килограм се продава по 0,47 лв. Зелените чушки са поевтинели с 3,1 на сто до 0,93 лв. за кг, а цената на червените чушки пада с 11% до 1,05 лева за килограм. Ябълките се продават със 7,8 на сто по-евтино до 1,42 лв. за кг, а лимоните до 2,78 лева, като понижението е 0,7 на сто. Дините поевтиняват с 19,2 на сто до 0,21 лева за килограм, а на пъпешите със 7,2 до 0,78 лева за килограм. Цената на прасковите пада със 7,8% и килограм се търгува до 0,95 лева. Поевтиняло е също кравето сирене на едро - с 1%, и се продава по борсите средно по 5,97 лева за кг. Въпреки сезонното поевтиняване, цените на някои от хранителните стоки бележат поскъпване на едро през миналата седмица. Оранжерийните домати поскъпват с 3,5 на сто и се продават по 1,19 лева за килограм. Цената на пилешкото замразено месо се повиши с 4% и килограм се продава по 3,88 лв. Цената на брашното, тип "500", се е увеличила с три стотинки до 0,83 лв. за кг. Яйцата се продават по 0,20 лева за брой на едро. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи през изминалата седмица с 1,48% до 1,337%, отчита ДКСТБ
Източник: Дума (11.09.2017)
 
България остава на 16-то място в света по ръст на цените на жилищата България запазва 16-та си позиция от 55 пазара в света по ръст на цените на жилищата, вижда се от доклада на консултантската компания Knight Frank за глобалния пазар на имоти през второто тримесечие. Темпът на ръст на цените на имотите у нас се ускорява до 8,8% за периода април-юни от 8,1% за периода януари-март. През второто тримесечие спрямо първото ръстът на цените на имотите в България достига 1,8% спрямо 1,6% през предходното тримесечие. В глобален план лидер по ръст на цените на жилищата остава Исландия с 23,2% на годишна база през второто тримесечие спрямо 18% годишно увеличение през първите три месеца. Глобалният индекс на Knight Frank за цените на жилищата се увеличава с 5,6% за годината до края на юни, отчита компанията. Като цяло европейският регион остава най-добре представящият се в света от гледна точка на жилищни пазари, но темповете се забавят.
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2017)
 
До юли износът расте с 13.8% През периода януари - юли 2017 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 29772.4 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 13.8%. Това показват данните на НСИ. През юли 2017 г. общият износ възлиза на 4604.6 млрд. лв. и нараства с 9.8% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юли 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 33192.8 млн. лв. (по цени CIF), или със 17.0% повече спрямо същия период на 2016 година. През юли 2017 г. общият внос се увеличава с 8.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4695.4 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юли 2017 г. и е на стойност 3420.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - юли 2017 г. също е отрицателно и е в размер на 1814.5 млн. лева.
Източник: Sofia Globe (13.09.2017)
 
Износът на България за цялата 2016 г. е отбелязал ръст от 5% Износът на България през цялата 2016 г. се е увеличил с 5% и е бил на стойност 47 186.3 млн. лв. Най-голям ръст е имало през декември (20%), а най-слабият месец е бил март (7.7%), става ясно от данни на НСИ. Внесените стоки през 2016 г. са за 51 206.2 млн. лв., или с 0.7% по-малко от предходната година. Съпоставката на месечните данни за вноса за 2016 г. и съответно за 2015 г. показва, че най-голямо е увеличението през август (16.9 %), а през април е регистрирано най-голямото понижение (11.4%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2016 г. е отрицателно и е в размер на 4 019.9 млн. лв., което е с 2 579.6 млн. лв. по-малко от салдото за 2015 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2016 г. е на стойност 782.7 млн. лева. През 2016 г. в сравнение с 2015 г. най-голям ръст е отчетен при износа на „Разнообразни готови продукти” (20.0%). Най-голям спад (12.0%) се наблюдава при износа от сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти”. При вноса най-голямо нарастване е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.” (11.4%), а най-голямо намаление - в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (20.7%).
Източник: expert.bg (13.09.2017)
 
Средният осигурителен доход през юли 2017 г. достигна 811.75 лв. и така бе преодоляна тенденцията към спад, регистрирана в предходните две месеца. През юни размерът на средния осигурителен доход за България бе 803.13 лв., през май - 814.36 лева, а през април - 825.92 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 август 2016 г. до 31 юли 2017 г. е 797.70 лв., съобщaва Националният осигурителен институт.
Източник: Капитал (13.09.2017)
 
Износът забавя растежа си до 9.8% през юли След рекордните продажби на български стоки зад граница през първите шест месеца на годината експортът продължава да се покачва и през юли, но забавя значително темпа си на растеж. Увеличението е 9.8% на годишна база при 13.6% за юни. Причината за забавянето сега са по-слаби ръстове към страните извън ЕС, но темпът на прираст на износа към съюза също леко се забавя. Фактор за растящата търговия към трети страни през юли са най-вече продажбите на стоки от чугун, желязо и стомана. Горивата продължават да дърпат статистиката за експорта надолу заради значително понижение в обемите на годишна база. Подробната разбивка за износа към ЕС ще бъде публикувана след месец. Към юни тя показва, че двигател на увеличението са предимно продажбите на стоки от мед, които растат и като обем, и като цена заради по-високите котировки на метала. ЕС продължава да е основна дестинация на българските стоки. От общо изнесена продукция за почти 29.8 млрд. лв. от началото на годината малко над 19.5 млрд. лв. (или около две трети) са към ЕС, а останалите - към трети страни. За втори пореден месец основната причина за повишението на износа към трети страни са стоките от чугун, желязо и стомана. Увеличението допринася с 9.8 пр.п. към ръста за юли в резултат на силни продажби на тръби с кръгло сечение (заварени или нитовани). Миналата година сумата на продажбите е 12.9 млн. лв., докато от началото на 2017 г. достига 354 млн. лв. Друг фактор за ръста е категорията "специфични стоки", в която влизат оръжия и боеприпаси, печатни издания, други пластмасови артикули, произведения на изкуството. Приносът към увеличението за месеца е 4.9 пр.п., а стойността на продажбите нараства с 43% до малко над 223 млн. лв. на годишна база. Същевременно горивата, които през по-голямата част от годината бяха един от двигателите на увеличението на експорта, за втори пореден месец дърпат растежа надолу. Въпреки че международните цени на петрола през юли се повишиха, приносът на горива и масла е отрицателен в размер на 10 пр.п. Причината е драстичен спад в продаваните обеми - с 57% спрямо юли миналата година. Така сумата пада от 302.7 млн. лв. през 2016 г. до 165 млн. лв. през юли 2017 г. Главната причина за повишението на износа към ЕС са медта и стоките от мед, където увеличението допринася с 6.9 пр.п. към ръста през юни. Количествата нарастват над два пъти спрямо миналогодишните нива, а цените на международните пазари продължават да растат. Така стойността на продажбите отбелязва повишение от 112 млн. лв. през юни 2016 г. до 297.3 млн. лв. тази година. Отрицателен принос имат отново горивата. От една страна, количеството, което България е изнесла към ЕС, намалява (с 44%). Същевременно международните цени на петрола през юни паднаха под нивата си от година по-рано. Резултатът: горива и масла дърпат растежа надолу с 1 пр.п., а стойността на продажбите отбелязва понижение с 18.7% на годишна база до 122 млн. лв. през юли. Продажбите на български стоки в Турция, която е основният търговски партньор на България извън ЕС, нарастват до 2.4 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 2.1 млрд. лв. Втора е Русия със 780.6 млн. лв., което представлява почти двойно увеличение спрямо миналогодишното ниво, а на трето място е Китай с 691.8 млн. лв. за периода януари - юли. Основната дестинация за българския износ към страните в съюза към май продължава да е Германия. Там продажбите са с една пета по-високи спрямо отчетените през същия период на 2016 г., като така сумата достига почти 3.5 млрд. лв. Вторият по големина търговски партньор на страната в ЕС е Италия, където стойността на продадените стоки спада с 1.6% спрямо 2016 г. до 2.18 млрд. лв. На трето място се нарежда Румъния, където продажбите са на стойност 2 млрд. лв. - с 4.1% повече спрямо година по-рано. През първите седем месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с 1.8 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. За сравнение, година по-рано разликата също бе отрицателна, но значително по-малка - 424.5 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година заради нарасналото вътрешно потребление.
Източник: Капитал (13.09.2017)
 
Вносът в България расте по-бързо от износа Външнотърговският обмен на България продължава да расте през първите седем месеца на тази година с впечатляващи темпове. Това сочат последните данни на националната статистика, оповестени вчера. По-сериозно обаче е нарастването на вноса, което води до отрицателно салдо както в общия обмен, така и в търговията с ЕС. Износът на България за Европейския съюз и трети страни за периода януари - юли 2017 се увеличава с 13.8% спрямо същия период на предходната година до 29.772 млрд. лева. За същия период общият внос възлиза на 33.192 млрд. лева, което е със 17% повече на годишна база. Външнотърговското салдо за първите седем месеца от годината е отрицателно и е на стойност 3.42 млрд. лева. Най-голямо увеличение има при вноса от трети страни - с близо 30% до 12.135 млрд. лева, докато износът е нараснал с 18.9% до 10.304 млрд. лева. Основни търговски партньори извън ЕС са Турция, Русия, Китай, Египет, Македония. В Евросъюза това са Германия, Италия, Франция, Гърция, Румъния и Белгия. Едновременно с това статистиката направи сериозни корекции в данните за миналата година. Предварителните оценки сочеха ръст на експорта от 2.6% спрямо 2015 г. до 46.104 млрд. лева. Според окончателната оценка обаче увеличението е 5% до обща стойност от 47.186 млрд. лева. Корекция има и при вноса за 2016 г., който се свива по-малко от първоначално обявеното - с 0.7% вместо с 1.1% спрямо 2015 г. Общата стойност на внесените у нас стоки през миналата година се изчислява на 51.206 млрд. лева, показват окончателните данни на статистиката. Така външнотърговското салдо на България намалява до малко над 4 млрд. лева за миналата година при първоначална оценка за 4.9 млрд. лева.
Източник: Сега (13.09.2017)
 
Ръст в производството и потреблението на ток Производството на електроенергия е нараснало с 3.36 на сто от 1 януари до 10 септември спрямо същия период на миналата година, сочат оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината са произведени 31 361 720 мегаватчаса ток в сравнение с 30 343 383 мегаватчаса за аналогичния период на 2016 г. Потреблението на електроенергия също расте - от 25 919 269 мегаватчаса за сравнявания период на 2016 г. - до 27 427 968 мегаватчаса през настоящата година, което прави ръст от 5.82 на сто. Износът на електроенергия е с 11.08 на сто по-малко за разлика от първите девет месеца на миналата година. В производството на ток от централите на биомаса, присъединени към преносната мрежа, продължава да се отчита сериозен растеж. От началото на годината до 10 септември, в сравнение със същия период на миналата година, производството на ток от този вид централи е нараснало с 64.81 на сто. С 10.01 повече е участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, докато в разпределителните мрежи ръстът е с 3.44 на сто. С 28.33 на сто по-малко е токът, произведен от водноелектрическите централи.
Източник: Банкеръ (13.09.2017)
 
811 лева е средният осигурителен доход за юли Размерът на средния осигурителен доход в страната за месец юли 2017 г. е 811.75 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 август 2016 г. до 31 юли 2017 г. е 797.70 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Банкеръ (13.09.2017)
 
Излишъкът в хазната достигна 1,745 млрд. лева Излишъкът в държавната хазна достигна 1,745 млрд. лева за първото полугодие на годината, стана ясно от решенията на Министерски съвет. Положителното салдо се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1,777 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 31,4 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи към края на юни са в размер на 17,483 млрд. лв. Изпълнението на годишните разчети в групата на данъчните приходи е добро, като към полугодието са постъпили 51,9 на сто от данъчните приходи, планирани за цялата 2017 г., става ясно от решението. Общата сума на данъчните постъпления включително и приходите от осигурителни вноски към края на месец юни възлиза на 14,538 млрд. лв., което представлява 51,9% от годишните разчети. Съпоставени с първото полугодие на 2016 г., данъчните постъпления нарастват с 1,049 млрд. лв. В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски. В хазната са постъпили и 2,771 млрд. лв. от преки данъци. В сравнение с първото полугодие на 2016 г., приходите в групата нарастват с 9,1%, за което допринасят основно нарасналите постъпления от данъка върху доходите на физически лица, както и тези от корпоративния данък. Приходите от косвени данъци пък са в размер на 7,110 млрд. лв. Само от ДДС в бюджета са влезли 4,730 млрд. лв. или с 375,3 млн. лв. повече спрямо същия период на 2016 г. Държавата е прибрала и 2,269 млрд. лв. от акцизи и 93,2 млн. лв. от мита. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са на стойност 4,029 млрд. лв. В сравнение със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват с над 504,7 млн. лв. Според данните частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на юни от централния бюджет, възлиза на 488,3 млн. лв.
Източник: Монитор (14.09.2017)
 
10,7% ръст на приходите от нощувки в туризма през юли Приходите от нощувки през юли 2017 г. достигат 317.0 млн. лв., или с 10.7% повече в сравнение с юли 2016 година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През юли 2017 г. в страната са действали 3 114 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други. Броят на стаите в тях е 135 600, а на леглата - 320 800. В сравнение с юли 2016 г. общият брой на хотелите се увеличава с 1,1%, а на леглата в тях - с 4,8%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2017 г. е над 6 млн., или с 4,8% повече на годишна база, като най-голямо е увеличението на нощувките (с 6,9%) в хотели с 4 и 5 звезди. През юли 2017 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 61,9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 23,2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 27% от нощувките на чужди граждани и 27,3% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 11,1 и 49,5%. Броят на пренощувалите в хотелите през юли се увеличава с 5,5% на годишна база и надхвърля 1,219 млн., като е регистрирано увеличение с 9% при чужденците и с 0,2% при българите. Българските граждани, нощували в хотели през месеца, са 456 600 и са реализирали средно по 3,3 нощувки. Чуждите граждани са 762 900, като 62,6% са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно 5,8 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 62,8%, като се увеличава с 2,3 процентни пункта в сравнение с юли 2016 г. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 77,5%, следвани от местата за настаняване с 3 звезди - 61,4%, и с 1 и 2 звезди - 43,4%.
Източник: econ.bg (14.09.2017)
 
България е с най-слаб ръст на заетостта в ЕС за второто тримесечие Заетостта в България се увеличи през второто тримесечие на 2017 година с 0,1% на тримесечна база, след повишение с 0,3% през първото тримесечие и нараства на годишна база с 0,9%, след растеж с 1,2% в началото на 2017 година, показват предварителни данни на Евростат. През второто тримесечие на 2017 година заетите лица в Европейския съюз и в еврозоната се увеличават с по 0,4% спрямо първото тримесечие на година, когато те се повишиха с 0,5 на сто. Спрямо година по-рано трудовата заетост в еврозоната се увеличи през второто тримесечие с 1,6%, а в ЕС - с 1,5%, след растеж съответно с 1,6% и с 1,5% през предходното тримесечие. През второто тримесечие на 2017 година 235,4 милиона мъже и жени в ЕС са били заетите лица, от които 155,6 милиона в региона на единната валута, като данните за еврозоната надвишават предишният пик, достигнат през първото тримесечие на годината. Най-голям ръст на трудовата заетост на тримесечна база е отчетен в Малта (повишение с 1,0%), следвана от Испания (с 0,9%), Гърция (с 0,8%) и Полша (с 0,8%), докато намаляване на заетостта се наблюдава в Хърватия (спад с 0,8%), Латвия (с 0,7%), Румъния (с 0,6%) и Естония (с 0,5%).
Източник: econ.bg (14.09.2017)
 
Инфлацията нараства до 1.4% през август След четири поредни месеца на забавяне на темпа на инфлацията показателят колебливо се покачва до 1.4% на годишна база през август, сочат данните на НСИ. За сравнение - през юли цените нараснаха с 1.3%. Поскъпването продължава да е най-силно изразено при газообразните горива, топлоенергията и храните. В същото време един от двигателите на инфлацията от началото на годината в страната и Европа - цените на петрола, вече не са на нива значително над миналогодишните и ефектът им намалява. На месечна база индексът на потребителските цени отново е положителен, макар и промяната да е малка - 0.1%. Най-значително е увеличението при стоките и услугите в транспортния сектор в резултат на поскъпване спрямо юли на пътническия въздушен транспорт (8.5%) и горивата за лични транспортни средства (1.3%). Положителен продължава да е приносът на храните върху ценовото равнище в страната - годишното увеличение е 2.7%. Въпреки че това не е най-голямата промяна за месеца, тя е най-значителна, тъй като групата стоки представлява близо една трета от потребителската кошница. Съответно влиянието върху определянето на цените в страната е най-съществено. Високо поскъпване спрямо същия период на миналата година се наблюдава при кафето, чая и какаото (с 8%), месото и месните продукти (6.7%), маслата и мазнините (6.3%). От друга страна ценовото равнище дърпат надолу зеленчуците, които поевтиняват с 4% през август. Друг фактор са стоките от категорията "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива", където поскъпването е 3.6%. Причината: предимно цените на газообразните горива и топлоенергията, при които увеличението е съответно 18.4% и 16.8% на годишна база. Подобни темпове започнаха от 1 април тази година с административното повишение на цената на природния газ с 30% след одобрението на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Същевременно обаче газът е основен компонент в определянето на цените на топлоенергията, което се отрази и на нейната стойност. И други стоки в групата отбелязват по-високи цени спрямо година по-рано като събиране, отвеждане и третиране на отпадъчни води (4.6%) и други услуги, свързани с жилището (3.7%). Същевременно най-голямо е поскъпването в сектор "Образование" - 4.8% спрямо същия период на миналата година. Ефектът върху общата инфлация в страната обаче е минимален, тъй като образованието е с най-ниското тегло сред всички групи стоки и услуги в потребителската кошница - под 1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита ръст в България както на месечна база (с 0.2%), така и спрямо юли 2016 г. (с 0.7%). Това обаче е значително под средното ниво, което се очаква за еврозоната през август - 1.5% по ХИПЦ, като темпът леко се ускорява спрямо отчетените през юли 1.3%. Противно на националните данни обаче, цените на енергията ще бъдат с най-силното увеличение на годишна база. Въпреки това приносът им е малък, тъй като теглото в общата потребителска кошница е сред най-ниските. Предварителните данни на Евростат сочат, че цените на услугите са основният двигател на инфлацията през август.
Източник: Капитал (18.09.2017)
 
България е четвърта в ЕС по ръст на разходите за труд през второто тримесечие България е на четвърто място в Европейския съюз (ЕС) по темп на нарастване на почасовите разходи за труд през второто тримесечие на настоящата година, като увеличението достига 11% спрямо същия период на 2016 година. Това показват обявените днес данни от Евростат. Преди нас по този потказател са Румъния с нарастване от 18,6%, следвана от Унгария (+13%) и Чехия (+ 11,1%). Почасовата цена на работната сила (включваща данъци, заплати и други разноски) в еврозоната нарасна през второто тримесечие на настоящата година с 1,8% от 1,4% през първото тримесечие, отбелязвайки най-солидно повишение от началото на 2016 година, докато в ЕС растежът се ускори до 2,2% от 1,6% през трите месеца до края на март. В същото време заплащането на труда в еврозоната нарасна през второто тримесечие на годишна база с 2,0% след повишение с 1,3% в началото на годината, като това представлява най-солиден растеж на заплатите от първите три месца на 2015 година. В рамките на ЕС растежът на заплатите се ускори до 2,4% от 1,5% през периода януари-март. Данните на Евростат показват, че България е сред държавите от ЕС с най-малък дял на свободните работни места в икономиката. Делът на свободните работни места у нас се понижава с 0,2 процентни пункта през второто тримесечие до 0,8%. Същият дял са и свободните работни места в Испания и Кипър, а в Португалия достигат 0,9%. Най-нисък е делът на свободните работни места в Гърция – 0,7% за второто тримесечие, а най-висок е в Чехия, където свободните работни места достигат 3,6%. Като цяло в ЕС делът на свободните работни места достига 2% за периода април-юни, а в еврозоната – 1,9%. В сравнение с предходното тримесечие делът на свободните работни места се увеличава с 0,1 процентни пункта и с 0,2 процентни пункта на годишна база.
Източник: econ.bg (18.09.2017)
 
И Агенцията по заетостта отчете спад на безработицата през август През август 2017 г. регистрирана безработица е на равнище 6.65%. На месечна база - спрямо юли - тя намалява с 0.08%, а на годишна - с 1.3 процентни пункта. Това сочат данни на Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни лица в бюрата по труда през месеца е 218 436. Те намаляват с 2 448 души (1.1%) спрямо предходния месец, а в сравнение с август 2016 г. броят им се свива съществено – с 43 089 лица (16.5%). Новорегистрираните за месеца безработни лица са 24 211. От тях 455 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и посредниците в бюрата по труда и техните партньори от началото на годината достига 8 011 лица. Като търсещи работа лица в бюрата по труда през август са регистрирани общо 670 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 2 327. Агенцията по заетостта активира услугите си за тези групи в отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила. Започналите работа безработни лица през август са 18 054. Устроените на първичния пазар са 15 119 – 83.7% от общия брой постъпили на работа. В субсидирана заетост са включени 2 935 безработни. По схеми на ОП РЧР на работа са постъпили 1 771 безработни лица, 647 са устроени по мерки за заетост от Закона за насърчаване на заетостта и 517 са започнали работа по програми. През август 130 безработни са започнали, а други 712 са завършили обучение за придобиване на квалификация или ключови компетентности. В провежданите от Агенцията по заетостта групови мероприятия за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда са участвали 11 652 безработни лица. Заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар през месеца са 18 856, като от тях частният сектор е обявил 60.7%. В сравнение с юли 2017 г. нарастват съществено – с 20.1%, а спрямо август 2016 г. броят им се свива незначително - с 0.4%. Най-много свободни работни места на първичния пазар през месеца са заявени в следните икономически дейности: преработваща промишленост (4 926); образование (3 038); търговия (2 320); административни и спомагателни дейности (2 308); държавно управление (1 290); хотелиерство и ресторантьорство (1 008); строителство (986); транспорт, складиране и пощи (573); селско, горско и рибно стопанство (489); операции с недвижими имоти (485) и др. Най-търсените професии на първичния пазар по заявени работни места в бюрата по труда са: преподаватели; работници в добивната и преработващата промишленост; оператори на стационарни машини и съоръжения; квалифицирани работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, камериери и др.); неквалифицирани работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; продавачи и др.
Източник: econ.bg (18.09.2017)
 
Търговският излишък на еврозоната се свива през юли Търговският излишък на еврозоната се понижи през юли 2017 година по-силно от очакваното, показват данни на Евростат. Търговският излишък на еврозоната на сезонно-коригирана база се понижи рязко до 18,6 млрд. евро от 21,7 млрд. евро през юни и прогноза позитивен търговски баланс в размер на около 20,3 млрд. Влошаването на търговския излишък се дължи на спад на износа спрямо месец по-рано с 1,1% до 178,2 млрд. евро, като в същото време вносът нарасна с 0,7% до 159,7 млрд. евро. Позитивният баланс на еврозоната при международната търговия със стоки бележи влошаване на сезонно-некоригирана база, достигайки през юли излишък от 23,2 млрд. евро спрямо излишък за 26,6 млрд. евро месец по-рано и под търговски излишък за 24,8 млрд. евро отчетен през юли 2016 година. Експортът на стоки от региона на некоригирана база нарасна през юли спрямо същия месец на предходната година с 6,1% до 177,7 млрд. евро, докато вносът в еврозоната се повиши с 8,2% до 142,8 млрд. евро.
Източник: econ.bg (18.09.2017)
 
Спадът на чуждите инвестиции вече е над 50% Спадът на чуждите инвестиции в България продължава седми пореден месец и вече е над 50% спрямо същия период на миналата година. Тревожната тенденция се подсилва и от все по-рядкото реинвестиране на печалба и от изтеглянето на дялов капитал. Това показват данните на БНБ за първите седем месеца на годината. От януари до края на юли страната ни е привлякла 431.8 млн. евро, което е с 534 млн. евро по-малко в сравнение със същия период на 2016 г. Статистиката на централната банка подлежи на ревизия, но тенденцията на сериозен отлив на чужди капитали от българската икономика се затвърждава за поредна година. Така например за полугодието първоначално БНБ отчете 405 млн. евро привлечени нови преки чужди инвестиции, които впоследствие актуализира на 451 млн. През юли обаче вложенията излизат на минус от 19.2 млн. евро. Причината е, че външните инвеститори изтеглят както капитал, така и печалба, вместо да я реинвестират в българските си подразделения. За седемте месеца на годината отливът на дялов капитал е в размер на 13.8 млн. евро, а на реинвестирана печалба - 10.4 млн. евро. Тези спадове се компенсират донякъде от нарастване на инвестициите в дългови инструменти. Данните на БНБ показват, че за седемте месеца на 2017 г. компаниите майки са отпуснали на българските си дъщерни дружества заеми за 460 млн. лв. при 276.4 млн. лв. година по-рано. Продължава и сривът на вложенията на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас. За първите седем месеца на годината чужденци са закупили имоти за 5.6 млн. евро. Това е почти 10 пъти по-малко от същия период на миналата година, когато тези инвестиции бяха за 54 млн. евро. Най-много вложения идват от руски граждани - 2.7 млн. евро, следвани от Украйна и Казахстан. С 392.1 млн. евро Холандия отново води класацията за най-голям нетен инвеститор в българската икономика. Голяма част от тези вложения обаче в действителност не са холандски - просто страната заради либералното си данъчно законодателство често е използвана от инвеститорите от различни страни, включително и от България, които регистрират там компаниите си. Големи нетни инвестиции идват и от Швейцария - 71.3 млн. евро, и Турция - 71.3 млн. евро. В същото време се налага тенденцията на ръст на вложенията на български компании зад граница. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари-юли нарастват със 113.5 млн. евро при увеличение с 94.6 млн. евро година по-рано.
Източник: Сега (20.09.2017)
 
Строителният сектор в ЕС и България бележи ръст през юли През юли спрямо юни 2017 г. сезонно коригираната продукция в строителния сектор се е увеличила с 0.2% в еврозоната (EС19) и с 0.5% в целия ЕС28, сочат обявените днес данни от статистическата служба на Европейския съюз „Евростат". През юни 2017 г. производството в строителството нарасна с 0.2% в еврозоната и с 0.3% в ЕС28. На годишна база през юли 2017 г. в сравнение с юли 2016 г. строителството е нараснало с 3,4% в еврозоната и с 3,6% в ЕС28. „Евростат" отчита и подем над средния в ЕС на строителството в България с 0,6% през юли, след като през юни беше отчетен спад с 0,1 на сто. На годишна база строителството у нас нараства със 7.9 на сто (спрямо юли 2016 г.), сочат още статистическите данни. Месец по-рано на годишна база строителството в България нарасна 8.1% и след двуцифрен подем с 11.8% през май (най-силен ръст от юни 2015-а година, когато българското строителство отчете нарастване със 17,3 на сто). По този показател България се нарежда на четвърто място по най-добро темпо на растеж сред останалите страни - членки на ЕС. През юли най-силен ръст в строителството на месечна база е отчетен в Швеция (повишение със 7.9%), Полша (с 4,3%) и Словакия (с 2.8%), докато най-солидно понижение е регистрирано в Словения (спад с 8,6%), Чешката Република (-2,5%) и Унгария (-2,1%). Лидер при експанзията в строителния сектор на годишна база е Унгария (ръст с 22.6%), следваната от Швеция (+21,2%), Полша (+19.8%), Словакия (+14,7%) и България (както вече посочихме с нарастване от 7.9%). Най-сериозно влошаване е отчетено в Обединеното кралство (- 1,1%), следвано от Италия (-0,4%).
Източник: econ.bg (20.09.2017)
 
Зacтpaxoвaтeли изнecoxa в чyжбинa 3,84 млpд. лв. Зacтpaxoвaтeлнитe ?oмпaнии изнecoxa в чyжбинa 3,845 млpд. лв. Teзи пapи ca инвecтиpaни зaд гpaницa в тъpceнe нa пo-виco?a дoxoднocт oт ?oмпaниитe зapaди ниc?итe лиxви пo бaн?oвитe влoгoвe. Kaпитaлoвият пaзap в Бългapия пъ? нe e дocтaтъчнo гoлям дa ca пoeмe инвecтициятa нa тoл?oвa мнoгo пapи. Oбщaтa cyмa нa cpeдcтвaтa, yпpaвлявaни oт зacтpaxoвaтeлнитe дpyжecтвa, ?oитo ocъщecтвявaт дeйнocт в Бългapия, възлизa нa 7,282 млpд. лв. ?ъм ?paя нa мeceц юни, coчaт дaннитe нa БHБ. Зa гoдинa тexният paзмep нapacтвa c 677,7 млн. лв. (10,3%). Kaтo пo-гoлямaтa чacт oт yвeличeниeтo нa a?тивитe нa зacтpaxoвaтeлитe ce инвecтиpa в чyжбинa. Зa гoдинa инвecтициитe нa зacтpaxoвaтeлитe в Бългapия ce yвeличaвaт caмo cъc 169,9 млн. лв. (5,2%) дo 3,437 млpд. лв. Kaтo тexният дял пaдa дo 47,2%. A cpeдcтвaтa, инвecтиpaни в дъpжaвитe oт EC, нapacтвaт c 558,2 млн. лв. (18,9%) и дocтигaт 3,515 млpд. лв. Ta?a пapитe, влoжeни в EC, вeчe имaт дял oт 48,3% и зa пъpви път ca пoвeчe oт cpeдcтвaтa, ?oитo ca инвecтиpaни oт зacтpaxoвaтeлитe в Бългapия.
Източник: Стандарт (20.09.2017)
 
"Евростат" отчита подобрение на строителния сектор у нас Производството в строителния сектор на Европейския съюз и в частност на еврозоната отбелязва през юли повишение за втори пореден месец, като "Евростат" отчита добър подем и на строителството в България след известна слабост месец по-рано. Строителството в България нарасна през юли с 0,6% спрямо предходния месец, когато се сви слабо с 0,1 на сто. На годишна база производството в строителния сектор на нашата страна се увеличи със 7,9% спрямо юли 2016-а, след като месец по-рано строителството нарасна с 8,1% и след ръст с цели 11,8% през месец май. По този показател България се нарежда на четвърто място по най-добро темпо на растеж сред останалите страни - членки на ЕС и представлява трайно повишаване на строителната бизнес активност от пет месеца насам, след като през март строителството нарасна с 5,2% спрямо март 2016-а, излизайки на позитивна територия за пръв път от петнадесет месеца от декември 2015 година. Като цяло в ЕС производството в строителния сектор се увеличи през юли с 0,5% спрямо юни, когато нарасна с 0,3 на сто. В същото време строителството в еврозоната се разшири по-скромно с 0,2% за втори пореден месец. На годишна база обаче строителството в еврозоната забави темпото си на растеж през юли до 3,4% от 4-месечен връх от 4,3%, постигнат през юни, а в рамките на целия Европейски съюз се повиши с 3,6%, но след растеж с 4,1 на сто месец по-рано. През юли най-силен ръст в строителството на месечна база е отчетен в Швеция - 7,9%, Полша - 4,3%, и Словакия - 2,8%, докато най-силен спад е регистриран в Словения - 8,6%, Чехия - 2,5%, и Унгария - 2,1%. Лидер при експанзията в строителния сектор на годишна база е Унгария с ръст от 22,6%, следваната от Швеция - 21,2%, Полша - 19,8%, Словакия - 14,7%, и България - 7,9%.
Източник: Дума (20.09.2017)
 
Цените на имотите в София още са далеч от предкризисните нива Цените на имотите в София като цяло все още не са достигнали предкризисните нива отпреди 2009 г., показват данни на портала за обяви imoti.net. Няколко района на столицата обаче са изключения и ценовите нива там вече надвишават тези отпреди 2008 г. Лидери в това отношение са кв. „Хладилника“ и кв. „Редута“, където цените са вече с по 9% над предкризисните равнища. В „Младост 3“ цените са с 6% над предишните рекордни нива, а в центъра – с 1%. Като цяло в последните четири години общото покачване на цените в някои райони на София достига 50-70%. Това важи най-вече за кварталите с подобрена инфраструктура и концентрирано ново строителство. Престижният район „Лозенец“ не успява да възвърне високите нива на цените от 2008 г., когато квадратният метър на нелуксозно двустайно жилище е бил на цена 1 900 – 2 000 евро. Днес статистиките показват, че през последните четири години цените се увеличават с 35% и са с 29% под предишните рекордно високи нива. В друг престижен район на София - „Гео Милев“, цените са с 25% под нивата от 2008 г., макар че в последните 4 години нарастват с 48%. В „Младост 4“ ръстът за последните четири години достига 49%, но нивата са с 10 на сто под предкризисния връх отпреди 2008 г. Клиентите се ориентират не само към придобиване на имот за живеене, но и към покупка с инвестиционна цел. Двустайните апартаменти продължават да бъдат най-търсени от млади новодомци и от хора, които инвестират в имоти заради по-високата доходност при отдаването им под наем.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2017)
 
България е на предпоследно място в Европейския съюз по продължителност на трудовия живот. Това показват данните от анализ на Евростат, който сравнява 2016 г. с 2006 г. През изминалата година средната продължителност на трудовия живот в България е 31.7 години, като средната за ЕС е 35.6. Единствено в Италия трудовият живот е по-къс от този в България – средно 31.2 години. Според Евростат българките работят средно малко над 30 години, а мъжете – около 33 години. Сред другите страни с къс трудов живот в ЕС са Хърватия с 32.1 години, Румъния с 32.4 години, Гърция с 32.5 години и Белгия с 32.6 години.
Източник: Дневник (21.09.2017)
 
С 11% нарастват разходите на работодателите за един отработен час Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.0% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2017 г. Увеличението в индустрията е с 10.6%, в услугите - с 11.5%, и в строителството - с 4.7%. По икономически дейности през второто тримесечие на 2017 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 16.8%, „Административни и спомагателни дейности” - с 16.1%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 14.6%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Строителство” - с 4.7%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - с 5.0%, и „Финансови и застрахователни дейности” - с 5.7%. През второто тримесечие на 2017 г. спрямо второто тримесечие на 2016 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 4.7% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” до 17.0% за „Операции с недвижими имоти”.
Източник: Банкеръ (21.09.2017)
 
С 11% нарастват разходите на работодателите за един отработен час Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.0% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2017 г. Увеличението в индустрията е с 10.6%, в услугите - с 11.5%, и в строителството - с 4.7%. По икономически дейности през второто тримесечие на 2017 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти” - с 16.8%, „Административни и спомагателни дейности” - с 16.1%, и „Професионални дейности и научни изследвания” - с 14.6%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Строителство” - с 4.7%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - с 5.0%, и „Финансови и застрахователни дейности” - с 5.7%. През второто тримесечие на 2017 г. спрямо второто тримесечие на 2016 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 4.7% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” до 17.0% за „Операции с недвижими имоти”.
Източник: Банкеръ (21.09.2017)
 
Започва ударно харчене на натрупания бюджетен излишък Правителството започва ударно да харчи натрупания бюджетен излишък. От 2.151 млрд. лв. в края на август през септември той вече се е стопил със 100 млн. лв. Намалението ще продължи и през следващите месеци до края на годината до доближаване на фискалната цел - хазната да излезе на червено с 1.4% от БВП. Това стана ясно от отчета на финансовия министър Владислав Горанов пред бюджетната комисия в парламента. Общите бюджетни разходи до края на август са за 23.1 млрд. лв., което е 57% от планираното въпреки по-големите социални и осигурителни плащания през тази година. Приходите в бюджета за първите осем месеца са 23.3 млрд. лв., или 62.7% от разчетените, а в сравнение с миналата година ръстът е 7.2%. Подобрение в събираемостта има на всички видове данъчни и осигурителни приходи. Единствено по-малко са постъпленията от безвъзмездните помощи от европрограмите и това се обяснява с миналогодишните големи суми за възстановяване на евросредства при приключването на стария програмен период.
Източник: Инвестор.БГ (25.09.2017)
 
Договорили сме близо 50% от новите еврофондове Близо 44% от евросредствата за България вече са договорени, но реално Брюксел е превел под 10% от финансирането, предвидено за страната ни през този програмен период. Това показва справка на „Монитор“. Към края на септември Европейската комисия е изплатила на България 1,8 млрд. лв., или 6,25% от парите за 2014-2020 г. За последните 6 месеца сме получили 400 млн. лв. В средствата, които вече са стигнали до своите крайни получатели, влиза и съфинансирането от националния бюджет. Данните показват, че по ОП „Региони в растеж“ са разпределени 1,81 млрд. лв. или 61%. По две от програмите почти 53% от парите са договорени. По ОП "Развитие на човешките ресурси“ вече са сключени договори за малко над 1.1 млрд. лв., докато по тази за иновации и конкурентоспособност сумата достига 1,3 млрд. лв. Договарянето по ОП "Транспорт" е в размер на 48%, или близо 1.8 млрд. лв. При три от оперативните програми се забелязва значително изоставане. Това са "Околна среда", "Наука и образование" и "Добро управление", където договорените средства са около 30 на сто.
Източник: Монитор (26.09.2017)
 
Бизнес пътуванията в рамките на Европейския съюз са намалели с 40% вследствие на икономическата криза. Това показват данни на “Евростат” за периода 2007-2015 г., публикувани във вторник. През 2007 г. командировките са били 206 млн., докато през 2015 г.- само 123 млн. Всяка година спадът е бил 6-7%. Възможна причина за по-малкото командировки, от една страна, е свиването на бюджета, отделен за пътувания от фирмите. От друга страна, вече има по-устойчиви и ефективни от гледна точка на време и разходи средства за комуникации, които стават все по-разпространени. В същото време обаче световната икономическа криза не се е отразила сериозно на пътешествията с цел почивка, екскурзии, посещения на роднини и приятели. Между 2007 и 2015 г. те са останали сравнително стабилни - около един милиард годишно. Пиковите месеци за туризъм се различават в зависимост от вида на пътуванията. Когато става въпрос за лични цели, най-предпочитани са месеците юли и август. Най-много тогава пътешестват гърците, а най-малко - германците. Жителите на Хърватия са единствените, които предпочитат да обикалят света през юни. Командировките пък най-често се осъществяват през март и юни, както и през септември и ноември. Данните за България, предоставени от НСИ, показват, че през 2016 г. броят на пътуванията на сънародниците ни в чужбина е 1 640 559. Това е с 5,8% по-малко в сравнение с 2008 г. Чужденците, посетили страната ни, обаче са се увеличили за същия период. Миналата година е имало 10 604 396 външни посещения в България, което бележи ръст от 24,3% спрямо 2008 г.
Източник: 24 часа (27.09.2017)
 
Конкурентоспособността на България леко се подобрява България се изкачва с една позиция в Глобалния индекс по конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF) до 49-ото място от общо 137 държави, включени в подреждането. Последното издание на доклада е базирано на данни от 2016 г. Представянето на страната се подобрява за шеста поредна година – от 74-то място през 2011 г. България изпреварва по конкурентоспособност няколко държави от ЕС – Латвия (54-то място), Словакия (59-о), Унгария (60-о), Кипър (64-то), Румъния (68-мо), Хърватия (74-то), Гърция (87-мо). Основният фактор, който допринася за лекото изкачване на България в класирането, е подобряването на макроикономическата среда, като влияние оказва и подобряването на защитата на инвеститорите. Същевременно обаче страната бележи лек спад по останалите показатели като институции, инфраструктура и здравеопазване и начално образование. Класацията на WEF е базирана на 114 индикатора, разделени в 12 групи, които определят производителността на държавите и потенциалния им просперитет. По всеки от тях страните получават оценки от 1 (най-зле) до 7 (най-добре), на базата на които се формира и крайният резултат – също от 1 до 7. В последното издание на изследването финалната оценка на България е 4.46, като се подобрява леко спрямо постигнатите преди година 4.44. За сравнение, оценката на лидера в класацията – Швейцария, е 5.86. Традиционно най-слабо е представянето на България при показателите, отчитащи дейността на институциите – сред тях са например независимостта на съдебната система (108-мо място), прозрачността на дейността на правителството при определянето на политики (107-мо), борбата с организираната престъпност (119-о), защитата на собствеността (120-о) и на интелектуалната собственост (125-о). Особено слабо е представянето и при някои от индикаторите по отношение на ефективността на трудовия пазар – като способността на страната да привлича (118-о) и да задържа (119-о) таланти или ефективността на данъчното облагане върху стимулите за работа (98-мо), а също така и при индикатори за ефективността на пазара на стоки – като необходимото време за започване на бизнес (103-о място) и ефективността на антимонополните политики (85-о). Сред показателите, при които страната отчита най-добри резултати, са бюджетният баланс (6-о място) и правителственият дълг (20-о), защитата на инвеститорите (13-о), технологични индикатори като широколентовия интернет достъп (26-о), абонатите на мобилни (32-ро) и фиксирани (41-во) широколентови интернет услуги. Неефективната държавна администрация е и едно от основните предизвикателства, посочени от компаниите за правенето на бизнес в България. На челна позиция в това подреждане остава корупцията, а сред най-негативните фактори се подреждат данъчното облагане, лошите работни навици на служителите и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка като цяло, както и усложненият достъп до финансиране. За поредна година начело на класацията остава Швейцария, а челната тройка също традиционно се допълва от САЩ и Сингапур, които тази година разменят позициите си в сравнение с миналата. В топ 10 също няма нови имена, а само леки размествания (виж таблицата). Акцент в тазгодишното издание на изследването е продължаващата неспособност на политическите лидери да вкарат в ход необходимите реформи, които да подкрепят конкурентоспособността на държавите и да допринесат за повишаването на продуктивността на икономиките. Това според авторите е и основната причина десет години след глобалната финансова криза перспективите за устойчиво възстановяване на икономиките да остават под риск.
Източник: Капитал (28.09.2017)
 
Производствената инфлация се ускорява през август Производствените цени са продължили да ускоряват растежа си през август във всички сектори. Това е довело до увеличение на производствената инфлация до 5.8% на годишна база при 4.7% през юли и 3.1% през юни, показват данните на Националния статистически институт. Най-значително е поскъпването в добивната промишленост (11.7%), следвана от енергийния сектор (10.5%) и преработващата промишленост (3.9%), където годишната промяна е най-ниска за трети пореден месец. Увеличението на цените на месечна база е 0.7% и също засяга всички сектори, като най-голяма е инфлацията отново в добивната промишленост (2.1%). Основен принос за годишната инфлация в добивната промишленост имат металните руди, чиято цена нараства с 18.6% на годишна база през август. Двигателят на този ръст е продължаващото увеличение на износните цени в сектора - с 20.7% за година, зад което стои покачването на котировките на суровините на световните пазари. В преработващата промишленост най-съществено е увеличението на цените при основните метали - с 11.4%, при дървения материал и изделия от него, без мебели - с 6.1%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.9%. За ръста на експортните цени в преработващата промишленост (4.9%) значителна роля има и инфлацията при производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон, която е 10.9% за година. Подобна е ситуацията и на месечна база, където по-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава отново при производството на основни метали - с 1.1%, и на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.8%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.9%. Цените в енергетиката са без промяна на вътрешния пазар спрямо предходния месец, но поскъпването на годишна база идва, след като Комисията за енергийно и водно регулиране реши да повиши цените на електроенергията от юли, което беше второ повишение за годината след това през април. Така производствените цени на вътрешния пазар през август отново отбелязват ръст от 10.5% на годишна база (10.3% през юли 2017 спрямо юли 2016 г.). Ефектът от това повишение на цените не се усети веднага на международния пазар в статистиката за юли, но месец по-късно ефектът е значителен - 16.5% ръст на експортните цени на месечна база и 12.9% на годишна.
Източник: Капитал (02.10.2017)
 
През август производствените цени в България се повишиха за втори пореден месец, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) нарасна през август с 0,7% спрямо юли, когато се скочиха с 1,3 на сто. Повишение с 2,1% отбелязват цените в добивната промишленост и с 0,7% в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, се понижават с 0,5 на сто. На годишна база растежът на общия индекс на производствените цени в страната се ускори до 5,8% (спрямо септември 2016-а) от 4,7% през предходния месец, като цените в добивната промишленост нарастват с 11,7%, в преработващата промишленост - с 3,9%, а при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ - с 10,5 на сто. Това представлява девето поредно повишаване на производствените цени, след като през декември 2016 година те нараснаха за пръв път от средата на 2015 година. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през осмия месец на годината е с 0,4% над равнището от юли и регистрира ръст с 5,9% на годишна база (спрямо август 2016-а) след годишен растеж с 5,3% през предходния месец. Индексът на цените на производител на международния пазар пък се увеличава на месечна база с 1,2% и с 5,5% в сравнение с август 2016 година. По-рано този месец НСИ оповести доклад, според който инфлацията (потребителските цени, или индексът CPI) в България се повиши през август с 0,1% на месечна база и нарасна на годишна база с 1,4 на сто. Въпреки това слабо повишение, годишната потребителска инфлация остава далеч от нейния връх през април, когато индексът на потребителски цени нарасна с цели 2,6 на сто (най-високо равнище на годишната инфлация в нашата страна от юни 2013 година насам). Днешните данни за увеличаване на производствените цени за втори пореден месец обаче изглеждат като предпоставка за ново предпазливо нарастване на потребителската инфлация през следващите няколко месеци и са пореден ясен знак за трайно измъкване на българската икономика от дефлацията и стагфлацията, в която тя се намираше от октомври 2015 година до ноември 2016 година включително.
Източник: БНР (02.10.2017)
 
Безработицата в България остава по-ниска от средната за Евросъюза Безработицата в България през август се стабилизира за четвърти пореден месец на ниво от 6,2%, като по този показател нашата страна се нарежда на 13-о място сред всички страни–членки на Европейския съюз (ЕС), показват данни на Евростат. Общо 209 хиляди българи са били без работа през осмия месец на настоящата година спрямо същия брой безработни през предходните три месеца и под 240 хиляди безработни преди година. Това представлява четвърти пореден месец, в който безработните българи остават на ниво от 209 хиляди и най-малкият им брой от януари 2009 година насам, когато техният брой беше 200 хиляди. Нивото на младежката безработица в България се понижи през август до 13,5% от 13,9% през юли и спрямо 18,6% преди година, като общо 21 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 22 хиляди през юли и 29 хиляди година по-рано. През август безработицата в ЕС се понижи до 7,6% от 7,7% през юли и далеч под ниво от 8,5% преди година, достигайки най-ниско ниво от ноември 2008 година. Безработицата в еврозоната се стабилизира за трети пореден месец на ниво от 9,1% през август, достигайки най-ниско ниво от февруари 2009 година. Според европейската статистика общо 18,747 млн. европейци, от които 14,751 милиона от еврозоната, са били без работа през осмия месец на настоящата година, като спрямо юли е отчетено понижение на безработните в ЕС със 104 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи с 42 хиляди. Спрямо август 2016 година обаче общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,923 милиона, от които 1,319 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през август е регистрирана в Чешката република, следвана от Германия (3,6%) и Малта (4,2%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (21,2%, според данни за юни 2017 г.) и в Испания (17,1% през август 2017 година). През август общо 3,754 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 16,7%), като това представлява понижение на младежката безработица с 426 хиляди спрямо август 2016 година, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 18,5%.
Източник: econ.bg (03.10.2017)
 
Експерти прогнозират нарастване на изкупните цени на млякото До мандрите достигали между 50 и 55% от произведеното мляко у нас Ръстът на изкупните цени на суровото мляко на българския пазар ще продължи, като този тренд се очаква да се запази до пролетта на следващата година. Тенденцията засяга целия Европейски съюз, като цените все още са под максимума, постигнат през 2014 г., и са на нивата от 2012 г. Това са отчели от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института по аграрна икономика, цитирани от investor.bg. Поскъпването е резултат от силното търсене в Китай и Югоизточна Азия, което подпомага европейските производители чрез износа и общоевропейско покачване на цените. В България се отчита голяма диференциация в цените на суровото мляко. Според Асоциацията на млекопреработвателите изкупните цени достигат на места до 0,85 лв. на л, а средните цени за септември 2017 г. са около 0,60 лв. за л. За голяма част от производителите в отдалечени региони и с мляко, неотговарящо на хигиенните изисквания, цените са около 0,50 лв. на л. През юли 2017 г. по данни на Млечната обсерватория в сравнение с година по-рано е изкупено с 22% повече мляко. Независимо от това млякото, което официално достига до мандрите в България, е около 50-55% от общо добитото краве мляко. В ЕС, въпреки че цените на суровото мляко растат, тези на сухото мляко продължават да са ниски и да намаляват. На годишна база в Евросъюза сухото мляко е поевтиняло с почти 4%. Това се дължи на значителните наличности в складовете, което е и най-големият риск при по-нататъшното увеличение на суровото мляко. Вносът в Китай на млечни продукти от ЕС за първото шестмесечие, сравнен със същия период на миналата година, нараства, като най-голям е ръстът при кондензираните млека - 29%, сухото мляко - 25%, и сирената - 21%. Намаление има при млечните протеини с 18%. ЕС успява да се задържи като световен лидер в износа на млечна суровина и продукти. На годишна база към юли 2017 г. износът на сухо мляко се е повишил с 40%. Ръстът в износа на сирене е 7%, а при сметаната е 22%. При тях, заедно със суроватката и адаптираните млека, ЕС заема челно място в света.
Източник: Дума (04.10.2017)
 
НСИ ревизира ръста на българската икономика до 3,9% през 2016 г. Ръстът на българската икономика през 2016 година е 3,9%, показаха ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Предварителните изчисления на статистиците показаха ръст на брутния вътрешен продукт с 3,4 на сто. В номинално изражение произведените стоки и услуги в България през миналата година са на стойност 94,1 млрд. лева. От публикуваните на сайта на НСИ изчисления е видно, че износът и потреблението остават в основата на икономическия растеж през миналата година и в тези сектори е направена и ревизия. Ръстът на износа вече е 8,1%, спрямо предварително изчислените 5,7 на сто. Крайното потребление през миналата година отчита увеличение от 3,3 на сто. Притеснителна обаче е преоценката по отношение на инвестициите. От данните е видно, че разходите за придобиване на дълготрайни нефинансови активите са с 6,6% по-малко спрямо 2015 година. Предишните изчисления също показваха спад, но в рамките на 4 на сто. От НСИ не дават повече обяснения на какво се дължи ревизията почти в края на годината, макар че беше обявил в календара си очакваните нови данни за развитието на икономиката. Данните на статистиката от началото на 2017 година показват продължаващ ръст на БВП. За второто тримесечие той е в рамките на 3,6 на сто. Услугите продължават да заемат основен дял в българската икономика.
Източник: Инвестор.БГ (04.10.2017)
 
Божидар Данев: Има срив на инвестициите Имаме добър ръст на Брутния вътрешен продукт (3.4-3.9%), но той е за сметка на рязко подобряване на търговския баланс на страната ни. Това заяви Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара, като допълни, че се очаква износ над 1 млрд. евро. По неговите думи тези позитивни явления са резултат от икономическата обстановка в Европа, а не на българската икономика. В България има срив на инвестициите. За първи път българската индустрия изнася повече, но няма инвестиции, няма качествени работни места, няма нови продукти.
Източник: Стандарт (04.10.2017)
 
НСИ ревизира ръста на българската икономика до 3,9% през 2016 г. Ръстът на българската икономика през 2016 година е 3,9%, показаха ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Предварителните изчисления на статистиците показаха ръст на брутния вътрешен продукт с 3,4 на сто. В номинално изражение произведените стоки и услуги в България през миналата година са на стойност 94,1 млрд. лева. От публикуваните на сайта на НСИ изчисления е видно, че износът и потреблението остават в основата на икономическия растеж през миналата година и в тези сектори е направена и ревизия. Ръстът на износа вече е 8,1%, спрямо предварително изчислените 5,7 на сто. Крайното потребление през миналата година отчита увеличение от 3,3 на сто. От данните е видно, че разходите за придобиване на дълготрайни нефинансови активите са с 6,6% по-малко спрямо 2015 година. Предишните изчисления също показваха спад, но в рамките на 4 на сто. Данните на статистиката от началото на 2017 година показват продължаващ ръст на БВП. За второто тримесечие той е в рамките на 3,6 на сто. Услугите продължават да заемат основен дял в българската икономика.
Източник: Инвестор.БГ (04.10.2017)
 
Заплатите в България скачат с по 8-10% годишно Заплатите в България растат много бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в ЕС. Това коментира главният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък представи анализа на банката "България, Европа и света - макроикономически преглед". Данните на НСИ също показват, че разходите за труд у нас растат сериозно - през първото и второто тримесечие на 2017 г. увеличенията са с по 10%, сравнени с предната година. Въпреки че масовият българин е много скептичен по темата за вдигането на доходите, фактите сочат, че възнагражденията у нас не са "изкривени", а са съразмерни на мащабите на икономиката. По дял на нетните заплати (след удържането на данъците и осигуровки) спрямо брутния вътрешен продукт страната ни е дори над средното равнище за ЕС, показва анализът на "Уникредит". По това съотношение приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Великобритания и Франция, посочи Любомир Митов. Обяснението е, че в западните държави подоходните данъци са високи и "изяждат" голяма част от възнагражденията, а у нас действа ниският плосък данък. Реалните заплати в България скъсяват дистанцията с всички страни от ЕС, като само Румъния в последните години ни изпреварва по нарастване на покупателната способност, разкрива и анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван наскоро. През 2001 г. средната заплата у нас е имала едва 10% от покупателната способност на тази в Люксембург, през 2015 г. този процент нараства до 29%. "Да, средностатистическият български работник продължава да е три пъти по-беден от немския такъв, но през 2007 г. той е бил 5 пъти по-беден от него, а в началото на века разликата е била близо 7 пъти", коментират от ИПИ. Статистиката на Евростат също показва, че доходите на българите са най-ниските в ЕС, но и че разходите за заплати у нас се увеличават най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче проблемът е, че възнагражденията растат с по-висока скорост от производителността. Анализът на "Уникредит" предупреждава, че недостигът на работна ръка се очертава като голям риск за българската икономика. "Безработицата е ниска почти както преди кризата и това показва, че потенциалът за намиране на работна ръка е на изчерпване", коментира Любомир Митов. Според него без сериозни мерки в сферата на образованието и на квалификацията на хората недостигът на кадри ще спъва ръста на икономиката. Строителството отново може да стане локомотив на развитието - то преживя най-голям срив, но в същото време е с голям потенциал, обясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът вече има растеж, който се очаква да продължи и през следващата година. Това означава, че строителните фирми ще откриват нови работни места, а конкуренцията за кадри ще доведе до вдигане на заплатите. През последната година износът е основен мотор за икономиката ни, "но като процент от БВП не е така водещ, както за други държави от Източна Европа", отбеляза Митов. За 2016 г. в България експортът на човек от населението в България е в размер на 4209 евро, докато в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надхвърля 13 300 евро. "Причината е, че нашият износ все още се формира предимно от стоки с ниска добавена стойност", обясни експертът.
Източник: Сега (06.10.2017)
 
Уникредит: Растежът в България ще бъде устойчив и балансиран Устойчив и балансиран икономически ръст за тази и следващата година за България прогнозира главният икономист на "Уникредит" за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Очакванията за тази година са за реален ръст на БВП от 3.7%, а за 2018 г. - 3.9%. Той е поддържан от вътрешното потребление и подема на строителството благодарение на еврофондовете. Прогнозата на експертите от Уникредит остава най-високата към момента, макар че тази на Райфайзенбанк се доближава - 3.7% ръст на икономиката през тази и следващата година. Министърът на финансите Владислав Горанов пък коментира през септември по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси, че ведомството може да подобри прогнозата си за годината до 3.9-4% ръст на икономиката. На този етап няма макроикономически дисбаланси, инфлацията е все още под контрол с нива между 1-1.5%, следвайки този показател в Еврозоната, но напрежението на пазара на труда расте.
Източник: Капитал (06.10.2017)
 
България е четвърта по икономически растеж в ЕС през 2016-а България е четвърта в Европейския съюз (ЕС) по ръст на икономиката през миналата година, показват ревизирани данни на Евростат за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) за предишните 12 месеца. Според новите изчисления през 2016 година показателят се е увеличил с 3,9 на сто или с 0,5 на сто повече от предиходната оценка. Така, заедно с Малта, Ирландия, Румъния и Испания, страната ни влиза в топ 5 на държавите членки с най-голям растеж.
Източник: Money.bg (06.10.2017)
 
За миналата година С близо 7% са се свили инвестициите на бизнеса Инвестициите на предприятията през миналата година са се свили с 6,6%, предаде "Дарик". Докато предварителните оценки на Националния статистически институт (НСИ) показваха спад с 4%. Тази негативна тенденция продължава и през настоящата година. Инвестициите продължават да се свиват, като спадът през първото и второто тримесечие на годишна база е съответно с 4,6% и с 1%. Преките чужди инвестиции в страната също намаляват, като до края на август те са само 431,8 млн. евро, което е с над 55% по-малко спрямо същия период на миналата година. Ръстът на българската икономика за 2016 г. е с 3,9%, показват ревизираните данни на НСИ. Това е най-бързият ръст на икономиката, след като световната финансова криза застигна и България през 2008 г. Предварителните изчисления на статистиката показаха ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2016 г. само с 3,4%. В номинално изражение произведените стоки и услуги в България през миналата година са на стойност 94,13 млрд. лв. От данните на НСИ става ясно, че износът и потреблението са двигателите на икономиката на страната. Като сериозната ревизия на ръста на БВП в посока нагоре се дължи на експорта. Според окончателните данни на НСИ през 2016 г. износът нараства с 8,1% и достига 60,22 млрд. лв., при ръст от 5,7% според предварителните оценки. Крайното потребление през миналата година нараства с 3,3%. Като това се дължи на потреблението на домакинствата, което се увеличава с 3,5%. През 2017 г. икономиката на страната продължава да нараства - съответно с 3,5% и 3,6% през първото и второто тримесечие. Това отново се дължи на износа и потреблението на домакинствата. А свиването на инвестициите от страна на бизнеса има отрицателно влияние върху икономиката на страната.
Източник: Дума (06.10.2017)
 
Най-бързо заплатите растат в Плевен и Бургас Плевен, Бургас и Габрово са първенци по ръст на средните заплати за последната година. Тези три области заедно със Софийска област изпреварват столицата с над 10% увеличение на средното заплащане за второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2016 г. Въпреки това разликата между заплащането между София и страната се задълбочава. Столичани получават с 36% по-висока средна заплата от хората в страната. В същото време огромната част от работещите у нас - 76% - са заети в сектори като търговия и др., в които средната заплата е по-ниска от тази за страната. Това показват данните на националната статистика, обобщени от социалното министерство. Средната заплата за страната за април, май и юни мина 1000 лв. и вече е 1040 лв. Това е с 10% номинално повече спрямо същите месеци на миналата година, но реалното увеличение е 7.5% заради инфлацията. Наетите пък намаляват с около 0.6%. Само две обаче са областите със средна заплата над 1000 лв. - към София вече се присъединява и Стара Загора с 1012 лв. средно заплащане и ръст от почти 8% за една година. В дъното на класацията е Видин, където средната заплата е 669 лв. и това е едва 64% от средната за страната. Областта е на последното място и по нарастване на възнаграждението за една година. Спрямо 2016 г. тук заплатите са се увеличили минимално - средно с 1.5%, сочат данните на НСИ. Това е почти осем пъти по-нисък ръст от този в Плевен например. Други области с най-ниски средни заплати са Благоевград - 706 лв., Кюстендил - 722 лв., Силистра - 727 лв., Хасково - 734 лв., и Смолян - 758 лв. Там средните заплати са между 60 и 70% от тази за страната. В 13 области отчетените заплати са между 70 и 80% от средната. Само в четири области те са между 90 и 100% от средната. С най-голям ръст за една година са областите Плевен (с 11.6%), Бургас (с 11.2%) и Габрово (с 10.9%). Въпреки това в Бургас средното възнаграждение остава сравнително ниско - 836 лв., което най-вероятно се дължи на заетите в туризма. Габрово пък стига заплата от 897 лв. средно. На другия полюс освен Видин са Хасково, където заплатите са се увеличили с 3.7% за една година, и Добрич - с 4%. Най-високи средни заплати получават заетите в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти" - 2306 лв. След тях са работещите във финансовата сфера средно с 1815 лв. Добре платени са и заетите в производството на електрическа и топлинна енергия със средна заплата от 1769 лв. Общо осем са икономическите дейности със средна заплата над средната за страната. 11 са секторите с по-ниски средни възнаграждения, но в тях са заети 76% от всички работещи.Стандартът на живот в София вече е над средноевропейския. Това сочат данни на Евростат за 2015 г., разпространени от Института за пазарна икономика (ИПИ). В столицата брутният вътрешен продукт на глава от населението е 102% от средното в ЕС, изчислен в стандарт на покупателна способност (СПС). Той е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднакво количество стоки и услуги в различните страни. Огромната пропаст в стандарта на живот между отделните области на страната обаче продължава да се отваря. Така например най-бедните области в България през 2006 г. са на ниво 22% от средните доходи за ЕС - Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област отново е столицата с 80% от средното за съюза. Т.е. тогава разликата между най-бедните и най-богатата област е почти 4 пъти. Дори и втората и третата по доходи области в страната са с БВП на човек с 50% по-ниско от това в София, подчертават от ИПИ. Като цяло през 2015 г. България продължава да догонва средноевропейските нива на доходи и вече достига 47% от средното. През 2006 г. БВП на глава в България е бил 38% от средното за ЕС.
Източник: Сега (09.10.2017)
 
Заплатите в България скачат с по 8-10% годишно Строителството пак може да стане локомотив на доходите и на икономиката, твърди банков анализ. Заплатите в България растат много бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в ЕС. Това коментира главният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък представи анализа на банката "България, Европа и света - макроикономически преглед". Данните на НСИ също показват, че разходите за труд у нас растат сериозно - през първото и второто тримесечие на 2017 г. увеличенията са с по 10%, сравнени с предната година, пише в. Сега. Въпреки че масовият българин е много скептичен по темата за вдигането на доходите, фактите сочат, че възнагражденията у нас не са "изкривени", а са съразмерни на мащабите на икономиката. По дял на нетните заплати (след удържането на данъците и осигуровки) спрямо брутния вътрешен продукт страната ни е дори над средното равнище за ЕС, показва анализът на "Уникредит". По това съотношение приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Великобритания и Франция, посочи Любомир Митов. Обяснението е, че в западните държави подоходните данъци са високи и "изяждат" голяма част от възнагражденията, а у нас действа ниският плосък данък. Реалните заплати в България скъсяват дистанцията с всички страни от ЕС, като само Румъния в последните години ни изпреварва по нарастване на покупателната способност, разкрива и анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван наскоро. През 2001 г. средната заплата у нас е имала едва 10% от покупателната способност на тази в Люксембург, през 2015 г. този процент нараства до 29%. "Да, средностатистическият български работник продължава да е три пъти по-беден от немския такъв, но през 2007 г. той е бил 5 пъти по-беден от него, а в началото на века разликата е била близо 7 пъти", коментират от ИПИ. Статистиката на Евростат също показва, че доходите на българите са най-ниските в ЕС, но и че разходите за заплати у нас се увеличават най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче проблемът е, че възнагражденията растат с по-висока скорост от производителността. Анализът на "Уникредит" предупреждава, че недостигът на работна ръка се очертава като голям риск за българската икономика. "Безработицата е ниска почти както преди кризата и това показва, че потенциалът за намиране на работна ръка е на изчерпване", коментира Любомир Митов. Според него без сериозни мерки в сферата на образованието и на квалификацията на хората недостигът на кадри ще спъва ръста на икономиката. Строителството отново може да стане локомотив на развитието - то преживя най-голям срив, но в същото време е с голям потенциал, обясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът вече има растеж, който се очаква да продължи и през следващата година. Това означава, че строителните фирми ще откриват нови работни места, а конкуренцията за кадри ще доведе до вдигане на заплатите. През последната година износът е основен мотор за икономиката ни, "но като процент от БВП не е така водещ, както за други държави от Източна Европа", отбеляза Митов. За 2016 г. в България експортът на човек от населението в България е в размер на 4209 евро, докато в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надхвърля 13 300 евро. "Причината е, че нашият износ все още се формира предимно от стоки с ниска добавена стойност", обясни експертът.
Източник: econ.bg (09.10.2017)
 
Близо 68% от произведения БВП се изразходват за индивидуално потребление По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2017 г. възлиза на 24,149 млрд. лв. по текущи цени. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,6% на БВП между април и юни в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 1 % спрямо първото тримесечие на 2017 година. Това показват "Ключовите показатели" за икономиката на България на Националния статистически институт (НСИ). Производство През септември 2017 г. показателят на доверие в промишлеността намалява с 1,9 пункта в сравнение с август 2017 година. През юли 2017 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство показва ръст от 4,2% спрямо съответния месец на 2016 година (предварителни данни). На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 6,3%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%, и в добивната промишленост - с 0,8%. Календарно изгладените данни показват нарастване със 7,9% на строителната продукция през юли 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. На годишна база увеличението на строителната продукция през юли 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където нарастването е с 15,9%, но при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 0,9%. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2017 г. възлиза на 24, 149 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 405 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,77564 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 13,6 млрд. долара и съответно на 1 918 долара на човек от населението. Преизчислена в евро, стойността на БВП възлиза на 12, 347 млрд.. евро, като на човек от населението се падат 1 741 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,6% на БВП през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 1,0% спрямо първото тримесечие на 2017 година. Индивидуално потребление През юли 2017 г. общият показател на доверие на потребителите нараства с 1,6 пункта в сравнение с нивото си от април. Общата оценка на потребителите за настоящото развитие на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца се подобрява - увеличение на балансовия показател с 3,9 пункта. Същевременно и прогнозите им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение. През юли 2017 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 2,4% в сравнение със същия месец на предходната година. През юли 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 20,3%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 18,1%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - със 7,9%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - със 17,1%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4,1%. За индивидуално потребление на населението през второто тримесечие на 2017 г. се изразходват 67,4% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2016 г. е 4,1% (според сезонно изгладените данни). Инвестиции През юли 2017 г. в сравнение с април средното натоварване на мощностите в промишлеността се понижава с 0,8 пункта и достига 74,7%. Бруто образуването в основен капитал през второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на предходната година, според сезонно изгладените данни, намалява в реално изражение с 1,0%. Относителният дял на този показател в БВП е 21,3%. Пазар на труда Общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е малко над 3,2 млн. души, от които 1,7 млн. са мъже, а 1,5 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 2,7 процентни пункта. При мъжете този дял е 57,6%, а при жените – 47,2%. През второто тримесечие на 2017 г. безработните лица са 213,9 хил., а коефициентът на безработица – 6,3%. В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 51,7 хил., а коефициентът на безработица - с 1,7 процентни пункта. През същия период коефициентът на безработица намалява с 1,9 процентни пункта при мъжете и с 1,5 процентни пункта при жените, като достига съответно 6,9% за мъжете и 5,7% за жените. От общия брой на безработните лица през второто тримесечие на 2017 г. 123,9 хил. (57,9%) са мъже и 90 хил. (42,1%) - жени. По предварителни данни през второто тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11% спрямо второто тримесечие на 2016 година. Увеличението в индустрията е с 10,6%, в услугите - с 11,5%, и в строителството - с 4,7%. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2017 г. 28,7% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2017 г. средната работна заплата е 1 027 лв. и намалява с 0,8% в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2016 г. ръстът е 9,7%. Международни трансакции Според оценките на мениджърите в промишлеността през септември 2017 г. в сравнение с август се регистрира леко понижение на осигуреността на производството с поръчки от чужбина (с 0,9 пункта). За юли 2017 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 1, 140 млрд. евро при излишък от 690,3 млн. евро за юли 2016 година. За януари - юли 2017 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1, 568 млрд. евро (3,2% от БВП) при излишък от 1, 667 млрд. евро (3,5% от БВП) за януари - юли 2016 година. Търговското салдо за юли 2017 г. е положително в размер на 58,5 млн. евро при дефицит от 0,7 млн. евро за юли 2016 година. За януари - юли 2017 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1, 177 млрд. евро (2,4% от БВП) при дефицит от 560,3 млн. евро (1,2% от БВП) за същия период на 2016 година. Износът (FOB) е 2, 371 млрд. евро за юли 2017 г., като се повишава с 322 млн. евро (15,7%) в сравнение с този за юли 2016 г. За януари - юли 2017 г. износът е 14, 746.5 млрд. евро (29.8% от БВП), като нараства с 1, 969 млрд. евро (15,4%) в сравнение с този за същия период на 2016 г. Износът за януари - юли 2016 г. намалява на годишна база с 1,3%. Вносът (FOB) за юли 2017 г. е 2, 312 млрд. евро, като нараства с 262,9 млн. евро (12,8%) спрямо юли 2016 г.. За януари - юли 2017 г. вносът е 15, 923 млрд. евро (32,2% от БВП), като се увеличава с 19,4% спрямо същия период на 2016 г. През юли 2017 г. салдото по статия преки инвестиции е положително в размер на 36 млн. евро при отрицателно салдо от 137 млн. евро за юли 2016 година. За седемте месеца на 2017 г. салдото е отрицателно в размер на 318,3 млн. евро при отрицателно салдо от 872 млн. евро за същия период на 2016 година Преките чуждестранни инвестиции в страната (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) по предварителни данни намаляват с 19,2 млн. евро за юли 2017 г. при увеличение със 152,4 млн. евро за юли 2016 година. Преките инвестиции в чужбина за юли 2017 г. нарастват с 16,8 млн. евро. Цени През август 2017 г. хармонизираният индекс на потребителските цени се увеличава с 0,7% в сравнение със същия месец на 2016 година. Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групата „Развлечения и култура” - с 3,2%. През второто тримесечие на 2017 г. индексът на цените на жилищата нараства с 8,6% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2017 г. нараства с 5,9% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,4%, в добивната промишленост - с 9%, и в преработващата промишленост - с 3,1%. По данни от конюнктурната анкета през септември 2017 г. мениджърите не предвиждат промяна на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца. Парични и финансови показатели През август 2017 г. тримесечният индекс на междубанковия пазар СОФИБОР се понижава в сравнение с август 2016 г. с 0,05 процентни пункта - от 0,15 до 0,10%. През август 2017 г. широките пари се увеличават на годишна база със 7,7% при годишно нарастване от 6,9% през юли 2017 година. Кредитите на Нефинансови предприятия и домакинства и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) през август 2017 г. възлизат на 50,610 млрд. лева. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 2,8% на годишна база през август 2017 г. и в края на месеца достигат 31,238 млрд. лв. Кредитите за Домакинства и НТООД са 19,372 млрд. лв. в края на август 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2017)
 
Зеленчуците поскъпнаха на едро Цената на едро на някои зеленчуци се повиши през изминалата седмица, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Зелето поскъпна с 1,9% и килограм се търгува по 0,55 лв. Цената на патладжаните се покачи с 5% до 0,84 лв. за кг. Зелените чушки поскъпнаха с 6,1 на сто, до 1,04 лв. за кг, а червените чушки - с 10,8% до 1,33 лв. за кг. Цената на прасковите се повиши с 10,8 на сто и килограм се продава до 1,44 лв. Поскъпнаха още кравето сирене - с 1,7 на сто до 6,15 лв. за кг, и олиото - с 0,5 на сто до 2,07 лв. за литър. Цената на каймата на едро се повиши с 1,5 на сто и се търгува по 4,67 лева за кг, а на брашното тип "500" се качи с две стотинки до 0,83 лв. за кг. С 2,5 на сто поскъпнаха още и оранжерийните краставици и килограм на едро се продава до 1,2 лв. Оранжерийните домати по борсите в страната поевтиняха с 12,7 на сто през изминалата седмица и се продават по 1,37 лв за кг. Цената на кашкавала тип "Витоша" падна с 2,9 на сто до 10,16 лв. за кг, а на ябълките с 3,6 на сто до 1,35 лв. за кг. Лимоните поевтиняха с 4,4% до 2,64 лева, дините - с 3,6 на сто до 0,27 лв за кг, а гроздето - с 0,7% до 1,44 лева средно за кг. През миналата седмица цената на килограм захар на едро се понижи с три стотинки до 1,51 лв. за кг. Зрелият фасул се купува средно по 3,54 лв. за кг, а яйцата се продават по 0,22 лв. за брой на едро. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица на октомври с 0,44% до 1,341 пункта, отчита още ДКСБТ.
Източник: Дума (09.10.2017)
 
Търговците на дребно отчитат ново ускоряване на ръста на оборотите И през август в сектора на търговията на дребно в България се отчита ръст на оборотите както на месечна, така и на годишна база. След силния месец май, когато оборотите на търговците се увеличиха с 6%, секторът отчете по-слаб ръст в първите летни месеци, но през август темпото отново се ускорява. От изчисленията на Националния статистически институт (НСИ) е видно, че спрямо август 2016 година оборотите на търговците растат с 3%, а спрямо предходния месец юли – с 0,4 на сто. В основата на това увеличение на годишна база е търговията с разнообразни стоки (с 15,1%), с компютърна и комуникационна техника (11,9%), както и с битова техника и мебели (8,9%). При търговията на дребно с храни и напитки увеличението е от 4,5% на годишна база. Спад има при търговията с автомобилни горива и смазочни материали и той е в рамките на 11,3%. Спрямо юли 2017 година обаче оборотите при търговията с автомобилни горива се увеличават с 2%. Най-видимо приходите на търговците растат на месечна база при търговията чрез поръчки по пощата (с 2,3%). Статистиката отчита спад за търговията с компютърна и комуникационна техника – в рамките на 1,2%, както и минимално намаление на оборотите в търговията с фармацевтични и медицински стоки (с 0,1%).
Източник: Инвестор.БГ (10.10.2017)
 
Промишлеността отбелязва седми пореден месец ръст на производството Промишленото производство нарасна през август с 4,9% на годишна база, сочат календарно изгладени данни на НСИ. След отбелязания спад през януари това е седми пореден месец, при който показателят расте спрямо година по-рано. През август е отбелязан и ръст от 0,4% в сравнение с юли 2017 година, като индексът е изчислен от сезонно изгладените данни. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната (12,9%) и в преработващата промишленост - с 6,4%. Спад от 3,8% е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо година по-рано се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 29%, машините и оборудването с общо и специално предназначение - с 26,8%, лекарствата - с 21,5%, металните изделия, без машини и оборудване - с 18%. Намаление е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 15,6%, напитки - с 13%, дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10,1%, хранителни продукти - с 4,3%.
Източник: Инвестор.БГ (10.10.2017)
 
Строителството на сгради расте двуцифрено през август Строителната продукция нараства с 9% през август спрямо същия месец на предходната година. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо юли сезонно изгладените данни сочат ръст от 0.9%. На годишна база ръстът се определя от положителния темп на сградното строителство, където нарастването е с 16.9%, а на гражданското/инженерното строителство - с 0.1% Спрямо юли строителството на сгради по сезонно изгладени данни расте с 1.4%, а при гражданското/инженерното строителство - с 0.2%.
Източник: Дневник (10.10.2017)
 
Ръст на износа на България за ЕС с 11.2% през януари - юли тази година През периода януари - юли 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 11.2 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 19 468.7 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През юли износът за ЕС се увеличава с 10.7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 123.1 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - юли 2017 г. се увеличава с 10.7 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 21 064.1 млн. лв. по цени CIF. През юли вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 2.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 996.6 млн. лева.
Източник: 24 часа (10.10.2017)
 
Ръстът на промишленото производство леко се ускорява Индексът на промишленото производство отбелязва увеличение с 4.9% през август спрямо същия период на миналата година. Темпът за втори пореден месец се ускорява в сравнение с отчетения през предходния месец, но числото все още е далеч от регистрирания пик от 9.4% през май - най-високото изменение от октомври 2007 г. Това става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - през юли годишното повишение беше 4.6%. Двигателите на положителната промяна са добивната и преработващата промишленост. Същевременно активността продължава да се свива по отношение на производството на електрическа, топлоенергия и газ, което отбелязва понижение за шести пореден месец. Добивната промишленост е един от двигателите на увеличението за месеца, с отчетен ръст от 12.9% спрямо миналогодишното си ниво. Промяната е значителна предвид слабото повишение от юли (3.9% по ревизирани данни), като причината е предимно по-силна активност в добива на въглища (14.5%), метални руди (17.8%). Не се възстановява обаче показателят по отношение на неметални материали и суровини, при които отново е отчетен спад - с 18% спрямо година по-рано. Преработващата промишленост е вторият фактор за увеличението на индустрията през август. Ръстът остава стабилен - 6.4% на годишна база, колкото беше и през юли. Производството на компютърна и комуникационна техника се нарежда с най-високо увеличение за месеца (29%), като по този начин взема челната позиция от стоките от метали, които бяха водещи през юли. В същото време най-голямо понижение се наблюдава при производството на превозни средства (където не влизат автомобили) - 15.6%. Единственият фактор, който дърпа индекса на промишленото производство надолу през август, е производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, което отбелязва понижение от 3.8% спрямо нивото от година по-рано. Спад има и на месечна база, макар и малък - 0.7%. Продажбите на дребно продължават бавно да нарастват - 3% е увеличението през август на годишна база, но темпът се ускорява леко спрямо предходния месец (2.5% през юли). Търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки излиза на преден план с най-голям ръст за месеца (15.1%) - тук се включва дейността на универсалните магазини, които предлагат стоки като облекла, мебели, домакински уреди и други. Със значителен ръст за месеца са и продажбите на компютърна и комуникационна техника (18.1%), битова техника и мебели (7.9%). Понижение на годишна база отбелязва оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, където спадът е с 11.3%. По-ниски спрямо същия период на миналата година са и продажбите на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет (2.8%).
Източник: Капитал (10.10.2017)
 
Износът към ЕС нараства с 10.7% през юли Така продажбите на български стоки в съюза достигат почти 19,5 милиарда лева от началото на годината при 17,5 милиарда лева през същия период на миналата година. Най-голям ръст през първите седем месеца спрямо 2016 г. отбелязва секторът на горивата (32.7%), следван от "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (31.4%). Същевременно намаляват продажбите на напитки и тютюн (16.2%) и сурови материали, негодни за консумация (4.2%). Експортът към Германия, която е най-големият търговски партньор на България, нараства с 19.2% на годишна база към юли, като така достига 4.1 млрд. лв. Вносът от страни от ЕС нараства със значително по-нисък темп спрямо този на износа през юли (2.5%), но въпреки забавянето търговското салдо със съюза остава отрицателно в размер на 591.4 млн. лв. от началото на 2017 г.
Източник: Капитал (10.10.2017)
 
Още 700 млн. лв. за заплати в публичния сектор Най-големият работодател в страната - държавата планира догодина да увеличи с 10% разходите за заплати, за което ще задели допълнителни 700 млн. лв. в бюджета. Числото, обявено в неделя от финансовия министър Владислав Горанов, няма точна разбивка, но отсега е ясно, че най-голяма част от сумата ще е за учители и работещите в сектор сигурност. Макар от финансовото министерство да не дадоха повече детайли от обявеното излиза, че средното увеличение ще е за всички в публичния сектор, които според данни на НСИ са били 681 хил. през 2016 г. За тях в консолидирания бюджет са били похарчени 7.1 млрд. лв. Промяната идва на фона на увеличаващи се заплати в частния сектор. Ръстът тази година там е над 10% за полугодието, докато в държавния сектор леко изостава. Средствата вероятно ще дойдат по линия на събрани повече данъчни и осигурителни приходи покрай растежа на икономиката. Увеличението може да даде допълнителен тласък на потреблението, макар и с по-малка сума от обявените 700 млн. лв., тъй като част от тях са за осигуровки. Недостатъкът е, че е възможно увеличение на калпак, без да се комбинира с оценка за кого точно трябва да се насочат повече средства и къде администрацията трябва да се съкрати като бройка. Повишението ще бъде в почти всички сфери, но различно за всяка от тях, като част от него е в резултат на покачването на минималната работна заплата с 10.9% до 510 лв., увеличението на учителските заплати и тези на служителите в сектор сигурност. Макар подробна информация да не е налична за разбивката на увеличението на възнаграждения за персонал, една част ще отиде при полицаите на терен. Към момента промяната, която се обсъжда за служителите в системата на МВР, е 55 млн. лв. нагоре спрямо нивото през 2017 г. Това обяви финансовият министър Горанов пред bTV, като допълни, че се обсъжда диференцирано увеличение, което да се усети по-чувствително от полицаите на терен. Числото е условно, тъй като предстоят още разговори с ресорния вицепремиер Красимир Каракачанов и министъра на вътрешните работи Валентин Радев, коментират от Министерството на финансите. Над една трета от общото увеличение ще отиде при учителите. Причината е, че още тази есен бяха вдигнати заплати, за което ще са нужни доста повече средства в бюджета за догодина. По-рано този месец просветният министър Красимир Велчев коментира, че следващото покачване на заплатите в сектора ще бъде най-рано октомври 2018 г. Тази година те бяха вдигнати два пъти, като от септември минималната заплата за учител стана 760 лв. Велчев допълни, че за 2018 г. бюджетът за образование ще бъде увеличен с 360 млн. лв., от които 240 млн. лв. отиват за покриване на вече реализираните повишения, а други 30 млн. лв. - за по-високата минимална работна заплата и изплащане на осигуровки. Същевременно неофициално излезе информация и за заплатите в армията, където увеличението вероятно ще бъде с около 100 млн. лв., по информация на правителствени източници на Mediapool. Така от първоначално обявеното увеличение от 700 млн. лв. излиза, че около 425 млн. лв. ще отидат за армията, МВР и учителите, а останалите близо 40% ще бъдат разпределени по останалите сектори. Подробната разбивка ще бъде налице към края на октомври, когато бъде публикуван проектозаконът за бюджет 2018 г. През последните две години икономиката расте, като по последни данни на НСИ увеличението на БВП от 3.9% през 2016 г. нарежда България на четвърто място в ЕС. Това е моментът да се правят структурни реформи, счита Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Когато има фискално пространство, правителството има възможност да стимулира структурни промени, които да дават дългосрочен ефект във вид на по-добра конкурентоспособност на икономиката", коментира Богданов. Така например увеличението на разходите за заплати на учители е добра стъпка, но е желателно да се комбинира с адресирането на по-дълбоки проблеми, като ниския дял на преподавателите под 29-годишна възраст (едва 3% от всички). "Има десетки примери за промени, които могат да доведат до увеличение на заплатите, но фокусирани на места, където това е свързано с постигането на по-добра публична услуга и смислен дългосрочен ефект за обществото", допълва още той.
Източник: Капитал (10.10.2017)
 
Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - юли 2017 г. е отрицателно и е на стойност 1,59 млрд. лева, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През периода януари - юли 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 11,2% спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 19,4 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68,6% от износа за държавите членки на ЕС. През юли 2017 г. износът за ЕС се увеличава с 10,7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,1 млрд. лева. При износа на България за ЕС през периода януари - юли 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст от 32,7% е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти", а при "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" увеличението е с 31,4 на сто. Най-голям спад се наблюдава в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 16,2% и "Необработени материали, негодни за консумация" - 4,2%. Вносът на България от ЕС за същия период се увеличава с 10,7% на годишна база и е на стойност 21 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През юли 2017 г. вносът на България от държавите членки на ЕС нараства с 2,5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,9 млрд. лв.
Източник: Дума (10.10.2017)
 
МВФ отново повиши очакванията си за българската икономика Международният валутен фонд (МВФ) отново ревизира нагоре очакванията си за развитието на българската икономика през тази година. В публикувания доклад за световните икономически перспективи експертите от фонда прогнозират, че през 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне с 3.6%, а през 2018 г. ще се забави до 3.2%. Повишението е значително - със съответно 0.7 и 0.3 пр.п. за тази и следващата година, спрямо предходния доклад от пролетта. Подобрението най-вероятно се дължи на по-добро от очакваното представяне на българската икономика през тази година. В предходния си доклад фондът очакваше забавяне през 2017 г. до 2.9%, но първите две тримесечия отбелязват годишен ръст на БВП от над 3.6% по ревизираните данни на НСИ. Успоредно с подобрените очаквания за България МВФ повишава нагласите си и за световната икономика - ревизията е с 0.1 пр.п. нагоре до 3.6% ръст през тази година. Най-оптимистичната прогноза към момента обаче остава тази на Министерството на финансите, която беше публикувана миналата седмица. В нея ведомството залага на ръст на БВП на България от 4%, следван от леко забавяне през 2018 г. до 3.9%. Според МВФ поскъпването на стоки и услуги в страната ще продължи през тази и следващата година. Фондът ревизира очакванията си за инфлацията през 2017 г. нагоре с 0.1 пр.п. до 1.1%, а понижи нагласите си за 2018 г. - от 1.8% пролетта до 1.4% средногодишно сега. Една причина за намалението може да е все още ниската основна инфлация, която изключва цените на храните и енергията. Промяна се забелязва и в прогнозите за текущата сметка. МВФ залага на излишък в размер на 2.5% през 2017 г. при очаквания за 2.3% в пролетната прогноза. Фактор за изменението вероятно е доброто представяне на българския износ тази година както към ЕС, така и към трети страни. Подобрени са очакванията и за безработицата. Докато през април фондът ги остави без промяна, сега нагласите са делът на безработните да падне от 7.7% през миналата година до 6.6% през 2017 г. Това е с 0.5 пр.п. под числото от пролетта. По-добрите нагласи за световната икономика си имат обяснение - положителните тенденции по отношение на потребителското доверие, инвестициите, търговията и индустриалното производство се засилват. И все пак от фонда отбелязват, че има още какво да се желае. Растежът остава слаб в много страни, което показва, че възстановяването не е приключило. Отрицателен ефект върху перспективите имат слабата производителност на труда и влошаващата се демография. Успоредно с това МВФ отчита като риск пред глобалното развитие предизвикателствата във финансовия сектор.
Източник: Капитал (11.10.2017)
 
Над половината картодържатели у нас вече се разплащат безконтактно Безконтактният метод за разплащане е предпочитан от все повече български потребители, показват данните от най-новото проучване MasterIndex 2017 на Mastercard, проведено сред активните картодържатели в България. С 22 процентни пункта се е увеличил броят на потребителите, които разплащат безконтактно, само за последната една година – през 2017 г. 54% от картодържателите се разплащат по този начин, докато година по-рано техният дял е бил 32%. Най-често използват безконтактно плащане потребителите между 18 и 24 години (59%). Общо 67% от картодържателите в България разполагат с безконтактна карта, като най-голям е делът им (71%) във възрастовите група 18–24 и 25–34 години. Основните предимства на безконтактното разплащане, посочвани от потребителите, са лесната и удобна трансакция (74%), по-бързото изпълнение, в сравнение с другите платежни методи (68%) и сигурността (20%). 19% от потребителите пък предпочитат безконтактното разплащане, защото го намират за забавно. Най-често българските потребители разплащат безконтактно в хипермаркети и супермаркети (77%), магазини на дребно (68%) и бензиностанции (41%). Всеки пети картодържател плаща безконтактно сметката си в ресторанти, кафенета и заведения за бързо хранене. Участниците в проучването очакват броят на безконтактните терминали да се увеличава, като всеки четвърти картодържател би искал да има повече възможности да плаща сметката си по този начин в кафенета и ресторанти. „Проучването MasterIndex показва, че безконтактните трансакции се възприемат като новия нормален метод за разплащане от все по-голям брой български потребители. Наред с това, нашето проучване показва, че нараства търсенето на опция за безконтактно плащане на все повече места като супермаркети, институции, бензиностанции, ресторанти, кафенета и клубове“, казва Артур Туремка, генерален мениджър за Балканите, Mastercard. „Тези резултати са категоричен показател, че българските потребители очакват всички търговци и доставчици на услуги да предлагат безконтактна технология, тъй като я намират за бърз, удобен и сигурен метод за плащане.
Източник: Труд (11.10.2017)
 
Външнотърговското ни салдо е отрицателно с над 4 млрд. лева Общото външнотърговско салдо на страната ни е отрицателно за периода януари - август 2017 г. и е на стойност над 4 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт (НСИ). За осемте месеца на годината от България са изнесени стоки на стойност 34 млрд. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 12,9%. За този период в страната са внесени стоки общо на стойност 38,1 млрд. лв., или с 16,2% повече спрямо същия период на миналата година. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - август 2017 г. също е отрицателно - в размер на 2,24 млрд. лв. Износът ни за трети страни се увеличава с 16,8% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 11,7 млрд. лв. Основните ни търговски партньори са Турция, Русия, Китай, Сърбия, Македония и Египет, които формират 51,6% от износа за трети страни. Вносът у нас от трети страни за осемте месеца на годината се е увеличил с 26,7% в сравнение със същия период на 2016 г. и е на стойност 13,9 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Само през август 2017 г. общото външнотърговско салдо е на минус 602,5 млн. лв., като износът възлиза на 4,3 млрд. лв., въпреки че нараства със 7,3% спрямо същия месец на предходната година. Вносът бележи ръст с 10,8% спрямо същия месец на 2016 г. и възлиза на 4,9 млрд. лв.
Източник: Дума (11.10.2017)
 
България сред отличниците в Европа по продажби на нови автомобили Според статистиката България е сред отличниците в Европа по продажби на нови автомобили през първите 8 месеца на 2017. Ръстът ни е почти 18% и перспективите до края на годината са много добри, посочиха от Асоцияцията на автомобилните производители в България на среща по повод предстоящия Автомобилен салон София 2017. За съжаление, aвтомобилите на възраст до 5 години у нас са само 5%. Най-голям брой остават колите, произведени преди повече от 15 години, които са цели 69%. Други мерки, които асоциацията предлага, са свързани с освобождаване от ДДС при покупка на коли с алтернативно задвижване, въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и промяна в данъчната политика за нови автомобили, повишаване ефективността на годишните технически прегледи и регламентиране на сервизната дейност „Увеличава се броят на закупените хибриди и електромобили,“ съобщи Храбрин Иванчев – член на УС на ААП. За момента има взети мерки за справяне със ситуацията по отношение на старите коли- за последните две години е увеличен броят на зарядните станции за електрически коли от 2 до над 100, като голяма част от тях са безплатни. Това ми трябвало да стимулира българина да си купи електрически автомобил. В България досега има регистрирани 500 електрически такива и около 2000 хибридни и електрически общо. С цел да се ускори обновяването на автопарка и навлизането на автомобили с алтернативно задвижване, Асоциацията на автомобилните производители е предложила да има държавна субсидия при покупката на електрически автомобил от 5000 евро и 2500 евро за хибрид. Освен това, ако решите да си закупите електрическа кола, ще бъдете освободени и от отговорността да плащате синя и зелена зона. Споделената мобилност, която напоследък става все по-популярна у нас , също допринася за по-чистия въздух и освобождава шофьорите от ангажимента да поддържат свой автомобил. „Засега няма как да се ограничи вносът на автомобили, които в други европейски страни не биха се допуснали по пътищата. Но се обсъжда въпросът за криминализиране на превъртените километражи,“ заяви изпълнителният директор на ААП Татяна Груева. Заедно с това затегнатия контрол на годишния преглед би могло да допринесе за намаляване на възрастта на колите в държавата.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (11.10.2017)
 
Райфайзенбанк повишава прогнозата си за БВП на България за 2017 г. на 4% За 2017 г. ръстът на БВП за България ще бъде по-висок от очаквания, се посочва в редовния макроанализ на Райфайзенбанк. За цялата година очакваният растеж е около 4% според прогнозата на банката. За този ръст ще допринесат потреблението на домакинствата и брутното образуване на основен капитал, стимулирани от по-ниските лихви по депозити и кредити. Нетният износ ще остане положителен, но с по-слабо влияние, коментира икономическият анализатор на "Райфайзен" Емил Калчев. През второто тримесечие на 2017 г. БВП се е увеличил в реално изражение с 4.2% на годишна база. Крайното потребление е нараснало с 4.1%, а бруто капиталообразуването - с 2.4%. Износът на стоки и услуги се е увеличи с 6.3%, а вносът - с 5.7%.
Източник: Капитал (12.10.2017)
 
НОИ: Средният осигурителен доход за август е 804 лева Националният осигурителен институт съобщава, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец август 2017 г. е 804,44 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2017 г. е 801,86 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Money.bg (12.10.2017)
 
Заплатите в IT сектора - в пъти по-високи от средните за страната Стандартът на живот на хората в България, работещи в IT индустрията, е четири пъти по-висок от средния за страната. Това обяви пред Дарик Стеляна Луизова от интернет платформа, обединяваща софтуерните специалисти. В IT компании заетите българи са близо 25 000 души. Според програмиста Емил Славов към днешна дата за един IT специалист се борят 40 фирми в Европейския съюз. Гладът за нови кадри и разрастването в бранша водят и до увеличаване на приходите в българската икономика. През следващата година приходите в българската икономика от IT индустрията ще са над 15%, а оборотът от тези услуги за миналата година е 10 милиарда лева. Стартовата заплата на програмист е над 1000 лева. Приходите се увеличават заедно с бързо разрастващия се сектор. Всеки нов продукт на пазара има нужда от IT отдел, което води до постоянен глад за нови специалисти.
Източник: Дума (13.10.2017)
 
България е на пето място в Европа по ръст на цените на жилищата България е на пето място сред страните в Европейския съюз (ЕС) по отношение на ръста на цените на жилищата, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас за второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на предходната стойността на имотите се е увеличила с 8,6%. Резултатът говори за леко забавяне, след като през първото тримесечие бяха отчетени 9% годишно увеличение. Страната ни е изпреварена само от Чехия, където ръстът е в размер на 13,3 на сто, Ирландия с 10,6 на сто, Литва с 10,2 на сто и Латвия с 9,6 на сто. По отношение на нарастването на месечна база в България то се изчислява на 2,4% през второто тримесечие на 2017 година в сравнение с първото. За целия ЕС ръстът на годишна основа се равнява на 4,4 на сто, което означава, че цените на имотите в у нас растат два пъти по-бързо от средното за държавите членки. Ръстът за страните от Еврозоната е по-слаб - в рамките на 3,8 на сто. На месечна база ръстът е съответно 1,8 и 1,5 на сто.
Източник: Money.bg (13.10.2017)
 
Бългapия e пета в ЕС по поскъпване на жилищата България е сред първите пет държави в Европейския съюз по ръст на цените на жилищата. Това сочат последните данни на Евростат, оповестени наскоро. За второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2016 година цената на имотите се е увеличила с 8.6%. Със същия процент са поскъпнали жилищата и в Швеция. Все пак темпът на поскъпване в страната ни леко се забавя, след като за първото тримесечие на годината у нас бе отчетено увеличение от 9% на годишна база. От съседните страни най-близо до нас е Румъния, с увеличение за второто тримесечие на годината от 7.2 на сто. Абсолютен лидер по ръст на цените в ЕС е Чехия, където имотите поскъпват с впечатляващите 13.3 на сто на годишна база. Следват я Ирландия, Литва и Латвия. Единствено в Италия е отчетен годишен спад на цените на жилищата - минус 0.2%. За целия Европейски съюз средно годишният ръст на цените на жилищата достига 4.4 на сто. Така се оказва, че цените на имотите в България растат около два пъти по-бързо от средното за държавите членки. Само за страните от еврозоната ръстът, отчетен от Европейската статистическа служба, е 3.8%. За второто тримесечие спрямо първото цените в България са скочили с 2.4%. По този показател най-голям ръст има в Латвия - с 6.1%, и Словакия - с 5.6%, следвани от Румъния. Понижение е отчетено единствено в Унгария и Белгия.
Източник: Сега (16.10.2017)
 
Рекордни приходи отчитат хотелиерите за август 2017 г., показват данните на Националния статистически институт. През най-натоварения за летния туристически сезон месец хотелиерите са натрупали приходи в размер на 23.7 млн.лв., или с 8.3% повече в сравнение с предишната година. Увеличението на приходите от чужди граждани е с 9.3%, а от българи - с 4.0%. На фона на нарастваща леглова база и непълна заетост - 62.3% (с 0.1% по-ниска от август 2016 г.), собствениците на места за настаняване са посрещнали повече туристи за по-дълъг престой. Чужденците остават средно за 5.7 нощувки, а българите - за 3.3, сочат данните на НСИ.
Източник: Сега (16.10.2017)
 
Годишната инфлация се ускори до 2.1% Месечната инфлация през септември спрямо август е 0.2%, а годишната - 2.1%, съобщи Националният статистически институт. Храните и безалкохолните напитки поскъпват през месеца с 1.2%, образованието - с 1.5%, транспортът - с 1%, алкохолът и цигарите - с 0.1%, облеклото и обувките - също с 0.1%, а режийните разноски - с 0.7%. Цените на съобщителните услуги остават на равнището от миналия месец, развлечението и културата поевтиняват със 7 на сто, а в хотелите и ресторантите падат с 0.8%. От хранителните стоки по-съществено през месеца поскъпват месото от едър рогат добитък - с 3.5%, рибата - с 1.2%, пресните и киселите млека - съответно с 0.8 и 1.6%, сиренето - с 3.1%, кашкавалът - с 2.2%, яйцата - с 4.7%, млечните масла - със 7.1%. От нехранителните стоки с най-голям процент нарастват цените на газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 4.4 и 2.2%, дървата за отопление - с 3.1%, дизеловото гориво - с 2.1%, автомобилен бензин А95Н - с 1.5%, автомобилен бензин А98Н - с 1.6%, газът пропан-бутан за ЛТС - с 6.5%.
Източник: Дневник (16.10.2017)
 
Българите са с най-висок риск в ЕС от бедност Докато тенденцията в ЕС е делът на хората в риск от бедност да намалява, то у нас това продължава да бъде остър проблем. България е страната с най-висок процент жители, изложени на опасност от бедност и социално изключване, показват данни на Евростат за миналата година, публикувани по повод Световния ден за изкореняване на бедността - 17 ноември. Под риск от бедност и социално изключване статистическата служба на Европейския съюз определя хората, които отговарят на едно от трите условия - живеещи с разполагаем доход под 60% от средния за страната, в тежки материални лишения или в домакинства с нисък интензитет на заетост. България е с най-голям дял на хората, които живеят в тежки материални лишения - 31.9% при 7.5% средно за ЕС. У нас 40.4% от населението живее в риск от бедност, което е почти двойно повече от средното за ЕС - 23.4%. В групата, където бедността засяга над 30% от населението, са още Румъния (38.8%) и Гърция (35.6%). В "другата" Европа картината е съвсем различна - във Финландия хората в риск от бедност са сведени до 16.6%, в Дания - до 16.7%, Холандия - до 16.8%, Норвегия - до 15.3%, а с най-нисък дял е Чехия (13.3%). Спрямо 2008 г. най-голямо увеличение на бедните има в Гърция (със 7.5 процентни пункта), Кипър (4.4 п.п.), Испания (4.1 п.п.) и Швеция (3.4). За България такова сравнение няма. Най-голямо намаление има в Полша (8.6 п.п.), Латвия (5.7 п.п.) и Румъния (5.4 п.п.).
Източник: Сега (17.10.2017)
 
Очакванията за българската икономика се подобряват Добрите данни за износ, потребление и за пазара на труда през първата половина на годината накараха повечето анализатори да ревизират нагоре прогнозите си за развитието на българската икономика през 2017 г. Очакванията са добрите новини да продължат и през следващата заедно с повишените числа за ръста на световната икономика. Това показват публикуваните през последните десетина дни макроанализи на няколко местни и международни институции. Най-ниската публична прогноза за ръста на БВП през тази година е за 3.6%, а за следващата - 3.2%. Анализаторите предвиждат и раздвижване при инвестициите, които доскоро бяха липсващият двигател. Масови ревизии нагоре Най-големите оптимисти са Министерство на финансите (МФ) и Райфайзенбанк, които залагат на ръст на БВП от 4% за тази година. Ревизията в прогнозата на финансовото ведомство е с 1 процентен пункт нагоре спрямо пролетта на тази година. Същевременно Уникредит Булбанк, които бяха с най-високите очаквания през пролетта (3.6%), повишават нагласите си минимално - едва с 0.1 пр.п. Анализът на банката обаче е изготвен преди ревизията на числата за БВП за 2016 г. и първата половина на 2017 г. от страна на НСИ. Българската народна банка и Международния валутен фонд също промениха прогнозите си в посока нагоре - със съответно 0.8 и 0.7 пр.п. до 3.6%. Все още не е излязла есенната прогноза на eврокомисията. През пролетта ЕК остави без промяна очакванията си за българската икономика (2.9% ръст през 2017 г.) и вероятно в есенния доклад ще има повишение. Допълнително би трябвало да бъде отразена и ревизията на НСИ. Промяната е с 0.5 процентни пункта нагоре за 2016 г. до ръст на БВП от 3.9% спрямо публикуваните през март предварителни годишни стойности на показателите. Разбивката по компоненти показва, че ускорението идва предимно от подобрение при потреблението и износа. В същото време инвестициите дърпат растежа надолу още повече. Леко забавяне през 2018 г. Повечето институции прогнозират леко забавяне на растежа през 2018 г. Най-голям оптимист отново е Министерство на финансите с 3.9% ръст на БВП. Подобна е и прогнозата на Уникредит Булбанк. Сходни са и очакванията на бизнеса - от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че техните членове предвиждат през 2018 г. българската икономика да порасне с между 3.8 и 4.2%. Какво движи растежа През първата половина на тази година основният двигател на икономическия растеж беше потреблението на домакинствата. Очакванията на анализаторите са тенденцията да продължи и през следващата година. Голямата въпросителна отново са инвестициите. Според Уникредит Булбанк например 2017 г. e загубена по отношение на усвояването на средствата от ЕС. Ръст на инвестициите в икономиката, движен от частния сектор, все още предстои, коментира и икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев в редовния месечен обзор на банката. Като цяло всички компоненти на БВП ще се движат нагоре с изключение на нетния износ. Експортът, който през последните години се представя добре, няма да спре да расте, но нетният му принос към икономиката ще намалява в резултат на силното вътрешно търсене, което ще ускори вноса на стоки и услуги. Анализаторите продължават да сочат като основни предизвикателства пред икономиката влошената демография, растящото напрежение на пазара на труд от липсата на квалифициран персонал за фирмите, несигурна външна среда. Към тях се добавят и промени на международните цени на петрол, храни и метали.
Източник: Капитал (17.10.2017)
 
Безработицата през септември падна до 6,5% Равнището на безработицата през септември е 6,5 на сто, като намалява с 0,2 процентни пункта спрямо август, съобщиха от Агенцията по заетостта. На годишна база намалението е с 1,3 процентни пункта. В края на септември броят на регистрираните безработни е 213 307. Те намаляват както спрямо предходния месец, така и на годишна база, съответно с 2,3 на сто и 16,5 на сто. Новорегистрираните през септември безработни са 27 055. От тях 518 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и посредниците в бюрата по труда и техните партньори от началото на годината е достигал 9080. В отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила Агенцията по заетостта продължава да активизира услугите си за търсещи работа заети, учащи и пенсионери. През месеца като търсещи работа са регистрирани общо 847 представители на тези групи, с което броят им от началото на годината вече е 3174, се посочва в съобщението. Данните сочат, че броят на постъпилите на работа през месеца безработни се увеличава съществено, с 26,5 процента спрямо предходния, достигайки до 22 842. Значителен е делът на започналите работа в реалната икономика - 83,8 на сто от общо постъпилите. В резултат на изпълнение на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните през месеца в субсидирана заетост са включени общо 3706, в т.ч. 1901 са тези по програми, 1314 - по схеми на ОП "РЧР", и 491 - по мерки. Агенцията по заетостта напомня, че продължават обученията за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, както и груповите мерки за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда. Включените в обучения през месеца са общо 734, като срещу ваучери за обучение по ОП "РЧР" са започнали подготовка 195 безработни и 327 заети. Други 212 безработни се обучават по програми, финансирани от държавния бюджет чрез Националния план за действие по заетостта за 2017 г. Завършилите обучения през месеца са 543-ма. В проведените през месеца инициативи за професионално ориентиране и активиране са участвали 11 877 безработни. Работодателите са обявили 17 270 свободни работни места на първичния пазар, като над половината от тях са от частния сектор - 58,4 на сто. Бизнесът е заявил потребност от работна сила в следните икономически дейности: преработваща промишленост /4612 места/; образование /2709 места/; административни и спомагателни дейности /2296 места/; търговия /2217 места/; държавно управление /971 места/; хотелиерство и ресторантьорство /959 места/; строителство /652 места/; транспорт, складиране и пощи /529 места/; операции с недвижими имоти /437 места/ и др. Най-търсени по заявени работни места в бюрата по труда отново са преподавателите; работниците в добивната и преработващата промишленост; операторите на стационарни машини и съоръжения; квалифицираните работници в производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; продавачите; неквалифицираните работници по събиране на отпадъци; персоналът, зает в сферата на персоналните услуги /бармани, сервитьори, камериери и т.н./; персоналът, полагащ грижи за хората; металурзите, машиностроителите; водачите на МПС и подвижни съоръжения и др.
Източник: 24 часа (17.10.2017)
 
България заема пето място в ЕС по брой на притежатели на собствено жилище. Те са цели 87% от населението на страната, показва доклад на Housing Europe. Високият дял на собствеността и липсата на ипотеки обаче отвежда на заден план доста от проблемите в сектора, като, например, че голяма част от жилищата са стари и неподдържани. Много от притежаваните жилища се намират и в големи блокове с апартаменти, строение преди близо половин век. Някои от тях никога досега не са мили ремонтирани, пише в документа, дискутиран в Комитета по регионите и Европейския парламент. Според проведените проучвания на организацията българите са едни от най-затруднените в Европа по отношение на осигуряване на топлина в домовете си, тоест броят на енергийно уязвимите домакинства не е малък. В доклада е посочена и политиката на правителството за саниране на старите блокове, за която се използва и европейско финансиране.http://www.economic.bg
Източник: Други (19.10.2017)
 
Минималните прагове се вдигат средно с почти 7% Минималните осигурителни прагове да се увеличат служебно с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Това са част от предложенията за промени в социалноосигурителната сфера, отразени в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г., с който "Капитал" разполага. Ако те бъдат приети, средното увеличение на осигурителните прагове догодина ще е с 6.8%. Междувременно вноската за фонд "Пенсии" нараства с още един процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите. Промяна със спорен ефект е и идеята да бъде намален размерът на болничните, които работодателите покриват за първите три дни. В момента се изплащат 70% от размера на осигурителния доход, докато предложението е този процент да падне до 50 с мотив, че така ще се ограничат злоупотребите. Следващата година ще е поредната, в която минималната заплата ще нарасне с административно наложено решение на правителството вместо по някакъв механизъм, който да отчита определени икономически показатели. За приемането на подобна формула бизнесът настоява от години, подобна препоръка към България отправи и Брюксел. В много сектори обаче ролята на минимална заплата играят минималните осигурителни прагове (МОП), които от години се определят по сектори след преговори между работодатели и синдикати. Когато такива липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Какъвто явно ще е и случаят през тази година. Проблемът обаче е, че нарастването на осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд някъде води до повече сива икономика. А и подобни административни увеличение не са обвързани с ръста на производителността на труда. Наскоро ЕК публикува своя годишен доклад "Развитие на трудовия пазар и работната заплата в Европа". В него се посочва, че България е сред групата страни заедно с Малта и Португалия, където темпът на производителността на труда изостава най-много от увеличението на възнагражденията (с над 1 пр.п.). "Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ са вече внесени по официален път чрез проекта на закон за бюджета на ДОО, национално представителни работодателски организации, обединени в АОБР настояват за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика", заявиха работодателите в своя официална позиция. Още през август пък министър Бисер Петков предупреди, че ако работодателските организации отново откажат да участват в дискусията за праговете, решение за повишението ще вземе държавата. Първите три дни от болничните ще продължат да бъдат покривани от работодателя, но размерът им ще бъде понижен - от 70% от брутната заплата, както е в момента, до 50%. От четвъртия ден нататък НОИ ще продължи да плаща както досега - 80%. В мотивите към проекта се посочва, че целта на мярката е облекчаване на бизнеса и предотвратяване на злоупотреби с правото на отпуск. Идеята работодателят да плаща първите три дни от болничните беше въведена като временна мярка заради кризата, но вместо да се премахне, се предлага намаляване на размера на обезщетението. Тази идея обаче е спорна. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев промяната вероятно ще откаже част от симулантите, тъй като заплащането им намалява. "Но при всички случаи ще навреди на добросъвестните хора, които имат правото също да се разболеят", допълва още той. По-високите осигуровки и съживеният пазар на труда ще доведат повече приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване с 900 млн. лв. спрямо проекта за тази година. Трансферът, който държавата ще направи за запълване на дефицита във фонд "Пенсии" е 4.2 млрд. лв., като числото намалява с около 200 млн. лв. спрямо тази година. Най-голямото перо от разходите отново ще бъдат пенсиите, като сумата нараства спрямо миналогодишната - с 5.3% до 9.5 млрд. лв. през 2018 г., което е около 9% от очаквания БВП. Причината е по-високият размер на пенсиите, въпреки очакванията за понижение в средномесечния брой на пенсионерите заради повишението на възрастта и стаж за пенсиониране. Други 1.5 млрд. лв. ще бъдат заделени за социални помощи и обезщетения, от които 1.1 млрд. лв. ще отидат за общо заболяване и майчинство.
Източник: Капитал (20.10.2017)
 
Българският износ за Русия расте с 10 на сто през първото полугодие През първото полугодие на 2017 г. износът ни за Русия бележи увеличение от близо 10% като възлиза на 324,5 млн. долара. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Българо - руски инвестиционен форум, който се проведе в сградата на Българската търговско - промишлена палата в София. За същия период двустранният ни стокообмен с Русия се е увеличил с 35,4%, и възлиза на 1,8 млрд. долара, стана ясно още по време на събитието. „Въпреки позитивните данни за нарастването на взаимния ни търговски оборот през първите шест месеца на 2017 г., той не съответства на потенциала на двете държави", каза Александър Манолев. По думите му затова подобни събития са много важни като част от мерките за заздравяване на икономическите връзки и създаване на директни контакти между бизнеса от двете държави. Той отбеляза, че е много важна е и дейността на двете търговско промишлени палати в този процес. Във форума се включиха над 100 представители на българския и руския бизнес. В откриването му участие взеха и посланикът на Русия в България Анатолий Макаров, изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев, председателят на Българо - руската търговско-промишлена палата Георги Минчев, председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов и вицепрезидентът на Търговско- промишлената палата на Русия Владимир Падалко.
Източник: econ.bg (20.10.2017)
 
Най-бързо поскъпват жилищата във Варна Най-бързо поскъпват жилищата във Варна. Общо за цялата страна цените на имотите през второто тримесечие на годината са с 8,6% по-високи спрямо същия период на миналата, сочат данните на НСИ. Във Варна обаче апартаментите са поскъпнали за година с 13,9%. На второ място по най-бързо покачване на цените на имотите се нарежда Русе с 12,8%, а София е чак на трето място с 10,6%. Във всичките шест града на страната с население над 120 хил. души цените на имотите се повишават в рамките на година. Като поскъпването в Стара Загора е с 8,9%, в Пловдив - с 6,8%, а в Бургас с 4%. Спрямо предходното тримесечие цените на жилищата във Варна отново се покачват най-бързо - с 4,5%. В София и Русе поскъпването продължава със стабилни темпове и е с 3,9%. Но в Бургас цените на имотите през второто тримесечие падат спрямо първото с 2,2%. Като това се дължи на сериозно поевтиняване на новото строителство с 5,7%, докато цените на съществуващите жилища нарастват с 3%. Прави впечатление, че на тримесечна база падат цените и на новите жилища в Стара Загора (с 0,7%), Русе (с 0,6%) и Пловдив (с 0,2%). Но в тези градове с по-бързи темпове поскъпват старите апартаменти и затова като цяло средните цени на жилищата се повишават. Явно или при новото строителство предприемачите са предложили твърде високи за пазара цени и за да сключат сделки трябва да правят отстъпки, или клиентите намират редица недостатъци в новите апартаменти и са готови са платят повече, но за качествено старо строителство, където често размерът на стаите е по-голям отколкото при новите апартаменти. Това се потвърждава от данните на НСИ, според които цените на новите апартаменти за година са нараснали със 7,3%, а старите са поскъпнали доста повече - с 9,2%.
Източник: Стандарт (23.10.2017)
 
България е пред Франция и Великобритания по дял на индустрията в икономиката България е една от страните в Европейския съюз (ЕС), за която индустрията е от особено голямо значение за икономическото развитие. Причина за това е големият дял на сектора в икономиката. Според данни на Евростат за миналата година индустрията у нас има дял 24,4% и по този начин държавата ни се нарежда сред 9-те членки на ЕС, за които тя е от първостепенно значение. По този показател България изпреварва едни от най-големите европейски икономики, като Франция, Великобритания и Италия. Статистиката сочи, че делът на индустрията е най-голям за ирландската икономика - 36,6%. В топ 5 според Евростат влизат още съответно Чехия, Словения, Словакия и Унгария. Непосредствено преди нашата страна са Германия и съседна Румъния, където секторът е с дял от 25,7 на сто. От друга страна двигател за икономическата активност в страни, като Франция, Белгия и Холандия, са публичната администрация, отбраната, образованието и здравеопазването, показват данните на европейския статистически институт. Двигател за растежа в Люксембург пък са финансовите и застрахователните услуги. Търговията на едно и дребно, транспортът, туризмът и хранителната индустрия са от най-голямо значение за икономиките на Литва, Латвия, Кипър, Португалия и Полша.
Източник: Money.bg (24.10.2017)
 
България е на трето място в ЕС с най-ниско съотношение на дълг към БВП за 2016 г Макар че увеличава дълга си на годишна база, България продължава да държи трето място сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-ниско съотношение на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) за 2016 г. Това сочат последните данни на Евростат, публикувани в понеделник. През 2016 г. България има съотношение на държавния дълг към БВП от 29%. За сравнение, през 2015 г. дългът е бил на ниво от 26%, което показва слабо увеличение. В сравнение с периода преди три години обаче повишението е значително, тъй като през 2013 г. съотношението е било едва 17%. За миналата година дългът като стойност възлиза на 27,32 млрд. лева, което е с около 4 млрд. лева повече спрямо предишната година, но двойно повече в сравнение с 2013 г., когато е възлизал на 13,97 млрд. лева. Страните с най-ниско съотношение на дълга спрямо БВП за 2016 г. са Естония (9,4%) и Люксембург (20,8%), а веднага след нас са Чехия (36,8%), Румъния (37,6%) и Дания (37,7%). Най-високо остава съотношението в Гърция (180,8%), следвана от Италия (132%), Португалия (130,1%), Кипър (107,1%) и Белгия (105,7%). Според Евростат държавният дълг за еврозоната и за Европейския съюз (ЕС) като цяло намалява през 2016 г. на годишна база. Съотношението на дълга спрямо БВП в зоната с единна валута спада от 89,9% в края на 2015 г. до 88,9% в края на миналата година, а в ЕС – от 84,5% до 83,2% за същия период. Статистическата агенция на ЕС включва в данните и информация за държавния дефицит, като той също намалява и за двата региона. Съотношението на държавен дефицит към БВП в еврозоната се понижава от 2,1% през 2015 г. до 1,5% през 2016 г., а в ЕС – от 2,4% до 1,7%. За миналата година има няколко страни, които постигат държавен излишък – Люксембург (+1,6%), Малта и Швеция (по 1,1%), Германия (+0,8%), Чехия (+0,7%), Гърция и Кипър (по +0,5%). Латвия и България са единствените две държави в ЕС, които постигат баланс. Най-ниските държавни дефицити като процент от БВП са отчетени в Естония (-0,3%), Дания (-0,6%), Ирландия (-0,7%) и Хърватска (-0,9%). Три страни отбелязват дефицити равни или по-високи от 3%, като това са Испания (-4,5%), Франция (-3,4%) и Румъния (-3%).
Източник: Инвестор.БГ (24.10.2017)
 
С над 4 млрд. лв. нараснал държавният дълг Дългът на България в сектор "Държавно управление" е достигнал 27,3 млрд. лв. през 2016 г. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), огласени вчера. Сумата от над 27 млрд. лв. представлява малко над 29% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Съпоставка с данните на статистиката за предходната 2015 г. показва значително увеличение на дълга - тогава той е бил в размер на малко над 23 млрд. лева, или 26% от БВП. Статистическите данни показват, че дългът на България за 2013 г. е бил в размер на 13 млрд. и 978 млн. лв., за 2014 г. - 22 млрд. и 554 млн. лв., за 2015 г. - 23 млрд. и 24 млн. лв. През 2016 г. бюджетният дефицит на сектор "Държавно управление" е 36 млн. лева, или 0,04% от БВП. Година по-рано дефицитът в този сектор е бил 1,5 млрд. лева, което е 1,7% от БВП. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 130 млн. лева през 2016 г., а в "Местно управление" и "Социалноосигурителни фондове" има излишък съответно в размер на 73 млн. лева и 21 млн. лева, показват още данните на НСИ.
Източник: Дума (24.10.2017)
 
За седма поредна година аутсорсинг индустрията у нас бележи двуцифрен ръст, като в момента представлява 3,6% от БВП на страната. Това се посочва в “Доклад за българската аутсорсинг индустрия 2017“, изготвен от Българската аутсорсинг асоциация (БАА). Според организацията делът на сектора на изнесените услуги в БВП отбелязва растеж през последните години, като за 2014 г. той е 2,8%, a за 2015 г. – 3,4%. По думите на Светослав Иванов, изпълнителен директор на БАА, основните фактори за това развитие са свързани с наличието на квалифицирана работна ръка, активното взаимодействие между бизнес, образование и държава, както и запазването на плоския данък и разширяването пакета за насърчаване на чужди инвестиции. „Насърчавам всички колеги от бизнеса и образованието да бъдат активни и действащи в посока развитие на образователната система и бизнеса като цяло. БАА има 2 разработени магистърски програми в партньорство с университети в Пловдив и Бургас“, сподели още Светослав Иванов в интервю за Bloomberg TV. Едната програма е „Информационни технологии в управлението и трансформацията на бизнес процеси“ в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, в която преподавателите заедно с действащи оперативни мениджъри от бизнеса участваха в създаването на съдържанието. Другата е „Английски език и управление в бизнеса“ в пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Запазва се тенденцията BPO секторът да е водещ по оборот и дял в аутсорсинг индустрията с 53%. ITO секторът се откроява с най-висока печалба, като формира 47% от индустрията. За сравнение през 2016 г. BPO секторът е бил с 58%, а ITO с 42%. По данни от “Доклад за българската аутсорсинг индустрия 2017“ сегменти HRO и FAO също отбелязват прираст, като те имат голям потенциал за развитие в бъдеще. Индустрията на изнесените услуги се развива не само в София, но и в по-големите градове като Пловдив, Бургас и Варна. Основните характеристики, който трябва да притежава едни град, за да бъде атрактивен за аутсорсинг компаниите, продължават да бъдат наличие на необходимия човешки ресурс и учебни заведения, добре развита инфраструктура, подходящ клас офис сгради и стратегическо географско разположение. България е водеща аутсорсинг дестинация в Европа и света, позиционирайки се сред първите 10 най-желани държави на глобално ниво. Редица международни компании са изградили офиси у нас и продължават да разрастват дейността си. Наблюдава се навлизане и на нови инвеститори на българския пазар, подчерта още Светослав Иванов. Основните предимства на страната са географското й положение, плоският данък, който е много атрактивен за инвеститорите, и не на последно място, добре развитият човешки ресурс по отношение на езикови познания и подготовка по информационни технологии.
Източник: ComputerWorld e-Daily (25.10.2017)
 
Строителството и пазарът на имоти със сериозен скок през 2017 г. Имотният пазар продължава да се развива с рекордни темпове и през 2017 година, като основен двигател остава новото строителство. Само за второто тримесечие от годината за жилищни сгради в София са издадени 207 разрешения за строеж, което е увеличение с 25% спрямо първото тримесечие за годината и 10% спрямо същия период на 2016 година. Това сочат данните от анализ, направен от ИМОТИКОН с партньорството на SND Capital по данни на НСИ, Национален регистър за ново строителство, БНБ и Агенция по вписвания. В следващите няколко години на пазара за недвижими имоти се очаква да излязат над 816 000 квадрата жилищна площ, като това е статистика за жилищните комплекси и сгради, получили разрешение за строеж през последните две години. Интересът на строителите за инвестиция продължава да расте и приоритет е намирането на достатъчно голям парцел, с атрактивна локация, който да задоволи насрастващите нужди на пазара. Най-желаната дестинация остава центърът на столицата, но поради голямото пренаселване, трафика и липсата на паркоместа, фокусът и инвестиционните намерения значително се изместват към южните квартали на София. Кварталът, развиващ се с най-бързи темпове е Манастирски ливади – изток. До края на 2019 година само в района се очаква да се въведат в експлоатация 9 нови проекта, а още толкова очакват откриване на сторителна площадка. Данните на ИМОТИКОН сочат, че търсенето на жилищни имоти продължава да нараства, а покачването на цените не плаши подготвения и добре информиран купувач, тъй като пазарът се развива с добра устойчивост и икономически показатели. “Днешният купувач иска ново строителство, но не такова, което е завършено преди пет години, а такова, което той може да модифицира и довърши спрямо собствените си изисквания” казва Диньо Добрев, изпълнителен директор на Акционерно Дружество “СНД Кепитъл”, от което е част и ИМОТИКОН. Днес купувачът е изключително взискателен и добре осведомен, а банките се включват много активно при проверките и събирането на информация за обектите, допълва той. По негово наблюдение над 90% от обектите, които в момента се строят в София, се реализират още преди Акт 16, като при взимане на Акт 16 нереализирани остават около 10% от апартаментите. “Всички очакват да се появи голям процент сгради, но тези сгради ще бъдат разпродадени предварително”, категоричен е Диньо Добрев. Такъв е примерът и с последния проект на компанията – Жилищен комплекс ARCADIA. Само за първия месец, от стартирането на кампанията по продажбите, са резервирани 10% от апартаментите, като до края на годината се очаква да се открие строителната площадка. Комплексът, разположен върху 6 300 квадратни метра площ, предлага над 160 апартамента, поместени в 22 700 квадратни метра разгъната застроена площ. Детски център, парк и прекрасни гледки към Витоша и София, са само част от удобствата предлагани от ARCADIA на най-конкурентни цени в района. Плановете на инвеститори и строители е Манастирски ливади – изток да се превърне в образцов квартал, с уредена инфраструктура, множество удобства за живущите. Повишаващият се интерес и бързо реализиращите се сделки говорят само, че тази цел е напълно достижима.
Източник: Stroimedia (26.10.2017)
 
За година производствените цени нараснаха с 5.7% през септември Производствените цени нараснаха с 0.5% през септември спрямо август и с 5.7% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. Спрямо август по-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.5%, докато в енергетиката е отчетено намаление с 0.3%. По-съществено е увеличението на цените при производството на основни метали - с 1.7%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.1%, а намаление има при производството на лекарства и на превозни средства, без автомобили - по 0.2%. Спрямо септември 2016 г. производствените цени нарастват с 5.7%. Най-голямо е поскъпването в енергетиката - с 10.3%. В добивната промишленост то е с 9.9%, а в преработващата промишленост - с 4.0%. За година най-съществено нарастват цените в производството на основни метали - с 13.6%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.5%. Поевтинява производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 1.8%.
Източник: Дневник (31.10.2017)
 
Производствените цени в промишлеността нарастват с 0.5 на сто Общият индекс на цените на производител през септември 2017 г. нараства с 0.5% спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0.7%, и в добивната промишленост - с 0.5%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.3%. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 1.7%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.1%, а намаление е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 1.0%, при производството на лекарствени вещества и продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 0.2%.
Източник: Банкеръ (31.10.2017)
 
Безработицата в България отново намалява през септември Безработицата в България леко се понижава през септември на месечна база, достигайки ниво от 6,1%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. Нивото на безработица в България остава стабилно през последните четири месеци, варирайки между 6,1% и 6,2%. На годишна база обаче се отбелязва значително понижение, като през септември 2016 г. без работа са били 7,2% от трудоспособното население в страната. Безработните у нас през деветия месец на 2017 г. са общо 202 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също се понижава, но продължава да е високо. През септември тя е достигнала 12,4%, което е най-ниското ? равнище поне за последните четири месеца. На годишна база се отчита значителен спад, като през септември 2016 г. тя е била 18,5%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през деветия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през септември на месечна база, достигайки 7,5%. На годишна база обаче и тук се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,4% през септември 2016 г., или разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското равнище на безработицата в региона от ноември 2008 г.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2017)
 
Пореден спад на безработицата у нас През септември безработицата в България бележи ново понижение и пада до 6,1 на сто, сочат данни на Евростат. Нивото на безработица в България остава стабилно през последните четири месеци, варирайки между 6,1% и 6,2%. На годишна база обаче се отбелязва значително понижение, като през септември 2016 г. без работа са били 7,2% от трудоспособното население в страната. Безработните у нас през деветия месец на 2017 г. са общо 202 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също се понижава, но продължава да е високо. През септември тя е достигнала 12,4%, което е най-ниското й равнище поне за последните четири месеца. На годишна база се отчита значителен спад, като през септември 2016 г. тя е била 18,5%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през деветия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през септември на месечна база, достигайки 7,5%. На годишна база обаче и тук се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,4% през септември 2016 г., или разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското равнище на безработицата в региона от ноември 2008 г.
Източник: econ.bg (01.11.2017)
 
НСИ: Разходите за научноизследователска дейност спадат с 13.7% Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2016 г. в България са 734 милиона лева. Това е с 13.7% по-малко в сравнение с предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Като процент от брутния вътрешен продукт тези разходи (интензивност на НИРД) също намаляват спрямо предходната година - от 0.96% през 2015 г. на 0.78% през 2016 година. Намалението се дължи в най-голяма степен на сектор "Предприятия", където разходите за НИРД намаляват с 86.2 млн. лв., или с 13.8%. Сектор "Предприятия" продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите "Държавно управление", "Висше образование" и "Нетърговски организации" с дялове съответно от 21.2, 5.2 и 0.3% . Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2016 г. най-голям е делът на средствата за НИРД, идващи от сектор "Предприятия" - 43.6%. Те нарастват спрямо предходната 2015 г. с 5.7% (от 302.6 млн. лв. на 320 млн. лв.). Спрямо 2015 г. средствата от чуждестранни източници намаляват с 32.7% (от 372.9 млн. лв. на 250.9 млн. лв.). В структурата на разходите по области на науката най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 57.2%, или 419.5 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.1%, или 140.3 млн. лв., и естествените науки - 13%, или 95.6 млн. лева. През 2016 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 033 души, което е с 11.3% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.6%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 4.8 пункта в полза на мъжете. Както и през 2015 г., основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор "Предприятия" - 44.8% от общия персонал, или 11 226 души. В организациите и институциите от сектор "Държавно управление" с научна дейност се занимават 8 047 души. В сектор "Висше образование" 5 707 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 22.8%.
Източник: Money.bg (01.11.2017)
 
За година разрешителните за строеж на нови жилищни сгради растат с 29% През третото тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 526 жилищни сгради със 7 135 жилища в тях и 934 851 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Разрешен е и градежът на 28 административни сгради/офиси с 39 133 кв. м РЗП и на 1 221 други сгради със 713 207 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7.3%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 22.7%, а общата им застроена площ - с 19.6%, съобщиха от НСИ. При издадените разрешителни за строеж на административни и други сгради се наблюдава спад съответно с 30.0 и 38.0%, а при тяхната РЗП намалението е респективно с 47.1 и 24.8%. На годишна база издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 29.0%, жилищата в тях - с 44.5%, а разгънатата им застроена площ е повече с 47.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 45.1%, а тяхната РЗП - с 58.7%. При другите видове сгради броят на издадените разрешителни за строеж нараства с 4.4%, а тяхната РЗП - с 0.4% Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 262, Пловдив - 239, Варна - 154, и София - 111. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 432, Пловдив - 1 371, Варна - 751, и Бургас - 636. През третото тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 982 жилищни сгради с 3 409 жилища в тях и с 451 460 кв. м обща застроена площ, на 27 административни сгради/офиси с 30 658 кв. м РЗП и на 692 други сгради с 384 617 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко с 23.3%, жилищата в тях - с 11.3%, а общата им застроена площ - с 14.2%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 8.0%, а тяхната обща застроена площ - с 293.2%. При броя на започнатите други видове сгради е регистриран спад с 45.8%, а при тяхната РЗП - с 51.8%. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 18.3%, жилищата в тях - с 8.4%, а разгънатата им застроена площ - с 14.1%. Броят на започнатите административни сгради намалява с 15.6%, докато тяхната РЗП нараства с 46.3%. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 18.3%, а разгънатата им обща застроена площ е повече с 6.7%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 165 жилищни и 80 други сгради; София (столица) - 135 жилищни, 4 административни и 27 други сгради; Варна - 85 жилищни и 38 други сгради; Стара Загора - 73 жилищни и 47 други сгради.
Източник: expert.bg (03.11.2017)
 
Износът през 2016 г. е на стойност 47.186 млрд. Лв По данни на НСИ през 2016 г. предприятията в България са изнесли стоки на стойност 47.186 млдр. лв, като за периода януари-август 2017 г. експортът се е увеличил с 12.9% на годишна база. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на петите годишни награди „Експортьор на годината“, които преминаха под патронажа на Министерството на икономиката. "Данните показват положителните тенденции, в които се движи българската икономика. Министерството на икономиката ще продължи ускорената си политика в подкрепа на експорта. Това може да стане чрез Българска банка за развитие (ББР), плана Юнкер, където 300 млн. лв. финансов ресурс ще бъде мобилизиран в банките, както и Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), която стартира нов застрахователен продукт за насърчаване износа на новосъздадените фирми и малките и средните предприятия с експортна насоченост", обясни Борисов. По време на официалната церемония заместник-министър Борисов връчи трите големи награди в категориите: за най-големи приходи от експорт през 2016 г., за най-динамично развиваща се компания и за завоюване на нови пазари. Отличена с приза за най-големи приходи от експорт през 2016 г. бе фирма „Куминяно Фурт“ ООД – гр. Пловдив. За най-динамично развиваща се експортна компания бе избрана „АТС Стоун ООД“, а фирмата, завоювала най-много нови пазари бе „Айгер Инженеринг“ ООД.
Източник: Банкеръ (06.11.2017)
 
През 2016 г. износът на българските компании достигна 47,1 млрд. лева Предприятията в България са изнесли стоки на стойност 47,186 млрд. лв. през 2016 г. по данни на НСИ. За периода януари-август 2017 г. експортът се е увеличил с 12,9% на годишна база. Това заяви зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на петите годишни награди „Експортьор на годината“. Лъчезар Борисов увери, че Министерството на икономиката ще продължи политиката в подкрепа на експорта, информира пресцентърът на министерството. Подкрепата ще се осъществи чрез Българската банка за развитие (ББР), плана Юнкер и Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), която стартира нов застрахователен продукт за насърчаване износа на новосъздадени фирми и МСП с експортна насоченост. Борисов връчи трите големи награди в категориите: за най-големи приходи от експорт през 2016 г., за най-динамично развиваща се компания и за завоюване на нови пазари. Приз за най-големи приходи от експорт през 2016 г. получи фирма „Куминяно Фрут“ ООД – Пловдив. За най-динамично развиваща се експортна компания бе избрана „АТС Стоун ООД“, а фирмата, завоювала най-много нови пазари, бе „Айгер Инженеринг“ ООД.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2017)
 
Жилищното и индустриалното строителство остават основен двигател на сектора Жилищното строителство и строителството в индустриалния сектор продължават да са водещ двигател на целия бранш и през третото тримесечие на годината, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Областите София град, Пловдив, Варна и Бургас остават водещи по отношение на строителството, особено на жилища, макар и тенденциите при жилищното строителство в Бургас да показват забавяне в този сегмент. Единствено строителството на офиси (сгради с административно предназначение) забавя темпове в цялата страна, вижда се още от данните. Това се обяснява с постепенното засищане на пазара и балансиране на търсенето и предлагането, което се очаква да бъде постигнато през 2018-2019 г. Статистиката за разрешителните за строеж продължава да показва, че столицата и останалите големи градове ще останат основно средище най-вече за жилищно строителство, както и в индустриалния сектор. За периода януари – септември местните администрации в България са издали общо 8 693 разрешителни за строеж спрямо 6 670 година по-рано, което представлява ръст от 30,3%. Увеличението се подкрепя основно от издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, които се увеличават с почти 26%, и на други сгради (в категорията попадат индустриалните), които се увеличават с 37,6%. Същевременно издадените за деветмесечието разрешителни за строеж на административни сгради намаляват с 26%, показват изчисления на Investor.bg на базата на данните на НСИ. Подобна тенденция е отчетена и при започнатите сгради. При започнатото строителство на жилищни сгради ръстът за деветмесечието достига 28%, на други сгради – 59%, а при административните сгради ситуацията остава стабилна, без промяна спрямо миналата година. През третото тримесечие спрямо второто издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7,3%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 22,7%, а общата им застроена площ - с 19,6%, сочат данните на НСИ. При издадените разрешителни за строеж на административни и други сгради се наблюдава спад съответно с 30% и 38%, а при тяхната РЗП намалението е респективно с 47,1% и 24,8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 262, Пловдив - 239, Варна - 154, и София - 111. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 432, Пловдив - 1 371, Варна - 751, и Бургас – 636, показва още националната статистика. През третото тримесечие спрямо второто започнатите нови жилищни сгради намаляват с 23,3%, жилищата в тях - с 11,3%, а общата им застроена площ - с 14,2%. Броят на започнатите административни сгради се увеличава с 8%, а тяхната обща застроена площ - с 293,2%. При броя на започнатите други видове сгради е регистриран спад с 45,8%, а при тяхната РЗП - с 51,8%.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2017)
 
Около 330 хил. души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта. Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. В извадката попадат общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5 хил. души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка). Отчита се по-голямо натрупване на демотивирани сред хората на възраст (18-29 г.), сочи проучването. Уточнява се обаче, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието показват ясна зависимост - ниски дялове на демотивирани българи има при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване - на хора със средно образование (над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация, обобщава „Тренд“. Що се отнася до семейния статус, малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните да се издържат от други членове на семейството, а по-младите - от техните родители и близки. Близо една трета от демотивираните са с професионален статус работник/неквалифициран труд. 21% са квалифицирани работници. Мнозинството от демотивираните (72%) нямат личен месечен доход. Само 3% имат личен доход до 500 лв. Анализаторите отбелязват, че част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина. Месечният доход на домакинствата показва, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството. Едва 2% са без никакви доходи на домакинството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или в диапазона 501-1 000 лв. По отношение на етническия произход българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се и високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета. Най-висок дял на демотивирани българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. Най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%. Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях никога не са работили. Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината изразяват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са логични, тъй като традиционно висшистите са по-претенциозна група, като не малка част от тях държат да се реализират по специалността си. Това се доказва и от данните, че само 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях. Официалният държавен посредник - Бюрото по труда, се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда, показва проучването. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда. Повече от половината (52%) от всички в изследваната група твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато 42% са на обратното мнение. Голяма част от анкетираните (47%) заявяват, че биха започнали работа за възнаграждение в размер между 500 и 1 000 лева. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е по-висока от общата картина - от порядъка 1 001-1 500 лв. 43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа. Една трета от анкетираната група е склонна на по-сериозна трудова мобилност, като са готови да започнат работа в населено място, което е отдалечено на 50 км от дома им, ако им бъде осигурен транспорт. Над 40% от най-младите декларират готовност за това, докато само 14% сред най-възрастните изразяват готовност за работна мобилност. Съществена разлика се наблюдава и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по около 45%) относно склонността си да пътуват до 50 км до работа, докато при жените 68% декларират, че не са склонни. Проучването обобщава, че мотивацията на целевата група може да дойде практически почти единствено от добро заплащане (53%). Разликата между тази опция и всички останали е съществена. Единствено при висшистите една четвърт от тях държат на подходяща за специалността им работа. Според демотивираните българи това, което може да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа, е да поема част от осигуровките (53%). Други посочват подпомагането на деца и зависими членове на домакинството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място. 58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Прави впечатление, че най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%). Сред най-младите повечето искат да заминат в чужбина, отколкото да живеят в България. 8% биха се преместили в друго населено място в България. Институцията, която трябва да бъде посредникът между безработните и пазара на труда, практически не се използва като средство за информация за работа. Над 80% сочат роднини/близки и приятели като основно средство, което говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на възможностите по „втория начин“, толкова и по търсене за информация за работа чрез интернет сайтове. Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и член на Института за икономика и международни отношения заяви, че това е обществен проблем, защото той генерира бедност и разделение в обществото. За да се разреши този проблем, трябва да се намери цялостна концепция, посочи Калфин на пресконференция в БТА. Според него трябва да се промени подходът към тези хора. По думите му резултатите от изследването показват, че това, което се прави в политиките по насърчаване на труда, не е насочено към тези хора. "Политиките на пазара на труда на България са основани на това безработните да са активни. Демотивираните хора не са активни. Това означава, че в политиките, които ние имаме, трябва да се направи някаква принципна промяна, така че тези хора да се мотивират", каза Калфин. Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика отбеляза, че демотивираните българи представляват около 10% от трудовата сила у нас и тези хора могат да се превърнат в голям ресурс.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2017)
 
АИКБ: Икономиката има потенциал да нарасне с между 3,8 и 4,2% през 2018 г. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смятат, че българската икономика има потенциал да нарасне през 2018 г. с повече от заложеното в държавния бюджет – с между 3,8 и 4,2%. Това се посочва в позицията на Асоциацията по предвижданите параметри на Бюджет 2018. В най-важния финансов закон на държавата е заложен ръст на икономиката от 4%, дефицит 1% и вземане на нов държавен заем в размер на 1 млрд. лв. Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси, пише в позицията на АИКБ, изпратена до управляващите. На следващо място икономиката може да ускори ръста си при планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни. Според организацията на индустриалците това ще допринесе за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление. Този ръст би било възможно да се изпълни, ако не се случат извънредни външнополитически или външноикономически събития, политически или банкови кризи, влошаване на външните условия за българския износ, срив на преките чуждестранни инвестиции, уточняват от бизнес организацията. Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ също предполагат умерен оптимизъм по отношение на растежа през следващата година. Данните показват, че 61% от анкетираните очакват продажбите да нараснат и само 20% от тях смятат, че финансовият резултат ще намалее през 2018 г. Работодателите очакват през 2018 г. износът да се увеличи или да остане без промяна спрямо 2017 г. Една трета от членовете на организацията обмислят увеличение на инвестициите, а 43% от тях смятат, че размерът на инвестициите през 2018 г. ще остане без промяна спрямо 2017 г. От АИКБ определят прогнозата за равнището на безработица като реалистична (да се понижи до 6,2%), но предупреждават, че тя може и да не се изпълни, ако държавата не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда (каквато е практиката в момента при определянето на минималната работна заплата). Бизнесът настоява и за двустранно договаряне на минималната работна заплата по браншове и да бъдат премахнати минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“). Асоциацията на индустриалците се обявява срещу това бизнесът да плаща първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност, както и платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство. АИКБ възразява срещу административното увеличение на минималните осигурителни прагове за 2018 г. с 3,9% и искат по-плавно увеличение на минималния осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите. Работодателите настояват за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната - минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез двустранно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички двустранно договорени минимални заплати. АИКБ не подкрепя предложените в Бюджет 2018 мерки за повишаване на социалните помощи и обезщетения. Увеличението на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години (от 340 на 380 лв.), увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица (от 7,20 на 9,00 лв.), запазването на най-дългия период на майчинство в световен мащаб (410 дни). Организацията не подкрепя и увеличението на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП. Тя дори препоръчва намаляване на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Вътрешен ред и сигурност” предвид неизвършените реформи в сектора. Бизнес обединението предлага промяна в модела на финансиране на висшето образование. Подходящ механизъм за насърчаване и задържане на качествените специалисти в България е въвеждането на финансов механизъм по дефицитни специалности, които да са обвързани със задължение за студентите след завършването си да останат да работят за известен период в България, смятат от бизнеса.
Източник: Инвестор.БГ (07.11.2017)
 
През октомври общият показател на доверие у потребителите е намаляло с 0,7 пункта спрямо юли, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващите 12 са по-резервирани спрямо оценките им три месеца по-рано. По-неблагоприятни са и оценките за изменението на потребителските цени през последните 12 месеца. Потребителите, които отчитат, че цените са се повишили, са с 4,6% повече в сравнение с юли. Инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната прогнозите на потребителите са, че ще има съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в селата то ще бъде с по-високо темпо. Същевременно през октомври се регистрира леко подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба. Позитивна е и нагласата за извършването на разходи за покупка или построяване на жилище или вила и за подобрения в дома през следващите 12 месеца.
Източник: Дума (07.11.2017)
 
Най-много жилища са завършени във Варна и Бургас Най-много жилищни сгради през третото тримесечие са въведени в експлоатация в областите Варна - 82 сгради с 606 жилища в тях, Пловдив - 74 сгради с 214 жилища, и Бургас - 68 сгради с 559 жилища. По предварителни данни на Националния статистически институт общо за страната въведените в експлоатация жилищни сгради през периода е 506, а новопостроените жилища в тях са 2 018. Спрямо третото тримесечие на 2016 г. сградите са с 30 повече, или с 6.3%, докато жилищата в тях намаляват с 361, или с 15.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (72.5%), следвани от жилищните кооперации (15.4%). В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на новопостроените къщи, сгради от смесен тип и вили се увеличава, докато броят на новопостроените жилищни кооперации намалява. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (44.7%), следват тези с три стаи (29.6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 2.8%.
Източник: Money.bg (08.11.2017)
 
ЕБВР повиши прогнозата си за икономиката на България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) рязко повиши прогнозата си за икономиката на България през тази и следващата година. В последните перспективи за страните, в които работи банката, публикувани днес, банката посочва, че очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се разшири с 3,5% през 2017 г. и с 3,2% през 2018 г. Това е съответно с 0,3 и 0,2 пр.п. повече в сравнение с доклада от май. След като се разрасна с 3,9% през 2016 г., икономиката се е разширила с 3,6% и 3,9% през първите две тримесечия на годината, отбелязва се в доклада. Частното потребление остава основният двигател на растежа през 2017 г. в резултат на по-стегнатия пазар на труда, 10-процентното увеличение на годишна база на средното заплащане и нарастващото потребителско доверие. Разходите на правителството остават слаби заради затягането на бюджета и прехода към новия програмен период на еврофинансирането. Това е довело до бюджетен излишък през 2016 г. и първите три тримесечия на 2017 г., отбелязва банката. След три последователни години на спад инвестициите нарастват през 2016-2017 г. заради частния сектор, казва се още в доклада. В резултат на нарастващото местно търсене, което стои зад вноса, приносът на нетния износ към растежа е бил отрицателен през първото полугодие на тази година. Според институцията през тази и следващата година основен двигател на растежа ще бъдат частното потребление и инвестициите, докато фискалната консолидация продължава. Приносът на нетния износ към икономиката обаче ще остане отрицателен заради силното местно търсене. ЕБВР ревизира нагоре и прогнозите за икономическия растеж за 2017 г. за целия регион благодарение на по-високите нива на износа, съживяването на инвестициите и по-високите цени на суровините. Средният растеж в региона, покриван от ЕБВР, се очаква да бъде 3,3% през тази година, което е с 0,9 пр.п. над предишната прогноза от май. Банката следи икономиката на 37 развиващи се страни, където финансира проекти и подкрепя реформи, които насърчават устойчиви и благоприятни за околната среда пазарни икономики. Темпът на растеж се е ускорил в 27 от страните през 2017 г., като това е първата година, в която се отбелязва подобен възход от 2010 г. насам. Всички икономики в региона, с изключение на Азербайджан и Македония, са с положителен растеж през първото полугодие. Според доклада няколко страни, най-вече Румъния и Турция, се радват на темпове на растеж сравними с предкризисните нива от началото на века. Очаква се растежът в региона да продължи положителната си тенденция и през 2018 г., макар че все пак леко ще се забави до 3%. Въпреки ускоряването на икономическото производство напоследък ЕБВР очаква средният растеж в региона да остане малко под този на други сравними развиващи се пазари. В доклада се казва още, че пред сегашните перспективи все пак има значителни рискове, включително геополитически напрежения, трайни заплахи пред сигурността, нарастваща популярност на популистките политики в развитите икономики и високата степен на концентрация на източници на глобален растеж. Според ЕБВР икономиката на Русия е излязла от рецесия след общо свиване от 3% през последните години. Сега се очаква БВП на страната да се разрасне съответно с 1,8% и 1,7% през тази и следващата година. Според доклада обаче инвестиционната дейност в Русия е ограничена от икономическата несигурност, а във финансовия сектор се появяват сигнали за напрежение. След забавяне през 2016 г., свързано с по-слабите инвестиции, се очаква растежът в Централна Европа и Прибалтийските страни да се ускори до близо 4% през 2017 г. преди да се забави до около 3,5% през 2018 г. В подрегиона недостигът на квалифицирана работна ръка може да ограничи потенциалния растеж в средносрочен план. В Полша, където икономиката се очаква да се разшири с 4,1%, темпът ще се забави до 3,4%, след като еднократният ефект от увеличените социални плащания отслабне. Средносрочните икономически перспективи са се подобрили в Унгария на фона на намаляването на корпоративния данък и вноските за социално осигуряване, както и на повишаването на минималната работна заплата. Средният растеж на Югоизточна Европа, към който се включва България, също се очаква да се ускори, достигайки 3,6% през 2017 г. преди да се забави до 3,3% през 2018 г. Гръцката икономика се е завърнала към растеж през първото полугодие заради напредъка по реформите и по-силното доверие, а очакванията са тя да се разшири с 2,2% тази година. Що се отнася до Турция, растежът там ще се ускори до 5,1% тази година заради държавните стимули, но ще се забави до 3,5% през 2018 г., когато влиянието им отслабне.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2017)
 
15,2% по-малко са новопостроените жилищата С 15,2%, или с 361 са намалели жилищата в новопостроените сгради през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2016 г., въпреки че строителството на жилищни сгради за юли - септември бележи ръст от 6,3%. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) въведените в експлоатация жилищни сгради за периода са 506, като в тях има общо 2018 жилища. Най-голям е броят им в областите Варна - 82 сгради с 606 жилища, Пловдив - 74 сгради с 214 жилища, и Бургас - 68 сгради с 559 жилища. Най-много са новопостроените жилища с две стаи - 44,7%, следват тристайните апартаменти - 29,6 на сто, а най-нисък е делът на тези с шест и повече стаи - 2,8%. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища е 170,3 хил. кв. м, или с 11,8% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2016 г., а жилищната площ намалява с 14,2% до 104,1 хил. кв. м. От въведените в експлоатация сгради със стоманобетонна конструкция са 75,5%, с тухлена - 20,7%, с друга - 2,6%, и с панелна - 1,2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи -72,5%, следвани от жилищните кооперации - 15,4%.
Източник: Дума (08.11.2017)
 
Промишленото производство расте на годишна база Промишленото производство е нараснало през септември 2017 г. с 3,2% на годишна база, съобщи НСИ при представянето на данните за календарно изгладения индекс. Така ръстът на годишна база продължава осми пореден месец. По предварителни данни през септември 2017 г. индексът расте и на месечна база с 0,3% спрямо август 2017 година. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - със 7,7%, и в преработващата промишленост - с 4,3%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,5%. По-значително е увеличението в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 28,1%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 17,9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,2%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 13,9%. /novinite.bg
Източник: Други (09.11.2017)
 
С 0,1% е увеличен оборотът при търговията на дребно С 0.1% е нарастнал оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени спрямо предходния месец. Това показват предварително изгладени данни през септември 2017 г. на Националния статистически институт. През септември 2017 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 2.3% в сравнение със същия месец на предходната година. През септември 2017 г. се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 0.9%. През септември 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. оборотът е увеличен при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13.1%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.9%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 8.2%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.4%. /novinite.bg
Източник: Други (09.11.2017)
 
Промишленото производство се забавя през септември Промишленото производство продължава да расте и през септември, но темпът му значително се забавя - до 3.2% на годишна база. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно данните за предходния месец са претърпели ревизия надолу с цели 0.8 пр. п. до 4.1%, в резултат на което септември е втори месец, в който се наблюдава намаляване на растежа. Числата все повече се отдалечават от пика от 9.4%, регистриран през май, който беше най-високото изменение от октомври 2007 г. Спад на растежа се вижда във всички сектори, но добивната и преработващата промишленост остават на положителна територия през септември. От друга страна, производството на електрическа енергия, топлоенергия и газ продължава се понижава. Добивната промишленост е секторът, който регистрира най-значителното увеличение за месеца - 7.7% на годишна база. Това обаче е под скока от предходния месец, когато растежът удари 13%, като причината е по-слабата активност при добива на метални руди. Факторът, който дърпа сектора надолу, продължава да е добивът на неметални материали и суровини, където понижението е 4.6% спрямо миналогодишното ниво. Забавяне отбелязва и активността в преработващата промишленост - от 5.2% през август до 4.3% през септември. Растежът се беше стабилизирал през седмия и осмия месец, но ревизията на НСИ понижи числото с 1.2 пр.п. Това прави септември втори пореден месец със спад на темпа. Има няколко фактора, които поддържат положително изменението - производството на основни метали регистрира най-значителен годишен ръст (28.1%), следвано от машини и оборудване (17.9%) и автомобили, ремаркета (14.2%). От друга страна, производството на компютърна и комуникационна техника драстично се свива през септември - до 3.7% повишение, след като през август беше на челно място с най-високото увеличение за месеца (24.7%). Факторът, който продължава да дърпа индекса на промишленото производство упорито надолу и през септември, е енергийният сектор. Производството на електрическа енергия, топлоенергия и газ отбелязва пореден годишен спад от 3.5%. Продажбите на дребно леко нарастват - 2.3% е увеличението през септември на годишна база, като темпът и тук се забавя спрямо отчетения през август 3%. Продажбите на разнообразни стоки в неспециализирани магазини за втори пореден месец излизат на преден план с най-голям ръст (13.1%) - тук се включва дейността на универсалните магазини, които предлагат стоки като облекла, мебели, домакински уреди и други. Със значителен ръст през септември са и продажбите на хранителни стоки в специализирани магазини (9.9%), битова техника и мебели (9.9%). Спад на годишна база отчита само оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 12.4%).
Източник: Капитал (09.11.2017)
 
Оборотите в търговията се повишават, бензиностанциите са с двуцифрен спад за година Оборотите в търговията на дребно през септември нарастват с 0.1% спрямо август и с 2.3% спрямо септември 2016 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. За месец нарастват продажбите по пощата, телефона и интернет - с 3%, на мебели, битова техника и фармацевтични стоки - по 0.9%. С 0.6% се увеличава търговията с облекло и обувки, а с 0.2% - на храни и напитки. Статистиката отчита намаление при търговията с компютри и комуникационна техника - с 2.1%, а на автомобилни горива - с 1.9%. Спрямо септември 2016 г. оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13.1%, на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.9%, на компютри и мобилни телефони - с 8.2%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.4%.
Източник: Дневник (09.11.2017)
 
Годишният ръст в строителството се забавя през септември По предварителни данни на Националния статистически институт през септември 2017 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 1.0% под равнището на август, но с 6.0% над нивото година по-рано. За месец строителството на сгради се свива с 1.4%, а на инфраструктурни обекти - с 0.4%. Сравнението със септември 2016 г. обаче сочи увеличение на сградното строителство с 12.3%, докато при гражданското строителство има намаление с 1.1%. Ръстове при строителството на сгради от над 9 на сто годишно НСИ отчита всеки месец от февруари насам. Най-големите са между май и август - между 16 и 19 на сто. Пикът на индекса за целия отрасъл е през май - 11% на годишна основа.
Източник: econ.bg (09.11.2017)
 
826,37 лв. e средният осигурителен доход за септември 2017 г. Националният осигурителен институт (НОИ) обявява, че размерът на средния осигурителен доход (СОД) за страната за месец септември 2017 г. е 826,37 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г. е 806,77 лв. От началото на годината показателят е нараснал с 31.28 лева, когато през януари беше в размер на 795,09 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец октомври 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (09.11.2017)
 
Расте оборотът при търговията по интернет През септември оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” по съпоставими цени нараства с 0.1% спрямо предходния месец. Оборотът в търговията на дребно бележи ръст от 2.3% в сравнение със същия месец на предходната година, съобщиха от Националния статистически институт. През септември се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 3.0%, търговията на дребно с разнообразни стоки, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 0.9%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 0.6%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.2%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.1%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.9%. През септември 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 г. оборотът нараства по- значително при: търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13.1%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 9.9%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 8.2%. Спад е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.4%.
Източник: Банкеръ (09.11.2017)
 
6% ръст на строителната продукция през септември През септември индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.0% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 6.0% на строителната продукция през септември в сравнение със същия месец на 2016 година. Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.4%, a от гражданското/инженерното строителство - с 0.4%. На годишна база ръстът на строителната продукция през септември 2017 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където увеличението е с 12.3%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 1.1%.
Източник: Банкеръ (09.11.2017)
 
Износът нараства с 8% през септември Принос за увеличението за месеца имат предимно продажбите на български стоки в страни от ЕС, които регистрират повишение от 10,9% на годишна база. Това е леко ускорение спрямо промяната от предходния месец (9.4%). Същевременно експортът към трети страни продължава да се забавя, като през септември ръстът пада до 1.7% спрямо същия период на миналата година (при 3.3% през август). От началото на 2017 г. стойността на продажбите в чужбина достига 38.6 млрд. лв., което е с 4.3 млрд. лв. над отчетената през първите девет месеца на 2016 г. Най-значително увеличение тази година към страните извън ЕС отбелязват продажбите на стоки от категорията "Артикули, класифицирани главно според вида на материала", при които годишният ръст е над 50%. Подробна разбивка на износа към септември към ЕС все още няма, но през първите осем месеца на челно място застават продажбите на горива с повишение от 32%.
Източник: Капитал (10.11.2017)
 
ЕК повиши прогнозата си за икономиката на България Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за развитието на българската икономика догодина. През пролетта очакванията бяха за 2.8% ръст на БВП, сега ревизията е с 1 пр. пункт нагоре. Повечето международни институции, които наблюдават България, също вече повишиха прогнозите си за страната до над 3% от БВП. Почти всички залагат догодина потреблението да е основната движеща сила на икономиката. ЕК очаква и пробуждане на инвестициите, ако усвояването на еврофондовете се ускори. Въпреки това растежът ще се забави леко в сравнение с тази година. По-високите очаквания на Брюксел се дължат на доброто представяне на икономиката през първата половина на годината, но и на ревизията на данните за БВП за 2016 г., която направи Националният статистически институт. В есенната си макропрогноза еврокомисията ревизира нагоре и очакванията си за ръста на икономиките на еврозоната и на целия ЕС-28 съответно с 0.3 и 0.2 пр. пункта до 2.1% през 2018 г. Обяснението – по-добро от очакваното представяне на европейската икономика тази година заради увеличено частно потребление, намаляваща безработица и по-силен ръст на световната икономика. ЕК очаква българската икономика да продължи да расте "стабилно", след като отбележи 3.9% ръст през тази година. Основният двигател ще продължи да е потреблението както на частния, така и на правителствения сектор. От Брюксел очакват и възстановяване на инвестициите, но най-вече ако има ускоряване на усвояването на средствата от ЕС. Износът ще продължи да расте, макар и с по-бавни темпове, но за разлика от тази година през 2018 г. и 2019 г. Брюксел очаква лек положителен принос на нетния експорт към ръста на БВП. Според Европейската комисия увеличението на заплатите и доходите в страната би могло да има положително влияние върху частното потребление. В бюджета за следващата година правителството залага нов ръст на минималната заплата с над 10%, както и увеличение на заплатите на учители, военни, някои служители от МВР и част от администрацията. В допълнение повечето анализатори очакват догодина да продължи и ръста на възнагражденията в частния сектор основно заради липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От Брюксел добавят, че риск пред развитието на икономиката ни е по-бавното усвояване на еврофондовете, което отново ще отложи възстановяването на инвестициите. ЕК очаква годишната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, да достигне 1 % през 2017 г. "поради силното вътрешно търсене, по-високите административни цени за комуналните услуги и възстановяването на цените на борсово търгуваните стоки и горивата". През следващата година инфлацията ще се ускори до 1.5% и ще продължи да расте и през 2019 г. (1.6%) Брюксел прогнозира безработицата да продължи да намалява и да достигне 6% през следващата година, а разходите за труд да продължат да се увеличават. За тези, които обичат сравненията - икономиката на България догодина ще расте над средния темп за ЕС. Европейската комисия прогнозира по-висок от нашия икономически растеж за Румъния (4.4%), Словения (4%) и Ирландия (3.9%). Със същата прогноза като нашата са Полша и Словакия. За всички останали държави очакванията са ръстът да е по-нисък.
Източник: Капитал (10.11.2017)
 
Средната брутна работна заплата за септември е 1 064 лева Средната брутна месечна работна заплата за юли 2017 г. е 1 039 лв., за август - 1 008 лв., за септември - 1 064 лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 037 лв. и намалява спрямо второто тримесечие с 0,3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Финансови и застрахователни дейности” - с 5,3% и „Операции с недвижими имоти” - с 4,9%. Най-голямо увеличение е отчетено в дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7,5%. През третото тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата нараства с 10,2% на годишна база, като най-голямо e увеличението в „Операции с недвижими имоти” - с 13,5%, „Административни и спомагателни дейности” - с 12,9%, и „Други дейности” - с 12,6%.
Източник: Инвестор.БГ (13.11.2017)
 
0,3% спад на средната заплата през лятото През третото тримесечие на 2017 г. средната заплата e 1037 лв. и намалява спрямо предходното тримесечие с 0.3 на сто, сочат предварителните данни на НСИ. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са "Финансови и застрахователни дейности" - с 5.3 на сто, и "Операции с недвижими имоти" - с 4.9 на сто, а най-голямо увеличение е отчетено в дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - със 7.5 на сто. Средната брутна месечна работна заплата за юли е 1 039 лв., за август - 1 008 лв., и за септември - 1 064 лева. През третото тримесечие на 2017 г. средната заплата нараства с 10.2 на сто спрямо третото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - с 13.5 на сто "Административни и спомагателни дейности" - с 12.9 на сто, и "Други дейности" - с 12.6 на сто. Икономическите дейности с най-високо средномесечно възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през третото тримесечие на 2017 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 2 346 лева, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1а728 лева, "Финансови и застрахователни дейности" - 1 718 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 631 лева, "Други дейности" - 743 лева, "Строителство" - 814 лева. Спрямо същия период на предходната година средната заплата през третото тримесечие на 2017 г. в обществения сектор нараства със 7.9 на сто, а в частния - с 11 на сто. Наетите по трудово и служебно правоотношение към края на септември намаляват с 30.1 хил., или с 1.3 на сто, спрямо края на юни , като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - със 17.7 на сто, "Култура, спорт и развлечения"- с 8.1 на сто, и "Операции с недвижими имоти" - с 3.5 на сто. Най-голямо увеличение на наетите по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4 на сто. В края на септември 2017 г. в сравнение с края на септември 2016 г. наетите по трудово и служебно правоотношение остават на същото ниво. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.0 хил., и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 3.7 хил., а най-голямо увеличение в "Административни и спомагателни дейности" - с 5.6 хиляди. И в процентно изражение намалението е най-значително в икономическа дейност "Селско, горско и рибно стопанство" - с 5 на сто, а увеличението - в "Административни и спомагателни дейности" - с 4.9 на сто.
Източник: econ.bg (13.11.2017)
 
15% ръст в износа ни за трети страни През периода януари - септември 2017 г. износът на България за трети страни се увеличава с 15.0% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 13 042.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Съединените американски щати, които формират 52.0% от износа за трети страни. Това показва статистиката на НСИ. През септември 2017 г. износът на България за трети страни нараства с 1.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 349.2 млрд. лева. През периода януари - септември 2017 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2016 г. е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (51.4%) и „Разнообразни готови продукти” (29.6%). /economynews.bg
Източник: Други (14.11.2017)
 
22.4 млрд.лв. износът за ЕС През периода януари - август 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 11.0% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 22 401.6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.9% от износа за държавите - членки на ЕС. Това показва статистиката на НСИ. През август 2017 г. износът за ЕС нараства с 9.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 932.9 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - август 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти” (32.0%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала” (29.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (13.1%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)” (10.3%). Вносът на България от ЕС през периода януари - август 2017 г. се увеличава с 10.9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 24 193.4 млн. лв. по цени CIF. /economynews.bg
Източник: Други (14.11.2017)
 
Цените на храните у нас вече са 71% от европейските За 10 г. животът у нас е поскъпнал с 38.8%. Ръстът при хранителните стоки спрямо септември 2007 г. е 27.4%, на електроенергията - 28.7%, на топлоенергията - 24.4%. При водата скокът е 48%, а при твърдите горива е даже още по-висок - 56.7%,. Така България все по-бързо доближава средното ценово равнище на ЕС. Ако през 2008 г. цените на храните и безалкохолните напитки са били 64.6% от европейските, то м.г. достигат 71%. Това изчисляват от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ в анализ за издръжката на живота през третото тримесечие на т.г. Три групи стоки са много близо до европейските нива, като цените на растителните и животинските мазнини и масла даже надхвърлят средните за ЕС28 с 8.1%. Мляко, млечни продукти и яйца са с 9.5% по-евтини у нас, но с техния темп на поскъпване КНСБ очаква да прехвърлят европейското равнище. Другата група, много близо до европейските цени, е на потребителската електроника, която е само с 6% по-евтина у нас. На годишна база поскъпването на живота е 2.9%, като основен принос имат хранителните стоки. От КНСБ коментират тези данни като признак, че инфлацията плавно се завръща. Поне 1474 лв. брутна заплата трябва да получава всеки от родителите в едно четиричленно семейство, за да се задоволят основните потребности на домакинството. Необходимата издръжка за едно такова семейство е 2301 лв., или 575.28 лв. на човек. Средната заплата в страната - 1037 лв., е с близо 30% по-ниска от това. От КНСБ признават, че доходите значително изпреварват по ръст издръжката. Но предупреждават, че това все още не стига, за да се покрият необходимите средства за живот. Това важи с особена сила в области, където общият доход изостава почти два пъти от необходимите средства за издръжка - Видин, Търговище, Кърджали, Сливен, Разград. За голяма част от населението пък даже официалната линия на бедност (314 лв.) е недостижима. 30% от домакинствата са с общ доход на човек под тази линия - това са 2.165 млн. българи. 3.25 млн. разполагат с по-висок доход от 314 лв., но са под необходимите средства за живот - в тази група са 45% от домакинствата. 25% от домакинствата, или 1.8 млн. души, могат да минат за живеещи охолно - техните доходи на човек са над издръжката на живот (575 лв.) НЕРАВЕНСТВО В периода второ тримесечие 2015-2017 високодоходните домакинства се увеличават значително от 19.5% на 25%, докато тези под прага на бедност остават на едно и също ниво. Вижда се ефектът от драстичното увеличение на минималната заплата - в края на месец септември работещите на това ниво на заплащане са 17.5% от наетите при 14.5% през същия период на 2016 г. В частния сектор вече всеки пети работи за най-ниското възнаграждение - 19.9%, при 16% година по-рано. Издръжката в София пък е 3003.32 лв. на четиричленно семейство, или 750.83 лв. на човек, като надхвърля средните стойности за страната с 30.5%. И в София обаче средната заплата - 1405 лв., не стига да покрие това ниво.
Източник: Сега (14.11.2017)
 
Безработицата в България стига най-ниско ниво от 2008 г. през третото тримесечие Безработицата в България се понижава през третото тримесечие до най-ниското ниво от 2008 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода юли-септември коефициентът на безработица, изчисляван от Института, се понижава до 5,8%, като намалява с 1,2 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2016 г. Това е и най-ниско ниво на безработицата от 2008 г. насам, когато коефициентът достига 5,6%. През третото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 200,2 хил. души. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 12,6%. За мъжете коефициентът на безработица за същия период намалява с 1,3 процентни пункта до 6,1%, а при жените – с 1 процентен пункт до 5,5%.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2017)
 
Годишната инфлация се увеличи до 2.5% През октомври инфлацията в България нарасна рязко спрямо септември, докато на годишна база се покачи до 6-месечен връх, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) нарасна през октомври с 0,6% спрямо септември когато се повиши с 0,2%. На годишна база инфлацията се ускори рязко до 2,5% (спрямо октомври 2016 година) от 2,1% месец по-рано. През октомври цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки остават на равнището от предходния месец, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия нарастват с 0,3 на сто.
Източник: БНР (15.11.2017)
 
БВП нараства с 3,9% за година През третото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 3.9% спрямо същото тримесечие на миналата година и с 0.9% спрямо второто тримесечие на тази. Това показват експресните (най-ранни) данни на НСИ. Основен принос за регистрирания икономически растеж спрямо второто тримесечие на 2017 г. имат крайното потребление - с 1.1%, и износът на стоки и услуги - с 3.2%. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие БВП в номинално изражение достига 27.336 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 23.408 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (68.9%), което в стойностно изражение възлиза на 18.839 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 4.990 млрд. лв. и заема 18.3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
Източник: expert.bg (15.11.2017)
 
Годишната инфлация се увеличи до 2,5% Годишната инфлация се увеличава до 2,5%, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че настъпването на студения сезон ускорява инфлацията в България заради ръста на цените на облеклото и обувките за зимата, горивата за битови нужди - въглищата, дървата за отопление и отоплителните уреди. Индексът на потребителските цени през октомври спрямо септември 2017 г. е 100,6%, т. е. месечната инфлация е 0,6% спрямо 0,2% през септември. Инфлацията от началото на годината е 1,9% а годишната инфлация за октомври 2017 г. спрямо октомври 2016 г. е 2,5%. Средногодишната инфлация за периода ноември 2016 - октомври 2017 г. спрямо периода ноември 2015 - октомври 2016 г. пък е 1,5%, сочат още данните. През десетия месец на годината най-силно поскъпват облеклото и обувките – средно със 7,3%. Според статистиката цените са скочили най вече при обувките – с 8,6 на сто, а увеличението при дебелите връхни дрехи е от 6,7%. Както „Монитор“ вече писа поне 150 лева ще трябва да дадем за дрехи и обувки тази зима, ако искаме да ни е топло през идващите студени месеци. Така, за да се сдобием с ново топло яке и непромокаеми ботуши, ще е необходимо да извадим доста пари от джоба си. Освен това в момента търговците са смъкнали цените само на есенните връхни дрешки, ризи и панталони, а намаления на дебели дрехи почти няма. Очаква се обаче по време на Черния петък, който тази година се пада на 24 ноември, известните марки да пуснат доста добри оферти, като на някои артикули цените ще бъдат отрязани със 70%. На второ място по ръст на цените през октомври е групата "Развлечения и култура", където поскъпването с 5%. Разходите за комунални услуги се увеличават с 0,8% през миналия месец основно заради ръста на цената на водата на места и харчовете за отопление, а за жилищно обзавеждане, електроуреди и други принадлежности за дома – с 0,4%. НСИ отчита още и ръст на цените на газообразните и течни горива за битови нужди съответно с 2,4 и 0,3%, на въглищата – с 5,4%, на дървата за отопление – почти 3%, и на отоплителните уреди – с 1%. По-малко пари сме давали за самолетни билети. Цените през октомври са паднали с цели 24%, както и на услугите за краткосрочно настаняване – с 3,7 на сто. При храните като цяло не се отчита промяна на цените, като поскъпването при повечето несезонни продукти се уравновесява с поевтиняването на сезонните. Въпреки това през миналия месец най-много се е дигнала цената на пипера – с над 13 на сто. На второ място се нарежда гроздето, а на трето - доматите. По-малко пари обаче сме давали за цитрусови, южни плодове и зеле. При алкохола и цигарите има минимално увеличение от 0,3%.
Източник: Монитор (15.11.2017)
 
Бeзpaбoтицa у нас се свива дo 6,3% ?peз втopoтo тpимeceчиe нa 2017 г. бeзpaбoтицaтa в Бългapия e нaмaлялa дo pe?opднитe 6,3%, oтчитaт oт Mиниcтepcтвo нa и?oнoми?aтa. Бpoят нa xopaтa, ?oитo тъpcят paбoтa, нo нe ca нaмepили, e o?oлo 200 xил. Зa пepиoдa ?oeфициeнтът нa зaeтocт e 71,1%, a бpoят нa зaeтитe дocтигa пoчти 3,2 милиoнa дyши. "Ocнoвнитe инди?aтopи нa и?oнoми?aтa ни дaвaт ocнoвaниe зa дoбpи пepcпe?тиви зa paзвитиe. Oчa?вa ce и?oнoми?aтa ни дa пpoдължи дa ce пoдoбpявa и БB? дa нapacнe c o?oлo 4% пpeз тaзи гoдинa", ?oмeнтиpaт oт вeдoмcтвoтo. ?peз пъpвoтo и втopoтo тpимeceчиe нa 2017 pъcтът нa БB? нa гoдишнa бaзa e пo 3,7%. Paвнищeтo нa peгиcтpиpaнaтa бeзpaбoтицa пpeз ceптeмвpи 2017 e 6,5%. ?peз втopoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa cpeднaтa мeceчнa зaплaтa нapacтвa c 9,9% cпpямo cъщия пepиoд нa 2016. ?peз пepиoдa янyapи-aвгycт изнocът ce yвeличaвa c 12,9%, a внoc c 16,2% нa гoдишнa бaзa. Cpeднoтo нapacтвaнe нa oбщoтo пpoмишлeнo пpoизвoдcтвo нa гoдишнa бaзa e 4,7%, a в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт-6,5%. Ocвeн тoвa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт ce yвeличaвa c 3,7%.
Източник: econ.bg (15.11.2017)
 
Инвестициите в българската промишленост спадат с 10% Българските предприемачи очакват инвестициите през настоящата година да са с 9.5% по-малко в сравнение с предходната 2016 година. Това отчита Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред промишлените предприятия през октомври 2017 година. Според основните производствени групировки най-голям дял в инвестициите през 2017 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (39.1%), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (24.0%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (20.5%). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2018 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 4.8% спрямо 2017 г., като около 25% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 38.2%. След него се подреждат енергетичните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 29.6 и 15.5% По направление на инвестициите през 2018 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 33.1% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място, с 29.3% дял, са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 23.0%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 14.6%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2018 г., преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори".
Източник: Money.bg (15.11.2017)
 
Безработицата в страната падна до рекордните 5.8% Коефициентът на безработица в страната спадна до 5.8% през третото тримесечие на 2017 г. като броят на безработните лица е 200.2 хил. За сравнение през същия период на 2016 г. коефициентът намалява с 1.3%, а на броя незаети лица с 12.6%. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Тези показатели не са отчитани от 2008 г. насам. От общия брой на безработните лица през третото тримесечие на 2017 г. 112.4 хил. (56.2%) са мъже и 87.8 хил. (43.8%) - жени. От всички безработни лица 17.6% са с висше образование, 49.8% - със средно, и 32.6% - с основно и по-ниско образование. През третото тримесечие на 2017 г. продължително безработни (от една или повече години) са 109.6 хил., или 54.7% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 3.2%, като в сравнение с третото тримесечие на 2016 г. намалява с 1.1%. Коефициентът на продължителна безработица е съответно 3.3% за мъжете и 3.1% за жените. От общия брой на безработните лица 37.4 хил., или 18.7%, търсят първа работа. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години расте, достигайки 72.8% - с 3.7% по-висок в сравнение със същия период на миналата година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 68.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 4.3%. През третото тримесечие на 2017 г. в сектора на услугите работят 2 019.9 хил., или 62.6% от всички заети лица. В индустрията са заети 962.9 хил. души (29.9%), а в селското, горското и рибното стопанство - 242.3 хиляди (7.5%). От всички заети 3.7% (118.5 хил.) са работодатели, 7.5% (240.6 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.0% (2 839.6 хил.) - наети лица, и 0.8% (26.4 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 154.1 хил. (75.9%) работят в частния сектор, а 685.5 хил. (24.1%) - в обществения. С временна работа са 153.6 хил., или 5.4% от наетите лица. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73%, съответно 76.9% за мъжете и 69.0% за жените. Спрямо третото тримесечие на 2016 г. този коефициент е по-висок с 4.5%, като увеличението при мъжете е с 4.9 процентни пункта, а при жените - с 4.0 процентни пункта.http://www.economic.bg
Източник: Други (15.11.2017)
 
5,3% спад в стойността на селскостопанската ни продукция Стойността на брутната продукция от отрасъл "Селско стопанство" за 2016 г. е в размер на 7,32 млрд. лв., което е с 5,3% под нивото от предходната година. Това стана ясно вчера след заседание на правителството, което прие годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2017 г. Стойността на продукцията от растениевъдството намалява с 2,1 на сто на годишна база, а тази от животновъдството - с 12,7%, което се дължи на понижение на цените на повечето селскостопански продукти. През 2016 г. се отчита увеличение както на износа с 8,2%, така и на вноса на селскостопански стоки с 4,9% спрямо предходната година. В резултат от изпреварващия темп на нарастване при износа традиционно положителното търговско салдо в аграрната търговия на страната бележи ръст от 17,1% в сравнение с 2015 г., достигайки близо 1,2 млрд. евро. През първото полугодие на 2017 г. салдото в търговията с аграрни стоки възлиза на 60,4 млн. евро. Водещи групи продукти в структурата на селскостопанския износ на страната както през 2016 г., така и през първите шест месеца на 2017 г., остават зърното и маслодайните семена, следвани от растителни мазнини, хлебни и тестени сладкарски изделия, тютюн и тютюневи изделия, птиче месо и др. През 2016 г. брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство", възлиза на 3,817 млрд. лв. по текущи цени, като бележи реален ръст от 5,3% спрямо предходната година. Според предварителни данни през първото тримесечие на 2017 г. БДС, формирана от аграрния отрасъл, се запазва в реално изражение на същото ниво като за същото тримесечие на 2016 г., а през второто тримесечие има ръст от 0,9 на сто.
Източник: Дума (16.11.2017)
 
Средният доход на човек достига 1431 лв. към септември Средният брутен доход на лице от домакинството достига общо 1431.3 лв. през периода юли - септември на тази година, което представлява повишение от 9.4% на годишна база. Подобно на предходното тримесечие, основният източник на повече средства е по-високата работна заплата. Положителен принос има и увеличението на дохода от самостоятелна заетост, който достига 110 лв. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Паралелно с доходите нарастват и разходите на лице от домакинството - с 13% спрямо същия период на миналата година, като така достигат 1382.3 лв. към края на септември. Тук увеличението е по-равномерно разпределено, но отчетлив принос имат разходите за храна и комунални услуги, което вероятно да се дължи на инфлацията в тези групи стоки. Над половината от доходите на населението идват от работната заплата. Това съотношение традиционно не се променя значително, като случаят е такъв и това тримесечие. Делът на заплатата нараства, но съвсем леко - с 0.3 пр.п. до 54.4%, сочат данните на НСИ. Съществената тежест в комбинация с двуцифрения ръст на средните възнаграждения през периода юли - септември обясняват и големия принос към увеличението на доходите за тримесечието - 5.4 пр.п. Вторият фактор са пенсиите, които допринасят за още четвърт от общите възнаграждения. Те обаче леко намаляват през последните 12 месеца (с 0.1%), като така дърпат общия ръст надолу. Трети елемент са доходите от самостоятелна заетост, които oстават малък дял (7.7%), но пък отбелязват съществено повишение - с 29.9% спрямо година по-рано. Успоредно с увеличението на доходите данните показват и повишение на разходите на домакинствата в България. На всеки човек се падат по 1382.3 лв. общо за периода юли - септември, като малко над една трета от парите отиват за храна, напитки и цигари. Ръстът е с 13% спрямо година по-рано, а 4.3 пр.п. от него се дължат на по-високите разходи за храна и комунални услуги. Положителен принос имат и разноските за транспорт, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, социалните осигуровки и данъците. Данните за потреблението на домакинствата обаче показват, че няма значително увеличение в покупките на основни хранителни стоки. Това означава, че увеличението вероятно се дължи на по-високите цени на храните тази година. Повишението на разходите за жилища, вода, ток и горива също може да има обяснение, различно от по-силно потребление. В данните за инфлацията вече няколко месеца се наблюдава поскъпване на газообразните горива и топлоенергията, което вероятно е свързано с административното повишение на цената на природния газ от април тази година. През второто тримесечие на годината разходите на лице бяха 1195.3 лв. По-високите нива се дължат до голяма степен на летния сезон, през който домакинствата разходват значително повече за свободно време, почивка и образование.
Източник: Капитал (17.11.2017)
 
Разходите за сметки скочиха с над 12% Разходите на домакинствата за плащане на сметки за ток, вода и отопление са нараснали с над 12% за година. А разходите за обзавеждане и поддържане на дома са скочили с 41%, сочат данните на НСИ. Така общите разходи за дома са се увеличили с 20,3% до 187 лв. на месец. Оказва се, че разходите за поддържане на жилището нарастват над два пъти по-бързо от доходите на хората, които за година са се увеличили с 9,4%. Месечният доход на едно домакинство в страната е средно 1091 лв., което прави по 477 лв. на човек, сочат данните на НСИ за периода от юли до септември. Сумата е доста малка, при положение че средната заплата вече надмина 1064 лв. Но доходите в домакинството се разпределят между всички членове. Така дори един от съпрузите да взима висока заплата, ако в семейството има дете, пенсионер или безработен доходите на човек падат значително. В резултат на изпреварващото увеличение на разходите за сметки и за обзавеждане, вече 17,7% от всички разходи на домакинствата отиват за дома. Но най-голямото перо в семейния бюджет е прехраната, за която отиват средно 317 лв. на месец, или над 30% от всички разходи. Сериозен ръст от 17,6% има и при разходите за транспорти съобщения, което също изпреварва увеличението на доходите. За да могат да се справят в тази ситуация българите увеличават с по-бавни темпове разходите си за храна, свободно време и здраве. За свободното си време домакинствата дават средно по 66 лв. на месец, което е дори по-малко от плащаните от тях осигуровки. По отношение на източниците на доходи, най-голям ръст от близо 30% има на парите, които се печелят от самостоятелна заетост. Това показва, че има раздвижване на микро фирмите и при хората със свободни професии. Все още обаче доходите от самостоятелна заетост са само 7,7% от всички пари в семейния бюджет. Доходите от заплати за година са нараснали с 10%.
Източник: Стандарт (20.11.2017)
 
България е на второ място по привлечени инвестиции от плана "Юнкер" България е сред петте страни, класирани най-напред по размерите на инвестициите, които са били задействани чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). До нас се нареждат Естония, Гърция, Португалия и Испания. Според данни към края на октомври 2017 г., представени от Европейската комисия, одобреното от Европейската инвестиционна банка (EIB) финансиране за България посредством фонда EFSI е било в размер на 344 млн. евро. Предоставените по този начин финансови гаранции се очаква да активират инвестиции за общо 1,561 млрд. евро, което отрежда на България второ място сред всички членове на ЕС по отношение на активираните инвестиции посредством EFSI спрямо БВП на съответната страна. България е изпреварена единствено от Естония, където EIB е одобрила средства от фонда EFSI в размер на 110 млн. евро, които да генерират общи инвестиции в страната за 741 млн. евро. Европейската комисия отчита, че чрез плана "Юнкер" са били финансирани три проекта в България, свързани с инфраструктура и иновации, като от фонда EFSI са били предоставени 281 млн. евро и се очаква те да генерират инвестиции за тези проекти в размер общо 652 млн. евро. Одобрените заеми на Европейската инвестиционна банка за малки и средни по размер компании в нашата страна (към ноември 2016 г.) са били размер на 150 млн. евро, като се очаква те да докарат инвестиции за общо 408 млн. евро. Чрез фонда EFSI са били одобрени девет споразумения за финансиране на малки и средни по размер български компании за 63 млн. евро, като се очаква това да активира инвестиции за общо 909 млн. евро. Еврокомисията посочва, че от това ще се възползват 6047 по-малки или т.нар. "стартъп" компании в нашата страната. Според данните на Европейската комисия Инвестиционният план за Европа, известен като планът "Юнкер", се очаква да донесе европейски инвестиции, които ще надвишат 251,6 млрд. евро. Самите сделки, одобрени по плана EFSI, възлизат на 49,6 млрд. евро под формата на директно финансиране и са сключени във всички 28 страни членки на ЕС. Около 528 хиляди малки и средни предприятия се очаква да се възползват посредством плана "Юнкер" от подобрен достъп до финансиране, посочва Европейската комисия.
Източник: БНР (20.11.2017)
 
Българите са взели болнични за 25 милиона дни само в рамките на година и половина, сочат данни на НСИ, цитирани от в. "Телеграф". Според статистиките броят на болничните листове рязко се увеличава покрай празници, когато се събират два дни работа и два дни почивка. Прогнозите сочат, че болничните ще глътнат 514 милиона на осигурителния институт и около 200 милиона на работодателите.
Източник: 24 часа (21.11.2017)
 
Близо 2 млн. българи са пътували като туристи през юли - септември, което е с 31% повече спрямо същото тримесечие на 2016 г., отчете НСИ. Малко над 82% са пътували само из родината, а 14.5% - само в чужбина. Средният разход за почивка и екскурзия зад граница е бил 645 лева на човек, а в страната - 353 лева. При пътуване в командировка средностатистическият българин е похарчил 164 лева у нас и 1086 лв. в чужбина.
Източник: Сега (22.11.2017)
 
30% от износът ни е към балканските страни Износът ни към балканските страни през изминалата година е в размер на 6.9 млрд. евро, съобщи зам.-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на конференция на сдружението на италианския бизнес в България и региона. Тове е около 30 на сто от целия ни експорт и отбелязва ръст от 2% през 2016 г. „Балканите имат огромен икономически потенциал, а темата за тяхната интеграция е сред основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС“, допълни той. По думите на Манолев към момента се отчита завишен интерес от страна на български компании за развитие на дейност в региона с откриване на офиси, производствени бази, участие в публични търгове, инфраструктурни проекти и др. Страната ни ще се стреми да бъде балансьор и ще насърчава задълбочаването на диалога както вътре в Съюза, така и със страните от региона, стана ясно от неговото изказване. „За нас е много важно партньорството с организации като Конфиндустрия, които имат изградена представителна мрежа и които могат да бъдат своеобразен мост за задълбочаване на икономическото сътрудничество“, каза още Александър Манолев и цитира данни, според които за последните 10 години преките нетни чуждестранни инвестиции от Италия у нас са положителни в размер на над 1,5 млрд. евро. Данните на организацията на италианския бизнес показват още по-добри данни на инвестициите в България – над 2 млрд. евро.
Източник: Монитор (22.11.2017)
 
Броят на българите пътували за туризъм нараства с 31.2% през третото тримесечие През третото тримесечие на 2017 г. 1 991.8 хил. българи са направили туристически пътувания, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Преобладаващата част от тях - 82.3 на сто, са пътували само в страната, 14.5 на сто - само в чужбина, а 3.2 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. общият брой на пътувалите на възраст 15 и повече навършени години нараства с 31.2 на сто, като пътувалите само в страната се увеличават с 32.8 на сто, пътувалите само в чужбина - с 43.3 на сто, докато пътувалите в страната и чужбина намаляват с 21.6 на сто. През третото тримесечие на 2017 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 948.6 хил., или 47.7 на сто от всички пътували. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при хората на възраст 25 - 44 години - 83.3 на сто от пътувалите в тази възрастова група. По-голямата част от туристическите пътувания на хората на възраст 15 и повече навършени години както в страната, така и в чужбина са били с цел "почивка и екскурзия", посочени съответно от 67.6 и 78.5 на сто. През третото тримесечие на 2017 г. като самостоятелни са били регистрирани 441.0 хил., или 88.9 на сто от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 92.8 на сто, а на тези в чужбина - 66 на сто. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за храна както в страната, така и в чужбина - съответно 45.9 и 32.6 на сто. През третото тримесечие на 2017 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек на възраст 15 и повече навършени години е 353.36 лв. в страната и 645.33 лв. в чужбина. Същевременно разходите на един човек за професионално пътуване са средно 163.88 лв. в страната и 1086.27 лв. в чужбина.
Източник: 24 часа (22.11.2017)
 
Туристическите пътувания се увеличават с над 30% през лятото на годишна база Значителен ръст на туристическите пътувания през лятото отчита Националният статистически институт (НСИ). За периода юли - септември тази година увеличението на пътувалите българи с цел туризъм е над 30%, като най-много са били пътуванията с цел „почивка и екскурзия“. По предварителни данни на НСИ за третото тримесечие на 2017 г. 1,991 млн. българи са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част (82,3%) са пътували само в страната, 14,5% - само в чужбина, а 3,2% са предпочели както България, така и чужбина. За периода юли - септември най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години – 948,6 хил., или 47,7% от всички пътували лица. През третото тримесечие средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 353,36 лв. в страната и 645,33 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2017)
 
Малките и средни предприятия генерират половината от търговията на стоки в ЕС Малките и средни предприятия, с до 249 служители, се смятат за двигател на икономиката на Европейския съюз (ЕС), създавайки работни места и подкрепяйки икономическия растеж. Според нови данни на Евростат обаче те значително допринасят и за търговията в рамките на съюза. 98% от компаниите, търгуващи стоки в рамките на ЕС, през 2015 г. са били малки и средни предприятия (МСП), а около 70% от тях са микропредприятия. Нещо повече, малките и средни предприятия носят половината от стойността на вътрешната за ЕС търговия на стоки. Те формират 51% от вноса вътре в ЕС и 45% от износа през 2015 г. В пет страни членки МСП генерират над две трети от общата стойност на износа на стоки в рамките на ЕС. На първо място е Кипър с 88%, следван от Латвия (81%), Белгия (70%), Естония (68%) и Холандия (67%). На другия край на класацията страните, в които МСП формират под една трета от стойността на вътрешния за ЕС износ, са Франция (21%), Германия (26%), Словакия (30%) и Ирландия (32%). България е около средното ниво, като 97,9% от компаниите, изнасящи за ЕС, са малки и средни предприятия, а стойността на износа им достига 50,3 на сто от целия на страната. От всички класове размери МСП микропредприятията отговарят най-много за износа в ЕС в шест страни: Белгия (46% от стойността на целия износ в рамките на съюза), Малта (37% през 2013 г.), Унгария (26%), Унгария (23%), Румъния и Швеция (по 19%). В същото време в 10 страни стойността на износа им е под 10% от общия, като сред тях са Франция, Германия и Финландия с по около 4%. Що се отнася до България, стойността на износа на микропредприятията като част от общата е най-ниска спрямо останалите две категории – 12,3%. Малките дружества носят 14,1%, а средните – 23,9%. В повечето страни членки поне половината от стойността на вноса на стоки в ЕС идва от малки и средни предприятия. Те са отговорни за над три четвърти от общата стойност в Латвия (85%), Кипър (82%), Естония (79%), Литва (78%) и Малта (77% през 2013 г.). Само във Франция (31%), Германия (34%), Чехия (47%), Словакия (48%) и Полша (49%) стойността, която носят МСП, е под 50% от общата на вноса. В България процентът също е доста висок – 68,8%. И тук микропредприятията отговарят за най-голяма част от вноса в рамките на съюза в пет страни членки – Малта (45% от стойността към 2013 г.), Белгия (38%), Швеция (25%), Унгария (23%) и Обединеното кралство (21%). За разлика от тях, петте страни, където тези компании формират под 10 на сто от общата стойност са Франция, Германия и Чехия (около 7%), Италия (9%) и Полша (10%). Що се отнася до България, тенденциите са подобни като тези при износа. Микропредприятията формират най-ниска стойност от общата на вноса в рамките на ЕС – едва 15,7%. На второ място са малките предприятия с 23,3%, а лидер отново са средните по големина компании с 29,8%.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2017)
 
Игралната индустрия отчита растеж Данъчните приходи от игралната индустрия в бюджета за 2016 г. са 176 950 335 лева, което е с 30% повече от 2015 г., когато са били 143 839 714 лева. За първите 9 месеца на 2017 г. са внесени 144 млн. лева данъци. Това съобщи Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ). Данните бяха представени по повод откриването на 10-ото юбилейно издание на Балканското изложение на развлекателната и игрална индустрия BEGE Expo. То ще се проведе в сряда и четвъртък (22 и 23 ноември 2017 г.) в Интер Експо център-София. През 2017 г. в игралния бранш е отчетено леко увеличение на броя на лицензираните игрални обекти, който към 30 соптември 2017 г. достига 26 казина и 847 игрални зали. Регистрираните онлайн организатори остават без промяна, а лицензираните онлайн сайтове се увеличават с един, като към 30 септември 2017 г. има 11 организатора и 12 сайта. В страната ни има само една бинго зала, но в 18 игрални зали има инсталирани електронни бинго съоръжения с общо 730 игрални места. Всички компании от бранша правят и ежегодни вноски по чл.10а от Закона за хазарта - за социално отговорно поведение в игралната индустрия. През 2016 г. по това перо е събрана сума от 2 252 000 лева, а за първите 9 месеца на 2017 г. - 2 403 750 лева. От бранша подчертават, че все повече нараства ролята на игралния туризъм и считат, че е удачно да има комплексна държавна стратегия за включване на хазартните услуги в комплекса от развлекателни услуги, предлагани в туристическите пакети. Другите тенденции в игралната индустрия е все по-бързо навлизащата роля на технологиите. От 2016 г. британският регулатор позволява разплащания с криптовалути в онлайн хазарта. Все повече в игралната индустрия навлиза и виртуалната реалност, засилва се и ролята на социалните мрежи, позволявайки т.нар. социални игри.
Източник: Други (22.11.2017)
 
10% pъcт нa зaплaтитe в пpoмишлeнocттa в ?лoвдив, 7,5% зa cтpaнaтa ?peз 2017г. БAИ cepтифициpa пpoe?ти зa нaд 300 милиoнa лeвa зa нaд 5 700 нoви paбoтни мecтa, зaявeни инвecтиции имa зa oщe нaд 800 милиoнa лeвa Pъcтът нa paбoтнитe зaплaти в пpoмишлeнocттa зa тaзи гoдинa в ?лoвдив e o?oлo и нaд 10% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2016г. Cpeднo зa cтpaнaтa нapacтвaнeтo нa зaплaтитe в cъщия ce?тop e o?oлo 7,5%. Toвa cъoбщи aнaлизaтopът oт "Индъcтpи Уoч" Гeopги Cтoeв в ?лoвдив в paм?итe нa ?pъглa мaca зa дoпълнитeлнo пpивличaнe нa инвecтиции и зa зacилвaщaтa ce poля нa инoвaциитe пo вpeмe нa eвpoпpeдceдaтeлcтвoтo нa Бългapия. ?o дyмитe нa Cтoeв зaплaтитe в пpoмишлeнocттa в ?лoвдив пpoдължaвaт дa нapacтвaт дopи пo-бъpзo oт oчa?вaниятa нa дocтa paбoтoдaтeли. Cпopeд нeгo e гpeш?a, чe paбoтoдaтeлитe ce ?oн?ypиpaт зa eдни и cъщи ceгмeнт нa пaзapa нa тpyдa и чecтo "?paдaт" eдин oт дpyг oбyчeни ?aдpи.
Източник: Монитор (24.11.2017)
 
НСИ: Информационните услуги растат с 35% през трето тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 3.1% спрямо второто тримесечие на 2017 година. Ръст се наблюдава във всички дейности, като най-висок е при "Въздушен транспорт" и "Воден транспорт", съответно с 12.6 и 7%. През периода оборотът на сектора се увеличава с 11.9% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. На годишна база най-висок е ръстът при "Пощенски и куриерски услуги" - 15.3%, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - 15.2%. Намаление е регистрирано само при "Воден транспорт" (23.9%). Оборотът в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2017 година. Индексът е с 14.1% по-висок в сравнение с третото тримесечие на 2016 година. Увеличение спрямо същия период на миналатагодина има при почти всички дейности. Най-значително е то при "Информационни услуги" (34.9%), "Радио- и телевизионна дейност" (19.1%), и "Дейности в областта на информационните технологии" (17.8%). Спад е регистриран при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (2.9%). При Други бизнес услуги най-голямо е увеличението на оборота спрямо предходното тримесечие при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - 8.5%, докато при "Други професионални дейности" се отчита най-същественото намаление - 14.4%. В сектора спрямо третото тримесечие на 2016 г. нарастване има при повечето дейности, като то е най-голямо при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - 32%, и "Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност" - 22%. Намаление се наблюдава при "Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи" (5.6%) и "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" (4.3%).
Източник: Money.bg (24.11.2017)
 
България изпрати третото тримесечие на 2017 г. с рекордно висока заетост, почти рекордно ниска безработица, нарастваща икономическа активност и невиждани от близо десетилетие темпове на увеличаване на средната работна заплата, коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика в свой анализ. Има обаче и един черен рекорд - 35% от промишлените предприятия страдат от недостиг на работна ръка.
Източник: Сега (27.11.2017)
 
Инвестициите с ръст от 6% Над 4 млрд. лв. са похарчени за придобиване на дълготрайни материални активи в страната през третото тримесечие на годината, сочат данните на НСИ. Това представлява ръст на инвестициите с 6% на годишна база и е добра новина за развитието на производството, търговията и бизнеса като цяло. Увеличението на вложенията в дълготрайни материално активи (ДМА) от страна на българските фирми е от особена важност на фона на спада на чуждите инвестиции в страната с 27% до края на септември. Оказва се, че родните предприемачи и потреблението в страната имат по-голяма роля за ръста на икономиката от чуждите инвестиции и износа. Спрямо предходното тримесечие ръстът на разходите за ДМА е още по-голям - с 9,16%, сочат данните на НСИ. В рамките на година най-голям ръст от близо 55% се отчита при разходите за инвестиции в сектора "Селско, горско и рибно стопанство". В този сектор за придобиване на ДАМ за периода от юли до септември са похарчени 343 млн. лв., или близо 8,4% от всички направени инвестиции в страната. На следващо място по ръст с 49,15% се нарежда строителството, където разходите за ДМА са 252 млн. лв. за тримесечието. Това са над 6,17% от всички инвестиции за периода. Най-много инвестиции, в размер на 1,326 млрд. лв. са направени в сектора "Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване". Те формират над 32% от всички инвестиции в страната, като за година нарастват с близо 5%. На второ място по обем на инвестициите се нарежда секторът "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". За тримесечието там са вложени 964 млн. лв., или 23,5% от всички разходи за придобиване на ДМА. За година това представлява ръст от близо 4%. В редица сектори на икономиката обаче се отчита спад на инвестициите. Това се обяснява както с навлизането на новите технологии, така и с по-бавното разрастване на дейностите им през последното тримесечие. Разходите за придобиване на ДМА в сектора "Финансови и застрахователни дейности" са само 63,7 млн. лв. за тримесечието, което е спад с 43,4% на годишна база. Сериозен спад от над 40% се отчита и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където за придобиване на ДМА са похарчени 112 млн. лв. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (27.11.2017)
 
Инвестициите с ръст от 6% Над 4 млрд. лв. са похарчени за придобиване на дълготрайни материални активи в страната през третото тримесечие на годината, сочат данните на НСИ. Това представлява ръст на инвестициите с 6% на годишна база и е добра новина за развитието на производството, търговията и бизнеса като цяло. Увеличението на вложенията в дълготрайни материално активи (ДМА) от страна на българските фирми е от особена важност на фона на спада на чуждите инвестиции в страната с 27% до края на септември. Оказва се, че родните предприемачи и потреблението в страната имат по-голяма роля за ръста на икономиката от чуждите инвестиции и износа. Спрямо предходното тримесечие ръстът на разходите за ДМА е още по-голям - с 9,16%, сочат данните на НСИ. В рамките на година най-голям ръст от близо 55% се отчита при разходите за инвестиции в сектора "Селско, горско и рибно стопанство". В този сектор за придобиване на ДАМ за периода от юли до септември са похарчени 343 млн. лв., или близо 8,4% от всички направени инвестиции в страната. На следващо място по ръст с 49,15% се нарежда строителството, където разходите за ДМА са 252 млн. лв. за тримесечието. Това са над 6,17% от всички инвестиции за периода. Най-много инвестиции, в размер на 1,326 млрд. лв. са направени в сектора "Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване". Те формират над 32% от всички инвестиции в страната, като за година нарастват с близо 5%. На второ място по обем на инвестициите се нарежда секторът "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". За тримесечието там са вложени 964 млн. лв., или 23,5% от всички разходи за придобиване на ДМА. За година това представлява ръст от близо 4%. В редица сектори на икономиката обаче се отчита спад на инвестициите. Това се обяснява както с навлизането на новите технологии, така и с по-бавното разрастване на дейностите им през последното тримесечие. Разходите за придобиване на ДМА в сектора "Финансови и застрахователни дейности" са само 63,7 млн. лв. за тримесечието, което е спад с 43,4% на годишна база. Сериозен спад от над 40% се отчита и в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", където за придобиване на ДМА са похарчени 112 млн. лв.
Източник: Стандарт (28.11.2017)
 
НСИ: Производствените цени в селското стопанство растат с 3.6% Производствените цени в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се увеличават с 3.6% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 2.3%, а на продукцията от животновъдството - с 10.9%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходната година като цяло цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.9%, като намалението в растениевъдството е с 3.4%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 6.8%. През третото тримесечие спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на: зърнените култури - с 2.7%, пресните зеленчуци - с 19%, и на картофите - с 15.2%. Намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 2.5%. Спрямо същото тримесечие на м.г. се отчита повишаване в цените на живите животни - със 7.1%, и на животинските продукти - с 13%. По-ниски са единствено цените на свинете - с 2.4%. При животинските продукти се увеличават цените на: кравето мляко - със 17.3%, кокошите яйца за консумация - с 24.7%, и пчелния мед - с 1.8%. По-ниски са цените на овчето мляко - с 6.5%, и козето мляко - с 8.1%. Спрямо цялата 2016-а през третото тримесечие е отчетено увеличение в цените на: краставиците и корнишоните от открити площи - с 3.0%, салатите и марулите - с 13.2%, морковите - с 24.8%, зеления градински фасул - с 29.0%, пипера за прясна консумация - със 17.4%, дините - с 9.9%, ябълките - с 2.7%, сливите - с 10.3%, вишните - с 32.0%, и сеното от естествени ливади - с 51.5%. При животинските продукти се наблюдава увеличение в цените на кравето мляко - с 16.3%, и на кокошите яйца за консумация - с 9.9%. По-ниски са цените на: овчето мляко - с 10.3%, козето мляко - с 4.5%, и пчелния мед - с 6.5%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се запазва почти без изменение - с 0.1% над равнището на същото тримесечие на предходната година и с 0.1% по-нисък спрямо 2016 година. През третото тримесечие спрямо съответния период на 2016 г. се увеличават единствено цените на електроенергията и горивата - с 1.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.0%, минералните торове - с 0.6%, продуктите за растителна защита - с 0.9%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 0.9%. Спрямо 2016-а през тримесечието индексът на цените на електроенергията се увеличава с 3.6%. Намаляват цените на: посевния и посадъчния материал - с 2.2%, минералните торове - с 6.6%, продуктите за растителна защита - с 1.1%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 1.6%.
Източник: Money.bg (28.11.2017)
 
Средните лихви по всички заеми се понижиха през октомври През октомври всички нови договори, които банките сключиха с бизнеса и домакинствата в България, са с по-ниска лихва в сравнение със септември, показват предварителните данни на БНБ. Ликвидността на банките и слабото търсене на заеми продължава да понижава цената на заемния ресурс като трайна тенденция. Намеренията на кредитните институции да разхлабят кредитните си стандарти сваля още лихвените нива, коментират банкери. Най-голямо е месечното намаление при кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове – с 0,79 пр.п., като средната лихва на заемите към 31 октомври е 2,93% и това е най-ниската лихва при бизнес заемите. Година по-рано договорите за тях са се сключвали при 4,71%. Средният лихвен процент на заемите, договорени в евро, на месечна база пада с 0,59 пр. п. до 2,47%, а на годишна – с 4,29 пр. п. През октомври 2017 г. средната лихва по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава на годишна база с 0,79 пр.п. до 3,88%, а по тези, договорени в евро – с 1,57 пр.п. до 3,04%. За месец понижението при големите левови заеми е 0,32 пр.п., а при сключените в евро – с 0,37 пр. п. Средната лихва на всички заеми на домакинствата е по-ниска на месечна база, като най-голямо е намалението в новите договори при други кредити в евро – с 1,30 пр.п до 3,03%. На годишна база средният лихвен процент е по-нисък с 0,93 пр. п. В края на миналия месец средната лихва на заемите за потребление в левове спада на годишна база с 0,89 пр.п. до 8,06%, а по тези в евро – с 1,90 пр.п. до 4,56%. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент намалява с 0,75 пр.п. до 3,87%, а по жилищните кредити в евро – с 1,04 пр.п. до 4,08%. През октомври средният лихвен процент по заемите за потребление на месечна база спада с 0,02 пр.п., а по тези в евро – с 0,39 пр.п. При жилищните кредити в левове той намалява с 0,01 пр.п., а при жилищните кредити в евро – с 0,10 пр.п. Годишният процент на разходите (ГПР), който включва всички разходи при обслужването на заема, при заемите в левове за потребление и при жилищните кредити се увеличава през октомври на месечна база. Повишението е съответно 0,06 пр. до 10,40% и с 0,01 пр. п. до 4,31%. ГПР при заемите за потребление в евро за един месец намалява с 0,51 пр.п. до 5,24%. През октомври годишният процент на разходите по жилищните кредити в евро е по-нисък спрямо септември с 0,13 пр. п. и пада до 4,42%, като за година намалението е с 1,17 пр. п.
Източник: Инвестор.БГ (28.11.2017)
 
Софтуерният бизнес расте с 12% до 2.3 млрд. лв. Софтуерната индустрия продължава да расте с двуцифрен ръст, като само тази година приходите ще нараснат с 12% и ще достигнат близо 2.3 млрд. лв. Оптимизъм има и за бъдещето - повече от 90% от компаниите планират над 10% растеж догодина. Постигнатите рекорди се ограничават от недостига на специалисти. Проблемите с намирането на служители движат и трайното повишаване на заплатите, които за последните четири години са нараснали с над 30% и са близо четири пъти по-високи от средното за страната. Числото за тази година е почти 2900 лв. нето на месец. Това показват резултатите от годишното проучване за състоянието на сектора, провеждано от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) "Барометър 2017", което беше представено във вторник. То се базира на анализ на данни от близо 3400 дружества, чиито приходи са предимно от дейности, свързани със софтуер. Технологичните компании в последното десетилетие са най-растящите в българската икономика. Те работят за различни сектори, пазари, клиенти, като много от лидерите в бранша са чуждестранна собственост, но все по-често и местни дружества порастват до десетки милиони лева обороти. През последните пет години приходите в софтуерния бранш неизменно бележат двуцифрени темпове на растеж, като изпреварват съществено общото подобряване в икономиката на страната. За 2016 г. постъпленията на компаниите в сектора са се увеличили с 14% (при ръст на БВП от 3.1% за годината) и достигат 2.05 млрд. лв. Прогнозата на браншовата организация е към края на 2017 г. подобрението отново да е двуцифрено, макар и да се забавя леко – с 12%. Така очакванията са общо за годината секторът да генерира 2.4% от БВП, а към 2020 г. този дял да достигне 3%. Оптимизмът се споделя от почти всички представители на бранша, анкетирани от БАСКОМ. Над 90% от тях посочват, че през 2017 г. бизнесът им ще порасне, а останалите не очакват промяна спрямо предходната година. При половината от участвалите в допитването прогнозираният ръст на приходите е 50%. Основен двигател на пазара са компаниите, които работят предимно за външни пазари, посочват от организацията. За периода 2011-2016 г. техните оперативни приходи са нараснали от 312 млн. евро до 764 млн. евро. През миналата година IT секторът е внесъл 316 млн. лв. данъци, което е с 38 млн. лв. повече от 2015 г., се посочва още в доклада. Прогнозите са през 2017 г. постъпленията за бюджета да са с около 40 млн. повече – т.е. над 360 млн. лв. Софтуерната индустрия вече е структуроопределяща за българската икономика, а едно работно място в сектора е фактор за откриването на няколко работни места в други отрасли, твърдят от асоциацията. Недостигът на квалифицирани специалисти обаче остава главното предизвикателство пред растежа на бранша. Към 2016 г. софтуерните дружества са работодатели на 22.7 хил. души, като за последните пет години броят на работните места в сектора е нараснал с 67% (от 13.6 хил. през 2011 г.). В числото не се включват IT специалистите, които са заети в други браншове, както и работещите в микрокомпаниите, уточняват от БАСКОМ. По оценки на организацията общият брой на работещите в индустрията за 2016 г. е близо 25 хил. души. Борбата за привличане на специалисти движи и ръста на заплатите в бранша. Очакванията са през 2017 г. в сектора да бъдат отворени над 1700 нови позиции, а средното нетно възнаграждение на зает да нарасне с 9% до 2885 лв.
Източник: Капитал (29.11.2017)
 
Производството на твърди горива се увеличава през септември По данни на НСИ, през септември 2017 г. спрямо август 2017 г. нараства производството на: твърди горива - с 12.1% до 3 013 хил. т; безоловен бензин - с 4.4% до 167 хил. т. Намалява производството на: пропан-бутанови смеси - с 9.1% до 10 хил. т; дизелово гориво - с 6.9% до 258 хил. т; природен газ - с 20.0% до 4 млн. м3; електроенергия - с 10.2% до 3 408 ГВтч. През септември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - със 17.5%; пропан-бутанови смеси - с 25.0%; безоловен бензин - с 3.1%; дизелово гориво - с 5.3%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%; електроенергия - с 3.6%. По данни на НСИ през септември 2017 г. спрямо август 2017 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 12.1% до 3 093 хил. т; безоловен бензин - с 3.9% до 53 хил. т; природен газ - с 11.4% до 186 млн. м3. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 13.7% до 44 хил. т; дизелово гориво - с 5.6% до 204 хил. т; електроенергия - с 5.8% до 2 515 ГВтч. През септември 2017 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - със 17.4%; безоловен бензин - с 6.0%; дизелово гориво - с 33.3%; електроенергия - с 3.9%. Намаляват доставките на: природен газ - с 6.1%. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение.
Източник: econ.bg (30.11.2017)
 
Несигурност и конкуренция притискат строителния бизнес през ноември През ноември общият показател на бизнес климата остава приблизително на нивото си от предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността и търговията на дребно, докато в сектора на услугите запазва равнището си от октомври. Единствено в строителството показателят се понижава. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се повишава с 1.2 пункта в резултат на оптимистичните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно настоящата производствена активност се оценява като леко намалена, докато прогнозите за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни. Факторът, затрудняващ в най-голяма степен предприятията, продължава да бъде несигурната икономическа среда, следван от недостига на работна сила. Относно продажните цени в промишлеността мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През ноември съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.7 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение се наблюдава известно подобрение на настоящата строителна активност, но прогнозите им за следващите три месеца са по-неблагоприятни. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса. По отношение на продажните цени в строителството очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се увеличава с 1 пункт в сравнение с октомври в резултат на подобрените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за обема на продажбите през следващите три месеца остават благоприятни, макар и по-резервирани спрямо предходния месец. Факторите "конкуренция в бранша", "недостатъчно търсене" и "несигурна икономическа среда" продължават да затрудняват в най-голяма степен дейността на предприятията. Търговците очакват продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца. През ноември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" запазва нивото си от октомври. Балансовият показател за настоящото бизнес състояние на предприятията намалява с 1.6 пункта поради изместване на оценките на мениджърите към по-умерените мнения. В прогнозите си за развитието на бизнеса през следващите шест месеца обаче те са оптимисти, като и очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца са благоприятни. Най-сериозните проблеми за дейността остават свързани с конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да запазят своето равнище през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (30.11.2017)
 
Безработицата в България остава стабилна през октомври Безработицата в България остава стабилна през октомври на месечна база, запазвайки се на ниво от 6,1%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. Нивото на безработица в България остава стабилно през последните четири месеца, варирайки между 6,1% и 6,2%. На годишна база продължава да се вижда значително понижение, като през октомври миналата година без работа са били 7,0% от трудоспособното население в страната. Безработните у нас през десетия месец на 2017 г. са общо 203 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да спада стабилно, макар да остава високо. През октомври тя е достигнала 11,5%, като за сравнение, само преди четири месеца – през юли, тя е била с 2 пр.п. по-висока. На годишна база се отчита още по-значителен спад, като през октомври 2016 г. тя е била 16,9%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години у нас са били без работа през деветия месец на годината.
Източник: Инвестор.БГ (01.12.2017)
 
Токът в България е най-евтин в целия ЕС Българите плащат най-евтиния ток в целия Европейски съюз. По цена на природния газ страната ни е поставена на второ място след Румъния. Това сочат последните данни на европейската статистическа служба - Евростат. В анализа се разглеждат само цените на тока и газа, но не и размерът на заплатите в отделните страни. В ЕС стойността на електроенергията за бита е намаляла средно с 0.5% между първата половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. Така тя е достигнала 20.4 евро за 100 киловатчаса. Цената на тока за първата половина на тази година е била най-ниска в България (9.6 евро за 100 киловатчаса). Най-скъпо е било в далеч по-развити страни като Германия и Дания, където домакинствата плащат 30.5 евро за 100 киловатчаса. По-високи са цените и в някои от съседните ни държави. В Гърция например домакинствата плащат 19.4 евро, а румънците - 12 евро за 100 киловатчаса. Следва Белгия с 28 евро. Далеч по-евтин обаче е токът в Сърбия и Македония, които не са членки на ЕС - съответно 6.6 и 8.2 евро за 100 киловатчаса. България държи и един от най-малките дялове на допълнителни такси и данъци - само 17%, което прави стойността им едва 0.016 евро за киловатчас, информира Инвестор. Процентът е и доста по-нисък спрямо средното за ЕС - 37%. Датчаните са лидер и в това отношение, тъй като техните допълнителни такси и данъци са най-високите в съюза и като дял, и като стойност - 67%, или 0.204 евро за киловатчас. Малта пък е на другия край на класацията - допълнителните такси и данъци са едва 5%, което се равнява на 0.006 евро. Най-голям ръст в цената на електроенергията за домакинствата между първите две полугодия на 2016 и 2017 г. е отчетен в Кипър (22%), Гърция (12.8%), Белгия (10%), Полша (6.9%), Швеция (5.5%) и Испания (5.1%). Най-значително намаляване се отбелязва в Италия (-11.2%), Хърватия (-10.2%), Литва (-9.3%). Цените на природния газ също вървят надолу - средната стойност за ЕС е намаляла с 6.3% и вече достига 5.8 евро за 100 киловатчаса. За първите шест месеца цената на газа е най-ниска в България и Румъния - под 3.5 евро за 100 киловатчаса. Най-скъпо е използването на газ в Дания (8 евро) и в Швеция (12 евро), показват още данните на Евростат. Ниските цени на енергията обаче са само едната страна на монетата. Скорошни данни показаха, че България е сред страните с най-висок дял на разходите за поддържане на жилищата. Така през миналата година почти 20% от българите или всеки пети гражданин, който живее в големите градове, е харчил над 40% от дохода си за ток, вода, парно, наем и др. Лидер по този показател е Гърция, където 45% от доходите на хората отиват за покриването на сметките. Следват Дания и Германия с около 20%.
Източник: Сега (01.12.2017)
 
Производствените цени нараснаха с 5.6% за година Общият индекс на цените на производител през октомври нараства с 0.5% спрямо септември и с 5.6% спрямо октомври 2016 г. За месец по-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.1%, и в преработващата промишленост - с 0.6%, докато в енергетиката е отчетено намаление - с 0.1%. Най-значително за месец нарастват заводските цени на основните метали - с 4.2%, и на химични продукти - с 1.3%, а намаление има при тютюневите изделия - с 1.6%, хранителните продукти - с 0.5%, и облеклото - с 0.1%. За година общият индекс на цените на производител нараства с 5.6% като увеличението в добивната промишленост е с 12.1%, в енергетиката - с 10.2%, а в преработващата промишленост - с 3.8%. През последните 12 месеца най-съществено поскъпва производството на основни метали - с 18.0%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, на хартия, картон и изделия от тях - с 4.6%. Намаление спрямо октомври 2016 г. се отчита в производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 1.9%.
Източник: Дневник (01.12.2017)
 
Безработицата в България под средното ниво за ЕС през октомври Безработицата в България е под средните нива за Европейския съюз (ЕС), запазвайки се на ниво от 6,1% през октомври, сочат сезонно изгладени данни на Евростат. Безработицата в нашата страна остава стабилна през последните четири месеца, варирайки между 6,1% и 6,2%. Безработните у нас през десетия месец на 2017 г. са общо 203 хил. души, показват още данните на европейската статистика. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да спада стабилно, макар да остава високо. През октомври тя е достигнала 11,5%, като за сравнение, само преди четири месеца - през юли, тя е била с 2 пр.п. по-висока. На годишна база се отчита още по-значителен спад, като през октомври 2016 г. тя е била 16,9%. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 години у нас са били без работа през деветия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) намалява през октомври на месечна база, достигайки 7,4% спрямо 7,5% през септември. На годишна база обаче се отчита по-сериозно понижение спрямо 8,3% през октомври 2016 г., което е разлика от 0,9 пр.п. Това е най-ниското равнище на безработицата в региона от ноември 2008 г. Безработните в региона през десетия месец на годината са били общо 18,243 млн. души. В еврозоната безработицата се понижава с 0,1 пр.п. през октомври спрямо септември, достигайки ниво от 8,8%. На годишна база понижението е от 1,0 пр.п., а нивото ? е най-ниското от януари 2009 г. Безработните в региона са били общо 14,344 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през октомври 2017 г. са били отчетени отново в Чехия (2,7%), Малта (3,5%) и Германия (3,6%). Най-високи равнища на безработица се наблюдават в Гърция (20,6%, по данни за август 2017 г.) и Испания (16,7%). На годишна база нивото на безработица през октомври 2017 г. е спаднало в почти всички страни членки с изключение на Финландия, където е останало без промяна. Най-големи понижения се отчитат в Кипър (от 13,1% до 10,2%) и Гърция (от 23,4% до 20,6% по данни за август на годишна база).
Източник: econ.bg (01.12.2017)
 
С 5,6 на сто е нараснал общият индекс на цените на производител през октомври 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 12,1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,2%, и в преработващата промишленост - с 3,8%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 18%, при производството на дървен материал и изделия от него - с 6,7%, както и при производството на хартия и картон - с 4,6%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти и при производството на превозни средства, без автомобили - по 1,9%. Според данните от НСИ индексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2017 г. е нараснал с 5,5% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 12,6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,1%, и в преработващата промишленост - с 2,4%. През октомври спрямо предходния месец общият индекс на цените на производител се е повишил с 0,5%. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2,1%, и в преработващата промишленост - с 0,6%. Намаление от 0,1% е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 4,2%, и при производството на химични продукти - с 1,3%, а намаление е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 1,6%, при производството на хранителни продукти - с 0,5%, и при производството на облекло - с 0,1%.
Източник: Дума (01.12.2017)
 
200 хил. са регистрираните у нас безработни, 300 хил. не търсят работа Регистрираните в Бюрата по труда безработни са малко над 200 хиляди, а хората в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, нито искат да се регистрират като търсещи работа, са над 300 хиляди. Съпоставката на данните направи социалният министър Бисер Петков на конференция за демотивираните българи, организирана от Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, предаде БТА. "Почти 10% от работоспособното население няма интерес към политиките по заетостта", заяви бившият социален министър Ивайло Калфин, който днес е член на управителния орган на Института за икономика и международни изследвания. Изследване за демотивираните българи от началото на ноември показа, че групата на "нищоправещите" в България е над 300 хиляди души, което е два пъти повече от това, което се предполагаше. Експертите смятат, че тези хора са огромен резерв на пазара на труда – близо 10% от работещите, но нямат принос в социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика. Политиката по заетостта предполага мотивирани хора, за демотивираните тя не работи, категорични са експертите от Института. Тъй като към тази група действащите досега мерки не работят, те препоръчват да се мисли за качествено нов подход или поне за преосмисляне на досегашния. Според Ивайло Калфин политиката за заетостта и насърчаването на заетостта предполага, че те са мотивирани, готови да потърсят работа дори и извън населеното място, в което живеят. Данните от изследването показват, че 16% от тези 300 хиляди не са работили никога, а близо 70% не са работили над две години. Според Калфин профилът на тези хора е различен - предполага се, че те са с ниско образование и многодетни домакинства, но изследването показва, че 66% от тях са със средно и висше образование. Те са равномерно разпределени в обществото, като има тежест за младите хора, особено тези, които не са започвали работа и тези в предпенсионна възраст, които не намират смисъл да си търсят работа и да се обучават в курсове. Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов даде пример, споменаван често от бившия министър Лидия Шулева, за човек, съкратен от изчислителен център в предпенсионна възраст, който дълго време е обикалял с папки по различни институции, за да демонстрира своята квалификация и опит, но упорито отказвал да се преквалифицира и да започне нова работа. "Трябва да се мислят законодателни мерки, с които да накараме човека от изчислителния център да поиска нова работа", заяви Адемов и допълни, че ако за младежите вече има работещи мерки, то възрастните са най-рисковата и неизследвана група. Голяма е и групата на младите жени, което се обяснява с отглеждането на деца. Има майки, които 5-6 години са извън пазара на труда и трудно могат да се върнат на работа. Според експертите дългото майчинство в България също допринася за това. Голяма част от демотивираните живеят в семейства, в които единият има доходи. Това е един от факторите, които генерират бедност при децата. Част от демотивираните си признават, че получават доходи от сивата икономика – 17%. Заплащането се извежда от изследването като основен мотивиращ фактор. Ивайло Калфин коментира още, че политиката по доходите е важна, но не трябва да се надценява при решаването на проблема. Очакванията на хората са за заплата между 500 лева и 1000 лева, което е постижима сума. Психологическите задръжки при някои са водещи, особено при по-възрастните хора, които изпитват срам и страх тепърва да бъдат нови работници, да бъдат обучавани в нови умения. Експертите смятат, че за тях трябва да се осигури психологическа помощ, да има пробни наемания и други мерки. По думите на социалния министър над 300 хиляди души са голям резерв за българския трудов пазар, който изпитва недостиг от количество и качество. Той е на мнение, че демотивираните са проблем както за себе си и своите семейства, така и за социалните системи. Бисер Петков очерта текущите мерки, които се прилагат и посочи, че някои от тях все пак са работещи. Такава е Националната програма за активиране на неактивните, която е удължена до 2020 година. Тя отчита групата на демотивираните, като включва няколко подгрупи – обезкуражени, правили неуспешни опити да намерят работа чрез Агенцията по заетостта, продължително безработни, роми, младежи, които все още търсят своя път и разчитат на помощта и издръжката на родителите, хора с ниско образование, професионално неграмотни, такива, които полагат сезонен труд. По програмата се предоставят услуги от ромски медиатори и младежи медиатори, както и мениджъри, които се занимават с отделните случаи. От януари до юли 4817 неактивни младежи до 29 години са идентифицирани, близо 2900 са подпомогнати в контакт с институция, за да бъдат активирани на пазара на труда, а 1387 са регистрирани в Бюрата по труда за този период. Ромските медиатори също са постигнали резултат – 8 488 безработни са регистрирани, а 24% са включени в обучение по заетост. 38,5% от започналите работа чрез трудовите борси са били безработни без регистрация. Сред другите инструменти, които ползва министерството, са ОП „Развитие на човешките ресурси“ – няколко операции като "Активни" за младежите до 29 годишна възраст, където активирането се прави чрез индивидуална работа, професионално ориентиране, психологическо подпомагане. Започна и инициативата "Готови за работа", като целта на процедурата е младежи до 29-годишна възраст да бъдат мотивирани за по-активно участие и улесняване във включването в заетост и обучение. Министър Петков припомни и вече действащата промяна в Кодекса на труда, която позволява по-ранно връщане на майката на работа, при което тя получава и половината от обезщетението. Има интерес към промяната, смята социалният министър и допълни, че схемата "Родители в заетост" по ОПРЧР пък подпомага родителите в грижата за децата.“ Сред мерките, които предлагат експертите, е повишаването на заплатите. Темата ще бъде на дневен ред в ЕС през следващите години. С въздействието на свободния пазар на труда и нетния отлив на квалифицирана работна ръка, се получава едновременно негативна селекция и много от конкурентоспособните млади хора напускат страната, а сред оставащите в България се повишава делът на хората с ниско образование и демотивирани за работа. Това създава допълнителен силен натиск върху социалните системи, твърдят експертите. Те предлагат политиките да се регионализират и индивидуализират. Проблемът с демотивацията няма да се реши със санкции, тъй като и в момента нерегистрираните в Бюрата по труда са лишени от социални плащания. Необходимо е да се създаде цялостна система от стимули и санкции за тези, които отказват да търсят работа по официалните канали. Има логика достъпът им до солидарни осигурителни системи да бъде допълнително ограничен, но допълнителни санкции не трябва да са за сметка на непълнолетните, които нямат вина за избора на родителите. Специалистите предлагат да има професионална помощ от психолози, както и кариерни експертизи. Поради факта, че по-висок процент на демотивираните сред жените са с висше образование и на възраст между 30 и 39 години, трябва да се стимулират младите майки да се връщат по-рано на работа, посочват експертите. Това предполага облекчени условия за отглеждане на деца, безплатен и гарантиран достъп до ясли и градини, по-добро регулиране на болничните за родители на малки деца и създаване на социални услуги за подпомагане в дома. Според друга препоръка трябва да се облекчат комуникациите с Агенцията по заетостта, като се разработят модули за дистанционна регистрация и мобилност на служителите. „Да се създаде електронна европейска осигурителна карта на всички, които работят и се осигуряват в друга страна. Информацията трябва да бъде достъпна за националните власти, които гарантират преноса на осигурителни права. По такъв начин ще бъдат обхванати сезонните работници, които се осигуряват в друга страна, но се водят като демотивирани в своята, предлагат експертите.
Източник: Инвестор.БГ (04.12.2017)
 
Чуждестранните инвестиции в България паднаха със 72% Чуждестранни компании наливат най-много пари в търговията в България. Чуждите инвестиции в търговията и ремонта на автомобили през 2016 г. са 154,4 млн. евро, сочат данните на НСИ. На второ място по привлечени задгранични капитали се нарежда строителството със 115,9 млн. евро. А на трето място е секторът на финансови и застрахователни дейности, където чуждите инвестиции през миналата година са 94,6 млн. евро. Като цяло чуждестранните вложения в страната през 2016 г. са паднали с над 72% спрямо 2015 г., когато са били 2,534 млрд. евро, сочат данните на НСИ. Спадът на вложенията в сектора на търговията е с 56%, привлечените средства в строителството се свиват с 36%, а във финансите и застраховането задграничните инвестиции намаляват с 82%. В редица сектори на икономиката през 2016 г. дори се отчита не просто спад, а изтегляне на чуждестранни капитали. Например при операциите с недвижими имоти чуждите вложения намаляват с 96,3 млн. евро. Явно чуждестранни компании и чужденци са продали имоти в страната, които са купени от български фирми и граждани. През 2013 г. и 2015 г. също има отлив на чуждестранни вложения от пазара на имоти, като са изтеглени съответно 210 млн. и 11 млн. евро. Отлив на чужди капитали през 2016 г. се отчита и в секторите транспорт, складиране и пощи (-13,9 млн. евро), професионални дейности и научни изследвания (-8,5 млн. евро), селско стопанство (-5,1 млн. евро) и образование (-0,4 млн. евро). За предпочитанията на чуждестранните компании при развиването на дейност в България говори и фактът, че през 2016 г. чуждите вложения в преработващата промишленост са 72 млн. евро, или два пъти по-малко отколкото в търговията. Чуждите инвестиции в хотели и ресторанти през миналата година са 23 млн. евро, което е сериозен ръст спрямо предходната година, когато са били само 3,4 млн. евро. Другият сектор, в който привлечените задгранични капитали нарастват е "Административни и спомагателни дейности", където през 2016 г. са вложени 33,7 млн. евро. Това е ръст с 255% спрямо предходната година, когато в сектора са инвестирани 9,5 млн. евро.
Източник: Стандарт (04.12.2017)
 
Ръстът на производителността на труда рязко се забавя Производителността на труда през третото тримесечие на годината расте с едва 1.1 % на годишна база. Това е най-ниският темп на увеличение от 2014 г. досега, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - повишението на средната работна заплата за същия период е 11%. Така производството на единица продукция става все по-скъпо, което се отразява на конкурентоспособността на България. Националната статистика публикува и по-подробна оценка за икономическия ръст през третото тримесечие, който остава непроменен спрямо експресните данни - 3.9%. Обемът на брутния вътрешен продукт (БВП) достига почти 27 млрд. лв. по текущи цени, като така на всеки човек от населението се падат малко над 3.8 хил. лв. през периода юли - септември. Всеки зает е създал средно по 7.3 хил. лв. от текущия обем на произведените стоки и услуги в България за периода юли - септември, което е с 2.8% над миналогодишното ниво. Най-високата производителност е в индустриалния сектор, където тя достига 7.2 хил. лв. средно на човек под формата на брутна добавена стойност. В услугите нивото е 6.6 хил. лв., но разликата е значителна при сравнение с аграрния сектор (2.2 хил. лв.). Всеки зает е допринесъл средно с 18.1 лв. за отработен час към БВП на страната. За сравнение - през третото тримесечие на миналата година всеки работещ е създавал 17.6 лв. на час. Подобно на предходните две тримесечия, икономиката се движи предимно от потреблението, а определящ фактор са покупките на домакинствата. По-високите заплати, рекордната заетост и подобрените очаквания за икономиката на България водят до годишно увеличение от 4.6%. От друга страна, не толкова впечатляващ е ръстът на разходите на правителството - едва 1.8%. Така общото потребление допринася с 3.5 пр. пункта към годишното увеличение на БВП, като 3.1 пр. пункта от тях се дължат изцяло на домакинствата. Очакванията на много анализатори са потреблението да остане главният двигател на икономиката и през 2018 г. Недостигът на свободна и квалифицирана работна ръка в комбинация с планирания от правителството ръст на минималната заплата догодина ще продължи да влияе на възнагражденията на работещите. А повишената платежоспособност на домакинствата ще се превърне в покупки. Голяма част от потреблението на домакинствата е на внос. Така стойността на импорта нараства с 5.1% на годишна база. Това е по-ниско ниво от отчетеното през предходното тримесечие, но остава пред експорта, който отбелязва повишение с 4.1% за периода юли - септември. Така нетният износ има отрицателен принос към растежа (с 0.6 пр. п.), като по този начин компенсира част от положителния принос на потреблението и инвестициите. Разбивката на БВП по компоненти показва и по-отчетлив положителен принос на инвестициите към икономическия растеж. Годишната промяна в брутното капиталообразуване достига 4.3%, което е най-високото ниво от края на 2015 г. Това е второ поредно тримесечие, в което инвестициите нарастват, макар приносът към растежа все още да е скромен - 0.8 пр.п. Очакванията са обаче той да се повиши догодина. Според експерти активността е предимно в частния сектор. Данните показват, че брутната добавена стойност нараства значително спрямо миналата година при операциите с недвижими имоти (с 6%) и строителството (5.2%). Ниските лихви в Европа и България стимулират инвестициите в недвижимо имущество, а нагласите са, че активността тепърва започва, съдейки по нарастващите разрешителни за строеж.
Източник: Капитал (06.12.2017)
 
БВП нагоре с близо 4% През третото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт на България възлиза на 26,990 млрд. лв. по текущи цени, като на глава от населението се падат по 3810 лв. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), изнесени вчера. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3,9% на БВП за периода юли-септември в сравнение със същите месеци на миналата година и 0,9 на сто спрямо второто тримесечие на текущата година. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през периода пък възлиза на 23,288 млрд. лв. През третото тримесечие на тази година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява до 7,3% – с 0,6 процентни пункта спрямо същия период на миналата година. Индустриалният сектор пък понижава дела си в добавената стойност на икономиката с 0,4 процентни пункта до 28,5%. За крайното потребление през третото тримесечие на 2017 г. се изразходват 68,7% от произведения БВП. По отношение на компонентите на крайното използване основен принос за регистрирания положителен икономически растеж имат индивидуалното потребление на фирмите – с ръст от 6,7%, и при домакинствата – увеличение с 4,9%.
Източник: Монитор (06.12.2017)
 
За една година производителността се вдигна с 4,02% За последната година производителността на труда в България се е вдигнала средно с 4,02%. Това показват данните на НСИ за третото тримесечие. За месеците между юли и септември 2017 г. на един зает се падат по 18,10 лв. от БВП за всеки отработен час. Година по-рано сумата е била 17,40 лв. Най-ниска по традиция е производителността в земеделието - едва 5,70 лв. брутна добавена стойност за всеки отработен час през третото тримесечие на 2017 г. Като цяло заетите през третото тримесечие на тази година са със 100 000 повече от същия период на миналата. Публикуваните във вторник предварителни данни за БВП през третото тримесечие потвърждават експресните, които излязоха преди месец: на годишна база ръстът на БВП е 3,9%. Растежът спрямо второто тримесечие на 2017 г. е 0,9%. През месеците от юли до септември произведеното у нас се равнява на 26,99 млрд. лв. по текущи цени.
Източник: 24 часа (06.12.2017)
 
БВП на България се е увеличил близо 2 пъти за 20 години Брутният вътрешен продукт на България се е увеличил близо два пъти, а износът е нараснал шесткратно за последните 20 г. Това каза заместник-министъра на икономиката Александър Манолев по време на церемонията по отбелязване на 20-годишнината от учредяването на Български икономически форум. Преди две десетилетия БВП на България е бил около 45 млрд. лв., а в края на 2016 г. достига 84 млрд. лв. Още по-позитивни са данните за българския износ, който е съставлявал едва 3.7 млрд. евро, а днес надхвърля 24 млрд. евро. „Преди 20 години бяхме в тежка финансова и икономическа криза, днес Standard&Poor’s поставя кредитния рейтинг на страната ни в инвестиционната скала“, допълни още икономическият заместник-министър. „Тези факти показват дългия път, който заедно извървяхме – институции, бизнес, синдикати и неправителствен сектор. Днес категорично можем да кажем, че посоката е била правилна, но и да продължим да поставяме пред себе си нови, по-високи цели“, подчерта Александър Манолев. Той благодари на Българския икономически форум, че винаги през тези години се е стремял да поставя важните икономически теми във фокуса на общественото внимание. По време на церемонията Манолев получи и почетна грамота, която Българския икономически форум връчи на Министерството на икономиката за ползотворното сътрудничество през годините.
Източник: Банкеръ (07.12.2017)
 
Невиждан растеж в ЦИЕ, но българската икономика изостава Години наред икономиките от Централна и Източна Европа не са отчитали такъв бърз растеж като този през последното тримесечие. Между юли и септември държавите от региона, заедно с балтийските страни, могат да се похвалят с резултати над 3 на сто при среден за Европейския съюз (ЕС) ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,3%. Въпреки че българската икономика също показва добри резултати, тя значително изостава зад повечето членки от ЦИЕ по този показател. Според последните данни на Евростат България отчита ръст от 3,9% на БВП през третото тримесечие в сравнение със същия период на предходната година. За сравнение съседна Румъния е първенец в ЕС по растеж с ниво от 8,6 на сто или над двойно по-голям от този на българската икономика. Завидни резултати показват също Полша и Чехия, където ръстът на БВП е съответно 5,2 и 5 на сто. Сред балтийските страни най-голям растеж има при Латвия, където увеличението за 12 месеца достига 6,2 на сто. За Естония то е 4,2 на сто, а за Литва - 3,4 на сто. Унгария и Словения също показват по-голям ръст от България през разглеждания период с резултати от 4,1 и 4,9 на сто. Единствено Словакия и Хърватия са с по-слаб растеж - с рамките на 3,5 на сто и 3,2 на сто. При страните от Еврозоната разликата е по-умерена. Най-голямата европейска икономика - Германия, е "наваксала" с 2,8% в сравнение с година по-рано. Франция от своя страна показва резултат от 2,2%, а Италия - от 1,7%.
Източник: Money.bg (08.12.2017)
 
32.2% от домакинствата у нас все още нямат достъп до интернет вкъщи Резултатите от проведеното през 2017 г. изследване за използването на информационно- комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, а 63.0% разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет. Това съобщиха от Националния статистически институт. 66.9% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори. През 2017 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен район, съответно със 70.5 и 70.4%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Югоизточния и Северозападния район, където с достъп до интернет са съответно 62.1 и 57.8% от домакинствата. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62.0% за домакинствата без деца. Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях (53.6%) посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 48.8% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според 27.9% от домакинствата оборудването е скъпо.
Източник: Банкеръ (11.12.2017)
 
Ръстът на оборотите в търговията се ускорява през октомври През октомври оборотите в търговията на дребно се увеличават с 3,8% на годишна и с 0,6% на месечна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, месец по-рано увеличението беше в рамките на 3% на годишна и на 0,4% на месечна база. Най-сериозно влияние върху показателя има търговията с фармацевтични и козметични стоки, където оборотите се повишават с 11,2% на годишна база. Оборотите на търговците на компютърна и комуникационна техника са с 8,8% по-високи, а на хранителни стоки и напитки - с 5,8%. В същото време оборотите в търговията на дребно с автомобилни горива се свиват с малко над 9%, показват още годишните изменения, изчислени от НСИ. Спрямо предходния месец септември търговците на компютърна и комуникационна система имат 2,3% увеличение на оборотите. При търговията с храни ръстът е от 1,1%. Прави впечатление намалението на оборотите в сектора търговия чрез поръчки по пощата, телефона и интернет. През октомври спрямо септември намалението е от 2,2%. Спрямо същия месец на 2016 година също има спад - от 0,5%. През септември този сектор показа признаци на стабилизиране и след два поредни месеца на намаление отчете ръст на оборотите от 6,2% на годишна база. Данните на НСИ обаче показват, че това не е устойчива тенденция на този етап.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2017)
 
За девети пореден месец промишленото производство расте на годишна база Промишленото производство е нараснало през октомври 2017 година с 2,8% на годишна база, съобщи Националният статистически институт при представянето на данните за календарно изгладения индекс. Така се затвърди тенденцията на ръст на годишна база, която продължава девети пореден месец. По предварителни данни през октомври индексът обаче намалява на месечна база с 0,6% спрямо септември. Произведената продукция на промишлените предприятия, според месечния индекс на производството, през октомври отбелязва най-голям спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,5%, в добивната промишленост намалението е с 2,8%, а увеличение спрямо септември има в преработващата промишленост - с 0,1%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 13,5%, в дейността, свързана с обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 5,9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 3,8%, а при производството на химични продукти увеличението е 3,7%. Статистиката регистрира спад при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14,6%, при производството на лекарствени вещества и продукти - със 7,5%, при изработката на тютюневи изделия - с 5,4%, и при направата на превозни средства, без автомобили - с 4,7%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - 5,5%, и в добивната промишленост – 4,3%. В сравнение с година по-рано е намаляло производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо миналата година има при производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 17,1%, на метални изделия, без машини и оборудване - с 15,8%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 15,2%. По-малко са изработените изделия от каучук и пластмаси - с 13,4%. С 14% е по-малко произведената продукция от тютюневи изделия, с 8,9% намалява производството на облекло, с 8% е спадът при ремонта и инсталирането на машини и оборудване, с 5,8% е намаляла продукцията на мебели.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2017)
 
Харчим повече за колата, отколкото за дома Българинът заделя повече средства за автомобила си, отколкото за поддръжката на домакинството, домакински уреди и обзавеждане. Това сочат последните данни на Европейската статистическа служба (Евростат). Според тях българинът отделя за автомобила си около 7.6% от общите си разходи (при среден показател за ЕС от 6.3%), докато за поддръжката на домакинството - едва 5 процента. Националната статистика отчита, че през миналата година средният общ разход на домакинство у нас е бил около 11 хиляди лева. За обзавеждане, поддържане на жилището (без консумативи като отопление и вода) или купуване на различни уреди за дома - българското домакинство е отделяло средно по около 400 лв., а разходите средно на едно лице са били около 175 лева. В същото време разходите за транспорт на едно домакинство у нас са били над 700 лева или за едно лице средно по около 320 лева, показват данни на НСИ. През миналата година почти 100% от българите са имали в дома си телевизор, хладилник или фризер, пералня или мобилен телефон. Малко над половината българи (52%) са имали компютри плюс интернет, а около 35% от домакинствата у нас са притежавали климатик. Едва 50%от домакинствата обаче са имали личен автомобил. За него едно българско семейство е можело да си позволи да закупи средно по около 300 литра гориво годишно от общите си разходи, според статистиката, без да се броят разходите за ремонти или осигуряване на автомобила с различни застраховки.
Източник: Банкеръ (12.12.2017)
 
НСИ: Двойно по-голям български износ за Русия през 2017-а По предварителни данни на Националния статистически институт през периода януари - октомври 2017 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 43 512.5 млн. лв. и в сравнение със съответния период на предходната година износът се увеличава с 12.5%. През октомври общият износ възлиза на 4 926.7 млрд. лв. и нараства с 14.5% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - октомври 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 48 255.6 млн. лв., или с 15.4% повече спрямо същия период на 2016 година. През октомври вносът се увеличава с 12.3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 425.5 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - октомври 2017 г. и е на стойност 4 743.1 млн. лева. Износът за трети страни през януари - октомври се увеличава с 15.9% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 14 762.5 млн. лева . Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Съединените американски щати, които формират 52.0% от износа за трети страни. Продължава нарастването на външнотърговския обмен между България и Русия през 2017 година.През първите десет месеца износът ни се увеличава с 104,3%, достигайки 1,2802 млрд. лева при 626,6 млн. лева за същия период на 2016-а. Вносът ни от Русия нараства с 26,3%, достигайки до октомври 4,7356 млрд. лева. Само за октомври износът на България за трети страни нараства с 22.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 719.5 млрд. лева. Вносът на България от трети страни през периода януари - октомври се увеличава с 24.4% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 17 444.3 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През октомври вносът от трети страни нараства с 19.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 892.3 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България със страните извън ЕС за периода януари - октомври. е отрицателно и е в размер на 2 681.8 млн.лева. През периода износът на България за ЕС се увеличава с 10.9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 25 542.8 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.7% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от ЕС през януари - септември се увеличава с 11.1% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 27 278.1 млн. лв.. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция . Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - септември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 1 735.3 млн. лева.
Източник: Money.bg (12.12.2017)
 
По-малко туристи и повече приходи отчитат хотелиерите през октомври По-малко туристи, по-слаба заетост, но повече приходи отчитат хотелиерите през октомври, се вижда от разпространените днес данни на Националния статистически институт. Увеличението на приходите се дължи на чужденците, които предпочитат по-скъпите хотели и остават по-дълго време, макар българите да са по-многобройни. През октомври 2017 г. в страната са функционирали 1959 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи. Броят на стаите в тях е 73 хил., а на леглата - 154.5 хиляди. В сравнение с октомври 2016 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 3.1%, а на леглата в тях - с 3.6%. Общият брой на нощувките е 864.7 хил., или с 1.9% по-малко от същия месец на предходната година. Най-голямо намаление на нощувките (с 6.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През октомври 2017 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са осъществени 72.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.3% - на българи. В тризвездни хотели са осъществени една пета от нощувките на чужди граждани и 30% - на българи, докато в нискокатегорийните обекти (с 1 и 2 звезди) те са съответно 8.4 и 34.7%. Броят на пренощувалите през месеца намалява с 4% в сравнение с октомври 2016 г. до 422.2 хил. души. Българите са 272.4 хил., с 5.1% по-малко, а чужденците - 149.8 хил., с 2.1% по-малко. Българските граждани са оставали на хотел през месеца средно за 1.9 нощувки, а чужденците - 2.4 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през октомври 2017 г. е 20%, като намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с октомври 2016 г. Най-висока е заетостта в хотелите с 4 и 5 звезди - 22%, в тризвездните тя е 21.2%, а в 1 и 2- звездните - 16.1%. Приходите от нощувки са 44.8 млн. лв., с 0.8% повече спрямо година по-рано. Чужди граждани са похарчили с 3.9% повече, докато българите - с 2.6% по-малко.
Източник: econ.bg (13.12.2017)
 
България сред лидерите по ръст на заетостта България е сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) с най-силен ръст на заетостта през третото тримесечие на годината в сравнение с вторите три месеца. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Увеличението на заетостта в страната е достигнало 1,0% за периода юли-септември спрямо второто тримесечие на 2017 г. На годишна база растежът е от 2,7%. Преди България с най-силен ръст на заетостта за разглеждания период са единствено Естония с 1,3% и Хърватска и Малта с по 1,1%. Според оценките на Евростат през третото тримесечие общият брой на заетите в ЕС е достигнал 236,3 млн. души, от които 156,3 млн. души са граждани на страните от еврозоната.
Източник: econ.bg (14.12.2017)
 
Годишната инфлация достигна до 3% през ноември Индексът на потребителските цени за ноември спрямо октомври е 100.4%, т.е. месечната инфлация е 0.4%. Годишната инфлация спрямо ноември 2016 г. е 3.0%, съобщи Националният статистически институт. За месец най-съществено поскъпват транспортните услуги - с 1.2%, докато при съобщенията е отчетено намаление с 0.3%. Цените на храните и безалкохолни напитки са се увеличили спрямо октомври с 0.6%, на алкохола и цигарите - с 0.2%. Сметките за вода, ток, газ и разходите за горива нарастват с 0.5%, разходите за здравеопазване - с 0.1%, за култура и развлечения - с 0.4%, ресторантите и хотелите - с 0.2%. Цените на образователните услуги остават на октомврийското си равнище. Сред нехранителните стоки най-съществено през месеца поскъпват газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 1.8 и 2.0%, въглищата - с 0.9%, дървата за отопление - с 1.1%, топлинната енергия за отопление - с 6.1%, дизеловото гориво - с 2.1%, бензин А95Н - с 1.5%, бензин А98Н - с 1.0%, газ пропан- бутан за ЛТС - с 5.2%.
Източник: Дневник (15.12.2017)
 
Животът ни поскъпна с 3% за година За година цените в България са се вдигнали с 3%, показват новите данни на НСИ. Натрупаната от ноември 2016 до ноември 2017 г. инфлация е най-високата от началото на 2013 г., когато е било отчетено 3.6% годишно поскъпване. През ноември спрямо октомври най-сериозно са се вдигнали цените в две сфери - хранителни стоки и транспорт. Рекордьор по поскъпване са яйцата, отбелязали скок с над 20% само за месец. Масло, захар, зеленчуци също са в групата "поскъпващи". С настъпването на зимата растат също цените на парното, тока, въглищата, сметките за ток, парно, въглища и т.н. През ноември има и падащи цени, като най-осезаемо са поевтинели зелето, морковите, захарта и цитрусите. Скорошно проучване на "Евростат" разкри, че за десет години жилищните разходи на българските домакинства за жилище са нараснали с 2.615 млрд. евро, като вече заемат 19 на сто от семейния бюджет. Жилищните разходи включват наеми, поддръжка на дома, ремонти, вода, ток, парно и т.н. За храна българинът отделя 17.9 на сто от общите си разходи за потребление.
Източник: Сега (15.12.2017)
 
Mакроикономическата ситуация в България продължава да се подобрява Според експресните оценки на НСИ реалният растеж на БВП през третото тримесечие на 2017 г. достигна 3.9% на годишна база. „Най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето - крайното потребление (68.9% от БВП), нарасна с 4.6% на годишна база. По-малкият компонент - брутното образуване на основен капитал (18.3% от БВП), се увеличи с 4.2%. Третият компонент на БВП - нетният експорт бе положителен (12.8% от БВП), като в неговите рамки износът нарасна с 6.2% на годишна база, докато вносът също се увеличи, но по-бавно - с 4.4%", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Екипът на банката публикува редовния си икономически обзор с коментар на данните, налични към началото на декември. От страна на предлагането, през третото тримесечие продукцията на индустрията нарасна с 3.4% на годишна база. От компонентите й добивната промишленост се повиши със 7.7%, преработващата промишленост - с 4.6%, а производството на електро-, топлоенергия и газ отбеляза понижение с 2.8%. Коефициентът на заетост нарасна с 3.3 пр.п. на годишна база през третото тримесечие и достигна 53.2%. От своя страна коефициентът на безработица намаля с 1.3 пр.п. за периода до 5.8%. „Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП през тримесечието, като се очаква те да продължат плавно да се подобряват.", продължи Калчев. Средната работна заплата се повиши с 96 лв., от 941 лв. през третото тримесечие на 2016 г. на 1037 лв. през същото тримесечие на 2017 г., в резултат от растежа на икономиката за периода. Ръстът в публичния сектор беше със 77 лв., а в частния със 102 лв. Въпреки това средната работна заплата в публичния сектор (1050 лв.) остана по-висока от тази в частния сектор (1033 лв.). И през октомври 2017 г. положителното бюджетно салдо продължи да нараства на месечна база, достигайки 2.5 млрд. лв. (3.4 млрд. лв. към октомври 2016 г.). Този ръст се случи въпреки по-бавната годишна динамика на общите държавни приходи - с 3.1% , от тази на общите разходи - със 7.3% спрямо октомври 2016 г. „Тази динамика на разходите отразява засиления социален ангажимент, заявен от държавата в сравнение с предходната година, като тази тенденция ще продължи с Бюджет 2018 г.", допълни още Емил Калчев.
Източник: econ.bg (15.12.2017)
 
Над 55% ръст в продажбите на нови коли Продажбите на нови автомобили в България през ноември отчитат ръст от 55,4% спрямо ноември миналата година, показват данните на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). През миналия месец у нас са били продадени 3082 нови автомобила спрямо 1983 броя година по-рано. За периода януари - ноември тази година регистрираните нови автомобили в страната ни се увеличават с 23,5% до 28180 броя спрямо 21815 броя за същия период преди година. Според данните на АСЕА продажбите на нови пътнически автомобили през ноември в ЕС нараснаха за втори пореден месец с 5,9% спрямо ноември 2016 година, а увеличението се дължи до голяма степен на факта, че през ноември 2017 г. е имало един допълнителен работен ден спрямо единадесетия месец на миналата година. ACEA отбеляза, че през ноември четири от петте най-големи автомобилни пазара на стария континент са се представили много добре с продажбите, с изключение на Великобритания. Най-силно повишение при продажбите на нови автомобили е регистрирано в Испания - ръст с 12,4%, Франция - с 10,3%, Германия - с 9,4%, и Италия - с 6,8%, докато продажбите във Великобритания бележат спад с 11,2%. В рамките на ноември в ЕС са регистрирани 1 216 702 нови автомобили спрямо 1 148 977 година по-рано. За първите единадесет месеца на настоящата година ACEA отчита увеличаване на регистрацията на нови автомобили в рамките на Европейския съюз с 4,1% спрямо същия период на 2016 година до общо 14 047 460 броя. От водещите пазари на стария континент най-солиден ръст през периода януари-ноември бележат продажбите на нови автомобили в Италия - повишение с 8,7%, Испания - със 7,8 на сто, Франция - с 5,3%, и Германия - с 3%, докато във Великобритания се отчита намаление с 5 на сто.
Източник: Дума (15.12.2017)
 
Употребата на интернет заради социалните мрежи стигна нов рекорд Употребата на интернет с цел изява в социални мрежи стигна нови рекордни стойности за България, сочат данни на НСИ за 2017 г. 78.8% от активните ползватели на интернет заявяват, че влизат във виртуалното пространство, за да напишат статус, да създадат профил или заради друга дейност във "Фейсбук", "Туитър" и т.н. През 2013 г. делът на тези хора бе 70%, като в следващите години постепенно се покачваше. Интересът към социалните мрежи маргинализира другите видове мотивация за участие в "световното село". Така например през последните 5 години от 19% на 8% намаляват българите, които се интересуват най-вече от онлайн продажби на стоки и услуги. От 26.6% на 20.7% намаляват и хората, които ползват виртуалното пространство заради комуникация с институциите. 62% от българите влизат в интернет всеки ден или поне веднъж седмично, сочат още данните на НСИ. Домакинствата с достъп до глобалното пространство пък са 67%. Регионалният челник по този показател е изненадващ - област Шумен, където 80% от семействата имат постоянна интернет връзка. Следват Пловдив със 76.2%, столицата София със 75.6%, Русе - 73.0% и Силистра - 71.7%. Любопитно е, че жителите на Монтана са най-активни при ползването на онлайн услуги от публичната администрация - 36.7%. Най-слаб по този показател е интересът в Разград - 9%.
Източник: Сега (18.12.2017)
 
България на второ място по износ на ски България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по износ на ски за крос-кънтри и спускане към страни-членки на Общността. Това показват данните от статистика на Евростат. Страната ни е изнесла близо 133 хил. чифта крос-кънтри ски към ЕС. Австрия обаче е лидер с почти двойно по-голям резултат. Великобритания е на трета позиция с 97 хил. чифта. И при ските за спускане убедителен водач в класацията е Австрия с малко повече от 1 млн. чифта. От България са били изнесени 471 хил. Чехия се нарежда на трето място с 452 хил.яди чифта. По изчисления на Евростат България е изнесла крос-кънтри ски за 4,5 млн. евро. При ските за спускане сумата е малко над 29 млн. евро.
Източник: Монитор (18.12.2017)
 
Безработните през ноември са под 7% според Агенцията на заетостта През ноември равнището на регистрираната от Агенцията по заетостта безработица е 6.9%, което е минимално нарастване от 0.2 процентни пункта в сравнение с предходния месец. На годишна база се отчита спад от 1 процентен пункт, съобщават от Агенцията по заетостта. В края на месеца регистрираните безработни са общо 227 532. В сравнение с година по-рано безработните намаляват с 11.8%. Новорегистрираните безработни през ноември са 33 333, като 914 от тях са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и техните партньори от началото на годината достига 11 448 лица. Заетите, учащите и пенсионерите, които са се възползвали от услугите на бюрата по труда, също бележат ръст през ноември. През месеца като търсещи работа са регистрирани общо 567 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 4 946. На работа през ноември са постъпили 17 028 души. Значителен е делът на устроените в реалната икономика - 90.1% от общо всички, започнали работа. През месеца в субсидирана заетост са включени общо 1 682 души, включително 1 362 по схеми на Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Безработните, включени в обучение за придобиване на професионални квалификации, са 102-ма, а завършилите са 276. В мероприятия за професионално ориентиране и активиране са участвали общо 13 330 безработни. Работодателите са заявили 12 040 свободни работни места на първичния пазар, като над половината от тях са от частния сектор - 77.1%. Потребности има в преработваща промишленост, търговията, строителството, административни и спомагателни дейности, хотелиерство и ресторантьорство, държавно управление, транспорт, складиране и пощи, образование и др. По професии най-търсени са продавачи в магазини; неквалифицирани работници; чистачи и помощници в домакинства, хотели и учреждения; работници в преработващата промишленост; учители; готвачи; работници по производство на облекло; сервитьори и бармани.
Източник: econ.bg (18.12.2017)
 
Храните поскъпват преди Коледа Храните поскъпват преди коледните празници, сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Индексът на тържищните цени, който отразява тези на хранителните продукти, се повиши миналата седмица до 1,481. Най-голямо поскъпване се отчита при оранжерийните домати - с 11,9%, и те се продават по 2,17 лв. за килограм. С 9,6% по-скъпа е зелената салата, а цената на краставиците пада с 2,7%. При плодовете най-голямо поскъпване има при бананите - с 6,3%, цената им на едро е 2,20 лв. Ябълките пък миналата седмица са се продавали с 5 ст. по-скъпо. Цената на портокалите пада с 5,8% и вече струват 1,30 лв. за килограм. При млечните продукти поскъпване има при прясното мляко с 3,2%, като вече 1 литър с 3% масленост се продава за 1,63 лв. Каймата е повишила цената си с 1,7%, като достига 4,68 лв. за килограм. При скумрията има повишаване с 1,6% до 3,78 лв. за килограм. През изминалата седмица най-голямо поевтиняване има при морковите и кромида, като цената им пада съответно с 7,1 и 6,7%.
Източник: 24 часа (18.12.2017)
 
Излишъкът по текущата сметка се увеличава през октомври Излишъкът на България по текущата сметка се увеличава до 146,1 млн. евро през октомври 2017 г. спрямо дефицит от 0,3 млн. евро през същия месец на предходната година. Това става ясно от публикуваните от Българската народна банка данни. За първите десет месеца текущата сметка е положителна и възлиза на 2,684 млрд. евро (5,4% от БВП) при излишък от 2,673 млрд. евро (5,6% от БВП) за същия период година по-рано. Страната ни е изнесла стоки за 2,526 млрд. евро през октомври 2017 г., като се генерира повишение с 410,9 млн. евро (19,4%) в сравнение с износа година по-рано (2,115 млрд. евро). Общо за първите десет месеца експортът възлиза на 21,527 млрд. евро (42,9% от БВП), като нараства с 2,601 млрд. евро (13,7%) в сравнение с този за същия период на 2016 г. (18,925 млрд. евро, 39,3% от БВП). В същото време вносът на стоки през октомври е отчел ръст от 16,4 на сто до 2,632 млрд. евро спрямо октомври 2016 г. (2,261 млрд. евро). За януари – октомври вносът възлиза на 22,797 млрд. евро (45,4% от БВП), като се увеличава с 3,118 млрд. евро (15,8%) спрямо същия период на 2016 г.
Източник: econ.bg (20.12.2017)
 
България пета в ЕС по ръст на строителството През октомври България е била на пета позиция в ЕС по ръст на строителството на годишна база. У нас обемът на този сектор е отбелязал през десетия месец от годината ръст от 1,8%. На първо място по ръст е Словения с 8,5%, следвана от Унгария и Словакия, съответно с 5,9 и 5,7%, и Чехия с 2,9% ръст на годишна база. Ръстът на строителната продукция в България през октомври се дължи повече на инфраструктурното строителство, което нараства с 2,2%, отколкото на сградното, което расте с 1,5%. Това е обрат в тенденцията от последните две години, когато строителството на жилищни и офис сгради нарастваше повече отколкото инфраструктурните съоръжения. Обръщането на тази тенденция обаче се очакваше, тъй като причината за забавянето на строителството на инженерни съоръжения се дължеше на забавянето на усвояването на еврофондовете, свързано с началото на новия програмен период. Много от приоритетните оси на програмите, свързани със строителство бяха отворени едва наскоро, например сектор ВиК по Оперативна програма “Околна среда” стартира едва преди месец, а по него трябва да се усвоят около 1,4 млрд. лв. Октомври обаче по традиция е от последните месеци в годината, в които строителството се увеличава, обикновено зимата за него е мъртъв сезон.
Източник: 24 часа (20.12.2017)
 
Разходите за труд нарастват с над 10% през третото тримесечие на 2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10,7% спрямо третото тримесечие на 2016 г. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението в индустрията е с 11,5%, в услугите - с 10,8%, а в строителството - със 7%. По икономически дейности през третото тримесечие най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в „Административни и спомагателни дейности“ - с 14,8%, „Други дейности“ - с 14,4%, и „Образование“ - с 13,7%. Най-нисък ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Култура, спорт и развлечения“ - с 2,9%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 6,3%, и „Строителство“ - със 7%. На годишна база през третото тримесечие на 2017 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10,6%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11,1%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 3,1% за „Култура, спорт и развлечения“ до 14,5% за „Други дейности“.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2017)
 
Разходите за труд нарастват с 10.7% през третото тримесечие В унисон с тенденцията на увеличаващи се заплати разходите на бизнеса за труд също продължават да растат с двуцифрен темп. За юли - септември те са с 10.7% по-високи в сравнение със същия период на 2016 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - предходните две тримесечия също отбелязаха значителен ръст от над десет на сто на годишна база. Факторите, които влияят върху увеличението, са недостигът на кадри на пазара на труда, ръстът на минималната заплата и увеличението на осигуровката за фонд "Пенсии". България е на трето място в ЕС по темп на разходите за труд след Румъния (16.5%) и Унгария (12.9%). В същото време производителността на труда в страната отбеляза повишение от едва 1.1%, което означава, че производството на единица продукция става все по-скъпо. Най-значително е повишението на разходите за труд в индустриалния сектор - с 11.5% (който се движи предимно от добивната (12.7%) и преработващата промишленост (12.2%), следван от услугите с годишна промяна от 10.8%. По подсектори недвижимите имоти губят челната си позиция от предходното тримесечие, а мястото им заема "Административни и спомагателни дейности" с най-висок ръст на разходите за труд - 14.8% на годишна база. Данните потвърждават и възстановяването на строителството - през последните месеци статистиката отчита увеличаване на строителната продукция и на разрешителните за строеж, сега разходите на работодателите за труд също се вдигат със 7%. Това е ускорение спрямо предходното тримесечие, когато годишната промяна беше 4.7%. Енергийният сектор пък дърпа показателя надолу с втората най-слаба промяна за тримесечието - повишение от 6.3%. На дъното остават разходите за работещите в култура, спорт и развлечения, при които годишната промяна е минимална - едва 2.9%. Страната ни е на трето място в ЕС по темп на разходите за труд след Румъния (16.5%) и Унгария (12.9%), показват данните на Евростат. Трите държави са много над средното ниво за съюза от 2.1%, а еврозоната остава още по-надолу - с 1.6%. "В Румъния разходите за труд в държавния сектор са нараснали с близо 64% за две години, само за последните 12 месеца ръстът е 30.6%, в Унгария за последната година също се отчита значителен ръст на заплащането в публичния сектор – 14.5% - подобни политики не могат да бъдат дългосрочно устойчиви", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch във Фейсбук. Той отбелязва, че като цяло Източна Европа видимо догонва разликата в номиналните заплати с по-богатите страни в ЕС.
Източник: Капитал (21.12.2017)
 
Влязохме в топ 50 по икономическа свобода С 13 места по-нагоре се изкачва България в „Индекса на икономическата свобода“ на Фондация „Херитидж“ и списание „Уолстрийт джърнъл“– от 60-о място през 2016 на 47-о място през 2017 г. През изминаващата вече 2017 г. страната ни е постигнала значително подобряване на страната ни по икономическа свобода, както и положителни промени в конкурентоспособността показва проучване на БТПП на база на международни престижни институции. В другата класация обаче - на канадския институт „Фрейзър” „Икономическа свобода по света”, спадаме с три места на 48-о място, но за нейното изготвяне са ползвани данни за страните от 2015 г. В новото издание на класацията на Световния икономически форум „Индекс на глобалната конкурентоспособност 2017-2018” сме класирани с позиция по-напред - 49-о място, спрямо 50-о в предходното издание. На 25-о място сме по макроикономическа стабилност и по този под критерий България продължава да получава високи оценки. В другата известна класация, отчитаща конкурентоспособността на „Международния институт за управленско развитие”, Швейцария, също се изкачваме с една позиция от 50-о място през 2016 г. на 49-о място през 2017 г. Повишава се позицията на България и по отношение на „Индекса на просперитет“ на лондонския институт “Легатум“, където от 57-о място през 2016 г. днес сме на 51-о. Все още обаче страната ни има слаб успех в иновациите и това е областта, в която бизнесът и държавата трябва да положат усилия за постигане на напредък, показва анализът. Само с една позиция напредваме – на 38-о място, според „Глобалния иновационен индекс” от 2017 година спрямо 39-о в предходното издание на класацията. По отношение на „Индекса на глобализация“ на икономическия институт KOF отбелязваме спад с 8 позиции (30-о място през 2016 г.), където днес се намираме на 38-о място. При „Индекса на право на собственост“ също се отчитат негативни тенденции – от 66-о място през 2016 г. отиваме чак на 85-о за 2017 г.
Източник: Монитор (02.01.2018)
 
България отчита 7,3% ръст на чуждестранните туристи за периода януари-ноември 2017 г. България бележи ръст от 7,3% в броя на чуждестранните туристи от януари до ноември 2017 г. спрямо същия период година по-рано, сочат данните на НСИ. За 11-е месеца на годината страната ни е посрещнала 8 425 620 чуждестранни гости. Най-много туристи сме посрещнали от Гърция, Румъния, Германия, Турция, Русия, Македония. Над 1 060 000 са били посетителите от Гърция, което е ръст от над 8 на сто спрямо същия период на миналата година. Повече от 12% е увеличението на туристите от Турция. Пътуващите от Румъния пък са били 1 054 170. Повече от 853 120 гости сме посрещнали от Германия, което е нарастване с над 5%, сочат още данните. Само през ноември общият брой посещения на чуждестранни туристи в България е бил 399 517. „Данните са изключително добри. Ако запазим това нарастване имаме реален шанс да надхвърлим 9 млн. туристи на годишна база. Това би било рекорд и ще работим усилено, за да го постигнем”, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова, цитирана от пресцентъра на МТ. Тя допълни, че Министерството на туризма ще продължи активната си дейност за превръщането на България в целогодишна дестинация. „Отчетените данни дават възможност и амбиция да се стремим през 2018 г. да достигнем 10 млн. чуждестранни туристи, които да предпочетат държавата ни за почивка или пътуване“, посочи още Ангелкова. Над 6,3 млрд. лв. са приходите от международен туризъм за 10-е месеца на тази година, сочат данните на БНБ. За периода януари - октомври 2017 г. се отчита ръст от 9,2% спрямо същите месеци година по-рано. За месец октомври тази година постъпленията от международен туризъм и пътувания възлизат на близо 394 млн. лв. Нарастването спрямо месец октомври предходната година е 6,6 на сто.
Източник: econ.bg (02.01.2018)
 
1064 лв. е средната работна заплата през септември През септември 2017 г. средната работна заплата у нас е 1 064 лв. и нараства с 5.6% в сравнение с предходния месец. Спрямо септември 2016 г. ръстът е 11.5%, сочат данни на НСИ. По предварителни данни през третото тримесечие на 2017 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.7% спрямо третото тримесечие на 2016 година. Увеличението в индустрията е с 11.5%, в услугите - с 10.8%, а в строителството - със 7.0%. През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години e 3.2 млн. души, от които 1.7 млн. са мъже, а 1.5 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 3.3 процентни пункта. При мъжете този дял е 59.1%, а при жените - 47.8%. През третото тримесечие на 2017 г. безработните лица са 200 200., а коефициентът на безработица е 5.8%, като в сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на безработните лица намалява с 12.6%, а коефициентът на безработица - с 1.2 процентни пункта. През същия период коефициентът на безработица намалява с 1.3 процентни пункта при мъжете и с 1.0 процентен пункт при жените, като достига съответно 6.1% за мъжете и 5.5% за жените. От общия брой на безработните лица през третото тримесечие на 2017 г. 112 400 (56.2%) са мъже и 87 800 (43.8%) - жени. Според бизнес анкетите на НСИ през декември 2017 г. 31.4% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им.
Източник: econ.bg (02.01.2018)
 
Минималната заплата става 510 лв. от 1 януари 2018 Минималната заплата ще бъде увеличена от 460 на 510 лева от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от началото на 2020 г. Това е записано в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. на Министерството на финансите. Увеличението ще струва 82.1 млн. лева през 2018 г., 95.7 млн. лева през 2019 и 104 млн. лева през 2020 г. В проекта е предвидено още минималната пенсия за стаж и възраст да стане 180 лева от 1 юли и 200 лева от 1 октомври 2017 г. Възрастта за пенсиониране ще расте съгласно заложеното в Кодекса за социално осигуряване: през 2018 г. за жените ще са необходими 61 г. и 2 м. възраст и 35 г. и 6 м. стаж, а за мъжете - 64 г. и 2 м. възраст и 38 г. и 6 м. стаж. През 2020 г. жените ще се пенсионират на 61 г. и 6 м. след 35 г. и 10 м. стаж, а мъжете - на 64 г. и 3 м. и 38 г. и 10 м. стаж. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност" ще продължи да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се ще се увеличи за 2018 г. на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв., съобразно дохода. Увеличението за 2019 г. е съответно 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; а за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева. В средносрочната бюджетна прогноза не се предвижда увеличение на данъците, а повишаване на събираемостта им. Според прогнозата БВП ще нарасне с 3% в реално изражение през 2017 г., а през следващите три години ще е 3,1 - 3,2%. През 2020 г. се очаква БВП да достигне 113.062 млрд. лв. при 97.156 млрд. лева през 2017-а. В периода 2018-2020 г. се очаква безработицата постепенно да се понижи до 6,2% през 2020 г., а средносрочният темп на нарастване на заетостта да възлиза на около 0,5% на година. Средногодишната инфлация ще се увеличи от 1,2% (2017 г.) на 1,8% (2020) при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение. Предвижда се увеличение на заплатите на учителите с цел удвояването им до 2021 г. От разчетите се вижда, че образованието ще бъде наложено като приоритет. Процентът от БВП за образование ще нарасне от 3.5% на 4% до 2020 г. Във всички останали сфери има запазване, минимално увеличение или намаление на процента. Най-голямо е то за полицията - от 2% от БВП сега на 1.4% през 2020 г. Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1% от БВП и на 0,5% от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет. Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5-36,6% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5% от БВП през 2020 година. През 2018 г. ще се повиши размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с един процентен пункт. Очаква се това да доведе до нарастване на осигурителните приходи с 244,2 млн. лв. през 2018 г. Предвижда се и поетапно изменение на акциза на цигарите до достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г.
Източник: Стандарт (02.01.2018)
 
Производствените цени нарастват за десети пореден месец През ноември производствените цени в България продължават да нарастват, като затвърждават тенденцията от предходните месеци. На месечна база индексът на цените на производител нараства с 0,6%, а на годишна база с 5,7%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Така ръстът на годишна база продължава десети пореден месец. По-високи производствени цени спрямо октомври са регистрирани в преработващата промишленост - с 0,9%, като по-съществено е увеличението при производството на тютюневи изделия - с 1,9%, и при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,8%. Намаление е регистрирано при производството, некласифицирано другаде, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,8%, както и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,4%. В добивната промишленост е отчетено намаление на цените - с 1,5%, a при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ не се наблюдава промяна. На годишна база през ноември производствените цени нарастват с 5,7%, като повишение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,9%, при преработващата промишленост - с 4,5%, и в добивната промишленост - с 3,8%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 11,3%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7,3%, както и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5,1%. Намаление е регистрирано при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти, и при производството на превозни средства, без автомобили - по 2,3%. На вътрешния пазар производствените цени през ноември нарастват с 0,5% спрямо предходния месец. Увеличение има в преработващата промишленост - с 0.7%, в добивната промишленост - с 0,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. В преработващата промишленост увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 2,7%, и при производството на химични продукти - с 1,5%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 1,1%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0,9%. Цените на производител на вътрешния пазар през ноември растат с 5,8% в сравнение със същия месец на 2016 година. Увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,1%, в добивната промишленост - с 9,1%, и в преработващата промишленост - с 3,1%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо ноември 2016 г. са отчетени при производството на основни метали - със 7,3%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,4%, и при производството на електрически съоръжения - с 4,8%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0,3%. Индексът на цените на производител на международния пазар през ноември 2017 г. се увеличава с 0,8% в сравнение с предходния месец, като по-съществено увеличение се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.8%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1,3%. На годишна база цените на производител на международния пазар нарастват с 5,7%, като в преработващата промишленост увеличението на цените е с 6,1%. По-високи цени са отчетени при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 13,8%, и при производството на основни метали - с 12,3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 3,3%, на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 3,2%, и при производството на химични продукти - с 2,3%.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2018)
 
Euler Hermеs очаква икономиката на България да се разшири с 3,5% през 2018 г. Тенденцията за стабилно развитие на българската икономика ще продължи и през 2018 г. с очакван ръст на БВП от 3,5%, прогнозира световният лидер в застраховането на търговски кредити Euler Hermеs. Според международните анализатори за 2017 г. страната ни ще постигне ръст от 3,7% на БВП. Един от ключовите фактори са фиксираните инвестиции, свързани с реализацията на проекти с финансиране от Европейския съюз (ЕС), които се увеличават с 3,5%. Продължава да се засилва и вътрешното търсене, като прогнозният ръст на разходите за публично потребление за 2017 г. е 3,5%, а за индивидуално – 5%. През 2018 г. се очаква тази тенденция да се запази с ръст съответно от 2,4% и 4,8%. Прогнозата за ръст на потреблението се базира на стабилния тренд за намаляване на безработицата – от 9,1% през 2015 г., 7,6% за 2016 г. и очаквано понижение до 6,2% през 2017 г. За 2018 г. се о(аква показателят да реализира спад до 5,2%. “За разлика от 2016 г., когато експортът също беше много важен фактор за развитието, през 2017 г. основният двигател е вътрешното търсене. Очакваме този дисбаланс, макар и в по-лека степен, да се запази и през 2018 г.”, обяснява Манфред Щамер, ллавен анализатор „Икономически проучвания и оценка на риска” на Euler Hermes. Според прогнозата след няколко последователни години на ръст през 2017 г. нетният износ ще отбележи спад с 1,3%, а през 2018 г. - с 0,5%. Компанията предвижда и 2,1% средногодишна инфлация за 2017 г. и 2,5% за предстоящата година. Основна причина за това продължава да бъде ръстът на цените на петрола на международните пазари. Euler Hermes прогнозира, че в световен мащаб цената на петрола през 2018 г. да се покачи до 62 щатски долара за барел от 55 щатски долара за барел през 2017 г. “Не очакваме продължаващият ръст на цените на петрола да има негативно отражение върху някои сектори или върху българската икономика като цяло. Прогнозата ни за страната през 2018 г. остава стабилна с възможности за развитие”, казва Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България. Въпреки това Euler Hermes засега оставя рейтинга на България без промяна на B2, който индикира умерен риск. Основна причина за това е външният дълг, който продължава да е висок. В контекста на стабилна икономическа среда продължава и тенденцията за намаляване на фалитите у нас през последните години. През 2018 г. се очаква броят на несъстоятелностите в България да се свие с 5% спрямо около 400 обявени такива за 2017 г. “Този тренд обаче трябва да бъде разглеждан с особено внимание заради наличието на специфични административни усложнения и много тежката процедура за обявяването на несъстоятелност в България. Сравнението показва, че ако у нас това отнема средно 3,3 години, то в Европа и Централна Азия периодът е значително по-кратък – 2,3 години, а в други развитие държави е дори 1,7 години“, констатира компанията. Очаква се средният срок за междуфирмени разплащания в България да се запази на 59 дни за 2017 г. Очаква се и през 2018 г. да продължи ръстът в застраховките на търговските кредити както в световен мащаб, така и в България.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2018)
 
Българо-японският стокообмен постави 10-годишен рекорд Стокообменът между България и Япония е на стойност 151 млн. щ.д., което е най-високото постигано ниво на взаимната търговия от 2008 г. насам. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и посланика на Япония у нас Н.Пр. Масато Ватанбе. Има възможности за навлизане на редица български продукти на японския пазар като вина, млечни продукти, розово масло, рибни продукти и др., стана ясно по време на срещата. „Желанието ни е да поощрим българо-японския търговско-икономически обмен с повече срещи на правителствено ниво и контакти между бизнеса от двете страни“, каза зам.-министър Манолев. През последните години има позитивен тренд на нарастване на японските инвестиции в България и трябва да използваме този факт, за да поканим и други японски компании да дойдат в България, посочи посланик Ватанбе. Двамата се договориха да се предприемат координирани действия за насърчаване на контактите между български и японски компании и малки и средни предприятия. Зам.-министър Манолев подчерта и важността на приключилите преговори за Споразумението за свободна търговия между Япония и ЕС, което се очаква да се отрази и на търговските отношения на страните-членски с азиатската държава.
Източник: Монитор (03.01.2018)
 
Безработицата се е свила с 45% за 13 г., сочи анализ Броят на безработните в България е спаднал с над 45% за последните 13 години - от 449.1 хил. души до 247.2 хил. души за периода 2003 - 2016 г., показва анализ на Българската търговско-промишлената палата. Коефициентът на безработица е намалял от 13.7% през 2003 г. до 7.6% за 2016 г., а за третото тримесечие на 2017 г. е достигнал нива 5.8% по данни на Националния статистически институт и съответно 200.2 хил. безработни лица. Единствено Румъния е с по-ниска безработица от нашата по последни данни с коефициент на безработица 5.2%. В съседните страни се наблюдават значително по-високи нива на безработица – Сърбия - 15.6%, Македония - 23.2%, Гърция - 20.7%, Турция - 10.7% (по данни на Международния валутен фонд от World Economic Outlook 2017). Според работодателската организация тази положителна статистика се дължи на подобряване на бизнес климата, но и на недостига на кадри, който е основен проблем пред бизнеса. Най-голям е броят на безработните със средно образование – 99.6 хил., с основно, начално и по-ниско – 65.3 хил.души, и най-малък е броят на хората с висше образование – 35.2 хил. Голяма част от тези хора не могат да си намерят работа поради ниската квалификация, която имат. От друга страна, има още 205 хил. души от населението, които не търсят работа, макар да имат готовност да почнат. Този своеобразен резерв за пазара на труда обаче в последните години силно намалява – през 2011 г. тази група са били 284 хил. души. Проучванията на палатата показват, че компаниите изпитват силен недостиг на квалифицирани кадри, като най-много се търсят IT специалисти, хора, завършили машинно инженерство, както и служители в туристическия бранш, транспорта и строителството.
Източник: Дневник (04.01.2018)
 
Безработицата у нас наполовина по-малко Броят на безработните у нас е спаднал с над 45% за последните 13 години - от 449,1 хил.души до 247,2 хил. души за периода 2003-2016г., показва анализ на Българската търговско-промишлената палата (БТПП). Коефициентът на безработица е намалял от 13,7% през 2003г. до 7,6 % за 2016г. , а за третото тримесечие на 2017 г. е достигнал нива от 5,8% по данни на НСИ и съответно 200,2 хил. безработни лица. Единствено Румъния е с по-ниска безработица от нашата по последни данни с коефициент на безработица от 5,2%. В съседните страни се наблюдават значително по-високо нива на безработица – Сърбия -15,6%, Македония- 23,2%, Гърция- 20,7%, Турция- 10,7%, по данни на Международния валутен фонд от World Economic Outlook 2017. Тази положителна за страната ни статистика се дължи на подобряване на бизнес климата, но и на недостига на кадри, който е основен проблем пред бизнеса, посочват от БТПП. Най-голям е броят на безработните със средно образование – 99,6 хил д., ; с основно, начално и по-ниско – 65,3 хил.души и най-малък е броят на хората с висше образование – 35,2 хил.д. Голяма част от тези хора не могат да си намерят работа, поради ниската квалификация, която имат. От друга страна има още 205 хиляди души от населението, които не търсят работа, макар да имат готовност да почнат. Този своеобразен резерв за пазара на труда обаче в последните години силно намалява – през 2011 г. тази група хора са били 284 хиляди души. Проучванията на БТПП показват, че компаниите изпитват силен недостиг на квалифицирани кадри, като най-много се търсят IT специалисти, хора, завършили машинно инженерство, както и служители в туристическия бранш, транспорта и строителството.
Източник: Монитор (05.01.2018)
 
Намаляват поръчките в промишлеността През декември 2017 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 1,6 пункта спрямо ноември. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура. По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, строителството и сектора на услугите, докато в търговията на дребно запазва приблизително равнището си от предходния месец, съобщават от института. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността" намалява с 1,9 пункта, което се дължи на по-резервираните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата отчита намаление и на осигуреността на производството с поръчки от чужбина, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса в сектора, показват данните на НСИ. Мениджърите масово очакват продажните цени в промишлеността да останат същите в следващите три месеца, става ясно от конюнктурата. През миналия месец съставният показател „бизнес климат в строителството" спада с 3,5 пункта. Това също се дължи на по-неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях получените нови поръчки през последния месец намаляват, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са песимистични. Основните фактори, затрудняващи предприятията, продължават да са несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила. Но анкетата все пак отчита отслабване на негативното влияние на първите два фактора. Бизнес климатът в търговията на дребно запазва приблизително същото равнище като през ноември 2017 г., става ясно от данните на НСИ. Основният проблем за дейността в сектора отново е свързан с конкуренцията в бранша. На второ и трето място са недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда, макар че през последния месец се наблюдава намаление на неблагоприятното им въздействие. По отношение на продажните цени очакванията на търговците са за известно увеличение през следващите три месеца. През декември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" се понижава с 0,9 пункта. Затрудненията са конкуренцията в бранша и несугрната икономическа среда.
Източник: Стандарт (09.01.2018)
 
През декември общото икономическо доверие в Европейския съюз отбеляза повишение до най-високо ниво от лятото на 2000-а година насам, като в същото време аналогичният индекс на Европейската комисия за България отбеляза известно отстъпление от неговия посткризисен връх, достигнат през предходния месец. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, се повиши през декември до 115,9 пункта от 114,3 пункта през ноември, когато достигна най-високо ниво от юни 2007-а година насам - около година преди да стартира световната финансова и икономическа криза. Аналогичното проучване на ЕК само в рамките на еврозоната също отчете ръст на икономическото доверие до нов 17-годишен връх. Солидното подобрение в рамките на целия ЕС се дължи на рязко нарастване на икономическото доверие във Великобритания с 3,6 пункта (водещата икономика извън еврозоната), както и на доверието във втората по големина икономика в Европа извън еврозоната - Полша, където съответният индекс се повиши с 1,2 пункта. Последното проучване на Европейската комисия регистрира подобрение на доверието в индустриалния и промишлен сектор (нарастване на съответния индекс до 8,8 от 8.0 пункта месец по-рано), солиден подем в сферата на услугите (от 12,5 до 16,1 пункта) и в строителството (от 0,6 до 1,8 пункта) при стабилизация на доверието в търговията на дребно на ноемврийското ниво от 6,1 пункта. Силно повишение отчита и индексът, измерващ доверието в областта на финансовите услуги (до 22,8 от 19,2 пункта). През декември индексът на потребителското доверие в 28-те страни на ЕС нарасна до -0,6 пункта от -0,7 пункта през ноември, достигайки най-високо ниво от 2001-ва година насам. Важният показател на ЕК за икономическото доверие в България обаче се понижи през декември за пръв път от шест месеца насам, достигайки 108,7 пункта, но след като през ноември нарасна до 110,8 пункта - най-високо ниво от септември 2008 година, когато беше разгарът на глобалната финансова и икономическа криза. Трябва да се има предвид, че индексът на икономическото доверие за България се задържа трайно над важното ниво от 100 пункта от края на 2014 година насам. Бизнес доверието в отделните сфери на българската икономика бележи разнопосочни движения, като съответният индекс на доверието в промишления и в индустриален сектор се влоши през декември за втори пореден месец до 1,4 пункта от 3,4 пункта през ноември, а индексът в сферата на услугите - до 12,8 от 15,1 пункта, докато при търговията на дребно има повишение до 19,3 от 17,0 пункта, а в строителната сфера - до -10,3 от -11,1 пункта. Индексът на потребителското доверие в България също отчете известно понижение до -23,6 пункта, след като месец по-рано нарасна до -22,4 пункта, достигайки най-високо ниво от юни 2007 година насам. Преди време Националният статистически институт също отчете известно влошаване на бизнес климата в нашата страна в края на 2017-а година, но въпреки това продължава да задържа стабилно над дългосрочното си средно равнище. Влошаването на стопанската конюнктура през декември беше в резултат на по-неблагоприятен бизнес климат в промишлеността, строителството и в сектора на услугите при негова стабилизация в търговията на дребно спрямо предходния месец, отбелязва НСИ.
Източник: БНР (09.01.2018)
 
Безработицата в ЕС намалява до 7.3% през ноември Безработицата в ЕС и еврозоната продължава да намалява, като така достига предкризисните си нива. През ноември делът на хората без работа в съюза пада до 7.3%, което е най-ниското ниво от октомври 2008 г., а по отношение на еврозоната минимум от 8.7% не е достиган от януари 2009 г. Това показват последните данни на Евростат, като така броят на безработните в ЕС отбелязва понижение с 2.1 млн. за последната година до 18.1 млн. души. Чехия задържа лидерската си позиция като страната с най-ниска безработица в съюза с 2.5%, следвана от Германия и Малта (3.6%). В другата част на класацията остават Гърция и Испания със съответно 20.5% и 16.7%. В България нивото се задържа за трети пореден месец на 6.2%, което се равнява на 210 хил. безработни.
Източник: Капитал (10.01.2018)
 
851.25 лева e средният осигурителен доход за ноември 2017 г. Националният осигурителен институт (НОИ) обявява, че размерът на средния осигурителен доход (СОД) за страната за месец ноември 2017 г. е 851,25 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г. е 815,96 лв. От началото на годината средният осигурителен доход е нараснал с 56.16 лева, като през януари миналата година беше отчетен СОД в размер на 795,09 лв., което е най-гоямото годишно увеличение на СОД. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2017 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (10.01.2018)
 
Световната банка отново повиши оценката си за икономиката на България Световната банка рязко повиши прогнозата си за ръста на икономиката на България през следващите няколко години. Според новия годишен доклад на банката Global Economic Prospects за 2018 г. икономиката на страната ще се разшири с 3,9% през 2018 г. и с 4,0% през 2019 г., преди отново да се забави леко до 3,9% през 2020 г. За сравнение, предишните прогнози на банката от юни 2017 г. бяха за растеж от по 3,7% през тази и следващата година. Банката запази оценката си за растежа на България за миналата година – до 3,8%. Световната банка очаква, че глобалният икономически растеж ще се ускори до 3,1% през 2018 г. след по-силната 2017 г. Според институцията възстановяването на инвестициите, производството и търговията продължава, а развиващите се икономики, разчитащи на износа, се възползват от укрепващите цени на суровините. Банката обаче смята, че това до голяма степен е краткосрочно подобрение. „В дългосрочен план забавящият се потенциален растеж поставя в риск подобряването на жизнените стандарти и намаляването на бедността по света“, предупреждава банката в доклада си. Според прогнозите глобалният растеж ще се забави до 3,0% през 2019 и 2,9% през 2020 г. Очакванията се растежът в развитите икономики леко да се забави до 2,2% през 2018 г., докато централните банки постепенно премахнат стимулиращите се програми. Икономиката на развиващите се пазари обаче ще продължи да укрепва и ще ускори разширяването си до 4,5% през 2018 г., докато износителите на суровини продължат да се възстановяват. Положително според Световната банка е, че 2018 г. може да се окаже първата година от финансовата криза насам, в която глобалната икономика ще работи на изцяло или на почти на пълни обороти. Очаква се застоят в икономиката да се разсее, поради което централните банкери ще трябва да преосмислят паричните си и фискални инструменти, за да стимулират растежа и да обмислят инициативи, които биха подкрепили дългосрочния потенциал. Забавянето на потенциалния растеж в по-дългосрочен план се дължи на годините отслабващ ръст на производителността, слабите инвестиции и застаряващото население в трудоспособна възраст, пише още в доклада. Забавянето ще се разпространи широко, засягайки икономики, които формират над 65% от глобалния БВП. „Без усилия за съживяване на потенциалния растеж, спадът може да продължи и следващото десетилетие и да забави средния глобален растеж с четвърт процентен пункт, а средния растеж на възникващите пазари и развиващите се икономики - с половин процентен пункт през този период“, твърди Световната банка. По отношение на Европа и Централна Азия според Банката икономиката се е разширила до 3,7% през 2017 г. спрямо предишните прогнози за 1,3%. Очакванията за 2018 г. са растежът на региона да се забави рязко до 2,9% през тази година и да достигне 3,0% през следващите две години. Според доклада Русия и Турция са допринесли с най-много за разширяването на икономиката на региона през предишната година. Русия бележи икономически ръст от 1,7% след две години на рецесия благодарение на стабилизиращите се цени на петрола, паричната политика и по-слабата инфлация. Растежът на Турция пък е скочил до 6,7% през 2017 г. от 3,2% през предишната година благодарение на фискалните стимули. Очакванията за Русия са икономиката да продължи да се разширява с подобен темп през тази и следващите две години, но в Турция ръстът ще се забави рязко тази година до 3,5%. „Еврозоната е натрупала значителна инерция през 2017 г., достигайки ръст от 2,4% - с 0,7% повече от предишните очаквания“, казва още СБ. Виждат се редица подобрения сред страните членки, подкрепени от политическите стимули и укрепващото глобално търсене. Кредитирането в частния сектор особено много реагира на стимулите на Европейската централна банка, а растежът на местното търсене и на вноса също остава стабилен. Банката очаква цикличното подобрение да продължи и през 2018 г, макар и с по-ограничен темп. Икономиката на региона ще се разшири с 2,1% през 2018 г. и с 1,6% през 2019-2020 г. Що се отнася до САЩ, оценката на доклада е, че икономиката на страната също ще се забави през следващите години въпреки наскоро приетата данъчна реформа и други мерки. По прогнози на банката растежът е достигнал 2,3% през 2017 г. и тази година леко ще се ускори до 2,5%, но ще се забави до 2,2% и 2,0% през следващите две години. По отношение на Китай оценката сочи разширяване от 6,8% през 2017 г. - възходяща корекция спрямо прогнозите от юни, което отразява продължаващата фискална подкрепа и ефекта на реформите, както и по-силното от очакванията възстановяване на износа. Очаква се обаче растежът да се забави до 6,4% тази година заради затягането на политиките средно до 6,3% през 2019 и 2020 г.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2018)
 
Индексът на промишеното производство расте с 1,7 % По предварителни данни през ноември 2017 г. индексът на промишленото производство нараства с 0.3% в сравнение с октомври 2017 година, съобщава Националния статистически институт (НСИ). При календарно изгладения индекс на промишленото производство през ноември 2017 г. е регистриран ръст от 1.7% спрямо съответния месец на 2016 година. Увеличение спрямо предходния месец през ноември 2017 г. е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, и в преработващата промишленост - с 0.5%. Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.3%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 18.2%, производството на лекарствени вещества и продукти и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 14.6%, производство на текстил и изделия от текстил, без облекло и производството на облекло - по 5.2%.
Източник: 3e-news (11.01.2018)
 
Строителството показва добра динамика в края на годината По предварителни данни на Националния статистически институт през ноември 2017 г. строителството, промишленото производство, и търговията отчитат положителна динамика, както на месечна, така и на годишна база Продукцията в сектор "Строителство" през ноември 2017 г. изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.4% над равнището от предходния месец. В сравнение с ноември 2016-а строителната продукция се увеличава с 7.9%. Сградното строителство нараства с 1.9%, a гражданското/инженерното строителство - с 0.6% спрямо предходния месец.
Източник: News.bg (11.01.2018)
 
Лек ръст на оборота в търговията на дребно По предварителни сезонно изгладени данни през ноември 2017 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 0.3% спрямо предходния месец, съобщиха от НСИ. През ноември 2017 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 3.8% в сравнение със същия месец на предходната година. През ноември 2017 г. се наблюдава по-значително увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3.7%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.4%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.8%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.7%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1.4%. Намаление е отбелязано само при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.8%.
Източник: expert.bg (11.01.2018)
 
България излезе на излишък от над 2 млрд. евро по текущата сметка 2,2 млрд. евро – толкова е излишъкът по текущата сметка на България за третото тримесечие на 2017 г., сочат сезонно неизгладените данни на Евростат, публикувани в четвъртък. За сравнение, за второто тримесечие на годината страната регистрира излишък от 500 млн. евро, а за третото тримесечие на 2016 г. - излишък от 1,7 млрд. евро, което сочи ускоряване и на годишна база, и на тримесечна база. Европейският съюз като цяло е постигнал излишък по текущата сметка от 69,4 млрд. евро (1,8% от БВП) за третото тримесечие на 2017 г. И на годишна, и на тримесечна база се бележи ръст. През третото тримесечие на 2016 г. излишъкът е бил в размер на 44,8 млрд. евро (1,2% от БВП), а през второто тримесечие на 2017 г. - 47,5 млрд. евро (1,2% от БВП). Що се отнася до отделните страни в ЕС, 20 държави бележат излишък, 6 – дефицит, а две (Белгия и Литва) са постигнали баланс по текущата сметка за третото тримесечие. Германия остава държа­вата от ЕС с най-голям излишък – 62,8 млрд. евро за третото тримесечие, който се увеличава на тримесечна база, но намалява на годишна.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2018)
 
Износът към трети страни пада с 12.7% през ноември Продажбите на български стоки в трети страни отчитат рязък спад от 12.7% през ноември. Понижението се компенсира от растящ експорт към ЕС. Това донякъде успява да изведе общия износ на плюс, но с малко - след силен ръст от 14.9% през десетия месец на годината темпът се понижава до 4.8% през ноември. Основната причината за слабата търговия със страните извън съюза е износът на пшеница. Той отбеляза годишно понижение от над 90% до едва 9.5 млн. лв. за месеца. Спадът е основно заради по-малки обеми. Това става ясно от последните данни на НСИ, публикувани в петък. Повечето анализатори очакват българският износ да продължи да расте и през следващата година предвид добрите данни за европейската и световната икономика. Нетният му принос към ръста на БВП обаче отслабва заради засилващото се вътрешно търсене, което води и до повече внос. Към ноември промяната му е с 15.4% нагоре спрямо 2016 г. Търговското салдо на страната остава на минус от 5.6 млрд. лв., което е с 2.1 млрд. лв. над сумата от предходната година. През ноември износът на български стоки към трети страни отчита двуцифрен спад от 12.7%, като 7.1 пр. п. от понижението идва от експорта на житни растения. И по-конкретно - продажбите на пшеница, които регистрират намаление от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн лв. година по-късно. Втората стокова група с по-чувствително понижение е тази на горивата, които дърпат с още 3.5 пр. п. надолу промяната за месеца. Стойността на продажбите пада с над 55.7 млн. лв. до 233.2 млн. лв. през ноември в резултат на по-малки експортирани количества към трети страни (с 38% надолу). Към ноември (т.е. за единадесетте месеца на годината) продажбите на български стоки на най-големия търговски партньор на страната извън ЕС - Турция, достигат малко над 3.7 млрд. лв., което е с 12.5% над нивата от предходната година. На второ място е Русия, където промяната е значителна - експортът нараства с 93% спрямо 2016 г. до 1.3 млрд. лв. Основен принос за повишението обаче има обратният експорт на складирани от години количества тръби за газопровода "Южен поток". Продажбите на български стоки в страните от ЕС нараства с 11.3% от началото на 2017 г., като така към ноември достига сума от почти 32 млрд. лв. Подробната разбивка ще излезе след месец, но НСИ публикува числата за октомври, когато повишението беше 11.2% на годишна база. То е относително балансирано, като няма един конкретен фактор, който да дърпа промяната нагоре. С най-голям принос към растежа е износът на електрически машини и части (2.3 пр. п.), следван от сумата на продажбите на мед и медни стоки заради по-високите цени на цветния метал на международните пазари. От друга страна, експортът на горива се стопява наполовина през октомври, което дърпа показателя надолу. През първите десет месеца на изминалата година износът към ЕС се увеличава с 10.9%, като половината от този ръст се дължи на по-силни продажби на български стоки в Белгия и Германия. Темпът е двуцифрен и при двете държави, като в Германия сумата на продажбите достига 5.9 млрд. лв. (с 13.5% нагоре), а в Белгия - почти 1.7 млрд. лв. (с 67% нагоре).
Източник: Капитал (15.01.2018)
 
Инфлацията достига 2.1% през 2017 г. След почти три години с дефлация нивото на цените в България излезе на положителна територия през януари 2017 г., а до декември средногодишната инфлация се повишава до 2.1%. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Поскъпване за цяла календарна година последно беше отчетено през 2013 г., но тогава то беше едва 0.9%. Факторите за поскъпването са няколко, но с най-голям принос са международните цени на храните. Допълнителен фактор през първото полугодие бяха горивата, след което отстъпиха мястото си на природния газ. През декември темпът на инфлацията леко се забавя - от 3% предходния месец до 2.8% спрямо година по-рано. На месечна база също има ръст, но скромен - 0.4%. Според последната прогноза на ЕК 2018 г. също ще е с инфлация, а двигатели на поскъпването ще са силно вътрешно търсене, по-високи административни цени на комунални услуги, храни и горива. Цените на хранителните продукти са основен двигател на инфлацията от началото на миналата година, като за периода януари - декември средното им повишение достига 3.8%. Причините са външни - поскъпването идва от международните пазари, като така се отразява не само на България, но и на инфлацията в целия Европейски съюз. Най-значително увеличение се наблюдава при зеленчуците, маслото, където цената се вдигна заради недостиг на предлагането, на млечни и месни продукти. Международните цени на горивата също оказаха влияние върху инфлацията по света. В България течните горива за битови нужди се повишават със 7.5% през 2017 г., а тези за лични транспортни средства - с 8.6%. Повишението им се отразява не само пряко на потребителите, но и е фактор за повишението на цените в хранително-вкусовата промишленост като вдига транспортните разходи. Първоначалната причина за поскъпването на петрола беше решението на ОПЕК от ноември 2016 г. да ограничат предлаганото количество на международните пазари. През второто полугодие обаче темпът на растеж на течните горива се забави, а мястото зае природният газ, който пък от своя страна повиши цената на топлоенергия. Така газообразните горива, в която категория влиза газът, поскъпват с 9.9% през 2017 г., а топлоенергията - с 10.7%. Инфлацията в тази група е резултат от административното повишение на цената на природния газ.
Източник: Капитал (15.01.2018)
 
37,5 млн. лв. прибрали хотелите от нощувки 37,5 млн. лв. приходи от нощувки само през ноември са реализирали хотелите, показват данните на НСИ. Сумата се увеличава с 12,5% спрямо същия месец на 2016 г. Броят на нощувките във всички места за настаняване е малко над 711 хил., като се отчита ръст от 10,5 на сто. Най-голямо увеличение се наблюдава при местата за настаняване с 4 и 5 звезди. И през предпоследния месец от годината основните посетители на луксозните хотели са били предимно чужденци, а българите са отсядали предимно в тризвездни. Според НСИ през ноември 371,6 хил. души са спали в хотели, къщи за гости и вили. Броят им на годишна база се увеличава с 7,4 на сто. Сънародниците ни, нощували в местата за настаняване през ноември, са 270,8 хил. Чуждите граждани пък са били 100,8 хил., като 68,8% са ползвали хотели и са реализирали средно по 2,1 нощувки.
Източник: Монитор (15.01.2018)
 
Износът на България за ЕС нагоре 10,9% През периода януари - октомври 2017 г. износът на България за ЕС се увеличава с 10,9% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 28 769.3 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През октомври 2017 г. износът за ЕС нараства с 11.2 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 226.5 млн. лева. Вносът на България от ЕС през периода януари - октомври се увеличава с 10.9 на сто спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 30 838.7 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През октомври 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 560.6 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - октомври 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 069.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 183.5 млн. лева.
Източник: Монитор (15.01.2018)
 
Агенцията по заетостта отчете най-ниската безработица от 9 г. насам Средномесечното равнище на безработицата през 2017 година е 7,2 на сто. Това е най-ниската стойност за последните девет години, съобщават от Агенцията по заетостта. За последно безработицата е била по-ниска през 2008 г. За сравнение през 2016 г. средномесечното равнище на безработицата е било 8,7 на сто. Статистиката на Агенцията по заетостта показва, че през декември 2017 г. равнището на регистрираната безработица е 7.1 на сто. В сравнение със същия месец на 2016 г. равнището й се понижава значително - с 0,9 процентни пункта. Спрямо предходния месец ноември се отчита минимално нарастване на безработицата от 0,2 процентни пункта. В края на декември в бюрата по труда са били регистрирани 232 066. На годишна база броят им се е понижил с близо 29 000 души или с 11,1 на сто. Новорегистрираните безработни през декември са 26 348 . От тях 583 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и техните партньори от началото на годината достига 12 146 . Предоставяните услуги в бюрата по труда са насочени както към безработни , така и към заети, учащи и пенсионери. През месеца като търсещи работа лица са регистрирани общо 486 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 5 432. Месечните данни сочат, че на работа през декември са постъпили 12 681 души. Значителен е делът на устроените в реалната икономика - 90.7 на сто от общо постъпилите на работа. В резултат на изпълнение на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, през месеца в субсидирана заетост са включени общо 1 173 , в т.ч. 1 053 по схеми на ОП РЧР, 68 по мерки и 52 лица по програми. В отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила Агенцията по заетостта реализира обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, както и групови мероприятия за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда. Включените безработни в обучение през месеца наброяват 72 души, а завършилите са 230. В мероприятията за професионално ориентиране и активиране са участвали 10 010 безработни . На първичния пазар са заявени 7 674 работни места. Над две трети от местата са заявени от частния сектор (75.1 на сто). Най-много свободни работни места на първичния пазар в бюрата по труда са заявени от сферата на следните икономически дейности: преработващата промишленост (2 513); търговията (1 196); хотелиерството и ресторантьорството (646); административните и спомагателните дейности (515); държавното управление (512); образованието (395); транспорта, складирането и пощите (306) и други. Най-търсените професии по заявените работни места в бюрата по труда през декември са в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи и т.н.); квалифицираните работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; продавачите; операторите на стационарни машини и съоръжения; работниците в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорта; работниците по събиране на отпадъци и сродни на тях; преподавателите и др.
Източник: econ.bg (16.01.2018)
 
Безработицата стигна най-ниската стойност за последните 9 години 7,2% е средномесечното равнище на безработицата през 2017 г. Това е най-ниската стойност за последните 9 години. За последно безработицата е била по-ниска през 2008 г. За сравнение през 2016 г. средномесечното равнище на безработицата е било 8,7%. Статистиката на Агенцията по заетостта показва, че през декември 2017 г. равнището на регистрираната безработица е 7.1%. В сравнение със същия месец на 2016 г. равнището й се понижава значително – с 0,9 процентни пункта. Спрямо предходния месец ноември се отчита минимално нарастване на безработицата от 0,2 процентни пункта. В края на декември в бюрата по труда са били регистрирани 232 066. На годишна база броят им се е понижил с близо 29 000 души или с 11,1%. Новорегистрираните безработни през декември са 26 348 лица. От тях 583 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Броят на активираните от медиаторите и техните партньори от началото на годината достига 12 146 лица. Предоставяните услуги в бюрата по труда са насочени както към безработни лица, така и към заети, учащи и пенсионери. През месеца като търсещи работа лица са регистрирани общо 486 заети, учащи и пенсионери, с което броят им от началото на годината вече е 5 432. Месечните данни сочат, че на работа през декември са постъпили 12 681 лица. Значителен е делът на устроените в реалната икономика - 90.7% от общо постъпилите на работа. В резултат на изпълнение на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, през месеца в субсидирана заетост са включени общо 1 173 лица, в т.ч. 1 053 по схеми на ОП РЧР, 68 по мерки и 52 лица по програми. В отговор на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила Агенцията по заетостта реализира обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, както и групови мероприятия за професионално ориентиране и за активно поведение на пазара на труда. Включените безработни в обучение през месеца наброяват 72 лица, а завършилите са 230. В проведените мероприятия за професионално ориентиране и активиране са участвали 10 010 безработни лица. На първичния пазар са заявени 7 674 работни места. Над 2/3 от местата са заявени от частния сектор (75.1%). Най-много свободни работни места на първичния пазарв бюрата по труда са заявени от сферата на следните икономически дейности: преработващата промишленост (2 513); търговията (1 196); хотелиерството и ресторантьорството (646); административните и спомагателните дейности (515); държавното управление (512); образованието (395); транспорта, складирането и пощите (306) и други. Най-търсените професии по заявените работни места в бюрата по труда през декември са в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи и т.н.); квалифицираните работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; продавачите; операторите на стационарни машини и съоръжения; работниците в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорта; работниците по събиране на отпадъци и сродни на тях; преподавателите и др.
Източник: Банкеръ (16.01.2018)
 
Спад от 13,8% е регистриран у нас на продажбите на нови пътнически автомобили за месец декември миналата година, като сравнението е на годишна база. Това показват данните на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). През последния месец на 2017 г. в България са били продадени 3064 броя нови коли, а през декември предходната година те са били 3555 броя. За дванадесетте месеца на 2017 г. регистрираните нови автомобили в нашата страна обаче се увеличават с 18,5 на сто - до 31 244 броя, спрямо 26 370 броя за 2016 г. Продажбите на нови автомобили в ЕС се свиха през декември с 4,9% на годишна база, като ACEA посочи, че това понижение се дължи до голяма степен на факта, че през декември 2017 година е имало един работен ден по-малко спрямо последния месец на предходната година. ACEA отбелязва, че почти всички водещи автомобилни пазари в Европа са се представили по-слабо с изключение на Испания, където продажбите на нови коли са нараснали с 6,2%, докато понижение бележат в Германия - с 1%, във Франция - с 0,5%, и в Италия - с 3,2 на сто. Пазарът във Великобритания обаче се сви за девети пореден месец, отбелязвайки понижение с 14,4%, което е пореден знак за икономическите проблеми на Острова. През декември в ЕС са били регистрирани 1 088 498 нови автомобили спрямо 1 144 098, година по-рано, като понижението е с 4,9%. От водещите пазари на стария континент най-солиден ръст през периода януари - декември 2017 г. бележат продажбите в Италия - повишение със 7,9%, Испания - със 7,7%, Франция - с 4,7%, и Германия - с 2,7%, докато във Великобритания се отчита намаление с 5,7%.
Източник: Дума (18.01.2018)
 
Чуждите инвестиции отново движат БГ икономиката През последните две тримесечия генератор на икономически растеж на България отново стават инвестициите, а не само потреблението и износът. Инвестициите растат с 4,3% в реално изражение, показват данните на Националния статистически институт. В номинално изражение за последните девет месеца на 2017 г. има над 950 млн. лв. ръст в показателя брутообразуване в основен капитал. Това съобщи зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов вчера. Той отбеляза, че има добър поток от инвестиции и интерес към българската икономика. Министърът на икономиката Емил Караниколов пък обяви, че доверието на инвеститорите към страната ни се завръща Според него това е знак, че правителството води успешна политика. “Няма как новите инвеститори и тези, които разширяват инвестициите, да не се съобразят и с това, което правителството прави, а то е във връзка с борбата с корупцията, монополите и контрабандата“, допълни Караниколов, след като връчи сертификати за инвестиции клас А на три фирми. От началото на 2018 г. са издадени 10 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) с общ размер от близо 600 млн. лв. и планирани 877 нови работни места. В края на 2017 г. и началото на 2018 г. икономическото министерство е сключило договори за насърчаване на 7 сертифицирани проекта с общ размер на инвестициите 99.76 млн. лв. и 1905 нови работни места. Той подчерта, че един от финансовите стимули за настоящите и бъдещите инвеститори, е изграждането на инфраструктура. В тази връзка стана ясно, че в края на 2017 г. са сключени договори с инвеститорите и общините, в които се осъществяват сертифицираните инвестиционни проекти, като на общините Габрово и Девня и Белослав е предоставен ресурс от бюджета на министерството в общ размер на 3.94 млн. лв. По думите на Караниколов от всички сертифицирани проекти за миналата година, 31 са за общо 311.5 млн. лв. и около 5850 нови работни места, а 15 проекта се осъществяват във високотехнологични производства и услуги и са разпределени на територията на различни области в страната. За сравнение през 2016 г. са сертифицирани 24 проекта, а през 2015 г. само 12.
Източник: Монитор (19.01.2018)
 
България е седма в ЕС по ръст на цените на жилищата през 2017 г. С 9 на сто са поскъпнали жилищата у нас през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Това отрежда на България седма позиция в Европейския съюз по ръст на цените, показват данните на Евростат. Най-големи годишни увеличения на цените на жилищата са отчетени в Чехия (12.3%), Ирландия (12%), Португалия (10.4%), Унгария (10.2%), Холандия (10.2%) и Латвия (9.5%). Единствено в Италия цените на жилищата са паднали с 0.9%, сочат данните на Евростат. Средно за ЕС цените на жилищата са поскъпнали с 4.1 на сто през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Междувременно БНБ предупреди банките да внимават с отпускането на жилищни кредити, защото ръстът на цените на имотите крие опасности. В доклада си за състоянието на банковата система за третото тримесечие на 2017 г. централната банка съветва кредитните институции да бъдат по-консервативни при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост. Освен това БНБ предупреждава, че повишението на цените на недвижимите имоти няма да бъде вечно и банките не трябва да занижават изискванията си за здравословно съотношение между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. В края на миналата година в доклада си за прекомерните макроиконмически дисбаланси Европейската комисия също предупреди за риск на пазара на имоти, заради високата задлъжнялост на бизнеса и домакинствата. От най-голямата агенция за недвижими имоти у нас "Адрес" пък предупредиха за риск при сделките на зелено и вероятност някои от започнатите проекти да не бъдат завършени. Кредитирането е основния фактор за ръста на цените Агенциите за имоти отчетоха активен пазар в България през миналата година, движен основно от ниските лихви по ипотечните заеми, които в момента са между 3% и 4%. Кредитирането е бил основният фактор за поскъпването на жилищата у нас. Според данните на Агенцията по вписванията близо 65% от покупко-продажбите са извършени с помощта на външно финансиране. По-високата достъпност на парите в комбинация с растящите доходи на населението дадоха увереност на клиентите и те започнаха да търсят и по-голям процент съфинансиране, коментира Георги Павлов, изплнителен директор на "Адрес". В общия случай ипотеката покрива между 50% и 80% от стойността на имота, показват данните на "Адрес". Този показател се променя най-динамично на годишна база – увеличава се двойно спрямо миналата година и вече достига 18% от всички сделки. Значително намаляват сделките с банково участие до 30% - през 2017 г. делът им се е стопил над 3 пъти и вече представляват едва 3%. Най-голям дял банково финансиране – 80% - 100% имат 14% от покупко-продажбите през годината. "През предходната 2016 г. купувачите предпочитаха да влагат спестени средства, за инвестирането на които не виждат по-добра алтернатива. Затова външното финансиране беше под 50% от цената на сделката", посочи Павлов. Според него въпреки по-голямото участие на банките през изминалата година, българите все още остават по-скоро предпазливи при тегленето на кредит. "Делът на клиентите, които търсят или очакват да получат 100% банково финансиране е относително малък и не бива да се сравнява с годините преди кризата, когато и банките, и купувачите поемаха по-голям риск", каза Павлов. "През 2018 г. очакваме действията на ЕЦБ за постепенно затягане на паричната политика, което може да доведе до леко покачване на лихвите. Цените на имотите у нас ще спаднат и така пазарът ще се регулира", коментира още Георги Павлов. Според него, ако лихвените равнища се запазят ниски, недостигът на жилища ще продължи, а с него и покачването на цените. Според главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов безпрецедентно ниските лихви и увеличението на заетостта и доходите през последните две години са довели до засилено търсене на ипотечни кредити от домакинствата, изпреварващо кредитирането на корпоративния сектор. "Тази тенденция ще продължи и през 2018 г., очаква се около 9% ръст на ипотечното кредитиране", смята Кристофор Павлов. Според него обаче падането на лихвите ще се забави. Цените в София София остава най-големият пазар, като средно цените на апартаментите са поскъпнали с 6.3 на сто през 2017 г., показват данните на "Адрес". От "Имотека" отчетоха увеличение до 10%, а от "Българиан пропертис" – между 10 и 15 на сто. Данните на "Адрес" показват най-значително покачване в кварталите "Младост", "Изток", "Изгрев" и "Иван Вазов". В "Гео Милев" също се наблюдава по-голямо поскъпване и районът става все по-привлекателен за покупка на имот. С това се обособява една по-широка зона на предпочитаните квартали в източната част на София, допълват експертите. Ръстът на цените в "Младост" се обуславя от няколко фактора. Кварталът се приема като разумен избор за средната класа на София. Има изградена инфраструктура и е в близост до два от големите бизнес района. Интересът към района е традиционно стабилен през последните няколко години. Политическите промени в управлението на ниво район показаха за първи път в историята на града, силата на гражданската позиция. Провокирана заради протестите дискусия доведе до поредица от лавинообразни действия от страна на всички участници на пазара. "Свикнали сме кръгът на заинтересованите страни в инвестиционния процес да се свежда до – предприемачи – община – купувачи. През 2016 и 2017 г. в София видяхме към тази група да се присъединява и обществото. На пръв поглед външни лица, които поради своята заинтересованост се превръщат в активни участници в процеса и влияят на инвестиционни решения", коментира Павлов. "Тези граждани проявиха воля да решават заедно с властта бъдещето на квартала, в който живеят и да изискват от останалите да се съобразяват с исканията им", допълни той. Освен че трябваше да се съобразят с гражданските движения, инвеститорите бяха поставени пред още един важен избор – в кой ценови сегмент да се позиционират. Към момента инвеститорите масово избират строителство в по-високия ценови сегмент - над 1200 евро/кв. м. Повлияни от активния пазар и позитивните обществени нагласи, някои от предприемачите отново се изкушават да инвестират в парцели свръх възможностите си, смятат от "Адрес". "Ситуацията, в която се намираме в момента, създава реален риск част от започнатите проекти да не бъдат завършени и купувачите трябва да го имат предвид. Съветвам ги да проучват инвеститорите много внимателно, да търсят защитни механизми и преди всичко да избират предприемачи, които не се нуждаят от сериозно авансово плащане. Само по себе си това изискване е сигнал за повишено внимание", коментира още Павлов Най-търсени са двустайни и тристайни апартаменти Най-голямо е търсенето на двустайни и тристайни жилища, като сделките с тях са съответно 38% и 35% от всички сключени през 2017 г. На трето място за най-предпочитани имоти се нареждат гаражите и едностайните апартаменти – всеки с дял от 6%, показват данните на "Адрес". "Пазарът на гаражи се оформя от няколко години насам и ще продължава да расте. Данните ни показват, че осигуреното паркиране е от голямо значение за клиентите, особено в по-гъсто населените райони на София. Затова търсенето на гаражи е силно, а вече много от сделките за жилище са придружени с покупка на гараж или паркомясто в района", коментира Павлов. Най-много сделки са сключени в ценовия сегмент от 50 000 до 70 000 евро, следвани от сегмента 70 000 - 100 000 евро, като формират съответно 30% и 24% от всички сделки за 2017 г. Малък ръст има и при покупките за над 100 000 евро – на годишна база техният процент е 19%. Спад има единствено при сделките в ниския ценови сегмент. Почти наполовина са се понижили покупките на стойност под 30 000 евро – за 2017 г. делът им е едва 5%. Активността на пазара през 2017 г. се вижда и в кратките срокове, необходими за покупка. Близо 60% от купувачите сключват сделки в рамките на един месец. Времето за продажба обаче не може да се обособи за конкретен период от време. Най-много сделки са осъществени в срок от 1 до 3 месеца след обявяване на офертата – общо делът им надхвърля 55%. Макар значително да намаляват жилищата, които престояват на пазара между 6 и 12 месеца, все още има имоти, реализирани година след пускането им на пазара – близо 20%. "Дългият престой може да се обясни с надценяването на имотите от страна на продавачите. Немалка част от тях все още не искат да приемат, че ръстът в цените на имотите, който отчитаме като среден, може и да не се отнася до тяхното жилище. Ако държат на по-високата цена, обикновено се налага да изчакат и в един момент да отстъпят", пояснява Георги Павлов. Близо 30% от сделките през годината са сключени след отстъпки между 1000 и 5000 евро, сочи докладът на "Адрес". Предоговарянията за суми между 10 000 и 20 000 евро са нараснали двойно спрямо 2016 г. Макар и като по-малък процент, присъстват и продажбите с отстъпки за над 20 000 евро – 3%. Пазарът в провинцията Раздвижването на жилищния пазар бе характерно не само за София, но и за останалите големи градове, показват данните на "Адрес". За първите девет месеца на 2017 г. в страната са издадени разрешителни за строеж на почти 18 000 жилищни единици, което е над 37% увеличение спрямо същия период на 2016 г. Средното покачване на цените е около 6%. По-активният икономически живот във Варна през изминалата година даде своето отражение - ръстът на сделките е над 10%. Част от това повишение се дължи на покупко-продажби от чужди граждани, но и вътрешната миграция към Варна също оказва натиск. Друг фактор за по-сериозната динамика е ограниченото предлагане в периода 2010 - 2015 г. В другия голям морски град Бургас също имаше висока активност на купувачите и ръст на сключените сделки. Интересът за покупка се оказа по-голям от предложения брой имоти за продажба, заради което покачването на цените от 2016 г. се запазва. С развитието на инфраструктурата в периферията на града, непредпочитани доскоро квартали стават привлекателни за купувачите и цените на имотите в тях достигнаха средните за града, показват данните на "Адрес". Пловдив се позиционира все повече като алтернативна на столицата бизнес дестинация. Увеличават се жителите от Северна и Южна България, които избират да работят и да се установят в града. Пловдив се радва на голям интерес и от чужденците, налагайки се като предпочитано място за купуване на имоти от чужди граждани.
Източник: Медия Пул (19.01.2018)
 
Ръст на цените на имоти в ЕС и в България Цените на жилищата в ЕС нараснаха през третото тримесечие на 2017 година с най-солидно темпо от 10 г. насам. В България растежът е двойно по-голям. Подобно добро ценово развитие би трябвало да накара притежателите на жилища да се почувстват по-богати, което да развърже техните кесии (да повиши харчовете им) и да окаже допълнителна подкрепа за икономическия растеж на Стария континент, съобщава БНР. Според европейската статистика цените на жилищата в еврозоната са нараснали през трите месеца до края на септември 2017 година с 1,7% спрямо второто тримесечие и с 4,1% спрямо година по-рано, като това представлява тяхно най-солидно повишение на годишна база от третото тримесечие на 2007 година насам – около година преди глобалната финансова криза, чийто старт беше даден с фалита на американската банка Lehman Brothers през есента на 2008 година. В рамките на целия ЕС жилищните цени се повишиха за посочения период с 1,7% на тримесечна база и с 4,6% спрямо второто тримесечие на 2016 година, отбелязвайки най-здрав годишен ценови растеж от края на 2007 година. Данните на Евростат отреждат на България място в челната шестица, тъй като цените на жилищата в нашата страна нарастват през третото тримесечие на 2017 спрямо година по-рано с цели 9,0%, изпреварени единствено от тези в Чешката република (скок на цените с 12,3%), Ирландия (с 12,0%), Португалия (с 10,4%), Унгария (с 10,2%) и Холандия (също с 10,2%). В същото време спад при цените на жилища на годишна база е отчетен единствено в Италия (понижение с 0,9%). Цените на жилища в България се повишават през третото тримесечие на 2017 година с 2,0% спрямо предходното тримесечие, когато те се повишиха с 2,4%. За последно жилищните цени в нашата страна се понижиха на тримесечна база преди повече от две години – през третото тримесечие на 2015-а, когато те се понижиха с 0,5 на сто. В същото време индексът на жилищните цени в България нарасна на годишна база през периода юли - септември на 2017-а година с 9,0% след растеж с 8,6% през второто тримесечие. По този начин те се изравниха с темпото на растеж от първото тримесечие на миналата година, като това представлява най-силно нарастване на цените на жилища в нашата страна от края на 2008-а година насам.
Източник: econ.bg (19.01.2018)
 
Oтчeтoxa инвecтиции зa 700 млн. лв. и 2700 нoви paбoтни мecтa Oт нaчaлoтo нa 2018 г. ca издaдeни 10 cepтифи?aтa пo Зa?oнa зa нacъpчaвaнe нa инвecтициитe (ЗHИ) c oбщ paзмep oт близo 600 млн. лв. и плaниpaни 877 нoви paбoтни мecтa. B ?paя нa 2017 г. и нaчaлoтo нa 2018 г. Mиниcтepcтвoтo нa и?oнoми?aтa c?лючи дoгoвopи зa нacъpчaвaнe нa 7 cepтифициpaни пpoe?тa пo ЗHИ c oбщ paзмep нa инвecтициитe 99.76 млн. лв. и 1905 нoви paбoтни мecтa. Toвa зaяви миниcтъpът нa и?oнoми?aтa Eмил Kapaни?oлoв пo вpeмe нa бpифинг, нa ?oйтo пpиcъcтвaxa зaм.-миниcтpитe нa и?oнoми?aтa Лъчeзap Бopиcoв и Aлe?caндъp Maнoлeв, ?a?тo и изпълнитeлният диpe?тop нa Бългapc?aтa aгeнция зa инвecтиции Cтaмeн Янeв.
Източник: econ.bg (22.01.2018)
 
Поевтиняват плодове и зеленчуци Цените на плодовете и зеленчуците намаляват от началото на 2018 г., показват данни на Държавната комисия за стокови борси и тържища (ДКСБТ). От бюлетина на комисията се разбира, че индексът на цените на едро се е понижил до ниво от 1,486 пункта в изминалата седмица спрямо 1,499 пункта преди това. За сравнение в началото на година нивото на индекса е било 1,488 пункта. От данните става ясно, че цените на храните нямат ясна тенденция от 1 януари насам. За спадът на индекса допринасят например ябълките, чиито цени на едро намаляват със 7,4%. С около 1% падат и цените на цитрусите - портокалите и мандарините. Зелената салата също е намалила цената си - с 5,1%. Краставиците обаче са поскъпнали с 3,3%, а морковите - с почти 3 на сто. Спад в цените се отчита и при повечето млечни продукти. Такъв се наблюдава най-вече при маслото - с 1,7%. Киселото мляко е с 1,2% по-евтино, а сиренето с 0,2%. Кашкавалът обаче е поскъпнал с 1,3%. Същото се отнася и за захарта, чиято цена през изминалата седмица се е покачила с 1,8%.
Източник: 24 часа (22.01.2018)
 
1/3 от бизнеса ползва социални медии 34% от компаниите в България използват поне една социална медия. Това показват данни на Евростат за 2017 г. Страната ни се нарежда на една от последните позиции в класцията. След нас са единствено Латвия и Полша, където съответно 30% и 27% от бизнеса се възползват от предимствата на социалните медии. Те са използвани най-много от компаниите в Малта или по-точно от 75% от тях. С 68% второто място си поделят Дания, Ирландия и Холандия. Средно за Европейския съюз делът на фирмите с участие в поне една социална медия е 47%. Това е голям ръст спрямо 2013 г., когато под една трета от всички компании са ползвали тези услуги. Компаниите включват социалните медии като част от стратегията си за интегриране на информацията и комуникационните технологии в бизнеса си. Чрез тях те формират имиджа си или развиват маркетинг стратегии, събират мнения на клиенти, осъществяват комуникация със служителите си или хора извън фирмата. Социалните медии включват социални мрежи, блогове, сайтове за споделяне на мултимедийно съдържание. Сред най-често използваните платформи са фейсбук и линкдин.
Източник: 24 часа (22.01.2018)
 
Ръстът на приходите от акциз надвишава ръста на брутния вътрешен продукт По данни от информационните системи на Агенция „Митници“ приходите от акциз, събрани през 2012 г. (годината предшестваща внедряването на БАЦИС) са в размер на 4 047.8 млн. лева. В рамките на почти пет годишния период от експлоатацията на БАЦИС, администрираните от Агенция „Митници“ приходи от акциз са нараснали с близо 23.1% като за 2017 г. техният размер е 4 984.5 млн. лева (касово изпълнение), почти 929.0 млн. лева в повече от събраните през 2012 година. Около 274.0 млн. лева от ръста на приходите от акциз се дължи на ефекта от ръста в минималните нива на облагане за цигарите (от 148.0 лв./1000 къса през 2012 г. до 168.0 лв./1000 къса през 2017 г.). Ръстът на приходите от акциз надвишава ръста на брутния вътрешен продукт (19.0% по текущи цени) за периода 2012 г.- 2017 г., както и ръста на общото потребление в страната по текущи цени (основни макроикономически индикатори), който за периода 2012 г.- 2017 г. е 13.1%. Приходите от акциз към края на 2017 г. увеличават своето тегло и като дял от БВП спрямо 2012 г. с 0.2% (от 4.9% през 2012 г. на 5.1% през 2016 г.), и като дял от общото годишно потребление- с 0.5% (от 6.1% през 2012 г. до 6.6% през 2017 г.). Динамиката на приходите от акциз през изследвания период превъзхожда и друг основен макроикономически индикатор- изменението на физическите обеми на потреблението в страната. Индекса на физическите обеми на потреблението в края на 2017 г. нараства с 10.1% на фона на ръст от 23.1% в приходите от акциз спрямо базовата 2012 година. При очакван ръст в размер на 10.1% на физическия обем на потреблението към края на 2017 г. спрямо базовата 2012 г. (по предоставената от Министерство на финансите макроикономическа прогноза), ръстът в освободените за потребление количества акцизни стоки през сравнявания период, за които е заплатен акциз (с приложена ставка различна от нула лева) е, както следва: за цигари - 18.5%; за тютюн за пушене - 136.9%; за газьол и керосин - 24.9%; за втечнен нефтен газ - 22.4%; за високоалкохолни напитки - 14.6%. Показателни за ролята на БАЦИС са и данните за приходите от акциз за горива в периода от внедряването на системата в реална експлоатация до края на 2017 година. Събраните приходи от акциз за горива през 2012 г. (годината предшестваща внедряването на БАЦИС) са в размер на 1 927.3 млн. лева. С изключение на 2014 г., през всяка от годините след 2012 г. се отчита ръст на приходите от акциз за горива като в края на 2017 г. този ръст спрямо базовата 2012 г. е 17.9%. Темповете на нарастване на приходите от акциз за горива по години са съответно: 2013 г./2012 г. ръст от 0.3%; 2014 г./2013 г. спад от 1.1%; 2015 г./2014 г. ръст от 8.6%; 2016 г./2015 г. ръст от 4.2%; 2017 г./2016 г. ръст от 5.0%. Разликата между събраните приходи за горива през 2017 г. и 2012 г. е над 345.5 млн. лева. Разликата в количествата освободен за потребление газьол и керосин, за които е заплатен акциз (с приложена ставка различна от нула лева) през 2017 г. и 2012 г. е 598 923 хил. литра (2 406 336 хил. литра през 2012 г., 3 005 260 хил. литра през 2017 г.). Разликата в количествата освободен за потребление бензин през 2017 г. и 2012 г. е 6 229 хил. литра. Разликата в количествата освободен за потребление втечнен нефтен газ през 2017 г. и 2012 г. е 82 594 хил. килограма.
Източник: econ.bg (23.01.2018)
 
Чуждите туристи в България се увеличават, но българските намаляват Нощувките на чуждестранни туристи в България се увеличават с почти 6% през миналата година, но на българите в страната намаляват с приблизително 2%, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Общо нощувките на чужденци и граждани в България се увеличават с 3,1% средно до 26 млн. Чужденци са осъществили 17,1 млн. нощувки от тях спрямо 16,1 млн. през предходната 2016 г. Нощувките на български туристи в страната са малко под 9 млн. при малко над 9 млн. година по-рано, показва европейската статистика. Т.е. две трети от туристическите нощувки в страната ни се реализират от чужденци. В рамките на ЕС този дял е по-висок в Малта – 96%, Кипър – 95%, Люксембург – 90%, Хърватия – 93%, Гърция – 80%, Австрия – 71%, и е съизмерим с Латвия – 69%, Португалия – 68%, Испания – 65%, Словения – 67%. Най-нисък е делът на чуждестранните туристи в Румъния и Полша – по 20%, Германия – 21%, и Швеция – 25%. През миналата година в рамките на ЕС туристическите нощувки се увеличават с 5,1% в сравнение с 2016 г. до над 3,2 млрд. Основен двигател на растежа са посещенията на чуждестранни туристи. Лидер на туристическия пазар остава Испания с 471 млн. нощувки, което е с 3,6% повече на годишна база. Следват Франция с 431 млн. нощувки (повече с 6,6%), Италия с 425 млн. (повече с 5,4%) и Германия с 400 млн. (увеличение с 2,7%). Най-силен ръст на нощувките на туристи през миналата година се отчита в Латвия – 12%, следвана от Словения с 11,3%, Хърватия с 10,6%, Португалия с 8%, Чехия със 7,7% и Кипър със 7,3%. Единствено в Люксембург се отчита спад на туристическите нощувки – с 1% през 2017 г. спрямо 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (25.01.2018)
 
България остава трета в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП към края на септември 2017 г. България запазва третата си позиция в Европейския съюз (ЕС) по най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2017 г., показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Страната ни е и сред държавите, които отчитат най-голям спад на дълга в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Българският дълг възлиза на малко над 25 млрд. лева към края на септември 2017 г., което е 25,6% от БВП. На първо място по нисък дълг спрямо икономиката е Естония с 8,9%, следвана от Люксембург с 23,4%. През третото тримесечие на миналата година спрямо второто българският дълг намалява с 2,1 процентни пункта. Лидер по спад е Чехия с 4,3 процентни пункта, следвана от Кипър и Литва със съответно 2,9 процентни пункта и 2,3 процентни пункта. На годишна база дългът на България се понижава с 2,8 процентни пункта спрямо средно за ЕС ниво от 0,4 процентни пункта. Лидер е Кипър със спад от 7%. За една година само във Франция и Белгия се отчита увеличаване на държавния дълг. В останалите страни се наблюдават спадове или стабилни нива. Същевременно Евростат отчита стабилни нива на бюджетния дефицит в еврозоната и ЕС през третото тримесечие спрямо второто на 2017 г. – съответно 0,3% и 0,6%. На годишна база обаче дефицитът на страните от валутния блок се свива над три пъти, а в ЕС – двойно, сочи статистиката. България остава трета в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП към края на септември 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (25.01.2018)
 
По ОПИК 1500 компании са разделили 600 млн. лв. Процентът на обявените средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), спрямо общия й бюджет, надхвърля 75 на сто или близо 1.9 млрд. лв. Към днешна дата общият размер на разплатените средства по ОПИК надхвърлят 588 млн. лв. Разчетите показват, че вече около 1500 компании са се възползвали от финансирането по програмата, а ако запазим това темпо до края на програмния период се надяваме да обхванем около 3 хил. предприятия. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата за ефективно използване на ресурсите е близо 72 млн. лв. Министерството на икономиката очаква средствата да са достатъчни за финансирането на над 70 проектни предложения в трите категории - микро, малки и средни предприятия.
Източник: Монитор (26.01.2018)
 
Трети сме сред държавите в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП България запазва третата си позиция в Европейския съюз (ЕС) сред държавите с най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2017 г., показват данните на "Евростат". Страната ни е и сред държавите, които отчитат най-голям спад на дълга в сравнение с второто тримесечие на миналата година. Българският дълг възлиза на малко над 25 млрд. лева към края на септември 2017 г., което е 25,6% от БВП. На първо място по нисък дълг спрямо икономиката е Естония с 8,9%, следвана от Люксембург с 23,4%. През третото тримесечие на миналата година спрямо второто българският дълг намалява с 2,1 процентни пункта. Лидер по спад е Чехия с 4,3 процентни пункта, следвана от Кипър и Литва със съответно 2,9 процентни пункта и 2,3 процентни пункта. На годишна база дългът на България се понижава с 2,8 процентни пункта спрямо средно за ЕС ниво от 0,4 процентни пункта. Лидер е Кипър със спад от 7%. За една година само във Франция и Белгия се отчита увеличаване на държавния дълг. В останалите страни се наблюдават спадове или стабилни нива.
Източник: econ.bg (29.01.2018)
 
През 2018 г. отново ще има субсидирана заетост, а не квалификация И през 2018 г. държавата ще действа на пазара на труда най-вече чрез субсидирана заетост, пише в анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Националният план за действие по заетостта за 2018 г. предвижда временна заетост за 18 хил. души и обучение на 11 хиляди – всичко за 73 млн. лева. Спрямо миналата година общата сума е същата, пише анализаторът. Структурата на разходите също е подобна - 77% (56 млн. лв.) от парите ще бъдат похарчени за програми за директно създаване на заетост, 5% (4 млн. лв.) за обучителни програми, а останалите – за комбинирани. Интересно е, че трите най-големи програми, въпреки че са замислени да осигуряват и обучения (ясно видимо от от имената на двете от тях), ще създават само субсидирана заетост и през 2018 година. Това са „Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания” (9 млн. лв.), „Регионални програми за заетост” (8 млн. лв.) и „Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица” (7 млн. лв.), които ще създадат временна заетост на близо 6 хиляди души и ще обучат и квалифицират точно 0 души. Най-много средства за обучения пък са по линия на програмите със социалните партньори (синдикати и работодателски организации) – 10 млн. лв. за обучение на близо 8 хил. души и заетост на 3 хиляди. Проблемът е, че макар пазарът на труда в страната да се развива добре, а заетостта да отбеляза рекорд през 2017 г., държавата продължава да субсидира заетост, която не само се е доказала като неефективна, краткосрочна и скъпа мярка, но и обхваща много малка част от безработните. Дори Министерството на труда откри при първия си и единствен анализ на програмите, че те не водят до дългосрочна реализация на пазара на труда, а само временно създават заетост, която не води до повишаване на конкурентоспособността на участващите и след края на програмите те отново са безработни... до следващата програма. Достатъчно е и да се погледне картината в ЕС - 75% от средствата за активна политика на пазара на труда в България са за директно създаване на заетост (субсидирана заетост), а в ЕС този дял е 18% по последни данни от 2015 година. За обучения в България пък се отделят 12% от средствата при 41% в ЕС. Същевременно ученето през целия живот в България е трагично – 2,2% от населението на възраст 25-64 г. участва в този процес при 10,8% в ЕС за 2016 година, а липсата кадри е все по-осезаема. Недостигът на подходяща работна ръка в индустрията в България е над двойно по-висок от този в ЕС и достига нов рекорд през четвъртото тримесечие на 2017 г. – 38,6% от предприятията не могат да намерят кадри при средно 17% за ЕС. Всичко това показва, че политиките на пазара на труда в България и тази година няма да следват добрите световни и европейски практики. Отново ще залагат на субсидирана заетост, харчене и отчитане на много пари и създаване на зависимости на най-уязвимите групи без шансовете им за реализация в реалния сектор да се повишават.
Източник: Инвестор.БГ (29.01.2018)
 
Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2017 г. са 459.2 хиляди - с 15.6% повече от регистрираните през същия месец на 2016 г. Най-често българите пътуват към Турция - 18.6%, Сърбия - 17.3%, Гърция - 14.7%, сочат данните на националната статистика. За същия период посещенията на чужденци в България са 596.1 хил. - с 12.2% повече в сравнение с декември 2016 г. Наблюдава се ръст на посещенията от граждани от Европейския съюз, Италия, Германия. Най-чести гости през декември 2017 г. са били румънски, гръцки и турски граждани - основно с цел гостуване, обучение и посещаване на културни и спортни мероприятия.
Източник: Сега (30.01.2018)
 
Рекорден брой чужди туристи са посетили България през декември И последният месец на 2017 г. счупи рекорда за брой туристи, посетили България - общо 209 хил. чужденци са дошли в страната с цел почивка или екскурзия, с 9.4% повече от рекордната за месеца 2008 г., се вижда от данните на Националния статистически институт (НСИ), оповестени днес. Превишение е отчетено във всеки от месеците през годината. Туристите от държави от Европейския съюз са 29% от всички или близо 61 хил. Над половината туристи са от европейските държави, нечленове на ЕС - 117 хил. души. Сред страните извън Европа България се ползва с най-голяма популярност от израелските туристи - общо 10 хил. за месеца. Запазва се традицията най-много гости да идват от съседни държави. Водеща е Македония, откъдето са пристигнали 39 хил. туристи, следвана от Турция - 36 хил. и Сърбия - 29 хил. За десетилетие България е загубила голям брой туристи от страни от ЕС, които компенсира с трети пазари.
Източник: econ.bg (30.01.2018)
 
Над 8,8 млн. чуждестранни туристи са посетили България през 2017 г. Общо 8,882 млн. чуждестранни туристи са посетили България през 2017 г., като през 2016 г. те са били 8,251 млн. души. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2017 г., цитирани от Министерството на туризма. Отчетеният ръст за една година е от 7,6 на сто. През тази година целта ни е чуждите туристи да достигнат 10 млн. души, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Десетте водещи пазара за чуждестранни гости също бележат ръстове. На първо място е Гърция, като посетителите от южната ни съседка през миналата година са били 1,157 млн. и са с 8,5 на сто повече спрямо година по-рано. Над 1,139 млн. румънски туристи са посетили България миналата година. Така Румъния се нарежда на второ място сред водещите пазари, а увеличението, което се отчита, е почти 4%. Германия, Турция и Русия заемат съответно трето, четвърто и пето място сред топ пазарите. Останалите държави, които се нареждат сред 10-те топ пазара, са Македония, Сърбия, Полша, Великобритания и Украйна. Страните от Европейския съюз (ЕС) продължават да са важен пазар. През миналата година повече от 61% или 5,45 млн. туристически посещения са реализирани именно от държавите от ЕС. Ръстът, който се отчита спрямо година по-рано, е 8,2%. Тя припомня, че по данни на БНБ за периода януари-ноември миналата година постъпленията се увеличават с 9,1% и са в размер на 6,6 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2018)
 
Продажбите на имоти в страната замряха, само в София с ръст В София през 2017 г. са вписани 9411 имотни продажби при 8428 за същия период на 2016 г., което е ръст от 11.7% на годишна база, според данните на Агенцията по вписванията за последното тримесечие на миналата година. За цялата 2017 г. в столицата са вписани 28 175 продажби при 26 480 през 2016-а, което показва годишен ръст на продажбите в София в размер на 6.4%. Данните сочат още, че има лек спад в темпа на нарастване на продажбите на имоти в София, който беше над 8% за 2015 и 2016 г., но това вероятно се дължи на големия дял ново строителство, сделките с което ще бъдат приключени и вписани на по-късен етап. София е най-голям и е един от най-бързо растящите пазари. Като цяло страната бележи спад с - 6.2%, а продажбите в областните градове общо също спадат с - 3.4%. Новото строителство продължава да съставлява над 60% от продажбите в София по данни на един от най-големите брокери на пазара. Данните на НСИ за издадените нови разрешителни за строеж показват, че през 3-ото тримесечие на 2017 г. са издадени 262 нови разрешителни, което е най-високото им тримесечно ниво от близо 10 години насам. В края на годината най-много закупените жилища – 60%, са двустайни апартаменти, като наличностите на двустайни апартаменти в сградите ново строителство се изчерпват най-бързо. 30% от закупените жилища са тристайни, 4-стайните и многостайните са с най-нисък дял – 10%. Данните на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Propertiеs сочат, че през 4-ото тримесечие на 2017 г. растежът на цените в София се е възобновил и средната цена на жилищата в София се покачва до 1095 евро/кв.м. от 1060 евро/кв.м. през двете предходни тримесечия. Средната покупна цена на жилищата в София е 98 780 евро.
Източник: Монитор (31.01.2018)
 
Заводските цени растат с 4% през декември Общият индекс на цените на производител през декември 2017 г. нараства с 4.1% в сравнение със същия месец на 2016 година, показват данните на НСИ. Увеличение на цените е отчетено при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.1%, добивната промишленост - със 7.9%, и преработващата промишленост - с 2%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.3%, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4%, а намаление е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 3.5%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 2.8%. Данните на статистиката сочат, че цените на вътрешния пазара нарастват на годишна база повече от тези на външния. През декември те се повишават с 5.1% спрямо декември 2016 г. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.1%, в добивната промишленост - с 4.2%, и в преработващата промишленост - с 2.2%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември 2016 г. са отчетени при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.3%, производството на химични продукти - с 4.5%, и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3.4%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.6%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 0.3%. Спрямо ноември общият индекс на цените остава на същото ниво. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 4.6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0.4%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2%, както и при производството, некласифицирано другаде - с 0.4%, а увеличение е отчетено при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.6%, както и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване и при производството на химични продукти - по 0.5%. Цените на международния пазар през декември 2017 г. нарастват с 2.3% в сравнение със същия месец на 2016 година. В преработващата промишленост увеличението на цените е с 1.7%. По-високи цени са отчетени при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 14.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.7%, и производството на изделия от каучук и пластмаси - със 7%. Намаление на цените се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 4.7%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 4%. Спрямо ноември цените спадат с 0.2% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост е отчетен спад на цените с 0.9%. По-съществено намаление е отчетено при производството на основни метали - с 2.4%, при производството на мебели - с 1.9%, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.5%, а увеличение се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.1%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.6%.
Източник: econ.bg (31.01.2018)
 
Безработицата у нас по-ниска от средната за ЕС и през декември Безработицата в България през декември 2017 година се понижи до 6,1%, след нейната стабилизация на ниво от 6,2% през предходните три месеца на годината, показват данни на Евростат. Това е най-ниската безработица в нашата страна от февруари 2009 година насам. България е една от 15-те страни-членки на ЕС с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През декември 2017 година общо 209 хиляди българи са били без работа спрямо 210 хиляди месец по-рано и 217 хиляди безработни през декември 2016 година. Нивото на младежката безработица в нашата страна се понижи през декември до 12,3% от 12,4% през ноември и спрямо 14,9% година по-рано, като за пети пореден месец общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 24 хиляди безработни и в края на 2016 година. През декември 2017 година безработицата в Европейския съюз (ЕС) остана в ноемврийското дъно от 7,3% (най-ниско ниво от октомври 2008 година) и под нивото от 8,2%, достигнато през декември 2016 година. Безработицата в еврозоната остана за втори пореден месец на ниво от 8,7% през декември (най-ниска безработица от януари 2009 година) и под нейното ниво от 9,7% година по-рано. Според европейската статистика общо 17,961 млн. европейци, от които 14,137 милиона от еврозоната, са били без работа през последния месец на миналата година, като спрямо ноември е отчетено понижение на безработните в ЕС със 165 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи в рамките на месец със 134 хиляди. Спрямо декември 2016 година общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 2,066 милиона, от които 1,536 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през декември 2017 година е регистрирана в Чешката република (2,3%), следвана от Германия (3,6%) и Малта (3,6%), докато най-висока остана безработицата в Гърция ( 20,7%, според данни за октомври 2017 година) и в Испания (16,4%). През миналия месец общо 3,654 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 16,1%), като това представлява понижение на младежката безработица с 411 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 18%.
Източник: econ.bg (01.02.2018)
 
България е на 47-мо място сред демокрациите по света България се нарежда на 47-мо място с общ резултат от 7,03 пункта в Индекса на демокрацията на The Economist Intelligence Unit (EIU) за 2017 година. В челната тройка са три европейски държави - Норвегия, Исландия и Швеция, а след нас се нареждат Полша (53), Унгария (56), Хърватия (58) и Румъния (64). От класацията е видно, че страната ни получава най-много точки по отношение на демократичността в изборния процес и политическия плурализъм (9,17), но политическата ни култура е оценена с едва 4,38 пункта. По отношение на "граждански свободи" оценката също е висока - 7,94 пункта, а работата на правителството получава едва 6,43 пункта през 2017 година. За сравнение - най-демократичната страна в света - Норвегия, има общ резултат от 9,87 пункта, с по 10 пункта в секторите за "Изборен процес и плурализъм", "Политическа култура" и "Участие в политиката". С 9,64 пункта се оценява работата на правителството, а с 9,71 пункта - "гражданските свободи". Държавите от Източна Европа като цяло нямат изцяло демократичен режим. Страни като Унгария, Полша, Чехия и Словения не успяват да създадат демократична политическа култура или да окуражат широко участие в политиката. Днес страните от Централна и Източна Европа са по-скоро недемократични, като в много страни от региона има хибридни системи или направо авторитарни режими (16 държави от региона), сочат наблюденията на EIU. В почти всички държави има загуба на доверието в управлението и политическите партии. Очакванията са влошаване, може би с изключение на България, посочват още анализаторите. Предпоставки за проблеми се виждат най-вече в Полша, Сърбия и Румъния. Анализите на експертите показват цялостно влошаване на демокрацията по света - стойността на индекса намалява от 5,52 пункта през 2016 година на 5,48 пункта, като ситуацията в 89 държави се определя като по-лоша, а в 27 държави се отчита подобрение. Демокрацията по света е в най-лошия си период от годините на тежката финансова криза в периода 2010 - 2011 година, отбелязват още от EIU. Всъщност данните показват, че единствено в Северна Америка (САЩ и Канада) ситуацията се запазва, а в останалите места по света има влошаване на демокрацията. Регионът на Азия и Австралия е най-зле представящия се в класацията през миналата година. 76 от 167-те държави в индекса се квалифицират като демократични. "Изцяло демократични" са 19. Така 49,3% от хората по света живеят в "някаква форма на демокрация", а едва 4,5% - в "пълна демокрация". За сравнение през 2015 година в изцяло демократичен режим са живели 8,9% от населението по света. Към една трета от световното население живее в авторитарен режим, основна част от тях в Китай.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2018)
 
България е сред страните в ЕС, в които се плащат най-високи екологични данъци България е сред първите пет страни в Европейския съюз, в които се плащат най-високи екологични данъци в общността, показват данни от анализ на Евростат за дела на екологичните данъци в общите държавни приходи от данъци и социални вноски през 2016 г., предаде БТА Екологичните данъци в страната съставляват дял от 9.6 на сто в общите приходи от данъци и социални вноски през 2016 г. при среден показател за ЕС от 6.3 на сто. Освен това събраните екоданъци в България през 2016 г. са били в размер на 1,334 млрд. евро. За сравнение - през 2007 г., когато страната става пълноправен член на ЕС, размерът на събираните екоданъци е бил около 1 млрд. евро, това е увеличение за 10 години от 334 млн. евро, показват данните на Евростат. За страната най-голям дял от събраните екологични данъци се пада на таксите върху енергията (включително горивата за транспорт) - около 75 на сто, като останалите сегменти са приблизително - 20 на сто от данъци върху транспорта (без горивата) и около 5 на сто такси от замърсяването на околната среда и ресурсите. Европейската статистика разграничава четири различни категории екологични данъци: от енергията (всички видове горива за транспорт), транспорта (внос или продажба на МПС, регистрация на МПС и др.), замърсяването на околната среда и ресурсите. Екоданъците все повече се използват, за да повлияят на поведението на икономическите оператори, независимо дали са производители или потребители. Тези данъци също генерират приходи, които потенциално могат да бъдат използвани от правителството за увеличаване на разходите за опазване на околната среда или ефективно управление на природните ресурси, показва анализът на Евростат. Държавните приходи от екоданъци в ЕС възлизат на 364,4 млрд. евро през 2016 г. в сравнение с 296,5 млрд. евро през 2006 г., отчитат данните на Евростат. Делът на екологичните данъци варира значително в държавите членки - в Латвия е регистриран най-голям дял от екологични данъци в размер на 11.7%, следват пет други държави - членки на ЕС: Словения - 10.6%, Гърция - 9.8%, България - 9.6%, Хърватия - 9.3%, и Румъния - 9%. В другия край на скалата най-ниски дялове от екологични данъци са регистрирани в Люксембург - 4.6%, Германия - 4.8%, Франция - 4.9%, Белгия и Швеция - по 5%. Най-много екоданъци са събрани в Германия - 58 млрд. евро, Великобритания - също 58 млрд. евро, Дания и Полша - по 11 млрд. евро, Швеция - 10 млрд. евро, и др. Данните за съседите на България показват, че в Турция през 2016 г. са събрани около 26 млрд. евро от екологични данъци, в Гърция - около 6 милиарда, в Румъния - 2.5 милиарда, в Сърбия - 1.5 милиарда евро. Екологичните данъци все повече се използват, за да повлияят на поведението на икономическите оператори, независимо дали са производители или потребители. ЕС все повече подкрепя тези инструменти, тъй като предоставя гъвкави и рентабилни средства за укрепване на принципа "замърсителят плаща" и за постигане на целите на политиката в областта на околната среда, отчита Евростат.
Източник: Дневник (02.02.2018)
 
Бюджетът за европредседателството е надвишен само с 6 млн. лв. Парите, отпуснати от държавния бюджет за българското европредседателство, вече възлизат на 156 млн. лв. или с почти 6 млн. лв. повече от планираното. Това съобщиха от министерството на Лиляна Павлова по повод отпуснатите от кабинета вчера допълнителни средства в размер на 49 млн. лв. И публикации в медиите, че парите се харчат непрозрачно. В тригодишната бюджетна прогноза са заложени 150 млн. лв., които трябваше да се разпределят на части. При встъпването си в длъжност през май 2017 г. финансовият министър Владислав Горанов се зарече, че харчовете няма да бъдат надвишени с нито стотинка. От министерството на Лиляна Павлова обаче са категорични, че разходите по европредседателството са надхвърлени само с 5,8 млн. лв. над планираното.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2018)
 
Bulgarian Properties: Средната цена на жилище в София вече е над 1000 евро/кв.м. През последното тримесечие на 2017 г. e имало пореден ръст в средната цена на жилищата в София, показват данните на агенция Bulgarian Properties. За периода от април до октомври миналата година сделки за покупка на имот са сключвани средно за 1060 евро/кв.м, като в края на годината агенцията отчита покачване до 1095 евро/кв.м. Средната покупна цена на жилищата в София е 98 780 евро, а средногодишната цена за жилищен имот възлиза на 1050 евро/кв.м. или с 16% повече от 2016 г. според статистиката на Bulgarian Properties. От агенцията определят като основни фактори за оживлението на пазара за имоти в София "ръстът на доходите, ниска безработица, достъпно банково финансиране и цялостното усещане за по-голяма сигурност в доходите". Най-много продажби в края на година са реализирани за двустайни и тристайни апартаменти, съответно 60% и 30% от всички сделки на агенцията. Най-скъпите жилища в края на годината са продадени в централната част на София и "Лозенец" на база сключени сделки от Bulgarian Properties. Прогнозата на агенцията е за активен пазар и през тази година с очакван ръст до 10% на цените в столицата.
Източник: Капитал (05.02.2018)
 
Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради с 15.1% по-малко През четвъртото тримесечие на 2017 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1296 жилищни сгради със 7327 жилища в тях и 904 953 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 30 административни сгради/офиси с 29 251 кв. м РЗП и на 1130 други сгради с 691 264 кв. м РЗП. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.1%, а общата им застроена площ - с 3.2 на сто, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 2.7%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава нарастване със 7.1%, но тяхната РЗП е по-малко с 25.3%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 15.5%, жилищата в тях - с 37%, а разгънатата им застроена площ е повече с 33.1 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намаляват съответно с 6.3% и 26.5%, а и тяхната РЗП бележи спад респективно с 63.5% и 34.4%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 215, София (столица) - 201, Бургас - 123, и Варна - 116. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 703, Пловдив - 1 642, Варна - 697, и Бургас - 531.
Източник: Монитор (05.02.2018)
 
България отново е 47-а в индекса за икономическа свобода на "Херитидж" България заема и тази година 47-о място в индекса за икономическа свобода на фондация "Херитидж" за 2018 година. Общата оценка на страната е 68,3 пункта от общо 100, което е повишение с 0,4 пункта спрямо миналата година, като подобрението в областите финансово здраве и ефективност на съдебната система компенсират спада при показателите репутация на властите, бизнес свобода и трудова свобода, се посочва в доклада, поместен на сайта на организацията. В Европа България заема 23-то място по икономическа свобода от общо 44 страни, като цялостната оценка на страната е малко под средната за региона и доста над средната за света. Като цяло България попада в групата на страните с умерена икономическа свобода. Индексът, който се изготвя съвместно с в. "Уолстрийт джърнъл", обхваща 180 икономики. Той се съставя от 1995 година.
Източник: Монитор (05.02.2018)
 
България е на първо място в ЕС по дял на жените в IТ сектора - 30% България е на първо място в Европейския съюз по дял на жени в IT сектора. У нас 30 % от специалистите в бранша са жени при среден процент за ЕС от 16 на сто, показва изследване на Европейския институт за равенство между половете. Според Евростат тази тенденция в България се наблюдава от 2014 г. насам. За сравнение, в Румъния делът на жените в IТ сектора е 26%, в Латвия и Литва - 25%, а Словакия и Чехия съответно 9% и 12%. Усилията на Българското председателство са темата за жените в сферата на информационни и телекомуникационни технологии да е сред основните с оглед подобряване на конкурентоспособността на IТ компаниите и увеличаване на броя на жените в технологичните и инженерните специалности. Поради важността и актуалността на проблема темата „Жените в дигиталния свят” ще бъде обект на дискусии на всички форуми през следващите пет месеца. Досега нито едно председателство не е работило по подобен приоритет. Данни от проучването на Европейския институт за равенство между половете показват още, че 36% от жените и 16% от мъжете в IТ бранша имат за пряк шеф жена. А като цяло специалистите в сектора са по-млади в сравнение с останалата част от работната сила. Над 40% от жените и мъжете в сектора имат деца, те са по-добре платени в сравнение с дамите в други икономически сектори и имат по-добри възможности за гъвкава заетост и поддържане на баланс между личния и професионалния живот. С бързия растеж на сектора обаче се отчита и огромен недостиг на работни места в редица области като разработчици на софтуер и приложения, дизайнери и администратори на бази данни или практикуващи мрежови и операционни системи. Последните прогнози показват недостиг на повече от 700 000 IT специалисти до 2020 г. През 2014 г. първите 20 най-големи работодателя в областта на IТ технологиите са осигурявали заетост на близо 29 милиона работници от ЕС. IТ специалистите в ЕС са предимно наемни работници с постоянни трудови договори. Само 8% от жените и 13% от мъжете са самонаети, сочат още данните от проучването на Европейския институт за равенство между половете. Технологичните промени продължават да трансформират пазара на труда, като предлагат нови възможности за работа, но крият и потенциални рискове за тези, които са по-малко квалифицирани. Този сегмент от пазара на труда е възможно да рефлектира и върху постигането на целите на Стратегията Европа 2020 за 75% ниво на заетост на жените и мъжете, сочат данните на Министерството на труда и социалната политика.
Източник: 24 часа (05.02.2018)
 
Увеличават се нефинансовите предприятия в областта По окончателни данни на Националния статистически институт за 2016 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Велико Търново, са 10 489 или с 1% повече спрямо предходната година. Микропредприятията (до 9 заети) са 91.7% от предприятията в областта , малките (от 10 до 49 заети) - 6.6%, средните (от 50 до 249 заети) - 1.5% и големите (с 250 и повече заети) - 0.2% (фиг. 1). Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 7 174, със загуба са 1 841 и с нулев финансов резултат са 1 474 от предприятията в областта. Спрямо 2015 г. относителният дял на печелившите предприятия нараства с 1.1 процентни пункта, а на предприятията със загуба - с 0.2 процентни пункта, докато при тези с нулев финансов резултат намалява с 1.3 процентни пункта. Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - 37.5%. В сектор „Преработваща промишленост” този дял е 8.7% и в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” - 8.2%. На територията на община Велико Търново са извършвали дейност 48.7% от активните нефинансови предприятия в областта. Заетите лица в нефинансовите предприятия в област Велико Търново са 58 303. Най-висок е делът на заетите лица в сектор „Преработваща промишленост” - 20 936 и сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - 12 955, които формират 58.1% от общия брой на заетите в областта. Микропредприятията (до 9 заети) формират 32.2% от заетите в областта, малките (от 10 до 49 заети) – 23.8%, средните (от 50 до 249 заети) - 25.9% и големите предприятия (с 250 и повече заети) - 18.1% (фиг. 2). С най-голям относителен дял на заетите лица в нефинансовите предприятия в областта е община Велико Търново - 47.1%, следвана от община Горна Оряховица - 16.0% и община Свищов - 12.1%. Към 31.12.201 6г. стойността на дълготрайните материални активи (ДМА) в нефинансовите предприятия в област Велико Търново е 2118 млн. лв., или с 3% повече спрямо 2015 година. Средните предприятия формират 30.6% от общата стойност на ДМА за областта, микропредприятията - 27.5% , малките предприятия - 25.7% и големите предприятия - 16.2%. Икономическите сектори с най-голяма стойност на ДМА са: • „Преработваща промишленост” – 697 млн. лв.; • „Селско, горско и рибно стопанство” – 535 млн. лв.; • „Операции с недвижими имоти” – 232 млн. лева. Нефинансовите предприятия от трите сектора отчитат 69.1% от стойността на всички ДМА в областта. Община Велико Търново формира 40.7% от общата стойност на дълготрайните материални активи на нефинансовите предприятия в областта, община Свищов - 24.3%, а община Горна Оряховица - 12.0%. През 2016 г. предприятията от нефинансовия сектор в област Велико Търново са реализирали приходи от дейността в размер на 4 997 млн. лв. и са извършили разходи за дейността в размер на 4 756 млн. лева., като спрямо 2015 г. е отчетено увеличение на приходите с 0.7% и на разходите - с 2.4%. С най-голям относителен дял на приходите и разходите в областта са секторите „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (35.4% от приходите и 36.0% от разходите) и „Преработваща промишленост” (33.6% от приходите и 33.1% от разходите). Община Велико Търново е с най-голям относителен дял на реализираните приходи от дейността (44.7%) и направените разходи за дейността (45.3%) в областта.
Източник: Дарик радио (06.02.2018)
 
1300 автомобила с алтернативно гориво продадени у нас през 2017-а Общо 1300 автомобила, задвижвани с алтернативно гориво (електромобили плюс хибридни коли с електрическо задвижване), са закупени у нас през 2017 г., показват актуални данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). От тях автомобили, задвижвани само с електричество са 105 броя нови коли, а останалите 1195 са хибридни машини в комбинация с електрическо задвижване. Ръстът на покупки на автомобили с алтернативно задвижване у нас е значителен в сравнение с предходната 2016 г., когато у нас са били закупени около 590 подобни коли или ръст от 120%, показват данните на АСЕА. В целия Европейски съюз (ЕС) през миналата година са били купени над 850 000 нови коли с алтернативно задвижване, като ръстът с предходната година е близо плюс 40%. Според данните на АСЕА повишението се дължи предимно на хибридния електрически сегмент - плюс 55%, следвани от електрическите превозни средства - плюс 39%. Като цяло най-голям брой на закупени нови коли с алтернативно гориво е отчетен в Италия - над 230 000 броя, следвана от Великобритания - над 119 000, Германия - над 117 000 и Франция - над 106 000 броя алтернативни автомобили. Най-малко коли с алтернативно гориво са закупени в Латвия и Литва, съответно - 492 и 767. Най-голяма е бройката на закупените изцяло електрически автомобили в Германия - 54 617, Великобритания - 47 295 и във Франция - 36 835. В Естония са купени едва 43 електромобила, в Литва - 52 и в Латвия - 56.
Източник: Дарик радио (06.02.2018)
 
Средният осигурителен доход за декември 2017 г. е 888,10 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец декември 2017 г. е 888,10 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 821,51 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец януари 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (07.02.2018)
 
Българската икономика се движи от ръста на бюджетните заплати, твърди Еврокомисията Растежът на българската икономика остава солиден. За 2017 г. оценката ни за реалния ръст на БВП е 3.8% и заслуга за това имат основно потреблението и инвестициите. По-високите нива на потребление са подхранвани предимно от силното повишаване на заплатите, свързано с трудните условия на трудовия пазар и вдигането на заплащането в публичния сектор." Така Европейската комисия описва накратко предварителните си оценки за изминалата и прогнозата как ще се представи България през новата година. От националния доклад се вижда, че 2016 г. е смятана за най-силната откъм икономически ръст (3.9%), но след това започва леко забавяне на растежа - 3.8% през 2017 г., 3.7% през настоящата и 3.5% догодина. Що се отнася до инфлацията, на годишна база тя е преминала от дефлация (-1.3% годишно) към обезценяване от 1.2% през миналата. За 2018 г. зимната прогноза на Европейската комисия е за 1.4%, а за 2019 г. се очаква инфлация от 1.5%. Основната причина тук са по-високите цени в енергетиката и битовите услуги, включително нарасналите административни цени на комуналните компании. Очакванията за бавно растяща инфлация са аргументирани от допускането, че цените на петрола ще растат, както и че ще има увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата. Увеличаване на инвестициите се регистрира предимно в публичния сектор - най-вече благодарение на подкрепяни от ЕС инвестиционни програми, подпомагащи капиталовите разходи на правителството. Публичните инвестиции през настоящата година ще растат отново предимно благодарение на еврофондовете. Износът от България, на който се разчита да помогне на икономиката, всъщност има - след много силните резултати от 2016 г. - нетно отрицателен принос към ръста на БВП на България за 2017 г. Причината е, че вносът се е увеличавал по-бързо заради повишеното вътрешно потребление. Именно то ще остане основният двигател на икономиката и през 2018 г., а приносът на износа ще стане положителен "едва през 2019 г.". Преди това - през 2018 г. - ръстът основно ще остане зависим от инвестиции и частно потребление. Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2.4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2.3% и 2.0%", се казва в зимната прогноза. Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2.4% надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2.2% в еврозоната и 2.3% в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2.1% на 2.3% за текущата година и от 1.9% на 2.0% за 2019 г. Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1.5%. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1.6%. Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики.
Източник: econ.bg (08.02.2018)
 
Данни за външната търговия ще публикува НСИ в петък Експортът на България значително забави темпа си на растеж през ноември - от 14% през октомври до едва 4.8% месец по-късно. Обяснението - спад на продажбите на български стоки в трети страни предимно заради по-слаба търговия с пшеница на годишна база. Износът към страните членки обаче продължава да расте, което изведе общият експорт на плюс спрямо същия период на 2016 г. Данните на НСИ за търговията с трети страни през 2017 г. ще бъдат публикувани утре, като числата ще покажат дали понижението продължава. В същото време годишната статистика ще позволи да се изведат най-търсените български стоки извън границите на съюза, а така и кои са силните сектори в икономиката на страната. Повече подробности ще бъдат известни и за износа към ЕС през ноември, които ще покажат откъде идва ръстът от 14.7% през месеца.
Източник: Капитал (09.02.2018)
 
Производството на цигари се е сринало с близо 36% за година Производството на тютюневи изделия се е сринало с 35.8% през декември 2017 г. спрямо същия месец на 2016 г., показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на промишленото производство. Осезателно намаление на производството обаче започва още от юни, два месеца след като "Булгартабак" продаде своите марки цигари на "Бритиш Американ Табако" (БАТ) за 100 млн. евро. Според договора между двете компании производството на тези марки трябваше да продължи между 12 и 24 месеца във фабриката на "Булгартабак" в Благоевград. БАТ обяви, че планира след това да премести производството им в своите мощности в Румъния. През декември в благоевградската фабрика започнаха масови съкращения, а синдикатите алармираха, че се върви към пълното й закриване. Пазарът на тютюневи изделия и приходите от тях се превърнаха в поредна тема за политиците. Изследване на големите мултинационални тютюневи компании, обединени в инициативата "Срещу незаконната търговия", показа тези дни, че въпреки свиването на сивия сектор в търговията с цигари до 6% през третото тримесечие на 2017 г., в редица градове той остава с тревожно високи нива: Хасково - 21.3%, Велико Търново - 16%, Пазарджик - 15.3%, Сливен - 10%. Доклад на МВФ пък нареди България на първо място в Евросъюза по дял на сенчестата икономика. Заради тези данни опозицията обвини управляващите, че лъжат за успехите в борбата с контрабандата. "Не бива да отричаме, че има сива икономика, но борбата с нея се води. Тя е малко неравна, както обикновено, но през последните години има значителни успехи и те се виждат в цифрите по изпълнение на бюджета и на отделните данъци", коментира вчера пред БНТ шефът на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Все пак тя призна, че горивата продължават да са предизвикателство, както и "секторите, в които се продават стоки директно на населението - търговия, селско стопанство". Според Менда Стоянова трябва да се предприемат мерки за подобряване на софтуера, с който се управляват касовите апарати и електронните системи за отчитане на продажбите в търговските обекти.
Източник: Сега (09.02.2018)
 
Продажбите на дребно нарастват с 4.9% през декември Оборотът в търговията на дребно леко ускорява темпа си на растеж през последния месец на миналата година. Докато през ноември изменението беше 3.8% на годишна база, през декември числото се повишава до 4.9%. На преден план излиза търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, където ръстът за месеца е най-висок (12.6%) - тук се включва дейността на универсалните магазини, които предлагат стоки като облекла, мебели, домакински уреди и други. Принос към увеличението за месеца обаче имат и продажбите на храни и напитки в специализирани магазини, където повишението е 12.4% спрямо миналогодишното ниво. В същото време спадът в търговията с автомобилни горива продължава - през декември понижението е с 12.5%, като това е и единственият сектор, който дърпа общия индекс надолу за месеца. От друга страна, строителството отбелязва първи спад на годишна база от февруари 2016 г. През декември продукцията се свива с 4.1%, предимно заради слаба активност в частния сектор. Производството в промишлеността пък нараства, но слабо - едва с 2%, спрямо декември 2016 г. Преработващата промишленост е единственият фактор, който извежда индекса на положителна територия за месеца. Индексът на строителната продукция се върна на червена територия през декември с 4.1% спад спрямо миналогодишните си нива. Само два месеца по-рано секторът отчете рекорден за последните две години ръст от 10%, но оттогава темпът намалява. Причината за понижението през декември е нулевата промяна на активността в сградното строителство - т.е. частния сектор, който досега беше двигателят на положителната тенденция. Гражданското строителство, където влизат предимно инфраструктурни проекти, дърпа общия индекс надолу със спад от 8.9% на годишна база. Макар че годината завършва с понижение за сектора, според прогнозите на анализаторите през 2018 г. строителната активност значително ще се повиши с усвояването на европейски средства. Преработващата промишленост е единственият сектор, който извежда индустрията на плюс през декември с ръст от 5.2% на годишна база. Тук значително подобрение отбелязва производството на основни метали (26%) и химични продукти (24.2%), а най-голям спад за трети пореден месец регистрират цигарите (с 35.8% надолу). Производството в индустрията обаче нараства едва с 2% спрямо същия период на миналата година. Умереният темп се дължи на добивната промишленост и енергийния сектор, където активността се свива съответно с 5.2% и 5.1% през декември.
Източник: Капитал (09.02.2018)
 
Приходите в хазната се увеличиха с 10% Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2017 година. От финансовото ведомство отчитат положително салдо по КФП на касова основа за 2017 г. в размер на 845.2 млн. лв. (0,8% от прогнозния БВП). Той се формира от излишъците по националния бюджет (309.1 млн. лв.) и по европейските средства (536.1 млн. лв.). Напомняме, че в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. бе заложен дефицит по КФП за годината в размер на 1 330.0 млн. лева. Това означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с близо 2.2 млрд. лева. В структурно отношение салдото по националния бюджет отчита подобрение спрямо отчетеното за предишната година, основно поради ръста на данъчните, вкл. осигурителните приходи, докато салдото по сметките за средства от ЕС през настоящата година се влошава поради базов ефект в 2016 г., свързан с възстановени към България грантове от ЕС в началото на 2016 г. за извършени разходи в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите за предходния програмен период 2007-2013 година.Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2017 г. възлизат на 35.315 млрд. лв. или 99,6% от годишните разчети. В структурно отношение данъчните и осигурителните приходи превишават разчетите за годината с 5.5%, докато изпълнението при неданъчните приходи и помощите е по-ниско от разчета за годината. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2.741 млрд. лв. (8,8%), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29.581 млрд. лв., което представлява 105,5% спрямо планираните за годината приходи. Преизпълнение на годишните разчети се отчита при повечето от основните данъци и осигурителните вноски. Съпоставено с данните за 2016-а, данъчните постъпления нарастват номинално с 10% (2.678 млрд. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 5.644 млрд. лв. или 110,8% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 607 млн. лева (12,1%). Приходите от косвени данъци са в размер на 14.532 млрд. лв., което е 103,7% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2016 г., постъпленията в групата нарастват с 970,8 млн. лв. (7,2%). Постъпленията от ДДС са в размер на 9.320 млрд. лв. или 106,1% спрямо планираните. Съпоставени с предходната година, приходите от ДДС нарастват със 767,3 млн. лв. (9%). Размерът на невъзстановения ДДС към 31 декември 2017 г. е 50.5 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4.984 млрд. лв. (98,9% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194,3 млн. лв. или 117% спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1.039 млрд. лв. или 104,9% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 8.365 млрд. лв., което представлява 105,4% спрямо разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,3% (1 047,3 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 4 213,2 млн. лв., което представлява 88,5% изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 1.520 млрд. лв. или 57,5% от планираните за годината. Разходите по КФП за годината възлизат на 34.469 млрд. лв., което е 93,7% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за 2016 г. бяха в размер на 32.491 млрд. лева. Нарастването на разходите спрямо 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" с 20 пр. п. спрямо 2016 година. Нелихвените разходи са в размер на 32.789 млрд. лв., което представлява 94,9% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2017 г. са в размер на 29.033 млрд. лв. (102,5% спрямо разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3.755 млрд. лв. (60,5% от разчетите към ЗДБРБ за1 2017 г.). Лихвените плащания са в размер на 792.1 млн. лв. или 95,8% от планираните за 2017 година. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена през 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888.2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз. Размерът на фискалния резерв към 31 декември 2017 г. е 10.3 млрд. лв., в т. ч. 9.8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Банкеръ (09.02.2018)
 
За една година промишленото производство в България се увеличава с 2% Промишленото производство в България отчита ръст през декември на месечна и годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През последния месец на миналата година статистиката регистрира увеличение при календарно изгладения индекс на промишленото производство от 2% спрямо съответния месец на 2016 г., което е единайсти пореден месец на годишен ръст. Индексът, изчислен от сезонно изгладените данни, през декември нараства с 0,7% в сравнение с ноември. Данните показват, че през декември има увеличение спрямо ноември в преработващата промишленост – с 1,5%, и в добивната промишленост – с 0,7%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0,2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на мебели – с 9,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 9%, обработката на кожи, производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – със 7,7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4,7%. Националната статистика регистрира месечен спад при производството на превозни средства, без автомобили – с 20,5%, производството на тютюневи изделия – с 10,9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 6,6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 5,4%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост – с 5,2%, а спад е регистриран в добивната промишленост – с 5,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5,1%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо 2016 г. се наблюдава при производството на основни метали – с 26%, производството на химични продукти – с 24,2%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 19,4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 16,3%. По данни на статистиката годишно намаление има в производството на тютюневи изделия – с 35,8%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 12,7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 8,6%, производството на напитки – с 6,1%.
Източник: Инвестор.БГ (09.02.2018)
 
Българският износ с близо 11% ръст през 2017 г. Общият износ на български стоки през 2017 г. бележи ръст от 10.7 на сто спрямо предходната година въпреки регистрирания спад от близо 1 процент през декември, сочат данните на Националния статистически институт, обявени в петък. През миналата година експортната продукция е за общо 52.233 млрд. лв. От тази сума 17.7446 млрд. лв. се падат на износа към трети страни извън Европейския съюз. Според данните на статистиката и към европейските, и към другите държави българският експорт е нараснал абсолютно еднакво – с 10.7 процента. Внесените в страната ни стоки са за общо 59.0854 млрд. лв. или с 15.4% повече спрямо 2016 г. Тук е отчетлив ръстът на внесената продукция от неевропейски държави с 24.1 на сто, докато увеличението от ЕС е за 11 процента. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно и през 2017 г. и е за 6.8524 млрд. лв. Основни търговски партньори на България в Евросъюза са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа към Европа. Извън Общността най-много сделки са сключвани с Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и Египет, които общо формират 51.6% от експорта за трети страни.
Източник: Медия Пул (12.02.2018)
 
HCИ: Ръст в пpoмишлeнocтта и тъpгoвията, спад в cтpoитeлcтвoтo По предварителни данни през декември 2017 г. индексът на промишленото производство, нараства с 0.7% в сравнение с ноември 2017 година. През декември 2017 г. на промишленото производство е регистриран ръст от 2.0% спрямо съответния месец на 2016 година. През декември 2017 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.5%, и в добивната промишленост - с 0.7%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на мебели - с 9.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - със 7.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.7%. Спад е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили - с 20.5%, производството на тютюневи изделия - с 10.9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.6%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 5.4%. През декември 2017 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 0.5% спрямо предходния месец. През декември 2017 г. оборотът в търговията на дребно, бележи ръст от 4.9% в сравнение със същия месец на предходната година. През декември 2017 г. се наблюдава по-значително увеличение на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.1%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.7%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - по 0.1%. Оборотът нараства по- значително при: търговията на дребно с разнообразни стоки - с 12.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 8.4%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - със 7.5%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 7.3%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 7.0%. Спад е регистриран само при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 12.5%. През декември 2017 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ е с 3.0% под равнището от предходния месец. Данните показват намаление от 4.1% на строителната продукция през декември 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година. Индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като намалението на продукцията от гражданското/инженерното строителство е с 3.8%, а от сградното строителство - с 2.3%.
Източник: Банкеръ (12.02.2018)
 
С 6,6% повече са приходите на хотелиерите през декември Приходите на хотелиерите от нощувки през декември миналата година са 44,3 млн. лв., като тази сума е с 6,6% повече от постъпленията им за същия месец на 2016 година. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 11,9%, така и от български граждани - с 3,2 на сто. През декември традиционно броят на нощувките в местата за настаняване у нас бележи увеличение. Броят на пренощувалите в хотели през последния месец на миналата година се е повишил с 2,7% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достига 430,4 хил. 11,1% повече са нощувките на чужденците, докато за българските граждани е отчетено леко намаление от 0,1%. Нощувалите българи са били 313,7 хил., а гостите на страната ни - 116,7 хил. От тях 71,3 на сто от общия брой нощувки през декември 2017 г. в четири и пет-звездни хотели у нас са реализирани от чужденци и 39 на сто от български граждани. В еднозвездните и двузвездни хотели обаче са отчетени нощувки на 30,6 на сто българи и едва на 7,8% от чужденците, пристигали в страната ни. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 20,9% от нощувките на чужди граждани и 30,4% - на българи.
Източник: Дума (13.02.2018)
 
България е на първо място по ръст на заетостта в ЕС Между третото тримесечие на 2016 година и третото тримесечие на 2017 година заетостта във възрастовата група 20-64 години в ЕС расте в почти всички държави в общността. Единственото изключение е Дания, където има минимален спад от 0,1%. Заетостта расте с най-бързи темпове в България (с 4,3 процентни пункта) и в Словения (с 3,6 п.п.). Заетостта в ЕС вече достига 72,3% и общността може да успее да постигне целта от 75% заетост до 2020 година. Това показва последният тримесечен доклад за състоянието на трудовия пазар, изготвен от Европейската комисия. От данните е видно, че започва процес на възстановяване и към края на анализирания период само в осем държави от ЕС заетостта е под нивото от 2008 година. Най-видимо това е в Гърция (по-ниско с 8,1 пункта) и Кипър (-4,9 пункта). В същото време в Унгария и Малта броят на заетите е с 12 пункта по-висок спрямо нивото през 2008 година. От данните е видно, че през третото тримесечие на 2017 година заетостта варира в много широки граници - от 82% в Швеция до 58% в Гърция. Като цяло заетостта в ЕС и еврозоната през третото тримесечие се увеличава - съответно с 0,3% и 0,4% спрямо второто тримесечие на 2017 година. Спрямо последните три месеца на 2016 година заетостта се повишава с 1,7% и в двата региона, което означава допълнителни 4 млн. работещи, от които 2,7 млн. - в еврозоната. Към края на 2017 година в ЕС работят 236,3 млн. души, от които 156,3 млн. са в еврозоната и все по-малко домакинства харчат от спестяванията си, за да покрият своите месечни разходи. Към средата на 2017 година на 14% от домакинствата в ЕС не им достигаха месечните приходи, за да плащат разходите си. Пикът беше в края на 2013 година, когато 17% от домакинствата в общността бяха в тази ситуация. Данните показват още и подобряване на продуктивността на труда, макар че в някои държави ръстът е слаб. Най-добро е представянето на Латвия, Литва, Полша и Румъния, където продуктивността на труда се повишава с над 3% на годишна база към третото тримесечие на 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2018)
 
Държавната администрация хем расте, хем богатее Въпреки клетвите на управляващите, че с ударни стъпки вървят към електронно правителство, което ще доведе до съкращения на чиновниците, държавната администрация не само не намалява, а е успяла да се увеличи до 112 865 души на трудов и служебен договор. Това показват данни на НСИ за наетите лица в сектор "Държавно управление" в края на декември 2017 г. В сравнение с края на януари същата година увеличението е с 2287 бройки. Увеличава се и средната заплата на чиновниците - от 1135 лв. през последното тримесечие на 2016 г. на 1219 лв. в края на м.г., което е 7.4% ръст. За сравнение - в критичния сектор "Образование", където в последните години се пенсионират хиляди преподаватели и гилдията опасно застарява, наетите намаляват с 1422 през годината - от 168 538 в края на януари на 167 116 души в края на декември. Все пак образованието блести по друг показател - в този сектор заплатите са с най-голямо повишение - 18.5% на годишна база, заради специалното внимание към стартовите възнаграждения на учителите. Така най-сетне и те прескочиха границата от 1000 лв. и през последното тримесечие на миналата година средното възнаграждение в сектора е достигнало 1161 лв. Средната заплата за страната за последното тримесечие е 1095 лв. и се е повишила с 10.6% за година, но високоплатените сектори се откъсват все по-надалеч от нископлатените въпреки голямото увеличение на минималната заплата. В сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (където са и ИТ фирмите) средната заплата през декември е минала 2500 лв. (2525 лв.), докато в хотелиерството и ресторантьорството не може да стигне 700 лв. (663 лв.). В хотелиерството има 7.8% ръст за година, но в ИТ сектора е 8.8%. След учителите с най-голямо повишение на заплатите е сектор "Административни и спомагателни дейности" - 14.4%. Най-малък е ръстът на възнагражденията в един от добре платените сектори - производство и разпределение на еленергия, топлоенергия и газообразни горива - 2.9%. Това обаче е вторият по високи доходи сектор след ИТ - 1808 лв. средна заплата за четвъртото тримесечие на 2017 г. Бавно нарастват и заплатите в третия високоплатен сектор - финансови и застрахователни дейности. Там ръстът е 4.9%, но средната заплата е 1783 лв. В някои от нископлатените сектори, известни с това, че в голяма степен са в сивата икономика, ръстът на средната заплата е по-нисък от увеличението на минималната заплата, което през 2017 г. беше 9.5%. В селското стопанство например ръстът е 8.7% и средната заплата достига 873 лв. през последното тримесечие на 2017 г. В сектор "Култура, спорт и развлечения" увеличението е 4.9% до 968 лв. за последното тримесечие на м.г. На дъното остава хотелиерството, където средното възнаграждение е все така по-близо до минималната заплата, отколкото до средната - 647 лв. Секторът е трайно закотвен на опашката - бизнесът непрекъснато лобира да се разширят възможностите за внос на евтина работна ръка от Молдова и Украйна специално към него.
Източник: Сега (14.02.2018)
 
Безработните са по-малко с 1.5% в края на декември Заетостта към края на декември намалява с 1.5%, или с 34 хил. души, показват още данните на НСИ в сравнение с третото тримесечие. Общо заетите в икономиката през последните три месеца на годината са 2.28 милиона. Най-голямо намаление на наетите се вижда в секторите "Селско, горско и рибно стопанство" - с 12.1%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 12%, и "Операции с недвижими имоти" - с 5.1%. Най-голямото увеличение на наетите е в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 1.9%. През трите месеца в края на годината най-много са наемани служители в преработващата промишленост - с 22.2%, и при търговията и ремонта на автомобили - със 17.3%. На годишна база обаче наетите са с 0.2% повече. Най-видимо е това в администрацията и хотелиерството, съответно с 3.2 хил., или 2.8%, и с 2.2 хил. души, или 2.1%. Данните и на годишна база сочат, че има намаление на заетите в търговията с недвижими имоти, макар че през последните две години се наблюдава голямо оживление в сектора.
Източник: econ.bg (14.02.2018)
 
Средна МРЗ, Q4 = 1095 лв. По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2017 г. намаляват с 34.0 хил., или с 1.5%, спрямо края на септември 2017 г., като достигат 2.28 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 12.1%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 12.0%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 5.1%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 1.9%. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2017 г. е 1 084 лв., за ноември - 1 078 лв., и за декември - 1 123 лева. През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 095 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 5.6%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 19.2%, „Операции с недвижими имоти“ - със 7.7%, и „Други дейности“ - с 6.2%. / economynews.bg
Източник: Други (14.02.2018)
 
Забавяне на икономическия растеж до 3.6% в края на 2017 г. отчете НСИ. През последното тримесечие БВП се е повишил с 0.8% спрямо третото тримесечие, когато ръстът е бил 0.9%. За една година икономическата експанзия се е забавила до 3.6% от 3.9% през периода юли-септември. Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (82.3% от БВП), или 22.954 млрд. лв. То е и с основен принос за икономическия растеж през четвъртото тримесечие - увеличението му е с 2.2% при 0.9% през предходните тримесечия. В същото време външнотърговският дефицит се задълбочава и се отразява негативно на икономическия растеж - износът се е свил с 1.1%, докато вносът е нараснал с 5.4%.
Източник: Сега (15.02.2018)
 
Икономиката расте основно заради потребление Икономиката на България леко забавя темпа си на растеж в края на 2017 г. и достига 3.6% на годишна база. За сравнение, силният туристически сезон и строителството изведоха увеличението на БВП до 3.9%. през предходните три месеца. Основният двигател продължава да е потреблението. Инвестициите растат, но скоростта, с която се случва това, намалява. Вносът все по-отчетливо изпреварва износа и приносът на външната търговия към растежа на БВП преминава в отрицателна територия, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Така оптимистичните очаквания на някои анализатори 2017 г. да завърши с 4% ръст изглеждат все по-нереални. Въпреки това българската икономика расте над средното за ЕС (2.6%), но увеличението й през последното тримесечие на миналата година е най-ниско в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа. Вътрешното търсене продължава да е основният фактор, който движи растежа и през последните месеци на миналата година. Крайното потребление като компонент от БВП нараства с 4.7% спрямо година по-рано, което е ускорение спрямо отчетените през предходното тримесечие 4.3%. Повишението вероятно идва от повече покупки на домакинствата предвид продължаващите добри новини от пазара на труда. Работещите отбелязват годишно увеличение от над 160 хил. души през четвъртото тримесечие, безработните и обезкуражените намаляват съответно с 25.6 и 61.8 хил. спрямо 2016 г. Така коефициентът на безработицата пада с 1.1 пр. п. до 5.7% в рамките на една година, а успоредно със затягането на пазара се вдигат и заплатите - с 10.6% през периода октомври-декември. Очаквано, всичко това повишава покупателната способност на населението, но темпът на увеличение на възнагражденията значително надвишава този на покупките. "Едно обяснение е, че част от фирмите и домакинствата все още са доста предпазливи и спестяват", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Доказателство за склонността да се отлагат потребление и инвестиции е рекордното увеличение на банкови депозити на нефинансови предприятия през 2017 г., посочва още той. По-голямата покупателна способност на домакинствата се отразява не само на потреблението, но и на данните за външната търговия. Докато експортът забавя увеличението си от 4.1% през третото тримесечие до едва 2% към края на годината, вносът на стоки и услуги се ускорява до 9.4%. Така нетният принос на външната търговия към растежа на икономиката преминава на отрицателна територия. Тук, от една страна, застават самите предпочитания на потребителите, които вероятно са насочени в по-голяма степен към вносните стоки. От друга страна обаче, вероятно влияе и самото предлагане. Лимитът на производствения капацитет на българските фирми, под формата на остарели машини и оборудване, не позволява да отговорят на наличното търсене, посочва Красен Йотов. Така част от ползите от повишението на заплатите и положителните тенденции на пазара на труда са за чуждите производители. Добра новина е продължаващото възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал е положителна за трето поред тримесечие, като за периода октомври-декември достига 3.2%. Макар да се забавя спрямо предходния период, повишението е добър знак за дългосрочния растеж на икономиката. "Няма как да очакваме значителни промени, при положение че няма подобрение на бизнес средата, съдейки по класации като Doing Business", отбелязва Йотов, като добавя, че малко се прави и по отношение на привличането на чужди капитали. "Много други държави от Централна и Източна Европа отделят по-големи ресурси за привличането на инвеститори. А България реално е на автопилот. Няма активна политика и затова по приток на чуждестранни инвестиции страната изостава спрямо останалите в региона през последните години", коментира той. "Едно от предизвикателствата за нашата икономика е да направим така, че с по-малко хора да произвеждаме повече предвид влошаващата се демография", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него фирмите все още не осъзнават, че трябва да инвестират в нови машини, за да увеличат производителността на труда. Очакванията на повечето анализатори са растежът да продължи да се движи със сегашния си темп и през следващите две години. Има и предизвикателства. Засилването на еврото например притиска фирмите, които произвеждат продукция с цел експорт. "За компании, които изнасят за пазари извън еврозоната, ще бъде по-трудно да бъдат конкурентоспособни в ценово отношение", счита Йотов. Друг фактор са лихвите, при които едно потенциално увеличение би се отразило както на потреблението, така и на инвестициите. Според Ангелов обаче вдигане на лихви от страна на Европейската централна банка е малко вероятно през 2018 г.
Източник: Капитал (15.02.2018)
 
Икономическият растеж е 3.6% между октомври и декември През четвъртото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.6% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо третото тримесечие на 2017 г., сочи експресната оценка на Националния статистически институт. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 27.875 млрд. лв., с 3.6% повече, отколкото в края на 2016 г. Реализираната добавена стойност е 24.060 млрд. лв., увеличението спрямо същия период на предходната година е с 3.7%. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (82.3%), което в стойностно изражение възлиза на 22.954 млрд. лв. и е с 4.7% по-голямо, отколкото година по-рано. През четвъртото тримесечие на 2017 г. бруто капиталообразуването е 6 297 млн. лв., относителният му дял в БВП е 22.6% , а ръстът е с с 3.2% Външнотърговското салдо е отрицателно. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 2.0 и 9.4%. Спрямо третото тримесечие увеличението на БВП е с 0.8%, на брутната добавена стойност - с 0.9%, а на крайното потребление - с 2.2%. Това е най-ранната оценка за икономиката през отчетния период - до 45 дни след края му. Тя се основава на налични към момента месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори, които са ограничени и непълни и подлежат на бъдеща актуализация, уточняват статистиците. Това ще стане с публикуването на предварителната оценки за тримесечните данни за БВП за четвъртото тримесечие на 2017 г. на 7 март.
Източник: econ.bg (15.02.2018)
 
НСИ: Безработицата в четвъртото тримесечие е 5,6% През четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 189.3 хил., а коефициентът на безработица - 5.6%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на безработните намалява с 11.9%, а коефициентът на безработица - с 1.1 процентни пункта. Това отчитат данните от регулярното наблюдение на работната сила на Националния статистически институт. От всички безработни лица 16.8% са с висше образование, 48.0% - със средно, и 35.2% - с основно или по-ниско образование. През четвъртото тримесечие продължително безработни (от една или повече години) са 105.2 хил., или 55.6% от всички безработни лица. За периода коефициентът на младежката безработица - за възрастовата група 15 - 29 навършени години, е 9.4% - с 3 процентни пункта по-нисък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година.
Източник: News.bg (15.02.2018)
 
Цените в страната се повишават с 1.8% през януари Темпът на инфлацията се забавя до 1.8% през януари. Само месец по-рано повишението на цените в страната беше 2.8%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основният фактор за поскъпването през 2017 г. бяха храните, но сега цените им помръдват съвсем леко. Така през януари промяната идва предимно от природния газ и топлоенергията. Европейската методология за измерване на инфлацията пък показва още по-слабо увеличение. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през януари се повишава с 1.3%, a на месечна база - с 0.2%. Последната макропрогноза на ЕК залага увеличението на цените в страната да продължи да се ускорява през следващите две години. Причината - котировките на горивата на международните пазари, но също и растящите доходи на домакинствата. Ако имаше една константа по отношение на инфлацията през 2017 г., то това бяха хранителните продукти. През януари обаче най-голямата група стоки в потребителската кошница поскъпва едва с 0.9% спрямо същия период на 2016 г. Така с най-голям принос към общото увеличение за месеца остават жилищата и комуналните услуги, където цените нарастват с 4.9%. С най-голям ефект са цените на газообразните горива, където влиза и природният газ, които поскъпват с 16.6%. Оттам се повишава и инфлацията при топлоенергията (23.1%). Ефектът е видим и в данните за разходите на домакинствата (виж карето). Влиянието на групата върху общата инфлация в страната обаче ще се понижи от април тази година предвид базовия ефект - през април 2017 г. бяха административно увеличени цените на природния газ. Подобно на предходната година образованието също поскъпва - тук цените са нагоре с 4.1%. Но тежестта на сектора в потребителската кошница е под 1%, което прави и приноса му върху общата инфлацията в страната минимален. С над 10% се повишават и цените на застраховки и някои финансови услуги, но техният ефект също е малък. Еврозоната също регистрира умерена инфлация през януари - 1.3% според експресните данни на Евростат. Цените на енергията в държавите от валутния съюз са с най-силно увеличение (2.1%), но ефектът върху общата инфлация е малък. Значително влияние обаче имат услугите, които представляват почти 45% от потребителската кошница и поскъпват с 1.2% спрямо януари 2016 г.
Източник: Капитал (16.02.2018)
 
Средният доход на човек расте с 9.3% към края на 2017 г. Средният доход на лице от домакинството достига общо 1449 лв. през четвъртото тримесечие на 2017 г., което представлява увеличение от 9.3% спрямо същия период на предходната година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Основен принос за това има повишението на дохода от самостоятелна заетост, който нараства с близо 30% и достига 102 лв. на човек. Работната заплата също расте спрямо същия период през 2016 г., като се е повишила с 9.2% и е вече 781 лв. Над половината от доходите на населението идват от работната заплата, като делът ? е 53.9%. Вторият фактор са пенсиите, който допринася за малко повече от четвърт от общите възнаграждения. Успоредно с доходите нарастват и разходите на лице от домакинството - с 13.2% на годишна база, достигайки 1368 лв. Повишението идва предимно от разходите за храна и жилище. Принос имат също данъците и социалните осигуровки. Най-голямо увеличение се регистрира в потреблението на хляб, месо, месни произведения, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца. За сметка на това намалява консумацията на сирене и картофи.
Източник: econ.bg (16.02.2018)
 
Разходите на домакинствата у нас растат по-бързо от приходите в края на 2017 г. Ръстът на разходите на домакинствата у нас изпреварва повишението на доходите и през последното тримесечие на 2017 г., след като тенденцията се наложи от средата на миналата година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че общият доход средно на лице от домакинство през октомври-декември 2017 г. е 1 449 лв. и нараства с 9,3% спрямо същото тримесечие на 2016 г. В същото време общият разход средно на лице от домакинство за периода е 1 368 лв. и се увеличава с 13,2% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. За периода октомври-декември с най-висок относителен дял продължават да са доходите от работна заплата (53,9%), следвани от доходите от пенсии (26,2%), доходите от самостоятелна заетост (7%) и тези от социални обезщетения и помощи (3,4%). В номинално изражение през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. доходът от самостоятелна заетост нараства с най-бърз темп - 79 на 102 лв. (с 29,6%), следван от дохода от работна заплата, който нараства от 715 на 781 лв. (с 9,2%). Доходите от социални обезщетения и помощи остават без промяна - 49 лева, а доходите от пенсии нарастват от 372 на 380 лв. (с 2,3%). Относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99%, а делът на дохода от натура е 1% за периода октомври-декември 2017 г. Най-голям дял от разходите на домакинствата продължават да са тези за храна (31%), следвани от разходите за жилище (18,8%), данъци и социални осигуровки (12,2%) и транспорт и съобщения (10,5%). В сравнение с година по-рано най-силно нарастват разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) - от 219 на 257 лв. (със 17,3%). На следващо място са разходите за храна и безалкохолни напитки, които се повишават от 376 на 424 лв. (с 12,5%). Сериозен е ръстът и при разходите за здравеопазване, които се увеличават от 67 на 74 лв. (с 10,8%), както и при разходите за транспорт и съобщения, които нарастват от 129 на 143 лв. (с 10,5%). За последното тримесечие на миналата година се повишават и разходите за алкохолни напитки и цигари - от 55 на 59 лв. (с 6,8%), както и за облекло и обувки - от 54 на 57 лв. (с 4,1%). Намаляват единствено разходите за свободно време, културен отдих и образование намаляват от 48 на 47 лв. (с 1,6%). Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2017 г. се променя спрямо същото тримесечие на 2016 г. Увеличение се регистрира в потреблението на хляб, месо, месни произведения, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца. Намалява консумацията на сирене и картофи. Без промяна е потреблението на прясно мляко, зрял фасул и олио.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2018)
 
България е сред страните в ЕС с най-голям спад на строителството България и Испания са държавите с най-сериозен спад в строителния сектор на годишна база, показват данни на Евростат към края на декември 2017 г. За страната ни това е първо свиване на годишна база от десет месеца насам. Припомняме, че преди две седмици от Националния статистически институт публикуваха данни, според които строителната продукция в България отчита през декември 2017 г. най-силния годишен спад от януари 2017 г. (11 месеца) насам. Според Евростат най-сериозна експанзия се наблюдава в Унгария, където ръстът е 35%, и Словения, където строителната продукция се увеличава с 21,2%. В Испания обаче спадът на строителството е с 13,4%, а в България - с 4,1%. България е в топ 3 на страните с най-силен спад в строителството и на месечна база. Според европейската статистика през декември 2017 г. спрямо ноември най-голямо понижение е отчетено в Словакия (5,5%), Испания ( 4,4%) и България (3%). Това е втори пореден месец на спад за страната ни на месечна база, отчитат от Евростат. През ноември строителството в България се сви с 1,6%. Строителството в ЕС се увеличава през декември с 0,6% спрямо ноември, когато се повиши с 0,5 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2018)
 
Първата жена начело на Евростат е българка Европейската комисия назначи начело на Евростат българка - бившата шефка на българския Национален статистически институт Мариана Коцева. Тя е и първата жена изобщо, която застава начело на тази генерална дирекция на Европейската комисия, създадена преди 60 години. Назначението бе обявено в сряда от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Коцева бе председател на НСИ от 2008 до 2012 г., като преди това беше главен секретар на института. В средата на 2012 г. тя спечели конкурс на Евростат и отиде на работа в Люксембург като съветник. Две години по-късно стана зяместник генерален директор на дирекцията. Тя има и научна кариера - Коцева е доктор по статистика и демография от УНСС от 1995 г., била е преподавател там и в Унгария. Конкурсът, който целеше да намери кой да поеме поста на излезлия в пенсия шеф на Евростат Валтер Радермахер, започна още в началото на 2017 г. На него са се явили 70 кандидати. Другото българско назначение на висок пост в Еврокомисията е Андрияна Сукова, която става зам.-генерален директор на дирекция “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване”. Сукова работи в генерална дирекция “Заетост” повече от седем години и се занимаваше с мониторинг и изпълнението на програми в рамките на Европейския социален фонд. Сукова беше зам.-министър на земеделието в кабинета на Иван Костов и участваше в преговорите по глава “Земеделие”. После остана на същия пост и в кабинета на НДСВ за първите две години от мандата. След пауза от няколко години, в които беше зам.-шеф на бизнесорганизацията БИБА, Сукова премина на работа в кабинета на първия български еврокомисар Меглена Кунева. Юнкер прави рокади в Еврокомисията Досегашният генерален секретар на Европейската комисия Александър Италианер от Холандия отстъпва поста си на германеца Мартин Зелмайер. Това обяви в сряда председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Досега 47-годишният Зелмайер бе началник на кабинета на Юнкер и е възприеман като сивия кардинал в Европейската комисия. Той е юрист по образование. Самият шеф на комисията го наричал с прякора “Чудовището”, разкриват британски медии. Постът генерален секретар е най-високият чиновнически пост в Европейската комисия. На практика Зелмайер ще има на свое подчинение армия от 32 000 служители. Мандатът на комисията “Юнкер” приключва през ноември догодина, но новият пост на Зелмайер ще му даде възможност да остане и след това. Юнкер уточни, че още при назначаването на 61-годишния Италианер през 2014 г. е бил предупреден за желанието му да напусне от 1 март тази година. Председателят добави, че следващият ръководител на изпълнителният орган на ЕС ще разполага “с океан от възможности” да прецени кой да бъде генерален секретар след изборите за Европейски парламент догодина. Дотогава началник на кабинета на Юнкер ще е Клара Мартинес Аверола от Испания - първата жена на този пост и досега заместник на Зелмайер. В сряда бяха обявени и назначенията на 5 нови генерални директори, сред които две жени. Освен Мариана Коцева другата жена, която се издига, е Темис Христофиду от Кипър. Тя поема генералната дирекция “Образование, младеж, спорт и култура”.
Източник: 24 часа (22.02.2018)
 
България е имала най-ниската минимална заплата в ЕС през януари През януари 2018 г. България е имала най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, съответно 261 евро, следвана от Литва с 400 евро и Румъния с 408 евро, показват данни на Евростат, публикувани днес. Като цяло минималната заплата е под 500 евро в страните от източната част на ЕС и над 1000 евро в страните от северозападната част на съюза. Начело са Люксембург с 1999 евро месечно, Ирландия с 1614 евро, Холандия с 1578 евро, Белгия с 1563 евро и Германия и Франция с 1498 евро. Страните от ЕС, в които няма минимална заплата, са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. Евростат уточнява, че най-голямата минимална заплата в ЕС е близо осем пъти по-голяма от най-малката.
Източник: Дневник (26.02.2018)
 
Стабилен ръст на оборотите в услугите в края на 2017 г. И четирите индекса, които измерват нивото на оборотите в сектора на услугите нарастват („Транспорт, складиране и пощи“; „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти"; "Далекосъобщения" и "Други бизнес услуги“). Това показват, обявените днес предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2017 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 1.0% спрямо третото тримесечие на 2017 година. Най-висок ръст е регистриран при „Пощенски и куриерски услуги" (3.4%) и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" (3.3%). Намаление се наблюдава при дейностите „Воден транспорт" и „Въздушен транспорт", съответно с 15.6 и 7.5%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 2.6% спрямо третото тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение е отчетено при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 9.3%. Най-значителен спад е регистриран при „Издателска дейност" (18.4%). При други бизнес услуги увеличение спрямо предходното тримесечие се наблюдава при повечето дейности, като то е най-голямо при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 9.7%. Най-същественото намаление е регистрирано при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи" - с 2.3%. По данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2017 г. общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи" нараства с 9.6% в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Увеличение се наблюдава при повечето дейности, като най-значително е при „Пощенски и куриерски услуги" (14.0%) и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" (13.7%). Намаление се наблюдава при „Воден транспорт" и „Въздушен транспорт", съответно с 26.7 и 5.4%. Общият календарно изгладен индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 12.5% по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година. Нарастване на индекса на оборота има при повечето дейности, като най-значителен е ръстът при „Дейности в областта на информационните технологии" - с 18.1%. Спад се наблюдава само при „Издателска дейност" (25.2%). При Други бизнес услуги най-голямо увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. е регистрирано при „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 37.5%. Намаление се наблюдава единствено при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи" (3.8%).
Източник: econ.bg (26.02.2018)
 
Разходите за пенсии превишават 9 млрд. лв. през 2017 г. Социалните разходи на държавата достигат близо 10.6 млрд. лв. през 2017 г., като 9 млрд. лв. от тях са за пенсии. Най-голям е ръстът на разходите за болнични - с 12% спрямо година по-рано. Това става ясно от предварителния отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г. Според данните на НОИ за изплащане на обезщетения по болест са отишли 508.8 млн. лв., а броят им нараства с 305 хил. до близо 3.2 милиона. Постъпленията в бюджета на ДОО също се увеличават до малко над 6 млрд. лв., или с 15% над тези от предходната година, а трансферите от централния бюджет са със 166 млн. лв. под планираните (4.55 млрд. лв.). Част от ръста на приходите идва от увеличената с 1 пр. пункт осигуровка за фонд пенсии, друга - от по-високата минимална заплата. Отделно от това средната брутна заплата в страната расте всеки месец, а броят на заетите през последните две тримесечия на 2017 г. отбеляза рекорден ръст. Докато парите за пенсии и добавки за първи път преминават прага от 9 млрд. лв., броят на пенсионерите намалява - с над 8 хил. до 2.17 млн. души през 2017 г. спрямо предходната година. Броят на пенсиите също пада, докато средната месечна пенсия расте, макар и бавно - с реален темп от 2.6% до 345.5 лв. Тенденцията ще продължи и през тази година. В бюджета за 2018 г. правителството залага на ръст от още 500 млн. лв. по това перо заради увеличението на пенсиите с 3.8% от средата на годината. Броят на новите пенсионери също намалява, и то значително - с 8.8% спрямо 2016 г. Фактор вероятно е увеличението на възрастта за пенсиониране, но данните показват, че малко над половината от понижението идва от спад на пенсиониращите се от силовите ведомства. Техният брой намалява със 72% спрямо година по-рано, до 1.9 хил. души, след като две поредни години достигаха рекордно високи нива. Другото голямо перо на разходите са краткосрочните обезщетения и помощи, които достигат 1.5 млрд. лв., или с 9.2% над планираното. Една трета от парите отиват за изплащане на 3.16 млн. болнични. Това е пета поред година, в която ръстът е над 10%. Данни за разходите на работодателите (в момента те плащат първите три дни) са оскъдни. Но за сравнение, по данни на Българската стопанска камара (БСК) от миналата година бизнесът е изплатил общо 144 млн. лв. за болнични през 2016 г., а НОИ - още 445.9 млн. лв. Успоредно с болничните нарастват и обезщетенията за безработица. Въпреки положителните тенденции на пазара на труда през последната година парите, заделени за средно 82.6 хил. души месечно без работа, надминават планираната в бюджета сума с 9.6% и достигат 394.1 млн. лв.
Източник: Капитал (27.02.2018)
 
Пети сме по износ на Балканите Износът на стоки от страната през 2017 г. надвишава 52 млрд. лв., което представлява двойно увеличение спрямо 10 години по-рано - през 2007 година, показват данни от анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), разпространени от пресцентъра на работодателската организация. По данни до септември 2017 година сред балканските страни се нареждаме на пето място по размер на износа - пред нас са Гърция, Турция, Румъния, Словения. По размер на БВП през 2017 г. сред Балканите се класираме на пето място. Пред нас са само Гърция, Турция, Румъния и Словения. Вносът на стоки в страната за 2017 г. е за 59 млрд. лева и спрямо 2007 г. също бележи явен ръст, но по-малък - 38 на сто. Търговското ни салдо от години е отрицателно, като за 2017 г. дефицитът ни е близо -7 млрд. лв. и се дължи основно на големия внос на петролни продукти и газ. Окуражително е, че търговският ни дефицит намалява, като за сравнение през 2007 г. той е бил -16 млрд. лв. През последните години търговията на България илюстрира един устойчив и стабилен темп на растеж. Проучвания на БТПП показват засилен интерес на фирмите към разширяване на сътрудничеството ни в чужбина. Китай е една от най-предпочитаните дестинации за бизнес контакти, показва резултат от анкета на БТПП, а износът ни за азиатската държава расте с 36 на сто през 2017 г., достигайки 1,2 млрд. лева. Рафинирана мед, медните изделия и електрическите части са сред водещите стоки в българския износ за Китай. Основни търговски партньори на страната ни остават страните от ЕС - 66 на сто от експорта ни. Голям потенциал съществува за впечатляващи ръстове в износа най-вече с държави извън ЕС - за тези трети страни обемите на търговията не са толкова големи. Посещенията на гражданите на съседните на България държави представляват близо 44 на сто от всички посетили България през 2017 г. Положително е, че вече между балканските страни се оформя консенсус за участие в международния туристически пазар със съвместни пакети, включващи посещения едновременно на няколко страни от региона. От друга страна, настойчивостта на България за интегриране на Западните Балкани и за сближаване в икономически аспект е важна стъпка за задълбочаване на търговските отношения и реализиране на съвместни инфраструктурни проекти, които да са двигател на растежа в региона, се казва в съобщението.
Източник: Монитор (27.02.2018)
 
Тролейбусите и трамваите са били предпочитан транспорт в края на 2017 г. През периода октомври - декември 2017 г. предприятията от градския електротранспорт (трамваен, тролейбусен и метро) са превозили общо 73 355 000 пътници, или с 4 234 000 пътници повече спрямо същия период на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Увеличение е регистрирано при всички видове електротранспорт, като то е най-голямо при тролейбусните и трамвайните превози. Извършената работа, измерена в пътникокилометри също нараства (с 11.3 на сто) в резултат на по-голямото средно превозно разстояние, на което са били превозени пътниците от метрополитена. По предварителни сезонни данни през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление на превозените товари от товарния транспорт със 7.3 на сто. При извършената работа също е регистриран спад от 6.2 на сто. Превозените пътници и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват съответно с 2.3 и 5.7 на сто спрямо третото тримесечие на 2017 година. По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2016 г. е отчетен спад както при превозените товари, така и при извършената работа от товарния сухопътен и воден транспорт. През четвъртото тримесечие на 2017 г. превозените пътници и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт)намаляват съответно с 0.7 и 8.1 на сто спрямо същия период на предходната година. През четвъртото тримесечие на 2017 г. превозените товари от сухопътния транспорт са 31 557.4 хил. т, или с 4 779.1 хил. т по-малко спрямо съответното тримесечие на 2016 г. , което основно се дължи на вътрешните превози на автомобилния транспорт. Извършената работа също намалява и достига 10 170.8 млн. ткм в резултат на по-малкото средно превозно разстояние при международните превози. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт през четвъртото тримесечие на 2017 г. е 118 334.1 хил., или с 4.4 на сто по-малко спрямо същия период на предходната година, което е в резултат на по-малкия брой превозени пътници както при вътрешните, така и при международните превози. При железопътния транспорт се наблюдава увеличение от 0.1 на сто, докато при автобусния - намаление с 4.6 на сто. Същевременно и извършената работа бележи спад от 10.2 на сто и достига 2 870.7 млн. пътниккилометра. Намалението се дължи основно на автобусните превози, при които е регистриран спад от 11.4 на сто в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 година. Превозените товари от речния и морския транспорт през четвъртото тримесечие на 2017 г. намаляват с 8.9 на сто спрямо съответното тримесечие на 2016 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари както от речния, така и от морския транспорт. Извършената работа също намалява с 6.7 на сто поради по-малкото разстояние, на което са били превозени товарите от морския транспорт.
Източник: 24 часа (28.02.2018)
 
Повече от половината безработни у нас - в риск от бедност Близо 55% от безработните лица у нас са били изложени в риск от бедност след социални трансфери през 2016 г., показват данни на Евростат Те са от изследване на безработните лица между 15-64 г. в ЕС. По този показател сме в еднакви позиции със страни като Латвия и Естония, при среден показател за ЕС от 48.7%. По данни на НСИ у нас през 2016 г. е имало 245 хиляди безработни, което на практика означава, че повече от 134 хил. безработни (55 %) са живели в риск от бедност през този период. Общата заетост у нас през тази година е била 2,9 млн. души, а лицата извън работната сила са били 1,4 млн. души, сочат данните на НСИ. Според последни актуални данни на Агенцията по заетостта у нас през януари 2018 г. броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е бил 237 322. Най-голяма потребност от работна сила, според анализа на Агенцията по заетостта, се наблюдава в следните икономически дейности: преработваща промишленост – 30%, държавно управление – 14%, търговия – 13%, административни и спомагателни дейности – 7%, хотелиерство и ресторантьорство – 5%. Най-търсените професии по заявени работни места в бюрата по труда в страната през януари т.г. са били следните: персонал, грижещ се за деца, както и полагащ здравни грижи за хората; машинни оператори; продавачи в магазини; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; персонал, зает в сферата на персоналните услуги и др.
Източник: Струма - Благоевград (28.02.2018)
 
Нарастване на производствените цени в България през януари с 0,8% на месечна и с 4,1% на годишна база През януари 2018-а година производствените цени в България подновиха възходящото си движение на месечна база, но при стабилизация на техния растеж на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повиши през януари с 0,8% спрямо декември, когато остана на нивото от предходния месец. Растеж с 2,3% отбелязаха цените производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, докато в преработващата промишленост те се повишиха по-скромно с 0,6%, а в добивната промишленост отчетоха намаление с 2,5 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната се повиши през януари 2018-а година с 4,1%, запазвайки темпото на растеж от декември 2017-а, което обаче е по-слабо спрямо нарастването на цените на производител с над 5,5% през периода юли - ноември на предходната година. Солидно увеличение с 12,2% е отчетено на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, докато добивната промишленост цените се повишиха с 1,7%, а в преработващата промишленост – с 2,0%. Това представлява четиринадесето поредно повишаване на производствените цени, след като през декември 2016 година те нараснаха за пръв път от средата на 2015 година.
Източник: БНР (01.03.2018)
 
4,9% повече пътувания в чужбина през януари на годишна база През януари 2018 година пътуванията на български граждани в чужбина и посещенията на чужденци в страната ни са нараснали спрямо година по-рано, макар че тяхната бройка намалява спрямо пътуванията по коледните и новогодишните празници, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Пътуванията на българи в чужбина през миналия месец са се увеличили с 4,9% на годишна база до 387,6 хиляди, спрямо януари 2017 г. Посещенията на чужденци в България нараснаха през януари с 19,7% спрямо същия месец на 2017 година, достигайки 544 хиляди. Делът на гражданите от ЕС от общия брой чужденци, посетили нашата страна през миналия месец, е достигнал 46,7%, или с 18,9% повече в сравнение с първия месец на 2017 г. Повишение с 19,9% бележат и посещенията на граждани от други европейски страни извън ЕС, като най-голям ръст от 23,9% отчитат посещенията в нашата страна на граждани от Турция. През януари 2018 година преобладава делът на посещенията в България с цел почивка и екскурзия. Най-много посещения в България през януари 2018 година са реализирали гражданите от Гърция, Турция, Македония и Румъния.
Източник: Дума (01.03.2018)
 
544 хил. чужденци разгледали България през януари 544 хил. чужденци са посетили България през януари, което е с 20% повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че най-много чужди граждани са пристигнали от Гърция - близо 110 хил. На второ място се нарежда Турция - 104 хил., а на трето Македония - 68 хиляди. Ръст при туристите се наблюдава и от Румъния, Обединеното кралство и Германия. Най-голяма част от чужденците са идвали у нас с цел почивка и екскурзия, а най-малко са посетили страната ни по работа. Според данните увеличение има и при пътуванията на българите зад граница - с 5 на сто, до 387 хил. Най-често сме стягали куфарите за Гърция, Сърбия, Турция, Македония и други държави от Европейския съюз. Освен на екскурзии и почивки според статистиката сънародниците ни често пътуват, за да гостуват при познати или пък за да посещават културни и спортни мероприятия.
Източник: Монитор (01.03.2018)
 
Заводските цени растат с 4.1% през януари Поскъпването на заводските цени се ускорява през януари, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база те поскъпват с 4.1% при едва 0.8% спрямо декември 2017 г. Увеличение на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.2%, преработващата промишленост - с 2%, и добивната промишленост - с 1.7%. В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.6%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.8%, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 4.9%. В обратната посока се движат цените при производството на тютюневи изделия - с 3.5%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2.5%. Спрямо декември 2017 г. цените се вдигат при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3%, в преработващата промишленост - с 0.6%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 2.5%. По-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.2%, както и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.7%, а спад е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 5.6%, производството на каучук и пластмаси - с 1%, и при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.5%. Заводските цени за вътрешния пазар растат с 5.6% в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.1%, в добивната промишленост - с 4.3%, и в преработващата промишленост - с 1.9%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо януари 2017 г. са отчетени при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9%, производството на основни метали - с 6.3%, и производството на химични продукти - с 5.3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 2.9%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 1.1%. Спрямо декември повишението е с 1% като основно се дължи на това при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%, в преработващата и в добивната промишленост - по 0.4%. Цените за международния пазар поскъпват по-умерено през януари - с 2.1% на годишна база. Най-видимо поскъпват заводските цени при производството на изделия от хартия - с 13%, при дървен материал и изделия от него - с 6.2% и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 4.9%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 4.2%. Спрямо декември производствените цени се повишават с 0.5%.
Източник: econ.bg (01.03.2018)
 
Безработицата у нас е под средното ниво в Евросъюза Безработицата в България през януари се понижи до 5,9% след нейната стабилизация на ниво от 6,1% през предходните три месеца, показват данни на Евростат. Така нашата страна е една от 17-те страни-членки на ЕС с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. В началото на 2018 година общо 204 хиляди българи са били без работа спрямо 208 хиляди през декември 2017 година и 217 хиляди безработни през януари 2017 година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през януари до 11,8% от 12,1% през предишния месец и спрямо 14,0% година по-рано, като за втори пореден месец общо 24 хиляди български младежи на възраст под 25 години са били без работа спрямо 22 хиляди безработни в началото на 2017 година. През януари безработицата в ЕС остана за трети пореден месец на ниво от 7,3%, което е най-ниско ниво от октомври 2008 година. Безработицата в еврозоната през януари се стабилизира в декемврийското дъно от 8,6%, което е най-ниска безработица от декември 2008 година. Според европейската статистика общо 17,931 млн. европейци, от които 14,111 милиона от еврозоната, са били без работа през първия месец на миналата година, като спрямо декември 2017 година е отчетено понижение на безработните в ЕС с 19 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи в рамките на месец с 10 хиляди. Спрямо януари 2017 година общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,867 милиона, от които 1,429 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през януари е регистрирана в Чешката република (2,4%), следвана от Малта (3,5%) и Германия (3,6%), докато най-висока остана безработицата в Гърция (ниво от 20,9%, според данни за ноември 2017 година) и в Испания (16,3% през януари 2017 година). В началото на годината общо 3,646 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 16,1%), като това представлява понижение на младежката безработица с 333 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 17,6%.
Източник: econ.bg (02.03.2018)
 
Всяка втора сделка е за все още непостроено жилище 58% от всички закупени имоти в средно високия и висок клас в София през миналата година са за жилища, които още са в строеж, показва последния доклад на Соllіеrs. Тенденцията започна от 2015 година и продължава и към края на 2017 година. Броят им достига 2 800 жилищни. Към началото на годината предлагането в сегмента регистрира 12% ръст или общо 7,900 жилищни единици, концентрирани в 70 проекта. Търсенето остава фокусирано предимно върху жилища за собствено ползване, чиито дял е 75%, за сметка на тези, закупени с цел инвестиция. Равно е разпределението на купувачите, използвали банково финансиране за реализиране на покупката си и тези, които са вложили изцяло собствени средства. Налице е ръст на транзакциите с къщи (33% от общото търсене) и апартаменти с три спални (42% от общото търсене). Районите, към които е регистриран най-голям интерес са около Бизнес Парк София, както и кварталите "Кръстова вада" и "Витоша". Цените на жилищата са нараснали със 7% през 2017 г. Те варират в широки граници между 1,000-1,600 евро за кв.м., в зависимост от допълнителните им характеристики и заобикалящата среда. Относителната отстъпка при покупко-продажба е приблизително 2.7%. Средният размер на наемите в разглеждания сегмент е между 900 - 1,100 евро за апартамент с две спални, 1,300 - 1,600 евро за апартамент с три спални; при къщите е около 1,900 евро. Соllіеrs очаква забавяне на покупките на жилища на етап "в строеж", в резултат на големия брой проекти, които предстои скоро да бъдат завършени. Делът на имотите в сегмента, придобити с инвестиционна цел, ще се запази. Нови потенциални зони за развитие на пазара на жилища в средно висок и висок клас се оформят в посока изток (Лозен) и югозапад (Владая) от София. Цените на този тип имоти ще останат стабилни.
Източник: Money.bg (02.03.2018)
 
2,4 млрд. лева са внесените здравни вноски на гражданите през 2017 г. През 2017 година здравните вноски на гражданите са в размер на 2,4 млрд. лева, показват предварителните данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), цитирани от финансовия министър Владислав Горанов. Информацията е част от писмен отговор на Горанов към депутата от БСП Жельо Бойчев, публикуван от деловодството на Народното събрание. Публикуваните данни показват, че по месеци вноските варират. Най-ниски са те през януари 2017 година - 176 млн. лева, а най-високи - 223 млн. лева, през декември. В останалите месеци размерът им е средно малко под и около 200 млн. лева. В средата на февруари Горанов даде информация, че здравните вноски, които държавата е внесла в бюджета на НЗОК от името на пенсионери, деца и безработни, са в размер на 1,13 млрд. лева. Здравните вноски на работищети в държавните и общинските дружества са 331 млн. лева. Трансферът за покриването на разходите за здравни осигуровки, които се дължат от държавата, е от държавния бюджет.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2018)
 
Само 11% от българите се усъвършенстват, докато работят През 2016 г. една трета от работещите граждани на Европейския съюз (ЕС) са участвали в курсове за обучение, свързани с тяхната професионална дейност, показват данни на "Евростат". В тези обучения влизат неформалното професионално образование, както и официалните курсове и семинари, които подобряват знанията, уменията, компетенциите и квалификациите, свързани с професионалното развитие. Оказа се, че България е на дъното на таблицата и само работещите в Гърция, Румъния и Италия имат по-малко желание да се усъвършенстват и да придобиват нови умения и знания. Малко над 11% от заетите българи посещават курсове за самоусъвършенстване. Най-висок е процентът в Холандия - 61%, Швеция - 59%, и Финландия - 58%. Най-нисък е в Гърция и Румъния - 8% във всяка, както и в Италия - 11%. Нивата на участие в допълнителните обучения, свързани с работата, обикновено нарастват заедно с нивото на образование на участниците, показва анализът на "Евростат". Делът на усъвършенстващите се е по-висок при заетите с висше образование - 46%,, отколкото при завършилите средно и колеж - 28%. Тези с основно или по-ниско образователно ниво - 16%, участват най-малко в обученията, свързани с работата. По отношение на възрастта участие в обученията, свързани с работата, е по-високо сред заетите на възраст 25-34 години - 36%, отколкото при възрастовите групи 19-24 години - 32%, и 35-64 години - 31%.
Източник: Дума (07.03.2018)
 
България остава в топ 10 на най-бързо растящите пазари на имоти в света България е на девето място от 59 пазара на жилища в света по ръст на цените на жилищата през последните три месеца на 2017 г., показват данни на консултантската компания Knight Frank. Компанията обаче е използвала данните за България на европейската статистическа служба Евростат за третото тримесечие на 2017 г. Индексът на Евростат за цените на жилищата за периода октомври – декември 2017 г. ще бъде публикуван на 7 април. Данните на Националния статистически институт (НСИ) също са от третото тримесечие, като съвпадат със статистиката на Евростат. Индексът на Института за последното тримесечие ще бъде публикуван на 30 март. Годишният ръст на цените на имотите в България достига 9% за периода. Спрямо предходното тримесечие увеличението е 2,2%, сочи статистиката. Това ни нарежда в „червената“ зона на класацията на компанията, където са най-бързо растящите пазари. Лидер е Исландия, която стои начело вече няколко тримесечия и в класацията на онлайн портала за имоти Global Property Guide, с годишно повишение на цените от 15%, но намаление от 0,5% за тримесечието. На второ място е Хонконг с ръстове от съответно 13,7% и 2,6%, а на трето – Чехия, с увеличения от 12,3% и 1,6%. Топ 10 се допълва от Ирландия, Турция, Сърбия, която е нов играч в класацията и е включена от консултантската компания за първи път, Унгария, Латвия и на десето място Канада. Според Knight Frank Украйна запазва позициите си на най-слаб пазар на имоти в света с годишно понижение на цените от 5,1% и 1,3% а тримесечието. Следва я Перу – също нов пазар за класацията, със спад от съответно 4,2% и 1,6%. Топ 10 се допълва от Ирландия, Турция, Сърбия, която е нов играч в класацията и е включена от консултантската компания за първи път, Унгария, Латвия и на десето място Канада. Според Knight Frank Украйна запазва позициите си на най-слаб пазар на имоти в света с годишно понижение на цените от 5,1% и 1,3% а тримесечието. Следва я Перу – също нов пазар за класацията, със спад от съответно 4,2% и 1,6%. Сред най-слабите пазари на имоти в света попадат още Русия, Саудитска Арабия, Финландия, Полша, Италия, Бразилия, Гърция и Норвегия. Глобалният индекс на цените на жилищата, изчисляван от Knight Frank, приключва 2017 г. на ниво от 4,6% - по-малко в сравнение с отчетените през предходната 2016 г. 5,3%, но повече в сравнение със световния икономически растеж от 3,7% средно за миналата година.
Източник: econ.bg (07.03.2018)
 
Растежът на икономиката остана под прогнозите на правителството Растежът на българската икономика се е забавил и остава под прогнозите на някои банки и финансови институции. Предварителните данни на НСИ в сряда показаха, че за миналата година ръстът на БВП е 3.6% при 3.9% година по-рано. Прогнозата на Министерство на финансите и най-актуалната на Българска народна банка бяха за повишение от 4% през 2017 г. В основа на растежа през миналата година е по-високото потребление в резултат на растящите възнаграждения и заетост. Увеличението на БВП през четвъртото тримесечие е и под експресните оценки на НСИ от февруари - с 0.1 процентни пункта до 3.5% на годишна база (тогава нямаше данни за цялата година). Така стойността на произведените стоки и услуги на територията на България достига 98.6 млрд. лв. по текущи цени за годината, като на всеки човек от населението се падат почти 13.9 хил. лв. от общия обем. Икономиката се движи предимно от потреблението през 2017 г., а ключови остават покупките на домакинствата, които допринасят към общия годишен ръст с 3.1 пр.п. по изчисления на "Капитал". От друга страна, потреблението на правителството регистрира спад на годишна база от 0.6% през четвъртото тримесечие, но за годината отбелязва плюс от 2.5%. Частното търсене ще продължи да нараства с висок темп до края на 2019 г., счита БНБ в последния си макроикономически преглед. Банката залага също на увеличение на правителственото потребление до края на прогнозния период, главно заради по-високите заплати в публичния сектор. Производителността на труда през четвъртото тримесечие на миналата година нараства с 0.7% спрямо същия период на 2016 г. За сравнение, най-ниският темп на увеличение преди това е от третото тримесечие на 2014 г., показват данните на НСИ. Забавянето вероятно идва от по-голям дял на работещите в селскостопанския сектор, който се отличава с най-ниската производителност на труда в икономиката. Броят на работещите нараства във всички сектори на икономиката през четвъртото тримесечие, но най-голямо е повишението в селското стопанство - с цели 42.5 хил. души. Услугите и индустрията също отчитат повишение от съответно 28.2 и 6.8 хил. заети, но то не е достатъчно да компенсира по-големия дял на хората в нископродуктивния аграрен сектор. За сравнение, докато в индустрията и услугите производителността на труда на всеки работещ се равнява на съответно 7.2 хил. и почти 7.8 хил. лв. под формата на брутна добавена стойност, в селското стопанство тя е едва 1.3 хил. лв. Всеки зает е допринесъл средно с 19.4 лв. за отработен час към брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение - през четвъртото тримесечие на предходната година всеки работещ е създавал 19.1 лв. на час. Разбивката на БВП по компоненти показва отчетлив годишен ръст на брутното образуване на основен капитал от 3.8% през 2017 г., а приносът на показателя към промяната в БВП е 0.7 пр.п. БНБ отбелязва, че нивата на публичните инвестиции през последните две години са относително ниски. Тоест промяната в брутното капиталообразуване идва от частния сектор, а не от държавата. Банката очаква обаче приносът на публичните вложения да нараства през 2018 и 2019 г. Силните покупки на домакинствата намират отражение и в данните за външната търговия - част от потреблението е на внос. Стойността на вноса нараства със 7.2% за годината, като достига близо 64 млрд. лв. по текущи цени. От друга страна продажбите на български стоки в чужбина също се увеличават, но по-умерено - с 4% през 2017 г. Според БНБ забавянето на износа се дължи главно на услугите. Така приносът на външната търговия към растежа остава отрицателен и ще се задържи така до 2019 г., като най-силно изразен ще бъде тази година.
Източник: Капитал (08.03.2018)
 
19,4 лева БВП за час работа създава един зает у нас През четвъртото тримесечие на 2017 г. създаденият брутен вътрешен продукт на един зает се увеличава с 0.7 на сто в сравнение със същия период на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. На един зает се падат 8146.1 лв. от текущия обем на БВП, като всеки ангажиран в икономиката произвежда стоки и услуги средно за 19,4 лева за един отработен час. Заетите в икономиката са 3366.9 хил., а общият брой отработени часове е 1 415.2 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през четвъртото тримесечие на м.г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. показва увеличен дял на аграрния сектор. Брутната добавена стойност средно на един зает през последното тримесечие на 2017 г. запазва равнището си от съответния период на предходната година, докато БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 0.1 на сто за същия период. По предварителни данни на НСИ за четвъртото тримесечие на м.г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7 210.3 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 17 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 761.0 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 18 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1 267.2 лв. БДС на един зает и 3.4 лева за един отработен човекочас.
Източник: Money.bg (08.03.2018)
 
Ръстът на икономиката по-слаб от очаквания Икономическият растеж през миналата година е по-слаб в сравнение с правителствените прогнози. По предварителни данни на Националния статистически институт, обявени вчера, през 2017 г. БВП се е увеличил с 3,6 % спрямо 2016 г. През 2016 г. беше отчетен растеж от 3,9%, а според есенната прогноза на на Министерството на финансите през миналата година той трябваше да стигне 4%. Това е най-бавният ръст от второто тримесечие на 2015 г. насам, сочи още статистиката. Според нея забавянето на растежа е най-силно през последното тримесечие на 2017 г. Тогава икономиката на България е нараснала с едва 3,5% на годишна база, което е с 0,1% под оценката за растеж от 3,6% от февруари и под ръста от 3,9% за предходния период, показват данните на НСИ. През 2017 г. БВП възлиза на 98,6 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 50 429 млрд. евро, като на човек се падат 7099 евро. Индустриалният сектор е създал 28,3% от добавената стойност на икономиката през 2017 г., което запазва дела му в сравнение с 2016 г. Секторът на услугите създава 67,4%, а аграрният сектор - 4,3% от добавената стойност, при съответно 67 и 4,7% през 2016 г. Външнотърговското салдо е отрицателно и в размер на 1,349 млрд. лева, като през трите месеца до края на 2017 година износът на стоки и услуги се сви на тримесечна база с 1% (след ръст с 3% през третото тримесечие) до 16,05 млрд. лева и нарасна на годишна база с едва 2,0% след ръст с 4,1% през предходното тримесечие. В същото време вносът скочи с 4,4% на тримесечна база (след повишение с 1,3% през предишното тримесечие) и нарасна с 8,3% на годишна база (след повишение с 5,1% през третото тримесечие) до 17,399 млрд. лева. Солидният растеж на вноса при намаляващ износ доведе до отрицателно външнотърговското салдо през четвъртото тримесечие, което се отрази негативно на темпото на икономически растеж в края на миналата година.
Източник: Дума (08.03.2018)
 
БГ износът за Китай отбелязва ръст от близо 39% Износът ни за Китай е достигнал 715 млн. долара, като отбелязва ръст от близо 39% на годишна база. Вносът от Китай в България се равнява на 1,242 млрд. долара, като нараства с близо 8%. Това е заявил зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов пред участниците в Представянето на Китайския международен панаир за вносни стоки в Шанхай. В глобален аспект предстой развитието на някой тенденции като дигитализацията на икономиката и индустриалната революция. Тези тенденции ни поставят в една среда, в която разстоянието между държавите не е от значение, а ние можем да търсим синергия и сътрудничество въпреки това разтояние“ е казал още зам.-министър Борисов. В последните няколко години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличава с огромни темпове. Тенденцията в следващите години показва, че Китай ще се оформи като най-големият пазар на хранителни продукти в световен мащаб. България има необходимият потенциал да изнася качествени храни и селскостопански продукти за Китай, минерална вода и напитки. „За нас е много важно процедурите за внос в Китай на селскостопански и хранителни продукти да бъдат улеснени“, е изтъкнал Борисов. Той е допълнил, че предстоящият през ноември тази година в Шанхай Панаир за вносни стоки предоставя изключително добра възможност за българските износители. Събитието ще бъде изцяло ориентирано към вносители от цял свят, а министерството на икономиката е възложило на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия да организира българско национално участие в панаира.
Източник: Монитор (09.03.2018)
 
120% ръст при износа на храни от България за чужбина Със 120% се е увеличил износът на храни от България за чужбина през последните 10 години, като само за миналата година той съставлява 7 на сто от общия експорт на страната. Това заяви главният секретар на Mинистерство на икономиката Владимир Туджаров на откриването на Изложението FOOD EXPO, което се провежда в Атина, с участието на компании от близо 20 държави. Страната ни е представена с национален щанд, в който участват 18 български фирми от секторите на хранително-вкусова промишленост - млечна и месна промишленост, производство на олио, брашно, ориз, бисквити, кексове, шоколадови бонбони, консерви, натурални био продукти, минерални води, сокове и безалкохолни напитки. Туджаров посочи, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най–големи конкурентни предимства. Той подчерта, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки, в страната ни. По думите му в този бранш около 6000 фирми, като близо половината от тях са разположени на територията на Южна и Югозападна България, което е предпоставка за добрите възможности за износ към южната ни съседка. Владимир Туджаров изтъкна, че Гърция е традиционен търговско-икономически партньор на България, като през последните години се наблюдава постоянен ръст на стокообмена между двете страни. „Тази тенденция се запазва и през 2017 г., като стокообменът отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро. Отбелязва се ръст, както в износа, така и във вноса“, подчерта още той.
Източник: Монитор (12.03.2018)
 
Промишленото производство нараства с 3.5% на годишна база през януари Ръст бележат и строителната продукция, както и търговията на дребно, показват данните на националната статистика. Строителството нараства с цели 24.2% на годишна база, но трябва да се има предвид, че от началото на януари заради еврорегламент е сменена базисната година на отчитане на индексите и тя вече е 2015 г. Статистиката отчита ръст и на сгадното, и на инженерното строителство. Най-голямо увеличение в производството пък има при при ремонт на машини (над 28%), а най-голям спад - при производството на цигари (почти 40%).
Източник: Капитал (12.03.2018)
 
Имотите у нас да поскъпнали с до 8 на сто миналата година Цените на имотите в цялата страна бележат плавен ръст от 6% до 8%. Това обясни пред БНТ Калоян Богданов, маркетинг мениджър в агенция за недвижими имоти. "Генерално, през 2017 г. цените на имотите в страната вървяха нагоре с различен ръст между 6 и 8%. Ръстът се отчита в големите градове, докато в малките градове той е доста по-нисък. Заради спада на лихвите по кредитите търсенето на имоти се е увеличило", поясни той. По думите му като цяло лихвите по кредитите "са на едно ниско историческо ниво". Така или иначе заплатите плавно вървят нагоре. На последно място, от години има интерес към големите градове, който води до много хора, които желаят да се установят там, заяви Богданов. Цените на наемите също вървят нагоре, подчерта той, особено на местата с аутсорсинг и IT компании. Повишаването на цените се дължи отчасти и на директните полети на нискотарифни компании до големите градове в България. Цените на имотите във Варна се увеличават за последните три години, като средно за година скокът е с около 5%. Това пък показват данните на Националния статистически институт. Градът е сред петте в страната, в които се наблюдава ръст на реализираните сделки. Купувачите на имоти са предимно българи или сънародници, които живеят в чужбина и са решили да се приберат в родината си. Чужденците, предимно руснаци и англичани, също проявяват интерес към покупката на апартамент във Варна. Семействата предпочитат да закупуват жилища тип ново строителство пред панелното. Специално за Варна търсенето на нов дом е във всички райони на града. "Най-голям е интересът на инвеститорите към апартаментите с една и две спални - двустайните и тристайните", коментира Добромир Ганев от Национално сдружение Недвижими имоти пред БНТ 2. По думите му водещо при закупуването на имот е и неговата цена. За Варна разликата между центъра и крайните квартали може да бъде двойна. Цените варират от 400 евро в по-отдалечените квартали до 1500 евро в централната градска част. Ганев съобщи и за лоша практика, която някои от брокерите използват, за да осъществят сделка. "Намаляват се цени на имоти без съгласието на собственика, за да може да излизат по-нагоре. Разбирате ли за какво говорим. Това даже може да бъде нарушение по Наказателния кодекс", заяви той.
Източник: econ.bg (12.03.2018)
 
Строителната продукция рязко нараства през януари Представените днес от Националния статистически институт (НСИ) показват двуцифрен ръст на строителната индустрия през януари 2018 година на годишна база (спрямо същия месец на 2017 г.) или увеличението е с 24.2 процента. На месечна база (спрямо предходния декември 2017 г.) нарастването е с 5.1 процента. Подобен стабилен ръст се наблюдава за пръв път от декември 2016 година. През януари 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като нарастването на продукцията от сградното строителство е с 5.3%, а от гражданското/инженерното строителство - с 4.8%. На годишна база ръстът на строителната продукция през януари 2018 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където увеличението е с 31.6%, а при гражданското/инженерното - с 15.5%.
Източник: econ.bg (12.03.2018)
 
Стокообменът между България и Германия бележи пореден рекорд Стойността на търговския стокообмен между България и Германия през изминалата година е 7,51 млрд. евро , което е ръст от 12,7 на сто спрямо предходната година, това показват данни на Германската статистическа служба, разпространени от Германо-българската индустриално-търговска камара. Резултатите оправдават очакванията за пореден рекорд при търговията, отбелязват от Камарата. Българският износ се развива изпреварващо в сравнение с вноса от Германия. Търговският дефицит за Германия е в размер на 136,6 млн. евро. Страната ни е изнесла стоки на стойност 3,82 млрд. евро за Германия, вносът възлиза на 3,68 млрд. евро. "Тези резултати говорят за подобряването на състоянието на българската икономика като цяло. Отчитаме ръст при БВП, намаляване на безработицата. Инвестициите също са положителни", е коментирал Митко Василев, главен управител на камарата. За пръв път стокообменът минава границата от 7 млрд. евро. Радващо е, че изнасяме повече, отколкото внасяме. От началото на прехода това се е случвало само веднъж - през 2013 г., е допълнил още той.
Източник: 24 часа (12.03.2018)
 
Рекорден за януари ръст на строежите През януари 2018 г. ръстът на строителната продукция в България е бил 5,1% в сравнение с декември 2017 г. и цели 24,2% в сравнение с миналия януари, съобщи Националният статистически институт. Това е най-големият ръст на годишна база за първия месец на годината от началото на финансовата криза през 2008 г. насам. За първи път от извстно време ръстът на строителството на сгради и този на инженерна инфраструктура са приблизително еднаки. На месечна база строежът на сгради расте с 5,3%, а на инфраструктура - с 4,8%, показват данните. През последните две години строежът на инфраструктура се бе забавил заради известно изоставане на изпълнението на проекти по оперативните програми. Според експерти заради новите технологии в строителството занапред все по-често ще наблюдаваме и силни зимни месеци, които доскоро бяха почти мъртви за този бранш. Обикновено показателни за него са летните месеци.
Източник: 24 часа (12.03.2018)
 
Оборотът на търговците на дребно забавя растежа през януари След края на празничния сезон оборотите на търговците на дребно в България забавят леко своя ръст, като през януари нарастват с 0,2% спрямо покачването от 0,5% през декември, показват предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2018 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, бележи ръст от 4,4% в сравнение със същия месец на предходната година. Месечните изменения показват, че в първия месец от новата година се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 6,4%. Намаление е отбелязано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5,6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,9%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0,6%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 0,3%. В сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 5,7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 5,5%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4,8%. Спад е регистриран само при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 10,1%.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2018)
 
Износът за ЕС се увеличил с 10,8% през 2017 г. През 2017 г. България е изнесла за страните от ЕС стоки и услуги на стойност 34,5 млрд. лв., което е с 10,8% ръст спрямо 2016 г., показват публикуваните във вторник предварителни данни на НСИ. Заедно с обявения преди две седмици износ за страните извън ЕС на стойност 17,7 млрд. лв. това прави 52,2 млрд. лв. Така 2017-а е втората поредна година, в която износът на стоки и услуги от страната надвишава 50 млрд. лв. При износа за трети страни годишният ръст през 2017 г. е приблизително същият - 10,7%. Най-голям годишен ръст има в категорията “Мазнини, масла и восъци от растителен и животински произход” - над 30,3% в сравнение с 2016 г. Това се дължи най-вероятно на ръста на износа на лавандулово масло. В началото на годината земеделският министър Румен Порожанов съобщи, че през 2017 г. България е била най-големият в света износител на този продукт, надминаващ досегашния лидер Франция. През последните две-три години лавандулата у нас се превърна в хитова земеделска култура.
Източник: 24 часа (14.03.2018)
 
20% ръст на приходите в туризма през януари През рекордния за туризма януари 2018 г. приходите от нощувки на българските хотелиери са достигнали 50 млн. лв., което е с 20,2% над полученото от тях за януари 2017 г., който също беше рекорден за зимния туризъм. Това показват данните на НСИ за местата за настаняване в началото на 2018 г. През декември 2017 г., който също е активен за зимния туризъм, приходите на хотелиерите от нощувки бяха 44 млн. лв. За увеличението с над една пета на приходите от нощувки на годишна база повече допринасят чужденците, които са платили с 21,8% повече в сравнение с година по-рано, и малко по-малко българите, от които постъпленията са с 18% повече, отколкото през януари 2018 г. От данните на статистиката излиза, че спрямо година по-рано не е имало увеличение на цените на нощувките или то е било минимално, тъй като по-големите приходи са получени на фона на повече нощувки. През първия месец на 2018 г. нощувките са 910 хил., или с 13,5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Най-голямо увеличение - с 15,8%, е отчетено в местата за настаняване с 3 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 70,7% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35,9% - на българите. Продължава тенденцията хотелите с повече звезди да имат по-голяма заетост. Общата заетост на леглата през януари е 26,6%, като се увеличава с 2,1 процентни пункта на годишна база. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 38,3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 26,2%, и с 1 и 2 звезди – 14,4%. Близо 19% повече чуждестранни туристи посетиха страната през първия месец на годината в сравнение с януари 2017 г. Резултатите за декември миналата година също бяха много благоприятни, като общият брой туристически посещения на чужденци в България е 457 хил., т.е. техният брой е бил с 15,2% повече спрямо декември 2016 г. За периода декември 2017 г. - януари 2018 г. общо туристически посещения на чужденци в България са близо 895 хил., с увеличение от 17 на сто на годишна база. Прогнозите са за цялата зима да има среден ръст от 10%, тъй като метеорологичните условия в планините се очаква да бъдат същите до началото на април.
Източник: 24 часа (14.03.2018)
 
МОТ: България може да отчете рекордно ниска безработица през 2019 г. Безработицата в България ще продължи да намалява, достигайки 179 000 души през 2019 година. Това е една от прогнозите за страната ни в доклад на Международната организация на труда (МОТ), огласена при вчерашното откриване на пролетната сесия на управляващия й орган, съобщи пресцентърът на КНСБ. По данни на МОТ към края на 2017 година безработните у нас са били 203,9 хиляди. За сравнение през 2013 година те са били близо 440 000. Ако прогнозата на МОТ се сбъдне, това ще бъде най-ниското ниво на хора без работа в съвременната икономическа история, по-ниско и от 2008 година, преди началото на глобалната финансова криза. На заседанието на управителния орган на МОТ, КНСБ е представена от президента Пламен Димитров, който е член на управителното тяло на международната организация. Управителното тяло или Административният Съвет (Governing Body) е най-важният орган на МОТ. Десет от 28-те държави имат постоянни представители поради „голямата си индустриална значимост". Това са Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и САЩ, а останалите 18 се избират от Конференцията на всеки три години на географски принцип. Представителите на работодателите и на работниците се избират персонално. Лидерът на КНСБ е най-високопоставеният българин в Международната организация на труда. До 2014 година, когато бе избран в управителното тяло за първи път, българските синдикати никога не са присъствали в този орган. Пламен Димитров е избран в групата на работниците, а номинацията му идва от Международната конфедерация на профсъюзите. Една от най-важните теми на срещата на МОТ е неравенството между мъжете и жените. Според данните на организацията в световен план разликата в доходите между двата пола е 26 на сто. В Европа тази разлика е около 16 на сто, а в България - 14%, сочат данни на КНСБ. Лидерът на КНСБ е сред докладчиците на срещата в Женева. Очаква се по-късно днес той да представи предложенията на групата на работниците за доброволните механизми, по които МОТ ще следи мерките на всяка държава за насърчаване на заетостта и преодоляването на безработицата. Според групата, която представлява Димитров, трябва да бъде организиран международен форум или дискусия, на която всички страни, които ще наблюдават по тази тема, могат да обменят мнения или добри практики. Друга тема, която ще разглежда управителният орган на МОТ, ще бъде последиците от глобализацията и реформите на ООН. Международната организация на труда, със седалище в Женева, е основана на 11 април 1919 по предложение на френските индустриалци Роберт Оуен и Франсоа Легран от 19 век. Основната мисия е социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се. Почти всички (185 от 193) членове на ООН са част от МОТ. България е член на организацията от 1920 г.. По решение на Нобеловия комитет на МОТ е присъдена за мир за 1969. МОТ е една от най-старите и най-представителни международни организации. Създадена при Лигата на нациите, тя функционира и до днес, а от 1946 става първото специализирано учреждение на ООН. МОТ приема правно обвързващи конвенции както и препоръки за страните членки, засягащи различни области на трудовото право. Те установяват минималните стандарти на основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване.
Източник: econ.bg (14.03.2018)
 
Слаб старт на българския износ за държавите извън ЕС през 2018-а Според предварителните данни на Националния статистически институт през януари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 4 211.1 млн. лева В сравнение със същия месец на предходната година износът се увеличава с 12.3%. През януари в страната са внесени стоки общо на стойност 5 044.3 млн. лв., или с 19.3% повече спрямо същия месец на 2017 година. Общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 833.2 млн. лева. През януари износът на България за трети страни - извън ЕС, намалява с 16.3% в сравнение с предходната година и е на стойност 1 098 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и Съединените американски щати, които формират 57.3% от износа за трети страни. Вносът на България от държави извън ЕС през януари се увеличава с 15.9% в сравнение със същия месец на предходната година и е на стойност 1 829.2 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 731.2 млн. лева.
Източник: Money.bg (14.03.2018)
 
Харчим близо 40% от парите си за храна Българинът харчи за храна 37,3% от доходите си, а за разходите по жилището дава 17,3%. Другото голямо перо в семейния бюджет са транспортът и здравеопазването, за които отиват съответно 8,3% и 6,7%, показва проучване НСИ. Данните са към 2016 г. За свободно време, култура и почивка българинът отделя 5,8% от средствата си, за алкохол и цигари - 5,2%, а на последно място в разходите са дрехите и обувките с 4,4%. Според проучване на КНСБ 2300 лв. месечно са нужни на четиричленно домакинство, за да се справя с разходите за храна и да си плаща сметките. Това означава, че всеки от родителите трябва да получава заплата от минимум 1500 лв., а по данни на НСИ средната работна заплата за страната е 1037 лв.
Източник: Дума (15.03.2018)
 
Инфлацията отново тръгна нагоре Годишната инфлация в България от март 2017 до февруари 2018 достигна 2,1 %, показват данните на Националния статистически институт. Само за миналия месец статистиката отчита поскъпване на живота с 0,6%. Повишението се дължи основно на по-високите цени на храните, енергоносителите, алкохолните напитки и тютюневите изделия. Цените на храните и безалкохолните напитки са скочили с 0,3%. С толкова са поскъпнали и енергоносителите като ток и газ. Разходите за съобщителни услуги също са се увеличили с 2,5%. С 2,5% по-евтини облекла и обувки, отчита статистиката. Ръст от 3% бележат още пакетните туристически услуги и козметичните продукти (1%). Поскъпване се отчита и при дизеловото гориво и различните видове бензини. По-значимо е това на горивото А95Н - с 0,7%, докато високооктановият А98Н и дизелът са поскъпнали с по 0,3 на сто. Най-голяма част от парите си българският потребител харчи за храна - 37,3%, след това за жилища и битови разходи - 17,3%. Другото голямо перо в разходите са транспортът - с 8,3%, и здравеопазването - 6,7%, съобщиха от НСИ по повод 15 март - Деня на потребителя. Данните са към 2016 г. За свободно време, култура и почивка българинът отделя 5,8% от средствата си, за съобщения - 5,4%, за алкохол и цигари - 5,2%, за други стоки и услуги - 5,1%, за жилищно обзавеждане и поддържане на дома - 4,5%. На последно място в разходите са дрехите и обувките с 4,4%. Общо 2300 лева месечно са нужни на четиричленно домакинство у нас, за да се справя с разходите за храна, битови сметки и други услуги. Това означава, че всеки от родителите трябва да получава заплата от минимум 1500 лева, а по данни на статистиката средната работна заплата е 1037 лева. В София издръжката скача до 3000 лева месечно, а средната заплата към момента е едва 1400 лева, сочат данни на КНСБ. Средно на човек от домакинство българинът изяжда 88 кг хляб годишно, 45,6 кг месо. Най-предпочитано е птичето месо - 10,8 кг, следвано от свинското - 9,5 кг, малотрайни колбаси - 6,9 кг, трайни колбаси - 3,7 кг, и агнешко - 1,1 кг. 27,3 литра е консумираният алкохол средно на човек от домакинство за 2016 г. Най-предпочитана от българина е бирата. От нея се изпиват по 20,3 литра, следвана от виното - 4,4 литра, и ракията - 1,9 литра. Другите видове алкохол, които са потребявани, са 0,6 литра. Сред млечните продукти българинът предпочита най-много киселото мляко - 27,5 кг на година, следвано от прясното мляко -17,3 литра, сирене - 11,8 кг, кашкавал - 3,9 кг, и други млечни изделия - 2,3 кг. Нашенецът яде по 140 броя яйца. Българинът консумира 70 кг зеленчуци на година средно на човек от домакинство и 49 кг плодове. Най-предпочитани са доматите - 20,6 кг, след което краставиците - 11 кг, пипер - 7,8 кг, зеле - 6,5 кг. От плодовете най-предпочитани са южните плодове - 14 кг на година, дините и пъпешите - 12,5 кг, ябълките - 11,9 кг, и крушите - 0,8 кг. По данни на "Евростат" при съществуването на около 3 млн. домакинства у нас - за поддръжката и задоволяването на различни жилищни нужди българите са похарчили близо 6 млрд. лева през 2016 г. В по-голямата част от държавите членки на ЕС жилищните разходи представляват най-съществената част от разходите на домакинствата. В Дания те достигат до 30%, във Финландия - 28% , във Великобритания - 27%. Следват Франция, Швеция и Чехия с по 26%. На обратния полюс с най-нисък дял на разходи от домакинствата, изразходвани за жилищни нужди, са регистрирани в Малта - 10%, Литва - 15%, Кипър - 16% и Естония - 17%.
Източник: Дума (15.03.2018)
 
Инфлацията отново тръгна нагоре през февруари През февруари годишната инфлация в България достига 2%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо януари индексът на потребителските цени се повишава с 0,3%, а от началото на годината (тоест февруари спрямо декември 2017 година) повишението е от 0,6 на сто. Спрямо януари данните показват ускорение на инфлационните процеси. През първия месец на годината годишната инфлация достигна ниво от 1,8%, а на месечна база нямаше промяна спрямо декември 2017 г. Повишението се дължи основно на поскъпването на алкохолните напитки и тютюневите изделия (с 1,1%), както и на увеличените разходи за съобщения - ръст от 2,5%. По-високи са цените на хранителните продукти и разходите за развлечение и култура, показват още данните на НСИ. В същото време с 2,5% намаляват цените на облеклото и обувките. По отношение на нехранителните продукти ръст записват още пакетните услуги за туристически пътувания (с 3%), както и настаняването в хотели (с 1%) и козметичните продукти (1%). Поскъпване се отчита и при дизеловото гориво и различните видове бензини. По-значимо е това на горивото А95Н - с 0,7%, докато високооктановият А98Н и дизелът са поскъпнали с по 0,3 на сто. В същото време цените на въглищата намаляват с 0,9%, а на газообразните горива за битови нужди - с 0,2%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за февруари 2018 година спрямо януари 2018 година е 100,2%, тоест месечната инфлация е 0,2%. Инфлацията от началото на годината достига 0,4%, а годишната инфлация за февруари е 1,5%, показват още данните на статистическия институт. Средногодишната инфлация за периода март 2017 година - февруари 2018 година спрямо периода март 2016 година - февруари 2017 година е 1,3%.
Източник: Инвестор.БГ (15.03.2018)
 
Безработицата е паднала до 6.2% през 2017 г. Все повече хора в икономически активна възраст се присъединяват към пазара на труда, а заетите са се увеличили с цели 133 хиляди души. Така над половината от населението над 15 години през миналата година е работело, показват данните на НСИ за състоянието на работната сила през 2017 г. Логично безработицата също спада - до 6.2%, а заетост са намерили хора от всякакви възрастови групи и с всякакъв образователен ценз. Основата част от новоразкритите работни места са в частния сектор.
Източник: Капитал (16.03.2018)
 
Около 3,3 млн.българи работят През 2017 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 277.5 хил., или 71.3% от населението на същата възраст. В сравнение с 2016 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) се увеличава с 2.6 процентни пункта. Това показват данните на националния статистически институт. Общият брой на заетите лица e 3 150.3 хил., или 51.9% от населението на 15 и повече навършени години. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 073.4 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66.9%, съответно 70.6% за мъжете и 63.1% за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 71.3%, или с 3.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2016 година. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група се увеличава с 4.0 процентни пункта, а при жените - с 3.3 процентни пункта, като достига съответно 75.3 и 67.3%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 58.2%. В сравнение с 2016 г. той отбелязва нарастване с 3.7 процентни пункта - с 4.2 процентни пункта при мъжете и с 3.3 пункта при жените. Безработните лица са 206.9 хил., от които 114.2 хил. са мъже и 92.8 хил. - жени. В сравнение с 2016 г. броят на безработните лица намалява с 16.3%. Коефициентът на безработица намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с 2016 г. и достига 6.2%. За същия период коефициентът на безработица при мъжете намалява с 1.7 процентни пункта, а при жените - с 1.1 процентни пункта, като достига съответно 6.4 и 5.9%. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 24 навършени години е 12.9%, а за възрастовата група 15 - 29 навършени години - 9.9%. В сравнение с 2016 г. тези коефициенти намаляват съответно с 4.3 и 2.3 процентни пункта. Продължително безработни (от една или повече години) са 113.8 хил., или 55.0% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 3.4% - съответно 3.6% за мъжете и 3.2% за жените. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 317.7 хил., от които 569.8 хил. са мъже и 747.9 хил. - жени. Коефициентът на икономическа неактивност (15 - 64 навършени години) е 28.7% - съответно 24.6% за мъжете и 32.9% за жените. Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 112.2 хиляди. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на 18 - 24 навършени години е 12.7%. Относителният дял на завършилите висше образование от населението на възраст 30 - 34 навършени години е 32.8%.
Източник: Банкеръ (16.03.2018)
 
България първа по ръст на продажби на нови коли в ЕС България дели с Хърватия първото място по ръст на продажбите на нови коли за първите два месеца на 2018 г. Това съобщи в четвъртък Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (ACEA). И в двете държави през януари и февруари са продадени с 39,5% повече нови автомобили в сравнение със същите два месеца на 2017 г. В Хърватия са продадени 7573 нови коли, докато в България - 5024. Другите европейски страни, в които има по-сериозен ръст на продажбите за същия период , са Гърция (34,9%), Румъния (33,6%), Унгария (30,8%), Естония (22,6%) и Испания (16,4%). От тези пазари най-голям е този в Испания - там за двата месеца са продадени 212 135 нови автомобила. В останалите абсолютните стойности на продажбите са в пъти по-малки. Средният за ЕС ръст в продажбите за януари и февруари е 5,8%, като са продадени 2 248 977 коли. Почти във всички страни членки има увеличение. Изключение правят Великобритания, Швеция и Ирландия с малък спад, но продажбите там като бройки са много по-високи, отколкото в повечето от останалите страни. Във Великобритания например през януари и февруари са продадени 244 420 нови автомобила. Най-големите пазари са Германия, Италия и Франция. При производителите няма големи размествания по пазарен дял. Водещ продължава да е “Фолксваген”, който е увеличил продажбите си с 9,3% за януари и февруари в сравнение с година по-рано, вдигайки пазарния си дял с 0,7 процентни пункта. Следва PSA Group (“Пежо”, “Опел” и “Ситроен”), който вдига пазарния си дял с 6,4 процентни пункта на годишна база - от 10,5 на 16,9%.
Източник: 24 часа (16.03.2018)
 
Близо две трети от чужденците в България притежават имот у нас Общо 82,9% от българите притежават собствено жилище, а от чужденците в страната имот имат 62,9 на сто, показват данни на Евростат за 2016 година. Средно в Европейския съюз трима от всеки десет чуждестранни граждани имат собствено жилище (30,1%). Това е доста под средния дял на европейците, собственици на жилище, които са 70,6%. Най-много чуждестранни граждани притежават жилища в Латвия (88%), следвана от Естония (85,4%) и Хърватия (82,4%). Най-малко чужденци са купили имоти в Словения (19,1%), Австрия (19,9%) и Италия (20,7%). Най-много местни жители имат имоти в Румъния (95,6%), Хърватия и Латвия (и в двете по 89,9%) и Словакия (89,5%). Най-ниски са тези нива в Германия (49,8%), Дания (58,6%), Австрия (62%) и Франция (63,4%). Във всички държави членки делът на чужденците със собствено жилище е по-малък от този на притежаващите имот местни жители с изключение на Естония. Там чужденците със собствен имот са 85,4 % при дял от 81% за местните. Обратната е ситуацията в Австрия, Гърция и Италия, където делът на местните със собствен дом надвишава поне три пъти дела на чужденците с имот, а в Словения – четири пъти.
Източник: Stroimedia (16.03.2018)
 
Разходите за труд нарастват с 12.2% през четвъртото тримесечие на 2017 г. Разходите за труд на бизнеса в България продължават да се движат в унисон с промяната на средните заплати. През периода октомври-декември увеличението достига 12.2% на годишна база, показват последните данни на Евростат. Ключови фактори са недостигът на кадри на пазара на труда, ръстът на минималната заплата и осигуровките. Това е вторият най-висок ръст в ЕС след Румъния, която запазва челната си позиция с годишно изменение от 14.3%. Подобен висок темп на увеличение на разходите за труд донякъде е обясним и с ниските заплати в България. Въпросът е, че той няма да може да се поддържа за дълъг период от време, ако производителността на труда също не расте. За сравнение, през четвъртото тримесечие показателят регистрира промяна от едва 0.7% на годишна база, което означава, че производството на единица продукция постепенно поскъпва. Обещаното от правителството увеличение на възнагражденията за учители и педагогически персонал е видимо както в статистиката за заплатите, така и в тази за разходите на бизнеса. Работодателите в образованието плащат с 20.2% повече за служителите спрямо година по-рано. За работещите в неправителствени организации, автосервизи и фирми за химическо чистене пък ръстът е 19.1%. Вероятно част от увеличението тук се дължи на изсветляване на доходите. Възстановяването на строителния сектор също става все по-отчетливо. Разходите за труд за строителните фирми се увеличават средно с 11.9%, което е ускорение спрямо предходното тримесечие (7%). Най-слабите промени отново се наблюдават в енергийния сектор и култура, спорт и развлечения, където растежът е съответно едва 3.7% и 1.1% на годишна база. Данните на европейската статистика показват, че разходите за труд в съюза като цяло нарастват с 2.3% през периода октомври-декември спрямо година по-рано. Румъния е безспорният лидер в това отношение сред страните членки, а на второ и трето място застават България и Унгария (8.6%). Разликата обаче се стопява, когато се погледне реалният растеж – според румънската статистика инфлацията в страната превишава 4% през януари, докато в България е около 2%. Разходите за труд в цяла Централна и Източна Европа растат с темпове значително над средните за съюза, тъй като догонват разликата в заплатите с по-богатите страни. От друга страна, не всички държави отбелязват повишение. Във Финландия и Италия например разходите на труд падат със съответно 0.7% и 0.2%.
Източник: Капитал (19.03.2018)
 
България е сред първенците в ЕС по ръст на строителството в началото на 2018-а В началото на 2018 година България се нарежда сред страните в Европейския съюз (ЕС), отчитащи най-голяма експанзия на строителния сектор. Според последните данни през януари страната отчита ръст от 24,3% в строителството в сравнение със същия месец на миналата година, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. 5% пък е увеличението в сравнение с края на 2017 година. Обобщено най-осезаемо развитие има при държавите от Източна Европа, които са първенци по растеж. Впечатляващ е резултатът на Словения, като там продукцията в областта на строителството е скочила със 76 на сто само за година. Доста сериозно се представят също Унгария и Чехия с резултати от съответно 43,1 на сто и 33,6 на сто на годишна база. В Полша ръстът е в рамките на 31,8 на сто. От друга страна данните на Евростат показват спад на строителството в Испания и Великобритания с над 3 на сто и в двете. Информация за продукцията в доста от страните членки все още липсва, като сред тях са и съседна Румъния и Гърция. При първата в последните месеци на 2017 година имаше спад в сектора с изключение на декември месец. Такъв отчете и Гърция през второто и третото тримесечие на миналата година. По-осезаемо беше намалението между юли и септември - с близо 34 на сто.
Източник: Money.bg (20.03.2018)
 
България е сред първенците в ЕС по ръст на строителството в началото на 2018-а В началото на 2018 година България се нарежда сред страните в Европейския съюз (ЕС), отчитащи най-голяма експанзия на строителния сектор. Според последните данни през януари страната отчита ръст от 24,3% в строителството в сравнение със същия месец на миналата година, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. 5% пък е увеличението в сравнение с края на 2017 година. Обобщено най-осезаемо развитие има при държавите от Източна Европа, които са първенци по растеж. Впечатляващ е резултатът на Словения, като там продукцията в областта на строителството е скочила със 76 на сто само за година. Доста сериозно се представят също Унгария и Чехия с резултати от съответно 43,1 на сто и 33,6 на сто на годишна база. В Полша ръстът е в рамките на 31,8 на сто. От друга страна данните на Евростат показват спад на строителството в Испания и Великобритания с над 3 на сто и в двете. Информация за продукцията в доста от страните членки все още липсва, като сред тях са и съседна Румъния и Гърция. При първата в последните месеци на 2017 година имаше спад в сектора с изключение на декември месец. Такъв отчете и Гърция през второто и третото тримесечие на миналата година. По-осезаемо беше намалението между юли и септември - с близо 34 на сто.
Източник: News.bg (20.03.2018)
 
Износът на български стоки е нараснал двойно от 1980-а насам ?peз пocлeднитe ня?oл?o гoдини c pacтeжa нa и?oнoми?aтa тeжecттa нa изнoca нa cтo?и и ycлyги зa pъcтa нa бpyтния вътpeшeн пpoдy?т (БB?) нa Бългapия cъщo ce yвeличaвa. B peтpocпe?ция cлeд 2007 гoдинa e?cпopтът твъpдo oтгoвapя зa пoлoвинaтa oт гeнepиpaния БB? y нac, ?aтo из?лючeниe пpaви caмo пepиoдът нa финaнcoвaтa ?pизa. Зa paзли?a oт двe дeceтилeтия пo-paнo, ?oгaтo cъщият имa знaчитeлнo пo-мaл?a тeжecт зa и?oнoми?aтa. Дaнни нa Cвeтoвнaтa бaн?a, oбoбщeни oт Моnеу.bg, coчaт, чe пpeз 1988 гoдинa e?cпopтът нa Бългapия e пoд 40 нa cтo oт БB? или пo-тoчнo e 35,71% oт нeгo. Oт дpyгa cтpaнa ня?oл?o дeceтилeтия пo-?ъcнo или пpeз 2014 гoдинa тoй дocтигa cвoя пи? и фopмиpa 65% oт и?oнoми?aтa, ?oятo caмa пo ceбe cи вeчe e мнoгo пo-гoлямa. Toвa пo?aзвa нapacтвaнe c цeли 30 пpoцeнтни пyн?a зa 26 гoдини. Зa пъpви път дeлът нa изнoca минaвa 50 нa cтo oт БB? пpeз 1995 гoдинa и c?aчa дo близo 59 нa cтo пpeз cлeдвaщaтa. Cлeд 1997 гoдинa oбaчe тoй тpaйнo cпaдa пoд тaзи гpaницa. Hивoтo oт 60% пъ? минaвa пpeз 2012 гoдинa, ?aтo и ?ъм днeшнa дaтa дeлът нe e пaдaл пoд тoвa paвнищe. Ocвeн oбaчe пpoмянaтa нa e?cпopтa ?aтo чacт oт бългapc?aтa и?oнoми?a oт знaчeниe ca и ce?тopитe, ?oитo дoпpинacят нaй-мнoгo зa тoзи пoдeм, ?a?тo и ocнoвнитe тъpгoвc?и пapтньopи нa cтpaнaтa ни. Cпopeд пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ) зa изнoca пpeз 2017 гoдинa eдин ce?тop дoпpинacя зa нaд 20 нa cтo oт oбщия e?cпopт нa cтpaнaтa. Cтaвa въпpoc зa пpoизвoдcтвoтo нa мaшини, oбopyдвaнe и пpeвoзни cpeдcтвa, чийтo изнoc зa изминaлaтa гoдинa възлизa нa 11,226 милиapдa лeвa, coчaт дaннитe. C тaзи cyмa тaзи гpyпa ce paвнявa нa 21,4% oт oбщия e?cпopт нa cтpaнaтa, възлизaщ нa 52,246 милиapдa лeвa. Maл?o пo-гoлямa e тeжecттa нa т.нap. apти?yли, ?лacифициpaни глaвнo cпopeд видa нa мaтepиaлa. Изнocът нa тa?ивa зa 2017 гoдинa ce изчиcлявa нa 12,431 милиapдa лeвa. Гoлямa тeжecт зa e?cпopтa пpoдължaвa дa имa и тoзи нa xpaни и живи живoтни, ?a?тo и xимичec?aтa индycтpия или пo-?oн?peтнo пpoизвoдcтвoтo нa xимични вeщecтвa и пpoдy?ти. Texният изнoc ce изчиcлявa нa cъoтвeтнo 5,508 милиapдa лeвa и 5,238 милиapдa лeвa. Cepиoзнo пpиcъcтвиe имa и e?cпopтът нa минepaлни гopивa, мacлa и пoдoбни пpoдy?ти, ?oитo ce изчиcлявaт нa 4,201 милиapдa лeвa. ?pи тяx oбaчe имa лe? cпaд в cpaвeниe c пpeдxoднaтa гoдинa - oт 1,7 нa cтo. ?o-гoлямo e нaмaлeниeтo нa изнoca нa бeзaл?oxoлнитe и aл?oxoлни нaпит?и - c нaд 13 нa cтo. Oбщият изнoc нa Бългapия пpeз 2017 гoдинa въpви нaгope, ?aтo тoй e c 10,7 нa cтo пo-гoлям в cpaвнeниe c 2016 гoдинa. Toзи зa Eвpoпeйc?ия cъюз (EC) cъщo ce yвeличaвa c нaд 10 нa cтo, ?aтo дocтигa 34,518 милиapдa лeвa или 66% oт oбщия. Ocнoвни тъpгoвc?и пapтньopи зa cтpaнaтa ca Гepмaния, Итaлия, Pyмъния, Гъpция, Бeлгия и Фpaнция.
Източник: Money.bg (21.03.2018)
 
Евростат: Цената на земеделската земя у нас е скочила почти двойно за 5 години Цената на земеделската земя у нас е скочила почти двойно за петгодишен период, отчита анализ на Евростат за цените и наемите на земеделска земя в ЕС през 2016 г. През 2011 г. един хектар /1 хектар е равен на 10 декара/ земеделска земя у нас е струвал средно около 2 100 евро, докато през 2016 г. цената му се е покачила почти до 4 000 евро, сочат данни от анализа на Евростат, цитирани от БТА. Най-скъпо се е продавала земята у нас в Североизточния район, където един хектар се е търгувал почти за 6 000 евро през 2016 г., при цена от 2 800 евро през 2011 г. Високи цени държи у нас и земята в Северен централен район - 4 600 евро за хектар през 2016 г. при цена от 2 300 евро през 2011 г. В Северозападния район земеделската земя се е търгувала за около 3 800 евро за хектар /2016 г./, при 2 200 евро /2011 г./. Съотношението за Югоизточния район е 3 600 евро за хектар /2016 г./, при 1 400 евро /2011 г./. Почти непроменена, а дори и поевтиняла, се оказва земеделската земя в Югозападния район - 1 166 евро през 2016 г., при цена от 1 190 евро през 2011 г. Арендата на един хектар земеделска земя у нас се е покачила средно с над 60 процента в границите на отчитания 5-годишен статистически период - от 153 евро за хектар през 2011 г. - до средна цена от 225 евро през 2016 г. Североизточният район отново държи челно място по най-високи цени на аренда за земеделска земя - 327 евро на хектар. Югозападният район е с най-ниски цени за аренда на земеделската земя - 112 евро за хектар през 2016 г., отчита Евростат.
Източник: 24 часа (22.03.2018)
 
Заплатите у нас растат най-бързо, но са най-ниски в ЕС Най-значителен ръст на възнагражденията в ЕС бележи България - 122% за последните 10 години. Това става ясно от данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2007 г. за 1 отработен час у нас се плащало средно 2,3 евро, а през 2017 г. - 5,1. Въпреки забележителния ръст, възнагражденията в България остават най-ниските в ЕС. Средно 23,1 евро струвал един отработен час в ЕС през 2017 г. За еврозоната цената е 26,9 на час. Преди 10 години 1 работен час се плащал 19,5 в ЕС и 21,8 в еврозоната. Само в Гърция и Великобритания е поевтинял трудът през последното десетилетие със 7%. За 2017 г. най-високо е заплащането в Люксембург (43,8 през 2016 г.), следват Дания (38,7) и Белгия (37,9). Преди България е Румъния (5,5). Подобни данни представи и новият доклад на Европейския синдикален институт. Caмo в 3 дъpжaви - Бългapия, Пoлшa и Гepмaния, pacтeжът нa peaлнитe зaплaти в периода 2010-2017 г. нaдxвъpля тoзи зa 2000-2009 г., коментират от института.
Източник: Дума (23.03.2018)
 
Работещите в България са получавали средно по 5.1 евро на час през 2017 г. Почасовото възнаграждение в България нараства с 8.5% през миналата година спрямо предходната, като така достига средно 5.1 евро на час, показват последните данни на Евростат. Увеличението не успява да промени позицията на страната по ниво на заплащане в ЕС - България остава на дъното с най-ниските компенсации за работещите. За сравнение, средната за съюза ставка е 23.1 евро на час, а в еврозоната - 26.9 евро на час. Веднага след България е Румъния, макар че възнагражденията там са малко по-високи - достигат 5.5 евро на час при 4.9 евро година по-рано. Почасовите възнаграждения в двете страни бяха изравнени през 2015 г., но впоследствие румънското правителство предприе политика за увеличение на заплатите в публичния сектор. Резултатът - заплатите в Румъния нарастват с най-високи темпове в ЕС през 2017 г. От другата страна на класацията застава Люксембург. Макар данните за държавата да са за 2016 г., възнагражденията са най-високите в съюза - 43.8 евро на час, следвани от 39.7 евро в Дания. Възнагражденията в България са най-ниските в съюза в номинално отношение, но пък нарастват най-бързо. През последното десетилетие страната регистрира най-големият ръст на показателя сред страните членки - 121.7% спрямо 2007 г. За сравнение, второто най-голямо изменение е в Естония, където заплащането нараства от 6.3 евро до 10.5 евро на час. Възнагражденията в съюза пък са нараснали средно с 18.5% спрямо 2007 г. Съществен фактор за подобен ръст в България е ниската база, в резултат на която малки номинални промени в заплатите водят до значителни процентни изменения. Ефект имат и ежегодното увеличение на минималната заплата, и осигуровките, както и постоянният недостиг на кадри. Очакванията на икономисти са, че възнагражденията ще продължат да нарастват и през тази година със сходни или дори по-високи темпове.
Източник: Капитал (23.03.2018)
 
Българските стоки се усладиха на германците Стокообменът между България и Германия бележи пореден рекорд - през изминалата година той е достигнал 7.51 млрд. евро, което означава ръст от 12.7 на сто (по данни на Германската статистическа служба). За пръв път двустранната търговия минава границата от 7 млрд. евро. Износът ни към най-голямата икономика в Европейския съюз е бил по-голям от насрещния внос, а в резултат търговският дефицит е за Германия и е в размер на 136.6 млн. евро. Това е добре, но създава и определени притеснения, тъй като означава по-голяма зависимост на българските износители от състоянието на германската икономика. От 2010 г. двустранната търговия процъфтява и чупи рекорд след рекорд. Българският износ към Германия се развива много по-динамично, по-бързо, отколкото вносът от Германия, където има забавяне. Другата добра новина е, че това намалява търговския ни дефицит. Единствено през 2013 г. България е отчела положително салдо в стокообмена, което не се беше случвало от 1942 г. насам. То пък е следствие от това, че много немски фирми, които инвестират у нас, произвеждат тук и експортират продуктите си към Германия. Тези числа могат да се разглеждат и като резултат от подобряването на състоянието на българската икономика като цяло. Статистиката отчита ръст на БВП, намаляване на безработицата, отбелязва Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара. Основните акценти в двустранните отношения са увеличаването на износа от фирмите, ръстът на инвестициите и създаването на нови работни места, бърза реакция на нуждите на пазара с иновативни решения, както и реализирането на програми за повишаване на квалификацията на служителите. Германия е водещ външнотърговски партньор на България. В последните осем години стокообменът постоянно расте. А и интересът на германските фирми към България се увеличава, показват числата. За 2016 г. износът за Германия е в размер на 3.214 млрд. евро (13.6% от общия експорт). Вносът пък е на стойност 3.423 млрд. евро (13.1% от внесените изделия). Има стоки, които традиционно присъстват в експорта ни към тази западноевропейска страна. Tова са облекло, полуфабрикати, стоки на машиностроенето, стоки на хранително-вкусовата промишленост, суровини и други. България е силна в биоземеделието. За последните 25 години двустранният търговски стокообмен е нараснал десетократно, а от влизането на България в ЕС той се е удвоил. Пълноправното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. насам оказа положително влияние върху развитието на търговските отношения поради хармонизирането на процедурите и улесняването на вноса и износа. През последните години най-голям е износът на български текстилни изделия и облекла, на машини, електроника, суровини и полуфабрикати, на неблагородни метали и изделия от тях и други. При вноса преобладават машини и апарати, текстилни изделия и облекла, електроника, транспортни и превозни средства и съоръжения, химически и фармацевтични продукти и други. Немските туристи харесват нашата страна. Германия е водещ партньор на България сред страните от Европейския съюз и е един от най-важните пазари за българския туристически продукт. По данни на Министерството на туризма за 11-те месеца на миналата година у нас са гостували около 850 000 души от северната страна. Или след туристите от Гърция и Румъния най-много са тези, които идват от Германия. През 2016 г. страната ни е била посетена от 826 939 германски туристи (ръст от 32.8%). Запазва се и критичният тон на посетителите ни към бизнес средата у нас. От години фирмите посочват като пречки неефективната публична администрация, правната несигурност, неефективната борба с корупцията и престъпността, непрозрачността при обществените поръчки, как се провеждат, кой ги печели. Безработните са много, но фирмите искат обучени кадри. Инвеститорите предлагат като решение дуалното професионално обучение. То обаче върви трудно. Има фирми, които са го въвели сами, без да се интересуват от това каква е законодателната рамка. Например "Пирин текс" в Гоце Делчев, "Либхер" край Пловдив обучават свои кадри. Имаме и няколко пилотни проекта: с финансово-стопанската гимназия в София и пет-шест фирми по специалността “Фирмен мениджър”, с професионална гимназия “Джон Атанасов” и три фирми за специалността “Промишлена електроника” и други.
Източник: Банкеръ (26.03.2018)
 
България внася най-много коли, техника, химия и горива Растящите заплати и отиваща си криза доведоха до ръст на потреблението. А то в по-голямата си част е на вносни стоки. През миналата година импортът на страната нараства със значителните 15.5% и достига 59.2 млрд. лв. по данни на националната статистика. Машините и частите за тях са най-голямата група стоки, която България внася от чужбина през последното десетилетие. Освен инвестиционни стоки, т.е. такива, които се използват за производството на нов продукт и увеличават добавената стойност в икономиката, голяма част от вноса на тази група е на автомобили и техника. Машините и частите са отговорни за 16.6 млрд. лв. от стойността, а заедно с химията и горивата съставят 58.4% от българския импорт. Най-голям принос за ръста на вноса спрямо 2016 г. обаче имат медните руди и горивата, предимно заради растящите цени на суровините на международните пазари. Най-големият източник на вносни стоки за България е Европейският съюз, откъдето идват 64% от продуктите. Импортът от трети страни обаче нараства бързо - с 24.1% през изминалата година, основно заради по-силна търговия с Русия и Турция, които са най-големите партньори на страната извън границите на съюза. Машините и частите за тях представляват близо една трета от внесените стоки, като по-голямата част от тях се групират като инвестиционни продукти според класификацията на БНБ. Комбинираната номенклатура обаче показва, че най-голямата сума идва от покупките на автомобили и телефони - съответно 1.9 и 0.9 млрд. лв. Голяма тежест имат и оптични и медицински апарати (900 млн. лв.), трактори (598 млн. лв.), земеделските машини (малко над 590 млн. лв.), жици и кабели (583 млн. лв.), компютри (502 млн. лв.), части за прекъсвачи и превключватели (487 млн. лв.). Химията се позиционира на второ място като най-голямата група стоки във вноса са покупки за над 9.5 млрд. лв. За сравнение - през 2007 г. беше четвърта с 4.5 млрд. лв. Тук големите пера са лекарствата (2 млрд. лв.), пластмасите (2.4 млрд. лв.) и продукти на химическата промишленост (1.3 млрд. лв.) като биодизел и препарати срещу вредители. Продажбите на горива пък нарастват с 2 млрд. лв., като така през 2017 г. достигат почти 8.4 млрд. лв. Предвид че количествата се увеличават едва с 6%, големият фактор за повишението са по-високите цени на петрола през изминалата година. Най-големият източник на вносни стоки за България е Германия (към която и изнасяме най-много), откъдето са дошли продукти на стойност над 7.2 млрд. лв. през 2017 г. Основни стоки от там са машини (2.2 млрд. лв.), автомобили (1.2 млрд. лв.) и пластмаси (467 млн. лв.). На второ място се позиционира Русия, откъдето са закупени стоки за 6 млрд. лв., предимно горива (4.9 млрд. лв.). Трета е Италия с 4.3 млрд. лв., като тук покупките идват от машини (787 млн. лв.), автомобили (474 млн. лв.) и електрически машини (330 млн. лв.). Китай е едва на девето място.
Източник: Капитал (27.03.2018)
 
С 2,4% се повишават производствените цени в България през февруари През февруари 2018 година общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се понижи с 0,6% спрямо януари, когато нарасна с 0,8%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). По-значим спад от 0,8% беше отчетен при цените в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, се понижиха с 0,1%, а в добивната промишленост отчетоха анемичен растеж от 0,1 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната през февруари 2018 година се повиши с 2,4%, след повишение с 4,1% през предходния месец. Това представлява поредно отслабване на растежа на производствените цени, след като успяха да нараснат с над 5,5% през периода юли–ноември на миналата година. Въпреки по-слабото повишение производствените цени нарастват за петнадесети пореден месец, след като през декември 2016 година те се повишиха за пръв път от средата на 2015 година. По-съществено увеличение с 11,7% беше отчетено на цените при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, докато цените в добивната промишленост се повишиха с 0,1%, а преработващата промишленост се понижиха с 0,1%. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през втория месец на настоящата година се понижи с 0,5% спрямо януари, когато нарасна с 1,0% и регистрира повишение на годишна база с 4,4% (спрямо февруари) след годишен растеж с 5,6% месец по-рано. Индексът на цените на производител на международния пазар се свиха с 0,8% на месечна база и с 0,5% спрямо февруари 2017 година.
Източник: econ.bg (02.04.2018)
 
Салдото по Консолидираната фискална програма към февруари е положително - 752,3 млн. лв. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по Консолидираната фискална програма /КФП/ на касова основа към февруари 2018 г. е положително в размер на 752,3 млн. лв. (0,7 на сто от прогнозния БВП), съобщава пресцентърът на министерството на финансите, съобщава БТА. Положителното салдо се формира от излишък по националния бюджет в размер на 980,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 228,7 млн. лева. За сравнение към февруари 2017 г. бе отчетен излишък по КФП в размер на 831,8 млн. лв. (0,8 насто от БВП). Основните фактори за формиране превишението на приходите над разходите към месец февруари са добрите параметри по изпълнението на данъчните и осигурителните приходи по националния бюджет. Постъпилите приходи и помощи по КФП към февруари 2018 г. са в размер на 6 212,3 млн. лв. или 16,3 на сто от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват със 729,0 млн. лв. (13,4 на сто), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 5 381,1 млн. лв., което представлява 17,3 на сто от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към февруари 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 14,0 на сто (659,9 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 714,0 млн. лв. или 12,4 на сто от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват със 162,7 млн. лева (29,5 на сто). Приходите от косвени данъци са в размер на 3064,1 млн. лв., което е 20,2 на сто от разчетите за годината. Съпоставено с данните към февруари 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 278,4 млн. лв. (10,0 на сто). Постъпленията от ДДС са в размер на 2073,8 млн. лв. или 21,2 на сто от планираните. Съпоставени със същия период на предходната година, приходите от ДДС нарастват с 204,7 млн. лв. (10,9 на сто). Размерът на невъзстановения ДДС към края на февруари е 65,8 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 938,5 млн. лв. (18,2 на сто от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 42,9 млн. лв. или 22,6 на сто спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци) са в размер на 150,9 млн. лв. или 13,7 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 1452,2 млн. лв., което представлява 15,9 на сто от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 15,9 на сто (198,7 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 795,1 млн. лв., което представлява 16,9 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 36,2 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към февруари 2018 г. възлизат на 5460,1 млн. лв., което е 13,9 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 4900,1 млн. лева. Нелихвените разходи са в размер на 5134,6 млн. лв., което представлява 13,8 на сто от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към февруари 2018 г. са в размер на 4803,9 млн. лв. (15,4 на сто от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 327,2 млн. лв. (5,3 на сто от разчетите за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 3,5 млн. лв. (24,6 на сто от разчета за годината). Лихвените плащания са в размер на 105,4 млн. лв. или 14,6 насто от планираните за 2018 година. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на февруари от централния бюджет възлиза на 220,1 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 28 февруари 2018 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 10,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: 24 часа (02.04.2018)
 
Потреблението и инвестициите са движели икономиката ни през 2017 г. Предварителните оценки на НСИ показват, че през 2017 г. реалният БВП нарасна с 3.6% на годишна база, което бе под очакваното, поради слабо четвърто тримесечие на годината, обобщават анализаторите на Райфайзенбанк (България) в редовния си месечен икономически обзор. „От страна на търсенето, за положителната динамика на икономиката през 2017 г. повлия главно вътрешното търсене, което бе движено както от потреблението с ръст от 4.5%, така и от инвестициите, които се увеличиха с 3.8%. При външното търсене, темпът на нарастване на износа през 2017 г. спадна до 4.0% (8.1% за 2016 г.). От друга страна, вносът се ускори до 7.2% (4.5% за 2016 г.), вследствие на което нетният експорт се сви, оставайки положителен, като вече не допринасяше за ускоряване, а за задържане ръста на БВП", коментира икономически анализатор на Райфайзенбанк. От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП имаха не само услугите, които нараснаха с 4.4% на годишна база, но и индустрията, в т.ч. строителството, която с увеличи с 3.6% през годината. На този фон селското стопанство незначително се сви с 0.1%. Структурата на брутната добавена стойност през 2017 г. не показа особени изменения спрямо тази от 2016 г. В нея услугите заемаха относителен дял от 67.4% (-0.2 пр.п. спрямо 2016 г.), индустрията 28.3% (+0.3 пр.п.), а селското стопанство 4.3% (-0.1 пр.п.).
Източник: econ.bg (03.04.2018)
 
5% скок на бензина и дизела през 2018 г. Горивата ще поскъпнат с над 5% до края на годината. Това е записано в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Експертите очакват ускоряване на годишната инфлация до 1,8 на сто, вследствие и от поскъпването на услугите. Въпреки че някои от нехранителните стоки ще поевтиняват през годината, това няма да е достатъчно, за да компенсира по-високите цени на храните, горивата и услугите. При услугите инфлацията ще бъде 2,5 на сто. Вътрешното търсене и международните цени на горивата са основните фактори, формиращи общото изменение на индекса на потребителските цени. Според пролетната оценка икономиката ще отбележи ръст от 3,8 на сто, а растежът ще се забави до 2021 година. Заетостта също ще расте с по-бавни темпове спрямо 2017 година. Очаква се да има по-малко заети в селското стопанство, но повече в индустрията.
Източник: Монитор (04.04.2018)
 
Безработицата в България продължава да намалява Безработицата в България продължава да намалява и през февруари, достигайки 5.3%. Това е най-ниското ниво на показателя от декември 2008 г. Намалението е видимо както на месечна (с 0.2 пр. п.), така и на годишна база (с 1.2 пр. п.). Това показват последните данни на европейската статистика. За месец броят на хората без работа в страната намалява с 5 хил. до 183 хил. души. Още една добра новина е спадът и на младежката безработица - с хиляда души до 18 хил. през февруари. Това се равнява на коефициент от 10.5%, докато средното за ЕС ниво е 15.9%. Като цяло най-ниска безработица в съюза е регистрирана в Чехия (2.4%), Германия (3.5%) и Малта (3.5%). В другия край на списъка очаквано попада Гърция с екстремните 20.8%, но пък тя е и държавата, която отбелязва втория най-голям годишен спад. Втора с 16.1% е Испания, а на трето място с 10.9% се позиционира Италия. За сравнение, средното за ЕС ниво на безработицата е 7.1%.
Източник: Капитал (05.04.2018)
 
Продажбите на дребно в България се забавят през февруари Растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се забави през февруари до 3,0% от 4,4% месец по-рано, отбелязвайки най-слабото си представяне от септември 2017-а година. Въпреки това, в едва девет от останалите 28 страни - членки на ЕС е имало по-солиден подем при търговията на дребно през февруари, като данните Евростат за нашата страна потвърждават за наличието на устойчив растеж (на годишна база) за седемнадесети пореден месец. Подобно на данните за еврозоната и за целия ЕС, Евростат отчете слаб растеж на продажбите на дребно на месечна база и в България. През февруари търговията на дребно в нашата страна се разшири с едва 0,1% спрямо януари, когато продажбите се свиха с 0,2%, отбелязвайки първо влошаване на месечна база от юни 2017 година насам. Продажбите на дребно в България също нараснаха през февруари почти символично, след като в началото на годината те се свиха за пръв път от юни 2017-а година насам.
Източник: econ.bg (10.04.2018)
 
За година строителството на нови сгради се е увеличило с близо 32% Строителството на обекти в страната се е увеличило с 24.2% през януари 2018 г. в сравнение със същия месец на миналата година. Това показват данни от бизнес анкета, проведена от Националния статистически институт (НСИ) за ключовите показатели за България към началото на април тази година. Сградното строителство се е увеличило с 31.6%, докато инфраструктурното – с 15.5 на сто. В същото време през четвъртото тримесечие на 2017 г. индексът на цените на жилищата нараства с 8.2% в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. От анкетата се разбира още, че през март 2018 г. всяко трето промишлено предприятие страда от недостиг на персонал. През декември 2017 г. средната работна заплата е 1123 лв. и нараства с 4.2% в сравнение с предходния месец. Спрямо декември 2016 г. ръстът е 11%. Въпреки проблема с липсата на кадри през януари 2018 г. при промишленото производство е регистриран ръст от 3.5% спрямо съответния месец на 2017 г. Най-голямо увеличение има в преработващата промишленост - с 10.3%, а спад е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.7%, и в добивната промишленост - с 4.6%. Произведеният брутен вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на миналата година възлиза на 27.4 млрд. лв. На човек от населението се падат 3876 лв. от стойностния обем на показателя. Растежът по този показател е от 3.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. През януари 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът в търговията на дребно нараства по-значително при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 5.7%, търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - по 5.5%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4.8%. Спад е регистриран само при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 10.1%. През четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на безработните лица е 189.3 хил., като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят им намалява с 11.9%.
Източник: econ.bg (10.04.2018)
 
Предприятията с ускорен растеж в България са почти три хиляди през 2016 г. Бързорастящите предприятия в България са 2 986 през 2016 г. и постепенно се увеличават. През 2015 г. те са били 2 838, а през 2014 г. 2 822, показват данни на Евростат. За такива предприятия се приемат компаниите с над 10-процентен годишен ръст на служителите за период от три години и с поне 10 работници, когато този ръст е започнал. Общо за Европейския съюз (ЕС) предприятията с висок растеж са се увеличили с 14% през 2016 г. По предварителни данни те са достигнали 180 хил. при 158 хил. през предходната година. Тези компании осигуряват работа на 15 млн. души, което е увеличение от 13%. В 23 страни членки бързорастящите компании са се увеличили. Най-значим скок се наблюдава в Кипър (104% - от 48 компании през 2015 г. до 98 през 2016 г.). Увеличението е прескочило 25% също в Румъния (34%), Словения (29%), Испания (27%), Италия и Франция (и в двете по 26%). Спад в броя на компаниите с висок растеж е отбелязан в четири страни членки. Това са Латвия (-38%), Естония (-30%), Малта (-18%) и Финландия (-4%). Най-много такива предприятия (около 40 хил.) работят в Германия, следвана от Великобритания (26 хил.), Испания и Франция ( по17 хил. всяка) и Италия (15 хил.). Във всички икономически сектори е нараснал броят на бързорастящите компании. Най-значим е ръстът в сектора на хотелиерството и ресторантьорството (21%), следван от информационните и комуникационни технологии, както и транспорта и складирането (15%). Най-слаб е растежът при доставките на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива (3%). Евростат отбелязва, че предприятията с висок растеж имат важна роля и принос към икономическия растеж и заетостта.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2018)
 
Над 1.15 млрд. евро са изпратили у нас българите в чужбина Над 1.15 милиарда евро са изпратили на близките си у нас българите, работещи зад граница, през миналата година. В сравнение с 2016 г. парите са се увеличили с 284 млн. евро спрямо 869 млн. евро през 2016 г. Това сочат изчисления на Инвестор. бг на базата на данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата е значително по-голяма от преките чуждестранни инвестиции, влезли у нас през 2017 г. Общият размер на постъпленията от чужбина обаче със сигурност е значително по-голям. Това е така, защото БНБ отчита само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро, допълва Инвестор. Най-много средства идват от емигрантите в САЩ, Испания и Гърция. Най-силен месец през миналата година е бил май, когато българските емигранти са изпратили в родината над 115.3 млн. евро. Голяма част от тези пари отиват за покриване на разходи за здравеопазване, образование и погасяване на заеми. Част от тях се насочват и за започване на малки и семейни бизнеси. Средствата, които емигрантите изпращат от чужбина, постепенно достигат до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. и реално са един от факторите, който движи икономиката напред. Това обаче не може да се каже за чуждестранните инвестиции. През 2017 г. чуждестранни компании са инвестирали в България 901.9 млн. евро. Номинално това е увеличение с 36.7% на годишна база. Но, както неотдавна писа в. "Сега", по-голяма част от капиталовложенията от чужбина пристигат у нас под формата на заеми, отпуснати на български предприятия от техните компании майки, базирани в други държави. Тези средства трябва да се връщат и в повечето случаи това доказва, че интересите на инвестицията не са дългосрочни. За първите десет месеца на 2017 г. например размерът на този тип инвестиции е 80% от всички привлечени капитали отвън. За същия период чужди фирми са вложили в акции и дялове на наши предприятия само 149.6 млн. евро при 589.1 млн. евро година по-рано.
Източник: Сега (11.04.2018)
 
За 2017 г. средните разходи за час труд в икономиката, включително селското стопанство и публичната администрация са били 26,8 евро за ЕС и 30,3 евро за еврозоната, като са варирали от 4,9 евро в България до 42,5 евро в Дания, съобщи Евростат. Но пък България е на второ място по ръст на разходите за труд в сравнение с 2016 г. – увеличение с 12%, като я изпреварва само Румъния, където този показател е 17%. В разходи за труд се включват заплатите, но и социални отчисления, плащани от работодателя. Те са най-ниски за работодателите в България (4,9 евро на час), следват Румъния (€6,3), Литва (€8), Латвия (€8,1), Унгария (€9,1) и Полша (€9,4). На другия полюс е Дания (€42,5), Белгия (€39,6), Люксембург (€37,6), Швеция (€36,6) и Франция (€36,0). Разходите за труд на час са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната в сравнение с 2016 г. В страните, приели еврото, това увеличение е най-голямо в балтийските страни – Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Единственото намаление е регистрирано във Финландия (-1,5%). За страните извън еврозоната ръстът през 2017 г. е най-голям в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).
Източник: БНР (11.04.2018)
 
Евростат: Цената на труда в България е най-ниската в ЕС Най-ниската средна цена на труда (изключвайки работещите в земеделието или администрацията) в Европейския съюз е в България (4.9 евро на час), следвана от Румъния (6.3 евро). Най-висока е цената на труда в Дания, с 42,50 евро на час. Това показват данни на Европейската статистическа служба Евростат за миналата година. През 2017 г. цената на труда в ЕС е нараснала с общо 2.3%, и само с 1.9 на сто в еврозоната. В еврозоната най-голямо е било повишението в Литва - с 9%. В страните извън еврозоната най-голямото повишение в цената на труда е отбелязано в Румъния (увеличение от 17.1%) и в България (12%).
Източник: Дневник (11.04.2018)
 
Промишленото производство се свива с 1% през февруари Промишленото производство се свива с 1% през февруари в сравнение със същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с януари спадът е с 1.5%. Най-големият годишен ръст се отчита в добивната промишленост - от 14.2%, следван от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.3% и преработващата промишленост с 1 на сто. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 62.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 15.8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11.5%, производството на мебели - с 10.3%. Намаление е отчетено при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 18.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 10.4%, производството на химични продукти - със 7.9%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.8%. През февруари 2018 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.4%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 4.3%, и в преработващата промишленост - с 3.2%. По значителен спад в преработващата промишленост е регистриран при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 9.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8.2%, производството на хранителни продукти - със 7.0%. Ръст се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 14.1%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 8.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 4%.
Източник: econ.bg (11.04.2018)
 
България отново излезе на дефицит през последните три месеца на 2017 г. Въпреки излишъка по текущата сметка от 2,2 млрд. евро за третото тримесечие, България излиза на минус през последните три месеца на 2017 г. в размер 500 млн. евро. Това сочат сезонно неизгладените данни на Евростат, публикувани днес. Това означава, че балансът по текущата сметка на страната се е свил с 2,7 млрд. евро на тримесечна база. През четвъртото тримесечие на 2016 г. обаче дефицитът отново е бил на 500 млн. евро, което показва нулева промяна. Европейският съюз като цяло е постигнал излишък от 63,5 млрд. евро (1,6% от БВП) за последното тримесечие на 2017 г. И на годишна, и на тримесечна база обаче се бележи спад на сумата. През третото тримесечие на 2017 г. излишъкът е бил в размер на 67,4 млрд. евро (1,8% от БВП), а през периода октомври-декември 2016 г. - 64,4 млрд. евро (1,7% от БВП). Данните за ЕС като цяло за сезонно коригирани. За последното тримесечие излишъкът по текущата сметка за стоките бележи слабо повишение на тримесечна база – до 40,9 млрд. евро от 40,3 млрд. евро. При услугите обаче се вижда намаление на излишъка – той е достигнал 49,7 млрд. евро спрямо 50,1 млрд. евро през периода юли-септември. След като през предишното тримесечие салдото по статията „Първичен доход“ остана на нула, през последните три месеца то преминава на дефицит от 4,1 млрд. евро. Салдото по статията „Вторичен доход“ също остава отрицателно – 23,0 млрд. евро, макар че се увеличава минимално спрямо 22,9 млрд. евро през третото тримесечие на 2017 г. През третото тримесечие на миналата година ЕС отчита излишък по текущата сметка с редица външни партньори – САЩ (52,5 млрд. евро), Швейцария (14,8 млрд. евро), Бразилия (7,9 млрд. евро), Канада (7,3 млрд. евро), Хонконг (6,1 млрд. евро) и Индия (900 млн. евро). В същото време дефицит е реализиран с Китай (-27,4 млрд. евро), Русия (-6,5 млрд. евро) и Япония (-900 млн. евро). Що се отнася до отделните страни в ЕС, 17 държави бележат излишък, 9 – дефицит, а две (Чехия и Полша) са постигнали баланс по текущата сметка за третото тримесечие. Германия остава държа­вата от ЕС с най-голям излишък – 75,4 млрд. евро за последното тримесечие, който се увеличава и на тримесечна, и на годишна база. Излишъкът на Холандия, която е на второ място, е 3,5 пъти по-малък от този на Германия – 20,9 млрд. евро. На трето място остава Италия (15,6 млрд. евро), следвана от Ирландия (14,9 млрд. евро). Най-голям дефицит продължава да бележи Обединеното кралство (17,1 млрд. евро), следвана от Гърция (2,8 млрд. евро) и Румъния (1,4 млрд. евро).
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2018)
 
Жилищата в България забавят темпа на поскъпване Средно с по 8,2 процента по-скъпи са били жилищата в България през последните три месеца на миналата година спрямо същия период на 2017 година, показват данни на Евростат, публикувани днес. Така през четвъртото тримесечие се отчита по-бавен ръст, отколкото през третото, когато повишението бе от 9 процента. В периода октомври - декември средно жилищата са се търгували с 1,6 процента по-скъпо, отколкото през предходното тримесечие. Данните за целия Европейски съюз показват повишение през четвъртото тримесечие, спрямо предходното, от 4,5%. Ръстът в еврозоната е пренебрежимо по-нисък -- 4,2 процента. Сравнение с третото тримесечие повишението е от 0,9% в еврозоната и 0,7% в Европейския съюз. Най-висок ръст през последните три месеца на 2017 спрямо същия период на 2016 година се отчита в Ирландия (11,8%), Португалия (10,5%) и Словения (10%), докато в Италия (-0,3%) има спад. Сравнението на четвъртото спрямо третото тримесечие показва, че най-голямо повишение има в Словения (3,7%), Хърватия (3,2%) и Кипър (2,7%), докато спад се наблюдава в Швеция (-2,8%), Дания (-1,7%), Белгия (0,4%) и Финландия (-0,3%).
Източник: Money.bg (12.04.2018)
 
Износът спада през февруари за втори път от близо две години За втори път в последните близо две години износът на стоки отчита спад, като причината отново се крие в намалената търговия с държави извън ЕС. През февруари общият експорт е бил за 3.83 млрд. лв., което е надолу с 5.3% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт, публикувани в четвъртък. Понижението на експорта за трети страни започна през ноември миналата година, като намалението е основно при горивата, храните и цигарите. През повечето от предходните месеци износът към ЕС успяваше да компенсира минуса към трети страни. Сега статистиката отчита забавяне на ръста към партньорите в съюза до 6.5% при 27% през януари. Сигнали за забавяне на експорта се видяха и в няколко отчета на публични компании. Понижението на износа на стоки към трети страни продължава да се задълбочава през февруари, като статистиката отчита 25% намаление. То идва основно от стоковите групи на горива и масла, безалкохолни, алкохолни напитки и тютюн, храни и живи животни. На годишна база намаленията във всеки от тези отрасли са между 38% и 69%. В данните на статистиката се вижда и значително намаление на стойността на продажбите към един от големите ни външнотърговски партньори извън ЕС - Турция. За първите два месеца на годината спадът е почти 30% на годишна база. За сметка на това вносът продължава да расте, което е очаквано, предвид че потреблението е един от основните двигатели на икономиката напоследък. За първите два месеца увеличението е с над 11% до 9.6 млрд. лв. Само за февруари ръстът е по-малък - 3.1% на годишна база. Запазва се тенденцията голяма част от вносните стоки да са с произход други държави от ЕС - за първите два месеца вносът от държави членки е за над 5.78 млрд. лв., тоест около 60% от общия.
Източник: Капитал (13.04.2018)
 
Индустриалното производство в Евросъюза се забавя през февруари Индустриалното производство в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) отбеляза понижение за втори пореден месец през февруари, показват данни на Евростат. Производството в рамките на еврозоната се сви през февруари с 0,8% спрямо януари, когато отчете понижение с 0,6%. Това представлява влошаване на производството за трети пореден месец. На годишна база темпото на производствения растеж се забави до 2,9% от 3,7% през януари, отбелязвайки най-слабо повишение от октомври 2017 година. Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Латвия (с 8,7%), следвана от Полша (със 7,5%) и Словения (със 7,2%), при най-голям спад в Малта (със 7,7%), Гърция (с 1,9%) и България (с 1,0%). Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижава с 1,5% през февруари спрямо януари, когато производството в нашата страна се сви с 0,5 на сто. На годишна база индустриалното производство в нашата страна се понижи през февруари с 1,0%, след растеж от 4,3% месец по-рано. Още две страни-членки на ЕС отчитат намаляване на производството през февруари - Малта (със 7,7%) и Гърция (с 1,9%).
Източник: econ.bg (13.04.2018)
 
НОИ: Средният осигурителен доход за февруари е 860 лева Националният осигурителен институт съобщава, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец февруари 2018 г. е 860,14 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. е 832,60 лева. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец март 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Money.bg (13.04.2018)
 
3 млрд.лв. износ за ЕС, януари През януари 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 26.9% спрямо същия месец на 2017 г. и е в размер на 3 094.3 млн. лева, показват данните на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 69.1% от износа за държавите - членки на ЕС. Вносът на България от ЕС през януари 2018 г. се увеличава с 21.7% спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 3 226.3 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за януари 2018 г. е отрицателно и е на стойност 132.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 73.0 млн. лева. /economynews.bg
Източник: Други (13.04.2018)
 
Само за година в Китай продават над 1 млрд. кофички наше мляко - Бизнес Над 1 млрд. кофички българско мляко се продават в Китай за година и то само на една търговска марка. Това каза Кръстьо Белев от Българо-Китайската асоциация за бизнес развитие, по време на конференция в София. Българските производители имат проблем за износ на продукти за Китай, но в момента митата за американски продукти растат и това е един от факторите да засилим нашия износ за азиатската страна, уточни той. По думите му стоки като вино, вода с розова есенция и мляко са продукти, които лесно се пласират на огромния китайски пазар."България отчита трицифрен ръст на продажбите за Китай само за няколко месеца", каза Кръстьо Белев пред "Труд"За 2017 г. износът на България за Китай е на стойност 1,246 млрд. лв., което е ръст с 36,3% спрямо предходната година, сочат данните на НСИ. Вносът от Китай през миналата година е за 2,168 млрд. лв., като нараства с 6,6%. Дефицитът във външната ни търговия с азиатската страна е 922 млн. лв. Офиси в Китай имат 142 български компании. България е изнесла за Китай 1,1 млн. литра вино през 2017 г. на стойност 52 млн. лв. Количеството обаче е твърде малко в сравнение с потенциала на страната ни.Български компании в момента водят преговори с китайски вносители с идеята да се увеличи износът на вино за азиатската страна, но те са в начален етап. Китай е най-големият пазар на вино за търговци от целия свят, затова и вина с цена над 2 евро трудно се пласират. Общият износ на български вина за чужбина възлиза на 703,5 млн. лв. за 2017 г., при 810,9 млн. лв. през 2016 г., докато вносът е за 807, 5 млн. лв. през 2017 г. при 786, 2 млн. лв. през 2016 г. Някои родни компании изнасят вино дори за Индия.
Източник: Дарик радио (16.04.2018)
 
Частните индустриални компании планират да свият инвестициите с 14% Разходите на компаниите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2017 г. са със 7.4% повече в сравнение с 2016 г., но плановете на мениджърите за тази година са да намалят инвестициите, съобщи Националният статистически институт. Данните са от редовно бизнес наблюдение на инвестиционната активност сред промишлените предприятия, проведено през март. Анкета сред мениджърите показа, че плановете им за тази година са да свият инвестициите с 6.6% като в частния сектор намалението ще е с 14 на сто. Най-голям относителен дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (43.3%), при което се предвижда понижение от 12.0% спрямо предходната година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с относителен дял от 25.4%), при които се очаква увеличение с 27.9% в сравнение с 2017 г. В производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с относителен дял от 16.3%, инвестиционните програми ще се свият с 25.2%.
Източник: Дневник (16.04.2018)
 
Търговският дефицит на България през февруари се разширява България продължава да бележи търговски дефицит със страните извън Европейския съюз и през втория месец на годината, макар че размерът му се свива на месечна база, показва предварителните сезонно неизгладени данни на Евростат, публикувани днес. За февруари той остава на ниво от 264,6 млн. евро, докато през предишния месец той бе в размер на 378,5 млн. евро. На годишна база обаче дефицитът сериозно се разширява, тъй като през февруари 2017 г. той е бил в размер на 50 млн. евро. Общият дефицит към целия свят, включително страните от ЕС, за февруари се равнява на 380,1 млн. евро, като износът се оценява на 1,947 млрд. евро, а вносът – на 2,327 млрд. евро. На годишна база това сочи ръст на вноса, но спад на износа. За първите два месеца на годината България отново бележи търговски дефицит спрямо всички страни в света в размер на 800 млн. евро, като за сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил с 300 млн. евро по-малко. Износът бележи слаб ръст – от 3% до 4,1 млрд. евро, но вносът продължава да расте доста по-бързо – с 11% до 4,9 млрд. евро. Еврозоната бележи излишък в търговията с останалата част от света и през февруари, като този път дори ускорява темпа си на растеж на годишна база, достигайки 18,9 млрд. евро. За сравнение през февруари 2017 г. той е бил в размер на 23,8 млрд. евро. Страните от зоната с единна валута са изнесли стоки към останалата част от света (в която се включват и другите страни членки на ЕС, които не са в еврозоната) за 177,5 млрд. евро, което представлява ръст от 3% на годишна база. В същото време вносът за февруари възлиза на 158,6 млрд. евро, което е с 1,5% повече спрямо февруари 2017 г. Търговията в рамките на еврозоната също нараства през предпоследния месец на годината – с 3,9% до 153,7 млрд. евро на годишна база. За първите два месеца на годината износът на еврозоната към останалата част на света е достигнал 356,2 млрд. евро евро, а вносът – 333,8 млрд. евро. Това означава, че излишъкът на зоната с единна валута се е увеличил стабилно до 22,4 млрд. евро. За сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил 14,5 млрд. евро, което сочи сериозно ускоряване на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (16.04.2018)
 
От началото на годината броят на безработните е намалял с над 15 хиляди От началото на годината до момента броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял с над 15 хиляди, като през март те наброяват 221 600. Спрямо февруари регистрираните безработни са с 9 011 души по-малко, а спрямо година по-рано - с 40 171. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Данните на административната статистика на Агенцията по заетостта сочат устойчива тенденция за намаляване на безработицата, като през март регистрираното равнище в страната продължава да намалява и достига 6.8 на сто. Един от обичайните фактори за това е сезонната заетост. Сравнението с предходния месец показва понижаване с 0.3 процентни пункта, а годишният паралел показва значително намаление от 1.2 процентни пункта. Новорегистрираните безработни през месеца са 21 741, като в тази група младежите заемат дял от 24 на сто, хората над 50 г. - 27 на сто, самоопределилите се като роми са 13 процента, а хората с увреждания - близо 5 на сто. В резултат на дейността на трудовите посредници над 5 500 безработни са активирани да ползват предлаганите услуги от АЗ. Спрямо месец по-рано прави впечатление нарастването с над 50 на сто на регистриралите се неактивни, чийто брой достига 1 304.
Източник: БТА (17.04.2018)
 
Цените на услугите повишават инфлацията до 2.2% през март Инфлацията продължава бавно да се покачва след януарския спад, като през март показателят достига 2.2% на годишна база. Поскъпването идва предимно от услугите и заведенията за обществено хранене, но цените на природния газ и топлоенергията също допринасят за повишението. На месечна база пък има дефлация от 0.3%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени също показва поскъпване, но по-умерено - от 1.9% спрямо март миналата година. Според зимната икономическа прогноза на Европейската комисия темпът на инфлацията леко ще се ускорява до 2019 г. заради растящите доходи на домакинствата и цените на горивата на международните пазари. Според данните на НСИ увеличението на цените в страната през март идва предимно от услугите, където инфлацията достига 4.6% на годишна база. Поскъпването в тази група започна да се ускорява постепенно от средата на 2017 г. Сред по-видимите повишения са услуги, свързани с отвеждане и третиране на отпадъчни води (13.9%), пощенски услуги (12.4%), услуги по краткосрочно настаняване (6.4%) и ремонт на домакински уреди (5.2%). Друг фактор за инфлацията през март са заведенията за обществено хранене, при които цените се увеличават с 3.2%. Групата на хранителните стоки и безалкохолни напитки не поскъпва значително (1.2%), но пък за сметка на това в категорията "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" цените се повишават с 3.7%, предимно заради вината и по-високите акцизни ставки върху цигарите. И докато храните остават на заден план, друг двигател от миналата година - горивата, продължава да побутва нагоре ценовото равнище и през март. Стойността на природния газ се увеличава с 11.8% спрямо година по-рано, като така вдига и таксите за топлоенергия (23.1%). Двете "стоки" са зависими от цените на горивата на международните пазари, които от почти година и половина се повишават. Според предварителните данни на европейската статистическа служба през март услугите ще са основният двигател на инфлацията и в еврозоната. Експертите на Евростат залагат на поскъпване от 1.4% на годишна база, като то ще е най-значително при храните, алкохолните напитки и тютюна - 2.2%. Групата с най-голяма тежест в потребителската кошница обаче са услугите (44%), като тук цените са нагоре с 1.5%.
Източник: Капитал (17.04.2018)
 
Цените на салати, мляко, макарони, риба и кафе леко са спаднали през март, а на маргарин, ябълки, цитруси, лук са поскъпнали, също както и цигарите, самолетните билети, пощенските услуги и цветята. Това сочат данните на НСИ. Като цяло животът през март е поевтинял символично спрямо февруари и отчетената инфлация е минус 0.3%. През третия месец на годината най-сериозно е паднала цената на краставиците - с близо 20 на сто. С най-сериозно поскъпване при стоките са морковите (7%) и зелето (4.5%) , а при услугите - "туристическите пакети за почивка в страната (9.4% нагоре),
Източник: Сега (17.04.2018)
 
€52 млн. инвестиции привлече пазарът на бизнесимоти Инвестициите в офиси, търговски площи и индустриални имоти през първото тримесечие на 2018 г. достигат 52 млн. евро. От тях 20 млн. евро са свързани с активи, генериращи приход, показват данните на консултантската компания Colliers International. Пазарът в трите сегмента остава стабилен, а наемите се запазват на нивата от края на миналата година. Свободните площи при офисите и индустриалните имоти задържат равнището си от края на 2017 г., докато при търговските площи намаляват. Най-висока доходност носят инвестициите в логистични площи, става ясно от доклада. Средните наемни нива на офисите се запазват на равнище от 13,5 евро на кв. м за клас А и 10 евро на кв. м за клас Б. Общият обем на предлаганите съществуващи площи клас A, B и C достига малко над 2 млн. кв. м, а офис площите на етап „в строеж“ възлизат на 384 хил. кв.м, сочат данните на Colliers. Брутният обем на сключените сделки (общата площ, която е била продадена или отдадена за периода) възлиза на 35,500 кв.м., като нетно наетите площи (разликата между реално усвоените площи през текущия период спрямо предходния) са 15,000 кв.м. Свободните офиси в столицата през първото тримесечие на годината се запазват на 9%.
Източник: Монитор (17.04.2018)
 
Безработните са намалели с над 15 хил. души, според версията на Агенцията по заетостта От началото на годината до момента броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял с над 15 хил., като през март те наброяват 221 600 лица. Спрямо февруари регистрираните безработни са с 9 011 души по-малко, а спрямо година по-рано - с 40 171, съобщи пресцентърът на Агенцията по заетостта. От там уточняват, че данните на административната статистика сочат устойчива тенденция за намаляване на безработицата, като през март регистрираното равнище в страната продължава да намалява и достига 6.8 процента. Един от обичайните фактори за това е сезонната заетост. Сравнението с предходния месец показва понижаване с 0.3 процентни пункта, а годишният паралел показва значително намаление от 1.2 процентни пункта. Новорегистрираните безработни през месеца са 21 741, като в тази група младежите заемат дял от 24%, лицата над 50 години - 27%, самоопределилите се като роми са 13%, а лицата с увреждания - близо 5%. В резултат на дейността на трудовите посредници над 5 500 безработни са активирани да ползват предлаганите услуги от Агенцията по заетостта. Спрямо месец по-рано прави впечатление нарастването с над 50% на регистриралите се неактивни, чийто брой достига 1 304 лица. Започналите работа на първичния пазар безработни през март са 19 814 - с над 25% повече спрямо предходния месец. В тази група, около 10% са продължително безработни лица, а над 25% са лица с основно и по-ниско образование. По-големият брой започнали работа се дължи и на субсидираната заетост. През март те са общо 2 492 лица, в т.ч.: 1 598 по програми, 812 по схеми на ОП РЧР и 82 по насърчителни мерки. Спрямо година по-рано се наблюдава двойно нарастване на включените в инициативите на активната политика. Освен към безработни, услугите, предоставяни в бюрата по труда, са насочени също към заети, учащи и пенсионери. 273 лица от тези групи са намерили заетост чрез бюрата по труда през месеца, като пенсионерите заемат дял от 70%. Обявените свободни работни места от реалната икономика през март са 23 131, бележат данните на Агенцията по заетостта, а сравнението с месец по-рано показва съществен ръст от близо 45% в потребностите от работна сила. Данните говорят за явно оживление на трудовия пазар, като традиционно над 80% от местата са обявени от частния сектор. Структурата на регистрираните безработни в бюрата по труда в края на март показва сравнително добра характеристика относно съответствието на професионално-квалификационно ниво на изискваните умения за работа в отрасъла на търговията, докато в другите два сектора - туризъм и преработваща промишленост, се наблюдава дефицит. Практиката показва, че при съотношение между търсещи работа лица и заявени работни места под 5:1 усвояването на последните се удължава значително. Най-търсените групи професии през март обхващат работещите в сферата на персоналните услуги, продавачите, работниците в добивната и преработваща промишленост, работниците по събиране на отпадъци, работниците в селското стопанство, водачите на МПС и подвижни съоръжения, операторите на стационарни машини и съоръжения и др.
Източник: econ.bg (17.04.2018)
 
0,3% дефлация за март, инфлация от 2,2% на годишна база Индексът на потребителските цени за март 2018 г. спрямо февруари е 99,7% което означава дефлация 0,3 на сто, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Инфлацията от началото на годината - март 2018 г. спрямо декември 2017 г., е 0,3%, а годишната инфлация за март 2018 г. спрямо март 2017 г. е 2,2%. Средногодишната инфлация за периода април 2017 - март 2018 г. спрямо периода април 2016 - март 2017 г. е 2.2%. През март тази година най-много са се увеличили цените на пакетните услуги за почивка в страната - с 9,4%, на пропан-бутана - с 4,9%, и на течните горива за битови нужди - с 2,2%, При хранителните продукти най-голямо е увеличението на кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло) - със 7%, зелето - с 4,5%, зрелия лук - с 4,3%, маргарина - с 3,5%, ябълките - с 3,5%, цитрусовите и южни плодове - с 2,8%, и плодовите сокове - също с 2,8%. През март най-много са поевтинели цените на краставиците - 19,8%, и доматите - със 7,4%. Листните зеленчуци са поевтинели с 6,4%, млечните масла - 3,6%, прясната и охладена риба - с 2,9%, макаронените изделия - с 2,1%. През март цените на лекарските услуги са се увеличили с 0,2%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Дума (17.04.2018)
 
В кои сфери има най-много свободни работни места у нас Обявените свободни работни места от реалната икономика през март са 23 131, бележат данните на Агенцията по заетостта, а сравнението с месец по-рано показва съществен ръст от близо 45% в потребностите от работна сила. Данните говорят за явно оживление на трудовия пазар, като традиционно над 80% от местата са обявени от частния сектор. Най-много са работните места в сферата на: Хотелиерството и ресторантьорството – 5 449 или 23% от заявените; Преработващата промишленост - 4 746 или 20% от заявените; Търговията - 3 692 или 16% от заявените. Съотношението между броя на регистрираните търсещи работа с необходимите умения и броя на заявените работни места в най-търсените професии по отрасли през месеца е както следва: В сферата на туризма – 1.6 търсещи работа за 1 свободно работно място; В сферата на преработващата промишленост – 3.8 търсещи работа за 1 свободно работно място; В сферата на търговията – 11.2 търсещи работа за 1 свободно работно място. Структурата на регистрираните безработни в бюрата по труда в края на март показва сравнително добра характеристика относно съответствието на професионално-квалификационно ниво на изискваните умения за работа в отрасъла на търговията, докато в другите два сектора – туризъм и преработваща промишленост, се наблюдава дефицит. Практиката показва, че при съотношение между търсещи работа лица и заявени работни места под 5:1 усвояването на последните се удължава значително. Най-търсените групи професии през март обхващат работещите в сферата на персоналните услуги, продавачите, работниците в добивната и преработваща промишленост, работниците по събиране на отпадъци, работниците в селското стопанство, водачите на МПС и подвижни съоръжения, операторите на стационарни машини и съоръжения и др. От началото на годината до момента броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял с над 15 хил., като през март те наброяват 221 600 лица. Спрямо февруари регистрираните безработни са с 9 011 души по-малко, а спрямо година по-рано – с 40 171. Данните на административната статистика на Агенцията по заетостта сочат устойчива тенденция за намаляване на безработицата, като през март регистрираното равнище в страната продължава да намалява и достига 6.8%. Един от обичайните фактори за това е сезонната заетост. Сравнението с предходния месец показва понижаване с 0.3%, а годишният паралел показва значително намаление от 1.2%. Новорегистрираните безработни през месеца са 21 741, като в тази група младежите заемат дял от 24%, лицата над 50 г. – 27%, самоопределилите се като роми са 13%, а лицата с увреждания – близо 5%. В резултат на дейността на трудовите посредници над 5 500 безработни са активирани да ползват предлаганите услуги от Агенцията по заетостта. Спрямо месец по-рано прави впечатление нарастването с над 50% на регистриралите се неактивни, чийто брой достига 1 304 лица. Започналите работа на първичния пазар безработни през март са 19 814 – с над 25% повече спрямо предходния месец. В тази група, около 10% са продължително безработни лица, а над 25% са лица с основно и по-ниско образование. По-големият брой започнали работа се дължи и на субсидираната заетост. През март те са общо 2 492 лица, в т.ч.: 1 598 по програми, 812 по схеми на ОП РЧР и 82 по насърчителни мерки. Спрямо година по-рано се наблюдава двойно нарастване на включените в инициативите на активната политика. Освен към безработни, услугите, предоставяни в бюрата по труда, са насочени също към заети, учащи и пенсионери. 273 лица от тези групи са намерили заетост чрез бюрата по труда през месеца, като пенсионерите заемат дял от 70%./www.economic.bg
Източник: Други (17.04.2018)
 
Производителността на труда в България мръдна с 1,7% През 2017 година производителността на труда в България расте с 1,7 на сто, а разходите за труд - с 11 на сто, съобщава Българската стопанска камара, кото се позовава на информация от Евростат. България се класира на девето място по увеличение на производителността на труда сред страните - членки. Средно за ЕС ръстът на производителноста на труда е 0,8 на сто. Преди нас с по-висока производителност са страни от Централна и Източна Европа - Естония, Литва, Румъния, Латвия, Полша, Чехия, Словения, Унгария. Страната ни обаче e сред лидерите по ръст на заплати. За последната година данните показват, че разходите на работодателите за труд само в частния сектор нарастват с 11 на сто спрямо 2016 година, смятат в работодателската организация. Единствено Румъния има по-голям ръст по отношение разходите за труд в ЕС през 2017 година - 12,9 на сто, пише в съобщението. В основната си част на разходите за труд това са разходи за заплати, които формират около 81 на сто, а останалите са разходи за социални и здравни осигуруровки и данъци (около 19 на сто).
Източник: Стандарт (17.04.2018)
 
Две трети от родените 1960 г. с до 50 лв. за старини Около 70% от първите пенсионери, имащи право на втора пенсия, ще получат не повече от 50 лева от втория стълб на пенсионната система, повечето около 30 лева. Едва 20% от лицата, които се пенсионират в периода 2021 и 2037 г., ще получат втора пенсия между 50 и 100 лева. Останалите 10% ще могат да очакват втора пенсия от над 100 лева от частните фондове. Това става ясно от публикуваната за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) концепция за фазата на изплащане на пенсии от втория стълб. В документа се посочват разчети за очакван размер на натрупванията в индивидуалните партиди на лица, осигуряващи се върху минималната работна заплата, средния осигурителен доход и максималния осигурителен доход, както и за прогнозен размер на пожизнените пенсии. От документа става ясно, че 70% от първите пенсионери – тези, които се пенсионират между 2021 и 2037 година, ще получат по под 50 лева – средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб. Припомняме, че през 2015 година ГЕРБ даде възможност осигурените лица да прехвърлят партидите си в НОИ и така да получават само пенсия от държавата вместо от частните пенсионни фондове. КС потвърди, че промяната не противоречи на конституцията. Направеният анализ на структурата на осигурените в универсални пенсионни фондове (УПФ) лица показва, че 70% от родените между 01.01.1960 г. и 01.01.1965 г. се осигуряват върху доходи под средния осигурителен доход за страната. Това означава, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 - 2027 г. натрупванията в УПФ към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. Нещо повече - 55% от първите кохорти пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всички тези лица са осигурявани на доходи между минималната работна заплата и средния осигурителен доход за страната в периода 2002-2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските в УПФ, а за някои лица дори липсват такива, пише в документа. Едва 20% от лицата в първите кохорти пенсионери ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25 и 50% от настоящия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това са осигурени лица, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 и 10 000 лв. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години ще могат да разчитат на пожизнена пенсия от УПФ с размер по-висок от 100 лв. (или между 50 и 150% от настоящия размер на минималната пенсия по чл. 68 от КСО). Месечни пожизнени суми за първите пенсионери от универсални фондове - По-малки от 30 лв. за 55% от пенсиониращите се; - Между 30 и 50 лв. за 15% от пенсиониращите се; - Между 50 и 100 лв. за 20% от пенсиониращите се; - Над 100 лв. (над 50% от настоящия размер на минималната пенсия за ОСВ) - за 10% от пенсиониращите се. * По данни на Министерствотона труда и социалните грижи
Източник: Монитор (17.04.2018)
 
Над 26 на сто ръст при продажбите на нови коли у нас Продажбите на нови автомобили в България през първото тримесечие на годината са се увеличили с повече от една четвърт в сравнение със същия период на миналата година. Това става ясно от месечните данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА). Според тях през първите три месеца на годината у нас са регистрирани общо 8336 нови автомобила, което е повишение от 26,2% в сравнение със същия период на 2017 г., когато броят им е бил 6607. Увеличение от 10,2% има през март, когато в страната са регистрирани 3312 коли. За сравнение - през март 2017 г. те са били 3005. През март в ЕС са продадени общо 1 792 599 нови автомобила, което е спад от 5,3%. Във Великобритания през март продажбите са намалели с 15,7%. Търсенето на нови автомобили се е понижило също в Италия - с 5,8%, и Германия - с 3,4%. Във Франция и Испания то е нараснало съответно с 2,2 и 2,1%. В търсенето за първото тримесечие има слаб ръст 0,7%. Общо 4 171 628 нови пътнически автомобила са били регистрирани на територията на ЕС през първото тримесечие на тази година.
Източник: Дума (19.04.2018)
 
Доходите растат, инфлацията ги изяжда 5 586 лв. е бил средният доход на член на домакинство у нас през 2017 г., което е скок от 8,1% спрямо 2016 г. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). За последните 10 години (2008 - 2017) средният доход е скочил 1,6 пъти, отчита НСИ. Реалните доходи на домакинствата за 2017 г обаче нарастват само с 5,5% спрямо 2016 г. Доходът от работна заплата през 2017 г. е 3 038 лв. Той се увеличава с 8,2% спрямо 2016 г. и с 67,3% спрямо 2008 г. Доходите от пенсии нарастват с 3,3% спрямо 2016 г. и с 82,6% в сравнение с 2008 г. Доходите от обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи се увеличават с 4,5% спрямо 2016 г. и с 35,5% в сравнение с 2008 г., отчита още НСИ. В структурата на общия доход делът на работната заплата е 54,4%, а на социалните трансфери (пенсии, обезщетения, добавки за деца и др.) са 29,9% от общия доход за 2017 г. През 2017 г. домакинствата са изразходвали 5 217 лв. средно на човек, което е с 9,7% повече спрямо 2016 г. За периода 2008 - 2017 г. разходите на домакинствата са скочили 1,6 пъти. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2017 г. са със 7,4% повече спрямо 2016 г. и с 31,7% повече от 2008 г.; Жилищните разходите за вода, ток, горива и пр. за миналата година нарастват с 15,3% спрямо 2016 г. и със 74.7% спрямо 2008 година.
Източник: Стандарт (19.04.2018)
 
България с най-голям спад на строителната продукция в ЕС през февруари България регистрира най-голям спад в Европейския съюз (ЕС) на строителната продукция на месечна основа през февруари. Тя е намаляла с 14% спрямо януари, след като се повиши с 12,6% на месечна база през първия месец на годината, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. На годишна основа строителната продукция у нас все пак продължава расте с 4,1% през февруари, показват още данните на европейската статистика. Данните съответстват с тези на Националния статистически институт (НСИ), който по-рано този месец съобщи за спад от 13,9% на строителната продукция на месечна основа у нас и ръст от 4,1% на годишна основа. След България най-голям спад на строителната продукция на месечна основа през февруари отбелязват Словения и Унгария – съответно 13,1% и 5,0%. Най-голям ръст е отчетен в Румъния (4,7%), Франция (2,7%) и Испания (0,9%). През февруари продукцията в строителния сектор е намаляла с 0,5% в еврозоната и с 0,8% в ЕС, след като отбеляза спад от съответно 0,8% и 1,1% през януари, показват сезонно изгладените данни на Евростат. Спадът от 0,5% в еврозоната през февруари спрямо януари се дължи на понижаването на гражданското и инженерното строителство с 1,7%, докато сградното строителство се е повишило с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2018)
 
Преките инвестиции нарастват с 46 млн. евро през февруари Чуждите вложения в българската икономика нарастват през февруари с 45.9 млн. евро и така достигат обща сума 204.9 млн. евро за първите два месеца на годината. Подобно на 2017 г. инвеститорите насочват към България капитал предимно под формата на дългови инструменти, които са знак за краткосрочни интереси. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Миналогодишната сметка е по-висока - за същия период преките чужди инвестиции бяха 353 млн. евро. Трябва да се има предвид обаче, че текущите данни ще бъдат ревизирани още през март с тримесечните отчети на компаниите. Великобритания запазва януарската си челна позиция като основен източник на чужди капитали за България с 58 млн. евро за първите два месеца на годината. Традиционният лидер Холандия пада от второ на четвърто място с 27.4 млн. евро. Преди нея се нареждат Германия и Гърция със съответно 44.8 и 30.6 млн. евро. Приливът на инвестиции в страната през първите два месеца на годината се дължи предимно на дългови инструменти, които представляват 93% от общата сума. Това означава, че парите отиват основно за дейността на вече установени в страната компании. Дългосрочният интерес на инвеститорите се проявява под формата на дялов капитал, където през февруари има отлив в размер на 6.5 млн. евро. Така за първите два месеца на 2018 г. сметката става 13.4 млн. евро. Към момента обаче все още няма данни за реинвестираната печалба, която показва тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент. Данни за този показател постъпват постепенно с месечните и тримесечните отчети на предприятията. Това означава, че съотношението между видовете инструменти ще се промени през следващите месеци. След януарския минус текущата сметка успява да излезе на положителна територия през февруари с излишък от 218 млн. евро, като така от началото на годината салдото се равнява на 62.7 млн. евро. Търговското салдо продължава да е отрицателно, като вносът на стоки превишава износът с 587 млн. евро - двойно по-голям дефицит спрямо година по-рано. Причината е по-силният внос. Постъпленията от услуги и доходи обаче успяват да компенсират минуса.
Източник: Капитал (20.04.2018)
 
България бележи най-големия ръст на заетостта в ЕС през 2017 г. България е страната от Европейския съюз, която е отбелязала най-голям ръст на заетостта на лицата между 20 и 64 години за миналата година. Това става ясно от последните данни, публикувани от европейската статистическа агенция Евростат. Заетостта в страната през 2017 г. се е увеличила с 3,6 пр.п. до 71,3%. Така, България се доближава все повече до изпълняването на собствената си цел от стратегия на ЕС Европа 2020, която е от 76%. Делът при мъжете на възраст между 20 и 64 години, които са трудово заети, е дори по-висок – 75,3%, но при жени той е с цели 8 пр.п. по-нисък 67,3%. През 2017 г. нивото на заетост на хората в същата възрастова група за целия Европейски съюз е 72,2% спрямо 71,1% през предишната година. Целта от стратегията Европа 2020 е да се достигне 75% за ЕС до 2020 г. Всички страни обаче имат различни собствени норми, за да бъде отразена ситуацията и възможностите на всяка една от тях към общата цел. Възходящата тенденция в заетостта се вижда и при мъжете, и при жените. Нивото на заетост при мъжете средно в ЕС е достигнало 78,0% през 2017 г., което е с 1,1 пр.п. повече на годишна база и дори над предишния връх от 2008 г. - 77,9%. При жените заетостта продължава да расте от 2010 г. насам, достигайки 66,5% през миналата година. След България най-голямо увеличение на дела на заетите лица бележат Словения (3,3 пр.п.), Португалия (2,8 пр.п.), Румъния (2,5 пр.п.), Хърватска (2,2 пр.п.) и Естония (2,1 пр.п.). Една единствена страна бележи спад – Дания с 0,5 пр.п. Ниво на заетост от над 75% отчитат няколко страни, включително Швеция (81,8%), Германия (79,2%), Естония (78,7%), Чехия (78,5%), Обединеното кралство (78,2%), Холандия (78,0%), Дания (76,9%), Литва (76,0%) и Австрия (75,4%). От тях Чехия, Германия, Естония, Литва и Швеция вече са изпълнили или дори задминали националните си цели за 2020 г. още през 2017 г. Освен тях същото са постигнали Ирландия, Хърватска, Латвия и Малта. От друга страна най-ниските нива на заетост бележи Гърция – 57,8%, макар че все е пак е нараснала с 1,6 пр.п. След нея с Италия (62,3%, +0,7 пр.п.), Хърватска (63,6%, +2,2 пр.п.), както и Испания (65,5%, +1,6 пр.п.).
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2018)
 
Държавният дълг е малко над 25 млрд. лева, отчете статистиката Дългът на България в края на миналата година е 25.064 млрд. лева, съобщиха днес от Националният статистически институт. Той е 25.4% от брутния вътрешен продукт, който миналата година достига 98.631 млрд. лева. По предварителни данни на Националния статистически институт през 2017 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 920 млн. лв., или 0.9% от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 727 млн. лв., или 0.7% от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал излишък от 256 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" - дефицит от 63 млн. лева. Статистическата информация за дейността на институционален сектор "Държавно управление", включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на Европейския съюз, уточняват от НСИ. Срокът за представяне на окончателни данни за тези показатели е 30 септември.
Източник: Дневник (24.04.2018)
 
Българите спестяват средно по 4,86% от доходите си всеки месец, като по този показател се нареждаме на 18-о място в ЕС. Това показват данни на Евростат за 2016 г. Такова изследване за спестяванията в европейските държави се публикува за първи път от статистическа служба на ЕК. Данните включват не само спестяванията на самите домакинства, а и тези на нетърговските организации, обслужващи домакинствата. Същата методика използва и БНБ, когато отчита депозитите. Процентът от доходите си, които отделя българинът за спестяване, нараства значително от 2008 г. насам. Тогава той е бил -8,16%, което на практика значи, че българите изобщо не са заделяли пари настрани, а дори са имали харчове, надвишаващи месечния им доход. Отрицателните стойности се получават най-вече заради изтеглените заеми. Това важи за всичките години до 2015 г. Тогава процентът се доближава най-много до положителните стойности и нараства до -0,94%. Най-нисък е бил през 2012 г., когато пада до -9,21%. Отрицателни стойности на спестяванията през годините освен в България е имало и в Латвия и Исландия, където в определени периоди хората също не са спестявали изобщо. Същото се отнася и за Кипър и Литва, които са единствените държави с липса на заделени средства и през 2016 г. Кипър се нарежда на последно място в текущата класация с -1% от месечните доходи, а Литва е на предпоследно с -0,48%. Най-много спестявания имат домакинствата в Люксембург - едно на всеки пет изкарани евро, или 20,8% от месечния доход, отиват на депозит в банка или в някакъв финансов инструмент. Следват Швеция с 18,8% и Германия със 17,2%. Евростат отчита и дела на инвестициите на домакинствата в покупки на активи и в ремонтни дейности. Тук на първо място отново е Люксембург с 11,4%, а Латвия е на дъното на класацията с 4,5%.
Източник: 24 часа (30.04.2018)
 
1,6 млн. българи са под прага на бедност 1,665 млн. българи са под линията на бедност, която в края на 2017 г. е била 351,08 лв. средномесечен доход на лице от домакинство. Това показват разпространени в понеделник данни на НСИ за индикаторите за бедност и социално изключване. Броят на бедните нараства със 74 хил. спрямо 2016 г., но самата линия на бедност за същия период се е увеличила от 308,20 лв. през 2016 г. на 351,08 лв. през 2017-а. Относителният дял на бедните българи е 23,4% и в сравнение с година по-рано се е увеличил с 0,5 процентни пункта. Т.нар. работещи бедни, за които синдикатите често говорят, намаляват като дял от хората с ниски доходи - през 2016 г. те са били 11,6% от всички бедни, докато през 2017 г. падат на 10%. При това очевидно по-голямата част от работещите бедни са тези на непълен работен ден, защото техният дял е четири пъти по-висок от този на работещите на пълно работно време. Всъщност, откакто се правят изследванията, най-голям сред бедните е процентът на безработните - 58,7 от всички бедни според данните за 2017 г. През последната година няма съществени промени в структурата на бедните по образование, етническа принадлежност и регионално разпределение.
Източник: 24 часа (02.05.2018)
 
Най-високите заплати в България са 5.5 пъти над най-ниските, изчисли КНСБ През 2017 г. най-високи заплати са получавали работещите в сектора на информационните технологии, а най-ниско платени са били работещите в ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 година. Разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5.5 пъти. По данните на КНСБ близо 6.1 млрд. лв. повече са получили работещите през последните пет години, което според конфедерерацията е благодарение на синдикалните преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри е вдигал нагоре заплатите. През 2017 г. средната работна заплата се е увеличила с 11.8 на сто и е достигнала 1060 лв., което спрямо 2016 г. е ръст със 115 лв. Независимо, че нараства промишленото производство, това не навсякъде се отразява в заплатите, сочи синдикалният доклад. Такива примери са производството на метални изделия, без машини и оборудване - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5 на сто, ръст на средната заплата - с 9.2 на сто; производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19,8 на сто, ръст на средната заплата - с 3,4 на сто; производство на изделия от каучук и пластмаси - ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2 на сто, ръст на средната заплата - с 11 на сто. Последните разполагаеми и сравними данни показват, че средната заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки, сочат данните на КНСБ.
Източник: Дневник (02.05.2018)
 
Икономическата активност у нас е съпоставима със средното в ЕС През 2017 година от 5 455 000 българи в трудоспособна възраст между 15 и 74 години икономически активни са 3 353 000 души (3 146 000 заети и 207 000 безработни), а икономически неактивни са 2 102 000 души или 38.5%. В същото време в целия Европейски съюз (ЕС-28) в трудоспособна възраст са 380 192 000 души, от които икономически активни са 245 799 000 (227 020 000 заети и 18 779 000 безработни), а икономически неактивни са 134 392 000 души или 35.3%. Това показват обобщените данни за пазара на труда в ЕС на „Евростат" по повод международния празник на труда 1 май. Ето и някои любопитни данни от „Евростат". През 2017 година делът на времено ноетите служители варира от около 1% от всички служители в Румъния до 27% в Испания. От всички заети в ЕС само 8% работят понякога и през нощта. По този показател най-малко през нощта работят италианците (само 3% от заетите), а най-много в Хърватия и Полша (до 15%). Делът на служителите, които работят 49 и повече часа на седмица, е най-висок в Обединеното кралство и Кипър (съответно 12% и 11%) и най-нисък в Холандия, Литва и България (под 1%). Най-много са самонаетите в Гърция (30% от всички заети) и най-малко в Дания (8%). Делът на работещите от дома е най-висок в Люксембург (10%) и най-нисък в Румъния, Латвия, Хърватия, Кипър и Литва (под 1%).
Източник: econ.bg (02.05.2018)
 
Производствените цени в индустрията остават без промяна през март Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2018 г. остава непроменен спрямо предходния месец, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост с 0.4 на сто, в преработващата промишленост не е отчетена промяна, a при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.1 на сто. По-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.7 на сто, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.2 на сто, а спад е отчетен при производството на основни метали - с 1.1 на сто, както и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0.9 на сто. Общият индекс на цените на производител през март 2018 г. нараства с 3 на сто в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.6 на сто, в преработващата промишленост - с 0.7 на сто, и в добивната промишленост - с 0.1 на сто. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.9 на сто, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.1 на сто, а спад е регистриран при производството на тютюневи изделия - със 7.3 на сто, както и при производството на превозни средства, без автомобили - с 2.2 на сто.
Източник: econ.bg (02.05.2018)
 
Сградното строителство e мотор на растежа на икономиката Райфайзенбанк България ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към април, с фокус върху реалния сектор. Анализаторите на банката отчитат, че според данните на НСИ, през февруари 2018 г. обемът на индустриалното производство се понижи с 1.0% спрямо февруари м.г на фона на нарастване на цените на производител на вътрешния пазар с 4.4% в индустрията. „За разлика от 2017 г., когато разходите за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността нараснаха със 7.4%, промишлените предприятия планират свиване на инвестициите с 6.6% през 2018 г. според анкетите на НСИ. В съответствие с тази нагласа през март и показателят „бизнес климат в промишлеността“ остава на нивото си от февруари, като промишлените предприемачи оценяват настоящата производствена активност като понижена, а очакванията им за дейността през следващите три месеца дори леко се влошават на фона на непроменени цени“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. От своя страна строителната продукция регистрира ръст от 4.1% през февруари (спрямо февруари м.г.), като сградното строителство се увеличи със 7.4%, а гражданското и инженерното строителство остана на нивото си от февруари 2017 г. “За разлика от индустрията обаче, очакванията на строителните предприемачи за състоянието на бизнеса през следващите три-шест месеца бяха оптимистични, което съответства и на покачването при показателя „бизнес климат в строителството“ с 1.2 пункта“, допълва Калчев.
Източник: Банкеръ (03.05.2018)
 
Безработицата в България стигна едно от най-ниските си нива за последните 10 години Безработицата в България продължава да спада и през март на месечна база, достигайки 5,2%. Това е най-ниското равнище от поне декември 2008 г., като единствено през октомври и ноември същата година то е било под тази стойност – съответно от 5,1% и 5,0%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани в сряда. На годишна база се вижда дори по-сериозно понижение, като през март 2017 г. безработицата е била на ниво от 6,4%, или с 1,2 пр.п. по-висока. Безработните у нас през третия месец на годишната са били общо 179 хил. души, или с цели 33 хил. души по-малко в сравнение с април 2017 г. и с 4 хил. по-малко на месечна база. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да спада, достигайки 10,4%. За сравнение, това е само с 0,1 пр.п. по-малко от данните за февруари тази година, но с 3,1 пр.п. под стойността за същия период на миналата година. Общо 19 хил. младежи на възраст до 25 са били без работа през третия месеца на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през март на месечна база на ниво от 7,1%. На годишна база обаче се отчита понижение спрямо 7,9% през март 2017 г., което е разлика от 0,8 пр.п. Това е най-ниското ниво на безработица от септември 2008 г. Безработните в региона през третия месец на годината са били общо 17,481 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там също остава без промяна през март спрямо февруари 2018 г. на равнище от 8,5%. На годишна база обаче отново има намаление – от почти цял 1 пункт. Така равнището на безработица в еврозоната достига най-ниското си ниво от декември 2008 г. Безработните в региона през януари са били 13,82 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през март 2018 г. са били отчетени в Чехия (2,2%), Малта (3,3%) и Германия (3,4%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (20,6% за януари 2018 г.) и Испания (16,1%). На годишна база нивото на безработица през третия месец на годината е спаднало във всички страни членки освен Литва, където е останало без промяна, и Естония, където леко се е увеличило от 5,3% през март 2017 г. до 6,5%. Най-големите понижения се отчитат в Кипър (от 12,3% до 9,1%), Гърция (от 23,2% до 20,6% за януари на годишна база) и Хърватска (от 11,8% на 9,4%).
Източник: Инвестор.БГ (03.05.2018)
 
ЕК очаква по-висок икономически растеж у нас Европейската комисия коригира нагоре прогнозата си за растежа на икономиката ни. През зимата Брюксел очакваше ръст на БВП от 3.7% и 3.5% съответно през 2018 и 2019, а сега Комисията залага на растеж от 3.8% тази година и 3.7% догодина. Това сочи публикуваната днес пролетна прогноза. Българската икономика ще продължи да расте силно, се посочва в прогнозата. Вътрешното търсене се очаква да бъде главният двигател на растежа, докато приносът на нетния износ се очаква да остане отрицателен. Според ЕК инфлацията ще продължи да расте тази година в резултат на силното частно търсене. Ще се запазят и положителните тенденции на трудовия пазар, със силно повишение на заплатите и нарастване на заетостта. Очаква се държавните финанси да останат стабилни, подкрепени от благоприятната макроикономическа среда и въпреки увеличението на държавните инвестиции и заплатите. През миналата година заетостта се е увеличила с 1.8%, като така нивото на заетостта се е върнало на равнищата от преди кризата. Това се дължи на положителните тенденции в икономическата активност. За 2018 и 2019 обаче Брюксел очаква намаляване на ръста на заетостта заради недостатъчната работна ръка. Според прогнозата безработицата ще продължи да се понижава до 5.5% през 2018 и 5.3% през 2019. / economy.bg
Източник: Други (04.05.2018)
 
Разрешителните за строеж се увеличават с 6,3% за първото тримесечие на 2018 г. Продължава да расте броят на издадените разрешителни за строеж, като за периода януари-март 2018 г. те се увеличават с 6,3% спрямо година по-рано. Жилищата в одобрените сгради се увеличават с 33,1% през първото тримесечие на годината, а разгънатата им застроена площ е повече с 37,1%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Общо за трите месеца разрешение за изграждане са получили 1162 сгради. През миналата година те са били 1093, а през 2016 г. - 993. В същото време намаляват (спрямо година по-рано) издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 10,3 и 10,1%. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 10,3%.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2018)
 
Две трети от инвестициите у нас са високотехнологични Устойчиво расте делът на инвестициите в България в сектори с висока добавена стойност. Това се потвърждава и от данните на Българската агенция за инвестиции, които показват, че през 2016 и 2017 г. около 50% от всички издадени сертификати за инвестиции са във високотехнологични производства и услуги. Още по-добре започва 2018 г. като 60% от вече издадените сертификати са в такива отрасли. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на откриването на конференцията „Интелигентна специализация и технологичен трансфер като иновационни двигатели за регионален растеж“. Събитието се организира от Joint Research Center (Съвместен изследователски център) в партньорство с Министерството на икономиката в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. България е в топ 50 на най-иновативните държави в света, заемайки 41-ва позиция, според класация на Блумбърг за 2018 г., стана ясно от изказването на икономическият заместник-министър. „Страната ни има с какво да допринесе в процеса на дигитализиране на икономиката на Европейския съюз“, подчерта той и допълни, че по иновационна динамика в класацията на Иновационния съюз от 2017 г. се нареждаме на четвъртата позиция. „Това показва наличието на интензивни процеси в иновационната политика на нашата страна“, обясни Александър Манолев. По думите му е важно не само да се отчитат резултатите на национално ниво, но и да се задълбочи партньорството в рамките на Европейския съюз. „ЕС винаги е бил сред лидерите в процеса по внедряване на иновации, но днес редица държави отделят огромен ресурс за насърчаване на проучванията и развойната дейност, и ние трябва да направим всичко по силите си да не изоставаме от тези процеси“, каза още Александър Манолев. Затова Генерална дирекция „Съвместен изследователски център” от Европейската комисия, съвместно с Българското председателство, ще представи като европейски приоритет платформа за обсъждане и ангажиране с иновации, базирани на място, стана ясно по време на събитието. Платформата ще бъде с акцент върху Югоизточна Европа и Западните Балкани и ще дава възможност за конструктивен диалог между институциите и бизнеса. Политици, учени, представители на бизнеса, регионалните власти и университетите ще се включат в дебат за добри практики, които да насърчат заинтересованите страни да се възползват от потенциала на специализацията. „Крайната цел е да се даде възможност на всички региони на Европа да се възползват от интелигентната специализация, за да реализират напълно своя потенциал за технологична промяна“, поясни зам.-министър Манолев. В днешното събитие участие взеха и Мария Габриел, комисар „Цифрова икономика и цифрово общество“ към ЕК, Томислав Дончев, заместник министър-председател, Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, и др.
Източник: Монитор (04.05.2018)
 
Къде и колко жилища се строят от началото на годината През първото тримесечие в страната е започнал строежът на 723 жилищни сгради с 4 157 жилища в тях и с 476 224 кв. м обща застроена площ. Както и на 18 административни сгради/офиси с 22 623 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 467 други сгради с 428 856 кв. м РЗП, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са по-малко със 7.2%, жилищата в тях - с 1.4%, а общата им застроена площ - с 12.4%. Започнатите административни сгради бележат ръст от 12.5%, но тяхната обща застроена площ е по-малко с 16.7%. В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 13.1%, жилищата в тях - с 29.2%, а разгънатата им застроена площ - с 16.8%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 12.5%, докато тяхната РЗП спада с 61.8%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 140 жилищни и 66 други сгради; София (столица) - 123 жилищни, 7 административни и 19 други сгради; Бургас - 91 жилищни, 3 административни и 29 други сгради; Варна - 83 жилищни и 28 други сгради. През първото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 162 жилищни сгради с 6 247 жилища в тях и 815 987 кв. м разгъната застроена площ, на 26 административни сгради/офиси с 33 101 кв. м РЗП и на 1 026 други сгради с 638 272 кв. м РЗП. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 205, Пловдив - 176, Варна - 108, и Бургас - 102. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 337, Пловдив - 1 355, Бургас - 754, и Варна - 687. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 10.3%, жилищата в тях - с 14.7%, а общата им застроена площ - с 9.8%. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради също се наблюдава спад . В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 6.3%, жилищата в тях - с 33.1%, а разгънатата им застроена площ е повече с 37.1%. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намаляват съответно с 10.3 и 10.1%.
Източник: Money.bg (04.05.2018)
 
Изнасяме повече стоки за Германия, отколкото внасяме оттам България изнася повече стоки и услуги за Германия, отколкото внася от нея. В цялата история на двустранните търговски отношения това се случва за трети път - след 1942 и 2013 г. Условията за правене на бизнес в България не са се влошили през 2017 година, но в същото време няма и никакво подобрение. Този извод правят участниците в традиционната анкета сред германските инвеститори, пише „Дойче веле”. На фона на достигнатия през миналата година рекорд в търговския обмен за 7,5 млрд. евро, нагласите на германските фирми за преки инвестиции в българската икономика не са никак оптимистични. През 2017-а те са били около 130 милиона евро, което ги задържа на нивото на санитарния минимум. За сравнение през 2008 година преките германски инвестиции в българската икономика са били 6 пъти повече. Но и това е някакъв успех на фона на постигнатия през 2011-а и 2014-а отрицателен баланс, казва шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев. "Независимо от застоя, през миналата година германските капиталовложения са създали нови 55 хил. работни места в българската икономика", допълва той. Растящият дефицит на работна ръка и особено на подготвени специалисти, корупцията, слабата правна система и непрозрачността на обществените поръчки са основните причини за апатията на германския бизнес по отношение на България, сочат изводите от ежегодното допитване до германските предприемачи в 15 страни от Централна и Югоизточна Европа. Малко повече от половината участници в анкетата оценяват средата за правене на бизнес в България като задоволителна, а 44% вярват, че тя ще се подобри. Най-сериозната пречка е липсата на кадри - близо 2/3 от германските инвеститори оценяват проблема като много остър в България. Той се усложнява още повече от лошото качество на българското висше образование - по този показател България е последна от всичките 15 страни в анкетата. Близо 3/4 от анкетираните не са доволни от напредъка в борбата с корупцията и общата престъпност в България. По този показател България стои по-зле дори и от страни като Албания и Македония. Същото се отнася и за показателя прозрачност на обществените поръчки. По отношение на правната сигурност и върховенството на закона, България е оценена на 10-о място в региона. Доволни от българската администрация са едва 17% от германските инвеститори. За сравнение: близо 2/3 от германските фирми в Естония са много доволни или доволни от работата на държавния апарат. Ниското ниво на заплатите и десетпроцентовата данъчна тежест се оценяват от германските фирми като най-атрактивните предпоставки за нови инвестиции в България. Единствено Албания предлага още по-ниски разходи за жив труд сред 15-те страни от ежегодното допитване. Несъмнено българското еврочленство е сред най-силните конкурентни фактори за привличането на нови капиталовложения - това се признава от 83% от германските инвеститори в страната. Близо половината (48 %) от тях се изказват в полза на въвеждането на еврото, а 36% са против. 88% от установилите се в България германски фирми биха инвестирали отново в нейното стопанство - с 2 процента по-малко, отколкото преди 1 година; всеки втори от тях смята, че България е в застой, а подобрение очакват 44% от германските инвеститори.
Източник: Монитор (08.05.2018)
 
ЕБВР повиши прогнозата си за икономиката на България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозата си за икономиката на България през 2018 г., очаквайки БВП да нарасне с 3.6% през настоящата година. Това сочи актуализираният доклад Regional Economic Prospects, представен днес на годишната конференция на банката, провеждана в Йордания, съобщава инвестор.бг. Това е същият ръст като м.г., но прогнозата в предишния доклад беше за 3.2%. Очакванията за следващата година обаче са за забавяне на растежа до 3.4%. Освен за България банката повишава икономическите си прогнози за повечето региони, позовавайки се на по-силната инвестиционна активност и по-високия износ, като средното увеличение ще бъде 3.3% през 2018 г. За 2019 г. се очаква леко забавяне до 3,2%. В доклада си банката отбелязва, че основен двигател на растежа в България е било частното потребление. Средното заплащане се е увеличило заради стегнатия пазар на труда и 10-процентовото повишение на минималната заплата. Подобреното усвояване на фондовете на Европейския съюз през 2017 г. също е подкрепило развитието на икономиката, след като през предишната година бе усетено забавяне в тази насока. Банката отбелязва още, че след тригодишна инфлация потребителските цени отново са започнали да растат през миналата година в резултат на завишеното потребление на домакинствата. Благодарение на строгите фискални политики пък се е стигнало до бюджетен излишък от 0.9% от БВП в края на годината. Според прогнозите на ЕБВР основен двигател на икономиката и през тази година ще продължи да бъде вътрешното търсене, тъй като условията на стегнатия пазар на труда подкрепят потреблението, а инвестициите се засилват заради работата по инфраструктурните проекти, финансирани по програмата на ЕС 2014-2020 г.
Източник: Сега (10.05.2018)
 
66 разрешителни за строеж са издадени само за 3 месеца Великотърновска област се нарежда на 14-о място в страната по издадени разрешителни за строеж на нови сгради през първото тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт. За първото тримесечие общинските администрации в областта са издали 20 разрешителни за строеж за жилищни сгради с обща разгъната застроена площ 5743 кв.м. 46 са издадените разрешителни за други сгради – хотели, заведения, търговски и промишлени обекти, чиято разгъната застроена площ е 10 722 кв.м. От началото на годината няма нито едно разрешително за административни сгради. Любопитен факт е, че издадените документи за нови сгради са по-малко, отколкото разрешителните за последното тримесечие на миналата година. В края на 2017 г. общините издадоха “зелена светлина” за строителството на 32 жилищни и 35 други сгради в региона. В момента най-голямо строителство на нови сгради има в областите Пловдив – 140 жилищни и 66 други сгради, София град – 123 жилищни, 7 административни и 19 други сгради, и в Бургас с 91 жилищни, 3 административни и 29 други сгради.
Източник: Янтра - Велико Търново (10.05.2018)
 
Промишленото производство нараства през март След лекия спад през февруари промишленото производство отново излиза на положителна територия с ръст от 1.7% през март. Причината - активността в производството и разпределението на енергия, където увеличението е 7.8%. Преработващата промишленост също е нагоре спрямо година по-рано, но едвам преминава границата с ръст от 0.7%. Голям фактор за слабата промяна е спадът на производството на цигари, дървен материал и основни метали. За сметка на това производството на превозни средства е нагоре с 52.4% спрямо същия период на 2017 г. Това е добра новина, тъй като превозните средства и частите за тях са едно от най-големите пера в експортния сектор на страната. Добивната промишленост е сегментът, който дърпа общия индекс надолу с годишен спад от 8.7%, предимно заради по-слаб добив на въглища и метални руди. Относително слаби резултати отбелязват и секторите строителство и търговия на дребно, а потребителското доверие продължава да се подобрява заедно с нагласите на домакинствата за предстоящата година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Строителната продукция намалява с 1.5% през март спрямо година по-рано, след като едва преди два месеца отбеляза най-голямото си повишение от 2015 г. насам. Понижението идва от гражданското строителство, където годишната промяна е с 5.8% надолу - тук влизат предимно инфраструктурни проекти. Фактор обаче е и частният сектор - растежът на сградното строителство се забавя от 8% през февруари до 1.9% през март. Той обаче скоро ще се ускори. Националната статистика показва, че през първото тримесечие на годината издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради например нарастват с 6.3%, а тези за административни сгради са с 10.3% над нивото си през същия период на 2017 г. В същото време мениджърите посочват, че бизнес състоянието на компаниите им се подобрява - тенденция, която очакват да се задържи и през предстоящите месеци. Оборотът в търговията на дребно продължава да расте и през март (2.3%). Темпът обаче продължава да пада - през декември промяната беше с 4.8% нагоре. Забавянето идва от няколко сегмента, които обикновено отчитат висок растеж. Така например оборотът в търговията в неспециализирани магазини с разнообразни стоки (универсалните магазини) намалява през март с 2.4%, макар че четири месеца по-рано отбеляза най-голямата положителна промяна в сектора. Друг бивш лидер е търговията с компютърна и комуникационна техника, където приходите падат с 9.8% на годишна база. През март на преден план излизат продажбите на лекарства и козметика с ръст от 14.6%. На фона на относително противоречивите сигнали от бизнес средата потребителското доверие продължава да расте, като през април се изкачва с още 1.8 пункта нагоре спрямо нивото си от януари. Показателят отразява оценките на домакинствата за състоянието на икономиката сега и през следващата година. Традиционно преобладават негативните оценки, но делът им устойчиво намалява през годините. Данните показват, че очакванията за икономическото развитие през следващите 12 месеца се подобряват.
Източник: Капитал (10.05.2018)
 
EБВР повиши до 3,6% прогнозата си за ръст на БГ икономиката Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозата си за икономиката на България през 2018 г., очаквайки брутният вътрешен продукт на страната да се разрасне с 3,6% през настоящата година. Това сочи актуализираният доклад Regional Economic Prospects, представен на годишната конференция на банката, провеждана в Йордания. За сравнение - предишният доклад на банката от ноември миналата година сочеше разширяване на българската икономика с 3,2%,. Очакванията за следващата година са БВП леко да се забави до 3,4%. В доклада си банката отбелязва, че икономиката на България се е разраснала с 3,6% и през миналата година, като основен двигател на растежа е било частното потребление. Средното заплащане се е увеличило заради стегнатия пазар на труда и 10-процентовото повишение на минималната заплата. Подобреното усвояване на фондовете на Европейския съюз през 2017 г. също е подкрепило развитието на икономиката, след като през предишната година бе усетено забавяне в тази насока. Банката отбелязва още, че след тригодишна инфлация потребителските цени отново са започнали да растат през миналата година в резултат на завишеното потребление на домакинствата. Благодарение на строгите фискални политики пък се е стигнало до бюджетен излишък от 0,9% от БВП в края на годината. Според прогнозите на ЕБВР основен двигател на икономиката и през тази година ще продължи да бъде вътрешното търсене, тъй като условията на стегнатия пазар на труда подкрепят потреблението, а инвестициите се засилват заради работата по инфраструктурните проекти, финансирани по програмата на ЕС 2014-2020 г.
Източник: Монитор (10.05.2018)
 
Промишленото производство с ръст от 2.3% през март По предварителни данни на Националния статистически институт през март 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонни данни, нараства с 2.3 на сто в сравнение с февруари 2018 година. През март 2018 г. при календарния индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 1.7 на сто спрямо съответния месец на 2017 година, предаде БТА. През март 2018 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.8 на сто, в преработващата промишленост - с 1.4 на сто, и в добивната промишленост - с 0.2 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарни данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.8 на сто, и в преработващата промишленост - с 0.7 на сто, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 8.7 на сто.
Източник: 24 часа (10.05.2018)
 
ЕБВР повиши прогнозата си за растежа на България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подобри прогнозата си за икономическия растеж на България за тази година. Ревизираната й прогноза за 2018 г. е за 3.6% ръст на БВП, което е с 0.4 базисни точки по-високо от предходната й, направена миналия ноември. За следващата година ЕБВР очаква ръст от 3.4% за България. Това стана ясно по време на годишната среща на банката при представяне на доклада й "Регионални икономически перспективи" за регионите, в които ЕБВР инвестира. Прогнозата на банката е малко под тази на Европейската комисия от миналата седмица. Брюксел очаква българската икономика дa запази растежа си стабилен през следващите години - 3.8% през тази и 3.7% през следващата. ЕБВР ревизира икономическите си прогнози за 2018 г. в повечето региони на база продължаващото икономическо оживление в изследваните икономики. Новите акценти, към които ЕБВР насочва вниманието, са рисковете, произтичащи от натрупването на корпоративен дълг, надценяването на пазарите и популизма. Според разпределението на страната по региони за ЕБВР България е в групата на държавите от Югоизточна Еропа – Албания, Босна и Херцеговина, Кипър, Македония, Гърция, Косово, Черна гора, Румъния, Сърбия. Финансовата институция ревизира растежа на региона за тази година с 0.3 базисни точки, увеличавайки прогнозата до 3.6% и 3.5% за следващата година. С най-висок растеж остава Румъния – 4.6% прогнозен за 2018 г. и 4.2% за 2019 г. Преди България по прогноза за ръст на БВП за двете посочени години са още Косово (3.7% и 4%) и Албания (3.8% и 3.9%). В доклада на ЕБВР се посочва, че за темпа на растеж в Западните Балкани са допринесли редица големи инвестиционни проекти. Изводът на ЕБВР е, че за всички региони, в които банката присъства, икономическото оживление е подкрепено от силната инвестиционна активност и по-високия износ. В доклада се посочва, че икономическото оживление остава силно, но растежът може да достигне своя връх. Прогнозите за 2018 г. и 2019 г. показват забавяне на ръста от 3.8% през 2017 г., което отразява по-ниските темпове на растеж на производителността в развитите и нововъзникващите икономики в сравнение с нивата, наблюдавани преди кризата от 2008-2009 г., както и неблагоприятните демографски тенденции. От ЕБВР посочват, че прогнозата за растежа е изложена на няколко риска. Единият е корпоративният дълг. Значителното увеличение на равнището му е източник на безпокойство, тъй като устойчивостта на корпоративния сектор към значително затягане на условията за глобално финансиране все още не е доказана след кризата. Други рискове произтичат от надценяването на пазарите и по-нататъшното възможно увеличение на популистки партии в среда на умерен растеж и високо и нарастващо неравенство. От банката посочват и рискове, които включват постоянни заплахи за сигурността и геополитическо напрежение, както и висока степен на концентрация на източници на глобален растеж, като Китай е отговорен за близо половината от всички.
Източник: Капитал (14.05.2018)
 
Слабата търговия с горива и оръжия забавя износа и през март Продажбите на български стоки в страни извън ЕС отбелязват годишен спад за трети пореден месец - 10.4% през март, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Добрата новина е, че износът към страните от ЕС нараства със 7.3% и успява да компенсира понижението, като така извежда общата промяна на експорта на плюс от 1.6%. Спадът на продажбите извън съюза идва предимно от горивата, които изнасяме за Турция, и е в период, в който цената на петрола на международните пазари върви нагоре, а турската икономика расте с бързи темпове. Същевременно данните на националната статистика показват и друга изненада - вносът на България отбелязва първи минус от близо две години. Понижението през март е 3.4% спрямо същия период на 2017 г., като тук фактор са слабите продажби на руски стоки в страната. Износът извън ЕС намалява с общо 17.4% през първото тримесечие на годишна база. За сравнение - през 2017 г. експортът към трети държави растеше с темпове от над 10%. От началото на годината обаче тенденцията се обърна. Най-големият спад сега идва от продажбите на горива, които намаляват с над 60% през периода януари - март. Тук причината е в по-малките количества, които се изнасят, тъй като цената на петрола на международните пазари е нагоре с между 16 и 26% на годишна база от януари според платформата IndexMundi. Спадовете са към Египет и Турция - два от най-големите търговски партньори на България извън ЕС и основни дестинации на българския експорт на горива. Износът към Египет намалява от 305.5 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г. до едва 35 млн. лв., а към Турция спадът е с 22% към март. Същевременно продажбите на оръжия също са надолу. В Стандартната външнотърговска класификация по групи стоки те са в абстрактната категория "Разнообразни готови продукти". Тук понижението от началото на 2018 г. е с 29% спрямо година по-рано. Обратът се вижда и във финансовите резултати на държавните оръжейни заводи в България, които отчитат понижение на продажбите и печалбата. За пръв път от две години намалява и друг показател - вносът. Макар че импортът от ЕС нараства с почти 10% през март, драстичният спад от 25.6% от страните извън съюза извежда общия внос на минус от 3.4%. Понижението се дължи на значително по-слаб внос от най-големия източник на продукти извън ЕС - Русия. Продажбите на руски стоки у нас падат от 1.43 млрд. лв. през първите месеци на 2017 г. до 1.07 млрд. лв. към март тази година. И тук фактор са горивата, които отбелязват годишен спад от 32% през периода януари - март. Заедно с данните от март националната статистика публикува и подробна разбивка на външната търговия към ЕС през февруари, когато общият експорт отбеляза спад от 5.3% за пръв път от май 2016 г. Причината беше понижение на продажбите в трети страни от близо 25%, но също така и значително по-слаб темп на растеж на експорта към държавите от съюза (6.4% при 26.9% през януари). Според данните спадът на растежа на продажбите на български стоки към ЕС идва от слаба търговия с Италия и Румъния - най-големите търговски партньори на България в съюза след Германия. Докато през януари италианският растеж допринася с 5 пр.п. към увеличението, през февруари приносът е отрицателен (с 0.5 пр.п.). Аналогична е ситуацията и в Румъния, а допълнително темпът на растеж се забавя и в Белгия, Германия и Гърция. По отношение на стоките през февруари спад на продажбите се наблюдава при търговията на химически продукти (10.9% надолу). Забавяне има в темпа на растеж на стоките в групата "Артикули, класифицирани главно според вида на материала". Тази група през последната година растеше с високи темпове, предимно защото в нея влизат медта и продуктите от мед. Вероятно това е и причината за по-слабия растеж - по-малки количества изнесени стоки от цветния метал, тъй като и тук цената е нагоре спрямо година по-рано.
Източник: Капитал (14.05.2018)
 
Пловдив е с най-много нови жилищни сгради за тримесечието През първото тримесечие най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в област Пловдив, а най-голям брой новопостроени жилища има в област Варна. В цялата страна сградите, които са завършени, са с 22.3% повече, а жилищните единици намаляват с 12.6% спрямо същия период през 2017 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на тази година. Област Пловдив е на челна позиция по въведени в експлоатация жилищни сгради - общо 89, следвана от област Бургас със 70 нови сгради и Варна с 67. През първите три месеца на годината столицата остава назад в класацията, като сумарно за област София и София-град са завършени едва 65 нови жилищни сгради, сочат още данните на НСИ. В област Благоевград няма нито едно ново жилище, а само с 1 и с 2 новопостроени жилища за трите месеца на предпоследни позиции остават съответно областите Видин и Силистра. Според статистиката най-голям е относителният дял на новопостроените къщи, които са 79.1%, следвани от жилищните кооперации с 11.5%. Спрямо първото тримесечие на миналата година обаче броят на новопостроените сгради от смесен тип намалява за разлика от къщи, вили и кооперации, които са повече в началото на 2018 г. Въпреки че новопостроените сгради са повече в сравнение със същия период миналата година, жилищната и общата полезна площ са по-малки, съответно с 2.6% и с 5.6%. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище пък е нараснала малко, като според данните за януари - март 2018 г. е достигнала 96.6 кв.м. От всички новопостроени жилища 37.3% са с три стаи, следвани от тези тези с две (35.8%), а най-малък брой са жилищата с шест и повече стаи - 4.9%. Стоманобетонните конструкции са били най-предпочитани от строителите, като близо 77% от всички нови сгради са изградени с такива, следвани от 19% от новите жилища, които са направени с тухли.
Източник: Капитал (14.05.2018)
 
България остава сред 10-те страни с най-нисък дял на БВП в ЕС Брутният вътрешен продукт на България е 0.3% от общия на Европейския съюз (ЕС) през 2017 г., като по този начин страната се нарежда сред 11-те страни членки, чийто дял е под 1%, показват данни на Eurostat. България не отчита съществена промяна спрямо предходната година и отново е на 21-a позиция в годишната класация. Страната попада в една категория с Унгария, Словакия, Люксембург, Хърватия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта. Страни със значително по-малко население от България като Хърватия, Словения и Литва имат същия дял от европейския БВП. Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз е нараснал с 500 млрд. евро до 15.3 трлн. през миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)
 
Туристите, нощувките и приходите от тях растат през март През март се наблюдава увеличение на туристите в България и реализираните от тях нощувки, като приходите на българските хотелиери продължават да се повишават, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март, е 832,9 хиляди, което е ръст с 6,4% на годишна база, като най-голямо увеличение – с 9,9% има в местата за настаняване с 3 звезди. През март 2018 г. в страната са функционирали 1 942 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 56,8 хиляди, а на леглата – 114,9 хиляди. В сравнение с март 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 3,1%, а на леглата в тях - с 2,8%. Националната статистика отчита, че в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 72,2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37,3% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 20,9% от нощувките на чужди граждани и 32,4% – на българи, докато в останалите места за настаняване – с 1 и 2 звезди те са съответно 6,9 и 30,3%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през март 2018 г. се увеличава с 4,8% в сравнение с март 2017 г. и достига 400,4 хиляди, като е регистрирано увеличение с 5,2% при българите и с 3,9% при чужденците. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през март 2018 г., са 274,2 хиляди и са реализирали средно по 1,9 нощувки. Чуждите граждани са 126,2 хиляди, като 71,9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2,5 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през март е 24,1%, като се увеличава с 0,5 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди – 33,8%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 24,2%, и с 1 и 2 звезди – 14,3%. Приходите от нощувки през март 2018 г. достигат 44,9 млн. лева и растат с 12,9% на годишна база. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - с 13,2%, така и от чужди граждани - с 12,5%.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2018)
 
Приходите от нощувки се увеличават с 12.9 на сто през март Приходите от нощувки през март 2018 г. достигат 44.9 млн. лв., или с 12.9 на сто повече в сравнение с март 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - с 13.2 на сто, така и от чужденци - с 12.5 на сто, съобщи Националният статистически институт. През март 2018 г. в страната са работили 1 942 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 56.8 хил., а на леглата - 114.9 хиляди. В сравнение с март 2017 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 3.1 на сто, а на леглата в тях - с 2.8 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март 2018 г., е 832.9 хил., или с 6.4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 9.9 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През март 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 72.2 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 37.3 на сто - на българи. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през март 2018 г. е 24.1 на сто, като се увеличава с 0.5 процентни пункта в сравнение с март 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 33.8 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 24.2 на сто, и с 1 и 2 звезди - 14.3 на сто.
Източник: 24 часа (14.05.2018)
 
Средната заплата достига 1107 лв. през март Възнагражденията в страната продължават да нарастват и през първите месеци на годината. През март средната брутна месечна заплата достига 1107 лв., което е увеличение с 6.9% спрямо същия период на 2017 г., показват данните на Националния статистическия институт (НСИ). Общо през първите три месеца на годината средната брутна заплата в страната достига 1077 лв. и нараства със 7% на годишна база. Нивото обаче е под това за последното тримесечие на 2017 г. - 1095 лв. (без годишните бонуси), но вероятно ще се повиши отново през следващите месеци. Зад продължаващия растеж на възнагражденията стоят няколко фактора. От една страна, пазарът на труда още се възстановява, като през първото тримесечие броят на наетите в страната се увеличава с 34.5 хил. души на годишна база до над 2.3 милиона (виж карето). Същевременно държавата също тласка възнагражденията нагоре чрез ръст на минималната работна заплата и на осигуровките. Ефект има и административното увеличение на заплатите на учители, полицаи, военни и работещите в част от държавната администрация. Най-голямо увеличение през първото тримесечие на годината отбелязват заплатите в добивната промишленост - 14.4% на годишна база. Следват ги учителите с 12.2%. Така възнагражденията на педагогическия персонал достигат средна стойност от 1033 лв. през периода януари - март. Най-високите заплати обаче продължават да са на работещите в сферата на ИТ и телекомуникации. С ръст от над 10% за годината средното месечно възнаграждение в сектора достига близо 2.6 хил. лв. В другата крайност остават работещите в хотели и ресторанти, които получават средно по 655 лв. на месец. Заплатите на работещите в доскоро бумтящия имотен сектор са надолу с 5.2% на годишна база. Спад отбелязват и възнагражденията в търговията - с 1.7% до средно 947 лв. месечно. Столицата продължава да поддържа голяма преднина пред останалите области по размер на средното възнаграждение, като то достига 1456 лв. за първото тримесечие на годината. След нея са областта около София (1074 лв.) и Стара Загора (1052 лв.). Най-голям растеж в страната обаче отбелязва Перник - 15.6% на годишна база, следван от Ловеч (13.6%) и Кърджали (13%). Статистиката отчита увеличение на средното възнаграждение във всички региони, като в Северозападния то е 7.7% на годишна база. Ръстът на средното възнаграждение във Видин е 10%, като това е областта с най-ниски заплати в страната.
Източник: Капитал (15.05.2018)
 
Безработицата през април се сви до най-ниското си ниво от декември 2008 г. През април тенденцията на свиване на безработицата в България продължава, достигайки ниво от 6,4%. Това е най-ниското равнище на регистрирана безработица, считано от декември 2008 г. насам, съобщават от Агенцията по заетостта. Понижението е с 0,4 процентни пункта спрямо март и с 1,2 процентни пункта на годишна база. Регистрираните безработни в края на април са 210 973, като броят им се свива с 4,8% спрямо предходния месец и с 15,4% спрямо година по-рано. Новорегистрираните безработни през април са 19 927 лица. От тях 1 155 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. От началото на годината медиаторите и посредниците в бюрата по труда са активирали 23 498 лица. През април 475 лица са се регистрирали като търсещи работа лица. Данните на Агенцията по заетостта сочат, че на работа през месеца са постъпили 22 049 лица, като над 95% от тях са устроени в реалната икономика. В субсидирана заетост са включени общо 877 лица, в т.ч. 511 по схеми на ОП Развитие на човешките ресурси, 304 по програми и 62 по мерки. На първичния пазар са заявени 24 619 работни места, като 85,5% от тях са от частния сектор. Работните места, свързани със сезонната заетост през месеца, са 8 226, отбелязвайки ръст на месечна и годишна база, съответно с 24,1% и с 16,8%. Най-голям е делът на свободните работни места на първичния пазар в хотелиерството и ресторантьорството (28,2%), преработващата промишленост (19,2%), търговията (13,9%), селското, горското и рибното стопанство (6,8%), строителството (5,9%) и др. Най-търсените през април професии с посредничеството на Агенцията по заетостта са били: персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост; работници в селското, горското и рибното стопанство; оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; помощници при приготвяне на храни; чистачи; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни и др.
Източник: Money.bg (16.05.2018)
 
НСИ: Икономиката расте с 3,5% през първото тримесечие През първото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.5% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. според сезонно изгладените данни. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт. За периода януари - март БВП в номинално изражение достига 21 241 млн. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2018 г. е 18 484 млн. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (85.8%), което в стойностно изражение възлиза на 18 227 млн. лева. През първото тримесечие на 2018 г. бруто капиталообразуването е 4 198 млн. лв. и заема 19.8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. През първото тримесечие на т.г. спрямо последното тримесечие на 2017 г. БВП по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.8%. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.7%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през първото тримесечие на 2018 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонно изгладени данни спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. има увеличението на бруто образуването на основен капитал - с 4.8%, и на износа на стоки и услуги - с 1.3%. През първото тримесечие на 2018 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3.5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 3.2%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 2.4%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 7.2% през първото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 4.6 и 6.8%. Публикуваните днес данни на НСИ отчитат темпо на растеж на националната икономика по-слабо от очакваното за тази година - 3,5%, при 3,9% за 2018-а в Пролетната прогноза на Министерството на финансите. Публикуваните днес данни на НСИ отчитат темпо на растеж на националната икономика по-слабо от очакваното за тази година - 3,5%, при 3,9% за 2018-а в Пролетната прогноза на Министерството на финансите. В началото на месеца ЕК прогнозира ръст на българското БВП през тази година с 3,8%,, докато Европейската банка за възстановяване и развитие предвижда н българската икономика по-скромен растеж от 3,6 на сто (колкото бе постигнат и през 2017 г.).
Източник: Money.bg (16.05.2018)
 
Безработицата е спаднала до 5,7% през първото тримесечие на годината Безработицата се е понижила до 5,7% през първото тримесечие на 2018 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база коефициентът на безработица намалява с 1,2 процентни пункта. А броят на безработните спада до 188,7 хил., от които 111,7 хил. (59,2%) са мъже и 77,1 хил. (40,8%) - жени. Коефициентът на безработица на жените е по-нисък от този на мъжете - съответно 5,1 и 6,3 процентни пункта. От всички безработни 13,7% са с висше образование, 48,1% - със средно, и 38,2% - с основно или по-ниско образование. Коефициентът на продължителна безработица през първите три месеца на годината е 3%, като в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. намалява с 0,7 процентни пункта. Продължително безработни (от една или повече години) са 99 хил. души, или 52,4% от всички без работа. Коефициентът на продължителна безработица при мъжете е 3,5%, а при жените – 2,5%. От общия брой на безработните 29,7 хил., или 15,8%, търсят първа работа. За януари-март 2018 г. безработицата за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 8,2% - с 2,6 процентни пункта по-ниска на годишна база. При мъжете от групата показателят намалява с 1,9 процентни пункта, а при жените - с 3,5 процентни пункта, като достига съответно 9,2% за мъжете и 6,9% за жените. НСИ регистрира положителни данни и при заетостта на населението през първото тримесечие на 2018 г. Общият брой на заетите е 3,09 милиона, като делът на заетите е 51,5%. На годишна база делът им се увеличава с 1,5 процентни пункта. Най-висока заетост през първите три месеца статистиката отчита в сектора на услугите, където работят 1,97 милиона, или 63,6% от всички заети лица. В индустрията са заети 931,1 хил. души (30%), а в селското, горското и рибното стопанство - 197 хиляди (6,4%). От всички заети 3,8% (119 хил.) са работодатели, 7,2% (223,8 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88,2% (2 733.5 хил.) - наети лица, и 0,7% (23 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,07 милиона (76%) работят в частния сектор, а 655,1 хил. (24%) - в обществения. С временна работа са 98,1 хил., или 3,6% от наетите лица. За първото тримесечие на 2018 г. заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 3,02 милиона. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66,5 на сто. Заетостта сред населението на възраст 15 - 29 навършени години е 40,3 на сто. Коефициентът на заетост при хората на възраст 20 - 64 навършени години е 71,1%. Спрямо първото тримесечие на 2017 г. този коефициент е по-висок с 2,5 процентни пункта. Заетите на възраст 55 - 64 навършени години са 570 хил., или 58,8% от населението в същата възрастова група. На годишна база заетостта в тази група се увеличава с 3,6 процентни пункта.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2018)
 
Годишната инфлация отново забавя хода си през април Забавяне на ръста на годишната инфлация показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за април. След два поредни месеца с ускоряване през март потребителските цени записаха увеличение от 2,2 на сто. През април обаче годишната инфлация се върна на нивото от 2%. Спрямо март индексът на потребителските цени е 100,4%, тоест месечната инфлация достига 0,4%, а от началото на годината е 0,7%. От статистиката е видно, че месечната инфлация е подхранена от по-високите цени на стоките в потребителските групи облекло и обувки (5,3%), както и от по-скъпите храни и напитки (0,9%). Цените на електроенергията, водата, горивата и жилищата остават без промяна спрямо миналия месец. Разходите за развлечения намаляват с 2,1%, става ясно още от публикуваните данни. През април по-високи са били цените на някои плодове и зеленчуци, но в същото време се наблюдава спад на цените на млечни продукти, както и на зърнени храни. По отношение на нехранителните продукти с 2,2% е поскъпнал газ пропан-бутан за личните транспортни средства, а пакетните услуги за почивка и пътувания са били оскъпени с 4,6%, вероятно и заради Великденските празници. Хармонизираният индекс на потребителските цени за април спрямо предходния месец март е 100,3%, т.е. месечната инфлация е 0,3%. Инфлацията от началото на годината (април 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0,6%, а годишната инфлация за април 2018 г. спрямо април 2017 г. е 1,7%. Индексът на цените за малката кошница за април спрямо март е 100,5%, а от началото на годината (април 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 101%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2018)
 
Икономиката расте с 3.5% през първото тримесечие Българската икономика е нараснала с 3.5% през първото тримесечие на 2017 г. Така икономическия растеж се запазва същият като през последното тримесечие на миналата година. Произведеният брутен вътрешен продукт в страната ни за перода януари - март е на стойност 21.241 млрд. лв., показват експресните данни на НСИ. Основният двигател на икономиката през последните години - покупките на домакинствата, леко забавя растежа си. Докато през четвъртото тримесечие на 2017 г. вътрешното потребление се увеличаваше с 3.8%, сега то е 2.7%. В същото време впечатление прави силното нарастване на инвестициите през първите три месеца на годината - 7.2%. Според анализатори основна заслуга за това има строителният бранш, който въпреки зимата не е намалявал дейността си. Наред с това бюджетът е направил повече разходи за ремонти и други инвестиции в сравнение с миналата година. Износът на български стоки и услуги се е увеличил с 4.6%, но вносът (6.8%) продължава да го изпреварва. Инфлацията обаче забавя ръста си през април до 2%, след като през март бе достигнала 2.2% на годишна база, показват последните данни на НСИ. През април най-много са поскъпнали облекло и обувки - с 5.3%, докато цените на храните и безалкохолните напитки са се увеличили с 0.9%. Транспортът е поскъпнал с 0.2%, след като цената на дизеловото гориво е нараснала с 0.8%, а на бензина - с 1%. Прогнозите на анализаторите са за около 2% инфлация през годината. Растящите котировки на петрола обаче, както и поисканото от "Булгаргаз" увеличение с над 15% на цената на природния газ от 1 юли, може да доведат до по-сериозно покачване на инфлацията.
Източник: Сега (16.05.2018)
 
Месечната инфлация е 0.4% Индексът на потребителските цени за април 2018 г. спрямо март 2018 г. е 100.4%, т.е. месечната инфлация е 0.4%. Инфлацията от началото на годината (април 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0.7%, а годишната инфлация за април 2018 г. спрямо април 2017 г. е 2.0%. Средногодишната инфлация за периода май 2017 - април 2018 г. спрямо периода май 2016 - април 2017 г. е 2.1%. Това съобщи Националният статистически институт. През април 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: • хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.9%; • алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; • облекло и обувки - увеличение с 5.3%; • жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.2%; • здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; • транспорт - увеличение с 0.2%; • съобщения - намаление с 0.2%; • развлечения и култура - намаление с 2.1%; • образование - увеличение с 0.3%; • ресторанти и хотели - увеличение с 0.2%; • разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.3%. През април 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 0.3%, бял хляб - с 1.1%, хляб „Добруджа“ - с 0.6%, агнешко месо - с 2.8%, месо от домашни птици - с 1.1%, трайни колбаси - с 1.7%, мляно месо (кайма) - с 1.6%, риба - с 0.5%, пълномаслени и нискомаслени пресни млека - съответно с 0.8 и 0.5%, кисели млека - с 0.9%, яйца - с 0.1%, млечни масла - с 0.6%, маргарин - с 1.2%, ябълки - с 6.8%, цитрусови и южни плодове - с 1.7%, домати - с 12.9%, зеле - с 21.5%, зрял чесън - с 1.3%, листни зеленчуци - с 4.1%, картофи - с 1.8%, зрял боб - с 0.2%, кафе - с 0.6%, минерална вода - с 1.4%, газирани напитки - с 0.8%, плодови сокове - с 0.3%, ракии - с 1.7%, и други. През април 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.9%, типов и ръжен хляб - с 0.4%, зърнени закуски - с 0.4%, свинско месо - с 0.5%, сирене - с 0.3%, кашкавал - с 1.0%, извара - с 1.3%, други млечни продукти - с 3.0%, олио - с 0.1%, краставици - с 4.4%, пипер - с 6.0%, зелен лук и праз - със 7.5%, гъби - с 4.6%, леща - с 0.8%, захар - с 0.3%, сладолед - с 1.0%, оцет - с 0.1%, сол - с 0.2%, чай - с 0.7%, вина - с 0.3%, бира - с 0.3%, и други. През април 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, облекло - с 5.1%, обувки - с 6.0%, централно газоснабдяване - с 0.1%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 0.2 и 2.1%, хладилници - с 1.0%, прахове за пране - с 0.8%, дизелово гориво - с 0.8%, автомобилен бензин А95Н - с 1.0%, автомобилен бензин А98Н - с 0.9%, метан за ЛТС - с 0.2%, кина и театри - с 0.5%, услуги в ресторанти и кафенета - с 0.3%, бръснаро-фризьорски услуги - с 0.7%, продукти за лична хигиена - с 1.5%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: готварски печки - с 0.4%, климатични инсталации - с 1.5%, препарати за почистване на съдовете - с 0.6%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 2.2%, международни полети - с 2.0%, телевизори - с 1.1%, цветарство - с 3.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 4.6%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 1.7%, козметични продукти - с 0.8%, и други. През април 2018 г. цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили с по 0.1%, а цените на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (16.05.2018)
 
Доходите са нараснали с 10% през първото тримесечие Общият тримесечен доход на член от домакинството отбелязва годишен ръст от 9.8% през периода януари - март до малко над 1400 лв. Увеличението идва предимно от работната заплата, но принос имат и доходите от самостоятелна заетост. Успоредно с постъпленията към семейните бюджети се повишават и разходите - с 10.1% до близо 1300 лв., почти една трета от които отиват за храна. Двигателите на растящата покупателна способност на домакинствата са увеличението на заплатите през първото тримесечие (със 7%) и растежът на заетостта (с 62.6 хил. души). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за растежа на доходите на домакинствата има работната заплата, която нараства с 11.5% до 792 лв. на човек. А тъй като тя представлява над половината от постъпленията към семейните бюджети, това я превръща в определящ фактор за общите доходи. Значителен ръст отбелязват и постъпленията от самостоятелна заетост - 30.9% на годишна база до 94 лв. на глава от домакинството. Така доходите на самонаетите допринасят с 1.7 пр.п. към общото увеличение. В графата "Други приходи" пък сумата се удвоява спрямо януари - март на миналата година до 55 лв., като тук влизат приходи от застраховки, подаръци, наследство. Успоредно с по-високите доходи нагоре се движат и разходите на домакинствата. Общата промяна е с 10.1% нагоре спрямо първото тримесечие на 2017 г., до близо 1300 лв. на човек. Тук, от една страна, фактор са по-високите осигуровки, които допринасят към растежа с 1.8 пр.п. и нарастват до 98 лв. По-голям ефект обаче имат разходите за храни и транспорт, които се повишават съответно с 11% и 26% спрямо година по-рано, като така отговарят за общо 6.1 пр.п. от общото увеличение. Данните на НСИ показват, че растежът при храните идва от количествени фактори (повече покупки), а не толкова от ценови. При транспорта обаче фактор вероятно е инфлацията по линия на петрола, където цените се повишават с темпове от около 20% на годишна база. Същевременно разходите на домакинствата за комунални услуги отбелязват спад, който вероятно се дължи на по-меките климатични условия тази зима спрямо предходната.
Източник: Капитал (17.05.2018)
 
Слаб ръст на икономиката през следващите тримесечия очаква Райфайзенбанк Райфайзенбанк очаква икономическият ръст в България слабо да се ускори през следващите тримесечия, подхранен от нарастването на потреблението. Това се посочва в редовния месечен икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД. „През следващите тримесечия се очаква ръстът слабо да се ускори, благодарение на нарастване на потреблението и брутното образуване на основен капитал, докато нетният експорт ще остане в отрицателната област. Прична за това са нарастването на цените на петрола на международния пазар и растящото потребление и инвестиции, които ще ускорят вноса над темповете за нарастване на износа“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Икономистите потвърждават положителна макрокартина през първото тримесечие на 2018 г. за страната. По наличните данни към май анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ, през първото тримесечие на 2018 г. БВП се увеличи с 3.5% спрямо същото тримесечие на 2017 г. Коефициентът на безработица намаля с 1.2 пр.п. през първото тримесечие до 5.7%, отразявайки положителната динамика на БВП, и се очаква бавно да продължи да се подобрява. На този фон средната работна заплата нарасна със 7.1% (в сравнение с първото тримесечие на 2017 г.) до 1077 лв. на месец. Месечната инфлация за април беше 0.4%, след дефлация от 0.3% за март, а от началото на годината е натрупана инфлация от 0.7%. „За нея най-силно повлия поскъпването при хранителните продукти, докато нехранителните продукти, общественото хранене и услугите допринесоха далеч по-умерено“, допълва Калчев.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2018)
 
Индексът, отразяващ цените на хранителните стоки на едро, падна с 2,16% Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 2,16 на сто до 1,387 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. От Великден досега ИТЦ вече е паднал с почти 10,6 процента. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година, предаде БТА. Оранжерийните домати поевтиняха тази седмица с 1,3 на сто и се продават по 2,24 лева за килограм. Оранжерийните краставици поскъпват с 3 процента, до 2,06 лева средно за килограм. Картофите поевтиняват с 3,5 на сто и се търгуват по 0,55 лева за килограм на едро. Пресните картофи поевтиняват с 9,6 на сто, до 1,23 лева. Цената на морковите пада с 3,1 на сто, до 0,95 лева за килограм. Зелената салата поевтинява с 4,8 на сто, до 0,60 лева за брой. Ябълките поскъпват с 0,7 на сто и се продават по 1,41 лв./кг. Цената на лимоните се повишава с 5,1 процента, до 2,27 лева за килограм. Кравето сирене се търгува по 5,96 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,25 лв./кг, а олиото - по 1,94 лева за литър. Каймата поскъпва с 0,6 на сто и се търгува по 4,65 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се търгува за 2,26 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,0 на сто, до 3,99 лева за килограм на едро. Захарта поскъпва с 0,2 на сто и се търгува по 1,10 лв./кг, а брашното, тип "500", поскъпва с 3,9 на сто, до 0,79 лева. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой на едро в края на седмицата.
Източник: Банкеръ (21.05.2018)
 
Информационните услуги отчитат ръст на оборотите с 56.4% през първото тримесечие Индексът на оборота в информационните услуги е с 56.4%, а в информационните технологии - с 39.7% за година, сочат данните на Националния статистически институт за оборотите в сферата на услугите през първото тримесечие. Във всички видове услуги е отчетен годишен ръст с изключение на далекосъобщенията, където спадът е с 0.7%. В производството на филми, телевизионни предавания, записване и издаване на музика, където през предишните четири тримесечия имаше постоянен спад, увеличението между януари и март е с с 32.9% спрямо същия период на миналата година. В дейностите по почистване, които също са се свивали през миналата година, е отчетен растеж с 28.4%. Същата тенденция е преодоляна и при организирането на пътувания - ръстът през първото тримесечие е с 24.1% при спадове през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2017 г. Това важи и за юридическите и счетоводните услуги - увеличението между януари и март е с 26.6%.
Източник: Дневник (28.05.2018)
 
Оборотът в сектор транспорт скача с 3.5% По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2018 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонни данни, се увеличава с 3.5 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година. Ръст се наблюдава при всички дейности в сектора, като най-висок е при "Воден транспорт" - с 19.9 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 4.6 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение е отчетено при "Информационни услуги" и "Издателска дейност" съответно с 26.5 и 20.1 на сто. Спад е регистриран единствено при дейност "Далекосъобщения" (4.4 на сто), предава БТА. При "Други бизнес услуги" се наблюдава увеличение спрямо предходното тримесечие при повечето дейности, като то е най-голямо при "Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението" - с 38 на сто. Най-съществено намаление е регистрирано при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 21.6 на сто. През първото тримесечие на 2018 г. общият календарен индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 12.2 на сто в сравнение със същото тримесечие на 2017 година. Увеличение се наблюдава при всички дейности, като най-значително е при "Пощенски и куриерски услуги" (18.3 на сто) и "Воден транспорт" (16.2 на сто). Общият календарен индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 22.4 на сто по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2017 година. Нарастване на индекса на оборота има при почти всички дейности, като най-голям е ръстът при "Информационни услуги" - с 56.4 на сто, "Дейности в областта на информационните технологии" - с 39.7 на сто, и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 32.9 на сто. Спад се наблюдава само при дейност "Далекосъобщения" (0.7 на сто). При "Други бизнес услуги" увеличение спрямо първото тримесечие на 2017 г. е регистрирано при всички дейности. Най-съществен е ръстът на "Дейности по почистване" - с 28.4 на сто, "Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението" - с 26.6 на сто, и "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - с 24.1 на сто.
Източник: Банкеръ (28.05.2018)
 
Работодателите вече подават информацията за болничните почти изцяло по електронен път Близо 90% от приетите през 2017 г. в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) основни документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДОО) от осигурителите и самоосигуряващите се лица, са подадени по електронен път. Това показва справка от Интегрираната система за електронен обмен на документи и данни, която се администрира от Националния осигурителен институт. Тази система съдържа работодателската част от документацията, която се подава към НОИ след издаването на болничните листове или след подаване на заявления за майчинство, и на базата на която се преценява правото на парично обезщетение. Справката показва, че в ТП на НОИ през миналата година от осигурители и самоосигуряващи се лица са приети общо 3 297 692 основни документи за изплащане на парични обезщетения. Най-голям е делът на постъпилите данни по електронен път – 2 292 452 или 89,5% от всички подадени документи. На електронен носител в териториалните поделения е приета 8,9% от информацията, а на хартиен носител – 1,6%. Спрямо 2016 г. се наблюдава увеличение с 3,3% на приетите през интернет данни, което е за сметка на другите способи за подаване. През 2017 г. най-голям е броят на представените данни в ТП на НОИ София-град - над 32% от всички документи са насочени именно към тази структура на института. Процесът в това териториално поделение е почти изцяло електронизиран – 92,2% от данните към него са подадени по електронен път. Сходен е този показател в други три ТП на НОИ: Ловеч (92,4%); Пловдив (91,7%) и Варна (91,1%). Електронизацията на подаването на работодателската част на документацията е вторият етап от дигитализацията на процеса по изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Тя е внедрена в средата на 2015 г. и функционира от началото на 2016 г., като чрез нея се постигна значително съкращаване на реалните срокове за плащане.
Източник: Банкеръ (28.05.2018)
 
За 7 години от България са изтекли 13 млрд. евро местни капитали За последните 7 години от страната ни са изтекли впечатляващ обем местни капитали. За 2010 - 2017 г. общият износ на български капитали в чужбина се оценява на 13 млрд. евро. Те представляват 18% от размера на всички средства, инвестирани в българската икономика за този период, и са съизмерими с направените преки чуждестранни инвестиции. Това обяви вчера проф. Гарабед Минасян при представянето на доклада на Института за икономически изследвания към БАН за развитието на българската икономика през 2017 г. Изследването на БАН показва, че най-много средства се изнасят навън под формата на портфейлни инвестиции - 5.3 млрд. евро. Преките български инвестиции в чужбина са за 3.6 млрд. евро, а в друг капитал - 3.9 млрд. евро. Средства се изнасят и под формата на депозити. "Все повече български компании и физически лица предпочитат да инвестират в чужбина, въпреки че там доходността е много ниска - около 1%, докато у нас те могат да получат около 5%", посочи проф. Минасян. Според него е тревожно също така, че чуждестранните инвеститори не гледат дългосрочно на страната ни. Затова управляващите трябва да преосмислят политиките си за задържане на местните капитали, заяви Минасян. Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година ще е между 3 и 3.5%, колкото се очаква и в следващите три-четири години, прогнозират икономистите от БАН. "България трябва да има по-добро догонващо развитие, защото дори растеж от 4%, който за една силна икономика е добър, за нас е недостатъчен, за да се доближим до европейските стандарти", коментира проф. Атанас Тасев, директор на института. У нас държавата подценява ролята на капиталовите разходи като фактор за икономическата активност в страната, смята проф. Гарабед Минасян. За периода 2009 - 2017 г. планираните капиталови разходи са били 48 млрд. лв., но са реализирани 37.6 млрд. лв. Ако спестените 10 млрд. лв. бяха действително реализирани, БВП трябваше да бъде с около 33 млрд. лв. повече, сочат изчисленията на учените. Така към 2017 г. БВП би трябвало да е с около една трета повече. Към 2017 г. приносът на човек от населението у нас се оценява на около 7000 евро, а при реализация на планираните в бюджета инвестиции същият показател трябваше да прехвърля 9000 евро, т.е. щяхме да изпреварим, макар и с малко, Румъния. Учените от БАН отправиха критики и към дълговата политика на правителството. "Икономическата логика оправдава финансирането на дългосрочните държавни капиталови разходи чрез емитиране на нов държавен дълг. МФ обаче се възползва от благоприятната конюнктура през последните години и емитира нови задължения, но немалка част от тях попълват и увеличават фискалния резерв", заяви проф. Минасян. Според него поддържането на фискален резерв от 11 млрд. лв. през 2017 г. струва много скъпо на бюджета - 1 млн. лв. на ден ненужни лихвени разходи.
Източник: Сега (29.05.2018)
 
Повече от 3 млн. заети вече са ангажирани на пазара на труда у нас Повече от 3 млн. заети вече са ангажирани на пазара на труда у нас. Освен че безработицата намалява, хората остават на постоянна работа и напускат категорията на икономически неактивните. Тенденцията посочи проф. Победа Луканова от Института за икономически изследвания на БАН. „Заетостта нараства предимно заради ръста на самонаетите с 6% на година, расте и броят на наетите с професии, които изискват средно образование - техници, приложни специалисти, помощи на административен персонал, персонал заетост, услуги за населението“, посочи проф. Луканова пред БНР. Проф. Луканова вижда още една положителна тенденция, която се налага на пазара на труда. По думите й хората остават заети на трудовия пазар и не преминават към безработица или към неактивност. Безработни, които отиват към заетост се увеличават като брой, а безработни, които стават неактивни, намаляват повече от два пъти. Експертът отрече тезата за липса на работна сила. „Хората, които обявяват, че не могат да намерят работници са най-вече в промишлеността и строителство. Очевидно само изучване на чужди езици и компютърна грамотност няма да помогнат. Ако парите са малко, те винаги парите не достигат, трябва да ги насочим към промишленост и строителство и да градим кадри за тези две групи“, каза тя.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2018)
 
1/3 от българите са задлъжнели 1/3 от населението на България е задлъжняло заради ипотеки, наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания. Всеки десети гражданин на ЕС е задлъжнял заради същите причини, според статистическа служба към Европейската комисия, Евростат. Тази статистика се прави на всеки 8 години. Около 10,4% от населението на ЕС има неизплатени задължения към комунални услуги и разсрочени плащания за закупени стоки. Що се отнася до неизплатени ипотеки или задължения по месечен наем, процентът е 3,5. Сред тях поддържащите домакинства и отглеждащите деца са 4,8% - два пъти повече от тези, които нямат деца и семейство. Само в Гърция почти половината от населението, по-специално 47,9% има просрочвания по ипотеки, наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания през 2016 г. Според тези данни от Евростат, тя е най-задлъжнялата страна в ЕС. Други балкански страни не са много по-назад от нея. Повече от една четвърт в Кипър също са част от тази статистика. Най-младата държава-членка на ЕС, Хърватия, е на четвърто място с 26,4% задлъжнялост. На противоположния край на скалата са половината (14 от 28) от държавите-членки в ЕС. По-малко от 10% от населението на тези 14 държави са в просрочени дългове заради ипотека или наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания.
Източник: Стандарт (30.05.2018)
 
12,5% от българите на възраст 20-64 години живеят в други държави в ЕС 12,5 на сто от българите на възраст 20-64 години живеят в други държави в Европейския съюз, показва статистика на Евростат. България се нарежда на 6-то място по мобилност на своето население. В сравнение с 2007 г. увеличението на българите, които си тръгват от страната е 8 процентни пункта. Най-висока мобилност през 2017 г. се отчита в Румъния - 19,7, следвана от Литва (15,0%), Хърватия (14,0%), Португалия (13,9%), Латвия (12,9%) и България (12,5%). Най-ниско ниво на мобилност се наблюдава в Германия (1,0%), Великобритания (1,1%), Швеция и Франция (1,3%). Голяма част от изселниците в други европейски държави имат висше образование. Най-голям е делът на французите (62,5%) и германците (54,5%). В шест държави обаче, сред които и България, делът на висшистите сред местното население е по-висок от този на изселниците - Хърватия, Португалия, Литва, Латвия, Естония и България. / economic.bg
Източник: Други (30.05.2018)
 
Промишленото производство се увеличава с 2,9% за година Индексът на промишленото производство пред април нараства с 0,7% спрямо предходния месец и с 2,9% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо март има увеличение и в преработващата промишленост с 1,1%, а спад на цените е отчетен в добивната промишленост - с 1,3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2 на сто. От преработващата промишленост с най-голям растеж е производството на тютюневи изделия – с 5,4%, и производството на основни метали - с 0,9%. Спад е отчетен при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1%. В преработващата промишленост по-високи цени спрямо предходния месец се наблюдават при производството на тютюневи изделия и мебели. Спад обаче има при производството на основни метали, автомобили, ремаркета и полуремаркета. За година общият индекс на цените на производител нараства с 2,9%. Увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,8%, в преработващата промишленост - с 1,3%, и в добивната промишленост - с 0,5 на сто.
Източник: Монитор (31.05.2018)
 
Безработицата в България остава под средната за Евросъюза и през април Безработицата в България през април 2018 година се понижи до 5,1% от 5,2% през март, показват данни на Евростат. По този показател България е една от страните-членки на Европейския съюз с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През четвъртия месец на настоящата година едва 177 хиляди българи са били без работа спрямо 180 хиляди през март и 211 хиляди безработни през април 2017 година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през април до 10,1% от 10,4% през предишния месец и спрямо 13,9% година по-рано, като без работа са били общо 18 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 19 хиляди през март и 23 хиляди година по-рано. През април 2018 година нивото на безработицата в Европейския съюз (ЕС) остана за трети пореден месец на ниво от 7,1% (най-ниско ниво от септември 2008 година), докато в рамките на еврозоната безработицата се понижи до 8,5% (най-ниска безработица от декември 2008 година) от 8,6% през март.
Източник: econ.bg (01.06.2018)
 
Безработицата в България остава под средната за Евросъюза и през април Безработицата в България през април 2018 година се понижи до 5,1% от 5,2% през март, показват данни на Евростат. По този показател България е една от страните-членки на Европейския съюз с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През четвъртия месец на настоящата година едва 177 хиляди българи са били без работа спрямо 180 хиляди през март и 211 хиляди безработни през април 2017 година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през април до 10,1% от 10,4% през предишния месец и спрямо 13,9% година по-рано, като без работа са били общо 18 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 19 хиляди през март и 23 хиляди година по-рано. През април 2018 година нивото на безработицата в Европейския съюз (ЕС) остана за трети пореден месец на ниво от 7,1% (най-ниско ниво от септември 2008 година), докато в рамките на еврозоната безработицата се понижи до 8,5% (най-ниска безработица от декември 2008 година) от 8,6% през март. Според европейската статистика общо 17,462 млн. европейци, от които 13,880 милиона от еврозоната, са били без работа през четвъртия месец на миналата година, като спрямо март е отчетено понижение на безработните в ЕС с 53 хиляди, докато броят на безработните в еврозоната се понижи в рамките на месец с 56 хиляди. Спрямо април 2017 година общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,633 милиона, от които 1,088 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през април е регистрирана в Чешката република (2,2%), следвана от Малта (3,0%) и Германия (3,4%), докато най-висока остава безработицата в Гърция (20,8%, според данни за февруари 2018 година) и в Испания (15,9% през април). В рамките на април общо 3,426 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 15,3%), като това представлява понижение на младежката безработица с 464 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 17,2%.
Източник: econ.bg (01.06.2018)
 
Евростат: Около 150 000 души у нас са работили на временни договори през 2017 г. Около 150 хиляди души са били работещите у нас, които са се трудили на договори с временна заетост, показват данни от анализ на Евростат за работещите лица в ЕС на временна заетост през 2017 г. Обикновено временната заетост е свързана с някаква сезонна работа като летния туристически сезон, определени видове селскостопански дейности или намиране сезонна работа за безработни, предава БТА. Според данни от анализа, около 4,5 процента от всички активно заети българи /близо 3 милиона/, са се трудили на временни договори през миналата година. Най-висок дял на лица с договор на временна заетост у нас, е бил регистриран във възрастовата граница 15-24 години - около 13 процента. С увеличаването на възрастта на работещите - намалява и делът на хората на договор с временна заетост, сочат данни от анализа. Така например във възрастовата група 55-64 години, у нас са били заети едва около 4 на сто от работещите хора. Работата чрез агенции за временна заетост е регламентирана чрез Директива 2008/104/ЕО на ЕС, показва справка от Агенцията по заетостта /АЗ/. Съществуват няколко проекта за работа на временна заетост през м.г., като един от тях е субсидирал работата на 830 безработни в 14 общини от областите Враца, Видин и Монтана. Заделените средства са били в размер на 2 млн. лв., осигурени от бюджета на социалното ведомство. Според друг проект в Областна администрация - Плевен през м.г. работници са подписали трудовите си договори за 6-месечен период по програма за временна заетост, като основната им дейност е била за почистването и поддръжката на защитената местност "Кайлъка".
Източник: 24 часа (06.06.2018)
 
НСИ коригира нагоре ръста на БВП за първото тримесечие на 2018 г. Икономиката на България е нараснала с 3.6% за година при 3.5% според предварителните данни. В сравнение с последното тримесечие на 2017 г. БВП се е увеличил с 0.9%, което също сочи лека корекция нагоре с 0.1 процентни пункта спрямо предварителните данни. Това показва, че икономиката на страната отново се ускорява, след като и на тримесечна, и на годишна база леко се забави през последното тримесечие на миналата година. БВП през първото тримесечие е достигнал 21.47 млрд. лева, а преизчислен в евро - 10.98 млрд. евро, като на глава от населението се падат 1558 евро.
Източник: Сега (08.06.2018)
 
Производителността на труда нараства с 2.3% през първото тримесечие Производителността на труда нараства с 2.3% през първото тримесечие на годината. За сравнение - през последните три месеца на миналата година увеличението беше 0.7%, показват данните на НСИ. Ускорението вероятно идва от по-малкия брой работещи в аграрния сектор, който се отличава с най-ниската производителност на труда в икономиката. Успоредно с данните за производителността НСИ публикува и ревизираните оценки на БВП. Те показват, че на годишна база икономиката е нараснала с 3.6% през първото тримесечие, което е с 0.1 пр. п. над експресните данни от май. Ревизията нагоре вероятно се дължи на по-силно потребление и по-слаб внос спрямо първоначалните оценки. През същия период брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3.4% на годишна база, движена предимно от строителството и имотния пазар, където увеличението е съответно 6.6% и 6.7% спрямо година по-рано. Броят на работещите в икономиката продължава да нараства и през първото тримесечие, като най-голямо е увеличението в търговията и индустрията - съответно с 30.1 и 15.4 хил. души. От друга страна, заетите в нископродуктивния аграрен сектор намаляват на годишна база с 31.1 хил. до 574 хил. души към март. Стойността на брутната добавена стойност в икономиката, което е разликата между крайната стойност на продукцията и изразходваните за производството й стоки и услуги, достига 18.8 млрд. лв. към март. Най-високопроизводителни са работещите в индустриалния сектор, където на всеки се падат средно по 6.2 хил. лв. от общия обем. В услугите един работник произвежда 5.5 хил. лв., а в аграрния сектор - едва 708 лв. Всеки зает е допринесъл средно с 15.4 лв. за отработен час към брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, през първото тримесечие на 2017 г. всеки работещ е създавал 14.6 лв. на час. Според ревизираните данни на НСИ икономическият растеж през първото тримесечие на годината достига 3.6%, което е с 0.1 пр. п. над експресните оценки от май и регистрираното увеличение през последните месеци на 2017 г. Промяната вероятно идва от потреблението, където растежът е ревизиран с 0.9 пр. п. до 3.3% на годишна база. Въпреки това темпът остава под регистрирания от последните месеци на 2017 г. (3.8%), като забавянето идва от домакинствата. Потреблението на правителството пък намалява на тримесечна база с 0.4%, което е нормално предвид факта, че в края на годината разходите на държавата традиционно се изстрелват нагоре. По-слабо вътрешно търсене се вижда и в числата за вноса - продажбите на чужди стоки в страната нарастват с 4.6% през първото тримесечие, докато през последните месеци на 2017 г. увеличението беше 8.3%. На тримесечна база пък показателят отбелязва спад от 2.2%. Въпреки забавянето на вноса износът все още не успява да го догони, като така нетният принос на експорта към увеличението на БВП остава отрицателен. Добра новина има при данните за инвестициите, които отбелязват годишно увеличение от 7% и тримесечен ръст от цели 4.6%. Според анализатори промяната се дължи на инвестиционните разходи на държавата и активността в строителството. Строителството и имотният пазар са секторите, които регистрират най-голямо увеличение на добавената стойност през първото тримесечие. Тук фактор е растящото търсене на имоти. С двуцифрен темп се повишават броят на издадените разрешения за строителство на жилища, цените, въведените в експлоатация новопостроени сгради. Данните на БНБ показват, че растежът на жилищните кредити също доближава двуцифрени стойности. Вероятно това е и причината преди време регулаторът да отправи предупреждение към банките да внимават с натрупването на риск.
Източник: Капитал (08.06.2018)
 
Икономиката нараства с 3.6% през първото тримесечие Ревизия с 0,1 процентни пункта нагоре спрямо експресните данни от май показват числата на Националния статистически институт. Промяната е в резултат на по-висок растеж на потреблението - до 3.3%, движен предимно от покупките на домакинствата, докато месец по-рано първоначалната оценка на темпа беше 2.4%. Добра новина е увеличението на инвестициите - показателят бруто образуване на основен капитал расте със 7% на годишна база и цели 4.6% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. През същия период брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3.4% на годишна база. Разбивката по сектори показва, че големите двигатели на увеличението през първите три месеца на годината са строителството и имотният пазар, където промяната е съответно 6.6% и 6.7% нагоре спрямо същия период на миналата година. Още една добра новина от данните на статистическия институт е ускорението на растежа на производителността на труда - от 0.7% годишен ръст през последните месеци на 2017 г. до 2.3% сега. Темпът обаче остава далеч от този на заплатите.
Източник: Капитал (08.06.2018)
 
Сънародниците ни зад граница са изпратили в родината 287 млн. евро през първите три месеца на годината, сочат данни на БНБ. Сумата е с почти 4 млн. евро повече от същия период на миналата година. Само за март българите, които работят и живеят зад граница, са изпратили на семействата си тук малко над 107.6 млн. евро. В същото време страната ни продължава да закъсва с привличането на чуждестранни капитали. Преките чужди инвестиции у нас за периода януари - март 2018 г. са 179 млн. евро при 273.1 млн. евро през миналата година. Макар и данните на БНБ да са предварителни и вероятно по традиция ще бъдат ревизирани в положителна посока, тенденцията остава тревожна. През 2014 и 2015 г. в страната влязоха 1.1 млрд. евро и 2.4 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, след което рязко намаляха. За 2017 г. те са в размер на 901 млн. евро. Размерът на чуждите инвестиции е по-малък от изпратените през 2017 г. 1.15 млрд. евро от българите в чужбина до близките им у нас.Тези трансфери трайно растат с всяка изминала година с по около 200 млн. евро. Основните парични потоци продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Тези средства влизат директно в обращение и са важен фактор за растежа на икономиката ни. Всъщност емигрантските пари, които достигат в страната, са много повече. Статистиката на БНБ обхваща само преводите над 2500 евро, без да се отчитат донесените пари в брой.
Източник: Сега (11.06.2018)
 
Промишленото производство през април се свива с 0.8% за година По предварителни данни през април 2018 г. промишленото производство се свива с 0.8% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо март намалението е още по-голямо - 2%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.6%, в добивната промишленост - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 24.8%, производството на тютюневи изделия - с 19.2%, производството на химични продукти - с 9.8%. Увеличение е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 55.9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 22.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15.4%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.7%.
Източник: econ.bg (11.06.2018)
 
Строителството на сгради продължава да расте По предварителни данни на Националния статистически институт строителната продукция през април се увеличава с 0.6% спрямо година по-рано. За месец увеличението е с 0.6%. Ръстът на годишна база е воден от строителството на сгради. На годишна база ръстът на строителната продукция през април 2018 г., изчислен от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където увеличението е с 2.2%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление от 1.4% През април 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като нарастването на продукцията от гражданското/инженерното строителство е с 1.1%, а от сградното строителство - с 0.3%.
Източник: econ.bg (11.06.2018)
 
Търговските обороти ускоряват ръста си през април През април секторът на търговията на дребно в България отчита ръст на оборотите както на месечна, така и на годишна база, като по-сериозно е нарастването спрямо предходния април, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). След по-слабия месец март, когато оборотите на търговците се увеличиха с 2,3% на годишна база, през четвъртия месец на годината секторът отчита по-силен ръст. От изчисленията на Националния статистически институт се вижда, че спрямо април на предходната година оборотите на търговците растат с 5%, а спрямо предходния месец март – с 0,9 на сто. В основата на това увеличение на годишна база е търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 16,4%, както и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 9,1%. Оборотите на търговците през април са силно стимулирани и от търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които растат със 7%. Търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита също бележи сериозен скок - с 4,9%. По-слаби ръстове се реализират при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 3,3%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3,1%. На годишна база през април спад е регистриран при търговците на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4,3%, сочат предварителните сезонно изгладени данни за оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ на националната статистика. На месечна база през април 2018 г. най-видимо приходите на търговците растат при продажбите на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 6%, и при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 4,7 на сто. Търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет нараства по-ограничено - с 2.2%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 2,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2018)
 
Износът към трети страни продължава да намалява през април От началото на годината стойността на продажбите на български стоки в трети страни достига близо 4.8 млрд. лв., което е с 880 млн. лв. под нивото от същия период на 2017 г. Данните на статистическия институт показват спад на износа на храни и напитки, горива и стоките от групата "Разнообразни готови продукти", където влизат и оръжията. Вероятно понижението идва по-конкретно от горивата, тъй като разбивката по държави показва намаление на износа към Египет и Турция - едни от основните дестинации на българския експорт на продукта. От друга страна, вносът ускорява темпа си на растеж до 6.2% през април на годишна база, като увеличението идва предимно от страните - членки на съюза, но импортът от държави извън него също излиза на плюс (с 3%). През март вносът от трети страни регистрира драстичен спад от над 25%, предимно заради слаби продажби на руски стоки у нас.
Източник: Капитал (12.06.2018)
 
Износът за ЕС расте с двуцифрени числа до март През периода януари - март износът на България за Европейския съюз се увеличава с 13.1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 8.9 млрд. лв., показват данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.6% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям годишен ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни" (42.9%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (25.7%). Спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти". Вносът на България от ЕС през периода също се увеличава - с 11.4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9.8 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (36.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (10.3%). Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842.8 млн. лева.
Източник: econ.bg (12.06.2018)
 
С над 15% спада износът ни към държави, извън ЕС През периода януари-април износът на България за трети страни намалява с 15,6% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 4,8 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Македония, Русия и САЩ, които формират 55% от износа за трети страни. Само през април износът намалява с 9,7% спрямо същия месец на предходната година, показват данните на НСИ. Най-голям спад към края на април има в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 65,3%, и "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 49%. Същевременно вносът в края на април намалява по-малко - с 2,3% в сравнение с година по-рано и е на стойност 6,7 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. Само през април вносът на България от трети страни се увеличава с 3% спрямо предходната година и е за 1,7 млрд. лeвa. Най-голямо увеличение е отчетено в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 46%, и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" - 35,7%. Външнотърговското салдо на България с трети страни за четирите месеца е отрицателно и е в размер на 1,9 млрд. лв. Общо за ЕС и трети страни през първите четири месеца на годината са изнесени стоки за 16,6 млрд. лв., което е ръст от 3,5% спрямо година по-рано. Общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е за малко над 3 млрд. лв. През периода януари - март износът на България за ЕС се увеличава с 13,1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 8,9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68,6% от износа за държавите членки на ЕС. Най-голям годишен ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни" - 42,9%, и "Необработени материали, негодни за консумация (без горивата)" - 25,7%. Вносът на България от ЕС през периода се увеличава с 11,4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9,8 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842,8 млн. лева.
Източник: Дума (12.06.2018)
 
Седми сме в света по поскъпване на жилищата България e в топ 7 а жилищните пазари с най-бърз ръст на цените в света. Това сочи индексът за първото тримесечие на 2018 г. на консултантската компания Knight Frank. Страната ни е класирана сред 57 изследвани пазара, като остава в „червената“ зона на класацията на компанията, където попадат най-бързо растящите пазари. През първите три месеца на 2018 г. цените на жилищата в България са нараснали с 9% спрямо същия период на миналата година На тримесечна основа ръстът на цените на жилищата у нас достига 2% В последното тримесечие на 2017 г. България заемаше девето място в класацията с ръст на цените на жилищата от 9% на годишна основа и с 2,2% на тримесечна основа. Хонконг се завръща на първото място в индекса на консултантската компания за първи път от второто тримесечие на 2015 г., като средната цена на жилищата в 12-те месеца до март е нараснала с 14,9%. От първото публикуване на индекса през 2008 г. Хонконг е оглавявал класацията десет пъти - повече от която и да било друга наблюдавана територия. Въпреки подобряването на предлагането в дългосрочен план с 96 хил. апартамента, които трябва да се появят в идните три-четири години и вероятността от увеличаване на основния лихвен процент, цените в Хонконг продължават да се ускоряват. Най-голямо е повишението на цените при малките и средните жилища отбелязва консултантската компания. Средиземноморският остров Малта заема второ място с ръст на цените на годишна основа от 13,6%, а топ 5 допълват Исландия (13,2%), Ирландия (12,7%) и Джърси (12,1%). Преди България се нарежда и Турция с ръст на цените от 9,5%. Ограниченото предлагане на фона на засилващото се търсене оказват натиск върху цените на жилищата в Малта и Джърси. В Ирландия процъфтяващата икономика обяснява силния ръст на цените на жилищата. Ирландия е най-бързо растящата икономика в Европа за четвърта поредна година, като през 2017 г. брутният й вътрешен продукт е нараснал със 7,8%. Въпреки че са се повишили с 12,7% в годината до март, цените на жилищата в Ирландия остават с 21% под пика си от първото тримесечие на 2007 . Възстановяването на жилищните пазари в Европа тече с пълни сили, като 11 от 15-те най-силно представящи се жилищни пазара в света се намират в Европа към края на март 2018 г., отбелязва Knight Frank. Но има и изключения – Гърция (спад на цените с 0,2%), Италия (-0,3%), Норвегия (-1,1%) и Финландия (-1,3%), като те попадат сред последните десет страни в класацията. Цените на жилищата са се повишили в 86% от изследваните 57 пазара от консултантската компания. Най-слабите жилищни пазари в света са Полша (ръст на цените от 0,2% на годишна основа), Мароко (без промяна на цените), Гърция (-0,2%), Саудитска Арабия (-0,2%), Италия (-0,3%), Норвегия (-1,1%), Бразилия (-1,1%), Финландия (-1,3%), Украйна (-3,9%) и Перу (-4,2%), сочат данните на Knight Frank.
Източник: Монитор (13.06.2018)
 
Хотелите прибраха 47 млн. лв. за месец Малко над 47 млн. лева са приходите на хотелите през април, като сумата е с 6,4% повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо през месеца са осъществени 895 хил. нощувки, но броят им намалява с 1,4%. Най-голям спад на нощувките има в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През април 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 73,4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,1% - на българи. Традиционно българите избират по-ниския клас хотели с една, две или три звезди, а чужденците залагат на лукса и предпочитат да отсядат в лъскави хотели. Броят на пренощувалите лица пък достига 432,2 хил., като е регистрирано намаление с 4,2% при българите и увеличение с 5,5% при чужденците. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през април, са 270,2 хил. и са реализирали средно по две нощувки. Чуждите граждани са били 162 хил., като те отсядат за малко над 2 дни.
Източник: Монитор (13.06.2018)
 
Средният осигурителен доход за страната за април е 893.27 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец април 2018 г. е 893,27 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е 843,84 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (13.06.2018)
 
Средната заплата се повишава с около 10% през последните години През последните години политиката по доходите позволява повишаване на средната работна заплата в България с ръстове, близки до 10%, и това е едно от най-високите равнища в ЕС. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова по време на откриването на заседание на изпълнителния комитет IndustriALL European Trade Union днес в София, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство. По думите на Петрова въпреки това цялостното равнище на доходите у нас все още е ниско. Затова търсенето на решения за намаляване на неравенството на доходите стои в центъра на икономическия и политическия дебат. Според нея при добър социален диалог на всички нива е възможно постигането на по-голяма гъвкавост в политиката по заплащането, която да е съчетана с допълнителна защита на наемния труд. Заместник-министър Петрова е обърнала внимание, че дигитализацията поставя предизвикателства пред индустриалните отношения. Промените в структурата на заетостта и нарастващият брой на работещите без ясно обособено работно място и работодател, както и нарастващото разпространение на нестандартни форми на заетост и недеклариран труд са голямо предизвикателство за индустриалните отношения и затрудняват организирането на работниците и осигуряването на традиционна защита от синдикатите чрез колективно договаряне, е казала още тя. Петрова е посочила, че негативните общоевропейски демографски тенденции и застаряващото европейско население създават рискове от дисбаланс при търсенето и предлагането на работната сила, което може да деформира пазара на труда и да ограничи конкурентоспособността на икономиката.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2018)
 
Стокообменът ни с Русия расте с близо 40% През 2017 г. двустранният стокообмен между България и Русия се е увеличил с над 40%, надхвърляйки 4,2 млрд. щ. д. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и Владимир Падалко, вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската федерация. На нея присъства и Георги Минчев, председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата. Владимир Падалко е на посещение в страната ни за участие в българо-руски бизнес форум на тема „Медицина и фармация“. „Това е тема със сериозен потенциал в нашето икономическо партньорство и се радвам, че е във фокуса на Търговско-промишлената палата на Русия“, посочи Александър Манолев. Той допълни, че медикаментите са водеща група стоки в българския износ за Русия през последните години и изрази надежда, че на днешния форум ще бъдат набелязани мерки за запазване на тази тенденция. „Редица стоки от България са добре познати на руския пазар, както и респективно редица продукти от Русия са търсени и ценени от българските потребители. Със съвместни действия можем значително да увеличим търговския ни обмен“, каза още зам.-министър Манолев. По думите му именно бизнес форумите са се доказали като ефективно средство за установяване на нови и задълбочаване на съществуващи партньорства между бизнеса от двете държави. Двамата се обединиха около мнението, че машиностроенето има сериозен потенциал и се договориха да работят за повече съвместни проекти в тази област. Друг отрасъл, който бе дискутиран бе производството на строителни материали. „Българските компании в този сектор натрупаха сериозен опит, внедриха се и редица иновации в производствения процес и би било полезно, ако намерим начин те да представят своята продукция на руския пазар“, акцентира зам.-министър Манолев. Български стоки с потенциал за експорт за руския пазар са още парфюмерия и козметика, вина и др. Двамата се договориха да се работи за задълбочаване на сътрудничеството на регионално ниво и за създаване на повече директни контакти между малките и средни предприятия от двете държави. Основен акцент на срещата бе фактът, че след срещите на най-високо ниво между Русия и България, се наблюдава и активизиране на разговорите между бизнеса от двете държави. Руската търговско-промишлена палата има 180 отделения в Руската Федерация (в различни региони на страната), 54 000 компании членска маса, като предлагат над 500 вида услуги на бизнеса.
Източник: Банкеръ (14.06.2018)
 
Инфлацията за май е 0.3% Индексът на потребителските цени за май 2018 г. спрямо април 2018 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (май 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.0%, а годишната инфлация за май 2018 г. спрямо май 2017 г. е 2.6% . Средногодишната инфлация за периода юни 2017 - май 2018 г. спрямо периода юни 2016 - май 2017 г. е 2.1%. Това съобщиха от Националния статистически институт. През май 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.2%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - цените остават на равнището от миналия месец; облекло и обувки - увеличение с 0.7%. При жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.4%; здравеопазване - цените остават на равнището от миналия месец; транспорт - увеличение с 2.6%; съобщения - намаление с 0.4%; развлечения и култура - намаление с 1.3%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 0.1%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.4%.През май 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 1.0%, брашно - с 0.6%, бял хляб - с 0.4%, хляб „Добруджа“ - с 0.9%, месо от едър рогат добитък - с 1.2%, свинско месо - с 0.1%, малотрайни колбаси - с 1.2%, мляно месо (кайма) - с 0.9%, пълномаслени и нискомаслени пресни млека - съответно с 1.6 и 0.2%, сирене - с 0.3%, кашкавал - с 0.1%, млечни масла - с 3.6%, ябълки - с 6.4%, цитрусови и южни плодове - с 2.3%, зеле - с 26.2%, зрял лук - с 5.3%, зрял чесън - с 0.6%, листни зеленчуци - с 1.3%, картофи - с 21.2%, оцет - с 0.5%, сол - с 0.2%, минерална вода - с 1.5%, газирани напитки - с 0.2%, вина - с 0.4%, и други. През май 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: типов и ръжен хляб - с 1.4%, месо от домашни птици - с 0.4%, трайни колбаси - с 0.2%, агнешко месо - с 0.7%, кисели млека - с 0.6%, извара - с 3.2%, яйца - с 9.9%, маргарин - с 1.9%, олио - с 1.3%, домати и краставици - съответно със 7.5 и 8.9%, пипер - с 13.6%, маслини - с 1.0%, зрял боб и леща - съответно с 0.7 и 1.5%, захар - с 2.5%, шоколад и шоколадови изделия - с 1.3%, кафе - с 0.2%, плодови сокове - с 0.2%, бира - с 1.4%, и други. През май 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, облекло - с 0.5%, обувки - с 1.2%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 0.1 и 5.3%, мебели - с 1.1%, продукти и препарати за почистване - с 0.9%, дизелово гориво - с 5.1%, автомобилен бензин А95Н - с 4.7%, автомобилен бензин А98Н - с 3.7%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 1.7%, метан за ЛТС - с 0.5%, международни полети - с 5.2%, цветарство - с 0.2%, вестници - с 2.3%, бръснаро-фризьорски услуги - с 0.5%, автомобилни застраховки - с 4.8%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: хладилници - с 0.7%, климатични инсталации - с 0.2%, телевизори - с 2.6%, велосипеди - с 0.6%, моторни и смазочни масла - с 0.2%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 3.0%, хотели във ваканционни центрове и курорти - с 2.7%, продукти за лична хигиена и козметични продукти - с по 0.2%, и други. През май 2018 г. цените на лекарските и стоматологичните услуги, както и цените на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (14.06.2018)
 
Инфлацията се повишава до 2.6% през май Годишната инфлацията в страната се задържа над 2% за четвърти пореден месец, като през май достига 2.6%. Поскъпването идва предимно от цените на горивата и услугите. От друга страна, ефектът на фактора, който доскоро беше определящ за ценовото равнище в страната - природният газ и съответно топлоенергията, вече отслабва значително и не допринася към общото увеличение. На месечна база инфлацията достига 0.3%, като и тук двигател са горивата. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени също показва поскъпване - от 2.3% на годишна база. Според пролетната прогноза на Европейската комисия инфлацията в България ще бъде близо до "здравословното" ниво от 2%, а повишението ще дойде от повишената покупателна способност на домакинствата, повишаването на цените на енергийните източници и по-големите административни разходи. Според данните на НСИ увеличението на цените в страната през май идва от два източника. От една страна, цените на услугите се повишават с 3.4% на годишна база, а групата е с тежест от над 28% в потребителската кошница и оказва значително влияние върху общата инфлация. Поскъпването е в някои определени видове услуги, като например ВиК сектора - събиране и третиране на отпадъчни води поскъпва с 13.6%, а цените на други некласифицирани жилищни услуги се вдигат с 10.1%. Друг фактор са пощенските услуги, където увеличението е 7.8% спрямо май 2017 г., като тук влизат и куриерските фирми. Туристическият бранш също се активизира - хотелските услуги поскъпват с 11.1% на годишна база. Вторият голям двигател на инфлацията в страната през май са горивата. Течните горива поскъпват с 9.4%, а твърдите - със 7.7%. Горивата и смазочните материали за лични транспортни средства пък вдигат цените в транспорта с 4.2% спрямо май миналата година. Причината за растящите цени са по-високите котировки на петрола на международните пазари през последните месеци. Природният газ и зависещата от него топлоенергия не оказват значително влияние на инфлацията през май. През предстоящите месеци обаче това може да се промени. Държавната компания "Булгаргаз" поиска цената на природния газ да се увеличи с 15% от 1 юли, а КЕВР трябва да се произнесе с решението си до края на юни.
Източник: Капитал (14.06.2018)
 
Заетостта в България остава стабилна през първото тримесечие България е една от двете страни членки на Европейския съюз (ЕС), в които заетостта остава стабилна през първото тримесечие на годината в сравнение с последното тримесечие на 2017 г. Това показват сезонно коригираните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани днес. На годишна база обаче ръстът на заетостта през периода януари-март достига ниво от 1,2%. Това обаче сочи рязко забавяне на ръста, тъй като през последното тримесечие на 2017 г. увеличението е било от 2,4%, а през третото тримесечие – дори 2,7%. Единствената друга страна, която не бележи изменение в заетостта за разглеждания период на тримесечна база, е Литва. Що се отнася до ЕС като цяло, средното повишение на заетостта в региона на тримесечна база е 0,4%, което показва леко ускоряване спрямо предишното тримесечие, когато увеличението бе от 0,2%. На годишна база растежът е от 1,4% спрямо 1,5% през последните три месеца на 2017 г. Средният ръст на заетостта за тримесечието в еврозоната и на тримесечна, и на годишна база за периода януари-март се запазва на същото ниво като в ЕС – съответно 0,4% и 1,4%. И тук ръстът се ускорява леко спрямо 0,3% през четвъртото тримесечие на 2017 г. на тримесечна база, но се забавя на годишна спрямо предишното тримесечие – от 1,6%. За тримесечието единствената страна, която бележи спад в заетостта на тримесечна база, е Естония – и то с 1,4%. Най-силно увеличение на заетостта бележат Румъния (+1,9%), Малта (+1,3%), Португалия, Люксембург и Хърватска (с по 1,0%). На годишна база най-голям ръст за тримесечието отбелязва Малта (+5,3%), следвана от Хърватска (+4,6%) и Кипър (+4,0%). Най-слабо повишение отчитат Литва с 0,1% и Италия и Полша с по 0,4%. Според оценките на Евростат през третото тримесечие общият брой на заетите в ЕС е достигнал 237,9 млн. души, от които 157,2 млн. души са граждани на страните от еврозоната. Броят на заетите е рекордно висок и за двата региона.
Източник: Инвестор.БГ (14.06.2018)
 
Делът на неактивите младежи в България спада до 18.6%, но остава сред високите в ЕС Значителна част от младите хора в България нямат интерес или възможност нито да работят, нито да учат. Добрата новина е, че по последните данни на Евростат делът им значително намалява паралелно с общия спад на безработицата - от 22.3% през 2016 г. до 18.6% през миналата година. Лошата е, че нивото остава значително Над 38 млн. души на възраст между 18 и 24 години живеят в Европейския съюз, а 14.3% от тях нито учат, нито работят през 2017 г. От 2012 г. делът на неактивните младежи постоянно намалява, като през 2017 г. той е близо до предкризисните нива от 2008 г. Това са близо 5.5 млн. души. Най-голям е делът на тези хора в Италия (25.7%), а най-малък – в Холандия (5.3%). През 2017 г. 40.4% от хората на възраст между 18 и 24 години в ЕС се обучават, 27.4% работят, а тези, които и работят, и учат са 17.8%. Макар че делът намалява през последната година, значителна част от младите хора в България все още е в графата които не са на работа, но и нямат интерес към образование или професионално обучение. България се нарежда на шесто място в класацията с дял от 18.6%. Над нея са страни като Италия (25.7%), Кипър (22.7%) и Гърция (21.4%). В другия край на спектъра се позиционират държавите с най-добри показатели като Холандия (5.3%), Словения (8%) и Австрия (8.1%). Причините за феномена "неучещи и неработещи" млади хора са сложни, но могат да се обобщят като особености на социалната и семейната среда, потомствена безработица и маргинализация и липса на образование и квалификация. А именно последният фактор - образованието, най-често се посочва като ключов за формирането на групата на неработещите и неучещи младежи. Данни на НСИ за 2016 г. показват, че около 47% от младите, попадащи в тази група, са преждевременно отпаднали от училище, тоест имат или основно, или по-ниско от основно образование. Данните на института показват и че 51% от неработещите и неучещи младежи са турци и роми, а 46% са българи, като представителите на институциите отбелязват, че има тенденция делът на етническите българи в тази група да расте. Групата от неработещи и неучещи младежи е потенциална работна сила, която обаче в момента е неактивна, докато бизнесът продължава да страда от липса на кадри. Според Eurofound загубата за българската икономиката от неизползването на този потенциал възлиза на близо 2.5 млрд. лева годишно през 2011 г., което представлява над 3% от БВП за годината. Младежката безработица пък остава сериозен проблем както за България, така и за страните в ЕС. Според статистиката на НСИ безработицата при младежите през 2017 г. възлиза на 12.9%. Същевременно заетостта в България се увеличава – според данни на НСИ 70.6% от хората на възраст между 15 и 64 г. работят през първото тримесечие на 2018 г. Това е увеличение от 1.4 пр.п. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (18.06.2018)
 
Регистрираната безработица намаля до 6.1% през май Тенденцията за намаляване на безработицата продължава и през май спадът за месец е с 0.3 процентни пункта до 6.1%. Спрямо май 2017 г. показателят е с 1 процентен пункт по нисък, съобщи Агенцията по заетостта. По данни на институцията показателят е най-нисък от декември 2008 г. насам. В бюрата по труда се водят на отчет 200 458 безработни като през месеца са се регистрирали 19 963 души. От тях 1 258 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учещи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 28 272 души. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери, като през май 443 души от тези групи са били регистрирани като търсещи работа. Общо 21 740 души са постъпили на работа през месеца, като 91.3% от тях - в реалната икономика. Заявените работни места на първичния пазар на труда през май са 21 301, като 87.3% от тях са в частния сектор. Най-много свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (25.1%), хотелиерството и ресторантьорството (17.7%), търговията (13.6%), операциите с недвижими имоти (13.2%), селското, горското и рибното стопанство (5.2%). Най-търсените групи професии през май са били: бармани, сервитьори, готвачи, камериери; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост; работници в селското, горското и рибното стопанство; оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; помощници при приготвяне на храни; чистачи; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия.
Източник: Дневник (18.06.2018)
 
Ревизия понижи чуждите инвестиции до 113 млн. евро към април Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 113 млн. евро за периода януари - април тази година, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Месец по-рано размерът беше по-голям, но ревизия на централната банка е намалила сумата основно заради понижени оценки на размера на дълговите инструменти. За сравнение, през същия период на миналата година чуждестранните вложения достигнаха ниво от 229 млн. евро. Подобно на 2017 г., основният приток на капитали е под формата на дългови инструменти, а дяловият капитал излиза на минус. Основната причина за отрицателната стойност вероятно е новият Международен стандарт за финансово отчитане 9, който влезе в сила от началото на годината. Той предвижда банките да заделят по-големи провизии, включително и по обслужвани кредити, поради което от началото на годината те отчитат близо половин милиард лева намаление на капитала, което за чуждестранните институции в статистиката се отразява като свиване на дяловите инвестиции. Основен източник на чужди инвестиции за българската икономика през първите четири месеца на годината е Холандия с нетни вложения от близо 150 млн. евро. На второ място попада Германия със 120 млн. евро, а на трето - Русия със 117 млн. евро. Тук сумите идват почти изцяло от инвестиции под формата на дългови инструменти, които се асоциират с краткосрочен интерес от страна на инвеститори. От друга страна, спад на нетните инвестиции от началото на годината е видим от Унгария и Италия, предимно под формата на дялов капитал, който се свързва с дългосрочни интереси в страната. Тук обаче не става въпрос за отлив на капитали. Минусът кореспондира с намалението на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, която пък е собственост на унгарската кредитна институция OTP Bank. Според ревизираните тримесечни данни преработващата промишленост е привлякла нетни инвестиции в размер на 101 млн. евро, следвана от търговията (90 млн. евро) и административния сектор (23 млн. евро). Очаквано, от друга страна, "Финанси и застраховане" регистрира минус през първото тримесечие от 207 млн. евро. Имотният сектор, изглежда, губи популярност тази година - докато през периода януари - март на 2017 г. нетните инвестиции бяха над 30 млн. евро, тази година сумата пада до под 1 милион.
Източник: Капитал (20.06.2018)
 
България е последна в ЕС по БВП и потребление на глава от населението България е на последно място по брутен вътрешен продукт (БВП) и потребление на глава от населението, показват данни на "Евростат" за 2017 г. Според тях БВП на глава на населението (показател за измерване на икономическата активност), измерен в паритет на покупателната способност, в страната е 49%. На другия край на скалата е Люксембург (253%). Измерено в паритет на покупателната способност, потреблението в България през миналата година е било 55%, като Люксембург отново е на първо място и по този показател (130%).
Източник: Дневник (20.06.2018)
 
Българската икономика сериозно изостава от тази на Европейския съюз. От всички държави членки страната ни е на последно място в класация по реално потребление, измерено според паритета на покупателната способност. То се равнява на 55% от средното за Европа по данни за 2017 г. Освен по този показател, България е последна и по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, става ясно от доклад на "Евростат", публикуван вчера. Реалното индивидуално потребление е мярка за благосъстояние на домакинствата и се състои от стоки и услуги, потребявани от гражданите, независимо от това дали те са закупени или платени от домакинствата, нестопански организации и т.н. Според данните 19-те страни в еврозоната имат доста по-добри показатели в сравнение с тези, които още не са приели еврото. При тях средното потребление на глава от населението достига 105%, а БВП на глава от населението - 106% спрямо средното за всички държави в ЕС, показват данните на статистическата служба. Въпреки последното място сред страните в ЕС България все пак върви нагоре, като през 2016 г. реалното потребление у нас е било 53% - с два пункта по-нисък резултат в сравнение с последните данни от миналата година. Точно преди България се нарежда Хърватия със сравнително висок резултат - 61%. Преди нея е Унгария със 63%. Впечатление прави северната ни съседка Румъния, която миналата година делеше място с Унгария, но сега е позиция преди нея, с резултат от 68%. В Гърция индивидуалното потребление, измерено по паритет на покупателната способност, достига 77% от средното за Европейския съюз. В Латвия този показател е 70%, а в Естония - 72%. Страните, лидери в класацията, са Люксембург с впечатляващите 130% от средното за Съюза, Германия - 122%, и Австрия със 118%. По показателя за Брутен вътрешен продукт на глава от населението България също не се движи добре. За миналата година БВП, измерен в паритет на покупателната способност, възлиза на 49% от средното за ЕС, като това отново е най-ниската стойност сред страните членки. Далеч преди България отново е най-новата членка на ЕС - Хърватия, 61%. Преди нея е Румъния с 63%, а Унгария я изпреварва с 68%. И Гърция по този показател се движи доста по-добре от България с резултат от 67%. Най-висок стандарт отново поддържат жителите на Люксембург. БВП на глава от населението там достига 253% от средното равнище в съюза. Германия обаче не успява да се впише в челната тройка, и остава със 123% след Ирландия (184%), Австрия, Холандия (128% за двете) и Дания (125%). СРАВНЕНИЕ България продължава да изостава и в друга класацията - по конкурентоспособност, като едва помръдва с една позиция нагоре и заема 48-мо място от общо 63 страни според Годишника на световната конкурентоспособност - 2018 на Института за развитие на управлението. Данните бяха оповестени в края май тази година. През миналата година страната ни е заемала 49-о място в класацията. Както в. "Сега" писа, с тази си позиция България остава сред най-неконкурентоспособните икономики в света, а факторите за напредък остават трайно ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка. Най-сериозните проблеми, пред които трябва да се изправи страната, са в сферата на университетското образование, правителствените политики, съдебната система, както и сериозните проблеми със застаряването на населението и "изтичането на мозъци".
Източник: Сега (20.06.2018)
 
Хотелите и ресторантите в България са най-евтините в ЕС Цените на стоки и услуги в България остават най-ниските в Европейския съюз и през 2017 г. - на 48% от средното ниво сред страните членки, показват данни на Евростат. Други евтини дестинации са Румъния (52%) и Полша (56%). Най-скъпо е в Дания, Люксембург, Ирландия и Швеция, с цени над 120% от средното за съюза. Хотелите и ресторантите са една група, която дърпа надолу общия индекс на цените в България. По данни на Евростат те са най-евтините в ЕС - едва 45% от средните нива сред страните членки. Промяната спрямо година по-рано е минимална, докато увеличението в сравнение с преди десетилетие е 6.8 пр. п. Секторът е и сред тези, които регистрират най-малък темп на растеж на заплатите на служителите си. От друга страна, туристите в Дания се сблъскват с най-високите цени в ЕС - с 50% над средните нива. В Швеция пък са най-скъпите храни и напитки - на 126% от средните цени в ЕС, докато най-евтините продукти в тази група могат да бъдат намерени в Румъния и Полша. В България цените на храни и безалкохолни напитки бавно настигат средните в съюза, като през 2017 г. достигат 73.1%.
Източник: Капитал (21.06.2018)
 
Разходите за труд на бизнеса се увеличават с 6.8% през първото тримесечие В синхрон с промяната на средните заплати разходите за труд на бизнеса в България продължават да се движат нагоре. През първите три месеца на годината увеличението достига 6.8% на годишна база, показват последните данни на НСИ. Повишението идва както от разходите за заплати, така и от другите възнаграждения, а най-бързо те нарастват в индустрията. Ключови фактори за растежа са недостигът на кадри на пазара на труда, ръстът на минималната заплата и осигуровките. Темпът отчасти е обясним и с ниските заплати в България. Спрямо предходното тримесечие темпът на увеличение се забавя - тогава промяната беше 13.2%. Така ножицата между промяната в разходите и производителността на труда (2.3% ръст през първото тримесечие) леко се затваря, което означава, че производството на единица продукция продължава да поскъпва, но по-бавно. Подобно на тенденцията при заплатите, напред в класацията на разходите за труд излизат секторите в индустрията. Работодателите в добивната промишленост регистрират увеличение на разходите си от 12.2% на годишна база, а в преработващата - 10.4%. Образованието ги следва по петите с ръст от 10.3% през първото тримесечие на годината заради административното увеличение на възнагражденията за учители и педагогически персонал от есента. За сравнение - средната брутна заплата в сектора достига 1033 лв. към март при 921 лв. година по-рано. В другата крайност е доскоро бумтящият имотен сектор, където работодателите понижават разходите си за труд с 4.2% на годишна база заради намаление на заплатите. Служителите в търговията също са получили с 0.4% по-малко спрямо януари - март 2017 г. От друга страна, разходите на работодателите в енергетиката нарастват, но минимално - с 0.8%, което донякъде е обяснимо с факта, че тук са едни от най-високите заплати в страната (1721 лева средно към март). В България темпът на увеличение на разходите за труд се забавя спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. Подобна тенденция се забелязва и в лидера по растеж в ЕС - Румъния, където годишното изменение е 12.7% към март спрямо 14.3% през предходното тримесечие. В други държави като Литва, Латвия и Унгария пък растежът се ускорява, като така България пада до 9-о място в общата класация. Разходите за труд в цяла Централна и Източна Европа растат с темпове значително над средните за съюза, тъй като догонват разликата в заплатите с по-богатите страни. В Румъния увеличението се дължи предимно на по-високи заплати в публичния сектор, които дърпат нагоре и възнагражденията в икономиката като цяло, но високата инфлация в страната (5.4% през май) ерозира част от растежа. В същото време в Литва и Латвия комбинация от намаляваща работна сила и растящи минимални заплати вдига разходите на работодателите през първото тримесечие. В Унгария пък недостигът на труд е фактор, но по-голям ефект има значителното увеличение на премиите и бонусите в публичния сектор според икономистите на ING. В Чехия пък минималната работна заплата е нараснала с 11% от началото на 2018 г., а допълнителен фактор за растящите разходи на бизнеса вероятно е и острият недостиг на кадри в страната. В Чехия безработицата е най-ниската в ЕС, а съотношението между свободните и заетите работни места в икономиката е най-високото сред страните членки.
Източник: Капитал (25.06.2018)
 
С близо 12% са се увеличили пътуванията на българи в чужбина С близо 12% са се увеличили пътуванията на българите в чужбина през май 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година. Предприетите пътувания за миналия месец са около 730 хиляди. Сред тях преобладава делът на посещенията с други цели като гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 39%. Посещенията с цел почивка са 35%, а със служебна цел - около 27%. Това показват данни на националната статистика, оповестени вчера. Най-голям брой пътувания от българи са били предприети през май към южната ни съседка Гърция - 184 хиляди. На второ място е Турция със 147 хиляди. На трето място е Румъния, но със значително по-малко пътувания - около 60 хиляди. След тях предпочитани от българите са още Македония, Сърбия, Германия. В сравнение със същия период на миналата година е отчетено увеличение на интереса към дестинации като Италия - с 30%, Белгия - с 25%, Сърбия - с 22%, както и Испания - с 20%. Междувременно най-много посетители у нас идват от Румъния - 263 хиляди, Турция - 101 хиляди, и Гърция - малко над 100 хиляди. От общия брой чужденци, посетили страната през май тази година, делът на гражданите от Европейския съюз е 64%, което е с 8% повече в сравнение със същия период на 2017 г. Увеличават се посетителите от Полша - с 83%, Франция - със 71%, Германия - с 24%, но намаляват посещенията от съседката ни Гърция с близо 2%.
Източник: Сега (28.06.2018)
 
Евростат: 53% от предприятията у нас са с до 50 души персонал Около 53 процента от нефинансовите предприятия у нас са били с персонал от 0 до 50 човека и попадат в категорията "малки предприятия" според критериите на Евростат, показват данни от анализ на европейската статистическа служба за дела на малките, средните и големи предприятия в ЕС през 2017 г. В тази категория обаче най-висок е бил делът на фирмите, които са имали персонал до 10 души - близо 90 на сто от малките предприятия у нас са били в този формат, предава БТА. Близо 22 процента е бил делът на средните предприятия у нас, в които са работили между 50 и 250 човека, показват данните от анализа. Големите нефинансови предприятия с над 250 човека са съставлявали около 25 на сто от предприятията у нас, според критериите на европейската статистика. Данни на родни експерти обаче отчитат, че над 90 на сто от работещите предприятия и фирми у нас попадат в сегмента малки и средни предприятия, които формират близо 60 на сто от БВП на страната. Според данни на НСИ най-голям е бил делът на малките и средни предприятия в областта на търговията и ремонта на автомобили - над 140 хиляди фирми у нас се занимават с подобна дейност. В Топ 5 по численост на фирмите, които се занимават с различна нефинансова дейност попадат още предприятията, които се занимават с професионална или научна дейност - над 43 хиляди; предприятия от преработващата промишленост - над 33 000; фирми свързани с хотелиерство и ресторантьорство - над 27 000; както и фирми за търговия с недвижими имоти - над 24 000. Най-висок е бил делът на заетите лица у нас във фирмите, които са се занимавали с преработваща промишленост - над 500 хиляди души, от които близо 490 хиляди лица са били заети в частния сектор. По брой наети лица следват фирмите, които са се занимавали с търговия или ремонт на автомобили - над 380 хиляди души са работили в тази област, предимно в частния сектор. В хотелския и ресторантьорския бизнес са били заети около 114 хиляди души, от които 111 хиляди в частния сектор. В строителството са се трудили над 113 хиляди души, от които над 110 хиляди - в частния сектор. Според бизнес анкетите на НСИ около 30 процента от промишлените предприятия или почти всяка трета фирма с подобна насоченост - са посочили като основен проблем, който затруднява дейността им - липсата на квалифицирана работна сила. МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ - ГРЪБНАК НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА В ЕС са съществували общо около 23,5 милиона нефинансови предприятия, 98 на сто от които са били малки /0-49 заети лица/, 1 процент са били средни /50-250 заети лица/ и още около 1 процент са били големите предприятия с над 250 заети лица и повече. Сред малките предприятия, тези с по-малко от 10 наети лица са представлявали 93 процента от общия брой предприятия, показва анализът. Най-висок е бил делът на т.нар. малки предприятия в Италия - близо 66 процента, в Испания - 60 процента и в Латвия - 58 процента. Най-нисък дял в тази категория предприятия е регистриран във Великобритания - около 37 процента от фирмите там и в Германия - 42 на сто. Във Великобритания обаче е регистриран и най-висок дял на фирми с 250 и повече персонал - близо 46 на сто от предприятията там са били с подобна структура. Следват Германия и Франция - с по 38 на сто предприятия с персонал над 250 човека и др. Малките предприятия са осигурявали работа за над половината от работната сила в ЕС, докато 17 на сто са били заети в средните предприятия и 30 на сто - в големите. По отношение на добавената стойност - 38 на сто от добавената стойност е идвала от малки предприятия, 20 на сто от средните предприятия и 42 на сто от големите предприятия, отчита Евростат. Въпреки че малките и средни предприятия генерират най-много работни места, те се сблъскват с много предизвикателства в ежедневните операции, за да растат и да се развиват успешно. Достъпът до финансиране често се цитира като една от основните пречки, които засягат малките и средни предприятия. Според Световната банка има около 245 милиона официални и неформални предприятия, които нямат заем или овърдрафт, но се нуждаят от такъв. Повече от 90 процента от тази бройка са от категорията малки и средни предприятия.
Източник: 24 часа (28.06.2018)
 
Над 10% повече чужди туристи са посетили България През първите пет месеца на годината са реализирани общо 2 436 394 туристически посещения на чужденци в България по данни на НСИ. Техният брой е с 11,1% повече спрямо периода януари-май 2017 г. Само през май 2018-а ръстът на чуждестранните посещения у нас е с 15,8% в сравнение с месец май миналата година. Класацията за входящ туризъм за петте месеца се оглавява от Румъния с 427 538 визити и 22,7 на сто увеличение. Втора позиция заема Гърция с 387 730 посещения и 5,2% ръст. Трета е Турция с 264 793 туристи, което е 9,1 на сто повече спрямо първите пет месеца на 2017 г. На повечето от пазарите, включени в топ 50 на класацията, има също значителни ръстове: Сърбия – 10,5% повече посещения, Германия – 18,5% ръст, Великобритания – 14,4% увеличение, Израел – 31,8% ръст, Украйна – 14,3% повече, Полша – 23,2% ръст, Франция – 32% ръст, САЩ – 15,5% ръст, Испания – 25,2% ръст, и др.
Източник: Монитор (28.06.2018)
 
Бум на строителството на хотели през 2017 г. Бум в строителството и модернизацията на хотели през 2017 г., отчитат от Националния регистър за ново строителство и реконструкции. Миналата година то е постигнало ръст от 274,71% в цялата страна, а общият стартирал обем достига 424 609 кв. м. Само в София обемът от стартирали проекти възлиза 169 082 кв. м, което превръща 2017 г. в най-силната за последните 14 години. Общо за изминалата година са стартирали проекти за 5 207 911 кв. м разгъната застроена площ, което е увеличение с 1 081 570 кв. м. на годишна база. Започнатото строителство в България през 2017 г. е постигнало растеж от 26,21%, което е пети пореден годишен ръст. Жилищното строителство остава сред най-предпочитаните от инвеститорите, като бележи увеличение от 21,21%. При строителството и модернизацията на хотели се отчита истински бум, като през 2017 г. то е нараснало с 274,71% за цялата страна. Общият стартирал обем достига 424 609 кв. м, като само за София-град той възлиза 169 082 кв. м, което превръща 2017 г. в най-силната за последните 14 години.
Източник: Монитор (29.06.2018)
 
Мястото на България в световния износ през 2017 г. Българският износ отбеляза нов рекорд през 2017 г. – 30,2 млрд. щ. д. , и вече България е на 61 място (62 за 2016 г.) сред всички износители в света. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Енергоносителите (горива и електроенергия) изпаднаха от челната тройка и заемат четвърта позиция, следвани от зърното. За периода 2013-2017 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3%. Тези тенденции са различни по групи стоки. Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 5% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 1%. Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво. Групата стоки „мед и продукти от мед“ отстъпва позиции няколко поредни години (поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия ни износител през 2016 г.), но отбеляза 64% ръст 2017 г. спрямо 2016 г. и това позволи да се намали част от натрупания пасив. Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари. Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа. По експертни оценки, износът на специална продукция (около 1150 млн. щ. д.) би трябвало да е на пето място сред водещите стокови групи в износа ни – значително подобрение спрямо осмо място за 2016 г. Ако този износ се добави към посочените 30,2 млрд. щ. д., България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция около 150 млн. щ. д. Преглед на износа по стоки Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед – 1 219 млн. щ. д., а ръстът в износа е 33% спрямо 2016 г. Следва анодната мед с ръст 136% спрямо 2016 г. Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции. Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ. Общо десетте водещи стоки допринасят за ? от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали. Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията – ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел – ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2%. С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент – 16 пъти (износът е деклариран за Полша, но Полша почти не отчита внос от България), масла от рапица – 5 пъти, извънбордови двигатели за придвижване на кораби – 4 пъти, медни кабели без изолация – 3,5 пъти. С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства – с 61%, пшеница за посев – с 57%. В количествено отношение с най-голям ръст през последните 5 години са медни кабели без изолация – 8 пъти (основно за Македония), масла от рапица – 7,8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави – 3,7 пъти, измерителни инструменти – 3,6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател – 3,3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти – с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи – с 64%. Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби – 80 пъти, тръби за газ – 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти – с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат – с 68%, оптични мерници за оръжия – с 64%. С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед – над милиард щ. д., следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател –36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут – 22%. От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел - с 21%, тръби за газ – спад от 15%, средно тежки горива - 15%, амониев нитрат - 14%, медни пръти - 14%, леки горива - 13%. С какво сме най-успешни? България държи 26,7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо – 16%, маслодайният слънчоглед – 12%, рапицата – 12%, анодната мед – 11%, тръбите за газ – 10%, спирачните маркучи – 10%. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост. Диверсификация на пазарите Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти. Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед (за Белгия и Германия), кабелните снопове за автомобили (55% за Турция) и стоманените тръби за газ (98% за Русия). От над 4800 стоки в експортната ни листа , 570 се изнасят само за една държава (напр., руди и концентрати от благородни метали – основно за Германия), а едва 900 имат добра диверсификация. Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти . Така най-далеч пътуват: - Електромагнитите ( износ за 19 млн. щ. д.) – до Аржентина, 12 000 км; - Кораби (45 млн. щ. д.) – до Бахамите, 9 000 км; - Сурови нефтени масла (174 млн. щ. д.) – основно до Сингапур, 8 600 км; - Медни концентрати (200 млн. щ. д.) – Намибия, 7 100 км; - Електронни интегрални схеми (189 млн. щ. д.) – Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия – средно 6 500 км. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 44,1% от износа. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16,4%. Изнасяме общо за 199 държави и територии. Най-голям ръст през последните 5 години бележим на пазари, където стойността на износа не е голяма. Констатации: Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%. Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са: • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини; • Хладилници, фризери, санитарен фаянс; • Някои фармацевтични и медицински изделия; • Оптични изделия, сензори; • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри; • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. /economic.bg
Източник: Други (29.06.2018)
 
Moody's залага на икономически растеж от 3.6% в България тази година Потреблението на домакинствата в страната ще продължи да движи икономиката и през следващите две години, като така икономическият растеж ще се задържи на 3.6% до 2019 г. Това става ясно от годишният кредитен доклад на рейтинговата агенция Moody's, публикуван в петък. Предизвикателствата пред страната не се променят значително спрямо предходни доклади. Като негативи от агенцията посочват все още ниското качество на институциите в България, и по-конкретно - контролът на корупцията и върховенството на закона, където подобрение не е видимо, въпреки скорошните реформи. Като позитив от агенцията посочват ниското ниво на задлъжнялост спрямо останалите страни членки, което позиционира България на трето място с най-нисък дълг в ЕС. Плюс е и фискалната позиция на държавата - разходите са по-ниски от приходите в бюджета, като така бюджетът завършва последните две години с излишък. Експертите на рейтинговата агенция очакват българският дълг да падне до 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2019 г., от 25.4% към края на миналата година. Това ще позволи гъвкавост на държавните финанси и възможност да се реагира при икономически шокове, става ясно от прессъобщението. Макар че последните две години завършиха на плюс по отношение на държавните финанси, сега експертите залагат на бюджетен дефицит от 0.4% от очакваното БВП към края на 2018 г. Причината - растящите бюджетни разходи на фона на лек спад на приходите, като дял от БВП. Има риск дефицитът да продължи да нараства и през следващите години, заради неефективните и бързо растящи социални разходи. Освен негативния ефект от корупцията и ниското качество на върховенството на закона върху инвестициите, от агенцията обръщат внимание и на рисковете пред нивото на държавния дълг. Опасността тук идва по-конкретно от държавните дружества в енергетиката, които скоро може да имат нужда от средства в краткосрочен и средносрочен план. Сред другите предизвикателства пред растежа са лошата инфраструктура, високият дял младежи, които нито учат, нито работят, големият брой дългосрочно безработни, както и бързо застаряващото и намаляващо население. Високото ниво на лоши заеми пък остава сред пречките пред банковата система в страната. "Въпреки това, съотношението на необслужвани към брутни заеми се подобрява, движено от силна икономическа среда и усилията на банките в разчистването на балансите си", пишат от агенцията. Последната оценка на експертите от май миналата година остави непроменен кредитния рейтинг на България - Baa2 със стабилна перспектива. Оценката би могла да се повиши, ако Moody's види структурни реформи, предкризисни нива на задлъжнялостта и по-бързо свиване на бюджетни дефицити. Рейтингът обаче би тръгнал надолу с случай, че отново се стигне до политическа нестабилност или стрес в банковата система, пише в доклада. Един потенциален обрат в политиката на правителството за поддържане на положително бюджетно салдо и ниско ниво на дълга също би било минус.
Източник: Капитал (02.07.2018)
 
Заводските цени са се повишили с 5.7% за година, в енергетиката - с 8.9% Производствените цени са се повишили с 1.4% за месец и с 5.7% за година, съобщи Националният статистически институт. Данните за май сочат, че месечното повишение в добивната промишленост е с 2.7%, а в преработващата промишленост - с 1.8%. В енергетиката е отчетено намаление с 0.2%. Спрямо април най-много поскъпва производството на основни метали - с 5.6%, и производството на тютюневи изделия - с 1 на сто. Сравнението с май 2017 г. показва, че най-голямо е увеличението на енергийните цени - с 8.9%, в преработващата промишленост поскъпването е с 4.9%, а в добивната промишленост - с 4.4%. Производството на основни метали поскъпва с 11.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.7%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.1%. По-ниски цени спрямо година по-рано са регистрирани при производството на превозни средства, без автомобили - с 1.0%, както и при производството на химични продукти и печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - по 0.8%.
Източник: Дневник (02.07.2018)
 
МФ очаква бюджетен излишък от 1,74 млрд. лв. към края на полугодието Към 30 юни бюджетният излишък ще бъде в размер на 1,739 млрд. лева, сочат прогнозите на министерството на финансите (МФ). Това представлява 1,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. От изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) е видно, че излишъкът се разширява - към 31 май той е бил в размер на 1,42 млрд. лева. Приходите в хазната към полугодието се очаква да бъдат 19,23 млрд. лева, което е 50,3% от годишния разчет и за година се повишават с 1,756 млрд. лева. Това увеличение се дължи основно на данъчни и неданъчни приходи (с 10,3%). Към края на май приходите в КФП вече достигат 15,9 млрд. лева, като данъчните постъпления са 13,4 млрд. лева. Нарастването спрямо първите петмесеца на 2017 година е от 9,9%. Министерството отчита ръст при преките и косвени данъци, а приходите от здравни вноски вече достигат 3,79 млрд. лева, което е увеличение от 14,1% на годишна база. Разходите за полугодието ще са в размер на 17,5 млрд. лева, или 44,5% от годишния разчет, сочи още прогнозата. От финансовото министерство отчитат, че към края на юни 2017 година разходите по консолидираната фискална програма са били в размер на 15,7 млрд. лева. Само към края на майразходите са в размер на 14,5 млрд. лева. Увеличението се дължи на по-големите разходи за сметка на националния бюджет, както и увеличените средства за бюджета на ЕС. Към 30 юни 2018 година вноската на България в европейския бюджет възлиза на 576,3 млн. лева. Фискалният размер към 31 май е в размер на 10,4 млрд. лева, от които 9,6 млрд. лева са на депозити в БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (02.07.2018)
 
Над 70% от българите не пътуват за туризъм В България 70,2% от от хората не са били на туристическо пътуване през 2016 г., като за 50,1% от тях това е било по финансови причини, за 15,8% - по здравословни съображения, а за 18,1% - заради работата или учебни занятия. В целия Европейски съюз една трета от населението не е ходило на туристическо пътуване през 2016 година, като близо половината са посочили финансови причини като основна пречка, сочат данни на "Евростат". Близо половината - 48%, от европейците, които не са пътували изобщо за туризъм, сочат като причина финансови съображения. 20 процента от тях не са пътували по здравословни причини, а 20% - защото не им се пътува. 13% от анкетираните са си останали у дома по семейни причини. Най-често финансови причини се изтъкват в Гърция - 75%, Португалия - 66%, и Хърватия - 62%.Най-голяма липса на интерес е изразена в Швеция - 60%, Словакия - 57%, и Португалия - 53%.Здравословни причини са изтъквани най-често в Чехия - 40%, и в Германия - 39%. Междувременно от пресслужбата на ЕК съобщиха, че от вчера пътниците, които резервират пакетни туристически ваканции, ще се възползват от по-големи права като потребители. Новите правила ще защитят и потребителите, които резервират други форми на комбинирано пътуване, включително персонализираните пакети, при които пътуващият избира различни елементи от един-единствен пункт за продажби онлайн или офлайн. Новите правила също така ще въведат закрила за "свързаните пътнически услуги", когато пътуващият закупува туристически услуги в една точка на продажба, но посредством отделни резервации или, след като е резервирал една пътническа услуга чрез един уебсайт, е приканен да резервира друга услуга на друг уебсайт, поясни Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете.
Източник: Дума (02.07.2018)
 
Безработицата в България се понижава леко през май Безработицата в България през месец май отбелязва леко понижение. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в понеделник. Според тях през петия месец от годината безработицата в страната е била 5%. Месец по-рано е в размер на 5,1%. По-голямо е намалението на годишна база – през май 2017 г. тя е била 6,2 на сто. Данните показват, че през месец май тази година без работа у нас са били 166 хиляди души. Година по-рано броят им е бил 210 хиляди. Младежката безработица у нас остава по-висока от средната и също бележи лек спад на месечна основа. През май тя е 11,2%, като месец по-рано е 11,5%. На годишна основа и тук понижението е по-значително. През май 2017 г. тя е била 14%. Младежите под 25-годишна възраст у нас без работа са общо 17 хиляди. За май се запазва тенденцията от последните месеци повече мъже да са безработни (5,4%), отколкото жени (4,5%). Средната безработица у нас остава по-ниска и от средната за Европейския съюз, която в петия месец от годината е била 7 на сто, оставайки стабилна спрямо април и отчитайки понижение спрямо нивото от 7,7 на сто от май миналата година. Майското равнище на показателя е най-ниското от август 2008 година, уточнява БТА. В еврозоната за май е отчетена безработица от 8,4 на сто, без промяна спрямо април и понижение спрямо 9,2 на сто през същия месец на 2017 година. Спрямо април 2018 г. броят на безработните е намалял със 125 хиляди в ЕС и със 154 хиляди в еврозоната. На годишна основа безработните са намалели с 1,828 милиона в ЕС и с 1,252 милиона в еврозоната. Спрямо май месец на миналата година безработицата е спаднала във всички страни членки, като най-силни са пониженията в Кипър (от 11,4 на сто до 8,4 на сто), Хърватия (от 11,3 на сто до 8,9 на сто), Гърция (от 22,1 на сто до 20,1 на сто между март 2018 г. и март 2017 година) и Португалия (от 9,2 на сто до 7,3 на сто). За сравнение, през май безработицата в САЩ се е понижила до 3,8 на сто спрямо 3,9 на сто през април и 4,3 на сто през май 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2018)
 
Безработицата пада на най-ниско ниво от 1989 г. насам Ситуацията на пазара на труда продължава да се подобрява. Нормата на безработица за първите три месеца на годината се свива до 5.7%, или едва около 190 хиляди безработни – стойности, които са много близки до историческия минимум, отчетен в края на 2008 г. Това пише в доклад на УниКредит в последния си тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Икономиката създаде 63 хил. работни места повече през първото тримесечие на 2018 г. Очакванията са, че през годината нормата на безработицата да достигне средна стойност от 5.4%, което би било и най-ниското равнище от 1989 г. насам. Икономиката на България е на път да отчете през 2018 г. най-високия темп на растеж от световната финансова криза насам. Очаква се реалният ръст на БВП да достигне 4% на годишна база през тази година, подкрепен нарастването на доходите, увеличаването на задлъжнялостта в сектора на домакинствата, както и от съживяването в строителството на жилища и усвояването на средства от ЕС. Тези фактори се очаква да спомогнат за това растежът да е достатъчно широко базиран и устойчив, така че да се забави едва незначително през 2019 г. до 3.9% на годишна база. В допълнение, увеличеното усвояване на средствата от ЕС в почти пълна степен ще компенсира очаквания спад на излишъка по текущата сметка, което ще спомогне за запазването на стабилен разширен основен баланс, се казва още в доклада.
Източник: Монитор (04.07.2018)
 
Moody's залага на икономически растеж от 3.6% в България тази година Потреблението на домакинствата в страната ще продължи да движи икономиката и през следващите две години, като така икономическият растеж ще се задържи на 3.6% до 2019 г. Това става ясно от годишният кредитен доклад на рейтинговата агенция Moody's, публикуван в петък. Предизвикателствата пред страната не се променят значително спрямо предходни доклади. Като негативи от агенцията посочват все още ниското качество на институциите в България, и по-конкретно - контролът на корупцията и върховенството на закона, където подобрение не е видимо, въпреки скорошните реформи. Като позитив от агенцията посочват ниското ниво на задлъжнялост спрямо останалите страни членки, което позиционира България на трето място с най-нисък дълг в ЕС. Плюс е и фискалната позиция на държавата - разходите са по-ниски от приходите в бюджета, като така бюджетът завършва последните две години с излишък. Експертите на рейтинговата агенция очакват българският дълг да падне до 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2019 г., от 25.4% към края на миналата година. Това ще позволи гъвкавост на държавните финанси и възможност да се реагира при икономически шокове, става ясно от прессъобщението. Макар че последните две години завършиха на плюс по отношение на държавните финанси, сега експертите залагат на бюджетен дефицит от 0.4% от очакваното БВП към края на 2018 г.
Източник: Капитал (04.07.2018)
 
Линията на бедността се вдига Размерът на линията на бедност ще се повиши с 8.4% от 2019 година. Това се разбира от проект на Постановление се предложен за обществено обсъждане от Министерския съвет. Предложеният вариант за размер на линия на бедност за 2019 г. от 348 лв. е с 8,4 % по висок в сравнение с 2018 г. и отразява в най-добра степен динамиката на доходите, разходите и структурата на потребление на 20-те процента най-бедни домакинства. В сравнение с предходната година, линията на бедност се увеличава с 27 лв.,така определеният размер от 348 лв. e най-близо до размера на линията на бедност по методологията на Евростат от 351лв. Нивото на линията на бедност трябва да задоволява предварително дефинирани минимални жизнени потребности и се изчислява като процент от медианния общ нетен еквивалентен доход за страната. Минималните жизнени потребности се дефинират като определено равнище на приети килокалории и определено съотношение на разходи за хранителни и нехранителни стоки на домакинствата, живеещи под линията на бедност. Размерът на линията на бедност за 2019 г. е определен така, че бедните домакинства да задоволят своите минимални жизнени потребности от хранителни и нехранителни стоки и услуги.
Източник: Банкеръ (06.07.2018)
 
Промишлеността през май остана на миналогодишното ниво Проучване на НСИ за май 2018 година отчита, че промишленото производство е останало на нивото от месец май 2017 година (0,0%), след като през април се понижи с 0,7 на сто. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нарасна през май с 1,8% спрямо април, когато се сви с 1,7 на сто. Това представлява подобрение на промишленото производство за втори месец от началото на годината, като за последно производството нарасна с 1,7% през март. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" се повиши през май с 0,7% спрямо април, когато нарасна с 0,6%, като продукцията от гражданското и инженерното строителство нарасна с 1,0%, а при сградното строителство - с 0,5 на сто. На годишна база обаче строителната продукция се понижи през май с 0,5% след аналогичен по сила растеж през месец април. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно през петия месец на 2018 година. През май оборотът в търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети по съпоставими цени, нарасна с 0,6% на месечна база (след скок с 1,3% през април), докато на годишна база растежът на търговския оборот се ускори до 6,3% от 5,0% месец по-рано.
Източник: Дума (10.07.2018)
 
Потреблението на храни, напитки и лекарства с над 10% ръст за една година Оборотите в търговията на дребно в България са се вдигнали с 6,3% през май спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. През този период натрупаната инфлация е само 2,6%, т.е. по-голямата част от ръста на оборотите не се дължи на по-скъпите стоки, а на по-голямото потребление. На годишна база най-голямо е нарастването на покупката на храни и напитки - с 10,5%, и на лекарства - с 10,2%. Продажбите на дребно на битова техника, мебели и други стоки за бита са се увеличили с 8,5% от май 2017 до май 2018 г. Спад има само на продажбите на облекла и обувки - с 6,7% на годишна база, и на компютри и комуникационна техника - с 1%.
Източник: 24 часа (10.07.2018)
 
НСИ: Ръст в строителството и промишлеността през май По предварителни данни на Националния статистически институт през май индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0.7 на сто над равнището от предходния месец. Календарни данни показват намаление от 0.5 на сто на строителната продукция през май 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 година. През май 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като нарастването на продукцията от гражданското/инженерното строителство е с 1 на сто, а от сградното строителство - с 0.5 на сто. На годишна база понижението на строителната продукция през май 2018 г., изчислено от календарни данни, се определя от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е с 3.6 на сто, докато при сградното строителство се наблюдава увеличение с 2 на сто Ръстът в промишлеността през май е 1.8 на сто Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонни данни, нараства с 1.8 на сто в сравнение с април. През май 2018 г. календарният индекс на промишленото производство е на равнището от съответния месец на 2017 година. През май увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.6 на сто, и в добивната промишленост - с 0.8 на сто, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарни данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 0.7 на сто, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 8.2 на сто, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6 на сто. Оборотите в търговията на дребно се увеличават с 0,6 на сто през май По предварителни сезонни данни през май оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0,6 на сто спрямо предходния месец. През май 2018 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, бележи ръст от 6,3 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През май 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 10,5 на сто, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 10,2 на сто, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 8,5 на сто. Спад е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6,7 на сто, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1 на сто.
Източник: Монитор (10.07.2018)
 
Строителната продукция с втори пореден месечен ръст през май Строителната продукция в България отбелязва месечен ръст от 0.7% през май, сочат сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база обаче строителната продукция бележи спад от 0.5% спрямо същия месец на миналата година, показват календарно изгладените данни на националната статистика. През април произведената продукция в сектор строителство постигна ръст както на месечна, така и на годишна основа, след като през февруари и март отбеляза месечен спад. Ръстът на месечна основа се дължи главно на гражданското и инженерното строителство, което е нараснало с 1%, а при сградното строителство също е отчетен скромно увеличение от 0.5%. Понижението на строителната продукция на годишна основа също се дължи на отрицателния темп при гражданското и инженерното строителство, което отбелязва спад от 3.6%, докато при сградното строителство се наблюдава увеличение от 2%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2018)
 
Промишленото производство през май се задържа на нивото от преди година Промишленото производство през май остава на същото равнище, на което беше преди година, съобщи Националният статистически институт (НСИ) въз основа на календарно изгладени данни. По предварителни данни през май 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, нараства с 1,8% в сравнение с април. През май НСИ регистрира увеличение спрямо април в преработващата промишленост – с 2,6%, и в добивната промишленост – с 0,8%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 0,4%. По значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 11,5%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 9,4%, производството на напитки – със 7,4%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост – с 0,7%, а спад е регистриран в добивната промишленост – с 8,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо 2017 година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 25,3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 18,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 13,9%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2018)
 
Оборотите на магазините нарастват през май Оживлението в търговията на дребно се ускорява през май като оборотите на магазините нарастват с 0.6% спрямо април и с 6.3% спрямо май 2017 г., съобщи Националният статистически институт. В сравнение с предходния месец най-значително нарастват оборотите на търговците с храни, напитки и тютюневи изделия - с 1.8%, на аптеките и дрогериите - с 1.4%, и в магазините, продаващи битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.3%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и магазините за платове, облекло, обувки и кожени изделия - по 0.5%. Спрямо май 2017 г. отново е най-значително увеличението на оборотите в магазините, предлагащи храна, напитки и цигари - с 10.5%, а също и в аптеките и дрогериите - с 10.2%. За година търтовците на битова техника, мебели и стоки за бита отчитат растеж на оборотите с 8.5%. Спад има при продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 6.7%, и на компютърна и комуникационна техника - с 1.0%.
Източник: econ.bg (10.07.2018)
 
Евростат: За година населението на България е намаляло с около 52 000 души За една година населението на България е намаляло с около 52 хиляди души или приблизително колкото в момента са жителите на Кюстендил /53 000/, отчита анализ на Евростат за демографските процеси в ЕС през 2017 г. по повод Световния ден на населението, който отбелязваме днес. На 1 януари 2018 г. населението у нас е било 7 050 000 души, а година по-рано на 1 януари 2017 г. - 7 101 900 души, показва европейската статистика. За 10 години сме намалели с половин милион души - на 1 януари 2008 г. населението у нас е било 7,5 млн., а в началото на тази година - малко над 7 млн., или за две петилетки сме се стопили като население с град с размерите на Варна. Страната ни заема водеща позиция в ЕС и по регистрирана смъртност - 6,5 на сто на 1000 жители или общо 109 800 смъртни случая през миналата година, като зад нас по дял регистрирана смъртност са страни като Литва и Латвия и Румъния. За сравнение - броят на новородените деца у нас е бил около 64 хиляди.
Източник: 24 часа (12.07.2018)
 
Приходите от нощувки в туризма бележат ръст от над 16% Ръст от 16,1% отчитат приходите от нощувки в местата за настаняване с 10 и повече легла в първите пет месеца на годината спрямо същия период на 2017 година. Така за времето от януари до май постъпленията достигат над 270,5 млн. лв. Това става ясно от данните на Националния статистически институт, публикувани днес. Само за май тази година увеличението на приходите от нощувки е с 27,2 на сто в сравнение със същия месец на 2017 г. Резултатите са потвърждение на тенденцията за устойчив ръст на туризма, а предпочитанията към по- висок клас места за настаняване е поредното доказателство, че България се утвърждава като дестинация, предлагаща висококачествена услуга, коментира министър Николина Ангелкова. Близо 161 млн. лв. са приходите от нощувки на чужденци в периода януари-май 2018 г. Те нарастват с 21,6% в сравнение с първите пет месеца на 2017 г., а тези от български граждани възлизат на 109,5 млн. лв., което е увеличение от 8,8 на сто. Общо пренощувалите лица в местата за настаняване с 10 и повече легла са повече от 2,176 млн. в първите пет месеца на 2018 г., като отчетеният ръст е в размер на 6,9 на сто спрямо същия период на 2017 г. От тях малко над 1,3 млн. са българите, а около 866 хил. чужденците. Ръстовете са съответно 2,9% и 13,5%. Данните показват, че повече от половината от всички пренощували лица са избрали да отседнат в 4 и 5 звездните хотели. Общо над 1,1 млн. са хората, предпочели висококатегорийните места за настаняване в страната и техният брой се увеличава с 8,8 на сто в сравнение с година по-рано. В първите пет месеца на 2018 г. нарастване от 9,3 на сто отбелязват и реализираните нощувки, достигайки повече от 5,1 млн. От тях 2,557 млн. са нощувките на българите, които се увеличават с 3%, а тези на чужденците са 2,591 млн. и нарастват с 16,3%.
Източник: Банкеръ (12.07.2018)
 
НСИ: 37% повече приходи от чужденци за хотелиерите през май Приходите от нощувки през май 2018 г. достигат 78.3 милиона лева, или с 27.2% повече в сравнение с май 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 37.6%, така и от български граждани - със 7%, показват данните на Националния статистически институт. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през май г. е 1 571.8 хил. или с 20% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (26.4%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През май в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 80% от общия брой нощувки на чужди граждани и 35.3% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 14.7% от нощувките на чужди граждани и 32.4% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.3 и 32.3%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през май се увеличава с 15.6% в сравнение със същия месец на 2017 г. и достига 582 хил., като е регистрирано увеличение с 28.7% при чужденците и с 4.6% при българите. Българските граждани, нощували в местата за настаняване са 286.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 295.8 хил., като 76.1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.5 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през май е 23.6%, като се увеличава с 2.5 процентни пункта в сравнение със същия месец на 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 31%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 18.5%, и с 1 и 2 звезди - 14.3%. През май 2018 г. в страната са функционирали 2 345 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 107.1 хил., а на леглата - 233.8 хиляди. В сравнение с май 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4.7%, а на леглата в тях - с 2.4%.
Източник: Money.bg (12.07.2018)
 
Износът с ръст от 13,8% до май Износът на стоки и услуги от България за държавите от ЕС отбелязва ръст от 13,8% за периода януари-април в сравнение със същия период година по-рано, гласят данните на НСИ, публикувани в четвъртък. Общият обем на този износ е 11,8 млрд. лв. Само за април ръстът е 16,1%, но сравнено с твърде ниската база от април 2017 г. През април от България за страните от ЕС са изнесени стоки за 2,8 млрд. лв. При износа за останалите държави, който традиционно е по-нисък, има спад от 16,5%. Тези данни са за периода от януари до май, сравнено със същия период на 2017 г. Целият износ за този период през 2018 г. е за 6 млрд. лв. Ръстът на износа за страните от ЕС през януари-април 2018 г. се дължи най-вече на селското стопанство и хранителната промишленост. Отбелязан е спад в износа на минерални горива и масла. Вносът от страните членки през този период нараства с 10,5% спрямо година по-рано, но пак е по-голям от износа - 13 млрд. лв.
Източник: 24 часа (13.07.2018)
 
Брюксел очаква стабилен икономически растеж за България Европейската комисия очаква стабилен икономически растеж в България от 3,8 на сто през 2018-а и 3,7 на сто през 2019-а г., стимулиран от вътрешното търсене. Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) на България е 0,9% през първото тримесечие на 2018 г., запазвайки миналогодишния стабилен темп, когато икономиката нарасна с 3,6%. Сегашният растеж е движен от силното частно потребление и по-високите инвестиции, посочва Европейската комисия в обявената си днес лятна междинна прогноза за икономиката и инфлацията в ЕС и еврозоната. Повишенията на заплати са дали тласък на частното потребление, а възобновеното използване на програмите за инвестиционно финансиране на ЕС са допринесли за растежа в държавното инвестиране. Икономическите настроения продължават да се подобряват и аналитични данни сочат очаквания за увеличение на поръчките, по-висока производителност и по-голямо търсене, което предполага, че икономиката ще продължи растежа си през следващите тримесечия. Положителното развитие на пазара на труда и планираното увеличение на заплатите в държавния сектор ще допринесе за продължително увеличение на частното потребление. Очаква се растежът на инвестициите също да е голям заради възобновеното усвояване на европейски фондове, но и благодарение на засилените инвестиции в частния сектор. В същото време нетният принос на износа за БВП се очаква да бъде отрицателен. Макар че силното външно търсене може да подобри увеличението на износа. Силното вътрешно търсене и значителните инвестиции означават, че вносът ще продължи да превишава износа. Натискът върху цените се засилва през пролетните месеци като резултат от рязкото поскъпване на петрола и вторичния му ефект върху цените на храните. Регулираните цени също са се повишили значително за същия период. Очаква се инфлацията да се ускори до 2% през 2018 г. преди да спадне до 1,8% през 2019 година. Това се дължи на силния базов ефект на енергийните продукти, а разполагаемият реален доход би трябвало да подкрепи потреблението и цените като цяло. За ЕС и еврозоната се очаква се очаква растежът да остане силен, през тази година 2,1 на сто, а през 2019 г. - 2 на сто. След пет поредни тримесечия на силен растеж обаче икономиката забави темпа през първата половина на 2018 г., като прогнозите бяха понижени с 0,2 процентни пункта спрямо обявените през пролетта за ЕС, така и за еврозоната. Очаква се през втората половина на годината растежът леко да се засили, тъй като условията на пазара на труда се подобряват, дълговете на домакинствата намаляват, потребителското доверие остава високо, а паричната политика е все така благоприятна. "Лекото понижаване в сравнение с пролетта отразява въздействието върху доверието, оказвано от напрежението в търговията, несигурността в областта на политиката и нарастващите цени на енергията. Прогнозите ни сочат, че растежът през 2018 и 2019 г. ще продължи, въпреки че допълнителното ескалиране на протекционистките мерки представлява очевиден риск. В търговските войни няма победители - само губещи", коментира Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси.
Източник: Монитор (13.07.2018)
 
Индустриалното производство у нас с по-голям ръст от този в ЕС Индустриалното производство в България бележи ръст от 1,8% през май спрямо предходния месец. За сравнение средният ръст на показателя в ЕС е 1,2 на сто, сочат данни на Евростат. Резултатът на България е по-добър от редица страни с положителен ръст на производството, сред които Холандия (1,6%), Испания (1%), Норвегия (0,9%), Финландия (0,9%), Италия (0,7%), Словения (0,7%), Гърция (0,4%) и Великобритания (0,4%). Сред страните, в които има спад, пък са Дания (-2,8%), Португалия (-2%), Естония (-0,4%), Румъния (-0,4%). На годишна база у нас няма промяна в показателя, което обаче също илюстрира подобряване на ситуацията, тъй като през април спрямо същия период на миналата година индустриалното производство отбеляза спад от 0,7%. Производството в рамките на еврозоната нарасна през май с 1,3% спрямо април, когато се понижи с 0,8%, като очакванията на финансовите пазари бяха за повишение с 1,2 на сто. Това представлява най-солиден негов растеж от ноември 2017-а година и едва второто му повишение от началото на годината, след като и през март нарасна с 0,5 на сто. Производството в целия Европейски съюз пък нарасна през май с 1,2% на месечна база след спад с 0,8% през април, като производственият растеж на годишна база също се ускори до 2,4% от 1,9% през предишния месец.
Източник: expert.bg (16.07.2018)
 
Рекордно ниска безработица отчита Агенцията по заетостта през юни Установената тенденция за намаляване на регистрираната безработица в страната продължава и през юни, като през месеца равнището се установява на 5.7 на сто, информираха от Агенцията по заетостта. Административната статистика отчита понижение от 0.4 процентни пункта спрямо май 2018 г. и от 1.1 процентни пункта на годишна база. Регистрираните безработни в края на месеца са общо 188 576, като числеността им се свива с 5.9 процента спрямо предходния месец и с 15.9 на сто спрямо година по-рано. Новорегистрираните лица през юни са 21 898, като от тях 1 704 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 31 903 лица, като е приложен целият инструментариум за активиране на Агенцията по заетостта: трудови борси, срещи и презентации със завършващите образование, организирани от кариерните центрове, дейности на младежки, ромски, трудови медиатори и др. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери, през юни 818 души от тези групи са били регистрирани като търсещи работа. Общо 23 769 лица са постъпили на работа през месеца, като 75.2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. / novinite.bg
Източник: Други (17.07.2018)
 
Годишната инфлация през юни се ускори до 3,2% Инфлацията в България през юни значително се ускорява, показвайки годишен темп на покачване от 3,2% - най-висок от 5 години насам. Индексът на потребителските цени за юни спрямо май е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.1%, а годишната инфлация за юни 2018 г. спрямо юни 2017 г. е 3.2%, сочат данните на Националния статистически институт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (сравним показател с инфлацията в ЕС) за юни спрямо май 2018 г. е 100.5%, т.е. месечната инфлация е 0.5%. Инфлацията от началото на годината (юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 1.4%, а годишната инфлация за юни 2018 г. спрямо юни 2017 г. е 3%. Индексът на цените за малката кошница за юни спрямо май е 99.7%, а от началото на годината (юни 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 100.6%. През юни цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - намаление с 0.8%; нехранителни стоки - увеличение с 0.4%; услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: News.bg (17.07.2018)
 
България остава в топ 3 в ЕС по най-ниско съотношение дълг срещу БВП България продължава да заема трето място сред страните от Европейския съюз (ЕС) по най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2018 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода януари-март съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 24,1% спрямо 25,4% през последното тримесечие на 2017 г. През същия период на миналата година съотношението е било още по-високо – 28,2%. Дългът намалява и като стойност и на тримесечна, и на годишна база – до 24,1 млрд. лева през първото тримесечие. Това е с 964 млн. лева по-малко спрямо последните три месеца на миналата година, но с цели 2,6 млрд. лева по-малко спрямо периода януари-март на 2017 г. Страните с най-ниско съотношение на дълга към БВП за първото тримесечие на годината продължават да са Естония (8,7%) и Люксембург (22,2%).
Източник: Инвестор.БГ (20.07.2018)
 
Евростат: Българите - 4,9 млн. души през 2070 година Трайна тенденция на намаляване с 30 на сто на населението в дългосрочна перспектива - това показва демографската прогноза на Евростат за България за периода 2016-2070 година. По данните на Евростат, от 7.1 милиона души през 2016 година може да се стопим до 4.9 милиона до 2070 година. Още по-голям е сривът на населението в трудоспособна възраст, което до 2060 година се очаква да намалее с близо 40%. Тези данни са отчетени в приетия от правителството Доклад за националната ни сигурност през 2017-та година. Основните фактори за демографската картина са ниските нива на раждаемост, миграцията и смъртността. По данни на статистиката, към края на миналата година населението у нас е седем милиона и 50 хиляди и намалява с близо 52 хиляди спрямо 2016 година. На хиляда мъже се падат 1060 жени. През 2017 намалява броят на живородените деца. Те са почти 64 хиляди, но са с повече от хиляда по-малко спрямо 2016 година. В 19 области раждаемостта е по ниска от средната за страната. С най-ниските стойности са Габрово и Видин. Нарастват регистрираните бракове - 28 600.
Източник: БНР (24.07.2018)
 
3,6 млн. чужди туристи у нас от началото на годината 3 644 791 чуждестранни туристи са избрали дестинация България за първите шест месеца на 2018 г. Така за периода януари-юни тази година се отбелязва ръст от 8,9% спрямо същия период на 2017 г., показват данните по информация на Националния статистически институт. Само през юни 2018 г. чуждестранните посещения у нас нарастват с 4,7 на сто в сравнение със същия месец на миналата година. През юни 2018 г. 1 208 397 чуждестранни туристи са били в страната ни. Данните са потвърждение, че ръстът на туризма е устойчив и България се утвърждава като предпочитана дестинация, която предлага качествена услуга на разумни цени. За нас е много важно гостите ни, видели за пръв път страната, да се върнат отново, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Класацията за входящ туризъм за шестте месеца на 2018 г. се оглавява от Румъния с 575 609 визити и 21,1 на сто увеличение спрямо същия период на миналата година. Втора позиция заема Гърция с 523 046 посещения, а на трето място се нарежда Турция, откъдето са дошли 318 735 туристи. Значителни ръстове се отбелязват от повечето от пазарите, включени в топ 50 на класацията, в сравнение с първите 6 месеца на 2017 г. Гостите от Великобритания са с 19,2% повече, от Полша се отбелязва 38,4% ръст, от Израел – 27,6 на сто увеличение. От Украйна ръстът е с 24 на сто, а от Франция и Испания чуждестранните посещения нарастват съответно с 20,8% и 22,7%.
Източник: Монитор (30.07.2018)
 
Производствените цени скачат с 6,8% за година Националният статистически институт отчита солидно покачване на производствените цени през юни тази година в сравнение със същия месец на 2017 година. Общият индекс на цените на производител през юни нараства с 6.8% на годишна база, което е предпоставка за ускоряване и на потребителската инфлация в България. Най-голямо увеличение на цените е отчетено в добивната промишленост - с 10.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.0%, и в преработващата промишленост - с 6.0%. През юни спрямо предходния май индексът на цените на производител нараства с 0.8%. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 5.3%, в преработващата промишленост - с 0.8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%. Намаление е отчетено при производството на тютюневи изделия - с 0.6%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.1%. Индексът на цените на производител само за вътрешния пазар през юни се покачва с 0.5% спрямо предходния месец и нараства с 5.7% в сравнение със същия месец на 2017 година. Цените на производител, отчитайки и оборота на фирмите на международния пазар през юни се покачва с 1.2% в сравнение с май. За последните 12 месеца този показател се е повишил с 8.3%
Източник: Money.bg (31.07.2018)
 
Почти половината активни фирми в България са без нито един нает служител и в тях работят единствено собствениците им. През 2016 г. броят на "монопредприятията" е 169 625, или 48.7% от всички, които са имали дейност. Това показва новото изследване на НСИ "Демография на предприятията". То се провежда всяка година, като обхваща петгодишен период, за да даде картина за жизнеспособността на бизнеса у нас. Сегашното проучване обхваща петилетката от 2012 до 2016 година. Данните на НСИ показват, че през 2016 г. в страната са действали 347 967 фирми, което с 2.6% повече от предходната година. Новопоявилите се предприятия са 42 450. Най-много нови бизнеси са родени в търговията. Това е и секторът, в който най-често се регистрират семейни фирми, които разчитат само на труда на хора от фамилията, без да се наемат допълнително работници. Фирмите с персонал от 1 до 4 души са от втората по "гъстота" група в България. Те са 127 187 - малко над една трета от всички действащи предприятия. С персонал от 10 души или повече са едва 7.9% от активните фирми. Точно те обаче дават хляб на близо 70% от работещите българи. Статистиката показва, че през 2016 г. са били създадени само 558 дружества с над десет или повече наети. Наблюдението на НСИ проследява какво се случва с новите предприятия в изследвания петгодишен период. Оказва се, че в първата година от раждането си оцеляват 80%, но по-малко от 5% оцеляват до петата си година. Това означава, че над 95% от предприемачите не успяват да се преборят с конкуренцията, пазарната конюнктура, бюрокрацията и честата смяна на правилата и или фалират, или доброволно прекратяват дейността си. Според анализаторите високата "смъртност" на младите фирми е устойчива тенденция в последните десетина години, а обяснението е, че процедурата за откриване на бизнес стана по-лесна и по-евтина, но битката за оцеляване на пазара е трудна. НСИ посочва, че през 2015 г. от всички 40 358 нови фирми успешно са преживели първата година 32 745. Най-жизнеспособни са действащите в сектора "Транспорт и складиране", а като размер най-витални са тези с над 10 души персонал. В същото време от всички "родени" през 2011 г. предприятия пет години по-късно активни са само 4.7%. В петилетния период най-жилави се оказват фирмите от енергетиката, докато най-много закрити предприятия има в добивната промишленост. Всяка десета компания е "умряла" през 2015 г. показват още данните на НСИ. В случая статистиката има предвид онези фирми, които не са извършвали дейност повече от две години. През 2015 г. такива са били 34 853 предприятия, в които са се водили на щат близо 82 000 души. Най-много са неработещите предприятия в сектора търговия - 43.4% от всички, водещи се в Търговския регистър през 2015 г. Най-жизнеспособни са фирмите в добивната промишленост, ВиК сектора, енергетиката. При тях умрелите предприятия са под 1%.
Източник: Сега (01.08.2018)
 
Безработицата в България спадна до рекордно ниво Безработицата в България достигна рекордно ниско ниво през юни на месечна база – 4,8%, сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат. Това е най-ниското равнище на безработица у нас поне от януари 2000 г. насам, откакто стартират данните на Евростат за България. На годишна база се вижда сериозно понижение, като през юни 2017 г. безработицата е била на ниво от 6,2%, или с 1,4 пр.п. по-висока. Безработните у нас през шестия месец на годината са били общо 160 хил. души, или с цели 49 хил. по-малко в сравнение с юни 2017 г. и с 5 хил. по-малко на месечна база. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да се понижава, достигайки 10,9%. За сравнение, това е само с 0,2 пр.п. по-малко от данните за май тази година, но с 3,3 пр.п. под стойността за същия период на миналата година. Общо 16 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през шестия месец на годината.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2018)
 
Евростат: Българинът харчи най-много за храна Най-голямото перо от харчове в "потребителската кошница" на българина за 2017 г., е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС. По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където "храната" е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата, предава БТА. Общият потребителски разход на българина по различни пера, е бил 82 процента от общо 100, от които близо една трета, или 30 процента, са отивали за храна и неалкохолни напитки. Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - около 15 на сто. За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на сто. За здравеопазване българинът е отделял 5,4 процента, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4 на сто и др. В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г. От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът - близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто - по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на сто - по два или повече автомобила. Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони - 32 процента и т.н. Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС са свързани с поддръжката на жилището Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат. Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление /тук се изключва покупката на жилището/. Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13 на сто. Около 12 процента европейците са харчили за храна. Следващи по важност разходи за европейците са били за "ресторанти и хотели" и "отдих и култура" с дялове от около 9 процента, отчита анализът. Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30 процента, Дания - 29 процента, Великобритания - 27 процента, Швеция и Франция - по 26 процента и др. Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта - 19 процента, Кипър - 17 процента и Испания - 16 процента. Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента - за храна и 16 процента - за хотели и ресторанти. В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разходите за храна - 28 на сто, за дома се харчат около 22 процента от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт - 12 процента. През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за "ресторанти и хотели" - 51 процента над средното за ЕС., за "храна" - също 50 процента над средното за ЕС, за "отдих и култура" - 48 на сто над средното за ЕС. Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74 на сто над средното за ЕС. Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ - 63 процента над средното за ЕС. Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за "дрехи и обувки" - 34 процента над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.
Източник: 24 часа (01.08.2018)
 
Договорени са 55% от европарите 54% от европарите за програмния период 2014-2020 г. са договорени. Това показват данните в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) към 31 юли. Това са 12,9 млрд. лв. от общо за България 23,68 млрд. Реално разплатените към тази дата пари са 4,38 млрд. лв., или 18,52%. На първо място по сключени договори е Оперативната програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” - 82,20% от 3,69 млрд. лв. за усвояване. Реално са разплатени 24,1%, или 889 888 670 лв. Първи при реално усвоени пари от фирмите е ОП “Иновации и конкурентоспособност” - 30,21 на сто от 2,48 млрд. лв., процентът на договорените е 69,52%. При “Региони в растеж” процентът на договаряне е 76,33, а на разплатените - 26,83, което е близо 810 млн. лв. В четвъртата година на програмния период обаче Програмата за развитие на селските райони има едва 5,32% реално разплатени пари, което е 317 млн. лв. при ресурс от 5,9 млрд. лв. Договорени са 26,34 на сто от средствата, което е 1,57 млрд. лв. При нея повечето процедури не са отворени. По програма “Околна среда” са платени 279,3 млн. лв. при 3,64 млрд. лв. ресурс. При нея има забавяне заради учредяването на асоциациите на ВиК дружествата. Има раздвижване за програмата “Наука и образование за интелигентен растеж”, която буксуваше, тъй като нямаше опит. При нея 15,8% от 1,37 млрд. лв. са платени, което е 162 млн., договорени са 42,6%, или над 584 млн. лв.
Източник: 24 часа (01.08.2018)
 
Животозастрахователите продадоха полици за над 120 млн. лв. и покриха щети за 41 млн. лв. 120 731 447 лева – това е сумата на брутопремиите, които записват през първото тримесечие на годината животозастрахователите, регистрирани у нас. Почти 58% от тях формира застраховката "Живот и рента", по която компаниите отчитат продадени полици за 70 771 268 лв. По традиция концентрацията в сектора е голяма – първите две от общо 12 регистрирани у нас дружества държат малко над 45% от пазара по продадени застраховки. Формираният в края на тримесечието финансов резултат за животозастрахователите е печалба в размер на 9 435 хил. лв. За петте месеца от началото на годината браншът отчита продадени полици за 189 930 245 в. и покрити щети за 65 071 094 лв.
Източник: Медия Пул (02.08.2018)
 
27% повече разрешителни за строежи на жилищни сгради през април - юни През второто тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 476 жилищни сгради с 8 178 жилища в тях и 1 023 667 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 32 административни сгради/офиси с 34 350 кв. м РЗП и на 1 274 други сгради с 959 613 кв. м РЗП. Това съобщи Националният статистически институт. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 27 на сто, жилищата в тях - с 30.9 на сто, а общата им застроена площ - с 25.5 на сто. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради също се наблюдава нарастване съответно с 23.1 и 24.2 на сто, а общата им застроена площ е повече с 3.8 и 50.3 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 10.4 на сто, но броят на жилищата в тях се увеличава с 40.6 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 31 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради са по-малко съответно с 20 и 35.3 на сто. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 53.6 на сто, докато на другите сгради е с 1.2 на сто повече. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 223, София (столица) - 216, Варна - 133, и София - 125. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 3 168, Пловдив - 1 319, Варна - 713, и Кърджали - 501. През второто тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 1 128 жилищни сгради с 6 195 жилища в тях и с 812 169 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси с 26 136 кв. м РЗП и на 724 други сгради с 545 449 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 56 на сто, жилищата в тях - с 49 на сто, а общата им застроена площ - със 70.5 на сто. Започнатите административни сгради също са повече (с 38.9 на сто), както и общата им застроена площ - с 15.5 на сто. Броят на започнатите други видове сгради нараства с 55 на сто, а тяхната РЗП - с 27.2 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 11.9 на сто, но жилищата в тях се увеличават с 61.2 на сто, както и разгънатата им застроена площ - с 54.4 на сто. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, докато тяхната РЗП нараства над два пъти. Започнатите други видове сгради намаляват с 43.3 на сто, а разгънатата им обща застроена площ - с 31.7 на сто. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в област: Пловдив - 156 жилищни и 77 други сгради; София (столица) - 188 жилищни, 7 административни и 34 други сгради; Варна - 125 жилищни, 3 административни и 39 други сгради; Бургас - 101 жилищни и 42 други сгради.
Източник: 24 часа (03.08.2018)
 
НСИ: Увеличават се започнатите жилищни сгради и разрешителните за строеж През второто тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 1 128 жилищни сгради с 6 195 жилища в тях и с 812 169 кв. м обща застроена площ, на 25 административни сгради/офиси с 26 136 кв. м РЗП и на 724 други сгради с 545 449 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 56%, жилищата в тях - с 49%, а общата им застроена площ - със 70.5%. Започнатите административни сгради също са повече (с 38.9%), както и общата им застроена площ - с 15.5%, показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 11.9%, но жилищата в тях се увеличават с 61.2%, както и разгънатата им застроена площ - с 54.4%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 156 жилищни и 77 други сгради; София (столица) - 188 жилищни, 7 административни и 34 други сгради; Варна - 125 жилищни, 3 административни и 39 други сгради; Бургас - 101 жилищни и 42 други сгради. През второто тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 476 жилищни сгради с 8 178 жилища в тях и 1 023 667 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 32 административни сгради/офиси с 34 350 кв. м РЗП и на 1 274 други сгради с 959 613 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 27%, жилищата в тях - с 30.9%, а общата им застроена площ - с 25.5%. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради също се наблюдава нарастване съответно с 23.1 и 24.2%, а общата им застроена площ е повече с 3.8 и 50.3%. В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 10.4%, но броят на жилищата в тях се увеличава с 40.6%, а разгънатата им застроена площ - с 31.0%. Издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради са по-малко съответно с 20.0 и 35.3%. Същевременно РЗП на административните сгради намалява с 53.6%, докато на другите сгради е с 1.2% повече. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 223, София (столица) - 216, Варна - 133, и София - 125. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 3 168, Пловдив - 1 319, Варна - 713, и Кърджали - 501.
Източник: Money.bg (03.08.2018)
 
България е сред страните в ЕС с най-висок ръст в търговията на дребно през юни България е сред страните в ЕС, в които се наблюдава най-висок ръст на търговията на дребно през юни в сравнение със същия месец на предходната година, показват данните на Евростат. С уточнението, че не за всички страни членки данните са налични. Според тях търговията на дребно расте за година в България с 6%. В Румъния данните са за 7.8% ръст, в Литва – със 7.2%, а в Унгария – с 6.1%. През месеца най-голямо годишно свиване се отчита в Малта (-1.5%), Австрия (-1.4%) и Естония (-1.2%). Средно за ЕС търговията през месеца нараства с 1.9%, което основно се дължи на по-активната търговия с храни, напитки и тютюневи изделия, отчитат Евростат. Спрямо май оборотът в търговията на дребно се запазва относително стабилен. За месец най-голям ръст се отчита в Германия – от 1.2%, и в Испания и Полша – с 0.7%. Най-големият спад се наблюдава в Швеция и Финландия – с 2.1%, и в Естония – с 1.9%.
Източник: econ.bg (06.08.2018)
 
Международните валутни резерви на България достигат 23,5 млрд. евро за полугодието Международните валутни резерви на Българя достигат 23,5 млрд. евро през юни, като ръстът спрямо предходния месец се ускорява до 3% при 1,4% през май. Това става ясно от месечния обзор за икономиката на страната на Министерство на финансите. Според анализа банковите резерви отбелязват най-висок растеж през месеца от 7,4%. Банкнотите и монетите в обращение и депозитът на правителството също имат положителен принос, като се покачват съответно с 1,7% и 3% спрямо месец по-рано. В същото време, задълженията към други депозанти отбелязват леко намаление от 0,3% при 19,4% нарастване предходния месец, което отразяваше преведените годишни премийни вноски на банките към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Международните резерви продължават да спадат на годишна база, но положителната динамика през месеца ограничава темпа на понижение до 1,9% при 3,6% през май, пише още в обзора. Банковите резерви продължават да предопределят общия спад. Парите в обращение имат най-голям положителен принос и нарастват с 10,9% спрямо година по-рано, следвани от задълженията към други депозанти, с ръст от 30,7%, посочват от финансовото министерство. Темпът на растеж на кредита за частния сектор през май запазва нивото си от предходния месец от 6,6% на годишна база. Както нефинансови предприятия, така и домакинствата имат положителен принос за общото нарастване. Кредитът за нефинансовите предприятия се увеличава със същия годишен темп като този през април от 2,9%, воден от овърдрафт и кредити с матуритет над 5 години. Растежът при потребителските и жилищните кредити се ускорява, съответно до 15% и 9,8% на годишна база. Според МФ това допринася за положителното развитие на кредита за домакинствата, с ръст от 8,8%, въпреки ускорението на спада при „други кредити“ до 23,3% при 16.1% през април. Тенденцията на понижение на лошите и преструктурирани кредити се запазва и през май те отчитат годишно намаление от 14,3%. Така делът им в общите кредити за нефинансови предприятия и домакинства се понижава до 12,4% при 15,2% година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2018)
 
Бeзpaбoтицaтa pe?opднo ниc?a, зaeтocттa - нa въpxa Глaдът зa ?aдpи в бългapc?aтa и?oнoми?a cтaвa вce пo-гoлям Бългapc?ият пaзap нa тpyдa в мoмeнтa e в мнoгo cилнa фaзa нa e?cпaнзия. Caмo дoпpeди гoдинa и пoлoвинa гoвopиxмe зa възcтaнoвявaнe нa пaзapa нa тpyдa, нo вeчe нaвлизaмe в eдни pe?opдни cтoйнocти ?a?тo нa зaeтocттa, тa?a и pe?opднo ниc?и пo oтнoшeниe нa бeзpaбoтицaтa. Toвa e eднa oт пpичинитe зa пo-бъpзoтo пo?aчвaнe нa тpyдoвитe възнaгpaждeния пpeз пocлeднитe 2 г. c пo 10% нa гoдишнa бaзa, ?oeтo e o?oлo 7-8% peaлeн pъcт, ?aтo ce oтчeтe инфлaциятa.
Източник: 24 часа (08.08.2018)
 
Потребителите очакват инфлацията да се ускори през следващата година Потребителското доверие в икономиката леко се влошава като паралелно с това очакванията за продължаващо поскъпване на основни стоки се увеличават. Това показват данните на националната статистика за наблюдение на потребителите към юли. Нагласите за икономиката през следващите 12 месеца са надолу както спрямо предходното тримесечие, така и в сравнение с година по-рано. Данните показват по-резервирани нагласи за финансовото състояние на домакинствата през следващата година спрямо числата от април (с 0.8 пункта надолу). Те вероятно идват основно от инфлационните страхове (които се повишават с 9.4 пункта), тъй като нагласите за безработицата са да продължи да пада, което подобрява покупателната способност на домакинствата. За справка, годишната инфлация през юни се повиши до 3.2% вследствие на поскъпващи храни, горива и някои услуги. В резултат на тези относително негативни очаквания за домашните финанси по-малко хора планират покупка на кола, жилище или да започнат ремонт у дома. Същевременно пък друг показател отчита, че потребителите приемат настоящата ситуация за по-удобен момент спрямо април за покупка на предмети за дълготрайна употреба. Повече хора планират да харчат сега, а през следващата година да спестяват, показват данните. Това означава, че потреблението вероятно ще продължи да е основен двигател за икономиката и през второто и третото тримесечие на 2018 г. На теория притесненията от инфлация може да пресушат ентусиазма за покупки, което от своя страна да забави икономиката. Страховете на хората в България донякъде се четат и в прогнозите на институции като ЕК, МВФ и Световната банка, които също очакват по-висок темп на растеж на потребителските цени през тази година. Икономистите пък засега са на мнение, че ускорението няма да е притеснително високо.
Източник: Капитал (08.08.2018)
 
Влошава се мнението на хората за икономическата ситуация у нас През юли 2018 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в селата, съобщават от НСИ. Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени в сравнение с предходното наблюдение. По-резервирани в сравнение с април са и оценките и очакванията им относно промените във финансовото състояние на техните домакинства. Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца също са по-неблагоприятни спрямо мненията, изразени три месеца по-рано. Същевременно и инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват, в резултат на което балансовият показател се повишава с 9.4 пункта. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите на живеещите в градовете се изместват към запазване или незначително намаление, докато очакванията на населението в селата са тя да се увеличава с умерено темпо. През юли анкетата регистрира известно подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца остават благоприятни. Малко по-позитивна е и нагласата на градското население по отношение на извършването на разходи за "покупка на кола" през следващите дванадесет месеца.
Източник: Дума (08.08.2018)
 
Токът в България най-евтин в ЕС Токът в България продължава да е най-евтин в Европейския съюз, сочат актуализирани данни на Евростат за 2017 година. За първи път статистическата агенция сравнява средните цени в отделните държави, за които има налични данни. 0,097 евро е средната стойност на електроенергията за киловатчас в България след данъци и такси. Втората най-ниска цена е в Литва - 0,1103 евро, следват Унгария, Хърватия и Румъния, където тя е почти идентична. Най-скъп е токът в Белгия, където се плащат 0,2845 евро. Евростат обобщава, че в повечето държави цената варира между 10 и 20 цента за киловатчас. Газът в България също е много евтин - 0,0355 евро за киловатчас - втората най-ниска цена в ЕС. Преди нас е само Румъния, където се плаща по 0,0302 евро. Най-скъп е Швеция - 0,1197 евро. В повечето от 21 страни газът е под 8 цента за киловатчас.
Източник: 24 часа (08.08.2018)
 
35% от новопостроените жилища са двустайни Най-много от новопостроените жилища са с две стаи (35.5%), следват тези с три стаи (32.3%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2018 г. 573 са новопостроените сгради, а апартаментите в тях са 2 285. Спрямо второто тримесечие на 2017 г. сградите са с 11 по-малко, или с 1.9%, а жилищата намаляват с 290, или с 11.3% . Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив /91 сгради с 274 жилища/, Варна /88 сгради с 502 жилища/ и Бургас / 69 сгради с 381 жилища/. Със стоманобетонна конструкция са 74.2%, с тухлена - 21.8%, с друга - 3.5%, и с панелна - 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.5%), следвани от жилищните кооперации (15.5%). През второто тримесечие на 2018 г. в сравнение с второто тримесечие на 2017 г. броят на новопостроените къщи и сгради от смесен тип се увеличава, докато броят на новопостроените жилищни кооперации и вили намалява. Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие е 206.9 хил. кв. м, или с 2.3% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2017 г., а жилищната площ намалява със 7.6% до 126.8 хил. кв. метра.
Източник: Стандарт (08.08.2018)
 
Промишленото производство се увеличава през юни През юни 2018 г. промишленото производство нараства с 1% спрямо май и с 3.6% спрямо юни 2017 г., съобщи Националният статистически институт. Месечното увеличение се дължи основно на добивната промишленост, където скокът на производството е с 18.4%. В преработващата промишленост увеличението е с 0.5%, а в енергетиката е отчетено намаление с 0.3%. По значителен ръст в преработващата промишленост има при производството на превозни средства, без автомобили - с 9.3%, производството на тютюневи изделия - със 7.9%, производството на химични продукти - със 7.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 6.2%. Статистиците регистрират спад при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 5.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.5%, производството на мебели - с 3.9%. Сравнението с година по-рано сочи ръст в добивната промишленост с 8.3%, и в преработващата промишленост - с 3.8%, а спад с 4.6% в енергетиката. Спрямо юни 2017 г. най-съществено е увеличението на производството на превозни средства, без автомобили - с 35.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 31.2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 19.2%, производството на напитки, производството на изделия от каучук и пластмаси и производството на електрически съоръжения - по 11.2%. Намаление е отчетено при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 11.8%, производството на облекло - със 7.7%, производството на хранителни продукти - със 7.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - със 7.1%. Спадът в производството на тютюневи изделия се забавя до 5.6% годишно при двуцифрени стойности в предишните месеци.
Източник: Капитал (09.08.2018)
 
Средният осигурителен доход за страната за юни е 875 лева Размерът на средния осигурителен доход за страната за юни 2018 г. е 875 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. е 855,83 лв., показва справка на сайта на Националния осигурителен институт. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Капитал (09.08.2018)
 
Строителството намалява през юни По предварителни данни на Националния статистически институт през юни 2018 г. индексът на строителната продукция намалява с 0.7% спрямо май и с 2.9% спрямо година по-рано. През юни продукцията от инфраструктурата е под равнището от предходния месец, като намалението е от 0.8%, а при сградното строителство намалява с 0.6%. На годишна база понижението на строителната продукция през юни 2018 г. се определя от отрицателния темп при инфраструктурата, където спадът е с 4.%, а регистрираното намаление при сградното строителство е от 2.1%.
Източник: econ.bg (09.08.2018)
 
Търговията на дребно нараства с над 6% за една година Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" нараства със със 6,1% за една година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт за юни 2018 година. В сравнение със същия месец на 2017 г. има увеличение при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 15.6%, търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 11.3%. Наблюдава се увеличен оборот и при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 6.5%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4.5%, както и облекло, обувки и кожени изделия - с 2.8%. Наблюдава се по-значително увеличение на оборота спрямо предходния месец при фармацевтични и медицински стоки - с 2.9%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.0%. По-значителен спад е регистриран при компютърната и комуникационна техника - 2.3%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.7%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.6%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 0.5%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.4%.
Източник: econ.bg (09.08.2018)
 
Над 62 хил. души са продължително безработните, регистрирани в бюрата по труда Така наречените "продължително безработни" са едно от най-големите предизвикателства, с които държавата се опитва да се справи от години. Става въпрос за хора, които стоят без препитание повече от 12 месеца. Като една от мерките, които се предприемат за справяне с този проблем – съвсем скоро предстои да бъде подписано Национално рамково споразумение между три министерства – социалното, на здравеопазването и на образованието и Националното сдружение на общините, съобщава БНР. Целта е със съвместни усилия на различните институции според компетенциите и възможностите им да се решават проблемите на продължително безработните, които са обект на социално подпомагане – от намирането на работа до осигуряване на жилище. От началото на годината действат и редица нови услуги, които се предоставят от Центровете за заетост и социално подпомагане, които са общо 73 в цялата страна. По данни на Агенцията по заетостта към 31 юли 2018 г. продължително безработните, регистрирани в бюрата по труда, са 62 591 души. Главният експерт в Главна дирекция „Услуги по заетостта“ в агенцията Весела Верянова каза, че те са 3,7% от общо регистрираните безработни. По думите ?, най-голям е броят на продължително безработните лица в област Благоевград, а най-малко те са в София - град. От 2016 г. страната ни, като член на ЕС, има препоръка за сключване на т.нар. "Споразумение за интеграция в заетост" на продължително безработните. От 1 юни 2018 г. са предприети действия и е започнало сключването на такива споразумения между 12-ия и 18-ия месец от продължителната безработица на всеки един от тези хора. Услугата е въведена във всички 73 центрове за заетост и социално подпомагане, които са изградени в цялата страна. Целта на тези услуги е по-ефективна подкрепа на тези хора за преодоляването на различните препятствия, които те срещат при търсенето и започването на работа. Само за първия месец от въвеждането на тази услуга са сключени над 6500 споразумения с безработни, като 650 са постъпили на работа, а близо 300 са насочени към услуги от други институции.
Източник: econ.bg (09.08.2018)
 
Износът нараства с 1.6% към края на полугодието Износът на България към държавите извън ЕС продължава да намалява и през юни заради слаби продажби на горива и оръжия. От началото на годината показателят отчита спад от 15% на годишна база. Общият износ обаче е на плюс от 10.6%, като така общият експорт достига близо 25.6 млрд. лв. към края на полугодието. Сумата е с половин милиард над нивото, отчетено през същия период на 2017 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). С най-голям ръст са продажбите на продукти от селското стопанство и машини към ЕС. Само през юни българският износ към трети страни отчита годишен спад от 8.3%. Според националната статистика над половината от минуса към полугодието идват от слаби продажби на горива в държавите извън съюза - от 1.5 млрд. лв. миналата година сумата пада до 772.7 млн. лв. към юни. Изменението е видимо и в данните по държави, които показват намаление на износа към Египет (със 72.4%) и Турция (с 18.3%) - основните дестинации на експорта на горива от България. Тук фактор са малките изнесени количества, докато цената на петрола на международните пазари се покачва. Спад е видим и при стоките от абстрактната категория "Разнообразни готови продукти" по Стандартната международна външнотърговска класификация. Годишното понижение тук е 27% до малко над 1 млрд. лв. през периода януари - юни. Продуктите в групата действително са разнообразни - от облекла, мебели и лекарства, до оръжия и боеприпаси. Сравнение на сумите, разпределени по други класификации, навежда на мисълта, че понижението идва от оръжията. Резултатите от отчетите на държавните военни заводи през първото тримесечие също отчетоха понижение на продажбите на някои от дружествата. Положителна промяна има в продажбите на химични продукти, които нарастват със 7.4% от началото на годината до 955 млн. лв. Друг плюс идва от износа към трети страни на сурови материали, негодни за консумация (където се изключват горивата), който се повишава от 521 млн. до 550 млн. лв. Общо двете групи обаче вдигат темпа на растеж на износа към държави извън ЕС едва с 1 пр.п. Сега националната статистика публикува подробна разбивка на числата за българския износ към ЕС през май. Според данните експортът към съюза нараства с 12% през първите пет месеца на 2018 г., като една трета от увеличението идва от продажбите на машини и части - те достигат 3.9 млрд. лв. към май при 3.3 млрд. лв. миналата година. Значителен ръст отчита и износът на готови храни и продукти от селското стопанство, където продажбите достигат 1.7 млрд. лв. с увеличение от 43.1% на годишна база. Като цяло сумата на българския експорт към ЕС приближава 14.9 млрд. лв. през периода януари - май.
Източник: Капитал (13.08.2018)
 
Средната работна заплата достига 1119 лв. през юни Заплатите в страната продължават да нарастват, като през юни средното брутно възнаграждение достига 1119 лв. и се увеличава с почти 9% на годишна база. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Така средното нетно месечно възнаграждение през юни става 868.32 лв. За цялото второ тримесечие средната брутна заплата в страната достига 1125 лв. и е нараснала с 4.5% спрямо първите три месеца на 2018 г. и с 8.2% спрямо второто тримесечие на 2017 г. Най-голям ръст през второто тримесечие спрямо предходното отбелязват заплатите в селското и горско стопанство – 9.8%. Следват ги наетите в строителството с 8.2%. Така техните средни възнаграждения през периода април – юни достигат съответно 910 и 887 лева. На годишна база ръстът е воден от сектора на информационните технологии - с 15.5%, образованието - с 12.3%, и строителството - с 11.4%. Най-високите заплати обаче продължават да са на работещите в сферата на ИТ и телекомуникации. С ръст от над 13% за годината, средното месечно възнаграждение в сектора достига 2663 лева. В другата крайност остават работещите в хотели и ресторанти, които получават средно по 697 лв. на месец. Заплатите на работещите в доскоро бумтящия имотен сектор са надолу с 6.2% на годишна база. Факторите за продължаващия ръст на възнагражденията са няколко - прегряването на пазара на труда, което стимулира фирмите да се конкурират за кадри, ежегодното увеличение на минималната работна заплата и на осигуровките. Средната месечна работна заплата в обществения сектор през второто тримесечие на 2018 г. продължава да изпреварва тази в частния, вероятно заради увеличението на заплатите на учители, военни, полицаи и др. Така средното възнаграждение в обществения сектор нараства с 9.6% и достига до 1155 лв. за периода април-юни, докато в частния ръстът е 7.6% до 1115 лв.
Източник: Капитал (13.08.2018)
 
Износът към трети страни пада с 8.3% през юни на годишна база От друга страна продажбите на български стоки в ЕС нарастват с 4,3%, като така общият експорт на страната остава без промяна спрямо миналогодишното си ниво. Това е осми пореден месец, в който износът към държави извън съюза регистрира намаление спрямо същия период на предходна година. Според предварителните данни причината за понижението през юни е спад на продажбите в трети страни на стоки от категориите "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" и "Разнообразни готови продукти". В първата група спадът вероятно идва от особено висока база през 2017 г. А във втората абстрактна категория освен лекарства, облекла и мебели влизат и оръжията.
Източник: Капитал (13.08.2018)
 
Износът за ЕС расте повече от вноса към края на май През периода януари - май 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 12% спрямо същия период на миналата година, а вносът - с 9.7%, показват данните на Националния статистически институт. Експортът за петте месеца е за 14.9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.8% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Храни и живи животни" (43.1%) и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) (34.8%). Спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (30.8%). Вносът е на стойност 16.4 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (31.2%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (15.8%). Външнотърговското салдо за периода е отрицателно и е на стойност 1.5 млрд. лв.
Източник: econ.bg (13.08.2018)
 
През юни 6.5% повече чужди туристи са отсядали в хотелите През юни с 6.5% повече чужденци и 6.9% повече българи са отсядали в хотелите в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През месеца общият брой на нощувките във всички места за настаняване е 4.064 млн. или с 4.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 9.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са били 66% от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.8% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24.9% от нощувките на чужди граждани и 30.2% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.1 и 38%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юни 2018 г., са 389.1 хил. и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Чуждите граждани са 599.8 хил., като 67.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.2 нощувки. Общата заетост на базите е 47.7%, като се увеличава с 2.5 процентни пункта в сравнение с юни 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 62.9%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 45.2%, и с 1 и 2 звезди - 26.8%. Приходите от нощувки през юни 2018 г. достигат 200.3 млн. лв., или с 6.5% повече в сравнение с юни 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - със 7.2%, така и от чужди граждани - с 6.4%.
Източник: econ.bg (13.08.2018)
 
Безпрецедентен недостиг на кадри у нас Безпрецедентен недостиг на кадри у нас, отчитат икономисти. Данните на Евростат показват, че 45% от предприятията смятат, че липсата на работна ръка ограничава производството им, предаде Би Ти Ви. Кризата с уменията у нас се задълбочава, а оказва се българите са сред най-уверените в Европа, че уменията им ще бъдат актуални и след 5 години. В държавите от Източна Европа около 60-70% от работещите имат опасения доколко ще са адекватни уменията им, докато нивото на неуверените в България се доближава по-скоро до това в Германия и Австрия. Проучване на Агенцията по заетостта сред работодателите показа, че се търсят кадри на всички нива – както инженери, така и средни специалисти – техници, готвачи и сервитьори. Сега се прави втори анкета. Същите кадри обаче се търсят и в Западна Европа.
Източник: 24 часа (13.08.2018)
 
Областният град с най-малко работещи през юни е Видин Едва 16 568 души са работещите във Видин през юни, сочат данните на НСИ. Най-много са заетите в София - 763 978 души, следват пловдивчани с 223 103 души, варненци със 159 100 души и бургазлии със 137 085. С 42,6 хил. повече в сравнение с първото тримесечие на т.г. са наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2018 г. Очаквано през летните месеци се увеличават наетите в хотелиерството и ресторантьорството, селското, горско и рибно стопанство, както и в строителството. Най-голямо е намалението на наетите в дейност "Образование". От НСИ поясняват, че наетите в първото полугодие на т.г. са с 13,7 хил. повече в сравнение със същия период на 2017 г. Средната брутна месечна работна заплата за април 2018 г. е 1145 лв., за май - 1110 лв., а за юни - 1119 лв. Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в селското, горско и рибно стопанство (с 9,8%), в строителството с 8,2%, и във финансови и застрахователни дейности с 6,7%. С най-големи възнаграждения са хората, които работят в областта на създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщения - средно с 2663 лв. В дейностите по финанси и застраховане средната заплата е 1922 лв., а в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - средно 1821 лв. Средно с 39 лв. е по-висока средната заплата на работещите в хуманното здравеопазване и социални дейности през второто тримесечие в сравнение с първото - от 1100 лв. се увеличава на 1149. За същия период обаче заплатите на заетите в образованието се увеличават с 68 лв. В областта на професионалните дейности и научните изследвания за 3 месеца заплатите средно от 1592 лв. стават 1661 лв. Сериозен е ръстът на възнагражденията на работещите във финансови и застрахователни дейности от 1801 лв. скачат на 1922 лв. (средно със 121 лв.), докато при заетите със създаване и разпространение на информация и творчески продукти увеличението е само със 79 лв. Най-нископлатени остават хотелиерите и ресторантьорите средно с 697 лв. и строителите с 887 лв. средна заплата за второто тримесечие. Запазва се тенденцията средната брутна месечна заплата да е по-висока в обществения, отколкото в частния сектор.
Източник: Дума (13.08.2018)
 
Фирмите от преработващата промишленост са отчели най-голям ръст на печалбата си през 2016 г. - 504 млн. лв. повече, в резултат на което през 2017 г. отбелязват и най-голям ръст на внесените в хазната корпоративни данъци. На второ място са компаниите от търговията с ръст на печалбата от 390.7 млн. лв., следвани от финансовия сектор. Към 31 декември 2017 г. 27-те банки у нас са платили 222.2 млн. лв. корпоративен данък, което е с 47.2 млн. лв. повече от 2016 г. Налогът е върху рекордно високата печалба от 1.262 млрд. лв. печалба - най-висока за последните 5 години. Според доклада на НАП основна причина за повишаването й през 2016 г. е оптимизирането на административните разходи и намаляването на разходите за обезценка на лоши кредити. Както в."Сега " неколкократно вече отбелязва, сериозен принос за печалбата на банките имат и постоянно растящите такси и комисиони през последните години. Вдигането на минималната и средната работна заплата и спадът в безработицата пък са в основата на по-високите приходи от данъци върху доходите на гражданите. Към края на 2017 г. от заплати по трудови договори в хазната са постъпили 2.277 млрд. лв., което е с 10% повече от предходната година. Най-големите платци на данък върху дохода са работещите в сектор "Създаване и разпространение на информационни и творчески продукти". Следват заетите в добивната и преработващата промишленост, във финансовия сектор, транспорта, комуникациите и енергетиката. НАП обаче не публикува данни за размера на платените данъци върху доходите в тези сектори. От еднолични търговци, свободни професии и граждански договори през 2017 г. са платени 316 млн. лв. данък върху доходите, което е с 10% повече от предходната година.
Източник: Сега (14.08.2018)
 
Безработицата е опасно ниска, предупреждават анализатори Много ниските нива на безработица, динамичният растеж, емиграцията и скоростното развитие на сектора на услугите създадоха значителен недостиг на кадри в шестте държави от Централна и източна Европа (ЦИЕ), членове на ЕС, се казва в най-новия доклад на Colliers International - "Загадката на пазара на труда в ЦИЕ". В резултат над икономиките им надвисва опасност от забавяне на икономическото развитие и на намаляване на частните инвестиции в региона. Ако това се случи, то ще се отрази негативно и на търсенето на бизнес имоти в региона в следващия икономически цикъл. Анализът описва шест възможности за реакция, на първо място завръщането на работещите в Западна Европа. По данни на международната компания към 2016 г. над 500 хил. граждани на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България са емигрирали в Западна Европа. Предпоставка за това е повишаването на заплатите в родните им страни. Друг източник на работна сила са бившите съветски републики като наличието на чужденци за пръв път е толкова видимо в региона, смята авторите на анализа. В него се цитират данни на Световната банка, според която. 7.1% от населението на Чехия през 2017 г. са граждани на други държави. Най-ниският процент е в Полша – 1.8%. Там 221 307 души са украинци, според същия източник, като това число може да се окаже и двойно в действителност. Украинците подпомагат полската икономика и съответно разрешаването на въпроса с недостига на пазара на труда. Гражданите и на други държави като Русия, Беларус и Молдова също могат да допринесат за това, според "Колиърс интернешънъл". Повишаването на качеството на пазара на труда чрез по-добро образование и обучение, увеличаването на работната активност на хората между 15 и 64 г., също биха били успешни политики в дългосрочен план. В анализа се посочва, че автоматизацията на работните процеси и по-кратката работна седмица също могат да се отразят благоприятно на пазара на труда. Дава се за пример Германия, чиято автомобилна индустрия е преминала на 28-часова работна седмица.
Източник: Дневник (14.08.2018)
 
28.2% от населението във възрастовата група 15 - 64 г. са икономически неактивни, показва последното наблюдение на работната сила на НСИ за второто тримесечие на 2018 г. Това са 1.28 млн. българи, като сред тях, разбира се, има ученици и студенти, тъй като под икономически неактивни статистиката разбира хората, които не са нито заети, нито безработни. Обезкуражените лица - тези, които са извън работната сила, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят, продължават да намаляват и към края на второто тримесечие са 84 400 (с 31 200 по-малко в сравнение със същия период на 2017 г.). Около 2 млн. души - почти две трети от всички заети, работят в сектора на услугите, 940 700 (29.8%) - в индустрията, и 214 100 (6.8%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3.9% (123 500) са работодатели, 7.1% (223 900) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.2% (2.785 млн.) - наети лица, и 0.8% (24 100) - неплатени семейни работници. 2.123 млн. (76.2% от заетите) работят в частния сектор, а 662 200 (23.8%) - в обществения. С временна работа са 118 100, или 4.2% от наетите лица.
Източник: Сега (15.08.2018)
 
Българската икономика забавя растежа си Българската икономика забавя растежа си, като през второто тримесечие ръстът е от 3.4% спрямо 3.6 на сто през предходния период. Предварителните данни на Евростат сочат, че България е на пето място в ЕС по ръст на БВП на годишна база. Това е и най-бавната експанзия от второто тримесечие на 2015 г. насам. Сред страните членки на ЕС най-голям ръст на БВП на годишна основа през второто тримесечие е постигнала Полша (5%), следвана от Унгария (4.4%), Латвия и Румъния (4.2%). Преди България се нареждат още Словакия и Кипър (3.9%) и Литва (3.7%). Данните на националната статистика показват, че брутното образуване на основен капитал нараства по-бавно - 4.4% спрямо 7.0% през първото тримесечие. Износът също нараства по-малко - с 2.7% спрямо 4.4 процента. Вносът нараства с 4.6 на сто, както и през първите три месеца на годината. Потребление се увеличава значително - с 4.7% спрямо 3.3 на сто. На тримесечна база брутният вътрешен продукт се повишава с 0.8%, като се забавя спрямо повишението от 0.9% през първото тримесечие на 2018 г.
Източник: Сега (15.08.2018)
 
Брутният вътрешен продукт се повиши с 3.4% за година През второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.4% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо първото тримесечие на тази, сочат сезонно изгладените данни, разпространени от Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки за периода април - юни БВП в номинално изражение достига 26.047 млрд. лева. Най-голям дял в него заема крайното потребление (79%). През второто тримесечие бруто капиталообразуването заема 23.1 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2018 г. принос за регистрирания икономически растеж спрямо първото тримесечие има увеличението на крайното потребление с 1.8%, и на бруто образуването на основен капитал с 0.1 на сто. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 2.7 и 4.6%.
Източник: Дневник (15.08.2018)
 
Безработицата падна до 5.5%, при жените - до 4.7% През второто тримесечие коефициентът на безработицата е 5.5%, с 0.8% по-нисък отколкото през същия период на 2017 г., сочат данни на Националния статистически институт, събрани чрез анкети в домакинствата. Броят на безработните е 182.2 хил., от които 109.8 хил. (60.3%) са мъже и 72.4 хил. (39.7%) - жени. При мъжете намалението на показателя е от 6.9 на 6.1%, а при жените - от 5.7 на 4.7%. От всички безработни 13.6% са с висше образование, 49.1% - със средно, и 37.3% - с основно или по-ниско образование. През второто тримесечие на 2018 г. продължително безработни (от една или повече години) са 106.3 хил., или 58.4% от всички безработни. Обезкуражените (които искат да работя, но са убедени, че няма да намерят работа) са вече под 90 хил. души при 120 хил. преди година.
Източник: econ.bg (15.08.2018)
 
Годишната инфлация е 3.5% през юли Годишната инфлация от юли миналата година до същия месец на 2018-та е 3.5%, съобщиха днес от Националния статистически институт. Според данните за месец левът се е обезценил с 0.7%. През юли 2018 г. спрямо предходният месец най-сериозно са се увеличи цените в сферите развлечения и култура (+ 5.6%) и ресторанти и хотели (+ 2.3%). Поевтиняването е най-чувствително при цените на облеклото и обувките (-2.8%). Цените на продуктите в малката потребител кошница са се повишири с 0.3% за месец и с почти процент от декември до юли.
Източник: econ.bg (15.08.2018)
 
Националната статистика отчете годишна инфлация от 3,5%. Общият разход на лице от домакинство през второто тримесечие на 2018 г. е 1 331 лв. и се увеличава с 11.4% спрямо същото тримесечие на 2017 година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.5%), следвани от разходите за жилище (15.9%), данъци и социални осигуровки (13.7%) и разходите за транспорт и съобщения (12.1%). Спрямо второто тримесечие на 2017 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява с 1.0 процентен пункт, а делът на разходите за транспорт се увеличава с 0.7 процентни пункта. Като абсолютни стойности през второто тримесечие на 2018 г. в сравнение със същото тримесечие на 2017 г. видовете разходи средно на лице от домакинство се променят, както следва: • Разходите за храна и безалкохолни напитки се увеличават от 388 на 419 лв. (с 8.0%); • Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават от 53 на 59 лв. (с 11.0% ). • Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) нарастват от 196 на 213 лв. (с 8.6%). • Разходите за здравеопазване се увеличават от 69 на 77 лв. (с 10.4% ). • Разходите за транспорт и съобщения нарастват от 135 на 161 лв. (с 18.7% ). • Разходите за свободно време, културен отдих и образование нарастват от 40 на 53 лв. (с 31.3% ). • Разходите за данъци и социални осигуровки се увеличават от 162 на 182 лв. (с 12.2%).
Източник: Банкеръ (16.08.2018)
 
348 лева ще е линията на бедност през 2019 година Линията на бедност в България през 2019 г. ще е 348 лева, реши правителството. Сумата е с 27 лева по-висока в сравнение с размера й през настоящата година. Сумата е определена на база на методика, утвърдена от Министерския съвет през 2006 г. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването "Наблюдение на домакинските бюджети в Република България", което ежегодно се провежда от Националния статистически институт. Линията на бедност се използва като референтна стойност при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище на населението, уточниха от МС. Междувременно Националният статистически институт съобщи, че общият доход средно на човек от домакинство през второто тримесечие на 2018 г. е 1474 лева и спрямо същия период на 2017 г. се повишава с 8.7 на сто. Общият разход е бил 1331 лв. и се увеличава с 11.4 на сто. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (56.7 на сто), следван от доходите от пенсии (28.1 на сто) и от самостоятелна заетост (6.6 на сто). Спрямо второто тримесечие на 2017 г. относителният дял на дохода от работна заплата остава без промяна, доходът от пенсии се увеличава с 1.8 процентни пункта, а доходът от извън работна заплата намалява с 1.4 процентни пункта.
Източник: Стандарт (16.08.2018)
 
Инфлацията в ЕС малко над 2%, в България 3.6% Индексът на потребителските цени до 2,2 на сто в Европейския съюз и до 2,1 на сто в еврозоната през юли, съобщава европейската статистическа служба Евростат на сайта си. Предходният месец инфлацията бе на ниво съответно 2,1 на сто и 2 на сто. През юли 2017 г. инфлацията бе 1,5 на сто в ЕС и 1,3 на сто в еврозоната. България е сред европейските страни с най-силно ускоряване на инфлацията миналия месец, отчетено на годишна основа. През юли 2017 г. инфлацията в страната ни бе едва 0,6 на сто, припомня Евростат. Най-висока юлска инфлация се отчита в Румъния (4,3 на сто), България (3,6 на сто), Унгария (3,4 на сто) и Естония (3,3 на сто). Най-бавен е бил инфлационният темп в Гърция (0,8 на сто), Дания (0,9 на сто) и Ирландия (1 на сто). Спрямо юни 2018 година, годишната инфлация се е понижила в девет страни членки, останала е стабилна в шест и се е повишила в тринайсет. През юли тази година най-силно за ускоряването на инфлацията са допринесли категориите на енергията (0,89 процентни пункта), услугите (0,64 процентни пункта), храните, алкохола и тютюна (0,49 процентни пункта), а неенергийните промишлени стоки са поскъпнали с 0,12 процентни пункта.
Източник: econ.bg (20.08.2018)
 
Евростат: Едва 2% от българите пътуват зад граница за удоволствие Около 30 процента от населението - или почти всеки трети българин, е пътувал поне веднъж през годината - в рамките на България или зад граница - за удоволствие. За сравнение - средният процент на населението в Европа, което пътува с туристическа цел, е 62 на сто - тоест европеецът пътува двойно повече. Данните са от анализ на Евростат за туристическите пътувания на гражданите на ЕС през 2016 г., цинирани от БТА. Според данните на европейската статистика над 1,8 млн. сънародници са направили поне веднъж пътуване с цел туризъм през 2016 г. В огромната си част обаче тези пътувания са били вътре в страната (около 26 на сто от общо 30-те процента), като само 2 процента от пътуващите българи са почивали зад раница, а други 2 процента са предприели комбинирано пътуване. Средният разход на пътуващ българин с цел туризъм зад граница е бил 156 евро, при 336 евро среден разход за туризъм за жител на ЕС, отчита още Евростат. Данните на европейската статистика в общи линии съвпадат и с данните на НСИ за пътуванията на българите през изминалата 2017 г. - най-голям дял са били пътуванията на българите вътре в страната (около 85 та сто от всички пътувания). Около 11 на сто от пътуванията на българите са били зад граница, а около 4 на сто са били смесени - вътре в страната и зад граница. Средният разход на едно лице при пътуване в страната е бил около 200 лева, а зад граница - малко над 500 лева, отчита НСИ. Най-голямото перо при пътуването на българите вътре в страната са били нощувките и храната (около 40 на сто), а зад граница - транспорта (около 30 на сто). Относителният дял на самостоятелните пътувания на българите (вътре в страната и без резервация) е бил 95 на сто, а зад граница и също без резервация - 63 на сто. Най-активни в туризма са били българите във възрастовата граница 25-45 години - близо половината от всички пътувания са били на хора в тази възрастова категория.
Източник: Club Z (21.08.2018)
 
Над 1,3 млрд. евро са приходите от международен туризъм у нас за първите шест месеца на тази година. Те нарастват с 9,7% спрямо периода януари-юни година по-рано, сочат данните на Българската народна банка. Само за месец юни постъпленията от международните туристически пътувания надхвърлят 490 млн. евро, като се увеличават с 8,1 на сто в сравнение със съответния месец на миналата година. Резултатите са изключително добри и за пореден път доказват, че туризмът в България се развива с устойчив ръст и че със съвместните усилия на държавата и туристическия бранш страната ни се позиционира като дестинация, предлагаща качествен и разнообразен туристически продукт, коментира министър Николина Ангелкова. Данните от БНБ за ръст на приходите бяха очаквани, тъй като в края на юли НСИ съобщи, че 3 644 791 чуждестранни туристи са избрали дестинация България за първите шест месеца на 2018 г, което е увеличение от 8,9% спрямо същия период на 2017 г.
Източник: Stroimedia (21.08.2018)
 
От всички страни в ЕС България е най-зависима от търговията с Турция, показват най-новите данни на Евростат. Една пета от износа на българските фирми извън Евросъюза отива именно към южната съседка, подобен е процентът и на стоките, които България купува от Турция, и това са най-високите дялове в рамките на ЕС. В номинално изражение лидери по внос от Турция са Германия (13.9 милиарда евро), Обединеното кралство (8.4 милиарда евро) и Италия (8.3 милиарда евро). Сумата за България е 1.86 млрд. евро.
Източник: Сега (22.08.2018)
 
Фирмите плащат дълговете си с 10 дни по-бързо С 10 дни се скъсява времето за междуфирмените плащания в България. Срокът е сведен до 27 дни, при 37 дни през 2017 г. Що се отнася до плащанията от публичния сектор към бизнес, периодът на разплащане на задълженията е 30 дни през 2018 г. и 31 дни през 2017 г., показва доклад на компанията за събиране на дългове Intrum. Средноевропейското време за междуфирменото разплащане е 34 дни, като се отчита подобрение спрямо 2017 г., когато периодът е бил 37 дни. Очертава се ясна положителна тенденция към по-гъвкаво разплащане на задълженията между компаниите за 2018 г., коментират от БТПП. Латвия, Естония и Ирландия са лидери по най-бързо време за разплащане между компаниите – съответно 18, 19 и 20 дни. Точно обратната е ситуацията в Португалия - 66, Босна и Херцеговина - 56, и Италия - 56 дни, които са нужни, за да се получат плащания за извършена услуга или продадена стока. В отношенията между бизнеса и крайните потребители се наблюдава по-кратък срок за разплащане, в сравнение с корпоративните разплащания. Средното време, което е нужно в Европа, е 22 дни през 2018 г. и 27 дни през 2017 г. В България плащанията между бизнес и крайни потребители са средно 20 дни през 2018 г., а през 2017 г – 19 дни. Лидер отново са Прибалтийските републики, а най-дълго време за разплащане между бизнеса и клиентите коства на Испания(43), Босна и Херцеговина (39) и Португалия (39). Основният извод от цялостното изследване според БТПП е, че клиентите все още плащат късно, но бизнесът в цяла Европа изглежда е станал малко по-устойчив, когато става дума за способността им да се справят с последиците от забавянето на плащанията. 6 от 10 компании предпочитат да има по-дълъг период за разплащане, за да могат да планират по-добре паричните си потоци и реализацията на продуктите, като по този начин те са по-сигурни и спокойни. 20% от бизнеса изразява мнението, че ако разплащането между контрагентите се подобри, ще се ускори и процесът по наемане на кадри. Според БТПП остава обезпокоително, че плащанията от публичния сектор към компаниите в страната отнемат повече време от корпоративните плащания. Напомняме, че към 31.03.2018 г. просрочените задължения от страна на държавата към бизнеса и гражданите са близо 328 млн.лв. Изследването обхваща 29 страни в Европа. Проведено е сред 9607 компании, като в него са отразени данни в периода януари-март 2017 и 2018 г.
Източник: Монитор (22.08.2018)
 
Българите пътуват много, но предимно в страната През второто тримесечие на 2018 г. 1 084,9 хил. българи са направили туристически пътувания, съобщи Националният статистически институт. Преобладаващата част от тях - 77,7 на сто, са пътували само в страната, 17,5 на сто - само в чужбина, а 4,8 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2017 г. общият брой на пътувалите на възраст 15 и повече навършени години се понижава с 5,6 на сто, като броят на пътувалите в страната намалява с 12,4 на сто, докато броят на пътувалите в страната и чужбина и само в чужбина се увеличава съответно с 58,3 и 22,4 на сто. През второто тримесечие на 2018 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 431,4 хил., или 39.8 на сто от всички пътували хора. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при хората на възраст 45 - 64 години - 80,4 на сто от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите на възраст 15 - 24 години е най-голям - 22,5 на сто от пътувалите в съответната възрастова група. По-голяма част от туристическите пътувания на хората на възраст 15 и повече навършени години както в страната (44,3 на сто), така и в чужбина (65,6 на сто) са били с цел "почивка и екскурзия". През второто тримесечие на 2018 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 490,6 хил., или 91,3 на сто от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 96,5 на сто, а на тези в чужбина - 65,4 на сто. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 39,8 на сто, докато в чужбина са разходите за транспорт - 29,2 на сто. През второто тримесечие на 2018 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек на възраст 15 и повече навършени години е 180,89 лв. в страната и 610,77 лв. в чужбина. Разходите на един човек за професионално пътуване са средно 157,73 лв. в страната и 1 053,72 лв. в чужбина.
Източник: Банкеръ (23.08.2018)
 
Оборотите на издателската дейност и трудовото посредничество намаляват Индексите на оборотите в сектора на услугите нарастват значително през второто тримесечие с изключение на издателската дейност, трудовото посредничество и дейностите по охрана и разследване. Това показват данните на Националния статистически институт, сравнени със същия период на миналата година. В транспорта и складирането оборотите нарастват с 12.8% годишно. Най-значително е увеличението във въздушния транспорт - с 23.5%, и в пощенските услуги - с 18.3%. В сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" годишното увеличение е с 15.3%. То е най-високо в производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 24.6%, в информационните технологии - с 24.5%, и в информационните услуги - с 20.3%. В този сектор намаление се наблюдава само при издателската дейност - със 7.3%, след 13.5-процентен ръст между януари и март. В т. нар. "Други бизнес услуги" най-съществен е ръстът на офис дейностите и спомагателното обслужване на стопанската дейност - със 17.4%. В туроператорската и турагентската дейност увеличението е с 15.6%, в архитектурните и инженерните услуги - с 12.8%, в юридическите и счетоводните консултации - с 12.5%. Най-голямо намаление в сектора е регистрирано при трудовото посредничество - с 6.6%. Спадът в дейностите по охрана и разследване е с 2 на сто.
Източник: Дневник (24.08.2018)
 
Производствените цени в земеделието намаляха през второто тримесечие Производствените цени в селското стопанство намаляват през второто тримесечие на 2018 г. с 5,8% на годишна база, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Продукцията от растениевъдството поевтинява с 8,5%, а продукцията от животновъдството - с 2,3%. Спрямо предходната година цените в земеделието спадат с 2,9%, като в растениевъдството намалението е с 1,9%, а в животновъдството - с 4,2%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление се наблюдава в цените на пресните плодове - с 20%. По-ниски са цените на: техническите култури - с 13,1%, пресните зеленчуци - с 13,2%, картофите - със 7,8%, и фуражните култури - с 5,8%. Цените на зърнените култури се запазват на почти същото равнище с незначително намаление от 0,3%. Намаление е отчетено в цените на: слънчогледа - с 8%, царевицата за зърно - с 6,1%, маслодайната роза - с 33,2%, оранжерийните домати - с 26,5%, ябълките - с 22,8%, черешите - с 26,6%, и кайсиите - с 14,3%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 3,7%, ечемика - с 6,8%, неолющения ориз - с 12,7%, оранжерийните краставици - с 29,5%, и на ягодите - с 31%. Спрямо същото тримесечие на 2017 г. цените на живите животни намаляват с 6,5%. Намалението е в резултат на спад в цените на: свинете - с 10,5%, козите - с 8,3%, и на домашните птици - с 6,4%. Увеличение отбелязват цените на едрия рогат добитък - с 1,1%. При животинските продукти растат цените на: кокошите яйца за консумация - с 24,1%, биволското мляко - с 20,1%, и пчелния мед - с 10%. Намаление е отчетено в цените на овчето мляко - с 5,2%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. растат цените на: зърнените култури - с 1%, картофите - с 6,6%, и пресните плодове - със 7%. Спрямо 2017 г. най-голямо намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 12,3%, и по-малко в цените на фуражните култури - с 1,6%, и на пресните зеленчуци - с 1,9%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 8%, а на животинските продукти - c 1,7%. През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: ечемика - с 3,7%, черешите - с 9,5%, кайсиите - с 3,8%, и ягодите - с 22,2%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 4,9%, маслодайната роза - с 36,2%, оранжерийните краставици - с 3,5%, и царевицата за силаж - с 32,8%. В животновъдството през второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на всички основни категории животни с изключение на едрия рогат добитък, чиито цени се повишават с 0,6%. Цените на свинете намаляват с 12%, на овцете - с 6,6%, на козите - с 6,8%, и на домашните птици - с 6,2%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: козето мляко - с 4,7%, биволското мляко - с 1,3%, кокошите яйца за консумация - с 1,6%, и пчелния мед - с 1,1%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2018 г. е по-висок с 1,9% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 2,3% спрямо 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2018)
 
Евростат: Потребителски стоки и услуги са най-евтини в България България се оказва най-евтината страна в ЕС за широк кръг от стоки, услуги и храни, отчита анализ на Евростат за нивата на цените на потребителските стоки и услуги в Евросъюза през 2017 г. Страната ни е с най-нисък тотален показател за всички потребителски стоки и услуги в Евросъюза с индекс от 44, при среден индекс от 100 пункта за ЕС-28. Страните в ЕС с най-високи индекси за скъпи потребителски стоки и услуги са Дания и Люксембург - и двете с по 141 пункта, тоест с 41 пункта над средното за ЕС. Страната ни е с най-ниски цени за алкохол, вино, бира, цигари и тютюневи изделия - индекс от 56 при среден показател 100 пункта за ЕС. Най-евтини отново у нас са облеклото, обувките, както и всякакви аксесоари свързани с мъжкото и дамско облекло - 78 пункта /при 100 за ЕС/. Поддръжката на дома с отопление, електричество, вода, както и други домакински услуги отново е най-евтина у нас - 30 пункта при 100 за ЕС. Медицинските продукти, лекарствата, здравните и дентални услуги са най-евтини у нас в рамките на целия Евросъюз - 29 пункта при 100 за ЕС. Продуктите за леки автомобили, горивата, транспортните услуги и т.н. отново са най-евтини у нас - 66 пункта при 100 за ЕС. Образованието /от основно до висше/ и всички свързани с него такси и учебници са най-евтини у нас сред 28-те членки на ЕС - 25 пункта при среден показател от 100. Разходите за ресторанти, кафенета, барове, хотели и други развлечения отново са най-ниски у нас - 45 пункта при 100 за ЕС. Освен България, която държи лидерството за най-ниски цени в широк диапазон потребителски стоки и услуги, най-ниски са цените на плодовете, зеленчуците и безалкохолните напитки в Румъния - 62 пункта при 100 за ЕС /по този показател страната ни има 73 пункта/. От друга гледна точка обаче страните с най-ниски ценови показатели на стоки и услуги като Румъния и България, отчитат и най-високи показатели за хора, живеещи в риск от бедност и социално изключване /40 процента за България и 38 процента за Румъния/. В най-скъпите държави на ЕС Дания и Люксембург обаче е най-нисък и ръстът на хората в риск от бедност - едва 16 на сто, отчита Евростат.
Източник: Дарик радио (28.08.2018)
 
Над 5 милиона чуждестранни туристи са посетили страната от януари до юли Общо 5 265 367 чуждестранни туристи са посетили страната ни в периода януари-юли на 2018 г. Така за седемте месеца на годината се отбелязва ръст от 6,9 на сто спрямо същия период на 2017 г., показват данните на Националния статистически институт. Това съобщават от Министерството на туризма /МТ/. Само през миналия месец общият брой туристически посещения на чужденци в България е възлизал на 1 620 576, което е увеличение от 2,7 на сто в сравнение с юли 2017 г. През шестия и седмия месец на годината общо 2 828 973 чуждестранни туристи са избрали България за своята почивка. В първите два летни месеца - юни и юли, чуждите туристи у нас нарастват с 3,6 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Данните са доказателство, че туризмът се развива устойчиво, а България е предпочитана дестинация, която предлага качествен продукт на разумни цени. За нас е много важно чуждите туристи да остават доволни и да се връщат отново за следващите си ваканции, е коментирала министърът на туризма Николина Ангелкова, цитирана от пресслужбата на МТ. Класацията за входящ туризъм за седемте месеца на 2018 г. се оглавява от Румъния със 769 811 визити и 27,7 на сто увеличение спрямо същия период на миналата година. Втора позиция заема Гърция с 628 957 посещения, а на трето място се нарежда Германия, откъдето са дошли 435 992 туристи. Значителни ръстове се отбелязват на повечето от пазарите, включени в топ 50 на класацията, в сравнение с първите 7 месеца на 2017 г. Гостите от Великобритания са с 17,5 на сто повече, от Израел се отбелязва 26,5 на сто ръст, от Украйна - 24,3 на сто увеличение. От САЩ ръстът е с 13,6 на сто, а от Испания и Норвегия чуждестранните посещения нарастват съответно с 21,8 на сто и 47,4 на сто.
Източник: 24 часа (29.08.2018)
 
Ръст на пътуванията на българи в чужбина през юли, както и на чужденци у нас Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2018 г. са 727.5 хиляди, или с 9.3 на сто над регистрираните през юли 2017 година, отчита НСИ. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли 2018 г. формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 40.5 на сто, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 39.9 на сто, и пътуванията със служебна цел - 19.6 на сто. През юли 2018 г. посещенията на чужденци в България са 2 152.8 хиляди, или с 6.5 на сто повече в сравнение с юли 2017 година. През юли 2018 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 57.2 на сто, следвани от посещенията с други цели - 35.4 на сто, и със служебна цел - 7.4 на сто.
Източник: 24 часа (29.08.2018)
 
Райфайзенбанк, месечен икономически обзор: По-нисък ръст на БВП от очакваното Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към август, с фокус върху ключови макроикономически показатели. Анализаторите на банката отчитат, че според експресните оценки на НСИ през второто тримесечие на 2018 г. БВП се увеличи с 3.4% на годишна база, което бе малко по-бавно от темпа през първото тримесечие на годината (3.5%). „Нетният експорт бе отрицателен и задържа ръста на икономиката, като при него износът нарасна с 2.7%, а вносът с 4.6%, в сравнение с второто тримесечие на 2017 г.“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. От страна на производството, през второто тримесечие продукцията на индустрията отново нарасна, но само с 1.2% на годишна база. От своя страна строителството намаля - с 0.5% на годишна база, въпреки силния ръст от предходните четири тримесечия. Коефициентът на безработица намаля с 0.8 пр.п. през второто тримесечие до 5.5%, отразявайки положителната динамика на БВП и се очаква бавно да продължи да се подобрява. На този фон средната работна заплата в страната се повиши с 85 лв. (в сравнение с второто тримесечие на 2017 г.) до 1125 лв. на месец. Месечната инфлация за юли беше 0.7%, а от началото на годината се натрупа инфлация от 1.7%. „За нея най-голям принос имаха поскъпващите хранителни продукти, жилищата - наеми, текущ ремонт и поддържане, транспорт, ресторанти, хотели и др.“, допълва Калчев.
Източник: econ.bg (30.08.2018)
 
НСИ: Стопанската конюнктура през август е неблагоприятна През август 2018 г. стопанската конюнктура в страната се оценява като неблагоприятна, съобщи Националният статистически институт (НСИ), цитиран от БГНЕС. Общият показател на бизнес климата намалява с 2,9 пункта спрямо нивото си от юли, като понижение на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се понижава с 1,9 пункта, което се дължи на влошените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата регистрира подобрение на осигуреността на производството с поръчки, но това не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса, посочени съответно от 37,7% и 33,7% от предприятията. По отношение на продажните цени в промишлеността мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През август съставният показател „бизнес климат в строителството“ спада с 3,8 пункта в резултат на по-резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им относно настоящата строителна активност се подобряват в сравнение с последния месец, докато прогнозите им за следващите три месеца са дейността да се задържи на същото равнище. През август анкетата отчита засилване на негативното влияние на факторите „недостиг на работна сила“ и „конкуренция в бранша“, които изместват на трето място затрудненията на предприятията, свързани с несигурната икономическа среда. Относно продажните цени в строителството преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ намалява с 4,0 пункта, което се дължи на изместване на оценките и очакванията на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията от „по-добро“ към запазване на „същото“. Мненията им за обема на продажбите през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца са по-неблагоприятни. Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията, остава конкуренцията в бранша, следван от несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени по-голяма част от търговците предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 2,8 пункта в резултат на по-неблагоприятните очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно обаче мненията им за настоящото и очакваното търсене на услуги са по-оптимистични. Очакванията на мениджърите относно продажните цени в сектора на услугите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (30.08.2018)
 
Бизнес климатът все влоши с близо 3% през август Стопанската конюнктура в страната е оценена от предприемачите в страната като неблагоприятна през месец август, става ясно от данните на НСИ. Общият показател на бизнес климата намалява с 2,9% спрямо нивото си от юли. Понижение има във всички наблюдавани от НСИ сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. След повишение през май стопанската конюнктура се влоши през юни. През юли имаше задържане на нивото й и сега показателят намалява с близо 3%. В промишлеността понижението е с 1,9 пункта. Причината - влошени са очакванията на предприемачите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работници остават основните пречки за развитието на бизнеса, посочени съответно от 37,7 и 33,7% от предприятията. В строителството - сектора, в който работата върви най-интензивно именно през летните месеци, стопанската конюнктура се понижава с 3,8%. Оценките и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията се влошава. Засилва се негативното влияние от недостиг на работна ръка и конкуренцията в бранша. Другото затруднение за строителните предприятия е несигурната икономическа среда. В търговията на дребно бизнес климатът намалява с 4 пункта. Очакванията на търговците на дребно за следващите три месеца са неблагоприятни за обема на продажбите. Това обаче, което най-много ги затруднява, е конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Бизнес климатът в сектора на услугите се понижава с 2,8%. И тук това е заради по-неблагоприятните очаквания на ръководителите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По-оптимистични са единствено за търсене на услугите. Пречките, за които споделят, са свързани с конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. Предприемачите от всички сектори не очакват промяна на цените през следващите три месеца.
Източник: Дума (30.08.2018)
 
Заводските цени се увеличиха с 4.7% годишно през юли Производствените цени през юли намаляват с 0.8% спрямо предходния месец и се увеличават с 4.7% спрямо юли 2017 г., съобщи Националният статистически институт. За месец в добивната промишленост е отчетено поевтиняване с 8.4%, а в преработващата промишленост - с 1.0%, в енергетиката има повишение с 1.1%. По-съществен месечен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - със 7.6%, и при производството на мебели - с 0.4%. Най-голям ръст спрямо юни има при производството на тютюневи изделия - с 1.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0.5%. Сравнението с година по-рано показва, че в преработващата промишленост заводските цени са се вдигнали с 5.2%, в енергетиката - с 3.7%, и в добивната промишленост - с 3.1%. Най-значителен годишен ръст отчита производството на основни метали - с 5.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.6%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. Намаление на цените е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 0.6%. Заводските цени на храните за година нарастват с 0.6%, на напитките - с 1.3%, на лекарствата - с 1.2%.
Източник: Дневник (31.08.2018)
 
Електрониката вдига износа с по-висока добавена стойност Българският износ с по-висока добавена стойност трайно се повишава през последните години. Тази категория вече заема близо една четвърт от общия експорт на страната. Обемът на експорта ни през миналата година е бил 30.2 млрд. щ. долара, като най-висок дял в него - близо 3 млрд. щ. долара, има износът на продукти на електротехниката и електрониката. Основните купувачи са в Германия, Италия, Франция. Изделията ни често се вграждат в крайни изделия там, а след това се реализират в целия свят. И така е вече трета поредна година, в която изделията на електротехниката, електрониката и машиностроенето изместват в експортната листа на страната горивата, които дълги години държаха лидерската позиция там. Това показва анализ на Българска стопанска камара за външната търговия на България в периода след присъединяването към Европейския съюз. Тези данни за успеха на сектора обаче не са известни на обществото и за това сме виновни преди всичко ние - браншовата организация, че не сме достатъчно активни в разгласяването на тези данни, отбелязва Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката. Един такъв сектор може да осигури много успешна кариера за младите хора. Но оттук идва и най-острият проблем, който е от последните няколко години - дефицитът на такива кадри. Професионалистите в бранша са добре платени, но за да стане това, се изисква учене, инвестиране в знания, нещо, за което малко младежи имат време и желание, констатира Атанасов. През последните пет години износът на българските производители в този бранш отбелязва средногодишен ръст от 5%, докато в същото време световният внос на такива изделия се е увеличил само с един процент. Това пък според експерти за този пазар означава, че тези български продукти са достатъчно конкурентоспособни на международните пазари и успяват да изместят други доставчици на същите изделия. Но същевременно трябва да се отбележи и друг голям проблем - диверсификацията на пазарите. От над 4800 стоки в експортната ни листа 570 се изнасят само за една държава, например кабелни снопове за автомобили за Турция. Страната ни може да увеличи износа си за развитите страни, като стане поддоставчик на големите фирми и като се включи в глобалните вериги на доставки. Според Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката, фирмите ни трябва да се специализират в определени продуктови направления, където вече имаме постижения заради голямата конкуренция и различното технологично ниво, с което компаниите в страната разполагат. Основните пазари, където страната ни изнася, са обединеният европейски пазар, а също тези в САЩ, в Северна Африка, на Средния Изток и Русия, но руският в последно време губи своето значение. От друга страна, Атанасов препоръчва на компаниите у нас да гледат към пазара на Балканите, който в момента е слабо развит, а има сериозен потенциал и не малко предимства - близост, по-ниски транспортни разходи и други предпоставки от този род. Основните продукти, в които България има шансове на световните пазари, са мехатронните комплекти, както и други комплексни продукти, изискващи повече интелектуален труд, отколкото масово производство. Не бива да се пропуска и друг факт - че в основата на повишената конкурентоспособност на българските стоки стоят международните компании, които имат предприятия у нас, и в по-малка степен - принос на местни фирми. Именно така работи днес и браншът "Електроника и електротехника", който е една сплав от големи световни производители и български компании, а някои от тях са регионални лидери в своята пазарна ниша. Повечето от заводите са изградени "на зелено", разширяват се през годините, а пазари намират основно в чужбина. Инвестициите помагат на предприятията да свиват разходите си, както и да произвеждат по-качествени изделия. Браншът "Електротехника и електроника" е на трето място по оборот и на четвърто място по брой на заетите както в ЕС, така и в България. По-важно е това, че голяма част от изделията му влизат като полуфабрикати в междинното потребление при производство на машини, автомобили и други изделия. Фирмите пък произвеждат средства за автоматизация за всички други отрасли, като с това съществено допринасят за повишаване на производителността на труда. В бранша у нас работят 402 предприятия с общ годишен оборот 5.605 млрд. лева. Той е и един от най-големите работодатели с персонал 43 336 служители, като заедно с това създава и непреки работни места в други, свързани с него сектори (в търговията, логистиката и в следпродажбения сервиз). Високотехнологична и силно конкурентна индустрията следва тенденцията да инвестира активно в иновации както собствени средства, така и от различни еврофондове. Нова програма за стимулиране на иновациите за 107 млн. лв. ще тръгне до края на година. Въпреки успехите на бранша мехатрониката, която включва електротехниката и електрониката, е недооценена у нас, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. А като принос във БВП у нас тя е далеч над средния европейски процент. Бизнесът се оплаква и от внос на некачествени изделия от трети страни, които не отговарят на техническите изисквания, както и сивата икономика, които не създават добра бизнес среда.
Източник: Банкеръ (03.09.2018)
 
Фирмите са произвели продукция за 168 млрд. лева през 2017 г. Най-голямо производство отчитат предприятията в промишлеността, следвани от тези в услугите и търговията, показва националната статистика Произведената продукция от 405 933 предприятия, които са дали отчет за дейността си през 2017 г., възлиза на над е над 168,05 млрд. лева. За миналата година те са на печалба от 16,729 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт. Заетите лица в нефинансовите предприятия са над 2,235 милиона. Принос на селско, горско и рибно стопанство 4,9% (19839 предприятия) от общия брой на отчетените фирми са в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“. В тях е произведена продукция за 6,823 млрд. лв. от 87002 заети лица. Печалбата им за миналата година е 1,114 млрд. лв., като 77,1% от предприятията са приключили годината на плюс, 15% - със загуба, и 7,9% са излезли на нула. Промишлеността произвежда 44,5% от общия обем на фирмите През 2017 г. годишен отчет за дейността си са представили 34700 промишлени предприятия, или 8,5% от общия брой на фирмите, като над 90% от тях са в сектор „Преработваща промишленост“. Произведената продукция в промишления сектор през 2017 г. по текущи цени е на стойност 74,742 млрд. лв. и формира 44,5% от общия обем на продукцията на фирмите. В този сектор през 2017 г. работят 643 318 лица, или 28,8% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените фирми приключват 2017 г. с положителен финансов резултат от 5,627 млрд. лева. С най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 83,6% от този резултат. Специализираните строителни фирми правят оборота на бизнеса Годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 20361 строителни предприятия, или 5% от общия брой на отчетените в НСИ фирми. Най-голям е делът (над 50%) на тези, които извършват специализирани строителни дейности. През 2017 г. в строителния сектор е произведена продукция на стойност 13,486 млрд.лева по текущи цени, или 8% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. В строителните фирми заетите през 2017 г. са 141 782 и формират 6,3% от общия брой на работещите лица в нефинансовите предприятия. Строителният сектор завършва 2017 г. с положителен финансов резултат от 843 млн. лв. по текущи цени. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети В НСИ годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 141 995 търговски фирми, или 35% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на фирмите в търговията на дребно – 69% от всички търговски предприятия. В търговския сектор през 2017 г. е произведена продукция на стойност 23,012 млрд. лева по текущи цени, или 13,7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. През миналата година в този сектор работят 498 161 лица, или 22,3% от общия брой заети. През миналата година търговските предприятия реализират положителен финансов резултат от 4,110 млрд. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 68,7% от този резултат. Дейност в сферата на услугите Годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили 189 038 фирми от сектора на услугите, или 46,6% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. По текущи цени в сектора на услугите през 2017 г. е произведена продукция на стойност 49,987 млрд. лева, която формира 29,7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. През миналата година в този сектор заетите са 864 954, или 38,7% от общия брой на работещите в нефинансовите предприятия. Секторът на услугите приключва миналата година с печалба от 5,035 млрд. лв., като 33,9% от нея са реализирани в „Професионални дейности и научни изследвания“, пресмятат в НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2018)
 
Безработицата в еврозоната остава без промяна през юли Безработицата в еврозоната през юли се запазва на ниво от 8,2% без промяна спрямо предходния месец. Това става ясно от сезонно изгладените данни на Евростат. За сравнение, през юли 2017 г. делът на хората без работа в еврозоната е бил 9,1%. Сегашното ниво е най-ниското за еврозоната от ноември 2008 г. В Европейския съюз безработицата е на ниво от 6,8% през юли, което е подобрение спрямо отчетените 6,9% през юни и 7,6% през юли 2017 г. Делът на хората без работа в ЕС през миналия месец е най-ниското си равнище от април 2008 г. По оценки на Евростат 16,823 млн. души в ЕС, от които 13,381 млн. души в еврозоната, са били без работа през юли тази година. В сравнение с предходния месец броят на безработните намалява с 82 хил. в ЕС и със 73 хил. в еврозоната. Спрямо юли миналата година безработицата намалява с 1,949 млн. души в ЕС и с 1,368 млн. души в еврозоната. През юли 2018 г. най-ниско е било нивото на безработица в Чехия – 2,3%, Германия – 3,4% и Полша – 3,5%. Най-високо ниво на безработица пък е било регистрирано в Гърция – 19,5% (за май 2018 г.) и в Испания – 15,1%. На годишна база намаляване на броя на хората без работа се наблюдава във всички членове на съюза. Най-голям спад е отчетен в Кипър (от 10,7% до 7,7%), Гърция (от 21,7% до 19,5% между май 2017 и май 2018 г.), Португалия (от 8,9% до 6,8%) и в Хърватия (от 10,9% до 8,8%). За сравнение през юли 2018 г. безработицата в САЩ е била на ниво от 3,9%, понижавайки се от 4% през юни и от 4,3% спрямо същия месец на миналата година. През миналия месец 3,325 млн. младежи (под 25 години) са били без работа в ЕС, от които 2,365 млн. в еврозоната. На годишна база безработицата при младежите намалява с 466 хил. в ЕС и с 294 хил. в еврозоната. Младежката безработица е на ниво от 14,8% в ЕС и 16,6% в еврозоната в сравнение със съответно 16,8% и 18,7% през същия месец на 2017 г. През юли на-нисък е бил делът на младежите без работа в Герамния – 6,1%, Малта – 6,3% и Чехия – 6,6%, докато най-високи нива са били наблюдавани в Гърция – 39,7% (през май 2018 г.), Испания – 33,4% и Италия – 30,8%. В България безработицата през юли остава стабилна на ниво 4,8%, като делът на хората без работа в страната е бил същия и през юни. През същия месец на миналата година обаче безработицата у нас е била 6,2%. Броят на хората без работа през юли 2018 г. в България е бил 160 хил. при 161 хил. през предходния месец. Поглед към данните на годишна база обаче показва 210 хил. безработни през юли миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2018)
 
Преките чуждестранни инвестиции в България с ръст от 3,6% през 2017 г. По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в България към края на 2017 г. възлизат на 24,3 млрд. евро, което е с 3,6% повече в сравнение с 2016 година. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През 2017 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 10,5 млрд. евро, или с 4,3% повече спрямо предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ e секторът на услугите – 5,7 млрд. евро, което обаче е с 2,6% по-малко спрямо 2016 година. В сектор „Строителство” преките чуждестранни инвестиции през 2017 г. възлизат на 626 млн. евро, или с 2,8% повече в сравнение с предходната година. Според НСИ през 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са 17,7 млрд. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 0,2%. В началото на седмицата от Българска стопанска камара изнесоха данни, според които в периода 2007-2017 г. общият обем на инвестициите у нас остава непроменен - около 18 млрд. лв. годишно, с пик през 2008 г., когато са 24 млрд. лв. Данните показаха, че само за десет години преките чуждестранни инвестиции са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП. От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. те падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП - от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (03.09.2018)
 
Цените в България са се увеличили с близо 85% за 17 години Европейската статистическа служба "Евростат" изчисли, че цените у нас са се увеличили с 84.6% в периода между 2000-2017 година. В същото време средното им повишение в рамките на целия ЕС е от 36 процента. За същия период в Румъния бележи ценови скок от цели 257%, а Унгария с 98 на сто. В Латвия е отчетено повишение с 86.7%. Това са трите страни, които изпреварват България по този показател. Най-сериозен ръст бележат цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия у нас - 408.8% Относително голямо повишение за посочения период в България отчитат и цените за хотелиерски и ресторантьорски услуги (повишение с 122.8%), както и за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми (повишение с 130.6%). Скок с 214,5% през годините от началото на новото хилядолетие бележат цените за образование в нашата страната, докато цените за здравеопазване се повишиха със 154.7 процента. Евростат отчита доста по-скромно повишение от 26.7% на цените в България за дрехи и за обувни принадлежности, като в същото време цените за мебели се увеличиха с 13.7%, за комуникационни услуги - с 9.7% и за култура - със 17.4 на сто.
Източник: Банкеръ (04.09.2018)
 
С близо 85% са поскъпнали цените в България от началото на века Страната ни е сред лидерите по ръст на цените на стоките и услугите между 2000 и 2017 г. България е на четвърто място в Европейския съюз по поскъпване на стоките и услугите между 2000 и 2017 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. С изключение на мебелите и домакинските уреди цените на стоките и услугите у нас отбелязват по-голямо повишение в сравнение със средното равнище в ЕС през разглеждания период, като в почти всички категории сме в топ пет по нарастване на цените, сочат още данните на европейската статистика. Най-много са поскъпнали алкохолът и цигарите, а най-слаб е бил ръстът на цените в областта на комуникациите. В пет от 11-те изследвани категории стоки и услуги от Евростат цените у нас са нараснали с над 100%, а в нито една не е отчетено поевтиняване от началото на века. Между 2000 и 2017 г. цените у нас отбелязват ръст от 84,6% при средно равнище от 36,5% в ЕС през същия период. Най-много е поскъпнал животът в Румъния – цените на стоките и услугите в северната ни съседка са нараснали с цели 257% от началото на новия век. Преди страната ни са също Унгария с ръст на цените от 98% и Латвия с 86,7%. Цените на стоките и услугите в Исландия също са се повишили повече, отколкото в България през разглеждания период – със 108,3%, но страната не е членка на ЕС. Най-слаб ръст на цените на стоките и услугите между 2000 и 2017 г. е регистриран в Германия – само с 28,6%, следвана от Швеция с 29,1% и Франция с 29,7%. По отношение на категориите стоки и услуги у нас най-голям ръст на цените от началото на века е регистриран при алкохола и цигарите – с цели 408,8%. Страната ни е на второ място в ЕС по този показател след Румъния, където същите стоки са отбелязали ръст на цените от 726,5% при средно равнище в ЕС от 92,1%. Най-слаб ръст на цените алкохола и цигарите през разглеждания период регистрира Финландия – само 35,8%. От началото на века цените за образование в България са нараснали с 214,5%, което поставя страната ни на трето място сред страните членки на ЕС отново след Румъния, където образованието е поскъпнало с 297,3%, и Великобритания, която отбелязва ръст от 256,4%. Най-слабо увеличение на цените в тази категория е отбелязано в Швеция – само с 9,5%, следвана от Естония с 12,6% и Хърватия с 14% при средно равнище в ЕС от 91,2%. Здравеопазването е следващата област със силен ръст на цените от началото на века у нас – със 154,7% между 2000 и 2017 г., сочат данните на Евростат. България е на второ място по най-голямо поскъпване на здравеопазването в ЕС от началото на века след Унгария, където цените са се увеличили със 156,8% при средно равнище в ЕС от 40,8%. На другия полюс е Белгия, където цените в здравеопазването са се повишили само със 17,1%, следвана от Люксембург със 17,2% и Испания със 17,6%. Между 2000 и 2017 г. цените на жилищата, водата, електричеството, газа и другите горива в България са нараснали със 130,6%, което поставя страната ни на шесто място сред страните членки на ЕС. Най-голям ръст на цените в тази категория е регистриран в Румъния с 536,5% при средно равнище в ЕС за периода от 57,2%. Германия отчита най-слаб ръст на цените в тази област от едва 38,1%. България е на трето място в ЕС по поскъпване на хотелите и ресторантите, чиито цени са се увеличили със 122,8% от началото на века. Преди страната ни са само Румъния и Унгария с увеличение от съответно 328% и 158,5% при средно равнище в ЕС от 56,1%. Най-слаб ръст на цените на хотелите и ресторантите в разглеждания период е отчетен в Германия с 41,9%, следвана от Италия с 45% и Франция с 47,9%. Храните и безалкохолните напитки в България са поскъпнали с 87,1% между 2000 и 2017 г., като страната ни е на пето място сред страните членки на ЕС в тази категория. Най-голям ръст на цените през периода отбелязва Румъния със 185,6%, следвана от Латвия със 123,4% и Унгария със 120,3%. Преди България е и Естония, където цените са се повишили с 89,6% при средно ниво в ЕС от 43,3%. Най-слаб ръст на цените в тази категория е отчетен в Ирландия от 7,6%, следвана от Португалия с 27,5% и Холандия с 31%. Цените на транспорта в България са се повишили с 55,2% от началото на века, което поставя страната ни на пето място в ЕС след Румъния (338,3%), Латвия (69,3%), Унгария (64,6%) и Великобритания (56,6%). Най-слабо поскъпване на транспорта в разглеждания период отбелязва Чехия с едва 9,2% при средно равнище в ЕС от 41,2%. България е на трето място в ЕС по поскъпване на дрехите и обувките – с 26,7% от началото на века, като е изпреварена само от Румъния със 144,1% и Естония с 64,9%. 12 страни членки на ЕС отчитат спад на цените на дрехите и обувките през разглеждания период, а средно в съюза цените в тази категория отбелязват минимален ръст от 0,8%. Цените в категорията отдих и култура у нас бележат ръст от 17,4% от началото на новия век при средно равнище в ЕС от 7,1%. Отново лидер по поскъпване на цените е Румъния със 128,9%, а Франция е единствената страна членка на ЕС с намаляване на цените на отдих и култура от началото на века със 7,5%. Мебелите и домакинските уреди в страната ни са поскъпнали с 13,7%, като това е единствената област у нас с ръст на цените под средното равнище в ЕС за периода от 18,7%. В същото време в три страни членки на съюза е отчетен спад на цените в тази категория, като той е бил най-голям в Ирландия (-27,9%), а в Литва цените са останали непроменени. Последната категория, включена в анализа на Евростат, са комуникациите, като в България те са поскъпнали с 9,7% между 2000 и 2017 г. Това поставя страната ни на четвърто място в ЕС след Румъния (135%), Словакия (39%) и Словения (25,1%). Само осем страни членки на ЕС отчитат повишаване на цените в тази категория, като средно в съюза те са се понижили с 21,7%, а най-голям спад регистрира Кипър с 42,4%.
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2018)
 
Цените в България се увеличили с 84% между 2000 и 2017 година Цените в България се увеличиха с 84,6% в периода между 2000-ната и 2017-а година, докато средното им повишение в рамките на целия ЕС беше от 36 на сто, показват резултати от проучване на Евростат. По този показател нашата страна е изпреварена единствено от Румъния (с ценови скок от цели 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%). Най-солиден ценови ръст през отчетния период от 92,1% в рамките на ЕС бележат цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия, като само в рамките на България техните цени скочиха между 2000-ната и 2017-а година с цели 408,8%, отчита европейската статистика. Относително голямо повишение за посочения период в България отчитат и цените за хотелиерски и ресторантьорски услуги (повишение с 122,8%), както и за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми (повишение с 130,6%). Скок с 214,5% през годините от началото на новото хилядолетие бележат цените за образование в нашата страната, което отрежда трета позиция на България в рамките на ЕС след Румъния (повишение с 297,3%) и Обединеното кралство (с 256,4%), докато цените за здравеопазване се повишиха със 154,7%, като по-голям скок на цените за здравеопазване е отчетен единствено в Унгария (повишение с 156,8%). Евростат отчита доста по-скромно повишение от 26,7% на цените в България за дрехи и за обувни принадлежности, като в същото време цените за мебели се увеличиха с 13,7%, за комуникационни услуги - с 9,7% и за култура - със 17,4 на сто.
Източник: Стандарт (04.09.2018)
 
Производителността на труда се увеличава с 3% през второто тримесечие Производителността на труда леко ускорява темпа си на растеж до 3% през второто тримесечие, след като през периода януари - март отбеляза годишно повишение от 2.3%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ускорението вероятно идва от по-малкия брой работещи в нископроизводителния аграрен сектор, където заетите падат с 43 хил. души на годишна база. През същия период брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3% спрямо април - юни 2017 г. Най-голям принос за увеличението има имотният сектор с 0.9 пр. п., следван от промишлеността (0.7 пр. п.). НСИ публикува и ревизираните оценки на брутния вътрешен продукт в България през второто тримесечие. Леки промени са видими в компонентите на показателя - данните за инвестициите и потреблението са ревизирани леко нагоре, но в същото време оценките за износа са понижени. Така общият икономически растеж през периода април - юни остава 3.4%, колкото беше и по експресните данни от август. Броят на работещите в икономиката продължава да се увеличава и през второто тримесечие, макар и едва с 6.2 хил. души общо на годишна база. Растежът идва от повече хора на трудов и граждански договор (37.6 хил.), докато самонаетите намаляват с 31.3 хил. души, като спадът идва основно от селското стопанство. Новонаетите пък са предимно в търговията, строителството и индустрията. Стойността на брутната добавена стойност в икономиката, което е разликата между крайната стойност на продукцията и изразходваните за производството й стоки и услуги, достига 38.1 млрд. лв. към юни. Най-високопроизводителни остават работещите в индустриалния сектор, където всеки зает създава средно по 7.2 хил. от добавената стойност в икономиката. На второ място са услугите с по 6.3 хил. лв. на работник, а на трето - аграрният сектор с 1.1 хил. лв. Данните за потреблението в страната са ревизирани нагоре спрямо експресните оценки на НСИ. Докато през август увеличението беше 4.7% на годишна база, сега е нагоре с 0.1 пр. п. Големият двигател са покупките на домакинствата, които се повишават с 5% спрямо второто тримесечие на миналата година. Потреблението на публичния сектор също расте, но по-бавно (2.3%), а и е с по-малък дял, което понижава приноса му към общия ръст на икономиката. Анализатори обаче коментират, че растящата инфлация може да ограничи покупките на домакинствата в един момент. Друг фактор е увеличението на икономически неактивното население в страната. Според икономисти резервите за включване на нови хора на пазара на труда се изчерпват, което рано или късно ще се превърне в предизвикателство пред растежа. По-слабо вътрешно търсене пък се вижда в числата за вноса, където растежът е ревизиран надолу с 0.3 пр. п. до 4.3% през второто тримесечие. Износът също се забавя повече от първоначалните данни, а на тримесечна база дори отбелязва спад от 1.3%. Така общият принос на нетния експорт към икономиката остава отрицателен за пето поредно тримесечие. Инвестициите като компонент на БВП са ревизирани леко нагоре с 0.2 пр. п. до 4.6% годишен растеж. Според последната макроикономическа прогноза на БНБ положителните нагласи на фирмите, силното търсене на стоки и услуги и високото натоварване на производствените мощности са причина да се очакват по-високи частни инвестиции тази година. Капиталовложенията от страна на държавата също ще нарастват до 2020 г. в резултат на усвояването на европейски средства. Имотният пазар все още е водещ сектор по отношение на добавената стойност, която генерира в икономиката. Като процентно увеличение промяната е със 7.2% нагоре спрямо второто тримесечие на 2017 г. Така приносът на сектора към растежа на общата брутна добавена стойност в икономиката достига 0.9 пр. п. Високо годишно повишение в добавената стойност за икономиката отбелязват и секторите финанси и застраховане (6%) и строителство (5.9%). Относително малкият им обем обаче отслабва влиянието им. От друга страна, високопроизводителната промишленост допринася с 0.7 пр. п. към растежа, макар че годишното увеличение е едва 3%.
Източник: Капитал (10.09.2018)
 
Икономическият ръст у нас е по-малък от очаквания - 3.4% кономическият растеж у нас продължава да е под очакванията на правителството. След като през 2017 г. растежът на годишна база достигна едва 3.6% при очаквани около 4%, тази година реалните числа продължават да изостават от прогнозите. Растежът на БВП през второто тримесечие на 2018 г. е 3.4%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). За сравнение, правителството и БНБ очакват ръстът за цялата година да достигне 3.9%, но на този етап прогнозата не се изпълнява. През първото тримесечие БВП нарасна с 3.5%, отново по-слабо от очакваното. През второто тримесечие на 2018 г. БВП възлиза на 25.9 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 13.2 млрд., като на човек от населението се падат 1882 евро.
Източник: Медия Пул (10.09.2018)
 
Оборотите на аптеките и хранителните магазини нарастват най-много през юли Оборотът на търговците на дребно през юли нараства с 0.2% спрямо предходния месец и с 4.9% спрямо юли 2017 г., съобщи Националният статистически институт. Спрямо юни търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет нараства с 0.6%, продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.4%, на храни, напитки, цигари и лекарства - с по 0.1%. Намаление има при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 2.3%, в бензиностанциите - с 0.2%, и в магазините за дрехи и обувки - с 0.1%. Сравнението с юли 2017 г. сочи, че по съпоставими цени най-много нараства оборотът на аптеките и санитарните магазини - с 14.0%. Оборотът на търговците на храни, напитки и цигари се увеличава с 9.7%, търговията по пощата, телефона и интернет - с 13.4%. Спад е регистриран при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 6.1%, и на автомобилни горива и смазочни материали - с 0.7%.
Източник: Дневник (11.09.2018)
 
Строителството на сгради бележи спад през юли Строителството на сгради през юли бележи втори поред месец на спад, докато изграждането на граждански и инженерни обекти е с ръст след пет поредни месеца на свиване. Това се вижда от данните на Националния статистически институт за сектора през юли спрямо същия период на миналата година. По предварителни данни през юли 2018 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", е с 1.5% над равнището от юни и с 0.9% по-висок отколкото през юли 2017 г. За месец продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.8%, а на сградното - с 0.6%. Спрямо 12 месеца по-рано гражданското/инженерното строителство нараства с 2.2%, докато при сградите - намаление от 0.1%.
Източник: Дневник (11.09.2018)
 
Промишленото производство спада за месец с 1.2% Индексът на промишленото производство през юли намалява с 1.2% спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Спрямо година по-рано промишленото производство нараства с 1 на сто. За месец най-рязък спад отчита добивната промишленост - със 17.4%, в енергетиката той е с 0.7%, а в преработващата промишленост - с 0.5%. Спрямо юни производството на тютюневи изделия се свива с 13.0%, производството на превозни средства, без автомобили - с 6.9%, производството на напитки - с 6.8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 4.5%. Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.1%, производството на текстил и текстилни изделия, без облекло - със 7.1%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3.4%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1.8%. Сравнението с година по-рано показва, че в преработващата промишленост има увеличение с 2.1%, докато в добивната промишленост и в енергетиката има спад, съответно с 8.8% и 5.2%. В преработващата промишленост най-голямо е увеличението на производството на превозни средства, без автомобили - с 31.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.9%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 15.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 15.3%. Статистиците отчита намаление при производството на тютюневи изделия - с 13.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.7%, производството на химични продукти - с 8.7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7.0%.
Източник: Дневник (11.09.2018)
 
67% от фирмите търсят нов персонал Гладът за кадри у нас вече засяга и професии, за които се смяташе, че има пренасищане. Наред с традиционните дефицитни специалисти, като инженери, педагози, медици, фирмите търсят и счетоводители, икономисти, администратори - области, в които в последните години държавата целенасочено опитваше да намали приема. Това показват междинни резултати от второто проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила. В периода от 6 август до 5 септември в анкетата се включиха над 2600 работодатели, като набирането на мнения продължава и тази седмица - до 17 септември. Търсенето на служители и работници остава на високо ниво - 67% от работодателите казват, че през следващите 12 месеца ще имат необходимост от нов персонал. Търсят се офис мениджъри, оперативни счетоводители, графични дизайнери, програмисти, електротехници и машинни техници, машинни оператори, оператори на компютър, монтьори и пр. Потребностите са повече и за продавач-консултанти, готвачи, сервитьори и др., както и за заварчици, строители, шлосери, шивачи и др. Сред специалистите с висше образование са заявени предимно машинни, електроинженери и строителни инженери, ИКТ специалисти, финансови и административни специалисти, педагози и учители, медицински персонал. Търсят се също специалисти по труд и работна заплата, управление на човешки ресурси, управление проекти, но и шофьори, мотокаристи и др. И друга любопитна тенденция откроява анкетата - чуждите езици и компютърните умения вече не стигат за успех. Близо 38% от работодателите търсят в кандидатите способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност, а 18% посочват, че кадрите следва да притежават ключови компетенции за общуване на роден език. Компютърни умения заявяват 7% от фирмите, а чуждоезикови - 3.5%.
Източник: Сега (11.09.2018)
 
Харчим повече за храна, по-малко за компютри Увеличават се разходите на българите за лекарства и храна, но намаляват продажбите на GSM-и и компютри, сочат данните на НСИ. През юли 2018 г. оборотът в раздел “Търговия на дребно, без търговията с автомобили” нараства с 0,2% спрямо предходния месец и с 4,9% в сравнение със същия месец на миналата година. Най-голям ръст на годишна база има при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 14%. Сериозно увеличение от 9,7% има и в продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия. Търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет бележи ръст от 13,4%. Това се дължи на факта, че онлайн все по-често могат да се намерят по-изгодни оферти, отколкото в традиционните магазини. Увеличение се отчита и в търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 3,7%, както и в продажбите на битова техника и мебели – с 4,3%. Спад има в продажбите на компютърна и комуникационна техника – с 6,1%, и на автомобилни горива и смазочни материали – с 0,7%.
Източник: Труд (11.09.2018)
 
Житото поскъпна с 25% за година С около 25% по-високи са изкупните цени на житото тази година. Хлебната пшеница се търгува средно по 354 лв. за тон - при 270 лв. през 2017 г. , съобщиха от земеделското министерство след проведения вчера консултативен съвет по зърното. Реколтата е с над 6% по-малка от предната година, като се е свила до 5.4 млн. тoнa. Качеството е различно в отделните райони - в тези без дъждове при жътвата е високо, но в останалите има покълване на зърното. Малко над половината или около 53% от пшеницата е с добри хлебопекарни показатели, покриващи изискванията на мелничарския отрасъл за производство на хляб, става ясно от оценка за качеството на Българската агенция по безопасност на храните. По предложение на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Консултативният съвет възложи на министъра на земеделието Румен Порожанов да постави за обсъждане евентуално намаляване на ДДС за хляба на 5%. Браншът от години настоява за по-нисък ДДС, но темата остава извън дневния ред, тъй като България се придържа към опростена система на облагане с ДДС, като единствено изключение с намален данък са туристическите пакети. Няма да има никакви промени в ставките на ДДС, обяви вчера по Нова тв финансовият министър Владислав Горанов.
Източник: Сега (12.09.2018)
 
Две трети от работодателите заявяват, че ще наемат персонал Две трети от работодателите смятат, че ще имат нужда от нов персонал в рамките на следващите 12 месеца. Това сочат данните от анкета на Агенцията за заетостта, в която са участвали 2615 работодатели. Резултатът е междинен, а анкетата е достъпна за попълване до 17 септември онлайн. От досега събраните данни се вижда, че продължават да се търсят специалисти за административни, счетоводни и IT дейности (офис-мениджър, оперативен счетоводител, графичен дизайнер, програмист). Сред специалистите с висше образование са заявени предимно машинни, електроинженери и строителни инженери, ИКТ специалисти, финансови и административни специалисти, педагози и учители, медицински персонал. Търсят се също специалисти ТРЗ и УЧР, управление проекти, софтуер. При кадрите със средна квалификация търсене има на електротехници и машинни техници, машинни оператори, оператори на компютър, монтьори. Потребностите са повече и за продавач-консултанти, готвачи, сервитьори, както и за заварчици, строители, шлосери, шивачи. Близо 38% от работодателите търсят в кандидатите способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност, а 18% посочват, че кадрите следва да притежават ключови компетентности за общуване на роден език. Компютърни умения заявяват 182 работодатели (7%), а чуждоезикови - 3,5% от анкетираните. Анкетирането се провежда за втори път тази година със съдействието на Комисиите по заетостта към Областния съвет за развитие в 28-те области в страната и с подкрепата на социалните партньори – работодателски и синдикални организации. Работодателите могат да посочат търсените от тях кадри през следващата една година с квалификация по 183 професии и специалности.
Източник: Дневник (12.09.2018)
 
Износът на България към страните от ЕС нараства с 10.7% през първото полугодие Подробната разбивка на НСИ показва, че увеличението идва основно от силна търговия с Германия и продажбите на храни и машини в страните от ЕС. Същевременно износът към държави извън съюза продължава да пада и през юли, като понижението достига 23.2% от началото на годината спрямо същия период на 2017 г. Причината е по-ниските продажби на български стоки в основния търговски партньор на страната извън ЕС - Турция, като тук вероятно фактор е по-слабият експорт на горива. Значителен спад е видим и в износа към Русия и Египет. Силният експорт към ЕС компенсира донякъде понижението при третите страни, но износът все пак завършва първите седем месеца на годината със спад от 1.8% спрямо нивото от 2017 г.
Източник: Капитал (13.09.2018)
 
Средният осигурителен доход за юли 2018 г. е 878,70 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец юли 2018 г. е 878,70 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. е 861,52 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (13.09.2018)
 
"Гражданска отговорност" напомпа инфлацията през август Ценовият скок на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" през август с 50 лв. е една от причините за инфлацията през летния месец, когато обикновено цените падат. Автомобилните застраховки са поскъпнали с над 20% през миналия месец и тепърва ще оказват влияние върху общата инфлация в страната. Очакванията са вдигането на задължителните полици да продължи и в следващите месеци. Средното месечно поскъпване на живота през август е 0.1%, но спрямо същия месец на миналата година инфлацията е 3.5%, отчита НСИ. Това е рекордно високо ниво от 2014 г. насам. Инфлацията отново се завърна от началото на миналата година след почти тригодишен период на отрицателни стойности. За тази година бюджетът е разчетен при средногодишна инфлация от 1.4%, която вече е почти двукратно надвишена. Това е и една от съществените причини за по-високите приходи в бюджета, които по данни на финансовото министерство към края на август са с 800 млн. лв. повече от планираното. Подобно и на предходните месеци поскъпването тази година идва основно от цените на горивата, някои видове храни и услуги като ВиК, транспорт, ресторанти и хотелски настанявания, съобщения. Така например заради по-скъпите горива, вследствие на по-високите цени на петрола и природния газ, транспортът в страната е поскъпнал с 0.6% през август и с цели 9% за последните 12 месеца. Сред храните през август увеличение на цените има за брашното и хляба, както и за всички видове месо, прясно и кисело мляко, сирене. Обилните дъждове през юни и юли са причина за лошата реколта и високите цени на някои плодове и зеленчуци дори и през август. Дините и пъпешите са поскъпнали с над 10%, доматите с 3.2%, пиперът със 7.3%, зелето - със 7.6%, а зрелият лук - с 5.5%, НАДОЛУ През август са поевтинели ябълките, краставиците, картофите, тиквичките, патладжанът и яйцата. НСИ отчита спад в цените на облеклата и обувките - за август спрямо юли с 3.3 и 4.8%, а за последните 12 месеца цените им са спаднали средно 1.5%. Спад в цените се отчита и за голяма част от стоките за обзавеждане на дома като мебели, печки, бойлери, почистващи препарати. През август кина и театри са поевтинели с 0.5%, а книгите - с 1.7%.
Източник: Сега (14.09.2018)
 
Инфлацията остава 3.5% и през август Годишната инфлация в страната е 3.5% през август, показват данните на националната статистика. Това е стойността, която показателят отбеляза и през юли. Подобно на предходни месеци поскъпването идва основно от цените на горивата, някои видове храни и услуги като ВиК, куриерските и хотелските. Последните отбелязват рекордно за последните две десетилетия увеличение от 28.5%. Инфлацията през август спрямо юли е скромна - 0.1%, като тук двигател са услугите. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени пък показва леко ускорение - от 3.6% през юли до 3.7% през август на годишна база. Разликата идва от по-голямата тежест на горивата в европейската методология за сметка на по-малък дял на храните при изчисляване на индекса. Според Центъра за икономически изследвания в селското стопанство лошите климатични условия са афектирали реколтата на някои зеленчуци, в резултат на което цените тръгват нагоре. Явлението не е характерно само за България - Европейската асоциация на преработвателите на плодове и зеленчуци (PROFEL) също отбелязва екстремните климатични условия на Стария континент. В северни региони реколтата е пострадала поради суша, а в южни - поради прекомерни валежи. "В резултат преработвателната индустрия ще бъде изправена пред сериозен недостиг на доставки през предстоящия период за всички зеленчукови култури", пишат те. От няколко месеца насам инфлацията при горивата се ускорява, като така афектира с все по-голяма сила индексът за общото ценово равнище в страната. Поскъпването в транспорта например е 9% през август спрямо 2017 г., сочат данните на НСИ. Първоизточникът е петролът, който се търгува на международните пазари на цени, значително над миналогодишните. Така например в сряда нивото на брента беше 80 долара за барел, докато през същия период на 2017 г. цената беше около 55 долара за барел. Динамиката се отразява и в цените на горивата - твърдите поскъпват с 9.8% на годишна база през август, а тези за лични превозни средства отбелязват повишение от 15.6% спрямо същия период на 2017 г. Успоредно с това българският енергиен регулатор взе решение да увеличи цените на природния газ и парното от 1 юли, което е видимо и в статистиката. Природният газ поскъпва с над 7% през юли и август на годишна база, а топлоенергията - с 6.8% през същия период. От края на миналата година инфлацията при услугите постепенно се ускорява, като през август достига 4% на годишна база. Макар да няма разбивка конкретно за услугите, от подробните данни на НСИ се вижда, че най-голямо е поскъпването на хотелските услуги. Цените за краткосрочно настаняване нарастват с 28.5% спрямо лятото на 2017 г., като това е най-високият темп на растеж от 1999 г. Друг фактор са ВиК и куриерските услугите. Цените за събиране, отвеждане и третиране на отпадъчни води се повишават с годишен темп от 15.6% през август, а водоснабдяването - с 6.1%. Куриерските услуги пък са с 8.2% над миналогодишните си нива.
Източник: Капитал (14.09.2018)
 
Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 2,60 процента до 1,374 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Тази година ИТЦ падна в средата на август до 1,311 пункта. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година. Доматите от открити площи поевтиняха тази седмица със 25,7 на сто и се продават по 1,32 лева за килограм. Градинските краставици поскъпват с 26,2 процента до 1,30 лева. Картофите се търгуват по 0,60 лева за килограм на едро. Цената на зелените чушки се повишава с 5,3 на сто до 1,20 лева. Червените чушки поскъпват с 10,2 на сто до 1,40 лева за килограм. Корнишоните се продават по 1,32 лв. /кг. Ябълките поевтиняват с 3,6 на сто и се продават по 1,06 лв./кг. Прасковите поскъпват с 19,6 на сто до 1,71 лв./кг. Цената на дините скача с 22,4 до 0,60 лева за килограм, а пъпешите поскъпват с 7,6 на сто и се продават по 1,27 лв./кг. Гроздето поскъпва със 12,7 на сто до 1,32 лева за килограм. Кравето сирене се търгува по 5,87 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 9,97 лв./кг, а олиото поевтинява с 0,5 на сто до 1,96 лева за литър. Каймата поскъпва с 1,3 на сто и се търгува по 4,71 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се търгува за 2,32 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 2,5 на сто до 4,05 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,04 лв./кг, а брашното тип "500" се продава по 0,80 лева. Яйцата се продават по 0,21 лева за брой.
Източник: 24 часа (17.09.2018)
 
Разходите за труд на компаниите нарастват с 8.5% Разходите за труд на бизнеса продължават да се движат нагоре и през второто тримесечие на годината. Между април и юни темпът на растеж се е ускорил до 8.5% на годишна база при отчетен 6.8% през първото тримесечие. Това поставя страната на седмо място в ЕС, а лидер остава Румъния с годишно увеличение от 15.7%, следвана от Латвия и Унгария, показват предварителните данни на Евростат от петък. Разходите за персонала се движат в синхрон със средните възнаграждения в страната, които отчитат ръст от 8.2% спрямо второто тримесечие на миналата година. Ключов фактор за увеличението не само в България, но и в другите държави - лидери по растеж, са недостигът на кадри на пазара на труда и ръстът на минималната работна заплата. Успоредно с тенденцията при средните заплати напред в класацията на разходите за труд в България излиза секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), където увеличението е 14.9% на годишна база. Разходите на бизнеса в туризма и развлекателния сектор също излизат нагоре в класацията, като фактор е и ниското ниво на възнагражденията в номинални стойности. Индустрията остава по-назад, макар че също отбелязва увеличение от 10% на годишна база, сочат данните на Евростат. В другата крайност остава имотният сектор, където работодателите за второ поредно тримесечие понижават разходите си за труд, като сега спадът е със 7.5%. Тук заплатите намаляват с 8% на годишна база, а бонусите - с 4.8%. България е сред 11-те страни в ЕС, които регистрират ускорение на растежа на разходите за труд през второто тримесечие на годината спрямо първото. А сред държавите с най-високи темпове доминират страните от Централна и Източна Европа, които свиват разликата в заплатите с по-богатите западноевропейски членки на съюза. Румъния запазва лидерската си позиция и през второто тримесечие с увеличение от 15.7% спрямо година по-рано. Тук двигател са по-високите заплати в бюджетния сектор и увеличението на минималната работна заплата. От друга страна, инфлацията в страната се ускорява, което отнема част от реалния растеж. По данни на румънския статистически институт цените нарастват с 5.1% през август на годишна база въпреки мерките от страна на централната банка в началото на годината да ограничи ускорението. Литва, Латвия и Унгария също регистрират значително увеличение на разходите за труд, като и тук основната причина е растежът на минималната работна заплата. В Чехия пък определящ вероятно е острият недостиг на кадри. Например броят на свободните работни места в Чехия през март достига 231 хил., а безработните са едва 130 хил., сочи доклад от август на консултантската агенция Colliers International.
Източник: Капитал (17.09.2018)
 
Безработицата намаля до 5.6% през август Регистрираната безработица намаля с 0.1 процентни пункта до 5.6% през август, съобщи Агенцията по заетостта. Показателят е с 1.1 процентни пункта по-нисък, отколкото през същия месец на 2017 г. Регистрираните безработни в края на месеца са общо 183 962, с 1% по-малко, отколкото в края на юли и с 15.8% под равнището им преди година. През август в бюрата по труда са се регистрирали като безработни 22 189 души като 1 416 от тях преди са били неактивни, тоест хора, които нито работят, нито учат, нито търсят работа. Общо 15 764 души са постъпили на работа през месеца, като 81.6% - в реалната икономика. Заявените работни места на първичния пазар на труда през август са 18 024, като 64.4% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (22.1%), административните и спомагателните дейности (17.7%), образованието (16%), търговията (12.1%), строителството (6.2%), хотелиерството и ресторантьорството (6.2%). Най-търсените професии през месеца са били: преподаватели; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; оператори на стационарни машини и съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; продавачи; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.
Източник: Дневник (18.09.2018)
 
Инфлацията в България е втората най-висока в ЕС Инфлацията в България е втората най-висока в Европейския съюз през август т.г., показват обобщените данни на Европейската статистическа агенция. През осмия месец от годината цените у нас са се повишили с цели 3,7 процента спрямо същия месец на миналата година. Пред нас е само Румъния с 4,7 процента. През юли пък ситуацията е подобна - инфлацията у нас е достигнала 3,6 процента, а в Румъния - 4,3 процента. През август месечният темп на поскъпване е 0,3 процента.
Източник: Money.bg (18.09.2018)
 
Според "Евростат" инфлацията е 3,7%, а не 3,5% както отчете НСИ Европейската статистическа служба "Евростат" отчете вчера по-висока инфлация през август от данните, които съвсем наскоро представи Националният статистически институт (НСИ). Така двете служби се разминаха, а оглавената през февруари европейска статистика от българката Мариана Коцева, отчете по-висока инфлация с 0,2% от оповестеното преди дни. По данни на "Евростат" през август в сравнение със същия месец на миналата година инфлацията у нас е 3,7 на сто. Според НСИ обедняването за същия период и на същата база е 3,5%. Най-високата инфлация през август е измерена в Румъния - 4,7%, България е втора с 3,7%, следва Естония с 3,5% и Унгария с 3,4%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания - 0,8%, Ирландия и Гърция - с по 0,9%. В Европейския съюз годишната инфлация достигна 2,1% през август, а в еврозоната - 2%.
Източник: Дума (18.09.2018)
 
Стокообменът между България и Германия е минал 7,5 млрд. евро през 2017 г. Над 7,5 млрд. евро е стойността на стокообмена между България и Германия за 2017 г. Това каза д-р Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria. "Германия е най-големият търговски партньор за България и най-големият пазар за български стоки за износ. Българският износ за Германия се развива много по-добре, отколкото вносът. Фигурират над 560 фирми членове от български, германски, международни компании. Най-голямата по численост двустранна камара е именно тази", заяви той. По думите на д-р Митко Василев германските бизнесмени и инвеститори питат се интересуват кои са предимствата и недостатъците за развитие на бизнес в България. „България все още не се ползва с толкова добър имидж. Всяка година от 2005 г. насам се провежда анкета за бизнес климата в 16 страни от Централна и Източна Европа. Правим сравнение с тях. По отношение на цената на работния труд и данъчната система сме с предимство. Недостигът на квалифицирана работна ръка, съдебната система, инфраструктурата, неефективната държавна администрация са проблем. Кръстовище между Изтока и Запада сме. Плоският данък се счита за предимство, както и данъчната система", посочи управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара. Според него по отношение на търговията "нещата изглеждат прекрасно". "Имаме ръст от още 8% за първото полугодие и ако спазим тази тенденция, ще надвишим 8 млрд. евро. Не така стоят нещата при инвестициите. Немските инвестиции възлизат на 130 милиона евро. Трябва ни повече работа. В областта на поддоставчиците на автомобилни части се привличат фирми от Германия, те произвеждат компоненти за автомобили", препоръча Василев. Той съобщи, че няколко български фирми ще се включат в конференция, която ще се проведе в Германия, а на 20 септември в София Тех Парк е "Конференцията „Индустрия 4 0“, или още „Икономика 4 0“, която е фокусирана върху дигитализацията и стартъпите. “В България изоставаме донякъде, но в някои области сме водещи. Ще изпратим четири български фирми на Start.up Germany 2018. За нас е чест да имаме такива малки, средни фирми с подобни с иновативни, водещи идеи. Едната от фирмите произвежда енергия от детски площади. Ще пристигнат гости от Германия и ще имаме възможност да демонстрираме част от нашата работа", разкри д-р Митко Василев. Той коментира и сложните отношения между САЩ и Германия, като посочи, че причината за тях е в Съединените щати и избора на президент. Василев е на мнение, че опасността продължава да съществува. “Германия дължи много на Щатите, на плана Маршал след Втората световна война”, поясни той. Според него ако се стигне до търговска война, ползи няма да има нито една от държавите, категоричен е д-р Василев.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2018)
 
Над 2 млрд. евро са приходите от международен туризъм у нас Над 2 млрд. евро са приходите от международен туризъм у нас за първите седем месеца от настоящата година. Ръстът е с 8,1% в сравнение със същия период на 2017 г., сочат последните данни на Българската народна банка (БНБ). През двата летни месеца юни и юли постъпленията от чуждестранни туристи възлизат на 1,2 млрд. евро, което е ръст от 6,4 на сто, съпоставено със същите месеци на миналата година. Само за месец юли приходите от международните туристически пътувания надхвърлят 730 млн. евро, като се увеличават с 5,3% спрямо съответния месец на предходната година. Данните за приходите от чуждестранни посещения са поредното доказателство, че туризмът в България се развива изключително успешно. Те показват, че съвместните усилия на туристическата администрация, бранша и местните власти позиционират страната ни сред дестинациите, предпочитани от туристите за почивка и екскурзия, коментира министър Николина Ангелкова.
Източник: Банкеръ (21.09.2018)
 
Стокообменът ни с Франция надхвърля €1,8 млрд. Между България и Франция има установени дългогодишни, добри търговско-икономически отношения. За българската страна от особено значение е фактът, че данните за търговския оборот между двете страни сочат нарастване на българския износ за Франция. Това е заявил заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов на събитие организирано от Френско-българската търговска и индустриална камара, съобщиха от министерството. По думите на зам.-министър Борисов през последните пет години стокообменът между България и Франция надхвърля 1.8 млрд. евро средногодишно. През първите пет месеца на 2018 г. стокообменът между двете страни се е увеличил с 5.4 на сто в сравнение със същия период на 2017 г. и е в размер на 832.3 млн. евро. Износът към Франция се е увеличил с 5.5 на сто и е в размер на 455.6 млн. евро. Салдото е положително и е в размер на 78.8 млн. евро, е изтъкнал Борисов. Той е допълнил, че съществува сериозен потенциал за допълнително задълбочаване на взаимните контакти в търговията. Икономическият заместник-министър е съобщил, че най-голям е делът на френските инвестиции в промишлеността - 58%, следвани от финансите - 28%, търговията - 11%, селското стопанство, съобщенията, строителството и банковия сектор - 7.5%.
Източник: Капитал (21.09.2018)
 
Бизнесът у нас губи близо 2 месеца в очакване на плащания Българският бизнес губи близо два месеца - 53 дни, в очакване на плащания, но за първи път от пет години се отчита подобрение при плащане на фактурите. Това показват представени днес данни от представителното проучване на ЕOS "Навици на плащане в Европа" 2018, което обхваща 3400 компании в 17 европейски държави, в т. ч. и България.При средно 78% за Източна Европа в България 76% от издадените фактури се плащат в уговорения срок, 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.). През 2014 г. у нас този показател е бил 74%. От колекторската агенция EOS потвърждават, че общоевропейската тенденция за подобряване на навиците на плащане не подминава и България - през 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. Фирмите по събиране на дългове са възстановили 11,1% от годишния оборот на българския бизнес. България е на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании, като по този показател в цяла Европа преди нас е само Германия.Въпреки това, предприемачите ни отново са в групата с лоша дисциплина – 25% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 22%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (25%), Гърция (27%) и Румъния (27%), а Словения (30%) се нарежда в дъното на класацията. Райна Миткова, изп. директор на ЕОC България, посочи, че особено добре се представя Русия, където не са декларирани никакви отписани плащания, а срокът на отложено плащане е скъсен.
Източник: Club Z (21.09.2018)
 
Заводските цени се повишават повече за международния пазар Общият индекс на цените на производител през август нараства с 3.8% в сравнение със същия месец на 2017 година. Поскъпването се наблюдава както на вътрешния пазар, така и за износ. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост - с 4.3%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.3%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 1.9%, показват данните на Националния статистически институт. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.4%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.3%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.4%. Намаление на цените е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 1.1%. В сравнение с юли цените спадат с 0.1%. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2.6%, в преработващата промишленост - с 0.2%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено покачване на цените с 0.3%. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 2.5%, а покачване е отчетено при: производството на превозни средства, без автомобили - с 1.1%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0.8%, и печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 0.6%. Цените за вътрешния пазар растат с 3.1% Заводските цени растат през месеца с 3.1% спрямо година по-рано. Увеличението е най-видимо при преработващата промишленост и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - по 3.3%, а в добивната промишленост е отчетено намаление на цените с 0.8%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо август 2017 г. са отчетени при: производството на химични продукти - с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.6%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.1%. Намаление на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0.5%, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.4%. Спрямо юли цените се повишават с 0.1%. Нарастване е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.1%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 2.5%. Поскъпването за износ е с 4.9% Заводските цени нарастват повече за външния пазар - с 4.9% за година. В преработващата промишленост се покачват с 5.2%. По-високи цени са регистрирани при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.6%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на мебели - с 1.5%, и при производството, некласифицирано другаде - с 1.4%. Спрямо юли обаче се отчита поевтиняване с 0.6%. В преработващата промишленост е отчетено намаление на цените с 0.7%. По-съществен спад е регистриран при производството на основни метали - с 3%, а покачване се наблюдава при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.8%, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.8%.
Източник: econ.bg (01.10.2018)
 
Производството на пропан-бутанови смеси нараства с 25 на сто през юли спрямо юни През юли спрямо юни нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 25 на сто до 10 хил. т; безоловен бензин - със 7.6 на сто до 184 хил. т; дизелово гориво - с 9.6 на сто до 252 хил. т; електроенергия - с 6.3 на сто до 3 773 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на: твърди горива - с 11.8 на сто до 2 140 хил. т. През юли 2018 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: безоловен бензин - с 16.5 на сто; електроенергия - с 1.3 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 16.9 на сто; пропан-бутанови смеси - с 9.1 на сто; дизелово гориво - със 7 на сто. През юли спрямо юни нарастват доставките на: безоловен бензин - със 7.1 на сто до 45 хил. т; дизелово гориво - със 7 на сто до 214 хил. т; електроенергия - с 4.7 на сто до 2 532 ГВтч. Намаляват доставките на: твърди горива - с 10.4 на сто до 2 253 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 11.6 на сто до 38 хил. т; природен газ - с 9.7 на сто до 168 млн. м3. През юли 2018 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: безоловен бензин - с 21.6 на сто; дизелово гориво - с 23 на сто. Намаляват доставките на: твърди горива - с 15.6 на сто; пропан-бутанови смеси - с 13.6 на сто; природен газ - с 5.1 на сто; електроенергия - с 4.5 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2018)
 
Безработицата в България остава на рекордно ниски нива Безработицата в България остава на рекордно ниско ниво и през август на месечна база – 5,2%, сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани в понеделник. Това е най-ниското равнище на безработица от края на 2008 г. На годишна база понижението остава по-голямо, като през август 2017 г. безработицата е бяла с цял процентен пункт по висока. Безработните у нас през осмия месец на годината са били общо 173 хил. души, или с 34 хил. по-малко в сравнение с август 2017 г. Нивото на младежка безработица в страната също продължава да се понижава, достигайки 13,8%. За сравнение, това е с 0,8 пр.п. по-малко от данните за юли. На годишна база обаче се забелязва леко увеличение – от 0,2 пр.п. Общо 20 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през осмия месец на годината. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло остава без промяна през август на месечна база на ниво от 6,8%. На годишна база обаче се отчита понижение спрямо 7,5% през август 2017 г., което е разлика от 1,3 пр.п. Това най-ниското ниво на безработицата от април 2008 г. Безработните в региона през осмия месец на годината са били общо 16,657 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там леко спада през август спрямо юли 2018 г. до равнище от 8,1%. На годишна база и тук се вижда по-сериозно намаление – от 0,9 пр.п. Така нивото на безработица в еврозоната достига най-ниското си ниво от ноември 2008 г. Безработните в региона през август са били общо 13,22 млн. души. Сред страните членки на ЕС най-ниски нива на безработица през август 2018 г. са били отчетени в Чехия (2,5%), Германия и Полша (по 3,4%). Най-високи равнища на безработица пък се наблюдават в Гърция (19,1% за юни) и Испания (15,2%). На годишна база нивото на безработица през осмия месец на годината е спаднало във всички страни членки. Най-големите понижения се отчитат в Кипър (от 10,5% до 7,5%), Хърватска (от 10,9% до 8,5%), Гърция (от 21,3% до 19,1% за юни) и Португалия (от 8,8% до 6,8%).
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2018)
 
На 20 000 жилищни сгради срокът им изтича От общо 4 млн. жилища в България близо една трета, или 31% от тях са необитаеми. Същевременно 21 718 панелни сгради са с изтичащ срок на експлоатация, част от които са с липсваща или изгубена документация и най-вече лошо поддържани общи части. При 5000 подадени заявления общо за саниране, остават още 15 000 сгради, чиято съдба не е ясна. Това стана ясно вчера на пресконференция на новоучредената Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост. Подобни данни оповести през юни и Министерството на регионалното развитие. Според строителното ведомство необитаемите жилища са 1 млн. и 220 хил. Асоциацията планира до края на годината да проведе работни срещи с Министерството на регионалното развитие, Столичния общински съвет, районни кметове и кметове на населени места, в които оперират членовете на АДУЕС. Сдружението е отворено към диалог и активна работа с отговорните институции, общински администрации, представители на бранша и собствениците на жилища, за да се изготвят адекватни предложения за законови и административни промени за по-ефективно управление на сградите в страната. 15% от българските многофамилни жилища се управляват от външни дружества, чийто брой в страната е приблизително 100. Такива дружества работят на територията на по-големите градове у нас - София, Пловдив, Варна,Бургас, Стара Загора и Благоевград. Пазарът не е малък, защото годишно браншът генерира приходи за над 50 млн. лв. Ниската регулация в сектора, който иначе се развива изключително динамично, както и множеството порочни практики вследствие на липсата на правила, са причината за създаването на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост. Към момента нейните представители работят в София, Пловдив, Благоевград и Дупница, като в момента текат преговорни процеси за налагането им и в други градове на страната. Основните й цели са въвеждането на вътрешни изисквания и стандарти при изпълняването на дейностите на дружествата, управляващи етажната собственост, създаване на единен регистър за юридическите дружества, разработване на общовалидни критерии за членство в асоциацията.
Източник: Дума (04.10.2018)
 
Малък ръст на промишленото производство за август 2018 г. През месец август 2018 година индексът на промишлено производство се увеличава с 0.8% спрямо предходния месец юли. Това сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) относно индексите на промишленото производство, оборота в раздел "Търговия на дребно" и строителната продукция за месец август тази година. В промишлеността е отчетено увеличение в преработващата промишленост (с 1.6%) и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 1.3%). Намаление е констатирано в добивната промишленост - с 2.1%.Към месец август тази година ръстът на промишленото производство на годишна база е 2.3% спрямо 2017 година. Ръстът в преработващата промишленост е 5%, а спад е регистриран в добивната промишленост - със 17.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.2%.
Източник: News.bg (10.10.2018)
 
5.1% ръст на оборотите в търговията на дребно този август По предварителни сезонни данни на Националния статистически институт през август оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0.5 на сто спрямо предходния месец. През август 2018 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, бележи ръст от 5.1 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През август 2018 г. се наблюдава ръст на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.4 на сто, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 1.1 на сто, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.9 на сто, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.8 на сто, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.4 на сто. Спад е отбелязан при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.3 на сто, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.5 на сто. През август 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства по-значително при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 11.8 на сто, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 9 на сто. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с разнообразни стоки - с 1.3 на сто, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.2 на сто, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1 на сто, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 0.6 на сто.
Източник: 24 часа (10.10.2018)
 
Строителството се свива с 0.6% през август По предварителни данни през август 2018 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" намалява с 0.6% спрямо равнището от предходния месец, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Отчетено е и намаление от 1.1% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2017 г. През август 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като намалението на продукцията от сградното строителство е с 0.8%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. На годишна база понижението на строителната продукция през август 2018 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където спадът е с 2.8%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано увеличение с 1.1%.
Източник: econ.bg (10.10.2018)
 
Чушките и доматите най-скъпи от 5 години Чушките и доматите са с най-висока цена от есента на 2013-а година насам по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Високата цена се дължи на "изключително неприятната от климатична гледна точка година", каза пред БНТ председателят на ДКСБТ Владимир Иванов. По думите му през юни и юли е имало очаквания за добра реколта на доматите и ниски цени, след това обаче валежите са обърнали тенденциите. Килограм градински розов домат във Варна струва между 4 и 6 лв. Високата цена кара много купувачи да предпочитат вноса от Македония. Килограм излиза между 1,80 и 2,50 лв. За 1,80 лв. може да намерите и зелени чушки. Килограм от червените, с които се приготвя зимнината, струва между 2,50 и 3,50 лв. Производителите в Пловдив казват, че цените на доматите и чушките не са били толкова високи от години. На едно от големите тържища в града килограм чушки струва между 1,60 и 2 лв. Българският розов домат се предлага за 4,60-4,80 лв. Търговците обясняват поскъпването с лоша реколта. Само на 20 км от Пловдив - в Асеновград, българските розови домати може да се намерят на цени от 2,40 до 3,60 лв. Голяма разлика между най-ниската и най-високата цена на продуктите показва проверката в Русе. Килограм чушки струва между 1,30 и 3,20 лв. За розовите български домати може да платите 5 лв., а за червените 1,20 лв. На пазара в Благоевград трябва да приготвите между 3,80 и 4 лв. за килограм български домати. Вносните са с около 40-50 стотинки по-евтини. Килограм чушки струва между 1,60 и 2 лв. По-малко зеленчуци се купуват във Видин, казват търговците. За седмица цените скачат с по 20-30 стотинки. Килограм чушки струва между 1,60 и 2,50 лв. До толкова стигат и доматите. Заради по-малкото търсене на зеленчуци в региона производителите казват, че предлагат по-малко продукти на пазара.
Източник: Дума (10.10.2018)
 
НСИ: Ръст на промишлеността ?o пpeдвapитeлни дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт пpeз aвгycт индe?cът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo ce yвeличaвa c 0.8% в cpaвнeниe c юли. ?poмишлeнaтa пpoдy?ция peгиcтpиpa pъcт oт 2.3% cпpямo aвгycт 2017 гoдинa. ?peз aвгycт yвeличeниe cпpямo пpeдxoдния мeceц e peгиcтpиpaнo в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - c 1.6%, и в пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - c 1.3%, a нaмaлeниe e oтчeтeнo в дoбивнaтa пpoмишлeнocт - c 2.1%. Ha гoдишнa бaзa pъcт нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo e oтчeтeн в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - c 5%, a cпaд e peгиcтpиpaн в дoбивнaтa пpoмишлeнocт - cъc 17.4%, и в пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - c 2.2%.
Източник: Money.bg (10.10.2018)
 
НСИ: Ръст на търговията Oбopoтът в paздeл "Tъpгoвия нa дpeбнo, бeз тъpгoвиятa c aвтoмoбили и мoтoци?лeти" пpeз aвгycт пo cъпocтaвими цeни нapacтвa c 0.5% cпpямo пpeдxoдния мeceц. B cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa oбopoтът в ce?тopa бeлeжaт pъcт oт 5.1%, пo?aзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa HCИ. ?peз aвгycт т.г. ce нaблюдaвa pъcт нa oбopoтa cпpямo пpeдxoдния мeceц пpи: тъpгoвиятa c ?oмпютъpнa и ?oмyни?aциoннa тexни?a - c 2.4%, тъpгoвиятa чpeз пopъч?и пo пoщaтa, тeлeфoнa или интepнeт - c 1.1%, битoвa тexни?a, мeбeли и дpyги cтo?и зa битa - c 0.9%, aвтoмoбилни гopивa и cмaзoчни мaтepиaли - c 0.8%, и тъpгoвиятa нa дpeбнo c xpaнитeлни cтo?и, нaпит?и и тютюнeви издeлия - c 0.4%. Cпaд e oтбeлязaн пpи: тъpгoвиятa c тe?cтил, oблe?лo, oбyв?и и ?oжeни издeлия - c 2.3%, и тъpгoвиятa c фapмaцeвтични и мeдицинc?и cтo?и - c 0.5%. B cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa 2017 г. oбopoтът нapacтвa пo-знaчитeлнo пpи: тъpгoвиятa нa дpeбнo c фapмaцeвтични и мeдицинc?и cтo?и - c 11.8%, и c xpaнитeлни cтo?и, нaпит?и и тютюнeви издeлия - c 9%. Haмaлeниe e peгиcтpиpaнo пpи тъpгoвиятa c paзнooбpaзни cтo?и - c 1.3%, c тe?cтил, oблe?лo, oбyв?и и ?oжeни издeлия - c 1.2%, ?oмпютъpнa и ?oмyни?aциoннa тexни?a - c 0.6%.
Източник: Money.bg (10.10.2018)
 
Евростат: Всеки трети българин е с висше образование Около 28 процента или почти всеки трети наш сънародник на възраст 25-64 г. е имал висше образование и това в значителна степен е повлияло на качеството на живота и социалния статус на тази категория българи, показват данни от анализ на Евростат за нивото на образование в ЕС през 2017 г. Най-високо ниво на висшисти у нас е било концентрирано в район Югозападен, където близо 40 на сто от населението в тази възрастова категория е имало висше образование. В дъното на тази класация с най-малко висшисти е бил район Северозападен, където едва 20 на сто или почти всеки пети българин на възраст 25-64 г. е бил висшист.
Източник: БТА (10.10.2018)
 
Износът на България намалял с 1,5% през януари-август През периода януари - август 2018 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 35 078.4 млн. лв., което е с 1,5 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2017 година, съобщи Националният статистически институт. През август 2018 г. общият износ на стоки възлиза на 4 613.0 млн. лв. и нараства с 0.6 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 40 993.4 млн. лв. (по цени CIF), или със 7.2 на сто повече спрямо същия период на 2017 година. През август 2018 г. общият внос на стоки намалява с 0.1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 973.0 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - август 2018 г. и е на стойност 5 915.0 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари - август 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 3 029.2 млн. лева. През август 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 360 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 46.3 млн. лева. През периода януари - август 2018 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 22.9 на сто в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 10 167.6 млн. лева. През август износът на стоки от България за трети страни намалява с 21 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 312.6 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 4.6 на сто в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 14 622.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През август вносът на стоки в България от трети страни се увеличава с 10.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 000.6 млн. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - август 2018 г. е отрицателно и е в размер на 4 454.9 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 3 219.8 млн. лева. През август 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 688 млн. лева.
Източник: 24 часа (11.10.2018)
 
Износът нараства с 0.6% през август Двигател на повишението са продажбите на български стоки в държавите от ЕС, които се увеличават с 12,8% на годишна база, докато тези в трети страни намаляват с 21% спрямо август 2017 г. Стойността на износа от началото на годината е близо 35.1 млрд. лв., което е с 534.6 млн. лв. под сумата през същия период на 2017 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Към края на август най-значителен е спадът на експорта към най-големия търговски партньор на България извън ЕС - Турция, където понижението на годишна база достига 26.3%. По-слаба е търговията и с Египет, Русия и Китай. Продажбите на български стоки в трети страни отбелязват спад конкретно по отношение на горивата (с над 57% към август до 1.1 млрд. лв.), продукти от категорията "Артикули, класифицирани главно според вида на материала", машини, оръжия и храни.
Източник: Капитал (11.10.2018)
 
Износът за трети страни за периода януари-август 2018 г. намалява с 22.9% Износът на стоки от България за трети страни в периода януари-август 2018 г. намалява с 22.9% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 10 167.6 млн. лева, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 52.7% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 4.6% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 14 622.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия.
Източник: 3e-news (11.10.2018)
 
10.8% ръст на износа за ЕС, януари-август През периода януари - юли 2018 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 10.8% спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 21 610.4 млн. лева, показват данните на НСИ. През юли 2018 г. износът на стоки за ЕС нараства с 11.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 505.9 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - юли 2018 г. се увеличава с 11.0% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 23 398.5 млн. лв. по цени CIF. През юли 2018 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, нараства с 18.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 572.2 млн. лева.
Източник: 3e-news (11.10.2018)
 
10-годишен рекорд в приходите на хотелите Хотелите в България отбелязаха през август 10-годишен рекорд по приходи, съобщи статистиката. През най-натоварения за тях месец на годината те имат приходи от нощувки за 348 млн. лв., което е със 7,5% повече от приходите им през август 2017 г. Това е почти два пъти повече от приходите, които са получили местата за настаняване през август на 2013 г. и е най-високата сума от 2008 г. насам, показва сравнение с данните оттогава. През август 2018 г. има ръст на приходите от нощувки както на чужди граждани - с 9% на годишна база, така и на български - със 7,2%. Общата заетост на хотелите през август 2018 г. достига рекордните 61,5%, с 0,8 процентни пункта над заетостта през август 2017 г. Най-висока е тя в хотелите с 4 и 5 звезди - 74,7%, и намалява с намаляване на категорията на местата за настаняване. Според данните повечето от нощувките в хотелите с 4 и 5 звезди са били направени от чужди граждани, като те отсядат средно с 1 денонощие повече, отколкото гостите от България.
Източник: 24 часа (12.10.2018)
 
През 2019 г. се очаква реален ръст на пенсиите от 3,1% при инфлация от 3% Очаква се ръст на пенсиите от 3,1 на сто през 2019 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация от 3 на сто. Това е заложено в проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 година, научи БТА от социалните партньори. Проектобюджетът ще се разглежда на Надзорен съвет на НОИ в понеделник. В проекта е отбелязано, че средният брой на пенсионерите за 2019 година се очаква да намалее до около 2 154 800. Средният размер на пенсията през 2019 година се предвижда да достигне 386, 27 лева, като номиналното нарастване е 6,2 на сто при очакван среден размер за 2018 година - 363,82 лева /по Закона за бюджета на ДОО за 2018 година средният размер на пенсията е 362,97 лв/. От 1 юли 2019 година пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 година вкл., се увеличават с 5,7 на сто. От 1 юли 2019 г. минималната пенсия ще се увеличи от 207,60 на 219,43 лв. Социалната пенсия се променя от 125,58 лв. на 132,74 лв. Таванът на пенсиите от 1 януари се запазва на 910 лева, а от 1 юли се увеличава до 1200 лева. /economic.bg
Източник: Други (15.10.2018)
 
Инфлацията в България надхвърли 6-годишния си максимум След като през юли годишната инфлация в България достигна 3.5% - невиждано ниво от лятото на 2012 г., данните за септември надхвърлят този 6-годишен максимум. Годишната инфлация за септември спрямо същия месец на 2017 г. е 3.6%. Месечната инфлация през септември спрямо август тази година пък е 0.3%, а инфлацията от началото на годината (септември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.1%. През септември спрямо август най-много е поскъпнало образованието (1.8%) и хранителните продукти и безалкохолните напитки (1.5%). Най-голямо поевтиняване пък е отчетено при услугите и продуктите от категория „развлечение и култура” (5.6%) и „ресторанти и хотели (1.6%)./economic.bg
Източник: Други (16.10.2018)
 
Безработните намаляват с над 22% от началото на годината От началото на годината до края на септември числеността на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява с над 22%. В края на септември те са общо 183 846, като броят им се свива с 0.1% спрямо предходния месец и с 13.8% в сравнение с година по-рано. По данни на Агенцията по заетостта равнището на регистрираната септемврийска безработица е 5.6%, като запазва своята стойност от август 2018 г., но намалява с 0.9 процентни пункта на годишна база. Новорегистрираните през месеца са 25 868, като от тях 1 592 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 48 369 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери, като през септември 1 034 души от тези групи са били регистрирани като търсещи работа. Общо 18 280 лица са постъпили на работа през месеца, като 88.9% от тях са устроени в реалната икономика. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, през месеца в субсидирана заетост са включени 2 029 лица: 1 092 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, 672 – по програми и 265 по мерки за обучение и заетост. От началото на годината общо 15 376 безработни лица са включени в обучения за придобиване на нова квалификация и ключови компетентности, а завършилите успешно са 14 276. В края на септември в процес на обучение са 1 104 безработни. Професиите, в които се обучават курсистите, са от професионалните направления: аудио-визуални изкуства и техники, компютърни науки, приложна информатика, строителство, градинарство (паркове и градини), производствени технологии – текстил, облекло, обувки и кожи, хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг, а ключовите компетентности са насочени главно към придобиване на дигитални умения. Заявените работни места на първичния пазар на труда през септември са 17 063, като 65.8% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (25.2%), образованието (14.2%), административните и спомагателните дейности и търговията (с 13.1%), хотелиерството и ресторантьорството (5.9%), строителството (4.7%), и др. Най-търсените групи професии през месеца са: преподаватели; оператори на стационарни машини и съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др./economic.bg
Източник: Други (16.10.2018)
 
Инфлацията за септември е 0.3 на сто Индексът на потребителските цени за септември 2018 г. спрямо август 2018 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (септември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.1%, а годишната инфлация за септември 2018 г. спрямо септември 2017 г. е 3.6%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2017 - септември 2018 г. спрямо периода октомври 2016 - септември 2017 г. е 2.7%. Това съобщи Националният статистически институт. През септември 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.5%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.2%; облекло и обувки - намаление с 0.2%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.4%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.1%; здравеопазване - увеличение с 0.1%; транспорт - увеличение с 0.5%; ? съобщения - цените остават на равнището от миналия месец; ? развлечения и култура - намаление с 5.6%; образование - увеличение с 1.8%; ресторанти и хотели - намаление с 1.6%; разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%. През септември 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.2%, брашно - с 3.7%, хляб - с 4.6%, месо от едър рогат добитък - с 0.6%, месо от домашни птици - с 1.0%, мляно месо (кайма) - с 0.4%, нискомаслено прясно мляко - с 0.2%, кисело мляко - с 0.6%, кашкавал - с 0.9%, извара - с 1.3%, яйца - с 0.5%, олио - с 0.3%, домати - с 31.0%, краставици - с 2.8%, пипер - със 7.5%, други пресни зеленчуци (зелен фасул, тиквички и патладжани) - средно с 6.6%, захар - с 0.6%, оцет - с 0.6%, кафе - с 0.9%, газирани напитки - с 1.3%, ракии - с 0.8%, и други. През септември 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: малотрайни колбаси - с 0.2%, прясна и охладена риба - с 0.3%, пълномаслено прясно мляко - с 0.8%, сирене - с 0.2%, млечни масла - с 0.3%, маргарин - с 2.3%, ябълки - с 11.5%, грозде - със 7.9%, цитрусови и южни плодове - с 1.9%, зеле - с 11.1%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 8.3%, зрял боб - с 0.4%, леща - с 2.5%, маслини - с 1.1%, минерална вода - с 0.4%, плодови сокове - с 0.8%, вина - с 0.2%, и други. През септември 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.1%, облекло - с 0.3%, газообразни и течни горива за битови нужди - съответно с 1.0 и 0.5%, дърва за отопление - с 1.8%, готварски печки - с 0.5%, дизелово гориво - с 1.1%, автомобилен бензин А95H - с 1.1%, автомобилен бензин А98Н - с 1.0%, газ пропанбутан за ЛТС - с 3.3%, метан за ЛТС - с 0.5%, цветарство - с 0.7%, кина и театри - с 4.4%, книги - с 4.7%, вестници и списания - средно с 4.1%, висше образование - с 2.2%, услуги по обществено хранене - с 0.5%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: обувки - с 1.1%, климатични инсталации - с 0.4%, почистващи машини - с 2.1%, препарати за почистване на съдове - с 0.3%, прахове за пране - с 0.8%, пътнически въздушен транспорт - с 5.0%, телевизори - с 3.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания - с 14.0%, услуги по краткосрочно настаняване - със 17.0%, продукти за лична хигиена - с 1.4%, козметични продукти - с 0.5%, и други. През септември 2018 г. цените на лекарските и стоматологичните услуги, както и цените на лекарствените продукти са се увеличили с по 0.1%.
Източник: Банкеръ (16.10.2018)
 
Безработицата през септември остава на 5,6% втори пореден месец Равнището на регистрираната безработица през септември е 5,6%, като запазва стойността си от август, но намалява с 0,9 процентни пункта на годишна база, сочат данните на Агенцията по заетостта. От началото на годината до края на септември числеността на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява с над 22%. В края на септември те са общо 183 846, като броят им се свива с 0,1% спрямо предходния месец и с 13,8% в сравнение с година по-рано. Новорегистрираните безработни през първия есенен месец са 25 868, като от тях 1 592 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. От началото на годината са активирани 48 369 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2018)
 
Разрешителните за строеж на индустриални площи са скочили с 26% Издадените разрешителни за строеж на индустриални имоти през 2017 г. е 15.9%, а за първо полугодие на 2018 г. е отчетен 26% ръст на броят на разрешителните. Информацията бе изнесена от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов при откриването на Първата международна конференция за индустриални имоти София, 2018. „Най-много строителни разрешения за първо полугодие на 2018 г. за строителство на индустриални имоти са издадени в област Пловдив (146), Стара Загора (121), Благоевград (95), Варна (84), София (67)“, заяви още той. В рамките на конференцията зам.-министър Борисов припомни, че през 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите в областта на индустриалното строителство – изграждане на складови площи, са издадени 12 сертификата от общо 17 за периода, като общия размер на инвестициите по проектите е 686 млн. лв., а предвидената заетост е 1052 нови работни места. По думите му обнадеждаващи са и показателите на пазара на индустриални имоти. Те бележат положителна тенденция на развитие през последните години. Основание за повече бизнес и индустриални инвестиции дава и прогнозата за ръст на фирменото кредитиране. Очаква се ръстът на кредитирането да нараства през следващите 4 години, като започне от 6.3% в края на 2018 г. и достигне 7.8% през 2021 г. По негови думите в последните години се наблюдава нова тенденция икономическият растеж да се движи от инвестициите, а не само от потреблението и износа. „През 2018 г. очакваме реален растеж от 8.9% на инвестициите в структурата на БВП, като надеждата ни е тази тенденция да се задълбочи и през 2019 г., когато ръстът трябва да достигне 9.5%“, каза Борисов. Той допълни, че инвестициите (разходите за придобиване на ДМА), които са дошли от мажоритарно чужди компании през 2017 г. са в размер на 4.350 млрд. лв., което спрямо 2016 г. е 9.55% повече. „България и региона, като цяло са на инвестиционната карта и няма как да бъдат заобиколени. Ролята на всички нас е определяща, защото много от компаниите и от инвеститорите, които се съсредоточават в момента към нашата страна, очакват бързо навлизане на пазарите. Затова ние трябва да сме подготвени и да осигурим добри брокерите, строители, индустриалните и логистични зони“, коментира зам.-министърът. Той подчерта, че страните от региона не трябва да бъдат конкуренти, а да си сътрудничат и да търсят начини да се допълват, да се търси синергия, така че целият регион да се развива добре. По време на конференцията зам.-министър Борисов припомни и последната есенна макроикономическа прогноза. „Ние предвиждаме в България да имаме реален икономически растеж от около 3.6%, като амбициите на нашето министерство да го ускорим. Виждаме ускоряване на икономическия растеж през 2019 г., като подобни са тенденциите и за световната икономика съответно около 3.9% през тези години и леко забавяне около 3.7% около 2020 г.“ , каза зам.-министър Борисов./economic.bg
Източник: Други (17.10.2018)
 
Бизнесът е спестил 51,3 млн. лв. разходи под формата на данъчни преференции през 2017 г. Бизнесът е спестил 51,3 млн. лв. разходи под формата на данъчни преференции през 2017 г. Това показа доклад за данъчните разходи, който обхваща количествена оценка на различните видове данъчни преференции и облекчения за изминалата година. Анализът е публикуван на страницата на Министерство на финансите. Според данните сумата е с 0,9% по-малко спрямо 2016 г. Анализът показва, че оценената загуба на приходи в резултат на данъчните разходи представлява по-малко от 1% от БВП (0,63 % от БВП за 2017 г.). В държави, включително и в България, с широка данъчна основа и ниски данъчни ставки за данъците върху печалбите и доходите, броят данъчни преференции са малко – до 40. Съответно, в страни с тясна данъчна основа или с високи данъчни ставки броят на данъчните разходи е няколко пъти по-висок, коментират от МФ. За 2017 г. са идентифицирани общо 40 броя данъчни разходи. Въз основа на наличната информация е определена стойността на 30 броя данъчни разходи (75% от всички идентифицирани разходи). Неоценените данъчни разходи представляват 25% от всички разходи. Най-голям относителен дял заемат данъчните разходи по корпоративни данъци (41,9%), следвани съответно от данъчните разходи по акцизите (26,8%) и разходите по ДДС (20,1%). От данните става ясно, че в България има малко преференции, като голяма част от тях не са изследвани, за да се прецени колко на практика държавата губи от предоставените облекчения. Основно данъчните разходи са насочени към стимулиране на икономическото развитие и растеж чрез насърчаване на инвестициите, иновациите и заетостта. През анализирания период обаче се наблюдава увеличение на данъчните разходи като цяло, което се дължи основно на намаляване броя на неоценените мерки, както и влиянието на протичащите макроикономически процеси в икономиката върху декларираните данъчни задължения, водещи до ползване на различен брой и размер данъчни преференции и оказващи пряко влияние върху размера на данъчните разходи. При ДДС например с най-голям относителен е данъчният разход по данъчна мярка „Намалена данъчна ставка за настаняване в хотели и други подобни заведения”. Спрямо предходната година по тази мярка се отчита ръст от 10,5 млн. лева (9,0%) за 2017 година. Фактори, влияещи върху размера на данъчния разход за разглеждания период по отношение на дейности свързани с настаняване в страната, са отчетените ръстове на годишна база съответно при приходите от нощувки в страната за 2017 г. (9,1%) и общо разходите за туристически пътувания на лица на 15 и повече години през 2016 година (46,9%). Министерството на туризма отчита 9,3% ръст на приходите от международен туризъм през 2017 г. спрямо предходната 2016 година. Нарастването в общата сума на данъчните разходи по акцизи се дължи на данъчна мярка „Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство”, която заменя действащата в предходната година данъчна мярка. Максималният размер на сумата, подлежаща на възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, предвиден в Закона за държавния бюджет за 2017 г. от 84 млн. лева, не се променя спрямо предходната 2016 година. За 2017 г. с най-голям относителен дял в данъчните разходи по акцизите са две данъчни мерки, като едната е именно „Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство” - 49,28% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2017 г. Другата е „Намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво и нулева акцизна ставка за природен газ, използван от потребители за битови нужди” - 28,53% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2017 година. От финансовото министерство уточняват, че в данъчните мерки по корпоративните данъци е включен като данъчен разход “Пренасяне на данъчни загуби”. За първи път от последните пет години по тази мярка е отбелязан спад от 55,6 млн. лева (23,5%) на годишна база, който се дължи на нарастване на декларираната данъчна печалба през последните години, както и запазване на тенденцията към намаляване на декларираната данъчна загуба. Данъчните разходи са оценени по две основни цели – икономическа цел и социална цел. Данъчните разходи с икономическа цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и икономически отрасли в страната. Данъчните разходи със социална цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към определени категории физически лица. 2017 година За 2017 г. относителният дял на данъчните разходи с икономическа цел е 86,3%, съответно, данъчните разходи със социална цел – 13,7%. За 2017 г. относителният дял на данъчните разходи, по които получатели са юридически лица, е 78,5%, а съответно данъчните разходи с получатели физически лица - 21,5 %. В доклада са включени данъчните разходи по видове данъчни мерки (преференции), свързани с данък върху добавената стойност, акцизи, корпоративни подоходни данъци и данъци върху доходите на физическите лица. Данъчните разходи, представени в доклада, са оценени на базата на отчетни данни, съдържащи се в данъчните и митническите декларации, предоставени от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“, както и на база на статистическа информация от Българската народна банка (БНБ) и Националния статистически институт (НСИ). От заключението на МФ става ясно, че част от данъчните разходи, въведени преди няколко години са загубили въздействието си върху данъкоплатците и са неефективни, като на този етап те водят само до намаляване на бюджетните приходи без реална полза за икономиката и обществото. Според дирекция „Данъчна политика“, която е изготвила доклада за неефективните данъчни разходи, следва да бъде проведено по-задълбочено проучване, което да даде отговори на въпроса в каква степен е оправдано по-нататъшното им действие в настоящата им форма.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2018)
 
Преките чужди инвестиции се свиха трикратно за година Преките чуждестранни инвестиции в България са намалели трикратно през първите осем месеца на тази година в сравнение със същия период на предишната. Това сочат предварителните данни на БНБ, оповестени в края на миналата седмица. Общият им размер е 230.5 милиона евро, или със 71.6% под нивото до края на август 2017 г., когато са били 812 милиона евро. Спадът е с 581.5 милиона евро. Статистиката на централната ни банка е в рязък контраст с изказванията на български управляващи, които непрекъснато се хвалят с ниските данъци, стратегическото положение на страната ни и с възможностите за привличане на чужди капитали. Данните сочат точно обратното - инвестициите в дялов капитал, които се смятат за най-устойчиви и за показател за дългосрочен интерес, са отрицателни - минус 27.1 милиона евро. През миналата година те са били на плюс - 174.4 милиона евро. Разликата от 201.5 милиона евро на практика означава, че вече влезли у нас предприемачи разпродават активите си. Тази тенденция би могла да се засили в идните месеци, особено ако се реализират намеренията на големи компании да се разделят с бизнеса си у нас. Отрицателна е и реинвестираната печалба - минус 18 милиона евро, което показва, че чуждите собственици или изтеглят печалбата си навън, или отчитат загуба. Данните на централната банка в следващите месеци вероятно ще бъдат коригирани нагоре, тъй като статистиката се ревизира всеки месец, а окончателните резултати идват с голямо закъснение. Въпреки това обаче тенденцията за намаляване на преките чуждестранни инвестиции в последните години остава трайна. С най-голям дял в чуждите инвестиции в първите осем месеца на тази година са така наречените дългови инструменти. Те са в размер на 275.6 милиона евро, докато за същия период на миналата година са били 671.2 милиона евро. Реално това са заеми, които компаниите майки отпускат на дъщерните си дружества у нас и които след това ще трябва да се връщат. Продължава да е устойчива и тенденцията най-много преки инвестиции у нас да идват от Холандия. Смята се обаче, че реално това са пари, които идват от други страни или дори от български компании, които използват либералния данъчен режим в тази страна. Рязко нарастване има при инвестициите от Русия, следвана от Германия и Белгия. За сметка на това драстичен спад има при инвестициите от страни като Ирландия и Италия. Намаляват и вложенията отвън в недвижими имоти. Те са едва 4.6 милиона евро при 13.3 милиона евро година по-рано. Преобладаващи са инвестициите в имоти от Русия - повече от половината, или 2.5 милиона евро, следвани от Украйна (0.7 милиона евро) и Германия (0.4 милиона евро). За сметка на това вложенията на български предприемачи в чужбина продължават да се увеличават и до края на август са 287 млн. евро при 219.2 милиона евро за първите осем месеца на миналата година. Само през август те се повишават с 8.1 млн. евро, докато преди година увеличението беше с 51.9 млн. евро. Основна част от тях също е в дългови инструменти, но реално отливът на капитали от страната надхвърля притока на преки инвестиции отвън.
Източник: Сега (22.10.2018)
 
Доматите и картофите поевтиняха, цената на краставиците скача Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 0,87 процента до 1,393 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година. Оранжерийните домати поевтиняха тази седмица с 8,3 на сто и се продават по 2,20 лева за килограм. Оранжерийните краставици поскъпнаха с 14,3 и се търгуват по 1,38 лева. Картофите поевтиняват със 1,6 на сто до 0,62 лева за килограм на едро. Цената на зелените чушки се понижава с 11,1 на сто до 1,20 лева. Червените чушки поскъпват с 13,1 на сто до 2,07 лева за килограм. Морковите се търгуват по 0,70 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 8,2 на сто и се продават по 1,01 лв./кг. Гроздето поевтинява с 3,1 на сто до 1,57 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,3 на сто и се търгува по 5,97 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 9,95 лв./кг, а олиото се купува по 1,95 лева за литър. Каймата се търгува по 4,70 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама струва 2,32 лева. Пилешкото замразено месо се продава по 4,02 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта поскъпва с 4,6 на сто и се търгува по 1,13 лв./кг, а брашното тип "500" поскъпва с 3.6 на сто и се продава по 0,87 лева. Яйцата се продават по 0,21 лева за брой.
Източник: 24 часа (22.10.2018)
 
39% от мениджърите у нас - жени, на 4-о място сме в ЕС Жените на ръководни позиция в България са 39% от всички шефове и по този показател сме на четвърто място в ЕС. Средният процент на жените мениджъри е 34%, показват данни на Евростат, разпространени в петък от НСИ по повод Деня на статистиката - 20 октомври. В същото време обаче заплатите на жените на ръководни постове в България са с над 17% по-ниски от тези на мъжете за същата длъжност. Това не е някакво типично българско явление и България дори не е водеща по най-голяма разлика в заплащането на ръководители - средната за ЕС е 23%. В Италия тя достига дори 50% в полза на мъжете. Там жените на ръководни постове са 27% от всички началници. Средно за ЕС жените началнички са по-зле платени дори от специалистите мъже. Средната почасова ставка за жените на ръководни постове в ЕС е 22,82 евро (в България е 5,14 евро), а на мъжете е 24,2 евро, т.е. разликата е 6,04%. Любопитното е, че в Италия, където половата дискриминация в заплащането е най-висока, жените началници все пак взимат повече от мъжете макар и с малко. Средната в ЕС почасова ставка на мъжете ръководители е 31,96 евро, което превърнато в месечна заплата при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица е около 5880 евро. В ЕС най-високи заплати получават мъжете ръководители в най-скъпата страна членка - Дания. Те получават средно 9268 евро на месец, но пък Дания бие всички рекорди по най-високи цени при почти всички видове стоки и услуги. След нея най-високи са заплатите на шефовете мъже в Люксембург, Финландия и Великобритания. Абсолютен рекордьор на континента по началнически заплати е Швейцария. Там почасовата ставка на хората, заемащи ръководни постове, е 56,72 евро, което превърнато в месечна заплата прави 10 436 евро. Това е минимумът, без никакви бонуси и добавки и при само 23 работни дни в месеца.
Източник: 24 часа (22.10.2018)
 
Печалбата на 59 фирми нарасна с над 10 млн. лв. В страната има 59 нефинансови предприятия, които не само отчитат големи печалби, а и се развиват с изключително бързи темпове. Към края на 2017 г. нетните приходи в държавната хазна от корпоративен данък на 59 дружества са се увеличили с над 1 млн. лв., пише в отчета на Националната агенция за приходи за дейността й през миналата година. При положение, че корпоративният данък е 10%, се оказва че печалбата на тези 59 дружества се е увеличила с над 10 млн. лв. Общият размер на платения от тези компании корпоративен данък е нараснал със 177,3 млн. лв. Нефинансовите предприятия, чийто финансови резултати се увеличават най-много са от икономическите дейности: “Далекосъобщения”, “Добивна промишленост”, “Преработваща промишленост”, “Електроразпределение”, “Производство на ветеринарни продукти”, “Търговия на едро с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура”, “Спомагателни дейности във въздушния транспорт”, “Неспециализирана търговия на едро”. Но любопитното е, че една от компаниите, която е обявила ръст на печалбата си с повече от 10 млн. лв., работи в сектора “Производство на игри и играчки”. Докато тези 59 дружества се развиват изключително успешно, други 11 са обявили сериозен спад на финансовия резултат. Към края на 2017 г. нетните приходи в хазната от корпоративен данък на 11 дружества са намалели с повече от 1 млн. лв. спрямо предходната година. Това означава, че тяхната печалба се е свила с над 10 млн. лв. Общият размер на приходите в държавния бюджет от тези дружества е с 29,4 млн. лв. по-малък от предходната година. Тези 11 предприятия са от икономическите дейности: “Планиране, координиране и управление на електроенергийната система на България”, “Производство на сода”, “Производство на храна и напитки”, “Далекосъобщения”, “Електроразпределение”, “Добивна промишленост” и др.
Източник: Труд (22.10.2018)
 
НСИ: 101 милиарда лева е БВП на България за 2017-а По окончателни данни на Националния статистически институт през 2017 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 1 145 млн. лв., или 1.1% от брутния вътрешен продукт. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 969 млн. лв., или 1% от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал излишък от 239 млн. лв., а подсектор "Социално-осигурителни фондове" е реализирал дефицит от 63 млн. лева. Държавният дълг на България за 2017 г. е в размер на 25 908 млн. лв., или 25.6% от БВП.
Източник: Money.bg (23.10.2018)
 
Използването на карти при плащане в търговски обекти все още е слабо разпространено в България. Данните на Европейската централна банка, обобщени от „Инфограф“, показват, че само в Германия използването на карти при плащане е по-слабо разпространено от тук. Като сравнението е на база брой транзакции. Дания, Обединеното кралство и Португалия са страните, в които относителният дял на картовите разплащания е най-голям. В тези страни над 65% от всички трансакции са направени с карти (дебитни или кредитни) при средно за ЕС 51.6%. Картовите разплащания са най-слабо популярни в Германия, България и Чехия. В Германия най-голям брой разплащания са отчетени чрез директен дебит (48.5%) и кредитен превод (29.5%), а в България и Чехия най-висок е делът на кредитните преводи (50.9% и 65.5% съответно). Чековете продължават да са популярни единствено в страни като Малта (17%) и Франция (9%). Интересно е още, че за разлика от повечето европейски страни, в България продължава да бъде изключително висок дела на пощенските преводи (над 21% от общия брой трансакции). Средно в ЕС пощенските преводи са едва 1% от общия брой трансакции.https://www.economic.bg
Източник: Фирмена информация (25.10.2018)
 
Бизнес климатът продължава да се влошава Бизнес климатът се влошава през октомври за трети пореден месец, става ясно от данните на Националния статистически институт. Общият показател на бизнес климата намаля през юни, а през юли последва задържане на нивото му. Общият показател на бизнес климата през октомври в България се понижава с 1,9 пункта в сравнение със септември, което се дължи на по-неблагоприятната конюнктура в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, съобщи НСИ. Така стопанската конюнктура през октомври в страната се оценява като неблагоприятна. Несигурната среда и липсата на кадри са основните фактори, които влошават бизнес климата и през октомври. През септември стопанската конюнктура в страната също бе неблагоприятна. Общият показател на бизнес климата намаля с 1,5% в сравнение с август, което се дължи на влошения бизнес климат в строителството и сектора на услугите. През август бизнес климатът също бе неблагоприятен. Тогава общият показател на бизнес климата намаля с 2,9% спрямо нивото си от юли, като понижение на показателя бе регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява през октомври с 2,4 пункта главно поради понижените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" нараства през месеца с 2,6 пункта в резултат на подобрените оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Бизнес климатът в търговията на дребно се понижава с 2,5%, което се дължи на по-резервираните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Бизнес климатът в сектора на услугите намалява през октомври с 4,5 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Дума (30.10.2018)
 
Най-много нашенци са пътували в Гърция и Турция Пътуванията на българите през септември са нараснали с 11% спрямо същия месец на предходната година до общо 633,4 хил., сочат данните на НСИ. Очаквано най-много са пътуванията към Гърция и Турция. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година има към Турция - с 31,9%, Румъния - с 14,8%, Сърбия - с 12,8%, Германия - с 6,9%, Гърция - с 5,9%, Македония - с 2,4%. Същевременно намаляват пътуванията към Унгария - с 8,7%, Португалия - със 7,6%, Кипър - с 2,2%, Украйна - с 1,9%. През месеца посещенията на чужденци в България са 1,3 млн., или с 4,2% повече в сравнение със септември 2017 г. От общия брой чужденци делът на гражданите от Европейския съюз е 62,9%, или с 3,1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 19,7%, Полша - със 17,8%, Франция - с 14,6%, Италия - с 3,9%, Румъния - с 3,2%, Германия - с 2,7%, Австрия - с 2,4%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Чехия - с 20,7%, Белгия - с 10,9%, Гърция - с 2,6%, и други.
Източник: Дума (30.10.2018)
 
Евростат: Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС, показват данни от анализ на Евростат за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г., съобщава БТА. Своеобразни "рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, показва европейската статистика. Според анализа средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.Според данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента. Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите.
Източник: Дарик радио (31.10.2018)
 
Производствените цени се вдигнаха с 3.7% за година Общият индекс на цените на производител през септември 2018 г. нараства с 3.7% в сравнение със същия месец на 2017 г., съобщи Националният статистически институт. Увеличението се дължи на поскъпването в енергетиката с 4.2% и в преработващата промишленост с 3.8%, докато в добивната промишленост е отчетено намаление - с 3.0%. От данните на НСИ се вижда, че поскъпването затихва след пика от 6.8% през юни и стойността на показателя през септември е най-ниската за последните пет месеца. В преработващата промишленост най-голям годишен ръст статистиците отчитат при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 5.5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели, производството на химични продукти и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - по 4.7%. Намаление на цените е регистрирано при производството на основни метали - с 1.0% Увеличението на заводските цени спрямо август е средно с 0.3%. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, а в добивната промишленост е отчетено намаление - с 0.2%. За месец най-много поскъпва производството на химични продукти - с 1.3%, и производството на облекло - с 1.0%, а намаление е регистрирано при производството на основни метали - с 1.2%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.5%.
Източник: Дневник (31.10.2018)
 
Какво е състоянието на икономиката ни? Краткосрочната бизнес статистика отчете по-слабо представяне през август, като оборотът и производството в промишлеността се забавиха, а строителната продукция се понижи спрямо същия месец на предходната година. Tова сочи последният Месечен обзор на българската икономика на Министерството на финансите. Данните, показват, че същевременно, растежът при търговията на дребно се е ускорил. Индикаторът за бизнес климата се понижи през септември, поради влошаване в очакванията за търсенето в строителството и услугите, но остана над дългосрочната средна. През септември регистрираната безработица запази нивото си от предходния месец от 5.6%, отразявайки почти еднаквия брой на входящия и изходящия поток безработни. През септември потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, се понижиха с 0.3% спрямо август, водени основно от по-ниските цени на пазарните услуги. Годишният темп на инфлация се забави до 3.6%, в резултат от по-ниския принос на пазарните услуги. Базисната инфлация също се понижи до 2.6% на годишна база. Излишъкът по текущата сметка за периода от януари до юли достигна 933.7 млн. евро (1.7% от прогнозния БВП).
Източник: Банкеръ (31.10.2018)
 
Евростат: Безработицата у нас остава на най-ниско ниво от 2008 г. за 4-ти месец През септември нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се стабилизира за втори пореден месец в рекордно историческо дъно от 6,7%, в рамите на еврозоната остана за трети пореден месец в 10-годишно дъно от 8,1%, докато в България остана за четвърти пореден месец в най-ниско ниво от декември 2008-а година насам от 5,3%, показват данни на Евростат. През септември 2018-а година безработицата в ЕС остана на августовското рекордно дъно от 6,7% (най-ниско ниво, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година), докато в рамките на еврозоната стабилизира за трети пореден месец на ниво от ноември 2008-а година). Според европейската статистика общо 16,574 млн. европейци, от които 13,153 милиона от еврозоната, са били без работа през деветия месец на настоящата година, като спрямо август е отчетено слабо понижение на безработните в ЕС с 35 хиляди, докато борят на безработните в еврозоната се повиши с в хиляди. Спрямо септември 2017-а година обаче, общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 1,793 милиона, от които 1,309 милиона в рамките на единния валутен блок. Най-ниска безработица през септември е регистрирана в Чешката република (безработица от едва 2,3%), следвана от Германия (3,4%) и Полша (3,4%), докато най-висока безработицата остава в Гърция (ниво от 19,0%, но според данни на Евростат за юли 2018-а) и в Испания (14,9% през септември 2018-а). В рамките на първия есенен месец общо 3,333 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 14,9%), като това представлява понижение на младежката безработица с 385 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 16,5%. Евростат представи и данни, според които безработицата в България стабилизира през септември за четвърти пореден месец (от юни насам) на ниво от 5,3% и далеч под ниво на безработица от 6,0%, отчетено точно преди година (през септември 2017-а). Това е най-ниската безработица в нашата страна от декември 2008-а година насам и недалеч от рекордното дъно от 5,0%, достигнато през ноември 2008-а година. По този показател нашата страна се нарежда на тринадесето място сред всички 28 членове на Европейския съюз с най-ниска безработица и е една от 20-те страни - членки с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През деветия месец на настоящата година едва 174 хиляди българи са били без работа спрямо 174 хиляди през август и 202 хиляди безработни точно преди година (през септември 2017-а), показват днешните данни на Евростат. Това е най-малкият брой на безработните българи откакто съществува тази статистика за нашата страна от началото на далечната 1995-а година. Нивото на младежката безработица в България се понижи през септември до 12,4% от 13,4% през предходния месец, като през деветия месец на годината без работа са били общо 18 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 19 хиляди през август и 22 хиляди година по-рано (през септември 2017-а). Данните на Евростат също така показват, че безработицата сред жените в нашата страна стабилизира за втори пореден месец на ниво от 4,6% спрямо 5,8% преди година (през септември 2017-а), докато безработицата сред мъжете се увеличи слабо през септември до 5,9% от 5,8% месец по-рано, но остава под нивото от 6,2%, отчетено преди година.
Източник: Дарик радио (01.11.2018)
 
ЕБВР предупреди за прегряване на българската икономика България се представя добре, както и Румъния, въпреки някои сигнали за прегряване. Това се посочва в доклада „Регионални икономически перспективи“ на ЕБВР, публикуван днес. Финансовата институция запазва прогнозата си за икономическия растеж на страната ни на 3.6% за тази и 3.4% а следващата година. Като цяло за региона на Югоизточна Европа се очаква икономически растеж от 3.5% за 2018 г. и 3.2% за 2019 г. Икономическото възстановяване продължава в повечето страни, в които Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) инвестира. Има обаче рискове, произтичащи от напрежението в световната търговия, високите нива на корпоративна задлъжнялост и продължаващата геополитическа нестабилност. Организацията отчита като цяло стабилна перспектива за регионите й на дейност, които се простират от Централна и Източна Европа до Централна Азия и Северна Африка.
Източник: econ.bg (02.11.2018)
 
Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12.4 % През третото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1659 жилищни сгради с 9419 жилища в тях и 1 173 841 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 37 административни сгради/офиси с 212 473 кв. м РЗП и на 1207 други сгради със 707 761 кв. м РЗП, съобщи Националният статистически институт, цитиран от БТА. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12.4 на сто, жилищата в тях - с 15.2 на сто, а общата им застроена площ - с 14.7 на сто. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради също се наблюдава ръст от 15.6 на сто, а при общата им застроена площ увеличението е малко над пет пъти. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, намаляват с 5.3 на сто, а тяхната РЗП - с 26.2 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 8.7 на сто, броят на жилищата в тях - с 32 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 25.6 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 32.1 на сто, а тяхната разгъната застроена площ нараства над четири пъти. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са по-малко с 1.1 на сто, а тяхната РЗП - с 0.8 на сто. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 296, Пловдив - 239, Варна - 152, Бургас - 151, и София - 125. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 3966, Пловдив - 1400, Варна - 914, Бургас - 879, и Стара Загора - 564. През третото тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 1038 жилищни сгради с 5921 жилища в тях и с 667 401 кв. м обща застроена площ, на 29 административни сгради/офиси с 81 451 кв. м РЗП и на 638 други сгради с 448 587 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 8 на сто, жилищата в тях - с 4.4 на сто, а общата им застроена площ - със 17.8 на сто. Броят на започнатите административни сгради нараства с 16 на сто, а общата им застроена площ - с 211.6 на сто. Започнатите други видове сгради са по-малко с 11.9 на сто, а тяхната РЗП - със 17.8 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 5.7 на сто, жилищата в тях - със 73.7 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 47.8 на сто. Броят на започнатите административни сгради също нараства със 7.4 на сто, а тяхната РЗП - със 165.7 на сто. Започнатите други видове сгради намаляват със 7.8 на сто, докато общата им застроена площ е повече с 16.6 на сто. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 182 жилищни и 74 други сгради; София (столица) - 181 жилищни, 16 административни и 36 други сгради; Варна - 113 жилищни и 35 други сгради; София - 84 жилищни и 48 други сгради; Бургас - 77 жилищни и 29 други сгради.
Източник: 24 часа (05.11.2018)
 
Продажбите на дребно в България се повишават на фона на свиването им в ЕС Продажбите на дребно в еврозоната останаха през септември на нивото от август, докато в рамките на целия ЕС отбелязаха слабо понижение, но след солидна възходяща ревизия на данните за предходния месец, което сякаш предполага, че вътрешното потребление продължава да бъде генератор за макар и по-слабия икономически растеж в Европа през третото тримесечие. Продажбите на дребно в България обаче нараснаха за седми пореден месец, след като се свиха за последно през първите два месеца на годината, показват данни на Евростат. През септември търговията на дребно в еврозоната остана на нивото от август, когато обаче нарасна с 0,3% и при осреднените очаквания на финансовите пазари със слабо повишение с 0,1 на сто. Повишение с 0,4% е регистрирано както при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и при продажбата на автомобилно гориво, докато продажбите на нехранителни потребителски стоки се свиха с 0,5 на сто. На годишна база растежът на продажбите на дребно в еврозоната се забави през септември до 0,8% от 2,25 през август, докато участниците на финансовите пазари разчитаха на повишение с 0,9 на сто. Генератор на растежа при търговията на дребно на годишна база беше повишението с 1,1% при продажбите на автомобилно гориво, с 0,9% при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, както и увеличението с 0,7% при продажбите на нехранителни стоки. В рамките на целия ЕС продажбите на дребно през септември се свиха с 0,1% спрямо август, когато обаче се увеличиха с 0,3%, докато на годишна база техният растеж се забави до 1,5% от 2,7% през август. За разлика от данни за ЕС и в частност за еврозоната, Евростат отчете поредно прилично повишение на продажбите на дребно в България на месечна база и техен тройно по-голям растеж на годишна база. През септември търговията на дребно в нашата страна се увеличи с 0,3% спрямо август, когато също нарасна с 0,3%, отбелязвайки подобрение за седми пореден месец. По този показател България се намира в т.нар. "златна среда" сред всички 28 страни - членки на ЕС. В същото време растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се забави в началото на есента до 4,7% от 5,1% през август, но продължава да потвърждава за наличието на устойчив растеж (на годишна база) за 24-ти пореден месец. По-добро повишение на търговията на дребно през август е отчетено единствено в Ирландия (скок с 10,2%), Полша (с 6,5%), Унгария (с 5,4%), Словения (с 5,2%) и Люксембург (с 5,0%).
Източник: econ.bg (08.11.2018)
 
НСИ: Влошават се очакванията на гражданите за финансовото им състояние през 2019 г. През октомври 2018 г. общият показател на доверие на потребителите се понижава с 3.2 пункта в сравнение с юли, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата, съобщи Националният статистически институт. Мненията за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са по-неблагоприятни спрямо предходното наблюдение. По отношение на финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца се наблюдава песимизъм в оценките на живеещите в селата за разлика от населението в градовете, което изразява по-малко негативна нагласа в сравнение с три месеца по-рано. Същевременно обаче прогнозите за следващите дванадесет месеца и на градското, и на селското население се влошават, в резултат на което общият балансов показател намалява с 5.4 пункта. Потребителите продължават да са на мнение, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. Настоящата икономическа ситуация в страната продължава да се оценява от по-голяма част от потребителите като неблагоприятна за спестяване, а и очакванията им по отношение на възможността да спестяват през следващите дванадесет месеца се влошават. Относно безработицата в страната прогнозите са, че ще има известно съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в градовете то ще бъде с по-високо темпо. Последната анкета отчита и леко влошаване на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба.
Източник: 24 часа (08.11.2018)
 
През септември добивната промишленост се свива с над 12% През септември добивната промишленост се свива с над 12% спрямо същия период година по-рано. Това показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ), публикувани днес. Обшият индекс на промишленото производство намалява с 0,8% на годишна база. Това е най-големият спад в промишлената дейност от февруари, коментират от Tradingeconomics.coom. Спрямо август 2018 г. спадът през септември е от 1,2%. На годишна база се отчита спад и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,7%. В преработващата промишленост промишленото производство се увеличава с 0,8%, показват още данните на НСИ. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 32,6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 24,7%, производството на превозни средства, без автомобили - с 18%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,7%. Намаление е отчетено и при производството на тютюневи изделия - с 24,2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 13,3%, производството на основни метали - с 12,1%, производството на химични продукти - с 10,1%. През септември 2018 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,9%, и в преработващата промишленост - с 1,4%, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 3,2%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 17,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 16,7%, производството на химични продукти - с 8.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6,8%. От НСИ отчитат повишение при производството на лекарствени вещества и продукти - с 11,8%, производството на тютюневи изделия - с 8,6%, производството на превозни средства, без автомобили - със 7,4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,5%.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2018)
 
Учителите почти догониха чиновниците по заплати Учителите и служителите в сектор "държавно управление" са почти изравнени по доходи, показва последната статистика на НСИ за средната заплата в страната. През септември - в началото на учебната година, заетите в сектор образование са получавали средно 1130 лв., а чиновниците в централните и местните администрации вече получават 1157 лв. В същия диапазон е и средната заплата на сектор "хуманно здравеопазване и социална работа" - 1162 лв. за септември. През третото тримесечие на 2018 г. средната работна заплата e 1117 лв. и нараства със 7.7% спрямо същия период на м.г. В обществения сектор средното възнаграждение е по-високо - 1147 лв., а в частния е 1108 лв. Спрямо същия период на предходната година увеличението в обществения сектор е 9.2%, а в частния - 7.3%. В двата най-нископлатени сектора заплатата не може да стигне 900 лв. - хотелиерство (707 лв.) и строителство (885 лв.). Под средното за страната получават още заетите в селското стопанство, административните и спомагателните дейности, преработващата промишленост, ВиК и управление на отпадъци, търговията, транспорта, операциите с недвижими имоти, както и хората, които работят в сектор "култура, спорт и развлечения". На другия полюс традиционно са ИТ секторът (2661 лв.), финанси и застраховане (1815 лв.), производство и разпределение на ел. и топлинна енергия и газообразни горива (1804 лв.).
Източник: Сега (13.11.2018)
 
Износът от България за ЕС скочи с 11% за 8 месеца През периода януари - август 2018 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.1 на сто спрямо същия период на 2017 г. и е в размер на 24,9175 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През август 2018 г. износът на стоки за ЕС нараства с 13% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,3071 млрд. лева. Доставките на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 8,7% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 26,369 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През август 2018 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, намалява с 6,4 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,97 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - август 2018 г. е отрицателно и е на стойност 1,456 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 241.6 млн. лева.
Източник: Монитор (13.11.2018)
 
Средната работна заплата се е повишила с близо 8% за година, отчете статистиката Средната работна заплата през третото тримесечие на тази година е със 7.7% по-висока от същия период на миналата година и е 1117 лева, сочат данните на Националния статистически институт. Най-сериозно са се вдигнали възнагражденията в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (13.4%), "Хотелиерство и ресторантьорство" (12.0%), и "Образование" (с 10.2%). Информацията за трето тримесечие на годината сочи, че най-високите заплати взимат работещите в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (2 661 лв.), "Финансови и застрахователни дейности" (1815 лв.) и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (1804 лв.). Най-ниски са доходите в секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (707 лв.) и "Административни и спомагателни дейности" (881 лв.). По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2018 г. са 2.32 млн. души, като те са с 6.9 хил., или с 0.3% повече от същия период на миналата година. Според данните на статистиката най-много хора работят в преработваща промишленост и в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети - съответно 21.9 и 16.9% от наетите. Спрямо второто тримесечие на годината през третото се отчита традиционното за това време на годината намаление на ангажираните в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 14.8%). В същото време най-сериозно увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Строителство" - с 1.9%, и "Образование" - с 1.6%.
Източник: econ.bg (13.11.2018)
 
За 9 месеца - повече пари от туризъм, отколкото за 2017-а През септември приходите на хотелите в България надхвърлиха тези за цялата 2017 г., сочат данни на НСИ, публикувани в понеделник. Самият септември не е сред най-силните месеци за туризъм, но въпреки това приходите на хотелите от нощувки са били 164,2 млн. лв. - най-високата сума, постигната в България за този месец изобщо. Така от началото на годината до октомври парите са 1,319 млрд. лв., докато през цялата 2017 г. са били 1,298 млрд. лв. Ако темповете се запазят, през 2018 г. е твърде възможно да се стигне до 1,5 млрд. лв. приходи. Това са само парите, които хотелиерите получават от самите нощувки, които се отчитат по-строго. В тях не влизат приходите от многобройните допълнителни услуги, които всяко място за настаняване предлага на гостите си. За отбелязване е, че тези приходи се получават срещу не особено висока заетост. През септември средната заетост е била 37,4%. Само че в хотелите с 4 и 5 звезди, които са по-скъпи, тя е по-висока - 50,5%. Тази висока заетост се осигурява повече от чужди граждани, отколкото от българи. Чужденците имат средно по 4,8 нощувки на престой, докато българите - 2,4. При това 71,9% от чужденците отсядат в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: 24 часа (13.11.2018)
 
НСИ: Силно спада българският износ за страните извън ЕС През периода януари - септември 2018 г. износът на стоки от България за страните извън ЕС намалява с 21.3% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 11 649.3 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 53.1% от износа за трети страни. През септември износът за трети страни (извън ЕС) намалява с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 481.7 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември се увеличава с 6.1% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 16 554.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През септември вносът на стоки от трети страни се увеличава с 19.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 932.1 млн. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - септември 2018 г. е отрицателно и е в размер на 4 905.3 млн. лева.
Източник: Money.bg (13.11.2018)
 
Износът на България за деветмесечието спада с 1.5% Общият износ на България за периода януари - септември 2018 г е намалял с 1.5% до 39 795.2 млн. лв., съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През септември 2018 г. общият износ на стоки възлиза на 4 710.1 млн. лв. и намалява с 1.2% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - септември 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 46 154.3 млн. лв. (по цени CIF), или със 7.5% повече спрямо същия период на 2017 година. През септември 2018 г. общият внос на стоки се увеличава с 9.5% спрямо същия месец на предходната година и е 5 162.7 млн. лева. Външнотърговско салдо през периода януари - септември 2018 г. по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) е отрицателно и е в размер на 3 090.6 млн. лева. През септември 2018 г. външнотърговско салдо по цени FOB/FOB е отрицателно и е в размер на 112.4 млн. лева. Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 11.1% за първите осем месеца на годината и достига 24 917.5 млн. лева, сочат данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.0% от износа. През август износът на стоки за ЕС нараства с 13.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3307.1 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2018 г. се увеличава с 8.7% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 26 369.1 млн. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През август 2018 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, намалява с 6.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2970.6 млн. лева.
Източник: econ.bg (13.11.2018)
 
В периода юли-септември икономиката расте с 0.5% През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо второто тримесечие на 2018 г. според сезонно изгладените данни. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. БВП в номинално изражение достига 29 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие е 25 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (70.5%), което в стойностно изражение възлиза на 20.4 млрд. лв. През третото тримесечие на 2018 г. бруто капиталообразуването е 5.6 млрд. лв. и заема 19.3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През третото тримесечие БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.7%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 6.9%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 6.2% през третото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 5.1%, докато износът на стоки и услуги намалява с 3.2%. Спрямо второто тримесечие по сезонно изгладени данни БВП се увеличава с 0.5%. За същия период брутната добавена стойност нараства също с 0.5%.
Източник: econ.bg (15.11.2018)
 
Годишната инфлация се ускори до 3,7 на сто Потребителските цени през октомври спрямо септември 2018 г. се покачват до 107%, т. е. месечната инфлация е 0.7%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.8%, а годишната инфлация спрямо октомври 2017 г. е 3.7%, показват данните на Националния статистически институт. Хармонизираният с ЕС индекс на потребителските цени за октомври спрямо септември е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Инфлацията от началото на годината (октомври 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.6%, а годишната инфлация е 3.6%. Индексът на цените за малката кошница за октомври спрямо септември е 100.7%, а от началото на годината (октомври 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 102.9%. През октомври цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.7%; нехранителни стоки - увеличение с 1.4%; услуги - увеличение с 0.2%.
Източник: News.bg (15.11.2018)
 
Инфлацията достигна 5-годишен връх Притеснителни данни за българската икономика оповести вчера Националният статистически институт (НСИ). Цените на стоките продължават да растат. Инфлацията на годишна база през октомври продължи да се ускорява и вече достигна 3.7% спрямо октомври миналата година. Това е най-високото ниво на годишната инфлация в последните 5 години. Само за октомври поскъпването е с 0.7%, а от началото на годината досега е 2.8%. Едновременно с това, според данните на НСИ, икономиката забавя темпа си на растеж до 3% през третото тримесечие на тази година. Увеличението на брутния вътрешен продукт за периода юли-септември е с 0.5% в сравнение с предходното тримесечие. Още по-обезпокоително е намаляването на инвестиционната активност на българските предприемачи, сочи бизнес анкетата на националната статистика. Очакванията на бизнеса са през тази година инвестициите да отбележат спад от почти 13% в сравнение с миналата година. Данните идват на фона на информациите за драстичен спад на чуждестранните инвестиции у нас за първите осем месеца на тази година с цели 71.6 на сто. Прогнозите за 2019 г. са за намалени инвестиции в промишлеността с над 8% спрямо 2018 г., като около 34% от предприятията изобщо не планират да придобиват дълготрайни активи. Най-големият дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да дойде от производството на стоки за междинно потребление - 43%, докато за следващата година прогнозите по същия показател са за около 40%. През октомври най-значително са се увеличили цените на дрехи и обувки - с 8.2%. Поскъпване има и в сферата на развлечението и културата. Цените на здравните услуги остават на нивото от миналия месец, показват данните на статистиката. Сериозен скок бележат цените на хляба - с 6.3%, пипера - 13% и краставиците - 11 на сто. По-скъпи са още някои млечни продукти, захар, яйца, гъби и други. Поевтинели са цитрусови и южни плодове - с 10%, ябълки (8.5%), домати (2.5%), както и кафето и минералната вода с над 1%. От групата на нехранителните стоки и услуги по-скъпи са автомобилните горива. Дизелът и масовият бензин са скочили най-много - съответно с 3.6% и 3.3%. Дървата за отопление, въглищата, както и централното газоснабдяване също са станали по-скъпи. След значителното повишение на хотелиерските услуги с 20 на сто през юли сега се отчита спад, но едва с 6.3%.
Източник: Сега (15.11.2018)
 
Безработните продължават да спадат и през третото тримесечие Макар и с по-малко безработицата продължава да спада и през третото тримесечие, сочат данните на Националния статистически институт. Той отчита, че в периода юли-септември при мъжете безработните са 5.4%, а при жените - 4.5%. От всички безработни 13.7% са с висше образование, 49.2% - със средно, и 37.1% - с основно или по-ниско образование. Продължително безработни (от една или повече години) са 105.2 хил., или 62.5% от всички безработни, повечето от които са мъже. В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 55 - 64 години се увеличава с 1.3 процентни пункта, отчита още статистиката.
Източник: econ.bg (15.11.2018)
 
Инвестициите в промишлеността спадат Мениджърите на промишлените предприятия очакват през тази година инвестициите в сектора да се свият с 12.7% в сравнение с 2017 г. , сочи бизнес анкета сред тях, проведена от Националния статистически институт. Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (42.9%), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (21.7%) и производството на недълготрайни потребителски стоки (18.7%). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2019 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 8.7% спрямо 2018 г., като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 39.4%. След него се подреждат енергийните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 29.3 и 16.5%. По направление на инвестициите през 2019 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 33.3% от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място с 31.3% дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - с 20.5%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 14.9%. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2019 г., преобладават позитивните оценки на въздействие при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори". При групата "други фактори" 24.7% от анкетираните посочват влиянието им като "стимулиращо", 36.8% от тях се въздържат от оценка, а 26.7% отговарят, че факторът не оказва влияние.
Източник: econ.bg (15.11.2018)
 
В периода юли-септември икономиката расте с 0.5% През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо второто тримесечие на 2018 г. според сезонно изгладените данни. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. БВП в номинално изражение достига 29 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие е 25 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (70.5%), което в стойностно изражение възлиза на 20.4 млрд. лв. През третото тримесечие на 2018 г. бруто капиталообразуването е 5.6 млрд. лв. и заема 19.3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През третото тримесечие БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.7%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 6.9%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 6.2% през третото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 5.1%, докато износът на стоки и услуги намалява с 3.2%. Спрямо второто тримесечие по сезонно изгладени данни БВП се увеличава с 0.5%. За същия период брутната добавена стойност нараства също с 0.5%. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през третото тримесечие на 2018 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонно изгладени данни спрямо второто тримесечие на 2018 г. има увеличението на износа на стоки и услуги - с 2.2%, и на крайното потребление - с 1.4%.
Източник: econ.bg (15.11.2018)
 
НСИ отчита по-силно увеличение на разходите, отколкото на доходите на българите Общите доходи на българските домакинства нараснаха с относително добро темпо през третото тримесечие на настоящата година, но при по-силен ръст на техните общи разходи, показва проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият доход средно на лице от домакинство нарасна през периода юли - септември 2018 година със 7,7% спрямо същото тримесечие на 2017-а година, достигайки 1541 лева и е над средния доход от 1474 лева, отчетен през второто тримесечие на настоящата година. Най-висок относителен дял през третото тримесечие имат доходите от работна заплата (55,2%), следвани от доходите от пенсии (27,3%) и тези от самостоятелна заетост (7,7%). Спрямо третото тримесечие на предходната година относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 0,8 процентни пункта, а този от пенсии - с 1,4 пункта, докато делът на дохода от самостоятелна заетост остава без промяна. В номинално изражение доходите от работна заплата нарастват до 851 лева от 778 лева година по-рано (повишение с 9,4%), доходите от пенсии се увеличават до 421 от 371 лева (повишение с 13,4%), докато тези от самостоятелна заетост се увеличават от 110 на 119 лева (повишение с 8,4%), а доходите от социални обезщетения и помощи намаляват от 43 на 35 лева (понижение с 19,9%). В същото време общите разходи средно на лице от домакинство се увеличават през периода юли - септември 2018 година с 9,8% спрямо година по-рано, достигайки 1518 лева и са над средните разходи за 1331 лева, направени през второто тримесечие на годината. Най-голям относителен дял заемат разходите за храна (30,1%), следвани от тези за жилище (16,5%), за данъци и социални осигуровки (12,3%) и за транспорт и съобщения (11,7%). Спрямо година по-рано разходите за храна и безалкохолни напитки като абсолютна стойност нарастват с 9,8% (от 416 на 457 лева), за здравеопазване - с 10,2% (от 66 на 73 лева), а тези за жилища се увеличават с 1,9% (от 245 на 250 лева). Увеличение с 14,7% на годишна база бележат разходите за транспорт и съобщения (от 155 на 178 лева), за алкохолни напитки и цигари - с 4,4% (от 58 на 60 лева), за свободно време, културен отдих и образование - с 19,8% (от 87 на 104 лева) и за данъци и социални осигуровки - с 13,3% (от 165 на 187 лева). Според НСИ през третото тримесечие на настоящата няма съществени промени в потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинството в сравнение с година по-рано, като се увеличава потреблението на месо и на кисело мляко, а намалява консумацията на плодове и зеленчуци, на хляб и тестени изделия. Без промяна остава потреблението на захар.
Източник: БНР (16.11.2018)
 
Средният разход на човек нараства до 1 518 лв. към септември Средният разход на лице от домакинство нараства през третото тримесечие на 2018 г., достигайки е 1 518 лв. Увеличението е с 9.8% спрямо същото тримесечие на 2017 г. Същата е тенденцията и при доходите, които достигат 1 541 лв. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за периода юли-септември 2018 г. Най-много от бюджета си българите харчат за храна (30.1%), жилище (16.5%), данъци и социални осигуровки (12.3%) и транспорт и съобщения (11.7%). Спрямо същия период на миналата година намаляват само разходите за жилище с 1.2%,а по всички останали точки те нарастват. Даваме с 9.8% повече за храна и безалкохолни напитки спрямо юли-септември миналата година или, ако тогава сме харчили 416, то сега са 457 лв. Увеличават се и разходите за алкохолни напитки и цигари - от 58 на 60 лв. или с 4.4%. С 1.9% нарастват общите разходи за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) - от 245 на 250 лв. Ръст има и при разходите за здравеопазване - от 66 на 73 лв. (с 10.2%), разходите за транспорт и съобщения - от 155 на 178 лв. (с 14.6%), разходите за свободно време, културен отдих и образование - от 87 на 104 лв. (с 19.8%) и разходите за данъци и социални осигуровки - от 165 на 187 лв. (с 13.3%). Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2018 г. е 1 541 лв. и нараства със 7.7% спрямо същото тримесечие на 2017 г. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (55.2%), следван от доходите от пенсии (27.3%) и от самостоятелна заетост (7.7%). Спрямо третото тримесечие на 2017 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 0.8%, а този от пенсии - с 1.4%. Делът на дохода от самостоятелна заетост остава без промяна. Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2018 г. е без съществена промяна спрямо същото тримесечие на 2017 г. Увеличение се отчита в потреблението на месо - от 7.8 на 8.2 кг, и на кисело мляко - от 7.3 на 7.7 килограма. Намалява консумацията на плодове - от 20.2 на 17.8 кг; на хляб и тестени изделия - от 21.8 на 21.3 кг, и на зеленчуци - от 26.2 на 25.8 килограма. Без промяна остава потреблението на захар./economic.bg
Източник: Други (16.11.2018)
 
Пазарът на труда удари таван Публикуваните през тази седмица данни на НСИ потвърждават опасенията за забавяне на експанзията на пазара на труда през 2018 г. След невиждания от годините преди кризата ръст на работните места със 154 хиляди през третото тримесечие на 2017 г., регистрираният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на 2018 г. беше в известна степен очакван. Въпреки че това е всъщност второ поредно тримесечие на намаляване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства заради изпреварващия спад на населението. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 години достига нов рекорд от 68,8%, но забавянето на икономиката и по-внимателният преглед на данните за пазара на труда, подсказват, че този рекорд може и да е последен за настоящия икономически цикъл: Особено притеснителни са данните за младежите, където спадът на броя на заетите е съпътстван и от спад на заетостта, като това важи и за двете наблюдавани групи (15-25 и 15-29 години). Демографските императиви на пазара на труда се виждат и по друга линия – единствената възрастова група, при която броят на заетите всъщност се увеличава спрямо предходната година е тази на 55-64 годишните. Близо една трета от областите в страната са регистрирали рекордна заетост през някое от тримесечията на 2018 г., като между тях освен големи области като столицата и Бургас, се нареждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за периода юли-септември 2018 г. спад на годишна база в коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. се наблюдава в 13 от 28-те области в страната, като най-значителен е той в Добрич (-10 пр. п.), Монтана (-7 пр. п.) и Ямбол (- 6 пр. п.). Средната заплата за третото тримесечие на 2018 г. достига 1 117 лв., което представлява ръст от 7,7% на годишна база. Въпреки че темпът на нарастване остава относително добър, забавянето спрямо 2017 г. е чувствително, особено предвид продължаващия ръст на инфлацията, която от юли насам е над 3,5% на годишна база. На секторно ниво прави впечатление продължаващата положителна тенденция при заплатите в преработващата промишленост – те нарастват по-бързо от средната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с променящата се структура на заетите в сектора. Така докато през 2012 г. средната заплата в преработващата промишленост беше 81% от средната за страната, последните данни показват значително по-високо ниво от 91%.
Източник: Банкеръ (19.11.2018)
 
България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС България остава в топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на Европейския съюз и през октомври. Това става ясно от последните данни на Евростат. Според публикуваната информация най-висок ръст на потребителските цени е измерен в Естония (4.5%), Румъния (4.2%) и Унгария с (3.9%). Веднага след тях се нарежда България с инфлация от 3.6%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания (0.7%), Португалия (0.8%) и Ирландия (1.1%). През последните четири месеца инфлацията в България рязко се ускори от 3 на сто през юни до 3.6% - 3.7% през следващите месеци. За сравнение през октомври 2017 г. годишната инфлация у нас е била 1.5%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през октомври е достигнала 2.2%, ускорявайки се леко спрямо нивото от 2.1% през предишния месец. За същия период на миналата година тя е била малко по-ниска – 1.7%. Инфлацията в еврозоната е със същите стойности – 2.2% за октомври след 2.1% през септември. Година по-рано обаче ръстът на цените е бил едва 1.4%. На месечна база годишната инфлация се е забавила в осем страни членки, а в пет е останала без промяна. Ускорява се в половината от страните – 14, сред които е и България. Най-голямо възходящо влияние върху инфлацията в еврозоната са имали цените на енергията (1.02 пр.п.), следвани от услугите (0.65 пр.п.), храните, алкохола и тютюневите изделия (0.51 пр.п.) и неенергийните индустриални стоки (0.11 пр.п.).
Източник: Медия Пул (19.11.2018)
 
Строителството в България е с най-голям спад през септември в целия ЕС България е с най-голям спад в строителството през септември сред страните от Европейския съюз, сочат данните на Евростат. Намалението на строителната продукция в страната през месеца е с 2.1% спрямо август и с 4% спрямо септември 2017 г. при среден за ЕС растеж от съответно 1.7% и 4.2%. На месечна основа най-голям растеж в сектора отчитат Франция (+3.7%), Германия (+2.2%) и Великобритания (+1.8%). Освен България в тройката с най-голям спад са също Словения (-1.2%) и Швеция (-0.5%). Сравнението със септември 2017 г. показва бум на строителството в Унгария (+25.8%), Словения (+25.7%) и Полша (+20.2%). В тройката с най-голям годишен спад освен България са също Швеция (-1.5%) и Румъния (-1.0%). Обобщените данни за третото тримесечие спрямо второто сочат, че лидер по растеж в сектора е Унгария (+15.4%), а на другия полюс е Румъния (-8%) (заради спад от 8.6% през юли). Сравнението с юни - септември 2017 г. сочи, че най-голямо оживление е имало в Унгария (+28.4) и Словения (+29.3). Само четири държави са със спад - Румъния (-8.9%), Швеция (-1.4%, България (-1.3%), Испания (-0.6%). В съобщението на Евростат се прави уговорката, че редица държави не са предоставили данни. Между тях са Естония, Ирландия, Гърция, Кипър, Латвия, Австрия, Хърватия, Дания, Малта.
Източник: Дневник (20.11.2018)
 
България с най-голям спад на строителството в ЕС България бележи най-голям спад на строителството през септември на месечна (-2.1%) и годишна база (-4%) в Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на европейската статистическа служба – Евростат. Тринадесет държави не са предоставили данни. Строителната продукция у нас намалява на фона на растеж в останалите европейски страни. Основната причина за спада е в намалените обеми на инфраструктурното строителство – магистрали, пътища и пречиствателни станции, финансирано от държавния бюджет и еврофондовете. Правителството изостава и с изпълнението на капиталовите си разходи като към края на септември бяха усвоени малко над една трета от планираните над 6.1 млрд. лв. В същото време в еврозоната и ЕС е отчетен ръст както на месечна, така и на годишна база на произведената строителна продукция. Строителството в Еврозоната е по-голямо, като основен двигател са Франция, Германия и Великобритания. За еврозоната е отчетен ръст от 2 на сто на произведената строителна продукция през септември спрямо август, а в ЕС – увеличението е с 1.7 на сто. Положителният тренд идва след спада в строителството през осмия месец на годината от 0.6 на сто за еврозоната и 0.5 на сто в ЕС спрямо юли. На годишна база увеличението на строителната продукция през септември е значително по-голямо – 4.6 на сто за еврозоната и 4.2 на сто за ЕС. Сградното строителство отбелязва по-голямо увеличение спрямо инфраструктурното както на месечна, така и на годишна база, показват данните на Евростат. В еврозоната сградното строителство е нараснало с 2.2%, а инженерното строителството - с 1.8% през септември спрямо август. В ЕС увеличението на строителството на сгради расте с 3.1%, а инфраструктурното - с 1.4%. Сред държавите членки, за които има данни, най-голямо увеличение на производството в строителството е отчетено във Франция (3.7%), Германия (2.2%) и Великобритания (1.8%). Най-голям спад се наблюдава в България (-2.1%), Словения (-1.2%) и Швеция (-0.5%). Сградното строителство расте с по-големи темпове на годишна база. За еврозоната ръстът е 4.8 на сто за септември, а за ЕС е 7.7 на сто. В същото време инфраструктурното строителство е нараснало с 4.3% на месечна база и и с 2.9% на годишна. Сред държавите членки, за които има данни, най-голямо увеличение на производството в строителството на годишна база е регистрирано в Унгария (25.8%), следвано от Словения (25.7%) и Полша (20.2%). Това показва, че в тези страни вече е започнало активното усвояване на европейските средства за инфраструктура, докато в България се бави. Причината за спада на строителството у нас през септември се дължи основно на забавянето на големите инфраструктурни проекти, които се финансират с европейски средства. Нови договори в строителството бяха сключени през последното тримесечие на годината, като реално изпълнението на обектите ще започне през пролетта на 2019 г. Така на месечна база инфраструктурното строителство намалява с 3.1% през септември, а на годишна спадът е 2.5%. При сградното строителство, което дърпаше сектора напред през изминалите години, вече се наблюдава спад, като най-вероятно това се дължи на предупреждения за прегряване на пазара на имоти в големите градове. Така на месечна база е отчетено намаление на строителството на сгради с 1.1 на сто, а на годишна – с 5.1 на сто. Друг фактор, който оказва влияние върху сградното строителство, е липсата на яснота дали ще бъде продължена Националната програма за енергийна ефективност на частни жилища, която се очаква да приключи през 2019 г.
Източник: Медия Пул (20.11.2018)
 
С 12 % повече са пътуванията на българи в чужбина през октомври Пътуванията на българи в чужбина през октомври 2018 г. са 454.7 хил. или с 3.6 на сто над регистрираните през октомври 2017 година, съобщи Националният статистически институт. През октомври 2018 г. посещенията на чужденци в България са 739.3 хил. или с 3.8 на сто повече в сравнение с октомври 2017 година. Увеличение на пътуванията на българи е отчетено към: Турция - с 20.9 на сто, Германия - с 4.5 на сто, Испания - с 3.5 на сто, Австрия - с 3.3 на сто, Италия - с 3 на сто, Сърбия - с 2.6 на сто, Румъния - с 2 на сто, и други. Същевременно намаляват пътуванията на българи към: Обединеното кралство - с 2.7 на сто, Гърция - с 2.4 на сто, Македония - с 1.5 на сто, и други. В сравнение с октомври 2017 г. e регистрирано увеличение при пътуванията на българи с цел почивка и екскурзия - с 12.3 на сто, и с други цели - с 1.2 на сто, докато тези със служебна цел остават на същото ниво. При посещенията на чужденци е регистрирано е увеличение при всички наблюдавани цели: пътувания с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 4.7 на сто, със служебна цел - с 3.3 на сто, и с цел почивка и екскурзия - с 2.8 на сто. Транзитните преминавания през страната са 29.7 на сто (219.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България. През октомври 2018 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 106.3 хил., Гърция - 100.2 хил., Румъния - 33.6 хил., Сърбия - 32.6 хил., Германия - 25.4 хил., Македония - 25.3 хил., Австрия - 15.9 хил., Италия - 15.4 хил., Обединеното кралство - 15.1 хил., Испания - 11.4 хиляди. От общия брой чужденци, посетили България през октомври 2018 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 55.5 на сто, или с 2.7 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се и посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 6.7 на сто, като най-голям е ръстът на посещенията от Сърбия - с 24.9 на сто. Най-много посещения в България през октомври 2018 г. са направили гражданите от: Румъния - 142.6 хил., Турция - 106.8 хил., Гърция - 96.6 хил., Македония - 56.8 хил., Сърбия - 53.8 хил., Германия - 42.1 хил., Украйна - 22.9 хил., Полша - 20.2 хил., Обединеното кралство - 19.3 хил., Италия - 13.9 хиляди.
Източник: 24 часа (29.11.2018)
 
Обезщетението за безработица остава поне 9 лева на ден Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2019 г. остава 9 лева, а дневният максимален размер - 74,29 лева, реши парламентът. Депутатите приеха на второ четене текстове от законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. От БСП настояха дневното обезщетение за безработица да нарасне от 9 на 16 лева, съобразено с ръста на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход, но предложението им не беше прието от мнозинството. От ГЕРБ посочиха, че безработицата в България е на най-ниско ниво от десет години насам и има недостиг на работна ръка, и обвиниха левицата, че иска да стимулира професията "безработен". Преди това депутатите приеха бюджета на фонд "Безработица", който е с дефицит от 134 494 200 лева. Планираните приходи и трансферите във фонда са 315 074 000 лева, а разходите за социални помощи и обезщетения са 449 568 200 лева.
Източник: Стандарт (29.11.2018)
 
Райфайзенбанк: Ръстът на БВП продължава да се забавя Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към ноември, с фокус върху реалния сектор. Анализаторите на банката отбелязват, че според експресните оценки на НСИ, през третото тримесечие на 2018 г. реалният ръст на БВП достигна 3.0% на годишна база - отново по-ниско от очакваното. Най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление, нарасна с 6.9% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал, се увеличи с 6.2%. На този фон износът намаля с 3.2%, докато вносът се увеличи с 5.1%. „От страна на производството резултатите също бяха относително скромни. Така индустрията нарасна само с 0.6% през тримесечието (спрямо същото тримесечие на предходната година), а строителството спадна с 1.2%, при това за второ поредно тримесечие“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Коефициентът на заетост достигна 53.3% през третото тримесечие, а коефициентът на безработица намаля до 5.0%. На този фон средната работна заплата се повиши с 80 лв., от 1037 лв. през третото тримесечие на 2017 г. на 1117 лв. през същото тримесечие на 2018 г. Ръстът в публичния сектор беше с 97 лв., а в частния с 85 лв. Така средната работна заплата в публичния сектор (1147 лв.) остана по-висока от тази в частния (1108 лв.). „Данните потвърждават, че българската икономика е достигнала пика си през 2017 г. и постепенно се забавя. Въпреки това очакваме тя да продължи да расте и през следващите години. Нашата прогноза е за реален ръст на БВП на България от около 3.0% през 2019 г., каза още Калчев.
Източник: econ.bg (29.11.2018)
 
560 лв. минимална заплата от януари догодина Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност в държавната администрация от 1 януари догодина окончателно ще е 560 лв. Това записаха депутатите с приети на второ четене текстове от закона за държавния бюджет за догодина. Не бе прието предложението на БСП минималното месечно трудово възнаграждение да бъде 640 лв. Базата за определяне размера на основната месечна заплата за най-ниската длъжност по Закона за отбраната и за МВР /по членове от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от закона за ДАНС, за НСО, Държавна агенция "Разузнаване"/ е 380 лв. от 1 януари 2019 г. Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 320 млн. лв., одобри парламентът. НС отхвърли предложението на левицата за 360 млн.лв. Георги Гьоков от БСП подчерта, че ваучерите са добър инструмент за мотивация и задържане на персонала, неизбежна част от социалните пакети, като в същото време интересът към този начин за допълнително стимулиране се разширява. Няма да струва много на държавния бюджет, призова той мнозинството да подкрепи идеята на социалистите.
Източник: Стандарт (30.11.2018)
 
Производствените цени скачат с 4,4% през октомври Производствените цени нарастват през октомври 2018 г. с 4,4% спрямо същия период на 2017 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Ръстът на цените се дължи основно на повишените цени при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,9%, и в преработващата промишленост - с 4,5%. В добивната промишленост спрямо година по-рано е отчетено намаление - с 5,6%. В преработващата промишленост по-съществен е ръстът на цените при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5,2%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,8%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4,6%. Намаление на цените е отчетено при производството, некласифицирано другаде - с 1,1%. На месечна база през октомври цените на производител също се покачват - с 1,3 на сто. Това се дължи на по-високите цени при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%, и в преработващата промишленост - с 1,3%. Спрямо септември по-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали - с 5,3%, и при производството на напитки - с 0,6%. Намаление е регистрирано при производството на превозни средства, без автомобили - с 0,4%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 0,3%. ьИндексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври 2018 г. нараства с 3,9% на годишна база. Увеличението на цените идва от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,9%, и в преработващата промишленост - с 4 на сто. По-високите цени в преработващата промишленост са отчетени при производството на химични продукти - с 5,9%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,3%. Намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 3,9%. На месечнта база заводските цени се покачват с 0,8%, като ръстът идва от добивната промишленост - с 2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,9%, и в преработващата промишленост - с 0,6 на сто. Индексът на цените на производител на международния пазар през октомври 2018 г. нараства с 5.3% на годишна база. В преработващата промишленост цените се покачват с 5%. По-високи цени са отчетени при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.3%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 5.3%. Намаление на цените се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 1.3%.
Източник: Инвестор.БГ (30.11.2018)
 
НСИ отчита слабо подобрение на стопанската конюнктура в България през ноември През ноември стопанската конюнктура в нашата страна се подобри слабо за първи път от шест месеца насам в резултат на подобрение на конюнктурата в промишлеността и търговията на дребно, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият показател на бизнес климата в нашата страна се повиши през ноември с 0,6 пункта спрямо октомври, когато се понижи с 1,9 пункта. Това представлява първо слабо подобрение на общата стопанска конюнктура от месец май насам, когато съответният показател достигна най-висок връх от края на 2008 година. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, нараства с 1,8 пункта след спад с 2,4% през октомври. Повишението е в резултат на подобрени очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Анкетата на НСИ също така отчита известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Основните пречки, затрудняващи развитието на този отрасъл, продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и с недостига на работна сила. По отношение на продажните цени в промишлеността, по-голямата част от мениджърите продължават да очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През ноември 2018 година показателят "бизнес климат в строителството" се понижи с 2,2 пункта, парирайки голям част от растежа с 2,6 пункта през октомври, като това понижение се дължи на по-резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състоянието на техните предприятия. По-неблагоприятни са мненията им както относно строителната активност през последните три месеца, така и очакванията има за следващите три месеца. И през настоящия месец несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша остават най-сериозните проблеми за дейността на строителните предприятия. По отношение на продажните цени в строителството, преобладаващата част от мениджърите в сектора не предвиждат промяна на тяхното равнище през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се повишава през ноември с 1,0 пункт (след спад с 2,5 пункта през октомври), в резултат на подобрените очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Благоприятни остават и прогнозите им по отношение на обема на продажбите и на поръчките към доставчици през следващите три месеца. Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, остава конкуренцията в бранша, следвана от несигурната икономическа среда и от недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени в отрасъла, търговците на дребно не очакват промяна през следващите три месеца. В същото време съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" запазва приблизително нивото си от октомври, когато се влоши с цели 4,5 пункта, като очакванията на мениджърите за бизнес развитието на техните предприятия през следващите шест месеца са по-оптимистични. Подобрение бележат и прогнозите им за търсенето на услуги през следващите три месеца. И тук конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда остават като основни пречки, затрудняващи в най-голяма степен бизнеса в сферата на услугите, отчита НСИ. Относно продажните цени, очакванията на мениджърите в сектора на услугите са за известно тяхно увеличение през следващите три месеца, макар, че по-голямата част от мениджърите предвиждат запазване на тяхното равнище. Проучването на НСИ за ноември продължава да отчита относително стабилно поведение на общия бизнес климат в страната, като той продължава да се задържа трайно над неговото дългосрочно осреднено ниво. Днешните данни обаче не са предпоставка за ускоряване на икономическия растеж в България през последните месеци на годината, след като по-рано този месец НСИ отчете рязко забавяне на растежа на БВП през третото тримесечие до 3,0% от 3,4% през периода април – юни.
Източник: econ.bg (30.11.2018)
 
Заводските цени са се повишили с 4.4% през октомври Заводските цени през октомври са се повишили с 4.4% в сравнение със същия месец на 2017 година, съобщи Националният статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.9%, и в преработващата промишленост - с 4.5%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 5.6%. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5.2%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.8%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.6%. Намаление на цените е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 1.1%. Спрямо септември производствените цени растат с 1.3%, като по-видимо е покачването в енергийния сектор и преработващата промишленост. На месечна база спадат цените при производството на основни метали - с 5.3%, на напитки - с 0.6%, и др. За вътрешния пазар на годишна база цените растат с 3.9%. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%, и в преработващата промишленост - с 4%, а в добивната промишленост е отчетено намаление на цените с 4.2%.
Източник: Дневник (30.11.2018)
 
Българският износ възлиза на 18 млрд. евро за осемте месеца на 2018 г. България е изнесла стоки и продукти за близо 18 млрд. евро през първите осем месеца на 2018 г. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Дискусионен форум на тема: „Дигитални предизвикателства пред съвременните компании“, съобщават от Министерството на икономиката. Събитието се организира от Българската-търговско промишлена палата и сдружение Национална бизнес мрежа, а в неговото откриване участие взеха Мария Габриел, еврокомисар „Цифрова икономика и цифрово общество“, Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП и Десислава Иванова, председател на УС на сдружението. „Няма по-лесен и достъпен инструмент за подкрепа на българския експорт от дигитализирането на малките и средни предприятия и увеличаване на дела на електронната търговия“, посочи Александър Манолев. По думите му това може би не е толкова централна тема, колкото внедряването на иновации и модернизация на производството, но в никакъв случай не трябва да бъде подценявана. Затова и Министерството на икономиката се стреми активно да си партнира с бизнеса и с глобалните лидери в сферата на информационните и комуникационни технологии. Икономическият заместник-министър даде пример за съвместните обучения организирани с Google в рамките, на които са били обучени над 26 000 души в областта на цифровите умения. „Стартираме обучителна програма и с ebay, която ще е насочена към малките и средни предприятия и стартъпите в България“, съобщи Манолев. Според представената от него статистика за последните 10 г. чрез ОП „Конкурентоспособност“ и ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са инвестирани над 1 млрд. евро в подкрепа на малките и средни предприятия. „Голяма част от тези средства са били именно за внедряване на иновации и технологични решения“, каза зам.-министър Манолев. Той обърна внимание и на предимствата, които страната ни има като акцентира, че добавената стойност от сектора, обхващащ от компоненти до софтуерни продукти, възлиза на над 1.4 млрд. евро и нараства с 22% през 2016 г. Според Евростат около 65 хил. души работят ?aтo cпeциaлиcти в него, а всяка година над 4 хил. студенти се дипломират в такива специалности в българските висши учебни заведения.
Източник: Инвестор.БГ (03.12.2018)
 
Стабилизация на безработицата в ЕС на рекордно дъно от 6,7% при слабо повишение в България до 5,4% През октомври нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се стабилизира за втори пореден месец в рекордно историческо дъно от 6,7%, в рамите на еврозоната остана за четвърти пореден месец в 10-годишно дъно от 8,1%, докато в България нарасна слабо до 5,4%, след като през предходните четири месеца стабилизира на най-ниско ниво от декември 2008-а година насам от 5,3%, показват данни на Евростат. През октомври 2018-а година безработицата в ЕС остана на септемврийското рекордно дъно от 6,7% (най-ниско ниво, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година), докато в рамките на еврозоната стабилизира за четвърти пореден месец на ниво от 8,1% (най-ниско ниво от ноември 2008-а година). Според европейската статистика общо 16,626 млн. европейци, от които 13,172 милиона от еврозоната, са били без работа през десетия месец на настоящата година, като спрямо септември е отчетено слабо понижение на безработните в ЕС с 4 хиляди, докато борят на безработните в еврозоната се повиши с 12 хиляди. Спрямо октомври 2017-а година обаче, общият брой на безработните европейци е спаднал с цели 1,523 милиона, от които 1,121 милиона в рамките на единния валутен блок.
Източник: БТА (03.12.2018)
 
Производителността на труда нараства с 3.7% през третото тримесечие Производителността на труда отново ускорява темпа си на растеж, като през третото тримесечие достига 3.7% на годишна база. За сравнение - през периода април - юни увеличението беше 3.1% по предварителни данни на НСИ. Подобно на предходните месеци, ускорението идва от нископроизводителния аграрен сектор, където работещите намаляват с 43.7 хил. души. През третото тримесечие брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3% спрямо същия период на 2017 г., като така запазва темпа си от предходното тримесечие. Най-голям принос за увеличението има имотният сектор. Успоредно с производителността НСИ публикува и ревизирани оценки за брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие, като темпът е повишен леко от първоначалните експресни 3% до 3.1% на годишна база. Данните за инвестициите са ревизирани нагоре, докато оценките за износа са понижени. Броят на работещите в икономиката намалява нетно с над 35 хил. души през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година, като спадът идва от самонаетите в аграрния сектор. Лек ръст има на хората на трудов и граждански договор, като новонаетите спрямо година по-рано са предимно в строителството (7.3 хил. души), IT и комуникации (5 хил. души) и публичния сектор (3.4 хил. души). Най-голям спад сред работещите на договор пък е видим в търговията, където наетите намаляват с над 10 хил. души спрямо юли - септември 2017 г. Стойността на брутната добавена стойност в българската икономика, което е разликата между крайната стойност на продукцията и изразходваните за производството й стоки и услуги, достига 57.3 млрд. лв. към септември. През третото тримесечие брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3% спрямо същия период на 2017 г., като основен принос за увеличението имат операциите с имоти. Тук промяната е с 21.6% нагоре спрямо периода юли - септември 2017 г., а общата брутна добавена стойност от операциите с недвижими имоти достига 7.9 млрд. лв. от началото на годината. Най-високопроизводителни остават работещите в индустриалния сектор, където всеки зает създава средно по 7.8 хил. лв. от добавената стойност в икономиката. На второ място са услугите с по 7.4 хил. лв. на работник, а на трето - селското стопанство с 2.6 хил. лв. Значителен ръст през третото тримесечие спрямо година по-рано имат също сектора на информационните технологии (5.2%), търговията (2.7%), индустрията (1.7%) и финансовия сектор (5.1%). Домакинствата продължават да са движещата сила на икономическия растеж и през третото тримесечие на годината, показват ревизираните данни за БВП. На годишна база потреблението в частния сектор нараства с 6.9%, като така запазва темпа си от предходното тримесечие. Потреблението на публичния сектор също расте, но по-бавно - с 3.6%. Също така делът му е по-малък, което понижава приноса на компонента към общия ръст на икономиката. Темпът на растеж на инвестициите пък е ревизиран леко нагоре - от 6.2% в експресните оценки до 7% на годишна база, като очакванията са позитивни за годината напред. "В края на 2018 г. и началото на 2019 г. може да се очаква фирмите да продължат да разширяват инвестиционната си дейност, за което ще спомагат достигнатото към момента високо натоварване на производствените мощности, очакваното нарастване на вътрешното и външното търсене, запазването на благоприятни условия за финансиране и подобряването на рентабилността на предприятията", посочват експертите на Българската народна банка (БНБ) в последния си тримесечен Икономически преглед. Числата за внос и износ също са ревизирани надолу - със съответно 1.1 пр. п. и 0.4 пр. п. Така продажбите на български стоки в чужбина намаляват с 3.6% на годишна база спрямо третото тримесечие на 2017 г. Импортът пък расте с 4%, движен от по-високата покупателна способност на домакинствата, но темпът му се забавя спрямо отчетените 5% през второто тримесечие.
Източник: Капитал (10.12.2018)
 
БВП за третото тримесечие на 2018 г. е 29 822 млн. лв. През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 29 822 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 15 248 млн., като на човек от населението се падат 2 166 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.1% на БВП през третото тримесечие на 2018 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.7% спрямо второто тримесечие на 2018 година, съобщават от Националния статистически институт. На човек от населението се падат 4 236 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.68233 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 17 726 млн. долара и съответно на 2 518 долара на човек от населението. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2018 г. възлиза на 26 116 млн. лв. по текущи цени. През третото тримесечие на 2018 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява равнището си с 0.8 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година до 7.2%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.9 процентни пункта до 27.6%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, се увеличава до ниво от 65.2% при 63.5% през съответния период на предходната година. За крайно потребление през третото тримесечие на 2018 г. се изразходват 69.9% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал2) формират 17.4% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. През третото тримесечие на 2018 г. БВП1 нараства спрямо предходното тримесечие с 0.7% според сезонно изгладените данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства също с 0.7%.
Източник: Стандарт (10.12.2018)
 
НСИ: Строителството със силен ръст през октомври По предварителни данни на Националния статистически институт през октомври индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, се увеличава с 0.8% в сравнение със септември 2018 година. Продукцията в сектор "Строителство" през октомври, изчислена въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.3% над равнището от предходния месец, показват предварителните данни на НСИ. В сравнение със същия месец на 2017 г. календарно изгладените данни показват увеличение с 1.8% на строителната продукция през октомври 2018 г. През октомври индексът на произведената строителна продукция, е над равнището от предходния месец, като гражданското/инженерното строителство нараства с 5%, а сградното строителство - с 2.0%. На годишна база увеличението на строителната продукция през октомври се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 2.5%, а при сградното строителство - с 1.2%.
Източник: Money.bg (11.12.2018)
 
С над 17% се е ускорила търговията на дребно през интернет Оборотите в търговията на дребно ускоряват ръста си през окотомври, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. През есенния месец оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени, нараства с 0,5% спрямо септември и с 4,9% на годишна база. През октомври 2018 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 4.4%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3.4%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.8%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.6%. През октомври 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. оборотът нараства позначително при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 17.4%, търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 16.0%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 10.4%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - със 7.3%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 7.1%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.7%.
Източник: Банкеръ (11.12.2018)
 
През октомври добивната промишленост се свива с над 6% През октомври на годишна база добивната промишленост се свива с 6,3%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,8%. Индексът на промишленото производство през октомври отбеляза годишен ръст от 1,6%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база увеличението е с 0,8 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в преработващата промишленост - с 2,6%. По-значително е увеличението при производството на превозни средства, без автомобили - със 71.7%, и производството на тютюневи изделия - с 25,7 на сто. Ръст е отчетен и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 23,8%, и производството на лекарствени вещества и продукти - с 16,8%. Статистиката регистрира намаление при: производството на основни метали - с 16,7%, на облекло - с 11,8%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8,9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7,8%. През октомври 2018 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0,9%, и в добивната промишленост - с 0,3%. А намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,0%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 29,4%, и на тютюневи изделия - с 28,3 на сто. Ръстът при производството на химични продукти е с 15.2%, на метални изделия, без машини и оборудване - с 14%. Спад е регистриран при производството на лекарствени вещества и продукти - с 8,7%, и на основни метали - с 4.4 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (11.12.2018)
 
Подем на промишленото производство и строителството през октомври По предварителни данни през октомври 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, се увеличава с 0.8% в сравнение със септември 2018 година. Индексът на промишленото производство е регистриран ръст от 1.6% спрямо съответния месец на 2017 година. Това са данните на Националния статистически институт. Увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 0.9%, и в добивната промишленост - с 0.3%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.0%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 29.4%, производството на тютюневи изделия - с 28.3%, производството на химични продукти - с 15.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14.0%. Спад е регистриран при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 8.7%, производството на основни метали - с 4.4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 4.2%. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - с 2.6%, а спад е регистриран в добивната промишленост - с 6.3%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.8%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - със 71.7%, производството на тютюневи изделия - с 25.7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 23.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 16.8%. Намаление е отчетено при: производството на основни метали - с 16.7%, производството на облекло - с 11.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8.9%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - със 7.8% По предварителни данни през октомври 2018 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 3.3% над равнището от предходния месец. Увеличението е с 1.8% на строителната продукция през октомври 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 година. На годишна база увеличението на строителната продукция през октомври 2018 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 2.5%, а при сградното строителство - с 1.2%.
Източник: Банкеръ (11.12.2018)
 
Средният осигурителен доход се повишава през октомври до 901 лева Размерът на средния осигурителен доход в България се повишава през октомври до 901,26 лева, съобщава Националният осигурителен институт (НОИ). През септември показателят беше 897,33 лева, а през август - 873,75 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода 1 ноември 2017 г. - 31 октомври 2018 г. е 878,95 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през ноември 2018 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (12.12.2018)
 
Над два пъти се увеличи търговският дефицит за десетмесечието България отново увеличи търговския си дефицит през октомври, се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Наблюденията на Investor.bg показват, че през септември имаше спад, докато през август дефицитът успя леко да се свие на годишна база. За първите десет месеца на годината търговското салдо (търговски дефицит, износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 6,303 млрд. лева. За същия период на миналата година то беше на минус 3,019 млрд. лева. НСИ отчете, че по цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) търговията излиза на минус с 2,593 млрд. лева. Само през октомври общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на отрицателна територия и е на стойност 821,9 млн. лева. По цени FOB/FOB то е на минус с 414 млн. лева. От януари до октомври са изнесени български стоки на стойност 46,039 млрд. лева, което е с 1,4% повече в сравнение със същия период на 2017 г., отчита националната статистика. Само през октомври експортът възлиза на 5,376 млрд. лева и нараства със 7,4% на годишна база. През периода януари - октомври 2018 г. в България са внесени стоки на стойност 52,343 млрд. лева (по цени CIF), или с 8,1% повече спрямо същия период на миналата година. През октомври импортът се увеличава с 13,6% спрямо година по-рано и достига 6,198 млрд. лева. За първите десет месеца на тази година износът на стоки от България за трети страни намалява с 12,9% на годишна база и е на стойност 14,442 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 53% от износа за трети страни. Само през октомври експортът на български стоки нараства с 9,1% спрямо година по-рано и достига 1,926 млрд. лева. От януари до октомври при износа на български стоки за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, има годишен ръст само в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30,8%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (36,1%) и „Разнообразни готови продукти“ (22,1%). За десет месеца вносът на стоки в България от трети страни се увеличава с 9,2% в сравнение с година по-рано и е на стойност 19,105 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През октомври импортът се увеличава с 34,9% на годишна база и е в размер на 2,554 млрд. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - октомври спрямо година по-рано най-голямо увеличение е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (22,6%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (19,6%). Спад се наблюдава само в сектор „Храни и живи животни“ (0,2%). Търговският дефицит (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за десет месеца достига 4,662 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 3,022 млрд. лева. През октомври дефицитът във външната търговия (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателен и е на стойност 628 млн. лева. От януари до септември за ЕС са изнесени български стоки с 10,1% повече спрямо същия период на миналата година, които са в размер на 28,147 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67,8% от износа за държавите - членки на ЕС. Само през септември експортът на стоки за Евросъюза нараства с 2,4% на годишна база и възлиза на 3,226 млрд. лева. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември в сравнение с година по-рано най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (20,1%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)“ (17,8%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (0,5%). Вносът на стоки от ЕС от януари до септември се увеличава с 8,2% за една година и достига 29,594 млрд. лева по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През септември импортът от европейските партньори се увеличава с 4,5% спрямо същия месец на миналата година. При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2018 г. в сравнение със същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)“ (17,8%), а най-голямо намаление има при „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (7,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за първите девет месеца на тази година е отрицателно и е на стойност 1,446 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото е положително и е в размер на 440,8 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.12.2018)
 
Животът ни е поевтинял с 0.1% през ноември След три месеца на инфлация ноември е донесъл спад на потребителските цени - макар и само с 0.1 на сто. Това показват данните на НСИ. По стокови групи картината изглежда така: храните и безалкохолните напитки са поевтинели с 0.2%, облеклото и обувките - с 0.1%, а цигарите и алкохолът са поскъпнали с 0.1 процента. Интересното е, че в месеца на "черния петък" с уж големите намаления цените на някои от най-търсените стоки са спаднали, но други са пораснали. Например при хладилниците, готварските печки, както и при козметиката има леко поскъпване, но при мебелите, климатиците и мобилните телефони е обратното. Според НСИ битовите ни сметки - за ток, вода, отопление и т.н., са нараснали с 0.7% през ноември. При храните най-голям скок на цените миналия месец е отчетен за краставиците - 26%. Следват лукът и чесънът с 9.9 и 4.6 на сто. Най-голям спад е измерен за зелето - с 11%, южните плодове - с 10.2%, и доматите - 5.5 на сто. Бензинът само за месец е спаднал с 6-7%. Самолетните билети също са поевтинели - при това с над 8 процента, според данните на НСИ.
Източник: Сега (13.12.2018)
 
Животът в България е поскъпнал с 2,7% от началото на годината Инфлацията от началото на годината (ноември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2,7%, а годишната инфлация за ноември на годишна база е 3,1%, което сочи забавяне спрямо темпа от 3,6% през предишния месец. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Средногодишната инфлация за периода декември 2017 - ноември 2018 г. спрямо периода декември 2016 - ноември 2017 г. е 2,8%. През ноември 2018 г. спрямо месец по-рано при цените на хранителни продукти и безалкохолни напитки има намаление от 0,2%; алкохолни напитки и тютюневи изделия са поскъпнали с 0,1%; облекло и обувки са поевтинели с 0,1%. При жилища, вода, електроенергия, газ и други горива има увеличение с 0,7%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0,5%; здравеопазване - увеличение с 0,1%; транспорт - намаление с 3,0%; съобщения - увеличение с 0,8%; развлечения и култура - увеличение с 0,3%; образование - цените остават на равнището от миналия месец; ресторанти и хотели - увеличение с 0,5%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0,4%. През ноември 2018 г. цените на лекарските и на стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0,8 и 0,1%, а цените на лекарствените продукти остават на равнището от предходния месец. В края на ноември 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите от НСИ регистрират намаление на цените при: облекло и обувки - с по 0,1%, течни горива за битови нужди - с 3,1%, мебели - с 1%, перални и съдомиялни - с 0,5%, климатични инсталации - с 2,5%, прахове за пране - с 1,3%. Съществен спад се отчита при цените на дизелово гориво - с 2,5%, автомобилен бензин А95H - със 7,4%, автомобилен бензин А98Н - с 6,2%, международни полети - с 8,5%, мобилни телефонни апарати - с 4,7%, телевизори - с 2,1%, продукти за лична хигиена - с 0,4%, и други. Увеличение има при цените на брашното - с 1,1%, хляб - с 2,5%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 1,1 и 0,6%, мляно месо (кайма) - с 0,5%, нискомаслено прясно мляко - с 0,8%, сирене - с 0,3%, извара - с 0,9%, олио - с 0,2%, краставици - с 26%, зрял лук и чесън - съответно с 9.9 и 4.6%, маслини - с 0,9%, картофи - с 2%, шоколад и шоколадови изделия - с 0,1%, чай - с 0,2%, минерална вода - с 1,4%, газирани напитки - с 0,2%, вина - с 0,2%, бира - с 0,1%, и други.
Източник: Инвестор.БГ (13.12.2018)
 
Хотелиерите отчитат 11.5% повече приходи през октомври Приходите от нощувки във всички места за настаняване през октомври 2018 г. достигат 49.9 млн. лв., или с 11.5% повече в сравнение с октомври 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 12.9%, така и от български граждани - с 9.8%, отчетата данните на Националния статистически институт. Общият брой на нощувките е 908.5 хиляди, или с 5.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 8.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През октомври в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 34.5% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.6% от нощувките на чужди граждани и 32.1% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 8.0 и 33.4%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през октомври се увеличава с 3.9% в сравнение със същия месец на м.г. и достига 438.8 хил., като е регистрирано увеличение с 4% при българите и с 3.9% при чужденците. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през октомври са 283.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 155.6 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки, като 74.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през месеца е 21.1%, като се увеличава с 1.1 процентни пункта в сравнение с октомври 2017 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 23.5%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 23.2%, и с 1 и 2 звезди - 15.8%. През октомври 2018 г. в страната са функционирали 2 011 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 72.4 хил., а на леглата - 152.5 хиляди. В сравнение с октомври 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.7%, а леглата в тях намаляват с 1.2%.
Източник: Money.bg (13.12.2018)
 
България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември Разходите за труд на компаниите продължават да се повишават и през третото тримесечие на годината. В България темпът на растеж се ускорява до 8.9% на годишна база при 8.5% през второто тримесечие, показват данните на Евростат от петък. Така страната се позиционира на пето място в ЕС, а лидери са Румъния с 13.9%, Латвия с 13.2% и Литва с 10.7%. Като цяло в Централна и Източна Европа темпът на растеж на разходите за труд остава значително над средните европейски стойности – 2.7% в ЕС и 2.5% в еврозоната. Увеличението не е изненада предвид растящите заплати в страната. През третото тримесечие средното възнаграждение в България е с ръст 7.7% на годишна база. Ключови фактори за бързия темп не само тук, но и в други държави в ЕС са повишението на минималните работни заплати и недостигът на кадри. Напред в класацията за разходите за труд в България излиза развлекателният сектор, които се увеличават с 15.6% през третото тримесечие спрямо година по-рано, а в хотели и ресторанти разходите за труд нарастват с 13.7%. Очаквано на второ място са учителите с увеличение 14.8%. Индустрията и секторът на информационните и комуникационните технологии остават малко по-назад, но запазват темп над 10%. В другата крайност остава имотният сектор, където разходите за труд на компаниите са едва 1.2% над нивото от третото тримесечие на 2017 г. За поредно тримесечие лидер по темп на растеж на разходите за труд сред страните членки е Румъния с 13.9%. Увеличението на заплатите в страната се дължи на целенасочена държавна политика, която в продължение на над две години повишава възнагражденията в публичния сектор и минималните заплати. Начинанието обаче излиза скъпо на бизнеса, заради което от началото на 2018 г. Румъния прехвърли осигурителното бреме изцяло върху работниците. Затова и данните на Евростат показват увеличение на разходите за заплати с 37.1% и годишен спад с цели 83.6% на "други възнаграждения", където влизат социалните осигуровки. Увеличението на минималната заплата е фактор за растежа и в Литва и Латвия. Унгария заема четвъртото място с годишен ръст 9%, което е леко забавяне спрямо отчетените през предходното тримесечие 10.2%, основно заради понижение на разходите за бонуси.
Източник: Капитал (17.12.2018)
 
България е в Топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на ЕС през ноември, показват данните на Евростат. С най-висок ръст на потребителските цени са Румъния, Унгария и Естония - по 3.2%. Веднага сред тях се нарежда България с 3%, а на пето място са Латвия и Белгия с по 2.9%.
Източник: Сега (18.12.2018)
 
България сред първите по ръст на инфлацията в ЕС България е сред първите страни по ръст на инфлацията в Европейския съюз (ЕС). Това сочат данни на Евростат за ноември 2018 г. Годишната инфлация в ЕС в 2% през ноември, а месец по-рано – 2.2%. За същия период през 2017 г. размерът е бил 1.8%. Най-висока е инфлацията в Румъния, Унгария и Естония, които взимат първите 3 места с 3.2% ръст. България се нарежда директно зад тях с 3 на сто, което е над средното ниво за Евросъюза. През септември и октомври пък това ниво е било 3.6%, а най-високо е било през август – 3.7%. Малко след нас са Латвия (2.9%), Белгия (2.9%) и Люксембург (2.6%). Най-ниско е увеличението на цените в Дания (0.7%), Ирландия (0.8%) и Португалия (0.9%). Най-много харчим за енергия, услуги, храна, напитки и цигари. Те допринасят за общата инфлация съответно с 0.88%, 0.57% за услугите и 0.38%. Неенергийните индустриални блага пък са спомогнали с едва 0.11%. В Еврозоната инфлацията е по-ниска – 1.9% за ноември, намаляла от 2.2% през октомври. Година по-рано тя е била 1.5%.
Източник: Монитор (18.12.2018)
 
БСК: За 50% от фирмите в България 2018-та е била неуспешна От Агенцията по заетостта отчитат, че регистрираната през ноември безработица – 6 на сто – достига най-ниския показател за последните 10 години. Около 200 хиляди души са се регистрирал в бюрата по труда, над 4 хиляди са тези, които през месеца са се върнали от сезонна работа в чужбина. 12 хиляди свободни позиции са заявени от работодатели. Най търсените са операторите на машини, монтажници, готвачи, камериери.
Източник: Стандарт (18.12.2018)
 
Сред първите 5 сме в ЕС по най-висока инфлация България запазва мястото си в топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на Европейския съюз и през ноември, става ясно от последните данни на "Евростат". Според публикуваните данни най-висок ръст на потребителските цени се вижда в Румъния, Унгария и Естония - по 3,2%. Веднага след тях се нарежда България с 3,0%, а пето място си делят Латвия и Белгия с по 2,9%. Най-ниска инфлация е измерена в Дания - 0,7%, Ирландия - 0,8%, и Португалия - 0,9%. През последните четири месеца инфлацията в България рязко се ускори, варирайки между 3,6 - 3,7% в периода юли-октомври. Данните за ноември все пак показват известно забавяне спрямо тези стойности, но и рязко увеличение спрямо миналата година. За сравнение, през ноември 2017 г. годишната инфлация у нас бе 1,9%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през ноември е стигнала 2,0%, забавяйки се спрямо нивото от 2,2% през предишния месец. За същия период на миналата година тя е била малко по-ниска - 1,8%. Инфлацията в еврозоната се забавя - от 2,2% през октомври до 1,9% през ноември. На месечна база годишната инфлация се е забавила в 25 страни членки, останала е без промяна в една - Дания, и се е ускорила също в една - Португалия.
Източник: Дума (18.12.2018)
 
Най-ниска безработица от 10 години насам Равнището на регистрираната безработицата в България през ноември е 6 на сто. Това е най-ниската стойност на показателя за месеца през последните 10 години, показва административната статистика на Агенцията по заетостта. В сравнение с октомври т.г. се наблюдава минимално увеличение от 0.1%. Броят на регистрираните безработни през ноември е общо 197 783. 30 525 са новорегистрираните лица през месеца, като от тях 1 680 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на 2018 г. служителите от бюрата по труда са активирали 64 036 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др. Малко над 4 000 са тези, които са се регистрирали в бюрата по труда през ноември след завръщане от сезонна работа в чужбина. Освен към безработните, дейността на бюрата по труда е насочена също към заети, учащи и пенсионери. Като търсещи работа през месеца са били регистрирани 483 души от тези групи. През ноември общо 18 590 лица са постъпили на работа, като 86.4% от тях са устроени в реалната икономика. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните, в субсидирана заетост са включени 2 537 лица: 2 287 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, 160 – по програми и 90 по мерки за обучение и заетост. От началото на годината общо 15 998 безработни са включени в обучения за придобиване на нова квалификация и ключови компетентности, а завършилите успешно са 14 477. Заявените работни места на първичния пазар на труда през ноември са 12 280, като 82.9% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (29.3%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (16.7%), административните и спомагателните дейности (16.0%), хотелиерството и ресторантьорството (6.6%), строителството (4.5%), и др. Най-търсените групи професии през месеца са: преподаватели; оператори на стационарни машини и съоръжения; монтажници; водачи на МПС и подвижни съоръжения; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.
Източник: Стандарт (18.12.2018)
 
Чуждите инвестиции изостават с над 20% от миналата година Въпреки изненадващата ревизия на данните, които БНБ направи миналия месец, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България остават все така ниски. Данните към края на октомври показват, че за десет месеца вложенията отвън са достигнали 842 млн. евро, което е с над 21% по-малко спрямо същия период на миналата година. Най-голямата част от инвестициите през тази година са т.нар. дългови инструменти. Това са заеми, които компаниите майки са дали на дъщерните си дружества в България. Средствата могат да се използват за много неща – както за инвестиции в разширяване на производството, за подмяна на материалната база и дори за текущи разходи. След това обаче тези средства трябва да се върнат, но може и да бъдат конвертирани в капитал. Тази година има малко повече реинвестирана печалба, показва статистиката на БНБ. До края на октомври в България са вложени 193 млн. евро, които са били получени като печалба през предходните години. Най-зле обаче е положението с инвестициите в дялов капитал. Тук става въпрос за създаването на нови фирми и придобиването на съществуващи от чужди инвеститори. Този тип вложения се смятат за най-устойчиви, тъй като в тях се влиза по-трудно и съответно се излиза по-трудно. С темпото, с което се движат досега чуждите инвестиции в страната, изглежда че през тази година тяхната обща стойност ще бъде една от най-ниските в историята. Ако няма изненадващо големи ревизии от страна на БНБ, както се случи за месеците юли и август 2018 г., вероятно единствено 2014 г. ще е с по-малко като стойност инвестиции от тази година. За периода януари-октомври 2018 г. най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната са от Холандия (753.6 млн. евро), Германия (111.6 млн. евро) и Белгия (86.2 млн. евро)./economic.bg
Източник: Други (19.12.2018)
 
Бзработицата през ноември се повишава до 6% Равнището на безработицата в България през ноември е 6%. Това е най-нискaта стойност на показателя за месеца през последните 10 години, показва статистика на Агенцията по заетостта. В сравнение с октомври се наблюдава минимално увеличение от 0,1%. На годишна база показателят намалява с 0,9 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни през ноември е общо 197 783. 30 525 са новорегистрираните лица през месеца, като от тях 1 680 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. От началото на годината са активирани 64 036 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др. Малко над 4 000 са тези, които са се регистрирали в бюрата по труда през ноември след завръщане от сезонна работа в чужбина. Като търсещи работа през месеца са били регистрирани 483 души заети, учащи и пенсионери. През ноември общо 18 590 лица са постъпили на работа, като 86.4% от тях са устроени в реалната икономика. В субсидирана заетост са включени 2 537 лица: 2 287 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, 160 – по програми и 90 по мерки за обучение и заетост. От началото на годината общо 15 998 безработни са включени в обучения за придобиване на нова квалификация и ключови компетентности, а завършилите успешно са 14 477. Заявените работни места на първичния пазар на труда през ноември са 12 280, като 82,9% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (29.3%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (16.7%), административните и спомагателните дейности (16.0%), хотелиерството и ресторантьорството (6.6%), строителството (4.5%), и др. Най-търсените групи професии през месеца са: преподаватели; оператори на стационарни машини и съоръжения; монтажници; водачи на МПС и подвижни съоръжения; продавачи; персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2018)
 
Минималната работна заплата става 560 лв. от началото на 2019 г. Минималната работна заплата ще стане 560 лв. от 1 януари 2019 г., реши правителството. Размерът й ще се повиши с 9,8% в сравнение с настоящата година. Според управляващите нарастването ще допринесе за повишаване на мотивацията за търсене на работа на най-нискодоходната група, както и за намаляване на риска от бедност сред работещите. Повишаването й е следствие от устойчивите темпове на ръст на БВП през последните години, увеличаване броя на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната, пише в мотивите на кабинета. От 1 януари 2019 г. минималната работна часова заплата ще бъде 3,37 лв. В рамките на Тристранния съвет работодателските организации за пореден път се противопоставиха на административното увеличение на минималната работна заплата и настояха за механъзим, по който да се определя минималното възнаграждение, основан на ясни икономически критерии, както е заложено в ратифицираната Конвенция 131 на Международната организация на труда. Административното повишение е заложено в тригодишната бюджетна прогноза.
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2018)
 
България е първа в ЕС по месечен ръст на строителството през октомври България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по месечен ръст на строителната продукция през октомври, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Произведената продукция в сектор строителство у нас е нараснала с 3,3% през октомври спрямо септември, както показаха и данните на Националния статистически институт (НСИ) от началото на декември.След страната ни по най-висок месечен ръст на строителството се нареждат Словения и Словакия със съответно 2,2% и 1,4%. На годишна основа строителната продукция в България се повишава с 1,8% след два поредни месеца на спад, сочат данните на Евростат. Това отрежда на страната ни десето място сред страните членки на ЕС. Най-голямо повишение на произведената строителна продукция на годишна основа през октомври е регистрирано в Полша (19,4%), следвана от Унгария (18,5%) и Словения (18,3%). Най-голям годишен спад е отчетен в Румъния (-4,8%), Швеция (-3,3%) и Франция (-2,9%).
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2018)
 
Цените на жилищата в България нарастват с 6.3% през третото тримесечие Цените на жилищата в България продължават да растат, но темпът видимо се забавя. През третото тримесечие увеличението в страната е 6.3% на годишна база, докато през периода април – юни беше 7.5%. Забавянето идва основно от цените на съществуващите жилища, които поскъпват с 5.8% спрямо юли – септември 2017 г. За справка, това е най-слабият отчетен темп на растеж от първото тримесечие на 2016 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Данните не са изненада предвид относителното затишие на имотния пазар през последната година. Почти нулевите лихви по депозити превърнаха влагането на спестяванията на домакинствата в имоти в добра стратегия, а цените на жилищата тръгнаха бързо нагоре. Подобно на предходното тримесечие най-осезаемо е поскъпването на жилищата в Пловдив – 9.6% на годишна база през периода юли – септември. Високият темп на растеж идва от цените на съществуващите имоти, които се повишават с 11.5%, докато при новите жилища увеличението е 6.2%. В столицата цените нарастват със 7% през третото тримесечие, което е най-слабият темп от януари – март 2016 г. От друга страна, във Варна и Бургас е видимо ускорение както при новите, така и при съществуващите жилища. В Стара Загора пък е отчетено най-слабото изменение – едва 4.4% на годишна база през третото тримесечие.
Източник: Капитал (02.01.2019)
 
Евростат: Расте делът на планинския туризъм у нас Значително се е увеличил броят на туристическите пътувания у нас в планините, показват данни от анализ на Евростат за личните пътувания на жителите от ЕС в планинските курорти през 2017 г. През миналата година у нас има реализирани близо 4,7 милиона лични пътувания в планински курорти в цялата страна при около 2,9 милиона в сравнение с предходната 2016 г., отбелязва европейската статистика. Делът на пътуващите българи с цел туризъм в планината е бил около 11 на сто от общия брой на всички туристи у нас по различни дестинации, при среден показател за ЕС от 13 на сто. Като цяло през миналата година най-посещаваните зимни курорти у нас са били Боровец и Пампорово. В елитния ни курорт Боровец, където има 28 хотела с около 4 600 легла, са били реализирани близо 1,5 милиона нощувки от около 500 хиляди посетители през 2017 г., като половината от туристите в Боровец са били чужденци, а общите приходи от посещенията там през м.г. надхвърлят 22 млн. лева. В Пампорово има около 50 хотела с близо 5 300 легла, като през миналата година там са били реализирани около 1,3 милиона броя нощувки с приходи от близо 15 милиона лева. Най-висок дял на пътувания в планината през миналата година е бил регистриран в Словакия, където около 25 на сто от туристите са посетили планински курорти. В Румъния делът на любителите на планината е бил около 24 на сто, в Италия и Франция - 19 на сто и др. На обратния полюс са били жителите на трите балтийски страни, заедно с Хърватия, където делът на любителите на планинския туризъм е бил едва 2 на сто. Като цяло близо 900 милиона жители на ЕС са предпочели планинския туризъм през миналата година, отчита Евростат. Най-голям е бил броят на любителите на планината във Франция - 192 милиона, Германия - 151 милиона, Испания - 138 милиона и др. Най-малък брой туристически пътувания е регистриран в Малта - 260 хиляди, Кипър - 1,3 милиона и Словения - 1,5 милиона, показват данните на Евростат.
Източник: Стандарт (02.01.2019)
 
Производствената инфлация се забавя през ноември до 7-месечно дъно Производствените цени нарастват през ноември 2018 г. с 3,4% спрямо същия период на 2017 г., облекчавайки ръста от 4,4 на сто през предишния месец. Това е най-ниската производствена инфлация от април, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Ръстът на цените през ноември се дължи основно на повишените цени при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6,8%, и в преработващата промишленост - с 2,7 на сто. В добивната промишленост спрямо година по-рано е отчетено намаление - с 3,6%. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,5%, производството на химични продукти - с 4,1%, и на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4%. По-ниски цени са регистрирани при производството, некласифицирано другаде - с 0.3%. На месечна база през ноември цените на производител се понижават с 0,3 на сто. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 0,8%, а покачване се наблюдава в добивната промишленост - с 1,3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,8%. По-съществено намаление на цените в преработващата промишленост е отчетено при производството на мебели и при производството на изделия от каучук и пластмаси - по 0,7%. Повишение е отбелязано при производството на химични продукти - с 1,2%, и при производството на лекарствени вещества и продукти и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2018 г. остава непроменен спрямо предходния месец. Покачване на цените е отбелязано в добивната промишленост - с 1,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление - с 0,2%. В преработващата промишленост по-ниски цени спрямо предходния месец се наблюдават при производството на мебели - с 1.2%, и при производството на електрически съоръжения - с 0.5%. Цените се покачват при производството на химични продукти - с 2.2%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през ноември 2018 г. нараства с 3,5% в сравнение със същия месец на 2017 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.2%, и в преработващата промишленост - с 3%. В добивната промишленост се наблюдава намаление - с 3,7%. През ноември 2018 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо ноември 2017 г. са отчетени при производството на химични продукти - с 6,7%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,4%. Понижение на цените е регистрирано при производството на основни метали - с 2.8%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,9%. Индексът на цените на производител на международния пазар през ноември 2018 г. намалява с 0,9% в сравнение с предходния месец и нараства с 3,4% в сравнение със същия месец на 2017 година.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2019)
 
?лoвдив изпpeвapи зa пъpви път Coфия пo pъcт нa цeнитe нa жилищaтa Жилищaтa в ?лoвдив ca пoc?ъпнaли пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa 2018 г. нa гoдишнa бaзa пoвeчe, oт?oл?oтo тeзи в cтoлицaтa. Toвa пo?aзвaт paзпpocтpaнeни вчepa дaнни нa HCИ. Toвa ce cлyчвa зa пъpви път, oт?a?тo HCИ възcтaнoви нac?opo индe?ca нa цeнитe нa жилищa. B ?лoвдив тe ca нapacнaли c 9,6%, дo?aтo в cтoлицaтa пoc?ъпвaнeтo e 7%. Hapacтвaнeтo нa цeнитe във втopия пo гoлeминa гpaд в Бългapия идвa пpeди вcич?o oт пoc?ъпвaнeтo нa cъщecтвyвaщитe жилищa, чиитo цeни нapacтвaт c 11,5% (виж гpaфи?aтa) нa гoдишнa бaзa, a нe тoл?oвa oт нoвoтo cтpoитeлcтвo, чиeтo пoc?ъпвaнe зa cъщия пepиoд e 6,2%. B Coфия e oбpaтнoтo - нoвoтo cтpoитeлcтвo пoc?ъпвa c 8,1% cпpямo гoдинa пo-paнo, a cъщecтвyвaщитe жилищa - c 6,5%.
Източник: Капитал (04.01.2019)
 
БВП на България нарасна с 2,7% през третото тримесечие на 2018 г. През третото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 2,7% на годишна база по сезонно неизгладени данни. Растежът бе движен от повишение на вътрешното търсене, докато приносът на нетния износ бе отрицателен. Това става ясно от месечния обзор на Министерство на финансите. Растежът на оборота на промишлените предприятия се ускори до 9% през октомври спрямо същия месец на предходната година, при годишно нарастване от 4% през септември, показват още данните. Благоприятното развитие обхвана по-голямата част от отраслите в промишлеността. Както продажбите за вътрешния, така и за външния пазар отчетоха по-високо нарастване, съответно от 10,7% и 7,3%. Броят на заетите се понижи с 0,9% през третото тримесечие, воден от динамиката в селското стопанство, докaто заетостта в индустрията и услугите продължи да нараства, отчитат още от МФ. Реалният растеж на производителността се ускори до 3,7%, а нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукт се забави до 1,4% на годишна база. През ноември регистрираната безработица се повиши минимално до 6%. През ноември потребителските цени, измерени се понижиха с 0,3% спрямо октомври, водени основно от по-ниските цени на горивата. Годишният темп на инфлация се забави до 3%. При базисната инфлация също бе отчетен по-нисък темп на нарастване (2,4%), обусловен от понижението на цените на неенергийните промишлени стоки и по-слабото нарастване при преработените храни. Излишъкът по текущата сметка през септември подпомогна нарастването на общия баланс за деветте месеца на 2018 г. до 3,8% от прогнозния БВП, става ясно от данните на финансовото министерство. Към края на септември отношението на брутния външен дълг към БВП се понижи до 61%. През десетте месеца на 2018 г. бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма бе положително, като достигна 2,8млрд. лв. (2,6% от прогнозния БВП). Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, показват още данните в месечния бюлетин.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2019)
 
Шофьори, строители и инженери ще са най-търсени през 2019 г. Хроничният недостиг на работна ръка у нас се задълбочава, гладът за кадри и през 2019 г. ще е най-голям в София, Пловдив, Варна и Бургас, а най-много ще се търсят не програмисти и мрежови специалисти и компютърни техници, а шофьори, строители, продавачи и готвачи. Това е картината, очертана от мащабно проучване на Агенцията по заетостта сред бизнеса. Kaтo цялo двe тpeти oт paбoтoдaтeлитe y нac искат да наемат хора през тази година, като само в София фирмите са готови да "глътнат" 83 хиляди души. В същото време едва 3% от фирмите смятат да правят съкращения. Агенцията е изследвала какво е търсенето на кадри в две основни групи професии. В първата група са такива, които изискват високо образование или специфична правоспособност. Именно в нея най-много свободни места се очертават за шофьори, инженери, здравни и просветни работници. В другата група професии най-голям глад ще има за оператори на машини, продавач-консултанти, шивачи, строители и готвачи. Така през 2019 г. фирмите ще търсят повече от 1000 работници, които да работят с машини. Ще са нужни и над 5600 професионални шофьори за всички видове транспорт - леко- и тежкотоварен, пътнически, международен, селскостопански и др. Касиерите и охранителите също лесно ще си намерят работа. Любопитно е, че според проучването владеенето на български език става важен фактор за наемане на работа наред с чуждите езици и компютърните умения. Фирмите ценят все повече хора, които са инициативни, предприемчиви, дисциплинирани, способни да работят под напрежение и готови да учат. Според анкетата след три години работодателите ще имат нужда от почти 30 000 специалисти с висше образование. Най-много ще се търсят инженерите по електротехника, електроника и автоматика, следвани от машинните инженери, специалистите по информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника. Най-трудно ще си намират работа юристите и химиците. Популярните направления като „Икономика”, „Администрация и управление” и „Туризъм” са в средата на класацията. Средните специалисти също ще бъдат много търсени в следващите 3 години. В 40 професионални направления ще има нужда от над 81 000 работници с такава подготовка. Над 9 хил. нови работни места се очертават в производството на текстил, облекло, обувки и кожа. Близо 8 хил. работни позиции ще има за строителни специалисти, около 5000 броя за специалистите по машиностроенето, металообработката и металургията и за специалисти по хранителни технологии. По-малко ще е търсенето на кадри в денталната медицина, медицинската диагностика, финансите, банковото и застрахователното дело, счетоводството и данъчното облагане, минното дело и горското стопанство.
Източник: Сега (07.01.2019)
 
12% от БГ фирмите със забавени плащания Дванадесет процента от фирмите у нас се оплакват от забавени плащания. Това показва статистика на Евростат за 2017 г. Този показател поставя страната ни в средата на класацията, като най-много фирми имат същите затруднения в Италия (20%), докато в Румъния процентът на забавени плащания е само 4%. Една четвърт или 25% от мениджърите, които са стартирали фирми у нас, не изпитват затруднения. За разлика от нас 41% от фирмите във Великобритания не изпитват затруднения, а в съседката ни Румъния процентът достига 28%. В другия полюс се нареждат Италия, където всяка десета фирма е ок, за сметка на другите девет, и Гърция, където делът на фирмите без затруднения е 8%. Останалите български предприемачи се оплакват най-много от периоди, в които нямат достатъчно работа и клиенти (21%), административна тежест (9%). По-малък дял имат моменти на тежки финансови киризи (5%) или се оплакват от липса на достъп до финансиране (4%). Единствената категория, в която самонаетите българи не се оплакват, е липса от достъп на доходи по време на болест, което показва, че данчъно-осигурителните ни политики нямат липси, за разлика от други европейски държави. Данните показват, че самонаетите хора в Европа за 2017 г. достигат 33 милиона. Най-голям дял от тях (23%) са имали подходяща възможност, за да стартират бизнес. Само 16% продължават семейния бизнес, а други 15% го правят заради практика. Гъвкавото работно време е причина за 11% от европейците да стартират бизнес, а същият дял хора не намират достатъчно добра работа и това е мотив да основат своя фирма.
Източник: Труд (07.01.2019)
 
Райфайзенбанк: Ръстът на БВП продължава да се забавя Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към декември 2018 г., с фокус върху брутния вътрешен продукт. Анализаторите на банката отбелязват, че според неизгладените данни на НСИ, през третото тримесечие на 2018 г. реалният ръст на БВП достигна 2.7% на годишна база – отново по-ниско от очакваното. От компонентите на БВП потреблението се увеличи със 7.5%, а инвестициите с 3.0%. Износът спадна с 3.2% в реално изражение, а вносът се увеличи с 3.8%, което бе под нивата на прираст от предходните две тримесечия на годината. „Ръстът на потреблението бе стимулиран от ниските лихви по депозитите и потребителските кредити, както и от ръста на заплатите, докато за ръста на инвестициите повлияха ниските лихви по корпоративните кредити. За спада на износа допринесе слабата турска лира, която оскъпи българския износ, както и по-слабият растеж на други основни търговски партньори“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. От страна на предлагането, през третото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП очаквано имаха услугите (2.2 пр.п.), следвани от селското стопанство (0.6 пр.п.) и индустрията (0.5 пр.п.). „Картината на приносите на отделните групи услуги отразява случилото се в този сектор през третото тримесечие – преди всичко засилени покупки на недвижими имоти и автомобили, стимулирани от ниските лихви и растящите трудови възнаграждения в страната“, допълва Калчев.
Източник: Стандарт (07.01.2019)
 
България е на четвърто място в ЕС по ръст на продажбите на дребно България са нареди на четвърто място по ръст на продажбите на дребно през ноември на годишна база сред държавите членки на Европейския съюз. Продажбите на дребно у нас нараснаха за девети пореден месец, при това с едно от най-силните повишения в рамките на изминалата година. Това става ясно от официалните данни на Евростат. В страната ни продажбите на дребно са нараснали с 0,8% на месечна база през ноември, което обаче е забавяне спрямо октомври, когато е бил отчетен ръст от 1%. На годишна база обаче повишението в страната достига 6,6%, което ни нарежда на четвърто място в ЕС след Словения, Румъния и Литва. Продажбите на дребно в еврозоната и в ЕС нараснаха през ноември с добро темпо за втори пореден месец благодарение на по-ниските петролни цени и на растящите заплати, което предполага, че вътрешното потребление продължава да бъде генератор за макар и по-слабия икономически растеж в Европа през последното тримесечие на изминалата година.
Източник: Банкеръ (08.01.2019)
 
Ръст в търговията на дребно у нас Търговията на дребно в България бележи ръст в сравнение с 2017 година, показват данни на Евростат за 2018 г. Отчетеното увеличение е най-малко през септември, когато е с едва 4.7% нагоре. През ноември миналата година обаче този ръст се е качил на 6.6% в сравнение със същия месец 2017 г. Търговията на дребно бележи положителна тенденция да се покачва както в страните членки на Европейския съюз (ЕС), така и в Еврозоната. У нас и в Белгия за периода юни-ноември 2018 г. продажбата на стоки и услуги на крайния потребител се е качила с 0.8%. Най-малко е увеличението във Франция (0.1%), а най-голямо в Латвия (2.4%), Полша (2.1%) и Естония (2.1%). В Малта пък отчетени промени няма, а в Австрия търговията е спаднала с 0.5%. В общата картина отбелязаното увеличение в ЕС е 0.7% като само през октомври 2018 г. то е било 0.4%. В сравнение с ноември 2017 г. търговията на дребно в ЕС е нараснала с 2.1%. Основно увеличение има в продажбата на горива за автомобили (3.9%), нехранителни стоки (2.8%) и храна, напитки и цигари (0.6%).
Източник: Монитор (09.01.2019)
 
Евростат представи данни, според които безработицата в България стабилизира в октомврийското ниво от 5,4%, след като през предходните четири месеца тя беше на ниво от 5,3% (най-ниската безработица в нашата страна от декември 2008-а година насам и недалеч от рекордното дъно от 5,0%, достигнато през ноември 2008-а година). Година по-рано обаче безработицата в нашата страна беше на ниво от 5,7% (през ноември 2017-а). По този показател нашата страна се нарежда на петнадесето място сред всички 28 членове на Европейския съюз с най-ниска безработица и е една от 20-те страни - членки с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През единадесетия месец на миналата година 181 хиляди българи са били без работа спрямо 181 хиляди през октомври и 193 хиляди безработни точно преди година (през ноември 2017-а), показват днешните данни на Евростат. Трябва да се има предвид, че през август тази година беше отчетен рекордно нисък брой от 174 хиляди на безработните българи (най-малко безработни българи откакто съществува тази статистика за нашата страна от началото на далечната 1995-а година). Нивото на младежката безработица в България обаче се повиши през ноември до 14,2% от 13,8% през предходния месец, като през единадесетия месец на изминалата година без работа са били общо 22 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 21 хиляди през октомври и 19 хиляди година по-рано (през ноември 2017-а). Данните на Евростат също така показват, че безработицата сред жените в нашата страна се повишава слабо през ноември 2018-а до 4,9% от 4,8% през октомври (но под безработица от 5,6% година по-рано), докато безработицата сред мъжете стабилизира за втори пореден месец на ниво от 5,9% и спрямо 5,9% през ноември 2017-а година. Изненадващото понижаване на безработицата в еврозоната е една от малкото добри новини и предполага, че забавянето на икономиката в региона на единната валута е малко вероятно да прерасне в скоро време в рецесия. Поне на теория, спадащата безработица трябва да подкрепи потребителските разходи и респективно икономиката на еврозоната, която страдаше през 2018-а година от отслабващия износ. Поредицата много слаби бизнес проучвания от еврозоната обаче повдигат въпроси относно по-нататъшното намаляване на безработицата в региона.
Източник: 24 часа (10.01.2019)
 
Евростат: Рекордно ниски нива на безработица в ЕС, България с ниво 5,4% Безработицата в България стабилизира в октомврийското ниво от 5,4%, след като през предходните четири месеца тя беше на ниво от 5,3% (най-ниската безработица в нашата страна от декември 2008-а година насам и недалеч от рекордното дъно от 5,0%, достигнато през ноември 2008-а година). Година по-рано обаче безработицата в нашата страна беше на ниво от 5,7% (през ноември 2017-а), според данни на Евростат. По този показател нашата страна се нарежда на петнадесето място сред всички 28 членове на Европейския съюз с най-ниска безработица и е една от 20-те страни - членки с безработица, която е по-ниска от средноевропейската. През единадесетия месец на миналата година 181 хиляди българи са били без работа спрямо 181 хиляди през октомври и 193 хиляди безработни точно преди година (през ноември 2017-а), показват днешните данни на Евростат. Трябва да се има предвид, че през август тази година беше отчетен рекордно нисък брой от 174 хиляди на безработните българи (най-малко безработни българи откакто съществува тази статистика за нашата страна от началото на далечната 1995-а година).
Източник: 24 часа (10.01.2019)
 
Строителството се свива с близо 2 на сто за година Календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) показват спад с 1.8% на строителната продукция през ноември 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. В сравнение с октомври понижението е с 1.2%. На годишна база спадът на строителната продукция се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където понижението е с 2%. При гражданското/инженерното строителство намалението е с 1.5% спрямо ноември 2017 г. В сравнение с октомври 2018 г. продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.4%, а от сградното строителство - с 1%.
Източник: econ.bg (11.01.2019)
 
Оборотите в търговията отчитат най-силен ръст от 2 години Оборотите в търговията на дребно продължават да ускоряват ръста си през ноември, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Оборотите на търговците на дребно в България нарастват през ноември с 6,5% на годишна база, следвайки ревизирания до 5,0% ръст през предходния месец. Това е най-голямото повишение на търговията на дребно от ноември 2016 г. на фона на възстановяването на продажбите на автомобилни горива в специализирани магазини (5,1% в сравнение с -1,7% през октомври). На годишна база оборотите растат по-значително при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15%. Сериозен е и ръстът при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 14,9 на сто. При търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - по 9%. На годишна база намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 5,4%. През ноември 2018 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 5.5%, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2,4%, и с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,1%. Намаление е отбелязано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2019)
 
Средният осигурителен доход се повишава през ноември до 917 лева Размерът на средния осигурителен доход в България се повишава и през ноември до ниво от 917,00 лв., съобщава Националният осигурителен институт (НОИ). Нарастването спрямо октомври е с близо 16 лева. През предходния месец показателят също се повиши - до 901,26 лева. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 декември 2017 г. до 30 ноември 2018 г. е 884,37 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през декември 2018 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2019)
 
Оборотите в търговията отчитат най-силен ръст от две години насам - те нарастват през ноември с 6.5% на годишна база. Това е най-голямото повишение от ноември 2016 г., пише Инвестор.бг. На годишна база оборотите растат по-значително при поръчките по пощата, телефона или интернет - с 15%. Сериозно е и увеличението при фармацевтичните и медицинските стоки - с 14.9 на сто. Търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия и търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия се отчитат с ръст от по 9%.
Източник: Сега (14.01.2019)
 
Хотелите с 4 и 5 звезди отчитат най-висока заетост в България Смесени резултати показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за туристическия сектор, публикувани днес. От една страна общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2018 г. намалява с 1,5 процентни пункта и достига 21,4%. От друга страна обаче приходите от нощувки растат на годишна база с 1,9 на сто и достигат 38,1 млн. лв. Регистрирано е увеличение на приходите от българи с 3,9 на сто, докато тези от чужди граждани намаляват с 0,7 на сто. Според статистиката на НСИ през ноември 2018 г. в страната са работили 1844 места за настаняване с над 10 легла. В сравнение с ноември 2017 г. общият брой на местата за настаняване, както и на леглата в тях се увеличават с по 3,2 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през ноември е с 3,7% по-малко, като те достигат 684,6 хил. Най-голямо намаление на нощувките (с 10,2 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През ноември 2018 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 69% от общия брой нощувки на чужденци и 37,3 на сто - на българи. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2018 г. намалява с 1,5 процентни пункта и достига 21,4%. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 27,2 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 22,7 на сто, и с 1 и 2 звезди - 14,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2019)
 
Българският търговски дефицит се разширява през ноември България отново увеличи търговския си дефицит през ноември, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Наблюденията на Investor.bg показват, че през октомври пак имаше ръст, през септември – лек спад, докато през август дефицитът успя леко да се свие на годишна база. Така данните показват, че търговският дефицит на България нараства до 282,5 млн. лв. през ноември 2018 г. от 161 млн. лв. през същия месец на предходната година. Това е вторият по големина месечен търговски дефицит от юни. Вносът нарасна с 4,5% до 5344,5 млн. лв. благодарение на 10,7%-ен скок до 1,923 млрд. лв. при покупки от страни извън ЕС. В същото време износът е нараснал с по-бавни темпове – с 2,2% до 5,062 млрд. лева, като продажбите за страните от ЕС нараснаха със 7% до 3,4 млрд. лв., докато тези за страни извън ЕС паднаха с 6,7% до 1,619 млрд. лева. За единайсетте месеца на миналата година търговското салдо (търговски дефицит, износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 6,940 млрд. лева. За същия период на миналата година то беше на минус 3,555 млрд. лева. НСИ отчете, че от януари до ноември са изнесени български стоки на стойност 51,118 млрд. лева, което е с 1,5% повече в сравнение със същия период на 2017 г. Само през ноември 2018 г. износът възлиза на 5,062 млрд. лв. и нараства с 2,2% спрямо същия месец на 2017 година. От януари до ноември 2018 г. в страната са внесени стоки на стойност 58,059 млрд. лв. (по цени CIF), или със 7,7% повече спрямо същия период на 2017 година, покозва националната статистика. През ноември 2018 г. вносът се увеличава с 3,6% на годишна база и възлиза на 5,686 млрд. лева. За единайсетте месеца на миналата година общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на минус с 6,940 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то също е на отрицателна територия с 2,855 млрд. лева. През ноември общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 624,1 млн. лева. По цени FOB/FOB то също е на минус с 282,5 млн. лева. От януари до ноември износът на стоки от България за трети страни е на стойност 16,062 млрд. лева и намалява с 12,3% в сравнение със същия период на 2017 г. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 52,9% от износа за трети страни. През ноември износът на български стоки намалява с 6,7% спрямо същия месец на 2017 година и е в размер на 1,619 млрд. лева. За единайсетте месеца на 2018 г. при износа на български стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан само в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (29,2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (35,4%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (22,2%). Вносът на стоки от трети страни през периода януари - ноември 2018 г. се увеличава с 9,4% в сравнение със същия период на 2017 г. и е на стойност 21,190 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През ноември вносът от трети страни се увеличава с 10,8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,084 млрд. лeвa. При импортът, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо увеличение е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24,8%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. Горивата)“ (17,6%) (табл. 4 от приложението). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за единайсет месеца е на отрицателна територия с 5,128 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то е на стойност 3,326 млрд. лева и също е с отрицателен знак. През ноември 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е на минус с 465,6 млн. лева. От януари - октомври 2018 г. износът на български стоки към европейските партньори се увеличава с 9,7% на годишна база и достига 31,613 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67,8% от износа за Евросъюза. Само през октомври експортът нараства със 7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,466 млрд. лева. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през единайсетте месеца на миналата година в сравнение със същия период на 2017 година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (23,8%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (15,5%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (1,2%). Вносът на стоки от европейските партньори през периода януари - октомври 2018 г. се увеличава със 7,6% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 33,267 млрд. лева по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. Само през октомври вносът от ЕС се увеличава с 3,1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3,673 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за десет месеца е на минус с 1,653 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то е на плюс с 449,2 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2019)
 
Повишения на българския износ и внос спрямо ЕС и трети страни през ноември Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се повиши през ноември 2018 година с 2,5% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 5,062 млрд. лева. В същото време вносът в нашата страна се увеличи с 3,6% до 5,6861 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Общото външнотърговско салдо през единадесетия месец на 2018 година обаче остана отрицателно и в размер на 624,1 млн. евро спрямо дефицит за 4536,5 млн. лева година по-рано. За първите единадесет месеца на изминалата година общият износ на България нарасна слабо с 1,5% спрямо същия период на година по-рано, достигайки 51,1187 млрд. лева, докато вносът се увеличи със 7,7% до 58,0592 млрд. лева, при което търговският дефицит се разшири до 6,9405 млрд. лева спрямо отрицателен баланс за 3,5558 млрд. лева през януари – ноември 2017 година. Само в рамките на месец ноември износът на България в посока ЕС се повиши със 7,0% на годишна база до 3,4429 млрд. лева, докато в посока трети страни се сви с 6,7% до 1,6191 млрд. лева. В същото време вносът в нашата страна от ЕС се понижи с 0,2% до 3,6014 млрд. лева, а от трети страни импортът нарасна с 10,8% до 2,0847 млрд. лева. Търговският баланс през ноември спрямо останалите страни от Европейския съюз е отрицателен и в размер на 158,5 млн. лева, като в рамките на първите единадесет месеца на изминалата година е на дефицит от 1,8122 млрд. лева. Дефицитът спрямо трети страни през ноември е в размер на 465,6 млн. лева и се увеличава до 5,1283 млрд. лева през периода януари – ноември 2018 година.
Източник: БНР (14.01.2019)
 
НСИ: Нулева инфлация за декември, годишната е 2.7% Националният статистически отича забавяне на годишната инфлация до 2,7% за декември от 3,1% през предходния месец и след петгодишен пик от 3,7% през октомври (най-висока стойност от февруари 2013-а насам). Индексът на потребителските цени за декември спрямо ноември 2018 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Годишната инфлация за декември 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 2.7%, показват публикуваните днес данни на НСИ. Хармонизираният с ЕС индекс на потребителските цени за декември спрямо ноември 2018 г. е 100.0%, т.е. месечната инфлация е 0.0%. Годишната инфлация за декември 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 2.3%. Индексът на цените за малката кошница за декември спрямо ноември. е 100.1%, а от началото на годината (декември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 103.3%. През декември цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.3%;нехранителни стоки - намаление с 0.2%;услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: Money.bg (16.01.2019)
 
Безработицата през 2018 г. е била 6,2% Изминалата 2018 г. бележи исторически най-ниските стойности на броя регистрирани безработни в България. Статистика на Агенцията по заетостта показва, че средномесечният им брой през миналата година е бил 202 995 – с 33 757 по-малко в сравнение с 2017 г. Така средногодишната безработица през 2018 г. се установява на равнище от 6,2%, като спрямо предходната година коефициентът се е понижил с един процентен пункт. Най-съществено е снижението в броя на продължително безработните. За година техният брой е намалял с 19 247 лица или с 26%. Средномесечният им брой на годишна база за 2018 г. е 65 074 лица, което е 32,1% от средногодишния брой безработни през годината. Така средната продължителност на регистрацията в бюрата по труда намалява от 5,8 месеца през декември 2017 г. на 4,8 месеца през декември 2018 г. Броят на регистрираните хора с увреждания е нараснал с 12,3% от 12 878 лица в края на 2017 г. на 14 460 в края на 2018 г. В същото време преходите в заетост при тази група са се увеличили с 2,2 пр.п. от 5,7% през 2017 на 7,9% през 2018 г. През декември 2018 г. броят на регистрираните безработни е 201 466. Равнището на безработица е 6.1%[1] - с 1 процентен пункт по-ниско в сравнение със същия месец на 2017 г. Спрямо ноември броят на безработните се е повишил с малко над 3 500 души. Лекият ръст е сезонно обусловен от понижената икономическа активност на бизнеса в края на годината. Новорегистрираните лица през декември са 25 562, като от тях 1 036 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 69 239 лица чрез организиране на трудови борси, информационни събития, срещи със завършващите образование на кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски и трудови медиатори и др.
Източник: Банкеръ (16.01.2019)
 
През 2018 г. животът е поскъпнал с 2.8% Средно с 2.8% са се вдигнали цените на стоките и услугите от потребителската кошница на българина през изминалата 2018 г., отчете вчера Националният статистически институт (НСИ). Поскъпването на живота за поредна година изяжда спестяванията ни в банки, където лихвите продължават да са почти нулеви, а за фирмени влогове в някои банки са дори отрицателни. Очакванията все пак бяха за по-висока годишна инфлация, след като през първите 10 месеца на 2018 г. тя вървеше нагоре и през октомври достигна 5-годишен пик от 3.7%. За ноември обаче НСИ отчете отрицателни стойности, а за декември - нулева инфлация. През последния месец на 2018 г., заради коледните и новогодишните празници и пътуванията, най-сериозно са поскъпнали самолетните билети - с 43.5%, а пакетните туристически услуги - с 10.3%, както и цените в ресторанти и кафенета - с 0.2%. Алкохолът и цигарите пък са поскъпнали с 0.5%. В същото време хранителните продукти и безалкохолните напитки, които заемат една трета от разходите на домакинствата, са поевтинели с 0.1%, а цените на облеклото и обувките са намалели с 1.1%. През декември сериозно са намалели цените на различните видове бензин - от 6 до 8%, а това е довело до поевтиняване на транспортните услуги с 2.7%. Като цяло през изминалата година най-много са поскъпнали хотелските услуги - с 13.8%, горивата - течните с 10.6%, а газообразните с 8.5%. Топлоенергията е поскъпнала с 11.6%, ВиК услугите - с 13%, а застраховките, свързани с транспорта - с 25.9%, показва статистиката. Хранителните продукти са поскъпнали средно с 2.2%, а транспортът - с 4.9%. Прогнозите за инфлацията през тази година са предпазливи. Министерството на финансите очаква 3%, докато БНБ прогнозира забавяне до 2.2%.
Източник: Сега (16.01.2019)
 
Цените на имотния пазар се забавят През четвъртото тримесечие на 2018 г. се наблюдава постепенно, но видимо забавяне в покачването на цените на имотния пазар. За спад на цените на жилищата в София е трудно да се говори, но в сравнение с предходните години ръстът видимо се забавя. Публикуваните от Националният статистически институт (НСИ) данни за индекса на цените за третото тримесечие на 2018 г., показват, че годишният ръст на цените достига 6,3% за периода. Търсенето продължава да е основно на парцели за жилищно строителство – 86% от постъпилите запитвания и едва 14% са за парцели за промишлено строителство. Анализът от регистрираното в Агенцията търсене показва, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. двустайните и тристайните жилища са напълно еднакво желани като сред двустайните апартаменти най-предпочитани са тези при цени между 60 000-80 000 евро, а при тристайните жилища – цената е 120 000-170 000 евро. Ръст бележат сделките с къщи в населени места близо до София в ценови диапазон от 25 000 до 60 000 евро. Предлагането на жилищни имоти на територията на град София за четвъртото тримесечие на 2018 г. отчита ръст от 2% спрямо предходното тримесечие на 2018 г. И при предлагането през това тримесечие отчитаме пълна равнопоставеност между двустайните и тристайните жилища, като общо за Столицата средната офертна цена е около 1100 Е/кв.м. за двустаен и 1080 Е/кв.м. за тристаен.
Източник: economic.bg (16.01.2019)
 
6.2% средногодишна безработица за 2018 Изминалата 2018 г. бележи исторически най-ниските стойности на броя регистрирани безработни в България. Административната статистика на Агенцията по заетостта показва, че средномесечният им брой през миналата година е бил 202 995 – с 33 757 по-малко в сравнение с 2017 г. Така средногодишната безработица през 2018 г. се установява на равнище от 6,2%, като спрямо предходната година коефициентът се е понижил с един процентен пункт. Най-съществено е понижението в броя на продължително безработните. За година техният брой е намалял с 19 247 лица или с 26%. Заявените работни места на първичния пазар на труда през декември са 7 526, като 80.4% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (31.0%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (15.2%), хотелиерството и ресторантьорството (7.8%), административните и спомагателните дейности (7.7%), строителството (5.6%), и др. /economynews.bg
Източник: Други (17.01.2019)
 
На 1 303 млн. лв. възлиза производствената продукция в областта през 2017 г. По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 730 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 1.4% повече в сравнение с 2016 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) - 5 353 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 309, а на средните (от 50 до 249 заети) е 61. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 7. Произведената продукция в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 1 303 млн. лв., като е отчетен ръст от 7.8% спрямо 2016 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 422 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 46.7% от произведената продукция и 45.0% от добавената стойност по факторни разходи за областта. Нетните приходи от продажби в област Кюстендил достигат 1 688 млн. лв., като е отчетено увеличение с 6.5% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи - 45.3%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Транспорт, складиране и пощи“ съответно 29.2 и 12.0%. Предприятията от сектор „Строителство“ имат 5.7% относителен дял от нетните приходи от продажби в областта. През 2017 година 72.8% от предприятията са приключили финансовата година с печалба, 14.7% със загуба и 12.5% с нулев резултат. Броят на заетите лица в нефинасовите предприятия в областта през 2017 г. е 27 259, или с 2.2% по-малко в сравнение с предходната година. Броят на активните нефинансови предприятия е най-голям в общините Кюстендил (2 844) и Дупница (2 068), или 49.6 и 36.1% от общия брой за областта, а най-малък в община Трекляно - 13, или 0.2%.
Източник: Дарик радио (18.01.2019)
 
Въпреки забавянето България остава в топ 5 в ЕС по ръст на потребителските цени Въпреки рязкото забавяне на инфлацията през декември 2018 г. България остава в топ 5 на страните с най-висок ръст на потребителските цени в Европейския съюз. Това става ясно от последните данни на Евростат. Според публикуваните данни най-рязко увеличение на потребителските цени през декември се вижда в Естония с 3,3%, следвана от Румъния с 3,0%, Унгария с 2,8% и Латвия с 2,5%. Едва след тях се нарежда България с темп от 2,3%. Най-ниска инфлация в рамките на ЕС е измерена в Гърция и Португалия – по 0,6%, както и в Дания – 0,7%. През последните месеци инфлацията в България рязко се ускори, варирайки между между 3,6 и 3,7% в периода от юли до октомври 2018 г. Едва през ноември се отчете по-остър спад в ръста на потребителските цени – до 3,0%, а тенденцията продължи и през последния месец на годината. Инфлацията обаче все пак остава по-висока в сравнение с декември 2017 г., когато бе на ниво от 1,8%. В Европейския съюз като цяло годишната инфлация през декември също рязко се е забавила до 1,7% спрямо нивото от 2,0% през предишния месец. Така тя се запазва без промяна в сравнение с декември 2017 г. Що се отнася до еврозоната, инфлацията там се забавя със същия темп – с 0,3 пр.п., до 1,6% спрямо 1,9% през ноември. Тя обаче все пак остава над нивата година по-рано, когато бе на ниво от 1,4%, но и доста под целта на Европейската централна банка от около 2%. На месечна база годишната инфлация се е забавила в 22 страни членки, останала е без промяна в три и се е ускорила в други три. Най-голямо възходящо влияние върху инфлацията в еврозоната са имали услугите (+0,58 пр.п.), следвани от енергията (+0,53%), храните, алкохола и тютюневите изделия (+0,34 пр.п.) и неенергийните индустриални стоки (+0,12 пр.п.).
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2019)
 
България е пета по ръст на инфлацията в ЕС Въпреки че инфлацията в Европейския съюз през декември като цяло е намаляла, България се нарежда пета по ръст на потребителските цени в Блока, сочат данните в Eurostat. Лидери по ръст на инфлацията са Естония, Румъния, Унгария и Латвия, след които се нарежда нашата страна. Най-малко показателят е нараснал в Гърция, Португалия и Дания. В ЕС като цяло потребителските цени са се понижили с 0.3%, колкото е спадът и сред страните от Еврозоната. Доколкото има ръст на инфлацията в различните страни, това се дължи основно на ръст на цените в сферата на услугите (0.58 процентни пункта), в енергетиката (0.53 пр.п.) и при храните, алкохола и тютюна (0.34 пр.п.).
Източник: economic.bg (18.01.2019)
 
Имотният пазар замръзва Имотният пазар в столицата и в големите градове на страната показва признаци на застой след непрекъснат умерен растеж в последните няколко години. Продажбите на имоти в цялата страна отбелязват годишен спад през четвъртото тримесечие на 2018 г. Намалява и броят на сключените ипотеки, сочат изчисления на Инвестор.бг. От агенцията анализират последните данни на Агенцията по вписванията. Признаците за застой в броя на сделките, както и за намаляване на темпа на нарастване на цените бяха отчетени от водещите имотни агенции в анализите им още от средата на миналата година. Това се случва на фона на спадащите лихви по ипотечните кредити, които в някои банки слязоха под 3 на сто. Неколкократно през миналата и в началото на тази година обаче БНБ предупреди банките да бъдат по-внимателни при този вид кредитиране, за да не се допусне раздуването на пореден имотен балон. Очакванията на повечето наблюдатели са, че през тази година лихвите ще започнат постепенно да растат. Все пак за цялата 2018 г. осъществените сделки с имоти в четирите водещи града в България растат, макар и минимално, спрямо 2017 г., като единственото изключение е Бургас. Ръст е отбелязан и при отпуснатите ипотечни кредити, като свиване е регистрирано само в столицата, посочват от Инвестор.бг. В София между октомври и декември 2018 г. са вписани 9106 продажби на имоти, което е спад с 3.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. Още по-чувствителен е спадът на отпуснатите ипотечни кредити (4714). Те намаляват с 16.7% на годишна основа. Продажбите в столицата през второто полугодие на 2018 г. също са по-малко с 1.4% спрямо същия период на 2017 г., а при ипотеките намалението е с 9.1%. За цялата 2018 г. в София са осъществени 28 232 продажби. Ръстът спрямо 2017 г. е едва 0.2%. Отпуснатите ипотечни кредити през миналата година са били 17 941, като намаляват с 1% спрямо 2017 г. Макар данните на имотните агенции да сочеха оживен пазар в Бургас и Пловдив, се оказва, че реално растежът е минимален. За цялата 2018 г. в града под тепетата са осъществени 16 099 продажби на имоти - само с 0.9% повече от 2017 г. В Бургас през миналата година сделките са намалели с 5.4%. Изключение от тази тенденция засега е Варна, където е отчетен годишен ръст на сделките с 6.6 на сто, а на броя на ипотеките - с 5.6%. Общо за 2018 г. в страната са осъществени 212 946 продажби на имоти - спад от 0.7% спрямо 2017 г. Отпуснатите ипотечни кредити са общо 62 446. При тях намалението с 2%.
Източник: Сега (21.01.2019)
 
България е на второ място в ЕС по бюджетен излишък Бюджетният дефицит в еврозоната е достигнал през третото тримесечие на 2018 г. ниво от 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това сочи лек ръст спрямо нивото от 0,3% през вторите три месеца на годината. Това показват последните сезонно коригирани данни на Евростат, публикувани днес. В Европейския съюз (ЕС) като цяло бюджетният дефицит е стигнал 0,6%, което също е повишаване спрямо равнището от 0,4% през периода април-юни. През третото тримесечие на 2018 г. държавните приходи в еврозоната се равняват на 46,1% от БВП спрямо разходи за 46,7% от БВП. В същото време данните за ЕС като цяло сочат, че приходите са били 44,9% от БВП, а разходите – 45,5%. Според данните на Евростат за третото тримесечие на годината в две страни се наблюдава бюджетен дефицит от над 3 на сто от БВП (дефицит под 3% от БВП е един от числовите критерии за членство в еврозоната - бел. ред.). Това са Румъния с дефицит от 3,6% и Франция – с 3,1%. За няколко страни обаче, включително Гърция, Испания и Италия, липсват данни. България бележи излишък за поредно тримесечие, който достига 3,6% от БВП и по този показател сме на второ място в ЕС. На тримесечна база излишъкът се увеличава над двойно – за периода април-юни той е бил 1,5% от БВП. През третото тримесечие на 2017 г. пък той е бил 2,2%, което отново сочи рязък ръст. Най-голям излишък отчитат Малта с 3,8%, следвана от България и Португалия (по 3,6%) и Люксембург (3,1%).
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2019)
 
България остава на трето място в ЕС по най-ниско съотношение дълг срещу БВП България запазва третата си позиция сред страните от Европейския съюз (ЕС) по най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и през третото тримесечие на 2018 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода юли-септември съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,1% спрямо 23,8% през вторите три месеца на 2018 г. През същия период на предишната година съотношението е било още по-високо – 26,0%, или с 2,9 пр.п. повече. Дългът намалява и като стойност както на тримесечна, така и на годишна база – до 24,614 млрд. лева през третото тримесечие. Това е с 201 млн. лв. по-малко спрямо вторите три месеца на 2018 г., но и с 1,178 млрд. лева по-малко спрямо периода юли-септември на 2017 г. Страните с най-ниско съотношение на дълга към БВП за третото тримесечие на годината остават Естония (8,0%) и Люксембург (21,7%). В 14 страни членки размерът на държавния дълг продължава да надхвърля 60% от БВП (държавен дълг под 60% от БВП е един от числовите критерии за членство в еврозоната ).
Източник: Инвестор.БГ (22.01.2019)
 
България е трета в ЕС по нисък дълг и втора по излишък в бюджета България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт (БВП) сред страните от Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на Евростат за третото тримесечие на 2018 г. За месеците от юли до септември задълженията са 23,1% от брутния продукт. За сравнение за същия период на миналата година съотношението е било 26%. За година дългът е намалял с 1,178 млрд. лв. Пред страната ни в класацията за най-ниско съотношение дълг - БВП се нареждат Естония с 8% и Люксембург с 21,7%. Нивото у нас е значително по-ниско от средното за страните от ЕС. Последното място заема Гърция със 182,2%, следвана от Италия със 133% и Португалия със 125%. Спад на съотношението отчитат 19 страни, ръст има при 6, като Кипър бележи най-високия от 6,9 на сто, а Малта - най-нисък от 3,1%. На годишна база тенденциите се запазват - само 4 страни -членки на ЕС, бележат ръст, а останалите 24 - спад. Държавите, чийто външен дълг надхвърля 60% от БВП, не изпълняват критериите за членство в еврозоната, а тези, надхвърлящи 100%, са с по-големи задължения от размера на цялата им икономика. България се нарежда сред отличниците и по още един показател - бюджетен излишък спрямо БВП, показват данните на Евростат. За третото тримесечие на миналата година той е бил 3,6%. На тримесечна база излишъкът се увеличава повече от двойно, след като за периода април - юни е бил 1,5% от БВП. През третото тримесечие на 2017 г. е бил 2,2%. Най-голям излишък отчитат Малта - 3,8%, Португалия постига същия като нашия, а на трето място е Люксембург. Според данните на Евростат за третото тримесечие на годината в две страни се наблюдава бюджетен дефицит от над 3 на сто от БВП - Румъния и Франция. Ниската задлъжнялост на България дава финансова стабилност, икономически ръст и високи шансове за влизане в еврозоната. А спестените разходи по обслужване на дълга дават възможност за допълнителни средства за здравеопазване, образование, сигурност и други сектори. Заради стабилността се понижава рискът, което води до ниски лихви по кредитите, което е факт в последните 2-3 години. Ниският дълг отпушва и инвестициите, което води до намаляване на безработицата и нарастване на доходите. Това се отчита от агенциите, които вдигат рейтинга на държавата. Намалява се и рисковата премия на българските ценни книжа, което дава възможност за външно финансиране при ниски лихви. Намаляването на държавния дълг сваля и валутните рискове при неговото управление. Излишък в бюджета осигурява възможността да се финансират важни проекти. Като например магистрала “Хемус”, за която бяха отпуснати пари именно от излишъка за 2018 г.
Източник: 24 часа (22.01.2019)
 
Делът на работещите младежи, застрашени от бедност, в България с двоен ръст за 10 години За десет години броят на работещите младежи в България, които са застрашени от бедност, е нараснал над два пъти, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2017 г. 14,7% от работещите младежи между 18 и 24 години у нас са били застрашени от бедност спрямо едва 6% през 2007 г., година преди началото на световната финансова криза. Това поставя страната ни на шесто място в ЕС след Румъния (28,2%), Люксембург (20%), Дания (19,1%), Испания (19%) и Естония (18,4%). Само три страни в ЕС отчитат равнище под 5% през 2017 г. - Чехия (1,5%), Словакия (3,8%) и Финландия (4,2%). Като цяло в Европейския съюз работещите млади хора в риск от бедност през 2017 г. са били 11%, което е спад с 1,1% спрямо 2016 г. Процентът им намалява всяка година след пика от 12,9% през 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (23.01.2019)
 
Българският износ ще надхвърли 57 млрд. лева през тази година Очакваме българският износ през 2019 г. да надхвърли 57 млрд. лева. Тази прогноза направи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на българо-японски бизнес форум. Той акцентира на икономическите резултати, които България постига – ръст на БВП над средния за Европейския съюз, увеличение на експорта ни и сериозен интерес за навлизане на нови инвестиции. “Тези тенденции в българската икономика дават основание за оптимизъм, но ние трябва да положим всички усилия за гарантиране на стабилността и адаптиране към предизвикателствата от новата индустриална революция, пред която сме изправени“, подчерта икономическият заместник-министър, цитиран от пресцентъра на Министерството на икономиката. Акцент в изказването му бяха и някои от най-добре развиващите се сектори на българската икономика като информационни и комуникационни технологии, автомобилостроене и машиностроене, хранителна промишленост и др.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2019)
 
Българите са на дъното в ЕС по ползване на интернет Противно на широкоразпространеното мнение за компютърната грамотност на българите и за бързия и достъпен интернет се оказва, че страната ни е на дъното в ЕС по ползване на мрежата. Това сочат данни на Евростат, разпространени в края на миналата седмица. Едва 65% от сънародниците ни сърфират редовно в мрежата. Става дума за хора на възраст 16 - 74 години, които са ползвали интернет в последните три месеца. Средният показател в ЕС е 85 на сто. Първенец е Дания, където близо 100 процента от хората ползват мрежата редовно, докато България е на последно място. В 6 страни процентът надхвърля 90, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария, които са извън ЕС. Показателно е, че някои от възможностите на мрежата се ползват най-малко от българите. Така например интернет банкиране имат едва 7% при 54% за ЕС. В Дания, Холандия и Финландия процентът е 89. Хората в България най-малко използват мрежата и за изпращане на имейли - 40 на сто при среден показател за ЕС от 73%. Едва 25% от българите търсят някаква здравна информация през мрежата при дял за ЕС от 52 на сто. Около 30 на сто от българите слушат музика през интернет при 50% за европейците. Свалянето на игри и играта в мрежата е също най-слабо застъпено у нас - 14 на сто.
Източник: Сега (28.01.2019)
 
Пазарът на бързооборотни стоки достигна 11 млрд. лв. през 2018 г. Пазарът на бързооборотни стоки в страната се оценява на 11 млрд. лв. за 2018 г. по данни на анализаторската компания ICAP и отбелязва ръст с 10% спрямо 2016 г. Това стана ясно на специален семинар, организиран от Сдружението за модерна търговия. Веригите за храни и напитки - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери магазини, държат около 41% от българския пазар на дребно, отчита компанията за маркетингови изследвания GfK. "Според годишния темп на растеж на продажбите в отделните сегменти в търговията на дребно най-бурно се развива секторът на дискаунтърите (25% ръст между 2010 и 2015 г.), следван от хипермаркетите (7.8%). Спад има само при независимите малки хранителни магазини, но той е относително малък (-1.9%). В същото време специализираните магазини за храни, напитки и тютюневи изделия отчитат ръст (2.8%)", коментира д-р Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. "Няма доказателства за "игра с нулев резултат". Никой не печели за сметка на друг, ръстът при големите магазини не е за сметка на малките", обобщи Десислава Николова. Конкуренцията, особено при дискаунтърите, ще се засилва. Специализираните магазини ще продължат да отчитат скок на продажбите. Възможно е малките магазини да формират по-големи обединения по модела на ЦБА, прогнозира Десислава Николова. Физическите магазини няма да изчезнат в обозримо бъдеще, но развитието на онлайн търговията е направление с перспектива. Проучване на Nielsen през 2016 г. отчита, че само 11% от онлайн потребителите купуват храни и напитки по интернет. Шестдесет и четири процента от запитаните изпитват страх дали продуктите, поръчани онлайн, ще бъдат свежи, а 62% - дали ще са качествени. Друга бариера пред е-търговия на хранителни стоки е, че 70% от анкетираните искат да видят и пробват това, което купуват. За повече от половината пазаруването във физически магазин е вид социално общуване, а 55% се страхуват, че няма да са си у дома при доставката и това би наложило промяна на плановете и дневния график.
Източник: Капитал (28.01.2019)
 
С 4% са се увеличили пътуванията ни в чужбина Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2018 г. са 478.4 хил., което е с 4.2 процента над регистрираните през декември 2017 година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Най-голям относителен дял от общия дял през декември 2018 г. на български граждани в чужбина са били пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 49.4 на сто, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 27.6 на сто, и пътуванията със служебна цел - 23.0 процента, уточняват от статистическия институт. През декември 2018 г. посещенията на чужденци в България са 619.9 хил., което е с 4.0 процента повече в сравнение с декември 2017 година, добавиха от НСИ. От общия брой чужденци, посетили България през декември 2018 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 56.6 на сто, или с 5.5 процента повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се и посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" - с 1.6 процента, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Сърбия - с 6.4 процента. Най-много посещения в България през декември 2018 г. са реализирали гражданите от Румъния - 136.8 хил., Гърция - 105.0 хил., Турция - 94.4 хил., Сърбия - 46.7 хил., бившата югославска република Македония - 44.1 хил., Германия - 23.3 хил., Украйна - 16.8 хил., Обединеното кралство - 15.3 хил., Италия - 11.4 хил., Руската федерация - 10.0 хиляди, се посочва в съобщението.
Източник: Сега (29.01.2019)
 
Враца води регионите по растеж на БВП през 2017 г. Близо една трета от произведения брутен вътрешен продукт (БВП) в България през 2017 г. идва от сектор услуги в столицата. За сметка на това София остава назад по растеж спрямо предходната година, а лидерската позиция заема област Враца с 19.7%, като така измества миналогодишния водач - Стара Загора. Увеличението идва основно от индустрията и вероятно се дължи на АЕЦ "Козлодуй", където през 2017 г. по-високите продажни цени доведоха до 100 млн. повече приходи спрямо предходната година. Успоредно с това централата отчита и по-високи разходи за поддръжка. Северозападният регион като цяло излиза напред сред районите с най-голям номинален ръст на БВП през 2017 г. - 9.5%. Това до голяма степен се дължи на Враца, но значително увеличение има и във Видин (11%) и Монтана (9%). Висок растеж е видим също в областта около столицата и Перник, както и Смолян, докато Ловеч е единствената област през 2017 г., която отчита спад на БВП (с 0.3%). Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП по региони (пазарни цени). Враца излиза на челно място по ръст на БВП на глава от населението - 22% през 2017 г. до близо 11.7 хил. лв. създаден брутен продукт. Фактор тук е ниската база. Безспорен лидер е София-град с 30.3 хил. лв. създадена стойност на човек, следвана от Стара Загора с близо 17.6 хил. лв. и София-област с 15.5 хил. лв. през 2017 г. Трите области са и единствените, които надвишават средното за страната ниво от 14.3 хил. лв., което се е увеличило с 8.1% на годишна база. Област Ловеч пък попада в другия край на скалата с най-слаб растеж на БВП на човек от населението - едва 1.5% до 8.8 хил лв. Тук е и единственият отчетен номинален спад на икономиката като цяло сред областите - с 0.3% през 2017 г. спрямо предходната. Съдейки по числата за брутната добавена стойност, понижението идва изцяло от селскостопанския сектор, докато в индустрията и услугите е видим растеж.
Източник: Капитал (29.01.2019)
 
Производствените цени се покачват с 2,7% за година Производствените цени в промишлеността през декември 2018 г. се понижават с 0.7% спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.1%, а увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4%, и в добивната промишленост - с 0.1%. Общият индекс на цените на производител през декември нараства с 2.7% в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.8%, и в преработващата промишленост - с 2.0%, а в добивната промишленост е отчетено намаление - с 6.3%. Цените на производител на вътрешния пазар през декември намаляват с 0.4% спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.4%, и в преработващата промишленост - с 0.7%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено покачване - с 0.1%. Производствените цени нарастват с 2.9% през декември в сравнение със същия месец на 2017 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.4%, и в преработващата промишленост - с 2.2%, а в добивната промишленост е отчетено намаление на цените - с 4.8%. Цените на производител с отчитане оборота на фирмите на международния пазар през декември 2018 г. се понижава с 1.2% в сравнение с предходния месец. В преработващата промишленост цените намаляват с 1.5%. По-съществено намаление е регистрирано при производството на химични продукти - с 1%. Покачване се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 1.1%, и при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0.9%. Индексът на производствените цените на международния пазар през декември нараства с 2.4% в сравнение със същия месец на 2017 година. В преработващата промишленост цените се покачват с 1.9%. По-високи цени са отчетени при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.9%, и при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.6%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 0.2%.
Източник: Money.bg (31.01.2019)
 
Понижение на производствените цени в България през декември Производствените цени в България се понижиха през декември 2018 година ноември за пети от последните шест месеца, докато растежът има на годишна база продължи да отстъпва рязко от върховете, достигнати през юни, показват данни на Националния статистически институт, които са предпоставка за известно по-нататъшно отслабване на потребителската инфлация в страната. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се понижи през декември с 0,7% спрямо ноември, когато се понижи с 0,3 на сто. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - понижение с 1,1%, докато цените в добивната промишленост се повишават с 0,1%, а при производството и разпределението на електрическа енергия - с 0,4 на сто. На годишна база общият индекс на производствените цени в страната се повиши с 2,7%, но след растеж с 3,4% през ноември октомври и след негов силен скок с цели 6,8% през юни (най-солиден растеж на производствените цени от есента на 2012-а година насам). Това представлява повишение на цените на производител на годишна база за двадесет и пети пореден месец (непрекъснат техен растеж от декември 2016 година), макар и със сериозно отстъпление от тяхното много силно покачване в началото на миналото лято. По-съществено увеличение на цените с 6,8% спрямо година по-рано беше отчетено при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ, а в преработващата промишленост - с 2,0%, докато цените в добивната промишленост отчетоха намаление с 6,3 на сто. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през последния месец на миналата година се понижи с 0,4% и регистрира повишение на годишна база с 2,9% (спрямо декември 2017-а). Индексът на цените на производител на международния пазар пък се понижи с 1,2% на месечна и нарасна с 2,4% спрямо декември 2017-а година. По-рано този месец НСИ оповести доклад, отчитащ рязко забавяне на декемврийските потребителски цени на годишна база до 2,7% - най-слаба инфлация в нашата страна от месец май 2018-а година. Днешните слаби данни за производствените цени изглеждат като предпоставка за по-нататъшно отслабване на потребителската инфлация и в началото на настоящата година.
Източник: БНР (31.01.2019)
 
Само Пловдив и Русе с еднакво развита индустрия и услуги Икономиката в област Пловдив се определя едновременно и от силна индустрия, и от сектора на услугите за разлика от останалите области, които са по-тясно профилирани. Това показва отрасловият профил на областите, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Съотношението между двете сфери е 56% за услугите и 40% за индустрията в общата добавена стойност за областта. Подобна е и ситуацията в Русе, където отрасловата структура е почти същата. Размерът на добавената стойност от индустрията в Пловдив е 4143 лв. на човек от населението. Така градът под тепетата се нарежда на пето място при индустриалните области. Първата четворка при тях е много ясно изразена - това са Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово. Добавената стойност от индустрията на човек при тях е съответно 9985, 8177, 5305 и 5300 лв. Това всъщност са единствените области, в които индустрията формира най-малко половината от брутната добавена стойност на цялата област. Отговорни за силната индустрия в Стара Загора са енергийните комплекси в Раднево и Гълъбово, а за Враца - АЕЦ “Козлодуй”. Софийска област трябва да благодари на големите добивни предприятия като тези в Челопеч и Пирдоп. В Габрово случаят е по-различен - там са развити машиностроенето, текстилът, в областта влизат и големите предприятия в Севлиево. От друга страна, услугите в Пловдив създават добавена стойност в размер от 5946 лв. на човек. Така сегашната Европейска столица на културата се нарежда след София, Варна и Бургас в тази сфера. В София делът на услугите в добавената стойност на областта е цели 86%. Столицата се отличава с високотехнологичен сектор на услугите, тъй като над 10% от всички наети в него са от сферата на информационните и комуникационните технологии и именно това дърпа заплатите нагоре. Във Варна и Бургас специалистите по информатика са едва 1-2%. 14% от наетите в Бургас и 9% от тези във Варна работят в хотели и ресторанти, докато в София занимаващите се с туризъм са само 4%. ИПИ посочва и земеделските области на България и ги определя като относително бедни. Това са Силистра с 23% дял на селското стопанство в областта, Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). Тези области имат най-нисък БВП на глава от населението.
Източник: 24 часа (04.02.2019)
 
Икономиката на България - 67% услуги, 28% индустрия и 5% селско стопанство Публикувани бяха любопитни данни за икономическия живот в различните области на страната През изминалата седмица Националният статистически институт (НСИ) публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за регионалния БВП се фокусират върху различията между областите. И през 2017 г., например, София е далеч напред с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв., а на последно място е Силистра с едва 6 687 лв. Много рядко обаче се влиза в детайлите на отрасловата структура на областните икономики. Именно това ще направим тук, като се фокусираме върху брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори на областно ниво. Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви. През последните 5 години (2013-2017) индустрията добави общо само един процентен пункт към своята сметка, който дойде поравно от лек спад и в услугите, и в селското стопанство. Какъв обаче е профилът на отделните области и кои са индустриалните и земеделски региони в страната? За да ги откроим, ще ползваме дела на основните отрасли в добавената стойност на областно ниво. Отделно, ще разгледаме и добавената стойност по отрасли на човек от населението за конкретните области – последното показва дали наистина този сектор е силен или просто има висок дял поради слабо развитие на другите основни сфери от икономическия живот. Важно е да поясним още веднъж, че претегляме данните спрямо населението на областите, тъй като в противен случай в челото винаги ще бъдат най-големите области. Какъв е отрасловият профил на областите в страната: Индустриални области – Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово Данните за индустриалните области в страната са съвсем категорични. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто дела, а размера на добавената стойност от индустрията на човек от населението, то абсолютно същите области са на първите четири места, при това в същия ред – 9 985 лв. в Стара Загора, 8 177 лв. в Софийска област, 5 305 лв. в Габрово и 5 300 лв. във Враца. Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ "Козлодуй" на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции (неслучайно наричан "българският Манчестър"), а в областта влизат и големите предприятия в Севлиево. Области на услугите – столицата София, Варна и Бургас Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкова лесна задача. Единствено столицата София е очевидна, с чувствително най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лв. на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на областта. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лв. на човек. Област Бургас също влиза тук, макар и не толкова категорично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, но все пак сходен с този във Велико Търново и Плевен), но добавената стойност на услугите е 6 790 лв. на човек, което е пред всички останали области, с изключение на столицата София и Варна. Областите на услугите всъщност очаквано се покриват с най-големите областни центрове в страната – единствено Пловдив не е тук, но за него ще пишем в отделна точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са много различни. В столичната икономика, например, над 10% от всички наети са в сектор ИКТ (данни за 2017 г.), тоест във високо технологичен сектор на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този сектор все още не е на такова ниво – една 1-2% от наетите са в ИКТ сектора. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и ресторанти, докато в София те са едва 4% (данни за 2017 г.). С други думи, докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори. Земеделските области – много и все бедни Определянето на аграрните области е може би най-трудно, тъй като са повече и относително бедни. Съответно слабото развитие на други сектори понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Все пак следните области са с най-високите дялове на селското стопанство спрямо всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек. Това, което веднага прави веднага впечатление, е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство – имат категорично най-нисък БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област. Каква е динамиката и къде е Пловдив? Общата динамика по области за последните пет години показва, че нарастването на дела на индустрията в добавената стойност е водено именно от тези области, който имат по-силно изразен индустриален профил. Областите на услугите, с изключение на столицата, също леко покачват дела на индустрията – по-видимо в Бургас и по-скромно във Варна, където обаче услугите носят и повече добавена стойност по принцип. Относително по-аграрните области, с изключение на северозападните Видин и Монтана, свиват дела на селското стопанство. Интересен е случаят на Враца, където се наблюдава огромен ръст на индустрията за сметка както на услугите, така и на селското стопанство. Това е резултат от добрите резултати на АЕЦ "Козлодуй" – 100 млн. лв. повече приходи през 2017 г. Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от индустрията и услугите Пловдив се нарежда веднага след цитираните области в двете категории – 5 946 лв. на човек в услугите и 4 143 лв. на човек в индустрията. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установи на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се нарежда близо до Пловдив по добавена стойност на човек в индустрията и услугите, а има и много сходна отраслова структура.
Източник: Медия Пул (04.02.2019)
 
България е единствена в ЕС с минимална заплата под 400 евро На фона на претенциите да влизаме в еврозоната и роптанията на бизнеса минималната заплата в България остава срамно по-ниска спрямо другите държави в ЕС, които определят минимално възнаграждение. Най-ниската заплата у нас е не просто на дъното в съюза, но един и половина пъти по-ниска от тази в Латвия, която е предпоследна. Страната ни е единствената с минимално възнаграждение под 400 евро. Това показва статистика на Евростат към януари 2019 г. Тя обхваща 22 от 28-те членки на съюза, тъй като Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция не определят минимална заплата. От тази година минималната заплата у нас е 560 лв. (286 евро). Ударното увеличение на най-ниското възнаграждение се критикува остро от бизнеса, освен това заради икономически и демографски особености на някои райони като Видин например е опасно близо до средните заплати. Това обаче не променя факта, че България в голямата си част остава безнадеждно далеч от европейските стандарти на живот. Осем държави, главно в източната част на ЕС, имат минимално възнаграждение между 400 и 600 евро, посочват европейските статистици. В Латвия минималната заплата е 430 евро, Румъния е пред нея с 446 евро, в Унгария най-ниското възнаграждение е 464 евро, в Хърватия - 506 евро, в Чехия - 519 евро, в Словакия - 520 евро, в Полша - 523 евро, в Естония - 540, а в Литва - 555 евро. Пет членки от южните части на съюза са в следващата доходна група - с минимална заплата между 650 и около 1000 евро. В Гърция най-ниското възнаграждение е 684 евро, в Португалия - 700, в Малта - 762, в Словения - 887, а в Испания - 1050 евро. В другите седем държави, всичките в Западна и Северна Европа, минималното възнаграждение е над 1450 евро. В тази група са Великобритания (1453 евро), Франция (1521), Германия (1557), Белгия (1594), Холандия (1616), Ирландия (1656) и Люксембург (2071).
Източник: Сега (05.02.2019)
 
С 14 процента повече са разрешителните за строеж на жилищни сгради през последните три месеца на 2018 г., показват данните на Националния статистически институт. В сравнение с третото тримесечие на предходната 2017 г. те намаляват с 11%. В същото време броят на жилищата в сградите, получили разрешителни, са с 59% повече в сравнение с последното тримесечие на 2017 г. Най-много разрешителни за строеж има в столицата - 328, Пловдив - 211, Варна - 156.
Източник: Сега (05.02.2019)
 
Бум на жилищното строителство в края на 2018-а През четвъртото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1477 жилищни сгради с 11 682 жилища в тях и 1 457 570 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), съобщава пресцентърът на НСИ. За същия период местните администрации са издали разрешения за строеж на 33 административни сгради и офиси с 224 417 кв. м РЗП и на 1319 други сгради със 780 957 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 14 на сто, броят на жилищата в тях - с 59,4 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 61,1 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 10 на сто, а ръстът на тяхната разгъната застроена площ е над шест пъти. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нараства с 16.7 на сто, а тяхната РЗП - с 13 на сто. През четвъртото тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 935 жилищни сгради с 5881 жилища в тях и със 757 784 кв. м обща застроена площ, на 11 административни сгради/офиси с 9 715 кв. м РЗП и на 624 други сгради с 586 459 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради нарастват с 20 на сто, жилищата в тях - с 39.5 на сто, а разгънатата им застроена площ - с 39.4 на сто. Броят на започнатите административни сгради намалява с 31.3 на сто, а тяхната РЗП - с 64.2 на сто.
Източник: 24 часа (05.02.2019)
 
Строителството на нови жилища с ръст от 20% спрямо 2017 г. През четвъртото тримесечие на 2018 г. се отчита 20% ръст на започнатите нови жилищни сгради спрямо същия период през 2017 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради през Q4 на 2018 г. С положителен темп е и разгърнатата застроена площ на жилищата, като от НСИ отчитат 39.4% ръст. За сметка на това броят на започнатите административни сгради намалява с 31.3%, а тяхната РЗП - с 64.2%. Започнатите други видове сгради са повече с 9.5%, а общата им застроена площ - с 29.0%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 159 жилищни и 84 други сгради; София (столица) - 151 жилищни и 21 други сгради; Бургас - 99 жилищни и 74 други сгради; Варна - 116 жилищни, 3 административни и 31 други сгради; София - 85 жилищни и 41 други сгради. През Q4 на 2018 г. е започнал строежът на 935 жилищни сгради с 5 881 жилища в тях и със 757 784 кв. м обща застроена площ, на 11 административни сгради/офиси с 9 715 кв. м РЗП и на 624 други сгради с 586 459 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 9.9%, жилищата в тях - с 0.7%, но общата им застроена площ е повече с 13.5%. Броят на започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ регистрират спад съответно с 62.1 и 88.1%. Започнатите други видове сгради са по-малко с 2.2%, докато тяхната РЗП се увеличава с 30.7%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 477 жилищни сгради с 11 682 жилища в тях и 1 457 570 кв. м разгъната застроена площ, на 33 административни сгради/офиси с 224 417 кв. м РЗП и на 1 319 други сгради със 780 957 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 11.0%, но броят на жилищата в тях се увеличава с 24.0%, а общата им застроена площ - с 24.2%. При броя на издадените разрешителни за строеж на административни сгради също се наблюдава спад от 10.8%, докато общата им застроена площ е повече с 5.6%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нарастват с 9.3%, а тяхната РЗП - с 10.3% В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 14.0%, броят на жилищата в тях - с 59.4%, а разгънатата им застроена площ - с 61.1%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличават с 10.0%, а ръстът на тяхната разгъната застроена площ е над шест пъти. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нараства с 16.7%, а тяхната РЗП - с 13.0% Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 328, Пловдив - 211, Варна - 156, Бургас - 139, и София - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 5 290, Варна - 1 923, Пловдив - 1 263, Бургас - 1 113, и Стара Загора – 616
Източник: economic.bg (05.02.2019)
 
Минималната заплата в България е 286 евро, в Люксембург - 2071 евро Неравенството по отношение на доходите в ЕС продължава да е съществено. България остава държавата от съюза с най-ниска брутна минимална работна заплата - 286 евро (560 лв.), показват данните на Евростат за януари 2019 г. Най-високо минимално възнаграждение в ЕС получават жителите на Люксембург - 2071 евро. В 22 от общо 28-те страни членки на Европейския съюз има национални минимални заплати, като разликата между най-ниската и най-високата е близо 7 пъти. България традиционно е на последно място, въпреки че през 2019 г. най-ниското възнаграждение беше увеличено от 510 лв. на 560 лв. Минимални възнаграждения не прилагат Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. Измерено през паритет на покупателната способност, разликите намаляват, тъй като ценовото равнище на по-бедните държави е по-ниско. Така, разликата между най-ниската заплата (в България) и най-високата (в Люксембург) се свива до 3 пъти. Според данните на Евростат в девет държави членки минималните заплати варират между 400 и 600 евро месечно. Всички те са в източната част на ЕС - Латвия (EUR 430), Румъния (EUR 446), Унгария (EUR 464), Хърватия (EUR 506), Чехия (EUR 519), Словакия (EUR 520), Полша (EUR 523), Естония (EUR 540) и Литва (EUR 555).
Източник: Медия Пул (05.02.2019)
 
Ръстът на продажбите на дребно се забавя до 9-месечно дъно в края на 2018 г. Ръстът на продажбите на дребно през декември 2018 година се забавя до 9-месечно дъно. От календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) е видно, че оборотите в търговията на дребно забавят ръста си в края на миналата година. През декември 2018 година оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени, намалява с 0,3% спрямо ноември. Нарастването в сравнение с декември предходната година е от 3,6%. На годишна база намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 14%, с разнообразни стоки - с 2,7%, и с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2,3%. Спрямо предходната година оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 22,5%. Увеличават се и търговските обороти чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 15,2%, и търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 14,1%. През празничния декември се наблюдава по-значителен спад на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 4,6%, и търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2,1%. Увеличение на месечна база е отбелязано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 5,5%, с автомобилни горива и смазочни материали - с 5,1%, и търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2019)
 
Преработващата промишленост свали индекса на индустрията през декември Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, през декември намалява с 2,3% в сравнение с ноември, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Това се дължи на преработващата промишленост, където спадът е с 2,7%. За сравнение през последния месец на миналата година индексът регистрира спад от 3,8% спрямо декември 2017 година. През декември 2018 г. увеличение на месечна база е отчетено в добивната промишленост - с 1,2%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,9%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 25,4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 25%, производството на превозни средства, без автомобили - с 24,5%, производството на напитки - с 9%. Ръст е регистриран при: производството на тютюневи изделия - с 9,3%, производството на химични продукти - с 9,2%, производството на основни метали - с 5,9%. В НСИ отчитат спад на годишна база на индекса на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, в преработващата промишленост - с 4,4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,6%. В добивната промишленост производството се запазва на равнището от декември 2017 година. Експертите на националната статистика констатират, че значително намаление в преработващата промишленост спрямо 2017 година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 25,5%, производството на облекло - с 15,4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 15%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,2%. Увеличение е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 33,8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 22%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 12,6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10,2%.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2019)
 
Варна, Бургас и Пловдив изпреварват София по нови жилища Засиленото строителството на ваканционни имоти по морето продължава. Областите Варна и Бургас са водещи по въведени в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2018 г. Топ три се допълва от област Пловдив, а София идва чак на четвърта позиция. На дъното е област Видин със само една въведена къща в експлоатация. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени в петък. Като цяло броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през последното тримесечие на миналата година се увеличава с 10 на сто, а на жилищата в тях с близо 15 на сто спрямо година по-рано. В цифри въведените жилищни сгради в експлоатация са 721 с 2345 жилища в тях. Близо три четвърти от новопостроени жилищни сгради са със стоманобетонна конструкция (74.8%), а близо една четвърт с тухлена (23.1%). Преобладава строителството на къщи. Данните на НСИ показват, че там където има бизнес и промишленост се строят и жилища. Черноморието остава активна територия по брой въведени в експлоатация нови жилища. Първото място се държи от област Варна – със 102 сгради и 413 жилища в тях. В Бургас са въведени 74 нови сгради с 414 жилища в тях. Сравнително по -малко са в област Добрич – 29 нови сгради с 69 жилища. Пловдив влиза в челната тройка на активно строителство на нови жилища с 88 сгради с 330 жилища в тях. За сравнение в София са въведени в експлоатация 53 сгради с 307 жилища. В Софийска област се строят основно къщи – 62. Активно е строителството на нови жилища още в областите Стара Загора – 45 сгради със 113 жилища и Кърджали – с 24 сгради със 208 жилища. Там където няма работа няма и ново строителство. В област Видин през последните три месеца на миналата година е въведена в експлоатация само една къща. В Смолян е построена само една сграда с 3 жилища, най-вероятно по-голяма къща или кооперация. Смолян е един от регионите с най-голямо обезлюдяване. В областите Благоевград и Ямбол са въведени в експлоатация съответно пет и осем къщи, сочат още данните на НСИ. Прави впечатление, че строителството на къщи е все по-предпочитано пред нови блокове и кооперации. Относителният дял на къщите от новопостроените жилища е 79.5%, следвани от кооперациите с 12.3%. Строителството на сгради от смесен тип – жилища, офиси и магазини намалява. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35.4%), следват тези с три стаи (34.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3.8%). Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на миналата година е 231.2 хил. кв. м, което е с 19.6 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2017 г. Жилищната площ в тях се увеличава с една четвърт (25.9%) и достига 150.6 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно ново жилище нараства с близо 4 кв. м на годишна база и достига 98.6 кв. м в края на 2018 година. Най-голяма средна полезна площ на едно ново жилище е регистрирана в областите Разград (166 кв. м) и Ямбол (152) кв. м, а най-малка - в областите Плевен (73 кв. м) и Шумен (76 кв. м). Като цяло строителният сектор през декември 2018 г. отбелязва спад от 2.4 на сто на месечна база и с 1.4 на сто на годишна, показват още данните на НСИ. Основната причина за това е намаленият обем на инфраструктурното строителство. То спада на месечна база с 4.5 на сто, а на годишна с 1.1 на сто. По-малко е и сградното строителство, където е отчетен спад от 0.8 на сто на месечна база и 1.7 на сто на годишна.
Източник: Медия Пул (11.02.2019)
 
България е една от петте държави в ЕС, в които мнозинството инженери и учени са жени. У нас делът на дамите в тези две сфери е 53%, което отрежда второто място на страната ни заедно с Латвия, а Литва е №1 с 57%, показват данните на Евростат за 2017 г. През 2017 г. от 17,6 милиона учени и инженери в ЕС мъжете са 59%, а жените - 41 на сто. Мъжете преобладават в производството на високи и средновисоки технологии (83%), докато в сектора на услугите съотношението е 55 на 45% в полза на мъжете.
Източник: Сега (12.02.2019)
 
Износът на България расте едва с 1.2% през 2018 г. Националният статистически институт отчете спад с 12.5% на износа от България към трети страни през 2018 година. НСИ посочва, че основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Македония и Руската федерация, които формират 52.6% от износа за трети страни. През декември 2018 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 14.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 488.6 млн. лева. През 2018 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение с предходната година е отбелязан в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30.8%). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (32.5%) и "Разнообразни готови продукти, н.д.“ (24.2%) Вносът на стоки в България от трети страни през 2018 г. се увеличава със 7.4% в сравнение с 2017 г. и е на стойност 23 012.3 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През декември 2018 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 11.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 822.0 млн. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2018 г. най-голямо увеличение спрямо предходната година е отчетено в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (25.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (18.5%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през 2018 г. е отрицателно и е в размер на 5 461.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 3 522.1 млн. лева. През декември 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 333.4 млн. лева. Търговия със стоки на България с трети страни и ЕС – общо: През 2018 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 55 275.7 млн. лв., което е с 1.2% повече в сравнение с предходната година. През декември 2018 г. общият износ на стоки възлиза на 4 154.7 млн. лв. и намалява с 2.4% спрямо същия месец на предходната година.< През 2018 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 62 945.5 млн. лв. (по цени CIF), или с 6.3% повече спрямо 2017 година. През декември 2018 г. общият внос на стоки намалява с 8.6% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 881.1 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2018 г. и е на стойност 7 669.8 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 3 256.3 млн. лева. През декември 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 726.4 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 435.6 млн. лева.
Източник: Банкеръ (13.02.2019)
 
Българският износ отчете ръст за 2018 г., но най-слабият в историята Националният статистически институт (НСИ) отчете ръст на българския износ от 2018 г. отчете ръст от 1.5% през 2018 г. Числото обаче е най-ниското в статистическата историята на българския експорт, ако се изключат спадовете през 2008 и 2012 г., дължащи се на ефектите от икономическата и дългова криза в Европа. През миналата година външната търговия на България се развиваше добре в рамките на Европейския съюз, но извън Блока ситуацията не беше никак добра – спад от 12% спрямо 2017 г. Основните проблеми за износа на България за трети страни идват заради икономическите проблеми на Турция, Русия и Египет, които са традиционни дестинации за български стоки и падат с между 13 и 52%. Добрите новини са свързани с Китай, Сърбия и САЩ, които са големи пазари за български продукти, а освен това растат с между 10 и 17%. Въпреки тези ръстове, българският експорт нямаше да бъде на плюс без продажбите в посока Европейския съюз. Износът ни натам е нараснал с 9.2% спрямо 2017 г. НСИ дава подробни данни за външната търговия на България с държавите членки месец по-късно. Подробни данни има към ноември, които показват, че Германия изкупува все повече български продукти. На годишна база ръстът е 16.4%, а общият стойностен обем на продажбите – 7.7 млрд. лв. Големи нараствания – с двуцифрен темп, има при износа към Италия, Румъния, Гърция, Холандия и Чехия. Като цяло няма държава от Блока, към която българският износ да бележи спад, с изключение на Белгия и Португалия.
Източник: economic.bg (13.02.2019)
 
Средната заплата е 1171 лева, изчисли НСИ През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 1 171 лв., което е с 4.8% повече спрямо третото тримесечие, съобщи Националният статистически институт (НСИ). По предварителни даннинаетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2018 г. намаляват с 26.3 хил., или с 1.1%, спрямо края на септември 2018 г., като достигат 2.29 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в следните икономически дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 8.9%, "Селско, горско и рибно стопанство" - с 8.7%, "Други дейности" - с 2.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и "Образование" - по 0.7%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и ЮТърговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 22.0 и 17.2%. В края на декември 2018 г. в сравнение с края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 14.6 хил., или с 0.6%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Строителство" - с 6.8 хил., "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 4.4 хил., и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 3.1 хил., а най-голямо намаление - в "Преработваща промишленост" - с 2.3 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително отново в икономическите дейности "Строителство“ и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - съответно с 5.7 и 5.2%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Добивна промишленост“ - с 3.0%. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2018 г. е 1 157 лв., за ноември - 1 151 лв., и за декември - 1 205 лева. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e 1 171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.8%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 13.7%, "Финансови и застрахователни дейности" - с 6.5%, и "Добивна промишленост" и "Други дейности" - по 5.7%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 13.9%, "Добивна промишленост" - с 10.1%, и "Преработваща промишленост" - с 9.4%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2018 г. са: - "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения" - 2 788 лева - "Финансови и застрахователни дейности" - 1 933 лева - "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 888 лева. Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности - "Хотелиерство и ресторантьорство" - 705 лева - "Други дейности" - 833 лева - "Строителство" - 901 лева Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. в обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния - с 6.8%.
Източник: Банкеръ (14.02.2019)
 
Средната брутна заплата надвишава 1200 лв. през декември Средната брутна заплата в България се увеличава със 7.3% до 1205 лв. през декември спрямо година по-рано, като единствено столицата е над това ниво, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Увеличението идва приблизително поравно от публичния и частния сектор, макар че заплатите в първия надвишават нивата във втория. Като цяло за четвъртото тримесечие на 2018 г. средните брутни възнаграждения достигат 1171 лв., което е с 6.9% над заплатите през периода октомври - декември на предходната година. Най-голямо увеличение е в Перник и Ямбол (над 13%). В Северозападна България по-високите възнаграждения във Видин и Монтана извеждат средното изменение до 7.5%, а в Търговище, Варна и Бургас годишната промяна е под 4%. "Много инвеститори започват да се стряскат от годишните темпове на нарастване на работната заплата, въпреки че разликата с редица европейски държави все още е осезателна", посочва изпълнителният директор на българското поделение на международната група Reichle Group. "Но нека да не забравяме, че голяма част от чуждестранните инвестиции в България са в посока дейности с ниска добавена стойност. Бизнес плановете са изготвени при едни нива на работна заплата и ако местният мениджмънт не съумее да компенсира ръста в подобрена производителност, много бързо можем да достигнем точка, в която България вече да не е конкурентна", допълва той в съобщение, разпратено до медиите.
Източник: Капитал (14.02.2019)
 
22,40 лв. за здравни вноски дължат безработните По 22,40 лв. месечно дължат от началото на годината хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, информират от НАП. От Агенцията припомнят, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималния месечен осигурителен доход - 560 лв. и на максималния месечен осигурителен доход - 3000 лв. Според Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Тоест за тях здравноосигурителната вноска се изчислява в размер на 8% върху не по-малко от 280 лв. и не повече от 3000 лв. месечно. От НАП напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Здравната вноска за месец януари 2019 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2019 г. От НАП напомнят също, че всички, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски, подават в НАП декларация Образец 7. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Санкцията за неподаване на тази декларация е от 500 до 1000 лева. Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Здравноосигурителните права на гражданите, които са с прекъснати здравноосигурителни права се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период. Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски, чрез електронната услуга на НАП на www.nap.bg. Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700/ 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.
Източник: Стандарт (14.02.2019)
 
Ръст на доходите от заплата с 9,9%, от пенсии с 13,6, на икономиката - с 3,1 Ръст на доходите от заплата с 9,9 на сто и от пенсии с 13,6 на сто. Това сочат данни на НСИ за последното тримесечие на 2018 г. спрямо година по-рано. Ръстът на икономиката за същия период е 3,1 на сто. Средно на човек от домакинство доходът от заплата в края на миналата година е бил 858 лв., а в края на 2017-а - 781. От пенсия парите са се вдигнали от 380 на 432 лв. От самостоятелна заетост доходът нараства от 102 на 105 лв., докато този от социални обезщетения и помощи намалява от 49 на 39 лв. Средният разход на член на домакинство е нараснал с 10,3%. Основно парите се харчат за храна (30,2%), жилище (17,8%), данъци и социални осигуровки (12,7%) и транспорт и съобщения (11,1%). Най-голямо увеличение при разходите за една година има при тези за здравеопазване (10,6%), транспорт и съобщения (17,4%), данъци и осигуровки (14,4%), свободно време, култура и образование (29,4%). Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство е останало без съществена промяна за една година, сочат още данните. Увеличение има при консумацията на кисело мляко, яйца, плодове. Намалява на хляб и тестени изделия, а без промяна е това на месо, фасул, картофи и захар. В последните три месеца на 2018 г. БВП на страната нараства с 3,1% на годишна база и стига до 29,9 млрд. лева. Спрямо третото тримесечие на 2018 г. ръстът е 0,7%. Въпреки че нарастването на икономиката остава над 3 на сто, то е най-слабото на тримесечна база от края на 2017 година. А на годишна база е най-ниският резултат от последните три месеца на 2014 година, след като в началото на миналата година икономиката нарасна с 3,5% първото тримесечие и с 3,4% през второто.
Източник: 24 часа (15.02.2019)
 
Икономиката нараства с 3.1% през четвъртото тримесечие Темпът на растеж на българската икономика през последното тримесечие на 2018 г. се запазва като предходното - 3.1% на годишна база. Основният двигател остава потреблението движено от по-високите заплати и намаляващата безработица. Същевременно данните за пазара на труда показват, че заетите намаляват успоредно с безработните, като някои излизат от пазара изцяло и така се увеличават икономически неактивните. Инвестициите и потреблението забавят темпа си на растеж през четвъртото тримесечие, докато износът се ускорява, но леко, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ). Забавянето на икономическия растеж в България спрямо 2017 г. е в унисон с всеобщата тенденция в Европа. Според експресните данни на Евростат в едва пет страни членки е видимо ускорение спрямо темпа през третото тримесечие, а в 11 страни темпът се свива, сред които са и големи партньори на България като Австрия и Германия. България е една от трите страни от ЕС, в които ръстът на БВП остава непроменен. За останалите икономики от съюза все още няма данни. Крайното потребление в страната достига 24.3 млрд. лв. по текущи цени и се повишава с 5.3% през четвъртото тримесечие спрямо същия период на 2017 г. Фактор за увеличението са растящите заплати, които през октомври - декември се вдигат с 6.9% на годишна база до 1171 лв., както и спадът на безработицата в страната с 0.9 пр.п. до 4.7% към края на 2018 г. В същото време обаче темпът, изглежда, се забавя. Макар че оценките са експресни и могат да бъдат ревизирани, към момента числото е под увеличението от 6.9% през третото тримесечие. Инвестиционната активност се увеличава с едва 0.3% на тримесечна база (което е подобрение спрямо спадът от юли - септември). На годишна база обаче темпът се забавя с 3 пр.п. до 4% през последните три месеца на годината. Прогнозите за 2019 г. обаче са позитивни. Експертите на Уникредит Булбанк например очакват по-силна инвестиционна активност през тази година, както и по-високи разходи за инфраструктура, става ясно от последната им макроикономическа прогноза. ЕК също залагат на ускорение, основно покрай износа, но плюс ще е и изпълнението на проекти по европейските програми. "Две трети от парите от европейския програмен период вече са разпределени, а само една трета от тях е изхарчена, така че има пространство за ускорение на инвестициите през 2019 г.", пише главният икономист на ING Bank в Румъния Чиприан Даскалу. "Също така ще се задвижат и някои фискални стимули, тъй като 0.9% от БВП са предвидените средства за по-високи заплати в бюджетния сектор", допълва той. След половин година в отрицателна територия продажбите на български стоки и услуги в чужбина излизат на плюс, макар и малък - 0.8% е увеличението на износа през четвъртото тримесечие спрямо същия период на 2017 г. В същото време растежът на вноса се забавя от 4% през третото до 2.5% през четвъртото тримесечие, в унисон с тенденцията при крайното потребление. Нетният принос на износа към ръста на БВП обаче остава отрицателен.
Източник: Капитал (15.02.2019)
 
Безработицата в България стига рекордно дъно в края на 2018 г. – 4,7% Безработицата в България през 2018 година регистрира устойчива тенденция на спад, след като показателят намалява от 5,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото. През второто тримесечие на годината безработицата се понижи до 5,5%, а през първото - до 5,7% по данни на националната статистика. През третото тримесечие на 2018 година показателят достигна 5,0%, а през последното нивото е 4,7 на сто, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За периода октомври-декември 2018 година коефициентът на безработица е 4,7%, съответно 4,9% за мъжете и 4,3% за жените, а броят на безработните лица е 154.1 хил., от които 88.2 хил. (57,2%) са мъже и 65.9 хил. (42,8%) - жени. На годишна база безработица намалява с 0,9 пр. пункта, като при мъжете този коефициент намалява с 0,7 пр. пункта, а при жените - с 1,4 пр. пункта. От всички безработни лица 13,5% са с висше образование, 50,1% - със средно, и 36,4% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно: 2.1% за висше образование, 4,1% за средно образование и 13,8% за основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие продължително безработни (от една или повече години) са 95.7 хил., или 62.1% от всички без работа, като коефициентът на продължителна безработица е 2.9 на сто. От общия брой на безработните лица 26.0 хил., или 16,8%, търсят първа работа. Данните за младежката безработица (хора между 15-29 навършени години) също показват понижение - до 7,4% или с 2 пр. пункта по-ниска в сравнение със същото тримесечие на 2017 година. При мъжете коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) е 8,4%, а при жените - 6%, като за посочения период намалява съответно с 1.1 и 3.3 процентни пункта. Данните за заетостта в страната показват, че през четвъртото тримесечие на 2018 г. общият брой на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 3,148 милиона или 52,5% от населението в тази група при 3,205 милиона през третото тримесечие. През четвъртото тримесечие 2 милиона души, или 63,6% от всички заети, работят в сектора на услугите, 951.6 хил. (30.2%) - в индустрията и 193.6 хил. (6,1%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3,5% (109.8 хил.) са работодатели, 7,2% (225.5 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 88.6% (2 790.6 хил.) - наети лица, и 0.7% (23.0 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,1 милиона (75,3%) работят в частния сектор, а 688.6 хил. (24.7%) - в обществения. С временна работа са 101.3 хил., или 3,6% от наетите лица. Заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 3,058 милиона. Коефициентът на заетост в същата възрастова група е 67,7%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 40.3%. А за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 72.5%, или по-висок с 0.4 пр. Пункта. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 588.9 хил., или 61.3% от населението в същата възрастова група, като коефициентът при тази група се увеличава с 2.6 пр. пункта.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2019)
 
Търговският дефицит на България расте ударно през 2018 година Един от основните двигатели на българския икономически растеж - износът, губи мощност, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат, оповестени в края на миналата седмица. България отчита отрицателно търговско салдо от 4 милиарда евро за периода януари - декември 2018 г. в сравнение с минус 2.4 милиарда евро за същия период на 2017 г. Нарастването на дефицита е ударно - с 67%. Основна причина за този резултат е намаляването на износа към трети страни. Той е бил за 8.8 милиарда евро, като спадът е с 13 на сто. Това изоставане не може да се компенсира от ръста на износа към държави от ЕС, който расте с 9 на сто на годишна база и е 19.3 милиарда евро. Общата стойност на износа е 28 милиарда евро, увеличение с 1 на сто в сравнение с 2017 година. В същото време през миналата година страната ни е внесла стоки за общо 32.1 млрд. евро, с 6% повече от 2017 година. Според данните на Евростат вносът от ЕС расте също с 6 на сто и е за 20.4 милиарда евро. По-високо е нарастването на вноса от трети страни - с 8% до 11.7 милиарда евро. Сходни резултати отчете през миналата седмица и националната статистика, за периода януари - ноември. Предварителните данни на НСИ сочат, че износът през 2018 година е бил 55.275 милиарда лева (1.2% повече от 2017 година), а вносът - 62.945 милиарда лева (увеличение с 6.3%). Отрицателното външнотърговско салдо по сметките на НСИ е за близо 7.780 милиарда лева. Разбивката на националната статистика по страни сочи, че високият отрицателен резултат се дължи най-вече на търговията с държави извън ЕС, така наречените трети страни. Минусът тук е за 5.461 милиарда лева. Най-голям е дефицитът с Руската федерация - 5.376 милиарда лева. Над 1.1 милиарда лева е отрицателният резултат от търговските отношения с Китай. Най-голямо положително салдо страната ни отчита със Сингапур (416 милиона лева), Турция (293 милиона лева), Република Северна Македония (196 милиона лева), Обединени арабски емирства (140 милиона лева). В рамките на ЕС основни партньори на страната ни са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите-членки на общността. Общо износът е за 35.059 милиарда лева, а вносът - за 36. 874 милиарда лева. Отрицателният баланс с ЕС е 1.815 милиарда лева, като най-много стоки у нас влизат от Гepмaния, Итaлия, Pyмъния, Иcпaния и Гъpция. Дефицитът е най-голям в търговията с Испания, Унгария, Нидерландия, Полша. В същото време износът ни превишава значително вноса в обмена с Гърция, Белгия, Германия, Франция.
Източник: Сега (18.02.2019)
 
Инфлацията леко се ускорява до 3% през януари Инфлацията в страната леко се ускорява през януари до 3% на годишна база, докато предходния месец нивото на цените беше с 2.7% над това от декември 2017 г. Увеличението на ценовото равнище сега идва от по-скъпите храни и услуги, докато горивата и смазочните материали за автомобили поевтиняват. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Месечната инфлация пък достига 0.5%, като и тук поскъпването идва предимно от хранителни продукти, а цените на нехранителни стоки са с 1% по-ниски спрямо декемврийските. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени показва по-слаб темп на поскъпване - 2.2% спрямо януари миналата година при 2.3% годишно увеличение през декември. Разликата с българския показател идва от по-голямата тежест на транспорта в европейската методология при изчисляване на индекса. Най-голямо увеличение на цените през януари е видимо при услугите, които поскъпват с 5.1% спрямо година по-рано. Те заемат 28% от потребителската кошница при изчисляване на инфлацията. Тук големият двигател и този месец са ВиК услугите, за които статистиката отчита поскъпване с 15.4% на годишна база през януари. За справка, месец по-рано годишното увеличение беше 13.7%. Друг фактор са туристическите услуги - цените на пакетите за почивка и пътувания се повишават с рекордни за последните близо четири години 13.6% на годишна база. За сметка на това инфлацията при краткосрочното настаняване се успокоява до 5.9%, след като през август достигна пиковите 28.5%. Храните също поскъпват - с тегло от 32% от потребителската кошница, увеличението от 3.5% също е с голям принос за инфлацията през януари. Тук двигатели са основно хлябът и зеленчуците, докато повечето други стоки поевтиняват. Друга група, двигател на инфлацията през януари, е тази на комуналните услуги - природният газ е с 13.2% над ценовото равнище от януари 2018 г., а топлоенергията е с 14.9% по-скъпа. От друга страна, цените на облекло и обувки падат със съответно 1.9% и 3.8%. Теглото им в потребителската кошница обаче е относително малко - под 5%, и техният ефект върху общата инфлация не е значителен. За сметка на това, транспортът заема по-голямо място (9.2% от кошницата) - цените тук падат с 2.6% спрямо януари 2018 г., основно заради поевтинели горива и смазочни средства (с 4.3% по-ниски на годишна база). Цените на куриерските услуги също продължават да падат (годишната дефлация тук е 8.4% през януари), след като през по-голямата част от миниалата година бяха един от двигателите на инфлацията при услугите.
Източник: Капитал (18.02.2019)
 
Агенцията по заетостта отчита рекордно ниска безработица Малко над 209 хиляди са безработните, регистрирани в бюрата по труда през януари, като това е най-малкият им брой за този период на годината от въвеждането на административната статистика на Агенцията по заетостта през 2004 г. Равнището на безработицата е 6,4 на сто, покачва се 0,3 процента, но спрямо година назад е 0,8 на сто по ниско. През януари близо 17 700 души са постъпили на работа, 90 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Най-търсените от работодателите професии са: персонал, полагащ грижи за хората; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, бармани, сервитьори, готвачи, камериери.
Източник: econ.bg (18.02.2019)
 
България е 12-а в ЕС по дял на зелените централи България е на 12-о място в Европейския съюз по дял на електроенергията, произведена от зелени централи. Това показват публикувани от Евростат данни, които се отнасят към края на 2017 г. Страната ни е и една от десетте членки на съюза, които са надминали вече националните цели за дял на енергията от ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г. 18 страни членки не са ги достигнали. По дял на енергията от възобновяеми енергийни източници България на практика е надминала държави като Германия, Гърция, Испания, Италия и др. У нас към края на 2017 г. делът на зелената енергия е 18%, докато в Германия е 16%. Нейната национална цел е постигане на 18-процентен дял към 2020 г. Страната членка с най-нисък дял на зелени източници в енергопроизводството, е Люксембург - едва 6% при национална цел от 12% през 2020 година.
Източник: 24 часа (18.02.2019)
 
Търговията с Германия за първи път на плюс с 326 млн. Евро Федералната статистическа служба потвърди, че износът ни за най-голямата икономика в ЕС надхвърля вноса България вече изнася повече за Германия, отколкото внася оттам. Това обяви премиерът Бойко Борисов в края на миналата седмица. Данните от края на месец януари 2019 г. на Федералната статистическа служба на ФРГ (ДЕСТАТИС) за периода януари-ноември 2018 г. доказват това. Според тях българският износ за Германия изпреварва значително германския внос в България, като е постигнато положително търговско салдо в търговията ни с Германия в обем от 326 млн. евро. Съгласно обявените от Федералната статистическа служба на Германия актуални данни за двустранния стокообмен между България и Германия търговията между България и най-голямата европейска икономика е постигнала нови рекорди през 2018 г. Българският износ за периода януари-ноември изпреварва вноса от Германия и е нараснал с около 9,3% спрямо същия период на 2017 г., като се реализира за първи път положително за България търговско салдо от + 326 млн. евро. Основен фактор за нарасналия стокообмен между страните са германските производствени предприятия в България, известни като едни от най-устойчивите, най-добрите и отговорни инвеститори и работодатели в страната, създаващи дългосрочна заетост. Обвързана с общоевропейския проблем за недостига на специалисти, тази заетост води пряко до повишаване нивата на трудовите възнаграждения в България и засилва конкурентоспособността на трудовия пазар в страната ни. Преки ефекти за България са и повечето приходи в държавата от данъци и осигуровки. За периода януари-ноември 2018 г. двустранните търговско-икономически отношения бележат ръст както в абсолютни, така и в относителни измерения. Двустранният стокообмен е нараснал със 7,8% и от 7,099 млрд. евро през 2017 г. е достигнал до 7,656 млрд. евро през 2018 г. За този период България е изнесла стоки на стойност 3,991 млрд. евро спрямо 3,651 млрд. евро за същата времева рамка през 2017 г., което представлява нарастване на българския износ с близо 9,3% спрямо 2017 г. Вносът на стоки от Германия за периода януари-ноември 2018 г. също отбелязва ръст, но с по-бавни темпове от нашия износ.
Източник: 24 часа (18.02.2019)
 
5% спад в продажбите на нови коли у нас В България продажбите на нови коли са намалели през януари с почти 5% до 2344 бройки в сравнение със същия месец на миналата година. Данните на Пътна полиция за регистрациите през януари показват, че срещу 3326 нови леки и лекотоварни автомобили стоят 18 643 употребявани. От колите втора ръка почти 15 хил. са на над десет години. Годината започва със спад на продажбите на нови автомобили в 20 от 27 страни членки на ЕС, показват данните от Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). Общият спад е 4,6%, като купените коли са почти 1,2 млн. От АСЕА отбелязват, че все пак това е вторият най-добър резултат за януари от 2009 г. насам. По-малко покупки на автомобили има и на петте основни пазара, като най-сериозен е спадът в Испания и Италия - съответно 8 и 7,5%. Най-голям ръст отбелязват в Литва - 49%. Следват Румъния с почти 19 на сто и Унгария - с 9,2%. През миналата година продажбите на нови автомобили в ЕС останаха почти на нивата от 2017 г. В България беше отчетен ръст от почти 10%.
Източник: Дума (19.02.2019)
 
Българите са пътували най-много в края на 2018 г. През четвъртото тримесечие на 2018 г. 1 095.4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 84.1%, са пътували само в страната, 14.5% - само в чужбина, а 1.4% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2017 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава със 17.6%, съобщиха от НСИ. През четвъртото тримесечие на 2018 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 469.2 хил., или 42.8% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при лицата на възраст 15 - 24 години - 90.1% от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите лица на възраст 45 - 64 години е най-голям - 16.7% от пътувалите в съответната възрастова група. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел „посещение на близки“, докато тези, реализирани в чужбина, са за „почивка и екскурзия“, посочени съответно от 49.9 и 52.0% от тях. През четвъртото тримесечие на 2018 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 388.6 хил., или 92.3% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 95.2%, а на тези в чужбина - 71.6%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 38.9%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 41.9%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 161.57 лв. в страната и 515.11 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 154.92 лв. в страната и 1 192.41 лв. в чужбина.
Източник: Банкеръ (21.02.2019)
 
Х Строителни предприемачи: Ръстът в цените на имотите ще утихне до 5% през 2019 г. Ръстът в цените на недвижимите имоти в София през 2019 г. ще утихне до около 5%, при средноодишно ниво от 7.5% през последните три години. Това прогнозират от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), която обединява 21 компании с общ пазарен дял от 55% - 65% в столицата. "През 2018 г. достигнахме зенит на следкризисното строителство в София. По данни на НСИ са завършени със 107% повече жилища спрямо предходната година. Започнати са 7989 жилища, което е с 63% повече спрямо 2017 г.", коментира Асен Чавдаров, от "Контракт сити" и член на УС на НАСП. От асоциацията не споделят прогнозите, най-вече от банковия сектор, ще през 2019 г. ще има задържане и спад на строителството. Според тях предлагането продължава да изостава от търсенето. "През периода 2008-16 г. проектите са крайно недостатъчни, а продажбата на започнатите след 2016 г. изисква технологично време. В София годишно са необходими от порядъка на 12 хил.-15 хил. нови жилища, докато на пазара излизат около 8 хил.", казва председателят на УС на асоциацията Георги Шопов ("Тобо Груп"). За последните десет години населението на София по неофициални данни се е увеличило с 300 хил. души. При хипотеза за двучленни семейства това означава, че са необходими 15 хил. жилища годишно, обяснява оценката си той.От асоциацията очакват стабилен интерес за покупка и през 2019 г. при леко удължаване на процеса на избор от страна на клиентите. Като предпоставки за трайно търсене на нови апартаменти те определят недоброто състояние на старите сгради, относително лесния достъп до банково финансиране, прослойката млади хора, с възможности да ползват ипотечни кредити. Потенциални клиенти те виждат най-вече сред хората между 25 и 40 години – специалисти от IT сектора, мениджъри на средни позиции в западни фирми, българи, в миграцията от страната към София и в по-малка степен в българите от чужбина, които се завръщат. Този тип купувачи са взискателни към средата около имоти и към функционалността на жилището. Младите хора търсят възможности за паркиране, зони за спорт, комуникация и релакс. Очакванията към строителството на сградите са то да е качествено, с приложение на нови технологии. В отговор на тези очаквания според асоциацията строителството от етапа след кризата - след 2014 г. е с качество на ниво над средноевропейското. Търсят се предимно жилища от две-три стаи с квадратура от около 100 кв. м. Интерес към по-големи имоти имат не повече от 10% от купувачите. През 2017-18 г. от асоциацията наблюдават известно изоставане на покпуките с инвестиционна цел. Като тенденция те посочват и увеличаването на броя на жилищата в една сграда. Мащабните проекти при относително постоянни разходи позволяват по-ниска себестойност на строителството и по-достъпна цена. Те дават възможност на предприемачите да влагат повече средства в заобикалящата инфраструкутра. "Ако администрацията спазва наредбите и законоопределените срокове строителният бранш ще строи по-евтини и по-качествени жилища", каза Георги Шопов. Предприемачите отбелязват, че е нормално строителството на сграда да продължава две години и половина до три, но практиката е заради бюрократични пречки то да отнема между пет-шест, а понякога и до десет години. Тази несигурност пречи на предприемачите да работят на проектен принцип, да планират банкови кредити, и да създават сигурност на работниците си и оскъпява строителството. Затова и те настояват в закона да бъде заложен принципът на мълчаливото съгласие. Сега, в стремежа си да защити интересите на гражданите, общината много трудно издава строителни разрешителни. "Това прави предлагането по-малко от търсенето и това оскъпява жилищата", добави той.
Източник: Капитал (22.02.2019)
 
България с ръст над средния за ЕС при нощувки в местата за настаняване за 2018 година България се нарежда сред държавите с ръст, по-висок от средния за Европейския съюз по показател нощувки в местата за настаняване. Това показват публикуваните предварителни данни на Евростат за 2018 г. Според статистиката нощувките в места за настаняване с 10 и повече легла в страната ни са над 26,8 млн. през миналата година, а отчетеният ръст е 3 на сто. Регистрираното средно за ЕС увеличение е 2,2%. По ръст страната ни изпреварва държави като Дания – 2,7%, Франция – 2,4%, Гърция – 0,5% и Италия – 1,9%. Данните на Евростат доказват, че усилията да популяризираме страната като дестинация за качествен туризъм с разнообразни възможности за почивка, дават резултати, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Постигнатото през последните 3 години обаче трябва да ни амбицира да се борим за доверието на всеки турист, добави министърът. По другия показател- нощувки, реализирани от чужденци в места за настаняване с 10 и повече легла резултатите за България са над 17,7 млн., като увеличението им е 3,8 на сто. Ръстът у нас отново изпреварва средния за страните от Общността, който е 2%. Нарастването при конкурентни на България страни за нощувките, реализирани от чужди граждани, е както следва: Хърватска 3,5%, в Гърция 2,5%, в Кипър 3,2%. Общият размер на приходите у нас от международен туризъм за 2018 г. е над 7,3 млрд. лв., което представлява ръст от 6,5 на сто, показват последните данни на Българската народна банка.
Източник: Банкеръ (25.02.2019)
 
Средната заплата се повишава с 9.4% до 1135 лв. през 2018 г. Разликата между средната брутна заплата в публичния и частния сектор се повишава през 2018 г. в полза на работещите в първия. Възнагражденията нарастват с 9.4% и в двата сектора, но заетите в обществения са получавали средно по 1165 лв. на месец през миналата година (бруто), а в частния - с 40 лв. по-малко. За сравнение, година по-рано разликата беше 37 лв. Това показват предварителнтие данни на Националния статистически институт (НСИ). В номинално изражение средната заплата в страната през 2018 г. се повишава със 100 лв. до 1135 лв., като темпът й на растеж остава същия като през 2017 г. Очаквано, най-добре платени са служителите в сектора на информационните и комуникационните технологии (средно 2720 лв. на месец). Най-голямо увеличение обаче е в развлекателния сектор - 16.9% спрямо 2017 г., като така средните възнаграждения там достигат 1017 лв. Данните на националната статистика показват големи разлики между заплащането в публичния и в частния сектор. Така например сред всички работещи в бюджетната сфера и държавните дружества, най-добра година изглежда са имали тези, които се занимават с търговия и ремонт. Тук средните заплати нарастват с 24.5% до 1402 лв. през 2018 г., докато в частния сектор увеличението е със 7.2% до 1001 лв. Също така общественият плаща значително по-добре на служителите в енергетиката и добивната промишленост - съответно 2162 и 1988 лв., което е с 618 и 450 лв. над средните заплати в частния сектор. От друга страна, частният бизнес е склонен да задели значително по-сериозни средства за рабтещите в ИКТ сектора - тук месечните брутни заплати са средно по 2781 лв. и нарастват с 9%, докато в същия бранш в обществения сектор заетите получават двойно по-ниски заплати, а увеличението е 7.6% спрямо 2017 г. Частният сектор предлага по-конкурентно заплащане и за професионални дейности, в които влизат юридически и счетоводни услуги, научноизследователска и развойна дейности, реклама и преводи. Тук разликата нараства от 666 лв. през 2017 г. до 742 лв. през 2018 г., а средното заплащане в частния и публичния сектор е съответно 1773 и 1030 лв.
Източник: Капитал (25.02.2019)
 
БВП скочил с 30 млрд. лв. за 10 години Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 30%, или с около 30 млрд. лв., за последните 10 години, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. По думите му износът ни се е увеличил повече от два пъти от 2009 г. досега и вече надхвърля 56 млрд. лв. Според него в икономически план страната е направила сериозна крачка напред. "Имаме исторически шанс, ако запазим стабилността и се възползваме от възможностите. Но трябва да спрем да се разделяме по всяка тема", казал Манолев. В топ 10 на нашите пазари има само една държава, която е извън ЕС - Турция, но пък търговските ни отношения с нея са много важни и динамични, посочил Манолев. Сред другите страни извън ЕС България развива най-интензивна търговия със Сърбия, САЩ, Руската федерация и др. Китай е все по-близо до влизане в топ 10 на страните, за които реализираме експорт, казал той. По думите му всяка година в България се създават по 10 000 нови работни места от частния сектор. Инвестициите в страната устойчиво растат през последните години, а за 2018 г., по предварителни данни на НСИ, те ще достигнат 20 млрд. лв., посочил още Манолев.
Източник: Стандарт (25.02.2019)
 
България е в челната десетка на ЕС по използване на зелена енергия в транспорта България е в челната десетка в ЕС по дял на енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта, показват данни от анализ на Евростат за опазването на околната среда от транспортния сектор. В България той е около 6 на сто при среден показател за ЕС от 7.6%. Страната изпреварва по показателя "зелена енергия" в транспорта страни като Германия, Дания и Белгия. Швеция е лидер при използването на зелена енергия в транспорта с показател от близо 40 процента енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор. На втора позиция е Финландия с дял от 20 процента възобновяема енергия в транспорта. Следват Австрия и Франция с по 9 процента дял зелена енергия в транспорта. На пета позиция е Португалия със 7%. На шеста и седма са Ирландия и България с по около 6 процента дял при използването на енергия в транспорта от възобновяеми източници.
Източник: Дневник (25.02.2019)
 
Оборотите в сектор "Транспорт, складиране и пощи" се увеличават с 1.9% По предварителни данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2018 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 1.9 на сто спрямо третото тримесечие на 2018 година. Ръст се наблюдава при повечето дейности, като той е най-голям при "Въздушен транспорт" - с 9.4 на сто. Намаление е регистрирано само при "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 1.6 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 1.7 на сто спрямо третото тримесечие на 2018 година. Увеличение е отчетено при повечето дейности, като то е най-значимо при "Информационни услуги" - с 9.3 на сто. Спад е регистриран при "Издателска дейност" (с 9.1 на сто) и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (с 1.6 на сто). При Други бизнес услуги се наблюдава увеличение спрямо предходното тримесечие при повечето дейности, като то е най-голямо при "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - с 6.5 на сто. Най-съществено намаление е регистрирано при "Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението" - със 7.2 на сто. През четвъртото тримесечие на 2018 г. общият индекс на календарните данни на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 9 на сто в сравнение със същото тримесечие на 2017 година. Увеличение е отчетено при всички дейности, като най-значително е при "Въздушен транспорт" - с 20.1 на сто. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения", изчислен от календарните данни, е с 11.9 на сто по-висок през четвъртото тримесечие на 2018 г. в сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 година. Най-голям е ръстът при "Информационни услуги" - с 25.7 на сто, и при "Дейности в областта на информационните технологии" - с 18.3 на сто. Намаление се наблюдава единствено при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (с 1.9 на сто). При Други бизнес услуги почти всички дейности отбелязват увеличение през четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2017 година. Най-съществен е ръстът на "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - с 21.5 на сто. Най-голямо намаление е отчетено при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 23.4 на сто.
Източник: 24 часа (26.02.2019)
 
България с ръст над средния за ЕС при нощувки в местата за настаняване България се нарежда сред държавите с ръст, по-висок от средния за Европейския съюз по показател нощувки в местата за настаняване. Това показват публикуваните предварителни данни на Евростат за 2018 г. Според статистиката нощувките в места за настаняване с 10 и повече легла в страната ни са над 26,8 млн. през миналата година, а отчетеният ръст е 3 на сто. Регистрираното средно за ЕС увеличение е 2,2%. По ръст страната ни изпреварва държави като Дания – 2,7%, Франция – 2,4%, Гърция – 0,5% и Италия – 1,9%. По другия показател- нощувки, реализирани от чужденци в места за настаняване с 10 и повече легла резултатите за България са над 17,7 млн., като увеличението им е 3,8 на сто. Ръстът у нас отново изпреварва средния за страните от Общността, който е 2%. Общият размер на приходите у нас от международен туризъм за 2018 г. е над 7,3 млрд. лв., което представлява ръст от 6,5 на сто, показват последните данни на Българската народна банка.
Източник: econ.bg (26.02.2019)
 
Регионалният БВП на глава от населението варира от 31 на сто до 626% от средния за ЕС през 2017 г. През 2017 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), варира от 31% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния район в България до 626% във Вътрешен Лондон-Запад в Обединеното кралство. Съществува значителна вариация както в рамките на ЕС, така и между отделните държави - членки на Общността. Тази информация е взета от данните, публикувани от Евростат - Статистическата служба на Европейския съюз. Водещите региони според БВП на човек от населението през 2017 г. след Вътрешен Лондон- Запад в Обединеното кралство (626% от средното) са: Великото херцогство Люксембург (253%), Южен в Ирландия (220%), Хамбург в Германия (202%), Брюксел в Белгия (196%), Източен и Среден в Ирландия (189%) и Прага в Чешката република (187%). През 2017 г. двадесет и един региона са с БВП на човек от населението с 50% или повече спрямо средното равнище в ЕС-28: пет в Германия, по два в Ирландия, Австрия, Нидерландия и Обединеното кралство и по един в Белгия, Чешката република, Дания, Франция, Словакия, Полша и Швеция, както и във Великото херцогство Люксембург. Населението, живеещо в тези 21 региона, е 52.3 милиона души. Във всяка държава - членка на Общността, където има повече от един регион на ниво NUTS2, най-високият БВП на човек от населението е в столичния регион с изключение на Берлин в Германия и Лацио в Италия. След Северозападния район в България (31% от средното равнище) регионите с най-ниско икономическо равнище са Майот във Франция и Северният централен в България (по 34%) и друг регион в България - Южен централен (35%). Сред 20-те региона с БВП на човек от населението под 50% спрямо средното равнище в ЕС-28 са пет в България, по четири в Гърция и Унгария, три в Полша, по два във Франция и Румъния. Населението в тези 20 региона е 22.9 милиона души. В някои региони стойностите на БВП на човек от населението биха могли значително да се влияят от потоците ежедневно мигрираща работна сила. Нетните миграционни потоци от ежедневно приходяща работна сила в тези региони увеличава продукцията до равнище, което не може да бъде достигнато от местното активно население в дадения регион. Съответният ефект се наблюдава и в регионите с ежедневно мигрираща извън тях работна сила. Данните са базирани на Номенклатурата на териториалните единици за статистически данни (NUTS 2016), утвърдена с Регламент (ЕС) № 2017/2391 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година. Номенклатурата NUTS 2016 влиза в сила от 1 януари 2018 г. и дава единна, консистентна разбивка на териториалните единици за производството на регионална статистика за ЕС, като включва 104 региона на ниво NUTS1, 281 региона на ниво NUTS2 и 1 348 региона на ниво NUTS3.
Източник: econ.bg (28.02.2019)
 
Заводските цени са се вдигнали с 1.4% за година Общият индекс на цените на производител през януари 2019 г. се понижава с 0.4% спрямо предходния месец, но спрямо година по-рано увеличението е с 1.4%, съобщи Националният статистически институт. От данните се вижда, че съществено поскъпват цените в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9% спрямо предходния месец и с 5.3% спрямо януари 2018 г. В преработващата промишленост цените намаляват с 0.9% за месеца, а за година има увеличение от 0.5%. В добивната промишленост има месечно поскъпване от 0.2% и годишен спад от 3.6%.
Източник: Дневник (01.03.2019)
 
Инфлацията в индустрията пада до 1.4% през януари Производствената инфлация намалява за четвърти пореден месец, като през януари пада до 1.4% спрямо година по-рано. За сравнение, увеличението на заводските цени през декември беше 2.7%. През януари поскъпването е най-видимо в енергетиката, където инфлацията достига 5.3%. Цените в промишлеността се приемат за ранен индикатор на потребителската инфлация, поради което може да се очаква, че нейният растеж също ще се забави. Поскъпването се наблюдава основно при продаваните в страната промишлени продукти, докато при тези, които директно се изнасят и продават в чужбина, цените се повишават с едва 0.5% на годишна база, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно данните на националната статистика за бизнес наблюденията през февруари показват, че бизнес климатът в индустрията леко се влошава с 2.3 пункта спрямо януари. Причината - спад в поръчките и съответно влошаващи се очаквания за производствената активност и финансовото състояние на компаниите през следващите три до шест месеца. От друга страна, бизнес климатът в строителството и услугите се подобрява, става ясно от резултатите от месечната анкета на НСИ. Увеличение на производствените цени е най-видимо в енергетиката, където инфлацията достига 5.3% на годишна база през януари. Темпът обаче се забавя от отчетените през декември 6.8%. На месечна база цените в производството и разпределението на електричество, топлоенергия и газ нарастват с 0.9% през първия месец на 2019 г. Цените в преработващата промишленост нарастват през януари, но слабо - с 0.5% на годишна база. Най-голямо е годишното поскъпване в производството на цигари (5.8%), на кожи (4.8%) и на дървен материал (4.7%). От друга страна, цените намаляват в производството на основни метали (с 5.2%), което вероятно идва от намаляващите цени на медта през последната половин година на международните пазари. В добивната промишленост цените падат с 3.6% на годишна база, като понижението идва основно от добива на въглища - тук е видима дефлация от 11.4%. Цените в добива на неметални материали и суровини се повишават с 2.6%, но увеличението не е достатъчно да компенсира спада от други браншове. Бизнес климатът в строителството се подобрява с 1.3 пункта през февруари на месечна база в резултат на увеличение на поръчките и по-оптимистични очаквания за активността в сектора през следващата половин година, показват анкетата на НСИ сред строителните предприемачи. Повишението кореспондира и на по-голяма нужда от работници, което е все по-сериозен проблем за бранша. За сравнение, през февруари 42.3% от фирмите казват, че липсата на кадри затруднява дейността им, което е с 10.7 пр. п. над дела година по-рано. Нагласите в услугите също се подобряват с наближаването на топлите месеци от годината. Показателят за бизнес климат в сектора се увеличава с 3.4 пункта през февруари спрямо месец по-рано в отговор на по-високите очаквания за търсенето на услуги през следващите три до шест месеца. В търговията на дребно оценките се влошават за продажбите през последните три месеца, но очакванията за предстоящите се увеличават значително, като така общият показател за бизнес климата в сектора отчита лек спад от 0.4 пункта на месечна база през януари.
Източник: Капитал (01.03.2019)
 
Стопанската конюнктура в промишлеността се влошава през февруари През февруари 2019 г. общият показател на бизнес климата остава на равнището си от предходния месец. Подобрение на стопанската конюнктура се наблюдава в строителството и сектора на услугите, докато в търговията на дребно запазва приблизително нивото си от януари. Единствено в промишлеността показателят се понижава, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 2.3 пункта, което се дължи на по-неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно анкетата регистрира известно влошаване на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса, посочени съответно от 35.3 и 33.9% от предприятията. По отношение на продажните цени в промишлеността очакванията на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в строителството“ се покачва с 1.3 пункта в резултат на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Анкетата регистрира увеличение на получените нови поръчки през последния месец, като и прогнозите за дейността през следващите три месеца са оптимистични. Основните фактори, затрудняващи предприятията в сектора, остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени в строителството по-голяма част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ запазва приблизително нивото си от януари. Прогнозите на търговците на дребно за развитието на бизнеса в отрасъла през следващите шест месеца са по-благоприятни. Същевременно и очакванията им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца остават оптимистични. Конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене продължават да бъдат основните пречки за дейността на предприятията. По отношение на продажните цени търговците на дребно очакват известно увеличение, макар преобладаващите мнения да са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. През февруари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Относно търсенето на услуги през следващите три месеца прогнозите им продължават да се подобряват, което според тях ще доведе до допълнително наемане на персонал. Най-сериозните проблеми за дейността на предприятията остават конкуренцията в бранша и несигурната икономическа среда. Мениджърите в сектора на услугите предвиждат продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца
Източник: Банкеръ (01.03.2019)
 
Спад на януарската безработица в ЕС до 6,5% и рекордно дъно от 4,8% в България През януари 2019 година нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) се понижи до историческо дъно от 6,5%, в рамите на еврозоната стабилизира в 10-годишно дъно от 7,8%, а в България остана за втори пореден месец в историческо дъно от 4,8% - най-ниско ниво от 2000 година, откакто Евростат разполага с данни за нашата страна. Безработицата в ЕС се понижи през януари до рекордно дъно от 6,5% (най-ниско ниво, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година) спрямо 6,6% в края на миналата година, докато в рамките на еврозоната стабилизира за втори пореден месец на ниво от 7,8% (най-ниско ниво от октомври 2008-а година). Според европейската статистика общо 16,222 млн. европейци, от които 12,848 милиона от еврозоната, са били без работа през първия месец на настоящата година, като спрямо декември е отчетено понижение на безработните в ЕС с 56 хиляди и в рамките на еврозоната - с 23 хиляди. Спрямо януари 2018-а година общият брой на безработните европейци е спаднал с 1,536 милиона, от които 1,233 милиона в единния валутен блок. Най-ниска безработица през декември е регистрирана в Чешката република (безработица от 2,1%), следвана от Германия (3,2%) и Полша (3,7%), докато най-висока безработицата остава в Гърция (ниво от 18,5%, но според данни на Евростат за ноември 2018-а) и в Испания (16,4% през януари 2019-а). В рамките на януари общо 3,375 млн. младежи на възраст под 25 години са били без работа в ЕС (ниво на младежка безработица от 14,9%), като това представлява понижение на младежката безработица със 184 хиляди спрямо година по-рано, когато безработицата сред младите европейци беше на ниво от 15,8%. Евростат представи и данни, според които безработицата в България стабилизира през януари в декемврийското рекордно дъно от 4,8% - най-ниска безработица в нашата страна от януари 2000 година, откогато Евростат разполага с този тип данни. Година по-рано (януари 2018-а) безработицата в нашата страна беше на ниво от 5,6%.
Източник: БНР (05.03.2019)
 
Продажбите на малки камиони с 22% ръст Продажбите в страната на нови малки търговски превозни средства до 3,5 тона през януари нараснаха с 22,4%, сочат данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. През януари в България са регистрирани 399 буса и камиони с максимална маса 3,5 тона, при 326 година по-рано. Така България е сред страните от ЕС с най-голям ръст в продажбите на малки търговски превозни средства. По-добри резултати има само в Литва (+55,4%), Словения (+35,8%), Латвия (+32,2%) и Хърватия (+29,3%). Явно доставките на малки по обем стоки у нас се развиват с доста добри темпове. Но, ако сравним не ръста, а бройките на продадените бусове и малки камиони, се нареждаме сред последните в ЕС. По-малко продажби има само в Кипър (161 бройки) и Латвия (230 бройки), но в тези две страни населението е съответно 1,18 млн. и 1,95 млн., т.е. – няколко пъти по-малко, отколкото в България. През януари, както и през същия месец на 2018 г, продажби у нас на нови автобуси, средни и големи търговски превозни средства не са регистрирани. Общо за ЕС продажбите на търговски превозни средства нарастват с 6,2% до близо 200 хил., което е рекорд за януари. Най-голям ръст има в Хърватия (+25,4% до 1012 броя), Словения (+24,1% до 1685 броя), България (+22,4% до 399 броя) и Германия (+15,8% до 31 299 броя). А най-голям спад има в Швеция (-22,9% до 3264 броя). Най-големите пазари в ЕС са Франция, Германия и Великобритания. Като прави впечатление разликата в развитието на пазара в Германия и у нас. При малките камиони в Германия има ръст от 13,2%. Но там най-голямо увеличение има при продажбите на големи камиони над 16 тона – с 26,9% до 6279 броя, докато у нас такива нови камиони въобще не са регистрирани. Продадените в ЕС нови бусове и малки камиони до 3,5 тона са общо 163 хил., или 82% от всички търговски превозни средства.
Източник: Труд (05.03.2019)
 
28% от българите работят прави България е на едно от първите места в ЕС по дял на хората, които работят прави. За сметка на това хората, упражняващи тежък труд, у нас са по-малко от средното за Европа. Това се вижда от статистика, обявена вчера от Евростат. У нас 28.4% от хората работят прави. По-голям е делът на тази категория работещи само в Испания (43.1%), Малта (31.1%), Италия (28.5%) и Румъния (35.6%). Средното ниво за ЕС е 20.3%. По дял на хората, които работят седнали, сме близо до европейското ниво. У нас 34.8% работят на бюро, компютър и пр., а за ЕС делът им е 38.6%. В три европейски държави над половината от работещите спадат в тази категория - Германия, Холандия, Люксембург, а Дания е близо до средата с 48.1%. Тежък физически труд упражняват 11.6% от европейците, като най-висок е делът им в Гърция (21.5%), Полша (16.1%), Унгария (15.9%) и Латвия (15.2%). У нас 8.6% от работещите спадат в тази категория.
Източник: Сега (06.03.2019)
 
Райфайзенбанк: Ръстът на БВП през миналата година е бил по-слаб от 2017 г. Растежът на реалния БВП за миналата година се предвижда да е около 3,3% или малко по-бавно, отколкото през 2017 г. (3,7%). Това пише в икономическия обзор на Райфайзенбанк (България), позовавайки се на данни, налични към февруари 2019 г. “Ръстът през 2018 г. беше съвкупен резултат от по-силно вътрешно търсене, подкрепено от евтините пари и нарастването на заплатите от една страна, а от друга – неблагоприятната ситуация на международните пазари за износ на наши стоки и услуги. По-специално, слабата турска лира направи българския износ твърде скъп (Турция е вторият по големина партньор за износ), което потисна националния износ“, според доклада. Според изчисленията през четвъртото тримесечие на 2018 г. реалният БВП е нараснал с 3,1% на годишна база и с 0,7% спрямо същото тримесечие на предходната година въз основа на експресните оценки на Националния статистически институт. От компонентите на БВП крайното потребление отбелязва най-голямо увеличение от 5,4% на годишна база, следвано от бруто образуването на основен капитал (4% на годишна база).
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2019)
 
България е сред лидерите в ЕС по жени на висши позиции в изпълнителната власт България е на шесто място в Европейския съюз по жени, които заемат висши позиции в изпълнителната власт. По данни на Евростат за 2018 г. те са 39.2 на сто от хората, които работят в тази сфера, което е и най-високият процент за последните 10 години. Европейската статистическа агенция уточнява, че изследването обхваща работещите в правителството, като сред тях попадат премиерът, вицепремиерите, министри, зам.-министри и началници на кабинетите. В някои страни държавните експерти също попадат в този списък. Най-много жени на висши позиции в изпълнителната власт има в Испания и Швеция, като това са и единствените държави, където те са повече от половината. Следват Франция, Холандия и Дания. Най-слабо представени са в Унгария, където едва 7% от работещите в тази сфера са жени. Делът на жените в ЕС на висша позиция в някое министерство се е увеличил от 23% през 2003 г. на 30 на сто през 2018 г. Миналата седмица беше разпространен доклад на Световната банка, в който се твърди, че България е сред страните в Европейския съюз с най-добре представящите се икономики от гледна точка на законовите права на жените на пазара на труда и при избор на професия. Изследването разглежда етапите в трудовия живот на жената до пенсионирането ? и правната защита във всеки отделен етап. Данните обхващат десетгодишен период, в който 187 страни са оценявани по осем показателя - свобода на движение, започване на работа, заплащане, встъпване в брак, заетост след раждане, възможност да започнат свой бизнес, управление на имущество, получаване на пенсия.
Източник: Дневник (07.03.2019)
 
БНБ понижи прогнозата си за ръст на икономиката Потреблението ще продължи да е основен двигател на икономиката през 2019 г., но покупките на домакинствата ще се забавят. Това ще се отрази и на вноса, който също ще расте по-ограничено, но за сметка на това износът на български стоки към Турция ще се съживи основно заради възстановяване на експорта на петролни продукти. Фирмите в страната обаче ще инвестират ограничено заради несигурната външна среда за сметка на увеличаващи се публични инвестиции. Това прогнозира БНБ в своя последен "Икономически преглед", който се изготвя на всеки три месеца. Банката понижава и очакванията си за ръст на икономиката през тази година до 3.6% при 4% в предходната прогноза, която беше публикувана преди половин година. БНБ ревизира и данните за 2018 г. с 0.7 пр. пункта до 3.2% ръст на БВП. Основната причина е спадът на износа през първите девет месеца на миналата година, който според БНБ е причинен от фактори с краткотраен характер и от ревизии в данните на НСИ. За разлика от предходните две години обаче сега водещи ще са правителствените разходи, докато темпът на покупки на домакинствата се очаква да се забави.
Източник: Капитал (07.03.2019)
 
НСИ: Българската икономика е нараснала с 3,1% през 2018-а През четвъртото тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 29 813 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 15 243 млн. евро, като на човек от населението се падат 2 168 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.2% на БВП през четвъртото тримесечие на 2018 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.8% спрямо третото тримесечие на 2018 година. Общо за 2018 г. БВП възлиза на 107 925 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 55 181 млн. евро, като на човек се падат 7 829 евро. Българската икономика през миналата година по предварителни данни нараства в реално изражение с 3.1% спрямо 2017 година, показват данните на Националния статистически институт. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие възлиза на 25 785 млн. лв. по текущи цени. Спрямо същото тримесечие на предходната година делът на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се понижава с 0.2 процентни пункта до 3%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.6 процентни пункта до 23.5%. Делът на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, нараства до 73.5% при 70.7% през съответния период на предходната година. Брутната добавена стойност за миналата година възлиза на 93 513 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 3% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2017 година. Индустриалният сектор създава 27.4% от добавената стойност на икономиката, което e намаление с 1 процентен пункт в сравнение с 2017 година. Секторът на услугите създава 68.4%, а аграрният сектор - 4.2% от добавената стойност, при съответно 66.9 и 4.7% през 2017 година.
Източник: Money.bg (08.03.2019)
 
Производителността на труда в България ускорява ръста си в края на 2018 г. Производителността на труда в България ускорява ръста си в края на 2018 г. и през четвъртото тримесечие БВП на един зает се увеличава с 3,8% на годишна база, показват предварителни данни на НСИ. Почти същият бе ръстът и през третото тримесечие на миналата година - 3,7%, през второто бе 3%, а през първото 2,3%. За цялата 2018 г. БВП на един зает се увеличава с 3,2% в сравнение с 2017-та. Заетите лица в икономиката са 3,521 млн., а общият брой отработени часове е 5,791 млрд. Структурата на заетостта показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите през 2018 г. спрямо 2017 г., като тенденцията е продължила и през четвъртото тримесечие. На един работещ се падат 30 646,3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 18,6 лв. БВП за отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през 2018 г. се увеличава реално с 2,3%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,2% за същия период. По предварителни данни за 2018 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 28 583,3 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 28 056,9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16,8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 6304,7 лв. БДС на един зает и 4,3 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2019)
 
НСИ: 3.5 млн. души са заетите в икономиката през 2018 г. Заетите лица в икономиката през 2018 г. са 3,5 млн. души, а общият брой отработени часове е 5,8 млрд., или на един зает БВП се увеличава с 3,2% спрямо година по-рано. Наблюдава се увеличение на индустриалния сектор и сектора на услугите спрямо 2017 г., сочат предварителните данни на НСИ за производителността на труда, заетите лица и отработеното време през 2018 г. Всеки зает създава средно 18,6 лв. БВП за един отработен час, а на едно заето лице се падат 30,6 млн. лв. от текущия обем на БВП. Брутната добавена стойност (БДС) на един зает през 2018 г. средно се увеличава 2,3%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,2% за същия период. Равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 28,5 млн. лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността в аграрния сектор - 6,3 млн. лв. БДС на един зает и 4,3 лв. за един отработен човекочас.
Източник: economic.bg (08.03.2019)
 
Делата на частните съдебни изпълнители намаляват През 2018 г. в страната са образувани 20 хиляди дела по-малко в сравнение с предходната година, а събраната сума за пръв път от 13 г. намалява с 8 на сто. Това отчитат от Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ). През 2017 г. са били образувани 240 000 дела, докато през миналата те са 220 000. Намаляват делата по искане на банките - от 29 хил. на 22 хил. Намаление има и по делата в полза на търговци – от 129 хил. на 105 хил. През 2018 г. в София са образувани 38 хил. дела по-малко. Тук намалението е с 43% спрямо 2017 г., което се дължи на промените в ГПК относно подсъдността - делата вече се образуват там, където е длъжникът, така той може по-лесно да защити правата си. Освен че делата намаляват, силно спада и материалният интерес по тях, като масовите вземания вече не са в хиляди, а в стотици левове. Продажбите на имоти също драстично намаляват - с 24% от 9200 през 2017 г. на 7000 през 2018 г. В резултат на промените в ГПК от 2017 г. и на драстичното намаляване на таксите по изпълнението, канторите на ЧСИ изпитват сериозни затруднения, някои трудно си покриват разходите, масово се съкращават и служители, отчитат от Камарата им. В същото време рекордна сума е възстановена на гражданите - 190 млн. лв. На държавата и общините са събрани 123.5 млн. лв., на бизнеса – 285 млн. лв. Събраните издръжки за деца са 6 млн. лв., а събраните неизплатени заплати - 7 млн. лв. Анализът на промените в ГПК и Закона за ЧСИ от 2017 г. сочи, че длъжниците вече са много добре защитени и масово упражняват правата си да оспорват оценки, да се позовават на несеквестируемост на доходи и имущество, да възразяват срещу прекомерност на обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението, да обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни. Кредиторите вместо по съдебен път търсят алтернативни методи за събиране. Според Камарата трябва да се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез електронни търгове и запори, електронен достъп до държавните органи и общините, провеждането на доброволни продажби на имущество, които са изключително полезни за хората, защото им спестяват значителни съдебни разходи и лихви.
Източник: Сега (11.03.2019)
 
Добивната и преработващата промишленост засилиха икономиката през януари Общият индекс на цените на производител през януари 2019 г. нараства с 2,8% на годишна база. Увеличение има в добивната промишленост – 16,4%, и в преработващата промишленост – с 2,9%. Спад има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1,1%, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Националната статистика отчита, че по-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо 2018 година се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28,8%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 20,4%, производството на превозни средства, без автомобили – с 20,2%, производството на електрически съоръжения – с 13,4%. Намаление е отчетено при производството на тютюневи изделия – с 44,6%, при направата на основни метали – с 15%, в добиването на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 8,3%, както и при производството на мебели – с 6,4%. НСИ регистрира месечен ръст от 12,4% добивната промишленост. Увеличение спрямо декември се наблюдава в преработващата промишленост – 4,1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 2,1%. По-значителен месечен ръст в преработващата промишленост в НСИ отчитат при производството на метални изделия, без машини и оборудване и производството на превозни средства, без автомобили – по 28,5%, при изработката на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 26,6%, в производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 15%, в приготвянето на хранителни продукти – с 11,8%. Спад е регистриран при производството на тютюневи изделия – с 28,2%, при направата на лекарствени вещества и продукти – със 7,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2019)
 
Лек подем в търговията на дребно през януари През януари 2019 г. оборотът в търговията на дребно в България, без търговията с автомобили и мотоциклети, се увеличава с 0,4% спрямо предходния месец. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Макар и слаб, ръстът би могъл да се тълкува като положителен сигнал, тъй като само месец по-рано, през декември, бе отчетен спад от 0,5%. На годишна база оборотът в търговията на дребно през януари бележи увеличение от 3,2%. За сравнение, годишният ръст отчетен през декември беше 2,9%, но в предходни месеци на миналата година имаше повишения от над 5-6%. На месечна база през януари 2019 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 18,7%, търговията на дребно с разнообразни стоки - с 13,2%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 10,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2019)
 
Подем на промишленото производство Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през януари с 3,2%, заличавайки напълно спада с 2,1% от декември. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство се повишава с 2,8% след свиване с 2,9% през предходния месец. През януари здрав растеж с 12,4% спрямо предходния месец е регистриран в добивната промишленост, увеличение с 4,1% в преработващата промишленост и с 1,2% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия. На годишна база е отчетен ръст с 16,4% в добивната промишленост и с 2,9% в преработващата промишленост при понижение с 1,1% в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ.
Източник: БНР (11.03.2019)
 
И през януари строителството на сгради расте По предварителни данни през януари 2019 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.5% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 0.9% на строителната продукция през януари 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година, съобщи Националният статистически институт. На годишна база увеличението на строителната продукция през януари 2019 г. се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е с 4.6%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение от 4%. В сравнение с декември 2018 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство нараства с 2.8%, а от сградното строителство - с 0.6%.
Източник: Дневник (11.03.2019)
 
Евростат: България е в дъното на ЕС по брой иновативни предприятия България е в последната тройка страни на ЕС с най-нисък дял иновативни предприятия в Евросъюза, показват данни от анализ на Евростат за проучването на иновациите в общността през 2017 г., предаде БТА. У нас едва 27 процента от общия дял на предприятията развиват някаква ефективна иновационна дейност, при среден показател за ЕС от 51 процента високотехнологични предприятия. Зад нас са само Полша - 22 процента и Румъния - 10 процента предприятия в областта на научно изследователската и развойна дейност /НИРД/. Въпреки сравнително ниския дял иновативни предприятия България е страната в ЕС с най-висок годишен растеж на бюджетните разходи за иновативна дейност - около 30 процента, докато страни като Люксембург и Исландия са с показатели от около 2 процента, но въпреки това са в челната десятка на иновативните страни в общността. Според данни на НСИ общите разходи у нас за иновативна дейност през 2017 г. са били близо 760 млн. лева, от които 530 млн. са били предназначени за икономическата дейност на предприятия, други 170 млн. - за държавния сектор, около 43 млн. лева - за висшето образование и др. От тези бюджетни средства за НИРД най-голяма част са били разпределени за Югозападния район на страната - близо 530 млн. лева, а най-малко - за Северозападна България - близо 30 млн. лева. Най-много иновативните технологии са се ползвали в преработващата промишленост, като за този сектор са били заделени 180 млн. лева. Други 170 млн. лева са били за предприятия в сферата на съобщенията или за събиране и разпространение на информация - 170 млн. лева. НАЙ-МНОГО ИНОВАТИВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ СА РЕГИСТРИРАНИ В БЕЛГИЯ И ПОРТУГАЛИЯ Най-висок процент иновативни предприятия спрямо общия дял на предприятията е регистриран в Белгия и Португалия - съответно по 68 процента, отчита Евростат. Други страни с високо развити технологични предприятия са още Финландия, Люксембург и Германия - по 64 на сто, Австрия, Холандия и Великобритания - с по 60 на сто дял високотехнологични предприятия и др. В дъното на тази класация са Румъния - 10 на сто, Полша - 22 на сто, България - 27 на сто, Унгария - 29 на сто, Латвия, Литва и Малта - с по 30 на сто дял на иновативни предприятия. Общо в ЕС през 2017 г. е имало над 46 000 предприятия за високотехнологично производство, разпределени в няколко ключови категории - аерокосмонавтика, електроника и съобщения, компютърни технологии, военна промишленост и др. Оборотът на високотехнологичните производства в Германия възлиза на 121 млрд. евро, като във Франция оборотът е бил 68 млрд. евро и в Италия - 44 млрд. евро. Добавената стойност е била разпределена по подобен начин, като участието на Германия бе най-високо в размер на 43 млрд. евро, следвана от Франция и Великобритания - съответно с 20 млрд. и 17 млрд. евро. Разходите в ЕС за високотехнологични производства възлизат близо на 200 млрд. евро, като най-висок дял в страните е отбелязан във Великобритания - 14 млрд. евро, Германия - 12 млрд. евро, а най-нисък в Кипър - едва 4 млн. евро. Инвестициите в научни изследвания, развитие, иновации и умения представляват ключова област в политиката на ЕС, тъй като тя е от съществено значение за икономическия растеж и са основни фактори за засилване на конкурентоспособността и създаване на по-ефективни и добре платени работни места в общността, отчита анализът.
Източник: 24 часа (13.03.2019)
 
Силен ръст на производството в България през януари при добър подем в еврозоната и в целия ЕС През януари 2019-а година индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейски съюз отбелязаха по-силен от очакваното растеж, показват данни на Евростат, като в същото време производство в България отчете още по-силен отскок, заличавайки солидния спад в края на предходната година. Производството в рамките на еврозоната нарасна през януари с цели 1,4% спрямо декември, когато се понижи с 0,9% и при прогноза за по-умерен отскок с 1,0%. Евростат представи добри данни за индустриалното производство и в целия ЕС, както и солиден ръст в рамките на България. Производството в ЕС нарасна през януари с 1,0% спрямо декември 2018-а година, когато се понижи с 0,4%, като на годишна база беше индустриалното производство се сви с 0,4%, но след спад с 2,8% през предходния месец. Според данните на Евростат индустриалното производство в България пък нарасна през януари с цели 3,2%, заличавайки напълно спада с 2,0% в края на предходната година, като по този показател едва четири други страни-членки на ЕС бележат по-солиден производствен растеж.
Източник: БНР (14.03.2019)
 
Инфлацията в България се ускорява за трети пореден месец В края на февруари 2019 г. потребителските цени в България са се увеличили с 3,2% спрямо същия месец година по-рано. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На месечна база поскъпването е с 0,5%, а инфлацията от началото на годината (февруари 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1,1%. Това е трети пореден месец, през който цените се движат в посока нагоре и втори, в който има ясен знак за ускоряване на потребителската инфлация стабилно над нивото от 3%. В последния месец на миналата година поскъпването на годишна база беше 2,7%, а през януари – 3%. През август 2018 г. пък инфлацията се ускори до 5-годишен връх. Тези данни се следят „под лупа“, тъй като именно ниската инфлация е един от критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт) на страните членки на ЕС. По-конкретно България трябва да поддържа ниска инфлация, която не надхвърля с повече от 1,5 процентни пункта средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2019)
 
Българският износ започва годината с ръст от 3,8% През януари 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 4 558.3 млн. лв., което е с 3.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Общо в страната през януари са внесени стоки на стойност 4 983.5 млн. лв., или с 1.5% по-малко спрямо януари 2018 година. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през януари 2019 г. и е на стойност 425,2 млн. лева. През януари износът на стоки от България за трети страни нараства със 7.5% в сравнение със същия месец на предходната година и е на стойност 1 394.2 млн. лева. Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Съединените американски щати, Египет, Сърбия и Руската федерация, които формират 54.4% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през януари 2019 г. се увеличава с 9.1% в сравнение със същия месец на 2018 г. и е на стойност 1 994.3 млн. лева (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Египет (табл. 3 от приложението). Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари г. е отрицателно и е в размер на 600.1 млн. лева. През 2018 г. износът на България за ЕС нараства с 9.1% спрямо 2017 г. и е в размер на 37 697.5 млн. лева, показват предварителните данни на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС. През декември 2018 г. износът за ЕС се увеличава с 6.6% спрямо съответния месец на предходната година и е на стойност 2 681.0 млн. лева. Вносът на България от ЕС през 2018 г. се увеличава с 5.5% спрямо предходната година и достига 39 903.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция. През декември 2018 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 6.7% в сравнение с декември 2017 г. и е в размер на 3 064.1 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за 2018 г. е отрицателно и е на стойност 2 206.3 млн. лева.
Източник: Money.bg (14.03.2019)
 
10 на сто ръст на продажбите на нови коли у нас през февруари През февруари ръстът на продажбите на нови коли в България е почти 10 на сто на годишна база - 9,8%. Това се вижда от данните, които разпространи в петък Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (ACEA). През втория месец на годината у нас са продадени 2809 нови автомобила и заедно с продадените през януари са достигнали 5153, което прави 2,6% ръст на годишна база и за двата месеца. Данните поставят страната ни на шесто място по ръста на продажбите на нови автомобили за февруари, като по-висок е той в Гърция, Унгария, Литва, Люксембург и Румъния. На повечето големи автомобилни пазари на ЕС обаче продажбите на нови коли в началото на годината са в застой. Ръстът на продажбите в Германия и Франция за първите два месеца на годината например е съответно 0,5 и 0,6%. В Италия има 4,9% спад на продажбите. Средният показател за ЕС е спад от 2,9% на годишна база за първите два месеца и спад от 1% само за февруари. Продадените през първите два месеца нови коли в ЕС са 2,3 млн. броя. Данните на родната Пътна полиция показват, че през първите два месеца у нас са дерегистрирани 564 автомобила на възраст под 6 месеца, т.е. приблизително около една десета от закупените нови автомобили са напуснали страната. Част от тях вероятно са т.н. реекспорт, т.е. нови коли, които само по документи са били продадени в България, но купувачите им са чужди граждани, които само са се възползвали от по-ниските цени.
Източник: 24 часа (18.03.2019)
 
Безработицата през февруари се понижава до 6,2% Равнището на безработицата през февруари се понижава до 6,2%, сочат данните на Агенцията по заетостта. На годишна база се отчита намаление от 0,8 процентни пункта. Сравнението с предходния месец показва понижение с 0,2 процентни пункта. Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през втория месец на годината спада до 205 013, като снижението спрямо януари е с 2,1%. Спрямо февруари 2018 г. безработните са с близо 25 600 души по-малко. Новорегистрираните лица в бюрата по труда през февруари са 23 466, като от тях 1695 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали близо 3000 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др. През февруари общо 19 478 безработни са постъпили на работа, като 82,4% от тях са устроени в реалната икономика. Други 192 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите са намерили своето ново работно място.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2019)
 
Над 500 млн. лв. са прехвърлени между пенсионните фондове през 2018 г. През четвъртото тримесечие на 2018 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 52 706 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Общо 45 330 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2018 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с третото тримесечие на 2018 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 43 059 се наблюдава увеличение с 2 271 лица или 5,27 на сто. През отчетния период броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове е 42 010 лица, а броят на променилите участието си в професионалните фондове – 2 987 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – 333 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 1,13 на сто, в професионалните – 0,99 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,05 на сто. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през четвъртото тримесечие на годината, е 137 219 857 лв., в т. ч. 123 317 357 лв. в универсалните фондове, 13 139 693 лв. в професионалните и 762 807 лв. в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с третото тримесечие на 2018 г. се е увеличил с 11 988 074 лв. или с 9,57 на сто. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 1,10 на сто, на професионалните – 1,21 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0,07 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през четвъртото тримесечие на 2018 г., е 3 027,13 лв.
Източник: Банкеръ (19.03.2019)
 
С по 50 000 души на година намаляват работоспособните българи Недостигът на работници вече пречи на развитието на икономиката, предупреждават работодатели. Според анализатори, въпреки липсата на търсените служители, ръстът на заплатите у нас се забавя. Заради емиграцията и застаряващото население работодателите изчисляват, че всяка година икономически активните българи намаляват с по 50 000 души. Така през 2018 г. работещите у нас са се увеличили едва с 2000 души. Без работа са били 173 000 българи между 15 и 64 години. Така, от една страна, статистиката отчита рекордна заетост, а от друга - бизнесът се оплаква от сериозен недостиг на служители, съобщи Би Ти Ви. Квалификацията е все по-важна за добрата заплата. Освен инженери се търсят кадри в сферата на продажбите, IT специалистите и владеещите езици. Според Мирослава Николова, която се занимава с човешки ресурси, глад за кадри се усеща навсякъде, но това вече не водело до по-високи заплати. По-скоро работодателите са занижили очакванията си към даден кандидат, коментира тя. Според икономисти заплатите все пак растат, но по-бавно. „Вече се вижда, че недостигът на кадри не е достатъчен, за да предизвиква такъв голям ръст на заплатите, какъвто видяхме през 2016-2017 г. Освен това не трябва да забравяме, че инфлацията се върна в родната икономика”, коментира икономистът Явор Алексиев.
Източник: Банкеръ (20.03.2019)
 
Разходите за труд нарастват с 5.1% през четвъртото тримесечие Разходите за труд на компаниите в България продължават да растат и през четвъртото тримесечие на 2018 г., показват данни на Евростат. Tемпът на растеж обаче се забавя значително – докато през периода юли-септември годишното изменение беше с 8.9%, през последните месеци на годината разходите за възнаграждения нарастват с едва 5.1%, което е най-слабият темп от третото тримесечие на 2013 г. Така България се позиционира на десето място в ЕС, а лидер отново е Румъния с 13.1%, следвана от Латвия с 11.8% и Португалия с 10.3%. Догонващите държави от Централна и Източна Европа предвидимо водят евросъюза по отношение на растежа на разходите за труд и остават значително над средните нива – 2.8% в ЕС и 2.3% в еврозоната. В много от тези държави, включително България, двигател на увеличението са по-високите минимални работни заплати и възнаграждения в бюджетния сектор, както и недостигът на кадри. През четвъртото тримесечие на миналата година данните за разходите за труд в България следват тези за средните заплати, като с най-голям ръст повеждат работещите в сектора на информационните и комуникационните технологии – 11.6% на годишна база. Тук двигател са именно разходите за заплати, които са с 12.3% по-високи от година по-рано. За сравнение, в ЕС темпът на растеж в сектора е далеч по-умерен – едва 2.3% е увеличението спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. На второ място след програмистите се нареждат работещите в енергетиката, но тук заплатите не са определящи. Увеличението на разходите за труд като цяло е 11.3% на годишна база, но ключов фактор са по-високите разноски на работодателите за социални осигуровки и данъци, които се повишават с 25.6% на фона на 8.8% през предходното тримесечие. От друга страна, в два сектора разходите на бизнеса за персонал намаляват. В търговията спадът е с 3.5%, движен от 4.2% по-ниски заплати. За сравнение, българската статистика за възнагражденията не показа понижение, а ръст, но с под 1%. Заплатите на работещите в имотния сектор пък падат с 9.7%, а общите разходи на бизнеса – с 9.1%, което е в синхрон с националната статистика. Това може да се дължи на по-слабата активност в сектора през последните месеци или на посивяване на сектора. За справка, в ЕС като цяло имотният сектор е лидер с най-силен темп на увеличение от 5.7% спрямо година по-рано. Работодателите в Латвия, Румъния и Унгария са отчели средно със съответно 16.9%, 10.4% и 9.2% по-високи разходи за труд на годишна база.
Източник: Капитал (20.03.2019)
 
Българският износ се е удвоил за последните 10 години Българският износ се е удвоил за период от десет години и днес вече надхвърля 56 млрд. лв. годишно, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. „За същия период наблюдаваме сериозен ръст на българската икономика. Трудно е това да бъде измерено точно, но ако вземем данните за ръста на БВП ще видим, че за 10 години той е нараснал с около 30 млрд. лв.“, посочи зам.-министър Манолев по време на откриването на икономически форум за конкурентоспособността на ЦЮИЕ. Манолев отбеляза, че в топ 10 на страните, за които реализираме износ, има само една държава, която е извън Европейския съюз - Турция. „Въпреки добрите връзки с всеки от съседите ни, все още имаме неизползван потенциал в икономическата сфера“, подчерта той, давайки пример със Северна Македония, където тази година бе възстановено Търговското ни представителство.
Източник: Банкеръ (21.03.2019)
 
Потреблението и инвестициите движеха икономиката през 2018 г. Нарастването на Брутния вътрешен продукт с 3,1% на годищна база, както сочат данните на Националния статистически институт, бе под очакваното, поради слабо трето и четвърто тримесечие на годината. Това се посочва в редовния месечен икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД, в който се коментират данните, налични към март, с фокус върху БВП. „От страна на търсенето, за положителната динамика на икономиката през 2018 г. повлия главно вътрешното търсене, което бе движено както от потреблението с ръст от 6.0%, така и от инвестициите, които се увеличиха с 6.5%. При външното търсене, износът през 2018 г. спадна с 0.8% на годишна база при ръст от 5.8% за 2017 г. От друга страна, увеличението на вноса също се забави до 3.7% (7.5% за 2017 г.), вследствие на което нетният експорт се сви, преминавайки в отрицателната област, като вече не допринасяше за ускоряване, а за задържане ръста на БВП“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
Източник: Стандарт (22.03.2019)
 
България отново е на последно място в ЕС по заплащане на извънреден труд България за десета поредна година е на последното място в ЕС по заплащане на час извънреден труд, сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат. За миналата година у нас един допълнителен работен час е струвал на бизнеса средно по 5.5 евро. Пред България в класацията е Румъния, където за час извънреден труд се заплаща средно по 6.5 евро. Под 10 евро за допълнителен работен час се заплаща и в Унгария, Латвия и Литва, които също са на дъното на класацията. На първо място според данните на Евростат е Люксембург, където един час извънреден труд струва 46.6 евро, което е с над 8 пъти повече от България. На втора и трета позиция са нареждат Дания и Белгия с 40.8 и 39.3 евро за час. Средно за Европейския съюз един допълнителен час работа се плаща 23.6 евро. За последните десет години заплащането за час извънреден труд в България се е увеличило почти двойно. През 2009 г. то е било 2.9 евро на час, като с всяка година се покачва с малко. Най-голям скок – с 0.5 евро, е отчетен през 2017 г., когато сумата нараства от 4.7 на 5.2 евро.
Източник: economic.bg (27.03.2019)
 
Средният осигурителен доход за страната за януари е 951.57 лева Средният осигурителен доход за страната за януари 2019 г. е бил 951.57 лева, съобщиха от НОИ. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 февруари 2018 г. до 31 януари 2019 г. е бил 897.13 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през февруари 2019 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (28.03.2019)
 
Стокообменът ни с Египет надхвърли 1 млрд. долара Рекордна за търговските отношения между България и Египет е била 2017 г., като стокообменът е надхвърлил 1 млрд. щ. д., а салдото е било положително за нашата страна с реализиран износ от близо 630 млн. щ. д. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев и министърa на инвестициите и международното сътрудничество на Египет Сахар Наср. Двамата участваха и в откриването на двустранен бизнес форум, който вчера събра над 100 компании в Кайро. Манолев подчерта, че през 2018 г. се наблюдава отстъпление в двустранната търговия, като основана цел на бизнес форума и посещението в Египет е да се набележат мерки за възобновяване на положителната тенденция и стартиране на нови проекти между бизнеса. „Вярвам, че бизнес форума е много добра възможност както да обменим информация, така и да стартират конкретни проекти между компаниите от двете страни“, каза зам.-министър Манолев. Двамата се обединиха около мнението, че договореното създаване на Бизнес съвет между България и Египет ще изиграе позитивна роля и ще допринесе за много повече контакти и връзки между бизнеса. България може да разшири присъствието си на египетския пазар както със стоки от хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, така и на продукти с висока добавена стойност. Това подчерта зам.-министър Манолев по време на срещата си с Амр Насър, министър на търговията и индустрията на Египет. Двамата се договориха да се работи и за организиране на египетска бизнес делегация, която да посети България и да се запознае с възможностите за инвестиции в българските индустриални зони. Интерес от египетска страна има и за обмяна на опит в областта на автомобилостроенето и машиностроенето.
Източник: Банкеръ (28.03.2019)
 
952 лв. е средният осигурителен доход за януари 2019 г. Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец януари 2019 г. е 951,57 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 февруари 2018 г. до 31 януари 2019 г. е 897,13 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец февруари 2019 г. Размерът за средния осигурителен доход за страната за месец декември 2018 г. беше 954,90 лв.
Източник: economic.bg (28.03.2019)
 
Близо 5% ръст на пътуванията в чужбина, отчете НСИ Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2019 г. са 396.6 хил. или с 4.5% над регистрираните през февруари 2018 година, съобщиха от НСИ. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към: Франция - с 11.1%, Турция - със 7.7%, Австрия - с 6.0%, Гърция - с 5.6%, Сърбия - с 4.9%, Германия - с 4.7%, Румъния - с 3.2%, и други. Същевременно намаляват пътуванията на български граждани към: Испания - с 8.1%, Белгия - с 5.1%, Чешката република - с 3.8% и други.
Източник: Дарик радио (28.03.2019)
 
Производствените цени растат през февруари с 3,9% на годишна база Общият индекс на производствените цени през февруари 2019 г. нараства с 3,9% на годишна база. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,7%, и в преработващата промишленост - с 2,7%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 3,4%, съобщи НСИ. В преработващата промишленост по-съществено цените се покачват при: производството на тютюневи изделия - със 7,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4,6%, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 43%. Спрямо предходния месец общият индекс на производствените цени през февруари 2019 г. се покачва с 1,8%. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,1%, в преработващата промишленост - с 1,4%, и в добивната промишленост - с 0,3%. По-съществен ръст на цените в преработващата промишленост е отчетен при: производството на основни метали - с 5,9%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - по 0,8%. Понижение е регистрирано при производството на напитки - с 0,8%, и при производството на химични продукти - с 0,5%.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2019)
 
Безработицата в България е 4.7% през февруари 2019 г. Безработицата в България е била 4.7% през февруари 2019 г., спрямо 5.4% през февруари 2018 г. и непроменена от януари, според сезонно изгладените данни, публикувани от статистическата агенция Евростат. Безработицата в България през февруари 2019 г. е от около 157 хил. души спрямо около 182 хил. души през същия месец година по-рано. Февруари 2019 г. е пореден месец, през който нивото на безработица в България е под средното за ЕС, което е 6,5% - най-ниското ниво на 28-те държави-членки на ЕС от началото на изследването на месечната безработица през януари 2000 г. В България младежката безработица през февруари 2019 г. е 12.4% спрямо 12.7% през февруари 2018 г. Това представлява около 18 хил. българи на възраст под 25 години, в сравнение с 20 хил. година по-рано. Евростат заяви, че сезонният коефициент на безработица в еврозоната (EA19) е 7.8% през февруари 2019 г., стабилен в сравнение с януари 2019 г. и спад от 8.5% през февруари 2018 г. Това остава най-ниската стойност, регистрирана в еврозоната от октомври 2008 г. Евростат оценява, че 16.01 млн. мъже и жени в ЕС-28, от които 12.73 млн. в еврозоната, са били безработни през февруари 2019 г.
Източник: Sofia Globe (02.04.2019)
 
България е сред страните с най-голямо месечно покачване на промишлените цени Промишлените цени в ЕС през февруари са нараснали с 0,2 на сто и с 0,1 на сто в еврозоната (спрямо 0,3 на сто през януари и в двете зони, сочат предварителни данни на Евростат, цитирани от БТА. България е сред страните с най-голямо месечно покачване на показателя (+1,5 на сто, спрямо +0,2 на сто през януари). На годишна основа промишлените цени в ЕС са се увеличили с 3,1 на сто, а в еврозоната - с 3 процента. В България годишното покачване е 4,1 на сто. През февруари на месечна основа са се повишили цените в еврозоната в енергийния сектор (+0,2 на сто) и в инвестиционните и дълготрайните потребителски стоки (+0,1 на сто). При нетрайните потребителски стоки показателят е останал без промяна, а се е понижил с 0,1 на сто при междинните стоки. В целия промишлен сектор с изключение на енергетиката цените са останали стабилни. На месечна основа най-голямо увеличение на промишлените цени има в Словакия (+1,8 на сто), България (+1,5 на сто), Латвия и Гърция (+1,2 на сто), а най-голям спад - в Естония (-1,5 на сто), Дания (-0,6 на сто) и Португалия (-0,5 на сто). На годишна основа най-много са скочили промишлените цени в Латвия (+6,6 на сто), Кипър (+6,5 на сто), Румъния (+6,4 на сто) и в Белгия (+5,9 на сто). Никоя страна не отчита спад на показателя за една година.
Източник: 24 часа (03.04.2019)
 
България е на 11-о място в ЕС при производството на ядрена енергия за 2017 г. България се нарежда на 11-та позиция по отношение на производството на ядрена топлинна енергия за 2017 г. от общо 14 страни, които притежават атомни реактори в рамките на Европейския съюз (ЕС), показват данни на Евростат. Общото произведено количество ядрена енергия в ЕС през въпросната година достига размер от 210 726 килотона петролен еквивалент, което е по-малко в сравнение с 2016 г., когато количеството е било 213 522 килотона. Производството през 2017 г. е с 10% по-ниско в сравнение с количествата ядрена енергия от 2009 г. Лидер в класацията на Евростат е Франция със 103 860 килотона, която е следвана от Германия (19 654 килотона ), Швеция (16 351 килотона) и Испания (15 131 килотона). Последната позиция е за Холандия, която е произвела през 2017 г. едва 789 килотона, като плътно над нея се нареждат Словения (1 488 килотона) и Румъния (2 907 килотона). В периода 2009-2017 г. най-голямо количество ядрена енергия България е произвела през 2011 г. - 4 105 килотона петролен еквивалент. По-големи количества са регистрирани и през 2012 г. (4 020 килотона), 2014 г. (4 046 килотона) и 2016 г. (4 010 килотона).
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2019)
 
Строежът на жилища бележи сериозен ръст Жилищното строителство в големите градове нараства с бързи темпове. А основната причина за това е ръстът в търсенето на апартаменти и къщи. Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в София през 2018 г. са се увеличили с 26,3%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През миналата година в столицата са издадени разрешения за строеж на 1045 къщи и кооперации с 14,7 хил. жилища в тях и разгъната застроена площ (РЗП) от 1,8 млн. кв.м, показват данните на националната статистика. За сравнение, през 2017 г. в София е разрешено строителството на 849 жилищни сгради с почти три пъти по-малко жилища – 5337, и около три пъти по-малка обща разгъната застроена площ – 664 хил. кв.м. Ръст от 18,2% е отчетен през 2018 г. и при започнатите нови жилищни сгради – 643, като в тях има 7989 жилища с РЗП от 967 хил. кв.м.
Източник: Труд (09.04.2019)
 
Производствените цени през февруари растат с 6,6% на годишна база Производствените цени през февруари 2019 година нарастват с 6,6% на годишна база, показват предварителните данни на Националният статистически институт (НСИ). През втория месец от годината индексът на цените на производител се увеличава по-съществено след ниските ръстове от последните месеци на миналата година и началото на тази. На годишна основа през февруари 2019 г. ръстът на промишленото производство, изчислен спрямо календарно изгладените данни, е най-висок в добивната промишленост - с 16,3%, и в преработващата промишленост - с 9,1%. Спад е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2%. На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1,5%. През февруари увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1,9%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 4,4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2019)
 
Търговските обороти през февруари остават почти без изменение на годишна база Оборотът от търговията на дребно, където се изключва търговията с автомобили и мотоциклети, намалява с 0,6% през февруари спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същия месец преди година, оборотът остава почти без изменение. През февруари се наблюдава по-съществен спад на оборота спрямо януари при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита, където понижението е в размер на 5,6 на сто, както и при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки (5,1%) и тази с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (1,3%). Оборотът се увеличава при търговията на дребно с разнообразни стоки с 0,9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2019)
 
Строителството на сгради расте двуцифрено през февруари През февруари строителството на сгради расте двуцифрено в сравнение със същия месец на предходната година, показват данните на Националния статистически институт. Сградното строителство отбелязва ръст 13.3%. При инфраструктурното ръстът е едва 3.5%. В сравнение с януари ръстът при строителството на сгради е с 2.4%, а при инфраструктурното строителство - с 0.3% За година календарно изгладените данни за строителната продукция показват нарастване с 9.2%, а спрямо януари - с 1.5%.
Източник: econ.bg (10.04.2019)
 
България е на дъното в ЕС по почасови разходи за труд И през изминалата 2018 г. България продължава да е на дъното в ЕС по отношение на почасовите разходи за труд. Докато средностатистически за цялата икономика (без земеделието и администрацията) средните почасови разходи за заплати в ЕС са били за 27,4 евро на час, а в еврозоната – за 30,6 евро, то зад тези числа се крият значителни различния между страните членки. Най-ниските разходи са в България (5,4 евро), Румъния (6,9 евро), Литва (9,0 евро), Унгария (9,2 евро) и Латвия (9,3 евро), докато Дания (43,5 евро), Люксембург (40,6 евро), Белгия (39,7 евро), Швеция (36,6 евро), Холандия (35,9 евро) и Франция (35,8 евро) са в другия край на тази класация на Евростат. В промишлеността разходите за труд на час се равняват на 27,4 евро за ЕС и 33,2 евро за еврозоната, в сектора на услугите сумите са съответно 27,0 евро и 29,6 евро, а в строителството – 25,0 евро и 27,6 евро съответно. В предимно неиндустриалната икономика (с изключение на публичната администрация) разходите за труд на час в ЕС са 28,5 евро, а в еврозоната - 30,8 евро. Разходите за труд се състоят от заплати и хонорари и разходи за труд, които не се заплащат, като например социални вноски на работодателите. Делът на разходите за труд, които не се заплащат в общата икономика, е 23,7% в ЕС и 25,6% в еврозоната, като варира от 6,1% в Малта до 32,6% във Франция. Между 2017 г. и 2018 г. почасовите разходи за труд за цялата икономика, изразени в евро, растат с 2,7% в ЕС и с 2,2% в еврозоната. В еврозоната най-голямо увеличение е регистрирано в Латвия (+ 12,9%), Литва (+ 10,4%), Естония и Словакия (+ 6,8% всяка). Най-ниско увеличение се отчита в Малта (+ 0,4%), Финландия (+ 1,2%), Испания (+ 1,3%) и Португалия (+ 1,4%). За държавите членки, които не са били част от еврозоната през 2018 г., най-голямо увеличение на почасовите разходи за труд е отчетено в Румъния (+ 13,3%) и Унгария (+ 9,8%). Най-ниско е било то в Дания (+ 1,9%), Швеция (+ 2,3%) и Обединеното кралство (+ 3,3%). За България нарастването е от 6,9 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2019)
 
Българският износ е нараснал с 19% до 9.2 млрд. лв. през февруари Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 18.9% на годишна база през февруари, достигайки общ обем 9.2 млрд. лв. към края на първите два месеца на годината, показват данни на Националния статистически институт. Докато през 2018 г. износът към страни извън ЕС намаляваше, първите два месеца на 2019 г. дават сигнали, че трендът се обръща. Експортът към трети страни нараства с 23% през февруари на годишна база. От друга страна, продажбите в съюза започнаха слабо 2019 г. с годишен темп от 2.2% през януари, но първоначалните данни за февруари показват възстановяване - отчетеният растеж е 17.1% спрямо същия период на миналата година. Голям фактор за увеличението на експорта към трети страни е ниската база от миналата година, но принос има и растежът на продажбите на оръжия и пшеница. От друга страна, подробна разбивка на данните за търговията с ЕС ще бъде достъпна едва след месец, докато числата за януари показват, че положителен принос идва от експорта на горива и машини.През февруари стойността на българския износ към държавите извън ЕС приближава 1.5 млрд. лв., което е с 23% над сумата от година по-рано. Числата показват, че най-голям принос за увеличението имат продажби за 111 млн. лв. на стоки от групата "Специфични", където влизат и оръжията - 5.9 пр.п. Друг значителен двигател на растежа е износът на житни растения и по-точно - на пшеница. Сумата на продажбите на пшеница нараства от 7.4 млн. лв. през февруари миналата година до 67.4 млн. лв. сега, като тук фактор са количествата, които се увеличават също толкова драматично. Тъй като в края на миналата година беше отчетен драстичен спад на продажбите в тази категория, вероятно сега се разпродава запас, който производители и търговци са заделили в очакване на по-висока продажна цена. Турция остава най-големият търговски партньор на България извън ЕС с продажби на български стоки за 577 млн. лв. през първите два месеца на 2019 г. Сумата обаче намалява с 15% спрямо същия период на миналата година, като голям спад идва от продажбите на мед и изделия от мед. Тук факторите са два - намаляващата цена на цветния метал на международните пазари и по-малките експортни количества от България. Добрата новина е, че местните фирми намират друг пазар за продукцията си - Китай, където продажбите на подобни стоки нарастват със 17.1% на годишна база до 205 млн. лв. към края на февруари.
Източник: Капитал (15.04.2019)
 
Българският износ е нараснал с 19% до 9.2 млрд. лв. през февруари Продажбите на български стоки в чужбина нарастват с 18.9% на годишна база през февруари, достигайки общ обем 9.2 млрд. лв. към края на първите два месеца на годината, показват данни на Националния статистически институт. Докато през 2018 г. износът към страни извън ЕС намаляваше, първите два месеца на 2019 г. дават сигнали, че трендът се обръща. Експортът към трети страни нараства с 23% през февруари на годишна база. От друга страна, продажбите в съюза започнаха слабо 2019 г. с годишен темп от 2.2% през януари, но първоначалните данни за февруари показват възстановяване - отчетеният растеж е 17.1% спрямо същия период на миналата година. Голям фактор за увеличението на експорта към трети страни е ниската база от миналата година, но принос има и растежът на продажбите на оръжия и пшеница. От друга страна, подробна разбивка на данните за търговията с ЕС ще бъде достъпна едва след месец, докато числата за януари показват, че положителен принос идва от експорта на горива и машини. През февруари стойността на българския износ към държавите извън ЕС приближава 1.5 млрд. лв., което е с 23% над сумата от година по-рано. Числата показват, че най-голям принос за увеличението имат продажби за 111 млн. лв. на стоки от групата "Специфични", където влизат и оръжията - 5.9 пр.п. През януари България е изнесла стоки към ЕС на обща стойност 3.16 млрд. лв., което е с едва 2.2% над сумата от година по-рано. От друга страна, темпът през февруари скача до 17.1%, но все още не е налична подробна разбивка на данните - това ще стане след месец. Наличните към момента числа за януари показват значително увеличение на продажбите на горива в страните от ЕС - сумата се удвоява до близо 116 млн. лв. спрямо миналогодишната. Голям принос има и износът на машини и компоненти за автомобили, който нараства от 718 до 818 млн. лв. на годишна база. От друга страна, отрицателен принос имат продажбите на медни продукти и тук. Докато през януари миналата година износът на подобни стоки се оценяваше на 339.4 млн. лв., сега сумата е с над 40% по-ниска и продажбите падат до 191 млн. лв. Годината започна със спад 1.4% на годишна база през януари, но данните за февруари показват общо увеличение с 12.6% и възстановяване на продажбите на европейски стоки. Към края на втория месец на годината продажбите на чужди продукти в България достигат 10.1 млрд. лв., от които 6.2 млрд. лв. идват от държави - членки на ЕС. Така търговският баланс на България с трети страни остава отрицателен (1 млрд. лв.), а с ЕС е положителен (със 107.8 млн. лв.). От трети страни най-голямата категория са горивата, като вносът им се оценява на 1.2 млрд. лв. към февруари. Това е с 28.6% над нивото от година по-рано. От друга страна, най-голям дял от импорта от ЕС през януари заемат машини и оборудване - над 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (15.04.2019)
 
Безработицата намалява още, през март е 5,9% Тенденцията за понижаване на равнището на регистрираната безработица се запазва и през март. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Според данни от административната статистика на Агенцията регистрираната безработица през март е 5,9 на сто. В сравнение с предходния месец февруари намалението е с 0.3 процентни пункта. На годишна база се отчита значителен спад от 0.9 процентни пункта. Статистиката отчита още, че през март броят на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява до 194 603. Спрямо март 2018 г. те са с 26 977 души по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 21 645, като от тях 1 382 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. От началото на годината служителите от бюрата по труда са мотивирали 4 272 лица чрез различни информационни събития. От Агенцията по заетостта уточняват, че освен към безработните, дейността на бюрата по труда продължава да бъде насочена и към заети, учащи и пенсионери. Нови 499 души от тези групи са регистрирани през месеца като търсещи работа. През март общо 23 754 безработни са постъпили на работа, като 81.5 на сто от тях са устроени в реалната икономика.
Източник: 24 часа (16.04.2019)
 
НСИ: Годишната инфлацията през март се покачва до 3.6% Индексът на потребителските цени за март 2019 г. спрямо февруари 2019 г. е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1.2%, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 3.6%, показват данните на Националния статистически институт. Хармонизираният с ЕС индекс на потребителските цени за март спрямо февруари е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 0.7%, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 2.8%. Индексът на цените за малката кошница за март спрямо февруари г. е 100.2%, а от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 102.3%. През март цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 0.2%; нехранителни стоки - увеличение с 0.2%; услуги - цените остават на равнището от миналия месец.
Източник: Money.bg (16.04.2019)
 
НСИ: Месечната инфлация през март е 0.1%, а годишната за същия месец - 3.6% Индексът на потребителските цени за март 2019 г. спрямо февруари 2019 г. е 100.1 на сто, т.е. месечната инфлация е 0.1 на сто, съобщава Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (март 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1.2 на сто, а годишната инфлация за март 2019 г. спрямо март 2018 г. е 3.6 на сто. Средногодишната инфлация за периода април 2018 - март 2019 г. спрямо периода април 2017 - март 2018 г. е 3.1 на сто.
Източник: 24 часа (16.04.2019)
 
5.3% ръст на двустранния стокообмен между България и Унгария през 2018 г. Икономическото сътрудничество между България и Унгария бележи положително развитие. През 2018 г. двустранният стокообмен е 1,608 млрд. евро с ръст 5.3%. Българският износ за Унгария е 497.7 млн. евро с ръст 7.9%, а вносът от Унгария е 1,110 млрд. евро с ръст 4.2%. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на официалното откриване на Българо-унгарски бизнес форум, който се проведе в Будапеща.На форума участие взеха български и унгарски компании от секторите земеделие, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтична и машиностроителна промишленост, информационни технологии и туризъм. Министър Караниколов изтъкна, че между България и Унгария е налице политическо, икономическо и културно сътрудничество, което превръща двустранните отношения в приоритетни. „Този форум е поредна стъпка за разгръщане на големия икономически потенциал между нашите две страни“, допълни Караниколов. Икономическият министър посочи, че в структурата на българския износ определящ дял заемат апаратура и части, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, акумулатори, медикаменти, изделия на обувната промишленост. Докато вноса от Унгария се разпределя между медикаменти, автомобили, захар, минерални торове, апарати и части, електро оборудване. „За нас е важно да запазим и разширим позициите на българските стоки и услуги в държавите, които са наши традиционни партньори“, заяви Караниколов.
Източник: 3e-news (16.04.2019)
 
НСИ: Доходите през 2018-а са се увеличили със 7,6%, разходите с 10,6% Общият доход средно на лице от домакинствата нарасна през миналата година със 7,6% спрямо година по-рано, достигайки 6013 лева, като за последните десет години (между 2008-а и 2018-а година) средните доходи в България се увеличиха 1,6 пъти, показват данни на Националния статистически институт, цитирани от БТА. Реалните доходи (отчитайки инфлацията) се увеличиха през 2018-а година със 7,3% спрямо година по-рано, като спрямо 2011-а година те се повишиха с цели 138,1%. Доходът от работна заплата се повиши през 2018-а година с 9,8% на годишна база до 3336 лева, нараствайки със 73,0% спрямо 2009-а година. В същото време доходите от пенсии се повишиха спрямо годината по-рано с 11,2% до 1645 лева и нараснаха с 61,4% спрямо десет години по-рано. Доходите от самостоятелна заетост пък се повишиха спрямо 2017-а година с 11,4% до 420 лева и нараснаха с 59,1% спрямо 2009-а година. В структурата на общия доход през 2018-а година с най-висок относителен дял е работната заплата (55,5%), увеличавайки се с 1,1% спрямо 2017-а и с 3,3% спрямо 2009-а година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) пък формират 29,8% от общия доход на домакинствата през 2018-а година, като относителният дял на доходите от пенсии е 27,3% от общия доход на домакинствата, което е с 0,8% по-малко спрямо 2017-а година и с 0,3% повече спрямо 2009-а година. През 2018-а година домакинствата в България са изразходвали средно 5772 лева, което е повишение с 10,6% спрямо предходната година, като за последните десет години разходите са се увеличили 1,7 пъти. Разходите за храна и безалкохолни напитки през миналата година са в размер на 1714 лева средно на лице от домакинство, или с 9,0% повече спрямо 2017-а и с 41,0% спрямо 2009-а година. Жилищните разходи (за вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома) за миналата година са били в размер на 1017 лева, нараствайки с 3,0% на годишна база и с 67,5% спрямо десет години по-рано. Разходите за транспорт и съобщения пък се увеличават през 2018-а с 15,8% на годишна база до 667 лева и с 90,0% спрямо 2009-а година, докато средните разходи за данъци и социални осигуровки са в размер на 738 лева, нараствайки с 13,9% спрямо 2017-а и над три пъти спрямо 2009-а година.
Източник: 24 часа (17.04.2019)
 
България е седма в ЕС по ръст на строителната продукция през февруари България заема седмо място в Европейския съюз по годишен ръст на строителната продукция през февруари, става ясно от съобщение от европейската статистическа служба Евростат. Числата показват повишение от 9.2% спрямо същия месец година по-рано. Сградното строителство у нас отбелязва най-силния си ръст на годишна основа през февруари от 2008 г. насам, сочи справката в Националния статистически институт (НСИ). Строителството на сгради е нараснало с 13.3% през втория месец на годината и е основен фактор за повишаването на произведената строителна продукция с 9.2% през февруари, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Гражданското и инженерното строителство също записва годишен ръст от 3.5 на сто. Така общият годишен ръст на произведената строителна продукция у нас през февруари е най-големият от 2015 г. насам. На месечна основа произведената продукция в сектор "Строителство" у нас е нараснала с 1.5 процента.
Източник: Банкеръ (17.04.2019)
 
Разходите на българските домакинства растат по-бързо от доходите през 2018 г. През 2018 г. средностатистическият доход на лице от българското домакинство е 6 013 лв. и нараства със 7,6% на годишна база. За последните десет години (2009 - 2018 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,6 пъти, става ясно от актуалната статистика на Националния статистически институт (НСИ). Реалните доходи на домакинствата нарастват със 7,3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през миналата година спрямо 2011 г. – 138,1%. През 2018 г. българските домакинства са изразходвали 5 772 лв. средно на лице, което е с 10,6% повече в сравнение с 2017 година. За периода 2009 - 2018 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,7 пъти.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2019)
 
Чуждите инвестиции през март са 22 млн. Евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през февруари са едва 21.9 млн. евро, показва статистиката на БНБ. Въпреки скромният размер сумата е тройно по-голяма спрямо същия месец на 2018 г. Регистрираната стойност на ПЧИ през втория месец на годината е изцяло под формата на дългови инструменти, т.е. това са пари, които са отпуснати от компаниите майки на българските им дружества. Тези пари трябва да се върнат в даден момент. Дяловият капитал е отрицателен, т.е. фирми с чужда собственост не само че не инвестират, но в по-голяма степен намаляват капитала си у нас. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 0.02 млн. евро, при положителен нетен поток от 4.7 млн. евро за януари 2018 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Украйна (0.1 млн. евро) и Казахстан (0.1 млн. евро), докато тези на Русия намаляват (с 0.3 млн. евро). Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари–февруари 2019 г. са от Ирландия (70 млн. евро), Холандия (43.3 млн. евро) и Люксембург (33.4 млн. евро).
Източник: economic.bg (18.04.2019)
 
Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати Германските фирми, които са инвестирали в България, най-много са доволни от нашето данъчно законодателство в сравнение с налозите в другите страни от Централна и Източна Европа. Това показва анкета на Германо-българската търговско-индистриална камара. Страната ни привлича инвестиции от Германия и с евтината работна ръка, въпреки че голяма част от германските компании плащат над средната за страната заплата на служителите си. И при тях, както и при българските компании, на дневен ред стои проблемът с намирането на висококвалифицирани кадри. Точно този проблем у нас дава предимство на съседката ни Турция в надпреварата къде да бъде изграден нов завод на “Фолксваген” в Източна Европа. Заради ръста на безработицата в Турция там могат да се намерят достатъчно добре обучени хора за работа в завода. Ако “Фолксваген” вземе решение да вложи 1,3 млрд. евро в завод за цели коли у нас, ще сме 12-ти в света по производство в автомобили. Решението не е политическо, а зависи изцяло от концерна. Все още не се знае дали компанията ще избере Турция или България, коментираха от Германо-българската търговско-индистриална камара. Плановете на компанията са новият й заводът в Източна Европа да произвежда предимно автомобили “Шкода” и “Сеат”, като броят им да бъде около 350 хил. годишно. През 2018 г. сме отбелязали нов рекорд в стокообмена с Германия, който нараства с 10% до 8,2 млрд. евро. България е изнесла с 12,3% повече стоки за Германия, докато вносът е нараснал с 8%. Това прави Германия търговски партньор номер едно на страната ни. 6,5 млрд. лв. са германските преки инвестиции в България, според Института за пазарна икономика. 94% от тях са в три сектора – промишленост, търговия и финансови услуги. Германските инвестиции в България са концентрирани предимно в София област, Русе и Варна, но присъстват в 16 области в страната.
Източник: Труд (19.04.2019)
 
Рекламните инвестиции в България продължават да растат С 11% се увеличават общите нетни инвестиции в реклама в България през 2018 г. спрямо година по-рано. Това показва традиционното проучване на медийната агенция Zenith, част от комуникационната група Publicis Groupe. Така за изминалата година вложенията в реклама в страната ни достигат общо 516 млн. лв.Според прогнозните данни на агенцията тази година рекламният пазар в България ще порасне с още 9% до 549 млн. лв. Ръстът ще се запази до 2021 г., когато общите нетни инвестиции ще се равняват на 604 млн. лв. Не е изненада, че с най-голям ръст на годишна база са инвестициите в интернет реклама, които за изминалата година достигат 120 млн. лв., или с 16% повече в сравнение с 2017 г. Според прогнозните данни на Zenith през следващите години ще продължава двуцифреният ръст на вложенията в онлайн реклама, като през 2021 г. ще достигнат 168 млн. лв. Въпреки значителните увеличения обаче дори след две години инвестициите в интернет ще бъдат два пъти по-малко, отколкото тези в телевизия. Пазарът в България продължава да бъде трайно доминиран от телевизионната реклама. Тя държи близо две трети от медийният микс с общи инвестиции от 329 млн. лв. за 2018 г., което представлява 11% ръст. "Въпреки инфлацията на пазара и липсата на единна телевизионна валута (при наличието на две пийпълметрични метрики за телевизия на пазара ни - бел. ред.), топ рекламодателите в телевизиите продължават да увеличават инвестициите си" пишат от медийната агенция и допълват, че в близко бъдеще интернет няма да успее да достигне нейните нива. Най-малко рекламни инвестиции на българския пазар привличат вестниците и списанията, като инвестициите в тях намаляват с всяка измината година. През 2017 г. печатните медии отчитат най-големия си двуцифрен спад за разглеждания период от съответно 33% за вестниците и 27% за списанията. За изминалата година привлечените рекламни инвестиции от вестниците са в размер на 8 млн. лв. и едва 5 млн. лв. за списанията. Прогнозата на Zenith е спадът във вложенията в печатните медии да намалява през следващите години и до 2021 г. да привличат между 4 млн. лв. и 5 млн. лв. Плавно увеличение отчитат инвестициите в радио и външна реклама, които през 2018 г. са съответно 13 млн. лв. и 40 млн. лв.В световен мащаб бюджетите за реклама също продължават да растат, като според доклада на Zenith през 2019 г. те ще се равняват на 623 млрд. долара или с 4.7% повече спрямо година по-рано. Най-голям дял от медийния микс продължава да държи телевизията с близо 32% през 2018 г., следвана от дисплей рекламата с 21.3%. В проучването на агенцията интернет рекламата е разделена също на search реклама и онлайн обяви, които общо с дисплей надминават дела на телевизията. Прогнозите са, че в следващите три години глобално рекламодателите ще намалят вложенията си в телевизия за сметка на интернет рекламата. "Печатните заглавия ще продължават да губят пазарен дял, тъй като техните читатели продължават да се прехвърлят на онлайн версиите им или на други форми за информативно и развлекателно съдържание", пишат още от Zenith.
Източник: Капитал (19.04.2019)
 
България е четвърта по ръст на цените в Европа Инфлацията в България отново набира скорост през март и страната ни се нарежда четвърта в Европейския съюз по повишаване на цените, показват данните на Европейската статистическа служба. През третия месец цените са се покачили с 2,8 процента спрямо същия период на миналата година. Спрямо февруари 2019 г. потребителската кошница е с 0,2 процента по-скъпа. Най-високо покачване Евростат регистрира в Румъния (4,2%), Унгария (3,8%) и Холандия (2,9%). Сравнено с февруари, годишната инфлация пада в шест държави, остава стабилна в две и се покачва в 19. Спрямо миналия март най-ниско е повишението в Португалия (0,8%) и Гърция (1%). В еврозоната инфлацията е 1,4 процента от 1,5 процента през февруари. В ЕС тя е 1,6%, стабилна спрямо февруари. В еврозоната най-голям принос имат енергията (+0,52 процентни пункта), услугите (+0,51 пр. п.), както и храната, алкохола и цигарите (+0,34%).
Източник: Money.bg (19.04.2019)
 
65% смятат, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се направят пари Общо 65,2 процента от участвалите в изследване у нас считат, че икономиката в сянка е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Едва 36 процента посочват, че икономиката в сянка е тежко морално престъпление. Това показват резултатите от изследване, направено по научноизследователския проект "Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми". То беше представено днес от проф. Емилия Ченгелова и от учени от Института за изследване на обществата и знанието на БАН. В националното представително изследване са участвали 1000 анкетирани над 15-годишна възраст. Икономиката в сянка се нарича още сива, неформална или скрита икономика. "При икономиката в сянка се извършват принципно разрешени от закона икономически дейности, - тя не трябва да се бърка с черната икономика, при която има дейности, преследвани от закона. При сенчестата икономика има нарушения на фискалното, на финансовото и най-вече на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, обясни проф. Ченгелова. В проучването 56,9 на сто от анкетираните заявяват, че за нищо на света не биха погазили закон, дори и да виждат, че от това ще имат материална полза; 65 на сто са убедени, че всички закони трябва да се спазват. Едва 31,9 процента са убедени, че законите са добре написани и са напълно приложими за реалния живот. Като цяло може да се обобщи, че българинът става все по-критичен към качеството на законодателството, коментира проф. Ченгелова. Изследването е установило, че колкото по-висока е образователната степен на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законодателството. Хората с по-ниско образование много повече са критично настроени и си позволяват да не спазват законодателството. Младите хора - особено до 25 години, са най-критично настроени към законодателството и в най-малка степен са склонни да го спазват, посочи проф. Емилия Ченгелова. Тя обобщи, че 81 процента от българите са фиксирани към преследване на материалното и на лични материални изгоди, и не се интересуват от идеални и висши цели. Най-често разпространената сива практика у нас е когато работещите имат трудов договор, но се съгласяват да бъдат наети на по-ниска заплата и да бъдат осигурявани на по-ниска сума, но в замяна получават "на ръка допълнително необлагаеми пари", заяви проф. Емилия Ченгелова. Тя отбеляза, че има тенденция трудовата дейност без договори да намалява, но при 30-40 процента от работодателите е разпространена практиката да дават пари на ръка на своите работници, за сметка на по-ниски параметри на на осигуряване и данъци.
Източник: 24 часа (23.04.2019)
 
88,8 млн. долара е стокообменът ни с Виетнам през 2018 г. През 2018 г. между България и Виетнам е постигнат общ стокообмен на стойност 88.8 млн. долара. Повишението спрямо 2017 г. е с около 10 на сто, но считам че имаме по-висок потенциал, който да реализираме. Това е казал министърът на икономиката Емил Караниколов по време на среща с посланика на Виетнам Доан Туан Лин, на която двамата са обсъдили задълбочаването на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, съобщиха от министерството. Министър Караниколов и Доан Туан Лин са се съгласили, че със Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз /ЕС/ и Виетнам, което се очаква да бъде подписано в края на юни т.г., ще се насърчи още повече търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество и потенциал между България и Виетнам. Икономическият министър е посочил, че по време на Българското председателство на ЕС страната ни е подкрепяла активно подписването на Споразумението. Той е бил категоричен, че ще съдейства за по-бързото ратифициране на търговското споразумение и от българския парламент, за да бъде осигурен бърз достъп на износителите и инвеститорите от страната и ЕС до един бързо развиващ се пазар от 95 милиона потребители. "Виетнам е наш традиционен търговско-икономически партньор, с който си сътрудничим отлично, но трябва да надграждаме, за да развием пълния потенциал и оптимизираме двустранната търговия", е изтъкнал още Караниколов на срещата. От своя страна посланик Доан Туан Лин е заявил, че Виетнам може да бъде врата за стоките от България към Тихоокеанския регион и страните от Азия, а нашата страна да предостави възможности за тези от Виетнам към пазарите на ЕС. За идентифицирането и реализирането на нови възможности в търговско-икономическата сфера, двамата са съгласували провеждането на 24-та сесия на Българо-виетнамската смесена комисия през ноември 2019 г. в София, която да бъде съпътствана от провеждането на бизнес форум. Български износ за Виетнам през 2018 година е 33.0 млн. долара, състоящ се от: медикаменти ; инсектициди ; ламарини, листове и ленти от мед; каолин и каолинови глини; антибиотици и др. Вносът от Виетнам за същия период е на стойност 55.8 млн. долара и се състои от: кафе; пневматични гуми от каучук; части и принадлежности за превозни средства; ядки, кашу и др.
Източник: 24 часа (23.04.2019)
 
България изнася стоки за единадесет от всички шестнадесет германски провинции, като една четвърт отиват в гродевете от Северен Рейн-Вестфалия. Бавария е втората провинция с най-голям дял вносни бг стоки (17,4%), следва я Баден-Вюртемберг (17%). За германската провинция Северен Рейн-Вестфалия страната ни изнася най-много машини, като в това число влизат автомобилни части – 20,8% и облекло – 13%, докато за Бавария около 30% от вноса е на метали, най-често мед, и 7% на селскостопанска продукция. Стоките, които внасяме от Германия в странта, са предимно на автомобили (7%), лекарства (4%), трактори (2,5%) и хранителни продукти, в това число шоколад (1,3%). По обем на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски партньори на Германия в рамките на ЕС. По значение на търговския оборот България е на 41-во място сред всички 234 държави и територии в света, с които фирмите в Германия търгуват.
Източник: Труд (23.04.2019)
 
Производството на твърди горива намалява с 24.6% през февруари През февруари спрямо януари намалява производството на: твърди горива - с 24.6 на сто до 2 685 хил. т; безоловен бензин - с 10.1 на сто до 143 хил. т; дизелово гориво - с 15.4 на сто до 241 хил. т; природен газ - с 33.3 на сто до 2 млн. м3; електроенергия - с 9.1 на сто до 4 150 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение. През февруари 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: твърди горива - с 18.8 на сто; безоловен бензин - с 10.9 на сто; дизелово гориво - с 42.6 на сто; електроенергия - с 6.9 на сто. Намалява производството на пропан-бутанови смеси - с 10 на сто. През февруари спрямо януари намаляват доставките на: твърди горива - с 23.8 на сто до 2 792 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 2.6 на сто до 37 хил. т; безоловен бензин - с 12.2 на сто до 36 хил. т; дизелово гориво - с 2.6 на сто до 152 хил. т; природен газ - с 20.2 на сто до 324 млн. м3; електроенергия - с 16.8 на сто до 3 150 ГВтч. През февруари 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: твърди горива - с 16.9 на сто; пропан-бутанови смеси - с 5.7 на сто. Намаляват доставките на: природен газ - с 8.5 на сто; електроенергия - с 0.8 на сто. Доставките на безоловен бензин и дизелово гориво остават без изменение.
Източник: 24 часа (02.05.2019)
 
7% ръст на цените на производството и разпределението на ток и газ през март Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2019 г. нараства с 4.6 на сто в сравнение със същия месец на 2018 година, съобщи Националният статистически институт. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7 на сто, и в преработващата промишленост - с 4.2 на сто, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 1.9 на сто, предаде БТА. В преработващата промишленост по-съществено покачване на цените се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - със 7.9 на сто, производството на основни метали - със 7.4 на сто, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.9 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през март 2019 г. се покачва с 0.7 на сто спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 2 на сто, в преработващата промишленост - с 1.4 на сто, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад с 1.6 на сто. По-съществен ръст на цените в преработващата промишленост е отчетен при производството на основни метали - с 4.2 на сто, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.4 на сто, докато понижение е регистрирано при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 0.8 на сто, и при производството, некласифицирано другаде - с 0.6 на сто.
Източник: 24 часа (02.05.2019)
 
НСИ: 22% от българите не свързват двата края През 2018 г. линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта. През 2018 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години се запазва на нивото от предходната година - 10.1%. Най-ниската линия на бедност през 2018 г. е регистрирана в районите Пазарджик и Монтана, съответно по 239 и 240 лв. mесечно, а най-висока в София (отделен административен район) с 513 лв., Стара Загора (403 лева) и Варна (383 лева).
Източник: Фрогнюз (02.05.2019)
 
Безработицата в България е 4.6% през март 2019 година Безработицата в България спадна до 4.6% през март 2019 г. Това е най-ниската безработица от 2000 г., когато Евростат започна да публикува данни за България. През февруари тази година безработицата е 4.7%. Преди една година 5.3% от българите в активна възраст са безработни. През март 2019 г. безработицата в ЕС спадна до 6.4%, а безработицата в еврозоната спадна до 7.7%. Рекордно ниските нива на безработица в ЕС означават, че рискът от икономическа рецесия е нисък. Теоретично, много ниските нива на безработица в България трябва да увеличат потребителските разходи и съответно националната икономика, която през 2018 г. страда от отслабване на износа.
Източник: БНР (02.05.2019)
 
15 евро на квадрат за най-добрите офиси Наличностите на готови офис площи в България отбелязаха слабо покачване, като около 15 хил. кв. м бяха добавени към общата наличност, която достигна 1,93 млн. кв. м към края на миналата година. Поради стабилното търсене във високия клас А офиси, интересът към строителство в подобен клас сгради нарасна. Резултатът е увеличение на издадените разрешения за строеж на офис сгради през 2018 г. Средните наемни нива за клас А офис площи остават стабилни – 13 евро/кв. м за най-търсените сгради в центъра на София, 12 евро/кв. м за широк център и 11 евро/кв. м за квартални и крайградски зони. Клас Б сградите също следват тенденция на стабилизиране по отношение на исканите наеми, като нивата са в диапазона от 6 до 10 евро/ кв. м в зависимост от местоположението и състоянието на вложените системи и материали. Наемите на клас ААА проекти, които отговарят на изискванията на международните компании, са от 13 до 15 евро/ кв. м, като наблюдаваме увеличение в горната граница на нивата.
Източник: Труд (07.05.2019)
 
Евростат: Нарастват продажбите на хибридни автомобили у нас Страната ни е сред 28-те членки на ЕС, в които има регистриран ръст в продажбата на хибридни автомобили, показват данни от анализ на Евростат и Асоциацията на производителите на автомобили /АСЕА/ за 2018 г., предаде БТА. През миналата година у нас са били продадени около 2 100 автомобила с алтернативно задвижване при продадени 1 300 бройки през 2017 г., което е ръст от почти 60 на сто, показва статистиката на АСЕА. Като цяло в ЕС са били продадени около 2 милиона леки коли, класифицирани като електрически автомобили или хибридни електрически автомобили, които могат да бъдат задвижвани в комбинация с бензинов или дизелов двигател плюс електричество. У нас по последни данни се движат около 800 изцяло електрически коли и над 2 000 хибрида. В момента на пазара у нас 18 различни марки предлагат автомобили с алтернативно задвижване, като цените им варират между 60 000 и 80 000 лева. Според експерти в бранша освен високата цена, една от главните спирачки за развитието на този "транспорт на бъдещето" у нас, е както липсата на достатъчно зарядни станции за електромобилите и хибридните варианти, така и редица други бонуси и отстъпки, предлагани в развитите европейски страни на собствениците на електромобили. Според експерти България изостава от водещите европейски държави в активното развитие на електроразпределителната инфраструктура, което трябва да обезпечи изграждането на национална мрежа от зарядни електростанции с достатъчна мощност. За това ще са нужни целеви инвестиции в електроразпределителните мрежи в продължение най-малко на 5 - 7 години за минималното разгръщане на високомощни зарядни станции в страната. Едно от малкото предимства, които ползват собствениците на хибридни автомобили у нас е освобождаването им от общински данък за превозни средства, както и безплатното паркиране в големите градове.
Източник: 24 часа (08.05.2019)
 
УниКредит: България е в топ 3 на страните от региона по икономически ръст за 2019 г. България е сред топ три на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по очакван икономически ръст за годината, като прогнозите на икономистите на УниКредит са страната да завърши 2019 с 3,3% увеличение на БВП до 58.4 млрд. евро. Регионът като цяло ще запази темпове на растеж на икономиката над глобалните нива като освен България, още 5 страни ще постигнат увеличение от над 3,2% годишно на брутния си вътрешен продукт. Това са Полша, Унгария, Словакия, Сърбия и Словения. През следващата, 2020 г., забавянето на глобално ниво ще даде отражение и върху региона и растежът ще се забави. Ръстът на икономиката на България и останалите страни от региона се дължи в голяма степен на повишеното вътрешно търсене, подкрепено и от нарастващите доходи на населението.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2019)
 
Още 44 години ще са необходими на България, за да догони Европа България е страната с най-нисък икономически растеж от новите членки в ЕС. Като прибавим и инфлацията се оказва, че още 44 години ще са й необходими, за да достигне средните за Европа темпове на развитие. Това са част от основните данни на Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на националната икономика през 2018 г., представен от ръководителя на проекта доц. Виктор Йоцов. В него е посочено също, че ръстът на БВП през миналата година е 3,1 процента. В доклада са очертани перспективите за икономическото ни развитие в средносрочен план, като фокусът е върху структурните дисбаланси и рисковете. Темпът на икономически растеж, означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далеч в бъдещето. "За съжаление тук стоим по-добре поради намаляването на населението. За последните 11 години темпът на нарастване на БВП на глава от населението нараства с 5,8%, докато в Европа този показател е 1,6 на сто. Ако предположим, че тези темпове се запазят за следващите години, това означава, че за да достигнем 50% от средното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А, за да достигнем средните нива на Европа, ако се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза извън всякакво обозримо бъдеще", отбеляза Йоцов. На много места в доклада се подчертава, че българската икономическа политика трябва да е с фокус за догонващо развитие. Тези темпове, които се постигат - от около 3%, дори и да изглеждат добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са крайно недостатъчни, според икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А иначе, най-много за растежа през миналата година е допринесъл секторът на недвижимите имоти. Доц.Йоцов изтъкна, че трите години на дефлация сериозно са повлияли върху икономиката и че "инфлация от порядъка на 2-3% не само че не е плашеща, а е здравословна". Той коментира и предизвикателствата пред фискалния сектор. "Държавата не изпълнява предвидените капиталови разходи. Притеснително е, че Министерството на финансите винаги подценява приходната част. Тя винаги се оказва по-голяма, отколкото е била планирана". Това давало възможност, когато няма промяна в дефицита и той не е влошен, всички приходи в повече да се разпределят без санкции от парламента. Така се създавала една гъвкавост за правителството, но за сметка на прозрачността в разходването на публичните средства. Колкото до структурата на приходите, тя остава без промяна и е доста различна от тази в общността. Като дял от БВП ние изоставаме от средните нива за Европа с близо 10 пункта. Тоест, ако на този етап имахме средни за ЕС приходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 млрд. лв. повече. Йоцов говори и за преките и косвените данъци, които според него са равнопоставени. "България - посочи той - е на второ място по косвени данъци в цяла Европа - 51%, при средното за Европа - 34 процента. При преките данъци сме на едно от последните места. Косвените данъци оказват по-малко влияние върху икономиката, но в същото време те са регресивни, т.е. по-високите скали облагат повече по-ниските слоеве на населението". Сериозен проблем, посочен от доцента, който се забелязва от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, особено капиталовите разходи. "Планират се едни капиталови разходи, които не се изпълняват. За последните няколко години сме "спестили" близо 12 млрд. лв. от капиталови разходи - планирани, но неизпълнени". Тенденцията през последните 3 години била, че почти половината от тези капиталови разходи се правят само през декември и голяма част от тях били счетоводни, които не се извършват. "В края на годината от бюджетния излишък се насочиха средства за болници, за магистрала "Хемус", т.е. на книга са направени, но де факто това не са направени разходи, въпреки че са отчетени като такива. Тази тенденция отчитаме като неблагоприятна и трябва да се преустанови", смята Виктор Йоцов. Прогнозата на Института за икономически изследвания при БАН е, че през 2019-а няма да има възможност за ускоряване на растежа, но и няма да има драматични промени и навлизане в рецесия. Очакванията са за леко забавяне и умерено ускоряване през следващата - 2020-а.
Източник: Банкеръ (09.05.2019)
 
Оборотите в търговията на дребно през март се увеличиха с 0.6% По предварителни сезонни данни на Националния статистически институт през март оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нараства с 0.3 на сто спрямо предходния месец. През март 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, се увеличава с 0.6 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През март 2019 г. се наблюдава по-значителен ръст на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.2 на сто, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.7 на сто. По-съществено намаление е отчетено при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3 на сто.
Източник: Монитор (13.05.2019)
 
Годишният ръст на промишленото производство е с 2.8% през март Промишленото производство намалява през март спрямо февруари с 0.9%, но спрямо март 2018 г. има ръст от 2.8%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 10.9%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, а увеличение с 1% - в енергетиката. По-значителен месечен спад статистиката отчита при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.2%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11.8%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.1%. По-съществено увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 12.5%, производството на облекло и производството на изделия от други неметални минерални суровини - по 2.8%. Годишният ръст се дължи на увеличеното производство в преработващата промишленост - с 5.5%, и в добивната промишленост - с 2.0%, докато в енергетиката е отчетен спад със 7.6%.
Източник: econ.bg (13.05.2019)
 
Новопостроените жилища са се увеличили с 60% Въведените в експлоатация новопостроените жилища за първото тримесечие на 2019 г. са 2 453, което е ръст с близо 60% спрямо същия период миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Въведените в експлоатация жилищни сгради са 635, като броят им също расте - с 11.4% на годишна база. Сградите със стоманобетонна конструкция са 77.2% от всички новопостроени, с тухлена - 19.7%, с друга - 1.9%, и с панелна - 1.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.9%), следвани от жилищните кооперации (16.5%). В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, жилищните блокове и сградите от смесен тип, докато броят на новопостроените вили намалява.В същото време обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 96,4 кв. м през първото тримесечие на 2018 г. на 85 кв. м през същото тримесечие на тази година. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Бургас - 85 сгради с 350 жилища в тях, Варна - 82 сгради с 537 жилища, и Пловдив - 77 сгради с 408 жилища в тях.
Източник: economic.bg (13.05.2019)
 
Ударно внасяме цигари и алкохол Вносът на безалкохолни напитки, алкохол и цигари от трети страни, извън ЕС, се е увеличил с 53,4% през първите три месеца на тази година, отчете Националният статистически институт. На второ място по ръст е импортът на храни и живи животни – с 25,7%. Общо вносът за първите три месеца на 2019 г. от трети страни нараства с 11,2% спрямо същия период на миналата година и достига 5,506 милиарда лева. Увеличава се и износът на български стоки, към държавите извън ЕС – с 13,4% за първите три месеца, спрямо година по-рано. Повишение има и при вноса на България за януари и февруари на настоящата година, което е с 1,4% спрямо същия период на миналата, като той вече възлиза на 6,229 милиарда лева. Внасят се най-много напитки и тютюневи изделия, а най-малко стоки от сектора на “Минерални горива, масла и подобни продукти”.
Източник: Труд (14.05.2019)
 
Износът на България към трети страни се възстановява След като отчете над 12% спад през 2018 г., българският износ към пазарите извън Европейския съюз се възстановява през тази година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че експортът към трети страни през първите три месеца на 2019 г. расте с 13.4%. За сравнение, ръстът в посока държавите членки е 7%. Общият износ на България е 13.94 млрд. лв., което е 8.9% увеличение спрямо същия период на миналата година. Данните по търговски партньори показват, че продажбите на българските фирми се възстановяват при почти всички пазари извън ЕС. Едно от малкото изключения е Турция, която е и най-голям търговски партньор на България извън ЕС. В тази посока има спад от 9.3% към март. Канада вече се нарежда на второ място по значимост за българската икономика, що се отнася до износа извън ЕС, като там скокът на годишна база е 24.3% до 414 млн. лв.
Източник: economic.bg (14.05.2019)
 
Средната заплата нараства с 12.2% за година С 12.2% се е увеличила средната заплата през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата, съобщи НСИ. Общо размерът й за първото тримесечие е 1208 лв., като частният сектор и общественият са почти изравнени - 1207 за частните служители и 1211 лв. за тези на бюджетна издръжка. През март средната заплата достига 1247 лв. Най-голямо увеличение има в сектор "Операции с недвижими имоти" - със 17.9%. Увеличението на учителските заплати дава отражение върху сектор "Образование", който също е в челната тройка по ръст с 14.8%. В подредбата по размер на средното възнаграждение няма изненади - на върха остава ИТ секторът, където средната заплата вече е 2930 лв., във "Финансови и застрахователни дейности" получават средно 1994 лв., в "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1877 лв. Най-нископлатените сектори остават хотелиерството и ресторантьорството, които все повече разчитат на внос на работна ръка от Украйна (729 лв.), и "Строителство" - 920 лв.
Източник: Сега (15.05.2019)
 
Депозитите на нефинансовите предприятия и домакинствата нарастват с 8,6% Депозитите на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) в края на март 2019 година са 10.212 млн. броя. На годишна база броят им намалява с 2.7 на сто, отчита Българската народна банка. Общият размер на тези депозити e 75.733 млрд. лева и нараства с 8.6 на сто на годишна база. Депозитите на сектор Нефинансови предприятия в края на март 2019 г. са 596 хил. броя, което представлява спад от 4.6 на сто спрямо края на същия месец на 2018 г. В края на първото тримесечие на 2019 г. тези депозити са в размер на 23.365 млрд. лева като на годишна база те нарастват със 7.8 на сто. В края на първото тримесечие на 2019 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.615 млн., като намалява на годишна база с 2.6 на сто. Размерът на тези депозити в края на март 2019 г. е 52.368 млрд. лева, като нараства на годишна база с 8.9 на сто. Кредитите на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства и НТООД към края на първото тримесечие на 2019 г. са 3.092 млн. броя и на годишна база те нарастват с 11.1 на сто. Общият им размер e 55.536 млрд. лева, като той се повишава на годишна база със 7.5 на сто. Кредитите на сектор Нефинансови предприятия в края на първото тримесечие на 2019 година са 151 хил. Броя и на годишна база те спадат с 1.1 на сто. Размерът на тези кредити е 33.367 млрд. лева, което представлява нарастване с 5.4 на сто на годишна база. В края на март 2019 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и НТООД се увеличавана годишна база с 11.8 на сто като достига 2.941 млн. лв. Размерът им нараства на годишна база с 11 на сто, като достига 22.170 млрд. лева.
Източник: 24 часа (15.05.2019)
 
Българските компании се разплащат все по-бавно За поредна година средният период за разплащане на фирмите в България продължава да се увеличава. Това е основният извод от проучване на застрахователя за търговско кредитиране "Юлер Ермес" (Euler Hermes), направено на базата на извадка от 25 хил. компании от 20 сектора в 36 държави. Според данните миналата година средният период за разплащане достига 63 дни, или с един повече в сравнение с 2017 г. и с четири повече в сравнение с 2016 г. Секторът на технологиите продължава да държи лидерски позиции по бавно издължаване - 134 дни. В топ 3 на бавните плащания се завръща строителството с 82 дни, което е 3 дни повече в сравнение с предходната година, но все пак значително под нивото от 99 дни за 2016 г. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са стоките за свободното време със 76 дни и стоките за бита и машиностроенето с по 73 дни, съобщават от "Юлер Ермес". Според компанията въпреки тенденцията за увеличаване на периода издължаването в България остава по-бързо от средното в световен мащаб, което за 2018 г. е 65 дни (66 дни през 2017 г.). Анализаторите са на мнение, че тенденцията за съкращаване на сроковете за разплащане на глобално ниво ще продължи и през 2019 г. и ще се свие с още един ден. Това е резултат от забавянето на икономическия ръст, което прави бизнеса по-внимателен, уточняват от компанията. Трите държави с най-бавно се издължаващи се фирми са Китай, Гърция и Италия - средно 92, 90 и 86 дни, показва проучването. За поредна година най-бързо се разплащат в Нова Зеландия - за 47 дни.
Източник: Дума (15.05.2019)
 
Годишната инфлация достигна рекордните 3.7% През април стоките и услугите в България са поскъпнали средно с 0.5% спрямо март. Така годишната инфлация спрямо миналия април вече е 3.7%, показват данните на националната статистика, оповестени в сряда. Това е най-високата й стойност за последните пет години. В същото време НСИ представи експресни данни за икономическия растеж през първото тримесечие на годината. Нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) е с 3.4% спрямо същото тримесечие на 2018 г. и с 1.1% спрямо предното тримесечие. Най-съществен принос за растежа на икономиката има крайното потребление, което за година се е увеличило с 3.5%, като немалка заслуга за това има и инфлацията. Инвестициите в основен капитал са нараснали с 2.6% за година. Износът на стоки и услуги се увеличава с 5%, а вносът - с 1.7%. През април най-силно са поскъпнали самолетните билети - с 21.8%, отчита НСИ. Явно заради почивните дни около Великден и засиленото пътуване авиокомпаниите са надули цените. Сериозно поскъпнали през изминалия месец са също облеклото и обувките - с 6.9%, както и транспортът - с 1.6%. Цените на хранителните продукти са се увеличили с 1.1%. За една година обаче храните са поскъпнали с 5.8%, а транспортът - с 3.8%. Цените в хотелите и ресторантите са се увеличили средно с 4.8%, а на развлеченията - с 3.6%. През последните 12 месеца се отчита поевтиняване единствено на облекло и обувки.
Източник: Сега (16.05.2019)
 
Безработицата намалява до 5% през първото тримесечие на 2019 г. През първото тримесечие на 2019 г. броят на безработните е 165.3 хил., от които 95 000 (57.5 на сто) са мъже и 70.3 хил. (42.5 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт. Коефициентът на безработица е 5 на сто и в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на безработица за мъжете е 5.3 на сто, а за жените - 4.6 на сто. От всички безработни 15.4 на сто са с висше образование, 44.3 на сто - със средно, и 40.3 на сто - с основно или по-ниско образование. През първото тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 87.5 хил., или 52.9 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.6 на сто - 2.9 на сто за мъжете и 2.3 на сто - за жените. От общия брой на безработните 26.5 хил., или 16 на сто търсят първа работа. През първото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15-29 навършени години е 7.8 на сто - с 0.4 процентни пункта по-нисък в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. През първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 3147.8 хил.
Източник: 24 часа (16.05.2019)
 
БВП на България се е повишил с 3.4% в началото на годината Икономиката на България е нараснала с 3.4% на годишна база през първото тримесечие на годината, показват експресните данни на НСИ. В основа на растежа стои износът на стоки и услуги, докато при потреблението има известно забавяне на темпа на прираст. Спрямо предходното тримесечие увеличението на БВП е 1.1%. Това са най-високите стойности за последната година като очакванията на анализаторите са 2019 г. да е по-добра от предходната, когато икономиката отбеляза 3.1% Данните сега не са изненада - много икономисти очакваха силно начало на годината. Зад аргументите им стояха по-силните постъпления от ДДС, данните за промишлеността, както и за износа. Продажбите на стоки и услуги зад граница се увеличават по-бързо от вноса, което свива търговския дефицит. По-слабо нарастване има и при инвестициите, които се повишават с 2.6% за януари-март, при нива от 6-7% за предходните три периода. В номинално изражение обемът на БВП за трите месеца достига 23.88 млрд. лв., а добавената стойност е 20.3 млрд. лв. Като цяло очакванията са тази година да е по-добра за българската икономика спрямо 2018 г. Прогнозите са в широките граници между 3.1% на Световната банка до 3.6% на БНБ. Министерството на финансите очаква 3.4% растеж за 2019 г.
Източник: Капитал (16.05.2019)
 
Инфлацията в България се ускорява към шестмесечен връх Годишното ниво на инфлация в България се покачва през април до 3,7% – най-виското равнище от октомври 2018 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пети пореден месец, през който цените се увеличават и има ясен знак за ускоряване на потребителската инфлация стабилно над нивото от 3%. В последния месец на миналата година поскъпването на годишна база беше 2,7%, през януари – 3%, през февруари – 3,2%, а през март – 3,6%. Статистическите данни показват, че през август 2018 г. инфлацията се ускори до петгодишен връх. Месечната инфлация е 0,5%, а от началото на годината (април 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1,7%. Средногодишната инфлация за периода май 2018 г. – април 2019 г. спрямо периода година по-рано е 3,3%, изчисляват в НСИ. Месечната инфлация е 0,6%, а от началото на годината (април 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1,3%, а годишната инфлация за април 2019 г. спрямо април 2018 г. е 3,1%, а средногодишната инфлация за периода май 2018 - април 2019 г. спрямо година по-рано е 3%, посочват от националната статистика.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2019)
 
Средната заплата в ИТ сектора вече е почти 3000 лева Въпреки че все по-трудно намира хора, българският бизнес продължава да създава работни места. Армията на трудещите се у нас за година се е увеличила с 48 500 души. "Данните за развитието на пазара на труда през първото тримесечие на 2019 г. могат да бъдат описани като положителна изненада на фона на неубедителния край на миналата година", коментира анализ на Института за пазарна икономика. Това, че работят повече хора, има реално отражение - икономиката отбеляза добър ръст от 3.4% за първото тримесечие. Средната брутна заплата за страната вече е 1208 лв. Увеличението се дължи както на доброто състояние на икономиката и на дефицита на кадри, така и на административното повишаване на минималната работна заплата и на максималните осигурителни прагове от началото на годината, посочва Явор Алексиев от ИПИ. Ефектът от второто особено ясно се вижда в сферата на информационните технологии, където средното заплащане само в рамките на година се е покачило от 2584 на 2930 лева. Икономистите отбелязват още един интересен факт - разликата в средната заплата в частния и в публичния сектор се стопява до символичните 4 лева. Това "настигане" на възнагражденията в частните предприятия е отдавнашна тенденция. То говори, че сивата икономика намалява през годините, коментира Алексиев. ИПИ откроява интересни числа във възрастовата структура на работещите българи. Заетостта сред 15-29 годишните почти не се променя и е 40.3%, но в "старшата" група на 55-64-годишните има впечатляващо покачване - от 58.8 на 63 процента. Данните за първото тримесечие показват още нещо важно - бизнесът все повече прибягва до недоучили работници (с основно и по-ниско образование). Това до голяма степен се дължи на глада за кадри и на възхода на строителството и на туризма, които по принцип използват по-ниско образован персонал. Строителните фирми например са създали работа на нови 3000 души, а в хотелите и ресторантьорството са назначени с 15 000 повече хора в сравнение с година по-рано. Разликата в коефициентите за безработица, изчислявани от НСИ (5.0%) и от Агенция по заетостта (5.9% през март 2019 г.), остава около 1 процентен пункт. Така или иначе и двата показателя са рекордно ниски. Това е повод за радост, но и ясен знак, че нуждата на икономиката от повече и по-добре подготвена работна ръка ще продължи да е водещ проблем и през 2019 г., обобщава анализът.
Източник: Сега (20.05.2019)
 
Продажбите на нови коли в България растат през април с 5,5% Продажбите на нови автомобили в България са нараснали през април с 5,5% на годишна база и се повишават от 2852 продадени бройки преди година до 3008 нови коли сега. От началото на годината до края на април ръстът е по-скромен – с 2,1 на сто до 11 427 бройки, става ясно от последните статистически данни на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA). През април европейският пазар на леки автомобили отбелязва като цяло относително стабилно представяне (-0,4%), като са били осъществени 1 303 787 нови регистрации. По изчисления на Investor.bg обаче, макар и минимално този месец, понижението е осмото поредно на месечна база, след като в редица страни се отчита забавяне на растежа. Това добавя ниви предизвикателства пред индустрията, която е принудена да прави рекордните разходи за електрически и свързани автомобили, предаде investor.bg. Автомобилните акции в Европа приключиха сесията си вчера с ръстове, преди всичко заради новината, че САЩ ще отложат налагането на вносните автомобили с нови мита. Ръстът в търсенето на нови коли в ЕС сега се движи основно от страните от Централна Европа, които отбелязват ръст от 4,6% през миналия месец. Най-силни растежи са отчетени в Литва (42,4 на сто), Кипър (39,4%) и Хърватия (22,4%). На другия полюс са пазарите във Финландия, Дания и Швеция с понижения от над 11 на сто. Що се отнася до петте най-големи пазари на ЕС, Испания (+ 2,6%), Италия (+ 1,5%) и Франция (+ 0,4%) отчитат леки повишения в сравнение с април 2018 г., но търсенето в Обединеното кралство (-4,1%) и Германия ( -1,1%) спада. От януари до април 2019 г. търсенето на нови автомобили в Европейския съюз е намаляло с 2,6%, като общо са регистрирани 5,3 милиона нови коли. За четирите месеца от началото на годината германският и френският пазар остават почти без промяна спрямо предната година, докато регистрациите в Италия (-4,6%), Испания (-4,5%) и Великобритания (-2,7%) се свиват в сравнение със същия период на 2018 година.
Източник: 24 часа (20.05.2019)
 
България е на 2-ро място в ЕС по ръст на цените на природния газ Средните цени на електроенергията за домакинствата в Европейския съюз (ЕС) са се увеличили с 3.5% до 21.1 евро на 100 kWh между втората половина на 2017 г. и втората половина на 2018 г. Това показват данните на Евростат. В държавите членки на ЕС цените на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2018 г. варират от 10 евро на 100 kWh в България до около 30 евро за 100 kWh в Дания, Германия и Белгия. Изразени в евро, средните цени на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2018 г. са най-ниски в България (10.1 евро) на 100 kWh, Литва (11.0 евро) и Унгария (11.2 евро) и най-висока в Дания (31.2 евро), Германия (30.0 евро) и Белгия (29.4 EUR). Въпреки че у нас е отчетена най-ниската цена на тока, изразена в стандартите за покупателна способност, която премахва общите разлики в равнището на цените между страните може да се види, че най-ниските цени на електроенергията за домакинствата са във Финландия и Люксембург (13.8), следвани от Нидерландия, Малта, Франция, Швеция и Литва. Най-високите цени, изразени в СПС, са регистрирани в Португалия, Германия, Испания , Белгия, Румъния, Кипър и Полша, а страната ни остава в средата на статистиката. Данъците и налозите в ЕС съставляват средно над 1/3 (37%) от цената на електроенергията, начислявана на домакинствата през втората половина на 2018 г. и около една четвърт (27%) от цената на газа. Най-голямо увеличение на цените на електроенергията между втората половина на 2017 г. и втората половина на 2018 г. е отчетено в Кипър (19.6%) и Испания (13.8%), най-голям спад в Латвия (-4.5%) и Полша (-2.5%). В България се отчита умерено увеличение от 2.2%.
Източник: economic.bg (22.05.2019)
 
Със 7.3% по-малко българи са пътували с цел туризъм през първото тримесечие През първото тримесечие на 2019 г. 929 000 българи са направили туристически пътувания, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Преобладаващата част от тях - 78.4 на сто, са пътували само в страната, 17.7 на сто - само в чужбина, а 3.9 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2018 г. общият брой на пътувалите хора на възраст 15 и повече навършени години се понижава със 7.3 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 417.6 хил., или 45 на сто от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е този дял при хората на възраст 25 - 44 години - 80.3 на сто от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите хора на възраст 15 - 24 години е най-голям - 27.9 на сто от пътувалите в съответната възрастова група. По-голяма част от туристическите пътувания на хората на възраст 15 и повече навършени години както в страната (45.4 на сто), така и в чужбина (61.4 на сто) са били с цел "почивка и екскурзия". През първото тримесечие на 2019 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 203.1 хил., или 91.2 на сто от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 95.8 на сто, а на тези в чужбина - 69.8 на сто. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 33.7 на сто, докато в чужбина са разходите за транспорт - 35.1 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. средният разход при пътуване с лична цел на един човек на възраст 15 и повече навършени години е 195.68 лв. в страната и 556.10 лв. в чужбина. Същевременно разходите на един човек за професионално пътуване са средно 160.44 лв. в страната и 1 172.47 лв. в чужбина.
Източник: 24 часа (23.05.2019)
 
НСИ: Ръст на оборотите в услугите Ръст на оборотите през първото тримесечие, както на тримесечна, така и на годишна база, отбелязва секторът на услугите в България. Така например оборотите в услугите в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ нарастват с 10,6% в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Най-голямо е увеличението при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 16,9%. Намаление се наблюдава при услугите във водния транспорт (3,7%) и „Пощенски и куриерски услуги“ (2,4%). Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“, изчислен от календарно изгладени данни, е с 15,2% по-висок през първото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същото тримесечие на 2018 година, отчитат още от НСИ. Най-голям е ръстът при „Дейности в областта на информационните технологии“ - с 20,6%. Понижение е регистрирано при „Издателска дейност“ (13,9%) и „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (9,7%). При „Други бизнес услуги“ ръст спрямо първото тримесечие на 2018 г. е отчетен при повечето дейности, като той е най-голям при „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ - с 33,9%, и „Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението“ - с 27%. При „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила“ и „Дейности по почистване“ е регистрирано намаление, съответно с 4,5 и 3,4%. По предварителни данни през първото тримесечие на 2019 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 6.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година. Най-значителен ръст се наблюдава при „Воден транспорт“ - с 12,3%, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 9%. Намаление е регистрирано само при „Пощенски и куриерски услуги“ - с 0,4%. На тримесечна база със 7,5% се повишават оборотите в услугите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“. Увеличение е регистрирано при повечето дейности, като то е най-голямо при „Дейности в областта на информационните технологии“ - с 12,6%. Понижение е отчетено при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (2,9%) и „Издателска дейност“ (1,1%).
Източник: 24 часа (27.05.2019)
 
Проучване: България увеличи износа в машиностроенето към Германия В България се отчита увеличаване на обемите на износ към Германия в сектор машиностроене. Това сочи проучване на сдружение "Клъстер на малките и средни износители", цитирано от БТА. В България се отчита значително увеличаване на обемите на износ към Германия, но все още вносът оттам е по-голям. Това сочи пазарно проучване в сектора машиностроене и производство на части на сдружение "Клъстер на малките и средни износители", изготвено по проект по ОП "Иновации и конкурентоспособност ". Резултатите от проучването бяха представени на пресконференция от изпълнителния директор на сдружението Добромир Добрев. В клъстера членуват 18 малки и средни предприятия, семейни фирми, експортно ориентирани в производството на части за машиностроенето. Като основен проблем пред тях е именно фактът, че те са прекалено малки и нямат достатъчен административен и капацитет. Участието им в клъстера им е помогнало да получат нови договори. "Заедно със свои партньори те могат да се включат във веригата на добавената стойност като поддоставчици", обясни Добрев. Деница Николова, член на УС на сдружението заяви, че участието в големи европейски изложения е осигурило нови партньорства. Тя обясни, че на европейско ниво ще се търсят механизми за стимулиране на проактивни клъстерни политики с нови бюджетни линии. "Ще бъдат поощрявани клъстерите, които са получили клъстерна марка", обясни тя. В бъдеще сдружение "Клъстер на малките и средни износители" залага като свой приоритет участието в европейски клъстерни мрежи. По този начин нашите малки и средни предприятия ще могат да станат част от европейските мрежи на доставки, обясни Николова. По думите й друг приоритет на клъстера е активното участие на европейско ниво за разработване и предлагане на квалификационни услуги за придобиване на специфични умения, които в момента не се предлагат от по-тромавата система на формалното образование. Добромир Добрев обясни, че в страната ни клъстерите работят като свободни организации и обединения на малки и средни предприятия. По думите му броят на клъстерите у нас варира, но стабилно ядро представляват около 20 клъстера - членове на Асоциацията на бизнес клъстерите. Сдружението представлявано от него също планира членство в асоциацията.
Източник: 24 часа (28.05.2019)
 
Евростат: Около 4% от работещите българи са били ангажирани на временна заетост България е сред петте страни в ЕС с най-нисък дял на лица с временна заетост, показват данни от анализ на Евростат за тенденциите на пазара в Европейския съюз за временно наемане на работници през миналата година. Страната ни е с дял едва от 4% на временно заети лица на възраст 15-64 г. през 2018 г., при среден показател за ЕС от 14%. Така според данните на родната статистика у нас през миналата година е имало около 130 000 временно заети лица при общо 3,2 млн. души, които са били икономически активни за посочения период. Най-висок дял от лицата на временна заетост е регистриран във възрастовата група 25-55 г. - близо 100 000 души. Друг фактор, който определя временната заетост, е степента на образование - тук най-много са били хората с основно или по-ниско образование - 80 000, със средно - около 40 000 и с висше - близо 10 000. Голяма част от временно наетите лица са били без специална квалификация, с насоченост към работническата професия, както и ангажирани с фактора "сезонност". Факторът "сезонност" остава като един от определящите на пазара на труда, като само за последните няколко години се отчита значителен брой на работещи на временна заетост, предимно в сферите на хотелиерството, ресторантьорството, селското стопанство, преработващата промишленост, строителството и др. Така например през 2016 г. сезонно наети са били около 24 000 души, през 2017 г. около 22 000, а през 2018 г. - приблизително 25 000. Според експерти пазарът на кадри с недобра квалификация е значително стеснен, докато се наблюдава тенденция за търсене на специалисти с висока квалификация - технически и инженерни кадри, лекари, медицински сестри, както и професии, които изискват висока компетентност. Така например заетите у нас лица с висше образование през м.г. са били малко над 1 милион души, докато със средно образование те са били около 1,8 млн. души, а с основно или по-ниско образование - около 400 000 души, т.е. 2/3 от работещите българи са били със средно или ниско ниво на квалификация.
Източник: Дарик радио (28.05.2019)
 
Най-просторните жилища вдигнати около София Най-просторните жилища, чиято площ достига средно 131 квадрата, са били получили разрешение за ползване в Софийска област през първото тримесечие на годината, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Общо за периода в района са завършени 83 жилища, като едностайните са едва 2, а преобладават четири- и петстайните, които заедно с по-големите са общо 64. В самата столица пък превес имат тристайните жилища. От януари до края на март в града акт 16 са получили 145 жилищни имота. Най-много са тристайните - 79, след тях се нареждат двустайните, които са 40. Доста по-малка обаче - 82 квадрата, е средната площ в столицата. Подобно е положението и във втория по големина град у нас Пловдив. Там също са фенове на тристайните и в експлоатация са били въведени 163 имота от сегмента, а двустайните, които на практика са хол комбиниран с бокс и единствена спалня, са с 10 по-малко. Във Велико Търново също се отчитат с немалка средна площ от 95 кв. м, а в Стара Загора - с 88 кв. м. В Бургас и областта средната площ на новите жилищни имоти за първото тримесечие е доста по-малка - 77 квадрата, като по стотина са двустайните и тристайните или около две трети от общия брой.
Източник: Монитор (29.05.2019)
 
Пътуванията на българи в чужбина нарастват с 2,4% през април Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2019 г. са 620,8 хил., или с 2,4% повече спрямо същия период на миналата година, сочат данни на НСИ. Най-голямо увеличение е отчетено към Испания (с 15,8%), Франция (13,5%), Гърция (7,8%), Австрия (5,6%), Германия (5,4%), Турция (3,6%), Сърбия (1,0%), Италия (0,9%). Намаляват пътуванията на българите към Република Северна Македония (с 5,4%), Обединено кралство (с 4,2%), Нидерландия (2,9%) и Полша (2,2%). Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през април 2019 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.1%, следвани от тези със служебна цел - 29.5%, и с цел почивка и екскурзия - 28.4%. През април 2019 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към Турция - 145.6 хил., Гърция - 124.4 хил., Сърбия - 55.4 хил., Румъния - 41.7 хил., Германия - 38.7 хил., Република Северна Македония - 37.3 хил., Италия - 28.8 хил., Австрия - 19.8 хил., Испания - 17.9 хил., Обединеното кралство - 14.1 хиляди. Посещенията на чужденци в България през април 2019 г. са 731,5 хил., или с 4,2% повече спрямо април 2018 г. Наблюдава се ръст на посещенията с "други цели" (с 4,9%), служебни цели (4,6%) и почивка и екскурзия (с 3,3%). Транзитните преминавания през страната са 23.7% (173.0 хил.) от всички посещения на чужденци в България. Увеличават се посещенията на граждани от Германия - с 24.6%, Гърция - с 9.2%, Румъния - с 6.0%, Обединеното кралство - с 6.0%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Франция - със 17.0%, Австрия - с 15.1%, Италия - с 14.7%, Полша - със 7.3%, и други. Най-много посещения в България през април 2019 г. са реализирали гражданите от: Румъния - 173.3 хил., Турция - 107.1 хил., Гърция - 91.4 хил., Сърбия - 56.6 хил., Република Северна Македония - 49.1 хил., Германия - 30.6 хил., Украйна - 21.2 хил., Обединеното кралство - 18.2 хил., Полша - 13.3 хил., Италия - 12.7 хиляди.
Източник: economic.bg (30.05.2019)
 
НСИ: Стопанската конюнктура в България се подобрява през май Стопанската конюнктура в България се подобрява през май спрямо предходния месец, благодарение на по-добър бизнес климат в строителството и в търговията на дребно, при застой в промишлеността и отслабване в сферата на услугите, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). През май 2019 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1.3 пункта спрямо Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ запазва приблизително нивото си от април. Очакванията на промишлените предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността им през следващите три месеца остават благоприятни. Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса в сектора, продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, като през май се наблюдава намаление на негативното им влияние. Относно продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.През май съставният показател „бизнес климат в строителството“ нараства с 6.9 пункта в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Мненията им относно строителната активност през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца също се подобряват. Същевременно обаче анкетата отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащането. През последния месец се засилва негативното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“, като 51.9% от мениджърите го посочват като основен проблем за дейността си. На второ и трето място остават затрудненията, свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени очакванията на строителните предприемачи са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се увеличава с 2.1 пункта, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца обаче очакванията им са по-резервирани. Конкуренцията в бранша продължава да бъде основният фактор, затрудняващ развитието на бизнеса, следвана от несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене. Търговците на дребно не предвиждат промяна на продажните цени през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (31.05.2019)
 
Производството на природен газ нараства с 50% през март спрямо февруари През март спрямо февруари нараства производството на природен газ с 50 на сто до 3 млн. м3., съобщи Националният статистически институт /НСИ/. Намалява производството на: твърди горива - с 23.5 на сто до 2 055 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 11.1 на сто до 8 хил. т; безоловен бензин - с 39.9 на сто до 86 хил. т; дизелово гориво - с 27 на сто до 176 хил. т; електроенергия - с 4.4 на сто до 3 966 ГВтч. През март 2019 г. спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 14.7 на сто; електроенергия - с 2.6 на сто. Производството на пропан-бутанови смеси, безоловен бензин и дизелово гориво през март е в обичайните обеми. Сравнено със същия месец на предходната година, се наблюдава значително отклонение, дължащо се на ограниченото производство на горива през март 2018 г. поради планов ремонт на мощности, посочват от НСИ. През март 2019 г. спрямо февруари 2019 г. нарастват доставките на: безоловен бензин - с 11.1 на сто до 40 хил. т; дизелово гориво - с 23 на сто до 187 хил. т. Намаляват доставките на: твърди горива - с 22.7 на сто до 2 158 хил. т; природен газ - с 10.5 на сто до 290 млн. м3; електроенергия - с 4.7 на сто до 3 001 ГВтч. Доставките на пропан-бутанови смеси остават без изменение. През март 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на дизелово гориво - с 3.9 на сто. Намаляват доставките на: твърди горива - с 13.3 на сто; пропан-бутанови смеси - с 14 на сто; безоловен бензин - с 4.8 на сто; природен газ - с 12.9 на сто; електроенергия - с 4.6 на сто. Общият индекс на цените на производител през април 2019 г. нараства с 4.3 на сто в сравнение със същия месец на 2018 година. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.9 на сто, в преработващата промишленост - с 3.5 на сто, и в добивната промишленост - с 3.4 на сто. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 5 на сто, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.9 на сто, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4.3 на сто. Общият индекс на цените на производител през април 2019 г. се покачва с 0.4 на сто спрямо предходния месец. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 4 на сто, в преработващата промишленост - с 0.5 на сто, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад с 0.3 на сто. По-съществено увеличение на цените в преработващата промишленост е отчетено при производството на облекло - с 0.5 на сто. По-значителен спад е регистриран при производството на основни метали и при производството на химични продукти - по 1.3 на сто.
Източник: 24 часа (31.05.2019)
 
Ръст на заводските цени у нас и през април За трети пореден месец заводските цени в България вървят нагоре. Общият индекс на цените на производител в България се покачва през април с 0,4% спрямо март, когато нарасна с 0,7 на сто, показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. В сравнение със същия месец на предходната година ръстът е 4,3%. По-сериозен ръст на цените на месечна база има в добивната промишленост - с 4,0%, и в преработващата промишленост - с 0,5%. При производството и разпределението на електрическа енергия обаче има спад с 0,3%, показват още данните. На годишна база увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,9%, в преработващата промишленост - с 3,5%, и в добивната промишленост - с 3,4%. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 5%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,9%, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,3%. Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през четвъртия месец на 2019 г. също нараства с 0,4% на месечна база, както и с 4% спрямо април 2018 г. Индексът на цените на производител на международния пазар се покачва с 0,4% на месечна и с 4,7% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2019)
 
Цените на зеленчуците у нас падат Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, тази седмица се понижи с 1,9 на сто - от 1,509 на 1,481 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. За четири седмици ИТЦ падна с близо 8 процента. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година. Доматите от внос поевтиняват тази седмица с 3.7 на сто, до 1,56 лева за килограм, а цената на краставиците от внос пада с 9,4 на сто, до 1,15 лева за килограм. Картофите поевтинят с 0,7 на сто и се продават по 1,42 лева за килограм на едро. Пресните картофи се продават по 1,55 лева за килограм. Морковите се търгуват по 1,25 лева за килограм. Зелето поевтинява с 17,4 процента, до 0,95 лева за килограм. Зелената салата поевтинява с 5,7 на сто до 0,50 лева за брой. Ябълките поевтиняват с 4,0 на сто, до 0,95 лв./кг. Лимоните се продават по 2,10 лева за килограм. Ягодите поевтиняват 11,5 на сто и се продават по 3,32 лева за килограм. Цената на черешите пада с 12,4 процента до 3,94 лева за килограм. Кравето сирене поевтинява с 0,2 на сто и се търгува по 5,96 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,12 лв./кг. Олиото поскъпва се продава без промяна по 1,92 лева за литър. Каймата поевтинява с 0,2 на сто и се търгува по 4,86 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 0,4 на сто и се продава по 2,22 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 1,0 на сто и се продава по 3,91 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,19 лв./кг, а брашното, тип "500", се продава по 0,91 лева за килограм. Яйцата се продават по 0,19 лева за брой.
Източник: 24 часа (03.06.2019)
 
Въпреки рекордния си износ България губи позиции Въпреки че през 2018 г. българският износ отбеляза нов исторически рекорд (на стойност 33.2 млрд. долара), страната ни губи позиции сред всички износители в света. Докато през 2017 г. страната ни е била на 61-о място по износ, то през миналата година е паднала на 64-о място, гласи анализ на Българската стопанска камара (БСК). За периода 2014-2018 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 5% годишно, докато световният внос нараства с 2%. Групите стоки с най-голям износ от страната ни са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. През 2018 г. сме осъществили износ за 198 държави и територии. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 46.4% от износа. Следват Франция, Белгия, Холандия, Китай, Испания, Великобритания, Полша, Чехия, Сърбия, Австрия, Унгария, САЩ, които добавят още 32.5%. С всеки от първите 7 търговски партньора имаме положителен търговски баланс общо за 2 млрд. долара. Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Германия 22%, с Италия 15%, с Румъния 15%, с Гърция 15%, с Холандия 23% и с Китай 15%. Спад има на износа към Турция, Франция и Испания. Износът на стоки с по-висока добавена стойност се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2018 г. се оценява на 29-30%.
Източник: economic.bg (05.06.2019)
 
Безработицата в ЕС стигна рекорден минимум от 6.4%, в България се сви до 4.5% Безработицата в ЕС е била 6,4 на сто през април, оставайки стабилна спрямо март и отбелязвайки понижение спрямо нивото от 7 на сто през април миналата година, съобщи Евростат. Това е най-ниското равнище, откакто статистическата служба започва да публикува месечни данни за показателя през януари 2000 година.В 19-членната еврозона безработицата е спаднала до 7,6 на сто през април с отчитане на сезонните фактори спрямо 7,7 на сто през март и 8,4 на сто през април 2018 година. Априлското равнище за валутния съюз е най-ниското от август 2008 година. Сред страните членки най-ниска е безработицата в Чехия (2,1 на сто), Германия (3,2 на сто) и Холандия (3,3 на сто). Най-високи нива се отчитат в Гърция (18,5 на сто през февруари 2019 година), Испания (13,8 на сто) и Италия (10,2 на сто). В България през април безработицата е била 4,5 на сто спрямо 4,6 на сто предходния месец и 5,3 на сто през април 2018 година. За сравнение, през април 2019 г. САЩ отчетоха безработица от 3,6 на сто след 3,8 на сто през март и 3,9 на сто през април миналата година.
Източник: cross.bg (05.06.2019)
 
Всеки пети жител на Шуменска област живее в материални лишения През миналата година линията на бедност в Шуменска област е 267,17 лв. средно на месец, съобщават от БНР. Под този праг живее близо 24% от населението в региона. Спрямо 2017 г. размерът на линията на бедност намалява с около 10%, а относителният дял на бедните хора е с 2 на сто по-нисък. Проучване на статистиката, в което са участвали домакинства от 8 града и 18 села в региона, показа, че всеки пети жител на Шуменска област живее в материални лишения. Данните са близки до тези за страната. 40% от хората изпитват затруднения с плащането на сметките за жилището. Над 36% от жителите заявяват, че ако имат неочаквани финансови разходи, няма да могат да ги посрещнат със собствени средства. 10 на сто не могат да си позволят автоматична перална машина, а 4% - цветен телевизор.
Източник: Банкеръ (07.06.2019)
 
НСИ: 3.4 млн. души са заетите в българската икономика Заетите лица в икономиката са 3.443 млн. души, а общият брой отработени часове е 1396.8 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на 2018 г. показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите, сочат данни на Националния статистически институт. По предварителни данни през първото тримесечие на 2019 г. БВП на един зает се увеличава с 4.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. На едно заето лице се падат 7160.2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 17.7 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2019 г. се увеличава реално с 2.6%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2.5% за същия период. По предварителни данни за първото тримесечие на 2019 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 6878.1 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16.2 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6181 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 14.5 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 874.5лв. БДС на един зает и 2.9 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Банкеръ (07.06.2019)
 
Производителността на труда нараства с 4.6% Растежът на производителността на труда се ускорява през първото тримесечие на 2019 г. до 4.6% на годишна база. За сравнение, година по-рано темпът беше двойно по-нисък. Така всеки работещ в икономиката е произвел по 7160 лв. от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, който отчита общ годишен темп на увеличение от 3.5% през първото тримесечие, показват предварителните данни на НСИ. Икономическият ръст е ревизиран леко нагоре от първоначалните експресни оценки преди месец, които показаха 3.4%. Промяната идва от по-добро представяне на потреблението и износа, докато инвестициите леко се забавят. Първото тримесечие на тази година е петото поред, което отчита ускорение на темпа на растеж на производителността на труда. Така брутният вътрешен продукт, който всеки работещ в икономиката създава, се увеличава с 4.6% до 7 160 лв. между януари и март. Подобно на предходните периоди, увеличението на темпа идва основно от намаляващия брой заети в аграрния сектор (30.2 хил. на годишна база) за сметка на повече работещи в индустрията (8.1 хил. души повече) и услугите (26.3 хил. души).
Източник: Капитал (07.06.2019)
 
Евростат: България е пета по ръст на БВП в ЕС България е на пето място сред 28 страни членки на Европейския съюз по икономически растеж. През първото тримесечие на тази година ръстът на БВП е 1,2%. Страната ни е изпреварена само от Хърватия, чиято икономика за същия период е нараснала с 1,8%, следвана от Унгария и Полша с по 1,5% и Румъния с 1,3% Растежът на БВП на 19 страни от еврозоната след окончателната трета оценка е достигнал през първото тримесечие 0,4% на тримесечна база и 1,2% на годишна, се казва в съобщение на Евростат. Показателите съвпаднаха с прогнозите на анализаторите, анкетирани от агенция Ройтерс, и предварителните оценки. През четвъртото тримесечие на 2018 г. растежът на БВП на 19 страни използващи единната валута достигна 0,2% на месечна база и 1,2% на годишна. Съвкупният растеж на БВП на Евросъюза през първото тримесечие се оказа на ниво 0,5% на тримесечна база и 1,5% на годишна, както се предполагаше в двете предишни оценки. През четвъртото тримесечие на 2018 г. растежът на БВП на региона достигна 0,3% спрямо третото тримесечие и 1,5% на годишна основа.
Източник: Дарик радио (07.06.2019)
 
Производствените цени през април се увеличиха с 4,3% на годишна база Общият индекс на производствените цени през април 2019 г. нараства с 4,3% на годишна база. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,9%,в преработващата промишленост - с 3,5%, и в добивната промишленост - с 3,4%, съобщи Националният статистически институт. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на основни метали - с 5%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,9%, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,3%. Спрямо март увеличението на цените на производител е с 0,4%. В НСИ отчитат по-високи цени в добивната промишленост - с 4%, в преработващата - с 0,5%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се наблюдава спад с 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2019)
 
Строителството с лек ръст през април спрямо март По предварителни данни на Националния статистически институт през април индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0,4% над равнището от предходния месец. Календарните данни показват увеличение с 5,8 на сто на строителната продукция през април 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. През април 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 0,6%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0,1 на сто. На годишна база нарастването на строителната продукция през април 2019 г., изчислено от календарните данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е с 10,8 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 0,9%.
Източник: Монитор (10.06.2019)
 
Туристите предпочитат лукс, спят в 4- и 5-звездни хотели Броят на нощувките в български хотели през април 2019 г. е със 7,6% повече спрямо броя им през април миналата година. При 4- и 5-звездните хотели ръстът е дори по-голям - 12,3%. В такива хотели през април са пренощували 77% от всички чужди граждани у нас. В местата за настаняване от висока категория дори заетостта е над средната. През април в българските хотели и къщи за гости средната заетост е била 22,9%, т.е. с 0,9 процентни пункта по-висока от същия месец на миналата година. Но в хотелите с 4 и 5 звезди заетостта е 26,6%, при 3-звездните хотели е 23,8%, а в местата за настаняване с 1 и 2 звезди е 16,5%. Приходите от нощувки също продължават да растат, достигайки през април 51,7 млн. лв., което е с 9,9% повече от приходите през април миналата година. Това са приходите само от нощувки, без да се смятат допълнителните услуги, които хотелите предоставят на гостите си. Тъй като април е междинен месец и летният сезон все още не е започнал, а зимният вече е приключил, най-големите приходи на хотели са получени в области като София и Пловдив. Те са сравнително високи и в област Благоевград, тъй като ски сезонът тази зима бе малко по-дълъг от обичайното. Приходите на хотелите в тези три области през април са почти равни на приходите в областите Варна, Бургас и Добрич. През този месец от годината голяма част от хотелите във Варненска и Бургаска област не функционират. Областите, в които хотелиерският бизнес има най-малко приходи през април, са Перник - едва 72 хил. лв., следвана от Враца със 162 хил. лв., Силистра - 163 хил. лв., Разград - 173 хил. лв., Монтана - 174 хил. лв., Търговище, Кърджали и др. В тези области има и най-малко места за настаняване, най-нисък брой легла и съответно - най-малък дял на чужденците сред гостите на местата за настаняване. На другия полюс са столицата, Варна, Бургас и Пловдив.
Източник: 24 часа (11.06.2019)
 
Приходите от нощувки в България се увеличават с близо 10% през април Приходите от нощувки през април 2019 г. достигат 51.7 млн. лв., или с 9.9% повече в сравнение с април 2018 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите както от българи - с 14.5%, така и от чужденци - с 6%. През април в страната са работили 2052 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 74.6 хил., а на леглата - 157.9 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване с 0.7 на сто, а на леглата в тях - с 10%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2019 г., е 962.7 хил., или със 7.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 12.3 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През април в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 77% от общия брой нощувки на чужденци и 36.9 на сто - на българи. Броят на пренощувалите в местата за настаняване през април 2019 г. се увеличава с 4.3% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 450.7 хил., като е регистрирано увеличение както при българските граждани, така и при чуждите, съответно с 4.3 и 4.2 на сто. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през април 2019 г., са 281.8 хил. и са направили средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 168.9 хил. и са имали средно по 2.4 нощувки, като 75.1 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април 2019 г. е 22.9 на сто, като се увеличава с 0.9 процентни пункта в сравнение с април 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 26.6%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 23.8 на сто, и с 1 и 2 звезди - 16.5 на сто.
Източник: Монитор (11.06.2019)
 
Износът с пореден рекорд, над 18 млрд. лв. е за четири месеца Износът на стоки и услуги от България за първите четири месеца на годината достигна рекордните 18,663 млрд. лв., показват данните на НСИ, разпространени вчера. По-голямата част от него - 9,6 млрд. лв., е към страни от ЕС. Ръстът е 9,5% на годишна база. В същото време вносът нараства само с 4,6% на годишна база, достигайки 20,6 млрд. лв. Износът за трети страни за месеците от януари до края на април е 5,9 млрд. лв., като ръстът му в сравнение със същия период на м.г. е 14,7%. Над половината от него е за 6 държави: Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Русия, Северна Македония. Заради вноса на енергийни ресурси на първо място сред вносителите измежду страните извън ЕС у нас е Русия, следвана от Турция, Китай и Египет. При търговията със страните от ЕС България почти постига нулево външнотърговско салдо, тъй като вносът от тези държави за първите три месеца от годината е 9,8 млрд. лв., докато износът е 9,6 млрд. лв. Според данните на НСИ салдото е всъщност положително, но само ако се елиминира разходите за транспорт и застраховки при вноса на стоки. Тогава салдото е положително в размер на 384 млн. лв. При износа от България към страните от ЕС най-голямо нарастване на годишна база има при минералните горива и масла - с над 75% в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. Най-нисък ръст от едва 8% има при износа на животнски мазнини. Най-големите външнотърговски партньори на България през първите три месеца на 2019 г. са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Францияи Белгия, които формират 67,3% от износа за държавите - членки на ЕС.
Източник: 24 часа (12.06.2019)
 
Ръстът на рекламния пазар в България през 2019 г. е тройно по-голям от глобалния Темпът на нарастване на инвестициите в реклама в България остава стабилен и близо три пъти по-висок от глобалния. В световен мащаб той се очаква да достигне 3.6%, а у нас – 9.5%, сочат данните в последния доклад на Dentsu Aegis Network, публикуван тази седмица. Като цяло прогнозите са разнопосочни на различните пазари.В България през миналата година ръстът бе от 9.1%. Иначе, запазва се тенденцията дигиталните медии да са основният двигател за растеж на инвестициите, както в световен мащаб, така и у нас. Предвижда се глобално те да нараснат с 11.5% на годишна база през 2019 г., а през 2020 г. да достигнат 45% от общите рекламни инвестиции. У нас прогнозата е онлайн рекламата да спечели близо една четвърт от общите рекламни инвестиции през 2019 г, а през 2020 – да го надмине. Делът на телевизията в общите рекламни инвестиции през тази година остава 55%. Тенденцията за постепенно и плавно преразпределение на разходите от ТВ към дигитални медии средно с процент – процент и половина на година – най-вече към онлайн видео, ще остане валиден и през 2020 г. През 2019 г. мобилната реклама и онлайн видеото се превръщат в основните двигатели на ръста на дигиталните медии. Прогнозата сочи, че близо 1/3 от глобалните онлайн инвестиции ще бъдат доставени през мобилна реклама, а в България за втора поредна година тя ще задмине разходите за дисплей, достигайки над 46% от общите дигитални инвестиции. През 2020 г. се предвижда мобилната реклама да отхапе над 50% от онлайн разходите за реклама на пазара у нас.
Източник: economic.bg (14.06.2019)
 
Инфлацията леко се забавя през май След четири поредни месеца ускорение инфлацията леко забави темпа си на растеж до 3.5% през май спрямо година по-рано. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Подобно на предходни месеци големият двигател на общото увеличение са по-високите цени на някои храни като хляб и зеленчуци. На месечна база обаче промяната е минимална и дори надолу, а средно цените нарастват с едва 0.1% спрямо април. Европейският хармонизиран индекс на потребителските цени също показва забавяне - от 3.1% годишна инфлация през април до 2.9% през май. Значително по-ниската стойност се дължи на факта, че храните заемат по-малък дял от потребителската кошница и съответно ефектът им върху общия индекс е по-малък.
Източник: Капитал (17.06.2019)
 
През май 2019 година потребителските цени в България нарастват за пети пореден месец от началото на годината, докато годишната инфлация отстъпва слабо от петгодишният връх, отчетен през април, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) се повишава през май с 0,1% спрямо април, когато нарасна с 0,5%, отбелязвайки поредно увеличение в рамките на 2019-а година. На годишна база потребителската инфлация през май се забави до 3,5% от 3,7% през април, когато тя достигна отново петгодишния връх от октомври 2018-а година (най-висока инфлация от февруари 2013 година насам). Средногодишната инфлация за периода юни 2018 - май 2019 нараства с 3,3% спрямо периода юни 2017 - май 2018 година.През май цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки се повишават с 0,3% спрямо предходния месец, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия остават на равнището от миналия месец, а цените на облеклото и обувките се увеличават с 0,4 на сто. Цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива остават на равнището от април, тези за здравеопазване се увеличават с 0,1%, докато транспортните цени нарастват с 1,2% спрямо предишния месец, когато се повишиха с 1,6 на сто. Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) се повишава през май с 0,2% спрямо април, докато растежът на хармонизираната потребителска инфлация на годишна база (спрямо май 2018-а) се забави до 2,9% от 3,1% месец по-рано и все още продължава да отстъпва от многогодишния връх от 3,6%, достигнат през миналия октомври. Данните на НСИ са знак за известно отслабване на инфлационния натиск преди началото на лятото, но като цяло инфлацията остава във високите нива около 3,5 на сто.
Източник: БНР (17.06.2019)
 
Безработицата в България е на най-ниското си ниво поне от 1990 година Агенцията по заетостта отчете през май най-ниското ниво на безработица от създаването си през декември 1990 година насам, съобщиха оттам. Отчетената стойност от 5.3% бележи свиване на месечна и на годишна база съответно с 0,3 и 0,8 процентни пункта. В края на май регистрираните безработни в бюрата по труда са 175 399 души, като снижението спрямо април е с 9 027 лица. Спрямо май 2018 г. те са с 25 059 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 18 897, като от тях 1 464 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. 20 533 са безработните, постъпили на работа през май, като 93.4% от тях са устроени в реалната икономика. Други 459 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите, също са намерили своето ново работно място. Заявените работни места на първичния пазар на труда през май са 18 542, като 85.0% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (27.6%), хотелиерството и ресторантьорството (19.2%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (14.9%), административните и спомагателните дейности (7.4%), строителството (5.5%), селското, горското и рибното стопанство (4.4%) и други.
Източник: Money.bg (18.06.2019)
 
България зае 18-о място сред 56 страни по поскъпване на жилищата Само за няколко месеца България се изкачи с две места в класация за най-бърз ръст на цените на жилищата на годишна база. С 5.5% страната ни заема 18-о място през първото тримесечие на тази година сред 56 държави, включени в изследването. Това показват данните на консултантската компания Knight Frank. През четвъртото тримесечие на миналата година България заемаше 20-о място в същата класация. За първите три месеца на тази година жилищата у нас са поскъпнали с 0.9%, а за последната половин година цените са се вдигнали с 1.7%, сочи анализът. А строителните предприемачи прогнозират, че през 2019 г. цените ще пораснат с около 5%. Те обясниха, че има две основни причини - по-високи цени на терените и покачването на себестойността на строителството.
Източник: Сега (18.06.2019)
 
Агенцията по заетостта отчете рекордно ниска безработица Агенцията по заетостта отчете исторически най-ниските нива на безработица у нас от своето създаване. По данните на агенцията за месец май безработицата е 5.3%, като се отчита свиване с 0.3% месечна и 0.8% годишна база. В края на май регистрираните безработни в бюрата по труда са 175 399 души, като снижението спрямо април е с 9 027 лица. Спрямо май 2018 г. те са с 25 059 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през месеца са 18 897, като от тях 1 464 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. Най-търсените групи професии и този месец са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги (бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др.); работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; продавачи; оператори на стационарни машини и съоръжения; работници в селско, горско и рибно стопанство; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; монтажници; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; персонал, осигуряващ защита и сигурност и други.
Източник: economic.bg (18.06.2019)
 
Над 15 хил. нови коли са продадени в България за 5 месеца Продажбата на нови леки автомобили са се увеличили с 4% през първите пет месеца на тази година спрямо същия период на 2018 г. Общият брой на новите коли, пуснати по пътищата в България е малко над 15 хиляди, показва статистиката на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA). Въпреки че статистиката всеки месец отчита ръстове на продажби на нови коли, като брой автомобили единствено в Кипър, Естония и Латвия са продадени по-малко. И в трите държави обаче населението е в пъти по-малко от българското. Като цяло продажбите на нови автомобили в Европейския съюз намалява, показва статистиката на ACEA. Спадът за периода януари-май е с 2.1% на годишна база, а общият брой на продадените коли в Съюза е малко над 6.73 млн. бройки.Най-продаваните коли в ЕС продължават да са марките от групата на Volkswagen, макар че компанията губи пазарен дял. За първите пет месеца на годината са пласирани общо 1.63 млн. бройки от различните марки под шапката на VW, като на годишна база има спад от 3.1%. За сметка на това PSA Group печели пазарен дял и увеличава продажбите си. Между януари и май 2019 г. са пласирани 1.13 млн. бройки, като годишното нарастване е с 0.6%. Другият голям конкурент на автомобилния пазар - RENAULT Group, отчита спад с 0.1%, а общите продажби на моделите под шапката са достигнали 713 хил. бройки.
Източник: economic.bg (19.06.2019)
 
Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС Разходите за труд в България се увеличават средно с 12.9% през първото тримесечие на 2019 г., показват данни на Евростат. Само за частния сектор темпът на прираст е 12.3%. За справка, през периода октомври - декември миналата година ръстът на годишна база общо за цялата икономика беше двойно по-нисък. Така България се позиционира на второ място в ЕС след традиционния лидер - Румъния, където е отчетен плюс от 16.3%. На трето и четвърто място попадат Словакия с 8.7% и Латвия с 8.5%. В повечето от страните от региона, включително България, фактор са увеличените минимални работни заплати заради стремежа за настигане на средноевропейските доходи, както и недостигът на хора. Така темповете на прираст на разходите за труд в държавите от Централна и Източна Европа продължават да са няколко пъти по-високи в сравнение със страните от еврозоната, където увеличението през първото тримесечие е 2.4%.
Източник: Капитал (19.06.2019)
 
Евростат: Значим ръст в цените на жилищата в България през последните 5 години Цените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, варират значително от 2010 г. насам, като годишните темпове на растеж у нас /и в европейски мащаб/ са били най-значими през последните 5 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г. Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15 на сто в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6 на сто, 2017 - нарастване с 8,7 на сто, 2016 - плюс 7 на сто, 2015 - плюс 2,3 процента и 2014 г. - плюс 1,4 процента. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. - минус 20 на сто и през 2010 г. - минус 10 на сто, показват данните на Евростат. Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата - 45 на сто.
Източник: 24 часа (20.06.2019)
 
С колко са се увеличили цените на жилищата у нас? Цените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, варират значително от 2010 г. насам, като годишните темпове на растеж у нас /и в европейски мащаб/ са били най-значими през последните 5 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г. Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15 на сто в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6 на сто, 2017 - нарастване с 8,7 на сто, 2016 - плюс 7 на сто, 2015 - плюс 2,3 процента и 2014 г. - плюс 1,4 процента. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. - минус 20 на сто и през 2010 г. - минус 10 на сто, показват данните на Евростат. Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата - 45 на сто. Докато 3,9 милиона жилищни единици са се водили статистически на разположение на 3 милиона домакинства, то "излишъкът на жилища" показва реалността е, че 3 милиона български домакинства са обитавали 2,7 милиона жилища. Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български жители, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4 на сто е собственост на държавата или общините. Пак според НСИ - 82 процента от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто от населението живее под наем. Според анализа на Евростат жилищният пазар у нас варира в доста широк диапазон - от около 500-800 евро на кв м в средно големи градове - до 1200 - 1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична. По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманено бетонова конструкция, 125 тухлени, 8 - панелни и др. Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15 процента и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония /+83 процента/, Латвия /+61 процента/, Австрия /+56 процента/, Швеция /+55 процента/ и Люксембург /+50 процента/. На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто. Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97 на сто, Хърватия и Литва - по около 90 на сто и др. Най-малко собствени жилища притежават жителите на Германия - 51 процента, следвани от тези в Австрия - 55 процента, Дания - 62 процента и Франция - 64 процента. Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС - лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро. Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв м и др.
Източник: Дарик радио (20.06.2019)
 
Чуждите инвестиции остават на минус и през април Отчетените от статистиката преки чуждестранни инвестиции в България остават на минус и през април. Нетната сума към края на четвъртия месец на 2019 г. е отрицателна в размер на 54.8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За справка - месец по-рано минусът беше общо 254.4 млн. евро, но данните за първото тримесечие са ревизирани нагоре и ще продължат да се ревизират през следващите месеци. Отрицателната стойност тази година идва до голяма степен от операцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Финализирането на сделката през януари 2019 г. доведе до изплащането на близо 600 млн. евро (под формата на дялов капитал) към френската Societe Generale. Реално отлив на инвестиция няма, тъй като в края на 2018 г. за целта беше увеличен капиталът на ДСК със същата сума, но тази операция остана в данните за миналата година. Нетната сума на чуждите инвестиции в страната е отрицателна, но пък капиталовложенията под формата на дългови инструменти са на плюс 656.5 млн. евро, от които близо 123 млн. евро са постъпили само през април.
Източник: Капитал (20.06.2019)
 
Индивидуалното потребление в България е едва 56% от средното за ЕС През 2018 година българите са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "Действително индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било едва 56% от средното за Съюза, докато в Люксембург е било с 132% от средноевропейското, показват последни данни на Евростат. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания стандарт на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна - члена на ЕС. През миналата година 10 страни-членки са имали равнище на AIC, което е било над средното за Съюза, а в останалите 18 то е било под средноевропейското ниво. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 32% над средното за ЕС), следвана от Германия (с 121%) и Австрия (116%). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Дания (114%), Великобритания (113%), Холандия (112%), Финландия (112%), Белгия (111%), Швеция (109%) и Франция (107%).
Източник: econ.bg (20.06.2019)
 
Цените на млякото и яйцата у нас гонят средните за Европа Цените на някои основни хранителни продукти в България вече се доближават до средното за Европа равнище. В същото време алкохолът и цигарите остават най-евтини в целия ЕС. Това сочат данни на Евростат, публикувани в сряда. Цената на млякото, сиренето и яйцата достига 98% от средното за съюза, което поставя България на десето място сред страните членки. С развитието на икономиката, освен заплатите, и цените у нас ще продължават да растат, за да достигнат до средното ниво на тези от ЕС, сочи анализът. В същото време у нас цените на цигарите и алкохола, заради ниския акциз, са сред най-ниските в съюза. В България за тютюневи изделия се плащат 49% от средното за ЕС, а при алкохола тази цифра е 74%. На другия полюс е Великобритания, където цената на тези продукти е два пъти по-висока от средното за съюза. Най-скъпи млечни продукти ядат хората в Кипър - със 136% над средното ниво в ЕС. Най-ниска е цената им в Полша - 71% от средното ниво в ЕС. При хляба и зърнените храни ситуацията в България е по-различна. Цената на този тип продукти е втората най-ниска в ЕС с 62% от средното равнище. По-малко плащат само в Румъния (54%). Данните идват на фона на предложенията за намаляване на ДДС за хляба, както и на други основни храни. Освен у нас и в Румъния, евтин хляб и зърнени култури в ЕС пазаруват в Полша и Чехия. Най-скъпо тези продукти се продават в Дания - със 152% над средното равнище в ЕС. Висока е цената и в Австрия, Финландия и Швеция. Българите купуват и второто най-евтино месо в съюза с 64% от средното ниво. Преди страната ни са само Румъния и Полша с 63% от средното равнище на цените в ЕС. Най-висока е цената на месото в Австрия и Люксембург. Въпреки че статистиката показва, че у нас храните са сравнително евтини, други изследвания на Евростат сочат, че най-голямото перо от разходите на българите е именно за храна.
Източник: Сега (21.06.2019)
 
НСИ: 239 вестника са издавани в България през 2018 г. През 2018 г. в България са издавани 239 вестника с общ годишен тираж 216 037 хил., като спрямо предходната година заглавията намаляват с 6 (2.4%), а тиражът се увеличава с 20 хиляди (10.1%), сочат данни на Националния статистически институт. По периодичност и тираж издаваните през 2018 г. вестници се разпределят, както следва: ежедневници - 37 (15.5% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 131 169 хиляди; вестници, излизащи 2-3 пъти седмично - 12 (5% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 5 781 хиляди; вестници, излизащи един път седмично - 101 (42.3% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 76 263 хиляди; вестници, излизащи по-малко от един път седмично - 89 (37.2% от заглавията на всички издавани вестници) в тираж 2 824 хиляди. Най-голям брой вестници за 2018-а са издавани в област София-град - 109 заглавия, или 45.6% от всички издавани в страната. От всички вестници, издавани през 2018 г., 98% (234 заглавия) са на български език, а чуждоезичните са пет - два на турски и по един на руски, английски и немски език. През 2018 г. на чужди езици са издавани 96 списания и бюлетини с годишен тираж 208 хил., като най-многобройни са на английски език - 89 заглавия с тираж 175 хил. През предходната година са издадени и 8 650 книги с тираж 9 007 786 и 1 192 брошури. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) през 2018 г. са регистрирани 8 237 книги и 1 079 брошури, или 94.7% от всички издания, с което се предоставя възможност за търговско използване в страната и чужбина. Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (вкл. на български език), са 7 741, или 78.7% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 101 с тираж 1855 хил., като от тях повече от половината са преведени от английски (53%), следват преведените от руски - 9.8%, немски - 5.9%, и френски език - 5.3%.
Източник: Банкеръ (21.06.2019)
 
Жилищата поскъпвали с по над 6% в последните 3 години Жилищата в България поскъпвали с по над 6% в последните 3 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС. У нас тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6%, 2017 - повишение с 8,7%, 2016 - плюс 7%, 2015 - плюс 2,3% и 2014 г. - плюс 1,4%. Най-голям срив от 20% в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. и през 2010 г. - 10 на сто, показват още данните. Според евростатистиката цените на жилищния пазар са в широки граници - от около 500-800 евро на кв м в средно големи градове - до 1200 - 1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават за 3000-5000 лв., като в някои случаи цената е символична. Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15% и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония (+83%), Латвия (+61%), Австрия (+56%), Швеция (+55%) и Люксембург (+50%). На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто. Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата.Около една трета от този жилищен фонд обаче е бил незает. Близо 1,2 млн. жилища са били необитаеми. В градовете те са били 653 хил. или 25%. В селата броят им е 567 хил. или 45%. В същото време около 1,1 млн. души или един от всеки 7 души, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. В момента 97,6% от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4% - на държавата или общините. Пак според НСИ - 82% от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто - под наем. Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97%, Хърватия и Литва - по около 90 на сто. Най-малък - 51% е делът на хората със собствено жилище в Германия - 51%, следвани от тези в Австрия - 55%, Дания - 62% и Франция - 64%. По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманено бетонова конструкция, 125 тухлени, 8 - панелни и др. Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС - лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро. Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв. м.
Източник: Монитор (21.06.2019)
 
Една трета от жилищата са необитаеми Около една трета от жилищата у нас са необитаеми, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В същото време около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 българи, обитават жилища, които се споделят от повече от едно поколение. Споделянето на едно жилище от няколко поколения е най-вече сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове. Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас са частна собственост и 2,4 на сто - на държавата или общините. Под наем живеят 18 на сто от населението у нас, показват още данните на НСИ. Над 3,9 милиона е общият брой на жилищата у нас в края на 2018 г. От тях 2,6 милиона са в градовете, а останалите в селата. Близо 1,2 милиона жилища стоят празни. От тях 653 хиляди са необитаемите домове в градовете и 567 хиляди - в селата. Това означава, че 32 на сто от жилищния фонд у нас са незаети. В градовете всяко четвърто жилище стои празно - 25%, докато в селата почти всяка втора къща е без стопанин - 45%. През последните пет години цените на жилищата у нас непрекъснато растат, като от миналата година има забавяне на темпа на растеж, сочат данните на "Евростат". За 2014 г. увеличението на цените на апартаментите е било 1,4 на сто, през 2015 г. нарастването е с 2,3%, през 2016 г. ръстът е 7 на сто. Най-голямото поскъпване на жилищата е през 2017 г., когато цените са се увеличили с 8,7 на сто. През миналата година темпът на растеж на цените на жилищата намалява до 6,6 на сто. Най-голямо намаление в цените на жилищата у нас е регистрирано през 2009 г. Тогава те са поевтинели с 20%, а година по-късно са паднали с още 10 на сто, показват още данните на "Евростат". Жилищният пазар у нас варира в доста широк ценови диапазон - от около 500-800 евро на кв. м в средно големи градове, до 1200-1500 евро на кв. м в скъпите квартали на София. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3000 до 5000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична. Въпреки огромния броя празни апартаменти през първото тримесечие на тази година у нас са построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради, сочат данните на НСИ. Най-активно остава строителството в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас.
Източник: Дума (24.06.2019)
 
Антирекорд - вече над половината от обществените поръчки са с нарушения Положението с обществените поръчки в България става все по-лошо, разкрива отчетът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2018 г. Това са най-лошите данни за последните пет години, коментират експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ). Миналата година АДФИ е проверила 1204 поръчки на стойност близо 1.39 милиарда лева. В 614 от тях - за 729 милиона лева, са установени различни по тежест "дефекти". Тоест във всяка втора процедура има нередности и нарушения. Като се има предвид, че държавният бюджет харчи над 44 милиарда лева годишно и че ЕС налива също милиарди в България по оперативните програми, това означава, че държавни ведомства и общини харчат неефективно и не по правилата огромни средства на българските и на европейските данъкоплатци. Пороците са 4 основни типа: редовно се "пропуска" провеждането на обществена поръчка; вместо истинско състезание се прави пряко договаряне; не се събират различни оферти; средствата се изразходват не по предназначение. Нарушения има във всички фази - от подготовката на документацията, през оценяването на офертите, до осчетоводяването на разходите и изпълнението на възложената дейност, показва анализът на финансовата инспекция. И сферите на нередностите са различни - от строителство и ремонти до доставка на стоки. Анализът на АДФИ разкрива тревожна тенденция - процентът на обществените поръчки, "замърсени" с нарушения, расте и вече е надхвърлил 50 на сто. От ИПИ открояват няколко извода за обществените поръчки. Вместо да намаляват, порочните практики в харченето на публични пари стават все по-масови. С нарастването на парите в държавния бюджет нарастват и злоупотребите. Корупционните практики и/или неграмотността на чиновниците прахосват милиарди левове на данъкоплатците. А наказанията очевидно не притесняват нарушителите. И не е чудно, тъй като са малки - започват от "предупреждение" и стигат до глоби, които са едва 0.04% от размера на лошо изхарчения обществен ресурс - 729 млн. лева (сумата по процедурите с установени пороци). Най-лошото е, че парите са буквално прахосани и целите не са постигнати - нито имаме по-добро здравеопазване, нито по-качествено образование, нито по-ефективна съдебна система, и няма изгледи за промяна, коментира Петя Георгиева от ИПИ. В 56% от случаите нарушенията са "само" процедурни, сочи анализът. В останалите 44% обаче дефектите са съществени. Например в 105 случая не са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, въпреки че законът го е изисквал. Става дума за сделки с публични средства на стойност 27.3 милиона лева. В 10 случая 7 милиона лева без основание са похарчени чрез "договаряне без обявление". В 95 случая не са събрани оферти чрез публикуване на покана или на обява за обществена поръчка. При 38 поръчки възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите. В 24 случая са сключвани анекси към договорите, с които са изменяни цени и срокове за изпълнение. По традиция нарушенията и нередностите при изпълнението на обществените поръчки в общините продължават да са значителен дял - около една трета от поръчките с нарушения са при тях, като стойността им е над 483 милиона лева. Съществените нарушения на общинските поръчки са на стойност над 74 милиона лева. Дружествата с държавно и общинско участие в капитала също бележат голям брой нарушения (217 поръчки), но на по-ниска стойност (155 милиона лева, от които съществените нарушения са на стойност над 46 милиона лева).
Източник: Сега (24.06.2019)
 
Разходите на работодателите за заплати са скочили с 13% Разходите за възнаграждения на работодателите, които включват заплатите и осигуровките, са скочили с близо 13% през първото тримесечие на 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. Това е тройно повече спрямо нарастването през четвъртото тримесечие на миналата година. Подобни ръстове за последно се наблюдаваха през 2017 г., а през цялата минала година скоковете бяха доста умерени. За периода януари-март 2019 г. с най-голям принос за нарастването на разходите за възнаграждения е правителството, което от една страна вдигна административно минималната работна заплата и осигурителните прагове, а от друга – повиши значително заплатите на учителите, съдии, полицаи, медицински работници и други сектори на държавна издръжка. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите в индустрията са се увеличили с 11.4%, в услугите - с 13.1%, а в строителството - с 8.4%. По икономически дейности през първото тримесечие на 2019 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Образование“ - със 17.9%, „Други дейности“ - със 17.7%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 16.9%. Индексът на разходите за труд е краткосрочен икономически показател, имащ за цел да отразява тримесечното изменение на разходите на работодателите за един отработен час от наетите лица по трудово или служебно правоотношение. За изчисляването му се използват данни от тримесечното извадково Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд.
Източник: economic.bg (24.06.2019)
 
Само 2% от българите са работили на непълен работен ден през 2018 г. Само 2% от българите на възраст между 20 и 64 години са работили на половин работен ден през 2018 г., като делът им е най-нисък в Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас повече жени, отколкото мъже работят на непълен работен ден – 2% спрямо 1,6%, като това е най-малката разлика между представителите на двата пола сред страните членки на ЕС, показват данните на европейската статистика.В съюза като цяло делът на хората, които са работили на непълен работен ден, е бил 19%. За сравнение през 2005 г. той е достигал 17% и оттогава постепенно расте, като достигна 18% през 2010 г. и 19% през 2012 г., отбелязва Евростат. Сред страните членки Холандия има най-голям дял на служители на непълно работно време във възрастовата група между 20 и 64 години от 47%, следвана от Австрия с 28% и Германия с 27%. В четири страни членки делът на работещите на непълен работен ден служители е до 5% - Хърватия и Словакия (по 5%), Унгария (4%) и България (2%).
Източник: Инвестор.БГ (24.06.2019)
 
Райфайзенбанк: Външното търсене отново е двигател на растеж Външното търсене отново е двигател на икономически растеж. Това е основният извод от месечния икономически обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД. Анализаторите на финансовата институция отчитат, че според (неизгладените) данни на НСИ, през първото тримесечие на 2019 г. реалният икономически растеж достига 4,8% на годишна база, което е по-високо от предходното тримесечие, както и от очакваното. Според експертите влиянието на външното търсене върху ръста се засилва, като е най-силно от предходните седем тримесечия насам. От друга страна, в рамките на вътрешното търсене положителен принос реализират както крайното потребление, така и брутните инвестиции. „Растежът се дължи не само изцяло на вътрешното търсене, което е характерно за периода от последното тримесечие на 2017 г. насам, но и на външното търсене“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев, цитиран в прессъобщение от банаката. От страна на предлагането, през първото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП очаквано има секторът на услугите, следван от индустрията, докато селското стопанство остава неутрално към растежа. Според Калчев картината на приносите на отделните групи услуги към динамиката на сектора отразява ситуацията в страната през първото тримесечие на годината – засилени покупки на недвижими имоти и автомобили, следствие от наличието на значителни спестявания, спада на лихвите по депозитите и кредитите, както и липсата на достатъчно инвестиционни възможности в страната.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2019)
 
1/5 от българските младежи нито работят, нито учат България е на трето място в Европейския съюз според дела на младите хора, които нито учат, нито работят, показва новата справка на статистическата служба Евростат. У нас през миналата година тези младежи са били 20.9%, като повече са само в Италия (28.9%) и Гърция (26.8%). Съвсем близо до показателите за България е Румъния с 20.6%. Според Евростат всеки шести младеж на възраст между 20 и 34 г. в Евросъюза не е работил или учил през 2018 г., което прави около 15 млн. млади хора. Най-малък дял на младежите, които не работят и не учат има в Швеция (8%), Холандия (8.4%), Люксембург (9.9%) и Малта (10.1%). По този показател в Евросъюза се отчита доста голяма разлика между дела на мъжете и жените. Жените между 20 и 34 г., които нито са учили, нито работили миналата година в ЕС, са били 20.9%, а мъжете почти наполовина - 12.2%. За България процентите са още по-големи - 15.9% за мъжете и 26.2% за жените.
Източник: Сега (28.06.2019)
 
България и Ливан с обмен на селскостопански стоки за 43,5 млн. Долар Търговията между България и Ливан през 2018 г. е била на стойност 175 млн. щ.д., което бележи увеличение от над 20%. Обменът на селскостопански стоки между двете страни през същата 2018 г. възлиза на 43,5 млн. щ. д. Водещите селскостопански продукти в българския износ за ливанския пазар са сирена, цигари, царевица и пшеница. Земеделският зам.-министър Янко Иванов участва в специализираното изложение „Lebanese Agro – Food Expo 2019“. Изложението се провежда от днес до 29 юни в изложбената зала на ЦУМ в София. Участие в него взимат производители и износители на ливанска продукция в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. „Като мост между Изтока и Запада, Ливан предлага достъп на българските фирми до останалите арабски страни. За това свидетелства и участието на български компании на изложението за хранителни стоки, оборудване за хотели, ресторанти и други заведения, ХоРеКа в началото на април 2019 г. в Бейрут, както и успешните смесени бизнес форуми и семинари в София и Бейрут през последните три години, фокусирани върху възможностите за бизнес инвестиции в България. Те спомогнаха за насърчаване на търговските и инвестиционните контакти между двете страни”. Това заяви Иванов при откриването на изложението. Изложението дава възможност българският потребител да се докосне пряко до ливанския вкус, традиции и култура, а българският бизнес - да се срещне с представители на ливански фирми и да обсъдят многобройните перспективи за партньорство. Иванов припомни, че ливанските инвестиции в България са доказали своята ефективност във времето и има създадена основа за активизиране на бизнес отношенията като резултат от създаденото взаимно доверие както между български и ливански компании, така и между търговско-промишлените и земеделски палати на двете страни.
Източник: Банкеръ (28.06.2019)
 
Близо 5% ръст на пътуванията на българи в чужбина през май Пътуванията на български граждани в чужбина през май 2019 г. са 762.1 хил., или с 4.6% над регистрираните през май 2018 година, сочат данни на Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към: Италия - с 9.5%, Република Северна Македония - със 7.3%, Турция - с 6.5%, Румъния - с 5.6%, Гърция - с 3.4%, Германия - с 3.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията на български граждани към: Австрия - с 6.8%, Полша - с 5%, Белгия - с 3.4%, Сърбия - с 0.3%, и други. В сравнение с май 2018 г. e регистрирано увеличение по всички наблюдавани цели: „други“ - с 6.1%, „служебни“ - с 5.5%, и „почивка и екскурзия“ - с 2.1%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през май 2019 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 39.1%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 33.5%, и със служебна цел - 27.4%. През май 2019 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Гърция - 190.5 хил., Турция - 157.0 хил., Румъния - 61.3 хил., Република Северна Македония - 48.3 хил., Германия - 44.8 хил., Сърбия - 44.7 хил., Италия - 31.6хил., Австрия - 24.2 хил., Обединеното кралство- 21.9 хил., Испания - 21.3 хил. През май 2019 г. посещенията на чужденци в България са 946.7 хил., или с 0.9% повече в сравнение с май 2018 година. Регистрирано е увеличение при пътуванията със следните цели: „други“ (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 2.1%, и „служебна“ - с 1.7%, докато тези с цел „почивка и екскурзия“ намаляват с 0.9%. Транзитните преминавания през страната са 26.9% (254.6 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през май 2019 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.7%, или с 0.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличават се посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 14.1%, Австрия - с 6.7%, Гърция - с 2.9%, Полша - с 0.7%, Румъния - с 0.3%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Италия - със 17.2%, Германия - с 0.5%, Франция - с 0.5%, и други. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ се увеличават с 3.3%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Украйна - с 29.8%. През май 2019 г. преобладава делът на посещенията с други цели - 41.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 38.4%, и със служебна цел - 19.7%. Най-много посещения в България през май 2019 г. са реализирали гражданите от: Румъния - 264.0 хил., Гърция - 103.6 хил., Турция - 99.0 хил., Германия - 68.5 хил., Сърбия - 55.3 хил., Република Северна Македония - 43.0 хил., Обединеното кралство - 33.0 хил., Украйна - 32.2 хил., Руската федерация - 28.3 хил., Полша - 22.0 хил.
Източник: Банкеръ (28.06.2019)
 
Евростат: Над 250 хиляди млади българи нито учат, нито работят Около 21 процента от българите между 20 и 34-годишна възраст нито учат, нито работят, показват данни на Евростат за 2018 г. Според Националния статистически институт младите българи в тази възрастова група са около милион и 200 хиляди, което означава, че че приблизително 250 хиляди наши сънародници /или почти всеки пети млад българин/ са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата година. Според неотдавнашно проучване по темата - повече от половината от демотивираните сънародници са били българи, а една трета - роми. Голяма част от нито работещите, нито учещите са живеели най-вече по селата. Най-висока степен на демотивация имат и младите с ниско образование. В рамките на ЕС най-много неработещи и неучещи млади хора има в Италия. На втора позиция по демотивираност са в Гърция, а на трета - в България.
Източник: БНР (28.06.2019)
 
За година производствените цени са скочили с 2,8% През май производствените цени нарастват с 2,8% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На месечна основа спрямо април общо цените остават почти без промяна. По-високи стойности са регистрирани само при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 0,5%, а по-ниски цени са отчетени в добивната промишленост - с 1,8%, и в преработващата промишленост - с 0,1%. От НСИ отчитат увеличение при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,9%, производството на облекло - с 0,6%, производството на химични продукти и производството на лекарствени вещества и продукти - по 0,5%. Спрямо май 2018 г. обаче има увеличение на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,6%, в преработващата промишленост - с 1,6%, а в добивната промишленост се наблюдава намаление - с 1,1%. В преработващата промишленост най-съществен ръст на цените се наблюдава при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4,5%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,4%, производството на облекло - с 3,5%, и производството на хранителни продукти - с 3,3%, а спад се наблюдава при производството на основни метали - с 1,8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2019 г. намалява с 0,1% спрямо предходния месец, показват още данните на НСИ. Понижение на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 3,8%, а на годишна база има увеличение от 3,4%. Промишлените цени на международния пазар не се променят особено на месечна база, но спрямо май 2018 г. се повишават с 1,9%.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2019)
 
Безработица в България 4.5% през май 2019 г. - Евростат Безработицата в България през май 2019 г. е била 4.5%, непроменена от април и май от 5.3% през май 2018 г., сочи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат. Докато процентите за април и май 2019 г. бяха същите, през април тази цифра представляваше около 152,000 души, а през май около 150,000, според Евростат. Както и през последните години, безработицата в България през май 2019 г. отново е под средната за ЕС, която е 6.3%. Коефициентът за ЕС през май 2019 г. намалява от 6.4% през април и 6.9% през май 2018 г. и е най-ниският в ЕС28 от началото на месечната статистика на ЕС за безработицата през януари 2000 г., съобщи Евростат. В България безработицата сред младите хора е 11.1% през май 2019 г., при 10.8% през април, но от 13.8% през май 2018 г.
Източник: econ.bg (02.07.2019)
 
Евростат: Средно по 30 евро струва нощувка у нас, в ЕС - 73 евро Средно по 30 евро за нощувка са оставяли чуждестранните туристи у нас като средният дял на нощувките е бил около 4 броя, показват данни от анализ на Евростат, визуализиран като преглед на туризма в държавите-членки на ЕС през 2017 г. Средният показател за ЕС на една нощувка е бил 73 евро при реализирани средно около 5 броя нощувки, отчита Евростат. Като цяло страната ни е било посетена през 2017 г. от около 11,5 милиона чужденци, като с цел туризъм броят им е бил около 5,5 милиона туристи. Най-висок е бил делът на туристите от Германия - 13 на сто, следвани от румънците - 6,5 на сто и поляците - 6,3 на сто, предаде БТА. Общо над 630 хиляди германци са били на почивка у нас през въпросния период. На втора позиция са били румънците - 380 хиляди и на трета поляците - около 300 хиляди. На четвърта позиция са били гръцките туристи като техният брой е бил около 254 хиляди. Извън страни-членки на ЕС през 2017 г. най-голям е бил делът на туристите от Русия - 510 хиляди и от Северна Македония - 496 хиляди. По данни на НСИ през миналата 2018 г. общо 12,3 милиона чужденци са били на почивка у нас, като от тях 5,8 милиона са пътували до страната ни с цел туризъм. Броят на туристите от Германия леко е спаднал - те са били около 519 хиляди, докато броят на румънските туристи е скочил до 570 хиляди. Третата по численост група с цел туризъм - на поляците - също се е увеличила до 315 хиляди. Броят на гръцките туристи леко е спаднал до 251 хиляди. През миналата година броят на туристите от Русия е бил 471 хиляди, а от Северна Македония е стигнал до 510 хиляди. За първите пет месеца на тази година са били регистрирани съответно над 56 хиляди туристи от Румъния, 31 хиляди от Германия, 22 500 от Гърция и около 7 800 - от Полша. За този период у нас с цел туризъм са били 23 хиляди руснаци и 34 хиляди туристи от Северна Македония, показват данните на НСИ. В ГЕРМАНИЯ ИМА РЕАЛИЗИРАНИ НАЙ-МНОГО НОЩУВКИ ОТ ТУРИСТИ Германия е страната с реализирани най-голям брой нощувки от туристи - близо 221 милиона, показват данните от анализа на Евростат, като статистиката е за 2017 г. Средната цена на нощувката в Германия е била 86 евро, като туристите са реализирали средно по около 9 нощувки в страната. На втора позиция по брой нощувки в ЕС е била Франция - близо 213 милиона, при средно платени за нощувка 50 евро и прекарани средно по 5 нощувки в страната. В топ 5 по реализирани най-много нощувки на трета позиция е Испания с 148 милиона броя, при средна цена от 50 евро за нощувка и по 4 броя нощувки. На четвърта и пета позиция по брой нощувки са съответно Полша - 56 милиона и Италия - 53 милиона, отчита Евростат. При съседите ни най-много посещения в Румъния са били реализирани от туристи от страни от Азиатския регион - около 3 процента, от Германия - 2,3 процента и от Италия - 1,8 процента. В Гърция най-много са били туристите от Германия - 13 процента, следвани от Великобритания - 12 процента и от страни извън ЕС - 6 процента. В северната ни съседка са реализирани средно по 32 евро за нощувка при среден брой 3,5 броя нощувки, докато в южната ни съседка има реализирани по 30 евро за нощувка за около 10 броя нощувки. Малта е била най-слабо посетената страна с цел туризъм в ЕС през 2017 г. с около 763 хиляди броя нощувки при средна цена от 60 евро за три нощувки. Най-скъпата страна за нощуване е била Дания - 136 евро за нощувка, следвана от Швеция - 125 евро и Австрия - 112 евро за нощувка. Най-евтина е била нощувката в Латвия - 19 евро и в Чехия - 21 евро, отчита още Евростат.
Източник: 24 часа (03.07.2019)
 
4,8% ръст на БВП отчете Горанов, рекорд от 2008 г. Рекордните 4,8% ръст на БВП за първото тримесечие на 2019 г. отчете финансовото министерство в последния си икономически анализ. 3-процентен растеж е бил отчетен през последното тримесечие на миналата 2018 година. Два фактора са посочени като причина за рекорда - износът и публичното потребление, които са се повишили съответно с 6,9% и 8,3%. Преглед на историческите данни за брутния вътрешен продукт на НСИ, които вече са изгладени, показва, че такъв висок ръст на годишна база не е отчитан от третото тримесечие на предкризисната 2008 г. Тогава ръстът на БВП спрямо третото тримесечие на предходната година е бил 6,1%. В следващите години още два пъти ръстът на годишна база надхвърля 4,1% - веднъж през 2013 и веднъж през 2014 г., но най-често стойностите му се движат между 3 и 4 процента. Анализът на финансовото министерство по сектори показва, че през първите три месеца на тази година растежът на производството и оборотът в промишлеността и строителството се ускоряват. Оборотите в търговията на дребно леко са се понижили. Броят на заетите продължава да се повишава, подкрепен от по-високото търсене на труд в индустрията и в сферата на услугите. Средната работна заплата вече е 1208 лв., като годишният и? ръст е 9,4%. Заплащането продължава да расте по-бързо от производителността на труда, чийто реален растеж е 2,8% на годишна база. Официално регистрираната безработица продължава да намалява и е достигнала нова, най-ниска до момента стойност от 5,3%. Годишният темп на инфлация се е забавил до 2,9%, отчитат от финансовото министерство. Базисната инфлация остава непроменена от 2,6% на годишна база. Балансът по текущата сметка е положителен и така натрупаният от началото на годината излишък вече е 1,1% от прогнозния БВП. През първото тримесечие на 2018 г. салдото по сметката е било балансирано. Ниските лихвени проценти, увеличаващите се доходи и ниската безработица продължават да ускоряват кредитирането до 6,9% на годишна база. Заемите на домакинствата растат със 7,9%, а за фирмите - с 4,8%. Лошите и преструктурирани кредити продължават да се понижават - и като равнище, и като съотношение спрямо общия кредит. Към края на април техният дял е 10,4% срещу 12,5% година по-рано. Излишъкът по консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2019 г. възлезе на 2,3% от прогнозния БВП - 2,67 млрд. лв. Във фискалния резерв към края на април има 10,68 млрд. лв. Държавният и държавно гарантираният дълг останаха почти непроменени от февруари и март 2019 г. в размер на 19,9% от прогнозния БВП, от които 14,4% е външен, 3,9% - вътрешен, и 1,6% - държавно-гарантиран дълг, отчитат от финансовото министерство.
Източник: 24 часа (03.07.2019)
 
Разликата в заплащането между жените и мъжете в България е намаляла до 13,6% Разликата в заплащането на жените и мъжете в България намалява за трета поредна година – от 15,4% през 2015 г. до 13,6% през 2017 г. Това показват данни на Евростат, цитирани в Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2018 г., който беше приет от правителството. Средната разлика в заплащането в ЕС през 2017 г. е 16%, съобщават от МС. Докладът за равнопоставеността между половете отразява и резултатите от изпълнението на политиките за повишаване на участието на жените на пазара на труда, насърчаването на равенството в процесите на вземане на решения. Сред приоритетните области в документа са още борбата с насилието, основано на биологичния пол и промяната на обществените стереотипи спрямо жените и мъжете. В доклада се посочва, че през 2018 г. средногодишният брой на безработните лица на възраст 15-64 навършени години е 170 800 души. От тях 100 200 са мъже, а 70 600 са жени, което е с 33 400 по-малко от 2017 г. Броят на безработните жени се е понижил с 21 000. Акцент в доклада е поставен върху изпълнението на Закона за равнопоставеност между мъжете и жените, който регламентира институционалната рамка, стратегическите и оперативни документи за управление на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете и върху представянето на темата по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Докладът отчита също дейността на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, който е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.
Източник: Труд (04.07.2019)
 
Електротехниката и електрониката - на първо място по износ у нас Електротехниката и електрониката са на първо място по износ в България. Стойността на износа на бранша за 2018 г. достига близо 7 млрд. лв. или малко над 12% от общия износ, който страната ни е реализирала, според данните на Националния статистически институт и на Българската асоциация по електротехника и електроника, предава БТА. От 2007 г. до края на миналата година това е секторът с най-значителен прогрес в износа, като за периода той се е увеличил 4 пъти. В самото начало общата му стойност е била над 1,5 млрд. лв., а в края на 2018 г. достига 6,963 млрд. лв. Така за 11 години успява да измести износа на минерални горива, мед и медни изделия, облекла и от пето място се изкачва до първо. Най-големият пазар на сектора е Германия, за която се изнасят 20 процента от общия експорт. Като от 2016 г. страната ни изнася за водещата икономика на ЕС повече продукти на електротехниката и електрониката, отколкото внася. За миналата година България е експортирала към Германия продукти от сектора за над 1,1 млрд. лв. Сред тях водещи са хладилници, електрически апарати, кабелни форми за автомобили, електрически табла, пултове, панели, конзоли и др. Според специалисти браншът има потенциал за още по-голям прогрес в износа на продукти на електротехниката и електрониката, но среща проблеми при намирането на квалифицирана работна ръка.
Източник: 24 часа (05.07.2019)
 
Близо 20% от харчовете ни - за жилище, ток, вода и газ По данни на "Евростат" 19,7% от разходите на българските домакинства през 2017 г. са отивали за жилище, вода, газ, електричество и други горива при средно равнище от 24,2% за Европейския съюз. Тази група заема най-висок дял сред общите разходи на домакинствата у нас, следвани от храните и безалкохолните напитки с дял от 19,2%, става ясно от европейската статистическа служба. По данни на НСИ обаче най-големият разход за домакинствата у нас през 2018 г. е бил този за храна - около 30 процента. Според "Евростат" на трето място като разход е транспортът с 13,9%. Българските домакинства са заделяли 7,9% от разходите си за отдих и култура, както и 6,9% за хотели и ресторанти. 6,3% от разходите на домакинствата у нас са отивали за здравни грижи, а 5,2% - за алкохол и тютюневи изделия. Българските домакинства са отделяли също 5% от разходите си за мебели и домакински уреди, както и 4,8% за комуникации. 3,2% от разходите са отивали за дрехи и обувки, а 1,1% - за образование, сочат данните на Евростат. Домакинствата в страните членки на ЕС имат различни потребителски навици, които зависят до голяма степен от нивото на доходите им, културните им навици и географското положение, съобщава европейската статистическа служба. Средно в Европейския съюз през 2017 г. най-голяма част от потребителските разходи на домакинствата са отивали за жилище, вода, електричество и газ (без разходите за закупуване на жилища). Транспортът е имал дял от 13%, следван от храните с 12%. След това се нареждат ресторантите и хотелите и отдихът и културата с дял от под 9%. Останалите групи продукти и услуги са съставлявали между 4 и 6% от разходите на домакинствата в ЕС. Най-нисък дял от общите разходи са имали комуникациите и образованието със съответно 3 и 1%. Жилищата са съставлявали най-голямо разходно перо във всички страни членки на ЕС, с изключение на Естония, Литва и Румъния, където на първо място са били хранителните стоки. В Кипър и Малта домакинствата са харчили най-много за ресторанти и хотели.
Източник: Дума (05.07.2019)
 
НСИ: През март 2019 г. средната работна заплата е 1247 лв. През първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3147.8 хил., съобщава НСИ. От тях 1681.4 хил. са мъже и 1466.4 хил. - жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52.7 на сто, като при мъжете този дял е 58.7 на сто, а при жените - 47.2 на сто. През първото тримесечие на 2019 г. броят на безработните лица е 165.3 хил., от които 95.0 хил. (57.5 на сто) са мъже и 70.3 хил. (42.5 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 5.0 на сто и в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на безработица за мъжете е 5.3 на сто, а за жените - 4.6 на сто. По предварителни данни през първото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12.9 на сто спрямо първото тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 11.4 на сто, в услугите - с 13.1 на сто, и в строителството - с 8.4 на сто. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 2019 г. 34.9 на сто от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2019 г. средната работна заплата е 1247 лв. и нараства с 5.3 на сто в сравнение с предходния месец. Спрямо март 2018 г. ръстът е 12.6 на сто, съобщава НСИ.
Източник: 24 часа (08.07.2019)
 
Разходите за обезщетения при безработица растат Безработицата в България е рекордно ниска, а в същото време разходите на Държавното обществено осигуряване за обезщетения за безработица растат , сочат данните от анализ на Националния осигурителен институт. Според експертите на НОИ, основната причина за сериозния ръст на разходите за обезщетение за безработните е по-високият среден размер на това обезщетение. За 2018 г. то е 478 лева, докато през 2014 г. е 267 лева. Ако през 2014 г. хората с право на обезщетение за безработица са били малко над 100 000 души, то през миналата година те са с близо 29 000 по-малко, тоест размерът на обезщетението нараства по-бързо, отколкото намалява броят на безработните. Причината за този ръст е, че среднодневното обезщетение е 60% от среднодневното възнаграждение, върху което човек се осигурява, а то расте. Освен това минималният дневен размер на обезщетението от януари миналата година се увеличи от 7,20 на 9 лева. Промяната в структурата на получателите на обезщетения за безработица също е сред причините за ръст на обезщетенията.
Източник: Монитор (08.07.2019)
 
МФ: За първото тримесечие БВП на България се ускорява до 4,8% По предварителни данни, растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на годишна база в България се ускорява до 4,8% (по неизглaдени данни) през първото тримесечие на 2019 г., подкрепен от силния износ и публичното потребление. Това е един от основните изводи на Министерство на финансите (МФ), публикуван в месечния обзор за развитието на българската икономика. Според ведомството на Владислав Горанов реалният растеж на производителността на труда достига 2,8%, след силно ускоряване на производителността в промишлеността. Средната работна заплата възлиза на 1208 лв. през първото тримесечие и се ускорява с 9,4% в реално изражение на годишна база. Излишъкът по текущата сметка е 1,1% от прогнозния БВП през първото тримесечие. През април растежът на промишленото производство и продажбите се ускорява, както и на строителната продукция. През май показателят на бизнес климата отново се повишава, подкрепен от по-добра оценка в строителството и търговията на дребно. Показателят за доверие на потребителите също се представя по-добре от преди месец, поради благоприятните очаквания на домакинствата за финансовото им състояние и общата икономическа ситуация в страната. Годишната инфлация през май се забавя до 2,9%, което се дължи на забавеното нарастване в цените на енергията и услугите. Регистрираната безработица продължава да намалява и достига до исторически най-ниското си равнище от 5,3 % през май. Бюджетният излишък възлиза на 2,3% от прогнозния БВП към края на април. Според данните в условията на ниски лихвени проценти, увеличаващи се доходи и ниска безработица, кредитът за частния сектор продължава да нараства и през април с 6,9% на годишна база. Заемите на домакинствата са се повишили със 7,9%, а тези на фирмите – с 4,8%. Брутният външен дълг намалява до 57,2% от прогнозния БВП към края на март, отчитат още от МФ. В номинално изражение дългът се повишава с 0,3% спрямо година по-рано. В края на тримесечието около 85,8% от общия външен дълг бе в евро, 9,8% – в американски долари и 4,3% – в други валути. Въпреки че валутната структура като цяло не се различава съществено спрямо същия период на 2018 г., се наблюдават промени в задлъжнялостта на банките и дълга по линия на преки чуждестранни инвестиции, коментират от МФ. В банковия сектор делът на дълга, деноминиран в американски долари, намалява с 1,8 пр.п. до 11%. Същевременно вътрефирмените задължения в долари нараснат с 0,9 пр.п. до 13,1% от дълга от преки чуждестранни инвестиции.
Източник: Инвестор.БГ (08.07.2019)
 
Аутсорсингът вече плаща 7.9% от всички заплати у нас Аутсорсинг бизнесът продължава да набира скорост и заетите в този сектор вече са повече от 67 300 души. Това показват данните от последния годишен доклад за развитието на индустрията, изготвен от Българската аутсорсинг асоциация. Секторът ще расте и в близките няколко години, като към 2021 г. броят на заетите, които работят в различните кол центрове, офиси за изнесени услуги и др., се очаква да превиши 79 000 души. В същото време браншът генерира 7.9% от всички разходи за заплати в икономиката ни, което ясно показва, че заплащането е в пъти по-голямо от средното за страната, става ясно още от доклада. Отделно от това скорошно проучване на международната консултантска компания Mercer сред членовете на БАА показва, че 96% от компаниите дават и годишен бонус на служителите си, който средно е в размер на една брутната работна заплата. Темпът на растеж на работната заплата в сектора на годишна база е 6% и е съизмерим с останалите отрасли на икономиката, отбелязва "Инвестор". Заради наблюдаваната тенденция през последните години за изнасянe на дейността на компаниите извън София, основно в големи градове с университети, ръстът на заплатите там е с 10 - 11% през последната година. Още в края на миналата година шефът на БАА Ивайло Славов коментира, че аутсорсингът и свързаните с него бизнеси вече правят над 4% от БВП на България. При запазване на този положителен тренд се очаква до 2021 г. приходите на сектора да се удвоят до 4 млрд. евро. Макар компаниите от индустрията най-често да са наричани кол центрове, услугите по телефона са само 16% от общата дейност в този сектор. "84% от останалите услуги са свързани със създаването на софтуерни приложения, изработването на продукти, свързани със знания, автоматизация, управление на бази данни и т.н.", обясни още Славов. Той уточни, че у нас близо 500 компании се занимават с някакъв тип изнесени дейности, а българските са около 20 - 30%. Всички те предлагат на работещите за тях допълнително здравно осигуряване, както и "хонорар" за довеждане на нов колега във фирмата. Близо 70% от компаниите дават безплатни карти за спорт или покриват частично разхода за спортни активности. Същият процент от работодателите осигуряват и безплатна храна за офиса. А 86% от компаниите са намерили място в офисите си за пространство за игри, спорт и развлечения, разкрива още докладът на БИИ.
Източник: Сега (09.07.2019)
 
Чуждите инвестиции са създали 7.3 хил. нови работни места в България през 2018 г. Преките чуждестранни инвестиции в България са довели до създаването на 7398 нови работни места през 2018 г., което е тройно над нивото от предходната година. Това показва проучване за атрактивността на Европа като инвестиционна дестинация, изготвено от консултантската компания EY. То е базирано на данни и интервюта сред представители на бизнеса. Броят на проектите, създадени с чужди инвестиции в България, достига 43 през миналата година. За справка, през 2017 г. броят им беше 33. Новосъздадените проекти в резултат на направени преки инвестиции в Европа намаляват с 4% за първи път от 6 години до 6356 през 2018 г. Великобритания, Германия и Франция остават трите най-атрактивни дестинации за инвеститорите, но привлекателността им намалява. Най-висок растеж сред топ 20 отбелязват Италия, Ирландия и Полша, а с най-голям спад са Чехия, Швеция и Португалия. България не се класира в топ 20 на европейските дестинации за чужди инвестиции. За справка, на последно място е Чехия с 65 проекта през 2018 г. Страната обаче заема 16-о място сред европейските икономики по атрактивност на дигиталния сектор с 15 нови проекта, създадени с чужди инвестиции. Макар че Великобритания остава начело на европейската класация, несигурността около Брекзит предизвика срив на оценката на чуждите инвеститори за местната икономика. Броят на проектите във Великобритания намалява с 13% до 1054 през 2018 г., което е най-ниското ниво за последните четири години. Понижението се дължи основно на промишлеността, където новите чужди инвестиционни проекти намаляват с 35% до 140 на годишна база. Новооткритите фирмени централи във Великобритания пък намаляват тройно до едва 48 през последните три години. Ръстът на новите проекти във Франция се забавя до едва 1%, след като две години поред страната отчиташе ръст от около 30%. През 2018 г. броят на проектите е 1027, което поставя държавата на второ място в ЕС. Чуждите проекти в Германия пък намаляват с 13% до 973 през 2018 г. Като причини се изтъкват забавяне на икономическия растеж, слаб износ, ниска безработица и ограничени покупки на домакинствата. Същевременно интересът към държави като Испания, Белгия и Полша расте - броят на чуждите инвестиционни проекти нараства с около една трета през 2018 г. За шеста поредна година най-атрактивен в Европа е дигиталният сектор, който е привлякъл с 5% повече проекти или 1227 през 2018 г.
Източник: Капитал (09.07.2019)
 
90% от работещите у нас са на трудов договор, 9% се самоосигуряват На пазара на труда у нас доминират лицата, наети на стандартен трудов договор, съобщи в БТА Мария Прохаска, директор на Центъра за икономическо развитие, като цитира данни от международно проучване, направено в шест страни, включително и България. В нашата страна проучването е направено през 2018 година сред 1000 души в 100 населени места във всички 28 области. Приблизително 90 процента от работниците у нас, включително държавните служители, са назначени при условията на трудови договори. Самонаетите и самоосигуряващите се лица са към девет процента, а работещите само на граждански договор са близо 1,9 процента. Изследването показва, че 80 - 90 процента от хората в нашата страна категорично отказват да преминат към новите форми на работа. Само около 15 процента от хората с непостоянна работа са готови да опитат новите форми на заетост. Работата от разстояние се приема от едва 6,6 на сто от участниците в анкетата, а работа за съвкупност от възложители - от 4,6 на сто от респондентите. Като причина да се търси нов вид заетост участниците посочват на първо място по-доброто заплащане - 52,8 на сто. Най-голямото предимство за новите форми на заетост за 54.3 на сто от хората, участвали в анкетата, е независимостта и свободата да си бъдеш сам началник, а 18 процента от респондентите посочват, че основното предимство за новите форми на заетост е по-добрия баланс между работа и личен живот. Недостатъците в новите форми за наемен труд е липсата на адекватно социално осигуряване за 40 процента от хората, участници в анкетата; несигурните доходи за 35 процента от хората; множеството отговорности и високите нива на стрес - 45 процента от тях. Както работещите, така и собствениците на фирмите, не се оплакват от възможностите, дадени от разновидностите на трудови договори по Кодекса на труда или във възможностите за граждански или авторски договори, каза Мария Прохаска. Често изпълнителите на дадена услуга регистрират фирма и срещу фактура се извършва дейност и така пестят плащането на осигуровки. По авторски договор пък няма въобще задължение за социални осигуровки, каза още Прохаска. Новите форми на работа по класификацията на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд и разпространени от Центъра за икономическо развитие са: споделяне на служител - при което отделен работник се наема колективно от група работодатели, за да се удовлетворят нуждите от човешки ресурси на различни дружества - това води до постоянна заетост на пълно работно време за работника; споделяне на длъжност - при този модел работодател наема двама или повече работници да попълнят колективно определена длъжност, като две или повече работни места на непълно работно време се обединяват в длъжност на пълно работно време; временно ръководство - висококвалифицирани експерти се наемат временно за нуждите на конкретен проект или за да разрешат конкретен проблем, като по този начин в организацията на труд се привнася външен ръководен капацитет; непостоянна работа - при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а се ползува от гъвкавостта да търси услугите на работника при нужда; надомна работа - посредством информационни и комуникационни технологии, при която работниците могат да извършват възложената им дейност от което и да е място и по което и да е време благодарение на модерните технологии; базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, закупен от упълномощена организация и покриващ едновременно дължимото възнаграждение и социалните осигуровки; работа за съвкупност от възложители - при този модел самоосигуряващо се лице работи за голям брой клиенти, като за всеки от тях извършва маломащабна професионална дейност; масова заетост, при която онлайн платформа комбинира работодатели и работници, като често пъти по-големите задачи се разделят и поделят между работниците в т. нар. виртуален облак и накрая кооперативна заетост, при която упражняващи свободна професия, самоосигуряващи се лица или микро предприятия си сътрудничат по някакъв начин, за да преодолеят ограниченията на мащаба и професионалната изолация.
Източник: 24 часа (10.07.2019)
 
Промишленото производство нараства с 0.6% годишно през май Промишленото производство през май остава на равнището от април 2019 г. и нараства с 0.6% спрямо май на миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. За месец в добивната промишленост е регистрирано увеличението е с 9.5%, докато в преработващата промишленост има спад с 0.4%, а в енергетиката - с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 4.4%, производството на основни метали - с 3.9%. По-съществено увеличение е регистрирано при: производството на тютюневи изделия - с 15.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 11.3%, производството на мебели - със 7.1%, производството на химични продукти - с 6.0%. Спрямо май 2018 г. добивната промишленост е с ръст от 9.7%, а преработващата - с 0.9%. В енергетиката има спад с 5.4%. За година с най-голямо увеличение на производството е печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 22.8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 20.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 11.6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10.0%. Най-голямо намаление е отчетено при: производството на основни метали - с 16.0%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 14.1%, производството на мебели - с 8.2%, производството на облекло - със 7.3%.
Източник: Дневник (10.07.2019)
 
Оборотите в търговията на дребно отбелязват минимален ръст през май По предварителни сезонни данни на Националния статистически институт през май оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0.2 на сто спрямо предходния месец. През май 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарни данни, нараства с 0.4 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. През май 2019 г. се наблюдава намаление на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, съответно с 1.6 и 0.3 на сто. Ръст е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.7 на сто. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-съществено нарастване на оборота е отчетено при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 2.8 на сто. По-значителен спад се наблюдава в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2.4 на сто. През май 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. оборотът нараства при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.7 на сто) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 1.4 на сто), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава намаление с 2.7 на сто. По-значителен ръст при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 21.1 на сто. Спад е отчетен при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 5.8 на сто.
Източник: Дневник (10.07.2019)
 
Населението на България е намаляло с 50 хил. души през 2018 г., отчете Евростат Населението в 18 страни от Европейския съюз се е увеличило през 2018 година. Сред десет обаче то е намаляло, показват данни на Евростат. Както може да се очаква, България отчита спад на населението. Нещо повече - страната ни е в челото на негативната класация. Латвия е лидер със 7.5‰ спад на населението. България е на второ място с намаление от 7.1 на хиляда (или около 50 хил. души). Тройката допълва Хърватия, която отчита същите данни. След това се подреждат Румъния и Литва. България е с най-висока смъртност, но не е с най-слабите показатели по раждания (8.9‰). Макар сравнително по-малко деца да се раждат в Италия (7.3‰), Испания (7.9‰), Гърция (8.1‰), Португалия (8.5‰) и Финландия (8.6‰), съотношението на родените спрямо починалите български граждани (-6.6‰) поставя страната на дъното в ЕС по промяната на числеността на населението по естествен начин. Данните не отчитат броя на емигриралите от страните си или на преселилите се в тях чужденци или получили национални паспорти, но родени в друга държава. Най-добри показатели по раждания имат Ирландия (12.5 на 1000 жители), Швеция (11.4‰), Франция (11.3‰) и Великобритания (11.0‰)
Източник: Банкеръ (11.07.2019)
 
Намаляват нощувките на туристи през май, особено в хотелите с 4 и 5 звезди Докато местата за настаняване на туристи намаляват през май, расте броят на леглата в тях, отчете Националният статистически институт. Минимално расте броят на българите, нощували в хотели, мотели, къмпинги и хижи, но чувствително по-малко са чужденците, които са предпочели българската страна за посещенията си. Това се отразява и на приходите от туризъм, които падат в сравнение с миналата година. През май в България са се предлагали 2328 места за настаняване с над десет легла. Броят на стаите в тях е 107,6 хиляди, а на леглата – 236,2 хиляди, отчете НСИ. На годишна база общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 0,7%, а броят на леглата се увеличава с 1%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май, е 1,449 милиона, или със 7,8% по-малко в сравнение с година по-рано, като най-голямо намаление на нощувките (с 11,5%) се наблюдава в местата за настаняване с четири и пет звезди. През май в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 78,1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37,1% - на българи. В местата за настаняване с три звезди са осъществени 14,7% от нощувките на чужди граждани и 31% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с една и две звезди) те са съответно 7,2 и 31,9%. Броят на туристите, пренощували в местата за настаняване през май, се увеличава с 0,8% на годишна база и достига 586,6 хиляди, като увеличение има при българските туристи с 8,5%, а намаление при чуждестранните – с 6,7%. През май, в местата за настаняване средно по 1,9 нощувки са направили 310,6 хиляди български граждани, докато чуждестранните туристи са 276 хиляди и са реализирали средно по 3,2 нощувки. В НСИ констатират, че 75,8% от тях са нощували в хотели с четири и пет звезди.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2019)
 
Еврокомисията: 3,3% ръст на икономиката в България т.г., 3,4% - догодина Икономическият растеж в България остава 3,3% за 2019 г. и 3,4% за 2020 г. Инфлацията ще бъде 2,4% през тази и 1,7% през следващата година. Това сочат данните в лятната икономическа прогноза на Европейската комисия, цитирани от БНТ. През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави членки на ЕС. Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда. През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната беше по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът беше благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината. Прогнозите за общата инфлация в ЕС и в еврозоната бяха понижени с 0,1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи.
Източник: 24 часа (11.07.2019)
 
Средният осигурителен доход за страната за май 2019 г. е 980.76 лева Средният осигурителен доход за страната за май 2019 г. е 980.76 лв. Това съобщиха от НОИ. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г. е бил 928.94 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през юни 2019 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: БТА (11.07.2019)
 
Две трети от износа на България в ЕС е за 6 страни През първите четири месеца на годината износът на стоки от България за страни от Европейския съюз нараства със 7.3% в сравнение със същия период на предходната година и е за 12.7 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.3% от износа за държавите - членки на ЕС, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През април 2019 г. износът за ЕС нараства с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.1 млрд. лева. Най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (111.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (14.9%). Вносът на България от ЕС през първите четири месеца на 2019 г. се увеличава с 2.3% спрямо същия период на предходната година и достига 13.3 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През април 2019 г. вносът на България от държавите от ЕС се увеличава с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.4 млрд. лева. При вноса най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (44.6%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (27.4%). Външнотърговското салдо на България със страни от ЕС през периода януари - април 2019 г. е отрицателно и е 548.5 млн. лв. През първите пет месеца на 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 14.4% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 7.4 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Русия и Република Северна Македония, които формират 50.9% от износа за трети страни. През май 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 13% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лева. Най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (58.2%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (31.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (10%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - май 2019 г. се увеличава с 5.6% в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 8.9 млрд. лева. Най-голям е обемът на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. През май 2019 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява със 7.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.6 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо с трети страни през този период е отрицателно и е в размер на 1.6 млрд. лева.
Източник: Дневник (15.07.2019)
 
Търговският ни дефицит следва тенденцията на намаление от началото на годината България намали търговския си дефицит в края на май, след като през първите пет месеца на тази година търговията отбеляза ръст на годишна база, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Наблюденията на Investor.bg показват, че във всеки месец в периода януари-май на 2019 г. има намаление на дефицита в сравнение с година по-рано, като най-голямо то е през февруари. От 1 януари до 31 май износът на български стоки достига 23,308 млрд. лева, което е с 9,1% повече в сравнение със същия период на миналата година. Само през май общият експорт е на стойност 4,639 млрд. лева и се увеличава със 7,3% спрямо година по-рано. Внесените стоки в страната за първите пет месеца на тази година са на стойност 25,747 млрд. лева (по цени CIF), което е с 3,5% повече спрямо същия период на 2018 година. Само през май импортът намалява с 0,6% спрямо същия месец на миналата година и възлиза на 5,133 млрд. лева. През първите пет месеца на 2019 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 2,438 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) то също е на минус с 675,7 млн. лева. През май общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на отрицателна територия с 493,8 млн. лева. По цени FOB/FOB то е на минус със 177,4 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2019)
 
Над 123 000 безработни са започнали работа през първите 6 месеца на 2019 г. Над 123 410 безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на 2019 г., сочат данните на Агенцията по заетостта. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1.1 процентни пункта в сравнение с първото полугодие на предходната 2018 г. Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2 на сто от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място. Същевременно тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в страната се запазва и през юни, като в средата на годината равнището се установява на 5,2 процента. Отчита се спад от 0.1 процентни пункта спрямо предходния месец и от 0.5 процентни пункта на годишна база. В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души като снижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко. Новорегистрираните безработни през юни са 21 404, като от тях 1708 са били неактивни. От началото на годината служителите от бюрата по труда са активирали 9019 лица чрез организиране на информационни събития, срещи със завършващите образование в кариерните центрове, както и чрез работата на младежки, ромски, трудови медиатори и др. В резултат от изпълнението на активните мерки за насърчаване на заетостта сред безработните от рисковите групи на пазара на труда, на субсидирани работни места през месеца са устроени 3536 лица, информират от Агенцията по заетостта.
Източник: 24 часа (16.07.2019)
 
Тенденцията за понижаване на безработицата се запазва и през юни Тенденцията за понижаване на регистрираната безработица в България се запазва и през юни, като в средата на годината равнището ? се установява на 5,2%. Отчита се спад от 0,1 процентни пункта спрямо май и от 0,5 процентни пункта на годишна база, съобщи Агенцията по заетостта. Над 123 хиляди безработни, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа през първите шест месеца на тази година. За този период броят на реализираните на пазара на труда спрямо броя на регистрираните безработни е нараснал с 1,1 процентни пункта на годишна база, отчита Агенцията. Постъпилите на работа през юни са 19 898 безработни, като 82,2% от тях са устроени в реалната икономика. Други 689 лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място. В края на миналия месец регистрираните безработни в бюрата по труда са 169 659 души, като понижението спрямо май е с 5 740 лица. В сравнение с юни 2018 г. те са с 18 917 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през юни са 21 404, като от тях 1 708 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа.
Източник: Инвестор.БГ (16.07.2019)
 
НСИ отчете дефлация от 0.6% за юни През юни потребителските цени в България са се понижили за пръв път от началото на годината, а годишната инфлация спадна до най-ниските си нива за последното шестмесечие, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени се е понижил през юни с 0,6% спрямо май, когато нарасна с 0,1%. Това е първото намаляване на месечната инфлация от началото на 2019 г. На годишна база потребителската инфлация през юни се забавя до 2,8% от 3,5% през май, след като през април достигна петгодишния връх от октомври 2018 г. - 3,7%, което е най-висока инфлация от февруари 2013 г. насам. Средногодишната инфлация за периода юли 2018 - юни 2019 нараства с 3,3% спрямо периода юли 2017 - юни 2018 година. Поевтинели са храните и безалкохолните (с 1.8%), облеклото и обувките (с 0.3%), транспортът и съобщенията (съответно с 0.7% и 1.2%), поскъпнали са алкохолът и цигарите (с 0.8%), жилищното обзавеждане и домакински уреди (с 0.6%).
Източник: Offnews (16.07.2019)
 
Cдeл?итe c имoти в Coфия ca нa pe?opднo виco?o нивo зa пocлeднитe 10 гoдини По всички белези пазарът на имоти в София, който е и най-големият в страната, в края на миналата и началото на настоящата година беше изпаднал в застой. През първото тримесечие на 2019-а броят на сключените сделки беше едва с 10 повече от същия период на предходната година, а самата 2018-а приключи с 0.09% ръст спрямо 2017-а. Очакванията на някои участници на пазара бяха, че той ще забави още темпо, минавайки във фаза на частичен спад. Уви, току-що публикуваните последни данни от Агенцията по вписванията за броя сключени сделки опровергава тези прогнози. Броят на покупко-продажбите в периода април-юни 2019 година възлиза на 7 670 спрямо 7 119 година по-рано, което се равнява на 7.74% годишен ръст. Спрямо предходното тримесечие ръстът е близо 36% спрямо 26% за същия период през 2018-а. От данни ясно се вижда, че второто тримесечие на 2019 година е най-доброто от началото кризата през 2008-а насам. Сумарните данни за полугодието също показват, че към момента 2019-а носи най-големият брой сделки за последното десетилетие.
Източник: Money.bg (19.07.2019)
 
Чуждите инвестиции отново са на червено Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България отново са отрицателни, показва статистиката на БНБ. През май минусът е 2,8 млн. евро, а общо за първите пет месеца на годината изтичането на външни капитали от България е нетно 55,8 млн. евро, като обемът им е със 147,1 млн. евро по-малък от отчетените вложения за същия период на миналата година (положителен в размер на 91,2 млн. евро). Месец май е първият, при който всички видове инвестиции - дялов капитал, реинвестирана печалба и дългови инструменти, са с отрицателни стойности или са нула. Това означава, че кампаниите с чуждестранна собственост теглят вложенията си в България или в най-добрия случай не реинвестират печалбата си. Дяловият капитал през май е намалял с 1,2 млн. евро, а дълговите инструменти - с 1,6 млн. евро. През април поне заемите, давани от компаниите майки, растяха много и така компенсираха донякъде слабото представяне на реинвестираната печалба и дяловия капитал. По предварителни данни реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е отрицателна и възлиза на 173,3 млн. евро при положителна стойност от 81,5 млн. евро за януари - май 2018 г. Дяловият капитал (изтеглени парични и апортни вноски и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е с отрицателни стойности - 539,2 млн. евро за първите пет месеца на тази година. Той е по-нисък с 293,1 млн. евро в сравнение със същия период на 2018 г., когато беше отрицателен в размер на 246,1 млн. евро. Според предварителните данни на БНБ по перото "Реинвестиране на печалба", която показва дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни, от януари до май е на минус със 173,3 млн. евро, при положителна стойност от 81,5 млн. евро преди година.
Източник: Дума (22.07.2019)
 
Платежният баланс през май излезе на плюс с 421,1 млн. евро Текущата и капиталова сметка на България през май е положителна и възлиза на 424,1 млн. евро. Преди година излишъкът беше 31,7 млн. евро. Според предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) от януари до май 2019 г. платежният баланс излиза на плюс с 1,432 млрд. евро, като година по-рано той пак беше на положителна територия с 26,9 млн. евро. За май салдото по текущата сметка е с излишък и възлиза на 328,6 млн. евро, докато през май 2018 г. беше с дефицит от 2,9 млн. евро За януари – май 2019 г. текущата сметка е на плюс с 1,040 млрд. евро при дефицит от 75,6 млн. евро за същия период преди година.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2019)
 
България е страната в ЕС с най-голямо неравенство в доходите, обяви Евростат България е страната в Европейския съюз с най-голямо неравенство в доходите на населението. Това показват резултатите от последното проучване на Евростат за 2018 г. В тези изчисления не става въпрос само за заплати, а за подреждане в зависимост от всичките доходи – заплати, наеми, земеделска земя, социални помощи и т.н. Според проучването разликата в доходите на 20-те процента от населението, които получават най-високи, и 20-те процента с най-ниски доходи в България е 7,66 пъти. Средното за ЕС равнище на тази разлика е 4,77 пъти. Оказва се, че през 2017 г. неравенството в доходите в България е било още по-голямо - хората с най-високи доходи тогава са получавали 8,2 пъти повече от тези с най-ниски доходи, като средното за ЕС равнище е било 5,1 пъти. Ако отнесем например само минималната работна заплата (560 лв.) към най-високите известни заплати в държавния сектор, които се получават на основанието на закон, разликата ще излезе над 28 пъти.
Източник: Банкеръ (30.07.2019)
 
Заводските цени намаляха с 1.1% за месец Общият индекс на цените на производител през юни 2019 г. намалява с 1.1% спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.4%, и в добивната промишленост - с 0.3%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ не е отчетена промяна. В преработващата промишленост най-значително поевтинява производството на основни метали - с 3.0%, и обработката на кожи и производството на кожени изделия - с 1.4%. Производството на хранителни продукти поскъпва с 0.4%, на на питки и на пластмасови и каучукови изделия - с по 0.3%. Спрямо юни 2018 г. заводските цени нарастват средно с 0.9%. За година увеличението в енергетиката е със 7.6%, а спад се наблюдава в добивната промишленост - с 6.3%, и в преработващата промишленост - с 0.7%. В преработващата промишленост най-съществено годишно намаление на цените се наблюдава при производството на основни метали - със 7.2%. По-съществено покачване на цените статистиците установяват при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3.4%, при производството на облекло - с 3.1%, и при производството на хранителни продукти - с 3.0%.
Източник: Дневник (31.07.2019)
 
Евростат: Жените у нас живеят със 7 години по-дълго от мъжете Разликата между средната продължителност на живота на жените и мъжете у нас е точно 7 години в полза на нежния пол, като дамите у нас регистрират средна възраст на преживяемост от 78,4 години, докато за силния пол статистиката отчита 71,4 години. Това показват данни от анализ на Евростат за средната продължителност на живота в ЕС за периода 2017-2018 г. Общо за населението на страната ни за посочения период средната продължителност на живота е била 74,8 години, което ни нарежда сред страните с най-ниска средна продължителност на живот в ЕС заедно с Латвия /75 г./. Средният показател за продължителност на живота в ЕС е бил 81 години. Различните нива на смъртност при мъжете и жените у нас определят и средната смъртност на населението в страната, като за 10-годишен период /2008-2018 г./ има регистрирано значително увеличение на преживяемостта при мъжете у нас - 1,9 години, както и при жените - 1,8 години.Регистрирана е също и значително по-висока средна продължителност на живота сред населението у нас в градовете спрямо селата - хората в градовете живеят с около 2,9 г. по-дълго отколкото в селата. Средната продължителност на живота у нас варира значително и според някои региони - от 73 г. в област Монтана /по-ниска от средната за страната/ - до 77 г. в София-град и област Кърджали.Освен това очакваната средна продължителност на живота на българите, навършили 65-годишна възраст през миналата година, е отчетена в размер на плюс 16 години, като за 10-годишен период този показател се е повишил с 1,2 години.
Източник: economic.bg (31.07.2019)
 
Безработицата в България е 4.4% през юни 2019 г. Евростат представи и данни, според които нивото на безработица в България се понижи през юни до ново рекордно историческо дъно от 4.4% спрямо 4.5% през месец май и след като година по-рано (през юни 2018) безработицата в нашата страна беше на ниво от 5.2%. През шестия месец на настоящата година 149 хиляди българи са били без работа спрямо 150 хиляди през май и 174 хиляди година през юни 2018-а година, показват днешните данни на Евростат. Нивото на младежката безработица в България се повиши през юни до 12% от 11.4% през предходния месец, като през шестия месец на годината без работа са били общо 16 хиляди български младежи на възраст под 25 години спрямо 16 хиляди и през май и 20 хиляди година по-рано (през юни 2018-а). Безработицата в ЕС през юни се запазва на майското ниво от 6.3% (най-ниска безработица, откакто Евростат стартира това месечно проучване през януари 2000-а година) при 6.8% през юни 2018 г. В рамките на еврозоната нивото на безработицата пък се е понижило до 7.5% (най-ниско ниво от юли 2008-а година) спрямо 7.6% през месец май и 8.3% година по-рано.
Източник: Медия Пул (01.08.2019)
 
2448 лв. месечно са нужни за нормален живот на четиричленно семейство у нас За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2448 лева месечно. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за края на второто тримесечие на годината. Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612,15 лева. Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство. Общият ръст на издръжката спрямо предходното тримесечие е 6 лева, а спрямо юни миналата година - 87 лева. За покриване на общата стойност на необходимите средства за издръжка /2448 лева/, трябва нетният размер на заплатата, която получават двамата възрастни, да бъде не по-нисък от 1 224 лева за всеки от тях, при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи.
Източник: 3e-news (02.08.2019)
 
Разрешителните за жилищни сгради се увеличават със 7.8% през Q2 Броят на разрешенията за жилищни сгради, издадени в България през второто тримесечие на 2019 г., нарасна със 7,8% на годишна база, достигайки 1591, съобщи НСИ. В сравнение с предходното тримесечие броят на издадените разрешения за жилищни сгради през периода април-юни се е увеличил с 27.6%. През второто тримесечие са издадени общо 31 разрешителни за строителство на офис сгради, което е с 3.1% по-малко спрямо същия период на миналата година. В сравнение с предходното тримесечие разрешителните за строеж на административни сгради са се увеличили с 10.7%. По отношение на другите видове сгради, в разглежданото тримесечие са издадени 1168 разрешителни, намаление с 8.3% на годишна база и увеличение с 1.7% на тримесечна.
Източник: SeeNews (06.08.2019)
 
Средната заплата в София надмина 1700 лева В София средната заплата е 1724 лв. Столичани взимат с около 480 лв. повече от средното възнаграждение за страната, което е в размер на 1247 лв., сочат последните официални данни на Националния статистически институт за месец март. Но ако от данните на НСИ се извадят възнагражденията в столицата, се оказва че средната заплата за останалата територия на страната е малко над 1000 лв., а столичани взимат със 70% повече. Само в девет области заплатите са средно над 1000 лв., сочат още данните на НСИ. Веднага след столицата по доходи се нареждат жителите на Стара Загора със средна заплата от 1179 лв. Основната причина за това са заводите за производство на части за автомобили в града. На трето място с 1145 лв. е София-област. Това се дължи на факта, че много хора работят в столицата, но живеят в съседните градове. Четвъртата позиция е за Враца, където взимат средно по 1129 лв. Челната група се допълва от Варна, Пловдив, Габрово, Разград и Русе. Заплатите в Пловдив, Габрово и Разград за първи път през септември 2018 г. преминават границата от 1000 лв. Заплатите в област Видин нарастват с близо 12% за година и изпреварват тези в Благоевград. В резултат Благоевград остава на последно място по възнаграждения със 787 лв. на месец, а Видин се изкачва с една позиция напред с 809 лв. На следващите места по най-ниски възнаграждения са областите Кюстендил с 876 лв., Смолян с 877 лв. и Хасково с 882 лв. За година заплатите в страната са нараснали с 11,8%. Но между отделните градове има огромна разлика в темпа на увеличение на възнагражденията. Сред основните причини за това са инвестициите, които се правят в отделните райони на страната. Най-много са се увеличили възнагражденията в област Пазарджик – с над 17,5% до 985 лв. На второ място с ръст от 16,8% се нареждат заплатите в Силистра, където взимат средно по 910 лв. На трето място с увеличение от 15,1% е област Добрич, където жителите взимат следно по 933 лв. Четвъртото място се поделя между София-столица и Габрово, където възнагражденията нарастват с 14,5%. Заплатите в Габрово обаче са само 1094 лв.
Източник: Труд (08.08.2019)
 
Построените сгради с 10,5% повече за година Новопостроените сгради са се увеличи с 10,5% за 1 година. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на годината, сравнено със същия период на 2018 г. През първото полугодие са въведени в експлоатация 632 сгради или с 60 повече от това през 2018-а. Статистиката показва, че най-голям е относителният дял на новопостроените къщи - 75,9%. 5 пъти по-малко са жилищните кооперации, които са 14,9 на сто. Жилищата в тях са намалели с 1,5 на сто или 34. Най-голям е броят на двустайните апартаменти от сградите, въведени в ескплоатация до края на юни. Следват тристайните и едностайните, а най-малко желаните от строителите остават жилищата с 6 или повече стаи. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация във Варна - 101, с 569 жилища. Инвеститорите са решили да инвестират в нови сгради също в Пловдив и Бургас. В града под тепетата са пуснати 63 сгради, а в Бургас - 56. Единственият областен град където няма нито 1 сграда, въведена в екплоатация до края на юни, е Монтана.
Източник: 24 часа (09.08.2019)
 
Промишленото производство се забавя през юни 3.6% по-малко промишлено производство през юни спрямо същия месец на 2018 година и с 1.9% по-малко спрямо месец май, отчете Националният статистически институт. 12.5% намаление през юни спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост. Спад има също и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, в преработващата промишленост - с 1.2%. По-значително понижение на индекса в преработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 33.4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 13.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 8.1%. Съществено увеличение на индекса е регистрирано през юни 2019 г. спрямо предходния месец при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 9.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 6.3%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 4.8%. На годишна база значителен спад на индекса на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост - с 20.0%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.6%, и в преработващата промишленост - с 1.7%. Драстично понижение има в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година при производството на тютюневи изделия - с 47.1%, производството на основни метали - с 21.0%, производството на облекло - с 11.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 10.4%. Положителни резултати с по-голямо увеличение са отчетени при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 15.2%, производството, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 10.3%.
Източник: Банкеръ (09.08.2019)
 
Велико Търново рекордьор по поскъпване на имотите Велико Търново е рекордьор по ръст на цените на имотите. Жилищата в града са поскъпнали с 10,75% за година и квадратният метър в старата столица вече струва 515 евро, показват данните на имотни компании в страната. Това се дължи на все по-засиления интерес от страна на младежите към града и обособяването му като интересна за чуждестранните инвеститори локация.Поскъпване на жилищата се наблюдава във всички големи областни центрове – София, Пловдив, Варна и Бургас, като увеличението е средно със 7% за година. Поскъпването се дължи на нарасналото търсене на имоти, което води и до повишена строителната активност в големите градове в страната. Издадените разрешителни за строеж през 2018 г. са с 42% повече спрямо 2017 г. Бургас остава морският лидер на пазара на имоти с ръст на цените от 7,2% до 670 евро кв.м, сочат данните на брокери. Въпреки това обаче квадратният метър в Бургас остава с около 20% по-евтин спрямо Варна. През миналата година най-активният сезон за покупка на жилище в Бургас е бил лятото, коментират брокери. Те разделят клиентите на два основни типа според начина на финансиране на сделките – едните разчитат изцяло на свои средства, а другите – единствено на банков кредит. Варна пък е лидер при ръста на сключените сделки с увеличение от 9% за година. Цените на имотите във Варна достигнаха нива от 854 евро за кв.м (+4,3% за година). В София обаче имотите продължават да поскъпват по-бързо отколкото в морската столица – с 8,8% за година до около 1000 евро за кв.м. Жилищата в Пловдив вече струват средно 695 евро за кв.м (+9%), а Русе се нарежда близо до Европейската столица на културата за 2019 г. като отбелязва поскъпване в размер на 6% до 600 евро за кв.м. Брокерите отчитат поскъпване и в градовете Хасково, Шумен и Ямбол с до 8%, а цените за кв. метър достигат 475 евро. В Стара Загора цените също нарастват, но с по-бавни темпове – с 1,7% до 575 евро за кв.м. Кърджали и Пазарджик са областните градове с най-ниски цени на жилищните имоти – съответно 415 евро за кв.м (+3,7%) и 410 евро за км.м (+5%).
Източник: Труд (09.08.2019)
 
Летен срив на цените на плодове и зеленчуци, но са по-скъпи от 2018 г. Августовско поевтиняване на плодове и зеленчуци отчита търговията на едро. Цените на оранжерийните краставици за седмица са паднали с 27,5%, до 1,40 лв. за килограм, а отглежданите на открити площи се продават по-евтино с 15,2 на сто, до 1,51 лв. Това показват данните на комисията по стоковите борси. Въпреки чувствителното падане на цените в повечето случаи те остават по-високи в сравнение със същия период на миналата година. Тогава килограм краставици, гледани на открито, е струвал 1,15 лв., а 1,30 лв. е била цената на оранжерийните. Градинските домати са поевтинели с 18,8 на сто през миналата седмица и са с цена 1,47 лв., но по същото време преди година са стрували 1,25 лв. за килограм. Оранжерийните струват 1,95 лв. - с 15,9 на сто надолу, но през 2018 г. цената им е 1,63 лв. Така е и с повечето плодове и зеленчуци. Само морковите и тиквичките са с по-ниски цени отпреди година. Тогава първите са стрували 0,85 лв. за кг, сега на едро са 0,67 лв., за седмица са поевтинели със 17,3%. Тиквичките сега струват 0,52 лв., били са преди година 0,82 лв. за килограм. За седмица цената на зелето е паднала с 27,5% до 0,37 лв. за кг на едро. Дините са поевтинели с 18,5%, и килограм струва 0,44 лв. при 0,54 лв. преди седмица. През същата седмица на август 2018 г. цената на едро е била 0,39 лв. Килограм праскови на едро е с цена 1,21 лв., намалението е с 6,9 на сто, но преди година са стрували 1,15 лв.
Източник: 24 часа (12.08.2019)
 
Колите в България най-малко и най-стари България е на дъното в класацията по възраст на автомобилния парк в страните в ЕС. Колите до 5 г. у нас са едва 5%, или около 160 000, до 10 години са 10 на сто, или около 400 000, а между 10 и 20 г. - 60 на сто, или близо 2,4 млн. Най-старите автомобили - над 20-годишните, са близо 1 млн., което прави 25% от автомобилния парк в България. Това показват данни от анализ на Евростат за автомобилния парк и регистрацията на нови коли сред 28-те страни членки през 2018 г. Най-висок дял регистрирани нови автомобили на възраст до 2 г. е отчетен в Люксембург - 25%. Следват Дания - 24 на сто, Белгия - 22 на сто, Швеция - 20 на сто, Австрия - също 20 процента. България е на трето място отзад напред с най-висок процент стари автомобили на възраст над 20 години. Първа е Полша с 40 на сто коли над 20 г., следват Естония - 28 на сто, България - 25 на сто, Малта, Литва и Румъния - по 20%. През 2018 г. у нас са регистрирани към 35 хил. нови автомобила при първа регистрация. В страните от ЕС броят им е 15 милиона, което прави дял на страната ни 0,2 на сто. Регистрираните нови коли у нас на възраст до 2 г. за миналата година са били около 1,7% от общия брой на автомобилите, при показател за Люксембург 25 на сто. В България регистрираните автомобили са между 3,5 млн. и 4 млн., но числата търпят корекции, тъй като всяка година у нас се внасят по около 100 000 коли втора употреба, както и се дерегистрират в КАТ няколко десетки хиляди автомобила. Само за първите 6 месеца на тази година в България са регистрирани 18 323 нови коли, общо в страните на ЕС те са 8,1 млн. България е на едно от последните места в ЕС по показателя за моторизираност. На 1000 жители се падат 393 коли - два пъти по-малко от Люксембург, който е начело с 670 на 1000 души.
Източник: 24 часа (12.08.2019)
 
НСИ: През юли 2019 г. общият показател на доверие на потребителите нараства През юли 2019 г. общият показател на доверие на потребителите нараства с 0.8 пункта спрямо нивото си отпреди три месеца, което се дължи изцяло на повишеното доверие сред градското население. Това съобщиха от Националния статистически институт. Общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца бележи известно подобрение - увеличение на балансовия показател с 2.6 пункта. Същевременно и прогнозите им за следващите дванадесет месеца са по-благоприятни в сравнение с предходното наблюдение. По отношение на финансовото състояние на домакинствата и оценките, и очакванията на населението в градовете леко се подобряват, докато мненията на живеещите в селата са малко по-негативни. Преобладаващата част от потребителите считат, че през последните дванадесет месеца има леко покачване на потребителските цени, като инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. Относно безработицата в страната прогнозите са, че ще има известно съкращаване на персонал през следващите дванадесет месеца, като според населението в селата то ще бъде с по-високо темпо. През юли по-голямата част от потребителите продължават да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял намалява в сравнение с три месеца по-рано. Последната анкета обаче регистрира малко по-позитивна нагласа в намеренията на градското население по отношение на извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба и за „покупка или построяване на жилище (вила)“ през следващите дванадесет месеца. Изследването е част от хармонизираната програма на Европейския съюз за наблюдения на бизнес тенденциите и наблюдение на потребителите и е представително за населението на 16 и повече години. Обект на изследването са лицата на 16 и повече години, методът на подбор - случаен, гнездови и пропорционален на населението по райони, в т.ч. селско/градско население (154 гнезда с по 8 лица в гнездо). Методът на анкетиране е интервю - лице в лице. Анкетата съдържа стандартизирани въпроси, свързани с финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, инфлацията, безработицата, спестяванията, намеренията за извършване на основни разходи за предмети с дълготрайна употреба и покупка на жилище или кола. Предлаганите варианти на отговор създават възможност за степенуването им от оптимистични през неутрални към песимистични. Балансът на мненията се получава като разлика между относителните дялове на положителните и относителните дялове на негативните мнения със следната особеност: на силно положителното и силно негативното мнение се дава коефициент 1, а на по-умерено положителните и по-умерено негативните мнения - коефициент 0.5. С резултатите от наблюденията се цели да се улови посоката на изменение на изследваните променливи, в т.ч. в „нивото на доверие“ на потребителите, което, от своя страна, дава възможност да се изследват тенденциите в развитието на общественото мнение по основни икономически процеси и явления. Показателят на доверие на потребителите е средна аритметична на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на: финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак.
Източник: 24 часа (12.08.2019)
 
Средната заплата 1260 лева Средната месечна работна заплата е достигнала до 1260 лв. през второто тримесечие на годината, като се е увеличила с 4,3% спрямо предходното. Това съобщава статистическият институт. Най-голямо увеличение има при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и горива - 9,1%. Голямо нарастване има и при хотелиерството и ресторантьорството, както и в образованието - с по 7,3% нагоре. В същото време обаче работещите в ресторанти и хотели остават най-нископлатени, като получават средно по 782 лв. на месец. Следват заетите в строителството, които вземат средно 974 лв. Занимаващите се с производство и разпределение на енергия са третите с най-високи заплати - 2048 лв. средно на месец. Преди тях са финансисти и застрахователи - с по 2174 лв. На първо място по доходи според данните на НСИ са заетите със създаване и разпространение на информация и далекосъобщения, където е и секторът на информационните технологии. Там заплатите са средно 3053 лв. месечно. Средната месечна заплата нараства и на годишна база с 12%. Средната заплата в София е най-висока - 1730 лева, сред първенците са Враца (1213), Стара Загора (1164) и Варна (1145).
Източник: 24 часа (13.08.2019)
 
НСИ: Нарастване на българския износ през първото полугодие с 6,3 на сто Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се увеличава през първите шест месеца на година с 6,3%, въпреки че в само в рамките на юни се понижи с 6,4 на сто, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През юни общият български износ намалява с 6,4% до 4,5244 млрд. лева, докато вносът се свива с 14,3% до 4,7131 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през шестия месец на настоящата година остава отрицателно и в размер на 188,7 млн. лева, но спрямо дефицит за 669,9 млн. лева през юни 2018-а година. Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни през първото полугодие нараства с 6,3% на годишна база до 27,8405 млрд. лева, докато вносът на стоки в нашата страна намалява с 0,4% до 30,5089 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - юни е отрицателно и в размер на 2,6684 млрд. лева, но спрямо дефицит за 4,1768 млрд. лева през първото полугодие на 2018-а година. От началото на годината износът към ЕС нараства с 5,0% до 19,0118 млрд. лева, а в посока трети страни - с 9,1% до 8,8287 млрд. лева. В същото време вносът от ЕС се повишава през периода януари - юни на 2019-а година с 1,4% до 20,0821 млрд. лева, докато вносът от трети страни намалява с 1,4% до 10,4268 млрд. лева.
Източник: БНР (13.08.2019)
 
Приходите от нощувки в страната през юни 2019 г. достигат 205.4 млн. лв. Приходите от нощувки през юни 2019 г. достигат 205.4 млн. лв., или с 2.6% повече в сравнение с юни 2018 година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани със 17.9%, докато тези от чужди граждани намаляват с 0.5%. През юни 2019 г. в страната са функционирали 3018 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 135.2 хил., а на леглата - 304.1 хиляди. В сравнение с юни 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4.4%, а броят на леглата в тях - с 4.9%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2019 г., е 4036.7 хил., или с 0.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.0%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През юни 2019 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 64.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 30.3% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.5% от нощувките на чужди граждани и 32.0% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.5 и 37.7%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юни 2019 г. се увеличава с 4.0% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 1028.8 хил., като е регистрирано увеличение при българските граждани с 4.9%, а при чужденците - с 3.5%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юни 2019 г., са 408.2 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Чуждите граждани са 620.6 хил. и са реализирали средно по 4.9 нощувки, като 65.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юни 2019 г. е 45.4%, като намалява с 2.3 процентни пункта в сравнение с юни 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 56.8%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 46.2%, и с 1 и 2 звезди - 26.3%.
Източник: Банкеръ (13.08.2019)
 
БВП нараства с 3.3% през второто тримесечие През второто тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.6 на сто спрямо първото тримесечие на 2019 г., според сезонни данни. Това показват експресни оценки на Националния статистически институт. За второто тримесечие на 2019 г. БВП в номинално изражение достига 28 099 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2019 г. е 24 241 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - 76.3% или 21 445 млн. лева. През второто тримесечие на 2019 г. бруто капиталообразуването е 5 683 млн. лв. и заема 20.2% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо първото тримесечие на 2019 г. по сезонни данни брутната добавена стойност нараства с 0.8 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2019 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонни данни спрямо първото тримесечие на 2019 г. има увеличението на бруто образуването на основен капитал - с 0.8%, и на крайното потребление - с 0.1 на сто. През второто тримесечие на 2019 г. по сезонни данни спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 3.1%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 2.7%. Бруто образуването на основен капитал отчита ръст от 2.2% през второто тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги се увеличава с 3.3 на сто, а вносът на стоки и услуги намалява с 5.5 на сто.
Източник: Банкеръ (15.08.2019)
 
Евростат: Силен спад на производството в България и в целия ЕС през юни Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижи през юни с 1,9% спрямо май, когато се сви с 0,4%. Това означава, че промишленият сектор в нашата страна продължава да изпитва трудности за четвърти пореден месец след силния растеж в началото на годината (с 3,6%през януари и с 1,6% през февруари). На годишна база индустриалното производство в България се понижи през юни с цели 3,5% след повишение с 0,9% през май, Това представлява първо намаляване на производството в нашата страна за настоящата година и най-солиден спад от 2013-а година насам. По този показател нашата страна се нарежда на шесто място сред страните-членки на ЕС с най-силни понижения на промишленото производство.
Източник: 24 часа (15.08.2019)
 
Ръстът на икономиката леко се забавя до 3.3% през второто тримесечие Българската икономика леко забавя темпа си на растеж през второто тримесечие на 2019 г. в синхрон с данните на почти цяла Европа. Така на годишна база БВП се увеличава с 3.3%, а на тримесечна - с 0.6%, показват експресните оценки на НСИ. Подобно на първите три месеца от годината остават включени всички двигатели на растежа, но темпът на прираст на потреблението изглежда започва да се забавя, каквито бяха и очакванията на повечето анализатори. В сравнение с останалите страни от региона на Източна Европа българският растеж е по-слаб спрямо този в Румъния, Полша, Унгария и Латвия (все още няма данни за Хърватия, Естония и Словения). В сравнение със Стара Европа обаче източният блок продължава да расте с над 3% на годишна база и България не прави изключение. Големият въпрос сега е дали двигателят на европейската икономика - Германия, ще изпадне в рецесия, след като през последното тримесечие статистиката отчете спад на германския БВП с 0.1% спрямо първите три месеца на годината. А страната е най-големият външнотърговски партньор на България. Приносът на нетния експорт продължава да е положителен второ поредно тримесечие, ако се гледат годишните изменения, което се дължи на по-слаб внос. Междувременно НСИ отчете спад на продажбите на български стоки зад граница през юни с 6.4% на годишна база. Все още е рано да се правят негативни заключения, тъй като минусът до голяма степен се дължи на търговията с горива и може да е заради еднократни ефекти. Инвестициите като компонент на БВП обаче също се забавят и на годишна, и на тримесечна база, като според някои анализатори те може да се усилят през втората половина на годината заради предстоящите избори. Експресните данни показват и намаляващ прираст на потреблението на годишна (2.7% през второ тримесечие на годината при 4.5% през първото) и на тримесечна база. Доскоро покупките на домакинствата бяха основен двигател на икономиката (подобно на повечето страни от Източна Европа), но очакванията са неговият принос в българския БВП да започне да се забавя (което донякъде подсказват и данните за намаляващия внос), въпреки че пазарът на труда продължава да бумти. Средните възнаграждения в страната за поредно тримесечие се увеличават с 12% на годишна база, заетите са с над 100 хил. повече спрямо второто тримесечие на 2018 г., логично безработицата също продължава да пада и достига историческо най-ниско ниво – 4.2%, показват данните на НСИ, които се трупат от 2003 г.
Източник: Капитал (15.08.2019)
 
През юли инфлацията е 0.8%, драстично поскъпват услугите в туризма Индексът на потребителските цени за юли 2019 г. спрямо юни 2019 г. е 100.8%, т.е. месечната инфлация е 0.8%, съобщи Националният статистически институт. Годишната инфлация за юли 2019 г. спрямо юли 2018 г. е 2.9%. През месеца хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали с 0.3%, алкохолът и цигарите - с 0.2%, режийните разноски - с 1.2%. Цените на самолетните билети са се вдигнали с 18.7%, туристическите пакети - с 15.2%, краткосрочното настаняване - с 22.1%. Облеклото и обувките са поевтинели с 2.9%, дизеловото гориво - с 0.7%, бензинът А95H - с 0.7%, А100Н - с 0.6%, газът пропан-бутан за ЛТС - с 1.5%.
Източник: Дневник (15.08.2019)
 
България на 17-то място по чуждестранни инвестиции България се нарежда на 17-то място в световната класация на страните с най-много преки чуждестранни инвестиции, предават световните медии. В началото на списъка влизат 50 държави като страната ни попада в първите 20 с резултат от 4.69 точки и реализирани 54 проекта за 2018 г., сочат данни, цитирани от „Файненшъл таймс“. Проучването обхваща 105 страни като показва къде има повече инвестиции от очакваното и подрежда данните на база колко са реализираните проекти за 2018 г. Миналогодишният лидер Мозамбик тази година е паднал на 12 позиция, а челното място взимат Сърбия (11.92) и Черна гора (11.49), следвани от Камбоджа (10.82), Литва (8.47) и Малта (7.78). 19 от 20 в страните от развиваща се Европа са с резултат по-висок от единица. Единствено Русия пада под това ниво с 0.95 т. Малта обаче е първенец в страните от Западна Европа с двоен ръст на осъществените проекти за 2018 г., когато те са нараснали до 20. След нея в региона са Ирландия (3.35), Финландия (2.71), Великобритания (2.55), Португалия (2.34) и Испания (2.18). Люксембург, който бе регионалният лидер през 2017 г. обаче продължава да отбелязва спад в чуждестранните инвестиции. От 10-те най-големи икономики в света, 5 са с индекс над 1: Великобритания (2.55), Индия (1.54), Франция (1.26), Канада (1.04) и Германия (1.01). 6 от тях пък отбелязват ръст на инвестициите в сравнение с 2017 като това включва Канада, Индия и Обединеното кралство. В дъното на първите 50 е Испания (2.18), а преди нея са Шри Ланка (2.30) и Кипър (2.30).
Източник: Монитор (15.08.2019)
 
Силен спад на производството в България и Евросъюза през юни През юни 2019-а година индустриалното производство в еврозоната и в целия Европейски съюз се понижи много рязко, заличавайки опита за растеж, отчете месец по-рано, като в същото време производството в България също отбеляза много силен спад, отбелязвайки понижение за четвърти пореден месец, показват данни на Евростат. Производството в рамките на еврозоната се сви през юни с 1,6% спрямо май, когато се повиши с 0,8%, докато прогнозата на финансовите пазари за понижение с 1,5 на сто. Това представлява понижение на индустриалното и промишлено производство за трети от последните четири месеца и е пореден знак за наличието на рецесия в производствения сектор на фона на продължаващото търговско напрежение в светове план и най-вече по оста САЩ-Китай. В рамките на еврозоната спад с цели 4,0% отчетоха средствата за производство, докато производството на недълготрайни потребителски стоки се понижи с 2,8%, производството на стоки с дълготрайна употреба се сви с 1,2% и енергийното производство - с 0,2 на сто. Спрямо година по-рано индустриалното производство в еврозоната се сви през юни с 2,6% след спад с 0,8% през май и очаквания за по-скромно понижение с 1,5 на сто. Производството на годишна база в региона на единната валута нарасна за последно през миналия ноември. Евростат представи аналогични слаби данни за индустриалното производство и в целия ЕС и доста слаби данни в рамките на България. Производството в ЕС се понижи през юни с 1,5% спрямо май, когато нарасна с 0,9%, като на годишна база индустриалното производство се сви с 1,9% след анемично повишение с 0,1% месец по-рано. Според данните на Евростат индустриалното производство в България се понижи през юни с 1,9% спрямо май, когато се сви с 0,4%. Това означава, че промишленият сектор в нашата страна продължава да изпитва трудности за четвърти пореден месец след силния растеж в началото на годината (с 3,6%през януари и с 1,6% през февруари). На годишна база индустриалното производство в България се понижи през юни с цели 3,5% след повишение с 0,9% през май, Това представлява първо намаляване на производството в нашата страна за настоящата година и най-солиден спад от 2013-а година насам. По този показател нашата страна се нарежда на шесто място сред страните-членки на ЕС с най-силни понижения на промишленото производство
Източник: Монитор (15.08.2019)
 
Ръст от 0.8% на месечната инфлация в България през юли Индексът на потребителските цени за юли 2019 г. спрямо юни 2019 г. е 100.8%, т.е. месечната инфлация е 0.8%, сочи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (юли 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 2%, а годишната инфлация за юли 2019 г. спрямо юли 2018 г. е 2.9%. Средногодишната инфлация за периода август 2018 - юли 2019 г. спрямо периода август 2017 - юли 2018 г. е 3.3%. През юли 2019 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки се увеличават с 0.3%, цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия се повишават с 0.2%, тези на облеклото и обувките отчитат намаление с 2.9%. Цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива нарастват с 1.2%, тези за здравеопазване се увеличават с 0.1%, а транспортните цени с 0.4%. Голям ръст през юли бележат цените за развлечения и култура - увеличение с 6.6% и за ресторанти и хотели - с 2.8%.
Източник: Банкеръ (15.08.2019)
 
142 000 са безбработните през второто тримесечие на годината у нас През второто тримесечие на 2019 г. броят на безработните е 142.0 хил., от които 82.7 хил. (58.2 на сто) са мъже и 59.3 хил. (41.8 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт. Коефициентът на безработица е 4.2 на сто и в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. намалява с 1.3 процентни пункта, като при мъжете намалението е от 6.1 на 4.6 на сто, а при жените - от 4.7 на 3.7 на сто. От всички безработни 15.1 на сто са с висше образование, 45.1 на сто - със средно, и 39.8 на сто - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно: 2 на сто за висше образование, 3.4 на сто за средно образование и 12.2 на сто за основно и по-ниско образование. През второто тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 84.5 хил., или 59.5 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.5 на сто, като в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица при мъжете е 2.7 на сто, а при жените - 2.2 на сто. От общия брой на безработните 25.1 хил., или 17.7 на сто, търсят първа работа.
Източник: 24 часа (15.08.2019)
 
1547 лева средно на човек, 2/3 от тях - за храна, сметки, данъци и транспорт С 4,9% се повишава доходът на човек от домакинство през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година. Така сумата става 1547 лв. В същото време растат и разходите. За година те са се увеличили с 5,3% до 1402 лв. Две трети от тази сума отиват за храна, за която се дават 31,4% от парите, разходи за жилище (15,5%), данъци и социални осигуровки (14,2%) и транспорт и съобщения (11,7%). Като цяло всичките разходи се увеличават За храна и безалкохолни например преди година са се давали 419 лв., а сега - 440. За алкохол и цигари отделяме 61 вместо 59 лв., за да се плати токът, водата, отоплението и други поддръжки на дома - 217 вместо 213 лв. Разходите за транспорт, както и за свободно време, култура и образование, са се увеличили с по 4 лв. - съответно до 165 и 57 лв. Най-голям ръст на похарчените пари има за здравеопазване - с 25%, или от 77 до 96 лв. За данъци вече се дават 200 лв. - с 9,5% повече от преди година. В доходите най-голям принос има работната заплата. Тя формира 57,8% от постъпленията средно на лице от домакинство през второто тримесечие на годината. Преди година възнаграждението от работа е отговаряло за 56,7% от дохода. В реално изражение това означава, че доходът от заплата нараства от 835 на 894 лв. На второ място са пенсиите - 27,6%, като техният принос намалява с 0,5 на сто. 427 лв. е средната пенсия, която взема лице от домакинството, на фона на 413 лв. преди година. Доходът от самостоятелна заетост ни дава 6,2% от наличните ни средства - с 0,4% по-малко в сравнение с година назад (от 97 на 95 лв.). Социалните обезщетения и помощи допринасят с 3%, или 46 лв. Най-малко пари идват от т.нар. рентиерство - доходите от собственост са едва 0,3 на сто от средните в едно домакинство. Картофите с най-голям ръст на цените - почти 50% за година С 45,9% се е повишила цената на картофите през второто тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Това сочат данните на Националния статистически институт за цените в селското стопанство. По-високи са цените на зърнените култури - с 6,4%. Повишение има и на тези на пресните зеленчуци - с 16,3%, техническите култури - с 1,8%, и пресните плодове - с 4,8%. Цените на фуражните култури отбелязват намаление с 6,9%. Увеличение е отчетено при оранжерийните домати - с 19,7%, ябълките - с 36,9%, черешите - с 8,5%, и кайсиите - с 35,3%. Понижават се цените на: царевицата за зърно - с 3,1%, фуражния грах - с 31,1%, лавандулата - с 20%, бялото главесто зеле - с 22%, и на ягодите - с 10,9%. Спрямо същото тримесечие на 2018 г. цените на живите животни се увеличават с 6,4%. Увеличението е в резултат на ръст в цените на: едрия рогат добитък - с 14,9%, козите - с 15,5%, и на свинете - с 9,5%. Без промяна остават цените на домашните птици. При животинските продукти е регистрирано увеличение в цените на козето мляко - с 10%, и на кравето мляко - с 3,9%. Намаление е отчетено в цените на биволското мляко - с 12,4%, овчето мляко - с 3,6%, и на кокошите яйца за консумация - с 2,2%.
Източник: 24 часа (16.08.2019)
 
Скок на производствените цени в селското стопанство с над 5% Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2019 г. се увеличава с 5.3% спрямо същото тримесечие на 2018 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се повишава с 5.8%, а на продукцията от животновъдството - с 4.6%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 4.1%, като в растениевъдството то е с 4.9%, а в животновъдството - с 3.0%. Това показват данните на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо същото тримесечие на 2018 г. най-голямо увеличение се наблюдава в цените на картофите - с 45.9%. По-високи са цените на: зърнените култури - с 6.4%, пресните зеленчуци - с 16.3%, техническите култури - с 1.8%, и пресните плодове - с 4.8%. Спрямо същото тримесечие на 2018 г. цените на живите животни се увеличават с 6.4%. Увеличението е в резултат на ръст в цените на: едрия рогат добитък - с 14.9%, козите - с 15.5%, и на свинете - с 9.5%. Без промяна остават цените на домашните птици. При животинските продукти е регистрирано увеличение в цените на: козето мляко - с 10.0%, и кравето мляко - с 3.9%. Намаление е отчетено в цените на биволското мляко - с 12.4%, овчето мляко - с 3.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 2.2%. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо 2018 г. повишаване се наблюдава в цените на: зърнените култури - с 2.9%, техническите култури - с 3.6%, пресните зеленчуци - с 21.5%, картофите - с 48.4%, и пресните плодове - с 4.1%. Спрямо 2018 г. намаление е отчетено в цените на фуражните култури - с 6.2%. В животновъдството цените на живите животни нарастват с 6.4%, а на животинските продукти се запазват на почти същите нива - с леко увеличение от 0.6%. Цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие са по-високи с 3.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 2.5% спрямо 2018 година. Спрямо съответното второто тримесечие на 2018 г. по-високи са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.7%, електроенергията и горивата - с 1.5%, минералните торове - с 10.4%, ветеринарномедицинските продукти - с 4.0%, и на фуражите - с 3.8%. По-ниски са цените на продуктите за растителна защита - с 0.8%. През второто тримесечие на 2019 г. спрямо 2018 г. индексът на цените на електроенергията и горивата се увеличава с 1.3%, на посевния и посадъчния материал - с 2.1%, на минералните торове - с 5.5%, на ветеринарномедицинските продукти - с 4.9%, и на фуражите - с 3.3%. Намаляват цените на продуктите за растителна защита - с 0.3%.
Източник: Банкеръ (16.08.2019)
 
Цените на недвижимите имоти забавят темпа си на растеж Цените на жилищните имоти на национално ниво забавят темпа си на растеж през 2019 г., но все още се наблюдава ръст. Въпреки значителния растеж на цените на жилищата, приликите с балона отпреди кризата са незначителни. Това сочи анализ на една от банките в България и големите агенции за недвижими имоти. През първото полугодие на тази година тенденцията на постоянен темп на растеж на цените на имотите се обръща след достигнатите пикови стойности през 2018 г. На национално ниво се увеличават с 6.5% на годишна база, като очакванията са темпът на растеж да продължи да се забавя през следващите няколко години. Според анализа средната цена на кв. метър жилищна площ в София през първото полугодие на тази година достига 1117 евро, спрямо 1105 евро през 2018 г. (натрупан ръст от 62% спрямо 2013 г.). Пловдив също бележи значителен ръст през последните три години (общо 33%), като в града има значителен брой нови и строящи се проекти. Средната цена на кв. м. в Пловдив през 2019 г. достига 765 евро. Варна е градът, в който цените на имотите се променят най-плавно – към края на полугодието цената на кв. м. е 837 евро. (+7.6% общ растеж за последните три години). В Бургас цените на имотите отчитат растеж от 19.5% от 2016 г. насам, като цената на кв. м. през тази година достига 863 евро.
Източник: Монитор (16.08.2019)
 
50% от доходите ни отиват за храна и жилище В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (31.4%), следвани от разходите за жилище (15.5%), данъци и социални осигуровки (14.2%) и разходите за транспорт и съобщения (11.7%). Данните са на националната статистика. От тях се вижда още, че общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2019 г. е 1 547 лева, което е ръст от 4.9% спрямо същия период на 2018 г. Най-висок дял в месечните приходи формира работната заплата (57.8%), следват пенсиите (27.6%) и самостоятелната заетост (6.2%). Статистиката отчита същевременно и увеличение на общия месечен разход, който през второто тримесечие е 1 402 лева, или с 5.3% спрямо същото тримесечие на 2018 година.
Източник: Фрогнюз (16.08.2019)
 
Предлагането на лукс имоти в столицата върви нагоре Пазарът на луксозни имоти в София попада под натиска на увеличаващото се предлагане през първата половина на 2019 г. Цените вече са в корекция, нараства също броят и размерът на отстъпките при сделки, показват данните на една от агенциите в столицата. Ситуацията на пазара на луксозни имоти все по-отчетливо работи в полза на купувачите и прогнозата на компанията е тази тенденция да се задържи поне до края на годината. Добър знак са нарастващият брой запитвания и сделки, които показват, че цените все пак са близо до пазарните нива. Пазарът на луксозни имоти отбеляза висока активност през първото шестмесечие на 2019 г., подкрепян от продължаващия ръст на икономиката, ниските лихви и оживлението на кредитния пазар. Водещо остава търсенето за жилищни нужди. Ограниченият потенциал за ръст на цените и засиленото предлагане на наемния пазар охлаждат желанието на купувачите за инвестиционни и спекулативни сделки. Традиционно купувачите на луксозни имоти предпочитат централните райони на София и утвърдени квартали като „Лозенец“. Докато кварталите в южната част на София се оформят като предпочитани за покупка на висок клас апартаменти, тези по Витошката яка остават основно в полезрението на търсещите къщи. Данните показват, че в тази част на София са регистрирани над 70% от продажбите на къщи за последната година и половина.
Източник: Монитор (19.08.2019)
 
Държавен експерт: Внасяме домати и краставици най-много от Турция и Гърция Турция и Гърция са водещи импортни дестинации за доставка на домати и краставици у нас през първото полугодие. Това съобщи на БТА Дафинка Грозданова - държавен експерт в Министерството на земеделието, храните и горите. По думите й двата зеленчука се внасят също от Албания и Северна Македония. Родното производство на домати пък е намерило пазар в Румъния и Унгария. Български краставици се изнасят в Германия и Чехия. Освен наши, ядем също доста френски и германски картофи. Част от родната продукция пък заминава за Румъния и Гърция. Зелевите култури се покриват като внос от Северна Македония и Албания, наше зеле се търгува в Румъния и Сърбия, посочи експертът.
Източник: 24 часа (20.08.2019)
 
Рекорден износ за полугодието – почти 28 млрд. лв., главно от продажби на машини Стоки за рекордна сума е изнесла България за първите шест месеца на 2019 г. – колкото никога досега в стопанската ни история. Продажбите ни навън за периода януари-юни се равняват на 27,84 млрд. лв., което е с 6,3% повече в сравнение със същия период на миналата година. Това показват предварителни данни на НСИ, които бяха споделени и от премиера Бойко Борисов в профила му във фейсбук. В поста си той отбелязва и рекордното постижение на страната. Според статистиката за цялата 2008 г., която е най-силна за българската икономика преди кризата, стойностният износ е бил 29,74 млрд. лв., или съвсем малко повече, отколкото сега за шест месеца Детайлни данни статистическият институт предоставя само за износа за страни извън ЕС. Сред тях основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, Съединените американски щати и Република Северна Македония. Те формират 50,1% от износа за трети страни, който е на стойност 8,828 млрд. лв., или с 9,1% повече на годишна база. Макар Турция да купува най-много български стоки спрямо година по-рано, има намаление със 7,3%. Южната ни съседка е внесла от България продукти за 1,82 млрд. лв. От друга страна, Канада, Сърбия, Русия, САЩ, Южна Африка и Украйна отбелязват двуцифрени ръстове на вноса от България. За Европейския съюз България е изнесла стоки за 15,925 млрд. лв. от началото на годината до май. Това е с 6,9% повече на годишна база и се дължи основно на търговията с Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67,3% от износа за държавите - членки на ЕС. Много голямо увеличение на продажбите на годишна база имаме за страни като Португалия (95,7%), Ирландия (70,8%), Словакия (57,4%) и Люксембург (50%). Рекордът в продажбите ни се дължи най-вече на сектор “Машини, оборудване и превозни средства”, чийто общ износ се равнява на 5,634 млрд. лв., както и на артикулите, класифицирани главно според вида на материала (4,902 млрд. лв.), и на различни готови продукти (3,54 млрд. лв.). Най-голям ръст е отчетен при нефтените масла, каменните въглища и други продукти, спадащи към сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти”. Те включват още брикети, лигнити, коксове, нефтен газ и други. За Европейския съюз износът на тези стоки се е увеличил със 129,7%, докато за трети страни – с 29,4%. Продажбите на мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход за държави извън ЕС нарастват дори повече – с 51,7 на сто. В същото време обаче при износа за съюза точно в този сектор се отбелязва най-голям спад от 19,6%. Като цяло отбелязваме голямо увеличение и при експорта на химични вещества и продукти - с 19,6%, на храни и живи животни – с 10,1 на сто. Най-силен месец за България от началото на 2019 г. е февруари, когато продажбите на фирмите ни навън са се увеличили с 20,2% на годишна база и са достигнали 4,694 млрд. лв. В останалите месеци ръстът на износа варира между 6 и 7,5 на сто. През юни доста намалява вносът – на годишна база той е паднал с 14,3% до 4,713 млрд. лв. Отрицателни стойности, макар и доста по-малки, се наблюдават и през януари, когато има спад от 0,5 на сто. Най-силен месец отново е февруари, който дърпа импорта с 15,5% нагоре до 5,274 млрд. лв., което успява да изкара положително изменение в стойностния обем на вноса за полугодието до плюс 0,4 на сто и да достигне почти 30,509 млрд. лв. 10,426 млрд. лв. от тях са дошли от трети страни, най-вече от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия Най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в секторите “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (27,3%) и “Храни и живи животни” (21,6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” (12,5%). В същото време от началото на годината до май от страни - членки на ЕС сме закупили стоки и услуги на стойност 16,809 млрд. лв, или с 2,7% повече на годишна база. Основни търговски партньори в това отношение са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. Най-много сме увеличили вноса на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн (41%). Тези цифри водят до отрицателно общо външнотърговско салдо за полугодието на стойност 2,668 млрд. лева. Спрямо година назад разликата е двойна – тогава то също е било отрицателно, но на стойност 4,176 млрд. лв.
Източник: 24 часа (20.08.2019)
 
Над 21 000 миньори изработиха 3 млрд. лв. 21 675 миньори в добивната индустрия произведоха продукция за близо 3 млрд лв. през 2018 г. Въпреки че заетите в бранша са по-малко от предишната година, производителността продължава да е 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор. Това води и до по-добри възнаграждения в отрасъла, за 2018 г. средната годишна заплата е 20 233 лв., което е увеличение с 10% спрямо предишната година. За сравнение - средната годишна работна заплата за страната е 13 468 лв., като заплащането в сектора е с 50% по-високо и е една от икономическите дейности с най-високо брутно възнаграждение у нас. Най-висока заплата в бранша получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски са тези в подотрасъла добив на неметални материали и суровини. Стойността на износа на минната индустрия е 6,43 млрд. лв. през 2018 г. Това е с близо 17% повече в сравнение с предишната година. И това въпреки че през първото полугодие на миналата година цените на цветните метали на Лондонската борса бяха спаднали с 20-30%. Данните са от отчета на Българската минно-геоложка камара пред празника на миньора, който е на 18 август - деня на успението на св. Иван Рилски, закрилника на миньорите. Когато цените са високи, тази важна за държавата индустрия, която дава между 3 и 5% от БВП, инвестира, за да може да запази производителността на труда и заплатите на хората си. Не само че отдавна е минало времето във водещите компании добивът и преработката на рудите да е нещо мръсно, прашно, днес се влага в дигитализация на тази индустрия, което също дърпа нагоре производителността. Има смартцентрове за управление, които са като централното диспечерско управление, от което се командва електроенергийната система, или пък като зала на РВД, от която се водят самолети. Преди две години Силвестър Сталоун написа, че в България можеш да намериш Wi-Fi в гора, където си заобиколен от вълци, но не можеш да откриеш такъв в Санта Кларита, Калифорния. Да му кажем - в мините на “Дънди прешъс метълс” има безжичен интернет на 600 м под земята, дронове сканират къде е златната жила и помагат да маркшайдерите. В “Елаците” от 4 години добивните процеси в рудника се управляват, контролират и отчитат с автоматична система за управление. Тя се стреми да намали времето на изчакване за багери и самосвали до минимум. “Елаците-Мед” изгради безжична комуникационна мрежа за работата на системата, осигуряваща почти 100% надеждно покритие. Тя се захранва частично от “зелена енергия”. В “Горубсо-Мадан”, компанията, в която преди шест години работниците стачкуваха за заплати, сега се купуват нови машини. “Каолин” пък изгражда нов модерен цех във фабриката си във Ветово. И това са само няколко примера. Така големите компании в минната индустрия у нас затвърждават и водещата си позиция в европейския добив на полезни изкопаеми Тя твърдо е на трето място по добив на мед, на четвърто по добив на злато и на пето по добив на лигнитни въглища. Има нещо обаче в статистиката, което учудва. Добивната индустрия е произвела продукция за 2,92 млрд. лв., а са изнесени минерални суровини за 6,43 млрд. лв. Причината е, че металургичните компании внасят суровини, които преработват, и изнасят концентрат с по-висока добавена стойност, освен това “Минстрой холдинг” има мини в Северна Македония, така че у нас се преработва и вносът оттам. Основните суровини, които се добиват в страната, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Установените находища на подземни богатства са 449. Тези на метални полезни изкопаеми - 163, на индустриалните минерали са 84, едно е на нефт и газ, на твърдите горива са 23, на строителните материали са 140 и скалнооблицовъчните са 38. Общата площ на находищата на подземни богатства в България е 1 677 000,60 дка. Действащите концесии за добив на подземни богатства са 531. За метални полезни изкопаеми те са 20, за неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - 75, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 17, за строителни материали – 330, за скалнооблицовъчни материали – 70, за минни отпадъци - 1. Около 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ. След толкова векове търсене, проучване и добив (мед по нашите земи се е добивала 5000 г. преди новата ера, тоест преди повече от 7000 г.) човек би си помислил, че всичко се знае. Но не, действащите разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми са 145. Продължават проучванията и търсенето на находища на метални полезни изкопаеми, разрешенията са 32. 11 са за нефт и газ, за неметални изкопаеми – индустриални минерали са 24, за строителни материали – 35, за скалнооблицовъчни – 38. Само 3 са за търсене на твърди горива.
Източник: 24 часа (20.08.2019)
 
Юлската годишна инфлация нараства до 2.6% в България, пада до 1.4% в ЕС През юли годишната инфлация в България възлиза на 2.6%, спрямо 2.3% през юни и 3.6% през юли 2018 г. Годишната инфлация в ЕС е 1.4% през юли 2019 г., спрямо 1.6% през юни, съобщава Евростат. Годишният темп на инфлация в еврозоната беше 1.0% през юли 2019 г., което е по-ниско от 1.3% през юни. През юли 2018 г. инфлацията в ЕС и в еврозоната беше по 2.2%. Най-ниските годишни ставки бяха регистрирани в Португалия (минус 0.7%), Кипър (0.1%) и Италия (0.3%). Най-високите годишни проценти са регистрирани в Румъния (4.1%), Унгария (3.3%), Латвия и Словакия (и 3.0%). В сравнение с юни годишната инфлация спадна в петнадесет държави-членки, остана стабилна в две и се повиши в единадесет.
Източник: Sofia Globe (21.08.2019)
 
Над 1,2 млн. българи са реализирали туристически пътувания през второто тримесечие През второто тримесечие на 2019 г. 1,219 млн. български граждани са реализирали туристически пътувания. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Преобладаващата част от тях - 75.7%, са пътували само в страната, 19.1% - само в чужбина, а 5.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2018 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 12.4%. През второто тримесечие на 2019 г. най-много са пътували българите на възраст 25 - 44 години - 548.0 хил., или 44.9% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е при лицата на възраст 65 и повече навършени години - 78.0% от пътувалите в тази възрастова група. При пътуванията в чужбина делът на пътувалите лица на възраст 25 - 44 години е най-голям - 19.9% от пътувалите в съответната възрастова група. По-голяма част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната (46.2%), така и в чужбина (78.4%) са били с цел „почивка и екскурзия“. През второто тримесечие на 2019 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 485.5 хил., или 89.2% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 94.2%, а на тези в чужбина - 68.5%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 37.8%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 29.0%. През второто тримесечие на 2019 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 198.34 лв. в страната и 658.74 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 168.82 лв. в страната и 1 198.35 лв. в чужбина.
Източник: Банкеръ (23.08.2019)
 
Туристическите пътувания на българите растат с над 12% през второто тримесечие Пролетта и началото на лятото са били активен период за пътувания на българите с цел туризъм, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2019 г. Малко над 1,219 милиона българи са реализирали туристически пътувания, като броят на пътувалите на възраст 15 и повече години нараства с 12,4 на сто на годишна база. Преобладаващата част от пътувалите с цел туризъм са предпочели България (75,7%), докато 19,1% са пътували само в чужбина. 5,2% са избрали пътуване и в страната, и в чужбина. За април-юни 2019 година най-много са пътували българите на възраст 25-44 години - 548 хил., или 44,9% от всички пътували. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок е при лицата на възраст 65 и повече навършени години - 78% от пътувалите в тази възрастова група. При воаяжите в чужбина делът на пътувалите на възраст 25-44 години е най-голям – 19,9% от пътувалите в съответната възрастова група. Очаквано за началото на лятото по-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната (46,2%), така и в чужбина (78,4%), са били с цел „почивка и екскурзия“. За разглеждания период като самостоятелни са били регистрирани 1,485 милиона, или 89,2% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 94,2%, а на тези в чужбина – 68,5 на сто. С най-голям относителен дял при пътуванията с цел туризъм остават разходите за храна - 37,8%, докато в чужбина най-големи са тези за транспорт – 29 на сто. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 198,34 лв. в страната и 658,74 лв. в чужбина през второто тримесечие. Разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 168,82 лв. в страната и 1 198,35 лв. в чужбина.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2019)
 
Евростат: През последните 5 години у нас не е реализиран нито един морски круиз През последните 5 години у нас не е реализиран нито един морски круиз от двете ни пристанища Варна и Бургас, показват данни на Евростат за тенденциите при развитието на този вид морски туризъм в страните на ЕС през миналата година. Единственият морски круиз, тръгнал от пристанище Варна е бил през далечната 2013 г., сочи европейската статистика. Въпреки това много наши туристически компании предлагат круизи с организиран транспорт с най-известните лайнери на известни круизни компании като Celestyal Cruises /тръгване от Лимасол/, Costa Cruises или Costa Crociere - круизна компания, базирана в Генуа, Италия, собственост на най-големия круизен оператор - американско-британската корпорация Carnival Corporation and plc, конгломерата Royal Caribbean Cruises LTD и др., предаде БТА. Родните компании предлагат круизи с организиран транспорт до начално и крайно пристанище, което отменя ангажиментите на туристите за организация на самолетни билети. За онези, които искат да отплават от начално пристанище, родните туроператори съдействат за евтини самолетни билети по специални тарифи на авиокомпаниите, хотелско настаняване и визи, където е необходимо. Така например круизът "Венецианско колело" с полет от София до Венеция и оттам с круизен кораб струва около 2000 лева, круизът "Американска мечта" с полет от Истанбул до Маями, САЩ, включва 10-дневен круиз до Ямайка, Кайманови острови, Маями на цена от 3 570 лева и др. Някои от най-евтините круизи, предлагани от наши компании, включват много изгодни отстъпки до 50 на сто за втори човек при пътуването, като например петдневна екскурзия с кораб около Италия за 500 лева на човек, а три дни с кораб по Средиземноморието на южната ни съседка Гърция се оферират за около 600 лева на човек. Предлагат се и луксозни оферти по 1 600 лева на човек за 7 дни круиз по най-екзотичните кътчета на Средиземно море, както и оферта от 1 700 лева за 7 дни по крайбрежието на Адриатика. БЛИЗО 7 МЛН. ЕВРОПЕЙЦИ СА ПЪТУВАЛИ С КРУИЗИ През миналата година броят на пътниците, които са пътували с морски круиз от страна на ЕС до различни дестинации достига 7 милиона души, като надминава рекорд от 6,9 млн. през 2012 г., сочат данните на Евростат. Най-много пътници /около 85 на сто от всички пътували/ са започнали своя круиз в една от петте страни на ЕС, като лидерството за най-много туристи на круизни кораби се държи от Италия - близо 2 млн. души са тръгнали на път от пристанища в Италия. Следват: Испания - 1,5 млн. пътници, Германия - 1,1 млн. пътници, Великобритания - 1 млн. пътници и Белгия - 500 хиляди пътници. Най-много пътници са потеглили на круизни пътешествия от две европейски пристанища, които държат лидерството при този вид туризъм: Саутхямтън, Великобритания - над 830 хиляди пътници и Барселона, Испания - 720 хиляди пътници. При съседите ни безспорен лидер в круизните пътувания е Гърция с над 220 хиляди пътници от пристанища на южната ни съседка. Броят на круизните пътувания от Турция бележи спад: от 250 000 пътници през 2013 г. - до около 60 000 през м.г. и то предимно с дестинации в Средиземно море. Северната ни съседка Румъния също няма реализиран нито един круиз от свое пристанище през миналата година. Морските круизни пътувания, обхванати от тази статистика, са тези, при които пътниците са снабдени със собствени каюти и развлечения на борда. Пътниците на фериботи или на еднодневни екскурзии с кораб не са включени в изследването, уточнява Евростат.
Източник: 24 часа (26.08.2019)
 
България продължава да е с най-ниските цени в Европейския съюз Цените на потребителските стоки и услуги в България през 2018 г. са били най-ниските в Европейския съюз. Това показва анализ на Евростат. Данните в него сочат, че България е с най-ниски цени в 6 от 10 компонента, които са били обстойно изследвани. В Дания цените са били най-високи (138% от средното за ЕС), следвана от Ирландия и Люксембург с по 127%, Финландия (123%) и Швеция (119%). На другия полюс са България с 51% от средните за ЕС, Румъния (53%) и Полша (57%). В съседните Гърция, Турция, Северна Македония и Сърбия средните цени за ЕС са съответно 84%, 43%, 48% и 54 на сто. Цените на храната и безалкохолните напитки в България са се увеличили до 74.8% от средното в ЕС. Това отрежда място 26 от 28 държави, като само в Полша (68%) и Румъния (65%) е по-евтино. Дания със 130% цени над средните заема първо място. За поредна година алкохолът и цигарите са най-евтини в България (58% от средното за ЕС), а на предпоследните места са Румъния и Унгария с над 10% разлика. Тази ценова група е най-скъпа в Ирландия (178%) и Великобритания (157%), следвани от две скандинавски страни - Финландия (145%) и Швеция (127%). Внушителни са разминаванията при заведения и хотели, които са над 3 пъти. И по този компонент България е на последно място (47% от средното за ЕС) до рекордьорите Дания (152%) и Швеция (139%). В останалите сектори, в които България е на последно място, са разходите за дрехи и обувки, за обзавеждане на дома, транспортните услуги, както и режийните разходи. Данните обхващат над 2400 потребителски стоки и услуги и са част от програмата на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за покупателната способност на населението. Използваните ценови равнища се основават на концепцията за разходи на домакинствата, включително за наем, ток, вода или отопление, но не включва средствата, отделяни за здравеопазване или образование например.
Източник: econ.bg (28.08.2019)
 
Спад на чуждите туристи през юли за първи път от 5 г. Спадът на чуждите туристи, почиващи в България, който през юни бе в рамките само на 2,49%, през юли се е задълбочил, достигайки 6,2% на годишна база. Това показват данните на НСИ, разпространени във вторник. В противовес на това данните за българските граждани, почиващи в чужбина, показва ръст от 6,9% на годишна база за юли, но става дума само за около 780 хил. души, докато чуждите туристи у нас дори с намалението са над 1,1 млн. човека. През юли 2019 г. у нас са пристигнали или преминали общо 2,083 млн. чужди граждани, но онези, които са посочили за цел на пътуването “почивка или екскурзия”, са само 1,156 млн. човека. През юли 2018 г. тези цифри са били съответно 2,152 млн. и 1,232 млн. души. За последен път през настоящото десетилетие спад на чуждите туристи у нас е имало през лятото на 2015 г. През юни 2015 г. той е бил 23,91% в сравнение с юни 2014 г., но през следващия месец се е ограничил до 3,35%, а през август 2015 г. е имало лек ръст. Причаната тогава бе резкия отлив на руски туристи, които заради девалвацията на рублата намалиха пътуванията в чужбина. По същото време започна и осезаемият спад на покупките на имоти в България от руснаци. През юли 2019 г. най-много чужди граждани пристигат в България от Румъния, Турция, Германия, Гърция и Украйна, а Русия е на седмо място. Спадът на руските туристи само през юли 2019 г. на годишна база е 15,7%. По принцип най-голямата група сред чужденците, посетили България, е тази на гражданите от Европейския съюз - 60,1%. Това е с 5,2% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Пътуванията на българи в чужбина през юли 2019 г. достигат 779,5 хиляди, което е исторически връх. Само 39,7% от тях обаче са с цел “почивка или екскурзия”, а най-много български граждани пътуват към Турция, Гърция, Германия, Румъния, Сърбия и Северна Македония и други близки дестинации. Сред почиващите най-предпочитаната чужда дестинация е съседна Гърция.
Източник: 24 часа (29.08.2019)
 
Недостиг на работници тормози над 50% от строителните фирми В разгара на лятото бизнес климатът в България се влошава. Фирмите масово оценяват стопанската конюнктура като неблагоприятна, а през август песимизмът е обхванал всички сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно, услуги, показва редовната анкета на НСИ, провеждана сред мениджърите в страната. Навсякъде сред водещите задържащи фактори са недостигът на работници и служители и несигурната икономическа среда, но всеки бранш си има специфичен "букет" от затруднения. В търговията на дребно например фирмите се оплакват най-много от тежката конкуренция. На второ място търговците посочват слабичкото търсене. На практика тези два проблема спъват дейността на над 40% от работещите в бранша. И изненадващо "само" около 25% срещат трудности с намирането на персонал. 25% процента не е малко, но е далеч от рекорда в строителството, където липсата на работна ръка тормози над 50% от предприятията. Около 40% от анкетираните играчи в този сектор посочват като задържащи развитието им фактори жестокото съперничество и несигурната икономическа среда. Подобна е картината и в индустрията. Всяко трето промишлено предприятие страда от липса на работници. Сред големите препъни-камъни в тази сфера се оказва и нормативната база. Близо една пета от мениджърите в производствения сектор се сблъскват със "слабости в икономическото законодателство". В сферата на услугите пък 45% от фирмите се притесняват от конкуренцията. Прави впечатление, че сравнително малък процент предприятия в България се оплакват от финансови проблеми. Това може да се обясни със сравнително доброто развитие на икономиката, с ниските лихви и достъпните кредити. Най-висок - над 10%, е делът на фирмите с финансови трудности в строителството.
Източник: Сега (30.08.2019)
 
Производството на твърди горива намалява с 41,7% през юни спрямо същия месец на 2018 г. През юни 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 25 на сто; дизелово гориво - с 22.6 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 41.7 на сто; безоловен бензин - с 9.4 на сто; електроенергия - с 13.9 на сто. Това съобщи Националният статистически институт. През юни 2019 г. спрямо май 2019 г. нараства производството на: дизелово гориво - с 0.7 на сто до 282 хил. т; електроенергия - с 0.8 на сто до 3 055 ГВтч. Намалява производството на: твърди горива - с 38.3 на сто до 1 416 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 9.1 на сто до 10 хил. т; безоловен бензин - с 2.5 на сто до 155 хил. тона. Производството на природен газ остава без изменение. През юни 2019 г. спрямо май 2019 г. нарастват доставките на пропан-бутанови смеси - с 14.3 на сто до 48 хил. тона. Намаляват доставките на: твърди горива - с 37.3 на сто до 1 496 хил. т; безоловен бензин - с 2.2 на сто до 44 хил. т; природен газ - с 13.7 на сто до 176 млн. м3; електроенергия - с 1.1 на сто до 2 521 ГВтч. Доставките на дизелово гориво остават без изменение. През юни 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 11.6 на сто; безоловен бензин - с 4.8 на сто; електроенергия - с 4.2 на сто.Намаляват доставките на: твърди горива - с 40.5 на сто; дизелово гориво - с 9.5 на сто; природен газ - с 5.4 на сто.
Източник: 24 часа (30.08.2019)
 
Производствената инфлация се ускори до тримесечен връх от 3% Ръстът на производствените цени се ускори през юли, като увеличението на годишна база е с 3%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Налице е ускорение, защото преди месец тази инфлация в размер на 0,9 на сто. Сегашното ниво е най-високо от април насам. Нарастването на общия индекс се дължи на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,8%, в добивната промишленост - с 1,7%, и в преработващата промишленост - с 1,1%. По-съществено покачване на цените в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4,5%, при производството на облекло - с 3,5%, и при производството на хранителни продукти - с 2,9%. Намаление на цените е регистрирано при производството на основни метали и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0,4%. Индекс на цените на производител в промишлеността На месечна база производствените цени нарастват с 1,3%. По-високи цени през миналия месец в НСИ отчитат при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,2%, и в преработващата промишленост - с 0,7%, а в добивната промишленост се наблюдава намаление с 0,5%. Най-голямо увеличение на цените в преработващата промишленост е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 1,4%, и при производството на химични продукти - с 0,6%. По-значително намаление на цените през миналия месец в НСИ наблюдават при производството на основни метали и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0,8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли нараства с 1,4% спрямо юни. Покачване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,1%, в добивната промишленост - с 0,7%, и в преработващата промишленост - с 0,5%. Най-значително повишение статистиката отчита при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2,1%, и при производството на химични продукти - с 0,9%. По-съществено е понижението на цените при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,6%, и при производството на облекло - с 0,5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през юли нараства с 3,9% на годишна база, като увеличение има при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,2%, и в преработващата промишленост - с 1,4%, а в добивната промишленост е отчетено намаление с 3,2%. Най-значителен годишен ръст на цените в преработващата промишленост е отчетен при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 6,7%, при производството на химични продукти - с 4,2%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 4,1%. Най-съществено намаление е регистрирано при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 1,9%, и при производството на тютюневи изделия - с 0,3%. Индексът на цените на производител на международния пазар през юли нараства с 1% спрямо юни и се увеличава с 1,7% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2019)
 
Вложените във фирмите ПЧИ през 2018 г. са за 25,454 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на бизнеса през миналата година са на стойност 25.454 млрд. евро по текущи цени, показват предварителните данни на НСИ. През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 10.873 млрд. евро. Следващ по обем на направените чуждестранни вложения e секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 6.43 млрд. евро. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции през миналата година възлизат на 457 млн. евро. В структурата на ПЧИ по икономически дейности се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на услугите, като относителният им дял се увеличава с 2 процентни пункта в сравнение с 2017 година, докато относителният дял на инвестициите в промишлеността намалява с 1.1 пункта. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката през 2018 г. са на стойност 19.267 млрд. лева по текущи цени.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2019)
 
Застрахователните компании отчитат печалба от 90 млн. лева за 2018 г. Сдруженията и фондациите в България са 9727, приходите от нестопанската им дейност са 621 млн. лв., а приходите от регламентирана дейност – 590 млн. лева, отчете НСИ В Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през миналата година са представили 52 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към 31 декември от 6,198 млрд. лв. и реализиран оборот от 2,672 млрд. лева, показват годишните резултати на компаниите През 2018 г. застрахователните компании отчитат положителен финансов резултат от дейността си в размер на 90 млн. лева. Реализираната печалба в животозастраховането е 29 млн. лв., а в „Друго застраховане, без животозастраховане“ - 61 млн. Лева, показват предварителните данни на НСИ. През миналата година в България са развивали дейност девет пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31 декември от 421 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 184 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 59 млн. лева. В НСИ отчет за дейността си през 2018 г. са представили 28 лицензирани пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. Балансовата стойност на активите им в края на декември е 13,463 млрд. лв., а инвестициите достигат 12,192 млрд. лева. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове през миналата година е 4 669 768, а брутните постъпления от осигурителни вноски достигат 1,541 млрд. лева. Годишен отчет за дейността си през 2018 г. в НСИ са представили 257 специализирани инвестиционни предприятия (инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, договорни фондове и акционерни дружества със специална инвестиционна цел) с обща балансова стойност на активите към 31 декември от 9,110 млрд. лева. Получените чужди активи (ценни книжа и парични средства на клиенти) са в размер на 5,650 млрд. лева. Финансовите приходи на специализираните инвестиционни предприятия през миналата година възлизат на 1,358 млрд. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 115 млн. лева. По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността си през 2018 г. в НСИ, са 9727. Балансовата стойност на активите им през миналата година е в размер на 1,186 млрд. лева. Приходите от нестопанска дейност на тези предприятия през 2018 г. са 621 млн. лв., а приходите от регламентирана дейност са 590 млн. лева. Членовете на сдруженията и фондациите към 31 декември достигат 2 083 734, като от тях юридическите лица са 174 096, а физическите - 1 909 638. В тях работят 56 736 доброволни сътрудници, които са отработили 1 432 711 часа.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2019)
 
Над 70% от бизнеса с печалба за 2018-а Над 70% от фирмите в България са приключили 2018 г. с положителен финансов резултат. Но само в 12 сектора печалбата се е увеличила спрямо предната година, като в информационните технологии и в операциите с недвижими имоти ръстът е значителен, показват предварителните данни на НСИ за 2018 г., публикувани в петък. Те се вземат от финансовите отчети на 413 162 нефинансови предприятия, т.е. всички без банките, застрахователите, фондовете и фирмите за бързи кредити, като в тези предприятия се трудят 2,2 млн. заети. Най-голям относителен дял на фирмите, които завършват м.г. със загуба, е в строителството, но все пак там компаниите, отчели печалба, са един и половина пъти повече от тези със загуба. Освен това при 829 млн. лв. печалба на строителните фирми за 2017 г., което е двойно на отчетените през 2016-а 446 млн. лв., през 2018 г. браншът отчита 948 млн. лв. печалба. В селското стопанство, преработващата промишленост, енергетиката, ВиК, хотелиерството и редица други през 2018 г. има спад на положителния финансов резултат. В 12 сектора има ръст на печалбата, като най-висок е той в областта на IT и на операциите с недвижими имоти. В информационните технологии за 2018 г. са отчетени 1,070 млрд. лв. обща печалба при 760 млн. лв. за предишната година. В операциите с недвижими имоти, които до 2016 г. отчитаха негативен финансов резултат, през 2017 г. е имало 531 млн. лв. печалба, която през 2018 г. нараства до 1,066 млрд. лв.
Източник: 24 часа (03.09.2019)
 
Българите и румънците са харчили най-малко в ЕС по време на ваканционно пътуване през 2017 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Преди две години средните разходи на пътуване и на нощувка на българите са възлизали на 153 евро, а по-малко са харчили само румънците – 135 евро, показват данните на Евростат. Жителите на Люксембург са харчили най-много по време на ваканционно пътуване (около 769 евро) през 2017 г., следвани от австрийците с около 641 евро и малтийците с около 633 евро. Средните разходи на жителите на страните членки на ЕС са възлизали на около 377 евро на ваканционно пътуване. През 2017 г. българите са вложили общо 834 млн. евро във ваканционни пътувания в страната и в чужбина, като преобладават разходите за пътувания в границите на България – 530 млн. евро спрямо 304 млн. евро в чужбина. Средните разходи на сънародниците ни за пътуване в страната са възлизали на 113 евро, докато при пътуванията в чужбина са достигали 400 евро. Средната сума, която сме харчили за нощувка в България е била 30 евро, а за нощувка в чужбина – 60 евро, показват данните на Евростат. Общо жителите на страните членки на ЕС са похарчили 467 млрд. евро за туризъм през 2017 г., като 44% от разходите им са били свързани с пътувания в родината, а 56% - с пътувания в чужбина. Средните разходи за нощувка са възлизали на 75 евро (58 евро за нощувка в родината и 97 евро за нощувка при пътуване в чужбина). Германските, френските и британските туристи са харчили най-много за туризъм в абсолютни цифри, като делът им в общите разходи за ваканционни пътувания на жителите на страните членки на ЕС достига 58%. Австрийците са харчили най-много за туризъм в родината – средно 371 евро, следвани от датчаните с 351 евро и италианците с 331 евро. Жителите на Дания са били най-разточителни по време на пътувания в чужбина със средни разходи от 1279 евро, следвани от жителите на Кипър с 1059 евро и французите с 1000 евро. Настаняването заема най-голям дял от общите разходи за туризъм с 37%, следвано от транспорта с 31% и други разходи с 32%. Разходите на пътуване са били по-високи, когато основното място за настаняване е било наето. Средните разходи на пътуване за хотел са възлизали на 581 евро, а при пътувания, прекарани в собствено ваканционно жилище – на 189 евро. Туристите, които са отсядали в безплатно жилище, предоставено от приятели или роднини, са харчили средно 160 евро.
Източник: Инвестор.БГ (05.09.2019)
 
Производителността на труда забави ръста си през второто тримесечие Производителността на труда в България забавя ръста си през второто тримесечие на тази година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 3,5% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През първото тримесечие на тази година производителността на труда в България ускори ръста си с 4,6% на годишна база. Заетите лица в икономиката са над 3,633 милиона, а общият брой отработени часове е 1,518 милиарда, показват данните на статистиката за април-юни 2019 година. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие показва увеличение на относителния дял на индустриалния сектор и сектора на услугите. На едно заето лице се падат 8,011 хиляди лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 19,2 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второто тримесечие се увеличава реално с 4,4%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 4,5% за същия период. По предварителни данни за април-юни 2019 г. производителността на труда в индустриалния сектор е 7,776 хиляди лева брутна добавена стойност средно на един зает и 18 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7,187 хиляди лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 17.3 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1,469 хил. лв. БДС на един зает, и 3,6 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (09.09.2019)
 
Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.7% за година По предварителни сезонно изгладени данни през юли 2019 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", по съпоставими цени, нараства с 1% спрямо предходния месец, сочат данни на Националния статистически институт. През юли 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 3.7% в сравнение със същия месец на предходната година. През юли 2019 г.се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки - с 1.5%, търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - съответно с 8.2 и 7%.
Източник: Банкеръ (11.09.2019)
 
Ръст на промишленото производство през юли По предварителни данни на Националния статистически институт сезонно изгладеният индекс на промишленото производство през юли 2019 г. нараства с 0,8% в сравнение с юни 2019 г. През юли 2019 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство намалява с 0.9% спрямо съответния месец на 2018 година. През юли 2019 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 6.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.4%, а намаление - в преработващата промишленост - с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.6%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 5.4%. По-съществено увеличение е регистрирано при: производството на тютюневи изделия - с 39.8%, производството, некласифицирано другаде - с 11.9%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.2%, производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.1%.На годишна база спад на индекса на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, а ръст - в добивната промишленост - с 4.4%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 19.2%, производството на облекло - с 8.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.9%, производството на основни метали - с 5.1%. Най-голямо увеличение е отчетено при: производството, некласифицирано другаде - с 29.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 25.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 18.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.4%.
Източник: Банкеръ (11.09.2019)
 
Отчетоха ръст в строителството през юли спрямо същия месец на 2018 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през юли индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 1.7 на сто над равнището от предходния месец. Календарните данни показват нарастване от 4.3 на сто на строителната продукция през юли 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година. През юли 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 2.6 на сто, а от сградното строителство - с 1 на сто. На годишна база нарастването на строителната продукция през юли 2019 г., изчислено от календарни данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е с 8.3 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 0.8 на сто.
Източник: 24 часа (11.09.2019)
 
Индустриалното производство се свива с близо процент Промишленото производство през юли се свива с 0.9% спрямо година по-рано, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо юни обаче има ръст от 0.8%. На годишна база спад има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%, и в преработващата промишленост - с 1.1%, а ръст - в добивната промишленост - с 4.4%. По-значително намаление в преработващата промишленост има при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 19.2%, производството на облекло - с 8.4%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.9%, производството на основни метали - с 5.1%. Най-голямо увеличение е отчетено при производството, некласифицирано другаде - с 29.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 25.8%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 18.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 13.4%. Спрямо юни увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 6.9%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.4%, а намаление - в преработващата промишленост - с 0.1%.
Източник: econ.bg (11.09.2019)
 
Приходите от нощувки за юли се увеличава с 2,9 на сто Приходите от нощувки през юли 2019 г. достигат 345.8 млн. лв., или с 2.9 на сто повече в сравнение с юли 2018 година, съобщи Националният статистически институт. Регистрирано е увеличение на приходите от българи с 19.9 на сто, докато тези от чужденци намаляват с 0.4 на сто. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юли 2019 г. е 60 на сто, като намалява с 1.8 процентни пункта в сравнение с юли 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 71.8 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 61.6 на сто, и с 1 и 2 звезди - 40.7 на сто. През юли в страната са работили 3 391 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 141.8 хил., а на леглата - 324.4 хиляди. В сравнение с юли 2018 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 5.8 на сто, а броят на леглата в тях - с 3.7 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2019 г., е 5 952.1 хил., или с 0.1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 2 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През юли в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 62.2 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 25.6 на сто - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 27.4 на сто от нощувките на чужди граждани и 28.5 на сто - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 10.4 и 45.9 на сто. Броят на пренощувалите в местата за настаняване през юли 2019 г. се увеличава с 5.2 на сто в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 1 297.8 хил., като е регистрирано увеличение при българите с 10.3 на сто, а при чужденците - с 2.4 на сто. Българите, нощували в местата за настаняване през юли 2019 г., са 485.1 хил. и са имали средно по 3.3 нощувки. Чужденците са 812.7 хил. и са направили средно по 5.4 нощувки, като 64 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: 24 часа (12.09.2019)
 
Средният осигурителен доход за страната за юли 2019 г. е 974,05 лева, обяви Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за последната година е 945,00 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец август 2019 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Труд (12.09.2019)
 
Износът на България към Германия и Турция се понижава Българският износ на стоки продължава да расте към края на юли, но темпът видимо се забавя. Продажбите на български продукти в държави от ЕС от началото на годината се увеличават с едва 4.7% спрямо същия период на 2018 г., а в трети страни - с 3%. Така общата стойност на експорта през периода януари - юли достига 33.1 млрд. лв., като 22.6 млрд. се дължат на продажби в ЕС, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Вносът на стоки от чужбина също отбелязва по-умерен растеж. Докато към март годишното увеличение беше 6.2%, към края на полугодието темпът се понижава до 0.6%, а през юли отчита спад от 0.4% спрямо същия месец на 2018 г. Отрицателните стойности идват от по-слаби продажби на продукти от трети страни в България. Ако към средата на 2018 г. увеличението на износа на български стоки към ЕС беше над 10%, през периода януари - юни тази година ръстът се забавя до 5.1%. Големият двигател на растежа е експортът на горива и масла - сумата на продажбите в ЕС се удвоява спрямо първото полугодие на миналата година до 941 млн. лв., като увеличението идва основно от по-големи количества. Друг голям стимул за растежа идва от продажбите на машини и части. Износът на електрически машини се повишава 10.8% до 2.3 млрд. лв. към края на юни на годишна база, а при авточастите уеличението е 17.6% до 886 млн. лв. От друга страна, значителен спад идва от намаляващите продажби на мед и медни стоки. Износът на продукти от цветния метал се понижава с една трета спрямо първото полугодие на миналата година, което се равнява на разлика от близо 550 млн. лв. Тук отново роля играят количествата, но по-ниската цена на медта на международните пазари вероятно също оказва влияние. Минус идва и от по-слаби продажби на семена и плодове, пилешко месо, масла. Червена лампа светва и по отношение на търговията на България с Германия, която е най-големият пазар за местни стоки. Стойността на износа към най-голяма европейска икономика през първото полугодие на годината е с 0.5% по-малка спрямо отчетената през 2018 г. Разликата на пръв поглед не изглежда голяма, но е значителна на фона на двуцифрения темп на растеж на експорта към западноевропейската държава, който националната статистика отчита към през последните три години. Подробната разбивка показва, че продажбите на машини и части продължават да нарастват и тази година, но не достатъчно, за да компенсира напълно понижението на износа на стоки от мед, облекла и продукти от чугун, желязо и стомана. Износът на български стоки към трети страни отчита слаб ръст от 2.2% през юли спрямо същия месец на миналата година. Това е относително добра новина на фона на регистрирания спад от близо 15% през юни. Числата на НСИ показват, че и тук двигател са продажбите на горива, които се увеличават с 36% до 390.9 млн. лв. през юли на годишна база. Плюс идва и от износа на житни растения и торове. Същевременно продажбите на продукти от категорията "Специфични стоки", където влизат стоки от типа на канцеларски материали, картини и оръжия, намаляват със 72% до 58.8 млн. лв. спрямо юли 2018 г., което се отразява върху растежа с минус от 9.2 процентни пункта. Износът към най-големият пазар на България извън ЕС - Турция, също намалява. През първите седем месеца на годината продадените стоки са на стойност 2.2 млрд. лв., което е с 8.2% под сумата от същия период на миналата година. Добра новина е, че експортът към други големи пазари за български стоки като Китай, Русия и Сърбия нараства с двуцифрен темп.
Източник: Капитал (13.09.2019)
 
Търговският дефицит продължава да намалява и през юли През 2018 г. изнесените български стоки са на стойност 56,030 млрд. лева, или с 2,6% повече спрямо 2017 година, а вносът възлиза на 62,875 млрд. лева, което е с 6,1% повече в сравнение с предходната година. Това се вижда от окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ). Съпоставката на месечните данни за експорта между 2018 и 2017 г. показва, че най-голямо е увеличението през януари (14,6%), а най-голям спад е регистриран през февруари (5%). При импорта най-голям годишен ръст има през януари (19,3%), а най-голямо понижение през декември (8,6%). От предварителните данни на националната статистика в края на юли се разбира, че България намалява търговския си дефицит, след като през първите седем месеца на годината стокообменът отбеляза ръст на годишна база. Във всеки месец в периода януари-юли 2019 г. има намаление на дефицита в сравнение с година по-рано, като най-голямо е то през февруари. От 1 януари до 31 юли изнесените български стоки са на стойност 33,130 млрд. лв., което е с 4,2% повече в сравнение с периода януари – юли миналата година. Само през юли експортът е за 5,273 млрд. лв. и нараства с 2,5% спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (13.09.2019)
 
Румъния ни бие по ръст на заплатите Заплатите в Румъния нарастват по-бързо от нашите. Разходите за един час труд в България през второто тримесечие на годината са се увеличили с 11% на годишна база, обявиха от европейската статистическа служба Евростат. В същото време разходите за труд в Румъния са нараснали с 12,4%. Подобна беше ситуацията и през първото тримесечие на годината, когато трудът в България поскъпна с 12,9% на годишна база, а в Румъния – с 16,3%. Същевременно в края на миналата година средната заплата у нас и в северната ни съседка беше почти една и съща – около 616 евро. Оказва се, че Румъния ни е настигнала по заплати и вече ни надминава. На следващите две места по ръст на разходите за труд се нареждат Словакия (+10,6%) и Унгария (+10,1%). Топ 5 се допълва от Естония с ръст от 8,3%. Във всички страни от ЕС има увеличение на заплатите като например в Германия то е с 3,2%. По отношение на отделните сектори на икономиката ни най-голям ръст на разходите за труд има в услугите – с 11,1%. В строителството увеличението е с 10,5%, а в индустрията – с 9,8%. Същевременно хлябът и редица други основни храни в Румъния са по-евтини, отколкото у нас. В рамките на ЕС най-евтиният хляб е в Румъния – цената му е 54% от средното ниво за ЕС, обявиха от Евростат. В България стойността на хляба е 62% от средното за ЕС ниво, а Полша е на трето място с 68%. Като цяло храната в Румъния е най-евтината в ЕС – 65,4% от средното ниво в ЕС. На второ място по най-евтина храна е Полша с 67,9% от средното ниво. България е чак на трето място като у нас цените на храните са 74,8% от средните за ЕС. През 2018 г. хлябът е бил най-скъп в Дания (152% от средното ниво), а на следващите места са Австрия (135%), Люксембург и Финландия (по 127%). Цените на алкохола в България и Румъния са най-ниските в ЕС и са приблизително еднакви – 74% от средното ниво. Като тук влизат високоалкохолните напитки, бирата и виното. В ЕС най-скъп е алкохолът във Финландия (182% от средното ниво), следвана от Ирландия (177%) и Швеция (152%).
Източник: Труд (16.09.2019)
 
Животът поскъпна с 2.9% за година Животът в България е поскъпнал с 2.9% спрямо година по-рано, показват данните на националната статистика за август. В сравнение с предходния месец юли обаче инфлацията е 0.1 на сто, като най-сериозно е поскъпването в ресторанти и хотели (0.6%), а най-голямо е поевтиняването на облекло и обувки (-3.3%). Сред хранителните продукти скачат най-много цените на зелето (6.6%), а спадът е най-голям при дините и пъпешите, които са поевтинели с 15.3%. Зрелият лук също е значително по-евтин - цената му е паднала с 13 на сто спрямо юли, отчитат от НСИ. Интересно е, че въпреки чумата по свинете и масовото избиване на животни месото не е поскъпнало осезаемо. Свинското месо се продава с 0.8% по-скъпо в сравнение с юли. Увеличение има и при каймата - тя се е повишила с 2.1 на сто. Нарастване на цените с почти 2% има и при телешкото и говеждото месо.
Източник: Сега (17.09.2019)
 
България е на четвърто място в привличането на инвестиции по плана "Юнкер" Европейският фонд за стратегически инвестиции, създаден по плана „Юнкер“, се очаква да мобилизира 433,2 млрд. евро инвестиции. Това стана ясно след последното заседание на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия. Към септември 2019 г. са одобрени сделки за финансиране на стойност 79,7 млрд. евро по плана „Юнкер“ в 28-те държави членки на ЕС. Общо 972 000 стартиращи фирми и малки и средни предприятия ще имат улеснен достъп до финансиране. България запазва четвъртата си позиция сред първите пет държави в ЕС по размер на привлечени инвестиции спрямо БВП. Общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) в България възлиза на 472 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2,4 млрд. евро. Първите пет държави, класирани по ред на задействаните инвестиции спрямо БВП, са Гърция, Естония, Португалия, България и Латвия. Общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции в България възлиза на 472 млн. евро към септември тази година, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2,4 млрд. евро. Европейската инвестиционна банка е одобрила 7 проекта за финансиране на инфраструктурни и иновационни проекти в България на приблизителна стойност от 320 млн. евро, които да задействат допълнителни инвестиции за общо 874 млн. евро, посочват от БНР. Относно малките и средни предприятия (МСП) са одобрени 14 споразумения с банкови посредници, финансирани от Европейския инвестиционен фонд с подкрепата на фонда EFSI на обща стойност 151 млн. евро, което ще задейства общи инвестиции за около 1,6 млрд. евро за 9670 МСП.
Източник: Банкеръ (19.09.2019)
 
Продажбите на нови коли в България се забавят през август Продажбите на нови автомобили в България растат и през август, но с много по-бавен темп спрямо предходния месец. Данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) показват, че през миналия месец са регистрирани близо 3 хил. коли. За сравнение, през юли нарастването беше с внушителните 14.9%.Забавящата се тенденция не се наблюдава само в България, а в целия Европейски съюз, като осредненият резултат за 28-те държави членки е отрицателен с 8.4%. От ACEA изтъкват, че основната причина за този резултат е високата база за сравнение, тъй като през август 2018 г. имаше значителен ръст (+31.2%) в ЕС. Това беше преди въвеждането на новия WLTP тест за емисиите на автомобилите, който стана задължителен на 1 септември 2018 г. За България обаче не важи този аргумент, тъй като през юли 2018 г. отчетеното годишно нарастване далеч не беше толкова голямо – само 10.3%.Статистиката на ACEA за август показва, че и на петте най-големи пазара в ЕС продажбите на нови пътнически автомобили намаляват. Най-дълбоко е пропадането в Испания (-30.8%) и Франция (-14.1%). В Германия, където се продават най-много нови коли, понижението е минимално – с 0.8%. От статистиката се вижда още, че за първите осем месеца на тази година са продадени общо 24 372 леки автомобила в България, а нарастването спрямо същия период на 2018 г. е 2.9%. На европейско ниво показателите изглеждат различно. Има спад в периода януари-август - с 3.2%. За осемте месеца на 2019 г. са отчетени общо 10.5 млн. регистрации. Близо 24% от тях са извършени в Германия. Това е единственият голям пазар, на който се наблюдава увеличение на продажбите в периода януари-август.
Източник: economic.bg (19.09.2019)
 
Просрочените разплащания на бизнеса отново се увеличават Просрочените задължения на бизнеса отново са започнали да растат, след като през 2018 г. бе отчетено намаляване на сроковете на отложено плащане. Това показва тазгодишното проучване на навиците на плащане в Европа, проведено от фирмата за събиране и изкупуване на вземания EOS Груп. Според него у нас просрочието при разплащането на фирмите през тази година е средно 21 дни, което е с 2 дни повече отпреди година и далеч над средното ниво за Европа от 10 дни. Българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина - 23% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват. Други страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция - с 23%, Румъния - с 22%, и Великобритания - с 21%. Средното ниво за Европа е 19% просрочени фактури на компаниите. За разлика от бизнеса обаче българските граждани стават все по-дисциплинирани в разплащанията. При тях просрочията са 18% при 19% преди година. Дните просрочие при гражданите също намаляват от 15 на 14 дни. Именно заради все по-редовните обикновени потребители България следва общата положителна тенденция на подобряване на навиците на плащане в Европа. През тази година проучването на ЕOS показва, че е достигнат рекорд по редовно платени фактури в европейските държави - 81% средно за Европа. У нас 77% от издадените фактури се плащат навреме, 19% - със закъснение, а 4% се отписват поради невъзможност да бъдат събрани изобщо. Година преди това навреме платените фактури са били 76%, а закъснелите - 20%. Делът на несъбираемите остава същият. В проучването са анкетирани 3400 компании в 17 европейски държави. "Българският бизнес традиционно остава по-голям оптимист от средното ниво за Европа по отношение на бъдещето", коментира Райна Миткова, управител на EOS за България. "Добре е да сме по-предпазливи на фона на глобалните икономически перспективи - търговските спорове между САЩ и Китай, коригираните прогнози на Германия и Италия за очаквания ръст, Брекзит. Вече сме свидетели на забавянето на растежа на европейската икономика, а рисковете са взаимосвързани и могат да доведат до спад на глобалната търговия и производство", заяви Миткова.
Източник: Сега (20.09.2019)
 
Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал Разходите за персонал на българските работодатели нарастват с годишен темп от 11% през второто тримесечие на 2019 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Темпът леко се забавя спрямо отчетения през първите три месеца на годината (12.9%), но остава значително над средния за ЕС и еврозоната и вторият най-висок в европейската общност. Повишението е двуцифрено както при разходите за заплати, така и по отношение на разноските за осигуровки и данъци. Подобно на предходни периоди Румъния остава лидер с ръст на разходите за труд от 12.4% на годишна база, следвана от България, Словакия (10.6%) и Унгария (10.1%). Централна и Източна Европа доминира първите места в класацията, като причината е повишението на минималните възнаграждения в региона с цел да настигнат по-бързо средноевропейските доходи. Фактор обаче е и недостигът на персонал в резултат на негативните демографски процеси и емиграцията. Работещите в образователния сектор се отличават с най-голямото увеличение на възнагражденията през второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2018 г. Разходите за учители и педагогически персонал нарастват със 17.9%, като това се дължи на административното увеличение на заплатите по обявения от управляващите план - да се удвоят до края на мандата на този кабинет. Според пролетната средносрочна бюджетна прогноза на правителството повишението ще продължи до 2021 г., като за целта са предвидени допълнителни средства от по 360 млн. лв. за всяка година. Разноските на фирмите в имотния сектор пък се увеличават с 16.3% на годишна база, като растежът идва и от заплатите, и от разходите за данъци и осигуровки. На тримесечна база повишението е едва 1.1%, което означава, че разходите за персонал са вдигнати ударно в началото на годината, а след това почти не са променяни.
Източник: Капитал (24.09.2019)
 
Евростат: България е на предпоследно място в ЕС по разходи за отдих и спорт България е на предпоследно място сред страните - членки на Европейския съюз по правителствени разходи за отдих и спорт – едва 16 евро на човек от населението. Това сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. След нас по този показател е единствено Хърватия – с 13 евро на жител. За сравнение в три от държавите-членки разходите за отдих и спорт на глава от населението надхвърлят 200 евро. Това са първенецът Люксембург с 492 евро на жител, Швейцария с 256 и Финландия с 206. Последните данни на Евростат се отнасят за 2017 година и сочат, че тогава 28-те членки на Европейския съюз са изразходвали 51 млрд. и 300 млн. евро държавни разходи за отдих и спорт. В групата на страните с най-ниските такива разходи освен България, влизат още Румъния с 25 евро на човек, Словакия с 23 и Малта с 32 евро.
Източник: БНР (25.09.2019)
 
Срива се износът на български плодове и зеленчуци Износът на български плодове и зеленчуци се срива, показват данните на Министерството на земеделието, храните и горите. За първите шест месеца на тази година от страната ни са експортирани 22,1 хиляди тона зеленчуци, което е с над 20 на сто по-малко от количествата, изнесени за същия период на миналата година. При плодовете спадът е с 13,3%, като от януари до юни зад граница са реализирани 26,3 хиляди тона български пресни плодове. Тотален превес на вноса над износа на плодове и зеленчуци, показват още данните на земеделското министерство. За първите шест месеца на тази година у нас са внесени над 160 хиляди тона пресни зеленчуци, а са изнесени осем пъти по-малко – 22 хиляди тона. При плодовете разликата е близо 9 пъти. Най-голямо намаление има при експорта на бобови зеленчуци. Те са намалели с 4,6 хиляди тона или с над 56% за година. Близо двойно по-малко са и количествата сладка царевица, които сме изнесли – едва 2,2 хиляди тона от януари до юни 2019 г. Спад се отчита и при износа на тикви – със 17,3 на сто, на патладжани – с 18% и домати – с 19,3 на сто. Същевременно обаче над седем пъти е нараснал експортът на български лук и шалот. От страната ни са изнесени и повече гъби, краставици, зеле и картофи – като количествата се увеличават с между 5,4% и 88,6% за година.Почти 60 на сто или 14,7 хиляди тона от изнесените плодове са всъщност реекспорт на цитруси, които не се произвеждат у нас, обясняват от земеделското министерство. В рамките на периода, съществено понижение се отчита и при износа на дини – с 1,1 хил. тона или с 13,6%, следван от този на кайсии, черупкови плодове и праскови. Същевременно, чувствително нараства износът на ябълки и малини – с над четири пъти на годишна база, а този на грозде, ягоди, сливи и череши – от 29,5% до 64,4%.
Източник: Труд (27.09.2019)
 
През 2020 г. линията на бедност може да стане 363 лева От 1 януари 2020 г. линията на бедност да бъде 363 лева. Това предвижда проект на постановление на Министерския съвет. Срокът за обсъждане на проекта е до 27 октомври. Линията на бедност през тази година е 348 лева. При този размер под прага са над 1.5 млн. души, което е 22% от населението на страната. Предложеният нов размер за 2020 г. е с 4,3 на сто по-висок в сравнение с 2019 година. В доклада на социалния министър Бисер Петков се посочва, че определянето на размера на линията на бедност за страната се извършва на основание на методиката, приета с постановление на Министерския съвет от 24 септември тази година. С определянето на линията на бедност от 363 лв. за 2020 г. финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания ще бъде актуализирана и ще отговаря на динамично променящата се икономическа среда, се отбелязва още в доклада на социалния министър. От 1 януари 2019 г., с влизането в сила на Закона за хората с увреждания, се промени действащият до 31.12.2018 г. подход за определяне на размера на месечното финансово подпомагане на хората с трайни увреждания. Съгласно закона размерът на месечната финансовата подкрепа зависи от степента на увреждане и се определя и актуализира спрямо линията на бедност в България за съответната година, се припомня в частичната предварителна оценка на въздействието. В нея пише още, че при размер на линията на бедност от 363 лв. средномесечно на човек от домакинство, под прага на бедност са 1 663 668 души. Според сега действащата методика за определянето й се използва статистическото наблюдение на бюджетите на 3020 домакинства. Новата методика вече ще се базира на статистическото наблюдение на бюджетите и условията на живот на 8200 домакинства, посочва в мотивите си за промяната социалното министерството. Предвижда се да се разшири кръгът на източниците на данни - Националната агенция за приходите, Националният осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане.
Източник: Банкеръ (30.09.2019)
 
2,5% повече българи са пътували в чужбина през август 2019-а Пътуванията на българи в чужбина през август 2019 г. са 755.4 хил. или с 2.5 на сто над регистрираните през август 2018 година, съобщи Националният статистически институт. През август 2019 г. посещенията на чужденци в България са 2 325.2 хил. или с 3.8 на сто повече в сравнение с август 2018 година. В сравнение с август 2018 г. e регистрирано увеличение на пътуванията на българите по следните цели: "почивка и екскурзия" - с 8 на сто, и "служебна" - с 4.7 на сто, докато тези с цел "други" намаляват с 3.7 на сто. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина през август формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 45.7 на сто, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 40.3 на сто, и със служебна цел - 14 на сто. Регистрирано е увеличение при пътуванията на чужденци с цел почивка и екскурзия - със 7.6 на сто, и със служебна - с 6.1 на сто, докато тези с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) намаляват с 2.1 на сто. Транзитните преминавания през страната са 26.5 на сто (617.3 хил.) от всички посещения на чужденци в България. През август най-голям брой пътувания на българи са осъществени към: Гърция - 207.6 хил., Турция - 136.0 хил., Република Северна Македония - 52.3 хил., Сърбия - 49.4 хил., Румъния - 47.4 хил., Германия - 46.2 хил., Австрия - 25.9 хил., Италия - 24.9 хил., Испания - 21.5 хил., Франция - 20.4 хиляди. От общия брой чужденци, посетили България през август 2019 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 62.1 на сто, или с 3.6 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" нарастват с 3.3 на сто, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Украйна - с 23.6 на сто. През август 2019 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 56.8 на сто, следвани от посещенията с други цели - 35.8 на сто, и със служебна цел - 7.4 на сто. Най-много посещения в България през август 2019 г. са направили гражданите от: Румъния - 373.1 хил., Турция - 290.4 хил., Германия - 251.0 хил., Гърция - 163.7 хил., Украйна - 122.0 хил., Полша - 110.8 хил., Обединеното кралство - 97.4 хил., Руската федерация - 97.1 хил., Сърбия - 78.4 хил., Франция - 69.7 хиляди.
Източник: 24 часа (30.09.2019)
 
УниКредит прогнозира ръст от 3.5% за България тази година Българската икономика ще завърши годината с ръст от 3.5%, прогнозират експертите на УниКредит Булбанк в най-новия тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа, публикуван днес. Очакванията за малко по-висок от очаквания преди три месеца годишен ръст отразяват комбинацията от по-силен от очакваното растеж на износа и устойчивото подобряване на условията на пазара на труда, на фона на убедително възстановяване на работните места и ръста на заплатите. През следващата 2020 година пък ще има леко забавяне до 2.9%, дължащо се основно на външни фактори като по-слабо търсене в еврозоната, несигурността, предизвикана от търговските войни и слабия растеж на САЩ. „Тези три фактора ще доведат не само до по-слабо търсене на български износ, но и до по-голяма несигурност, която вероятно ще се отрази на ръста на частните инвестициите. Последното вече се вижда в най-новите проучвания за доверието на бизнеса, където глобалната несигурност стана фактор номер едно ограничаващ плановете за експанзия на българските компании в промишлеността след продължителен период, в който първото място се заемаше от недостига на работна ръка“, се посочва в анализа.
Източник: economic.bg (30.09.2019)
 
Поскъпването на жилищата вече е с части от процента През второто тримесечие, което е сравнително силен сезон за имотния пазар, цените на жилищата в България почти навсякъде са се променили само с части от процента в сравнение с първите три месеца на годината. Това показват публикуваните в понеделник данни на НСИ за индекса на промяна на жилищните цени. Увеличението на цените в сравнение с предното тримесечие е 0,6%, а в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. е 5%. При това поскъпването в рамките на едно тримесечие е 1% за съществуващите жилища, т.нар. старо строителство, докато при новото има дори понижение от 0,2%. Подробните данни показват, че пазарът на жилища в България става все по-разнороден и няма единна тенденция на територията на шестте най-големи града, в които статистиката наблюдава цените въз основа на реално сключени сделки. В Пловдив например пазарът е много оживен и съответно цените продължават да нарастват както по-рано. През април, май и юни 2019 г. жилищата там са поскъпнали с 4,7% в сравнение с предходните три месеца и с 9% в сравнение със съответните месеци на 2018-а. Но Бургас, който само допреди две години бе сред водещите по поскъпване, сега е на другия полюс. През второто тримесечие на 2019 г. там има едва 0,8% вдигане на цените на годишна база, а в сравнение с предходното тримесечие има дори спад от 0,3%. В София има твърде голяма разлика между новото строителство и съществуващите апартаменти. Новите са поскъпнали с 11,2% в рамките на една година, докато старите - само с 3,1%. Многото новостроящи се в момента жилищни сгради и цели комплекси в столицата обаче най-вероятно ще размият тази разлика много скоро и при засищане на пазара с ново строителство поскъпването му едва ли ще е възможно чак с такива темпове.
Източник: 24 часа (01.10.2019)
 
Производството на твърди горива нараства с 34.9% през юли спрямо юни През юли спрямо юни нараства производството на: твърди горива - с 34.9 на сто до 1 910 хил. т; пропан-бутанови смеси - с 20 на сто до 12 хил. т; безоловен бензин - с 3.9 на сто до 161 хил. т; електроенергия - с 16.6 на сто до 3 562 ГВтч., съобщи Националният статистически институт. Намалява производството на: дизелово гориво - с 4.3 на сто до 270 хил. тона. Производството на природен газ остава без изменение. През юли 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 20 на сто; дизелово гориво - със 7.1 на сто. Намалява производството на: твърди горива - с 10.7 на сто; безоловен бензин - с 12.5 на сто; електроенергия - с 5.6 на сто. През юли спрямо юни нарастват доставките на: твърди горива - с 34.1 на сто до 2 006 хил. т; безоловен бензин - с 18.2 на сто до 52 хил. т; дизелово гориво - с 19.3 на сто до 216 хил. т; природен газ - с 4 на сто до 183 млн. м3; електроенергия - с 6.2 на сто до 2 677 ГВтч. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 6.3 на сто до 45 хил. т. През юли 2019 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.4 на сто; безоловен бензин - с 15.6 на сто; дизелово гориво - с 0.9 на сто; природен газ - с 8.9 на сто; електроенергия - с 5.7 на сто. Намаляват доставките на твърди горива - с 11 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2019)
 
България в следващите 5 години: Заплатите скачат с 40%, БВП расте, но демографската криза продължава Доста положителни са икономическите прогнози за България за следващите няколко години. Това показват статистически данни, изнесени от statista, които обхващат периода между 2014 и 2024 г. Очакванията са БВП на малката европейска страна да се повишава равномерно в следващите 4-5 години, като към 2019 г. той е изчислен да достигне до 67 млрд. долара или с 2 млрд. повече спрямо 2018 г. Прогнозите за следващите 5 години пък са изключително радващи, като от statista, предполагат значителен ръст от 3 до 5 млрд. годишно, достигайки до 91.56 млрд. долара през 2024 г. Припомняме, че БВП е важен индикатор за иконимическото състояние на държавите, който показва общата стойност на всички услуги и стоки, произведени за година в страната. По отношение на БВП на глава от населението – друг важен индикатор, който демонстрира произведената обща стойност от всеки жител – картинката е очаквано подобна. От очаквани 9619 долара средно на година през 2019 г., ръстът по този критерий ще достигне до 13 533 долара годишно средно на човек. Това на практика означва, че би следвало средните работни заплати в страната да скочат с близо 40 процента в рамките на 5 години. По последни данни от Националния статистически институт СРЗ в страната за първото тримесечие на тази година възлиза на 1208 лв. или 675 долара, а това значи, че очакванията за следващите 5 години са тези суми да нарастнат до съответно 1691 лв. или 944.8 долара. В същото време правителството на България е похарчило за 2019 г. 37% от брутния си вътрешен продукт за различни инвестиции, подобряващи условията на живот и качеството на услуги в страната. Прогнозите са тази сума постепенно да намля с близо половин процент на година, достигайки до 34.6% през 2024 г. До тук обаче свършват добрите новини. Според информацията на statista, демографската криза в страната ще продължи да се задълбочава. След като през 2019 г. официално населението на България падна под 7 млрд. души, тенденцията е да губим средно по 0.5% от хората в България всяка година – казано с други думи, населението на страната спада годишно с около 35 хил. души. Прогнозите за 2024 г. са то да достигне до 6.77 млн. души, които обаче ще получават по-високи средни заплати и ще имат по-голяма производителност. /novinite.bg
Източник: Други (01.10.2019)
 
Строителните предприемачи са внесли близо 7.8 млн. лева в бюджета на София За първите шест месеца на годината строителните предприемачи са внесли в бюджета на Столична община приблизително 7.8 млн. лева от такси за разрешения за строеж на сгради. Издадените визи за изграждане на жилища са с общо 788 214 кв. м РЗП, съобщава Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), позовавайки се на данни на НСИ. Предвид сериозния принос към бюджета на София и ролята на строително-инвестиционния сектор за икономиката на града, членовете на Асоциацията очакват и ще изискват обективно и законосъобразно административно обслужване. От организацията твърдо се противопоставят на опитите да се въвеждат рестрикции в строителния процес със спекулативна цел в рамките на предизборната кампания и след това. „Недопустимо е участниците в сектор, който създава работни места и внася приходи в местния бюджет, да бъдат заклеймявани като обществен враг. Нашата дейност е пряко свързана с подобряване на жизнения стандарт на хората чрез изграждането на достъпни и качествени жилища. А всеки път, когато властта говори за гражданите, сякаш забравя, че ние и нашите служители също сме граждани“, коментира Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Макар издаването на строителни разрешителни да представлява голяма част от таксите, дължими от строителните предприемачи, не по-малко съществени са и разходите за облагородяване на средата около обектите. Отговорността за изграждането на инфраструктура в някои части на града е изцяло прехвърлена на предприемачите. „Собствеността върху уличната регулация и разминаването между кадастрална карта и регулация сериозно възпрепятстват строителния процес. Освен качествени и навременни административни услуги, за подобряване на условията е необходимо приходите от строителни разрешения да се влагат в изграждане на инфраструктура и облагородяване на средата, там където се строи. Считаме, че тези средства трябва да се разходват единствено в територията на квартала, а не да се причисляват към общия бюджет. Така районите с активно жилищно строителство ще се устроят правилно още в етап на инвестиционното строителство, а не догонващо, както е сега“, посочва Димитър Димитров, член на НАСП.
Източник: Банкеръ (03.10.2019)
 
Жилищата в София са поскъпнали с 5% за година Покупките с цел инвестиция доминират на имотния пазар, като е заселен и интересът към нови жилища. Около 20-30 на сто от купувачите подават "резервации" за покупка на апартамент още преди дори да са видели проекта. Годишното поскъпване на имотите в София е около 5%. Сред най-активните купувачи са сънародниците ни, които пребивават в чужбина. Тези "модни тенденции" очерта пред журналисти Десислава Петрова, член на Националната асоциацията на строителните предприемачи (НАСП). Много от купувачите, търсещи имот, се насочват към ново строителство, заради което почти 100% от проектите се продават, преди да получат разрешение за ползване, заяви Петрова. Около 70% от сделките са за двустайни апартаменти, а останалите за тристайни. Сред най-предпочитаните квартали са "Хладилника", "Кръстова вада", Манастирски ливади" и други. Според експертите купувачите обръщат все повече внимание на сервизните помещения. Почти 80% от клиентите имат изискване за достатъчно място за съхранение на вещи, както и за мокро помещение. Тази потребност е пряко свързана с подсигуряването на битово удобство, особено при семействата с деца“, допълва Петрова. На българския жилищен пазар влияе и Брекзит. Една десета от сделките са сключени от българи, пребиваващи и работещи в Германия и Великобритания, като 70% от купувачите са от Англия. Нашите сънародници купуват по два, дори три апартамента с цел инвестиция и заради неясното бъдеще след Брекзит, твърдят експертите. Друг феномен на имотния пазар е засилващата се активност на българи от по-малките градове на страната. Те остават да живеят по родните си места, но купуват апартаменти в столицата с инвестиционна цел - за да ги дават под наем и да си допълват доходите или да ги продадат след време с печалба. Евтините ипотечни кредити също допринасят за оживлението. Около една трета от купувачите на жилища у нас разчитат на банково финансиране, показват данните на НАСП. Лихвите по жилищните кредитите у нас са безпрецедентно ниски, а влизането на България в чакалнята за еврозоната и присъединяването й след това обещава още спад на лихвените проценти, коментира Десислава Петрова.
Източник: Сега (07.10.2019)
 
Доматите поскъпват с 3,6%, но цената на краставиците пада с 16% Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро тази седмица остана без промяна на ниво 1.367 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Цената на оранжерийните домати се вдига тази седмица с 3.6 на сто, до 2,03 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се понижава с 16,1 на сто, до 1,20 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 6,1 на сто и се продават по 0,62 лева за килограм. Морковите поскъпват с 4,5 на сто и се търгуват по 0,70 лева за килограм. Зелето поскъпва с 8,3 на сто и се продава по 0,65 лева за килограм. Зелените чушки поскъпват със 7,7 на сто и се търгуват по 1,26 лв./кг. Червените чушки се продават по 1,40 лева за килограм. Ябълките поскъпват с 2,0 на сто, до 1,00 лв./кг. Лимоните поевтиняват с 1,6 процента и се продават по 2,42 лева за килограм. Гроздето поевтинява с 4,7 на сто, до 1,21 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,5 на сто и се търгува по 6,25 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,66 лв./кг. Олиото се продава по 1,96 лева за литър. Каймата поскъпва с 1,4 на сто и се търгува по 5,09 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,09 лева. Пилешкото замразено месо се търгува по 3,95 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,27 лв./кг, а брашното, тип "500", - по 0,99 лева за килограм. Цената на ориза се повишава с 1,0 на сто, до 1,99 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,20 лева за брой.
Източник: 24 часа (07.10.2019)
 
През второто тримесечие безработни са били 142 хиляди българи През второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3 262.8 хил., от които 1 733.2 хил. мъже и 1 529.7 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 54.7%, като при мъжете този дял е 60.5%, а при жените - 49.2%, съобщиха от Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2019 г. броят на безработните лица е 142 хил., от които 82.7 хил. (58.2%) са мъже и 59.3 хил. (41.8%) - жени. Коефициентът на безработица е 4.2% и в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. намалява с 1.3 процентни пункта, като при мъжете намалението е от 6.1 на 4.6%, а при жените - от 4.7 на 3.7%. По предварителни данни през второто тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11 % спрямо второто тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 9.8%, в услугите - с 11.1%, и в строителството – с 10.6%. Според бизнес анкетите на НСИ през септември 2019 г. 32 % от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През юни 2019 г. средната работна заплата е 1 253 лв. и нараства с 0.6% в сравнение с предходния месец. Спрямо юни 2018 г. ръстът е 12 %.
Източник: econ.bg (07.10.2019)
 
Рекордно поскъпнаха новите жилища в София Новите жилища в София поскъпват с рекордно бързи темпове. През първото тримесечие на годината цените на новите апартаменти и къщи в София са с 18,6% по-високи от същия период на миналата, сочат данни на Националния статистически институт. До голяма степен средните цени при новото строителство зависят от това какви жилища излизат на пазара. Ако през даден период бъдат завършени и продадени повече луксозни жилища в престижни столични квартали, това води до покачване на средните цени. Наред с това обаче много хора държат да си купят дом в нова сграда, което дърпа нагоре цените именно на тези имоти. В резултат новите жилища в София са поскъпнали с рекордните 9,7% само в рамките на едно тримесечие. В София продължава поскъпването и на старите апартаменти, като повишението на цените им за година е с 5,3%. Това води до средно нарастване на цените на всички жилищни имоти в столицата с 9,6% спрямо същия период на миналата година. С което София се нарежда на първо място в класацията на големите градовете в страната за най-бързо поскъпване на апартаментите. В столицата има и най-голяма разлика в темпа на движението нагоре на цените на новото и старото строителство. От шестте града с над 120 хил. жители на второ място се класира Бургас с повишение на цените на жилищата в рамките на година с 8%. Като новото строителство отново поскъпва много по-бързо от старите апартаменти. При новите жилища повишението на цените е с 9,6% за година, докато при старите нарастването на цените е с 5,6%. Всъщност именно в Бургас старите апартаменти поскъпват с най-бързи темпове, сочат данните на НСИ.
Източник: Труд (08.10.2019)
 
80% от автосервизите у нас са нелегални Между 70 и 80% от автосервизите в България са в сивия сектор, обяви председателят на сдружението "Съюз на автосервизите" Емил Германов. Според него основната причина за това е липсата на действащ закон за работата им. "Те нямат касови апарати, нямат трудови договори за служителите, нито пък необходимото оборудване. Това води и до увеличена опасност от катастрофи заради некачествен ремонт", обясни Германов. Цените при тях са два-три пъти по-ниски, защото не плащат данъци и осигуровки. Това пък води до компромиси с качеството на ремонтите от страна на регистрираните обекти, за да могат те да се доближат до цените на нелегалните сервизи, допълни още той. Германов смята, че държавата и общините нямат желание да се занимават със сивата икономика в сферата. Той предупреди шофьорите и за негативните ефекти от дизелови горива, които не са закупени от бензиностанция. "Eвтинoтo гopивo oбикнoвeнo ce oтличaвa c пo-ниcкa плaмнa тeмпepaтypa и пo-виcoкo cъдъpжaниe нa cяpa, кoeтo вoди дo eднa бaвнa cмъpт нa двигaтeлитe. A ниe знaeм кoлкo e cтap aвтoпapкът в Бългapия, тaкa чe пpи нac ca yтeжнeни oбcтoятeлcтвaтa. Пpи изгapянeтo нa виcoкoвъглepoднитe гopивa ce oтдeля вoдa, кoятo, cъeдинeнa cъc cяpaтa, пpaви cяpнa киceлинa. И пo цeлия път нa изгopялaтa cмec - oт клaпaни, пpeз тypбoкoмпpecopи, пpeз кoлeктopни тpъби, филтъp зa твъpди чacтици дo кpaйнoтo гъpнe - вcичкo тoвa e пoдлoжeнo нa cилно aгpecивнaта cяpнa киceлинa, кoeтo вoди дo бъpзo излизaнe oт cтpoя и мнoгo тeжки peмoнти, кoитo мoгaт дa дocтигнaт и дo 10 000 лeвa", пpeдyпpeди Гepмaнoв. В страната в момента има около 5300 сервиза. В началото на 2017 г. в България са били регистрирани над 4 млн. автомобила, от които почти всички - близо 3,5 млн., са на възраст над десет години. Броят на старите коли се увеличава, защото годишно се регистрират повече от 200 хиляди стари коли и едва около 30 хиляди нови, допълни председателят на сдружението. Ако автомобилът е добре поддържан, възрастта му нямала толкова голямо значение, но ако човек си купи кола за 3-4 хил. лв., той няма да е готов да даде голяма сума и за качествен ремонт.Германов посочи, че подкрепя идеята да се забрани вносът на леки коли, които са по-стари от десет години. Регламентирането на дейността на автосервизите и регистрирането им за първи път бе разписано в проектозакона за пътните превозни средства, който мина обществено обсъждане.
Източник: Дума (08.10.2019)
 
Делът на неплатените битови сметки расте Задлъжнялостта на българите към банките намалява, но расте тази към фирмите за бързи кредити и за доставка на ток, вода и парно. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) за първите шест месеца на годината. Според него делът на просрочените задължения на гражданите към фирмите за бързи заеми е нараснал на 20% при 18% за първото полугодие на 2018 г. От 1% на 5% пък се е увеличил делът на неплатените в срок сметки за комунални услуги. Ръст от 15 на 17% се отчита и на задълженията към мобилните оператори. Като цяло обаче броят на хората с просрочени дългове намалява през тази година. През първото полугодие длъжниците, предадени на фирми за събиране на вземанията, са били 570 хиляди души, а година по-рано са били 636 хиляди, съобщиха от АКАБГ. Това, че са дадени на "събирачи на дългове", означава, че тези потребители не са плащали вноските и сметките си повече от три месеца. Чувствително е спаднал и трудносъбираемият дълг, възложен на колекторските агенции. След миналогодишния спад сега за първите 6 месеца на 2019 г. понижението е с 38% - от 743 млн. лв. за първото полугодие на 2018 г. на 464.3 млн. лв. за първите шест месеца на тази година. Така средният дълг на потребителите, който миналата година достигна 1162 лв., сега вече е 815 лв. Според Райна Миткова, председател на АКАБГ, причините за подобрената ситуация със задлъжнялостта на населението са комплексни. "От една страна, през последните години кредиторите промениха политиката си и все по-често прибягват до ранна продажба на лошите си портфейли, най-вече банките. От друга страна, макроикономическата среда се подобрява - потребителите са по-платежоспособни, по-сигурни в доходите си и се стремят да погасяват задълженията си навреме. Не е за пренебрегване и друг факт - финансовата култура на българите се подобрява. Те все повече разбират, че неплащането носи единствено негативи за тях, което ги кара да бъдат по-стриктни и да запазят доброто си кредитно досие", коментира Миткова. Тези наблюдения обясняват защо делът на просрочените задължения към банките, предадени за събиране на колекторските фирми, пада от 54% на 49% за последната година. Въпреки това банките остават най-големите кредитори на гражданите. При междуфирмената задлъжнялост също се наблюдава сериозен спад в обемите и покачване на редовността на плащане - най-висока от 6 години насам, посочиха от АКАБГ. Това е тенденция в цяла Европа, където по-голям процент от фактурите се плащат навреме в сравнение с предходната 2018 г. У нас 77% от издадените фактури също се плащат навреме през настоящата година при 76% през миналата.
Източник: Сега (09.10.2019)
 
Само 35% от хората са с качествена работа Само 35% от работещите българи са заети във високо или средно високотехнологично производство или в услуги, изискващи знания. Общо за ЕС над 46% от заетите имат такива качествени работни места, които създават голяма добавена стойност в икономиката, показват данните на Евростат. По този показател по-зле от нас е само Румъния с 28,5%. Най-добре в ЕС се представя Швеция, където над 58% от заетите са в високотехнологично производство или предоставят услуги, изискващи знания. В страни като Германия и Франция в тези сфери са над 50% от работещите граждани. България е на последно място в ЕС по заявки за патенти в Европейското патентно ведомство – само 4,13 патента на година на всеки 1 млн. души от населението. За сравнение в Швеция са 283 патента, а в Дания са 246 на 1 млн. души. Страната ни изостава от повечето държави от ЕС и по дял на инвестициите от БВП. В резултат на по-малкия дял на качествени работни места в страната българите имат най-ниската покупателната способност сред жителите в ЕС – точно наполовина от тази на следния европеец, сочат данните на Евростат. Най-близко до нас са Хърватия, където покупателната способност е 63% от средната за ЕС, Румъния с 64% и Гърция с 68%. За сравнения в Ирландия покупателната способност е с 87% по-висока от средната за ЕС, в Холандия е с 29% по-висока, а в Австрия – с 27%. България е първенец в ЕС по дял на хората, които живеят в материални лишения. У нас всеки пети (20,5% от населението) живее в материални лишения, т. е. не може да си позволи поне 4 от 9 основни неща: да плаща редовно наема и битовите си сметки, да поддържа дома си в подходящо състояние, да яде месо или риба през ден, да ходи всяка година една седмица на почивка, да може да посрещне неочакван разход и да има кола, пералня, телевизор и телефон. Средно за ЕС само 6,6% от хората живеят в материални лишения.
Източник: Труд (09.10.2019)
 
Цените на жилищата у нас с най-нисък ръст от 3 г. насам Цените на жилищата в България са нараснали през второто тримесечие на 2019 г. с най-бавния си темп от първите три месеца на 2016 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Между април и юни жилищата у нас са поскъпнали с 5% на годишна основа, а спрямо първото тримесечие на 2019 г. са останали почти непроменени с повишение от 0,6%. За сравнение, през първите три месеца на годината беше отчетен годишен ръст на цените на жилищата у нас от 7,3%, докато спрямо първото тримесечие на миналата година повишението достигна 2,6%. По-рано тази година изследване на Евростат установи, че цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС. Цените на съществуващите жилища са се увеличили по-бързо между 2014 и 2018 г. спрямо тези на новите жилища. Сред страните членки на ЕС, за които са налични данни, най-голям годишен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие е регистриран в Унгария (14%), следвана от Люксембург (11,4%), Хърватия (10,4%) и Португалия (10,1%).
Източник: Монитор (09.10.2019)
 
Лошите пътища и липсата на кадри правят България неконкурентна България отново остава далеч от първите места в ежегодната световна класация по конкурентоспособност на Световния икономически форум. Страната ни заема 49-о място сред 141 държави, включени в изследването. Все пак в сравнение с миналата година България се изкачва нагоре, но само с две места. Това, което дърпа страната назад, са лошата инфраструктура и липсата на качествени кадри. Изследването се прави въз основа на няколко критерия - социално и икономическо развитие, инфраструктура, пазар на труда, образование и здравеопазване, институции, финансови пазари, технологична готовност, условия за бизнес, иновации, свобода на медиите и много други. По някои от показателите България по-скоро може да се сравни със страни от Третия свят, а не с членки на ЕС. Най-назад в класацията страната ни е по показателя за лесно намиране на качествени кадри (116-о място), професионален мениджмънт (106), необслужвани заеми (110). Въпреки постоянните хвалби на управляващите колко много се влага в пътищата и там положението не е добро. Според индекса България е на 102-ро място по качество на пътна инфраструктура. Не е изненада и слабото представяне на страната ни по един от основните показатели - сигурност. 111-о място по критерия организирана престъпност изпраща България в дъното на класацията. На незавидни позиции е поставена страната ни и в критерии като защита на интелектуалната собственост и право на собственост, където сме класирани съответно на 101-во и 105-о място. Изключително зле България се представя и в показателя за "правителство, което да гарантира стабилна политика" - там сме поставени на 97-о място. Оценките за здравеопазването отвеждат страната ни на 81-во място. По показателя за свобода на медиите България остава на 89-о място. На същата позиция е поставена страната ни и по независимост на съдебната система. Това, с което България се отсрамва, е по критериите за "комунална инфраструктура" и интернет услуги. На второ място сме по достъп до електричество, както и по достъп до интернет услуги - 22-ро място. По показателя за интернет потребители обаче оставаме далеч - едва на 76-а позиция. Добро класиране отбелязваме и във фактора "внедряване на информационни и комуникационни технологии", където и е отредено 30-о място. В критерия пазар на труда (40-о място) и макроикономическа стабилност (43-то) България се представя относително добре. Все пак България се класира преди всички съседи - Румъния (51), Гърция (59), Турция (61) Северна Македония (82) и Сърбия (72) остават зад страната ни. Въпреки това изоставаме значително от държави като Естония, Чехия и Словения, които са съответно на 31-во, 32-ро и 35-о място. Преди нас са още Унгария, Кипър и Мексико. ПО СВЕТА Най-конкурентоспособната държава сред всички 141 е Сингапур. На второ и трето място са САЩ и Хонконг. Съединените щати са първи по брой квалифицирани кадри и динамика на развитието на бизнеса. Прави впечатление, че като цяло скандинавските страни доминират на предни позиции в класацията. Анализаторите ги представят като изключително технологично напреднали, иновативни и динамични, като същевременно осигуряват по-добри условия на живот и социална защита от другите конкурентни държави.
Източник: Сега (10.10.2019)
 
972,20 лв. е средният осигурителен доход за август Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец август 2019 г. е 972,20 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.09.2018 г. до 31.08.2019 г. е 953,27 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2019 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Труд (10.10.2019)
 
Повече дрехи и обувки и по-малко лекарства са купувани през август Търговията на дребно се свива с 0.3% през август спрямо юли, но спрямо година по-рано нараства с 2 на сто, сочат данните за оборотите на търговците, обявени днес от Националния статистически институт. Спрямо август 2018 г. потребителите са купували с 3.6% повече автомобилни горива , с 8.5% повече дрехи и обувки, с 5.7% повече битова техника и стоки за бита. Със 7.1% по-малко са продажбите на лекарства. Сравнението с юли 2019 г. показва, че оборотът на бензиностанциите намалява с 0.6%, а продажбите на дрехи и обувки нарастват с 0.6%. При търговията с храни, напитки и цигари има месечен ръст от 0.2%, и с 0.9% за година.
Източник: Дневник (10.10.2019)
 
Промишленото производство се свива през август По предварителни данни през август 2019 г. индексът на промишленото производство намалява с 0.1% спрямо юли и с 1.3% спрямо август 2018 г., съобщи Националният статистически институт. За месец добивната промишленост се свива с 6.6%, а енергетиката - с 0.6%, докато в преработващата промишленост има ръст с 0.8%. По-значителен ръст през месеца статистиците отчита в производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 9.4%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5.8%, производството на електрически съоръжения - с 5.6%. По-съществено намаление е регистрирано при производството, некласифицирано другаде - с 29.1%, производството на тютюневи изделия - с 19.6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10.3%, производството на химични продукти - с 6.7%. Спрямо година по-рано спадът в енергетиката е с 4.6%, в добивната промишленост - с 1.3%, и в преработващата промишленост - с 0.8%. Най-значителен е годишният спад в цигарената индустрия - с 24.6%, производството на облекло - с 11.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.7%, производството на основни метали - с 10.2%. Най-голям ръст е отчетен при производството на превозни средства, без автомобили - с 51.9%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 15.0%, производството на напитки - с 9.1%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 6.7%.
Източник: Дневник (10.10.2019)
 
"Поскъпването на жилищата забавя темпове" В София, Пловдив и Бургас за година цените на имотите са се увеличили най-много Цените на жилищата в България са нараснали през второто тримесечие с най-бавния си темп от първите три месеца на 2016 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Между април и юни жилищата у нас са поскъпнали с 5% на годишна база, а спрямо първото тримесечие на 2019 г. са останали почти непроменени с повишение от 0,6%. За сравнение, през първите три месеца на годината беше отчетен годишен ръст на цените на жилищата у нас от 7,3%, докато спрямо първото тримесечие на миналата година повишението достигна 2,6%. Данните за ръста на цените на жилищата в България за второто тримесечие съответстват на прогнозите на брокери на недвижими имоти и строителни предприемачи, които още в началото на годината прогнозираха сходно покачване. Сред страните членки, за които са налични данни, най-голям годишен ръст на цените на жилищата през второто тримесечие е регистриран в Унгария (14%), следвана от Люксембург (11,4%), Хърватия (10,4%) и Португалия (10,1%). Спад на цените на жилищата е отбелязан само в Италия (-0,2%). Спрямо предходното тримесечие цените на жилищата са нараснали във всички страни членки, за които са налични данни. Най-голям ръст е регистриран в Латвия (5,6%), Люксембург (5,1%) и Кипър (4,2%). По-рано тази година изследване на Евростат установи, че цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС. Цените на съществуващите жилища са се увеличили по-бързо между 2014 и 2018 г. спрямо тези на новите жилища. За периода цените на съществуващите жилища у нас са отбелязали средно годишно увеличение от 5,4%, докато тези на новите жилища са постигнали среден годишен ръст от 5%, показват данните на европейската статистическа служба. През първото тримесечие София беше лидер по поскъпване на жилищата у нас с ръст от 9,6% на годишна основа. На второ и трето място бяха Пловдив и Бургас с повишение от съответно 7,1% и 8%. В почти всички големи градове в страната, включени в данните на Националния статистически институт (НСИ) силното поскъпване на жилищата в началото на годината се дължеше главно на ръста на цените на новото строителство.
Източник: Дума (10.10.2019)
 
Световната банка повиши прогнозата си за ръста на БВП за България до 3.2% през 2019 г. Световната банка повиши прогнозата си за растеж на БВП за България до 3.2% през 2019 г. в последния си доклад за миграцията и изтичането на мозъци, от прогнозираните 3% през юни. СБ също повиши прогнозите за икономически растеж за 2020 г. и 2021 г. съответно до 3% и 3.1%, докато през юни очакваше темп на растеж от 2.8% за тези години. Въпреки това прогнозата на СБ остава най-песимистична сред другите МФИ, тъй като ЕК и МВФ очакват по 3.3% ръст на БВП през 2019 г., а правителството - 3.4%. Очакваше се икономическият растеж на България да остане над средния за ЕС в средносрочен план, но се очаква забавяне през втората половина на 2019 г. и през 2020 г. поради влошаване на външната среда и отрицателния ефект върху износа. Крайното потребление ще продължи да бъде основният двигател на икономическия растеж през второто полугодие на фона на солидното увеличение на заетостта и заплатите, както и увеличението на пенсиите. Световната банка също така прогнозира ръст на инвестициите през второто полугодие предвид местните избори на 27 октомври и закупуването на изтребители F-16. Наближаващият край на настоящия програмен период на ЕС е друг фактор, който ще стимулира инвестициите в средносрочен план. (Financial Observer)
Източник: Други (10.10.2019)
 
Вложенията в имоти се увеличиха с 20% Инвестициите на бизнеса в имоти нарастват най-бързо, сочат данните на НСИ. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в сектора операции с недвижими имоти са на стойност 1,865 млрд. лв., което е увеличение с 20%. В сектора на недвижимите имоти са вложени над 10% от всички инвестиции в ДМА, направени от опериращите в страната компании. Общият обем на годишните разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в страната са 17,6 млрд. лв. Най-много вложения има в индустрията – 5,483 млрд. лв. Това са над 31% от всичките инвестиции в страната, но в сектора има спад на вложенията с 3,66% спрямо предходната година. На второ място с 26% дал от инвестициите е търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. В този сектора са вложени 4,57 млрд. лв. за година, но също има спад от 3,64%. Най-голям е спадът на инвестициите във финансовите и застрахователните дейности – с 27% до 293 млн. лв. Това се дължи на навлизането на онлайн банкирането, което води до намаляване на нуждите от банкови клонове. Обединяването на банки също допринася за тази тенденция. Освен недвижимите имоти, има още няколко сектора със сериозен ръст на инвестициите. В селското стопанство придобитите ДМА нарастват с 10%, като в селскостопанска техника и сгради само за година са вложени над 1,451 млрд. лв. Сериозен ръст има и в сектора на строителството. Разходите на фирмите от бранша за придобиване на дълготрайни активи като строителна техника, камиони и бази за дейността им нарастват с 4,3% до 1,12 млрд. лв. Близо 25% от всичките разходи за дълготрайни активи са направени от компании, в които над 50% от капитала е с чуждестранни собственици. И докато при вложенията на българските фирми има спад, инвестициите на компаниите с чуждестранни собственици нарастват с 10,5% до 4,38 млрд. лв.
Източник: Труд (11.10.2019)
 
Приходите от нощувки с ръст от 8.6% на годишна база през август Приходите от нощувки в България през август 2019 г. достигат 377.8 млн. лв., или с 8.6% повече в сравнение с август 2018 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от български граждани - с 18.7%, така и от чужди граждани - с 6.2%, сочат данни на Националния статистически институт. През август 2019 г. в страната са функционирали 3 391 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Броят на стаите в тях е 141.7 хил., а на леглата - 325.4 хиляди. В сравнение с август 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 5.0%, а броят на леглата в тях - с 1.5%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2019 г., е 6 410.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като найголямо увеличение на нощувките (с 6.5%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През август 2019 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 65.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 26.2% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 25.9% от нощувките на чужди граждани и 29.6% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 9.1 и 44.2%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2019 г. се увеличава с 11.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 1 468.3 хил., като е регистрирано увеличение при чуждите граждани с 11.6%, а при българските - с 11.1%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през август 2019 г., са 566.6 хил. и са реализирали средно по 3.3 нощувки. Чуждите граждани са 901.7 хил. и са реализирали средно по 5.1 нощувки, като 65.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през август 2019 г. е 64.3%, като се увеличава с 2.8 процентни пункта в сравнение с август 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 78.1%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 65.7%, и с 1 и 2 звезди - 42.2%.
Източник: Банкеръ (11.10.2019)
 
През периода януари - юли 2019 г. износът на България за ЕС нараства с 4.8% спрямо същия период на 2018 г. и е в размер на 22 629.6 млн. лева. Това сочат данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.6% от износа за държавите членки на ЕС. През юли 2019 г. износът за ЕС се увеличава с 3.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 600.0 млн. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - юли 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (46.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (17.0%). Вносът на България от ЕС през периода януари - юли 2019 г. се увеличава с 2.1% спрямо същия период на предходната година и достига 23 842.7 млн. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През юли 2019 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 4.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 740.7 млн. лева. При вноса от ЕС през периода януари - юли 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24.9%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (28.6%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - юли 2019 г. е отрицателно и е на стойност 1 213.1 млн. лева. През периода януари - август 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 4.3% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 12 118.0 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Руската федерация и Република Северна Македония, които формират 49.7% от износа за трети страни. През този период от България общо са изнесени стоки на стойност 37 900.9 млн. лв., което е с 3.8% повече в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: Банкеръ (11.10.2019)
 
Вложенията в имоти се увеличават Инвестициите на бизнеса в имоти нарастват най-бързо, сочат данните на НСИ. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в сектора операции с недвижими имоти са на стойност 1,865 млрд. лв., което е увеличение с 20%. В сектора на недвижимите имоти са вложени над 10% от всички инвестиции в ДМА, направени от опериращите в страната компании. Общият обем на годишните разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в страната са 17,6 млрд. лв. Най-много вложения има в индустрията - 5,483 млрд. лв. Това са над 31% от всичките инвестиции в страната, но в сектора има спад на вложенията с 3,66% спрямо предходната година. На второ място с 26% дал от инвестициите е търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. В този сектора са вложени 4,57 млрд. лв. за година, но също има спад от 3,64%. Най-голям е спадът на инвестициите във финансовите и застрахователните дейности - с 27% до 293 млн. лв. Това се дължи на навлизането на онлайн банкирането, което води до намаляване на нуждите от банкови клонове. Обединяването на банки също допринася за тази тенденция. Освен недвижимите имоти, има още няколко сектора със сериозен ръст на инвестициите. В селското стопанство придобитите ДМА нарастват с 10%, като в селскостопанска техника и сгради само за година са вложени над 1,451 млрд. лв.
Източник: Труд (11.10.2019)
 
Износът на България към ЕС отново намалява Износът на България през август към държави от Европейския съюз отново е с отрицателен знак, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спадът спрямо същия месец на 2018 г. е близо 5%, което е най-голямото годишно понижение от 2013 г. насам. Също така това е вторият от последните три месеца, в които знакът е отрицателен. През юни НСИ отчете спад с 3.64%. Заради значителното увеличение на износа на България към трети страни (със 17.8% на годишна база през август), общият износ на страната все пак е положителен (1.9%). Забавянето на експорта в посока партньорите от ЕС обаче е притеснително, тъй като той формира близо 70% от приходите на българските фирми износители. Общият пазар е важен за България и от гледна точка на добавената стойност, която производителите тук получават от работата си с европейските партньори. Голяма част от продукцията за ЕС е с по-висока добавена стойност за българската икономика, отколкото износът към трети страни. През юни лошите новини бяха и на двата пазара - тогава имаше спад от 11.8% при износа за трети страни и 3.64% към ЕС. "Не спираме да работим и усилията дават резултати. Положителните данни за българската икономика и днес са факт. През периода януари-август 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 37.9 млрд. лв., което е с 3.8% повече в сравнение със същия период на предходната година. Расте износът за ЕС с 4.8%, както и този за трети страни с 4.3%", коментира във Facebook премиерът Бойко Борисов данните с натрупване на НСИ. През периода януари-август 2019 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (33.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (25.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“2 (17%). Детайлните данни за Европейския съюз са с месец назад. Те показват, че през юли най-голям ръст в размер на 46.4% е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“. Спад от 17% пък се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“. По отношение на вноса, през август той намалява с 6%, което е трети пореден отрицателен месец. Импортът от трети страни се е свил с 22.6%, а от ЕС - расте с 5.15%. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари-август 2019 г. намалява с 5.3% в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 13.8 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. По отношение на вноса от ЕС, като данните отново са към края на юли, най-много стоки България внася от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. За разглеждания период най-голямо увеличение, в размер на 24.9%, се отчита в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“. А най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ - 28.6%. Заради голямото понижение на вноса през август, статистиката на НСИ показва, че това е първият месец от 2017 г. насам, в който търговското салдо на България е положително - с 90 млн. лв.
Източник: economic.bg (14.10.2019)
 
Животът поевтинял през септември заради спад на цени в транспорт и туризъм Рязкото поевтиняване на туристическите услуги и свързаните с тях транспортни разходи през септември докара дефлация от 0,3% на месечна база и за първи път от една година насам това намали годишната инфлация под 2,5 процента. За периода септември 2019 г. спрямо септември 2018 г. тя е 2,3%, показват данните на НСИ. Годишната инфлация у нас бе стигнала 3,6% през април, но оттогава насам въпреки кратките колебания трендът е към понижение. Транспортът през септември е поевтинял с 1% спрямо предния месец. Това обаче не се дължи на горивата, чиито цени бележат леко покачване, а на рязкото намаление на транспортните разходи, свързани с туризма. Пътническият въздушен транспорт е поевтинял с цели 16,3%. В същото време нормалното за септември поевтиняване на почивките е довело до рязък спад от 15,9% на цените на пакетните услуги и до цели 20,5% по-евтини хотелски нощувки. Почти с 1 процент през септември са поевтинели облеклата и обувките, със 7,2% - разходите за развлечения и култура, ресторантите - с 2,3%, а жилищното обзавеждане и домакинските уреди - с 0,3%. През септември статистиката отбелязва съвсем леко поскъпване на храните и напитките - с 0,6%. Началото на учебната година и подготовката за нея през септември естествено са увеличили разходите за образование с 1,9% на месечна база. Лекарствата са поскъпнали през септември спрямо август с 1%, но стойността на лекарските и зъболекарските услуги е останала на равнището на август.
Източник: 24 часа (15.10.2019)
 
Вдигат минималната заплата с 50 лева Минималната заплата се вдига с 50 лева от 1 януари 2020 година. Така тя става 610 лева от 560 лева, колкото е в момента, съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. По думите му е предвидено и увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10 на сто. Петков потвърди, че пенсионерите също ще получат увеличение на парите си. Всички пенсии ще бъдат повишени с 6,6% от юли 2020 г. Увеличението е предвидено в проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, уточни социалният министър. С тази актуализация средната пенсия ще нарасне с повече от 30 лв. и вече ще бъде 412 лева при 381 лв. през тази година. Пенсиите се осъвременяват с процент, който се получава като сбор от половината на ръста на средния осигурителен доход и половината от индекса на потребителските цени, обясни Бисер Петков. Той изтъкна, че за 2018 г. в над 1700 случая социалните работниците са предотвратили изоставянето на деца. И поясни, че изоставените през миналата година 1000 деца са в общата бройка на над 3300 деца, за които са били наложени мерки, свързани с извеждане от биологичното им семейство поради наличието на различни рискове. Основанията за отнемането от родителите им са разписани в Закона за закрила на детето и при тях няма промяна от приемането на закона през 2009 г.
Източник: Труд (15.10.2019)
 
Инфлацията пада до 2.3% през септември Инфлацията в България се понижава до 2.3% през септември на годишна база, което е най-ниският темп на увеличение на потребителските цени от април 2018 г. Забавяне е видимо в много от секторите, но три групи показват понижение на средните цени на пазара - обувки, горива и куриерски услуги. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Европейският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също отчита забавяне на годишния темп от 2.5% през август до 1.6% през септември. На месечна база националната статистика отчита дефлация от 0.3%, която се дължи до голяма степен на края на летния туристически сезон в страната. Пакетните услуги за почивка и туристически пътувания поевтиняват с 15.9% през септември спрямо август, а цените на нощувки в хотели се понижават с 20.5%. По-евтините самолетни билети пък дърпат надолу и средните цени в сектор "Транспорт", като тук месечната дефлация е 1%. Леко увеличение на темпа на растеж на потребителските цени до края на годината в резултат на по-високи цени на петрола е прогнозата на централната банка за инфлацията в страната, отразена в последния "Икономически преглед" на БНБ. В същото време очакванията са, че инфлацията в сектора на услугите ще се забави, основно в резултат на по-слабо увеличение на цените в туризма и пътнотранспортните застраховки. Храните обаче ще продължат да оказват положителен ефект върху общата инфлация, като една причина за прогнозата на БНБ е очакваната по-слаба селскостопанска реколта в страната.
Източник: Капитал (15.10.2019)
 
Безработицата през септември остава 5,3% за трети пореден месец Равнището на регистрираната безработица в страната се запазва и през септември, като отчетената стойност от 5,3% остава непроменена вече трети пореден месец. На годишна база статистиката на Агенцията по заетостта сочи понижение от 0,3 процентни пункта. В края на месеца регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 172 781, като се увеличават минимално спрямо август. В сравнение със септември 2018 г. те са с 11 065 по-малко. Новорегистрираните безработни лица през септември са 26 662, като от тях 1652 са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. За деветте месеца на годината пък активираните неактивни лица средномесечно надхвърлят 2200 души. Дейността на бюрата по труда продължава да обхваща все повече заети, учащи и пенсионери, сред които работодателите също разчитат да намерят своите кадри. Нови 1 168 души от тези групи са регистрирани през месеца като търсещи работа. Постъпилите на работа безработни през септември са 18 881, като 92.3% от тях са устроени в реалната икономика. Други 1 053 търсещи работа лица от групата на пенсионерите, учащите и заетите също чрез бюрата по труда са намерили своето ново работно място.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2019)
 
България е страната от ЕС с най-висок риск от бедност или социално изключване България е страната от Европейския съюз с най-голям дял от населението, който е застрашен от бедност - 32,8 на сто или над 2,32 милиона души, сочат представените днес данни на Евростат. По този показател Румъния се нарежда веднага след България (32,5 на сто), следвана от Гърция (31,8 на сто). Същевременно България отчита и най-голямо намаляване на дела на хората в риск от бедност - 12 базисни пункта спрямо 44,8 процента през 2008 година, която е отправна точка. Страната ни е следвана от Румъния (-11,7 процентни пункта) и Полша (- 11,6 пункта). За целия Европейски съюз делът на населението в риск от бедност или социално изключване за миналата година е бил 21,7 процента или 109,2 милиона души. Това е с два процентни пункта под референтната 2008 година и с 0,7 процентни пункта под равнището от 2017 година. Най-нисък риск се наблюдава Чехия, където 12,2 процента от населението е застрашено от бедност и социално изключване. Веднага след нея по този показател се нареждат Словения (16,2 процента) и Словакия (16,3 на сто, данните са за 2017 година). Най-голямо увеличение на дела на хората в риск от бедност и социално изключване за миналата година спрямо 2008 година Евростат отчита в Люксембург (+6,4 процентни пункта), Гърция (+3,7 процентни пункта) и Естония (2,6 процентни пункта). В ЕС над 16,9 на сто от населението е в риск от бедност поради ниски доходи. Този показател е най-висок в Румъния (23,5 процента), Латвия (23,3 процента), Литва (22,9 процента) и България (22 процента). Най-малък е рискът от бедност поради ниски доходи в Чехия (9,6 процента), Финландия (12 процента), Словакия (12,4 процента данните са за 2017 година), Дания (12,7 на сто).
Източник: Банкеръ (17.10.2019)
 
744 предприятия движат икономиката Точно 744 предприятия са гръбнакът на българската икономика. Това са фирмите, в които работят по над 250 души. Именно тези големи компании дават работа на над 25% от заетите в страната, сочат данните на Националния статистически институт. 406 хил. е общият брой на нефинансовите дружества. От тях над 92%, или 375 хил. фирми имат до 9 души персонал. Като в много от тях няма нито един зает работник, а са семейни фирми, в които всички от домакинството помагат. Над 35% от най-малките фирми, или 134 хил. дружества, работят в сектора на търговията и ремонта на автомобили. За огромния брой на малките търговски фирми допринася това, че много хора, които останат без работа, се опитват да стартират собствен бизнес в тази сфера. Но не всички успяват да се задържат на пазара. Въпреки, че доходите на хората нарастват, броят на магазините през последните години намалява, сочат данните на НСИ. Като намалява броят както на магазините за храни, така и на тези за нехранителни стоки. Това се дължи както на ръста на онлайн продажбите, така и на разрастването на големите търговски вериги. На следващо място по брой са най-малките фирми в областта на професионалните дейности – над 44 хил., като това основно са майстори, занаятчии и хора, които предоставят различни услуги.
Източник: Труд (18.10.2019)
 
Платежният баланс показва спад на приходите от летен туризъм Разочароващи данни за летния туристически сезон показва и платежният баланс на България. През месеците юни - август чуждите плащания за транспортни и туристически услуги в страната намаляват със съответно 1.2% и 1.7% спрямо същия период на миналата година. За сравнение - от 2016 г. насам статистиката на БНБ показваше ръст на постъпленията в тези сектори. При групата бизнес и развлекателни услуги понижението е с 11.3% до 668 млн. евро. В същото време намаляват и плащанията за услуги на българи към чужбина, в резултат на което сметката за нетните постъпления от услуги през юни - август излиза на плюс (с ръст от 1.3%) до малко над 2.1 млрд. евро тази година спрямо 2018 г. Нетните постъпления от чужди инвеститори в България от началото на годината достигат 603 млн. евро към август, като средствата влизат в страната основно под формата на дългови инструменти - заеми, които компаниите майки в чужбина предоставят на българските дружества. Сумата е с почти 200 млн. евро над миналогодишната по това време, но данните ще претърпят няколко ревизии през следващите две години и не са окончателни. Сметката на дяловия капитал, който се асоциира с дългосрочни инвестиционни намерения, остава на минус от 327 млн. евро към август. Тук продължава ефектът от януарското изплащане на парите за покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Реинвестираната печалба също остава на минус от 72 млн. евро, като той идва основно от второто тримесечие, а за юли и август все още няма данни. Те ще бъдат попълнени през следващите месеци с постъпването на финансовите отчети на бизнеса. Към август търговското салдо остава отрицателно. Превишението на вноса над износа е в размер на 372.4 млн. евро, но това е значително по-малко от миналогодишната разлика от близо 1.2 млрд. евро по това време. Причината е забавянето на темпа на вноса. Положителното салдо по услугите пък нараства значително - от 2.58 млрд. евро към август миналата година до 2.96 млрд. през 2019 г. Увеличението обаче не идва толкова от по-големи постъпления от чужбина (растежът е едва 1.2%), колкото от спад на плащанията от България (с 8.1% основно за бизнес и развлекателни услуги). Сметката по първичния доход, където влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, също излиза на плюс към август (40.4 млн. евро), а миналата година беше отрицателна (531 млн. евро). Тук подобрението идва от малко повече постъпления от компенсации на наетите, спад на дивидентите към чужбина и ръст на тези от чужбина към българи. Така общо текущата сметка на платежния баланс излиза на плюс от 4.1 млрд. евро към август, или 7% от прогнозния БВП на България през тази година.
Източник: Капитал (21.10.2019)
 
Дългът на България за 2018 г. е 24 431 млн. лева По окончателни данни на Националния статистически институт през 2018 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 1 921 млн. лв., или 1.8% от БВП. Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 667 млн. лв., или 1.5% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 150 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - излишък от 104 млн. лева. Дългът на Република България за 2018 г. е в размер на 24 431 млн. лв., или 22.3% от БВП. Статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. В изпълнение на Регламент на Съвета за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка държава членка предоставя на Евростат (ЕК) предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни - към 30 септември на следващата година.
Източник: Банкеръ (22.10.2019)
 
Дългът на България за 2018 г. е 24 431 млн. Лева По окончателни данни на Националния статистически институт през 2018 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 1 921 млн. лв., или 1.8% от БВП. Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 667 млн. лв., или 1.5% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 150 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ - излишък от 104 млн. лева. Дългът на Република България за 2018 г. е в размер на 24 431 млн. лв., или 22.3% от БВП. Статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. В изпълнение на Регламент на Съвета за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит всяка държава членка предоставя на Евростат (ЕК) предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни - към 30 септември на следващата година.
Източник: Банкеръ (22.10.2019)
 
България е на четвърто място в ЕС по бюджетен излишък за 2018 г. България се намира на четвърто място в Европейския съюз по бюджетен излишък за 2018 г., става ясно от последните данни на Евростат. През изминалата година правителството е постигнало положително салдо в размер на 1.8% от брутния вътрешен продукт (БВП), или 1.9 млрд. лв. Трябва да се има предвид, че европейската статистическа служба измерва бюджетното салдо на начислена основа, т.е. тя включва и бъдещите вземания, които са осчетоводени в рамките на миналата бюджетна година, но са получени през тази. Става въпрос основно за европейски средства. Данните на Министерството на финансите към 31 декември 2018 г. показаха, че на касова основа, т.е. измервайки средствата, постъпили и платени от бюджета в рамките на миналата година, излишъкът е 137 млн. лв., или 0.1% от БВП. За един месец тогава - през декември, бяха изхарчени близо 2.8 млрд. лв. от трупания през цялата година излишък. Сега данните на Евростат показват, че 14 от 28-те държави членки на Европейския съюз имат бюджетен излишък за 2018 г. Останалите или отчитат дефицит, или са постигнали балансиран бюджет. В челната тройка по излишък, спрямо БВП, са Люксембург, Германия и Малта. При тях той варира между 2.7 и 1.9% от размера на икономиката. Веднага след България пък се нареждат Холандия, Чехия, Гърция и Дания при тях положителното салдо варира между 1.5 и 0.8%.
Източник: economic.bg (22.10.2019)
 
НСИ: Държавният дълг за 2018-а е 24,4 милиарда лева По окончателни данни на Националния статистически институт, през 2018 година институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 1,921 млрд. лева, или 1,8% от Брутния вътрешен продукт на страната, който е в размер на 109,695 млрд. лева. Показателят се подобрява спрямо през 2017 г., когато положително салдо по бюджета бе 1,121 млрд. лева, или 1,1% от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" през миналата година е в размер на 1,667 млрд. лева, или 1,5% от БВП за миналата година. Подсекторът "Местно управление" е реализирал излишък от 150 млн. лева, а подсекторът "Социалноосигурителни фондове" - позитивен баланс в размер на 104 млн. лева. Държавният дълг на България в края на 2018 година е в размер на 24,4431 млрд. лева, или 22,3% от БВП на страната, показват данни на НСИ. Отчита се понижение спрямо дълга в размер на 25,908 млрд. лева през 2017 година (25,3% от БВП).
Източник: Money.bg (22.10.2019)
 
Бюджетният излишък за 2018 г. достигна 1,921 млрд. лева Бюджетният излишък за 2018 г. възлиза на 1,921 млрд. лева, което е 1,8% от БВП, показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2018 г. Подсектор „Централно управление“ излиза на плюс с 1,667 млрд. лева, или 1,5% от БВП. Излишъкът в подсектор „Местно управление“ е 150 млн. лв., а в подсектор „Социалноосигурителни фондове“ – 104 млн. лева, изчисляват експертите на националната статистика. Дългът на България за миналата година е в размер на 24,431 млн. лева, или 22,3% от БВП. През 2019 г. брутният вътрешен продукт на България ще достигне до 100 млрд. лева, записа в есенната си макроикономическа прогноза Министерство на финансите. В доклада на Европейската комисия от 27 февруари 2019 г. с анализ за устойчивостта на дълга и фискалните рискове се очаква дългът да намалее до 21,3%, а догодина – до 19,5%. Преди време правителството заяви, че до края на мандата ще свали външната задлъжнялост на 20% от БВП. Investor.bg припомня, че по последни данни на Българската народна банка външният дълг на България (частен и държавен) през юли намалява с 0,8% и е 34,195 млрд. евро. Той представлява 57,8% от прогнозния БВП на страната.
Източник: Инвестор.БГ (22.10.2019)
 
Свинското поскъпна с 45% за година Храните са поскъпнали спрямо миналата година, показва анализ на Държавната комисия за стокови борси и тържища. Най-драстично е увеличението в цената на свинското месо – с 45 на сто спрямо септември 2018 г. Тогава килограм се е продавал на едро по 7,41 лева при 9,70 лева сега. Цената му е рекордна за последните пет години, обясняват експертите от комисията. Нагоре са и цените на брашното и захарта, съответно с 19,8 и 16,5 на сто за година. С 8% е увеличението при фасула. Повече плащаме и за млечни продукти. При сиренето и кашкавала цените са нараснали с 5-6 процента, а при млеката – с между 6 и 8 на сто. Освен свинското поскъпване е регистрирано и при колбасите. Пилешките кренвирши и малотрайните колбаси се продават с 11-12 на сто отгоре, а каймата – с 6%. При цените на захарните изделия се наблюдава поскъпване на годишна база на вафлите с 15% и поевтиняване на бисквитите с 5%. Колко надценка слагат търговците, показва още анализът на комисията. Наблюдението на цените на дребно на продукти като захар, олио, брашно и яйца показва, че през септември надценките на търговските вериги спрямо борсата са в широкия диапазон от 2% при захарта до 42% при яйцата. Надценката на брашното е 27%, а на олиото – 22%. В по-малките магазини най-голямата надценка от 30% е при брашното, а при захарта тя е 13%. От късните есенни до ранните пролетни месеци относителният дял на българските плодове и зеленчуци на пазара е изключително нисък, но през летните месеци родната стока се увеличава, показва още анализът. Съотношението между българските домати и вносните е 58% към 42%. През септември 99% от краставиците са родни, както и 82% от картофите. За година цената на доматите се е понижила с между 19-24%, а краставиците и корнишоните поскъпват с 2-10%. По-сериозно увеличение на цените има при вносните краставиците, зрелия лук и чесън (10-32%) и при картофите – 3%.
Източник: Труд (22.10.2019)
 
Разходите за пенсии за пръв път ще минат 10 млрд. лв. Догодина разходите за пенсии у нас за пръв път ще надхвърлят 10 млрд. лв. В проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване са заложени 10.576 млрд. лв. За сравнение в бюджет 2019 разходите за пенсии бяха 9.988 млрд. лв., но очакваното изпълнение е 9.847 млрд. лв. Предвидените средства са със 729.1 млн. лв. повече, което е ръст от 7.4% в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за т.г. Най-голям принос за увеличения бюджет има заложеното осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2020 г. с рекордните за годините на Борисов 6.7%. Това ще струва 359.5 млн. лв. За целогодишното изплащане на увеличението от 1 юли т.г. с 5.7% ще отидат 272.3 млн. лв. Таванът на пенсиите, който остава 1200 лв. и догодина, ще струва 74.8 млн. лв. За правото на хората да изберат да се пенсионират по старата методика са предвидени 14 млн. лв. допълнително. Естественият ръст на разходите заради по-високите размери на новите пенсии в сравнение с прекратените е оценен на 22 млн. лв. Икономията от поредното затягане на условията за пенсиониране е оценена на 13.5 млн. лв. Зад големите числа обаче не стоят промени, които ще се усетят чувствително от възрастните.
Източник: Сега (23.10.2019)
 
Населението на България се стопява с 1/4 до 2050 година До 2050 г. България ще загуби 1/4 от населението си, сочат най-новите прогнози в доклад на ООН, цитиран от Ройтерс. Причините за тревожната тенденция са сериозната емиграция на хора от страната ни, както и ниската раждаемост, обясняват експертите. Те посочват, че това е тенденция за цяла Югоизточна Европа, в която се намират 9 от 10-те страни в света с най-бързо намаляващо население. Младите хора в Югоизточна Европа търсят възможност за реализация зад граница и застрашават способността на страните си да поддържат ключови социални услуги, като изплащане на пенсии, предупреждават експертите. “По-малко деца и висока емиграция означава, че населението на южноевропейските държави става по-малобройно и по-възрастно, като за разлика от Западна Европа имиграцията не се използва за запълване на празнините”, коментира Алана Армитаж – директор на фонда на ООН за населението за Източна Европа и Централна Азия. Между 1995 и 2035 г. броят на населението над 65-годишна възраст ще се удвои в повечето страни от региона, показва докладът на ООН. Мнозинството държави в Югоизточна Европа вече изпитват значителен недостиг на работна ръка, което затруднява икономическия ръст и шанса да се намали изоставането от Западна Европа. Проблемът се обуславя от ниското заплащане, лошото образование и професионално обучение, както и политическата несигурност в тези страни, където държавата продължава да доминира в икономическия сектор. Това кара младите да предпочетат по-добре платената и по-удовлетворяваща работа на Запад. Армитаж отбелязва, че при сегашните условия ще е много трудно да се обърне тенденцията на емиграция и ниска раждаемост.
Източник: Труд (23.10.2019)
 
България е в топ 3 в ЕС по нисък дълг и висок излишък България остава в челната тройка на държавите в ЕС с най-нисък публичен дълг и най-голям бюджетен излишък, става ясно от данни на Евростат. В половината от държавите членки на ЕС се отчита бюджетен излишък през второто тримесечие на 2019 г. По този показател България си поделя втората позиция с Дания и Холандия, които също имат излишък от 2.3% от БВП. Номер едно по този показател е Люксембург с излишък в размер на 3% от БВП. Най-голям бюджетен дефицит, надвишаващ 3% от БВП, имат Румъния (бюджетен дефицит в размер на 4.5%), Франция (3.4%) и Великобритания (3.1%). По отношение на държавния дълг през второто тримесечие на годината България е на трето място сред всички 28 страни членки на ЕС с най-ниски нива на дълга (20.4% от БВП). По-напред са само Естония (с дълг от едва 9.3%) и Люксембург (20.3%). 15 европейски държави имат държавен дълг, надвишаващ европейския лимит в размер на 60% от БВП, като най-високи са нивата на дълга в Гърция (180.2% от БВП), Италия (138%), Португалия (121.2%), Кипър (107.2%), Белгия (104.7%), Франция (99.6% от БВП) и Испания (98.9%).
Източник: Медия Пул (23.10.2019)
 
Ръст с 28.1% отчита производството на оранжерийни зеленчуци Общото производство на оранжерийни зеленчуци у нас бележи ръст с 28.1 % за миналата година спрямо 2017-а. Това отбеляза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на първия семинар на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) на тема: "Интегрирана растителна защита в оранжериите", който се провежда в Пловдив, съобщиха от пресцентъра на агроминистерството. Количеството, произведени оранжерийни зеленчуци през миналата година е в размер на 130 900 тона. Към момента общата оранжерийна площ в страната е 916 хектара. "Заявените площи с оранжерийно производство в кампанията по Директни плащания за 2019 г. са в размер на 765 ха, а през 2015 г. те са били 588 ха", съобщи заместник-министъра. По думите й, оранжерийното производство дава възможност за по-продължително, устойчиво и ритмично снабдяване на пазара с прясна продукци. Заместник-министърът на земеделието, храните и горите е запознала присъстващите и с хода на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година. До края на годината трябва да бъдат готови трите SWOT анализа. "Единият вече беше представен и скоро ще бъде финализиран. В началото на декември планираме представяне на SWOT анализа за околна среда и климат, който се изготвя от Аграрния университет в Пловдив", поясни Кръстева. Според нея в дебата заедно с бранша трябва да бъдат вземани правилните решения за модерно, конкурентноспособно и устойчиво земеделие. Заместник-министър Кръстева е категорична, че по отношение бъдещето на Общностната политика в областта на земеделието, България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки. Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа. „България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане. За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева. В първия по рода си семинар на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция участие взе и ректорът на Аграрния университет в Пловдив проф. Христина Янчева. Тя заяви, че 2020 г. е обявена за година на растителното здраве. "Темата на днешния семинар е изключително важна, тъй като растителната защита е сред основните проблеми на всички производители", каза още тя. От своя страна председателят на Управителния съвет на Асоциацията Йордан Кръстанов е поел ангажимент оттук нататък да организира подобни семинари, които ще допринесат за модернизирането на производството на оранжерийни зеленчуци.
Източник: Банкеръ (28.10.2019)
 
Пътуванията на българи до Русия намаляват с близо 20% за година Пътуванията на българите в чужбина през септември 2019 г. са 653.6 хил. или с 3.2% над регистрираните през септември 2018 година. Това показват данните на Националния статистически институт. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Северна Македония - с 16.2%, Румъния - със 7.2%, Сърбия - с 3.7%, Австрия - с 2.0%, Турция - с 1.9%, Гърция - с 1.4%, Германия - с 1.3%, и други. Същевременно намаляват пътуванията на българите към Русия с 19.5%, Чехия- с 10.9%, Унгария - със 7.5%, Португалия - с 4.0%, и други. В сравнение със септември 2018 г. e регистрирано увеличение по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 5.8%, "други" - с 1.9%, и "служебна" - с 1.5%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българите в чужбина през септември 2019 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 43.9%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 35.8%, и със служебна цел - 20.3%. През септември 2019 г. най-голям брой пътувания на българите са осъществени към Гърция - 158.3 хил., Турция - 155.6 хил., Сърбия - 49.1 хил., Румъния - 48.8 хил., Германия - 42.0 хил., Република Северна Македония - 38.8 хил., Австрия - 20.3 хил., Обединеното кралство - 17.4 хил., Франция - 16.4 хил., Италия - 16.0 хиляди. През септември 2019 г. посещенията на чужденци в България са 1 286.4 хил., което е с 2.9% по-малко в сравнение със септември 2018 година. Намаление е регистрирано при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 3.1%, "други (вкл. гостувания и транзитни преминавания)" - с 3.0%, и "служебна" - с 1.6%. Транзитните преминавания през страната са 25.1% (323.1 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през септември 2019 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 61.2%, или с 5.5% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Намаляват посещенията на граждани от Германия - с 20.8%, Франция - с 11.7%, Гърция - с 5.1%, Австрия - с 4.8%, Румъния - с 3.4%, Чешката република - с 2.0%, и други. Същевременно се увеличават посещенията на граждани от Обединеното кралство - с 15.0%, Дания - с 8.9%, Унгария - с 8.1%, Нидерландия - с 8.0%, Полша - с 1.5%, Словакия - с 1.1%, и други. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" нарастват с 1.7%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Украйна - с 22.2%. През септември 2019 г. преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 46.6%, следвани от посещенията с други цели - 39.1%, и със служебна цел - 14.3%. Най-много посещения в България през септември 2019 г. са реализирали гражданите от Турция - 157.6 хил., Румъния - 157.5 хил., Германия - 145.8 хил., Гърция - 92.1 хил., Полша - 72.5 хил., Обединеното кралство - 62.0 хил., Украйна - 60.7 хил., Сърбия - 58.6 хил., Република Северна Македония - 44.8 хил., Руската федерация - 41.6 хиляди.
Източник: Банкеръ (29.10.2019)
 
НСИ: Общият показател на бизнес климата през октомври се понижава Общият показател на бизнес климата през октомври се понижава с 1.4 пункта спрямо предходния месец в резултат на по-неблагоприятната конюнктура в промишлеността, строителството и търговията на дребно, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 1 пункт, което се дължи на по-умерените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно анкетата отчита и понижени очаквания за износа и производствената активност през следващите три месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" спада с 3.9 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В следващата половин година стопанските ръководители очакват намаление на новите поръчки, което според тях ще доведе и до известно понижаване на дейността в краткосрочен план. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" намалява с 2.3 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца се влошават. Показателят "бизнес климат в сектора на услугите" нараства с 0.9 пункта в резултат на по-благоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Очакванията им относно търсенето на услуги през следващите три месеца обаче са по-резервирани.
Източник: 24 часа (30.10.2019)
 
Производствената инфлация вече доближава 4% Цените на производителите в промишлеността продължават да растат през септември, като вече доближават едни от най-бързите темпове, регистрирани за тази година. Промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, са поскъпнали средно с 0.5% спрямо август и с 3.7% спрямо септември 2018 г. Годишният темп на нарастване е най-бързият за последните четири месеца на тази година, показват данните на НСИ. Най-голямото поскъпване е при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия - с 11.7% на годишна база. В случая основната причина за поскъпването е административното повишение на цените от 1 юли, както и повишаването на пазарните цени на свободната енергийна борса, което според работодателските организации е свързано с пазарни манипулации от страна на някои търговци. При добивната промишленост също има значително нарастване - с 6.2%, като тук голямо влияние имат пазарните цени на цветните метали, които растат тази година. При добива на метални руди поскъпването е с 13.3% за година, показват данните на НСИ.
Източник: economic.bg (31.10.2019)
 
Трети пореден месец производствените цени вървят нагоре Тенденцията за повишаване на производствените цени продължава и през септември, става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че в анкетите за бизнес климата в страната мениджърите в сектора посочваха, че не очакват промяна в посока нагоре на цените, то е факт - общият индекс на цените на производител в България нараства през септември с 0,5% спрямо август. Тогава повишението беше 0,3 на сто. Според анализатори по-високите производствени цени могат да бъдат разглеждани и като причина за ускоряване на инфлацията в месеците до края на годината. На годишна база поскъпването е 3,7% (при 3,5% през август). В периода септември 2018 – септември 2019 г. нарастване на цените има в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,7%, добивната промишленост - с 6,2%, и преработващата промишленост - с 1,2%.
Източник: Инвестор.БГ (31.10.2019)
 
Евростат: България има третото най-ниско съотношение данък към БВП в ЕС България има третото най-ниско съотношение на данък към БВП в Европейския съюз през 2018 г. - 29,9%, според Евростат. Статистическата агенция заяви, че общото съотношение на данъка към БВП означава общата сума на данъците и нетните социални вноски (включително начислените вноски), дължими към държавното управление и институциите на ЕС, включително доброволни вноски, без несъбираеми суми; изразен като процент от БВП. „Това е една мярка за данъчната тежест. Тя обхваща голямото разнообразие от системи за социално осигуряване в ЕС “, каза Евростат. България има третия най-нисък данък върху доходите и богатството като процент от БВП – 5.8%, сред членовете на блока, каза Евростат. Данъците върху доходите и богатството включват корпоративни и лични данъци, данъци върху печалбите от ценни книжа, плащания от домакинства за лицензи за собственост или използване на автомобили, лов или риба, текущи данъци върху капитала, които се плащат периодично и др.
Източник: Sofia Globe (31.10.2019)
 
Слабо повишение на безработицата в България до 4,1% През септември 2019 година нивото на безработица в 28-те страни от Европейския съюз (ЕС) стабилизира за четвърти пореден месец в рекордно дъно от 6,3%, в рамите на еврозоната - в 11-годишно дъно от 7,5%, а в България безработицата се повиши слабо до 4,1% след стабилизация през предходните три месеца в историческо дъно от 4,0% (най-ниско ниво от 2000 година, откакто Евростат разполага с данни за нашата страна). Безработицата в ЕС остана през септември за четвърти пореден месец на ниво от 6,3%, като това е най-ниската безработица, откакто Евростат стартира ежемесечното си проучване през януари 2000-а година, и след като година по-рано тя беше на ниво от 6,7% (през септември 2018-а). В рамките на еврозоната нивото на безработицата пък стабилизира за втори пореден месец на ниво от 7,5% (най-ниско ниво от юли 2008-а година) спрямо 8,0% година по-рано, предаде БНР. Според европейската статистика общо 15,635 млн. европейци, от които 12,335 милиона от еврозоната, са били без работа през деветия месец на настоящата година, като спрямо август е отчетено повишение на безработните в ЕС със 48 хиляди, а в рамките на еврозоната - с 33 хиляди. Спрямо септември 2018-а година общият брой на безработните европейци е спаднал с 889 хиляди, от които 738 хиляди само в рамките на единния валутен блок.
Източник: 24 часа (01.11.2019)
 
Строителен бум на нови заводи в Пловдив и Стара Загора Пловдив и Стара Загора отбелязват истински строителен бум по отношение на индустриалните имоти през третото тримесечие, показват разпространените вчера данни на НСИ. Броят на издадените разрешителни и на започнатото строителство на такива сгради в тези две области нараства на фона на жилищните и административните сгради, които бележат спад. В индустриалните имоти статистиката поставя заводите, складовете, селскостопанските сгради, хотелите и всички други сгради, които не са с жилищно предназначение и не са офиси или търговски сгради. В област Стара Загора например през третото тримесечие са издадени 146 нови разрешителни за строеж на индустриални имоти с обща разгърната застроена площ 36 507 кв. м. Това е с около 30% повече, отколкото издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в същата област. В Пловдив разрешителните са по-малко като брой – 89, но площта е над три пъти повече - 121 771 квадрата. Пазарджик води по брой на започнатите индустриални сгради през третото тримесечие със 71 броя, само че площта им е сравнително малка - 16 124 квадрата. В Пловдив и Стара Загора става въпрос съответно за 80 920 и за 33 802 кв. м. София-град изобщо не влиза в топ 4 на областите, в които има бум на индустриалното строителство. Като цяло в страната не се забелязва подобен строителен подем. През третото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1630 жилищни сгради и 23 административни. Спрямо предното тримесечие броят на разрешителните за строеж на жилищни сгради се увеличава едва с 2,5%, а на административни намалява с 25,8%. Спрямо година по-рано има спад на броя на издадените разрешителни на всички видове сгради. При жилищните спадът е с 1,7%, при административните - с 37,8%, а при индустриалните - с 1,6%. По отношение на започнатото строителство единствено при това на индустриалните сгради има увеличение.
Източник: 24 часа (05.11.2019)
 
КНСБ настоява за 250 лв. минимална трудова пенсия за 2020 г. КНСБ предлага от 1 юли 2020 г. минималната пенсия да се увеличи от 219,43 лв. на 250 лв., или с 14 на сто. Това се посочва в проектостановището на Конфедерацията по проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване, публикувано на сайта на синдикалната организация. По този начин 850 хиляди пенсионери ще получат това увеличение и ще почувстват, че този път към тях правителството, парламентът и обществото проявяват съпричастност и загриженост, заявяват от КНСБ.Синдикатът е категоричен, че при официална линия на бедност за 2020 г. от 363 лева (изчислена по SILC - метод на определянето й в ЕС), е задължително да се направи една първа, макар и предпазлива крачка - минималната пенсия за стаж и възраст да догонва и в рамките на няколко години да надхвърли плавно линията на бедност, за да се гарантира достойно съществуване на получателите на такава пенсия. От КНСБ са изчислили, че допълнителният разход за тази мярка не е пренебрежим - около 80 млн.лв., но е напълно постижим. "А социалният и дори политически ефект ще бъдат много по-стойностни. Повишаването на покупателната способност на тази огромна група българи със сигурност ще бъде много разумна инвестиция не само в тяхното жизнено равнище, но и за икономиката на страната", допълват от КНСБ.
Източник: 24 часа (05.11.2019)
 
Ограничават ранното пенсиониране Да се ограничи достъпът до схеми за ранно пенсиониране. Това е една от мерките, които социалното министерство предлага за преодоляване на дефицита в пенсионната система. Тя е залегнала в Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.). В момента съществува възможност, ако имате нужният стаж, да се пенсионирате една година по-рано. Това се случва обаче за сметка на по-ниска пенсия, която се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец. В наредба са определени и категориите труд, които се пенсионират по-рано – това са миньори, пилоти, работници в металургията и др. Учителите също имат право на ранна пенсия, която се отпуска от Учителския пенсионен фонд. Балерините и балетистите придобиват право на пенсия, ако имат 25 години осигурителен стаж при навършване на 43 години и 4 месеца. Авторите на стратегията предлагат още да продължи да се повишава възрастта за пенсиониране, както и да се въведат по-строги изисквания за получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване. Мерките се налагат поради трайната тенденция на застаряване на населението, което неминуемо в бъдеще ще доведе до значително увеличение на разходите за пенсии, се посочва в документа. Обсъждат се и възможности за въвеждане на многофондова система във втори и трети стълб на пенсионната система, както и механизъм за гарантиране на средствата от вноски, натрупани в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Стратегията предвижда още да се укрепи Сребърният фонд, който да спомогне за стабилизиране на пенсионната система.
Източник: Труд (05.11.2019)
 
Строителството на жилища започва да се забавя Предупрежденията за постепенно охлаждане на жилищния пазар, изглежда, вече се отразяват и на плановете на предприемачите в този сектор. В последните седмици анализатори на пазара отбелязват, че темпът на нарастване на цените, провокиран и от ниските лихви по ипотеките в последните години, се забавя. Една от основните причини за това е нарасналото предлагане, след като много замразени в годините на кризата проекти бяха довършени или се довършват. Едновременно с това растяха и разрешителните за нови строежи, множат се и новите проекти. Тази еуфория вероятно ще отстъпи място на по-трезви анализи и внимателно вглеждане в търсенето и изискванията на пазара. През третото тримесечие на 2019 г. се отчита намаляване с почти 2% на годишна база на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, а жилищата в тях намаляват с над 4%. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник. Не е изненада, че най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилища са издадени в София, следвана от Пловдив и Благоевград. Най-голям брой нови сгради са започнати в област Пловдив - 200. След това се нарежда София само с две бройки надолу (198). Следват Варна и Стара Загора. Доста сериозно свиване на годишна база има и при издадените разрешителни за строеж на административни сгради. Спадът е с близо 38%. Към административните сгради спадат офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради - банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини).
Източник: Сега (06.11.2019)
 
13 хил. нови жилища са нужни всяка година Близо 13 хил. нови жилища са нужни всяка година в страната, за да задоволят търсенето на апартаменти. Такова голямо строителство обаче, за последно се е случило през 2009 г., когато на пазара са пуснали над 20 хил. завършени жилища. Броят на имотите в строеж в страната през 2018 г. надмина 21 хил., според обобщени данни на Евростат и НСИ. Но завършените и пуснати в експлоатация са по-малко от 9 хил. за цялата година. Това са най-високите отчетени нива от осем години насам, показват данни, които бяха представени на форум за жилищния пазар в София. Недостатъчното предлагане на нови жилища влияе върху повишението на цените на имотите, особено в столицата, коментираха експерти. Друга причина за поскъпването на жилищата през последните няколко години са ниските лихви по депозитите. Те карат хората със спестявания да инвестират в имоти, привлечени от очакванията силният темп на растеж на цените да продължи и в бъдеще. За разлика от последните пет години, основната причина за бързото нарастване на цените на недвижимите имоти в периода 2003-2008 г., беше бумът на отпуснатите кредити. Според анализ на банкова институция, инвестициите в жилищно строителство достигат 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2018 г. Очаква се през следващите три години вложенията да достигнат 4% от БВП, с което ще подпомогнат икономическия растеж на страната. София има нужда от нови жилищни проекти, коментираха експерти на пазара на имоти. В момента голяма част от купувачите се насочват към южните райони и новите жилищни проекти в кварталите Кръстова вада, Витоша, Манастирски ливади. Те обаче започват да утесняват за такъв голям интерес и има индикации за насищане на пазара там. Експертите споменаха, че инвеститорите в сгради в Германия предприемат нов подход заради големия интерес към имотите и това е намаляване на размера на жилищата. По отношение на строителството в София имотния експерт Бистра Друмева коментира: “Като инвеститор на жилищни сгради мога да кажа, че най-вече трябва да бъдем отговорни към строежа, като получим не само максимална разгърната застроена площ и максимална печалба, а да направим качествен и устойчив продукт, като пример за това е междублоковото пространството, което се оставя между проектите, както и високите тавани в апартаментите”.
Източник: Труд (08.11.2019)
 
70 % ръст на разрешителните за строеж на жилища в областта 44 разрешителни за строеж на жилищни сгради са издали общинските администрации на територията на Великотърновска област през третото тримесечие на 2019 г. Това показват данните на Териториалното статистическо бюро. Разрешителните са за сгради с 87 жилища в тях и с 15 810 кв.м разгъната застроена площ. За същия период са издадени разрешителни и за 38 други сгради – административни, търговски, производствени и др. с 16 884 кв. м РЗП. С близо 70 % са се увеличили издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради спрямо предходното тримесечие, докато броят на жилищата в тях и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 22 % и 25 %. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 23 %, а при общата им застроена площ – с 49 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в областта се увеличават с близо 30 на сто, но жилищата в тях бележат спад с 36 %, а разгънатата им застроена площ – с 10 на сто. При другите видове сгради е регистрирано нарастване както на броя на издадените разрешителни за строеж – с 36 %, така и на общата им застроена площ – с 4 %. През третото тримесечие на 2019 г. в областта е започнал строежът на 27 жилищни сгради с 63 жилища в тях и с 11 029 кв.м обща застроена площ и на 17 други сгради с 5259 кв. м РЗП. Данните показват, че спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради се увеличават със 170 %, докато броят на започнатите други сгради намалява с 19 %. Спрямо същия период на м.г. се отчита увеличение на започнатите нови жилищни сгради със 17 %, докато жилищата в тях бележат спад с 42 на сто, а на другите видове сгради намалява с близо 11 на сто.
Източник: Янтра - Велико Търново (11.11.2019)
 
Стагнацията на българската промишленост продължава Стагнацията на българската промишленост продължава за трети пореден месец, задържайки растежа на оборота близо до 0%. И това, за съжаление, може да се разгледа като добра новина, тъй като между март и юни 2019 г. оборотът намаляваше всеки пореден месец. Най-лошата новина е устойчивия спад при преработващата индустрия, където са заети най-много хора и която е с най-голяма добавена стойност за икономиката на България. Най-тежко изглежда положението при сектора на облеклата. Данните на НСИ показват, че макар да има леко подобрение през септември, тази година е изключително тежка за производството на текстил и облекла, на метални изделия и машини, на хартия и картон, на електрически съоръжения и машинно оборудване. Все сектори, където се изисква по-квалифициран труд и се дават сравнително високи заплати. Това са и сектори, които силно зависят от европейската и глобална индустрия, тъй като България е част от голямата верига на доставки от Европа за Китай и други пазари. Данните от този месец показаха, че германският индустриален сектор остава в рецесия през октомври, тъй като поръчките са се понижили за 13-ти пореден месец, а заводите са съкращавали персонал с най-високото темпо от почти 10 години насам. „Европейската индустрия върви надолу и основните ни търговски партньори като Германия, Италия, а и Турция, имат спад в индустриалното производство, което се отразява и на България“, коментира в интервю за Nova председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) - Васил Велев. Според него българската индустрия кризата вече е дошла. Според него това може да доведе до рецесия в цялата икономика. Търсенето на въглища във връзка с предстоящия зимен сезон изтегли добивната промишленост с 12% нагоре. През този септември въглищата са с 22% по-търсени, отколкото през същия месец на 2018 г., показват данните на НСИ. Спрямо август производството на метални руди е скочило с 15%, но на годишна база намалява с 5.5%.
Източник: economic.bg (11.11.2019)
 
Ръстът на строителната продукция се увеличава до 6.9% на годишна база през септември По предварителни данни през септември 2019 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.1% над равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват нарастване от 6.9% на строителната продукция през септември 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година. През септември 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство се увеличава с 1.4%, а от гражданското/инженерното строителство -с 0.8%.
Източник: НСИ (11.11.2019)
 
Ръстът на продажбите на дребно в България се ускорява до 2.6% през септември По предварителни сезонно изгладени данни през септември 2019 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 0.3% спрямо предходния месец. През септември 2019г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 2.6% в сравнение със същия месец на предходната година. През септември 2019 г. се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.5%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.3%, и търговията на дребно с нехранителни стоки - с 0.2%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-значително нарастване се наблюдава при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1.6%, а по-съществен спад при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 2.1%.
Източник: НСИ (11.11.2019)
 
Приходите от хотелски нощувки през лятото все пак растат На фона на напрежението в черноморските курорти тази година националната статистика не показва срив на летния туризъм. Според числата на НСИ през месеците юни-септември приходите от хотелски нощувки в страната приближават 1.1 млрд. лв., което е с 4.5% над сумата през същия период на 2018 г. Темпът видимо се забавя спрямо предходни години, но не може да се говори за спад на оборота. Числата показват, че основният двигател на увеличението са българските туристи. Притеснителни тенденции обаче има. От една страна, броят на чужденците, които нощуват в български хотели, нараства, но времето, което прекарват там, намалява спрямо миналата година. Вижда се и сериозен спад на посещенията от основните пазари за българския летен туризъм. Според НСИ най-голям ръст на приходите от нощувки в черноморските курорти има в малките комплекси като "Елените" (200% до 20.7 млн. лв.) и "Дюни" (7.8% до 25.3 млн. лв.). Значително увеличение е видимо и при планинския туризъм, където оборотът от нощувки се повишава с 24.3% до 3.5 млн. лв. в Пампорово (както чужди, така и български туристи) и с 9.8% до близо 4.8 млн. лв. в Боровец (основно чужденци). От друга страна, хотелите в Златни пясъци и Албена отчитат минус от съответно 1.1% до 211.3 млн. лв. и 5% до 81 млн. лв. В Слънчев бряг има ръст от 5.1% на годишна база до 300 млн. лв., като тук нощувките от българи нарастват с 18.7%. Оборотът от нощувките на чужди граждани в страната нараства с едва 1.5% до 872.8 млн. лв. през юни - септември спрямо същия период на 2018 г., докато преди година увеличението беше 7.2%, а преди това - двуцифрено. За справка, увеличението при българските туристи е 18% до 223 млн. лв. Статистиката за броя на пренощувалите чужди лица също показва ръст (с 5%), но пък броят на нощувките намалява (с 1.1%). Това означава, че повече хора идват в страната, но за по-кратко време. Спадът идва от един от най-големите пазари за българския туризъм - Германия. Хората, които са дошли и пренощували в хотели в България от западноевропейската държава, намаляват с 19%, а броят на нощувките - с 23%. По-малко посетители идват и от Полша и Русия. От друга страна, броят на нощувките от румънци нараства, но не по линия на туризма, а от хора, дошли в страната с "други цели". Тук е възможно да става въпрос за отчетени посетители, които само преминават през България, за да стигнат до други туристически дестинации като Гърция и Турция.
Източник: Капитал (12.11.2019)
 
Приходите на хотелите от нощувки нарастват с 1.5% пpeз септември Приходите от нощувки през септември 2019 г. достигат 166.7 млн. лв., или с 1.5% повече в сравнение със септември 2018 година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани - с 13.8%, докато тези от чужди граждани намаляват с 1.8%. През септември 2019 г. регистрираните нощувки в страната са с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на 2018 г. В страната са функционирали 2 924 места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 131.6 хил., а на леглата - 294.7 хиляди. В сравнение със септември 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.9%, а броят на леглата в тях - с 0.8%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през септември 2019 г., е 3 097.1 хил., или с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 4.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. През септември 2019 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.3% от общия брой нощувки на чужди граждани и 32.3% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 19.9% от нощувките на чужди граждани и 31.0% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.8 и 36.7%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през септември 2019 г. се увеличава с 1.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достига 847.3 хил., като е регистрирано увеличение при българските граждани с 3.3% и намаление при чужденците с 0.1%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през септември 2019 г., са 377.8 хил. и са реализирали средно по 2.5 нощувки. Чуждите граждани са 469.5 хил. и са реализирали средно по 4.6 нощувки, като 72.9% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2019 г. е 36.4%, като намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение със септември 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 48.3%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 32.1%, и с 1 и 2 звезди - 20.2%.
Източник: Банкеръ (12.11.2019)
 
Зеленчуците поскъпнаха драстично Зеленчуците поскъпнаха драстично на борсите и тържищата на едро, показват данни на ДКСБТ. Оранжерийните краставици поскъпнаха с цели 11,5% на едро до 1,45 лева за килограм, а картофите се търгуват по 0,67 лв. на едро (+3,1%). Цената на оранжерийните домати достигна 2,15 лева за килограм (без промяна в цената), а чушките поскъпват с 4,2% и се търгуват по 1,25 лв./кг. При плодовете ябълките и гроздето поскъпват съответно с 1%, до 0,97 лв. и с 3,3% до 1,55 лв. за килограм на едро. При останалите хранителни продукти олиото поскъпва с 1% и се продава по 2,05 лева за литър на борсите и тържищата, докато брашното поевтинява със същия процент до 0,97 лева за килограм. Цената на ориза се повишава с 2,1% до 1,94 лева за килограм, а яйцата стигнаха 0,20 лв. за брой на едро (+5,3%). Килограм захар на едро се продава по 1,28 лв. (-0,8%), а кофичка кисело мляко струва 0,91 лв. (+2,2%).
Източник: Труд (12.11.2019)
 
Заплатите по-малки, но не и на депутатите Средната заплата в България през третото тримесечие е намаляла с 0,9% в сравнение с предишното, достигайки 1266 лв. през септември. В същото време на депутатите и на хората на висши управленски постове заплащането се качва средно с 3,1%. Това показват данните на НСИ, публикувани вчера. Заплатите по-малки, но не и на депутатите Намалението на средната заплата е само ако сравним средното заплащане тримесечие по тримесечие. На годишна база има сериозен ръст - 11,8%. За основа при определянето на заплатите на управленците се взема средната заплата само за последния месец от тримесечието и то само за обществения сектор, а през септември тя е нараснала с 3,11% в сравнение с юни, достигайки 1291 лв. Средното заплащане на депутат например е 3 пъти по тази сума, т.е. 3873 лв., без да се смятат класовете, добавките от по 10% за участие в комисия, представителните и т.нат. През последните три месеца тази заплата е била 3756 лв., т.е. нарастването само на основата на заплатата е със 117 лв. Председателят на парламента получава с две трети повече от обикновеното депутатско заплащане, т.е. вече ще се разписва срещу минимум 6455 лв. Президентската заплата е двойна на депутатската, т.е. вместо досегашните 7512 лв. Румен Радев ще получава по 7746 лв. И при него тази заплата е без класовете, които като на бивш военен са по 1,6% за всяка година трудов стаж, т.е. крайната му заплата е поне с около 45-50% по-висока от тези 7746 лв. Премиерът по закон получава с 55% повече от основната депутатска заплата, т.е. би трябвало основата на неговото месечно заплащане да стане 6003 лв. От данните на НСИ излиза, че намалението на средната заплата в България през третото тримесечие е засегнало всички сектори на икономиката с изключение на селското стопанство, строителството и преработващата промишленост. В IT сектора, където през предишното тримесечие средната заплата за първи път прехвърли 3000 лв., достигайки 3056 лв., през септември е паднала до 2988 лв. През третото тримесечие броят на наетите по трудово и служебно правоотношение е намалял с 39 100 човека, сочат данните. Това също се случва постоянно през последните години, независимо от сезонната заетост през лятото. На фона на всички заети в страната това намаление е едва 1,7%, но любопитното е, че това лято намалението на заетите в хотелиерството е драстично - с над 15%, в сравнение с предното тримесечие.
Източник: 24 часа (13.11.2019)
 
Износът на стоки нараства с едва 1% през третото тримесечие Продажбите на български стоки в чужбина нарастват и през третото тримесечие, но слабо - повишението на годишна база е едва 1% до 14.8 млрд. лв. през периода юли - септември. Износът към ЕС намалява с 0.3% заради спад в продажбите на пшеница, горива и мед, а към трети страни нараства с 3.8%. Вносът пък намалява с 4.3% на годишна база, основно заради спад на покупките на сурови нефтени масла от държави извън ЕС. В резултат на понижението на вноса се свива и отрицателното търговско салдо, което би трябвало да се отрази като положителен принос към растежа на БВП през третото тримесечие. За сравнение, ако минусът по търговския баланс беше 1.1 млрд. лв. през периода юли - септември на 2018 г., тази година той е около 300 млн. лв. Износът към държави извън ЕС нараства с 3.8% през третото тримесечие спрямо година по-рано, като така сумата на продадените от България стоки и услуги достига близо 4.8 млрд. лв. В плюс на темпа е увеличението на продажбите на житни растения (основно пшеница) от 31.6 млн. лв. миналата година до 310 млн. лв. през юли - септември 2019 г. Нараства и износът на обработени нефтени масла - със 7.7% до 962 млн. лв. От друга страна, отрицателен принос имат намаляващите продажби на стоки от чугун, желязо и стомана (спад със 71.4%) и на медни стоки (с 25%). Износът към ЕС пада с 0.3% през третото тримесечие. Подробни данни за септември ще бъдат публикувани след месец, но месечната разбивка показват, че понижението идва от август.
Източник: Капитал (13.11.2019)
 
ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ СЪС СТРАНИ ИЗВЪН ЕС (ЯНУАРИ-СЕПТЕМВРИ 2019 Г.) През периода януари - септември 2019 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 3.4% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 13 613.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, Съединените американски щати и Република Северна Македония, които формират 50.0% от износа за трети страни. През септември 2019 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 495.5 млн. лева. През периода януари - септември 2019 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на предходната година е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (43.7%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (20.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“[1] (21.4%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември 2019 г. намалява с 6.9% в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 15 387.9 млн. лева (по цени CIF)[1]. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През септември 2019 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 18.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 574.0 млн. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (24.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.7%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - септември 2019 г. е отрицателно и е в размер на 1 774.4 млн. лева. През септември 2019 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 78.5 млн. лева.
Източник: НСИ (13.11.2019)
 
Средната заплата през третото тримесечие спада с 1% - до 1 249 лева Средната брутна месечна работна заплата за юли 2019 г. е 1 257 лв., за август - 1 224 лв., и за септември - 1 266 лева, показват предварителните данните на Националния статистически институт. През третото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата e 1 249 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на текущата година с 0.9%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са "Финансови и застрахователни дейности" - с 9.2%, "Добивна промишленост" - с 5.6%, и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 3.3%. През третото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата нараства с 11.8% спрямо третото тримесечие на 2018 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Операции с недвижими имоти" - със 17.8%, "Образование" - с 15.8%, и "Други дейности" - с 15.7%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2019 г. в обществения сектор нараства с 10.5%, а в частния - с 12.2%. По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември намаляват с 39.1 хил., или с 1.7%, спрямо края на юни, като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2019 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 15.7%, "Операции с недвижими имоти" - с 4.1%, и в "Административни и спомагателни дейности" - с 2.2%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност "Образование" - с 1.3%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21.4 и 17.1%. В края на септември в сравнение със същия месец а 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 5.2 хил., или с 0.2%. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности "Преработваща промишленост" - с 12.9 хил., "Селско, горско и рибно стопанство" - с 2.4 хил., и "Други дейности" - с 1.9 хил., а най-голямо увеличение - в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.6 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности "Други дейности" и "Селско, горско и рибно стопанство" - съответно с 5.1 и 3.2%, а най-голямо увеличение е регистрирано отново в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - със 7.5%.
Източник: Money.bg (13.11.2019)
 
Нощувките през септември с годишен спад от 2.3% Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември са били 3.1 млн. или с 2.3% по-малко в сравнение със същия месец на 2018 г., показват данните от Националния статистически институт. Най-голямо намаление (с 4.6%) е регистрирано при 3-звездните места за отсядане. Понижението може да се обясни с отчетения годишен растеж на местата за настаняване. През септември в страната са функционирали 2924 обекта с по над 10 легла (хотели, мотели, къмпинги, хижи и пр.) В сравнение със септември 2018 г. общият брой на местата за настаняване се е увеличил с 2.9%, а броят на леглата в тях – с 0.8%. На фона на горните данни през септември броят на пренощувалите в местата за настаняване лица се е увеличил по-слабо (с 1.4%), като е регистрирано увеличение с 3.3% при българските граждани и намаление с 0.1% при чужденците. 72.% от чуждите посетители са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Въпреки спада на общия брой на нощувките в България приходите от тях са с 1.5% повече на годишна база и достигат 166.7 млн. лв. Регистрирано е увеличение на приходите от български граждани - с 13.8%, докато тези от чужди граждани намаляват с 1.8%.
Източник: economic.bg (13.11.2019)
 
Дрехите и обувките поскъпнаха с 8-10% за месец По-скъпи през октомври са станали дрехите, обувките и някои храни като месни, млечни продукти и плодове. Като цяло месечната инфлация е 0.8 на сто. От началото на годината до сега животът е поскъпнал с 2.5%, а през октомври спрямо същия месец на 2018 г. е 3 на сто, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). С наближаването на зимния сезон традиционно най-много се вдигат цените на облеклото. С над 10% са се увеличили цените на обувките и с над 8 на сто на дрехите. Увеличение за периода е регистрирано и при някои основни хранителни продукти; безалкохолни и алкохолни напитки, цигари и други. Леко поскъпване има и при ток, вода, газ, домакински уреди, стоки за дома и обзавеждане и др. След значителното повишение на цените на туристическите услуги през отпускарския сезон сега следва драстичен спад. Само за месец с 20% са поевтинели самолетните и автобусните билети, а хотелите и квартирите обелязват спад в цената от над 6 на сто.
Източник: Сега (14.11.2019)
 
Инфлацията леко се повишава до 2.4% през октомври Инфлацията в страната леко се повишава до 2.4% на годишна база през октомври. Месец по-рано увеличението на потребителските цени беше 2.3%. Основният двигател продължават да са храните предимно заради месото, където повишението вече е двуцифрено и вероятно се дължи на разпространението и ефектите от африканската чума по свинете, която през лятото унищожи над 20% от промишленото производство в България. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Европейският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) пък се задържа на нивото си отпреди месец - 1.6% на годишна база. Причината промяната да е по-малка тук е заради разликите в разпределението на потребителската кошница в България и в Европа. Българската статистика поставя по-голям акцент върху храните, тъй като по-голяма част от доходите отиват за тези стоки, а в европейската методология е заложена по-голяма тежест на транспорта. Най-значителна през октомври е инфлацията по линия на хранителните стоки, които заемат 31.6% от потребителската кошница - 4.7% е средното увеличение на цените на храни през октомври спрямо същия месец на миналата година. В групата "Обществено хранене" увеличението е по-високо (5.4%), но те заемат едва 5.36% от кошницата. Ако досега основният двигател на инфлацията в групата на хранителните стоки беше хлябът, през октомври челната позиция заемат месото и месните продукти, където цените са средно с 10.2% по-високи от миналогодишните. Това е десетгодишен връх за инфлацията при месните продукти. Данните на националната статистика не предлагат по-подробна разбивка, но тук по всяка вероятност става дума за ефекта от разпространението на африканската чума по свинете през лятото на тази година, която ограничи предлагането на този тип продукти. В данни на агростатистиката на ЕК например се вижда, че цената на свинското месо в България е достигнала двегодишен връх, а общото увеличение на годишна база е с около 14%. Вероятно ефектите от чумата по свинете се разпространяват и до други браншове, тъй като в данните на НСИ се вижда, че цената на рибата и морските храни също е тръгнала нагоре и инфлацията достига седемгодишен връх от 4.9% на годишна база през октомври. От друга страна стоките, свързани с транспорта, продължават да се продават на цени, по-ниски от миналогодишните. Инфлацията тук е отрицателна в размер на 3.4% през октомври. Топлоенергията все още е по-скъпа, но темпът на ръст намалява, а течните горива за битови нужди са средно с 6.2% по-евтини от октомври 2018 г. При горивата за автомобили дефлацията достига 7.8% на годишна база.
Източник: Капитал (14.11.2019)
 
Предприемачи очакват инвестициите в промишлеността да паднат с 9,1% Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред промишлените предприятия през октомври 2019 г., показва, че предприемачите очакват инвестициите през настоящата година да са с 10,5 на сто по-малко в сравнение с предходната 2018 година. Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2019 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (40.5 на сто), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (23.7 на сто) и производството на недълготрайни потребителски стоки (18.7 на сто). По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2020 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 9.1 на сто спрямо 2019 г., като около 34 на сто от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 37.6 на сто. След него се подреждат енергетичните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 31.9 и 16.1 на сто. По направление на инвестициите през 2020 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за увеличаване на производствения капацитет - 39.3 на сто от общия стойностен обем на инвестициите в промишлеността. На второ място, с 29.8 на сто дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - със 17.8 на сто, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 13.1 на сто. По отношение на факторите, които биха повлияли върху решенията на мениджърите за инвестиции през 2020 г., преобладават позитивните оценки на въздействие ("стимулиращо" или "много стимулиращо") при "търсене на продукцията", "финансови ресурси или очаквани печалби" и "технически фактори". При групата "други фактори" 28.4 на сто от анкетираните посочват влиянието им като "стимулиращо", 34.9 на сто от тях се въздържат от оценка, а 25.6 на сто отговарят, че факторът не оказва влияние.
Източник: 24 часа (15.11.2019)
 
НСИ: Близо 15% са безработните висшисти у нас 125 400 хиляди са безработните лица в България като по-голямата част от тях са мъже. От всички безработни лица 14.8% са с висше образование, а 17.8% никога не са работили и търсят първа работа. Това става ясно от данните на националната статистика за основните показатели за икономическата активност на населението през третото тримесечие на 2019 година, . Коефициентът на безработица е 3.7%, или с 1.3 процентни пункта по-нисък в сравнение с третото тримесечие на 2018 година. От всички безработни лица 70.9 хил. (56.5%) са мъже и 54.5 хил. (43.5%) - жени. 14.8% са безработните с висше образование в страната, 44.7% са тези със средно, а 40.5% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно: 1.8% за висше образование, 2.9% за средно образование и 10.8% за основно и по-ниско образование, съобщава БНР. През третото тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 78.4 хил., или 62.5% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 2.3% - 2.5% за мъжете и 2.1% за жените. От общия брой на безработните лица 22.3 хил., или 17.8%, търсят първа работа. През третото тримесечие на 2019 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 6.1% - с 2.1 процентни пункта по-нисък в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. За посочения период коефициентът на безработица за мъжете (15 - 29 навършени години) намалява с 1.8 процентни пункта, а за жените - с 2.3 процентни пункта, като достигат съответно 7.0 и 4.9%. От данните на НСИ става ясно, че през третото тримесечие на годината коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 74.2%, като в сравнение с третото тримесечие на 2018 г. се увеличава с 1.7 процентни пункта. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години се увеличава с 2.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. и достига 71.4%. През третото тримесечие на 2019 г. преобладаващата част от заетите лица - 2 079.2 хил. души, или 63.0%, работят в сектора на услугите, 989.8 хил. (30.0%) работят в индустрията и 230.3 хил. (7.0%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3.6% (118.3 хил.) са работодатели, 6.4% (210.1 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89.5% (2 953.3 хил.) - наети лица, и 0.5% (17.5 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2 262.3 хил. (76.6%) работят в частния сектор, а 690.9 хил. (23.4%) - в обществения. Броят на наетите лица с временна работа нараства с 14.5% в сравнение с третото тримесечие на 2018 г. и достига 159.7 хил., или 5.4% от всички наети лица. През третото тримесечие на 2019 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 538.6 хил., от които 1 017.2 хил. (40.1%) са мъже и 1 521.4 хил. (59.9%) са жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 153.6 хил., или 25.8% от населението в същата възрастова група. От тях 34.3% не работят и не търсят работа поради участие в образование и обучение. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 61.4 хил., или 5.3% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Източник: 24 часа (15.11.2019)
 
Икономиката расте с 3,7% за тримесечието, показват експресните оценки на НСИ БВП на България се повишава с 3,7% през третото тримесечие на 2019 г., спрямо същия период на миналата година. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Важно е да е отбележим обаче, че за второто тримесечие ръстът на годишна база бе 3,8%. Eкспанзията през третото тримесечие на 2019 г. спрямо второто е 0,7%. Двигател на растежа (един от най-значителните в последните години) си остава крайното потребление, което заема 68,4% от БВП и в стойностно изражение възлиза на 21,524 млрд. лв. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2019 г. БВП в номинално изражение достига 31,485 млрд. лв. Реализираната добавена стойност е 27,133 млрд. лв. През третото тримесечие на 2019 г. бруто капиталообразуването е 5,773 млрд. лв. и заема 18,3% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. На годишна база през третото тримесечие на 2019 г. брутната добавена стойност се увеличава с 3,4%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4,9%.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2019)
 
Безработицата се свива до 3,7% през третото тримесечие Безработицата продължава да намалява и през третото тримесечие на 2019 година, като на годишна база спада с още 1,3 процентни пункта до 3,7%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Коефициентът на безработица за мъжете е 3,8%, а за жените - 3,4%. През юли-септември 2019 година броят на безработните е 125,4 хил., от които 70,9 хил. (56,5%) са мъже и 54.5 хиляди (43.5%) - жени. От всички безработни 14,8% са с висше образование, 44,7% - със средно, и 40,5% -с основно или по-ниско образование. Нивото на безработица при висшистите е 1,8%, 2,9% за тези със средно образование и 10,8% за хората с основно и по-ниско образование. През третото тримесечие продължително безработни (от една или повече години) са 78,4 хил. или 62,5% от всички безработни. От общия брой на безработните 22,3 хил., или 17,8%, търсят първа работа, отчита статистиката.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2019)
 
Индустриалните компании свиват инвестициите Шефовете на промишлени компании очакват през тази година инвестициите им да са с 10.5% по-ниски, отколкото през миналата, показва инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена през октомври. Прогнозите за 2020 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 9.1% спрямо 2019 г., като около 34% от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. През 2020 г. с най-голям дял се очаква да бъдат инвестициите за увеличаване на производствения капацитет - 39.3%. На второ място, с 29.8% дял са предвидените инвестиции за заместване на износеното оборудване, следвани от тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии - със 17.8%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други - с 13.1%. Най-голям стимул за промишлените компании да инвестират е търсенето на продукцията им и очакваните печалби. По-назад остават техническите и други фактори.
Източник: Дневник (15.11.2019)
 
1716 лв. доход на човек през третото тримесечие на 2019 г. Общият доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2019 г. е 1716 лв. и нараства с 11,3 на сто спрямо същото тримесечие на 2018 г., съобщи Националният статистически институт(НСИ), цитиран от БТА. Общият разход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2019 г. е 1583 лв. и се увеличава с 4,3 на сто спрямо същото тримесечие на миналата година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (56.5 на сто), следван от доходите от пенсии (27,2 на сто) и от самостоятелна заетост (6,7 на сто). Спрямо третото тримесечие на 2018 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 1.3 процентни пункта, доходът от социални обезщетения и помощи - с 0,8 процентни пункта, а доходът от самостоятелна заетост намалява с 1 процентен пункт. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за: храна (30,1 на сто), жилище (16,1 на сто), данъци и социални осигуровки (13,1 на сто) и транспорт и съобщения (11,2 на сто). Спрямо третото тримесечие на 2018 г. по-съществено се увеличава относителният дял на разходите за свободно време, културен отдих и образование - с 1,5 процентни пункта, данъци и социални осигуровки - с 0,8 процентни пункта, здравеопазване - с 0,5 процентни пункта, а делът на разходите за транспорт и съобщения намалява с 0,5 процентни пункта. През третото тримесечие на 2019 г. настъпва промяна в потреблението на основни хранителни продукти средно на човек от домакинство в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. При повечето хранителни продукти има увеличение на консумацията. По-съществено нараства потреблението на плодове - от 17,8 на 19,4 кг, на зеленчуци - от 25,8 на 27,1 кг, и на яйца - от 36 на 37 броя. Намаление се отчита при потреблението на хляб и тестени изделия - от 21,3 на 20,4 кг, и на кисело мляко - от 7,7 на 7,6 килограма. Без промяна остава потреблението на месни произведения, сирене и захар.
Източник: 3e-news (18.11.2019)
 
Свиването на вноса подкрепи растежа на българската икономика Българската икономика е нараснала реално с 3.7% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Това е един от най-значителните ръстове, отчитани от Националния статистически институт (НСИ) след кризата. Разбира се, тук се сравняват само експресните оценки, които в последствие се ревизират многократно и често промяната на данните за растежа обикновено е в посока нагоре. Така например след няколко ревизии през последните четири години има ръстове и над 4%. Експресните данни на НСИ, които се публикуват 45 дни след края на съответното тримесечие, не дават много детайли за компонентите на растежа. От това, което има като информация се вижда, че огромна подкрепа на значителния ръст на БВП има свиването на вноса (-1.7%) и нарастването на износа (0.4%). Методиката на изчисление на икономическия растеж включва и външната търговия на България, а формулата включва нетния резултат от разликата между растежа на износа и вноса. Като цяло обаче двигателят на растежа през третото тримесечие остава крайното потребление (4.9%), вероятно на домакинствата, макар че все още няма данни за това. Потреблението формира 68.4% от общия БВП на България, поради което всяко изменение на този компонент е от ключово значение за общия икономически растеж. Добра новина идва по линия на общите инвестиции (вътрешни и външни), при които има ускорение на годишния растеж – до 2.2%, според експресните оценки на НСИ.
Източник: economic.bg (18.11.2019)
 
БАКР повиши кредитния рейтинг на "Кредисимо" ЕАД Агенцията за кредитен рейтинг (БАКР) повиши дългосрочния кредитен рейтинг на "Кредисимо" ЕАД от BBB- на BBB, с промяна на перспективата от "положителна" на "стабилна". БАКР запазва дългосрочния рейтинг по национална скала: A+ (BG), и аналогична "стабилна" перспектива. Запазва се и краткосрочният рейтинг А-3 и краткосрочният рейтинг по национална скала: А-1 (BG). БАКР отбелязва ръст в стойността на активите, без влошаване в качеството им и при подобрен финансов резултат, ниска кредитна и обща задлъжнялост, високо ниво на ликвидност и висока възвръщаемост на активите. За изработването на кредитния доклад и присъждането на кредитен рейтинг са използвани официално приетите от БАКР методологии за присъждане на рейтинг на финансова сила на банка и за присъждане на корпоративен кредитен рейтинг. Необходимата информация е набавена от оценяваното дружество, Национален статистически институт (НСИ), Българска народна банка (БНБ), база данни на БАКР, консултанти и други източници на публична информация. Credissimo е една от водещите и най-бързо развиващите се европейски FinTech структури със силен развоен отдел. Потребителски ориентирана и работеща изцяло онлайн, тя има над 4 млн. потребители в България, Полша, Македония и Колумбия. Отговорна към потребителите, компанията е член на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) и колективен член на браншовата Помирителна комисия към Комисията за защита на потребителите.
Източник: Money.bg (19.11.2019)
 
България влезе в топ 3 на страните от ЕС с най-голям ръст на строителната продукция през септември, показват данните на Евростат. Ръстът на строителната продукция у нас е с 6,9% спрямо септември миналата година. Лидер е Румъния с ръст от почти 29%, следвана от Унгария с почти 18%. В Испания, Словения и Франция се отчита най-силен спад в строителството на годишна база – съответно с 10%, 8,1% и 2,6%. Спрямо предходния месец Словакия с най-силен ръст в строителството – с 6,3%, а в Швеция е отчетен най-силен спад – с почти 5%. Основен двигател на строителната продукция в ЕС е изграждането на инфраструктура. През септември спрямо август инфраструктурното строителство нараства с 1,8%, а за година – с 2,4%.
Източник: Труд (20.11.2019)
 
Текущата и капиталова сметка през септември излезе на плюс с 807,1 млн. евро при излишък от 440,1 млн. евро преди година. Според предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за периода от януари до септември платежният баланс е положителен и възлиза на 5,613 млрд. евро, като преди година пак беше отчетен излишък от 3,240 млрд. евро. Само за септември салдото по текущата сметка е на положителна територия със 718 млн. евро при излишък от 384,2 млн. евро за септември миналата година. За първите девет месеца на годината текущата сметка е положителна и възлиза на 4,862 млн. евро, като за същия период на 2018 г.излишъкът достигна 2,797 млрд. евро. Търговското салдо е на плюс с 67 млн. евро при дефицит от 62,3 млн. евро през септември 2018 г. От януари до септември търговското салдо е на минус с 316,1 млн. евро , като дефицитът преди година беше 1,262 млрд. евро. Износът на български стоки към 30 септември е на стойност 2,425 млрд. евро. Той нараства с 49 млн. евро в сравнение с година по-рано. За деветте месеца на тази година експортът е 269,4 млн. евро и нараства с 831,9 млн. евро в сравнение със същия период на 2018 г. Износът за януари – септември 2018 г. нараства на годишна база с 2,6%. Вносът на стоки за септември е 2,358 млрд. евро и намалява с 80,3 млн. евро (3,3%) спрямо септември 2018 г. (2438.7 млн. евро). За януари – септември вносът е 21,585 млрд. евро и намалява със 113,9 млн. евро (0,5%) спрямо същия период на миналата година, когато беше 21,699 млрд. евро. За сравнение импортът от първите девет месеца на миналата година нараства на годишна база със 7,9%. В централната банка изчисляват, че салдото по услугите е положително в размер на 424,5 млн. евро, като през септември 2018 г. пак беше на положителна територия с 432.2 млн. евро. От януари до септември то е положително и възлиза на 3,383 млрд евро при положително салдо от 3,015 млрд. евро за същия период на 2018 г. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е положително в размер на 50,4 млн. евро при отрицателно салдо от 47,9 млн. евро за септември 2018 г. От януари до септември салдото е положително в размер на 97 млн. евро, като през същия период на миналата година беше на минус с 578,9 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 176,1 млн. евро при положително салдо от 62,2 млн. евро за септември 2018 г. За девет месеца то е на плюс с 1,697 млрд. евро при положително салдо от 1,622 млрд. евро за същия период на 2018 г. Капиталовата сметка е положителна в размер на 89,1 млн. евро при положителна стойност от 55,9 млн. евро за септември 2018 г. За девет месеца тя е на плюс със 751,8 млн. евро, при положителна стойност от 443,2 млн. евро за януари – септември 2018 г. Финансовата сметка за септември е положителна в размер на 436,3 млн. евро при положителна стойност от 394,8 млн. евро преди година. За девет месеца тя е на плюс и достига – 2,738 млрд. евро, при положителна стойност от 2,808 млрд. евро за същия период на 2018 г. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е положително в размер на 101,2 млн. евро при положително салдо от 161,7 млн. евро за септември 2018 г. От януари до септември салдото е отрицателно в размер на 460,3 млн. евро при отрицателно салдо от 83,6 млн. евро (0.1% от БВП) за същия период на 2018 г. Преките инвестиции – активи се повишават със 146,2 млн. евро при увеличение със 72,6 млн. евро за септември 2018 г. За девет месеца те нарастват с 335 млн. евро при увеличение с 527,4 млн. евро за същия период на 2018 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.11.2019)
 
За втори пореден месец общите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са отрицателни, сочат предварителните данни на БНБ. Статистиката показва, че инвестираният дялов капитал е на минус с 2.7 млн. евро през септември, а дълговите инструменти намаляват с 89 млн. евро. Данни за реинвестираната печалба все още няма. Като цяло за деветте месеца общите инвестиции са 714.7 млн. евро, което е със 150% повече, отколкото през миналата година за същия период. Нарастването, регистрирано сега, идва след голяма ревизия на данните за периода юли-септември, каквито националната банка прави регулярно при постъпване на допълнителни данни.Продължава тенденцията от последните три години инвестициите да са основно под формата на дългови инструменти. Това са пари, които компаниите майки отпускат на дружествата с мажоритарна чужда собственост в България. В последствие тези средства, които се използват обикновено за разширяване на съществуващо производство, но могат да се ползват и за текущи разходи, трябва да бъдат върнати. Такова връщане се вижда през последните два месеца – 70 млн. евро през август и 90 млн. евро през септември. Но като цяло за периода януари-септември данните показват увеличение до 1.12 млрд. евро.
Източник: economic.bg (20.11.2019)
 
България е трета в ЕС по най-силен ръст на строителството през септември България е на трето място в Европейския съюз по най-голям ръст на строителството през септември спрямо година по-рано, става ясно от последните данни на Евростат. Годишното увеличаване на продукция у нас достига 6.9%. Най-голям ръст в строителството е отчетено в Румъния - с 28.8% спрямо година по-рано. Веднага след това е Унгария с увеличение от 17.8% през септември. В същото време в държави като Испания, Словения и Франция се отчитат най-големите спадове на строителната продукция през септември на годишна база. Там намаленията са съответно с 10, 8.1 и 2.6%. На месечна база Словакия е държавата, в която Евростат отчита най-силен ръст на строителната продукция - 6.3%, а в Швеция е отчетен най-силен спад от 4.9% спрямо месец август. Инфраструктурното строителство в ЕС през месец септември отбелязва ръст от 1.8% спрямо месец по-рано, а на годишна база увеличението е от 2.4%. В същото време сградното строителство намалява през септември спрямо август, а в сравнение със септември 2018 г. остава без промяна. Като цяло строителната продукция през септември в ЕС нараства с 0.3% спрямо август и също с 0.3% спрямо септември 2018 г.
Източник: economic.bg (20.11.2019)
 
Българската икономика ще се забавя в следващите 2 години Данните потвърждават, че българската икономика ще достигне пика си през 2019 г. и постепенно ще започне да се забавя през следващите две години. Въпреки това нашата прогноза е за умерен реален ръст на БВП от около 2.5% през 2020 г. Това коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк (България) Емил Калчев в редовния месечен обзор на банката. По данни на НСИ през третото тримесечие на 2019 г. реалният ръст на БВП достигна 3.7% на годишна база - по-висок от очакваното. Анализаторите на банката отбелязват, че най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление, нараства с 4.9% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал, се увеличава с 2.2%. На този фон износът се увеличава до 0.4%, а вносът спадна с 1.7%. „От страна на производството индустрията отбеляза понижение от 0.3% през тримесечието (спрямо същото тримесечие на предходната година), а строителството се увеличи с 5.4%, при това за четвърто поредно тримесечие“, коментира . Коефициентът на заетост достигна 55.3% през третото тримесечие, а коефициентът на безработица намаля до рекордно ниско ниво от 3.7%. На този фон средната работна заплата се повиши със 132 лв., от 1117 лв. през третото тримесечие на 2018 г. на 1249 лв. през същото тримесечие на 2019 г. Ръстът в публичния сектор беше със 120 лв., а в частния със 135 лв. Така средната работна заплата в публичния сектор (1267 лв.) остана по-висока от тази в частния (1243 лв.).
Източник: economic.bg (20.11.2019)
 
Населението на България намалява: с близо 2 милиона по-малко сме, отколкото през 1989 година С близо 2 милиона души е намаляло населението на България от 1989 до 2019 година. Това съобщава пред Радио „Фокус“ – Варна проф. д.ик.н. Пенка Найденова от Центъра за демографски изследвания и обучения, както и експерт по демография и по програми към Фонда за населението в ООН. Тя посочва, че през 1989 г. населението на страната е било близо 9 милиона души, а в момента е малко под 7 милиона. Основната причина за намаляването не е емиграцията, а смъртността. „Близо 2/3 от тези два милиона се дължат на отрицателния естествен прираст на населението, т.е. на разликата между ниската раждаемост и високата смъртност. Останалата 1/3 са заминали от страната“, коментира специалистът. Успоредно с това в момента раждаемостта в България е почти двойно по-ниска от смъртността, като данните сочат, че около 115 000 българи умират годишно, а живородените деца са около 62 000. Така всяка година населението на страната има отрицателно салдо и намалява по естествен път с около 50 до 60 хил. човека. В това число обаче не са включени хората, решили да мигрират в чужбина. Мрачната статистика очертава едно трайно намаляване на населението на страната, а ако се задържи темпът, до 2040 година българите ще са около 5,5 милиона, а през 2100 – около 3 милиона. За да може да се спре намаляването на населението, специалистът заяви, че всяка жена трябва да роди минимум 3 деца. В момента обаче ситуацията е съвсем различна. „Ако трябва да говорим с абсолютна точност, към момента на една жена се падат по 1,5 деца, а за да имаме положителен ръст на населението – всяка жена трябва да има по 2,2 деца. Ясно е, че няма как да имаме 2 цяло и 1/5 дете, което означава, че жените трябва да имат най-малко 3 деца, за да се спре този спад на населението. Това обаче знаем, че няма как да се случи“, заяви още проф. Пенка Найденова. Най-ниските нива на раждаемост са регистрирани през 1997 година, когато раждаемостта е паднала под 8 на 1000.
Източник: Дарик радио (27.11.2019)
 
България вече има зрели предприемачи с добър потенциал за развитие Нивото на предприемачеството за 2018/2019 г. у нас расте. Процентът на българите, които решават и се заемат със собствен бизнес, е 6 на сто - най-високото ниво от 2015 г. насам. Това показва третият национален доклад на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България за 2017/18 - 2018/19, съобщиха изследователите. България се намира на предни места по отношение на установен бизнес над 3,5 г. в класацията на страните, наблюдавани от GEM, и вече може да се похвали със зрели предприемачи, с добър потенциал за развитие и подкрепа на предприемаческата екосистема, се изтъква в прессъобщението. Въпреки нарастването на предприемаческата активност в начална фаза (ПАНФ) в България, нивото остава сред най-ниските в света, предава БТА. В България има повече мъже предприемачи, отколкото жени, което нарежда страната по-близо до ресурсно обусловените, отколкото до инвестиционно и иновационно обусловените икономики. Делът на хората, които планират да се заемат със собствен бизнес, достига най-ниското си ниво през 2018 г. Едва 3,9 на сто от българите възнамеряват да започнат бизнес през следващите три години в сравнение със средно 26 на сто в останалите инвестиционно обусловени икономики. Негативно влияние оказва и отчетената ниска припознаваемост на възможностите за предприемачество в България (37-39 на сто), като хората не се чувстват по-подготвени да започнат бизнес (19-19.5 на сто), когато липсва възходяща динамика. И двата индикатора са значително по-ниски в сравнение със средните нива за сходни групи икономики, както и въобще. Страхът от провал нараства, но по този показател България остава сред добре представящите се икономики. "Предприемачите в България са все по-информирани и подготвени за рисковете, които поемат, но остават скептични за предприемаческата среда. Сравнително добрата инфраструктура и олекотена бюрократична и данъчна тежест не могат да компенсират впечатлението за неравнопоставеност между определени фирми и всички останали участници в икономиката", смята д-р Венета Андонова, автор на доклада и член на Борда на GEM България и декан на Факултета по администрация на Universidad de Los Andes, Колумбия, автор на статии и книги на тема предприемачество. За четвърта поредна година се наблюдава превес на ПАНФ в сектори с ниска добавена стойност, ниска степен на иновации и много малък дял на интернационализация. Търговията продължава да е предпочитаният сектор за предприемачите в България и достига 49,3 на сто. България отчита традиционно ниско ниво на интернационализация на ПАНФ - 7,4 на сто за 2018 г., като страната е сред четирите икономики, чийто показател е под 10 на сто, заедно с Полша, Холандия и Испания. Националните експерти не само в България, но и в Югоизточна Европа намират дефицити в политиките за подкрепа на предприемаческите екосистеми. Експертите дават положителна оценка за определянето на данъчни ставки на България, които не представляват невъзможна тежест за новите и разрастващите се фирми. В допълнение, правителствата в България и региона отделят все по-голямо внимание на необходимостта предприемачеството да бъде национален и регионален приоритет на политиките за растеж. Глобалният предприемачески мониторинг (GEM) е най-мащабното проучване на предприемачеството в света. GEM България извършва независимо изследване и анализ на предприемаческата екосистема и факторите, които насърчават или затрудняват предприемачеството, както и поведението и мотивацията на настоящи и бъдещи предприемачи в страната, се отбелязва в прессъобщението.
Източник: 24 часа (27.11.2019)
 
Българският износ за Сърбия е нараснал с над 10% За първите осем месеца на настоящата година българският износ за Сърбия е нараснал с 10,3 на сто и достига 437 млн.евро. Това е заявил министърът на икономиката Емил Караниколов, който е открил българо-сръбски бизнес форум с участието на близо 100 компании от секторите земеделие, строителство, ИКТ, туризъм, хранително вкусова промишленост и др., съобщиха от Министерството. Събитието се е състояло в рамките на Третата сесия на смесената Българо-сръбска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество в София. Икономическият министър е подчертал, че българо-сръбското икономическо сътрудничество бележи положително развитие в последните години. "През 2017-та и 2018 година стокообменът между двете страни надхвърли 1 млрд. евро, а само за периода януари-август тази година той достига 886 млн.евро", е допълнил той. По думите му съществува голям потенциал за нарастване на обемите в двустранната търговия, както и много възможности за реализиране на съвместни бъдещи проекти. Министър Караниколов, който е съпредседател на смесената комисия от българска страна и министърът, отговарящ за иновациите и технологичното развитие на Сърбия Ненад Попович са имали среща, на която са обсъдили разширяване на търговско - икономическите отношения между двете страни. Двамата са се договорили за задълбочаване на регионалното сътрудничество в сферата на иновациите и дигитализацията, удвояване на стокообмена, както и за подпомагане на фирми от двете страни да излязат на трети пазари. Министър Попович е посочил, че България е партньор, с който сръбската страна иска да подобри сътрудничеството, особено в новите технологии и иновациите, както и между малките и средни предприятия. В края на заседанието на междуправителствената комисия двамата съпредседатели са подписали протокол, в който се идентифицират мерки за разширяване на сътрудничеството в редица области от взаимен интерес, като търговия и инвестиции, иновации, енергетика, туризъм, селско и горско стопанство, транспорт, информационни технологии и дигитализация, регионално развитие, трансгранично сътрудничество и други. Подписан е бил и Меморандум между Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Иновационния фонд на Сърбия.
Източник: 24 часа (29.11.2019)
 
Когато от март догодина собствениците на камиони над 3,5 тона започнат да плащат толтакси вместо сегашните винетки, цените на много основни хранителни продукти се очаква да поскъпнат, но с много малко. Това показва ново изследване на Световната банка, с което “24 часа” разполага. Изчисленията са направени с размера на толтаксите, които бяха пуснати за обществено обсъждане през ноември и ще важат за около 6050 км магистрали и пътища първи и втори клас Киселото мляко например се очаква да поскъпне с около 0,6 ст. на кофичка, ако кофичката е 500 грама, иначе за един килограм поскъпването е 1,2 ст. Хлябът също ще поскъпне с 1,2 ст. за 1 килограм, т.е. при най-често срещаните разфасовки от 600-700 грама поскъпването ще е под 1 стотинка. При изчисленията е приложен модел, който е бил изпробван в Германия преди десетина години, когато там е въведена толтаксата. Същата методология е използвана от банката и в Словакия, както и в Полша преди 2 г., когато започват да прилагат толтакси. “Става въпрос за мрежови транспортен модел, обхващащ България, но и съседните страни. Изчислили сме разстоянията, на които се транспортират посочените стоки, като сме имали предвид дали стоката е предимно от внос или се произвежда в България, както и каква степен на обработка претърпява, докато стигне до магазина, от който я купува крайният клиент”, обясни пред “24 часа” Хатем Чахбани, старши специалист “Транспорт” в Световната банка и ръководител на екипа на институцията, който е правил изчисленията за България. За да се види как въздействат върху цените сегашните винетки, които са за време, стойността им се разделя на тонажа и се вижда какви са транспортните разходи на единица продукт сега. Същото се изчислява и за толтаксите и се вижда разликата. При изчисленията ДДС-то се вади, за да се види поскъпването без него, и накрая се добавя, тъй като това е налог, който се изчислява накрая. Защо обаче се получават такива разлики в поскъпванията на отделните продукти (виж първата таблица). Например безалкохолните напитки и минералната вода се очаква да поскъпнат с 2,04%, което е доста повече от поскъпването при пресните плодове – само с 0,17%. Обяснението на Чахбани е в самия характер на продуктите. “Минералната вода и безалкохолните напитки са евтина, но много обемна стока. Превозваш огромни количества най-често в големи камиони, но транспортните разходи са върху ниска стойност на продукта и се получава, че са големи. Например делът на транспортните разходи при минералната вода стигат до 18,6% и затова въздействието на толтаксата е високо”, обясни той. По същия начин въздействието на превоза е по-високо върху брашното, отколкото върху хляба “В България се произвежда много жито, но и се изнася много, а и се внася. За преработката си в брашно зърното пътува на сравнително големи разстояния, при които неизбежно камионите ползват пътища с толтакси. Хлябът обаче е локален продукт и не изисква чак толкова много транспорт. Затова в първия случай делът на транспортните разходи е 10,7%, а във втория – 7,8%. Съответно и поскъпването е различно – при брашното е 1,17%, а при хляба – 0,85%, ако приемем, че хлябът е 1 килограм”, обясни Чахбани. Поскъпването в абсолютна стойност обаче е еднакво – по 1,2 стотинки на килограм. “Разбира се, тези изчисления показват колко би трябвало да поскъпнат продуктите, в случай че производителите им и превозвачите решат да прехвърлят оскъпяването само върху крайния клиент Но знаем, че това обикновено не се прави изцяло, защото при конкуренцията, която съществува, всеки икономически оператор има резерви, в които може да се вмести и да не товари с новите разходи крайния купувач”, каза Чахбани. За разлика от предния анализ на Световната банка за въздействието на толтаксите върху цените този път възложителят – МРРБ, е поискал отделен анализ и на въздействието върху цените на автобусните билети Въпреки настояванията на автобусните превозвачи да бъдат освободени от толтакси с мотива, че извършват социална услуга, най-вероятно те също ще бъдат обложени от март догодина. Според банката разликите в оскъпяването на автобусните билети са още по-големи, отколкото при хранителните продукти. Почва се от 5 стотинки на билет за маршрута Ямбол-Сливен и Пловдив-Пазарджик и се стига до 96 ст. за София-Варна. Има обаче едно изключение – за автобусната линия София-Перник, където сега билетът струва 3 лв. в едната посока, се получава не поскъпване, а намаление В проценти то е 2,2%, а в абсолютна сума – 6 стотинки (виж втората таблица). “Причината е, че по този маршрут само 30% от разстоянието е върху път, за който се предвижда толтакса”, каза Чахбани. Това е само участъкът покрай Владая до Драгичево – през целия останал маршрут автобусите се движат в рамките на населено място, за което и сега не плащат винетка, но и след въвеждането на толтакса няма да дължат нищо. Разбира се, доста съмнително е, че билетите ще поевтинеят, тъй като по линията София-Перник се движат предимно стари превозни средства с нисък клас за екология, а тяхното облагане с толтакса е по-високо.
Източник: 24 часа (02.12.2019)
 
Цените в промишлеността нарастват минимално за година За една година индекст на производствените цени нараства с едва 2.3%. Това показват данните на Националния статистически институт през октомври. Най-видимо е поскъпването при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.2%, и в добивната промишленост - с 5.9%, а в преработващата промишленост е отчетено намаление с 0.3%. Понижение на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1.6%, и производството на химични продукти - с 0.4%. В същото време покачване е отчетено при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 4.5%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 4.3%, и производството на лекарствени вещества и продукти - с 3.7%. На месечна база промишлените цени намаляват с 0.1%. За вътрешния пазар цените нарастват с 3.8% за година.
Източник: econ.bg (02.12.2019)
 
Оптимизмът в строителството и търговията на дребно расте предпразнично Снаближаването на празниците оптимизмът на мениджърите в строителството и в търговията на дребно се засилва. Компаниите, инвестиращи в жилищни сгради казват, че покрай получаваните бонуси към заплатите в края на годината някои хора решават да се огледат да покупка на ново жилище, а търговците на дребно по принцип разчитат на големи приходи в края на годината заради по-активното пазаруване. Данните на Националния статистически институт показват, че през ноември общият показател на бизнес климата нараства с 1.2 пункта в сравнение с октомври, което се дължи на подобрената конюнктура в строителството и търговията на дребно. Промишленост. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" запазва приблизително равнището си от предходния месец. Анкетата регистрира известен оптимизъм у мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, което е съпроводено и с благоприятни очаквания за дейността им през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да са основните пречки за развитието на бизнеса. За продажните цени в промишлеността по-голяма част от мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца. Строителство. През ноември съставният показател "бизнес климат в строителството" се повишава с 2.3 пункта, което се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение настоящата осигуреност с поръчки се увеличава, докато прогнозите им за дейността през следващите три месеца са леко влошени. Най-сериозните затруднения за дейността в сектора остават недостигът на работна сила, несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени в строителството мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца. Търговия на дребно. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" нараства с 2.7 пункта в резултат на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. По-благоприятни са и прогнозите им за обема на продажбите през следващите три месеца. Конкуренцията в бранша, недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда продължават да са основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им влияние. За продажните цени търговците очакват те да останат без промяна през следващите три месеца. Услуги. През ноември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" запазва нивото си от октомври. Прогнозите на мениджърите за развитието на бизнеса в сектора през следващите шест месеца са оптимистични, като и очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца се подобряват. Най-сериозната пречка за дейността на предприятията остава конкуренцията в бранша, следвана от несигурната икономическа среда и недостига на работна сила. По отношение на продажните цени в сектора на услугите преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: econ.bg (02.12.2019)
 
Безработицата в България е по-ниска от средните нива за ЕС Безработицата в България запазва стабилните си ниски нива и според данните на Евростат за месец октомври тя е на равнището от 4,2%. Това е леко увеличение спрямо предходния месец, когато беше 4,1%. Въпреки това делът на безработните в България остава доста под средния за ЕС. Към октомври статистиката показва, че безработицата в блока е останала без промяна спрямо септември на ниво 6,3 на сто с отчитане на сезонните фактори и леко се е понижила спрямо равнището от 6,7 на сто през октомври 2018 година. Това е най-ниската стойност, отчитана в ЕС откакто започва да се публикува месечна статистика за общността през януари 2000 година. В еврозоната показателят е намалял до 7,5 на сто миналия месец спрямо 7,6 на сто през септември и 8 на сто през октомври преди година. В 28-те страни членки на ЕС през октомври без работа са били 15,583 милиона души, от които 12,334 милиона - в еврозоната. Спрямо септември броят е намалял съответно с 29 000 и 31 000, а спрямо октомври 2018 година - с 939 000 и 761 000.
Източник: Club Z (02.12.2019)
 
Българите харчат най-много за телекомуникации в ЕС През 2018 г. домакинствата в Европейския съюз са похарчили над 200 млрд. евро – 1.3% от европейския брутен вътрешен продукт, за комуникации – пощенски услуги, оборудване и услуги за телефон и факс. Това представлява 2.3% от общите потребителски разходи на домакинствата. Най-голям дял през 2018 г. е в България – 4.8%, следвана от Гърция – 4.4% (данни за 2017 г.), Румъния (4.1%) и Хърватия (4%). На обратния полюс са Люксембург с най-малък дял от 1.3%, Великобритания – 1.6%, Дания и Австрия с по 1.9%. От всички основни бюджетни пера комуникациите отбелязват най-значителен спад на дела отделяни средства през последното десетилетие на територията на ЕС. Той намалява от 2.8% от всички разходи на домакинствата през 2008 г. до 2,3% през 2018 г. В този период най-голям е спадът в Естония – от 3.8%, а най-малък в България – 0.6 на сто, докато в Румъния те нарасват с 2.3 на сто.
Източник: 24 часа (05.12.2019)
 
БВП на България расте с 3.7% през третото тримесечие По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 31 764 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 16 241 млн., като на човек от населението се падат 2 323 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 3.7% на БВП през третото тримесечие на 2019 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.8% спрямо второто тримесечие на същата година. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2019 г. възлиза на 27 395 млн. лв. по текущи цени. В периода юли-септември 2019-а относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.6 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.9 процентни пункта до 27%. Делът на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, намалява до ниво от 66.9% при 67.2% през съответния период на предходната година. За крайно потребление през третото тримесечие на тази година се изразходват 68.4% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 16.5% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.През третото тримесечие на 2019 г. БВП нараства спрямо предходното тримесечие с 0.8% според сезонно изгладените данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0.6%. По предварителни данни за периода юли-септември 2019 г. крайното потребление нараства с 0.9%, а бруто образуването в основен капитал - с 0.4% спрямо предходното тримесечие. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 4.3%, а вносът на стоки и услуги - с 3.9%.В периода юли-септември 2019 г. спрямо същия период на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 3.5%. Ръстът на брутната добавена стойност се определя основно от регистрираното нарастване при: Финансови и застрахователни дейности - 6.4%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 5%, Строителство - 4.7%, Операции с недвижими имоти - 4.2%. По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж имат индивидуалното крайно потребление - с ръст от 5.1%, колективното потребление - с ръст от 5%, и бруто образуването в основен капитал - с ръст от 1.8%. Износът на стоки и услуги нараства с 1.3%, а вносът на стоки и услуги - с 1.2%.
Източник: Банкеръ (06.12.2019)
 
Производителността на труда нараства с 3% през третото тримесечие Производителността на труда в България се увеличава с 3% през третото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на миналата. В селското стопанство растежът е най-силен - 13.5% на годишна база, като така всеки в сектора е произвел по 2.5 хил. лв. от брутния вътрешен продукт по текущи цени. Увеличението в индустрията и услугите е по-умерено - съответно 3.9% до 8 хил. лв. и 0.5% до 7.8 хил. лв. Темпът се забавя спрямо отчетения през второто тримесечие ръст от 3.6%. Междувременно брутната добавена стойност се повишава с 3.5% на годишна база, а брутният вътрешен продукт - с 3.7%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Според националната статистика най-голям принос за увеличението на брутната добавена стойност през третото тримесечие има индустрията - добивна и преработваща промишленост, енергетика и ВиК. На второ място са работещите в имотния сектор, а на трето - държавно управление, здравеопазване и образование. Компенсацията на наетите нараства до 47.6% от създадената брутна добавена стойност в страната през третото тримесечие, докато година по-рано беше 46%. За справка, средното ниво в ЕС през 2018 г. е 47.7% по данни на Евростат. Разбивката по сектори обаче показва разлики. В сектора на недвижимите имоти например делът пада на годишна база с 1.8 пр.п. до 6.1%, а в търговия, транспорт, хотели и ресторанти - с 1.7 пр.п. до 47.4%. От друга страна, компенсацията на работещите в строителството се повишава с 8.3 пр.п. до 47.8% през периода юли - септември спрямо същия период на 2018 г. Статистическият институт публикува и подробна разбивка за компонентите на брутния вътрешен продукт на страната през третото тримесечие. Темпът на растеж на икономиката не е ревизиран спрямо числата, публикувани преди месец - той остава 3.7% на годишна база. Сега обаче може да се каже, че увеличението отново идва предимно от потреблението на домакинствата, където двигатели са растящата заетост, намаляващата безработица и по-високите заплати. Като цяло обаче потреблението се забавя, както показваха и експресните данни - от 5.5% през второто тримесечие до 4.9% през третото. Инвестициите нарастват скромно с темп от 1.8% на годишна база, а износът и вносът се забавят, но поне посоката им е нагоре за разлика от предходното тримесечие.
Източник: Капитал (06.12.2019)
 
Софтуерната индустрия вече отговаря за 2.9% от БВП Приходите от софтуерната индустрия в България отговарят за 2.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2018 г. Това сочат данните на Българската асоциация на софтуерните компании (БАССКОМ), публикувани в годишния доклад "Барометър" за състоянието на сектора. Анализът се базира на данни от над 4000 компании с общи приходи от 3.1 млрд. лв. - 23% ръст спрямо 2017 г. Очакванията за тази година са за 3.8 млрд. лв. оборот, или още 24% ръст спрямо 2018 г. Ако прогнозата се изпълни, секторът ще отговаря за 3.4% от БВП. Сред участниците в анкетата доминират дружествата, работещи за външни пазари, докато тези, които обслужват предимно вътрешния, имат осезаемо по-ниски темпове на растеж. Целта, поставена от БАССКОМ за следващите пет години, е през 2024 г. приходите на сектора да са 10.3 млрд. лв., или 7.6% от БВП. По отношение на работните места в софтуерните компании в България към края на 2019 г. трябва да работят 34 хил. хил. души. Друга позитивна тенденция е, че броят на сравнително големите фирми с над 250 служители се е увеличил с 90% за последните осем години. В тази статистика обаче има уловка: тя разглежда конкретно софтуерните дружества, а не всички IT специалисти. Подобни данни за момента липсват, понеже софтуерни експерти (не задължително програмисти) се срещат в почти всяка компания и точният им брой е труден за уточняване. Според данните на БАССКОМ средната заплата в сектора през 2018 г. е била 2.87 хил. лв., докато през 2019 г. прогнозата е тя да надхвърли 3.02 хил. лв. Това прави индустрията очаквано най-добре платената в страната за поредна година, като тази тенденция със сигурност ще се запази. Данните до този момент за 2019 г. показват, че софтуерните специалисти получават 3.4 пъти по-високи заплати, отколкото средното за страната, докато през 2018 и 2017 г. това число беше съответно 3.5 и 3.9 пъти. Факторите тук са няколко, но основният е, че макар компаниите да растат като общ брой специалисти, почти всички изпитват недостиг, особено по отношение на висококвалифицирани кадри. Този недостиг води до по-висока конкуренция и съответно по-високи заплати предвид ограничения човешки ресурс, който се разпределя между фирмите. Според анализа на БАССКОМ, ако българските заплати се приведат като покупателна способност, средностатистическият български софтуерен специалист има по-висок стандарт на живот, отколкото колегите си във Великобритания, а отскоро – и от тези в Германия. "Икономическата миграция не би трябвало да бъде фактор в IT сектора. Причината е другаде", коментира при представянето на доклада Георги Захариев, част от управителния съвет на БАССКОМ. По време на представянето на доклада от асоциацията заявиха още, че секторът вече не би трябвало да бъде към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проблемът според БАССКОМ е, че секторът вече е прекалено важен, за да бъде втори или трети приоритет на министерство, което се занимава основно с недигитална дейност, като физическа инфраструктура. В същото време според организацията най-доброто нещо, което може да се случи на сектора, е да няма нито помощ, нито пречки от страна на държавата. "Предпочитаме да не ни се помага. Справяме се добре и сами", заяви Доброслав Димитров, председател на УС на БАССКОМ.
Източник: Капитал (06.12.2019)
 
Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.7% за година По предварителни сезонно изгладени данни през юли 2019 г. оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", по съпоставими цени, нараства с 1% спрямо предходния месец, сочат данни на Националния статистически институт. През юли 2019 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 3.7% в сравнение със същия месец на предходната година. През юли 2019 г.се наблюдава увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки - с 1.5%, търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали по-значителен ръст се наблюдава в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - съответно с 8.2 и 7%. През юли 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. оборотът нараства при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6.9%), търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.6%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.3%). По-значителен ръст при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 27.8%. Спад е регистриран при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 6.7%.
Източник: econ.bg (06.12.2019)
 
Промишленото производство нараства с 1,7% на годишна база Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава през октомври с 1,1% спрямо септември, когато се повиши с 0,7%. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На годишна база промишленото производство нараства през октомври с 1,7%, което е най-сериозният растеж от април насам. Данните могат да се тълкуват като положителни и дават основание за запазване на очакванията за стабилен растеж на българската икономика в началото на четвъртото тримесечие. През октомври 2019 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 1,8%, и в добивната промишленост - с 0,7%, а намаление - при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4,6%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 18,1%, производството на хранителни продукти - с 6%, производството на превозни средства, без автомобили - с 5,3%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм и производството на метални изделия, без машини и оборудване - по 4,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2019)
 
Продажбите на дрехи и обувки стимулират търговските обороти през октомври През октомври продажбите на дребно се движат основно от търговията с дрехи и обувки, компютърна и комуникационна техника. През месеца оборотите на търговците забавят ръста си, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени запазва нивото от предходния месец по предварителни сезонно изгладени данни. Спрямо година по-рано ръстът е с 1,2 на сто. На годишна база през октомври оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2,1%), и при тази с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,6%). Спад е регистриран при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0,2%). По-значителен ръст при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е отчетен при: търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 8,9%, при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 8,8%, и тази в неспециализирани магазини с разнообразни стоки - с 6,3%. Спад е отчетен при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки с 10,7%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2019)
 
3,1% ръст в строителството през октомври спрямо същия месец на 2018 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през октомври индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0,1 на сто над равнището от предходния месец. Календарните данни показват нарастване от 3,1 на сто на строителната продукция през октомври 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. През октомври 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 0,2 на сто, а сградното строителство запазва равнището си от предходния месец. На годишна база нарастването на строителната продукция през октомври 2019 г., изчислено от календарните данни, се определя от положителния темп при сградното строителство, където ръстът е със 7,9 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 3 на сто.
Източник: 24 часа (10.12.2019)
 
Българските домакинства са четвърти в ЕС по разходи за храна През 2018 година домакинствата в ЕС са похарчили над 1.047 трилиона евро (6.6 процента от БВП на съюза) за храни и безалкохолни напитки, сочат данни, публикувани вчера на сайта на Евростат. Това се равнява на 12.1 процента от общите разходи за потребление и е третата категория по обем на харчовете след "жилище, вода, електричество, газ и други горива" с 24 процента и "транспорт" с 13.2 процента от домакинските разноски. Домакинствата в Румъния са похарчили близо една трета от парите за храни и безалкохолни напитки (27.8 процента). След тях се нареждат литовците (20.9 процента) и естонците (19.6 процента). България е на четвърто място, като близо една пета (19.1 процента) от разходите на домакинствата са били за храни и безалкохолни напитки.
Източник: Дневник (10.12.2019)
 
Приходите от нощувки през октомври са близо 52 млн. лв. С 4% се покачват приходите от нощувки в страната през октомври 2019 г. спрямо същия период миналата година. Към момента достигат 51.9 млн. лв., а регистрираното увеличение се дължи главно на приходите от български граждани 10.4 %, докато тези от чужденци намаляват с 1.3 на сто. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври тази година е 910.4 хил., което показва покачване с 0.2 на сто от преходната година. Най-голямо увеличение (2.9 %) се наблюдава при нощувките в 4 и 5-звездни хотели. Цели 76% от общия брой нощувки за страната са на чужденци именно в първокласните хотели. Останалите 37.9 на сто са за нощувките на българи на същите места за настаняване. Ръст се отчита и в общия брой на пренощувалите лица, те достигат 455,5 хил. или с 3.8 на сто повече от октомври 2018 г. Увеличение има и при българските граждани, и при чужденците съответно с 2.3% и 6.6 на сто. Нашенци са направили средно по 1,9 нощувки за месеца, а чуждестранните туристи са прекарали средно по 2.2 вечери в наши хотели.
Източник: Монитор (11.12.2019)
 
НСИ: Износът на България за ЕС нараства с 3.3% През периода януари - септември 2019 г. износът на България за ЕС нараства с 3.3% спрямо същия период на 2018 г. и е в размер на 29 049.1 млн. лева, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2019 г. износът за ЕС нараства незначително спрямо същия месец на предходната година е на стойност 3 233.8 млн. лева.При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (15.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор се „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (7.3%). Вносът на България от ЕС през периода януари - септември 2019 г. се увеличава с 2.2% спрямо същия период на предходната година и достига 30 209.7 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. През септември 2019 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 0.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 243.7 млн. лева.При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (25.7%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (22.7%).
Източник: Дарик радио (12.12.2019)
 
Спад на промишленото производство в ЕС, в България - ръст с 1% Промишленото производство в ЕС е намаляло с 0,4 процента през октомври след увеличението с 0,1 на сто през септември, сочат сезонно коригирани данни на Евростат. В еврозоната показателят се е понижил с 0,5 на сто спрямо септември, когато отчете спад от 0,1 на сто. В България на месечна основа промишленото производство през октомври се е увеличило с 1 процент след нарастването на показателя с 0,7 на сто през септември, а на годишна основа покачването е съответно с 1,7 на сто спрямо 0,1 на сто, предава БТА. През октомври 2019 година спрямо октомври 2018 година промишленото производство в ЕС се е увеличило с 1,7 на сто, а в еврозоната - с 2,2 на сто. Най-голям спад на промишленото производство на месечна основа е отчетен в Дания и Гърция (-2,6 на сто) и в Литва и Латвия -2,3 на сто). Най-голямо е било увеличението в Португалия (+3,1 на сто), в Словения (+2 на сто) и в Полша (+1,1 на сто). На годишна основа промишленото производство е намаляло най-много в Германия (-6,3 на сто), в Естония, Румъния и Словакия (-3,9 на сто). Най-голямо увеличение има в Унгария (+6,5 на сто), Ирландия (+5,9 на сто) и в Полша (+3,4 на сто).
Източник: 24 часа (13.12.2019)
 
Индексът на тържищните цени на хранителните стоки се повиши с 2,17 на сто Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки, се повиши тази седмица с 2,17 на сто, до 1.508 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Преди година, в средата на декември 2018 г., ИТЦ е бил 1.422 пункта. Цената на оранжерийните домати се понижи тази седмица с 5,9 на сто - 2,24 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се вдигна с 9,1 на сто, до 3,00 лева за килограм, предаде БТА. Картофите поевтиняват със 7,1 на сто и се продават по 0,65 лева за килограм. Цената на морковите пада с 10,1 на сто и се търгуват по 0,66 лева за килограм. Зелето поевтинява с 1,8 на сто и се продава по 0,55 лв./кг. Ябълките поевтиняват с 1,8 на сто, до 1,12 лв./кг. Лимоните поскъпват с 1,4 процента и се продават по 2,17 лева за килограм. Бананите се търгуват по 2,15 лева за килограм. Портокалите вървят по 1.33 лева за килограм, а мандарините - по 1,55 лв. /кг. Кравето сирене поевтинява с 1,1 на сто и се търгува по 6,21 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,59 лв./кг. Олиото поскъпва с 2,5 на сто и се продава по 2,05 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,28 лева. Пилешкото замразено месо поевтинява с 1,0 на сто и се търгува по 4,04 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се търгува по 1,24 лв./кг. Брашното, тип "500", се продава средно по 0,95 лева/кг. Цената на ориза се повишава с 1,5 на сто, до 1,99 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,21 лева за брой.
Източник: 24 часа (16.12.2019)
 
Средногодишната инфлация е 3.0% Индексът на потребителските цени за ноември 2019 г. спрямо октомври 2019 г. е 100.5%, т.е. месечната инфлация е 0.5%. По данни на Националния статистически институт инфлацията от началото на годината (ноември 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 3.1%, а годишната инфлация за ноември 2019 г. спрямо ноември 2018 г. е 3.0%. Средногодишната инфлация за периода декември 2018 - ноември 2019 г. спрямо периода декември 2017 - ноември 2018 г. е 3.0%. През ноември 2019 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.1%; алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.1%; облекло и обувки - увеличение с 0.7%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.2%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.3%. При здравеопазването се регистрира увеличение с 0.2%; транспорт - цените остават на равнището от миналия месец; съобщения - увеличение с 0.1%; ? развлечения и култура - увеличение с 1.1%; образование - увеличение с 0.1%; ресторанти и хотели - увеличение с 0.6%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.1%. През ноември 2019 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 0.7%, бял хляб - с 0.6%, свинско месо - с 3.0%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 4.0 и 2.4%, мляно месо (кайма) - с 4.0%, пълномаслено прясно мляко - с 0.7%, сирене - с 0.1%, кашкавал - с 1.4%, извара - с 0.4%, домати - с 9.7%, краставици - с 34.3%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 4.2%, гъби - с 0.2%, леща - с 1.4%, шоколад и шоколадови изделия - с 0.9%, оцет - с 1.1%, сол - с 0.9%, кафе - с 0.7%, минерална вода - с 0.6%, газирани напитки - с 1.6%, вина - с 0.2%, и други. През ноември 2019 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.8%, хляб „Добруджа“ - с 0.4%, макаронени изделия - с 1.0%, месо от едър рогат добитък - с 0.3%, месо от домашни птици - с 1.2%, риба - с 1.0%, кисели млека - с 0.4%, млечни масла - с 1.0%, маргарин - с 0.6%, олио - с 1.2%, ябълки - с 1.3%, цитрусови и южни плодове - с 6.2%, зеле - със 17.4%, зрял лук - с 0.8%, маслини - с 2.6%, зрял боб - с 1.0%, картофи - с 0.2%, чай - с 0.4%, ракии - с 0.2%, бира - с 1.0%, и други. През ноември 2019 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 0.2%, обувки - с 2.4%, газообразни горива за битови нужди - с 1.2%, топлинна енергия за отопление - с 3.5%, бойлери - с 1.2%, прахове за пране - с 0.5%, нови автомобили - 0.6%, дизелово гориво - с 0.1%, автомобилен бензин А95Н - с 0.1%, автомобилен бензин А100Н - с 0.5%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 2.3%, метан за ЛТС - с 0.1%, услуги по обработка на писма - с 6.5%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 2.3%, услуги по обществено хранене - с 0.7%, козметични продукти - с 1.6%, и други. През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло - с 0.2%, течни горива за битови нужди - с 0.1%, мебели и предмети за обзавеждане - с 1.3%, хладилници - с 1.6%, перални и съдомиялни машини - с 0.6%, готварски печки - с 1.0%, климатични инсталации - с 0.5%, прахосмукачки - с 2.2%, международни полети - с 5.4%, мобилни телефонни апарати - с 1.1%, персонални компютри - с 1.8%, кина и театри - с 0.1%, продукти за лична хигиена - с 0.8%, и други. През ноември 2019 г. цените на лекарствените продукти и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0.2 и 0.1%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.
Източник: Банкеръ (17.12.2019)
 
Инфлацията се ускорява до 3% през ноември Темпът на растеж на потребителските цени в България се ускорява за втори пореден месец и достига 3% на годишна база през ноември спрямо 2.4% през октомври. Увеличението идва предимно от поскъпването на някои хранителни продукти като месото и плодовете, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Европейският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също се ускорява до 2.2% през ноември. За сравнение, през октомври ръстът, измерен през ХИПЦ, беше 1.6% . Подобно на българския индикатор, тук повишението също се дължи на хранителните продукти. Нивото обаче остава чувствително по-ниско, защото делът на храните при определянето на потребителската кошница е доста по-малък. Ускорението на инфлацията в страната се дължи до голяма степен на по-високите цени на хранителните продукти. През ноември те са с 5.9% над миналогодишните нива. За сравнение, през октомври инфлацията беше 4.7%. Ускорението идва основно от цените на месо и месни стоки, където годишната инфлация се повишава до 12.7%. Фактор вероятно е разпространението и ефектите от африканската чума по свинете, която през лятото унищожи над 20% от промишленото производство в България.
Източник: Капитал (17.12.2019)
 
България е на 2-о място в ЕС по ръст на разходите за труд Темпото на растеж на заплатите в еврозоната и в целия ЕС се забавя леко през третото тримесечие на 2019 г. спрямо предходните три месеца, като в същото време България остава в челната тройка на страните с най-високо повишение на заплащането на труда, показват данни на Евростат. В еврозоната заплащането на труда се увеличава през третото тримесечие на годината с 2,6% на годишна база след повишение с 2,8% през периода април - юни, докато в рамките на целия ЕС растежът се забавя до 3,2% от 3,3%. Същевременно обаче общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица (включващи данъци, заплати и други разноски) се увеличават с 2,6% в еврозоната след повишение с 2,8% през предходното тримесечие, а в рамките на ЕС растежът се забавят до 3,1% от 3,2 на сто. Тенденцията за значително нарастване на възнагражденията в цяла Централна и Източна Европа се запазва. Единствено Словения и Хърватска са изключение в тази тенденция. В сравнение с еврозоната ръстът за последните 24 месеца в този регион е с 2 до 4 пъти по-висок.
Източник: Инвестор.БГ (17.12.2019)
 
Разходите за персонал нарастват с 10% през третото тримесечие Бизнесът заделя с 10% повече средства за персонал през третото тримесечие на годината спрямо същия период на 2018 г., показват данни на Евростат. Темпът леко се забавя - през второто тримесечие растежът на годишна база беше 11%. Въпреки това остава в пъти над средния за ЕС и еврозоната - съответно 3.1% и 2.6%. Разноските, които българският бизнес заделя за осигуровки и данъци, се повишават малко по-бързо - с 11.2% на годишна база, докато разходите за заплати са с 9.7% над нивото година по-рано. Това поставя България на второ място в ЕС след Румъния, където разходите за труд нарастват с 13.2%, а на трето място попада Унгария с 8.9%. Централна и Източна Европа като цяло от години доминира първите места в класацията. Една от причините е повишението на минималните възнаграждения в региона с цел да се настигнат по-бързо средноевропейските доходи. Фактор обаче е и недостигът на персонал в резултат на негативните демографски процеси и емиграцията.С най-голямо увеличение на разходите за труд са компаниите в имотния сектор. Те са заделили с 15% повече средства за заплати, данъци и осигуровки през третото тримесечие спрямо година по-рано, което е най-високият темп за сектора в ЕС. На тримесечна база обаче е видим спад от 0.5%. Значително увеличение има и в образователния сектор - 12.8% на годишна база, като само разходите за възнаграждения нарастват с 12.2%. Повишението се дължи на административното увеличение на заплатите по обявения от управляващите план - да се удвоят до края на мандата на този кабинет. С двуцифрен темп нарастват и разходите за заплати в сектор "Други", където влизат фризьорските салони, химическо чистене, неправителствени организации - за работещите тук разходите са с 14% повече спрямо третото тримесечие на 2019 г. Фактор за значителното увеличение в сектора е ниската база, като според данни на НСИ средната заплата достига 912 лв. към края на септември.
Източник: Капитал (18.12.2019)
 
Евростат: Инфлацията в ЕС, еврозоната и България се е ускорила през ноември Годишната инфлация в ЕС се е ускорила до 1,3 процента през ноември спрямо 1,1 на сто през октомври, а в еврозоната показателят се е повишил до 1 процент спрямо 0,7 на сто през октомври, съобщи днес европейската статистическа служба Евростат. Целевата инфлация за европейския валутен блок, определена от Европейската централна банка (ЕЦБ), е малко под 2 процента. През ноември миналата година показателят е бил съответно на равнище 2 на сто и 1,9 процента, предава БТА. В България инфлацията се е ускорила до 2,2 на сто през ноември спрямо 1,6 процента предходния месец. Преди година инфлацията в страната е била 3 процента. През октомври най-ниска е била инфлацията в Италия, Португалия (по 0,2 на сто) и Белгия (0,4 процента). Най-висок показателят е бил в Румъния (3,8 процента), Унгария (3,4 на сто), Словакия (3,2 процента) и Чехия (3 на сто). Най-голям принос за повишаването на инфлацията в еврозоната имат услугите (+0,82 процентни пункта), храните, алкохола и тютюневите изделия (+0,37 процентни пункта).
Източник: 24 часа (19.12.2019)
 
Над 8,8 млн. чужденци посетили България от януари до ноември 8 832 405 са чуждестранните туристически визити у нас за периода януари-ноември 2019 г., едва с 0,02% по-малко от същия период на рекордната 2018 г. 7,5 на сто е увеличението на чуждестранните посещения на туристи през месец ноември, отчитат от туристическото министерство, цитирайки данни на Националния статистически институт (НСИ). 8 832 405 са туристическите посещения на чужденци в България за периода януари- ноември 2019 г. - отчита се символично намаление от 0,02% спрямо същия период на рекордната за туризма 2018 г. Това показват данните за 11-те месеца на тази година на база резултатите за месец ноември. Само за ноември 2019 г. туристическите визити на чужденци у нас са 442 178, което представлява ръст от 7,5% в сравнение с ноември 2018 г. За 11-те месеца на 2019-а са отбелязани чувствителни ръстове от редица пазари: Гърция – увеличение с 5,2%, Украйна – ръст от 24,2%, Великобритания – нарастване с 20,3%, Унгария – увеличение с 26%, Китай – повишение с 14,6%, САЩ – ръст с 8,5%. Румъния остава първи входящ пазар по брой туристически посещения за периода януари-ноември с над 1,2 млн. визити, в топ 5 са още Гърция с 1 073 557 посещения, Германия - 742 979, Турция – 594 948 и Северна Македония – с 511 113 туристически визити.
Източник: Монитор (02.01.2020)
 
По-високо предлагане сваля с 5% цените на жилищата през 2020-та По-високо предлагане на жилища заради растящото жилищно строителство, може да доведе догодина до лек спад на цените в рамките на 3% до 5%, прогнозират столични брокери. Един от тях - Наско Атанасов, определя жилищния пазар през 2019-та като луд. „В началото имаше скок на цените, особено до юни-юли. След това нещата започнаха да се поуспокояват. Търсенето вече не е толкова голямо, а и има доста предлагане. Много нови жилища излизат на пазара, които до голяма степен отговарят на критериите на купувачите. Те имат по-голям избор и могат по-дълго да търсят какво да си харесат. В един момент инвеститорите с кредити и започналите друга сграда ще започнат да намаляват цените, за да получат свежи пари. Не става дума за драстичен спад, а леко коригиране на цените в посока надолу с 3-5%”, казва той. По думите му, в някои квартали като „Младост”, „Дървеница” и „Мусагеница” това постепенно започва да се усеща. Според Константин Пандов, собственик на друга столична агенция, изминаващата година е била характерна с повишаване на цените в по-престижните райони на столицата и липса на оферти там. „Например в „Стрелбище“ за последните 6 месеца се предлага само една панелна гарсониера, но на суперпреувеличена цена от 2000 евро на квадрат. Подобни аномалии са възможни, защото няма много оферти на пазара и продавачите се водят именно по обявите с раздута цена и имотите им стават непродаваеми”, обяснява той. Пандов прогнозира за 2020-та запазване на стабилността на пазара. „Дори минимално повишаване на лихвите по ипотеките няма да повлияе много на конюнктурата”, смята той. За Полина Стойкова, изпълнителен директор на една от големите посреднически агенции у нас, 2019-та се е характеризирала с много по-умерени и леки нараствания на цените, повече сделки и отлична достъпност на жилищата. „Последното тримесечие ще бъде особено силно и очакваме сделки да се сключват буквално до последните часове на 2019 г.”, прогнозира тя. По думите й, забелязва се тенденция на засилване на интереса и към къщи в близките села около големите градове, както и към ваканционни апартаменти в ски и морските курорти. „Пазарът продължава да бъде движен основно от българи, като в много от местата са 80-90% от купувачите. „Единствено в Банско, Слънчев бряг и около Варна и Велико Търново имаме по-голямо присъствие на чуждестранни купувачи”, отчита Стойкова. За догодина тя прогнозира продължаващ подем на имотния пазар с минимални изменения на цените. „Ще продължи да има голямо разнообразие и отлично предлагане на всякакви видове имоти при на практика непроменени цени”, смята брокерът.
Източник: Монитор (02.01.2020)
 
Производствените цени се повишават през ноември Общият индекс на цените на производител през ноември 2019 г. нараства с 0.2% спрямо предходния месец, сочат данните на Националния статистически институт. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 1.7%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. В преработващата промишленост по-високи цени на производител са отчетени при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 1.0%, и при производството на облекло - с 0.5%. Съществено намаление на цените е регистрирано при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1.1%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.8%. Общият индекс на цените на производител през ноември 2019 г. нараства с 2.8%, в сравнение със същия месец на 2018 г. По-високи цени са регистрирани при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.5%, в добивната промишленост - с 6.3%, и в преработващата промишленост - с 0.6%.
Източник: econ.bg (02.01.2020)
 
Безработицата през ноември стигна 11-годишно дъно Равнището на регистрираната безработица в страната е 5,8% през ноември, показва статистиката на Агенцията по заетостта. Това е най-нискaта стойност на показателя за този месец през последните 11 години. Спрямо същия период на 2018 година се наблюдава спад от 0,2%. На месена база държавната статистика отчита повишение на равнището на безработицата, след като през октомври също отбеляза ръст до 5,6 на сто. Постъпилите на работа безработни от началото на годината са 207 932. Само през ноември техният брой е 15 341, като 94.8% са устроени в реалната икономика. 387 са били търсещите работа от групата на пенсионерите, учащите и заетите, които също чрез съдействието на бюрата по труда са намерили ново работно място. В края на предпоследния месец от годината регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 189 474, като спрямо същия период през 2018 г. са с 8 309 по-малко (-4,3%). Новорегистрираните безработни са 30 385, като 1633 от тях са били неактивни, т.е. не са били нито заети, нито учащи, и не са търсили работа. Средно за месец активираните лица са над 2 000. В различни форми на обучения за възрастни (за професионална квалификация и ключови компетентности), финансирани от държавния бюджет и Европейския социален фонд, са обхванати нови 242 безработни. Завършилите обучения през ноември са общо 347.
Източник: Инвестор.БГ (02.01.2020)
 
Минималната работна заплата вече е 610 лева Минималната работна заплата нараства до 610 лв. от 1 януари 2020 г. Размерът й ще се повиши с 50 лева или с 8.9% в сравнение с миналата година. Мотивите за повишението са икономическото развитие на страната, устойчивите темпове на ръст на БВП, увеличаване броят на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната. От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3.66 лв.
Източник: Монитор (03.01.2020)
 
Всеки трети българин няма пари за добро отопление Цели 34% от българите нямат нужните средства, за да си осигурят достатъчно отопление на домовете си. С такъв дял енергийно бедни България се нарежда на първо място в ЕС. Това показват данни на Евростат – статистическата служба на ЕС, за 2018 г. Като цяло 7% от населението на съюза е посочило, че не може да си позволи качествено отопление. Делът им рязко е спаднал спрямо 2011 г., когато е достигнал своя пик – 11%. За сравнение през 2011 г. в България 46.3% от населението не е можело да се отоплява адекватно. След нашата страна, най-много са енергийно бедните в Литва (28%), Гърция (23%), Кипър (22%), Португалия (19%) и Италия (14%). На другия полюс са страни като Австрия, Финландия, Люксембург, Холандия, Естония и Швеция. Там лишения са докладвали само около 2 на сто от анкетираните.
Източник: Сега (07.01.2020)
 
Подем на продажбите на дребно в ЕС, еврозоната и България през ноември 2019 През ноември продажбите на дребно в еврозоната и в целия ЕС отбелязаха добър растеж след ва поредни месеца на спад, показват най-нови данни на Евростат. В същото време продажбите на дребно в България отбелязаха най-добро повишение от четири месеца насам. През ноември търговията на дребно в еврозоната се увеличи с 1,0% спрямо октомври, когато се сви с 0,3%, като продажбите на автомобилно гориво се свиха с 1,0%, но на нехранителните стоки нараснаха с цели 1,4%. В рамките на целия ЕС продажбите на дребно се повишиха през ноември с 0,6% спрямо октомври, когато се свиха с 0,3%, като на годишна база техният растеж се забави леко до 1,9% от 2,1% месец по-рано. В същото време Евростат отчете повишение и на ноемврийските продажбите на дребно в България с 0,5% след слаб растеж с 0,2% през октомври и стагнация през септември, като това представлява най-добро увеличение от юли 2019-а година насам, когато търговията на дребно нарасна с 0,7 на сто. На годишна база растежът при продажбите на дребно в България се ускори много рязко до 2,4% от 0,9% през октомври. Данните за продажбите на дребно са важен индикатор за вътрешното търсене и потребление в рамките на Европа, като силните данни за ноември са факт на фона на много ниските нива на безработица, рекордно ниските лихви и растящото заплащане на труда.
Източник: 24 часа (08.01.2020)
 
Средната продължителност на живота у нас е най-ниска сред страните от ЕС Средната продължителност на живота в България остава най-ниска сред страните от Европейския съюз, показва новият годишен доклад на Еврокомисията за здравеопазването в общността. Средната продължителност на живота в България се е увеличила от 72 години през 2000 г. на 75 години през 2017 г., но все пак тя е най-ниската в Европейския съюз. Латвия, Естония и Румъния ни изпреварват по продължителност на живота. Кои са най-честите причини за смърт според Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. „Когато говорим за средна продължителност на живота най-честите причини за заболявания в България са сърдечно-съдовате и онкологичните. Заболяемостта от инфекциозни болести като туберкулоза също продължава да бъде притеснителна“, посочи тя. Според доклада у нас тютюнопушенето сред възрастните е най-високото в ЕС, а сред подрастващите също е разпространено. Увеличава се и делът на доплащанията от джоба на българина за здраве, като през 2017 г. те са най-високите в ЕС - главно за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Едва 52% са публичните средства. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване. Същевременно разходите за лекарства в България са необичайно високи - 43 на сто от публичните средства.
Източник: Банкеръ (10.01.2020)
 
Безработицата в България и Естония пада най-много България е сред държавите в Европейския съюз с най-голям спад на безработицата на годишна база през ноември 2019 г., показват данни на Евростат. Тя е намаляла до 3.7% спрямо 4.8% година по-рано, както и с 0.1 пр. пункт спрямо октомври 2019 г. На годишна база равнището на безработицата е намаляло в 20 от общо 28-те страни членки. Неактивни на трудовия ни пазар за ноември са останали 125 хил. души в България. Нивото на безработица у нас е под средното както за ЕС (6.3%), така и за Еврозоната (7.5%), където това е най-ниското ниво от юли 2008 г. България е и сред страните с най-ниска безработица при младите хора до 25 г., където делът е се равнява на 7%. Освен при нас, най-голям спад в безработицата на годишна база се наблюдава в Естония - с 1.1 пр. пункта. Най-съществено увеличение е отчетено в Литва (+0.6 пр. пункта) и Швеция (+0.4 пр. пункта). За ЕС 6.3-процентната безработица е най-ниската, откакто Блокът започна месечното изследване на показателя през януари 2000 г. За предпоследния месец от миналата година 15.582 млн. мъже и жени в трудоспособна възраст са били без работа. С близо 111 000 в ЕС е намаляла безработицата при младите хора през ноември на годишна база и с 89 000 в Еврозоната.
Източник: economic.bg (10.01.2020)
 
Българската индустрия отново тръгна надолу След два месеца „над водата“ индустриалното производство в България отново тръгна надолу. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че на годишна база през ноември има спад от 0.4% в индекса на промишленото производство. От статистическите данни се вижда, че потъването се дължи изцяло на по-малкото производство на енергия, чиято стойност пада с близо 10%. Добрата новина е, че преработващата промишленост продължава да расте за втори пореден месец, след като преди това – четири поредни месеца, тя беше в рецесия. През ноември нарастването на стойностните обеми е с 1.4% на годишна база. Същото е положението и при добивната промишленост. От данните на НСИ се вижда, че продължава срива при производството на тютюневи изделия. През ноември спрямо същия месец на 2018 г. понижението е с 14.8%. Ситуацията в този сектор се влошава всеки следващ месец от 2015 г. насам, когато „Булгартабак Холдинг“ започна да затваря производства и да съкращава хора. През 2018 г. холдинга дори продаде на BAT основните си марки и местната дистрибуция за 100 млн. евро. През 2019 г. пък закри и втората от големите си фабрики - тази в Благоевград. Потъва обаче и производството на облекла (с 8.2% през ноември). Това е секторът, който в продължение на години дава работа на хора в слаборазвити региони в България. Мебелната индустрия също бележи значителен спад (5.2%), колкото е горе-долу понижението при производството на напитки. При добивната индустрия растат металните руди и неметалните суровини (съответно с 10.5 и 11.7%), докато при въглищата за пореден месец има двуцифрен спад (-15.7%).
Източник: economic.bg (13.01.2020)
 
30% ръст на е-търговията през 2019 година Търговията в интернет в България печели все по-голям пазарен дял за поредна година и продължава да увеличава печалбите си. Това заяви днес пред БНР председателят на Българската е-комерс асоциация Жанет Найденова. "Обемът на онлайн търговията – бизнес към краен потребител, за 2019 г. достига 1,750 млрд. лв. за България. В сравнение с предишните години е най-високият резултат. 2019-а спрямо 2018-а ръстът на пазара е 30%. В Европа ръстът на 2019-а спрямо 2018-а година на този пазар е 14%" Според данните на асоциацията - най-купуваните стоки онлайн са мода, спортни изделия и обувки. Следват най-вече стоките за дома, играчки, мебели, храна, напитки и различни стоки за ежедневна употреба. През последните години се наблюдава и тенденция към увеличаване на ръста на онлайн продажбите на туристическите услуги, самолетните билети и целите туристически пакети. Донякъде изненадваща е разбивката на пазаруващите онлайн, що се отнася до това откъде се купува най-често - от град или от село. Справката показва, че жителите на градовете водят в класацията с 22% от ръста през последните 2 години, но не може да се каже, че селата изостават сериозно - те генерират почти 18% от продажбите. Повечето от потребителите (88%) пазаруват от български онлайн магазини, 35% купуват от онлайн магазини в ЕС и само 17,2% - от магазини извън ЕС. Тук се налага едно уточнение - много от електронните магазини, които предлагат стоки в сайтове на български език и за българските потребители, всъщност са базирани в чужбина - най-вече в Румъния и страни от Централна Европа. Според Жанет Найденова Асоциацията очаква ръстът да продължи и през тази година. Ще расте броят и на електронните магазини, заедно с новите маркетингови средства, които се появиха покрай масовата инвазия на социалните платформи.
Източник: 24 часа (13.01.2020)
 
Промишленото производство отчита лек спад през ноември През ноември 2019 г. промишленото производство намалява с 1% , спрямо предишния месец. На годишна база свиването е 0,4%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. За една година производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е спаднало с 9,6%, докато при добивната и преработващата промишленост има ръст от 1,4%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 33,2%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 21,5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 15,9%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 14,8%. Най-голямо намаление е отчетено при: производството на тютюневи изделия - с 14,8%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8,4%, производството на облекло - с 8,2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - със 7,9%. На месечна база намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 3,8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,5%, и в преработващата промишленост - с 0,3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11,7%, производството на напитки - с 5,1%, производството на химични продукти - с 4,8%, производството на хранителни продукти - с 4,5%. Съществено увеличение е регистрирано при: производството, некласифицирано другаде - с 16,6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10,7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 9,3%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 8,7%.
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2020)
 
Строителството на сгради расте с 6% за година Строителството на сгради е нараснало с 5.9% през ноември спрямо същия месец на предходната година. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт за строителната продукция. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 4.5% за същия период. По предварителни данни индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.8% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват нарастване от 1.3% на строителната продукция през ноември 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 година. През ноември 2019 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.4%, а от сградно строителство - с 0.4%.
Източник: Дневник (13.01.2020)
 
Продажбите на битова техника и мебели ускоряват търговските обороти през ноември През ноември динамиката в продажбите на дребно отново се завръща, след като през октомври оборотите на търговците забавиха ръста си. Продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита стимулираха търговските обороти през ноември. Продажбите на дребно през есенния месец, предшестващ голямото коледно пазаруване, са нараснали с 2,5% спрямо същия месец на миналата година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходния месец оборотите в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нарастват с 0,4% по предварителни сезонно изгладени данни. През ноември на годишна база оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 5,8%) и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2,1%). Понижение е отчетено при продажбите на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6,4%).
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2020)
 
Износът ни през ноември надхвърли 5 млрд. лв. През ноември 2019 г. общият износ на стоки възлиза на 5,05 млрд. лв. и намалява с 0.5 на сто спрямо същия месец на предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - ноември 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 53,7582 млрд.. лв., което е с 3.7 на сто повече в сравнение със същия период на предходната година. За 11-те месеца на 2019 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 56 324.9 млн. лв. (по цени CIF), или с 2.9 на сто по-малко спрямо същия период на 2018-та. През ноември 2019 г. общият внос на стоки намалява с 8.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5,1636 млрд. лв. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2019 г. и е на стойност 2,5667 млрд. лв.. През ноември 2019 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 113.4 млн. лв.. Почти 17,55 млрд. лв. е експортът ни за трети страни, сочат още данните на НСИ и нараства с 4.5 на сто в сравнение със същия период на предходната година. През ноември 2019 г. износът на стоки от България извън ЕС намалява със 7.5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е на стойност 1,5228 млрд. лв.. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2019 г. намалява с 12.5 на сто в сравнение със същия период на 2018 г. и е на стойност 18, 5073 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. През ноември 2019 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 29.7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1,4587 млн. лв. За периода януари - ноември 2019 г. външнотърговското ни салдо с трети страни е отрицателно с 957.6 млн. лв. През ноември 2019 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е положително и е на стойност 64.1 млн. лв.
Източник: Монитор (14.01.2020)
 
Икономическият растеж в България ще се забави до 3% през 2020 г. Икономическият растеж ще се забави до 3% през 2020 г., след 3.7% ръст през 2019 г. Това прогнозират анализаторите на УниКредит в последния си икономически доклад за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Икономистите посочват две причини за забавянето. Първата е по-слабото външно търсене, което ще се отрази на темповете на растеж на износа. Втората ще бъдат по-ниските темпове на създаване на работни места, което ще доведе до известно забавяне на ръста на частното потребление. „Въпреки че свободното фискално пространство е значително, очакваме поредна година на умерено разхлабване на фискалната политика през 2020 г. Перспективата пред растежа ще се подобри през 2021 г. в резултата на очакваното ускоряване на растежа на глобалната икономика, което ще даде нов тласък на износа и инвестициите“, посочват в анализа икономистите на УниКредит Булбанк. Въпреки забавянето в темповете на растеж на някои от основните ни търговски партньори, няма признаци за намаляване на търсенето на работна сила в експортно ориентираните сектори на икономиката. Вероятно икономиката е създала 65 хиляди нови работни места през миналата година, което представлява вторият най-силен годишен ръст в настоящия цикъл на експанзия. Важно е да се отбележи, че създаването на нови работни места бе широко базирано и включваше не само ориентираните към вътрешното търсене сектори на услугите и строителството, което получи подкрепа от ръста в новостартираните жилищни и инфраструктурни проекти, но и от експортно ориентираните сектори на промишлеността, където броят на работните места достигна до най-високото си ниво от осем години.
Източник: Банкеръ (15.01.2020)
 
Средният осигурителен доход за страната за ноември 2019 г. е 1015,82 лева Размерът на средния осигурителен доход в България за месец ноември 2019 г. е 1015,82 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. е 977,60 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2019 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Банкеръ (16.01.2020)
 
Рекордна инфлация за последните 7 години Рекордна инфлация за последните близо 7 години обявиха от НСИ. Годишната инфлация към края на декември 2019 г. е 3,8%. Това е най-високото ниво на инфлацията от януари 2013 г. насам, или за последните 83 месеца. Инфлацията е по-висока от лихвите по депозитите, които по левовите влогове на граждани вече са под 0,28%. В резултат спестяванията на хората и фирмите в банките реално се топят. Основната причина за рекордната инфлация е поскъпването на месото и плодовете. В рамките на година цените на месото и месните продукти са нараснали с рекордните 16,3%, показват данните на НСИ. Такова повишаване на цените на месото и колбасите не е имало през последните 11 години, или по-точно от 131 месеца – от януари 2009 г. насам. Една от причините за поскъпване на месото е африканската чума по свинете, която удари редица ферми през миналата и в началото на тази година. Прави впечатление обаче, че само през ноември цените са нараснали с 2,2%, а през декември – с още 2,7%.
Източник: Труд (16.01.2020)
 
Безработицата в България се повиши до 5,9% през декември Равнището на регистрираната безработица в страната е 5,9% през декември, показва статистиката на Агенцията по заетостта. Спрямо същия период на 2018 година се наблюдава спад от 0,2%. На месечна база държавната статистика отчита повишение на безработицата, след като през ноември записа равнище от 5,8 на сто. В края на годината регистрираните безработни в бюрата по труда са общо 194 715, като спрямо същия период през 2018 г. са с 6751 по-малко (-3,4%). За първи път в историята на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни през месец декември е под 200 хиляди души. Новорегистрираните безработни през декември са 24 689, като 1267 от тях са били неактивни -не са били нито заети, нито учащи и не са търсили работа. Заявените работни места на първичния пазар на труда през декември са 7575, като 75,5% от тях са в частния сектор. Най - голям дялсвободни работни места са заявени в преработващата промишленост (32,5%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети(12,7%), държавното управление (10,7%), хотелиерството и ресторантьорството (10,0%), административните и спомагателнитедейности (8,1%). Общо 216 256 са безработните, които през 2019 г. са постъпили на работа със съдействието на бюрата по труда.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2020)
 
НСИ организира пробно преброяване през март Пробно преброяване на населението и жилищния фонд ще проведе НСИ през пролетта. То ще предшества същинското преброяване, което ще се проведе в целия Европейски съюз през 2021 година. Правителството одобри днес Националната статистическа програма за 2020 година. Тя включва 306 изследвания - както регулярни, така и нови дейности, свързани с националните и европейските приоритети. Направени са промени в организацията на някои изследвания и са съкратени сроковете за предоставяне на статистическата информация на потребителите. На заседанието си днес Министерският съвет одобри и отчета за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт (НСИ) през 2019 година. Сред акцентите в работата през годината е подготовката за 18-то преброяване на населението и жилищния фонд и приемането от Народното събрание на новия Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година.
Източник: Сега (17.01.2020)
 
Наемите на жилища нараснаха с близо 40% Наемите на жилищата в България нараснаха с близо 40% за период от 12 години – от 2007 г. до третото тримесечие на 2019 г., обявиха от Евростат. В ЕС има само седем държави, в които наемите са нараснали повече, отколкото у нас. А във Финландия и Ирландия ръстът е почти, колкото в България. Най-много са се повишили наемите в Литва – малко над два пъти, Чехия (+78,6%) и Унгария (+67,8%). През септември 2019 г. цените на жилищата у нас са били с 12% по-високи от нивата през 2007 г., сочат данните на Евростат. Оказва се, че апартаментите вече са доста по-скъпи от цените при влизането ни в ЕС и преди световната финансова криза да достигне България. Цените на жилищата и наемите в ЕС следват много различни пътища след финансовата криза от 2008 г., посочват от Евростат. Наемите нарастват през целия период от 2007 г. насам. А при цените на имотите веднага след финансовата криза през 2008 г. имаше първоначален спад. В периода 2009-2014 г. цените на жилищата в ЕС останаха повече или по-малко стабилни. А от 2015 г. има сериозен ръст като цените на жилищата се увеличават с много по-бързи темпове от наемите. От 2007 г. до септември 2019 г. цените на жилищата се увеличават в 22 държави от ЕС и намаление в 6, като най-високият ръст има в Австрия (+85,5%), Люксембург (+80,6%) и Швеция (+ 80,3%).
Източник: Труд (17.01.2020)
 
Гърците купуват двойно повече нови коли от нас Гърците купуват над два пъти повече нови коли от нас. През 2019 г. на всеки 200 души от населението в България е регистрирана по една нова кола, показват данни на Асоциацията на европейските производители на автомобили. Това ни нарежда на последно място в ЕС по продажби на нови коли. В същото време в Гърция нов автомобил има на всеки 94 души от населението. Основната причина за тази разлика са доходите на хората. В държавите с по-високи доходи хората купуват по-често нови коли, докато в България заради ниските заплати хората са принудени да карат стари автомобили. От страните в ЕС най-близо до нас по продажби на нови коли е Румъния. В северната ни съседка в рамките на година нов автомобил е регистриран на всеки 121 жители. На трето място е Латвия със нова кола на 106 души. Гърция остава на четвърто място, а челната петица се допълва от Кипър с регистрация на автомобил на всеки 70 души. Като цяло в страните от ЕС купуват шест пъти повече нови коли, отколкото у нас, което показва и разликата в стандарта на живот, когато става въпрос за по-скъпи стоки като автомобилите. Средно за ЕС нова кола е регистрирана на всеки 33 жители. На първо място по покупки на нови коли е Люксембург с регистрация на всеки 10 души. На второ място е Белгия с продаден автомобил на 20 души от населението, а на трето място е Германия – всеки 22 жители са купили по една нова кола. През декември в България са регистрирани 2860 нови коли, което е ръст с 11,8% на годишна база. Само в четири страни от ЕС ръстът в продажбите на нови коли е по-малък, отколкото у нас – Великобритания, Испания, Португалия и Дания. Най-голям ръст има в Нидерландия – със 113,9%. За цялата 2019 г. в България са регистрирани 35 371 нови коли, което е ръст с 3%. Най-голямо увеличение има в Литва (+43,2%), Румъния (+23,4%) и Унгария (+15,6%).
Източник: Труд (17.01.2020)
 
Цените на имотите в България са растели най-много през първото тримесечие на 2019 г. Цените на имотите в България са се увеличили с 5.3% през третото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на предходната година, става ясно от последните данни на Евростат. Статистиката показва, че най-драстично увеличение в цените на имотите, на годишна база, е отчетено през първото тримесечие на миналата година, когато растежът беше 7.3%. Като цяло в Европейския съюз е отчетено повишение на цените на жилищата през третото тримесечие на 2019 г. Ръстът е с 4.1% на годишна база както в Еврозоната, така и в останата част на ЕС. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. пък е отчетено повишение от 1.4% в Еврозоната и 1.5% в ЕС. Най-голямо нарастване на цените на годишна база, за разглеждания период, е регистрирано в Латвия, Словакия, Люсембург и Португалия. Съответно с 13.5, 11.5, 11.3 и 10.3%. В сравнение с предходното тримесечие пък най-голям ръст е регистриран в Латвия (+3.9%), следвана от Словения (+3.1%). От данните на европейската статистическа служба се вижда, че намаление в цените на имотите през третото тримесечие на 2019 г. в сравнение с второто, е отчетено в Кипър (-5.9%), Унгария (-1.5%) и Дания (-0.6%). Следвани от Италия (-0.3%) и Финландия (-0,1%).
Източник: economic.bg (17.01.2020)
 
Търговското салдо положително в размер на 61,9 млн. евро Търговското салдо на нашата страна през ноември 2019 е положително и в размер на 61,9 млн. евро при дефицит от 166,5 млн. евро през същия месец година по-рано, като износът на стоки нараства с 83,5 млн. евро (увеличение с 3,3%) до 2,5899 млрд. евро, докато вносът намалява със 144,8 млн. евро (спад с 5,4%), достигайки 2,528 млрд. евро. В рамките на първите единадесет месеца на изминалата година търговското салдо е положително и в размер на 164,8 млн. евро (0,3% от БВП) при дефицит от 1,6412 млрд. евро (2,9% от БВП) през същия период на 2018-а година. В същото време износът на стоки се увеличи през периода януари - ноември с 1,1897 млрд. евро (с 4,6%) до 26,8426 млрд. евро, докато вносът на стоки за същия период намалява с 616,4 млн. евро (понижение с 2,3%) до 26,6778 млрд. евро.
Източник: econ.bg (20.01.2020)
 
България - втора в ЕС по невъзможност на гражданите да плащат сметките си България е на второ място в ЕС по невъзможност за плащане на комуналните услуги навреме (30% от домакинствата). Това сочи ново годишно изследване на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC). Данните се отчитата на базата на период от 12 месеца, предава БНТ. На първо място е Гърция – над 1/3 от домакинствата й (36%) не са способни да плащат навреме сметките си през последните 12 месеца. Доста след първите две са Хърватия и Румъния (съответно със 17,5% и 14%) За разлика от тях, малко домакинства не успяват да плащат своите комунални услуги навреме в Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия (всички около 2%). Подобряването на условията на живот на хората и борбата с бедността и социалното неравенство е централна част в политиките на Европейския съюз. Независимо от това, все още има домакинства в ЕС, които имат трудности да свържат двата края. Почти 7% от домакинствата не са в състояние да плащат навреме комуналните си услуги (отопление, ток, газ, вода и т.н.) поради финансови затруднения, показва новото изследване Евростат. Този дял обаче като цяло намалява постоянно в ЕС - от над 10% от домакинствата през 2013 г. Сред домакинствата, сблъскващи се с трудности да плащат комуналните си услуги навреме, се открояват тези с деца, които все още са на грижите на родителите си. В ЕС малко под 14% от домакинствата, състоящи се от един възрастен със зависими от него деца, се сблъскват с подобни трудности в сравнение с по-малко от 3% от домакинствата, състоящи се от двама възрастни (с поне един от тях на 65 или повече години). Сред домакинствата с двама или трима възрастни и зависими деца този дял е около 11%.
Източник: 24 часа (21.01.2020)
 
Шест страни извън ЕС диктуват търговията с България Шест държави извън Европейския съюз държат над половината от стокообмена на България с трети страни, става ясно от последните данни на Националния статистически институт. През периода януари - ноември миналата година износът на стоки от България за тази група страни нараства с 4.5% в сравнение със същия период на 2018-а и е на стойност 17.55 млрд. лева, показват предварителните статистически данни. Основните ни търговски партньори от тази група са Турция, Китай, Сърбия, Руската федерация, САЩ и Република Северна Македония, които формират 50.5% от експорта за трети страни. Ако погледнем вноса на стоки от тези държави, той намалява с 12.5% на годишна база и е на стойност 18.51 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. В крайна сметка външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните извън Европейския съюз и през периода януари - ноември миналата година продължава да е отрицателно и е в размер на 957.6 млн. лева. Най-активна е била търговията през единадесетте месеца на миналата година с втората най-голяма световна икономика - Китай, като има ръст и във вноса и в износа. Стоки за 1.39 млрд. лева са заминали за Поднебесната империя, а у нас китайски фирми са внесли продукция за 2.68 млрд. лева. Китай безспорно е един от важните търговски партньори на България. През 2011 г. стокообменът между двете страни прескочи един милиард долара, а през 2017-а - и два милиарда и продължава да расте. Но търговското салдо е отрицателно за нашата страна. Китай се превърна в наш втори по големина експортен партньор сред страните извън Европейския съюз. Има възможност за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които страната ни е известна в Азия. Това обяви заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова пред участниците в Българо-китайския бизнес форум, който се проведе в следата на януари в Пекин. Тя е изтъкнала и възможностите за привличане на инвестиции в българските индустриални зони, които предлагат терени с изградена инфраструктура на китайските компании, желаещи да установят у нас свои производства. Българският заместник министър-председател съпредседателства и 17-а сесия на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. А след заседанието й е подписан и двустранен протокол за засилване на практическото сътрудничество в няколко направление като търговските и икономическите отношения, насърчаването на инвестициите, енергетиката, технологичните иновации, селското стопанство и туризма. Документът включва и списък с девет проекта, по които двете страни да работят съвместно в областта на инфраструктурата, индустрията и търговията.
Източник: Банкеръ (22.01.2020)
 
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, скочи през последната седмица с 4,72 на сто, до 1,597 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на годината ИТЦ се е повишил с 7,47 процента, предава БНР. Цената на оранжерийните домати се понижила тази седмица с 3 процента до 2,60 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се увеличи с 13,3 на сто до 3,40 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 4,0 на сто и се продават по 0,72 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 2,9 на сто и се търгуват по 0,68 лева за килограм. Цената на зелето пада с 10,9 на сто до 0,49 лв./кг. Червените чушки поскъпват с 0,7 на сто, средно до 3,02 лева. Ябълките поевтиняват с 8,4 на сто, до 1,09 лв./кг. Лимоните поскъпват с 4,3 процента и се продават по 2,16 лева за килограм. Бананите се предлагат по 2,20 лева за килограм; портокалите - по 1,35 лв./кг; мандарините поевтиняват с 2,9 на сто - до 1,65 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,2 на сто и се търгува по 6,26 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,46 лв./кг. Олиото поскъпва с 1,5 на сто и се продава по 2,05 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,20 лева. Пилешкото се търгува по 4,10 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта поскъпва с 0,8 на сто до 1,30 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 5,6 на сто до 0,95 лева/кг. Цената на ориза се задържа 1,98 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,21 лева за брой.
Източник: Сега (28.01.2020)
 
Спадът на лихвите по депозитите на домакинствата продължи и през декември Лихвите по депозитите, които домакинствата са направили през декември, намаляха без изключение на годишна база, като на месечна останаха на същите нива или паднаха минимално, става ясно от статистиката с предварителни данни на Българска народна банка (БНБ). При спестяванията на фирмите, които са правили договори в последния месец на миналата година, също има намаление, в сравнение преди година, като някои депозити са с отрицателна доходност. През миналия месец средният лихвен процент по депозитите на домакинствата с договорен матуритет в левове се понижава на годишна база с 0,04 процентни пункта до 0,17%, а по тези в евро – с 0,02 пр.п. до 0,20%, изчислиха в централната банка. В сравнение с ноември 2019 г. средната лихва по спестяванията с договорен матуритет в левове се повишава с 0,03 пр.п., а по тези в евро спада с 0,03 пр.п.Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро през декември намаляват на годишна база с 0,01 пр.п. до 0,01%. При спестяванията с договорен матуритет в левове средната лихва се понижава с 0,06 пр.п. до 0,22%, а по тези в евро – с 0,04 пр.п. до 0,21%. В сравнение с година по-рано средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове спада с 0,02 пр.п. до 0,04%, а по тези в евро – с 0,01 пр. п. до 0,07%.
Източник: Инвестор.БГ (29.01.2020)
 
Ръст от близо 1.5% на чужденците посетили България през 2019 г. С близо 1.5 на сто са се увеличили посещенията на чужденци в България през миналата година спрямо 2018 г. Това показват публикуваните в петък данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо 12 552 152 чужди граждани са посетили страната ни през 2019 г. За сравнение техният брой година по-рано е бил 12 368 363, сочат данните на НСИ. Според тях 5 860 447 чужденци са били в България на почивка или екскурзия. Това е близо 1 на сто ръст спрямо 2018 г., когато техният брой е бил 5 804 576. Бизнесът отчита като туристи посещенията на чужденците у нас с цел почивка и екскурзия. Същото прави и Европейската статистическа служба - Евростат. Но Министерството на туризма към тях прибавя и чужденците дошли на гости или транзитно преминали през страната ни. Така според ведомството на министър Николина Ангелкова чуждестранните туристически посещения са над 9.3 милиона през 2019 г. Това е ръст от 0.4 на сто спрямо рекордната досега за туризма 2018 г., отчитат от Министерството на туризма. Те също се позовават на данните на НСИ, без да става ясно защо ги интерпретират некоректно. НСИ представя данните за посещенията на чужденци в България всеки месец. Те са обобщени, разделени са и по цел на посещението на три групи – почивка и екскурзия, служебна, гости и транзит. В петък бяха публикувани данните за месец декември. Те показват, че изминалата година не е била толкова лоша за бранша. През лятото той се оплака от липса на туристи по Черноморието. В края на сезона пък фалира и един от най-големите туроператори в света "Томас Кук", който водеше стотици хиляди чужденци у нас на почивка. Според представители на туристическия бизнес слабият сезон по морето е бил компенсиран от другите видове туризъм – предимно културен, спа и приключенски. Основните фактори за това са нискотарифните авиокомпании и факта, че Пловдив беше европейска столица на културата през 2019 г. Въпреки това Министерството на туризма не дава никакви средства за реклама на другите видове туризъм. И през 2020 г. отпуснатите от държавния бюджет 15 млн. лв. ще бъдат насочени за реклама единствено на морския ни туризъм. Това става при условие, че Лято 2020 вече е договорено от туроператорите, отбелязват от бранша. През декември 2019 г. посещенията на чужденци в България са 673 363, което е с 8.6 на сто повече в сравнение с декември 2018 година, посочва НСИ. Увеличение е регистрирано при пътуванията по всички наблюдавани цели. Най-голям е ръстът при гостуванията и транзитните преминавания с 9.9%, следван от този със служебна цел - с 8%. Посещенията с цел почивка или екскурзия нарастват със 7.3%. Транзитните преминавания през страната са 28.8% (194 хил.) от всички посещения на чужденци в България през декември, посочват от НСИ. Това са чужденците, които Ангелкова брои за туристи. Най-много чужденци посещават България от съседните страни, като водещ пазар остава Румъния. Това показват данните на НСИ и на Министерството на туризма. Над 55 на сто от общия брой чужденци, посетили страната ни през декември 2019 г., са от Европейския съюз. Това е с 6.4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, сочат данните на НСИ. Увеличават се посещенията на граждани от Обединеното кралство (37.3%), Италия (13.9%), Австрия (11.5%), Гърция (5.7%), Румъния (4.9%) и други. В същото време намаляват посещенията от Чехия (14.4%), Словакия (10.5%), Белгия (6.1%), Германия (2.1%). Посещенията на граждани от групата на страните извън ЕС нарастват с 11.9%, като най-голямо е увеличението на посещенията на тези от Турция (19.3%). През декември преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзит) - 46.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 34.9% и със служебна цел – 18.2%. Най-много посещения в България през декември 2019 г. са реализирани от Румъния (143.5 хил.), Турция (112.6 хил.), Гърция (111.0 хил.), Сърбия (48.4 хил.), Северна Македония (47.4 хил.), Германия (22.9 хил.), Обединеното кралство (20.9 хил.), Украйна (18.9 хил.), Италия (13 хил.), Израел (11.1 хил.). За цялата изминала година посещенията от северната ни съседка са над 1.287 милиона туристи, отчита Министерството на туризма. По негови данни за цялата 2019 г. следват визитите от Гърция (1.168 млн.), които нарастват с 4.7 на сто спрямо година по-рано. Германия е на трета позиция с малко над 761 хил. посещения. Пътуванията от Турция са близо 649 хил. и се увеличават с 3.8%. Северна Македония е на пета позиция с 554 хиляди визити. Ръст от 24 на сто отчитат гостите от Украйна, достигайки 471 хиляди през миналата година. Значително нарастване от 20,7% се отчита и на визитите от Великобритания. През 2019 година те са повече от 470 хиляди. Посещенията от Русия са над 450 хиляди, а от Полша – близо 421 хиляди. Визитите от пазар Сърбия са 414 хил. през миналата година, посочват от Министерството на туризма.
Източник: Медия Пул (29.01.2020)
 
В България делът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници съставлява 22.1% от общата произведена електроенергия, докато средното за Европейския съюз (ЕС) е 32.1%, показват обявените на 29 януари данни от стотистическата служба „Евростат“ по този показател страната ни е на 16 място. Непосредствено преди нас са Гърция (26%) и Великобритания (30.8%), а след нас са Франция (21.2%) и Словакия (21.5%).Делът от общото брутно потребление на електроенергия в Европейския съюз (ЕС), генерирано от възобновяеми източници, непрекъснато се увеличава от година на година. През 2018 г. електроенергията от възобновяеми източници осигурява малко под една трета (32%) от консумираната електроенергия, което е малко повече от 31% през 2017 г. На вятърната енергия се падат 36% от общата произведена електроенергия, а на енергията от водни електроцентрали – 33%, като тези два източника имат най-голям принос за произведената електроенергия от възобновяеми източници. Останалата една трета е генерирана от слънчева енергия (12%), твърди биогорива (10%) и други възобновяеми източници (9%). Ръстът на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, до голяма степен се дължи на увеличаването по-специално на вятърната енергия, следвана от слънчевата енергия и енергията от твърдите биогорива (включително възобновяеми отпадъци), докато количеството електроенергия, генерирано от ВЕИ, е на сравнително същото нивото, както и преди 10 години.
Източник: 3e-news (30.01.2020)
 
България сред страните с най-голям спад на безработицата През декември 2019 година България е била сред страните в ЕС с най-голям спад на безработицата на годишна основа, сочат данните на Евростат. В България безработицата е намаляла от 4,7% на 3,7% през декември 2019 г., следвана от Хърватия (от 7,3% на 6,4%). По-силно е понижението само в Гърция (от 18,5% на 16,6% между октомври 2018 г. и октомври 2019 г. Равнището на безработицата в еврозоната през декември е достигнало най-ниското си равнище от май 2008 г. - 7,4%, съобщиха агенциите, цитирайки данните на Евростат. То се е понижило спрямо ноември (7,5%) и спрямо декември 2018 г. (7,8%). Резултатът е по-добър от прогнозирания от анализаторите, анкетирани от компанията за финансови услуги Фактсет (Factset), които залагаха на 7,5%. След като спадна под символичния праг от 10% през септември 2016 година, безработицата в еврозоната не спира да се понижава. В разгара на дълговата криза безработицата в зоната на единната европейска валута достигна рекордно високо равнище от 12,1% през април, май и юни 2013 година. В целия ЕС показателят е бил 6,2% през декември 2019 година и бележи понижение спрямо предходния месец (6,3%) и спрямо декември 2018 година (6,6%).
Източник: Монитор (31.01.2020)
 
Индекси на цените на производител в промишлеността, декември 2019 година Общият индекс на цените на производител през декември 2019 г. остава непроменен в сравнение с предходния месец и нараства с 3.5% спрямо декември 2018 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през декември 2019 г. остава без промяна спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на предходната година е регистриран ръст от 4.5%.
Източник: НСИ (31.01.2020)
 
Цените на храните вървят нагоре Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, скочи през последната седмица на януари с 0,5 на сто, до 1,605 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), цитирана от БНР. От началото на годината ИТЦ се е повишил с 8,01 процента. Цената на оранжерийните домати се понижи тази седмица с 3 процента до 2,60 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се увеличи с 24 на сто до 4,28 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 2,7 на сто и се продават по 0,72 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 18,8 на сто и се търгуват по 0,65 лева за килограм. Цената на зелето пада с 5,2 на сто до 0,55 лв./кг. Червените чушки поевтиняват с 5,6 на сто, средно до 2,72 лева. Ябълките поевтиняват с 6,7 на сто, до 1,12 лв./кг. Лимоните поскъпват с 1,0 процента и се продават по 2,12 лева за килограм. Бананите се предлагат по 2,15 лева за килограм; портокалите - по 1,30 лв./кг; мандарините поевтиняват с 1,2 на сто - до 1,69 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,6 на сто и се търгува по 6,39 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", се купува по 10,49 лв./кг. Олиото поскъпва с 2,0 на сто и се продава по 2,05 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,19 лева. Пилешкото се търгува по 4,10 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта поскъпва с 1,6 на сто до 1,30 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 3,3 на сто, до 0,95 лева/кг. Цената на ориза пада с една стотинка до 1,97 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,21 лева за брой.
Източник: Сега (03.02.2020)
 
Спад в разрешителните за строеж на жилища През четвъртото тримесечие на 2019 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1512 жилищни сгради с общо 7477 жилища в тях, като общата им разгъната площ (РЗП) е 895 903 кв.м. Разрешение е издадено за строеж на 21 административни сгради/офиси с 21 053 кв.м РЗП и на 1103 други сгради с 610 349 кв.м РЗП. Това съобщава НСИ, като посочва, че спрямо третото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7.2%, броят на жилищата в тях - със 17.1%, а общата им застроена площ - с 19.3%. Що се отнася до офиссградите и другите видове - при тях намалението е съответно д 8.7 и 7.2% (64% и 12.1% РЗП). Спрямо последните три месеца на 2018-а обаче издадените разрешителни за строеж са се увеличили с 2.4%, но жилищата в тях намаляват с 36.0%, а разгънатата им застроена площ - с 38.5%. При административните сгради има спад на разрешителните съответно с 36.4 (-16.4% РЗП) и 90.6% (-21.8% РЗП). Най-много разрешителни строеж на нови сгради са издадени в области Пловдив - 261, София (столица) - 243, София - 139, Варна - 137, и Бургас - 133. Като брой жилища най-много са в София (столица) - 2515, Варна - 1532, Пловдив - 968, Бургас - 547, и Кърджали – 324. През последните три месеца на 2019-а е започнал строежът на 993 жилищни сгради с 5770 жилища в тях и с 682 233 кв.м РЗП, на 11 административни сгради/офиси с 11 782 кв.м РЗП и на 614 други сгради с 414 282 кв.м РЗП. Това е намаление съответно с 14.1%, 15.4 и 4.2% спрямо предходното тримесечие. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в Пловдив - 194 жилищни и 65 други сгради; София (столица) - 177 жилищни и 29 други; Варна - 102 жилищни и 32 други сгради; Бургас - 92 жилищни и 39 други; Стара Загора - 53 жилищни и 58 други.
Източник: Сега (05.02.2020)
 
Евростат: Най-ниската минимална заплата в ЕС е в България Към 1 януари 2020 г. 21 страни членки на ЕС имат национална минимална заплата – единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. Месечните минимални заплати като цяло са под 600 евро на изток и над €1500 в северозападната част на ЕС, се посочва в публикувани в понеделник данни на европейската статистическа служба Евростат. Страните, които имат минимално заплащане, може да бъдат разделени на три основни групи. През януари 2020 г. България има най-ниската брутна минимална заплата в ЕС (312 евро). Девет страни членки, предимно в Източна Европа, следват с минимални заплати между 400 и 600 евро месечно: Латвия (€430), Румъния (€466), Унгария (€487), Хърватия (€546), Чехия (€575), Словакия (€580), Естония (€584), Литва (€607) и Полша (€611), предава БНР. В пет други държави, разположени предимно в южната част на ЕС, минималната заплата варира между 700 до малко над 1000 евро: Португалия (€741), Гърция (€758), Малта (€777), Словения (€941) и Испания (€1 050). В останалите западни и северни членки заплатата е над €1 500 месечно: Франция (€1 539), Германия (€1 584), Белгия (€1 594), Нидерландия (€1 636), Ирландия (€1 656) и Люксембург (€2 142). За сравнение федералната месечна минимална заплата в САЩ към януари 2020 г. е 1 119 евро.
Източник: 24 часа (05.02.2020)
 
Втори сме по ръст на цените на заводите България е на второ място сред страните от ЕС по ръст на цените на едро на индустриалните производители, показват данните на Евростат. През декември цените на производителите у нас са с 4,5% по-високи от същия месец на предходната година. По-голямо повишение на цените на заводите има само в Гърция (+4,7%), а веднага след нас е Румъния (+4,4%). Като цяло в ЕС цените на индустриалните производители намаляват с 0,4% за година. В енергийния сектор спадът на цените на производителите е с 3,1%, което е причина за ниската инфлация. Докато за дълготрайните потребителски стоки повишението на цените е с 1,4%, а при нетрайните стоки за домакинствата – с 2,3%.
Източник: Труд (05.02.2020)
 
Евростат: Българите с най-ниска минимална заплата в ЕС Към 1 януари 2020 г. 21 страни членки на ЕС имат национална минимална заплата – единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. Месечните минимални заплати като цяло са под 600 евро на изток и над €1500 в северозападната част на ЕС, се посочва в публикувани в понеделник данни на европейската статистическа служба Евростат. Страните, които имат минимално заплащане, може да бъдат разделени на три основни групи. През януари 2020 г. България има най-ниската брутна минимална заплата в ЕС (312 евро). Девет страни членки, предимно в Източна Европа, следват с минимални заплати между 400 и 600 евро месечно: Латвия (€430), Румъния (€466), Унгария (€487), Хърватия (€546), Чехия (€575), Словакия (€580), Естония (€584), Литва (€607) и Полша (€611), предава БНР. В пет други държави, разположени предимно в южната част на ЕС, минималната заплата варира между 700 до малко над 1000 евро: Португалия (€741), Гърция (€758), Малта (€777), Словения (€941) и Испания (€1 050). В останалите западни и северни членки заплатата е над €1 500 месечно: Франция (€1 539), Германия (€1 584), Белгия (€1 594), Нидерландия (€1 636), Ирландия (€1 656) и Люксембург (€2 142). За сравнение федералната месечна минимална заплата в САЩ към януари 2020 г. е 1 119 евро
Източник: Монитор (05.02.2020)
 
Само 0,3% от българите са работили от вкъщи през 2018 г. Само 0,3% от българите на възраст между 15 и 64 години са работили обичайно от вкъщи през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. По този показател страната ни е на последно място в Европейския съюз. Делът на работещите от дома си българи е намалял спрямо 2008 г., когато е бил 0,6%. Преди две години 5,2% от заетите хора в съюза са работили обичайно от къщи, а делът на хората, които понякога са работили от дома си е нараснал от 5,8% през 2008 г. на 8,3% през 2018 г. Холандия е на първо място в ЕС с 14% от заетите хора в страната, които обичайно са работили от къщи преди две години. Малко след нея се нареждат Финландия с 13,3%, Люксембург с 11% и Австрия с 10%. На другия полюс след България е Румъния с 0,4%. Самонаетите лица в страните членки на ЕС са работили по-често от къщи (18,5%), докато при служителите делът е само 3%. Цели 46,4% на сто от самонаетите хора във Финландия са работили от дома си, както и 44,5% от колегите им в Холандия и 43,6% от тези в Австрия. Повече жени, отколкото мъже работят от къщи През 2018 г. делът на жените, които обичайно са работили от дома си, е бил малко повече от този на мъжете – 5,5% спрямо 5%. Такава е била ситуацията в повечето страни членки на ЕС, като най-големите разлики между двата пола са регистрирани във Франция (8,1% от жените спряо 5,2% от мъжете), Люксембург (12,5% от жените и 9,8% от мъжете) и Малта (7,4% от жените и 4,7% от мъжете).
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2020)
 
Жилищните сгради, завършени в България, нарастват с 46,4% на годишна база през Q4 Новите жилищни сгради, завършени в България през четвъртото тримесечие на 2019 г., се увеличават с 46,4% на годишна база до 1057, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Общото полезно пространство на новопостроените жилища е скочило с 81,4% на годишна база до 422 400 кв.м през четвъртото тримесечие, се казва в съобщение на НСИ. Най-голям брой завършени жилищни сгради през разглеждания период е в столицата София - 129. Следват Варна и Благоевград, съответно 128 и 104 нови жилищни сгради. Къщите представляват 75,2% от всички нови жилищни сгради през разглежданото тримесечие.
Източник: SeeNews (10.02.2020)
 
Износът рекорден, мина над 57,9 млрд. лв. Износът на България през 2019 г. достигна рекордните 57,901 млрд. лв., което е с 3,3% повече от този през 2018 г. Вносът все още е по-голям - за 2019-а е 61,272 млрд. лв., но намалява в сравнение с предната година с 2,5%, сочат данни на НСИ от понеделник. Износът за страни извън ЕС е за 19,130 млрд. лв., което е с 4,4% повече в сравнение с предходната година. Ръстът на износа за ЕС за същия период е 3,4%. На първите три места сред държавите извън ЕС, от които внасяме най-много, са Турция, Русия и Китай. При държавите, за които изнасяме, подреждането е: Турция, Китай и Сърбия, следвани от САЩ и Русия. Търговското ни салдо с Русия е по традиция отрицателно, защото имаме голям внос на енергийни суровини срещу малък износ - едва за 1 млрд. лв. през 2019 г. Вносът от Русия е за над 4 млрд. лв. Сред държавите от ЕС основни търговски партньори са ни Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, където отива над 66% от износа на България. Само Германия е внесла стоки за 8 млрд. лв., а е внесла у нас за 7,2 млрд. лв.
Източник: 24 часа (11.02.2020)
 
НСИ: Нов спад в промишлеността и строителството през декември Ново свиване на промишленото производство и на строителната продукция в България при слабо нарастване на търговията на дребно, отчитат публикуваните днес данни на Националния статистически институт. Индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладени данни, се понижава през декември с 1,8% спрямо ноември, когато се сви с 1,3%, отбелязвайки по този начин спад за втори пореден месец. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство се понижава през декември с 1,5% след понижение с 0,2% през ноември, отбелязвайки най-солиден спад от юни 2019 година насам. Според данните на НСИ продукцията в сектор "Строителство" се понижава през декември с 0,7% спрямо ноември, когато се сви с цели 1,7% и след понижение с 0,6% през октомври. Продукцията от гражданското и инженерно строителство се увеличава с 0,3%, но има спад с 1,4% в сградното строителство. Строителната продукция през декември се свива с 0,7% на годишна база след растеж с 1,3% през ноември, като сградното строителство се понижава 0,3%, а гражданското и инженерното строителство - с 1,3 на сто.
Източник: Money.bg (11.02.2020)
 
Външна търговия 2019: Износът расте, вносът спада, отрицателно салдо 3,3 милиарда През 2019 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 57 901.4 млн. лв., което е с 3.3% повече в сравнение с 2018 година. През декември 2019 г. общият износ на стоки възлиза на 4 127.8 млн. лв. и намалява с 2% спрямо същия месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт. За миналата година в страната са внесени стоки на стойност 61 272.8 млн. лв., или с 2.5% по-малко спрямо 2018 г. През декември м.г. общият внос на стоки нараства с 1.4% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 947,2 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2019 г. и е на стойност 3 371.4 млн. лева. През декември 2019 г. общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 819.4 млн. лева. Експортът на стоки от България за трети страни (извън ЕС) нараства с 4.4% в сравнение с 2018 г. и е на стойност 19 130.4 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Руската федерация и Република Северна Македония, които формират 50.6% от износа за трети страни. През декември м.. износът на стоки от България за трети страни нараства с 2.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 580.7 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през 2019 г. намалява с 11.9% в сравнение с 2018 г. и е на стойност 20 245.7 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Източник: Money.bg (11.02.2020)
 
Хотелите с 1,5 млрд. лева приходи от нощувки за 2019 г. Хотелите в България са получили 1,505 млрд. лв. приходи само от нощувки през 2019 г. Това е с 3,4% повече от 2018 г., въпреки че данните за броя на нощувките показва не увеличение, а леко намаление от 0,4% в сравнение с предходната година. Данните са на НСИ въз основа на публикуваните във вторник резултати за декември 2019 г. В тези приходи не влизат парите от допълнителни дейности като хранене, услуги, търговска дейност. Сумата е рекордна и не е постигана у нас дори в годините преди световната икономическа криза, сочат данните.По-голямата част от тези 1,505 млрд. лв. са получени като приход от хотелите с 4 и 5 звезди. Средната заетост на хотелите през 2019 г. е била 25,2%, но на тези с 4 и 5 звезди е била 35%, на хотелите с 3 звезди е била 23,4%, а на тези с 1 и 2 звезди - 15,7%. Въпреки че през последните години намалява, в България все още има твърде голяма разлика в дейността на местата за настаняване в пика на летния сезон и през останалото време от годината. Само през август 2019 г. например приходите на хотелите са били над 377 млн. лв., докато през декември падат на 52 млн. лв. Освен това в разгара на лятото у нас са действали общо 3391 хотела с 325 400 легла, но през декември те вече са с около една трета по-малко - 2024 с общо 119 хиляди легла. Тези разлики идват най-вече от областите Бургас, Варна и Добрич, където огромната част от морските хотели функционират само по време на летния сезон, но през останалото време от годината затварят. През декември 2019 г. например над една пета от приходите от нощувки в България - 11 млн. лв., са получени от хотелите в столицата, а 10 млн. лв. са получени от местата за настаняване в област Благоевград. През август обаче във Варна тези приходи надвишават 100 млн. лв., докато в столицата са едва 13 млн. лв.
Източник: 24 часа (12.02.2020)
 
Гастарбайтери загубили 3,2 млн. евро Около 45% от българите, работещи в чужбина, не са поискали възстановяване на данъците, които са платили там. Общата сума на непотърсените от тях пари през 2019 г. е около 3,2 млн. евро. Това показват изчисления на една от българските фирми за връщане на данъци. Основните причини българите да не се възползват от възможността да възстановят част от платините в чужбина данъци са липса на достатъчно информация, нежелание да минат сами през бюрократичната процедура и страх, че възстановяването на налозите може да им попречи да работят отново в чужбина или да кандидатстват за пенсия там. Около 42% от дохода на работещите в чужбина българи отива за данъци и възстановяването на част от тях е напълно законно. Документи за възстановяване на данъци се подават след като се върнете в България. Можете да поискате парите си за 4-5 години назад. Всеки може сам да се свърже с данъчните в държавата, в която е работил, да предостави необходимите документи и да получи парите си. Но можете да наемете и фирма, която да свърши работата. Осигуровки не се връщат и съответно не губите осигурителни права в съответната страна.
Източник: Труд (12.02.2020)
 
Хотелиерите отчитат 8% ръст на приходите през декември Приходите от нощувки във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2019 г., достигат 52,3 млн. лв., или с 8.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Отчита се увеличение на приходите както от български граждани - с 9.8%, така и от чужди граждани - с 5.6%, показват данните на Националния статистически институт . Общата заетост на леглата в местата за настаняване е 25.2%, като се увеличава с 1.8 процентни пункта в сравнение с декември 2018 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 35%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 23.4%, и с 1 и 2 звезди - 15.7%. Броят на нощувките през декември м. г., е 905.2 хил., или със 7.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 11.0%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.6% от общия брой нощувки на чужди граждани и 42.5% на българи. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през декември 2019 г., са 322.2 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 125.4 хил. и са реализирали средно по 2.4 нощувки, като 75.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Money.bg (12.02.2020)
 
10 000 са безработните под 25 години Увеличение на безработните млади хора у нас на възраст до 24 години отчитат от Агенция по заетостта. Това става ясно от статистическите данни на Агенцията за месец декември 2019 спрямо месец януари 2020. Общо регистрираните безработни млади мъже и жени през последния месец на 2019 са били 9329, с близо 500 по – малко спрямо тези през януари 2020 – когато са се увеличили до 9759. Нарастването е характерно за този период на годината, разясняват от агенцията. Аналогични са данните през последните две години, през януари спрямо декември. Според данните на Агенцията по заетостта най – много и за двата отчетни периода са безработните без специалност и професия - през декември миналата година са били 5996 човека, а в началото на тази 6375. Според тези данни преобладаващите безработни са нито образовани, нито квалифицирани. Останалата част пък са младежи намиращи затруднения да си намерят работа в областите на услугите, транспорта и правото. Във всички области на страната има безработни в сферата на образованието, икономиката и правото, сочат още статистическите данни на АЗ. Оказва се, че има млади мъже и жени затруднени да си намерят работа в цялата страна и в сферата на техниката и технологиите.
Източник: Монитор (12.02.2020)
 
София, Пловдив и Варна, като водещи икономически центрове, са предпочитано място за работа на над 1,2 млн. души през третото тримесечие на 2019 г. Това показва анализът на Института за пазарна икономика „Регионални профили: показатели за развитие“. Към третото тримесечие на 2019 София вече е надхвърлила 700 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, а Варна – с 229 хиляди. В края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. Не всички области обаче са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза. Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен.
Източник: Стандарт (13.02.2020)
 
Средният осигурителен доход за декември 2019 г. е 1063 лв. Размерът на средния осигурителен доход за страната за декември 2019 година е 1063,32 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. Повишението на показателя за последния месец на годината е съществено, след като през ноември 2019 г. беше 1015,82 лв. Средният осигурителен доход надхвърли 1000 лева през октомври миналата година. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г. е 986,52 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец януари 2020 г., съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2020)
 
Най-високата средна заплата у нас е в Челопеч Картата на средната брутна заплата в нефинансовите предприятия по общини дава ясна представа за големите различия. Потвърждава се наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са големите областни центрове. Това показва справка на сайта на Института за пазарната икономика. Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата. Най-високата средна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.). Следват Козлодуй (2 090 лв.), Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). София-столица е едва на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено периферните общини на София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
Източник: 24 часа (14.02.2020)
 
Наетите в България са намалели с 24 хил. за три месеца От края на септември до края на декември 2019 г. броят на заетите в България е намалял с 23.7 хил., или с 1%. Така наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на миналата година са били 2.29 млн. души, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спад има и спрямо последното тримесечие на 2018 г. - с 2.6 хил. човека. Според статистическите данни през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото най-голям спад е отчетен при работната сила в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (11.1%) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (7.4%). Най-голям ръст на наетите лица е регистриран в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (1.6%). И докато промяната в данните между две последователни тримесечия се дължи и на сезонни фактори, то при сравнението на годишна база най-голямо понижение на наетите лица (с 12.9 хил. души) е отчетено в преработващата промишленост. На второ място се нарежда сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, където в края на декември 2019 г. в сравнение със същия период на 2018 г. наетите лица са намалели с 3.3 хил. На трето място се нарежда „Транспорт, складиране и пощи“, където спадът е с 1.3 хил. души. Най-голямо годишно увеличение в броя на наетите лица пък е отчетено в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (7 хил. души). Във въпросния сектор е отчетено повишение със 102 лв. на средната брутна месечна заплата, като тенденция за повишение, на места по-изразено, а на други по-слабо, е отчетена във всички бизнес области. За всички сектори като цяло средната брутна месечна работна заплата за октомври 2019г. е била 1296 лв., за ноември 1294 лв. и за декември – 1349 лв. През четвъртото тримесечие на 2019 г. средната месечна работна заплата e била 1313 лв., нараствайки с 5.1% спрямо третото тримесечие на 2019 г. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ (14.8%), „Финансови и застрахователни дейности“ (9.2%) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (9.1%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. през същия период на миналата година средната месечна работна заплата е нараснала с 12.1%, като най-голямо е било увеличението за икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ (19.8%) и Образование“ (16.9%).
Източник: economic.bg (14.02.2020)
 
Зимната икономическа прогноза на ЕС за България намали прогнозата за растежа до 2020 г. на 2.9% Очаква се растежът на реалния БВП на България да се „забави значително“ през 2020 г., достигайки 2.9%, според зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Новата оценка на растежа на Комисията е малко по-ниска от трите процента растеж, който предвиждаше към ноември 2019 г. Прогнозата за растеж за 2021 г. е 3.1%. Основната причина за забавянето е по-слабият растеж на вътрешното търсене, заяви Комисията. „Въпреки че се очаква частното потребление да остане основен двигател за растеж, неговият принос за икономическата експанзия се очаква да намалее на фона на по-ниския растеж на заетостта. Инвестициите едва ли ще компенсират по-бавния растеж на потреблението през 2020 г. и се очаква да нараснат едва през 2021 г., заедно с малко по-силен растеж на износа“, се казва в зимната прогноза. Но скорошното възстановяване на потребителските настроения може да доведе до по-добро от очакваното частно потребление. Като цяло европейската икономика остана на пътя на стабилен и умерен растеж. През следващите две години годишният растеж на БВП в еврозоната се очаква да се успокои на 1.2%, както през 2019 г., докато икономиката на ЕС като цяло се очаква да нарасне с 1.4%. Тези прогнози за 2020 г. и 2021 г. са непроменени в сравнение с есенната прогноза, тъй като повечето положителни развития са балансирани от негативните събития на други места.
Източник: Sofia Globe (14.02.2020)
 
Годишната инфлация в България достигна нов седемгодишен връх от 4.2% през януари Годишният индекс на потребителските цени в България регистрира инфлация от 4.2% през януари, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-голямото нарастване на потребителските цени на годишна база от януари 2013 г., когато цифрата беше 4,4%, надхвърляйки годишната инфлация от 3,8 на сто през декември. Месечната инфлация на потребителските цени през януари беше 0,9 на сто. Това е десетият път, когато стойността на месечния индекс на потребителските цени показва увеличение през предходните 12 месеца, като дефлация беше регистрирана през юни и септември 2019 г. Цените на храните са с 2,6% по-високи в сравнение с декември, докато цените на нехранителните стоки спаднаха с 0,3% и цените на услугите се повишиха с 0,7 на сто. В сравнение с януари 2019 г. цените на храните са по-високи със 7.8%, докато цените на нехранителните стоки и услугите се повишават съответно с 1.9% и 2.4%. Хармонизираният ИПЦ, изчислена от НСИ за сравнение с данните на Европейския съюз, регистрира 0,5% инфлация през януари, докато годишният хармонизиран индекс на потребителски цени е с 3,4% по-голям.
Източник: Sofia Globe (14.02.2020)
 
България регистрира 0,7% икономически растеж през Q4 2019 - експресна оценка Икономиката на България отбеляза 0.7% ръст през четвъртото тримесечие на 2019 г., заяви Националният статистически институт (НСИ) в експресна оценка. В реално изражение брутният вътрешен продукт (БВП) в България през последните три месеца на миналата година е 32.,37 милиарда лева, или 16.55 милиарда евро. На годишна база икономическият растеж през четвъртото тримесечие е 3.5 на сто. НСИ трябва да обяви предварителни данни за растеж за четвъртото тримесечие и за цялата година на 5 март. Сезонно коригираните данни от експресната оценка показаха увеличение с 0,6% на вътрешното потребление през четвъртото тримесечие (с 5% на годишна база) база), заедно с 2.1% спад в брутното формиране на основен капитал (който е спаднал с 1.2% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г.). Износът нарасна с 0,1% през четвъртото тримесечие, но е с 1,5% по-нисък в сравнение със същия период на 2018 г.), докато вносът е с един процент по-нисък в сравнение с предходното тримесечие (и с 2,7% по-нисък на годишна база), което доведе в търговски излишък от 686,9 милиона лева или 2,1 на сто от БВП.
Източник: Sofia Globe (14.02.2020)
 
77% от работещите българи са заети в частния сектор Работещото население в България наброява 3.22 млн. души. От тях над 2.2 милиона (76.6 на сто) се трудят и получават заплатите си в частни фирми, а в обществения сектор са заети само 672.2 xиляди - 23.4 процента. Това показват новите данни на Haциoнaлния cтaтиcтичec?и институт за и?oнoмичec?aтa a?тивнocт нa нaceлeниeтo през последната четвърт на 2019 гoдина (периода октомври - декември). Най-много са работните места в сферата на услугите, които осигуряват доходи на над 2 милиона българи - 63.1% от всички заети. Индустриалните предприятия дават заплати на 978 хиляди души (това прави 30.3%), а други 211.5 xил. (6.6%) се трудят в ceлc?oтo, гopc?oтo и pибнoтo cтoпaнcтвo.Прави впечатление, че предприемачите са много малко като процент от трудещото се население. Oт вcич?и зaeти само 3.5% (111.6 xил.) ca paбoтoдaтeли. Други 6.7% (214.6 xил.) са caмocтoятeлнo зaeти - нямат персонал. Огромният процент трудещи се - 89.3%, или (2.88 млн. души, са нaeмни работници и служители. Има още една категория, която се нарича "неплатени семейни работници". В нея се числят близо 20 000 българи. И още едно интересно число - хората, нaети на временни договори, са се увеличили c 16.3% в cpaвнeниe c чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa 2018 г. Те наброяват 117.8 xиляди.
Източник: Сега (17.02.2020)
 
Цените на храните на едро - с 2,58 % понижение Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 2,58 на сто, до 1,588 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. От началото на годината ИТЦ се е повишил с 6,43 процента. Цената на оранжерийните домати се повиши тази седмица с 2,6 процента до до 2,75 лева за килограм, а цената на оранжерийните краставици се понижи с 5,4 на сто, до 3,88 лева за килограм. Картофите поскъпват с 5,1 на сто и се продават по 0,83 лева за килограм. Морковите поскъпват с 2,5 процента до и се търгуват по 0,83 лева за килограм. Цената на зелето се вдига с 6,8 на сто до 0,63 лв./кг. Червените чушки поскъпват с 2,3 на сто, средно до 3,07 лева. Ябълките поскъпват с 4,5 на сто, до 1,38 лв./кг. Лимоните поевтиняват със 0,5 процента и се продават по 2,07 лева за килограм. Бананите се предлагат по 2,20 лева за килограм; портокалите поевтиняват с 2,3 на сто - до 1,27 лв./кг; а мандарините се търгуват по 1,79 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 1,6 на сто и се търгува по 6,45 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", поскъпва с 1,1 на сто и се купува по 10,77 лв./кг. Олиото поевтинява с 0,5 на сто и се продава по 2,04 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама се продава по 2,05 лева. Пилешкото се търгува по 4,01 лева за килограм на едро в края на седмицата. Захарта се продава по 1,28 лв./кг. Брашното, тип "500", поскъпва с 2,1 на сто, до 0,98 лева/кг. Цената на ориза пада с 0,5 на сто до 2,01 лева за килограм. Яйцата се продават средно по 0,19 лева за брой.
Източник: 24 часа (17.02.2020)
 
Българската икономика расте най-слабо от 1 година насам Брутният вътрешен продукт на България е нараснал с 3,5 процента на годишна база през последното тримесечие на 2019 г. след ръст от 3,7 процента през предходното тримесечие, показа предварителната оценка на НСИ. Това е най-слабият темп на разрастване след четвъртото тримесечие на 2018 г., повлечен от спад в брутното образуване на основен капитал (-1,2 процента срещу 1,8 процента през третото тримесечие). Междувременно крайното потребление нарасна по-бързо (5,0 процента срещу 4,9 процента), докато нетната търговия допринася положително за растежа, като износът спадна с 1,5 процента, а вносът намалява с по-бързите 2,7 процента. На тримесечна база икономиката нарасна с 0,7%, след ръст от 0,8% през предходния период. Важно е да се уточни, че данните са на база експресните оценки за БВП, които се основават на предварителни, налични към момента, месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация. Вчера беше публикувана и зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Според нея ускорението за годината ще се забави до 2,9% през тази година от 3%, представени в есенната икономическа прогноза. В същото време за 2019 г. се прогнозира 3,7% ръст на икономиката, което означава, че ЕК залага на значително забавяне на темпа на растеж в България през тази година. За 2021 г. прогнозите са за ускорение до 3,1%. Според данните на НСИ на годишна база растежът на крайното потребление се подобрява леко до 5% от 4,9% през третото тримесечие. В същото време обаче растежът на бруто образуване на основен капитал намалява с 1,2%, при ръст от 1,8% през третото тримесечие. На тримесечна база БВП се повишава с 0,7% спрямо периода юли-септември 2019 г. Това всъщност е най-слабото нарастване на БВП на тримесечна база от две години насам, показват изчисления на TradingEconomics. От данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2019 г. става ясно още, че произведените от икономиката стоки и услуги в номинално изражение достигат 32,3724 млрд. лв., а реализираната добавена стойност е в размер на 28,0566 млрд. лв. Очаквано с най-голям дял в БВП заема крайното потребление (78,1% от БВП). В номинално изражение то е в размер на 25,2952 млрд. лв. През последното тримесечие на миналата година бруто капиталообразуването възлиза на 6,3903 млрд. лева и формира 19,8% от БВП. Външнотърговското салдо е положително. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през четвъртото тримесечие на 2019 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонно изгладени данни спрямо третото тримесечие на 2019 г. има увеличението на крайното потребление - с 0,6%, и на износа на стоки и услуги - с 0,1%. На годишна база в края на последното тримесечие на 2019 г. износът на стоки и услуги намалява с 1,5%, а вносът на стоки и услуги - с 2,7%.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2020)
 
Безработицата в България стига ново рекордно дъно в края на 2019 г. – 4,1% Безработицата в България през 2019 година затвърждава устойчивата тенденция на спад от предходната година. След като показателят се понижи до 4,7% в края на четвъртото тримесечие на 2018 година, година по-късно – в последното тримесечие на 2019 година безработица пада до 4,1 на сто. За периода октомври-декември 2019 година броят на безработните е 138.5 хил., от които 80.6 хил. (58.2%) са мъже и 57.9 хил. (41.8%) - жени. Коефициентът на безработица е 4,1% - съответно 4,4% за мъжете и 3,8% за жените. На годишна база безработицата намалява с 0,6 процентни пункта, като при мъжете и жените намалението е еднакво, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От всички безработни 9,5% са с висше образование, 45,9% - със средно, и 44,6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,3% за висше образование, 3,3% за средно образование и 13,8% за основно и по-ниско образование. През четвъртото тримесечие на 2019 г. продължително безработни (от една или повече години) са 73.6 хил., или 53,1% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2.2 на сто. От общия брой на безработните 25.5 хил., или 18,4%, търсят първа работа. Данните за младежката безработица (хора между 15-29 навършени години) също показват понижение - до 6.7%, или с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2018 година. Коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) за мъжете е 7,2%, а за жените – 5,9%. Данните за заетостта в страната показват, че през четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите на възраст 15 и повече навършени години е 3,222 милиона или 54% от населението в тази група при 3,148 милиона година по-рано. През четвъртото тримесечие малко над 2 милиона души, или 63,1% от всички заети, работят в сектора на услугите, 978.0 хил. (30.3%) - в индустрията, и 211.5 хил. (6.6%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3,5% (111.6 хил.) са работодатели, 6.7% (214.6 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89.3% (2 876.8 хил.) - наети лица, и 0.6% (19.7 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой наети лица 2,204 милиона (76.6%) работят в частния сектор, а 672.2 хил. (23.4%) - в обществения. Броят на наетите лица с временна работа нараства с 16.3% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. и достига 117.8 хил., или 4.1% от всички наети лица. Заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 3,123 милиона. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70 на сто. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) е по-висок с 2.4 процентни пункта. Заетостта в тази група е 74.9%. Заетите на възраст 55 - 64 навършени години са 611.7 хил., или 64.4% от населението в същата възрастова груп. За една година коефициентът на заетост за групата се увеличава с 3,1 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на икономически неактивните (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2,601 милиона. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 203 милиона, или 27.0% от населението в същата възрастова група. За повече от една трета от тях причината да са икономически неактивни е участие в образование или обучение.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2020)
 
Януарската инфлация в България - най-висока от 2013 г. През януари стоките и услугите са поскъпнали с 4,2% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт. От статистиката става ясно, че няма група стоки, която да не е поскъпнала през месеца, освен тази на дрехите и обувките. Те поевтиняват с 4,4% заради традиционните намаления по магазините през януари. Оскъпяването на стоките и услугите през първия месец на тази година продължи тренда на увеличение на стойността на индекса, който достига седемгодишен връх, след като започна промяна от август 2013 г.. Само през октомври 2018 г. инфлацията на годишна база се приближи до границата от 4%, но не я подмина и се закова на 3,7%, припомня Investor.bg. Средногодишната инфлация за периода февруари 2019 - януари 2020 г. на годишна база е 3,2%, отчита статистиката. По предварителни данни на НСИ индексът на потребителските цени за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 100.9%, т.е. месечната инфлация е 0.9%. През януари 2020 г. най-голямо увеличение – с 2,6% има при хранителните продукти и безалкохолните напитки. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 0,2%. При жилища, вода, електроенергия, газ и други горива увеличението е с 0,6%, при жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - с 0,2%. Цените в здравеопазването през миналия месец са по-високи с 0,4%, на транспорта - с 0,2%, при съобщенията - с 0,4%. По-скъпи са развлеченията и културата през януари, като увеличението е с 0,9%, за ресторанти и хотели - с 0,5%, а цените за образование са се увеличили с 0,1%. При хранителните продукти продукти с най-голям ръст в цените през януари НСИ посочва оранжерийните зеленчуци – краставиците поскъпват с 28,8%, доматите с 22,2%, пиперът - с 20, 6%, а листните зеленчуци - с 13,9%. През миналия месец с по-високи цени са ориз - с 2,1%, брашно - с 0,7%, месо от едър рогат добитък - с 2%, свинско месо - с 1,7%, месо от домашни птици - с 1,3%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 1,5 и 3,6%, мляно месо (кайма) - с 3,6%, риба - с 1,3%, пълномаслено и нискомаслено прясно мляко - съответно с 0,2 и 1%, кисели млека - с 1,7%, сирене - с 0,9%, кашкавал - с 0,8%, млечни масла - с 1,4%, олио - с 2,1%, ябълки - с 5,9%, зеле - с 6,7%, зрял лук - с 1,8%, зрял боб - с 0,1%, леща - с 0,5%, картофи - с 5,4%, захар - с 0,8%, оцет - с 0,9%, кафе - с 2,3%, минерална вода - с 1,7%, газирани напитки - с 1,8%, вина - с 0,9%, бира - с 0,7%, и други. През януари с по-ниски цени са: бял хляб - с 1%, хляб „Добруджа“ - с 0,3%, типов и ръжен хляб - с 0,3%, сухи сладкарски изделия - с 1,1%, извара - с 0,8%, яйца - с 2,9%, маргарин - с 0,5%, зрял чесън - с 0,7%, сладка, мармалади и мед - с 1,3%, захарни изделия (нешоколадови) - с 1,1%, сол - с 1,3%, чай - с 0,5%, и други. В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при събиране, отвеждане и третиране на отпадъчни води - с 5,8% и водоснабдяване - с 2,8%, на газ пропан-бутан за ЛТС - с 3,2%, на пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 2,3%. Билетите за кина и театри са поскъпнали с 1,5%, праховете за пране - с 1,9%, продуктите за лична хигиена и козметични продукти - с 2%, а газообразните горива за битови нужди - с 1,2%. През миналия месец най-голямо намаление статистиката отчита при цените за пътнически въздушен транспорт - със 7,2%, следвано от това при облекло - с 4,6% и обувки - с 4,2%. Почистващите машини са по-евтини с 2.3%, а пералните и съдомиялните машини - с 1,4%, изчисляват в НСИ. През януари цените на стоматологичните и лекарските услуги са се увеличили съответно с 4,2% и 0,5%, а на лекарствените продукти - с 0,1%. По предварителни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 100,5%, т.е. месечната инфлация е 0,5%. Годишната инфлация за януари 2020 г. спрямо януари 2019 г. е 3,4%. НСИ посочва, че средногодишната инфлация за периода февруари 2019 - януари 2020 г. спрямо периода февруари 2018 - януари 2019 г. е 2,5%. Според ХИПЦ през миналия месец спрямо декември цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, като най-голямо увеличение има при хранителните продукти и безалкохолните напитки - с 2,4%, следвано от това при разнообразни стоки и услуги - с 0,7%, жилища, вода, електроенергия, газ и други горива, както и при ресторанти и хотели - с 0,5%. При здравеопазването през януари цените са по-високи с 0,3%, при алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,2%, с толкова са поскъпнали и съобщенията. Увеличението при услугите за развлечения и култура има повишение с 0,1%, колкото и за образование. При облекло и обувки намалението е с 4,1%, при транспорта – с 0,4%, а за жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома спада при цените е 0,1%. По предварителни данни на НСИ индексът на цените за малката кошница за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 101,5%. През миналия месец, спрямо декември 2019, при цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата увеличение с 2,8% има при хранителните продукти, при услугите - с 0,7%, а цените при нехранителните стоки остават на същото равнище. Българската народна банка очаква темпът на инфлацията да се забави леко през първото тримесечие на 2020 г., стана ясно от последния икономически бюлетин на централната банка. Анализаторите аргументират прогнозата си с очакванията за по-ниски цени на петрола на международните пазари през следващите месеци. "В условията на понижаващи се цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат отрицателен принос за общата инфлация", се посочва в бюлетина. От друга страна, храните ще останат с относително висок принос за общата годишна инфлация до голяма степен заради месните продукти. Според банката през тази година има 20% вероятност инфлацията, измерена през ИПЦ, да попадне в границите между 2 и 3%. От Уникредит Булбанк прогнозират инфлацията на потребителските цени да се забави до 2,7% средно за цялата година, преди леко да се повиши до 2,8% през 2021 г. Забавянето през тази година почти изцяло ще се дължи на прогнозираното успокояване на цените на енергийните ресурси. Това отразява по-ниските цени на суровия петрол, предвидени в глобалния ни сценарий, както и постигнатата договореност между Европейската комисия и "Газпром", за намаляване на цените на природния газ за пет страни от Централна и Източна Европа, включително България, в замяна на което руския монополист ще избегне санкции за злоупотреба с господстващо положение в пазарите на газ в тези страни. Според други прогнози цените на храните леко ще се повишат през тази година, тъй като засушаването през изминалата есен вероятно ще засегне добивите на някои култури. Базисната инфлация ще продължи да се расте, тъй като икономиката бавно наближава към крайната фаза на настоящия цикъл на експанзия, когато увеличението на разходите за труд трябва да започне да се пренася във нарастваща степен върху така наречените базисни цени. Заради постепенното отслабване на временните фактори при ценообразуването и продължаващата тенденция за поевтиняване на петрола инфлацията се очаква да се забави до 1,6% през 2020 г. и да се засили отново до 2,1% през 2021 г., се казва в новата икономическа прогноза на ЕК за България.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2020)
 
Разходите за здраве увеличени с 44 на сто Разходите на българите за здравеопазване нараснаха с близо 44% за година. През последното тримесечие на 2019 г. разходите на всеки човек за здраве са средно 118 лв., при 82 лв. година по-рано, обявиха от Националния статистически институт. В резултат месечните разходи на домакинствата за лекари, изследвания и лекарства се увеличиха до 85 лв. Хората дават значителни суми за здраве от портфейла си при положение, че и плащаните осигуровки не са малко. Всяко домакинство дава за осигуровки средно по 90 лв. на месец, като тази сума нараства с близо 12% за година. За данъци пък отиват още 64 лв. от семейния бюджет. Платените от домакинствата данъци са се увеличили със 7,4% за година. Проблемът с твърде високите преки разходи на хората за здравеопазване бе поставян и от Европейската комисия в редовните є доклади за България. Значително нарастват и разходите на семействата за транспорт – с 15% до 88 лв. средно на месец. Най-голямото перо в семейния бюджет остава храната. За прехрана отиват 29,7% от всички разходи на домакинствата, или средно по 356 лв. на месец. Разходите на семействата за храна са нараснали с 5,8% за година. Значително по-бързо се увеличават сумите, давани за алкохол и цигари – с 12% до 52 лв. средно на месец. За дрехи и обувки семействата дават точно колкото за обзавеждане и поддържане на дома – средно по 45 лв. на месец. Като тази сума е по-малка от разходите за алкохол и цигари. Въпреки че с вдигането на доходите домакинствата харчат с 10% повече през свободното си време и за образование, тези разходи все още са под 50 лв. на месец. За плащане на наем, както и за сметки за ток, вода и парно месечно отиват средно по 160 лв. Като разходите за наеми и за сметки се увеличават с 4,5% за година. Въпреки повишаването на разходите хората могат и да спестяват повече. Всеки месец домакинствата заделят на влог средно по 75 лв., което е с 22,7% повече спрямо предходната година. Най-бързо обаче нарастват големите влогове, докато хората с малки суми в банковата си сметка ги закриват, за да закърпят семейния бюджет, показват данните на БНБ. Доходите на хората нараснаха с 13,7% за година, обявиха от НСИ. Средно на месец живеем с 590 лв. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата за страната вече е 1349 лв. Но дори двама съпрузи да взимат големи заплати, ако в домакинството има деца, безработни или пенсионери доходът на човек пада значително. Доходите на хората от заплати нарастват с 16% и те вече формират над 56% от парите в семейния бюджет. Следващото най-голямо перо в домакинските бюджети са пенсиите. Те нарастват с 11,8% и имат дял от 27,3% от всички доходи на домакинствата. Като се добавят помощите за деца, обезщетенията за безработица и другите социални плащания се оказва, че над 30% от всичките пари на домакинствата в страната идват от държавната хазна. Увеличават се доходите, които хората получават от собственост, като например отдаване на жилища под наем и земя под аренда. Доходите от собственост са нараснали с 31% за година, но те все още формират само 1,1% от семейните бюджети. С нарастването на доходите намалява необходимостта на хората да взимат кредити или да теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет.
Източник: Труд (18.02.2020)
 
Доходите скочиха с 13.7% за година Средният доход на лице от домакинство се равнява на 1 770 лв. през четвъртото тримесечие на 2019 г. Това са 13.7% отгоре за година или близо 213 лв. повече спрямо последното тримесечие на 2018 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за приходите и разходите на домакинствата. Най-голям дял в структурата на общия доход на едно домакинство взима работната заплата (56.2%), следвана от доходите от пенсии (27.3%), а последна е самостоятелната заетост (6.4%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 1.1 на сто, а доходите от самостоятелна заетост и от пенсии намаляват с по 0.4 на сто. За година най-голям ръст имат доходите от социални обезщетения и помощи – те са се увеличили от 39 лв. на 53 лв. или това е ръст от 36.1%. Доходите от работна заплата растат с 16.1%, които през 2019 г. достигат 996 лв. от 858 лв. Най-малък ръст в доходите носи самостоятелната заетост – едва 7.4% увеличение от 105 лв. на 113 лв. Разходите обаче също бележат ръст и така едно лице харчи по средно 1 670 лв. Това са близо 161 лв. повече разходи или с 10.7% отгоре спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. Най-много харчим за храна (29.7%), жилище (в т.ч. вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане - 17.2%), данъци и социални осигуровки (12.9%). Транспортът и съобщенията са последни с дял в общите разходи от 11.5%. Най-голям ръст на разходите има при тези за здравеопазване, за алкохолни напитки и цигари, и за транспорт и съобщения.
Източник: Монитор (18.02.2020)
 
Безработицата в България нарасна с 0.4 пр.п. на месечна база до 6.3% в края на януари Регистрираната безработица в България се увеличи до 6.3% в края на януари от 5.9% в края на декември, показаха данни на Агенция по заетостта. На годишна база, коефициентът на регистрирана безработица намалява с 0.1 процентни пункта (пр.п.), се казва в съобщение на агенцията. В края на януари броят на регистрираните безработни лица е 205 324. Общо 16 008 безработни намериха работа с помощта на бюрата по труда в цялата страна миналия месец. Регистрираните свободни работни места в България през януари са 14 473, повечето от тях в преработващата промишленост – 31.9% от общия брой.
Източник: SeeNews (18.02.2020)
 
НСИ отчита ръст от 13,7% на доходите на българите в края на 2019 г. Общите доходи на българските домакинства се увеличават на годишна база през последното тримесечие на 2019 г. с малко по-силно темпо, отколкото потребителските разходи, показва проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият доход средно на лице от домакинство нараства през периода октомври - декември 2019 година с 13,7% спрямо същото тримесечие на 2018 г., достигайки 1770 лева, като в същото време общите разходи се увеличават с 10,7% до 1670 лева. Най-висок относителен дял през четвъртото тримесечие на изминалата година имат доходите от работна заплата (56,2%), следвани от доходите от пенсии (27,3%) и тези от самостоятелна заетост (6,4%). Най-голям относителен дял през четвъртото тримесечие на миналата година заемат разходите за храна (29,7%), следвани от тези за жилище (17,2%), за данъци и социални осигуровки (12,9%) и за транспорт и съобщения (11,5%).
Източник: БНР (18.02.2020)
 
Бизнесът на лизинговите компании расте Бизнесът на лизинговите компании в България се радва на успех, като водещ в него продължава да е финансовият лизинг. В края на четвъртото тримесечие на 2019 г. новите договори за финансов лизинг са в размер на 4,075 млрд. лева, като на годишна база те нарастват с 6.9% (262.5 млн.лв.), а спрямо края на третото тримесечие на 2019 г. – с 0.4% (14.9 млн.лева). Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се повишава от 94,4% в края на декември 2018 г. до 94,9% в края на декември 2019 година. Сключените през четвъртото тримесечие на 2019 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 522.2 млн. лв. За година обемът им намалява с 4.7% (25.5 млн. лв.), а спрямо третото тримесечие на 2019 г. нараства с 5.6% (27.5 млн.лева). Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на миналата година са общо 4,293 млрд. лв. при 4,038 млрд. лв. към края на декември 2018 година. В края на четвъртото тримесечие на 2019 г. на годишна база те нарастват с 6,3% (254,8 млн. лв.), а спрямо края на септември 2019 г. – с 0,5% (19,3 млн. лева).В централната банка изчисляват, че вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 1.631 млрд.лв. в края на декември 2019 година. Те нарастват с 12,8% (185,5 млн. лв.) на годишна база и с 2,7% (43,1 млн. лева) в сравнение с края на третото тримесечие на 2019 година. Относителният им дял се увеличава от 37,9% в края на декември 2018 г. до 40% в края на същия месец на 2019 година. В края на четвъртото тримесечие на 2019-а вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,331 млрд. лв., като се увеличават с 6,6% (82,9 млн. лв.) спрямо края на декември 2018 г. и намаляват с 1,3% (17,9 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2019 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг в края на декември 2018 г. е 32,7% и остава непроменен спрямо края на същия месец на 2019 година. В края на 2019 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 852,9 млн. лв., като нарастват с 11,4% (87,1 млн. лв.) спрямо края на декември 2018 г. и с 3,4% (27,7 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2019 година. Относителният им дял се повишава от 20,1% в края на декември 2018 г. до 20,9% в края на миналата година.
Източник: Банкеръ (19.02.2020)
 
Само 20% от зеленчука на пазара е български Над 80% от доматите и краставиците на пазара са вносни, а само 20 на сто са родно производство. Това показва анализ на Държавната комисия за стокови борси и тържища. През 2019 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години – по-слабо предлагане на български плодове и зеленчуци и засилен внос. Импортът расте, заради силната конкуренция при зеленчуците от трети страни, обясняват експертите от комисията. През зимните и пролетни месеци родната продукция е изключително малко, като най-нисък е делът на доматите и ябълките. Средногодишно българските домати на пазара са 45%, а краставиците – 66 на сто. Разбираемо, най-много родна стока има през август, когато нашите краставици са почти 100%, а доматите – 75%. При картофите делът на българското производство е средно 66 на сто през годината. Вносни ябълки се продават на нашия пазар целогодишно, като през зимните месеци цената им е по-ниска от тази на родната продукция, показва анализът. В периода февруари – ноември цената на вноса надхвърля тази на родната стока, а в края на лятото и есента количествата от внос значително намаляват. Ако искате да ядете български кайсии, то можете да ги намерите през юни и юли, а родните праскови са на пазара и през август и септември. Въпреки това дори през летните месеци родната продукция е едва 58% от общите продажби, отчита комисията. Оказва се, че вносната стока държи по-ниска цена от българската. През цялата година цената на вносните домати е по-ниска от тази на българските, като разликата варира между 20 и 40 на сто. Същата е ситуацията и при краставиците, като през зимните и пролетните месеци вносните са с 1 лев по-евтини от българските. Драстични разлики има и в цената на зеленчуците в различните градове, които стигат до 60-80%. Най-високи цени на доматите, краставиците и пипера са регистрирани на тържищата в област Ловеч през миналата година.
Източник: Труд (19.02.2020)
 
Приходите от международен туризъм през 2019 г. бележат слаб ръст Приходите от международен туризъм за периода януари-декември 2019 г. са 3.7 млрд. евро, показват данни на Българската народна банка (БНБ), цитирани от министерството на туризма. Сумата е с 0.4% по-голяма спрямо същия период на 2018 г. Само за месец декември 2019 г. постъпленията от чуждестранни туристи надхвърлят 165 млн. евро, като увеличението спрямо последния месец на 2018 г. е 10%. За изминалата година е отчетено увеличение на туристическите посещения от чужди граждани с 0.4%, като броят им достигна 9.3 млн. Само през последния месец на 2019 г. в България са отчетени 479 276 чуждестранни туристически визити – ръст от 9.2% спрямо същия месец на предходната година.
Източник: economic.bg (20.02.2020)
 
България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС България попада в топ 5 на страните с най-висока инфлация в рамките на Европейския съюз през януари, показват последните данни на Евростат. През първия месец от годината потребителската инфлация в България нарасна с 0,5 на сто, а растежът й на годишна база се ускори до 3,4% от 3,1% през декември. Така, според статистическата служба, страната ни се нарежда на пета позиция по отношение на поскъпването на цените на дребно спрямо януари 2019-а. Справката показва още, че януари е и четвъртият пореден месец, в който средните цени в България нарастват. В рамките на целия ЕС годишната потребителска инфлация достигна 1.7%, а в еврозоната - 1.4%. Най-ниска годишна инфлация през януари бе отчетена в Италия (ръст от 0,4%), следвана от Кипър (с 0,7%), Дания и Португалия (и двете с 0,8%), а най-висока - в Унгария (повишение с 4,7%), в Румъния (с 3,9%). Чехия (с 3,8%), Полша (с 3,8%) и България (с 3,4%).
Източник: Банкеръ (24.02.2020)
 
България е пета в ЕС по бързо растящи цени България се нареди в челната петорка на ЕС по бързо покачващи се цени. Страната ни е пета по висока инфлация, показват данните на Евростат за януари. Потребителските цени у нас през миналия месеца са били с 3.4% по-високи спрямо януари 2018-а. За сравнение средно в ЕС януарската инфлация е била 1.7 на сто на годишна база - т.е. двойно по-ниска от нашата. Разликите в рамките на ЕС са значителни. В Италия, Кипър, Дания и Португалия например цените са се вдигнали с по-малко от процент за година. В същото време само четири държави имат инфлация, по-висока от българската, и всичките са от Източна Европа, като "шампион" на евросъюза е Унгария с 4.7% поскъпване на живота, следвана от Румъния (3.9%), Чехия и Полша (и двете 3.8%). Като цяло в ЕС най-голям принос за инфлацията има поскъпването на услугите, храните, алкохола, цигарите и тока. Данните на Евростат показват, че в България цените растат вече четири поредни месеца, при това с увеличаваща се скорост.
Източник: Сега (25.02.2020)
 
Надниците на чиновниците нараснаха с 13% Средната заплата за цялата 2019 г. е 15 283 лв. като това е ръст с 11% спрямо предходната година, показват данните на НСИ. Увеличение на възнагражденията има във всички сфери на икономиката, но данните за заплатите по полове през миналата година ще бъдат обявени по-късно. Заплатите в образованието през миналата година са нараснали със 17%. В държавните училища възнагражденията бяха повишени с решение на Министерски съвет. Но и частния сектор на образованието има сериозен ръст на възнагражденията – с над 20%. В сектора транспорт, складирани и пощи увеличението на заплатите е с 14,4%. Като в обществения сектор ръстът е с 10%, а в частния с 16 на сто. Заплатите на чиновниците за година са повишени с 13%.
Източник: Труд (25.02.2020)
 
Статистиката и Агенция "Митници": Данните за вноса не са манипулирани Представители на Агенция "Митници" (АМ) и Националния статистически институт (НСИ) са обсъдили на среща данните за вноса през 2019 г. и експертите са категорични, че данните не са манипулирани и информацията е използвана добросъвестно, съобщи НСИ, цитиран от БТА. Във връзка с новото съюзно митническо законодателство, от януари 2019 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подават два вида митнически декларации - опростена и допълнителна. Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец (а понякога и повече), като НСИ използва само окончателните данни. Това означава, че внос, осъществен например в края на май, ще бъде отчетен статистически окончателно през юли, посочват от националната статистика. За нуждите на статистиката, всеки месец НСИ изтегля данни от информационната система на Агенция "Митници". Поради разминаването в графика на НСИ (изтеглянето се извършва до 28 дни след края на периода) с този на АМ, в тези масиви не се съдържат данните от допълнителните декларации. Данните за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликите във вноса в тримесечната статистика за БВП, посочват от НСИ. Разработваните и публикувани от НСИ тримесечни оценки на БВП - експресни и регулярни, се основават на наличните към момента данни за отделните икономически сектори, балансирани между основните методи за оценка на показателя съгласно Регламент 549/2013 на ЕС. Според Календара на НСИ за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на 5 март ще бъдат публикувани предварителни данни за Брутен вътрешен продукт (БВП), а на 19 октомври ще бъдат публикувани ревизирани окончателни данни за 2019 година. Агенция "Митници" и Националният статистически институт ще обсъдят технологията на обмен на данните между двете институции, като целта е да се потърсят решения за оптимизиране на процеса, информират от НСИ.
Източник: 24 часа (26.02.2020)
 
Съмненията около данните на НСИ за внос-износа растат От няколко дни БСП алармира, че данните за ръста на икономиката са "стъкмистика" и почиват на неверни данни, като става дума за грешки от порядъка на 6 млрд. лева. Депутатът Румен Гечев обяви, че в доклад на БНБ от 19 февруари т. г., се вижда огромна статистическа "дупка" - в графата "грешки и пропуски" в данните за платежния баланс за 2019 г. фигурира сумата 3.3 млрд. евро. За сравнение година по-рано тези "грешки и пропуски" са били само 359 млн. евро. Соцлидерката Корнелия Нинова обясни: "Извикахме експерти, изчислиха данните. Оказа се, че има грешно подадени данни от митниците и че реалният растеж на икономиката не е 3.5%, както се хвали правителството а е само около 1 на сто. Разговорите, които проведохме с НСИ и представители на БНБ, потвърдиха тези наши данни. Надявам се да имат смелостта публично да го заявят, защото това е изключителен гаф, и то на европейско равнище. Подозирам, че това е една от причините за отлагане на влизането ни в чакалнята на еврозоната“, каза Нинова. Бившият омбудсман Мая Манолова, която сега оглавява гражданската инициатива "Изправи се", обяви, че ще сезира Евростат с настояване Европейската статистическа служба да провери как събира и обработва данните българският НСИ. Самият статистически институт реагира с малко неясно съобщение, което само засили спекулациите, вместо да ги пресече. От института посочиха, че от началото на 2019 г. имало промяна заради европравилата и предприятията попълвали два вида митнически декларации - опростени и допълнителни, като вторите постъпвали по-късно и на това се дължали отклоненията, но с времето те щели да бъдат изчистени. Повечето икономисти също успокояват, че информацията за статистически цели не се събира наведнъж, а се трупа и се допълва във времето и затова винаги има предварителни данни, а после се правят ревизии. Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество" дори обвини, че БСП само си търсят повод да влязат в новините. И все пак този път става за много големи необясними числа, при това свързани преди всичко с вноса на петрол, а там винаги тегнат съмнения и подозрения, че има нещо скрито. "Точно там данните стържат. Необяснимо вносът на енергийни суровини намалява с около 2 млрд. лв. спрямо 11-те месеца на предната година, а износът нараства с над 400 млн. Няма откъде да се вземе толкова голям запас. В същото време срещу увеличения износ на горива стои намаляване (с около 1.2 млрд. лв.) в групата "стоки, класифицирани според вида на материала", обясни пред "Сега" финансистът Григор Сарийски. Ето неговия подробен коментар: "Ако изнесените експресни оценки за БВП за четвъртото тримесечие на 2019 г. трябва да се обобщят с едно изречение - изглежда, като че ли машината на българската икономика работи в режим на невъзможен растеж. Според прессъобщението на НСИ произведените за периода октомври-декември стоки и услуги са на стойност 32.4 млрд. лв. А това е с над 2 млрд. лв. повече, отколкото за същия период на 2018 г. Според разбивката по компоненти ускорените обороти на местното производство успяват не само да задоволят увеличеното вътрешно търсене (с 1.2 млрд. лв.), но и да заместят част от вноса, доколкото последният намалява с над 1 млрд. лв. на годишна база. Това донякъде е необичайно. Обикновено нарастването на крайното потребление се съпровожда от нарастване на вноса. Българската икономика внася доста крайни продукти. Поради тази причина добрите новини за състоянието на местните потребители радват предимно външни производители – българинът купува автомобили, компютри, телефони, телевизори, хладилници и т.н. които са вносни. Ето защо е твърде нелогично при увеличено крайно потребление вносът да намалява - би трябвало да расте. Анализът на структурата на импорта донякъде обяснява този парадокс. Според данните за външната търговия по сектори за периода октомври-ноември (информацията за декември все още не е публикувана) намаляването на вноса се дължи изцяло на групите „минерални горива“, „необработени материали“ и „артикули, класифицирани според вида на материала“. В тези групи свиването е съответно с 1.2 млрд. лв., 229 млн. лв. и 82 млн. лв. При всички останали групи се наблюдава прираст. Намаляването при суровините звучи логично. През последното тримесечие средната стойност на календарно изгладеният индекс на преработващата промишленост при добива на метални руди е над 20, а на неметални материали и суровини е над 12. Тези стойности означават сериозно увеличение на местния добив, което вероятно компенсира намаления внос. За съжаление НСИ не публикува индекс за добива на нефт и природен газ. Но дори там за има голям ръст, той едва ли би дал обяснение на драстичния (трикратен) спад на вноса на горива през октомври и ноември т. г. спрямо година по-рано. Намаленият внос не може да се обясни нито с цените, нито с намалено потребление на енергия. Едно възможно обяснение би било използване на натрупани запаси, но и то не звучи логично. В крайна сметка намаляването на внесените горива е тенденция, която се заформя още в края на март – през второто тримесечие вносът на горива намалява с над 1/3 (от 1 млрд. евро през 2018 г. до едва 608 млн.), а през третото спадът е вече двукратен (от 1.2 млрд. до 630 млн. евро). Парадоксалното е, че в същото време износът на горива нараства, което означава или че в България е открито голямо находище на петрол, за което никой не знае, или че нещо в отчитането не е наред. Данните на БНБ за платежния баланс показват, че има широко поле за „неща, които не са наред“. Статията, наречена „грешки и пропуски“, отразяваща обема на транзакциите с неизяснен характер, достига рекорден обем за изтеклата година (3.3 млрд. лв.), като сумите по нея се натрупват именно след м. март, когато (според данните за платежния баланс) вносът на петрол започва да се свива. През първото тримесечие там са натрупани общо 155 млн. лв., а през следващите три – средно по над 1 млрд. лв. Това съвпадение навежда на мисълта, че най-вероятната причина за намаляване на импорта на горива е наличието на неотчетен до момента внос. В най-лошия случай (ако това е единствената причина) би означавало, че значителен обем стоки за над 3 млрд. лв, който в момента се брои като „едно на ум“ и се представя за нещо произведено в България, всъщност е внесен някъде отвън. При това без никой да забележи".
Източник: Сега (28.02.2020)
 
Производствената инфлация се ускорява до 9-месечен връх от 4,3% Цените на производителите в България са се повишили с 4,3% на годишна база през януари 2020 г., ускорявайки се спрямо ръста от 3,5% през предходния месец. Това е най-високата производствена инфлация от април 2019 г., тъй като разходите се увеличават по-бързо за производството (2,9 процента срещу 1,8 процента през декември) и добива (12,6 процента срещу 7,3 процента). От друга страна, цените за електроенергия, газ и климатизация се забавят (7,5% срещу 8,7%). На месечна база производствената инфлация се повишава с 0,3%, след като през декември не бяха отчетени променени. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повишава с 0,3% на месечна база. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - скок с 5,1% и в преработващата промишленост - повишение с 0,2%, а тези при производството и разпределението на електрическа енергия се понижават с 0,2 на сто. По-рано този месец НСИ оповести доклад, отчитащ повишаване на потребителска инфлация през януари с 0,9% на месечна база и рязко ускоряване на годишната инфлация до 4,2% от 3,8% месец по-рано, достигайки по този начин 7-годишен връх (най-високо ниво от февруари 2013 г.). Днешните данни за производствените цени са предпоставка за допълнително засилване на потребителската инфлация през следващите месеци. Българската народна банка очаква темпът на инфлацията да се забави леко през първото тримесечие на 2020 г., стана ясно от последния икономически бюлетин на централната банка. Анализаторите аргументират прогнозата си с очакванията за по-ниски цени на петрола на международните пазари през следващите месеци. "В условията на понижаващи се цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат отрицателен принос за общата инфлация", се посочва в бюлетина. От друга страна, храните ще останат с относително висок принос за общата годишна инфлация до голяма степен заради месните продукти. Според банката през тази година има 20% вероятност инфлацията, измерена през ИПЦ, да попадне в границите между 2 и 3%.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2020)
 
Срив в икономическото доверие в България отчитат от Брюксел през февруари 2020 г. През февруари 2020 г. общото икономическо доверие в Европейския съюз се подобри до 8-месечен връх, докато аналогичният бизнес индекс на Европейската комисия за България отбеляза рязко влошаване до 11-месечно дъно, показват резултати от последното бизнес проучване на европейските власти в Брюксел. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, нарасна рязко през февруари до 103,0 от 102,5 пункта през януари, достигайки най-високо ниво от юни 2019-а година. Засилването на икономическите нагласи в целия ЕС се дължи основно на тяхно подобряване в рамките на еврозоната при влошаване на индекса за Полша (понижение с 1,4 пункта на индекса на първата по значимост европейска икономика извън единния валутен блок). Силен ръст с 4,8 пункта им при индекса на икономическите нагласи във Великобритания, която обаче вече не е водещата европейска икономика извън еврозоната, след като напусна ЕС на 31-ви януари. Проучването на ЕК за Европейския съюз през февруари регистрира подобряване на доверието сред мениджърите в промишления сектор (повишение на съответния индекс до -6,1 пункта от -6,9 пункта през януари) и в търговията на дребно (до 1,3 от 1,2 пункта), при стабилизация в сферата на услугите (на януарското ниво от 10,7 пункта) и спад в строителството (до 3,6 от 4,6 пункта). През февруари индексът на потребителското доверие в 27-те страни на ЕС (изключвайки вече Великобритания) се повиши до -5,9 пункта от януарското дъно от -7,1 пункта.
Източник: Банкеръ (02.03.2020)
 
С близо 10 млн. лева се увеличава бюджетът на НСИ заради преброяването Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Националния статистически институт за 2020 г., за ресурсно осигуряване изпълнението на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2021 г., съобщи пресслужбата на Министерския съвет след заседанието на министрите. В рамките на подготовката по преброяването през идната година, Националният статистически институт ще увеличи разходите си за персонал с 6 118 000 лв., за издръжка с 3 182 000 лв., както и капиталовите си разходи с 1 500 000 лв. Сред дейностите по преброяването през 2020 г. са създаване на подпомагащ център, подготовка, организация и провеждане на предварителен обход, райониране на територията на страната на преброителни участъци и контролни райони, създаване на областни и общински преброителни комисии, подбор и набиране на преброители и контрольори, провеждане на обучения, както и изпълнение на комуникационната стратегия преброяването. Това е най-мащабното статистическо изследване и се провежда на всеки десет години, а целта е да се осигури надеждна, изчерпателна и достатъчно детайлизирана на териториално ниво информация за броя и структурата на населението по пол, възраст, образование, икономическа активност, професия, икономическа дейност и други демографски, социално-икономически и етнокултурни признаци.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2020)
 
Продажбите на дребно у нас с лек спад през януари Потребителите в еврозоната и в целия ЕС започнаха да харчат повече в началото на новата година. В същото време продажбите на дребно в България се понижиха за пръв път от няколко месеца насам, като през януари те са се свили с 0,4% спрямо декември 2019-а, когато нараснаха с 0,7 на сто. Това показват оповестените данните на Евростат, оповестени днес. През януари търговията на дребно в еврозоната е нараснала с 0,6% спрямо декември 2019-а, когато отбеляза спад с 1,1%, като продажбите на нехранителните стоки се повишиха с 0,4%, тези на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, - с 0,7%, а продажбите на автомобилни горива скочиха с 1,9 на сто. На годишна база продажбите на дребно в еврозоната нараснаха за втори пореден месец с 1,7% при осреднени очаквания за по-скромно повишение с 1,1 на сто. В рамките на целия ЕС (27-те страни членки, изключвайки вече Великобритания) продажбите на дребно се повишиха през януари с 0,5% спрямо декември, когато се понижиха с 1,0%, като на годишна база техният растеж се подобри до 2,1% от 2,0% месец по-рано.
Източник: Монитор (05.03.2020)
 
НСИ ревизира надолу растежа за 2019 И?oнoми?aтa нa Бългapия e нapacнaлa c 3,4 пpoцeнтa пpeз 2019 г. и 3,1 пpoцeнтa пpeз пocлeднитe тpи мeceцa нa пpeдxoднaтa гoдинa, пo?aзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ). E?cпpecнитe oцeн?и coчexa зa pacтeж oт 3,5 пpoцeнтa пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa изминaлaтa гoдинa. ?peз пocлeднитe ceдмици в Бългapия ce зaфopми пoлитичec?и c?aндaл, чийтo пъpвoизтoчни? бe дeпyтaтът oт БC? Pyмeн Гeчeв. Cпopeд нeгo пpaвитeлcтвoтo e мaнипyлиpaлo дaннитe, ?aтo нe ca oтчeтeни внeceни гopивa нa cтoйнocт o?oлo 4 млpд. лв. и peaлният pacтeж зa тpимeceчиeтo e пoд 1 пpoцeнтa нa гoдишнa бaзa, a нe нaд 3 пpoцeнтa, ?a?тo инcтитyтът oбяви. ?o-?ъcнo HCИ и aгeнция "Mитници" oбяcниxa, чe cтaвa въпpoc зa зaбaвeнo пoдaвaнe нa дaнни, cвъpзaнo c нoви митничec?и пpaвилa, вaлидния зa цeлия EC. "Oт янyapи 2019 г. внocитeлитe нa oпpeдeлeни бopcoви cтo?и, в?лючитeлнo нeфтoпpoдy?ти, пoдaвaт двa видa митничec?и дe?лapaции - oпpocтeнa и дoпълнитeлнa. Paзли?aтa във вpeмeтo нa пoдaвaнe нa двeтe дe?лapaции e нaд мeceц (a пoня?oгa и пoвeчe), ?aтo HCИ изпoлзвa caмo o?oнчaтeлнитe дaнни. Toвa oзнaчaвa, чe внoc, ocъщecтвeн нaпpимep в ?paя нa мaй, щe бъдe oтчeтeн cтaтиcтичec?и o?oнчaтeлнo пpeз юли", ?aзaxa oт HCИ. Днec пpeдceдaтeлят нa HCИ Cepгeй Цвeтapc?и oбeщa пpoмянa нa мeтoдoлoгиятa, нo тa?a и нe cтaнa яcнo зaщo тя ce пpaви чa? ceгa. B ceгaшния cлyчaй paзли?aтa пo внoca идвaлa oт ?oн?peтнa фиpмa, ?oятo билa нaй-гoлeмият внocитeл нa гopивa. B ?paйнa cмeт?a, пocлeднaтa oцeн?a coчи, чe и?oнoми?aтa нa Бългapия пpeз 2019 г. e билa c paзмep 118,669 млpд. лв., или €60,674 млpд. Ha чoвe? oт нaceлeниeтo ce пaдaт пo €8 678.
Източник: Money.bg (06.03.2020)
 
Инфлацията изяде над 2 млрд. лева от спестяванията ни Загубите, които спестяванията на българите търпят от растящите цени, възлизат на близо 2.19 млрд. лева годишно, изчислиха експерти на Impetus Capital. От финансовата компания обясняват как се получава огромната сума - при годишна инфлация 4.2% (с толкова е поскъпнал животът от януари 2019 до януари 2020) и при положение че лихвите по депозитите клонят към нулата (по данни на БНБ средната лихва е 0,57%) се получава обезценяване на спестяванията ни от 3.62 процента. С други думи на всеки 100 лева в банка за година губим 3.62 лева. За отбелязване е, че въпреки ниските лихви и тръгналата нагоре инфлация депозитите на населението в банките продължават да растат. В края на миналата година влоговете на домакинствата в банките достигнаха забележителните 55,645 млрд. лева, отбелязвайки пореден значим годишен ръст - с 8 процента. Това е лесно за обяснение - обикновеният българин се страхува да търси алтернативи за средствата си, защото не познава финансовите пазари и борсовата търговия, а не всеки има достатъчно големи суми, за да инвестира в апартамент например. У нас хората влагат едва 2,4% от свободните си пари в акции и дялове на компании. За сравнение в Източна Европа този процент е 20% от спестяванията. Рекордьори в ЕС са скандинавските страни. 40% от активите на шведите и финландците са в акции или друг вид капиталови инвестиции, показват данните на Impetus Capital.
Източник: Сега (09.03.2020)
 
Вносът на ток за времето от 1 януари до 8 март тази година расте със 107.01 процента Производството на електроенергия от първия ден на януари до осмия ден на месец март тази година е в обем от 8 710 068 MWh. Това е понижение (минус) с 11.79 % в сравнение със същия период на миналата година. Тогава производството на електроенергия е било от порядъка на 9 874 303 MWh. Потреблението на електроенергия все още остава под нивото на сравнявания период на предходната година. Така например от 1 януари до 8 март 2019 година потреблението на електроенергия е възлизало на 8 648 566 MWh. За същото време на настоящата 2020 г. то е в обем от 8 457 124 MWh, което е спад (минус) от 2.21 процента (минус 2.13 %. преди седмица). Износът на електроенергия все още не може да преодолее отрицателните стойности. За времето от първия ден на януари до осмия ден на месец март тази година се отчита спад при износа (минус) с 24.15 % до 1 320 962 MWh. За сравнявания период на предходната 2019 г. износът на ток е бил в обем от 1741 659 MWh. Вносът на електроенергия за сравнявания период от 1 януари до 8 март на настоящата 2020 година е от порядъка на 1 068 018 MWh, което е увеличение (плюс) със 107.01 % спрямо същото време на миналата година. Тогава вносът на ток е бил в обем от 515 921 MWh (117.10 % през миналата седмица). Участието на базовите централи продължава да е отрицателно като за сравнявания период от началото на януари до началото на месец март то е в обем от 7 687 210 MWh. Това е понижение (минус) с 10.64 процента, спрямо същия период на миналата година. Тогава участието на базовите централи е възлизало на 8 602 707 MWh. ВЕИ запазват положителния си дял в преносната и разпределителната мрежи, а данните за сравнявания период на настоящата спрямо миналата година вече дават и възможност за първоначални анализи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за времето от първия ден на януари до осмия ден на месец март тази година е в обем от 286 427 MWh. Това е ръст от (плюс) 15.68 %. За аналогичния период на 2019 г. то е било от порядъка на 247 594 MWh. В частност това се дължи на положителния дял на вятърните (плюс 9.44 %) и фотоволтаичните (плюс 26.43 %) мощности, както и на биомасата (плюс 44.82 %). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в разпределителната мрежа увеличават участието си (плюс) с 12.94 % до 378 238 MWh за периода от 1 януари до 8 март 2020 г. За сравнение през посоченото време на миналата година тяхното участие е било в обем от 334 905 MWh. Това се дължи в частност на вятърните (плюс 5.77 %), фотоволтаичните (плюс 25.04 %) мощности, така и на биомасата (плюс 10.67 %). Спадът по отношение на участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) продължава и вече достига минус 48.02 процента. Така например, за времето от началото на януари до началото на месец март миналата 2019 година участието на ВЕЦ е достигало 689 097 MWh, то за същите два месеца и осем дни на настоящата 2020 година се срива до 358 193 MWh.
Източник: 3e-news (10.03.2020)
 
Промишленото производство се свива през януари През януари промишленото производство се свива спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Според тях календарно изгладеният индекс на промишленото производство намалява с 0.7% спрямо януари 2019 г. В сравнение с декември обаче има ръст от 1.6%. На годишна база спад е отчетен в добивната промишленост - с 11.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.2%, а ръст - в преработващата промишленост - с 2.1%. По-значително увеличение в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 26.8%, производството на превозни средства, без автомобили - с 24.1%, производството на напитки - с 15.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 13.4%. Най-голямо намаление е отчетено при: производството на облекло - с 10%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон и производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - по 8.5%.
Източник: Дневник (10.03.2020)
 
България е девета в ЕС по ръст на БВП Ръстът на брутния вътрешен продукт в България през последното тримесечие на 2019 г. спрямо година по-рано нарежда страната на девето място в ЕС. Ръстът на тримесечна база, т.е. спрямо предходното тримесечие, я нарежда на осмо място, показват данните на Евростат, разпространени във вторник. Този резултат обаче е отчетен на фона на най-слабия растеж, регистриран в ЕС и в еврозоната от 7 години насам, показват данните. Ръстът на БВП в България, който отчита Евростат, съвпада с коригираните от НСИ данни - 0,8% спрямо третото тримесечие на 2019 г. и 3,1% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. Със своя ръст от 3,1% България е изпреварена от 8 държави. Това са Ирландия, която отбелязва най-силен ръст - 6,3%, следвана от Унгария с 4,6%, Малта - 4,3%, Румъния - 4,2%, Естония - 4%, Литва с 3,8%, Полша с 3,7% и Кипър с 3,2%. Липсват обаче данни за Люксембург, а данните за Великобритания след Брекзит вече се дават от Евростат отделно, но годишният ръст на БВП в Обединеното кралство е 1,1%.
Източник: 24 часа (11.03.2020)
 
С 3,2% по-високи обороти в търговията на дребно през януари С 3,2% са се увеличили оборотите в търговията на дребно на годишна база през януари. Това сочат предварителните сезонни данни на Националния статистически институт (НСИ). През първия месец на годината се наблюдава намаление на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - със 7.4%, и в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.7%. Увеличение на оборота е регистрирано при търговията с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.5%. В търговията на дребно с нехранителни стоки е отчетено нарастване при текстил, облекло, обувки и кожени изделия- с 3.6%, при техниката, мебелите и други стоки за бита - с 1.6%, и при компютърната и комуникационната техника - с 1.5%. Намаление на оборота е регистрирано при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 6.8%, и в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки и тоалетни принадлежности - с 2.8%.
Източник: Монитор (11.03.2020)
 
Промишлеността с 0,7% надолу през януари По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през януари при сезонния индекс на промишленото производство е регистриран ръст от 1.6 на сто в сравнение с декември 2019 г. През януари 2020 г. календарният индекс на промишленото производство е с 0.7 на сто под равнището на съответния месец на миналата година. През януари 2020 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в преработващата промишленост - с 3.6 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6 на сто, а намаление - в добивната промишленост - с 3.3 на сто. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарните данни, е отчетен в добивната промишленост - с 11.7 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.2 на сто, а ръст - в преработващата промишленост - с 2.1 на сто.
Източник: Монитор (11.03.2020)
 
Повечето работодатели очакват да наемат още хора през следващото тримесечие Очакванията на българските работодатели за наемане на персонал през следващото тримесечие остават сравнително добри, като повечето планират да увеличат служителите си. Това показва последното обзорно изследване на ManpowerGroup за заетостта в периода април-юни. Макар че перспективите като цяло са скромни, резултатите не се различават съществено от предишното тримесечие и същия период на миналата година. От седемте изследвани сектора негативни са прогнозите единствено в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а увеличение на работната сила се предвижда във всичките пет региона на страната. Изследването, което е направено сред 620 работодатели в България, показва, че 11% от тях планират да увеличат броя на служителите си, 1% предвиждат да ги намалят и 87% не очакват промяна. Така нетната прогноза за заетост, която отчита разликата между положителните и отрицателните очаквания, става 10%, а след корекции за сезонните колебания стойността й е 6%. За сравнение, предходното тримесечие нетната прогноза беше 7%, а за второто тримесечие на миналата година - 5%. "Въпреки че намеренията за наемане са умерени, обзорното изследване е стабилно и положително", коментира Иван Шербанов, оперативен мениджър на "ManpowerGroup България", като подчертава, че високият процент работодатели, които нямат планове да променят нивата на заетост, отразява тяхната предпазливост. "Все още е прекалено рано да се предвиди потенциалното влияние на Ковид-19 върху наемането на служители в глобален мащаб, но реалността днес е, че безработицата остава ниска на много пазари и организациите по света все още трудно намират хората с точните умения", добавя той в официалното съобщение. През следващото тримесечие се очаква нивата на заетост да се увеличат в шест от седемте изследвани индустриални сектора. Негативна е тенденцията само в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство", където прогнозата е отрицателна (-1%) и намалява с цели 12 процентни пункта. В същото време работодателите в сферата на строителството повишават прогнозите си с 3 процентни пункта спрямо предишното тримесечие до 11%, пак с толкова по-високи са очакванията и в областта на търговията, където достигат 8%. Без промяна или с леко намаление от предходния период са прогнозите за заетост в секторите "Финансови и бизнес услуги" (9%), "Промишленост" (8%), "Друго производство" (минно дело, земеделие, електричество и т.н., 6%) и "Други услуги" (публичен сектор, транспорт и др., 6%). Увеличение на работната сила през второто тримесечие на 2020 г. се очаква във всичките пет региона на страната. Най-силни са перспективите за наемане във Варна, където нетната прогноза е 11%. След морската столица се нареждат Пловдив и Бургас, където работодателската прогноза за увеличение на служителите е съответно 10% и 8%. Предпазливи намерения за наемане имат работодателите в Русе и София - съответно 3% и 1%. Любопитна подробност е, че в сравнение с предишното тримесечие работодателите в София отчитат спад от 6 процентни пункта и най-слабото темпо на наемане от началото на изследването преди девет години. В същото време прогнозите за останалите региони остават сравнително стабилни. Най-оптимистични са очакванията на работодателите от големите компании (над 250 служители), където нетната прогноза за заетостта е 19%. С прогноза от -1% микропредприятията (под 10 служители) отчитат застинал пазар на труда. При средните (над 50 служители) и малките (10-50 служители) предприятия прогнозите са за увеличение на заетостта със съответно 7% и 5%. Данните показват, че спрямо предходното тримесечие плановете за нови работни места отслабват в големите и микропредприятията.
Източник: Капитал (11.03.2020)
 
Строителството бележи ръст в началото на 2020 г Строителната продукция в страната през месец януари се увеличава с 0.8% спрямо месец по-рано и с 1.7% в сравнение с януари 2019 г. На месечна база гражданското строителството бележи подем за разлика от сградното такова, но на годишна и при двата подсектора се наблюдава увеличение, Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Гражданското строителство бележи ръст от 2.3% на месечна база, докато при сградното е регистрирано намаление от 0.2%. Увеличението на годишна база е съответно с 3.1% при гражданското строителство и с 0.7% при сградното такова. „Лошите“ месеци за сградното строителство през 2019 г. са били април, май, октомври и ноември, декември. Тогава са отчетени спадове съответно от 0.1, 0.7, 0.5, 0.5 и 0.6%. Месеците от март до юни пък са лоши за гражданското. Най-голям спад е отчетен през месец март – с 2%, следван от юни, май и април. Тогава пониженията са били съответно с 1.5, 0.2, 0.6 и 0.1%. Спадове при гражданското строителство се отчитат и през август и ноември с 2.2 и 1.6%.
Източник: economic.bg (11.03.2020)
 
Силен януари за туризма - приходи и нощувки с ръст от почти 20% Хотелите в България отбелязаха рекорден ръст на нощувките и приходите от тях през януари, съобщи статистиката. Нощувките през първия месец на годината са малко над 1 милион, което е с 19,8% повече от миналия януари, като този ръст на годишна база е рекорден за времето след 2010 г. Приходите само от нощувки са 60,8 млн. лв., което е с 19% повече спрямо година по-рано и този ръст също е рекорден от десетина години насам. Ръстът в приходите идва както от платеното от български граждани, което е с 21,7% повече спрямо година по-рано, така и от чужденците, които са платили със 17% повече в сравнение с януари 2019 г. При това ръстът е устойчив и не се получава заради ниска база за сравнение, тъй като в началото на 2019 г. туризмът ни все още не чувстваше трудностите, свързани с високата конкуренция на съседни пазари, а фалитът на най-големия туроператор в света “Томас Кук” се случи чак в края на лятото. Общата заетост на хотелите през януари е 30,1%, като се увеличава с 4,2 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Както е обичайно за последните години, заетостта на 4- и 5-звездните хотели е доста по-висока от тази на останалите - 44,4%. Заетостта на хотелите с 3 звезди през януари 2020 г. е била 27,8%, а на тези с 1 и 2 звезди - само 15,9%. Броят на пренощувалите в хотелите лица през януари 2020 г. се е увеличил с 14,9% в сравнение със същия месец на 2019 г., като при българските граждани се регистрира увеличение с 18,6%, а при чуждите - с 9,4%. Българските граждани са реализирали средно по 2 нощувки в родни хотели през януари, а чужденците - по 3,1 нощувки, като 75% от тях са нощували в хотели с 4 или 5 звезди. Най-голямото увеличение на реализираните нощувки всъщност се отнася именно за най-луксозните хотели - в тях ръстът на годишна база е 22,5%.
Източник: 24 часа (12.03.2020)
 
2020 г. почна с ръст на износа През януари 2020 г. износът на стоки и услуги от България е за 4,8 млрд. лв., което е с 3,7% повече от същия месец на предходната година, съобщи Националният статистически институт. 1,5 млрд. лв. от този износ е за страни извън ЕС и той нараства с 2,2% на годишна база, а останалото е за страните членки. Вносът обаче е за още по-голяма стойност - 5,2 млрд. лв. и той нараства с 4,9% в сравнение с година по-рано. Предварителните данни на НСИ за износа за страните от ЕС през 2019 г. показват, че в последния месец от годината е имало внезапен спад с 4,7% в сравнение с декември 2018 г. Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС през 2019 г. отчитат безалкохолните напитки, алкохолът и тютюневите изделия - цели 19,1% в сравнение с предходната година. Трябва да се има предвид обаче, че специално за цигарите сравнението става спрямо много ниска база, защото през последните две години износът им рязко падна. При основните външнотърговски партньори на България няма големи размествания, освен че веднага след Турция и Китай в листа на най-големите вносители у нас веднага се нареждат САЩ. Сред страните от ЕС на първо място са Германия, Румъния и Италия.
Източник: 24 часа (13.03.2020)
 
Вносът на коли на старо у нас е блокиран Вносът на автомобили на старо у нас е блокиран заради коронавируса. 80% от доставките на коли втора ръка досега беше от Италия. Много автомобили в италиански автокъщи вече са платени от български търговци, но вносът им в страната е възпрепятстван. Това води до загуби и опасност от фалити при по-малките автокъщи, коментира Цветелина Цанева, изпълнителен директор на Асоциацията на вносителите на автомобили. „Продажбите на автомобили са свързани и с редица други проблеми от година насам, заедно с рестрикциите за дизелите”, коментира тя и информира, че е невъзможно да се стимулират онлайн продажбите в сектора и да се избегне личният контакт при покупка на кола. „Автомобилът не може да се купи онлайн и физическият контакт не може да бъде избегнат”, посочи изпълнителният директор на Асоциацията на вносителите на автомобили. Цанева отбеляза, че доставките на автомобили от Германия, Австрия и Швейцария също са потърпевши от разпространението на коронавируса. „Броят на автокъщите у нас не намалява и това дори донякъде е проблем”, заяви още Цветелина Цанева.
Източник: Труд (13.03.2020)
 
НСИ поправи данните за вноса за 2019 г. с близо 4 млрд. лв. нагоре Националният статистически институт очаквано коригира нагоре данните си за вноса за миналата година, след като стана ясно, че има огромно разминаване заради нов начин на митническо отчитане на борсови стоки и най-вече на горивата. Новото число е 65.1 млрд. лв., което е с почти 4 млрд. лв. повече от първоначално обявените данни преди месец. Голяма част от корекцията се дължи на търговията с Русия и Египет. Ревизия нагоре има и при данните за износа, но тя е по-скромна - с около 400 млн. лв. до 58.4 млрд. лв. Така финално чувствително се променят показателите както за годишните ръстове, така и за търговския дефицит, който се удвоява до 6.7 млрд. лв. Темата с нереалистичните данни за външната търговия беше повдигната от депутата от ДПС Румен Гечев, който видя в тях умишлено манипулиране, за да се отчете по-висок растеж. От НСИ отхвърлиха тези обвинения, като обясниха, че БВП се смята по няколко различни начина и на база различни данни и затова и забавеното отчитане на вноса не е имало такова голямо влияние. Впоследствие институтът ревизира леко надолу експресните си оценки за растежа за всички тримесечия на 2019 г., като общо за годината той достигна 3.4% - далеч над спряганите от Гечев нива около 1%. Обновените данни показват, че през миналата година експортът е отбелязал 4.2% ръст, докато преди месец оценката беше за 3.3%. При импорта разбираемо корекцията е по-съществена, като вместо 2.5% вече се вижда 3.6% покачване. И при входящите, и при изходящите потоци на стоки разликата се дължи основно на търговията със страните извън ЕС. Това е разбираемо, тъй като комуникационният проблем между данните на Агенция "Митници" и НСИ засяга декларациите за борсово търгувани стоки, а България внася такива основно от трети страни. Голяма част от ревизията от почти 4 млрд. лв. нагоре се дължи само данните за вноса от две държави. Това са Русия, където има покачване с 2.4 млрд. лв., и Египет с около 0.7 млрд. лв. Причината за последното е, че голяма част от импорта на иракски нефт се фактурира като пристигащ в България от египетските пристанища. Иначе погледнато, като стокова група данните за вноса на минерални горива вече показва 6.2% ръст до малко над 9 млрд. лв., което кореспондира с оценките на основните компании в сектора. Най-голям скок има при вноса на напитки и тютюневи изделия - почти 25% до 1.16 млрд. лв. Добра новина при износа е, че продължава силният ръст на стоки с по-висока добавена стойност, като при групата на машините, оборудването и превозните средства той е 8%. Данните за януари показват запазване на тенденцията от края на 2019 г. - 3.7% ръст на износа и 4.9% на вноса. Детайлни разбивки засега има само за търговията с трети страни, като данните за горивата показват 532 млн. лв., или 100 млн. лв. по-малко от отчетеното през първия месец на 2019 г. Тази разлика, макар и по-малка, може отново да се дължи на забавянето на данните от митническите декларации. След скандала от НСИ обещаха да подобрят комуникацията си с митниците и така занапред ревизиите да станат по-малки и предвидими. Данните за януари обаче едва ли ще са представителни за годината. Разразилата се коронавирус епидемия през февруари и особено последните развития и предприети мерки през март вероятно ще се отразят чувствително и на вноса, и на износа глобално, а и на България. Над 60% от стокооборота на България е със страни от ЕС, като основни партньори са някои от най-засегнатите от вируса като Германия, която е номер едно експортна дестинация, и Италия - номер три.
Източник: Капитал (13.03.2020)
 
Безработицата намалява и през 2019 е била 4,2 % През 2019 г. безработните са 142.8 хил., от които 82.3 хил. са мъже и 60.5 хил. - жени, съобщи Националният статистически институт. В сравнение с 2018 г. броят на безработните хора намалява със 17.6 на сто. Коефициентът на безработица намалява с един процентен пункт в сравнение с 2018 г. и достига 4.2 на сто. За същия период коефициентът на безработица при мъжете намалява с 1.2 процентни пункта, а този при жените - с 0.8 процентни пункта, като достига съответно 4.5 и 3.9 на сто. През 2019 г. икономически активните хора на възраст 15 - 64 навършени години са 3 276.4 хил. или 73.2 на сто от населението на същата възраст. Общият брой на заетите e 3 233.1 хил. или 54.2 на сто от населението на 15 и повече навършени години. От тях 1 732.1 хил. (53.6 на сто) са мъже и 1 501.1 хил. (46.4 на сто) са жени. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 136.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.1 на сто, съответно 74.1 на сто за мъжете и 66 на сто за жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 75 на сто или с 2.6 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група се увеличава с 2.8 процентни пункта, а при жените - с 2.4 процентни пункта, като достига съответно 79.3 и 70.7 на сто. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години достига 64.4 на сто (69.2 на сто за мъжете и 59.9 на сто за жените). В сравнение с 2018 г. той нараства с 3.7 процентни пункта - с 3.8 процентни пункта при мъжете и с 3.5 процентни пункта при жените.
Източник: БНР (16.03.2020)
 
Забавяне на годишната инфлация в България през февруари до 3,7% През февруари 2020 година месечната инфлация в България нарасна с едва 0,1%, докато годишната инфлация се забави до 3,7%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени (CPI) нараства през февруари с 0,1% спрямо предходния месец, когато скочи с 0,9% (най-солиден месечен ръст на инфлацията в нашата страна от началото на 2017-а година). На годишна база потребителската инфлация се забави до 3,7%, след като през януари тя нарасна с 4,2%, достигайки най-високо ниво от февруари 2013-а година. Средногодишната инфлация за периода март 2019 - февруари 2020 година нараства с 3,2% спрямо периода март 2018 - февруари 2019 година. През февруари увеличение с 0,6% спрямо предходния месец регистрират цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки, докато цените на алкохолните напитки и на тютюневите изделия остават непроменени, а тези за облекло и обувки намаляват с 2,0 на сто.
Източник: БНР (17.03.2020)
 
София може да се похвали с две лидерски позиции в Централна и Източна Европа: най-достъпна цена в наемите на първокласни офис площи - до 15 евро на кв. м, при съответно 17 евро и 25 евро за Братислава и Будапеща. В същото време доходността на инвестицията в офиси достига 7,5% в София, при до 4,2% в Прага, показват данни на компания за недвижими имоти. Трябва обаче да се отчете, че условията за финансиране и ликвидността в другите столици са по-добри. Доходността при първокласни търговски площи в България достига 7,25%, а при индустриалните площи е 8,5%. Сделките с хотели в Европа са на стойност 16,1 млрд. евро през първите девет месеца на 2019 г., показват данни на компанията. Ръстът на инвестициите в хотели е с 2% спрямо същия период на предходната година. Сделките с молове са на стойност 24,1 млрд. евро, с индустриални площи - 20,4 млрд. евро, а с офиси - 77,7 млрд. евро. Но най-голям ръст от 7% има при инвестициите в жилищни сгради, които достигат 36,4 млрд. евро. Инвеститорите търсят доходност, различна от тази на офисите и моловете. Затова нараства интересът им към алтернативни възможности за вложения като хотели и жилищни сгради.
Източник: Труд (17.03.2020)
 
Разходите за труд нарастват с почти 12% през последното тримесечие на 2019 г. По предварителни данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 10.5%, в услугите - с 11.5%, и в строителството - с 14.5%. По икономически дейности през четвъртото тримесечие на 2019 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ - с 19.6%, „Други дейности“ и „Образование“ - по 16.7%. През четвъртото тримесечие на 2019 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 11.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.9%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 19.3% за „Операции с недвижими имоти“ до 4.0% за „Добивна промишленост“.
Източник: Инвестор.БГ (23.03.2020)
 
Официално се удължават сроковете за данъчни декларации и ГФО Сроковете за подаване на данъчни декларации от физически лица и на годишни финансови отчети от юридическите лица официално се удължават. Това решиха народните представители по време на окончателното гласуване на второ четене на Закона за обявяване на извънредно положение заради коронавируса. Вместо до 30 април, физическите лица сега ще могат да подадат данъчните си декларации, както и да платят дължимите си данъци, до 30 юни. Отсрочка има и за ползването на отстъпки при плащане на данък – вместо до 31 март, крайният срок се удължава до 31 май. Променят се и сроковете за ползване на отстъпка при местните данъци върху имотите и автомобилите. Намалението може да се ползва при платен изцяло данък до 30 юни. Срокът за подаване на годишни финансови отчети се отлага от 30 юни на 30 септември.
Източник: economic.bg (23.03.2020)
 
През февруари са регистрирани 508 хил. посещения на чужденци в България, или с 5.2% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Въпреки глобалната пандемия от COVID-19 увеличение е регистрирано при пътуванията с цел почивка и екскурзия, следвани от посещенията с други цели и тези, свързани с работа. Транзитните преминавания през страната са 25.1% или 127.7 хил. от всички посещения на чужденци в България. Това показват данните на Националния статистически институт. Най-много посещения в страната през февруари са реализирали гражданите от Турция - 95.8 хил., Румъния - 63 хил., Сърбия - 57 хил. и Гърция - 53.8 хиляди. Статистиката показва още, че над 400 хиляди българи са пътували в чужбина през февруари, или с 1% над регистрираните преди година. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на българи в чужбина формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 49.2%, следвани от тези със служебна цел - 27.8%, и с цел почивка и екскурзия - 23%. През февруари най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към Турция - 86.1 хил., Гърция - 62.8 хил. и Румъния - 45 хил., а колкото до Италия, където по това време вече бяха установени първите случаи на болни с коронавирус, са пътували 10 хил. българи, сочат още данните на НСИ.
Източник: Банкеръ (30.03.2020)
 
Промишленото производство в България се забавя с 1.4% на годишна база през февруари Индекси на промишленото производство в България нарасна с 1.4% на годишна база през февруари, след като през януари се повиши с 4.3%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Ръстът на ИПЦ през февруари беше обусловен от 4.7% увеличение на цените на комуналните услуги, се казва в съобщение на НСИ. На месечна база цените на производителите се понижиха с 0.1% през периода. Индустриалният ИПЦ на вътрешния пазар се покачи с 3.1% на годишна база и беше непроменен на база месечно сравнение. Индексът на чуждестранния пазар намалява с 1.1% на годишна база и с 2.5% на месечна.
Източник: SeeNews (01.04.2020)
 
България е заделила 8,1% от БВП за здравеопазване през 2017 г. България е заделила 8,1% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за здравеопазване през 2017 г., което е малко под средното равнище в ЕС от 9,9% през същата година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Съотнесени с размера на населението обаче, разходите за здравеопазване (публични и частни) у нас са едни от най-ниските в ЕС – 590 евро на човек от населението при средно равнище от 2887 евро в ЕС. По този показател страната ни е на предпоследно място, като изпреварва само Румъния (490 евро на човек). Разходите за здравеопазване във Франция и Германия са се равнявали на 11,3% от БВП през 2017 г., което ги поставя на първо място в ЕС. След тях се нарежда Швеция с 11%. В топ пет попадат още Австрия и Белгия съответно с 10,4% и 10,3%. В същото време в 12 страни членки разходите за здравеопазване са съставлявали под 7,5% от БВП, като най-нисък е делът им в Румъния (5,2%). Като съотношение към размера на населението разходите за здравеопазване са били най-високи в Швеция (5200 евро на човек), Дания и Люксембург (по 5100 евро на човек). В топ пет попадат още Германия и Ирландия със съответно 4459 евро и 4395 евро.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2020)
 
Безработицата в България през февруари 2020 г. беше 4.1% Безработицата в България през февруари 2020 г. е била 4.1 на сто, непроменена спрямо януари и намаляваща от 4.7% през февруари 2019 г., съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат, позовавайки се на сезонно коригирани данни. Числеността за февруари 2019 г. представлява приблизително 157,000 безработни в България, а броят им е намалял до 138,000 през февруари 2020 г. Безработицата сред младежта в България е била 10.3% през февруари 2020 г., спрямо 9.8% през февруари 2019 г., съобщи Евростат. България отчете първите си четири потвърдени случая на Covid-19 на 8 март. До сутринта на 1 април цифрата се е увеличила до 412. Има съобщения за работодатели, които освобождават персонал, докато българите емигранти се завръщат в страната в голям брой. Евростат предвижда да отчете данните за безработицата в България за март 2020 г. на 30 април. Евростат заяви, че през февруари 2020 г. средната безработица в ЕС е 6.5 на сто, стабилна в сравнение с януари 2020 г. и намалена от 6.9 на сто през февруари 2019 г. Цифрата за февруари 2020 г. остана най-ниската от началото на месечното наблюдение на безработицата на агенцията през февруари 2000 г. Средната безработица сред младите хора в ЕС през февруари 2020 г. беше 14.9 на сто, посочи Евростат.
Източник: Sofia Globe (02.04.2020)
 
Ръстът на разходите за труд в Румъния, България най-високи в ЕС през 2019 г. Румъния и България записаха най-голямото увеличение на часовите разходи за труд през 2019 г. сред страните-членки на Европейския съюз, съобщи статистическата служба на блока. Разходите за труд в Румъния са нараснали с 13.1% през 2019 г., докато в България те нарастват с 11.7%, се казва в съобщение на Евростат във вторник. Двете страни обаче все още са имали най-ниските часови разходи за труд в ЕС за миналата година - 6 евро в България и 7.7 евро в Румъния. В Югоизточна Европа часовите разходи за труд в Хърватия се повишиха с 3.4% до 11.1 евро миналата година, докато те нараснаха с 5.1% до 19 евро в Словения.
Източник: SeeNews (02.04.2020)
 
Поръчките от чужбина за фирмите почнаха да падат Осигуреността на производството в българската промишленост с поръчки от чужбина е спаднала през март в сравнение с предишния месец с 5,1 процентни пункта. Това показват данните на НСИ за ключовите показатели на България, разпространени в понеделник. Несигурната икономическа среда вече се е превърнала в основно затруднение за фирмите от промишлеността, като 35% от анкетираните мениджъри я посочват на първо място сред затрудненията си. Докато традиционният недостиг на квалифицирана работна ръка отстъпва на второ място сред неблагоприятните показатели, намалявайки с няколко процентни пункта през март в сравнение с февруари. Недостатъчното търсене на продукция от страната и от чужбина са съответно на трето и на четвърто място сред посочените причини за лошото състояние на промишлените предприятия, значително увеличавайки се в сравнение с февруари. Очакванията за продажните цени на продукцията обаче са да останат без съществена промяна през следващите три месеца. Кризата се отразява още по-неблагоприятно на търговията на дребно – повече от половината анкетирани мениджъри в търговията се опасяват от несигурната икономическа среда, но все още конкуренцията в бранша се счита за още по-голяма заплаха. Веднага след това идва спадът в търсенето. Търговците също не прогнозират увеличение на цените на дребно през следващите три месеца. В сферата на услугите положението е съвсем малко по-добро от това в търговията на дребно. И там несигурната икономическа среда плаши мениджърите най-много, но смятат, че конкуренцията в бранша им е още по-силна причина за негативните очаквания. Строителството е единственият бранш, в който поради сезонни причини мениджърите се надяват на леко подобрение на икономическото състояние на фирмите през следващите три месеца. Това е свързано най-вече с увеличение на поръчките за ново строителство. Съответно и най-големият проблем за тях продължава да е недостигът на работна ръка – 52% го поставят на първо място, а едва след това - несигурната икономическа среда.
Източник: 24 часа (07.04.2020)
 
НСИ ще направи пробно електронно преброяване, което започва в 0.00 ч. на 20 април Националният статистически институт ще направи само пробно електронно преброяване и няма да провежда пробното проучване и чрез преброители, каквато беше първоначално идеята. Централната преброителна комисия е взела решението си неприсъствено, съобщи в интервю за БТА директорът на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова. Промените са заради обявеното извънредно положение в страната, което води до невъзможност да бъдат присъствено обучени преброителите, както и за да се предотврати тяхното пряко посещение по домовете. Електронното преброяване на населението ще започне в 0.00 ч. на 20 април, като линкът към приложението ще е на интернет страницата на НСИ, и ще приключи в 24.00 ч. на 30 април. НСИ обмисля възможността приложението да бъде публикувано и на други места. Докато попълват данните, хората ще могат да влизат и излизат от приложението по всяко време на денонощието, като то ще е достъпно през desktop приложения, през мобилни устройства - телефони, таблети. Експертът напомни, че това е пробно преброяване, което означава, че тези, които решат сега да се преброят не са освободени от задължението да го направят и догодина, когато ще е същинското преброяване. За предстоящото пробно електронно преброяване няма да има промяна в представените вече въпроси, на които хората ще трябва да отговарят. Допълнителните анкетни изследвания - за репродуктивните нагласи и миграционното поведение, които съпътстват същинското преброяване, са включени към онлайн приложението. Те няма да се попълват от всички хора по време на предстоящото електронно преброяване, а това ще става със случаен подбор - за някои домакинства тези въпроси ще "излизат", обясни експертът. Костова напомни, че основната преброителна карта е задължителна за попълване. След като я попълним, ще получим уникален преброителен код, който гарантира успешното електронно преброяване. След това някои от домакинствата ще получат покана да попълнят и тези две анкетни карти. Целта е да се прецени дали въпросите са разбираеми, дали са правилно конструирани и подредени, обясни експертът. В края на всички анкети в приложението ще има място, където респондентите ще могат да попълнят коментари, бележки и препоръки. Това ще помогне на националната статистика да подобри инструментариума си между пробното и същинското преброяване. При пробното електронно преброяване няма да се публикуват резултати, защото негова цел е тестване на организацията и на инструментариума на преброяването. Обучението на преброители за същинското преброяване не се променя и то остава за края на декември - началото на януари 2021 г., но дори и да не се овладее кризата заради коронавируса, от НСИ имат готовност да направят обучението дистанционно. Ползата за националната статистика от предстоящото електронно преброяване е да се тества системата и затова НСИ призовават повече хора да участват, като целта е да се получи по-добра обратна връзка и ако се налага, процесът да бъде подобрен. В последното електронно преброяване през 2011 г. се включиха 41 процента от населението. Засега не се предвижда промяна в графика на събиране на геореферентните данни, което е новост за преброяването през 2021 г. Целта е всяка сграда, обект на преброяването, да влезе в регистър с географските си координати, които ще бъдат определени по време на предварителния обход и на самото преброяване. От 1 юни трябва да започне обхождането в страната, по време на което ще се събира информация за жилищните сгради и за геолокацията им. Целта е да се направи списък на сградите, адресите и жилищата, който после ще бъде полезен за общините, напомни Костова. Пробното преброяване трябваше да започне на 20 март, като се предвиждаше от 20 до 26 март то да е по интернет, а от 27 март до 2 април - с преброители. Националното преброяване на населението и жилищния фонд на територията на цялата страна ще се проведе през януари 2021 година.
Източник: 24 часа (07.04.2020)
 
Ръстът на цените на жилищата у нас се е ускорил преди коронавируса Ръстът на цените на жилищата в България се е ускорил до 6,2% на годишна основа през последното тримесечие на 2019 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. За сравнение, през второто и третото тримесечие е отчетено годишно повишение на цените на жилищата от съответно 5,6% и 5%, а през първото тримесечие на миналата година жилищата у нас са поскъпнали със 7,3%. Данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че в края на миналата година цените на жилищата ново строителство са нараснали с 8,7%, а старите жилищни имоти са поскъпнали с 4,9% на годишна основа. Спрямо третото тримесечие цените на жилищата у нас са нараснали с 1,5%, като темпът отново се ускорява в сравнение с третото и второто тримесечие, когато е регистрирано поскъпване от 1,3% и 0,6%. През първото тримесечие цените на жилищата у нас са нараснали с 2,6% на тримесечна основа. Пловдив е продължил да изпреварва София по ръст на цените на жилищата и в края на миналата година с повишение от 9,6% на годишна основа, като цените на новото строителство са регистрирали скок 13,2%. На второ място е София с ръст от 8%, който при новото строителство е достигнал 16,5% на годишна основа. Във Варна цените на жилищата са се увеличили със 7,2% на годишна основа, като в морската столица старото строителство е поскъпнало по-бързо от новото – 9,8% спрямо 2,7%.На четвърто място по ръст на цените на жилищата през четвъртото тримесечие у нас е била Стара Загора с повишение от 5,2% на годишна основа, а след това се нарежда Русе с ръст на цените от 4,8%. Бургас е на последно място сред шестте най-големи града в страната с повишение на цените от едва 0,4%, като новите жилища дори са поевтинели с 2,6% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (09.04.2020)
 
Световната банка очаква спад от 3,7% на БВП в България тази година След като постигна по-висок от очаквания ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г., българската икономика, в синхрон с останалите страни от ЕС, ще потъне в рецесия през 2020 г. в резултат от пандемията от COVID-19 и нейното отражение върху износа и вътрешната активност. Очаква се спадът на БВП да достигне 3,7% през 2020 г., според пролетната икономическа прогноза на Световната банка за регион Европа и Централна Азия. В допълнение на прогнозите за региона, в редовния икономически доклад се настоява за решителни политически мерки, които дават приоритет на инвестициите в здравни системи и осигуряват социална защита за населението и особено за най-уязвимите, за да се смекчи въздействието на пандемията COVID-19 в региона на Европа и Централна Азия. Прогнозите за икономическите последици от COVID-19 се основават на множество неизвестни и значителна несигурност, посочват от Световната банка. Предвид това докладът включва симулации, имащи за цел да илюстрират част от последиците върху растежа, които могат да се реализират в резултат на пандемията. Сценариите в доклада се основават на данни, налични към 20 март 2020 г. Сценариите предполагат, че регионът ще изпадне в рецесия през 2020 г. като спадът на икономиката ще бъде между -4,4% и -2,8% заради последиците от пандемията, преди да се възстанови отново възходящият тренд през 2021 г. в резултат на предприетите мерки, постепенно възстановяване на световните цени на суровините и засилване на търговията. Прогнозата на 2021 г. за България е растежът да достигне 3,9%.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2020)
 
Нарастване на производството и търговията на дребно при намаляване на строителството през февруари Проучване на Националния статистически институт (НСИ) за февруари отчита повишаване на промишленото производство и на търговията на дребно, при известно намаляване на строителството. Трябва обаче да се има предвид, че това са последните икономически данни за нашата страна, които не са повлияни от пандемията от коронавирус, която доведе през март до въвеждането на извънредно положение и до редица ограничителни мерки, както за социално дистанциране, така и по отношение на икономическата активност. Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства през февруари с 1,1% спрямо януари, когато се повиши 2,2 на сто, отбелязвайки по този начин второто стабилно повишение от началото на годината. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство се повиши през февруари с 0,1% след спад с 0,5% през януари, като това е първото макар и плах увеличение от октомври 2019 г. насам. През януари по-съществен ръст с 1,1% спрямо предходния месец отбелязва производството в преработващата промишленост, докато производството в добивната промишленост се сви с 0,6%, а при разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен растеж с 0,6 на сто. Спрямо февруари 2019-а година производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се понижава с с 6,3%, а в добивната промишленост - с 8,5%, докато производството в преработващата промишленост нараства с 2,4 на сто. В същото време индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" се понижава през февруари с 0,6% след повишение с 0,3% през януари. Продукцията от гражданското и инженерно строителство се свива с 0,3% при понижение с 0,8% и в сградното строителство. На годишна база строителната продукция през февруари се понижава с 1,1% след растеж с 1,7% през януари, като сградното строителство се свива с 2,4%, а гражданското и инженерното строителство нараства с 0,8 на сто. НСИ представи и своя последен доклад за търговията на дребно, като през февруари тя се увеличава с 0,9% след повишение с 0,1% през януари. На годишна база растежът на търговския оборот се подобри през февруари до 5,5% от 3,5% в началото на 2020 г.
Източник: БНР (10.04.2020)
 
Болничните намаляват въпреки коронавируса Въпреки сложната епидемична обстановка от началото на тази година НОИ не регистрира бум на болнични листове, става ясно от данни на института, цитирани от БНР. Болничните, по които са направени плащания от януари до края на март, са 835 хил. или с 90 хил. по-малко спрямо първите три месеца на миналата година. През тези месеци България първо изкара две грипни епидемии, а след това влезе в извънредно положение заради коронавируса. Началото на коронакризата бе съпроводено с жестоки спорове между работодатели, пациенти и управляващи за чия сметка трябва да бъде задължителната карантина, на която подлежат връщащите се от чужбина и хората, контактни на потвърдени случаи. Здравният министър Кирил Ананиев твърдо отстояваше тезата, че за карантината не трябва да има болничен, а човек следва да ползва платен или неплатен отпуск. В крайна сметка обаче по разпореждане на премиера Борисов бе решено тази карантина да се ползва с болничен от личния лекар с всичките условности, че при проточила се криза това създава притеснения "колко ще издържат системите на НОИ". Болничните с такова показание са 3000. При обезщетенията за безработица обаче ръстът е сериозен. За март са отпуснати 8300 обезщетения за безработица, а само за първите осем дни на април броят им вече е 7000. От НОИ отбелязват, че при тях повече хора се възползват от подаване на документите по електронен път - 2760 души са го направили през март. В бюрата по труда делът на подалите електронно заявления е нищожен.
Източник: Сега (10.04.2020)
 
Оборотите на търговците у нас се връщат към ръст през февруари След като продажбите на дребно у нас започнаха годината със спад, през февруари записват увеличение на годишна и на месечна база. Търговските обороти през месеца са стимулирани от ускорените продажби на облекло, стоки за бита, онлайн покупки, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Оборотът в търговията на дребно, въз основа на календарно изгладени данни, нараства с 5,5% в сравнение със същия месец на предходната година. Спрямо предходния месец оборотите в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нарастват с 0,9% по предварителни сезонно изгладени данни. През февруари на годишна база оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 10,2%) и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2,4%). Намаление е отчетено при продажбите на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 0,9%).
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2020)
 
Българското индустриално производство се възстановява през февруари През февруари 2020 г. промишленото производство в България бележи макар и слаб ръст от 0,1% спрямо същия месец на миналата година, следвайки коригирания надолу до 0,5% спад през предходния месец, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това на практика са последните икономически данни, които не са повлияни от кризата, породена от разпространението на коронавируса. Според НСИ на годишна база има 2,4% ръст в преработващата промишленост. Спад има в добивната промишленост - с 8,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ намалението е с 6,3%. На месечна база, спрямо януари 2020 г. индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, нараства с 1,1%. Така тук има забавяне, след като през първия месец от годината бе отчетено повишение от 2,2%.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2020)
 
Износът за два месеца се увеличи на годишна база, търговският дефицит намалява Дефицитът във външната търговия на България през първите два месеца на 2020 г. е на стойност 833,7 млн. лева. За сравнение през 2019 г. той беше 924,8 млн. лева, показват данните на Националния статистически институт. Само през февруари външнотърговското салдо е на минус с 421,4 млн. лева. Изнесените български стоки през януари и февруари са на стойност 9,7 млрд. лева, което е с 2,7% повече на годишна база. Само за февруари експортът възлиза на 4,8 млрд. лева и нараства с 1,6% спрямо същия месец на миналата година. През периода януари - февруари в страната са внесени стоки за 10,5 млрд. лева, или с 1,5% повече в сравнение с година по-рано. Само за февруари импортът намалява с 1,9% на годишна база и възлиза на 5,2 млрд. лева. През януари и февруари изнесените стоки за трети страни от нашата страна намаляват с 0,1% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 3,3 млрд. лева. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Китай, Обединеното кралство, Сърбия, Съединените американски щати, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 51,3% от износа за трети страни. През февруари 2020 г. експортът за трети страни намалява с 2,3% спрямо година по-рано и е в размер на 1,6 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.04.2020)
 
До 5.7% спад на БВП очакват икономистите от БАН До 5.7% спад на Брутния вътрешен продукт, ускоряване на инфлацията до 5.2% на средногодишна база в България предвижда най-негативния сценарий на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. Тези оценките в експресния доклад с вероятност около 20 процента. Причините за подобен икономически срив ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70 процента. Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10 процента, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5 процента спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите - ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП. По-облекченият сценарий предвижда, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон - предвижда се спад до 20 на сто.
Източник: Банкеръ (14.04.2020)
 
През 2019 г. емигриращите от България се стопиха до 2012 души Данните на НСИ показват, че най-голям дял сред завръщащите се да живеят в родината е този на прибралите се от съседна Турция - 38,6%. Съответно и областта с най-голям механичен прираст на населението през 2019 г. е била Кърджали - 37,9 промила нарастване на населението в сравнение с предходната 2018 г. На второ място е Шумен с 6,9 промила, Пловдив е с 3 промила, Търговище с 2,7, столицата е с 2,4, а Бургас - с 2,1 промила. Всички останали области в страната са с отрицателен механичен прираст на населението, т.е. хората в тях намаляват като абсолютна бройка през 2019 г. Очевидно е, че завръщащите се от Турция са хората, които по време на т.нар. Голяма екскурзия през 1988-1989 г. напуснаха страната, работили са в южната ни съседка и сега се прибират да доживеят старините си в родината.Сред областите с най-голям отрицателен механичен прираст са Сливен - минус 9,9 промила, Смолян - минус 8,3 промила, и Видин - минус 7,8 промила.Сливен заслужава специално внимание по отношение на демографските процеси. На първо място това е областта, в която делът на населението под 15-годишна възраст е най-висок в страната. 18,5% от хората в тази област са под 15 години, при положение че средният за страната дял е 14,4%. Сливен е и областта, в която делът на хората над 65-годишна възраст е един от най-ниските в страната - едва 20,2 процента, при положение че средният за страната е 21,65, а във Видин достига дори до 29,9%. Но не е само това - Сливен е и областта с най-висока раждаемост у нас Там тя е 12,4 промила, докато средната за страната е 8,8 промила, т.е. на всеки 1000 жители на България през 2019 г. са се родили 8,8 деца. Така се получава, че Сливен е областта с най-младо по възраст население в България, което обаче, изглежда, не доживява до много голяма възраст. В добавка към това Сливен е и областта, в която средната възраст на жените, които раждат първото си дете, е най-ниската в страната - едва 22 години и 9 месеца. Средната за България възраст е 27 години и 3 месеца, а в София дори е 30 години и 3 месеца. Не че това помага на Сливен да има естествен прираст на населението, но такъв по принцип няма никъде в България. Като цяло българското население е намаляло през 2019 г. с нови 48 557 души, или с 0,7%. Към 31 декември 2019 г. българите у нас са били вече 6 951 482 човека Тези данни са от службите по гражданско състояние и имат известна условност. Те може да бъдат коригирани малко при преброяването в началото на 2021 г., но цифрите едва ли ще се пр
Източник: 24 часа (14.04.2020)
 
Инфлацията в България през март падна до 4-месечно дъно Годишната инфлация в България през март 2020 г. се е забавил до 3% на годишна база - най-ниската си стойност от ноември 2019 г. насам. Спрямо февруари 2020 г. налице е месечна дефлация от 0,6%, показват данни на Националния статистически институт от миналия месец. Инфлацията от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 0,4%, за сравнение средногодишната инфлация за периода април 2019 - март 2020 г. спрямо периода април 2018 - март 2019 г. е 3,2%. За един месец в НСИ отчитат увеличение на цените в ресторанти и хотели с 0,3% и на здравеопазване, хранителни продукти и безалкохолни напитки с 0,1%. През март на месечна база се запазват цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия, както и за образование. Месечно намаление има при цените за развлечения и култура - с 4,1%; транспорт - с 2,7%; облекло и обувки - намаление с 1,5%; съобщения - намаление с 1,3%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0,5%; жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0,1%. През март 2020 г. по-ниски са цените на хранителните продукти – на домати с 9,6%, на краставици – 9,4%, листни зеленчуци - със 7,4%, свинско месо - с 1,5%, зрял лук - с 1,3%, зрял боб - с 1,2%, пълномаслено прясно мляко - с 0,9%, маслини - с 0,8%, зърнени закуски - с 0,7% , прясна и охладена риба - с 0,7%, бира - с 0,6%, кафе - с 0,5%, месо от едър рогат добитък - с 0,4%, сушени зеленчукови подправки - с 0,4%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0,1 и 0,3%, гъби - с 0,1%, чай - с 0,1%, и други. Ръст при храните има при ябълки - с 4,5%, плодови сокове - с 3,6%, леща - с 3,4%, зеле - с 3,1%, зрял чесън - с 2,4%, сол - с 2,3%, нискомаслено прясно мляко - с 2,2%, млечни масла - с 2,1%, при ориза, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло), картофи и оцет увеличението е с 1,9%. Макаронените изделия са поскъпнали с 1,7%, цитрусовите плодове - с 1,6%, газираните напитки - с 1,6% изварата - с 1,5%. При киселите млека и кашкавала ръстът е с 1,1%, при брашното и месото от домашни птици - с 1%, при яйцата - с 0,9%, хляба - с 0,8%, мляното месо (кайма) - с 0,6%. Ракиите са поскъпнали с 0,5%, сиренето - с 0,4%, захарта и вината - с 0,2%, и олиото - с 0,1%. От групите на нехранителните стоки и услугите през март е регистрирано намаление на цените при: дизелово гориво - с 5,5%, автомобилен бензин А95Н - с 5,1%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 3,6%, автомобилен бензин А100Н - с 3,4%, течни препарати за почистване на дома и въглища - с 1,6%, телекомуникационни услуги - с 1,5%, козметични продукти - с 1,3%, стоки за домашни любимци - с 1,2%, дърва за отопление - с 0,6%, газообразни горива за битови нужди и автомобилни застраховки - с 0,2%, централно газоснабдяване - с 0,1%. През март, когато в България беше въведено извънредно положение заради пандемията с коронавируса, в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: банкови услуги и такси - с 1,7%, продукти за лична хигиена - с 1,2%, препарати за почистване на съдове - с 0,8%, събиране и изхвърляне на битови отпадъци - с 0,7%, пътнически железопътен транспорт - с 0,5%, водоснабдяване - с 0,4%, наеми за жилища - с 0.1%. През миналия месец цените на лекарствените продукти и на лекарските услуги са се увеличили съответно с 0,1 и 0,3%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени за март спрямо февруари е 99,5%, т.е. налице е месечна дефлация от 0,5%. Инфлацията от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 0%, а годишната инфлация за миналия месец е 2,4%. Средногодишната инфлация за периода април 2019 - март 2020 г. спрямо периода април 2018 - март 2019 г. е 2,6%. Според ХИПЦ през март спрямо февруари цените на стоките и услугите в потребителските групи се променят, като увеличение има при хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,3% и при здравеопазване - с 0,1%. Цените на алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода, електроенергия, газ и други горива, както и разходите за образование остават на равнището от миналия месец. С по-ниски цени са развлечения и култура – намалението е с 1,7%. При транспорта цените са по-ниски с 1,6%, при съобщенията и облеклото и обувките -с 1,3%. При жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома има намаление с 0,8%, при ресторанти и хотели и разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0,2%. От НСИ изчисляват, че Индексът на цените за малката кошница (ИЦМК) за март спрямо февруари е 100%, а от началото на годината (март 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 101,9. През миналия месец цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата за един месец са се увеличили при нехранителните стоки и услуги - с 0,1%, а при хранителните продукти има намаление с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (16.04.2020)
 
Лек ръст на безработицата през март отчита Агенцията по заетостта Агенцията по заетостта отчита лек ръст на безработица в страната - 6.7% като увеличението спрямо януари е с 0.5 пункта, а на годишна база нарастването е с 0.8 процентни пункта. Общият брой безработни в бюрата по труда към края на месеца е 220 072 като спрямо февруари регистрираните са със 17 572 повече. Увеличение с 25 469 лица се наблюдава и спрямо същия месец на 2019 г. Съществено влияние върху динамиката на безработицата оказват мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в страната и въведеното на 13 март извънредно положение. За ползване на посредничеството и услугите на бюрата по труда през март са се регистрирали 38 869 безработни лица, като 26 286 от тях – в периода след въвеждане на извънредното положение. Новорегистрираните лица, които са отпаднали от заетост през месеца, са 23 673, като 14 466 от тях са посочили като причина кризата с коронавируса. Сред новорегистрираните безработни през март най-голям дял заемат тези, освободени от сектор хотелиерство и ресторантьорство (46.4%), следвани от търговия (18.8%) и преработваща промишленост (11.3%). Постъпилите на работа безработни през месеца са 16 835, като 92.7% от тях са устроени в реалната икономика. След въвеждането на извънредното положение работа са започнали 6 598 лица.
Източник: economic.bg (16.04.2020)
 
Продажбите на автомобили у нас се свиха с една трета В България през март са регистрирани само 1609 нови автомобила, което е спад с една трета спрямо същия месец на миналата година, четем в месечния бюлетин на Европейската асоциация на автомобилните производители (ЕААП - ACEA). Не по-добро е положението и в останалите страни на Стария континент. Продажбите на нови коли в Европейския съюз са се свили през март с 55.1% на годишна база, съобщава ДПА, цитирайки данни от Европейската асоциация на автомобилните производители. Близо 567 000 са новите возила, които са били регистрирани през третия месец на тази година. Експертите са категорични, че този драстичен спад е резултат от пандемията от COBID-19. Мерките за овладяване на коронавируса затвориха центровете за продажби на автомобили в повечето страни в Европа. Най-голямо е свиването на пазара в Италия - с 85.4%, показва статистиката. Търсенето на нови автомобили е било много ниско и във Франция и Испания.
Източник: Банкеръ (21.04.2020)
 
Уникредит Булбанк очаква 7.8% спад на БВП през тази година Безработица 9% и икономически спад 7.8% през 2020 г. заради по-слабо потребление на домакинствата и понижение на инвестициите и нетния износ вследствие на ограничителните мерки от разпространението на COVID-19. Това показва последната макроикономическа прогноза на Уникредит Булбанк. Добрата новина е, че страната е с нисък дълг, стабилна фискална политика и относително малък дял на туризма, което означава, че перспективите за бързо и силно възстановяване са положителни. Очакванията са през 2021 г. БВП да порасне със 7%. "От голямо значение е, че влизането в ERM II и Банковия съюз ще спомогне да се стабилизират очакванията на по-благоприятни нива и ще държи ниски разходите за финансиране", посочва главният икономист на банката Кристофор Павлов. Сметките показват, че българската икономика може да достигне предкризисните си нива през първата половина на 2022 г., "или около година и половина след като спадът е приключил". За сравнение - рецесията от 2009 г. беше последвана от над четиригодишен период на възстановяване за България. Двуцифрен спад на реалния брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на годината очаква икономическият екип на "Уникредит". Много сектори в икономиката са частично парализирани. Сред тях са, разбира се, хотели, ресторанти, култура и развлечения, но и други браншове, базирани на човешки контакт. Сътресения са видими и в транспорта, и в експортно ориентираните сектори заради трудностите във веригите за доставки, спада на търсенето и поръчките от партньори в чужбина. "Уникредит" залага на 1.7% спад на БВП на тримесечна база през периода януари - март и 16% понижение през април - юни, като през второто тримесечие положителен принос, изглежда, ще дойде единствено от правителствените разходи.
Източник: Капитал (22.04.2020)
 
България е първа в ЕС по ръст на заетостта за 2019-а Отбелязаната от България през 2019 г. заетост от 75% за хората на вързаст от 20 до 64 г. е с рекордно нарастване за ЕС от 2,6 пукта. Това показват данни на Евростат. Средната за ЕС в тази възрастова група е 73,1%. В Швеция тя е била най-висока - 82,1%, а в Гърция е най-ниска – 61,2%. България е по средата на класацията. Швеция е единствената в ЕС държава, в която заетостта през 2019 г. е спаднала в сравнение с предишната година, макар и с нищожните 0,3 проценти пункта. Във всички останали тя се е увеличила, но водеща в това отношение е България с 2,6 процентни пункта. Следват Кипър с 1,8 процентни пункта, Търция и Малта с по 1,7 пункта и Хърватия с 1,5 пункта. България е по средата на класацията по заетост сред 27-те страни членки, като е една от десетте държави в съюза, която е достигнала още през 2019 г. процента заетост, който си е поставила като цел за 2020 г. Останалите държави са Дания, Финландия, Австрия, Люксембург, Франция, Белгия, Испания, Италия и Гърция. Заради кризата с коронавируса през 2020 г. данните за безработица и заетост вече са много по-различни, но тези за първото тримесечие на 2020 г., което обхваща и март, ще излязат в края на април. Данните за заетостта на жителите на Евросъюза на възраст между 55 и 64 години са малко по-различни: 59,1% за 2019 г., като цифрата през 2000 г. е била едва 35%. В България през 2019 г. заетостта в тази възрастова група е малко по-висока от средната за ЕС, като страната ни се нарежда на 10-о място. Швеция пак е водещата страна членка със 77,7% заетост за хората между 55 и 64 години. В Люксембург тя е едва 43,1%. През 2019 г. безработицата в България е намаляла с 1 процентен пункт в сравнение с предишната 2018 г., достигайки до рекордно ниските 4,2 процента. Продължително безработните – над 1 година, са били 81 хиляди човека, т.е. малко повече от половината от регистрираните безработни.
Източник: 24 часа (22.04.2020)
 
България е на последно място в ЕС по онлайн пазаруване Онлайн пазаруването продължава да набира скорост в Европейския съюз. Наред с нарастващото използване на интернет и подобряващите се стандарти за сигурност, клиентите оценяват възможността да могат да пазаруват по всяко време и навсякъде, с достъп до широк асортимент от продукти и лесни ценови сравнения, констатира Евростат. Европейската статистическа служба очаква електронната търговия да продължи да бележи растеж по време на пандемията от коронавирус, предвид затварянето на търговски обекти и мерките за социално дистанциране. Сред гражданите на Алианса на възраст от 16 до 74 години 60% са пазарували онлайн през годината, предхождаща проучването от 2019, публикувано днес, спрямо 56% в изследването от 2018 година. А спрямо 2009 година делът на купувачите по интернет почти се е удвоил от 32 процента. Мъжете са малко по-склонни от жените да пазаруват онлайн, с дялове съответно от 61 процента и 59 процента за двата пола. През последните 10 години обаче се е увеличил повече делът на дамите с покупки по интернет - от 29 на сто през 2009 година до 59 на сто през 2019 година. При мъжете този показател се повишил от 35 процента на 61 процента. За десет години делът на онлайн купувачите е нараснал значително във всички възрастови категории, особено в групите между 16 и 54 години. Най-голям е делът и растежът при ползвателите от 25- до 34-годишна възраст (от 45 процента през 2009 година до 79 процента през 2019 година). Данните от 2019 година сочат най-високи дялове на пазаруващите по интернет в скандинавските страни. В ЕС лидерите Дания (84 процента) и Швеция (82 процента) са следвани от Нидерландия (81 процента), Германия (79 процента) и Финландия (73 процента). Норвегия и Исландия, които не са членки на съюза, отчитат съответно 82 процента и 80 процента. На дъното на класацията е България, където само 22 процента от хората между 16 и 74 години са направили покупки онлайн през разглежданата година. Непосредствено преди страната ни се нареждат Румъния (23 процента), Италия (38 процента) и Португалия (39 процента). Най-силен скок за последните 10 години се наблюдава в Естония - от 17 процента през 2009 година на 68 процента през 2009 година. Евростат информира и за продължаващ растеж на онлайн продажбите на компаниите в ЕС, които все повече разчитат на това перо, за да постигат максимални печалби.
Източник: Банкеръ (22.04.2020)
 
България влиза в кризата с втория най-нисък дълг в Европа България влиза във вероятната нова криза с втория най-нисък дълг в Европа и с третият по големина бюджетен излишък за 2019 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) и на Евростат. Единствено Естония отчита по-нисък дълг спрямо икономиката си - 8,4%. Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24,205 млрд. лв., което е 20,4% от БВП. За сравнение: през 2018 г. дългът е бил 22,3% от БВП, а през 2017 г. - 25,3%. През 2016 г. дългът е бил 29,3%, което тогава смути много финансисти и икономисти, защото увеличението беше значително (3,7 млрдл. лв.) спрямо 2015 г. От присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. задълженията на страната ни се покачиха от 10,4 млрд. лв. до 26,9 млрд. лв. през въпросната 2016 г., когато имаше емисия от близо 2 млрд. евро външен дълг. Добре е да сменем обаче, че за същия период има силен ръст и на икономическото производство - от 44 млрд. долара до 53,24 млрд. долара. Единадесет държави членки имат ниво на държавен дълг над 60% от БВП, като най-високият дял е регистриран в Гърция (176,6%), Италия (134,8%), Португалия (117,7%), Белгия (98,6%), Франция (98,1%), Испания и Кипър (по 95,5%). Същевременно става ясно, че страната ни отчита и третия най-висок бюджетен излишък за 2019 г. в общността. През 2019 г. Дания (+ 3,7%), Люксембург (+ 2,2%) и България (+ 2,1%) са отчели най-висок излишък спрямо икономиката си. Същевременно две членки на ЕС са отчели дефицит от 3 или над 3% от БВП: Франция (-3,0%) и Румъния (-4,3%).
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2020)
 
Колко струва час труд: В България - 6 евро, в Дания - 46 евро България е класирана на последно място в групата на така наречените догонващи страни от ЕС по заплащане на труда в сектора на производството. Според данни на Националния статистически институт на Германия, в страната ни се плащат средно по 6 евро за час положен труд. На предпоследно място е Румъния, в която за един час работа се плаща средно 7,50 евро, следвана от Литва и Полша, съответно, с 9,50 и 10,40 евро на час. Според публикуваната на сайта на германската статистика информация, най-високоплатен е трудът в Дания – 46,30 евро на час. На второ място е Люксембург с 41,30 евро на час, следван от Белгия, където за час работа средно се получават 40,70 евро. Германия е на седмо място, като икономистите са изчислили, че за един час труд средно се плащат 35,90 евро на час.
Източник: Банкеръ (24.04.2020)
 
НСИ: Спад в приходите си през март посочват 53.5% от предприятията В кризисната ситуация заради епидемията на коронавируса 53.5% от предприятията посочват, че приходите им от продажби на стоки или услуги са намалели през март в сравнение с февруари, 36.3% не отчитат промяна в приходите от продажби, а в дори 9.5% е имало увеличение. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), който проведе ново бизнес изследване сред нефинансовите предприятия, за да установи ефекта на извънредното положение, свързано с COVID-19, върху най-засегнатите сектори на икономиката през март. Анкетното изследване е проведено от 8 до 21 април, като на случаен принцип са избрани 3770 предприятия с общо 230 хиляди души персонал. Участието в изследването е доброволно, като е предоставена информация от 1348 предприятия (35.8% от включените в извадката), с приблизителен обхват от от 87 хиляди души, наети в тях. Най-голямо намаление на приходите от продажби на стоки или услуги имат предприятията в икономически дейности, свързани с "Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности" - 70.6% спад.
Източник: Други (27.04.2020)
 
Производствените цени намаляват с 2.6% през март Общият индекс на цените на производителите в индустрията намалява с 2.1% през март 2020 г. в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Намаление е регистрирано в преработващата промишленост (с 2.6%), в добивната промишленост и в производството и разпределението на електроенергия, топлина и газ, с по 1%. В преработващата промишленост се наблюдават по-ниски цени на производителите при производството на основни метали (с 0.6%) и при производството на изделия от други неметални минерали (с 0.4%). По-голямо увеличение на цените бе регистрирано в производството на каучукови и пластмасови изделия и в производството на медицински и медицински изделия (с по 0.7%). Общият индекс на цените на производителите в промишлеността през март 2020 г. намалява с 1.5% спрямо същия месец на 2019 г. По-ниски цени са регистрирани в производството с 3.7%, докато увеличението се наблюдава в производството и разпределението на електроенергия, топлина и газ ( с 5.3%) и в добивната промишленост (с 0.2%). По-значително намаление се наблюдава при: производството на основни метали (с 6.8%), производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон (с 3.5%) и в обработката на дърво и дърво, с изключение на мебелите (с 3.3%). Увеличение на цените в преработващата промишленост се наблюдава в следното: обработка на кожи и производство на кожени изделия (с 4.9%), производство на хранителни продукти (с 4.2%) и производство на тютюневи изделия (с 3%).
Източник: БТА (04.05.2020)
 
Новото строителство в България забавя темповете през първото тримесечие Новото строителство на жилища в България се забавя, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за издадените през първото тримесечие разрешителни за строеж и за започнатите нови сгради. Броят на издадените за периода януари-март 2020 г. разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличава с 8,7% на годишна база до 1 351, но е за по-малко жилища (спадът достига 19,3% до 6 317 жилища) с по-малка разгъната застроена площ (РЗП) – тя намалява с 21% домалко под 815 300 кв.м. Това предполага, че са издавани повече разрешителни за еднофамилни къщи – тенденция, която беше видима при предишната криза. Що се отнася до започнатите жилищни сгради и жилища, те също са по-малко, показват данните. През първото тримесечие е започнато строителството на 847 нови жилищни сгради с 4 454 жилища в тях, основно концентрирани в най-големите градове спрямо 871 сгради с 4 481 жилища в тях година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2020)
 
БВП на България ще се срине със 7,2%, прогнозира Брюксел Очаква се реалният БВП на България да се свие със 7 на сто през 2020 г. Причината са най-вече мерките срещу разпространението на коронавируса след обявяването на извънредно положение на 13 март. Спадът у нас ще бъде последван от частично възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. То ще съпроводи постепенното вдигане на ограниченията. Това се казва в пролетната икономическа прогноза на Еврокомисията за ЕС. Тя е първата, изготвена в условията на пандемия. Прогнозата бе огласена от еврокомисаря по въпросите на икономиката Паоло Джентилони. Тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина. Силна рецесия, последвана от бавно възстановяване В началото на пандемията икономическите условия у нас са били благоприятни. Ръстът на БВП през 2019 г. е бил стабилен със своите 3,4 на сто. Положителната тенденция обаче е била прекъсната от COVID-19. Най-засегнатите от мерките сектори на българската икономика са търговията на дребно, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството. Според оценките в момента те работят с 30-40 на сто от своя капацитет. Върху останалите браншове също се очакват значителни странични ефекти.
Източник: Club Z (07.05.2020)
 
Държавата пак посяга към частните пенсии Намалението в размера на пенсиите, които ще бъдат отпуснати през последното тримесечие на 2021 г., когато жените, родени в началото на 1960 г., ще придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще е около 20 на сто от предполагаемата държавна пенсия. Това ще е така, защото те ще са първите пенсионери, получаващи не само държавна, но и втора, частна пенсия. Това сочи извод в актюерски доклад за 2019 г., изготвен от Националния осигурителен институт (НОИ) за оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в България за периода 2018-2070 година. Експертите сочат, че сумата на намалението ще е различна за всеки отделен пенсионер и ще зависи от конкретния период, който обхваща осигурителният му стаж. "Коефициентите на заместване на дохода ще бъдат по-ниски за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба, тъй като пенсиите им ще бъдат редуцирани пропорционално на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб. Те обаче ще получат втора пенсия от универсален пенсионен фонд, така че няма да бъдат ощетени", обясняват държавните чиновници. Това е поредната спекулация на високо държавно ниво с цел да бъдат стимулирани хората да се отказват от личните си партиди в частните пенсионни схеми и да прехвърлят натрупаното в празната каца на държавното пенсионно осигуряване, коментират финансисти. Това е удар срещу втория пенсионен стълб, който работи на капиталов принцип, и опит за насочване на хората към изцяло държавни пенсии, които зависят единствено от политическата воля на правителствата. Колко ли ще бъдат две пенсии в България? Отговор на този въпрос може да се получи само, ако се знае колко ще е сборът на двете пенсии - държавната и частната, да речем - и дали е повече от само една "държавна" пенсия. Наглед лесна задача, но досега НОИ не е поел ангажимент да каже колко ще бъде пенсията от първи стълб (държавната) през 2021 г. за жените. Има най-различни сметки за втората, но няма как само на тяхна база да се правят генерални изводи и за двете. В доклада се посочва, че възможността за прехвърляне на осигуряването изцяло към ДОО оказва благоприятно влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб, като за осигурените, родени след 1959 г., които ще изберат осигуряване само в първи стълб, средният брутен коефициент на заместване ще бъде с около 10 процентни пункта по-висок. Че проблемът се крие в точно този коефициент, с който пенсията от първия стълб се намалява, сигнализира още по време на дискусията Лидия Шулева, която беше министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски. Коефициентът и начина на определяне на тази редукция, бе критикуван публично и от много други експерти в областта на пенсионното осигуряване. За него изрази позиция и националният омбудсман. Но, както се вижда и с невъоръжено око, НОИ и социалното министерство продължават да нехаят за корена на проблема и само лениво замитат изсъхналите му и опадали листа. Намалението на пенсиите от ДОО с процента, който се цитира, се основава на един измислен коефициент, равен на съотношението между вноската в универсалния фонд и вноската във фонд "Пенсии. Ако искаме да търсим някаква справедливост между поколенията, които участват във втория стълб и родените преди 1960 г., то намалението на пенсията от НОИ трябва да бъде с коефициент, равен на съотношение между вноската в универсален фонд и необходимата вноска за балансиране на разходите на фонд "Пенсии". В такъв случай намалението на пенсията от НОИ няма да бъде с 20 на сто и да нараства, а ще бъде около 11-12 на сто. Така две пенсии винаги ще са повече от една. Това обаче не е изгодно за управляващите, защото никой няма да си върне парите в НОИ. Именно това несправедливо намаление на пенсиите от НОИ за родените след 31.12.1959 г. дава основание на противниците на втория пенсионен стълб да твърдят, че той е излишен. Те сравняват съвършено неправилно (дори неграмотно) индекса на нарастване на осигурителния доход и оттам - нарастването на пенсиите от ДОО с доходността на пенсионните фондове, след което обявяват участието във втория стълб за неизгодно. Това сравнение е изключително некоректно, защото нарастването на пенсиите от НОИ може да дойде само от по-високи вноски или от налагането на по-високи данъци, т.е. като се отнемат вече заработени пари от едни и се дадат на други.
Източник: Банкеръ (07.05.2020)
 
Търговията се сви с 18% през март Продажбите на дребно през март в целия Европейски съюз буквално са се сринали и са паднали до нивото, на което са били през декември 2014 г. Това показват данните на Евростат. Спадът е внезапен и е много по-голям, отколкото през 2009-2010 г. при настъпването на световната икономическа криза – тогава трендът е бил много по-плавен. Спадът в продажбите на дребно през март в еврозоната е 11,2%, сравнено с предишния месец февруари, и с 9,2%, сравнено с март 2019 г. За целия Евросъюз спадът на месечна база е 10,4%, а на годишна – с 8,2%. България е абсолютен лидер по намаляване на продажбите през март – с цели 18,1%, сравнено с февруари. Други страни членки, в които също има значителен спад, са Франция със 17,4% и Люксембург с 16,4%. Сравнено с година по-рано, България не е на първо място по спад на продажбите, а на трето, с 14,6%. На първо е Франция, където продажбите през март 2020 г. са с 16% по-ниски, отколкото през март 2019 г., а на второ е Словения с 15,1%. Има три страни от ЕС, в които мартенските продажби сега са по-високи, отколкото през март 2019 г. Това са Унгария, където ръстът на годишна база е 3,5%, Румъния, където е 3,1%, и Ирландия с 3%. Няма разбивка в отделните държави на продажбите на кои стоки се дължи спадът през март 2020 г. За България важат общите тенденции, които са отбелязани за ЕС.
Източник: 24 часа (07.05.2020)
 
Фармацията спечели най-много от кризата - 14,4% ръст за март Извънредното положение, въведено на 13 март, е довело до 6,9% спад на промишленото производство през третия месец от годината, сравнено със същия месец на предишната година, но това не засяга всички сектори. Кризата е подминала фармацията, която отбелязва месечен ръст от 14,4% и годишен от 4,8%, показват данните на НСИ, публикувани в петък. Производството на храни и добивът на метални руди са другите два отрасъла, на които извънредното положение не се е отразило негативно, поне не веднага през март. Хранителната индустрия у нас отбелязва годишен ръст от 8,3% през март, а добивът на метални руди - 27,4%. Рудодобивът обаче беше в относителна криза през последните година и половина - две, така че при него ръстът е по-скоро заради ниската база. Най-тежко кризата е засегнала производството на мебели, обувната промишленост и производството на облекла - спадът в тези три производства е с около 25% на годишна база. В същото време продажбите на облекла и обувки в България през март са претърпели истински срив - спадът е с 66,5% спрямо февруари и с 63,1% спрямо март 2019 г., личи от данните за търговията през март. Друг сектор от индустрията, който почувства кризата силно още през март, е машиностроенето - със спад от 21% на годишна база. В него влиза и производството на авточасти, което бе значително ударено от спирането на автомобилните заводи. Строителството също е засегнато сравнително силно през март. То е спаднало с 14% в сравнение с март 2019 г., като този спад се дължи повече на спада в строителството на сгради, който е 16,8% в сравнение със същия месец на 2019 г., а по-малко на инженерното строителство, което е намаляло с 9,8%. В същото време кризата все още не се е отразила на жилищното строителство за цялото тримесечие, тъй като при въведените в експлоатация нови жилища има ръст на годишна база от 12,9% на броя на сградите и цели 33,7% на броя на жилищата.
Източник: 24 часа (11.05.2020)
 
Бедни у нас са били 1.59 млн. човека, или 22.6% от населението на страната, през миналата година През миналата година линията на бедност* общо за страната e 413.04 лв. средномесечно на човек от домакинство. При този размер бедните у нас са били 1.586 млн. човека, или 22.6% от населението на страната, съобщават от националната статистика. Този брой е равен на бедните преди пет години (2015 г.). Но през 2016 и 2017-а хората под линията на бедност са били повече. В сравнение с 2018 година линията на бедност малко се повдига (със 17.6%), а относителният дял на бедното население нараства. Системата за социална защита има съществено значение за съкращаване на бедността, а числата са повече от категорични. Данните за миналата година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6 процента. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2 процента. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за миналата година), като рискът от бедност при безработните мъже е по-висок в сравнение с безработните жени. През миналата година делът на бедните сред заетите лица в най-активната възрастовата група - 18-64 години, намалява спрямо 2018-а до 9 процента. Но и тук трябва да се направят някои уточнения. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е по-нисък от този при мъжете от същата категория. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование (55.5%). С нарастване на образователното равнище броят на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за българите със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е само 2.5 процента. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през миналата година в сравнение с 2018-а се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее един човек над 65 години, рискът от бедност е по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години.
Източник: Банкеръ (11.05.2020)
 
Индустриалното производство в България се свива с 6,9% през март През март 2020 г. промишленото производство намалява с 6,9% спрямо същия период на 2019 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. За месец спадът е 5,1%. Това на практика са първите по-сериозни икономически данни, които вече отразяват последиците от разпространението на коронавируса. Припомняме, че през февруари 2020 г. промишленото производство в България отбеляза макар и слаб ръст от 0,1% спрямо същия месец на миналата година. Според НСИ основна причина за сериозния спад на годишна база през март е намалението в преработващата промишленост - с 9,8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,4%. Ръст е отчетен при добивната промишленост - с 12,3%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 46,4%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 31%, производство на облекло - с 26%, производството на мебели - с 24,9%. Ръст има при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 12,2%, производството на хранителни продукти - с 8,3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 4,8%. На месечна база спрямо февруари се наблюдава намаление в преработващата промишленост - с 6,9%, а увеличение - при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,6%, и в добивната промишленост - с 1%. През март по-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 59,8%, производството на мебели - с 25%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 21,8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 18,5%. Съществено увеличение е регистрирано при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 14,4%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2020)
 
България отчита рекорден срив на потреблението Очаквано най-голям шок от предизвиканата от коронавируса криза в България поема потреблението, докато индустрията е най-малко засегната. Това стана ясно в петък, след като НСИ публикува първите официални данни за финансовото измерение на кризата върху конюнктурата на страната ни. По предварителни, сезонно изгладени данни на официалната статистика, потреблението се понижава с 14,6% на годишна база след ръст от 5,5% през предходния месец и бележи най-големия спад в историята на статистиката. Понижението в дейността на търговците на дребно се дължи главно на огнището на коронавирус и наложените мерки, за да се предотврати разпространението му. На месечна база продажбите на дребно спаднаха с 18,1%, след като се увеличиха с 0,9% през предходния месец. Растеж има при храните, както и при фармацевтика и медицински стоки и при продажбите по интернет. Най-голямо понижение има при покупките на дрехи и обувки, компютърна и комуникационна техника, горива, битова техника и мебели. Ето и подробните разбивки: По данни на Националния статистически институт оборотът при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали през март намалява с 37,1% в сравнение с година по-рано, при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали спадът е с 18,8%. Статистиката отчита увеличение с 3,4% при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. По-значителен спад при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 63,1%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 40,4%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 19,8%. В условията на коронакриза статистиката регистрира увеличение при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 14,4%, а при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет ръстът е с 5%. През март е регистриран спад на оборота на месечна база при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 36,7%, и в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 25,6%. В НСИ отчитат увеличение на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,9%. При търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали най-голям спад е отчетен в: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 66,5%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 41,3%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 28.7%. Увеличение на оборота е регистрирано при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 1,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2020)
 
Приходите на хотелите в България се сринаха през март Приходите от нощувки в местата за настаняване в България, през първия месец на извънредно положение, се сринаха. През март 2020 г. те отчитат приходи от 21.1 млн. лв., което е спад от 56.6% в сравнение със същия месец на 2019 г. Регистриран е срив на приходите както от чужди граждани - с 57.9%, така и от български граждани - с 55.5%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за първия месец от въведеното на 13 март извънредно положение в страната. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през март 2020 г., също намалява значително - до 381 хил., или с 56.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (с 58.9%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. Обикновенно това са най-предпочитаните от туристите места за настаняване. През разглеждания период в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 71.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 37% - на българи. Общият брой на пренощувалите лица в хотелите, мотелите и къмпингите, през месец март, също бележи спад – от 62.4% в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 162.5 хиляди. Регистриран е спад както при чуждите граждани - с 64.7%, така и при българските - с 61.4%. В условията на извънредно положение в страната, въведено от средата на март, са функционирали 1 662 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 51.6 хил., а на леглата - 104.3 хиляди. В сравнение с март 2019 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 15.4%, а броят на леглата в тях - с 10.3%.
Източник: economic.bg (12.05.2020)
 
COVID-кризата е ударила най-тежко мебелната индустрия В първия месец, в който България се сблъска с корона кризата, най-тежко е пострадала мебелната индустрия. Това показват данните на НСИ промишленото производство през март. До публикуването на тази информация се смяташе, че най-засегнат е автоклъстерът - фирмите, които правят части и асесоари за големите автомобилни концерни. Всъщност в негативната статистика за март водач се оказва мебелният бранш - индексът на неговото производство се е сринал с 25% спрямо февруари, а автосекторът се нарежда на второ място с близо 22% спад. Данните на НСИ разкриват още, че производството на облекла и машиностроенето също са сред големите жертви на корона кризата, както и електрониката и електротехниката. Всички тежко ударени сектори работят най-вече за износ и неволите им идват основно от секнали поръчки от чужбина, блокирани доставки на суровини и материали и транспортни ограничени В същото време производството на медикаменти е отбелязало сериозен ръст в първия критичен за България месец. Хранително-вкусовата промишленост, както и ремонтите и инсталирането на машини и оборудване са другите два сектора, които не са пострадали от корона кризатата. Това са само първи данни, статистиката на НСИ за април ще покаже по-устойчивите ефекти върху промишлеността в страната.
Източник: Сега (13.05.2020)
 
ЕБВР очаква 5% спад на българската икономика през 2020 г. Икономиката на България ще се свие с 5% през тази година заради причинената от коронавируса криза, прогнозира Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Банката очаква бързо възстановяване и ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни от 4 на сто през 2021 г., посочва се в актуализираната и макроикономическа прогноза. Очакванията на ЕБВР за икономическия спад през тази година са по-оптимистични в сравнение с прогнозата на Европейската комисия (ЕК) - -7,2% за тази година. Банката обаче е по-песимистично настроена в сравнение със Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ), които прогнозират спад от, съответно, 3,7% и 4% за тази година. В последното издание на Регионалните икономически перспективи на ЕБВР се посочва, че „значителният спад в потреблението на услуги и стоки за дълготрайна употреба ще засегне особено малките и средните предприятия“. Спадът на търсенето ще има най-силен ефект върху българската икономика, тъй като търговията на дребно и други пряко засегнати услуги представляват почти 25 на сто от БВП. Забавянето на износа на стоки, като се има предвид по-ниското търсене в световен мащаб, и отлагането на инвестициите на фона на повишената несигурност и мечите пазарни настроения ще се отразят и върху икономиката. ЕБВР подчертава, че силно засегнат от кризата ще е туристическият сектор, който допринася за около 10% от БВП на България. Увеличените държавни разходи за подкрепа ще са смекчаващ фактор за кризата.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2020)
 
Износът на български стоки за трети страни намалява през първото тримесечие През първите три месеца на тази година износът на български стоки за трети страни намалява с 2,7% в сравнение с година по-рано и е на стойност 4,809 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Руската федерация и Северна Македония, които формират 51,9% от износа за трети страни. Само през март експортът за трети страни намалява с 8% на годишна база и достига 1,509 млрд. лева. От януари до март при експорта за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (54,6%) и „Храни и живи животни“ (41,8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30,8%). Вносът на стоки през първото тримесечие намалява с 1,1% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 6,023 млрд. лева (по цени CIF), като най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Египет. Само през март импортът намалява с 1,7% спрямо година по-рано и е в размер на 1,815 млрд. лeвa.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2020)
 
Износът на български стоки за ЕС нараства през първите два месеца на 2020 г. През първите два месеца на тази година износът на България за европейските партньори нараства с 4,3% спрямо същия период на 2019 г. и е в размер на 6,377 млрд. лева, се разбира от предварителните данни на НСИ. Експортът е насочен към Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които формират 70,3% от износа за държавите - членки на ЕС. Само за февруари той се увеличава с 4,1% на годишна база и е в размер на 3,175 млрд. лева. При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари и февруари най-голям ръст, в сравнение с година по-рано, е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (44,4%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (32%). Най-голям спад има в изнесените стоки от сектор „Храни и живи животни“ (11,6%). Вносът от ЕС през периода януари - февруари расте с 3,2% в сравнение със същия период на 2019 г. и достига 6,294 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия Гърция и Унгария. Само през февруари импортът от държавите - членки на ЕС, се увеличава с 1,4% на годишна база и е в размер на 3,207 млрд. лева. При вноса от европейските страни през първите два месеца на тази година в сравнение със същия период на 2019 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (101,7%). Намаление се наблюдава единствено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (48,1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС от януари до февруари е положително и е на стойност 83,1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2020)
 
1317 лв. е средната заплата, отчете НСИ Средната брутна месечна работна заплата за януари 2020 г. е 1 323 лв., за февруари - 1 308 лв., и за март - 1 321 лева. През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата e 1 317 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Операции с недвижими имоти“ - с 12.1%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.7%. Най-значително намаление на заплатите е регистрирано в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ - със 7.8%, „Други дейности“ - със 7.6%, и в „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.1%. През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства с 9.0% спрямо първото тримесечие на 2019 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ - с 20.6%, „Образование“ - с 12.5%, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 10.4%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 236 лева; „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 120 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 031 лева.
Източник: Банкеръ (15.05.2020)
 
НСИ: БВП с 2.4% ръст през първото тримесечие През първото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.4 на сто спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.3 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. според сезонни данни, показват експресни оценки на Националния статистически институт. За първото тримесечие на 2020 г. БВП в номинално изражение достига 25 146.2 млн. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2020 г. е 21 481.0 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (84.9 на сто), което в стойностно изражение възлиза на 21 346.5 млн. лева. През първото тримесечие на 2020 г. бруто капиталообразуването е 3 649.8 млн. лв. и заема 14.5 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. През първото тримесечие на 2020 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. брутната добавена стойност нараства с 0.1 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през първото тримесечие на 2020 г. принос за регистрирания икономически растеж по сезонни данни спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. има увеличението на износа на стоки и услуги с 0.1 на сто. През първото тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 2.3 на сто. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4.1 на сто. Бруто образуването на основен капитал отчита спад от 5.3 на сто през първото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонни данни. Износът на стоки и услуги се увеличава с 1.1 на сто, докато вносът на стоки и услуги намалява с 0.6 на сто.
Източник: 24 часа (18.05.2020)
 
Безработицата в България тръгна нагоре през първото тримесечие Безработицата в България е тръгнала нагоре през първото тримесечие на 2020 година след настъпилата стагнация на пазара на труда заради коронавируса, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че за първото тримесечие на годишна база безработицата намалява с 0,4 процентни пункта, спрямо последното тримесечие се вижда повишение – с 0,5 на сто. След като безработицата стигна поредно рекордно дъно в края на 2019 г. до 4,1%, то през първото тримесечие на тази година показателят се повиши до 4,6%, вижда се от данните на националната статистика. За януари – март броят на безработните е 148,9 хил., от които 86,0 хил. (57,8%) са мъже и 62,9 хил. (42,2%) - жени. Безработицата сред висшистите продължава да намалява, става ясно от данните. От всички безработни 11,2% са с висше образование при 15,4% миналата година. Без работа са 39,1% от лицата с основно или по-ниско образование. За януари- март продължително безработните (от една или повече години) намаляват до са 74.5 хил., или 50.1% от всички безработни при 52,9% година по-рано. Така коефициентът на продължителна безработица е 2.3 на сто при 2,6 на сто преди година. От общия брой на безработните 23.5 хил., или 15.8%, търсят първа работа. Младежката безработица (възрастовата група 15 - 29 навършени години) е 7,9%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. остава почти непроменена. При мъжете коефициентът на безработица (15 - 29 навършени години) е 8,7% - с 0.3 процентни пункта по-висок спрямо първото тримесечие на 2019 г., докато при жените коефициентът намалява с 0,4 процентни пункта и достига 6,8%. Данните за заетостта в страната показват, че през първото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3,107 милиона, или 52,4% от населението при 3,147 милиона година по-рано. През първото тримесечие малко над 1, 9 милиона, или 64% от заетите лица, са в сектора на услугите, 935,6 хил. (30,1%) - в индустрията, и 184,3 хил. (5,9%) - в селското, горското и рибното стопанство. От всички заети 3,1% (96,8 хил.) са работодатели, 6,9% (214,8 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89,4% (2 777,4 хил.) - наети лица, и 0,6% (18,2 хил.) -неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,08 милиона (75,1%) работят в частния сектор, а 691,4 хил. (24,9%) - в обществения. Броят на наетите лица с временна работа е 87,3 хил., или 3,1% от всички наети лица. През първото тримесечие заетостта в отделните възрастови групи е следната: Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3,015 милиона. Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 68,1%. При младежите на възраст 15 - 29 навършени години показателят е 37,5 на сто. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 595.2 хил., или 62,9% от населението в същата възрастова група. През първото тримесечие на 2020 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2, 668 милиона при 2,601 милиона преди година. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1,268 милиона или 28,6% от населението в същата възрастова група, тоест налице е ръст спрямо предходната година, когато те са били 27% от населението.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2020)
 
Новите договори за финансов лизинг намаляват през март на годишна и тримесечна база Бизнесът на лизинговите компании в България се развива добре през първото тримесечие на тази година, въпреки че през март в нашата страна беше въведено извънредно положение заради разпространението на пандемията с COVID-19 и икономическата активност намаля. Общо вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на март са общо 4,296 млрд. лв., докато преди година по същото време бяха 4,116 млрд. лв., показват данните на БНБ. За една година те нарастват с 4,4% (180,5 млн. лв.), а спрямо края на декември 2019 г. – с 0,1% (3,5 млн. лева). В Българската народна банка отчитат, че водещ е финансовият лизинг. В края на първото тримесечие на тази година вземанията са 4,081 млрд. лв., като на годишна база те нарастват с 5,1% (197,5 млн. лв.). На тримесечна база увеличението е с 0,2% (6,2 млн. лева). В централната банка изчисляват, че делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори за една година се повишава от 94,4% до 95%. В края на март новите договори за финансов лизинг са в размер на 449,6 млн. лв. Обемът им намалява на годишна база с 16,4% (88,4 млн. лв.) и с 13,9% (72,6 млн. лв.) спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 1,646 млрд. лв. в края на март и нарастват с 12% (176,8 млн. лв.) на годишна база и с 0,9% (14,8 млн. лева) на тримесечна. Относителният им дял за една година се увеличава от 37,8% до 40,3% в края на същия месец на 2020 година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,324 млрд. лв., като растат с 1,3% (16,7 млн. лв.), а намаляват с 0,5% (7,2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2019 година. Относителният им дял намалява от 33,7% в края на март 2019 г. до 32,4% една година по-късно. От банковата статистика се вижда, че в края на първото тримесечие вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване възлизат на 852,7 млн. лв., като нарастват с 8,6% (67,7 млн. лв.)на годишна база, а намаляват с 0,02% (0,2 млн. лв.) на тримесечна. Относителният им дял за една година се повишава от 20,2% до 20,9%. В края на март вземанията по финансов лизинг от фирмите възлизат на 3,381 млрд. лв., като се увеличават с 1,8% (59,2 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2019 г., а намаляват с 0,1% (2,8 млн. лв.) в сравнение с три месеца по-рано. Относителният дял на вземанията от бизнеса в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на март е 82,9% при 85,6% година по-рано. Към 31 март вземанията от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, възлизат на 681,4 млн. лв. За една година размерът им нараства с 25,4% (137,8 млн. лв.), а за три месеца - с 1,4% (9,2 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от сектора в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти има годишен ръст от 14% до 16,7%. В централната банка отчитат, че в края на март вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 3,201 млрд. лв., като нарастват с 6,5% (194,3 млн. лв.) на годишна база и спадат с 0,7% (22,4 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на миналата година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг има годишен ръст от 77,4% до 78,4%. В края на първото тримесечие на 2020 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 656,1 млн. лв., като нарастват с 8,8% (53,3 млн. лв.) на годишна база и с 4,4% (27,8 млн. лв.) на тримесечна. Към 31 март необслужваните вземания са 134,8 млн. лв., като за една година намаляват с 34,1% (69,8 млн. лв.), но нарастват в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2019 година с 0,3% (0,4 млн. лева). Вземанията по оперативен лизинг в края на март 2020 г. са 215,4 млн. лв., като се понижават със 7,3% (17 млн. лв.) на годишна база и с 1,2% (2,6 млн. лева) на тримесечна. В края на март 2020 г. пасивите на лизинговите дружества са 5,141 млрд. лв., като преди година бяха 4,886 млрд. лв. Те нарастват с 5,2% (254,2 млн. лв.) на годишна база, a намаляват с 0,3% (13,2 млн. лв.) спрямо декември 2019 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял за една година се увеличава от 77,5% до 79,7%. Размерът им е 4,098 млрд. лв. в края на първото тримесечие на тази година, като на годишна база те нарастват с 8,2% (310,1 млн. лв.), a намаляват с 0,2% (9,2 млн. лв.) на тримесечна. Заемите с матуритет над 1 година представляват 85,2% от общия размер на получените кредити в края на март 2020 г. при 85,4% преди година. Техният размер е 3,492 млрд. лв. в края на март 2020 г., като на годишна база те се увеличават с 8% (259,1 млн. лв.) и с 0,4% (13,9 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 година. В структурата на получените заеми преобладават кредитите от резиденти, които са 2,462 млрд. лв. Размерът им нараства със 77,9% (1,079 млрд. лв.) за една година, a намалява с 0,3% (8,6 млн. лева) на тримесечна база. Относителният дял на тези заеми в общия размер на получените кредити нараства за една година от 36,5% до 60,1%. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на март 2020 г. e 9,7 млн. лв. и намалява с 62,5% (16,1 млн. лв.) на годишна база и с 5,1% (0,5 млн. лв.) на тримесечна.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2020)
 
Вътрешното търсене ще се засили още през третото тримесечие на годината Нивото на дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България остава най-ниското за държавите от региона на Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС. Това констатира тримесечният информационен материал на Асоциацията на банките в България с основни акценти върху икономиката и банковия сектор в нашата страна от януари до март. В края на периода върху икономиката на България вече започна да се усеща влиянието на пандемията от COVID-19. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се понижава до 0,15% в края на март от 0,18%, колкото бе към 31 декември 2019 г. За сравнение, в края на март 2020г. процентът в Румъния е 4,56%, в Полша – 1,80%, в Унгария е 2,43%, в Хърватия – 0,96%, а в Чехия – 1,28%. В изпратената от Министерството на финансите в края на април до Европейската комисия Конвергентна програма в рамките на „Европейски семестър“, се посочва, че очакваният спад на БВП на България се предвижда да достигне 3%, спрямо предходната прогноза за ръст от 3,3%. В своята Пролетна икономическа прогноза за България Комисията обяви, че очаква през тази година БВП на нашата страна да се свие със 7,2%, до голяма степен повлиян от неблагоприятното въздействие на пандемията. Но с постепенното вдигане на ограничителните мерки ЕК очаква възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. Предвижда се вътрешното търсене да се засили още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото. ЕК очаква растежът на българската икономика да се възстанови през 2021 г. до 6%, което частично може да компенсира спада през 2020 г. Възстановяването ще бъде задвижено от частното потребление, с подобряването на пазара на труда. ЕК очаква растежът да бъде благоприятно повлиян от очакваното възстановяване на износа, но се прогнозира по-бавно възстановяване на инвестиционната дейност. През първото тримесечие на тази година хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) бележи ръст от 3% на годишна база, спрямо отчетените 2,3% през четвъртото тримесечие на 2019 г. В края на март инфлацията в България възлиза на 2,4% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (1,2%) и еврозоната (0,7%), изчисляват в АББ. България е пета в ЕС по прираст на ХИПЦ през март. Очакванията на финансите са за спад на ХИПЦ в края на годината до 0,1%, докато икономическата прогноза на ЕК е за понижение до 1,1% през 2020 г. и запазването на това ниво през 2021 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2020)
 
И през април дефлация, този път заради парното и горивата Въпреки известно поскъпване на храните през април в България отново има дефлация, както беше и през март. Цените са паднали с нови 0,6% в сравнение с март, а годишната инфлация е само 1,8%. Причината този път е рязкото поевтиняване на парното със средно 21,5% в цялата страна, както и продължаващото поевтиняване на автомобилните горива. Дизелътпрез април е с 11,4% по-евтин, отколкото през март, бензин А95 е поевтинял с 14,1%, а пропан-бутанът - с 14,4%. Това е довело до понижаване на транспортните разходи с 6,8% в сравнение с март. Разходите за жилището също намаляват - с 2,1%, а те заемат все по-голям дял от общите разходи на българите. Храните са поскъпнали през април с 0,9% на месечна база, като списъкът с поскъпналите стоки обхваща всички групи храни, без да има отчетливо разделение дали това се дължи на сезонни плодове и зеленчуци, или на нещо друго. Продуктите за лична хигиена са поскъпнали с 0,5% през април най-вероятно заради коронавируса. През април е отбелязано и необичайно поскъпване на банковите такси, което се случва много рядко, като то е в рамките на 2% в сравнение с предходния месец. През април вече имаше рязко намаление на потреблението на нови облекла и обувки, като статистиката отбелязва, че техните цени са се покачили с 6,3% на месечна база. Лекарствата и лекарските услуги са поскъпнали съответно с 0,3 и с 0,4%.
Източник: 24 часа (19.05.2020)
 
Инфлацията в България рязко се забави и стигна двугодишно дъно Годишната инфлация в България затвърждава тенденцията за забавяне, показват данните на НСИ за април. Процентът на нарастване е паднал до 1.8%, което е най-ниското ниво от януари 2018 г. За сравнение, през април средното покачване при цените на дребно в България беше 3%. На месечна база през април статистиката отчита дефлация, което се случва за втори пореден месец. Поевтиняването на стоките и услугите е главно заради ограничителните мерки срещу коронавируса и по-ниските цени на парното и топлата вода. До тях се стигна благодарение на споразумението с руската компания ООО „Газпром экспорт”, която беше принудена да намали цените на природния газ за страната ни заради решение на Европейската комисия. Данните на НСИ показват, че основен принос за покачването на цените на дребно спрямо април 2019 г. имат хранителните продукти, като агнешкото месо и яйцата, сиренето, цитрусовите плодове, картофи и захар. При нехранителните съществено увеличение се наблюдава в цените на банковите такси и услуги и таксите за събиране и изхвърляне на битови отпадъци. Освен в топлоенергията, поевтиняване в нехранителния сектор продължава да се забелязва при автомобилните горива предвид слабото им търсене и ниските петролни цени на пазара. Очаква се инфлацията да продължи на спада до края на годината в цял свят. В пролетната си прогноза Европейската комисия предвижда поскъпването на средните цени на стоките и услугите в Европейския съюз да достигне 0.6% през 2020 г. В мотивите си за актуализацията на бюджета в края на март правителството пък изтъкна, че очаква инфлацията да бъде близо до 0% тази година, т.е. общото равнище на потребителските цени да остане почти без промяна спрямо 2019 г. предвид срива на международните цени на нефта.
Източник: economic.bg (19.05.2020)
 
Строителството в България не успя да „потъне“ през март През първия месец на изолация и блокиране на голяма част от стопанските дейности заради коронавируса, строителството в България отчита спад, но успява да се задържи на добри нива в сравнение с другите държави от ЕС по време на коронакризата, става ясно от данни на Евростат. Строителството в България бележи спад от 11.2% през месец март 2020 г. в сравнение с месец по-рано. На годишна база намалението е по-голямо – с 14%, но почти колкото средното за Европейския съюз (ЕС) – 13.4%. През март 2020 г. заради въведените ограничения заради коронавируса, намаление в строителството е отчетено в почти всички държави от ЕС, а за еврозоната то е от 15.4%. Държавата, която отчита най-значителен спад в сектор „Строителство“ е Франция – 40.2% на месечна база. В сравнение с година по-рано, тя също е на челната позиция, но намалението е от 41.2%. Веднага след нея се нареждат Италия (-36.2%) и Словения (-11.9%) на месечна база. В графа годишни изменения отпада единствено Словения. На нейно място застава Белгия със спад от 23.2% в строителството, а в Италия намалението е от 35.4%. На другия полюс, с увеличение на строителната продукция по време на пандемията, са Румъния, Германия и Холандия. Там има ръст от 2.1, 1.8 и 1.5% през март 2020 г. в сравнение с февруари месец същата година. В сравнение с март 2019 г. в челната четворка за най-голям прогрес в строителството са Румъния (+ 28,1%), Германия (+ 5,1%), Полша и Финландия (и двете + 1,5%).
Източник: economic.bg (20.05.2020)
 
С над 12% нараства оборотът на куриерските фирми за година През първото тримесечие общият индекс на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства с 3.7% в сравнение с година по-рано. Най-голям ръст се наблюдава при пощенските и куриерските услуги - с 12.5%. Намаление е отчетено само при "Воден транспорт" - с 4.7%. Това показват данните на Националния статистически институт. Спрямо края на миналата година оборотът на сектор "Транспорт, складиране и пощи" се увеличава с 3 на сто. Тук най-голямо е увеличението при "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ - с 5.7%, като се отчита по-значителен спад при "Воден транспорт" - с 20.3 процента. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ нараства с 4.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 година. Увеличение е регистрирано при повечето дейности, като то е най-голямо при "Далекосъобщения" - с 10.4%. Съществено намаление е отчетено при "Информационни услуги" - с 8.8 на сто. Статистиката сочи още, че на годишна база при другите бизнес услуги ръст се е отчетен при повечето дейности, като той е най-голям при "Дейности по почистване“ - с 23.4%, а най-значително намаление е регистрирано при "Туристическа агентска и операторска дейност и други дейности, свързани с пътувания и резервации“ - с 25.6%.
Източник: Банкеръ (26.05.2020)
 
Покупко-продажбите на имоти спадат с 55% през април Спадът в покупко-продажбите на недвижими имоти в България е 55% през април на годишна база, показват данни от Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал". През първия пълен месец от извънредното положение в страната са изповядани 7678 покупко-продажби при 17 113 година по-рано. Данните включват сделките с всички видове сгради и със земеделски земи, минали през нотариус. Те не отразяват сделките с имоти "на зелено". За сравнение - през март, който само във втората си половина попадна под рестрикциите заради коронавируса, спадът е 27.5% на годишна база - изповядани са 11.8 хил. покупко-продажби при почти 16.3 хил. година по-рано. А през първата четвърт на 2020 г., която започна със силни януари и февруари, покупко-продажбите в страната са 37.7 хил. - с 6% по-малко, отколкото през същия период на 2019 г. Ако през 2019 г. април е с 5% по-силен от март като брой покупко-продажби, то през 2020 г. той е с 35% по-слаб от предходния месец. През април сред шестте най-големи града в страната и техните райони най-добре се представя София. В столицата са изповядани 1590 покупко-продажби - с 33% по-малко от предишния април, когато са регистрирани 2368 сделки. Очевидна закономерност в тази категория през април е, че колкото е по-малък е градът, толкова по-голям е спадът в сделките.
Източник: Капитал (26.05.2020)
 
Над 50% срив на сделките с имоти в България през април Драстичен спад от 55% на покупко-продажбите на недвижими имоти у нас показват данните на Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал". През април в страната са изповядани 7678 покупко-продажби, в сравнение с година по-рано, когато са били 17 113. В данните са включени сделките с всички видове сгради и земеделски земи, минали през нотариус, с изключение на сделките, които са направени "на зелено". През април в София са изповядани 1590 покупко-продажби - с 33% по-малко на годишна база. През същия месец на 2019 г. сделките са близо 2400. В другите големи градове покупко-продажбите бележат спад с около 50%. Сделките в Пловдив през миналия месец са 660, което е с 49% по-малко спрямо година по-рано. Във Варна спадът е с 44% със 604 сделки през април. В Бургас са изповядани 254 сделки, което е спад от 48%. В Стара Загора и Русе спадът е по-сериозен, съответно 56% надолу и 58%. Делът на сделките в шестте големи града общо за април и март нараства до 41%, а през април - до 45% от всички в страната. За сравнение - година по-рано той се движи около 36%. Това също показва, че замръзването на пазара заради извънредното положение е още по-голямо в районите на по-малките населени места. През този месец най-голям отлив от покупко-продажби има в Пловдив - 23.8%,. сделките за този месец намаляват на 962. В Пловдив се бележи най-значителният спад за цялото първо тримесечие - 10% спрямо същия период на 2019 година, когато пазарът на имоти бе оживен заради статута на града - европейска столица на културата. Със 17% (1959 сделки) се свил пазарът в София. За тримесечието столицата бележи спад с 6%. В Бургас спадът е 17%, като за тримесечието сделките в града са намалели с 9% до 1265. През първото тримесечие Варна отбелязва 65 ръст на сделките до 2555. През март обаче спадът е цели 12%. Най-слабо засегнат сред по-големите градове в България е Стара Загора. Там покупко-продажбите спадат с 11.4% (на 343), но през първото тримесечие в града се отбелязва 11% ръст на този тип сделки. Като цяло в страна спадът започва по-сериозно през втората половина на март, когато започнаха сериозни мерки във връзка с ограничаването на разпространението на вируса. Спадът тогава е спадът е 27.5% на годишна база - изповядани са 11.8 хил. покупко-продажби при почти 16.3 хил. година по-рано. През първата четвърт на 2020 г., покупко-продажбите в страната са 37.7 хил. - с 6% по-малко на годишна база.
Източник: Money.bg (27.05.2020)
 
57% от фирмите със спад на приходи 57,6% от фирмите в България са отчели намаление на приходите от продажби на стоки и услуги през април в сравнение с март. За 32,1% от тях не е имало промяна в приходите и само 9,2% са отчели увеличение. Това гласят данни от специална анкета на НСИ, направена сред 3770 фирми. Трябва да се има предвид обаче, че въпросът е бил дали отчитат намаление на приходите в сравнение с март. Тогава НСИ направи същата анкета и 53,5% от анкетираните отчетоха спад на приходите през март в сравнение с февруари. Най-голям спад на приходите през април отчитат в сектора на културата, спорта и развлеченията - 67,9% от фирмите в него имат намалели в сравнение с март приходи. Строителството и търговията с недвижими имоти се справят сравнително добре - съответно 43,2 и 42,1% от фирмите в тези сектори се оплакват от намалели приходи. Те обаче бяха ударени много сериозно през март. През април като цяло бизнесът чувства малко по-голям оптимизъм по отношение на запазването на дейността на фирмите в сравнение с предния месец. През март 73% от мениджърите са предвиждали да могат да запазят персонала си непроменен, докато през април така смятат 80% от тях. Преди месец 25% от фирмите са се готвели да правят съкращения, докато сега това възнамеряват да направят само 17% от тях.
Източник: 24 часа (28.05.2020)
 
НСИ: Назначените на работа са повече от новите безработни за тази седмица Националният статистически институт отчете, че за първа седмица от началото на кризата с разпространението на коронавируса новите безработни у нас са по-малко от новоназначените на работа. Точните данни показват, че в седмицата между 18 и 24 май без работа са останали малко над 7200 души, докато такава са си намерили 8028 души. Този тип статистика се води от 3 февруари насам, подчертават от института и допълват, че в никоя друга седмица преди тази не е имало такова съотношение на работните сили. Дори напротив - в първите седмици на март се забелязваше рязко увеличаване на беработицата. Очевидно обаче разхлабването на противоепидемичните мерки и стартирането на работата на повечето предприятия е дало резултат и хората се завръщат по работните си места. Това е общата картина, но тя не важи за всички области. Според данните София е назад в класацията, като са отчетени над 1200 нови безработни и под 900 новостартирали работа. Най-тежко е положението във Видин и Монтана, а най-добро - в Благоеград и Бургас.
Източник: Club Z (28.05.2020)
 
Кофас: 30% е спадът в сектора на услугите в България за първото тримесечие За първите три месеца от годината България отчита спад в сектора на услугите от близо 30%. Ръстът на БВП на страната е едва 0,3%. Това става ясно думите на Грегорж Шилевич, регионален икономист на Кофас груп по време уебинар на тема „Последиците от COVID-19 върху икономиката“. Според данните на компанията производствения сектор регистрира спад от 7%, а след него следват и продажбите на дребно, промишлеността и потребителските стоки. Едни от последните места страната ни заема по готовността за отговор на здравната система в подобни кризисни ситуации, като над 8% от БВП са разходите ни за здравеопазване, се казва в съобщението от компанията. Процес на постепенно възстановяване на икономиките или втора вълна на вируса са основните два сценария, твърди още Грегорж Шилевич. Според първия, базов сценарий, се очаква внимателно и постепенно съживяване на бизнеса от края на месец май нататък, а възстановяването ще дойде през третото и четвърто тримесечие на годината. При рисков сценарий обаче се очаква втора вълна на заразата през есента, което ще донесе допълнителни карантинни мерки, а това ще има доста по-дълъг негативен ефект върху бизнеса в световен мащаб. Съответно, възстановяването ще дойде доста по-бавно. По думите на Шилевич несъмнено пандемията ще повлияе върху повишаването на безработицата в голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като най-силно засегнати ще бъдат Румъния и Хърватия с над 10%. Спадът на БВП се очаква да бъде най-голям в Словакия – 5,4% през първото тримесечие, в сравнение с 3,3% общо за ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (28.05.2020)
 
Над 10 000 безработни ще получат обезщетенията си за април на 29 май Националният осигурителен институт ще изплати 4,925 милиона лева на 10 817 безработни лица. Те получават паричните си обезщетения за безработица за месец април, отпуснати преди и след обявяване на извънредното положение на 13 март. Това е втората дата през този месец за плащане на обезщетения, съобщават от НОИ. На 15 май бяха изплатени сумите за 124 011 безработни лица. Общата сума от двете плащания възлиза на 60,85 милиона лева. Подадените заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица през март бяха 16 908, а през април нараснаха до 68 151. Поради това увеличение по изключение НОИ предвиди две дати през този месец за този вид плащания. По сметките на лицата сумите ще постъпят утре - 29 май.
Източник: Банкеръ (29.05.2020)
 
Цените в промишлеността през април паднаха с 4,3% за една година Общият индекс на цените на производител през април намалява с 2,5% в сравнение с март и с 4,3% спрямо година по-рано, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спад е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,9%, в преработващата промишленост - с 2,2%, и в добивната промишленост - с 1,1%. В преработващата промишленост по-ниски цени на производител се наблюдават при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - по 0,8%, и производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,6%. По-голямо увеличение на цените е регистрирано при производството на химични продукти - с 1,7%, при производството на напитки и при производството на основни метали - по 0,8%. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 6,2%, и в добивната промишленост - с 4,8%, а увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%. По-значително намаление в преработващата промишленост е отчетено при: производството на основни метали - с 4,8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4,2%, и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3,3%. Повишение на цените има при производството на хранителни продукти - с 4,3%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 3,9%, и производството на тютюневи изделия - с 3,2%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април се понижава с 2,4% спрямо предходния месец. Намаление на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,7%, в добивната промишленост - с 2,8%, и в преработващата промишленост - с 1,6%. В сравнение с март по-голямо намаление на цените има при производството на основни метали - с 4,2%. По-съществено увеличение е отчетено при производството на химични продукти - с 3,2%, и при производството на напитки - с 0,9%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през миналия месец намалява в сравнение с година по-рано с 1,1%. Понижение е регистрирано в добивната промишленост - с 9,6%, и в преработващата промишленост - с 3%, а увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,9%. През април по-ниски цени в преработващата промишленост на годишна база има при производството на основни метали - с 11,2%, производството, некласифицирано другаде - с 1,7%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,6%. По-значителен ръст на цените е отчетен при хранителните продукти - с 6%, при производството на мебели - с 3,3%, и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,2%. Индексът на цените на производител на международния пазар през април намалява с 2,7% спрямо март и с 9,1% спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2020)
 
Официалната безработица намалява за втора поредна седмица Новите безработни през миналата седмица са били с близо 2000 по-малко от започналите работа хора. Това става ясно от експресните данни на Националния статистически институт, които се публикуват в специалната секция за COVID-19 и са на база информация от Агенцията по заетостта. По този начин се продължава и дори засилва тенденцията, която започна в седмицата от 18 до 24 май за спад на безработицата след премахването на ограниченията покрай коронавируса. Постъпилите на работа са общо 6523 души, новите безработни са 4682, което е най-ниският резултат, откакто НСИ подава подобна статистика (3 февруари 2020 г.). Трябва да се има предвид обаче, че 25 май (понеделник) беше неработен ден, поради което и данните като цяло са по-ниски от предишните седмици. Въпреки това очакванията са, че тенденцията за възстановяване на заетостта ще продължи и през тази седмица, след като повечето от дейностите на закрито вече са разрешени. Това показва, че промяната на пазара на труда не е в резултат на новоразкрити работни места, а е продиктувана от връщането на работа на голяма част от работниците в затворените досега обекти. От данните на статистическия институт се вижда, че за разлика от по-предишната седмица (18 до 24 май) през миналата е имало само пет области, в които безработните продължават да са повече от наетите. Това са Враца, Ловеч, Перник, Разград и Сливен. В София тенденцията за пръв път се обръща, като разликата обаче е минимална - 707 безработни срещу 716 започнали работа. Най-голямо е подобрението на трудовия пазар в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Пазарджик, Плевен и Смолян.
Източник: Капитал (02.06.2020)
 
Приходите от корпоративния данък намаляха с 48% Приходите от корпоративния данък намаляха с 48%. Презапасяването с храни, тоалетна хартия и препарати за почистване през първите дни на извънредното положение доведе до ръст на приходите от ДДС, въпреки затварянето на ресторантите и моловете. През април фирмите внасят ДДС-то за продажбите, реализирани през месец март. Приходите в държавната хазна от ДДС от сделки в страната през април са 522 млн. лв., като са с 1,5%, или с 8 млн. лв. повече от същия месец на миналата година. Приходите от ДДС от внос през април обаче намаляват със 78 млн. лв. на годишна база до 265 млн. лв. Причината за това са затрудненията в международните превози през март, което забави доставките на редица стоки и материали. В резултат общите приходи от ДДС през април са 788 млн. лв., което е спад с 8%, или със 70 млн. лв. спрямо същия месец на миналата година. През април най-голям е спадът на приходите от корпоративния данък. В хазната от този данък за месец са влезли 289 млн. лв., което е спад с 48% на годишна база. До 15 април фирмите внасят авансовия данък върху печалбата си за първите три месеца на годината. Намалението от 48% е показателно не за финансовите резултати на бизнеса през първото тримесечие, а за очакванията им за печалбата през цялата 2020 г. През април намаляват и приходите от акциз - с 4,7%, до 420 млн. лв. Спадът на приходите от акциз върху горивата е с 20%, до 161,8 млн. лв. При акциза върху алкохола навалението е с 11% до 22,7 млн. лв. Това се дължи на затварянето на ресторантите и на намаленото потребление на горива. Но приходите от акциз върху цигарите нарастват с 6,6% до 223 млн. лв. Това може да се дължи на презапасяване с цигари, но от стоенето у дома може хората реално да са започнали да пушат повече.
Източник: Труд (03.06.2020)
 
Сделките с имоти се оживяват през май. Но пак са с 30% под миналогодишните Покупките на недвижими имоти през май започват да се възстановяват: те са с 30.7% под тези от същия период на 2019 г. Това е подобрение спрямо април - единственият пълен месец в извънредно положение, през който те се сринаха с 55% на годишна база. Май и март - и двата месеца, които наполовина бяха в условията на извънредното положение заради COVID кризата, имат сходен резултат - спад около 30% на годишна база. (27.5% през март). За отбелязване е, че по данни на агенции пазарът преди 13 март е по-активен в сравнение със същия период на предходната година, но и в периода до 13 май извънредните мерки не бяха със строгостта при въвеждането им. Тоест не може да се предполага пълно възстановяване на пазара след отпадането на извънредното положение. През май 2020 г. по данни на Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал", в страната са изповядани 11 270 покупко-продажби на недвижими имоти - сгради и земя, при 16 251 година по-рано.
Източник: Капитал (03.06.2020)
 
Безработицата в България нараства до 6.2% през април Броят на безработните в Европейския съюз нараства до 14.08 млн. души през април, което е с 397 хил. над нивото месец по-рано. Това показват данните на европейската статистическа служба. Числата не са изненада предвид наложените във всички държави ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 през март. Така общата безработица в ЕС нараства с 0.2 пр.п. до 6.6% през април, но остава под нивото, регистрирано през същия период на 2019 г. (6.8%). България не остава назад от общата тенденция. През април броят на безработните на местния пазар на труда нараства с 65 хил. души до 219 хил., а съотношението на хората без работа нараства от 4.5% през март до 6.2% спрямо активното население през април. Според числата 53% от новорегистрираните безработни, или 211 хил. души, са в държави от еврозоната, където безработицата нараства от 7.1% до 7.3% на месечна база през април. Увеличението се дължи до голяма степен на две държави - Франция и Испания. Първата отчита най-големия ръст на броя безработни за месеца в ЕС - цели 353 хил. души до 2.6 млн. през април. Следва я Испания, където безработицата е сред най-високите дори и без последствията от коронавируса - 14.8% през април, което е с 0.6 пр.п. (149 хил. души) над нивото месец по-рано.
Източник: Капитал (04.06.2020)
 
Българската икономика е нараснала с 2.4% през първото тримeсечие Българската икономика е нараснала с 2.4% през първото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Данните на НСИ показват, че в периода януари-март пандемията COVID-19 все още не се е отразила сериозно на страната ни. Извънредното положение бе въведено в средата на март, но месец преди това много от бизнесите вече чувстваха затруднения заради прекъснати доставки на суровини от азиатските държави, както и намаляли поръчки от Западна Европа. Произведеният през първото тримесечие брутен вътрешен продукт възлиза на 25 575 млн. лв., а преизчислен в евро е 13 076 млн., като на човек от населението се падат 1 881 евро, съобщава НСИ. Спрямо миналата година расте брутната добавена стойност във всички икономически сектори, без търговията, ресторантьорството и хотелиерството, където спадът е общо 0.1%. От компонентите, които формират икономическия растеж, с най-голям ръст е вътрешното потребление - 4.1% за колективното потребление и 3.7% - за домакинствата. Инвестициите нарастват с 1.2%, износът с 1.9%, а вносът на стоки и услуги - с 1.2%.
Източник: Сега (05.06.2020)
 
Производителността на труда в България се връща към ръст в началото на годината Производителността на труда в България се връща към ръст през първото тримесечие на 2020 година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2,5% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2019 г. производителността на труда в България ускорява ръста си с 1,9% на годишна база. Заетите лица в икономиката са 3,398 милиона, а общият брой отработени часове е 1 380 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие показва увеличение на относителния дял на сектора на услугите. На едно заето лице се падат 7,526 хил. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 18.5 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2020 г. се увеличава реално с 2,9%, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2,8% за същия период. По предварителни данни за първото тримесечие на 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 6,897 хиляди лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16.2 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 6,776 хиляди лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 16 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 932.6 хил. лв. БДС на един зает и 3.1 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (05.06.2020)
 
НСИ потвърди 5-годишното дъно на ръста на БВП от 2,4% Икономиката на България нарасна с 2,4% през първото тримесечие на 2020 г. на годишна база и брутният вътрешен продукт възлиза на 25,575 млрд. лева. С това сезонно изгладените данни за БВП потвърдиха предварителните данни на Националния статистически институт. Пандемията от коронавирус не повлия сериозно на икономическите резултати през януари и февруари, но през март вече се усети забавянето на икономическата активност в глобален мащаб. Това се отрази и на резултатите през първото тримесечие на 2020 г., става ясно от първоначалните данни на НСИ. Това е най-бавният темп на увеличение на БВП от третото тримесечие на 2014 г. На тримесечна база икономиката расте с 0,3 процента - най-малкото увеличение от първото тримесечие на 2014 г., в сравнение с ръст от 0,8 процента в сравнение с периода октомври – декември на миналата година. През четвъртото тримесечие на 2019 г. ръстът беше 3,1%. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност в периода януари - март е 21,956 млрд. лв. по текущи цени. През първото тримесечие на 2020 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0,1 процентни пункта. Приносът на индустриалния сектор е с увеличение с 0,1 процентни пункта до 27,6%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, обаче намалява до ниво от 70,2% при 70,4% през първото тримесечие на миналата година. В НСИ пресмятат, че през първото тримесечие на 2020 г. БВП нараства на годишна база с 0,3%, а брутната добавена стойност в икономиката се увеличава с 0,1%. Компоненти на използвания БВП през първото тримесечие на 2019 и 2020 година По предварителни данни, в края на март крайното потребление намалява с 0,1%, а бруто образуването в основен капитал с 1,5% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Износът на стоки и услуги увеличава равнището си спрямо края на декември 2019 с 0,9%, а вносът на стоки и услуги - с 1,5%. При икономически ръст от 2,4% през първото тримесечие на 2020 г. спрямо година по-рано, брутната добавена стойност също се увеличава с 2,3%. Този ръст се дължи на увеличението при: Финансови и застрахователни дейности – 4,2%, Строителство – 3,7%, Операции с недвижими имоти – 3,3%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 3%. По отношение на компонентите на крайното използване принос за регистрирания положителен икономически растеж имат колективното крайно потребление - с ръст от 4,1%, индивидуалното потребление - с ръст от 3,7%, и бруто образуването в основен капитал - с ръст от 1,2%. Износът на стоки и услуги нараства с 1,9%, а вносът на стоки и услуги - с 1,2%.
Източник: Инвестор.БГ (05.06.2020)
 
Намалява броят на българите, прехвърлили средства от един в друг пенсионен фонд Пенсионноосигурителните дружества са получили общо 60 966 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг през първото тримесечие, отчете Комисията за финансов надзор. А 53 769 осигурени българи са променили своя фонд за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година има намаление на желаещите - с 2 188 човека или 3.91 на сто. През първото тримесечие 49 583 българи са пожелали промяна в универсалните пенсионни фондове, а при професионалните фондове това са направили 3 674 човека. Най-малко осигурени са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – само 512-а . Общата сума на прехвърлените средства на осигурените българи с променено участие през първото тримесечие на годината е 184 441 437 лв., в т.ч. 166 566 246 лв. в универсалните фондове, 16 474 416 лв. в професионалните и 1 400 775 лв. в доброволните фондове. Числата показват, че общият размер на прехвърлените средства в сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година е намалял с 18 436 113 лв. или с 9.09 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, което е променило участието си през периода между януари и март, е 3 430.26 лева.
Източник: Банкеръ (08.06.2020)
 
Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 г. – 33.9 млрд. щ.д., България вече е на 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%). В ЕС сме на 20 място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 46 млрд. щ.д., Финландия – 73 млрд. щ.д., Словакия – 91 млрд. щ.д., Дания – 110 млрд. щ.д., Ирландия – 170 млрд. щ.д. Ръстът на износа ни в щ.д. за 2019 г. спрямо 2018 г. е 0.6%, а кумулативно за последните 5 години е 33.4%. Спрямо 2006 г. – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%. Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари. Според данните на НСИ, в лева ръстът 2019/2018 е 4%. Разликата с ITC Женева се дължи на промените във валутните курсове през годината. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.к. НСИ третира тази информация като конфиденциална. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. щ.д., а за 2017 – 1.2 млрд. щ.д.Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Износът на машини и апарати също се представя много добре и бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции; за 2019 г. – второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти бележи сериозен спад – 20%, дължащ се основно на спад в изнасяните количества. Износът на зърно заема пета позиция. Група стоки под митнически код 99 Специфични доставки е на 6-та позиция в експортната ни листа, но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума. С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия. Следват руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали, конфекция, плетени облекла, мебели и изделия за обзавеждане, желязо и стомана и изделия от желязо и стомана. По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.
Източник: БСК (09.06.2020)
 
НСИ: Фармация и електроника минаха кризата, без да я усетят В месеца, в който спряха обществените поръчки, строителството е с 15% надолу Производството на лекарства в България, както и продажбите на компютърна и телекомуникационна техника, са минали през кризисния април, без да усетят спад. Това показват данните на НСИ за индексите на промишлено производство, търговия и строителство за втория месец, в който бяхме в извънредно положение. Производството на лекарства и медицински изделия у нас през април е единственото, в което има ръст. Той е много малък - само 3,8%, но на годишна база е 19,3%. Освен това през март производството на лекарства също бележеше ръст и то от цели 14,4% в сравнение с февруари 2020 г., като отново беше единственият отрасъл без проблеми. Продажбите на лекарства през април обаче бележат спад от 17,9% в сравнени ес март, когато имаше леко увеличение от 1,9% на месечна база. Най-вероятно това е свързано със затворените за планови операции през този период болници и ограничението да се посещават личните лекари. Продажбите само на един вид стоки бележат силен ръст в България през април - на компютърна и комуникационна техника. Те са се увеличили със 17,8% в сравнение с месец по-рано, макар че на годишна база все пак отбелязват спад от 27,7%. Той обаче е нищо в сравнение с годишния спад в продажбите на облекла и обувки, който през април е достигнал 72%. През април също така се е задълбочил спадът в производството на авточасти, който започна още през март. Тези машиностроителни заводи бяха едни от първите, които затвориха. През април спадът при тях е бил 68,2% на месечна база и 74% на годишна. Строителството също е било в лоши позиции през април, когато отбелязва 17,3% спад на годишна база. През март и април обществените поръчки бяха почти напълно замрели, тъй като ведомствата тълкуваха ограниченията като начин да спрат всякаква работа.
Източник: 24 часа (10.06.2020)
 
България ще бъде втората страна в Европа и Централна Азия, най-силно пострадала от кризата Световната банка понижи драстично прогнозата за българската икономика през тази година. Брутният вътрешен продукт на страната ни ще се свие с 6,2% през 2020 г. заради последствията от разпространението на коронавируса, се посочва в последния доклад на финансовата институция. В доклада си от април банката прогнозира икономиката ни да се свие с 3,7 на сто. Очакванията са през 2021 г. икономиката на страната да започне да се възстановява от ударите на пандемията и да отбележи ръст от 4,3%. България ще бъде втората държава най-силно пострадала от кризата в региона на “Европа и Централна Азия”. Подобен на нашия е спадът в Румъния и Русия, а по-зле от нас е единствено Хърватия - с очакван спад от 9,3 на сто. Световната икономика ще отчете най-големия си спад от края на Втората световна война през тази година, като БВП на развиващите се страни ще се свие за първи път от над шест десетилетия заради пандемията от коронавирус. Това ще доведе до значително понижаване на доходите на потребителите и милиони хора ще изпаднат в бедност, се казва още в прогнозата на банката. Световният брутен вътрешен продукт ще намалее с 5,2% през 2020 г. а в развиващите се икономики спадът ще е средно с 2,5%, което е най-лошото им представяне, откакто се събират данни от 1960 г. БВП на глава от населението ще се понижи в над 90% от страните, което е най-големият дял от 1870 г. насам. “Ако този сценарий се случи, между 70 и 100 млн. души ще изпаднат в крайна бедност”, коментира Джейла Пазарбазиоглу, вицепрезидент по справедлив растеж в институцията. Това би било четвъртата най-тежка рецесия през последните 150 години след тези през 1914 г., 1930 г. и 1946 г. “Това е първата рецесия от 1870 г. насам, която е предизвикана изцяло от пандемия. А като се има предвид несигурността около ситуацията, понижаването на прогнозата в бъдеще е много вероятно”, обяснява Пазарбазиоглу.
Източник: Труд (10.06.2020)
 
Световната банка ревизира надолу спада на българската икономика до -6.2% Два месеца след първоначалната прогноза от 3.7% спад на БВП в България Световната банка ревизира очакванията си още надолу до -6.2% през 2020 г. Добрата новина е, че институцията залага на възстановяване през 2021 г., но умерено - от 4.3%, което означава, че страната и региона ще имат нужда от повече време да заличи негативните последствия върху икономиката от разпространението на COVID-19. Макар че няма подробна оценка за България, причината за по-бавното възстановяване вероятно е свързано с международната конюнктура. Световната банка очаква световната икономика да се свие с 5.2% през тази година - най-тежката рецесия за последните 80 години, а евентуална втора вълна от огнища на заразата рискува да подкопае очакваното възстановяванет от 4.2% през 2021 г. Оценката за България през април беше част от базовия сценарий на Световната банка, според който ограничителните мерки са премахнати до края на второто тримесечие на годината. За неблагоприятния нямаше числа за България, но още тогава от институцията предупредиха, че базовият става все по-малко вероятен. Сега прогнозата от 6.2% спад на местния БВП изглежда в унисон със сметките на други институции. Рейтинговата агенция Fitch например залага на рецесия от -5.1%, а Европейската комисия очаква -7.2% до края на годината. Сред по-оптимистичните оценки са тези на Министерство на финансите с -3% и Raiffeisen Bank International (RBI) с -3.9%, но трябва да се отбележи, че тези изчисления бяха направени при въвеждането на ограничителните мерки и извънредното положение в страната. От доклада на Световната банка става ясно, че големият външен риск за българската икономика е свързаността на промишлеността с глобалните вериги за добавена стойност. "Вероятно най-тежко ударени ще бъдат икономиките със силни търговски връзки с еврозоната или Русия", посочват от институцията за държавите от Европа и Централна Азия. Перспективите пред туристическия сезон също носят минус. Макар че България не е сред държавите, които са силно зависими от туризма (като Хърватия, Турция, Албания, Черна гора), летните туристи са важни за регионалните икономики по Черноморието. Според експертите на банката посещенията на чужди туристи в региона може да спаднат с 60-80% през 2020 г. на годишна база.
Източник: Капитал (10.06.2020)
 
Промишленото производство през април намаля с най-много от 2009 г. През април, първият пълен месец от извънредното положение в страната, промишленото производство намалява с 15,7% спрямо същия период на 2019 г. Това е най-драстичното понижение от същия месец на 2009 г. насам, когато индустрията се срина с 18,5% на годишна база и с 9,7% на месечна. Спадът спрямо март 2020 г. е 11,4%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На годишна база има спад в преработващата промишленост - с 18,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,9%, а ръст - в добивната промишленост - с 9,3%. По-конкретно най-драстичното намаление е при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, което се срива със 74%, производството, некласифицирано другаде - с 45,4%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 37,6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - с 33,5%. Увеличение обаче има при производството на лекарствени вещества и продукти - с 19,3%. На месечна база спрямо март понижение е отчетено в преработващата промишленост - с 13,2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9,6%, и в добивната промишленост - с 5,8%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 68,2%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 22,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 21,3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 19,5%. Съществено увеличение е регистрирано при производството на тютюневи изделия - с 6,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 3,8%.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2020)
 
Рекорден срив на търговията на дребно през април Продажбите на дребно в България регистрират рекорден спад през април, потиснати от намаленото потребление по време на извънредното положение, свързано с коронавируса. През април 2020 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, намалява с 19,9% в сравнение със същия месец на предходната година след спад от 14,6% през предходния месец. Това е и най-големият спад в търговията на дребно, откакто започват тези замервания през януари 2001 г., сочат данните на НСИ. На месечна база намалението е с 1,4%, сочат предварителните сезонно изгладени данни по съпоставими цени през април при оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Статистиката отчита срив в продажбите на дребно на текстил, облекло, обувки и кожени изделия на месечна и на годишна база, и ръст при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. На годишна база обемът на търговията на дребно е спаднал сериозно при продажбите на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 40,3%. Спад се отчита и при при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 22,9%) и при тази с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (със 7,9%). По-значително намаление при търговията на дребно с нехранителни стоки, без тази с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано при продажбите на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 72,0%. Статистиката отчита спад и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 27,7%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 20,7%. В същото време се отчита увеличение при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 11,7%. На месечна база е регистрирано намаление на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4,1%, с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 1,8%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,4%. При продажбите на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, най-голям спад е отчетен в: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 28,4%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности - със 17,6%. Увеличение на оборота е отчетено при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - със 17,8%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2020)
 
19,5% спад на износа за април, 30 на сто на вноса Един от основните стълбове, които формират брутния вътрешен продукт на България наред с вътрешното потребление - износът, буквално се е сринал през април 2020 г., показват данните на НСИ, публикувани в четвъртък. Той възлиза само на 3,7 млрд. лв., което прави спад от 19,5% на годишна база. Тенденцията продължава още от март, когато бе въведено извънредното положение и бяха наложени редица ограничения върху транспорта. Но все пак през март спадът беше само 8% на годишна база. Вносът през април е с още по-голям спад - 30,8% в сравнение с година по-рано, като са внесени стоки на стойност почти колкото е бил и износът - 3,7 млрд. лв. Разликата е само десетина милиона лева, което прави търговското салдо отрицателно, но с много по-малко отколкото беше в началото на годината или предната година. От спада в износа са пострадали доста голям кръг стоки, на които България е традиционен износител. Например спадът в износа на тютюн за ЕС е с 47,1%, а спадът на групата суровини, в които влиза и медта, която е с много силни позиции в българския износ, е със 7,6%. Вносът на горива от трети страни, в които влиза и Русия, също е със сериозен спад през април от 37,3% на годишна база. Традиционните износни стоки на България - храни от растителен и животински произход и суровини за хранителната индустрия, също бележат сериозен спад през април и на практика са се стопили наполовина в сравнение със същия месец на 2019 г. Данните показват, че това е най-големият спад на годишна база в българския износ, по-силен дори от спада в разгара на стетовната финансова криза през 2009 г.
Източник: 24 часа (12.06.2020)
 
Финансисти очакват възстановяване на икономиката ни наесен Българският финансов сектор се надява икономическото възстановяване в страната да започне през третото или четвъртото тримесечие на 2020 г. Това показва изследване на Министерство на финансите за икономическите оценки и очаквания на финансовия сектор, съобщи специализираният сайт economic.bg. Анализът се базира на анкета с хора от бранша. Участниците в проучването прогнозират темпа на инфлация да се понижи значително или да стане отрицателен до края на второто тримесечие. През изминалите два месеца наистина се наблюдава забавяне на инфлацията, а на месечна база НСИ отчита дори дефлация. Въпреки това нивото на инфлацията у нас стои значително над това в страните от еврозоната, показа последният доклад на Европейската комисия относно конвергенцията. Финансовите посредници очакват съществено понижение на заетостта на годишна база през второто тримесечие в сравнение с първото. Предвид действащото извънредно положение през април и първата половина на май, това е периодът с най-голямо отражение на ограничителните мерки върху икономиката и в частност заетостта. За първо тримесечие беше отчетено понижение на заетостта с 1.5% на годишна база. Фактор, значително ограничаващ негативните ефекти, според индустрията е държавната мярка „60/40“, в която към 9 юни са включени 125 хил. лица, по оценка на МФ. Секторът очаква основния лихвен процент да запази текущите си нива у нас. Участниците в анкетата прогнозират и липса на промяна в лихвените проценти по депозитите в лева и евро у нас, а възвръщаемостта на депозитите, деноминирани в щатски долари, да се понижи минимално. Очакванията за дейността на банките обаче не са оптимистични. Обемът на отпуснатите кредити ще се свие през второто тримесечие според анкетираните, което ще е характерно най-вече за дългосрочните кредити за фирми (с матуритет над 5 г.). Към края на април като проявление на ефектите по линия на Covid-19 се вижда осезаемо забавяне в нарастването на кредита за фирмите. Банките очакват привлечените средства в депозити да са по-малко спрямо първото тримесечие на годината, като това ще е по-силно изразено при депозитите на фирми и чуждестранни финансови институции. Конкуренцията от страна на други търговски банки ще се забави, докато тази от други небанкови институции ще намалее.
Източник: Сега (15.06.2020)
 
Статистиката отчете 1.3% годишна инфлация за май Индексът на потребителските цени за май 2020 г. спрямо април 2020 г. е 99.7%, т.е. месечната инфлация е минус 0.3%. Инфлацията от началото на годината (май 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 0.6%, а годишната инфлация за май 2020 г. спрямо май 2019 г. е 1.3%, съобщиха от Националната статистика. Средногодишната инфлация за периода юни 2019 - май 2020 г. спрямо периода юни 2018 - май 2019 г. е 2,8%. През май 2020 г. спрямо предходния месец ръст бележат цените на следните стоки и услуги в потребителските групи: хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.1%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.4%; здравеопазване - увеличение с 0.4%; съобщения - увеличение с 0.2%; образование - увеличение с 0.1%; ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.3%. През май 2020 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 1.0%, брашно - с 1.1%, хляб - с 0.6%, агнешко месо - с 0.5%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.1 и 0.8%, мляно месо (кайма) - с 1.1%, нискомаслено прясно мляко - с 0.2%, кисели млека - с 1.1%, кашкавал - с 0.7%, млечни масла - с 0.7%, олио - с 0.7%, ябълки - с 11.5%, цитрусови и южни плодове - с 5.3%, захар - с 1.9%, оцет - с 1.8%, сол - с 1.5%, минерална вода - с 0.7%, газирани напитки - с 1.4%, ракии - с 0.1%, вина - с 1.0%, и други.
Източник: econ.bg (16.06.2020)
 
Безработицата в България рязко скочи през май Безработицата в България рязко е нараснала през май, вижда се от данните на Агенцията по заетостта (АЗ). Равнището на регистрираната безработица в страната през месеца е достигнала 9%. Сравнението на месечна база показва увеличение от 0,1 процентни пункта, а на годишна база ръстът е с 3,7 процентни пункта. Въпреки мерките са стимулиране на заетостта и запазване на работните места, включително и схемата, насочена към бизнеса, 60/40, данните в официалната статистика оправдават очакванията за ръст на безработицата след въвеждането на извънредно положение на 13 март. Рестриктивните мерки затвориха редица сектори, много от които не успяха да се възползват от държавните стимули. Увеличението на параметъра е съществено в сравнение с тенденцията от началото на годината. Безработицата в България през януари беше 6,3%, през февруари - 6,2%, а през март тръгна нагоре, достигайки ниво от 6,7%. Статистиката сочи и някои положителни тенденции на трудовия пазар - след отпадане на извънредното положение броят на започналите работа безработни рязко нараства.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2020)
 
Заради увеличението на МРЗ: Втори сме по ръст на заплатите Разходите за един час труд в България са нараснали с 10,2% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Евростат. Страната ни е на второ място в ЕС този показател. До голяма степен това се дължи на повишението на минималната заплата на 610 лв. от януари. На първо място в ЕС по увеличение на разходите на бизнеса за един час труд е Литва с 11,4%. Веднага след нас е Словакия с 9,8%. Заплатите нарастват сериозно не само в страните с ниски доходи. Например в Германия увеличението е с 4,3%. Това означава, че възнагражденията у нас трябва да нарастват доста бързо, за да достигнем развитите страни от ЕС. В началото на годината заплатите нарастваха във всички сфери на икономиката, но от началото на извънредното положение ситуацията се промени. През март в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” заплатите са намалени с близо 17%, или със 130 лв. спрямо февруари, средно до 639 лв. Но в “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, както и във финансите и застраховането, има ръст на заплатите с над 6%.
Източник: Труд (17.06.2020)
 
България не подобрява конкурентоспособността според IMD България запазва 48-та си позиция от общо 63-и в Световната класация за конкурентоспособност на IMD за 2020 г. (WCR). През 2019 г. страната ни е заемала същото място, за разлика от съседна Гърция, която от 58-о място се изкачва на 49-о. Пред България в класацията се нареждат Унгария (47), Турция (46) и Филипини (45). Резултатите от класирането обаче са комбинация от отговори: (а) през първото тримесечие на 2020 г. от страна на бизнес мениджърите на въпроси как те възприемат икономиката на страната си и (б) твърди данни от 2019 г. Сингапур запази позицията си номер едно за втора поредна година в анализа на Института за развитие на управлението на глобалните икономики. След него в топ 5 се нареждат по ред Дания, Швейцария, Нидерландия и административен район Хонконг. В анализа се казва, че фактори за успеха на Сингапур са силните му икономически резултати, които произтичат от стабилната международна търговия и инвестиции, заетост и мерки на пазара на труда. Стабилните резултати както в образователната му система, така и в технологичната инфраструктура –телекомуникациите, капацитетът на честотната лента и високотехнологичния износ – също играят ключова роля. За втора поредна година САЩ не успяха да се преборят за върха на класацията, след като бяха свалени от първото си място миналата година от Сингапур и слязоха на 10-то (след третото през 2019 г.). Търговските войни навредиха както на Китай, така и на икономиката на САЩ, преобръщайки положителните траектории на растеж. Китай тази година падна на 20-та позиция от 14-та миналата година. Канада се е издигнала до 8-о от 13-о място, докато Хонконг променя позицията си от 2-ро място през 2019 г. до 5-то тази година.
Източник: economic.bg (17.06.2020)
 
Пазарът на нови коли в България се е свил наполовина в кризата За четвърти пореден месец България отчита срив в новорегистрираните автомобили. През май понижението на годишна база е 69%, като общо регистрациите през петия месец на годината са общо 1 127, става ясно от статистиката на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA). Негативната тенденция започна още през месец февруари, преди въвеждането на извънредното положение заради коронавируса, но блокадата на икономиката само влоши ситуацията през следващите месеци. От данните на АСЕА става ясно, че от началото на годината до месец май е отчетен общ спад от 47.7% на новорегистрираните автомобили в страната, които са само 7 878 в сравнение с 15 068 за същия период на 2019 г. Като цяло през месец май на пазара на автомобили в целия Европейски съюз беше отчетен пореден рязък спад - от 52.3%, на новорегистрираните автомобили. Въпреки че през изминалия месец много от страните облекчиха противоепидемичните мерки срещу Covid-19, броят на новите автомобили, продадени в целия ЕС, падна от 1 217 259 бройки през май 2019 г. до 581 161 коли през май 2020 г. Двуцифрен спад е регистриран във всички държави от Европейския съюз. Като най-сериозен е в Испания (72.7%), Франция (50.3%), Италия (49.6%) и Германия (49.5%). От началото на годината до месец май търсенето на нови автомобили в ЕС се e свило с 41.4%. Като в Испания, Италия и Франция намалението е съответно с 54.2, 50.4 и 48.5% за периода януари-май 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г.
Източник: economic.bg (18.06.2020)
 
Строителството в България почти не е усетило кризата През втория месец на изолация и блокиране на голяма част от стопанската дейност в България, месец април, много от секторите спряха да функционират почти напълно. Не така стоят нещата със строителството обаче. Това е секторът, за който кризата почти не се усети, става ясно от данни на Евростат за строителната дейност през месец април 2020 г. Строителството в България бележи спад от едва 0.7% през април спрямо месец по-рано. На годишна база намалението е доста по-голямо обаче – с 15%, но се доближава до средното за ЕС, което е 24%. През април 2020 г. заради въведените ограничения заради коронавируса намаление в строителството е отчетено във всички европейски страни, за които има статистика. Интересното тук обаче е че страната ни е една от малкото, в които месечното намаление на строителството е под 1%. Единствено в Швеция строителната продукция се е свила с по-малки темпове (0.3%) от България през април спрямо март 2020 г. Държавата, която за втори пореден месец отчита най-значителен спад в сектор „Строителство“ на месечна база е Франция (32.6%), следвана от Испания (26.3%) и Словакия (10%). На годишна база отново най-силен спад в сектор „Строителство“ е отчетен във Франция (60.6%), следва Белгия (39%) и Испания (32.6%). На фона на това обаче Евростат отчита повишение в строителната продукция в Румъния с 12.2%, следвана от Германия (0.9%) и Финландия (0.8%).
Източник: economic.bg (18.06.2020)
 
Наполовина намаляха преките чуждестранни инвестиции у нас за четири месеца Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през април са 23,9 млн. евро, докато в същия месец на миналата година бяха 163,2 млн. евро, което е намаление с над 85%, показват предварителните данни на Българската народна банка. Потокът на чуждестранните вложения към нашата страна за първите четири месеца на тази година, като в два от тях имаше пандемия от коронавирус, се свива на годишна база с 50,4% до 154,7 млн. евро, като намалението е със 157,2 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) излезе на минус с 24,6 млн. евро за периода от януари до април 2020 г. Той е по-голям с 510,7 млн. евро за същия период на миналата година, когато е отрицателен в размер на 535,4 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 0,2 млн. евро, при положителен нетен поток от 2,3 млн. евро за януари – април 2019 г., пресмятат в централната банка. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 214,7 млн. евро, при положителна стойност от 213,5 млн. евро за януари – април 2019 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и в края на април е 35,4 млн. евро, при положителна стойност от 633,7 млн. евро за периода януари – април 2019 г. Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари – април 2020 г. са от Германия (63,6 млн. евро) и Русия (55,9 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за четири месеца достига 28 млн. евро, при 116,1 млн. евро за януари – април 2019 г. Само през април тази година той възлиза на 16,4 млн. евро, при 62 млн. евро за април 2019 г. Съгласно предварителните данни, размерът на преките инвестиции в страната към четвърто тримесечие на 2019 г. е 46,160 млрд. евро, при 44,002 млрд. евро в края на 2018 г. Подстатия Дялов капитал и реинвестиране на печалба е в размер на 36,345 млрд. евро, като нараства с 1,561 млрд. евро спрямо декември 2018 г. (34,783 млрд. евро). Подстатия Дългови инструменти е в размер на 9,814 млрд. евро и нараства с 596,6 млн. евро спрямо декември 2018 г. (9,218 млрд. евро).
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2020)
 
Дефицитът по текущата сметка на България се сви с 25% през април Дефицитът по текущата сметка на България през април се свива до 186,5 млн. евро, докато преди година за същия месец беше 249,7 млн. евро, което е намаление с 25%. За първите четири месеца на тази година текущата сметка е на плюс с 625,7 млн. евро, като за същия период дефицитът беше 19,8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). В централната банка изчисляват, че текущата и капиталова сметка за април е положителна и възлиза на 308,5 млн. евро, като преди година дефицитът беше от 163,4 млн. евро. За първите четири месеца на тази година тя е на положителна територия с 936.7 млн. евро при излишък от 259,8 млн. евро за периода януари – април 2019 г. Търговското салдо за април е положително в размер на 120,2 млн. евро, като преди година то беше 222,1 млн. евро. От януари до април търговското салдо е отрицателно в размер на 95,1 млн. евро при дефицит от 569,3 млн. евро за същия период на 2019 г. Износът на български стоки през април възлезе на 1,924 млрд. евро, като намалява с 18% (422,9 млн. евро) на годишна база. За януари – април 2020 г. той е 9,043 млрд. евро, като намалява с 327,5 млн. евро (3,5%) в сравнение с този за същия период на 2019 г. За четири месеца експортът нараства на годишна база с 9,5%. Вносът на стоки за април е 1,804 млрд. евро, като намалява с 29,8% (765,3 млн. евро) спрямо април 2019 г. За първите четири месеца е 9,139 млрд. евро, като намалява с 8,1% (801,7 млн. евро) на годишна база. Импортът за януари – април 2019 г. нараства на годишна база със 7,5%. Салдото по услугите е положително в размер на 61,3 млн. евро, като през същия период на миналата година също беше на плюс със 118,7 млн. евро. За януари – април то е положително в размер на 467 млн. евро при положително салдо от 512,7 млн. евро за януари – април 2019 г. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е отрицателно в размер на 5,7 млн. евро при отрицателно салдо от 268,8 млн. евро за април 2019 г. За януари – април салдото е отрицателно в размер на 313,5 млн. евро, като за същия период на миналата година беше на минус с 638,6 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 10,6 млн. евро, като излезе на плюс със 122,5 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. то е положително в размер на 567,3 млн. евро, като преди година пак излезе на плюс с 675,3 млн. евро. От банковата статистика се вижда, че капиталовата сметка е положителна в размер на 122 млн. евро при положителна стойност от 86,3 млн. евро за април 2019 г. За януари – април тя е на плюс с 311 млн. евро), при положителна стойност от 279,6 млн. евро за януари – април 2019 г. Финансовата сметка за април е положителна в размер на 196,6 млн. евро при отрицателна стойност от 280,1 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. тя е положителна – 791,1 млн. евро, като преди година пак имаше положителна стойност от 161,6 млн. евро. В централната банка отчитат, че салдото по статия Преки инвестиции е отрицателно в размер на 7,5 млн. евро, като преди година пак беше на минус със 101,3 млн. евро. За януари – април то е отрицателно в размер на 126,7 млн. евро, като една година по-рано салдото излезе на минус със 195,7 млн. евро. Преките инвестиции – активи се повишават с 13,2 млн. евро при намаление с 27,2 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. те нарастват с 51,4 млн. евро при повишение със 135 млн. евро за същия период на 2019 г. Преките инвестиции – пасиви нарастват с 20,7 млн. евро при повишение със 74 млн. евро за април миналата година. За януари – април 2020 г. те нарастват със 178,1 млн. евро при увеличение с 330,7 млн. евро за периода януари – април 2019 г. Салдото по статия Портфейлни инвестиции е положително в размер на 94,5 млн. евро при положителна стойност от 75,8 млн. евро за април 2019 г. За януари – април то е положително в размер на 597,7 млн. евро, като преди една година то излезе на плюс с 332,4 млн. евро. Портфейлните инвестиции – активи за април нарастват със 118,2 млн. евро при увеличение със 103,6 млн. евро преди година. За януари – април те нарастват с 589,3 млн. евро при увеличение с 249,3 млн. евро за същия период на 2019 г. Портфейлните инвестиции – пасиви през април 2020 г. се повишават с 23,7 млн. евро при увеличение с 27,8 млн. евро за април 2019 г. За януари – април 2020 г. те намаляват с 8,4 млн. евро, като за същия период на 2019 г. намаля с 83,1 млн. евро. Резервните активи на БНБ през април се повишават с 816,1 млн. евро, като преди година намаляха със 192,2 млн. евро. За четири месеца те нарастват с 2,354 млрд. евро при понижение с 325,5 млн. евро за същия период на 2019 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2020)
 
Българите остават най-бедните в Евросъюза Българите остават най-бедни в Евросъюза, сочат най-новите данни за потреблението в Евросъюза на Евростат. Те са за 2019 г. И през 2018 г. бяхме на последно място. Фактическото индивидуално потребление (ФИП) измерва материалното благосъстояние на домакинствата. Базирано на първите предварителни оценки за 2019 г. на НСИ по данни на Евростат, ФИП на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (СПС), варира между държавите - членки на ЕС, от 59 до 135% от средното равнище в EС-27. Девет държави членки регистрират ФИП на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2019 година. Най-високо е в Люксембург - 35% над средното за ЕС-27 ниво. Германия e с около 23% над средното за ЕС равнище, следвана от Австрия, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Франция, които са постигнали нива между 5 и 20% по-високи от средните за ЕС-27. ФИП на човек от населението за дванадесет държави членки варира от средното равнище за ЕС-27 до 25% по-ниско. В Италия, Ирландия, Кипър, Испания и Литва равнищата на ФИП на човек от населението са до 10% под средното за ЕС-27, в същото време в Португалия, Чешката република, Словения и Малта са от 10 до 20% по-ниски. В Полша, Румъния и Гърция те са от 20 до 25% по-ниски от средното равнище за ЕС-27.
Източник: 24 часа (19.06.2020)
 
През 2019 г. декарът в България е струвал средно 1053 лв. През 2019 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1053 лв. за един декар, което е със 7.4 на сто повече в сравнение с 2018 година, съобщи Националният статистически институт. Средната цена на сделките между физически и юридически лица достига 1027 лв. за декар, а на сделките между юридически лица - 1122 лева. Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2019 г. достига 300 лв. за декар и също отбелязва увеличение спрямо предходната година - с 37.6 на сто. През 2019 г. най-висока e цената на сделките с ниви в Североизточния район - 1462 лв. на декар, което е със 7.7 на сто повече спрямо предходната година. В Северния централен район цената на сделките с ниви достига 1138 лв. на декар, а в Северозападния район - 967 лв. на декар. Спрямо предходната година увеличението в цената в двата района е съответно с 3.6 и 9.4 на сто. Повишение в цената на сделките с ниви през 2019 г. спрямо предходната година е отбелязано във всичките шест статистически района. През 2019 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 49 лв., което е с 2 на сто по-малко спрямо 2018 година. Средната цената за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 23 лв., и е с 43.8 на сто по-висока спрямо предходната година. През 2019 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район - 69 лв., като спрямо 2018 г. тя отбелязва незначителен спад с 1.4 на сто. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви в Северния централен район, достига през 2019 г. 60 лв., а в Северозападния - 50 лева. И в двата района е отчетено увеличение на цената на рентното плащане спрямо предходната година - съответно с 1.7 и 4.2 на сто. Спрямо предходната година цената на рентата на ниви в Югозападния и Южния централен район остава без промяна.
Източник: 24 часа (22.06.2020)
 
Разходите на работодателите надхвърлят 10% през първото тримесечие на годината По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 10.2% спрямо първото тримесечие на 2019 година. Увеличението в индустрията е с 9.0%, в услугите - с 9.2%, и в строителството - с 8.1%. По икономически дейности през първото тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Образование“ - с 25.9%, „Операции с недвижими имоти“ - с 23.2%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 13.5%. През първото тримесечие на 2020 г. спрямо първото тримесечие на 2019 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 10.2%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 10.3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.6% за „Образование“ до 3.4% за „Добивна промишленост“. Припомняме, че през четвъртото тримесечие на 2019 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година, показват предварителни данни на НСИ. Индексът на разходите за труд отразява тримесечното изменение на разходите на работодателите за един отработен час от работниците по трудово или служебно правоотношение. За изчисляването му се използват данни от тримесечното извадково Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, уточняват от НСИ.
Източник: Банкеръ (23.06.2020)
 
НСИ: Над 65% от местата за настаняване у нас ще намалят цените Над 65% от местата за настаняване у нас планират на намалят цената на пакетните услуги след епидемията от COVID-19. Това показва проучване на Националния статистически институт (НСИ) проведено през юни. В изследването са включени близо 2000 категоризирани хотела, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване) с над 10 легла, които са функционирали през май 2020 година. Според проведената анкета на НСИ 57,5% от местата за настаняване ще предложат на своите клиенти алтернативни дати за почивка при невъзможност хората да дойдат заради пандемията. Близо половината планират и намаляване на цените на нощувка. Над 50% от хотелите, къмпингите и другите места за настаняване са освобождавали персонал или са пускали служителите си в неплатен отпуск. 22,1% са се възползвали от програмата на правителството 60/40, а в платен отпуск са пускали работници 20,4% от запитаните. Малка над 11% са използвали дистанционна форма на работа. През май 44.4% от управителите отчитат намаление в приходите от дейността си спрямо предходния месец, докато 40.1% посочват, че няма промяна. В краткосрочен план (през следващия един месец) 48.8% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 35.3% - няма да могат да се справят сами, а 15.5% от анкетираните посочват, че ще успеят „до 100%“. В краткосрочен план през май 63,8% от ръководителите на местата за настаняване смятат да продължат да работят макари и с намален обем, близо 20 на сто ще прекратят временно дейността си, а 2,2% ще затворят врати окончателно.
Източник: 24 часа (25.06.2020)
 
През месец май: Покупките на големи камиони паднаха с 82% Продажбите на нови камиони с максимално допустима маса над 16 тона през месец май намаляха с 81,7% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. През май в страната са регистрирани само 70 големи камиона, при 382 за същия месец на миналата година. Причината за това е спадът на потреблението на домакинствата. От една стана хората купуват по-малко дрехи и стоки за дома. А от друга и обемите на работа на много завод в Европа бяха намалени, което директно се отразява на обема на превозите. България е сред страните, в които продажбите на камиони са намалели най-рязко. По-голям е спадът само в Естония (-87,4% до 16 камиона над 16 тона) и Литва (-84,6% до 148 камиона). Причината е, че българските компании извършват много превози в Европа и настоящата криза директно им се отразява. Средно за страните от ЕС намалението на продажбите на нови големи камиони е с близо 60%. По спад на продажбите на по-малките камиони с допустима максимална маса между 3,5 и 16 тона България също влиза в топ три на страните от ЕС. У нас през май са регистрирани само 80 такива камиона, което е със 79,4% по-малко от същия месец на миналата година. По-голям е спадът само в Естония (-85,2% до 20 камиона между 3,5 и 16 тона) и Литва (-84,8% до 149). Средно за страните от ЕС намалението в покупките на такива камиони е с 57%. При автобусите спадат на продажбите през май у нас е със 76,5%. За месец в стараната са регистрирани само 4 нови автобуса. При малките бусове под 3,5 тона също има голям спад в продажбите, но ситуацията не е толкова драматична, колкото при големите камиони. Регистрираните бусове в страната през май са 315, което е спад с 31% на годишна база. Средното намаление в продажбите на бусове в страните от ЕС е с 41%.
Източник: Труд (26.06.2020)
 
Близо една пета от фирмите вече отчитат ръст на приходите от продажби Близо една пета от фирмите в България отчитат увеличение на приходите си от продажба на месечна база през май, което представлява двоен ръст в дела им, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за състоянието на фирмите в условията на извънредното положение. Най-големи са постъпленията от продажби в сектора на търговията, транспорта и ресторантьорството и в сектора на индустрията (над 20%). Средно приходите от продажба на фирмите в България намаляват с 42.8% спрямо април, като за първи път от въвеждането на извънредното положение у нас на 13 март, месечният спад е под 50%. Секторът на културата, спорта и развлеченията очаквано остава в най-тежко положение, след като дейността им бе замразена със заповеди на здравния министър. Все повече компании обаче вярват, че ще продължат настоящата си дейност, а все по-малко – че ще я прекратят временно. Делът на фирмите, които очакват да престанат да съществуват обаче се запазва без промяна спрямо април – 1.6%. След масовото пускане в платен и неплатен отпуск и съкращенията из цялата страна, през месец май наемането на нов персонал вече расте съществено. Освен това служителите на все по-малко предприятия са пуснати в платен и неплатен отпуск, но все още нивото на тези, които започват работа на непълно работно време е почти колкото това през март и април. Съкращаването на персонал е все по-избягвана мярка от предприятията в сравнение с март и април, а статистиката показва, че през май най-много фирми са се възползвали от държавната мярка за заетост „60/40“ – 10.1%. Делът на фирмите, които намаляват възнагражденията на персонала, също се понижава и достига 6% спрямо 8.2% месец по-рано. Частта на нефинансовите предприятия, които въвеждат дистанционна форма на работа през май, също намалява, след като повечето компании установиха тази мярка още през март и април. В краткосрочен план – 1 месец напред – мнозинството от анкетираните от НСИ фирми (83%) прогнозират, че ще запазят нивото на персонала си, а 11% очакват да го намалят. Спрямо месец по-рано има повод за оптимизъм, тъй като очакванията за още съкращения намаляват, а все повече предприятия обмислят увеличение на персонала си..
Източник: economic.bg (26.06.2020)
 
Цените в промишлеността през май намаляха с 5,3% за една година Общият индекс на цените на производител през май спада с 5,3% в сравнение с година по-рано и с 1% спрямо април, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечно понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%, а в преработващата промишленост - с 1%. В добивната промишленост е отчетено увеличение с 0,8%. В преработващата промишленост по-ниски цени на производител се наблюдават при: производството на основни метали - с 6,8%, производството на химични продукти и производството на тютюневи изделия - по 1%. По-голямо увеличение на цените е регистрирано при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 0,9%, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 0,4%. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - със 7%, в добивната промишленост - с 2,2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%. По-значително намаление в преработващата промишленост е отчетено при: производството на основни метали - с 10,2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3,5%, и производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 3,3%. В сравнение с година по-рано статистиката отчита повишение на цените при: производството на хранителни продукти - с 3,9%, обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм и производството на мебели - по 2,7%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май се понижава с 0,6% спрямо април. Намаление на месечна база при цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,1%, и в преработващата промишленост - с 0,4%, а в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 0,7%. В сравнение с април по-голямо намаление на цените в преработващата промишленост е регистрирано при производството на химични продукти - с 1,4%, и при производството на електрически съоръжения - с 0,7%. По-съществено увеличение е отчетено при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 3,2%, и при производството на основни метали - с 1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май намалява с 1,6% в на годишна база. Понижение е регистрирано в добивната промишленост - с 5,3%, и в преработващата промишленост - с 3,4%, а увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%. Статистиката изчислява, че през май по-ниски цени в преработващата промишленост спрямо година по-рано има при производството на основни метали - със 7,8%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2,1%. По-значителен годишен ръст на цените е отчетен при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 5,2%, и при производството на хранителни продукти - с 5,1%. Индексът на цените на производител на международния пазар през май намалява на месечна база с 1,7% спрямо април и с 10,7% в сравнение с миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2020)
 
Евростат: Безработицата в България е намаляла през май Безработицата в Европейския съюз е нараснала до 6,7% през май в сравнение с отчитане от 6,6% през април. Третият месец, белязан от мерки за ограничаване на COVID-19 е повишил коефициента на безработица в еврозоната до 7,4%, спрямо 7,3% през април, това показват данните на Евростат, статистическата служба на Европейският съюз. Според Евростат 14,366 милиона мъже и жени в ЕС, от които 12,146 милиона в еврозоната са били безработни през май 2020 г. В сравнение с април 2020 г. броят на безработните лица е нараснал с 253 000 в ЕС и с 159 000 в еврозоната. По данните на статистическата служба безработицата в България обаче е спаднала до 4,6% през май в сравнение с 4,8% през април. През май в ЕС са били безработни 2,815 милиона младежи (под 25 години), от които 2,267 милиона еврозоната. За отчетния период равнището на младежката безработица е било 15,7% в ЕС и 16,0% в еврозоната. В сравнение с април 2020 г. младежката безработица е нараснала с 64 000 в ЕС и с 42 000 в еврозоната. През май равнището на безработица при жените е било 7,2% в ЕС, спрямо 6,9% през април, а нивото на безработица при мъжете е останало непроменено спрямо април при 6,4%. В еврозоната, равнището на безработица при жените се е увеличило от 7,7% през април до 7,9% през май и е станало непроменено на ниво от 7,0% при мъжете.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2020)
 
Производството, оборотът в търговията и износът се свиват драстично през април Индексът на промишленото производство, оборотът в търговията на дребно и размерът на износа бележат сериозен спад през април тази година в сравнение със същия месец на миналата година, показват ключовите за промишлеността данни, разпространени днес от Националния статистически институт. Това не е изненадващо предвид факта, че април стана първият цял месец, минал под знака на въведеното извънредно положение заради пандемията от коронавирус. През април 2020 г. оборотът в търговията на дребно намалява с 19.9% в сравнение със същия месец на предходната година. Най-сериозен е спадът на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 40.3%), което се обяснява с ограниченията в пътуванията заради пандемията от коронавирус. При индекса на промишленото производство е регистриран спад от 15.7% спрямо април 2019 година. При строителната продукция спадът е 15 на сто. През април 2020 г. общият показател на доверие на потребителите се понижава със 17.4 пункта спрямо равнището отпреди три месеца. Търговското салдо за април 2020 г. е положително в размер на 120.2 млн. евро при дефицит от 222.1 млн. евро за април 2019 година. За януари - април 2020 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 95.1 млн. евро (0.1% от БВП) при дефицит от 569.3 млн. евро (0.9% от БВП) за същия период на 2019 година.
Източник: Дневник (07.07.2020)
 
БВП на България ще се срине с около 7%, прогнозира ЕК Въпреки доброто икономическо представяне в началото на годината, пандемията COVID-19 и мерките, необходими за нейното овладяване от средата на март, оказаха неблагоприятно въздействие върху икономическата активност, заявява Европейската комисия в своята лятна икономическа прогноза. Според ЕК годишният ръст на реалния БВП е спаднал от 3,4% през 2019 г. до 1,2% на годишна база през първото тримесечие на 2020 г. Вътрешното търсене е намаляло на фона на по-ниското частно потребление и свиващите се инвестиции. Влошаването на бизнес настроенията и краткосрочните показатели, което започна през април, сочи рязък спад на икономическата активност през второто тримесечие. Частното потребление е потънало в резултат на ограничителните мерки. "Намалените приходи, по-ниското използване на капацитета и високата несигурност са спрели инвестициите. От март 2020 г. значително влошената външна среда тежеше върху износа на стоки, докато ограниченията за пътуване доведоха до рязък спад в търговията с услуги", отбелязва Еврокомисията.
Източник: Банкеръ (08.07.2020)
 
Строителството у нас продължава да отчита двуцифрени годишни спадове през май Строителството у нас продължава да отчита двуцифрени спадове на годишна основа и през май, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Все пак спрямо април строителната продукция се връща към лек растеж от 0,3% за първи път от януари. Сравнена с май 2019 г., произведената строителна продукция продължава низходящата си траектория за четвърти пореден месец със спад от 14,1%. Той обаче е по-малък в сравнение с отчетения годишен спад от 15,5% през април. През март, когато у нас беше въведено извънредното положение за ограничаване на разпространението на коронавируса, строителната продукция намаля с 13,8%. През февруари също беше отчетено леко свиване с 0,2%. Спрямо април сградното строителство нараства с 0,2%, прекъсвайки 7-месечната си серия на месечен спад. През април НСИ отчете понижение на сградното строителство с 0,2%, а през март то намаля с 15,5% на месечна основа.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2020)
 
Промишленото производство у нас се понижава през май с 16,1% на годишна база През май календарно изгладеният индекс на промишленото производство регистрира спад от 16,1% на годишна база. По предварителни данни през същия месец показателят намалява с 0,1% в сравнение с април, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). На месечна база добивната промишленост отчита спад от 5,8%, докато производството на електрическа, топлинна енергия и газ се понижава с 3,7 на сто. Увеличава се производството при преработващата промишленост – с 1,1 на сто. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (52,2%); производството на облекло - с 18,9%; производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 18,7%; производството на мебели - с 14,1%. Съществено намаление е регистрирано при производството на тютюневи изделия (18,6%); ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 16,1%; производството на лекарствени вещества и продукти - с 6,4%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2020)
 
UniCredit Bulbank: Мерките в България ще предотвратят огромна безработица, но не и загуба на доходи Макар мерките на правителството в България да предотвратяват рязко нарастване на безработицата, те няма да успеят да компенсират значително намаление на спада на доходите на домакинствата, гласи прогноза на UniCredit Bulbank. Новината е лоша за възстановяването на икономиката на страната ни, тъй като потребителските разходи са основна част от брутния вътрешен продукт. Банката все пак прогнозира V-образно възстановяване през второто полугодие на 2020 г. и подобри прогнозата си за цялата година до свиване от 7,2%, като значителна роля ще играят публичните инвестиции. Предходната прогноза бе за намаляване на обема на БВП от 7,8%. Мерките на правителството за фискална подкрепа ще спрат рязко нарастване на безработицата и "вероятно ще спасят около 240 хил. работни места (5,4% от работоспособното население)", казват анализаторите на UniCredit Bulbank. Те ще намалят средногодишната загуба на работни места до малко над 110 хил. през 2020 г., което би било значително по-малко от загубените над 400 хил. през 2009 г. Фискалните мерки вече достигат 3% от БВП. Най-тежко засегнати ще бъдат работещите в туризма и вертикално свързаните с него сектори. Там социалните осигуровки често са близо до минималната заплата, докато реалните възнаграждения са два и повече пъти по-големи. Така мерките на правителството компенсират едва една трета от реалните доходи преди пандемията. Банката прогнозира спад от 14% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, показват, че и през май, спрямо същия месец на миналата година, спадът в търговията на дребно е 20%. При строителството спадът е 14%, като активността в сектора нараства с 0,3% спрямо април. При промишленото производство спадът е 16,1% спрямо миналата година и 0,1% спрямо миналия месец. От банката прогнозират и набиране на скорост на инвестициите в жилищно строителство, тъй като не се очаква значителен спад на цените. В същото време вложенията в машини и оборудване ще се възстановят чак след три години. UniCredit Bulbank прогнозират още, че България може да стане част от еврозоната още на 1 януари 2023 г.
Източник: Money.bg (10.07.2020)
 
НОИ отчете спад от близо 23% на постъпилите осигурителни вноски през май Пандемията от коронавирус COVID-19 доведе до забавяне на растежа и свиване на българската икономиката.Тъй като солидарните социалноосигурителни системи са силно зависими от конкретния бизнес цикъл, ДОО понесе всички негативи от фазата на свиването, а именно затрудняване на стопанската дейност, спад в броя на заетите, повишаване на безработицата. Наред с това, чисто здравните мерки за ограничаване на пандемията доведоха до по-високо търсене на някои обезщетения за временна неработоспособност, но до спад в търсенето на други. Това са част от констатациите, направени във втория брой на информационния бюлетин на НОИ за 2020 г. Очаквано, спадът в заетостта доведе до намаляване на броя на осигурените лица, за които се плащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Данните за месец април сочат, че броят на осигурените лица е бил 2 593,8 хиляди лица, при близо 2 796,3 хиляди лица през март (спад от 7,2%) и 2 829,2 хиляди лица през декември 2019 г. (спад от 8,3%). Намаление се отчита при всички видове осигурени лица от частния сектор, но най-голям е спадът при работещите на трудови правоотношения, осигурени в най-масовата, трета категория труд - над 187,1 хиляди лица през април спрямо месец по-рано.
Източник: econ.bg (14.07.2020)
 
Търговията с ЕС спада двуцифрено през април Кризата с коронавируса, довела до затруднения във веригата на доставки глобално и до свито потребление, се е отразила на износа на България дори в рамките на ЕС. Само през април той е спаднал с 20.2% спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. За четирите месеца намалението е с 5.1% до 11.7 млрд. лв. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (42.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (42.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (27.8%). Вносът на България от ЕС до края на април спада с 9.1% спрямо същия период на 2019 г. и достига 11.8 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Само през април вносът се срива с 32.4% спрямо същия месец на предходната година. При вноса най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (24.7%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (54.1%). Външнотърговското салдо е отрицателно и е на стойност 116.2 млн. лева.
Източник: Дневник (14.07.2020)
 
Българският износ рязко намалява с над 21% през май Продажбите на български стоки в чужбина намаляват с 21.4% до 3.74 млрд. лв. през май спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на националната статистика. Спадът на износа е двуцифрен както към държавите - членки на ЕС, така и към трети страни. Голяма част от понижението се дължи на срив на продажбите на горива и на машини и части. В унисон с износа намалява и вносът на чужди стоки в страната - през май сумата е 4.05 млрд. лв., докато година по-рано беше 5.65 млрд. лв. Износът на България към държави извън ЕС през май е с 27.7% под нивата от същия месец на 2019 г. Над половината от понижението се дължи на срив на продажбите на горива - те намаляват с близо 80% до 67.6 млн. лв. през май на годишна база, като фактор е по-малкото изнесено количество тази година (с 44% надолу), но и по-ниската цена на петрола на международните пазари. Ако през май миналата година българският експорт на горива е най-голям към Тунис (65.9 млн. лв.) и Турция (63.7 млн. лв.), сега продажбите в тези държави достигат съответно 12.9 и 5.6 млн. лв. Принос за цялостния спад на износа към трети страни имат и по-слабите продажби на електроника и електротехника - от 138.4 млн. лв. през май миналата година до 98.4 млн. лв. сега. От друга страна, положителен стимул идва от ръст на експорта на маслодайни семена (с 56% до 52.5 млн. лв.) и "специфични стоки" (с 22%), където влизат оръжията. Подробна разбивка за търговията на България с държави от ЕС през май ще бъде публикувана след месец. Априлските числа показват понижение от 20.2% през април, или продажби за 2.4 млрд. лв. И тук горивата са с най-голям отрицателен принос като единична група стоки, но тежестта към общия спад е значително по-малка (-5.4 пр.п.). По-съществени са слабите продажби на машини. Износът на електроника и електротехника от България към ЕС намалява с близо 33% до 257.7 млн. лв. през април спрямо година по-рано, основно към Чехия (с 44 млн. лв. надолу) и Германия (с над 25 млн. лв.). Износът на машини и техните части също намалява - с 26% на годишна база до 232.3 млн. лв., а при авточастите и велосипедите понижението е с 33%. Междувременно експортът на лекарства от България към ЕС нараства - с над 50% до 121.6 млн. лв. през април.
Източник: Капитал (14.07.2020)
 
През месец май: ЕС се възстановява, ние не Промишленото производство в България през месец май е с над 25% по-малко от същия месец на миналата година, обявиха от Евростат. Спадът на производството у нас е по-голям от средния за страните от ЕС, който е 20,9%. Промишленото производство намалява във всички държави-членки на ЕС, но най-голям спад е регистриран в Словакия (-33,5%), Унгария (-27,6%) и Румъния (-27,4%). Най-малък е спадът във Финландия (-3,8%), Литва (-6,4%) и Латвия (-6,2%). Спрямо предходния месец април промишленото производство в повечето страни от ЕС бързо се възстановява, но не и в България. През май промишленото производство за страните от ЕС нараства с 11,4% спрямо април. У нас обаче е отчетен минимален спад от 0,1%. Само в още шест страни от ЕС през май има спад в промишленото производство спрямо април. Това са Ирландия (-9,8%), Хърватия (-3,5%), Финландия (-1,3%), Дания (-1%), Нидерландия (-0,7%) и Естония (-0,2%). Най-голям ръст има в Италия (+42,1%), Франция (+20%) и Словакия (+19,6%).
Източник: Труд (15.07.2020)
 
НСИ: С 96 000 са се увеличили безработните заради Covid-19 Новорегистрираните безработни достигнаха малко над 218 000 души за периода от 3-и февруари до 12-и юли. Това сочат най-актуалните данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта от специалното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19. За същия период постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са близо 122 000 души. Данните от специализираното ежемеседмично наблюдение показват, че продължава тенденцията, която за първи път се появи между 18 и 24 май, новорегистрираните безработни да са по-малко от постъпилите на работа. За последния до момента анализиран период - от 6 до 12 юли - те са съответно 6 884 срещу 7 559 души за цялата страна. Детайлният прочит обаче сочи, че в този период в половината от областите в страната, включително и в София, новорегистрираните в бюрата по труда са повече от устроените на работа. Седмица по рано тези области са били само девет.
Източник: БНР (15.07.2020)
 
Животът поевтинял и през юни, цените паднали с 0,4% През юни статистиката отчете за пореден път дефлация, като този път стоките и услугите са поевтинели с 0,4%. Това се случва за четвърти пореден месец - т.е. от началото на извънредното положение, въведено във връзка с пандемията. Но на годишна база инфлацията се качва до 1,6%, докато миналия месец беше 1,3%. Промените в цените през юни са почти незабележими. В сравнение с май например с 0,9% са поевтинели храните и безалкохолните напитки, както и облеклото и обувките. Транспортът е понижил цените си с 0,5%, най-вероятно заради продължаващото поевтиняване на горивата. Леко поскъпване има при цигарите и алкохола – с 0,2%, и при телекомуникационните услуги - с 0,3%. В месеца, който предшества въвеждането на 9% ДДС за ресторантите, цените в тях са се вдигнали с 0,8%. Статистиката е уловила и поскъпване при почистващите и дезинфекциращите препарати - с 3%. За втори пореден месец поскъпват банковите услуги, този път с 0,9%. При храните движението на цените е свързано предимно със сезонни фактори. Картофите например поевтиняват с 14,5%, чушките - с 9,5%, доматите - с 5,3%. В същото време са поскъпнали ябълките - с 11,2%, оризът - с 3,7%, кафето - с 3,4%, бобът - с 4,1%, олиото - с 1,8%, бирата - с 1,1%. Данните на НСИ сочат, че цените на лекарствата и лекарските услуги не са се променили през юни, а стоматологичните услуги са поскъпнали с 0,4%.
Източник: 24 часа (16.07.2020)
 
Средният осигурителен доход за май е 1064,24 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за май 2020 г. е 1064,24 лв. Това съобщиха от пресцентъра на НОИ, цитиран от БТА. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2020 г. е 1016,32 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (17.07.2020)
 
Българите купуват най-малко нови коли сред жителите на ЕС. По една нова кола е купена на всеки 688 души от населението на страната през първата половина на годината. За сравнение в Германия нова кола е купена на всеки 68 души. Което означава, че там карат точно десет пъти повече нови коли. Продажбите на нови коли в България намаляха с 44,5% през полугодието, обявиха от Асоциацията на европейските производители на автомобили. От януари до юни в страната са регистрирани 10 161 нови автомобила, при 18 323 година по-рано. Във всички страни от ЕС има спад на продажбите, като средно за Общността намалението е с 38%. България влиза в топ пет на страните от ЕС с най-сериозно свиване на продажбите. По-голям спад от нашия е отчетен само в Хърватия (-54,4%), Испания (-50,9%), Португалия (-49,6%) и Италия (-46,1%). Веднага след нас е Гърция с намаление от 44,2%. Данните ясно показват, че в южната част на Европа спадът в покупките на нови коли в условията на криза е най-голям. В Италия въпреки големи спад в продажбите и това, че страната беше ударена по-сериозно от COVID-19, купуват над шест пъти повече нови коли от нас. За полугодието в Италия е продадена по една нова кола на всеки 103 души от населението. Продажбите на нови коли отразяват доходите в една страна. Най-близо до нас е Румъния, където е купена по една нова кола на всеки 391 души. В Румъния спадът в продажбите на коли е много по-малък, отколкото у нас - само с 30,7%. Топ пет на страните от ЕС с най-малко покупки на нови коли се допълва от Гърция (нов автомобил на 293 души), Латвия (на 292 души) и Кипър (на 238 души). Най-много нови коли купуват в Люксембург. Там по един автомобил е купен на всеки 29 души от населението. На второ място е Белгия с нова кола на 52 души, а на трето е Дания с продажба на всеки 65 души.
Източник: Труд (17.07.2020)
 
17% срив на сделките с имоти в София заради пандемията Със 17,2% са намалели покупките на имоти в София през второто тримесечие на 2020 г., показват данните на Агенцията по вписванията, публикувани днес. През трите месеца до края на юни общият им брой достига 6 352, при 7 670 през същия период на миналата година. Второто тримесечие на 2019 г. бе най-доброто от 2008 г. насам. Спрямо първото тримесечие ръстът е 20%, което е по-малко от записаното покачване от 35%, регистрирано между двете тримесечия през миналата година. Спадът съвсем не засяга само София. В цяла България сделките намаляват с 28% до малко под 38 000. Данните все пак потвърждават данните на предприемачи и брокери, според които пазарът е започнал да се събужда през юни. През април покупко-продажбите на имоти у нас се сринаха с цели 55%. Именно тогава беше и фазата, в която мерките срещу коронавируса бяха най-строги. През март т.г. спадът в София бе 17%, а за цялото първо тримесечие - 6,3%. През периода април - юни 2020 г. сделките в Бургас намаляват с 28%, във Варна със 17%, а в Пловдив с 19%. Данни на НСИ показаха, че цените на жилищата у нас са нapacнaли c 4,7% на годишна база през първото тримесечие, а тези в София - с 8%, според Knight Frank.
Източник: Money.bg (21.07.2020)
 
Евростат: България е с най-висока смъртност в Европейския съюз С 1631 смъртни случая на 100 000 души население България е страната от Европейския съюз с най-висока смъртност през 2017 г. Това сочат публикувани днес данни на Евростат. След страната ни се нареждат Румъния (1488), Латвия (1485), Унгария (1470) и Литва (1418). В другия край на скалата с най-ниска смъртност в ЕС е Франция (838 смъртни случая на 100 000 души). След нея са Испания (844), Италия (875), Люксембург (911). Анализът на статистическата служба сочи, че основна причина за смъртни случаи във всички страни членки са заболявания на кръвоносната система, освен Дания, Ирландия, Франция и Холандия – където това е рак. Най-голям дял на смъртни случаи, причинени от заболявания на кръвоносната система, се наблюдава в България (66%), а най-нисък – в Дания (23%). Най-висок дял смъртни случаи от рак пък е отбелязан в Словения (32%), а най-нисък в България (16%). Заболявания на кръвоносната система и рак са двете основни причини за смърт в ЕС, трета е болести на дихателната система.
Източник: Банкеръ (22.07.2020)
 
БАН: До 7% ще бъде спадът на икономиката Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока – предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7%. Това се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който традиционно разглежда основните сектори на икономиката, финансовия и банков сектор, пазара на труда, структурните промени, и дава препоръки за подходящи политики в средносрочен план. Според учените в случай, че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022 г. Основният извод в доклада е, че до избухването на пандемията от новия коронавирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. „социално дистанциране“ обаче променя динамиката на икономическото развитие.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2020)
 
Срив на пътуванията на българи в чужбина през юни През юни, по време на продължаващата епидемична обстановка в страната, пътуванията на български граждани в чужбина са 286.1 хил., или с 60.1% под регистрираните през юни 2019 година. Това сочи статистика на Националния статистически институт. Посещенията на чужденци в България през миналия месец са 380.7 хил., или със 75.2% по-малко в сравнение с юни 2019 година. Срив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 94.6%, "служебна" - със 76.1%, и "други" (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 47.9%. Транзитните преминавания през страната са 70.1% (266.8 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през юни тази година, делът на гражданите от Европейския съюз е 58.1%, или със 74.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни.
Източник: Банкеръ (29.07.2020)
 
Безработните отново изпреварват постъпилите на работа Новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от започналите работа. Tова сочат данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта от специално изследване на пазара на труда заради Covid-19. През изминалите два месеца тенденцията беше обратната, но в периода 20-26 юли регистрираните в бюрата по труда са 5700 души, а устроените на работа - 5141 души. Данните сочат, че до 26 юли новорегистрираните безработни в цялата страна са общо 229 хиляди и 500 души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда 133 хиляди. Пикът на новите безработни беше отбелязан между 6 и 12 април, когато в бюрата по труда бяха регистрирани 31 хиляди души, а започналите работа бяха едва две хиляди 985. Основната мярка на правителството за запазване на заетостта е т.нар. схема 60/40. Към момента са изплатени 171 млн. лева по мярката 60/40, с които са запазени 170 хиляди работни места. Разплатените средства са достигнали до около 10 хиляди работодатели, обяви преди дни социалният министър Деница Сачева. Трябва да се има предвид обаче, че финансирането на схемата е в размер на 1 млрд. лева, което означава, че към момента е използван едва 17% от ресурса й. Социалното министерство има поет ангажимент мярката „60/40“ да продължи до края на годината, като през септември отново ще се обсъжда изготвянето на новия дизайн за последните три месеца. Нов дизайн на държавната схема за запазване на заетостта е в сила от началото на юли, когато обхватът на фирмите, които могат да се възползват от нея, бе разширен.
Източник: Банкеръ (30.07.2020)
 
Промишленото производство в България спада с 3.2% през юни Индексът на цените на индустриалните производители в България намаля с 3.2% през юни спрямо предходната година, след като през май падна с 5.3%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спадът на индекса през юни отразява 4.3% спад в цените в производствения сектор, се казва в съобщение на НСИ. На месечна база цените на индустриалните производители се повишиха с 1% през периода на възстановяване. Промишленият индекс на цените на производителите на вътрешния пазар намаля с 0.9% на годишна и нарасна с 0.4% на месечна база. Промишленият индекс на цените на производителите на чуждестранния пазар е спаднал с 6.8% спрямо предходната година и е с 2.1% по-висок спрямо предходния месец.
Източник: SeeNews (31.07.2020)
 
5,4% от работната сила е обхваната от 60 на 40 Мярката 60 на 40 е обхванала 5,4% от работната сила в страната, сочи анализ на Агенцията по заетостта. Според него мярката е допринесла за задържането на безработицата до ниво от малко над 8% през месец юни. В регионален план най-благоприятен е бил ефектът в областите Габрово и столицата, а най-слаб - във Видин и София-област. Към 30 юни 2020 година от комисията към бюрата по труда са одобрени и са предадени в НОИ за изплащане десет хиляди заявления от работодатели за компенсиране на общо 177 хиляди работници и служители по мярката 60 на 40, тоест мярката обхванала 5,4 на сто от работната сила в страната. От тук идва изводът в анализа на Агенцията по заетостта, че ако допуснем, че същата не беше стартирала и всички тези лица бяха освободени, то безработицата в края на месец юни е била в порядъка на 14% при сегашните 8,3 на сто. Данните на НОИ за изплатените компенсации по мярката 60 на 40 показват, че средният размер на помощта за един работещ варира, през март е бил 308 лева, през април нараства до 515, през май 401 и 381 през юни.
Източник: cross.bg (03.08.2020)
 
Приходите в държавната хазна от акцизи намаляват с над 10% през първата половина на годината спрямо същия период на миналата, показват данни на Министерството на финансите. При алкохола приходите от акциз намаляват с над 9% до 141 млн. лв., което основно е заради ограничените посещения на кръчми, дискотеки и ресторанти. Но дори и при цигарите има сериозен спад на приходите от акциз - с 13% до 1,333 млрд. лв. От една страна, когато хората не са в ресторант или в офиса, а си стоят у дома, пушат по-малко. Освен това в страната липсват чуждите туристи, които в други години също купуваха алкохол и цигари. При горивата приходите от акциз са по-малко със 7,4% и от януари до юни са над 1 млрд. лв.Приходите от корпоративни данъци до края на юни са 1,09 млрд. лв., което е с 250 млн. лв., или с 19% по-малко от същия период на миналата година, показват данните на МФ. До край на юни беше удължен срокът за подаване на годишните данъчни декларации за дължимите от фирмите налози за миналата година. Спадът на приходите от корпоративни данъци с 19% показва, че печалбите на фирмите през 2020 г. са намалели средно с над 20%. Приходите от данъка върху доходите на хората и от осигуровки обаче нарастват с над 4% на годишна база, въпреки по-голямата безработица. Това се дължи на вдигането на минималната заплата на 610 лв. от началото на годината, както и продължаващия ръст на доходите в редица сфери на икономиката. От ДДС в държавната хазна са влезли 5,2 млрд. лв., което е спад с 6,2% на годишна база. Любопитно е обаче, че приходите от ДДС от сделки в страната са нараснали с 1,2% до 3,4 млрд. лв. Приходите от ДДС от внос намаляват с 18% до 1,8 млрд. лв. Това обаче се дължи на по-ниската цена на внасяния петрол и на факта, че от 1 юли 2019 г. беше дадена възможност за отложено плащане на ДДС. От този режим са се възползвали 57 фирми, които не са начислили ДДС за близо 500 млн. лв., основно при внос на метални изделия и руди. Оказва се, че без този режим и при приходите от ДДС от внос щеше да има ръст. Явно хората и фирмите продължават да харчат, но има преразпределение на стоките и услугите, които купуват.
Източник: Труд (04.08.2020)
 
Българската търговия на дребно е най-тежко ударената в ЕС България е с най-дълбок годишен спад на търговията на дребно през юни сред страните от Европейския съюз, като той е и почти двоен в сравнение с останалите най-тежко ударени от коронакризата страни, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Продажбите на дребно в България през юни се сриват с 18.1% на годишна база, а за сравнение след нас се нареждат Малта със спад от 8.4%, Люксембург със спад от 7.7% и Португалия със спад от 6.3%. Най-големите ръстове на търговията на дребно пък се наблюдават в Ирландия (с 10.2%), Естония (с 6.6%) и Дания (с 6.5%). Годишният срив в търговията на дребно у нас все пак е по-слаб в сравнение с двата предходни месеца, когато продажбите в сектора се сринаха с една пета. Месечните данни през юни за България показват слабо възстановяване и ръст от 0.9%, но той отново е един от най-малките на територията на ЕС. В Австрия и Германия обаче се наблюдава месечен спад от съответно 2.5% и 1.6%. Там през май бе отчетен най-големият ръст на територията на ЕС от над 10%. Същевременно обемът на продажбите на дребно в еврозоната се възстановява през юни до нивата, отчетени февруари месец, когато коронавирусът все още не бе навлязъл в Европа. Продажбите в еврозоната нарастват с 5.7% спрямо май, а за целия ЕС ръстът е по-ограничен – 5.2%. Разходите за дрехи и автомобилни горива стоят в основата на увеличението. На територията на ЕС вече се наблюдава и месечно понижение с над 6% на онлайн покупките и пощенските доставки след резкия им скок в предните три месеца. На годишна база обаче ръстът им остава над 20%.
Източник: economic.bg (07.08.2020)
 
Безработицата нараства за втора поредна седмица Броят на новорегистрираните безработни в страната превишава този на новонаетите за втора поредна седмица. От 27 юли до 2 август освободените позиции в България са 5119, а хората, намерили работа, наброяват 4041, което означава, че нетно безработицата нараства с почти 1078 души при увеличение от 643 седмица по-рано. Това показва седмичната статистика за пазара на труда на НСИ и Агенцията по заетостта. Статистическият институт публикува данните от 3 февруари насам. От началото на извънредното положение (средата на март) до 2 август сметката показва, че броят на хората, регистрирали се като загубили работа, достига 200 хил. души. Това е с 90.7 хил. повече в сравнение с тези, които са намерили такава през същия период. От 3 февруари насам близо 235 хил. души са се регистрирали в бюрата по труда като безработни, а 137 хил. са тези, които са започнали работа през същия период. Това се равнява на нетноо увеличение на безработицата с 97.7 хил. души в шестте месеца между 3 февруари и 2 август. Последната седмица не носи добри новини. Макар че броят на новорегистрираните безработни намалява с 665 до 5119, понижение е видимо и по линия на новонаетите - от 5141 през седмицата 20 - 26 юли до малко над 4 хил. към 2 август. Очаквано към края на юни и началото на юли черноморските области - Варна, Бургас и Добрич, отчетоха ръст на новонаетите в резултат на възстановяване на активността по летния туристически сезон. Този стимул обаче, изглежда, се е изчерпал и броят на новонаетите намалява за трета поредна седмица. Спад на запълнените позиции на седмична база е видим почти във всички области в страната с изключение на Монтана и Смолян. Прогнозите на правителството са в края на годината безработицата в страната да достигне 6.5-7%. Европейската комисия пък залага на 7% безработица в страната към края на 2020 г. И двете оценки към момента изглеждат оптимистични. По данни на Агенцията по заетостта към края на юни общият брой на регистрираните в бюрата по труда безработни в България нараства до 273.4 хил. души, което се равнява на безработица от 8.3%.
Източник: Капитал (10.08.2020)
 
Инфраструктурното строителство у нас се връща към годишен ръст през юни През юни строителната продукция у нас бележи силно възстановяване главно благодарение на ускоряването на инфраструктурното строителство, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведената строителна продукция в страната ни е нараснала с 4,8% спрямо май, като месечният ръст се засилва спрямо 4,4% предходния месец. Спрямо юни 2019 г. строителната продукция намалява само с 2,2%, след като в предходните три месеца отчиташе двуцифрено годишно понижение. Минимален спад беше отчетен и през февруари. Добрите данни се дължат главно на инфраструктурното строителство, което се е върнало към скромен ръст на годишна основа през юни за първи път от началото на коронавирусната криза през март. През юни гражданското и инженерното строителство, в което влиза и строителството на инфраструктура, отбелязва повишение от 0,7% на годишна основа след спада през март, април и май от съответно 9,1%, 12% и 11,1%. Спрямо май инфраструктурното строителство се повишава с 5,3%, като ръстът се ускорява в сравнение с май, когато беше отчетен месечен скок от едва 1,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2020)
 
Промишленото производство нараства с 5.8% през юни Индустрията, изглежда, бавно започва да се изтласква от дъното. През юни активността в сектора нараства с 5.8% на месечна база при едва 1.3% през май и минусови стойности преди това. Добра новина идва и от страна на приходите - оборотът в промишлеността нараства с над 22% спрямо май и достига 98% от нивото на продажбите през юни 2019 г., показват последните данни на националната статистика. Всички подсектори на индустрията отчитат ръст на месечна база през юни. Активността в добивната промишленост нараства с 9.1% спрямо май, а в енергетиката - с 5.2%. Производството в преработващата промишленост пък се повишава с 6% на месечна база, като най-значително увеличение спрямо май отчитат производителите на автомобилни компоненти - цели 73%, а оборотът се повишава със 77.5%. Активността в бранша е на три четвърти от миналогодишното си ниво.
Източник: Капитал (11.08.2020)
 
Търговията на дребно се е свила с близо 20% през юни Срив на оборота на търговията на дребно отчита Националният статистически институт (НСИ) за юни 2020-а. Данните показват, че в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" намалението е с 18.1% в сравнение със същия месец на 2019 година. Същевременно на месечна база се регистрира леко подобрение - с 0.9 на сто. Спадът при търговията с автомобилни горива и смазочни материали е с 24.6%, при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 20.6% и при търговията с нехранителни стоки - с 13.1 на сто. Конкретно при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия намалението е 27.4%, при компютърната и комуникационната техника - с 20.1%, а при търговията на дребно в неспециализираните магазини с разнообразни стоки - с 16.7 на сто. Увеличение е отчетено единствено при поръчките по пощата, телефона или интернет - с 35.5 процента.
Източник: Банкеръ (11.08.2020)
 
НСИ отчита срив на посещенията на хотели през юни През юни 2020 г. в страната са работили 2030 обекта за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други, съобщава Националният статистически институт. Броят на стаите в тях е 79.2 хил., а на леглата - 171.4 хиляди. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 32.7 на сто, а броят на леглата в тях - с 43.6 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2020 г., е 495.1 хил., или с 87.7 на сто по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голям спад на нощувките (с 91.7 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През юни 2020 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.3 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 31.3 на сто - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 21.3 на сто от нощувките на чужди граждани и 29.8 процента - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 19.4 и 38.9 на сто. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юни 2020 г. намалява с 80.6 на сто в сравнение със същия месец на 2019 г. и достига 199.5 хиляди. Регистриран е срив както при чуждите граждани - с 94.5 на сто, така и при българските - с 59.5 на сто. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юни 2020 г., са 165.2 хил. и са реализирали средно по 2.3 нощувки. Чуждите граждани са 34.3 хил. и са реализирали средно по 3.3 нощувки, като 70.1 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през юни 2020 г. е 10.7 на сто, като намалява с 34.7 процентни пункта в сравнение с юни 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 3 звезди - 12.1 на сто, следват местата за настаняване с 1 и 2 звезди - 11.9 на сто, и хотелите с 4 и 5 звезди - 9.0 процента. Приходите от нощувки през юни 2020 г. достигат 23.1 млн. лв., или с 88.8 на сто по-малко в сравнение с юни 2019 година. Регистриран е срив на приходите както от чужди граждани - с 95.7 процента, така и от български граждани - с 60.3 на сто.
Източник: 24 часа (11.08.2020)
 
Износът за Европейския съюз намалява със 7.7% през периода януари - май През периода януари - май 2020 г. износът на стоки от България за Европейския съюз намалява със 7.7 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 14 237.7 млн. лева, съобщава Националният статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.9 на сто от износа за държавите - членки на ЕС. През май 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 17.9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 537.0 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - май 2020 г. спада с 13.1 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 14 275.6 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През май 2020 г. вносът на стоки в България от държавите - членки на ЕС, намалява с 28.3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 458.7 млн. лева.
Източник: 24 часа (13.08.2020)
 
Износът на България с трети страни през първото полугодие спада с 10. 5%, а вносът намалява с 11% През първите шест месеца на 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 10,5 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 8890.3 млн. лева , съобщава Националният статистически институт. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Русия и Република Северна Македония, които формират 54.0 на сто от износа за трети страни. През юни 2020 г. износът на стоки от България за трети страни спада с 18.1 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 378.9 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юни 2020 г. намалява с 11.0 на сто в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 10 940.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Сърбия. През юни 2020 г. вносът на стоки в България от трети страни спада с 6.2 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 803.0 млн. лeвa.
Източник: 24 часа (13.08.2020)
 
НСИ отчита загуба на 24 хил. работни места за тримесечието Очаквано по време на коронакризата все по-малко хора в България имат работа, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ ) за второто тримесечие на 2020 г. Тук влиза и месец април - единственият пълен месец, в който действаха ограниченията на бизнеса, наложени в опит да се спре разпространението на коронавируса. Данните за средните брутни възнаграждения показват, че все още те растат, но темпът е десетократно по-нисък от регистрираните в последните години. Статистиката показва, че към края на юни броят на наетите лица намалява с 23.5 хил., или с 1% спрямо края на март 2020 г., като достигат 2.24 млн. души. Най-голямо намаление на броя на наетите се наблюдава в секторите „Култура, спорт и развлечения“ - с 4.5%. Показателят се дължи на това, че блокирането на дейностите в сферата продължи по-дълго от останалите сектори. Театри, танцови зали и др. можеха да отворят отново в края на месец май. Спад на наетите лица се наблюдава и при „Преработваща промишленост“ - с 3.5%, и „Добивна промишленост“ – с 2.9%. Подготовката за летния сезон съживява бранша „хотелиерство и ресторантьорство“ като при него се отчита най-голям ръст на наетите лица - с 8.4%. Увеличение с 5% има и при друга дейност със сезонен характер, като селско, горско и рибно стопанство.
Източник: economic.bg (13.08.2020)
 
Средният осигурителен доход за юни е 1050.19 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец юни 2020 г. е 1050,19 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. е 1023,24 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юли 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (13.08.2020)
 
България се оказа четвърта в ЕС по най-нисък срив на икономиката Спадът на икономиката в България през второто тримесечие, когато действаха най-строгите мерки от извънредното положение, надвишава значително всички прогнози. Той е 8,2% спрямо същия период на миналата година и 9,8% спрямо първото тримесечие, гласят експресните данни на НСИ, оповестени в петък. В същото време обаче този спад е сред най-ниските в Европейския съюз, където за второто тримесечие брутният вътрешен продукт намалява средно с 14,1% на годишна база, гласят данните на Евростат. Това е най-резкият спад на икономиката в сравнение с предишното тримесечие откакто изобщо се прави статистика, отчитат от Евростат. При все още несъбрани данни за 7 страни членки България се оказва на 4-о място по най-нисък спад на икономиката, изпреварена само от Литва, Финландия и Полша, които са с още по-ниски спадове. Най-голям срив на икономиката има в Испания - минус 22,1%. Актуалната все още прогноза на Европейската комисия за икономиката на България гласи, че тя ще се свие със 7,1% през годината. Прогнозата на МВФ е за спад от 4%, а на Световната банка - с 6,2%. Преди седмица се появиха очаквания и за 20% спад, като в четвъртък икономическият министър Лъчезар Борисов коментира, че това едва ли е възможно. Според него спадът през второто тримесечие ще бъде преодолян през третото и четвъртото и за годината се очаква да се представим по-добре от прогнозите на МВФ и на Еврокомисията. България стои сравнително добре спрямо средното европейско равнище и по показателите заетост и безработица през второто тримесечие, когато значителна част от икономиката не работеше. Коефициентът на икономическа активност за българите между 15 и 64 години е 71,7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалява с 2,1 процентни пункта. Коефициентът на заетост за същата възрастова група намалява с 3,3 процентни пункта в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. и е 67,4%. Коефициентът на безработица е 5,9%, или с 1,7 процентни пункта по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. Средните показатели за страните от ЕС гласят, че заетостта през второто тримесечие е спаднала средно с 2,7 процентни пункта в сравнение с година по-рано. И в ЕС като цяло, и в България в частност този срив е най-големият от времето на световната финансова криза, дори леко го надвишава - през третото тримесечие на 2009 г. намаляването на заетите в ЕС бе само малко над 2 процентни пункта. През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите у нас е 3 млн., от които 1,6 млн. са мъже и 1,4 млн. жени. Относителният дял на заетите на 15 и повече навършени години е 52%, като при мъжете този дял е 57,8%, а при жените - 46,6%. Повече от половината от заетите работят в сектора на услугите - 62,9%, или 1,9 млн. души. В индустрията са заети 938,5 хил. души, или 30,5%, а в селското, горското и рибното стопанство - 204,5 хил. души, или 6,6%. На временна работа са 96,7 хил. души, или 3,5% от всички наети. От общия брой на наетите 2,016 млн. (73,9%) работят в частния сектор, а 712,1 хил. (26,1%) - в обществения.
Източник: 24 часа (17.08.2020)
 
Близо 15 000 безработни по-малко през юли В края на месец юли регистрираните безработни в бюрата по труда според административната статистика на Агенцията по заетостта са 258 553, като спрямо юни намалението е с 14 814 лица. В сравнение с месец май те са с 36 900 по-малко или спадът е от 12,5%. В същото време увеличението спрямо юли 2019 г. е с 85 910 лица. 7.9% е равнището на регистрирана безработица в страната през юли. Агенцията по заетостта отчита спад от 0.4 процентни пункта в сравнение с предходния месец юни и от 1.1 процентни пункта спрямо май, когато бе отбелязан пикът на регистрираната безработица през годината в резултат от COVID-19 кризата. На годишна база ръстът е с 2.6 процентни пункта. За ползване на посредничеството и услугите на бюрата по труда през месеца са се регистрирали нови 28 064 безработни лица. Освен тях, други 702 души от групите на търсещите работа заети, учащи, и пенсионери, също са се регистрирали в Агенцията по заетостта. През месец юли 2020 г. броят на започналите работа безработни лица достигна 27 423, като 92.3% от тях са устроени в реалната икономика, сочат данните от месечната статистика на Агенцията по заетостта. Други 435 търсещи работа от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място през юли чрез бюрата по труда. В сравнение с месец юли 2019 г. се отчита значителен ръст на започналите работа безработни - с 80.1%.
Източник: cross.bg (18.08.2020)
 
Инфлацията в края на юли се забави до 1,2% на годишна база В края на юли 2020 г. месечната инфлация в България се ускорява до 0,5%, а годишната се забавя до 1,2%. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода август 2019 - юли 2020 г. спрямо периода август 2018 - юли 2019 г. е 2,6%. През юни спрямо май индексът на потребителските цени се понижи с 0,4%. Реално регистрираното повишение от юли е първо увеличение на инфлацията от февруари насам. На годишна база нещата са малко по-различни. Повишението през юни, спрямо шестия месец на 2019 г., бе 1,6%. Годишното повишение от 1,2% за юли, регистрирано в момента, е най-слабото от края на 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2020)
 
Около 67% от компенсациите на НОИ са помогнали на най-засегнатите икономически дейности Близо 2/3 от средствата, изплатени на работодателите за запазване на заетостта на работниците и служителите по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., са насочени към най-силно засегнатите от пандемията икономически дейности - преработваща промишленост, хотелиерство и ресторантьорство и търговия. Това показва анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) за отпуснатите на бизнеса компенсации за преодоляване на последиците от кризата с корона вируса, съобщиха от пресцентъра на НОИ. В трите бранша оперират около 61 на сто от подпомогнатите осигурители, в които работят 73 процента от работниците и служителите със запазена заетост. Данните на НОИ сочат, че най-голяма сума е изплатена за работещите в предприятията от преработващата промишленост. За тях са отишли близо 71,6 млн. лв. или 38,6 на сто от всички средства. С парите са подпомогнати 15,5 на сто (1 386) от одобрените осигурители, в които обаче работят почти 47 на сто (80 407) от наетите лица. Към работодателите от търговията са насочени 29,5 млн. лв. или 15,9 на сто от средствата. При тях броят на работниците и служителите, чиято заетост е запазена благодарение на мярката, е близо 26,7 хиляди, което е около 15 процента от всички наети лица. Хотелиерите и ресторантьорите са 19 на сто от всички подпомогнати работодатели, в тях работят 11 процента от служителите. За този бранш са отишли малко над 22,6 млн. лв. или 12,2 на сто от общата изплатена сума. Очаквано най-голям брой осигурители са концентрирани в областите София-град (3 127), Пловдив (724) и Варна (609). Това е близо 50 на сто от всички подпомогнати фирми. Предоставените средства в тези области са съответно 78,9 млн. лв. за 57 802 лица, 12,4 млн. лв. за 12 116 души и 10,2 млн. лв. за 7 973 . Ако се анализират изплатени суми и брой работници, морската столица отстъпва място на Бургас. В област Бургас подпомогнатите работодатели са по-малко (534), но размерът на помощта е близо 12,4 млн. лв., а защитените работни места - с над 4 хиляди повече. Общият обем на средствата, изплатени като компенсации на бизнеса за преодоляване на последиците от кризата, е 185,7 млн. лв. С тях са подпомогнати общо 8 971 работодатели и 171 593 наети .
Източник: 24 часа (18.08.2020)
 
Българската икономика се срина с темпото от 90-те години Бpyтният вътpeшeн пpoдy?т нa Бългapия пpeз втopoтo тpимeceчиe нa 2020 г. e cпaднaл c 8.2% нa гoдишнa бaзa. Toвa пo?aзвaт e?cпpecнитe oцeн?и нa Haциoнaлни cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ), ?oитo ca нaй-paннaтa ?apтинa нa cъcтoяниeтo нa и?oнoми?aтa ни пo вpeмe нa нaй-тeж?ия пepиoд в ycлoвиятa нa eпидeмиятa oт Соvіd-19 дo мoмeнтa. ?pичинaтa e, чe пpaвитeлcтвeнитe мep?и cpeщy paзпpocтpaнeниeтo нa виpyca зaceгнaxa пpoизвoдcтвoтo и тъpгoвиятa y нac и пo cвeтa. Ceгa peгиcтpиpaният пpoцeнт нa пpa?ти?a пpeдcтaвлявa нaй-peз?ият тpимeceчeн cпaд в бългapc?aтa и?oнoми?a oт ?pизaтa пpeз 1997 г. зapaди xapa?тepa нa cитyaциятa и блo?иpaнeтo нa и?oнoмичec?aтa a?тивнocт извeднъж. И?oнoми?aтa нa Бългapия вce пa? e пo-дoбpe oт тaзи нa ня?oи eвpoпeйc?и cтpaни, ?aтo пo-?ъcнo днec ce oчa?вaт и oфициaлнитe дaнни oт Eвpocтaт ?ъдe cpeд cтpaнитe oт EC ce нapeждa и?oнoми?aтa ни пpeз втopoтo тpимeceчиe. B Бългapия блo?aдaтa c нaй-тeж?итe pecтpи?ции пpoдължи дo cpeдaтa нa мaй. Имeннo oттoгaвa зaтвopeнитe тъpгoвc?и oбe?ти зaпoчнaxa дa oтвapят oтнoвo вpaти, a дeйнocттa нa зaвeдeниятa пoeтaпнo бe paзpeшeнo дa ce възcтaнoви. Имeннo пpeз втopoтo тpимeceчиe и?oнoмиcтитe oчa?вaт дa бъдe oтчeтeн нaй-тeж?ият и?oнoмичec?и cпaд зa гoдинaтa. ?pипoмнямe, чe пpeз зa пъpвитe тpи мeceцa oт нaчaлoтo нa гoдинaтa и?oнoми?aтa нa cтpaнaтa ни oтчeтe pъcт, мa?ap и нaй-cлaбият тa?ъв oт 2015 г. Toгaвa Бългapия бe cpeд eдвa чeтиpитe cтpaни c гeнepиpaн pъcт. ?peз пepиoдa aпpил – юни oгpaничeниятa нa тepитopиятa нa цялa Eвpoпa и пo-гoлямaтa чacт oт cвeтa c из?лючeниe нa Kитaй бяxa нaй-тeж?и. Toвa cъздaдe пpe?ъcвaния нa мeждyнapoднaтa тъpгoвиятa и зaтpyднeния във вepигитe зa дocтaв?и, ?oeтo yдapи тeж?o изнoca нa Бългapия ?ъм cтpaни ?aтo Eгипeт, Cъpбия и Typция. Ka?тo и пpeз пpeдишнитe тpимeceчни пepиoди нa 2019 г., и ceгa бългapc?aтa и?oнoми?a ce движи ocнoвнo oт ?paйнoтo пoтpeблeниe, нo cpивът нa тъpгoвиятa нa дpeбнo c близo eднa пeтa oт oбщия ? oбeм зa втopoтo тpимeceчиe пo?aзвa ?pacнopeчивo ?a? тoвa peфлe?тиpa въpxy и?oнoми?aтa. Bъпpe?и тoвa ?paйнoтo пoтpeблeниe peгиcтpиpa eдинcтвeния pъcт oт вcич?итe ?oмпoнeнти нa бpyтния вътpeшeн пpoдy?т, мa?ap и c 0.4%. Haй-cъщecтвeн cпaд ce oтчитa в изнoca нa cтo?и и ycлyги – c 20.3% и във внoca им – c 20.0%. Paзмepът нa oбщитe инвecтиции y нac ca нaдoлy c 3.8%. B ceгa пpeдcтaвeнитe дaнни липcвaт дeтaйли зa oтдeлнитe ?oмпoнeнти нa тoзи пo?aзaтeл – дaли paзxoдитe нa дoмa?инcтвaтa или нa пpaвитeлcтвoтo ca нapacнaли пoвeчe. Ta?ивa щe имa c пpeдвapитeлнитe дaнни нa 4 ceптeмвpи. Eпидeмиятa oт ?opoнaвиpyca ce oчa?вa дa дoвeдe дo peцecии в cтpaни oт цeлия cвят. Cпopeд eвpoпeйc?aтa ?oмиcия бългapc?aтa и?oнoми?a щe ce cpинe c цeли 7.2% тaзи гoдинa, a Cвeтoвнaтa бaн?a, Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд, Eвpoпeйc?aтa бaн?a зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe и Opгaнизaциятa зa и?oнoмичec?o cътpyдничecтвo и paзвитиe пpoгнoзиpaт cпaд мeждy 4% и 7.1%. Ha пpec?oнфepeнция вчepa нoвият и?oнoмичec?и миниcтъp зaяви, чe нe oчa?вa и?oнoмичec?и cпaд в Бългapия oт мaщaбa нa 20%, пoдoбнo нa дaннитe, ?oитo Beли?oбpитaния пpeдcтaви пo-paнo тaзи ceдмицa.
Източник: economic.bg (18.08.2020)
 
С една трета по-малко инвестиции влязоха в България през първото полугодие Потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от януари до юни излезе на плюс с 263 млн. евро, но е по-малък с 32,8% (128,3 млн. евро) на годишна база според предварителните данни на Българската народна банка. През същия период на миналата година вложенията възлязоха на 391,3 млн. евро. През юни потокът е положителен и възлиза на 48,3 млн. евро, като преди година пак излезе на плюс но близо двойно - 85,1 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) през първите шест месеца на годината е на плюс с 44 млн. евро. Той е по-голям с цели 543,9 млн. евро от този за периода от януари до юни 2019 г., който излезе на минус с 499,9 млн. евро. В БНБ изчисляват, че нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти през първото полугодие е положителен в размер на 0,02 млн. евро, но спадът заради короновирусната пандемия е значителен, като се има предвид, че преди година излезе на положителна територия с 3,2 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 319,2 млн. евро, при стойност от 47,8 млн. евро за януари – юни 2019 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 100,2 млн. евро, при положителна стойност от 843,4 млн. евро за януари – юни 2019 г. По данни на централната банка най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юни са осигурени от Русия (124,1 млн. евро), Франция (55 млн. евро) и Германия (44,5 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за първите шест месеца на тази година възлиза на 11,2 млн. евро, при 171,3 млн. евро за същия период на 2019 г. През юни нетният поток възлиза на 24,1 млн. евро, при 2,8 млн. евро година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2020)
 
Домакинствата са свили разходите си през второто тримесечие Домакинствата в България са свили разходите си през второто тримесечие на годината на фона на по-високи разходи за храна и сметки и по-малки за здраве, транспрот, дрехи, отдих и свободно време. В същото време доходите бележат ръст спрямо година по-рано. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ) за приходите, разходите и потреблението на домакинствата за второто тримесечие на 2020 година. Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2020 г. е 1698 лв. и спрямо същия период на 2019 г. се повишава с 9,7%. За април-юни 2020 година с най-висок относителен дял продължава да e доходът от работна заплата (57,5%), следван от доходите от пенсии (28,3%) и от самостоятелна заетост (5,9%). На годишна база обаче доходът от пенсии нараства с 0,7 процентни пункта, а постъпленията от работна заплата и самостоятелна заетост намаляват с по 0,3 процентни пункта, вижда се от данните на националната статистика. В номинално изражение трендът също се променя - през второто тримесечие в сравнение със същото тримесечие на предходната година доходът от пенсии нараства с най-бърз темп – от 427 на 481 лв. (с 12,5%), но е следван от нарасналите постъпления от социални обезщетения и помощи, които скачат от 46 на 52 лв. (с 12,7%).
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2020)
 
НСИ отчете спад на безработните, но и на наетите Понижение при регистрираните безработните, но и при новонаетите българи отчитат от НСИ и Агенцията по заетостта за седмицата 10-16 август. Точно 5384 е броят на новите безработни, а хората, които са започнали работа, са 5913, показва справката. Това означава, че в този период безработицата реално намалява с над 500 души, но това не е трайна тенденция. За сравнение - в седмицата 3-9 август новите безработни бяха 6943 при 6702 новоназначени. През юли също останалите без работа са повече. Логично най-много хора са започнали работа в София. За столицата са отечени 546 новопостъпили, но и 526 останали без работа. В някои градове, като Плевен например, трудовият пазар се развива по-добре - през отчетната седмица там са регистрирани 243-ма безработни, докато наетите са били с почти 50 души повече. Още по-добра е ситуацията в един от най-изоставащите градове в страната - Търговище, където при 73 нови безработни започналите работа са 123-ма. Подобно е положението и в друг град с традиционно висока безработица - Монтана, където при 121 новорегистрирани в бюрата по труда точно 180 души са започнали работа. На другия полюс е Сливен, където в седмицата 10-16 август 155 души са се регистрирали на борсата, а едва 75 са се отписали от нея.
Източник: Капитал (21.08.2020)
 
Строителството в България бележи едно от най-бързите възстановявания от кризата в ЕС След като през април строителството в еврозоната и Европейския съюз се срина драматично с почти 40%, през май, след като много от икономиките започнаха размразяване, отрасълът се върна към V-образно възстановяване, показват последните данни на Евростат. Данните за юни обаче показват, че на месечна основа темпът на растеж на строителството в България е сред най-бързите в ЕС - 4,7%, като пред нас са само Унгария (6,1%) и Франция (12%). В сравнение със същия месец на миналата година обаче темпът на растеж на строителството в България е по-ниско, като у нас то се свива с 2,2%. Разгледани през цялото тримесечие, данните показват, че затварянето на икономиките е нанесло много тежък удар в Европейския съюз и еврозоната. Общото строителство, в което се включват подкатегориите "производство в строителството" и "гражданки инженеринг", е силно надолу както на тримесечна, така и на годишна основа. В случая на България, сезонно и календарно изгладения индекс на строителството показва, че строителството понася тежък удар, в резултат на който постига най-ниската си стойност за последните поне пет години. От 102,3 пункта през януари индексът се срива с почти 20% до 83,2 пункта през април, преди да нарасне до 94,3 пункта през юни. На тримесечна основа, той е на 83,5 пункта през второто тримесечие, което е спад от 2,9 пункта в сравнение с първото.
Източник: Money.bg (21.08.2020)
 
Туристическите пътувания на българи са намалели с две трети след обявяването на извънредното положение 447.2 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания през второто тримесечие на 2020 г. по време на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка в страната заради пандемията от коронавирус. 92.7% от тях са пътували в страната, а 6.8% - в чужбина, показват данни на НСИ. 0.5% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. общият брой на пътувалите намалява с 63.3%. Преобладаващата част от туристическите пътувания в чужбина са били с цел „почивка и екскурзия“ - 81.4%, докато тези, реализирани в страната със същата цел са 44.5%, а с цел „посещение на близки“ - 44%. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице е 176.46 лв. в страната и 497.95 лв. в чужбина.
Източник: Труд (24.08.2020)
 
Половината хотели в България са намалили цените на нощувките през юли Около половината от хотелиерите в България са намалили цените на нощувките или на пакетните цени на услугите си или са предложиили алтернативен период за използване на направените резервации. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Като цяло тенденцията се запазва от предходния месец. През седмия месец от годината НСИ проведе за пореден месец анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване с цел събиране на информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка в страната. През юли 55,2% от анкетираните запазват мнението си да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 64,3% имат намерение да намалят цената на пакет услуги, а 50,2% - на нощувката. По отношение на наетия персонал през последния месец анкетата регистрира намаление на ръководителите, предприели основните мерки: „освобождаване/съкращаване“, „неплатен отпуск“, „платен отпуск“, „преминаване на непълно работно време“ и „намаляване на възнагражденията на персонала“. Увеличава се броят на местата за настаняване, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите – 16,7 на сто. В краткосрочен план (1 месец) 69% от анкетираните предвиждат да запазят персонала си, а 25,8% от тях очакват да увеличат заетите в местата си за настаняване. През юли 34% от управителите отчитат увеличение в приходите от дейността си спрямо предходния месец, докато 33,4% посочват, че няма промяна в тях. В краткосрочен план (през следващия един месец) 44,9% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 29,8% от тях - „до 100%“, а 24,4% от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами. По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план през юли се увеличава процентът на ръководителите на местата за настаняване, които смятат да продължат с настоящата си дейност (41,7%). Същевременно 42,2% от тях смятат да продължат да работят, макар и с намален обем, 10,8% планират временно да преустановят дейността си, а 4,2% прогнозират да я прекратят.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2020)
 
Почти 35% от фирмите имат намаление в приходите от продажби през юли През юли 2020 г. 34,7% от българските нефинансови предприятия отчитат спад в приходите от продажби спрямо месец по-рано. Почти 8% от тях продължават да предприемат стъпки за освобождаване и съкращаване на персонал. Това показват данни от проучване на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Целта на изследването е да предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързана с COVID-19, върху засегнатите сектори на икономиката в страната. 46,5% от компаниите посочват, че на месечна база не е имало промяна в приходите от продажби, а за 18,4% дори е имало увеличение. От данните става ясно още, че най-висок процент от компаниите, чиито приходите от продажби на стоки и услуги намаляват през юли са фирмите от икономически дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ – 44,6% от анкетираните. За индустрията този относителен дял е 37,6%, а за дейностите „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ и „Строителството“ - съответно по 32,8%. От анкетата на НСИ става ясно, че 23,4% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“. Служителите на 12,7% от компаниите са пуснати в „неплатен отпуск“, а „дистанционна форма на работа“ са въвели 10,7% от запитаните дружества. Освобождаване/съкращаване на наети лица са извършили 7,9% от участвалите в анкетата предприятия. За следващия месец 93,4% от анкетираните нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 3,4% - че ще преустановят временно дейността си, а 1,4% - че ще прекратят дейността си.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2020)
 
Оживление в туризма през юли, помагат с 3 млн. лв. и на екскурзоводите В първия от общо двата месеца активен летен сезон спадът на чуждите туристи в България е с 66,1% в сравнение с миналия юли, а посещенията на български туристи в чужбина са с 59,4% по-малко от миналогодишните по същото време. Това показват публикуваните в четвъртък данни на НСИ. Този спад е най-малкият откакто започна пандемията, когато пътуванията почти спряха, но все пак също е голям. В началото на извънредното положение, когато пътуванията блокираха спадът на чуждите туристи почти бе стигнал 100% на годишна база. България е била посетена през юли от 705 600 чужди туристи, докато миналия юли са били малко над два милиона. През цялата 2019 г. чуждите туристи, посетили България, са достигнали близо 9 милиона, докато при сегашния спад най-вероятно няма да достигнат дори 2,5 млн. за цялата 2020 г. На лицензираните екскурзоводи в България, които са около 1500 души, ще бъдат отпуснати целево 3 млн. лв. за компенсиране.
Източник: 24 часа (28.08.2020)
 
Преките чуждестранни инвестиции възлизат на близо 25,5 млрд. евро през 2019 година По предварителни данни на Националния статистически институт преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор на нашата страна възлизат към 31-ви декември 2019 г. на 25,427 милиарда евро по текущи цени. През миналата година най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 11,422 млрд. евро, следват направените ПЧИ в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - за 5,978 млрд. евро. Наблюдава се нарастване в структурата на преките чуждестранни инвестиции по икономически дейности през 2019 г. в промишления сектор, като относителният им дял се увеличава с 1% в сравнение с предходната година, докато относителният дял на ПЧИ в "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" намалява с 1,1 процентни пункта в сравнение с 2018 година. В същото време разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) през 2019 г. във всички сектори на икономиката са 21,769 млрд. лева по текущи цени. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор - за 6 млрд. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - за 5,167 млрд. лева.
Източник: econ.bg (01.09.2020)
 
19,259 млрд. лв. е спечелил бизнесът у нас за година 19,259 млрд. лв. е спечелил бизнесът в България през 2019 г. Това сочат предварителните данни на НСИ за дейността на нефинансовите предприятия. Те са формирани на база на представените отчети за дейността на 418 616 фирми. В тях са работели 2 211 342 души, а произведената продуцкия е за 194,504 млрд. лв. От 2015 г. досега структурата на предприятията по икономически сектори не се е променила. Най-много на брой са тези, които се занимават с услуги - близо 50% от всички. Следват тези с дейност търговия - около 35%, като техният брой намалява през годините, макар и с малко. Секторите строителство, промишленост и селско, горско и рибно стопанство остават по-назад, всеки с дял под 10%. Ако се разглежда произведената продукция на един зает по икономически сектори, нещата се обръщат. Тук водеща е промишлеността, където служител произвежда около 130 хил. лв. на година. На второ място са работещите в строителството, всеки от които произвежда продукция за близо 120 хил. лв. Най-малка е производителността на занимаващите се с услуги - близо 60 хил. лв. В селското стопанство произведената продукция е за 7,349 млрд. лв. по текущи цени. Тя е дело на 86 087 заети лица. Общият финансов резултат е положителен - 975 млн. лв. В този сектор процентът на предприятията, приключили годината с печалба, е най-голям - 76,1% от общата сума 19,184 млрд. 16,9% са били на загуба, а останалите 7 на сто са с нулев финансов резултат. Промишлеността е спечелила 4,973 млрд. лв. през 2019 г., като 76,2% от тях се формират от преработващата. Заетите в сектора са 612 127 души (27,7% от всички), които са произвели общо 80,496 млрд. лв.
Източник: 24 часа (01.09.2020)
 
Застрахователите отчитат 149 млн. лв. печалба 49 лицензирани застрахователя имат балансова стойност на активите от 7.07 млрд. лв. и реализиран оборот от 3.04 млрд. лв. към края на 2019 г., показва статистиката на НСИ, публикувана на 31 август. Застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2019 г. в размер на 149 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 32 млн. лв., а в „Друго застраховане, без животозастраховане“ - 117 млн. лева. През 2019 г. дейност са развивали 9 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31.12.2019 г. от 475 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 199 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 54 млн. лева. В НСИ отчет за дейността си през 2019 г. са представили 28 лицензирани пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. Балансовата стойност на активите им е 15. 73 млрд. лв., а инвестициите достигат 14.46 млрд. лева Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове към 31.12.2019 г. е 4 778 302, а брутните постъпления от осигурителни вноски - 1.70 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (02.09.2020)
 
Повече от половината фирми не са подали финансовите си отчети Повече от половината фирми, които трябва да подадат финансови отчети все още не са го направили, а до крайния срок остава по-малко от месец. Това става ясно от официално съобщение на Агенцията по вписвания. По данни на Агенцията по вписванията, подадените от началото на годината до момента отчети са 143 808. От тях 76 на сто са подадени по електронен път, а 24 на сто - на гише. Според броя на подадените заявления Г2 (ГФО) за 2019 г. - 330 343, до края на септември 2020 г. (крайният срок за подаване на ГФО), се очаква да бъдат подадени над 186 000 заявления, твърдят от АВ. Това означава, че ако се чака, както обичайно последния момемнт за подаване, то дори и много от отчетите да бъдат дадени по електронен път, то със сигурност ще се образуват отново опашки, от тези които ще отидат на гише. Тази година кампанията за финансовите отчети беше удължена с три месеца заради извънредното положение и така не приключи на 30 юни, а ще приключи на 30 септември.
Източник: Сега (03.09.2020)
 
Безработните се увеличават с 91 хиляди души от март Безработицата в България продължава да нараства през последната седмица на август с 5043 новорегистрирани безработни в бюрата по труда и 4528 новонаети през същия период. Едва 8 от общо 28 области отбелязват спад на нетния брой безработни през периода 24-30 август, сред които столицата, Смолян, Габрово. Това показват данните на Агенцията по заетостта, които се публикуват от НСИ. Така от началото на извънредното положение общият брой нови безработни, регистрирали се в бюрата по труда, приближава 223 хил., а новонаетите остават с 91 хил. души по-малко. Добрата новина е, че коефициентът на безработица започна да намалява след пик от 9% през май, като през юли се понижава до 7.9%, показва последният месечен бюлетин на Агенцията по заетостта. Лошата новина е, че през последните седмици тенденцията отново се обърна и безработните отново са повече от новонаетите. Сега броят на хората без работа се задържа с 91 хил. души над нивото, отчетено преди коронакризата. Възможно е през есента тенденцията отново да се обърне, тъй като това е сезон, в който фирмите наемат нови служители, но освободените сезонни работници след летния туристически сезон може да компенсират повишението на заетите. От месечните бюлетини на Агенцията по заетостта става ясно, че 47% от общо 212 хил. новорегистрирани безработни от март до края на юли идват от сектор услуги - основно търговия (30 хил.), хотели и ресторанти (19.5 хил.), здравеопазване и социални дейности (13 хил.). В индустрията преработващата промишленост е освободила 36.7 хил. позиции, а фирмите в строителството - 7.5 хил. От друга страна, за новонаетите няма много данни. Това, което е налично в бюлетините, показва, че през юни хотели и ресторанти са запълнили малко над 9 хил. работни позиции, а през юли още близо 5 хил. Преработващата промишленост пък наема по над 5 хил. души месечно през юни и юли, но приблизително толкова и изпраща обратно в бюрата по труда. Почти 6 хил. са хората, заминали за чужбина.
Източник: Капитал (04.09.2020)
 
85% нямат доверие на онлайн търговците Българите предпочитат да платят след като получат и видят поръчана онлайн стока. 85% от българите при пазаруване в мрежата през 2019 г. са предпочели да платят в брой при доставката. Методът „наложен платеж” е доминиращ у нас, тъй като българите нямат доверие на онлайн търговците и се притесняват от евентуална измама. Доверието в онлайн търговията е най-ниско у нас спрямо другите страни от ЕС, показва проучване за онлайн търговията през 2019 г. Едва 5% плащат с карта цялата сума преди да са видели продукта, а 10% взимат онлайн лизинг. По време на извънредното положение в България обаче това се е променило, като делът на плащащите при доставката е намалял до 50%. Според търговци онлайн плащанията са се увеличили заради затварянето на множество малки магазини и преминаването им към онлайн търговия, но хората са свикнали да пазаруват от тях и им имат доверие. В българските сайтове най-много са обявите за дрехи (41%), спортните артикули заемат едва 10%, а бебешките стоки и техниката са съответно с дял от 6% и 5%. Попитани какво купуват най-често онлайн 54% отговарят модни артикули и аксесоари, а спортните стоки имат по-голям дял - от 25%. 45% от българите, които пазаруват онлайн, са похарчили между 100 лв. и 500 лв. само в един сайт през 2019 г., докато 27% са дали между 500 лв. и 1000 лв. за една година. До 100 лв. за година онлайн са похарчили 11% от потребителите, а останалите са дали над 1000 лв. Само през март и април са създадени 2000 нови онлайн магазина у нас, заради изолацията покрай Covid-19, каза инж. Евгени Йорданов, маркетинг специалист в голяма българо-американска компания за онлайн търговия. Заради Covid-19 всеки пети онлайн магазин прогнозира спад на оборота между 40% и 60%. Едва 1 на 10 търговци има притеснения за цели 80% спад, същият е процентът на магазините, които отчитат до 20% намаление на оборотите.ие на оборотите.
Източник: Труд (04.09.2020)
 
Ограничихме най-много харченето на пари в кризата Българите са ограничили най-много разходите си по време на кризата спрямо останалите жители на ЕС. В България оборотът в търговията на дребно през юли е със 17,5% по-малък от същия месец на 2019 г., обявиха от Евростат. В същото време общо за страните от ЕС спадът в продажбите от началото на пандемията вече е преодолян. След като през юни търговията на дребно в ЕС нарасна с 1,3% на годишна база, през юли също има ръст от 0,7%. България е единствената страна от ЕС, в която спадът на оборота в търговията на дребно е двуцифрен за всички месеци от март до юли спрямо същия период на миналата година. Явно не само ограничителните мерси срещу разпространението на Covid-19 са довели до свиване на разходите, тъй като подобни мерки имаше в повечето страни от ЕС. Българите се чувстват несигурни какво ще бъде развитието на кризата, и затова предпочитат да не харчат. А това директно ще удари икономиката на страната. На второ място по спад в продажбите на дребно след нас е Малта с намаление от 8,1% на годишна база. А на трето място е Люксембург с -6,1%. В повечето страни от ЕС през юли има ръст на продажбите на дребно на годишна база. Най-голям е ръстът в Ирландия (+9,1%), Литва (+6,8%) и Нидерландия (+6%). В страните от ЕС през юли най-голям е сривът в продажбата на дрехи и обувки - с 25,8% на годишна база и с 8,7% спрямо юни. Продажбите на електроника и мебели през юли са с 5,6% повече от същия месец на миналата година. А при онлайн търговията има ръст от 19% на годишна база. Но след ръста през март, април и май на онлайн продажбите хората вече се връщат към традиционните магазини. През юни онлайн продажбите намаляха с 5,8% спрямо предходния месец, а през юли този спад се задълбочава с още 6,7%. Оказва се, че след като си стояха у дома хората се връщат към традициите и искат да купуват от магазини, където могат да пипнат стоките.
Източник: Труд (04.09.2020)
 
За трети пореден месец България е с най-силен спад на търговията на дребно в ЕС За трети пореден месец България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по годишен спад в търговията на дребно през юли, показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Продажбите на дребно в ЕС и еврозоната не оправдават прогнозите за покачване през юли и спадат спрямо юни въпреки премахването на свързаните с COVID-19 ограничения върху икономиките, показват още данните. Търговията на дребно във България се свива със 17,5% на годишна база през юли, докато общо за ЕС и еврозоната показателят отчита понижение съответно с 0,7% и 0,4%, показват данните. Темповете на спад на продажбите на дребно в България се забавят след май, когато беше достигнато най-силно понижение - 20,4% на годишна база, но за стабилно възстановяване не може да се говори. От Евростат съобщават още, че продажбите на дребно в 19-те държави, споделящи еврото, намаляват с 1,3% на месечна база, докато в ЕС месечното понижение е 0,8%. В България на месечна база търговията на дребно нараства с 0,1% през юли. Данните показват, че продажбите на храни, напитки и цигари са почти без промяна на месечна база и се увеличават с 1,1% в ЕС и с 1,5% в еврозоната на годишна база. Продажбите на нехранителни продукти намаляват в ЕС и еврозоната съответно с 2,3% и 2,9% на месечна база и отчитат годишни увеличения съответно с 1,5% и 0,5%. Продажбите на текстил, дрехи и обувки спадат с 8,7% и 10,6% през месеца и с 23,7% и 25,8% на годишна база. Продажбите на бензин, които отчетоха двуцифрени ръстове през май и юни, се повишават с едва 4,6% в ЕС и 4,3% в еврозоната през юли и намаляват съответно с 9,6% и 10,8% на годишна база, въпреки че данните са от разгара на летния сезон. Това означава, че европейците са пътували значително по-малко от обичайното. Сред държавите членки най-големи месечни спадове в общия обем на търговията на дребно на месечна база са регистрирани в Белгия (-5,1%), Финландия (-2,0%) и Естония (-1,5%). Най-високи увеличения са наблюдавани в Португалия и Румъния (и двете + 3,9%), както и Малта (+ 3,2%). На годишна база показателят е нараснал най-много в Ирландия (+ 9,1%), Литва (+ 6,8%) и Холандия (+ 6,0%), а при най-големите спадове България е следвана от Малта (-8,1%) и Люксембург (-6,1%).
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2020)
 
През второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ възлиза на 27 395 млн. лв. по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Преизчислен в евро, БВП е съответно 14 007 млн., като на човек от населението се падат 2 016 евро. Сезонните данни показват спад от 8.5 на сто на БВП през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и понижение от 10 на сто спрямо първото тримесечие на 2020 година. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. възлиза на 27 395 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 944 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.775410 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 15 430 млн. долара и съответно на 2 221 долара на човек от населението. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на 2020 г. възлиза на 23 848 млн. лв. по текущи цени. През второто тримесечие на 2020 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.1 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.1 процентни пункта до 28.4 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в най-големият сектор на икономиката - този на услугите, намалява до ниво от 68 на сто при 70.2 на сто през съответния период на предходната година. За крайно потребление през второто тримесечие на 2020 г. се изразходват 78.7 на сто от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал2) формират 18.9 на сто от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Според сезонните данни през второто тримесечие спрямо предходното тримесечие брутната добавена стойност в икономиката намалява с 8.9 на сто. По предварителни данни за второто тримесечие на 2020 г. крайното потребление намалява с 2.1 на сто, а бруто капиталообразуването се понижава със 7.9 на сто. Износът на стоки и услуги понижава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонните данни с 22.1 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 20.4 на сто. През второто тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава със 7.6 на сто. Спадът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното намаление при: Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 17.7 на сто, Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби - 4.7 на сто, Операции с недвижими имоти - 3 на сто, Добивна промишленост; преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 2.8 на сто, и Селско, горско и рибно стопанство - 0.8 на сто. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад имат индивидуалното потребление - с намаление от 0.2 на сто, и бруто капиталообразуването - с понижение от 14.1 на сто. Износът на стоки и услуги намалява с 19 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 19.1 на сто. По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на един зает намалява с 5.6 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите в икономиката са 3511.7 хил., а общият брой отработени часове е 1358.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показва увеличение на относителния дял на аграрния сектор. На един зает се падат 7800.9 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 20.2 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност /БДС/ средно на един зает през второто тримесечие на 2020 г. намалява реално с 4.9 на сто, а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 2.8 на сто за същия период. По предварителни данни за второто тримесечие на 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7772.4 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 19.9 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7130.9 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 18.6 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 1340.7 лв. БДС на един зает и 3.4 лв. за един отработен човекочас.
Източник: 24 часа (08.09.2020)
 
Над 4.6 млн. тона е произведената пшеница за 2020 г. у нас Произведената пшеница за 2020 г. e 4 626 318 тона, съобщиха от Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, които се позовават на официалните данни при 100 процента реколтираните 1 176 048 ха площи в страната. Средният добив е 393 кг/дка. Предварителният анализ за качеството на зърното показва, че то е с високи хлебопекарни качества. Най-високи добиви от над 500 кг/дка са отчетени в областите Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч. При ечемика прибраното количество от тазгодишната реколта е 560 037 тона, при реколтирани 138 059 ха. Средният добив за страната е 406 кг/дка. При рапицата се регистрира производство от 257 614 тона. Реколтираните площи са 114 732 ха, а средният добив от декар е 225 кг. Основните поражения при есенниците са нанесени от есенното и пролетно засушаване. Към 31 август 2020 г. по данни на Областните дирекции "Земеделие" в страната, заради настъпили неблагоприятни климатични събития от засушаване, измръзване и градушка, са издадени 350 констативни протоколи за 107 108 дка, които са със 100 процента пропаднала площ. Пропадналите на 100 процента площи с пшеница са 84 892 дка, което представлява 0,7 на сто от общата площ в страната. Пропадналите площи с пшеница под 100 процента са 953 968 дка, посочват от ведомство. При ечемика са издадени констативни протоколи за 4228 дка на 100 процента пропаднали площи, което е 0,331 на сто от общата площ в страната и обикновени протоколи за 41 999 дка с под 100 процента нанесени щети. За рапицата има издадени констативни протоколи за 17 989 дка на 100 процента пропаднали площи, което е близо 1,5 на сто от общата площ в страната. За 41 999 дка са издадени протоколи с поражения под 100 процента. Най-силно засегнати от сушата са културите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен, допълват от МЗХГ. До края на тази календарна година ще бъдат изплатени обезщетенията за пропаднали площи на земеделските стопани по Държавната схема за компенсиране на земеделски производители с напълно пропаднала реколта, заради неблагоприятните климатични условия.
Източник: 24 часа (08.09.2020)
 
След ревизията българският БВП се свива с 8.5% през второто тримесечие Българският брутен вътрешен продукт се свива с 8.5% на годишна база през второто тримесечие и с 10% на тримесечна база, показват ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е в посока надолу, но е малка - експресните числа сочеха към спад от 8.2% на годишна и 9.8% на тримесечна база през периода април - май. Сривът на икономиката е сред относително по-добрите резултати сред страните членки - на ЕС, но остава най-значителният спад на местния БВП от 1999 г. Очаквано с рецесията върви и понижение на генерирания от всеки работещ БВП - понижението е с 5.6% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Причината - по време на карантината служителите са работили по-малко часове. Междувременно производителността на отработен човекочас нараства с 2.1% на годишна база. Повечето макроикономически прогнози залагат на икономически спад в България от над 5% за годината. Идеята е, че през второто полугодие, ако няма повторно наложени ограничителни мерки, икономиката трябва да започне да се възстановява. Първоначалните данни засега действително сочат към възстановяване, но към август подобрението е слабо. Добавената стойност през второто тримесечие на тази година се свива със 7.6% на годишна и с 8.9% на тримесечна база. Подробната разбивка на НСИ показва, че рецесията идва до голяма степен от срив в търговия, транспорт, хотели и ресторанти, които в статистиката са взети заедно и няма възможност за по-детайлно разчитане на данните. Това, което е налично, показва спад в трите сектора от близо 18%, от който идва повече от половината от общия икономически срив. Принос за понижението имат също индустриалният и имотният сектор, но значително по-малък - тук тримесечният спад е съответно 3.7% и 3.6%. От друга страна, сектори като финанси, ИКТ и професионални дейности отбелязват ръст както на месечна, така и на тримесечна база и допринасят положително към изменението на БВП през второто тримесечие. На годишна база фирми в ИКТ са генерирали с 3.8% по-голям обем добавена стойност тази година спрямо април-юни 2019 г., а във финансовия сектор увеличението е с 2.6%. Относителна изненада са професионални и административни дейности, където влизат счетоводители, адвокати, маркетинг специалисти, архитекти и други - тук също е видимо повишение на добавената стойност с 1.3% на годишна база. Като цяло спадът на българския БВП достига 8.5% през периода април - юни. Двуцифрено понижение отбелязва външната търговия, но приносът на нетния експорт към общия икономически срив на годишна база е малък. От данните става ясно, че запасите на частния сектор са се свили значително, а бруто капиталообразуването намалява с 14% спрямо второто тримесечие на 2019 г. На годишна база крайното потребление нараства, макар и минимално - едва с 0.4%. Слабият ръст се дължи на лек спад на покупките на домакинствата (с 0.2%), докато потреблението на правителството нараства с 3.8%.
Източник: Капитал (08.09.2020)
 
Търговията на дребно се свива с над 17% през юли Оборотът в търговията на дребно през юли намалява със 17.5% в сравнение със същия месец на 2019 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с юли 2020 г. все пак се наблюдава минимално нарастване - с 0.1% според предварителните данни, като увеличение има в оборота в търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.2%, а при търговията с хранителни стоки има свиване с 1.5%. На годишна база има спад на оборота при търговията на дребно със: хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 22.8%; автомобилни горива и смазочни материали - 21.1%; нехранителни стоки (без автомобилни горива и смазочни материали) - 11.8%. По-значително понижение в търговията на дребно с нехранителни стоки е регистрирано при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 23.1%, търговията на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки - с 22.6%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 21.0%. Увеличение е отчетено при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22.2%.
Източник: Дневник (11.09.2020)
 
Промишленото производство расте през юли спрямо юни По предварителни данни през юли тази година сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 2.3% в сравнение с юни 2020-а, четем в данните от Националния статистически институт. А това означава, че предприятията от промишлеността са работили повече. На годишна база обаче при промишленото производство е отбелязан спад от 6%, което означава, че сме далеч от възстановяването. Месечните индекси на производството измерват измененията в произведената продукция на промишлените предприятия. Тази информация е подходяща за проследяване на текущото икономическо развитие и за краткосрочни прогнози. Индексите не измерват действителното равнище на производството, а оценяват средното изменение на производството между два времеви периода (за месец или на годишна база). За оценката на индексите се извършва представително наблюдение на предприятията от промишлеността, като извадката обхваща предприятия, чийто годишен оборот надхвърля 97% от оборота на цялата промишленост.
Източник: Банкеръ (11.09.2020)
 
НСИ: 9,4% спад на износа на стоки от България за трети страни През периода януари - юли 2020 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 9.4% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 10 666.4 млн. лева, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Руската федерация и Република Северна Македония, които формират 54.0% от износа за трети страни. През юли 2020 г. износът на стоки от България за трети страни спада с 18.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 510.9 млн. лева. През периода януари - юли 2020 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (48.5%) и „Храни и живи животни“ (30.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (54.1%). Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юли 2020 г. намалява с 13.3% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 12 856.0 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. През юли 2020 г. вносът на стоки в България от трети страни спада със 17.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 896.4 млн. лeвa. При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - юли 2020 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на 2019 г. е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (60.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (30.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (50.1%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - юли 2020 г. е отрицателно и е в размер на 2 189.6 млн. лева. През юли 2020 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 385.5 млн. лева. През периода януари - юли 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 31 111.3 млн. лв., което е със 7.5% по-малко в сравнение със същия период на 2019 година. През юли 2020 г. общият износ на стоки възлиза на 4 785.2 млн. лв. и намалява с 10.7% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - юли 2020 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 33 249.5 млн. лв. (по цени CIF), или с 12.8% по-малко спрямо същия период на 2019 година. През юли 2020 г. общият внос на стоки намалява с 15.9% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 016.7 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - юли 2020 г. и е на стойност 2 138.2 млн. лева. През юли 2020 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 231.5 млн. лева.
Източник: Труд (15.09.2020)
 
Осезаем спад на сделките с имоти през лятото в София Пандемията и мерките, въведени у нас за ограничаване на разпространението на коронавирус, очаквано оставиха своя отпечатък върху сектора на недвижимите имоти. В столицата, където обикновено се сключват най-голям брой сделки, през летните месеци спадът е осезаем и се задълбочава в сравнение с 2019 г. През юни той е 1.68%, а през юли минус 5.26%. Спадът през август вече е почти 10%. За трите месеца в София са изповядани общо 7242 покупко-продажби. Това показват данни на Агенцията по вписванията, цитирани от "Капитал". Въпреки че по време на "замръзването" на имотния пазар заради ограниченията, свързани с COVID-19, през периода април и май столицата отбеляза осезаемо по-малък спад от средното за страната, той остава значителен - 33% през април и 22% през май. Така излиза, че през последните 5 месеца пазарът в София върви надолу. В Пловдив и Варна има ръст на сделките на годишна база, а в някои месеци се отчита дори двуцифрен ръст. През юни и юли в града са отчетени ръстове от 16.5% и 15.8% на годишна база. През август обаче нарастването е едва 5%. През трите месеца в Пловдив са изповядани 3924 покупко-продажби. Сред големите градове в страната Варна се представи най-добре след София по време на извънредното положение. Сделките в града намаляха под средното - с 29%. През юни нараства с 15.6%. През юли обаче намалява до 5.6% спрямо предходната година, а през август е още по-слаб - 3.5%. Общо за трите месеца в града са сключени 3716. И в двата града има ново строителство и има силен интерес към къщи и ваканционните имоти. Като цяло по време на извънредното положение, а и след това брокери от големи агенции за недвижими имоти у нас бяха единодушни, че има повишен ръст в търсенето на къщи. В другия ни голям морски град покупко-продажбите през юли се увеличават с малко над 12%. През юни спадът на активността беше най-голяма за Бургас (4.1%), в сравнение с другите шест големи града в България. През август активността е с 4.3% надолу на годишна база. За трите месеца в града са сключени 1820 сделки. След като през трите карантинни месеца в Стара Загора беше регистрирана рекордно ниска активност със спад от 37%, е отчетен добър ръст в сделките през юли - от 18.2%.Това се случва, след като през юни пазарът се задържа на нивата на предходната година. През август ръстът е само с 2.6%. Общо за трите летни месеца в града са осъществени 1292 покупко-продажби. Пазарът през юни той бележи ръст с 3.8%.Но за сметка на това през юли има спад със 7.5%, който през август е овладян до минус 5.5% спрямо нивото от предходната година. През извънредното положение спадът в града беше около 34% за март, април и май. Делът на сделките в шестте големи в страната през 2020 г. следва следва тенденцията на 2019 г. През този юни делът е 38%, докато за същия период миналата година е 36%. Това значи, че през тези месеци има повече сделки извън тези райони. Като цяло през летните месеци пазарът на недвижими имоти в България почти успява да достигне нивата от 2019 г. Активността се връща на миналогодишните нива още през юни - с 18 955 сделки пазарът е само с 0.96% под резултата от същия месец на 2019 г. Юли е най-силният месец за сделките с имоти в България - с ръст от 2.6% до 18 204 покупко-продажби. През август обаче сделките намаляват с 4.3% до 17 802 в сравнение с август 2019 г. Не се сбъднаха повечето прогнози за драстични спадове на цените. Някои достигаха дори до 30% срив. Очакванията са за спад са в рамките на само 5% за тази година. Това коментира Добромир Ганев, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти", пише "Сега". Според него в началото на извънредното положение пазарът е замрял за около два месеца, но после бързо се е възстановил. Все пак за София се отчита 13% спад на сделките с жилищни имоти от началото на годината. В областите Пловдив и Бургас този спад е 15 и 18%, докато във Варненско е 7.5%. Покупката на имот си остава предпочитаната за българина инвестиция на спестените пари, смята експертът. За последните месеци се е увеличил интересът към извънградски имоти - както къщи, така и парцели, включително и към закупуване на жилища във ваканционни райони, където цените са по-ниски от тези в големите градове.
Източник: Money.bg (16.09.2020)
 
Влошава се развитието на неправителствения сектор в България Влошава се развитието на неправителствения сектор в България. Това показва Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г., който е 3.5 (развиваща се устойчивост). Това означава влошаване спрямо предходната година (3.4 за 2018 г.), но негативната тенденция се отбелязва за втора поредна година. Спад през 2019 г. има в пет от общо седем наблюдавани области: Правна среда, Организационен капацитет, Финансова устойчивост, Застъпничество и Обществен престиж. Без развитие са областите Секторна инфраструктура и Предоставяне на услуги. Влошава се развитието на неправителствения сектор в България. Това показва Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г., който е 3.5 (развиваща се устойчивост). Това означава влошаване спрямо предходната година (3.4 за 2018 г.), но негативната тенденция се отбелязва за втора поредна година. Спад през 2019 г. има в пет от общо седем наблюдавани области: Правна среда, Организационен капацитет, Финансова устойчивост, Застъпничество и Обществен престиж. Без развитие са областите Секторна инфраструктура и Предоставяне на услуги.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2020)
 
34,5% спад на продажбите на нови коли през август в България Продажбите на автомобили в ЕС отбелязаха двуцифрен спад през август, като в рамките на България се понижиха с цели 34,5%, показват последни данни на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA), предаде БНР. Продажбите (регистрацията) на нови пътнически автомобили в Европейския съюз се свиха през август с 18,9% на годишна база след по-скромно понижение с 5,7% през юли, достигайки регистрирани 769 525 нови автомобили спрямо 949 034 година по-рано (през август 2019 г.). Автомобилните пазари във всичките 27 страни членки на ЕС с изключение на Кипър отбелязаха солидни понижения на продажбите спрямо август 2019 година. При водещите четири автомобилни пазари в Европа, понижението в Италия през август беше най-слабо (с едва 0,4%), но при доста по-силен спад в Германия (с 20,0%) и Франция (с 19,8%). За първите осем на 2020 г. новорегистрираните автомобили в ЕС се понижиха с 32% спрямо година по-рано, достигайки 6 123 852 броя, като в Испания спадът беше с цели 40,6%, в Италия - с 38,9%, Франция - с 32% и Германия - с 28,8%. Обобщените данни на ACEA за ЕС повече не включват Великобритания, която напусна съюза на 31-ви януари тази година. Само в рамките на Обединеното кралство обаче продажбите на нови автомобили през август се понижиха с 5,8% до 87 226 спрямо година по-рано, докато през първите осем месеца на настоящата година беше отчетен спад от 39,7 на сто. Данните показват, че коронавирусната криза продължава да засяга сериозно автомобилния пазар, включително и у нас. Според ACEA продажбите на нови автомобили в България се свиха през август с 34,5% спрямо година по-рано, достигайки 1 918 броя спрямо 2 929 новорегистрирани автомобили през август 2019 година. За периода от януари до август включително регистрацията на нови автомобили в нашата страна пък се понижи с 37,6% до общо 15 206 спрямо 24 372 през същия 8-месечен период на 2019 г.
Източник: 24 часа (18.09.2020)
 
Разходите на работодателите за отработен час от работник нарастват с 9,9% По предварителни данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 9,9 на сто спрямо второто тримесечие на 2019 година, информират от статистиката. Увеличението в индустрията е с 10,7 процента, в услугите - с 9.1 на сто, и в строителството - с 6.0% процента. По икономически дейности през второто тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" - с 23,3 процента, "Образование" - с 18,5 на сто, и "Добивна промишленост" - с 138 процента. През второто тримесечие на 2020 г. спрямо второто тримесечие на 2019 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 9,7 на сто, а другите разходи /извън тези за заплати/- с 10,9 процента. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 24,1на сто за "Операции с недвижими имоти" до 3,4 процента за "Хотелиерство и ресторантьорство".
Източник: 24 часа (23.09.2020)
 
34% от управителите на хотели у нас отчитат ръст на приходите през август 34% от управителите на места за настаняване в България отчитат, че през август са се увеличили приходите от дейността им, а за 39% от тях няма промяна спрямо юли. Това се разбира от анкетно проучване на Националния статистически институт сред мениджърите, което събира информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на епидемичната обстановка в страната. 44,1% от мениджърите прогнозират, че през октомври ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 34,3% от тях - „до 100%“, а 20,6% от участвалите в проучването посочват, че няма да могат да се справят сами. През август 51,7% от анкетираните запазват мнението си да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 63,2% имат намерение да намалят цената на пакет услуги, а 49,3% - на нощувката. Що се отнася до наетия персонал през август, анкетата регистрира намаление на ръководителите, предприели намаляване на възнагражденията на персонала, освобождаване, платен или неплатен отпуск, дистанционна форма на работа и преминаване на непълно работно време. В НСИ отчитат, че местата за настаняване, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите, се увеличават с 4,7 пункта. В краткосрочен план (един месец) 57,4% от анкетираните предвиждат да запазят персонала си, а 38,4% от тях очакват да увеличат заетите в местата си за настаняване. По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план през август 36,4% мениджърите са заявили, че смятат да продължат с настоящата си дейност, 35,2% от тях смятат да продължат да работят, макар и с намален обем, 23% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 4,2% прогнозират да я прекратят.
Източник: Инвестор.БГ (28.09.2020)
 
Над 60% от българите са намалили разходите си Пандемията e оказала негативно влияние върху работния живот на 54% от българите. Макар близо 63% от тях да са запазили работното си място, значително понижение е отчетено в месечните разходи - на 64% от българите, и доходите - на 42%, както и в месечното потребление. От началото на епидемичната обстановка 52% от анкетираните са свили потреблението си на месец със средно 500 лв., като за тази цел основно са се отказали от спонтанните покупки. Това показват данни, получени от представително пазарно изследване, проведено с 1000 независими участници, анализиращо финансовите им навици. Проучването е проведено от една от компаниите за кредитиране в България. Според резултатите от анкетата една от най-големите промени, настъпили в ежедневието на потребителите, е новата динамика в разпределянето на разходите - ограничаване на импулсивните харчове. Хората намаляват до минимум посещенията на ресторанти и заведения - 74%, на козметични салони и фитнеси - 37%, отказват се от пътувания - 56%, и от пазаруване на дрехи и обувки - 49%. Немалко анкетирани са се възползвали от предишни спестявания - 25%, и помощ от приятели или роднини - 21%, за да покрият разходите си. Анализът отбелязва, че бъдещото планиране на финансите вече е приоритет за близо 30% от българите.
Източник: Дума (30.09.2020)
 
С близо 40% по-малко сме пътували в чужбина през август С 37.7% са намалели пътуванията на българите в чужбина през август 2020 година в сравнение със същия период за 2019 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През август 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната пътуванията на български граждани в чужбина са 470.9 хил., уточняват от статистиката. През август 2020 г. посещенията на чужденци в България са 747.1 хил., или с 67.9% по-малко в сравнение с август 2019 година. Срив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 81.6%, "служебна" - с 60.6%, и "други" (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 47.6%. Транзитните преминавания през страната са 50.4% (376.4 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през август 2020 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 63.1%. Това е с 67.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" намаляват с 64.1%. През август 2020 г. относителният дял на посещенията по цели е, както следва: с други цели - 58.4%, с цел почивка и екскурзия - 32.5%, и със служебна цел - 9.1%. От НСИ уточняват, че през август 2020 г. поради невъзможност да се проведе статистическо изследване на граничните контролно-пропускателни пунктове всички статистически данни за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци в България - общо и по цел на пътуването - са предоставени на НСИ от Министерството на вътрешните работи.
Източник: 24 часа (30.09.2020)
 
Производствените цени продължават да се свиват през август Производствените цени продължават да падат през август на годишна база, след като през юли записаха по-слаба редукция за едногодишен период. Общият индекс на цените на производител през август спада с 3,1% в сравнение с година по-рано и с 0,7% спрямо юни, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението на цените се дължи предимно на спада при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, и в преработващата промишленост. Месечното понижение на производствените цени е с 0,7 на сто. Спад е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,2%, и в преработващата промишленост - с 0,6%, а в добивната промишленост се наблюдава увеличение на цените - с 1,4%. В преработващата промишленост по-ниски цени се наблюдават при производството на основни метали - с 2,4%, и при производството на химични продукти - с 1,3%. По-голямо увеличение на цените е регистрирано при производството на електрически съоръжения, на напитки и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм - по 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2020)
 
Търговци внасят евтино, а продават скъпо Търговците са увеличили маржа си на печалба по време на кризата, показват данни на НСИ. Цените на вноса през второто тримесечие на годината са се понижили, а цените на стоките, продавани в магазините, нарастват. При произвежданите в страната стоки ситуацията е подобна. Редица производители намаляват цените, когато стоките са за износ, но ги вдигат, когато са за пазара в страната. През второто тримесечие на годината цените на внасяните стоки са с 6,3% по-ниски спрямо същия период на миналата, показват данните на НСИ. Същевременно годишната инфлация у нас към края на юни е 1,6%. Конкретно при внасяните алкохолни и безалкохолни напитки през второто тримесечие цените са с 10,7% по-ниски на годишна база. Същевременно алкохолът в магазините през юни е бил с 3,5% по-скъп на годишна база, а минералните води, безалкохолните и соковете - с 2%. При вноса рибата е била с 4,5% по-евтина от предходната година, а по магазините е била с 2,7% по-скъпа. При вноса им цените на кафето, чая и подправките са останали почти без промяна, а при продажбата им на дребно цените са повишени с 1,7% на годишна база. Внасяните плодове и зеленчуци през второто тримесечие са били с 3% по-скъпи от същия период на 2019 г. Същевременно през юни при продажбата им на дребно в магазини и пазари зеленчуците са били с 9,7% по-скъпи на годишна база, а плодовете - с 18,8% по-скъпи. Редица родни предприятия са намалили цените си за износ, но не и за пазара в страната. Общите цени на производителите за вътрешния пазар през юни са били само с 0,9% по-ниски на годишна база, а цените им за износ са се понижили средно с 6,8%. Например цените на производителите на лекарства за вътрешния пазар са нараснали с 3%, а за износ са се понижили с 1,4%.
Източник: Труд (01.10.2020)
 
Българите пазаруват храна и горива с кредит От началото на пандемията използването на кредитни карти за плащане на стоки и услуги през ПОС-терминали е нараснало с 3%, а за онлайн-пазаруване - с 5%. Това показват данни за първото полугодие на 2020 г. от проучване на една от водещите компании за потребителско кредитиране у нас. Основно хората са пазарували с кредитни карти хранителни стоки или са зареждали с бензин автомобилите си. Именно от хранителни магазини и от бензиностанции са 52% от транзакциите през първата половина на годината. Статистиката сочи, че най-често използваме този тип банкови карти в хранителните магазини и в тези за алкохол и цигари - 41,50% от транзакциите са били в такива обекти. Въпреки солените банкови такси около 23% от транзакциите с кредитни карти са били за теглене на пари в брой от банкомати през тази година. Около 145 лв. е средната теглена сума, като върху нея се начисляват минимум 2% като такса. В сравнение със страните от Западна Европа делът на тези транзакции у нас е много висок, въпреки че през последните години намалява - там използването на кредитни карти за теглене на пари в брой е под 10%, посочват от компанията за кредитиране. 45% от транзакциите през първата половина на годината са безконтактни и са за средно 22 лв. Този размер според експертите показва, че потребителите ползват картите основно за всекидневна покупка на основни храни. На втора позиция с 12,7% е покупката на стоки и услуги за забавление като билети за театър и кино, увеселителни паркове, игри и други. Следват специализираните магазини за облекла, козметика от 10,70%. Тук има спад от 4,40% за година. Въпреки това в топ 3 на транзакциите няма промяна спрямо периода януари-юни 2019 г. Четвъртата най-честа причина за използване на кредитни карти е в бензиностанциите, 7,6% от транзакциите са били за покупка на гориво. Онлайн поръчките взимат едва 1,2%, а плащанията за онлайн игри още по-малко - 0,9%, което обаче е с 0,1% повече спрямо първото полугодие на 2019 г. Очаквано кредитните карти се използват основно от хората на възраст между 31-50 години. 54% от потребителите попадат в тази група. Съотношението мъже-жени е почти равно - мъжете са 51,3%, а жените - 48,7%. Българинът използва кредитната си карта средно два пъти месечно.
Източник: Дума (01.10.2020)
 
Рекордно много българи се отказаха от втора пенсия Неяснотите около втората пенсия и кризата очаквано доведоха до рекорден интерес към прехвърляне на спестяванията от частните фондове в държавното обществено осигуряване. Това показва справка за броя на подадените заявления и прехвърлените средства от началото на годината, предоставена на "Сега" от Националната агенция за приходите. От началото на годината до 17 септември 12 112 души са поискали да прехвърлят в НОИ средствата по индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд. Прехвърлената сума е 52 284 595 лв. Ако това темпо се запази, до края на годината заявленията за прехвърляне ще надхвърлят 16 000. От предоставянето на такава възможност през 2015 г. близо 50 000 души са прехвърлили спестяванията си от универсален фонд в НОИ. Прехвърлената за почти шест години сума е 282 млн. лв. Тя се внася в Сребърния фонд. Подобен интерес към отказа от две пенсии имаше през 2018 г., когато извънредно бе дадена възможност на хората с по-малко от 5 години до пенсия да прехвърлят партидите си в НОИ. Тогава 13 292 българи се възползваха и прехвърлиха почти 91 млн. лв. в НОИ.
Източник: Сега (02.10.2020)
 
Безработицата в ЕС се повишава до 7,4% през август Равнището на безработицата в еврозоната и в Европейския съюз е продължило да нараства през август, достигайки съответно 8,1% и 7,4%, сочат данни на Евростат. Година по-рано тези нива са били съответно 7,5% и 6,6%. Общо 15,603 млн. души в ЕС, от които 13,188 млн. в еврозоната, са били безработни през август. В сравнение с предходния месец юли броят на безработните е нараснал с 238 хил. в ЕС и с 251 хил. в еврозоната. Данните на европейската статистическа служба за България сочат, че нивото на безработицата у нас е нараснало до 6,2% през август от 6,1% през юли и 3,9% година по-рано. Безработните у нас са 199 хил. души. По-рано Агенцията по заетостта у нас отчете, че равнището на безработица в България през август е достигнало 7,5%, отчитайки спад от 0,4 процентни пункта в сравнение с предходния месец юли и ръст с 2,2 пункта спрямо година по-рано. Методологиите на двете проучвания се различават. От Евростат уточняват, че данните се основават на общоприетата стандартна дефиниция за безработица на Международната организация на труда, съгласно която за безработни се считат хората без работа, които активно търсят работа през последните четири седмици и са на разположение да започнат работа през следващите две седмици.
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2020)
 
Новите безработни в бюрата по труда достигнаха петмесечен връх Броят на новорегистрираните безработни в България за изминалата седмица достигна най-високото си ниво от пет месеца насам – от средата на месец май – две седмици, след като започна реалното изплащане на средствата по държавната схема за запазване на заетостта „60/40“. За шеста седмица подред пък се наблюдава категоричната негативна тенденция хората, които се регистрират като безработни в бюрата по труда, да надвишават новопостъпилите на работа. Това показва статистиката на Националния статистически институт (НСИ). Според статистиката след края на активния летен сезон - за месец септември и първите два дни на октомври – от пазара на труда са излезли 33 600 души, а работа са намерили с 6 000 души по-малко. Общо за периода от началото на извънредното положение, в средата на март, досега са съкратени 257 хил. души, а са назначени 160 хил. души, което означава, че без работа са останали 97 хил. души. Cтaтиcти?aтa пo?aзвa, чe възcтaнoвявaнeтo нa зaeтocттa e зaпoчнaлo ?ъм ?paя нa юни, ?oгaтo cтapтиpa лeтният ceзoн в Бългapия благодарение на наемането на ceзoнни paбoтници. Освен това в икономиката бяxa въpнaти и нa paбoтa хора, ocвoбoдeни пpи блo?aдaтa нa бизнeca, нaлoжeнa oт пpaвитeлcтвoтo c мoтивa, чe тa?a щe се oгpaничи разпространението на Covid-19. Така в пpoдължeниe нa около два мeceцa нoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни бяxa пo-мaл?o oт нaeтитe, след което динамиката в двете групи се изравни.
Източник: economic.bg (06.10.2020)
 
България с най-голям спад в търговията на дребно в ЕС през август България регистрира най-големия спад в обема на търговията на дребно сред всички държави от Европейския съюз през август 2020 г. на годишна база, съобщи Евростат. Август беше петият пореден месец, през който данните на Евростат показват, че България е с най-голям спад в търговията на дребно в ЕС на годишна база. Намалението на България е 12.2%, като Малта е на второ място сред страните от ЕС с намаление от 7.5%, а Словения с 6.6%. Резултатите на годишна и месечна база се различават, но показват еволюцията на въздействието на кризата Covid-19 върху бизнеса в България и промените след като ограниченията бяха облекчени. През март 2020 г., месецът, в който България обяви извънредно положение поради пандемията Covid-19, сравнението на обема на търговията на дребно на месечна база отчете спад от 20.1%. През този месец търговията в търговските центрове беше спряна с правителствена заповед, като само магазините за храни и финансовите услуги в търговските центрове в България бяха отворени за бизнес, докато трае извънредното положение. През април в сравнение с март разликата в обема на търговията на дребно на месечна база се променя до минус 2%. На свой ред, през май, сравнението на месечна база показа 1% увеличение, през юни - също 1%, през юли – 2%, нараствайки до 2.6% през август. Годишните сравнения показват спад на България от 14.6% през март, 19.9% през април, 20.4% през май, 18.1% през юни и 17.5% през юли.
Източник: Sofia Globe (06.10.2020)
 
Едва 5% от работещите взимат заплата над 3000 лв. 124 800 българи получават заплата по-висока от максималния осигурителен доход за страната - 3000 лв. Делът им е 5% от всички декларирали доходи по трудови правоотношения, а общият начислен данък за тях към юли т.г. е за близо 85 млн. лв. Това показва справка към юли т.г. предоставена от финансовия министър Кирил Ананиев по повод парламентарно питане на БСП. В сравнение с миналата година броят на данъкоплатците с доходи над осигурителния таван се е увеличил с 11 619 души. Темата за осигуровките на високодоходните групи бе особено актуална тези дни, след като стана ясно, че има вариант от догодина осигурителният таван да бъде увеличен от 3000 на 3200 лв. с цел увеличаване на постъпленията в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това предизвика силни негативни реакции на работодатели и работещите в секторите с добро заплащане като информационните технологии, например. Социалният министър Деница Сачева побърза да увери, че максималният осигурителен доход догодина ще остане непроменен. Последно той бе увеличен през 2019 г., когато от 2600 лв. стана 3000 лв.
Източник: Сега (12.10.2020)
 
Износът се свива с 15% през август. Главно заради зърно и горива Българският износ намалява с над 700 млн. лв., или 15% през август тази година спрямо същия период на миналата. Така сумата на продажбите на стоки в чужбина се равнява на малко над 4.1 млрд. лв. за месеца. Спадът към европейските пазари е 8.8% на годишна база, докато износът към трети страни намалява с цели 25.8%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Част от понижението се дължи на продажбите на горива, които са по-малко спрямо миналата година, а цените са по-ниски. Фактор е и спадът на експорта на машини и части от България. Добра новина през август е, че някои от групите за техника отчитат лек ръст, което може да е сигнал за възстановяването на част от промишлеността, ако активността се задържи и през следващите месеци. Друг плюс от началото на годината е и продължаващият ръст на продажбите на рафинирана и нерафинирана мед както към ЕС, така и към трети страни. От началото на годината българският износ превишава 35 млрд. лв., което обаче остава с 3.2 млрд. под постигнатото през периода януари - август 2019 г. Успоредно с експорта намалява и вносът - към края на лятото сумата приближава 37.8 млрд. лв., докато преди година беше над 43 млрд. Търговският баланс на страната остава отрицателен, макар и минусът да е по-малък спрямо миналогодишния заради изпреварващия спад на импорта. Близо 11 процентни пункта от годишното понижение на експорта извън ЕС през август идва от по-слабите продажби на горива - те са 135 млн. лв. за месеца, което е с 57% под миналогодишните. Причината - както по-малки количества, продавани в чужбина, така и по-ниските цени на петрола на международните пазари. Значителен спад за месеца е видим и в експорта на житни растения (предимно пшеница и царевица) - едва 34 млн. лв. спрямо 160 млн. през август 2019 г. От друга страна обаче е видим ръст на продажбите на рафинирана мед и медни сплави - с 8.5% през август до 149 млн. лв., като така увеличението от началото на годината достига 17%, а общите продажби превишават 1.4 млрд. лв. Основните пазари са Китай (820 млн. лв.) и Турция (455 млн. лв.). Повишение отбелязва и износът на части за машини - продажбите за 88 млн. лв. през август са с 6.5% над сумата отпреди година. Скромен ръст е видим и в групата с авточасти и велосипеди. Електрониката и електротехниката обаче, които са по-голямата група машини и апарати в експорта за трети страни, продължават да намаляват и през август (с 8.9% на годишна база). Статистиката за търговията с ЕС се движи с месец назад и затова подробна разбивка засега е налична само за юли. Според нея най-голям принос за понижението на продажбите на български стоки в съюза има селското стопанство и горивата. Износът на житни растения (основно пшеница и царевица) отчита спад от 20% на годишна база до 205 млн. лв. през юли, а от началото на годината понижението е 18% до 787 млн. лв. При горивата пък намалението е с една четвърт през юли и с 42% през периода януари - юли на годишна база. По-голям проблем за страната обаче е понижението в групи стоки с по-висока добавена стойност. Износът на машини, апарати и части отчита двуцифрен спад от началото на годината спрямо същия период на 2019 г. Но добра новина може да е лекият ръст, който е видим през юли в продажбите на електроника и електротехника например - 1.2% до 365 млн. лв. спрямо юли 2019 г. Износът на авточасти и велосипеди също е по-висок от миналогодишната сума - с 1.1% до 159 млн. лв. Подобно на продажбите в трети страни в Европа също се наблюдава увеличение на експорта на мед и стоки от мед (с 15% до 1.5 млрд. лв. от януари), но тук идва предимно от износ на нерафинирана мед. Основните пазари са Белгия (688 млн. лв.) и Германия (476 млн. лв.).
Източник: Капитал (13.10.2020)
 
Кои държави са основните ни търговски партньори през 2020 г.? През периода януари - юли 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.5%, в сравнение със същия период на 2019 г., и е в размер на 20.448 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.4% от износа за държавите - членки на ЕС, информират от НСИ. През юли 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.278 млрд. лв. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - юли 2020 г. спада с 12.5%, в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 20.39 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През юли 2020 г. вносът на стоки в България от държавите-членки на ЕС намалява с 15.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.12 млрд. лв. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - юли 2020 г. е положително и е на стойност 54.4 млн. лв. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - август 2020 г. намалява с 12.8%, в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 14.59 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. През август 2020 г. вносът на стоки в България от трети страни спада с 9.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.737 млрд. лв. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - август 2020 г. е отрицателно и е в размер на 2.6 млрд. лв. През август 2020 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 413.6 млн. лв. През периода януари - август 2020 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 35.23 млрд. лв., което е с 8.4% по-малко, в сравнение със същия период на 2019 г. През август 2020 г. общият износ на стоки възлиза на 4.116 млрд. лв. и намалява с 15.1% спрямо същия месец на предходната година.
Източник: profit.bg (13.10.2020)
 
Почти двоен спад има в броя на нощувките и приходите от тях през август Приходите от нощувки през август са паднали до 198.7 млн. лв., което е с 47.4% по-малко в сравнение със същия месец на 2019 година, съобщават от Националния статистически институт. В тези суми са включени парите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги. Има срив на паричните постъпления от чужденци - с 65.2%, докато при българските граждани има увеличение - с 21.2 процента. През август по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са работели 2 896 обекта с над десет легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. В сравнение със същия период година по-рано има намаление както в общия брой на местата за настаняване, които са работели през осмия месец, така и в броят на леглата, които са използвани, в тях. Общо 3.55 млн. нощувки са направени във всички места за настаняване, което е с 44.7% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Най-голям е този спад на нощувките (с 52.9%) в местата за настаняване с 3 звезди. През август в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 74.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 39.4% - на българи. На следващо място по предпочитание за настаняване са били местата с 3 звезди, докато най-слаб е бил интересът към останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди). Предвид по-малкия брой места за настаняване, които са работели, то и броят на пренощувалите лица в тях намалява - с 35.5%, в сравнение с август 2019 г. и достига 947 400. Отчетен е срив при чуждите граждани - с 65.1%, докато при българските има увеличение - с 11.7 на сто. Българите, нощували в местата за настаняване през август, са 633 хиляди и са реализирали средно по 3.2 нощувки. Чуждите граждани са двойно по-малко - 314 400, но пък те са реализирали средно по 4.8 нощувки, като 74.5% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Банкеръ (14.10.2020)
 
Средният осигурителен доход за август е 1060,50 лева Националният осигурителен институт обявяи, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец август 2020 г. е 1060,50 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020 г. е 1038,00 лв. Той служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец септември 2020 г. Индексът на потребителските цени за септември 2020 г. спрямо август 2020 г. е 99.4%, т.е. месечната инфлация е минус 0.6%. Инфлацията от началото на годината (септември 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 1.1%, а годишната инфлация за септември 2020 г. спрямо септември 2019 г. е 0.9%. Средногодишната инфлация за периода октомври 2019 - септември 2020 г. спрямо периода октомври 2018 - септември 2019 г. е 2.3%.
Източник: Банкеръ (15.10.2020)
 
С една четвърт спада търговията ни с трети страни през август Седми месец продължава спадът в търговията на България с т.н. трети страни, извън Европейския съюз. През август тази година износът на стоки от страната ни за тези държави е намалял с 25.8% спрямо същия месец на 2019-а и е в размер на 1.32 млрд. лева. През периода между януари и август тази година експортът по това направление намалява с 11.5% в сравнение със същия период на 2019-а и е на стойност 11.99 млрд. лева, изчисляват от Националния статистически институт. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-54.6%). Основни търговски партньори на България в тази група са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Руската федерация и Република Северна Македония. Всички те формират 54.1% от износа за трети страни. При вносът на стоки в България от трети страни положението е още по-зле. През периода януари - август намалението по този показател е с 12.8% в сравнение със същия период на 2019 г. и е на стойност 14.59 млрд. лева (по цени CIF). Понижението и тук е за седми пореден месец. И по този показател най-голям е спадът в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-50.4%). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Източник: Банкеръ (19.10.2020)
 
Над 1 млрд. лева вложиха в търговията по време на кризата Над 1 млрд. лв. са инвестирани в сектора “Търговия; ремонт на автомобили; транспорт и складиране; хотелиерство и ресторантьорство” през второто тримесечие на годината, показват данни на НСИ. Това става в началото на пандемията, когато хиляди хора останаха по домовете си и започнаха да пазаруват повече онлайн. Основният дял от инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в търговията през тримесечието са в складове и в автомобили, които са необходими за съхранение и доставка на стоките при онлайн търговията. Благодарение на увеличението на онлайн продажбите, инвестициите в сектора “Търговия; ремонт на автомобили; транспорт и складиране; хотелиерство и ресторантьорство” нарастват с 8% на годишна база. Оказва се, че кризата е ограничила дейността на редица фирми, но пък е добра възможност за развитие на други. Секторът на строителството се представя изключително стабилно. През второто тримесечие на годината разходите за придобиване на ДМА в строителството са над 263 млн. лв. Те нарастват с 2% на годишна база и с над 6% спрямо първото тримесечие. В селското стопанство инвестициите през тримесечието са близо 300 млн. лв. като се увеличават с 25% на годишна база. Оказва се, че този сектор също се развива много добре. В сектора финанси и застраховане обаче значително са свили разходите за придобиване на ДМА - с над 36% до 66 млн. лв. Това обаче се дължи на преминаване на банките към онлайн режим. Банките се фокусираха върху предлагането на онлайн услуги, така че клиентите им да ограничат посещенията си в офисите. От една страна така хората и фирмите могат по-бързо и лесно да извършват банковите си операции, а от друга банките свиват разходите си за поддръжка на офиси. Най-големи са инвестициите в сектора промишленост, канализация и управление на отпадъците - 1,45 млрд. лв. за тримесечието. По време на кризата те намаляват само с 3,5% на годишна база.
Източник: Труд (20.10.2020)
 
Дългът на България за 2019 г. е 20.2% от БВП Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24 212 млн. лв., или 20.2 на сто от БВП, показват окончателни данни на Националния статистически институт. През 2019 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 2304 млн. лв., или 1.9 на сто от БВП. Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 2185 млн. лв., или 1.8 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал дефицит от 151 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е реализирал излишък от 269 млн. лева.
Източник: 24 часа (23.10.2020)
 
Евростат: България е втора в ЕС по най-нисък държавен дълг и бюджетен дефицит България е сред страните с най-ниско съотношение на държавния дълг и бюджетния дефицит към брутния вътрешен продукт, показват данните на Евростат за второто тримесечие годината. Европейската служба прави уточнението, че през второто тримесечие напълно са се материализирали въведените ограничителни мерки срещу пандемията и увеличените държавни разходи за задоволяването на финансовите необходимости. Затова съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната възлиза на 95,1 , в сравнение с 86,3% в края на първото тримесечие. В целия Европейски съюз това съотношение се увеличава от 79.4% на 87.8 на сто. Рязкото увеличение се дължи на два фактора: държавният дълг се увеличава рязко, а БВП намалява. В края на второто тримесечие на 2020 г. дълговите ценни книжа представляват 81,6% от държавния дълг в еврозоната и 81,4% в ЕС. Кредитите са съответно 15,1% и 15,4%. Остатъкът е съставен от валути, депозити и междуправителствен дълг. Най-високите съотношения на държавния дълг към БВП в края на второто тримесечие на 2020 г. са регистрирани в Гърция (187,4%), Италия (149,4%), Португалия (126,1%), Белгия (115,3%), Франция (114,1%), Кипър (113,2%) и Испания (110,1%) Най-ниските са в Естония (18,5%), България (21,3%) и Люксембург (23,8%). В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. всички държави-членки регистрират увеличение на съотношението им дълг към БВП в края на второто тримесечие на 2020 г. Най-голямото увеличение е наблюдавано в Кипър, Франция, Италия, Испания, Хърватия и Белгия, Словакия и Гърция. През второто тримесечие в Eвpoпeйc?ия cъюз ?aтo цялo бюджeтният дeфицит ce е yвeличил дo 11,4% oт 2,6% тpимeceчиe пo-paнo. Haй-гoлeмият бюджeтeн дeфицит cпpямo БB? ce нaблюдaвa в ?oлшa (19,8%), Aвcтpия (17,3%) и Cлoвeния (15,8%). Haй-мaлъ? e в Дaния (3,5%), Бългapия (5,7%) и Лaтвия (5,9%).
Източник: Банкеръ (23.10.2020)
 
България е втора в ЕС по най-нисък бюджетен дефицит и външен дълг Дефицитът на държавния бюджет по отношение на БВП в страните от Еврозоната през второто тримесечие на 2020 г. скочи до 11,6% от БВП (максимум от 2002 г.), показват данните на Евростат. За сравнение през първото тримесечие на текущата година този показател бе само с 2,5%, В Европейският съюз като цяло бюджетният дефицит се увеличи до 11,4% от 2,6% тримесечие по-рано. Най-големият бюджетен дефицит спрямо БВП се наблюдава в Полша (19,8%), Австрия (17,3%) и Словения (15,8%). Най-малък е той в Дания (3,5%), България (5,7%) и Латвия (5,9%). Публичният дълг по отношение на БВП в еврозоната се е увеличил от 86,3% в края на първото тримесечие на 2020 г. до 95,1% в края на второто тримесечие на тази година. В ЕС като цяло показателят се е увеличил от 79,4% на 87,8%. Страните не отговарят на критерия от Маастрихт за дълг, който при нормални условия не трябва да надвишава 60%. Негативният растеж по този показател се дължи на два фактора: рязко увеличение на държавния дълг и спад на БВП, посочват от Евростат. В края на второто тримесечие най-ниските съотношения на публичния дълг към БВП са регистрирани в Естония (18,5%), България (21,3%) и Люксембург (23,8%). Най-високи нива са наблюдавани в Гърция (187,4%), Италия (149,4%), Португалия (126,1%), Белгия (115,3%), Франция (114,1%), Кипър (113, 2%) и Испания (110,1%). В сравнение с първото тримесечие всички страни от ЕС са увеличили съотношението на дълга към БВП. Най-голям ръст е отбелязан във Франция (12,8 процентни пункта), Италия (11,8 процентни пункта), Испания (11,1 процентни пункта), Хърватия и Белгия (11,0 процентни пункта), Словакия (10,6 п.п.) и Гърция (10,5 п.п.) На годишна база всички страни отчитат увеличение на съотношението на публичния дълг към БВП, с изключение на Ирландия, където показателят намалява с 0,3 процентни пункта.
Източник: Money.bg (23.10.2020)
 
Приходите на 32.2% от нефинансовите предприятия са спаднали през септември През септември 32.2% от мениджърите на нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с август, когато 49.5% са посочили, че не е имало промяна, а за 17.8% пък е имало увеличение. Това показват резултатите от бизнес изследване на Националния статистически институт (НСИ) сред нефинансовите предприятия с цел да осигури и предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързана с COVID-19, върху различните сектори на икономиката в страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 37.1% от фирмите в строителството са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, за индустрията този дял е 34.3%. В икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ намаление в приходите от продажби посочват 35.4% от фирмите, а за дейностите „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ - 30.9%. По отношение на наетия персонал 17.1% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „неплатен отпуск“ - 10.0%, „освобождаване/съкращаване на наети лица“ - 9.1%, и „възползване от правителствени мерки за подпомагане на работодателите“ - 8.3%.
Източник: Банкеръ (27.10.2020)
 
България с най-малко съкратени По-малко от 10% от работещите в България са били временно освободени или с намалено работно време. Между 2 и 3,5% са загубили работата си. Това сочат данни на Евростат за второто тримесечие на годината. По отношение на служителите с намалено работно време в България те са под 10%, както и в Унгария, прибалтийските страни, Финландия и Швеция. С над 25%, са Италия, Ирландия и Гърция. Процентът в Испания, Франция, Австрия и Словакия е между 20 и 25. Най-малко хора са загубили работата си в Гърция, Хърватия, Полша и Словакия - под 2%. България е в следващата категория с Франция, Румъния и др. Най-засегната отново е Испания - с над 6,5%. Най-голям риск да загубят работата си имат временно заетите, младите между 16 и 24 години и нискоквалифицираните. В България този риск е между 0,02 и 0,04 пункта по скала от 0 до 1 и е сред най-ниските.
Източник: 24 часа (28.10.2020)
 
Българите с рекордни пътувания в чужбина През септември е регистриран рекорден брой пътувания на българи в чужбина за последните 12 месеца, показват данните на НСИ. Пътуванията на българи в чужбина през септември са 555,6 хил., което е само с 15% по-малко от същия месец на миналата година. Пътуванията на българи зад граница през септември са с 18%, или с над 84,6 хил. повече спрямо август, който традиционно е най-отпускарския месец. През април, когато в целия свят бяха въведени ограничения за пътуване, само 75,2 хил. българи са ходили в чужбина. Оттогава има постоянен ръст на задграничните почивки, екскурзии и командировки. През септември пътуванията зад граница са дори повече от тези през декември 2019 г. (529 хил.), когато заради празниците много хора бяха в чужбина. За разлика от българите, чужденците рязко ограничават посещенията си в чужбина. През септември посещенията на чужденци в България са 563,7 хил., което е спад с 56,2% на годишна база.
Източник: Труд (28.10.2020)
 
НСИ с добри новини за бизнес климата в строителството, търговията, услугите През октомври общият показател на бизнес климата нараства с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността показателят се понижава. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 1.3 пункта спрямо септември в резултат на по-умерените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.Показателят "бизнес климат в строителството" се покачва с 0.6 пункта, което се дължи на подобрените оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Настоящата строителна активност се оценява като леко повишена, а и очакванията им за дейността през следващите три месеца са благоприятни. През последния месец анкетата отчита и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията.Бизнес климатът в търговията на дребно се увеличава с 1.3 пункта в резултат на оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Прогнозите им както за обема на продажбите, така и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца също се подобряват.Бизнес климатът в сектора на услугите нараства с 3.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно се наблюдава известно подобрение и в очакванията им по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца, което обаче няма да е съпроводено с допълнително наемане на персонал.
Източник: 24 часа (30.10.2020)
 
Производствените цени у нас продължиха тенденцията на спад и през септември Производствените цени в България продължиха тенденцията на спад през септември на годишна база. Общият индекс на цените на производител през миналия месец се понижава с 3,1% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението на цените се дължи предимно на спада при производството в преработващата промишленост - с 3,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,1%. Годишен ръст от 9,1% на цените обаче има при добивната промишленост. По-значително намаление в преработващата промишленост е отчетено при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3,1%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 2,8%, и производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1,8%. Съществено повишение на цените се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 2,6%, и при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи, без косъм - с 2,3%. Общият индекс на цените на производител през септември 2020 г. нараства с 0,6% на месечна база. Статистиката регистрира повишение в добивната промишленост - с 4,8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,1%, и в преработващата промишленост - с 0,2%.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2020)
 
Безработицата в ЕС и еврозоната остава без промяна през септември Безработицата в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) остава стабилна през септември на ниво от съответно 8,3% и 7,5%. На годишна база обаче – спрямо септември 2019 г., има ръст от съответно 0,8 пр.п. и 1,1 пр.п., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В България нивото на безработицата също остава стабилно – 6,2%, сочат още данните. Броят на безработните достига 198 хил. души. По оценки на статистическата служба общо 15,99 млн. души в ЕС, от които 13,612 млн. са граждани на страни от еврозоната, са били без работа през септември. В сравнение с август броят им се увеличава с 42 хил. души в ЕС и със 75 хил. души в еврозоната, а на годишна база ръстът е със съответно 1,811 млн. души и 1,376 млн. души. През септември почти 3 млн. млади хора на възраст до 25 години са били безработни, сочат още данните на Евростат. От тях 2,45 млн. души са граждани на страните от еврозоната. Нивото на младежката безработица достига 17,1% в ЕС и 17,6% в еврозоната през септември, като се понижава в сравнение с август, когато е съответно 17,8% и 18,3%. В България през септември младежката безработица достига 18,3% и е стабилна спрямо август. Броят на безработните младежи е 26 хил.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2020)
 
Населението в България през 2019 г. - продължава да намалява и застарява През 2019 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниски нива на раждаемост (с коефициент 8,8‰ – при средна стойност за Европейския съюз от 9,5‰) и високи нива на обща смъртност. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Това се посочва в отчет за 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0,7%. Подобно на предходните години, намалението на населението през 2019 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция - в резултат на отрицателния естествен прираст населението намалява с 46 545 души, а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 2012 души. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност.
Източник: Инвестор.БГ (03.11.2020)
 
Строителството на сгради продължава да расте С по-малко на годишна база, с повече на тримесечие строителството на сгради продължава да расте - както по брой издадени разрешения за строеж, така и при започнатите нови сгради. Това показват данните на Националния статистически институт за третото тримесечие. От юли до септември местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1696 жилищни сгради със 7414 жилища в тях и 964 166 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 28 административни сгради/офиси с 47 213 кв. м РЗП и на 1 121 други сгради с 505 065 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 24.5%, жилищата в тях - с 25.1%, а общата им застроена площ - със 17.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 9.7%, но тяхната РЗП нараства със 157.6%. При издадените разрешителните за строеж на други сгради се наблюдава увеличение както на броя им с 19.9%, така и при разгънатата им застроена площ - с 18.1%. В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 4%, докато жилищата в тях намаляват със 17.8%, а разгънатата им застроена площ - с 13.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради нараства с 21.7%, но тяхната РЗП спада с 19.2%. Издадените разрешителните за строеж на други сгради са по-малко с 5.6%, а разгънатата им застроена площ - с 27.3%.
Източник: Дневник (05.11.2020)
 
ЕК: Икономиката на България се свива с 5% заради пандемията Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се свие с 5,1 на сто през 2020 г. и ще нарасне с 2,6 на сто през 2021 г. и с 3,7 на сто през 2022 г., това се казва в есенните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани днес. Икономиките на България и останалите членки на ЕС ще се върнат към нивата си отпреди пандемията чак към края на 2022 г., се казва още в икономическа прогноза на Европейската комисия. Според Брюксел пандемията от коронавируса представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици. Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, предприети с цел ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.
Източник: cross.bg (05.11.2020)
 
Прогноза: БВП на България се свива значително повече, отколкото Министерството на финансите очаква БВП на България за цялата 2020 г. ще понесе удар от 3,8%, сочат в последната си актуализирана прогноза от застрахователната компания за търговски кредити Euler Hermes. По този начин спадът у нас ще е по-тежък, отколкото Министерството на финансите прогнозира в есенната макроикономическа прогноза, според която той ще бъде от 3% за цялата година. Все пак дори и ако спадът е от 3,8%, той ще е по-нисък от средното за региона на Централна и Източна Европа, къде средно ще бъде в размер на 5,2%. Същевременно от застрахователната компания прогнозират, че втора вълна на коронавирус няма да нанесе толкова сериозен удар върху стопанството, колкото първата. Тяхното очакване е отражението над икономиката да е два пъти по-слабо, отколкото беше първото. Причината е, че мерките, които се взимат днес, са значително по-меки и не спъват чак толкова тежко бизнеса. "Това е и една от причините българската икономика да понесе по-малко щети и в сравнение с държавите от Еврозоната, голяма част, от които преминаха отново към локдаун", пишат от Euler Hermes. "За тях актуализираната прогноза на застрахователя залага спад на БВП от 7,6% за 2020 година." Но даже и в Европа второто затваряне на стопанството вероятно няма да е толкова тежко, колкото беше първото, тъй като няма да бъдат толкова рестриктивни, колкото първите. Затова и отрасли като индустрията, селското стопанство и строителството едва ли ще бъдат засегнати изобщо, смятат анализаторите. Така ефектът от втория локдаун ще е от 30 до 60% по-слаб от този пот март. Лошата новина обаче е, че възстановяването на икономиките в Европа няма да е толкова бързо, колкото се наблюдаваше през третото тримесечие на годината. Все пак според Euler Hermes през 2021 г. БВП на България ще нарасне с 3,2%, което е над есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, според която се очаква то да е с темп от 2,5%, като по този начин стопанството няма да достигне до размера си от 2019 г.
Източник: News.bg (10.11.2020)
 
Онлайн продажбите растат с над 50% Търговията на дребно расте скромно през септември спрямо август с 2.8%, но на годишна база се свива с 6.7%, показват данните на Националния статистически институт. Очаквано продължава да растат покупките онлайн, като за година повишението се ускорява до над 50 на сто. От началото на епидемията повече хора започнаха да пазаруват онлайн, а в допълнение повечето магазини за храни също започнаха да доставят до дома. През септември в сравнение със същия месец на 2019 г. се наблюдава спад на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15.2%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 10.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.3%). При търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия спадът е с 15.1%, при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 5.6%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1.2%. Ръст е отчетен при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 53.9%, търговията на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки - с 6.3%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4.2%.
Източник: Дневник (10.11.2020)
 
Строителството леко се свива през септември Строителната продукция намалява през септември с 1.7% на годишна база според календарно изгладените данни. Спрямо август по предварителни данни тя е с 1.5% повече. На годишна база понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през септември 2020 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е с 5.8%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано повишение с 4.1% На месечна база има ръст и при двата вида строителство. В сравнение с август продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 2%, а от сградното строителство - с 1.1%.
Източник: Дневник (10.11.2020)
 
Промишленото производство бележи слаб ръст през септември Промишленото производство в България нараства през септември спрямо август. Въпреки това то продължава да бележи спад на годишна база, който обаче е значително по-малък от понижения в разгара на първата вълна на пандемия през пролетта. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се е повишил през септември с 2,3% спрямо август, когато нарасна с едва 0,9%, като това промишлената активност се възстановява за пети пореден месец от дъната през март и април. През септември е регистрирано повишение на месечна база в преработващата промишленост - с 3,5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2%, а понижение - в добивната промишленост - с 4,3%. По-значителен ръст се наблюдава при: производството на метални изделия без машини и оборудване - с 21,9%, производството, некласифицирано другаде – с 10%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 9%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - със 7,5%. Съществено намаление има при: производството на тютюневи изделия - с 8,6%, производството на превозни средства без автомобили - с 5,5%, производството на химични продукти - с 4,3%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7,1%, в добивната промишленост - с 2,4%, и в преработващата промишленост - с 1,9%. По-значително намаление в сравнение с година по-рано се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 33%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 26,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 26,2%, производството на облекло - с 14,9%.
Източник: Банкеръ (10.11.2020)
 
Хотелите отчитат ръст при българските туристи през септември В условията на продължаваща епидемична обстановка в страната през септември са били отворени с 11.5% по-малко хотели спрямо година по-рано. Това показват данните на Националния статистически институт. Общо 589 места за настаняване с над 10 легла са приемали гости, като леглата в тях са с 22.9% по-малко от тези, които са били налични за туристи през същия месец на предходната година. Данните сочат още, че има срив при чуждите туристи през месеца, но ръст при българските. Същата зависимост има съответно и при приходите. Много от българите, които обичайно и през септември избират за почивка Гърция, този път бяха препятствани заради ограниченията при влизане в страната и са предпочели да останат в България. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември 2020 г. е 27.3%, като намалява с 9.1 процентни пункта в сравнение със септември 2019 година. Най-висока е заетостта на леглата в хотелите с 4 и 5 звезди - 34.6%, следват местата за настаняване с 3 звезди - 24.7%, и с 1 и 2 звезди - 19.1%.
Източник: Дневник (12.11.2020)
 
Фирмите залагат на стари партньорства Пандемията много промени бизнесвръзките. Анализът на числата, събрани от Националния статистически институт от началото на тази година показва , че често в критични времена няма (об)връзка между обема на търговско-икономическите връзки и броя на туристическите или бизнес пътуванията към България. Както и инвестициите от дадена държава. Например, от Германия, която е най-големият ни търговски партньор през септември у нас са дошли само 587 човека със служебна цел. От Австрия и Нидерландия, които също са сред активните държави - инвеститори у нас, са пристигнали съответно 380 и 208 предприемачи. В същото време у нас са дошли в пъти повече бизнесмени от няколко други страни - Полша, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Чехия, са изпратили в пъти повече бизнесмени - било, за да укрепят съществуващи връзки или да установят нови. Големите ни партньори явно не са в кондиция или пък смятат, че моментът не е подходящ за нови стъпки. За сметка на това има силно бизнес нашествие у нас от хора от бившия соцлагер. В момента може би това партньорство е по-ефективно. И това се случва на фона на отчетен ръст на броят на чужденците, които идват у нас, за да правят бизнес тук. Общо 11.45% от тези гости (което прави 65 541 човека) са пътували със служебна цел (командировки, участие в конференции,в конгреси и симпозиуми и др.). Това ни показват последните данни, представени от националната статистика за деветия месец от тази година. За сравнение, само 9.10% от посещенията на чужденци у нас са били със служебна цел през осмия месец от тази година. През юли пък това са направили 10.4% от гостите у нас. Причините за ниския бизнес интерес са и обективни, и субективни. Естествено на първо място са мерките в отделните страни срещу разпространението на коронавируса - някъде се засилват, другаде се облечават, всичко е много динамично. В същото време има много въпроси и около възстановяването на икономиките в Европа и по света, а и производството, и пазарите все още търсят своето ново равновесие. В Китай, например, вече се усеща връщането на ритъма, но на Стария континент всеки ден нещата се променят. И за съжаление, не към по-добро. На този фон предприемачи от шест страни - Полша, Сърбия, Чехия, Гърция, Северна Македония и Украйна, направиха силно бизнеснашествие у нас през септември. А това в този труден за европейската икономика момент е една много добра новина. Не са малко българските фирми, които са инвестирали в тези страни, а и техни фирми развиват производство или търговия у нас.
Източник: Банкеръ (12.11.2020)
 
Слабо повишение на заетостта през септември През септември е отчетен ръст на наетите работници в страната с 9.2 хил., или с 0.4% спрямо юни, като достигат 2.25 милиона. Това става ясно от представените предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на годината най-голямо увеличение се наблюдава в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ и „Административни и спомагателни дейности“ - с по 2.4%. В секторите „Образование“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с по 1.6%. Най-голямо спад е регистриран в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 1.5%, и в „Операции с недвижими имоти“ - с 1.0%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите в „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 20.9 и 17.1%.
Източник: Банкеръ (13.11.2020)
 
Чиновническите възнаграждения надуха средната заплата до 1373 лв. Увеличението на възнагражденията на държавните чиновници и работещите на първа линия в борбата с COVID-19 надуха средната заплата през третото тримесечие до 1 373 лв. Спрямо предните три месеца ръстът е почти 3%, а спрямо същия период на миналата година - с 10%. Най-голямо е годишното увеличение на възнагражденията в икономическите дейност „Операции с недвижими имоти“ - с 24.1%, „Държавно управление“ - с 20.2%, и „Образование“ - с 14.7%, показват данните на НСИ. В държавното управление средната заплата вече е 1674 лв., а преди година е била 1393 лв. В образованието тя става 1424 лв. при 1242 лв. година преди това. Расте и средното възнаграждение в здравеопазването - от 1284 на 1439 лв. След като ресторантьортьорите приеха да вдигнат на 800 лв. минималния осигурителен доход от 1 юли средната заплата в сектора през третото тримесечие е нараснала до 890 лв., а година преди това е била 782 лв. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2020 г. се увеличават с 9200 души, или с 0.4%, спрямо края на юни, като достигат 2.25 милиона. В сравнение с края на септември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63.2 хил., или с 2.7%.
Източник: Сега (13.11.2020)
 
Износът към ЕС нараства за първи път от февруари Продажбите на български стоки в ЕС нарастват с 2.4% на годишна база през септември, показват предварителните данни на националната статистика. Това е първо увеличение за износа към страните, членки на съюза, от февруари насам, но откъде идва повишението ще стане ясно след месец с публикуването на подробната разбивка. Растежът към ЕС през септември обаче не е достатъчен, за да компенсира спад от 9% към трети страни и така общият износ намалява с 1.8% на годишна база. За тримесечието общият спад е с 9.1%. От началото на годината България е изнесла стоки за малко над 40 млрд. лв., което е с 3.3 млрд. под нивото до края на деветмесечието на миналата година. Минусът за вноса е още по-голям - 5 млрд. лв. до 43.1 млрд. лв. за периода януари-септември. През третото тримесечие износът на България към трети страни намалява със 17.8% до 4.48 млрд. лв. спрямо същия период на 2019 г. Понижението се дължи почти изцяло на по-слабите продажби на горива, чиято сума остава под една трета от миналогодишните 1.1 млрд. лв. за юли-септември. От друга страна, продължава да нараства експортът на мед. Продажбите на стоки от цветния метал, предимно рафинирана мед и медни сплави, нарастват със 140 млн. лв. до 572 млн. лв. през третото тримесечие на 2020 г. спрямо година по-рано. Плюс за търговията с трети страни идва и от 220% ръст на износа на стъкло и стоки от стъкло. Продажбите от 206.7 млн. лв. през третото тримесечие са значително повишение над миналогодишните основно заради износ на буркани за стерилизиране на стойност 140 млн. лв. при едва малко над 4 млн. през същия период на 2019 г.
Източник: Капитал (13.11.2020)
 
През периода януари - август 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.7% в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 23 245.7 млн. лева . Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През август 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 8.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 797.3 млн. лева.През периода януари - август 2020 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (46.1%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (35.5%) . Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (41.8%).
Източник: НСИ (13.11.2020)
 
Българската икономика се свива с 5,2% през третото тримесечие Както се очакваше, пандемията продължава да оставя трайни следи върху икономическите показатели на България, но въпреки това страната остава сравнително пощадена. Най-важният индикатор - за брутния вътрешен продукт (БВП), отчита спад от 5,2 на сто през третото тримесечие на годишна база според сезонно изгладените данни, публикувани от НСИ. Това е втори пореден тримесечен спад, след като причинената от коронавируса криза удари икономиката. На тримесечна база БВП на страната нарасна с 4,3%, като се възстанови от рекордното свиване с 10,1% през предходния период. Крайното потребление регистрира положителен икономически ръст от 9,3%, докато бруто образуването на основен капитал отчита спад от 5,7% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 22,3%, а вносът на стоки и услуги - с 3,4%. Статистиката отчита, че през третото тримесечие БВП в номинално изражение достига 31,216 млрд. лева. Реализираната добавена стойност в българската икономика е 27,020 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (77,6%), което възлиза на 24,218 млрд. лева. През третото тримесечие бруто капиталообразуването е 6,220 млрд. лева и заема 19,9% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. Преди няколко дни стана ясно, че според есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия растежът на БВП в България ще бъде едва 2,6% през 2021 г., докато преди четири месеца се залагаше на 5,3%. Оценката за тази година също е ревизирана - от 7,1% спад на икономиката в лятната прогноза на 5,1% - в унисон с променените нагласи и на други международни и местни институции. По този начин България се нарежда сред страните със сравнително слаб пряк удар от кризата, но и най-бавно възстановяване след това. Също преди дни стана ясно, че Международният валутен фонд (МВФ) може да понижи своята прогноза за икономическия растеж на България. Причината е рязкото нарастване на случаите на COVID-19 в страната през последните седмици. Ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас Джейу Лий отказа да даде конкретни цифри с мотива, че се очакват данните за икономиката на България за третото тримесечие. „Предвид нарастването на случаите по време на втората вълна, ние прогнозираме българската икономика да се свие малко повече, отколкото сме предполагали в прогнозата от октомври“, каза Лий, но добави, че не се очаква твърде рязко повишение на безработицата, главно благодарение на силната държавна подкрепа към бизнеса. През октомври от МВФ прогнозираха безработицата в края на тази година да достигне 5,6%.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2020)
 
Лек спад на безработицата през октомври Регистрираната месечна безработица в България бележи едва забележим спад през октомври, но остава по-висока в сравнение със същия период на 2019 г. По данни на Агенцията по заетостта тя е на равнище от 6.9%. Това означава 0.3 процентни пункта понижение спрямо септември и 1.3 процентни пункта увеличение спрямо миналия октомври. През миналия месец в бюрата по труда са се регистрирали нови 33 410 души, с което общият им брой вече е 227 909 души. Това е с 8149 по-малко от септември, но с 45 380 лица повече спрямо октомври 2019 г. През десетия месец на 2020 г. работа са започнали 23 045 човека. В сравнение с предходния октомври, когато пазарът на труда беше спокоен, това е ръст от 31.2% на годишна база. 420 от търсещите работа пенсионери, учащи и заети също са намерили ново работно място. От започналите работа 82.4% са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост – 24.5% от всички започнали работа, следвани от търговия – с 15%, хотелиерство и ресторантьорство – 9.5%, държавно управление – 5.9%, строителство – 5.3%. Заявените работни места на първичния пазар на труда през октомври са 19 823, които са с 40.2% повече от тези, заявени през октомври 2019 г. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (27.4%), следват търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (8.3%), административните и спомагателните дейности (6.5%), хотелиерството и ресторантьорството (5.4%) и образованието (4.5%). Наетите на субсидирани работни места са 4067 души – става дума за схемите по ОП „Развитие на човешките ресурси“. По схемата „Заетост за теб“, която стартира като антикризисна мярка през юли, са наети 1097 лица през миналия месец. По новия дизайн на мярката „60/40“ са запазени 143 хил. работни места, обясняват от Агенцията.
Източник: economic.bg (17.11.2020)
 
През октомври цените са се повишили минимално През октомври цените на стоките и услугите са се повишили с 0.6%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо година по-рано повишението е с 0.8%. През месеца най-много поскъпват облеклото и обувките - с 8.1%, и услугите в сектора "Развлечение и култура" - с 6%. Цените в ресторантите и хотелите са останали непроменени, а транспортът е поевтинял с 0.6%. При храните по-съществено са поскъпнали олиото - със 7.7%, чушките - със 7%, макаронените изделия - с 1.8%, оризът - с 2.7%, лукът - с 3.9%. Поевтинели са цитрусите - с 6.5%, свинското - с 1.1%, каймата - с 1.9%, ябълките - със 7.6%, зелето - с 9.1%. При нехранителните продукти повече поскъпват за месец облеклото - със 7.2%, обувките - с 10.1%, метанът - с 2%, почистващите и дезинфекциращите препарати - с 1.7%, централното газоснабдяване - с 5.6%. Поевтинели през октомври са хладилниците - с 1.5%, пералните - с 0.7%, застраховките за дома - с 2%, мобилните телефони - с 2.4%. Лекарските и стоматологичните услуги, както и лекарствата поскъпват с 0.1%.
Източник: Дневник (17.11.2020)
 
Ръст на оборотите в куриерските услуги с 20% Заради пандемията от коронавируса индексите на оборота в услугите продължават се движат разнопосочно по сектори и през третото тримесечие на годината, както на годишна, така и на тримесечна база. През третото тримесечие на годината общият индекс на календарно изгладените данни на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 13,9% под равнището на същото тримесечие на 2019 година. Най-голям спад е регистриран при „Въздушен транспорт“ - със 75,1%, и „Воден транспорт“ - с 34,7%. Увеличение се наблюдава само при „Пощенски и куриерски услуги“ - с 19,4%. Общият индекс на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 10% по-висок през третото тримесечие на 2020 г. на годишна база. Най-съществено нарастване се наблюдава при „Далекосъобщения“ - с 24,7%. Значителен спад е отчетен при „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (42,5%). При „Други бизнес услуги“ понижение спрямо третото тримесечие на 2019 г. се наблюдава при повечето дейности, като най-голям спад е регистриран при „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ - със 70,3%. Най-съществено увеличение се наблюдава при „Юридически дейности; Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации; Консултантски дейности в областта на управлението“ - с 16%. По предварителни данни общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 9,5% спрямо второто тримесечие на годината. Най-голям ръст се наблюдава при „Воден транспорт“ и „Сухопътен транспорт“, съответно с 15,5 и 14,1%. Намаление е регистрирано само при „Въздушен транспорт“ (16,8%).
Източник: Банкеръ (24.11.2020)
 
Над 60% от фирмите не са на загуба през октомври Половината компании у нас не отчитат загуби през октомври в сравнение със септември, а 16% дори имат увеличение на приходите. Това показват резултатите от кратко бизнес изследване на НСИ относно ефекта на извънредното положение и епидемичната обстановка, свързана с COVID-19, върху нефинансовите предприятия. От участвалите в анкетата компании 48,7% посочват, че не е имало промяна в приходите им от продажби на стоки и услуги през миналия месец спрямо септември. 34,2% отчитат намаление в приходите, а 16,6 на сто дори имат увеличение. Тази положителна тенденция се запазва от май насам, докато предишните три месеца фирмите със спад са най-многобройни. 37% от фирмите в сектор “Търговия, транспорт и ресторантьорство” са регистрирали намаление в приходите, а 18,6% са на печалба. За индустрията този дял е най-голям - 21%, а на тези със загуба - 34,6 на сто. В икономическите дейности “Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи” намаление в приходите посочват най-много фирми - 45%. При строителството те са 34%. Почти 95% от предприятията планират да продължат дейността си, 85 на сто - да запазят сегашния си персонал, а 11 на сто - да го намалят. 16,8% от нефинансовите предприятия са пуснали служители в платен отпуск през октомври, 14 на сто са ги оставили да работят дистанционно, а 9,6% - да са в неплатен отпуск. 9% от фирмите пък са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите.
Източник: 24 часа (25.11.2020)
 
650 лева минимална заплата от 2021 г., реши правителството Минималната работна заплата ще стане 650 лв. от 1 януари 2021 г. Размерът й ще се повиши с 6,6% в сравнение с настоящата година, реши правителството. Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 650 лв. ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите, намаляване на неравенствата в разпределението на доходите, повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Повишаване мотивацията на работната сила и намаляване на нелоялната конкуренция. От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3,92 лв.
Източник: 24 часа (26.11.2020)
 
Заводските цени продължават да вървят надолу Заводските цени се понижават през октомври с 2.7% в сравнение със същия месец на 2019 година. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 3.5%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.5%, а в добивната промишленост се наблюдава повишение на цените - с 12.5%. Цените за външния пазар на годишна база спадат повече от тези за вътрешния, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо септември обаче цените се вдигат минимално - с 0.3%. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през месеца намалява с 1.5% в сравнение със същия месец на 2019 година. Понижение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.0%, и в преработващата промишленост - с 1.8%, а увеличение се наблюдава в добивната промишленост - с 6.3%.
Източник: Дневник (01.12.2020)
 
Безработицата в България през октомври 2020 г. е 5.7% Безработицата в България през октомври 2020 г. е била 5.7% спрямо 4.2% през октомври 2019 г., но по-ниска от 6.2% отчетени през август и септември 2020 г., заяви статистическата агенция на Европейския съюз Евростат, цитирайки сезонно коригирани цифри. Данните за безработицата в България през октомври 2019 г. са за около 140 хил. души, докато през октомври 2020 г. числото е било около 182 хил. души, според Евростат. Безработицата сред младите хора в България е нараснала до 17.1% през октомври 2020 г., в сравнение с 8.7% през октомври 2019 г. Данните за октомври 2019 г. представляват приблизително 13 хил. под 25-годишна възраст в България, нараствайки до 23 хил. под 25-годишна възраст през октомври 2020 г. Безработицата в България през октомври 2020 г. е по-ниска от средната стойност за ЕС от 7.6%. Евростат отчете непроменена безработица в ЕС в сравнение със септември и прираст от 6.6% през октомври 2019 г. През октомври 2020 г. сезонно коригираната безработица в еврозоната беше 8.4%, от 8.5% през септември 2020 г. и от 7.4% през октомври 2019 г. Евростат каза, че през октомври 2020 г. равнището на безработица сред младежите в ЕС е 17.5%, в сравнение със 17.4% през септември 2020 г. и 14.9% през октомври 2019 г.
Източник: Sofia Globe (03.12.2020)
 
България, Ирак и Нигерия са с най-бързо растящи минимални заплати Само в 13 държави в света минималната работна заплата е нараснала повече от два пъти през последното десетилетие и България е една от тях. Това разкрива нов доклад на Международната организация по труда (МОТ). В тринайсеторката влизат главно бедни или "догонващи" страни. Голямо увеличение на минималните доходи за периода 2010-2019 г. е регистрирано например в Камбоджа, Ирак, Нигерия, Сиера Леоне, както и в Литва, с която сме в европейското семейство на богатите. В анализа на МОТ се подчертава, че в България минималната заплата расте далеч по-бързо от производителносттта на труда. Пандемията от КОВИД-10 обаче определено е посякла ръста на доходите - навсякъде по света. Специално в България заплатите са паднали средно с 4% в края на второто тримесечие на годината, която ще запомним с атаката на коронавируса. Загубата на доходи се дължи както на съкращения, така и на преминаване към по-къс трудов делник. Закриването на работни места е причинило загуба на 0,6% от възнагражденията, а намаленото работно време е смалило с 3,3% заплатите. Експертите на МОТ обръщат внимание и на ефект от корона-кризата, който води до изкривяване на статистиката за доходите. Оказва се, че пандемията "помита" най-вече ниско платените места и това автоматично вдига средната заплата.
Източник: Сега (04.12.2020)
 
Сред първенците сме по дял на харчовете за храна Българите са на четвърто място сред жителите на ЕС по дял на разходите за храна в бюджета на домакинствата. У нас 18,4% от парите на семействата отиват за храна и безалкохолни напитки, обяви Евростат. Общо за страните от ЕС разходите за храна са само 13% от бюджета на домакинствата. На първите места в ЕС по дял на разходите за храна са Румъния - 26%, Литва - 20,2%, и Естония - 19,3%. В страните от ЕС най-много са разходите на семействата за наеми и битови сметки за вода, ток и газ - 23,5% от всички разходи. У нас тези разходи имат 20-процентен дял от семейния бюджет. Причината за това е, че в България почти всички живеят в собствени жилища и не дават пари за наеми, докато в другите страни от ЕС делът на хората, които живеят под наем, е по-голям. Третият най-голям разход у нас е транспортът с дял от 13,7%. Средно за страните от ЕС за транспорт отиват 13,1% от всички разходи, което не е голяма разлика спрямо ситуацията у нас. Голяма разлика между нас и останалите страни от ЕС има по отношение на разходите за здравеопазване. У нас 6,4% от всички разходи на домакинствата отиват за здравеопазване. Това ни нарежда на второ място в ЕС. Пред България е само Белгия, където разходите за здраве са 6,7%. Средно за страните от ЕС за здраве отиват само 4,4% от разходите на семействата. Най-добре сред страните от ЕС са в Словакия, където за здравеопазване хората дават само 2,4% от парите си, а след това се нареждат Чехия (2,5%) и Дания (2,9%). Българите дават по-голям дял от средствата си спрямо европейците и за алкохол, образование и комуникации. Затова пък харчим по-малко от средния европеец за дрехи и обзавеждане на дома.
Източник: Дума (04.12.2020)
 
Спад с 24% на регистрираните фирми в България Регистрацията на нови фирми в България се е понижила с 24% на годишна база, показват данните на Агенцията по вписванията. Най-голям е спадът в Хасково. Там има понижение от близо 40% на годишна база. Към момента през настоящата година там са били регистрирани 373 компании, докато през същия период на миналата година регистрациите са наброявали 591 фирми. За сметка на това обаче данните сочат, че има 8% по-малко фирми, които са преустановили своята дейност. По отношение на неактивните търговци тази година се наблюдава устойчивост на фирмите, които са на пазара. Статистиката показва, че в големите 28 областни града дейността си са прекратили 8158 фирми, докато през 2019 г. техният брой е бил 8859. Най-голям ръст на неактивни търговци – цели 76% има в Благоевград. В Имотния регистър се наблюдава лек спад от 4% при сделките с покупко-продажба на имоти.
Източник: Банкеръ (08.12.2020)
 
Двоен скок на безработните през последната седмица Броят на безработните през седмицата между 30 ноември и 6 декември е 14 257 при около 6300 за предишната седмица. Това показват ежеседмичните данни на НСИ, които постъпват от Бюрата по труда. Те са предварителни. Големият скок, какъвто се случи и при първите седмици след въвеждане на извънредното положение през март, вероятно се дължи на затегнатите на 21 ноември мерки - затварянето на ресторантите и голямая част от магазините в моловете. Тенденцията обаче не е толкова силна както през март - тогава нарастването на безработните беше тройно за седмица и продължи близо месец.
Източник: 24 часа (09.12.2020)
 
Новите ограничителни мерки вдигат рязко безработицата Новите ограничителни мерки бързо започват да се отразяват на пазара на труда в страната. През седмицата 30 ноември - 6 декември хората, регистрирали се в бюрата по труда, са 14 257 при около 6300 седем дни по-рано, показват предварителните данни на Агенцията по заетостта, представени на страницата на Националния статистически институт (НСИ). Разбивка по сектори на седмична база няма, но големият брой вероятно идва от освободения персонал в най-потърпевшите бизнеси - ресторанти, барове и хотели, туризъм, търговия, култура и спорт. Девет месеца след резкия ръст на безработицата по време на локдауна през март пазарът на труд отново тръгва в същата посока. За справка, в началото на март тази година седмичният брой на новорегистрираните безработни беше около 5.5 хил. и 7 хил., но седмица след налагането на ограниченията се удвоява до достигането на пик от 31 хил. за периода 6 - 12 април. Междувременно запълнените работни места през седмицата 30 ноември - 6 декември намаляват до близо 3500, или най-ниското ниво от края на април. Така нетният брой на безработните в страната нараства с близо 11 хил. души. От началото на извънредното положение през март общо 326.3 хил. души са изгубили работата си, а 200 хил. са намерили нова позиция.
Източник: Капитал (09.12.2020)
 
21% ръст в производството на части за коли Производството на части за коли в страната през октомври е нараснало с 21,3% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Явно секторът вече е излязал от кризата след спада на производството в началото на пандемията. Ръст на годишна база има и в производството на електрически съоръжения - с 15,8%, на лекарства - с 11,7%, и на метални изделия - с 11,5%. Но в редица сектори има спад на производството на годишна база. Например при ремонта и инсталирането на машини и оборудване спадът спадът е с 21,5%, а при производството на метали - с 12,8%. В резултат общото намаление в преработващата промишленост е с 2,9% на годишна база. Намаление спрямо октомври миналата година има и в добивната промишленост - с 12,7%, и при производството и доставките на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,4%.
Източник: Труд (10.12.2020)
 
За година промишленото производство спадна с почти 4% Промишленото производство в България намалява с 3,9% през октомври 2020 г. спрямо същия месец на 2019 г. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база, спрямо септември, има пренебрежимо малко повишение от 0,2%. Спрямо октомври миналата година спад има в добивната промишленост - с 12,7%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,4%, и в преработващата промишленост - с 2,9%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година от НСИ отчитат при производството на тютюневи изделия - с 36,1%, производството, некласифицирано другаде - с 31,2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 21,5%, производството на основни метали - с 12,8%. В същото време ръст на годишна база има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и производството на превозни средства без автомобили - по 21,3%, производството на електрически съоръжения - с 15,8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 11,7%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 11,5%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2020)
 
Строителството в България се свива, но с по-бавни темпове Строителният сектор продължава да отчита спадове, но те са значително по-бавни в сравнение с пролетта, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Сезонно изгладените данни показват, че строителната продукция се понижава с 1,5% през октомври спрямо септември, сочи националната статистика. Календарно изгладените данни показват, че годишният спад на показателя през октомври достига 4,7%, а намалението е девето поред тази година. За сравнение, през март, април и май пониженията бяха, съответно, 13,8%, 15,5% и 14%. През октомври спрямо септември гражданското и инженерно строителство и сградното строителство отчитат почти еднакви понижения – съответно 1,5% и 1,6%. На годишна база обаче свиване е регистрирано при сградното строителство – 8,4%, докато при гражданското и инженерно строителство, в което влиза строителството на инфраструктура, се отчита ръст от 0,5%.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2020)
 
Търговията тръгна към възстановяване, спадът е с едва 5 на сто Търговията на дребно в България е на път да се възстанови почти напълно от жестоките спадове, които се случиха по време на извънредното положение тази година и след него. Това показват данните на НСИ за октомври. Спадът в оборотите на търговците на дребно в сравнение със същия месец на 2019 г. вече е само 5%, докато през май беше надхвърлил 20%. В сравнение със септември 2020 г. оборотите дори са се увеличили с минималните 1,5%, сочат данните. По всяка вероятност предпразничното коледно пазаруване през декември дори ще премахне годишния спад. Има и търговци, обаче, при които спадовете са доста по-големи от средното. Например продажбите на автомобилни горива през октомври са с 16,3% по-малко в сравнение с година по-рано. Все пак и тук има известно наваксване, след като през май спадът на годишна база при тях бе стигнал до 33,9%. През октомври интернет търговията отбелязва най-голям ръст на годишна база - 57%, което е рекорд за тази година, по-висок, отколкото през предишните няколко месеца.
Източник: actualno.com (10.12.2020)
 
Приходите на хотелиерите спадат с близо 40% през октомври През октомври хотелиерите са отчели почти 40% по-ниски приходи спрямо същия месец на миналата година, като броят на нощувките се е свил с близо една трета. Това отчете НСИ, като в статистиката влизат всички видове места за настанявания - хотели, мотели, къмпинги, хижи, хостели, почивни домове, къщи за гости и апартаменти за краткосрочно настаняване. Приходите от нощувки през октомври достигат 31.7 млн. лв., а броят на нощувките е 625 500. Най-голям е спадът в хотелите с 4 и 5 звезди - близо 47% по-малко са посетителите в сравнение с миналата година. Като цяло заетостта в местата за настаняване през октомври е била 18.7%. Сривът при чуждестранните гости в местата за настаняване е с 66.4%, докато пренощувалите българи са със 17.2% по-малко отпреди година. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през октомври, са 239.9 хил. и са реализирали средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 55.8 хил. и са реализирали средно по 2.7 нощувки преобладаващо в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Сега (11.12.2020)
 
Ситуацията с безработицата в страната се влошава Проблемът с безработицата в страната продължава да се задълбочава. По данни от Министерството на труда и социалната политика от март до момента едва 203 099 безработни са започнали работа. Стойностите са притеснително ниски на фона на данните от НСИ, които показват, че в края на третото тримесечие peгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни в бюpaтa пo тpyдa ca 236 058. Спрямо 2019 г. за същия период се отчита увеличение на безработните с 63 277 души. Според данни на Агенцията по заетостта само пpeз изминaлaтa ceдмицa oт пaзapa нa тpyдa в Бългapия ca излeзли нaд 14 000 дyши. Това са стойности, нeвиждaни oт aпpил, ?oгaтo дъpжaвaтa бeшe в пълнa блo?aдa зapaди пъpвaтa вълнa нa СOVID-19. Експерти прогнозират, че данните за последното тримесечие на годината ще бъдат още по-тревожни и високи, след като ресторантите, баровете, големите търговски центрове и много хотели не работят. Според тях зимните ни курорти ще преживеят същите трудности като през летните месеци.
Източник: economic.bg (11.12.2020)
 
Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - септември 2020 година През периода януари - септември 2020 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.7% в сравнение със същия период на 2019 г. и е в размер на 26 440.2 млн. Лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 70.2% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2020 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 2.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 184.3 млн. лева. През периода януари - септември 2020 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2019 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (41.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (20.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (41.4%).
Източник: НСИ (14.12.2020)
 
COVID-19 вдигнал цената на хляба с 10 стотинки С около 10 стотинки се е повишила цената на хляба през последните няколко седмици, показват наблюдения на потребители, потвърдени от производители и търговци. Производителите обясняват поскъпването на хляба с повишената цена на брашното заради по-голямо търсене, в основата на което е COVID-пандемията. "Тенденцията е в световен мащаб. При затварянето на големите ресторантьорски, транспортни и туристически сектори се освободиха огромни финансови ресурси, които бяха инвестирани в покупка на зърнени култури - първо, защото става въпрос за основната храна на хората, към която по принцип има повишено търсене, и второ, защото зърното има по-дълъг срок на годност. Това повишено търсене на зърно, с огромни парични ресурси, доведе до непознато през последните 6 години увеличение на цената на пшеницата“, коментира пред БНР Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. По данни на Софийска стокова борса през ноември цената на хлебната пшеница надхвърля 360 лв. за тон, което е 20% повече от миналата година. "Очакваме цената й да продължи да расте, което ще се отразява и на цената на брашното", заяви Кукушева. Друга причина за покачване на цената на хляба през последните седмици са и по-големите разходи на производителите за запазване здравето и живота на заетите в бранша по време на пандемията. "Нашите работници не работят от вкъщи. Те стават призори и тръгват от ранните часове на деня да изпълняват своите служебни задължения, те работят на първа линия“, коментира Марияна Кукушева. В немалко фирми част от работниците са напуснали заради страха от коронавируса. "Държавата поощри с немалък финансов ресурс хората на първа линия, но ние бяхме забравени. Този риск трябваше да бъде компенсиран от нас - увеличихме заплащането, за да мотивираме хората да работят", заяви Кукушева. Тя обясни, че в някои търговски вериги и по-малки магазини търговците продават хляб на промоционална цена. Тъй като законът за храните вече не позволява непродадения хляб да бъде връщан на доставчиците, търговците се принудени да свалят цената на непродадената до ранните следобедни часове стока.
Източник: Сега (14.12.2020)
 
Над 1,2 млрд. лв. инвестирани в борбата с кризата за 10 месеца Над 1,2 млрд. лв. за заетост и социално включване са насочени до момента за справяне с последиците от пандемията от COVID-19. Парите са осигурени поравно от държавния бюджет и от Европейския социален фонд, обясни социалната министърка Деница Сачева при откриване на заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. С парите са запазени над 250 хил. работни места. До миналата седмица по мярката 60/40 са преведени над 593 млн. лв. Подадени са 2204 заявки за запазването на заетостта на 35 578 работници по мярката 80/20. Над 2231 пък са заявките за 10 802 служители по програмата за компенсация от 24 лв. на ден През следващата година основният фокус ще бъде запазване на работни места и разкриването на нови, подготовка за дигиталния преход, както и социални услуги, адаптирани към здравната криза.
Източник: 24 часа (15.12.2020)
 
Спад в строителната продукция през октомври През октомври строителната продукция у нас отново отбелязва спад след ръста септември, изчисляват от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни той е с 1.5% под равнището от септември. Въпреки добрите условия за работа и многото насочени пари в сектора (по специално в строителството на инфраструктура), ограничителните мерки, свързани с коронавируса дават своето отражение. Но "принос" за този спад имат и гражданското/инженерното строителство и сградното строителство. Ако погледнем и на годишна база, секторът изостава. В сравнение със същия месец на 2019-а намалението е минус 4.7 процента. Тези месечни индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. Несигурната икономическа среда остава основната пречка за развитието на бизнеса, следвана от недостига на работна сила и конкуренцията в бранша.
Източник: Банкеръ (15.12.2020)
 
Безработицата през ноември е 6.7 процента Регистрирана безработица в страната през ноември е 6.7%. Това е най-ниската стойност след края на извънредното положение на 13 май тази година, отчете Агенцията по заетостта. Спадът в сравнение с октомври е 0.2 процентни пункта, а ръстът спрямо същия период преди година е 0.9 пункта. В края на ноември регистрираните безработни в бюрата по труда са били 218 840, което е с 9 069 души по-малко от октомври. На годишна база увеличението е с 29 366 души. В края на месец ноември регистрираните безработни са били 218 840, което е с 9069 лица по-малко от октомври. На годишна база увеличението е с 29 366 лица. През същия период са започнали работа 17 343 души, като в сравнение със същия месец на миналата година се отчита ръст с 13%. Други 370 от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно. От тях 87.5% са устроени в реалната икономика, като най-много са наети в сектора на преработващата промишленост – 25,5% от всички започнали работа, следвани от търговията – с 16,3%, хотелиерството и ресторантьорството – 8,0%, държавното управление – 6,3%, строителството – 5,3%, и др.
Източник: econ.bg (16.12.2020)
 
Цените през ноември се повишават минимално според статистиката Цените на стоките и услугите през ноември поскъпват средно с 0.1%, а спрямо същия месец на миналата година инфлацията е 0.4%, показват данните на Националния статистически институт. През месеца с 0.2% поскъпват цените на храните, на жилищното обзавеждане и на транспорта. Поддръжката на жилището поскъпва с 0.4%. На равнището си от октомври остават цените в здравеопазването, образованието, ресторантите и хотелите. Облеклото и обувките поевтиняват с 1%. При храните през месеца поскъпват най-видимо краставиците - с 20.4%, олиото - с 3.2%, белият хляб с 0.5%, оцетът с 3.1%, яйцата с 1.8%, киселото мляко - с 1%. Поевтиняват ябълките - с 6%, зелето - със 17.5%, цитрусовите плодове - с 11.2%, оризът - с 2.3%. При нехранителните стоки сред поскъпващите са парното - с 11.4%, пропан-бутанът - с 2.3%, банковите услуги и такси - с 0.2%, разходите за погребения - с 1.3%. През месеца данните на НСИ за смъртността в страната показаха голям ръст спрямо същия месец на предходните пет години.( Повече по темата четете тук.) Облеклото поевтинява спрямо октомври с 0.7%, обувките - с 1.4%, телевизорите - с 3%, автомобилните застраховки - с 2.1%.
Източник: econ.bg (16.12.2020)
 
България остава на дъното в ЕС по благосъстояние на своите граждани И през 2019 година благосъстоянието на българите остава най-ниското в целия ЕС, показва статистиката на Евростат. Данните показват, че през миналата година фактическото индивидуално потребление, измерено чрез стандарта за покупателната способност, е едва 58% от средното за Европейския съюз. Чрез този показател от статистиката измерват възможността за потребление на стоки и услуги, независимо дали те са платени от домакинствата, правителствата или неправителствени организации. Най-високо е нивото на индикатора в Люксембург - 35% над средното за общността.От данните е видно, че 11 държави в ЕС са под средното ниво за общността. Това са държавите от Централна и Югоизточна Европа. В Германия фактическото индивидуално потребление е 22% над средното, а в Австрия, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция нивото е с между 9 и 18% над средното за ЕС. От публикуваната от Евростат информация обаче се вижда, че в западните държави има спад на индикатора през последните години и това е най-видимо в Швеция и Германия. В същото време Източна Европа наваксва и това се отчита най-сериозно в Румъния. Северната ни съседка записа фактическо потребление от 70% от средното през 2017 година, но през 2019 година индикаторът вече достига 79% от средното в ЕС. За България статистиката също показва повишение, макар че и през 2017 година страната ни е била на последно място в тази класация с едва 55% от средната за общността възможност за потребление на стоки и услуги. Тези данни не са изненадващи на фона на статистиката за брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в страните от ЕС, измерен чрез стандарта за покупателната способност. В нея страната ни отново е на последно място с БВП в размер на 53% от средния за ЕС. На обратния полюс е Люксембург с 260% от средното за общността.
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2020)
 
НСИ: 8,3% спад в селскостопанското производство през 2020 г. Kрайната продукция по базисни цени от отрасъл "Селско стопанство" през 2020 г. възлиза на 7 754.0 млн. лв., което е с 8.3 на сто по-малко в сравнение с предходната година, отчита НСИ. Намалението се дължи на спад в обемите - с 12 на сто. Смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2020 г. намалява спрямо 2019 г. с 6.3 на сто. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 5 076.1 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2019 г. с 11.8 на сто. Намалението е в резултат на спад в обемите - с 16.6 на сто, което не може да бъде компенсирано от увеличението на цените - с 5.8 на сто. Значителният спад в обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на спада в зърнените култури - с 21.2 на сто, в резултат на по-ниските добиви заради продължителното засушаване. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2 030.1 млн. лв. и е почти на нивото на предходната година - със слабо увеличение от 0.7 на сто, което се дължи на увеличение както на обемите - с 0.1 на сто, така и на цените - с 0.6 на сто. Стойността на вложените в селското стопанство през 2020 г. средства за текущо потребление достига 4 501.2 млн. лв., което е с 5.8 на сто по-малко от предходната година и е в резултат както на намаление в обемите - с 3.7 на сто, така и на намаление в цените - с 2.2 на сто. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2020 г., достига 3 252.8 млн. лв. и е с 11.5 на сто по-ниска от 2019 година. Намалението е в резултат на намаление на обемите - с 22.8 на сто, което е частично компенсирано от увеличението в цените - с 14.6 на сто. Смесеният индекс на нетния доход по факторни разходи намалява с 6.3 на сто, а нетният опериращ излишък/смесен доход - с 6.4 на сто, което е в резултат на намалените обеми на продукцията в селското стопанство спрямо 2019 година.
Източник: 24 часа (21.12.2020)
 
Общите разходи на работодателите за 1 отработен час растат с 3.5% По предварителни данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора нарастват с 3.5 на сто спрямо третото тримесечие на 2019 година. Увеличението в услугите е с 4.3 на сто, в строителството - с 3.2 на сто, докато в индустрията има намаление с 0.6 на сто. По икономически дейности през третото тримесечие на 2020 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" - с 23.9 на сто, "Държавно управление" - с 15.9 на сто, и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 8.1 на сто. Най-голямо намаление на общите разходи за труд е регистрирано в "Култура, спорт и развлечения" - с 11.3 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 4.2 на сто, и "Транспорт, складиране и пощи" - с 3.3 на сто. През третото тримесечие на 2020 г. спрямо третото тримесечие на 2019 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 3.4 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 3.9 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.3 на сто за "Операции с недвижими имоти" до (-12 на сто) за "Култура, спорт и развлечения".
Източник: 24 часа (22.12.2020)
 
42% от фирмите със спад на приходите 41,7% от фирмите през ноември са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с октомври, за 46,1% не е имало промяна в приходите от продажби, а за 11,8% е имало увеличение. Това показва анкета на Националния статистически институт сред нефинансовите предприятия с цел да се осигури информация за ефекта на мерките срещу COVID-19 върху различните сектори на икономиката в страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 52,8% от организациите в дейностите „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са с намалени приходи от продажби на стоки или услуги. В сектора „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ 48,3% от фирмите са със спад на оборота, за индустрията този дял е 43%, а за строителството – 36,4%. По отношение на наетия персонал 20,4% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „дистанционна форма на работа“ - 18%, „неплатен отпуск“ - 17%, и „възползване от правителствени мерки за подпомагане на работодателите“ - 9,8%. За следващия месец 92,5% от анкетираните нефинансови предприятия прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 4,5% - ще преустановят временно дейността си, а 2,1% - ще прекратят дейността си
Източник: Труд (23.12.2020)
 
Почти 380 хил. са новите безработни в периода февруари - декември 2020 г. Малко под 380 000 достигнаха новорегистрираните безработни в цялата страна за периода от трети февруари до края на декември 2020 година. Това сочат най-новите данни от ежеседмичното специализирано наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. За същия период чрез бюрата по труда са устроени на работа 235 000 души Данните сочат, че и през последната наблюдавана седмица - 21-27 декември, новорегистрираните безработни са двойно повече от започналите работа, съответно 3400 и малко под 1700 души. Най-голям е превесът на новите безработни над устроените на работа в областите Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, София (столица) и редица други. Единствено с обратната тенденция с по-малко новорегистрирани спрямо започналите работа са Габрово, Смолян и Силистра. На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество стана ясно, че по мярката 60/40 са изплатени до момента близо 629 милиона лева за запазване на заетостта на повече от 250 хиляди работещи в над 11 000 предприятия. Бизнесът и синдикатите очакват да започне работа по-трайна законова регламентация на компенсациите.
Източник: econ.bg (02.01.2021)
 
От 1 януари минималната заплата е 650 лв., минималната пенсия - 300 лв. 650 лв. минимална заплата, 300 лв. минимална пенсия. Запазване на осигурителната тежест, замразяване на обезщетенията въпреки тежката икономическа криза, която се очаква да продължи. Ново затягане на условията за пенсиониране и няколко промени в пенсионното законодателство в ущърб на хората. Това накратко са основните социални параметри на новата година. От днес минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 300 лв. Така всеки втори пенсионер на практика ще получава от този месец една и съща сума, независимо от индивидуалния си осигурителен принос. Максималната пенсия става 1440 лв. И при двете увеличението е 20%. Всички останали пенсионери с пълен принос към системата ще чакат 1 юли, за да получат осъвременяване по швейцарското правило с 5%. Минималната заплата също се променя и става 650 лв. Спрямо миналата година увеличението е с 6.5%. С минималната заплата се увеличава и минималният осигурителен доход, който става 650 лв. за всички с изключение на земеделските стопани и тютюнопроизводителите, които ще се осигуряват върху минимум 420 лв. Максималният осигурителен доход остава 3000 лв.
Източник: Сега (04.01.2021)
 
Производствените цени у нас затвърдиха тенденцията на годишен спад през ноември Производствените цени в България продължиха тенденцията на спад през ноември на годишна база и на месечна регистрираха увеличение. Общият индекс на цените на производител през миналия месец се понижава с 2,6% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 3,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%, а в добивната промишленост се наблюдава ръст на цените - с 13,5%. Статистиката регистрира по-значително намаление в преработващата промишленост при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1,6%. Съществено повишение на цените се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 3,4%, и производството на тютюневи изделия и производството на мебели - по 1,8%. Общият индекс на цените на производител през ноември се увеличава с 0,2% спрямо октомври. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 2,6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%, и в преработващата промишленост - с 0,1%. В НСИ изчисляват, че по-голямо увеличение на цените се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 0,6%, и производството на напитки и производството на мебели - по 0,5%. По данни на НСИ индексът на цените на производител на международния пазар през ноември се увеличава с 0,2% спрямо октомври, а на годишна база е отчетено намаление с 4,3%.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2021)
 
Над 40% от българите живеят в пренаселени жилища България е на трето място в ЕС на живеещите в пренаселени жилища (41.1%), като преди нас са Румъния (45,8%) и Латвия (42,2%). След нас са Хърватия (38,5%) и Полша (37,6%). В същото време 17.2% от населението на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) живее в пренаселени домакинства. Това показват окончателните данни за 2019 година на „Евростат“. В горния край на скалата с най-ниските нива на пренаселеност са Кипър (2,2%), Ирландия (3,2%), Малта (3,7%) и Холандия (4,8%). В сравнение с предходната година (2018) делът на населението, живеещо в пренаселени жилища, леко е спаднал във всички тези страни, като най-силно понижение е регистрирано в Полша (-1,6 п.п.). Това означава, че над 40% от българите нямат достатъчно стаи в сравнение с размера на домакинството. Освен това, пренаселеността може да се чувства дори по-силно с деца, които играят в една стая, и с родители, които се опитват да работят във време на локдаун заради коронавируса. Заедно с това, пренаселената среда може да представлява по-висок риск от разпространение на вируса. Близо 11% от българите живеят в твърде големи жилища През 2019 г. почти три четвърти от населението живее в недостатъчно обитавани жилища в Малта (72,6%), Кипър (70,5%) и Ирландия (69,6%). В Испания (55,4%), Люксембург (54,0%), Белгия (53,9%) и Холандия (53,4%) повече от половината от населението живее в жилища, смятани за твърде големи. За две години - от 2018 до 2019 г. делът на населението, живеещо в недостатъчно обитавани жилища, намалява в повечето от тези страни, с изключение на Люксембург, който отчита малък ръст (+0,3 п.п.), като най-силен спад се наблюдава в Белгия (-4,7 п.п.). За разлика от посочените по-горе страни, по-малко от 15% от населението живее в жилища, смятани за твърде големи - в Румъния (7,7%), Латвия (9,6%), Гърция (10,7%), България (11,5%), Хърватия (12,0%), Словакия (14,0%) и Италия (14,2%).
Източник: 3e-news (06.01.2021)
 
Продажбите на дребно през ноември са намалели с 5 на сто в ЕС и с 6,1 на сто в еврозоната, а в България са се увеличили с 1,2 на сто През ноември 2020 година ограничителните мерки срещу коронавируса, въведени отново в много страни от ЕС, са имали съществено отражение върху търговията на дребно, сочат данни на Евростат. Продажбите на дребно със сезонни корекции в ЕС са намалели с 5 процента спрямо октомври, а в еврозонта - с 6,1 на сто. През октомври търговията на дребно нарасна с 1,4 на сто и в двете зони. В България на месечна основа продажбите на дребно през ноември са се увеличили с 1,2 на сто спрямо октомври, когато отчетоха растеж от 1,3 на сто. Най-голям месечен спад се наблюдава през ноември във Франция (-18 на сто), Белгия (-15,9 на сто) и Австрия (-9,9 на сто), а най-голямо месечно увеличение - в Нидерландия (+2,6 на сто), Хърватия (+2,5 на сто) и в Германия (+1,9 на сто). На годишна основа и с календарни корекции продажбите на дребно са намалели с 2 на сто в ЕС и с 2,9 на сто в еврозоната. В България годишният спад на продажбите на дребно през ноември е -6,4 на сто спрямо -6,7 на сто през октомври. Най-голям годишен спад е отчела Франция (-15,7 на сто), следвана от Словения (-14,2 на сто) и Белгия (-11,7 на сто). Най-съществено са се увеличили продажбите на дребно на годишна основа през ноември в Германия (+8,8 на сто), Дания (+8,7 на сто) и в Нидерландия (+6,6 на сто).
Източник: БТА (08.01.2021)
 
За година промишленото производство у нас се свива с 5% През ноември 2020 г. промишленото производство в България намалява с 5% спрямо съответния месец на 2019 година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спадът спрямо октомври 2020 г. е 1,5%. На годишна база спад на промишленото производство има в добивната промишленост - с 18,1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,6%, и при преработващата промишленост - с 3,7%. От НСИ отчитат значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година при производството, некласифицирано другаде - с 44,2%, производството на тютюневи изделия - с 29,8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 29,5%, производството на облекло - с 18,6%, производството на напитки - с 13,1%. В същото време повишение има при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 18,7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17,1%, производството на превозни средства без автомобили - с 11,5%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2021)
 
Държавният дълг се повишава с близо 5 млрд. лв. през 2020 г. Дългът на подсектор „Централно управление", в който влизат всички държавни предприятия и на практика обхваща почти целия сектор „Държавно управление“, към края на ноември 2020 г. възлиза на 29,054 млрд. лв. Той се е увеличил с близо 5 млрд. лв. от началото на годината – в края на 2019 г. дългът е бил в размер на 24,1 млрд. лв. През ноември вътрешните задължения са 5,981 млрд. лв., а външните - 23,072 млрд. лв., показват данни от бюлетина на Министерството на финансите. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 24,4%, като делът на вътрешния дълг е 5%, а на външния дълг – 19,4%. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на ноември вътрешните задължения заемат дял от 20,6%, а външните – от 79,4%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 ноември 2020 г. е в размер на 169,4 млн. лева. Вътрешните гаранции са 72,7 млн. лева, а външните – 96,7 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1%, показват още данните на МФ. Съгласно водения от институцията официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на ноември 2020 г. достига до 27,599 млрд. лв. или 23,2% от БВП.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2021)
 
Онлайн търговията продължава да движи търговските обороти през ноември През ноември продължава тенденцията за месечен ръст и годишен спад на оборотите в сектора на търговията на дребно (без автомобили) в България. Според предварителните данни, които разпространи Националният статистически институт (НСИ), ръстът спрямо октомври е 1,2%, а намалението е с 6,4% в сравнение с със същия месец на предходната година. За сравнение през октомври НСИ отчете месечно повишение от 1,5% и годишно намаление с 5,3%. През септември - месечно повишение от 2,8% и годишно намаление с 6,7%. През август секторът записа спад от 12,2% на годишна база, а месец по-рано свиването беше в рамките на 17,5%. Спрямо година по-рано през ноември се наблюдава спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15,8%) и при тази с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 14,4%). При търговията на дребно с нехранителни стоки, без автомобилни горива и смазочни материали, е отчетено увеличение с 2,5%. По-значителен ръст на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистриран при продажбите на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 72,0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 12,0%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2021)
 
Продължаващ спад в строителната продукция и през ноември За втори пореден месец - през ноември, строителната продукция у нас отбелязва спад след ръста през септември, отбелязват от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни той е с 0.4% под равнището от октомври. Въпреки отпуснатите пари в сектора (по специално в строителството на инфраструктура), ограничителните мерки, свързани с преодоляването на коронавируса, са имали по-голямо отражение. Трябва обаче да отбележим, че и през ноември "принос" за този спад имат и гражданското/инженерното строителство и сградното строителство. Продукцията от сградното строителство намалява през ноември само с 0.5%, след отчетения спад през октомври с 1.7 процента. При гражданското/инженерното строителство също има спад през единадесетия месец на годината, но само с 0.4% спрямо намалението с 1.6% през октомври. Но това се случва след пет успешни предходни месеци - от май до септември. На годишна база, секторът също изостава. В сравнение със същия месец на 2019-а намалението е минус 4.1 процента. Все пак има подобрение. През октомври годишното изоставане беше с 4.7 процента.
Източник: Банкеръ (11.01.2021)
 
Издадоха разрешителни за 7414 нови домове Разрешителни за строеж на 7414 нови жилища са издадени в страната през третото тримесечие на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Издадени са разрешителни общо за 1696 жилищни сгради със 7414 жилища в тях и 964 хил. кв. м разгърната застроена площ (РЗП), на 28 административни сгради/офиси с 47,2 хил. кв. м РЗП и на 1121 други сгради с 505 хил. кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 24,5%, жилищата в тях - с 25,1%, а общата им застроена площ - със 17,1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 9,7%, но тяхната РЗП нараства със 157,6%. При издадените разрешителните за строеж на други сгради има увеличение както на броя им с 19,9%, така и при разгънатата им застроена площ - с 18,1%. На годишна база издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 4%, като нарастват разрешителните за къщи. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради нараства с 21,7%. Само за София са издадени разрешителни за вдигане на 2141 жилища в 301 кооперации и къщи, което е сигнал, че строителството в столицата ще остане изключително активно. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в столицата се увеличават с 43,3%, на жилищата в тях с 16%, а общата им застроена площ - с 21,6%.
Източник: Труд (12.01.2021)
 
Пандемията затвори още 329 хотела Към края на 2020 г. спадът на броя на работещите хотели в сравнение с миналата година се засилва, показват данните на НСИ за ноември, разпространени във вторник. През ноември 2020 г. у нас са работели само 1509 места за настаняване, докато през ноември 2019 г. те са били 1838, т.е. с 21% повече. През предишните месеци, особено в разгара на лятото, спадът на годишна база беше между 15 и 22%, а в определени месеци дори само десетина процента. В началото на пандемията - април и май, е бил много по-голям. Тогава на практика в България не са работели и една четвърт от хотелите, които са били действащи през съответните месеци на 2019 г. През ноември м.г. започна видимо да се увеличава броят на хотелите, които се обявяват за продажба. Тогава и през първите седмици на декември всеки ден на пазара излизаше по един хотел. През ноември според данните на НСИ приходите на бранша от нощувки са били 16 млн. лв. - с 62,5% по-малко от ноември 2019 г.
Източник: Сега (13.01.2021)
 
Пандемията драстично оскъпи олиото и брашното Коронавирусната пандемия и предизвиканите от нея икономически проблеми са довели до сериозно оскъпяване на голяма част от основните храни, които се търгуват на стоковите борси. "Изключително трудна година, блокираната дейността на много пазарни субекти се отрази и на останалите бизнеси у нас и навсякъде по света, което доведе и много аномалии в цените", коментира изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов. Рекорден скок на цената е отбелязан при слънчогледа на международните борси - 90%, докато суровият петрол е ударил историческо дъно през пролетта. Принудителното затваряне на различни бизнеси се е отразило не толкова върху обемите на търговия, колкото върху цените им, показва анализ на Софийската стокова борса. През 2020 г. на ССБ са сключени сделки за 446.2 млн. лв., а през 2019 г. оборотът е бил 445.7 млн. лв. Цената на слънчогледовото олио на борсата в Ротердам се е повишила през миналата година с 32%, а в България поскъпването на олиото е с 23% на едро, каза Симов. На дребно повишението на цената е с около от 40 стотинки за литър. Захарта е поскъпнала с 10% на международните пазари, което рядко се е случвало преди в такъв размер. У нас цената на традиционния подсладител се е повишила с 6% през миналата година. При брашното увеличението също е с 6%, въпреки че се очакваше по-голям скок заради увредените от сушата посеви и повишената цена на зърното, посочи Васил Симов. Това е довело до поскъпване на хляба с 10 стотинки. Изключение от обшия тренд при цените на хранителните стоки е оризът, който е поевтинял от 1,60 до 1,50 лева за килограм на едро. Страхът от кризата е повлиял на търговията като през пролетта при обявяването на извънредното положение е имало презапасяване с хранителни стоки. "Най-много сделки имахме с кашкавал, сирене, варива, активна беше търговията и с олиото и захарта“, каза Васил Симов. Един от факторите са поскъпването на зърнените култури на световните борси са финансови спекулации, обясни Симов. И даде пример със слънчогледа: "Тъй като слънчоглед не се гледа навсякъде, когато дадена държава, която е традиционен производител на слънчоглед, има трудности, цената хвърчи нагоре. Но по-скоро другият фактор е важен - това са финансовите спекулации, при които редица фондове и огромни корпорации инвестират в тази стока, очаквайки по-голяма печалба, и по този начин изкуствено помпат цената нагоре." Така у нас цената на слънчогледа се е увеличила с около 32% от 580-600 лева в началото на 2020 г. до 850-900 лева за тон без ДДС през декември. При пшеницата цените тръгнаха нагоре, когато един от световните производители - Русия, започна да обсъжда износно мито за зърното, обясниха от ССБ. На българския пазар цената на пшеницата се е движела между 300 и 410 лева за тон, без ДДС. При царевицата също се наблюдават ценови аномалии заради засушаването в САЩ. През първия месец на миналата година на ССБ тя се е търгувала между 270 - 290 лева за тон, а през декември - 330 - 350 лева за тон.
Източник: Сега (14.01.2021)
 
Износът от България се е свил със 7,8% от януари до ноември Износът от България между януари и ноември 2020 г. е само за 50,011 млрд. лв. и се е свил със 7,8% в сравнение със същия период на предишната година, показват данните на НСИ, публикувани в сряда. 16,9 млрд. лв. от този износ е за трети страни, сред които вече се включва и Великобритания, останалото е за страните от ЕС. Вносът през същия период е за 54,4 млрд. лв. и е намалял с 9,9% спрямо година по-рано. Това е довело до свиване на търговския дефицит на България с цели 4,472 млрд. лв., т.е. с 28%. Най-тежко пострадалият в пандемията по отношение на износа бранш е този на производството на минерални горива и масла - износът на тези продукти се е свил наполовина спрямо 2019 г. Машиностроенето също усети рязко свиване на износа, но това е било само в началото на извънредните мерки. До ноември намалението на износа на тези продукти е само с 6,6% спрямо година по-рано, като по отношение на износа в ЕС намалението е още по-малко - с 5,7%. В износа на алкохолни и безалкохолни напитки и тютюн и тютюневи изделия през 2020 г. България дори отбелязва ръст, който само за страните от ЕС достига 37,9% спрямо година по-рано. Сравнението обаче е с 2019 г., която не беше особено добра за износа на тези продукти. 6 държави от ЕС - Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, формират 70% от износа на стоки и услуги от България за страните от ЕС. По-голямата част от износа на стоки от България за трети страни отива към Турция, Китай, Англия, САЩ, Сърбия, Северна Македония и Русия. Русия остава на все по-заден план в интересите на българските износители и през 2020 г. износът за там се е свил с нови 20%, а вносът е намалял с 42,8% спрямо година по-рано - от 5,9 на 3,3 млрд. лв. за времето между януари и ноември 2020 г. Дори с намалението обаче заради енергийните суровини вносът от Русия у нас е по-голям в стойност дори от вноса от Китай, който между януари и ноември 2020 г. е бил за 2,7 млрд. лв. Държавата извън ЕС, от която се внасят най-много стоки и услуги у нас, е Турция - стойността на този внос е била 3,8 млрд. лв. Турция е и сравнително голям пазар за нашите стоки, тъй като износът за южната ни съседка през 2020 г. е бил за 3,1 млрд. лв.
Източник: 24 часа (14.01.2021)
 
Над 4,5 млн. са били туристите в България през 2020 г. Над 4,5 млн. туристи са пренощували в местата за настаняване в България през 2020 година. От тях над 3,3 млн. са българи, а чужденците са над 1,2 млн. Това показват данните от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), съобщават от Министерството на туризма. През миналата година са регистрирани над 400 хил. румънски туристи в местата за настаняване, а броят на гостите от Германия е под 100 хил. На трето място по брой посетители се нарежда Полша с над 85 хил. туристи. Водещите 10 дестинации в България за цялата минала година са общините Созопол, Приморско, Несебър, Варна, София, Банско, Велинград, Балчик, Самоков и Пловдив. Най-посещавана е община Несебър, която е посрещнала около половин милион туристи през миналата година. Загубите от вътрешен и входящ туризъм възлизат на около 4,2 млрд. лева по данни от НСИ и БНБ за първите 9 месеца от 2020 г. Очакванията са те да нараснат поради малкия брой туристически пътувания в края на годината. Не е изключено загубите от вътрешен и входящ туризъм да надхвърлят 5 млрд. лева за цялата година, като все още предстои да бъде публикувана окончателната статистика, каза министърът на туризма Марияна Николова. За област Бургас вицепремиерът коментира, че малко под 1,1 млн. са пренощували в места за настаняване през 2020 г. по данни от ЕСТИ. От тях над 750 хиляди са българи, повече от 123 хиляди са румънски граждани, а над 55 хиляди са полските гости. Посетителите от Германия са над 33 хиляди, чешките и украинските туристи са съответно повече от 26 хиляди и над 21 хиляди. Очаква се това лято 6 400 чартърни полета да пристигнат на Летище Бургас. Нашата цел е да наложим България като целогодишна туристическа дестинация, а област Бургас дава възможност за различни нишови туристически пътувания, каза още Николова. Предстои да се открие туристическо представителство във Варшава. „Амбицията ни е да привлечем повече туристи от Полша. Надявам се да открием такива приоритетни представителства и в други държави“, каза още тя. По искане на бранша Министерството на туризма е изготвило специализирана рекламна кампания за руския и немския пазар. Имаме много заявки от Русия, включително и от собствениците на имоти, посочи Николова. По думите й в момента зимните ни курорти са пълни на 40%, а СПА дестинациите са резервирани на 100%.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2021)
 
Годишната инфлация за 2020 г. е 0.1% Годишната инфлация за декември 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 0.1%, а месечната инфлация за декември 2020 г. - 0.5%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2020 г. спрямо периода януари - декември 2019 г. е 1.7%. През декември 2020 г. от храните най-много са поскъпнали зелето - с 12.3%. Намаление на цените има при автомобилните застраховки - с 5%, дрехите - с 2%, автомобилите втора употреба - с 1.6%, мебелите - с 1.3%. През декември 2020 г. цените на лекарствата са паднали с 0.2%, а на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили с по 0.3%.
Източник: Медия Пул (19.01.2021)
 
Търговското салдо на България се свива с 36% до 1,474 млрд. евро за 11 месеца Търговското салдо на България за ноември излиза на минус с 312,8 млн. евро при дефицит от 114 млн. евро преди година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс. За периода от януари до ноември то е на отрицателна територия с 1,474 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. дефицитът възлезе на 2,306 млрд. евро. Спадът е с 36%. Наблюденията на Investor.bg показват, че дефицитът в стокообмена от началото на миналата година се свива, но темпът се забавя. От централната банка отчитат, че само за ноември салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 278,3 млн. евро при положително салдо от 95,1 млн. евро преди година. За единайсет месеца то е на плюс с 373,4 млн. евро, като за периода от януари до ноември 2019 г. беше на положителна територия с 2,187 млрд. евро. Статистиката показва, че текущата и капиталова сметка е отрицателна и възлиза на 190,8 млн. евро при излишък от 174,1 млн. евро за ноември 2019 г. За януари – ноември 2020 г. тя е положителна и възлиза на 1,254 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. излишъкът беше 2,987 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2021)
 
Средният осигурителен доход за ноември е 1099,10 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за ноември 2020 г. е 1099,10 лв. Това съобщиха от пресцентъра на НОИ. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г. е 1060,85 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (22.01.2021)
 
И все пак сделките с имоти в София падат през 2020 година Броят на сделките с жилища в София през 2020 г. намалява с 5,4%, показват данните на Агенцията по вписванията. За цялата година в столицата са продадени 28 156 жилища, което поставя пандемичната 2020 г. наравно с 2017 и 2018 г. През последното тримесечие броят им остава почти без промяна спрямо същия период на 2019 г. — 9 550 срещу 9 587. Важно е да отбележим, че данните на Агенцията по вписванията не отразяват сделките на "зелено", така че реалният ефект от пандемията вероятно ще бъде видим през следващата една или две години. Най-драстичен спад в София се вижда през второто тримесечие. Именно в края на първото тримесечие бяха въведени строгите здравни мерки, което забави процеса по отчитане на сделките пред нотариус. Заради това и през третото тримесечие дори се отчита, макар и минимален, ръст спрямо същия период на миналата година. Все пак 2020 г. прекъсва 8-годишната серия от повишаване на сделките. Брокери твърдят, че през пандемичната година всъщност има значителен ръст на сделките (на зелено), след като много хора потърсиха къде да "скрият" спестяванията си в кризата, а пандемията засили и сделките с къщи около столицата.
Източник: Money.bg (25.01.2021)
 
България отново публикува второто най-ниско съотношение дълг към БВП през третото тримесечие България е имала съотношение на държавния дълг към БВП от 25.3% през третото тримесечие на 2020 г., което е второто най-ниско сред държавите-членки на ЕС, след Естония, съобщи статистическата служба на съюза Евростат, цитирайки предварителни данни. България имаше второто най-ниско съотношение дълг / БВП в ЕС през второто и през първото тримесечие, съответно от 21.3% и 20.3%. Сред ЕС-27 Гърция отчете най-високото съотношение на държавния дълг към БВП от 199.9%, се казва в изявление на Евростат.
Източник: SeeNews (27.01.2021)
 
Близо 40% от фирмите у нас отчитат спад на приходите Напълно очаквано, предвид кризисната ситуация, близо 40% от българските фирми отчитат спад на приходите от продажби през декември спрямо предходния месец. Това показва бизнес проучване на Националния статистически институт, което изследва ефекта на пандемията от COVID-19 върху различните сектори на икономиката в страната. Анкетата е проведена през януари тази година, като в нея участват 3770 предприятия, избрани на случаен принцип, в които са заети приблизително 230 000 души. Извадката е от секторите индустрия, строителство, търговия, транспорт, ресторантьорство, операции с недвижими имоти, създаване и разпространение на информация, научни изследвания, административни дейности, култура, спорт, развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности. В обхвата на изследването не са включени предприятия, чиято основна икономическа дейност е в сферата на селското, горското и рибното стопанство, финансови и застрахователни дейности, хуманно здравеопазване и социална работа, образование, държавно управление. Социалният министър Деница Сачева съобщи, че на Министерския съвет тази сряда ще бъде приет Националният план за насърчаване на заетостта, в който предвидените средства са 83 милиона лева, които са с 14% повече, като увеличението е за първи път през последните десет години. Преди няколко дни пък министърът на икономиката Лъчезар Борисов заяви, че по линия на средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, разработена заедно с НАП” тръгват към бизнеса. Средствата са налични, категоричен беше министър Борисов. По мярката „60 на 40” са подкрепени 250 хил. работни места, по мярката за хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и туризъм са платени над 29 млн. лв. и са подкрепени над 27 хил. работни места, над 2000 работодатели, обясни той. По думите му „60 на 40” е до март, но финансовият ресурс за нея е осигурен до септември. „Още едни 26 млн. лева тръгват към бизнеса през януари”, обобщи министърът на икономиката и добави, че през следващите месеци около 370 млн. лева ще достигнат до бизнеса като подпомагане от държавата заради втория локдаун.
Източник: Банкеръ (27.01.2021)
 
Хотелите с нов срив на приходите през декември С 59% са спаднали приходите от дейността на хотелите, мотелите и хижите през декември 2020 г. спрямо предходния месец, докато при 30.9% - няма промяна. Това се съобщават от Националния статистически институт (НСИ). През декември обаче 52.6% от хотелиерите са заявили, че смятат да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 61.4% пък имат намерение да намалят цената на пакет услуги, а 48.9% - на нощувката. За наетия персонал 30.1% от ръководителите са предприели като мярка неплатения отпуск, а платен отпуск - 25.2%, докато 13.6% са решили да освободят или съкратят персонал. От преминаването на непълно работно време са се възползвали 10.7% от мениджърите, като мненията им, свързани с намаляването на възнагражденията на персонала и дистанционната форма на работа, се запазват спрямо предходния месец. Според данните на НСИ тези, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите, продължават да се увеличават и достигат 34.6 процента. В краткосрочен план (през следващия един месец) 47.2% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат до 50% от разходите за дейността със собствени средства, 31.1% няма да могат да се справят сами, а 21.2% от анкетираните посочват, че ще успеят до 100 процента. Във връзка с бъдещата си активност в краткосрочен план през декември 45.6% от хотелиерите смятат да продължат с настоящата си дейност макар и с намален обем, 30.7% от тях смятат да продължат да работят, 19.2% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 2.7% прогнозират да я прекратят. В момента хотелите имат право да работят, а в края на 2020 г. получиха право да приемат посетители и в ресторантите към тях.
Източник: Банкеръ (27.01.2021)
 
Велико Търново пак е с най-висока заетост в България Велико Търново е областта с най-висока заетост в България. Пандемията е ударила най-силно пазара на труда в големите икономически центрове, но има редица области, където не само че не е било отбелязано нарастване на безработицата, но дори е продължил спадът и? в сравнение с предишната година. Това са някои от акцентите в новото издание на “Регионални профили” на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено във вторник. То е девето поред и позволява да се проследят важни икономически показатели на областно и общинско ниво от началото на миналото десетилетие насам. Рекордната заетост във Велико Търново не е за първи път, а за трета поредна година. Данните за нея са за 2019 г. и показват, че 78,7% от населението на областта на възраст между 15 и 64 г. има работа. В това отношение Велико Търново вече за трети път изпреварва София, както София-област, така и столицата. (Виж графиката) Това е съчетано и с безработица от едва 2% при средно два пъти по-висока за страната. Обясненията за високата заетост на населението във Великотърновска област са поне две. Едното е образователният ценз - областта е на едно от първите места в страната по най-нисък дял на трудоспособното население с основно и по-ниско от основно образование. Другото е, че поне от 2015 г. насам вложенията на местните предприятия за придобиване на дълготрайни активи е сред най-високите в страната. Областта обаче все още не може да се мери с производителността на труда в столицата, София-област, Стара Загора, Габрово, Пловдив и другите големи и развити областни центрове. В София-град например брутната добавена стойност на човек от населението е 28 994 лв., като това е четири пъти повече от областта с най-слаб показател - Силистра. Производителността в столицата идва най-вече по линия на услугите, които носят 89% от тази добавена стойност, като най-висок дял в услугите имат информационните и комуникационните технологии. Специално изследване за отражението на пандемията върху пазара на труда показва, че именно най-развитите икономически центрове са wдарени най-тежко от пандемията през 2020 г. Например в 8 области равнището на безработицата през декември 2020 г. е дори по-ниско спрямо същия месец на 2019 г. Най-много е намаляла тя в областите Силистра (-1,6 процентни пункта), Търговище (-1,2 пр.п.), Кърджали (-1,1 пр.п.) и Разград (-0,6 пр.п.). Същевременно най-голям е ръстът на безработицата в областите Габрово (1,7 пр.п.), Бургас (1,6 пр.п.), Благоевград и Варна (1,4 пр.п.). По подобен начин изглежда и промяната в броя на безработните. Те намаляват в областите Силистра (с 20% в сравнение с предната година), Кърджали (с 16%), Търговище (с 14%) и Разград (с 11%). Същевременно най-голям е ръстът на безработните в столицата (75%), Габрово (56%), Варна (30%), Стара Загора (29%) и Пловдив (25%). Дневната динамика на броя на безработните в България през 2020 г. показва, че е имало един голям пик, който съвпада с локдауна през март-юни. Още през април безработицата се засилва, за да стигне апогея си в средата на май, след което започва да спада, но много плавно. Едва в средата на декември има един втори пик, но той е далеч по-слаб от пролетния. Според доклада има три причини, които са действали свързано, за да има такова движение на безработицата. Първата е затварянето на редица дейности - ресторанти, магазини и т.н. Втората е икономическата несигурност през пролетта на 2020 г., която накара хората масово да отлагат разходи. И третата е закъсняването с мерките в подкрепа на заетостта, които започнаха да действат едва през лятото. Доста любопитно в изследването е разбивката на новите безработни по области. Има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта - Кърджали. Но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите между пролетния и декемврийския пик са минимални. Ако се сравнява седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021-а, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения. Това от своя страна създава риск от допълнително забавяне на възстановяването на пазарите на труда в тези поначало икономически по-слаби области. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения през декември поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слаборазвитите области. Във водещите регионални икономики есенният поток към бюрата по труда след въвеждането на ограничителните мерки е значително по-слаб, отколкото пролетния, е отбелязано в доклада.
Източник: 24 часа (27.01.2021)
 
24% по-малко нови търговски автомобили купени у нас през декември Страната ни отчита 24,1% спад при регистрациите на нови търговски превозни средства за цялата 2020 година, като продажбите в сегмента се свиват от 9606 броя до 7295 превозни средства. Това показва проучване на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). Регистрациите на нови търговски превозни средства в ЕС се понижават с 18,9% през 2020 г. до 1,7 млн. броя. Всички страни от блока отчитат двуцифрен спад при продажбите на търговски превозни средства през изминалата година, изтъкват от ACEA, като единственото изключение е Дания. По отношение на най-големите автомобилни пазари в ЕС най-голям годишен спад отчита Испания – 26,1%, следвана от Франция (-16,9%), Италия (-15,1%) и Германия (-14,8 на сто). През декември регистрациите на нови търговски автомобили в България се свиват с 20,7 на сто до 616 превозни средства от 777 за декември 2019 г. В ЕС продажбите в сегмента през последния месец на изминалата година се понижават с 4,2 на сто до 170 122 от 177 580 броя година по-рано. По отношение на продажбите на нови лекотоварни търговски автомобили България отчита 15,5% спад за годината и 12,6-процентно понижение през декември. Регистрациите в сегмента в рамките на ЕС се понижават със 17,6% за цялата година до 1 439 427 броя от 1 747 471 броя година по-рано. През декември продажбите се свиват с 6%. От всички страни в блока Швеция отчита най-голям годишен спад в размер на 42,4 на сто, следвана от Кипър, където броят на регистрациите спада с 30,6%. При регистрациите на нови тежкотоварни автомобили (16 тона и повече) България отбелязва спад от 35,9% за 2020 г. и 20,8-процентно понижение през декември. Общо за ЕС понижението през изминалата година достига 27,3%, а през декември блокът отчита ръст от 11,8 на сто. Най-голямо понижение в рамките на ЕС в сегмента за 2020 г. отчита Естония, където регистрациите се свиват с 54,4%. Единствено Гърция отбелязва ръст от 25,6%. За декември най-много се понижават регистрациите в Кипър – с 66,7%, докато най-голям ръст е отчетен в Литва и Люксембург – съответно със 150,5% и 150 на сто. В България регистрациите на нови средно- и тежкотоварни (над 3,5 тона) търговски автомобили през 2020 г. се свиват с 36,5% до 2055 броя от 3234 броя година по-рано. През декември продажбите в страната се понижават с 27,4 на сто спрямо същия месец на 2019 г. Регистрациите в сегмента в рамките на ЕС се понижават с 25,7% през 2020 г. до 247 499 броя от 333 072 превозни средства през 2019 г. През декември продажбите на този тип превозни средства в блока нарастват със 7,1 на сто. Отново Гърция е единствената страна в ЕС, която през 2020 г. отчита ръст от 31,1%. Най-голям спад за годината отбелязва Кипър – 60,7 на сто. При новите автобуси над 3,5 тона за цялата 2020 г. България отчита 53,5% спад при регистрациите на нови автобуси, като през декември продажбите се свиват с 90 на сто до 6 броя от 60 превозни средства преди година. В това отношение страната ни отчита най-голям спад от всички страни в блока за последния месец на годината. В ЕС продажбите в този сегмент за цялата изминала година се свиват с 20,3 на сто до 29 147 броя от 36 563 броя през 2019 г. През декември регистрациите в блока нарастват с 13,4 на сто.
Източник: Монитор (28.01.2021)
 
Безработицата в България не спира да расте Безработицата в България не спира да расте. От пазара на труда за изминалата седмица са излезли 6545 души, а нова работа са си намерили 3815 човека, по данни на Националния статистически институт (НСИ). Тоест, извън пазара на труда в периода 18-24 януари са останали още 2730 души. Въпреки че на фона на предходната седмица данните са по-добри, цялостната картина е за общо увеличение на регистрираните в бюрата по труда. За периода 11-17 януари останалите без работа са около 4000 души, но не трябва да се забравя и факта, че само седмица по-рано НСИ отчете ръст на нетната безработица с повече от 12 000 души. И въпреки лекия седмичен спад данните показват, че от началото на пандемията в края на февруари 2020 г. досега oт пaзapa нa тpyдa ca излeзли почти 411 хил. души, а са назначение около 248 хил. Което означава, че без работа са около 163 хил. души. Най-много безработни през миналата седмица са регистрирани в Пловдив (618), София (531), Благоевград (492) и Бургас - 331 души.
Източник: economic.bg (28.01.2021)
 
Заводските цени продължават леко да спадат Докато пандемията все още властва над целия свят, ограничавайки редица дейности и свивайки потреблението, заводските цени през декември намаляват с 0.7% на годишна база. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4%, а в добивната промишленост се наблюдава ръст на цените - с 15.2%, показват данните на НСИ. Спрямо ноември цените растат средно с 1.9%. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.6%, в преработващата промишленост - с 2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%. Цените за вътрешния пазар намаляват за година с 0.5%. В преработващата промишленост понижението е с 1.2% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава ръст с 9.8%. Спрямо ноември цените растат с 1%. По-високи цени са отчетени в добивната промишленост - с 3.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.2%, и в преработващата промишленост - с 0.7%.
Източник: Дневник (01.02.2021)
 
Евростат: Безработицата в България през декември 2020 г. е 4.8% Безработицата в България през декември 2020 г. е била 4.8%, съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат, позовавайки се на сезонно коригирани данни. Towa представлява приблизително 159 хил. души в България, каза Евростат. През декември 2019 г., преди кризата Covid-19, безработицата в България е била 4.2%, което представлява приблизително 141 хил. души. Безработицата беше 5.2% през септември и октомври 2020 г., представлявайки съответно 171 хил. и 169 хил. души. През ноември 2020 г. тя намаля до 5%, около 163 хил. души. Евростат обяви, че младежката безработица в България през декември 2020 г. е 14% (около 18 хил. души под 25-годишна възраст), в сравнение с 9.3% през декември 2019 г. (около 14 хил. души под 25-годишна възраст). Безработицата сред младите хора в България беше 14.7% през септември 2020 г., намалявайки до 14.1% и до 13.9% през октомври и ноември, каза Евростат.
Източник: Sofia Globe (03.02.2021)
 
Мъжете с 23% по-висока пенсия от жените Мъжете у нас получават с 23% по-висока пенсия от жените, обявиха от Евростат. Все пак разликата във възнагражденията за старост на двата пола намалява през годините. През 2012 година дамите са получавали с близо 35 на сто по-малка пенсия от мъжете. През 2015 г. този процент спада до 29,3, а през 2016 и 2017 г. - до съответно 27,2% и 27,5%. Разликата в пенсиите у нас е под средната за Европейския съюз - 29 на сто в полза на мъжете. С течение на времето обаче тя намалява и сега е почти 5 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2010 г., когато мъжете са получавали с 34% повече. През 2019 г., откогато са последните актуални данни, 36% от пенсионерите в България са били застрашени от бедност. Това означава, че техният разполагаем доход е по-малък от 60% от средния за страната, след като са взети предвид социалните трансфери. През последните години делът има расте, като най-малък е бил през 2014 г. - 23,1%.
Източник: Труд (04.02.2021)
 
Онлайн търговията у нас с ръст от 8,83% С 8,83% е нараснала онлайн търговията в България през миналата година на годишна база. Общо за последните пет години годишният ръст на този дигитален сегмент в нашата страна е между 21% и 35%, показва проучване на Българската Е-комерс Асоциация (БЕА).Прогнозите сочат, че до три-четири години търговията ще стане предимно мобилна. Допитването сред потребителите показва, че проучванията за покупка в повечето случаи започват през телефона, независимо дали поръчката се прави онлайн, или от физическия магазин на търговеца. Изводът е, че търговията в близко бъдеще ще се слее - няма да има граница между физическа и онлайн търговия, а връзката ще я правят мобилните устройства. Междувременно става ясно, че според годишния доклад на E-commerce Europe, обемът на B2C (бизнес към краен потребител) електронната търговия на продукти и услуги в България през 2020 г. е надхвърлил 1,9 милиарда лева. Очакванията за 2021 г. са тя да отбележи двуцифрен ръст на годишна база. От информацията на БЕА се разбира, че 60% от българите предпочитат наложения платеж като най-предпочитан методи за разплащане при онлайн покупки. На второ място се нареждат кредитните и дебитни карти с 32%, а на трето - банковите разплащания с 8%. За сравнение, през 2018 г. същите показатели са били съответно 70%, 20% и 5%. По данни на БЕА през миналата година 75% от населението на България разполага с достъп до интернет, като за сравнение през 2019 г. този показател е бил 71%.
Източник: Дума (04.02.2021)
 
Разрешителните за строеж се увеличават, но не се строи повече Издаването на строителни разрешителни отново се е увеличило в края на 2020 г., но започнатото строителство не само че не е повече, дори спада значително. Това показват данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. По принцип срокът на действие на разрешителните за строеж, издавани от общинските администрации, е 10 години и едва след този срок правното им действие се губи, ако не е започнат строежът. Забавянето сега означава, че предприемачите решават да отложат за известно време начинанието, но от друга страна, и сезонът не позволява разгръщане на много техника и хора на открито. Издадените от общините разрешения за строеж на жилища са нараснали на годишна база. Самите документи са с 4% по-малко, отколкото през съответното тримесечие на 2019 г., но става дума за 30,8% повече на брой жилища в тези сгради и за 27,5% по-голяма разгъната площ. В същото време обаче новозапочнатите жилища са почти два пъти по-малко от получилите разрешение за строеж през четвъртото тримесечие - 5616, разпределени в малко над 1000 жилищни сгради. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 21,4%, жилищата в тях – с 4,8%, а разгънатата им застроена площ – с 3,4%.
Източник: 24 часа (05.02.2021)
 
Българите са втори в ЕС по намалено потребление Българите са на второ място в ЕС по свито потребление. През декември 2020 г. оборотът в търговията на дребно в страната е с 12% по-малък от същия месец на предходната година, обявиха от Евростат. Причината за това бяха въведените в края на годината мерки срещу Covid-19. По зле са само в Словения, където търговията на дребно е намаляла с 13%. В половината страни от ЕС през декември има спад в продажбите на дребно на годишна база, но в останалите има ръст. Най-голямо е увеличението на оборотите в Ирландия - с 11%. Показателно за свиването на разходите на българите е, че през декември оборотът в търговията на дребно намалява с 1,7% спрямо ноември, въпреки покупките на коледни подаръци. В страните от ЕС са намалели покупките на дрехи - с 29% на годишна база, на компютри - с 6,9%, и на домакински уреди и мебели - с 1,7%.
Източник: Труд (05.02.2021)
 
Евростат: През 2021 г. България има най-ниската минимална заплата в ЕС Към януари 2021 г. България има най-ниската минимална заплата сред страните от Европейския съюз, съобщи статистическата агенция на ЕС Евростат. Понастоящем 21 от 27-те държави-членки на ЕС имат минимални национални заплати. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. 21-те държави-членки на ЕС, които имат национални минимални заплати, могат да бъдат разделени на три основни групи въз основа на нивата им в евро, каза Евростат. През януари 2021 г. 10 държави-членки в източната част на ЕС са имали минимални заплати под 700 евро на месец: България (332 евро), Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 EUR), Чехия (579 EUR), Естония (584 EUR), Полша (614 EUR), Словакия (623 EUR) и Литва (642 EUR). В пет други държави-членки, главно в южната част на ЕС, минималните заплати варират между 700 евро и малко над 1100 евро на месец: Гърция (758 евро), Португалия (776 евро), Малта (785 евро), Словения (евро 1024) и Испания (1108 евро). В останалите шест държави-членки, всички на запад и север в ЕС, минималните заплати са над 1500 евро на месец: Франция (1555 евро), Германия (1614 евро), Белгия (1626 евро), Холандия (1685 евро) , Ирландия (1724 EUR) и Люксембург (2202 EUR).
Източник: Sofia Globe (08.02.2021)
 
Осигурителният доход расте и през декември Средният осигурителен доход за страната за месец декември 2020 г. е 1171,17 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. Той продължава да нараства през последните месеци, за ноември 2020 г. той беше в размер на 1099,10 лв., а през октомври 1095.37 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е 1069,50 лв. Средствата необходими за издръжката на четиричленно домакинство, в което има двама родители и две деца са 2542 лв. Това показват данни от изследване на КНСБ. 1243 лв. от тази сума отиват за хранителни стоки. За осигуряване на тези 2542 лв. нетната заплата на двамата възрастни в семейството трябва да е поне 1271 лв., т.е. брутната да е поне 1638 лв., при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи. През трето тримесечие на 2020 г. средната брутна работна заплата в страната е от 1373 лв., което означава, че е по-ниска с около 16,2% от необходимата заплата за издръжка.
Източник: Банкеръ (10.02.2021)
 
Търговското салдо на България остава отрицателно въпреки спада на вноса Износът на стоки през 2020 година от България се свива с 6.9% и е на обща стойност 54 450.2 млн. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. В същото време са внесени стоки за 59 652.4 млн. лв., или с 9.6% по-малко спрямо 2019 година. Така външнотърговско салдо остава отрицателно и през миналата година, и е на стойност 5 202.2 млн. лева. През декември 2020 г. са изнесени стоки за 4 432.2 млн. лв. (+ 5.6%). През последния месец на миналата година общият внос на стоки намалява с 6.2% и стига 5 158.7 млн. лева. През 2020 г. от България за страни извън ЕС са изнесени стоки с общо стойност с 11.3% по-ниска от 2019 г. - 18 686.2 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от страни извън ЕС през 2020 г. намалява с 10.2% и е за 23 118.5 млн. лева . Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни през 2020 г. е отрицателно и е в размер на 4 432.3 млн. лева.
Източник: econ.bg (11.02.2021)
 
Търговията на дребно продължава да се свива, ръст е отчетен само при онлайн покупките Оборотът в търговията на дребно през декември 2020 г. леко намалява (1.7%) спрямо предходния месец, а на годишна база се свива с 12%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Очаквано заради епидемията от коронавирус ръст е отчетен единствено при покупките онлайн, като за година повишението се ускорява до над 40 на сто. През декември 2020 г. в сравнение със същия месец на 2019 г. се наблюдава спад на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 27.0%), търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 10.7%) и търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (със 7.5%). Значителен спад на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 60.2%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 15.1%. Единствено ръст е отчетен при поръчките по пощата, телефона или интернет - с 40.1%. На месечна база има спад на оборота търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 10.4%), търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.8%).
Източник: Дневник (11.02.2021)
 
Ръст на промишленото производство на месечна база По предварителни данни през декември 2020 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 0.1% в сравнение с ноември. Очаквано на годишна база е регистрирано понижение с 3.3% спрямо съответния месец на 2019 година. През последния месец на миналата година увеличение спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост - с 12.3%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%, а намаление - в преработващата промишленост - с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 18.5%, производството на превозни средства, без автомобили - със 17.6%, производството на напитки - с 10.8%. На годишна база се наблюдава намаление на промишленото производство в добивната промишленост - с 6.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.0%, и при преработващата промишленост - с 2.2%. Значителен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година е отчетен при: производството, некласифицирано другаде - с 49.7%, производството на напитки - с 23.4%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 23.2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 18.3%. Най-голямо увеличение е регистрирано при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 34.9%, производството на електрически съоръжения - с 18.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 15.6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.5%.
Източник: Банкеръ (11.02.2021)
 
Средната заплата в IT сектора е 4120 лв. Според позицията, местоположението, технологията и опита тя може да варира между 2 и 9 хил. лв., показва проучване на Noble Hire "Колко взимат програмистите" отдавна е сред най-интересните въпроси на българския пазар на труда. Софтуерните инженери безспорно са едни от най-високоплатените професионалисти в страната - индустрията от години е в подем, страда от глад на кадри, а конкуренцията между компаниите за опитни хора ги принуждава да предлагат все по-високи оферти. Проучване, изготвено от компанията за набиране на софтуерни разработчици Noble Hire, показва, че средната нетна заплата в IT индустрията е 4120 лв. Данните са на база анкета сред 3150 представители от сектора. Средното възнаграждение зависи и от заеманата позиция - ако за ръководните кадри то е около 9140 лв. на месец, за набиращите персонал (IT рекрутъри) е 2218 лв. Така дори средната заплата на най-нископлатените в сектора е близо два пъти по-голяма, отколкото средната за страната според НСИ - 1397 лв. към септември 2020 г. Резултатите от проучването на Noble Hire са близки до тези на софтуерната асоциация БАСКОМ, която в последния си доклад "Барометър" посочи като средна годишна брутна заплата в сектора 54.5 хил. лв., или около 4500 лв. на месец. Проучването показва няколко интересни тенденции. Средната заплата в сектора варира осезаемо не само от позиция и опит, но и от това с каква технология се занимава програмистът и какви компютърни езици ползва. Друг важен фактор е къде се намира - IT специалистите в София получават средно 35% повече, отколкото тези извън столицата. Но дори софийските кадри взимат с 25% по-малко спрямо колегите си, които работят извън офис или с такъв в чужбина. Средното заплащане варира и според позицията. Така например един софтуерен архитект получава средно 8230 лв., а един експерт по качество (QA) - 3280 лв. Средната заплата при инженерните позиции е 2002 лв. при тези с минимален опит и 6034 лв. при тези с над 15 години опит. При неинженерните позиции същите числа са съответно 2800 лв. при минимален опит и 7539 лв. при най-опитните. Другият фактор е технологията, по която работят програмистите. С най-високо заплащане са тези, които работят с Go технологии - 5216 лв. средно възнаграждение, а с най-ниско са тези с езика за програмиране SQL - 3222 лв. "Най-добре платените IT специалисти в България спрямо основната технология, която използват, са Go програмистите, следвани от C++, TypeScript и Kotlin. Най-добре платените професионалисти с по-малко от година опит в дадената роля са продуктовите мениджъри и собственици, следвани от DevOps и мениджъри на проекти", коментира пред "Капитал" Георги Иванов, изпълнителен директор на Noble Hire. "Друго интересно, но и донякъде очаквано е, че професионалистите, които отговарят за други хора, вземат средно три пъти по-големи бонуси спрямо техните колеги, които не отговарят за други хора", се посочва в изследването.
Източник: Капитал (12.02.2021)
 
Заради бюджетната сфера средната заплата нарасна до 1437 лв. Заради повишените възнаграждения в бюджетната сфера средната заплата за страната расте въпреки икономическата кризата и втория локдаун в края на 2020 г. По данни на НСИ средната брутна заплата през последното тримесечие на 2020 г. e скочила до 1 437 лв. Това е с 5% или с 64 лв. повече спрямо предното тримесечие. Традиционно в края на всяка година НСИ отчита повишение на възнагражденията в почти всички икономически дейности, свързани най-вече с изплащането на коледни премии. Средната заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г. обаче е със 124 лв. повече от предпандемичната 2019 г. Секторите с най-силно нарастване на възнагражденията са "Държавно управление" и "Здравеопазване" - са над 18% повече в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. В тези два сектора средните заплати в края на миналата година са 1741 лв. и съответно - 1606 лв. В "Операции с недвижими имоти" също има висок ръст на възнагражденията - 24% на годишна база. А в сектор Образование увеличението е с 14% в сравнение със септември, когато започна учебната година. В същото време средната заплата в „Хотелиерство и ресторантьорство“ е паднала 11.6% и достига 787 лв. през последното тримесечие, когато би въведен втория локдаун. Така средното възнаграждение в бюджетната сфера вече съществено изпреварва това в частния сектор - 1551 лв. и съответно 1399 лв., според данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. На фона на увеличаващата се средна заплата за страната, НСИ отчита спад на наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Към края на 2020 г. те са с 20.8 хиляди по-малко (почти 1%) спрямо септември 2020 г. и достигат 2.23 милиона. За една година наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с 60.3 хил., или с 2.6%. Най-голям е спадът в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 25.9 хил., „Преработваща промишленост“ - с 22.4 хил., и в търговията - с 9.2 хил. В същото време нарастват наетите в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 6.3 хил., както и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6.2 хиляди.
Източник: Сега (15.02.2021)
 
70% от износа ни към ЕС отива в шест държави През октомври и ноември миналата година износът на България към страните от Европейския съюз е намалял, констатира националната статистика. В промеждутъка от януари до ноември 2020 г. експорът на стоки към тези държави намалява с 5.4% в сравнение със същия период на 2019 г. Стойността му е 33.06 млрд. лева. Основните ни търговски партньори в общността отново са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които приемат 70% от изнесените български стоки за държавите членки на Евросъюза. България пък има положително търговско салдо с пет от тези държави (без Италия). Най-голямо е то в стокообмена с Германия, Белгия и Гърция. Експортът към всяка от шестте държави, които са основни наши търговски партньори, надхвърля два милиарда лева. Търговията с Германия и с Белгия се отклонява от негативната тенденция на намаление в експорта за ЕС и за тях страната ни изнася повече продукция.
Източник: Банкеръ (15.02.2021)
 
От 1 април НОИ ще преизчисли служебно парите на работещите пенсионери От 1 април Националният осигурителен институт ще преизчисли служебно пенсиите на работещите пенсионери с натрупания допълнителен стаж за предходната година, предаде БНР. Механизмът вече е автоматичен и за следващите години, като няма да се налага подаване на заявление. Ако работещите пенсионери желаят преизчисляването да се направи, освен със стажа и с осигурителния доход, ще трябва да подават заявление, ако вече не са го направили през 2019 и 2020-а година. Като антикризисна мярка през миналата година НОИ вече преизчисли служебно пенсиите на около 300 000 работещи след пенсия, а от тази година това вече ще се случва регулярно и ежегодно на базата на данните в НОИ. Любомира Язаджиева, директор „Пенсии“ в осигурителния институт поясни: „Вземаме предвид осигурителния им стаж след пенсионирането до края на 2020 година. И всяка следваща година преизчсиляването, служебното, ще се извършва с допълнителния стаж от предходната календарна година“. Хора, които през 2019-2020 година са подавали заявление за преизчисляване за допълнителен стаж, автоматично попадат в схемата на служебното преизчисляване сега. Ако обаче са поискали и преизчисляване с дохода, това става от месеца следващ на подаденото заявление. За хора, които не са подавали такова заявление, но искат, ще трябва документът да се подаде, но данните на НОИ сочат, че това е изгодно само в някои случаи: „…които работят на осигурителен доход, който надхвърля, поне с малко нивата на осигурителния доход, от който е изчислен техният индивидуален коефициент“, посочва Язаджиева. И след служебното преизчисляване не всеки пенсионер ще започне да получава по висока пенсия. Това важи за тези, изчислени под минималния размер и приравнени като плащане на минималния. „Ако вземем за пример основната пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто минимален размер нарасна на триста лева от началото на 2021 година и ако лицето примерно има размер на пенсията 250 лева и след преизчисляването той става да речем 255, той пак ще бъде изплащаният размер приравнен на триста“. Същото важи и за пенсиите на тавана от 1400 лева.
Източник: Труд (15.02.2021)
 
Средната заплата продължава да расте извън засегнатите от коронавируса сектори Наетите към края на 2020 г. намаляват с 20.8 хил., или с 0.9%, спрямо края на септември 2020 г., като достигат 2.23 милиона, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Очаквано спрямо предходното тримесечие най-голямо намаление на наетите има в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 14.2%, "Селско, горско и рибно стопанство" - със 7.3%, и "Административни и спомагателни дейности" - с 3%. Най-голямо увеличение пък има в "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 1%, и "Образование" - с 0.8%. В структурата най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21% и 17.4%. Спрямо края на декември 2019 г. наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с 60.3 хил., или с 2.6%. Най-голямо намаление има в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 25.9 хил., "Преработваща промишленост" - с 22.4 хил., и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 9.2 хил., а най-голямо увеличение - в "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6.3 хил., и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.2 хиляди.
Източник: Дневник (16.02.2021)
 
При 1 млрд. лв. от държавата безработицата се увеличава до 7% България започна 2021 г. с регистрирана безработица от 7% през януари. Агенцията по заетостта обяви в понеделник, че е отчетено увеличение с 0.3% на месечна база. Регистрираната безработица се е повишила с 0.7% спрямо януари 2020 година. Общо 14 305 безработни са намерили работа през първия месец на 2021 г., докато 35 026 души са се регистрирали в бюрата по труда в страната. В края на януари има 229 750 регистрирани безработни или с 9 458 повече спрямо декември и с 24 426 повече спрямо година по-рано. Заявените работни места на първичния пазар на труда през януари са 11 378. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (34.0%), следват държавното управление (12.6%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (10.4%), административните и спомагателните дейности (8.8%), строителството (4.8%) и образованието (4.8%).
Източник: Банкеръ (16.02.2021)
 
Дефлацията се завръща през януари Потребителските цени в България през януари са с 0.6% под нивото, отчетено година по-рано. Предварителните данни на националната статистика показват дефлация за първи път от 2016 г., когато приключи 3-годишен период на ценови спад. Този път обаче дефлацията няма да продължи и наполовина толкова дълго. На месечна база статистиката отчита инфлация от 0.2% спрямо декември 2020 г. Януарският спад се дължи до голяма степен на временни ефекти - по това време през 2020 г. индексът на потребителските цени се повиши значително, което вдигна базата за сравнение. Повечето макропрогнози обаче са тази година да завърши с малко по-висока инфлация в сравнение с 2020 г., като движещ фактор ще са покачващите се котировки на петрола и очакванията да започне бавно икономическо възстановяване. По европейската методология също е видима дефлация, но по-слаба (-0.4% спрямо януари 2020 г.). Разликата идва от факта, че базовите ефекти идват предимно от храните, а в европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) те са с по-малка тежест спрямо българския.
Източник: Капитал (16.02.2021)
 
България се оказа в златната среда на ЕС по спад на БВП Българската икономика се е свила с 3,8% в края на последното тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. Това показва експресната оценка на Националния статистически институт (НСИ). Тя се прави 40 дни след изтичането на периода, за който се отнася, реално данните ще излязат на 9 март и според експерти очакваният спад на икономиката ще бъде 4%. Въпреки че спадът е сериозен, той се забавя, след като през второто тримесечие на 2020 г. икономиката се срина с 8,6% на годишна база, което е най-големият колапс от 1997 г. насам, а през третото тримесечие падна с още 5,2%. В същото време в сравнение с третото тримесечие в края на годината има ръст от 2,1%. България на практика е в златната среда в ЕС по отношение на икономиката в края на 2020 г. поне сред страните, за които има налични данни. Те са общо 20 страни-членки на ЕС, като най-голям е спадът на БВП в Испания - с 9,1%, а най-нисък - в Литва, където е 1,3%. Спадът в България, който е малко по-нисък от средния за Европейския съюз - 4,8%, я поставя на десета позиция сред двайсетте държави, за които има експресни оценки. От данните се вижда, че основната причина за регистрирания икономически ръст през четвъртото тримесечие спрямо предходното е увеличението на износа на стоки и услуги с 11,3%. Крайното потребление, което се счита за основен двигател на растежа в България, тъй като формира над 80% от БВП на страната, намалява със 7,7% на тримесечна база. Причината безспорно е в поредната порция противоепидемични мерки, както и втората вълна на пандемията, която започна именно през четвъртото тримесечие. Още в края на ноември у нас отново бяха затворени търговските центрове, както и заведенията, които работеха през цялото лято. През третото тримесечие, когато противоепидемичните мерки бяха охлабени, крайното потребление се повиши с 3,2% спрямо второто. Според експресните оценки за четвъртото тримесечие на 2020 г. БВП в номинално изражение достига 32,076 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през последните три месеца на изминалата година е 27,778 млрд. лв. Отново по елементи най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 80,4%, което в стойностно изражение възлиза на 25,796 млрд. лв. През четвъртото тримесечие на 2020 г. бруто капиталообразуването е близо 6,993 млрд. лв. и заема 21,8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Експрерсната оценка на БВП за края на 2020 г. сочи спад на икономиката, близък до последните прогнози. Средният спад на БВП на България за цялата 2020 г. според последната зимна прогноза на Европейската комисия трябва да е 4,9%, а той засега е малко над 5%. Най-благоприятната прогноза дава Министерството на финансите - тя е за 3% спад на БВП, но това вече е трудно достижимо.
Източник: 24 часа (17.02.2021)
 
В края на годината разходите на домакинствата за жилищата растат В периода октомври - декември общият доход средно на член на домакинство е 1805 лв. и нараства минимално - с 2%, спрямо същото тримесечие на 2019 година, показват данните на НСИ. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (54.1%), следван от доходите от пенсии (30.1%) и от самостоятелна заетост (6.2%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 2.1 процентни пункта, а доходите от пенсии се увеличават с 2.8 процентни пункта. През миналата година на два пъти редица бизнеси бяха затворени със заповед на здравния министър, като заетите в тях загубиха работата или се наложи да разчитат на социални помощи от антикризисните мерки, които бяха изплащани със закъснение. От август пък всички пенсионери, независимо от размера на пенсията, получават помощ 50 лв. месечно, като засега тя ще бъде платена и през март. През периода относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99.2%, а делът на дохода от натура - 0.8%. Общият разход средно на член на домакинство през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 1681 лв. и се увеличава с 0.7% спрямо същото тримесечие на 2019 година.
Източник: Дневник (18.02.2021)
 
До 5 години преди пенсия може да се избира между НОИ и частен фонд До 5 години преди пенсиониране родените след 31 декември 1959 г. ще могат да избират къде да се осигуряват за т. нар. втора пенсия - в частен фонд или в НОИ, и ще имат възможност да прехвърлят парите си, реши парламентът. По този начин протаканият и отсрочван около 3 години законопроект за промяна на КСО бе приет на второ четене с гласовете на мнозинството. Около 20 години от началото на пенсионната реформа у нас този въпрос бе висящ, а част от първите от около 200 хил. жени, навършили 61 г., до няколко месеца ще се пенсионират и трябва да получават и въпросната пенсия. Хората, на които до 30 юни т.г. им остават 5 години до пенсия, също ще могат да прехвърлят еднократно парите си в частен фонд или в НОИ. От догодина евентуалното прехвърляне ще става на стъпки. От 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. обаче прехвърлянето на парите ще става не по-късно от една година преди навършване на възраст за пенсиониране. От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. прехвърлянето може да става не по-късно от две години преди пенсия, от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. - три години, от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. това може да стане не по-късно от 4 години преди пенсия, а след 1 януари 2038 г. - не по-късно от 5 години. Жените, родени след 31 декември 1959 г., на които предстои пенсиониране тази година, трябва сами да преценят дали да прехвърлят партидите си от частен фонд в НОИ, макар че според експерти ще загубят от това. Законът урежда трите вида пенсии, които универсалните фондове ще изплащат - пожизнена, разсрочено изплащане на събраните по партидата средства и еднократна, когато парите не стигат за другите два вида пенсионни продукта, което най-вероятно ще се случи с около 20% от първите пенсионери (около 200 хил. жени, които имат по партидите си не повече от 900 лева). Мнозинството отхвърли предложенията на БСП. Едно от тях бе хората да получат лихвите по партидите си. Отхвърлена бе и идеята хората да могат да избират къде да са средствата им до момента на пенсионирането. Както и по-рано е казвал Георги Гьоков, 5 години са дълъг период, в който може да има много промени, а "другото е лотария". От левицата бяха възмутени, че при представянето на законопроекта на МС в залата няма представител на вносителя. "Това се отразява на живота на 2,5 млн. български граждани, дори бих казал на всички български граждани", коментира Гьоков. Той бе възмутен и от няколкото различни такси, които осигурените трябва да плащат на дружествата.
Източник: Дума (19.02.2021)
 
Враца задмина Пловдив и Варна по заплати България е сравнително малка държава, но разликите в доходите на населението по области са огромни, а в пандемията ножицата дори се разтваря още повече. Данните на Националния статистически институт разкриват, че през последната четвърт на 2020 г. средната месечна брутна работна заплата в столицата е достигнала 1959 лева, като конкретно през декември (месеца на големите премии и коледни бонуси) дори е надхвърлила 2000 лева. В същото време има области, в които трудовите доходи са наполовина по-ниски. Така е в Сливенска, Плевенска, Видинска, Смолянска област, където средните заплати в последния месец на миналата година са били около 1000 лева. За мнозина вероятно ще е изненада да научат, че Благоевградска област се изравнява по най-много работещи бедни с "вечния аутсайдер" - района на Видин. През декември средната заплата и в двата региона е била само 952 лева. Данните на НСИ показват и друго интересно явление - Северозападна България определено се развива на различни скорости, като област Враца е включила на висока предавка и вече е на второ място по доходи след столицата, като изпреварва Варна, Пловдив, Стара Загора. Още през септември там средната заплата е надскочила 1300 лева и е продължила да расте през следващите месеци, като почти достига 1400 лева през декември. НСИ дава само сухи числа и не обяснява защо например Благоевградска област е заприличала по доходи на по-бедните части от Северозападна България и на какво се дължи "откъсването" на Враца, където заплатите очевидно са в подем. А какво казват икономистите? Институтът за пазарна икономика от години прави проучвания и анализи от серията "Регионални профили", като се опитва да улови и обясни проблемите, феномените и тенденциите. От ИПИ обясняват, че област Враца показва положително развитие в почти всички икономически показатели. Например по показателя "брой предприятия на 1000 души от населението" областта е отличник - броят на фирмите расте 10 пъти по-бързо от средното за страната. Инвестициите също са във възход - разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в областта растат с 6%, докато средно за страната се отчита спад. И още - областта отчита голямо увеличение на броя на студентите в колежи и университети на 1000 души от населението, контрастиращ с общата тенденция за страната, която е към намаляване. Благоевградска област пък предлага твърде шарена картина. Всъщност областният център се развива добре и доходите там съвсем не са сред най-ниските, но областта включва много малки, икономически изоставащи и бедни населени места, които влошават общите резултати, коментират експертите.
Източник: Сега (22.02.2021)
 
Търговският дефицит на България се сви с 40% през 2020 г. Търговското салдо на България за декември излиза на минус с 260,8 млн. евро при дефицит от 584,8 млн. евро преди година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс. За цялата минала година то е на отрицателна територия с 1,728 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. дефицитът възлезе на 2,891 млрд. евро. Спадът е над 40%. Наблюденията на Investor.bg показват, че дефицитът в стокообмена от началото на миналата година се свива, но темпът се забавя. От централната банка отчитат, че само за декември текущата и капиталовата сметка е отрицателна и възлиза на 115,6 млн. евро при дефицит от 2,4811 млрд. евро преди година. От януари до декември тя излиза на плюс с 1,009 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. беше с излишък от 2,739 млрд. евро. Статистиката показва, че за декември салдото по текущата сметка е на минус с 202,1 млн. евро при отрицателно салдо от 339,8 млн. евро през последния месец на 2019 г. За миналата година текущата сметка е на плюс с 67,5 млн. евро при положително салдо от 1,847 млрд. евро за 2019 г. Износът на български стоки през декември е на стойност 2,269 млрд. евро, като нараства с 8,5% в сравнение с година по-рано. За цялата минала година експортът се оценява на 27,163 млрд. евро и намалява с 6,7% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2021)
 
С 64% по-малко българи са пътували при втория локдаун през 2020 г. През четвъртото тримесечие на 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка 471.8 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания, съобщава НСИ. По време на втория частичен локдаун хората са пътували основно в страната - в 96% от случаите, и само 4% от тях - в чужбина. Драстично е паднал броят на пътуващите българи - с 64% по-малко са те в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. Почти половината от пътували в страната са го направили с цел „посещение на близки“ - 48.3%, основно за Коледните празници. Други 40% - са пътували с цел екскурзия или почивка, вероятно в някой от ски-курортите ни или в спа-комплекс. Под 10% са тези, които са осъществили пътувания по работа. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст над 15 г. е 162.67 лв. в страната и 554.33 лв. в чужбина, посочва НСИ. За сравнение през същия период на предпандемичната 2019 г. средният разход при пътуване с лична цел в страната е бил 172.07 лв. и 545.65 лв. в чужбина.
Източник: Сега (23.02.2021)
 
В пандемията куриерските фирми въртят над половин милиард лева Оборотът на куриерските фирми в България през 2020 г. вече е надхвърлил половин милиард лева. Това показват сметките въз основа на данните за оборотите в сектора на услугите, публикувани от НСИ в четвъртък, и данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според последния наличен за момента доклад на КРС оборотът на куриерските фирми през 2019 г. е бил 476,5 млн. лв. Според данните на НСИ този оборот се е увеличил през последното тримесечие на 2020 г. с нови 16,4% спрямо същото тримесечие на 2019 г. Средното за цялата година увеличение обаче е 17%, т.е. през 2020 г. оборотите на куриерските фирми са били вече 556,5 млн. лв. Със силен ръст в края на годината, а и през цялата 2020-а бяха и далекосъобщенията. Само за последното тримесечие на 2020 г. ръстът е 28,5% спрямо година по-рано, а средното за цялата година нарастване е около 17,5%. През 2019 г. според КРС приходите на далекосъобщителните оператори са били 2,6 млрд. лв., като половината от тях идват от мобилните услуги, а останалата половина - от фиксираните телефонни разговори, линиите под наем, доставката на интернет и на радио и тв сигнал. Тоест през 2020 г. оборотът на операторите вече е бил поне 3,055 млрд. лв. Други браншове от сектора на услугите също отчитат ръст през 2020 г., но по-малък, макар и на фона на много големи обороти в предни години. Информационните услуги например завършват 2020 г. с ръст от 7,3% през последното тримесечие в сравнение със същото на 2019 г. С по-малък годишен ръст - 1,7%, завършва годината за дейностите в областта на информационните технологии. Сухопътният транспорт, който намали много обемите си през второто и третото тримесечие на миналата година, в края и? вече показва ръст от 3,6% спрямо същото тримесечие на 2019 г. За сметка на това въздушният транспорт завършва 2020-а със срив от 57,7% на годишна база. 2021 г. не започва много добре за нефинансовите предприятия според публикуваната вчера анкета на НСИ, която се прави всеки месец от началото на пандемията. През януари 42,8% от фирмите отчитат намаление на приходите от продажби, а това е увеличение на дела на тези фирми на фона на случващото се през предишните месеци. Толкова висок дял на фирмите, които търпят последици от кризата, не е имало от май 2020 г. насам. А делът на фирмите, които през януари регистрират увеличение на приходите, е едва 11,2% и е много нисък на фона на последните месеци. Най-зле се представят фирмите от секторите на културата и развлеченията, спорта, ремонта на домакински вещи, а също така транспорта, търговията и ресторантьорството. Вероятно заради многобройните програми за подпомагане ситуацията при персонала не е толкова зле в сравнение с предишните месеци. Фирмите, които освобождават служители, трайно намаляват през последните месеци. В крайна сметка мениджърите, които решават да продължат с дейността на фирмата, се увеличават в сравнение с предните месеци, но все още са по-малко, отколкото през лятото на 2020 г.
Източник: 24 часа (25.02.2021)
 
43% от фирмите със спад на оборота през януари През януари 42,8% от фирмите са имали спад на приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с декември 2020 г. При 45,3% няма промяна, а 11,2% са регистрирали ръст на оборота. Това показва анкета на НСИ сред нефинансовите предприятия в страната, което се прави ежемесечно с цел да осигури информация за ефекта на извънредното положение и епидемична обстановка върху различните сектори на икономиката. Намаление на приходите през януари имат 54% от фирмите в дейностите “Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности”. На второ място са фирмите от сектора “Търговия, транспорт и ресторантьорство”, като 48,6% от тях имат спад на оборота. В индустрията намаление на приходите през януари са отчели 41% от фирми. Дистанционна форма на работа е възприета в 13,7% от предприятията. От правителствените мерки за подпомагане на работодателите са се възползвали 9,9% от анкетираните. За следващия месец 92,9% от предприятията прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 3,4% - ще преустановят временно работата си, а 2% - ще прекратят дейността си.
Източник: Труд (25.02.2021)
 
Близо половината български фирми започват 2021 г. със спад на оборотите Приходите на българския бизнес от продажба на стоки и услуги са спаднали за цели 43% през януари спрямо месец по-рано. Делът на фирмите, които отчитат понижение на оборотите на месечна база, пък е най-големият от май насам. Това показват данните на Националния статистически институт относно състоянието на фирмите в условия на извънредна обстановка. 45% от фирмите не отчитат промяна на оборотите, като за сравнение миналия месец делът им бе 46.5%. Увеличение в постъпленията от продажби са наблюдавали само 11%, като месец по-рано – в празничния декември – това бе реалност за 15% от бизнеса. Най-големи са спадовете в секторите на културата и развлеченията и търговията, хотелиерството и ресторантьорството. Делът на фирмите, чиито служители работят дистанционно, е най-малък от октомври насам, което е свързано с частичното разхлабване на коронамерките през първия месец на 2021 г. Обемът на бизнеса, който се възползва от правителствените мерки като „60/40“ и грантовите схеми, остава един от най-високите от началото на коронакризата – около 10%. Близо 7% от фирмите посочват са предприели съкращаване на персонал, като това е най-малкият дял от началото на коронакризата. Малко над 7% пък заявяват, че са наели нов персонал през януари. Основната част от бизнеса – близо 88% очаква да запази размера на екипа си в краткосрочен план, докато 8% прогнозират намаление. Спрямо декември се наблюдава и лек ръст на компаниите, които очакват да прекратят дейността си – от 1.7% тогава до 2% през януари.
Източник: economic.bg (26.02.2021)
 
НСИ: Стопанската конюнктура в строителството се е подобрила през февруари Общият показател на бизнес климата у нас нараства с 1.8 пункта през февруари в сравнение с предходния месец. Това показват данните на Националния статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството и сектора на услугите, докато в промишлеността и търговията на дребно показателят остава приблизително на равнището си от януари. Показателят „бизнес климат в строителството“ се увеличава с 3.6 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно запазва приблизително януарското си равнище. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ също се доближава до нивото си от предходния месец. Съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се покачва с 5.3 пункта в резултат на по-благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Строителство Имоти (02.03.2021)
 
Заводските цени на храните растат през януари, на облеклото – намаляват Заводските цени през януари растат и на годишна, и на месечна база, сочат данните на Националния статистически институт. При храните годишното поскъпване е с 3% средно, при облеклото обаче има намаление. Спрямо предходната година производствените цени средно се увеличават с 0.7% като по-високи са в добивната промишленост - с 11.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. По-значителен ръст е отчетен при производството на основни метали - с 19.8%, и при производството на хранителни продукти - с 3%. Съществено понижение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.5%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1.7%. В сравнение с декември цените растат с 1.8% средно като повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.8%, в добивната промишленост - с 1.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%. При производството на основни метали цените растат с 9.4%, а намаление е отчетено при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.7%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.4%. За вътрешния пазар заводските цени през януари растат с едва 0.1% на годишна база. В добивната промишленост увеличението е с 8.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%, а намаление се наблюдава в преработващата промишленост - с 0.8%.
Източник: Дневник (04.03.2021)
 
Северозападна България остава най-бедният регион в ЕС през 2019 г. През 2019 г. Северозападният регион в България отново е на дъното на класацията за брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, като дели последното място с Майот, отвъдморска територия на Франция, става ясно от данни на Евростат. След Северозападна България и Майот (32% от средното за ЕС) регионите с най-ниско икономическо равнище са: Северен централен (35%), Южен централен (37%), Югоизточен (40%) и Североизточен (41%). За Майот ниският БВП на човек от населението се обяснява главно с демографски фактори, тъй като 44% от населението е под 15-годишна възраст. През 2019 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), варира от 32% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния регион на България, както и в Майот, отвъдморска територия на Франция, до 260% в Люксембург, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Съществува значителна вариация както между страните в рамките на ЕС, така и в самите държави - членки на блока. Водещите региони според БВП на човек от населението през 2019 г. след Люксембург (260% от средното за ЕС) са: Южен в Ирландия (240%), Прага в Чехия (205%), Брюксел в Белгия и Източен и Централен в Ирландия (по 202%) и Хамбург в Германия (195%), посочват от Евростат.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2021)
 
България е похарчила 11,4 млрд. лв. от европарите, остават 13,9 млрд. за 2 г. 9,6 млрд. лв. са реално разплатените пари към 3 март по еврофондовете, които осъществяват кохезионната политика на ЕК, при бюджет от 18,26 млрд. лв. Това показва справка за сключените договори и разплатените суми по европрограми. Усвояването на евросредствата от Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд е 52,35%. Друга справка в сайта на ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020) за всички оперативни програми и европейски източници на финансиране показва, че има проекти, които надхвърлят с 1 млрд. лв. общия бюджет по всички програми, който е 25,29 млрд. лв. Разплатени са 11,41 млрд., което е 45,15% от общата сума за периода 2014-2020 г. Тъй като периодът за окончателно усвояване на евросредствата е 2023 г., то страната ни има да похарчи още 13,9 млрд. в следващите две години. С най-висок процент - 62,13, е програмата “Развитие на човешките ресурси”. След нея е ОП “Регионално развитие” с разплатени 58,75%, или 1,89 млрд. лв. вече са при бизнеса, който е изпълнявал проектите. Те са най-вече на общините и са с фокус да ги направят по-привлекателно място за живеене. Пак при строителите са отишли и реално разплатените 52,18% от бюджета на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”, които са 1,8 млрд. лв. 52,14% от европарите в оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност” са при бизнеса, като сума това са 1,68 млрд. лв. Договорени са над 90% от бюджета, което е 3,23 млрд. лв. По-назад е програма “Околна среда”, при нея разплатените суми са 1,3 млрд. лв., което е 38,77%. Затова пък при нея има наддоговаряне на парите на 113,33%, което прави 3,84 млрд. - с 400 млн. над отпуснатия бюджет. Усвояването на парите за сближаване стана повод България да бъде отличена от ЕК. Заедно с Швеция, Гърция, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия страната ни е сред най-добре представилите се с направените инвестиции по кохезионната политика на ЕС. Средно за ЕС усвояването на европейското финансиране е 52 на сто. От данните на ЕК се вижда, че основната част от инвестициите, направени чрез политиката на ЕС по сближаване, са насочени към защитата на околната среда, подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, за транспорт и енергийни инфраструктурни проекти.
Източник: 24 часа (05.03.2021)
 
Системата на допълнителното пенсионно осигуряване натрупа активи за над 17 млрд. лв. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към края на миналата година са акумулирани нетни активи на стойност 17,29 млрд. лева лв. В сравнение с края на 2019 г. когато нетните активи на пенсионните фондове бяха в размер на 15,626 млрд. лв., те нарастват с 10,67 на сто или 1,668 млн. лв. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Малко над 4,819 млн. души се осигуряват допълнително за пенсия в четирите вида пенсионни фондове към края надекември 2020 г. Спрямо година по-рано техният брой нараства с 1,18%. Най-много хора, или по-конкретно над 3,8 млн. души, се осигуряват в универсалните пенсионни фондове (УПФ). Там вноските са задължителни за всеки работещ, роден след 31.12.1959 г. и осигурен при условията и по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване. Размерът на вноската за УПФ е 5% от осигурителния доход на работника, като 2,2% е за сметка на осигуреното лице, а 2,8% - за сметка на осигурителя. В края на 2020 г. средният размер на натрупаните средства за УПФ на едно осигурено лице е 3826 лв. и се покачва с 360 лв. спрямо края на 2019 г,, когато сумата е била 3466 лв. Очаквано, натрупаната сума при мъжете е по-голяма – 3995 лв., докато жените имат по партидите си средно 3646 лв. Най-много средства в УПФ са акумулирани при хората на възраст между 50 и 54 години. В техните партиди има средно по 4850 лв. към 31 декември 2020 г., при 4457 за 2019 г. Хората между 60 и 64-годишна възраст, за които предстои първи да получат пари по втория стълб имат натрупани суми средно в размер 4344 лв. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2020 г. възлизат на 217 млн. лв., като се увеличават с почти 9% в сравнение със същия период на
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2021)
 
Настигаме ЕС по стандарт на живот, но бавно Догонването на средноевропейския стандарт на живот, производителност на труда и равнище на икономическо развитие е основната цел на България вече повече от три десетилетия. Отделните региони на страната обаче се движат към тази цел с различни темпове. Тези различия се виждат ясно в новопубликуваните данни на Евростат за размера на БВП на човек от населението в европейските региони. За да оценим темпа на конвергенция към средноевропейските равнища, вземаме отстоянието на отделните области и райони за планиране от средното за ЕС ниво. Особеност при тазгодишната публикация на данните е, че Брекзит вече е факт – „средното за ЕС“ вече се отнася за 27 страни членки без Великобритания. От практическа гледна точка това означава, че по-бедните страни в ЕС „забогатяват“ спрямо средните за ЕС равнища, тъй като Великобритания беше сред по-богатите страни и нетни донори на европейския бюджет, и съответно напускането ? тласка надолу средните стойности. При сравнението между отделните райони за планиране, очевиден лидер е Югозападният, който сдържа и столицата. За деветте години от 2010 г. насам районът се сближил със средните за ЕС-27 стойности с 12 пункта, до 47% от средноевропейския БВП на човек от населението. При три от останалите райони – Северният централен, Североизточният и Южният централен – темпът на сближаване е единичен – с по 6 пункта, а при Северозападния – с 5, което от своя страна означава, че отнесени към средните за ЕС стойности районите се развиват с относително равномерна скорост. Интересна е траекторията на Югоизточния район, който в различни части на десетилетието застава на второто място, но през последните две години губи скорост. Важно е да се отбележи и че районите извън Югозападния са групирани много близо един до друг, между 17 и 22% от средното за ЕС-27 ниво; с други думи, различните темпове на развитие на районите може и да изглеждат големи от гледна точка на самата България, но в сравнение с целия ЕС разликите между тях остават малки.
Източник: economic.bg (08.03.2021)
 
България е сред страните в ЕС с най-висок дял на жените мениджъри Жените на ръководни постове в компании и организации в Европейския съюз остават значително по-малко от мъжете. През третото тримесечие на 2020 г. над 9,5 милиона души са заемали ръководна длъжност в ЕС - от тях 6,2 милиона са мъже и 3,3 милиона са жени, сочат данни на Евростат, разпространени днес. Въпреки че жените представляват почти половината от всички заети лица в ЕС (46%), те са слабо представени сред мениджърите (34%). Все пак този дял постепенно се е увеличил от малко под 30% през второто тримесечие на 2002 г.Сред държавите членки на ЕС най-голям е делът на жените на ръководни длъжности в Латвия (45%) и Полша (44%), следвани от България, Унгария, Словения и Швеция (всички по 42%). В противоположния край на скалата жените представляват едва около една четвърт от мениджърите в Хърватия (24%), Холандия (26%) и Кипър (27%).През третото тримесечие на 2020 г. равнището на заетост в ЕС (за хората на възраст 20-64 г.) е 66,6% за жените и 78,3% за мъжете, което отговаря на разлика между половете от 11,7 процентни пункта (п.п.), сочат отделни данни на Евростат. Тази разлика в заетостта между половете в полза на мъжете се наблюдава при всички образователни степени. Колкото по-ниско е образователното ниво, толкова по-голяма е разликата между равнищата на заетост. 86,9% от мъжете и 80,5% от жените с висока образователна степен са били заети. За разлика от тях, нивото на заетост при мъжете с ниско образователно ниво е 65,9%, докато при жените е 43,4%. Съответно разликата в заетостта между мъжете и жените с ниско ниво на образование е 22,5 п.п., повече от три пъти над разликата в заетостта сред високообразованите мъже и жени (която е 6,4 п.п.) Освен това са заети над три четвърти от мъжете със средно ниво на образование (78,5%), в сравнение с под две трети от жените (65,9%). Това съответства на разлика в заетостта между половете от 12,6 п.п. През последното десетилетие разликата в заетостта между половете се топи от 13,5 п.п. през третото тримесечие на 2010 г. до 11,7 п.п. през третото тримесечие на 2020 г., сочат още данните.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2021)
 
Cредната пенсия стигна 437 лева Средната пенсия у нас стигна 437 лева през 2020 година, показват последните данни на Националния осигурителен институт. За сравнение през 2019 г. размерът є беше 383 лева. Мъжете получават средно със 120 лева повече от жените. За миналата година средната пенсия при мъжете е 508 лева, а за дамите - 387 лева. Най-високи са възнагражденията за старост на пенсионираните военни и полицаи - средно 778 лева. При тях разликата в парите на мъжете и жените е още по-голяма - близо 190 лева, като мъжете получават средно 791 лева, а жените - 605 лева, сочат още данните на осигурителния институт. Заради добавката от 50 лева, която получаваха всички пенсионери от август до края на годината, средната пенсия през тези месеци се повишава. Близо 700 000 човека получават минимална пенсия от 250 лева, колкото беше тя през миналата година.
Източник: Труд (09.03.2021)
 
Икономиката на България се свива с 4,2% през 2020 г. България изпраща кризисната 2020 г. със спад на БВП от 4,2%, показват предварителните данни на Националния статистически институт, при прогнозирано от Европейската комисия свиване от 4,7% и очаквано намаление на икономиката на Европейския съюз от 7,3%. През последните три месеца на 2020 г. БВП на България расте с 2,2% спрямо предходното тримесечие и записва спад от 3,8% спрямо същия период на 2019 г. Така за 2020 г. БВП достига 118,6 млрд. лв. (€60,6 млрд, $69,1 млрд.) На глава от населението се падат €8 748. БВП на един зает намалява реално с 1,9% спрямо 2019 г. На едно заето лице се падат 34 360,9лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 21,4 лв. БВП за един отработен час. През 2020 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает намалява реално с 2,0%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 0,4%. Индустриалният сектор създава 26,5% от добавената стойност на икономиката, ръст от 1,5 пр. п. спрямо 2019 г. Секторът на услугите създава 69,5%, а аграрният — 4%, при 71,2% и 3,8% през 2019 г. По предварителни данни за четвъртото тримесечие на 2020г. крайното потребление бележи спад от 1,2% спрямо предходното тримесечие, а бруто образуването в основен капитал намалява с 0,1%. Износът на стоки и услуги нараства с 11,2%, а вносът на стоки и услуги се увеличава с 4,4%.
Източник: Money.bg (10.03.2021)
 
Търговията на дребно в България се възстановява леко през януари Търговията на дребно в България е силно ограничена и през януари, след като магазините в търговските центрове останаха затворени до началото на февруари на фона на ограничителните мерки, които правителството наложи за овладяване на разпространението на коронавируса у нас. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) през първия месец от годината търговията на дребно се покачва с 1,8% спрямо декември 2020 г., но остава с 3,9% под нивото за същия месец на изминалата година. На годишна база през януари се наблюдава спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 21,8%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,9%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение (с 2,2%). На месечна база през януари се наблюдава нарастване на оборота при всички основни групи: търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (със 7,1%), търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 3,6%) и търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1%).
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2021)
 
Промишленото производство у нас намаля с 3,4% на годишна база през януари Промишленото производство в България през януари регистрира спад от 3,4% на годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство се увеличава с 0,8% в сравнение с декември 2020 година. В НСИ изчисляват, че на годишна база най-голям е спадът на промишленото производство в добивната промишленост - 17,8%, при преработващата промишленост намалението е с 2,7% в сравнение с година по-рано, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо януари 2020 година се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 46,1%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 28,5%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 27,5%, производството на напитки - с 26,5%, производството на тютюневи изделия - с 24,8%. Статистиката отчита най-голямо увеличение при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 34%, производството на електрически съоръжения - с 18,1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 13,4%, производството на мебели - с 8,3%.
Източник: Инвестиции (11.03.2021)
 
Спрямо началото на 2020 г. добивната промишленост се свива с цели 17,8%, преработващата промишленост се понижава с 2,7%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ бележи спад с 1,4 на сто. През януари 2021 г. промишленото производство и търговията на дребно нарастват спрямо месец по-рано, но при поредно слабо представяне в строителството, като и трите важни икономически сектора продължават да отчита понижения на годишна база, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличи през януари с 0,8% спрямо последния месец на 2020г., когато нарасна с едва 0,1 на сто. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство обаче се понижава през януари с 3,4% след спад с 3,0% през декември и след силни двуцифрени спадове през пролетта на миналата година. През януари е регистрирано увеличение на месечна база с 2,1% в преработващата промишленост и с 1,2% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост се отчита силен спад с 13,1% след ръст с 14% през декември 2020 г. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти (с 19,6%), производството на превозни средства, без автомобили (с 18,5%), производството на метални изделия, без машини и оборудване (с 13,4%), ремонта и инсталирането на машини и оборудване (с 10,4%). Съществено намаление е регистрирано при производството на тютюневи изделия (спад с 20,3%), при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (с 12,4%) и при производството на лекарствени вещества и продукти (с 3,7%).
Източник: БНР (11.03.2021)
 
Износът на България през януари се е свил с 6%, а вносът - с близо 7% Износът на стоки от България през януари се понижава с малко над 6% на годишна база, а вносът се свива с близо 7%. Дефицитът във външната търговия намалява с 18% до 256,3 млн. лева от 312,9 млн. лв. година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари изнесените български стоки са на стойност 4,685 млрд. лева, което е с 6,1% по-малко в сравнение с първия месец на миналата година. Вносът е на стойност 4,941 млрд. лева, или с 6,8% по-малко спрямо януари 2020 г. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през януари е на минус с 494,1 млн. лева. Българският износ намалява с 22,6% в сравнение със същия месец на 2020 г. и е на стойност 1,378 мрд. лева. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 57,3% от износа за трети страни. Според данните на НСИ стокообменът на България с ЕС през 2020 г. е на минус със 719,1 млн. лева. Износът на български стоки за европейските партньори за една година намалява с 4,1% и е в размер на 35,836 млрд. лева. Експортът на България за Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия формира 70,2% от износа за държавите членки на ЕС. Само през декември износът на стоки за ЕС се увеличава с 10,3% спрямо година по-рано и е в размер на 2,705 млрд. лева. Вносът на стоки от ЕС през 2020 г. спада с 9,2% спрямо 2019 г. и е на стойност 36,555 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През декември импортът от държавите членки на ЕС се увеличава с 1,3% на годишна база и е в размер на 3,184 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.03.2021)
 
Започналите първа работа през 2020 г. са рекордно малко - 70 хил. Души Хората започнали първата си работа през кризисната 2020 г. намаляват с 24.5% до 70.6 хил. души. Това става ясно от данните на Комисията за финансов надзор за лицата с новоприети заявления и служебно разпределени в универсални пенсионни фондове, които се публикуват веднъж годишно. От тях се вижда още, че делът на избралите в кой пенсионен фонд да се осигуряват пада до под 6%, докато всички останали не са подали заявление в срок от три месеца след сключването на първия си трудов договор и са служебно разпределени в някой от лицензираните. За това също вероятно фактор е пандемията - при наложените ограничения и дългите периоди на дистанционна работа за агентите на пенсионните компании е по-трудно да стигнат до новопостъпващите на пазара на труда и да им презентират техните услуги. Данните не са изненадващи, доколкото през миналата година бизнесът по-скоро се бореше да не съкращава хора, отколкото да наема нови. Все пак обаче имаше и сектори, за които пандемията доведе до ръст на търсенето на продуктите им и услугите им, като например куриерските, софтуерните и аутсорсинг компаниите и съответно при тях се наблюдаваше дори увеличение на персонала. А те често наемат младежи директно от университета.
Източник: Капитал (15.03.2021)
 
Месечната инфлация в България се ускорява до 0,6% през февруари През февруари 2021 година цените на потребителските продукти в България са се увеличили с 0,6% спрямо януари, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Статистиката показва леко ускоряване на инфлацията - през януари месечното изменение беше в рамките на 0,2 на сто. В НСИ изчислиха, че инфлацията от началото на годината (февруари 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 0,8%. За периода февруари 2021 г. спрямо февруари 2020 г. годишната инфлация е минус 0,1%. Средногодишната инфлация за периода март 2020 - февруари 2021 г. спрямо периода март 2019 - февруари 2020 г. е 1%. По окончателни данни на НСИ месечната инфлация на потребителските цени за януари 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 0,2%. Според хармонизирания индекс на потребителските цени за февруари 2021 г. спрямо януари 2021 г. месечната инфлация е 0,5%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 0,7%, а годишната инфлация за периода февруари 2021 г. спрямо февруари 2020 г. е 0,2%. Средногодишната инфлация за периода март 2020 - февруари 2021 г. спрямо периода март 2019 - февруари 2020 г. е 0,7%. По окончателни данни на НСИ месечната инфлация на потребителските цени за януари 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 0,2%. Индексът на цените за малката кошница за февруари 2021 г. спрямо януари 2021 г. е 100,5%, а от началото на годината (февруари 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 100,8%.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2021)
 
Средният осигурителен доход за януари е 1157,77 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец януари 2021 г. е 1157.77 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 февруари 2020 г. до 31 януари 2021 г. е 1079.28 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец февруари 2021 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (17.03.2021)
 
Строителството в България изостава от ЕС Продукцията в строителния сектор на ЕС се е повишила през януари 2021 г., отстранявайки част от спада в края на миналата година, показват данните на Eurostat. В рамките на България обаче строителството през януари се е понижило още, продължавайки негативната сесия от септември 2020 г. През януари строителството в ЕС е нараснало с 0.9%, заличавайки голяма част от спада с 1.3% през декември 2020 г., докато в рамите на еврозоната се е повишило с 0.8% след спад с 1.5% през последния месец на миналата година. Данните на Eurostat показват още, че продукцията от гражданското и инженерно строителство в ЕС се е повишило с 0.8%, а в еврозоната с едва 0.1%, докато сградното строителство е нараснало съответно с 1.1% и с 1.3 на сто. Най-солидно повишение през януари отбеляза строителството във Франция (16.3%), Словения (8.4%) и Унгария (7.4%). В същото време намаления са регистрирани в Германия (-12.2%), Словакия (-2.3%) и България (-1.3%).
Източник: economic.bg (18.03.2021)
 
Продажбите на нови коли намаляха с 20,6% Продажбите на нови коли в страната намаляха с 20,6% през първите два месеца на годината, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобли. През януари и февруари в България са регистрирани 3429 нови коли, при 4318 за същия период на миналата година. Само през февруари купените нови автомобили са 1660, което е спад с 16,5% на годишна база. Данните за България са близки до средното ниво за страните от ЕС. През първите два месеца на годината спадът на продажбите на нови автомобили в страните-членки е с 21,7%. През януари и февруари в ЕС са регистрирани близо 1,5 млн. нови коли, при 1,9 млн. за същия период на миналата година. Покупките на нови коли намаляват най-много в Португалия – с 47,1% за първите два месеца на годината. Топ три на страните с най-голям спад се допълва от Литва (-46,5%) и Испания (-44,6%). Веднага след това е Дания с намаление не сделките с 40,1%. Във всички страни от ЕС намаляват продажбиите на автомобили с изключение на Швеция, където има ръст с 12,8%. Най-малко е намалението на покупките на нови коли в Унгария (-6,8%), Финландия (-8%) и Естония (-8,8%).
Източник: Труд (18.03.2021)
 
Седем държави получават 57.3% от износа ни към трети страни Продължава спадът в износа на България към страните извън Европейския съюз, който започна още през март миналата година, съобщиха от Националния статистически институт. През януари 2021 г. експортът на български стоки към тази група държави е загубил 22.6% от стойността в сравнение със същия месец на миналата година и възлиза на 1.38 млрд. лева. Основните ни търговски партньори в този период са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация. Към тези седем държави са заминали 57.3% от изнесените български стоки за т.нар. трети страни. За сравнение, през миналата година на тяхна сметка е бил 55% от българския износ за трети страни. Като че ли Китай е големият печелив от ковид пандемията. Износът му продължава да отчита силен растеж през последните месеци. В основата му е по-бързото възстановяване на икономиката на втората по сила световна икономика в сравнение с другите страни. И в момента тя печели от силния експорт, а и от отпадането на много други износители конкуренти. В търговията на България с тази азиатска страна също усетихме това ускоряване. През януари тази година вносът от Поднебесната империя у нас е нараснал с 0.5% и е на стойност 309.4 млн. лева. Тя единствена е постигнала това сред основните ни търговски партньори от страните извън Европейския съюз. Българският износ обаче се е свил със 17.8% и е за 138.8 млн. лева. Най-голям през януари е спадът на износа ни към Обединеното кралство. Той е загубил 39.4% от стойността си и се е свил до 69.7 млн. лева. Още по-лошо е положението обаче при вноса у нас - с 65.3% по-малко британски стоки са влезли у нас през първия месец на тази година, а като стойност те са само за 21.9 млн. лева. Разбира се, това не е изненада след като вносът от Острова в ЕС се е сринал с 41 процента. В крайна сметка стокообменът ни с Обединеното кралство падна под сто милиона лева. Но, от друга страна, има и надежда за следващите месеци след като 252 британци са били у нас със служебна цел през първия месец на тази година. Брексит и пандемията от Ковид вероятно ще продължат да изсмукват стойност от търговията между Бългаия и Обединеното кралство. Едно проучване на вестник "Гардиън" (Guardian) сред бизнеса в Обединеното кралство е показало, че 74% от компаниите са имали забавяния при вноса на стоки от Европейския съюз и износа за единния блок след реалното напускане на ЕС в началото на годината. Освен това над половината от компаниите са изправени пред увеличени разходи след излизането на Обединеното кралство от Евросъюза. А повече от една трета от тях отчитат загуби от продажби, докато страховете от продължаващото прекъсване на доставките може да се окаже губещо за бизнеса на фирмите и в бъдеще. Числата от статистиката обаче разкриват и една добра новина на нас. България има положитено търговска салдо от 51.9 млн. лева в стокообмена със САЩ през януари. И износът, и вносът от най-голямата икономика в света обаче също се свиват. Изнесените български стоки са с 18.7% по-малко, а при импортът сривът е с 46.7 процента. Общо фирмите от двете страни са си обменили стоки за 407.2 млн. лева. Не са спирали и бизнес контактите през януари, като 170 американци са гостували у нас със служебна цел.
Източник: Банкеръ (19.03.2021)
 
Броят на безработните е нараснал с над 18% през миналата година Броят не безработните през миналата 2020 г. година, през която епидемията от коронавирус доведе до икономическа криза, е нараснал с 18.1%, съобщиха от НСИ. В края на 2020 без работа са били 168 600 души, от които 96 300 са мъже и 72 300 жени. Според статистиката коефициентът на безработица се увеличава с 0.9 процентни пункта в сравнение с 2019 г. и достига 5.1%, съответно 5.4% за мъжете и 4.8% за жените. По-рано от Агенцията по заетостта съобщиха, че общо 255 031 души безработни са си намерили работа през 12-те месеца на епидемията. Статистиката отчита ръст от 50% на хората, които са безработни по-малко от една година, и те вече са 92 700, докато броят на безработните от повече от една година намалява с 5100 и те са 75 900 хиляди. НСИ отчита намаляване с 1.1% на напусналите образование и обучение на възраст 18 - 24 навършени години и те са 12.8%. С 1.4% до 18.1 на сто се увеличава обаче относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение хора на възраст 15 - 29 навършени години.
Източник: Дневник (19.03.2021)
 
Един час труд е поскъпнал с 10% през последното тримесечие на 2020 г. Общите разходи на работодателите за един отработен час от служителите във фирмите са се увеличили с 10% през четвъртото тримесечие, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това представлява значително ускоряване спрямо третото тримесечие, когато възнагражденията се увеличиха средно с 3.6% и връщане към темповете на от първите два тримесечни периода на миналата година. В края на миналата година увеличаването на разходите за труд в сектора на услугите е с 8.2%, в строителството с 6% и в индустрията с 4.6 на сто. По икономически дейности през периода октомври - декември 2020 година най-висок ръст на общите разходи за труд в България спрямо същия период на 2019 година е регистриран в икономическите сектори „Образование“ – с цели 25.6%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 24.7%, както и в сектора „Операции с недвижими имоти“ – с 20.5 на сто. Намаление на общите разходи за труд пък е регистрирано в „Култура, спорт и развлечения“ (-2.4%) и в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (-0.9%), тъй като тези сектори бяха едни от най-тежко засегнатите от втората вълна на коронавирусната пандемия в края на 2020 г. В същото време разходите за възнаграждение за един отработен час (разходите за заплати) през четвъртото тримесечие на 2020 г. се увеличават с 10% след повишение с 3.5% през третото тримесечие, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват с 10.1% след тяхно повишение с 4.1% през предходните три месеца.
Източник: economic.bg (23.03.2021)
 
8,4 милиона долара са приходите за българския музикален пазар през пандемичната 2020 г. Приходите в българската музикалната индустрия за 2020 г. са се увеличили с 12,6% в сравkение с 2019-а въпреки ограниченията за артистите, взети заради коронавируса. Макар че физическите проoажби и концертите на закрито претърпяха спад, използването на платени стрийминг услуги значително се увеличи. "Оцеляха тези, които активно дигитализираха своя репертоар", казва изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Ина Килева. През последната година използването на стрийминг услуги се е увеличило с 47,7% в сравнения с предходната, като успя да компенсира голяма част от загубите. Данните са от годишния доклад на Международната федерация за звукозапrсната индустрия (IFPI). Те показват, че в световен мащаб е тренд растежът на музикалния пазар. За 2020 г. той е 7,4% в сравнение с 2019-а. През изминалите 12 месеца приходите му са 21,6 милиарда долара. От тези пари 62,1%, или 13,4 млрд., са от стрийминг услугите. „С годишни приходи в общ размер от 8,4 милиона щатски долара българският музикален пазар заема едва 57-о място в глобалната класация между 70-те пазара, наблюдавани от световната организация”, обяснява Килева. "Въпреки засегнатите от пандемията и въпреки социалните проблеми, музикалните компании продължиха да работят усилено, за да оцелеем и заедно да изградим свят, в какъвто всички бихме искали да живеем", казва главният изпълнителен директор на IFPI Франсес Мур. Той уточнява, че за 6-а поредна година музикалната индустрия има растеж в глобален план. За първи път в годишния доклад на организацията освен САЩ, Канада, Европа и Латинска Америка са включени страните от Африка и Средния Изток. Отчетен е ръст на музикалната индустрия с 8,4%, като стриймингът отново е доминиращ.
Източник: 24 часа (24.03.2021)
 
Финансовите резултати на бизнеса се подобряват. През февруари 17,6% от фирмите са имали по-високи приходи от предходния месец, показва анкета на Националния статистически институт сред нефинансови предприятия. Това е най-високият дял на фирмите с ръст на приходите за последните пет месеца. 34,1% от анкетираните предприятия посочват, че през февруари са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с януари 2021 г., а при 47,9% няма промяна. Анкетата показва, че фирмите със спад на приходите имат най-малък дял за последните пет месеца, което е добър сигнал за икономиката на страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 53,1% от фирмите в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление на приходите от продажби на стоки или услуги. На второ място е строителството с 38,4% на фирмите със спад. В индустрията намаление на приходите са отчели 35,4% от анкетираните, а в „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ спад имат 34,7% от фирмите. По отношение на наетия персонал 10% от фирмите са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане. За следващия месец 93,7% от анкетираните компании прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 2,1% ще преустановят временно дейността си, а 1,9% ще прекратят дейността си. Финансовите резултати на бизнеса се подобряват. През февруари 17,6% от фирмите са имали по-високи приходи от предходния месец, показва анкета на Националния статистически институт сред нефинансови предприятия. Това е най-високият дял на фирмите с ръст на приходите за последните пет месеца. 34,1% от анкетираните предприятия посочват, че през февруари са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с януари 2021 г., а при 47,9% няма промяна. Анкетата показва, че фирмите със спад на приходите имат най-малък дял за последните пет месеца, което е добър сигнал за икономиката на страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 53,1% от фирмите в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление на приходите от продажби на стоки или услуги. На второ място е строителството с 38,4% на фирмите със спад. В индустрията намаление на приходите са отчели 35,4% от анкетираните, а в „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ спад имат 34,7% от фирмите. По отношение на наетия персонал 10% от фирмите са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане. За следващия месец 93,7% от анкетираните компании прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 2,1% ще преустановят временно дейността си, а 1,9% ще прекратят дейността си.
Източник: Труд (25.03.2021)
 
Половината от икономическия ръст от 2014 г. насам идва от европейските средства През 2020 г. брутният вътрешен продукт на България е с 16.7% над нивото си от 2013 г. в реално изражение по сметки на НСИ. Изчисления на Министерството на финансите на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0 показват, че половината от това увеличение се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен период 2014-2020 г., показва доклад, качен на страницата на ведомството в интернет през март 2021 г. Изчисленията представляват оценка на преките макроикономически ефекти от оперативните програми на Европейския съюз и проектите, финансирани от тях. Последната подобна сметка за ефекта от евросредствата - през 2019 г., показа, че около една трета от растежа на българската икономика се дължи на еврофондовете. Според симулациите, направени през СИБИЛА, стойността на общо създадения в страната брутен вътрешен продукт през периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-малка без европейските фондове. Към края на 2020 г. са усвоени 54.4% от предвидените 9.9 млрд. евро европейски средства или близо 5.4 млрд. евро. В сметките не са включени средствата в помощ на частния сектор за преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията, уточняват от Министерството на финансите. "През по-голямата част от разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС", пишат от Министерството на финансите. За справка, през 2014-2019 г. България се е приближила до средноевропейските нива с едва 7 процентни пункта - БВП на човек през 2019 г. беше 53% от средното за Европа при изравняване на цените, а шест години по-рано беше на 46%. Най-значителен изглежда е прекият ефект от европейските средства върху частните инвестиции в България. Към 2020 г. разходите за брутообразуване на основен капитал, които включват инвестициите в машини, оборудване и сгради, са с 23.7% над потенциалното ниво без европейските фондове, показва симулацията на модела. Най-голям принос за увеличението на инвестициите между 2014 и 2020 г. идва от ОП "Развитие на човешките ресурси" с цели 12 пр. пункта. Това е и програмата с най-голям принос към растежа на БВП - според симулациите на СИБИЛА брутният вътрешен продукт щеше да е с 5.4% по-малък без европейските средства. "ОПРЧР е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към подобряване на конкурентоспособността на българското производство", пишат от финансовото ведомство. Основният плюс идва от първата приоритетна ос от програмата - "Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места". Ефектите от програмата се проявяват във всички направления - увеличение на заетостта с 10.7% и спад на безработицата с 4.8 пр.п., което пък води до ръст на потреблението на домакинствата, а в резултат и до увеличение на производството и нужда от инвестиции за разширяване на капацитета. Усвоените средства по програмата за развитие на човешките ресурси са и основната причина за подобрението на показатели като средната работна заплата. Според изчисленията европейските фондове са допринесли с 6.7% към ръста на средните възнаграждения от 2014 г. насам, което е под една десета от общия ръст за периода.
Източник: Капитал (26.03.2021)
 
За 7 години еврофондовете са увеличили БВП на България с 8.3% В края на втория 7-годишен програмен период България е усвоила едва 54% от средствата по европейските фондове, предоставени за преодоляване на значителното изоставане в икономическото ни развитие, лошото състоянието на инфраструктурата и на жизнения ни стандарт спрямо другите държави в ЕС. От определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част - от държавния бюджет. Така дори и ускореното харчене заради пандемията и пренасочването на неусвоени евросредства към мерки за борба с последиците от ковид-кризата през последната година, не са били в състояние да подобрят картината на европейските инвестиции. Данните са от анализ на финансовото министерство, направен през март, в който се изчислява и ефектът на еврофондовете върху българската икономика. Според този анализ, без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не посочва малко или много е този показател, но по различни експертни оценки това е половината от увеличението на БВП за последните седем години. "През по-голямата част от разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Изпълнението на планираните мерки по линия на еврофондовете изиграва роля в това отношение, включително в смекчаване на отрицателните последици от епидемията от COVID-19 върху икономиката, като симулациите показват, че техният ефект върху БВП към края на 2020 г. е увеличение с 8.3% спрямо сценария без евросредства", пише МФ в своя анализ. Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%. Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта - общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% - основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години. Вливането в икономиката на средствата от ЕС в периода 2014-2020 г. е покачило цените в страната ни сравнително слабо - само с 2.6%. Ефектът върху инфлацията като цяло се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката, обяснява МФ. Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен - едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове. За сметка на това вносът на стоки у нас се е увеличил чувствително в резултат на инвестираните европари - с 9.3%. Това се обяснява с повишеното вътрешно потребление вследствие на повишени доходи, както и на ръст на производството в резултат на инвестициите от ЕС по различни проекти.
Източник: Сега (29.03.2021)
 
Шестима безработни се борят за едно свободно работно място у нас Средно по шестима безработни се състезават за едно свободно работно място у нас, показват последните данни на Агенцията по заетостта към края на февруари. В 17 области равнището на безработица е над средното за страната, като най-високите стойности се отчитат в Северозападния район - Видин, Монтана и Враца. Най-силна е конкуренцията в областите Разград и Видин, където за една вакантна позиция се състезават съответно по 15 и по 12 безработни. На другия полюс са София-град и Русе, където за едно място се борят средно по 4 души. Данните сочат, че за сравнение към края на януари в цялата страна за свободно работно място са се конкурирали по 8 души, а към края на декември миналата година - по 9. По последни данни равнището на безработицата в страната е 6.9%. Традиционно най-ниско е нивото му в София-столица - малко под 3%, а най-високо - в област Видин - 14%.
Източник: Медия Пул (30.03.2021)
 
Пътуванията на българи в чужбина намаляват с 46.3% през февруари, а на чужденци в България - с 52.6% През февруари 2021 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната пътуванията на български граждани в чужбина са 215.3 хил. или с 46.3 на сто под регистрираните през февруари 2020 година, съобщи Националният статистически институт. През февруари 2021 г. посещенията на чужденци в България са 240.9 хил. или с 52.6 на сто по-малко в сравнение с февруари 2020 година. Срив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 81.7 на сто, "служебна" - с 50.7 на сто, и "други" (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 21.7 на сто. Транзитните преминавания през страната са 54.6 на сто (131.5 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през февруари 2021 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 40.7 на сто или с 56.4 на сто по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни с изключение на посещенията от Чехия, при които има повишение от 76.1 на сто спрямо февруари 2020 година. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" намаляват с 46.9 на сто. През февруари 2021 г. относителният дял на посещенията по цели е, както следва: с други цели - 64.1 на сто, със служебна цел - 19.5 на сто, и с цел почивка и екскурзия - 16.4 на сто.
Източник: 24 часа (30.03.2021)
 
Бизнесът не се стресна от третата вълна, оптимист е Третата вълна на пандемията и последвалите ограничителни мерки през март, изглежда, не са стреснали бизнеса, защото бизнес климатът в страната продължава да се подобрява, този път с 2,1 пункта в сравнение с февруари, отчита наблюдението на НСИ на стопанската конюнктура. Този възходящ тренд продължава вече трети месец, преди януари 2021 г. в продължение на няколко месеца индексът падаше. Дъното му бе достигнато през април и май м.г. и в момента той се доближава до средния за последните десетина години показател. През март най-силно влияние върху индекса оказва строителството, където се повишава с 3,8 пункта. Предприемачите отчитат нарастване на новите поръчки и прогнозите за следващите няколко месеца са благоприятни. В промишлеността повишението е с 2,1 пункта, в търговията на дребно с 1,7, а в услугите - с 2,7 пункта. Цените на производител, които се считат за ранен предвестник на инфлацията, са се повишили през февруари с 1,3% спрямо предходния месец и с 3,1% в сравнение със същия месец на 2020 г. Това увеличение се получава най-вече от ръста на цените на основните метали, който е 29,9% спрямо година назад и се дължи най-вече на международната конюнктура. В производството на химически продукти ръстът на цените на годишна база е 4,8%, а на храните - с 3,7%
Източник: 24 часа (31.03.2021)
 
Заводските цени растат през февруари и на месечна, и на годишна база Заводските цени се покачват през февруари с 1.3% на месечна база и с 3.1% спрямо година по-рано, показват данните на НСИ. Спрямо януари повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 2%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%. Спрямо година по-рано по-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - със 17.4%, в преработващата промишленост - с 3.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%. Цените за вътрешния пазар поскъпват през февруари средно с 0.9% спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 5.6%, и в преработващата промишленост - с 1.5%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.5%. Спрямо същия месец на предходната година цените растат с 1.1%. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 16.6%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, а намаление се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%.
Източник: Дневник (02.04.2021)
 
Локдаунът остави над 5 хил. души без работа Затварянето на бизнеса за десет дни в поредния, трети от началото на годината локдаун, е оставило oщe 5156 дyши бeз paбoтa пpeз изминaлaтa ceдмицa, coчaт дaннитe нa Haциoнaлнaтa cтaтиcтичec?a cлyжбa (HCИ). В същото време за периода 22-28 март работа са започнали 4172 дyши, което означава, че извън пазара на труда са останали 984 души за една седмица. Днес здравният министър пpoф. Kocтaдин Aнгeлoв обяви, че се наблюдава положителна тенденция към нормализиране на ситуацията и спад в случаите на новозаразени, поради което заведенията и фитнесите ще отворят отново. Междувременно ситуацията с безработицата пpoдължaвa дa ce зaдълбoчaвa. Данните от НСИ показват, че от 28 декември 2020 г. до 28 март новорегистрираните в бюрата по труда са 84 049 души, а започналите работа са 56 828 души. Това означава, че извън пазара на труда за този период са останали 27 221 души, които добавяйки се към общата картина – от началото на пандемията до сега – броят на останалите без работа е над 165 хил. души.
Източник: economic.bg (06.04.2021)
 
Само 19.50% от чужденците са пътували до България по бизнес През февруари тази година относителният дял на посещенията у нас със служебна цел (командировки, участие в конференции, в конгреси и симпозиуми и други) са само 19.5% от всички пътувания до България, четем в анализ на Националния статистически институт. Общо 47 045 чужденци са пътували до България по бизнес, като бройката им се е свила с 50.7 процента. Така или иначе от година насам коронавирусната пандемия оказва силен натиск върху фирмите. Противоепидемичните мерки срещу разпространението на Ковид-19, карантините в отделните страни, свиването на производствена дейност са причина за по-малкото пътувания и в началото на тази година . Заедно с това разчитаме и още нещо в числата. От Норвегия, например, у нас не е дошъл нито един предприемач. Въпреки изключително ниския стокообмен, присъствието на фирми от Кралство Норвегия у нас е значително. В страната ни работят около 30 по-големи компании с норвежко участие от различни сектори, привлечени от бизнес климата и най-вече от благоприятните данъчни условия у нас. В скандинавската страна са много внимателни в пътуванията в чужбина, което обяснява числата от статистиката. Иначе можем да изброим седемнадесет страни, от които у нас са пристгинали по над хиляда човека със служебна цел през февруари. Бизнесмените от съседните балкански страни плюс Украйна отново са били най-активни в контактите. Най-много турски и румънски предприемачи са пътували до нашата страна. Германия, която е най-големият ни търговски партньор, е дори извън този списък. Само 88 германци са били у нас със служебна цел Отличникът е Турция. Общо 14 483 са били командированите от южната ни съседка у нас през февруари. Това не е изненадващо. Тя е най-големият по големина търговски партньори на България извън Европейския съюз. Многото турски фирми у нас са в основата на добрите търговско-икономически връзки, както и възможността през България по-лесно да се достига до европейския пазар. От Румъния със служебна цел през февруари са дошли 9037 човека. Северната ни съседка все пак е вторият ни по големина търговски партньор сред страните от Европейския съюз. Не са малко и фирмите с румънски или румънско-български капитал у нас. Общо 5943 човека от Сърбия са пътували със служебна цел до България. През януари фирмите от двете страни са изтъргували по-малко стоки - за 171.3 млн. лева, като има спад и в износа, и във вносът. Продукция за 95.5 млн. лева са влезли у нас от западната ни съседка. От Северна Македония сме посрещнали 3612 бизнесмени в България през февруари, което е почти колкото броя на туристите от тази страна (3824). Въпреки че от началото на тази година има спад и в износа, и във вноса със Северна Македония, в тази страна има доста български инвестиции. Наличието на много гръцки инвестиции и фирми у нас обяснява посещението у нас на 3424 човека от Гърция през февруари. През миналата година стокообмена между двете ни страни възлиза на 6.71 млрд. лева. По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Гърция у нас към края на септември са в размер на 2.55 млрд. евро..
Източник: Банкеръ (08.04.2021)
 
13% ръст на новите жилища в страната Строителството на нови жилища в страната през първото тримесечие на 2021 г. е в подем и отбелязва цели 13% ръст. “Пазарът се възстановява с доста добри темпове и през периода януари-март в България има близо милион квадратни метра нови жилищни площи”, заяви Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции в България по време на онлайн форум за имоти. 922 342 кв. метра жилищна площ са построили у нас в началото на годината. Най-голям е ръстът в Пловдив, като за периода има пуснати в експлоатация 178 921 хил. кв. метра, което е ръст от 93% спрямо същия период на 2020 г. Тези цифри се дължат на отложените проекти през 2020 г., която беше по-слаба за строителния сектор. В София повишението е с 9,4%, като новите жилища за периода са в размер на 393 035 кв. метра. По Черноморието Бургас се представя доста по-добре от Варна и ръстът в морския град е 47% при построени нови жилища в размер на 88 121 кв. метра. За жалост, при ваканционните имоти в Бургас има спад от 65%, но в този сегмент от пазара морската столица отбелязва невиждан ръст на новите жилища, дължащ се на няколко големи ваканционни проекта - 740% увеличение и площи в размер на 18 хил. квадратни метра. Ръст на цените от 6% и с 12% на търсенето на апартаменти в София през 2020 г., отчитат от Националната асоциация на строителните предприемачи. “Под 20% от покупките на апартаменти са с цел инвестиция, останалите 80% са с цел живот”, допълни Георги Шопов, председател на асоциацията. По думите му трябва да се подготвим за тримилионна София, тъй като интересът към столицата е огромен през последните години. В момента на банковия пазар лихвите по жилищните кредити са средно под 2,7%, а самоучастието при покупка на имот е 15%, допълниха още експертите.
Източник: Труд (08.04.2021)
 
Търговията на дребно в България с лек подем през февруари През февруари НСИ отчита поредно подобрение при търговията на дребно, като оборотът в търговията на дребно в България нараства с 3,0% спрямо януари, когато се повиши с 3,4 на сто. Това представлява нарастване на търговията на дребно за десети пореден месец. Наблюдава се нарастване на оборота при почти всички основни групи, освен при търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, където се отчита понижение с 0,2 на сто. При търговията с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали се отчита ръст със 7,4%, а търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали нараства с 4,7%. На годишна база търговията на дребно се свива през февруари с 0,5% след спад с 4,4% през януари, отбелязвайки понижение за пореден месец. В НСИ изчисляват, че на годишна база има спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15,1%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0,6%), докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено увеличение (с 4,7%). По-съществен ръст на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 33,3%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 9,4%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4%. Намаление се наблюдава при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2021)
 
Промишленото производство се свива с 3,4% през февруари През февруари промишленото производство в България се свива с 3,4% спрямо същия месец на 2020 г. В сравнение с януари то остава непроменено. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Намалението в индекса е за 16-ти пореден месец. През януари спадът бе 3,2% спрямо същия месец на 2020 г. На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено основно в преработващия сектор - с 4,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4%, а добивната промишленост остава без изменение. Най-голям спад НСИ отчита в производството, некласифицирано другаде - с 43,5% и при производството на напитки - с 43%. Намалението спрямо 2020 г. при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм е с почти 25%, а при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15,8%.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2021)
 
Потреблението се възстановява, търговията с ръст за 10-и месец Месечен ръст от 3% през февруари при търговията на дребно сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Като повече продажби отчитат почти всички браншове. Със 7,4 % се е увеличил оборотът при търговията с нехранителни стоки, при продажбата на автомобилни горива и смазочни материали ръстът е 4,7%. Значителен ръст на оборота регистрират търговците, които продават текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 44,8%. С 9,5 % се е увеличила търговията с компютърна и комуникационна техника, а с фармацевтични и медицински стоки - с 8,6%, показват още данните на НСИ. Намаление има само при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, но минимално - с 0,2%. Данните на НСИ показват, че потреблението постепенно се възстановява въпреки кризата, предизвикана от пандемията, а търговията на дребно расте за десети месец поред. Но все още не може да достигне предкризисните нива, тъй като на годишна база през февруари има спад с 0,5%. Данните за годишните изменения показват, че с малко над 15% за година е спаднал оборотът при търговията с автомобилни горива и масла, а при хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия намалението е с 0,6%. Увеличение с 4,7% има при продажбата на нехранителни стоки. По-съществен ръст за година има при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 33,3%, при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 9,4%, и при търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4%. Намаление има при продажбите на фармацевтични и медицински стоки - с 1,4%. При промишленото производство през февруари спрямо година назад спадът е 3,4%. В строителството данните показват 4,2% намаление през февруари спрямо същия месец през 2020 г., а спрямо януари 2021-а има покачване от 0,2%.
Източник: 24 часа (12.04.2021)
 
Сривът на приходите от нощувки у нас е над 40% през февруари Приходите от нощувки на хотели и други места за настаняване през февруари 2021 г. се сриват с 42% на годишна база. Регистриран е и срив на приходите от чужди граждани с 69%, а приходите от български граждани намаляват с 13.6%. Това показват данни на НСИ. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари е с 40,4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като не за първи път най-голям спад (с 47.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През февруари 2021 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 77% от общия брой нощувки на чужди граждани и 42,1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15% от нощувките на чужди граждани и 29,6% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7,8 и 28,3%. Регистриран е срив при чуждите граждани. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи. Българските граждани са реализирали средно по 2 нощувки. Чуждите граждани по 3 нощувки, като 78.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Хотелите и ресторантите в тях у нас са отворени, като заведеният към хотели се допускат само гостите.
Източник: Money.bg (13.04.2021)
 
Снегът през февруари посъживи туризма, спадът е 42% Снегът през февруари посъживи зимния туризъм - спадът в приходите от нощувки е 42% на годишна база, като се дължи предимно на отлива на чуждестранните туристи. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за втория месец на тази година. За сравнение през периода декември - януари, когато е пикът на зимния сезон, спадът беше около 80% спрямо същия период на миналата година. 35, 2 млн. лева са приходите от нощувки във всички места за настаняване през февруари. Най-висок логично е сривът на приходите от чужди граждани, за които все още се изисква отрицателен тест за коронавирус. Затова има отлив от почти 70% в приходите от чужденци в сравнение с февруари 2020 г., когато в страната все още нямаше регистриран случай на COVID-19. Българските граждани са похарчили с 13,6% по-малко за зимен туризъм спрямо година назад. През февруари 2021 г. близо 77% от местата за настаняване са останали празни, а най-голяма заетост отчитат 4- и 5-звездните хотели - в тях са прекарали почивката си над 30% от туристите през февруари, а 16,1% от тях са били в хотели с 1 или 2 звезди. Данните показват още, че през февруари в страната са работели 1666 обекта за настаняване с общ капацитет от 97,8 хиляди легла. В сравнение със същия период на 2020 г., когато в страната все още не беше обявено извънредно положение, общият брой на местата за настаняване е намалял с 11,1%, а броят на леглата - с 12,9%. 627,7 хил. са нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2021 г., което е с 40,4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. При чуждите туристи има спад от цели 75,2%. Броят им е 35,5 хил. в зимните ни курорти, като 78,2% от тях са нощували в хотели с 4 или 5 звезди, сочат още данните на НСИ. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи, но далеч по-малко - 20,8%. Българските туристи през февруари са били 237,3 хил, но повечето са оставали само за уикендите - данните сочат, че българите остават да пренощуват в зимните курорти средно около 2 дни. При чужденците престоят средно е 3 или 4 нощувки.
Източник: 24 часа (13.04.2021)
 
Бизнесът смята да свие инвестициите си с 15% Бизнесът не само намали инвестициите си през миналата година, а смята да ги ограничи още повече през настоящата. Това показва бизнес анкета на НСИ. Направените разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2020 г. са с 8,7% по-малко спрямо 2019 г., показва анкетата. Плановете на промишлените предприятия за 2021 г. са за свиване на инвестициите с още 15,5%. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни активи през тази година делът на частния сектор е 85,2%, а мениджърите в частните фирми предвиждат намаление на инвестиционните си програми със 17,5% спрямо 2020 г. По основни производствени групи най-голям дял в инвестициите през 2021 г. се очаква да има производството на стоки за междинно потребление (38,2%), при което се предвижда понижение от 13,8% в сравнение с миналата година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с дял от 31,1%), при които се очаква увеличение с 4,7% спрямо 2020 г. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с дял от 15,8%, а предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестициите с 30,8%.
Източник: Труд (13.04.2021)
 
Строителната продукция в България намаля с 4.2% на годишна база през февруари Продукцията на строителния сектор в България е спаднала с 4,2% на годишна база през февруари, след 5,7% спад през януари, съобщи националната статистическа служба НСИ, позовавайки се на предварителни данни, коригирани за работен ден. На база сезонно коригирана месечна база, строителната продукция нарасна с 0,2% през февруари, след като през януари спадна с 0,7%, се казва в изявление на НСИ.
Източник: SeeNews (13.04.2021)
 
Износът расте с 2.8% през февруари Износът на стоки на България нараства с 2.8% на годишна база през февруари, приближавайки обем на продажбите от 5 млрд. лв., показват предварителните данни на националната статистика. Повишението идва както от ръст на експорта към държави на ЕС с 4.2%, така и повишение на продажбите в трети страни с 0.1%. Вносът също нараства - с 2.6% до 5.4 млрд. лв., от които малко над 3.4 млрд. идват от държави - членки на ЕС. Така търговският дефицит за първите два месеца на 2021 г. достига 702 млн. лв. при 741 млн. година по-рано. Износът към страни извън ЕС отчита първи ръст, макар и слаб, от февруари миналата година. Възможно е увеличението да се дължи на факта, че по това време през 2020 г. вече започна да се усеща напрежението от надвисналата криза и базата за сравнение е по-ниска. Но обемът на продажбите сега (1.67 млрд. лв. през февруари 2021 г.), изглежда, се нормализира около средните нива, отчитани за месеците в началото на годината - около 1.6 млрд. през 2019 и 2020 г. например. Подробната разбивка на НСИ за търговията с ЕС през февруари ще бъде достъпна след месец. През януари експортът към ЕС расте с 3% на годишна база, като числата показват, че в износа на български стоки към ЕС също е видим силен положителен принос към растежа от продажбите на руди, шлаки и пепели. Но тук увеличението от 81% до 177 млн. лв. се дължи на експорта на руди на благородни метали. Износът на рафинирана, нерафинирана мед и ламарини и листове от цветния метал също допринася към общия ръст с повишение от 38% до обем на продажбите от 350 млн. лв. през януари. Повечето сектори обаче все още са под напрежение. Износът на облекла например все още е с около 50 млн. лв. назад от обема на продажбите, които достигна през януари 2020 г. Експортът на машини расте с 4.3% на годишна база, но на електроника и електротехника намалява с 3.3%. При превозните средства и авточасти повишението също е слабо - едва 1.3% над миналогодишните стойности.
Източник: Капитал (14.04.2021)
 
Първи ръст на вноса от година През февруари за първи път от една година насам има увеличение на вноса в България. Той е нараснал с 2,6% спрямо година назад и възлиза на 5,4 млрд. лв. Вносът, чието увеличение косвено сочи известно оживление в потреблението в страната, спадаше през цялата минала година, като най-големият спад - близо 30%, беше през април и май. Сегашният ръст обаче говори и за икономическо оживление, тъй като сред стоките, които бележат най-голям ръст във вноса - от 741 през миналия февруари на 801 млн. лв. сега, са машините и оборудването. През февруари има и оживление в износа - ръстът на годишна база е 2,8%, като става въпрос за 4,8 млрд. лв. общо към страните от ЕС и към трети страни. Ръст на износа, и то по-голям, обаче имаше и през декември, последван от спад за януари. Увеличение има при износа главно на суровини, но и на машини и на оборудване, като износът на храни, алкохол и тютюневи изделия продължава да бележи спад. Извън ЕС главните страни, към които е отправен българският износ, са Турция и Китай. От същите държави плюс Русия е и най-големият внос у нас, като за Руската федерация той се състои изключително само от енергийни продукти и суровини, при вноса на които има малко над 28% спад през февруари.
Източник: 24 часа (14.04.2021)
 
Морският магнит за IT бизнесa в България Технологичните компании от години са концентрирани в София, но морската столица все повече се утвърждава като втора топ локация Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се превърнаха постепенно в един от двигателите на растеж на икономиката на България през последните години. През 2020 г. ИКТ отрасълът отбеляза ръст на приходите от 10% при 5.5% спад на БВП на страната, сочи годишният Барометър за състоянието на софтуерния бранш в България на БАСКОМ, който се изготвя със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. Увеличението е по-малко в сравнение с предходната година, когато те скочиха с 18.4%, но достатъчно красноречиво на фона на тежките удари от пандемията. За 2021 г. CBN дори прогнозира, че ИКТ индустрията има шанс да направи исторически пробив и да се нареди сред трите най-силни от общо 18-те в България. При всички положения секторът е от най-динамичните и очакванията са, че през всяка от следващите години до 2024-а той ще бележи двуцифрени ръстове (14-19%). Регионален дисбаланс Въпреки бурното развитие на отрасъла през последното десетилетие той остава концентриран основно в столицата. По данни на НСИ за 2018 г. 14% от продукцията на София се създава от дейности в ИКТ и далекосъобщения, а като се добави и аутсорсингът – заедно те са около една пета от икономиката на общината. Почти навсякъде другаде, където се развива секторът, той е под 1% от местния БВП. Едва напоследък започна да се усеща по-осезаемо движението към някои от по-големите икономически центрове. Тежестта на отрасъла нараства най-много във Варна, където той гони 4% от общата продукция, и в Пловдив (малко над 3%). Показателно е и разпределението на наетите в ИКТ бранша в страната – от общо 92 хиляди към 2018 г. по данни на НСИ 77 хиляди са в София. Във Варна техният брой успя да нарасне до 3200, като през същата тази година той е скочил с 300. Разчупване на статуквото Като цяло един от водещите притегателни центрове за ИКТ бизнеса през последните години се оказа морската столица Варна. Освен че носи висока добавена стойност за икономиката, сам по себе си технологичният сектор привлича кадри и с добрия жизнен стандарт, който осигурява на заетите. Във Варна например средната заплата в бранша е над 2 хил. лева, което е почти двойно над средната за града, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представящ морската столица като град на знанието. Туризмът, промишленото производство и корабостроенето дълги години оформяха силуета на икономиката на Варна. Нов щрих към него през последните години добавиха информационните технологии и услугите. Анализаторите от ИПИ определят сектора като най-бурно развиващия се в града – за трите години от 2015 до 2018-а продукцията на IT компаниите почти се е удвоила, като са създадени 600 нови работни места. Добавената стойност на един нает достига над 55 хил. лв. За сравнение втори по този показател е транспортният отрасъл с 36 400 хил. лв., а хотелите и ресторантите носят под 20 000 лв. добавена стойност. Градът вече е позициониран като водеща IT дестинация, като две големи инвестиции от 2019 г. се открояват особено ярко – Coca-Cola откри център за финансови услуги, а белгийската KBC отвори център за споделени услуги. Множество финансови и технологични компании – както български, така и чуждестранни, отвориха допълнителни офиси във Варна през последните 2 години. Това поддържа пазара активен и дава възможност и на работодателите, и на професионалистите от региона да се развиват“, коментират от „Софтуер Груп“ пред Economic.bg. „Софтуер Груп“ е един от водещите IT играчи, които стъпиха във Варна още преди няколко години с отварянето там на втория си офис в България в края на 2016 г. За това време компанията вече е натрупала наблюдения върху развитието на пазара и според тях интересът на софтуерните компании към града като офис локация, макар и не основна, расте. Нови играчи в предизвикателни условия Може би последният известен играч, навлизащ на пазара на труда във Варна, е финтех компанията Paysafe. Тя обяви през декември 2020 г., че е избрала морската столица за локация на своя нов офис – общо трети, след съществуващите два в София. Новият офис на Paysafe ще бъде отворен на два етапа – на 1 юни и на 1 юли. Според концепцията за развитието му ще се търсят специалисти по софтуерни разработки и професионалисти в сферата на обслужване на клиенти, владеещи различни чужди езици. И Paysafe, и „Софтуер Груп“ изтъкват университетския характер на Варна и амбицията на морската столица да се развива като „Град на знанието“, което автоматично я изстрелва право в полезрението на гладните за кадри IT компании в България. По данни на CBN рaбoтнитe мecтa в сектора пpeз 2020 г. ca ce yвeличили c нaд 3500, макар че pъcтът нa зaeтитe ce зaбaвя заради COVID кризата и на практика е най-ниският от десетилетие насам. Прогнозата обаче е, че в петте години до 2024 г. софтуерната индустрия ще създаде нови 23 000 работни места. Морският бриз е плюс „Градът може да предложи много: подготвени специалисти, които идват от съществуващите големи местни и чуждестранни компании, в съчетание с удобна географска локация, конкурентни цени на офисните площи и не на последно място, възможност на фирмите да използват варненските офиси за лятна локация на своите служители от други градове в страната“, коментират от „Софтуер Груп“. За Paysafe предизвикателството е малко по-голямо, доколкото тя тепърва отваря вратите на своя офис – на фона на пандемията от коронавирус, която изисква социална дистанция. „В офиса във Варна ще започнат да работят само колегите, които предпочитат да го правят от там, поне до началото на септември“, когато се очаква служителите на компанията да започнат да излизат от „хоум офис“ режима. Paysafe също е фиксирала добавената стойност на морския плаж: „Освен за нови колеги, разработваме вътрешна програма за трансфер на желаещи да се преместят във Варна. Офисът ще бъде ползван и като лятна алтернатива за колегите, базирани в София.“
Източник: economic.bg (14.04.2021)
 
Инфлацията се завърна с 0.6% увеличение на цените през март След два месеца с дефлация потребителските цени отново се повишават - с 0.6% на годишна база през март, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Минусът се превърна в плюс основно заради поскъпване на горивата за автомобили. Може да се очаква темпът на растеж на цените да се ускори през следващите месеци заради по-ниската база от миналата година. На месечна база инфлацията е 0.1% през март, като хранителните стоки са по-евтини с 0.1%, а транспортът поскъпва с 3%. По европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията на годишна база е 0.8% през март. Темпът на повишение на цените се ускорява и в ЕС - от 0.9% през февруари на 1.3% през март по предварителни данни на Евростат и причината са енергийните цени. През следващите месеци може да се очаква инфлацията в страната да се ускори, тъй като навлизаме в период, в който сравнението ще е с ниската база от първите месеци на пандемията и наложените ограничителни мерки. Централната банка също прогнозира ускорение през първото полугодие в последния си Икономически преглед, публикуван през март. Експертите на БНБ посочват също, че през втората половина от годината може да се очаква повишение на стоки и услуги с административно определяни цени (като природния газ), което ще допринесе към общия растеж на цените в страната.
Източник: Капитал (15.04.2021)
 
Ситуацията с безработицата в България отново се влошава Мерките, с които правителството се бори да спре разпространението на COVID-19, оставиха бeз paбoтa 6143 души през изминалата седмица, сочат данните на Националния статистически инcтитyт (НСИ). Покачването от близо 1000 души спрямо седмицата преди 5-11 април е неочаквано, тъй като в този период хотелите, спа центровете и заведенията на открито вече работеха. Въпреки покачването на новорегистрираните лица в бюрата по труда данните показват, че именно отварянето на различни сектори от икономиката е помогнало на 6240 души да си намерят. Спрямо числата за периода от 29 март до 4 април се наблюдава покачване на устроилите се на пазара на труда от над 1100 души. Преглеждайки общата картина обаче данните на НСИ показват, че безработицата остава значително по-висока. Във времето между 28 декември - 11 април 95 344 души са се регистрирали в бюрата по труда, докато намерилите работа са 68 119 души. Toвa oзнaчaвa, чe извън пaзapa нa тpyдa зa тoзи пepиoд ca ocтaнaли 27 225 дyши, ?oитo дoбaвяй?и ce ?ъм oбщaтa ?apтинa – oт нaчaлoтo нa пaндeмиятa дoceгa – бpoят нa ocтaнaлитe бeз paбoтa e нaд 166 xил. дyши.
Източник: economic.bg (15.04.2021)
 
Нарастване на общия доход на домакинствата с 6,2% през 2020 г. при запазване на разходите През 2020 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства с над 6%, докато разходите остават почти без промяна спрямо 2019 година, показват данните на Националния статистически институт. Общият доход средно на лице от домакинството през изминалата година е 7002 лева, нараствайки с 6,2% спрямо 2019 г., като за последното десетилетие (2011-2020) общият доход се увеличава 1,9 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 4,4% през 2020 г. в сравнение с 2019 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2020 г. спрямо 2011 г. - 165,9%. Доходът от работна заплата се увеличава спрямо година по-рано с 5,3% до 3927 лв. (двукратен ръст спрямо 2011г.), доходът от пенсии нараства спрямо 2019 г. с 12% до 2018 лв. (повишение със 77% спрямо 2011г.), доходите от самостоятелна заетост се увеличават с 3,1% до 434 лв. (с 50,7% спрямо 2011г.), а доходът от други социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) - с 5,2% до 204 лв. През 2020 г. най-голям дял в общия доход има работната заплата (56,1% спрямо 56,6% през 2019г.), докато доходите от всички социални трансфери формират 31,8% от обшия доход, като от получените социални трансфери с най-висок дял са доходите от пенсии - 28,8%. През миналата година българските домакинства са изразходвали 6220 лв. средно на лице, което е почти без промяна в сравнение с 2019 година и представлява увеличение с 1,8 пъти спрямо 2011 г. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2020 г. са 1872 лв., или с 2,1% повече спрямо 2019 г., за облекло и обувки - 188 лв. (понижение с 6,9% спрямо година по-рано), докато жилищните разходи са за 1121 лв. (повишение с 5,1%). Разходите за здравеопазване през 2020 г. се повишават с 0,5% до 388 лв., докато за транспорт и съобщения са похарчени 700 лв. (понижение с 4,1% спрямо 2019 г.). Силен спад от 22,4% до 250 лв. бележат разходите за свободно време, културен отдих и образование вероятно в резултат на коронавирусната пандемия. Разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 860 лв. и се увеличават с 4,09% в сравнение с 2019 г.
Източник: БНР (16.04.2021)
 
Продажбите на коли нараснаха с 34% през март Продажбите на нови коли в България през март нараснаха с 33,9%, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. През март в страната са регистрирани 2155 автомобила, при 1609 за същия месец на миналата година. Общо за страните от ЕС ръстът в продажбите на нови автомобили през март е с 87,3%. Това се дължи на огромния спад на сделките през март миналата година, когато заради пандемията бяха въведени ограничителни мерки в страните от ЕС. В момента пандемията продължава, но хората вече свикнаха с новите правила за спазване на социална дистанция и се връщат към нивата на потребление от преди разпространението на Covid-19. През март тази година в страните от ЕС са регистрирани над 1 млн. нови коли, при 576 хил. през същия месец на миналата година. В шест държави от ЕС има трицифрен ръст на продажбите на нови коли. Най-голямо е увеличението на регистрираните автомобили в Италия – с 497,2%. На следващите места са Франция (+191,7%), Австрия (+177,1%), Словения (+157,6%), Гърция (+140%) и Испания (+128%). Най-малък е ръстът на сделките в Унгария – само с 8,3%. Общо за първите три месеца на годината в ЕС са продадени над 2,56 млн. автомобила, което е ръст с 3,2% на годишна база. Този резултат е постигнат благодарение на добрите продажби през март. През януари и февруари продължаваше да има спад на сделките на гдишна база, съответно с 24% и с 19,3%. В България обаче, за първите три месеца на годината са регистрирани 5584 нови коли, което е с 5,8% по-малко спрямо същия период на миналата година. Най-голям спад за тримесечието има в Португалия (-31,5%), а най-голям ръст в Швеция – с 37,4%.
Източник: Труд (20.04.2021)
 
България пак трета в ЕС по най-нисък дълг, само 0,1% ни дели от второто място България остава на трето място в Европейския съюз по най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. На първо място е Естония с 18,2%, след това е Люксембург (24,9%) и България (25%). Данните показват, че всъщност само 0,1 на сто ни делят от второто място. Нисък дълг отчитат Чехия и Швейцария - съответно 38,1 и 39,9%, които са на четвърто и пето място. Най-задлъжнелите страни в съюза са взели и най-големи дългове заради пандемията през изминалата година, а в края на 2020-а задълженията на страните от ЕС възлизат над 12 трилиона евро, или 90,7% от БВП. Най-висок като процент от БВП дълг е отчетен в Гърция - 205,6%. Това увеличава поетите от нея задължения до 341 млрд. евро. Следва Италия с дълг от 155,8%, което е ръст с 21,2 пункта спрямо 2019 г., но като сума тя е най-задлъжнялата държава в Европа с 2,57 трилиона евро. Останалите държави с най-високи нива на дълг са Португалия (133,6%), Испания (120%), Кипър (118,2%), Франция (115,7%) и Белгия(114,1%). Данните сочат, че 14 държави от ЕС са отчели ниво на държавен дълг по-високо от 60% от БВП за 2020 г. Всички държави са докладвали, че са завършили 2020-а с бюджетен дефицит. Най-висок са отчели Испания (11%) и Малта (10,1%). Между 10 и 7% е дефицитът на Гърция, Италия, Белгия, Франция и Румъния, Австрия, Словения, Унгария, Хърватия, Литва и Полша. Всички държави членки, с изключение на Дания (-1,1%), са отчели дефицит от над 3% от БВП, сочат още данните на Евростат.
Източник: 24 часа (23.04.2021)
 
Бизнесът без притеснения от кризата, само 1,9% от фирмите ще затварят Бизнесът успява да премине през COVID кризата и да запази дейността си, като само 1,9% от предприятията прогнозират затваряне през следващия месец. Това показват данните на НСИ за март. В голямата си част (93,4%) фирмите ще продължат да работят и едва 2,3 на сто ще спрат временно. 1,4% смятат да сменят сферата си на дейност. Значително се увеличават обаче фирмите, които посочват увеличение на приходите си от продажби на стоки и услуги. През март те са 22,4%, докато предходния месец са били 17,6 на сто, а през януари - 11,2%. Половината компании - 48,4%, не отчитат промяна в приходите си. Този процент бележи лек ръст от началото на годината, когато е бил 45,3. Една трета от предприятията обаче отчитат спад в продажбите си. Въпреки това броят им намалява спрямо април, когато е бил 34,1%, а през януари е бил още по-висок - 42,8 на сто. Сравнено с година назад обаче, ситуацията е много по-оптимистична - тогава половината компании са отчели намаление в печалбата, 36,3% не са имали промяна и само 9,5% - увеличение. Най-много намаление в приходите миналия месец има при фирмите, занимаващи се с култура, спорт и ремонт на домакински вещи - 42,3%. Следват строителството с 30,6%, търговията, транспортът и ресторантьорството с 29,7% и индустрията с 28,6%. 16,3% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на неплатен отпуск. Платен отпуск и дистанционна форма на работа пък са дали по 15% от фирмите, а 11,5 са се възползвали от правителствени мерки за подпомагане на работодателите. 7,8 на сто от фирмите планират съкращения, а едва 4,3 на сто - увеличение на персонала. Оптимизмът на бизнеса се подкрепя и от увеличеното потребление. По данни на БНБ кредитите и на фирмите, и на домакинствата нарастват през март. Бизнесът е изтеглил с 13,2% повече заеми над 1 млн. евро на месечна база, а при домакинствата кредитите за потребление са с 6% повече. В същото време падат и лихвите за бизнес кредити - до 1 млн. евро до 2,45%, а за по-големите - до 2,14%. Лихвата по кредитите за потребление се качва до 8,42%, но при жилищните намалява до 2,75%.
Източник: 24 часа (28.04.2021)
 
Продажбите на българските фирми летят надолу през март През март 29% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с февруари 2021 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), който ежемесечно прави бизнес проучване на нефинансовите предприятия с цел да осигури и предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързани с COVID-19, върху различните сектори на икономиката в страната. Според тях при 48.4% няма промяна, а 22.4% са регистрирали увеличение. Анкетното изследване е проведено измежду 3770 предприятия с приблизително 230 хил. наети лица. Разпределението по икономически дейности показва, че 42.3% от предприятията в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от строителството - с 30.6%, „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ - с 29.7%, и индустрията - с 28.6%. В следствие на наложените ограничителни мерки фирмите бяха принудени да реорганизират работата на служителите си, за да намалят разходите. Данните показват, че 16.3% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „неплатен отпуск“, в който да изпратят служители си. В „платен отпуск“ и „дистанционна форма на работа“ са изпратени 15.1% от служители, а 11.5% са тези, които са се възползвали от правителствени мерки за подпомагане на работодателите.
Източник: economic.bg (28.04.2021)
 
Април приключва със застой на бизнес климата в България Трендът към подобрение на стопанската конюнктура в България влиза в застой само след три поредни месеца на подобрение. През април индексът на бизнес климата в България остава приблизително на нивото си от март, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността и строителството, в търговията на дребно запазва нивото си от март, а в сектора на услугите е регистрирано увеличение. Припомняме, че тенденцията към подобрение започна през първия месец от текущата година, когато показателят се вдигна с близо 7 пункта. През ноември и декември имаше значително влошаване на стопанската конюнктура в страната, когато бяха в сила ограничителни противоепидемични мерки. През април съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 1,4 пункта в резултат на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им относно износа и производствената активност през следващите три месеца обаче са благоприятни. Средното натоварване на мощностите през април е с 0,8 пункта под нивото от януари и достига 73,2%, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда недостиг от мощности. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основният фактор, ограничаващ в най-голяма степен развитието на бизнеса, посочен от 51% от предприятията. На заден план остават факторите „недостатъчно търсене от страната“, „недостатъчно търсене от чужбина“ и „други“. По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за известно увеличение, въпреки че преобладаващата част от тях очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца.След повишението от март през април бизнес климатът в строителството се понижава с 1,3 пункта главно поради влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По тяхно мнение осигуреността на производството с поръчки се запазва спрямо януари и се оценява на 5,9 месеца. Същевременно очакванията им за строителната активност през следващите три месеца са по-благоприятни, става ясно от данните на НСИ. Основната пречка за дейността остава несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила, конкуренцията в бранша и фактора „други“. Строителните предприемачи предвиждат леко повишение на продажните цени в сектора, макар по-голяма част от тях да очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Инвестор.БГ (29.04.2021)
 
Работещите бедни в България се увеличават в пандемията През 2020 г. делът на бедните сред заетите хора във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на сто. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Това сочат статистическите данни на Националния осигурителен институт. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните хора (61.1 на сто за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над осем пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 2.4%. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.
Източник: econ.bg (29.04.2021)
 
Желанието за бизнес охладено от пандемията - България с най-голям спад на нови фирми С 18,8% са намалели регистрациите на нови фирми в България през миналата година на фона на пандемията от COVID-19. Това е най-големият спад в Европейския съюз, показват данни на Евростат. В тях се прави сравнение между последното тримесечие на 2020 и 2019 г. И макар желанието за бизнес да намалява, то в края на миналата година е по-голямо в сравнение с предишните тримесечия. Първите две са били със спад на регистрираните фирми съответно с 21,6 и 38,5 на сто. В началото на миналата година е имало държави с още по-ниски показатели, например Хърватия, Португалия, Румъния, Испания. Общо за Европейския съюз спадът започва от 10,4 и стига до 29,1% през второто тримесечие. Следващите три месеца ситуацията се възстановява и се достига ръст от 2,9%. Така всъщност през четвъртото тримесечие на 2020 г. броят регистрации на нови предприятия е намалял с 0,4% в сравнение с предходното тримесечие. А през третото тримесечие има ръст от 46,7% в сравнение с второто. В края на 2020 г., когато много от държавите отново въвеждат някои рестрикции заради коронавируса, Словакия върви в положителна посока и се представя най-добре, като новите компании се увеличават с 33% на годишна база. Във Франция и Румъния също има стабилен ръст съответно от 16,2 и 13,8%. Както и при нас, в Португалия и Хърватия продължава да се усеща страх от създаване на нови бизнеси и спадът е 14,8 и 12,3 на сто.
Източник: 24 часа (05.05.2021)
 
Купуваме два пъти повече дрехи спрямо началото на пандемията Продажбите на дрехи, обувки и кожени изделия през март са с над 131% повече от началото на пандемията през март миналата година, когато много хора останаха по домовете си. Общият оборот в търговията на дребно през март е със 17,3% над нивото от същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Така реално вече харчим колкото по времето преди пандемията. Продажбите на компютри и мобилни телефони са 70,8% повече спрямо март миналата година, показват данните на НСИ. Търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за дома е нараснала с 31,9%. Заради пандемията имаше голям бум на онлайн продажбите, но през последните месеци много хора се връщат към традиционното пазаруване. Въпреки това продажбите по интернет са нараснали с 45% в рамките на година. Търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е нараснала с 24,8% на годишна база. Но при продажбите на хранителни стоки, напитки и цигари има спад с 2,3%. Това донякъде се дължи на презапасяването с храна в началото на пандемията.
Източник: Труд (11.05.2021)
 
Средната заплата в София надмина 2000 лв. В София средната заплата за първи път надмина 2000 лв. и за месец декември миналата година е 2031 лв., показват данни на Националния статистически институт. Столичани взимат с около 560 лв. повече от средното възнаграждение за страната, което за декември е в размер на 1468 лв. Но ако от данните на НСИ за средната заплата извадим възнагражденията в столицата, се оказва че заплатите в останалата територия на страната са средно около 1140 лв., а столичани взимат със 77% повече. На второ място по доходи, веднага след столицата, са жителите на Враца, където взимат средно по 1397 лв. Враца държи второто място през половината от месеците на миналата година. За това допринася разкриването на заводи за производство на електроника за автомобили в града. Третото място е за София-област с 1346 лв. на месец. Причината за това е, че много хора от този район работят в столицата и фирмите от областта също трябва да дават по-високи заплати, за да задържат служителите си. Стара Загора се изкачва на четвърто място в класацията, като средната заплата в областта е 1295 лв. Основната причина за сравнително висотите възнаграждения в Стара Загора са заводите за производство на части за автомобили в града. Варна остава на пето място с 1287 лв. средно на месец.
Източник: Труд (11.05.2021)
 
Оборотът в промишлеността скача с почти 20% през март Оборотът в промишлеността скача рязко през март, съдейки по последните данни на националната статистика. Индексът на приходите от продажби на стоки и услуги на фирмите в сектора скача с над 19% спрямо февруари. Силно увеличение не е необичайно за този период от годината, а и отчетите на големите промишлени компании на борсата също показват ръст през първото тримесечие. Според националната статистика индексът на оборота в промишлеността достига рекордните 137.2 пункта (при база от 100 пункта през 2015 г.) при 115 пункта месец по-рано. Скокът идва от преработващата промишленост и енергетиката, където почти всички браншове отчитат двуцифрено увеличение на оборота на месечна база. Повишението за месеца е значително и може отчасти да се обясни със сезонни ефекти - показателите за производството в сектора например показват слаб ръст от едва 3.8% на месечна база през март в сезонно изгладените числа и 12.6% в неизгладените. Възможно е и фактор да е поскъпването на суровини като петрола, стоманата и медта, макар че към момента статистиката не отчита значително повишение на цените на производители в България. Трябва да се отчете също фактът, че данните са предварителни и е възможна ревизия.
Източник: Капитал (11.05.2021)
 
Оборотите в търговията на дребно записват ръст за първи път от месеци Оборотите в търговията на дребно (без продажба на автомобили) се повишават за първи път от месеци, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за март. От данните е видно, че на годишна база оборотите растат със 17,3%. Най-съществено повишение се наблюдава при нехранителните стоки - основно текстил, облекло и обувки, където оборотите на търговците се повишават със 131%. При търговията с компютърна и комуникационна техника ръстът е от почти 71 на сто. В търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет повишението е в рамките на 45%. След месеци на спад оборотите в търговията с автомобилни горива и смазочни материали също тръгват нагоре. През март ръстът е от почти 25%. При търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия обаче се наблюдава намаление от 2,3%, показват още данните за годишното изменение на индекса. Спрямо предходния месец февруари оборотът в търговията на дребно (без автомобили) се повишава с 0,8%. Сред най-големите регистрирани ръстове се нарежда търговията с фармацевтични продукти и медицински стоки (7,4%), както и търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет, където ръстът е от 9,3 на сто. На месечна база търговията с текстил, облекло и обувки намалява с 11%, а с компютърна и комуникационна техника - с 4,5%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2021)
 
Три бизнеса в Пловдив се разплащат с биткойн Близо 100 бизнеса в България приемат плащания в криптовалути. Най-много обекти са регистрирани в столицата София, където 49 бизнеса приемат плащания чрез биткойн. На второ място се нарежда Велико Търново, където 10 обекта са отворени към разплащания с криптовалути. Сред останалите населени места изпъкват Пловдив (3 обекта), Варна (4 обекта), Бургас (5 обекта), Шумен (3 обекта) и Ямбол (6 обекта). Бизнесите, приемащи виртуални валути, са най-разнообразни - от места за настаняване, през ресторанти, до доставчици на услуги, сочи справка на Expert.bg в портала coinmap.org. На Балканите София изпъква с висока наситеност на бизнесите, отворени към виртуалните валути. За сравнение - 11 обекта в Белград приемат плащания с биткойн, в Букурещ обектите са 25, в Скопие има само един регистриран обект, в Тирана бизнесите са само два, докато в туристическия център Солун фирмите, приемащи криптовалути, достигат 37 броя. Гръцката столица Атина може да се похвали с 97 бизнеса, приемащи плащания с виртуални валути, докато в Истанбул бройката достига 60. Загреб, столицата на Хърватия, също се радва на множество такива обекти - 94. Интересно е да се отбележи, че Любляна, столицата на Словения, впечатлява с 550 обекта, приемащи плащания в биткойни. В Братислава, Словакия, тези обекти достигат 79 броя, докато във Виена разплащане с виртуални валути се приема от 113 бизнеса. В Киев (Украйна), бизнесите достигат 46 броя. Разпространението на разплащанията с криптовалути е сравнително равномерно из цяла Европа, като страните от западната част на континента не могат да се похвалят с изразителна доминация спрямо държавите от Централна и Източна Европа. За сравнение - Милано, Париж, Берлин и Амстердам разполагат с по около 100 обекта всеки. Над 150 места, приемащи плащания в криптовалути, могат да се открият в Лондон, докато в испанските центрове Мадрид и Барселона те са съответно 146 и 74.
Източник: Марица (12.05.2021)
 
ЕК: 3,5% ръст на БВП на България през 2021 Според пролетната икономическа прогноза за 2021 г. икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. Предвижда се икономиката на еврозоната да нарасне с 4,3 % през тази година и с 4,4 % през следващата година. Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с икономическата прогноза от зимата на 2021 г., която Комисията представи през февруари. Темповете на растеж ще продължат да се различават в рамките на ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички държави членки следва да завърнат към предкризисните нива. 3,5% ръст на БВП на България през 2021 През 2020 г. българската икономика се сви с 4,2 на сто. Износът на стоки и услуги бяха основното препятствия в икономическа дейност с брутен отрицателен принос от 7,3 процентни пункта. Частното потребление остана непроменени през 2020 г. в сравнение с нивата от 2019 г. и се определяше спрямо промените в интензивността на мерки за ограничаване през годината. Частното потребление бе подкрепено от запазването на работни места по схемите за подпомагане на заетостта и положителната на динамика на заплатите, наличното финансово състояние на домакинствата в началото на криза и относително оптимистичните очаквания за икономическа дейност. Инвестициите се свиха рязко през първата половина на миналата година на фона на увеличената икономическа несигурност и нарасналите промишлени мощности. С постепенното възстановяване на степента на използване на капитала и увеличението на инвестиции в държавния сектор през втората половина на 2020 г. капиталообразуването се върна към предкризисните нива. Държавното потребление подкрепи общо търсенето през втората половина на 2020 година. Вносът се е свил с 6,6 на сто през 2020 година. В перспектива икономическата активност вероятно ще отбележи отскок от второто тримесечие на тази година и след това ще набира допълнителен инерция. Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с ускорен темп от 3,5 на сто през 2021-а до 4,7 на сто през 2022-а, според усвояването на средствата от Фонда за възстановяване и развитие, приет от правителството на 28 април. Износът на стоки ще се възстанови през 2021 г. на фона на увеличеното външно търсене. Динамиката на износа на услуги ще зависи до голяма степен от развитието в туристическия сектор. Очаква се при тях да настъпи известно възстановява в сравнение с криза миналата година, но вероятно ще останат през тази година с около една четвърт под нивата отпреди кризата преди тази разлика да се намали още през 2022 година. Инфлацията в България ще ускори темпа през 2021-а до 1,6 на сто след отчетените 1,2 на сто миналата година, за да достигне 2 на сто през 2022-а, посочва ЕК в пролетните си прогнози. Безработица ще следва положителна тенденция със спад до 4,8 на сто тази година след регистрираните 5,1 на сто миналата година и още по-силно понижение до 3,9 на сто през 2022-а. Икономическият растеж се възобновява с увеличаването на дела на ваксинираните и облекчаването на противоепидемичните мерки Пандемията от коронавирус представлява шок от исторически мащаб за европейските икономики. През 2020 г. икономиката на ЕС се сви с 6,1 %, а икономиката на еврозоната - с 6,6 %. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите се адаптираха, за да се справят по-добре с противоепидемичните мерки, някои сектори, като туризмът и персоналните услуги, продължават да са потърпевши. Възстановяването на европейската икономика, което започна миналото лято, беше в застой през четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 г., тъй като бяха въведени нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нарастването на броя на случаите на COVID-19. Очаква се обаче ЕС и икономиките от еврозоната да се възстановят силно, тъй като делът на ваксинираните се увеличава и ограниченията се смекчават. Този растеж ще се дължи на частното потребление, инвестициите и нарастващото търсене на износ от ЕС вследствие на укрепването на световната икономика. Очаква се през 2022 г. публичните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Това ще бъде стимулирано от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е ключовият инструмент в основата на NextGenerationEU. Пазарите на труда бавно се подобряват Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Заетостта нарасна през втората половина на 2020 г., а равнищата на безработица спаднаха от най-високите си стойности в повечето държави членки. Схемите за публично подпомагане, включително тези, подкрепяни от ЕС чрез инструмента SURE, предотвратиха драстичното нарастване на равнищата на безработица. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници. Предвижда се равнището на безработица в ЕС да бъде 7,6 % през 2021 г. и 7 % през 2022 г. Прогнозата за равнището на безработицата в еврозоната е 8,4 % през 2021 г. и 7,8 % през 2022 г. Тези проценти остават по-високи от равнищата отпреди кризата. Инфлация Инфлацията рязко нарасна в началото на тази година поради поскъпването на енергията и редица временни технически фактори, като годишната адаптация на корекционните коефициенти, дадени на стоките и услугите в потребителската кошница, използвана за изчисляване на инфлацията. Отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии в Германия също имаха забележим ефект. Инфлацията ще варира значително през тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година. Сега се предвижда инфлацията в ЕС да бъде 1,9 % през 2021 г. и 1,5 % през 2022 г. За еврозоната се предвижда инфлацията да бъде 1,7 % през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. Държавният дълг ще достигне връхна точка през 2021 г. Публичната подкрепа за домакинствата и предприятията изигра жизненоважна роля за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката, но доведе до увеличаване на равнището на дълга на държавите членки. Съвкупният дефицит по консолидирания държавен бюджет се очаква да нарасне с около половин процентен пункт до 7,5 % от БВП в ЕС през тази година и с около три четвърти процентни пункта до 8 % от БВП в еврозоната. Според прогнозата всички държави членки, с изключение на Дания и Люксембург, ще имат дефицит от над 3 % от БВП. Очаква се обаче до 2022 г. съвкупният бюджетен дефицит да бъде намален наполовина до малко под 4 % както в ЕС, така и в еврозоната. Предвижда се броят на държавите членки с дефицит от над 3 % от БВП да спадне значително. В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94 % през тази година, преди леко да намалее до 93 % през 2022 г. Предвижда се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да следва същата тенденция, като нарасне до 102 % през настоящата година и след това леко да спадне до 101 % през 2022 г. Рисковете за перспективите остават високи, но понастоящем са до голяма степен балансирани Рисковете, свързани с перспективите, са високи и ще останат такива, докато сянката на пандемията от COVID-19 е надвиснала над икономиката. Промените в епидемиологичната обстановка и ефикасността и ефективността на програмите за ваксинация биха могли да се окажат по-положителни или по-отрицателни от предвиденото в основния сценарий на настоящата прогноза. Прогнозата може да подценява склонността на домакинствата да изразходват средства или обратно — желанието на потребителите да запазят високо равнище на буферни спестявания. Друг фактор е моментът на оттегляне на политиката на подкрепа, което, ако бъде преждевременно, би могло да застраши възстановяването. От друга страна, забавеното оттегляне би могло да доведе до изкривявания на пазара и пречки пред напускането на неефективните дружества. Може да се окаже, че въздействието на корпоративните затруднения върху пазара на труда и финансовия сектор е по-лошо от предвиденото. По-силният световен растеж, особено в САЩ, би могъл да има по-високо положително въздействие върху европейската икономика от очакваното. По-силният растеж на САЩ обаче би могъл да повиши доходността на американските държавни облигации, което би могло да доведе до хаотични корекции на финансовите пазари, които биха засегнали силно задлъжнелите бързо развиващи се пазарни икономики с високи дългове в чуждестранна валута.
Източник: Money.bg (13.05.2021)
 
Прогноза на ЕС: България ще има ръст на реалния БВП с 3.5% през 2021 г. Икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. Това сочи пролетната икономическа прогноза за тази година. По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 3.5% през 2021 г. и с 4.7% през 2022 г. Инфлацията ще варира значително през тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година. Прогнозната инфлация за България е 1.6% през 2021г. и 2.0% през 2022г. Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници. Предвижда се равнището на безработица в България да бъде 4.8 % през 2021 г. и 3.9 % през 2022 г. За България се очаква държавният дълг да намалее до 24,5% от БВП през 2021 г., главно благодарение на положителното въздействието на по-високия икономически растеж, и до 24% през 2022 г.
Източник: 24 часа (13.05.2021)
 
Силни продажби увеличават износа към ЕС През първите три месеца на годината в България са внесени стоки на стойност 17 063.8 млн. лв., или с 9.2% повече спрямо същия период на 2020 година. Според данните през март общият внос на стоки нараства с 32.3% спрямо същия месец на предходната година и е за 6 684.1 млн. лева. Общото външнотърговско салдо за тримесечието е отрицателно, като внесените стоки са за 1 675.3 млн. лева повече от изнесените. Също така общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 963.5 млн. лева.Износът на стоки от България за ЕС за първите два месеца на годината се увеличава с 3.6% спрямо същия период на 2020 г. и е в размер на 6616.5 млн. лева. В същото време износът за трети страни, но до март намалява с 1.0% и е за 5025.3 млн. лева. Външнотърговското салдо на България с ЕС за първите два месеца на годината е положително и е на стойност 104.2 млн. лева. Не така стои въпросът по отношение на трети страни за периода януари-март, от които сме внесли стоки на стойност 1494 млн. лв. повече, отколкото сме изнесли.Основни търговски партньори на България в ЕС са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които формират 70.7% от износа за държавите. Извън ЕС страната изнася основно за Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират почти 60 на сто от износа за трети страни. През февруари 2021 г. износът за ЕС нараства с 4.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3309.6 млн. лева. През март износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 21.7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1973.9 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - февруари 2021 г. се увеличава с 2.9% спрямо същия период на 2020 г. и е на стойност 6 512.3 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Унгария, Гърция и Нидерландия. Вносът от трети страни за първите три месеца на годината нараства със 7.2% и е на стойност 6519.3 млн. лева. Най-сериозен е той от Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия и Украйна.
Източник: Банкеръ (14.05.2021)
 
Търговският дефицит расте с 30% за година през първото тримесечие Износът на български стоки през периода януари - март нараства със 7,3% на годишна база, а вносът с 9,2%. Дефицитът във външната търговия за една година расте с 29,9% до 1,675 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт. За сравнение общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) за първото тримесечие на миналата година беше на минус с 1,289 млрд. лева. За три месеца експортът е на стойност 15,388 млрд. лева, а импортът - 17,063 млрд. лева. Само през март износът възлиза на 5,720 млрд. лв. и нараства с 27% на годишна база, отчитат в НСИ. Вносът на стоки се увеличава с 32,3% спрямо година по-рано и достига 6,684 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо само за март е отрицателно на стойност 963,5 млн. лева. През първите три месеца на тази година износът на български стоки за трети страни намалява с 1% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 5,025 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, САЩ, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55,9% от износа за трети страни. През март износът нараства с 21,7% на годишна база и е в размер на 1,973 млрд. лева. През първото тримесечие на 2021 г. при износа на български стоки за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на миналата година е отбелязан в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (23,6%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (14,9%).
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2021)
 
Ръст на строителната продукция през март За втори пореден месец - след февруари, строителната продукция у нас и през март отбелязва ръст, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни той е с 1.2% над равнището от февруари. Хубавото време и отпуснатите пари в сектора (по специално в строителството на инфраструктура) са имали по-голямо отражение от ограничителните мерки, свързани с преодоляването на коронавируса. През март продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 4.2%, докато сградното строителство намалява с 1.1% след показаното съживяване през февруари (+2.6%). Месечните индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. През март бизнес климатът в строителството се е подобрил в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Има увеличение на получените нови поръчки, като и прогнозите за дейността през следващите три месеца са благоприятни. Несигурната икономическа среда, недостигътна работна сила, конкуренцията в бранша и факторът "други“ (когато фирмите имат и други затруднения в дейността си, без да е необходимо да се конкретизират), продължават да са основните проблеми заразвитието на бизнеса, като през последния месец се отчита понижение на негативното им влияние. По отношение на продажните цени в строителството прогнозите на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (17.05.2021)
 
Инфлацията започна да се ускорява, вече е 0,7% за месец Месечната инфлация през април рязко се ускори, достигайки 0,7%, сочат данните на НСИ. Това е най-високата месечна инфлация от януари миналата година насам - тогава тя беше 0,9%, но с настъпването на пандемията цените започнаха да намаляват и през по-голямата част от времето, чак до тази пролет, почти нямаше движение нагоре. Сравнението на цените през април 2021 г. с тези през май 2020 г. вече е 2%, а средногодишната инфлация е 0,8%. Това е инфлацията през периода май 2020 - април 2021 г. спрямо предходната една година. Засилване на инфлацията се очакваше, като основната причина поне засега е, че горивата поеха нагоре и транспортните разходи растат, което неминуемо помпа повишението на ценовите индекси. Наред с това обаче през април храните също са започнали да поскъпват, а също и облеклата, разходите за жилището, банковите такси и ред други стоки и услуги. Двете най-масови горива - бензин А-95 и дизел, са поскъпнали през април съответно с 3,1 и с 2,9% спрямо март. Това важи и за всички останали моторни горива - пропан-бутан, метан и по-скъпия бензин А-100H. Съответно и разходите за транспорт на българина през април са с 2,1% по-високи, отколкото през март. Спрямо година по-рано горивата вече струват с 15,7% повече. Повишението на индексите на борсово търгуваните хранителни стоки в световен мащаб вече се усеща и у нас през цените на хранителните стоки, които са се повишили с 1,1% за един месец.
Източник: 24 часа (18.05.2021)
 
Безработица се върна на нивата отпреди пандемията Регистрираната безработица се върна на нивата отпреди пандемията от COVID-19, съобщи пресцентърът на Агенцията по заетостта. Според данни на агенцията равнището на регистрираната безработица през април е 6.1 на сто, което е с 0,4 процентни пункта по-малко от предходния месец. Спадът на годишна база е с 2.8 процентни пункта. Регистрираните безработни са 200 417, което е с 13 635 лица по-малко от март и с 92 393 лица по-малко в сравнение с година по-рано, посочват от Агенцията по заетостта и уточняват, че в бюрата по труда през април са се регистрирали нови 21 924 безработни лица или с 3 255 лица по-малко спрямо март тази година и с 65 139 лица по-малко спрямо април 2020 г. Други 489 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери, също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. От АЗ информират, че започналите работа през месец април са 24 502 души или двойно повече от април миналата годината - 12 953. 79.6 на сто от започналите работа през април са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост - 21,0 процента, следвани от търговията - 13,7 на сто, хотелиерството и ресторантьорството - 11,3 сто, селското, горското и рибното стопанство - 6.9 на сто, строителството - 6,1 на сто, държавното управление - 5,5 на сто.
Източник: 24 часа (18.05.2021)
 
България е последна в ЕС по дял на работещите вкъщи Ново проучване на Евростат разкрива още една голяма разлика между Източна и Западна Европа - този път свързана с начина на работа. Оказва се, че в страни като Финландия, Люксембург и Ирландия над 20 на сто от населението е на "хоум офис", докато в България, Румъния, Хърватия едва 1-4 процента заработват заплатите си от разстояние. Данните на Евростат са за 2020 г. Те са силно повлияни от пандемията, която принуди много компании в Европа и по целия свят да търсят начини да опазят персонала си от коронавируса, вкл. и чрез работа от вкъщи. През миналата година средно 12.3 процента от работната сила на ЕС (15-64-годишните) на ЕС са се трудили дистанционно, което с над 3 пункта повече в сравнение с 2019 г. На двата полюса са Финландия, където всеки четвърти е работил от вкъщи, и България с невзрачните 1.2 процента трудещи се дистанционно. Разбира се, тази статистика отразява и различията в структурата на икономикитев ЕС. Ясно е, че сложните производства трудно могат да се преформатират в надомна работа, докато програмистите например могат да пишат софтуер, където и да се намират, вкл. и на морския бряг. Противно на масово ширещото се убеждение, че България си няма промишленост, у нас делът на индустриалните производства в икономиката е много по-висок, отколкото в редица западни държави. Това е едно от възможните обяснения за малкия процент на работещите "по пантофи" в нашата страна. Проучването на Евростат показва също, че през 2020 г. по-голям дял жени (13,2 на сто) са били на "хоум офис". Мъжете са съответно 11,5%. По възрастови групи също се очертават разлики. Само 6,3% от младите - до 24 години, са работили основно от вкъщи, докато в другите две групи (25-49 г. и 50-64 г.) 12-13 процента от анкетираните са полагали труд от разстояние.
Източник: Сега (19.05.2021)
 
Българската икономика се е свила с 1,8% през първото тримесечие на 2021-а Второто тримесечие на 2020 година донесе рекорден спад за икономиката в резултат на затварянето ? заради пандемията и това доведе до спад от над 4 на сто за изминалите 12 месеца. 2021 година започва с ръст в сравнение с предходното тримесечие, но се свива на годишна база. Това сочат актуалните експресни данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода януари-март 2021 година брутният вътрешен продукт (БВП) е с 1,8% надолу в сравнение със същото тримесечие на миналата година, когато все още ефектът на пандемията не беше дал силно отражение върху икономиката. В същото време показателят нараства с 2,5 на сто в сравнение с края на миналата година. Експресната оценка на НСИ показва, че за първото тримесечие на 2021 година БВП в номинално изражение достига 26,436 милиарда лева, а реализираната добавена стойност е 22,665 милиарда лeвa. С най-голям принос към икономиката остава крайното потребление, което допринася за почти 85 на сто от БВП и възлиза на 22,393 милиарда лева. Бруто капиталообразуването е 4,108 милиарда лева и заема 15,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Причина за регистрирания икономически ръст спрямо предходното тримесечие е увеличението на износа на стоки и услуги с 6,5% и на крайното потребление с 1,6%. В сравнение със същото тримесечие на 2020 година обаче има спад от 6% на първата категория за сметка на ръст от 0,6% на вноса.
Източник: Money.bg (19.05.2021)
 
Пенсиите вдигнаха доходите на хората Доходите на домакинствата нараснаха благодарение на увеличението на пенсиите. През първото тримесечие на годината доходът на човек е средно 610 лв. на месец, което е ръст с 6,9% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Сумата е доста малка, като се има предвид, че средната заплата вече е 1500 лв., но ако в семейството има деца, пенсионер или безработен средният доход на човек намалява значително. Увеличението на доходите се дължи изцяло на вдигането на пенсиите. От една страна заради кризата дават допълнително по 50 лв. на месец на всеки пенсионер. Освен това минималната пенсия беше повишена от 250 лв. на 300 лв., а от средата на миналата година пенсиите бяха вдигнати с 6,7%. Това води до увеличение на доходите от пенсии на човек от домакинството с 21,2%. Същевременно доходите в домакинствата от заплати остават почти без промяна спрямо ситуацията от преди една година - нарастват само с 0,9%. От 1 януари минималната заплата беше увеличена на 650 лв., възнагражденията в администрацията също бяха повишени. Редица частни фирми продължават за вдигат заплатите въпреки кризата. Въпреки това обаче, заради по-голямата безработица средните доходи на хората от заплати нарастват минимално. Парите, които влизат в домакинствата като странични доходи - извън заплатите и пенсиите, дори намаляват. Например по-малко пари получават семействата от собственост, от работа извън основната заплата, от продажби (на лични вещи, собствена земеделска продукция и т. н.), от роднини в чужбина, както и от взети кредити. Оказва се, че парите в домакинствата са повече благодарение на пенсиите. Голям ръст има и при изплащаните обезщетения за безработица. Но тези суми имат малък дял в семейните бюджети. Пенсиите осигуряват 31,3% от парите на домакинствата, показват данните на НСИ. Ако към тях добавим обезщетенията за безработица, детските и другите социални плащания, се оказва, че 34,5% от парите в семействата идват от държавната хазна. За една година във време на пандемия много са се променили разходите на домакинствата. Например разходите за жилищно обзавеждане и поддържане на дома са нараснали с 43,5% и вечи имат дял от 4,7% от всички разходи на домакинствата. Разходите на българите за свободно време, културен отдих и образование също са се увеличили - с близо 35%. Оказва се, че като ходим по-малко по ресторанти сме похарчили повече пари за излети, спортна екипировка и т. н. Данните на НСИ показват и значителен ръст на разходите за дрехи и обувки - с 52% на годишна база. Причината за това увеличение е, че през последните няколко месеца хората отново започнаха да купуват облекла, след като в началото на пандемията - през март миналата година, рязко спряха да пазаруват дрехи и обувки. Увеличават се и разходите на домакинствата за наеми, ток, вода и парно - с 15,5% на годишна база.
Източник: Труд (19.05.2021)
 
Продажбите на нови коли почти се утроиха Ръст от почти 220% на продажбите на нови автомобили през април в Европейския съюз отчитат от Асоциацията на европейските автомобилни производители. Сравнението обаче е спрямо април 2020 г., когато имаше рестрикции заради коронакризата в целия ЕС. Тогава са регистрирани 270 651 нови автомобила, а през този април броят им е 862,226 хил. Въпреки този ръст продажбите все още са силно свити и са с 300 000 по-малко спрямо предкризисния април на 2019 година. И България може да се похвали със завиден ръст на новите коли - продажбите почти са се утроили - 191,3% ръст през април 2021 г. спрямо същия месец на 2020 г. Общо за първите четири месеца на годината са скочили с 18,3% до 7984 автомобила спрямо 6751 за същия период на 2020 година. Най-голям ръст на продажбите има в Италия, която бе и най-тежко засегната от коронакризата през април миналата година - там увеличението е над 3000%, като през април 2020 г. новите коли там са били 4295, а през тази година броят им е 145 033. Ирландия и Испания също имат огромен ръст на годишна база на продажбите на нови коли. В Ирландия увеличението е 1988%, като през четвъртия месец на 2020 г. са продадени едва 343 нови автомобила, а през април тази година броят им е скочил до 7164. В Испания ръстът също е над 1787% - от 4163 на 78 595 нови возила. Над 400-процентен ръст в продажбите на новите коли има в Белгия, Франция и Португалия - съответно с 602,3, 568,8 и 438,7%. Продажбите извън Европейския съюз също имат ръст. Във Великобритания те са се повишили с 3176% до 141 583 нови леки коли през този април. За сравнение през същия месец на 2020 г. броят им е бил 4321. Общо за първите четири месеца търсенето на нови автомобили е нараснало с 16,2% до 567 108 броя. Що се отнася до продажбите в цяла Европа, ръстът през април е 255,9%, като стигат до 1 039 810 нови коли. През 2020 година техният брой е бил 292 153. За първите четири месеца на 2021 година търсенето се е увеличило с 23,1% до 4 120 443 коли в сравнение с 3 346 010 превозни средства за същия период на 2020 година. В Европейския съюз за същия период продажбите на нови автомобили са се увеличили с 24,4%, достигайки 3 422 439 нови регистрирани коли. На база на първите четири месеца сравнението между 2020 и 2021 година показва, че Италия и Франция отчитат най-голям ръст в продажбите - съответно с 68,4% и 51,0%. В Испания увеличението е 18,8%, а в Германия ръстът достига 7,8%. 195% ръст на продажбите на леки коли в ЕС през април отчитат от германския автомобилен гигант Volkswagen. Те са продали 232 188 броя нови коли през четвъртия месец на 2021 година спрямо 78 695 броя през април 2020 г. За периода януари - април продажбите са се повишили с 19,3% и достигат 883 200 автомобила спрямо 740 378 през същия период на 2020 година. Продажбите през април са нараснали с 278,7% при Mazda, следвани от автомобилите на Nissan, които отчитат 277,6% годишен ръст. При продажбите на Hyndai ръстът е 266,2%, а при Toyota - 244%. Със сериозен ръст са и продажбите на Honda, BMW и Ford - съответно с 204,2%, 161,6% и 159,6%
Източник: 24 часа (20.05.2021)
 
Строителството през март в България нараства по-слабо от средния ръст за ЕС В 27-те страни-членки на ЕС обемът на строителството през март 2021 г. се е увеличил с 2.2%, след като спадна с 1.7% месец по-рано. На годишна база, спрямо март 2020 г., показателят е нараснал с 14.9%. Това показват обявените от Статистическата служба на ЕС „Евростат“ данни. За България „Евростат“ отчита нарастване с 1.3% през март, спрямо предходния месец февруари, когато повишението е било 2.7 на сто. На годишна база показателят е нараснал с 11.1 на сто. За еврозоната повишението на месечна база през март е 2.7%, а на годишна нарастването е с 18.3 на сто. Сред страните-членки на ЕС, за които са налични данни за март, най-големият месечен растеж е регистриран в Унгария (11.5%), следван от Германия (10.8%) и Словакия (9.0%). Намалението се наблюдава във Франция (-7.3%), Швеция (-3.1%) и Испания (-0,9%). На годишна база най-забележимите темпове на растеж са отчетени в Италия (74.5%), Франция (46.3%) и Белгия (36.3%). Най-голям спад е регистриран в Испания (-13.2%), Полша (-12.6%) и Финландия (-4.0%).
Източник: 3e-news (21.05.2021)
 
Парите в Сребърния фонд продължават слабо да се увеличават В края на април 2021 г. средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, достигат 3,341 млрд. лв. Това е с около 12 млн. лв. повече, отколкото са били през март, показват данни на Министерство на финансите. През последните няколко месеца се запазва тенденцията към плавно нарастване на средствата във фонда. Трансферираните през април 2021 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 11,91 млн. лв. През март сумата бе 13,19 млн. лв. За цялата 2020 г. сумата е 188,68 млн. лв. Припомняме, че през 2019 и 2020 г. от приватизации в Сребърния фонд са влезли едва 2,4 млн. лв, а от други източници, определени със закон или с акт на МС като глоби, имуществени санкции, неустойки, свързани с приватизационния процес - 5,3 млн. лв., общо за 2019 и 2020 г. Тази година обаче постъпленията от концесии ще са значително повече – на 20 април нoвият ?oнцeнcиoнep нa Лeтищe Coфия обяви, чe е извъpшил плaщaнeтo нa пъpвoнaчaлнoтo ?oнцecиoннo възнaгpaждeниe в paзмep нa 660 млн. лв., с което компанията ce пpeвpъщa в oфициaлeн и eдинcтвeн oпepaтop нa aepoгapaтa.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2021)
 
България е сред страните в ЕС с най-голямо увеличение на бизнес регистрациите През първото тримесечие на 2021 година регистрациите на нови предприятия в ЕС леко са се увеличили в сравнение с предходното тримесечие - с 0,3 на сто, отчете днес Евростат. При обявените фалити има 5,8-процентов растеж спрямо четвъртото тримесечие на 2020 година. Сред страните членки, за които са налични данни, най-голямо увеличение на регистрациите на нови предприятия на тримесечна основа се наблюдава в Литва (+16,2 на сто), България (+12 на сто) и Италия (+6 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Словакия (-24,2 на сто), Португалия (-14,9 на сто) и Латвия (-7,9 на сто). Най-силно са намалели заявленията за несъстоятелност в Латвия (-42,2 на сто), Естония (-23,7 на сто) и Нидерландия (-20,1 на сто), а най-голямо е увеличението в Румъния (+72,1 на сто), Полша (+16,6 на сто) и Испания (+16,2 на сто). На годишна основа, спрямо първото тримесечие на 2020 година, броят на регистрираните нови предприятия се е повишил с 11,8 процента, а регистрираните фалити са със 7,3 на сто повече.
Източник: 24 часа (26.05.2021)
 
България получава 511 млн. евро от ЕС за помощи в кризата България получава първия транш по схемата SURE, който е в размер на 511 млн. евро, съобщиха от Европейската комисия (ЕК). Това е цялата сума, която страната ни досега е заявила. По схемата ще бъдат разпределени общо 14,1 млрд. евро. Най-много средства при този транш взимат Гърция (2,54 млрд. евро) и Португалия (2,41 млрд. евро). България и Естония получават първото си финансиране по SURE, допълват още от Брюксел. Със заемите по SURE страните трябва да финансират програми за запазване на заетостта на фона на пандемията от коронавируса. По-конкретно средствата се насочват към схеми за краткосрочна заетост и други подобни мерки, включително и насочени към самоосигуряващи се. В края на 2020 г. от българското правителство съобщиха, че между 4,5 хил. и 5 хил. български работодатели ще бъдат подкрепени за защитата на работниците. ЕК ще разпредели до 100 млрд. евро под формата на заеми за всички държави от общността, които са поискали да участват в схемата. Средствата по нея се набират чрез капиталовите пазари. Досега 19 членове на ЕС вече са заявили участие с заявления за 94,3 млрд. евро, посочват от Брюксел. Досега по схемата е отпусната подкрепа за 30 млн. европейци и 2,5 млн. компании, отбеляза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен при обявяването на новината.
Източник: Труд (26.05.2021)
 
Похарчихме 16 млн. лв. повече за туризъм в страната Вместо да пътуват в чужбина, като например до големите туристически центрове Париж и Рим, българите по-често ходят до селата, от които произхожда родът им. В резултат през първото тримесечие на годината българите са похарчили 16 млн. лв. повече за туристически пътувания в страната спрямо същия период на миналата година. През първото тримесечие на 2021 г. 457 хил. българи са реализирали туристически пътувания, обявиха от НСИ. Преобладаващата част от тях – 93,8%, са пътували само в страната. Пътувалите само в чужбина са намалели с над 65%, а общият брой на пътуванията се понижава само с 6,9%. Това показва, че вместо в чужбина българите пътуват в страната. За лични пътувания в страната сме похарчили 97 млн. лв. през тримесечието, при 81 млн. лв. година по-рано. Командировките обаче намаляват, в резултат на което фирмите са спестили от пътувания 6 млн. лв. Така общо за лични и служебни пътувания разходите са с 10 млн. лв. повече спрямо първото тримесечие на 2020 г. Разходите за пътувания в чужбина намаляват с 67% и достигят 21,9 млн. лв. Така общо за пътувания в сраната и чужбина българите са похарчили близо 125 млн. лв. за едно тримесечие, което е спад с 21% на годишна база.
Източник: Труд (27.05.2021)
 
Производствените цени у нас продължиха да растат през април Общият индекс на цените на производител в България през април се увеличава с 0,3% спрямо март, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Годишното изменение е 9,8% в сравнение със същия месец на миналата година. Индексите на цените на производителите измерват месечното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани от българските предприятия и продадени на вътрешния пазар или директно изнесени на международния, сочи методологията на НСИ. Цената на производител е цената "на вратата" на предприятието и включва всички отстъпки и други намаления, но без акцизи и ДДС. Общият индекс на цените на производител през април се увеличава с 9,8% в сравнение със същия месец на миналата година. Годишен ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 20%, в преработващата промишленост - с 10,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,5%. Наблюденията на НСИ констатират по-значителен ръст в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 31,3%, производството на каучук и пластмаси - с 9,4%, производството на химични продукти - с 8,6%, и при производството на хранителни продукти - с 6,8%. Намаление на цените се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 2%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,6%.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2021)
 
България е сред страните в ЕС с най-ниска безработица през април България се нарежда сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-ниска безработица, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Безработицата у нас се понижава до 4,7% през април спрямо 5,1% през март и 5,9% през април 2020 г., сочат данните. Страната в ЕС с най-ниска безработица през април е Полша – 3,1%, следвана от Чехия и Нидерландия с по 3,4%, Малта с 3,8%, Унгария с 4,3%, Германия с 4,4%. Най-висока е безработицата в Испания – 15,4%, и Италия – 10,7%. За Гърция няма данни за периода февруари – април, а последните налични данни са от януари и показват 15,8% безработица. Това са и трите държави с ниво на безработицата над 10 на сто. Средната безработица в ЕС се понижава до 7,3% през април, като остава стабилна спрямо март, но се увеличава спрямо нивото на безработицата през април 2020 г. (6,7%). За еврозоната нивото достига 8%, като се понижава спрямо март (8,1%), но нараства спрямо април 2020 г. (7,3%). Евростат изчислява, че 15,38 млн. души в ЕС, от които 13,03 млн. в държавите от еврозоната, са били безработни през април 2021 г. В сравнение с март 2021 г. броят на безработните намалява със 165 хил. души в ЕС и със 134 хил. души в еврозоната. В сравнение с април 2020 г. безработните се увеличават с 1,4 млн. души в ЕС и с 1,275 млн. души в еврозоната. Що се отнася до безработицата сред младежите до 25 години, през април в България тя се понижава до 12,1% от 14,9% през март и 17,8% през април 2020 г. Безработните младежи у нас са 15 хил. души. Най-висока е младежката безработица в Испания – 38%, Италия – 33,7%, Швеция – 25,2%, Португалия – 24%, Люксембург – 21,7%. През април 2021 г. 2,939 млн. младежи на възраст до 25 години са били без работа в ЕС, като от тях 2,384 млн. са от страните от еврозоната. През април 2021 г. равнището на безработица сред младите е 17,1% в ЕС и 17,2% в еврозоната, като остава стабилна в сравнение с март. В сравнение с март 2021 г. броят на безработните младежи в ЕС намалява с 21 хил. души и с 18 хил. в еврозоната. В сравнение с април 2020 г. обаче има увеличение с 210 хил. в ЕС и 126 хил. в еврозоната.
Източник: Инвестор.БГ (02.06.2021)
 
България е с най-ниска безработица в ЕС България се нарежда сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-ниска безработица, показват данни на Евростат. Нивото на безработицата у нас се понижава до 4,7% през април спрямо 5,1% през март и 5,9% през април 2020 г. Страната в ЕС с най-ниска безработица през април е Полша - 3,1%, следвана от Чехия и Нидерландия с по 3,4%, Малта с 3,8%, Унгария с 4,3% и Германия с 4,4%. Най-висока е безработицата в Испания - 15,4%, и Италия - 10,7%. За Гърция няма данни за периода февруари - април, а последните налични данни са от януари и показват 15,8% безработица. Това са трите държави с безработицата над 10 на сто. Средната безработица в ЕС през април е 7,3%, като остава стабилна спрямо март, но се увеличава спрямо нивото от април 2020 г. (6,7%). За еврозоната нивото достига 8%, като се понижава спрямо март (8,1%), но нараства спрямо април 2020 г. (7,3%).
Източник: Труд (02.06.2021)
 
Рязък спад на безработицата през май С разхлабването на ограничителните мерки и връщането към нормалното ежедневие данните на Националния статистически институт (НСИ) за нивата на безработица у нас стават все по-положителни. Пазарът на труда, който претърпя сериозна криза през пролетта на миналата година и в началото на тази, започна плавно да се стабилизира. Според данните през миналата седмица новорегистрираните безработни в бюрата по труда са били 3633 души, което е с 1388 по-малко от предходната и с 2028 души по-малко от периода между 10-14 май. Зaпoчнaлитe paбoтa мeждy 24 и 30 мaй ca 4212 дyши, ?aтo в двeтe ceдмици пpeди тoвa те са наброявали cъoтвeтнo 6395 и 6976 души. Нaй-мнoгo бeзpaбoтни пpeз минaлaтa ceдмицa ca peгиcтpиpaни в Coфия-гpaд (307), Блaгoeвгpaд (312), ?лoвдив (292), а четвъртото място си поделят Варна и Бургас, регистрирайки 198 дyши. Meждyвpeмeннo нaй-мнoгo пocтъпили нa paбoтa мeждy 24 и 30 мaй имa в Coфия-гpaд (372), Bapнa (340), Бургас (313) и Пазарджик – 282 души. На месечна база новорегистрираните безработни лица през май са били почти 17 000 души, което е с около 7 хил. по-малко от отчетените безработни през април, когато в бюрата по труда са се записали около 24 хил. Междувременно започналите работа през април са били 26 хил. души, а през май малко над 20 000. Въпреки положителната тенденция през последните седмици дaннитe нa НСИ пo?aзвaт, чe в петте месеца на 2021 г. досега – считано oт 28 дe?eмвpи дo 30 мaй – нoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни ca 125 596 дyши, дo?aтo зaпoчнaлитe paбoтa ca 104 106. Toвa oзнaчaвa, чe извън пaзapa нa тpyдa зa тoзи пepиoд ca ocтaнaли 21 490 чoвe?a. С отварянето на редица икономически сектори през последните месеци и с нaбиpaнeтo нa пepcoнaл зa лeтнитe ?ypopти се очаква разликата да бъде стопена.
Източник: economic.bg (03.06.2021)
 
През първото тримесечие БВП бележи спад от 1,8 на сто спрямо същия период на 2020 През първото тримесечие на 2021 г. сезонните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) показват спад от 1.8 на сто в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и повишение от 2.5 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2020 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2021 г. възлиза на 27 054 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 912 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.622815 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 16 671 млн. долара и съответно на 2 411 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е съответно 13 833 млн., като на човек от населението се падат 2 000 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на 2021 г. възлиза на 23 128 млн. лв. по текущи цени. През първото тримесечие на 2021 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2.2 на сто и запазва равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.6 процентни пункта до 26.5 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в най-големия сектор на икономиката - този на услугите, се увеличава до ниво от 71.3 на сто при 70.7 на сто през съответния период на предходната година. За крайно потребление през първото тримесечие на 2021 г. се изразходват 84.1 на сто от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 13.9 на сто от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Според сезонни данни през първото тримесечие на 2021 г. спрямо предходното тримесечие брутната добавена стойност в икономиката нараства с 2.6 на сто. По предварителни данни за първото тримесечие на 2021 г. крайното потребление нараства с 2.1 на сто, докато бруто капиталообразуването намалява с 2 на сто. Износът на стоки и услуги повишава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 6.7 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 2.7 на сто. През първото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава с 1.7 на сто. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад има износът на стоки и услуги - с намаление от 5.9 на сто. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 1.9 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2020 година. По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 2 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите в икономиката са 3 313.7 хил., а общият брой отработени часове е 1 346.0 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2021 г. спрямо съответното тримесечие на 2020 г. показва увеличение на относителния дял в индустриалния сектор и сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния сектор. На един зает се падат 8 164.3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 20.1 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2021 г. се увеличава реално с 0.9 на сто в сравнение със същия период на предходната година. БДС за един отработен човекочас също се увеличава реално с 0.9 на сто.
Източник: 24 часа (09.06.2021)
 
Осигурителният доход се вдига Средният осигурителен доход у нас отново тръгна нагоре, показват данните на Националния осигурителен институт. След като два месеца той остана почти без промяна, през април нараства до 1157,26 лв. За сравнение през март средният доход, на който са осигурявани работещите у нас, беше 1150,92 лв., а през февруари - 1149,49 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е 1107,52 лв. За миналата година минималното му нарастване спрямо 2019 г. е с 8,4 на сто, като реалното увеличение е със 7,1 на сто при инфлация от 1,2% през 2020 г. Запазва се разликата в дохода на осигурените мъже и жени. На мъжете през 2020 г. той е 1108,76 лв., а на жените -1027,38 лв., като разликата е 7,9% в полза на мъжете. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии, съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, напомнят от НОИ.
Източник: Труд (09.06.2021)
 
Икономиката на България се свива с 1,8% През първите три месеца на 2021 г. брутният вътрешен продукт на България се свива с 1,8% спрямо същия период на миналата година, показват сезонно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. се отчита повишение от 2,5%. През първото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава с 1,7%. Спадът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното намаление при: Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби - 7,3%, Добивна промишленост; преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 6,0%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 5,8%, Строителство - 3,6%. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад има износът на стоки и услуги - с намаление от 5,9%. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 1,9% в сравнение с първото тримесечие на 2020 година. Спрямо първото тримесечие на 2020 г. крайното потребление нараства с 2,1%, докато бруто капиталообразуването намалява с 2,0%. Износът на стоки и услуги повишава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 6,7%, а вносът на стоки и услуги - с 2,7%.
Източник: Money.bg (09.06.2021)
 
Производителността на труда расте с 2% през първото тримесечие Производителността на труда в България се увеличава с 2% през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на миналата. В селското стопанство растежът е най-силен - 10.5% на годишна база, като така всеки в сектора е произвел по малко над 1000 лв. от брутния вътрешен продукт по текущи цени. Междувременно в индустрията производителността намалява с 2.8% на годишна база, а в услугите расте с 0.7%. Така като цяло всеки в икономиката е произвел по 8164 лв. от БВП през първите три месеца на годината по текущи цени при 7649 година по-рано. Темпът се ускорява спрямо предходните тримесечия, в които производителността на годишна база намаляваше. Междувременно брутната добавена стойност се свива с 1.7% на годишна база, а брутният вътрешен продукт - с 1.8%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Някои сектори превишават предкризисните си нива на брутна добавена стойност още през първото тримесечие, съдейки по данните на националната статистика. Без изненада, сред тях е технологичния сектор - в информационните и комуникационните технологии добавената стойност приближава 1.7 млрд. лв. или с 1.6% над миналогодишната сума за тримесечието. Плюс отбелязват също финанси и застраховане - 3.4% до 1.6 млрд. лв., както и професионални дейности и администрация (с 2.4% до 1.6 млрд. лв.) и държавно управление, образование и здравеопазване (1.2% до близо 3.1 млрд. лв.).
Източник: Капитал (09.06.2021)
 
Само 21.9 млн. лв. са приходите от нощувки през април Приходите от нощувки през април у нас са 21.9 млн. лв., като 16.1 млн. лв. са от български граждани, а 5.8 млн. лв. - от чуждестранни туристи. Това е логично предвид факта, че българите са основен двигател на сектора през последните ковид месеци. Заради различните ограничетелни мерки все по-малко чужденци се решават да пътуват до България. Тези парични средства са събрани при осъществени 413 700 нощувки във всички места за настаняване, регистрирани през четвъртия месец на тази година. Българските граждани са направили 333 000 нощувки, а чужденците – 80 700. От статистиката съобщават, че през април по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са работили 1732 обекта с над десет легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Хотелите с 4 и 5 звезди са били най-предпочитани от туристите като в тях са реализирани 68.5% от общия брой нощувки на чуждестраннии граждани и 35.4% - на българи. Българите са използвали най-много местата за настаняване с 1 и 2 звезди, които са използвани от 34.9% от българите. В местата за настаняване са пренощували 197 200 туристи, като 84.8% от тях са българи, които са направили средно по две нощувки. Чуждестранните граждани са били само 30 000, но те пък са почивали по-дълго като имат средно по 2.7 нощувки, а 73% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април е била 13.5 процента. Туристите явно са били по платежоспособни и са търсили по-добри условия, защото най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди (15.7%). Следват обектите с 3звезди и с 1 и 2 звезди.
Източник: Банкеръ (11.06.2021)
 
Промишленото производство у нас с близо 23% ръст през април През април промишленото производство в България нараства с 22,8% спрямо съответния месец на 2020 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Увеличението на показателя е второто след 16 поредни месеца на спад. За сравнение календарно изгладеният индекс на промишленото производство през март нарасна с 6,4% на годишна база. От статистиката става ясно още, че индексът на промишленото производство през април се увеличава с 0,2% в сравнение с март. В НСИ изчисляват, че през април повишение спрямо март е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2%, а понижение в добивната промишленост - с 6%, и при преработващата промишленост - с 0,8%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 13,9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11,5%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 5,7%. Статистиката регистрира съществено увеличение при производството, некласифицирано другаде - с 25%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,5%, производството на тютюневи изделия - със 7,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2021)
 
Търговията на дребно у нас записва нов подем през април Оборотите в търговията на дребно (без продажба на автомобили) продължават да се повишават и през април на месечна и годишна база, след като отбелязаха първи възход през март от месеци насам. На месечна база оборотите в търговията на дребно растат с 1,3%, а на годишна база - с 25,9 на сто, показват предварителните данни за април на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо година по-рано най-съществено повишение се наблюдава при оборота в търговията на дребно с нехранителните стоки (без автомобилни горива и смазочни материали) – по-съществено с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 188 на сто. При търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника ръстът е с близо 49%, а при продажбите чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 37%. Оборотите на търговците с битова техника, мебели и други стоки за бита също нарастват- с 34%. На годишна база е отчетен ръст на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 41%), с нехранителни стоки, без тази с автомобилни горива и смазочни материали (с 40%) и търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 6%).
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2021)
 
Продължава съживяването, през април има 52% ръст на вноса Икономиката продължава да се съживява, през април общият внос на България е 6,042 млрд. лв., което е ръст от 52% спрямо същия месец на предходната година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За първите четири месеца на годината общо в страната са внесени стоки на стойност 23,164 млрд. лв., което е с 18,2% повече спрямо същия период на 2020 г. Износът за трети страни се е увеличил със 7,7% и е на стойност 7,016 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55,9% от износа. Само през април износът е нараснал с 28,8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 860 млрд. лева. Вносът през първите четири месеца се е увеличил с 15,8% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 8,969 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Украйна. За април вносът е нараснал с 46,9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,447 млрд. лв., показват още данните на НСИ. За периода януари - април от България общо са изнесени стоки на стойност 21,259 млрд. лв., което е с 16,6% повече в сравнение със същия период на 2020 година, а през април общият износ на стоки възлиза на 5,753 млрд. лв. и е нараснал с 47,9% спрямо същия месец на предходната година. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през този период и е на стойност 1,905 млрд. лева. За април също е отрицателно, но в пъти по-малко - 288,3 млн. лева.
Източник: 24 часа (14.06.2021)
 
Износът е с нов рекорд през април Стойността на продадените български стоки в чужбина през април превишава рекордната сума от предходния месец с 10 млн. лв., като така общо износът леко превишава 5.75 млрд. лв. за месеца. Никога дотук България не е отчитала месечно толкова голям износ в стойност. Числото, очаквано, е значително над отчетеното през същия период на миналата година (с 48%), който беше "най-затвореният" заради пандемията месец. Увеличението е видимо както на пазара на ЕС, така и при трети страни. Съдейки по подробната разбивка на данните, която е налична само за трети страни засега, високото ниво на продажбите отчасти се дължи на инфлацията при цените на някои суровини като медта и петрола. Числата обаче показват и възстановяване при производителите на машини, части и електротехника. Вносът на месечна база се свива, но на годишна също расте - с 52.5% до малко над 6 млрд. лв. през април. От разбивката на търговията с трети страни (където повишението е цели 45% на годишна база) става ясно, че част от растежа идва от инфлацията, видима през вноса на медни руди и продукти и сурови нефтени масла. С най-голям принос към растежа на експорта към трети страни през април остават продажбите на мед и медни стоки, където заради по-висок експорт на рафинирана мед и медни сплави в необработен вид общият ръст е 50.7% на годишна база до 311 млн. лв. Увеличението идва от по-високата цена на медта на международните пазари, докато изнесените количества в трети страни намаляват. С над 40% растат и продажбите на машини и апарати, електроника и електротехника, като общата стойност на експорта към трети страни от тези две групи достига 268 млн. лв. при 187 година по-рано. Това обаче е лек спад спрямо пиковия месец март, когато общата сума на продажбите достигна 321 млн. лв.
Източник: Капитал (14.06.2021)
 
Безработицата намаля до нивото си от преди 2 години Равнището на регистрираната безработица в страната продължава да се понижава и през май достигна 5.7%, съобщават от Агенцията по заетостта чрез официалния си сайт. Подобни стойности за последно са отчетени в средата на месец май 2019 г. – годината с най-ниско ниво на безработица и с най-високо равнище на заетост преди COVID-пандемията през 2020 г. Регистрираните безработни през месеца са 186 047, което е с 14 370 лица по-малко от април и със 109 406 лица или с 37% по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през май са се регистрирали нови 17 965 безработни лица, като намалението е с 3 959 лица спрямо предходния месец и с 13 513 спрямо май 2020 г. Други 512 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През май 22 146 безработни лица са започнали работа. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта отчитат намаление на броя им с 2 356 спрямо април и с 25 709 спрямо същия месец на предходната година, когато отпаднаха ограничителните мерки след първия локдаун и бизнесът започна да възобновява дейността си.
Източник: expert.bg (16.06.2021)
 
Годишната инфлация в България продължава да се ускорява Инфлацията в България продължава да се ускорява и през месец май достига 14-месечен връх. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) средното нарастване на цените в следената кошница от стоки и услуги е 2.5% на годишна база спрямо 2% месец по-рано. За сравнение, през януари статистическият институт дори отчете дефлация – първата от четири години насам. Рязкото ускоряване на годишната инфлация е факт в световен мащаб и е свързано с поскъпването на основни суровини, като петрол и метали, както и с ниската база през пролетта на 2020 г., когато цените се свиха заради непредсказуемостта на пандемията. Така горивата в България през май поскъпват с 21.7%, докато през февруари статистиката все още отчиташе двуцифрен спад на цената им. Газообразните горива и топлоенергията също поскъпват с двуцифрен процент на годишна база, като тук отново има ефект на ниската база от април 2020 г. Най-рязкото поскъпване за последните две години пък се наблюдава при материалите за текущ ремонт и поддържане на жилище – с 2.2%. Невиждано в последните седем години поскъпване има и при услугите за ремонт на жилище.
Източник: economic.bg (16.06.2021)
 
Фалираха 10% от производителите на текстил и обувки Отчитаме 12 на сто спад на продукцията от сектор "Облекло и текстил" съобщи председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Радина Банкова. Между 5 и 10% от фирмите са прекратили дейността си. Най-голямото понижение на продукцията има при облеклото - близо 60 на сто, заради затворените големи магазини по време на ограничителните мерки в връзка с пандемията. Данните са за 2020 г. спрямо 2019 г. Затворили са сновно фирми, свързани с производството на мъжки и дамски официални облекла, които са и сред най-високотехнологичните за сектора. Настъпването на модната casual-тенденция е отпреди пандемията, но с ограниченията и обедняването на хората спадът при официалните облекла през последната година се задълбочи, като цели ниши останаха без поръчки, каза Банкова. Тя напомни, че миналата година голяма част от шивашките предприятия оцеляха благодарение на това, че шиха маски и заради мярката "60/40". Сега търсенето на текстилни маски заглъхна заради регламентацията да се носят многослойни маски от нетъкан текстил, внос от Китай. Браншът се е преориентирал към спортните и домашни облекла, пижами, но това е възможност за оцеляване на малък кръг от фирми, които разполагат с необходимато производствена техника. Това са сред причините, поради които от БАПИОТ не са оптимисти, че секторът ще може да се върне към нивата от 2019 г. В момента магазините са пълни с непродадени от миналата година облекла, което се отразява на ликвидността им, а това рефлектира върху плащането на поддоставчиците, като сроковете за разплащане все повече се удължават и така е в цяла Европа, каза Банкова. Само допреди няколко седмици пазарите от основните за сектора в България клиенти - Франция, Италия, Германия, бяха затворени и едва сега се усеща някакво плахо раздвижване, защото все още няма унифицирани правила за движението между държавите нито за хората, нито за стоките.
Източник: 24 часа (21.06.2021)
 
Ръстът на разходите на бизнеса за труд се забавя до 5% през първото тримесечие Темпът на увеличение на разходите за труд в България се забавя през първото тримесечие на 2021 г. - докато през последните месеци на 2020 г. нивото им беше с 10% над предходната година, сега темпът пада на 4.9% и идва основно от увеличение на възнагражденията. Това показват предварителните данни на Евростат, публикувани в сряда на страницата на европейската статистическа служба. Темпът като цяло се забавя в ЕС - от 3.2% ръст през последните месеци на 2020 г. на 1.7% през първото тримесечие на тази година. Няколко държави обаче отбелязват ускорение, сред които Словения, Естония, Португалия. В повечето държави членки големият двигател на повишението на разходите за труд е публичният сектор, където фактор са административните увеличения за работещите на първа линия в пандемията. Така например в България с най-силен темп на растеж през първото тримесечие на тази година се откроява здравният сектор, където разходите за труд се повишават с 25.4% на годишна база. Това е третият най-силен ръст за сектора в ЕС след Словения (38.4%) и Литва (27.1%).
Източник: Капитал (21.06.2021)
 
Последни сме в ЕС по потребление и БВП на глава от населението за 2020 г. През 2020 г. българските домакинства са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС. T.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било с 39% под средното за Съюза (или 61% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург е било с 31% над средноевропейското (или 131% от осредненото ниво), показват предварителни данни на Евростат, оповестени в понеделник. През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било под средноевропейското ниво, информира БНР. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 31% над средното за ЕС), следвана от Германия (с 23% над средното) и Дания (с 21% над средно-европейското). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Нидерландия, Австрия, Финландия, Белгия, Швеция и Франция, като при тези държави фактическото индивидуално потребление се движи между 5% и 20% над средното ниво за ЕС. В останалите страни-членки действителното потребление на глава от населението през 2020 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България продължава да заема последната позиция с възможности за потребление, които са били едва 39% от осредните за ЕС. Пред нашата държава са Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия с AIC индекси между 25% и 35% под средното европейски ниво. При Румъния, Естония и Гърция покупателната сила на глава от населението пък е между 21% и 25% под средното за ЕС ниво, а в Кипър, Италия. литва и Ирландия - с 10% или по-малко процента под осредненото ниво на ЕС. България заема незавидната последна позиция и в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Този показател нашата страна е едва 55% от средния за ЕС, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2020 година с цели 266% над средното за ЕС ниво
Източник: Труд (22.06.2021)
 
Българският БВП на човек се повишава леко до 55% от средното за ЕС Българският БВП на човек от населението продължава бавно да се приближава до средноевропейското ниво в кризисната 2020 г., показват предварителните данни на европейската статистическа служба. Повишението е с едва 2% до 55% от средното за ЕС. Темпът е същият, постигнат и през предходната година. Ако продължи да се изкачва в класацията със същия темп и занапред, България може да очаква да достигне средноевропейските жизнени стандарти чак след 2040 г. Към момента страната остава стабилно на дъното в ЕС в класацията, следвана от Гърция и Хърватия, където БВП на човек леко се свива до 64% от средното в съюза през 2020 г. Добрата новина е, че България все пак отчита ръст, макар и само защото средните нива на БВП на човек в Европа падат в кризата. От друга страна, десет държави членки отчитат спад спрямо средноевропейските нива, сред които Испания (-5 пр.п. до 86%), Франция (-3 пр.п. до 103%) и Италия (-2 пр.п. до 94%).
Източник: Капитал (22.06.2021)
 
България е предпоследна в ЕС по иновации България остава в групата държави от Европейския съюз (ЕС), характеризирани като развиващи се иноватори, като напредъкът е минимален в сравнение с предходните години, показва годишният доклад на ЕС за иновациите. Страната ни е на предпоследно място по иновации, като след нас изостава само Румъния. В същата група са и Латвия, Полша, Словакия, Унгария и Хърватия. Страната ни получава отлични и много добри оценки по показателите технологии, свързани с околната среда, приложения за дизайн, приложения за търговски марки. Добри са и резултатите по отношение на проникването на широколентовата връзка в страната, заетост на ИКТ специалисти, интелектуални активи. По останалите показатели обаче страната ни изостава, например публични инвестиции в научна и развойна дейност, правителствена подкрепа за разходите за научна и развойна дейност, разходи за рисков капитал, заетост в сектори, интензивни на знание, продуктови иновации, иновации в бизнес процесите и т.н.
Източник: Инвестор.БГ (22.06.2021)
 
Хотели, цигари и алкохол най-евтини у нас от целия ЕС Ресторантьорските и хотелиерските услуги, както и цигарите и алкохолът, са най-евтини в България от целия ЕС. Това показват данните на Евростат за 2020 г. В ресторантьорския и хотелиерския бранш цените са три пъти по-високи в най-скъпата държава в сравнение с най-евтината. Най-ниски - с 46% от средното за ЕС, са в България, следвана от Румъния (53%) и Унгария (56%). Най-високи - до 154% от средното, са в Дания, следват Швеция (138%) и Финландия (131%). При алкохола и тютюневите изделия разликата се дължи основно на различното данъчно таргетиране. Най-ниски нива са регистрирани в България, където са 61% от средното за ЕС, а най-високи са цените в Ирландия - 187%. Храните и безалкохолните напитки са най-евтини в Румъния - 66% от средното за ЕС, а най-високи - в Дания със 129%. При дрехите има по-малки разлики в цените, като варират от 73% от средното за ЕС в Унгария до 130% в Дания. Що се отнася до транспортните превозни средства за лично ползване, разликите между страните също са малки. Нивото в Полша е 80% от средното и стига до 137% в Дания. Цените се различават най-малко при потребителската електроника и варират от 87% в Полша до 112% в Нидерландия и Малта. В широк диапазон варират цените за потребителски стоки и услуги между държавите с най-ниски и най-високи равнища през миналата година. Като цяло Дания се оказва държавата с най-високи цени в ЕС, като там те са с 41% повече от средното за ЕС. Следват Ирландия и Люксембург (136%), Швеция (130%) и Финландия (126%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (55%), България (56%) и Полша (58%).
Източник: 24 часа (23.06.2021)
 
Разходите за труд пак забавят ръста си в началото на годината След регистрираната динамика в края на миналата година разходите за труд в България съществено забавят ръста си през първото тримесечие на 2021 г. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията на спад в разходите за труд беше доминираща през миналата година, особено в месеците на извънредно положение заради коронавирусната пандемия и налагането на ограничителни мерки. В края на миналата година обаче разходите на работодателите за труд се върнаха към ръст, стимулирани най-вече от увеличението в индустрията (с 4,6%), в услугите (с 8,2%), и в строителството (с 6%). За първите три месеца на годината общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 4,9% на годишна база. В индустрията е регистрирано намаление с 0,4%, докато в услугите и в строителството увеличението е съответно с 3,5 и 9,4%. От данните на националната статистика е видно, че ръстът на разходите за труд в сектори като здравеопазване и държавно управление не успява да компенсира дълбоките сривове в най-засегнатите сектори от пандемията – хотелиерство, недвижими имоти, транспорт.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2021)
 
България е в топ 10 в ЕС по дял на населението извън работната сила България е в топ 10 на държавите от Европейския съюз (ЕС) по дял на населението в трудоспособна възраст (15-64 години), останало извън работната сила, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2020 г. 27,8% от населението на България в трудоспособна възраст е било извън работната сила, което ни нарежда на десето място по този показател. За една година, спрямо 2019 г., делът нараства с точно 1 процентен пункт. Средното за ЕС ниво е 27,1% през 2020 г. и 26,6% през 2019 г. Лидер по този показател е Италия, където 35,9% от населението през миналата година са били извън работната сила. През 2019 г. този дял е 34,3%. Следват Хърватия и Гърция, а топ 10 се допълва от Белгия, Румъния, Франция, Полша, Ирландия и Испания. Най-нисък е делът на населението извън работната сила в Швеция, както и в Нидерландия, Естония и Германия.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2021)
 
ЕБВР подобрява прогнозата си за българската икономика Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква българската икономика да нарасне с 4.5% през 2021 г. и с 4% през 2022 г., става ясно от последната макроикономическа прогноза на институцията. Сегашната оценката за тази година е с 1.5 процентни пункта над очакванията на експертите на ЕБВР през септември миналата година. От банката не дават конкретна причина за подобрението, но вероятно отчасти се дължи на по-слабото свиване на икономиката в кризата и правителствените стимули, съдейки по доклада. Според сметките на банката темпът на растеж на БВП в развиващите се икономики в региона, който следи - Източна Европа, Централна Азия и Северна Африка, ще достигне 4.2% през 2021 г. За справка, през септември от банката залагаха на 3.6% увеличение. "Въпреки че ревизираните прогнози ни дават основания да бъдем оптимисти, остава огромна несигурност по отношение на развитието на делта варианта на ковид-19, който крие особено големи рискове за държавите, които са постигнали по-малък напредък по отношение на ваксинациите и за икономиките, които разчитат силно на международния туризъм", предупреждава главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. Прогнозата за българската икономика на ЕБВР е сред най-оптимистичните за годината наред с тази на МВФ (където залагат на 4.4% ръст на БВП) и икономическия отдел на ING (4.1%). Повечето международни и местни институции залагат на ръст от около 2.5 - 3.5% за годината.
Източник: Капитал (30.06.2021)
 
Бизнесът отчита недостиг на работници в промишлеността и строителството Липсата на работна ръка, пониженото търсене заради пандемията и несигурността са основните проблеми в секторите промишленост и строителство. Националният статистически институт съобщи, че през юни общият показател на бизнес климата в страната намалява с 4.0 пункта в сравнение с предходния месец, като понижение на показателя е регистрирано в промишлеността и строителството. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността“ спада с 8.4 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Бизнес анкетата, която е финансирана НСИ и Европейската комисия, отчита подобрение на осигуреността на производството с поръчки, но това не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Най-сериозният проблем за развитието на бизнеса в сектора продължава да бъде несигурната икономическа среда, следвана от недостатъчното търсене от страната. През последния месец се наблюдава и засилване на негативното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“, който измества на четвърто място затрудненията, свързани с недостатъчното търсене от чужбина. По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за известно увеличение, въпреки че преобладаващата част от тях очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През юни съставният показател „бизнес климат в строителството“ се понижава с 6.5 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче прогнозите им както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за строителната активност през следващите три месеца са благоприятни. Основните фактори, затрудняващи дейността, остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, конкуренцията в бранша и цените на материалите, като в сравнение с предходния месец се отчита нарастване на отрицателното им влияние.
Източник: Банкеръ (30.06.2021)
 
Инфлацията в индустрията се ускорява до 13% през май Продажните цени на стоки в промишлеността нарастват с 13% на годишна база през май, показват последните данни на националната статистика. За справка, месец по-рано темпът беше 9.8% и ускорението на инфлацията е видимо в добивната, преработващата промишленост и енергетиката. На месечна база също има ръст на цените, като общо в индустрията увеличението е с 1.9% през май. Заводските цени обикновено се приемат като индикатор за общата посока на ценовото равнище в страната. Това означава, че може да се очаква и ускорение на потребителската инфлация в следващите месеци. За справка, през май тя е 2.5% спрямо ценовото равнище преди година. Браншовете, в които заводските цени намаляват през последната година, са малко - това са производството на текстил, на неметални суровини, на електроника и на авточасти. На месечна база пък най-голямо е поскъпването в производството на дървен материал (без мебели) - с 3.8% спрямо април, показват числата на НСИ.
Източник: Капитал (01.07.2021)
 
Банковата система продължава да е стабилна и слабо печеливша За малко повече от една година пандемия банковите активи са нараснали с 13.5 млрд. лева, което е увеличение от близо 11.75 процента. Според информацията на БНБ в края на май 2021-а активите на банковия сектор са 128.4 млрд. лева и само за един месец те са се увеличили със 744 млн. лева или с 0.6 процента Отношението на ликвидно покритие в края на отчетния месец е 305.9% (при 314.0% в края на април). Но пък година по-рано е бил 252.3%. С други думи и по този показател има значителен годишен ръст. Ликвидният буфер е 31.6 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 10.3 млрд. лв. (при 28.6 млрд. лв. преди година ). Има и значителен годишен ръст на печалбата. Данните публикувани от БНБ сочат, че към 31 май 2021 г. тя е 622 млн. лв., или със 145 млн. лв. (30.5%) повече от отчетената за първите пет месеца на предходната година. Водещите фактори за това увеличение обаче не са по-големи нетни постъпления от лихви такси и комисионни. Тези приходи от основна дейност растат мъчително бавно на фона на бързото увеличение на активите. Увеличението на печалбата идва предимно от свиването на разходите за обезценка на финансови активи (провизиите), които в края на май са 203 млн. лв., или с 57 млн. лв. (22.0%) по-малко от начислените година по-рано. Другият още по-значим фактор е спадат с близо 100 млн. лева на разходите за вноски на банките свързани с фондове за преструктуриране и гарантиране. С други думи банковата система остава стабилна, но слабо печеливша от основна дейност. И в това няма нищо чудно, ако се прочетат актуалните данни за кредитирането.
Източник: Money.bg (01.07.2021)
 
Евростат: Безработицата в България през май 2021 г. е 6.2% Безработицата в България през май 2021 г. е била 6.2%, според сезонно коригираните данни, публикувани на 1 юли от статистическата агенция на Европейския съюз Евростат. Това е над 5.8% през май 2020 г. Евростат изчислява, че 5.8% през май 2020 г. представляват 188 хил. души, а през май 2021 г. - около 205 хил. души. Май 2021 г. е третият пореден месец, в който безработицата в България е 6.2%. Младежката безработица в България през май 2021 г. е била 13.7% (приблизително 18 хил. души под 25 години), в сравнение с 16.4% през май 2020 г. (приблизително 220 хил. под 25 години). Евростат заяви, че равнището на безработица в ЕС е 7.3% през май 2021 г., спрямо 7.4% през април 2021 г. и от 6.9% през май 2020 г. Сезонно коригираната безработица в еврозоната е 7.9%, от 8.1% през април 2021 г. и над 7.5% през май 2020 г. През май 2021 г. в ЕС безработни са 2.997 млн. младежи, от които 2.403 млн. са в еврозоната.
Източник: Sofia Globe (02.07.2021)
 
Темпът на нарастване на заплатите намалява двойно През първото тримесечие на 2021 г. коефициентът на безработица е нараснал до 6.3% от 5.2% през четвъртото тримесечие на миналата година и с 1.7% спрямо първите три месеца на 2020 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още, че броят на безработните достига 204 хиляди за периода януари-март, от които 114 хил. души (55.9%) са мъже и 90 хиляди (44.1%) - жени. Коефициентът на безработица съответно е 6.6% за мъжете и 6% за жените. Според данните на НСИ общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3.03 милиона, от които 1.626 милиона мъже и 1.402 милиона жени. Коефициентът на заетост е 51.4%, съответно 57.7% при мъжете и 45.6% при жените. По предварителни данни през първото тримесечие на 2021 г. темпът на общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица намалява двойно, отчитайки нарастване от 4.9 процентни пункта, за разлика от 10.3 пр. пункта през първите три месеца на 2020 г. В индустрията е регистрирано намаление с 0.4%, докато в услугите и в строителството има увеличение - съответно с 3.5% и 9.4%. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 25% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2021 г. средната работна заплата е 1500 лв. и нараства с 4.2% в сравнение с предходния месец и с 13.6% спрямо март 2020 г.
Източник: economic.bg (06.07.2021)
 
НСИ: В края на май 2021 г. "широките пари" са 118,192 млрд. лв. През май 2021 г. широките пари (паричният агрегат М3, ползван от БНБ) се увеличават на годишна база с 12,7 на сто при 12,8 на сто годишното нарастване през април 2021 година. В края на май 2021 г. широките пари са 118,192 млрд. лв. (93.8 на сто от БВП) при 117.,97 млрд. лв. към април 2021 г. (93 на сто от БВП), предаде БТА, като се позова на НСИ. Кредитите на нефинансовите предприятия и домакинствата през май 2021 г. възлизат на 62,492 млрд. лева. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 4,1 на сто на годишна база през май 2021 г. и в края на месеца достигат 35,798 млрд. лева (28,4 на сто от БВП). Кредитите за домакинствата са 26,694 млрд. лв. (21,2 на сто от БВП) в края на май 2021 година.
Източник: 24 часа (06.07.2021)
 
"Уникредит": Икономиката на България може да достигне предкризисните си нива в края на 2021 г. Българското поделение на италианската Unicredit прогнозира 4.4% ръст на местната икономика през 2021 г., последван от 4.1% през 2022 г. Ревизията за текущата година е с 1.8 пункта нагоре. Преди седмица подобна промяна в очакванията си предприе и ЕБВР. Вероятно в следващите месеци ще има и други възходящи ревизии, тъй като част от прогнозите вече остаряват спрямо постъпилите нови данни за икономиката през последните месеци. Зад положителната ревизия на Уникредит Булбанк стои по-силното от очакваното възстановяване на икономиката през първото тримесечие. Според сметките на експертите местния БВП ще се възвърне на предкризисни нива още през четвъртото тримесечие на тази година, а пазарът на труда - към средата на 2022 г. Експертите на банката залагат на инфлация от 3.4% в края на годината или 2.6% средно през 2021 г., като очакванията им са, че през следващата година темпът ще се забави. Сметките са по българската методология за изчисляване на инфлацията, в която храните влизат с по-голям дял в потребителската кошница спрямо европейската методология, а транспортът е с по-малък.
Източник: Капитал (06.07.2021)
 
15,3% е ръстът на инвестициите в дигитална реклама в България през 2020 г. Нетният обем на дигиталната реклама в България бележи ръст от 15,3% в сравнение с 2019 г. достигайки 142 700 000 лева през 2020г. Данните са от традиционното проучване AdEx, провеждано от IAB България в партньорство с ИПСОС, в което тази година се включиха рекорден брой участници – общо 34. Обичайно най-голям дял от пазара отбелязва сегментът „дисплей реклама“, като в абсолютна стойност инвестициите там нарастват с 14,7% на годишна база, достигайки 101 600 000 лева. Ръстът на „дисплей“ сегментът в значителна степен се влияе от увеличението на инвестиции във видео формати (+26%) и социалните медии (+27%). Общо 34,4 милиона лева са инвестициите в локални пъблишъри, а основния дял от нетните инвестиции в дигитална реклама е при глобалните играчи. Наблюдава се значителен ръст от 26% на годишна база при инвестициите във видео формати като част от дисплей рекламата на българския пазар. Нетната инвестиция достига до 38,8 милиона лева и до 38% от инвестициите в този сегмент. 76% от инвестицията в дисплей формати се купува чрез автоматизирани и програматик решения. Делът на програматик рекламата от целия Display нараства със 7 пункта на годишна база и отчита 19% ръст в абсолютна стойност в сравнение с 2019 г. Делът на Social от Display рекламата пък е 41%. За сравнение – по данни на IAB Европа, средно за континента делът на Social е 50,2%. Инвестициите в социални медии са с 27% ръст за периода и са вторият по значимост фактор, който влияе на стабилния дял на категорията „дисплей реклама“ от общите локални инвестиции. За първи път тази година се изследва и инфлуенсър маркетингът. На годишна база той бележи значителен ръст в инвестициите с 27% на годишна база при нетна инвестиция от 1,5 милиона лева за 2020 г. Традиционно основната част от инвестицията е в Instagram, но през 2020 г. тя се разпределя в повече канали, сред които TikTok и LinkedIn. Наблюдава се ръст и при YouTube и Twich.
Източник: 24 часа (07.07.2021)
 
Липса на служители вдига заплатите до 20% Дефицитът на кадри ще доведе до масово увеличение на заплатите през втората половина на годината. Половината от работодателите възнамеряват да увеличат възнагражденията с до 20%, като най-висок ръст се очаква в регионите на София, Бургас, Варна и Пловдив. Това е един от изводите от проучване сред работодатели от всички сектори и региони на страната по отношение на месечните възнаграждения и бонуси през следващите шест месеца. Липсата на кандидати за дефицитни позиции е една от основните причини работодатели от различни бизнес сектори да планират ръст на възнагражденията, за да си осигурят достъп до таланти, смятат анализаторите. Масови увеличения на заплатите се очакват в сектора с най-голямо търсене на специалисти - “Информационни технологии”, където 66% от анкетираните планират да увеличат месечните възнаграждения. В сектор “Производство” 49% от работодателите споделят сходни планове, 44% прогнозират ръст в сектор “Търговия”, а 58% в сектор “Консултантска дейност”. Увеличения на възнагражденията планират и в секторите “Туризъм и хотелиерство”, “Здравеопазване и фармация” и “Автомобилна индустрия”. Най-висок ръст на месечните възнаграждения се очаква в регионите на София, Бургас и Варна, където работодателите прогнозират увеличение между 10% и 20%, както и в Пловдив с планирано увеличение в рамките на 10%. Почти половината (49%) от анкетираните 513 работодатели посочват, че ще увеличат възнагражденията с до 20%, а 2% прогнозират по-висок ръст, като в повечето компании тази промяна ще засегне всички служители без значение от позицията, която заемат. Анкетата показва, че 37% от фирмите планират увеличение на възнагражденията с 10%, а 12% - по-голямо вдигане на заплатите - между 10% и 20%. Има и компании, където увеличението ще бъде под 10%.
Източник: Труд (07.07.2021)
 
Приходите на фирмите в България скачат до 400 млрд. лв. въпреки пандемията Финансовите резултати на компаниите в страната през 2020 г. показват, че пандемията не е ударила тежко много бизнеси. Докато някои фирми са имали доста добра година, други усетиха удара от кризата, но средният резултат е растеж. Приходите на работещите фирми в страната се повишават с 4% до 497.5 млрд. лв. през 2020 г., което е леко забавяне спрямо отчетения темп от 6% през предходната година. В същото време разходите също нарастват, и то малко по-бързо - с 5%, като така печалбата се увеличава с едва 2% до 27 млрд. лв. спрямо предкризисната 2019 г. Икономическите последствия от коронавируса си личат най-силно при отчетената данъчна загуба, която през последните години намаляваше, но през 2020 г. нараства с цели 27% до 6.3 млрд. лв. Изненадващо, основният двигател на растежа на печалбата през 2020 г. са не ИТ фирмите, а компаниите в строителството, а най-големите загуби идват от преработващата промишленост. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за миналата година след обработване на данъчните декларации на компаниите, предоставени след запитване на "Капитал". Подробна поименна разбивка кой каква година е имал ще е видима в класацията на най-големите компании "Капитал 100", която ще бъде публикувана на 30 юли. Картината сред местните сто гиганта, които имат оборот от 70 млрд. лв., е малко по-тъмна от средното за всички дружества - приходите на топ 100 компании са се свили с под 7%, показва подреждането. Най-големи спадове имат компаниите от сектор горива и енергетика.
Източник: Капитал (07.07.2021)
 
ЕК отново ревизира нагоре прогнозите си за българската икономика Европейската комисия (ЕК) отново ревизира прогнозата си за ръста на българската икономика през 2021 година. В своята лятна прогноза от Брюксел посочват, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се повиши с 4,6% тази година. В своя преглед на ситуацията през май от ЕК очакваха ръст на икономиката на България в рамките на 3,5%, а през зимата прогнозата сочеше, че ръстът през тази година ще бъде едва 2,7 на сто. За 2022 година очакванията се снижават - сега ревизията сочи, че ръстът на БВП ще бъде в рамките на 4,1%, докато през пролетта прогнозата беше за ръст от 4,7 на сто. От ЕК отчитат, че БВП на България расте с 2,5% през първото тримесечие спрямо предходните три месеца. Ускореният ръст в първите месеци на годината са в основата за очакванията за по-бързото възстановяване на българската икономика. Ревизията надолу за 2022 година се дължи на промяната на основата за изчисленията през 2021 година, става ясно от обясненията на Комисията. Потребителското доверие през април и май се връща до нивата преди пандемията и това подсказва, че потреблението ще се повишава още до края на годината. Именно износът и вътрешното потребление са в основата на икономическия ръст на страната в последните месеци. Очакванията са инфлацията да се ускори до 1,9% през 2021 година, което се дължи основно на по-високите цени на енергийните ресурси и като вторичен ефект от поскъпването на горивата.
Източник: Инвестор.БГ (08.07.2021)
 
Продажбите в магазините с 24% ръст Оборотът в търговията на дребно в България през месец май е с близо 24% по-голям спрямо същия месец на 2020 г., обявиха от Евростат. Вече три поредни месеца има голям ръст в продажбите на дребно, което се дължи на по-малките обороти заради пандемията през миналата година. По този показател сме доста по-добре от повечето страни от ЕС - средно за общността ръстът в търговията на дребно на годишна база е с 9,2%. Но това се дължи на факта, че в много страни от ЕС спадът на продажбите през 2020 г. беше по-малък отколкото у нас. Спрямо предходния месец, търговията на дребно у нас през май нараства с 1,4%. Средно за страните от ЕС увеличението на продажбите е с 4,6%. Най-голям ръст на месечна база е отчетен във Франция (+9,9%), Нидерландия (+9,3%) и Естония (+8,1%).
Източник: Труд (08.07.2021)
 
България е осма в ЕС по поскъпване на жилищата България е на осмо място сред страните от Европейския съюз (ЕС) по ръст на цените на жилищата през първото тримесечие както спрямо същия период на миналата година, така и спрямо предходното тримесечие, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За година жилищата в страната са поскъпнали със 7,5%, което е над средното ниво за ръст на цените в страните от ЕС през същия период от 6,1%. На първо място по поскъпване на къщите и апартаментите е Люксембург със 17% увеличените. На следващите места са Дания с 15,3% и Литва с 12%. Топ пет на страните от ЕС се допълва от Чехия с 11,9% и Нидерландия с 11,3%. Оказва се, че пандемията е оказала положително влияние върху цените на жилищата. Във всички страни от ЕС, с изключение на Кипър, има ръст на цените на апартаментите и къщите, като в пет от държавите увеличението дори е двуцифрено. Жилищата са поскъпнали повече, отколкото у нас, и в Германия и Австрия - съответно с 9,4% и 8,3%. Оказва се, че дългият престой у дома по време на пандемията, както и ниските лихви по депозитите, увеличават желанието на хората да придобият ново жилище - за да живеят в по-просторен апартамент, както и за да инвестират парите си. Кипър е единствената страна членка на ЕС, в която има спад на цените на жилищата на годишна база през първото тримесечие - с 5,8%. Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. цените на жилищата у нас са нараснали с 3,2%, което е почти два пъти повече в сравнение със средното увеличение за страните от ЕС от 1,7%. На първо място по поскъпване спрямо предходното тримесечие е Естония с 6,6%. Топ три на страните от ЕС се допълва от Дания с 5,8% и Литва с 5%. В първата петица на страните от ЕС влизат и Чехия с 4,6% и Унгария с 4,5%. Пред нас по поскъпване на жилищата са и Люксембург с 4,3% и Нидерландия с 4%.
Източник: Труд (09.07.2021)
 
Строителството се забавя през май Предварителни данни на Националния статистически институт сочат, че през май 2021 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.4% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 4.6% на строителната продукция през май 2021 г., в сравнение със същия месец на 2020 г. През май 2021 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 2.5%, а от сградното строителство - с 2.3%. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през май 2021 г. се определя от положителния темп както при гражданското/инженерното строителство с регистриран ръст от 8.8%, така и при сградното строителство, където нарастването е с 1.5%.
Източник: econ.bg (12.07.2021)
 
Оборотите в търговията на дребно скачат с 23.9% през май на годишна база По предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт през май 2021 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1.4% спрямо предходния месец. През май 2021 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 23.9% над равнището на същия месец на 2020 г. През май 2021 г. се наблюдава увеличение на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.6%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено намаление съответно с 1.5 и 1.2%. През май 2021 г., в сравнение със същия месец на 2020 г., е отчетен ръст на оборота при: търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 32.0%), търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 26.9%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 13.1%).
Източник: econ.bg (12.07.2021)
 
Промишленото производство расте за трети пореден месец през май През май промишленото производство в България нараства с 16,5% спрямо съответния месец на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Увеличението на показателя е третото след 16 поредни месеца на спад. От статистиката става ясно още, че индексът на промишленото производство през май намалява с 1,2% в сравнение с април. През май понижение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,7%, и при преработващата промишленост - с 1,1%, а повишение има в добивната промишленост - с 3,3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 25,8%, производството на превозни средства, без автомобили – с 18,2%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,5%, обработката на кожи; на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 12,7%.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2021)
 
Месец май се отрази благоприятно на дейността на българските хотелиери Май е бил силен месец за българските хотелиери в сравнение с април. Наблюденията на Националния статистически институт (НСИ) показват увеличение на приходите от нощувки. През май те достигат 39,6 млн. лева, като 29,4 млн. лева са от български граждани, а 10,2 млн. лева - от чуждестранни граждани. По изчисления на Investor.bg месечният ръст е 88,5%. През май, въпреки че страната беше в епидемичната обстановка с ограничения заради здравната криза, затоплянето на времето и намаляването на случаите на заболяване от COVID-19, оказаха благоприятна среда за пътуване. От НСИ отчитат, че в България са функционирали 2 043 обекта с над десет легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 72,4 хиляди, а на леглата – 153,6 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май, е 731,7 хиляди. Това е с над 77% повече, отколкото през април. Българските граждани са реализирали 586,3 хиляди нощувки, а чуждите – 145,4 хиляди. През май в хотелите с четири и пет звезди са реализирани 75,5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 43,5% - на българи. В местата за настаняване с три звезди са осъществени 14,4% от нощувките на чужди граждани и 28,1% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с една и две звезди) те са съответно 10,1 и 28,4%.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2021)
 
Износът на България за ЕС нараства с 60% през април на годишна база През април 2021 г. износът на страната ни за ЕС нараства с почти 60% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2021 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 21,7% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - април 2021 г. се увеличава с 19,8% на годишна база. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Унгария и Нидерландия. През април 2021 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 56,7% спрямо същия месец на предходната година. Износът на страната ни извън ЕС също се увеличава. През януари - май 2021 г. увеличението е 12% в сравнение със същия период на 2020 г. През май 2021 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 34% на годишна база. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - май 2021 г. се увеличава с 20,2% в сравнение със същия период на 2020 г. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай. През май 2021 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 41,2% спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Money.bg (14.07.2021)
 
Годишната инфлация в България се ускори до 2,7% през юни Темпът на годишната инфлация в България продължава да се ускорява - нивото ? за юни спрямо същия месец на миналата година е 2,7%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). За сравнение, през май инфлацията на годишна база беше 2,5%, април – 2%, а през март - само 0,6%. През първите два месеца на годината дори беше регистрирана дефлация - съответно от 0,1% през февруари и 0,6% през януари. На месечна база инфлацията през юни е минус 0,2%, отчете НСИ. През май тя беше 0,1%, забавяйки се спрямо април, когато беше 0,7%. През март равнището също беше 0,1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 1,5%, а годишната инфлация за юни 2021 г. спрямо юни 2020 г. е 2,7%. Средногодишната инфлация за периода юли 2020 - юни 2021 г. спрямо периода юли 2019 - юни 2020 г. е 1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за юни спрямо май е 100%, т.е. месечната инфлация е 0%. Инфлацията от началото на годината е 1,7%, а годишната инфлация за юни е 2,4%.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2021)
 
Нивото на безработицата у нас достига рекордно дъно Равнището на регистрираната безработица в страната продължи да се понижава и през юни достигна 5.2%, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. Така през месеца се повтаря исторически най-ниската стойност на регистрираната безработица, отчетена някога от институцията. Снижението спрямо предходния месец е с 0.5%, а спадът на годишна база е с 3.1 процентни пункта - от 8.3% през юни 2020 г. до 5,2% през юни 2021 г. Регистрираните безработни през месеца са 170 716, което е с 15 331 души по-малко от май и със 102 651 лица или с 37.6% по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през юни са се регистрирали нови 20 541 безработни лица, като увеличението е с 2 576 лица спрямо предходния месец, а спрямо юни 2020 г. се наблюдава спад от 5 874 лица. Други 838 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През юни тази година 26 090 безработни лица са започнали работа. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта отчитат увеличение на броя им с 3 944 спрямо май и намаление от 10 531 спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Money.bg (16.07.2021)
 
Заетостта в България достига 72,6% през първото тримесечие Заетостта сред населението в трудоспособна възраст (20-64 години) в България достига 72,6% през първото тримесечие при средно за Европейския съюз (ЕС) ниво от 71,9%. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Нивото на нереализираната заетост, което включва безработните, хората, които не са намерили работа, както и хората, които работят на непълен работен ден, защото не са намерили работа на пълен работен ден, е 10,4%. Средно за ЕС то е 15,6%. Работещите на непълно работно време са 3% в ЕС, тези, които са на разположение за работа, но не търсят работа, са 4,1%, а тези, които активно търсят работа, но не са на разположение да започнат веднага, са 0,7%. Сред държавите членки на ЕС най-високите нива на заетост през първото тримесечие на 2021 г. са регистрирани в Нидерландия (81%), Швеция (79,5%), Чехия (79,4%) и Естония (79,4%). Най-ниските нива на заетост се наблюдават в Гърция (58,3%), Италия (61,1%) и Испания (66,6%). В тези държави е най-високо нивото и на нереализираната заетост - съответно 25,1%, 25% и 25,2%. Най-нисък е този показател в Чехия (4,4%), Малта (6,1%) и Полша (6,7%).
Източник: Инвестор.БГ (19.07.2021)
 
Новите безработни отново са повече от започналите работа Новорегистрираните безработни отново са повече от започналите работа, показват данните от последното специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта във връзка с епидемията от коронавируса. В периода на проучването - 28 юни - 4 юли, в бюрата по труда са се записали 4675 души, а са започнали работа 4393. За първи път от периода 5-11 април насам тенденцията за превес на започналите работа над новорегистрираните безработни се обръща. Данните показват, че най-много в последния наблюдаван период са новите безработни в областите Пловдив, Пазарджик, София-град, Стара Загора и Ямбол. В общо 16 области на страната записаните в бюрата по труда за времето от 28 юни до 4 юли са повече от устроените на работа.
Източник: Банкеръ (22.07.2021)
 
Приходите на половината хотели остават без промяна през юни През юни малко над половината от управителите на хотели посочват, че няма промяна в приходите от дейността им в сравнение с месец май. Само 29.2% от тях отчитат увеличение от дейността. За 52.4% от хотелиерите обаче се е наложило да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации. Още по-голям е броят (62.8%) от тях, които са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 42% - на нощувката. Това съобщава Националният статистически институт след ежемесечното анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване, с която се събира навременна информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на епидемичната обстановка в страната. Проучени са били 2563 категоризирани хотела, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване) с над десет легла, които са били отворени през юни. По отношение на наетия персонал 9.1% от ръководителите са "спасявали" положението като са предложили на служителите да използват платен отпуск, 7.7% са пуснали хората си в неплатен отпуск, а 7.1% са прибягнали към освобождаване/съкращаване. Други мениджъри са се възползвали от мярката „преминаване на непълно работно време“, други са предприели мярката „намаляване на възнагражденията на персонала“, а трети - дори „дистанционна форма на работа“. Предвид факта, че туризмът е един от най-засегнатите от ковид пандемията става ясно, че 21% от местата за настаняване са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите.
Източник: Банкеръ (29.07.2021)
 
Подобрение на бизнес климата в строителството и търговията на дребно През юли общият показател на бизнес климата остава на равнището си от юни, показва бизнес анкета на Националния статистически институт /НСИ/. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва приблизително нивото си от предходния месец, а в промишлеността е регистрирано понижение. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 1,4 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата регистрира подобрение в мненията им за притока на нови поръчки през последните три месеца, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Средното натоварване на мощностите от април до юли нараства с 1 пункт и достига 74.2 на сто, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности. Основните пречки за дейността на предприятията остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, недостатъчното търсене от страната и факторът "други", добавят от НСИ. По отношение на продажните цени в промишлеността 15.5 процента от мениджърите прогнозират те да се повишат през следващите три месеца..
Източник: 24 часа (30.07.2021)
 
Само 5% от новите фирми оцеляват над пет години По-малко от 5% от новите фирми оцеляват над пет години. Останалите стартиращи предприемачи не успяват да се наложат на пазара и дейността им умира. Това става ясно от обявените от НСИ данни за демографията на предприятията за 2019 г. Всяко пето от новите дружества не оцелява дори година. От всички предприятия, създадени през 2018 г., само 77,8% оцеляват една година по-късно. През 2018 г. регистрираните предприятия са 39 975, като от тях 31 095 са преживели успешно 2019 г. Най-висок е делът на оцелелите фирми в сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 85%. През 2019 г. активните предприятия в България са 349 663, което е с 0,8% по-малко в сравнение с предходната 2018 г. Най-голям дял от активните фирми са тези, в които няма нает нито един служител. През 2019 г. такива са 178 039 фирми, или 50,9% от всички предприятия в страната. Фирмите с между 1 и 4 наети служители имат дял от 34,5%, а най-малък е делът на дружествата с между 5 и 9 работника. Хората във фирми с над 10 души персонал са 69,6% от заетите в страната, а делът на предприятията в тази група е едва 7,8% от общия брой активни фирми.
Източник: Труд (02.08.2021)
 
Продължава тенденцията новорегистрираните безработни да са повече от започналите работа Продължава започналата от края на юни тенденция новорегистрираните безработни в цялата страна да са повече от започналите работа. Това показват най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. За седмицата от 25-и юли до 1-ви август записаните в бюрата по труда са близо 3900, а постъпилите на работа - 3600 души. Най-новите данни от наблюдението на пазара на труда за периода 25 юли – 1 август показват, че най-много са новорегистрираните в бюрата по труда в областите Враца, Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Хасково, Ямбол. В 13 области на страната има превес на хората без препитание над устроените на работа. Данните сочат, че от края на 2020 г. до 1 август 2021 г. новорегистрираните безработни в цялата страна са 168 000 души. А постъпилите на работа чрез бюрата по труда са 149 000.
Източник: БНР (04.08.2021)
 
Хлябът стигна 1,70 лева за килограм Цената на хляба се повишава, като килограм бял хляб вече се продава по 1,70 лева на дребно. За пазарната 2020/21 цената му на едро се е повишила средно с 3,2 на сто спрямо предходната година, а на дребно увеличението е с 3,6 на сто. Това показва анализ на Министерството на земеделието, храните и горите. Така през последните четири месеца цените на едро и на дребно на хляба стигат съответно 1,52 лв./кг и 1,68 лв./кг. Причината за поскъпването е по-високата цена на пшеницата, а от там и на брашното, посочват авторите на анализа. В периода от юли 2020 г. до март 2021 г. се наблюдава постепенно поскъпване на пшеницата. През следващите три месеца е налице известна корекция надолу, която се дължи на благоприятните прогнози за новата реколта в България и в световен мащаб. Средната изкупна цена на хлебната пшеница за юни 2021 г. е 393 лв./тон, а тази на фуражната - 380 лв./тон. Макар и под високите нива, достигнати през март 2021 г., изкупните цени на пшеницата остават доста над отчетените година по-рано - съответно с 15,9% и 17,6%. Според анализа през следващите месеци може да се очаква цените на пшеницата в страната да продължат да са високи. Независимо, че производството се възстановява и се очакват повече количества на пазара, поскъпването ще продължи заради международните котировки. Прогнозите на основните световни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното “потребление на зърнени култури през 2021/22, което ще попречи по-осезаемо понижение на цените, въпреки очакваното високо световно производство”, пише в анализа. Очакванията на земеделското министерство са реколтата от пшеница тази година у нас да достигне 5,7 - 5,8 млн. тона. Това представлява възстановяване до нивото от последните години, след спада до 4,7 млн. тона през 2020 г.
Източник: Труд (04.08.2021)
 
България отчете най-силен годишен ръст в продажбите на дребно в ЕС през юни Продажбите на дребно в България отбелязаха най-голям растеж в рамките на целия Европейски съюз през юни на годишна база. Продажбите на дребно у нас миналия месец са скочили с цели 22,7% на годишна база, след повишение от 23,9% през май, отбелязвайки най-силен ръст сред 27-те страни членки на ЕС. Това показват данни на Евростат. Продажбите на дребно в еврозоната и в целия ЕС нараснаха през юни за втори пореден месец макар и по-слабо, спрямо май, когато потребителите за завърнаха към физическите магазини, след започналото облекчаване на противоепидемичните мерки. На месечна база, през юни продажбите на дребно у нас са се увеличили с 1,5%. През май нараснаха с 1,6%, като това представлява повишение за четвърти пореден месец. Продажбите на дребно в еврозоната през юни нараснаха с 1,5% спрямо май, на фона на очакванията на финансовите пазари, които бяха за малко по-силно повишение с 1,7 на сто. В рамките на целия Европейски съюз продажбите на дребно се повишиха с 1,2% през юни, след ръст от 4,2% месец по-рано. Повишението през юни се дължеше главно на силната продажба на автомобилни горива и продажбите на нехранителни стоки. Намаляват обаче продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия.
Източник: Money.bg (05.08.2021)
 
Над 5 хиляди нови жилища ще се строят в София Разрешителните за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12.9%, жилищата в тях - с 13.4%, както и общата им застроена площ - с 14.9 процента спрямо първите три месеци на годината. Според данните на НСИ, през второто тримесечие е започнал строежът на 1410 жилищни сгради с 5993 жилища в тях и с 784 124 кв. м обща застроена площ, на 21 административни сгради/офиси с 19 915 кв. м и на 642 други сгради с 419 529 кв. метра. Спрямо предходния период това е ръст с 41.3%, жилищата в тях - с 13.1%, както и разгънатата им застроена площ - с 18.7 на сто. Освен това започнатите административни сгради са се увеличили двойно, а тяхната обща застроена площ е нараснала близо четири пъти. Статистиката отчита, че на годишна база строежът на нови жилищни сгради се е увеличил с 44%, жилищата в тях - с 25.7%, както и общата им застроена площ - с 26 на сто. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната разгъната площ намалява с 25.8 процента. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 269, Пловдив - 243, София - 204, Варна - 124, и Бургас - 118.
Източник: Банкеръ (05.08.2021)
 
Инфлационните очаквания се засилват През юли общият показател на доверие на потребителите се увеличава с 3,5 пункта спрямо нивото си от април, показват още данните на националната статистика. Повишаване на потребителското доверие се отчита сред населението и в градовете, и в селата - съответно с 3,1 и 4,7 пункта. Докато при градското население се подобряват оценките за икономическото им състояние през следващата година, хората в селата демонстрират по-голям песимизъм спрямо предходната анкета. В сравнение с април се наблюдава намаление на негативизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства за последната и в очакванията им за следващите дванадесет месеца. Последната анкета регистрира и известно подобрение в намеренията на потребителите относно извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, за „покупка на кола“ и за „подобрения в дома“ през следващите дванадесет месеца. Същевременно оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца са по-неблагоприятни спрямо три месеца по-рано, като и инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват.
Източник: Банкеръ (09.08.2021)
 
68 на сто увеличение при частите за коли Производството на части за автомобили през юни нарасна с 68,2% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Производството на цигари се е увеличило с 58,7% на годишна база, а на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 45,3%. Като цяло промишленото производство през юни нараства с 9,7% спрямо същия месец на миналата година. Ръстът в преработващата промишленост е с 11,5%, в добивната промишленост - със 7%, и при производството и доставката на електрическа и топлоенергия и газ има увеличение с 0,9%. Но в някои сектори има спад. Най-голямо е намалението при производството на напитки - с 38,2%, и обработката на кожи и производството на обувки - с 14,9%.
Източник: Труд (11.08.2021)
 
Търговията на дребно продължава да се възстановява след пандемичния срив Търговията на дребно продължава да се възстановява през юни, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Предварителните сезонно изгладени данни показват, че оборотът в търговията на дребно нараства с 1,5% през юни спрямо май. Календарно изгладените данни показват ръст с 22,7% спрямо юни 2020 г., когато търговията в голяма степен беше блокирана заради затварянията с цел ограничаване разпространението на коронавируса. През юни 2021 г. се наблюдава увеличение на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, (с 2,3%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,8%). При търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено намаление (с 0,4%).
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2021)
 
Промишленото производство расте за четвърти пореден месец през юни През юни промишленото производство в България нараства с 9,7% спрямо съответния месец на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Увеличението на показателя е четвъртото поредно след 16 месеца на спад. От статистиката става ясно още, че индексът на промишленото производство през юни намалява с 0,1% в сравнение с май. През юни понижение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%, и при преработващата промишленост - с 0,3%, а повишение има в добивната промишленост - с 3,9%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, НСИ отчита в преработващата промишленост - с 11,5%, в добивната промишленост - със 7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2021)
 
Повече са новите безработни от постъпилите на работа Увеличаването на безработните продължава. Това показва специализираното наблюдение на пазара на труда във връзка с пандемията от COVID-19 и коронакризата на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Според данните, през миналата седмица в страната в бюрата по труда са се записали 5500 души, а отписалите се от тях поради постъпване на работа са 3600. Областите с най-много новорегистрирани безработни в рамките на изминалата седмица са Пловдив, Благоевград и Хасково, където броят им е между два и три пъти повече от намерилите препитание. Паралелно с това се наблюдава и сериозен ръст на новите безработни в сравнение с предходната седмица. Между 25 юли и 1 август те са били близо 3900 при 3600 постъпили на работа, колкото са и през периода 2 – 8 август. От края на 2020 г. до момента регистрираните безработни са малко над 173 000, а постъпилите на работа – 152 000. Тенденцията новорегистрираните безработни в цялата страна да са повече от започналите работа е от края на юни.
Източник: Банкеръ (13.08.2021)
 
Линията на бедност в България ще се определя по методологията на Евростат Методологията, по която се определя линията на бедност в България, ще се уеднакви с използваната в изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот (SILC)". Това предвиждат промени в Методиката за определяне на линията на бедност в страната, които бяха одобрени от правителството, съобщи пресслужбата на кабинета. По този начин ще се унифицират използваните данни за определяне на бедността и ще се постигне сравняемост на данните в международен план, тъй като всички документи на Европейската комисия (ЕК) в областта на бедността и социалната защита се основават на данните от изследването SILC. Определената от изследването линия на бедност се използва и във всички национални стратегически и нормативни документи, уточняват от МС. Промяната ще доведе до използването на единен показател както за определяне на линията на бедност за страната, така и за всички национални политики в социалната област и документи на ЕК, свързани с бедността и социалното включване. По този начин ще се постигне по-добра свързаност между политиките за правата на хората с увреждания, социалното подпомагане, минималната работна заплата, социалното включване и други. С изменението на методиката се дава възможност при взимане на решения в условията на извънредност, когато статистическите или прогнозните данни са повлияни от неикономически структурни трансформации, линията на бедност да се определи в съответствие с конкретните годишни процеси и възможностите на бюджета.
Източник: 24 часа (13.08.2021)
 
Рязък ръст на вноса и износа на България Българският общ износ и внос на стоки към и от Европейския съюз и трети страни нарасна рязко през първата половина на 2021 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), които потвърждават по-нататъшното преодоляване на негативно въздействие на коронавирусната пандемия върху международната търговия на нашата държава година по-рано. През юни общият български износ нараства на годишна база с 27,8% до 5,6375 млрд. лева, докато общият внос в нашата страна се повишава с 33,2% до 6,4462 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през юни остава отрицателно и е в размер на 808,7 млн. лева. За първите шест месеца на настоящата година общият износ на България се увеличава с 20,8% до 31,9965 млрд. лева спрямо същия период на 2020 г., докато вносът на стоки в нашата страна се повишава с 24,8% до 35,6064 млрд. лева, а общото външнотърговско салдо за периода януари - юни 2021 г. е на дефицит от 3,6099 млрд. лева. Износът на стоки от България в посока страните от ЕС се повишава през юни с цели 28,3% спрямо година по-рано, а към трети страни нараства с 26,8%, докато вносът от Европейския съюз се увеличава с 26,4%, а от трети страни се увеличава с 44,0%.
Източник: Money.bg (13.08.2021)
 
НСИ: Средната работна заплата през второто тримесечие на 2021 г. e била 1 525 лв. През второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата e 1 525 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2021 г. с 4.3 на сто, съобщи Националният статистически институт. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са: "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 30.5 на сто; "Култура, спорт и развлечения" - с 22.8 на сто; "Селско, горско и рибно стопанство" - с 9.5 на сто. Намаление на заплатите с 1.3 на сто е регистрирано в икономическа дейност "Операции с недвижими имоти". Средната брутна месечна работна заплата за април 2021 г. е 1 542 лв., за май - 1 530 лв., и за юни - 1 505 лева. През второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства с 14.1 на сто спрямо второто тримесечие на 2020 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 44.7 на сто, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 31.1 на сто, и "Култура, спорт и развлечения" - с 25.2 на сто. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2021 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 3 709 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 2 368 лева; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 2 233 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 936 лева; "Други дейности" - 996 лева; "Селско, горско и рибно стопанство" - 1 077 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 19.5 на сто, а в частния - с 12.3 на сто.
Източник: Труд (16.08.2021)
 
Инфлацията в България се ускорява с бърз темп Годишната инфлацията в България през юли е вече 3%, показват данните на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на ускорение, след като статистическата служба дори отчиташе дефлация през януари и февруари. Най-голямото поскъпване е при транспорта, комуналните услуги и развлеченията – основно свързано с отварянето на икономиките по света и поскъпването на енергията в глобален мащаб. През юли обаче има и сериозно увеличение на месечната инфлация – с 0.8%, което е едно от най-големите покачвания при средните цени в кошницата от стоки и услуги, измервана от НСИ, от октомври 2020 г. насам. И тук основен принос имат цените на горивата, транспортните услуги, развлеченията и комуналните услуги. Влияние оказва и сезонният фактор – цените на някои плодове и зеленчуци, излизащи от сезона си, се покачват.
Източник: Други (17.08.2021)
 
Броят на заетите в България се възстановява леко през второто тримесечие През второто тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица достига 3,062 млн., от които 1,643 млн. са мъже и 1,418 млн. - жени. Коефициентът на заетост е 52,1%, съответно 58,4% при мъжете и 46,3% при жените, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо първото тримесечие на годината, когато броят на заетите в страната е 3,028 милиона души, коефициентът на заетост нараства със 7 процентни пункта от 51,4%. През второто тримесечие на 2021 г. в сектора на услугите работят 1,925 млн. души, или 62,9% от заетите лица, в индустрията – 946,5 хил. (30,9%), и в селското, горското и рибното стопанство – 190,4 хил. (6,2%). От всички заети лица 3,6% (109,4 хил.) са работодатели, 6,6% (202,5 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89,2% (2,731 млн.) - наети лица, и 0,6% (19,0 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,069 млн. (75,8%) работят в частния сектор, а 662,2 хил. (24,2%) - в обществения, изчислява НСИ. През второто тримесечие на 2021 г. заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 2,974 млн. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 67,8% (71,7% за мъжете и 63,8% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-29 навършени години е 35,1% (39,8% за мъжете и 30,2% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 навършени години е 72,7%, съответно 77,0% за мъжете и 68,4% за жените. Заетите лица на възраст 55-64 навършени години са 598,1 хил., или 64,6% от населението в същата възрастова група (69,8% от мъжете и 59,7% от жените).
Източник: Инвестор.БГ (17.08.2021)
 
НСИ: Годишен ръст с 9,6% на БВП през второто тримесечие, но слабо тримесечно повишение с 0,4% Българската икономика се разраства през второто тримесечие на 2021 г. с 0,4% спрямо първото тримесечие на годината, когато се разшири с 2,5%, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ). Основна подкрепа за икономическата експанзия оказва нарастването на крайното потребление. Спрямо второто тримесечие на 2020 г., когато българската икономика беше тежко засегната от коронавирусната пандемия, БВП през периода април - юни нараства с цели 9,6% след спад с 1,8% през първите три месеца на настоящата година. Това е най-силният икономически растеж от началото на 1998 г. Икономиката понесе най-сериозен удар от въведените строги карантинни мерки за ограничаване на първата вълна на коронавирусната пандемия през второто тримесечие на миналата година, когато БВП се сви с цели 10,1% на тримесечна и с 8,6% на годишна база - най-голям икономически спад в нашата страна от началото на 1997 година . Според експресната оценка на НСИ за второто тримесечие на 2021 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 31,0855 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е в размер на 26,9745 млрд. лева. Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (80,2% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 24,9323 млрд. лева. През второто тримесечие на настоящата година бруто капиталообразуването е за 5,8444 млрд. лева и заема 18,8% от БВП на страната.
Източник: БНР (18.08.2021)
 
Имотна агенция прогнозира продължаващо поскъпване на имотите Причината – много голямо търсене, съчетано с ниско предлагане на имоти, но и покачване на цените на материалите заради пандемията Пазарът на имоти в големите градове продължава да расте през второто тримесечие на 2021 г., показват данните на имотната агенция Arco Real Estate. Сделките се сключват по-бързо, предлагането се свива и според тях това ще донесе допълнително покачване на цените на жилищата. Сред обясненията на експертите са ниските лихвени проценти по ипотечните кредити, заради които се реализират повече сделки. Вписаните продажби на имоти в столицата нарастват с 35% спрямо второто тримесечие на миналата година. В периода април-юни са изповядани 9736 продажби спрямо 6352 за същия период миналата година. От началото на годината се наблюдава тенденция за ръст в броя на сделките с ипотека в цялата страна, като в рамките на годината той е 35%. Скок на цените на жилищата Жилищата тръгват нагоре заради поскъпването на материалите, промените в ЗУТ, които предвиждат повече общи части, както и разговорите в посока влизане в еврозоната, което стимулира инвестициите в имоти, смятат от имотната агенция. Данните за първото тримесечие показват ръст в цените на жилищата с 3.2%, а спрямо същия период на 2020 г. разликата е 7.5% в посока нагоре. Последните данни на Националния статистически институт сочат, че Варна отново е градът с най-много въведени в експлоатация жилищни сгради, следван от София и Пловдив, в които почти не се отчита промяна. Наблюдава се ръст от около 6.5% при броя на издадените разрешения за строеж на нови жилищни сгради в страната спрямо предходното тримесечие, но е регистриран спад в броя на жилищата в тях с 10.3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в София, Пловдив, Бургас и Варна. В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 14.4%, а жилищата в тях – с 38.9%. Спад в търсенето на по-големите имоти И ако през първата половина на годината се търсеха основно тристайни апартаменти, то сега те бележат лек спад. По нива се изравняват с търсенето на двустайни. Запазва се интересът към завършените (с акт 16) имоти и се повишава този към сделките „на зелено”. По данни на ARCO REAL ESTATE цените на двустайни апартаменти варират между 120 хил. евро до 150 хил. евро, ако е включено и паркомясто. Цените на тристайните са от 160 хил. евро нагоре. Интересът към покупките на имоти за инвестиция се покачва през последния месец, но тенденцията за лично ползване и живеене – остава. Купувачите се интересуват и от парцели около София, където да построят къщи. Преобладава търсенето в кварталите Център, широк център Банишора, Кръстова вада и Манастирски ливади, Бояна. Засилен интерес представляват и крайните квартали, където цените все още държат по-ниски нива и сделките за инвестиция са по-изгодни. В крайните квартали има засилено строителство и предлагане, като цената там варира в диапазона 950-1400 евро/кв.м, като по-ниският диапазон е за начален етап на строителство. Заради повишената активност на купувачите, водени от желанието си да инвестират парите си или да закупят имот за живеене, се наблюдава и задържане на имотите от страна на продавачите. Целта им е да изчакат цената да се покачи. Ваканционните имоти Все повече българи търсят да закупят ваканционен имот. Заради високото търсене цените по Българското Черноморие бележат скок, като достигат до 1000 евро/кв.м. Агенцията отчита засилен интерес в Св. Св. Константин и Елена, където тези цени понякога надвишават 1000 евро/кв.м. Освен засиленото търсене там, продължава интересът към Южното Черноморие, като Несебър бележи ръст от 55% продажби спрямо миналото тримесечие и 61% повишение спрямо същия период миналата година. Търговски и офис площи Пазарът на търговски и офис площи се раздвижва, след като бе най-силно засегнат от пандемията. Онлайн търговията до голяма степен измести физическите магазини и тяхното търсене намаля, за разлика от предлагането.
Източник: economic.bg (18.08.2021)
 
Нарастване на строителството в България през юни при свиване в рамките на ЕС Продукцията в строителния сектор на ЕС се сви през юни за втори пореден месец, докато в рамките на България строителството отбеляза едно от най-добрите повишения спрямо останалите страни членки на съюз, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се понижи през юни с 1,2% спрямо май, когато се сви с 0,2%, а в рамките на еврозоната отбеляза спад с 1,7% след понижение с 0,4% месец по-рано. Най-силен спад през юни отбеляза строителството в Словакия (с цели 6.5%), следвана от Испания (с 3,6%) и Австрия (с 3,3%). В същото време най-силно повишение на продукцията в строителството беше отчетено в Словения (с 4,8%), Унгария (с 3,6%), Румъния (с 2,0%) и България (с 1,6%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС и еврозоната нарасна през юни съответно с 3,5% и с 2,8%, но след доста по-солиден растеж с 10,7% и с 12,2% през май. Най-силен рът на годишна база в строителството през юни беше отчетен в Унгария (скок с цели 27,7%), Румъния (с 10,25) и Австрия (с 10,0%), докато най-силно понижение беше отчетно в Испания (спад с 10,6%), Германия (с 1,6%) и Белгия (с 0,6%). Според същото проучване на Евростат строителството в България отбеляза едно от най-солидните повишения през юни с 1,6% спрямо май, когато обаче се сви с 2,2%, като това представлява първо повишение след два поредни месеца на спад.
Източник: БНР (19.08.2021)
 
Разходите ни растат с 20 на сто за година С 20,3 на сто са нараснали разходите на лице от домакинството за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2021 г. сравнени със същия период на предходната година. Общият разход на лице от домакинството вече е 1666 лева. Близо една трета от парите ни отиват за храна и безалкохолни напитки (30,8%). Следващото перо в харчовете на домакинствата са разходите за дома - парите за битови сметки като ток, вода и парно, както и средствата вложени в обзавеждане и осигуряване на по-голям комфорт вкъщи, става ясно от статистическите данни. Като абсолютни стойности разходите за храна на лице от домакинство за периода се увеличават от 452 лева на 513 лева или ръстът е 13,4 на сто. Близо два пъти повече пари даваме за свободно време и култура, твърди статистиката, но реално разходите се увеличават от 32 на 62 лева. Или ако преди година в периода от март до май сме давали средно по 33 ст. на ден за тези дейности, сега броим средно по 67 стотинки. Разходите за облекло и обувки се увеличават със същите темпове - от 31 лева на 61 лева. С 18 на сто нарастват разходите за поддържане на дома и сметки за битови нужди - от 240 на 283 лева. В сравнение с второто тримесечие на 2020 г. през тази година сме плащали с 23,5 на сто повече за здравеопазване, като разходите ни по това перо са се увеличили от 81 лева на 100 лева. Почти толкова - с 25,1 на сто, растат и средствата, които даваме за транспорт и съобщения - от 152 лв. на 190 лева. Започнали сме обаче да се храним по-здравословно, като най-много се е увеличила консумацията на лице от домакинство на зеленчуци и плодове. През периода март-май на 2021 г. сме хапвали средно по 20,3 кг зеленчуци и 10,3 кг плодове, докато година по-рано сме консумирали съответно 18,6 кг и 9,4 кг, показват данните на НСИ. Започнали сме да ядем и малко повече месо - с 0,6 кг и сме намалили, макар и минимално - със сто грама, консумацията на захар.
Източник: Труд (19.08.2021)
 
Поскъпването на суровините може да повиши износа ни Призивите на Министерството на финaнcите за актуализация на държавния бюджет заради изчepпaлите се възмoжнocти зa пpecтpy?тypиpaнe нa paзxoдитe вече има реални очертания. Документът даже вече е внесен в Народното събраниие. И чака волята на депутатите да се заемат с него. Той стъпва върху актуализираната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2021 година. Документът отразява текущото развитие на националната икономика, както и променените външни допускания за международната среда. Естествено актуализацията стъпват върху повишените очакванията за развитието на световната икономика, като глобалният икономически растеж вече се очаква да достигне 5,5 на сто. Сред основните фактори за положителната ревизия в прогнозата за световната икономика са възстановяването на търсенето в глобален план, активизирането на ваксинационния процес във водещите икономики и очакванията за достигане на дългосрочно решение на здравната криза. Наред с тях не се пропускат и обявените значителни по размер фискални пакети за справяне със ситуацията. От Министерството на финансите очакват през 2021 г. реалният растеж на БВП да достигне 3,5 процента. Прогнозата е коригирана нагоре спрямо есенната поради подобряване на очакванията за динамиката на вътрешното търсене. Тя стъпва на повишеното потребление на домакинствата, което се повиши с 2,8% през първото тримесечие при първоначални очаквания за спад поради наложените ограничителни мерки за разпространението на COVID-19. Експертите от финансовото министерство смятат, че през следващите тримесечия потреблението на домакинствата ще бъде подкрепено от нарастването на доходите и повишеното доверие сред потребителите, което ще доведе до годишен растеж от 3,6 на сто. Публичното потребление също се очаква да нарасне - с близо 5%, и също ще подкрепи растежа на икономиката през 2021-а. Инвестициите обаче ще останат потиснати поради все още високата несигурност. Предвид малкия вътрешен пазар, българската икономика разчита на външната търговия за повече приходи. А динамиката на външната търговия през първото тримесечие показа, че външното търсене може да има по-силен от очакваното положителен ефект върху износа на стоки на България, според анализа на финансовото министерство. Същевременно нарастването на потреблението у нас и инвестициите се отрази в по-висок от прогнозирания внос на стоки. Съответно в актуализираната прогноза се очакват по-високи растежи на вноса (6,5%) и износа (6,1%) на стоки. За съжаление, в асортиментната листа, която изнасяме на външните пазари преобладават суровини и продукти за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност). Но през последните месеци тази слабост на българската икономика донякъде се превърна в нейна сила. Добре върху износа ни се отразява ръстът на цените на повечето неенергийни суровини – на металите (медта и медни продукти са силно перо в нашия износ), и на храните - пшеница, царевица.
Източник: Банкеръ (23.08.2021)
 
Икономиката расте, но темпът не е висок Националният статистически институт оповести експресната оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. Данните бяха очаквани с голям интерес, предвид факта, че второто тримесечие на миналата година отразява в най-голяма степен удара на кризата, причинена от пандемията COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението є. Тогава беше реализиран най-същественият спад на икономическата активност и съответно най-високият темп на растеж през 2021 г. вероятно ще е през това тримесечие. НСИ обявява официално само сезонно изгладени данни. Според тях БВП нараства в реално изражение с 9,6% на годишна база и с 0,4% на тримесечна база. В стойностно изражение този показател достига почти 31,1 млрд. лв. през това тримесечие, докато добавената стойност е почти 27 млрд. лв. Икономиката започва да расте, но засега темпът не е висок. Номиналният размер на БВП е важен от гледна точка и на държавния бюджет. Според сезонно и календарно неизгладените данни той се повишава с 11,9% на годишна база през второто тримесечие спрямо 4,1% през първото и това допринася за нарастването на бюджетните приходи заради по-голямата данъчна основа. Фактори за това са както преминаването от спад към растеж на произведените количества през второто тримесечие, така и от повишеното ценово равнище. По-високият дефлатор на БВП е поредният факт, който потвърждава хипотезата за нарастването на темпа на инфлация. Тя е резултат от прекалено експанзивните парична и фискална политика, които се прилагат почти навсякъде по света, но най-значимо това е от Европейската централна банка и от Федералния резерв на Съединените щати. Освен паричната политика вътрешни фактори също допринасят за ускоряването на инфлацията - това са решенията на Комисията по енергийно и водно регулиране относно цените на комуналните услуги, както и ситуацията с борсовите цени на електричеството за бизнеса.
Източник: Труд (23.08.2021)
 
Само 7 на сто от българите пътували в чужбина Едва 7 на сто от българите са пътували в чужбина през второто тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). 6,1 на сто от тях са стягали куфарите само за ваканция или командировка зад граница, а още 0,9 на сто от всички близо 972 хиляди пътували българи, са били като у нас, така и в чужбина. Над половината от тях са били на почивка или екскурзия. Интересен е фактът, че повечето воаяжи са самостоятелни, без предварителна резервация, показват данните на НСИ. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 91,8%, а на тези в чужбина - 69,3%. Според статистическите данни за пътуване у нас средно сме отделяли 193,52 лева, а за такова в чужбина бюджетът ни е бил средно три пъти по-голям или 597,17 лева. И докато при командировка се отделят почти същите пари за пътуване в България, зад граница броим средно малко над 1000 лева или двойно повече в сравнение с личните разходи.
Източник: Труд (25.08.2021)
 
Кофас: Регионът на ЦИЕ бележи по-бърз темп на икономическо възстановяване Според последни данни на Кофас, икономиките от Централна и Източна Европа се възстановяват до нивата си от преди пандемията. Тенденцията може да се обясни с факта, че Западноевропейските страни отчетоха рецесия от 7.1%, а в страните от ЦИЕ свиването беше почти наполовина – 4%. Експертите от Кофас споделят, че външната търговия е основната причина икономиката в региона да се възстановява със значително по-бързи темпове от тази в Западна Европа. Високата интеграция на страните в глобалните вериги за доставка и бързо развиващия се производствен сектор направиха региона привлекателен за компании, които преди пандемията разчитаха на доставки от отдалечени страни в Азия. Преките чуждестранни инвестиции в региона за първото полугодие на 2021 г. са в размер на 6.5% от общия му БВП. „Прогнозите за България сочат 3% ръст на БВП през 2021 г. Страната ни, като част от икономиката на Централна и Източна Европа, има потенциал за по-бързо възстановяване. Необходимо е бизнесът да следва тенденциите, валидни за останалите страни от ЦИЕ, за да бъде гарантиран този напредък и дори ускорен“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България. Експертите отчитат и някои рискове, които не бива да бъдат пренебрегвани. Инфлацията в страните от Централна и Източна Европа е висока и буди тревога. В началото на годината тя се обясняваше с високите цени на храните и горивата. Въпреки това обаче инфлацията на потребителските цени (ХИПЦ) остава висока. Тя достигна 4.7% през юли 2021 г. в Унгария и Полша и 4.9% в Естония. Това са най-високите нива, отчетени в страни от ЕС за периода.
Източник: econ.bg (26.08.2021)
 
Юли е бил успешен за българските хотелиери, ако се съди по реализираните приходи през активния летен туристически месец. Малко над 37% от управителите отчитат увеличение на приходите от дейността спрямо предходния месец. 50% от анкетираните мениджъри на хотели в България посочват, че няма промяна в приходите от дейността им в сравнение с юни. Това става ясно от анкетното проучване на Националния статистически институт (НСИ) сред управителите на местата за настаняване по време на епидемичната обстановка в страната. Първите позитивни сигнали за хотелиерите се появиха още през май със старта на летния туристически сезон и отпадането на доста от ограничителните мерки, които блокираха пътуванията и почивките за цяла година. През май една трета от българските хотелиери отчетоха увеличение на приходите от дейността си.Хотелиерите са продължили практиката от началото на пандемията да привличат клиенти с известни намаления на услугите. През юли 51% от анкетираните са предложили на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 55% са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 38% - на нощувката. По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план 65% от ръководителите смятат да продължат да работят, 25% - да продължат с настоящата си дейност, макар и с намален обем. Едва 7 на сто предвиждат временно да преустановят дейността си, а 1% прогнозират да я прекратят, сочи анкетата.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)
 
30% от индустриалните предприятия отчитат намалени продажби през юли През юли 2021 г. 26% от нефинансовите предприятия в България посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с юни 2021 г., при 55,7% няма промяна, а 18% са регистрирали увеличение. Това показват данните на Националния статистически институт, който провежда ежемесечно кратко бизнес изследване сред нефинансовите предприятия с цел да осигури информация за ефекта на извънредното положение и COVID-19 върху различните сектори на икономиката в страната. Разпределението по икономически дейности показва, че през юли 2021 г. 30% от предприятията в дейност „Индустрия“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от предприятията в дейност „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ - с 27,3%, и „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ - с 24,7%. По отношение на наетия персонал 19,6% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „дистанционна форма на работа“ - 7,9%, и „освобождаване/съкращаване“ - 6,5%. През юли 2021 г. 7,4% от нефинансовите предприятия са пристъпили и към наемане на нов персонал. За следващия месец 95,8% от анкетираните прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 1,6% - ще я преустановят временно, а 1,5% ще прекратят дейността си.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)
 
В края на юли чуждите туристи 1 млн., но са два пъти по-малко от преди пандемията В края на юли за първи път от две години насам чуждите туристи в два от най-активните летни месеца – юни и юли, са минали 1 милион души и в България са почивали 1,146 млн. чужденци, показват данни на НСИ, публикувани в петък. Това се случва за първи път от началото на пандемията. Миналото лято през тези два месеца чуждите туристи бяха едва 533 900 човека, т.е. двойно по-малко. Адекватно сравнение с 2019 г. обаче все още трудно може да се направи, , защото през юни и юли 2019 г. у нас са почивали общо 2,8 млн. чужденци, т.е. над два пъти повече от сега. Данните за чужденците, посетили България само през юли, всъщност показват 1 234 500 души, но от тях трябва да се извадят транзитно преминаващите, които са предимно турски граждани, а те са близо половин милион. Така чужденците, които са направили поне една нощувка в България, остават само 751 600. През юни те са били 394 700 и така за двата месеца стават 1,146 млн.
Източник: 24 часа (30.08.2021)
 
Жилищата в София поскъпнаха с 66% Жилищата в София поскъпнаха с близо 66% за период от пет години и три месеца. Това нарежда столицата на първо място сред градовете в страната с над 120 хил. жители в класация за поскъпване на имотите. Цените на апартаментите ново строителство в София през първото тримесечие на годината са с над 60% по-високи спрямо 2015 г., показват данни на Националния статистически институт. При съществуващите апартаменти поскъпването за същия период е малко по-голямо - с 67,8%. Така столицата държи и първото място по поскъпване на старите жилища. Данните за такъв дълъг период от време показват, че в София има сериозно търсене както на ново строителство, така и на съществуващи къщи и апартаменти, а цените стабилно вървят нагоре.На второ място сред шестте най-големи града в страната се класира Пловдив, с повишение на цените на имотите с 54% за период от малко повече от пет години. В повечето големи градове в страната поскъпването на старите жилища е по-голямо от това на новото строителство. Повишението на цените на новите апартаменти в Пловдив е с 54,4% спрямо 2015 г. Жилищата в съществуващи сгради в града под тепетата за същия период са поскъпнали с 55,8%. Челната четворка на големите градове с най-бързо поскъпващи имоти се допълва от Стара Загора и Русе, където нарастването на цените за периода е с близки темпове - с 42-47%. На трето място в общата класация е Стара Загора (+47%), следвана от Русе (+42,2%). Но за всеки от двата града има съществена разлика между движението на цените на новите и съществуващите жилища. В Стара Загора значително по-голямо е поскъпването на новото строителство - с 61,3%, като в този сегмент от пазара градът изпреварва дори София и се нарежда на първо място в класацията. При новото строителство движението на цените много зависи от това колко нови сгради излизат на пазара, в кой квартал се намират, както и от типа строителство - дали е луксозен затворен комплекс или по-обикновена кооперация. Всички тези фактори са довели до това в Стара Загора новите апартаменти да са поскъпнали повече отколкото в София, въпреки че търсенето на жилища в столицата е най-голямо заради бързото разрастване на града. При съществуващите апартаменти в Стара Загора нарастването на цените също е сериозно - с 42,4%, показват данните на националната статистика. В Русе ситуацията е различна - апартаментите в съществуващи сгради са поскъпнали с 46% за периода, докато при новите нарастването на цените е значително по-малко - с 20%. Русе е градът в класацията с най-голяма разлика между поскъпването на новите и старите жилища.
Източник: Труд (31.08.2021)
 
Производствените цени в България се увеличиха с близо 12% през юли Производствените цени в България се увеличават с 11,9% през юли в сравнение със същия месец на 2020 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Повишение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 21,5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12,8%, и в преработващата промишленост - с 10,8%. От данните се вижда, че сериозно покачване на цените има в преработващата промишленост, като най-висок ръст се наблюдава при: производството на основни метали - с 44,5%, производството на химични продукти - с 24,8%, производството на електрически съоръжения - с 12,1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 9,6%. Общият индекс на цените на производител през юли се увеличава с 13,6% в сравнение със същия месец на миналата година. Нарастване на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 24,8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15,1%, и в преработващата промишленост - с 12,8%. По-значителен ръст е отчетен при: производството на основни метали - с 39%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 15,1%, производството на химични продукти - с 13,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 10,8%. Намаление на цените се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1,5%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (31.08.2021)
 
Бизнесът с ръст на печалбата през 2020 г. Бизнесът в страната реализира печалба от общо 19,5 млрд. лв. през 2020 г., обявиха от НСИ. Въпреки кризата, печалбата е с 290 млн. лв. по-голяма от финансовия резултат за предходната 2019 г. Данните са от подадените в НСИ отчети от 410 хил. нефинансови предприятия. Но пандемията и предприетите заради нея ограничителни мерки са ударили редица сфери от икономиката. Най-потърпевши са фирмите от сектора хотелиерство и ресторантьорство, които завършват 2020 г. със обща загуба в размер на 40 млн. лв., при положение, че през предходната година са имали печалба от 208 млн. лв. В сектора култура, спорт и развлечения реализираната печалба от фирмите намалява с 60% и от 411 млн. лв. през 2019 г. става 167 млн. лв. през 2020 г., показват данните на НСИ. Печалбата на фирмите в сектора транспорт, складиране и пощи е намаляла с 24% до 795 млн. лв. В сектора професионални дейности и научни изследвания печалбата на фирмите е намаляла с 26% до 1,8 млрд. лв. А в преработващата промишленост има спад на общата печалба на фирмите със 7% до 3,52 млрд. лв. Разбира се във всеки сектор от икономиката някои фирми се представят по-добре от останалите, като част от дружествата имат печалба, а останалите излизат в края на годината на нула или са на загуба. Например в преработващата промишленост 70% от фирмите са с печалба, а 22% - на загуба. В сектора хотелиерство и ресторантьорство 55% от фирмите са с печалба, а 32% - на загуба. В редица сектори на икономиката има голям ръст на печалбата. Например фирмите от сектора създаване и разпространение на информация, далекосъобщения са постигнали 32% увеличение на печалбата, която за 2020 г. надминава 2 млрд. лв. В този сектор влизат и софтуерните компании, като реално ръстът на печалбата е с над 500 млн. лв. В търговията печалбата на фирмите се е увеличила с 10% до 5,2 млрд. лв. Ръст на печалбата имат и фирмите в добивната промишленост, образованието и здравеопазването.
Източник: Труд (01.09.2021)
 
Преките чуждестранни инвестиции до края на 2020 г. достигат 26,288 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в бизнеса към края на миналата година достигат 26,288 милиарда евро по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Информацията от националната статистика за чуждестранните вложения се представя с натрупване на данните от края на 90-те години на миналия век. За сравнение, Българската народна банка съобщава какъв е обемът на потоците към определена дата. В методологията, която ползва НСИ, е записано, че информацията за изчисляване на чуждестранните преки инвестиции е базирана на годишните счетоводни отчети на фирмите, като е осигурена пълна обвързаност на входните данни. Най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 11,653 млрд. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с ПЧИ за 5,298 млрд. евро. Увеличение на чуждестранните вложения през 2020 г. се наблюдава в отрасъл "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като относителният им дял към общите преки чуждестранни вложения нараства с 4,2 процентни пункта в сравнение с предходната година. Същевременно относителният дял на ПЧИ в промишлеността намалява с 1 процентен пункт спрямо 2019 година.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2021)
 
Над 17,4 млрд. лв. са активите на пенсионните фондове в края на 2020 г. В края на 2020 г. балансовата стойност на активите на пенсионните фондове достига 17,4 млрд. лв., а инвестициите – 15,977 млрд. лв. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. В НСИ отчет за дейността си през 2020 г. са представили 28 лицензирани пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. За миналата година дейност у нас са развивали 9 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31 декември от 469 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 217 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 56 млн. лева. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове в края на миналата година е 4,814 млн., а брутните постъпления от осигурителни вноски – 1,762 млрд. лева. В НСИ годишен отчет за дейността си през 2020 г. са представили 49 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към края на годината от 7,701 млрд. лв. и реализиран оборот от 3,017 млрд. лева (оборотът включва брутните начислени премии през отчетната година). Според данните застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2020 г. в размер на 179 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 27 млн. лв., а в „Друго застраховане, без животозастраховане“ - 152 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2021)
 
Скъпият ток отчая бизнеса, не вижда бъдеще Рекордните цени на тока на борсата са една от най-важните причини за негативните оценки за бизнес средата, която дадоха предприемачите в последната анкета на НСИ, показа проверка на “24 часа”. Според оценките общият показател на бизнес климата намалява с 2,3 пункта спрямо месец по-рано, като това идва главно от оценките на предприемачите в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. В промишлеността предприемачите имат неблагоприятни очаквания за следващите 6 месеца и прогнозите им за следващите 3 месеца са доста резервирани. Това е така заради скъпия ток. В търсене на алтернатива много производства, особено по-енергоемките, се принудиха през периода юли -август да търсят алтернативи. Засега те ги намират най-вече като преместват смените в други части от денонощието, когато токът е по-евтин. А това води след себе си допълнителни разходи - например под формата на заплащане за нощен труд. Има и производства, които се принудиха да спрат, защото работата им излиза на загуба, показа проверката. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев не всички промишлени производства страдат еднакво от ситуацията, има и такива, при които спадът в производството е по-малък, а има и печелещи от ситуацията. “Изобщо несигурността остава и възстановяването върви неравномерно, на тласъци и не важи за всички”, каза той. В сектора на услугите например оценките за бизнес климата се влошават дори повече - с 3,7 пункта в сравнение с предходния месец. Очакванията за търсене на услуги през следващите 3 - 6 месеца също са се влошили. В услугите влизат цели категории бизнеси, свързани пряко или косвено с туризма, хотелиерството и ресторантьорството, за които е естествено да са несигурни за утрешния ден заради планираните ограничителни мерки във връзка с новата вълна на пандемията. В търговията на дребно оценките за бъдещето са още по-мрачни, там индикаторът за бизнес климата се влошава с 5,7 пункта. Освен на очакванията за по-ниски продажби това също се дължи на поскъпналия ток, тъй като търговците, независимо дали са малки, средни или големи, купуват ток от търговци, а те го купуват от борсата и петорното му поскъпване в края на юли и началото на август даде отражение върху сметките
Източник: 24 часа (02.09.2021)
 
Безработните продължават да са повече от новоназначените Новорегистрираните безработни в страната продължават да са повече от започналите работа. Това показват най-новите данните на специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19, проведено от Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Според тях от 23 до 29 август в бюрата по труда са се записали 3 900 души, а започналите работа са 3 200. Работодатели предупредиха, че благоприятната тенденция, която съществуваше на пазара на труда до началото на юли, вече е обърната. За последната наблюдавана седмица от 23 до 29 август най-много са новорегистрираните безработни в сравнение със започналите работа чрез бюрата по труда в областите Враца, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Хасково.
Източник: expert.bg (03.09.2021)
 
България е държавата в ЕС с най-силен ръст на продажбите на дребно през юли България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на продажбите на дребно през юли, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През седмия месец на годината продажбите на дребно у нас нарастват с 20,2% в сравнение със същия месец на 2020 г., сочат данните. За сравнение, средният за ЕС ръст е 3,8%, а за еврозоната – 3,1%. През юли спрямо юни продажбите на дребно в България отбелязват увеличение от 1%, като сме една от шестте държави с отчетен месечен ръст и на четвърто място в блока. Тенденцията общо за ЕС и еврозоната е продажбите на дребно да забавят ръста си в сравнение с пролетта, вижда се от данните. В България например пикът е отчетен през април с годишно повишение от 25,9%. В ЕС и еврозоната също е отчетен най-силен ръст на продажбите на дребно през април – съответно 22,2% и 23,6%. Забавянето е свързано с разпространението на делта варианта на коронавируса, както и с проблемите по веригата на доставки и забавянето на някои стоки.
Източник: Инвестор.БГ (07.09.2021)
 
БВП за второто тримесечие расте с най-много за последните 30 години Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нарасна с 9,9% през второто тримесечие на 2021 г. спрямо година по-рано. Това показват сезонно изгладените данни (преизчислени и допълнени) на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Отчетеното повишение е най-голямото от последните 30 години. Според експресната оценка ръстът бе 9,6%. Спрямо първото тримесечие на годината ръстът на икономиката е 0,6% (при 0,4% в експресните оценки). По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 31,167 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4513 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 26,951 млрд. лв. по текущи цени, отчитат от НСИ. Това е ръст от 8,4% на годишна база, който се дължи основно на увеличението при търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство – 21,4%; професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности – 4,5%; финансови и застрахователни дейности – 2,9%; селско, горско и рибно стопанство – 0,9%; държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа - 0,8%; операции с недвижими имоти – 0,5%; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (08.09.2021)
 
Положителната серия в промишленото производство продължава и през юли През юли 2021 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство в България нараства с 8,3% спрямо съответния месец на 2020 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пети пореден месец на растеж за показателя. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17,1%, в преработващата промишленост - със 7,5%, и в добивната промишленост - с 6,2%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 62,2%, производството на тютюневи изделия - с 59,1%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 41,3%, производството, некласифицирано другаде - с 34,6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 28,6%.
Източник: Инвестор.БГ (13.09.2021)
 
Спад от 0,9% в строителството през юли спрямо предходния месец По предварителни данни на Националния статистически институт през юли индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0.9 на сто под равнището от предходния месец. Календарните данни показват увеличение от 0.8 на сто на строителната продукция през юли 2021 г. в сравнение със същия месец на 2020 година. През юли 2021 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.3 на сто, а от сградното строителство - с 0.6 на сто. На годишна база повишението на календарния индекс на строителната продукция през юли 2021 г. се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство с регистриран ръст от 3.5 на сто, докато при сградното строителство се наблюдава намаление с 1.3 на сто.
Източник: 24 часа (13.09.2021)
 
Ръст на търговията Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1.0% спрямо предходния месец. На годишна база е отчетен ръст с 20.2% в сравнение със същия месец на миналата година. Наблюдава се увеличение на оборота с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2.1%) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 2.0%), докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без тази с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено намаление (с 0.5%). По-значително намаление има при оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4.0%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.4%. Повишение се наблюдава в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.9%.
Източник: Банкеръ (13.09.2021)
 
НСИ отчете 9,9% ръст на БВП през второто тримесечие Националният статистически институт отчете 9,9% растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на миналата година. Според експертните оценки повишението е най-голямото за последните три десетилетия. БВП на България продължава да расте с 0,6 на сто в сравнение с първите три месеца на тази година. По предварителни данни произведеният вътрешен продукт през второто тримесечие на годината възлиза на повече 31 милиарда лева. Произведената от националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие възлиза на 27 милиарда лева. Делът на индустрията намалява с около пункт до 27,2 на сто, аграрният сектор запазва дела си в добавената стойност на икономиката, а този на услугите расте малко с над един процент. За крайно потребление през тримесечието се разходват близо 80 на сто от произведения БВП.
Източник: Марица (13.09.2021)
 
Търговският дефицит на България се увеличи с 83% към юли Износът на български стоки през първите седем месеца на годината е на стойност 37,971 млрд. лв., което е с 21,1% повече в сравнение със същия период на 2020 г., когато започна пандемията от коронавирус. В този период вносът расте с 25,2% до 42,024 млрд. лв. Така дефицитът във външната търговия на България за една година отбелязва ръст от 83% до 4,052 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) за първите седем месеца на миналата година беше на минус с 2,214 млрд. лева. През юли тази година общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 569,8 млн. лева. По данни на статистиката през юли общият износ на стоки възлиза на 5,781 млрд. лв. и нараства с 18,8% спрямо същия месец на предходната година. В НСИ изчисляват, че вносът нараства с 24,2% спрямо юли миналата година и възлиза на 6,351 млрд. лева. През периода януари - юли износът на български стоки за трети страни се увеличава със 17,3% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност над 12,708 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55,2% от износа за трети страни. Само през юли износът нараства с 24,1% спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 1,944 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2021)
 
Инфлацията през август e 0.8 на сто на месечна база и 3.7 на сто на годишна основа Индексът на потребителските цени за август спрямо юли е 100.8 на сто, т.е. месечната инфлация е 0.8 на сто, съобщава Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (август 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 3.1 на сто, а годишната инфлация за август 2021 г. спрямо август 2020 г. е 3.7 на сто. Средногодишната инфлация за периода септември 2020 - август 2021 г. спрямо периода септември 2019 - август 2020 г. е 1.3 на сто.
Източник: БНР (16.09.2021)
 
Безработицата продължава да се понижава Безработицата продължава да се понижава, сочат данните на Агенцията по заетостта. Спадът през август спрямо юли е едва с 0,1 пункта, но в сравнение със същия месец през миналата година нивото е с 2,6 пункта по-ниско. 15 400 души са започнали работа през миналия месец - 76 процента от тях - в реалната икономика, като най-много са наети в сектора на преработващата промишленост, след това в търговията, хотелиерството и ресторантьорството, държавното управление. С близо 14 процента е намалял броят на трайно безработните за година, отчита Агенцията по заетостта.
Източник: БНР (16.09.2021)
 
България е втора в ЕС по ръст на почасовите разходи за труд през второто тримесечие България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по ръст на общите разходи за труд на час през второто тримесечие на 2021 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Почасовите общи разходи за труд в България се увеличават с 6,7% за периода април-юни. Първо място по този показател заема Кипър с 14,3% увеличение. Румъния споделя второто място с България с 6,7%, на трето място е Швеция с 6,4%. Средно за ЕС увеличението на почасовите разходи за труд достига 0,6%, а в еврозоната се отчита спад от 0,1%. От двата компонента в почасовите разходи за труд разходите за заплати в България се увеличават със 7,2% през второто тримесечие, а другите разходи (осигуровки, отпуски, обезщетения, болнични и пр.) – с 4,3%. По ръст на почасовите разходи за заплати сме трети в ЕС. На първо място е Кипър с 13,8%, на второ е Полша със 7,9%. Средно за ЕС увеличението на почасовите разходи за заплати е 0,2% за периода, а в еврозоната е отчетено понижение от 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2021)
 
Стокообменът на България е намалял със 7.68% през миналата година И окончателните данни от статистиката потвърдиха очакванията, че през пандемичната 2020 година ще има намаление и при износа, и при вноса на България. Общо стоки за 114.90 млрд. лева са изтъргувани със страните от ЕС и извън него. А стокообменът е намалял със 7.68 на сто. Между януари и декември фирмите ни са изнесли стоки на стойност 54.78 млрд. лв., което е с 6.3% по-малко спрямо 2019 година, показват окончателните данни от НСИ. При сравнение на месечните данни за миналата година с данните за съответния месец на 2019-а най-голям ръст се наблюдава при износа през декември (+6.9%), а най-голям спад е регистриран през май (-19.2%). Внесените стоки (по цени CIF) през миналата година са за 60.13 млрд. лв., като намалението е с 8.9% на годишна база. Съпоставката на месечните данни за вноса през 2020 и 2019 г. показва, че най-голямо е увеличението през януари (+4.6%), а най-голямо понижение е регистрирано през април (-28.9%). Намаление има и при износа и вноса с ЕС и с т.нар. трети страни. В крайна сметка външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) и за 2020 г. е отрицателно, но като размер е намаляло до 5.35 млрд. лева. През миналата година износът на стоки от България за страните от ЕС е намаляла с 4.1% спрямо 2019-а и е в размер на 35.84 млрд. лева. Основните търговски партньори на България в общността са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, като те поемат 70.2% от експорта за Евросъюза. Вносът на стоки в България от страните от ЕС през миналата година е спаднал с 9.1% на годишна база, като е бил на стойност 36.58 млрд. лева. Най-съществен е обем на изделията, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 58.1% от вноса от Евросъюза. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2020 г. е отрицателно и е в размер на 736.7 млн. лева.
Източник: Банкеръ (16.09.2021)
 
Бюджетът на България показва 43,5 млн. евро дефицит през януари-юли Текущата сметка на България отчита дефицит от 43,5 милиона евро (51,3 милиона долара) през седемте месеца до юли, в сравнение със излишък от 734,1 милиона евро през същия период на миналата година, съобщи централната банка в петък. Дефицитът по текущата сметка за периода януари-юли е еквивалентен на 0,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), прогнозиран за 2021 г., се казва в съобщение на Българската народна банка (БНБ). Излишъкът за същия период през 2020 г. се равнява на 1,2% от миналогодишния БВП.
Източник: SeeNews (20.09.2021)
 
Нетните преки чуждестранни инвестиции в България спадат с 64% през януари-юли Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България е намалял с 63,7% на годишна база до 630.4 млн. евро за седемте месеца до юли, съобщи централната банка в петък. Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции през периода януари-юли, изчислен според директивния принцип, е равен на 1% от прогнозния брутен вътрешен продукт на България за 2021 г., се казва в съобщение на Българската народна банка (БНБ), позовавайки се на предварителни данни. Най-големият нетен приток на преки чуждестранни преки инвестиции в България през разглеждания период от 457.9 млн. евро произхожда от Люксембург, следван от Холандия с 253.8 млн. евро и Германия със 120.4 млн. евро. Най-големите нетни изходящи преки чуждестранни инвестиции - съответно 238.5 милиона евро и 160.6 милиона евро - са насочени към Чехия и Швейцария. Само през юли България регистрира нетен приток на ПЧИ в размер на 170.5 млн. евро, в сравнение с 978.6 млн. евро приток през същия месец на миналата година.
Източник: SeeNews (20.09.2021)
 
По-високите пенсии увеличиха разходите на НОИ с 1,5 млрд. лв. до август Разходите за пенсии за първите осем месеца на годината са с 1,530 млрд. лв., или с 21,7% по-големи спрямо същия период на 2020 г. Това се дължи на изплатените еднократни допълнителни суми от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери в периода януари - август, на по-високите минимални размери на пенсиите, както и на увеличения максимален размер на пенсиите от 1 януари 2021 г. Това съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ), който дава информация за касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института. Към 31 август 2021 г., общият размер на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) е 5,895 млрд. лева, което представлява 69,3% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 320,8 млн. лв. (5,8%) повече спрямо плана към август и с 656,5 млн. лв. повече в сравнение с първите осем месеца на 2020 г. Общо отчетените разходи възлизат на 10,521 млрд. лева, или 70,9% от заложените в плана за годината. Разходите са с 578,3 млн. лв. (5,8%) повече спрямо плана към 31 август и с 1,915 млрд. лв. повече в сравнение с първите осем месеца на 2020 г. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 8,587 млрд. лв., 69,6% изпълнение на плана за годината и с 340,3 млн. лв. (4,1%) повече спрямо плана към 31 август.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2021)
 
България влезе в Топ 25 на най-горещите пазари на имоти в света България заема 25-о място сред общо 55 най-горещи пазари на имоти в света, показва последния доклад на консултантската компания Knight Frank. Цeнитe нa жилищaтa у нас ca ce пo?aчили cъc 7,5% нa гoдишнa бaзa пpeз втopoтo тpимeceчиe и c 5% за последните шест месеца по данни на Евростат. Страната ни се е изкачила със седем места в индекса на Knight Frank спрямо първото тримесечие, когато заемаше 32-ро място. Ha пъpвo мяcтo за шесто поредно тримесечие е Typция. Тя оглавява класацията c поскъпване на имoтитe oт 29,2% за година и 16.3% за последните 6 месеца. Следват я Нова Зeлaндия с 25.9% и CAЩ и Словакия - и двете с 18.6%. Двуцифран ръст на цените на жилищата за една година имат още 14 държави. Сред тях са Швеция, Нидерландия, Австралия, Канада, Русия, Великобритания, Германия. Ковид пандемията предизвика бум на жилищния пазар в повечето държави през първата половина на 2021 г., като се отчита най-бързи темп на нарастване на цените от 2005 г., посочат анализаторите. Причината е повишено търсене, което се обяснява с по-гoлeмитe cпecтявaния нa ня?oи ?yпyвaчи, работата от дома и ниските лихви. Само на два пазара се наблюдава спад на цените от началото на годината до юни 2021 г. - Индия и Испания. Наред с покачването на цените растат и сделките с имоти унас. Първото полугодие на 2021 г. бе отчетено като най-доброто от 2009 г. насам за пазара на жилища в София. Сключени са 16 419 сделки, което 24% повече в сравнение с предпандемичната 2019 г. Нaй-търceни ca южнитe и изтoчнитe рaйoни – „Бoрoвo“, „Мaнacтирcки ливaди“, „Крacнo ceлo“, „Хлaдилникa“, „Хипoдрумa“, a cъщo тaкa „Кръcтoвa вaдa“, „Млaдocт“, „Изгрeв“, „Диaнaбaд“. Търсене има във всички столични квартали, до които достига метрото. Интересна тенденция е повишеният интерес към близките до столицата градове. Кocтинбрoд, кoйтo e нa 15 минути oт мeтрocтaнциитe "Люлин" и "Cливницa", e пoкaзaтeлeн зa рaзрacтвaнeтo нa София пo пeрифeрията. От една страна това може да бъде обяснено с жeлaниeтo нa хoрaтa дa живeят пo-близo дo прирoдaтa. От друга страна причина са трудoвитe мигрaнти, кoитo идвaт дa рaбoтят в гoлeмия грaд и търсят по-евтини жилища в перифeрнитe му ceлищa. В Пeрник, например през първата половина на годината се наблюдава 23% ръст на сделките, а в Ихтимaн - 28%.
Източник: Сега (21.09.2021)
 
Полша и Кипър са пред нас по ръст на заплатите Разходите на бизнеса за изплащане на заплати за един час труд на работниците и служителите са нараснали със 7,2% за година, обявиха от Националния статистически институт. Другите разходи за труд на работниците са се повишили с 4,3%. В резултат общото увеличение на разходите на фирмите за един час труд са нараснали с 6,7% за година. Тъй като заплатите в България са най-ниските в ЕС, те нарастват по-бързо отколкото възнагражденията в повечето страни от общността. Но в Кипър и Полша разходите на бизнеса за един час труд са нараснали повече отколкото у нас. Увеличението е съответно с 14,3% и 7,9%. А с Румъния имаме равен резултат, като и в двете страни разходите за труд са се увеличили с 6,7%. Много близо след нас по увеличение на разходите за труд са Швеция (+6,4%), Литва (+6,3), Естония (+5,1%) и Латвия (+5%). В България най-много са нараснали разходите за труд в държавната администрация (+23,2%) и в здравеопазването (+21,3%). Голямо е увеличението и на възнагражденията на учителите (+9,2%). На трето място по ръст на разходите за труд, след чиновниците и лекарите, се нареждат строителите. Разходите за наемане на един строител са нараснали с 13,4% за година. Съществено увеличение има и на разходите за труд в секторите “Административни и спомагателни дейности” (+11,5%) и в “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (+11,2%). Именно това е секторът, в който взимат най-големи заплати, тъй като там влизат и програмистите. В няколко сектора на икономиката обаче има спад на разходите за труд. Сред тях например е секторът “Транспорт, складиране и пощи”, където намалението е с 2,2%. Във финансовите и застрахователни дейности има спад с 1,2%.
Източник: Труд (23.09.2021)
 
Разходите за труд растат основно заради скок в държавни структури и болници През второто тримесечие разходите на работодателите за наети се увеличават с 6.7% за година, отчете НСИ. Най-голям е скокът в сектор "Държавно управление" - 23.2%, като там влизат освен чиновниците и някои държавни и общински дружества, най-вече болници, така че част от обяснението вероятно са доплащанията за работа с ковид пациенти. Втори по ръст е сектор "Хуманно здравеопазване и социална работа", където вероятно попадат и частните болници, а обяснението вероятно е същото. Трети по ръст е строителният сектор, където разходите растат с 13.4%. На другия полюс са частни сектори, в които дори има спад в разходите за труд: операции с недвижими имоти (-4.9%), транспорт, складиране и пощи (-2.2%) и финансови и застрахователни дейности (-1.2%).
Източник: Капитал (23.09.2021)
 
Евростат: Българите имат прекалено малко леки коли България е сред страните, в които има най-малко пътнически автомобили в Европа. За 2019 г. у нас е имало 407 леки коли на 1000 души, показва статистика на Евростат. С по-малко автомобили са само Унгария (390), Латвия (381) и Румъния (357). Лидер в класацията е Люксембург с 681 пътнически автомобила на 1000 души. Тези данни обаче може да са повлияни от презгранични работници, т.е. нежители, които използват леки коли, регистрирани в Люксембург, уточняват от европейската статистическа служба. На второ място се нарежда Италия с 663 автомобила на 1000 души. Следват Кипър (645) и Финландия и Полша (по 642). В същото време няколко страни членки съобщават за сериозен дял стари пътнически коли - 20-годишни и по-стари. Най-голям е този дял в Полша (37,9%). Следват Естония (31,5%), Финландия (26,9%) и Литва (22,6%). Най-нови коли пък карат в Ирландия – 28,8 на сто са под 2-годишни. Следват Люксембург, Белгия и Дания. България не е предоставила данни на европейската статистика за възрастта на автомобилите, а само за общия брой коли. Но официалната статистика у нас показва, че към края на 2020 г. автомобилите на над 20-годишна възраст са 48% от всички коли. Колите на възраст над 15 години са над 70%. През последните години редица държави предлагат програми, подкрепящи покупката на нови автомобили с ниски емисии, като същевременно бракуват старата кола на собствениците, за да се обнови автопаркът с по-екологични возила, припомня Евростат, като отбелязва, че такива програми има в почти половината страни членки. България е и единствената страна, която бележи спад на регистрираните коли между 2015 и 2019 г. Той е от 11%, а общо леките коли у нас са около 2,83 млн. Най-голямо увеличение на броя на автомобилите е имало в Румъния (с 34%), следват Литва (20%) и Унгария (19%).
Източник: 24 часа (24.09.2021)
 
Жилищата в София започнаха да поевтиняват Цените на жилищните имоти в София отбелязаха първия си спад от началото на пандемията, показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2021 г., публикувани днес. През период от началото на април до края на юни средните цени на жилищата в София са намалели с 1,5 процента. По-голям е спадът при новопостроените жилища - 2,3 процента спрямо предходните три месеца. При съществуващите спадът е 0,9 процента. За тримесечието в столицата има вписани около 10 хил. сделки, по данни на Агенцията по вписванията. От началото на пандемията ръстът все пак е двуцифрен - общо 11,9 процента спрямо второто тримесечие на 2020 г. - въпреки значителния спад на наемите. Сред сочените от наблюдателите причини за поскъпването са ниските лихви, несигурността в началото на пандемията и търсенето на по-големи жилища, наложено от тенденцията за работа от дома. Прекратяване на ръста на цените на новопостроените жилища се отчита и в други големи градове. В Бургас той е отбелязан спад от 2,2 процента, а в Пловдив - 0,5 процента. Поевтиняване от 1,3 процента от НСИ отчитат и в Стара Загора. Благодарение на силният ръст на съществуващите обаче се отчита общо повишение. На национално ниво е отчетено поскъпване от 9,1 процента спрямо второто тримесечие на 2020 г.
Източник: Money.bg (24.09.2021)
 
Преброяването на населението е удължено до 10 октомври Преброяването на населението се удължава с една седмица - до 10 октомври, реши правителството на днешното си заседание. Преброителите ще могат да посещават домовете до 20.00 часа на 10 октомври 2021 г. Промяната се налага, тъй като удължаването на срока на онлайн преброяването до 30 септември и паралелното провеждане на изследването по двата метода е създало известни затруднения в организацията на процеса. Преброителите на практика са имали само три дни, в които да обходят и отметнат хората, които не са попълнили електронни карти. С удължаването на срока до 10 октомври те ще разполагат с необходимото време да завършат дейностите си и да съберат цялата необходимата информация, така както изисква законът. По данни от вторник преброителите са попълнили картоните на 1 954 116 души. Отделно онлайн са се преброили 2 216 254 души. От НСИ успокоиха електронно преброените, че дори и да не успеят да предадат 15-цифрения код на преброител, те не подлежат на санкция и преброяването им е успешно.
Източник: Сега (30.09.2021)
 
Сериозен ръст на доставките на газ отчита НСИ в началото на лятото През юли доставките на природен газ се увеличават с 51,5% на годишна база до 259 млн. куб. метра, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за енергийните източници. Това е съпроводено с намаляване на добива на суровина в страната - с 50% на годишна база до 2 млн. куб. метра. Спрямо предходния месец юни доставките на газ у нас се повишават с почти 13%, докато добивът остава на същото ниво. Съществено увеличение през юли има и по отношение на добива на твърди горива. През летния месец в страната са добити 1,97 млн. тона твърди горива, което е увеличение от 33% спрямо същия период на миналата година. Спрямо юни добивът расте с внушителните 97 на сто. Доставките на твърди горива също отчитат повишение - от 32,4% на годишна база и от почти 97% на месечна. В страната са реализирани 2,06 млн. тона твърди горива, като разликата спрямо добива представлява вноса. През юли в България са произведени 3,83 тераватчаса електроенергия, което е с 14,5% повече спрямо юли 2020 година. На месечна база производството расте с 19 на сто. Основната част от тази електроенергия е реализирана в страната - 2,77 тераватчаса. От данните на НСИ е видно, че потреблението се увеличава със 7,2% на годишна база и с почти 10% спрямо юни 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2021)
 
Бизнесът готов да вдига цени до края на годината Бизнесът вече е готов да вдига продажните цени до края на годината. Това показват изводите от бизнес анкетите на Националния статистически институт за септември. Най-песимистично настроени в това отношение са търговците на дребно. Оценките им за продажните цени през последния месец са в посока увеличение, а 23,4% от тях предвиждат те да продължат да се повишават и през следващите три месеца. 15,6% от мениджърите в промишлеността също имат такива очаквания. И в сектора на услугите анкетата отчита известни очаквания за повишение до края на годината. Единствено в строителството настроенията на бизнеса не са се променили в сравнение с резултатите от август. Общият показател на бизнес климата през септември спада с 2,4 пункта спрямо предходния месец. Понижение има при промишлеността, строителството и търговията на дребно, докато при услугите нивото се запазва. Основните затруднения са свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, недостатъчното търсене от страната, конкуренцията в бранша, както и високите цени на материалите. Бизнес климатът в промишлеността намалява с 0,9 пункта. Според предприемачите производствената активност е леко намалена, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са неблагоприятни. Спадът в строителството е със 7,3 пункта, което се дължи на по-малкото нови поръчки, влошени са и очакванията за строителната активност през следващите три месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно намалява с 2,6 пункта. Според анкетата настроенията спрямо обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са песимистични. През септември бизнес климатът в сектора на услугите запазва приблизително нивото си от август. Оценките на мениджърите за настоящото търсене на услуги вече са по-умерени, но очакванията им за следващите три месеца са неблагоприятни.
Източник: 24 часа (30.09.2021)
 
626 хиляди са пътуванията на българи зад граница през август През август 2021 г. в условията на продължаващата епидемична обстановка пътуванията на български граждани в чужбина са 626.6 хиляди, показват данни на Националния статистически институт. Най-голям относителен дял от тези пътувания са били с цел почивка и екскурзия - 41.1%. Предпочитани дестинации за сънародниците ни са: Турция - 174.0 хил. пътувания, Гърция - 129.2 хил., Румъния - 54.0 хил., Германия - 53.3 хил., Сърбия - 53.3 хил., Северна Македония - 24.7 хил., Италия - 20.9 хил., Австрия - 18.6 хил., Франция - 11.8 хил., Чехия - 10.0 хиляди.
Източник: Труд (30.09.2021)
 
Производството и разпределението на ток и газ поскъпнало с 31,3 на сто през август Общият индекс на цените на производител в промишлеността през август се увеличава със 17.9 на сто, в сравнение със същия месец на 2020 година, съобщи Националният статистически институт. Нарастване на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, и газ - с 31.3 на сто, в добивната промишленост - с 14.1 на сто и в преработващата промишленост - с 13.9 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през август се увеличава с 3 на сто спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, и газ - с 12.7 на сто и в преработващата промишленост - с 0.4 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено намаление - със 7.4 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2021)
 
Партиите похарчили 7 434 468 лв. в кампанията изборите на 11 юли Партиите са направили разходи в размер на общо 7 434 468 лв. Това съобщиха от Института за развитие на публичната среда, цитирани от БТА. Данните са от обработени отчети на участниците в кампанията за предсрочните избори на 11 юли. Преобладаващ е делът на средствата за медийни услуги, като за отразяването си партиите и коалициите са заделили 4 898 924 лв. Прави впечатление, че онлайн медиите привличат все повече средства. За пореден път пренебрежимо ниски са разходите за труд, а очевидно от политическите формации не са се допитвали често до социологически и консултантски агенции, информират още от института.
Източник: 24 часа (01.10.2021)
 
Безработицата в България леко се повишава през август Безработицата в България остава без промяна през август спрямо предишния месец на ниво от 5,6%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. На годишна база обаче се вижда повишение, като през август 2020 г. безработицата е била на равнище от 5,1%, или с 0,5% пр.п. по-ниска. Хората без работа у нас през осмия месец на годината са били общо 182 хил. души. Нивото на младежката безработица в страната обаче продължава да расте, достигайки 16,7%. За сравнение, това е с 0,8 пр.п. повече от юли 2021 г. и с цели 2,3 пр.п. по-висока спрямо август миналата година. Общо 20 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през летния месец. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло леко намалява на месечна база до ниво от 6,8% през август при 6,9% през юли. На годишна база обаче се отбелязва доста по-сериозно понижение – осмия месец на 2020 г. тя е била на ниво от 7,7%. Безработните в региона през август са били общо 14,47 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там също леко намалява през осмия месец спрямо юли – от 7,6% на 7,5%. На годишна база обаче се вижда доста по-сериозен спад – с 1,1 пр.п. Безработните в еврозоната са били общо 12,16 млн. души.
Източник: Инвестор.БГ (01.10.2021)
 
България е седма в ЕС по висока инфлация България е била на седмо място в Европейския съюз по висока инфлация за август, личи от данни на Евростат. Поскъпването у нас е по-високо от средното за общността, което е 3%, докато у нас за същия месец Националният статистически институт (НСИ) посочи, че годишната инфлация е 3,7%. За септември засега има данни само за страните от еврозоната, но от тях личи, че трендът нагоре продължава с пълна сила и в неговата основа стоят енергийните цени - ток, газ, топлоенергия и горива. През август енергийните доставки в целия ЕС бяха поскъпнали с 15,4% на годишна база, докато през септември само в еврозоната това поскъпване е вече със 17,4%.Това означава, че когато излязат данните за целия ЕС за септември, общата годишна инфлация ще е още по-висока. У нас например течните горива бяха поскъпнали през август с 27,5% на годишна база, а природният газ - с 60,6%. Дори само за един месец - август спрямо юли т.г., пропан-бутанът в България поскъпна със 7,5%, а метанът - с 6,4%. Всичко останало, което влиза в потребителската кошница на българина с изключение на транспорта, поне засега не показва кой знае колко голямо нарастване.
Източник: 24 часа (04.10.2021)
 
България с най-голям ръст на производствените цени в ЕС Индустриалните производствени цени нараснаха през август с 1.1% спрямо юли както в еврозоната, така и в целия Европейския съюз, след като предходния месец те се повишиха с по 2,5 на сто, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. Според статистиката растежът на производствени цени през август е най-силен в България с 4.2% спрямо месец по-рано, когато се цените се повишиха с 3,4%. След нас се нарежда Дания (3,1%) и Латвия (с 2,6%). Това се дължи на скока на цените в енергийния сектор с 2.1% на месечна база, като и на цените на междинните производствени стоки с 1.4%, докато тези на потребителските стоки за дълготрайна употреба са нараснали само с 0,5%, а на стоките с недълготрайна употреба с 0.3 на сто. На годишна база индустриалните производствени цени в еврозоната са се повишили с 13.4%, а в целия ЕС - с 13,5 на сто. В енергийния сектор на Европейския съюз скочили с 31.2%, а на междинните производствени стоки - с 14.2 процента. Най-силен годишен ръст отбелязаха производствените цени в Ирландия (повишение с цели 54.8%), следвана от Белгия (с 23.95) и Дания (с 23.8%). Данните на Евростат сочат, че у нас спрямо същия месец на миналата година е регистрирано повишение със 17.1% след нарастване с 11.8% през юли.
Източник: Банкеръ (06.10.2021)
 
Продажбите на дребно в България се свиват за втори пореден месец Продажбите на дребно в България продължават да спадат и през август на месечна база, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През осмия месец на годината продажбите на дребно у нас са намалели с 1,1% спрямо предишния месец на 2021 г. Това все пак сочи минимално забавяне на темпа, тъй като през юли понижението бе от 1,2%. Това обаче беше и първият месец със спад в продажбите поне от 4 месеца. На годишна база обаче продажбите на дребно в България бележат ръст, макар и сериозно забавящ се – от 12,0%. За сравнение, през юли увеличението бе от 20,2%, като това бе и най-високият ръст сред всички страни членки на Европейския съюз. В съюза като цяло обемът на търговията на дребно се е повишил с 0,3% на месечна база, като същото важи и за еврозоната. През предишния месец и двата региона отчетоха спад в продажбите. На годишна база обемът на продажбите в зоната с единна валута остава без промяна, а в ЕС се е увеличил с 1,1%. Сред страните членки на ЕС най-голямо месечно увеличение на търговията на дребно бележи Малта (2,7%), следвана от Ирландия (2,5%) и Словакия (2,0%). Най-стръмен спад пък се наблюдава в Дания (-1,4%), Естония и Франция (по -1,2%). На годишна база лидер отново е Малта с ръст от 19,6%, следвана от Хърватска (18,1%) и Словения (12,3%). Най-голям спад е регистриран в Белгия (-4,9%), Франция (-2,1%), Испания и Люксембург (по -1,3%). Тенденцията общо за ЕС и еврозоната е продажбите на дребно да забавят ръста си в сравнение с пролетта, вижда се от данните. В България например пикът е отчетен през април с годишно повишение от 25,9%. В ЕС и еврозоната също е отчетен най-силен ръст на продажбите на дребно през април – съответно 22,2% и 23,6%. Забавянето е свързано с разпространението на делта варианта на коронавируса, както и с проблемите по веригата на доставки и забавянето на някои стоки.
Източник: Инвестор.БГ (07.10.2021)
 
4.1% годишен ръст на БВП очакват икономистите на УниКредит Булбанк България ще завърши годината с ръст на икономиката от 4.1%, предвиждат икономистите на УниКредит в последния си анализ за Централна и Източна Европа, публикуван на сайта на банката. Експертите намаляват леко прогнозата си за годишното увеличение на БВП спрямо очакваните 4.4% три месеца по-рано поради три основни причини: ниския процент на ваксинирани на фона на доминиращия силно заразен делта вариант, политическата нестабилност и забавянето на Плана за възстановяване и развитие. През следващата, 2022 година, икономиката ще запази подобен темпа си на растеж и ще завърши с нива от 3.9%. Новите ограничителни мерки и евентуално удължен периода на действие на фискалната подкрепа за домакинствата и бизнеса, засегнати от пандемията, според анализа на УниКредит, ще засегнат негативно икономическото възстановяване. От друга страна, през ноември българите ще застанат за трети път пред урните само за година. Политическата нестабилност в страната и преходът към ново правителство отложиха изпълнението на някои инфраструктурни проекти, както и забавиха внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, чиито очакван позитивен ефект върху икономиката тази година, няма да се материализира, се посочва още в анализа. Според анализа на УниКредит инфлацията в края на тази година ще е 4.5% под действие на няколко фактора, които действат едновременно. Тя обаче ще отшуми в края на следващата година, когато нивата и ще са наполовина – 2.1% в края на периода.
Източник: econ.bg (08.10.2021)
 
НСИ: Трудоспособното население у нас намалява, пенсионерите се увеличават Новите пенсионери у нас отварят дупка от 30% в българската икономика. Това става ясно от отчета за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България. Според данните у нас едва 67 млади хора заместват 100 души, които излизат в пенсия. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Населението на България продължава да намалява и застарява, като остават ниски нивата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в отчета. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. В края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на сто от цялото население. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.
Източник: actualno.com (11.10.2021)
 
Преброиха се едва около 82% от българите Преброяването на терен обхвана около 82% от българите. То завърши тази вечер в 20 часа. Процентът бе съобщен от шефа на НСИ Сергей Цветарски пред БНТ с уточнението, че касае информацията до вчера. 82% са 5.65 млн. души. НСИ все още не разполага с кода на част от хората, преброени електронно. Те имат възможност да го пратят по мейл. С колко точно ще се увеличи процентът, след като бъдат включени, не се знае. Но така или иначе Цветарски призна, че надеждата е била да бъдат обхванати повече хора. Институтът тепърва стартира работата със събраните данни. Според Цветарски реалното население трябва да бъде по-малко от 6,916 милиона, колкото е отчел НСИ към 31 декември 2020 г. Той уточни, че непреброените българи ще бъдат обхванати по административен път.
Източник: Сега (11.10.2021)
 
Промишленото производство в България расте през август за шести пореден месец Промишленото производство в България нараства с 10,8% през август спрямо същия месец на миналата година, сочи сезонно изгладеният индекс на Националния статистически институт (НСИ). Това е шести пореден месец на растеж за показателя. Месечният ръст е 1,8%, показват още предварителните данни на статистиката. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 19,9%, в добивната промишленост - с 15,8%, и при преработващата промишленост - с 8,9%. Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на миналата година се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 52,4%, производството, некласифицирано другаде - с 43,5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29%. Най-голям спад е отчетен при: производството на напитки - с 31,7%, производството на основни метали - с 21,6%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.10.2021)
 
Износът продължава да расте с над 22% през август Общата стойност на изнесените български стоки от началото на годината продължава да расте и до август включително достига близо 44 млрд. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Така експортът се е увеличил с 22.4% на годишна база, но влияние оказва базовият ефект - резултатите през 2020 г. бяха необичайно слаби поради кризата. Обемът на износа тази година продължава да изпреварва и нивата си отпреди пандемията, като за първите осем месеца е с 11.5% нагоре спрямо същия период на "нормалната" 2019 г. Само през август реализация в чужбина са намерили български стоки за над 5.5 млрд. лв. Както и през последните години резултатът през този месец е малко по-слаб в сравнение с юли. Спрямо август 2020 г. обаче се отчита ръст от около една трета. Трябва да се има предвид, че оценките за експорта се базират на паричната стойност на продуктите, а не на тяхното количество. Голяма част от по-добрите резултати от последните месеци вероятно се дължат на нарастващите цени на суровините и на стоките, които България продава навън.
Източник: Капитал (13.10.2021)
 
51% ръст на нощувките в хотел Нощувките във всички места за настаняване у нас през август са с 51% повече спрямо тези преди година, отчете НСИ. Чуждите граждани са реализирали 3 милиона нощувки, а българските - над 2,3 милиона. Нарастват и приходите от нощувки, като почти достигат нивата от преди пандемията. През осмия месец от годината приходите от нощувки се увеличават с 80% в сравнение с август 2020 г. и достигат 357 млн. лв. През август миналата година заради ограниченията при туристическите пътувания приходите от нощувки се сринаха до 198 млн. лева. С близо 40 на сто - до 1,32 милиона, се повишава и броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август на годишна база. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през август 2021 г., са 695 хил. и са реализирали средно по 3,4 нощувки. Чуждите граждани са 630 хил. и са реализирали средно по 4,8 нощувки. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75% от общия брой нощувки на чужди граждани и 40% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18% от нощувките на чужди граждани и 27% - на българи.
Източник: Труд (14.10.2021)
 
Безработицата в България през септември се понижава до 4,7% Равнището на регистрираната безработица в България продължава да се понижава и през септември, достигайки до нова рекордно ниска стойност от 4,7%, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. Понижението спрямо август е с 0,2 процентни пункта, а спадът на годишна база е с 2,5 процентни пункта (от 7,2% през септември 2020 г.). От август безработицата в България вече е под 5%. В сравнение с края на септември 2019 г., която като цяло е рекордна по ръст на заетостта, равнището на безработица също се понижава значително - с 0,6 пункта. Регистрираните безработни в края на септември са 154 936, което е с 5771 по-малко от август и с 81 хил., или с 34% по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през септември са се регистрирали нови 21 737 безработни, като те са с 2 215 лица повече спрямо предходния месец, а спрямо септември миналата година се наблюдава спад от 6 345 лица. През септември 18 531 безработни са започнали работа. Данните от административната статистика отчитат увеличение на броя им с 3 109 спрямо август и намаление от 5 581 спрямо същия месец на предходната година. Други 762 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място чрез бюрата по труда. Над 76% от започналите работа през септември са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост - 19%, следвани от търговията с 14,4%, образованието - 12,6%, хотелиерството и ресторантьорството с 6,8%.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2021)
 
Олиото поскъпва още Цената на олиото продължава да расте, като последната седмица се е вдигнала с още 1,2 на сто и на едро се продава по 3,31 лева бутилката, показват данните на Държавната комисия за стокови борси и тържища. По-скъпо спрямо началото на октомври се продават и млеката. Кофичката кисело мляко стига 0,90 лв. на едро, а литър прясно мляко - 1,83 лева. Поскъпване има и при захарта и продуктите от пилешко. Кренвиршите вече се предлагат на едро по 4 лева за килограм, а гърдите - по 8,15 лева за кг. В сезона на зелето цената му върви нагоре, отчете комисията. Килограм на едро гони един лев. По-евтино излизат корнишоните и оранжерийните домати спрямо миналата седмица. Корнишоните се продават по 1,74 лева за кг, а доматите от парници - 1,83 лева за кг.
Източник: Труд (18.10.2021)
 
Инфлацията се покачи до 4.8%, но прогнозите са за успокояване през 2022 г. Годишната инфлация у нас се повиши до 4.8% към септември 2021 г., обяви Националният статистически институт (НСИ). Поскъпването идва най-много по линия на по-високите цени на храните спрямо септември 2020 г., на комуналните сметки и на транспорта. За една година най-много е поскъпнал транспортът – с 16.1%, но той има сравнително по-малко тегло в потребителската кошница. Най-голяма тежест имат храните, които са се повишили с 4.4%. Сметките за ток, вода, парно, които имат сравнително високо тегло при изчисляването на инфлацията, също са скочили сериозно – с 5.9%. Сектор "Развлечения и култура" също отчита по-сериозно поскъпване – с 9.8%. Единственото чувствително поевтиняване в последната година се регистрира при съобщителните услуги, чиито цени са паднали с 4.3%. На месечна база през септември инфлацията е 0.4%. Най-много спрямо август през септември са поскъпнали образователните услуги – с 3.7%, а също храните и комуналните сметки – с по 1.2%. Очаква се основните храни да поскъпнат с нови 7% до края на годината, прогнозира председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. По думите му въпреки високите цени на тока и на природния газ обаче няма да се стигне до рязък скок.
Източник: Медия Пул (19.10.2021)
 
Строителството поскъпва с 25 на сто С поне 25 на сто нараства себестойността на строителната продукция заради ръста на цените на строителните материали и увеличените разходи за заплати. Това заяви председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев. Големи компании вече предпочитат да платят сериозни неустойки в размер дори на 0,5 млн. лв. и да се откажат от подписани договори, вместо да изпълняват контрактите на загуба, което може да доведе фирмите до фалит, обясни Терзиев. През последната година строителните материали са поскъпнали с между 30 и 100 процента, като цената им продължава да се увеличава и това засяга всички дялове на строителния процес. Ръстът в цената на металите е над 100 процента, на бетона - 30 на сто, а на различните видове изолации средно около 40 на сто, уточни Терзиев. Затова от КСБ настояват държавата да въведе механизъм, какъвто има в други европейски страни, при който според формула да се индексират цените на вече сключените договори за строителство, както с частни, така и с държавни възложители. Индексацията да е в двете посоки - увеличаване стойността на договора при драстичен ръст на разходите и съответно намаление при спад на цените, предлагат от бизнеса. Според експерти дадените аванси за изграждането на магистрала „Тракия” в момента спестяват на бюджета милиони левове, именно защото са платени предварително парите за доставка на вече поскъпналите строителни материали и техника. Ако договорите се сключваха при днешни цени, те щяха да са между 20 и 40 на сто по-скъпи, обясниха специалисти пред „Труд”.
Източник: Труд (21.10.2021)
 
България отбелязва най -голям ръст на промишленото производство сред страните от ЕС в ЮИЕ през август България регистрира най -голямото увеличение на индустриалното производство сред страните -членки на ЕС в Югоизточна Европа както на годишна, така и на месечна база през август, показват данните на Евростат. Индустриалното производство в България се е увеличило с 10.8% на годишна база и с 1.8% при месечно сравнение през август, се казва в съобщение на статистическата служба на ЕС. Румъния отбеляза ръст на индустриалното си производство с 1.1% на годишна база, което е най-ниският ръст сред страните членки на ЕС в региона.
Източник: SeeNews (21.10.2021)
 
България е първенец в ЕС по поскъпване на олиото Цената на олиото в България нарасна с близо една трета от стойността си в последните месеци и предизвика тревоги сред потребителите. Именно олиото стана и олицетворение на ускоряващата се ситуация с инфлация в България. За поскъпването му може да се вини слабата реколта от слънчогледа тази година, засегната от сушата, като цените на суровината скочиха с 50% спрямо миналата година.Днешните данни на европейската статистическа служба Евростат показват, че България е първенец в Европейския съюз по поскъпване на олиото на годишна база през септември. Животинските и растителни масла и мазнини в страната през септември растат с 25.2%, което е рекорд за Блока. Със следващия най-висок темп на растеж в целия Европейски съюз се нареждат Испания – с 23.5%, Унгария – с 18.6% и Хърватия – с 18.3%.
Източник: economic.bg (21.10.2021)
 
България е преминала от бюджетен излишък към дефицит през 2020 г. Бюджетът за миналата година е завършил с дефицит в размер на 4,78 млрд. лв. (4% от БВП). Това показва рязка промяна във финансите на държавата, след като през 2019 г. хазната беше на плюс от 2,551 млрд. лева. Това показват окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. В същото време държавният дълг за 2020 г. се е увеличил до 29,602 млрд. лв. За сравнение, през предишната година държавният дълг беше в размер на 24,085 млрд. лева, или с 5,5 млрд. лв по-малко. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 5, 284 млрд. лв. лв. или 4,4% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 339 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 165 млн. лева. Данните на НСИ показват, че брутният вътрешен продукт на България се е понижил през 2020 г., която беше първата цяла година в условията на пандемия, до 119,951 млрд. лв. През 2019 г. той беше в размер на 120,395 млрд. лв. Важно е да уточним, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, т.е. на начислена основа.
Източник: Инвестор.БГ (22.10.2021)
 
Безработицата започва да расте Новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от постъпилите на работа - това сочат най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и предварителните данни на Агенцията по заетостта заради Covid-19, съобщи БНР. В последната наблюдавана до момента седмица от 11-и до 17-и октомври те са съответно 5300 и 3460 души. Наблюдението сочи, че седмица по рано, от 4 до 10 октомври, новорегистрираните в цялата страна са почти двойно повече от започналите работа от края на декември 2020 година. До момента новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. До средата на 2021 година имаше благоприятна тенденция с превес на започналите работа спрямо записаните в бюрата по труда безработни, но тази тенденция се обърна през юли.
Източник: 24 часа (25.10.2021)
 
Безработицата в България расте през октомври Новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от постъпилите на работа, показват най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт (НСИ) и предварителните данни на Агенцията по заетостта заради COVID-19. В последната наблюдавана до момента седмица от 11 до 17 октомври те са съответно 5300 и 3460 души. Наблюдението сочи, че седмица по рано, от 4 до 10 октомври, новорегистрираните в цялата страна са почти двойно повече от започналите работа. От края на декември 2020 година до момента новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. До средата на 2021 г. беше налице благоприятна тенденция с превес на започналите работа спрямо записаните в бюрата по труда безработни, но тази тенденция се обърна през юли. През септември нивото на безработица у нас продължи да се понижава, достигайки нова рекордно ниска стойност от 4,7%. Понижението спрямо август беше с 0,2 процентни пункта, а спадът на годишна база бе с 2,5 процентни пункта (от 7,2% през септември 2020 г.).
Източник: Инвестор.БГ (25.10.2021)
 
България в топ 5 в ЕС по поскъпване на горивата, но остават с най-ниски цени България е в топ 5 на държавите от ЕС с най-силен растеж на цените на горивата през септември, сочат данни на Евростат. През деветия месец от годината е регистрирано и най-силното поскъпване за целия ЕС. У нас на годишна база ръстът е 28,2%, а за съюза - 22,9. На първо място в ЕС по ръст на цените на горивата през септември 2021 г. е Люксембург с 30,7%, следван от Румъния с 29,3%. Трета е Словения с 28,7%, а четвърта - Полша с 28,5%. Същевременно в Малта за трети пореден месец няма промени в цените на горивата. В Ирландия поскъпването е с 15%, в Италия – със 17,5%, в Финландия – със 17,8%. В България цените отчитат силни месечни ръстове от април след 13 поредни месеца на спад заради пандемията, по-слабото търсене заради ограниченията пред пътуванията и срива на петрола на световните пазари. Най-голямото намаление е достигнато през май 2020 г. - 22,3% на годишна база. Въпреки това цените на горивата у нас остават едни от най-ниските. 2,39 лв. струва средно литър от масовия бензин А-95. Най-високите цени на бензина в ЕС са във Финландия, където литър се търгува за 3,53 лв. Дизелът е най-скъп в ЕС в Нидерландия, където цената му е 3,22 лв. В България се търгува за 2,41 лв. за литър. Всъщност цените на горивата сега отбелязват втори исторически пик след рекорда, който стигнаха през 2012 г., когато петролът рязко се вдигна. В някои европейски държави дори има нови исторически стойности. В Германия например дизелът никога не е бил по-скъп от сегашните 1,55 евро за литър. При бензина поскъпването е до 1,67 евро, а най-високата стойност е била достигната през август 2012 – 1,70 евро за литър. В България тогава литър от масовия бензин струваше 2,60 - 2,64 лева, а дизелът стигна и до 2,70 лв. Което означава, че все още сме сравнително далеч от нови ценови рекорди. На този фон от Агенция “Митници” се похвалиха с 4,7 млрд. лева приходи от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби за периода май - септември 2021 г. Това са най-високите отчетени постъпления от 2016 г. до момента за съпоставимите периоди май - септември. Най-голям дял от събраните средства идват от акцизи, тъй като само от тях постъпленията са над 2,6 млрд. лв. Същата тенденция се наблюдава и при приходите от ДДС при внос, които също отбелязват връх. Постъпленията са се увеличили с 56,7%, или 720,5 млн. лева над събраните през същия период на 2020 г. Спрямо 2019 година увеличението е 12,4% или 219,2 млн. лева повече.
Източник: 24 часа (27.10.2021)
 
Една трета от компаниите имат спад на приходите през септември Една трета (32.2)% от компаниите в страната са отчели спад на приходите си през септември спрямо година по-рано. Това показва бизнес изследването на Националния статистически институт сред нефинансовите предприятия в страната, което проследява ефекта от пандемията върху икономиката. Близо половината фирми запазват резултатите си, а по-високи са продажбите едва на 17.8% от анкетираните. В краткосрочен план от един месец мнозинството компании (85%) предвиждат да запазят персонала си, но 2.1% очакват временно да спрат работа, а още толкова окончателно да прекратят дейност.
Източник: Капитал (28.10.2021)
 
Спадът на продажбите на нефинансовите предприятия се забавя през септември Месеци преди началото на новата вълна на пандемията Covid-19 нефинансовите предприятия отчитат забавяне на спада на продажбите на стоки и услуги през миналия месец. Обявените от Националния статистически институт (НСИ) резултати от ежемесечното кратко бизнес проучване за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка върху различните сектори на икономиката в страната показват, че през септември 2021 г. 28.1% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби в сравнение с август 2021 г., при 54.5% няма промяна, а 17.1% са регистрирали увеличение.Година по-рано, през септември 2020 г., намаление в приходите от продажби спрямо предходния месец са посочили повече анкетирани от нефинансовите предприятия - 32.2%, 49.5% - без промяна, и 17.8% - увеличение.Дaнитe от анкетата сред избрани на случаен принцип 3 770 мениджъри на предприятия пo?aзвaт, чe пpeз ceптeмвpи тaзи гoдинa 44.7 нa cтo oт пpeдпpиятиятa в дeйнocт "Kyлтypa, cпopт и paзвлeчeния, peмoнт нa дoмa?инc?и вeщи и дpyги дeйнocти" ca peгиcтpиpaли нaмaлeниe в пpиxoдитe oт пpoдaжби нa cтo?и или ycлyги. Cлeдвaт ?oмпaниитe в дeйнocт "Tъpгoвия, тpaнcпopт и pecтopaнтьopcтвo" - тe ca 29.9%. Ha тpeтo мяcтo ca пpeдпpиятиятa oт ce?тop "Индycтpия" – 28.8 нa cтo. Ocнoвнaтa пpичинa зa влoшeния бизнec ?лимaт y нac вce oщe o?aзвa въздeйcтвиeтo нa пaндeмиятa. Kъм нaeмaнe нa нoв пepcoнaл пpeз ceптeмвpи 2021-a гoдинa ca пpиcтъпили само 7.5% oт нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия (пpи 7.9% зa ceптeмвpи 2020-a). Зa нacтoящия мeceц o?тoмвpи 94.7% oт aн?eтиpaнитe нeфинaнcoви пpeдпpиятия пpoгнoзиpaт, чe щe пpoдължaт нacтoящaтa cи дeйнocт, 2.1% - щe пpeycтaнoвят вpeмeннo дeйнocттa cи. И oтнoвo 2.1% oчa?вaт дa пpe?paтят дeйнocттa cи o?oнчaтeлнo.
Източник: 3e-news (28.10.2021)
 
Бизнес климатът се влошава за втори пореден месец През октомври общият показател на бизнес климата се понижава с 2.3% спрямо предходния месец. Това показват данни на Националния статистически институт. По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в строителството показателят запазва равнището си от септември. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" спада с 3.9% заради по-резервираните оценки и очаквания на предприемачите за състоянието на предприятията. По-негативни са и прогнозите им както за износа, така и за производствената активност през следващите три месеца. През октомври средното натоварване на мощностите в промишлеността остава на нивото от юли (74.2%). Предвид очакваното търсене през следващите месеци обаче се предвижда недостиг от мощности. Основните проблеми за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и недостатъчното търсене от страната, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им влияние. Спрямо септември се увеличава делът на мениджърите, които прогнозират продажните цени да се повишат през следващите три месеца. През октомври съставният показател "бизнес климат в строителството" запазва нивото си от предходния месец. Очакванията са през следващите шест месеца са песимистични. Последната анкета на НСИ отчита и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Производственият график е осигурен с договори за 5.6 месеца, като се наблюдава намаление от 1.3 месеца спрямо оценката през юли. Същевременно и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Най-сериозното затруднение за дейността на предприятията остава несигурната икономическа среда. През последния месец се регистрира и нарастване на отрицателното въздействие на фактора "цени на материалите", който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в строителството 32.7% от мениджърите продължават да очакват те да се повишат през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се понижава с 1.4%, което се дължи на по-умерените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са също по-резервирани. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене продължават да ограничават в най-голяма степен развитието на бизнеса в сектора, като през последния месец се отчита засилване на негативното им влияние. Спрямо септември нараства делът на търговците на дребно, които предвиждат продажните цени в сектора да се повишат през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (29.10.2021)
 
Евростат: България е на трето място по рециклиране на пластмасовите опаковки през 2019 година България е на трето място в Европейския съюз по рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки, сочи проучване на Евростат. България пак е сред водещите страни по рециклиране. Отчита се тенденция на постоянен ръст на дела на рециклираните битови отпадъци от 19,4% през 2008 г. до 31,5% през 2018 г.. Причината е във факта, че се използват данните от събраните отпадъци в цветните контейнери, а не данните за реално гененрираните отпадъци от опаковки. За това говори и все още големият дял на депонираните отпадъци. Депонирането, като метод за обезвреждане на отпадъците, е с най-голям относителен дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че намалява през последните 10 години. Според проучването общо девет страни членки на ЕС са рециклирали над половината от генерираните отпадъци от този тип. Това са Литва (70%), Чехия (61%), България (59%), Нидерландия (57%), Швеция и Словакия (по 53%), Испания (52%), Кипър (51%) и Словения (50%).На противоположния полюс пък са шест държави членки - по-малко от 1/3 от отпадъците от пластмасови опаковки са рециклирани в Малта (11%), Франция (27%), Ирландия (28%), Австрия (31%), Полша (32%) и Унгария (33%). По данни на Евростат през 2019 г. близо 41% от отпадъците от пластмасови опаковки са били рециклирани в ЕС. Всеки жител на Съюза е генерирал 34,4 кг отпадъци от пластмасови опаковки. От тях 14,1 кг са били рециклирани.
Източник: 3e-news (29.10.2021)
 
По-скъпият ток повиши производствените цени с 20% през септември По-високата цена на тока вдигна производствените цени през септември с 20% в сравнение със същия период на миналата година. На месечна база поскъпването е с 2,4%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Тези данни потвърждават прогнозите за нарастваща инфлация през следващите месеци. Най-голям ръст на цените, в сравнение с година по-рано, НСИ регистрира при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39,5%, в преработващата промишленост увеличението е с 14,5%, а в добивната промишленост – със 7,2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост има при производството на основни метали – с 42%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 17,4%, производството на химични продукти - с 16,3%. Намаление на цените статистиката наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2021)
 
Производствената инфлация скочи до 20% за година Общият индекс на цените на производител през септември 2021 г. се увеличава с 20% в сравнение със същия месец на 2020 г. Нарастване на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39.5%, в преработващата промишленост - с 14.5%, и в добивната промишленост - със 7.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост е отчетен при производството на метали - с 42%, на дървен материал - със 17.4%, на химични продукти - с 16.3%. Намаление на цените има при текстила - с 0.4%. За месец цените на производител са се увеличили с 2.4%.
Източник: Капитал (02.11.2021)
 
Заплатите в София с 214 лв. ръст за година Средната заплата в София се увеличи с 214 лв. (+11,6%) за година и за юни е 2052 лв., показват данни на НСИ. Увеличението на възнагражденията в страната в рамките на година е средно със 150 лв. Но има големи разлики в повишението на заплатите в различните области. В две области на страната ръстът на заплатите за година е с повече от 200 лв. На първо място по увеличение на възнагражденията е Перник. Заплатите в областта за година са нараснали с 216 лв. до средно ниво от 1176 лв. Това представлява впечатляващо увеличение от 22,5% и вероятно се дължи на близостта на областта до столицата. София остава на второ място по увеличение на възнагражденията, но ръстът също е с над 200 лв. за година. Това е обяснимо, тъй като столицата е с най-малка безработица. Освен това голяма част от администрацията е в София, а заплатите на чиновниците бяха повишени значително. В столицата са позиционирани и повечето IT компании. Те се развиват много добре и вдигат възнагражденията на служителите си. Следват няколко области, в които повишението на заплатите е с около 150 лв. за година. Това са Пловдив (+150 лв., +12,7%), Пазарджик (+152 лв., +14,4%), Кърджали (+150 лв., +14,7%), Силистра (+151 лв., +15,9%), Габрово (+145 лв., +12,3%) и Плевен (+159 лв., +15,9%). Най-малък е ръстът на заплатите в Кюстендил - само с 22 лв., или с 2,2%. В началото на пандемията, през март и април миналата година, заплатите бяха намалени в редица сектори на икономиката. След това обаче възнагражденията отново тръгнаха нагоре. За ръста на средните възнаграждения допринася и повишението на минималната заплата на 650 лв., както и вдигането на заплатите в администрацията - първо през август 2020 г. с 30% за хората, които в условията на пандемия работят с граждани, а след това и традиционното повишение с 10% в началото на годината.
Източник: Труд (04.11.2021)
 
Жилищното строителство отново дръпна нагоре с 16,5% Предприемачите се насочват все по-масово към жилищното строителство и след лекия спад през 2020 г. на броя на издадените нови разрешителни за деветте месеца на 2021 г. пак има ръст от 16,5%, отчете НСИ в четвъртък. От януари до края на септември тази година местните администрации са издали общо 5137 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, докато за същите месеци на миналата година те бяха 4409. През същия период на 2019 г. броят на тези разрешения за строеж беше 4468. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. са издадени в София - 321, Пловдив - 248, София-област - 191, Варна - 136, и Бургас - 123. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в столицата - 4274, следвана от Пловдив с 995, Варна със 788, Бургас с 535, и София-област с 293. На другия полюс са областни градове като Враца, Видин, Монтана и Смолян, където за цялото тримесечие са издадени под 10 разрешителни за нови жилищни постройки. Жилищното строителство обаче компенсира изграждането на други видове сгради, защото разрешителните за тях намаляват. Например броят на разрешенията за административни сгради през третото тримесечие е с 65,4% по-малък, отколкото през предходното тримесечие, и с 67,9% по-малък спрямо същото тримесечие на миналата година. Същата тенденция, макар и с не толкова голям спад, се наблюдава при разрешителните за всички други видове сгради - промишлени, селскостопански и др. През третото тримесечие на 2021 г. в България е започнал строежът на 1357 жилищни сгради с 6526 жилища в тях и с 816 423 кв. м обща застроена площ, на 14 офис сгради със 17 854 кв. м площ и на 575 други сгради с 405 274 кв. метра площ.
Източник: 24 часа (05.11.2021)
 
Цените на горивата у нас счупиха 3-годишен рекорд Горивата у нас достигнаха рекордни стойности за последните три години. Данните от сайта „Fuelo“ показват, че само от началото на 2021 г. поскъпването на най-масовия бензин А95 надхвърля 30 процента. Литър от горивото струва средно над 2,40 лв. С толкова скача и цената на дизела. При газта поскъпването е най-сериозно. В началото на годината литър струва под 1 лев, а в момента вече гони 1,40 лева, уточнява bTV. Според търговците на горива една от основните причини за рязкото поскъпване на газта е цената на друго гориво, макар и не така масово - метанът. Той се използва при преработката на пропан бутана. „Основно, за да се добие газта, пропан бутанът е необходимо да се загрее доста нефта и оттам в момента увеличената цена на метана също дава отражение на газта. Ако кажем в краткосрочен аспект, последните 10 дни и следващите 10 цената се задържа, което е добре. Надявам се няма да видим цени над 2,50 л, може би още 2-3 стотинки“, заяви икономистът Димитър Хаджиниколов. На колонките цената на метана от началото на годината скача с почти 90 процента. Средно от под 1,30 лв. на 2, 43 лв. днес.
Източник: 24 часа (08.11.2021)
 
Продажбите на дребно в България обърнаха тенденцията към растеж през септември Продажбите на дребно в България леко се възстановяват през септември на месечна база, но на годишна продължават да забавят ръста си сериозно, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През деветия месец на годината продажбите на дребно у нас са се увеличили с 0,6% спрямо предишния месец на 2021 г. Това показва обръщане на тенденцията от последните два месеца, когато бе отчетено понижение от 1,2% и 1,4% съответно за юли и август. На годишна база обаче продажбите на дребно в България продължават да забавят ръста си, като за септември са се увеличили с 8,4%. Това е най-слабият темп на растеж за последните шест месеца, последователно забавяйки се от април насам, когато бе 25,9%.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2021)
 
Жилищното строителство у нас нараства с 50% Новото строителство в България през първите 10 месеца на тази година е близо 5,8 милиона кв. м, което показва ръст от 22,57% спрямо същия период на 2020-а, сочат данни на Националния регистър за строителство и реконструкция в България. В София темпът за десетмесечието на тази година е като при бума през 2008-а година. С 48,86% е ръстът на жилищното строителство в страната. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2021-а година е 838, а новопостроените жилища в тях са 3 390. Спрямо третото тримесечие на миналата година сградите са с 61 по-малко, или с 6.8%, а жилищата в тях намаляват с 533, или с 13.6%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на тази година със стоманобетонна конструкция са 78,2%, с тухлена - 18,5%, с друга - 2,8% и с панелна - 0,5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75,6%), следвани от жилищните кооперации (14,7%). В сравнение с третото тримесечие на 2020-а година се наблюдава намаляване в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации и увеличаване в броя на новопостроените вили и сгради от смесен тип.
Източник: Money.bg (08.11.2021)
 
Българинът купува лаптопи и лекарства, пести от дрехи Българинът купува лаптопи и лекарства, но пести от дрехи, показват предварителните данни на НСИ за септември. Увеличение на годишна база е отчетено най-много при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - 35,1%, както и с комютърна и комуникационна техника - там нарастването през септември тази година спрямо същия месец на миналата е с 13%. Друга част от търговията на дребно с нехранителни стоки също отчита ръст - при мебелите и други стоки за бита има ръст от 10,3%, както и при търговията с разнообразни стоки - с 3,6. Понижение има в продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 7,6%, и при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,8%. През септември 2021 г. в сравнение със същия месец на 2020 г. е отчетено увеличение на оборота и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 5,9%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,5%. На месечна база ръст има при оборотите на търговците, макар и минимален - с 0,6%. За сравнение обаче през август и юли имаше спад съответно с 1,4 и 1,2%. По-съществено нарастване на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано при компютърна и комуникационна техника - с 4%, и фармацевтични и медицински стоки - с 3,2%. Месечните изменения на данните показват най-съществено намаление при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - там спадът е с 2,3%. Оборотите в търговията като цяло забавят ръста си за пети пореден месец. Спрямо септември на 2020 г. повишението е 8,4%, но за предишните месеци покачванията бяха съответно 12% през август, за юли - 20,2%, през юни 22,7%, а през май - 23,9%.
Източник: 24 часа (11.11.2021)
 
Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2021 г. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2021 г. е положително в размер на 1 067,8 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 218,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 150,4 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. са в размер на 37 840,1 млн. лв. или 74,8 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към септември 2021 г. нарастват с близо 5,4 млрд. лв. (16,6 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,4 млрд. лв., докато постъпленията от помощи са близки до отчетените за същия период на 2020 година. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 600,2 млн. лв., което представлява 75,1 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,6 млрд. лв. (13,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,2 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 5 465,7 млн. лв. или 71,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 14 100,9 млн. лв. (77,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 9 600,0 млн. лв. (78,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 260,9 млн. лв. (75,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 204,4 млн. лв. (84,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 094,1 млн. лв. или 87,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 939,6 млн. лв., което представлява 72,8 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 6 111,4 млн. лв., което представлява 90,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Източник: Банкеръ (11.11.2021)
 
Промишленото производство в България с годишен ръст от 10,5% през септември През септември 2021 г. промишленото производство в България се увеличава с 10,5% спрямо същия период на миналата година. Ръстът на месечна база спрямо август пък е 1,6%. Това е четвърти поред месец с увеличение на индекса, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,5%, в добивната промишленост - с 20,1%, и при преработващата промишленост - със 7,1%. Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 69,8%, производството, некласифицирано другаде - с 49,3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 40,3%, производството на тютюневи изделия - с 36,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2021)
 
България изненадващо се оказа 20-а в света по достъпни жилища Независимо че цените на апартаменти и къщи у нас поскъпнаха здраво, България се оказва доста напред в световната класация за жилищна достъпност - на 20-о място от над 100 страни. Toвa твърди глобално проучване на жилищните пазари на бpитaнc?aтa ?oмпaния зa cтpoитeлни мaтepиaли Rооfіng Меgаѕtоrе. Ранглистата е съставена на базата на два основни показателя - средна цена на дом с площ 100 кв. метра и средна заплата в съответната държава. Rооfіng Меgаѕtоrе изчислява колко години трябва да работи човек с нормални доходи, за да си купи жилище. За нашата страна компанията пресмята, че при 100 384 дoлapa cpeдна цена за 100 кв. метра площ и при средна гoдишнa зaплaтa 7748 дoлapa са необходими 13 гoдишни cpeдни зaплaти зa изплaщaнe нa имота. За сравнение Гъpция и Румъния заемат съответно 40-o и 43-тo място в същата клакация. И в двeтe cтpaни ca нeoбxoдими cpeднo 17 гoдишни зaплaти зa пo?yп?a нa жилищe. Cpeднaтa цeнa нa дoм oт 100 ?вaдpaтни мeтpa в Гъpция e 167 954 дoлapa, a cpeднaтa гoдишнa зaплaтa 10 075 дoлapa. B Pyмъния cpeднaтa цeнa нa жилищe в cъщитe пapaмeтpи e 135 500 дoлapa, cъc cpeдни гoдишни зaплaти oт 8 000 дoлapa. Oбeдинeнoтo ?paлcтвo е нaй-дocтъпният жилищeн пaзap cпopeд проучването на Rооfіng Меgаѕtоrе. Там съc cpeднaтa гoдишнa зaплaтa oт мaл?o нaд 20 300 дoлapa, ca нyжни само 4.5 гoдини зa изплaщaнe нa жилищe oт 100 ?в.м. нa цeнa oт 90 774 дoлapa. Cpeд нaй-дocтъпнитe 20 жилищни пaзapa са също Дaния, Бeлгия, Нидерландия и Швеция - страни, в които 11-12 средни годишни заплати стигат за 100 квадрата. Интересно е, че САЩ, където цените на имотите галопират, е в челната тройка по достъпност. Cpeднaтa цeнa нa жилищe oт 100 ?в.м. e 280 596 дoлapa, a cpeднaтa гoдишнa paбoтнa зaплaтa e 42 128 дoлapa. Toвa знaчи, чe зa cpeднocтaтиcтичec?и aмepи?aнeц щe ca нeoбxoдими пoчти 7 гoдини зa дa плaти цeнaтa нa жилищeтo (пpи пoлoжeниe, чe нe xapчи зaплaтaтa cи зa нищo дpyгo). „Макар че в действителност е невъзможно да се спестят 100% от заплатата и да не се използва за обичайни разходи за живот, необходимият период за закупуване на дом илюстрира разликата между най-достъпните и най-недостъпните страни в света за придобиване на жилище“, коментира Джан-Карло Гроси, управляващ директор на Roofing Megastore.
Източник: Сега (15.11.2021)
 
Износът расте с 22% към септември и надхвърля предпандемичните нива Обемът на българския износ от началото на годината продължава да расте и до септември включително достига близо 49.5 млрд. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с над 22% повече спрямо миналата година, когато нивата бяха значително по-ниски заради пандемията. Постигнатото от българските експортно ориентирани компании е по-добро и в сравнение с предпандемичната 2019 г., когато за съответния период са изнесени стоки за 43 млрд. лв. Данните обаче не са коригирани за промени в цените и част от ръста на износа вероятно се дължи на поскъпването на продаваните навън продукти. Само в рамките на деветия месец българско производство на стойност близо 6 млрд. лв. е намерило реализация извън страната, което е с над една пета повече, отколкото миналия септември, и е най-високият месечен резултат от началото на годината. Експортът на български стоки към страни извън ЕС за първите девет месеца е с 20% нагоре спрямо миналата година и достига 16.7 млрд. лв., показват данните на националната статистика. Спрямо 2019 г. се отчита повишение от близо 9%. Към септември горивата изпреварват по годишен ръст суровите материали, като двете категории отчитат повишение от съответно 37% и 35%. Тези групи обаче отбелязват и значителен скок в цените. Спад има единствено при напитките и тютюневите изделия, които са 18% надолу на годишна база.
Източник: Капитал (15.11.2021)
 
Финансовото министерство очаква 4% ръст на БВП у нас за тази година Започналата през 2021 г. благоприятна тенденция на възстановяване на глобалната икономика и на тази на ЕС ще продължи и през следващата година, посочват от Министерството на финансите в актуализираната си есенна макроикономическа прогноза. Прогнозата е изготвена при допускане, че изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България ще започне през 2022 г. Изпълнението на плана ще ускори икономическия растеж при равни други условия. Значителните инвестиции ще увеличат нарастването на производителността в икономиката и респективно на доходите. Ревизираните данни за БВП промениха структурата на икономическия растеж за 2021 г., но общото реално нарастване на БВП е запазено на равнище 4 на сто. През 2022 г. икономическият растеж ще се ускори до 4,6 на сто поради силното увеличение на инвестициите. Оценката за догодина обаче е понижена спрямо 4,9 на сто в първата есенна прогноза на МФ. По-рано тази седмица Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3,8 процента (от 4,6 процента в юлския доклад). За 2022 година от Брюксел залагат на ускоряване до 4,1 на сто на растежа на реалния БВП на страната ни, докато за 2023 година прогнозата е за забавяне на темпа до 3,5 на сто. По-високата прогнозирана от МФ инфлация през 2022 г., в сравнение с първоначалната есенна прогноза, ограничава до известна степен реалното нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата, при равни други условия. По-умереният темп на нарастване на потреблението оказа влияние и върху общия икономически растеж за 2022 г., който е с 0,3 процентни пункта по-нисък от този в първата есенна прогноза. Актуализираните допускания за динамиката на международните цени на суровините повлияха за повишаването на оценката за инфлацията в страната, което идва от енергийните цени на суровините. До края на 2021 г. Министерството на финансите прогнозира ускорение на инфлацията до 4,5 на сто, а средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,4 на сто. Въпреки корекцията в посока нагоре спрямо предходната прогноза, запазено е очакването, че инфлацията в края на 2022 г. ще бъде по-ниска от 2021 г., а именно 3,1 на сто. Това ще се реализира по линия на допускането, че високото равнище на международните цени на енергийните стоки ще се запази само до първото тримесечие на следващата година, след което ще се понижи. Средногодишната инфлация за 2022 г. се прогнозира да бъде 4,2 процента. Много силната четвърта вълна на разпространение на коронавируса в страната през есенните месеци на 2021 г. се очаква да повлияе негативно на засегнатите сектори от сферата на услугите.
Източник: 24 часа (15.11.2021)
 
Средната заплата към септември се увеличава до 1543 лв. Средната месечна работна заплата в България нараства с 10,7% през третото тримесечие на годишна база. Най-голямо е увеличението в дейностите, свързани със селско и рибно стопанство (17,4%), култура, спорт и развлечения (16,5%), и административни дейности (16,2%). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Средната брутна месечна работна заплата за юли е 1533 лв., за август - 1485 лв., и за септември - 1543 лева. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение са: създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 3687 лева; финансови и застрахователни дейности - 2267 лева; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 2225 лева. Най-нископлатени са били наетите в хотелиерство и ресторантьорство - 940 лева; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци - 1150 лева. На тримесечна база средната месечна работна заплата намалява с 0,3% до 1520 лв. През третото тримесечие на годината най-голямо намаление е отчетено в сферата на здравеопазването и социална работа (с 5,4%), в добивната промишленост с (4,9%) и „Финансови и застрахователни дейности“ (с 4,3%). Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в селско стопанство (със 7,8%) и култура, спорт и развлечения (с 6,9%). Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 12,4%, а в частния - с 10,2%.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2021)
 
Ръстът на цените в България удари 12-годишен връх Повишението на цените в България достигна 12-годишен връх, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През октомври отчетената инфлация е 6 процента спрямо същия месец на миналата година — невиждан от февруари 2009 г. темп. Само за един месец — октомври — цените са се повишили с 1,8 процента. Инфлацията от началото на годината (октомври 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 5,4 процента, а годишната инфлация за октомври 2021 г. спрямо октомври 2020 г. е 6 процента, сочат данните. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е съпоставим с данните за Европейския съюз, показва, че инфлацията расте с 5,2 процента за година. Месечната инфлация е 1,3 процента.
Източник: Money.bg (16.11.2021)
 
Вече всичко поскъпва, инфлацията ни върна 13 г. назад - в 2009-а Годишната инфлация в България удари 13-годишен рекорд. През октомври стоките и услугите у нас са стрували с 6% по-скъпо отколкото през октомври м.г. На практика вече почти няма нещо, което да не е поскъпнало. Толкова висока годишна инфлация в България не е имало от февруари 2009 г. Тогава световната финансова криза вече бе стигнала до страната, потреблението беше драстично спаднало и това бе укротило инфлацията до 6% на годишна база, иначе през предходните 12-14 месеца тя бе доста по-висока и стигаше и до 15%. 13 години оттогава годишният индекс на цените е стигал най-много до 5,6% и то в отделни месеци. Доскоро поскъпваха предимно енергийните суровини, горивата и разходите за поддръжка на жилищата, през октомври обаче инфлацията вече се е разпростряла върху всичко. Само за един месец например хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали с 1,6%, разходите за жилището - с нови 3%, а облеклата и обувките - с 8,3%. Вече видимо по-скъпи са основни хранителни продукти, например хлябът само за един месец е поскъпнал с 2,5%, а в сравнение с октомври м.г. - с 9,7%, и килограм бял хляб вече струва 2 лева. Млякото и млечните продукти само през октомври са поскъпнали с 2,4%, а също и яйцата, а за една година назад поскъпването им е вече 6%. Макар че цените на месото и месните продукти през последните години са много спокойни и допреди месец дори намаляваха, поскъпването започна и за тях. Само през октомври техните цени са се повишили с 1,2%, а в сравнение с година назад - с 0,8%. Почти същото е положението и с рибата, но и тя вече е с 2,1% по-скъпа, отколкото беше м.г. и повечето хора ще забележат това с наближаващия Никулден.
Източник: 24 часа (17.11.2021)
 
България е с най-нисък икономически растеж в ЕС, по предварителни данни През третото тримесечие на 2021 година брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 2,2 на сто в еврозоната и с 2,1 на сто в целия ЕС спрямо предходното тримесечие, сочи публикуваната днес предварителна оценка на Евростат, отчитаща сезонните фактори. Тя е цитирана от БТА. Наблюдава се леко ускорение спрямо второто тримесечие на 2021 година, когато растежът бе съответно 2,1 на сто в еврозоната и 2 на сто в ЕС. Сред страните, за които са налични данни към момента, с най-силен растеж на тримесечна основа са Австрия (3,3 процента) и Франция (3 процента), а с най-слаб - Литва (0 на сто), Латвия (0,3 на сто) и Румъния (0,3 на сто). В България темпът е 0,9 на сто. На годишна основа, спрямо третото тримесечие на миналата година, БВП е нараснал само с 3,7 на сто във валутния съюз и с 3,9 на сто в ЕС, след като се увеличи съответно с 14,2 на сто и с 13,7 на сто в ЕС през второто тримесечие. По страни, за които има информация: на годишна основа най-много е нараснал БВП на Румъния (8 на сто), Унгария (6,1 на сто) и Литва (6 на сто), а най-малко - на България (0,4 на сто) и Словакия (1,3 на сто).
Източник: 24 часа (17.11.2021)
 
Ръстът на икономиката се забавя до 0.4% през третото тримесечие След отчетения рекорден ръст на икономиката от 7% през второто тримесечие на годината през третото тя се забавя до едва 0.4%, показват експресните оценки на националната статистика. Това е и най-ниският ръст в ЕС в сравнение с всички държави, които публикуват подобна статистика. Двигател продължава да е основно потреблението и донякъде износът, докато сривът при инвестициите дори се увеличава. На тримесечна база БВП расте с 0.9%, движен единствено от потребление. Данните донякъде са в синхрон с тези на останалите икономики по света, които след силно второ тримесечие отчитат забавяне през третото. Повечето институции очакват в края на годината икономиката на България да финишира с резултат около 3.5-4% реално увеличение, което е под средното за региона. Много от тях ревизираха прогнозите си надолу, след като стана ясно, че почти сигурно тази година България няма да получи очакваните 1.6 млрд. лв. аванс по Плана за развитие.
Източник: Капитал (17.11.2021)
 
Почти 13 хил. души останаха без работа през ноември И през втората седмица на ноември останалите без работа са повече от постъпилите, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Нивата нa безработица бяха нa безпрецедентно ниски нива в края нa лятото, но от септември трендът се обърна и новорегистрираните в бюрата по труда са трайно повече от започналите работа. През първата седмица на месец ноември малко над 7500 души останаха без работа, а постъпилите на такава бяха едва 3436. В периода между 8-14 ноември пък 5358 души са се регистрирали в бюрата по труда, което е лек спад спрямо предходната седмица, но в общ план тенденцията остава негативна. Постъпилите на работа през изминалите седем дни са били 3073 души. Така до момента за ноември новорегистрираните безработни лица са 12 880 души, а започналите работа 6509, което означава, че извън пазара на труда са 6373. Лекият спад в безработицата може да бъде свързан с наемането на персонал за зимния сезон. А той стартира, когато пандемията от коронавирус отново набира сила и страните от Европейския съюз затягат мерките за пътуване.
Източник: economic.bg (17.11.2021)
 
Теглим по-големи суми от спестяванията си Българите теглят все по-големи суми от спестяванията си, за да вържат семейния бюджет, показват данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие на годината всеки българин е изтеглил от спестяванията си с 33,6% по-голяма сума отколкото през същия период на 2020 г. Същевременно средният доход на човек е нараснал с 10,5% за година, обявиха от НСИ. Това показва, че разликата между бедни и богати през последните месеци нараства. Докато доходите на част от хората нарастват, други са принудени да теглят от спестяванията си, за да покрият текущите си разходи. Затова има ръст и при средния размер на доходите и при изтеглените суми от спестяванията. Средният месечен доход на човек е 646 лв., показват данните на НСИ. Това е доста по-малко от средната заплата, която достигна 1543 лв. Но ако в домакинството има деца, безработен или пенсионер, средният доход на човек намалява значително. Доходите от заплати в семействата са нараснали с 16,5% за година. До голяма степен това се дължи на повишаването на минималната заплата на 650 лв. и на вдигане на възнагражденията в администрацията. Като тези увеличения бяха направени по време на последното редовно правителство на Бойко Борисов. Доходите на домакинствата от пенсии пък са нараснали със 7,3% за година. Същевременно през третото тримесечие на годината състоянието на икономиката не е било добро, като това личи и от доходите на хората. Намаляват доходите в семействата от самостоятелна заетост, от работа извън основната заплата и от собственост. Заедно с това получените от хазната обезщетения и помощи също са по-малко спрямо миналата година. Разходите на всеки българин са нараснали средно с 15,2% за година, показват данните на НСИ. Похарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома с с близо 44% повече. Разходите за храна са се увеличили с 14,2%, а за здравеопазване - с близо 20%.
Източник: Труд (18.11.2021)
 
Разходите за пътуване в страната и чужбина се нараснали през летните месеци Разходите за пътуване в страната и чужбина се нараснали през третото тримесечие, показват предварителните данни на НСИ. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 385.94 лв. в страната и 693.50 лв. в чужбина. Три месеца по-рано, през второто тримесечие, тези разходи съответно са 193.52 лв. в страната и 597.17 лв. в чужбина или разлика в първия случай (за страната е със 192.42 лв. повече), а във втория (за чужбина) – с 96.33 лева повече.Докато разликата за професионално пътуване е значително по-малка, което показва, че служебните пътувания са били силно ограничени през периода юли-септември, което е нормално, като се има предвид, че това за отпускарските летни месеци. Според данните на НСИ, разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 198.94 лв. в страната, в сравнение със 187.48 лв. или с 11.46 лв. повече, докато разходите в чужбина са 1 094.30 лв., спрямо 1 012.65 лв. за второто тримесечие или нарастване с 81.65 лева.В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 39.6%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 33.8%.
Източник: 3e-news (23.11.2021)
 
0,5% от българите с втора работа, най-често помагат в семеен бизнес Само половин процент от българите се хващат и на втора работа и това ни отрежда последно място в ЕЗ по този показател. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат, обявени във вторник. Половината от българите с втора работа имат договор, а останалите са самонаети или помагат в семеен бизнес. Такъв и е процентът в още две страни - съседна Румъния и в Швеция. Общо в целия ЕС през втората половина на тази година под 4% от заетите хора в трудоспособна възраст са работили на две места. От над половината са на втора позиция като служители, а 39% - като самонаети. На две работи се оказва, че работят най-много хора в Нидерландия - 10 на сто, във Финландия и Дания - 7%, а в Естония и Литва - 6 на сто. През второто тримесечие на 2021 г. 13% от заетите хора на възраст между 20 и 64 г. в ЕС са били самонаети. Останалата част от работещите преимуществено са класифицирани като служители - те са 86 на сто, а малък дял, по-малко от 1 на сто, - като семейни работници, отчита още Евростат. Сред самонаетите мъжете превъзхождат двойно жените - 67 на сто спрямо 33 на сто. За сметка на това разпределението между двата пола при служителите е доста по-равномерно - 52 срещу 48%. Най-голям брой самонаети лица има във възрастовите групи между 55 и 64 години - там са 17%, между 15 и 24 години са 4 на сто, а 13 процента са във възрастовата група между 25 и 54 години. Освен това самонаети се срещат малко по-често сред хората с ниска степен на образование - 16 % са с основно образование, 12 на сто със средно, а 13 на сто - с висше образование.
Източник: 24 часа (24.11.2021)
 
Бeзработните българи вече са 250 000 души Броят на безработните българи в цялата страна за периода от края на декември 2020-а до 21-и ноември тази година надхвърли 250 000 души, сочат данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. За същия период започналите нова работа чрез бюрата по труда са малко над 206 000 души. От 15 до 21 ноември новорегистрираните безработни в страната са 5 241 души и са значително повече от започналите работа, които са 2 869 души. Най-много са записаните в бюрата по труда в областите Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Стара Загора и Хасково. На много места разликата е над три пъти в полза на новорегистрираните. Социалните експерти припомнят, че от декември 2019-а до декември 2020-а година записаните в бюрата по труда у нас са били малко над 418 000 души, а започналите нова работа - 249 380. Основната причина за голямата безработица все още е въздействието на пандемията.
Източник: Money.bg (25.11.2021)
 
Проблемите пред фирмите от машиностроенето се задълбочават За 2021 г. се очертава ръст на производството в машиностроенето спрямо 2020 г., но развитието на сектора се задържа на нива отпреди 3-4 години. Намаляват чуждестранните инвестиции, липсват инвеститори за производството на машини, електромобили, коментира за "Капитал" инж. Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене. Най-сериозен е спадът при производството на части за автомобили за износ въпреки въвеждането в действие на новите мощности на чуждестранни инвеститори. Намаляват и износът, и доставките за вътрешния пазар. Намаление се отчита и при производството на метални изделия през третото тримесечие спрямо второто на т.г., а производството на превозни средства без автомобили, в което попада и корабостроенето, се задържа, отбелязва той. Пандемията сериозно е разстроила дейността на фирмите. Заболели служители и съкращение на персонал стават част от всекидневието на част от компаниите. По мнение на браншовата камара "положението се влошава допълнително от мерките за реализирането на Европейския зелен пакт". "Липсва загрижена и последователна държавна визия за развитието на енергетиката, от което се обогатяват държавници, собственици, търговци на електроенергия. Силно нарастват цените на ел. енергията, на металите, а това е основно перо в себестойността на машиностроителната продукция. Ако не се нормализира цената на електроенергията за промишлеността, развитието на редица фирми ще бъде преустановено", категоричен е инж. Келешев.
Източник: Капитал (26.11.2021)
 
Все повече хотели ще работят с намален обем, всеки пети затваря Краткотрайният оптимизъм, който бе обхванал хотелиерите у нас през летните месеци, се е изпарил почти напълно до октомври. През последните три месеца делът на собствениците на хотели, които твърдят, че ще продължат да работят с намален обем, за да достигне през октомври до 40% от анкетираните, сочат данни на НСИ. Онези, които възнамеряват да затворят напълно обектите си, са близо 20%, т.е. една пета. Резултатите са почти идентични с тези от миналата година по същото време, когато по същия начин са отговорили приблизително същият брой от хотелиерите. Влияние върху резултата оказва обаче това, че повечето хотели у нас са морски и през есента и особено зимата доста от тях така или иначе не работят. Все пак икономическото им състояние не е добро и 44,3% от хотелиерите казват, че в близките месеци ще могат да обслужват сами само около половината от разходите си за дейността. 21,6% от тях даже смятат, че изобщо няма да могат да се справят сами. Все пак пътуванията на чужди граждани до България през октомври са с 35% повече от тези през октомври м.г. и са почти равни на тези през същия месец на 2019 г., т.е. поне нощувките в хотелите не би трябвало да отбелязват драстичен спад. Пътуванията на български граждани в чужбина през този октомври дори са малко над тези от същия месец на предпандемичната 2019 г. - 519 700. Само около две трети от тези пътувания са свързани с почивки и екскурзии, останалото е посещения при роднини или командировки.
Източник: 24 часа (30.11.2021)
 
Скъпият ток вдига производствените цени с над 24% през октомври По-високата цена на тока продължава да вдига производствените цени през октомври с 24,1% в сравнение със същия месец на миналата година. Само за месец поскъпването е с 3,8%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Тези данни потвърждават прогнозите за ускоряваща се инфлация през следващите месеци. НСИ регистрира най-голямо нарастване на цените през октомври в сравнение с година по-рано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 47%, следвано от преработващата промишленост - със 17,4%, и добивната промишленост - с 14,3%. Най-голям ръст на цените спрямо месец по-рано НСИ отчита в добивната промишленост – с 8,8%, следван от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,4%, и преработващата промишленост - с 2,5%. По-високи цени на производител в преработващата промишленост НСИ наблюдава при: производството на химични продукти - с 6,8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,2%, и производството на основни метали - с 3,1%. Намаление на цените се отчита при производството, некласифицирано другаде с 0,5%, както и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,1%. По-значителен ръст в преработващата промишленост е отчетен при: производството на основни метали - с 47,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 25,6%, производството на химични продукти с 24%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия с 0,4%, както и при обработката на кожи; производство на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (01.12.2021)
 
Почти 23 хил. души са останали без работа през ноември За месец ноември новорегистрираните безработни в бюрата по труда са 22 880 души, а започналите работа – едва 11 893. Това означава, че извън пазара на труда в България са останали почти 11 хил. души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, за месец октомври нетната безработица е около 9 хиляди. След откриването на новата по-заразна мутацията Омикрон е възможно да се наблюдава по-висок скок на безработицата, ако властите приемат ответните ограничителни мерки за овладяване на заразата. За изминалата седмица новорегистрираните безработни са 4757, а започналите работа – 2515 души. Според разбивка на данните за дните между 22-28 ноември най-много безработни са регистрирани в Coфия-cтoлицa (492), Пловдив (356), Благоевград (340) и Бургас – 279 души. Meждyвpeмeннo нaй-мнoгo пocтъпили нa paбoтa имa в Coфия-cтoлицa (273), Пловдив (216), Благоевград (149) и Велико Търново – 138 души. От общите дaнни cтaвa яcнo, че останалите извън пазара на труда в периода 28 декември 2020 г. – 28 ноември 2021 г. е – 255 642 новорегистрирани безработни лица, 208 721 започнали работа – 46 921 души.
Източник: economic.bg (01.12.2021)
 
Възстановяваме се най-бавно в ЕС България е от страните от ЕС, които се възстановяват най-бавно от кризата. Друг негативен сигнал, е че през последните тримесечия, по време на управлението на служебния кабинет, ръстът на икономиката се забавя. През третото тримесечие на годината ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо второто тримесечие е само с 0,6%, обявиха от НСИ. През последното тримесечие на 2020 г. ръстът на БВП спрямо предходните три месеца беще 1,8%. През първото тримесечие на 2021 г. ръстът на икономиката е с 1,4%, а през второто и третото се забавя до 0,8% и 0,6%, показват данните на НСИ. Само три държави от ЕС се представят по зле от нас по този показател – Литва (0% ръст спрямо предходното тримесечие), Румъния (+0,4%) и Словакия (+0,4%). А ако сравним данните за последните две тримесечия, има само една държава, която се е представила по-зле от нас. На годишна база ръстът на БВП през третото тримесечие е с 4,6%, обявиха от НСИ, след като експресните оценки на статистиката показваха ръст само с 0,4%. Тази съществена промяна може да се дължи на получени нови данни в НАП или на направената от НСИ ревизия на ръста на икономиката за целия период от 2000 г. насам. Каквито и да са причините за промяната, ръстът на БВП през третото тримесечие е по-нисък от отчетения за второто тримесечие ръст от 7,1%. През третото тримесечие има спад в редица сектори на икономиката спрямо второто, показват данните на НСИ. Във финансите и застраховането има спад с 4,2%, в строителството с 1,7%, в продажбите на коли, хотелите и ресторантите с 0,4%, а инвестициите намаляват с 2,9%.
Източник: Труд (08.12.2021)
 
Ръстът на БВП през третото тримесечие вместо 0.4% се оказа 4.6% Ако преди няколко седмици България влезе в новините като страната с най-бавно възстановяваща се икономика в ЕС, това вече не е така. Националната статистика промени рязко данните си за БВП през третото тримесечие на годината - експресните оценки, публикувани в средата на ноември, показваха 0.4% годишен ръст, а предварителните данни вече измерват 4.6%. Разликата идва основно от преоценка на потреблението и износа, които растат повече. Експресните оценки за БВП се базират на много непълни данни и се определят като "най-ранната картина на икономиката". Затова и често претърпяват ревизии още с публикуването на предварителните данни месец по-късно. Подобна корекция се очакваше и сега, още повече че ръст от 0.4% не кореспондира с повечето други данни за спад на безработицата, ръст на кредитирането и цялостното усещане, че градусът на възстановяването не е спаднал особено. Толкова рязка промяна в числата на статистиката обаче досега не беше правена. И вероятно отчасти се дължи на цялостната ревизия на сезонно изгладените данни БВП от 2000 г. насам, които НСИ изготви преди около месец, както и на технологията по "изглаждане" на данните. НСИ оценява номиналния размер на БВП през третото тримесечие на 36.1 млрд. лв., или с 555 млн. лв. повече спрямо експресните данни. Най-големият плюс идва от повече потребление, което е и основният двигател на икономическия растеж за периода.
Източник: Капитал (08.12.2021)
 
Производителността на труда у нас забавя ръст през лятото След като миналата година пандемията рязко сви производителността на труда под влияние на пандемичните ограничения, блокадите и затварянето на бизнеси, трендът се обърна в началото на тази година. За юли-септември брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1,9% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2021 г. За сравнение, през януари-март брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи реално с 2% на годишна база. Към края на септември заетите лица в икономиката са 3,657 милиона, а общият брой отработени часове е над 1,456 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и индустриалния сектор и намаление на относителния дял в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 9,879 млн. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 24,8 лв. БВП за един отработен час.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2021)
 
НАП се похвали с рекорден ръст на събраните данъци и осигуровки Над 25,7 млрд. лева са приходите, постъпили в НАП от началото на годината до края на ноември. Това са с почти 3,7 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2020 г. - рекорден ръст, съобщиха от приходната агенция. Общо данъчните приходи от януари до 30 ноември възлизат на над 14,7 млрд. лева. Сред тях данъкът върху доходите на физически лица е близо 3,9 млрд. лв., над 3,1 млрд. лв. е корпоративния данък и 7,5 млрд. лв. ДДС. Общият размер на приходите от осигурителни вноски до края на ноември надвишава 10,5 млрд. лв., като от тях над 6,2 млрд. лв. са за Държавно обществено осигуряване, 2,7 млрд. лв. – за здравноосигурителни вноски и 1,5 млрд. лева за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Най-висок е ръстът на постъпленията при корпоративен данък – над 80%, като това основно се дължи на по-ранните срокове за плащане на авансовите вноски. Приходите от данък върху доходите на физическите лица се увеличават с близо 16%, а постъпленията от осигурителни вноски растат устойчиво с почти 10% спрямо същия период на миналата година, допълват от НАП. „Уверени сме, че с тези темпове, ръстът на приходите през 2021 г. ще надмине очакванията ни. Увеличението на доброволното деклариране и плащане от бизнеса и гражданите се дължи на партньорския подход от страна на НАП, фокусът ни големите данъчни рискове и единното прилагане на закона“, коментира изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.
Източник: Сега (09.12.2021)
 
Финансовите посредници очакват забавяне на икономическия растеж Оценката на финансовите посредници за икономическата ситуация през третото тримесечие на 2021 г. се понижава в сравнение с предходното и се доближава до неутралното ниво. В същото време те прогнозират, че темпът на икономически растеж и на възстановяването на заетостта ще се забави през четвъртото тримесечие на годината. Това показват резултатите от последния тримесечен бюлетин на Министерството на финансите: "Финансов сектор: оценки и очаквания". Обобщеният резултат остава леко положителен за отминалото тримесечие, но мненията са разнопосочни, като търговските банки са умерено позитивни, а инвестиционните посредници са дали предимно незадоволителна оценка. Отговорите на анкетираните бяха подкрепени от експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) за икономическия растеж през третото тримесечие, показващи значително забавяне на годишна база според сезонно изгладените данни. В отговорите на участниците в анкетата относно очакваният им за последното тримесечие на годината преобладава мнението за запазване на темпа, но делът на песимистично настроените посредници превишава този на очакващите ускоряване с 38% спрямо 13%. Банките и тук са най-оптимистично настроени, докато цели 80% от инвестиционните посредници очакват забавяне на икономическия растежа през четвъртото тримесечие. Обобщеният резултат от проучването на финансовото министерство съответства на влошаването през ноември на индикаторите от бизнес наблюденията на НСИ за потребителското доверие и за бизнес климата в услугите, промишлеността и търговията.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2021)
 
Продажбите на дребно у нас забавят възходящия си тренд и през октомври Оборотите в търговията на дребно (без автомобили и мотоциклети) в България забавят ръста си и през октомври, показват предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Данните за годишните изменения през октомври показват, че оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е със 7,6% над равнището на октомври 2020 година при ръст от 8,4% през септември, 12% през август и 20,2% през юли. На месечна база оборотите на търговците през октомври се увеличават с 0,6%, колкото беше ръстът и през септември. Преди това през летните месеци статистиката регистрира спадове – през август с 1,4%, а през юли – с 1,2%. През октомври НСИ наблюдава най-голямо увеличение на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,9%), следвано от търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,2%), докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е отчетено намаление с (0,2%).
Източник: Други (13.12.2021)
 
Промишленото производство в България расте през октомври за осми пореден месец Промишленото производство в България нараства с 9,7% през октомври спрямо същия месец на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е осми пореден месец на растеж за показателя. Месечното увеличение е с 0,7%, показват още статистическите данни на календарно изгладеният индекс. На годишна база най-голям ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 52,3%. В добивната промишленост увеличението е с 19,1%, а при преработващата промишленост - с 3,5%. Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо година по-рано се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 71,1%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 23,1%, производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 21%, производството, некласифицирано другаде - с 19,6%. Най-голям спад е отчетен при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 41,7%, производството на напитки - с 36,6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8,3%.
Източник: Инвестор.БГ (13.12.2021)
 
Ръст на вноса и износа на България с над 20% през първите десет месеца на 2021 г. Българският общ износ и внос на стоки към и от Европейския съюз и трети страни нарасна рязко през първите десет месеца на 2021 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), които потвърждават по-нататъшното преодоляване на негативно въздействие на коронавирусната пандемия върху международната търговия на нашата държава въпреки новите Covid вълни в България, Европа и света. През октомври общият български износ нараства на годишна база с 22% до 6,0732 млрд. лева, докато общият внос в нашата страна се повишава с 20,71 до 6,8495 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през октомври обаче остава отрицателно и е в размер на 776,3 млн. лева. За първите десет месеца на настоящата година общият износ на България се увеличава с 23% до 55,8036 млрд. лева спрямо същия период на 2020 г., докато вносът на стоки в нашата страна се повишава с 25,6% до 61,802 млрд. лева, а общото външнотърговско салдо за периода януари - октомври 2021 г. е на дефицит от 5,9984 млрд. лева. Износът на стоки от България в посока страните от ЕС се повишава през октомври с цели 27% спрямо година по-рано, а към трети страни нараства с 11,9%, докато вносът от Европейския съюз се увеличава с 22,7%, а от трети страни се увеличава със 17,9 на сто. За първите десет месеца на 2021 г. износът на стоки в посока ЕС се повишава с 24,1% спрямо същия период на 2020 г., а към трети страни с 20,8. В същото време вносът в България през периода януари - октомври 2021 г. от ЕС нараства с 25%, а от трети страни с 26,4 на сто.
Източник: БНР (14.12.2021)
 
Строителството у нас с нов спад през октомври По предварителни данни през октомври тази година продукцията в сектор „Строителство“ намалява и е с 1.2% под равнището от септември месец. Това се случва след повишението през септември и август, показват данни на Националния статистически институт. Такава е тенденцията и на годишна база, като свиването тук е по-голяма - от 1.9% в сравнение с октомври 2020 година. Понижението на произведената строителна продукция през десетия месец е подкрепено от намаление както при сградното строителство - с 1.3%, така и при гражданското/инженерното строителство /с 1.1%/. При строителството на сгради имахме преди това четири месеца на растеж, който се подкрепяше от търсенето на пазара на нови жилища. При гражданското и инженерното строителство, в което влиза строителството на инфраструктура, намаление имаше и през септември /-1.2%/. Причината за това са проверките на строителното министерство по различните проекти заради неправомерно финансиране и стачките на много фирми, които си търсят парите за извършени ремонти. Строителната продукция у нас през октомври тази година отбелязва първи годишен спад от февруари насам. Понижението на строителната продукция се преопределя от отрицателния темп както при сградното строителство, което намалява с 1.9%, така и при гражданското/инженерното строителство, при което свиването е с 1.8 на сто. Сградното строителство губи темп, след като през септември се беше върнало към растеж от 1.7 процента. Инфраструктурното строителство се понижава през десетия месец с 1.8%, което се случва за първи път от юли 2020-а. Очакванията на строителните предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността им през следващите три месеца са песимистични. Отчита и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Мениджърите на строителни фирми поясняват, че производственият график е осигурен с договори за 5.6 месеца, като се наблюдава намаление от 1.3 месеца спрямо юли. А и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Най-сериозното затруднение за дейността на предприятията остава несигурната икономическа среда. През последния месец се регистрира и нарастване на отрицателното въздействие на фактора „цени на материалите“, който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в строителството 32.7% от мениджърите продължават да очакват те да се повишат през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (14.12.2021)
 
Инфлацията се качи рекордно над 7% Повишението на цените на стоките и услугите в потребителската кошница на българина достига нови рекорди. Само за месец ноември НСИ отчете инфлация от 1.4%, докато на годишна база нивото й е 7.3% - стойност, която не е отчитана повече от 10 години у нас. През последните 12 месеца най-рязко са скочили цените на транспортните услуги - с 22% заради поскъпването на течните горива. На следващо място с 10% ценови ръст са режийните за дома - ток, вода, парно. Хранителните продукти, които заемат най-голям дял в потребителската кошница на българина, са поскъпнали за една година със 7.2%. Между 5 до 10% са се вдигнали цените за ресторанти, хотели и развлечения и култура. Единствено услугите, свързани със съобщенията, отчитат спад в цените (4.9%) през последните 12 месеца. Специално през ноември най-силно сред храните са поскъпнали хлябът - със 7.8%, пълномаслено и нискомаслено прясно мляко - съответно с 2.3 и 3.4%, кисело мляко - с 4.2%, сирене - с 3.5%, млечни масла - с 5.3%, леща - с 5.4%, картофи - с 3.3%, захар - с 3%, материали за ремонт и поддръжка на жилищата - 2%. Сред нехранителните стоки и услугите най-много са нараснали цените на газообразни горива за битови нужди - с 6.4%, въглища - с 23.3%, дърва за отопление - с 3.3%, топлинна енергия за отопление - с 18.9%, дизелово гориво - с 4.3%, автомобилен бензин А95Н - с 3.0%, автомобилен бензин А100Н - с 2.8%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 8.3%, метан за ЛТС - с 6.0%, вестници и списания - съответно с 8.6 и 2.8%,
Източник: Сега (16.12.2021)
 
Евростат: България пред Турция, Албания и Черна гора по минимална заплата С минимална работна заплата от 332 евро през 2021 г. България е на дъното на Европейския съюз. Как обаче изглежда съпоставката с нашите съседи, част от които не са членове на Общността? Безспорен лидер с най-високата заплата в региона е Словения, където минималнoто заплащане на труда е в размер на 1024 евро. На другия полюс е Турция, където девалвацията на турската лира стопи минималното възнаграждение на труда до еквивалент от 229 евро според сегашния валутен курс. По-ниски от българската са и минималните заплати в Албания, където работещите взимат за труда си най-малко 244 евро, и в Черна гора, където минималната брутна заплата е 331 евро, показват актуални данни на Евростат. Следва по-подробна справка по държави за размера на минималните трудови възнаграждения на Балканите: ТУРЦИЯ е страната, където изражението в евро на минималната заплата в последните години се понижи най-драстично. През 2016 г. трудещите се в страната получаваха минимално брутно възнаграждение от 519 евро, докато в момента минималната заплата от 3600 турски лири възлиза едва на 229 евро /347 евро според статистиката на Евростат за второто полугодие на 2021 г., бел.ред/. Чисто турците взимат между 2826 турски лири /171 евро по курса на деня/ и 3014 турски лири /182 евро/ в зависимост от семейното си положение, но текат преговори за увеличаване на минималната нетна заплата догодина до 3500-4000 лири /212-242 евро/. Под въздействие на огромната девалвация на турската лира, която от началото на годината загуби над 40 процента от стойността си, минималната заплата се промени съществено и само през последната година, съизмерена в европейска валута. През януари т.г. 3600 турски лири са се равнявали на приблизително 400 евро. Нещата стоят по-добре по отношение на покупателната способност. При отчитане на разликата в равнищата на цените минималната заплата в Турция е равностойна на 1040 евро в сравнение с 596 евро в България, 587 евро в Черна гора, 422 евро в Албания, показват данните на Евростат за минималните заплати, изразени в паритети на покупателната способност. Потребителската кошница на работещите на минимална заплата обаче се е свила през последната година - към октомври броят на хлябовете, които е можело да се купят с минималното възнаграждение е намалял на 332, т.е. с 65 броя в сравнение с януари. При макароните намалението е със 109 пакета, при доматите с 80 кг, при пилешкото с 44 кг, при сиренето с 19 кг, показват данни на Турския статистически институт, цитирани от опозицията. С минимална брутна заплата от 331 евро ЧЕРНА ГОРА също е под България в класацията на балканските страни. Минималната заплата в страната не е променяна от 2019 г., но правителството съобщи, че планира да я увеличи догодина. Според плановете нетната минимална заплата през 2022 г. следва да се повиши на 450 евро от 250 сега.
Източник: 24 часа (16.12.2021)
 
1180,40 лв. среден осигурителен доход за октомври Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец октомври 2021 г. е 1180,40 лв., обяви Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г. е 1153,52 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2021 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Труд (16.12.2021)
 
Безработицата достигна 4.8% през ноември Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 4,8%, сочат данните от Агенцията по заетостта. Спрямо предходния месец се отчита ръст с 0,1 процентни пункта, а спадът на годишна база е с 1,9 процентни пункта. Спрямо края на ноември 2019 г., която бе рекордна по ниво на заетост, равнището на безработица също се понижава значително - с 1,0 пункта. Регистрираните безработни в края на ноември са малко над 158 хиляди, което е с около 3 хиляди повече от октомври и с 60 хиляди по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през ноември са се регистрирали нови 24 650 безработни, като те са с 682 по-малко спрямо предходния месец, а спрямо ноември 2020 г. се наблюдава спад от 4455 лица. Други 416 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През ноември малко над 13 хиляди безработни са започнали работа. Това е с около 2 хиляди души по-малко спрямо октомври и с 4 хиляди спрямо същия месец на предходната година, което съответства на по-ограниченото търсене на нов персонал през зимния сезон и намалелия брой на регистрираните безработни лица. Ново работно място чрез бюрата по труда са намерили и други 199 души от групите на пенсионерите, учащите и заетите.
Източник: Банкеръ (16.12.2021)
 
Безработицата в България през ноември е 4,8% Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 4,8%, сочат данните от Агенцията по заетостта. Спрямо предходния месец се отчита ръст с 0,1 процентни пункта, а спадът на годишна база е с 1,9 процентни пункта. Спрямо края на ноември 2019 г., която бе рекордна по ниво на заетост, равнището на безработица също се понижава значително - с 1,0 пункта. Регистрираните безработни в края на ноември са малко над 158 хиляди, което е с около 3 хиляди повече от октомври и с 60 хиляди по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през ноември са се регистрирали нови 24 650 безработни, като те са с 682 по-малко спрямо предходния месец, а спрямо ноември 2020 г. се наблюдава спад от 4455 лица. Други 416 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През ноември малко над 13 хиляди безработни са започнали работа. Това е с около 2 хиляди души по-малко спрямо октомври и с 4 хиляди спрямо същия месец на предходната година, което съответства на по-ограниченото търсене на нов персонал през зимния сезон и намалелия брой на регистрираните безработни лица. Ново работно място чрез бюрата по труда са намерили и други 199 души от групите на пенсионерите, учащите и заетите.
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2021)
 
Разходите за труд са нараснали с 2,9% в ЕС и с 2,5% в еврозоната през третото тримесечие Почасовите разходи за труд са нараснали на годишна основа с 2,9 на сто в ЕС през третото тримесечие на 2021 г., а в еврозоната - с 2,5 на сто, съобщи Евростат. През предходното тримесечие повишението е било едва 0,5 на сто в ЕС, а в еврозоната е имало понижение от 0,1 на сто. За България се отчита скок на показателя с 13,8 на сто през третото тримесечие на 2021 г. спрямо 6,7 на сто през второто тримесечие. Двата основни компонента на разходите на труд са заплатите и другите свързани с тях разходи. В ЕС разходите за заплати са нараснали с 2,8 на сто, а на компонента, обединяващ другите разходи - с 3,3 на сто. В еврозоната повишението е съответно 2,3 на сто и 3 на сто. В България разходите за заплати са се увеличили с 14,1 на сто, а останалите разходи с 12,3 на сто.
Източник: 24 часа (17.12.2021)
 
Новите безработни са повече от постъпилите на работа Новорегистрираните безработни в бюрата по труда в цялата страна продължават да са повече от постъпилите на работа. Това показват последните данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Информацията е на БНР. От края на декември 2020 година до 12 декември тази година новорегистрираните безработни в страната са малко над 269 000 души, а започналите работа чрез Бюрата по труда – 218 000 души. В последната наблюдавана седмица - от 6 до 12 декември, най-много са регистрираните в Бюрата по труда в Пловдив, София-столица, Бургас, Благоевград и Варна, а най-много са устроените на работа в София и Благоевград. Междувременно от Агенцията по заетостта обявиха, че през ноември заявените работни места на първичния пазар на труда са малко над 10100 или с 1600 по-малко от октомври и с 2277 по-малко спрямо същия месец на 2020 година, което според експертите е типично за есенно-зимния сезон. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост - малко над 30%, като следват търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети. Най-търсените от бизнеса професии през миналия месец са машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, продавачи, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, и персонал, полагащ грижи за хората, работници по събиране на отпадъци, шофьори
Източник: 24 часа (20.12.2021)
 
Евростат: Инфлацията в България е над средната за ЕС Годишната инфлация в България е 6,3%, което е над средното ниво на Европейския съюз от 5,2%, сочат данни на Евростат за ноември. Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 4,9% през ноември, в сравнение със същия период на 2020 г. Най-нисък е процентът на инфлация в Малта (2.4%), Португалия (2.6%) и Франция (3.4%). Най-високи стойности са отчетени в Литва (9.3%), Естония (8.6%) и Унгария (7.5%). В сравнение с предходния месец октомври нивото на инфлация се е запазило без промяна само в една страна от ЕС, посочват от Евростат. В останалите 26 държави членки е отчетен ръст.
Източник: Труд (20.12.2021)
 
Разходите за пенсии са се увеличили с над 2 млрд. лв. за година Разходите за пенсии за периода от януари до ноември включително са в размер на 12,1 млрд. лева., което е 98,5% изпълнение на плана за годината. Те са с над 2 млрд. лева, или с 20,2%, по-големи спрямо същия период на 2020 г., съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Това се дължи на изплатените добавки от 50 и 120 лева, на по-високите минимални размери на пенсиите, както и на увеличения максимален размер на пенсиите от 1 януари 2021 г., посочват от института. Разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване към 30 ноември са в размер на над 1,8 млрд. лв. - с 88,4 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд са 83,8 млн. лв., което представлява 96,0% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 8,2 млн. лв. повече на годишна база. Общо отчетените разходи на фонда към края на ноември възлизат на 48,3 млн. лева и са с 5,7 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2020 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2021)
 
Чуждестранните инвестиции в България се свиват с над 50% към октомври Потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от януари до октомври остава положителен, но намалява рязко на годишна база. ПЧИ са в размер на 1,144 млрд. евро, което е с 1,178 млрд. евро по-малко спрямо същия период на миналата година. Така обемът на вложенията се свива с 50,7% на годишна база, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. От централната банка изчисляват, че само през октомври потокът на ПЧИ е положителен и възлиза на 238,5 млн. евро, като преди година беше на плюс със 119,4 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) за първите десет месеца на тази година е отрицателен и възлиза на 38,4 млн. евро. Той е по-малък с 202,7 млн. евро в сравнение със същия период на миналата година, който е положителен в размер на 164,3 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 7,4 млн. евро, като преди година от януари до октомври излезе на минус с 0,1 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2021)
 
Земеделската продукция по базисни цени нарасна с 32,4% през 2021 година Крайната продукция по базисни цени в селското стопанство през 2021 г. достигна 10,421 млрд. лв., което е с 32,4% повече в сравнение с предходната година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство след значителния спад в продукцията през 2020 г., дължащ се преди всичко на лоша в климатично отношение година, през 2021 г. увеличават както обемите - със 17,5%, така и цените - с 12,7%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 7,691 млрд. лв. и отбелязва увеличение спрямо 2020 г. с 46,9%. Увеличението е в резултат както на ръст в обемите - с 24,4%, така и на цените с 18,1%. Значително растат обемите в растениевъдството при всички основни култури без зеленчуците, което е в резултат на по-високите добиви поради благоприятните климатични условия. Най-голямо увеличение на обемите се наблюдава при зърнените култури - с 35,3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2 млрд. лв. и е почти на нивото на предходната година - със слабо увеличение от 2%, което се дължи на увеличение на обемите – с 3%, докато при цените се наблюдава спад - с 1%. Стойността на вложените в селското стопанство през 2021 г. средства за текущо потребление достига 5,474 млрд. лв., което е с 23% повече от предходната година и е в резултат както на увеличение в обемите - с 13,4%, така и на ръст на цените - с 8,5%. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2021 г., достига 4,947 млрд. лв. и е с 44,7% по-висока от 2020 година. Увеличението е в резултат както на ръст на обемите - с 22,8%, така и на увеличение на цените - със 17,8%. Смесеният индекс на нетния доход по факторни разходи се увеличава с 27,7%, а на нетния опериращ излишък/смесен доход - с 33%, което е в резултат на увеличените обеми и по-високите цени на продукцията в селското стопанство спрямо 2020 г. и по-конкретно на продукцията в растениевъдството. Смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2021 г. се увеличава спрямо 2020 г. с 43%.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2021)
 
Разходите за труд в България са нараснали рязко през лятото Разходите за труд в България са ускорили съществено ръста си през летните месеци, след като през второто тримесечие тръгнаха леко нагоре. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През юли-септември разходите на работодателите за труд са стимулирани най-вече от увеличенията в индустрията, услугите и строителството. Тенденцията е противоположна в годишен план, тъй като през третото тримесечие на 2020 г. разходите за труд в България съществено забавиха ръста си. През юли-септември 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нараснаха с едва 3,5% на годишна база. Тенденцията на спад в разходите за труд беше доминираща през миналата година, особено в месеците на извънредно положение заради пандемията и налагането на ограничителни мерки. В края на миналата година обаче разходите на работодателите за труд се върнаха към ръст. През третото тримесечие на годината общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица са нараснали с 13,8% спрямо същия период на 2020 г. В индустрията увеличението е с 14,2%, в услугите - с 11,1%, и в строителството - с 14,6%. На годишна база през юли - септември 2021 г разходите за възнаграждение за един отработен час са се увеличили с 14,1%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 27,5% за „Култура, спорт и развлечения“ до – 8,6% за „Операции с недвижими имоти“.
Източник: Инвестор.БГ (22.12.2021)
 
Производствената инфлация в България се ускори до рекорд за всички времена По-високата цена на тока продължава да вдига производствените цени в България и през ноември. Цените на производител се повишиха с 31% на годишна база през ноември 2021 г., след като през предходния месец бяха нараснали с 24,1%. Това е ново рекордно увеличение на цените на производител, откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. Само за месец поскъпването е с 8,4%, става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Тези данни потвърждават прогнозите за ускоряваща се инфлация през следващите месеци. Общ индекс на цените на производител в промишлеността НСИ регистрира най-голямо нарастване на цените през ноември в сравнение с година по-рано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 70,5%, в преработващата промишленост - с 19,4%, и в добивната промишленост - с 12,5%. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на основни метали - с 50,9%, производството на химични продукти - с 31,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 22,1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - със 17,2%.
Източник: Инвестор.БГ (30.12.2021)
 
България падна на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища България отдавна не е №1 в ЕС по дял на собствените жилища - Румъния ни изпревари още преди години. Но според най-новите данни на Евростат вече са ни задминали още шест държави - всичките от Източна Европа. Оказва се, че "само" 85% от българите имат свой дом, докато в северната съседка цели 96.1% обитават къщи или апартаменти, които са си тяхно притежание. В Cлoвa?ия и Хърватия делът на собствените жилища също е много висок, над 90 на сто. Другите преди нас са Унгapия, Литвa и ?oлшa. В Западна Европа положението е много по-различно - значителен процент от населението живее под наем. В Германия например половината домакинства са наематели на имота, който обитават. Дeлът нa жилищнaтa coбcтвeнocт e ниcъ? също в Aвcтpия - 55%, и в Дaния - 59%, coчaт дaннитe нa Евростат. Като цяло пpeз 2020 г. 70% oт нaceлeниeтo в EC e живялo в собствен дом, а останалите 30% са били под наем. Прави впечатление, че делът на собствениците у нас е висок и в групата на богатите, но и при хората с ниски доходи (при тях процентът е 81 на сто). На практика за България се наблюдава лек спад в последното десетилетие - от 87% на близо 85 на сто. Това има своите обяснения. Поколенията се сменят, младите днес са много по-мобилни и затова по-често влизат в ролята на наематели. От друга страна цените на жилищата в големите градове у нас и особено в София вече са толкова високи, че все повече се говори за имотен балон. Затова мнозина кандидат-купувачи предпочитат да изчакват.
Източник: Сега (04.01.2022)
 
Онлайн продажби за 2 млрд. лв. На близо 2 млрд. лв. или около 2% от БВП на страната се оценява онлайн бизнесът у нас, каза експертът Любомир Чолаков. За последната година ръстът на онлайн продажбите у нас е с 15%, докато онлайн търговията в света се увеличава средно с 25 на сто. Очакванията са през следващите пет години е-търговията в България да достигне обем от 12 млрд. лв., каза още той. У нас над 40% от пълнолетните граждани пазаруват онлайн поне веднъж месечно. В Западна Европа делът на тези хора е 60 на сто. Десетте най-големи онлайн магазина в България формират близо 60% от общите приходи от електронна търговия в страната за миналата година, пресметна Чолаков. И допълни, че у нас е оформено ядро от около 1000 души, занимаващи се с разработка, оптимизация и поддръжка на платформите на глобални брандове. Това, което отличава българските от световните платформи, е най-вече мащабът, коментира той. Онлайн магазините, които оперират у нас, са над 23 хил. Обемът на онлайн търговията в света е близо 840 млрд. долара. Потенциал за развитие има, най-вече на пазари като Франция и Германия, допълни експертът.
Източник: Труд (04.01.2022)
 
За първи път от 6 години строителството пада, само 11,5 млрд. лв. е за деветте месеца За първи път от 2015 г. насам строителната дейност у нас отбелязва спад и то много голям. За деветте месеца на 2021 г. строителните фирми са изработили продукция за 11,5 млрд. лв., докато през 2020 г. е била за 14,7 млрд. лв. за същия период, гласят данни, разпространени от Камарата на строителите в България. Такъв спад не е имало дори през 2020 г., когато в първите месеци на забрани и ограничения строителните фирми бяха за кратко възпрепятствани да работят. Причината за сегашния спад според камарата е невероятно големият ръст на цените на основните строителни материали. Трендът започна още в края на 2020 г., като до момента бетонът, дървеният материал и металите поскъпнаха с около 60-70% спрямо година по-рано, а някои видове дори със 100 процента и повече. Спадът е повсеместен и обхваща всички видове строителни дейности. Само при инженерното строителство той е малко по-малък – 18,9% на годишна база, докато при сградното строителство е 23,6%, показват данните. В същото време броят на обществените поръчки и сключените договори в строителството продължават да нарастват и през миналата година. Обществените поръчки, които са предимно за строителството на инженерни съоръжения, отбелязват през деветмесечието ръст от 47,3% като брой и 21% като стойност. Общият брой на сключените договори нараства на годишна база с 29,4%, но като стойност намалява с 15,6% спрямо година назад. Според анализатори това, че строителните фирми продължават да сключват договори, но има спад на строителната продукция, говори само за едно – започнати вече проекти не могат да бъдат довършени заради рязкото поскъпване на материалите, докато новите вече се договарят при новите цени. При обществените поръчки обикновено има 10% от стойността на договора, заделени за непредвидени разходи. Но дори тази клауза да се задейства, това не решава проблема с поскъпването на материалите. Много големи обществени поръчки в областта на рехабилитацията на ВиК и други в момента са стопирани. При тях общините и държавата, които съфинансират проектите, също трябва да намерят допълнителни средства, за да доплатят разликата. Според последните данни на камарата средната заплата в строителството към края на деветмесечието на 2021 г. е вече 1141 лв. Тя е по-ниска от средната за страната, която по същото време вече е 1502 лв., но ръстът й спрямо година назад е 13,4%, докато средната за страната е нараснала за същото време с 11,9%.
Източник: 24 часа (06.01.2022)
 
НСИ: В България живеят малко над 6,5 млн. души В България живеят 6 520 314 души - това показва предварителната оценка на Националният статистически институт от преброяването през есента на тази година. Населението на София е близо 1,5 милиона, а най-малката област остава Видин - с население от 74 хиляди души, съобщава БНР. Спрямо предишното преброяване през 2011 г., само София-град увеличава своето население с 14.7%. Всички останали области регистрират намаление на населението, като то варира между -8 и -26%. Най-малко е това намаление в област Пловдив, област Варна и в София-област. Най-голямо е в област Добрич, Видин и Монтана. Преброени са над 2,8 милиона домакинства, като средно в едно домакинство живеят по 2-3 лица. Наблюдава се намаление на населението при последните четири преброявания като най-голямо е то при преброяването през 2021 година - с 844 000 души или с 11,5 на сто спрямо 2011 година. Естественият прираст за периода 2011-2021 година е в размер на минус 448 000 души или 53 процента от общото намаление за периода. Останалите 47 процента се дължат на отрицателното салдо на външната миграция през периода. Разпределението на населението по възрастови групи показва задълбочаване на процеса на застаряване. Делът на лицата на възраст над 65 години и повече се увеличава с 5,4 процентни пункта спрямо 2011 година и с 9,6 процента спрямо 1992 година. Намалява броят и относителният дял на децата и лицата в активна възраст.
Източник: 3e-news (07.01.2022)
 
България отбелязва второто най-голямо месечно покачване на PPI в ЕС през ноември – Евростат Индексът на производствените цени на промишлеността в България (PPI) се е повишил с 8,5% на месечна база за сравнение през ноември, което е второто най-голямо увеличение на този показател сред всички страни-членки на ЕС след Дания, съобщи Евростат. Следва Румъния със 7,3% месечно увеличение на PPI, като същевременно отчита третото най-голямо годишно увеличение на PPI в Съюза от 40,4%. На други места в Югоизточна Европа (ЮИЕ) Словения отбеляза най-ниското увеличение на годишна база за сравнение сред страните-членки на ЕС в региона, от 10,1%. За месечната процентна промяна през ноември Хърватия се класира най-ниско в ЮИЕ с ръст от 0,5%.
Източник: SeeNews (07.01.2022)
 
Въпреки кризата в България се появиха рекорден брой нови коли "Ферари" И във втората година, в която икономиката беше засегната от пандемията от COVID-19, автопаркът от луксозни автомобили в България е продължил да се увеличава със скъпи и рядко срещани коли, включително от марки, които дори нямат официални дилъри в страната, сочи официалната статистика на "Пътна полиция". Според тях, през 2021-ра година в страната са регистрирани 12 чисто нови автомобила "Ферари", което е повече от общо внесените в предходните две години Сред тях присъстват 3 коли от първия хибрид на марката SF90 Stradale, разполагащ с обща мощност над 1000 конски сили и струващ минимум 507 хил. долара (или малко над 827 хил. лв. по курса на БНБ от вчера). В България са внесени и шест чисто нови ферарита от модела F8 Tributo, като две от тях са от откритата версия "Спайдър". Моделът влиза в история с това, че използва най-мощният V8 мотор (721 к.с.), предлаган някога от легендарната италиански марка, предаде "Дневник". От "Пътна полиция" отчитат регистрацията на два чисто нови автомобила "Ролс-Ройс", като един от тях е от модела "Гоуст", струващ минимум около 800 хил. лв., но с потенциал цената му да се вдигне и до над 1 млн. лв. с прибавяне на екстри от почти безкрайни каталог с глезотии, които британската марка предлага. Година по-рано в България беше внесен само един чисто нов "Ролс-Ройс". От луксозната марка "Бентли" са купени 6 чисто нови автомобили, или с един повече от 2020-та. Също 6 и пак с едно повече са и ламборгинитата с първи собственик българин. За разлика от миналата година няма купени чисто нови "Астон Мартин", но пък се появява един "Лотус". С 21 повече от 2020-та са поршетата, получили за първи път номера в България и те са 109, като тази марка е официално представена в България. 23 от тях са от модела 911 Turbo S със 650 коня и цена поне половин милион лева. Данните за миналата година показват внос на 42 употребявани коли "Бентли", 24 "Ламборгини", 20 "Ферари" и 14 "Ролс-ройс". Към 1 януари 2022 г. най-луксозният сегмент на автопарка в България включва едно "Бугати", като в сравнение с 2020-та едно е намерило купувач извън страната. Другите най-бутикови модели супер автомобили са "Макларън" (14), "Астън Мартин" (22) и "Ролс-Ройс" - 64, като 17 са на възраст под 5 години. Ламборгинитата са 95, фераритата 109, а бентлитата 225. Колите с марка "Порше" са направо масови с отчетените 4707 регистрирани. Почти 15% от купените нови автомобили са луксозни Като цяло луксозните автомобилни марки формират почти 15% от продажбите на нови коли в България за миналата година, показват данните за регистрациите, водени от "Пътната полиция". Общият брой продадени нови леки автомобили в страната за миналата година е 24 537, а от премиум брандове са 3623. Ръстът в търсенето на луксозни автомобили е малко над 19% в сравнение с 2020-та година, при почти 10 на сто общо за пазара.
Източник: 24 часа (10.01.2022)
 
Промишленото производство в България се увеличава през ноември за четвърти месец Промишленото производство в България нараства с 13,2% през ноември миналата година спрямо същия месец на 2020 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е четвърти пореден месец на растеж за показателя. Месечното увеличение е с 1,4%, показват още статистическите данни на календарно изгладения индекс. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 48%, в добивната промишленост - с 42,3%, и при преработващата промишленост - с 5,5%. През ноември 2021 г. повишение спрямо октомври е регистрирано в добивната промишленост – с 8,2%, и при преработващата промишленост - с 0,7%, а намаление - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2022)
 
Оборотите на търговците на дребно у нас продължават да забавят ръста си Оборотите в търговията на дребно у нас продължават да забавят ръста си и през ноември въпреки данните за 10-годишен пик на инфлацията през същия месец. По данни на Националния статистически институт (НСИ) повишението е от 6,7% спрямо ноември 2020 г. след ръст от 7,6% на годишна база през октомври и от 8,4% през септември. Най-съществено е увеличението на оборотите при търговията с горива (9,9%), както и с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (9,6%), е видно още от данните на статистиката. През ноември на месечна база оборотите на търговците на дребно се увеличават с 0,5%. Има ръст при всички големи групи търговци, сред които най-съществен той е отново при търговията с горива (+1,7%) и при хранителните стоки (+0,06%). В същото време се наблювада спад от почти 5% при търговията с текстил, обувки и кожени изделия, както и с 2,1% при търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита. Данните на НСИ отчитат увеличение с почти 30% на месечна база при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. На годишна база в този сектор оборотите растат с малко над 10 на сто. На годишна база търговията с фармацевтични продукти, които попадат в групата на търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, се увеличава с 22%. В тази продуктова група ръстът на оборотите е от малко над 4% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2022)
 
Евростат: 15,6% е безработицата сред младите у нас 15,6% е безработицата сред младежите в България. Това показват данни на Евростат. Средният за ЕС процент е 15,4%. Двойно по-висока спрямо средната за Европейския съюз е младежката безработица в Гърция. Страната продължава да държи първото място в Европейския съюз. Данни на Европейската статистическа служба показват, че през ноември безработните младежи са били 39,1%. Това на практика означава, че повече от един човек от трима млади не работи. На второ място след Гърция, но с десет пункта по-надолу, се нарежда Испания. Там процентът на безработните млади хора е 29,2%. На трето място е Италия с 28%. Изданието коментира, че процентът на неработещите млади хора в трите държави показва сериозността на проблема за южните държави от Европейския съюз. На север делът на безработните младежи е значително по-нисък - в Германия е 6,4%, а в Чехия - 6,5%.
Източник: Фрогнюз (12.01.2022)
 
60% ръст на приходите от нощувки през ноември През ноември 2021 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са функционирали 1569 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 46,7 хил., а на леглата – 93,7 хиляди. В сравнение с ноември 2020 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4%, а броят на леглата в тях - с 2,4%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през ноември 2021 г., е 431,1 хил., или с 38,4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като е регистрирано увеличение както при чуждите граждани - с 49,8%, така и при българските граждани - с 34,4%. Българските граждани са реализирали 312,3 хил. нощувки, а чуждите – 118,8 хиляди. През ноември 2021 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 69,4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,4% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 19,2% от нощувките на чужди граждани и 30,5% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 11,4 и 33,1%. Броят на пренощувалите лица се увеличава с 47% в сравнение с година по-рано и достига 203,9 хил., като е регистрирано увеличение както при чуждите граждани - с 83,2%, така и при българските граждани - с 38,4%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през ноември 2021 г., са 155,2 хил. и са реализирали средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 48,7 хил. и са реализирали средно по 2,4 нощувки, като 71,1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2021 г. е 15,6%, като се увеличава с 4,2% в сравнение с ноември 2020 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 18,3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 15,8%, и с 1 и 2 звезди – 12,4%. Приходите от нощувки през ноември 2021 г. се увеличават с 61,2% в сравнение с ноември 2020 г. и достигат 25,8 млн. лева. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 61,6%, така и от български граждани - с 60,9%.
Източник: economy.bg (13.01.2022)
 
Общият доход на домакинствата в България се е повишил с 6% през 2020 г. През 2020 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство в България е 7 002 лв. и нараства с 6,2% спрямо 2019 година. За последните десет години (2011-2020 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,9 пъти. Това се посочва в приетия от правителството Отчет за 2020 година за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 година). Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти, пише в документа. Като положителни тенденции в документа се отбелязват подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, увеличаването на механичния прираст на населението, намаляването на детската смъртност и броя на разводите. Коефициентът на детска смъртност продължава да намалява и през 2020 г. се е понижил до 5,1%о. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4%о, а през 2019 г. – 5,6%о. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст, който през 2020 г. е плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, което представлява 1,5% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2019 г. населението на страната намалява с 34 934 души, или с 0,5%. Това е най-ниската стойност на намаление през последните години, което се дължи основно на положителния механичен прираст, посочва се в отчета.
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2022)
 
23.3% ръст на износа за 11-те месеца на 2021 година, отчете НСИ През периода януари - ноември 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 61 992,4 млн. лв., което е с 23,3 на сто повече в сравнение със същия период на 2020 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Само през ноември 2021 г. общият износ на стоки възлиза на 6 196,1 млн. лв. и нараства с 26,3 на сто спрямо същия месец на предходната година. През януари - ноември 2021 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 69 356,5 млн. лв. (по цени CIF), или с 26,3 на сто повече спрямо същия период на 2020 година. През ноември 2021 г. общият внос на стоки нараства с 32 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7 551,9 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2021 г. и е на стойност 7 364,1 млн. лева. През ноември 2021 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е 1 355,8 млн. лева. През януари - ноември 2021 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 20 на сто в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 20 593,9 млн. лева. През ноември 2021 г. износът на стоки за трети страни нараства с 12,9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 804,4 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония, Руската федерация и Украйна, които формират 58.9% от износа за трети страни Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2021 г. се увеличава с 27,8 на сто в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 27 522,2 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Украйна. През ноември 2021 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 39,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 035,8 млн. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - ноември 2021 г. е отрицателно и е в размер на 6 928,3 млн. лева. През ноември 2021 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е 1 231,4 млн. лева.
Източник: 3e-news (14.01.2022)
 
Дефицитът в търговското салдо на България се увеличи с 58% за година към ноември Търговското салдо на България за първите единайсет месеца на годината е отрицателно, като дефицитът в стокообмена на страната се увеличава с над 58% за една година, показват предварителните данни за търговията, представени от Националния статистически институт. За периода от януари до ноември 2021 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на минус със 7,364 млрд. лева. Само през ноември то също е на отрицателна територия с 1,355 млрд. лева, като дефицитът се увеличава с над 66% на годишна база, пресметна Investor.bg. През периода януари-ноември 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 61,992 млрд. лв., което е с 23,3% повече в сравнение със същия период на 2020 година. През ноември експортът на български стоки възлиза на 6,196 млрд. лв. и нараства с 26,3% спрямо същия месец на 2020 година. За единайсет месеца в страната са внесени стоки на стойност 69,356 млрд. лв., което е с 26,3% повече спрямо същия период на 2020 година. В НСИ изчисляват, че само през ноември импортът нараства с 32% спрямо същия месец на 2020 година и възлиза на 7,551 млрд. лева. НСИ отчита, че през периода януари-ноември износът на български стоки за трети страни се увеличава с 20% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 20,593 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, САЩ, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония, Руската федерация и Украйна, които формират 58,9% от износа за трети страни. През ноември експортът нараства с 12,9% спрямо същия месец на 2020 година и е в размер на 1,804 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2022)
 
Заетостта в България е останала стабилна през третото тримесечие на 2021 г. България е една от двете държави в Европейския съюз (ЕС), в които заетостта остава без промяна през третото тримесечие на годината в сравнение с второто, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През третото тримесечие заетостта в България е била 73,2%, колкото и през второто тримесечие. Другата държава със стабилна заетост в този период е Хърватия. Единствено във Финландия е отчетен спад на заетостта през третото спрямо второто тримесечие – с 0,2 пр.п. до 76,8% от 77%. Най-голям ръст на заетостта в ЕС през третото тримесечие в сравнение с второто е регистриран в Гърция – до 63,3% от 61,5%. На второ място по ръст на заетостта е Кипър, а на трето – Ирландия. Средно за ЕС заетостта се увеличава с 0,8 пр.п. за периода до 73,5%. Между второто и третото тримесечие на 2021 г. 3,8 млн. безработни в ЕС, или 24,4% от всички безработни през второто тримесечие на 2021 г., са си намерили работа, сочат отделни данни на Евростат.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2022)
 
Инфлацията продължава да расте и през декември достига 7.8% на годишна база Инфлацията в страната продължава да се ускорява и през декември достига 7.8% на годишна база, показват данните на НСИ. За последно подобен ръст на потребителските цени е отчетен през декември 2008 г. Само за месец те са се увеличили с 0.9% спрямо ноември. Най-голямо поскъпване на годишна база се отчита в транспорта - 22.2%. Двуцифрена е инфлацията и при комуналните услуги (11.6%), а цените на хранителните продукти са 8.9% нагоре. Именно тези групи имат и най-голяма тежест при изчисляването на инфлацията, тъй като заемат най-съществена част от разходите на домакинствата. Тенденцията на ускоряване на инфлацията продължава за десети пореден месец през декември. Подобен процес се наблюдава във всички развити икономики по света и очаквано не заобикаля и България. Ръстът на цените е до голяма степен следствие на отварянето на икономиките след пандемията, но също допринасят и по-скъпите електроенергия и суровини, използвани в производството, както и забавяния по глобалните веригите за доставки. Очакванията са инфлацията да продължи да расте през зимните месеци, преди да започне да се нормализира. Средната инфлация за изминалата година е 3.3%, отчита националната статистика. Очаквано и по този показател цените в сферата на транспорта са с най-висок ръст - 10.4%. През 2021 г. храните са поскъпнали средно с 2.8% спрямо предходната година, а битовите сметки - с 4.8%. Спад на цените има единствено при облеклата и в сектор "съобщения". Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (в който тежестта на храните е по-ниска), средногодишната инфлация в страната през 2021 г. е била 2.8%. През декември измерена през ХИПЦ годишната инфлация е 6.6%.
Източник: Капитал (19.01.2022)
 
Теленор България вдига цените с 3,3% След като вчера Националният статистически институт (НСИ) обяви официално средногодишния индекс на потребителските цени, днес Теленор България съобщи, че ще повиши цените на услугите си с 3,3 процента. Промяната ще бъде отразена във фактурите, издавани след 5 февруари, посочват от оператора. Очаква се и А1 България да предприемат същия ход, но от тях засега няма официално съобщение. Vivacom повишават таксите на услугите си с 0,50 лева и 1 лев в зависимост от досегашната тарифа. В писмо на главния изпълнителен директор Джейсън Кинг до потребителите, публикувано на страницата на оператора преди дни, компанията оправдава нуждата от увеличение на абонаментите с повишените си разходи. "Например само в сметките за електричество на Теленор отчитаме двуцифрен ръст в проценти. Увеличението на другите ни разходи, включително за пощенски, куриерски услуги, разходи за магазинна мрежа и охрана, достига до 20%", пише Кинг.
Източник: Money.bg (20.01.2022)
 
Жилищата в България продължават да поскъпват Жилищата в България продължават да поскъпват, отчита Евростат. Имотите в страната са поскъпнали с 3,2% за последното тримесечие на миналата година спрямо предходното. Почти толкова е и средното увеличение в Евросъюза, предава Би Ти Ви. От 2010 г. до третото тримесечие на миналата година цените на имотите у нас са се увеличили с 43%. При наемите обаче увеличението е доста по-малко – 16 %. Все пак страната ни е далече от ръста в увеличението на цените на имотите в страни като Естония например, където за същия период поскъпването е над 140%. Значителен ръст има и в Унгария и в Люксембург. В същото време в Гърция, Италия, Кипър и Испания, имотите са поевтинели. Според кредитните консултанти у нас все още „имотен балон“ няма. Експертите обаче предупреждават да се внимава все пак при купуване на имот с цел инвестиция – доходността от наема може да не е такава, каквато купувачът очаква.
Източник: 24 часа (24.01.2022)
 
Евростат: Българската минимална заплата е най-ниската в ЕС България е с най-ниската минимална заплата в ЕС - 332 евро, а най-висока е в Люксембург - 2257 евро, информира "Евростат". Дори след планираното увеличение в Бюджет 2022, където е предвидено тя да достигне 364 евро - пак оставаме на дъното в ЕС по този показател. Разликата между двете възнаграждения (в България и в Люксембург) е 7 пъти. От социологическата агенция отбелязват, че голямата разлика се свива, когато се вземат предвид цените и покупателната способност в двете държави. По този показател държавите в Съюза могат да се разделят на четири. Такива, в които минималният доход от възнаграждение е до 1000 евро, до 1500 евро, над 1500 евро и без въведена минимална заплата. В 13 държави, намиращи се в източната и южната част на континента, минималната заплата е до 1000 евро. След България, на второ място се подрежда Латвия с 500 евро, а на трето място е Румъния с 515 евро. В горната част н таблицата в тази група са Гърция (774), Малта (792) и Португалия (823). Във втората група са само две държави - в Словения (1074) и Испания (1126). В третата група, където са държавите с най-високи минимални заплати попадат Белгия (1658), Нидерландия (1725), Ирландия (1775), като първенец е Люксембург (2257). В Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция не съществува понятието "минимална заплата" не съществува.
Източник: Труд (31.01.2022)
 
Износът на спортни стоки от България надвишава 2,4 пъти вноса България е на челно място по отношение на съотношението между износа и вноса на спортни стоки през 2020 година. По данни на Евростат износът превишава 2,4 пъти вноса. Износът надвишава два пъти вноса на спортни стоки в Италия, следват Литва и Белгия (1,6 пъти). Износът на спортни стоки записва минимален средногодишен ръст в периода 2015-2020 година, е видно от статистиката. По данни на европейската статистика през 2020 година износът на спортни стоки от България е на стойност малко над 233 млн. евро, докато вносът е за 99 млн. евро и търговският баланс е положителен в размер на малко над 134 млн. евро. В основата на износа ни са велосипеди (почти 46% от общия износ). България е на второ място в ЕС след Австрия по износа на ски и сноубордове, продавайки в чужбина 565 хил. чифта ски и сноубордове през 2020 година. Австрия е изнесла 2,1 млн. чифта, а на трето място се нарежда Франция с 551 хил. чифта.През 2020 година страните от ЕС са изнесли общо 3,9 млн. чифта ски и сноубордове, като 1,9 млн. от тях в трети страни. Австрия е и най-големият вносител на ски в ЕС с 1,7 млн. чифта. На второ място е Франция (825 хил.), следвана от Германия (549 хил.). Основен износител на ски и сноубордове за страните от ЕС е Украйна с 48% от общия внос, следвана от Китай (30%). Основен пазар на европейските ски и сноубордове са САЩ (37% от общия износ), Швейцария и Канада (по 15%). Като цяло износът на спортни стоки в ЕС достига 11,7 млрд. евро, като най-търсенета европейска стока в този сеглент са в групата на лодки и оборудване за водни спортове (почти 7 млрд. евро). Вносът на спортни стоки в ЕС е на стойност малко над 13 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (08.02.2022)
 
Строителен бум в края на 2021 г. – с 50% повече жилища Рекордният ръст на сделките с жилищни имоти през 2021 г. е увенчан в края и? и с рекорден скок на завършените и въведени в експлоатация нови жилища. През четвъртото тримесечие те са 6430, т.е. с 49,2% повече от четвъртото тримесечие на 2020 г. При това сравнението не е с никак малка база, защото през предходната година също имаше ръст. Строителната еуфория е обхванала предимно големите областни центрове, като най-много жилищни сгради са били завършени в столицата - 235 с общо 2173 жилища в тях, следвана от Пловдив със 175 сгради с 460 жилища, Варна, Бургас, Благоевград, Стара Загора и т.н. За разлика от предходните години обаче, когато новото строителство беше с преобладаващ брой тристайни апартаменти, през последното тримесечие на м.г. най-много са били двустайните - 41,9% от всичките. Тристайните са 32,8%, а тези с една стая или с повече от три са незначителен брой - само 3,9%. Същевременно обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява леко от 96,6 квадрата в края на 2020 г. на 96,2 квадрата в края на 2021-а. Най-старите данни на НСИ за новите жилища в България, достъпни по електронен път, са от 2004 г. Сравнението с тогава показва, че за цялата 2004 г. у нас са били построени 8267 жилища при 6430 само за четвъртото тримесечие през 2021 г. Т.е. в момента новото строителство е около три пъти по-голямо в сравнение с годината, когато имотният бум вече беше започнал. Най-голяма е средната полезна площ на новите жилища в Монтана - 208,9 квадрата, макар че областта е на едно от последните места в страната по брой на новите жилища. Тази голяма площ идва най-вече от това, че повечето нови постройки там са предимно къщи, а не жилищни кооперации. На другия полюс е Враца, където средната полезна площ е едва 52,3 квадратни метра.
Източник: 24 часа (09.02.2022)
 
България сред малкото страни в ЕС с ръст на оборота в търговията на дребно през декември 2021 г. България е сред малкото страни в Европейския съюз с нарастване на оборота в търговията на дребно с 1.0% спрямо предходния месец декември 2021 г. С положителен ръст са още 5 държави, като най-висок е ръста в Латвия (7.2%), следвана от Словения (2.1%), Унгария (1.0%), Румъния (0.9%) и Хърватия (0.7%). Това показват обявените днес данни на „Евростат“. Сред страните-членки, за които има достъпни данни, най-големият месечен спад в обема на търговията на дребно е отчетен в Нидерландия (-9.2%), Испания (-5.7%) и Германия (-5.5%). През декември 2021 г. сезонно коригираният обем на търговията на дребно е намалял с 2.8 на сто в ЕС и с 3 на сто в еврозоната спрямо ноември 2021 г. Месец по-рано, през ноември 2021 г. обемът на търговията на дребно се е увеличил с 0,9 на сто в ЕС и с 1 на сто в еврозоната, докато нарастването за България е същото, с 1.0 на сто. На годишна база през декември 2021 г. спрямо декември 2020 г. индексът на календарно коригираните продажби на дребно е нараснал с 2.6 на сто в ЕС и с 2 на сто в еврозоната, докато в България повишението е почти 4 пъти по-голямо, с 9.4%. По този показател страната ни е изпреварена само от три държави-членки: Словения (44.1%), Литва (16.2%) и Естония (12.6%).
Източник: 3e-news (09.02.2022)
 
Износът приключва годината с ръст от 24% Български стоки на стойност 67.9 млрд. лв. са намерили реализация на чужди пазари през миналата година, показват предварителни данни на националната статистика. Така българският експорт през 2021 г. е нараснал с 24% на годишна база и е 16% нагоре спрямо предкризисната 2019 г. Само през декември изнесената продукция възлиза на 5.9 млрд. лв., или 32.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Оценките на НСИ обаче се основават на паричната стойност на продадените навън продукти, а не на тяхното количество. Затова ръстът донякъде се дължи и на по-високите цени на стоките. Подробни данни за обемите на изнесената продукция обаче не са достъпни поради продължаваща вече няколко месеца актуализация на системата на НСИ за външната търговия. През изминалата година основен пазар за българските експортно ориентирани фирми остава европейският, където се реализират около две трети от износа на страната. Търговскоро салдо на страната за миналата година е отрицателно като вносът на стоки е за 76.7 млрд. лв. и расте с 27.5%.
Източник: Други (11.02.2022)
 
Безработицата у нас пак се покачва Февруари 2022 година в България е започнал с ръст на безработицата, сочат новите данни на Националния статистически институт (НСИ). Cлeд oтчeтeния cпaд в в бюpaтa пo тpyдa пpeз пocлeднитe двe ceдмици нa янyapи, положителната тенденция се обръща. B пepиoдa 31 янyapи - 6 фeвpyapи 5360 ca излeзли oт пaзapa нa тpyдa, ?oeтo e c o?oлo xилядa дyши нaд oтчeтeнитe пpeз пpeдxoднaтa ceдмицa. 3288 дyши ca зaпoчнaли тpyдoвa дeйнocт. Oбщo зa янyapи пoчти 25 000 дyши ce peгиcтpиpaxa ?aтo бeзpaбoтни, a пocтъпилитe нa paбoтa са били мaл?o нaд 11 000. Paзбив?a нa дaннитe пo нaceлeни мecтa пo?aзвa, чe през изминалата седмица нaй-мнoгo бeзpaбoтни ca peгиcтpиpaни в Coфия-cтoлицa (514), ?лoвдив (508) Блaгoeвгpaд (303) и Варна (269). Cпopeд дaннитe нa HCИ нaй-мнoгo зaпoчнaли paбoтa мeждy 31 янyapи - 6 фeвpyapи имa в Coфия-cтoлицa (344), ?лoвдив (252), ?лeвeн (198) и Bapнa - 187 дyши. Oбoбщaвaй?и дaннитe cтaвa яcнo, чe oт нaчaлoтo нa гoдинa дo днес нoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни ca 30 089 дyши, a зaпoчнaлитe paбoтa 14 546.
Източник: Money.bg (11.02.2022)
 
Промишленото производство в България расте за пети пореден месец през декември Индексът на промишленото производство в България нараства с 14,3% през декември 2021 г. спрямо същия месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пети пореден месец на растеж за показателя. Месечното увеличение е с 0,7%, показват още статистическите данни на календарно изгладения индекс. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37%, в добивната промишленост - с 21,4%, и при преработващата промишленост - с 8,9%. През декември е регистрирано повишение в преработващата промишленост - с 1,6%, а намаление в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%, и при добивната промишленост - с 0,8%, изчисляват в НСИ.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2022)
 
Търговията на дребно у нас запазва тенденцията към подем и през декември Националният статистически институт отчете поредно подобрение при търговията на дребно у нас през декември. За четвърти пореден месец оборотите на търговците в България нарастват, като показателят, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 9,4% над равнището от декември 2020 г. По предварителни сезонно изгладени данни през декември 2021 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1% спрямо ноември. На годишна база статистиката отчита увеличение през декември на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 13,5%), търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 13%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2,9%). През декември оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали запазва равнището си от ноември. Намаление се наблюдава при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,4%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0,1%).
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2022)
 
Ръстът на заплатите в България изпреварва инфлацията През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата в България нараства с 12.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г., показват данни на Националния статистически институт. През декември 2021 г. инфлацията бе 7.8%, което означава, че заплатите все пак растат по-бързо от цените. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2021 г. е 1 581 лв., за ноември - 1 579 лв., и за декември - 1 676 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 14.4%, а в частния - с 11.4%. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата e 1 612 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2021 г. с 6.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 15.1%, "Образование" - с 14.6%, и "Добивна промишленост" - със 7.4%. Намаление на заплатите е регистрирано в дейностите "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.4%, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 0.5%. Спрямо същия период на предходната година най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Култура, спорт и развлечения" - с 23.5%, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 18.9%, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 18.8%.
Източник: Money.bg (15.02.2022)
 
Над 6% увеличение на средната работна заплата в края на 2021 г. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо третото на същата година с 6.1%, достигайки до 1612 лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Средната брутна заплата за октомври 2021 г. е 1581 лв., за ноември -1579 лв., а за декември - 1676 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 15.1%, „Образование“ - с 14.6%, и „Добивна промишленост“ - със 7.4%. Същевременно обаче намаление на заплатите е регистрирано в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.4%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0.5%. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства с 12.2% спрямо същия период на 2020 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ - с 23.5%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 18.9%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 18.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 14.4%, а в частния - с 11.4%. Данните на НСИ показва, че наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2021 г. намаляват с 16.2 хил., или с 0.7%, спрямо края на септември 2021 г., като достигат 2.27 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 10.2%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 5.7%, и „Строителство“ и „Операции с недвижими имоти“ - с по 1.0%.
Източник: economic.bg (15.02.2022)
 
Ръст на годишната инфлация в България през януари с 9,1 на сто През януари 2022 г. инфлацията на годишна база в нашата страна се ускори до 9,1% от 7,8% през декември 2021 г., показват данни на Националният статистически институт. Това е най-високата инфлация на годишна база от ноември 2008 г. Спрямо декември 2021 г. потребителските цени в нашата страна се повишават през януари с 1,5%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 г. - януари 2021 г. е 4,1 на сто.Основен възходящ натиск върху инфлацията през януари оказват цените на храните и безалкохолните напитки, които се повишиха спрямо година по-рано с 11,2%, транспортните цени (ръст с 21,3%), както и цените на жилища и на комуналните услуги (повишение с 13,2%). Спрямо месец по-рано цените на хранителни продукти и безалкохолните напитки се увеличиха през януари с 2,4%, а тези на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - с 1,4%, докато при облеклото и обувките има намаление с 1,8 на сто. В рамките на месец транспортните цени се повишават с 0,6%, тези за развлечение и култура - с цели 3,8% и за ресторанти и хотели - с 2,3 на сто. При някои видове зеленчуци, например при краставиците и чушките, поскъпването е с двуцифрено число. По-високи са разходите за ток и отопление, транспорт, лекарски и стоматологични услуги. Междувременно данните за последното тримесечие на миналата година сочат, че и доходите и разходите на домакинствата се покачват с над 12 на сто спрямо същия период на 2020. Доходите изпреварват минимално разходите като общият доход средно на лице от домакинство за цялото четвърто тримесечие е малко над 2000 лева. Разходът е 1885 лева като се формира основно от плащанията за храна и за жилището.
Източник: БНР (15.02.2022)
 
Годишната инфлация в България се ускорява до 9,1% през януари Годишната инфлация в България за януари 2022 г. спрямо година по-рано е 9,1% Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията на увеличение на годишна база продължава вече единайсет месеца – от март миналата година, докато на месечна база от октомври до декември се наблюдаваше спад. Според предварителни данни на статистиката индексът на потребителските цени през януари спрямо декември е 101,5%, т.е. месечната инфлация е 1,5%. В НСИ изчисляват, че средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 - януари 2021 г. е 4,1%. На месечна база най-голямо увеличение на цените на стоките и услугите в потребителските групи има при: развлечения и култура – повишение с 3,8%, ръстът при хранителни продукти и безалкохолни напитки е с 2,4%, следван от този в ресторанти и хотели - с 2,3%. Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива са поскъпнали с 1,4%, а жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - с 1,2%. Cпopeд хapмoнизиpaния индe?c, cpaвним c дaннитe oт ocтaнaлитe дъpжaви oт EC, мeceчнaтa инфлaция e 1,2%, а годишната инфлация за януари 2022 г. спрямо януари 2021 г. е 7,7%. В НСИ пресмятат, че средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 - януари 2021 г. е 3,5%.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2022)
 
Доходите на домакинствата изпревариха разходите им в края на 2021 г. Към края на миналата година доходите на домакинствата в България растат по-бързо от разходите им, което обръща тенденцията от пролетта и лятото на 2021 година, когато разходите на домакинствата изпреварваха в ръста си доходите им. Най-съществено в края на миналата година са се повишили разходите за храна, облекло и битови сметки, намалели са тези за здраве и развлечения. През последното тримесечие на 2021 г. на годишна база доходите на домакинствата в страната растат с 12,8%, а разходите - с 12,1%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Статистиката показва, че през периода октомври-декември средният доход на едно лице в домакинство достига 2037 лева, а разходите се повишават до 1885 лева. Основната част от разходите отново са за храна и безалкохолни напитки (29,3%), за жилище (19,2%), за данъци и социални осигуровки (12,6%) и транспорт и съобщения (11,3%). Спрямо година по-рано делът на разходите за храна и безалкохолни напитки нараства с 0,5 пр. п., а на разходите за жилище - с 1,0 пр. п. Делът на разходите, свързани със свободно време, културен отдих и образование, намалява с 0,6 пр. п., а на разходите за здравеопазване - с 0,3 пр. п.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2022)
 
Годината започва с лек ръст на безработицата в България до 4,9% Годината започва с лек ръст на безработицата в България, след като 2021 г. приключи с рекордно ниско ниво на показателя от 4,8%. Регистрираната безработица в страната през януари е 4,9%, като на месечна база се отчита увеличение с 0,1 процентни пункта. Спадът на годишна база е с 2,1 пр. пункта. Това сочат данните на Агенцията по заетостта за началото на 2022 г. Безработните в бюрата по труда през първия месец на годината са малко над 162 хиляди, което е с близо 30% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари са се регистрирали нови 25 592 безработни, като те са с 4 087 повече спрямо предходния месец, а спрямо януари 2021 г. са с 9 434 по-малко. Други 384 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. Годината стартира с ръст на заявените работни места в реалната икономика. През януари те са 11 788, или с 3 821 повече от предходния месец и с 410 повече спрямо година по-рано. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (29%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (12%), хотелиерството и ресторантьорството (10%), административни и спомагателните дейности (10%), държавно управление (7,6%) и образование (6,3%).
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2022)
 
Българската икономика с ръст от 4.5% през последното тримесечие на 2021 г. През четвъртото тримесечие на 2021 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 4.5% на годишна база и с 1% спрямо третото тримесечие на 2021 г. Това показват експресните предварителни данни на Националния статистически институт. БВП в номинално изражение достига 38.513 млрд. лева към края на миналата година. Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 33.476 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81.7%, което в стойностно изражение възлиза на 31.477 млрд. лева. През четвъртото тримесечие на 2021 г. бруто капиталообразуването (инвестициите) е в размер на 8.283 млрд. лв. и заема 21.5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. През четвъртото тримесечие на 2021 г. БВП се увеличава с 4.5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност нараства с 4.2%, крайното потребление регистрира ръст от 7.9%, докато бруто образуването на основен капитал намалява с 12.5% спрямо съответното тримесечие на предходната година. Износът на стоки и услуги се увеличава с 12.9%, а вносът - с 11.2%.
Източник: profit.bg (17.02.2022)
 
За единадесетте месеца на 2021 г. стокообменът ни с Германия надхвърля 9 млрд. евро През последните години Германия традиционно заема първо място във външнотърговските взаимоотношения с България, като по данни на германската статистика за единадесетте месеца на 2021 г. двустранният стокообмен надхвърля нивата от 9 млрд. евро. А още по-добрата новина е, че страната ни има по-висок износ към най-голямата европейска икономика, отколкото е вносът й у нас. Многото немски фирми и бързо развиващият се сектора на производство на автомобилни компоненти са в основата на положителното ни търговскои салдо. Това стана ясно след срещата на заместник-министърът на икономиката Димитър Данчев с главния управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) д-р Митко Василев. Те са обсъдили въпроси, свързани с търговско-икономическите отношения между двете страни. В рамките на срещата заместник-икономическият министър е представил политиките, функциите, както и приоритетите на Министерството на икономиката и индустрията. В разговора е станало ясно, че във връзка с бъдещото развитие на индустриалните зони в България ще бъде разгледана възможността за участие на Национална компания „Индустриални зони“, която е под шапката на икономическото министерство, в EXPO Real /International Trade Fair for Property and Investment/ в Мюнхен. „Германия е стратегически партньор и отношенията ще бъдат развивани приоритетно, както на федерално ниво, така и на ниво отделни федерални провинции. Сътрудничеството ни е важно за нас и разчитаме успешното партньорство с министерството да продължи и в бъдеще“, е подчертал заместник-министър Данчев. Обсъдени са били и други съвместни инициативи и приоритетни икономически теми, които ще създадат възможности за разширяване на двустранното сътрудничество. Членството на България в ЕС от 1 януари 2007 г. оказа положително влияние върху развитието на двустранния стокообмен поради хармонизирането на процедурите и улесняването на вноса и износа. Германските компании също са надеждни инвеститори, тъй като се ангажират дългосрочно. Инвестициите са разпределени равномерно по отрасли и региони в страната, повече от половината от тях са “на зелено” чрез създаване на дъщерна фирма или филиал, от което следва да се приеме, че германските инвеститори оценяват като привлекателни условията за бизнес в България. По данни на БНБ към края на 2020 г. преките инвестиции от Германия са в размер на 3.59 млрд. евро.
Източник: Банкеръ (17.02.2022)
 
Поскъпването на храните се ускорява, цените им се повишават непрекъснато 17-та поредна седмица Седемнадесета поредна седмица или повече от четири месеца храните на едро поскъпват непрекъснато по стоковите тържища през третата седмица на февруари 2022 година (14-18 февруари), показва справка в бюлетините на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), публикувани на интернет страницата на стоковия регулатор. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ, и отразява динамиката на цените на хранителните стоки на едро, към 18 февруари е 1.927 пункта, спрямо 1.910 пункта към 11 февруари или седмично поскъпване с 3.24 на сто, а нарастването на цените се ускорява, тъй като за предходната седмица беше отчетено поскъпване с 1.27%. Преди това през първата седмица на февруари ДКСБТ регистрира нарастване на цените с 2.55%, а през последната на януари, към 28 януари седмичното поскъпване беше също с 2.55 на сто. Седмица по-рано, към 21 януари нарастването е с минималните 0.05%. През седмицата, която завърши на 14 януари, ИТЦ е на ниво от 1.830 пункта или седмично повишение с 0.44%. През първата седмица на годината, към 7 януари, индикаторът е на ниво от 1.827 пункта или поскъпване с 0.16%. От началото на настоящата година храните на едро са поскъпнали с 8.32 на сто.
Източник: 3e-news (21.02.2022)
 
Инфлацията в България през януари изпреварва средната за ЕС Годишна инфлация от 7.7% през януари, спрямо 6.6 на сто през декември 2021 г.,при средна за целия ЕС от 5.6%, спрямо 5.3 на сто през декември, и 5.1 на сто за еврозоната, спрямо 5.0 на сто през предходния месец. Това показват обявените данни от статистическата служба на ЕС „Евростат“. Година по-рано, през януари 2021 г., потребителските цени нараснаха с 0.9% за ЕС и с 1.2 на сто за еврозоната, докато за България „Евростат“ отчита дефлация (-0.3%). Според данните, през миналия месец колкото българската инфлация е отчетена в Словакия, а по-голяма е регистрирана в Полша (8.7%), Чехия (8.8%), Естония (11.0%) и Литва (12.3%). Най-ниска инфлация регистрира „Евростат“ за Франция (3.3%), Португалия (3.4%) и Швеция (3.9%).През януари най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната има енергията (+2.80 процентни пункта), следвана от услугите (+0.98 пр.п.), храните, алкохола и тютюна (+0.77 пр.п.) и неенергийните промишлени стоки (+0.56 пр.п.), сочат още данните на „Евростат“.
Източник: 3e-news (24.02.2022)
 
800 хил. българи с туристически пътувания през последното тримесечие на 2021 г. През четвъртото тримесечие на 2021 година (по време на продължаващата епидемична обстановка в страната) 800,4 хиляди български граждани са реализирали туристически пътувания, показват данни на Националния статистически институт. Спрямо последното тримесечие на 2020 г. общият брой на пътувалите българи се увеличава с 69,7 на сто. Преобладаващата част от българите са пътували само в страната (93,9%), в чужбина са пътували 5,3%, а едва 0,8% от тях са пътували както в страната, така и в чужбина през периода октомври - декември 2021 г. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел "посещение на близки" - или 52,9%, докато в чужбина най-много са били тези с цел "почивка и екскурзия" - или 32,4% от всички реализирани пътувания, показват още данните на НСИ. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 208,83 лв. в страната и 625,72 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 185,66 лв. в страната и 1 065,60 лв. в чужбина В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 37,1%, докато при пътуванията в чужбина са разходите за транспорт - 38,1%.
Източник: БНР (24.02.2022)
 
Оборотът в българския сектор "Транспорт, складиране и пощи" се увеличава с 8,1 процента през четвъртото тримесечие на 2021 година По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2021 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 8,1 процента спрямо третото тримесечие на 2021 година. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Ръст се наблюдава при всички дейности, като той е най-голям при "Въздушен транспорт" - с 16,2 на сто, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 13,5 процента. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 0,1 на сто спрямо третото тримесечие на 2021 година. Най-голямо увеличение е отчетено при "Издателска дейност" (7,5 на сто), а понижение е регистрирано при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (6,2 процента). Значителен ръст спрямо предходното тримесечие има при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 19,1 процента, докато най-голямо намаление се наблюдава при "Дейности по охрана и разследване" - с 3,1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2021 г. общият индекс на календарно изгладените данни на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" е с 18,9 процента над равнището на същото тримесечие на 2020 година. Съществен ръст е регистриран при "Въздушен транспорт" - с 62,2 на сто, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 36,8 процента, посочват още от НСИ. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения", изчислен от календарно изгладени данни, е с 18,2 на сто по-висок през четвъртото тримесечие на 2021 г. в сравнение със същото тримесечие на 2020 година. Значителен ръст се наблюдава при "Издателска дейност" - с 53,7 процента, и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 53,2 на сто. При "Други бизнес услуги" най-голям ръст спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. е отчетен при "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - със 130,8 процента, а намаление се наблюдава само при "Дейности по охрана и разследване" - с 3,5 на сто.
Източник: БТА (25.02.2022)
 
Близо 50 на сто от управителите на места за настаняване в страната са отчели спад в приходите от дейността си през януари Намаление в приходите от дейността си през януари 2022 г. спрямо предходния месец са отчели 49,7 на сто от анкетираните от Националния статистически институт управители на местата за настаняване, при 42,4 на сто няма промяна, а 7,5 на сто регистрират увеличение. През януари 2022 г. 51,1 на сто от анкетираните управители са предложили на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 51,2 на сто са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 34 на сто - на нощувката. За наетия персонал 20,3 на сто от ръководителите са предприели като мярка "платен отпуск", 14 на сто - "неплатен отпуск", а 10,9 на сто - "освобождаване/съкращаване". От "преминаване на непълно работно време" са се възползвали 6,5 на сто от мениджърите, 4,2 на сто са предприели мярката "намаляване на възнагражденията на персонала", а 2,7 на сто - "дистанционна форма на работа". Същевременно 16,7 на сто от местата за настаняване са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите. За следващия месец 45,9 на сто от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат "до 50 на сто" от разходите за дейността със собствени средства, 29,2 на сто - че ще успеят "до 100 процента", а 24,9 на сто от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами.
Източник: БТА (28.02.2022)
 
Цената на тока продължава да ускорява ръста на производствените цени Увеличението в цената на тока продължава да вдига производствените цени в България и през януари. Цените на производител са се повишили с 32,6% на годишна база през първия месец на тази година. Това показват актуални данни на Националния статистически институт (НСИ). През декември увеличението на годишна база беше 30,8%, а през ноември годишното повишение достигна 31%, което беше рекорд, откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. През миналия месец цените на производител пак се ускоряват до нов рекорд. Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията. В НСИ отчитат, че общият индекс на цените на производител през януари на месечна база расте с 3,2%. За сравнение през декември 2021 г. поскъпването беше с 1,7%, доста по-малко, отколкото през ноември спрямо октомври – 8,4%. Статистиката регистрира повишение на годишна база в цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 85,7%, в преработващата промишленост – със 17,1%, и в добивната промишленост – с 3,9%. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 34,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 27,4%, и производството на основни метали - с 27,3%.
Източник: Инвестор.БГ (01.03.2022)
 
Заводите вдигнаха цените с 19 на сто Цените за заводите от преработващата промишленост за пазара в България през януари са били с 19% по-високи от същия месец на предходната година, обявиха от НСИ. Същевременно цените на предприятията за износ са нараснали по-малко - с 15,3%. Оказва се, че поскъпването на тока и газа и забавянето на компенсациите от страна на правителството е довело до вдигане на цените на повечето производители. Но наред с това поскъпването на стоките за вътрешния пазар е по-голямо отколкото за износ. Например производителите на храни са вдигнали цените за пазара в България с 13,3% спрямо същия месец на пред­ходната година, а храните за износ са поскъпнали само с 11,3%. Производителите на напитки са повишили цените си за вътрешния пазар с 5,2%, а продукцията им за износ е останала почти с непроменени цени. Ситуацията при дрехите е същата. Продукцията на шивашките предприятия за пазара в страната е поскъпнала с 3,5%, а повишението на цените за износ е по-малко - с 2,6%. При кожените изделия повишението на цените на производителите за вътрешния пазар е само с 1,8%. Но изнасяните от страната кожени изделия дори са поевтинели с 2,3 на сто. Всички това показва, че повечето преработ­вателни предприятия прехвърлят по-високите цени на тока и газа на потребителите в България, докато при износа повишението на цените им е по-малко. Най-голяма разлика между промените на цените за вътрешния и външния пазар има при химическата промишленост, където влизат и торовете. За пазара в страната цените на заводите в химическата промишленост са нараснали с над 60 на сто за година, а продукцията за износ е поскъпнала само с 2,5%. Основните метали за пазара в страната са поскъпнали с 31,8%, а за износ - с 26,5%. Цените на българските мебели за продажба в страната са нараснали с 9,7%, а мебелите за износ са поскъпнали със 7,8%. Всички това се дължи на поскъпването на тока и газа за вътрешния пазар с 82% през януари спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Труд (02.03.2022)
 
Българската икономика е пораснала с 4.2% през 2021 г. През миналата година икономиката на страната е пораснала с 4.2% в реално изражение, показват предварителни данни на НСИ. Така след спада от 4.4% през първата година на корона кризата през 2021 г. БВП на България отново се връща към растеж и до голяма степен възстановява изгубеното. Темпът на нарастване е най-бърз от 2008 г. насам, макар донякъде да се дължи на по-ниската база за сравнение. Резултатът леко надхвърля очакванията, като надвишава с 0.2 процентни пункта заложената стойност в последната прогноза на Европейската комисия и с 0.5 пункта над правителствената. Все пак ръстът на БВП на страната през 2021 г. е под средния за ЕС, който по предварителни данни на Евростат е 5.3%. С толкова е нараснала и икономиката на еврозоната. През 2021 г. в България общо са произведени стоки и услуги на номинална стойност 132.7 млрд. лв. Така БВП на глава от населението номинално нараства до 19 268 лв. Ръстът от 4.2% се постига и благодарение на по-високия резултат през последното тримесечие. Той е 4.7% на годишна база и е ревизиран с 0.2 пункта нагоре спрямо първоначалните експресни оценки на НСИ. Числата отчитат реалното нарастване на производството и са коригирани за инфлацията, тъй като за изчисленията се използват постоянни цени.
Източник: Капитал (09.03.2022)
 
Производителността на труда в България ускорява ръста си в края на 2021 г. След като през 2020 г. пандемията рязко сви производителността на труда в България под влияние на пандемичните ограничения, тенденцията се обърна в началото на 2021 г., а през лятото последва забавяне на ръста. За последните три месеца на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 4,3% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие на 2021 г. За сравнение, през януари-март брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи реално с 2% на годишна база. Заетите лица в икономиката през октомври-декември са 3,348 милиона, а общият брой отработени часове е 1,396 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори се запазва – увеличава се делът в сектора на услугите и индустриалния сектор и намалява относителният дял в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 11,472 млн. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 27,5 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2021 г. се увеличава реално с 4,9% в сравнение със същия период на предходната година. БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 3,4% за същия период. По предварителни данни за четвъртото тримесечие равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 10,494 млн. лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 25 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 11,091 млн. лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 25,9 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2,140 млн. лв. БДС на един зает и 5,8 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (09.03.2022)
 
В промишлеността се отчита ръст от 16,5 на сто през януари спрямо съответния месец на 2021 година По предварителни данни на Националния статистически институт през януари 2022 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 1,9 на сто в сравнение с декември 2021 г. През януари 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 16,5 на сто спрямо съответния месец на 2021 г. През януари 2022 г. повишение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 10,3 на сто, и при преработващата промишленост - с 2,5 на сто, а намаление - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,9 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 53,6 на сто, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 29,6 на сто, и при преработващата промишленост - с 11 на сто.
Източник: БТА (11.03.2022)
 
За пети пореден месец оборотите на търговците в България нарастват Националният статистически институт отчете поредно подобрение при търговията на дребно в нашата страна през януари. За пети пореден месец оборотите на търговците в България нарастват, като показателят, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 11,1% над равнището от януари 2021 г. По предварителни сезонно изгладени данни през януари оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“, по съпоставими цени нараства с 1% спрямо декември. През януари на годишна база се наблюдава увеличение на оборота при всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (със 17,2%), търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 14,8%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 3,9%). В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значителен ръст НСИ регистрира при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 35,8%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22,4%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 12,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2022)
 
Приходите от нощувки в страната през януари се увеличават с 86,6 на сто на годишна основа Приходите от нощувки през януари 2022 г. достигат 48,5 млн. лв., като се увеличават с 86,6 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от български граждани са 26,3 млн. лв., а от чужди граждани - 22,2 млн. лева, съобщи Националният статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през януари 2022 г. е 22,3 на сто, като се увеличава с 6,4 процентни пункта в сравнение с януари 2021 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 31,6 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 20,2 на сто, и с 1 и 2 звезди - 12,6 на сто. През януари 2022 г., по време на продължаващата епидемична обстановка, в страната са работили 1 702 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 50,8 хил., а на леглата - 102,8 хиляди. В сравнение с януари 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4,2 на сто, а броят на леглата в тях - със 7,9 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през януари 2022 г., е 702,0 хил., или с 51,4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са направили 435,2 хил. нощувки, а чуждите - 266,8 хиляди. През януари 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 77,9 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 43,2 на сто - на българи. Броят на пренощувалите хора в местата за настаняване през януари 2022 г. се увеличава с 33,4 на сто в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 291,8 хиляди. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през януари 2022 г., са 213,0 хил. и са направили средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 78,8 хил. и са имали средно по 3,4 нощувки, като 76,8 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: БТА (14.03.2022)
 
Българското строителство започна скромно 2022 г. Строителната продукция в България бележи ръст, макар и скромен от 2.2% през януари 2022 г. в сравнение със същия месец на миналата година, сочат предварителните данните на НСИ. Темп на нарастване бележат сградното, както и гражданското и инженерно строителство. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през януари 2022 г. се определя от положителния темп както при сградното строителство с регистрирано увеличение от 2.9%, така и при гражданското и инженерното строителство, където нарастването е с 1.3%. За сравнение през януари 2021 г. темпът на строителство на годишна база е бил отрицателен, като спадът при сградното строителство е бил с 11 на сто. Гражданското и инженерното строителство са отчели по-слабо нарастване – от 0.5%. На месечна база обаче индексът на продукция е с 0.7% под равнището от месец декември миналата година. Продукцията от сградното строителство намалява с 0.8%, а от гражданското и инженерното строителство – с 0.7%. За сравнение през януари 2021 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.3% под равнището от предходния месец – декември 2020 г. Тогава продукцията от сградното строителство намалява с 1.8%, а от гражданското и инженерното строителство – с 0.7%.
Източник: economic.bg (14.03.2022)
 
Износът расте с двуцифрен темп и през януари Българският износ продължава да расте за 12-и пореден месец, като продадените зад граница стоки през януари са с 31% повече в сравнение със същия месец на 2021 г., показват данните на статистиката. Те обаче се основават на паричната стойност на продадените навън продукти, а не на тяхното количество. Затова ръстът донякъде се дължи и на по-високите цени на стоките. При сравнението с януари 2021 г. трябва да се отчита и базов ефект - преди година експортът все още отчиташе спадове. Номинално износът възлиза на почти 6.3 млрд. лв., което е с почти една трета повече и спрямо предкризисната 2019 г. Софтуерът на информационната система на НСИ за по-подробни справки за външната търговия обаче се актуализира през последните месеци и данни за изнесените обеми липсват. Данните все още не отчитат и започналата война. Износът на български стоки към Русия и Украйна обаче е сравнително ограничен и е едва 2.4% от общия за 2021 г. Проблемът е, че след като започна конфликтът, бяха разрушени някои вериги на доставки и все още не е ясно как това ще се отрази върху бизнеса и неговите поръчки.
Източник: Капитал (15.03.2022)
 
Инфлацията стана двуцифрена и достигна 10% през февруари Инфлацията в страната очаквано продължава да се покачва за дванадесети пореден месец и през февруари достига 10% на годишна база, показват данните на националната статистика. Стойността е сравнима с нивата от края на 2008 г., но засега остава под върховите стойности от времето на Световната финансова криза. Само за месец потребителските цени отчитат ръст от 1.4% в сравнение с януари. Ускорена инфлация се наблюдава през последните месеци във всички развити страни вследствие на възстановяващата се от пандемията икономическа активност и България не остава встрани от този процес. Според експертите за ръста на цените допринасят още поскъпналите електроенергия и суровини, забавянията на доставки по световните вериги и стимулиращите антиковид мерки от страна на правителствата и централните банки. Преобладаващите прогнози на институциите са, че инфлацията ще остане висока през тази година. Перспективите допълнително се влошават от конфликта в Украйна и икономическите последствия от него. Това ще доведе и до по-висока от заложената в бюджета на страната средногодишна инфлация от 5.6%, обяви днес министърът на финансите Асен Василев. Според последните данни към февруари средногодишната инфлация достига 5%.
Източник: Капитал (16.03.2022)
 
Безработицата в България се задържа на 4,9% през февруари Безработицата в България задържа ниското си равнище от 4,9% през февруари, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава намаление с 2,0 пр. пункта. 2021 г. приключи с рекордно ниско ниво на безработицата от 4,8%, а в първия месец от тази година показателят регистрира ръст с 0,1 пр. пункта. Безработните в бюрата по труда през февруари са 159 хиляди, което е с 29% по-малко в сравнение с година по-рано. През втория месец от годината са се регистрирали нови 19 407 безработни, като броят им е с 6185 по-нисък спрямо предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 5 490 души. Други 445 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. Над 12 хиляди безработни са намерили ново работно място през февруари, или с над 800 души повече спрямо януари.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2022)
 
Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 26.3% спрямо 2020 г. През миналата година износът на стоки от България за Европейския съюз се увеличава с 26.3% спрямо 2020 г. и е в размер на 45.27 млрд. лева. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.1% от износа за държавите членки на общността, изчисляват от националната статистика. Само през декември износът ни за ЕС нараства с 43.5% спрямо същия месец на 2021-а и е на стойност 3.89 млрд. лева. През миналата година при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение с 2020 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (+105.6%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (+98.6%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (-15.8%). Вносът на стоки в България от ЕС през 2021 г. се увеличава с 26.7% спрямо 2020 г. и е на стойност 46.34 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Нидерландия и Унгария. Само през декември вносът на България от държавите членки на нараства с 40.8% спрямо същия месец на 2020-а и е в размер на 4.49 млрд. лева. При вноса на стоки от ЕС през 2021 г. най-голямо увеличение на годишна база е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (+168.2%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през 2021 г. отново е отрицателно и е на стойност 1.07 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (16.03.2022)
 
Над 18 млрд. лева управляват фондовете за втора пенсия Желаещите да променят осигурителното си дружество за втора пенсия се увеличават в края на 2021 година. През четвъртото тримесечие на миналата година в трите вида пенсионноосигурителни дружества са подадени общо 99 382 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. В сравнение с третото тримесечие, техният брой се увеличава с 11 001, от 88 381 заявители. Това показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) въз основа на подадените от дружествата отчети. От тях става ясно, че през четвъртото тримесечие на 2021 г. общо 83 241 осигурени лица от подалите заявления са получили разрешение да променят партидите си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 74 187, се наблюдава увеличение с 9 054 лица или 12.20 на сто. Месечната равносметка показва, че през периода октомври-декември 2021 година 76 434 лица са сменили участието си в универсалните пенсионни фондове (УПФ), а броят на променилите участието си в професионалните фондове (ППФ) – 5 550 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) – 1 257 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 1,98 на сто, в професионалните – 1,75 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,19 на сто.
Източник: 3e-news (17.03.2022)
 
Основни резултати от наблюдението на работната сила през 2021 година От началото на 2021 г. наблюдението на работната сила във всички държави - членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила. Тези регламенти налагат промени в методологията на наблюдението, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, поради което резултатите от наблюдението на работната сила за 2021 г. не са напълно съпоставими с тези за предишни периоди. През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 155.3 хил., или 72.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2020 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.1 процентни пункта. Общият брой на заетите лица e 3 076.5 хил., или 52.3% от населението на 15 и повече навършени години. От всички заети 1 648.7 хил., или 53.6%, са мъже и 1 427.8 хил., или 46.4%, са жени. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 986.7 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 68.1%, съответно 72.0% за мъжете и 64.2% за жените. В сравнение с 2020 г. коефициентът се увеличава с 0.5 процентни пункта. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73.2%. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група е 77.3%, а при жените - 68.9%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 64.8% (69.9% за мъжете и 60.1% за жените). Безработните лица са 171.1 хил., от които 95.5 хил. са мъже и 75.6 хил. - жени. Коефициентът на безработица е 5.3%, съответно 5.5% за мъжете и 5.0% за жените. В сравнение с 2020 г. намалява с 0.8 процентни пункта.
Източник: НСИ (18.03.2022)
 
Безработицата през 2021 г. се е свила до 5,3% Въпреки активните антикризисни мерки за подкрепа на заетостта през миналата година се оказва, че пандемията сериозно е ударила този показател на трудовия пазар у нас. През 2021 година заетостта в България е продължила да се свива. В същото време безработицата се е понижила, намалял е и броят на икономически активните българи. Това се вижда се от данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през 2021 година. Безработицата през миналата година се е свила до 5,3%, като в сравнение с 2020 г. намалява с 0,8 пр. пункта. Броят на безработните през 2021 година е бил 171 хиляди според националната статистика. За сравнение, безработните са били 168 хил. през 2020 година и 142 хил. през предпандемичната 2019 г. Делът на продължително безработните от всички без работа е 49,5%, а коефициентът на продължителна безработица е 2,6%. Заетостта в България се сви драстично още през 2020 г. заради породените от пандемията блокади и рестрикции, които затвориха много бизнеси. Така в края на първата година от пандемията (2020 г.) заетите в страната намаляха до 3,1 млн. души. През 2021 година броят на заетите се е понижил още – до 3,07 милиона души, или 52% от населението на 15 и повече навършени години. За сравнение, през предпандемичната 2019 г., общият брой на заетите лица e над 3,2 милиона, или 54% от населението на 15 и повече навършени години.
Източник: Инвестор.БГ (18.03.2022)
 
Хранителните стоки на едро у нас са с 30% по-скъпи от миналия март Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 2,22 на сто, премина психологическата граница от 2,000 пункта и в края на седмицата достигна 2,026 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), цитирани от БТА. От началото на годината ИТЦ е прибавил 10,17 на сто пункта. Преди година, в средата на март, индексът се движеше около 1,550 пункта или с близо 31% по-ниско. Базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Цената на оранжерийните домати тази седмица се вдигна с 3,8 на сто до 3,25 лева за килограм, докато оранжерийните краставици поевтиняха със 1,6 процента до 4,18 лева за килограм. Картофите понижават цената си с 1,1 на сто и се продават по 0,88 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 2% и се търгуват по 1 лев за килограм. Цената на зелето се вдига с 4% до 1,30 лв./кг. Цената на червените чушки от внос се повишава с 4,5% до 3,49 лева за килограм.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2022)
 
Търговският дефицит на България с петорен ръст в началото на 2022 г. Търговският дефицит на България бележи петорен ръст в началото на 2022 г. спрямо миналата година. Това показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в петък. През януари общият търговски дефицит на България се е равнявал на 710 млн. евро, докато през януари предходната година показателят е бил в размер на 143 млн. евро. Износът на страната се е увеличил с една трета на годишна база, достигайки 3,2 млрд. евро през януари 2022 г. Повишението обаче е засенчено от ръста в размер на 52% на вноса, който е бил в размер на 3,9 млрд. евро през първия месец на годината. Резултатът поставя страната ни на едно от водещите места по най-голям ръст на вноса и износа през януари 2022 г. Най-голямо увеличение в износа извън рамките на Европейския съюз (ЕС) е отчетено в Кипър (70,5% ръст), Румъния (45,2%), Гърция (44,1%), Малта (42,1%) и Белгия (40,1%), следвани от България (39%).
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2022)
 
10,3 милиона долара приходи за музикалната индустрия у нас през 2021 г. Българската музикалната индустрия е генерирала 10,3 милиона долара през изминалата 2021 година. Това стана ясно от годишния доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия. През миналата година приходите са се увеличили с 18,6% спрямо 2020 г. Въпреки този ръст обаче България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари. Страната ни заема 56-о място от общо 70 пазара, като все пак се е изкачила с една позиция от предходната година. Българската музикална индустрия отчита близо 25% повишение на общите приходи от стрийминг с абонамент и подкрепен от реклами, а най-значително е увеличението на приходите от потреблението на видео стрийминг. В световен план най-голям ръст на приходите отчита платената абонаментна форма на стрийминга. У нас се забелязва значителен ръст на продажбите на физически носители. Най-много - над 65%, се продават дисковете, а на второ място са плочите.
Източник: 24 часа (23.03.2022)
 
Близо 59 000 са регистрираните безработни в бюрата по труда от началото на годината до 20-ти март Регистрираните безработни в бюрата по труда за периода от началото на 2022 г. до 20-ти март достигнаха близо 59 000 души (58 968). Това показват данните от специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. В същото време за периода 3 януари - 20 март започналите работа са малко под 35 000 души (34 898). От началото на 2022 година се запазва трайна тенденция за превес на записаните в бюрата по труда спрямо устроените на работа. В последната наблюдавана седмица (14-20 март) новорегистрираните безработни в страната са 4763 души, а постъпилите на работса са 3502. В периода 14-20 март най-много са регистрираните в бюрата по труда в областите Пловдив (457) и София-столица (452). В същото време най-много са постъпилите на работа в Пловдив (294) и София (287), показват предварителните данни на НСИ.
Източник: БНР (24.03.2022)
 
Подем на строителството в ЕС през януари, но слабо понижение в България Продукцията в строителния сектор на ЕС и в частност на еврозоната се увеличи рязко през януари 2022 г., заличавайки спад от края на миналата година, докато строителството в България се сви слабо за пръв път от три месеца насам, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС нарасна през януари с 3,9% спрямо декември 2021 г., когато беше отчетен спад с 1,2%. В еврозоната продукцията в строителството също се повиши с 3,9% след понижение с 1,5% месец по-рано. Най-силен ръст през януари отбеляза строителството в Полша (скок с цели 19%), следвана от Германия (с 10,1%) и Румъния (с 8,3%). В същото време най-голямо понижение на продукцията в строителството беше отчетено в Унгария (спад с 6,3%), Белгия и Нидерландия (спад с по 1,3%) и Италия (с 0,9%).Според същото проучване на Евростат строителството в България през януари 2022 г. се сви с 0,7% спрямо декември 2021 г. , когато нарасна с 1%, докато на годишна база растежът на продукцията в българското строителство се забави до 2,2% от 6,3% в края на миналата година.
Източник: БНР (24.03.2022)
 
Комисията за експортен контрол е издала 217 разрешения за износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за периода 13 декември 2021 г. - 7 март 2022 г. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията е издала 217 разрешения за износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за периода 13 декември 2021 г. - 7 март 2022. Това каза Димитър Данчев заместник-министър на икономиката и индустрията при представянето пред ресорната парламентарна комисия на доклада на Междуведомствената комисия, внесен от министъра на икономиката и индустрията на 10 март 2022 г. Той съобщи, че общата стойност на разрешения износ и трансфер от територията на страната е 504 570 350 евро, а на вноса и трансфера за територията на България - 40 850 524 евро. Стойността на разрешения износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба е 1 498 513 евро, а на разрешения внос - 57 143 887 евро.
Източник: БТА (24.03.2022)
 
България с най-нисък БВП на човек от населението спрямо средното за ЕС през 2021 г. През 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), варира между 55 процента от средното равнище за Европейския съюз (ЕС) в България до 277 процента в Люксембург. България отчита БВП на глава от населението от 45 процента под средното ниво за ЕС, определено на 100 пункта. Това сочат най-новите данни за стандарта на покупателната способност (СПС) и БВП за 2021 г., публикувани днес от европейската статистическа служба Евростат. Данните показват съществени различия между страните членки по отношение на БВП на глава от населението, използван за измерване на икономическата активност. Люксембург и Ирландия са регистрирали най-високите нива на БВП на глава от населението за 2021 г. – съответно 177 и 121 процента над средното ниво за ЕС. Това се обяснява от факта, че Люксембург има голям брой чуждестранни жители, заети в страната, които допринасят за нейния БВП, въпреки че не са част от постоянното население на Люксембург. Техните разходи за потребление се записват в националната сметка на държавата им на пребиваване.
Източник: БТА (24.03.2022)
 
Покупателната способност остава най-ниска в България спрямо страните от Евросъюза През 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), е варирал между 55% от средното ниво за ЕС в България и 277% от средното ниво в Люксембург. Това показват нови данни на европейската статистическа служба Евростат. Данните свидетелстват за значителни разлики между отделни страни членки на ЕС по отношение на БВП на глава от населението, използван за изчисляване на икономическата активност. През 2021 г. Люксембург и Ирландия отчитат най-високи нива на БВП на глава от населението в размер на 177% и 121% над средното ниво за ЕС, което е определено на 100 пункта. Със сериозно изоставане след тях се нареждат Дания (33% над средното ниво), Нидерландия (32%), Швеция (23%) и Белгия (22%).
Източник: econ.bg (25.03.2022)
 
27% от нефинансовите предприятия у нас са с намалени продажби през февруари През февруари 27% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с предходния месец. При 54% няма промяна, а 17% са регистрирали увеличение на постъпленията, показват данни на Националния статистически институт, публикувани днес. Година по-рано, през февруари 2021 г., намаление в приходите от продажби спрямо предходния месец са посочили 34% от нефинансовите предприятия, 47% не са отчели промяна, а 17% са регистрирали увеличение. По икономически дейности през февруари т.г. 33% от предприятията в дейност „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от предприятията в „Строителство“ с 30% и „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ с близо 30 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2022)
 
240 млн. евро са инвестирани в бизнес имоти у нас през 2021 г. Инвестициите в бизнес имоти в България през 2021 г. са достигнали най-ниското си ниво от 2011 г. заради кризата с COVID-19, сочат данни на консултантската компания JLL. През втората половина на годината инвестиционните обеми са достигнали 221 млн. евро, а за цялата 2021 г. са били в размер на 240 млн. евро. Това все пак е ръст с 11% спрямо 2020 г. Делът на международните и българските инвеститори е балансиран – чуждестранните купувачи са съставлявали 60% от инвестициите, а около 40% са били за местни играчи. Доходността от първокласни офиси и търговски центрове е останала непроменена през второто полугодие на 2021 г. и през цялата минала година и е на ниво от 7,5%. През същия период доходността от първокласни индустриални имоти се е свила от 8% през първото полугодие на 7,5% през второто с тенденция да продължи да намалява зарази активното търсене на логистични и индустриални площи. През второто полугодие на миналата година най-голямата офис сделка, която е и най-мащабната за последните три години, е придобиването от SAP на новопостроената сграда Park Lane Office Center за сумата от 50 млн. евро. Чешко-нидерландската компания CTP, инвестираща в индустриални и логистични паркове в Централна и Източна Европа, придоби нов логистичен център, построен от белгийската компания Cordeel Bulgaria. Стойността на сделката не беше обявена.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2022)
 
Строежът на жилища във Варна нарасна с 95% Строителството на нови жилища се увеличава в повечето области на страната. Това се дължи на нарастващото търсене на апартаменти и къщи както в София, така и в редица големи и по-малки населени места. А строителните предприемачи с изгражданите от тях сгради се опитват да удовлетворят желанията на клиентите. През четвъртото тримесечие на миналата година във Варна е започнало строителството на 1331 апартаменти и еднофамилни къщи, което е ръст с близо 95% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. За същия период на предходната година започнатите нови жилища в морската столица са 684. В София пък са започнати 3027 къщи и апартаменти през тримесечието. Това е с над 43% повече спрямо същия период на предходната година, когато започнатите жилища в столицата са били 2114. Общо за цялата страна през тримесечието е започнал строежът на 1319 жилищни сгради с 7336 жилища в тях и с 871,6 хил. кв. м обща застроена площ, на 14 административни сгради/офиси с 16,5 хил. кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 607 други сгради с 520 хил. кв. м РЗП. В сравнение със същото тримесечие на предходната година започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 30,9%, жилищата в тях са с 30,6% повече, а общата им застроена площ нараства с 24,1%. Това се дължи на желанието на повечето купувачи да придобият апартамент ново строителство. Броят на започнатите административни сгради нараства със 7,7%, а тяхната РЗП - с 29,2%. Започнал е строежът и на 6,1% повече други видове сгради с 40,4% по-голяма РЗП.
Източник: Труд (28.03.2022)
 
През 2020 г. ЕС е внесъл 57,5 процента от енергията си. България - 37,8 процента През 2020 г. Европейският съюз (ЕС) е внесъл 57,5 процента от консумираната енергия, като собственото му производство е покрило едва 42,5 процента от нуждите на страните членки. Това сочат най-новите данни на сайта на европейската статистическа служба Евростат. През 2020 г. България отбелязва нива на енергиен внос от 37,8 процента. Енергийният микс на ЕС през 2020 г. се е състоял от 35 процента петрол и петролни продукти, 24 процента природен газ, 17 процента възобновяеми източници, 13 процента ядрена енергия и 11 процента твърди изкопаеми горива. За 2020 г. в енергийната микс на България, изразен като дял на горивата в брутната налична енергия, най-голям дял (24,5 процента) са заемали петролът и петролните продукти (с изключение на биогоривата - бел. р.), следвани от ядрената енергия (24,2 процента), твърдите изкопаеми горива (23,9 процента), възобновяеми енергийни източници и биогорива (14,2 процента), природен газ (14 процента), невъзобновяеми отпадъци (0,4 процента) и други суровини - други газове, торф и продукти от торф, петролни шисти и петролни пясъци (0,4 процента).
Източник: БТА (29.03.2022)
 
У нас дават 7 евро за час труд, а в Германия 37 евро Фирмите в България имат най-ниски разходи за труд спрямо компаниите от другите страни в ЕС. У нас средните разходи за един час труд през миналата година са били 7 евро, обявиха от европейската статистическа служба Евростат. Точно пред нас в класацията е Румъния, където един час труд струва на бизнеса 8,5 евро. Най-високи надници дават в Дания, където един час труд струва на бизнеса средно 46,9 евро. След това се нареждат Люксембург (43 евро на час) и Белгия (41,6 евро). Тези данни показват значителни различия между държавите-членки на ЕС по отношение на разходите за труд на бизнеса, коментират от Евростат. В Германия например разходите за един час труд са 37,2 евро, във Франция са 37,9 евро, а в Нидерландия са 38,3 евро. През 2021 г. средните почасови разходи за труд в цялата икономика се оценяват на 29,1 евро в страните от ЕС и 32,8 евро в еврозоната, докато за предходната 2020 г. са били съответно 28,6 и 32,4 евро. В сферата на промишлеността разходите за труд през 2021 г. са 29,1 евро средно за страните от ЕС и 35,1 евро за еврозоната. В строителството те бяха съответно 26 евро и 29,3 евро. В услугите почасовите разходи за труд са били 28,8 евро в ЕС и 31,6 евро в еврозоната.
Източник: Труд (29.03.2022)
 
Бизнесът очаква влошаване на икономическата среда в следващите месеци Общият показател на бизнес климата у нас се понижава с 4,8 пункта през март спрямо февруари в резултат на неблагоприятните очаквания на бизнеса в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).Съставният показател "Бизнес климат в промишлеността" спада със 7,1 пункта. Оценките на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията са резервирани, като и очакванията им за следващите шест месеца се влошават. Същевременно и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца са песимистични. Основните пречки за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, фактора „други“ и недостатъчното търсене от страната, като анкетата отчита нарастване на негативното влияние на фактора несигурност на икономическата среда. В сравнение с предходния месец делът на мениджърите, които прогнозират продажните цени в промишлеността да се повишат през следващите три месеца, се увеличава и достига 29,4%. През март съставният показател "Бизнес климат в строителството" запазва нивото си от предходния месец. Очакванията на строителните предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността им през следващите три месеца, са благоприятни. Последната анкета обаче отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2022)
 
Производствената инфлация се забавя до 32.3% през февруари Общият индекс на цените на производител през февруари 2022 г. нараства с 32.3% в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 81.8%, в преработващата промишленост - със 17.9%, и в добивната промишленост - с 9.7%, сочат обявените данни от НСИ. Месец по-рано, за януари 2022 година националната статистика отчете поскъпване на индустриалното производство с 32.6 на сто, което беше и исторически рекорд откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. Преди това НСИ отчиташе производствена инфлация съответно: от 30.8% през декември, 31% през ноември, когато бе установен първият за миналата година исторически рекорд. На годишна база през февруари 2022 година в преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 30.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 26.1%, и в производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 24.8%. На месечна база, спрямо януари 2022 година, Общият индекс на цените на производител през февруари 2022 г. се увеличава с 1.0%, като повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.7%, и в добивната промишленост - с 2.3%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%.
Източник: 3e-news (31.03.2022)
 
Расте броят на българите, пътували в чужбина През февруари тази година в условията на продължаващата епидемична обстановка пътуванията на български граждани в чужбина са нараснали. Националният статистически институт изчислява, че те са 417 500, или с 93.9% над регистрираните през същия месец на миналата година. Посещенията на чужденци в България са в почти същия брой - 409 800, като увеличението при тях е със 70.1% повече в сравнение с втория месец година по-рано. Транзитните преминавания през страната ни са 39.2% (160 700) от всички посещения на чуждестранни гости у нас. Предвид трудностите с пътуванията и пандемичните мерки по света от общия брой чужденци, посетили България през февруари, най-много са били гражданите от Стария континент. От Европейския съюз са пристигнали 38%, или 155 800 човека от всички гости. Най-много са били посещенията на граждани от Румъния - 38%, Гърция - 28.4%, и Германия - 6.9 на сто. Посещенията от групата „Други европейски страни“ са били 219 400, или 53.5% от всички туристи в България. Най-голям брой сред тези държави са регистрирани от Турция - 107 800, или 49.2% от посещенията от тази група. През февруари с най-голям относителният дял на посещенията у нас са тези други цели (образование, лечение и други) - 48.3 на сто. Следват пътуванията за почивка и екскурзия /39.1%/, и със служебна цел - 12.6 процента.
Източник: Банкеръ (31.03.2022)
 
ЕБВР с по-лоша прогноза за България Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г. В новия си мартенски доклад ЕБВР вече очаква Брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се повиши през настоящата година само с 2,8%, при очакван ръст от 4,4% в прогнозата на банката от ноември 2021 г. За 2023 г. ЕБВР очаква БВП на страната ни да се повиши с 3,6 на сто. ЕБВР е първата международна финансова организация, която публикува официална икономическа прогноза за региона, в който оперира, след началото на руската инвазия в Украйна на 24-ти февруари. Банката влошава прогнозите си за почти всички страни, включени в анализа. Но в повечето държави корекцията в очаквания ръст на БВП е по-малка, отколкото за България. В мартенската прогноза на ЕБВР е заложен с 1,6% по-малък ръст на БВП на България спрямо прогнозата от ноември 2021 г. Същото влошаване на очакванията има и за Румъния и Чехия. Но очакванията за Полша са за 4,5% ръст на БВП, което е само с 0,8% под прогнозата от ноември. А очакванията за Гърция се влошават само с 1%. Промените в прогнозите на ЕБВР се дължат основно на негативните последици от руската инвазия в Украйна и последвалите я западни санкции спрямо Москва. ЕБВР посочва няколко причини за занижената икономическа прогноза за България за настоящата година. Сред тях са растящите енергийни цени и силната зависимост на България от вноса на руски горива, както и очаквания спад на руския туризъм в нашата страната, която, според данни на банката, през 2019 г. (преди коронавирусната пандемия) е приела 450 хил. туристи от Русия.
Източник: Труд (01.04.2022)
 
Бум в купуването на нови автобуси в България Регистрациите на нови търговски автомобили- леко-, средно- и тежкотоварни, автобуси) през февруари са се свили с 15,7% в сравнение със същия месец на 2021 година и са достигнали ниво от 131 874 единици. Това показват актуалните данни на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Резултатът за първите два месеца на годината е 257 127 единици, което е с 13,5% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Понижения се регистрират на всеки един от четирите основни пазара- Испания (-21.9%), Франция (-19.3%), Германия (-5.8%) и Италия (-2.8%), а във Великобритания се отчита спад от 15.3%. Регистрациите на нови лекотоварни коли (до 3,5 тона), които са основен двигател в бизнеса с търговски автомобили в Европа, са се свили с 18.2% през февруари (106 899 ед.) и 16.3% за първите два месеца на 2022 година (206 345 ед). По отношение на България, интересен момент е впечатляващото увеличение в сегмента на автобусите, отбелязва auto-press.net. Само през февруари в страната са били регистрирани 23 такива превозни средства с тегло над 3.5 тона, което представлява увеличение от 1050%. Резултатът от началото на 2022 година е на ниво от 40 единици или с 1233,3% повече в сравнение със същия период на 2021 година.
Източник: Money.bg (04.04.2022)
 
Цените на производител в промишлеността в ЕС и еврозоната през февруари нараснаха с по 1,1 процента, а в България се понижиха с 0,1 процента През февруари цените на производител в промишлеността се повишиха с 1,1 процента както в Европейския съюз (ЕС), така и в еврозоната в сравнение с януари, сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Също така на месечна база през януари цените нарастват с 5 процента в ЕС и с 5,1 процента в Еврозоната. През февруари 2022 г. в сравнение с февруари 2021 г. цените на индустриалните производители се увеличават с 31,1 процента в ЕС и 31,4 процента в еврозоната. В България цените на промишлените производители през февруари са намалели с 0,1 процента спрямо месец по-рано, когато ръстът им е възлизал на 3,4 процента. Промишлените цени в страната ни през втория месец от годината са скочили с 40,6 процента спрямо февруари 2021 г., а средноаритметичното увеличение за шестмесечен период (септември 2021 г. - февруари 2022 г.) е 33,7 процента.
Източник: БТА (07.04.2022)
 
Оборотите в търговията намаляват Оборотите в търговията на дребно в страната през февруари намаляват, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В България продажбите на дребно през февруари са с 0,5% по-малко спрямо предходния месец. При положение, че средно за страните от ЕС има ръст на продажбите с 0,3%. Войната в Украйна започна само няколко дни преди края на февруари. Затова най-вероятно спадът на продажбите не се дължи само на нея, а и на големия ръст на цените на редица стоки, което кара хората да намалят покупките. А войната само допълнително води до намаляване на оборотите в търговията заради несигурността, която поражда сред хората. Общо за страните от ЕС през февруари продажбите на храни и напитки са намалели с 0,4%, показват данните на Евростат. Сред страните от ЕС има само шест, в които спадът на оборота в търговията е по-голям, отколкото у нас. Това са Белгия (-1,8%), Естония (-1,7%), Полша (-1,6%), Дания (-0,9%), Финландия (-0,9%) и Франция (-0,6%).
Източник: Труд (08.04.2022)
 
Сградното строителство тласка нагоре сектора у нас през февруари Строителството в България записва четвърти пореден месец на годишен ръст през февруари, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). То е нараснало с 4,3%, като основен принос за това има сградното строителство, докато гражданското и инженерното строителство, в което влиза и изграждането на инфраструктура, едва успява да изплува на зелена територия. През февруари сградното строителство е нараснало със 7,1%, като ускорява ръста си спрямо повишението с 4,2% в началото на 2022 г., макар че започналата на 24 февруари война в Украйна създава нови затруднения за предприемачите, свързани с нарушаване на доставките на строителни материали и повишаването на цените им. В същото време инфраструктурното строителство се повишава само с 0,6% на годишна база през февруари – най-анемичното покачване от ноември м. г., когато то се върна към растеж. Строителната продукция у нас записва минимален ръст и на месечна база от 0,2%, отново благодарение на приноса на сградното строителство, което е нараснало с 0,8% след минимален спад през януари. В същото време инфраструктурното строителство е намаляло с 0,5% и това е втори пореден месечен спад за него след свиването с 0,3% през януари.
Източник: Инвестор.БГ (10.04.2022)
 
Над 17 процента са поскъпнали храните на едро в България от началото на годината Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, скочи тази седмица с 3,23 процента до 2,139 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на 2022 година ИТЦ е прибавил повече от 17 процента. Преди година ИТЦ се движеше около 1,610 пункта или 33 на сто по-ниско. Базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Цената на оранжерийните домати тази седмица скочи с 9,5 на сто до 4,16 лева за килограм, а оранжерийните краставици поевтиняха с 10,5 процента до 3,49 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 1,1 на сто и се продават по 0,90 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 2,9 на сто и се търгуват по 1,02 лева за килограм на едро. Цената на зелето се вдига с 3,8 на сто до 1,36 лева за килограм. Цената на червените чушки от внос скача с 10,0 на сто до 3,85 лева за килограм.
Източник: БТА (11.04.2022)
 
Промишленото производство в България се увеличава с 14,5% за година През февруари 2022 г. промишленото производство в България се увеличава с 14,5% спрямо същия период на 2021 г. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На годишна база ръст е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,7%, в добивната промишленост - с 16,9%, и при преработващата промишленост - с 11,9%. От НСИ отчитат сериозно повишение в преработващата промишленост, особено при производството, некласифицирано другаде - с 59,6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 30,4%, производството на напитки - с 29,4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с почти 26%, производството на химични продукти – с близо 25%, производството на превозни средства, без автомобили - с 24,7%. Най-голямо намаление се отчита при производството на тютюневи изделия - с 12,2%.
Източник: Инвестор.БГ (11.04.2022)
 
Горивата с нов рекорд, дизелът удари 3,12 лева Цените на горивата отбелязаха нов рекорд у нас в края на миналата седмица. По големите вериги дизелът вече се продава между 3,08 и 3,12 лева, а бензинът е 2,96-2,99 лева за литър. При по-малките бензиностанции цената е с 10-12 стотинки по-ниска. Причината за поскъпването е петролът, чиито котировки от началото на годината нарастват. А по бензиностанциите тяхното движение се отразява с 10-дневно закъснение. Това означава, че в момента цените на бензин и дизел на дребно са според достигнатите 115-118 долара за барел петрол в края на март. През последната седмица обаче нефтът започна да поевтинява и бе между 100 и 102 долара, след като САЩ освободиха 180 млн. барела от резерва си. След това Международната агенция по енергетика съобщи, че такъв ход ще бъде направен и от други държави за допълнителни 60 млн. барела. Избухналите нови огнища на коронавируса в Китай също натискат цената на петрола надолу заради опасенията, че икономиката на страната може да се забави заради наложените ограничения. Ако сегашните нива на нефта от около 100 долара се запазят още седмица, горивата по бензиностанциите би трябвало да се върнат отново под 3 лева. Сегашните им цени са с 50% по-високи спрямо една година, когато бяха малко над 2 лева. При петрола обаче поскъпването е по-голямо на годишна база - с 55 на сто. Ако обаче се стигне до ембарго от ЕС и САЩ на износа на руски петрол, това може да вдигне котировките осезаемо, защото Москва осигурява около 20% от световното потребление.
Източник: 24 часа (11.04.2022)
 
31% е спадът на строителната продукция Близо 31% е спадът в произведената през 2021 г. продукция в отрасъл „Строителство“ по предварителни данни на НСИ. Тя е на обща стойност 16,1 млрд. лв., а през 2020 г. е била 23,238 млрд. лв. Това сочат данните в икономическия отчет за миналата година на Камарата на строителите в България. Браншовата организация традиционно наблюдава тенденциите в отрасъла и обобщава официалните данни в редовни анализи за тримесечие, полугодие, деветмесечие и година. Продукцията е разделена на два сегмента – сградно строителство, което включва жилищно и нежилищно, и инфраструктурно строителство, в което влизат пътно, железопътно, енергийно, ВиК. През миналата година произведената продукция в сградното строителство е в размер на 9,043 млрд. лв. и има дял от 56,2%. В сравнение с 2020 г. спадът при нея е от 31,7 на сто. В другия сегмент - инженерна инфраструктура, за м.г. спадът е 29,4% спрямо 2020 г. Произведената продукция при нея възлиза на 7,057 млрд. лв. и е с дял от 43,8% от общо произведената продукция в строителството за 2021 г. Брутната добавена стойност в строителството за 2021 г. е 5,084 млрд. лв., с дял 3,8% от Брутния вътрешен продукт като се отчита спад от 7,8% в сравнение с 2020 г. За 2021 г. спрямо 2020 г. ръст от 16,4 на сто бележат въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради. Ръстът на общото РЗП е 22,5%. По предварителни данни на НСИ сградите са общо 3930 с 17 889 жилища в тях. Ръст от 15,8 на сто има при започнатото строителство на нови сгради - 7540 бр. От тях 5084 са жилищни, 56 – административни и 2400 – други (предназначени за различни дейности – търговска, транспортна, културна, спортна, здравеопазване, хотели и други). По предварителни данни на НСИ средната годишна заплата в строителството през миналата година е 14 084 лв. като увеличението спрямо 2020 г. е 613 лева (+4,6%). Общо за икономиката средната годишна работна заплата през 2021 г. е 18 608 лв. като увеличението спрямо 2020 г. е с 1921 лв. (+11,5%). Разходите на работодателя за труд за миналата година възлизат на 1,982 млрд. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличение на разходите с 14,5%. Безработните в отрасъла за 2021 г. са 14,4 хил., или 8,4% от общо регистрираните. Спрямо 2020 г. безработните в строителството се увеличават с 1,8 хил. или с 14,3%.
Източник: Труд (12.04.2022)
 
Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати в България за 2020 година Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2020 г. е в община Челопеч (2 628 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 336 лв.), следвана от Пирдоп (1 936 лв.) и Раднево (1913 лв.). Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), който публикува карта на средната брутна месечна заплата в 265-те общини в страната. Включени са както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор, като данните обхващат периода 2016-2020 г.Столична община е на пета позиция (1 913 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 830 лв.), Девня (1 745 лв.), Елин Пелин (1 638 лв.), Панагюрище (1 528 лв.) и Божурище (1 540 лв.). За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор, посочват от ИПИ. От там допълват, че прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.
Източник: БТА (14.04.2022)
 
Ръст над 50% на приходите от нощувки през февруари В разгара на зимния туристически сезон и по време на продължаващата епидемична обстановка приходите от нощувки в местата за настаняване през февруари 2022 г. достигат 54.1 млн. лв., като се увеличават с 53.7 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от български граждани са 30.0 млн. лв., а от чужди граждани – 24.1 млн. лева, сочат обявените от Националният статистически институт (НСИ) данни.Общата заетост на леглата в местата за настаняване през февруари е 28,2 на сто, като се увеличава с 5,1 процентни пункта в сравнение с февруари 2021 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 39,7 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 26,4 на сто, и с 1 и 2 звезди - 15,7 на сто. През февруари 2022 г. в страната са работили 1675 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 49 900, а на леглата - 101 200. В сравнение с февруари 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 0,5 на сто, а броят на леглата в тях - с 3,5 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2022 г., е 793 900, или с 26,5 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са направили 503 000 нощувки, а чуждите - 290 900. През февруари 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 78,3 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 42,9 на сто - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 17 на сто от нощувките на чужди граждани и 31,2 на сто - на българи. Броят на пренощувалите хора в местата за настаняване през февруари 2022 г. се увеличава с 15,9 на сто в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 316 200. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през февруари 2022 г., са 231 200 и са направили средно по 2,2 нощувки. Чуждите граждани са 85 000 и са имали средно по 3,4 нощувки, като 76,9 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: 3e-news (14.04.2022)
 
Износът е с близо една трета нагоре към февруари Българският износ през първите два месеца от годината е на стойност 12.9 млрд. лв., което е ръст от 31% спрямо същия период на 2021 г. Номинално експортът през януари и февруари е с 37% повече и в сравнение с предкризисната 2019 г. Данните обаче се основават на паричната оценка за продадените зад граница български продукти, а не на тяхното количество, затова ръстът вероятно се дължи и на по-високите цени на стоките. Трябва да се има предвид и базовият ефект - през февруари 2021 г. износът точно започва да се възстановява след спада по време на пандемията. Платформата на НСИ за детайлна информация за износа остава недостъпна в последните месеци, затова конкретни данни за обемите липсват. Данните също така почти не обхващат ефектите от започналата в края на февруари война на Русия в Украйна. Износът на български стоки към двете страни е малко - общо за едва 2.4% от общия за 2021 г. По-сериозни последици върху експорта обаче може да окажат свиването на външното потребление в по-големите ни търговски партньори, както и нарушените вериги за доставки заради на войната. Само за февруари износът е с 31% нагоре и възлиза на 6.6 млрд. лв. Това е 13-ият пореден месец, отчитащ ръст на годишна база след ниските резултати през 2020 г.
Източник: Капитал (14.04.2022)
 
Годишният доход на българина расте с 10 на сто през 2021 г., а разходът - с 13,2 на сто Годишният общ доход средно на човек от домакинство е 7 705 лв. през 2021 г. и нараства с 10 на сто спрямо 2020 година. За последните десет години (2012 - 2021 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 1,8 пъти, съобщи Националният статистически институт. През 2021 г. българските домакинства са изразходвали 7 042 лв. средно на човек, което е с 13,2 на сто повече в сравнение с 2020 година. За периода 2012 - 2021 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,7 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 6,5 на сто през 2021 г. в сравнение с 2020 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2021 г. спрямо 2012 г. - 159 на сто. Доходът от работна заплата през 2021 г. е 4 379 лв. и се увеличава с 11,5 на сто спрямо 2020 г., а нарастването му в сравнение с 2012 г. е 1,9 пъти; доходите от пенсии за последната година са 2 311 лева. Те нарастват с 14,5 на сто спрямо 2020 г. и 2 пъти в сравнение с 2012 година; доходите от самостоятелна заетост през 2021 г. са 401 лв. и намаляват със 7,6 на сто спрямо 2020 г., а спрямо 2012 г. нарастват с 21,5 на сто; доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 49 лв. и се увеличава спрямо 2020 г. с 6,5 на сто, а в сравнение с 2012 г. намалява с 55 на сто; доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2021 г. са 192 лева. Те намаляват с 5,9 на сто спрямо 2020 г. и се увеличават с 31,5 на сто спрямо 2012 година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2021 г. той е 56,8 на сто, което е с 0,7 процентни пункта повече в сравнение с 2020 г. и с 4,1 процентни пункта повече спрямо 2012 година. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83,6 на сто през 2012 г. на 82,2 на сто през 2021 година.
Източник: БТА (15.04.2022)
 
Безработицата в България се сви до 4,8% през март Равнището на регистрираната безработица в България намалява през март и отново достигна рекордно ниската стойност от 4,8%. Понижението спрямо предходния месец е с 0,1 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1,7 пункта, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. Ниво на безработица от 4,8% беше регистрирано последно в края на 2021 г. Намалява общият брой на безработните в бюрата по труда. През март те са 155 863. Това е с 4043 по-малко спрямо февруари и с 58 189, или с 27,2% по-малко в сравнение с година по-рано. През месеца са се регистрирали нови 21 547 безработни. Те са с 2140 повече от предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 3 632 лица. Други 737 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. Агенцията по заетостта отчита увеличение на започналите работа безработни през март – броят им е 15 966, или с 3 252 повече спрямо февруари. В сравнение със същия месец на предходната година те са с 9181 по-малко. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 223 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2022)
 
Цените на храните на едро у нас са се повишили с 21% от началото на годината Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 3,27 на сто до 2,209 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), цитирани от БТА. От началото на 2022 година Индексът на тържищните цени е прибавил близо 21%. Преди година ИТЦ се движеше около 1,610 - 1,615 пункта или с 37 на сто по-ниско. Базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2022)
 
Инфлацията в България расте и достига 12.4% през март, при горивата е 43.2% В първия месец след началото на войната - март, инфлацията в България продължава да расте и вече достига 12.4% на годишна база. Това става ясно от данните на НСИ. Основната причина са по-скъпите горива, газ, транспорт и храни. Само за месец потребителските цени са се увеличили с 2.2% спрямо февруари. Засега инфлацията остава под върховите стойности от времето на Световната финансова криза през 2008 г., когато в отделни месеци бяха измерени 14-15% на годишна база. Прогнозите на икономистите обаче са цените да продължат да растат във всички развити икономики през следващите месеци заради войната, нарушените вериги на доставки и разхлабената парична политика на големите централни банки. Инфлацията започна да се катери през есента на 2021 г. заради възстановяващата се от пандемията икономическа активност и България също не остана встрани от този процес. В допълнение - цените на природния газ стигнаха рекордни стойности, което предизвика и рекордно поскъпване при тока на европейските пазари, а скъпата електроенергия за бизнеса на свой ред се пренесе и към крайните цени на продуктите и услугите, които предлагат.
Източник: Капитал (20.04.2022)
 
България е на трето място в група страни от ЕС с най-нисък дълг като процент от БВП през 2021 г. В края на 2021 г. дългът на Европейския съюз възлиза на 12 740 563 млн. евро, или 88,1 на сто от БВП. Най-нисък дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (18,1 на сто), Люксембург (24,4 на сто), България (25,1 на сто), Дания и Швеция (по 36,7 на сто). Четиринадесет държави-членки отчитат ниво на държавен дълг по-високо от 60 на сто от БВП за 2021 г., като най-високо е нивото в Гърция (193,3 на сто), Италия (150,8 на сто), Португалия (127,4 на сто), Испания (118,4 на сто), Франция (112,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Кипър (103,6 на сто). Това показват предварителни данни на Евростат за 2021 г., съобщи Националният статистически институт. През 2021 г. дефицитът на институционален сектор "Държавно управление" на ЕС възлиза на -675 774 млн. евро или -4,7 на сто от БВП, и бележи спад спрямо 2020 година. През 2021 г. всички държави членки освен Дания (+2,3 на сто) и Люксембург (+0,9 на сто) докладват дефицит. Най-висок отчетен дефицит е на Малта (-8 на сто), Гърция (-7,4 на сто), Латвия (-7,3 на сто), Италия (-7,2 на сто), Румъния (-7,1 на сто), Испания (-6,9 на сто), Унгария (-6,8 на сто), Франция (-6,5 на сто) и Словакия (-6,2 на сто). Петнадесет държави членки отчитат дефицит над 3 на сто от БВП.
Източник: БТА (27.04.2022)
 
Държавният дълг на България е сред най-ниските в ЕС Дългът на България за 2021 г. е в размер на 33,277 млрд. лв., или 25,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), което поставя страната ни сред най-малко задлъжнелите държави в Европейския съюз (ЕС). Това става ясно от предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. По-интересното обаче е това, че тази сума значително надвишава заложеното в държавния бюджет за изминалата година. В обнародвания в Държавен вестник, брой 104 от декември 2020 г., Закон за държавния бюджет е записано, че максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв. В актуализацията на бюджета от края на лятото на миналата година сумата не е коригирана. На първо четене най-логичният извод е, че управляващите не са спазили най-важния финансов закон (за което няма никакви санкции така или иначе, бел. авт.) След по-детайлен анализ на таблици и методологии обаче става ясно, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, т.е. на начислена основа. Записаното в Закона за държавния бюджет обаче е на касова основа, или поне така се предполага.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2022)
 
Ръстът на производствените цени у нас достигна нов рекорд през март Ръстът на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през март повиши общия индекс на цените на производител, който нараства с 36,1% на годишна база. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През февруари увеличението на годишна база беше с 32,3%, през януари – с 32,6%, през декември – 30,8%, през ноември годишното повишение достигна 31%, което беше рекорд, откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. Данните на статистиката показват, че през миналия месец е достигнат нов рекорд в ръста на цените на производител, докато през февруари имаше леко забавяне. Общият индекс на цените на производител през март се увеличава с 4,3% спрямо февруари. Повишение е регистрирано в преработващата промишленост с 6%, в добивната промишленост - с 4,8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,1%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8%, производството на хранителни продукти - с 6%, както и при производството на химични продукти - с 5,7%.
Източник: Инвестор.БГ (03.05.2022)
 
Безработицата в България отново по-ниска от средната за ЕС Безработицата е ЕС се е понижила до 6.2% през март с отчитане на сезонните фактори спрямо 6.3 на сто през февруари и 7.5 на сто през март миналата година. За същия месец безработицата е еврозоната е спаднала до 6.8% след 6.9 на сто през февруари и 8.2 на сто през март 2021 година. Това сочат публикувани данни на европейската статистическа служба Евростат. За България е отчетена също по-ниска безработица през март до 4.3% след като за феврури беше 4.4 на сто и 5.8 на сто през март 2021 година, което означава, че у нас безработицата отново е по-ниска от средната за ЕС. Данните на Евростат сочат, че 13.374 милиона мъже и жени в ЕС, от които 11.274 милиона в еврозоната, са били без работа през третия месец на настоящата година. Спрямо февруари броят на безработните е намалял със съответно 85 000 и 76 000, а спрямо март 2021 г. - със съответно 2.359 милиона и 1.931 милиона. Безработните в България са били 138 000 през отчетния месец, което е спад спрямо 143 000 през февруари. Преди година безработните в страната ни са били 190 000. Младежката безработица през март тази година сочи 2.579 милиона безработни младежи (на възраст под 25 години) в ЕС, от които 2.098 милиона - в еврозоната. Като дял младежката безработица е била 13.9 на сто в двата региона. Безработните младежи в България през март са били 17 000 спрямо 18 000 през февруари и 21 000 през март 2021 година.
Източник: 3e-news (05.05.2022)
 
Продажбите на коли на ток се утроиха заради скъпите горива Пазарът на нови напълно електрически автомобили в България отчита огромен ръст през първите 3 месеца на годината, сочи статистиката на Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). До 1 април у нас са пласирани 156 нови леки коли на ток, докато през миналата година за същия период те са били 57, т.е. продажбите са се утроили. Като относителна бройка обаче българският пазар на електрически возила е сред последните в Европа, тъй като у нас има регистрирани около 3500 такива автомобила. По-малко електрически коли за първите три месеца на годината са продадени само в Кипър (67) и Естония (147), а в Латвия бройката е като у нас - 156. Съпоставено спрямо населението на тези страни сме твърдо последни по продажби на нови електрически возила. Общият брой на регистрациите на нови превозни средства с електрическо зареждане е нараснал значително в началото на тази година в цяла Европа. Колите на ток почти са удвоили пазарния си дял в сравнение със същия период на миналата година и съставляват 10% от всички продажби. Те надминават plug-in хибридите (PHEV), които представляват 8,9% от пазара на ЕС. През първото тримесечие на 2022 г. продажбите на чисто електрически коли (BEV) в ЕС се вдигат с 53,4% до общо 224 145 автомобила Много пазари в ЕС отчитат трицифрен ръст, като Румъния е с най-силен (408%). От четирите най-големи Испания отбеляза най-рязък скок (110,3%), следвана от Франция (42,7%) и Германия (29,3%). Италия е единственият пазар в ЕС, който отбеляза спад в продажбите на BEV (-14,9%). Основната причина за силното търсене на електрически коли са цените на горивата, които през годината непрекъснато нарастват. Ако в началото на януари 2022 г. литър дизел бе под 2,50 лева, то сега вече цената му е 3,20-3,21 лева. Това означава, че за 5 месеца цената му се е вдигнала с близо 30%. Така, ако един автомобил изминава средно по 1000 км на месец, само за горива разходите са са увеличили със 70 лева. Има и друга тенденция - постепенно поевтиняване на електрическите коли, които доскоро бяха значително по-скъпи от кола със същите показатели, но с двигател с вътрешно горене. Данните от продажбите показват, че автомобилите, задвижвани с дизел и бензин, продължават да губят пазар От януари до март 2022 г. регистрациите на дизелови автомобили в ЕС отново имат низходяща линия и имат спад от 33,2%, достигайки 378 009 бройки, или 16,8 процента пазарен дял.
Източник: 24 часа (09.05.2022)
 
Ръст от 5 на сто в промишлеността през март спрямо февруари отчете националната статистика По предварителни данни на Националния статистически институт през март сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 5 на сто в сравнение с февруари 2022 година. През март 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 19 на сто спрямо съответния месец на 2021 година, съобщи БТА. През март 2022 г. повишение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18,2 на сто, в добивната промишленост - с 6,5 на сто, и при преработващата промишленост - с 1,6 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51,1 на сто, в добивната промишленост - с 19,4 на сто, и при преработващата промишленост - с 13,3 на сто.
Източник: 24 часа (11.05.2022)
 
Търговските обороти застиват под натиска на инфлацията през март Оборотите на търговците на дребно в България се раздвижват слабо през третия месец на годината на фона на рязкото поскъпване на горивата, храните, жилищата и комуналните услуги, но остават под нивата от началото на годината. Регистрираната динамика в търговските обороти е главно заради ръста при продажбите на компютърна и комуникационна техника, мебели и стоки за бита, става ясно от данните на Националният статистически институт (НСИ). В същото време е регистриран месечен спад в продажбите на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Според календарно изгладените данни на националната статистика през март 2022 г. оборотът в търговията на дребно е с 9,6% над равнището на същия месец на 2021 г. По предварителни сезонно изгладен данни през март оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1,6% спрямо предходния месец. За сравнение, оборотите на търговците в България нараснаха с 11,1% на годишна база през януари и с 6,6% през февруари.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2022)
 
За година промишленото производство е нараснало с 19% През март 2022 г. промишленото производство в България нараства с 19% спрямо третия месец на 2021 г. Това е най-сериозният ръст от април 2021 г. като от тогава насам трендът положителен. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Спрямо февруари 2022 г. промишленото производство се увеличава през март с 5%. Припомняме, че през втория месец от годината увеличението на месечна база бе едва 0,3%. Според НСИ повишението на индекса на годишна база идва от ръста на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51,1%, в добивната промишленост - с 19,4%, и при преработващата промишленост - с 13,3%. Огромен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 95,7%, производството на напитки - с 44,7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 36,7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 24%, производството на химични продукти - с 23,5%. Най-голямо намаление е отчетено при производството на лекарствени вещества и продукти - с 9,3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 6,7%. През март 2022 г. повишение спрямо предходния месец е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18,2%, в добивната промишленост - с 6,5%, и при преработващата промишленост - с 1,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2022)
 
Хотелите с повече приходи и от тези преди пандемията Българските хотели на практика излязоха от кризата, породена от пандемията от коронавирус, след като приходите им от нощувки през март надминаха дори тези от смятаната за рекордна 2019 г. Според данните на НСИ, публикувани в сряда, приходите за март 2022 г. са 52 млн. лв., т.е. повече от два пъти по-големи от същия месец на предишните две години - 2021-а и 2020-а. Те са дори с 4 млн. лв. повече от приходите от март 2019 г., когато още никой не беше чувал за пандемия и се смяташе, че годината е рекордна за туризма. Една от причините за сегашните рекордни приходи несъмнено е, че зимният сезон продължи повече от обичайното и сняг в планинските курорти имаше чак до началото на пролетната ученическа ваканция в първата десетдневка на април. Март е преходен за туризма сезон и по принцип у нас посещенията на туристи и приходите на хотелите са по-ниски, отколкото в разгара на летния или зимния сезон. Добрите постъпления личат и от приходите на два от зимните курорти в България, които са национални и чиито показатели се следят от статистиката. Това са Боровец, където този март приходите от нощувки са 4,8 млн. лв., т.е. два пъти по-високи, отколкото са били през март 2019 г., и Пампорово, където тази година са достигнали 3,1 млн. лв., което е малко повече от тези през март 2019 г. Всички тези приходи са само от нощувки, тук не се включват парите, които хотелите изкарват от ресторантите си, от допълнителните услуги, от организирането на събития и т.н. Друг тренд, който се забелязва от кризата с коронавируса насам, е, че приходите от българи са повече от тези от чужденци. От тези 52 млн. лв. българските граждани са оставили в хотелите 29,6 млн. лв., а чужденците - 22,4 млн. лв. Средната заетост в хотелите ни за март т.г. също няма нищо общо със състоянието по време на пандемията. Тя е била 25,1%, като в хотелите с 4 и 5 звезди е достигнала дори 34,9%. 94 267 са пренощувалите в наши хотели чужденци през март 2022 г., сочат данните. Най-многобройна е групата на украинците - 12 767 души, като не е ясно дали в тази бройка влизат бежанците, които бяха започнали да се настаняват в хотели почти веднага след началото на войната на 24 февруари, или сред тях има и хора, които просто са отседнали там. Украинците са следвани от британците - 12 637, и израелците - 9058 души. Традиционно най-много туристи у нас от чужбина идват от съседна Румъния, но това се отнася за летния сезон. През март т.г. те са били 6583 човека, изпреварени като брой от гърците, които са били 6863 души.
Източник: 24 часа (12.05.2022)
 
Износът на български стоки расте с 39% през март През първото тримесечие на тази година от България са изнесени стоки на за 20,962 млрд. лева, което е с 34% повече в сравнение със същия период на 2021 година. Само за март експортът възлиза на 8,086 млрд. лева и нараства с 38,9% спрямо година по-рано, показват предварителните данни за търговията, представени от Националния статистически институт (НСИ). От януари до март 2022 г. внесените в страната стоки са на стойност 24,281 млрд. лева (по цени CIF), или с 41,4% повече спрямо година по-рано. Само през март импортът нараства с 33,7% на годишна база и възлиза на 8,942 млрд. лева. В НСИ отчитат, че общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - март 2022 г. и е на стойност 3,319 млрд. лева. Дефицитът в стокообмена на страната в сравнение с година по-рано се увеличава с над 117%. През март общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 856,1 млн. лева, но се свива с 1,22% на годишна база. По данни на статистиката от януари до март износът на български стоки от България за трети страни се увеличава с 28,3% в сравнение със същия период на 2021 г. и е на стойност 6,761 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Китай, Съединените американски щати, Република Северна Македония, Обединеното кралство и Египет, които формират 54,5% от износа за трети страни. През март експортът нараства с 19,6% спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 2,484 млрд. лева. През първите два месеца на тази година износът на български стоки за ЕС се увеличава с 29,7% спрямо същия период на миналата година и е в размер на 8,598 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 69,1% от износа за държавите - членки на ЕС. Само през февруари експортът за ЕС нараства с 32% на годишна база и е в размер на 4,381 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.05.2022)
 
Средната заплата в края на март е нараснала до 1668 лева През първото тримесечие на годината средната месечна работна заплата в България забавя ръста си. За януари-март 2022 година тя нараства с 9% на годишна база и намалява с 1,2% спрямо предходните три месеца, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. За сравнение, средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2021 г. нарасна с 12,2% на годишна база, а през третото – ръстът беше с 10,7%. Средната брутна месечна работна заплата за януари 2022 г. е 1566 лв., за февруари - 1545 лв., и за март - 1668 лева, показва статистиката. През първото тримесечие на годината средната месечна работна заплата e 1593 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. с 1,2%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Образование“ - с 16,6%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 10,4%, и „Държавно управление“ - с 8,1%. Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ - с 6,9%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 6,6%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2022)
 
Половината разходи - за храната и жилището Храната, безалкохолните напитки и разходите за жилището като ток, вода и отопление вече обхващат почти половината от всички разходи на средния българин, сочат данни на НСИ, публикувани в понеделник, ден преди статистиката да разпространи цифрите за инфлацията за април. Само делът на храната през първото тримесечие достига 29,5% от всички разходи, а тези за жилището - още 14,8%. Ако към тях добавим и транспортните разходи, които заради скъпите горива вече са 7,5%, се получава, че само тези неизбежни разходи представляват почти две трети от всички.Тези три групи разходи се увеличават постепенно през последните 12 месеца и като абсолютна стойност, и като дял. Разходите за храна например бяха 30% от общите разходи на българи преди повече от 20 години, след това въпреки поскъпването на самите храни и напитки делът им беше паднал, за да стигне почти до 22% в навечерието на пандемията. Сега се връщаме към времената от Виденовата зима, когато храната представляваше най-голямото перо от разходите ни. Общият доход на българина през първото тримесечие е нараснал с 9,6% в сравнение с година по-рано, като най-съществено е увеличението на дохода от работна заплата, но също и от пенсии и социални помощи. Заради инфлацията обаче разходите се повишават с по-голям процент - 13,3%. Разликата води до това, че спестяването на парични средства се е стопило до нищожни размери. Според данните на статистиката през първото тримесечие на 2021 г. едно домакинство е успявало да сложи настрана средно по 307,49 лв. на тримесечие. Година по-късно тази сума е намаляла на 242,11 лв. Статистиката отчита като разход регулярните трансфери към други домакинства, т.е. паричната помощ, която оказваме на роднини и приятели. Тази сума до началото на пандемията бе стигнала средно до 80 лв. на тримесечие, но през първото тримесечие на миналата година е паднала до 32,60 лв. Година по-късно тя се увеличава до 34,89 лв., макар заради инфлацията делът и? в общите разходи да е все 0,9%. В потреблението на основни хранителни продукти не са настъпили съществени изменения, но си личи, че консумацията на стоките, които инфлацията засегна повече, намалява по-силно, отколкото на останалите. Например от 20 кг хляб месечно миналата година консумацията на едно лице намалява тази година на 19,2 кг. Хлябът и хлебните изделия поскъпнаха за това време с над 15% и тепърва се очаква да поскъпват още. Същото се е случило с плодовете, зеленчуците и отчасти с млечните продукти. Не е така обаче при месото - неговата консумация се увеличава леко в сравнение с година по-рано.
Източник: 24 часа (17.05.2022)
 
ЕК занижава с 2 пункта прогнозата си за ръста на БВП на България през 2022 г. Европейската комисия (ЕК) занижи значително очакванията си за икономическия растеж на България през тази и следващата година заради войната в Украйна, санкциите срещу Русия и цените на енергоносителите. Това се вижда от пролетната прогноза за икономиката на ЕС и еврозоната на Комисията, която беше публикувана днес. За 2022 г. ЕК очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 2,1% в сравнение с 4,2% през 2021 г. Според есенната прогноза на Комисията българската икономика трябваше да се разшири с 4,1% през тази година, т.е. разликата достига 2 процентни пункта. За 2023 г. ЕК прогнозира, че БВП на България ще ускори леко растежа си до 3,1% при 3,5% в есенната прогноза. Рязко се повишават прогнозите на ЕК за инфлацията в България – до 11,9% през тази година и забавяне до 5% през следващата година спрямо 2,8% през 2021 г. За сравнение, в есенната прогноза ЕК очакваше инфлацията в България да достигне 2,9% през тази година и да се забави до 1,8% през 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2022)
 
Безработицата в България е на исторически най-ниско равнище през април Агенцията по заетостта отчита исторически най-ниското равнище на безработица в страната. Според административната статистика през април нивото на регистрираната безработица в България достига най-ниската си стойност досега – 4,6%. Понижението спрямо предходния месец е с 0,2 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1,5 пункта. Общият брой на безработните в бюрата по труда намалява - през март те са 150 547. Това е с 5316 по-малко спрямо броя им през март и с 49 870 или с 24,9% по-малко в сравнение с година по-рано. През месеца са се регистрирали нови 18 647 безработни. Те са с 2900 по-малко от предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 3277 души. Започналите работа безработни през април са 15 144 или с 822 по-малко спрямо март. В сравнение със същия месец на предходната година те са с 9358 по-малко. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 185 души от групите на пенсионерите, учащите и заетите. 82% са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в преработващата промишленост – 21%, следват търговията – 13%, хотелиерството и ресторантьорството – 10%, селското, горското и рибното стопанство – 6,8% и др.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2022)
 
БВП на България с ръст от 4,5% за първото тримесечие През първото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни нараства с 4,5% спрямо същото тримесечие на предходната година, показват сезонно изгладените данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на 2022 г., БВП в номинално изражение достига 30,402 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2022 г. е близо 25,86 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване - най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 86,5%, което в стойностно изражение възлиза на близо 26,311 млрд. лева. За периода януари-март, бруто капиталообразуването е над 4,8 млрд. лв. и е с 15,9% относителен дял в БВП. През първото тримесечие на 2022 г. спрямо предходното тримесечие, БВП по сезонно изгладени данни нараства с 1%. За същия период, брутната добавена стойност нараства с 0,8%. Според експресните оценки на НСИ, БВП по елементи на крайното използване, през първото тримесечие на 2022 г. основната причина за регистрирания икономически ръст спрямо предходното тримесечие, е увеличението на крайното потребление с 1,7%.
Източник: Money.bg (18.05.2022)
 
Инфлацията скочи над 14% Годишният темп на инфлация в България се ускори през април 2022 г. за 14-и пореден месец, достигайки 14,4% спрямо 12,4% през предходния месец, показват данни на Националният статистически институт (НСИ). Това е най-високото ниво на инфлацията в нашата страна от 2008 г. Спрямо март потребителските цени в нашата страна се повишават през април с 2,5%, след като месец по-рано те се повишиха с 2,2 на сто. Средногодишната инфлация за периода май 2021 - април 2022 г. спрямо периода май 2020 г. - април 2021 г. е 7,0 на сто. Основен възходящ натиск върху инфлацията през април оказват цените на облекло и обувки, които се увеличават с 6,4% спрямо март, както и цените на храните и безалкохолните напитки, които нарастват с 4,5%. Поредно увеличение има и при транспортните цени, като те нарастват с 3,5% спрямо март, когато обаче скочиха със 7,9%. Цените в ресторанти и хотели скочиха в рамките на месец с 2,6 на сто, а тези за жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (за комунални услуги) се увеличиха на месечна база с 1,7%.
Източник: Труд (18.05.2022)
 
Броят на заетите расте за първи път от края на 2019 г. Пазарът на труда в страната продължава да се възстановява след шока от пандемията през изминалите две години. През първите три месеца на 2022 г. нивото на безработицата спада с 1.4 пункта спрямо същия период на миналата година и достига 4.9%, показват данни на националната статистика. Стойността е малко по-ниска дори в сравнение с първото тримесечие на предкризисната 2019 г., когато е била 5%. Безработните лица са намалели с над 45 хил. в сравнение с година по-рано, а заетостта също продължава тенденцията на възстановяване. Броят на заетите лица е с ръст на годишна база за първи път от края на 2019 г. Спрямо последното тримесечие на миналата година безработицата леко се увеличава с 0.4 пункта, или 12 хил. души. Прави впечатление, че при лицата със средно и висше образование нивото на безработица приблизително се запазва спрямо края на 2021 г., но при тези с основно скача с 4.8 пункта до 16.4%, макар да остава по-ниско в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Търсещите работа през януари-март са 158 хил. души, а от тях 12%, или 19 хил., за първи път са на пазара на труда.
Източник: Капитал (20.05.2022)
 
С над 340 млн. лв. са нараснали разходите на НОИ за пенсии през първите 4 месеца Общият размер на отчетените приходи към Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване е 3,030 млрд. лева към 30 април 2022 г., което представлява 31,3% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 157,8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г., съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Общо отчетените разходи възлизат на 5,471 млрд. лв. или 32,5% от заложените в плана за годината. Разходите са с 19,7 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г. В общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 4,708 млрд. лева., или 33,3% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии за първите четири месеца на годината са с 341,5 млн. лв. или със 7,8%, по-големи спрямо същия период на 2021 г. За изплащане на т.нар. „Covid добавки“ от 60 лв. към пенсиите на всички пенсионери са изразходвани 491,3 млн. лв. Тези средства не са планирани в бюджета на ДОО за 2022 г. и са от сметката за чужди средства на НОИ. За еднократни добавки от 75 лв. на ваксинираните пенсионери са изразходвани 55,8 млн. лв. Тези средства също не са планирани в бюджета на ДОО за 2022 г. и са от сметката за чужди средства на НОИ. За изплащане на допълнителни компенсаторни суми за разликата до размера на дохода от пенсии през декември 2021 г. са изразходвани 67,2 млн. лв., като сумата се отнася за януари, февруари и март 2022 г. За изплащане на т.н. „великденски“ добавки от 70 лв. на всеки пенсионер са изразходвани 140,9 млн. лв. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 30 април са в размер на 690,7 млн. лв. или 30,2% изпълнение на плана за годината. Отчетените разходи за четирите месеца на годината са с 43 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2021 г. За изплащане на работодатели на средства за запазване на заетостта на работници и служители от засегнати от пандемията на COVID-19 икономически дейности (т.нар. „мярка 60/40“) от началото на годината са изплатени 157,2 млн. лв. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към април е 2,421 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2022)
 
Консумацията на безалкохолни падна с 8% заради инфлацията С около 8% е паднала консумацията и производството на безалкохолни напитки у нас от началото на годината. Това съобщи Жана Величкова, изп. директор на браншовата организация в сектора. Тя поясни, че при малките производители спадът на продажбите на пазара на годишна база е почти двойно по-голям и достига 15 на сто, като със същия дял са паднали и приходите на всички. Величкова се надява свалянето ДДС да намали инфлацията и при безалкохолните напитки. Тя съобщи още, че в последните месеци доставчиците на суровини за производството не предупреждават за евентуално поскъпване, а това ставало ясно едва след пристигането на количествата в складовете на заводите. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, който представи изследва за сектора, припомни, че по данни на НСИ поскъпването на безалкохолните напитки през април е било 11,6% спрямо същия месец на миналата година, но доста по-ниско, отколкото при други храни. По-думите на Жана Величкова все още България е на опашката в Европа по консумация на натурални сокове. При бутилираните води обаче сме на средното ниво за Стария континент. Според изпълнителния директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) добави, че у нас делът на продуктите, в които няма добавени захари е почти две трети (65,6), докато за целия ЕС е над 2 пъти по-ниско - само 30 на сто. „Само една от пет напитки е с добавена захар, като при газираните количеството е 3,88х грама на 100 мл“, поясни Величкова. Икономистът Лъчезар Богданов от своя страна добави, че за последните 2 години е отчетено удвояване на износа на безалкохолни напитки, произведени у нас. По думите му, заплатите в сектора са една трето по-високи, отколкото е средното ниво в българската индустрия като цяло. Според него ръстът на туризма от началото на лятото носи оптимистични очаквания за нарастване на производството.
Източник: Сега (31.05.2022)
 
Производството на пропан-бутанови смеси в България нараства със 133,3 на сто през март През март спрямо февруари нараства производството на твърди горива - с 8,7 на сто до 3 584 хил. т; пропан-бутанови смеси - със 133,3 на сто до 7 хил. т; безоловен бензин - с 31,7 на сто до 162 хил. т; дизелово гориво - с 29,1 на сто до 293 хил. т; електроенергия - с 14,7 на сто до 5 144 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Производството на природен газ остава без изменение. През март 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на твърди горива - със 78,4 на сто; безоловен бензин - с 43,4 на сто; дизелово гориво - с 16,7 на сто; електроенергия - с 20,5 на сто. Намалява производството на природен газ - с 33,3 на сто. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение.
Източник: БТА (31.05.2022)
 
Ръстът на производствените цени у нас поставя нови рекорди през април Ръстът на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през април е бил основен двигател на повишаването на общия индекс на цените на производител, който нараства с 40,2% на годишна база, достигайки нов рекорд. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през март увеличението на годишна база беше с 36,1%, а през февруари – с 32,3%, увеличавайки се стабилно през последните месеци. Данните на НСИ показват, че през миналия месец ръст на цените в сравнение с година по-рано е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 93,7%, в преработващата промишленост - с 24,9%, и в добивната промишленост - с 22,2%. В преработващата промишленост значително повишение на годишна база е отчетено при: производството на химични продукти – с 34,4%, производството на основни метали – с 30,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 29,8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 27,1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 23,4%, производството на хранителни продукти – с 22,3%.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2022)
 
Безработните намаляват, заетостта се покачва, но все по-малко млади хора работят Безработните намаляват, заетостта се покачва, но все по-малко млади хора работят. Това сочат последните данни за икономическата активност на населението. Според, които през първото тримесечие на годината общият брой на заетите е 3 068 300 души, което представлява увеличение с 39 600 души на годишна база. Заетите на възраст между 15 и 64 години се увеличават с 35 100 за година, достигайки 2 975 300 души. В същото време броят на работещите младежи между 15 и 29 години се свива с 9200 до 348 400 души. Най-значително се увеличава броят на работещите българи между 20 и 64 години - с 38 000 до 2 969 100 души, увеличават се и заетите между 55 и 64 години - с 14 000 до 601 400 души. Според статистиката коефициентът на заетост се увеличава на годишна база с 1.3%, достигайки 52.7 на сто. А този на безработицата се свива - с 1.4% до 4.9 на сто. данните сочат, че броят на безработните в страната намалява с 45 300 души до 158 700. Що се касае до коефициентът на продължителна безработица (дванадесет месеца и повече) - той също намалява, но значително по-слабо - с 0.2 на сто, достигайки 2.5 процента. Според статистиката броят на продължително безработните хора в страната е 57 400 души, което е с едва 4800 по-малко спрямо същия период на миналата година.
Източник: Money.bg (02.06.2022)
 
Индексът на потребителските цени в промишлеността на България нарасна с 40% на годишна база през април Индексът на производствените цени на промишлеността в България (PPI) се е повишил с 40,2% през април на годишна база, главно поради 93,7% увеличение на подиндикатора за комунални услуги, съобщи НСИ. На вътрешния пазар индустриалният PPI нарасна с 49,8% на годишна база през четвъртия месец на 2022 г., докато на външния пазар нарасна с 25,8%, се казва в съобщение на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база цените на промишлени производители нараснаха с 3,3% през април, след като през предходния месец се увеличиха с 4,3%. На вътрешния пазар индустриалният PPI добави 4,1% на месечна база през април, докато на външния пазар индексът се покачи с 1,9%.
Източник: SeeNews (03.06.2022)
 
Българите са предпоследни в Европа по покупателна способност България заема предпоследно място в ЕС по покупателна способност, според данните от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) към края на май. Сравнени са цените на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от едно домакинство. По този начин се определя покупателната способност чрез количеството гориво, което домакинствата могат да си позволят в отделните страни (ако всичките му разходи отиват за бензин). Разликите са значителни – от 248 литра в Румъния до 1993 литра в Люксембург, като България е на предпоследно място с 313. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и, че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната.Сравнени са цените на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от едно домакинство. По този начин се определя покупателната способност чрез количеството гориво, което домакинствата могат да си позволят в отделните страни (ако всичките му разходи отиват за бензин). Разликите са значителни – от 248 литра в Румъния до 1993 л в Люксембург, като България е на предпоследно място с 313 л. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и, че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната. Според една от водещите онлайн платформи за статистика в Германия, средната брутна заплата в страната е около 4100 евро на пълен работен ден. Трудно е да се изчисли средната нетна заплата, заради строго индивидуалните параметри в страната. Ако приемем, че след удръжките грубо средната нетна заплата е около 2600 евро.
Източник: Сега (06.06.2022)
 
Производителността на труда в България върви нагоре в началото на годината След като през 2021 г. производителността на труда се върна към ръст след рязкото свиване заради пандемита, в началото на тази година показателят продължава да върви нагоре. За първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 3,3% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първите три месеца на 2022 година. За сравнение, през януари-март 2021 г. брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи реално с 2% на годишна база. Заетите лица в икономиката през януари-март са 3,368 милиона, а общият брой отработени часове е 1,375 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори се запазва – увеличава се делът в сектора на услугите и индустриалния сектор и намалява относителният дял в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 9,739 млн. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 23,9 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2022 г. се увеличава реално с 2,1% в сравнение със същия период на предходната година. БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 1,6% за същия период.
Източник: Инвестор.БГ (09.06.2022)
 
НСИ ревизира икономическия растеж за първо тримесечие от 4.5% на 4% Икономиката на България през първите три месеца на 2022 г. е пораснала с 4% на годишна база, а не с 4.5% както показваха експресните оценки само преди няколко седмици. Това става ясно от публикуваните днес по-подробни предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На тримесечна база също има ревизия от 1 на 0.8%, като и данните за предходните периоди от 2021 г. са преразгледани леко надолу. Ревизиите с постъпването на по-пълни данни не са нещо необичайно, но конкретно в случая при някои от числата се наблюдават странни, мащабни и трудно обясними движения. Най-фрапиращото е появата на рекордно покачване на запасите с 2.5 млрд. лв., което не съответства на историческите нива за първо тримесечие и което съществено променя и общата оценка за брутният вътрешен продукт (БВП). Всъщност според новите данни БВП за периода януари-март е 32.8 млрд. лв., или с 2.4 млрд. лв. повече, отколкото НСИ отчете първоначално на 17 май. Въпреки номинално по-големия ръст на икономиката обаче НСИ свива оценката си за реалния растеж с 0.5 процентни пункта до 4%, което може да се обясни единствено с ползван различен, значително по-висок дефлатор. Това е широк измерител на покачването на цените, който се различава от потребителската инфлация, тъй като поскъпването в различните сектори на икономиката, а също и промените в експортните цени могат да варират много.
Източник: Капитал (09.06.2022)
 
ОИСР намали прогнозата за ръст на БВП на България за 2022 г. до 2,5% Реалният икономически растеж на България ще се забави до 2,5% през 2022 г. и ще се понижи допълнително до 2,25% през 2023 г., заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), намалявайки прогнозата си за декември 2021 г. за разширяване от 4,2% през текущата година. Забавянето ще бъде усложнено от нарастващата инфлация в резултат на войната в Украйна. Очаква се инвестициите в инфраструктура, финансирани от Европейския съюз, и правителствените антикризисни мерки до известна степен да смекчат негативните макроикономически обстоятелства. Очаква се потребителската инфлация да се ускори до 14,1% средно през 2022 г., преди да се понижи до 8,5% през 2023 г., като допълнително ще се забави до 6% до края на следващата година. Българската икономика ще бъде засегната от предизвикателствата на предлагането в строителния сектор, притока на бежанци на фона на очакван спад на туристическите посещения от значимите руски и украински пазари, заедно с потенциалния ефект върху енергийния сектор на Русия от спирането на природния газ доставка през април, въпреки че гарантираните доставки на втечнен природен газ (ВПГ) и повече доставки на газ от Азербайджан през планирания интерконектор Гърция-България вероятно ще предотвратят бъдещ недостиг.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2022)
 
Търговските обороти остават почти без промяна през април спрямо март Оборотите на търговците на дребно в България намаляват съвсем леко през април. По предварителни сезонно изгладени данни Националният статистически институт (НСИ) регистрира намаление с 0,8% на месечна база при търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, по съпоставими цени спрямо март. Оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 5,7% над равнището на април 2021 година. На месечна база през април НСИ отчита намаление на оборота спрямо март в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0,5%), докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, има увеличение съответно с 1,2% и с 0,3%. По-съществено нарастване на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, НСИ регистрира в търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия с 3,4%, а понижение има в продажбите на компютърна и комуникационна техника - със 7%.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2022)
 
За година промишленото производство в България нараства с близо 17% През април 2022 г. промишленото производство в България бележи ръст от близо 17% спрямо четвъртия месец на 2021 година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На месечна база обаче има намаление от 0,4% Основен принос за общия ръст (на годишна база) има производството, некласифицирано другаде, което се увеличава с 57,2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 43,1%, производството на напитки - с 42,3%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 41,9%. Според НСИ на годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 19,8%, преработващата промишленост - със 17,8%, и при добивната промишленост - със 7%. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 3,5%, производството на основни метали - с 2,5%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1,9%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 0,6%. На месечна база през април 2022 г. обаче е отчетен спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с близо 20%, и добивната промишленост - с 16,3%. Повишение има при преработващата промишленост - с 3,3%.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2022)
 
Износът на български стоки расте с близо 34% към април От януари до април изнесените български стоки са на стойност 28,781 млрд. лева, което е с 33,6% повече в сравнение със същия период на миналата година. Само за април експортът възлиза на 7,648 млрд. лева и нараства с 29,6% спрямо същия месец на предходната година, показват предварителните данни за търговията, представени от Националния статистически институт (НСИ). През първите четири месеца на тази година общо в страната са внесени стоки на стойност 32,678 млрд. лева (по цени CIF), или с 40,5% повече спрямо същия период на 2021 г. През април общият внос на стоки нараства с 37,5% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8,362 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари – април и е на стойност 3,897 млрд. лева. В сравнение с година по-рано то расте със 128,6%. Само през април общото външнотърговско салдо е на минус със 713,5 млн. лева. През периода януари - април износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 27,5% в сравнение със същия период на 2021 г. и е на стойност 9,224 млрд. лева. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Сърбия, САЩ, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52,6% от износа за трети страни. През април 2022 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 16,8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,295 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.06.2022)
 
Строителството у нас отбелязва спад през април за първи път от пет месеца Строителната продукция у нас е намаляла на годишна база през април за първи път от октомври миналата година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Общата строителна продукция се е понижила в четвъртия месец от годината с 2,4% на годишна база, като определящо за спада е свиването при гражданското и инженерното строителство, в което влиза и изграждането на инфраструктура. Там понижението е с 4,1%, продължавайки спада от февруари и март, които също бяха месеци със знак минус за инфраструктурното строителство. При строителството на сгради е отчетен по-минимален спад от 1%, който е първи от октомври 2021 г. насам. Април е бил по-слаб за строителството у нас и в сравнение с март. Общата строителна продукция намалява с 0,6% и продължава серията от месечни спадове, започнала от началото на годината. За четвърти пореден месец месечен спад отбелязва строителството както на сгради, така и на инфраструктура, сочат данните на НСИ. При сградното строителство понижението е с 0,9%, а гражданското и инженерното строителство отчита спад от 0,3% на месечна база.
Източник: Инвестор.БГ (14.06.2022)
 
Инфлацията в България достигна 15.6% през май Годишната инфлация в България за месец май тази година спрямо същия месец на миналата година достигна 15.6 процента, изчислиха от Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени за април бе 14.4 на сто. През май спрямо четвъртия месец се увеличават цените на стоките и услугите във всички потребителски групи, които статистиката следи. Намаление има при цените за развлеченията и културата, а само тези при съобщенията остават на равнището от април. През май са се увеличили цените на много от хранителните продукти - ориза, брашното, хляба - с 9.4%, месото, прясната и охладена риба, киселото мляко, сиренето, кашкавала, яйцата, както и на кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло), картофите, захарта, кафето и чая, ракиите, вината, бирата и други. Статистиката отчита намаление на цените на агнешкото месо, нискомаслено прясно мляко, доматите - с 9.7%, краставиците - с 25.5%, зелето, пипера, листните зеленчуци и други. Цените вървят нагоре и в групите на нехранителните стоки и услугите - облекло и обувки, материали за ремонт и поддържане на жилище, дизелово гориво - с 5.1%, автомобилен бензин А95Н - с 4.7%, автомобилен бензин А100Н - с 4.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.3%, метан за ЛТС - с 11.2 на сто. По-високи са цените при автобусния транспорт, пътническите таксита, пътнически въздушен транспорт, автомобилни застраховки и други. През май в групите на нехранителните стоки и услугите е отчетено и намаление на цените при някои от тях: мобилни телефонни апарати, телевизори, лаптопи, електронни игри, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната и други. През май са се увеличили цените на: лекарствените продукти - с 0.1%, лекарските услуги - с 0.7%, и стоматологичните услуги - с 0.3 на сто.
Източник: Банкеръ (16.06.2022)
 
С 27.5 расте износът ни към трети страни за първите четири месеца През периода януари - април износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 27.5% в сравнение със същия период на 2021 година. Той е на стойност 9.22 млрд. лева, отчете Националният статистически институт. Основните пазари за българските стоки са били Турция, Сърбия, Съединените американски щати, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет. Всички те формират 52.6% от износа за страни извън Европейския съюз при 54.5% в периода между януари и март. Турция остава най-големият пазар за българските фирми в тази група страни. Износът ни за южната ни съседка расте с 20.3% и е на стойност 1.75 млрд. лева. Продукцията ни е намерила добър прием и в Сърбия, където са изнесени стоки за 723.6 млн. лева, което означава ръст от 87.4 на сто. Към САЩ сме експедирали изделия за 580.5 млн. лева, като отчитаме и ръст с 21.3 процента. Единствено към Китай има спад в експорта – и то с 40 процента. Това обаче отразява икономическите трудности във втората най-голяма световна икономика, свързани с въведените противоепидемични мерки в голяма част от страната.
Източник: Банкеръ (16.06.2022)
 
Икономиката ни се е възстановила от пандемията, но остава неконкурентна През последните петнадесет години българската икономика, дърпана от ЕС, бавно се възстановява, но далеч не е достигнала пълния си потенциал. През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Бизнесът се възстановява след пандемията от Covid-19, но остава все така сред най-неконкурентните в Европа. Това сочи Годишникът на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), чиито данни са цитирани от Центъра за изследване на демокрацията. Страната отбелязва влошаване с пет позиции в сравнение с 2020 г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г. Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството, посочва се в доклада. На този фон българската конкурентоспособност е изложена на геополитически сътресения и нарастваща инфлация, предизвикана от разходите за енергия. Съществен проблем са непоследователните политики в областта на енергетиката и климата. Риск носят още конфронтацията между изпълнителната и съдебната власт, липсата на надеждно антикорупционно правоприлагане и ограничените инвестиции н научно-изследователска и развойна дейност. Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията, въпреки че сега както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията. След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия. Скоковете на цените на енергията и продължаващите смущения в световната верига на доставките доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие. По този начин уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата криза, представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт, посочва се в анализа. Въпреки че остава на същото място като преди година, България бележи подобрения на страната в повечето от икономическите ? показатели (14 от 20). Годишникът обаче понижава значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-о на 46-о място) и по отношение на публичните финанси (от 21-о на 38-о място).
Източник: Медия Пул (16.06.2022)
 
Инфлацията в България достигна 15.6% през май Годишната инфлация в България за месец май тази година спрямо същия месец на миналата година достигна 15.6 процента, изчислиха от Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени за април бе 14.4 на сто. През май спрямо четвъртия месец се увеличават цените на стоките и услугите във всички потребителски групи, които статистиката следи. Намаление има при цените за развлеченията и културата, а само тези при съобщенията остават на равнището от април. През май са се увеличили цените на много от хранителните продукти - ориза, брашното, хляба - с 9.4%, месото, прясната и охладена риба, киселото мляко, сиренето, кашкавала, яйцата, както и на кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло), картофите, захарта, кафето и чая, ракиите, вината, бирата и други. Статистиката отчита намаление на цените на агнешкото месо, нискомаслено прясно мляко, доматите - с 9.7%, краставиците - с 25.5%, зелето, пипера, листните зеленчуци и други. Цените вървят нагоре и в групите на нехранителните стоки и услугите - облекло и обувки, материали за ремонт и поддържане на жилище, дизелово гориво - с 5.1%, автомобилен бензин А95Н - с 4.7%, автомобилен бензин А100Н - с 4.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.3%, метан за ЛТС - с 11.2 на сто. По-високи са цените при автобусиян транспорт, пътническите таксита, пътнически въздушен транспорт, автомобилни застраховки и други. През май в групите на нехранителните стоки и услугите е отчетено и намаление на цените при някои от тях: мобилни телефонни апарати, телевизори, лаптопи, електронни игри, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната и други. През май са се увеличили цените на: лекарствените продукти - с 0.1%, лекарските услуги - с 0.7%, и стоматологичните услуги - с 0.3 на сто.
Източник: Банкеръ (16.06.2022)
 
2,9 на сто свободни работни места в ЕС, в България са 0,9 Равнището на свободни работни места в Европейския съюз (ЕС), изразено в процентно съотношение към общото равнище на заетост, достига 2,9 на сто през първото тримесечие на 2022 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа служба, публикувани на сайта на Евростат. През тримесечието, приключващо в края на декември 2021 г. равнището на свободни работни места в ЕС беше 2,6 на сто, а през първото тримесечие на същата година, достигаше 2 на сто. В България равнището на свободни работни места през януари - март 2022 г. се е увеличило с 0,1 п.п. на годишна база до 0,9 на сто. През последното тримесечие на предходната година то е било 0,7 на сто. Равнището на родните незаети работни позиции през първото тримесечие на настоящата година в сектор "промишленост и строителството" е 0,6 на сто. Така показателят запазва стойностите си спрямо същия период година по-рано. В сектор "услуги" равнището на заетост в България расте през тримесечието приключващо в края на март 2022 г., достигайки 0,9 на сто - ръст от 0,2 п.п. в сравнение със същите месеци на предходната година. В страните от еврозоната през първото тримесечие на 2022 г. нивото на свободни работни места е 3,1 на сто, спрямо 2,8 на сто през предходното тримесечие и 2,1 на сто през периода януари - март 2021 година. През първите три месеца на настоящата година в сравнение с четвъртото тримесечие на предпандемичната 2019 г., коефициентът на свободни работни места се е увеличил с 0,8 процентни пункта в ЕС и 0,9 п.п. в еврозоната. Секторът "промишленост и строителство" в ЕС регистрира равнище на свободни позиции, възлизащо на 2,8 на сто, а при сектор "услуги" 3,4 на сто от работните места на незаети. В еврозоната равнището на свободни работни места през първото тримесечие на настоящата година е 2,9 на сто в сектор "промишленост и строителството" и 3,6 на сто в сектор "услуги". Сред страните членки на ЕС, за които са налични статистически данни, най-високи нива на свободни работни позиции през първото тримесечие на 2022 г. са регистрирани в Чехия (5,3 на сто), Холандия (4,9 на сто), Белгия (4,8 на сто) и Австрия (4,7 на сто). На другия край на скалата са страните с най-ниски нива на незаети работни места: Гърция (0,8 на сто), както и Испания и България (0,9 на сто за всяка). В сравнение със същия период на предходната година равнището на свободните работни места се е увеличило през първото тримесечие на 2022 г. във всички страни от ЕС. Най-голям ръст се наблюдава в Нидерландия и Австрия (+1,9 п.п. за всяка).
Източник: 24 часа (17.06.2022)
 
БВП на човек от населението в България е с 55% по-нисък от средното за ЕС България е с най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението с ниво от 55% под средното за Европейския съюз равнище. Това сочат експресните оценки на Паритетита на покупателната способност (ППС) и Брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС на човек от населението през 2021 година, информира Националният статистически институт (НСИ), като се позовава на Евростат. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението варира от 55% в България до 277% в Люксембург от средното равнище за ЕС-27. Разпределението на БВП на човек от населението в държавите членки на ЕС варира значително. Люксембург бележи най-висок БВП на човек от населението сред 27-те държави на ЕС, включени в това сравнение, с 277% над средното за ЕС равнище. Това до известна степен се обяснява с факта, че голям брой погранични работници са включени в общия брой на работната сила на страната и допринасят за увеличението на нейния БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от населението. Техните разходи за потребление се записват в националните сметки в държавата им на пребиваване. Статистиката констатира, че десет страни в Евросъюза отбелязват нива на БВП на човек от населението над средното ниво за ЕС-27 през 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (21.06.2022)
 
Не построиха нито 1 км главен път за година Нито един километър магистрала или главен път не е построен за изминалата 2021 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Единствените нови шосета, които са пуснати в експлоатация през годината, преминала под знака на управлението на служебните кабинети на президента Румен Радев, са 8 км третокласен път. Тоест шосе, свързващо две селища по ненатоварена пътна артерия и с не особено голям трафик, макар и от важност за местната общност. Това не се е случвало от 1997 г., която е последната подобна година с липса на изградени пътища. Преди 25 години, когато страната беше в дълбока политическа и финансова криза и се помни основно с хиперинфлация и появата на кредитните милионери, са пуснати в експлоатация 5 км третокласен път за цялата година. За съжаление и ситуацията през 2022 г. при управлението на “промяната” е подобна, като освен че спряха ремонтите, заради отказа на кабинета на Кирил Петков да плаща на строителните фирми за труда им, не се възлагат и нови обекти. Единственият договор за голям проект, който бе подписан бе за изграждане на тунела под Шипка. Изпълнителите бяха избрани и работата по проекта трябваше да започне в началото на първия мандат на служебния кабинет на власт, но договорът бе подписан едва преди седмици, при същите условия каквито бяха предвидени и година преди това. За сравнение през 2020 г. са изградени 16 км нов магистрален път, през 2019 г. - 33 км, през 2018 г. - 24 км магистрали. От 1995 г. насам, според данни на НСИ, единствените две години досега, в която не е изграден дори километър магистрала, са 1997 г. и 2021 г. Данни за 2022 г. не са налични към момента, но едва ли и през тази година ще се похвалим с завършени магистрали, предвид нежеланието на кабинета Петков да реши казуса с “ин хаус” поръчките, които според управляващите са незаконни, но правителството отказва да ги прекрати, узакони или да плаща по тях.
Източник: Труд (21.06.2022)
 
16% е средният ръст в цените на имотите в Пловдив Динамичен пазар с растящи цени на имотите – това накратко характеризира актуалното състояние на пазара на недвижимите имоти от началото на годината в Пловдив и региона. Това стана ясно по време на бизнес дискусията на сайта за обяви за недвижими имоти Imoti.net, която се проведе в града под тепетата на 20 юни, в Landmark Hotel. В експертната работна среща на тема "За по-добра среда на живот в Пловдив", участие взеха близо 100 представители на сектор недвижими имоти, а водещ беше Снежана Стойчева, управител на Imoti.net. По време на бизнес дискусията стана ясно, че търсенето надвишава предлагането на имоти, което определя 16% среден ръст в цените. Броят на издадените разрешителни за строеж през изминалата година в Пловдив е значителен, но едва при 60% от тях започва строителство, тъй като има проблем с финансирането. Това мнение изразиха брокери на недвижими имоти. Предпочитаните райони в града са кварталите Каменица, Кършияка, Смирненски и Западен. По думите на Гергана Рангелова от Арко Риъл Естейт, средните цени на жилище са около 1000 евро на кв.м., а в центъра достигат до над 1300 евро на кв.м. При новото строителство и сделките "на зелено" цените на имотите са в много широк диапазон – от 650 до 1500 евро на кв. м. Тя посочи още, че от 2020 г. се забелязва изключително голям интерес към селата в Пловдивска област. Предимно се търсят къщи на 10 км от града на цена около 80 хил. евро, а купувачите са млади хора от IT сектора, които могат да работят дистанционно. Даниела Иванова от Пощенска банка направи анализ на жилищното кредитиране. Тя отбеляза, че 75% от кредитополучателите в Пловдив са на възраст до 45 години, а средният им доход през 2021 година се е увеличил с 27%. Усвоените жилищни кредити през първото тримесечие на тази година са с 36% повече спрямо същия период на изминалата година, като средният размер на кредита е пораснал с 8%. Пловдивчани предпочитат по-големи жилища – с три и повече спални, както и завършен тип имоти. По време на работната среща, организирана от Imoti.net, гл. ас. д-р Мирослав Владимиров, преподавател в Икономическия университет във Варна и член на Съвета на директорите на Ера България, представи пред аудиторията интересни данни за развитието на пазара на недвижими имоти у нас в сравнение с европейските държави. Инвестициите в недвижими имоти у нас са 2,5%, което е доста под средното за ЕС – 5,6%. По-малко от нас в имоти инвестират в Гърция, Полша, Словения, Ирландия и Латвия, а най-много инвестират в Германия, Белгия, Франция, Кипър и Финландия. Д-р Владимиров посочи две възможности за развитието на пазара на недвижими имоти у нас през следващите три години. Първата е спад на цените на имотите, рецесия, увеличаване на безработицата, спад в доходите на домакинствата, положителни лихвени проценти и затихване на инфлацията. Втората е ръст в цените на имотите, ръст на доходите, икономически растеж, устойчива заетост, отрицателни лихвени проценти и повишаване на инфлацията. По негово мнение втората възможност е по-вероятна, но големият неясен фактор е войната в Украйна. bgonair.bg
Източник: Други (21.06.2022)
 
483 строителни фирми прекратиха дейността си За първите пет месеца от годината 7,5% от строителните компании, вписани в професионалния регистър на строителите, са прекратили дейността си, показва публикуваният на сайта на Камарата на строителите в България (КСБ) отчет за дейността на сектора. 483 фирми са заличени от регистъра, който им позволява да работят законно и да строят по-големи обекти от плевни или да правят домашни ремонти, за които не е необходим проект. Според прогнозите на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев през следващите 2-3 месеца ще отпаднат от регистъра още 500-600 компании. Така реално компаниите в сектора ще намалеят с между 15 и 17 на сто. Причина за фалитите на фирми и прекратяване на дейността им е неразплащането с компаниите за извършената от тях дейност и масовият отказ да се възлагат нови поръчки от страна на държавата и общините заради липса на финансиране през последната вече над година. Първите потърпевши бяха малките компании, които нямат резерви и буфер да се справят с подобна криза, но към момента средните и големи фирми също са изправени пред колапс, още повече че банките отказват да им дават кредити с гаранции изпълнение по държавни договори, тъй като за финансовите институции държавата вече не е сигурен платец, коментираха за “Труд” строителни експерти. По предварителни данни на КСБ, изготвени въз основа на данните на Националния статистически институт, произведената продукция в отрасъл строителство за първото тримесечие на 2022 г. намалява на годишна база с 14,1 на сто и е на обща стойност 2,68 млрд. лв. Тенденцията на спад за първи път бе отбелязана в последния годишен доклад за 2021 г. на КСБ, като за изминалата година той бе драстичен - 30 на сто. Данните са катастрофални и показват, че един доскоро успешен сектор е на път да бъде заличен като водещ отрасъл за българската икономика, коментираха за “Труд” притеснени представители на сектора, пожелали анонимност. За първото тримесечие на годишна база спадът на продукцията в инженерното строителство отбелязва 16,4 на сто спад, а в сградното строителство намалението е 12,4 на сто. Запазва се и тенденцията, възникнала през 2021 г., компаниите да не могат да отделят средства за придобиване на дълготрайни материални активи. Темпът за сектор строителство през първото тримесечие на годината е отрицателен и е в размер на - 44,7 на сто. За цялата 2021 г. спадът в придобиване на материални активи от страна на строителните компании е 21,2 на сто.
Източник: Труд (22.06.2022)
 
България и Румъния имат най-ниските потребителски цени в ЕС през 2021 г България и Румъния са имали най-ниските цени на потребителските стоки и услуги в Европейския съюз през 2021 г., 56 на сто от средните, съобщи на 21 юни статистическата агенция на блока Евростат. През 2021 г. нивата на цените на потребителските стоки и услуги се различават значително в целия ЕС, каза Евростат. Дания и Ирландия (и двете 140 процента от средното за ЕС) са имали най-високи нива на цените. Тези страни от ЕС са следвани от Люксембург (132%), Швеция (128%) и Финландия (126%). Най-ниските ценови нива са установени в Полша (60 на сто) и в Румъния и България (и двете 56 на сто). Евростат съобщи, че през 2021 г. нивото на цените на ресторантите и хотелите е било почти 3,4 пъти по-високо в най-скъпата страна, отколкото в най-евтината. Нивата на цените варират от 46% от средното за ЕС в България, 54% в Румъния и 62% в Унгария, до 155% от средното в Дания, 137% в Швеция и 133% във Финландия.
Източник: Sofia Globe (22.06.2022)
 
Разходите на фирмите у нас за един отработен час нарастват с 12.7 на сто Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора нарастват с 12.7 на сто спрямо първото тримесечие на 2021 година. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Най-голямо е увеличението в индустрията - с 16 на сто. Във фирмите от сектора на услугите то е с 14,7 на сто, а в строителството - с 10,7 на сто. По икономически дейности през първото тримесечие на тази година най-висок ръст на общите разходи за труд на годишна база е регистриран в икономическите сектори "Административни и спомагателни дейности" - с 19,6 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 19,5 на сто, и "Финансови и застрахователни дейности" - с 18,7 на сто. Между януари и март разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 12.7 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.3 на сто. По икономически сектори изменението по този показател спрямо същия период на миналата година варира от 20.1 на сто за "Административни и спомагателни дейности" и "Хотелиерство и ресторантьорство" до 1.8 на сто за "Държавно управление".
Източник: Банкеръ (23.06.2022)
 
Разходите за труд у нас са продължили да растат в началото на годината Разходите за труд в България продължават да нарастват в началото на годината, следвайки тенденцията на възходящ тренд от края на 2021 г. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на 2022 г. За първите три месеца на тази година общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12,7% спрямо първото тримесечие на 2021 г. За сравнение, през четвъртото тримесечие на 2021 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нараснаха с 12,1% за година. През януари-март тази година разходите на работодателите за труд са стимулирани най-вече от ръстовете в индустрията, услугите и строителството. В индустрията увеличението е с 16%, в услугите - с 14,7%, и в строителството - с 10,7%, показват статистическите данни. По икономически дейности през първото тримесечие на 2022 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в секторите „Административни и спомагателни дейности“ - с 19,6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 19,5%, и „Финансови и застрахователни дейности“ - с 18,7%. За първите три месеца на годишна база разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 12,7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 20,1% за „Административни и спомагателни дейности“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ до 1,8% за „Държавно управление“.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2022)
 
Всяка четвърта сделка у нас не се разплаща в срок България попада сред държавите с висок риск за събиране на вземанията - компаниите у нас се разплащат средно за 30 дни след издаване на фактура, като 25% от дължимите плащания не се покриват в договорения срок. Това показва изследване на компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Изследването е класирало България на 17-о място по риск на събиране на вземанията сред 49 държави в света, които формират общо 90% от световния БВП и 85% от световната търговия. Проблемът за България е, че тромавата процедурата по обявяване на несъстоятелност не е ефективно решение за събиране на вземанията и процесът отнема значително време и допълнителни разходи за бизнеса, посочват от Allianz Trade. Процесът по обявяване на фалит у нас продължава около 3 години, а освен това накрая много често исканията на кредиторите остават неудовлетворени, особено компаниите без застраховка на търговските кредити. Класацията на Allianz Trade групира държавите в четири категории в зависимост от риска за събираемостта на вземанията. Най-добра е оценката за държавите в Западна Европа, като в челната тройка тази година са Швеция, Германия и Финландия. България попада във втората група на държави с “висок риск” заедно с други държави от Югоизточна Европа - Полша, Румъния, Унгария и Гърция. Като “много висок” се определя рискът в Чехия, Словакия, Турция, както и в САЩ. На дъното на класацията в зоната на “остра заплаха” са осем държави, сред които и Китай. Въпреки че Русия не е включена официално в рейтинга, анализаторите предупреждават, че тя би попаднала също точно в най-тревожната зона.
Източник: Сега (24.06.2022)
 
От 1 юли минималната пенсия става 467 лева Парламентът одобри окончателно от 1 юли минималната пенсия да достигне 467 лева. От тази дата максималната пенсия се покачва до 2000 лева. От 1 октомври таванът ще се покачи още веднъж - този път до 3400 лева, колкото е размерът на максималния осигурителен доход. След като парламентът одобри окончателно увеличението на минималната и максималната пенсия от 1 юли, министърът по социална политика Георги Гьоков потвърди, че все още има вероятност да се забави плащането на увеличението. "И ако това не може да се случи да ги вземат с увеличен размер между 7-и и 20-и, ще се случи малко по-късно – дали през август, дали с допълнителни плащания още през юли." След окончателното гласуване на текстовете в пленарната зала, те трябва да бъдат утвърдени от президента и обнародвани в "Държавен вестник".
Източник: Труд (29.06.2022)
 
Със 120% растат посещенията на чужденци у нас през май за година Посещенията на чужденци в България през май са 803,3 хиляди, или със 119,7% повече на годишна база. Ръстът на пътуванията на български граждани в чужбина е същият, но при 729,4 хиляди броя, показват данните, обявени от Националния статистически институт (НСИ). Транзитните преминавания през страната са 300,6 хиляди – 37,4% от всички посещения на чужденци.В НСИ отчитат, че най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през миналия месец формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 41,6%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 36,1%, и със служебна цел – 22,3%. През май най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция – 181,5 хиляди, Гърция – 162,9 хиляди, Румъния – 87,4 хиляди, Сърбия – 64,7 хиляди, Германия – 39,2 хиляди, Република Северна Македония – 33,8 хиляди, Италия – 29,2 хиляди, Австрия – 24,5 хиляди, Испания – 20,3 хиляди, Франция – 14,5 хиляди. От общия брой чужденци, посетили България през миналия месец, делът на гражданите от Европейския съюз е 48,8% и достига 391,9 хиляди. В сравнение със същия месец на предходната година се увеличават посещенията на граждани от всички наблюдавани страни.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2022)
 
Доставките на природен газ през април намаляват с над 30% Доставките на природен газ през април намаляват с 31,3% спрямо същия период на миналата година, сочат официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). На 27 април "Газпром Експорт" официално спря доставките на газ за България, тъй като страната отказа да изпълни искането за плащане на суровината с руски рубли, в разрез с предвиденото в договорите с "Булгаргаз". От официалната статистика е видно, че през този месец в страната са доставени 202 млн. куб. метра газ, което е с 42,3% по-малко спрямо март. Страната ни получава газ не само от Русия, но и от Азербайджан, макар и в по-малки от договорените преди години количества. След като "Газпром Експорт" едностранно прекрати изпълнението на действащия договор за доставки, българската страна успя да договори доставки на втечнен газ. Първите два танкера пристигнаха през юни и тези количества ще бъдат официално отразени от НСИ през август.Публикуваната статистика показва разнопосочни данни за енергийното производство и доставки през април. Производството на електроенергия намалява на месечна база с почти 20%, но на годишна има ръст от 6,5 на сто. През пролетния месец в страната са произведени 4,11 тераватчаса електроенергия, като повечето е реализирана на българския пазар - 2,63 тераватчаса.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2022)
 
Всеки втори търговец ще вдига цените Почти всеки втори търговец очаква цените да продължат да нарастват през следващите месеци. Това показва анкета на НСИ сред мениджърите на фирми, която показва какъв е бизнес климатът в страната. Най-големи са инфлационните очаквания в строителството. В този сектор от икономиката 52,2% от мениджърите очакват покачване на продажните цени през следващите три месеца. В търговията на дребно 46,4% от шефовете на фирми прогнозират повишаване на цените през следващите месеци. В промишлеността 29,7% от мениджърите предвиждат вдигане на цените, а в услугите – 22,2%. Въпреки очакванията за покачване на цените обаче, търговците смятат, че оборотите им ще нараснат, което ще се отрази добре на фирмите. Но в сектора на услугите са песимистично настроени по отношение на търсенето от страна на клиентите. Общото между мениджърите от всички сектори на икономиката е, че най-големият проблем пред бизнеса е несигурната икономическа среда. В промишлеността вторият най-значим проблем е недостигът на работна ръка, в строителството проблеми са цените на материалите и недостигът на хора. В търговията на дребно най-големите проблеми след несигурната икономическа среда са конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене, а в услугите това са конкуренцията и недостигът на работна ръка.
Източник: Труд (30.06.2022)
 
Ръстът на БВП на България изпреварва средноевропейския в периода 2005-2021 г. В периода 2005 - 2021 година средният ръст на българската икономика достига 2,3% и изпреварва средния темп в Европейския съюз (ЕС), показват данните на Евростат. Според тях брутният вътрешен продукт (БВП) на общността расте със средно 1,1% годишно. За еврозоната този процент е 0,9 на сто за последните 16 години. Страната с най-бързо развиваща се икономика според тези данни е Ирландия - средногодишно ръстът е от 5 на сто, като ефектът идва от дейността на мултинационалните компании, избрали страната за свое седалище след 2015 г. Следват Малта (4,4%) и Полша (3,8%) Само две държави в този период отчитат спад на икономиката си - Гърция, където БВП намалява със средно 1,2% на година, и Италия със средно понижение от 0,2 на сто. Данните на Евростат показват още, че след пандемичната 2020 г. европейският БВП се повишава с 5,4 на сто, въпреки някои ограничителни мерки, които имаше през миналата година. Този ръст е по-съществен от записаното през 2010 г. увеличение - годината след рецесията в ЕС. Въпреки това предпандемичните нива на реалния БВП на Стария континент все още не са достигнати. Данните за България сочат, че нивата от 2019 г. също не са постигнати. През 2021 г. БВП на страната се повишава с 4,2%, спрямо спад от 4,4% в предходната година. В реални стойности БВП на човек от населението в ЕС през миналата година достига 32 330 евро. В България той е 55% от средното, като расте непрекъснато от 2005 г. насам. Това е най-ниското ниво за общността, а след нас се нареждат Гърция (65%) и Словакия (68%).
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2022)
 
83,8% ръст на цените на ток, топла вода и газ през май, спрямо година по-рано Общият индекс на цените на производител в промишлеността през май 2022 г. нараства с 38,2% в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 83,8 на сто, преработващата промишленост - с 25,9 на сто, и добивната промишленост - с 11,3 на сто, съобщи Националният статистически институт. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 40,2 на сто, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 29,4 на сто, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 28,3 на сто, производството на хранителни продукти - с 25,5 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през май се увеличава с 0,4 на сто спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 2,6 на сто, в добивната промишленост - с 0,2 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 4 на сто.
Източник: 24 часа (01.07.2022)
 
Производствените цени у нас забавиха ръста си до 38,2% за година през май Ръстът на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през май отново е основен двигател на повишаването на общия индекс на цените на производител, който нараства с 38,2% в сравнение със същия месец на 2021 година. Той обаче и по-нисък от регистрирания през април, когато в Националния статистически институт (НСИ) отчетоха рекордно повишение от 40,2% на годишна база. За сравнение, през март увеличението на годишна база беше с 36,1%, а през февруари – с 32,3%. Актуалните данни на НСИ показват, че през миналия месец ръст на цените в сравнение с година по-рано е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 83,8%, преработващата промишленост - с 25,9%, и добивната промишленост - с 11,3%. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 40,2%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 29,4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 28,3%, производството на хранителни продукти - с 25,5%.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2022)
 
Над 36% от фирмите в България въвеждат иновации в бизнеса си В периода от 2018 до 2020 г. 36.2% от предприятията с 10 и повече заети лица осъществяват иновационна дейност, като в сравнение с предходното изследване (2016 - 2018 г.) иновационната им активност се увеличава с 6.1 пункта - от 30.1% на 36.2%. Това показват данните на Националния статистически институт. Ръст се наблюдава както при предприятията в индустриалния сектор , така и при тези в сектора на услугите, съответно с 5.7 и 6.9 пункта. Иновационната активност на предприятията в индустрията (41%) е по-висока, отколкото на предприятията, предоставящи услуги (31.5%). Най-висока е иновационната активност в групата на големите предприятия (с 250 и повече заети лица) - 76.8%. През 2020 г. оборотът на иновационно активните предприятия съставлява 58.4% от общия, а заетите лица - 59.9% от заетите във всички предприятия. В 30.2% от иновационно активните предприятия повече от половината заети лица са с висше образование, докато в предприятията без иновационна дейност този дял е 17.3%. През наблюдавания период 22.8% oт всички предприятия реализират продуктови иновации (нови или усъвършенствани стоки и услуги), а 25.8% внедряват нови или усъвършенствани бизнес процеси. Повече от половината (51.7%) oт предприятията с продуктови иновации реализират стоки или услуги, които са нови не само за тях, но и за пазара, т.е. не са били предлагани преди това от техните конкуренти. През наблюдавания период предприятията осъществяват различни видове иновации в бизнес процесите си, като най-много от тях внедряват нови или усъвършенствани методи за производство на стоки и предоставяне на услуги (14%), методи за комуникация и обработка на информация (12.5%), методи за организация на работата, свързани с разпределяне на отговорностите, вземане на решения и управление на човешките ресурси (11%), бизнес практики за организиране на работния процес и взаимоотношенията с други предприятия и организации (10.5%).
Източник: profit.bg (04.07.2022)
 
Политическата криза може да забави икономическото възстановяване на България През 2022 г. се очаква българската икономика да нарасне с 2,1 на сто в реално изражение. Пътят към новия растеж обаче е труден, тъй като остават значителни рискове, които могат да забавят икономическото възстановяване. Тези рискове са инфлация и политическа нестабилност. Последното се отразява негативно на инвестиционния климат. Това се казва в публикацията "SWOT анализ - България: Ниски заплати, но сложна среда" (юни 2022 г.) на Агенцията за икономическо развитие на Германия - Germany Trade & Invest (GTAI), която представя схематично силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската икономика, съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в последния брой на бюлетина си Bulgarien Aktuell, получен в БТА. Публикацията съдържа информация за развитието на икономиката, инвестициите, финансирането от Европейския съюз (ЕС) и потреблението в България. В публикацията се посочва, че икономиката на България бавно се възстановява от последствията от кризата с коронавируса. Освен това страната трябва да извърши основни структурни реформи, за да остане конкурентоспособна. С около 7 милиона жители през 2021 г., страната се нарежда на 44-то място в класацията на световните пазари за износ на Германия, съобщи БТА. Заплатите в България са по-ниски в сравнение с другите страни от ЕС, се отбелязва в публикацията. Според Евростат разходите за труд и работна заплата в България възлизат на 7 евро на час през 2021 г. Производителността на труда все още е ниска. Относително ниските разходи за труд и работна заплата и принадлежността към ЕС правят България привлекателна локация в региона.
Източник: 24 часа (06.07.2022)
 
Правителството смени шефа на националната статистика Правителството определи нов председател на Националния статистически институт на заседанието си в сряда. Това е доц. д-р Атанас Атанасов, преподавател по дисциплини в областта на статистиката в УНСС. Решението е след проведена прозрачна процедура за избор на председател на НСИ. "Предварително обявените ясни правила и критерии за избор, бяха публикувани в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи. Две комисии с различен състав в няколко последователни етапа, в които лично участва заместник министър-председателят по ефективно управление, проведоха изслушване и защита на концепция за развитието на НСИ и интервюта", се посочва в правителственото прессъобщение. Доц. д-р Атанас Атанасов е доказан професионалист в статистическите анализи, социално-икономически и демографски анализ и прогнози. До изслушване бяха допуснати 12 кандидати. Изслушването се проведе на 27 и 28 юни 2022 г.
Източник: Сега (08.07.2022)
 
Националният статистически институт (НСИ) публикува за първи път собствени изчисления за баланса на територията на Република България на базата на пространствени данни от актуалната кадастрална карта на страната. Резултатите са представени по териториални единици за статистически цели (NUTS) и административно-териториални единици. Данните са достъпни в Информационна система ИНФОСТАТ и ще бъдат актуализирани годишно съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания. По данни на НСИ, към 31 декември 2021 г. територията на Република България е 110 996.84 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти най-голяма площ заемат земеделските територии - 54.60%, и горските територии - 33.13% от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5 133.2 кв. км, или 4.62% от територията на страната.
Източник: Дарик радио (08.07.2022)
 
Строителството бележи ръст с 2% през май 2022 г. През май 2022 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни , е с 2.0% над равнището от предходния месец. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват увеличение от 5.8% на строителната продукция през май 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. През май 2022 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията както от гражданското/инженерното строителство, така и от сградното строителство се увеличава съответно с 2.2 и 1.8%. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през май 2022 г. се определя от положителния темп както при сградното строителство с регистрирано увеличение от 7.3%, така и при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 4.0%. Ръст бележи и промишлеността. По предварителни данни през май 2022 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се е увеличил с 1.4% в сравнение с април 2022 година. През май 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 20.2% спрямо съответния месец на 2021 година. През май 2022 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 13.0%, и в преработващата промишленост - с 1.6%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.5%. Съществен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 27.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.0%, както и производството на основни метали - с 8.9%. Спад се отчита при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 6.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.1%, производството на напитки - с 5.5%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 21.1%, добивната промишленост - с 18.5%, и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.1%. По-съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 96.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 41.2%, производството на напитки - с 37.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 37.1%. Намаление е отчетено при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 1.0%.
Източник: News.bg (10.07.2022)
 
Строителство и индустрия с небивал растеж през май Строителството у нас през май отчита оживление, което обхваща както частното сградно строителство, което е със 7,3% по-голямо в сравнение с година по-рано, така и строителството на инфраструктура, което има 4% годишен ръст. Индустриалното производство обаче отчита поредния си рекорд - 20,2% ръст на годишна база, който е най-високият откакто изобщо се събират данни. Този ръст е изцяло реален, защото не отчита в себе си оборотите, т.е. не е повлиян от инфлацията през тази една година. Най-висок растеж отчитат производство на електроника, напитки, облекло, превозни средства, ремонт и инсталиране на машини и оборудване и др. Бързо расте производството на инвестиционни, енергийни продукти и др.
Източник: 24 часа (11.07.2022)
 
Търговията на дребно у нас е продължила да расте през май, но губи инерция Оборотът в търговията на дребно в България е продължил да расте през месец май, но затвърждава тенденцията към забавяне на фона на ускоряването на инфлацията. На годишна база повишението на оборотите на търговците на дребно у нас (с изключение на търговията с автомобили и мотоциклети) е с 5% спрямо равнището от същия месец на 2021 г., сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, за април годишният ръст е 5,7%, за март - 9,6%, за февруари - 6,6%, а за януари - 11,1%. На месечна база картината е по-оптимистична, като оборотът е нараснал с 0,4% през май спрямо април, обръщайки тенденцията към спад от предходния месец (-1,1%). По-съществен ръст на месечна база е регистриран в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 7,3%. Увеличение на оборота се наблюдава също при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,5%. Значителен спад има при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 9,3%, и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2022)
 
През първото тримесечие заетостта у нас е с годишен ръст от 1.6% През първото тримесечие на тази година заетостта в България е с годишен ръст от 1.6%* /спрямо края на март миналата година/. Това четем в месечния обзор за развитието на българската икономика, публикуван от Министерството на финансите. Броят на заетите достигна 3 368 400, което обаче с под 1% по-ниско спрямо броят на заетите преди пандемията (първото тримесечие на 2020 г.). Ръстът на заетостта в страната се дължи изцяло на услугите, където всички икономически дейности (с изключение на финансовите и застрахователните) отчетоха годишен ръст на броя на работните си места. На практика всички дейности в услугите (с изключение на „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“) са възстановили заетостта си от периода преди COVID-19. От началото на 2022 г. производителността на труда и доходите продължиха да се повишават ускорено, главно по линия на промишлеността. През първото тримесечие реалната производителност на труда общо в икономиката нарасна с 3.3% на годишна база, а в промишлеността – с 14 процента. Отрицателни темпове бяха отчетени в строителството (-14.1%) и част от дейностите в сектора на услугите като недвижими имоти; спорт, култура и развлечения и професионални и административни дейности. През първите три месеца на годината, възнаграждението на един нает се повиши с двуцифрен темп от 15% в номинално изражение. Ускорение на доходите се наблюдаваше в дейностите от сектор "промишленост" (24.4%). В строителството и услугите растежът на показателя остана относително по-нисък (10.2% и 11.5%, съответно). Наблюдаваната възходяща тенденция на възнагражденията на един нает над растежа на производителността на труда допринесе за увеличаване на номиналните разходи за единица труд с 11.5% на годишна база.
Източник: Банкеръ (11.07.2022)
 
Земеделската земя в България поскъпна с над 68% за последните седем години, показват данни на Националния статистически институт. През 2014 г. средната цена на декар ниви е била 708 лв., а за миналата година е 1192 лв. за декар.Най-голямо е поскъпването на нивите в Югозападния район на страната - с близо 105% за седем години. Средната цена на сключените сделки в района нараства за периода от 331 лв. на 678 лв. за декар. Причина за това е рязкото поскъпване на земеделските земи в София-област. Нивите в този район са доста по-евтини отколкото в други части на страната, което ги прави атрактивни за инвеститорите. Средната цена на земеделските земи в София-област през 2014 г. е била 115 лв. за декар, а през миналата е нараснала до 745 лв. Това е увеличение от близо 550% или над шест пъти.Средната цена на сделките с ниви в България през 2021 г. достига 1192 лв. за декар, което е ръст с над 14% в сравнение с 2020 г., показват данните на НСИ. Поскъпване е отчетено във всички райони на страната.
Източник: Труд (12.07.2022)
 
Нивите поскъпнаха с 68% за 7 години Земеделската земя поскъпна с над 68% за последните седем години, показват данни на Националния статистически институт. През 2014 г. средната цена на декар ниви е била 708 лв., а за миналата година е 1192 лв. за декар. Най-голямо е поскъпването на нивите в Югозападния район на страната - с близо 105% за седем години. Средната цена на сключените сделки в района нараства за периода от 331 лв. на 678 лв. за декар. Причина за това е рязкото поскъпване на земеделските земи в София-област. Нивите в този район са доста по-евтини отколкото в други части на страната, което ги прави атрактивни за инвеститорите. Средната цена на земеделските земи в София-област през 2014 г. е била 115 лв. за декар, а през миналата е нараснала до 745 лв. Това е увеличение от близо 550% или над шест пъти. На второ място по поскъпване за последните седем години е Югоизточният район, където повишението на цените е с над 88% - от 501 лв. на 944 лв. за дка. Това е ръст с над 400 лв. за дка. В областите Бургас и Стара Загора поскъпването на нивите за периода е над два пъти. В област Бургас цените на земеделските земи са нараснали от 409 лв. на 912 лв. за декар, а в района на Стара Загора увеличението е от 447 лв. на 898 лв. за декар. На трето място с много малка разлика е Северозападният район, където повишението на цените на нивите е с близо 87% за седем години. Нивите там са поскъпнали от 701 лв. на 1309 лв. за декар.
Източник: Труд (12.07.2022)
 
Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец май 2022 г. е 1299,07 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 юни 2021 г. до 31 май 2022 г. е 1201,96 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2022 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Банкеръ (12.07.2022)
 
Населението на България е намаляло със 77 611 души през миналата година, което е най-големият спад от 2001 г. насам, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани по повод Световния ден на населението. Тя е взела предвид нетната миграция в страните членки, както и смъртността и раждаемостта за конкретната година, за да изчисли общото изменение на населението. Любопитното е, че у нас нетната миграция е положителна за втора поредна година – заселилите се в страната ни хора са с 12 706 повече от тези, които са я напуснали. Тенденцията започна от 2020 г., когато заради работата от вкъщи и онлайн обучението или съкращения много българи се завърнаха от чужбина и така се стигна до положителна нетна миграция от 30 715 души за първи път от 1999 г. насам. За последен път населението на България е нараснало през 1988 г. - с 10 381 души, сочат данните на Евростат. През 2021 г. България е на пето място сред страните членки на ЕС по най-голям спад на населението, показват още данните на европейската статистика. Към 1 януари 2022 г. в страната ни живеят 6 916 548 души. Естественият прираст, т.е. разликата между родените и починалите за една година е отрицателен и достига 90 317 души. Тенденциите у нас са в унисон с тези в Европейския съюз. След първи спад на населението през 2020 г. заради последиците от пандемията от COVID-19 населението на съюза отново намалява през 2021 г. – от 447 млн. души на 1 януари 2021 г. до 446,8 млн. на 1 януари 2022
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2022)
 
Годишната инфлация в България за юни 2022 г. спрямо същия месец на миналата година се е изстреляла до 16,9%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ),. Това показва ускорение от 1,3 пр.п. спрямо данните за май. На месечна база повишението на цените през юни е в размер на 0,9%, което сочи леко забавяне спрямо ръста от 1,2% през предишния месец. Средногодишната инфлация за периода юли 2021 г. - юни 2022 г. спрямо периода юли 2020 - юни 2021 г. е 9,3%. 12-месечната средна стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени е 14,8%. За сравнение, през май стойността бе от 13,4%, което показва увеличение от 1,4 пр.п. Именно това е един от Маастрихтските критерии, който ще бъде взет предвид по пътя на България към влизането в еврозоната. Според критерия средният темп на инфлация не трябва да надвишава с повече от 1,5 пр.п. средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. В последния доклад на ЕЦБ за нивото на конвергенция на страните извън еврозоната се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът. Според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план. В последните си прогнози за икономиката на България от тази седмица БНБ посочи, че очаква инфлацията до края на годината да достигне 14,7% спрямо очакваните през март 9,6%. Основна причина за това са очакваното понижаване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значителното забавяне на темповете на нарастване на международните цени на храните. Прогнозата на министерство на финансите пък е инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто, като водещ "принос" за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. Според данните на НСИ през юни 2022 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се понижили с 0,1%. Намаление има и при облеклата и обувките – с 0,2%. Всички други категории обаче отчитат повишение. Най-високо е увеличението на цените при транспорта – с 4,2%, следвани от категорията „Ресторанти и хотели“ с 2,6% и „Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома“ с 1,6%. Въпреки общия спад на цените на храните през юни са поскъпнали основни продукти като ориз - с 2,7%, брашно - с 0,8% и хляб - с 4,2%. Най-много са поевтинели цените на пресните зеленчуци като домати, краставици и др. Горивата също продължават да поскъпват. Цената на дизеловото гориво скача с 5,7%, на бензин А95Н – със 7,6%, бензин А100Н - с 6,4%, газ пропан-бутан – с 1,8%.
Източник: Инвестор.БГ (16.07.2022)
 
Общият брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, през месец юни спадна до 138 799, съобщиха от Агенцията по заетостта. Това е с 8 678 по-малко спрямо броя им през май и с 31 917 или с 18.7% по-малко в сравнение с година по-рано. Снижението се дължи в голямата си част на стартиралите регионални програми за заетост. Чрез тях общините си осигуряват нужната работна ръка за комунални и екологични дейности, а тази година и бизнесът получава подкрепа за наемане на работна сила, за да преодолее икономическите и социални последствия от COVID-19 епидемията. Така регионалните програми помогнаха на повече от 8 000 безработни в неравностойно положение да започнат работа, да възстановят трудовите си навици и да си осигурят доход, посочват от АЗ. Според административната статистика на агенцията, през юни нивото на регистрираната безработица бележи снижение, като достига най-ниската си стойност досега – 4.2%. Намалението спрямо предходния месец е с 0.3 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1 пункт.През месеца са регистрирани нови 22 060 безработни. Започналите работа безработни през юни са 22 744.
Източник: Труд (16.07.2022)
 
Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват със 177% на годишна база през първите пет месеца на настоящата година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Така към края на месец май тази година, нетният поток на преките инвестиции у нас възлиза на 871.2 млн. евро, което се равнява на 1.1% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, през същия период на миналата година, нетният поток на чуждестранните вложения е достигал 313.9 млн. евро, което е с 557.4 млн. евро по-нисък резултат спрямо настоящата година. Конкретно през май нетният поток е положителен в размер на 32.9 млн. евро, което е около четири пъти по-слаб резултат спрямо същия месец на 2021 година, когато чуждите инвестиции са достигали 117.1 млн. евро. Според предварителните данни на БНБ нетният поток на преките чужди инвестиции у нас възлизаше на 653.2 млн. евро за първите четири месеца на годината след отрицателен поток през април в размер на 229.8 млн. евро. След ревизията на данните обаче, отрицателният поток през април се свива на 44.7 млн. евро, което води до по-високия положителен резултат към края на месец май тази година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – май 2022 г. са от Нидерландия (533 млн. евро), Белгия (180.2 млн. евро) и Австрия (114.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Люксембург (54 млн. евро) и Германия (50.3 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 9.9 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 7.8 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 0.9 млн. евро за януари – май 2021 години. Данните вероятно отразяват продажбите на недвижими имоти у нас от руски собственици – тенденция, която настъпи в резултат на войната в Украйна и санкциите срещу Москва. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 88 млн. евро за януари – май 2022 г. Той е по-голям с 359 млн. евро от този за януари – май 2021 г., който е отрицателен в размер на 271 млн. евро. Чуждите инвестиции у нас паднаха под 1 млрд. евро след отрицателен резултат за април Чуждите инвестиции у нас паднаха под 1 млрд. евро след отрицателен резултат за април Размерът на преките чуждестранни инвестиции в България се свива значително на месечна база след отрицателен поток на чуждите вложения п... Прочети повече По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 826.8 млн. евро, при положителна стойност от 930.1 млн. евро за януари – май 2021 година, сочат данните на БНБ. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 43.6 млн. евро, при отрицателна стойност от 345.3 млн. евро за януари – май 2021 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – май 2022 г. възлиза на 109.7 млн. евро (0.1% от БВП), при 97.8 млн. евро (0.1% от БВП) за януари – май 2021 г. През май 2022 г. нетният поток е положителен и възлиза на 2.5 млн. евро, при положителна стойност от 35.1 млн. евро за май 2021 година. Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/economy/chujdite-investicii-u-nas-narastvat-sys-177-kym-kraja-na-mesec-maj-news_1784993.html © Actualno.com
Източник: actualno.com (20.07.2022)
 
Докладът за състоянието на администрацията за 2021 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 143 381 бр., от които 36 734 са в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,5%, но за последните пет години администрацията се е увеличила с 8%. Още по-интересна е съпоставката с броя на населението. През 2021 г. на 100 хиляди души се падат по 2097 чиновници или с 230 повече в сравнение с преди пет години. Тоест, администрацията продължава да се увеличава, въпреки всички намерения за нейното оптимизиране, намаляване на разходите, заместване с електронни услуги. (ИПИ)
Източник: Други (25.07.2022)
 
През юли 2022 г. общият показател на бизнес климата остава приблизително на равнището си от предходния месец. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва нивото си от юни, а в строителството е регистрирано понижение. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ нараства с 2,1 пункта, а средното натоварване на мощностите през юли е с 0,8 пункта под нивото от април и достига 75,5%, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда недостиг от мощности. През юли съставният показател „бизнес климат в строителството“ намалява с 2,9 пункта в резултат на влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По отношение на продажните цени в строителството 49.3% от мениджърите предвиждат те да се повишат през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се покачва с 0,7 пункта, което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Несигурната икономическа среда e основната пречка за дейността в сектора, посочена от 68,7% от предприятията. Съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ остава приблизително на равнището си от предходния месец. Относно продажните цени в сектора на услугите 21,8% от мениджърите прогнозират те да се повишат през следващите три месеца.
Източник: Кеш (29.07.2022)
 
Строителните предприемачи у нас очакват спад в новите поръчки през следващите 6 месеца, което ще доведе до понижаване на дейността в краткосрочен план. Това става ясно от бизнес анкетата на Националния статистически институт за месец юли тази година. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва нивото си от юни, а единствено в строителството е регистрирано понижение. Очакванията за ръст в цените през идните месеци остават високи, като изключение прави сектора на услугите. Впечатление прави, че представителите на индустрията очакват да не могат да отговорят на търсенето в идните месеци, докато в сектора на търговията на дребно се очаква спад в обема на продажбите.
Източник: actualno.com (29.07.2022)
 
В първата година на пандемията от Covid-19 активните предприятия в България са намалели още повече, след като през 2019 г. броят им започна да се понижава. През 2020 г. активните фирми са 342 376, което е с 2,1% по-малко в сравнение с предходната 2019 г. Негативната тенденцията се отчита за втора поредна година, след като през 2018 г. активните предприятия в страната отбелязаха лек ръст спрямо предходната 2017 г. Това става ясно от изследване на Националния статистически институт (НСИ) за демографските събития на предприятията в България за 2020 г. и динамиката им за петгодишен период (2016 - 2020). През наблюдавания период отново най-голям е броят на новопоявилите се предприятия, които не са наемали работна ръка. За поредна година най-голям относителен дял в съвкупността на активните предприятия през целия период имат предприятията с нула наети лица. През 2020 г. този дял е 53%, или 181 571 от всички активни предприятия. Следва групата „1 - 4 наети“ с 32,8%, или 112 382 предприятия, а най-нисък е делът на предприятията в групата „5 - 9 наети лица“ – 6,7%. Броят на заетите лица в групата „10 и повече наети лица“ съставлява 69,6% от заетите в периода 2016 - 2020 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 7,4% от общия брой активни предприятия, а големият брой активни предприятия в групата с нула наети лица формира 7,9% от общия брой на заетите лица в страната.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2022)
 
Заводите вдигнаха цените с 34 на сто редприятията от преработващата промишленост вдигнаха цените си за пазара в България с 34,2% за година, обявиха от НСИ. Това поскъпване при продажбите на едро от производителите се отразява и на цените на дребно, на които търговците продават в магазините, а съответно и на инфлацията. При предназначените за износ стоки обаче повишението на цените от производителите от преработващата промишленост в България е по-малко - само с 26%. Оказва се, че предприятията повишават цените на продаваните в страната стоки много повече отколкото на продукцията за износ. Производителите на храни са повишили цените за пазара в страната с 29,5%, а храните за износ са поскъпнали с 23,7% за година. Напитките за пазара в България са поскъпнали с 11,1%, а за износ - само с 3,8%.
Източник: Труд (01.08.2022)
 
През юни търговията на дребно спада с 1,3 % в ЕС и с 1,4 % в България Обемът на търговията на дребно през юни е намалял с 1,3 на сто в Европейския съюз и с 1,2 на сто в еврозоната в сравнение с май, когато нарасна съответно с 0,2 на сто и 0,4 на сто. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат. Спрямо юни 2021 г. календарно изгладеният индекс на продажбите на дребно се понижава и в двата съюза - с 2,8 на сто в ЕС и с 3,7 на сто в еврозоната. В България през юни на месечна основа обемът на продажбите на дребно е спаднал с 1,4 на сто, отбелязвайки трети пореден месец на понижение след май (-0,5 на сто) и април (-1,1 на сто). На годишна база индексът на продажбите на дребно остава почти непроменен през юни (+0,1 на сто) и отчита значително забавяне в сравнение с май (+5 на сто) и април (+5,7 на сто).
Източник: 24 часа (04.08.2022)
 
Строителството в България почти замря, но при жилищата има 30% ръст Строителството в България се е свило драстично през второто тримесечие на 2022 г., като това не засяга само жилищното, показват данни на НСИ, публикувани в четвъртък. Местните власти са издали в месеците между април и юни 2249 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради с 13 810 жилища в тях с обща площ 1,6 млн. квадратни метра. На годишна база това е увеличение с 28,9% на броя на разрешителните, на жилищата в тях - с 38,8%, а на площта им - с 43,3%. При административните сгради обаче трендът е противоположен. През второто тримесечие са издадени само 20 такива разрешителни, което е намаление с 23,1%. Площта на тези административни сгради е малко над 23 хиляди квадрата и намалява с 47,7% в сравнение с второто тримесечие на предходната година. Разрешителните за строеж имат валидност до 10 години и не задължават притежателя им да почне да строи веднага. Но при започнатото през второто тримесечие строителство тенденцията е същата. Между април и юни са започнати 1388 нови жилищни сгради със 7202 жилища в тях с малко над 924 хиляди квадратни метра площ. В сравнение с година по-рано броят на започнатите сгради е намалял с 1,6%, но жилищата в тях се увеличават с 20,2%, а общата им застроена площ - със 17,9%. Започнатите административни сгради обаче са с 47% по-малко спрямо година по-рано, а площта им - с близо 50% по-малка.
Източник: 24 часа (05.08.2022)
 
Цените на производител в промишлеността през юни се повишават с 1,3 на сто в ЕС Цените на производител в промишлеността през юни спрямо предишния месец са се повишили с 1,3 на сто в Европейския съюз и с 1,1 на сто в еврозоната. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. И през май, на месечна основа, показателят се покачи в страните от Евросъюза и във валутния съюз - съответно с 0,7 на сто и 0,5 на сто. През юни спрямо, същия месец на миналата година, цените на производител в промишлеността са скочили с 36,1 на сто в ЕС и с 35,8 на сто във валутния съюз. В България производствените цени на промишлена продукция през юни нарастват с 2,4 на сто спрямо май, когато статистиката отчете, че спадат с 0,1 на сто. На годишна основа родните цени на производител в промишлеността рязко са се покачили - с 49,3 на сто. През май годишното увеличение бе 47,7 на сто.
Източник: БТА (05.08.2022)
 
Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради с 30.1% ръст за година Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. е 1 128, а новопостроените жилища в тях са 3 826, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо второто тримесечие на 2021 г. сградите са с 261 повече, или с 30.1%, а жилищата в тях намаляват с 342, или с 8.2%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 79.3%, с тухлена - 16.8%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.2%), следвани от жилищните кооперации (14.5%). В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, жилищните кооперации и вилите, докато сградите от смесен тип намаляват. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 165 сгради с 1 026 жилища, Пловдив - 163 сгради с 533 жилища, и Бургас - 138 сгради с 472 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (35.4%), следват тези с две стаи (34.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.8%. Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2022 г. е 394.0 хил. кв. м, или с 4.4% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ намалява с 2.0% и достига 315.3 хил. кв. метра.
Източник: profit.bg (09.08.2022)
 
Приходите в туризма със 100% повече, износът расте с 41%, в индустрията - спад През юни промишленото производство намалява с 0,8% в сравнение с май, показват данни на НСИ, публикувани в сряда. Такъв спад на месечна база не се е случвал от година. На годишна база все още има ръст от 17,4%, но той е значително по-малък от майския. В строителството има спад на месечна база с 1,4% и на годишна с 0,5%. НСИ публикува и данните за оборотите в търговията на дребно, от които се вижда, че продажбите вече трети месец вървят надолу. Спадът през юни спрямо май е 1,4%, а в сравнение с юни миналата година оборотите на търговците се запазват на същото равнище. При 16,9% инфлация за същия период обаче очевидно продадените стоки и услуги са далеч по-малко, отколкото преди година. Юни е първият от активните летни месеци и според данните приходите на хотелите от нощувки само за този месец са 178,8 млн. лв. Това е повече от двойно в сравнение със същия месец на миналата година, когато приходите на хотелите са били 82,5 млн. лв. Сравнението с юни 2019 г., когато приходите са били 205 млн. лв., показва, че до пълното възстановяване на туризма на предпандемичните му нива остават още едни 15% увеличение на приходите. Износът също продължава възхода си. За периода януари - юни той е за 45,7 млрд. лв. Това е 41% ръст на годишна база, докато предишния месец ръстът беше 60%. Според икономиста Лъчезар Богданов износът в момента е с 80% по-висок от средномесечния за периода 2017-2021 г.
Източник: 24 часа (11.08.2022)
 
През второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата e 1 730 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2022 г. със 7.8%, съобщи Националният статистически институт. Спрямо година по-рано средното увеличение на заплатите е с 13.4%, а заетите в туристическия бизнес са най-ниско платената категория работещи в страната. Годишният ръст на възнагражденията в обществения сектор е със 7.8%, а в частния - с 15.4%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на работещите в тях са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 4 216 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 2 739 лева; "Добивна промишленост" - 2 544 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1 058 лева; "Други дейности" - 1 185 лева; "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - 1 262 лева. Средната заплата в държавното управление е 1973 лв. между април и юни 2022 г. Спрямо първите три месеца на годината и спрямо година по-рано увеличението е с по 11 на сто.
Източник: Дневник (15.08.2022)
 
Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2022 г. се повишава с 37.5% спрямо същото тримесечие на 2021 г., съобщи Националният статистически институт. В растениевъдството скокът е с 46.4%, а в животновъдството - с 26.9%. За година най-голямо е нарастването на цените на зърнените култури - с 56.5%, техническите култури - с 37.4%, фуражните култури - с 21.0%, пресните зеленчуци - с 32.1%, и пресните плодове - с 8.8%. Цените на живите животни нарастват с 26.3%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на кравето мляко - с 21.1%, овчето мляко - с 28.9%, козето мляко - с 26.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 56.3%. Поскъпването на селскостопанската повлияно от повишението на цените на: посевния и посадъчния материал - с 6.6%, електроенергията и горивата - с 45.3%, минералните торове - със 153.5%, продуктите за растителна защита - с 44.8%, ветеринарномедицинските продукти - с 8.7%, и фуражите - с 32.2%.
Източник: Дневник (15.08.2022)
 
Mесечната инфлация отново се е ускорила и е стигнала 1,1%, а годишната е още по-висока, отколкото през юни. Тя достигна 17,3%, сочат данните, публикувани от НСИ във вторник. Причината този път е, че точно през юли бе вдигната цената на топлоенергията, като средното и? поскъпване според статистиката е било 24,5%. Централното газоснабдяване е поскъпнало през юли с 16,2% в сравнение с предходния месец, токът - с 3,4%, дървата за огрев - с 9,2%, пелетите - с 8,9%, водата – с 5,8%, а канализационните услуги – с 6,2%. Всички тези стоки и услуги представляват приблизително 17,2% от потребителската кошница и тяхното поскъпване неминуемо вдига инфлацията. Годишната отново, както през юни, бележи 24-годишен рекорд. През май 1998 г., когато току-що бяхме излезли от Виденовата хиперинфлация, годишното нарастване на цените беше 18,8%. Само че през предишните месеци на Виденовата зима годишната инфлация се движеше между 300 и 2000 процента, нещо, което едва ли ще се случи скоро. Цените на топлоенергията прекъснаха тенденцията на намаляване на месечната инфлация, която започна преди няколко месеца. Въвеждането от 1 юли на отстъпката от 25 ст. за литър бензин и дизел е довело до поевтиняване на масовия бензин А95 с 3,1%, а на пропан-бутана – с 21,3%. Дизелът си е останал на същата цена, само високооктановият А-100, за който няма отстъпка, е добавил нови 1,9% към цената си през юли, но през август и той започна да поевтинява. Вчера например средната му цена по бензиностанциите беше 3,66 лв. за литър, след като в края на май се продаваше по 3,83 лв., а на места – и по 3,90 лв.
Източник: 24 часа (17.08.2022)
 
Икономиката на България нараства с 4.8% на годишна база през второто тримесечие на настоящата 2022 година, сочат сезонно изгладените експресни оценки на Националния статистически институт. Темпът на растеж на брутния вътрешен продукт се засилва спрямо първото тримесечие, когато нарастването бе в размер на 4.5%. Икономическият растеж на България е над средния за Европейския съюз, който възлиза на 4% през второто тримесечие, според експресните оценки на Евростат. Средният растеж в еврозоната достига 3.9%. Най-висок годишен ръст на БВП се отчита в Словения (8.3%), Португалия (6.9%) и Унгария (6.5%) с уточнението, че данните за шест страни членки все още не са налични. Икономиката на Румъния е нараснала с 5.3% през второто тримесечие, докато тази на Германия записва увеличение от 1.5%. БНБ понижи драстично прогнозата за ръст на българската икономика . Увеличението на БВП спрямо първото тримесечие на годината е 1.1%. Средното нарастване на тримесечна база за ЕС и еврозоната е 0.6%. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2022 г. БВП на България в номинално изражение достига 38.302 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2022 г. е 33.303 млрд. лева.
Източник: actualno.com (18.08.2022)
 
Струпването на хора и капитали в София през последните десетилетия утвърди позицията на столицата като основна дестинация за работната сила у нас. Цели 22% от всички заети в България се намират в София, става ясно от данните на Националния статистически институт за второто тримесечие на настоящата 2022 година. Така към края на месец юни тази година, заетите на 15 и повече навършени години в София (столица) наброяват приблизително 704 000 души или близо ? от всички заети у нас (22.5%). Коефициентът на заетост в столицата (относителният дял на заетите лица от населението) е най-високия в цялата страната, като достига 63.6%. Броят на заетите в София обаче остава под предепидемичните нива. За сравнение, през второто тримесечие на 2019 година заетите са наброявали приблизително 717 700 души. Към края на първото полугодие на тази година заетите мъже в София възлизат на 356 900 лица, докато жените наброяват 347 200 лица. Ако към София (столица) добавим и София (област), то броят на заетите в тази част на България набъбва до приблизително 814 300 души или 26% от всички заети у нас. Високият дял отразява взаимовръзката между икономика и демография. София е градът с най-голямо население, изпреварващо в пъти останалите население места у нас, като една от причините за това са икономическите перспективи, които правят столицата предпочитано място за вътрешна миграция в страната. Общият брой на заетите в България на 15 и повече навършени години достига 3.121 млн. души през второто тримесечие на 2022 година. След столицата най-много заети има в областите Пловдив (281 000 или 9% от всички заети у нас), Варна (244 400 лица или дял от 7.8%), Бургас (181 900 лица или дял от 5.8%) и Стара Загора (146 300 лица или дял от 4.6%).
Източник: Други (22.08.2022)
 
През 2021 г. разходите на общините в България растат спочти 20%, като достигат над 8,73 млрд. лв., спрямо 7,3 млрд. лв. за 2020 г. Най-високи са разходите на Столична община – 1,6 млрд. лв. или 18% от тези на всички общини. След нея се нареждат големите общини в страната – Варна (392 млн. лв.), Пловдив (388 млн. лв.), Бургас (271 млн. лв.) и Стара Загора (167 млн. лв.). През 2021 г. сборът на капиталовите разходи на всички общини в страната възлиза на приблизително 968 млн. лв. или 11% от всички разходи. Трябва да се има предвид, че тези средства не включват инвестиции, финансирани от Европейския съюз. Повечето общини са силно зависими от централния бюджет, като едва 9 успяват да финансират поне половината от разходите си със собствени постъпления. Най-добре в това отношение се представят Несебър (94,8% собствени приходи към общи разходи), Приморско (79,6%) и Челопеч и Созопол (75,6%). Общо за страната генерираните местни приходи покриват 32,7% от всички общински разходи, като покритието в цели 226 общини е по-ниско от това.
Източник: economic.bg (22.08.2022)
 
България е на десето място в ЕС по достъп до фиксиран високоскоростен интернет, показват данни на Евростат. През миналата година почти 85% от домакинствата у нас са имали достъп до бърз интернет, което над средното равнище за Европейския съюз. България е сред страните с бурно развитие в този сектор, като се забелязва значително увеличение на броя домакинства с достъп до интернет от 2013 година досега. Водещи в класацията са Малта със 100% покритие, Люксембург, Дания, Испания и Латвия. По разпространение на интернет покритието Холандия, Португалия, Ирландия и Румъния изпреварват с малко България, назад остават Германия, Белгия, Словакия, Франция. На дъното на класацията за достъп до бърз фиксиран интернет са Гърция, Кипър, Италия и Австрия, които имат между 20 и 50% покритие на домакинствата.
Източник: Дарик радио (24.08.2022)
 
Лято 2022 – 50% повече туристи Пътуванията на български граждани през арил, май и юни, когато паднаха ковид ограниченията, са се увеличили с 15,5% в сравнение със същите месеци на 2021 г. Тази тенденция се е засилила в разгара на летния сезон и вчера служебният министър на туризма Илин Димитров каза по Би Ти Ви, че летуващите до края на юли са били с 55% повече в сравнение с година по-рано и само с 25% по-малко от рекордната 2009 г. Според него обаче това не означава непременно по-добри печалби за сектора, тъй като инфлацията кара хората да свиват разходите и на практика е изяла по-голямата печалба. Това се доказва и от цифрите на НСИ, но има доста голяма разлика дали става дума за парите, оставени от българските туристи в родината им, и тези, които те са похарчили в чужбина. У нас например почиващите през тези три месеца са похарчили 267,922 млн. лв., което е само с 8,2% повече в сравнение със същите месеци на 2021 г. Този ръст обаче е по-малък от инфлацията за същия период. От май 2021-а до май 2022-а цените у нас са нараснали с 15,6% и на практика българският турист си е позволявал да купува тази пролет и лято по-малко в родината си, отколкото година по-рано. Най-силно се чувства това по отношение на храната. Разходите на българския почиващ по това перо през второто тримесечие на 2021 г. са били 99,844 млн. лв., а година по-късно – 103,741 млн. лв., т.е. са нараснали само с 3,9% при 15,6% инфлация.
Източник: 24 часа (25.08.2022)
 
НСИ: Превозените товари от сухопътния и водния транспорт се увеличават с 1,7 на сто през второто тримесечие на годишна база През второто тримесечие на годишна база се увеличават превозените товари с 1,7 на сто и извършената работа с 5,6 на сто от сухопътния и водния товарен транспорт, съобщава Националният статистически институт. Данните са предварителни. За периода, на годишна основа, със 17,4 на сто нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа бележи ръст от 30,5 на сто. Превозените товари от сухопътния транспорт са с 1,8 на сто повече, а извършената работа нараства с 5,9 на сто спрямо второто тримесечие на 2021 година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 1,3 на сто повече, докато извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 8,7 на сто. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 14,3 на сто повече, а извършената работа нараства с 31,4 на сто през второто тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа съответно с 24 000 пътници и със 117 600 пътниккилометра.
Източник: БТА (29.08.2022)
 
Пандемията увеличи за пръв път от години броя на новите пенсии Броят на новоотпуснатите пенсии през 2021 г. е 88 504 и спрямо 2020 г. се е увеличил с 3329 пенсии. Увеличението при наследствените пенсии, получавани като първа пенсия, е 3239. Това е с 26,8% повече спрямо предходната година, като основна причина за отчетения ръст е повишената смъртност в края на 2020 г. и през 2021 г., посочват от НОИ. Заради наследствени пенсии с 4,7% се увеличават и новите инвалидни пенсии за общо заболяване. Те са 32 648 и заемат дял от 36,9% от всички новоотпуснати първи пенсии. Иначе при личните инвалидни пенсии за втора година се наблюдава намаление. Те са 23 619 - с 4,2% по-малко спрямо 2020 г. 2021 г. е поредната година, в която по-малко хора се пенсионират с класическата пенсия - за пълен осигурителен стаж и възраст в трета категория труд (чл. 68, ал. 1 и 2 на КСО). Тези пенсии са 24 512 при 25 062 за предходната година. За сметка на този вид пенсия отново има ръст при пенсиите за непълни стаж и възраст - друга негативна тенденция, която се наблюдава от години.
Източник: Сега (29.08.2022)
 
Средната заплата се е е увеличила с 13,4% за година Средната заплата в България се е повишила с 13,4% на годишна база и е достигнала 1730 лв. през второто тримесечие на 2022 г. Това показват данните на Националния статистически институт, цитирани в информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на жизненото равнище и доходите за периода април-юни 2022 г. Най-високи са средните заплати в икономическите дейности: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения" - 4216 лева, "Финансови и застрахователни дейности“ - 2739 лева; "Добивна промишленост" - 2544 лева. В сравнение с миналата година трудовите възнаграждения имат най-голям ръст в София - 16,5% и Габрово - 15%, а най-малък в Кърджали - 2,5%. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1058 лева; "Други дейности" - 1185 лева; "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - 1262 лева. Статистиката показва, че наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. се увеличават с 34 400 души и достигат 2,31 млн. Към края на юни броят на безработните е 152 200. В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. той се понижава с 30 700 или с 16,8%.
Източник: 24 часа (29.08.2022)
 
През юни България изнася почти половината произведена в страната електроенергия, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През първия летен месец на годината в страната са произведени 4,03 тераватчаса електроенергия, което увеличение от 25% на годишна база. На българския пазар са реализирани 2,4 тераватчаса и спрямо юни 2021 година има намаление от 3,1 на сто. Спрямо май доставките също намаляват - с около 1%. Данните на НСИ показват още намаление на доставките на природен газ - с почти 22% до 180 млн. куб. метра. Спрямо май доставките на природен газ в България намаляват с 10 на сто. Местният добив е в нищожни количества - към 2 млн. куб. метра на месец.
Източник: Инвестор.БГ (30.08.2022)
 
Българите отново възобновиха пътуванията си в чужбина, както преди пандемията Българите отишли в чужбина през юли, са 731 700, или с 19,4% повече от регистрираните през същия месец на миналата година. В средата на лятото на 2019 г. броят им е бил само с 30 000 по-голям, отчита Националният статистически институт (НСИ). През миналия месец българите най-много са пътували към Турция, като 182 900 души са посетили съседката ни. На море в Гърция са били 179 800 души. На трето място по посещаемост от българи е Германия - 60 200, следва Румъния с 58 800 и Сърбия - 38 300. Между 26 и 17 хил. души са посетили и страни като Италия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Австрия и Испания. Очаквано в летния месец близо половината от пътуванията в чужбина са били с цел почивка и екскурзия - 44,5% от всички пътували, сочат още данните на НСИ. С цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия пък са били 37,7% от пътуванията, а със служебна цел - 17,8%. Оказва се и че немалко чужденци са посетили страната ни през миналия месец - 1 533 500, или с 24,2% повече в сравнение с юли 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната пък са 35,1% (538 500) от всички посещения на чужденци в България. От всички чужденци, гостували у нас, 53,2% са гражданите от Европейския съюз, или 816 400 души, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния - 25,5%, следвани от германци и поляци съответно с 19,1% и 11%. Посещенията на граждани от групата “Други европейски страни” са 540 300 - 35,2% от всички посещения в България, като най-голям брой посещения са регистрирани от Турция - 200 100, или 37% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България през юли 2022 г. са реализирали румънски граждани - 208 100, следвани от турци с 200 100 и германци с 155 500. Украинските граждани, посетили страната ни за месец, са 131 400, от Полша са 89 600, от Сърбия - 72 500, от Гърция - 70 100, Чехия - 58 500, Обединеното кралство - 58 300, и Република Северна Македония - 37 400. Най-много от посещенията на страната ни са отново с цел почивка и екскурзия - 49,2%, следвани от посещенията с други цели - 43,9%, и със служебна цел - 6,9%.
Източник: 24 часа (30.08.2022)
 
НСИ отчете влошаване на бизнес климата в търговията на дребно в България с 9 пункта през август През август общият показател на бизнес климата намалява с 3,4 пункта спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, а в строителството показателят запазва равнището си от юли. Бизнес климатът в търговията на дребно спада с 9 пункта в резултат на резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Неблагоприятни са и прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се понижава с 3,4 пункта. Оценките на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията са резервирани, като и очакванията им за следващите шест месеца се влошават. Същевременно анкетата отчита и намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено с неблагоприятни очаквания за производствената активност през следващите три месеца. През август съставният показател "бизнес климат в строителството" запазва равнището си от юли. По мнение на строителните предприемачи настоящата строителна активност се оценява като благоприятна, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца се подобряват.
Източник: БТА (30.08.2022)
 
НСИ отчете 103 на сто ръст на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ в България през юли Общият индекс на цените на производител в промишлеността нараства с 42,5 на сто през юли 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 103 на сто, преработващата промишленост - с 25,3 на сто, а в добивната промишленост е отчетено намаление - с 4,3 на сто, съобщи Националният статистически институт. Общият индекс на цените на производител се увеличава с 3,8 на сто през юли спрямо предходния месец. Значителен ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 19,3 на сто, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 14,1 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,2 на сто. Понижение на цените на производител в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на основни метали - с 9,4 на сто, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0,9 на сто, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,6 на сто. По-високи цени са отчетени при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 2,9 на сто, производството на химични продукти - с 2,8 на сто, производството на тютюневи изделия - с 1,8 на сто.
Източник: БТА (31.08.2022)
 
Нефинансовите предприятия в България са реализирали общ положителен финансов резултат от 29.9 милиарда лева за 2021 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически инстут. Във финансовия сектор застрахователните компании отчитат обща балансова стойност на активите от 8.6 млрд. лв., пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове - 538 млн. лв., специализираните инвестиционни предприятия - 12.27 млрд. лв., а сдруженията и фондациите - 1.42 млрд. лв. 412 119 са нефинансовите предприятия в България, подали годишен отчет за дейността си през 2021 г. в Националния статистически институт, което е само с 0.1% повече в сравнение с 2020 година. Заетите лица в тях, преизчислени в еквивалент на пълна заетост (ЕПЗ), са 2 129 746, или с 1.8% повече спрямо предходната година. С най-голям дял през 2021 г. са икономически активните нефинансови предприятия в сектора на услугите и на търговията (81.6%), които формират 62.4% от всички заети лица. Делът на нефинансовите предприятия в сектори „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ е 18.4% от всички активни предприятия през 2021 г., а заетите лица в тях са 37.6% от всички заети лица в нефинансовия сектор. По предварителни данни за нефинансовите предприятия е отчетен положителен финансов резултат от 29.902 млрд. лева.
Източник: profit.bg (01.09.2022)
 
Най-много чужди инвестиции в индустрията Най-много вложения през изминалата година са направили чужди компании в индустрията - 43,3 на сто от всички вложения или 12,2 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31.12.2021 г. възлизат на 28, 1 млрд. евро по текущи цени. Чуждите инвеститори са имали интерес още към сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили, транспорт, складиране, хотелиерство и ресторантьорство) - 6, 278 млрд. евро. През изминалата година намаляват инвестициите в сектор строителство, но се увеличават тези в сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. По предварителни данни през 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са малко над 23 млрд. лв. Най-много са вложенията в активи в сектора на услугите, следван от този на промишлеността. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 9,8 до 35,2%.
Източник: Труд (01.09.2022)
 
Очаква се годишна инфлация в еврозоната през август 2022 година да е 9,1 на сто, което е повишение спрямо 8,9 на сто през юли, сочат предварителните данни на Евростат. Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната са: електроенергията - с най-високо поскъпване на годишна основа през август (38,3 на сто спрямо 39,6 на сто през юли), следвана от хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия (10,6 на сто спрямо 9,8 на сто през юли), неенергийните промишлени стоки (5 на сто спрямо 4,5 на сто през юли) и услугите (3,8 на сто спрямо 3,7 на сто през юли). Според предварителните данни с най-висока годишна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени през август е Естония (25,2 на сто), следвана от Литва (21,1 на сто) и Латвия (20,8 на сто). С най-ниско равнище на годишната инфлация през август сред страните в еврозоната е Франция (6,5 на сто), следвана от Малта (7,1 на сто) и Финландия (7,6 на сто).
Източник: Труд (02.09.2022)
 
България е втора в ЕС по увеличение на промишлените производствени цени за година на база данните на Евростат от юли 2022 г. в сравнение със същия месец на предходната. Средното увеличение на цените на годишната база в еврозоната е 37,9 на сто, в ЕС - 37,8 на сто, а в България - 55,9 на сто. В България производствените цени са нараснали с 8 на сто спрямо юни, като по този начин страната ни се нарежда на трето място по увеличение на месечна база. Пред нас по увеличение на показателя са Ирландия (+26,15 на сто) и Унгария (+9,4 на сто). Най-много са се понижили цените на производител на месечна база в Португалия (-1,5 на сто), Швеция (-1,2 на сто) и Люксембург (-0,9 на сто). В ЕС цените на месечна база в енергийния сектор са нараснали през юли с 8,2 на сто. С 1,1 на сто са се увеличили цените на производителите на недълготрайни потребителски стоки, а с 0,9 процента за дълготрайни стоки.
Източник: Труд (05.09.2022)
 
Икономиката на България през второто тримесечие на годината е нараснала с 4.0% в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. Спрямо първото тримесечие на годината ръстът е 0.8%, съобщи НСИ. Тези данни показват реалното увеличение на брутния вътрешен продукт, като е изключено влиянието на инфлацията. С най-голямо нарастване сред икономическите дейности е брутната добавена стойност в промилеността - 11.9% на годишна база, следвана от създаването и разпространението на информация и далекосъобщения - 5.6%, професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 5.2%. Сектор Строителство отбелязва спад от 16.4% на годишна база. По отношение на компонентите, които формират икономическия растеж, НСИ отбелязма, че потреблението през второто тримесечие на годината е нараснало от 5.2% на годишна база. Износът на стоки и услуги се е увеличил с 10.4%, а вносът - с 16.7%. Прогнозата на Министерство на финансите за нарастването на БВП тази година, заложено в актуализирания вариант на бюджета, е 2.9%. През втората половина на годината се очаква забавяне на българската икономика, вследствие от забавяне на европейската икономика като цяло заради продължаващавата война в Украйна и проблемите с доставките на газ.
Източник: Сега (08.09.2022)
 
Малки и средни фирми могат да вземат до 20 хил. лв. субсидия за IT и киберсигурност От 3 хил. до 20 хил. лв. безвъзмездни средства ще могат да получат малките и средните предприятия за въвеждане на решения в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността. Еврофинансирането е осигурено по Националния план за възстановяване и устойчивост, а общата сума е 30.6 млн. лв. Процедурата в момента е в етап на обществено обсъждане и се очаква да бъде отворена за кандидатстване през октомври. По процедурата могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия, т.е. фирми с до 250 служители и оборот, не надвишаващ 97.5 млн. лв. (или активи до 84 млн. лв.). Те трябва да са регистрирани преди края на 2019 г. Има изискване и за минимален оборот за 2021 г., който за микропредприятията е поне 41 хил. лв., а за малките и средните - 82 хил. лв. Фирмите трябва да имат и поне един служител. Тъй като процедурата е по Програмата за икономическа трансформация, в нея не могат да участват компании от сектори като селско стопанство, добивна промишленост, строителство, образование и социални грижи.
Източник: Капитал (08.09.2022)
 
България изпадна от групата на най-високоразвитите държави в света според публикуваната в четвъртък класация на Индекса на човешкото развитие на ООН. Слизайки с четири места надолу, България вече е изпреварена от страни като Сърбия, Черна гора и Грузия и е единствената държава от ЕС, която не намира място сред най-високоразвитите държави в света. Индексът на човешкото развитие на ООН, който се проследява от 1990 г., за да се измерят и други характеристики на благосъстоянието, освен икономическия растеж взема предвид фактори като продължителност на живота, достъпа до образование и личните доходи като измерител на качеството на живот. Според тазгодишната класация, която представя ситуацията през 2021 г., България е на 68 място в света и втора в групата на "високоразвити държави", която е водена от Албания. България изпреварва в нея Гренада, Барбадос и Антигуа и е в една компания с Украйна (77), Северна Македония (78), Китай (79), Бразилия (89) и др. Данните, които ООН отчита в класацията за България, са продължителност на живота при раждане - 71.8 години, 13.8 години, прекарани средно в образование, и среден личен доход 23 071 долара годишно. За сравнение - Швейцария, която тази година изпреварва Норвегия и е първа в Индекса на човешкото развитие, очакваната продължителност на живота е 84 години, времето, прекарано в обучение, е средно 16.5 години, а средният доход - 66 хил. долара.
Източник: Дневник (09.09.2022)
 
Над 75 на сто от българите са затруднени да покриват ежедневните си разходи и през второто тримесечие През второто тримесечие на 2022 г., както и през предходните две тримесечия, делът на българите, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, е относително висок - над 75 на сто. С известни затруднения са 37,1 на сто от анкетираните, 28,5 на сто определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12,9 на сто - като много трудно. Данните са от допълнителна анкета на Националния статистически институт към Наблюдението на домакинските бюджети. Проучването прави тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията КОВИД-19. Анкетирани са били 5740 души на възраст 16 и повече навършени години от 3053 домакинства. Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18,2 на сто от анкетираните, а едва 3,3 на сто не изпитват никакви затруднения. Общо делът на хората без затруднения през второто тримесечие на 2022 г. намалява с 0,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 г. и с 2,9 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година. През второто тримесечие на 2022 г., за 73 на сто от българите доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Увеличение на доходите са посочили 19,2 на сто от хората, което е с 0,7 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., но с 10,6 процентни пункта по-малко в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г., когато увеличение са имали 29,8 на сто от хората. Основните причини за нарастването на доходите и през трите изследвани тримесечия са увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране/преизчисляване на заплатите.
Източник: БТА (09.09.2022)
 
Индексът на строителната продукция у нас отчита понижение за втори месец подред, като причината за това е спад в гражданско/инженерното строителство. Строителната продукция се свива с 1.1% на годишна база през месец юли, сочат данните на Националния статистически институт. На месечна база понижението възлиза на 0.5%. Новото намаление идва след като през предходния месец юни строителната продукция отчете годишен спад от минималните 0.1% и месечно понижение от 1.8%. Това е втори пореден месец на понижение в този вид строителни дейности, след като през юни бе записан годишен спад от 2.3% и месечно понижение от 2.5%. В същото време сградното строителство нараства с 0.5% на годишна база през юли, но отчита спад на месечна база в размер на 0.4%.
Източник: actualno.com (12.09.2022)
 
Държавата има 264 фирми с капитал от близо 27 млрд. лв. 264 държавни предприятия с общ капитал в размер на 26,85 млрд. лв. Такава е картината на държавната икономика и у нас според данните на на Агенцията за публични предприятия и контрол. Агенцията успя да измисли държавна политика за управление на предприятията, без да пристъпи към никакъв финансов анализ на постигнатото от тях към момента. Документът, който се приема в изпълнение на законово изискване и като част от покриване на стандартите на ОИСР, бе публикуван за обществено обсъждане. Големият брой държавни предприятия се дължи основно на сектор здравеопазване – покрай държавните болници, които са със статут на търговски дружества. Сред останалите министерства с най-много предприятия е МРРБ (37), икономическото министерство с 20 дружества, транспортното и земеделското - със съответно 19 и 18, министерството на отбраната – 15 и това на енергетиката - 10. Като форма на собственост повечето държавни предприятия са търговски дружества – 246, създадените със специални закони и по специален ред в ТЗ предприятия са 18. Сред тези дружества с най-голяма тежест по показател собствен капитал са фирмите към енергийното министерство - 16,7 млрд. лв. Отрасъл енергетика е със структуроопределящо значение за икономиката, като общият дял на дружествата към БЕХ (б. р.) като капитал, е 9,9% от БВП за 2021 година. На второ място по собствен капитал са портфейлът дружества към транспортното министерство - 3,7 млрд. лв. Това е един от малкото финансови показатели за дружествата, наличен в предлаганата нова политика за участието на държавата в публичните предприятия. Не се предлага никакъв анализ за дейността им към момента и не може да се разбере къде има натрупани сериозни проблеми.
Източник: Сега (12.09.2022)
 
Оборотите в търговията на дребно в България намаляват с 0,7 на сто през юли на годишна база През юли 2022 г. не се наблюдава изменение на оборота по съпоставими цени спрямо предходния месец в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети". Данните са предварителни и сезонно изгладени, съобщи Националният статистически институт. Оборотът в търговията на дребно намалява с 0,7 на сто през юли 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни. През юли 2022 г. се наблюдава намаление на оборота спрямо предходния месец в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 3,5 на сто), докато при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано увеличение съответно с 2 и с 1,2 на сто.
Източник: БТА (12.09.2022)
 
Ръст от 17,7 на сто в промишлеността в България през юли спрямо същия месец на предходната година Индексът на промишленото производство нараства с 0,9 на сто през юли 2022 г. спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени, съобщи Националният статистически институт. През юли 2022 г. е регистриран ръст със 17,7 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година. Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 12,7 на сто, в добивната промишленост - с 3,9 на сто, а намаление в преработващата промишленост - с 1,6 на сто. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - със 17,8 на сто, производството на тютюневи изделия - с 16,9 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10,7 на сто, производството на лекарствени вещества и продукти и производството на метални изделия, без машини и oборудване - по 8,1 на сто.
Източник: БТА (12.09.2022)
 
Двоен ръст бележат приходите на хотелите през юли спрямо 2021 г. Приходите от нощувки през юли 2022 г. се увеличават с 46.7% в сравнение със същия месец през миналата година юли 2021 г. и достигат 386.6 млн. лева. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 64.5%, така и от български граждани - с 18.4%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През юли 2022 г. в страната са работили 3 615 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 144 000 стаи и 327 900 легла в тях. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 18.2%, а броят на леглата в тях - с 16.0%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е 5 385 200, или с 26.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 3 309 800 нощувки, а българските - 2 075 400. През юли 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75.0% от общия брой нощувки на чужди и 38.8% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 17.7% от нощувките на чужди и 26.5% - на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7.3 и 34.7%.
Източник: News.bg (13.09.2022)
 
386,6 млн. са приходите на българските хотели от нощувки само за месец юли, като това е с 46% повече от същия месец на миналата година, съобщи НСИ. Заетостта е била средно 53,4%, но за по-висококатегорийните хотели – тези с 4 и 5 звезди, тя е била доста по-висока – 68,3%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2022 г. се увеличава с 18.2% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 1 322.3 хиляди. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юли 2022 г., са 643.9 хил. и са реализирали средно по 3.2 нощувки. Чуждите граждани са 678.4 хил. и са реализирали средно по 4.9 нощувки, като 73.3% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е 5 385.2 хил., или с 26.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 3 309.8 хил. нощувки, а българските - 2 075.4 хиляди.
Източник: 24 часа (13.09.2022)
 
Над 130 хил. българи с бизнес пътуване по света Европейският съюз е най-големият търговски партньор на България. Това се потвърждава и от данните от Националния статистически институт, според които от 130 428 българи, пътували със служебна цел по света през юли, общо 100 692 от тях са били в общността. Най-много нашенци са посетили по бизнес дела съседната Гърция. Със свои делови партньори там са се срещнали 48 169 нашенци. Гърция е сред основните търговски партньори на България. За първите пет месеца на тази година износът ни са съседите се е увеличил с 51 на сто до 2.53 млрд. лева. В Румъния пък са били със служебна цел 18 413 българи. Северната ни съседка е вторият по големина търговски партньор на страната ни в ЕС след Германия. Много от нашите фирми прехвърлиха своето производство в Румъния и това обяснява големият брой пътувания в тази посока. Затова и с 52.8 на сто по-висок е износът на български стоки, които са на стойност 3.70 млрд. лева. Германия пази позицията си на най-голям износител и вносител на български стоки. Потвърждение на това са тези 14 020 нашенци, които са пътували по бизнес в тази страна. За петте месеца на тази година за най-голямата европейска икономика са продадени с 30.8 на сто повече продукти на български фирми, които са на стойност 5.69 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (13.09.2022)
 
Ръстът на инфлацията в България през август леко се забавя, сочат данните на Националния статистически институт. Поскъпването на живота спрямо същия месец на миналата 2021 г. е със 17.7%. Нарастването спрямо предходния месец юли е с 1.2%. Най-голямо за август е оскъпяването на жилищата, водата, тока и горивата с 5.2%. Цените на стоките и услугите растат с 2.3%. Храните поскъпват с 1,2 на сто. Намаление на цените е регистрирано в транспорта с 3.8% и при облеклата и обувките с 2.3%. Българската народна банка обяви, че служебното правителство планира да тегли 1 млрд. евро вътрешен дълг до края на годината. Първият акцион за 100 млн. евро ще се проведе на 19 септември.
Източник: БНР (15.09.2022)
 
Увеличение в покупките на нови луксозни коли Близо два пъти са нараснали покупките на нови луксозни автомобили в страната. За първите осем месеца на годината са регистрирани 167 нови автомобила от луксозни марки като Макларън, Ламборгини и Бентли при 85 за същия период на миналата година. Същевременно продажбите на употребявани автомобили от луксозни марки намаляват.Любимите луксозни спортни автомобили на българските милионери са Ламборгини и Ферари. Само от януари до 1 септември в страната са регистрирани 9 нови Ламборгини и 20 употребявани, показват данните на МВР. За същия период на миналата година регистрираните нови Ламборгини са били само 5. Един от най-популярните модели на Ламборгини Aventador струва от 780 хил. евро до 825 хил. евро в зависимост от оборудването. Цената на по-високо проходимия модел Lamborghini Urus започва от 190 хил. евро и стига до 280 хил. евро. В страната през тази година беше регистрирано и Lamborghini Sian Roadster, което е с начална цена 3,7 млн. евро. Подобни са продажбите и на Ферари. За осем месеца са регистрирани 10 нови автомобила Ферари и 21 употребявани, при само 7 нови година по-рано. Новият модел на Ферари 296 GTB започва от 320 хил. евро и в зависимост от оборудването може да надмине 560 хил. евро.
Източник: Труд (15.09.2022)
 
Българският труд е най-евтиният в Евросъюза У нас разходите за труд са най-ниски в целия Европейския съюз. Това показват резултатите от изследване, публикувано от германската агенция за икономическо развитие, цитирано от bTV. В същото време друго проучване предупреждава за растящ недостиг на квалифицирани работници в Германия до 2030 г. Данни на Евростат сочат, че у нас средните разходи за труд за миналата година са били около 7 евро за час. Секторът на услугите регистрира най-голямото увеличение на разходите за труд с 14,4 на сто през първите три месеца на 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Според германската агенция за икономическо развитие в България най-значително нарастват заплатите в компании които търсят квалифицирани работници. Същевременно разликата между търсенето и предлагането на квалифицирана работна ръка в Германия се увеличава. Тази тенденция може да доведе и до забавяне на икономическия растеж в страната. Като основна причина авторите на изследването виждат застаряването на населението. Например във фармацевтичния бизнес и при лекарското съсловие кадри липсват. Като една от опциите за облекчаване на проблема се разглежда по-голяма вълна работници от чужбина, която да запълни липсите на пазара тук. Според експерти дори и те да нямат нужната квалификация, могат да бъдат обучени на място.
Източник: Банкеръ (15.09.2022)
 
Само Румъния е по-бедна в ЕС от България по данни на Евростат През 2021 г. 95,4 милиона души в Европейския съюз, което се равнява на 21,7 процента от населението му, са били изложени на риск от бедност и социално изключване, информира Евростат. Това означава, че тези хора са били подложени на поне един от трите социални риска, които се свързват с бедността и социалното изключване - били са изложени на риск от бедност, от тежки материални и социални лишения или са живели в домакинство с много ниска икономическа активност (лицата в трудоспособна възраст в това домакинство са заработили 20 процента и по-малко от нормалния брой работни часове), отбелязва статистическата служба на ЕС. България е на второ място сред страните от ЕС по този показател. През миналата година 32 на сто от хората у нас са били изложени на риск от бедност и социално изключване, по данни на Евростат. Румъния е страната от ЕС, в която най-много хора са били са били изложени на риск от бедност и социално изключване през миналата година (34 процента), следва България (32 на сто), след която се нареждат Гърция и Испания, с по 28 процента.
Източник: 24 часа (16.09.2022)
 
Безработицата намаля до рекордно ниво Равнището на официалната безработица в България през август е 4,3%. Това е най-нискaта стойност на показателя за този месец от годината от съществуването на административната статистика, обявиха от Агенцията по заетостта. Спрямо месец август миналата година безработицата намалява с 0,6%, но спрямо предходния месец юли има минимално увеличение от 0,1%. Броят на регистрираните безработни през август е общо 139 782. През месеца са регистрирани нови 19 хиляди безработни, като на месечна и на годишна база те намаляват. Други 940 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. Започналите работа безработни през август са над 10 хил. През летния месец най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост - 20,6%, следват тези в търговията - 13,7%, хотелиерството и ресторантьорството - 12,1%, държавното управление - 7,6%. Близо 1800 безработни са били назначени на субсидирани работни места през месеца - по програми и мерки за заетост и по схеми на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.
Източник: Труд (16.09.2022)
 
Расте износът към петте най-големи търговски партньори в ЕС Износът на български стоки за най-големия ни търговски партньор – Европейският съюз, нараства през юни с 50.1% спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 5.69 млрд. лева, обявиха от националната статистика. За полугодието експортът на стоки от България за общността също се увеличава - с 44.6% на годишна база, и е на обща стойност 31.03 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания. Всички те са приели 68.3% от износа ни за държавите членки на Евросъюза. Добрата новина е, че към всички тях расте експорта ни, а освен това имаме и положително търговско салдо с тях. Най-силно расте износа ни към Испания – с 60.9 на сто, до 1.37 млрд. лева. Трябва да се отбележи, че имаме и спад в износа към две от тези страни. Към Белгия са заминали с 24% по-малко български стоки, а към Малта намалението е с 32.4 на сто. През периода януари - юни най-голям ръст в сравнение със същия период на миналата година е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (+291.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (+188.2%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (-17.5%). Расте и вносът на България от държавите-членки на Евросъюза Това става обаче с по-нисък процент от износа ни - с 45.5%, спрямо юни миналата година и е в размер на 5.46 млрд. лева. За полугодието вносът на стоки в България от ЕС също се увеличава, но само с 33.1% на годишна база и е на стойност 28.76 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е обемът на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. И от петте страни сме внесли повече стоки, но най-силно е нарастването на импорта от Гърция – със 73 на сто, до 3.06 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (16.09.2022)
 
Растат цените на хранителните стоки на едро у нас Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се повиши тази седмица с 0,77 на сто до 2,089 пункта. Повече от два месеца ИТЦ се движи в тесни граници, позиционирайки се в диапазона 2,029-2,089 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Все пак се отчита слабо, но постоянно повишение на индекса от близо 3 процента, пише БТА. Базовото ниво на индекса - 1,000 пункта - е от 2005 г.
Източник: 24 часа (19.09.2022)
 
Компаниите с лесен достъп до финансиране, но не им достигат кадри Проучването Endeavor Insight Report, представено тази година, показва, че технологичният сектор е най-прогресивно развиващият се в България, като се отчита трикратен ръст през последните години - повече от всеки друг сектор в икономиката. Само при информационните и комуникационните технологии делът им в БВП е нараснал от 1,8% през 2011 г. до 7% десет години по-късно. В сектора са заети близо 115 хил. души, от които около 75 хиляди работят в столицата. Тяхната средна заплата е 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а нивата на производителност на труда са конкурентни на световните. Въпреки трудностите и предизвикателствата София има шанс да бъде лидер в предприемаческата екосистема в Югоизточна Европа. България по принцип заема челно място сред държавите в Югоизточна Европа откъм институционална предприемаческа подкрепа по отношение на достъп до капитал, ноу-хау, информация. Например в страната ни има над 17 фонда за дялов и рисков капитал и инкубационни или акселераторски програми, покриващи целия цикъл на развитие на предприемаческите начинания и всички те са със седалище в София. Като се изключат банките и застрахователите, търговията е тази, която засега отбелязва най-висока добавена стойност. Но през последните години технологичните компании отчитат толкова силен ръст, че най-вероятно до няколко години ще заема челното място.
Източник: 24 часа (20.09.2022)
 
Разходите за труд нараснаха с 14,4% за година Разходите на българския бизнес за един час труд нараснаха с 14,4% през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. Разходите за заплати са се вдигнали с 14,6 на сто, а другите разходи за служителите - с 13,5%. Най-голям ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори “Административни и спомагателни дейности” - с 22,5%, и “Култура, спорт и развлечения” - с 19,4%. Много голямо е и увеличението на разходите за труд в сферата “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 18,2% за година. Най-големи заплати взимат работещите в сферата на информационните технологии. Въпреки това възнагражденията им продължават да нарастват. Разходите за един час труд в сферата “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” са нараснали с 14,8% за година, показват данните на националната статистика. В сферата на финансите и застраховането взимат едни от най-високите заплати в страната. Разходите за труд в този бранш са нараснали значително - със 17,2% за година.
Източник: Труд (23.09.2022)
 
82% повече електромобили и хибриди са внесени у нас 82% повече електромобили и хибриди са внесени и новорегистрирани у нас към средата на годината, съобщават от Индустриален клъстер "Електромобили" (ИКЕМ). Регистрираните леките коли са над 2,85 млн., но въпреки впечатляващия ръст на импорта на електромобили, общият им брой в България достига едва 4614, което е 0,16 на сто от всички. Електрическите хибриди обаче вече са 25 467, което е дял 0,89%. От тях 3625 са комбинация на дизелов двигател и електрозадвижване, а при останалите 21 842 съчетанието е с бензинов мотор. При товарните автомобили делът на електрическите и хибридите е много по-малък. От общо над 416 000 машини от тази категория изцяло на ток са само не повече от 300, което е 0,06 от общия брой на товарния парк. Електрическите хибриди при камионите са около 800 или 0,18%. От почти 17 550 регистрирани автобуса у нас изцяло на ток са 190, което е 1,08 на сто от всички. Интересното е, че електрическите хибриди са само 2. Всички регистрирани мотоциклети у нас са почти 223 000, но само 2003 от тях са електрически, което е дял от едва,0,9 на сто, отчитат още от клъстера. Зарядните станции в страната са около 650.
Източник: Сега (27.09.2022)
 
Българите са намалели с 844 хиляди от 2011 г. досега Населението на България е 6.519 млн.души като броят им е намалял с 844 хил. спрямо 2011 г., когато е последното преброяване. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за преброяването, приключило през септември 2021 г.За последното десетилетие 344 хил. българи са напуснали страната, а отрицателният естествен прираст (раждания и умирания) е минус 501 хиляди. Българите на възраст между 15 и 64 години са 4 069 400, или 62.4%. Спрямо 2011 г. те намаляват с 958 501, или с 19.1%. Най-голям е делът на младите хора в областите Сливен, Ямбол и Бургас, а на пенсионерите - във Видин, Монтана, Кюстендил и Плевен. Най-обезлюдяващи се области са Видин, където почти 25% е намаляло населението от 2011 г. досега, следват Смолян, Добрич, Габрово и Велико Търново. Те са загубили около 20% от жителите си. В градовете живеят 4.782 млн.души, а в селата - 1.738 млн. В момента 199 селища нямат жители - те са 69 в област Габрово, в област Велико Търново - 64, в област Кюстендил - 11, както и в Кърджали, Смолян. Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от общия брой. Спрямо предходното преброяване тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%. Към 7 септември 2021 г. гражданите на Руската федерация у нас са 17 465 души, на Украйна - 6163 (след началото на войната техният брой се увеличи), на Сирия - 2615, на Китай - 1683, на Северна Македония - 1576.
Източник: Дневник (04.10.2022)
 
България - на 48-мо място по цифрови технологии България е на 48-мо място по развитие на цифрови технологии сред 63 страни. Тя бележи ръст в сравнение с изминалата година, когато страната ни бе на 52-ро място. Това сочат резултати от проучването за Световната дигиталната конкурентоспособност на Института за развитие на мениджмънта (IMD) - Швейцария, чийто официален партньор за втора поредна година е Българската търговско-промишлена палата. Дигиталната класация е показател за нивото на развитие на цифровите технологии и степента, до която тяхното прилагане оказва влияние върху бизнес практиките, административното управление и функционирането на гражданското общество в страните-обект на проучването. При България се наблюдава умерен ръст в показателите по два от основните критерии, а именно знанията и бъдещата готовност, бизнес гъвкавостта, IT интеграцията и нагласите към приспособяване демонстрират най-положителните тенденции. Като най-силни страни на България в областта на дигиталната конкурентоспособност са посочени следните области: концентрацията на жени в изследователския сектор, предоставени високотехнологични патенти, липсата на страх у предприемачите от провал и защитата на личните данни от закона. За първи път от пет години насам класацията е оглавена от Дания, която измества Съединените щати.
Източник: Банкеръ (05.10.2022)
 
Обемът на търговията на дребно през август се е покачил с 1 на сто В България обемът на търговия на дребно през август в сравнение с юли се е покачил с 1 на сто, според календарно и сезонно изгладените данни на Евростат. През юли родната търговия на дребно записа минимален ръст на обема си - с 0,1 на сто, спрямо юни. На годишна база през август обемът на българската търговия на дребно се е повишил с 2,1 на сто. Това отрежда на страната ни 7-ото място сред страните от ЕС с най-голям ръст на обема на търговия на дребно. Обемът на търговията на дребно в Европейския съюз е намалял с 0,2 на сто през август спрямо юли, докато за същия период в еврозоната показателят е спаднал с 0,3 на сто. През юли, отново на месечна основа, обемът на търговията на дребно бе по-малко и в ЕС, и във валутната зона, съответно с 0,2 на сто и 0,4 на сто. Това сочат най-новите сезонно и календарно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес. През август в сравнение със същия месец година по-рано календарно изгладените данни за обемът на продажбите на дребно показват понижение с 1,3 на сто в ЕС и с 2 на сто в еврозоната.
Източник: БТА (07.10.2022)
 
Под 10% от жилищата и земеделските имоти у нас са застраховани България е държавата с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - застрахованите жилища и земеделски имоти са не повече от 10%. Тези данни обяви Константин Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на "Армеец". Според Велев е показателна разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане – средно за Европа този дял е 36.5%, докато в България е едва 13.8%. Константин Велев посочи, че само за последния месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1.1 млрд. долара, което се равнява на около 0.2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011 - 2019 г. Въпреки това българите масово не застраховат домовете и земеделските си имоти. Според Велев причините за това са много - ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам - липсата на стимул за застраховане. Влияние оказват също недостатъчната информираност за ползите от застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането.
Източник: Медия Пул (07.10.2022)
 
Въпреки инфлацията, която за година достигна и поддържа двуцифрени стойности, оборотът в търговията на дребно расте минимално. През август годишният ръст е 2.1%, а спрямо юли - 1%. По данните на Националния статистически институт, най-голям ръст спрямо същия месец на предходната година има при оборота в продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 24.2%. През август оборотът при търговията с горива се увеличава със 7.7%, с нехранителни стоки - с 4.4%. При търговията с храни, където годишното поскъпване е най-чувствително, оборотът за година спада с 3.9%. Спад има още при продажбите на компютри и комуникационна техника - с 5.6%, и търговията с фармацевтични и медицински стоки - с 0.5%. Спрямо юли обаче един от най-големите ръстове в оборота се наблюдава тъкмо при продажбата на храни и напитки - 6.5%, а в интернет търговията е 6.8%. Месечният ръст в оборота при продажбата на горива е 1.1%. Продажбите на електроника спадат с 2.2%, а на дрехи и обувки - с 0.5%.
Източник: Дневник (11.10.2022)
 
Цените вдигат с 35% печалбите на фермерите Вдигането на цените в селското стопанство е довело и до ръст на печалбите на фермерите. Нетният доход на предприемачите в селското стопанство през 2021 г. надминава 3,26 млрд. лв., което е с над 35% повече спрямо предходната година, обявиха от НСИ. Ръстът на печалбата се дължи на растениевъдството, където се увеличават както цените, така и произведената продукция. Разходите на фермерите също нарастват, но по-малко. През 2021 г. общата стойност на крайната продукция в селското стопанство възлиза на 10,8 млрд. лв., което е с 37% повече от предходната година. Увеличението е в резултат както на ръст на произведените количества с 18%, така и на повишение на цените с 16%. Цените на основните храни започнаха да нарастват значително още през миналата година, много преди войната в Украйна. Поскъпването на зеленчуците през 2021 г. беше с 12%, на плодовете - с близо 10 на сто, а на хляба с над 15%.
Източник: Труд (12.10.2022)
 
На годишна база България отново е с най-висок ръст на промишленото производство в ЕС - 16,5 на сто В България през август спрямо юли промишленото производство е забавило нарастването си до 0,7 на сто, докато през юли на месечна база родният показател наддаде с 1,1 на сто. На годишна основа родното производство в промишлеността е заемало първото място сред страните членки с най-висок ръст на показателя през август, записвайки увеличение с 16,5 на сто. Това все пак представлява забавяне в сравнение с юли, когато достигна 18 на сто, показват сезонно коригираните данни на Евростат. Промишленото производство сред страните от Европейския съюз се е повишило с 1,1 на сто през август на месечна база, докато показателят в еврозоната расте с 1,5 на сто, съобщи Евростат. През юли спрямо месец по-рано производството в промишлеността намаля и в ЕС, и във валутната зона, съответно с 1,5 на сто и 2,3 на сто, според ревизираните данни.През август в сравнение със същия месец на 2021 г. промишленото производство се е увеличило с 3,5 на сто в Евросъюза и с 2,5 на сто в еврозоната.
Източник: БТА (13.10.2022)
 
Повечето чужденци по морето вдигат и приходите на хотелиерите Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август се увеличава с 11.9% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 1 483 200. Общо 788 000 са били гостите от чужбина, като те са реализирали и средно по 4.9 нощувки. Три четвърти от тях са предпочели настаняване в хотели с 4 и 5 звезди. Българите, които са нощували в местата за настаняване през август, са 695 200 и са имали по-кратък престой - средно по 3.3 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през август 60.2%, като намалява с 0.3 процентни пункта в сравнение с август миналата година. Най-висока е била заетостта в хотелите с 4 и 5 звезди - 78%, докато в местата за настаняване с 3 звезди е 52%, а в тези с 1 и 2 звезди - 36.7 на сто. Заради повечето туристи у нас и приходите от нощувки /включени са сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги/ през август се увеличават. Паричните постъпления са с 26.3% повече на годишна база и достигат 451.2 млн. лева.
Източник: Банкеръ (13.10.2022)
 
България изнесе стоки за 31,8 млрд. евро от януари до август, с 42% повече от м. г. Износът на стоки от България се е увеличил с 42% през януари - август спрямо същия период на миналата година. Родният износ на стоки е представлявал 31,8 милиарда евро, сочат първоначалните данни от доклада на Евростат, предаде БТА. За същите месеци на тази година, отново на годишна основа, вносът в България расте с 46%, до 35,9 милиарда евро. За същия период търговският баланс на страната ни, следствие от обемите на вноса и износа, е бил на дефицит, в размер на 4,1 милиарда евро. При търговията със страни от ЕС, родната статистика регистрира излишък от 1,5 милиарда евро, а при търговията с трети страни (извън Съюза) - дефицит от 5,6 милиарда евро. Обемът на износа на стоки от Европейския съюз през август спрямо същия месец на миналата година е скочил с 24,2 на сто от 166,7 милиарда евро до 207,1 милиарда евро. Същевременно вносът в Съюза е възлизал на 271,8 милиарда евро, което е увеличение с 56,4 на сто в сравнение с август 2021 г., когато бе 173,8 милиарда евро. В резултат ЕС регистрира дефицит от 64,7 милиарда евро в търговията си със стоки с останалия свят през август 2022 г. - значителен ръст в сравнение с отчетения дефицит през миналогодишния август - 7,1 милиарда евро. Това сочи първоначалната оценка на европейската статистическа агенция Евростат, публикувана днес на сайта й, предаде БТА. За същия период търговията между страните членки на Евросъюза е прибавила 32,3 на сто до 329,5 милиарда евро.
Източник: 24 часа (17.10.2022)
 
Инфлацията продължава да се вдига Стоките и услугите в България продължават да поскъпват, сочат данните на Националния статистически институт. През септември повишението е с 18.7% спрямо същия месец на предходната година, а в сравнение с август е 1.2%. Последната прогноза на БНБ е, че инфлацията ще се забави в края на годината. През септември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: образование (+5.4%), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+4.2%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+2.3%). Намаление на цените е регистрирано в групите развлечения и култура (-4.6%), транспорт (-2.9%) и съобщения (-1.8%). При храните най-много поскъпват листните зеленчуци - с 9.9%, домати - със 7%, яйца - с 6.5%, сирене - с 4.5%, бира - с 2.9%. По-значително поскъпване се наблюдава при нехранителните стоки, като то е двуцифрено при някои горива и материали за отопление. Метанът продължава да поскъпва - с 18.3% през месеца, а централното газоснабдяване - със 17%. Продължават да поевтиняват автомобилните горива, като газта е поевтиняла с 10.4%, а масовият бензин А95Н - с 6.4%.
Източник: Дневник (18.10.2022)
 
Резервите на петрол и петролни продукти в ЕС растат с 2,5 на сто през юли след историческо дъно през юни През юли 2022 г. България е имала 993,4 хиляди тона резерви от петролни продукти и суров петрол, което представлява увеличение спрямо месец по-рано, когато са били 955,5 хиляди тона. През юли 2021 г. това количество достигаше 965,5 хиляди тона. През юли 2022 г. България е на десето място сред страните с най-малки по обем запаси от петрол и петролни продукти сред страните членки на Съюза. По-малки от нас петролни запаси през юли са имали Словакия (792,6 хиляди тона), Люксембург (718,6 хиляди тона), Хърватия (595,4 хиляди тона), Литва (575,6 хиляди тона), Словения (517 хиляди тона), Кипър (512,9 хиляди тона), Латвия (314,3 хиляди тона), Естония (251 хиляди тона) и Малта (92,86 хиляди тона). Страните с най-големи запаси от петрол и петролни продукти са били Германия (23,2 милиона тона), Франция (15 милиона тона) и Испания (14,1 милиона тона).Страните от Европейския съюз са имали общи резерви от петрол и петролни продукти за извънредни ситуации, възлизащи на 103,6 милиона тона , което е с 2,5 на сто повече спрямо съхраняваните количества през юни, когато достигнаха историческо дъно от 101,1 милиона тона, или спад с 10,3 на сто на годишна основа.
Източник: БТА (20.10.2022)
 
"Държавно управление" с бюджетен дефицит от 5.4 млрд. лева За 2021 г. окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 5.4 млрд. лв. или - 3.9% от Брутният вътрешен продукт (БВП). В този сектор се включват всички институционални единици на бюджетна издръжка, които извършват основните дейности на изпълнителната, законодателната и съдебната власт; например държавни институции, министерства и ведомства, които се занимават с администрация и финансиране на дейности по предоставянето на обществени блага. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 6.4 млрд. лв. или 4.6% от БВП. В него са включени институционални единици на централното правителство (министерства и ведомства), както и независими нестопански институции, финансирани от държавата (БАН, БНР, БНТ и др.). За разлика от другите два сектора, подсектор „Местно управление“ реализира излишък от 136 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ отчита излишък от 810 млн. лева. Дългът на Република България за 2021 г. е в размер на 33.3 млрд. лв., което представлява 23.9% от БВП.
Източник: Банкеръ (24.10.2022)
 
Три четвърти от износа на България за Украйна са горива Данните на НСИ за българския износ към август показват, че Украйна се изкачва от осмо на трето място сред търговските ни партньори извън ЕС, измествайки САЩ. На годишна база експортът към Украйна е нараснал с над 130% и достига 1.196 млрд. лв. Скокът се дължи главно на износа на горива, и по-конкретно на газьол. През първите осем месеца в парично изражение износът на газьол е нараснал от 1.5 млн. лв. през 2021 г. до близо 700 млн. лв. през тази. Ръстът се дължи както на по-голямото количество, така и на по-високите цени. Различните видове горива заемат почти три четвърти от износа към Украйна през първите осем месеца на 2022 г.
Източник: БНР (25.10.2022)
 
Според вътрешното министерство 21 854 са автомобилите с първоначална регистрация от началото на годината до октомври, което означава, че са купени нови. Има известно разминаване със стастистиката на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА), според която продажбите в България са били 21 975. Вероятно има автомобили, които са били купени у нас, но след това са регистрирани в други държави.Първото място по продажби само на леки коли през тази година си оспорват Toyota и Dacia. Японската марка обаче е с чувствителна преднина с продадени над 3000 автомобила, докато румънците са с малко под 2000. При отделните модели двете компании също се надпреварват за лидерството. Два от моделите на японския концерн засега държат първенство с 1640 бройки, чиято базова цена се движи от 40 250 до 56 480 лева. Румънците са на второ място също с два модела, от които са продадени 1194 бройки с базова цена от 22 990 до 34 820 лв. Само за септември обаче има известно разместване, защото най-продаван е модел на Citroen, чиято цена започва от 31 307 лева.
Източник: 24 часа (25.10.2022)
 
75 на сто от икономиката застрашени от трупане на нови дългове 75 на сто от икономиката на България са застрашени от трупане на нови дългове, сочат данни на един от лидерите в застраховането на кредитен риск Allianz Trade. Дружеството понижи рейтинга на четири сектора от нашата икономика в доклада си за третото тримесечие на 2022 г. Така от “жълтата” зона на умерен риск в “оранжевата” на чувствителен преминават енергетиката, химическата индустрия, търговията, машиностроенето и производството на оборудване. В изброените браншове се наблюдава влошаване на перспективата за забавени плащания и лоши вземания на компаните. Състоянието на българската икономика е близко до това в Европа и очакваната глобална рецесия. Намаленото потребление и повишаването на производствените цени заради ръста на цените на енергията влошават възможностите за химическата индустрия. Особено притеснителна е ситуацията за производителите на битова химия, които срещат затруднения да пласират продукцията си на по-високи цени при крайните потребители. Затова се очаква и сериозно свиване на печалбите им в сравнение с предходните тримесечия. Към това се прибавя и рискът от затруднения в производството заради нестабилните доставки на газ, се казва още в доклада.
Източник: 24 часа (25.10.2022)
 
Спад на строителната продукция За първа година през последните години от строителния сектора отчитат рекорден спад на строителната продукция. Според отчет на основната преди 15 години Камарата на строителите в България (КСБ), в която членуват всички компании със законово основание да изграждат сгради и обекти по-големи от барака, през първата половина на 2022 г. е регистриран спад от 16,9 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Така за две години се отчита чувствително намаляване на произведената строителна продукция – през 2020 г. тя е била общо за над 23 млрд. лв., през 2021 г. – за 16 млрд. лв., а за тази, ако продължи негативната тенденция от полугодието, ще е малко над 13 млрд. лв. (за полугодието е 6,6 млрд.лв.). От КСБ отчитат и намаление на преките чуждестранни инвестиции в сектора за година с 52,3 на сто, като и по този показател е достигнато абсолютното дъно поне за последните 8 години. Също с подобни темпове – с 53,5 на сто, намаляват инвестициите на строителните компании в техника и други материални активи.
Източник: Труд (27.10.2022)
 
Заводските цени растат с близо 60% през септември През септември заводските цени в България нарастват с 56.8% спрямо същия период на миналата година. Най-големият ръст се вижда при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - от 148.3%, в преработващата промишленост - 22.7%, и в добивната промишленост - със 17.9%. В преработващата промишленост значително поскъпване е отчетено при: производството на химични продукти - с 48.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 33.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 32%, производството на хранителни продукти - с 29.7%.
Източник: Дневник (31.10.2022)
 
Несигурната икономическа среда е основният проблем за бизнеса През октомври мениджърите само в строителния сектор са оптимисти за бизнеса си, показва анкетата на Националния статистически институт. Негативизмът в останалите сектори води до спад на общия показател на бизнес климата с 1.7 пункта спрямо септември. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене са сред основните проблеми на бизнеса. През октомври съставният показател "бизнес климат в строителството" се увеличава с 1.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и в прогнозите им за строителната активност през следващите три месеца се наблюдава известно подобрение. Основната пречка за дейността на предприятията остава несигурната икономическа среда, следвана от цените на материалите и недостига на работна сила. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се понижава с 1.3 пункта в резултат на умерените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата отчита намаление в притока на поръчки през последните три месеца, като и прогнозите за износа и производствената активност през следващите три месеца са резервирани. През октомври в сравнение с юли средното натоварване на мощностите намалява с 1.2 пункта и достига 74.3%.
Източник: Дневник (31.10.2022)
 
Расте размерът на земеделските стопанства Налице е трайна тенденция за увеличаване на размера на земеделските стопанства в България и средния брой отглеждани животни в тях, съобщават от земеделското министерство. Средно използваната земеделска площ в едно стопанство е увеличена над 3 пъти за сметка на броя на стопанствата, а над 3,5 пъти е нараснал броят на гледаните животни - крави, овце, свине, кози и т. н., спрямо 2010 г., показва проучване, проведено от ведомството през 2020 г. Окончателните резултати показват, че общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742. Общо използваната земеделска площ е 4 564 152 хектара. Средният размер на използваната земеделска площ в стопанствата, които стопанисват земя, е 35,9 ха.
Източник: Труд (31.10.2022)
 
Разходите за наука у нас увеличени с 4,9% през 2021 г. През 2021 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България са 1,074 млрд. лв., което е с 4,9 на сто повече в сравнение с предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на разходите за НИРД през периода 2017-2021 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,77 на сто и е с 0,08 пункта по-ниска в сравнение с 2020 година.Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 65,8 на сто от общите разходи за НИРД през 2021 година. Следва сектор "Държавно управление", чиито научни институти и организации формират 27,1 на сто от общите разходи за НИРД. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,5 на сто, а от нетърговските организации - на 0,6 на сто от всички разходи за НИРД.
Източник: 24 часа (01.11.2022)
 
Над 20% от българите до 29 г. нито учат, нито работят Българите на възраст до 29 навършени години, които нито учат, нито работят, са 185 хил. души, или 21.7% от населението на същата възраст. От общия брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 - 29, 37.5% на възраст 20 -24, 18.4% на възраст 15 - 19 навършени години. Това показват данните от последното преброяване, съобщи Националният статистически институт. Преобладават хората със завършено средно (48.2%) и основно образование (25.4%). Завършилите висше образование сред незаетите и неучастващи в образование и обучение са 14.3%. В регионален аспект делът на хората на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не участват в образование и обучение, е най-висок в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%.
Източник: Дневник (01.11.2022)
 
Износът на горива и ток расте с рекордни стойности България е осъществила износ на електроенергия за 785 млн. долара през първата половина на 2022 г. Това е четири пъти повече в стойностно изражение от 2021 г. и седем пъти повече от преди две години. За първите шест месеца сме изнесли 3.542 млн. мегаватчаса, което е с 50% повече от миналата година. Най-много ток страната ни е доставила тази година за Сърбия, Словения и Дания. Данните са от анализ на БСК на външната търговия на България през първото полугодие на 2022 г., направен на базата на статистика на International Trade Centre ITC Geneva, които наблюдават над 200 държави. Анализът показва, че българският износ през първо полугодие на 2022 г. расте с впечатляващите 30.6% като стойност спрямо същия период на 2021 г. и достига 25,777 млрд. долара. “Ако се елиминира влиянието на инфлацията, ръстът на износа е около 10%. Това никак не е малко на фона на случващото се по света, но не е аргумент за еуфория и е само заслуга на самите фирми, въпреки бизнес средата, създавана от непрекъснато растящата администрация", коментира Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.
Източник: Сега (01.11.2022)
 
По-малко новооткрити фирми в ЕС през 2020 г., закритите компании запазват ниво В България процентът на нови фирми през 2020 г. на годишна основа е спаднал до 9,05 на сто от всички икономически активни предприятия, докато през 2019 г. е бил 11,37 на сто. Това означава, че през 2020 г. в България е имало 30 983 новорегистрирани фирми, а през 2019 г. те са били 39 763 фирми, отчита Евростат. През 2020 г. закритите фирми са скочили до 14,64 на сто, което представлява 50 139 прекратени бизнеса. Това отрежда второто място на страната ни сред членките на ЕС с най-много закрити бизнеси през годината, след Литва (20,8 на сто). По предварителни данни през предходната 2019 г. този показател е възлизал на 12,65 на сто или 44 221 закрити фирми. Също така спада и средният брой на назначени от новите бизнеси служители. През 2019 г. те са били 1,41 души на нова фирма, а през 2020 г. вече са 1,36 души. Делът на новосъздадените фирми в ЕС е намалял с 1,1 процентни пункта през 2020 г. в сравнение с предпандемичната 2019 г, достигайки 8,9 на сто.
Източник: БТА (01.11.2022)
 
През септември безработицата в ЕС е 6%, в България е 4.6% Безработицата в България през септември остава на нивото през август от 4.6 на сто, но на годишна база спада с 0.2 на сто, спрямо септември 2021 г., когато е регистрирана 4.8 на сто, сочат сезонно коригираните данни на „Евростат“. През септември безработни са били общо 151 000 души, от които 18 000 са младежи до 25-годишна възраст, но младежката безработица е 14.1 на сто. В същото време безработицата при мъже е 4.9%, а при жени - 4.3 на сто. България е на 10-то място по безработица през септември, изпреварена от: Дания, Люксембург (двете с 4.5%), Ирландия (4.3%), Словения (4.1%), Унгария (3.7%), Нидерландия (3.8%), Германия (3.0%), Полша (2.6%), Чехия (2.2%).
Източник: 3e-news (04.11.2022)
 
17% ръст на разрешителните за строеж на нови жилищни сгради Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България нарастват със 17% на годишна база през третото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Жилищата в новите сгради ще бъдат с 65.7% повече спрямо същия период на миналата 2021 година, а разгърната им застроена площ скача с 55%. През разглеждания период местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 159 жилищни сгради с 14 708 жилища в тях и 1 653 429 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради/офиси с 56 936 кв. м РЗП и на 1 213 други сгради със 722 909 кв. м РЗП. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава ръст както на броя им - с 55.6%, така и при разгънатата им застроена площ - над осем пъти. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 2.5% повече, както и разгънатата им застроена площ - с 0.2%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 450, Пловдив - 345, София - 213, Бургас - 189, и Варна - 159. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 5 407, Пловдив - 4 760, Варна - 1 595, Бургас - 818, и София - 296. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 4.0%, разгънатата им застроена площ - с 2.3%, но жилищата в тях се увеличават с 6.5%. Издадени са разрешителни за строеж на 30.0% по-малко административни сгради със 142.7% по-голяма РЗП. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 4.2%, както и разгънатата им застроена площ - с 3.6%. През третото тримесечие на 2022 г. е започнал строежът на 1 559 жилищни сгради с 8 823 жилища в тях и с 1 081 423 кв. м разгъната застроена площ, на 11 административни сгради/офиси с 4 173 кв. м РЗП и на 669 други сгради с 442 870 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 12.3%, жилищата в тях - с 22.5%, както и общата им застроена площ - с 16.9%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП намалява с 58.7%. Започнал е строежът на 10.8% повече други видове сгради, но с 12.1% по-малка РЗП. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. започнатите нови жилищни сгради нарастват с 14.9%, жилищата в тях - с 35.2%, както и общата им застроена площ - с 32.5%. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад съответно с 21.4 и 76.6%. Започнал е строежът на 16.3% повече други видове сгради с 9.3% по-голяма РЗП. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 238 жилищни и 80 други сгради; Варна - 229 жилищни, 4 административни и 37 други сгради; София (столица) - 240 жилищни и 27 други сгради; София - 166 жилищни и 22 други сгради; Бургас - 126 жилищни и 19 други сгради.
Източник: actualno.com (07.11.2022)
 
Новите жилища у нас са се увеличили с 50% През третото тримесечие на годината акт 16 са получили 1316 жилищни сгради. Площта на жилищата в тях е с 48,4% повече от същото тримесечие на 2021 г. Тъй като броят на жилищата е с над 52% ръст за една година, средната площ на жилищата всъщност намалява леко.Това сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Както и преди масовото жилищно строителство е съсредоточено предимно в големите областни центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Стара Загора. Извън тях видим подем на строителството на жилищни сгради има в Габрово и Перник. По-голямата част от новите жилищни сгради в България - близо 80%, всъщност са къщи, а останалите - жилищни кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 196 сгради с 581 жилища, София (столица) - 170 сгради с 1 493 жилища, и Бургас - 141 сгради с 553 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37,9%), следват тези с три стаи (33,6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.8%. https://www.dnes.bg/
Източник: Други (08.11.2022)
 
Колите поскъпнаха с 30% България е начело в класацията по продажби на бензинови коли в Европейския съюз, показват данни на Европейската асоциация на автомобилните производители. Отчетен е ръст с 16,3% спрямо миналата година.За третото тримесечие ръстът в продажбата на дизелови автомобили у нас е 22,4%. Пазарът на колите втора употреба отчита повишение в цените и заради дългия процес по закупуване на нов автомобил.
Източник: 24 часа (08.11.2022)
 
Износът на стоки от България за трети страни през първите 9 месеца се увеличава Износът на стоки от България за трети страни през първите девет месеца на годината се увеличава с 32,7 на сто в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 22,8 млрд. лв., a вносът за периода нараства с 66 на сто и е на стойност 36,1 млрд. лева, по данни на Националния статистически институт. Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (194,3 на сто) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (116 на сто).Спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (10,5 на сто). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (427,5 на сто) и "Минерални горива, масла и подобни продукти" (135,6 на сто). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация, посочват от НСИ, цитирани от БТА. Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на повече от 70 млрд. лв. през периода януари - септември 2022 г., което е с 40,1 на сто повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е близо 79,9 млрд. лв. и нараства с 45,4 на сто.
Източник: 24 часа (11.11.2022)
 
Близо 40% ръст на приходите от нощувки през септември Приходите от нощувки в местата за настаняване в България нарастват с 39.3% на годишна база през месец септември тази година до общо 165.8 млн. лева, съобщават от НСИ. Приходите от нощувки на чужди граждани възлизат на 103 млн. лева, докато постъпленията от български граждани достигат 62.8 млн. лева. През септември 2022 г. в България са функционирали 3 124 обекта с над 10 легла (хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) със 134 200 стаи и 303 200 легла в тях. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 19.6%, а броят на леглата в тях - с 18.6%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2022 г. е 2 522 500 или с 24.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 422 300 нощувки, а българските - 1 100 200.
Източник: econ.bg (11.11.2022)
 
НСИ отчете спад в строителството през септември на годишна и месечна база Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се понижава с 0,2 на сто през септември 2022 г. в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Намаление на продукцията е отчетено при сградното строителство - с 0,5 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение - с 0,2 на сто. Спрямо септември 2021 г. строителната продукция намалява с 1,3 на сто. Понижение е отчетено както при сградното строителство - с 1,7 на сто, така и при гражданското/инженерното строителство - с 0,8 на сто.
Източник: Труд (11.11.2022)
 
Оборотите на търговците се свиват за четвърти пореден месец През септември оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се свива с 2,8% в сравнение със същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. През юни, юли и август намалението на оборота при продажбите на храни беше съответно с 3,1%, 10,2% и 3,9% на годишна база. Оборотите намаляват въпреки рязкото поскъпване на хранителните стоки. Това означава, че намалението на количеството купувани храни е значително.
Източник: Труд (11.11.2022)
 
Южна България със София с 3 пъти по-висок БВП от Северна През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната, пише в анализ на Института за пазарна икономика. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив. На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която отчете спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Икономиката на Варна носи малко над 1/4 от брутния продукт на цяла Северна България. Велико Търново премина сравнително добре през кризата и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв.
Източник: 24 часа (14.11.2022)
 
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се покачи тази седмица с 1,13 на сто до 2,219 пункта, предаде БТА. Така ИТЦ почти стигна най-високото си историческо ниво от 2,222 пункта постигнато в началото на май тази година. Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта - е от 2005 г.
Източник: Offnews (15.11.2022)
 
Промишленото производство през септември спрямо август расте с 0,9 на сто в ЕС и в еврозоната В България през септември спрямо август промишленото производство е намаляло с 1,7 на сто, с което се нарежда на седмо място измежду 14-те странни от Европейския съюз, в които показателят е спаднал. През август родното промишлено производство нарасна с 0,2 на сто, сочат сезонно изгладените данни на Евростат. На годишна основа през септември родното производство в промишлеността се е разширило с 11 на сто, което е забавяне спрямо ръст от 16,5 на сто през август и 18 на сто през юли. Така през септември страната ни е заемала петото място в ЕС по най-голям ръст на промишленото производство, докато месец по-рано заемаше първото място. Промишленото производство през септември е нараснало с 0,9 на сто на месечна основа и в Европейския съюз. Това представлява забавяне през септември спрямо август, когато промишленото производство се увеличи с 1,5 на сто в Евросъюза и 2 на сто във валутната зона.
Източник: БТА (15.11.2022)
 
Собственици на земя у нас са 900 хиляди души Възстановяването (реституцията) на земеделската земя в реални граници в България доведе до нейното раздробяване, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди, собственост на различни български граждани, твърдят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Според БАСЗЗ площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. в България е 52,273 млн.км2, което представлява около 47,1 процента от територията на страната. Обработваемите земи заемат 34, 867 млн. или 69,1 процента от използваната земеделска площ. Необработвани земи са 1,63 процента от площта на страната.
Източник: Дума (16.11.2022)
 
НСИ отчете, че БВП расте с 3.2% за третото тримесечие През третото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.2% спрямо същия период на предходната година, показват експресните оценки на Националния статистически институт. За сравнение - в трите месеца преди това (април-юни) икономиката расте с 4% на годишна база. Експресни оценки се правят с много допускания и с постъпването на още данни може да претърпят ревизия. В сравнение с периода април - юни БВП расте с 0.6%. В номинално изражение БВП през третото тримесечие достига 44.539 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 75.6%, което в стойностно изражение 33.6 млрд. лв. Бруто капиталообразуването е 9.78 млрд. лв. и заема 22% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
Източник: Дневник (16.11.2022)
 
25% повече разходи за храна и транспорт от преди година Общият доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2022 г. е 2346 лв. и нараства с 21,1 на сто спрямо същото тримесечие на 2021 година, а общият разход е 2239 лв. и се увеличава с 23,8 на сто, съобщи Националният статистически институт. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (53,3 на сто), следван от доходите от пенсии (34,2 на сто) и от самостоятелна заетост (4,9 на сто). Спрямо третото тримесечие на 2021 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 4,9 процентни пункта, а на доходите от самостоятелна заетост - с 0,5 процентни пункта. Делът на доходите от пенсии нараства с 5,5 процентни пункта. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30,2 на сто), следвани от разходите за жилище (19 на сто), данъци и социални осигуровки (11,4 на сто) и транспорт и съобщения (11,1 на сто).
Източник: Труд (17.11.2022)
 
България е №1 по ръст на продажбите на нови коли България е на първо място сред страните от ЕС по ръст на продажбите на нови коли. За периода от януари до октомври в страната са регистрирани 24 359 нови коли, което е увеличение с 16,9% спрямо същия период на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Докато средно за страните от ЕС има спад на продажбите на нови автомобили с 8,1% за периода, у нас има значително увеличение. Най-близо до България в класацията по ръст на продажбите са Латвия, където увеличението е с 12,5%, и Румъния с ръст от 8,1%. В повечето страни от ЕС за периода от януари до октомври има спад в регистрациите на нови коли. Най-голямо е намалението в Дания (-21,4%) и Литва (-20%). Общият брой на продадените нови коли в страните членки за 10 месеца е малко над 7,5 млн., при 8,19 млн. за същия период на миналата година.
Източник: Труд (18.11.2022)
 
През последните четири години броят на колите в София е близо до 1 млн. През 2021 г. броят на регистрираните в София коли достига абсолютен пик - малко над 1 милион, сочат данни на общината и "Информационно обслужване". А заедно с другите моторни превозни средства в града (автомобили, микробуси, мотори, мотопеди и автобуси) броят им вече е общо взето колкото и жителите на града - над 1.2 млн. Към 9 ноември регистрираните коли в града са към 963 хил. Броят на регистрираните в София мотоциклети расте бавно, но постоянно и достига 28 хиляди през 2022 г., още около 9 хиляди пък са и мотопедите. Повечето от автомобилите в града са доста стари - средната възраст е 18.2 години, а интересно е, че е имало предходни периоди, в които средната възраст на автопарка е била по-ниска - например през 2016 г е била 17 г. Спрямо средната възраст на автомобилите в целия Европейски съюз (11.8 г.) тази в София е доста висока. Над 40% (414 хил. автомобила към ноември 2022 г.) от колите са без екостандарт или с Евро 1 и 2. Тази огромна група ще бъде засегната, ако София реши да въведе т. нар нискоемисионни зони (НЕЗ) за влизане в идеалния и широкия център. Средният размер на данъка за МПС е бил 84 лв. през 2011 г., а през 2022 г. е 99 лв.
Източник: Капитал (22.11.2022)
 
България е осма по инфлация в ЕС и на 60-о място в света България е на осмо място по инфлация в рамките на ЕС, но в световен мащаб се класира на 60-о място. Това показват данните на Евростат за октомври и проучването Economic Experts Survey на немския институт IFO. В 4 страни членки годишната инфлация през октомври надхвърля 20%. На първо място е Естония с 22,5%, следвана от Литва с 22,1%, Унгария с 21,9% и Латвия с 21,7%. Следват Нидерландия, Полша и Чехия, а България е на осмо място. Евростат взема предвид хармонизирания индекс на нарастването на цените, а за октомври на годишна база той беше 14,8%. Според НСИ годишната инфлация за октомври е 17,6% и за първи път от година намалява в сравнение с предходния месец. Изследването Economic Experts Survey на немския институт IFO поставя България на 60-о място в света, като данните са за септември.
Източник: 24 часа (22.11.2022)
 
С 31,7 на сто повече са българите, които са пътували за туризъм през третото тримесечие на годишна база През третото тримесечие на 2022 г. 1 748,8 хил. български граждани са направили туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 78,5 на сто, са пътували само в страната, 16,3 на сто - само в чужбина, а 5,2 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. общият брой на пътувалите хора на възраст 15 и повече навършени години нараства с 31,7 на сто. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие на 2022 г. най-много са пътували българските граждани на възраст 25-44 години - 747,0 хил., или 42,7 на сто от всички пътували хора. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като той е съответно 80,9 на сто при хората на възраст 65 и повече години и 80,8 на сто при тези на възраст 45-64 години. Делът на пътувалите в чужбина хора на възраст 25-44 години е 17,5 на сто от пътувалите в тази възрастова група и е най-голям в сравнение с останалите групи.
Източник: БТА (23.11.2022)
 
ВЕИ дружествата с 284 млн. евро печалба през 2021 г. Секторът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България отбеляза рекорден ръст на нетната печалба от 60,4 на сто през 2021 г., достигайки ниво от 284,5 млн. евро. Анализът обхваща 1869 местни компании, занимаващи се с експлоатация, поддръжка, строителство, инженеринг и разработване на проекти за електроцентрали, генериращи възобновяема енергия, както и с производство на батерии, двигатели, турбини и друго оборудване за възобновяеми енергийни съоръжения. Благодарение на повишеното търсене на алтернативни енергийни източници, както и покачването на цените на електроенергията, оперативните приходи в сектора скачат с 41 на сто до 1,5 млрд. евро през 2021 г. Изследването е изготвено от агенция "Сий Нюз" (SeeNews) и адвокатско дружество "Гугушев и партньори".
Източник: 24 часа (24.11.2022)
 
1,2 млрд. лв. похарчи българинът за туризъм това лято Разходите за туризъм на българина през месеците юли, август и септември т.г. са 1,2 млрд. лв. Това е почти двойно повече от парите, които е дал за тази цел през същите месеци на миналата година, когато през лятото у нас и в чужбина е платил 695 млн. лв., отчита НСИ. В тези пари влизат както личните разходи за почивки и екскурзии, така и харчовете за хотел, транспорт и настаняване при служебни пътувания, но първите са несравнимо по-големи - 1,1 млрд. лв. срещу само 41 млн. за професионални пътувания. В общата сума не влизат също така немалка част от разходите за туризъм, които се плащат чрез туристически пакети. Обикновено чрез туроператори и туристически агенции българинът ходи на почивка и екскурзия в чужбина. Но въпреки това според данните 368 млн. лв. през третото тримесечие са похарчени за индивидуални пътувания в чужбина. Година по-рано тези харчове са били само 44 млн. лв., т.е. 8 пъти по-малко.
Източник: 24 часа (24.11.2022)
 
Хазартната индустрия - най-динамично развиващият се сектор в България На 240 млн. лева възлизат приходите, генерирани от игралния сектор в държавния бюджет до 30 септември тази година. През 2021 г. постъпленията от игралната индустрия бяха в размер на 241 млн. лв., което е с 25% повече от 2020 г. Тези данни съобщи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България. Наблюдава се трайна тенденция на значителен ръст в онлайн сегмента с възход през първите четири месеца на 2021 г., когато беше ограничен достъпът до физическите игрални зали. Секторът е конкурентен и от бързото развитие на спортните онлайн залози компаниите, които ги предлагат, вече са 11 с 27 лиценза.
Източник: Инвестор.БГ (25.11.2022)
 
НСИ отчита ръст на превозените товари със 7,2% През третото тримесечие на 2022 г. се увеличават както превозените товари в България със 7,2 на сто, така и извършената работа от сухопътния и водния товарен транспорт (с 4,6 на сто) в сравнение със същото тримесечие на 2021 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 41,8 на сто по-малко. Извършената работа, измерена в тонкилометри, също намалява с 48,3 на сто. С 11,9 на сто нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) през третото тримесечие на 2022 година. Извършената работа също бележи ръст от 43,2 на сто. Превозените товари от сухопътния транспорт са с 8,8 на сто повече, а извършената работа нараства с 6,4 на сто спрямо съответното тримесечие на 2021 година, предава БТА.  Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 9,7 на сто повече, а извършената работа нараства с 47,2 на сто спрямо съответното тримесечие на 2021 година. През третото тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно с 15,4 хил. пътници и с 907,2 хил. пътниккилометра. През периода юли - септември 2022 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили с 15,6 на сто повече пътници, а извършената работа нараства с 15,2 на сто.
Източник: 24 часа (28.11.2022)
 
България е на 38 място в света по износ на мебели за 2021 г. Производството на мебели за 2021 г. у нас възлиза на 600 млн. долара. За сравнение през 2012 г. е било 397 млн. долара. Така страната ни се нарежда на 55 място в света, съобщи проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост. Над 85% от продукцията отива за износ заради доброто съотношение между качество и цена. По износ на мебели страната ни заема 38 място в света за 2021 г. Българска продукция се изнася основно за Румъния, Гърция, Франция, Германия, Чехия, Дания и Нидерландия. По потребление на мебели България заема 66 място в света за 2021 г. с близо 420 млн. долара. Основно мебели у нас са се внасяли от Китай, Полша, Турция, Германия, Италия, Румъния и Украйна.
Източник: Медия Пул (29.11.2022)
 
50 на сто повече чужденци на ваканция в България С близо 50 на сто повече чужденци са посетили България през октомври 2022 година в сравнение със същия месец на 2021 г., отчита Националният статистически институт. Общо 471 хиляди души са пристигнали на ваканция, гости или по работа у нас през десетия месец на годината. Близо половината от тях са били граждани на Европейския съюз - 46, 4 на сто от всички чужденци или над 392 хиляди души. Най-много са били гостите от съседните страни - Румъния (37,4%) и Гърция (23,9%). От пристигналите извън ЕС най-много са посетителите от Турция - 164 хиляди души или 44,3 на сто от тази група. От всички тези посетители обаче едва една трета са пристигнали у нас с цел туризъм - 34,6 на сто, а с други цели - 50,1% и със служебна цел - 15,3%. Пътуванията на български граждани в чужбина също нарастват с 15,3 на сто на годишна база през октомври.
Източник: Труд (30.11.2022)
 
Броят на оръжейните търговци расте, намаляват заетите в бранша В България се увеличава броя на фирмите, които работят в оръжейния бранш, но намаляват заетите в него. Над 23 000 са били пряко заетите в сектора миналата година. През 2020 г. са били над 24 000 или спадът е с 439 лица. Нараства броят на търговците в бранша. 220 са били през 2007 година, 24 са новите фирми за 2021. 13 фирми не са подали миналата година заявление за продължаване на външнотърговска дейност. През 2021 от такси са събрани 154 195 лева.
Източник: News.bg (01.12.2022)
 
Производствените цени в промишлеността в България са скочили с 55,5 на сто за година България е на второ място сред страните от Европейския съюз по темп на намаляване на производствените цени на промишлената продукция през октомври на месечна основа, съобщи Евростат. Те спадат с 8,8 на сто спрямо септември, когато статистиката отчете, че се повишават с 9,2 на сто. На годишна основа родните цени на производител в промишлеността рязко са се покачили - с 55,5 на сто. През септември годишното им увеличение беше още по-значително - 78,2 на сто. Най-високите месечни понижения на цените на производител в промишлеността през октомври са регистрирани в Ирландия (-35,2 на сто), България (-8,8 на сто) и Дания (-5,5 на сто). Най-значителни повишения на цените на производител отчитат Гърция (+9,6 на сто), Унгария (+6,2 на сто) и Белгия (+2,8 на сто).
Източник: БТА (06.12.2022)
 
?poизвoдcтвoтo нa лaвaндyлoвo мacлo дocтигнa иcтopичec?и вpъx y нac, нo цeнaтa мy пaдa Износът на етерични масла от България се ускорява значително през 2020-2021 г. като надминава 700 тона в края на периода. Около 11% от това количество е реекспорт, което означава, че маслата с произход България на международните пазари са достигнали 621 тона. На нишовите масла (вкл. розово масло) се падат 77 тона от продажбите. Пазарът на розово масло започна да се възстановява, търсенето се активизира, а изкупните цени на маслото нараснаха с 60-70%. Вътрешния пазар вече се освободи от голяма част от преходния остатък от предишни кампании. Ниските добиви на розов цвят от единица площ и слабите производствени рандемани може да доведат до недостатъчно предлагане. Повишената изкупна цена на розовия цвят през 2022 г. вече дава възможност на стопаните да генерират печалба от единица площ, но извънредни помощи за сектора от 2020 г. насам (Covid, Украйна) дават противоречиви сигнали на производители и забавят оздравителните процеси в сектора. Свиването на площите с насажденията с маслодайна роза у нас от 2019 г. насам е едва с 9% като остават твърде големи над 45 хил. дка. Растящите разходи за отглеждане на розовите масиви - торове, препарати, горива, както и ниските изкупни цени на розовия цвят през кампании 2020 г. и 2021 г. обаче демотивираха много производители. В резултат много насаждения са занемарени. Производството на лавандулово масло в България е на исторически връх реколтирани са над 68 хил. тона цвят, а рандеманите се движеха между от 80-100 кг цвят за 1 кг масло през тази година. Цените на вътрешния пазар остават на изключително ниски нива, а търсенето се забавя. Площите с лавандула в България намаляват с 16% на годишна база през 2022 г. Пазарните стимули мотивират по-големите стопанства да увеличат площите със зърно и маслодайни култури. Много от малките производители няма да издържат трета поредна година да работят на загуба и ще продължат да се отказват от културата, освен ако нямат предварително сключени договори за изкупуване. През 2022 г. България продължава да произвежда и изнася масла от тамян и смирна с темповете от 2021 година. При традиционните за страната култури, обаче, тенденцията продължава да е низходяща. Големия бум от периода 2016-2019 г. (2-5 пъти над обичайните площи) е последван от срив при производството при повечето нишови медицински и ароматни култури, като лайка, маточина, хизоп и др.
Източник: Money.bg (06.12.2022)
 
314 хил. българи са се завърнали в страната през последните 40 години, най-много от Великобритания През последните 40 години над 314 хил. българи, които са живели извън страната поне година, впоследствие са се завърнали. Само за последните десет години обаче напусналите са повече - над 344 хил. души, според националното преброяване, което НСИ проведе миналата година. В периода от 1980 до 2021 г. над 354 хил. души са пребивавали поне година извън България, след което са се завърнали. Българските граждани, завърнали се в страната за периода от 1980 г. до септември 2021 г., са над 314 хил., като всеки пети от тях е на възраст между 40 и 49 години. Най-много от тях идват от Обединеното кралство - 47 хил. души. Това е логично следствие на излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Източник: Капитал (06.12.2022)
 
3.3% ръст бележи икономиката през третото тримесечие спрямо 2021 г. През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. и с 0.6% спрямо второто тримесечие на 2022 г. За същия период брутната добавена стойност се повишава с 3.1% на годишна база и с 0.6% на тримесечна база, по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведеният през третото тримесечие на 2022 г. БВП възлиза на 44 959 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 601 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.941935 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 23 151 млн. долара и съответно на 3 399 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 22 987 млн. евро, като на човек от населението се падат 3 375 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2022 г. възлиза на 39 530 млн. лв. по текущи цени. През третото тримесечие на 2022 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 9.7%, като се увеличава с 0.7 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2021 година. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 4.5 процентни пункта до 28%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, намалява до ниво от 62.3% през третото тримесечие на 2022 г. при 67.5% през третото тримесечие на 2021 година.
Източник: News.bg (08.12.2022)
 
Евростат: България е на последно място в ЕС по почасови разходи за труд през 2020 г. Средното ниво на почасовите разходи за труд в страните от Европейския съюз през 2020 г. е било 28,9 евро, отчита Евростат. Най-ниските такива разходи, изразени в евро, са били отчетени в България - 6,6 евро на час, а малко по-високи те са били в Румъния (8,2 евро) и Унгария (9,8 евро). Лидер е Люксембург с 47,7 евро на час, следван от Дания (45.7 евро) и Белгия (40,5 евро). Нивото на почасовите разходи за труд в Люксембург е било със 7,3 пъти по-високо от това в България. През 2016 г. е отчетена още по-съществена разлика между страната от ЕС с най-високо ниво на почасовите разходи за труд и тази с най-ниско. Тогава в Дания то е било 9,5 пъти по-високо от това в България. Различията сред страните от ЕС са значително по-малки, когато почасовите разходи за труд са изразени в стандарт на покупателната способност (СПС) - индикатор, който отчита разликите в цените в отделните държави. И по този показател почасовите разходи за труд са най-ниски в България (11,9 пункта) и най-високи в Люксембург (36,1 пункта).
Източник: 24 часа (09.12.2022)
 
НСИ: Над 75% от българите едвам покриват ежедневните си разходи Над 75% от българите се затрудняват да покриват ежедневните си разходи, сочат данни на НСИ за третото тримесечие на 2022 г. 38.5% от анкетираните посочват, че покриват ежедневните си разходи с известни затруднения, за 28.3% от запитаните покриването на ежедневните разходи е трудно, а 10.8% определят това като много трудно.В сравнение с предходните тримесечия, намалява делът на лицата, които се справят много трудно, за сметка на увеличение на лицата, които изпитват известни затруднения при покриване на ежедневните разходи. Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18.1% от анкетираните, а едва 4.3% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през третото тримесечие се увеличава с 0.9 процентни пункта спрямо второ тримесечие и с 0.7 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година, показват данните на НСИ.
Източник: Труд (09.12.2022)
 
1.8% ръст на строителната продукция през октомври 2022 Индексът на строителната продукция у нас нараства през октомври с 1.8% на годишна база, сочат предварителните календарно изгладени данни на Националния статистически институт. За последно строителството постигна годишен ръст през месец май тази година, когато увеличение беше 1.9%, сочат последните данни. На месечна база строителната продукция през октомври нараства с 0.7% спрямо предходния месец септември, сочат сезонно изгладените данни. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през октомври 2022 г. се определя от положителния темп както при сградното строителство, така и при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е съответно с 1.9 и 1.8%.
Източник: actualno.com (12.12.2022)
 
През 2022 г. 96,1 на сто от нефинансовите предприятия в България с 10 и повече заети имат достъп до интернет През 2022 г. 96,1 на сто от нефинансовите предприятия в България, с 10 и повече заети, имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89,1 на сто от предприятията, като при 45,7 на сто максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps, съобщи Националният статистически институт. Относителният дял на заетите в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 40,2 на сто. Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22,2 на сто, като за петгодишен период делът им се е увеличил повече от два пъти. През 2022 г. 15,9 на сто от предприятията имат заети, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. През предходната 2021 г. 14,9 на сто от предприятията продават стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6,9 на сто от общия им оборот. Относителният дял на тези, които осъществяват уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10,7 на сто, а на използващите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. - 6,1 на сто. За петгодишен период относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил почти два пъти.
Източник: economy.bg (13.12.2022)
 
Вносът расте повече от износа към края на октомври Вносът на България до края на октомври остава с голям ръст спрямо същия период на предходната година. По данни на Националния статистически институт през десетте месеца той расте с 37% и е за 26.2 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Украйна, САЩ, Северна Македония, Обединеното кралство и Китай, които формират 51.5% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - октомври се увеличава с 66.6% в сравнение със същия период на 2021 г. и е за 40.825 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни е отрицателно и е за 14.622 млрд. лв. През периода януари - октомври 2022 г. от България общо са изнесени стоки за 79 млрд. лв., което е с 40.8% повече в сравнение със същия период на 2021 г. Само през октомври общият износ на стоки е за 8.255.6 млрд. лв. и нараства с 34% спрямо същия месец на предходната година. Вносът е за 90.204 млрд. лв., или с 45.9% повече за година. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - октомври 2022 г. и е на стойност 11.200 млрд. лева.
Източник: Дневник (14.12.2022)
 
Средният осигурителен доход за октомври е 1357,76 лв. Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец октомври 2022 г. е 1357,76 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за България за периода от 1 ноември 2021 г. до 31 октомври 2022 г. е 1268,23 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2022 г., съгласно чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, информират още от НОИ. Преди месец от института съобщиха, че средният осигурителен доход за България за септември тази година е 1335,40 лв.
Източник: 24 часа (14.12.2022)
 
Инфлацията от началото на годината е 15.8% През ноември 2022 г. месечната инфлация е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 16.9%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2022 г. спрямо декември 2021 г.) е 15.8%, а средногодишната инфлация за периода декември 2021 - ноември 2022 г. спрямо периода декември 2020 - ноември 2021 г. е 14.6%, съобщиха от НСИ.
Източник: actualno.com (15.12.2022)
 
Спад на промишленото производство в ЕС, България остава в топ 5 по годишен ръст През октомври 2022 г. индустриалното производство в България намалява с 2% на месечна база, което свива годишния ръст до 5.8% спрямо същия месец на миналата 2021 година. Това обаче е достатъчно страната ни да остане в топ 5 по най-висок годишен индустриален ръст през разгледания месец. През предходни месеци България се нареждаше на първо място сред всички страни от ЕС, но постепенно отстъпи леко назад. Лидер по годишно увеличение на промишленото производство в ЕС през октомври е Ирландия (+53.2%), следвана от Дания (+10.7%), Малта (+7.2%), Полша (+7%) и България (+5.8%). На дъното са Естония (-5.8%), Люксембург (-3.8%) и Белгия (-2.8%). Промишленото производство в Европейския съюз намалява с 1.9% на месечна база през октомври, докато понижението конкретно за еврозоната възлиза на 2%, сочат сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат.
Източник: actualno.com (15.12.2022)
 
IT секторът в топ 3 по ръст за 2022 година 25,9% е очакваният ръст на приходите на българския IT сектор тази година, като самите приходи ще достигнат 7,34 млрд. лв. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава ежегодно от 2009 г. насам и проследява тенденциите в развитието на софтуерния сектор. За предходната 2021 г. ръстът бе с 1,22 млрд. лв. по-висок спрямо 2020 г., като за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи. Основната част от приходите - над 80%, е от износ, показват данните.
Източник: 24 часа (16.12.2022)
 
Отпадна регистрацията на малките ВЕИ централи с мощност до 1 мегават Парламентът прие на второ четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Отпада задължението за регистрация на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 1 MW. В срок до 31 януари 2023 г. директорите на териториални дирекции служебно прекратяват издадените удостоверения за регистрация на тези лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 1 MW включително
Източник: Труд (16.12.2022)
 
Нулева ставка за хляба и 9% ДДС за ресторанти и туризъм през цялата 2023 г. Парламентът удължи до края на 2023 г. прилагането на намалената ставка на ДДС от 9 на сто за туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги и за фитнесите. Това стана ясно, след като депутатите окончателното приеха на второ четене промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ДДС). Нулевата ставка за хляба и брашното също се удължава до края на следващата година. Според досегашните разпоредби на закона тя трябваше да се прилага само до 1 юли 2023 година.
Източник: News.bg (16.12.2022)
 
България е №1 по ръст на продажбите на нови коли България е на първо място в ЕС по ръст на продажбите на нови коли. От януари до ноември в страната са регистрирани 26 675 нови автомобила, което е със 17,2% повече спрямо същия период на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. На следващите места след нас по ръст на сделките с нови коли се нареждат Латвия (+16,4%), Румъния (+7,4%) и Кипър (+7,1%). В 18 от страните от ЕС има спад на продажбите на нови автомобили, като най-голям е в Дания (-20,6%), Литва (-18,8%) и Финландия (-17,9%). В резултат общо за страните от ЕС има спад на продажбите на нови автомобили. От януари до ноември в ЕС са регистрирани 8,36 млн. нови автомобила, което е с 6,1% по-малко спрямо същия период на миналата година.
Източник: Труд (16.12.2022)
 
Автомобилното застраховане остава силно доминиращо на пазара Данните на Комисията за финансов надзор за деветмесечието показват, че се запазва установеният през годината темп на стабилно развитие на фирмите от застраховането. Общо за пазара премийният приход към края на септември достига 2.65 млрд. лв., като ръстът на годишна база е с 8.4 на сто. Изплатените обезщетения пък са с 9.3 на сто по-високи спрямо същия период на миналата година и възлизат на 1.05 млрд. лева. Пазарът на общо застраховане постига ръст на премийния приход от 10.1 на сто на годишна база и към септември е в размер на 2.21 млрд. лева. Изплатени са обезщетения за 859 млн. лв., като изменението на годишна база е със 7.7 на сто. Автомобилното застраховане остава силно доминиращо, като двете водещи бизнес линии – застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“ – формират 68% от премийния приход в общото застраховане.
Източник: Банкеръ (16.12.2022)
 
Дефицитът при търговията със стоки през октомври е 38,2 милиарда евро в ЕС и 26,5 милиарда в еврозоната Износът на стоки от Европейския съюз през октомври е нараснал с 18 на сто спрямо същия месец година по-рано, достигайки обем от 190,9 милиарда евро. В същото време вносът на стоки в Съюза е възлизал на 263,4 милиарда евро или с 33,1 на сто повече в сравнение с миналогодишния октомври. В резултат през октомври тази година ЕС е регистрирал дефицит при търговията със стоки в размер на 38,2 милиарда евро, докато през октомври 2021 г. беше налице излишък от 7 милиарда евро. Това сочат първоначалните оценки на европейската статистическа агенция Евростат. Търговията със стоки между страните от ЕС през октомври се е разширила с 18,2 на сто на годишна основа до 366,6 милиарда евро.
Източник: БТА (19.12.2022)
 
Около 15% от българите живеят под наем Oбщо 15.1% от домакинствата в България живеят в под наем, сочи проучване на Eurostat за 2021 г. По този показател страната ни се нарежда на 6-то място в Европейският съюз, като по-малко хора под наем, в сравнение с нас, живеят в Румъния (4,7%), Унгария (8,3%), Хърватия (9,5%), Литва (11%) и Полша (13,2%). Страната, която заема челна позиция в класацията с най-много хора, живеещи в имоти под наем е Германия, където половината жители на страната не живеят в собствено жилище (50,5%). В топ 5 държави в ЕС, където хората предпочитат да живеят под наем се нареждат и Австрия (45,8%), Дания (40,8%), Франция (35,3%) и Швеция (35,1%). Дали заради културни различия, или заради икономически причини, въпреки немалкото число, което показват данните за живеещите под наем у нас, България е една от страните в ЕС с най-малко хора, които не живеят в собствено жилище.
Източник: Дума (20.12.2022)
 
Разходите за труд през третото тримесечие на годишна основа скачат с 3,4 на сто в ЕС През третото тримесечие на 2022 година разходите за труд за отработен час в Европейския съюз са се повишили с 3,4 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година, докато тези в еврозоната са нараснали с 2,9 на сто, съобщи Евростат. Най-значим ръст на разходите като цяло за труд за отработен час през третото тримесечие на годишна база в ЕС е регистрирала Унгария (+16,6 на сто) и България (+16,3 на сто), а още четири страни членки са отбелязали увеличение на показателя с над 10 на сто, а именно Литва (+13,9 на сто), Полша (+13,3 на сто), Гърция (+11,6 на сто) и Румъния (+10,9 на сто). Така България е на второ място в ЕС по ръст на разходите за труд през третото тримесечие на настоящата година. Родните разходи за заплати и надници са скочили с 16,3 на сто, а непреките разходи за труд - с 15,8 на сто.
Източник: БТА (20.12.2022)
 
Строителството в ЕС ускори ръста си през октомври Строителното производство през октомври е нараснало с 1,3 на сто спрямо предходния месец както в еврозоната, така и ЕС като цяло, показват сезонно изгладените данни на Евростат. През септември спрямо август показателят нарасва с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,3 в Съюза, което показва, че през десетия месец в сектора се забелязва ускоряване на темпото на растеж. На годишна база строителната продукция през октомври в еврозоната е нараснала с 2,2 процента в еврозоната и с 2,4 на сто в ЕС. В България се отчита ръст през октомври на месечна база от 0,8 на сто, което е второ поред повишение след като през септември спрямо август бе отчетен ръст от 0,2 на сто. През периода юни-август производството в сектора на месечна база се понижи съответно с 1,8 на сто, 0,4 на сто и 0,1 на сто.
Източник: БТА (20.12.2022)
 
Продукцията в селското стопанство поскъпна с 30% за година, обемите падат Крайната продукция в българското селско стопанство е поскъпнала с 29.7% през 2022 година, докато произведените обеми намаляват с 8.7% за същия период. Това става ясно първите оценки на икономическите сметки в селското стопанство за тази година на Националния статистически институт. Крайната продукция по базисни цени (базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти) от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12.903 млрд. лева, което е с 19.7% повече в сравнение с предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените - с 29.7%, докато при обемите се наблюдава спад - с 8.7%. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2022 г., достига 5.677 млрд. лв. и е с 9.9% по-висока от 2021 година. Увеличението е в резултат на ръст в цените - с 27.1%, докато обемите намаляват с 13.5%.
Източник: actualno.com (21.12.2022)
 
Застрашени са строителни договори за 4 млрд. лв. заради липса на пари по европрограмите и в бюджета Договори на обща стойност близо 4 млрд. лв. са застрашени от изпълнение поради липсата на достатъчно средства в европрограмите и бюджета, с които да се финансира приетата вече индексация на строителни дейности, изпълнени след края на юни 2021 г. Методиката за индексация, която трябваше да реши проблемите с поскъпването на себестойността на строителната продукция заради инфлацията задължава възложителите, а не управляващите органи на европрограмите, обяснява вицепремиерът по управление на евросредствата Атанас Пеканов . „Индексацията на договор за обществена поръчка за строителство или инженеринг не е задължително да се извършва само и единствено със средства по проекта или от съответната програма, а може да бъде извършена и с всякакви други средства, с които възложителят разполага“, подчертава Пеканов и допълва, че повечето средства по европрограмите вече са усвоени.
Източник: Труд (21.12.2022)
 
Разходите на работодателите се вдигнали с 16,2% повече за 1 отработен час С 16,2 на сто нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 г., показват предварителни данни на НСИ. В индустрията увеличението е с 18,1 на сто, в услугите - с 16,4 на сто, и в строителството - с 16 на сто. По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 23,4 на сто, "Добивна промишленост" - с 19,4 на сто, и "Държавно управление" - с 19,2 на сто. През третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 16,3 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 15,8 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 23,6 на сто за "Хотелиерство и ресторантьорство" до 7,5 на сто за "Хуманно здравеопазване и социална работа".
Източник: 24 часа (22.12.2022)
 
Произведената продукция от строителния сектор в България е намаляла с 8,2 на сто Произведената продукция от строителния сектор в България е намаляла с 8,2 на сто през първите девет месеца на годишна на база, показва новият Икономически отчет на строителния сектор на Камарата на строителите в България (КСБ). Произведената строителна продукция за деветмесечието на годината е на стойност 10,6 млрд. лв. От нея 6 млрд. лв. е сградно строителство, а останалите 4,6 млрд. лв. инженерното (ВиК, жп, пътна, енергийна инфраструктура). За сравнение за деветмесечието на 2020 г., след която започва спадът, продукцията е била за над 4 млрд. лв. повече - 14,8 млрд. лв. За деветмесечието има ръст от 14,7% в броя и 136,5% в стойността на обявените обществени поръчки за строителство. Но има спад в сключените договори - 15,2% спад в броя и 20,1% спад в стойността им.
Източник: Труд (03.01.2023)
 
От 1 януари 2023 г. минималната месечна работна заплата е 780 лв. От 1 януари 2023 г. минималната месечна работна заплата е 780 лв. Размерът ? се повишава с 9,9% спрямо сегашната ? стойност от 710 лв. Също от днес минималната часова работна заплата ще бъде 4,72 лв. Решението за ръста на минималната заплата беше взето на последното за 2022 г. правителствено заседание. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров обяви, че увеличението осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината. Той посочи, че повишението на минималната заплата ще струва на бюджета за една година малко над 300 млн. лева.
Източник: Труд (03.01.2023)
 
България е на трето място в ЕС по износ на ски в Европа България е на трето място в ЕС сред най-големите износители на ски и сноуборд оборудване, показват данни на Евростат за 2021 г. 11 на сто от пазара на зимно оборудване в ЕС се дължи на страната ни, като държавата на второ място - Франция, държи същия пазарен дял от 11 на сто, но е с малко по-голямо производство от страната ни. Лидер в Европа е Австрия, която за година е произвела над 2 млн. ски и сноуборд оборудване, или 35 на сто от общо 3,6 млн. произведени чифта ски и сноубордове. У нас са произведени 630 хил. чифта ски и сноубордове, показват данните на Евростат. За година около 3,5 млн. чифта ски и сноубордове са изнесени в рамките на общността. Държавите от ЕС са изнесли 2,3 млн. чифта ски и индивидуални сноубордове в трети страни, а са внесли 0,8 млн. от същите артикули. Близо 41% от целия износ на ски и сноуборд артикули, произведени в ЕС, са за САЩ (937 хил. броя). След това се нареждат Канада (326 хил.) и Норвегия (288 хил.)..
Източник: Труд (06.01.2023)
 
Цените на храните скочиха с 52% за година Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се покачи за две седмици с 0,61 на сто до поредния си рекорд от 2,316 пункта. Увеличението отчита поскъпването на хранителните стоки и за коледните празници. Показателят надмина в средата на ноември най-високото си историческо ниво от 2222 пункта, постигнато в началото на май тази година. За един месец равнището му се е вдигнало с 1,62 процента, за три месеца - с 9 процента, а на годишна база - с 51,8 на сто (от 1,533 пункта). Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта, е от 2005 г.
Източник: 24 часа (09.01.2023)
 
Спад на обявите за работа с 33% през декември 2022 г. През декември 2022 г. се наблюдават малко под 28 000 обяви за работа, като те са намалели с 33% (близо 14 000 по-малко) спрямо ноември. Това показва ежемесечният анализ на водещ кариерен сайт в България (JobTiger). През последното тримесечие на миналата година спадът е цели 43%, като той е на-осезаем през последния месец на 2022 г. На годишна база обаче броят на обявите е все още с 5% по-голям от този през последния месец на 2021 г. През декември се наблюдава спад при обявите за работа във всеки един сектор, като най-много е намалял броят на предложенията в сектор "Търговия и продажби" – спад на обявите с 3360 или с 35% спрямо ноември. След него се нареждат секторите "Производство" и "Административни и обслужващи дейности“ (понижения с по 36%), "Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 29%), сектора "ИТ“ ( с 21%), "Логистика и транспорт“ (с 29%), "Строителство" (с 39% спад), "Здравеопазване и фармация“ (с 33%), "Счетоводство, одит, финанси" (спад с 28%) и "Маркетинг и реклама" (с 25% спад).
Източник: БНР (10.01.2023)
 
С близо 20% се е увеличила стойността на селскостопанската продукция през 2022 г. С близо 20% се е увеличила стойността на селскостопанската продукция през 2022 г. - това сочат данните на Националния статистически институт. Повишението обаче се дължи не на повече произведена продукция, а на скока в цените ?. Крайната стойност на продукцията от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12 млрд. и 903 млн. лв. Това е ръст от 19,7% в сравнение с предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените с близо 30 на сто, докато при обемите се наблюдава спад - с почти 9%. Стойността на растениевъдната продукция е 9 млрд. и 643 млн. лв. Продукцията, произведена от животновъдството, е над 2 млрд. лв. Ръстът и при двата вида продукция обаче е отражение само на ръста в цените. През 2022 г. с близо 30 на сто расте и стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление, като достига над 7 млрд. лв.
Източник: БНР (10.01.2023)
 
264 434 са регистрираните безработни в бюрата по труда през 2022 г. Регистрираните безработни в бюрата по труда в България за изминалата 2022 година са 264 434, а започналите работа – 164 426 души. Това сочат предварителните данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. В последната седмица на миналата година новорегистрираните безработни са 1488 души. По последни данни населението в трудоспособна възраст е малко над 4 милиона и 106 хиляди души. През цялата изминала година е налице тенденцията новорегистрираните безработни да са повече от устроените на работа.
Източник: Труд (11.01.2023)
 
Стокообменът ни с Германия достигна рекордните 10 млрд. евро Търговията на България с Германия достига рекордните 10 млрд. евро през периода януари-октомври миналата година, сочат последните данни на Германската федерална статистическа служба. За посочения период България е изнесла стоки на стойност 5.6 млрд. евро за Германия. Вносът от най-голямата европейска икономика възлиза на 4.4 млрд. евро. Очаква се за седми път след началото на прехода, България да има положително търговско салдо с Германия. През 2021 г. стокообменът ни с Германия беше в размер на 9.98 млрд. евро, което беше ръст от 21.7 на сто на годишна база. Това осигуи на най-голямата европейска икономика дял от 13.5 на сто в общия стокообмен на страната ни.
Източник: Банкеръ (12.01.2023)
 
През третото тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в Европейския съюз са се повишили средно със 7,4% на годишна основа, докато в еврозоната са били с 6,8 на сто нагоре, показват най-новите данни на "Евростат". Цените на жилищата са се увеличили през второто тримесечие на миналата година и в ЕС, и във валутния съюз, съответно с 9,8% и с 9,2%. В България цените на жилищата са скочили нагоре с 15,6 на сто през третото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период година по-рано. През второ и първо тримесечия увеличението бе съответно 14,6% и 11,5%. На месечна основа през третото тримесечие на миналата година цените на жилищата в страната ни са нараснали с 4,1%, надскачайки 3,1-процентовия ръст през второто тримесечие, но оставайки под повишението с 5,2 на сто през първото тримесечие. През третото тримесечие на 2022 г. месечният ръст на цените на жилищните имоти в България е бил вторият най-голям сред членките на ЕС, като по-висок растеж на ценовия индекс е регистрирала единствено Кипър (+5,8 на сто).
Източник: Други (13.01.2023)
 
Приходите от нощувки в България през ноември 2022 г. достигат 61,2 млн. лева Приходите от нощувки през ноември 2022 г. достигат 61,2 млн. лв., като 39,2 млн. лв. са от български граждани, а 22 млн. лв. - от чужди граждани, съобщи Националният статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2022 г. е 24,4 на сто, като се увеличава с 8,8 процентни пункта в сравнение с ноември 2021 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 31,8 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 24,2 на сто, и с 1 и 2 звезди - 16,6 на сто. През ноември в страната са работили 2072 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 57,5 хил. стаи и 118,3 хил. легла в тях. В сравнение с ноември 2021 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 32,1 на сто, а броят на леглата в тях - с 26,3 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2022 г. е 855,0 хил., или с 98,3 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година.
Източник: БТА (13.01.2023)
 
България е пета в ЕС по ръст на промишленото производство и през ноември 2022 г. Промишленото производство в България е нараснало с 4.7% през ноември 2022 година на годишна база спрямо същия месец на 2021 година, докато на месечна база – спрямо октомври, нарастването е с 0.7 на сто. По този показател на годишна база страната ни запазва петото си пето място в ЕС, регистрирано през октомври, докато на месечна – на 11-то място. Промишленото производство в Европейския съюз (ЕС) нараства през ноември 2022 г. с 0.9 процента спрямо октомври 2022 г., сочат сезонно коригираните данни на Евростат. При страните от еврозоната увеличението е с 1.0 процент. На годишна база през ноември 2022 г. промишленото производство се увеличава с по 2.0 процента и в целия ЕС, и в страните от еврозоната, спрямо ноември 2021 г.
Източник: 3e-news (16.01.2023)
 
Втори месец годишната инфлация е една и съща - 16,9% За втори пореден месец през декември м.г. годишната инфлация в България е останала на ниво 16,9%, съобщи НСИ. Месечната инфлация за декември е била относително ниска - 0,9%, като поскъпването на храните в рамките на месеца е било 1%. Има обаче леко намаление на цените на горивата и на разходите за транспорт. Това обаче не се отнася за самолетните билети, които само за един месец са поскъпнали с нови 46,9% заради масовото пътуване по празниците. Двете основни автомобилни горива - масовият бензин А95 и дизелът, бележат съществено понижение на цените през декември. Първото поевтинява със 7%, а второто - с 6%.
Източник: 24 часа (17.01.2023)
 
Частните фондове имат отрицателна доходност Средната годишна доходност на универсалните пенсионни фондове за периода 2021-2022 г. е минус 3,47%, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). В тези фондове са осигурени всички работещи граждани, родени след края на 1959 г. Осем от опериращите в страната универсални пенсионни фондове са с отрицателна доходност за последните две години, а само един от тях постига положителна доходност от 1% годишно. От КФН обявяват годишна доходност за период от две години, за да изчистят временни спадове заради борсови кризи. Но сега за целия период 2021-2022 г. доходността на универсалните фондове е отрицателна. Малко по-добри са резултатите на доброволните пенсионни фондове, в които хора се осигуряват по желание за трета пенсия. Тяхната средна годишна доходност за периода 2021-2022 г. също е отрицателна - минус 1,69%. В универсалните пенсионни фондове са осигурени над 3,9 млн. души, а осигурените в доброволни пенсионни фондове са 644,5 хил. души.
Източник: Труд (17.01.2023)
 
Над 5 на сто от хората в 11 области работят в чужбина През последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на ситуацията в Украйна. Това сочат данните от проучване на “Главна инспекция по труда” в рамките на трансграничния проект, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Почти всички, напуснали страната ни, очакват по-високо възнаграждение в чужбина. Единадесет области у нас са най-големите “донори” на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. Над 5 процента от населението в тях е емигрирало в чужбина през последните 10 години.
Източник: Труд (17.01.2023)
 
Външнотърговското салдо на България с ЕС за януари - октомври 2022 г. е положително Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - октомври 2022 г. е положително и е на стойност 3 400,3 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През периода януари - октомври 2022 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 42,7 на сто спрямо същия период на 2021 г. и е в размер на 52 802,5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания, които формират 66,2 на сто от износа за държавите членки на ЕС. През октомври 2022 г. износът за ЕС нараства с 33,5 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 636,9 млн. лева.
Източник: БТА (17.01.2023)
 
Повече фирми са започнали бизнес през 2022 г., но активността спада в края на годината Предприемачите, които са започнали бизнес в България през 2022 г., леко се увеличават спрямо 2021 г. През миналата година в страната са регистрирани общо 42 788 нови компании, сочи справка на Агенцията по вписванията. Най-активни са били бизнесите в началото на годината, докато броят им намалява през следващите тримесечия. А това е сигнал, че предприемачите стават по-предпазливи към края на годината. Притесненията за общата икономическа среда се виждат и в данните за фирмите, прекратили дейност. Макар че през 2022 г. те са по-малко, отколкото през 2021 г., броят им плавно расте от първото към четвъртото тримесечие.
Източник: Капитал (17.01.2023)
 
По Плана за възстановяване и устойчивост в България вече са одобрени 953 проекта за общо 260 млн. лв. По Плана за възстановяване и устойчивост в България вече са одобрени 953 проекта за общо 260 млн. лв., съобщава Министерството на иновациите растежа. За безвъзмездна помощ кандидатстваха 2423 проектни предложения за общо над 620 млн. лв. По процедурата се кандидатстваше между 22 юли и 21 септември 2022 г. Областите София (град и област с общо 304 одобрени проекта), Пловдив (145 проекта), Стара Загора (54 проекта), Пазарджик (38 проекта) и Русе (49 проекта) ще получат най-голяма финансова подкрепа по първата процедура от Плана за възстановяване – "Технологична модернизация". Мярката е по линия на Министерството на иновациите и растежа и е за обновяване и модернизация на техническия парк на малки и средни предприятия у нас. За микропредприятия общата безвъзмездна сума може да бъде до 180 000 лв., за малки предприятия е до 350 000 лв., а за средни - до 700 000 лв. Средствата са за ново оборудване, техника, машини и софтуер. Съфинансирането е до 50 процента. По мярката от ПВУ в българския бизнес ще бъдат инвестирани общо 260 млн. лв.
Източник: БТА (18.01.2023)
 
Приблизително 350 австрийски инвеститори са допринесли за инвестиция в България от над 5 млрд. евро Приблизително 350 австрийски инвеститори са допринесли за инвестиция в България от над 5 млрд. евро. Те създават добавена стойност за местната икономика, плащат данъци и дават работа на 300 000 души. Двустранните икономически отношения са по-добри – австрийският износ на стоки в България от януари до октомври е +37 процента, а българският износ в Австрия за същия период е +34 процента. Това каза Филип Купфер, търговски съветник в Посолството на Австрия.
Източник: БТА (18.01.2023)
 
България e с най-голям ръст при продажбата на нови коли в ЕС през 2022 г. В България е отчетен най-големия ръст при продажбата на нови автомобили в Европейският съюз през 2022 г. Общо в страната ни са регистрирани 28 684 нови коли през изминалата година. Това е увеличение с 16.9 на сто в сравнение с регистрираните 24 537 нови автомобили през 2021 г., видно от данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). Като цяло през 2022 г. пазарът на леки автомобили в Европейския съюз се свива с 4.6% заради въздействието на недостига на компоненти през първата половина на годината, отбелязва асоциацията. За последния месец на миналата година регистрациите на нови автомобили в ЕС бележат ръст от 12.8% до 896 967 броя, отбелязвайки петия пореден месец на растеж за 2022 година. Въпреки този положителен резултат само два от четирите основни пазара в региона отбелязват ръст на продажбите. Германският и италианският пазар на автомобили имат изключително силен край на 2022 г., отчитайки двуцифрено увеличение съответно от 38.1% и 21%. От друга страна Испания търпи значителен спад (-14.1%), докато Франция остана стабилна (-0.1%), отбелязва АСЕА.
Източник: Медия Пул (19.01.2023)
 
Близо 4 млрд. евро инвестирали френски и италиански фирми у нас до края на 2021 г. Близо 4 млрд. евро са преките чуждестранни инвестиции от френски и италиански компании у нас до края на 2021 г., съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов. За първите десет месеца на 2022 година общият износ на България към Италия и Франция е 4,4 млрд. евро. Ръстът на износа към Италия е почти 50%, а този към Франция - близо 30%.
Източник: News.bg (20.01.2023)
 
България с най-голям спад в ЕС на дела на "зелената" енергия в крайното потребление В България делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е бил 16,8 на сто през 2021 г. В сравнение с 2020 г. обаче страната ни е записала най-голямото намаление на този дял от брутното крайно потребление сред страните от ЕС - с 6,5 процентни пункта от 23,3 на сто до 16,8 на сто. Делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е достигнал 21,8 на сто в Европейския съюз през 2021 г. В сравнение с 2020 г. това е намаление с 0,3 процентни пункта (п.п.), и представлява първото понижение на дела на възобновяемата енергия в Съюза, сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Източник: БТА (23.01.2023)
 
Броят на живеещите в София е намалял Броят на живеещите в София е намалял със 17 600 души спрямо предишното преброяване през 2011 г. и сега градът е с население от 1.274 млн. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) от Преброяване 2021, проведено на 7 септември 2021 г. Расте делът на хората на възраст над 65 години - 249 хил., което е 19.6% от цялото население. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се е увеличило с 47 977, или с 23.8%. В трудоспособна възраст (15-64 години), са 838 390 софиянци, или 65.8%. Тe са намалели с 92 333 души от 2011 г. Въпреки това столицата е с най-висок дял на тази възрастова група сред областите в България - 65.8%. Делът на най-младата възрастова група (0-14 години), нараства от 159 хил. през 2011 г. на 186 хил. през 2021 г. Най-висок е този дял в районите Младост (8.6%) и Люлин (8.0%), а най-нисък е в район "Банкя" (1.0%). През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението в повечето от 24-те района в Столична община, като най-голямо е то в централния район "Средец" (-20.6%). Там е и най-голям делът на възрастните хора над 65 години - 31.8%. Най-многолюден е район "Люлин" - 106 хил., следван от "Младост" - 104 хил. И "Красно село" - 76 хил. Последни в тази класация са район "Банкя" с 12 хил.жители, "Кремиковци" - 22 хил. и "Средец" - 25 хил.
Източник: Дневник (26.01.2023)
 
Производствените цени пак тръгнаха нагоре през декември Общият индекс на цените на производител в България се увеличава с 3,4% през декември 2022 г. спрямо предходния месец, прекъсвайки забавянето, което Националният статистически институт (НСИ) констатира през ноември. На годишна база показателят се покачва с 23,2% в последния месец на миналата година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 6% през декември спрямо ноември миналата година. Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 1,5% през декември 2022 г. спрямо ноември, но отчита годишен ръст от 13,8%.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2023)
 
Български компании вече са лидери в отделни отрасли на румънския пазар Българският износ за Румъния е нараснал с над 40 на сто през първите десет месеца на 2022 година и надхвърля 4 млрд. евро. Стокообменът за същия период възлиза на 7,247 млрд. евро, като надхвърля първоначалните ни прогнози от 7 млрд. евро за цялата 2021 година, посочи служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов. Български компании вече са лидери в отделни отрасли на румънския пазар и имат сериозен дял в застраховането и дори в кредитирането в страната.
Източник: БТА (31.01.2023)
 
През януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително нивото си от декември 2022 година През януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително нивото си от декември 2022 година. Повишение на показателя е регистрирано в промишлеността и търговията на дребно, докато в строителството и в сектора на услугите се наблюдава понижение, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се увеличава с един пункт, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и прогнозите им относно износа и производствената активност през следващите три месеца са умерени. Съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 0,8 пункта в резултат на по-резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Негативни са и мненията им относно строителната активност през последните три месеца, докато очакванията им за дейността през следващите три месеца леко се подобряват.
Източник: БТА (31.01.2023)
 
Производството на електрическа енергия нараства с 31,1% през ноември 2022 г. През ноември 2022 година по отношение на октомври 2022 година нараства производството на: електрическа енергия - с 31,1 на 100, и твърди горива - с 9,3 на 100. Намалява производството на: безоловен бензин - с 13 на 100, и дизелово гориво - с 6,4 на 100. Производството на пропан-бутанови смеси и естествен газ остава без изменение, заяви Националният статистически институт. През ноември 2022 година по отношение на същия месец на миналата година, през който е извършен планов ремонт на индустриални съоръжения, значително нараства производството на: пропан-бутанови смеси, безоловен бензин и дизелово гориво. Намалява производството на: естествен газ - с 50 на 100, електрическа енергия - с 5 на 100, и твърди горива - с 4,2 на 100. novini247.com
Източник: Други (31.01.2023)
 
Всеки втори българин е сменил поне веднъж населеното място, в което живее По данни от репрезентативното изследване на Националния статистически институт (НСИ) 52.4% от жените и 47.6% от мъжете в страната са променили поне веднъж през живота си населеното място на своето местоживеене. В периода между двете преброявания (2011 - 2021 г.) е последната промяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от жените на възраст 15 - 74 навършени години. В структурата на причините за последната промяна на местоживеене, без значение кога се е случила тя, водеща е "Встъпване в брак/съжителство“ (28.3%), следвана от "Работа“ (21.1%) и "По-добри условия на живот“ (17.8%). Докато за 35.3% от жените встъпването в брак/съжителство без брак е причина за промяната на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото населено място за 19.1% от мъжете и 16.9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.
Източник: Агенция Фокус (01.02.2023)
 
Българските държавни компании са в топ 5 по най-ниски задължения в ЕС България има второто най-ниско съотношение на държавно-гарантиран дълг към размер на икономиката в Европейския съюз, обави Евростат за 2021 г. Държавните гаранции са най-често използваните инструменти при осигуряване на финансиране за различни компании, като други варианти включват залагането на активи. Данните показват, че под 1 на сто от БВП на България е размерът на дадените държавни гаранции, като той също е на подобно нива в Ирландия (1-во място по най-ниско ниво на съотношението държавно-гарантиран дълг към БВП), Чехия (3-о място) и Словакия (4- място). През 2021 г. най-високият общ процент на държавни гаранции е регистриран в Германия (17,3 на сто от БВП), Австрия (17,0 на сто), Финландия (17,0 на сто), Италия (16,0 на сто) и Франция (15,2 на сто). Държавно-гарантираните заеми в голямата си част в България са дадени на компании под контрола на правителството и най-често те са в енергийния сектор. Нивото на задълженията на публичните предприятия, извън държавното управление, през 2021 г. варира в широки граници в държавите-членки на ЕС. Значителни задължения са регистрирани в Гърция (163,0 на сто от БВП), пред Холандия (99,1 на сто), Германия (94,9 на сто), Люксембург (73,5 на сто) и Франция (70,2 на сто). За разлика от тях в Словакия (3,6 на сто), следвана от Испания (5,6 на сто), Румъния (8,3 на сто), Хърватия (9,1 на сто), Литва (10,0 на сто) и България (11,6 на сто) са регистрирани най-ниските задължения на публичните компани като процент от БВП.
Източник: БТА (01.02.2023)
 
Пловдив в челната тройка за строеж на нови сгради през 2023 г. Пловдив е вторият град след столицата по брой издадени разрешителни за 2023 г. През четвъртото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 911 жилищни сгради с 10 203 жилища в тях и 1 131 176 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 18 административни сгради/офиси със 17 683 кв. м РЗП и на 1 183 други сгради с 534 969 кв. м РЗП, съобщават от НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 11.5%, броят на жилищата в тях - с 30.6%, както и общата им застроена площ-с 31.6%.
Източник: Марица (06.02.2023)
 
Въведените в експлоатация жилища са с 32,1% повече спрямо 2021 г. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в България през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 1613, а новопостроените жилища в тях са 5708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 392 повече, или с 32,1 на сто, а жилищата в тях нарастват с 285, или с 5,3 на сто. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 296 сгради с 1997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища, и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35,5 на сто), следват тези с три стаи (34,8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 4,8 на сто. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 631,5 хил. кв. м, или с 19 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 18,7 на сто и достига 494 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 97,8 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110,6 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.
Източник: 24 часа (08.02.2023)
 
Над 2,3 млрд. евро са чуждестранните инвестиции в област Бургас през 2021 година на годишна база Над 2,3 млрд. евро са преките чуждестранни инвестиции в област Бургас през 2021 година, сочат данните на Териториалното статистическо бюро – Югоизток. Отчетените до 31 декември същата година средства са с 4,2 на сто по-малко, сравнено с данните за 2020 година. Чуждестранните инвестиции в Бургаско съставляват 8,2 на сто от направените такива в страната, сочи още статистиката. По размер на чуждестранните инвестиции област Бургас се намира на второ място в страната след София (столица) и преди област Пловдив. С най-голям дял на инвестициите е промишлеността – почти 2 млрд. евро. Следва сектор "Операции с недвижими имоти" - 164 млн. евро, като е регистриран ръст от 10,8 на сто спрямо предходната година.
Източник: БТА (08.02.2023)
 
Търговията на България с Германия достигна 12 млрд. евро през 2022 г. Търговията на България с Германия достигна рекордните 12 млрд. евро за 2022 г., сочат последните данни на Германската федерална статистическа служба. Това означава, че търговският ни стокообмен е нараснал с 22,2 на сто в сравнение с предходната година, а България заема 38-мо място в света в класацията на германската търговия. Това съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара. България е изнесла стоки на стойност 6,7 млрд. евро за Германия (т.е. България вече заема 39-то място измежду страните вносителки в Германия), а вносът на България от Германия възлиза на 5,4 млрд. евро (или България се нарежда на 43-то място в списъка на страните, за които Германия изнася стоки и услуги). Износът на България към Германия е нараснал с 26,6 на сто, а вносът от Германия в България се е повишил със 17,1 на сто. За седми път след началото на прехода България има положително търговско салдо с Германия. Търговският дефицит на Германия с България възлиза на 1,3 млрд. евро.
Източник: 24 часа (09.02.2023)
 
Над 100 нови автомобили са регистрирани през 2022 г. Продажбите на електромобили у нас расте, като само през изминалата година са регистрирани над 1000 нови автомобила, което е ръст от над 130 на сто, заяви председателят на УС на Индустриален клъстер “Електромобили” Илия Левков. При това интересът на потребителите и ръстът на сделките не се дължат на стимули от страна на централните или местни власти, защото такива почти няма, посочи експертът. Увеличението би било още по-голямо ако не беше забавянето с близо година на доставките, посочи той.
Източник: Труд (09.02.2023)
 
Износът приключва 2022 година с 38% ръст През 2022 г. от България са изнесени стоки на стойност 94.3 млрд. лева, което е с 37.9% повече в сравнение с 2021 година, сочат данните на НСИ. Вносът през годината е за стоки на стойност 108.3 млрд лева, или с 41.1% повече спрямо предходната година. През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 35.5% в сравнение с 2021 г. и е на стойност 31.3 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Украйна, Сърбия, САЩ, Китай, Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51.8% от износа за трети страни. Най-голям ръст в сравнение с 2021 г. е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (218.7%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (195.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (6.8%). Вносът на стоки в България от трети страни през 2022 г. се увеличава с 58.8% в сравнение с 2021 г. и е на стойност 48.2 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна.
Източник: Дневник (13.02.2023)
 
Приходите от нощувки в България през декември 2022 г. достигат 74,9 млн. лв. Приходите от нощувки през декември 2022 г. достигат 74,9 млн. лв., като 47,4 млн. лв. са от български граждани, а 27,5 млн. лв. - от чужденци, показват данни на Националния статистически институт. През декември 2022 г. в страната са работили 2224 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. В сравнение с декември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, работили през периода, се увеличава с 23,1 на сто, а броят на леглата в тях - с 19,4 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2022 г. е 968,0 хил., или с 57,1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на пренощувалите в местата за настаняване през декември 2022 г. се увеличава с 62,6 на сто в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 472,6 хиляди.
Източник: БТА (13.02.2023)
 
Ръст от 2,1 на сто в промишлеността в България отчита НСИ през декември Промишленото производство в България се свива с 0,8% през декември спрямо предходния месец, притиснато от спада при генерирането на електроенергия, топлоенергия и газ, показват нови предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна основа индексът на промишленото производство се увеличава с 2,1%. През декември производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се свива с 26,8% на месечна база. Увеличение се отчита в добивната промишленост – с 10 на сто, както и в преработващата промишленост - с 2,6%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на лекарствени вещества и продукти - с 25,6%, производството на основни метали - с 14,1%, производството, некласифицирано другаде - с 10,9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10,8%. Намаление е регистрирано при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 16,8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8,9%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7,2%.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2023)
 
Оборотите в търговията на дребно в България през декември 2022 г. запазват стойностите си на месечна основа През декември 2022 г. не се наблюдава изменение на оборота спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. Нарастване е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,3 на сто) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,1 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали се наблюдава намаление (с 0,6 на сто). Оборотът в търговията на дребно нараства с 3,4 на сто спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни. Наблюдава се ръст на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15,8 на сто) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4,4 на сто).
Източник: БТА (14.02.2023)
 
Средната брутна заплата нараства с 16.6% в края на 2022 г. спрямо 2021 г. Средната брутна месечна работна заплата e 1 879 лв. през четвъртото тримесечие на 2022 г. и нараства със 7.8% спрямо третото тримесечие на 2022 г. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). С 16.6% нараства средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период за 2021 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Селско, горско и рибно стопанство" - с 23.4%, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 23.1%, и "Други дейности" - с 22.1%. Средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 г. в обществения сектор нараства с 13.5%, а в частния - със 17.7% спрямо същия период за 2021 г.
Източник: News.bg (15.02.2023)
 
С 80% повече са заявките за пенсионните е-услуги на НОИ през 2022 г. През 2022 г. общата използваемост на електронните услуги на Националния осигурителен институт (НОИ) е нараснала от 14,2 млн. на близо 15,5 млн. достъпа, което в сравнение с 2021 г. е увеличение с около 9%. Забележително е нарастването с близо 80% на заявките за ползване на онлайн услугите за пенсиите - при около 1,3 млн. заявки за е-услуги за пенсиите през 2021 г., през следващите 12 месеца те са се увеличили почти двойно и достигат 2,3 млн. Най-голям прогрес от тази група бележат справките за издадени пенсионни разпореждания, където нарастването е със 140% - от 749 хил. на близо 1,8 млн. достъпа. При другата популярна пенсионна услуга - „Преизчисляване на стаж към трета категория труд“, заявките остават стабилни на нивата от предходната година, като отново надминават 520 хил., информират от НОИ.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2023)
 
Годишната инфлация в България се забавя до 16.4% Годишната инфлация в България се е забавила от 16.9% през декември до 16.4% през януари 2023 г., става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода февруари 2022 - януари 2023 г. спрямо периода февруари 2021 - януари 2022 г. е 15.9%, а месечната за януари - 1.1%. Пикът на годишната инфлация у нас бе регистриран през септември 2022 г. - 18.7%. Оттогава тенденцията е на спад.
Източник: Медия Пул (17.02.2023)
 
Ръст с близо 20% на доходите и разходите на българите през последното тримесечие на 2022 г. Общият доход средно на лице от домакинство нараства през периода октомври - декември 2022 г. с 19,1% спрямо същото тримесечие на 2021 г., достигайки 2426 лева, като в същото време общите разходи се увеличават с 19,9% до 2259 лева, показват резултати от проучването на Националния статистически институт (НСИ). Най-висок относителен дял през четвъртото тримесечие на настоящата година имат доходите от работна заплата (52,2%), следвани от доходите от пенсии (35,6%) и тези от самостоятелна заетост (4,6%). Спрямо последното тримесечие на 2021 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 3,5 процентни пункта, делът на доходите от пенсии нараства с 4,3 пункта, а от самостоятелна заетост намалява с 0,3 на сто. В номинално изражение доходите от работна заплата нарастват през четвъртото тримесечие до 1135 лева от 1267 лева година по-рано (повишение с 11,7%), доходите от пенсии се увеличават рязко до 865 от 637 лева (скок с 35,8%), тези от самостоятелна заетост нарастват до 111 от 100 лева (повишение с 10,7%), а доходите от социални обезщетения и помощи се увеличават до 51 от 46 лева (повишение с 11,0%).
Източник: БНР (17.02.2023)
 
Производството в строителството намалява с 2 на сто в ЕС, с 2,5 на сто в еврозоната и с 1,7 на сто в България Производството в строителния сектор в Европейския съюз през декември 2022 г. е намаляло с цели 2 на сто в сравнение с месец по-рано, докато в еврозоната за същия период спадът е бил още по-голям и e достигнал 2,5 на сто, отчита Евростат. В България производството в строителния сектор се е свило с 1,7 на сто през декември в сравнение с ноември 2022 г. Това е представлявало петото най-значимо свиване сред страните от Евросъюза, за които има налични данни, като по-рязко от нас влошаване на индикатора са имали Унгария и Полша, Австрия, и Германия. При подсектора на гражданското (инженерно) строителство родната продукция се е свила с 1,7 на сто, докато сградното строителство – с 1,6 на сто. На годишна основа през декември 2022 г. строителното производство в България се е сринало с 4,3 на сто, противно на отчетените през ноември и октомври подобрения, съответно с 1,3 на сто и с 1,8 на сто.
Източник: БТА (21.02.2023)
 
Строителите получават до 50% бонус "инфлация" от държавата Подписаните през първата половина на 2021 г. договори за строителство по обществени поръчки към момента трябва да бъдат индексирани с около 70% за дейностите, които са се изпълнявали по тях през есента на 2022 г. Подобни анекси вече се подписват, но ще станат публични след като се качат в електронния регистър на обществените поръчки. Според приетата от служебния кабинет методика договорите се индексират по формула, която използва за база Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали. Според НСИ, ако към началото на 2021 г. този индекс е бил около 108 пункта, в края на 2022-а вече е над 230 пункта. Като се приложат формулата и коефициентът за различните категории, строителство се получава оскъпяване 60 - 75 процента.
Източник: Капитал (22.02.2023)
 
България е първа в ЕС по ръст на износа през 2022 г. България е страната с най-голям ръст на износа в ЕС през 2022 г. - той се е увеличил с 39% спрямо 2021 г., показват предварителни данни на Евростат. За силния резултат допринася ръстът от над 240% на продадените навън горива и енергия, както и над 150% на растителните и животинските масла и мазнини. Най-големите групи, които България изнася традиционно - стоки от различни материали, както и машини и оборудване, и химикали също се представят добре и са нараснали с двуцифрени темпове. Всички страни от съюза отчитат двуцифрени ръстове на своя износ - с между 14% и 39%. Близо 6.8 трлн. евро достига общият износ на 27-те страни от ЕС, включително този помежду им. Водещ износител остава Германия, като на нея се падат над 1.5 трлн. евро от общата сума. Най-голямата европейска икономика отчита най-слабия ръст на своя експорт спрямо останалите страни. За сравнение, българският износ е за едва 48.3 млрд. евро, което представлява 0.7% от общия експорт на ЕС. В повечето европейски държави вносът е нараснал по-бързо от износа и България не е изключение. Стойността на вноса тук се е увеличава с 42% (до 55.4 млрд. евро), колкото и в Гърция, а единствено Хърватия ги изпреварва със своите 44%. Големите покачвания на нивата на външната търговия при сравнително бавен ръст на БВП правят българската икономика още по-отворена към световните пазари.
Източник: Капитал (23.02.2023)
 
България е първа в ЕС по ръст на износа през 2022 г. След година на рекордни продажби и високи цени България се оказа страната с най-голям ръст на износа в ЕС през 2022 г. - той се е увеличил с 39% спрямо 2021 г., показват предварителни данни на Евростат. За силния резултат допринася ръстът от над 240% на продадените навън горива и енергия, както и над 150% на растителните и животинските масла и мазнини. Най-големите групи, които България изнася традиционно - стоки от различни материали, както и машини и оборудване, и химикали също се представят добре и са нараснали с двуцифрени темпове. Българският износ е в размер на 48.3 млрд. евро, което представлява 0.7% от общия експорт на ЕС. В повечето европейски държави обаче вносът е нараснал по-бързо от износа и България не е изключение. Стойността на вноса се е увеличава с 42% (до 55.4 млрд. евро), колкото и в Гърция, а единствено Хърватия ги изпреварва със своите 44%.
Източник: Капитал (23.02.2023)
 
Високата инфлация се е отразила негативно на над 80% от МСП у нас Анкетното проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия сред над 500 български малки и средни компании показват , че през миналата година най-силно негативно влияние е оказала високата инфлация – близо 83% от МСП отбелязват като проблем скока в цените, а на второ място по негативно въздействие анкетираните са поставили политическата обстановка в страната – тя се е отразила неблагоприятно на 63,5 % от фирмите. На трето място по негативно влияние са класирани проблемите във веригите за доставки (57,6% от фирмите).
Източник: economy.bg (23.02.2023)
 
България е със седмото най-застаряло население в ЕС България е била със седмото най-застаряло население в ЕС през 2022 г със средна възраст на населението от 45.1 г., като по-висока средна възраст на населението си са отчели само в Италия (48 години), Португалия (46.8 години), Гърция (46.1 години), Германия (45.8 години), Испания (45.1 години) и Хърватия (45.4 години). Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Година по-рано през 2021 г., средната възраст у нас е била точно 45 години. А към началото на 2012 г. средната възраст на българите е била 42.7 години, т.е. десетилетие по-късно е нараснала с 2.4 процентни пункта.
Източник: Медия Пул (23.02.2023)
 
През януари силно расте броят на чужденците, посетили България През януари пътуванията на българите в чужбина растат минимално спрямо същия месец на предходната година - 7.2%. В същото време обаче, въпреки липсата на сняг, посещенията на чужденци в страната растат с внушителните 60%, сочат данните на Националния статистически институт. По традиция януари е силен за зимните курорти заради ваканциите и ски ваканциите на чуждите туристи, но заради липсата на сняг през този месец имаше отменени резервации, а други бяха пренасочени за март.Пътуванията на български граждани в чужбина през януари са общо 504 хил., като най-голям брой пътувания има към Турция - 131.8 хил. Една от причините за това е високата инфлация в страната и въпреки това доста по-ниските цени на редица продукти, поради което много българи посещават основно Одрин, за да пазаруват. Следват Гърция с 95.6 хил. пътувания на българи, Сърбия - 47.7 хил., Румъния - 35.2 хил., Република Северна Македония - 27.6 хил., Германия - 24.1 хил., Австрия - 21.8 хил., Испания - 16.8 хил., Италия - 16.3 хил., Обединеното кралство - 14.6 хиляди.
Източник: Дневник (28.02.2023)
 
Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.2% през януари 2023 г. Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.2% през януари 2023 г. спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Спадът на заводските цени през първия месец на 2023 г. се дължи на енергетиката, където поевтиняването е с 8.3%, докато в добивната промишленост е отчетен ръст от 3.2%, и в преработващата промишленост - с 1.1%. По-високи цени в преработващата промишленост спрямо декември са регистрирани при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 2.6%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 2.3%, производството на електрически съоръжения - с 2.1%. По-ниски цени са отчетени при: производството на химични продукти - с 0.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0.5%. Общият индекс на цените на производител нараства с 16.8% през януари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. заради поскъпването в енергетиката с 21.7%. Оттук увеличението на производствените цени в преработващата промишленост е с 14.4%, а в добивната промишленост - с 10.7%. В преработващата промишленост значително повишение на цените на годишна база се наблюдава при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 27.0%, производството на хранителни продукти - с 25.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, както и производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - по 22.1%. Намаление е отчетено при производството на основни метали - с 2.0%.
Източник: НСИ (01.03.2023)
 
Стажът и възрастта все по-трудно стигат за пълна пенсия Новоотпуснатите пенсии бележат ръст през 2022 г. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст продължава едва да надхвърля като вид 50% от всички новоотпуснати пенсии през годината - такива са 52 048 пенсии от общо 97 590 отпуснати през 2022 г. и делът им намалява в сравнение с 2021 г. За сметка на това инвалидните пенсии се увеличават и като брой, и като дял - от 32 648 през 2021 г. на 36 952 през 2022 г., което е над 37% от всички новоотпуснати пенсии. 23% от личните пенсии за осигурителен стаж и възраст се дават на хора, които поради липса на стаж далеч са надхвърлили обичайните години за пенсиониране (62 г. за жените тази година и 64 г. и 6 месеца за мъжете). 12 043 души са се пенсионирали по тази линия на почти 67-годишна възраст (от тази година възрастта достигна предела си - 67 г.).
Източник: Сега (01.03.2023)
 
Бизнесът за първи път от 19 месеца готов да не пипа цените Общият показател на бизнес климата в България през февруари се вдига с 1,4 пункта в сравнение с януари. 21,5% от фирмите у нас смятат, че са осигурени с достатъчно поръчки от страната и чужбина и това е най-високият показател от 19 месеца, , показват анкетите на НСИ. Най-лошо е било положението през октомври миналата година. Макар че общото състояние на предприятията все още не се оценява като задоволително, в промишлеността се забелязва леко увеличение на поръчките от страната и чужбина. Това кара все повече мениджъри да смятат, че поне през следващите три месеца ще имат повишена производствена активност. Затова и процентът от ръководители на фирми, които смятат, че ще се наложи да вдигат още продажните цени на онова, което произвеждат, намалява чувствително през февруари – от 19,4% от анкетираните през януари следващия месец той пада на 11,4%. Основната причина за това очакване е нивото на енергийните цени.
Източник: 24 часа (01.03.2023)
 
Най-ниски годишни нива са регистрирани в Люксембург (5,8%), Испания (5,9%), Кипър и Малта (и двете по 6,8%). Най-високи годишни темпове са регистрирани в Унгария (26,2%), Латвия (21,4%) и Чехия (19,1%). Сравнено спрямо декември годишната инфлация спадна в осемнадесет държави-членки и се повиши в девет. За България „Евростат“ отчита забавяне на инфлацията до 14.1% през януари спрямо 14.3 на сто през декември. Година по-рано през януари 2022 година инфлацията в България е била 7.7 на сто. През януари най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от храните, алкохола и тютюна (+2,94 процентни пункта, пр.п.), следвани от енергия (+2,17 пр.п.), услуги (+1,80 пр.п.) и неенергийни промишлени стоки (+1,73 пр.п.).
Източник: 3e-news (02.03.2023)
 
При производството на енергийни продукти се наблюдава най-голямо нарастване при твърдите горива През декември 2022 г. спрямо предходния месец при производството на енергийни продукти се наблюдава най-голямо нарастване при твърдите горива - с 5.8%, и електрическата енергия - с 4,5%, а най-голямо намаление е регистрираон при пропан-бутановите смеси - с 25.0%, съобщиха от НСИ. През декември 2022 г. спрямо предходния месец при доставките на енергийни продукти се наблюдава нарастване във всички енергийни продукти. Най-голям ръст е отчетен при пропан-бутановите смеси - с 34.1%, природния газ - с 26.1%, както и при електрическа енергия - със 17.1%. През декември 2022 г. спрямо ноември 2022 г. нараства производството на: · твърди горива - с 5.8% до 3 283 хил. т; · електрическа енергия - с 4.5% до 4 383 ГВтч. Намалява производството на: · пропан-бутанови смеси - с 25.0% до 6 хил. т; · дизелово гориво - с 20.4% до 246 хил. т; · безоловен бензин - с 3.1% до 156 хил. т. Производството на природен газ остава без изменение. focus-news.net
Източник: Faktor (02.03.2023)
 
Враца застана на второ място по заплати след София София остава водач по размер на заплатите, но няколко бедни области впечатляват с високи доходи в отделни фирми и сектори. В края на 2022 г. подредбата на областите по доходи се размества, вероятно заради практиката да се дават годишни премии в някои структуроопределящи фирми за съответната област. Това сочат данните на НСИ за средната работна заплата по области за последното тримесечие на 2022 г. През последните три месеща на 2022 г. средната брутна заплата в София е била 2571 лв. Спрямо същия период на 2021 г. заплатата в София е нараснала със 17,2%. В края на 2022 г. второ място заема Враца, където за период октомври – декември средната брутна заплата е достигнала 1822 лв. Трета класацията – област Варна, отчита 1747 лв. средна заплата. Четвърта е Софийска област с 1733 лв. На 5-о място е област Стара Загора с 1697 лв., а на 6-о застава Пловдив с 1620 лв. средна заплата, пише „Сега“. София създава около 43% от икономиката на България към 2020 година
Източник: expert.bg (06.03.2023)
 
Слабо повишение на продажбите на дребно в ЕС през януари, но при силен ръст в България Продажбите на дребно в еврозоната и в целия ЕС отбелязаха по-слабо от очакваното повишение през януари, заличавайки малка част от солидния спад в края на 2022 г., показват данни на Евростат. През януари 2023 г. продажбите на дребно в еврозоната и в целия Европейския съюз се увеличиха с 0,3% спрямо декември 2022 г., когато се свиха с 1,6 на сто. В Българи продажбите на дребно през януари 2023 г. пък се увеличиха за пореден месец спрямо година по-рано, нараствайки с 5,6% след повишение с 3,8% в края на 2022 г. По-добър растеж на търговията на дребно беше отчетен единствено в Словения (с 18,5%), Румъния (с 5,8%) и Малта (с 5,7%).
Източник: БНР (07.03.2023)
 
България е предоставила гражданство на 2183 души през 2021 г. Страните от Европейския съюз са предоставили гражданство на 827 319 жители на други държави през 2021 г. Това е увеличение с около 14 на сто спрямо 2020 г., когато гражданство в ЕС са получили 729 013 души, съобщи Евростат. През 2021 г. 2183 души са получили българското гражданство. Те се увеличават в сравнение с 2020 г., когато български паспорти са връчени на 859 души, като това е най-големият им брой поне от 2013 г. насам. Страните от ЕС, в които броят на получилите гражданство през 2021 г. се увеличава най-много в сравнение с 2020 г., са - Франция (+ 43 900 души), Германия (+18 800 души), Испания (+17 700 души), Швеция (+9 200 души) и Австрия (+7 200 души). Страните от ЕС, в които броят на получилите гражданство през 2021 г. намалява най-много в сравнение с 2020 г., са - Италия (-10 300 души), Португалия (-7 600 души), Гърция (-3 200 души), Финландия (-1 200 души) и Кипър (-800 души).
Източник: economy.bg (08.03.2023)
 
Градовете с най-високи приходи от износ за 2021 г. По традиция лидер сред градовете в България с най-високи приходи от износ за 2021 г. е гр. София - 32,4 млрд. лв. Пловдив се нарежда на второ място с приходи за 5,3 млрд. лв. На трето място е Варна с 3,7 млрд. лв. С над 1 милиард лева износ са вече 14 общини в цялата страна в сравнение с 10 през предишната година. В 69 общини обемът на износа е под 10 милиона лева. През 2021 г. най-висок е износът на човек от населението в Девня - 125 хил. лв., с почти двоен ръст спрямо предходната година. Челната петицата се допълва от Божурище (67,9 хил. лв.), "Марица" (60,3 хил. лв.) и Севлиево (40 хил. лв.). Сред големите общини най-висок износ имат столицата (33,2 хил. лв./човек), Бургас (16 хил. лв.) и Русе (18 хил. лв.). През 2021 г. делът на износа в общите приходи на фирмите намалява или остава непроменен спрямо предкризисната 2019 г. в 112 общини, а най-значителен е спадът в Симитли, Бургас и Раковски - с по минус 11%.
Източник: Марица (08.03.2023)
 
Производителността на труда в България ускорява ръста си през 2022 г. Производителността на труда в България през миналата година продължава да расте на годишна база, след като тенденцията се обърна през 2021 г., когато се сви заради пандемичните ограничения. Брутният вътрешен продукт на един зает, по предварителни данни на Националния статистически институт за 2022 г., се увеличава реално с 2,1% в сравнение с предходната година. Заетите лица в икономиката са 3,502 милиона, а общият брой отработени часове е над 5,668 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през миналата година спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния сектор. В НСИ изчисляват, че на едно заето лице се падат 47,224 хил. лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 29,2 лева БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 2,2%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 2,2%. По предварителни данни за миналата година равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 49,124 хил. лв. брутна добавена стойност средно на един зает при 29,6 лева за един отработен човекочас. По данни на НСИ в сектора на услугите всеки зает произвежда средно над 41,535 хил. лева брутна добавена стойност, като за един отработен човекочас се създават средно 25,2 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 13,323 хил. лева брутна добавена стойност на един зает и 9,2 лева за един отработен човекочас.
Източник: Инвестор.БГ (09.03.2023)
 
Икономиката на ЕС се е свила с 0,1 на сто, на еврозоната е останала без промяна, а в България е нараснала с 0,6 на сто Брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз през четвъртото тримесечие на миналата година е намалял с 0,1 на сто спрямо предходното тримесечие, докато за същия период икономиката на еврозоната е запазила нивото си без промяна. В България през периода октомври - декември 2022 г. на тримесечна основа родният БВП е бил с 0,6 на сто по-висок, запазвайки темпа си на растеж от третото тримесечие, отчита Евростат. През последното тримесечие на миналата година, но в сравнение със същия период на 2021 г., българската икономика се е разширила с 2,3 на сто, забавяйки годишния си ръст спрямо третото тримесечие, когато нарасва с 3,2 на сто.
Източник: БТА (09.03.2023)
 
Инфлацията у нас се е увеличила с над 4 пъти повече през 2022 година Годишната инфлация в Европейския съюз през 2022 г. е достигнала 9,2 на сто, най-високото подобно равнище, измервано някога. В сравнение с 2021 г., когато повишаването на цените бе едва 2,9 на сто, инфлацията през миналата година е нараснала повече от три пъти, съобщава европейската статистическа агенция Евростат. В България през 2022 г. средната годишна инфлацията, измерена спрямо ХИПЦ, е била 13 на сто. В сравнение с темпа на увеличение на цените през 2021 г., който бе едва 2,8 на сто, нарастването на потребителските цени в родината ни се е ускорило с 10,2 процентни пункта през миналата година, или с над 4 пъти повече. Спрямо 2013 г., когато инфлацията в България спадна до 0,4 на сто, ръстът е още по-значителен.
Източник: 24 часа (10.03.2023)
 
Ръст на оборота в търговията на дребно и спад на промишленото производство и строителството през януари Ръст на оборота в търговията дребно и спад на промишленото производство и на строителството на годишна база през януари 2023 година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база, спрямо декември 2022 г., обаче, от трите основни отрасъла се понижава само индексът на промишленото производство. Индексът на промишленото производство през януари 2023 г. намалява с 3.0% в сравнение с декември 2022 година. Намаление спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост - с 10.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.0%, и в преработващата промишленост - с 1.9%. През януари 2023 г. е регистрирано понижение с 4.3% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28.9%, и в добивната промишленост - с 18.5%, а увеличение - в преработващата промишленост - с 4.0%.
Източник: 3e-news (13.03.2023)
 
Приходите на хотелиерите са нараснали с 60.1% през януари Приходите от нощувки /включват сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги/ през януари достигат 77.6 млн. лв., или с 60.1% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Според националната статистика е отчетено увеличение на паричните постъпления както от чужди граждани – с 67.5 на сто, така и от българи – с 53.8 процента. Това пък е резултат от повече пренощували туристи в местата за настаняване, като броят им е нарснал с 50.6 на сто на годишна база и достига 439 500. През първия месец на тази година у нас са гостували с 81 на сто повече чужденци, а българите са били с 39.3 повече спрямо януари година по-рано. Българските граждани, нощували в местата за настаняване са 296 700 и са реализирали средно по две нощувки. Чужденците са 142 800 като са направили средно по 3.1 нощувки. Три четвърти от гостите от чужбина са нощували в хотели с 4 и 5 звезди.
Източник: Банкеръ (13.03.2023)
 
Износът на стоки от България за ЕС се е увеличил с 35,6 на сто през 2022 г. През 2022 г. износът на стоки от България за Европейския съюз се увеличава с 35,6 на сто спрямо 2021 г. и е в размер на 61 380,4 млн. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания, които формират 66,9 на сто от износа за държавите членки на ЕС. През декември 2022 г. износът за ЕС нараства с 11,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 350,4 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през 2022 г. се увеличава с 29,3 на сто спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 59 899,6 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През декември 2022 г. вносът на България от държавите членки на ЕС нараства с 9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 897,7 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през 2022 г. е положително и е на стойност 1 480,8 млн. лева.
Източник: 24 часа (14.03.2023)
 
Търговия със стоки на България с трети страни през януари 2023 г. През януари 2023 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 7,689 млрд. лв., което е с 22,8 на сто повече в сравнение с януари миналата година. Внесените стоки са на стойност 8,178 млрд. лв. или с 6,9 на сто повече спрямо януари 2022 година, по предварителни данни на Националния статистически институт. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през януари 2023 г. и е на стойност 489,6 млн. лева. През януари 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 24,4 на сто в сравнение с януари 2022 г. и е на стойност 2,634 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Украйна, Съединените американски щати, Гибралтар, Швейцария и Сърбия, които формират 54 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през януари 2023 г. се увеличава с 0,8 на сто в сравнение с януари 2022
Източник: Дума (15.03.2023)
 
Пазарните дялове на най-големите енергийни компании в ЕС спада Пазарните дялове на най-големите производители на електроенергия и газ в ЕС са намалели в повечето страни от 2013 година, когато Евростат е започнал да отчита тези данни. Показателят за пазарен дял описва колко електроенергия най-голямата компания в мрежата подава на един пазар. През 2021 година пазарният дял на най-големия производител на електроенергия на пазара на електроенергия е варирал в страните от ЕС. Най-високият дял е регистриран в Кипър (88 на сто), следван от Франция (79 на сто), Хърватия (76 на сто) и Естония (64 на сто). В България пазарният дял на на най-големия производител на електроенергия е бил 38 на сто. Най-големият пазарен дял за внос и производство на природен газ е бил на 100 процента в Естония, Малта и Швеция, където само една компания е доминирала националното производство и вноса. През 2021 година брутната налична електроенергия от природен газ е била едва 2,3 на сто от общата в Швеция. В България най-голямата компания за природен газа е имала пазарен дял от 79 на сто.
Източник: 24 часа (15.03.2023)
 
През януари оборотът в търговията на дребно е нараснал с 5.6% През януари 2023 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 1.8% спрямо декември 2022 г. и с 5.6% спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт. Данните са изчислени в съпоставими цени и са сезонно изгладени в месечното сравнение и календарно изгладени в годишното. Спрямо декември нарастването на оборота в търговията с нехранителни стоки е с 2.6%, при храните, напитките и цигарите ръстът е с 2.0%, а при автомобилните горива има минимален спад от 0.2%. В първия месец на годината статистиката регистрира ръст на оборотите в магазините за дрехи и обувки - с 8.7%. Намаление се наблюдава при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2.8%. През януари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. оборотите на търговците на нехранителни стоки нарастват с 8.5%, на бензиностанциите - с 8.1%, а при храните, напитките и цигарите - едва с 0.2%. Най-съществен годишен ръст на оборота е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 52.8%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 12.6% и търговията на дребно с разнообразни стоки - със 7.8%.
Източник: Дневник (16.03.2023)
 
Храните поскъпнаха с над 23% за година Хранителните стоки и безалкохолните са поскъпнали с 23,8% за година, показват данни на Националния статистически институт. Годишната инфлация към края на февруари е 16%. Това е леко понижение спрямо инфлацията към края на януари, когато беше 16,7%. Само през февруари поскъпването на храните и безалкохолните е с 2,4%. Само за месец цените на зеленчуците са нараснали с 9,6%, а на плодовете - с 1,5%. През февруари има минимално намаление на цените на дрехите и обувките, на обзавеждането и на горивата. В резултат общата инфлация за месеца е 0,8%.
Източник: Труд (16.03.2023)
 
Общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742 Общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742. Правителството прие доклада за приключване на преброяването на аграрните стопанства в България през 2020 г. Налице трайна тенденция за увеличаване на размера на земеделските стопанства в България и на средния брой отглеждани животни в тях. Средно използваната земеделска площ в едно стопанство е увеличена над три пъти, а над 3.5 пъти е нараснал средният размер на животинските единици. Окончателните данни показват, че общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742, като 70% от тях отговарят на посочените критерии за европейски физически праг в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1091.
Източник: Медия Пул (16.03.2023)
 
Ръст на започнали нова работа отчита Агенция по заетостта за февруари Плавно увеличение на броя започнали работа през февруари отчита Агенция по заетостта (АЗ). През втория месец на годината техният брой е 13 196 – с 1159 повече от януари 2023 г., отбелязват от Агенцията. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 320 пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 20,8%, следват тези в търговията – 12,9%, държавното управление – 12%, хотелиерството и ресторантьорството – 8,9%, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5,4%, селско, горско и рибно стопанство –5,0% и други, отчитат от АЗ.
Източник: БТА (17.03.2023)
 
15,1% от младежите между 15 и 29 години не учат и не работят, показват резултатите на НСИ от наблюдението на работната сила у нас през 2022. Всеки десети на възраст между 18 и 24 години е отпаднал рано от образователната система, показват още данните. Относителният дял на лицата с висше образование от населението на възраст 25 - 34 навършени години е 33.8%. През 2022 икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 191.2 хил., или 73.6% от населението на същата възраст. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 147.1 хил., от които 498.5 хил. са мъже и 648.6 хил. са жени. Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 51.7 хил., или 4.5% от всички икономически неактивни лица в същата възрастова група.
Източник: 24 часа (20.03.2023)
 
Партиите събраха близо четвърт милион от дарения 233 569 лева от дарения са събрали политическите формации две седмици след началото на предизборната кампания. За агитация заделят и симпатизанти, и самите кандидати за депутати, показва справка в Единния регистър за Изборния кодекс, който следи за декларираните пред Сметната палата постъпления. Най-много е събрало обединението “Продължаваме промяната - Демократична България” - над 76 хиляди лева, като по-голямата част е дадена от един човек - Светозар Георгиев. Съоснователят на академията “Телерик” е сред големите дарители на “Продължаваме промяната” от самото включване на формацията в избори.
Източник: 24 часа (20.03.2023)
 
Разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване за февруари нарастват с над 714 млн. лева на годишна база Разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 28 февруари 2023 година нарастват със 714,1 милиона лева в сравнение със същия период на 2022 година, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). За февруари общият размер на отчетените приходи е 1701,1 млн. лв. Постъпилите приходи са със 174,9 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи възлизат на 3314,0 милиона лева, което е със 714,1 милиона лева повече в сравнение със същия период на миналата година. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 2 980,3 млн. лв. Разходите за пенсии са със 713,9 млн. лв. или с 31,5 на сто повече спрямо същия период на 2022 г. Пенсионерите за месец февруари 2023 г. са с 16 583 по-малко в сравнение с февруари 2022 година.
Източник: БТА (21.03.2023)
 
България е трета по ръст на продажбите на нови коли в ЕС за февруари В България през миналия месец са регистрирани с 34,1 на сто повече нови автомобили (2589) в сравнение с февруари 2022 г. (1931), сочат данните на ACEA. Това нарежда нашата страна на трето място в Евросъюза по годишен ръст на новорегистрираните нови коли след Румъния (+44,5 на сто) и Португалия (+38,4 на сто). Сред новите автомобили, които са регистрирани у нас през февруари 2023 г., електрическите, задвижвани изцяло от батерии (BEV) са 82, хибридните - 62, плъгин (plug-in) хибридните (PHEV) - 11, с бензинови двигатели - 1857 и с дизелови агрегати - 575. Две от новите коли, новорегистрирани у нас през февруари, са поставени от ACEA в категорията "други".
Източник: 24 часа (22.03.2023)
 
Годишен ръст с 16,5% на работодателските разходи за заплати в края на 2022 г. По предварителни данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 16,1%, а разходите за заплати се повишават с 16,5% спрямо същото тримесечие на предходната година. В края на изминалата година увеличаването на разходите за труд в индустрията е с 21,3%, в сферата на услугите - със 17,8%, а строителството - с 11,0 на сто. По икономически дейности през периода октомври - декември 2022 г. най-висок ръст на общите разходи за труд в България спрямо същия период на 2021 г. е регистриран в икономическите сектори "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - ръст с 33,3%, в "Хотелиерство и ресторантьорство" - скок с 32,9% и в "Култура, спорт и развлечения" - с 25,2%. Разходите за възнаграждение за един отработен час (разходите за заплати) през последното тримесечие на 2022 г. се увеличават с 16,5% спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват с 13,8 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо последното тримесечие на 2021 г. варират от повишение с цели 34,3% за сектора "Хотелиерство и ресторантьорство" до повишение с едва 1% за сектора "Хуманно здравеопазване и социална работа".
Източник: БНР (23.03.2023)
 
България е изхарчила над 383 млн. евро за азерски газ през 2022 г. България е изхарчила през 2022 г. 383.011 млн. евро за покупката на азерски газ, което е осемкратен ръст спрямо предходната година, съобщи "Интерфакс-Азербайджан", цитирайки данни на "Евростат". Увеличението от осем пъти се дължи на два фактора. Заради спирането на руските газови доставки през април 2022 г. държавният газов доставчик "Булгаргаз" започна да внася на пазарни цени онези количества азерски газ, които не можеше да доставя по далеч по-евтиния дългосрочен договор заради забавянето на въвеждането в експлоатация на газовата връзка с Гърция. Така за съществена част от полагаемите ни се количества се налагаше плащане по борсови цени на природния газ, които през лятото бяха полудели. От 1 октомври 2022 г., след като интерконекторът заработи, започна вносът на пълния обем от 1 млрд. куб. м годишно по договора, чиито цени са вързани с петрола. По Южния газов коридор Азербайджан доставя газ за Турция, Гърция, България и Италия.
Източник: Медия Пул (23.03.2023)
 
България е на последно място в ЕС по БВП за 2022 г. България се нарежда на последно място в ЕС по БВП на глава от населението. Това показват данните на Евростат за 2022 г. БВП е най-висок в Люксембург. Челните места се допълват от Ирландия и Дания, Нидерландия, Австрия и Белгия. Над средните нива за ЕС са Швеция, Германия, Финландия, Малта и Франция. В Словакия и Гърция показателят е с 33% и 32 на сто под средното ниво за ЕС. БВП на глава от населението в България е 59% от средното за Европейския съюз. Това е ръст от 2 процента спрямо 2021 година. Румъния, Португалия и Унгария са с равни стойности, като БВП от глава на населението там достига 77% от средното за държавите членки.
Източник: News.bg (24.03.2023)
 
Търсят 10 000 специалисти за IT индустрията Всеки месец в аутсорсинг индустрията и IT сектора в България свободните работни места са около 10 хиляди. Компаниите предлагат заплати между 3 и 10 хиляди лв. Това съобщиха от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), които възнамеряват експанзия в старата столица и оценяват потенциала й като много висок заради 15 000-хиляди студенти. Аутсорсинг и IT компаниите дават възможност за отдалечен достъп до работа, при което обаче се запазват високите възнаграждения като в София. По време на обучението на новите специалисти тяхната заплата е от 1500 лв. до около 2000 лв., а след това е в рамките от 3 хил. до 10 хил. лв.
Източник: 24 часа (24.03.2023)
 
България е внесла малко над 4,626 милиона барела петрол през януари Вносът на петрол в България през първия месец на 2023 г. е възлизал на малко над 4,626 милиона барела, докато през декември 2022 г. възлизаше на 3, 838 милиона барела, сочат най-новите данни на Евростат. Най-много петрол сред страните от Европейския съюз, за които има данни, през януари 2023 г. е внесла Нидерландия - 58,288 милиона барела. След нея са били Германия (52,102 милиона барела), Испания (40,144 милиона барела) и Италия (36,032 милиона барела). Добивът на суров петрол в страните от Евросъюза е продължил да намалява през 2021 г., достигайки 17,5 милиона тона, с 6 на сто по-малко в сравнение с 2020 г. Най-големият производител на петрол в Евросъюза през 2021 г. е бил Италия (4,8 милиона тона), следван от Дания и Румъния (3,2 милиона тона за всяка). И при трите страни - Италия (- 10 на сто), Дания (- 8 на сто) и Румъния (- 4 на сто) - е отчетен спад на добива спрямо 2020 г.
Източник: 24 часа (28.03.2023)
 
Два от регионите в България попадат в 10-те най-слабо конкурентни в ЕС Два от регионите в България попадат в 10-те най-слабо конкурентни в целия ЕС, показва индексът за регионална конкурентоспособност на ЕК. Северозападният регион събира 46,9 точки и е в най-слабата категория с под 50 пункта. В него влизат областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Югоизточният регион има 52,6 точки, като обхваща областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. В същата категория - с до 75 точки, попадат и Североизточният (58,1), Северният централен (60,2) и Южният централен (61). Единствено Югозападният, където е София, се изкачва по-нагоре с 85 пункта. В него се наблюдава трайно подобрение през последните години, докато Северозападният регион се представя дори по-зле, отколкото през 2019 г., когато е направена предишната класация. Оттогава повечето източноевропейски региони продължават да наваксват, включително в Прибалтийските страни, Хърватия, Унгария, Полша и Словения. Част от Чехия, Румъния, Словакия и България обаче продължават да се отдалечават от средното за ЕС, се казва в доклада.
Източник: 24 часа (29.03.2023)
 
С над 7% се увеличават пътуванията на българите зад граница през февруари Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2023 г. са 450.6 хил. - със 7.9% над регистрираните през февруари 2022 година. През февруари 2023 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 98.5 хил., Гърция - 87.1 хил., Румъния - 55.2 хил., Сърбия - 37.1 хил., Република Северна Македония - 29.9 хил., Германия - 26.2 хил., Австрия - 19.7 хил., Италия - 13.2 хил., Франция - 13.0 хил., Испания - 12.8 хиляди, съобщи НСИ. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през февруари 2023 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 44.5%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 28.5%, и със служебна цел - 27%.
Източник: Стандарт (29.03.2023)
 
8,9% ръст на производствените цени през февруари на годишна база Общият индекс на цените на производител в промишлеността нараства с 8,9 на сто през февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Ръст на цените се наблюдава при: преработващата промишленост - с 11,3 на сто, добивната промишленост - с 8,9 на сто, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,5 на сто, съобщи Националният статистически институт. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се увеличава с 9,7 на сто през февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Ръст на цените е отчетен при: преработващата промишленост - с 16,5 на сто, добивната промишленост - с 10,8 на сто, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,2 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността се понижава с 5,9 на сто през февруари 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,1 на сто, докато увеличение се наблюдава в добивната промишленост - с 0,6 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява със 7,9 на сто през февруари 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16,5 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,2 на сто, а увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 0,2 на сто.
Източник: 24 часа (31.03.2023)
 
Бизнес климатът в промишлеността, търговията на дребно и услугите в България се влошава през март; подобрение има в строителството Бизнес климатът в България през март запазва равнището си от февруари. Понижение на показателя е регистрирано в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, а в строителството се наблюдава увеличение, съобщи Националният статистически институт. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 0,8 пункта, което се дължи на влошените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" нараства с 4 пункта в резултат на подобрените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Основният фактор, ограничаващ развитието на бизнеса, е несигурната икономическа среда, посочена от 74,7 на сто от предприятията.
Източник: БТА (31.03.2023)
 
Ръстът на нарежданията за напусканията на мигранти от България е най-висок за последното тримесечие на 2022 г. в целия ЕС Нарежданията за напускане на територията на България, издадени на имигранти, идващи от трети държави, през месеците октомври-декември 2022 г. са били 3235, или над пет пъти повече (+537 процента), спрямо отчетените през тримесечието, приключващо в края на септември 2022 г., когато бяха 510. През второто и първо тримесечие на миналата годината страната ни е отправила подобни нареждания към граждани на съответно 255 и 260 чужди граждани. Така държавата ни е заела първото място сред членките от ЕС с най-висок ръст на нарежданията за напускане през четвъртото, спрямо третото тримесечие на миналата година, а на втора позиция по нарастване е била Ирландия (+186,2 процента).
Източник: БТА (03.04.2023)
 
Производството на дизелово гориво нараства През януари 2023 г. спрямо същия месец на предходната година в България нараства производството на: пропан-бутанови смеси - със 75 на сто; дизелово гориво - с 23,3 на сто;· безоловен бензин - с 13 на сто, съобщава НСИ. Намалява производството на: природен газ - с 50 на сто; твърди горива - с 15,7 на сто; електрическа енергия - с 14,1 на сто. Нарастват доставките на електрическа енергия - с 3 на сто до 3 364 ГВтч., на безоловния бензин - със 77,3 на сто до 10 000 т, поради удвоено количество на износа през януари; пропан-бутанови смеси - с 32,7 на сто до 37 000 т; твърди горива - с 10,1 на сто до 2 911 000 т; природен газ - със 7,1 на сто до 260 млн. куб. м; дизелово гориво - с 6,7 на сто до 222 000 т. През януари 2023 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: дизелово гориво - с 23,3 на сто; пропан-бутанови смеси - с 15,6 на сто. Намаляват доставките на: безоловен бензин - със 75,6 на сто; природен газ - с 32,8 на сто; твърди горива - с 20,7 на сто; електрическа енергия - с 5,8 на сто.
Източник: 24 часа (04.04.2023)
 
Общини край Пловдив са лидери в преработващата промишленост Разширяване на преработвателната промишленост сред малки общини, периферни на големите градове, е сред успешните модели на икономическо развитие. Най-често благодарение на един голям работодател или пък на няколко, разположени в индустриална зона, общините с развити производствени предприятия се характеризират с висока заетост. По данни на Института за пазарна икономика делът на преработващата промишленост в добавената стойност през 2021 г. варира от 0% в Ценово и Мизия до 88% в Сопот ?-национален лидер в класацията, където стопанската активност е доминирана от оръжейната фабрика. Челната тройка се допълва от община „Марица“ със 75,5% дял на преработващата промишленост и Съединение - със 71,4%. В национален план областите с високи дял на преработвателна промишленост са в периферията на Пловдив, София и Варна, където са индустриалните клъстери на големите градове. Прави впечатление важната роля на промишлеността в някои части на Родопите, най-вече около Смолян, както и на север - в Габрово и Велико Търново. Относителният дял на заетостта в преработващата индустрия, очаквано, е сходен с дела на произвежданата добавена стойност от сектора. И тук лидер е Сопот - с 90,2% от всички наети в нефинансовите предприятия, следван от Сатовча и Джебел - по 78%. Другите общини в област Пловдив с най-много наети в индустрията са в общините "Марица" - 73,4%, Съединение - 67,9 и Раковски - 63,1%. Сред големите градски центрове най-висок е делът на индустриалната заетост в Пловдив - 30%, следва Варна с 13%, а в София този дял е най-нисък - 9,4%. Най-малко пък са наетите в преработващата промишленост в Златица и Несебър - по 2,6%, както и в доминираните от туризма черноморски общини.
Източник: Марица (04.04.2023)
 
Строителството леко се свива Строителната продукция леко се свива през февруари на годишна база - с 2.9%, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Предварителните и сезонно изгладени данни показват спад с 0.7% спрямо януари. На годишна база има отрицателен темп както при инфраструктурното строителство, така и при сградното строителство, съответно 4.1 и 2%.През февруари 2023 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец. Спрямо януари намалението при сградното строителство е с 0.8%, а при гражданското/инженерното строителство - с 0.5%.
Източник: Дневник (11.04.2023)
 
Износът през януари и февруари нараства с близо 14 на сто През януари и февруари 2023 г. от България са изнесени стоки за 14 769 300 000 лв., което е с 13.9% повече в сравнение със същия период на 2022 г., съобщи Националния статистически институт. За февруари износът на стоки възлиза на 7 193 200 000 млрд. лв. и нараства със 7.2% спрямо същия месец на миналата година. През януари и февруари в България са внесени стоки за 16 458 600 000 лв., или със 7.2% повече спрямо същия период на 2022 г. През февруари вносът на стоки нараства с 8.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8 318 800 000 лв. Външнотърговското салдо е отрицателно за първите два месеца на годината и е 1 689 300 000 лв. За февруари външнотърговското салдо също е отрицателно и е 1 125 600 000 лв. За януари и февруари 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 14.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е 5 181 800 000 лв. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Великобритания, Украйна, САЩ, Китай, Сърбия и Северна Македония, които формират 53.4% от износа за трети страни.
Източник: Дневник (12.04.2023)
 
Търговията на дребно расте през февруари на годишна база с 4.3% През февруари се наблюдава намаление на оборота с 0.5 на сто спрямо януари по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени, уточняват от НСИ. Оборотът в търговията на дребно нараства с 4.3 на сто спрямо февруари 2022 г. въз основа на календарно изгладените данни.През февруари е отчетено понижение на оборота спрямо януари в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 1.8 на сто, докато при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение съответно с по 1.2 и с 0.7 процента. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, намаление е регистрирано при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 4.3 на сто, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.4 на сто, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 1.1 процент.
Източник: Банкеръ (12.04.2023)
 
Почти 520 милиона лева са излезли на данъкоплатците изборите през последните 2 години, в които наблюдаваме почти непрекъсната политическа криза. От 2021 г. насам са били проведени пет избора за парламент и едни за президент и вицепрезидент. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение в избирателните секции, което беше въведено за първи път на вота на 2 април 2023 г. Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. Най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149.6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108.8 млн. лв. Първоначалното закупуване на 9600 устройства струваше общо 43.2 млн. лв. Впоследствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за софтуера им, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване и пр. Машини бяха закупени допълнително за изборите през юли 2021 г. и за тези през ноември 2021 г. Допълнителни разходи, свързани с устройствата, бяха предвидени и за поддържане и зареждане на акумулаторните им батерии. Така общата сума за машинния вот в тези две години възлиза на 96.8 млн. лв. или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване, коментират от института. Най-голямото перо в разходите за избори за периода 2021-2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии - общо 149.1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души.
Източник: Сега (18.04.2023)
 
За 10 години изтокът и югът на Европа се обезлюдяват за сметка на северозапада, България е с рекорд За десет години, от 2011 до 2021 г., България е страната в Европейския съюз, която отбелязва най-голям спад в размера на населението, показват обобщени данни на Евростат. Според тях живеещите в западната и северната част на ЕС се увеличават за сметка на тези в източната и южната. Анализът на Евростат сочи, че в ЕС през 2021 г. са живели 443.2 милиона души. От 4.4 милиона т.нар. териториални клетки с площ един квадратен километър, покриващи територията на ЕС, 1.8 милиона са били населени, докато 2.6 милиона са били необитаеми през 2021 г. Испания и Швеция имат най-много необитаеми клетки (съответно 426 хиляди и 362 хиляди). В сравнение с преброяването от 2011 г., предварителните резултати от 2021 г. показват нарастване на населението в 16 страни от ЕС, сред които най-големите промени са в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%). Населението намалява в девет държави, като най-голям спад е отчетен в България (-11%), Хърватия (-10%), Латвия (-9%) и Литва (-8%).
Източник: Дневник (18.04.2023)
 
Годишната инфлация в България се е забавила до 14% през март През март 2023 г. месечната инфлация в България е 0,5 на сто (спрямо предходния месец), а годишната инфлация, спрямо март 2022 г., е 14 на сто, съобщи НСИ. През февруари месечната инфлация в България беше 0,8 на сто, а годишната - 16 на сто. Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода април 2022 - март 2023 г. спрямо периода април 2021 - март 2022 г. е 16,5 на сто. През януари 2023 г. месечната инфлация в България беше 1,1 на сто (спрямо предходния месец), а годишната инфлация - 16,4 на сто (спрямо януари 2022 г.), по предварителни данни на НСИ. Средногодишната инфлация за периода февруари 2022 - януари 2023 г. спрямо периода февруари 2021 - януари 2022 г. беше 15,9 на сто. През декември 2022 г. месечната инфлация беше 0,9 на сто, а годишната - 16,9 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2022 г. спрямо периода януари - декември 2021 г. беше 15,3 на сто.
Източник: 24 часа (19.04.2023)
 
Реалните доходи нарастват през 2022 г. въпреки високата инфлация По данни на НСИ, реалните доходи на домакинствата в България нарастват с 1.4% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., а реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. са се увеличили със 146.2%. Годишният общ доход средно на член на домакинство е 9008 лв. през 2022 г. и нараства с 16.9% спрямо 2021 г. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на член на домакинство се увеличава 1.9 пъти. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на член, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 г. За последните 10 години разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти. През 2022 г. в собствено жилище живеят 92.5% от домакинствата, а 4.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.1% от наблюдаваните домакинства - 2.5% на свободен и 0.6% на общински наем. Второ жилище притежават 8.9% от домакинствата.
Източник: НСИ (19.04.2023)
 
152 230 са регистрираните безработни през март Увеличение на броя започнали работа безработни през март отчита административната статистика на Агенция по заетостта. През третия месец на годината те са 16 107 – с 2 911 повече от февруари 2023 г. Работа чрез бюрата по труда намериха и 429 лица пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 18,2%, следват тези в търговията – 13,2%, хотелиерството и ресторантьорството – 9,6%, държавното управление – 8,9%, селско, горско и рибно стопанство –8,3%, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5,5%, строителството 5,1% и други. 1 517 безработни от рисковите групи са назначени на субсидирани работни места. Агенция по заетостта отчита 152 230 регистрирани безработни, които са с 3 298 лица или с 2,1% по-малко от месец февруари. При тази численост равнището на регистрирана безработица през март е 5,4%
Източник: Труд (19.04.2023)
 
Потреблението на природен газ у нас се е понижило с 21% В България потреблението на газ през периода август 2022 г. - март 2023 г. е спаднало с около 21 на сто спрямо средните нива за същите месеци през петте години от 2017 до 2022 г. Това означава, че страната ни е изпълнила целта на ЕС за икономии на синьо гориво. За посочения период потреблението на природен газ е намаляло най-значително във Финландия (-55,7 на сто), Литва (-40,5 на сто) и Швеция (-37,2 на сто). Повечето страни от Европейския съюз са изпълнили целта да снижат потреблението на природен газ с 15 на сто. Това не се успели да направят Словакия (-1,0 на сто) Испания (-10,8 на сто) Полша (-12,5 на сто) Словения (-13,8 на сто) и Белгия (-14,5 на сто), при които ограничението е по-малко. Малта, която е най-малкият потребител на природен газ в ЕС, дори увеличава използването му през разглеждания период (от август 2022 г. до март 2023 г.), с 12,7 на сто.
Източник: 24 часа (20.04.2023)
 
Намаляват продажбите на нови коли Продадените в България нови коли през март са 2309, което е с 14,5% по-малко спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. Но заради добрите резултати през първите два месеца на годината, общо за периода от януари до март има ръст на продажбите на нови коли с 6,9% до 7123 броя. От страните от ЕС само в България и Малта има спад на регистрираните нови коли през март. В останалите държави от ЕС има ръст на продажбите, като средното увеличение за страните членки е с 28,8%. В България през март има спад на покупките на бензинови и дизелови автомобили, докато при електрическите има ръст. За месец в страната са регистрирани 1809 нови коли на бензин, което е спад с 16,6% спрямо същия месец на миналата година. Продадените нови дизелови коли са 352, което е понижение със 7,1 на сто. За месец в страната са регистрирани 75 електрически автомобила на батерия, което е ръст с 15,4% спрямо същия месец на миналата година.
Източник: Труд (20.04.2023)
 
България е втора по ръст на почасовото заплащане в ЕС През 2022 г. средното почасово заплащане в цялата икономика на ЕС е било 22,9 евро, а само в еврозоната - 25,5 евро, съобщи Евростат. Спрямо 2021 г. то расте с 4,4 на сто в ЕС и 4 на сто в еврозоната. В рамките на еврозоната най-сериозен е ръстът в Литва (+13,4 на сто), Естония (+8,8 на сто) и Хърватия (+8,7 на сто), а най-слаб в Италия, Малта и Финландия (+2,3 на сто). Извън еврозоната най-сериозен е растежът на почасовото заплащане в Унгария (+16,4 на сто), България (+15,5 на сто), Румъния (+12,3 на сто) и Полша (+11,7 на сто), а най-слабо - в Дания (+2,2 на сто) и Швеция (+3,0 на сто).
Източник: 24 часа (21.04.2023)
 
МИР сключи 860 договора за технологична модернизация по Плана за възстановяване Министерството на иновациите и растежа сключи договор с 860 фирми, които ще получат финансиране от Плана за възстановяване по първата процедура - "Технологична модернизация". Към момента по тези договори микро-, малките и средните предприятия от всички области на страната ще бъдат подкрепени с общо 225 млн. лв. Миналата седмица бяха сключени договори с първите 780 компании, а днес към тях се присъединиха още 80 фирми. Одобрените проекти са 953, като кандидатите ще получат общо 196 363 435 лв. По данни на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в тези предприятия са заети близо 34 000 лица. Средствата ще бъдат използвани от микро-, малки и средни предприятия от цялата страна за закупуване на машини, съоръжения, оборудване и специализиран софтуер, с които да повишат ефективността на производствените си процеси. Кандидатстването за финансиране се извърши изцяло онлайн през системата ИСУН 2020. digitalk.bg
Източник: Други (21.04.2023)
 
Ръст на обявите за работа с 11%, безработицата намалява Ръст на обявите за работа с 11% за месец, отчита една от големите компании за подбор на персонал. На този фон от Агенцията по заетостта обявиха, че безработицата намалява. Тази година се търсят повече кадри в строителството, здравеопазването и логистиката и транспорта спрямо същия период на миналата година. Най-значително намаление в търсенето на персонал пък е регистрирано в IT сектора – 43%, както и в счетоводството и маркетинга. Намаление на заплатите в IТ сектора, където търсенето на кадри намаля значително през годината, засега няма, посочват от компаниите за подбор на персонал. Броят на обявите за работа в този сектор обаче намаляват от месеци наред, отчитат експертите.
Източник: 24 часа (24.04.2023)
 
Увеличават заплатите на депутатите в 49-ото НС Депутатите от 49-ото НС ще взимат повече пари от предшествениците си в 48-ото, защото възнаграждения им зависят от заплатата в обществения сектор. Заради по-високите доходи там, основното възнаграждение на новите 240 ще е почти 6400 лева, без клас прослужено време или допълнителни възнаграждения за участия в комисии например. Това е с 801 лева повече от предишния парламент. Увеличението е точно два пъти по-голямо от ръста на средната работна заплата в страната за същия период. Минимумът, който трябва да получават депутатите, се получава, като средната заплата се умножи по 3. Председателят на парламента взема с 55% отгоре. Така този оглавява 49-ото Народно събрание ще получава поне 9844 лв.
Източник: Blitz (25.04.2023)
 
Строителство за 17,1 млрд. лв. у нас през 2022 г., през 2020 г. беше 23,2 млрд. лв. Строителните компании в България са произвели продукция за 17,1 млрд. лв. през 2022 г., се твърди в годишния отчет на Камарата на строителите в България. Номинално ръстът спрямо предходната година е 6,5%, но при повишение на цените с около 17% за същата година на практика има не ръст, а свиване на строителството. За сравнение, през 2020 г. у нас бе произведена строителна продукция за 23,2 млрд. лв. И тогава, и сега строителството на жилищни и административни сгради надвишава по обем строежа на инфраструктура. 2022 г. обаче бележи огромен ръст на обявените и проведени обществени поръчки в сектора. Обявените обществени поръчки в отрасъл строителство за 2022 г. възлизат на 4419 броя с прогнозна обявена стойност 11,6 млрд. лв. Тенденцията на годишна база е регистриран ръст от 23,9% на броя на обявените поръчки и ръст на стойността им от 119,9%.
Източник: 24 часа (25.04.2023)
 
70 на сто по-малко чужди инвестиции в строителството Преките чуждестранни инвестиции в строителния сектор намаляват с близо 70 на сто за последната година, показва доклад на Камарата на строителите в България “Икономически отчет на строителния сектор 2022 г.“. Докато вложенията на международни компании във всички останали сектори се увеличават с близо 50 на сто през последните 12 месеца, отливът в строителството е осезаем заради несигурността през последната година, забавените плащания, липсата на нови поръчки и на индексация на старите контракти въпреки приетата методика, както и заради високата инфлация и поскъпването на всички разходи - заплащане на труда, цените на материалите и на енергоносителите. В резултат намаляват и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в сектора - с 56,6 на сто спрямо предходната година, показват данните в доклада. Тоест компаниите не инвестират в нова техника и машини, тъй като не са сигурни за бъдещето на сектора.
Източник: Труд (26.04.2023)
 
С почти 35 хил. души е намаляло населението на България през 2022 г. Населението на България за една година е намаляло с 34 774 души и към 31 декември 2022 г. е 6,447 милиона, което представлява 1,5% от населението на Европейския съюз. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година. Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намалява броят на живородените деца; намалява броят на умрелите, намалява детската смъртност, намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите. В края на 2022 г. хората на 65 и повече навършени години са нараснали до 1,515 милиона, или 23,5 на сто от населението на страната. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,1 процентни пункта. В края на 2022 г. децата до 15 години в страната са 913 419, или 14,2% от общия брой на населението. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 205. Населението в трудоспособна възраст към края на 2022 г. е 3,775 милиона души, или 58,5% от населението на страната.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2023)
 
Бюджетният дефицит се удвои за месец и надхвърли 1 млрд. лв. през април В края на април 2023 г. бюджетният дефицит ще достигне 1.130 млрд. лв. (0.6 % от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите. През първите четири месеца на 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв., а това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лв. В края на март 2023 г. дефицитът беше 662.4 млн. лв., сочат данни от месечния отчет. Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Данъчните постъпления по консолидираната фискална програма (КФП) нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.043 млн. лв. (14.6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 290 млн. лева. В частта на данъчните приходи намаляват единствено постъпленията от ДДС от внос заради поевтиняването наполовина на петрола, внесен за преработка. Средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97.7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54.1 щатски долара за барел (намаление с 47.7 на сто). Приходите от данъци на физически лица са по-добри отколкото през същия период на миналата година, а корпоративните се запазват на миналогодишното ниво. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.045 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16 907 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии и издръжка, персонал.
Източник: Дневник (03.05.2023)
 
Заводските цени растат Предприятията от преработващата промишленост за година са вдигнали цените на стоките си за пазара в България с 10%, а поскъпването на продукцията им за износ е само с 2%, показват данни на НСИ към края на март. Най-голяма е разликата в движението на цените при производството на обувки и други кожени изделия. Поскъпването им за вътрешния пазар е с 37% за година. Същевременно обувките и другите кожени изделия за износ не само че не поскъпват, а дори поевтиняват с 12 на сто. Производителите на мебели за пазара в страната са вдигнали цените си със 17,3%. А мебелите за износ са поскъпнали с 3,8%. Дървеният материал за нашия пазар е поскъпнал с 27%, а този за износ - само със 7%.
Източник: Труд (03.05.2023)
 
Министерството отчита бум на пътуванията по Великден По оценки на Министерството на туризма пътувалите около Великден са 300 хил., като една трета са отсядали в места за настаняване, а останалите са предприели еднодневни пътувания или са ползвали собствени имоти. Очакванията са приходите от туризъм през четирите празнични дни да надхвърлят 150 млн. лв. По данни от информационната система около 65% от туристите за Великден са българи, а около 35% - чужденци, от които най-много са били туристите от съседните страни, от Израел и Германия. За периода 13 - 18 април 2023 г. най-висок е бил интересът към религиозен и културен туризъм. Над 30% от пътуванията по Великден са до популярни дестинации за културен и религиозен туризъм - Пловдив, Велико Търново, Троян, Русе, Трявна.
Източник: Дневник (03.05.2023)
 
768 жилища в 14 блока са обновени през 2022 г. Общо 768 жилища в 14 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради през 2022 г. Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през миналата година. Към 31 декември 2022 г. със стартирани дейности са 99,4% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. От старта й през 2015 г. до края на 2022 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1953. Въведените в експлоатация през миналата година 14 сгради са в областите София (9 сгради), Варна (2 сгради), Добрич, Ловеч и Плевен (с по 1 сграда). В края на 2022 г. в процес на изпълнение са били 13 сгради с 817 жилища.
Източник: 24 часа (04.05.2023)
 
Пловдив с повече разрешителни за строеж от София През първото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1748 жилищни сгради с 8619 жилища в тях и 975 149 квадратни метра разгъната застроена площ (РЗП), на 19 административни сгради/офиси с 30 266 кв.м РЗП и на 1 035 други сгради с 612 927 кв. м РЗП. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 8.5%, броят на жилищата в тях - с 15.5%, както и общата им застроена площ - с 13.8%. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 5.5%, жилищата в тях - с 9.2%, а разгънатата им застроена площ - с 16.8%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 264, София (столица) - 242, София - 224, Варна - 198, и Бургас - 175. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 4565, Бургас - 895, Пловдив - 868, Варна - 694, и Благоевград - 324. През първото тримесечие на 2023 г. е започнал строежът на 1272 жилищни сгради с 6597 жилища в тях.
Източник: Труд (05.05.2023)
 
Износът на България за Великобритания през миналата година надвишава 723 млн. евро Двустранната търговия между България и Великобритания през 2022 г. възлиза на 1,2 млрд. евро, което е ръст от 23,8 процента спрямо предходната година. Износът ни за миналата година достига 723,6 млн. евро и нараства с 15,3 на сто, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа. През последните месеци се работи активно и за българските стартиращи и високотехнологични компании е осигурен ресурс по новите програми, които МИР управлява. Чрез Фонда на Фондовете са сключени две нови споразумения по двете нови програми за Конкурентоспособност (ПКИП) и за Научни изследвания и иновации (ПНИИДИТ). По тях има осигурени 500-600 млн. лв. само за дялови инструменти. Осигурени са и още 360 млн. лв. за българските предприемачи чрез дялови инструменти с подписаното с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) споразумение.
Източник: БТА (05.05.2023)
 
Населението намалява, а чиновниците се увеличават Въпреки декларираните намерения за оптимизиране на държавната администрация, намаляване на разходите и заместването ? с електронни услуги, чиновниците се увеличават. Това показва докладът за състоянието на администрацията за 2022 г., пише Институтът за пазарна икономика. Щатната численост на българската администрация е 143 815 бр., от които 36 736 – в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,3%, но от 2016 г. насам администрацията се е увеличила с над 8%. През 2022 г. на 100 хиляди души се падат по 2230 чиновници или с близо 20% (363 бр.) повече спрямо шест години по-рано. Въпреки повишаването на възможностите за електронните услуги, в сравнение с 2021 г. броят на предоставените електронни услуги намалява (с близо 20%), а капацитетът на споделените ресурси на е-управлението все още не се използва интензивно от административните органи.
Източник: Сега (09.05.2023)
 
Обемът на търговията на дребно в еврозоната намалява с 1,2% през март Търговията на дребно в България отчита годишен ръст от 1,1 на сто, а на месечна основа - спад от 0,6 на сто. През март 2023 г. сезонно коригираният обем на търговията на дребно е намалял с 1,2 на сто в еврозоната и с 1,1 на сто в ЕС в сравнение с февруари 2023 г., според оценки на Евростат. През февруари 2023 г. обемът на търговията на дребно е намалял с 0,2 на сто в еврозоната и с 0,3 на сто в ЕС. През март 2023 г. в сравнение с март 2022 г. календарно коригираният индекс на продажбите на дребно намалява с 3,8 на сто в еврозоната и с 4,1 на сто в ЕС. В еврозоната през март 2023 г. в сравнение с февруари 2023 г. обемът на търговията на дребно намалява с 1,4 на сто при храните, напитките и тютюневите изделия и с 1,1 на сто при нехранителните стоки, докато се увеличава с 1,6 на сто при автомобилните горива.
Източник: 24 часа (09.05.2023)
 
Над 1,2 млн. души в България са регистрирани в професионалната мрежа LinkedIn Над 1,2 млн. души в България са регистрирани в професионалната мрежа "ЛинктИн" (LinkedIn). Над 930 милиона са регистрираните в нея потребители по света. Това съобщават от "БукМарк" (BookMark) - първата българска агенция за LinkedIn маркетинг, в доклад за ползваемостта на платформата у нас. Днес се навършват 20 години от създаването на LinkedIn. На национално ниво ръстът е 20 процента за малко повече от година, се отбелязва в доклада. Според данните над половината от българските потребители в платформата са на възраст между 25 и 34 години. Близо 200 000 ползват професионалната мрежа всеки месец, а 30 000 от тях са публикували съдържание през последните 30 дни.
Източник: БТА (09.05.2023)
 
9% спад в промишлеността у нас през март отчете НСИ Индексът на промишленото производство в България през март 2023 г. се понижава с 1,2 на сто в сравнение с февруари 2023 година, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,8 на сто, а увеличение в добивната промишленост - с 2,8 на сто, и в преработващата промишленост - с 1,5 на сто. През март 2023 г. е регистрирано намаление с 9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39,3 на сто, в добивната промишленост - с 14,3 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,9 на сто.
Източник: 24 часа (11.05.2023)
 
Почти два пъти е намалял броят на медицинските сестри в страната През последните 30 години броят на медицинските сестри в страната е намалял почти два пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021 година, обяви служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев. При лекарите се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990 г. до 29 604 през 2021 година, при непрекъснато намаляващо население. През последните 10 години съществено се увеличава броят и относителният дял на младите лекари до 35 години. През 2014 година делът на младите лекари, работещи в страната, е бил 8%, а през 2021г. е 16,7%. През последните три години броят на завършилите студенти по медицина – български граждани, е около 800 човека годишно.
Източник: Банкеръ (11.05.2023)
 
Минимален е ръстът в строителството у нас през март Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се повишава с 0,8 на сто през март 2023 г. в сравнение с предходния месец. Увеличение с 1 на сто е отчетено при сградното строителство, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0,5 на сто, съобщи Националният статистически институт по предварителни и сезонно изгладени данни. Спрямо март 2022 г. строителната продукция се увеличава с 0,3 на сто. При сградното строителство е регистрирано нарастване - с 2,4 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава намаление - с 2,5 на сто.
Източник: 24 часа (11.05.2023)
 
Увеличаване на производствата по несъстоятелност на фирмите в България и в региона Производствата за изпадане в несъстоятелност в България се увеличават с 3 на сто през 2022 г., а броят на фалитите през изминалата година в сравнение с предпандемичната 2019 г. е с близо 30 на сто по-висок, което показва нарастващи рискове във вътрешната икономическа среда. Предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация. Броят на новорегистрираните дружества остава под нивото от 2019 г. За 2022 г. броят на дружествата в ликвидация в България е 4056, като се увеличава с близо 8 на годишна база. Тъй като процесът по обявяване на несъстоятелност в България е доста консервативен и дълъг, броят на фирмите в процес на несъстоятелност също се увеличава с 2,2 на сто на годишна база до 536, информират още от "Кофас". В Централна и и Източна Европа (ЦИЕ) общият брой производствата за изпадане в несъстоятелност е нараснал с 39,3 на сто - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения, съобщава компанията. Висок скок на несъстоятелността е отчетен още в Сърбия и Унгария, съответно с 106 на сто и 86 на сто, а най-голям спад на производствата в Естония.
Източник: БТА (12.05.2023)
 
Приходите от нощувки в България се увеличават с 53,1 на сто през март на годишна база Приходите от нощувки през март 2023 г. достигат 79,6 млн. лв., или с 53,1 на сто повече в сравнение с март 2022 година. Отчетено е увеличение на приходите както от български граждани - с 58,1 на сто, така и от чужди граждани - с 46,4 на сто, съобщи Националният статистически институт. През март 2023 г. в страната са работили 2124 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 60,5 хил. стаи и 124,1 хил. легла в тях. В сравнение с март 2022 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 23,7 на сто, а броят на леглата в тях - с 19,3 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2023 г. е 1 027,6 хил., или с 29 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение на нощувките (с 38,3 на сто) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. През март 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 77,2 на сто от общия брой нощувки на чужди и 42,1 на сто - на български граждани.
Източник: БТА (12.05.2023)
 
Общият износ на България за януари - март расте с 8,3 на сто на годишна база, а вносът - с 4,2 на сто През периода януари - март 2023 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 22 836,8 млн. лв., което е с 8,3 на сто повече в сравнение със същия период на 2022 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През март 2023 г. общият износ на стоки възлиза на 8 070,0 млн. лв. и намалява с 0,5 на сто спрямо същия месец на предходната година. През отчитания период общо в страната са внесени стоки на стойност 25 355,4 млн. лв. (по цени CIF), или с 4,2 на сто повече спрямо периода януари - март 2022 година. През март 2023 г. общият внос на стоки намалява с 0,9 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8 893,2 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - март 2023 г. и е на стойност 2 518,6 млн. лева. През март 2023 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 823,2 млн. лева. През периода януари - март 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 14,5 на сто в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 8 160,9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Украйна, Китай, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55,3 на сто от износа за трети страни. През март 2023 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 14,3 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 979,1 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - март 2023 г. намалява с 1 на сто в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 10 394,4 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия. През март 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява със 7,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 404,8 млн. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - март 2023 г. е отрицателно и е в размер на 2 233,5 млн. лева. През март 2023 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 425,7 млн. лева.
Източник: БТА (15.05.2023)
 
132 хиляди души са работели в администрацията у нас през 2022 г. 132 хиляди души са работели в администрацията у нас през миналата година, сочат данни на статистиката. 12 хиляди щата в държавни ведомства, в областни администрации и в общини остават незаети, от тях над 5 хиляди за повече от половин година. В отчета за състоянието на администрацията за миналата година е посочено, че 63 на сто от заетите в системата са с висше образование, най-много са с профил “Стопански науки”. Най-малко са заетите служители на възраст до 29 години – близо 6 на сто, 85% са от 30- до 60-годишни и само 10 на сто над 60-годишна възраст. Заетите щатни бройки от хора с трайни увреждания и с намалена работоспособност са 4 на сто в администрацията или 5400. Наложените дисциплинарни наказания в администрацията са 1725, от тях 1200 са по закона за МВР. Става въпрос за наказание порицание и писмено предупреждение. Административните структури отчитат 3754 от реално заетите служители миналата година са придобили право на пенсия.
Източник: Банкеръ (15.05.2023)
 
Годишната инфлация падна до 11,6% Годишната инфлация в България през април е слязла до нивото от 11,6%, след като през предходните месеци беше 16 процента през февруари и 14 процента през март, показват данните на НСИ. Поскъпването на стоките и услугите през април е едва 0,3% спрямо предходния месец, като най-високо е то при облеклата и обувките - 5,4%. Но разходите на хората за жилището под формата на сметки за ток парно, газ и др. дори са по-ниски, отколкото мартенските и са намалели с 0,2%. Хранителните стоки през април спрямо март са поскъпнали само с 0,1%, а за последните 12 месеца с 15,8%. В края на миналата година годишното поскъпване на храните беше достигнало 26%, но оттогава индексът постепенно намалява.
Източник: 24 часа (17.05.2023)
 
70 на сто от регистрираните коли през април са бензинови С 20 на сто са се увеличили регистрациите на нови автомобили през април тази година в България в сравнение със същия месец на 2022 г., показват данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). През четвъртия месец на годината са закупени 2838 нови леки коли. За разлика от тенденцията в останалите страни на ЕС, в които най-много се търсят автомобили на ток или хибридни возила, у нас 70 на сто от новите леки коли закупени през април са с бензинов двигател. Други 24 на сто са с дизелов такъв. За периода януари-април тези дялове са съответно 71,4 на сто и 20,2 на сто. В България търсенето на дизелови автомобили се е повишило със 74,5 на сто, показват данните на АСЕА. В същото време интересът към бензиновите модели се е увеличил с 9 на сто, а към електрическите – с 34,6 на сто. За първите четири месеца на годината у нас са купени 583 коли на ток, което е близо тройно увеличение на обемите - със 190 на сто повече от същия период на миналата година. При бензиновите модели ръстът в продажбите за периода е 9,4 на сто, а при дизелите – 40,5 на сто. През април България е десета в ЕС по брой новорегистрирани автомобили.
Източник: Труд (18.05.2023)
 
4.4% е безработицата у нас през първото тримесечие на 2023 г. Коефициентът на безработица през първото тримесечие на 2023 г. в България намалява с 0.4 процентни пункта и достига 4.4%, съответно 4.5% за мъжете и 4.3% за жените. Безработните лица са 134.9 хил., от които 72.8 хил. (54.0%) са мъже и 62.1 хил. (46.0%) - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8.7 хил., или с 6.1%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). 12.4 процента от безработните са с висше образование, 57.7% - със средно, и 30.0% - с основно или по-ниско образование. Продължително безработните лица (безработни от една година или повече) са 70.3 хил., или 52.1% от всички безработни. Общият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е 2 928.0 хил. - 1 545.5 хил. мъже и 1 382.5 хил. жени. Това е ръст с 2.1%. спрямо същия период през 2022 г. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените - 47.8%. От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) - самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) - наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 992.3 хил. (76.9%) работят в частния сектор, а 598.0 хил. (23.1%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 051.4 хил. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
Източник: News.bg (22.05.2023)
 
България е сред седемте страни в ЕС с ръст на строителството на годишна база през март Строителната продукция в България през март спрямо февруари 2023 г., за разлика от общата тенденция в ЕС, расте с 0,8 на сто, след спада през февруари с 0,3 на сто спрямо януари. На годишна база през март се отчита първо увеличение на показателя от началото на годината - с 0,3 на сто, след три последователни месеца на спад - декември 2022, януари и февруари 2023 г. Страната ни е сред седемте членки на Общността, за които има данни, отчитащи положителна динамика на годишна база. Производство в строителния сектор през март спрямо февруари т.г. е намаляло с 1,9 на сто в Европейския съюз и с 2,4 на сто в еврозоната, според първоначалните оценки на Евростат, базирани на сезонно изгладени данни. През февруари 2023 г. производството в строителството е нараснало с 1,4 на сто в ЕС, както и с 1,7 на сто в еврозоната. През март спрямо третия месец на предходната година производството в строителството е намаляло с 1,5 на сто в еврозоната и с 1,2 на сто в ЕС. Най-голям месечен спад на производството в строителството е регистриран в Австрия (-10,9 на сто), Словакия (-10,3 на сто) и Германия (-4,6 на сто). Най-голямо увеличение се наблюдава в Румъния (+4,1 на сто), Словения (+3,2 на сто) и Португалия (+1,6 на сто). В еврозоната през март 2023 г. в сравнение с март 2022 г. гражданското строителство намалява с 2,2 на сто, а сградното строителство - с 1,3 на сто. В Европейския съюз гражданското строителство намалява с 1,8 на сто, а сградното строителство - с 1,2 на сто.
Източник: БТА (23.05.2023)
 
Очакваната продължителност на живота у нас падна под 72 г. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот в България за периода 2020 - 2022 г., е 71.9 години, като спрямо предходния период (2019 - 2021 г.) намалява с 1.7 години. За десетгодишен период от време очакваната продължителност на живота у нас пада от 74 до под 72 г. или с малко над 2 години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Средната продължителност на живота при мъжете е 68.3 години, докато при жените е със 7.5 години по-висока - 75.8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2.3 години, докато при жените с 1.8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2.3 години, докато при жените с 1.8 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3.0 години по-висока (72.8 години) отколкото на населението в селата (69.8 години). Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 14.2 години, като за мъжете и жените тя е съответно 12.0 и 16.1 години. В сравнение с 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, намалява с 1.4 години.
Източник: Медия Пул (23.05.2023)
 
България е на шесто място в света по ръст на туристите след пандемията Последният доклад на Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO) отчита, че международният туризъм расте експлозивно през първото тримесечие на 2023 г., като приблизително 235 милиона души са пътували с цел туризъм в този период, което е два пъти повече в сравнение с януари-март 2022 г. Все пак това е около 80% от предпандемичните равнища. България отчита 27% ръст на чуждестранните туристи, посетили страната ни през първото тримесечие на годината, спрямо януари-март 2019 г. и по този показател се нарежда на 6-то място в света. По ръст на приходите от чуждестранни туристи отбелязваме ръст от 21%, с което заемаме 10-то място. Преди нас по тези показатели са Румъния, Турция, Сърбия, Португалия, Франция, докато съседна Гърция е с по-нисък ръст на чуждестранните туристи. Като цяло Европа достига 90% от предпандемичните нива, Америка - 85%, а Африка - 88%. Най-слабо е възстановяването в Азия - 54 на сто, най-вече заради късното отваряне на Китай. Силен ръст на чужди туристи обаче се отчита в Близкия изток.
Източник: econ.bg (25.05.2023)
 
Градовете с най-ниски заплати Видин, Благоевград и Хасково са на дъното по заплати в страната, съобщи Нова телевизия. Разликата между средните възнаграждения там и в столицата, например, е два пъти. А в сравнение със средната заплата за страната, хората в трите града получават с една трета по-малко, сочат данните на НСИ за първото тримесечие на годината. Те са на база подадена информация от самите работодатели. В периода януари-март заплатите са по-ниски, отколкото в края на миналата година. Това се дължи на бонусите за Коледа, които обаче тази година не са били големи. В последните в класацията региони получават между 1238 лева във Видин и 1244 лева в Хасково. Всичко това обаче е с уговорката, че доста по-високи са възнагражденията на работещите в така наречения обществен сектор - близо 1600 лева при едва 1100 в частния. Хората в региона потвърждават това и имат обяснение за разликите. Според тях всичко зависело от това колко печеливш е даден отрасъл и дали има скрити доходи.
Източник: actualno.com (30.05.2023)
 
Строежът на жилища във Варна нарасна с 24% Строителството на нови жилища се увеличава в редица области на страната. Това се дължи на нарастващото търсене на апартаменти и къщи в много големи и по-малки населени места. А строителните предприемачи с изгражданите от тях сгради се опитват да удовлетворят желанията на клиентите. През първото тримесечие на годината в област Варна е започнало строителството на 934 апартаменти и еднофамилни къщи, което е ръст с близо 24% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. За същия период на миналата година започнатите нови жилища в областта са 755. Подобна е ситуацията и в област Бургас. Само в рамките на едно тримесечие е започнало строителството на 632 жилища, което е с 16,8% повече спрямо същия период на миналата година, когато в областта край морето е започнало изграждането на 541 къщи и апартаменти. През първото тримесечие на годината област Варна се връща на второ място по започнато ново жилищно строителство. На първо място отново се изкачва е София-столица със започнати 2978 къщи и апартаменти, сред като в края на миналата година първото място беше за Варна. Ръст на строителството има и в Пловдив. За едно тримесечие там е започнало изграждането на 711 къщи и апартаменти, което е с 8,1% повече от същия период на миналата година.
Източник: Труд (30.05.2023)
 
Северна България страда от най-висока безработица В България през 2022 г. най-висока годишна безработица е регистрирана в Северния централен регион (12,5 на сто), следван от Северозападния регион (8,8 на сто) и Югоизточния регион (8,7 на сто). Най-малко безработни лица през миналата година у нас е имало в Североизточния регион (6,7 на сто), в Югозападния регион (6,9 на сто) и в Южния централен регион (7,2 на сто), по данни на Евростат. Равнището на безработицата в Европейския съюз сред икономически активното население (от 15 до 74 годишна възраст) през 2022 г. е 6,2 на сто. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Броят на безработните варира в различните региони на Евросъюза. Най-ниска годишна безработица през 2022 г. е отчетена в чешкия регион Централна Бохемия (1,2 на сто), следван от столицата Прага (1,6 на сто), от Югоизточна и Югозападна Чехия, както и от региона Трансданубия в Унгария (по 1,7 на сто).
Източник: 24 часа (31.05.2023)
 
Цени на едро падат, но в търговията и услугите чакат да се вдигнат Производствените цени в България, макар и не на всичко, са продължили да намаляват и през април. Но въпреки това очакванията на мениджърите, особено в търговията и в услугите, са продажните цени да продължат да се покачват и през следващите три месеца, показват данни на НСИ. Тенденцията за намаляване на производствените цени започна преди няколко месеца и тя се дължи най-вече на поевтиняването на енергията. В самата енергетика само за един месец - през април, производствените цени са намалели с 8,3% в сравнение с март. Това повлича след себе си понижаване на производствените цени най-много в най-енергоемките производства. Химичните продукти например излизат от заводите вече с 3,8% по-ниски цени в сравнение с март, а металните изделия - с 0,7%. Дори в производството на хранителни стоки има месечно понижение на цените с 1,1%. На годишна база в производството на ток, топлоенергия и газ цените са вече с 19% по-ниски, а на металите - с 11,3%. В хранително-вкусовата промишленост обаче производствените цени са с 9,1% по-високи от април м.г., а в производството на тютюневи изделия - дори с 46,3%.
Източник: 24 часа (31.05.2023)
 
НСИ: Над 1 млн. българи живеят сами Броят на едночленните домакинства в България по време на последното преброяване на населението през 2021 г. е достигнал 1 026 198. Това сочат данните от преброяването през 2021 т., съобщи НСИ. На практика 35,8% от всички домакинства у нас са едночленни, т.е. всяко трето. В 78% от всички домакинства у нас не живее нито едно дете под 16-годишна възраст и това е най-високият процент за последните десетина преброявания, показват данните. В 23 области пък над половината домакинства се оглавяват от човек, който не е икономически активен. Броят на едночленните домакинства от 925 385 през 2011 г. нараства на 1 026 198 през 2021 г., а относителният им дял от всички домакинства нараства от 30.8% на 35.8%. За същия период двучленните домакинства намаляват с 11 121 и през 2021 г. са 842 614. В 2 303 263 домакинства (87,6%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група, в 189 631 домакинства (7,2%) - към турската етническа група, а в 75 484 домакинства (2,9%) - към ромския етнос. При 27 96З (1,1%) домакинства, главата на домакинството не желае или не може да определи своята етническа принадлежност. Домакинствата, в които главата на домакинството е от българския етнос, се състоят предимно от едно или две лица. Близо половината (49,2%) от домакинствата с глава на домакинството от ромския етнос са многочленни - с четири и повече лица.dnes.bg
Източник: Други (01.06.2023)
 
През март се задържа производството и доставките на енергийни продукти През март спрямо февруари няма нарастване при производството на нито един от енергийните продукти. Най-голямо намаление е регистрирано при твърдите горива – с 28.8 на сто, като са произведени 1.98 млн. тона. Това сочат числата в анализ на Националния статистически институт. Намалява производството на дизелово гориво – с 15.9 на сто до 191 хил. тона, на електрическа енергия – с 9.9 на сто до 3 705 ГВтч, и на безоловен бензин – с 5.2 на сто до 110 хил. тона. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение. От юли миналата година добивът на синьо гориво е 1 млн. куб. метра. През февруари и март поризводството на пропан-бутанови смеси се запазва на нивото от 5 хил. тона. И на годишна база през март се отчита намаляване на производството при всички енергийни продукти. През март спрямо февруари се наблюдава нарастване само при доставките на природен газ, но и то е минимално – с 0.4 на сто. Отново най-голям спад е регистриран при доставките на твърди горива – с 29.7 на сто до 1.82 млн. тона. Намаляват доставките на дизелово гориво – със 17.6 на сто до 164 хил. тона, на безоловен бензин – с 12.8 на сто до 34 хил. тона, на електрическа енергия – с 4.5 на сто до 3 040 ГВтч и на пропан-бутанови смеси – с 2.3% до 43 хил. тона.
Източник: Банкеръ (01.06.2023)
 
Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика, се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Общият икономически принос е изчислен на база стойността на трудовите възнаграждения в сектора (почти 1,1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн. лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. лева). За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева. При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27,6% от бюджета на Здравната каса за медикаменти. През 2021 г. фармацевтичният сектор е заплатил възнаграждения за над милиард лева, от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 хил. души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България, създавайки индуцирани ефекти върху други почти 16 хил. души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната. Произведената от българските производители продукция през 2021 г. е 426 млн. лв или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). През 2021 г. секторът е похарчил 38 млн. лв. за професионални и образователни кампании за обучение и осведомяване, в това число на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични заболявания.
Източник: Дума (05.06.2023)
 
Средната възраст на автомобилите в София е 19 години Автомобилите в София се увеличават все повече, а средната им възраст е 19 години. Общата годишна поддръжка на една такава кола възлиза на около 3019 лв., като в сумата влизат застраховка гражданска отговорност, каско, данък МПС, годишна винетка, годишно обслужване (технически преглед, масла, филтри, гуми и др.), ремонти, гориво, почистване и аксесоари. Това изчисление правят експертите по транспортно планиране от „Екипът на София“. Разходите варират според разхода на гориво, възрастта и мощността на автомобила, опита и възрастта на шофьора, както и честотата на ползване на автомобила. Личните автомобили са паркирани средно 96% от времето и в действителност се движат само в 4% от него. Заетостта на паркоместата в синя зона е около 94%, а в зелена зона – 82%, като заетостта е почти на 100% пълна в диапазона 11:00 – 17:00. Проблемите, предизвикани от наличието на твърде много автомобили в София, могат да се решат чрез насърчаването на използването на транспортни алтернативи: градски транспорт, електрически автомобили, таксита, тротинетки и колела.
Източник: econ.bg (06.06.2023)
 
Еврокомисията одобри 77 млн. евро помощ за райони с висока безработица Европейската комисия съобщи, че е одобрила предоставянето на 77 милиона евро държавна помощ в подкрепа на инвестиции в райони с висока безработица в България. Целта е да се насърчи регионалното развитие, се посочва в съобщението. Помощта ще се състои в освобождаване от корпоративен подоходен данък в подкрепа на първоначални инвестиционни проекти на малки и средни дружества, например за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие, за разнообразяване или за цялостна промяна на производството. Подкрепата е предназначена за общини в България с равнище на безработица, по-високо поне с 25 на сто спрямо средното в страната. Помощта за един получател ще бъде 50 на сто от допустимите инвестиционни разходи, с изключение на 25 на сто в общините в Югозападния район, допълва ЕК.
Източник: 24 часа (07.06.2023)
 
Общият доход на домакинствата у нас нараства с 18% Общият доход на домакинствата през първите три месеца на 2023 г. е 4 874,52 лв. и е с 18% по-висок в сравнение със същия период на миналата година, показват данните от информационния бюлетин в областта на жизненото равнище и доходите за първото тримесечие на 2023 г. на Министерството на труда и социалната политика. В бюлетина се съдържат данни за брутния вътрешен продукт на България, инфлацията, работната заплата и наетите, икономическата активност и заетост на населението, доходите и разходите на домакинствата.През отчетния период общият доход средно на човек от домакинство е 2 394 лв. и нараства с 19,3% на годишна база. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (53,6%), следван от доходите от пенсии (35,8%) и от самостоятелна заетост (4,3%). През първото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата в страната e 1 882 лв. или със 17,3% повече в сравнение със същия период на предходната година. Най-висока е средната работна заплата в столицата – 2 603 лв., което е с 38,3% над стойността за страната. На годишна база най-голям е ръстът на средното възнаграждение в Стара Загора – 24,6% и Пазарджик – 21,6%, а най-малък - в Силистра – 8,2%.
Източник: 24 часа (08.06.2023)
 
Пловдив и Варна изпревариха София по ръст на обяви за работа Обявите за работа продължават да растат и през май, като са се увеличили с 3% за месец. Общият им брой е над 50 000. Интересно е, че София изостава и е изпреварена от Пловдив и Варна по ръст. В столицата обявите са се увеличили с 4%, докато в града под тепетата двойно повече - с 8 на сто, а в морския град - с 6%. Това показва ежемесечният анализ на кариерния сайт JobTiger. Според данните в Стара Загора предложенията са се увеличили с 2%, в Бургас - едва с 1%, а в Русе има спад от 2 на сто. Анализът сочи ръст или запазване на нивата на предлагане на работа в почти всички сектори без търговията, където има спад от 3%, или 320 обяви по-малко, но там ситуацията винаги е динамична, се отчита в анализа. Спад от 2% има и при ИТ сектора, което обаче е само 20 обяви. Така тенденцията от последните няколко месеца продължава, но тя вероятно е към своя край. На годишна база предложенията в този сектор са намалели почти двойно - с 47%, обобщават от JobTiger. Най-голямо е увеличението на обявите в строителството - с 11%, и логистиката - с 10 на сто.
Източник: 24 часа (08.06.2023)
 
През първото тримесечие брутният вътрешен продукт нараства с 2.3% на годишна база През първото тримесечие на 2023 г. произведеният брутен вътрешен продукт на България (БВП) възлиза на 39.9 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни, съобщава Националният статистически институт. За посочения период БВП нараства с 2.3% в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. и с 0.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни. На човек от населението се падат 6 201 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през първото тримесечие на 2023 г. възлиза на 34.8 млрд. по текущи цени. През първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2.5%, което е нарастване с 0.2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.6 процентни пункта до 34.4%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 63.1% през първото тримесечие на 2023 г. при 62.7% през първото тримесечие на 2022 година. Инвестициите формират 13.7% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Работещите в икономиката са 3.4 млн. души. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите, намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията.
Източник: Стандарт (09.06.2023)
 
По предварителни данни през първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0.3 процента в сравнение със същия периода на миналата година, отчетоха от Националния статистически институт. Заетите в икономиката са били 3 428 000, а общият брой на отработените от тях часове е 1.44 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите на годишна база, който вече е 60.8 процента. В същото време има намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията съответно до 13.6 на сто и 25.6 на сто. На един зает се падат 11 660 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 27.8 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие се увеличава реално с 0.8 на сто в сравнение със същия период на миналата година, а БДС за един отработен човекочас се намалява реално с 1.9 на сто. По предварителни данни за първото тримесечие равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е най-висока – 13 659.2 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 31 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 9307.4 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 21.3 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1898.1 лв. БДС на един зает и 6.3 лв. за един отработен човекочас.
Източник: Банкеръ (12.06.2023)
 
Външната търговия се свива през април Външната търговия на България се свива през април: износът намалява с 11.2%, а вносът - с 12.1% спрямо същия месец на предходната година, съобщи Националният статистически институт. Данните общо за първите четири месеца на годината сочат, че износът расте с 3.6% до 29.9 млрд. лв., а вносът остава на миналогодишното равнище - 32.8 млрд. лв. През периода януари - април 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 13.3% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 10.9 млрд. лв. Основни търговски партньори са Турция, Великобритания, САЩ, Украйна, Сърбия и Северна Македония, които формират 55.8% от износа за трети страни. Само през април износът за трети страни нараства с 3.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.5 млрд. лв. Вносът от трети страни за първите четири месеца на 2023 г. намалява със 7.9% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.2 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Сърбия. През април 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 27.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв.
Източник: Дневник (13.06.2023)
 
Спад на промишленото производство Промишленото производство в България спада за пети месец поред на месечна база и за четвърти - на годишна, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). НСИ отчита свиване и в строителството и в търговията на дребно. През април спрямо март индексът на промишленото производство намалява с 2.9%, а спрямо април 2022 г. - с 12.6%. Спрямо март намалението в добивната промишленост е с 8.4%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.9%, а в преработващата промишленост - с 3.0%. Спрямо година по-рано най-голям е спадът в енергетиката - с 38.7%, в добивната промишленост - с 10.5%, а в преработващата промишленост - с 8.2%. Индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 1.0% под равнището от март и с 2.3% по-ниско от април 2022 г. Спадът е налице както при строителството на сгради, така и на инфраструктурни обекти. Оборотът на търговията на дребно се свива с 2 на сто за месеца и с 2.7% спрямо година по-рано.
Източник: Дневник (13.06.2023)
 
Приходите от нощувки в България през април надхвърлиха равнищата от същия месец на 2019 г. Приходите от нощувки в България през април 2023 г. достигат 76,7 млн. лв., или с 37,3 на сто повече в сравнение с април 2022 г., съобщи Националният статистически институт. Справка в НСИ показва, че приходите от нощувки през април 2019 г. са били 51,7 млн. лв., или с 9,9 на сто повече в сравнение с април 2018 г. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 1 032 800, или с 16,3 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Общият брой на нощувките през април 2019 г. е бил 962 700., или със 7,6 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година, сочи справка в НСИ. През април 2023 г. в страната са работили 2239 обекта с 10 и повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 68,5 хил. стаи и 144,3 хил. легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 12,5 на сто, а броят на леглата в тях - с 6,6 на сто. През април 2019 г. в страната е имало 2052 места за настаняване, броят на стаите в тях е бил 74,6 хил., а на леглата - 157 900 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се е увеличил с 0,7 на сто, а на леглата в тях - с 10 на сто.
Източник: БТА (14.06.2023)
 
Всички български проекти по програма „Цифрова Европа“ са одобрени за финансиране Сто процента от кандидатствалите български проекти по програма „Цифрова Европа“ са одобрени за финансиране, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. Министерството оказва административна и организационна подкрепа на организациите при подаване на предложения. От България са подадени три проекта с пет български организации. Всички са получили много високи оценки и ще бъдат финансирани. Финансовата подкрепа е за създаване на пространства на данни, цялостно управление на активите в критични производствени отрасли, мобилност и медийни данни. Полученото финансиране от българските организации е в размер на 844 069 евро. От стартирането през 2021 г. до момента, по програма „Цифрова Европа“ са одобрени 18 проекта в областта на цифровите умения, киберсигурност, Европейски цифрови иновационни хъбове, национален план за квантово-комуникационна инфраструктура, пространства на данни и др. Българските организации са получили 16,4 млн. евро.
Източник: БТА (14.06.2023)
 
Индустриалното ни производство е второто най-бързо растящо в Евросъюза През последната година българското индустриално производство е второто най-бързо растящо в Европейския съюз. В същото време България отчита най-високия износ в Евросъюза за 2022 година, съобщи министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. През последната година българският износ към стратегически партньори е нараснал с повече от 1/3, а преките чуждестранни инвестиции растат с повече от 70%. Тенденцията се запазва и през първото тримесечие на тази година, когато ръстът е с 10 на сто.
Източник: actualno.com (15.06.2023)
 
Хоум офис - само за избрани сектори в България, масова практика в северна Европа Компаниите в България в най-малка степен дават възможност на своите служители да работят дистанционно в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Под 30% от компаниите в България са провеждали отдалечени срещи по интернет миналата година, докато сред първенците в класацията този дял доближава 80%. Достъпът от разстояние до ресурси като документи, фирмен софтуер и служебен имейл, който фирмите осигуряват на работещите, в България също е на едно от най-ниските нива в съюза. Средно в ЕС през 2022 г. 50% от предприятията, които имат 10 или повече служители, са провеждали онлайн срещи. Швеция, Финландия и Дания са първенци по този показател, а на дъното са България, Унгария и Румъния. Разлики има и в зависимост от размера на предприятието. Данните показват, че при големите компании видео срещите са масова практика и са използвани от 92% от тях, докато при малките делът пада до 44%.Средно в ЕС 57% от фирмите са осигурили отдалечен достъп до служебна поща, документи, както и до фирмени приложения или софтуер. В България този дял е едва около една трета, а по-нисък е единствено в Румъния. Бизнесите, внедрили онлайн конферентните връзки, отчитат някои ползи като спестяване на разходи и време за пътуване на служителите. Така макар в източните страни като България, Румъния и Полша практиката да е по-слабо разпространена, фирмите, които са я възприели, в по-голяма степен насърчават тя да се използва вместо срещи на живо и пътувания, когато това е възможно.
Източник: Капитал (15.06.2023)
 
Издадените болнични рязко намаляват в началото на годината С близо 75% е намалявал броят на болничните листове за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина през първото тримесечие на 2023 г. по посока на следващия период през 2022 г. През първото тримесечие на 2022 г. от държавното обществено осигуряване (ДОО) е имало по 352 521 болнични листа на това основание, година по-късно броят им се е свил до 89 524 или с 262 997 по-малко. Осигурените лица, на които е изплатено поне едно обезщетение от този вид, са намалели с повече от 78% и от 304 531 са достигнали едва 65 197. През първите три месеца на 2022 г. броят на платените от НОИ работни дни е бил 1 357 855, докато в края на март т.г. е близо 248 000 или с 81,8% по-малко. Изплатените по този параграф средства намаляват от близо 68 млн. лева на 11,7 млн. лв. Общият брой на болничните листове за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и санаторно-курортно лечение, по които са платени парични обезщетения от НОИ за първото тримесечие на 2023 г., е малко над 718 000. Това е с 274 000 (27,6% ) по-малко спрямо същия период на предходната година.
Източник: econ.bg (19.06.2023)
 
Годишната инфлация в България се забавя до 8,6% Годишният темп на изменение на потребителските цени в Европейския съюз е отслабнал до 7,1 на сто през май, а в еврозоната е намалял до 6,1 на сто, сочат най-новите данни на Евростат. През май, отнесен към април т. г., потребителските цени и в двете зони са останали без промяна. В България потребителските цени са била нагоре с 8,6 на сто през май на годишна основа, а на месечна – през май спрямо април – са спаднали с 0,2 на сто.
Източник: 24 часа (19.06.2023)
 
Евростат: България е първа в ЕС по ръст на заетостта за януари-март България е на първо място в Европейския съюз по ръст на заетостта през първото тримесечие на 2023-а година в сравнение с последното тримесечие на миналата година – с 2,8 процентни пункта, сочат данни на Евростат. Делът на заетите на възраст от 20 до 64 години у нас е малко над 78 процента при 75,3% в края на 2022-ра година. За целия Европейски съюз средно делът на заетите на възраст от 20 до 64 години е 75,3% за първото тримесечие на тази година, като нарастването е с 0,5 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на миналата година. На второ място след нашата страна по ръст на заетостта за този период е Хърватия – с 2 процентни пункта. Докато трудовата заетост се увеличава в 19 страни от Евросъюза, тя остава без промяна в Латвия и Финландия. В 5 държави от ЕС броят на заетите лица намалява през първите три месеца на годината спрямо предходното тримесечие. Най-значителен спад е отчетен в Словения (-1,6 процентни пункта), Литва (-1 процентeн пункт) и Малта (-0,3 процентни пункта).
Източник: Труд (19.06.2023)
 
България заема 57-мо място от 64 държави по конкурентоспособност Конкурентоспособността на българската икономика значително се е влошила през последните години, показва ново издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2023 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). През 2023 г. България заема 57-мо място от 64 държави като отстъпва с четири позиции надолу само за година. Спрямо 2020 г. спадът спадът е с девет позиции и с 19 позиции спрямо 2009 г. Продължителната политическа нестабилност в страната, слабото върховенство на закона, липса на правителствена ефективност и лошата инфраструктура, наред със стратегическата неяснота по отношение на Украйна, бележат най-съществено изоставане сред факторите на конкурентоспособността на България през 2023 г. Забавеното влизане на страната в еврозоната и в Шенген, както и рискът от загуба на европейски средства, също влияят негативно на икономическото развитие. Въпреки това бизнес секторът устоява на тези предизвикалства благодарение на "издърпващата сила на Европейския съюз". Но и тази тенденция, вероятно ще се промени с повишената опасност от настъпване на рецесия в еврозоната през 2023, посочват авторите на класацията.
Източник: Сега (21.06.2023)
 
Евростат: България с най-ниско индивидуално потребление в ЕС през 2022 г. Страните членки от Европейския съюз отчитат значителни разлики в нивата си на фактическо индивидуално потребление през 2022 г. Те варират от 67 на сто от средното равнище в ЕС в България до 138 на сто в Люксембург, показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. В България фактическото индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти за покупателна способност, е достигнало 67 на сто от средното за ЕС през 2022 г., нараствайки спрямо 65 на сто отчетени през 2021 г. и 58 на сто през предпандемичната 2019 година. Фактическото индивидуално потребление включва стоки и услуги, които са действително консумирани от гражданите на съответната страна, независимо дали те се купуват и плащат от домакинствата, от държавата или от организации с нестопанска цел. Показателят се разглежда като показател за материалното благосъстояние на домакинствата. През миналата година 9 страни членки са имали по-високо от средното за ЕС фактическо индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти за покупателна способност. Най-високи нива са регистрирани в Люксембург (38 на сто над средното за ЕС), Германия (19 на сто над средното за ЕС) и Австрия (18 на сто над средното за ЕС).
Източник: БТА (21.06.2023)
 
Строителната продукция в Европа се е свила през април В България през април 2023 г. е отчетено понижение на обема на строителството с 1 на сто спрямо предходния месец. И през първото тримесечие на годината (януари-март) у нас e регистриран спад на производството в сектор "Строителство" - с 0,7 на сто спрямо последното тримесечие на 2022 г. Продукцията на сектор "Строителство" и в Европейския съюз, и в еврозоната е намаляло с 0,4 на сто през април спрямо март. Това сочат първоначалните сезонно коригирани данни на европейската статистическа служба Евростат. На годишна основа (спрямо април 2022 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,1 на сто, а в еврозоната се е увеличило с 0,2 на сто. Най-сериозен спад на производството в сектор "Строителство" през април на месечна основа сред страните от ЕС, за които са налични данни, е отбелязан в Словения (-6,6 на сто), следвана от Нидерландия (-5,3 на сто) и Румъния (-4,2 на сто). Най-значително увеличение е регистрирано в Белгия (+3 на сто), Германия (+2 на сто) и Франция (+0.8 на сто). На годишна основа през април 2023 г. при гражданските инженерни проекти в еврозоната е отчетено повишение с 3,9 на сто, а при строителството на сгради е регистрирано понижение с 0,3 на сто. Сред страните от ЕС, за които са налични данни, най-голямо годишно понижение на производството в сектор "Строителство" е отчетено в Словакия (-6,9 на сто), Чехия (-6,4 на сто) и Финландия (-5,5 на сто).
Източник: 24 часа (22.06.2023)
 
Пенсиите се вдигнали формално с 25,7%, а реално с 11,2% Между 2019 г. и 2021 г. делът на разходите за пенсии се е увеличил от 8,2 % до 10,3 %, а през 2022 г. стойността на този показател спада до 9,5 %, съобщава Националния осигурителен институт (НОИ). Броят на пенсионерите към 31 декември 2022 г. е 2 030 318. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за миналата година е 674,54 лв. При неговото изчисляване са взети предвид всички добавки към пенсиите по Кодекса за социално осигуряване (КСО), изплатените през 2022 г. допълнителни суми по т. нар. „великденска“ и „коледна“ добавка от 70 лв., както и изплатените от ДОО суми в периода от януари до юни 2022 г. за компенсиране на разликата между дохода от пенсии преди 25 декември 2021 г. и дохода от пенсии след тази дата. Номиналното нарастване на средния месечен размер на пенсиите е 25,7 на сто, а реалното нарастване 11,2 на сто.
Източник: 24 часа (22.06.2023)
 
Продажбите на дизелови коли с 35% ръст Продажбите на нови дизелови коли в България нараснаха с 35,6% през първите пет месеца от годината. От януари до май в страната са регистрирани 2949 нови дизелови коли, при 2175 броя за същия период на 2022 г., обявиха от европейската асоциация на производителите на автомобили. Ръстът при продажбите на нови бензинови коли е много по-малък – само с 6,5%. От януари до май са регистрирани 9401 нови бензинови коли. Но най-голям ръст има при продажбите на електрически автомобили. За първите пет месеца на годината в България са регистрирани 725 електрически коли, което е увеличение със 121% на годишна база. Продажбите на плъг ин хибридите изостават спрямо сделките с напълно електрически коли. За пет месеца в страната са продадени само 86 плъг ин хибрида, макар това да е близо два пъти повече спрямо същия период на миналата година. От януари до май са продадени общо 13 450 нови автомобила, което е ръст с 15 на сто.
Източник: Труд (22.06.2023)
 
Общите разходи на работодателите за отработен час са нараснали с 15% През първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1%. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). В индустрията увеличението е с 18.2%, в услугите - с 15.7%, и в строителството - с 14.1%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ - с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 19.6%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.8% за „Транспорт, складиране и пощи“ до 3.3% за „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Източник: News.bg (23.06.2023)
 
България е лидер по износ на патешки черен дроб България е световен лидер по износ на патешко месо и черен дроб, като годишно продава зад граница стока на обща стойност 150 млн. долара, показва анализ на БСК. Страната ни държи над една трета или 36,7% от световния износ на патешки дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от експорта на прясно патешко месо. Сред другите продукти, от които страната ни държи голям дял от износа, са временно консервираните череши - 17,6%, месинг на листа и ленти - 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности - 13,5%, слънчогледово кюспе - 12,4%, медни пръти и профили - 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло - по 10,9 на сто. Общата стойност на българския износ за 2022 г. е 50,25 млрд. долара, което е с 21% повече спрямо 2021 г. Така страната ни се се изкачва в класацията на световните износители до 57-мо място, изпреварвайки Гърция.
Източник: Труд (23.06.2023)
 
България е на трето място сме в света по консумация на хляб Турция, Сърбия и България заемат челните три места в света по най-голяма консумация на хляб, съобщават турски медии, позовавайки се на статистически данни. Годишно в Турция на глава от населението се потребява 199,6 кг хляб, в Сърбия 135 кг, а в България 131,1 кг. Украйна и Кипър допълват списъка на петте водещи страни по консумация на хляб съответно с 88 кг, 74 кг и 72 кг годишно на човек. Значително по-ниска е консумацията в други страни от Европа. Германия, например, консумира по 57 кг хляб годишно на човек, Франция - 50 кг, Испания - 46 кг, Италия - 44 кг, Великобритания - 37 кг. В САЩ се изяждат по 17 кг хляб годишно на глава от населението, показва цитираната статистика на Little Ranking. С най-ниско потребление на хляб в света е Индия - 1,75 кг, следвана от Нигерия - 2,26 кг и Бразилия - 2,88 кг.
Източник: Дума (27.06.2023)
 
Индексът на цените на износа при захарните изделия и меда е най-висок през първото тримесечие Общият индекс на цените на износа през първото тримесечие по сектори на Стандартната външнотърговска класификация е 97,9%, което е 20,6 процентни пункта намаление на индекса на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Най-високи са индексите на цените на експорта за тримесечието в секторите „Захар, захарни изделия и пчелен мед“ (124,7%) и „Сглобяеми конструкции; осветители, санитарни артикули, котли и радиатори за отопление“ (121,2%). В НСИ изчисляват, че най-ниски индекси са отчетени в секторите „Животински и растителни мазнини, масла и восъци“ (71,3%) и „Масла и техните фракции, сурови или рафинирани, от растителен произход“ (70,9%). Общият индекс на цените на вноса за периода по сектори на Стандартната външнотърговска класификация е 99,8%, което е 16,6% процентни пункта намаление на индекса спрямо същия първото тримесечие на миналата година. Най-високи са индексите на цените на вноса за тримесечието в секторите „Обработени кожи и артикули от тях“ (123,8%) и „Продукти от животински и растителен произход“ (121,4%). Най-ниски индекси са отчетени в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (73,3%) и „Газ, природен и промишлен“ (62,7%).
Източник: Инвестор.БГ (27.06.2023)
 
Българите пътуват най-много в Турция и Гърция Пътуванията на български граждани в чужбина през май са 772 500 или с 5,9 на сто повече от регистрираните през май миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Най-голям дял от общия им брой формират пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия - 43,9 процента, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 37,1 процента, и със служебна цел - 19 процента. В сравнение със същия месец на предходната година е регистрирано увеличение на пътуванията с цел почивка и екскурзия - с 8,9 процента, докато тези със служебна цел намаляват с 10,1 процента. Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 212 400, Гърция - 183 300, Сърбия - 54 200, Румъния - 54 200, Германия - 44 700, Италия - 28 400, Австрия - 24 700, Република Северна Македония - 22 700, Испания - 21 400, и Франция - 21 100. Посещенията на чужди граждани в България са 930 500 или с 15,8 на сто повече в сравнение с май 2022 година. Транзитните преминавания през страната са 36,5 процента или 340 100 души от всички посещения на чужди граждани в България.
Източник: 24 часа (28.06.2023)
 
Рекламата забавя ръста си до 6,6% през 2023 г. 569,2 млн. лева са инвестициите в реклама през 2022 г., като рекламният пазар в България е нараснал с 9,5%, показват последните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Този ръст обаче се очаква да се забави до 6,6% през 2023 г. заради високата инфлация не само у нас, но и по света. Доброто изключение е само за дигиталните медии, в които рекламата ще расте с по 11% всяка година до 2025-а. Данните представят оценка на нетните инвестиции в основните медийни канали и не включват инвестициите в създаването и производството на рекламни формати. Почти изненадващо за специалистите българският рекламен пазар се възстанови доста бързо след пандемията и в условията на война порасна с 9,5% през 2022 г., достигайки 569,2 млн. лева нетен обем. В телевизията влизат 305,2 млн. лева, като нарастването спрямо 2021 г. е с 9%, а делът й е 53,6%. Дигиталните медии са втори по привлечени инвестиции, но първи като ръст за 2022 г. Те са с с дял от 32,9% и 187 млн. лева нетен обем, но за втора поредна година държат стабилен ръст от 12%. Причините за това са възходът на електронната търговия и дигиталната трансформация във всички бизнес сектори. Външната реклама расте със 7% и достига 46 млн. лева нетен обем. Радиопазарът остава стабилен - расте с 8% и получава 21,9 млн. лева. В пресата обаче е отчетен спад с 8% при 8,3 млн. лева нетен обем. Киното, което пострада най-много при COVID ограничения, сега се съвзема с 0,8 млн. нетни инвестиции и 60% ръст спрямо 2021 година.
Източник: 24 часа (29.06.2023)
 
В България най-малко от работещите използват дигитални устройства През 2022 г. близо 30 на сто от работещите в страните от Европейския съюз, на възраст между 15 и 74 години, са отговорили утвърдително на въпрос, зададен им в рамките на проучване, дали работата им е свързана изцяло или частично с използването на дигитални устройства (компютри, смартфони, телевизори и т.н.) съобщи Евростат. Сред страните от Евросъюза, в които е отчетен най-малък дял на работниците и служителите, които през 2022 г. са използвали дигитални устройства, са България, Румъния и Гърция (по 12 на сто от всички работещи, които са на възраст между 15 и 74 години). Държавите от ЕС, при които този дял е най-висок, са Люксембург (47 на сто от всички работещи между 15 и 74 години), следвана от Нидерландия и Швеция (по 41 на сто). При трудово заетите от тази възрастова група 36 на сто от жените и 29 на сто от мъжете са използвали изцяло или частично дигитални устройства при работата си. Делът на тези работници и служители намалява при възрастовата група 45-59 г. (31 на сто жени и 23 на сто мъже) и спада още по-драстично при трудово заетите на възраст между 60 и 74 г. (24 на сто жени и 19 на сто мъже).
Източник: 24 часа (29.06.2023)
 
Производството на електроенергия в България се свива за втори пореден месец през април Производството на електрическа енергия в България се свива през април, отчитайки втори пореден месец на значителен спад, като голяма част от генерираното електричество е реализирано на вътрешния пазар, показват нови данни на Националния статистически институт (НСИ). През април в България са произведени 3063 гигаватчаса (ГВтч) електроенергия, от които 2704 ГВтч са доставени в рамките на родния пазар. През април спрямо предходния месец производството на всички видове енергийни продукти в страната отчита спад, водено от понижението при безоловния бензин, което достига 59,1% при продукция от 45 хил. тона. Той е следван от пропан-бутановите смеси, където спадът достига 40% до 3 хил. тона. Производството на твърди горива се свива с 27,1% до 1,44 млн. тона. Спадът при дизеловото гориво възлиза на 7,9%, при обеми от 176 хил. тона. Спрямо април 2022 г. производството на бензин се понижава с 67,4%, това на пропан-бутанови смеси – с 57,1%, на природен газ – с 50%, на твърди горива - с 44,1%, на дизелово гориво – с 25,7%, на електроенергия – с 25,6%. През април спрямо предходния месец доставките на пропан-бутанови смеси отчитат най-голям ръст сред енергийните продукти – 4,7% до 45 хил. тона, следвани от тези на дизелово гориво – 1,8% до 167 хил. тона. Намаляват спрямо март 2023 г. доставките на твърди горива – с 29,2% до 1,288 млн. тона, на природен газ – с 18,1% до 212 млн. куб. м., на безоловен бензин – с 11,8% до 30 хил. тона, и на електроенергия – с 11,1% до 2704 ГВтч. На годишна база нарастват доставките на пропан-бутанови смеси – с 32,4%, на природен газ – с 5%, на електроенергия – с 2,7%. Намаляват доставките на твърди горива с 51,1%, на дизелово гориво – с 13%, и на безоловен бензин – с 3,2%.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2023)
 
МИР сключи договори със 744 фирми по втората процедура от Плана за възстановяване и устойчивост Министерството на иновациите и растежа сключи 744 договора (от общо 1599) по процедурата „ИКТ решения и киберсигурност“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Одобрените за финансиране кандидати по сключените до момента договори ще получат общо 14 243 796 лева. По процедурата не се налага съфинансиране от одобрените предприятия. В зависимост от заявените нужди фирмите получават грантове между 3 000 лв. и 20 000 лв. Общият бюджет на мярката е 30.6 млн. лв. Компаниите имат възможността да закупуват софтуер за оптимизиране на управленските, производствените и логистичните процеси, както и да си осигурят по-добра информационна и киберсигурност. Със средствата ще могат да се покриват разходи и за създаване на корпоративни уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, дигитален маркетинг, връзки с клиенти, системи за бизнес анализи, онлайн обучения на служители и уеб-базирани услуги за платформи и вътрешни мрежи за споделяне на информация.
Източник: 24 часа (05.07.2023)
 
Без деца са 36,9% от семействата у нас Към 7 септември 2021 г. в България са преброени 1 176 372 семейства с деца от общо 1 865 132 семейства в България. Броят на семействата с едно дете е 766 751 или 65,2 на сто от всички семейства с деца. Абсолютно и относително намалява броят на семействата с две, три и повече деца. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859 семейства, или 4,1 на сто от всички семейства с деца. Това показват данни от последното преброяване на населението в страната, съобщи Националният статистически институт. Без деца са 688 760 (36,9 на сто) от семействата в страната (34,8 на сто в градовете и 42,6 на сто в селата). Справка в НСИ показва, че при последното преброяване през 2011 г. без деца са били 813 995 (38,3 на сто) от семействата в страната (35,5 на сто в градовете и 45,9 на сто в селата). През 2011 г. обаче населението на България беше 7 364 570 души при 6 447 710 към края на декември 2022 г. Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в България е утвърден еднодетният модел. Делът на семействата, образувани от един родител с деца, нараства от 12,2 на сто през 2001 г. на 14,7 на сто през 2011 г. и достига 21,9 на сто от всички семейства в страната през 2021 година. Майките с деца са 74,4 на сто от всички семейства от един родител с деца, а в 25,6 на сто от семействата бащата сам отглежда децата си.
Източник: БТА (06.07.2023)
 
Българите - единствените в ЕС с ръст на реалната заплата България е единствената държава в Европейския съюз, в която покупателната способност е нараснала в последната година. По данни на фондация "Ханс Бьоклер" реалните заплати в България са се повишили с 4,7 процента. За сравнение - в Европа средният спад на покупателната способност е 4 на сто, като най-висок той е в Естония (9,3%), Гърция (8,2%) и Чехия (8,1%). В Германия реалните заплати са намалели с 4,1 на сто. По данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата в България е нараснала със 17.3% спрямо първите три месеца на 2022 г. Това означава, че тя изпреварва инфлацията, която към март е била около 14 процента. Справка на btv сочи, че в България средната заплата от близо 1900 лева в момента е една от най-високите в региона. В Румъния тя е 1870 лева, а в Гърция - колкото в България, т.е. 1900 лева. В Хърватия, която наскоро прие еврото като официална валута, средната заплата пък е около 2300 лева. На общоевропейско ниво основен виновник за спада на реалните заплати са високите нива на инфлация. Макар че първоначално те се дължаха на по-високите цени на вноса на изкопаеми горива и храни, сега нарастващите корпоративни печалби също допринасят значително за натиска за повишаване на цените, пишат от “Ханс Бьоклер”.
Източник: Стандарт (06.07.2023)
 
Все повече българи са си купили стаж, за да се пенсионират Все повече повече българи са принудени да си купят стаж, за да могат да се пенсионират. Причината са непрекъснатото увеличение на изискуемия стаж за пенсия. За първите три месеца на тази година стаж за пенсия са купили 337 човека, като за това са платили над 5,667 млн. лева. За сравнение през същия период на миналата година, за да се пенсионират са си платили 270 човека, но пък това им е стрували над 7,277 млн. лева. причината е повечето недостигащ стаж, който са закупили, показват още данните на НОИ. Общо през миналата година стаж за пенсия са си купили близо 4100 човека, като сумата от платените вноски възлиза на над 24,432 млн. лева. Цената на месец стаж, който може да се купи, е 19,8% от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите, който от 1 април миналата година стана 710 лева, колкото остана и през тази. Така за всеки месец недостигащ стаж сумата е 140,58 лв. Година стаж струва 1686,96 лв., а пълните 5 години - 8434,8 лв. Всеки може да си купи до 5 г. дори да не му предстои скоро пенсиониране. За стаж се зачита обучението в университет, но той също се заплаща. Сделки може да правят и вече навършили възрастта хора. Плащането става по банков път, но трябва да се издаде и удостоверение от поделение на НОИ, за да бъде призната сделката. Този стаж не се ползва за изчисляване на пенсията. Висшистите може да купят стаж само за периода на обучението, който е вписан в учебния план, ако не са работили, докато следват, а жените да не са били и по майчинство. Те трябва да представят и диплома от университет.
Източник: Дарик радио (07.07.2023)
 
Намаляват обявите за работа през юни Обявите за работа през месец юни са намалели с 8% или с близо 4000 броя спрямо предходния месец, показват данни на сайт за обяви за работа. За това има логично обяснение. От една страна се намираме в най-активния отпускарски период в годината - работодатели и търсещи работа са по-слабо активни на пазара на труда. От друга страна, секторът “Хотелиерство и ресторантьорство”, който формира близо 20% от предложенията за работа, изглежда достигна своя пик и през последния месец предложенията в него са намалели. Общият брой на предложенията за работа в края на юни е 46 500. На годишна база обявите продължават да намаляват - спрямо същия месец на миналата година има спад от 12%. Предложенията в повечето сектори през юни са намалели. С най-голям спад са офертите в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” - обявите са с близо 2500, или с 24%, по-малко спрямо предходния месец.
Източник: Труд (10.07.2023)
 
Промишленото производство се свива с 11 на сто през май спрямо година по-рано, сочат данните на НСИ. С над една четвърт спада производството на ток, парно и газ - с 26.1%, в добивната промишленост намалението е с 24%, а в преработващата промишленост - с 8.3%. Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на: тютюневи изделия - с 36.7%, текстил и изделия от текстил, без облекло - с 28.7%, дървен материал и изделия от него, без мебели - с 28.4%, мебели - с 25.7% и химични продукти - с 25%. Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 16.3%. В сравнение с април има увеличение с 8.8% на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.8%, в преработващата промишленост - с 0.7%, а понижение в добивната промишленост - с 4.7%. По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при производството на: превозни средства, без автомобили - с 9.4%, автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.8%, основни метали - с 4.7%, дървен материал и изделия от него, без мебели - с 4.1%. Спад е регистриран при производството на химични продукти - с 11.9%, и производството на мебели - с 11.5%. През май индексът на продукцията в сектор "Строителство" е с 1% над равнището от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. На годишна база календарно изгладения общ индекс на строителната продукция е без изменение спрямо май 2022 година. При сградното строителство е регистрирано нарастване - с 1.8%, а при гражданското/инженерното строителство се наблюдава намаление - с 2.5%.
Източник: Дневник (11.07.2023)
 
Износът към ЕС намалява, а вносът се увеличава През периода януари - април 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 1.2% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 18 960.5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.8% от износа за държавите - членки на ЕС. През периода януари - април 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (26.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (57.3%). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - април 2023 г. се увеличава с 6.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 19 533.0 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
Източник: Дарик радио (11.07.2023)
 
Ръст в производството и консумацията на шоколад Производството и консумацията на шоколад в България отчита ръст през последните 5 години. Според статистиката на НСИ производството на шоколадови и други видове продукти, съдържащи какао, през 2018 година е 39 011 тона. Количеството е под стойностите от 2019 г., когато са произведени 39 980 тона. Осезаема разлика се наблюдава през 2020 г, когато производството скача на 45 024 тона. Подобен ръст виждаме и в продажбите (без ДДС и акцизи) през 2018 г., когато е отчетена сумата от 63 836 хил. лв. А през 2019 г. и 2020 г. са отчетени съответно 67 466 хил. лв. и 68 333 хил. лв. Средно лице от едно домакинство консумира и/или употребява по 1.6 кг. шоколадови изделия през 2019 и 2020 г., но през 2021 г. отново нараства с 1.9 кг. bloombergtv.bg
Източник: Други (13.07.2023)
 
Втори пореден месец бизнес климатът в България запазва равнището си Втори пореден месец бизнес климатът в България запазва равнището си, показва справка в Националния статистически институт. През юли общият показател остава на нивото си от юни (+0,1 пункта до 26,1 на сто), а повишение на съставния показател се наблюдава в търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността е регистрирано намаление. Единствено в строителството съставният показател запазва равнището си от предходния месец. През юни бизнес климатът запази стойностите от май, когато регистрира ръст с 4 пункта на месечна база, като спрямо април НСИ отчете ръст на показателя във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, докато през юни оптимизъм имаше само в търговията на дребно. Сред основните затруднения за предприятията, отчетени от НСИ през юли, продължават да са несигурната икономическа среда, недостатъчната работна сила, цените на материалите. През юли в сектор "Строителство" се появява ново притеснение, свързано с увеличаването на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Мениджърите предвиждат запазване на равнището на продажните цени през следващите три месеца - в промишлеността, строителството, търговията на дребно, услугите. След като през януари 2023 г. общият показател на бизнес климата запази приблизително нивото си от декември 2022 година, стойностите му леко се повишиха през февруари - с 1,4 пункта, спрямо предходния месец, през март бизнес климатът запази равнището си от февруари, а през април 2023 г. бе отчетено повишение с 0,7 пункта в сравнение с предходния месец, показва справка в НСИ. business.dir.bg
Източник: Други (30.07.2023)
 
Производствените цени в промишлеността продължават трайно да намаляват на месечна база от януари до юни Производствените цени в промишлеността, които са ранен измерител на инфлацията, продължават трайно да намаляват на месечна база от януари до юни, а на годишна - тенденцията се запазва вече трети месец. Това показва справка в Националния статистически институт (НСИ) от юни до декември 2022 г. Общият индекс на цените на производител се понижава с 1,3 на сто през юни 2023 г. спрямо предходния месец, съобщи НСИ. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2 на сто. В добивната промишленост е отчетено нарастване - с 1,1 на сто, а в преработващата промишленост не се наблюдава изменение на цените. По-високи цени през юни в преработващата промишленост са регистрирани при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 1,1 на сто, производство на лекарствени вещества и продукти - с 0,8 на сто, производството на мебели и производство, некласифицирано другаде - с по 0,7 на сто. Понижение на цените се наблюдава при: производството на химични продукти - с 4,6 на сто, и производството на основни метали - с 3,7 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 10,9 на сто през юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24,7 на сто, в преработващата промишленост - с 5,5 на сто, и в добивната промишленост - с 4,2 на сто.
Източник: БТА (31.07.2023)
 
Спад в промишленото производство през май и ръст в строителството През май промишленото производство спадна с 8,2 на сто, като най-голям отрицателен принос имаха производството на енергийни продукти и добивната промишленост. Растеж има при производството на метални изделия, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника. Спадът на оборота в промишлеността достигна 26,1 на сто, като с по-голям отрицателен принос бе намалението на оборота на вътрешния пазар. В месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите данните са към 17 юли. Индексът на строителната продукция се повиши с 2,9 на сто поради нарастване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно отчете ръст от 1,8 на сто. Броят на регистрираните безработни към края на юни достигна 142 510 души, като бе с 2,7 на сто повече спрямо края на същия месец на 2022 г. Броят на обявените свободни работни места в бюрата по труда се запази по-нисък в сравнение с нивата, наблюдавани през предходни години, отчитат експертите на финансовото министерство. Годишният темп на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на сто. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на сто на годишна база, а нарастването на цените на останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се понижи с 0,5 пр.п. до 9,2 на сто на годишна база, като влияние за това имаха както услугите, така и неенергийните промишлени стоки.
Източник: 24 часа (02.08.2023)
 
Доходите на българите са нараснали реално с 46% за десет години Почти два пъти по-висок доход, но и точно толкова по-големи разходи - това е ситуацията на българските домакинства според данните на Национални статистически институт. Промени са виждат както в сумите, така и в потреблението. През 2022 г. общият доход на човек от домакинство е бил 9008 лв., а през 2013 г. - 4814 лв., т.е. 1,9 пъти по-малко. Делът на пенсиите бележи най-голям ръст за 10-годишния период - от 25,5% през 2013 г. до 33,7% през 2022 г. Миналата година БВП на един зает у нас се увеличава реално с 2,1% в сравнение с 2021 година. Реалните доходи растат през целия период. Реалните доходи от заплата, обаче, през 2022 г. намаляват с 3,9% спрямо 2021 г. Разходите следват същата тенденция и НСИ отчита сходното им увеличение с 1,9 пъти между 2013 г. и 2022 г. Делът на храната и безалкохолните напитки спада от 33,2% до 30,1%. Расте тежестта на харчовете за здраве, за поддържане на дома, за социални осигуровки и др. През 2022 г. спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4 на сто, реалните разходи - с 3,3 на сто, а цените - с 18,2 на сто. За едно десетилетие се е повишила консумацията на месо, месни произведения, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови изделия и напитки. Драстично обаче намалява консумацията на хляб и тестени изделия - с цели 22,2 кг. Ядем също така по-малко риба и рибни продукти, прясно мляко, сирене, олио, картофи и захар. Ако през 2013 г. средно на лице от домакинство са се падали по 596 бр. цигари, през 2022 г. те вече са 891 бр. Цените на повечето хранителни и нехранителни стоки се повишават през разглеждания период. Най-отчетливо е това при основни храни като зеле, домати, сирене, чушки, дини и пъпеши, краставици и масло, както и при дървата, въглищата и обувките. В някои случаи скокът е повече от двоен. Покупателната способност на домакинствата, изчислена чрез паричния доход средно на лице, все пак расте при почти всички хранителни продукти с изключение на чушките, доматите и сиренето.
Източник: Money.bg (04.08.2023)
 
Средната заплата на мъжете у нас е с близо 22% по-висока от тази на жените Средната годишна заплата в България през 2021 г. е била 18 733 лв., като за мъжете тя е 20 515 лв., а за жените - 16 887 лв. Това означава, че мъжете са получавали с близо 22% по-високо възнаграждение от жените. Средната годишна заплата за наетите лица е най-висока в икономическата дейност: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и най-ниска в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство". Средният осигурителен доход за страната през миналата година е 1298 лв., като за мъжете той е 1341 лв., а за жените - 1254 лв., или разликата е близо 7% в полза на мъжете. През 2022 г. средната пенсия в страната 710 лв. За мъжете тя е 797 лв., а за жените – 659 лв., или с почти 21 на сто по-ниска. Коефициентът на заместване на дохода от пенсия през миналата година е бил 54,6%. За мъжете той е 59,5%, а за жените – 52,5%. Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. е 27,5 години за жените и 21,4 години за мъжете. Относителният дял на бедните спрямо линията на бедност през 2021 г. общо за страната е 22% от населението, като за жените процентът е почти 24 на сто, а за мъжете - малко над 20%. Относителният дял на работещите бедни общо за страната е 10 на сто, като за мъжете той е 11,3%, а за жените - 8,5%. По региони най-голям относителен дял на работещите бедни се регистрира в Югоизточния, а най-нисък - в Северозападния.
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2023)
 
НСИ: Строим сгради с повече жилища в тях По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. е 1 180, а новопостроените жилища в тях са 5 198 (табл. 1 от приложението). Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са със 17 по-малко, или с 1.4%, а жилищата в тях се увеличават с 1 121, или с 27.5%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 75.3%, с тухлена - 20.9%, с друга - 3.6%, и с панелна - 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.7%), следвани от жилищните кооперации (15.6%). В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. се наблюдава намаление в броя на новопостроените къщи, докато броят на жилищните кооперации се увеличава. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив - 163 сгради с 449 жилища, и Бургас - 130 сгради с 1 352 жилища в тях . Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (32.9%), следват тези с две стаи (32.0%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.2%.
Източник: News.bg (09.08.2023)
 
Износът от България спада през първото полугодие През първото полугодие на 2023 г. износът от България спада с 3,1% в сравнение със същия период на миналата, а само за юни спадът е с 15,6% на годишна база. От страната ни през месеците януари - юни са изнесени стоки за 44,4 млрд. лв., докато миналата година износът е бил за 45,8 млрд. лв. за същия период, и то при цени, които бяха с около 15% по-ниски. Причината за спада са намаленото потребление и спадът на производството в повечето страни от ЕС, които са ни основни икономически партньори. Наскоро ЕК ревизира прогнозата си както за ЕС, така и за България, за която се очаква едва 1,5% ръст на икономиката до края на 2023 г. Специално за износа, който е един от основните стълбове на нашата икономика, в прогнозата се казва, че той ще продължи да спада допълнително, защото вече няма износ на ток на свръхвисоки цени, има забрана за износ на руски петролни продукти и се планират продължителни профилактични спирания на големи производствени мощности в енергетиката и в стоманената индустрия. Промишленото производство у нас също отчита спад през юни - с 0,7% на месечна база и с 9,3% на годишна. Стагнацията е засегнала и строителството, за което юни обикновено е месец на подем. Тази година обаче индексът на строителната продукция пада с 1,1% през юни спрямо май и с 2,2% спрямо юни 2022 г. Единствено оборотите на търговците на дребно през юни се увеличават, но само на годишна база с 2,4%, и то на фона на инфлация, която е около 6 пъти по-висока от този процент. Туризмът отчита пореден рекорд - приходите на хотелите през юни т.г. са 229,2 млн. лв. Те не само са по-високи с 28,2% в сравнение с юни м.г., но са и най-високите юнски приходи, откакто се води такава статистика.
Източник: 24 часа (11.08.2023)
 
Намаление отчитат в повечето сфери от преработващата промишленост Производството на хранителни стоки в предприятия в страната през юни намалява с 13,9% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Спад при производството на храни има през всеки от месеците през първата половина на годината. През януари понижението е само с 0,4%, а през следващите месеци спадът нараства. Общо за всички предприятия от преработващата промишленост през юни има спад на производството с 6,2% спрямо същия месец на миналата година. Като този спад продължава за четвърти пореден месец. От данните на НСИ не става ясно дали свиването на дейността на предприятията се дължи повече на понижение на износа или на свито потребление в страната. Високите цени на храните в България карат много хора да преминават към по-евтини марки, някои от които са вносни, или вместо да купуват скъпи луканки и лютеници предпочитат да вземат свежо месо и домати. Всичко това свива потреблението на определени стоки и в България. За да запазят печалбите си производители и търговци вдигат още повече цените, но това води до още по-голяма промяна в поведението на потребителите. Производството на напитки през юни е намаляло със 7,7% спрямо същия месец на миналата година. Спад при производството на напитки отчитат за трети пореден месец. За четвърти пореден месец намалява производството на дрехи на годишна база, като през юни спадът е с 2,1%. При производството на текстил и изделия от текстил (без дрехи) спадът е много по-голям - с 28,7% през юни спрямо същия месец на миналата година. Спад при текстила с над 21% има през всеки от месеците от началото на годината. При производството на обувки и други кожени изделия също има спад през всеки от месеците от януари насам, като през юни понижението е с 5,6 на сто. Пред всеки от месеците от януари до юни има и спад в производството на мебели, като през юни понижението е с 19,5 на сто.
Източник: Труд (11.08.2023)
 
Нараства броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. нарастват с 25.2 хил., или с 1.1%, спрямо края на март 2023 г., като достигат 2.33 млн. Спрямо първото тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 29.1%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.8%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 1.8%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, с 1.6%, е регистрирано в дейност „Образование“. Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ съответно 19.9 и 16.6%. В края на юни 2023 г. в сравнение с края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с 24.2 хил., или с 1.0%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 16.5 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 6.5 хил., и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5.2 хил., а най-голямо намаление - в „Преработваща промишленост“ - със 7.1 хил., и в „Административни и спомагателни дейности“ - с 6.2 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 10.0%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 5.8%, и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.5%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ - с 5.1%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.5%.
Източник: actualno.com (14.08.2023)
 
НСИ обяви средната брутна месечна работна заплата за юни Средната брутна месечна работна заплата в България за април 2023 г. е 2 009 лв., за май – 1 935 лв., а за юни – 1 927 лева, сочат данните на НСИ. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата нараства с 13,1 на сто, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – с 22,3 на сто, “Строителство” – със 17,4 на сто, и “Транспорт, складиране и пощи” – със 17,2 на сто. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. в обществения сектор нараства с 10,1 на сто, а в частния – с 14,1 на сто.
Източник: Банкеръ (14.08.2023)
 
Ръстът на разходите на домакинствата изпреварва покачването на доходите Ръстът на разходите на домакинствата изпреварва покачването на доходите им през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт. От април до юни тази година доходите на домакинствата са се покачили с 20,9 % спрямо същия период на миналата година, но при разходите ръстът е 21,3 на сто. В абсолютна стойност доходите превишават минимално разходите – т.е. общо в домакинство за трите месеца са придобити 2 668 лева, но са разходвани 2 379. Най-висок дял в доходите имат трудовите възнаграждения, следвани от пенсиите и доходите от самостоятелна заетост. Най-много – близо една трета, домакинствата разходват за храна и безалкохолни напитки. Спрямо периода от април до юни миналата година намалява консумацията на хляб, тестени изделия и кисело мляко, но се увеличава потреблението на плодове и месо, сочат още данните на националната статистика
Източник: БТА (16.08.2023)
 
Годишната инфлация в България за юли е 8,5 на сто През юли 2023 г. месечната инфлация в България е 0,9 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 8,5 на сто, съобщи Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,3 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2022 - юли 2023 г. спрямо периода август 2021 - юли 2022 г. е 14,3 на сто. През юли 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+7,5 на сто), ресторанти и хотели (+2,9 на сто), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+1,8 на сто) и здравеопазване (+0,7 на сто). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-1,4 на сто) и разнообразни стоки и услуги (-0,1 на сто). През юни темпът на изменение на потребителските цени на месечна основа в България беше отрицателен -0,4 на сто, а годишната инфлация за юни 2023 г. спрямо юни 2022 г. беше е 8,7 на сто, сочи справка в НСИ. Годишната инфлация през юни 2023 г. стана едноцифрена за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто.
Източник: 24 часа (17.08.2023)
 
През второто тримесечие брутният вътрешен продукт на България се увеличава с 1,8 на сто на годишна база През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) се увеличава с 1,8 на сто спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 1,9 на сто, сочат експресни оценки на Националния статистически институт. През второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие БВП по сезонно изгладени данни нараства с 0,4 на сто. Брутната добавена стойност нараства също с 0,4 на сто. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение достига 40 959,5 млн. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2023 г. е 35 946,2 млн. лева. Справка в НСИ сочи, че през първото тримесечие на 2023 г. БВП се увеличи с 2 на сто спрямо първото тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност - с 2,2 на сто, по експресни оценки на националната статистика.
Източник: 24 часа (17.08.2023)
 
Регистрираната безработица в страната е 5,2% през юли Равнище на регистрираната безработица в България от 5,2% отчита през юли административната статистика на Агенция по заетостта (АЗ). През месеца се наблюдава леко повишение на безработицата от 0,2 процентни пункта спрямо предходния юни. Агенция по заетостта отчита съответно и ръст в броя на регистрираните безработни в бюрата по труда. В края на месец юли те са общо 147 596, което е с 5086 лица повече от месец юни. През юли се засилва и активността за регистрация в бюрата по труда. Регистрирани са нови 21 512 безработни. Те са с 1937 повече от предходния месец и с 1150 повече спрямо регистрираните през юли 2022 г. Други 597 души от групите на търсещите работа заети, учащите и пенсионерите също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца, макар че при тази група се наблюдава намаление спрямо предходния месец с 21% на търсенето на услугите на агенцията. Увеличава се и броят на активираните през юли неактивни лица на пазара на труда. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, за месеца активираните са общо 4166. При броя на започналите работа през юли административната статистика на Агенция по заетостта отчита намаление – през месеца те са 10 212 при отчетени 14 176 през юни. Работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили 379 пенсионери, учащи и заети. Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 21,2%, следват тези в търговията – 12,7%, хотелиерството и ресторантьорството – 7,5%, държавното управление – 6,4%, строителството и селското стопанство с по 5,5%, и други. Близо 780 безработни са започнали работа през месеца в страни от ЕС с посредничеството на Агенция по заетостта.
Източник: 24 часа (17.08.2023)
 
Спад на промишленото производство В България промишленото производство е било с 0,7 на сто по-голямо през юни спрямо май, когато също на месечна база нарасна с 1,5 на сто. Това показват най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат. Българската промишлена продукция обаче се е свила с 9,3 на сто през юни, отнесено към същия месец на 2022 г. Това все пак представлява забавяне на низходящия ход на родното промишлено производство, тъй като през май и април то спадна съответно с 11,3 на сто и 12,7 на сто. Сред страните от ЕС през юни по-голямо годишно намаление на промишленото производство е отчела само Естония (-12,7 на сто).
Източник: 24 часа (18.08.2023)
 
Цените на горивата в България се повишават За юли НСИ отчита само 0,6% поскъпване на масовия бензин А-95 и 0,5% на дизела, но то значително се ускори в първите дни на август. Още в първата десетдневка на август литър бензин поскъпна с 13 стотинки, достигайки средно 2,69 лв., а към момента в някои големи вериги бензиностанции се продава дори за 2,81 лв. Средната му цена е 2,75 лв, което означава, че от средата на юли досега поскъпването е с близо 10%. Дизелът, който в последните месеци струваше по-евтино от бензина, поскъпва дори още по-ускорено - с близо 30 ст. за месец до средна цена от 2,74 лева. Мини ценови шок има и при пропан-бутана заради връщането на ДДС. В началото на този месец само за седмица от 89 ст. той стана 1,12 лв., а по някои бензиностанции в момента се продава и за 1,17-1,19 лева. В момента има видимо покачване на петролните котировки заради по-голямата консумация в Китай и намалените запаси на САЩ. Това е причината петролът да се задържа над 85 долара за барел. За близо месец и половина котировките се вдигнаха с близо 20%, но през миналата седмица имаше леко поевтиняване. А увеличаването на транспортните разходи със сигурност ще бъде скоро калкулирано по веригата на потреблението от всички търговци и производители. И не е изключено инфлацията, за която всички доскоро смятаха, че намалява темповете си, отново да се върне към нарастване.
Източник: 24 часа (22.08.2023)
 
Заплатите през 2023 г. растат най-често с 6 до 10% според проучване на Tack TMI Заплатите в страната продължават да нарастват и през тази година, макар и с по-умерени темпове, отколкото предходните години. Това показва проучване на възнагражденията и придобивките на българския пазар на Tack TMI Bulgaria за 2023 г. Компанията е част от групата Gi Group Holding и работи в областта на обучението и развитието на кадри. Променената ситуация след ковид е само една от причините за ръста, като роля играят и редица други фактори. Компаниите стават и все по-изобретателни в предлагането на социални придобивки за служителите си, става ясно още от анализа. В проучването са участвали 350 компании от различни сектори, като най-силно представени са IT, производство, банки и финансови институции. От тях 25% са български дружества, а 75% са чуждестранни компании с дейност в страната. Данните показват, че при заплатите тази година най-често увеличението е между 6 и 10%. Такъв ръст са посочили над половината (53%) от анкетираните. От Tack TMI Bulgaria коментират, че повишенията тази година са по-умерени, но няма публични данни от предишни изследвания. Сред факторите, които подкрепят ръста на заплатите, са демографската ситуация, ниската безработица и липсата на квалифицирани работници. Те ще продължат да оказват влияние върху ръста на възнагражденията и през следващите години. Битката за квалифицирани кадри пък е причината за това IT секторът да отчита най-големия ръст при заплатите.
Източник: Капитал (22.08.2023)
 
Пик на нови завършени жилища в България, но строителството забавя темп От началото на 2023 г. до края на юни в България са въведени в експлоатация 9625 жилища с 0.97 млн. кв. м разгъната застроена площ (РЗП), сочат данните на НСИ. По тези показатели това е най-силното полугодие от 2019 г. насам. Средното завършено жилище през периода в страната е 100 кв. м, като в една сграда (2469 нови сгради за периода) средно се падат четири жилища. Спрямо същия период на миналата година жилищата са с 18.5% повече, а площта им се увеличава почти с 16%. Сегашните резултати отразяват бума на строителната активност от последните години, но данните на НСИ показват, че темповете й плавно започват да се забавят. През първото полугодие е започнало строителството на 14 733 жилища с РЗП малко над 1.7 млн. кв. м. И по двата показателя има минимален спад - под 1%, спрямо нивата от предходната година. Средното започнато жилище е с площ 116 кв. м, като на сграда се падат по 5.3 жилища. Издадените разрешителни обаче са за 20 697 нови жилища - с цели 11% по-малко, отколкото през първото полугодие на предходната година, а при разгънатата им застроена площ (2.36 млн. кв. м), се наблюдава намаление от почти 17.7%. Въпреки спада спрямо 2022 г. нивата от 2023 г. все още са над регистрираните през 2021 г. Средното бъдещо жилище е с площ 114 кв м, а средната сграда - с по 5.5 жилища.
Източник: Капитал (22.08.2023)
 
Индексът на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи" намалява през второто тримесечие През второто тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 0,6% над равнището на същото тримесечие на 2022 г., сочат данните на НСИ. Значителен ръст е отчетен при „Въздушен транспорт“ – с 27,2%, и „Пощенски и куриерски услуги“ – с 13,5%. Спад се наблюдава при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ – с 11,3%. Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 16,2% по-висок през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Съществено увеличение се наблюдава при „Информационни услуги“ (20,6%), „Дейности в областта на информационните технологии“ (19,2%) и „Издателска дейност“ (18,5%). При Други бизнес услуги“ най-голям ръст спрямо второто тримесечие на 2022 г. е регистриран при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи“ – с 59%, „Рекламна дейност и проучване на пазари“ – с 28,4%, и „Дейности по почистване“ – с 23,8%.
Източник: НСИ (25.08.2023)
 
Българите са пътували най-много из страната през второто тримесечие През второто тримесечие расте броят на българските граждани (на възраст 15 и повече навършени години) са пътували като туристи (включват се пътувания с лични и професионални цели). Общо 1 172 400 човека са направили това при 1 011 000 през първото тримесечие. Хубавото време ги прави по-смели да поглеждат извън дома и града, в който живеят. Преобладаващата част от българите – 79.2%, са пътешествали само в страната, 16.7% – само в чужбина, а 4.1% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на миналата година общият брой на пътувалите нараства, отчитат от Националния статистически институт.Най-много са пътували българите на възраст между 45 и 64 години – общо 476 300 човека. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като най-висок (85.4%) е при тези на възраст 65 и повече години – за тях това е било най-достъпно като цена. Делът на пътувалите в чужбина българи на възраст между 25 и 44 години е най-голям в сравнение с останалите групи. И това е логично, тъй като много от тях учат или работят извън България. Най-много туристически пътувания както в страната (45.9%), така и в чужбина (72%) са били с цел „почивка и екскурзия“. Следващата група са посещенията близки. Най-малко са пътуванията с професионална цел (командировки, сключване на сделки, участие в конференции, конгреси и други).
Източник: Банкеръ (25.08.2023)
 
Средната заплата в София е 2697 лв. Средната заплата в София в края на юни вече е 2697 лева или два пъти по-висока от тази във Видин, Кюстендил и Благоевград. В тези три области средните възнаграждения не стигат и 1300 лева, а заетите взимат между 1288 и 1296 лева.Само за три месеца – спрямо края на март 2023 г., средната заплата в София е нараснала с над 90 лева. За сравнение тази във Видин, независимо, че е най-ниска за страната, расте с едва 50 лева.Под 1400 лева пък е средната заплата в Монтана, Смолян, Хасково и Силистра. В големи градове като Бургас и Плевен тя едва надхвърля 1500 лева – съответно 1504 и 1506 лева и те изостава дори от градове като Пазарджик, Габрово и Шумен, където средните възнаграждения към края на юни тази година са между 1596 и 1550 лева.
Източник: Стандарт (28.08.2023)
 
Посещенията на чужденци в България през юли са над 1,8 милиона За м. юли Националният статистически институт (НСИ) регистрира 20% годишен ръст на посещенията на чужденци в България и малко по-скромно повишение от 12% на пътуванията на български граждани зад граница. През месеца посещенията на чужди граждани в България са над 1,8 милиона, което е с 20% повече в сравнение с юли 2022 година. При чуждите посещения статистиката регистрира увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 35% (658 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е почти 50% от общия брой чужденци и достига 914 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния - 24%, Германия - 19% и Полша - 10%. Посещенията от „Други европейски страни“ са 709 хил., или 38% от всички посещения в страната. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция - 266 хил., или 37% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция - 266 хил., Румъния - 224 хил., Украйна - 214 хил., Германия - 180 хил., Полша - 96 хил., Сърбия - 75 хил., Гърция - 72 хил., Чехия - 60 хил., и др. През юли преобладава делът на посещенията на чужденци у нас с цел почивка и екскурзия - 50%, следвани от посещенията с други цели - 44%, и със служебна цел – близо 6 на сто. Тенденцията за ръст на пътуванията на български граждани зад граница се затвърждава през юли. Пътуванията на българи в чужбина през активния летен месец надхвърлят 820 хил., което е с 12% повече спрямо година по-рано. И този юли най-голям брой пътувания българите са реализирали към Турция - 220 хил., и Гърция - 216 хил. Следват дестинациите Румъния – над 60 хил., Германия – над 54 хил., Сърбия – над 46 хил., Италия - 28 хил., Австрия - 23 хил., Испания - 21 хил., Франция - 21 хил.
Източник: Инвестор.БГ (29.08.2023)
 
Производство и доставки на енергийни продукти през юни 2023 година Производство на енергийни продукти в България през юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нараства на пропан-бутанови смеси - с 33.3% до 8 хил. тона, на електрическа енергия - със 17.7% до 2 963 ГВтч, на дизелово гориво - със 7.6% до 268 хил. т, съобщава НСИ. Намалява производството на твърди горива - с 24.2% до 794 хил. т и автомобилен бензин - с 10.1% до 134 хил. т. Производството на природен газ остава без изменение. През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нарастват доставките на дизелово гориво - с 9.1% до 227 хил. тона. Намаляват доставките на пропан-бутанови смеси - с 20.9% до 34 хил. т, твърди горива - с 16.1% до 786 хил. т, електрическа енергия - със 7.0% до 2 300 ГВтч, природен газ - с 3.3% до 145 млн. куб. м и автомобилен бензин - с 2.2% до 45 хил. т. Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на дизелово гориво, пропан-бутанови смеси и др.
Източник: НСИ (30.08.2023)
 
България е на последно място в ЕС през 2022 г. по брой на хората, използващи свързани с интернет устройства Използването на свързани с интернет устройства е нараснало през 2022 г., което отразява все по-голямата им важност в модерния живот, отчита Евростат. През 2022 г. над половината (52 на сто) от хората в ЕС на възраст между 16 и 74 години са използвали свързана с интернет телевизия, което е с девет процента повече, отколкото през 2020 година (43 на сто). Употребата на умни преносими устройства също бележи значителен растеж с над една четвърт (26 на сто) от хората на възраст между 16 и 74 години. Те са използвали смарт часовници, каишки за фитнес гривни, свързани с интернет очила или слушалки, свързано с интернет облекло или обувки и други свързани с мрежата аксесоари. Това също е увеличение с девет процента спрямо 2020 година (17 на сто). Свързаните с интернет игрови конзоли също са били популярни през 2022 г., тъй като 20 на сто от хората на възраст между 16 и 74 години са ги използвали. Виртуални асистенти, като смарт говорители или приложения, са били използвани от 13 на сто от хората в същата възрастова група, а 10 на сто използват свързани с интернет решения за енергийно управление като свързани термостати, измервателни уреди за комунални услуги, осветление и плъгини. Сред страните от ЕС използването на свързана с интернет телевизия е било на най-високо равнище в Малта, където почти 8 от 10 души са използвали такава (78 на сто), следвана от Испания (69 на сто), Швеция и Ирландия (по 68 на сто и в двете страни) и Кипър (66 на сто).
Източник: БТА (30.08.2023)
 
Производствените цени у нас продължиха тенденцията на спад и през юли Макар и минимално, тенденцията на трайно намаление на производствените цени в промишлеността, които са ранен измерител на инфлацията, се обърна на месечна база през юли, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). На годишна база цените запазват отрицателния си темп на нарастване. Преглед на данните в НСИ за периода юли - декември 2022 г. показва, че месечните цени в промишлеността трайно намаляваха от януари до юни, а на годишна база тенденцията се запазва вече четвърти месец. През юли общият индекс на цените на производител се увеличава с 0,5 на сто спрямо предходния месец, съобщи днес НСИ. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост с 0,8 на сто. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0,3 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,2 на сто. По-високи цени през юли са отчетени в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 3,6 на сто, производството на химични продукти - с 1,5 на сто, производството на напитки - с 1,3 на сто. Понижение на цените се наблюдава при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 10,6 на сто, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2,1 на сто, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 1,7 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 13,7 на сто през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,6 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 11,2 на сто. В преработващата промишленост съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - с 18,8 на сто, а също и при производството на основни метали - с 6,7 на сто. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия - с 44,9 на сто, и производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 19,1 на сто.
Източник: 24 часа (31.08.2023)
 
Ръст в продажбите на леки коли с 19 на сто през юли С 19 на сто повече нови автомобили са закупени в България през юли спрямо същия месец преди година, показват данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA). За периода са сключени общо 3370 сделки, докато през седмия месец на 2022 г. те са били 2832 броя. За периода януари-юли общите продажби в България се увеличават с 20,8 на сто до 20 992 превозни средства спрямо 17 371 броя година по-рано. Ръстът за периода в ЕС е 15,2 на сто на годишна база, като това е дванадесети пореден месец на растеж по данни на асоциацията. През юли в Съюза са регистрирани 851 156 нови превозни средства, като повечето пазари отчитат значителен ръст, включително основните – Франция (+19,9%), Германия (+18,1%), Испания (+10,7%) и Италия (+8,7%). През юли страната ни е номер едно по продажби на хибридни автомобили в ЕС. Ръстът през юли е 165 на сто, като през месеца са закупени 53 автомобила в сравнение с 20 сделки година по-рано. За първите 7 месеца на годината продажбите на хибриди у нас се увеличават с 54,6 на сто до 371 броя спрямо 240 автомобила година по-рано. Продажбите на плъгин хибриди в България през юли са нараснали двойно с 34 закупени нови автомобила. В същото време най-големият пазар за автомобили с този тип задвижване – Германия, отчита спад с 39,5 на сто. Сделките с електромобили през юли достигат 5 на сто от всички сделки, а за седеммесечието – 4,9 на сто. През юли у нас са продадени 170 електромобила от общо 3370 нови автомобила. За седеммесечието този дял е 4,9%. Продажбите на електромобили в България през юли се увеличават със 150% до 170 броя спрямо 68 броя година по-рано. Страната ни е изпреварвана по ръст единствено от Белгия, където регистрациите на този тип задвижване растат с близо 236 на сто.
Източник: Труд (01.09.2023)
 
Предприятията в България са произвели продукция за 278 млрд. лева през 2022 г. Произведената продукция от 448 409 нефинансови предприятия в България, които са дали отчет за дейността си през 2022 година, възлиза на над 277,9 млрд. лева. За миналата година те са на печалба от 39,8 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Заетите служители в нефинансовите предприятия у нас са над 2,22 милиона, или с 4,3% повече спрямо предходната година. С най-голям дял през миналата година са нефинансовите предприятия в сектора на услугите и на търговията (76,5%), които формират 62,5% от всички заети лица. Секторите „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ формират 23,5% от всички активни предприятия, а заетите в тях са 37,5% от всички заети лица в нефинансовия сектор.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2023)
 
Заводи свалят цени, а магазините ги вдигат Индустриални предприятия свалят цените на продукцията си, но стоките в магазините продължават да поскъпват. През юли цените в индустрията в страните от ЕС са намалели с 0,6% спрямо предходния месец, обявиха от Евростат. За България понижението на цените на заводите на продукцията им за вътрешния пазар на страната е с 0,3%, като поевтиняване е отчетено през всеки от месеците от началото на годината. В резултат понижението на цените на индустрията в България през юли е с над 18% спрямо същия месец на миналата година. Основно намалението се дължи на понижението на цените в енергетиката. Но цените на производителите в преработващата промишленост за пазара в България са намалени с 1,7% спрямо същия месец на миналата година. Това обаче не води до понижение на цените в магазините. Инфлацията през юли спрямо същия месец на миналата година е 8,5%, показват данни на НСИ. Само за месец юли инфлацията е 0,9 на сто.
Източник: Труд (07.09.2023)
 
Продажбите на на електромобили в България скача със 156% Продадените нови електромобили в България през периода януари - юли на тази година са 1039, което е с над 156% повече от същия период на 2022 г., когато те са били едва 405, показват данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). Делът на е-колите от общия брой нови продажби на леки автомобили достига рекордните 4.95% при 2.33% година по-рано. Общо автомобилният пазар в страната е с ръст 20.8%, след като от януари до юли 2023 г. са продадени почти 21 хил. нови леки коли, а през същия период на предходната година те са били малко над 17 хил. По ръст България се нарежда на 10-та позиция, като пред нея са страни като Португалия (39.6%), Хърватия (37.7%), Белгия (35%), Нидерландия (31.7) Кипър (28.8%), Гърция (26%), Румъния (23.3%), Испания (21.9%) и Италия (20.9%). От тях единствено Кипър е с по-малко като брой продажби от България - с малко повече от 9 хил. Лидер по брой продадени автомобили в целия Европейски съюз (ЕС) е Германия с 1.64 млн., което е с 13.6% повече от същия период на 2022 г. По данни на Министерство на вътрешните работи (МВР) до юли регистрираните е-автомобили в страната достигат 9038, което все още е под половин процент (0.30%) от всички 2.97 млн. леки автомобила. Растежът спрямо юли 2022 г. е 85%, когато регистрираните електромобили са били 4888. Макар данни на ACEA за нови продажби за август все още да не са налични, според тези на МВР към 1 септември регистрираните електромобили вече са с над 400 повече - 9446, или 0.32% от всички в страната.
Източник: Капитал (08.09.2023)
 
Българската икономика нараства с 1.9% на годишна база Икономиката на България нараства с 1.9% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. и с 0.4% спрямо първото тримесечие на 2023 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е в синхрон с прогнозата за растеж от 1.8%, заложена в Бюджет 2023. Регистрира се леко забавяне на темпа спрямо първото тримесечие, когато на годишна база БВП нарасна с 2.2%. На този фон икономиката на Европейския съюз е останала без изменение през второто тримесечие, отнесено към предходното, докато еврозоната е отбелязала минимален икономически растеж от 0.1%, съобщи Евростат. През първото тримесечие на тримесечна основа БВП се увеличи с 0.2% в ЕС, както и с 0.1% в еврозоната. Спрямо същото тримесечие на предходната година, през април – юни 2023 г. БВП на ЕС е нараснал с 0.4%, а на еврозоната - с 0.5%, след годишен ръст с 1.1% и за двете зони през предходното тримесечие. За сравнение, през второто тримесечие на 2023 г. БВП в Съединените щати се е увеличил с 0.5% спрямо предходното тримесечие и с 2.5%. Сред страните от ЕС Литва (+2.9%) регистрира най-голяма икономическа експанзия спрямо предходното тримесечие, следвана от Словения (+1.4%) и Гърция (+1.3%). Противно на тях БВП на Полша (-2.2%), Швеция (-0.8%) и Австрия (-0.7%) са намалели най-значително.
Източник: Медия Пул (08.09.2023)
 
Промишленото производство продължава да се свива Промишленото производство в България се свива седми месец поред на годишна база, сочат данните на Националния статистически институт за юли. Индексът на промишленото производство се понижава с 11.5% спрямо юли 2022 г., сочат данните. Строителната продукция се свива спрямо същия период на миналата година. В търговията тенденцията е обратната - запазване на оборотите на месечна основа и увеличение на годишна. Само преработващата промишленост е с месечен ръст, но символичен На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42.6%, в добивната промишленост - с 23.5%, и при преработващата промишленост - с 3.1%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 50.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29.0%, производството на дървен материал - с 22.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 20.8%, производството на хартия, картон и изделия от тях - с 20.3%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия - с 31.8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.1%. Производството, некласифицирано другаде, също се увеличава с 8.1%. Оборотът в търговията на дребно нараства с 1.6% спрямо юли 2022 г., показват календарно изгладените данни. Най-значително е увеличението на оборотите на търговците с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8.7%). В търговията на дребно с нехранителни стоки понижението е с 1.0%, а в бензиностанциите - с 0.6%. Годишният спад на оборота в магазините за дрехи и обувки е с 8.3%, при търговците с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки - с 4.9%, в аптеките и дрогериите - с 2.8%. Ръст е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 14.3%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 3.9%.
Източник: Дневник (11.09.2023)
 
Световната банка нареди България сред страните с висок стандарт на живот В изследване на Световната банка България се нарежда сред страните с висок стандарт на живот, сравнявайки данните за Брутния вътрешен продукт на глава от населението. Данните на Световната банка показват, че този показател на човек от се падат 13 772 долара от БВП. По този начин страната ни се нарежда до страни като Румъния, но дори надминава страни като Турция и Сърбия. Според данните на глава от населението се падат: Гърция – $20,732.1, Румъния – $15,892.1, Русия – $15,345.1, България – $13,772.5, Турция – $10,616.1, Сърбия – $9,393.6,. За сравнение първенците в класацията са САЩ с $561,580, Великобритания с $202,027, Швеция – $80,097 и Нидерландия – $57,439. В дъното на класацията е Нигер с $533.0 на глава от населението. Според Евростат БВП на глава от населението у нас е 59% от средното за ЕС, което е увеличение по този показател, тъй като за 2021 година е 57%. През 2022 г. Люксембург и Ирландия регистрират най-високи нива на БВП на глава от населението (съответно 161% и 134% над средното за ЕС).
Източник: Стандарт (11.09.2023)
 
НСИ: Продажбите на дребно растат за трети пореден месец през юли на годишна база През юли 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" запазва нивото от предходния месец, съобщава НСИ. Оборотът отбелязва спад във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4,6 на сто, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,9 на то, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,3 на сто. Оборотът в търговията на дребно нараства с 1,6 на сто спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни. Нарастване на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8,7 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение - съответно с 1,9 на сто и с 0,6 на сто. Индексът на промишленото производство се понижава с 1,3 на сто през юли 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8,4 на сто, в добивнатa промишленост - с 8,1 на сто, а увеличение в преработващата промишленост - с 0,9 на сто.
Източник: 24 часа (11.09.2023)
 
Трети пореден месец приходите от нощувки в България са по-високи от 2019 г. Трети пореден месец приходите от нощувки в България надхвърлят предпандемичното равнище от 2019 г., сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). Приходите от нощувки през юли достигат 454,5 млн. лв., или със 17,6% повече спрямо същия месец на предходната година. Отчетеното увеличение е както от чужди граждани - с 19,5%, така и от български - с 13,2%. Приходите от нощувки през юни в България са надхвърлили предпандемичните равнища от 2019 г., както това се случи и през май. По отношение на приходите от нощувки трябва да се вземе предвид и отчетената от НСИ годишна инфлация за юли, която беше 8,5%, докато през юли 2019 г. - 2,9%, за юни 2023 г. беше 8,7%, докато през юни 2019 г. - 2,8%. Годишната инфлация за май 2023 г. беше 10,1%, а за май 2019 г. - 3,5%, сочи справка в НСИ. За юли общата заетост на леглата е 55,8%, като показателят се увеличава с 2,4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 71,4%, следват тези с 3 звезди – 49,4%, и с 1 и 2 звезди – 36%. През юли 2023 г. в страната са работили 3697 обекта с 10 или повече легла. Броят на пренощувалите през юли в местата за настаняване се увеличава с 9% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 1 441,3 хил., като е отчетено увеличение както при чуждите граждани - с 13%, така и при българските - с 4,8%. Нощувалите български граждани са 675 000 и са направили средно по 3,2 нощувки. Чуждите граждани са 766 300, със средно по 4,8 нощувки, като 72,3% от тях са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди. Приходите от нощувки през юни 2023 г. са били 229,2 млн. лв., докато през юни 2019 г. - 205,4 млн. лв. През май 2023 г. приходите от нощувки достигнаха 87,7 млн. лв., докато през същия месец на 2019 г. те са били 76,2 млн. лв.
Източник: actualno.com (13.09.2023)
 
НСИ: Вносът на стоки в България изпреварва износа през 2022 година Окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че внесените стоки в България (по цени CIF) през 2022 г. са за 107 912,8 млн. лв., което е с 40,6 на сто повече от предходната година. При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. в сравнение с 2021 г. най-голям ръст е отчетен в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (159,1 на сто). Спад не се наблюдава в нито един сектор НСИ. При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (222,1 на сто), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите. Задълбочава се тенденцията външнотърговското ни салдо да е отрицателно, като за 2022 г. то е в размер на 14 995,0 млн. лева, докато през 2021 г. то е било 8 311,4 млн. лева. През 2022 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 33,8 на сто спрямо предходната година и е в размер на 60 583,5 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 67,8 на сто от износа за ЕС. Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2022 г. нараства с 28,7 на сто в сравнение с 2021 г. и е в размер на 59 612,4 млн. лева. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 60,9 на сто от вноса от ЕС. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2022 г. е положително и е в размер на 971,1 млн. лева. През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 39,6 на сто спрямо предходната година и е на стойност 32 334,3 млн. лева. Водещи търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Украйна, САЩ, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51,6 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през 2022 г. нараства с 58,8 на сто в сравнение с 2021 г. и е в размер на 48 300,4 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Сърбия, чийто дял възлиза на 66,9 на сто от вноса от трети страни. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2022 г. е отрицателно и е в размер на 15 966,1 млн. лева (през 2021 г. - 7 249,1 млн. лв).
Източник: 24 часа (14.09.2023)
 
Индустриалното производство в еврозоната и ЕС е спаднало с 1.1% през юли Промишленото производство и в Европейския съюз, и в еврозоната намалява през юли с 1,1 на сто спрямо предходния месец, по оценки на Евростат. На годишна база е отчетен спад на производството с 2,4 на сто в целия ЕС, а само в страните от еврозоната - с 2,2 на сто. В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто). Годишен ръст на промишленото производство през юли сред страните от ЕС е отчетен само в Дания (5,7 на сто), Франция (2,8 на сто) и Малта (2,3 на сто). В Европейския съюз през юли 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. производството на на енергийните продукти намалява със 7,4 на сто, а на потребителски стоки за дълготрайна употреба спада със 7,3 на сто. При междинните стоки е отчетен спад с 5,5 на сто. Производството на капиталови стоки нараства с 1 на сто, а на потребителските стоки за краткотрайна употреба се увеличава с 0,6 на сто.
Източник: 24 часа (14.09.2023)
 
България и Румъния са с най-малко незаети работни места в ЕС през второто тримесечие Незаетите работни места в Европейския съюз, отнесени към работните позиции като цяло, са спаднали до 2,7 на сто през второто тримесечие, спрямо дял от 2,8 на сто през предходното тримесечие и 3 на сто през същото тримесечие на миналата година. В еврозоната незаетите работни места са били 3 на сто през второто тримесечие, което също е представлявало спад съответно от 3,1 на сто и 3,2 на сто, съобщи Евростат. В България през периода април - юни незаетите работни места са представлявали 0,8 на сто от всички работни места в страната. Това е намаление с 0,1 процентен пункт в сравнение с предходното, първо тримесечие, когато незаетите работни места бяха 0,9 на сто, колкото и през второто тримесечие на 2022 г. Страната ни дели първото място с Румъния сред членките на ЕС с най-ниски дялове на незаети работни места, а Испания и Полша (0,9 на сто за всяка) и Словакия (1 на сто) допълват челната петица. Сред страните членки на ЕС, за които има данни, най-високи нива на свободни работни позиции през тримесечието приключващо през юни, е регистрирала Нидерландия (4,7 на сто), Белгия (4,6 на сто) и Австрия (4,4 на сто). Сред страните, приели еврото като официална валута, незаетите работни места през второто тримесечие са били 2,6 на сто в секторите промишленост и строителство и 3,3 на сто в услугите. В ЕС като цяло този дял е бил 2,4 на сто в промишлеността и строителството и 3 на сто в сектора на услугите. В сравнение със същото тримесечие на предходната година процентът на незаетите работни места се увеличава в четири страни през второто тримесечие, в други четири запазва достигнатите нива, а в деветнадесет страни намалява. Увеличения се наблюдават в Гърция (+0,4 процентни пункта), Кипър (+0,2 п.п.), Португалия и Италия (+0,1 п.п. за всяка), докато най-голям е спадът в Чехия (-1,2 п.п.), Дания, Люксембург и Финландия (-0,8 п.п. за всяка).
Източник: БТА (15.09.2023)
 
Годишната инфлация в България се забавя до 7.7% през август През август 2023 г. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) по националната методология показва месечната инфлация е 0.4 на сто, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.7 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). От началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) инфлацията е 3.7 на сто, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 - август 2023 г. спрямо периода септември 2021 - август 2022 г. е 13.4 на сто. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през август 2023 г. месечната инфлация е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.5%. Инфлацията от началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 4.6%, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 - август 2023 г. спрямо периода септември 2021 - август 2022 г. е 11.6%.
Източник: 3e-news (18.09.2023)
 
България е пета в ЕС по ръст на разходите за почасови възнаграждения и първа по спад на заетостта през второто тримесечие Разходи на работодателите за труд са се повишили с 5 на сто в Европейския съюз и с 4,5 на сто в еврозоната през второто тримесечие на настоящата година, отнесено към същото, второ тримесечие на 2022 г., оповести европейската статистическа агенция Евростат. Основни компонента на разходите за труд се явяват възнагражденията и трудовите разходи, различни от заплати, като вноските за социално и здравно осигуряване, които работодателя внася. В ЕС почасовите надници са се увеличили с 5,1 на сто през второто тримесечие на годишна база, а трудовите разходи, различни от заплати, са нараснали с 4,4 на сто. За същия период в еврозоната двата показателя са били нагоре съответно с 4,6 на сто и 4 на сто. През април-юни 2023 г. в ЕС разходите за отработен част са нараснали с годишен темп от 4,7 на сто в промишлеността, 4,8 на сто в строителството и 5,2 на сто в сектора на услугите. Секторът, който регистрира най-значително покачване на почасовите възнаграждения, е бил "Добивна промишленост" (+12 на сто). Същевременно в еврозоната заплатите са скочили с 3,9 на сто в производствения сектор, 4,2 на сто в строителството и 4,8 на сто в сектора на услугите. През второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Най-голямо увеличение на разходите за почасови възнаграждения през второто тримесечие на годишна основа са отчели Унгария (+17,3 на сто), Хърватия и Словения (+14,5 на сто за всяка), Румъния (+ 14,4 на сто) и България (+14,2 на сто).
Източник: БТА (18.09.2023)
 
България с най-голям ръст в ЕС на регистрираните нови автомобили през август Пазарът на нови автомобили в страните от Европейския съюз e нараснал за 13-ти пореден месец през август - 787 626 са новорегистрираните коли. Отчетеният ръст е бил 21% спрямо август 2022 г., показват данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). България е била страната от Евросъюза, в която през август е отчетено най-голямо увеличение (38,7 на сто) на регистрираните нови автомобили (3421) спрямо същия месец на 2022 г. (2482 нови коли), сочат данните на ACEA. През юли тази година броят на новорегистрираните автомобили у нас е бил 3370. Двуцифрен ръст е регистриран и на водещите пазари за автомобили в ЕС- Германия (+37,3 на сто, 273 417 новорегистрирани коли), Франция (+24,3 на сто, 113 599 новорегистрирани коли) и Италия (+11,9 на сто, 79 727 новорегистрирани коли). Обратна тенденция е регистрирана в пет държави: Унгария (-10,4 на сто), Словения (-3 на сто), Ирландия (-0,5 на сто) и Литва (-0,1 на сто). Делът на регистрираните нови електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии (165 165 е-автомобила), за първи път нараства до 21 на сто от всички новорегистрирани автомобили, при дял от 11,6 на сто през август 2022 г. В България делът на новорегистрираните електрически автомобили през миналия месец е бил 4,4 на сто.
Източник: Труд (21.09.2023)
 
В София бизнесът търси 51 761 можещи за IT сектора, инженери, педагози Бизнесът ще има нужда от 51 761 работници и специалисти в София през следващите 3 до 5 години. Това показват данните на Агенцията по заетостта от последното проучване на потребностите на работодателите от работна сила. Над 26 551 от местата ще са за хора с висше образование. Най-търсени ще са кадри в IT сферата, икономиката и инженерството. И докато в страната най-търсени са педагозите, то в София работодателите са заявили, че в следващите от 3 до 5 г. ще имат нужда само от около 300 педагози. 25 210 ще са нужните кадри със средно образование. Всяко пето място ще е за продавачи. Ще са нужни и строители и счетоводители. В следващите 12 месеца пък в столицата ще се търсят най-много икономисти, програмисти, счетоводители и работници в заведения. И от началото на годината най-много са били обявените свободни места точно за продавачите със заявени общо 1234 места, следвани от стопански и административни специалисти - 920 места, охранители - 720, и др. В София за едно свободно работно място се борят трима, докато в страната средно това са петима души. Средно на месец безработните в столицата през тази година са 10 270 души.
Източник: 24 часа (21.09.2023)
 
Продажбите на химически продукти от ЕС са се увеличили Стойността на химическите продукти, продадени от фирми в Европейския съюз, се е увеличила с 335 милиарда евро между 2011 и 2022 г., достигайки рекордно високо равнище (872 милиарда евро) през миналата година, сочат публикуваните днес най-нови данни на европейската статистическа агенция Евростат. През миналата година е отчетено нарастване на продажбите при всички групи химикали спрямо 2021 г. Най-голямо повишение са отбелязали продажбите на неорганични химически продукти (оксиди, соли на халогенните елементи, неорганични киселини и т. н.). Те нарастват с 61,5 на сто през 2022 г. (61 милиарда евро) спрямо 2021 г. (38 милиарда евро).Износът на химически продукти от България за страни извън Европейския съюз е възлизал на близо 1,96 милиарда евро през 2022 г., а на вноса е бил малко над 2,18 милиарда евро. Износът на химически продукти от ЕС за трети страни се увеличава от 292 милиарда евро през 2012 г. до 553 милиарда евро през 2022 г., а вносът: от 180 милиарда евро до 363 милиарда евро.
Източник: 24 часа (21.09.2023)
 
Общите разходи на работодателите за отработен час са нараснали с 15% За година общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях работници нарастват с 13.8%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт за второто тримесечие. В промишлеността увеличението е с 19.3%, в услугите - с 13.7%, а в строителството - с 16.1%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в хотелиерството и ресторантьорството - с 24.0%. Това е и секторът с най-ниско ниво на възнагражденията. В преработващата промишленост ръстът е с 20.1%, а в енергетиката - с 18.3%. Общите разходи включват освен заплатата и социалните и здравните осигуровки полагаемите се обезщетения, социалните разходи и надбавки и данъка върху социалните разходи. Разходите само за заплата се увеличават с 14.2%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11.9%. И при разходите за заплати лидер е хотелиерството и ресторантьорството, където ръстът на заплащането за 1 отработен час нараства с 24.9%.
Източник: Дневник (25.09.2023)
 
България е сред страните с най-дълга работна седмица в ЕС През 2022 г. гражданите на ЕС на възраст 20-64 г. са работили средно 37,5 часа седмично, сочат публикувани днес данни на Евростат. Сред страните членки на блока обаче се наблюдават съществени различия. Работната седмица е най-дълга в Гърция (41 часа), Полша (40,4 часа), Румъния и България (по 40,2 часа). В контраст, с най-кратка работна седмица е Нидерландия (33,2 часа), следвана от Германия (35,3 часа) и Дания (35,4 часа).
Източник: Труд (25.09.2023)
 
В България има почти два пъти повече аптеки отколкото средно в Европа Броят на аптеките в България е почти два пъти повече в сравнение със средноевропейските стойности, съобщи Българския фармацевтичен съюз по повод Световния ден на фармацевта. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, докато в страната те са 2.1. Има области, в които в аптеките няма фармацевти противно на законовите изисквания. 58% от жителите на ЕС достигат до аптека в рамките на пет минути, докато в България този процент е 78. 98.6 от жителите на България достигат до аптека в рамките на 30 минути. През миналата година общият брой аптеки в страната намалява, като по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) те са 3296, като приблизително една трета от тях са концентрирани в трите най-големи града - в София те са общо 740, в Пловдив - 212, а във Варна - 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези само с по една са 40. В сравнение с регистъра на аптеките от 2020 г. през 2021 г. аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на големите градове.
Източник: Дневник (26.09.2023)
 
Производствените цени в промишлеността се увеличават леко на месечна база през август След като през юли, макар и минимално, тенденцията на намаление на производствените цени в промишлеността в България се обърна на месечна база, през август общият индекс на цените на производител в промишлеността - ранен измерител на инфлацията, се увеличава с 0,2 на сто спрямо предходния месец, съобщи НСИ. На годишна база обаче производствените цени продължават отрицателния си темп вече пети месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост - с 1,2 на сто. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4 на сто, и в добивната промишленост - с 2,2 на сто. По-високи цени са отчетени в преработващата промишленост. Понижение на цените се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1,4 на сто, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – 1 на сто. Общият индекс на цените на производител намалява с 20,4 на сто през август 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година, съобщи днес НСИ. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51,9 на сто. Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 3 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,2 на сто. Значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при: производството тютюневи изделия - с 45 на сто, и производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 18,1 на сто. Намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - със 17,5 на сто, а също и при производството на основни метали - със 7,6 на сто.
Източник: БТА (02.10.2023)
 
Евростат: Безработицата в България през август е 4.5% Безработицата в България за август е 4.5%, съобщи статистическата служба на Европейския съюз. През август 2023 г. сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната е 6,4%, което е спад спрямо 6,5% през юли 2023 г. По оценки на Евростат 12,837 млн. души в ЕС, от които 10,856 млн. в еврозоната, са безработни. В сравнение с юли 2023 г. безработицата е намаляла със 112 хил. души в ЕС и със 107 хил. души в еврозоната. Младежката безработица в България се е равнявала на 11.8 %. 2,687 млн. младежи (на възраст под 25 години) са безработни в ЕС, от които 2,194 млн. в еврозоната. През август 2023 г. коефициентът на младежка безработица в ЕС е 14,0%. Коефициентът на безработица при жените е 6,2% в ЕС, а при мъжете 5.7% , като за България е 4.5 % при жените и 4.6% при мъжете.
Източник: actualno.com (03.10.2023)
 
Италия е един от водещите търговски партньори на България, както в Европейския съюз, така и в света. Според бългалския посланик в Италия Тодор Стоянов търговията между България и Италия през миналата година е достигнала рекордни обеми. Стокообменът достига 6.65 милиарда евро и бележи ръст от почти 30 процента. Българският износ е за 3.6 млрд. евро и нараства с 36 на сто. В последните години водещи стоки в износа ни за Италия са: части за обувната промишленост, рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, зърнени култури, ел. техника, готови изделия на обувната промишленост, а също и стоки на текстилната, шивашката, кожаро-кожухарската индустрия. Във вноса от Италия водещи са трактори, автомобили и други превозни средства, обработени кожи, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, трактори, готови изделия на текстилна, обувна и кожарска индустрия, медикаменти и други. Благоприятни условия за търговията между България и Италия създават относително по-ниските транспортни разходи и благоприятното съотношение „качество-цена“ на българските стоки, тяхното съответствие с изискванията на местния пазар както и сходните потребителски предпочитания. В същото време Италия е четвъртият най-голям инвеститор в България. Освен това италианските инвеститори допринасят за развитието на нови бизнес модели и подобряването на бизнес климата благодарение на активния диалог с институциите.
Източник: Банкеръ (03.10.2023)
 
Българският износ на машини и оборудване с ръст от 30% Българският износ на машини и оборудване отчита тенденция на увеличение. По данни на БНБ през 2022 г. експортът на машини и апарати бележи ръст от 30% спрямо предходната година, съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев. Изнесените стоки от сектора са на обща стойност около 2.5 млрд. евро. За полугодието на 2023 г. износът на машини възлиза на 1.4 млрд. евро и нараства с 9% спрямо същия период на 2022 г.Машиностроенето участва с около 7% в добавената стойност, създадена от преработващата промишленост и разкрива работни места за над 30 хил. души. Българските машини и апарати намират широко чуждестранно приложение. Перспективите за развитие пред сектора са добри, особено за производството на високотехнологични и средно технологични машини, което позволява успешно включване във европейските и глобалните вериги на стойността.
Източник: econ.bg (05.10.2023)
 
Световната банка леко понижи оценката си за растежа на икономиката на България за 2023 г. Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си на растеж през настоящата година - до 1,4 на сто, в съзвучие с продължаващото охлаждане на икономиката на еврозоната. Растежът дори може да бъде допълнително потиснат, ако София не успее да изпълни основните етапи на реформи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, което би довело до допълнителни забавяния на предстоящите траншове. Това пише в най-новия доклад на Световната банка, озаглавен "Забавяне на растежа, нарастващи рискове", който разглежда икономическите перспективи за страните в Европа и Централна Азия. В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика тази година ще нарасне малко повече - с 1,5 на сто. Инфлацията у нас ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би изложило на риск официалната цел за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2025 г., според експертите на Световната банка. Годишният ръст на потребителските цени у нас ще бъде 9,8 на сто през 2023 г., като догодина ще отслабне до 5,6 на сто, след което и до 4,2 на сто през 2025 г., според оценките на международната институция. Целта на правителството за фискален дефицит от 3 на сто за настоящата година е постижима, но може да бъде за сметка на по-ниски от планираните капиталови разходи. Това би могло да навреди на перспективите за растеж в бъдеще, алармират авторите на доклада. Предвижда се балансът по текущата сметка на България да премине към лек излишък през периода 2023-2025 г. заради очакваната низходяща корекция при цените на ключови вносни суровини и увеличаването на нетния износ на услуги от страната.
Източник: БТА (06.10.2023)
 
Югозападният регион е единственият в страната, в който делът на високо квалифицираните служители е на европейско ниво Единственият регион на България, в който висококвалифицираните кадри са достигнали средните за ЕС нива (44.2%) - това Югозападният регион на страната (46.657%). Той включва областите София, Перник, Благоевград, Кюстендил и Софийска област. Според последните данни на "Евростат" най-нисък е делът на висококвалифицираните служители в Северозападния регион (24.805%), Южния централен регион (24.822%), Югоизточния регион (25.278%) Северен централен (26.127%) и Североизточния регион (29.554%). През 2022 г. е имало приблизително 80 милиона висококвалифицирани хора, заети в целия ЕС, което представлява 44,2% от общия брой на заетите хора на възраст 25-64 години. Разпределението на висококвалифицираните заети хора на регионално ниво варира много. 106 от 241 отчетени региона са равни или над средните за ЕС. През 2022 г. най-високите регионални дялове на висококвалифицирана заетост са регистрирани в Стокхолм (Швеция, 73,6%), Утрехт (Холандия, 68,9%), Люксембург (67,4%) и пров. Брабант Валон (Белгия, 65,8%). Следват столичните региони на Белгия, Франция, Литва, Унгария, Финландия, Германия, Полша, Холандия, Дания и Чехия с дялове, вариращи между 62,6% и 65,6 на сто.
Източник: Money.bg (06.10.2023)
 
Произведената продукция в отрасъл "Строителство" за първото полугодие на 2023 г. нараства с 19 на сто По предварителни данни произведената продукция в отрасъл "Строителство" за първото полугодие на 2023 г. е на обща стойност 7 923 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. нараства с 19 на сто. Това показват данни от Икономическия отчет на строителния сектор за първата половина на тази година, изготвен от Камарата на строителите в България. Сградното строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за първото полугодие на 2023 г. в размер на 4 621 млн. лв., или с дял от 58,3 на сто от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сградното строителство се увеличава с 21,4 на сто в сравнение с първото полугодие на 2022 г. В инженерната инфраструктура произведената продукция за първото полугодие на 2023 г. възлиза на 3 302 млн. лв. и е с дял от 41,7 на сто от общо произведената продукция в строителството за същия период. Произведената продукция в инженерната инфраструктура се увеличава с 15,7 на сто спрямо първото полугодие на 2022 г. През анализирания период издадените разрешителни за строеж на нови сгради са 6 225, което е спад от 2,3 на сто; започнато строителство на нови сгради – 3 955 сгради, ръст от 2,6 на сто; въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради - 2 469 сгради, ръст от 0,04 на сто. Обявените обществени поръчки са били 2 310 броя на стойност 7 697,1 млн. лв., което е ръст от 38 на сто на броя и ръст от 47,1 на сто на стойността; сключени договори – 1 986 броя, на стойност 3 630,1 млн. лв., ръст от 80,5 на сто на броя и ръст от 138,7 на сто на стойността. Общо отработените човекочасове в строителството за първото полугодие на 2023 г. са 99,6 млн., като спрямо същия период на предходната година те се увеличават с 5,9 на сто. Разходите на работодателя за труд за първото полугодие на 2023 г. възлизат на 1 236,3 млн. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличаване с 20,8 на сто.
Източник: economic.bg (10.10.2023)
 
Ръст на промишленото производство и на строителството през август Индексът на промишленото производство в България нараства с 1.3% през август 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Регистриран е спад с 9.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо август 2022 година. Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост - с 5.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%, и в преработващата промишленост - с 1.5%. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 48.0%, производството на химични продукти - с 15.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10.0%. Намаление е регистрирано при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 4.7%, производството на мебели - с 4.2%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 40.7%, в добивната промишленост - с 12.1%, и при преработващата промишленост - с 1.9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29.7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 24.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 20.5%. Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 24.3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 21.2%.
Източник: econ.bg (11.10.2023)
 
Търговията у нас през август остава без промяна на месечна и годишна база През август 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" запазва нивото от предходния месец, съобщава НСИ. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Регистрирано е намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,5 на сто, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 0,2 на сто, докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение - с 1,8 на сто. Оборотът в търговията на дребно е без изменение спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни. Нарастване на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 5,6 на сто). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2,8 на сто), и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,8 на сто).
Източник: 24 часа (11.10.2023)
 
Минималната работна заплата става 933 лева от 1 януари 2024 г. Минималната работна заплата в България ще стане 933 лева от 1 януари 2024 г., реши правителството. Размерът ? ще се повиши с 19,6%, или със 153 лева спрямо сегашната ? стойност. Той е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. От 1 януари 2024 г. минималната часова работна заплата ще бъде 5,58 лева.
Източник: Банкеръ (12.10.2023)
 
Спад на износа за шести месец, стигна 22% за август Износът на български стоки към Европейския съюз и страните извън него през първите осем месеца на тази година е за над 56,841 млрд. лв., което е със 7,6% по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. Само през август общият експорт е за 6,094 млрд. лв. и намалява с 22% спрямо същия месец на миналата година, показват предварителните данни за стокообмена на България, представени от Националния статистически институт (НСИ). За осем месеца в страната са внесени стоки на стойност 63,877 млрд. лв., или с 8,8% по-малко спрямо периода януари - август 2022 година. Само през август импортът намалява с 8% на годишна база и възлиза на 7,856 млрд. лева. По данни на НСИ общото външнотърговско салдо през първите осем месеца на тази година е на отрицателна територия със 7,035 млрд. лева. През август то също е на минус с 1,762 млрд. лева. От януари до август износът на стоки от България за трети страни намалява с 9,5% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 19,316 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Украйна, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51,5% от износа за трети страни. При вноса на стоки от трети страни през периода януари - август 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари - август 2022 г. е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (17,5%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16,9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38,1%). Външнотърговското салдо на България с трети страни през първите осем месеца е на минус с 6,071 млрд. лева. През август то също е отрицателно и е на стойност 1,652 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.10.2023)
 
България е пред САЩ по предоставена подкрепа за Украйна като дял от БВП България е пред САЩ и Германия по предоставена подкрепа за Украйна като дял от БВП. Това показват данните на Институт за световна икономика в Кил, Германия. Изследването, което отчита периода от 24 януари, 2022 година до 31 юли, 2023 г., е цитирано и от Си Ен Ен. Според института България е предоставила подкрепа в размер на 0,34% от БВП за 2021 г. Това включва военна, финансова и хуманитарна помощ като линейки, генератори за електричество, временни мостове, палатки и др. САЩ са предоставили подкрепа в размер на 0,33% от своя БВП за 2021 г., а Япония – 0,15%. Лидер по този показател е Норвегия с 1,71%. Европейският съюз е предоставил цялостна подкрепа за Украйна в размер на 85,1 млрд. долара, а Съединените американски щати – 76,84 млрд. долара. САЩ са одобрили предоставянето на около 46,6 млрд. долара военна помощ за Киев, а страните от ЕС – около 38 млрд. долара.
Източник: 24 часа (13.10.2023)
 
Годишната инфлация в България се забавя до 6,3 на сто през септември След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто, днес Националният статистически институт (НСИ) регистрира годишни септемврийски стойности от 6,3 на сто, показва справка в НСИ. През септември месечната инфлация е -0,1 на сто спрямо предходния месец, съобщи днес НСИ. Инфлацията от началото на годината (септември 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2022 - септември 2023 г. спрямо периода октомври 2021 - септември 2022 г. е 12,4 на сто. През септември спрямо предходния месец е регистрирано намаление на цените в групите: развлечения и култура (-10,1 на сто) и ресторанти и хотели (-1,9 на сто). Най-голямо е увеличението в групите: образование (+4 на сто), транспорт (+2,7 на сто), облекло и обувки (+0,6 на сто), здравеопазване (+0,6 на сто) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,5 на сто). През август месечната инфлация беше 0,4 на сто, а годишната - за август 2023 г. спрямо август 2022 г. - 7,7 на сто, сочи справка в НСИ. Инфлацията четвърти месец е едноцифрена и намалява.
Източник: 24 часа (17.10.2023)
 
Броят на банкрутиралите фирми в България намалява през третото тримесечие на 2023 година През третото тримесечие на 2023 г. новорегистрираните търговци в България са 9 829, а обявените в несъстоятелност - 829. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 6,5 на сто, а този на банкрутиралите - с 25,8 на сто, съобщи Националният статистически институт. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. новорегистрираните лица са намалели с 10,8 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - с 15,8 на сто. От всички новорегистрирани фирми през третото тримесечие на 2023 година, най-много са в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,1 на сто. При обявените в несъстоятелност - отново най-голям брой попадат в същия сектор - 77,1 на сто. През второто тримесечие на 2023 г. в страната е имало 11 025 новорегистрирани и 984 обявени в несъстоятелност търговци. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните е намалял с 2,6 на сто, а на банкрутите - с 23,8 на сто. По сектори за второто тримесечие на 2023 г., най-голям е бил делът на новорегистрираните правни единици в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", който е бил 89,4 на сто от всички новорегистрирани. При обявените в несъстоятелност фирми, най-голям е бил делът в същия сектор, който е бил 75,4 на сто от общия брой банкрутирали правни единици.
Източник: 24 часа (18.10.2023)
 
Икономиката на България е нараснала с 3,9% през 2022 г. Националната статистика ревизира леко нагоре ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2022 г. Брутният вътрешен продукт на България е нараснал в реално изражение с 3,9% през 2022 г. спрямо 2021 г., сочат актуализираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,5 процентни пункта повече в сравнение с предварителните данни, където БВП е получен само като сума от тримесечни данни. Възходящата ревизия е заради по-доброто представяне на сектора на услугите спрямо предварителните данни. Крайното потребление отново е основен двигател за икономическия растеж. През 2022 г. растежът на икономиката се определя основно от регистрираното увеличение при: добивна и преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване, където увеличението е с 13,1%; Финансови и застрахователни дейности - повишение с 8,0%; Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - нарастване със 7,0%; Строителство - повишение с 5,4%. Спад с 4,4% на годишна база е регистриран в Селско, горско и рибно стопанство. Актуализирани данни по компоненти на крайното използване за 2022 г. отчитат, че най-голям дял в БВП заема крайното потребление. През крайно потребление са изразходвани 76,4% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17,1% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за реалния растеж на БВП има крайното потребление с увеличение от 4,2% и бруто образуване на основен капитал - с 6,5%. През 2022 г. износът на стоки и услуги бележи ръст с 11,6%, а вносът на стоки и услуги - с 15,0% в сравнение с 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (20.10.2023)
 
България е втора по ръст в продажбите на нови коли в ЕС за септември През септември 2023 г. в България са регистрирани 2976 нови автомобила, което е ръст с над 40 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. От страните от ЕС България е на второ място по ръст на продажбите, като пред нас е само Малта с увеличение от 53,2%. Но пазарът в Малта е много малък. Купените нови коли там за един месец са само 622 броя при 406 за същия месец на миналата година. На трето място по ръст на покупките на нови автомобили е Гърция с 32,5%, а топ пет се допълва от Словакия (31% ръст) и Кипър (28,6%). От януари до септември в България са регистрирани 27 382 нови автомобила, което е ръст с близо 25% спрямо същия период на миналата година. Има ръст в продажбите както на бензинови и дизелови коли, така и на електрически, показват данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Продажбите на чисто електрически нови коли са нараснали над два пъти и за девет месеца са регистрирани 1374 такива превозни средства. Покупките на хибридни автомобили, които могат да се зареждат с електроенергия от зарядна станция, са се увеличили с близо 118% до 220 броя. Най-купуваните нови коли остават бензиновите. За девет месеца в страната са регистрирани 21 391 нови бензинови автомобила, което е увеличение с 21,4% спрямо същия период на миналата година. При новите дизелови автомобили ръстът на продажбите е с 19% до 3896 броя. През първите девет месеца в страната са регистрирани общо 222 хил. нови и стари автомобили, което е с около 9% ръст спрямо същия период на миналата година. Това е доста по-малко увеличение спрямо ръста от 40% при покупките на нови автомобили. Българите купуват най-често употребявани коли с цени между 8 хил. и 15 хил. лв. В страните от ЕС за девет месеца са продадени 7,9 млн. броя нови автомобили, което е с близо 17% повече от същия период на миналата година. Но все пак продажбите са под нивото от 9,9 млн. броя за деветте месеца през 2019 г., последната преди пандемията.
Източник: Труд (23.10.2023)
 
Инфлацията у нас се е свила наполовина, но цените продължават да растатЗа една година инфлацията в България се е свила наполовина, но цените за потребителите продължават да растат. Поскъпването е най-значително при храните и горивата. На прага на студения сезон започват да тежат и разходите за отопление. Националната статистика измери инфлация от 6,3 на сто за последния месец. Най-ниската от две години насам. Тенденцията се потвърждава и от сравнението за последната година: За септември 2022 година годишната инфлация е била 15,6%. Тази година – към септември инфлацията е 6,3%, казва финансистът Иван Стойков и отбелязва, че цените продължават да растат, но със забавен темп. Официалната статистика дори показва слабо изразена дефлация в сравнение с предходния месец, но тежестта от поскъпването на живота за домакинствата остава. Малката потребителска кошница поскъпва с половин процент за месец и с близо четири - от началото на годината.
Източник: 24 часа (23.10.2023)
 
Бюджетният дефицит на България за 2022 г. намалява до под 5 млрд. лв. Бюджетният дефицит на България в институционален сектор „Държавно управление“ за 2022 е -4, 859 000 000 лв. отчита НСИ. Това е -2.9% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 678 000 000 лв., или -2.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 442 000 000 лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал дефицит от -623 000 000 лева. Дългът на Р България за 2022 г. е в размер на 37 850 000 000 лв., или 22.6% от БВП.
Източник: 24 часа (24.10.2023)
 
Държавният дълг достигна 22,6% от БВП на страната През 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 4 859 млн. лв., или 2.9% от БВП, по данни на Националния статистически институт. Държавният дълг на България за 2022 г. е в размер на 37 850 млн. лв., или 22.6% от БВП на страната. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 4,678 млрд. лв., или 2,8% от БВП. Подсектор "Местно управление" пък реализирал излишък през 2022 г. в размер на 442 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е на дефицит от 623 млн. лева.
Източник: Труд (24.10.2023)
 
Лек ръст на производителността на труда през 2022 През 2022 година БВП на един зает се увеличава реално с 4.3% в сравнение с предходната година според актуализираните данни на НСИ. Заетите лица в икономиката са 3 446.7 хил., а общият брой отработени часове е 5 574.8 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2022 г. спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите, намаление на относителния дял в аграрния сектор и в индустрията. На едно заето лице се падат 48 687.1 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 30.1 лв. БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 5.7% в сравнение с 2021 г., а на един отработен човекочас се увеличава с 5.9%. Според актуализираните годишни данни за 2022 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор възлиза на 49 550.0 лв. БДС на един зает и 29.8 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 44 000.8 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 26.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 12 390.3 лв. БДС на един зает и 8.6 лв. за един отработен човекочас.
Източник: economy.bg (25.10.2023)
 
Заетостта в ЕС, както и в България достига исторически максимум през миналата година През миналата година заетостта в Европейския съюз достигна исторически връх от 74,6 на сто. В България заетостта е достигнала 70,4 на сто от трудоспособното население на възраст между 16 и 64 годишна възраст през 2022 г. Това е най-високото ниво заетост в страната ни, откакто в базата данни на Евростат има налични данни за страната – 2000 година. Тогава нивото на заетост в България е било едва 51,5 на сто. През 2021 г. родната заетост леко е намаляла - до 68,1 на сто. Година по-късно обаче е нараснала с 1,3 процентни пункта. Югозападният регион, където е и София, е бил с най-голяма заетост в България през 2022 г. – 75,8 на сто, което представлява нарастване с 2,1 процентни пункта в сравнение с 2021 г.
Източник: БТА (25.10.2023)
 
За първите шест месеца на 2023-а продукцията в отрасъла е за 7,9 млрд. Произведената продукция в сектор “Строителство” през първата половина на годината е на стойност 7,923 млрд. лв. - с 19% повече от същия период на предходната година. В сградното строителство увеличението е с 21,4%, а в инженерното – с 15,7%, става ясно от икономическия отчет за полугодието на Камарата на строителите в България (КСБ). Допреди 2-3 години този отрасъл реалидираше с лекота по 22-23 млрд. лв. годишно, а през 2022 г. оборотите се върнаха до обемите отпреди десетина години. Данните на НСИ показват, че между 1 юли 2022-а и 1 юли 2023-а има обща инфлация от 8,5%, което прави ръста на строителната продукция за същия период почти двойно по-нисък от номиналните 19 процента. По данни на строителната камара към началото на септември в поддържания от нея Централен професионален регистър на строителя са вписани 6993 фирми. От тях 6940 са български юридически лица, а 53 – чуждестранни. Заличени от строителя са 428 фирми, което означава, че или са спрели да работят като строители, или обектите им са под 100 кв. метра, т.е. драстично са намалили дейността си.
Източник: 24 часа (30.10.2023)
 
284 млн.евро е печалбата на ВЕИ в България Секторът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България отбеляза рекорден ръст на нетната печалба от 58 на сто през 2021 г., достигайки ниво от 284,5 млн. евро. Това показва ежегодният анализ на индустрията, изготвен от агенция "Сий Нюз" (SeeNews) и адвокатско дружество "Гугушев и партньори". Анализът обхваща 1869 местни компании, занимаващи се с експлоатация, поддръжка, строителство, инженеринг и разработване на проекти за електроцентрали, генериращи възобновяема енергия, както и с производство на батерии, двигатели, турбини и друго оборудване за възобновяеми енергийни съоръжения. Оперативните приходи в сектора скачат с 41 на сто до 1,5 млрд. евро през 2021 г. През 2020 г. са създадени 172 нови ВЕИ компании, а през 2021 г. - 153. Тези цифри почти съвпадат с отчетените в периода 2008-2012 г., когато инвестиционната активност в сектора на възобновяемата енергия в България процъфтява. След стагнацията, отбелязана през 2020 г. в броя на заетите, през 2021 г. служителите се увеличават с 3,1 на сто до 5058 души. Сегментът на строителство, инженеринг и/или разработване на ВЕИ проекти бележи най-голям ръст в броя на служителите – 26,6 на сто в сравнение с 2020 г. Що се отнася до разходите за заплати на ВЕИ компаниите, през 2021 г. те са се увеличили с 18,5 на сто. Осигурителните вноски на бранша са се увеличили с 11 на сто на годишна база. Германия и Италия продължават да бъдат водещите чуждестранни инвеститори в сектора на възобновяемата енергия в България, като близо една от всеки три компании има германска или италианска компания-майка. Топ 10 на чуждестранните инвеститори се допълват от компании от Австрия, Чехия, Гърция, Люксембург, Унгария, Франция, Кипър и Турция.
Източник: economy.bg (30.10.2023)
 
26% скок на пътуванията на българите зад граница през септември Пътуванията на българите в чужбина през септември са се повишили с 26.8% (816.5 хил.) в сравнение със същия месец на 2022 г., сочат данните на Националният статистически институт (НСИ). Българите са пътували най-много с цел гостуване, обучение, посещения на културни и спортни мероприятия - 42.5%, следвани от почивките и екскурзиите - 41.7%, а със служебна цел са били 15.8% от посещенията. Най-голям брой пътувания българските граждани са осъществили до съседните държави. На първо място е Гърция - 243.9 хил., а целта е почивка. Турция е втората по посещаемост страна от българите - 208.9 хил., следвана от Сърбия - 61 хил., и Румъния - 57.4 хил. души с цел работа. Извън пределите на Балканите Германия е най-посещавана държава от българите (51 хил. посещения), следвана от Италия (23.1 хил.) с цел почивка. На трето място е Австрия с 19.7 хил. посещения от български граждани. 1.2 милиона чужденци са посетили България през последния летен месец на 2023 г. Това са с 8.4% повече в сравнение със септември 2022 г., което се е отразило добре на туристическия бизнес у нас. Най-много посещения в България са реализирани от турските граждани - 206.5 хил., като преобладаваща цел на посещението им попада в категорията "други ангажименти".
Източник: Медия Пул (30.10.2023)
 
Заводските цени продължават да спадат Заводските цени в България спадат през септември с близо една четвърт - 24.3% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.7%. В добивната промишленост обаче има ръст в цените с 4.5% спрямо миналия октомври. Значителен ръст на цените има в преработващата промишленост при производството на: тютюневи изделия - с 45.3%, компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 20.9% и при изделия от други неметални минерални суровини - с 14.1%. Съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - с 19.1% и основни метали - с 8.4%. За вътрешния пазар цените се повишават с 2% спрямо август, но на годишна база има спад с 32%. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.3%, и в добивната промишленост - с 3.3%, докато в преработващата се наблюдава увеличение - с 0.5%. Спрямо септември 2022 г. значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при производството на: тютюневи изделия - с 60.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 35.6% производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.5%. Спад на цените е отчетен при: производството на химични продукти - с 28.3%, и на основни метали - с 11.3%. Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 0.8% през септември 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. се наблюдава намаление с 6.7%.
Източник: Дневник (31.10.2023)
 
40% от финансирането на научна дейност у нас идва от чужбина Финансирането на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) у нас идва предимно от чужбина, сочат предварителните данни на Националния статистически институт за 2022 г. Чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД представляват 40% от цялото финансиране. Сектор "Предприятия" финансира 34.7%, а държавният бюджет - 24.6%. През миналата година разходите за научноизследователска и развойна дейност са 1 265.6 млн. лв., което е със 17.8% повече в сравнение с 2021 г. Запазва се тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2018 - 2022 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.75% и е с 0.02 пункта по-ниска в сравнение с 2021 година. Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 67.8% от общите разходи за НИРД през 2022 година. Следва сектор "Държавно управление", чиито научни институти и организации формират 25.4%. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6.3%, а от нетърговските организации - на 0.5%. По области на науката през 2022 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 50.5%, или 638.6 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 20.5%, или 259.3 млн. лв., и естествените науки - 17.2%, или 217.1 млн. лева. През 2022 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 27 090 души (в еквивалент на пълна заетост), което е със 7.8% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.1%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 17 487 души, което е със 7.7% повече спрямо 2021 година. Основната част от заетите с НИРД през 2022 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор "Предприятия" - 54.5% от общия персонал, зает с НИРД (в еквивалент на пълна заетост), или 14762 души. В организациите и институциите от сектор "Държавно управление" научна дейност осъществяват 8 230 души, което съставлява 30.4%. В сектор "Висше образование" 4 008 души са ангажирани с провеждането на научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 14.8%.
Източник: НСИ (01.11.2023)
 
ЦИК отчете 44.94% избирателна активност в страната на местния вот Избирателната активност на вота в неделя, 29 октомври, за цялата страна е била 44.94%, съобщават от Централната избирателна комисия (ЦИК). За сравнение на предходните местни избори от 2019 година избирателната активност на първия тур е била по-висока – 49.76 процента. На тазгодишните избори до урните са отишли повече от 2 713 000 избиратели от общо малко над 6 038 000 души, включени в избирателните списъци. Тази неделя в София избирателната активност e била 36.04 процента. Правото си на глас са упражнили над 380 000 души. На първия тур на изборите през 2019 година в София са гласували 42.82% или близо 456 000 избиратели.
Източник: Банкеръ (01.11.2023)
 
Разрешителните за строеж и започнатите жилищни сгради намаляват през лятото Издадените разрешителни за строеж през месеците юли - септември са за по-малко жилищни сгради и по-малко жилища в тях. Това показват данните на Националния статистически институт. Расте броят на издадените разрешителни и започнатите офис сгради. Общо издадените от местните администрации разрешителни са за 2107 жилищни сгради с 9805 жилища в тях и 1 136 008 кв.м разгъната застроена площ. Общо 25 са за административни сгради/офиси със 78 971 кв.м площ и на 1253 други сгради със 795 230 кв.м площ. В сравнение със същите месеци на предходната година издадените разрешителни за жилищни сгради са по-малко с 2.4%, жилищата в тях - с 33.3%, а разгънатата им застроена площ - с 31.3%. Нарастват издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната разгъната застроена площ съответно със 78.6 и 38.7%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече с 3.3%, както и разгънатата им застроена площ - с 10.0%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите: София (столица) - 351, Пловдив - 344, София - 191, Варна - 169, Бургас - 161. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 4099, Пловдив - 1218, Бургас - 1027, Варна - 933, и София - 401. През третото тримесечие на годината е започнал строежът на 1528 жилищни сгради със 7576 жилища в тях и с 865 719 кв.м разгъната застроена площ, на 17 административни сгради/офиси с 11 384 кв.м площ и 618 други сгради с 579 406 кв.м площ. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 2%, жилищата в тях - с 14.1%, както и общата им застроена площ - с 19.9%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 54.5%, а тяхната площ - със 172.8%. Започнал е строежът на 7.6% по-малко други видове сгради, но с 30.8% по-голяма площ. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) - 279 жилищни, 8 административни и 31 други сгради; Пловдив - 239 жилищни, 5 административни и 80 други сгради; Варна - 175 жилищни и 27 други сгради; София - 147 жилищни и 42 други сгради.
Източник: Дневник (06.11.2023)
 
Безработицата в еврозоната расте през септември, в ЕС остава 6% През септември 2023 година равнището на сезонно коригираната безработица в ЕС е било 6 на сто, като е останало стабилно спрямо август 2023 година и се е понижило в сравнение с регистрираните 6,1 на сто през септември 2022 година, отчита Евростат. В еврозоната равнището на безработицата през септември е нараснало незначително до 6,5 на сто спрямо 6,4 на сто през август 2023 година, но е намаляло по отношение на регистрираните през септември 2022 година 6,7 на сто. Според оценката на Евростат 13 026 милиона души в ЕС, от които 11 017 милиона в еврозоната, са били безработни през септември 2023 година. Спрямо август 2023 година безработицата е нараснала с 95 000 в ЕС и с 69 000 в еврозоната. По отношение на септември 2022 година безработицата се е свила със 126 000 в ЕС и с 212 000 в еврозоната. В България равнището на безработицата през септември 2023 година е било 4,5 на сто, като е останало без промяна спрямо август 20203 и е намаляло спрямо 4 на сто отчетени през септември 2022 година. Безработните в България през септември 2023 година са били 139 000 души спрямо 138 000 души през август 2023 година. През септември 2023 година 2,741 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,232 милиона души са били в еврозоната.
Източник: 24 часа (06.11.2023)
 
Стойността на продукцията в земеделието скочи с над 30% през 2022 г. През 2022 г. цените на производител в българското селско стопанство нараснаха с 31% спрямо 2021 г. - повече, отколкото общо за десетте години преди това. За повишението допринесе резкият скок на цените на основните ресурси, използвани в производството - торове, препарати, енергия - които според данни на Евростат са поскъпнали с 32%. Инфлационната вълна разтърси и пазара за земеделска земя. През 2022 г. цената за декар достигна 1309 лв., като само допреди две години беше под 1000 лв. Арендата също тръгна нагоре, макар и с малко по-бавни темпове. Стойността на произведената земеделска продукция през 2022 г. възлиза на близо 13 млрд. лв. по предварителни оценки. Внушителният скок от 31% обаче е в голяма степен номинален и отговаря на производствената инфлация в сектора. В същото време делът на селското стопанство в икономиката остава почти без промяна в границите между 4 и 5 процента, където се колебае през последното десетилетие. Както и досега, около три четвърти от произведената стойност в сектора идва от растениевъдството. Няколко полски култури доминират земеделието - това са пшеница, слънчоглед и царевица, които представляват над половината от общата стойност и заемат най-голям дял от износа. Заетите в селското стопанство за последните десет години са намалели с над 100 хил. души и към 2022 г. са около 546 хил., включително сезонните работници. Средната брутна заплата в сектора достига 1280 лв. и макар да расте с 18% спрямо 2021 г., остава далеч под средната общо за икономиката. Затова не е изненада, че отрасълът страда от осезаем недостиг на работна ръка. Дефицитът донякъде се смекчава от нарастващата производителност на труда, която в реално изражение се увеличава средно с по около 2.4% годишно.
Източник: Капитал (07.11.2023)
 
Колко мляко произвежда България и колко внася от ЕС Ако преди повече от десет години мандрите преработваха над 1 милиона тона българско мляко годишно, данните за 2022 г. убедително показват как и този бизнес постепенно загива, въпреки окрупняването на животновъдните ферми. През 2022 г. млекопреработвателните предприятия в България са преработени 690 449 хил. литра мляко, от които 667 141 хил. литра е българското и малко над 23 хил. литра - вносното. Общият внос не само на сурово мляко, но и на млечни продукти в България се е покачило с 25,6 хил. тона, или 27,5% на годишна база и това се дължи главно на повишените доставки на неконцентрирани мляко и сметана с 21,3 хил. тона. Количествата внесени неконцентрирани млека и сметана за седемте месеца на 2023 г. в сравнение със същия период през 2022 г. нарастват с 54,4%, или цели 60,4 хил. тона, при 9,5% по-ниска средна вносна цена. В рамките на седемте месеца на 2023 г. в страната са внесени 39,1 хил. тона неконцентрирани мляко и сметана с масленост до 6%, които не са в директни опаковки за крайно потребление (с 15,9 хил. тона повече на годишна база). Количествата са доставени предимно от Унгария, Румъния, Полша и Нидерландия. Общият внос на суровина и на млечни продукти, внесени към края на юли тази година се увеличава както от държави членки на ЕС - с 27,8%, така и от трети страни - с 22,7%. Основни доставчици за страната на мляко и млечни продукти от ЕС за периода са Румъния (26,1 хил. тона), Унгария (21,7 хил. тона), Полша (17,3 хил. тона), Германия (16,2 хил. тона) и Нидерландия (8,7 хил. тона), а от страните извън Съюза - Сърбия (4,6 хил. тона) и Украйна (1,4 хил. тона). Предварителните данни за периода януари - август 2023 г. при преработката суровина от мандрите показват увеличение на общо преработеното мляко с 6,3% спрямо същия период на 2022 г., до 499 978 хил. литра. Преработката на краве мляко нараства с 6,4%, до 467 148 хил. литра, в т. ч. 443 475 хил. литра изкупено от български производители (+3%). Това се отразява в повишение на общото производство на сирена от краве мляко, в което се влага най-голямо количество млечна суровина, с 4,1% на годишна база.В рамките на периода производството на останалите основни млечни продукти се свива с между 1,2% и 14%, най-чувствително при сметаната и маслото. Но пък при производството на имитиращи продукти спадът продължава, като за осемте месеца на 2023 г. той е с 4,7% под отчетеното по същото време на 2022 г.
Източник: Money.bg (09.11.2023)
 
Tърговията на дребно през септември 2023 г. е намалялa с 0,2% в еврозоната В България общият обем на търговията на дребно през септември 2023 година спрямо август 2023 година е нараснал с 0,1 на сто В ЕС през септември 2023 година спрямо септември 2022 година обемът на търговията на дребно е намалял с 6,9 на сто за автомобилните горива, с 3,2 на сто за нехранителните стоки и с 0,9 на сто за хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия. През септември 2023 година сезонно коригираният обем на търговията на дребно е намалял с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната спрямо август 2023 година, отчита Евростат. През август 2023 година обемът на търговията на дребно се е понижил с 0,5 на сто в ЕС и с 0,7 на сто в еврозоната. През септември 2023 година спрямо септември 2022 година коригираният спрямо календарните промени индекс на продажбите на дребно се е понижил с 2,7 на сто в ЕС и с 2,9 на сто в еврозоната. В ЕС през септември 2023 година спрямо август 2023 година обемът на търговията на дребно се е свил с 1,8 на сто за нехранителни продукти, а е нараснал с 0,1 на сто за автомобилни горива и с 1,3 на сто за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. В еврозоната през септември 2023 година спрямо август 2023 година обемът на търговията на дребно е намалял с 1,9 на сто за нехранителни стоки и с 0,9 на сто за автомобилни горива, а при хранителните стоки, напитки и тютюневите изделия са се повишили с 1,4 на сто. Сред страните членки, за които има налични данни, най-големият месечен спад в общия обем на търговията на дребно, е бил регистриран в Словакия (- 2 на сто), Швеция (-1,1 на сто), Германия и Нидерландия (по -0,8 на сто и в двете страни). Най-голямото повишение е отчетено в Словения (+1,1 на сто), Полша (+ 1 на сто) и Дания (+ 0,9 на сто).
Източник: 24 часа (10.11.2023)
 
Лек спад в строителството отчита НСИ за септември През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.4% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват намаление от 1.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. Месечни изменения Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището спрямо предходния месец, като намалението при сградното строителство е с 0.4%, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство - с 3.7%, така и при сградното строителство - с 0.4%.
Източник: econ.bg (13.11.2023)
 
Средната заплата в България в края на септември стигна 2072 лв. По данни на НСИ, средната работна заплата в България в края на третото тримесечие на тази година е вече 2072 лв., т.е. се е вдигнала със 7,52% в сравнение с края на предходното тримесечие. Депутатската заплата обаче за същото време се увеличава с 19,5%. Причината е, че тя се изчислява според сравнение между възнагражденията само за обществения сектор, където увеличението между второто и третото тримесечие е по-високо. Заплатите на народните представители се изчисляват, като се вземат три средни работни заплати в обществения сектор в края на отминалото тримесечие. Данните на НСИ показват, че става дума за 2255 лв., т.е. депутатската заплата, без добавките, е 6765 лв.
Източник: 24 часа (14.11.2023)
 
Северозападният и Югоизточният регион в България са с най-малко висшисти в ЕС Северозападният и Югоизточният регион в България са сред местата в Европейския съюз (ЕС) с най-малко млади хора, завършили висше образование. Това сочат данни на Европейската статистическа служба за образованието на възрастовата група между 25 и 34 години през 2022 г. Според проучването 42%, или над две пети, от младите хора в Европейския съюз са с висше образование. От всички 240 региона за прилагане на регионални политики в ЕС 72 (30%) са постигнали заложената от ЕС цел за покритие на висшето образование от 45%. В Северозападния регион в България завършилите по-висока степен на образование са 21%, а в Югоизточния – 23,4%. В България само един регион регистрира стойности над средните за ЕС с 46,2% завършили висше образование – Югозападният регион, в който влизат областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град. От регионите с най-висок процент завършили висше образование в ЕС са района на столицата Вилнюс в Литва, където висшисти са 73,6% от младите хора. Поне 60% от хората в посочената възрастова група са завършили висше образование и в регионите на столиците на Франция, Ирландия, Нидерландия, Полша, Унгария, Швеция, Люксембург и Дания. Относително високи дялове на висшето образование са регистрирани и в два региона, специализирани в изследователски и иновационни дейности и/или високотехнологично производство: Утрехт в Нидерландия и Баската автономна област в Северна Испания; а Северна и Западна Ирландия е единственият друг регион в ЕС, който има дял над 60%. На дъното в класацията са 17 региона, в които по-малко от една четвърт от всички на възраст между 25 и 34 години имат висше образование: 7 от 8-те региона в Румъния (изключение прави региона на столицата Букурещ), 3 региона в Унгария, 2 в България, 1 в Чехия, 3 в Южна Италия и Френска Гвиана. Част от тези региони се характеризират като изолирани или предимно селскостопански, с ниски нива за развитие на високо квалифицирани специалисти. Други се характеризират със сравнително високата си специализация в програмите за професионално образование, като учениците излизат на пазара на труда чрез стажове и обучения, а не чрез академични квалификации.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2023)
 
НСИ актуализира прогнозата за населението до 2090 г. Националният статистически институт (НСИ) публикува актуализирана прогноза за населението до 2090 година. Използвани са данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Сценариите за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната, са три. Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4.97 млн. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 човека от населението в активна възраст ще се падат 69 в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години. Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. При вариант, в който демографското развитие протича при благоприятни процеси през 2090 г. населението ще е малко над 5.1 млн. души. При вариант на неблагоприятни процеси прогнозата за същата година е население от малко под 4.8 млн. души. Според данните на НСИ на 31 декември 2022 г. населението е било 6.44 млн. Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период.
Източник: Дневник (14.11.2023)
 
Растежът на БВП се свива до 1.7% през третото тримесечие Растежът на българската икономика още по-отчетливо се забавя през втората половина на годината. През третото тримесечие брутният вътрешен продукт се увеличава в реално изражение с 1.7% спрямо същия период на 2022 г., показва експресна оценка на НСИ, след като през април - юни икономиката се разшири с 2%. С изключение на няколкото тримесечия на минус по време на ковид кризата, това може да се окаже най-слабият резултат за последните десетина години. На тримесечна база икономиката расте с 0.4% след също толкова и през предходния период. Произведеният в страната брутен вътрешен продукт през месеците от юли до септември е на стойност 47.7 млрд. лв. по текущи цени, отчита статистиката. В него с най-голяма тежест е потреблението - близо 78%, а около 18% заемат инвестициите. Превишението на износа на стоки и услуги над вноса възлиза на близо 2 млрд. лв., или около 4% от БВП. След силния отскок през 2021 г., когато икономиката порасна със 7.7%, темповете постепенно се забавят с избледняването на възстановителния бум след пандемията. Впоследствие към това се прибавиха и ефектите от високата инфлацията, която изяжда покупателната способност на домакинствата и ограничава потреблението.
Източник: Капитал (15.11.2023)
 
След дефлацията през септември, през октомври Националният статистически институт (НСИ) отчете месечна инфлация от 0.4%. Годишната инфлация спрямо октомври 2022 г. е 5.8%. Инфлацията от началото на годината е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода ноември 2022 - октомври 2023 г. спрямо периода ноември 2021 - октомври 2022 г. е 11.4%.
Източник: Дневник (16.11.2023)
 
Пенсионерите в България са 2 029 000 към края на първото полугодие на 2023 г. По данни на Националния осигурителен институт към края на първото полугодие на 2023 г. пенсионерите в България са 2 029 000. Над 500 000 от тях (около една четвърт от всички пенсионери) получават пенсия в размер до минималната - 467 лв. Около 416 000 (малко над 20% от всички пенсионери) получават пенсия в размер от 467 до 600 лв. Почти 684 000 души получават т.нар “вдовишка добавка” - 26,5% от пенсията, която е получавал/а починал/а съпруг/съпруга. Общо 65 000 души получават добавк за чужда помощ. Средната пенсия за първото полугодие на 2023 г. е 735,48 лв. Най-високата средна пенсия е в град София - 896 лв. Следват Бургас с 817 лв и Перник с 808 лв. Най-ниска е средната пенсия в Кърджали - 592 лв и в Разград - 607 лв. След увеличението от 1 юли 2023 г. средната пенсия за 2023 г. достигна 788,10 лв.След увеличението броят на пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност от 504 лв намаля с почти 50% - от 672 870 (до 1 юли 2023 г.) на 340 209 души след тази дата. От 1 юли тази година новият минимален месечен размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 523,04 лв. Преди увеличението с 12% размерът беше 467 лв. Минималният размер на другите видове пенсии, свързани с трудова дейност, се определя като процент от посочения. Увеличението от 12% не засяга около 1000 души, чиито пенсии и преди увеличението, надхвърляха законоустановения максимален размер, който е 3400 лв. Към 1 юли 2023 г. 284 808 души получават пенсия над 1000 лв след неколкократните увеличения през последните години. Около половината от тях получават под 1600 лв, а срещу 2000 лв на месец се разписват 31 775 души. Една трета от "богатите пенсионери" живеят в София. Около 84 000 са жените с пенсия над 1000 лв.
Източник: actualno.com (16.11.2023)
 
Потреблението на основни храни е намаляло Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство в България намалява през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 година, обявиха от Националния статистически институт. Причината за това е повишаването на цените на храните. Най-голямо е намалението в потреблението на зеленчуците - от 26,1 кг на 24,9 кг на човек за тримесечието, на хляб и тестени изделия - от 18,6 кг на 18 кг, и на плодове – от 19,1 кг на 18,7 килограма. Увеличава се потреблението на месни произведения - от 3,9 кг на 4,1 кг, и на прясно мляко - от 4,5 литра на 4,6 литра на човек за тримесечието. Без промяна остава потреблението на месо, яйца и зрял фасул. Доходите на хората са нараснали с 22,5% за година, средно по 958 лв. средно на човек на месец, показват данните на НСИ. Но успоредно с това нарастват и разходите, заради повишението на цените. Доходите на домакинствата от заплати са нараснали с над 25 на сто, а от пенсии с 10,7%. Домакинствата взимат и доста повече кредити, като същевременно намаляват сумите, които внасят по депозити в банките.
Източник: Труд (17.11.2023)
 
НСИ отчита леко покачване на коефициента на безработица Леко покачване на коефициента на безработица у нас спрямо същия период за миналата година отчита НСИ. Безработните в България през третото тримесечие на 2023 г. са 125,0 хил., от които 69,9 хил. (55,9 на сто) са мъже и 55.1 хил. (44,1 на сто) - жени, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните се увеличава с 14,0 хил., или с 12,6 на сто. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0,4 процентни пункта и достига 4 на сто, съответно 4,3 на сто за мъжете и 3,8 на сто за жените. От всички безработни 17,1 на сто са с висше образование, 49,6 на сто - със средно, и 33,3 на сто - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 2,1 на сто за висше образование, 3,6 на сто за средно образование и 12 на сто за основно и по-ниско образование. Продължително безработни (безработни от една година или повече) са 66,3 хил. души, или 53,1 на сто от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 2,1 на сто, съответно 2,2 на сто при мъжете и 2,1 на сто при жените. От общия брой на безработните 17,7 хил., или 14,1 на сто, търсят първа работа. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години през третото тримесечие на 2023 г. е 8,3 на сто (9 на сто при мъжете и 7,4 на сто при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0,3 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените.
Източник: 24 часа (20.11.2023)
 
България е внесла 4600 работници от трети страни Идващите в България чужденци от трети страни с цел работа продължават официално да бъдат твърде малък брой - под 5000 за 2022 г. Още по-малко са висококвалифицираните специалисти, които внасяме със "синя карта" - макар да се увеличават в пъти за последните години, те са едва 922 души за 2022 г. Семейните причини остават водеща причина за установяване на чужденци от трети страни у нас, а работата е на второ място. 5345 души са дошли в България през 2022 г. по семейни причини, показват данните на НСИ. 4621 души са получили разрешение за пребиваване у нас с цел работа. Броят на получените разрешения за пребиваване с цел образование и обучение са 1923. Най-желаните имигранти - високоспециализираните кадри, за които има специални условия със "синя карта", са най-малко. През 2022 г. 1119 души са получили такова разрешение за работа у нас, като от тях 922 идват за първи път в България (при останалите става дума за подновяване на синята карта). Това все пак е двойно повече в сравнение с 2021 г., когато сините карти са били едва 446. Като цяло легално пребиваващите чужденци от трети страни у нас са около 60 000 и в сравнение с 2021 г. даже намаляват, според данните за 2022 г. 57 511 души притежават разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване у нас - с около 2000 по-малко в сравнение с 2021 г. Все пак в сравнение с 2019 г. увеличението е значително - тогава са били 45 236 души.
Източник: Сега (20.11.2023)
 
Преките чуждестранни инвестиции бележат 15-годишен ръст към края на септември С 50% са нараснали преките чуждестранни инвестиции в България за първите 9 месеца на 2023 г. спрямо същия период на предходната година, съобщи Министерството на икономиката и индустрията. Те са достигнали над 3,1 млрд. евро, което е с над 1 млрд. евро повече спрямо същия период на 2022 г., сочат предварителни данни на БНБ. Това е най-високият ръст на преките чуждестранни инвестиции за последните 15 години. Икономическият министър подчерта, че България е в топ 5 в Европейския съюз по ръст на икономиката през третото тримесечие. „Въпреки рецесията, която се наблюдава в Западна Европа, българската икономика продължава да расте с близо 2%“, каза още Богданов. Той цитира експресни данни на НСИ, според които през третото тримесечие у нас има ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,7%.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2023)
 
Строежът на жилища в Бургас нарасна с 26% Строителството на нови жилища се увеличава в редица области на страната. Това се дължи на голямото търсене на апартаменти и къщи в много големи и по-малки населени места. А строителните предприемачи с изгражданите от тях сгради се опитват да удовлетворят желанията на клиентите. През третото тримесечие на годината в област Бургас е започнало строителството на 857 апартаменти и еднофамилни къщи, което е ръст с над 26% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. За същия период на миналата година започнатите нови жилища в областта са 678. Голям е ръстът на строителството и в област Велико Търново. Само в рамките на едно тримесечие е започнало строителството на 116 жилища, което е със 123% повече спрямо същия период на миналата година, когато в областта е започнало изграждането на 52 къщи и апартаменти. През третото тримесечие на годината област Бургас остава на трето място по започнато ново жилищно строителство. На първо място за трето поредно тримесечие е София-столица със започнати 2953 къщи и апартаменти, след като в края на миналата година първото място беше за Варна. Ръстът на започнатото строителство на жилища в столицата е с 1,6% спрямо предходното тримесечие. На второ място по започнало ново строителство е област Варна, където е стартирало изграждането на 890 къщи и апартаменти. Общо за цялата страна през тримесечието е започнал строежът на 1528 жилищни сгради с 7576 жилища в тях и с 865,7 хил. кв. м обща застроена площ, на 17 административни сгради/офиси с над 11,3 хил. кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 618 други сгради с 579 хил. кв. м РЗП.
Източник: Труд (22.11.2023)
 
60% от IT компаниите у нас са с българска собственост 59.75% от IT компаниите в България са с българска собственост, а останалите 40.25% - с централен офис в чужбина. Това показват данните на специализирания Job Board за IT специалисти, собственост на компанията DEV.BG. Проучването обхваща над 1300 компании, като са обобщени данни към 31 октомври 2023 година. От изследването става ясно, че най-голям брой разкрити IT офиси има в София, които представляват почти 64% от общия брой офиси на технологичните компании у нас. Варна дава много силна заявка за второто място с 10.96%, като изостава от Пловдив само с 6 процентни пункта. Бургас, Русе и Велико Търново също се радват на интерес при разкриването на нови офиси на IT компании. В сегмента “Други” присъстват по-малък брой клонове в градове като Плевен, Габрово, Благоевград, Перник, Стара Загора, Казанлък, Троян, Шумен и др. Микро (с по-малко от 10 IT експерти) и малките (с 10-30 IT специалисти) фирми водят в класацията с по над 30% присъствие за сметка на големите (с повече от 70 IT експерти) и средните (с 31-70 IT специалисти) бизнеси, които са с по около 15% за всяка категория. Преобладават продуктовите компании (896 на брой), следвани от консултантските (466), тези, предоставящи услуги (378) и внедрителите на софтуерни системи (също 378). В Job Board-a на DEV.BG компаниите се причисляват към една, две или няколко от посочените дейности. Това е и причината общият брой на фирмите в тази графика значително да надхвърля 1300 (общият брой участници в анализа на сектора). Според проучването, в екипите на над две трети от компаниите в DEV.BG Job Board, IT професионалистите са повече от 50% от всички служители, докато в останалите близо 30%, те представляват по-малка част от екипа – до 50 процента.
Източник: 3e-news (23.11.2023)
 
ИПИ: България се развива на няколко скорости, половината бизнес е в София и Пловдив По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) неравномерното разпределение на БВП на човек от населението ясно показва голямата разлика между столицата и всички останали области. За 2021 г. за София (столица) той е 45 хил. лв. - това е единствената област, чийто относителен БВП е по-висок от средната за страната стойност (20,2 хил. лв. на човек). С близки до средния БВП се нареждат областите: Стара Загора (20,2 хил. лв. на човек), София-област (19,3 хил. лв. на човек) и Варна (17,9 хил. лв. на човек). Известни размествания обаче има в дъното на класацията по БВП на човек от населението, където дълго стояха област/и от Северозапада. А сега с най-ниска степен на икономическо развитие в страната вече е област Хасково (9,8 хил. лв. на човек), като малко по-добре от нея са областите Силистра (10 хил. лв. на човек) и Сливен (10,5 хил. лв. на човек). Разликите между по-слабо развитите области са относително малки, като 17 области са с БВП на човек от населението под 13 хил. лева. Малкото отстояние означава, че настоящото подреждане отразява различните темпове на растеж в годината на възстановяване след пандемията и изглежда много вероятно през следващите години то да се промени отново, се отбелязва в доклада на ИПИ. Брутната добавена стойност на човек от населението варира от почти 41 хил. лв. в столицата, до малко над 9 хил. лв. в област Хасково.
Източник: Money.bg (24.11.2023)
 
Оборотите в информационните технологии растат двуцифрено, в транспорта спадат Годишен спад на оборотите в транспорта и двуцифрени ръстове в информационните и архитектурните услуги отчита НСИ през третото тримесечие. Данните за индексите на оборота в услугите обхващат дейностите, включени в секторите "Транспорт, складиране и пощи", "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" и "Други бизнес услуги". Индексът на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 12.8% по-висок през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Това се дължи на значителния ръст, регистриран при "Информационни услуги" (20.5%), "Дейности в областта на информационните технологии" (13.3%) и "Далекосъобщения" (12.6%). Намаление е отчетено при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 2.2%. През третото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" е с 5.0% под равнището на същото тримесечие на 2022 г. Спад е отчетен при "Воден транспорт" - със 17.0%, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 10.8%. Увеличение се наблюдава при "Въздушен транспорт" - с 8.5%, и "Пощенски и куриерски услуги" - с 5.8%. Сред т. нар. други услуги значителен годишен ръст се наблюдава при архитектурните и инженерните дейности и техническите изпитвания и анализи - с 34.5 на сто. Рекламната дейност и пазарните проучвания растат с 21.6%, а дейностите по почистване - с 20.3%. Сравнението с второто тримесечие на тази година сочи спад в транспорта и складирането с 1.3%. В сектора на информационните технология и далекосъобщенията няма нито спад, нито растеж. При т. нар. други услуги оборотите намаляват значително само туроператорската дейност като сривът е с 35.5%.
Източник: econ.bg (27.11.2023)
 
Спад на цените на производител през октомври с 0,9% на месечна и с 20,1% на годишната база Производствените цени в България спадат през октомври на годишна база за седми пореден месец, като те се понижават и спрямо предходния месец, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител (PPI) в нашата страна се понижава през октомври с 20,1% спрямо година по-рано след понижение с 24,3% през септември, като това представлява производствена дефлация за седми пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо предходния месец производствените цени през октомври се понижават с 0,9% спрямо септември, когато нараснаха с 1,6 на сто. Намаляването на цените на производител спрямо предходния месец се дължи на понижение с 4,3% на цените в добивната промишленост и с 1,2% в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се повишават с 0,3 на сто. Спрямо година по-рано обаче цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия пък се понижава през октомври 2023 г. с цели 48,8%, след като точно преди година (през септември 2022 г.) беше отчетен техен скок с цели 148,3%. Цените в добивната промишленост пък се понижават през октомври с 4,9% спрямо същия месец на 2022 г., докато тези в преработващата промишленост намаляват с 1,7 на сто. ндексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври се понижава с 0,6% спрямо септември и с 25,9% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар намалява на месечна база с 1,3% и на годишна база със 7,8 на сто. Данните за продължаващо намаляване на производствените цени предполагат, че и потребителската инфлация ще продължава да отслабва през следващите месеци, макар и с по-умерено от досегашното темпо. По-рано този месец НСИ отчете забавяне на потребителската инфлация в нашата страна през октомври до 5,8% на годишна база от 6,3% през септември, достигайки най-ниско ниво от октомври 2021 г.
Източник: БНР (01.12.2023)
 
Софтуерният сектор у нас ще изнесе стоки и услуги за близо 8 милиарда лева през 2023-а Българският софтуерния сектор очаква ръст на приходите от 12,1% за 2023 г., докато през 2022 г. той е бил почти двойно по-висок - 23,7%. Над 85% от тези приходи са от износ, по данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). През 2022 г. делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 1/3 от общия обем на износа на услуги от България. Ръстът на приходите от износ е 25% на годишна база през 2022 г., достигайки 6,35 млрд. лв. През 2023 г. се очаква експортната стойност да нарасне с 21% и да достигне 7,69 млрд. лева. Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) достига най-високата си стойност в годините, с дял от 4,3% през 2022 г. Прогнозата за 2023 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП отново ще се увеличи и ще достигне близо 4,5%, което ще затвърди позицията на сектора като №1 в икономиката на услугите в страната. Прогнозата е, че през 2023 г. секторът ще внесе общо над 2 млрд. лв. данъци (ДДС, данък печалба, социални осигуровки, ДОД и данъци през лично потребление) със своите 58 хил. работни места. «Трусовете» в данъчно-осигурителната политика на страната са оценени като най-големия национален риск за развитието на сектора. Сред глобалните рискове, са световната икономическа и геополитически кризи.
Източник: Money.bg (04.12.2023)
 
Близо една четвърт от работните места у нас - зависими от износа извън ЕС Цели 23,3% от работните места в България са осигурени от износа към държави извън Европейския съюз, показват данните на Евростат. Това поставя нашата страна на трето място в ЕС - пред нас само Ирландия (27%) и Люксембург (25%). Това означава, че над 807 000 работещи у нас зависят от международната търговия. За 10-годишен период се забелязва ясна тенденция на ръст. В сравнение с нашата страна, средно за евросъюза ефектът от външния експорт е значително по-нисък - обезпечил е 14,5% от работните места. Най-силно зависимите от износа извън ЕС индустрии в България са производствената и селскостопанската с общо почти 400 000 заети с помощта на международната търговия. Над 20% от брутната добавена стойност, създадена в България, е свързана с експорта към трети страни - отново повече от средните стойности. Това отрежда на България четвърто място, като в този случай я изпреварват Ирландия, Люксембург и Кипър. Общо 30,4 млн. души в ЕС имат работа с помощта на експорта на ЕС - 1 от всеки 7 работещи. В Германия са 6,9 млн. от тях, а други общо 6,8 млн. са във Франция и Италия. Двете страни обаче са "на опашката" по относителен дял на работните места, обезпечени от износа. Брутната добавена стойност, свързана с международната търговия е 2,2 трлн. евро или 17% от цялата брутна добавена стойност, създадена в ЕС.
Източник: Money.bg (05.12.2023)
 
Електрическите автомобили у нас се увеличават Броят на електромобилите в България се удвои за по-малко от година, показват данните за регистрациите на "Пътна полиция". Към 1 декември 2022 г. по пътищата на страната са се движили 4 477 коли на ток, регистрирани за десетилетие - от пролетта на 2011 г. до есента на 2022 г. На същата дата 2023 г. автомобилите достигат 10 951, което е ръст от 144%. За последната година български номера са получили 6 474 електромобила. Около 2 хил. от тях са нови, а останалите са втора ръка. Въпреки ръста, делът на електромобилите е едва 2.6% от всички регистрирани за последната година почти 248 хил. нови и стари автомобили с двигатели с вътрешно горене. При новите автомобили делът е почти 5 на сто, а при употребяваните - 2.3%. Най-купуваният нов модел на ток в България е Tesla Model Y (на челната снимка). Американският електромобил е намерил 282-ма купувачи, въпреки че производителят няма официално представителство в България, а цените в Германия тръгват от около 115 хил. лв. Вторият по популярност електромобил е най-достъпният на българския пазар - "Дачия Спринг". При стартова цена малко над 43 хил. лв. за 11 месеца от него са продадени 267 броя. "Хюндай Айоник" 5 със 120 регистрации е третият по популярност нов електромобил.
Източник: Дневник (07.12.2023)
 
БВП бележи ръст и през третото тремесечие на 2023 г. на годишна база През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) нараства с 1.8% в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. и с 0.4% спрямо второто тримесечие на 2023 г. по сезонно изгладени данни на НСИ. Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности: Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 2.9%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 2.1%, Финансови и застрахователни дейности - 1.7%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - 1.4%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 0.6%, Строителство - 0.5%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 0.3%. Спад е регистриран в Селско, горско и рибно стопанство с 5.7% на годишна база и в Култура, спорт и развлечения; други дейности - с 1.8%. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4.3% и бруто образуване на основен капитал - с 9.6%. През третото тримесечие на 2023 г. износът на стоки и услуги бележи спад с 3.1%, а вносът на стоки и услуги - с 5.5% в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни.
Източник: НСИ (08.12.2023)
 
Промишленото производство расте с 2,6% през октомври, но се свива на годишна база Индексът на промишленото производство в България нараства с 2,6% през октомври в сравнение с предходния месец, но бележи спад с 5,4% на годишна база, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. Спрямо предходния месец се отчита увеличение в добивната промишленост с 9,7% и в преработващата промишленост – с 1,6%. Намаление има при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 3,2%. Преработващата промишленост отчита по-значителен ръст при производството на химически продукти – с 22,6%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 15,6%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 9,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 8,2%, производството, некласифицирано другаде, и при ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с по 7,7%. Спад има при производството на тютюневи изделия – с 23,1%, и производството на превозни средства, без автомобили – с 14,3%. На годишна база е отчетено най-голямо намаление при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 10,1%, в преработващата промишленост – с 5,5%, и в добивната промишленост – с 1,5%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 51,9%, производството на превозни средства, без автомобили – с 35,0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 31,0%, производството на мебели – с 29,7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.6%. Същевременно спрямо същия период през миналата година е регистриран ръст при производството на химични продукти – с 29,5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17,1%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 14,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 14,0%.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2023)
 
Тенденциите в хранително-вкусовата промишленост в България през изминалата 2023 Хранително-вкусовата промишленост в България в момента преминава през фаза на трансформация, белязана от забележителен растеж и еволюция, движени от безброй фактори, оформящи нейната траектория. Прогнозите сочат, че българският пазар на храни е готов да достигне впечатляващ крайъгълен камък на приходите с приблизително 10,42 милиарда щатски долара през 2023 г. Тази прогноза е подкрепена от годишен темп на растеж от 5,05%, продължаващ от 2023 до 2028 г. Сред различните сегменти на на пазара, секторът на месото се очертава като важен играч, който се очаква да допринесе значително с прогнозиран пазарен обем от 2,15 милиарда щатски долара през 2023 г. Общият обем на пазара на храни се очаква да претърпи значително увеличение, достигайки 3 513,00 милиона кг до 2028 г., демонстрирайки стабилен ръст на обема от 2,5% през 2023 г. На базата на човек средният обем на пазара на храни се очаква да възлезе на 459,50 кг през 2023 г. В сектора на хранителните стоки в България има забележителен ръст в продажбите, скок с 30%. Траекторията на българската хранително-вкусова промишленост е безспорно положителна, като през следващите години се очаква стабилен растеж както на приходите, така и на обема.
Източник: Труд (11.12.2023)
 
В Сребърния фонд, в края на ноември са натрупани 3,985 млрд. лв. В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд, в края на ноември са натрупани 3,985 млрд. лв., от които 3,945 млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в Българската народна банка. През месец ноември 2023 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на едва 8,82 млн. лв. В същото време разходите за пенсии вече стигат 14,071 млрд. лв. Те нарастват с 2,988 млрд. лв. или с 27% спрямо същия период на предходната година. Към 30.11.2023 г. върху парите в Сребърния фонд са натрупани лихви в размер на 86,61 млн. лв. Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., но за 15 години парите в него дари не са се удвоили. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за месеца.
Източник: econ.bg (13.12.2023)
 
Средната работна заплата за страната през 2023 г. е 2000 лева През третото тримесечие на 2023 г. средната работна заплата за страната e 2000 лв. Увеличението на годишна база е с 14,7 %. Това показват данните на информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в областта на доходите и жизненото равнище за периода. Средната заплата е най-висока в област София-град. Средното възнаграждение в столицата е 2722 лв., което е с 36,1 % повече спрямо средната заплата за страната и с 13,9 % повече в сравнение с трето тримесечие на 2022 г., посочват от министерството. Най-голям ръст на средното възнаграждение на годишна база се отчита в областите Кърджали (20,1 %) и Ловеч (18,6 %). Общият доход на домакинствата през третото тримесечие на 2023 г. е 5728,68 лв. и нараства с 18,4 %. спрямо същия период на миналата година, отчитат още от социалното министерство. В информацията в бюлетина се уточнява, че основен компонент на общия доход е брутният доход. През трето тримесечие на 2023 г. в осем икономически дейности се отчитат средни заплати над средните за страната. В тях са заети около една трета от всички работещи. Най-високо е заплащането в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“; „Финансови и застрахователни дейности“; „Добивна промишленост“; „Професионални дейности и научни изследвания“; „Държавно управление“; „Образование“; „Хуманно здравеопазване и социална работа“, обобщават от МТСП.
Източник: 24 часа (13.12.2023)
 
Eлe?тpoннaтa тъpгoвия в Бългapия щe дocтигнe пoчти €2 милиapдa пpeз 2023 или нaд 2% oт БB? Eлe?тpoннaтa тъpгoвия в Бългapия нaбиpa c?opocт c бъpз тeмп. A?o пpeз 2021 гoдинa, ?oгaтo тя знaчитeлнo нapacтвa, oнлaйн пpoдaжбитe нa cтo?и и ycлyги ca излизaли нa 1,2 милиapдa eвpo, тo caмo двe гoдини пo-?ъcнo пpeз 2023 тoвa чиcлo дocтигa пoчти 2 милиapдa eвpo (1,95 милиapдa) eвpo. Toвa e нa фoнa нa пpoгнoзa нa тeмп нa pacтeж нa eлe?тpoннaтa тъpгoвия (бизнec ?ъм ?paeн пoтpeбитeл) пpeз 2023 гoдинa c 19%. ?peдишнитe двe гoдини oтбeлязвaт cилeн pacтeж oт cъoтвeтнo 29% и 31%. Toвa ce ?aзвa в дo?лaдa нa Бългapc?a E-?oмepc Acoциaция (БEA). Дaннитe ca oт Еurореаn Есоmmеrсе Rероrt 2023 и ca пpoгнoзни. Cpeднaтa гoдишнa oнлaйн ?oшницa в Бългapия възлизa нa 680 eвpo. Haй-пopъчвaнитe cтo?и в интepнeт oт бългapитe ca дpexи - cпopтнo oблe?лo и oбyв?и, a?cecoapи ?aтo чaнти, бижyтa и т.н. 83% oт вcич?и oнлaйн ?yпyвaчи пpeз 2022 г. ca пopъчвaли пoдoбни cтo?и. Гoлям e дeлът и пpи тypиcтичec?итe ycлyги (30% oт вcич?и пaзapyвaщи пo интepнeт ca изпoлзвaли тa?ъв вид ycлyги чpeз oнлaйн пo?yп?и). 27 нa cтo oт oнлaйн ?yпyвaчитe ca пaзapyвaли ?oзмeти?a и пpoдy?ти зa ?pacoтa. 26% oт тяx ca пopъчвaли xpaнa oнлaйн. Ha-мaлъ? e дeлът нa пopъч?итe нa дoмa?инc?и ycлyги пo интepнeт (1%), ?aтo тy? ce имa пpeдвид пoчиcтвaнe нa дoмa, peмoнти и дpyги. Bce oщe пpeдпoчитaн вapиaнт зa плaщaнe e нaлoжeният плaтeж, ?oйтo ce изпoлзвa пpи 60% oт пopъч?итe, a 31,2% ce плaщaт c ?apтa. 4,5 нa cтo oт oнлaйн пpoдaжбитe ca пocpeдcтвoм бaн?oви и мoбилни плaщaния и 4% ca нa изплaщaнe. Близo 95% oт ?yпyвaчитe oнлaйн пpeз минaлaтa гoдинa ca зa?yпили cтo?и oт бългapc?и мaгaзини, 32 нa cтo oт мaгaзини в cтpaнитe нa EC и 18% oт тяx - извън EC.
Източник: Money.bg (14.12.2023)
 
Земеделието с 6,5 млрд. лева добавена стойност за година През 2022 г. брутната добавена стойност, създадена в аграрния отрасъл в България, е в размер на 6,5 млрд. лева. Брутната добавена стойност създадена в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство" за 2022 г. възлиза на 6,5 млрд. лева, като намалява с 4,4% спрямо предходната година, в резултат на последиците от войната в Украйна и повишените разходи в производството. Делът на аграрния отрасъл в общата брутна добавена стойност за икономиката на страната е 4,3%. Предварителните данни за първите две тримесечия на 2023 г. сочат намаление на формираната от аграрния отрасъл добавена стойност съответно с 1,1% и 0,3% на годишна база в реално изражение. През 2022 г. за поредна година се отчита значително положително салдо в аграрната търговия на България в размер на 1,6 млрд. евро. По предварителни данни, през първото полугодие на 2023 г. нетният износ на селскостопански стоки от страната е в размер на 972 7000 евро, като основните групи продукти в експорта са зърното, растителните мазнини и маслодайните семена.По схемите за директни плащания и преходна национална помощ през календарната 2022 г. са оторизирани близо 1,7 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет. През 2022 г. по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. са изплатени 683,5 млн. лева, а по Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г. - 22,8 млн. лева. Държавните помощи за земеделските производители през годината възлизат на 981,1 млн. лева.
Източник: actualno.com (14.12.2023)
 
Бизнесът с изнесени услуги: Охлаждане на фона на рекорден брой заети Високотехнологичният аутсорсинг сектор в България записа поредна година на ръстове. През 2022 г. в индустрията вече са работили рекордните 105 хиляди души, а на годишна база се отчита увеличение на приходите с 16.8% до почти 5 млрд. евро. Инерцията обаче се забавя, а сред факторите за това са както глобалната икономическа и геополитическа несигурност, така и добре познатите вътрешни, свързани с данъчната непредсказуемост и некачественото образование. А всичко това е на фона на силно ограничения пазар на труда. Тези констатации бяха направени по време на представянето на годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 г. Данни от него показват, че в сектора през миналата година са оперирали общо 802 компании: 360 са BPO (изнeceни бизнec ycлyги, 416 – ІТO (изнесени технологични услуги), а 23 се занимават с развойна дейност. Заедно всички те са генерирали приходи, с които са донесли общо 5.8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 г. сочи, че при запазване на средния ръст в сектора от последните 5 години, приходите му ще достигнат 9.2% от БВП. Усложняващата се обстановка обаче говори за забавяне. От сектора очакват, че още през 2023 г. ръстът ще се забави до едноцифрен. За сравнение, през 2021 г. индустрията на изнесените услуги регистрира увеличаване на оборота с 22.4%, през 2020 – 11.2%, а през 2019 г. – 19.6%.
Източник: economic.bg (14.12.2023)
 
През 2022 година Междуведомствената комисия по експортен контрол на оръжията е издала 810 разрешения за износ за около 4,3 млрд. евро на оръжейна продукция. От тях действително реализираният през миналата година износ е за 1,6 млрд. евро. Сред най-изнасяните изделия са бомби, снаряди и други взривни устройства, бойни припаси и взривателни устройства, гладкоцевни оръжия. Изнасяли сме и сухопътни транспортни средства, бронирани и защитни средства, както и технологии. Дестинациите на българския износ на оръжейна продукция, посочен в доклада, са Полша, Чехия, Румъния, Ирак, САЩ, Уганда, Конго, Индия и Саудитска Арабия. През миналата година комисията е издала и 404 разрешения за внос и трансфер на специална продукция на обща стойност около 1,1 млрд. евро, като е реализиран внос за 139 млн. евро. От Румъния, Сърбия, Чехия, САЩ, Хърватия и Турция сме внасяли боеприпаси и взривателни устройства, гладкоцевни оръжия, сухотъпти транспортни средста, взривни вещества и ракетно гориво. През 2022 година комисията е отказала издаването на 16 разрешения за износ, 9 разрешения за внос, 4 разрешения за трансфер и други 4 за пренос и транзит. Междуведомствената комисия отговаря и за контрола върху търговия с изделия и технологии с двойна употреба. Физическите и юридическите лица подлежат на регистрация за извършване на износ и трансфер на такива стоки и технологии. През 2022 г. е разрешен износ и трансфер за 15.349 млн. евро, от който реализираният е за близо 8 млн. евро. В същото време е реализиран внос за 65 млн. евро на изделия и технологии с двойна употреба. Най-вече става дума за износ, както и внос на електроника, телекомуникации и информационна сигурност, сензори и лазери, специални материали и обработка на материали.
Източник: Сега (15.12.2023)
 
България е на второ място по ръст на разходите за заплати в ЕС Почасовите разходи за труд през тримесечието юли - септември са се повишили с 5,3 на сто в еврозоната и с 5,7 на сто в целия ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година, показват най-новите данни на Евростат. Тези разходи условно са разделени на две части – разходи за възнаграждения (получавани от трудещия се) и съпътстващи разходи, като такива за социални и здравни осигуровки, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час са се увеличили с 5,3 на сто, докато компонентът за съпътстващи разходи е нараснал с 5,1 на сто през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 5,8 на сто, а компонентът извън заплатите с 5,4 на сто през третото тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2023 г. на годишна база най-високите увеличения на разходите за почасово възнаграждение са регистрирани в Хърватия (+16,2 на сто), България (+15,8 на сто), Унгария (+15,4 на сто) и Румъния (+15,1 на сто). Още четири страни членки на ЕС отбелязаха увеличение с над 10 на сто, а именно: Латвия (+12,4 на сто), Полша (+12,2 на сто), Литва (+11,2 на сто) и Естония (+11,0 на сто).
Източник: 24 часа (18.12.2023)
 
Безработица се задържа на 5.5% през ноември Равнището на регистрираната безработица в страната през ноември се задържа на 5.5% – без значим ход спрямо месец октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 156 657, като повишението спрямо миналия месец е само с 841 лица. Регистрирани са нови 24 461 безработни в бюрата по труда през месец ноември. Те са с 3 815 по-малко от предходния месец и със 717 повече спрямо регистрираните през ноември 2022 г. Увеличава се броят на започналите работа през ноември. Започналите работа безработни са 14 479, с 10% повече спрямо октомври. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 18,2%, следват държавното управление – със 17,6%, търговията – с 12 %, хотелиерството и ресторантьорството – с 5,7% и др. Високият дял на започналите работа безработни в държавното управление се дължи на включените повече от 3 000 лица в аварийни дейности за преодоляване на последствията от бедствията, сполетели страната през октомври.
Източник: Труд (18.12.2023)
 
Равнището на регистрираната безработица в България през ноември се задържа на 5.5% – без значим ход спрямо месец октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 156 657, като повишението спрямо миналия месец е само с 841 лица. Регистрирани са нови 24 461 безработни в бюрата по труда през месец ноември. Те са с 3 815 по-малко от предходния месец и със 717 повече спрямо регистрираните през ноември 2022 г. Увеличава се броят на започналите работа през ноември. Започналите работа безработни са 14 479, с 10% повече спрямо октомври. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 18,2%, следват държавното управление – със 17,6%, търговията – с 12 %, хотелиерството и ресторантьорството – с 5,7% и др. Високият дял на започналите работа безработни в държавното управление се дължи на включените повече от 3 000 лица в аварийни дейности за преодоляване на последствията от бедствията, сполетели страната през октомври. През месеца работа с подкрепата на бюрата по труда намериха и 254 пенсионери, учащи и заети. В страни от Европейския съюз работа започнаха 1 128 безработни с посредничеството на бюрата по труда или това са 8,9% от всички преходи в заетост през месеца.
Източник: Труд (19.12.2023)
 
България е в топ 6 на страните с най-голямо търсене на IT специалисти Мeждy чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa 2022 г. и тpeтoтo тpимeceчиe нa 2023 г. България e cpeд тoп 6 нa дъpжaвитe, в ?oитo тъpceнeтo нa cпeциaлиcти пo инфopмaциoнни и ?oмyни?aциoнни тexнoлoгии e билo нaй-гoлямo. C дял oт 13,6% пpeд Бългapия ce нapeждaт eдинcтвeнo Cлoвa?ия (16,5%), Kипъp (14,8%), Лю?ceмбypг (14,7%), Aвcтpия (14,4%) и ?opтyгaлия (13,7%) - c нaй-виco? пpoцeнт нa oнлaйн oбяви зa paбoтa, тъpceщи cпeциaлиcти пo ИKT пpeз cъщия пepиoд. Въпреки челната позиция на България тeндeнциятa зa нaмaлявaнe нa бpoя нa тoзи вид oбяви зa paбoтa e нaлицe - нa гoдишнa бaзa пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa 2023 г. e peгиcтpиpaн cпaд oт 2,4% дo 13,6 нa cтo. Kaтo нaй-гoлям ocтaвa дeлът нa oбявитe зa ИKT cпeциaлиcти в Югoзaпaднa Бългapия (17,1%). Тoзи дял нapeждa тoзи вид cпeциaлиcти cpeд нaй-тъpceнитe в EC (пpeд нeгo ca caмo Bиeнa, Maдpид, Лиcaбoн, Бpaтиcлaвa и Изтoчнa Cлoвeния) пpeз тpeтoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa. Haй-мaл?o ІТ cпeциaлиcти y нac, oчa?вaнo c тъpcят в Ceвepoзaпaднa Бългapия (5,5%).
Източник: econ.bg (19.12.2023)
 
България с най-голям ръст в продажбите на нови коли след Белгия и Хърватия С внушителните 30,1 процента България се нарежда на трето място по ръст на продажбите на нови леки коли за 11-те месеца през годината в страните от ЕС и Великобритания, сочат данните на АСЕА (Асоциацията на европейските производители на автомобили). Пред нашия е само белгийският и хърватският пазар, които регистрираха повишение съответно от 32 и 31 процента. Като бройки в България са пласирани до 1 декември 34 698 коли спрямо 26 672 през същия 11-месечен период през миналата година или с над 8 хиляди нови возила повече. Като абсолютни стойности обаче все още сме далеч от съпоставимия към нашия хърватски пазар. В Хърватия тази година има 52 740 регистрации или с цели 18 000 нови автомобили повече, отколкото в България. В Белгия само новите коли BMW през годината са 56 000 (най-продаваната марка в страната за трета поредна година). Иначе общите продажби на нови коли в Белгия са 450 960 за 11 месеца или 13 пъти повече от българските за държава с население почти два пъти по-голямо от нашето.
Източник: 24 часа (21.12.2023)
 
Инфлацията в България е над два пъти по-висока от тази в еврозоната. Инфлацията в България е 5,5% за година, а средно за страните от еврозоната е 2,4%, показват данни на Евростат към края на ноември. Повишението на цените в страната ни продължава да е доста по-голямо отколкото в икономически по-развитите страни от ЕС, въпреки че управляващите твърдят, че инфлацията е вносна, тоест, че се дължи на външни фактори. Инфлацията в Хърватия, която последна влезе в еврозоната, е точно колкото в България – 5,5 на сто. През предходните пет месеца инфлацията в Хърватия беше по-висока отколкото при нас, но към края на ноември ситуацията в двете страни се изравнява. Има само пет държави от ЕС, в които инфлацията е по-висока, отколкото в България и Хърватия. Това са Полша (6,3%), Румъния (6,9%), Словакия (6,9%), Унгария (7,7%) и Чехия (8%). В близо половината от страните от ЕС инфлацията е под 3%. А в Белгия дори е отрицателна – минус 0,8%. Оказва се, че в Белгия като цяло цените на стоките и услугите са по-ниски спрямо миналата година, а при нас цените продължават да нарастват. Изключително ниска е и инфлацията в Дания (0,3%), Италия (0,6%) и Финландия (0,7%).
Източник: Труд (21.12.2023)
 
Фермерите спечелиха над 1 млрд. лв. за година Фермерите са спечелили над 1 млрд. лв. през 2023 г., показват първите оценки на НСИ. Но печалбата на фермерите през настоящата година е само 33% от печалбата им през миналата година. Крайната продукция в отрасъл “Селско стопанство” през 2023 г. възлиза на 10,445 млрд. лв., което е с 19,1% по-малко в сравнение с миналата година. Намалението се дължи на спад в цените с 15% и на намаление при обемите с 4,8%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6,982 млрд. лв. и намалява спрямо миналата година с 28,1%, дължащо се на значителен спад в цените - с 24,2%, както и на по-слабо намаление на обемите - с 5,1%. Спадът на цените на растениевъдната продукция е в резултат от намалението на цените на зърнените култури с 30% и на техническите култури - с 26,7%. Спрямо миналата година има увеличение на цените на зеленчуците с 12,2% и на плодовете - с 17,7%. Намалението на обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на по-ниските добиви на технически култури. Спад в обемите има и при плодовете и зеленчуците съответно с 8,7% и 3,3%, докато при зърнените култури има увеличение с 3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2,569 млрд. лв. и нараства с 10,1% спрямо миналата година. Увеличението е в резултат на ръст в цените с 13,7%, докато при обемите има спад от 3,2%.
Източник: Труд (21.12.2023)
 
С 15,1% нарастват разходите на работодателите през третото тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15,1 на сто, съобщава Националният статистически институт (НСИ) по предварителни данни. В индустрията увеличението е с 16,6 на сто, в услугите - с 13,9 на сто, и в строителството - със 17 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Образование" - с 21,9 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 18,8 на сто, и "Транспорт, складиране и пощи" - със 17,4 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15,8 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11,5 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 23,8 на сто за "Образование" до 7,6 на сто за "Други дейности".
Източник: 24 часа (22.12.2023)
 
Фермерите в България са спечелили над 1 млрд. лв. през 2023 г., показват първите оценки на НСИ. Но печалбата на фермерите през настоящата година е само 33% от печалбата им през миналата година. Крайната продукция в отрасъл “Селско стопанство” през 2023 г. възлиза на 10,445 млрд. лв., което е с 19,1% по-малко в сравнение с миналата година. Намалението се дължи на спад в цените с 15% и на намаление при обемите с 4,8%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6,982 млрд. лв. и намалява спрямо миналата година с 28,1%, дължащо се на значителен спад в цените - с 24,2%, както и на по-слабо намаление на обемите - с 5,1%. Спадът на цените на растениевъдната продукция е в резултат от намалението на цените на зърнените култури с 30% и на техническите култури - с 26,7%. Спрямо миналата година има увеличение на цените на зеленчуците с 12,2% и на плодовете - с 17,7%. Намалението на обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на по-ниските добиви на технически култури. Спад в обемите има и при плодовете и зеленчуците съответно с 8,7% и 3,3%, докато при зърнените култури има увеличение с 3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2,569 млрд. лв. и нараства с 10,1% спрямо миналата година. Увеличението е в резултат на ръст в цените с 13,7%, докато при обемите има спад от 3,2%.
Източник: Труд (22.12.2023)
 
Oфициaлнитe пoчивни дни ca 11 дни, а работните ще са 251 дни пpeз 2024 гoдинa Oфициaлнитe пoчивни дни пpeз 2024 гoдинa ca 11 дни, а работните ще са 251 дни, малко повече от 2023 г., през която делниците бяха 248. Нaй-мнoгo и през тази година ca пoчивнитe дни oкoлo Beликдeнcкитe и Koлeднитe пpaзници. През 2024 гoдинa Beликдeнcкитe пpaзници ce пaдaт в нaчaлoтo нa мeceц мaй, кaтo пoчти ce cливaт c пoчивния “Дeн нa тpyдa” и Гepгьoвдeн нa 6-ти мaй. Тогава почивните дни ще са 3, 4, 5 и 6 май. Ако си пуснем само един ден платен отпуск - на 2 май - ще си осигурим дълго празнуване от общо шест дни. За Коледа почивните дни са 24, 25 и 26 декември. За тези празници само с 3 дни отпуск ще можем да почиваме общо 9. В България ще се проведат избори за Европейски парламент на 9 юни 2024 г. и по традиция денят след вота е почивен за училищата, в които са открити изборни секции.
Източник: econ.bg (03.01.2024)
 
Над 26 000 земеделски стопани "са изчезнали" от аграрната карта на България за 7 години Над 26 000 регистрирани земеделски стопани “са изчезнали” от аграрната карта на България за 7 г., става ясно от най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Същото се е случило и с близо една четвърт от фермите за свине и кози. Ако през 2016 година са били регистрирани 98 303 стопани, то през 2022 година броят им пада до 71 947, което означава, че 26 356 фермери са прекратили регистрацията си и са се отказали да се занимават със земеделие или са минали в сивия сектор. Тенденцията на спад е устойчива, като за седемгодишния период всяка година са изчезвали средно между 2000 и 5000 регистрирани стопани, а само за последната година от регистъра са заличени 5018 земеделци. Според данните в аграрния доклад над 1/4 от фермите за кози и свине вече ги няма в българските села, около 1/5 от овцефермите също са ликвидирани. Затворени са предимно малки семейни стопанства, като тенденцията към окрупняване продължава. През 2022 година средният размер на повечето от животновъдните ферми нараства спрямо предходната година. Въпреки това броят на животните всяка следваща година намалява. Тук изключение има само при общия брой птици, чието увеличение се дължи на увеличаването на броя на фермите за бройлери.
Източник: econ.bg (04.01.2024)
 
Българите достигат 62% от доходите и стандарта на живот на средностатистическия европеец По данни на „Евростат”, към 2022 г. населението на България достигна 62% от средните нива за Европейския съюз на БВП на глава от населението по покупателната способност, което е ръст от 12% за последните пет години. Показателят описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, като отчита и различията в цените между отделните държави. Според сравненията в анализа, България постига този растеж на фона на 13 на сто в Румъния и 10 на сто в Литва и Полша.
Източник: Стандарт (05.01.2024)
 
Вносът на пресни плодове и зеленчуци в България се увеличава Вносът на пресни плодове и зеленчуци в България продължава да се увеличава, като за осемте месеца на миналата година в страната са внесени близо 202,5 хиляди тона зеленчуци и почти 255 хил. тона пресни плодове, показват данните на земеделското министерство. От зеленчуците най-голям е вносът на домати - над 66 хил. тона от януари до август, като спрямо същия период на 2022 г. количествата се повишават със 7,2%, а стойността на внесената продукция расте с почти 16 на сто. Над половината от вносните домати са турски или това са 35,4 хил. тона, а близо 17 хил. тона идват от Гърция. Над два пъти се увеличават количествата домати, които сме внесли от Албания и Унгария за година. Бум се отчита и при вноса от Румъния - с над 10 пъти за година. Над 32 хил. тона са внесените картофи у нас, като най-големите количества - по над 10 хил. тона идват от Франция и Гърция, като вносът от съседката ни е със 123% по голям спрямо предходната година. Седем пъти нараства и вносът на картофи от Полша, като количествата достигат близо 3 хиляди тона. При краставиците вносът възлиза на 17,67 хил. тона, като за година се повишава с 24,4%, а стойността му расте с 66,4 на сто. най-големите доставки са Гърция - 12,47 хил. тона, като и тук сериозно нарастват количествата от Румъния - 9 пъти и от Испания - два пъти. У нас са внесени и 20,7 хил. тона пипер, като над 14 хил. тона е дошъл от Турция, отчита още земеделското министерство. За година вносът е нараснал с 13,6 на сто, а само този от Турция - с близо 25 на сто. От плодовете най-голям е вносът на дини - почти 40 хил. тона за периода от януари до август тази година, като спрямо същия период на миналата той е намалял с 15,2 на сто. Половината от доставките на дини идват от Гърция, а над 16 хил. тона са от Турция. При ябълките преобладава вносът от Полша - почти 12 хил. тона от общо 27,2 хил. тона. Над 7,4 хил. тона са внесените ябълки от Северна Македония, а почти 4 хил. тона от Гърция. Гръцки са и почти 90% от кайсиите и ягодите, внесени у нас, и 80 на сто от прасковите. Почти 90 на сто пък са внесените от Турция череши.
Източник: Дума (05.01.2024)
 
Търговията с храни и напитки расте Търговията на дребно в България през ноември расте с 0.5% в сравнение с октомври по съпоставими цени и с 3.2% спрямо същия месец на предходната година по календарно изгладени данни, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база расте най-много търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 9.0%). Онлайн продажбите продължават да се увеличават, но по-умерено в сравнение с темповете отпреди години - с 5%, а оборотът от продажби на компютри, телефони и други потребителски стоки расте с 4%. Понижение е регистрирано при автомобилните горива и смазочните материали (с 3.0%). В сравнение с октомври най-голям ръст има при продажбите на дрехи и обувки - с 6.2%. В същото време на месечна спадат продажбите на автомобилни горива - с 3.5%, компютри и телефони и други потребителски стоки - с 1.1%.
Източник: Дневник (09.01.2024)
 
1,16 млрд. евро взела България от търговията с квоти Приходите от търговия с квоти за емисии през 2023 г. са достигнали рекордните за България 1,16 млрд. евро. Това се посочва в анализ на Института за енергиен мениджмънт. Парите влизат във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Данните на Европейската енергийна борса (ЕЕХ) на месечна основа показват, че най-високи са приходите през октомври - 125,8 млн. евро, а най-ниски през декември – 46 млн. Най-ниската цена e през декември - 66,72 евро за тон, а най-високата е през февруари – 96,33 евро. Броят на квотите от инстaлации, които са изтъргувани, e 13 905 500, или с 1,6% повече спрямо 2022 г. Според календара на EEX през 2024 г. броят им ще бъде 14 508 000. Средните цени през 2024 г. според експертите на S&P Global ще се движат между 80,8 и 95,50 евро. Според други анализатори ще са 71,01 евро.
Източник: 24 часа (09.01.2024)
 
Промишлената инфлация през ноември спада с 8.8% в еврозоната и с 8.1 на сто в ЕС-27 Цените на производител в промишлеността (т. нар. индустриална инфлация) през ноември 2023 г. на годишна база (спрямо ноември 2022 г.) намаляват с 8.1 на сто в ЕС и с 8.8 на сто в страните от валутния съюз. Докато на месечна база, спрямо октомври 2023 година, понижението е с 0.2 на сто в ЕС и с 0.3 на сто в еврозоната. Това сочат предварителните данни на европейската статистическа агенция Евростат. За България Евростат отчита понижение с 14.6% на годишна база и нарастване с 0.7 на сто спрямо октомври 2023 година. Нашата страна е на трето място сред държавите от ЕС по най-значително месечно увеличение на производствените цени в промишлеността през ноември 2023 г. Цените на производител в промишлеността в страните от ЕС се понижават през ноември 2023 г. спрямо предходния месец при междинните стоки (-0.4 на сто), в сектора на енергетиката (-0,3 на сто), както и при капиталовите и дълготрайните потребителски стоки (-0,2 на сто). Производствените цени остават без промяна при недълготрайните потребителски стоки. Ако бъдат взети предвид всички сектори от промишлеността, без енергетиката, месечните цени на производител в ЕС намаляват с 0.2 на сто. Най-значителните месечни повишения на цените на производител в промишлеността през ноември 2023 г. сред страните от Евросъюза са регистрирани в Швеция (4.1 на сто), Франция (2.4 на сто) и България (0.7 на сто). Ценовите понижения са най-съществени в Словакия (-3 на сто), Португалия (-2.3 на сто) и Испания (-2.1 на сто).
Източник: 3e-news (09.01.2024)
 
Световната банка повиши очакванията си за растежа на икономиката на България за 2023 г., но ги намали за 2024 г. Световната банка подобри оценката си за растежа на икономиката на България през миналата година. Международната институция сега залага на растеж на родния брутен вътрешен продукт (БВП) с 1,7% през 2023 г. В предходния есенен доклад на Световната банка, публикуван в началото на октомври, банката предвиждаше по-скромен икономически ръст за 2023 г. от 1,4 на сто. В него обаче бе заложено и увеличение на БВП през 2024 г. с 2,7 на сто, което сега е намалено до 2,4 на сто. За 2025 г. Световната банка предвижда българската икономика да се разшири с 3,3 на сто, колкото бе прогнозата и в есенния доклад. Според експертите на банката амбициозното прилагане на структурни реформи би могло да доведе до възходящи перспективи за растеж. Едновременното прилагане на широк набор от реформи, като подобряването на пазарната конкуренция и регулиране, данъчното облагане, личните умения, пазара на труда, научноизследователската и развойна дейност, сред членки на ЕС може да доведе до значително повишение на БВП за България и Румъния. За региона на Централна Европа, в който е включен и България, Световната банка предвижда икономически растеж с 0,7 на сто за 2023 г., както и с 2,8 на сто за 2024 г. и 3,5 на сто за 2025 г. В региона попадат още Унгария, Полша и Румъния.
Източник: Стандарт (10.01.2024)
 
Спадът в строителството в България на годишна база се ускорява през ноември 2023 г. Спадът в строителството в България на годишна база се ускорява през ноември 2023 г., сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). След като през октомври индексът на продукцията в сектора отчете леко повишение, през ноември той се понижава с 0,6 на сто спрямо предходния месец, по предварителни и сезонно изгладени данни на НСИ, оповестени днес. Календарно изгладените данни за ноември показват намаление от 3 на сто на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 г. Справка в НСИ показва, че през октомври 2023 г. индексът на продукцията в сектора се повиши с 0,2 на сто спрямо предходния месец, а в сравнение със същия месец на 2022 г. беше отчетено намаление от 1 на сто на строителната продукция. Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база през ноември се определя от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство с регистрирано намаление от 6,7 на сто, докато при сградното строителство не се наблюдава изменение. През октомври понижението също се определяше от отрицателния темп при гражданското / инженерното строителство с регистрирано намаление от 2,7 на сто, а при сградното строителство се наблюдаваше увеличение с 0,3 на сто.
Източник: БТА (11.01.2024)
 
Трендът на спад на промишленото производство у нас се ускорява на годишна база След отчетения ръст на промишленото производство през октомври 2023 година на месечна база, ноемврийските данни на Националния статистически институт сочат спад с 3,2 на сто. Ускорява се тенденцията на спад в промишленото производство на годишна база през ноември. Спрямо ноември 2022 г. е регистриран спад с 10,9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Промишленото производство нарасна с 2,6 на сто през октомври в сравнение с предходния месец, а спрямо октомври 2022 г. беше регистрирано намаление с 5,4 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база през ноември спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 27 на сто, при 10,1 на сто през октомври, в добивната промишленост - с 12,3 на сто, при 1,5 на сто през предходния месец и в преработващата промишленост - със 7,9 на сто, при спад от 5,5 на сто през октомври. През ноември в преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 42,7 на сто, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 22,3 на сто, производството на мебели - с 22 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 21,4 на сто. Разпределението през октомври беше съответно спад при: производството на тютюневи изделия - с 51,9 на сто, производството на превозни средства, без автомобили - с 35 на сто, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 31 на сто, производството на мебели - с 29,7 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29,6 на сто. През ноември увеличение е регистрирано при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8,8 на сто, и производството на основни метали - с 8,3 на сто, докато през октомври ръст имаше при: производството на химични продукти - с 29,5 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17,1 на сто, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 14,9 на сто, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 14 на сто.
Източник: 24 часа (11.01.2024)
 
Рекорден износ на пшеница от България през 2023/24 Темпът на износа на пшеница от България за първата половина на сезон 2023/24 отбелязва нов рекорд. За периода юли-декември 2023 българските компании са изнесли малко под 4 Мт пшеница към ЕС и трети страни. Това е с 44% повече спрямо средното за последните 5 години. Спрямо изнесените количества по същото време преди година, износът отчита ръст от цели 113%. От изнесените количества през сезона 3Мт са били към трети страни, а почти 1 Мт към страни от ЕС. Топ 3 на купувачите на българска пшеница този сезон са Индонезия, Испания и Алжир. През 2022г в челната тройка са били Алжир, Тунис и Индонезия. Интересното е, че износът към Индонезия се е увеличил близо 5 пъти от 0.17 Мт до над 0.82Мт. agroportal.bg
Източник: Други (12.01.2024)
 
През академичната 2022/2023 година н България се обучават 179 765 студенти по данни от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана от Министерския съвет. В степен бакалавър техният брой е над 116 000, за магистър учат 58 000, а за професионален бакалавър - малко над 5000 студенти. Българските граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8,3%. Над половината (58,4%) от тях се обучават в две професионални направления - „Медицина“ и „Стоматология“. Най-много висши училища, цели 27, има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район - 50, а най-малко са в Северозападния - 14. Най-масовите професионални направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб.
Източник: econ.bg (15.01.2024)
 
Инфлацията в България се сви до 4,7% през декември Инфлацията в България е продължила да забавя темпа си и през декември, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Годишната инфлация се забавя до 4,7%, а месечната е 0,3%. Забавянето на инфлацията започна от октомври 2022 година, след като достигна връх от 18,7% през септември 2022 г. на годишна база. През юни 2023 г. годишната инфлация спадна до 8,7%, което беше и първото забавяне на общия индекс до едноцифрено число от почти две години. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо периода януари - декември 2022 г. е 9,5%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени през декември 2023 г. месечната инфлация е 0,3%, а годишната за декември 2023 г. е 5,0%. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2023 г. спрямо януари - декември 2022 г. е 8,6%. Според индекса на цените за малката кошница през декември 2023 г. е регистрирано увеличение с 0,2% на месечна база и увеличение с 4,6% от началото на годината. През месеца цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се увеличили при хранителните продукти с 0,5% и при услугите с 0,1%. При нехранителните стоки е отчетено намаление с 0,1%.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2024)
 
Купуват по-малко трактори и комбайни По-малко трактори, комбайни и друга специализирана агротехника са купували земеделците през миналата година спрямо предходните, показва справка на Министерство на земеделието и храните. Според статистиката, новите колесни трактори, регистрирани през 2023 г. са със 156 по-малко спрямо тези през 2022 г., а общият им брой е 1262. Спадът за 12 месеца е 12,36 на сто. По-малко са с 50 са и закупените зърнокомбайните спрямо 2022 г., като по този показател намалението е с 30 на сто. За цялата 2023 г. са регистрирани 169 нови зърнокомбайна, като 20 от тях са през последното тримесечие на годината. Относно телескопичните товарачи числата също показват спад - 330 новорегистрирани машини или с 10 на сто по-малко спрямо 2022 г. Единствено при челните товарачи се наблюдава положителна тенденция - 279 новорегистрирани машини за 2023 г. или с 34 процента повече от 2022 г. През последното тримесечие на изминалата година са регистрирани 66 нови челни товарача.
Източник: Труд (16.01.2024)
 
Приходите на хотелите с ръст от близо 13 на сто за година С близо 13 на сто са се увеличили приходите на хотелите у нас през ноември 2023 г. в сравнение със същия месец преди година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). 69,1 милиона лева са получили от продадените услуги местата за настаняване у нас през предпоследния месец на миналата година. Близо две трети от тези приходи - 46,3 млн. лв., са от нощувки на български граждани, а останалите 22,8 млн. лв. са от чужденци. Най-големият дял приходи е генериран в столицата София - 19 млн. лв., или 27 на сто, като приносът на чужденците в месеца, предхождащ активния зимен сезон, е 13,6 млн. лв. На второ място с 9 млн. лв. приходи от нощувки на българи и чужденци е област Благоевград, а на трето - с 6,8 млн. лв., Пазарджишка област. Общият брой на нощувките в страната през ноември 2023 г. е малко над 855 хиляди, като почти толкова са и били през ноември 2022 г. Българските граждани са осъществили малко над 636 хил. нощувки, а чуждите - три пъти по-малко - 219 хиляди. Чужденците продължават приоритетно да избират хотели 4 и 5 звезди, като 70 на сто от нощувалите у нас през ноември 2023 г. са избрали именно такива места за настаняване.
Източник: Труд (16.01.2024)
 
5,6% е равнището на безработицата у нас през декември Равнището на регистрираната безработица в България се увеличава с 0.1 процентни пункт на месечна база, а на годишна основа ръстът е с 0,9 пр. пункта и достига 5,6 на сто през декември. По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в края на месеца е малко над 158 хиляди, повишението спрямо месец ноември е с 1580 души. Новорегистрираните безработни през декември са близо 18 300. Спрямо предходния месец намалението е с малко над 6000, а спрямо декември миналата година - с над 8000, отчита трудовата агенция. Започналите работа в последния месец на годината са 8800. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост - 15 процента. За цялата минала година намерилите заетост с посредничеството на Бюрата по труда са 154 000, 90 процента от тях - на първичния трудов пазар. През декември бизнесът е заявил 4400 работни места, при 7500 през ноември. 20 процента от свободните позиции са в преработващата промишленост, 18 на сто - в търговията. Най-търсените от бизнеса професии са персонал, полагащ грижи за хората, продавачи, персонал за услугите, преподаватели, машинни оператори, работници в добивната и преработващата промишленост.
Източник: Blitz (17.01.2024)
 
Запазва се тенденцията на намаление на годишна база както на новорегистрираните, така и на банкрутиралите компании През четвъртото тримесечие на миналата година се запазва тенденцията на намаление на годишна база както на новорегистрираните, така и на банкрутиралите компании в България, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). През четвъртото тримесечие на 2023 г. в страната има 10 633 новорегистрирани и 977 обявени в несъстоятелност правни единици, съобщи днес НСИ. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 2,4 на сто, а на банкрутиралите - с 14,9 на сто. През третото тримесечие на 2023 г. в страната е имало 9 829 новорегистрирани и 829 обявени в несъстоятелност правни единици. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на новорегистрираните е намалял с 6,5 на сто, а на банкрутиралите - с 25,8 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. новорегистрираните правни единици през четвъртото тримесечие на 2023 г. са се увеличили с 8,2 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - със 17,8 на сто. През третото тримесечие в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. новорегистрираните правни единици бяха намалели с 10,8 на сто, а тези, обявили несъстоятелност - с 15,8 на сто, сочи справка в НСИ. От всички новорегистрирани правни единици през четвъртото тримесечие на 2023 година най-много са в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,4 на сто. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 76,7 на сто. Справка в НСИ сочи, че от всички новорегистрирани правни единици през третото тримесечие на 2023 година най-много са били в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88,1 на сто. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор G "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 77,1 на сто.
Източник: 24 часа (18.01.2024)
 
България си връща пазарите на пшеница - 4 млн. тона износ към началото на януари Единствено при износа на пшеница българските фермери успяха да възвърнат външните си пазари през миналата година, като за периода от 30 юни 2023 г. до 5 януари т. г. страната ни е експортирала близо 4 милиона тона (3 846 186 тона хлебно зърно) - не само за трети страни, но и за държавите в Европейския съюз. По предварителни данни на Министерството на земеделието и храните, запасите от пшеница към 5 януари 2024 г. се оценяват на 2 853 424 тона . Добрата новина е, че българското зърно отново се търси в Испания, където до миналата година бяхме изместени от Украйна. Освен в Европейския съюз нови пазари за родната пшеница намираме и в Индонезия. При всички останали култури търговията не само извън страната, но и на вътрешния пазар върви изключително слабо. Особено при слънчогледа, чиито запаси надхвърлят 1,1 милиона тона. Към началото на януари тази година вътрешното потребление на слънчогледово семе е едва 784 120, от които 608 хил. тона са изкупени за производство на олио. След жътвата през миналата година в хамбарите бяха отчетени 2 085 542 тона маслодайно семе. Основната причина за това е в срива на цените, които от 949,60 лв. за тон през януари миналата година сега е 697 лв. на тон. По отношение на актуалните данни за вноса на слънчоглед от Украйна от септември до началото на януари в страната са влезли само 180 хил. тона, като аграрното министерството следи всеки издаден лиценз от украинската страна.
Източник: Money.bg (18.01.2024)
 
Проектобюджетът на София за 2024 г. е публикуван за обществено обсъждане. Бюджетът е в размер на 2 576 202 377 лв. От общата сума на проектобюджета 1 114 939 780 лв. са държавно делегирани средства, които могат да пренасочват за местна дейност. В държавния бюджет са предвидени 100 млн. лв. за инвестиции в цяла София, 50 млн. от които са за проекти на районните администрации. Общо 594,676,366 лева ще бъдат за инвестиции в строителство на нови и ремонти на детски градини и училища, инфраструктура и вътрешноквартални улици и и подобряване на условията в болници и ДКЦ. В бюджета няма да се повишават данъци, но ще се повиши събираемостта. 5,3 млн. лв. ще разпределят гражданите на София по приоритетни за тях проекти. Ще се отделят 10% повече за по-зелена София и 50% повече за програма „Култура”. Капиталовата програма е на стойност 594,676,366 лева, от които 458,784,866 собствени средства. Към тези инвестиции се добавят финансираните от държавния бюджет 109 проекта на стойност 100 млн. лв. Средствата от европейски оперативни програми в тазгодишния бюджет са на ниски нива и възлизат на 112,434,200 лв., което е в следствие на края на програмния период. От тях близо 34 млн. лв. ще бъдат инвестирани в северните райони на столицата, а работата по всички проекти трябва да приключи най-късно до края на 2026 г.
Източник: БТА (19.01.2024)
 
Българският автопазар е лидер по ръст в ЕС След 16 месеца растеж, пазарът на автомобили в ЕС отчита свиване с 3,3% през декември., но все пак общият резултат за 2023 г. е 10,5 млн. продадени коли или с 13,9% повече в сравнение с 2022 г. На този фон, България показва повече от двойно по-голям ръст - 31,5%, най-добрият резултат в общността. Това показват данните на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Сред общо 37 724-те новорегистрирани автомобила, по-голямата част (близо 35 хиляди) са с традиционно задвижване - 28 800 бензинови и 6032 дизелови. И в двете категории нашата страна е в челото в ЕС, като при бензина е и на първо място. При дизела Хърватия, Словакия и Малта ни изпреварват, но пък на големи пазари като френския или белгийския се отчита спад с по около 30%. Сериозен е ръстът на EV покупките у нас - 119% до 1816 броя. Plug-in хибридите растат с още по-добро темпо - 151,8%, но до само 355 броя. Хибридите са 693 или 79,5% повече в сравнение с 2022 г. През декември германският автомобилен пазар се е свил с цели 23 на сто, което в голяма степен неутрализира растежа във Франция (14,5%) и Испания (10,6%). Ако погледнем данните за цялата година, всички пазари в ЕС с изключение на унгарския отчитат ръст. Това е валидно и за водещи пазари като Италия (18,9%), Испания (16,7%) и Франция (16,1%). Германия продължава да е по-неубедителна.
Източник: Money.bg (19.01.2024)
 
През 2023 г. потреблението на горива в Бългапия е рекордно, по данни на НАП. Дизелът заема водещото място в българското потребление, като през повечето месеци то надхвърля два пъти общия обем продадени бензин и газ, като през целия период, за който НСИ предоставя данни то варира между 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е изключително близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 г. постигат най-високите стойности от 2019 г. – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Потреблението и на трите вида гориво остава силно циклично, с отчетливи пикове в летните месеци. Динамиката на средномесечните цени на горивата през 2023 г. показва трайно успокояване, но на равнища, значително по-високи от тези в началото на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 г. води до намаление на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 г. води до рекорди до 3,30 лв./литър средномесечно. През 2023 г. спадовете на цените на международните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лв./литър. На областно равнище, потреблението на горива в София годишно надхвърля 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, докато в по-малки области като Силистра и Смолян не надхвърля 50 млн. литра. В големите области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е следствие от по-ниската средна възраст на автопарка. ime.bg
Източник: Други (22.01.2024)
 
Износът на България намалява с около 5 млрд. лв. Българският износ се свива с около 5 млрд. лв. за януари – октомври 2023 г. спрямо съпоставимия период на предходната година. Спадът възлиза на около 6% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Цените на експортните стоки се свиват с около 2% през първото тримесечие и с около 5% през второто. Това до голяма степен се дължи на енергията – нефтът и продуктите от него, които изнася България – поевтиняват с между 20 и 30%. С над 20% падат цените и на животинските мазнини и масла, като олиото. Забавяне в темпа на износа има и на фона на отслабналата икономическа активност в Европейския съюз, който е водещ пазар за България и където се реализират две трети от експортната продукция. Статистиката показва, че за периода януари – октомври експортът за страните членки се свива с 16.3%. Износът за трети страни леко расте, след като месец по-рано потъна с 40%. Междувременно продажбите на стоки като машини и оборудване и продукти за крайна употреба все още се представят добре и растат на годишна база. Справка в НСИ показва, че само за октомври общият износ е бил 7.5 млрд. лв. Това е с около половин милиард лева под рекордните нива от миналата година. От началото на годината около 46.7 млрд. лв. са изнесените стоки за Европейския съюз, а 26.3 млрд. лв. – към трети страни. Само в рамките на месец октомври към ЕС са заминали стоки за 4.6 млрд. лв., а за трети страни – 2.9 млрд. лв.
Източник: economic.bg (23.01.2024)
 
Продажбите на нови коли нараснаха с 55% Продажбите на нови автомобили в България през декември нараснаха с над 55% спрямо същия месец на предходната година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Само за месец в страната са регистрирани 3123 нови коли, при 2009 броя за декември от предходната година. Само в две държави от ЕС ръстът на продажбите на нови автомобили през декември е по-голям отколкото в България. Това са Ирландия с увеличение на сделките с 65,1% и Естония с ръст от 58,3%. За цялата 2023 г. България е на първо място сред страните от ЕС по ръст на продажбите на нови автомобили. В страната са регистрирани 37 724 нови леки коли, което е увеличение с 31,5% спрямо предходната година. В топ три на страните с най-голямо увеличение влизат Кипър с 31,3% и Белгия с 30,1%. През 2023 г. в страната са регистрирани 28 800 нови коли на бензин, което с 31,1% повече спрямо предходната година. При хибридните автомобили страната ни отново е на първо място по ръст на сделките със 79,5%, макар да са регистрирани само 693 такива коли. Продажбите на електрически коли през 2023 г. са нараснали със 119% до 1816 броя.
Източник: Дума (23.01.2024)
 
Токът, произведен от ВЕИ, се е увеличил с над 26% за година Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 26,46 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 21 януари е отчетен дял на ВЕИ в преносната мрежа в обем на 131 560 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2023 г. този дял е бил 104 031 мегаватчаса. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също нараства - с 20,73 на сто в сравнявания период. Данните сочат, че за първите 21 дни на година в разпределителната мрежа от ВЕИ енергия са постъпили 131 253 мегаватчаса електроенергия, докато за сравнявания период на изминалата 2023 г. са били 108 720 мегаватчаса. Производството на електроенергия в България се е понижило с 15,38 процента за периода 1 - 21 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 21 януари са произведени 2 472 023 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 2 921 158 мегаватчаса. От 1 януари до 21 януари тази година потреблението на електроенергия в страната се е увеличило със 7,28 процента. За този период на годината са били изразходени 2 651 051 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 2 471 258 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да намалява, показва още справката на ЕСО. За първите 21 дена на година то е отрицателно - с минус 179 028 мегаватчаса, като в аналогичния период на 2023 г. то е било положително с 449 900 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на страната от началото на годината до 21 януари спрямо този период на 2023 г. също намалява - с 19,76 процента. От базови централи от 1 януари до 21 януари тази година са произведени 2 069 283 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2023 година електрическата енергия от тях е била 2 578 728 мегаватчаса. Отчита се повишение на електроенергията, произведена от ВЕЦ - със 7,90 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г.
Източник: 24 часа (24.01.2024)
 
България заема 19-о място в класациите за износ на мебели България е 19-о място в европейските класации по износ на мебели за 2022 г. Страната ни е на 21-ва позиция по производство на мебели, на 24-та по потребление, а по внос - на 25-а, съобщават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Потреблението на мебели в страната (без матраци и подматрачни рамки) за 2022 г. е за 466 млн. долара. За сравнение - предходната година е било за 420 млн. долара, отбелязва проф. д-р Васил Живков, председател на браншовата камара. Покупките на произведени в България мебели обаче спадат - при 30% от пазара през 2017 делът им се срива на 10% през 2022 г. Най-много се търсят мебели от трети страни, както и от ЕС (44%). Вносът от държави извън евросъюза бележи скок - от 26% през 2017 на 47% през 2021 г., когато Китай (внос за 88 млн. евро през 2021 г.) детронира Полша от първото място. В топ пет на държавите, от които се внасят мебели в страната, са още Турция, Германия и Италия. Най-продавани са офис мебелите, кухните и меката мебел.
Източник: Капитал (25.01.2024)
 
1,32 млрд. евро са влезли у нас от българи, работещи в чужбина През 2023 г. българите, работещи в чужбина, са изпратили на свои роднини и близки у нас рекордните 1,32 млрд. евро. В сравнение с предната 2022 г. парите, които са влезли в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%. Паричните потоци през изминалата година дори надхвърлят по обем тези отпреди пандемията - през предкризисната 2019 г. бяха отчетени около 1,2 млрд. евро, изпратени у нас от българи в чужбина. Така емигрантските пари остават едни от най-големите "чужди" инвестиции в българската икономика. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти. По данни на БНБ най-много парични трансфери идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили около 230 млн. евро през миналата година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро. По данни на Евростат за 2022 г., Бэлгария е една от най-зависимите в ЕС от притока на емигрантски пари. През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2% от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от БВП.
Източник: Сега (29.01.2024)
 
Страната ще има нужда от над 268 000 работници и специалисти В следващите 12 месеца в България ще има нужда от над 268 000 работници и специалисти от различни професионални направления. Това сочат данните от най-новото проучване на Агенцията по заетостта за потребностите на работодателите. В следващата една година ще се търсят над 160 000 специалисти с квалификация и 58 000 с правоспособност или висше образование. Поне 49 000 работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката. Най голямо търсене на кадри се очаква в индустрията - общо 82 000 души или над 30% от всички заявени потребности. Най-сериозни затруднения работодателите срещат при намиране на готвачи, продавачи, консултанти, машинни оператори, шивачи и шофьори за обществения превоз, строители, монтажници, оперативни счетоводители и други. В доклада се посочва още, че в следващите 3 до 5 години ще се търсят 243 000 висшисти и 444 000 специалисти със средно образование. В областта, в която работодателите ще търсят най много работници и специалисти е Бургас, следвана от София - столица, Варна и Пловдив.
Източник: actualno.com (29.01.2024)
 
Статистиката отчита сериозен регионален дисбаланс в икономическото развитие на страната Сериозен регионален дисбаланс има в икономическото развитие на страната, показват данните на Националния статистически институт за 2022 г. Югозападният район, който включва столицата има най-голям дял - в брутния вътрешен продукт (БВП) на България - цели 48.9%, докато Северозападният район е с най-нисък дял - едва 6.7% от БВП. По области разликата в полза на столицата е още по-голяма: с най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София - град - 53 746 лв., при 25 956 лв. средно за страната. Това означава, че приносът на столицата за българската икономика е над два пъти по-голям от средното за страната. Втората област по БВП на човек е Стара Загора - 37 138 лв. Следват София-област с 25 014 лв. и Варна с 24 007 лв. Сред областите със сравнително висок БВП са още Враца - 21 818 лв., Пловдив - 21 638 лв. и Габрово -21 351 лв. Най-нисък БВП на човек е регистриран в област Силистра - 12 087 лв., следват Сливен 12 586 лв. и Хасково - 12 859 лв. Областите с много нисък БВП са още Видин - 13 273 лв., Кюстендил - 13 575 лв. и Перник - 13 845 лв. на човек.
Източник: actualno.com (30.01.2024)
 
Пътуванията зад граница и чуждите туристи у нас надхвърлиха силната 2019 г. Броят на пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци в България през декември 2023 г. надхвърля на годишна база както този през предходната година, така и резултатите от добрата за туризма предковидна 2019 г., сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2023 г. са 649,1 хил. или със 7,3 на сто повече от декември 2022 година, съобщи днес НСИ. Регистрирано е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели - почивка и екскурзия, служебна и други цели. Справка в НСИ показва, че през декември 2019 г. пътуванията на българите са било 529,3 хил., или с 10,6 на сто над регистрираните през декември 2018 година. През декември 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 785,4 хил. или с 3,1 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. През декември 2019 г. посещенията на чужденци в страната са били 673,4 хил. или с 8,6 на сто повече в сравнение с декември 2018 година. През декември 2023 г. най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция - 173,7 хил., Гърция - 119,1 хил., Румъния - 62,5 хил., Сърбия - 59,4 хил., Германия - 42,1 хил., Република Северна Македония - 25,7 хил., Австрия - 21,9 хил., Италия - 20,6 хил., Обединено кралство - 18,8 хил., Испания - 13,4 хиляди. Географията на пътуванията на българите през декември 2019 г. сочи, че Турция и Гърция също са били сред най-предпочитаните от българите дестанации съответно - 130,1 хил., и 91,3 хил., следвани от Германия - 46,6 хил., Сърбия - 46,4 хил., Румъния - 39,9 хил., Република Северна Македония - 35,5 хил., Италия - 18,1 хил., Австрия - 17,7 хил., Обединеното кралство - 12,1 хил., Испания - 11,8 хиляди.
Източник: 24 часа (30.01.2024)
 
Спад на производствените цени през декември Производствените цени в България спадат през декември 2023 г. на годишна база за девети пореден месец, като те се понижават и спрямо предходния месец, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител (PPI) се понижава през декември с 14,6% спрямо година по-рано след понижение с 11,2% през ноември, като това представлява производствена дефлация за девети пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо предходния месец производствените цени в края на миналата година се понижават с 0,6% спрямо декември, когато нараснаха с 0,5 на сто. Намаляването на цените на производител спрямо предходния месец се дължи на понижение с 0,8% на цените в преработващата промишленост и с 0,4% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост цените се повишават с 2,6 на сто. Спрямо година по-рано цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия пък се понижават през декември 2023г. с цели 40,4%, а в добивната промишленост - с 1,6%, при увеличение на цените в преработващата с 0,3 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава през декември 2023 г. с 0,4% спрямо октомври и с 19,8% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар намалява на месечна база с 0,7% и с 3,9% на годишна база. Данните за продължаващо намаляване на производствените цени предполагат, че и потребителската инфлация ще продължава да отслабва през следващите месеци, макар и с по-умерено темпо. По-рано този месец НСИ отчете забавяне на потребителската инфлация в нашата страна през декември 2023 г. до 4,7% на годишна база от 5,4% през ноември, достигайки най-ниско ниво от август 2021 г.
Източник: БНР (31.01.2024)
 
Турция е вторият по големина вносител в България Турция е вторият по големина вносител на стоки в България, отрицателното салдо в двустранната търговия нараства с бързи темпове през последните 4 години, надхвърляйки 1,8 млрд. евро, съобщава Министерството на икономиката и индустрията. През първите девет месеца на 2023 г. Турция е на четвърто място между търговските партньори на България по отношение на износа и на второ по отношение на вноса, с дялове съответно 6,1% и 8,3% от общите данни за внос и износ за света. През първите девет месеца на 2023 г. ръстът на вноса надвишава този на износа, в резултат на което регистрираме отрицателно салдо за България, което е 11,9% по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. През 2022 г. стокообменът с Турция е в размер на 7,415 млрд. евро (ръст от 41,9%, дял 7,2%). Износът към Турция е в размер на 2,778 млрд. евро /ръст от 29,2%, дял 6,1%/. Вносът е в размер на 4,636 млрд. евро /ръст от 50,8%, дял 7,8%/. Данните от стокообмена за периода от 2010 до 2022 г. показват неговото плавно нарастване от 2,368 млрд. евро на 7,415 млрд. евро. Единствено по-сериозен спад имаме в годината на пандемията 2020 г., когато той възлиза на 3,986 млрд. евро и намалява с 8,8% спрямо 2019 г., когато е бил 4,370 млрд. евро. През следващите 2021 г. и 2022 г. стокообменът се възстановява много бързо и достига съответно 5,224 млрд. и 7,415 млрд. евро. В периода от 2010 до 2018 г. балансът двустранната търговия е положителен за България, като най-успешни са 2011 и 2012 г., когато сме на плюс съответно със 666,4 млн. и 769 млн. евро. Последната година, в която имаме положително салдо, е 2018 г., тогава то възлиза на 150 млн. евро. От 2019 г. турският внос постоянно расте и изпреварва износа ни, като дупката нараства от 25 млн. евро и достига 922,7 млн. евро през 2021 г. и 1,857 млрд. евро през 2022 г. За Турция изнасяме рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, необработено олово и цинк, жици, кабели и други изолирани проводници. От Турция внасяме нефтен газ и други газообразни въглеводороди, електрическа енергия, необработен алуминий и др. Преките инвестиции на Турция в България към 1 януари 2023 г., (последната, за която имаме официални данни на БНБ), възлизат на 1,176 млрд. евро.
Източник: econ.bg (31.01.2024)
 
Бизнес климатът в България се подобрява във всички сектори През януари 2024 г. общият показател на бизнес климата в България се повишава с 3 пункта в сравнение с декември 2023 г. (от 19,8 на сто на 22,8 на сто), като ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Справка в НСИ показва, че през декември 2023 г. показателят намаля с 1,8 пункта спрямо предходния месец, което се дължеше на неблагоприятния бизнес климат в строителството, търговията на дребно и услугите. Само в промишлеността показателят през декември миналата година запази приблизително ноемврийското си равнище. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се увеличава през януари с 2,6 пункта, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Благоприятни са и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца. Показателят "бизнес климат в строителството" нараства с 4,6 пункта в резултат на оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Осигуреността на производството с поръчки се запазва в сравнение с три месеца по-рано. Според последната анкета делът на мениджърите, които очакват продажните цени в строителството да се повишат през следващите три месеца, се увеличава и достига 26,9 на сто.
Източник: 24 часа (31.01.2024)
 
Държавата е загубила 3811 дка крайбрежна ивица Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на България е преминала в ръцете на частни собственици в явно нарушение на Конституцията, обяви анализ на сдружението "Зелени закони". В България към 2024 г. съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се притежават от частни лица и общини. Постепенно голяма част от тези територии се урбанизира, като чрез общи и подробни устройствени планове общините са допуснали 1026 декара да могат да се застрояват. Частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко от тях са практически частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по големина - този в Шкорпиловци - е частна собственост над 60%. 81% от "Аркутино" също не са държавна собственост, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху части от други популярни плажове у нас - напр. 10,9% от плаж "Харманите" в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж "Смокините" - север, 33,5% от "Смокините" - юг, 41,9% от плажа на къмпинг "Градина", 31,3% от плаж "Батовски" в Кранево. Крайбрежната плажна ивица се определя за изключителна държавна собственост в приетата през 1991 г. Конституция. Определение на това що е то крайбрежна плажна ивица се появява чак през 2005 г., но се обвързва с начина на трайно ползване - за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго - например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци, започнала само три месеца сред приемането на закона.
Източник: Дума (01.02.2024)
 
Безработицата в България през декември 2023 г. останала 4,3 на сто Безработицата в Европейския съюз през декември 2023 г. се е запазила на същото ниво, регистрирано и през ноември 2023 г. - 5,9 на сто, с отчитане на сезонните фактори. Тя е намаляла в сравнение с декември 2022 г., когато е била 6,1 на сто. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. В еврозоната сезонно коригираната безработица през декември също се е запазила на нивото от ноември 2023 г. - 6,4 на сто. Тя е спаднала спрямо декември 2022 г., когато е била 6,7 на сто. В България сезонно коригираната безработица през декември 2023 г. се е запазила на същото ниво, което е отчетено и през ноември 2023 г. - 4,3 на сто. Като безработни са били регистрирани приблизително 130 000 души. За сравнение през декември 2022 г. безработицата у нас беше 4 на сто (124 000 души). По оценки на Евростат над 12,93 милиона жени и мъже в ЕС, от които 10,9 милиона в еврозоната, са били без работа през декември миналата година. На годишна база (спрямо декември 2022 г.) броят на безработните лица в Евросъюза е намалял с 299 000 души, а в еврозоната с 369 000 души. Малта (2,4 на сто) е била с най-ниска безработица сред страните от ЕС през декември 2023 г., следвана от Полша (2,7 на сто) и Чехия (2,8 на сто). Най-висока е останала безработицата в Испания (11,7 на сто) и в Гърция (9,2 на сто).
Източник: 24 часа (02.02.2024)
 
Приходите от пътни такси през януари надвишават 78 млн. лева Планираните приходи на Агенция "Пътна инфраструктура" от пътни такси за 2024 г. са около 916 млн. лв. Над 807 млн. лв. са приходите от пътни такси през 2023 г. От тях 270,4 млн. лв. са от е-винетки, а над 505 млн. лв. от тол такси. От контролната дейност приходите са около 31 млн. лв. Събраните от Националното тол управление приходи, които постъпват по сметка в републиканския бюджет, са с около 40% повече спрямо 2022 г. За втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили са непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната – 48 лв., месечната – 27 лв., а седмичната - 13 лв. Без промяна е и цената на уикенд винетката – 9 лв.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2024)
 
Януари '24: Рекорден внос на ток, 40% спад при ТЕЦ и 200% ръст при соларите През януари 2024 г. България отново е била нетен вносител на електроенергия (за трети път в последната година), като внесеното количество ток е рекордно - повече от генерираното от всеки друг източник в страната с изключение на АЕЦ и ТЕЦ. Близо 40% спад в дейността на въглищните централи на годишна база и като цяло едно от най-ниските нива на натовареност за зимен месец през последните пет години. Три пъти повече енергия от соларни централи спрямо януари 2023 г. Рекордно ниско общо производство на ток за януари след 15.7% спад на годишна база. Причината е в цената на енергията. Въпреки че CO2 емисиите поевтиняха с близо 30% от спрямо средното за 2023, въглищните ТЕЦ продължават да са неконкурентни и енергията им просто не се търси. За сметка на това централите на природен газ отново са в играта, след кризата от 2022, тъй като суровината поевтиня значително и в последните месеци се търгува на нива от около 30 евро/мВтч. Така съседните държави като Гърция и Румъния,вместо да купуват ток от българските въглища, предпочитат да го произвеждат в газовите си централи, като освен това продават и на българския пазар. Като цяло делът на въглищната енергия за месеца спадна до 33.6%. Соларните централи увеличават производството си над три пъти спрямо януари 2023 г. В сравнение с януари 2022 г., когато дори не бяха въведени в експлоатация толкова много соларни централи, ръстът на производството е само 80%. Но въпреки това соларите все още имат много малък дял в общия енергиен микс - едва 5.13%, макар че и това е рекорд за зимен месец. За сравнение, миналия януари делът на фотоволтаиците е бил 1.35%. В следващите месеци предстои пускането на още големи соларни мощности, като този на ТЕЦ "Бобов дол", така че 2024 г. определено ще е рекордна за сектора. През пролетта и лятото има реален шанс соларите да генерират до 20% от електроенергията в страната, а общо ВЕИ да надминат границата от 40%. Но като цяло ще са нужни още инвестиции, при това в различни технологии като вятърни турбини и ВЕЦ, за да бъде устойчива тази трансформация.
Източник: Капитал (06.02.2024)
 
НСИ актуализира потребителската кошница, отпадат цифров фотоапарат и предплатен SMS Националният статистически институт (НСИ) вече работи по новата потребителска кошница, по която се отчита инфлацията, като тя е актуализирана на база на потреблението на стоки и услуги от домакинствата през изминалата година. В новата потребителска кошница стоките и услугите са с една по-малко от миналата година – 852, съобщи председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов. Отпаднали са 4 стоки и са добавени 3 нови, каза доц. д-р Атанас Атанасов. Нови са например уред за здравословно готвене и новите видове фотоапарати, а в същото време от потребителската кошница отпада малкият компактен модел цифров фотоапарат, който почти не се ползва вече. Отпадат също и цена за минута разговор и SMS от предплатена програма. Актуализирани са разновидности на билети за влак в различни дестинации, наблюдавани вестници и списания, банкови услуги, пакетни телекомуникационни услуги. През 2024 г. се планират над 40 000 регистрации на цени месечно в областните градове на страната. По този начин всеки месец изчисляваме национална инфлация и хармонизиран индекс, който служи за сравнение с останалите страни от ЕС и е критерий за влизането на България в Еврозоната, посочи още председателят на НСИ.
Източник: economy.bg (06.02.2024)
 
24 фирми ще премахват незаконните строежи у нас в продължение на 2 години Общо 24 фирми ще премахват незаконните строежи в цялата страна в продължение на две години. Те се избират с открита процедура по Закона за обществените поръчки, като страната е разделена на 6 обособени позиции, съвпадащи с районите за планиране. За всеки район ще се изберат до 4 фирми, с които ще се сключат рамкови договори и те ще премахват незаконните постройки, за които заповедите за премахване са влезли в сила. В бюджета за 2024 година са предвидени един милион лева за принудително премахване на незаконни строежи, информира Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). През 2023 г. доброволно са премахнати 27 строежа. Издадени са 22 нови заповеди за премахване на незаконни строежи. Само за миналата година органите на ДНСК са съставили общо 1376 акта за установени административни нарушения, административни актове по Закона за устройство на територията и административнонаказателни производства.
Източник: 24 часа (07.02.2024)
 
Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” Оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" през декември 2023 г. намалява с 0.6% спрямо ноември. Данните са предварителни и сезонно изгладени, посочват от НСИ. Оборотът обаче нараства с 0.7% спрямо декември 2022 г., показват календарно изгладените данни. През декември 2023 г. е регистрирано намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 2.7%, и увеличение с 1.1% при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия. Оборотът при автомобилните горива и смазочните материали запазва нивото от предходния месец. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, всички групи отбелязват спад, като по-значителен е при търговията с разнообразни стоки - със 17.1%. През декември 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава увеличение с 9.2% на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Понижение е регистрирано при автомобилните горива и смазочните материали и нехранителните стоки - съответно с 3.6 и 3.2%. В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-съществено намаление е отчетено при търговията с разнообразни стоки - с 10.9%. Нарастване отбелязват търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1.7%, и с фармацевтични стоки, козметика и тоалетни принадлежности - с 1.3%.
Източник: News.bg (07.02.2024)
 
Огромен ръст от 58,5% в продажбите на нови леки коли в България през януари През месец януари 2024 г. в България са регистрирани 3982 нови леки автомобили и 531 лекотоварни или общо 4513 возила, сочи статистиката на Пътната полиция. През януари 2023-а леките коли бяха 2513, а бусовете 415 или общо 2928 бройки. Това означава, че през този януари спрямо миналия у нас са продадени 1585 повече леки и лекотоварни нови автомобили (плюс 54,1%). Ако се вземат само леките коли то разликата в продажбите е 1469 возила, а в процентно отношение още повече - 58,5%. Ако се вземат показателите от продажбите през януари на новите леки коли преди две години то те са скочили сега почти два пъти - 3982 през тази година спрямо 2034 през 2022-а. При продажбите на вановете, а и на някои джипове, в категория N1, разликата не е толкова голяма - 531 нови лекотоварни машини регистрирани през този януари, 415 през миналия и 381 през 2022 г. Трябва да се отбележи, че при употребяваните леки автомобили също има ръст, но той е по-малък. През януари тази година у нас са внесени и реализирани 17 049 стари возила спрямо 14 532 през 2023 г. и 14 236 през 2022 г. Увеличението спрямо януари миналата година на употребяваните нови леки коли е 2877 бройки или 17,3 процента. През цялата миналата година в България бяха продадени 37 722 нови леки автомобили и 194 698 употребявани. Само през декември (традиционно силен за търговия месец) бяха регистрирани 3123 нови леки коли и 15 292 стари возила. Това означава, че през януари са продадени с 859 повече нови леки автомобили спрямо декември 2023 г., както и 1757 отгоре употребявани.
Източник: 24 часа (07.02.2024)
 
Над 400 хил. българи вземат минималната пенсия от 523,04 лв., още толкова - под тази сума 406 328 души получават минимална пенсия за стаж и възраст у нас - 523,04 лв. А още 407 774 възрастни вземат под тази сума, показва справка в Националния осигурителен институт. При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. Хората на минимални пенсии през 2012 г. са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва последният годишник на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха. През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС. В повечето останали членки обаче моделът е различен. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва изобщо няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа - колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата. В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата. В Испания и Австрия при определянето и? пък има значение дали възрастните хора живеят сами.
Източник: econ.bg (08.02.2024)
 
България притежава почти 50 тона злато за за около 4.8 млрд. лева Търсенето на злато през 2023 г. достигна до нови рекордни нива, съобщи Световният съвет по златото. Трансакциите с ценния метал възлизат на общо 4 899 тона през миналата година, в сравнение с 4 741 тона година по-рано. Турция, Китай и Полша доминираха на пазара през последните три месеца на годината, както и през третото тримесечие. Турция увеличи златните си резерви с 61.21 тона, докато Китай купи 43.86 тона от благородния метал. Полша отново е в топ 3 по покупки, след като добави близо 25 тона към резервите си. В топ 5 на най-големите купувачи за периода са още Чехия и Катар. Сред продавачите се отличават Казахстан и Узбекистан, разделили се с по 15 и 12 тона, а по-малки количества бяха реализирани на пазара от Йордания, Монголия и Сингапур. Седем държави са придобили повече от 10 тона злато през миналата година. Рекордните 224.9 тона са купени от Китай, докато Полша е увеличила златните си резерви със 130 тона. С големите си покупки през първото тримесечие на годината, Сингапур се нареди на третата позиция (76.9 тона), следвана от Либия с 30 тона и Чехия с 18.7 тона. В топ 7 са още Индия и Ирак, добавили респективно 16.2 и 12.3 тона от метала. Казахстан и Узбекистан завършиха годината с продадени 57.4 и 24.6 тона, докато Боливия и Камбоджа успяха да реализират на пазара 18.2 и 10.1 тона. България заема 51-а позиция в класацията на държавите с най-големи златни резерви, като в момента притежава 40.9 тона от метала, оценени на 4.8 млрд. лв. Гърция е със 114.4 тона резерви от ценния метал, Румъния - със 103.6 тона, докато Турция заема 11-а позиция в света с 540.2 тона. Сърбия се нарежда плътно зад България с 39.9 тона, докато Северна Македония има 6.9 тона.
Източник: econ.bg (09.02.2024)
 
9% спад на българския износ за ЕС В периода януари - ноември 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 9.0% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 51.278 млрд. лева, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.1% от износа за държавите - членки на ЕС. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (64.6%). През ноември 2023 г. износът за ЕС намалява с 16.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.52 млрд. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - ноември 2023 г. намалява с 2.5% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 53.34 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия. При вноса, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (64.7%). През ноември 2023 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, намалява с 8.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5.081 млрд. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - ноември 2023 г. е отрицателно и е на стойност 2.061 млрд. лева. От НСИ публикуваха и данни за търговията на България с трети страни, които показват, че износът през 2023 г. намалява с 2.9% в сравнение с 2022 г. и е на стойност 31.385 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират 50.0% от износа за трети страни. През декември 2023 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 3.7% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.603 млрд. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през 2023 г. намалява с 19.7% в сравнение с 2022 г. и е на стойност 38.766 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
Източник: econ.bg (12.02.2024)
 
Сградното строителство е отбелязало най-големия си годишен спад от януари 2021 г. Строителната продукция в България е отбелязала спад на годишна база през декември м. г. за седми пореден месец. По-голям принос за спада с 3,6% на общата продукция за първи път през миналата година е имало сградното, а не гражданското и инженерно строителство, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През последния месец на 2023 г. строителството на сгради у нас се е свило с 4,5%. Това е най-голямото му свиване от януари 2021 г., сочи справка в данните на НСИ за предходни години. По-големият годишен спад на сградното строителство през декември е в контраст с тенденцията през останалите месеци от 2023 г., когато то се представяше по-стабилно от инфраструктурното строителство. Спадът на инфраструктурното строителство през декември от 2,4% е значително по-ограничен в сравнение със свиването с почти 7 на сто предходния месец. На месечна база то отбелязва ръст с 0,7% за първи път от август 2023 г. В същото време сградното строителство е записало четвърто поредно месечно понижение от 1,2% след сходен спад и през ноември. Това е тласнало надолу и общата строителна продукция, която се е понижила с 0,4%. За нея декември също е бил четвърти пореден месец на свиване. Общо през 2023 г. строителната продукция у нас е отбелязала месечен спад в седем от месеците, а на годишна база е постигнала минимален ръст само през март и през май.
Източник: Инвестор.БГ (12.02.2024)
 
Годишен спад в промишлеността в България отчита НСИ през декември 2023 г. Индексът на промишленото производство нараства с 3,3 на сто през декември 2023 г. в сравнение с предходния месец по предварителни и сезонно изгладени данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо декември 2022 г. е регистрирано намаление с 6,9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Промишленото производство през декември 2022 г. намалява с 0,8 на сто на месечна база, а на годишна е регистрирано нарастване с 2,1 на сто. През декември 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,1 на сто, в добивната промишленост - с 9,4 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,9 на сто. През декември 2022 г. спад на месечна основа е бил отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26,8 на сто, а увеличение - в добивната промишленост - с 10 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,6 на сто. На годишна база през декември 2023 г. понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 8,9 на сто, и в добивната промишленост - с 8,8 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение - с 4,6 на сто. На годишна база през декември 2022 г. е било отчетено увеличение в преработващата промишленост - с 10,8 на сто, и в добивната промишленост - с 1,8 на сто, а спад - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,6 на сто.
Източник: БТА (12.02.2024)
 
Финансовите посредници очакват ръст на инфлацията Слабо покачване на инфлацията през първото тримесечие на годината очакват преобладаващата част от финансовите посредници. Това показва анкета на Министерство на финансите сред финансови посредници - банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионни фондове. Леко увеличение на инфлацията очакват 40 на сто от участниците в анкетата, въпреки коментарите на представители на управляващите, че инфлацията намалява. С равен дял от 27% са тези, които очакват инфлацията да остане без промяна през първото тримесечие на годината или слабо да се забави. Инфлацията в България е значително над прага, за да изпълним критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната. Ако прогнозата на повечето финансови посредници се сбъдне, България няма да изпълни условията за влизане в еврозоната и може да ни приемат само с голям компромис. Лихвените проценти по депозитите ще се повишават, смятат финансовите посредници. Най-категорично е мнението на анкетираните банки и инвестиционни посредници по отношение на лихвите по привлечените средства в левове и евро.
Източник: Труд (14.02.2024)
 
Рекордните над 2 млрд. лв. приходи за хотелите през 2023 г. Рекордни приходи от нощувки са реализирали хотелите у нас през 2023 г. Данните на НСИ показват, че постъпленията им за първи път надхвърлят 2 милиарда лева. Това е ръст от 25% в сравнение с 2022 г. В сравнение с предпандемичната 2019 г. увеличението е с една трета. Изминалата 2023 г. е първата, в която хотелиерите имаха възможност да работят без ограничения и резултатите показват устойчиво възстановяване на бизнеса, коментира неотадвна изпълнителният директор на ВАНЕ (Bulgarian Association of Hotel Executives) Георги Дучев. Празничният декември е донесъл близо 20% увеличение на приходите на хотелиерите на годишна база, достигайки близо 90 млн. лв. Всички показатели показват ръст в заетостта, нощувките и туристите. Основната причина за високите приходи е повишаването на цените. Другата характерна особеност е, че българите са били повече от чужденците, съответно 62.2 млн. лв. приходи от български туристи срещу 27.5 млн. лв. от чужди. Общият брой на нощувките се е повишил с 2.9% през декември в сравнение с година по-рано. Най-голямо увеличение (7.3%) се наблюдава в местата за настаняване с 3 звезди. В по-луксозните хотели (4 и 5 звезди) отсядат предимно чужденци. В тях са реализирани 76% от общия брой нощувки от чужди туристи и 46.1% - на български. Българите предпочитат хотелите от по-ниска категория предимно три звезди, като отсядат предимно през почивните дни. Общата заетост на леглата в хотелите е близо 25% през декември и се увеличава с 0.3 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата във хотелите от висока категория - над една трета (33.9%), следват тези с 3 звезди - 24.4%, и с 1 и 2 звезди – 14.8%.
Източник: Медия Пул (14.02.2024)
 
Икономиката на България се забавя в края на годината Икономиката на България се забавя през последните три месеца на 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт. В периода октомври-декември брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.6% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. В сравнение с юли-септември пък ръстът е с едва 0.5% според сезонно изгладените данни по експресни оценки. Бруто образуването на капитал, тоест инвестициите, растат с 4.2%. Крайното потребление регистрира по-малък ръст - от 3.1%. Износът на стоки и услуги намалява с 1.0%, а вносът - с 5.4% в сравнение с година по-рано. Прогнозата на БНБ е, че икономиката на България през тази година ще нарасне с 2.5% при отчетени 1.8% за 2023 г. Европейската комисия е по-скептична и очаква ръст от 1.8%, а МВФ и Министерството на финансите - 3.2%. Очаква се основен двигател и тази година да остане частното потребление, макар и с по-нисък ръст от предишни години. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение достига 51.055 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81.7%, което в стойностно изражение възлиза на 41.697 млрд. лв. Бруто капиталообразуването е 10.132 млрд. лв. и заема 19.8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: econ.bg (15.02.2024)
 
Винарите стават все повече, а виното все по-малко Според последните обработени от Министерството на земеделието данни за 2022 г. площите с лозови насаждения в България са малко над 33 хиляди хектара. 61% от тях са заети от червени сортове, а 39% - от бели. Произведеното количество грозде пък е близо 162 хиляди тона, което е с 9% по-малко в сравнение с година по-рано. Последните обработени данни на Агенцията по лозата и виното показват, че през 2021 г. в България са произведени над 830 хиляди хектолитра вино, като тенденцията за производство на все по-малко вино се запазва. Само за сравнение през 2015 г. например, количеството е било над 1 милион и 300 хиляди. Мускат Отонел и мерло са сортовете-първенци. Първият заема близо 20% от площта засадена с бели сортове, а вторият близо 30% от площта засадена с червени. Въпреки все по-свитото производство, броят на винопроизводителите расте и вече надвишава 350. Появяват се все повече малки изби, които предлагат качествено вино и дори се борят за челната позиция на Балканите, като така създават добра предпоставка за винен туризъм. Това обаче не помага на постоянно свиващите се обеми на производството, дължащи се, според експерти, на все по-малкото площи с лоза у нас, голяма част от които вече и доста стари.
Източник: 24 часа (15.02.2024)
 
Над 50% от парите за пенсии са покрити от бюджета Трансферът от бюджета, с който се покрива недостигът в бюджета на държавното обществено осигуряване, вече надхвърля приходите от осигуровки. С други думи, издържаме пенсиите повече с данъците си, отколкото с вноските, които трябва да ги покриват, а с това расте и зависимостта на ДОО от републиканския бюджет. На този тревожен фон пенсионерите се увеличават, вместо да намаляват, както беше през последните 7-8 години в резултат на затягането на условията за пенсиониране. Това показват данни на НОИ относно касовото изпълнение за януари на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института. За месец януари 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 952,5 млн. лв., съобщават от НОИ. Това са средствата, постъпили от осигуровки. Общият размер на отчетените трансфери е 964,9 млн. лв. Това е финансовата инжекция от централния бюджет за изплащането на пенсиите. Разходите за първия месец на годината са близо 1,9 млрд. лв., като най-голям дял заемат пенсиите - 1,685 млрд. лв. Приходите нарастват със 116,8 млн. лв. в сравнение с януари 2023 г., а разходите - с 285,1 млн. лв. Броят на пенсионерите към януари 2024 г. е 2 039 218, или с 8083 (0,4%) повече в сравнение спрямо първия месец на м.г. Изглежда незначително увеличение, но всъщност е важно, защото до съвсем скоро пенсионерите намаляваха - именно това беше целта на заложеното плавно увеличение на условията за пенсиониране от 2016 г. насам. Тази тенденция бе прекратена заради повечето инвалидни пенсии миналата година покрай облекченията в медицинската експертиза. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за януари 2024 г. е 825,94 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. средният размер е по-висок с 93,42 лв. (12,8%). Пенсията за осигурителен стаж и възраст е 908,80 лв., със 105,02 лв. повече в сравнение с януари 2023 г. (тук са изключени редица по-ниски пенсии, несвързани с трудова дейност, затова и сумата е по-голяма).
Източник: Сега (16.02.2024)
 
Увеличава се броят на започналите работа през януари Започналите работа безработни лица през януари със съдействието на Агенцията по заетостта са 11 343, увеличението спрямо предходния месец е с 2436 души. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15,8%, следва търговията – с 14,6%, държавното управление – с 9,3%, хуманното здравеопазване – с 6,7% и строителството – с 4,6%. През месеца работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили и 326 пенсионери, учащи и заети. В страни от Европейския съюз работа са започнали 914 безработни с посредничеството на бюрата по труда, съобщиха от Агенцията по заетостта. Общо 280 безработни от рисковите групи са намерили своята трудова реализация чрез субсидирани работни места – 74 по програми и мерки за заетост и 206 – по схеми на Програма „Развитие на човешките ресурси" 2020-2027. Общо 232 безработни и заети са включени в различни обучения, а 587 души са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност. Равнището на регистрираната безработица в страната се увеличава незначително с 0,2 процентни пункта на месечна база и достига 5,8% през януари. Броят на регистрираните безработни лица в края на месеца е общо 165 840, като повишението спрямо миналия месец е със 7635 лица. Регистрирани са нови 26 981 безработни лица в бюрата по труда през месец януари. Наблюдава се увеличение в сравнение с предходния месец с 8204 лица, а спрямо януари 2023 г. новорегистрираните са с 2687 повече, информираха още от агенцията. Други 601 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. При тази група също се наблюдава увеличение спрямо предходния месец на търсенето на услугите на агенцията – със 77,3%. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, през месеца са активирани общо 4250 неактивни на пазара на труда лица. В бюрата по труда през януари представителите на първичния пазар заявиха 10 037 свободни работни места при 4452 през декември 2023 г. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост –28,2%, държавното управление – 12,4%, търговията – 12%, образованието – 9,6%, хотелиерството и ресторантьорството – 7%, административните и спомагателните дейности – 5,8%.
Източник: 24 часа (19.02.2024)
 
4.2% е безработицата в края на 2023 г. Коефициентът на безработица е 4.2%, или с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 година, показват последните данни на Националния статистически институт. Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2023 г. са 128.6 хил., от които 68.9 хил. (53.6%) са мъже и 59.7 хил. (46.4%) - жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. броят на безработните се увеличава с 13.0 хил., или с 11.2%. Коефициентът на безработица е 4.2% (при 3.7% през четвъртото тримесечие на 2022 г.) и e един и същ при мъжете и при жените. От всички безработни лица 14.2% са с висше образование, 52.6% - със средно, и 33.3% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.8% за висше образование, 4.0% за средно образование и 13.0% за основно и по-ниско образование. Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.8 процентни пункта. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 38.8 хил., или 3.7% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Източник: Труд (19.02.2024)
 
Увеличават се издадените ТЕЛК-ове през 2023 г. През 2023 г. в България са издадени 263 343 експертни решения на Териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) за степен на увреждане, което е ръст от 21% в в сравнение с предходната година, отчита здравното министерство за 2023 г. Министерството констатира, че от общо 75 ТЕЛК-комисии, 27 работят със забавяне, а 48 се произнасят в срок. През миналата година законът бе променен и ако човек е подал в тримесечен срок преди изтичането на експертното решение ново заявление, то правата му са гарантирани дори ТЕЛК да не успее да се произнесе за три месеца. Големият проблем в работата на тези комисии е липсата на хора - напр. в София 70% от лекарите в ТЕЛК-комисиите са пенсионери.
Източник: econ.bg (20.02.2024)
 
Рекордните 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина на роднините си у нас за 2023 г., показва статистиката на БНБ. Така всеки месец в потреблението са влизали средно по над 100 млн. евро отвън. Сравнението с 2022 г. показва ръст от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите навън изпратиха 1,2 млрд. евро. През 2020 г. обаче заради затварянето на икономиките те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро. Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха около 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на практика бяха сравними с преките чужди инвестиции у нас. За 2023 г. обаче се очаква тази тенденция да се обърне, защото инвестиците ще надскочат 3,3 млрд. евро. Сумите, дошли отвън, за всяка от годините реално са по-големи, тъй като официалната статистика на централната банка обхваща само преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или чрез такива за парични преводи. Не се отчитат парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои експерти около 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се отчитат, защото се носят на ръка. В географията на преводите от години няма съществени промени. По данни на БНБ най-много пари идват от Германия - около 230 млн. евро. Следват САЩ (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).
Източник: 24 часа (21.02.2024)
 
Почасовото възнаграждение на мъжете през 2022 г. е с 12,6% по-високо от това на жените През 2022 г. средното почасово възнаграждение на мъжете е с 12,6 на сто по-високо от това на жените, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голяма – 30,2 на сто, е разликата в почасовото заплащане в полза на мъжете в сектор "Финанси и застрахователни дейности". В сектор "Хуманно здравеопазване и социална работа" средното почасово възнаграждение на мъжете е с 24 на сто по-високо от това на жените, в "Култура, спорт и развлечения" - с 20,8 на сто. В секторите "Административни дейности и спомагателни дейности" и "Строителство" почасовото заплащане на дамите е по-високо от това на мъжете – съответно с 20 на сто и с 16,1 на сто. Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5 на сто), Австрия (18,8 на сто) и Швейцария (17,7 на сто), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с – 0,2 на сто, 3,6 на сто и 3,8 на сто отклонения.България се нарежда в средата на класацията с 12,2 на сто разлика в заплащането. Данните бяха представени от Татяна Добрева, консултант в екипа на "Мърсър" в България във връзка с Директивата на Европейския парламент за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за правоприлагане.
Източник: 24 часа (21.02.2024)
 
България е сред страните от ЕС, в които делът на енергията от възобновяеми източници е намалял през 2022 г. Потреблението на електроенергия от възобновяеми източници в страните от Европейския съюз през 2022 г. се е увеличило с 5,7 на сто до 41,2 на сто спрямо 2021 г. (37,8 процента). Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Общото потреблението на електроенергия се е увеличило през 2022 г. на фона на икономическото възстановяване, настъпило след отмяната на повечето ограничения срещу разпространението на КОВИД-19. Над две трети от цялата електроенергия от възобновяеми източници се генерира благодарение на вятърната енергия (37,5 процента) и хидроенергията (29,9 процента). Останалата една трета се произвежда чрез соларна енергия (18,2 процента), биомаса (6,9 процента) и други възобновяеми източници (7,5 процента). Най-бързо се развива производството на електроенергия от слънцето, като на соларната енергия през 2008 г. се е падал само 1 процент от електричеството, потребявано в ЕС. В България 19,09 процента от цялото потребявано електричество през 2022 г. е генерирано от възобновяеми енергийни източници. Това е понижение в сравнение с 2021 г. (19,44 процента) и 2020 г. (23,31 процента). Страните от ЕС с най-нисък дял на енергията от възобновяеми източници през 2022 г. са били Малта (10.1 процента), Унгария (15,3 процента) и Чехия (15,5 процента).
Източник: 3e-news (22.02.2024)
 
Не се очаква повишение на междуфирмената задлъжнялост през първото тримесечие За първото тримесечие на 2024 г. финансовите посредници по-скоро очакват запазване на междуфирмената задлъжнялост на текущите нива, като дела на очакващите повишение е по-малък, отбелязват в свой анализ от финансовото министерство. През четвъртото тримесечие финансовите посредници очакваха повишение на междуфирмената задлъжнялост в края на годината. Банките и инвестиционните посредници не са категорични, а са по равно разпределени между повишение и без съществено изменение. Тези очаквания са на фона на отчетено в края на 2023 г. забавяне при търсенето на оборотни средства под формата на овърдрафт от нефинансовите предприятия. Същевременно, балансовата оценка на мениджърите относно финансовите проблеми в компаниите им от краткосрочните бизнес наблюдения на НСИ, през януари спрямо декември 2023 г., показва леко намаление, съответно при търговията на дребно и услугите, докато в строителството и промишлеността се повишава.
Източник: Банкеръ (23.02.2024)
 
Новородените в България са по-малко от 50 хил. Броят на новородените в България през 2023 г. е 49 610 бебета, което е с 2062 деца по-малко в сравнение с предходната 2022 г. За последно бебета са били над 60 хил. на година през 2019 г., но още след 2010 г. тенденцията за намаляване на новородените е стабилна. През 2012 г. има 64 хил. новородени - с около 7000 по-малко от предходната година и със 17 хил. по-малко от годината на бейби бума – 2009 г. Процентът на ражданията с починали деца за 2023 г. се запазва - 0,5%. В 100 болници са се извършвали раждания през миналата година. Сред лечебните заведения, където са се родили най-много бебета - над 2 хил., са “Майчин дом”, “Шейново” и “Надежда” в София, както и “Селена” в Пловдив. А най-малко са проплакали в Балчик, Ихтиман, Мадан, Луковит. През 2023 г. в Балчик са се родили 36 деца, в Ихтиман и Мадан - по 39, а в Луковит 48. Броят на новородените намалява, но делът на абортите в България продължава да бъде много висок в последните години и страната ни е начело по брой аборти на 1000 жени във фертилна възраст (15-49 г.) в Европейския съюз. Понижаването на раждаемостта и повишаването на средната възраст на населението е тенденция не само у нас, а в цяла Европа. Причините за все по-малко бебета са комплексни - условия на живот, социален статус на родителите, голямата миграция и липса на трудова заетост и финансова обезпеченост при младите семейства. Отиват да работят в други страни и обикновено раждат там. Подобряването на условията за живот в България и стимулирането на мерки за асистирана репродукция са сред най-важните фактори, който ще подпомогне хората и ще ги мотивира да създават повече деца.
Източник: 24 часа (23.02.2024)
 
Световната банка за България: Събираемостта на ДДС е ниска, а обществените поръчки - с малка ефективност Необходимо е подобряване на събираемостта на ДДС, по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование и за подпомагане на уязвимите – това са само част от изводите в доклад на Световната банка (СБ), посветен на публичните финанси в България. СБ оценява неплащането на ДДС на близо 1.2 млрд. лева, което представлява 10.4% от общите отчетени задължения по това перо. Най-висока оценка за рискове при отчитане и плащане на ДДС има в сектора на недвижимите имоти. Ако не се вземат мерки сега, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж ще бъде силно ограничен. Като „навременни“ определи мерките за справяне с последиците от шока заради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, но предупреди – че излизането от тях вече се бави. Пример за това са все още диференцираните ДДС ставки, особено при ресторантьорския бранш. До към 2050 година, ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1,25%.
Източник: Труд (23.02.2024)
 
България остава в международен "сив списък" за наблюдение на пране на пари България остава в „сивия“ списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) и ще подлежи на засилено наблюдение. България попадна в списъка през есента на 2023 г. и подлежи на засилено наблюдение от страна на организацията заради стратегически недостатъци в режима за борба с прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия. От FATF посочват в съобщение, че България е поела политически ангажимент на високо ниво да работи с органа и други организации, за да засили ефективността на режима за пране на пари. Страната работи по подобряване на техническото съответствие и прилагането на план за действие, на разследванията и съдебните преследвания на различни видове пране на пари, вкл. корупция, гарантиране, че конфискацията се преследва като политическа цел, осигуряване на възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания във всички разследвания за тероризъм и отстраняване на други пропуски. Освен България, в списъка попадат държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична република Конго, Хърватия, Хаити, Ямайка, Мали, Мозамбик, Филипините, ЮАР и др. От „сивия списък“ са извадени Обединените арабски емирства (ОАЕ). Решението може да доведе до по-гладки трансакции в чуждестранна валута, по-ниски междубанкови такси и увеличена търговия и инвестиции, според ръководителя на Moody's Analytics Industry Practice Мохамед Дауд,.
Източник: Инвестор.БГ (26.02.2024)
 
Българският износ се понижи със 7% през 2023 г. Българският износ за цялата 2023 г. е с около 6,4 млрд. лв. по-нисък от предходната рекордна година в икономическата история на България. Общата стойност на износа възлиза на 87 млрд. лв., което е спад с около 6,8 на сто спрямо предходната година. Това сочат оперативните данни на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия през изминалата година. Цените на стоките намаляват през всяко тримесечие на миналата година на годишна база с около 2% през първото тримесечие, 5% през второто тримесечие и около 10% през първото тримесечие. Голяма част от спада на износа се дължи на енергоносителите – петрол и продуктите, изнасяни от България – които са паднали с около 13%. Цените на животинските мазнини и масла, като олиото, също паднаха с повече от 30%. По последни данни на Националния статистически институт две трети от стойността на износа е за ЕС – около 55 милиарда лева. Останалите 32 млрд. лв. се изнасят за трети страни.
Източник: НСИ (26.02.2024)
 
21 242 лв. е била средната годишна работна заплата през 2022 г. Общо 2 278 832 са наетите хора в България през 2022 г., а средната годишна заплата е 21 242 лв. , обяви НСИ. През 2022 г. най-високо е било възнаграждението в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 52 336 лв., следва сектор "Финансови и застрахователни дейности" - 32 448 лв. Най-висока е била средната годишна заплата в Югозападния регион - 26 811 лв., като в този регион са двете области с най-висока и най-ниска средна заплата за 2022 г. - София столица (29 698 лв.) и Благоевград (13 833 лв.). Към 31 декември 2022 г. на територията на страната са работили 111 632 магазина за продажби на дребно, от тях 41 163 са за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, 70 469 - за нехранителни стоки.
Източник: БТА (27.02.2024)
 
Населението в трудоспособна възраст у нас ще се стопи с една трета до 2050 г. Населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз според последния доклад на глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните „донори“ на работна ръка към други държави в Европейския съюз. Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%. Драстично се очаква да намалее то и в държави като Литва и Латвия. Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент експертите на Allianz Trade очакват задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 000 души, в Италия – 414 000, в Испания – 338 000, а във Франция – 115 000. Добрият пример е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.
Източник: econ.bg (28.02.2024)
 
За 5 години в столицата изчезнаха близо 1000 семейни фирми Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика. През 2022 г. 22 422 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с 2021 г. техния брой намалява със 100, или с 0.4%, а в сравнение с 2017 г. - с 951, или 4.1 на сто. През 2022 г. на територията на столицата функционират 21.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място. През 2022 г. броят на заетите в семейния бизнес в област София - град е 86 118, или 24.4% от заетите в активните фамилни предприятия в страната. В сравнение с 2021 г. техния брой намалява с 4 116, или с 4.6%, а в сравнение с 2017 г. - с 2 424, или с 2.7 на сто. Според броя на заетите в активните фамилни предприятия столицата е на първо място в страната, следвана от област Пловдив с 41 305 заети, или 10.8%, и област Варна с 26 625 заети, или 6.9 на сто.
Източник: Money.bg (28.02.2024)
 
Сериозен ръст на изплатените суми за щети по застраховка „Гражданска отговорност“ Има сериозен ръст на изплатените суми за щети по застраховка „Гражданска отговорност“, но и на предявените такива, показват данните на Комисията за финансов надзор. Застрахователите са изплатили близо 95 млн. лева по претенции за имуществени вреди и 11,332 млн. лева - за неимуществени, като 75% от тях са за инциденти с леки автомобили и товарни до 5 тона. За сравнение през 2022 г. сумата за имуществени вреди е била с над 4 млн. лева по-малка, а пет години по-рано – с 20 млн. лева по-малка. При неимуществените вреди сумата също е рекордна, като през 2022 г. са изплатени 9,8 млн. лева, а през 2019 г. – 8,869 млн. лв. Застрахованите обаче са предявили претенции за щети на стойност 148,749 млн. лева за имуществени и 87,364 млн. лева за неимуществени. Увеличава се и борят на изплатените претенции по „Гражданска отговорност“ през последните години, отчита още КФН. Общо 75 470 претенции във връзка с имуществени щети са били изплатени през миналата година. За сравнение през 2022 те са 72 627, а през 2019 г. – 67 141. Отново най-много са изплатените претенции за щети при инциденти с леки автомобили и товарни до 5 тона, като през 2023 г. те са 67 777 за имуществени вреди и 845 за неимуществени.
Източник: Дума (29.02.2024)
 
За година банките са увеличили таксите с 30% Средно с 30% са скочили таксите, които банките начисляват за едни от най-използваните от клиентите услуги през последната година, по данни на БНБ за средния размер на таксите по разплащателните сметки към края на 2023 г. Най-силно през последната година са поскъпнали откриването на разплащателна сметка, внасянето на пари по нея, както и преводите на суми по други сметки. Банките вече събират средно 4.17 лв. за откриване на сметка, което е 31% повече от преди една година. Цената на месечното обслужване на разплащателна сметка вече е 4 лв. при средно 3.73 лв. преди година. От 1.20 лв. на 1.87 лв. е скочила средната такса при внасяне на суми до 3000 лв., но малко банки имат твърда такса. Повечето банки вече начисляват процент върху сумата, която се внася, и през миналата година той е средно 0.24%, но не по-малко от 2.50 лв. През последната година значително е поскъпнала и услугата, при която банката превежда пари от разплащателната сметка на клиентите си всеки месец за покриване на битови сметки. Средно вече се взимат 3.16 лв. за всеки превод, при 2.48 лв. година преди това - 27% ръст. Ако сметката на търговеца е към друга банка, таксата за превод е 5.39 лв. (4.65 лв. преди година). С близо 30% са се вдигнали таксите и за преводи по други банкови сметки, както и за плащане на данъци и осигуровки към бюджета. За тези услуги банките вече прибират 3.90 лв., ако преводът е по сметка в същата банка, и 5.66 лв. - за преводи към други банки. За плащания на задължения към бюджета се начисляват също около 3.90 лв. Услугата за тегления на пари с дебитни карти от банкомати - за една година е поскъпнала с 10 стотинки и вече банките начисляват 0.39 лв. или 1.19 лв., ако тегленето е от чужд банкомат. Всяка година средните нива на таксите на банките у нас растат с по 10 до 30%, а понякога и повече, а това води до непрекъснато поскъпване и на най-евтината банкова услуга, каквато би трябвало да е платежната сметка за основни операции. От 2018 г. до края на 2023 г. месечното обслужване на разплащателна сметка в търговска банка е поскъпнало почти двойно - от 2.14 лв. на 4 лв. средно. Таксата за теглене на пари на гише е скочила повече от четири пъти - от 1 лев на 4.10 лв. Част от банките обаче начисляват процент върху изтеглената сума - ако през 2018 г. този процент е бил 0.2%, но не по-малко от 1.40 лв., то сега клиентите, които теглят пари от сметката си на гише, се таксуват с 0.66%, но не по-малко от 6.80 лв. За тези пет години чувствително поскъпна и тегленето на пари от банкомат - от 20 на 39 стотинки, като и тук много банки наложиха правилото за начисляване на процент върху изтеглената сума, което ощетява клиентите. Най-силно от 2018 г. насам са поскъпнали преводите, показват данните на БНБ за средните цени на банковите услуги. Таксата за превод към друга сметка на същата банка е скочила с 300% - от 0.99 лв. на 3.90 лв. Един път и половина е увеличена таксата за превод на суми към сметка в друга банка - от 2.22 лв. до 5.66 лв. Единствено при онлайн банкирането таксите остават почти без промяна през последните години и много по-ниски от услугите с посещение на банковия офис. Например нареждането на онлайн превод към друга сметка в същата банка струва в момента средно 0.46 лв. - почти толкова е била таксата и преди пет години. Онлайн превод към друга банка е 1.15 лв., а към бюджета - 0.50 лв. Въпреки това обаче и въпреки огромните печалби, които банковата система реализира последните години, банките не се отказват от непрестанното увеличение на цените на услугите си.
Източник: econ.bg (01.03.2024)
 
С 1,5 милиарда лева повече: Рекорден ръст на инвестициите в България Инвестициите в България през 2023 година отчитат рекорден ръст в размер на 28%. Те са се увеличили с 1,5 милиарда лева, като за цялата изминала година преките чуждестранни инвестиции също са рекордни - близо 7 милиарда лева, съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев. Това е ръст от над 28% спрямо предходната 2022 година. Преките инвестиции в България за периода януари - декември 2023 година са в размер на 3.37 милиарда евро. Отчетен е ръст от 739.4 милиона евро или 28.1% спрямо същия период на предходната година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 13.9 милиона евро (в т.ч. отрицателен поток от 18.1 милиона евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 23.1 милиона евро за януари - декември 2022 година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в България за периода януари - декември 2023 година са от Швейцария - 821.2 млн. евро, Австрия - 376.8 млн. евро и Белгия - 335.9 млн. евро.
Източник: Money.bg (01.03.2024)
 
Продажбите на дребно в България са нараснали с 0,3% през януари, колкото и в ЕС Продажбите на дребно в еврозоната през януари 2024 г. са се увеличили с 0,1% спрямо предходния месец, сочат данни на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). На годишна база, спрямо януари 2023 г. продажбите са намалели с 1%. Като цяло в 27-те страни от Европейския съюз обемите на продажбите на дребно са се увеличили средно с 0,3% през януаи, след спад от 0,7% в предходния месец декември. На годишна база продажбите са намалели с 0.6%. За България Евростат отчита нарастване продажбите на дребно с 0,3% на месечна база, колкото и средното увеличение за ЕС-27, спрямо минус 0,7% през декември. На годишна база, спрямо януари 2023 година продажбите на дребно у нас са спаднали с 0,1% спрямо ръст с 0,8 на сто през декември. Януари е първият месец, в който продажбите на дребно в България отслабват на годишна база, от април 2023 г. Разгледано по сектори, българските продажби на дребно на месечна основа растат с 6,3 на сто при хранителните продукти, алкохолните напитки и тютюневите изделия. По отношение на растежа на продажбите на дребно в този сектор, страната ни е на първо място в ЕС през януари.
Източник: 3e-news (07.03.2024)
 
6 млн. лв. дава държавата на НСИ за персонал Увеличава се бюджетът на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. с 6 083 300 лв. Допълнителните средства ще бъдат използвани за персонала, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет (МС). Средствата са за допълнителни разходи за персонал и са одобрени на днешното правителствено заседание. Целта е да се увеличат разходите за функционална област "Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България". Това става възможно след извършено преструктуриране на дейностите в НСИ. Предвижда се увеличаването на разходите за персонал на Националния статистически институт да помогне заплатите на персонала да доближат средното възнаграждение в страната за държавната администрация. Това ще даде възможност да бъдат наети още специалисти. Отпуснатите средства за НСИ са с цел за подобряване на качеството на официалната статистика в страната чрез осигуряването на необходимите финансови и човешки ресурси. Те са част и от поетия ангажимент от правителството за осигуряване на доверие в статистиката. Документът, свързан с доверието в статистиката, е приет в изпълнение на чл. 11 от Регламент 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета за европейската статистика. Такива документи се приемат от всички държави членки на ЕС.
Източник: News.bg (08.03.2024)
 
Оборотите на търговците на горива, облекла и обувки се свиват Оборотът в търговията на дребно с горива и с облекло и обувки се свива двуцифрено за година, сочат данните на Националния статистически институт от януари. Общият оборот остава на миналогодишното равнище по съпоставими цени с минимален спад от 0.1%. Най-значително спрямо януари 2023 г. спадат оборотите на търговците с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 17.8%. В бензиностанциите намалението е с 13.2%, а при продажбите на битова техника - с 3.2%. Във всички останали сектори е отчетен годишен ръст на оборотите, като най-значителен е при онлайн търговията - с 9.5%. Търговците на дребно с храни, напитки и цигари отчитат годишен ръст от 6.3%, а аптеките и дрогериите - с 5.6%.
Източник: econ.bg (08.03.2024)
 
1.6% ръст на БВП на България през четвъртото тримесечие на 2023 г. През четвъртото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) нараства с 1.6% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. и с 0.5% спрямо третото тримесечие на 2023 г., съобщават от Националния статистически институт. БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. и се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни. Ръстът на БВП за 2022 г. спрямо 2021 г. е бил 3,4 на сто и за 2022 г. БВП е достигал номинален стойностен обем от 165 384 млн. лева. Преизчислен в щатски долари при средногодишен валутен курс от 1,809307 лв. за 1 щатски долар, БВП за 2023 г. възлиза на 101 555 млн. долара. На човек от населението се падат 28 516 лв. от обема на показателя, или 15 761 долара. Преизчислен в евро, БВП е съответно 93 947 млн. евро, като на човек от населението се падат 14 580 евро. Брутната добавена стойност през 2023 г. възлиза на 161 194,7 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 0,8 на сто по-висок в сравнение с този, достигнат през 2022 година. Брутната добавена стойност през 2022 г. е била 145 614 млн. лева и е белязала ръст от 3,4 на сто спрямо 2021 година, сочи справка в НСИ. През 2023 година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,5 на сто, което е намаление с 0,9 процентни пункта спрямо 2022 година. Индустриалният сектор създава 28,9 на сто от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 0,3 процентни пункта в сравнение с 2022 година. Секторът на услугите нараства до 67,6 на сто при 67 на сто през 2022 година. Според справка в НСИ през 2022 г. индустриалният сектор е създавал 29,5 на сто от добавената стойност на икономиката - с 5,7 процентни пункта повече в сравнение с 2021 година. Секторът на услугите е намалял до 65,5 на сто, при 71,2 на сто през 2021 година, а аграрният сектор е бил без промяна - 5 на сто от добавената стойност.
Източник: 24 часа (11.03.2024)
 
ЕК одобри държавна помощ от 61 млн. евро Европейската комисия е одобрила държавна помощ от 61,3 милиона евро за подпомагане на българските земеделци заради войната, предприета от Русия срещу Украйна. Предвижда се средствата да бъдат предоставени безвъзмездно и пряко. От тази възможност ще могат да се възползват производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, защото могат да претърпят финансови загуби от затрудненията на пазара, свързани с войната. Помощта ще бъде до 280 000 евро на получател и ще бъде осигурена до 30 юни.
Източник: Стандарт (11.03.2024)
 
Производството на части за автомобили през януари нараства с 4 на сто Производството на части за автомобили през януари нараства с 4 на сто спрямо същия месец на миналата година, а при печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители има ръст с 12,4%. Преработващата промишленост през януари се срина с над 10 на сто спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Вече 11 месеца поред отчитат спад в преработващата промишленост на годишна база. През януари намаление на производството има в повечето сектори от икономиката. Най-голям е спадът в производството на превозни средства (без автомобили) - с 51,3%. При производството на тютюневи изделия има намаление с 50,8%, а при производството на текстил спадът е с над 30 на сто. Намалението при обработката на кожи и производството на кожени изделия е с 27,5% на годишна база, спадът при производството на дрехи е с 12,5%, а на храни - с 4,1%. При производството на машини намалението е с над 21 на сто. Основната причина за намалението на производството в страната е изпадането на редица страни от ЕС в рецесия, което води до свиване на търсенето в чужбина. Но в редица сектори на икономиката има подобрение.
Източник: Труд (11.03.2024)
 
Граждани на 59 държави извън ЕС са работели у нас през миналата година Граждани на 59 държави извън Европейския съюз са работели в България през 2023 г., като повечето са сезонни работници, заети в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството. Повечето от чуждестранните работници са от съседни държави като Турция, Северна Македония и Сърбия, както и от бившите съветски републики Узбекистан, Киргизка република, Казахстан и Молдова. По данни на Агенцията по заетостта, през миналата година най-много чужди работници в хотелите, ресторантите и селското стопанство са дошли от Киргизия. Турските граждани пък били 1422. На трето място са молдовците – 1093. 719 души са дошли от Узбекистан, а 369 – от Казахстан. Общият брой чужденци, работещи в хотели, ресторанти и ферми през миналата година, е бил 7088. А през 2019 г., преди Ковид-пандемията, броят им е бил 11 443. Тогава обаче най-много са били украинците – 8796. Работодателите смятат, че кризата за персонал отразява демографската криза, но и признават, че много българи търсят по-високи възнаграждения зад граница и е трудно да ги задържат тук.
Източник: econ.bg (12.03.2024)
 
С 5% се увеличава броят на хотелите у нас през януари спрямо 2023 г. Местата за настаняване с 10 или повече легла се увеличават с 5.1% през януари тази година спрямо същия месец 2023-а. Броят на леглата в тях също се увеличава - с 5.9%. През януари 2024 г. в България са функционирали 2 171 обекта като хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 62.4 хил. стаи и 128.9 хил. легла в тях. Това сочат данните на НСИ. Общият брой на нощувките е 1 030.9 хил. което е с 0.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 609.0 хил. нощувки, а чуждите - 421.9 хиляди. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са осъществени 78.4% от общия брой нощувки на чужди и 47.5% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 16.1% от нощувките на чужди и 27.2% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 5.5 и 25.3%. Броят на пренощувалите лица намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 432.2 хил., като е отчетено намаление както при българските граждани - с 2%, така и при чуждите - с 1%. Нощувалите български граждани са 290.8 хил. и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Чуждите граждани са 141.3 хил. със средно по 3.0 нощувки, като 78.2% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата е 26.2%, като намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 38.6%, следват тези с 3 звезди - 22.9%, и с 1 и 2 звезди - 13.6%. В същото време обаче се запазва тенденцията приходите от нощувки да се увеличават - със 17.4% спрямо същият месец на предходната година и достигат 91.1 млн. лв., като 50.9 млн. лв. са от български граждани, а 40.2 млн. лв. - от чужди граждани.
Източник: News.bg (12.03.2024)
 
Износът на стоки от България за страни в ЕС намалява с 9% за година През 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 9.0% спрямо същия период на 2022 г., съобщи Националният статистически институт. Вносът през годината се свива с 2.5%. Стойността на износа е 55.1 млрд. лв., а на вноса - 58.1 млрд. лв. Основни пазари за българските стоки са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.0% от износа за държавите - членки на ЕС. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Спадът на износа към Германия е с 9.5%, към Румъния - с 15.6%, към Италия - с 10.9%, към Гърция - с една пета. Вносът от Германия обаче расте с 3.2%, а от Италия - с 1.2%. От Румъния и Нидерландия са доставени стоки на стойност с близо 11% по-малка, отколкото преди година, спадът на вноса от Гърция е с над 30 на сто.
Източник: Дневник (13.03.2024)
 
Промишленото производство намалява с 2,1% в ЕС и с 3,2% в еврозоната на месечна база през януари 2024 г. Продукцията на промишлеността в ЕС е намаляла през януари 2024 г. спрямо декември 2023 г. с 2,1 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната. На годишна база - през януари 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., промишленото производство е намаляло с 5,7 на сто в ЕС и с 6,7 на сто в еврозоната. В България промишлеността е вамаляла със 7,6 на сто от продукцията си на годишна база, като в ЕС по-зле са се представили само Ирландия (-34,1 на сто) и Естония (-8,6 на сто) На годишна база през януари в България е намаляло производството на дълготрайни потребителски стоки (-21,7 на сто), на капиталови стоки (-10 на сто), на недълготрайни потребителски стоки (-7,4 на сто) и на енергия (-1,3 на сто). Промишленото производство в Евросъюза през януари 2024 г. на годишна основа е спаднало при всички основни индустриални групи - междинните стоки (-3,3 на сто), капиталовите стоки (-10,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,1 на сто), недълготрайните потребителски стоки (-1,3 на сто), с изключение на сектор енергетика, където производството расте с 0,6 на сто. Същевременно в еврозоната промишленото производство следва сходно развитие - единствено производството на енергия е нараснало (+0,3 на сто), докато намаление са отчели производството на междинни стоки (-2,5 на сто), капиталовите стоки (12,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,4 на сто) и недълготрайните потребителски стоки (-3,1 на сто). Сред страните от ЕС най-голям спад през януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е отчетен в Ирландия (-34,1 на сто), Естония (-8,6 на сто) и България (-7,6 на сто). С най-голямо увеличение са били Словения (+12,2 на сто), Гърция (+10,5 на сто) и Дания (+5,3 на сто).
Източник: actualno.com (14.03.2024)
 
60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството в ЕС Европейската принадлежност на България не се поставя под съмнение - около 60% от тях запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Това сочат резултатите от проучване на „Алфа Рисърч“ за оценките към ЕС. Поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. Само 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% – само донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени. Европейските политики в три важни направления обаче се сблъскват с противоречиви обществените реакции. Зеленият преход се посреща положително от 34% от анкетираните, докато 42% са с негативно отношение, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем. Сред другите спорни политики е европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи) и политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%). Най-отрицателно настроени са българите към онези европейски политики, които срещат негативен отзвук и в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение, и увеличаването на правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2024)
 
Броят на работещите падна под 3 млн. души През 2023 г. общият брой на заетите лица e 2.94 млн. души, съобщи Националният статистически институт. За пръв път броят им е под 3 млн. души от 2015 г. насам. Близо две трети от заетите - или 1.9 млн. души, са в сектора на услугите. Индустрията осигурява заетост на 867.1 хил. (29.6%), а в селското, горското и рибното стопанство работят 166.4 хил. (5.7%). Всеки десети работи за себе си - работодатели са 4.1% (119.6 хил.), а самонаетите 6.8% (198.1 хил.). Половин процент - 13 хил. души, са неплатени семейни работници. Останалите 88.7% (2.6 млн.) са хора на наемния труд. От тях малко над 2 млн. (77.0%) работят в частния сектор, а 597.6 хил. (23.0%) - в обществения. Други над 1 млн. души са икономически неактивни като по-голямата част от тях са жени. Броят на обезкуражените във възрастовия диапазон 15 - 64 навършени години е 37.0 хил., или 3.6% от всички неактивни в тази възрастова група. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18 - 24 навършени години е 9.3%. Относителният дял на хората с висше образование на възраст 25 - 34 навършени години е 35.8%. Относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение на възраст 15 - 29 навършени години е 13.8%.
Източник: Дневник (18.03.2024)
 
5,8% е безработицата през февруари Равнището на регистрираната безработица в страната през февруари е 5,8% и се запазва на месечна база, съобщават от пресцентъра на Агенцията по заетостта (АЗ). Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 165 585, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 255 души, коментират от ведомството. През февруари 12 484 са безработните, започнали работа със съдействието на АЗ. Те са с 1141 повече спрямо предходния месец. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15,8% и в търговията - 14,6%. През февруари се регистрираха нови 19 910 безработни лица в бюрата по труда, като при тях се наблюдава 25% намаление в сравнение с януари. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (23,4%), търговията (13,0%), хотелиерството и ресторантьорството (12,6%), държавното управление (11,7%), следват селското, горското и рибното стопанство (7%), административните и спомагателните дейности (6,8%). Най-търсените от бизнеса професии през предходния месец са персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал, полагащ грижи за хората; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; водачи на моторни превозни средства и др.
Източник: Труд (18.03.2024)
 
Инфлацията в ЕС, еврозоната и България продължава на намалява и през февруари Забавянето на темпа на потребителските цени в ЕС, еврозоната и България продължава и през февруари, сочат последните данни на европейската статистическа агенция Евростат. През февруари инфлация в еврозоната намаляла до 2,6%, спрямо 2,8% през януари. Преди година процентът беше 8,5%. Годишната инфлация в ЕС намалява до 2,8% през февруари 2024 г., спрямо 3,1% през януари. Докато преди година беше 9,9%. В България годишната инфлация през февруари също се понижава до 3,5%, след като през януари беше на ниво от 3,9%. Най-ниски годишни темпове са регистрирани в Латвия, Дания (и двете по 0,6%) и Италия (0,8%). Най-висок годишен темп е отчетен в Румъния (7,1%), Хърватия (4,8%) и Естония (4,4%). Спрямо януари годишната инфлация се понижава в 12 държави членки, запазва стабилна в пет и се повишава в две. През февруари най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите (+1,73 п.п.), следвани от храни, алкохол и тютюн (+0,79 п.п.), неенергийни промишлени стоки (+0,42 п.п.) и енергия (-0,36 п.п.).
Източник: actualno.com (19.03.2024)
 
България е сред страните с най-малко незаети работни места в ЕС През последните четири години в ЕС са били закрити почти един милион работни места в индустрията, показва ново изследване на Европейския синдикален институт, оповестено от Европейската конфедерация на профсъюзите. Броят на заетите в производството е намалял с 853 000 души от третото тримесечие на 2019 г. досега. Най-голям брой работни места са били загубени в Полша (-278 000), Румъния (-144 000) и Германия (-129 000). Загубите в Хърватия и Словения представляват 14% от цялата работна сила в преработващата промишленост, което ги поставя пред България (13%) и Чешката република (11%) по отношение на процента на загубите. Според анализа в България за 4 години са изгубени 79 100 работни места в производството. Съкращенията, причинени главно от липсата на специална подкрепа за промишлеността на ЕС, последваха десетилетие на относителна стабилност на промишлената заетост. Преходът към устойчива икономика е възможност за промяна на ситуацията, но ЕС се нуждае от индустриална политика, която да защитава и създава качествени работни места, посочват от ЕКП.
Източник: Фирмена информация (19.03.2024)
 
Инфлацията най-ниска от август 2021 Годишната инфлация в България през февруари е била най-ниската от август 2021 г. насам, отчитат от европейската статистическа служба Евростат. През втория месец на годината тя е била 3,5 на сто в сравнение с 3,9 на сто през януари. Българите обаче едва ли усещат подобно забавяне в месечния си бюджет, коментираха експерти. През февруари, отнесено към януари 2024 г., родните потребителски цени се повишават с 0,3 на сто след 0,2 на сто през януари. През февруари спрямо същия месец на миналата година инфлацията в ЕС спада до 2,8 на сто, след като отслабна до 3,1 на сто през януари, показват още данните на Евростат. И за ЕС това е най-ниското ниво на инфлацията в ЕС от август 2021 г.
Източник: Труд (19.03.2024)
 
Повишаване на средното почасово заплащане в ЕС с 3,8%, а в България с 11,9% Рязко забавяне на растежа на заплатите в ЕС в края на 2023 г. спрямо третото тримесечие на миналата година, отчете Евростат. През последното тримесечие на 2023 г. средното почасово заплащане на труда в цялата икономика на Европейски съюз се повиши с 3,8%, а в рамките на еврозоната - с 3,1% спрямо същото тримесечие на предходната година. През третото тримесечие на миналата година в ЕС средното почасово заплащане на труда се повиши с 5,7%, а в еврозоната - с 5,2 на сто. В България растежът на средното почасово заплащане на труда в края на 2023 г. пък се забави до 11,9% от 15,7% през третото тримесечие на 2023 г. В рамките на Европейския съюз най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%). В рамките на еврозоната почасовите заплати нарастват най-много Хърватия (с 16,0%), Словения (с 12,5%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%), докато в Италия намаляват с 0,1%, а в Германия се повишават с едва 2,2 на сто. В ЕС икономическите дейности, които регистрират най-високите годишни увеличения на почасовото заплащане на труда през последното тримесечие на 2023 г. са: "Минно-добивната промишленост" (повишение с 11,3%), следвана от "Водоснабдяването и канализацията" (с 5,7%), "Транспорт и складиране"(с 5,6%), административните и спомагателни услуги (с 5,6%) и търговията на едро и дребно (повишение с 4,9%) .
Източник: actualno.com (20.03.2024)
 
Свиване на строителството в ЕС, но при нарастване в България в началото на 2024 г. Продукцията в строителния сектор на ЕС се сви в началото на 2024 г., но нарасна в рамките на еврото, като в същото време се повиши в България за втори пореден месец, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се понижи през януари с 1,0% спрямо декември 2023 г., когато нарасна с 1,3%, докато в еврозоната продукцията в строителството се повиши с 0,5% за втори пореден месец. Най-силен ръст през януари отбеляза строителството в Унгария (скок с 10,2%), следвана от Германия (с 2,7%) и Швеция (с 2,4%), докато най-голям спад на продукцията в строителството беше отчетен в Румъния (срив с цели 34,3%), Полша (с 16,5%) и Нидерландия (с 9,9%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши през януари с едва 0,1% след ръст с 3,6% в края на 2023 г., а в рамките на еврозоната строителството нарасна с 0,8% след повишение с 2,8% месец по-рано. Най-силен ръст на годишна база в строителството през декември беше отчетен в Унгария (скок със 17,1%), Испания (с 15,1%) и Полша (с 3,9%), докато най-солиден строителен спад беше отбелязан в Нидерландия (понижение с 15,7%), Румъния (спад с 14,7%) и Словакия (с 12,8%). Според същото проучване на Евростат строителството в България през януари се повишава с 1,0% след по-слабо нарастване с 0,3% през декември 2023 г. Само пет други страни-членки на ЕС отчетоха по-голям растеж в строителството през първия месец на текущата година. Продукцията в българското строителство на годишна база се повиши през януари с 0,7% след стагнация в края на 2023 г. и след като през предходните шест месеца до ноември включително отбеляза спад.
Източник: БНР (21.03.2024)
 
Средният размер на пенсиите по градове в страната Най-високи средни пенсии в България се изплащат в София (957 лв.) и в Бургас (872 лв.), а най-ниски - в Кърджали (633 лв.) и в Разград (646 лв.). Това е видно от последните актуални данни на Националния осигурителен институт за 2023 година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784.48 лв. Номиналното нарастване на средния размер спрямо 2022 г. е с 16.3 на сто. Оказва се, че близо 360 000 българи или около 19% пенсионерите у нас получават над 1000 лв. пенсия. Според статистиката най-голям брой пенсионери - над 440 000 души са получавали през изминалата година пенсии между 444.59 лв. и 523.04 лева. С максимална лична пенсия от 3400 лева са 2080 човека, а само 4-ма взимат и над този праг право на това имат само бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. От 700 лева до 800 лева е пенсията на 142 639 човека, а от 800 до 900 лева - на 108 366 пенсионери. Около 107 800 души взимат минималната пенсия от 444,58 лева. Тя се отпуска при навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От приетия в края на миналата година Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. произтичат някои промени в пенсионното законодателство през настоящата година. Така, например от 1-ви януари 2024 г. се увеличава възрастта за пенсиониране при мъжете и жените, а също и необходимият стаж за придобиване на право на пенсия при условията на най-масовата, III-та категория труд (по чл.68 от КСО). Необходимите условия за пенсиониране са 62 години и 2 месеца навършена възраст и 36 години и 6 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 7 месеца навършена възраст и 39 години и 6 месеца осигурителен стаж за мъжете. Що се касае до бъдещите пенсионери с непълен стаж трудов стаж - нужната възраст остава 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Хората, работили при тежки и вредни условия на труд (I-ва и II-ра категория труд) също ще се пенсионират по-късно през 2024 година. Необходимите условия за пенсиониране за I-ва категория са 50 години и 8 месеца, навършена възраст за жените и 54 години и 2 месеца, навършена възраст за мъжете. За пенсиониране по II-ра категория труд на жените са необходими 55 години и 8 месеца навършена възраст, а на мъжете 59 години и 2 месеца. Максимумът недостигащ стаж за пенсия, който може да се закупи от началото на 2024 г. е до пет години. Заради минималния осигурителен доход (МОД), който от 1 януари ще бъде 933 лева, откупуването на една година стаж вече ще струва 2216 лв., докато до миналата година за това бяха необходими 1853 лева. От правото си да закупят осигурителен стаж могат предварително да се възползват и хора които са били редовни студенти за срока на обучението. От Националния осигурителен институт (НОИ) периодично отчитат че всяка година нараства броят на закупилите недостигащите месеци стаж, като това всяка година им струва и повече пари, заради увеличението на МОД.
Източник: Money.bg (22.03.2024)
 
Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, продължава да бъде най-нисък в България в рамките на целия ЕС, показват експресни предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат. През 2023 г. покупателната способност варира между 64% от средното ниво за ЕС в България (слабо повишение от 62% през 2022 г. и 57% през 2021 г.) и 240% в Люксембург. През 2023 г. между страните от ЕС бяха регистрирани значителни разлики в БВП на глава от населението, изразен в стандартите на покупателната способност. Люксембург и Ирландия имат най-високи нива (съответно 140% и 112% над средното за ЕС), изпреварвайки с доста Нидерландия (с 30% над средното за ЕС), Дания (с 28% на средното ниво) и Австрия (с 23% над средното). За разлика от тях, България продължава да регистрира най-нисък БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, като той е с 36% под средното ниво за ЕС. Нашата страна е следвана от Гърция (с 33% под средното в ЕС ниво) и Латвия (с 29% под средното европейски ниво).
Източник: БНР (27.03.2024)
 
Една четвърт от дребните пчеларски стопанства са изчезнали за година Малките стопанства в България, в които има до 9 пчелни кошера, са намалели с почти една-четвърт и броят им вече е под 1000. Стопанствата с от 10 до 49 кошера са намалели с 9,2%, а броят им е 3136. С 8% по-малко са пчелините с до 149 кошера, които са останали 3112. Само при крупните стопанства има ръст и те са с 4,1% повече, сочат данните от годишния анализ за състоянието на пчеларството у нас. По официална статистика през 2023 г. са загинали над 40 хиляди пчелни семейства. Към 1 октомври миналата година броят им е бил 816,6 хиляди, което е с 0,8% по-малко от 2022 г. Общото количество на произведения у нас пчелен мед е 11 189 тона. Това е с 6,3% по-малко спрямо 2022 г., като средният добив от един кошер е 17 кг. Произведени са 3 тона прополис и над 46,8 тона цветен прашец.
Източник: econ.bg (28.03.2024)
 
Oблacт Moнтaнa e c нaй-гoлям бpoй eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи в Бългapия Moнтaнa e cpeд вoдeщитe в България области пo издaдeни eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи пpeз 2023 гoдинa. Това най-вероятно ще остане така и тази година, защото както работодатели, така и работници одобряват този начин на заетост, коментира инж. Димитъp ?eтpoв - диpe?тop нa Инcпe?циятa пo тpyдa в Moнтaнa. ?peз пocлeднитe двe гoдини в Moнтaнc?o имa yвeличeниe c 4000 нa издaдeнитe eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи. Голям брой paбoтoдaтeли нaeмaт ceзoнни paбoтници в ceлc?oтo cтoпaнcтвo, ?aтo изпoлзвaт точно този тип дoгoвopи и не очакваме това да спре скоро. ?peз 2023 гoдинa в oблacт Moнтaнa ca издaдeни нaд 18 500 еднодневни трудови договори, ?oeтo е около 14% oт вcич?и такива в Бългapия. Един от типичните сектори с такива условия на труд в района е селското стопанство. Например, за обработка на лозовите масиви тpи пъти в гoдинa се нaeмaт пo 150 дyши зa ceзoннa paбoтa. Според представителите на местния бизнес в тези договори няма нищо нередно, защото те ocигypявaт гъв?aвocт нa paбoтoдaтeлите.
Източник: Money.bg (28.03.2024)
 
България изнася 13 пъти повече машини и части За десет години - от 2013 до 2023 г., износът на България се е удвоил, а за 20 се е увеличил почти 7 пъти. Инвестиционните стоки, където влизат основно машини и части, са най-бързо растящата група - за десетилетие стойността на продадените зад граница продукти се утроява, а за последните 20 години те са нараснали над 13 пъти. Въпреки това обаче все още най-голям дял от българския износ - почти 40%, е на суровини и материали. Това показват обобщените данни на БНБ и НСИ за износа на България. Миналата година беше първата от ковид насам, в която статистиката отчете спад в номиналния износ на стоки - той достигна 86.5 млрд. лв. (или 44.23 млрд. евро), което е с 6.9% по-малко спрямо предходната година. Причините бяха по-ниските цени на повечето стоки, особено олио и зърно, спадналите количества ток и горива и застоят на икономическата активност в Европа. Групата на инвестиционните стоки е единствената, която отчита 10% ръст спрямо предходната година. В категорията на потребителските стоки най-голям дял имат храните (с 16%), но там спадът през миналата година се дължи по-скоро на дефлационни процеси. След като започна войната в Украйна, цените на храните тръгнаха нагоре, като най-голям ръст имаше при слънчогледовото олио, но последва успокояване на пазара и спад. В почти всички останалите групи статистиката показва ръстове спрямо 2022 г. - при продажбите на цигари, напитки, лекарства и козметика. Спадове има при обувки, дрехи, мебели и обзавеждане, но тези производства от години губят битката на глобалните пазари, тъй като по-голямата част бяха ишлеме. А то има смисъл, когато разходите за труд са ниски. При износа на енергийни продукти през 2022 г. статистиката отчете рязък скок - заради войната и първоначалните опасения, че Европа ще страда от недостиг на природен газ. Този шок обаче започва да отминава и това се вижда и от данните за продажби зад граница на енергийни продукти. От 2000 година насам около две трети от износа на България традиционно е насочен към страните от ЕС. А номер едно експортен пазар през последните години е Германия. Традиционно в топ 5 са и Италия и Турция. Миналата година обаче продажбите на българска продукция към топ три пазарите й спадат спрямо рекордната откъм цени 2022 г. Продажбата на български стоки към Русия спада и обемът на износа към Украйна ги изпреварва. Това се дължеше и на продажбите на горива и по-конкретно на дизел на нападнатата държава в началото на атаката на Русия. В момента обаче Украйна внася от много други държави и българските продажби за този пазар спаднаха.
Източник: Капитал (29.03.2024)
 
Държавните фирми внасят в полза на държавата 100% от печалбата си до 31 май Правителството поиска 100% от печалбата на държавните предприятия за 2023 г. да бъде внесена в полза на държавата. Срокът за внасянето им е 31 май 2024 г. Това задължение нямат лечебните заведения за болнична помощ и центровете за психично здраве, като се отчита тяхната специфика и изключителната им зависимост от ограничен брой източници на финансиране. Изключени са също и дружествата от отрасъл "Водоснабдяване и канализация" и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, представляващи бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси. Запазва се възможността за публичните дружества да разпределят и междинен 6-месечен дивидент.
Източник: News.bg (29.03.2024)
 
Спад на производствените цени през февруари Производствените цени в България спадат през февруари на годишна база за единадесети пореден месец, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител в нашата страна се понижава през февруари с 9,3% спрямо година по-рано след понижение с 14,2% през януари, като това представлява производствена дефлация за единадесети пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо година по-рано цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия се понижават през февруари 2024г. с цели 32%, а в добивната промишленост - с 3,9%, при увеличение на цените в преработващата промишленост с 0,4 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава през февруари с 1,5% спрямо януари и с 12,1% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар нараства с 1,0% на месечна база, но се понижава с 4,4% спрямо същия месец на 2023 г.
Източник: actualno.com (01.04.2024)
 
Отпадат декларациите за задължения при сделки с имоти и коли Декларациите за липса на непогасени публични задължения, които гражданите са длъжни представят при прехвърляне на недвижими имоти и моторни превозни средства отпадат, обявиха от Нотариалната камара. От 3 май 2024 г. влизат в сила измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които премахват изискването за въпросните декларации. Проверката за такива задължения вече ще се извършва от нотариуса по електронен път или, в ограничен брой случаи, от съдията по вписване. Според тези промени нотариусите и съдиите по вписване вече ще носят солидарна отговорност за задълженията, дължими от гражданите при неспазване на изискванията на закона. Нотариусите ще имат отдалечен достъп до информационните системи на НАП, по който ще получават информация през приложни програмни интерфейси. Той ще се реализира съвместно от дирекция “Информационни системи и електронно управление” и IT специалистите на Нотариалната камара. Изградения електронен обмен на информация е иновативно решение за електронна административна процедура, която повишава ролята и отговорността на нотариуса при сделките с недвижими имоти и моторни превозни средства.
Източник: Дума (02.04.2024)
 
Продажбите на нови автомобили в България бележат 38% ръст за тримесечието Продажбите на нови леки и лекотоварни автомобили (категория М1 и N1) в България през първите три месеца на годината бележат ръст от малко над 38%, показват данните на "Пътна полиция" за регистрациите за периода. Купените превозни средства са 12 814 срещу 9271 за първото тримесечие на миналата година. При употребяваните леки и лекотоварни автомобили ръстът в регистрациите е малко над 20%. Общият брой купени коли втора ръка е 57 173. Запазва се тенденцията над 70% от тях да са на възраст над 10 години. Към днешна дата на всеки купен нов лек и лекотоварен автомобил в България се падат 4.4 втора ръка. Миналата година този показател е бил едно към 5.1.
Източник: Дневник (03.04.2024)
 
Безработицата в България по-ниска от средната за ЕС през февруари Безработицата в България е 4.4% през февруари, като е без промяна от януари и по-ниска от средната за Европейския съюз (ЕС), сочат последните данни на Евростат. Година по-рано безработицата в нашата страна е била 4.1 на сто. В същото време равнището на безработица в еврозоната и ЕС-27 е рекордно ниско съответно от 6.5% и 6.0%, което съответства на ревизираната цифра от януари и в сравнение с пазарните прогнози. Година по-рано безработицата в еврозоната е била 6.6 на сто, а в ЕС-27 без промяна (6.0%). Броят на безработните в еврозоната се е увеличил със 17 хиляди спрямо предходния месец до 11.102 милиона. Сред основните икономики в еврозоната Испания продължава да отчита най-висок процент на безработица от 11.5%, следвана от Италия със 7.5% и Франция със 7.4%. Обратно, Германия регистрира най-нисък процент от 3.2%. Година по-рано безработицата е била малко по-висока – 6.6%. В България без работа през февруари са били 134 000 души от трудоспособното население в сравнение с 127 000 през февруари 2023 година. Безработните младежи са били 19 000 през февруари 2024 година спрямо 13 000 година по-рано.
Източник: econ.bg (04.04.2024)
 
Фирмите за бързи кредити може да връщат пари Съгласно европейското законодателство потребителите на бързи кредити ще дължат само главница, когато годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума по кредита не е коректно посочена в договора. През месец март Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с Решение по дело срещу фирма за бързи кредити, по запитване на Софийски районен съд. В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които обаче не са отразени коректно в общата сума, дължима от потребителя. СЕС дава отговор кои допълнителни услуги трябва да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР. Съдът също дава разяснение какво се случва, ако посоченият ГПР в договора се разминава с реалния – отново се дължи само главницата! СЕС даде отговор и на въпросите, зададени от Софийски районен съд, дали допълнителни услуги трябва задължително да се включват в общите разходи по кредита и ГПР. В конкретния случай такива са: – приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата; – отлагане на изплащането на месечни вноски; – намаляване на размера на месечни вноски. Oбщите разходи по кредита за потребителя обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Ето защо, СЕС отсъди, че когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит или представлява така формулирана клауза, която е предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита. Ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата. Според СЕС и българската съдебна практика, ако ГПР не е коректно посочен, то се приравнява на липсващ такъв, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност – т.е. главницата.
Източник: Стандарт (05.04.2024)
 
Оборотите на хотели и ресторанти подкрепят индекса на услугите през януари Общият индекс на производството за бизнес услуги у нас нараства с 3,3% на годишна база през януари, което се дължи на ръста на показателя в сектора на заетите в хотели и ресторанти. Увеличението на месечна база е с 0,8% и се движи от административни и професионални дейности, както и от научни изследвания, показват предварителните и календарно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база статистиката регистрира нарастване при „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8,4%, „Административни и спомагателни дейности“ - с 6,7%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5,6%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 1,8%. Намаление се наблюдава при „Операции с недвижими имоти - с 3,6%, и „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 2,4%. Увеличение спрямо декември 2023 г. НСИ отчита при „Административни и спомагателни дейности“ - с 12,1%, „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 11,1%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 2,6%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 0,8%. При „Хотелиерство и ресторантьорство“ индексът остава на същото равнище. Понижение се наблюдава при „Операции с недвижими имоти - с 3,7%.
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2024)
 
Ръст при търговията на дребно в началото на годината Търговията на дребно в България е нарасна през февруари с 0,9% спрямо януари, това показват показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо година по-рано (февруари 2023 г.) търговският оборот се повишава с 3,2%. Спрямо година по-рано, през февруари е регистрирано увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия с 10,3% и при нехранителните стоки с 3,7%, докато продажбите на автомобилни горива и смазочните материали бележат спад с 14 на сто. Сериозен ръст при търговията с нехранителни стоки спрямо февруари 2023 г. е отчетен при търговията с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности (скок с 14,8%), търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 8,9%, при търговията с разнообразни стоки - с 8,3% и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4,9%. Спад с 10,8% е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия спрямо февруари 2023 г.
Източник: actualno.com (08.04.2024)
 
Месото в България поскъпна най-силно в рамките на ЕС През февруари месото в ЕС е поскъпнало с 3,3 на сто на годишна база, съобщава Евростат. Повечето страни членки на ЕС отчитат поскъпване на месото спрямо същия месец на миналата година. Най-голямо е то в България - 8,2 на сто, а в своеобразната класация следват Румъния (+7,7 на сто) и Хърватия (+7,1 на сто). Най-много се е покачила цената на свинското - 5,7 на сто, следвано от агнешкото и козето (+4,5 на сто) и говеждото и телешкото (+3 на сто). За сметка на това пилешкото е поевтиняло с 1,6 на сто спрямо февруари 2023 г. През последните 3 години поскъпването на месото в ЕС на годишна база е било най-силно между април 2022 г. и март 2023 г., с годишни темпове от над 10 на сто, като най-високият темп на ценови растеж е регистриран през февруари 2023 г., когато средната цена на месото в съюза беше със 17,3% по-висока от февруари 2022 г.
Източник: Труд (08.04.2024)
 
По-кратки срокове за ликвидация Стотици хиляди български фирми ще могат да провеждат в много по-кратки срокове производство по ликвидация, включително и когато дълго време не са осъществявали дейност и нямат нает персонал. Това предвиждат допълнения в Търговския закон, които правителството внесе за приемане в Народното събрание. Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределяне на имуществото му след неговото прекратяване. Целта е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Предлаганите допълнения в Търговския закон предвиждат създаване нов член "Бързо производство по ликвидация". Улесняването на процеса се постига по две основни направления – съкращаване на сроковете на процедурите и въвеждане на "обслужване на едно гише" чрез Агенцията по вписванията, където ще се подават всички заявления. Условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тях ще е достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове. За да се възползва от новата възможност, дружеството трябва едновременно да отговаря на пет условия: не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от 12 месеца; не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от 12 месеца; няма регистрация по ЗДДС или е прекратило регистрацията си преди повече от 12 месеца; няма непогасени задължения към държавата и общините; няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е НАП. При бързата ликвидация е предвиден по-кратък срок за удовлетворяване на кредиторите – имуществото на дружеството се разпределя, ако са изминали три, а не шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в Търговския регистър. Както и в общия случай, ще трябва да бъдат довършени започнатите сделки, имуществото да е осребрено, а всички вземания на кредиторите да са обезпечени или изпълнени. Процедурата предвижда Агенцията по вписванията да уведомява НАП по електронен път за постъпването на заявление за бързо производство по ликвидация. В 30-дневен срок НАП предоставя по електронен път на АВ информацията дали са налице условията за провеждане на бързо производство. При подаване на заявление за прекратяване на дейността и бърза ликвидация дружеството, отново чрез Агенцията по вписванията, ще подава заявление за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите. А тя ще информира НОИ незабавно и служебно. Съответното Териториално поделение на института ще издава удостоверение за предаване на ведомостите в срок до 30 дни от вписване на прекратяването на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация, при условие че дружеството няма неизпълнени задължения. Удостоверението ще се изпраща по електронен път до него и до Агенцията по вписванията.
Източник: Сега (09.04.2024)
 
Индекси на промишленото производство през февруари 2024 година България отчита годишен спад в промишленото производство с 8.3% за м. февруари 2024 г. в сравнение с предходната година, съобщи Националния статистически институт (НСИ). През 2024 г. (спрямо 2023 г.) се отчита спад на промишленото производство в добивната промишленост - с 20.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 20.7% и при преработващата промишленост - с 3.3%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари 2023 г. се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 37.9%, производството на тютюневи изделия - с 35.3%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 19.1%, производството на облекло - с 18.8%, производството, некласифицирано другаде - със 17.2%. Ръст през 2024 г. обаче се отчита при производството на основни метали - с 23.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.7%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.6%.
Източник: News.bg (11.04.2024)
 
Строителната продукция в България отчита ръст през февруари Строителната продукция е нараснала с 1,4% през февруари спрямо предходния месец, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо същият период през изминалата година строителната продукция се е повишила с 3,3%. През февруари 2024 г. е отчетено повишение спрямо януари при продукцията от специализирани строителни дейности – с 2,6%, при строителството на съоръжения – с 1,2%, и при сградното строителство – с 0,5%. През февруари т.г. строителството на съоръжения се е повишило с 8,1%, специализираните строителни дейности – с 6.3% спрямо същият период за 2023 г., но при сградното строителство се наблюдава намаление с 2%.
Източник: actualno.com (11.04.2024)
 
Големите вериги имат приходи от 16 млрд. лв., или 1/3 от оборота в търговията на дребно През 2022 г. големите търговски вериги за хранителни и нехранителни стоки (или т.нар. модерна търговия) генерират сумарно 15.8 млрд. лв. приходи и осигуряват работа на 53 300 души. А съвкупният ефект от дейността им, измерен през създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика, надхвърля 11.8 млрд. лева и отчита 21% ръст. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за ролята и социално-икономическия принос на сектора, изготвен по поръчка на Сдружението за модерна търговия. Преките ефекти от дейността на компаниите от т.нар. модерна търговия са оценени на 7.1 млрд. лв. Сумата включва над 5.7 млрд. лева разходи за доставени от български компании стоки и изпълнени услуги, 490 млн. лв. направени инвестиции в българската икономика, и над 870 млн. лева платени нетни заплати на наетите във веригите служители. Към преките ефекти изследователите от ИПИ прибавят и 4.2 млрд. лева допълнителен принос от дейността на доставчиците на стоки и партньорите на веригите, както и над 500 млн. лева в резултат на похарчените заплати на наетите в модерната търговия. За 2020-2022 г. големите предприятия в търговията на дребно (с над 250 заети) са направили общо инвестиции за над 1.3 млрд. лв. Сумата включва както откриването на нови обекти и обновяването на вече съществуващи, така и разходи за логистика, дигитализация, въвеждане на нови системи за управление на дейността и др.
Източник: Капитал (11.04.2024)
 
По предварителни данни, през 2023 г. в кланиците в България добити 78,6 хил. тона свинско месо или с 4,2% по-малко на годишна база. Това показва анализ на Министерството на земеделието и храните относно ситуация на пазара на свинско месо в България. През първите осем месеца на годината се отчита намаление на промишленото производство спрямо година по-рано, отразяващо редуцираното поголовие от свине към края на 2022 г., в резултат на рязко повишените разходи за производство след началото на войната в Украйна. В последните месеци на годината обаче (септември-декември 2023 г.) добивът на свинско месо в кланиците отбелязва ръст на годишна база, благодарение на нарасналото поголовие вследствие на постепенното понижение на цените на фуражните култури през годината. Положителната тенденция продължава и в началото на 2024 г. По предварителни данни, през м. януари промишленият добив на свинско месо надхвърля с 2,3% отчетения по същото време на 2023 г. Предвид данните за увеличение на броя на женските свине за разплод, както и на свинете за угояване към края на 2023 г., може да се очаква през първата половина на 2024 г. добивът на свинско месо да е над нивото отпреди една година.
Източник: econ.bg (12.04.2024)
 
Българският износ продължава да отчита спадове, като за първите два месеца на годината износът на стоки е с 11.4% по-малко спрямо същия период на миналата година. Спадът през февруари е 7.5% и е двойно по-нисък спрямо януари, показват данните на НСИ. Това е единадесети пореден месец, в който статистиката отчита спад на българския експорт. Причините са по-ниските цени на повечето стоки, спадналите количества ток и горива и застоят на икономическата активност в Европа. Според икономистите на ING Think в сектор промишленост бизнесът в еврозоната все още усвоява излишъка от натрупани запази, докато "дейността в услугите се ускорява на фона на прилично потребителско търсене". А около две трети от експорта на стоки на страната ни е насочен именно към тези държави. За първите два месеца на 2024 г. спада както износът към ЕС (с 12.5%), така и към трети страни - с 9.3%. За периода, на годишна база се свива експортът към най-големия ни търговски партньор от тази група - Турция, с 11.5%. По стокови групи има спад на износа на горива с 29%, на храни и животни с 20.1%, на алкохол и цигари с 47.6%. Над половината от износа на България към трети страни е насочен към Турция, САЩ, Северна Македония, Китай, Сърбия, Великобритания и Гибралтар. Износъг към ЕС показват за януари спад при почти всички стокови групи с изключение на алкохол и цигари. Вносът на стоки в България за първите два месеца на 2024 г. намалява с 5.4% спрямо година по-рано. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Русия и Украйна. Вносът от Русия се свива с над 60% до 447 млн. лв., като вероятната причина е забраната, влязла в сила от началото на тази година, България да изнася горива, произведени от руски нефт. За сметка на това статистиката отчита огромен ръст на вноса от Либия, Египет, Мароко и Тунис
Източник: Капитал (12.04.2024)
 
5.8% е безработицата през февруари Равнището на регистрираната безработица в България през февруари е 5.8% и се запазва на месечна база, сочат данни на Агенцията по заетостта. Броят на регистрираните безработни лица в края на месеца е общо 165 585, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 255 лица. Увеличава се броят на започналите работа безработни лица със съдействието на агенцията – през февруари те са 12 484, което е с 1 141 души повече спрямо предходния месец. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15.8%, следват търговията – с 14.6%, държавното управление – с 9.3%, хуманното здравеопазване – с 6.7%, строителството – с 4.6% и др. През месеца се регистрираха нови 19 910 безработни лица в бюрата по труда, като при тях се наблюдава 25% намаление, в сравнение с януари. Други 814 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда през месеца. В бюрата по труда през февруари представителите на първичния пазар заявиха 10 494 свободни работни места при 10 037 през януари 2024 г. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (23.4%), търговията (13.0%), хотелиерството и ресторантьорството (12.6%), държавното управление (11.7%), следват селското, горското и рибното стопанство (7.0%), административните и спомагателните дейности (6.8%).
Източник: econ.bg (13.04.2024)
 
Делът на населението с висше образование е по-висок в скандинавските и Прибалтийските страни Средно почти една трета от хората на възраст 25-74 години в Европейския съюз (ЕС) имат висше образование, включително от държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища. Образователното ниво варира и в зависимост от възрастта и пола. През 2022 г. 31,8% от хората на възраст 25-74 години в ЕС имат висше образование, като този дял варира от 17,4% в Румъния до 49,8% в Ирландия. Делът на завършилите висше образование е по-висок от средното за ЕС в скандинавските и Прибалтийските страни. Швеция и Норвегия се нареждат съответно на трето и четвърто място с над 45 процента хора с висше образование. България е в долната половина на класацията с дял на висшистите от 27,8%, като Унгария отчита същия дял, но се нарежда по-високо в подреждането поради по-големия дял на завършилите професионално образование (46,2%). Делът на хората с професионална ориентация на ниво средно образование е над 45% в девет страни от ЕС, включително Чехия (63,9%), Полша (52,2%) и Германия (47,4%). През 2022 г. 42 процента от населението на ЕС на възраст 25-34 години има висше образование. Този дял варира от 24,7% в Румъния до 62,3% в Ирландия. В това отношение България заема едно от последните места в Европа с дял от 33,8%, изпреварвайки освен Румъния още Италия (29,2%), Унгария (31,9%) и Сърбия (33,4%).
Източник: Инвестор.БГ (15.04.2024)
 
КАТ е наложила глоби за 223 млн. лв. през 2023 г. Пътната полиция в България е наложила глоби на обща стойност 223 378 755 лв. през 2023 г. Шофьорите са платили малко над половината от тях - 115 243 178 лв. С камери са били заснети 1,7 млн. нарушения на скоростта - с около 600 000 повече от 2022 г. (1,1 млн.). Въпреки това в България миналата година са станали с 384 тежки катастрофи повече и ранените са с над 680 души спрямо предходната година. Само загиналите са с 6 по-малко, но въпреки това България за 2023 г. е на първо място в ЕС с 82 убити по пътищата на 1 млн. души от населението. Общият брой на санкциите от КАТ през 2023 г. е 1 933 324, като само 37 000 са наложени на пешеходците, всички останали - на шофьорите. След 8 август, когато влизат в сила промените в Наказателния кодекс за отнемане на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори, броят на тежките катастрофи с такива водачи се увеличава. От 1 януари до 8 август 2023 г. тежките ПТП с пияни и дрогирани са били 280 - по около 39 на месец. От 8 август до 31 декември 2023 г. броят им е 211, което прави по около 44 на месец. Същите са съотношенията при отнетите книжки на пияни и дрогирани - 14 574 до 8 август и 9 938 след тази дата, както и при свалените номера на автомобилите на пияни и дрогирани - 10 416 и 6 201.
Източник: econ.bg (16.04.2024)
 
Инфлацията продължава да спада Инфлацията в България продължава да спада, но с бавни темпове, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за март. На годишна база инфлацията се укротява до 3%, а спрямо февруари тя е 0.2%. Натрупаната от началото на годината пък е 1%. Месечно спад в цените има в групите на: Храни и напитки - с 0.1%, Облекло и обувки - с 0.6%, Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - с 0.5%. Всички останали групи стоки и услуги продължават да поскъпват, макар и минимално. Сред храните продължават да поскъпват зелето - със 17.8%, чушките - с 12.6%, краставиците - с 5.3%, зрелият чесън - с 3.9%, сладоледът - с 3.2%, рибата - с 1.5%, маслините - с 1.8%, и др. През месеца обаче поевтиняват краставиците - с 11.7%, листните зеленчуци - със 7.8%, пресните лук и чесън - с 5.9%, доматите - с 4.1%, каймата и месото от едър рогат добитък - с по 1%, сиренето - с 0.2%, хлябът - с 0.3%. Все още поскъпват международните полети - с 12.5%, цветята - с 4.7%, шофьорските курсове - с 3.1%, банковите услуги - с 1.9%. В това време 12.8% през месеца поевтинява централното газоснабдяване, метанът - с 8.4%, прахосмукачките - с 1.1%,облеклото - с 0.6%, обувките - с 0.7%.
Източник: Дневник (16.04.2024)
 
Банкрутите намаляват, но регистрациите на нови компании също Банкрутите в Блгария намаляват през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 2023 г., но спад отчитат и регистрациите на нови фирми. Броят на фалиралите компании у нас намалява с 14,1% на годишна база, забавяйки темпа си на спад от предишното тримесечие. Общо 992 фирми са обявили несъстоятелност за периода януари-март тази година. В същото време новорегистрираните правни единици в страната са 12 229, като броят им намалява със 7,4% на годишна база. Положително е обаче, че темпът се увеличава в сравнение с предишното тримесечие, когато е бил 2,4% на годишна база. В сравнение с периода октомври-декември 2023 г. броят на новорегистрираните фирми у нас се е увеличил с 13,1%, а на обявилите несъстоятелност - с 1,5%. От всички новорегистрирани фирми през първите три месеца на годината най-много са в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 88,4% от всички, или общо 10 812 единици. Най-голям дял обявени в несъстоятелност за периода от всички обаче отново се падат на същия сектор - 78,3%. На годишна база обаче секторът отчита ръст от новите компании едва от 2%, колкото е и увеличението в сектор "Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности". Най-голямо увеличение на новорегистрираните компании се отчита в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 32%. На другия край е строителният сектор, който отчита спад на новорегистрираните фирми от 82% - от 1288 до 233. В същото време броят на фалиралите компании расте в само един сектор за година - "Транспорт и съхранение" с 53%. Най-голям е спадът в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 46%. Най-сериозно е съотношението между новорегистрираните и оказалите се в несъстоятелност компании в промишлеността - на всеки близо 3 нови фирми една е фалирала през първото тримесечие. На другия край е сектор "Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности", където по една компания е изпаднала в несъстоятелност на всеки близо 19 новорегистрирани.
Източник: НСИ (18.04.2024)
 
Над 2,8 млн. лв. са забавените трудовите възнаграждения за първото тримесечие Общо 55 322 са констатираните нарушения на трудовото законодателство в първите три месеца на годината при извършени почти 11 970 проверки в 11 300 предприятия с 579 280 работници и служители. Това съобщават от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ). Нарушенията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са 28 772, а по осъществяването на трудовите правоотношения са установени 26 249 нарушения. Установени са и 735 случая на работа без регистриран трудов договор в Националната агенция за приходите. За първото тримесечие на годината са съставени 465 акта за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е над 4,4 млн. лв. Установените забавени трудови възнаграждения на работещите са над 2,8 млн. лв. За първите три месеца на годината са изплатени над 1,7 млн. лв. забавени възнаграждения, включително и суми за предишни периоди. Броят на трудовите злополуки в страната се повишава. През миналата година в регистрите на ГИТ са вписани 440 инцидента, като при 65 от тях работниците са загубили живота си.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2024)
 
Скок на пенсионерите през март 2024 с 11 300, вече са 2,481 млн. души Броят на пенсионерите в България за март 2024 г. е 2 040 181, или с 11 268 (0,6%) повече в сравнение със същия месец миналата година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 826,85 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. той е по-висок с 88,10 лв. (11,9%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2024 г. е 910,49 лв. В сравнение с м.март на предходната година, той е по-висок с 99,47 лв. (12,3%). Към края на март разходите на общественото осигуряване са 5,7 милиарда лева, а приходи от осигуровки малко над 3 милиарда лева. За плащането на пенсии са изразходвани 5 милиарда лева, което е 586 милиона лева повече спрямо март миналата година.
Източник: Blitz (18.04.2024)
 
Нарастване на строителството в ЕС и в България през февруари Строителството в България през февруари се повишава с 1,5% след растеж с 1,1% през януари и с 0,3% в края на 2023 г., сочат данните на Евростат. Продукцията в българското строителство на годишна база се повиши през февруари с 3,3% след два поредни месеца на стагнация, като това е първото нарастване спрямо година по-рано от март 2023 г. насам. Продукцията в строителния сектор на еврозоната и в целия ЕС нарасна през февруари с 1,8%, като в същото време се повиши в България за трети пореден месец, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се повиши с 1,8% спрямо януари, когато отбеляза спад с 1,2%, като в рамките на еврозоната продукцията в строителството също нарасна с 1,8% след слабо повишение с 0,2% в началото на годината. Най-силен ръст през февруари отбеляза строителството в Австрия (скок с 9,3%), следвана от Германия (със 7,9%) и Словения (с 6,3%), докато най-голям спад на продукцията в строителството беше отчетен в Унгария (спад с 8,5%), Франция (с 2,1%) и Швеция (с 0,9%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се сви с 0,6% след спад с 0,9% през януари, а в рамките на еврозоната строителството отбеляза понижение с 0,4% след понижение с 0,3% месец по-рано. Най-силен спад на годишна база на строителството през февруари беше отчетен в Нидерландия (понижение с 12,9%), Финландия (с 6,9%) и Австрия (с 5,9%), докато най-солидно повишение отбеляза строителството в Испания (с 8,3%), Португалия (с 4,4%) и Чехия (с 3,7%).
Източник: econ.bg (19.04.2024)
 
Премийният приход на застрахователните брокери расте до над 2 млрд. лева през 2022 г. Премийният приход, реализиран през застрахователните брокери в България през 2023 година спрямо предходната 2022 година, е нараснал с 27.87% до 2 381 200 461 лева спрямо 1 862 262 364 лева. От тях 2.179 млрд. лв. е реализиран в полза на застрахователи в България, а 202.142 млн. лева – в полза на застрахователи със седалище в други държави. Това показват данните от отчетите на регистрираните в Комисията за финансов надзор (КФН) 336 застрахователни брокери. Това означава, че е регистриран нов висок резултат на премийния приход за над 2.3 млрд. лева годишно, реализиран през застрахователни брокери. 1. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС – 767 601 117 лв. премиен приход и 119 073 558 лв. приход от комисиони; 2. Автокаско – Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови – 549 670 630 лв. премиен приход и 134 080 713 лв. приход от комисиони; 3. Пожар и природни бедствия – 185 102 451 лв. премиен приход и 29 823 135 лв. приход от комисиони; 4. Гаранции – 46 887 626 лв. премиен приход и 6 526 378 лв. приход от комисиони; 5. Заболяване – 44 460 294 лв. премиен приход и 6 280 389 лв. приход от комисиони; 6. Товари по време на превоз – 27 951 665 лв. премиен приход и 7 487 742 лв. приход от комисиони; 7. Обща Гражданска отговорност – 26 712 312 лв. премиен приход и 5 035 178 лв. приход от комисиони; 8. Злополука – 20 001 649 лв. премиен приход и 4 961 010 лв. приход от комисиони; 9. Други щети на имущество – 11 714 646 лв. премиен приход и 2 654 462 лв. приход от комисиони; 10. Разни финансови загуби - 4 228 527 лв. премиен приход и 918 293 лв. приход от комисиони.
Източник: econ.bg (22.04.2024)
 
Професионалното образование подготвя предимно готвачи и автотехници Данните за професионалното образование показват, че тази учебна година най-голям е приемът на автотехници и ресторантьори, а шлосерите и заварчиците са сравнително малко. Работодателите заявяват, че в следващите 12 месеца планират да назначат близо 270 хиляди работници. Сред тези с професионално образование най-високи са потребностите от машинни оператори (14,8 хиляди), шивачи (8,7 хиляди), готвачи (8,6 хиляди) и строители (8,3 хиляди). Съпоставката с данните за приема в професионалното образование през 2023/2024 г. показва, че между търсенето и предлагането на труд отново ще има големи структурни разминавания. От 20-те професии с най-голям недостиг за следващата година за три изобщо няма прием в професионалното образование (водач на МПС за обществен превоз, болногледач и касиер). При други 12 професии пък (например шлосер, социален асистент, заварчик) приемът е сравнително нисък –– под 100 души в страната, или под 0,3% от общия прием. Тоест, в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност системата на професионалното образование в момента подготвя малко или никакви кадри. Сред 20-те професии превес на дела на учащите над търсените има единствено при подготвяните готвачи и електротехници – те са съответно 3,7% и 2,4% от учащите и 3,2% и 1,1% от потребностите от кадри на пазара на труда.
Източник: Стандарт (23.04.2024)
 
Търговете за ИТ‘2023 по Закона за Обществени поръчки в България През 2023 г. в България са сключени рекордните 1 914 договора за ИТ хардуер, софтуер и услуги по Закона за Обществените Поръчки (ЗОП), на обща стойност 533.1 млн. лв. [0.3% от БВП], според 24-тото поредно годишно изследване на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. В Топ10 класацията на възложителите за 2023 година по изразходвани суми, лидера е нов и влизат пет нови участници - две министерства, Централната Избирателна Комисия, Прокуратурата на РБ и една частна компания. В Топ10 класацията на изпълнителите за 2023 година по спечелени суми влизат три нови компании, първото място е вече с ново име, а лидера печели близо 50 милиона лева. Като най-големи възложители на ИТ обществени поръчки в България за 2023 остават държавните и общински органи, следвани от бизнеса, образованието и здравеопазването. Разходите на държавните и общински ведомства, ангажирани пряко или косвено с електронно управление са общо за 3.306 милиарда лева [$1.996B] направени в 8, 827 договори за общо 24 години.
Източник: Фирмена информация (24.04.2024)
 
За периода юли – декември 2023 г. множество закони са изменени и допълнени повече от веднъж Само за периода юли – декември 2023 г. Народното събрание е приело 51 закона за изменение и допълнение, които реално изменят и допълват 43 закона. Това става ясно от представените данни от сп.„Юридически барометър“. В рамките на шестмесечието 79% от съответните закони са променяни повече от веднъж – 34 от 43 закона. Това е най-високият процент на изменения за последните 12 години, показва анализът. Лидери по брой изменения е Законът за акцизите и данъчните складове – със седем изменения и допълнения, посочи ръководителят на екипа на „Юридически барометър“ проф. Даниел Вълчев. По пет пъти са изменени и допълнени Кодексът за застраховането, Законът за съдебната власт, Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Законът за обществените поръчки, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Още пет закона са изменени и допълнени по четири пъти в рамките на шестмесечието.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2024)
 
Украински млекопреработватели удвояват износа си за България Украинската асоциация на млекопреработвателите предвижда да увеличи двойно износа си на суровини за българския пазар. Това стана ясно на среща на браншовата организация с Българската асоциация на млекопреработвателите във Велико Търново. По думите на Арсен Дидур от Украинската асоциация на млекопреработвателите в България и сега се внасят на суровини от украински предприятия, които са проверени от Европейската ветеринарна комисия. "През 2023 година ние сме доставили от Украйна в България 2500 тона сухо мляко. Украйна е в състояние да достави 5000 тона сухо мляко в България. Можем да доставим над 2000 тона кондензирано мляко. Ако България има нужда и е готова, можем да доставим и други видове продукция", обясни той. Пламен Ангелов от Управителния съвет на Българската асоциация на млекопреработвателите коментира, че преработвателите в страната ни изкупуват суровото мляко на фермерите у нас, но то не стига. "Поне 30% има недостиг на качествено сурово мляко, на суровина, която не се произвежда вече от българските животновъди", уточни той.
Източник: БНР (25.04.2024)
 
Жилищните кредити в България нараснаха с рекордните 22,7% Отпуснатите от банките жилищни кредити в България нараснаха с рекордните 22,7% за година и към края на март са в общ размер 20,9 млрд. лв., показват данни на БНБ. В рамките на година заемите за покупка на къщи и апартаменти са нараснали с 3,87 млрд. лв. При потребителските кредити също има голям ръст. За година потребителските заеми на банките са нараснали с 13,2% и достигат 17,4 млрд. лв. Голяма част от тези заеми са за ремонти и обзавеждане на дома. Оказва се, че желанието на хората да живеят в по-хубав дом е основният двигател на кредитирането в страната. Потребителските кредити за година са нараснали с над 2 млрд. лв. Фирмите взимат доста по-малко кредити от домакинствата. Ръстът при отпуснатите бизнес заеми е с 8,2 на сто в рамките на година. Общият размер на фирмените заеми достига 45 млрд. лв., като за година нараства с 3,4 млрд. лв. Депозитите на домакинствата за година нарастват с 8,379 млрд. лв. и достигат 81,56 млрд. лв.
Източник: Труд (25.04.2024)
 
Туроператори настояват намалената ставка за ДДС да остане до края на 2024 г. Туроператори ще трябва да плащат за своя сметка разликата от 9 до 20% ДДС, когато влезе в сила новата ставка, считат от . Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенти. Причината е, че туроператорите вече са продали пакетите за почивки още миналата година при ДДС в размер на 9 на сто. В законодателството обаче е заложено ниският данък да е действащ до 30 юни тази година, а от 1 юли той да е 20%. При приемането на Закона за бюджета за 2024 година парламентът е решил по-ниският ДДС да е действащ до 1 юли, а не до края на 2024 г. През този период обаче вече са продадени пакети и то на чужди туроператори при 9 на сто ДДС. Това на практика означава, че за всички почивки, които са след 1 юли, туроператорите ще трябва да доплащат разликата.
Източник: econ.bg (25.04.2024)
 
13 зърнари с 52 млн. лв. субсидии за три години Над 52 млн. лв. субсидии са получили 13 големи производители на маслодаен слънчоглед и пшеница само за три години - от началото на 2020 г. до края на 2022 г. Това стана ясно от секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия с олио и брашно в България, разработен от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Един фермер е получил 27,16 млн. лв. в рамките на три години, което е над 50 на сто от общия размер на сумата, взета от 13 големи производители на зърно. На второ място по получени субсидии е производител, който е взел 8,4 млн. лв. за три години. От КЗК са установили, че през пазарната година 2021/22 износът на слънчоглед намалява с 12% спрямо предходния сезон до 679 хил. тона, което с оглед на увеличените средни добиви от хектар и нарасналото производство, води до по-високи наличности от слънчоглед в страната. Според КЗК може да се направи обосновано предположение, че поведението на производителите на маслодаен слънчоглед се дължи на задържане на продукция в складове с цел да бъде продадена на по-късен етап, в очакване на по-високи цени. Прогнозата обаче се оказва грешна, през следващата година цената на слънчогледа беше значително по-ниска и фермерите организираха протести и поискаха забрана на вноса на слънчоглед от Украйна. Задържане на наличности от зърнопроизводители или търговци в складовете би могло да доведе до изкуствено завишаване на цените, пише в заключенията на КЗК. Затова от КЗК правят препоръки за подобряване на пазарната среда в страната като бъде намалена концентрацията при изплащане на субсидиите и получаването на големи суми от малко фермери. Според КЗК трябва да се вземат мерки за подобряване на процеса на кандидатстване на земеделските стопани по различните схеми за подпомагане, с което да се увеличат възможностите за подпомагане на по-широк кръг участници в сектора на зърнопроизводството.
Източник: Труд (26.04.2024)
 
Населението на България продължава да намалява и да застарява Населението на България продължава да намалява и застарява, като цели области на страната са с много неблагоприятно възрастово съотношение. Областите Видин, Габрово и Смолян са с най-висок дял на застаряващо население, като на възраст над 65 години са близо 1/3 от местните (31,3% за Видин, 30,3% за Габрово и 28,9% за Смолян). Това са и трите области в страната с най-нисък дял на младите на възраст до 15 години – Смолян с 10.6%, Видин с 11.5%, и Габрово - 11.7%. На този фон Ирландия – страната с най-голям дял на младите в ЕС, отчита по този показател стойност от 19,3%. Това показва демографската статистика на НСИ за 2023 г. През 2023 г. населението на страната е намаляло с 2229 души (0.03%) и достига 6 445 481 души. През 2023 делът на населението в трудоспособна възраст е 3.769 млн. души или 58,5%. Над трудоспособна възраст са 26,3% от българите, а под трудоспособна – 15,2%. Към края на годината коефициентът на възрастова зависимост е 61.0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Пет са областите в страната, които увеличават населението си – Бургас с 1,5%, Варна (0,8%), Кърджали (2,8%), Пловдив (0,3%) и София град (0,5%). В 22 области има намаление, като то е най-голямо в Монтана – 1,4%, и Видин и Смолян – с по 1,3%. Благоприятно влияние на статистиката тази година има положителният механичен прираст – в България са се завърнали повече българи и чужденци, отколкото са заминали. Занимали са 15 227 души, а са пристигнали 56 807. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.0%), Украйна (17.5%) и Руската Федерация (9.7%), а градовете с най-висок механичен прираст са Кърджали, Бургас и Варна. Коефициентът на обща смъртност продължава да е висок – 15,7 умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението. В ЕС- 27 този показател през 2022 г. е бил 11,5 на 1000. Влошава се и показателят за преждевременна смъртност – от 19,2 на 20,1%. Показателят мери дела на починалите преди 65 г. възраст. При жените преди този праг си отиват 12,5%, при мъжете – 27,1%. При раждаемостта 2023 г. носи леко подобрение – броят на живородените деца е 57 197 – с 601 повече от 2022 г. Коефициентът на обща раждаемост е 8,9 на 1000 души при 8,7 на 1000 среден показател за ЕС. По раждаемост в ЕС води Кипър 11.2 промила, следван от Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰.
Източник: Сега (30.04.2024)
 
Промишлените продукти, произведени в България, са поевтинели с 1.6% през март Общият индекс на цените на производителите, който измерва средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, се понижава с 1.6% през март 2024 г. спрямо предходния месец. Намаление с 8.2% се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато общият индекс в добивната промишленост се е покачил с 6.3%. Това посочват от Националния статистически институт (НСИ) в доклад за индексите на цените на производител в промишлеността за периода на март месец тази година. Общият индекс на цените на производител през март е с 8.7% под нивото на същия месец на 2023 г. Спад на цените с 31.2% се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. По-високи цени в преработващата промишленост са отчетени при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти с 8.6%; при производството на основни метали - с 3.1%; и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета с 1.4%. Понижение на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 1.5%. Понижение на цените в преработващата промишленост е регистрирано при производството на химични продукти с 8.1%; производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - със 7.9%; и производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.7%. Съществено нарастване на цените се наблюдава при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти с 13.7%; производството на изделия от каучук и пластмаси - с 10.4%; и ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.5%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 3.3% през март спрямо февруари. Понижение е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 9.1%, и в преработващата промишленост - с 0.5%. Увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.9%. По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели, както и при производството на химични продукти - с по 1.4%; производството на лекарствени вещества и продукти - с 0.7%. Нарастване на цените е регистрирано при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 2.2%, а също и при производството на облекло - с 1.1%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 12.7% в сравнение с март 2023 г. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.6%, Спрямо март 2023 г. спад на цените в преработващата промишленост е регистриран при производството на химични продукти - с 12.7%; производството на основни метали - с 10.6%; производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.5%. Увеличение на цените е отчетено при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.5%; ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 8.1%; и производството на облекло - със 7.9%. Индексът на цените на производител на международния пазар нараства с 1.3% през март 2024 г. спрямо предходния месец, а спрямо март 2023 г. се понижава с 1.6%.
Източник: News.bg (01.05.2024)
 
Обемът на търговията на дребно през март нараства с 0.8% в еврозоната и с 1.2% в ЕС През март 2024 г. в сравнение с февруари 2024 г. сезонно изгладеният обем на търговията на дребно се е увеличил с 0.8% в Еврозоната и с 1.2% в ЕС, според първите оценки на Евростат. На годишна база през март 2024 г. в сравнение с март 2023 г. календарно коригираният индекс на продажбите на дребно нараства с 0.7% в еврозоната и с 2.0% в ЕС. За България Евростат отчита нарастване на общия обем на търговията на дребно на годишна база с 0.4 на сто в сравнение с повишение от 3.1% през февруари. В Еврозоната през март 2024 г. спрямо март 2023 г. обемът на търговията на дребно отчита: - повишение за храни, напитки, тютюн с 1.1%, - увеличаване за нехранителни продукти (с изключение на автомобилни горива) с 0.8%, - намалява при автомобилните горива в специализираните магазини с 0.6%. В ЕС обемът на търговията на дребно: - повишава се за храни, напитки, тютюн с 1,0%, - увеличава се за нехранителни продукти (с изключение на автомобилни горива) с 3,0%, - намалява при автомобилните горива в специализираните магазини с 0.5%. На годишна база, спрямо март 2023 година, Евростат отчита най-висок обем на търговията на дребно в Полша (+14.8%), Люксембург (+10,.%) и Хърватия (+8.9%). Най-голям спад се наблюдава в Белгия (-4.6%), Естония (-2.3%) и Австрия (-2.0%).
Източник: 3e-news (08.05.2024)
 
Около 11 хил. българи са се отказали от втора пенсия Около 11 хил. българи са се отказали от втора пенсия през 2023 г. , като са приети 9 500 заявления на хора, които са поискали да си преместят парите за втора пенсия в НОИ и да получават само една държавна пенсия. 1 488 пък са заявленията на хора, осигурени в професионални пенсионни фондове. През миналата година са обработени 344 994 заявления за участие и промяна на участието в универсален пенсионен фонд, където се събират парите за втора пенсия на родените след 1960 г., и 26 778 заявления за участие и промяна на участието в професионален пенсионен фонд, където пък се осигуряват задължително работещите първа и втора категория труд, подадени в НАП от пенсионните дружества.
Източник: econ.bg (09.05.2024)
 
Към края на 2023 г. в пенсионните фондове са се осигурявали над 5 милиона души Броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на 2023 г. е 5 000 945 души, като нараства на годишна база с 1,58 на сто. Най-много са осигурените в универсалните пенсионни фондове - 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми - 0,20 на сто. Към края на 2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност над 22,9 млрд. лева. За година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто на годишна база. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на 2023 г. са 20 656, от които 2632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4,751 млн. лв. за пенсии, почти 70 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 000 лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.
Източник: БТА (09.05.2024)
 
Населението на София вече е почти 2 милиона души Към 31 декември 2023 г , 46 от всички 257 града в България са увеличили населението си, съобщава Националния статистически институт. Областните центрове, които увеличават жителите си, са Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив и София. Най-голямо увеличение на жителите е регистрирано в трите най-големи по население града в страната. Населението на столицата се увеличава с 6550 души и вече достига 1 196 806. Жителите на Пловдив се увеличават с 3661 души и са вече 325 485, а във Варна населението нараства с 3514 души и става 314 607. От всички областни центрове с най-много намалява населението на Добрич - 1536 души. Плевен губи 1179 души от населението си. Жителите на Монтана са по-малко с 1165. Другите два центъра в Северозападна България - Враца и Видин, губят съответно 1163 и 1055 души от населението си. Най-големите необластни населени места са Асеновград е с 45 322 души, Казанлък - с 41 657, а Димитровград - с 30 620. В 20 от българските градове живеят повече мъже отколкото жени: в Алфатар, Батак, Белене, Бобов дол, Бойчиновци, Земен, Златарица, Каолиново, Костандово, Крън, Маджарово, Мелник, Обзор, Ракитово, Сеново, Стралджа, Сърница, Твърдица, Угърчин и Шивачево. Към 31 декември 2023 г. населените места в България без нито един жител са 201. Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9). В 1453 села живеят само между 1 до 49 души. И ако има нещо положително, то е че в сравнение с 2022, обезлюдените населени места у нас са намалели с 4. Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9). В 1453 села живеят само между 1 до 49 души.
Източник: econ.bg (10.05.2024)
 
Оборотът от търговията на дребно през март расте с 0,3% на годишна база През март 2024 г. оборотът от търговията на дребно в България намалява с 0,6% спрямо предходния месец, сочат предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. На годишна база оборотът нараства с 0,3%, сочат календарно изгладените данни. На годишна база през март се отчита увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия – с 8,6%. Регистрирано е намаление при автомобилните горива и смазочните материали – с 15,5%, докато търговията с нехранителни стоки (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали) запазва нивото си от предходната година. В търговията на дребно с нехранителни стоки (без автомобилни горива и смазочни материали), значителен ръст е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 22,3%. Спад има при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 9,2%, и при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 5,7%.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2024)
 
Индекси на промишленото производство през март 2024 година Индексът на промишленото производство в България се понижава с 1.0% през март 2024 г. в сравнение с предходния месец и със 7.6% спрямо март 2023 г., съобщи Националният статистически институт. На годишна база спад се отчита 15-ти месец поред. Сравнението с март 2023 г. сочи спад в добивната промишленост - с 21.8%, в енергетиката - с 9.1% и в преработващата промишленост - с 5.9%. В преработващата промишленост за година най-голям е спадът при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 39.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 29.6%, производството, некласифицирано другаде - с 26.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 25.6%, производството на облекло - с 23.4%. Ръст е отчетен при производството на лекарствени вещества и продукти - с 29.3%, производството на основни метали - с 19.8%.
Източник: econ.bg (13.05.2024)
 
През първото тримесечие на 2024 година изнесените български стоки са за близо 20 млрд. лв. Дефицитът на България в стокообмена през първото тримесечие на тази година се разширява с близо две трети (61,214%) на годишна база и достига 3,824 млрд. лева, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От януари до март изнесените български стоки са на стойност 19,947 млрд. лв., което е с 11,1% по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През първото тримесечие в страната са внесени стоки на стойност 23,772 млрд. лв. (по цени CIF), или с 4,1% по-малко спрямо същия период на миналата година. При търговията със страни от ЕС през първите три месеца на тази година са изнесени български стоки за 12,909 млрд. лева, а вносът възлиза на 14,156 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 1,246 млрд. лева, докато за същия период на миналата година той беше 298,2 млн. лева. През първото тримесечие износът на български стоки за трети страни намалява с 9,9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 7,037 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Гибралтар и Обединено кралство, които формират 51,7% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари-март намалява с 2,8% в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 9,615 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Руската федерация и Египет. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари-март е отрицателно и е в размер на 2,578 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2024)
 
2300 лева е средната заплата в България към март Между януари и март 2024 г. средната месечна работна заплата в България e 2198 лв. Увеличението спрямо края на 2023 г. е с 3.5%, а спрямо година по-рано - с 16.8%, съобщи Националният статистически институт. За година с най-голям процент увеличение са работещите в хотелите и ресторантите - 24.4%, но заплатите в сектора не успяват да наваксат и отново са сред най-ниските в страната. Най-високи са заплатите в дейностите: създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения - 5 252 лв.; финансови и застраховане - 3 395 лв.; енергетика - - 3 035 лв. Най-нископлатени са в: хотелиерството и ресторантьорството - 1 366 лв.; земеделието - 1 543 лв.
Източник: Дневник (16.05.2024)
 
ЕБВР запази оценката си за растежа на икономиката на България за тази и следващата година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че българският брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с 2,6 на сто през настоящата година и с 3 на сто през 2025 г. При предишния си доклад за икономическите перспективи – от септември 2023 г. банката имаше същите очаквания за икономиката на България. Положителен ефект върху икономическия растеж ще окажат забавянето на инфлацията и високо потребление, както и бавно възстановяващото се външно търсене. В България увеличаването на БВП се забави до 1,8 на сто през 2023 г. на фона на пониженото външно търсене и по-нисък принос на промишлеността и сектора на услугите, докато частното потребление в страната се увеличи с 5,4 процента. Силният ръст на заплатите и намаляващата инфлация, която достигна 3,1 на сто на годишна база през март 2024 г., доведоха до относително висок ръст на реалните възнаграждения през миналата година. Минималната заплата беше увеличена допълнително с почти 20 на сто през 2024 г. Също така растежът на инвестициите се ускори през второто полугодие на 2023 г., отчитат от ЕБВР. По-слабото търсене в ЕС доведе до спад на българския износ с 1,9 на сто миналата година (в реално изражение), компенсиран от по-значителен спад на вноса. В номинално изражение износът на България за европейски икономики извън ЕС, включително Украйна, е намалял с почти една пета през миналата година, отразявайки по-ниските експортни цени на горивата и електроенергията.
Източник: Труд (16.05.2024)
 
Общо 514 са проектните предложения за разработване на иновации 514 са подадените проектни предложения по процедурата „Разработване на иновации в предприятията“ по програма „Конкурентоспособност“. Проектите на фирмите са за общо над 250 млн. лв. От тях компаниите са поискали 144 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ. Общият бюджет на безвъзмездните средства, които фирмите могат да получат по процедурата за разработване на иновации, е 127 млн. лв. От помощта ще се възползват микро-, малки и средни фирми (МСП), малки дружества със средна пазарна капитализация и големи компании в партньорство с МСП. Минималният размер на финансирането е 50 000 лв., а максималният зависи от големината на фирмите. За микро- предприятията е 250 000 лв., за малките – 400 000 лв., а за останалите – 500 000 лв. Съфинансирането е от 25% до 60% спрямо категорията им. Проектите на фирмите трябваше да са насочени към разработване на иновация, която попада в една от подобластите на петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 – „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и микроелектроника“, „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“, „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ и „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“. Допустимо беше разработване на продуктови иновации или иновации в бизнес процесите, насочени към производство на стоки и предоставяне на услуги в различни области, например: машиностроене и уредостроене, изкуствен интелект, методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български продукти и др. Подкрепа ще получат иновативни решения на национално и световно ниво, но и такива представляващи новост на ниво предприятие. Със средства ще се финансират дейности по извършване на изследвания, изпитвания, измервания и валидиране; създаване и тестване на прототипи и пилотни линии и др.
Източник: Фирмена информация (17.05.2024)
 
България е сред страните в ЕС най-голям спад на емисиите парникови газове През четвъртото тримесечие на 2023 година емисиите парникови газове в икономиката на Европейския съюз се оценяват на на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 4 % в сравнение със същото тримесечие на 2022 година (935 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Същевременно брутният вътрешен продукт на ЕС остава стабилен, регистрирайки дори малко увеличение с 0,2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същото тримесечие на 2022-ра. Това показват данните на официалната европейска статистическа служба Евростат. През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават стабилни (нулева промяна). През четвъртото тримесечие на миналата година емисиите парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано. Най-големи намаления на емисиите от парникови газове се оценяват за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %). От 22-те държави, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират и спад в БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП. Увеличения на емисиите се очакват за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте държави отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
Източник: Банкеръ (17.05.2024)
 
Средната пенсия през април е 835 лева Броят на пенсионерите у нас за април е 2 039 418 или с 12 269 (0,6%) повече в сравнение със същия месец на предходната година. Средната пенсия на един пенсионер е 835,07 лева, като в сравнение април 2023 година той е по-висок с 93,51 лева, (12,6%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за месеца е 920,01 лева. Спрямо същия месец на миналата година, размерът е по-висок със 105,42 лева (12,9%). Към 30 април общият размер на отчетените приходи в Държавното обществено осигуряване е 4 145,4 млн. лева, което представлява 32,2% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 593,4 млн. лева повече в сравнение с първите четири месеца на 2023 година. Общо отчетените разходи за периода възлизат на 8 068,3 млн. лева или 33,2% от заложените в плана за годината. Разходите са с 1 276,6 млн. лева повече в сравнение със същия период на миналата година. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 7 097,0 млн. лева или 32,8% изпълнение на плана за годината. Това е с 300,8 млн. (4,4%) повече спрямо плана към април 2024-та. За април са изплатени и 50,8 млн. лева допълнително за еднократна сума от 100 лева за Великден на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях, е в размер до 526 лева включително. Допълнително, в края на април са преведени 277,6 млн. лева на „Български пощи“ за изплащане на част от пенсиите за май, поради празничните дни в началото на месеца.
Източник: Банкеръ (20.05.2024)
 
Държавите от ЕС са внесли 163 700 тона натурален мед от трети страни през 2023 г. По данни на Евростат, през 2023 г. страните от Европейския съюз са внесли 163 700 тона натурален мед от държави извън ЕС, на стойност от над 359,26 млн. евро, а са изнесли само 24 900 тона. Спрямо 2013 г. вносът на натурален мед в Евросъюза се е увеличил с 20 на сто (от 136 300 тона на 163 700 тона), а износът от ЕС за трети страни е нараснал с 14 на сто (от 21 700 тона на 24 900 тона). България е внесла натурален мед от страни извън ЕС на стойност от 3,2 млн. евро през 2023 г. Страните, от които през миналата година е внесено най-голямо количество натурален мед в ЕС, са Китай (60 200 тона - 37 на сто от целия внос), Украйна (45 800 тона - 28 на сто от вноса) и Аржентина (20 400 тона - 12 на сто от вноса). Държавите, в които страните от ЕС са изнесли най-голямо количество от този хранителен продукт, са Великобритания (4 300 тона -17 на сто от целия износ на натурален мед от ЕС), Саудитска Арабия (3500 тона - 14 на сто от износа), Швейцария (3400 тона - над 13 на сто от износа), САЩ (3300 тона - 13 на сто от износа) и Япония (2500 тона - 10 на сто от износа). Най-големите вносители от Евросъюза на натурален мед от трети страни през 2023 г. са били Германия (41 000 тона - 25 на сто от вноса от държави извън ЕС), Белгия (31 400 тона - 19 на сто от вноса), Полша (23 300 тона - 14 на сто от вноса), Испания (15 700 тона - 10 на сто от вноса) и Франция (7700 тона - 5 на сто от вноса). Държавите, които са изнесли най-много са натурален мед за трети страни, са Испания (7100 тона - 29 на сто от целия износ), Германия (5500 тона - 22 на сто от износа), Румъния (1700 тона - 7 на сто от износа), Унгария (1600 тона - над 6 на сто от износа) и Гърция (1500 тона - 6 на сто от износа).
Източник: БТА (21.05.2024)
 
Безработицата в България расте през първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. броят на безработните в България е нараснал, а този на заетите е намалял спрямо същия период на 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през януари-март 2024 г. НСИ отчита ръст на безработицата сред младежите, както и на продължително безработните. Безработните през първото тримесечие са 152 хил., като на годишна база броят им нараства с над 17 хил., или с 13%. За същия период коефициентът на безработица нараства с 0,6 пр.п. и достига 5%. От всички безработни 9,1% са с висше образование, 53,2% - със средно, и 37,7% - с основно или по-ниско образование. Младежката безработица (сред хората на 15-29 навършени години) е 9,3%, като спрямо година по-рано този коефициент е по-висок с 2,2 пр.п. Oбщият брой на заетите през първото тримесечие на 2024 г. е 2,9 млн., като спрямо първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите пада с 0,7%, което се дължи изцяло на намаление при жените. През първото тримесечие в сектора на услугите работят 1,912 млн. души, или 65% от заетите, в индустрията – 850 хил. (30%), а в селското, горското и рибното стопанство – 144 хил. (5%). От всички заети 4,6% са работодатели, 6,6% - самостоятелно заети без наети, 88,4% - наети, и 0,5% - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите 1,97 млн. (77%) работят в частния сектор, а 596 хил. (23%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 69 хил., или 2,7% от наетите. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 35,9%, а този на възраст 20 – 64 навършени години е 75,9%. Заетите на възраст 55 – 64 навършени години са 623 хил., или 69% от населението в същата възрастова група, като за година коефициентът на заетост в групата повишава с 0,1 пр.п.
Източник: actualno.com (22.05.2024)
 
Очакваната средна продължителност на живота у нас е 73.5 години Очакваната средна продължителност на живот за населението в България, изчислена за периода 2021 - 2023 г., е 73.5 години. Спрямо предходния период (2020 - 2022 г.) тя се увеличава с 1.6 години, съобщават от НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока - 77.3 години. В сравнение с 2013 през 2023 г. се наблюдава намаление на средната продължителност при мъжете с 1.1 години, а при жените с 0.7 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3.1 години по-висока (74.4 години) отколкото на населението в селата (71.3 години). Спрямо 2013 г. за населението в градовете тя е намаляла с 0.9 години, а за населението в селата - с 1.3 години. Очакваната продължителност на живота варира от 70.3 години в област Видин до 75.4 години в областите София (столица) и Кърджали. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Враца (8.5 години), а най-малка - в област Шумен (6.3 години).
Източник: Дарик радио (23.05.2024)
 
България води по ръст на автомобилния пазар в ЕС През април 2024 г. пазарът на автомобили в Европейския съюз нараства с 13,7 на сто, като новите регистрации възлизат на общо 913 995 бройки, водени от силното увеличение на всички основни пазари - Испания, Германия , Франция и Италия, съобщиха от Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). Регистрациите на нови автомобили в България са нараснали спрямо април 2023 г. с 51,3 на сто до общо 4243 единици. Това отрежда на страната ни второ място по ръст на пазара след Кипър. През февруари и март страната ни бе на първо място по този показател, а през януари заемаше отново втора позиция след Хърватия.
Източник: Стандарт (27.05.2024)
 
Държавните служители в България намаляват Данните от годишния доклад за състоянието на администрацията показват, че щатната численост (не реалната) на българската администрация през 2023 г. е 143 502 бройки. Заетите щатни бройки в администрацията намаляват до 131 496, или годишен спад с 0.11%, а незаетите намаляват с 0.13% до 12 007. През 2021 и 2022 г. щатната численост беше увеличена общо с около 1200 бройки. През 2023 г. местата, предвидени за държавни чиновници, са с 8% повече, отколкото бяха през 2016 г. Така на всеки 100 хил. души се падат по около 2226 чиновници докато през 2016 г. са били 1868 човека. Напуснали, уволнени или със трансфер от една структура в друга са близо 12 хиляди служители, а 6202 са новоназначени. В конкурсните процедури за пост в държавната администрация са кандидатствали 23 107 души – главно за роли в министерствата и администрацията на Министерски съвет, докатов предходната година броят им е над 26 хиляди. От всички щатни държавни служители близо 64% са с висше образование. Делът на заетите на възраст до 29 години през 2023 г. е 5.6%, или около 7000 души. За сравнение, година по-рано те са близо 8000. Най-многобройни са служителите на възраст между 40 и 49 години – около 44 хиляди, или 34% дял. Служителите на и над 60 години също са сериозно представени – те са над 13 хиляди, или малко над 10% от всички. Според данните над 2000 от тях догодина предстои да се пенсионират.
Източник: economic.bg (29.05.2024)
 
България остава второ място в Евросъюза с най-нисък дълг В края на 2023 г. дългът на България възлиза на 42.383 млрд. лева спрямо 37.851 млрд. лв. година по-рано, което представлява 23.1 на сто от БВП срещу 21 сто за тримесечие по-рано и 22.6 на сто в края на 2022 г. България остава второ място в Евросъюза по с най-нисък дълг. Най-високите стойности на държавен дълг спрямо БВП в края на 2023 г. сред държавите-членки на Европейския съюз се отчитат в Гърция (161.9%), Италия (137.3%), Франция (110.6%), Испания (107.7%) и Белгия. Под 30% е този показател единствено в Естония (19.6%), България (23.1%), Люксембург (25.7%) и Дания (29.3%). В сравнение с 12 месеца по-рано, при десет от държавите-членки на ЕС се наблюдава ръст на държавния дълг спрямо БВП. Най-голям скок има във Финландия (+2.3 пр. п.), Латвия (+1.8 пр. п.), Румъния (+1.3 пр. п.), Естония (+1.1 пр. п.), Люксембург и Белгия (+0.9 пр. п.), България (+0.5 пр. п.), Полша (+0.4 пр. п.) и Литва (+0.2 пр. п.). Най-голям спад се отчита в Португалия (-13.3 пр. п.), Гърция (-10.8 пр. п.), Кипър (-8.3 пр. п.), Хърватия (-4.8 пр. п.), Испания (-4 пр. п.), Нидерландия (-3.7 пр. п.), Словения (-3.3 пр. п.), Италия (-3.2 пр. п.) и Германия (-2.4 пр. п.). В края на 2023 г. дългът на страната ни възлиза на 42.383 млрд. лева спрямо 37.851 млрд. лв. година по-рано.
Източник: econ.bg (30.05.2024)
 
Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила общо 454 проверки през 2023 г. Инспекторите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) са успели да приключат 454 финансови инспекции и проверки, свързани с разходването на публични средства през изминалата 2023 г. 303 са инспекциите с обект на проверка възлагането и изпълнението на обществени поръчки, което е 67% от всички извършени финансови инспекции. Проверени са 1 407 обществени поръчки, при които са разходвани средства за близо 4.8 млрд. лева. При 592, или при 42% от всички проверени обществени поръчки, АДФИ е установила нарушения. Установените при финансовите инспекции виновно причинени вреди на проверяваните организации и лица са в общ размер на 418 323 лв., като намалението им спрямо предходната година е с 3 276 305 лв. или 87%. Възстановените вреди са 201 724 лв. или 48% от общо установените през 2023 година. По време на финансовите инспекции са възстановени вреди в размер на 131 703 лв. През 2023 г. в АДФИ са постъпили общо 519 сигнала и искания за извършване на финансови инспекции през отчетния период. От тях 481 са сигнали и искания, които са в компетентността на АДФИ, а 38 са препратени по компетентност на други държавни органи. През 2023 година, с най-голям дял от всички извършени финансови инспекции са тези в общините (57%), следвани от инспекции в държавни предприятия и търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала (24%), разпоредители по държавния бюджет (14%), други разпоредители с бюджет по общинските бюджети (2%) и други обекти (2 процента). Установените нецелево разходвани средства са в общ размер на 3 851 959 лв., от които 2 543 929 лв. са възстановени до приключването на финансовите инспекции, като за останалата част са дадени указания. Установени са 779 нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност и са съставени 737 акта за установяване на административни нарушения срещу отговорните лица. Отделно са съставени 1 404 акта за установяване на административни нарушения, от които 131 са срещу физически лица и 94 срещу юридически лица. Издадени са общо 591 броя наказателни постановления. От тях 391 са издадени като административни нарушения, съставени през 2023 година. От общо издадените наказателни постановления, потвърдени от съда са 41%, отменени са 5% и 54% не са влезли в сила, тъй като са обжалвани или не са връчени на нарушителите.
Източник: Банкеръ (31.05.2024)
 
Стабилизация на безработицата в ЕС през април Нивото на безработица в еврозоната се понижи изненадващо през април до ново рекордно дъно от 6,4% след стабилизация през предходните месеци на ниво от 6,5%. Това е най-ниската безработица в еврозоната от 1998 г. насам - точно преди да стартира еврото през януари 1999 г., показва данните на европейската официална статистика Евростат. В рамките на ЕС безработицата през април пък стабилизира за втори пореден месец на ниво от 6,0%. Най-високото ниво на безработица през април 2024 г. е отчетено в Испания (11,7%), следвана от Гърция (10,8%), Швеция (8,4%) и Финландия (8,0%), докато най-ниска е безработицата в Чехия (2,7%), следвана от тази в Полша (ниво от 3,0%), Малта (3,1%) и Германия (3,2%). За България данните на Евростат показват, че безработицата през април се понижи до 4,5%, след като предходните три месеца стабилизира на ниво от 4,6%, но остана над нивото от 4,3% точно преди година. Общо 13,149 млн. европейци, от които 10,998 милиона от еврозоната, са били без работа през април, като спрямо март 2024 г. е отчетено понижение на безработните в ЕС със 103 хиляди, а само в рамките на еврозоната - със 100 хиляди. Спрямо година по-рано (април 2023 г.) общият брой на безработните европейци се е повишил с 95 хиляди, докато само в рамките на еврозоната е намалял със 101 хиляди. Според данните на Евростат, през април 2024 г. в България безработни са били 141 хиляди души спрямо 143 хиляди месец по-рано, като в същото време те се повишават с 10 хиляди спрямо април 2023 г., когато безработни бяха 131 хиляди българи. Младежката безработица (на лицата под 25-годишна възраст) в ЕС се понижи през април до 14,4% от 14,7% месец по-рано и в еврозоната - до 14,1% от 14,3% през март. В рамките на България нивото на младежка безработица пък се понижи през април до 14,4% от 14,9% през март, но остана доста над нивото от 10,9% точно преди година (април 2023 г.), показват още данните на Евростат.
Източник: econ.bg (03.06.2024)
 
Активите на частните пенсионни фондове вече са почти 24 млрд. лв. Активите на частните пенсионни фондове в България вече са почти 24 милиарда лева или 23 964 743 лева, сочат данните на Комисията за финансов надзор за първото тримесечие на годината. В индивидуалните партиди на най-масовите, универсални фондове, в които всеки, роден след 31 декември 1959 г., трябва задължително да се осигурява, има средно по 5140 лева. В сравнение с края на 2023 г. активите на частните пенсионни фондове са се увеличили с 4.5 процента. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4.72 на сто спрямо 31.12.2023 година. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3.66 на сто и 2.50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2.11 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2024 година са 21 178 души, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 година от фондовете за извършване на плащания са изплатени общо 1 916 000 лв. за пенсии, 24 084 000 лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 000 лева на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Източник: econ.bg (04.06.2024)
 
България е трета в ЕС по спад при цените на производител Най-значителен годишен спад на цените на производител в промишлеността сред членките на ЕС през април е регистриран в Словакия (22,8 на сто), Ирландия (13,7 на сто) и България (10,6 на сто). Това показват данните на европейската статистика Евростат. Като цяло производствените цени в европейската промишленост са ускорили спада си през април. Цените на промишлен производител в Европейския съюз са се понижили с 0,7 на сто през април спрямо март, докато за същия период в еврозоната ценовият спад е бил 1 на сто. През март, отнесено към февруари 2024 г., цените на промишлен производител бяха надолу с 0,6 на сто в ЕС, както и с 0,5 на сто в еврозоната. На годишна база през април производствените цени също са намалели и в ЕС, и в еврозоната - съответно с 5,5 и 5,7 на сто. В България В България през април в сравнение с март цените на промишлен производител са се понижили с 0,8 на сто, забавяйки значително месечния си спад, отчетен за март, февруари и януари – съответно 3,4, 1,5 и 1,8 на сто. На годишна основа през април цените на производител в промишлеността в страната ни са намалели с 10,6 на сто. През март те бяха надолу с 12,8 на сто, през февруари - с 12,1 на сто, а през януари - със 17,8 на сто.
Източник: actualno.com (06.06.2024)
 
До 6000 лв. достигат заплатите на някои държавни служители Най-високо платени в държаната администрация са директорите на дирекции в ключови институции като НАП, НОИ и НЗОК, където заплатите на чиновниците често надхвърлят 6000 лв. Това сочи Доклада за състоянието на администрацията за 2023 г. Заплатите на експертите от различните нива започват от 933 лв. и стигат до 3985 лв., като най-високите чиновнически заплати за експерт получават старши експерти в Министерски съвет, регулаторни комисии и други агенции. Заплатите на стажантите варират от 1000 лв. до 1885 лв., а сътрудниците получават между 933 лв. и 2203 лв., като най-високо платени са старшите специалисти, счетоводителите и някои технически позиции.
Източник: actualno.com (06.06.2024)
 
Средната заплата в агросектора от януари до март е нараснала с над 100 лева За първите три месеца от началото на 2024 г. – от януари до март, средната брутна запла на заетите на трудов договор в селското стопанство в България е нараснала със 103 лева, сочат актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). В първия месец от годината заплащането е било 1 499 лв., през февруари нараства на 1 527 лв., докато през март подадени на НСИ данни показват, че предлаганите заплати вече са 1 602 лв. Наетите лица, които са на трудови договори, в агросектора през януари са били 65 183, през февруари се увеличават до 65 362, а през март вече са 66 005. През първото тримесечие фирмите от селското стопанство са обявили само 948 нови работни места, при положение, че преди летния сезон търсенето е сравнително голямо. В същото време в преработващата промишленост (не само хранителната индестрия) работодателите са обявили 2 643 работнни места, повече дори от туризма, където са търсени 2 399 нови заети на трудови договори.
Източник: econ.bg (07.06.2024)
 
Размерът на пенсиите в България Пенсиите, в преобладаващата си част, представляват основния източник на доходи за европейците на възраст над 65 години. По-малко от половината потребители в ЕС обаче са уверени, че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през този период от живота си. В няколко държави това ниво на доверие пада до 30% или дори по-малко. Това поражда опасения относно адекватността на пенсиите. Според данните на европейската статистика Eurostat пенсиите за старост в Европа варират значително, както в номинално изражение, така и в стандартите на покупателната способност (PPS). Euronews Business преобразува годишните пенсионни доходи в месечни суми, като ги разделя на 12 месеца. През 2021 г. средният брутен месечен разход за пенсия за старост на пенсионер в рамките на ЕС варира - 2575 евро в Люксембург до 226 евро в България, като средната стойност за ЕС е 1224 евро. България е с най-ниската стойност сред държавите в ЕС. От включените в проучването европейски страни само Албания е с по-ниска стойност в това отношение, където това число е 131 евро. Исландия отчита най-високата средна стойност от 2762 евро сред държавите в Европа. Италия отчита най-високата пенсия от 1561 евро, а Франция, Испания и Германия имат почти идентични - около 1450 евро. Като се очаква Балканските страни са с най-ниски пенсии. Последните седем държави в класацията са от Балканите. Разликите в пенсиите намаляват едва когато се сравянт по показателя стандарт на покупателната способност (PPS). Така се коригират разликите в ценовите нива между страните, различията значително намаляват. При показателя PPS средната пенсия за старост в ЕС варира от 437 в България до 1681 в Люксембург. Междувременно едва 42% от потребителите в ЕС се чувстват уверени, че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през пенсионния си период. Това показа проучването на Евробарометър от 2023 г. на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Откриват се сериозни различия между страните, като Люксембург (61%), Холандия (59%) и Дания (58%) се хвалят с най-високо доверие. Най-ниски нива на доверие се наблюдават в Латвия (23%), Словения (27%) и Полша (28%). В България този процент е 36%, от които 7% са "много сигурни" и 27% изпитват "известна сигурност".
Източник: Money.bg (07.06.2024)
 
През първото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 1.8% в сравнение с първото тримесечие на 2023 г., сочат данните на Националния статистически институт. Произведеният БВП е 43.279 млрд. лв., или 6722 лв. на човек. За крайно потребление се изразходват 80.6% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 14.2% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за ръста има крайното потребление с увеличение от 3.4% и бруто образуване на основен капитал - със 7.9%. Износът на стоки и услуги бележи спад с 2.1%, а вносът на стоки и услуги - с 3.7%. Пролетната прогноза на Министерството на финансите беше за годишен растеж от 3.2% през 2024 г.
Източник: econ.bg (10.06.2024)
 
Мнението на германските инвеститори у нас за борбата с корупцията Германските компании в България продължават да изразяват най-силно недоволство от начина, по който се води борбата с корупцията и престъпността у нас . Според 75% от анкетираните, те са много недоволни или недоволни от предприетите мерки в тази област и считат, че са необходими много повече усилия. Това показва ежегодното проучване на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Представителите на 60% от германските компании у нас са недоволни от политическата нестабилност. Оценката на факторите „правна сигурност“ и „прозрачност на обществените поръчки“ показва необходимост от промени и реформи, като съответно 42% и 56% от анкетираните са по-скоро недоволни и много недоволни от тях, се твърди в проучването. 22% от анкетираните германски компании в България оценяват бизнес средата в България като добра, а 52% я определят като задоволителна. Относно очакванията за развитието на българската икономика през настоящата година в сравнение с предходната, 24% смятат, че тя ще се подобри, а 48% не очакват промяна. От участниците в анкетата 30% определят сегашната ситуация в своя бранш като добра, спрямо 37% в сравнение с миналата година, а 45% смятат, че тя ще остане непроменена. Почти двойно е нараснал броят на анкетираните, които посочват, че очакват влошаване на ситуацията в техния бранш - 34%, спрямо 18% през 2023 г. Само 19% от участниците в допитването смятат, че експортът ще се подобри спрямо 38% през 2023 г., а цели 20% от анкетираните посочват, че той ще се влоши, спрямо 9% през миналата година.
Източник: Дума (10.06.2024)
 
Близо 55% от територията на България са земеделски земи, а 33% са гори Над 110,996 хил. кв. километра е територията на България към 31 декември миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ), който прави изчисленията на кадастралната карта на страната на базата на цифрови модели. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии – 54,5%, и горските територии – 33,3% от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5,279 хил. кв. км, или 4,8% от територията на страната. Гъстотата на населението в края на миналата година средно за страната е 58,1 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1220 души на квадратен километър, като намалява с 25,4 души на кв. км спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка - в областите Видин, Добрич и Търговище.
Източник: Инвестор.БГ (10.06.2024)
 
България гласува на избори "2 в 1" На проведените в България избори за 17 членове на Европейския парламент и за 240 народни представители в 50-ото Народно събрание, по предварителни данни избирателната активност е рекордно ниска - около 30% от избирателите. Централната избирателна комисия отчита следните резултати за националните парламентарните избори, при обработени около 36% от протоколите: ГЕРБ-СДС - 23.4% от гласовете, ДПС - 16.7%, ПП-ДБ - 14.8%, „Възраждане” - 14.3%, БСП - 6.9%, „Има такъв народ” - 6.4 и изненадата на вота „Величие” - 5%. За Европейския парламент ГЕРБ-СДС - 23,3%, ПП-ДБ с 15,4%., "Възраждане" с 14,9%, ДПС с 11,3%., БСП - 7,2% и ИТН - 6,6%. При тези резултати ГЕРБ биха имали 5 евродепутати, ПП-ДБ и "Възраждане" по трима, ДПС и БСП по двама и ИТН - един евродепутат.
Източник: Капиталов пазар (10.06.2024)
 
Новите депутати ще взимат по-ниски заплати от сегашните След изборите на 9 юни новите депутати в Народното събрание ще взимат по-ниски заплати. Досега основното им месечно трудово възнаграждение беше 7 032 лв., а сега то ще падне на 6 654 лева. Причината затова е, че основната заплата на депутатите е в размер на три средни заплати в обществения сектор за последния месец на всяко тримесечие. Сумата от 6 654 лв. обаче не е финална, тъй като всеки депутат има право да участва в комисия, което увеличава трудовото му месечно възнаграждение с още 15%, което прави 7 652 лева. Тук не са включени добавките за трудов стаж и допълнителните средства, ако си председател на комисия в парламента. В този случай сумата става 8 983 лв. за председателите на парламентарни комисии и за председателите на парламентарни групи. Зам.-председателите на Народното събрание ще получават по 9 648 лева. Заплатите на председателя на парламента и на премиера стават 10 313 лева. Към месечните трудови възнаграждения депутатите имат още редица добавки. Част от тях са: офис в София; 4 436 лв. допълнително за сътрудници; при липсва на семейно жилище в София се осигурява такова от жилищния фонд на Народното събрание: покриват се разходите за ремонт, обзавеждане, охрана, данъци и такси;
Източник: econ.bg (11.06.2024)
 
Промишленото производство в България расте през април Промишленото производство в България расте за пръв път от началото на годината, докато строителство се свива за втори пореден месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство нарасна през април с 3,3% спрямо март, когато се сви с 0,4%, отбелязвайки най-солиден растеж от края на 2023 г. Солидно повишение с 13,8% е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, добивната промишленост нарасна с 4,2%, а преработващата промишленост - с 0,9 на сто. Спрямо годината по-рано (спрямо април 2023 г.) обаче, промишленото производство се свива с 0,3% след спад със 7,8% през март, бележейки понижение за 16-и пореден месец (траен спад от януари 2023 г. насам). Най-солидно понижение със 7,7% отчита добивната промишленост и с 1,9% в преработващата промишленост, докато производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ нараства с 10,6 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през април 2024 г. пък се свива с 0,7% спрямо март, когато се понижи с 0,4 на сто. Строителството на сгради се увеличи на месечна база с 0,3%, а на специализирани строителни дейности - с 0,78%, докато строителството на съоръжения се свива с 1,3%. На годишна база строителната продукция през април нарасна с 2,8% след повишение с 3,4% през март, излизайки на позитивна територия за трети пореден месец след 10 поредни месеца на стагнация или спада от март 2023 г. до януари 2024 г. Строителството на съоръжения нарасна спрямо март с 2,4% на годишна база, на специализираните строителни дейности - с 6,9%, докато строителството на сгради се е свило с 0,2 на сто.
Източник: actualno.com (11.06.2024)
 
До 6.3 млн. тона е очакваната реколта пшеница Очакваната реколта от пшеница за 2024 г. е между 6.1 и 6.3 млн. тона, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов на старта на жътвената кампания в Пловдивско. Тя ще бъде прибрана от 11 млн. декара. През миналата година бяха събрани 6.6 млн. тона. Прогнозата за ечемика е за 800 хил. тона, засети на 1.6 млн. декара. Очаква се добро качество заради благоприятните климатични условия към момента и добиви над 500 кг/дка. Складовете за съхранение са с 80% свободен обем.
Източник: Дневник (12.06.2024)
 
Търговският дефицит на България расте с над една трета към края на април Дефицитът на България в стокообмена през първите четири месеца на тази година се разширява с повече от една трета (36,44%) на годишна база и достига 4,051 млрд. лева, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Само за април общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 1,286 млрд. лева. От януари до април 2024 г. изнесените български стоки са на стойност 28,071 млрд. лв., което е с 3,8% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. През април експортът възлиза на 7,302 млрд. лв. и нараства с 8% на годишна база. През първите четири месеца в страната са внесени стоки на стойност 32,123 млрд. лв., или с 0,1% по-малко спрямо същия период на 2023 г. Само през април импортът на стоки нараства с 16,8% спрямо година по-рано и възлиза на 8,589 млрд. лева. При търговията със страни от ЕС през първите четири месеца на тази година са изнесени български стоки за 17,681 млрд. лева, а вносът възлиза на 19,020 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 1,339 млрд. лева, докато за същия период на миналата година той беше 586,1 млн. лева. НСИ отчита, че през периода от януари до април износът на стоки от България за трети страни нараства с 0,9% на годишна база и е на стойност 10,390 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Гибралтар, САЩ, Сърбия, Китай, Египет и Република Северна Македония, които формират 52,3% от износа за трети страни. През април експортът е нараснал с 2% спрямо година по-рано и е в размер на 2,532 млрд. лева. Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42,3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (25,7%). Вносът на стоки в България от трети страни за четири месеца нараства с 3,3% на годишна база и е на стойност 13,103 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Египет и Руската федерация. През април импортът нараства с 24,7% на годишна база и достига 3,478 млрд. лева. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (44,6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (5,9%). Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода от януари до април е на минус с 2,712 млрд. лева. През април то също е с отрицателна стойност от 946 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.06.2024)
 
Средният осигурителен доход за април е 1639,58 лева Размерът на средния осигурителен доход в България за месец април 2024 г. е 1639,58 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт. Той се покачва спрямо март, когато беше 1633,53 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. е 1515,40 лв. Той също нараства спрямо предния месец, когато възлизаше на 1498,44 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: actualno.com (12.06.2024)
 
Приходите на хотелиерите през април растат благодарение на местните туристи Благодарение на българските туристи приходите на хотелите през април - месец на границата между зимния и летния сезон, се увеличават. Това става въпреки че през тази година Великден се падаше през май. Приходите от нощувки се увеличават с 11.6% спрямо същия месец на предходната година и достигат 85.6 млн. лв., съобщи Националният статистически институт - 55.9 млн. лв. са от български граждани, а 29.7 млн. лв. - от чужденци. Броят на пренощувалите се увеличава с 2.3% до 481.9 хил. души като българите са с 5.8% повече, докато чужденците - с 6.5% по-малко. Средно българите са оставали на хотел за 2 нощувки, а чужденците - за 2.3 нощувки. Три четвърти от чужденците и близо половината от българите предпочитат висококатегорийните хотели.
Източник: Дневник (12.06.2024)
 
НСИ отчете първи ръст на българския износ след година на спад След година на спад през април българският износ най-после отново започна да расте. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За първия пролетен месец са изнесени стоки за 7.3 млрд. лв., което е ръст с 8% спрямо април 2023 г. Това е първият месечен ръст на износа от първите месеци на 2023 г. и отчасти се дължи на ниската база от миналата година. Стойността на българския експорт през април все още е под летните рекорди на 2022 г., които удариха 8.5 млрд. лв. с тласъка на инфлацията. Той е и с около 300 млн. лв. под стойностния обем на експорта за март. Ръстът е по-голям към страните от Европейския съюз – с 11.5%, а към трети страни е само 2%. Сумарно от началото на годината за първите четири месеца годишният спад на българския износ се редуцира до 3.8%. Той се дължи основно на слабите първи месеци за експорт към страните от Европейския съюз. Спадът към членките на Блока достига 6.4% за първите четири месеца, а към третите страни експортът расте с 0.9%. Общо изнесените стоки за първите четири месеца от началото на година надхвърлят 28 млрд. лв., като малко под две трети са за страните членки на Европейския съюз, а останалата част – към трети страни. Основно износът расте значително към Гибралтар и Египет.
Източник: economic.bg (12.06.2024)
 
Износът на българско сирене стига до Сингапур и Кот д`Ивоар В България се продават немски и полски масла, румънски мляко и сметана, гръцки сирена и "йогурт". Значителен внос на млечни стоки има още от Нидерландия, Чехия, Сърбия, показват данните на Министерството на земеделието и храните за последните две години. Оказва се, че най-големият вносител на мляко и млечни изделия у нас е Румъния. От пристигналите от чужбина общо 166.5 хиляди тона през 2022 г. 32,54 хил. тона са доставени именно от северната ни съседка. През миналата година общият внос се е увеличил до 204,46 хил. тона, а специално румънските млечни храни са надхвърлили 44.4 хиляди тона. В първите месеци на 2024 г. обаче има интересна промяна - Унгария е изпреварила Румъния в продажбите у нас. Докато Румъния е лидер във вноса на мляко и сметана, Германия води при доставките на концентрирани и подсладени млека, както и на масла и млечни пасти за мазане. Отново Германия е вносител №1 на сирена и извара - с общо над 37 500 тона през миналата година. Следват Полша и Нидерландия с по 6.5-7 хил. тона. България също изнася млечни изделия, но обемите са скромни и спрямо вноса, и ако ги сравняваме с годините, когато млечното животновъдство процъфтяваше. През 2023 г. наши фирми са продали зад граница общо 41 хиляди тона мляко и млечни изделия. Това все пак е подобрение спрямо 2022 г., когато износът е бил с 6% по-малък. Българско мляко, сирена, кашкавали, масло, извара, суроватка и т.н. се търгуват в десетки държави по целия свят - от Северна Македония и Косово до Дубай, Саудитска Арабия, Сингапур и Кот д`Ивоар. Основните ни пазари обаче са страните от ЕС, а сред тях водещи са две съседни държави - Румъния и Гърция. Основните приходи са от износ на сирене - 121,5 милиона лева за миналата година. За сравнение експортът на кисели млека, айран, заквасени млека е на обща стойност едва 16.5 млн. лева. От общо 21820 тона българско сирене и извара, продадени зад граница, 5554 тона са заминали за Гърция, а 2820 тона - за Румъния. Ценители на наше сирене има и в дестинации като Кувейт, Катар, Йордания. Гърция е основен пазар за българските мляко и сметана. За там е бил и 20% от експорта на наши кисело мляко и мътеница.
Източник: Сега (13.06.2024)
 
Парите за гарантиране на пенсиите минаха 4 млрд. лева Парите за гарантиране на пенсиите, които се намират в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като Сребърния фонд, се удвоиха за 17 години. Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., а по данни на финансовото министерство към края на май в него са се натрупали 4,143 млрд. лева. Почти цялата сума се съхранява в сметка в БНБ. През месец май 2024 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 155,18 млн. лв., от тях: по реда на чл. 11 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в размер на 145,68 млн. лв., в т. ч.: 0,23 млн. лв. - парични постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 35,47 млн. лв. - приходи от други източници - средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес по реда на чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – 9,5 млн. лв. Към края на май във фонда са натрупани и лихви върху средствата в размер на 44,26 млн. лв. През миналата година в Сребърния фонд постъпиха 208,51 млн. лева, като приходите от лихви са били близо 100 млн. лева. За сравнение през 2022 сумата, трансферирана във фонда е доста по-малка – 144,56 млн. лева, като приходите от лихви са били едва 11 млн. лева. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите.
Източник: Фирмена информация (13.06.2024)
 
Промишленото производство в ЕС е нараснало с 0,5 % в ЕС през април, в България - с 3,3 на сто Обемът на промишленото производство в Европейския съюз през април 2024 г. намалява с 2 на сто в Евросъюза спрямо същия месец на миналата година и с 3 на сто в еврозоната, отчита Евростат. На месечна основа (спрямо март 2024 г.) промишленото производство през април се увеличава с 0,5 на сто в ЕС и намалява с 0,1 на сто в страните от еврозоната. Промишленото производство в България през април 2024 г. спада с 0,3 на сто спрямо същия месец на 2023 година, сочат данните на Евростат, коригирани спрямо броя на работните дни. Данните за март сочат, че то се е понижило с 7,7 на сто на годишна база (спрямо март 2023 г.). На месечна основа (спрямо март 2024 г.) промишленото производство в България се е увеличило с 3,3 на сто, след месечното му понижение с 0,4 на сто, отчетено през март. Най-сериозен годишен спад при обема на промишленото производство в страните от ЕС през април 2024 г., за които са публикувани данни, е регистриран на годишна основа в Ирландия (-15,7 на сто), Латвия (-7,8 на сто) и Финландия (-6,8 на сто). С най-голямо годишно увеличение на промишленото производство са Дания (+17,4 на сто), Гърция (+10,8 на сто) и Словения (+7,4 на сто). В Европейския съюз през април 2024 г. на годишна основа производството на капиталови стоки е намаляло с 4,9 на сто, на потребителски стоки за дълготрайна употреба - с 2,1 на сто, на междинни стоки - с 1,8 на сто, а при енергийните продукти е намаляло с 0,9 на сто. При потребителски стоки за краткотрайна употреба е отчетено повишение с 2,9 на сто.
Източник: БТА (14.06.2024)
 
Близо 20% по-малко български плодове за година С 19,2% по-малко български плодове са произведени през 2023 г., показва анализ на земеделското министерство на пазара на плодове и зеленчуци у нас. При продукцията от зеленчуци има намаление с 5,6%. Основна причина за намалението в производството са климатичните условия през м.г., когато бяха регистрирани нетрадиционно ниски температури и измръзвания на площи в някои от районите на страната. Най-съществено бяха засегнати насажденията с праскови, кайсии и череши. Негативен ефект върху развитието на културите оказаха и проливните дъждове. Най-сериозно намаление на продукцията на годишна база се отчита при прасковите и нектарините (с 55,3%), както и при кайсиите и зарзалите (с 43%). Съществено по-малко са и добитите количества череши, орехи, круши, вишни и ябълки - с между 14,3 и 24,7%. Производството на малини е незначително под нивото от предходната 2022 г., а единствено това на сливи бележи известно увеличение - с 1,9%. За сметка на по-слабата реколта, вносът на плодове през 2023 г. е незначително увеличен на годишна база с близо 1% до 397,5 хил. т пресни плодове. Половината от това количество се формира от цитрусите и бананите. Сравнително голям дял заемат и доставките на ябълки (13,5%), които намаляват с 11,6%, до 53,8 хил. тона. Износът на български плодове също намалява - с близо 10% на годишна база, до 69,4 хил. т пресни плодове. Понижението на общия износ на пресни плодове през 2023 г. се дължи основно на значително по-малкото количество дини, реализирано извън страната - с 8,7 хил. т или 38,8%. Чувствително под нивото от предходната година е и износът на кайсии (с 86,1%) и сливи (с 68,8%), докато при ягодите намалението е слабо изразено - с 1,4%.
Източник: Дума (17.06.2024)
 
Втори пореден месец в България е отчетена дефлация на месечна база За втори пореден месец в България се регистрира дефлация на месечна база, според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През май спадът в цените на дребно е 0,2 на сто, след като те се понижиха с 0,3 на сто през април, посочват от НСИ. През май 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите "Съобщения" (-1,5 на сто), "Развлечения и култура" (-1 на сто), "Транспорт" (-0,9 на сто) и "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (-0,5 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" (+1 на сто), "Ресторанти и хотели" (+0,6 на сто), "Облекло и обувки" (+0,6 на сто) и "Разнообразни стоки и услуги" (+0,6 на сто). На годишна база инфлацията остава и през май, като се понижава с 0,1 процентен пункт до 2,3 на сто, след 2,4 на сто през април. Инфлацията от началото на годината (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,4 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 - май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5,1 на сто. През май хармонизираният индекс на потребителските цени, който е база за сравнение на показателя в рамките на ЕС, остава без промяна на месечна база, след понижението с 0,1 процента през април. На годишна база се отчита увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото на показателя от април, когато бяха отчетени 2,5 на сто. Хармонизираната инфлация се повишава за първи път от юли миналата година. Инфлацията от началото на годината на хармонизирана основа (май 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода юни 2023 - май 2024 г. спрямо периода юни 2022 - май 2023 г. е 5,1 на сто.
Източник: actualno.com (17.06.2024)
 
Под 10% от българите застраховат домовете си България е доста назад по показателя "дял на застраховано домашно имущество" в сравнение с всичките ни съседки от региона. Под 10 процента от домовете на българите са защитени със застраховка, като става въпрос обикновено за ипотекирани жилища, по данни на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). В Унгария застрахованите домове вече са 75 процента, в Полша - 60 на сто, в Чехия - 63 процента, в Словения - 66 на сто, в Хърватия - 25 на сто, в Румъния - 20 процента. В Турция застрахованите жилища са 14%, а в Гърция 15%, по данни на АБЗ. Застраховането е единственият съществуващ механизъм за финансово възстановяване след природно бедствие и все повече хора го осъзнават, посочи Колчакова. Застраховката е единственият начин за земеделските стопани да защитят доходите си при природни стихии.
Източник: Дума (18.06.2024)
 
Намаляват осигурените, променили пенсионния си фонд в началото на годината В началото на 2024 г. намалява броят на осигурените за втора пенсия лица в България, които са заявили желание за промяна на участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общо 89 774 осигурени във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са се възползвали от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди, прехвърляйки общо над 425 млн. лева. Това показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 115 764 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг при 122 хиляди лица година по-рано. Общо 89 774 осигурени лица от подалите заявления през първите три месеца на тази година са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, като делът на лицата, променили участието си, е 1,79%. За сравнение, през първото тримесечие на 2023 г. общо 97 482 осигурени лица от подалите заявления са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през първото тримесечие на тази година, е 425,6 млн. лв. Делът на прехвърлените средства е 1,82% от всички. За сравнение, през първото тримесечие на миналата година сумата на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие беше 411 млн. лева. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31 март 2024 г. нараства до 5 024 480 души, или с 0,47% спрямо края на 2023 г. Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,49%. Осигурените в доброволните и професионалните пенсионни фондове заемат съответно дял от 12,77% и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто. Над 4 млн. души са били осигурени в универсален пенсионен фонд (УПФ) към края на март 2024 г. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице се увеличава до 5142,66 лева. Общо 318 666 лица са били осигурени в професионални пенсионни фондове (ППФ) към края на март 2024 г. В доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са били осигурени общо 641 452 лица към края на март тази година. В доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС) са били осигурени 9904 лица към края на март.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2024)
 
България е на 58-о място от 67 страни по конкурентоспособност България заема 58-о място от общо 67 държави според Годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). Страната показва липса на напредък от 2021 г. насам, като отбелязва влошаване с 10 позиции спрямо 2020 г. и с 20 позиции в сравнение с 2009 г., съобщават от Центъра за изследване на демокрацията, официален партньор на IMD. Спрямо предходната година, страната бележи най-висок спад по отношение на състоянието на инфраструктурата (от 54-то на 59-о място) и бизнес средата (от 62-ро на 65-о място). Въпреки това, за трета поредна година България отбелязва растеж в икономическата си ефективност, изкачвайки се с три места до 45-о място, основно благодарение на подобрените си макроикономически показатели като растящия реален БВП на глава от населението. Сред препоръките на Института за предотвратяване на стагнация в конкурентоспособността през 2025 г. е правителството да инвестира в инфраструктурни проекти предназначени за развитието на водоснабдяването, градоустройството и енергоснабдителните мрежи, паралелно с приложението на ефективни механизми за скрининг на инвестициите. Препоръчва се подобряване на фискалната дисциплина с оглед присъединяване към еврозоната най-късно през 2026 г., както и ускоряване на дигитализирането на администрацията, икономиката и образованието. Друг проблем, на който се обръща внимание, са задълбочаващата се демографска криза и намаляващият растеж на заетостта, които изискват ясна стратегия за това как пазарът на труда ще бъде подпомогнат.
Източник: Инвестор.БГ (19.06.2024)
 
Намаление на безработицата през май отчита Агенция по заетостта Регистрираната безработица в България през месец май е 5.4%, отчитат от Агенция по заетостта. Така се наблюдава намаление на хората без работа с 0.24 процентни пункта спрямо април. Броят на регистрираните безработни лица в края на петия месец е общо 154 271, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 6778 човека. Започналите работа безработни през месец май нарастват с 1151 лица спрямо април и достигат численост от 17 387 човека. Работа с подкрепата на бюрата по труда намериха също и 360 пенсионери, учащи и заети. През м. май се регистрираха нови 18 376 безработни лица в бюрата по труда, което е с 17.1% по-малко в сравнение с април. Други 3416 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда през месеца. При тази група се наблюдава увеличение спрямо април на търсенето на услугите на Агенцията с 2166 лица. В резултат от работата на ромските и младежките медиатори, както и на трудовите посредници в бюрата по труда, през месец май са активирани над 4000 неактивни на пазара на труда лица. Свива се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар – през май те са 11 472 при 15 636 през април. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (24.9%), търговията (16.7%), хотелиерство и ресторантьорство (11.6%), държавното управление (11.2%), следват строителство (5.5%) и административни и спомагателни дейности (4.8%).
Източник: Банкеръ (19.06.2024)
 
България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности (PPS) през 2023 г., изразен в реално индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, като изпреварва само Унгария, сочат най-новите данни на Евростат. За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат. При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург. Реалното индивидуално потребление включва всички стоки и услуги, ползвани от домакинствата, без значение дали те се били купени и платени от домакинствата пряко, от правителствата или от неправителствени организации. То се смята като основен индикатор за материалното благополучие на домакинствата. През 2023 г. 10 страни членки регистрират реално индивидуално потребление над средното ниво за ЕС, а другите 17 са под него. Най-високо е то в Люксембург (38 процента над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (по 17 процента за всяка) и Германия (16 процента). На обратния полюс са Унгария, където реалното индивидуално потребление е с 30 процента под средното за ЕС, България (-27 процента) и Словакия и Латвия (по -25 процента за всяка). Големи разлики в рамките на ЕС показва и разпределението на БВП на глава от населението. Над средното равнище за ЕС са 11 страни членки, като най-високо е нивото отново в Люксембург (139 процента), Ирландия (111 процента) и Нидерландия (30 процента). На обратния полюс с най-нисък БВП на глава от населението са България (36 процента под средното за ЕС), Гърция (33 процента) и Латвия (29 процента).
Източник: Blitz (21.06.2024)
 
Пшеницата в черноморския регион на ЕС е по-евтина от тази на конкурентите поради добрата реколта Пшеницата от страните от Европейския съюз, граничещи с Черно море, се търгува по-евтино от производството на други страни в Европа. Богатата реколта в Черноморския регион спомага за понижаване на цените. Основната пшеница от страни като Румъния и България е по-евтина от тази от основните производители Франция и Русия, според ценообразуването на UkrAgroConsult. Прогнозите са, че реколтата в Русия ще бъде с над 10 % по-ниска от първоначално очакваната заради студовете, докато фермерите във Франция страдат от проливни дъждове. В същото време Румъния очаква рекордна реколта от 10.5 млн. тона за 2024-2025 г. Традиционно в България реколтата е около 6 млн. тона. Цената на житото в Черноморския регион се движи около 220-225 долара за тон. Френската пшеница е с котировки 245 долара за тон, а руската около 248 долара за тон, показват още данните. Държавният купувач на Египет - Главният орган за снабдяване със стоки, закупи румънски и български товари в два търга през юни. "Един от най-конкурентните източници на износ в момента е Румъния, както показват последните покупки на GASC", обобщават анализаторите.
Източник: Медия Пул (21.06.2024)
 
Българският бизнес смята съдебната система за зависима 59% от българските компании не считат съдебната система за независима. 29% оценяват независимостта на съдилищата като относително лоша, а 30% - като много лоша. Усещането за зависимости в съдебната система през 2023 година е нараснало. Това показва доклад на Евробарометър за усещането за независимост на съдебните системи в страните-членки. По показател усещане за независимост на съда България е почти на дъното на класацията с голямо недоверие към съдебната система, като по-лоша оценка дават само компаниите в Хърватия с 63% негативни оценки. 59% недоверие – еднакво с това, което се регистрира в България, отчита и Полша. В България в проучването са включени общо 503 компании (12 851 е общият брой на интервюираните фирми в целия ЕС). Само 1% от българските компании считат независимостта на съда за добра, 24% я приемат за относително добра. Според компаниите, които дават негативна оценка, основната причина за липса на независимост в работата на съда е натискът от страна на икономически субекти. 62% от далите негативна оценка изтъкват, че този фактор е много силен – при 43% средно за ЕС. Усещането за политическа намеса се споделя от 57% от недоволните – колкото е показателят и в ЕС. 42% считат, че позицията на съдиите не гарантира в достатъчна степен независимостта им. На фона на липсата на увереност за независимостта на съдебната система делът на загрижените за сигурността на инвестициите компании у нас е очаквано по-висок от ЕС. 55% изразяват неувереност, че инвестициите им са защитени от закона и съда. Недоволство от чести законови промени изразяват 41% от компаниите, но тук нивото е по-ниско от средното за ЕС – 62%. 41% се опасяват от възможността да не бъдат компенсирани справедливо или да получат защита на собствеността си при възникване на евентуални проблеми. България е една от страните, в които усещането за зависимост на съдебната система се е влошило спрямо предходния изследван период.
Източник: Сега (24.06.2024)
 
Разходите на работодателите за труд продължават да нарастват Разходите на работодателите в България за труд продължават да нарастват през първото тримесечие на 2024 г. Спрямо януари-март 2023 г. те са се повишили с 15,8%. Повишението е по-високо от отчетеното през последното тримесечие на 2023 г., когато общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица растат с 11,7% на годишна база. Разходите за възнаграждение за 1 отработен час се увеличават с 15,8%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 15,9%. Графика: НСИ В индустрията увеличението е с 13,9%, в услугите – с 16,3%, а в строителството – с 19,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Други дейности“ – с 20,8%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 20,6%, и „Строителство“ – с,19,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 22,1% за „Други дейности“ до 10,9% за „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.
Източник: НСИ (24.06.2024)
 
България е търсен износител на риба и рибни продукти По данни на Министерство на земеделието и храните през 2023 г. общият износ на риба и рибни продукти от България възлиза на 14,4 хил. тона. Около 75% от общото изнесеното количество е насочено основно за Румъния и Швеция, следвани от Белгия, Германия, Гърция, Испания и др., Това съобщи заместник-министъра на земеделието и храните доц. Деян Стратев при посешението си в производствените бази на рибно предприятие, което се намира на територията на Пазарджик. Посетеното предприятие е бенефициент по ПМДР (2014-2020 г.) и има одобрени и реализирани 11 проекта за над 3 млн. лв. От тях седем са финансирани чрез Стратегията за водено от общностите местно развитие на Местна инициативна рибарска група - Пазарджик, на стойност над 1,3 млн. лв.
Източник: bTV (24.06.2024)
 
13 000 турци са дошли на работа у нас от 2023 г. насам От началото на 2023 г. до момента - година и половина, България е дала разрешение на 13 000 работници и специалисти от Турция да работят у нас. През последните пет години е разрешен достъп до българския пазар на труда на повече от 93 000 чужденци от трети страни, съобщи социалният министър Ивайло Иванов. Турските работници и служители пък обикновено идват да работят в турски предприятия. По данни от един българо-турски бизнес форум, проведен миналата година, у нас има регистрирани над 2200 компании с турски капитали, които са създали над 4500 работни места. От 1 май 2024 г. влязоха в сила промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, облекчаващи процедурите за сезонна заетост на гражданите на трети държави. Върви се към електронизиране на процесите по издаване на разрешения за пребиваване и работа на чужденци от трети държави.
Източник: Сега (25.06.2024)
 
Храните у нас достигнаха 88% от средните цени в Европа, а доходите - 50% България е най-бедната страна в ЕС, но цените на редица стоки с голям дял в потреблението на домакинствата са над средните нива в Евросъюза. За поредна година това се потвърждава от данните на "Евростат" за цените на потребителските стоки за 2023 г. По отношение на храните като цяло домакинствата в Румъния и Полша имат по-ниски разходи, отколкото българските. В България през миналата година цените на храните са били 86,5% от средното ниво за ЕС, докато в Полша са 75,8%, а Румъния - 72,7%. България се оказва с доста скъпи мляко, млечни продукти и яйца. Цените има са с 27% над средното ниво за ЕС, като задминават съществено не само Полша (77% от средното ниво за ЕС), но и страни като Франция (91%), Австрия (94%), Швеция (95%), Нидерландия (96%). Олиото (растителните масла) също се оказва далеч по-евтино в Полша, Румъния, Германия, Австрия, Италия, Хърватска. У нас през 2023 г. цената на олиото е надхвърляла със 17% средното европейско ниво. По отношение на месото у нас е регистрирано ценово ниво 72% от средното. В Полша и Румъния обаче то е по-евтино - съответно 67% и 65%. Полша и Румъния ни изпреварват и с по-евтини зеленчуци и плодове, а Румъния е с по-евтин хляб. У нас ценовото равнище на плодовете и зеленчуците е 78% от средното, а хлябът - 72%. България е с най-евтина риба. При ресторантите и хотелите също се отбелязва огромна разлика в ценовите нива, като най-ниски са регистрирани в България (52% от средното за ЕС), Румъния (65%) и Унгария (72%), а най-високите в Дания (152%), Финландия (129%) и Ирландия (128%).
Източник: Дума (25.06.2024)
 
Към края на м. май Ръстът на кредитите леко се забавя през май обемът на отпуснатите кредити в България вече надхвърля 21.8 млрд. лв., като ускорението на годишна база е с 24.45% - което е и нов най-бърз темп на увеличение от 2009 г. Само за май скокът е с нови близо 410 млн. лв., като за трети пореден месец номиналният растеж е с по над 400 млн. лв., а отбелязаните 463 млн. лв. през април са абсолютен рекорд, показват данните от от паричната статистика на БНБ. Основен двигател на ипотечния бум остава изобилната ликвидност в сектора, която задържа изключително ниски лихвите и по кредити, и по депозити. Същевременно, макар и Европейската централна банка да започна да затяга паричната си политика преди няколко месеца, ефектите от това на практика не се усещат на българския пазар, като дори в корпоративния сегмент, където по-голяма част от заемите са обвързани с европейския индекс EURIBOR, темповете на растеж на кредитирането остават високи. През май статистиката отчита 8.42% годишен ръст на фирмените заеми до нов номинален рекорд от 45.6 млрд. лв. Макар и само за последния месец повишението да е "едва" 100 млн. лв. спрямо над 460 през април, тенденцията остава възходяща, като от февруари годишното ускорение в обемите трайно е с по над 8%. Друг запазващ се тренд е този на подчертания ръст на овърдрафта, който достига 16.2 млрд. лв. Паралелно със затягането на политиката на ЕЦБ българският регулатор също опита да сложи известна спирачка на пазара, като през 2023 г. повиши задължителните минимални резерви на банките от 10 на 12%. Тази мярка обаче не успя да изтегли достатъчно ликвидност от системата, така че да доведе до осезаем ефект за охлаждането на кредитирането. Така само от началото на настоящата година ипотечните портфейли на банките са нараснали с 1.9 млрд. лв., а за последните 12 месеца увеличението е с близо 4.3 млрд. лв. Обемът на потребителското финансиране през май расте с 215.6 млн. лв. и почти достига 18 млрд. лв., като бележи поредна рекордна стойност. На годишна база ускорението е с 13.93%, или съвсем малко под отбелязаните през април 14.05% - подобни стойности бяха достигнати и преди около година и половина, в края на 2022 г., след което последва леко охлаждане до около 10.5%. Сумарно за банковата система годишният ръст на кредитирането за май е 13.12%, минимално под отчетните месец по-рано 13.13%, а ускорението от началото на 2024 г. говори, че при още няколко силни месеца може да бъдат надскочени нивата около 13.5%, достигнати през лятото на 2022 г. Висока остава и ликвидността в системата - депозитите на домакинствата достигат 82.8 млрд. лв., като нарастват с 11.7% на годишна база през май (11.1% ръст месец по-рано). При вложенията на бизнеса ръстът леко се забавя до 6.7% за последния месец спрямо 7.4% през април, а в номинално изражение обемът достига 43.8 млрд. лв. Общо за неправителствения сектор увеличението на средствата в банките е с 9.3% за май (8.9% месец по-рано) до 129.9 млрд. лв.
Източник: Капитал (27.06.2024)
 
Данъкът върху превозните средства е най-висок в Бургас По данни на Национален статистически институт в регион София-град през предходната година са платени най-високите локални данъци и такси. Най-високо над междинните за страната са ставките върху търговията на дребно – 20 лв. на квадратен метър комерсиална площ, при приблизително 13 лв. за страната. На второ място се подрежда област Варна. Данъкът върху транспортните средства е най-голям в Бургас. Областите с най-ниски налози са Монтана и Видин, където налога върху търговията на дребно е 3 пъти по-нисък от междинния за страната. Най-високи са локалните налози в туристическата община Созопол. През миналата година от НСИ регистрират и смяна в броя на обитаемоте места у нас. Сумарно те са малко над 5250, като градовете са 257, а селата 4999. В близо една трета от всички тези села живеят под 50 души, а обитаемоте места без нито един гражданин са 201. Най-голяма част от тях се намират в областите Велико Търново и Габрово. В България има 28 области и 265 общини. Най-голямата по територия област е Бургас, а най-малката – София-град. Трите най-големи града у нас са и единствените разграничени на рейони. Столична община се дели на 24, Пловдив – на 6, а Варна – на 5 района. 1/6 от жителите на Столична община живеят в два от районите - „ Люлин ” и „ Младост ”, като всеки един от тях наброява над 100 хиляди души. NovaTV
Източник: Други (27.06.2024)
 
Едва 4.6% от еврофондовете са усвоени в България Едва 4.6% от парите, които ЕС дава на България чрез еврофондовете за 2021-2027 г., са усвоени, съобщи служебния финансов министър Людмила Петкова в Народното събрание. Към края на март най-добро е изпълнението на програмите "Храни и основно материално подпомагане" - 34%, и "Конкурентоспособност" - 13.8%. Най-слабо - на транспортната програма - 0.8%, и на тази за наука - 1.2%. Разплатени са 616 млн. евро от общо 12.9 млрд. евро на разположение. Усвояването на парите по европрограмите за 2014-2020 г. е 95.9%, като са разплатени 8.9 млрд. евро. Миналата седмица Еврокомисията призова София да ускори усвояването на европейските пари, ако иска да постигне икономическите и социалните си цели.
Източник: Дневник (28.06.2024)
 
Близо 500 000 предприятия са подали отчети за 2023 г. дни преди края на кампанията От Националния статистически институт съобщиха, че дни преди последния срок, малко под половин милион предприятия (495 582) са представили данни за 2023 г., в т.ч. работещи, и "спящи" фирми. Фирмите от втората група имат нулеви приходи и разходи, като вместо отчети за дейността те подават само декларации, че са били неактивни (или че оборотите им за цялата година са били под 500 лв.). Оказва се, че до момента в НСИ са постъпили над 80 000 такива декларации - тоест всяко шесто предприятие в България е било без дейност през миналата година. Показателно е, че всяка година в България се учредяват по 30 000-50 000 нови предприятия, а само 10% от тях оцеляват до втората година. По данни на Агенцията по вписванията, за първата половина на 2023 г. е имало 16 492 производства по ликвидация, които не са приключени, като от тях близо половината - 8170, продължават повече от 5 г..
Източник: econ.bg (02.07.2024)
 
Влиза в сила увеличението на пенсиите От първи юли влиза в сила увеличението на пенсиите, което засяга над 2 милиона пенсионери след прилагането на съвкупността от предвидени мерки – осъвременяване на трудовите пенсии с 11 на сто, повишаване на процента на добавката от пенсията на починал съпруг/а, повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определяне на нов по-висок размер на социалната пенсия за старост, повишаване на обвързаните с тях минимални размери на другите видове пенсии и добавки. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. са предвидени 1 110,7 млн. лв. (185,1 млн. лв. месечно) за осъвременяването и увеличаването на пенсиите и добавките от 1 юли с 11 на сто. От 1 юли 2024 г. новият минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване) става 580,57 лв. Увеличението е с 11 на сто спрямо размера ? до тази дата, който е 523,04 лв. Минималният размер на другите видове пенсии, свързани с трудова дейност (инвалидни, наследствени), се определя като процент от посочения минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Допълнително увеличение от 1 юли 2024 г. ще получат тези пенсионери, които под формата на добавка към личната си пенсия получават част от пенсията на починалия си съпруг/съпруга. Това са 675 000 души, които получават т.нар. „вдовишка добавка“. Пенсията на починалия, на чиято база се определя добавката, се осъвременява с 11 на сто, но също така се повишава от 26,5 на 30 на сто частта от пенсията, която ще получава преживелият съпруг. От 2011 г. насам това е първото увеличение на процента, който се изплаща от пълния размер на пенсията на починалия съпруг. На увеличение от 1 юли 2024 г. подлежи и размерът на социалната пенсия за старост – от 276,64 лв. на 307,07 лв. Това увеличение се отразява на редица други пенсии и добавки, чиито размери се определят като процент от социалната пенсия за старост – военноинвалидните и гражданскоинвалидните пенсии, персоналните пенсии, добавката за чужда помощ и др. След 1 юли 2024 г. броят на пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност от 526 лв. намалява от 524 700 на 324 800 души.
Източник: Труд (02.07.2024)
 
Световната банка: България вече е сред страните с висок доход Според класификацията на Световната банка България за първи път попада в групата на страните с висок национален доход. Групата на Световната банка разпределя икономиките в света в четири групи по доход: нисък, нисък-среден, висок-среден и висок. Класификациите се актуализират всяка година на 1 юли въз основа на Брутен национален доход (БНД) на глава от населението за предходната календарна година. Тази година три държави - България, Палау и Русия - преминаха от категорията на държавите с по-висок среден доход в категорията на държавите с висок доход. Страната ни влиза в тази група за първи път, а Русия е била там през периода 2012-2014 г. Според Световната банка брутният национален доход (БНД) на глава от населението в Русия е бил 14 250 долара, толкова е имал Палау, а преди тях е България с 14 460 долара. България постоянно се приближава към прага на високите доходи със скромен растеж през целия период на възстановяване след пандемията, който продължава и през 2023 г., когато реалният БВП нараства с 1,8%, подкрепен от потребителското търсене. Икономическата активност в Русия бе повлияна от голямото увеличение на свързаните с военната дейност дейности през 2023 г., а растежът бе стимулиран и от оживлението в търговията (+6,8%), финансовия сектор (+8,7%) и строителството (+6,6%). Тези фактори доведоха до увеличение както на реалния (3,6%), така и на номиналния (10,9%) БВП, а БНД на глава от населението на Русия нарасна с 11,2%.
Източник: econ.bg (04.07.2024)
 
Разходите за пенсии са над 10% от БВП През 2023 г. относителният дял на разходите за пенсии от БВП е 10,4%, като тук са включени и изплатените допълнителни суми към пенсиите. В сравнение с 2022 г. стойността на показателя бележи увеличение с 1,1 процентни пункта. Броят на пенсионерите към 31 декември 2023 г. е 2 037 336, като спрямо 31 декември 2022 г. той се e увеличил със 7 018 (0,3%). Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2023 г. е 784,48 лв. При неговото изчисляване са взети предвид всички добавки към пенсиите по Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и изплатената през 2023 г. т.нар. „великденска добавка“ в размер на 70 лв. Номиналното нарастване на средния месечен размер на пенсиите е 16,3%, а реалното - 7,1%. Средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени за 2023 г. е 8,6%. През 2023 г. брутният и нетният коефициент на заместване на дохода са съответно 54,3% и 69,9%. Отчетените общо разходи за пенсии през 2023 г. са в размер на 19 123 241,0 хил. лв. при планирани 19 168 164,5 хил. лв. Отчетените средства са с 44 923,5 хил. лв. или 0,2% по-малко от планираните и с 3 488 526,4 хил. лв.(22,3%) повече в сравнение с изразходваните през 2022 г.
Източник: НСИ (04.07.2024)
 
Почти половин милиард лева са приходите от работата на тол системата за първите шест месеца на годината. Това става ясно от справка, изготвена от Агенция "Пътна инфраструктура". От тол такси на камиони и автобуси са събрани 290 млн. лева. Постъпленията от винетки са към 155 млн. лв. Отделно има и приходи от санкциии за нарушения - над 14 млн. лева. Сумата включва глоби и компенсаторни такси. Така за полугодието са събрани общо над 459 млн. лева. От началото на годината до 30 юни са продадени 3 088 633 броя е-винетки за 154 856 580 лв. Най-предпочитана от шофьорите е годишната винетка, посочват от пътната агенция. До момента са купени 1 493 008 броя. Те са и най-изгодни за шофьорите, тъй като за ден ползване на цялата републиканска инфраструктура пътната такса е около 24 стотинки. След годишните винетки най-купувани са седмичните – 1 008 534 бр., следвани от уикенд винетки – 278 279 бр., месечните – 260 645 бр. и тримесечни – 48 167 бр. За втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили остават непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната – 48 лв., месечната – 27 лв., седмичната - 13 лв., а уикенд винетката е 9 лв.
Източник: Дума (05.07.2024)
 
Разрешения за пребиваване на чужди граждани в Република България през 2023 година През 2023 г. издадените първи разрешения за пребиваване в България на граждани на трети страни с валидност най-малко три месеца са 19 375 или с 22,3 на сто повече от 2022 година, съобщи Националният статистически институт на интернет страницата си. С най-голям брой са издадените разрешения по причина "работа" - 6466, следвани от разрешенията по семейни причини - 6160. Разрешенията за пребиваване тип "Синя карта на ЕС" са 924, което е със 195 по-малко в сравнение с предходната година, която е била пикова по брой издадени подобни разрешения, сочи справка в НСИ. Най-малко са били предоставените "сини карти" през 2015 г. - 95. Издадените разрешения за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" са 4299. Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта" се издава от Министерството на вътрешните работи по Закона за чужденците в Република България и тя се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа. Това са хора, наети за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда от местен работодател.
Източник: БТА (05.07.2024)
 
Близо 70 млн. лв. повече са изплатени за болнични през първото тримесечие Над 69,3 млн. лв. повече за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са изплатени от държавното обществено осигуряване (ДОО) през първото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на миналата година, съобщи Националния осигурителен институт. За първите три месеца на тази година са изплатени малко над 294 млн. лв., докато 12 месеца по-рано сумата е била 225 млн. лв. Нарастването е с 30,8%. Увеличението на разходите е следствие от нарастването на доходите на лицата, но и на промяната в осигурителното законодателство, влязла в сила от 1 януари 2024 г. Оттогава дните в неработоспособност, които се изплащат от работодателите, бяха намалени на два, а финансовата тежест на третия премина към бюджета на ДОО. Така при почти идентичен брой на лицата, на които е издаден болничен лист през сравняваните периоди, е налице нарастване в броя на хората с изплатени обезщетения за временна неработоспособност от Националния осигурителен институт – от 485 520 през 2023 г. до 561 258 през тази година, което е със 75 738 или 15,6% повече. Увеличението в броя на болничните листове, по които има плащане от ДОО, пък е със 120 743 – от 718 035 през миналата година до 838 778 през тази (+16,8%). Броят на платените работни дни в неработоспособност на тримесечна база се е увеличил с 691 179. През 2023 г. лицата са прекарали 4 724 094 дни в неработоспособност, а година по-късно тези дни са 5 415 273 (+14,6%).
Източник: actualno.com (08.07.2024)
 
Спад на предложенията за работа през юни Предложенията за работа през юни тази година са намалели с 6 на сто - около 3000 по-малко спрямо предходния месец май. Въпреки това те са с 1% повече спрямо същия период през 2023 година, съобщава кариерната платформа Job Tiger на база ежемесечния си анализ на обявите за свободни работни места. За пръв път от началото на годината в сектор “ИТ” - 50 предложения повече, 2% ръст. Слаб ръст, около 2 на сто или със 100 предложения за работа повече има в сектор “Логистика и транспорт”. Умерен спад се наблюдава при обявите е регистриран в секторите “Маркетинг и реклама” - 20 предложения по-малко или 2% спад, “Счетоводство, одит, финанси” - 70 предложения по-малко или 5 на сто спад, “Административни и обслужващи дейности” - 90 предложения по-малко или 2% спад, 6 на сто спад или 150 обяви по-малко в “Здравеопазване и фармация” и в сектор “Производство” предложенията са 240 по-малко или 3 на сто спад. Във всички водещи областни градове предложенията са намалели през юни, показва справка на Job Tiger. В София спадът е 4%, а в останалите градове спадът е - Пловдив (-6%), Варна (-12%), Бургас (-14%), Русе (-2%) и Стара Загора (-3%). Като дялово разпределение София държи 41 на сто от обявите за работа, а в останалите градове разпределението е - Пловдив (10%), Варна (9%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (3%). С 4 на сто намалява и заетостта в строителството. Основно спадът на предложенията за работа през месеца се дължи на секторите “Хотелиерство и ресторантьорство” - с 2100 предложения за работа по-малко и на “Търговия и продажби”, където обявите за работа са с 1000 по-малко. При предлагането по сектори на годишна база се наблюдава спад в секторите “ИТ” (-20%), “Строителство” (-4%) и “Производство” (-1%).
Източник: Труд (09.07.2024)
 
ОББ: Икономиката в България ще нарасне с 2,3% през тази година Анализаторите на банка ОББ посочват, че всички сектори на икономиката в България на практика са мотори за растежа през първото тримесечие на годината. Отчита се ръст на българската икономика за периода януари - март с 1,8 на сто спрямо същия период на 2023 г., според изгладените данни на НСИ. От страна на производството ръстът се движеше главно от сектора на услугите, който макар че не нарасна най-бързо през тримесечието - с 1,6 на сто (реално), сериозно дръпна БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 60 процента в него. Индустрията отчете над два пъти по-бързо увеличение на продукцията си с 3,4 на сто, но нейното влияние беше по-слабо, тъй като тя заема над три пъти по-малък относителен дял от 19,1 на сто. Селското стопанство нарасна с 1,4 на сто (дял 4,5 на сто в икономиката на страната), докато най-малкият бранш, този на строителството, само 2,6 на сто от БВП, също увеличи продукцията си с 0,5 на сто. Икономическите данни от първото тримесечие на годината затвърждават позитивната прогноза на анализаторите на банката за растеж на икономиката от 2,3 на сто за цялата 2024 г. Безработицата отбеляза лек спад от 4,6 на сто (от януари до март) на 4,4 на сто за април. На този фон и при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна заплата отново се устреми нагоре, достигайки ръст от 17,8 на сто през март (спрямо март м.г.), като ускорен ръст се наблюдава както в публичния, така и в частния сектор. В края на първото тримесечие на 2024 г. ръстът на заплатите в публичния сектор с 18,4 на сто водеше спрямо ръста в частния със 17,6 на сто, докато в края на 2023 г. ролите бяха разменени, съответно 10,2 на сто срещу 12,1 на сто. Хармонизираната инфлация нарасна до 2,7 на сто за май при 2,5 на сто през април. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно се увеличи до 2,9 на сто, в сравнение с 2,6 на сто за април. Последващ спад отбеляза единствено потребителската инфлация (по националната методология), от 2,4 на сто през април на 2,3 на сто през май. До края на 2024 г. се очаква допълнителен спад на лихвените проценти (най-вероятно в две стъпки) на лихвата за рефинансиране от 4,25 на сто (сега) на 3,40 на сто и на тази по депозитите от 3,75 на сто (сега) на 3,25 на сто. Съответно, очакванията за растежа в еврозоната се покачват от 0,4 на сто на 0,7 на сто за 2024 г., прогнозират анализаторите на ОББ.
Източник: БТА (09.07.2024)
 
Средния осигурителен доход за страната за май е 1669,53 лв. Средният осигурителен доход в България за м.май е 1669,53 лв., съобщава Националния осигурителен институт (НОИ). Това показва повишение с 29,95 лв. спрямо април и с 36 лв. спрямо март. Средномесечният осигурителен доход за периода от юни 2023 г. до май 2024 г. е 1535,69 лв. и също нараства – с 20,29 лв. спрямо данните за април. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, припомнят от НОИ.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2024)
 
Близо 586 хиляди фирми са подали годишни отчети в НСИ Близо 586 хиляди фирми са подали годишни отчети за 2023 г. в Информационна система "Бизнес статистика" на Националния статистически институт (НСИ). Тази година подадените отчети са с 8711 повече спрямо предходната година, отчитат от националната статистика. В момента тече втори етап от кампанията, като до 30 септември 2024 г. фирмите и организациите могат еднократно да подадат коригиращ отчет. Само за първата седмица на юли вече са подадени 1106 коригиращи отчета, показва справка от ИС "Бизнес статистика" към 8 юли.
Източник: БТА (10.07.2024)
 
Нивите по-скъпи отколкото във Франция Земеделската земя в България е по-скъпа отколкото във Франция. Средната цена на един хектар (10 декара) обработваема земя в България е 7303 евро, а във Франция е 6130 евро, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Нивите в страната ни са по-скъпи и от обработваемата земя в Естония (5730 евро за хектар), Унгария (5240 евро), Литва (5012 евро), Словакия (4790 евро), Латвия (4420 eвро) и Хърватия (3700 евро). Точно пред нас в класацията е Румъния, където един хектар струва средно 8051 евро. Цените на един хектар обработваема земя варират в много широки граници - от средно 3700 евро в Хърватия до 233 230 евро в Малта, показват данните на Евростат. Данните за Малта отразяват ограничената наличност на земеделска земя и натиска за алтернативни употреби, което води до по-високи цени, отколкото в други държави-членки. Стойността на нивите варира много не само между отделните страни от ЕС, но и между различните региони във всяка една държава. В Холандия цените варират от 66 051 евро във Фризия до 150 644 евро във Флеволанд, като средната стойност за страната е 85 431 евро на хектар. В Гърция цените са от 6290 евро в Дайтики Елада до 84 820 евро в Атики, като средната стойност за страната е 13 571 евро на хектар. В Испания цените варират от 4906 евро в Естремадура до 83 299 евро на Канарските острови, като средната стойност за страната е 10 263 евро на хектар. Данните на Евростат показват, че най-голям ръст на цените на обработваемата земя за период от десет години има в Румъния (+387%) и Чехия (+252%). Други големи покачвания на цените са отчетени в Естония (+207% за период от десет години), Литва (+149%), Полша (+102%) и Унгария (+93%). България също е сред страните с голямо поскъпване на обработваемата земя - със 130% за десет години. За този период цените са нараснали в повечето страни от ЕС.
Източник: Труд (10.07.2024)
 
Индекси на промишленото производство през май 2024 година През май 2024 г. индексът на промишленото производство намалява с 3.3% спрямо предходния месец и с 6.3% спрямо година по-рано. Това е 17-ти месец на годишен спад поред, съобщи НСИ. За месец добивната промишленост се свива с 10.2%, енергетиката - с 5.3%, преработващата промишленост - с 2.3%. Най-значителен е месечният спад в производството на изделия от неметални минерални суровини - с 11.7%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11.5%,на тютюневи изделия - с 10.4%. Увеличение има в химическата индустрия - с 6.2%, при производството на текстил - с 2.7%, на облекло - с 1.4%. Сравнението с година по-рано сочи спад в добивната промишленост с 15.6%, в преработващата промишленост - с 6.0%, в енергетиката - с 1.1%.
Източник: Дневник (11.07.2024)
 
Външната търговия продължава да се свива в началото на годината България е изнесла стоки на стойност 34.1 млрд. лв. в периода между януари и май 2024 г., което е с 6.6% по-малко в сравнение със същия период на 2023 г. Това съобщиха от Националния статистически институт. Само през май износът е за 6.7 млрд. лв., като спадът е с 9.3% Търговският дефицит на България се удвои до близо 10 млрд. лева през тази година Спадът на вноса за първите пет месеца на годината е с 1.4%, а стойността му е 39.7 млрд. лв. Само през май общият внос на стоки намалява с 2.8% до 7.9 млрд. лв. Тенденцията на свиване на износа и вноса започва през март 2023 г. и продължава 14 месеца. Изключение е април 2024 г., когато е отчетен ръст.
Източник: actualno.com (11.07.2024)
 
Спадът в продажбите на селкостопански машини от началото на годината продължава Регистрациите на нови селскостопански трактори, зърнокомбайни и телескопични товарачи в България продължават да вървят надолу и през второто тримесечие на настоящата година, докато при челните товарачи се затвърждава положителната тенденция. Това сочат последните данни от справка на Контрол и техническа инспекция към Министерство на земеделието и храните. 2023 година сложи край на продължилата през предходните две години положителна тенденция на пазара на агротехника в България. За периода от януари до юни тази година новите колесни трактори, регистрирани в България, са 495. Това отговаря на годишен спад с 25,34%, или със 168 броя по-малко, отколкото през същия период на 2023 г. При зърнокомбайните разликата с януари-юни 2023 г. е цели 55 броя по-малко, или 64 нови регистрирани машини от началото на тази година. Това са 46,22% надолу спрямо същия период на миналата година, когато регистрираните зърнокомбайни са били 119. Относно телескопичните товарачи числата тази година също показват спад – 151 нови регистрирани машини, или със 17,93% по-малко спрямо същите месеци на 2023 г., когато са били 184. Единствено при челните товарачи се затвърждава положителна тенденция – 171 новорегистрирани машини от началото на годината, което е ръст с 37,9% на годишна основа. Низходяща тенденция на пазара на агротехника през първото полугодие на 2024 г. се наблюдава не само у нас, но и на други ключови пазари в Европа.
Източник: БТА (12.07.2024)
 
Министерството на финансите продаде тази година облигации за 1.3 млрд. лева През тази година Министерството на финансите проведе шест аукциона за продажба на лихвоносни държавни ценни книжа (съкровищни облигации), показват данните от Българската народна банка. Един от тях беше през април, два през месец май, два през юни и един през юли. В тях са акумулирани общо 1.3 млрд. лева. Средната годишна доходност на всеки следващ аукцион е била по-висока. Прави впечатление големия интерес към тези аукциони, както и това, че допуснатите до участие поръчки бяха на много по-висока стойност – 2 058 950 000 лева. През април продажбите бяха от емисията с BG 20 300 24 116, чийто падеж е на 17 април 2027 година. В първия акуцион на 15 април бяха продадени книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.01 процента. На втория – на 27 май, бяха изкупени облигации за 300 млн. лева при по-висока средна годишна доходност от 3.21 процента. През месец май се проведе един аукцион от емисията с BG 20 400 24 213. На 13 май, се продадоха книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.35 процента. Втория аукцион от същата емисия беше на 10 юни. В него бяха предложени и изкупени ценни книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.54 процента. На 24 юни се проведе аукцион за продажба на част от емисията BG 20 300 24 116 от 17 юни 2024 година (тригодишни лихвоносни съкровищни облигации) с падеж 17 април 2027 година. Тогава се продадоха книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.44 на сто. На 8 юли се проведе аукцион от емисията с BG 20 400 24 213. Продадоха се книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.82 процента. От БНБ посочват, че и по тези емисии предложеното от Министерството на финансите количество облигации ще се увеличава чрез продажба на допълнителен брой от тях.
Източник: Банкеръ (12.07.2024)
 
Правителството предлага линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лева Министерският съвет предлата проект на постановление за увеличение на линията на бедност в България на 638 лева, който е публикуван за обществено обсъждане до 12 август. Линията на бедност за 2024 година е 526 лева, като новото предложение представлява увеличение от 21,3% или 112 лева. С това увеличение се очаква да се разширят обхватът и размерът на социалните помощи, както и финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания. Също така, ще бъдат актуализирани месечните социални помощи и финансовите помощи по Закона за закрила на детето, съобразно възможностите на държавния бюджет. Очаква се и разширяване на обхвата на хората с право на социална пенсия за старост, според Кодекса за социално осигуряване. В допълнение, увеличението на линията на бедност ще доведе до нарастване на социалните помощи по Закона за социално подпомагане, както и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания. През 2025 година се прогнозира растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде 3,0%. Очаква се забавяне в растежа на публичните инвестиции, но ускорение при частните инвестиции, свързано с намаление на несигурността и увеличаване на търсенето. Тези икономически прогнози подкрепят необходимостта от увеличаване на линията на бедност и разширяване на социалната подкрепа за уязвимите групи. Срокът за обществено обсъждане на предложението е до 12 август, като се очаква след това правителството да вземе окончателно решение за новата линия на бедност, която ще влезе в сила от 1 януари 2025 година.
Източник: Стандарт (15.07.2024)
 
Ръст на строителната продукция за първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. строителният сектор в България продължава да демонстрира значителен ръст. Това показва анализът на Камара на строителите в България за първото тримесечие на 2024г. Според анализа общата стойност на произведената строителна продукция за първото тримесечие на 2024 г. достигна 3 910 млн. лв., което представлява впечатляващ ръст от 11,9% спрямо същия период на предходната година. Строителството на сгради продължава да бъде основен двигател на сектора с продукция на стойност 1 567 млн. лв. и ръст от 8,1%. С дял от 40,1% от общата строителна продукция. Секторът на строителството на съоръжения показва най-значителен ръст от 14,8%, достигайки стойност от 998 млн. лв. и дял от 25,5% от общата продукция. Специализираните строителни дейности отбелязват значителен ръст от 14,6%, достигайки 1 345 млн. лв. и представляват 34,4% от общата продукция. Издадените разрешителни за строеж на нови сгради достигат 2 944 броя, което представлява ръст от 5,1%. Започнатите нови сгради също отбелязват увеличение от 8,2%, достигайки 1 945 броя. Въпреки тези положителни тенденции, броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намалява с 23,7%, достигайки 1 026 броя. Обявените обществени поръчки са 1 024 броя на стойност 2 477,0 млн. лв., което представлява ръст от 2,6% на броя, но значителен спад от 59,1% на стойността. Сключените договори по обявени обществени поръчки намаляват както по брой (-39,0%), така и по стойност (-60,0%), достигайки 459 договора на стойност 437,2 млн. лв.
Източник: 3e-news (15.07.2024)
 
Годишната инфлация се ускорила до 2,5% през юни Годишната инфлация в България се ускорила до 2,5% през юни при 2,3 на сто през май, по данни на Националния статистически институт. На месечна база, за юни обаче, отново е регистрирана дефлация от 0,2 %, толкова беше тя и месец по-рано. През юни 2024 г. най-голямо е намалението на цените в групите: Съобщения“ (-1.5%), „Облекло и обувки“ (-1.2%),„Транспорт“ (-0.9%),„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.5%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Ресторанти и хотели“ (+2.2%),„Разнообразни стоки и услуги“ (+0.4%),„Развлечения и култура“ (+0.3%),„Здравеопазване“ (+0.2%). Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“, „Образование“, „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“.
Източник: actualno.com (16.07.2024)
 
Средната брутна почасова заплата през октомври 2022 г. е била 10,14 лева През октомври 2022 г. средната брутна почасова заплата в България е била 10,14 лева. Средната брутна почасова заплата на наетите на пълно работно време е била 10,44 лева, а наетите на непълно работно време са печелели с 27 на сто по-малко - 7,63 лева. Брутната почасова заплата на жените е била 9,49 лева, или 88 на сто от възнаграждението на мъжете, които са печелели по 10,82 лева на час. Резултатите от наблюдението се отнасят за съвкупност от 2 317 407 наети лица по трудово или служебно правоотношение. Мъжете са били 49 на сто от общия брой на наетите лица, a жените - 51 на сто. Приблизително 30 на сто от наетите лица са работили в индустрията, а останалите 70 на сто - в услугите. Наетите в обществения сектор са били 25 на сто, а тези в частния сектор - 75 на сто от наблюдаваната съвкупност. Докато в обществения сектор 90 на сто от лицата са били заети в услугите, то в частния сектор разпределението на наетите лица е било по-равномерно - 37 на сто са в индустрията и 63 на сто са в услугите. По-добре платени са били професиите, които предполагат по-висока квалификация, образователен ценз и отговорности. На първо място са били наетите от клас 1 на НКПД "Ръководители" със средна брутна почасова заплата 21,88 лева, следвани от клас 2 "Специалисти" с 15,65 лева на час и клас 3 "Техници и приложни специалисти" с 10,99 лева на час. С най-ниски часови ставки са били наетите в клас 6 "Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство" и клас 9 "Професии, неизискващи специална квалификация", съответно 5,29 и 5,66 лева на час. Размерът на трудовото възнаграждение е бил в правопропорционална зависимост с нивото на завършеното образование. Най-добре платени са били лицата с образователна степен "доктор", за които часовата заплата е била 19,34 лева, което е почти два пъти повече от общата средна. На следващо място са били наетите със степени "бакалавър" и "магистър" със средна часова заплата 14,89 лева, или 47 на сто над средната. Най-ниска е била средната часова заплата (5,89 лева) на лицата с начално и по-ниско образование - с 42 на сто по-малко от общата средна. Наетите със средно образование, които са представлявали 54 на сто от наблюдаваната съвкупност, са получавали 7,37 лева на час, или с 27 на сто по-малко от средната за всички наети. Възрастта и практическите знания и умения в упражняването на дадена професия са фактори, които също са оказвали влияние върху нивото на заплащане. Наетите в най-младата възрастова група - до 20 години, са получавали средно по 5,85 лева на час, или с 42 на сто по-малко от средната часова заплата. В наблюдаваната съвкупност най-голям дял са имали лицата на възраст между 40 и 49 години (27 на сто) и тези на възраст между 50 и 59 години (25 на сто), които са получавали съответно 10,54 и 9,79 лева на час. Възрастовата група 30-39 години е била с най-висока почасова заплата - 11,51 лева. Прегледът на часовите заплати по икономически дейности показва значителни отклонения спрямо средната стойност на часовата заплата за обхванатите в наблюдението икономически дейности. С най-висока часова заплата са били наетите лица в секторите "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения" (23,73 лева) и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива" (16,31 лева). Най-ниско е било заплащането на час в секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" - 6,36 лева, и "Други дейности" - 7,11 лева.
Източник: БТА (16.07.2024)
 
Средната брутна почасова заплата през октомври 2022 г. е била 10,14 лева През октомври 2022 г. средната брутна почасова заплата в България е била 10,14 лева. Средната брутна почасова заплата на наетите на пълно работно време е била 10,44 лева, а наетите на непълно работно време са печелели с 27 на сто по-малко - 7,63 лева. Брутната почасова заплата на жените е била 9,49 лева, или 88 на сто от възнаграждението на мъжете, които са печелели по 10,82 лева на час. Резултатите от наблюдението се отнасят за съвкупност от 2 317 407 наети лица по трудово или служебно правоотношение. Мъжете са били 49 на сто от общия брой на наетите лица, a жените - 51 на сто. Приблизително 30 на сто от наетите лица са работили в индустрията, а останалите 70 на сто - в услугите. Наетите в обществения сектор са били 25 на сто, а тези в частния сектор - 75 на сто от наблюдаваната съвкупност. Докато в обществения сектор 90 на сто от лицата са били заети в услугите, то в частния сектор разпределението на наетите лица е било по-равномерно - 37 на сто са в индустрията и 63 на сто са в услугите. По-добре платени са били професиите, които предполагат по-висока квалификация, образователен ценз и отговорности.
Източник: БТА (16.07.2024)
 
Безработицата се понижи до 5,3 % през юни Свива се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар - през юни те са 8 142 при 11 472 през предходния месец. Това показват данни на Агенцията по заетостта за юни. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (27.3%), държавното управление (13.7%), търговията (12.1%), образование (10.2%), хотелиерство и ресторантьорство (8.6%), следват административни и спомагателни дейности (5.6%). Най-търсените от бизнеса професии през юни са: персонал полагащ грижи за хората; персонал, зает в сферата на персоналните услуги; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; продавачи; преподаватели; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; чистачи и помощници и др. Регистрираната безработица в страната се понижи до 5,3% през юни. Равнището ? е с 0,1 процентни пункта по-ниско спрямо май, показва административната статистика на Агенцията по заетостта. В края на юни регистрираните в бюрата по труда безработни са били 150 990. Броят им е намалял с 3281 души спрямо предходния месец. Започналите работа безработни лица през юни са били с 2 423 по-малко спрямо месец по-рано. Броят им се е понижил до 14 964. Работа с подкрепата на бюрата по труда са започнали също и 428 пенсионери, учащи и заети. През месеца се регистрираха нови 19 796 безработни лица в бюрата по труда, което е със 7.7% повече в сравнение с май. Други 2 820 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда. При тази група се наблюдава намаление спрямо предходния месец на търсенето на услугите на Агенцията с 596 лица.
Източник: econ.bg (17.07.2024)
 
Чуждите инвестиции в страната за периода януари–април 2024 г. Преките чужди инвестиции в страната за периода януари–април 2024 г. са в размер на 698,1 млн. евро, което е намаление с 1,145 млрд. евро (-62,1%) спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само за месец април потокът на чуждите инвестиции е отрицателен в размер на минус 64,3 млн. евро, при отрицателна стойност от 91,7 млн. евро за същия месец на 2023 г. Основно това се дължи на изтегляне от чуждестранни инвеститори на реализирана печалба от български компании, в които те имат дялово участие. Привлеченият дялов капитал (парични и апортни вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) от януари до април 2024 г. е положителен и възлиза на 162,9 млн. евро. Той е по-малък със 198,2 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти е положителен в размер на 0,9 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 0,6 млн. евро за януари–април 2023 г., когато чужденци са продали повече имоти, отколкото са купили в страната. По предварителни данни, реинвестираната на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 102.2 млн. евро, при положителна стойност от 1,034 млрд. евро за януари–април 2023 г. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е положителна и възлиза на 433 млн. евро, при 448,4 млн. евро за периода януари – април миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – април 2024 г. са от Австрия (215,4 млн. евро), Италия (200,2 млн. евро) и Гърция (98,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Русия (173,5 млн. евро) и Германия (133,1 млн. евро).
Източник: Труд (17.07.2024)
 
Най-големите вложения в страната за януари-април 2024 са от Австрия, Италия и Гърция Преките инвестиции в България за периода януари - април 2024 година е са в размер на 698.1 милиона евро и са с 1.14 милиарда евро по-малко, изчисляват от БНБ. Това е спад с цели 62.1% спрямо месеците от януари до април 2023 година. През април 2024-а потокът е отрицателен в размер на 64.3 милиона евро, при отрицателен поток от 91.7 милиона евро за април 2023-а. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.9 милиона евро, при отрицателен нетен поток от 0.6 милиона евро за януари - април миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - април 2024 година са от Австрия, Италия и Гърция. Най-голям спад се наблюдава към Русия и Германия. Положителни потоци има от Австрия - 215.4 милиона евро; Италия - 200.2 милиона евро и Гърция - 98.4 милиона евро. Отрицателни потоци имаме от Русия - 173.5 милиона евро и Германия - 133.1 милиона евро. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - април 2024 година възлиза на 207.9 милиона евро, при 214 милиона евро за януари - април 2023-а. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната през 2023 година са от Нидерландия, Белгия и Швейцария, а най-големите нетни отрицателни потоци - към Израел и Русия.
Източник: Money.bg (18.07.2024)
 
Ръстът на новорегистрираните фирми в България се забавя почти двойно през второто тримесечие Обявените в несъстоятелност български фирми през второто тримесечие на 2024 г. са 1005, по данни на Националния статистически институт. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. броят на банкрутиралите фирми нараства с 2,1 на сто. Новорегистрираните фирми за същия период в България са 11328. Техният брой нараства с 2,7%. Спрямо първото тримесечие на тази година новорегистрираните правни единици обаче, намаляват със 7,4%, а тези обявили несъстоятелност се увеличават с 1,3 на сто. От всички новорегистрирани фирми през второто тримесечие на 2024 г., най-много са в сектора "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - цели 88,6%. Най-голям брой при обявените в несъстоятелност е в същия сектор - 77,8%.
Източник: actualno.com (18.07.2024)
 
Търговският баланс за май е отрицателен - 475.1 млн. евро Търговският баланс на България за месец май е отрицателен и е в размер на 475.1 млн. евро и се увеличава. Дефицитът преди година беше от 253 млн. евро. За януари – май търговският баланс на страната също е отрицателен – от 1.97 млрд. евро (2% от БВП*) при дефицит от 1.10 млрд. евро (1.2% от БВП) за същия период на миналата година. Това отбелязват от Българската народна банка в месечния си анализ. Трудностите в икономиките на страните от Европейския съюз – нашия основен търговски партньор, оказват своето влияние, като намалява износът на български стоки. Свива се и експортът към трети страни. Износът на български стоки е 3.43 млрд. евро за месец май, като намалява с 251.3 млн. евро (6.8%) в сравнение с този за същия месец година по-рано. Между януари и май експортът ни е за 17.54 млрд. евро (17.5% от БВП) и намалява с 816.3 млн. евро спрямо този за същия период на миналата година. Тогава е бил 18.36 млрд. евро и е формирал 19.5% от БВП на страната. Износът за януари – май 2023 г. беше намалял на годишна база с 2.6 процента. Вносът на стоки от чужбина за месец май е в размер на 3.90 млрд. евро и намалява с 29.2 млн. евро (0.7%) спрямо същия месец година по-рано. Между януари и май импортът е за 19.52 млрд. евро (19.5% от БВП), като се увеличава с 53.6 млн. евро на годишна база. Тогава вносът е бил за 19.46 млрд. евро и 20.7% от БВП на страната. Вносът за януари – май 2023 г. също е намалявал на годишна база, но с 3.8 процента. Салдото по услугите е положително в размер на 539.6 млн. евро и се повишава. През същия месец година по-рано салдото също е с положителна стойност, от от 441.8 млн. евро. Между януари и май салдото по този показател е положително в размер на 2.40 млрд. евро (2.4% от БВП) и е доста над това за същия период на миналата година. Тогава салдото е положително, но от 1.99 млрд. евро (2.1% от БВП). Преките инвестиции в чужбина за месец май нарастват с 9.3 млн. евро. За същия месец преди година ръстът при вложенията в чужбина беше с 49.7 млн. евро. Между януари и май преките инвестиции в чужбина се повишават с 217.2 млн. евро (при увеличение с 263.8 млн. евро за януари – май 2023 г.).
Източник: Банкеръ (18.07.2024)
 
Расте производството на бира в България, отчитат от Съюза на пивоварите Денят на българските пивовари, който се отбелязва на 20 юли, неслучайно е през лятото, когато ежедневно се произвеждат 3.4 милиона бутилки бира от половин литър. През четирите най-топли месеца на годината се генерират и 45% от годишните продажби и постъпления от бира, а средно на ден се продават по 3.6 милиона халби пиво. По данни на Съюза на пивоварите през 2023 г. производството на бира у нас бележи ръст от 4% спрямо 2022 г. Същата тенденция е валидна и за първите шест месеца на тази година в сравнение с предходната. За последните 18 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си 15 нови бири, включително и производството на 4 световни премиални марки. Като най-важно продуктово нововъведение в сектора продължава да се развива сегментът на безалкохолните и нискоалкохолни видове (стилове) бира и миксове. Все по-богатото портфолио от безалкохолно пиво е свързано и с политиките на бранша за намаляване на злоупотребата с алкохол. През миналата година в България консумацията на безалкохолно пиво е надминала 6.5 млн. литра. Според специално проучване на Международния репутационен институт 70% от българите пият безалкохолна бира. От тях 60 на сто са редовни почитатели на пивото, които консумират пенливата напитка поне веднъж седмично. През първото шестмесечие на тази година вече са вложени 35 млн. лв. инвестиции в бранша. Иновациите са насочени към изграждане на съоръжения от така наречената зелена трансформация, включващи пречиствателни станции, инсталации за биоанаеробно третиране на производствените води, пълна реновация и разширяване на фабрика за малц, въвеждане на решения за намаляване на енергоемкостта и въглеродните емисии.
Източник: БСК (19.07.2024)
 
Жилищното кредитиране в България приближава 22 млрд. лв. Нов рекорд за жилищното кредитиране в България отчита статистиката на Българската народна банка за месец май, според която обемът на ипотечните заеми в банковата система достига 21.8 млрд. лв. – резултат от ускорената кредитна активност и все по-скъпите имоти на пазара в България. Годишният растеж на ипотечните заеми в България се ускорява до 24.4% през май, което е най-високият ръст от кредитната експанзия от 2008 – 2009 г., когато бе последният епизод с толкова ускорено ипотечно кредитиране – точно преди финансовата криза да срине пазара на труда и да направи част от кредитополучателите неспособни да покриват заемите си. На месечна база ръстът леко се забавя след два ударни месеца, в които ипотечното кредитиране бумтеше. Така месечният ръст през май достига 1.92% при 2.21% за април и 2% за март. Около 70% от жилищните заеми пък са концентрирани в трите най-големите банки в България. Месец май е бил силен за ипотечното кредитиране с ръст от около 410 млн. лв. Това е малко под рекордните през април 463 млн. лв. месечен ръст. За сравнение, средно за изминалата година месечният ръст по жилищните заеми бе с по 282 млн. лв. при 209 млн. лв. година по-рано. А ръстът на кредитите става успоредно с повишаване качеството им, като включително и през май проблемните ипотечни заеми спадат до 243 млн. лв. Ръстът при потребителското кредитиране минимално се забавя и за година расте с 13.9% до приблизително 18 млрд. лв. За сравнение, месец по-рано ръстът бе 14%. В номинален размер месечният ръст е с около 216 млн. лв. или 1.22%, като това е най-ниският от началото на годината. Кредитирането към бизнеса продължава да следва тенденцията си за по-слаб ръст като обеми в сравнение с това към домакинствата. За година фирменото кредитиране расте с 8.4%, а на месечна база – с 0.22% или около 100 млн. лв. до общо 45.6 млрд. лв. Ускореното жилищно и потребителско кредитиране пък увеличава дела на кредитите за домакинствата в общите отпуснати кредити от банките в България. Така през май фирменото кредитиране достига само 48% от общите кредити в банковата система, докато преди година този дял бе 50.1%.
Източник: economic.bg (22.07.2024)
 
Парите от емигрантите с нова рекордна стойност Българите, живеещи и работещи в чужбина, са превели у нас рекордни средства през май, става ясно от данни на БНБ. Сумата за май е 181.2 млн. евро спрямо върховите до момента 172.2 млн. евро, отчетени преди година. Преди месец емигрантите преведоха към страната 159.4 млн. евро. Сумата от началото на 2024 г. възлиза на рекордните 687.6 млн. евро - или с повече от 40 млн. евро над преводите за периода януари – май, които бяха за 646.8 млн. евро. Средномесечно живеещите и работещите извън страната българи изпращат у нас по 137.52 млн. евро. За последните 12 месеца, за които има данни (бел. ред. 1 април 2023 – 31 март 2024 г.), преводи за над 100 млн. евро постъпват от четири държави. Най-големи сума са наредени от Германия (294.5 млн. евро), САЩ (268.7 млн. евро), Испания (143.3 млн. евро) и Великобритания (140.2 млн. евро). В челото са още и българите, живеещи в Гърция (91.4 млн. евро), Италия (69.2 млн. евро) и Нидерландия (60.2 млн. евро). В топ 10 са Австрия (46.5 млн. евро), Франция (45.8 млн. евро) и ЮАР (29.2 млн. евро), оставили след себе си Канада (25 млн. евро). Над 10 млн. евро са преведени още от Дания, Швеция, Швейцария, Чехия, Турция и Норвегия.
Източник: Дарик радио (23.07.2024)
 
Почти е прибрана пшеницата в област Добрич Близо 95 процента от пшеницата в област Добрич вече е прибрана, съобщават от Министерството на земеделието и храните. В четири от общините в областта пшеницата е прибрана напълно. Това са Добрич, Каварна, Крушари и Шабла. Средният добив за областта е 667,6 кг/дка. Миналата година е бил 550 кг/дка. Тзи година най-висок е в община Добричка. Там средният добив възлиза на 750 кг/дка. Най-ниски са добивите в общините Шабла и Крушари, където са прибрани по 600 кг/дка. Засетите площи с пшеница през тази стопанска година са 1 204 880 дка. Жътвената кампания в област Добрич при ечемика приключи преди седмица при среден добив от 676,4 кг/дка. През тази стопанска година засетите площи с ечемик на територията на областта са 136 620 дка, което е с около 50 на сто повече от предходната година, когато са били 68 310 дка. Най-високи средни добиви са получили стопаните в общините Генерал Тошево и Добричка - по 710 кг/дка. Най-малко ечемик са прибрали стопаните в община Крушари - 600 кг/дка. Напълно е прибрана и реколтата от рапица при среден добив от 238 кг/дка. В три от общините не са били засадени площи с тази маслодайна култура, а общо засадените площи са 22 760 дка. През миналата стопанска година площите с рапица са били 45 210 дка. Най-висок среден добив са прибрали стопаните в община Крушари - 250,7 кг/дка. 95 процента е прибрана и цветната маса от лавандуловите насаждения. Площите с лавандула в област Добрич са общо 27 200 дка, като има и нови насаждения в община Генерал Тошево от 2527 дка. Прибирането на цветна лавандулова маса е при среден добив 512,5 кг/дка. Най-висок е той в община Шабла 708,7 кг/дка. Там тя е прибрана на 100 процента. В община Тервел 300 дка с лавандула няма да бъдат прибрани поради икономически или други причини. Засетите площи с царевица за зърно в областта са 840 760 дка, а с маслодаен слънчоглед - 849 040 дка.
Източник: Сега (23.07.2024)
 
ВАС отмени екостикерите за колите от годишните прегледи Тричленен състав на Върховния административен съд отмени екостикерите за колите, които бяха въведени в България през 2021 г. Лепенките се получават при преминаване на годишен технически преглед. Замисълът на мярката беше да се ограничи движението на силно замърсяващи автомобили в централните градски части. Стикерът струва 6,80 лв. Сред основанията за отмяна на екостикерите са редица нарушения при приемането на наредбата през 2020 г., които често се наблюдават в такива случаи, показва преглед на решението, което е от 15 юли. Липсва анализ, в това число и финансова обосновка относно готовността на общините да осигурят инвестиции в четци и инфраструктура за идентификация на данните в екостикерите, посочват висшите магистрати. В мотивите не са посочени нито необходимите средства, които общините трябва да вложат, нито очакваните резултати от екостикерите. Междувременно стана ясно, че всички пунктове за извършване на годишен технически преглед (ГТП) на моторни превозни средства в страната, които до вчера не бяха свързали системите си с тази на държавната агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), трябва да преустановят дейността си. До момента 964 пункта вече предават данните автоматично, 8 са частично свързани, а 96 все още нямат свързаност. От 22 юли стана задължително осигуряването на свързаност на уредите за измерване (газоанализатор, димомер и спирачен стенд). Причината е, че от 00:00 ч. на 21 юли системата на ИААА приема данните от измерванията единствено автоматично по електронен път. В пунктовете, които нямат свързаност на уредите със системата за държавен контрол, няма да може да се извършват ГТП и да издават документи за техническата изправност на превозните средства. С цел повишаване на качеството на техническите прегледи и контрола, през октомври 2023 г. бе изменена Наредба № Н-32, с която бяха въведени новите изисквания. Съгласно промените трябва да бъде инсталиран софтуер, одобрен от ИААА, чрез който в момента на прегледа резултатите от измерванията от уредите да се изпращат електронно в агенцията.
Източник: Дума (24.07.2024)
 
Производството на промишлени стоки в ЕС регистрира спад Производството на промишлени стоки в Европейския съюз регистрира спад с 1,2 на сто през 2023 г. в сравнение с 2022 г., показват данни на Евростат. Понижението последва две последователни повишения - с 8,5 на сто през 2021 г. и с 0,4 на сто през 2022 г. След лек спад през 2013 г. и 2014 г., промишленото производство в ЕС се увеличава постепенно до 2018 г. През 2019 г. стойността на продадената продукция на промишлеността регистрира малък спад, след което намалява по-рязко през 2020 г. поради последиците от пандемията. Разпространението на КОВИД-19 и свързаните с него ограничителни мерки, широко въведени от страните от ЕС, оказаха значително въздействие върху промишленото производство на ЕС през 2020 г., но през 2021 г. и 2022 г. се наблюдава увеличение на производството във всички групи промишлени дейности. В номинално изражение стойността на продадената продукция в ЕС се повиши от 5,895 трилиона евро през 2022 г. до 5,992 трилиона евро през 2023 г., което показва годишно увеличение от 1,6 на сто. Разглеждайки първите 7 групи производствени дейности, най-високият скок в стойността на продадената продукция е регистриран в производството на моторни превозни средства и друго транспортно оборудване - с 20 на сто, при увеличение на производствената стойност (по текущи цени) от 776 млрд. евро през 2022 г. до 934 млрд. евро през 2023 г. Следва производството на машини и оборудване (от 556 млрд. евро през 2022 г. до 600 млрд. евро през 2023 г.), увеличило се с 8 на сто по отношение на стойността на продадената продукция, както и от производството на храни, напитки и тютюн (от 1,006 млрд. евро до 1,056 млрд. евро), с ръст от 5 на сто. Най-голям спад в стойността на продадената продукция е отчетен при производството на химикали (от 542 млрд. евро до 461 млрд. евро) - с 15 на сто спад, следван от производството на основни метали и метални изделия (от 888 млрд. евро до 816 млрд. евро) с понижение от 8 на сто и производството на каучук, пластмаса и други неметални минерални продукти (от 495 млрд. евро до 467 млрд. евро) - с 6 на сто.
Източник: БТА (25.07.2024)
 
Фондът от бюджета за общински проекти се увеличава на 6.2 млрд. лв. Народното събрание прие на първо четене втората за тази година актуализация на списъка с общински проекти, включени в новосъздадения с Бюджет 2024 фонд. С това общата сума на одобрените проекти, които нараснаха до 2 529, се увеличава на 6.2 млрд. лв. за периода 2024 - 2026 г. Своеобразният "фонд" за общините първоначално бе захранен с 1.2 млрд. лв. През април Народното събрание вече веднъж актуализира списъка с проектите. По закон кметовете могат да искат промени в списъка с проектите през всяко тримесечие (без четвъртото). Това означава, че освен сегашната актуализация до края на годината може да се очаква още една. Проектите на общините могат да бъдат за строеж или ремонт на улици, тротоари, общински пътища, ВиК и канализационни съоръжения и системи, сгради за обществени услуги и култура, спортни обекти и благоустройствени строежи – изграждени на площади, велоалеи, паркинги, озеленени площи и др. Според последния отчет на МРРБ от 26 юни 2024 г., сключените до тази дата договори с кметовете вече са за 2.8 млрд. лв., от които 2 млрд. лв. са само за разходи през 2024 г. Не е сигурно обаче дали тези средства реално ще се разходват, тъй като до март все още нямаше постъпили никакви искания за плащане в министерството. В закона за бюджета са записани условията, на които трябва да отговарят общинските проекти, за да бъдат включени в списъка. Основното е те да бъдат в напреднал етап на подготовка – например да имат издадена виза за проектиране, валидно разрешение за строеж и т. н. Всяка община обаче има максимална стойност на разходите за 2024 г. по включените от нея проекти. Най-големите общини с население над 180 000 души, които у нас са четири, например могат да получат до 100 млн. лв. от бюджета. Следващите – до 50 млн. лв., а най-малките – до 6 млн. лв. Ако проектите надхвърлят тези стойности, общините могат да ги финансират със собствени средства. Общата сума на лимита, ако се сметне на база броя на общините със съответното население, излиза близо 4.6 млрд. лв. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и кметовете със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г. Отчет за сключените договори до момента е публикуван на сайта на регионалното министерство.
Източник: Медия Пул (25.07.2024)
 
Служебната власт покрива стари задължения на пътната агенция към фирмите за 200 млн. лв. Служебното правителство е одобрило допълнителни разходи от 200 млн. лв. за изплащане на стари задължения към пътните фирми за изпълнени, но неразплатени през последните години от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) дейности по договори за поддържане на пътищата, заради което се трупали големи лихви. Според служебната власт с това решение се осигурява възможност за "извършване на плащания на безспорно дължими суми". Това щяло да допринесе за избягване на допълнителни финансови тежести върху държавния бюджет заради предявени от изпълнителите претенции за неустойки, лихви и съдебни разноски.
Източник: econ.bg (26.07.2024)
 
ING: Икономиката на България до голяма степен е на автопилот Изправена пред безкрайни политически сътресения и вероятни нови предсрочни избори, икономиката на България до голяма степен е на автопилот, следвайки тенденциите при търговските си партньори в региона и тези на Запад. Това пише в заключенията от най-новия анализ на аналитичното звено на банка Ай Ен Джи (ING) – "Ай Ен Джи тинк" (ING think), озаглавен "Икономика, движеща се през политическата сага". Експертите на Ай Ен Джи прогнозират, че приемането на България в еврозоната вероятно ще се случи на 1 януари 2026 г. След като годишният растеж на икономиката на България се забави значително през 2023 г. до 1,8 на сто, той се ускори незначително през първото тримесечие на настоящата година – до 1,9 на сто. За цялата 2024 г. Ай Ен Джи очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се ускори предпазливо – до 2,6 на сто, на фона на силното частно потребление. Въпреки това негативното салдо във външната търговия ще натежи върху икономическата продукция, а темпът на инвестициите остава несигурен, предупреждават експертите. През март "Ай Ен Джи тинк" предвиждаше по-голям ръст на българската икономика – с 2,9 на сто през 2024 г. За 2025 г. българската икономика ще се разшири с 3,3 на сто на годишна база, като такива бяха оценките на "Ай Ен Джи тинк" и през март. Последните прогнози на Българска народна банка (БНБ), публикувани миналата седмица, банката заложи на икономически растеж от 2,1 на сто за 2024 г. и 3,2 на сто през 2025 г. В средата на май в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия бе записано, че БВП на България ще нарасне с 1,9 на сто през настоящата година и с 2,9 на сто догодина. Дефицитът на търговския баланс на България се очаква да се влоши в близко бъдеще, тъй като вътрешното търсене ще изпревари това, което външните пазари могат да поемат. Въпреки това в средносрочен план търговският баланс и притокът на чуждестранни инвестиции в България се прогнозира да се възползват от по-широки регионални проекти като Вертикалния газов коридор, инфраструктурните проекти, свързани с НАТО, и инициативата "Три морета". Очаква се инфлацията в България да се повиши леко в близко бъдеще – до 3 на сто на годишна база, както и да остане около това ниво и през 2025 г., според прогнозите на "Ай Ен Джи тинк". От гледна точка на бюджетните разходи, бюджетният дефицит се очаква да остане в рамките на критериите от Маастрихт – до 3 на сто от БВП. Увеличените капиталови разходи през втората половина на 2024 годината, след доста слабото първо полугодие, биха били ключова положителна промяна. Освен това нивото на безработица спадна до 5,3 на сто през юни, което показва, че пазарът на труда в България продължава да е изправен пред затягане, като демографските ефекти се явяват основен фактор.
Източник: БТА (29.07.2024)
 
Близо 395 хил. са били активните предприятия в България през 2022 г. През 2022 г. активните предприятия в България са 394 135, което е с 3.2% повече в сравнение с предходната година, сочат данните от проучване на Националния статистически институт. Най-голям е делът на активните предприятия без наети през целия период, като през 2022 г. той е 53%, следва групата с 1 до 4 наети с 33.4%, а най-нисък е делът на тези с наети от 5 до 9 души. Създадени през 2022 г. са общо 39 445 предприятия, което представлява 10% от общия брой предприятия в разглежданите сектори на икономиката. Структурата на създаваните през годините предприятия по икономически сектори остава относително стабилна през последните 5 години, като тя се запазва и през 2022 г. С най-висок относителен дял са новосъздадените от сектора на търговията - 33.5%, а с най-нисък - тези в добивната промишленост - под 0.1%.
Източник: Дневник (30.07.2024)
 
Жилищата в страната нараснаха с 386 хил. Общият брой на жилищата в Бйлгария за последните 10 години нараства с близо 386 хил., или с 9,9%, и достига 4,3 млн., показват данни на Националния статистически институт към края на миналата година. Жилищата в градовете се увеличават с 13,4% до 2,94 млн., а в селата нарастват само с 2,9% и достигат 1,36 млн. Най-активно е строителството в София, където за 10 години жилищата са нараснали със 158,8 хил., или с 26%, до 768 хил. На второ място е област Бургас, където съществуващите жилища за 10 години са се увеличили с 53,2 хил., или с над 19 на сто, и вече са над 331 хил. Това е повече отколкото са жилищата в област Варна, където увеличението за период от 10 години е с 36,6 хил., или с 14,6% до 286,8 хил. жилища. Варна е на четвърто място по увеличение на жилищата за период от 10 години. На трето място по ръст на строителството на нови къщи и апартаменти е област Пловдив. В областта жилищата са нараснали с над 40 хил., или с 12,5% през последните 10 години и вече надминават 360 хил. Челната петица се допълва от област Благоевград, където къщите и апартаментите се увеличават с 24,8 хил., или със 17,7%, и надминават 164 хил. В градовете на редица други области също има стабилен ръст на жилищата, като например в областите Кърджали (+24%), Стара Загора (+7,6%), Враца (+7,5%), Пазарджик (+7,2%) и Кюстендил (+6,8%). Спад на броя на жилищата за период от 10 години има в селата в редица области, като например в Ямбол (-7,3%), Плевен (-5,1%), Велико Търново (-4,3%), Ловеч (-2,6%), Русе (-4,2%), Търговище (-4,2%), Шумен (-3,8%), Разград (-3,1%) и Габрово (-2,4%).
Източник: Труд (30.07.2024)
 
Производството на мляко и масло намалява, но износът расте За първото полугодие на 2024 г. в България са преработени 500 000 тона мляко. Най-сериозен ръст в производството на млечни продукти е наблюдаван при кравето сирене. То се е увеличило с 10% в сравнение с предходната година. Производството на козе сирене е намаляло с 15%, отразявайки намаленото производство на козе мляко. Производството на масло е намаляло с 27%, докато бялото саламурено сирене е отбелязало ръст от 5%. Производствотто на киселото мляко останава стабилно с леко увеличение от 2%. В България изкупната цена на кравето мляко е достигнала 0,91 лв./л, което представлява увеличение от 3.4% на годишна база. На едро, прясното мляко в тетрапак се продава за 2,80 лв./л, отбелязвайки ръст от 1.1% спрямо същия период на миналата година. Цената на кравето сирене на едро е 14,20 лв./кг, което също е нараснало с 2.3% на годишна база. Производството на краве мляко в България през първото полугодие на 2024 г. е намаляло с 2.7% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки до 479 млн. литра. През 2022 г. производството на козе мляко възлиза на 25 хиляди литра, а през 2023-та достига до едва 19 хиляди литра, което представлява сериозен спад. Овчето мляко показва стабилност, но биволското мляко също отбелязва спад, което се дължи на повишените разходи и климатичните промени. Средната изкупна цена на кравето мляко в Европейския съюз е 0,53 евро/л (около 1,04 лв./л. Това показва, че българските производители получават по-ниска цена за своя продукт в сравнение с колегите си в Европа. Разликата е особено видима в сравнение с водещите производители като Германия и Франция, където цените са съответно 0,55 евро/л и 0,56 евро/л. Износът на млечни продукти от България за периода януари-юни 2024 г. е нараснал с 5%, достигайки 45 хил. тона. Основните пазари за българското мляко и млечни продукти са страните от Европейския съюз, където износът е увеличен с 4%, и трети страни, където ръстът е значителен – 12%. Вносът на млечни продукти също е нараснал, макар и с по-умерен темп – 2% за същия период. Основните доставчици на млечни продукти за България са съседни страни като Гърция и Румъния, както и други членки на Европейския съюз.
Източник: econ.bg (31.07.2024)
 
С около 20% спада обемът на новооткритите търговски обекти у нас за година Обемът на новооткритите търговски обекти през второто тримесечие на годината в България са с 19% по-малко, спрямо същия период на миналата година. Новите площи са 45 000 кв. м. Това е знак за известно насищане и леко забавяне на динамиката на нови търговски площи, посочват от консултантската компания за бизнес имоти Cushman Wakefield Forton. Около 23% от новооткритите магазини се намират в търговските центрове, а останалите - в ритейл паркове. Изграждането на нови обекти се забавя, заради постепенното насищане на пазара, посочват още от компанията. Общо 30 000 кв. м нови площи бяха добавени към общия обем през второто тримесечие. Така той достига 1,4 млн. кв. м., от които 41% са разположени в търговски паркове. На практика, всички новозавършени площи през второто тримесечие са разположени именно в ритейл парковете, които се очертават като изключително устойчива тенденция на пазара. През периода април-юни на пазара няма навлезли нови търговски марки. Завършените през тримесечието площи включват само един напълно функциониращ търговски парк - този във Велинград с площ 10 550 кв.м. Останалата част от площите са в обекти, частично завършени по-рано или все още в процес на изграждане. Наемите в моловете в София през второто тримесечие на 2024 г. достигат 40 евро/кв. м, което е леко повишение спрямо предходното тримесечие. Доходността от първокласни площи пък пада до 7.75%. От днешна перспектива, допълнителни движения на тези показатели не се очакват до края на годината. Нивата в ритейл парковете в София остават без промяна през второто тримесечие и без потенциал за ръст на този етап - 11.5 евро/кв. м.
Източник: Money.bg (31.07.2024)
 
Безработицата в България остава по-ниска от средната за Евросъюза и през юни Сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната през юни е 6.5% спрямо 6.4% през май 2024 г. и остава на същото ниво в сравнение с юни 2023 г. Равнище на безработица в ЕС е 6.0% през юни 2024 г., колкото през май 2024 г. и юни 2023 г. Това показват обявените днес данни от статистическата служба на ЕС Евростат. За България показателят по-нисък до 4.5 на сто. 13,258 милиона души в ЕС, от които 11,122 милиона в еврозоната, са били безработни през юни 2024 г. Спрямо май 2024 г. безработните са се увеличили с 52 000 в ЕС и с 41 000 в еврозоната. Спрямо юни 2023 г. безработните са се увеличили със 188 000 в ЕС и с 81 000 в еврозоната. За България Евростат отчита, че безработицата през юни т.г. се задържа на ниво от 4.5%, регистрирано и за месец май, както и за юни 2023 г. По брой на безработните - през юни те са били 141 000, спрямо 139 000 през месец май и 137 000 през юни 2023 г., но 144 000 през март т.г. и 142 000 през април т.г. През юни 2024 г. 2,831 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,270 милиона в страните от еврозоната. През юни 2024 г. нивото на младежката безработица е 14.4% в ЕС, което е спад от 14.5% през месец май 2024 г., и 14.1% в еврозоната, спад от 14.2% през предходния месец. На годишна база, спрямо юни 2023 г. младите безработни са се увеличили с 18 000 в ЕС и с 8000 в еврозоната. През юни 2024 г. безработицата при жените е била 6.3% в ЕС, като остава на същото ниво в сравнение с месец май 2024 г., а при мъжете – 5.8%, също на стабилно ниво в сравнение с предходния месец. В еврозоната Евростат отчита безработица при жените от 6.8% спрямо 6.7% за месец май, а при мъжете – 6.2%, като остава постоянна в сравнение с май 2024 г.
Източник: econ.bg (06.08.2024)
 
Агенцията по заетостта отчита рекордна безработица в редица общини Рекордно висока безработица отчита Агенцията по заетостта в редица общини. Най-висока е тя в община Димово, Видин, където през юни тази година безработицата е била над 67%. За сравнение през същия месец на миналата година тя е била 62%, докато предишните три години се е движела около 33-43%. Следващата по висока безработица е община Макреш, отново в област Видин, където без работа са близо 60 на сто от живеещите там. И тук през последните две години коефициентът на безработица е двойно по-висок спрямо този през юни 2021 и 2022 г., когато е бил около 34%. Над 45% е безработицата в община Кайнарджа и Ружинци, а над 42 на сто в Каолиново, показват още данните, изнесени от министъра на труда и социалната политика Ивайло Иванов в отговор на депутатски въпрос. Всеки трети пък е без работа в общините Струмяни, Хайредин, Чупрене, Якимово и Якоруда. В същото време едва 2,8 на сто е безработицата в Ямбол, а в Шумен е 3,88%. Под 3 на сто са безработните в общините Чавдар, Челопеч, Царево, Стара Загора, Сопот. Въпреки очакванията безработицата не е най-ниска в София, където тя е – 1,62% за юни тази година, а в община Поморие - 1,45%. Под 2 на сто са безработните и във Варна, Бургас, Несебър, Божурище и Несебър. Средно за страната процентът на безработица е 5,33, отчита Агенцията по заетостта.
Източник: econ.bg (07.08.2024)
 
България е втора в ЕС по ръст на обема на търговията на дребно през юни Оборотите в търговията на дребно в България през юни бележат ръст и на месечна, и на годишна база, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). През юни 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава повишение на оборота с 1,4 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват оповестените днес от НСИ предварителни и сезонно изгладени данни. Търговският оборот нараства с 4,3 на сто спрямо юни 2023 г., показват календарно изгладените данни. На месечна база На месечна база през юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно е запазил нивото от предходния месец, а на годишна база е нараснал с 2,4 на сто спрямо юни 2022 г. За юни 2024 г. е отчетено увеличение на оборота при всички големи групи: "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 1,9 на сто, "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 1 на сто, и "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 0,9 на сто. През юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е бил без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е било отчетено увеличение - с 0,8 на сто, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е било регистрирано понижение - с 1,2 на сто, сочи справка в НСИ. На годишна база през юни 2024 г. е регистрирано увеличение на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,7 на сто и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 5,7 на сто. Намаление е отчетено при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,1 на сто. През юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. е било отчетено нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9,7 на сто) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4,2 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е било регистрирано намаление (с 0,5 на сто).
Източник: actualno.com (07.08.2024)
 
Българският износ започва да изпитва сериозни затруднения през последната година. След предходните години ръст на износа до 50.25 влрд.USD през 2022 г. последва сериозен спад от 5% през 2023 г., когато общия износ на страната достигна 47,9 млрд. USD. Тревожната тенденция на спад се задълбочава и през настоящата година, като в края на I -вото тримесечие отчитаме спад от повече от 9% като достигна 11,2 млрд.USD, при 12,3 млрд.USD за същия период на 2023 г. Причини за този спад са и дефлацията при определени експортни стоки, но и намаления обем на поръчките вследствие на забавянето на икономиките на основни търговски партньори на България - в най-голяма степен Германия. България успява да запази и разшири износа си през I-во тримесечие на 2024 г. в едва няколко от най-значимите си експортни стокови групи: - „Мед и изделия от мед“ – с ръст от 22% през I-во тримесечие на 2024 г.в сравнение със същия период на 2023 г. - „Оптични, измервателни, контролни, прецизни, медицински продукти“ – 0,9% . Без изменение е износът на „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация“. Най-сериозен спад за I-во тримесечие на 2024 г. отчита износът на България при: - „Зърнени храни“ – 55,8% - „Превозни средства и части и принадлежности за тях“ – 24,2%; - „Желязо и стомана“ – 22,4%; - „Ядрени реактори, котли, машини и механични уреди; техни части“ – 11% - „Пластмаси и изделия от тях“ -3,2% - „Електрически машини и съоръжения и части за тях“ – 1%
Източник: Капиталов пазар (08.08.2024)
 
Близо 3,5% ръст в добивите от пшеница тази година По оперативни данни, към 1 август 2024 г. жътвата на пшеница, ечемик и маслодайна рапица е приключила в почти цялата страна. Добивите са над миналогодишните. При близо 99% реколтирани площи, продукцията от пшеница възлиза на около 6,4 млн. тона. Тези количества са с 3,4% над нивото отпреди една година, поради повишения среден добив от декар. Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за реколта 2024 допринася за ръст на производството от около 40% на годишна база. Причината за това обаче не са по-лоши добиви, а свиване на площите. Произведените до момента количества маслодайна рапица и ръж остават под миналогодишните, съответно с 22,3% и с 5,7%. Тази година кампанията по прибиране на реколтата от маслодаен слънчоглед стартира по-рано от обичайното. При царевицата за зърно ситуацията е идентична. След 15 август се очаква стопаните масово да извършват приирането на слънчогледа и царевицата. По данни на МЗХ, при ожънати 7 742 ха, до момента са добити около 9,5 хил. тона от маслодайния слънчоглед. На годишна база се отчита и минимално намаление в площите за реколтиране на маслодайната култура с 0,3%.
Източник: econ.bg (09.08.2024)
 
Промишленото производство у нас продължава да намалява и през юни Индексът на промишленото производство в България през юни намалява с 5,2% спрямо същия месец на предходната 2023 година, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е 18-и пореден месец на спад. Най-сериозен годишен спад е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 17,2%, в добивната промишленост – със 17%, при преработващата промишленост – с 2,4%. Спрямо юни 2023 г. в преработващата промишленост най-съществен е спадът при обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 32,5%, производството на превозни средства, без автомобили – с 28,1%, производството на електрически съоръжения – с 25,3%. Значителен ръст е отчетен при производството на химични продукти – с 33,8%, и при производството на основни метали – с 25,4%.
Източник: Инвестор.БГ (12.08.2024)
 
Строителната продукция у нас с ръст от 2,9% през юни През юни 2024 г. индексът на продукцията в строителството се понижава с 1.1% спрямо предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт. На годишна база строителната продукция бележи ръст от 2.9 на сто. През юни 2024 г. е отчетено намаление спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности (с 3.4%) и при сградното строителство (с 0.6%). При строителството на съоръжения се наблюдава увеличение с 1.1%. На годишна база, през юни 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г., е регистрирано повишение на продукцията при строителството на съоръжения (с 6.1%) и при специализираните строителни дейности (с 5.4%). При продукцията от сградно строителство е отчетено намаление с 1.1%.
Източник: econ.bg (12.08.2024)
 
Просрочията по кредитите на домакинствата намаляват Жилищните кредити в България отчитат ръст до рекордните 24.4 млрд. лв., а потребителските заеми достигат 19.6 млрд. лв. към 30 юни, след като ниските лихви по кредитите ускориха отпускането им в последните месеци. Към 30 юни 2024 г. 98.73% от жилищните и 95.09 на сто от потребителските кредити се обслужват редовно. Година по-рано стойностите бяха съответно 98.08 и 94.33 на сто. При жилищните заеми стойността на просрочените до 90 дни кредити е 176.4 млн. лв., а на забавените с между 90 и 180 дни е 27.9 млн. лв. С просрочие от над 180 дни са заеми за 106 млн. лв. спрямо 140 млн. лв. 12 месеца по-рано. Заемите с просрочия до 90 дни са 256 млн. лв. срещу 282 млн. лева преди година, докато лек ръст се отчита при кредитите със забавяне на плащания между 90 и 180 дни, както и над 180 дни. По последни данни те са за съответно 151 млн. лв. (132 млн. лв. за преди година) и 557 млн. лв. (556 млн. лв. за 12 месеца по-рано).
Източник: econ.bg (13.08.2024)
 
Търговията с ЕС се свива През първите 5 месеца на годината и износът на България за ЕС, и вносът се свиват, сочат данните на НСИ. Износът намалява с 6.2% спрямо същия период на 2023 г. и е за 22.2 млрд. лв. основно за Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.6% от износа за ЕС. Най-голям ръст има в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (45.0%), а най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (27.4%). Вносът за петте месеца намалява с 4.9% спрямо същия период на 2023 г. и е за 23.2 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Най-голямо увеличение е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (64.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (16.4%).
Източник: Дневник (13.08.2024)
 
Земеделската земя у нас продължава да поскъпва В България рентата нa зeмeдeлc?a зeмя cтpyвa cpeднo 313 eвpo нa xe?тap гoдишнo. Зa cpaвнeниe пpeз 2021 г. cyмaтa e билa 260 eвpo нa xe?тap гoдишнo, тoecт cъc 17% пo-ниc?a. Cпopeд пocлeднитe дaнни зa cтpaнaтa, oбявeни oт Tepитopиaлнoтo cтaтиcтичec?o бюpo, пpeз 2023 гoдинa в oблacт Дoбpич cpeднaтa цeнa зa нaeм/apeндa нa eдин дe?ap ниви дocтигa 105 лeвa, ?oeтo e c 16.0% пo-мaл?o cпpямo 2022 гoдинa. B cpaвнeниe cъc cpeднaтa цeнa зa cтpaнaтa oбaчe, ?oятo e 62 лв./д?a, пpeз 2023 г. цeнaтa зa нaeм/apeндa нa eдин дe?ap ниви в oблacт Дoбpич e пo-виco?a c pe?opднитe 69,3% нa cтo. Дaннитe зa минaлaтa гoдинa пo?aзвaт, чe cpeднaтa цeнa нa cдeл?итe c ниви в oблacт Дoбpич дocтигa 3 623 лв. зa eдин дe?ap, ?oeтo e c 27.9% пoвeчe в cpaвнeниe c гoдинa пo-paнo. ?peз 2023 г. нaй-виco?a e цeнaтa нa cдeл?итe c ниви в oбщинa Дoбpич-ceлc?a - 4 404 лв. нa дe?ap, ?oeтo e c 30.8% пoвeчe cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. ?oвишeниe в цeнaтa нa cдeл?итe c ниви пpeз 2023 г. cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa имa в oбщинa Гeнepaл Toшeвo - 19.3%. Cпpямo cpeднaтa cтoйнocт зa cтpaнaтa - 1 607 лв./д?a, пpeз 2023 г. cpeднaтa цeнa нa нивитe в oблacт Дoбpич e пo-виco?a c цeли 125.4%. ?peз 2023 г. ce oтчитa yвeличeниe и нa cpeднaтa цeнa нa зeмeдeлc?aтa зeмя - c 27.8% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa, ?aтo пpoдължaвa дa бъдe нaй-виco?a в цялaтa cтpaнa. Haй-ниcъ? нaeм ce плaщa зa зeмя в oбщинa oбщинa Tepвeл - 93 лeвa. Cпopeд дaннитe нa Eвpocтaт нaй-eвтинo излизa нaeм нa зeмeдeлc?a зeмя в Югoзaпaднa и Южнa цeнтpaлнa Бългapия. Haй-c?ъп e нaeмът нa oбpaбoтвaeмa зeмя в Ceвepoизтoчнa Бългapия.
Източник: econ.bg (14.08.2024)
 
Влизат в сила нови правила при изчисляване на паричните обезщетения за безработица От 13 август 2024 г. при изчисляване на паричните обезщетения за безработица (ПОБ) на лица с придобит осигурителен стаж в друга държава членка на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария вече ще се изчисляват по нов начин, съобщиха от Националния осигурителен институт. Вече ще се вземат предвид доходите, получавани от тях по време на последната им работа и всички доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването им, независимо дали са упражнявали дейност в България или в друга държава членка на ЕС, ЕИП и Швейцария. С промените в Кодекса за социално осигуряване парламентът внесе справедливост и възможност да бъдат намалени злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица, както и да бъдат създадени еднакви условия за изчисляване на този вид обезщетение на всички български граждани. Този нов ред за изчисляване се прилага само когато към 13 август 2024 г. ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение. Отпуснатите ПОБ на лица с осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, продължават да се изплащат в определените размери и срок.
Източник: actualno.com (14.08.2024)
 
Българската икономика е нараснала с 2% през второто тримесечие През второто тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% спрямо второто тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо първото тримесечие на 2024 г. Това показват експресните данни на Националния статистически институт. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2024 г., брутният вътрешен продукт в номинално изражение достига 45.15 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2024 г. е 39.15 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81%, което в стойностно изражение възлиза на 36.57 млрд. лева. Инвестициите са на стойност 7.82 млрд. лв. и заема 17.3% относителен дял в БВП. През второто тримесечие на 2024 г. БВП се увеличава с 2% спрямо второто тримесечие на предходната година, а брутната добавена стойност нараства с 1.9%. Крайното потребление регистрира ръст от 2.8%, а бруто образуването на основен капитал (инвестициите) се увеличава с 6% през второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на предходната година. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2024 г. причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е увеличението на крайното потребление с 0.8%.
Източник: Дарик радио (15.08.2024)
 
Парламентът одобри промените в Закона за счетоводството Парламентът прие на второ четене промени в Закона за счетоводството. Така се въвежда задължение за включване в доклада за дейността на предприятията на отчет за устойчивостта. Корпоративната устойчивост следва да обхване както анализ на имуществено-финансовите показатели на дейността на предприятията, така и анализ на социално-икономическото въздействие като резултат от тази дейност, се посочва в мотивите към законопроекта. Отчетът за устойчивостта ще се изготвя от големите предприятия и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз (предприятия от обществен интерес), както и от предприятията майки на големи групи предприятия. Задължението е и за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия. Задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, е предвидено да влезе в сила за отчетната 2024 година за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към З1 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към З1 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души. Задължението за изготвяне и публикуване на доклада за останалите предприятия в обхвата на европейската директива възниква поетапно в следващите отчетни години – до 2028 година. Със законопроекта се определят нови, по-високи стойности на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им.
Източник: Банкеръ (15.08.2024)
 
Изнасяме най-много сирена и извара за Гърция В периода януари-април 2024 г. основният ни износ на сирена и извара е бил към Гърция (882 т, или спад от -48,6% спрямо същия период на 2023 г.), Обединеното кралство (871 т, или ръст от 22,1%) и САЩ (844 т, ръст от 22,1%). Това показва справка на Министерството на земеделието. Относно вноса на сирене и извара в България от ведомството посочват, че през 2023 г. основни вносители у нас са били Германия (10 574 т), Полша (6921 т) и Нидерландия (6475 т). Агростатистиката показва значителен спад на общото производство на мляко - от 924 980 хил. литра през 2021 г. на 791 757 хил. литра през 2023 г. Спад се отбелязва при производството на краве, овче и козе мляко, лек ръст бележи единствено производството на биволско мляко.
Източник: БНР (16.08.2024)
 
Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на юни нарастват с 13,1 процента на годишна база Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на юни са общо 6,481 млрд. лв. (3,3 процента от прогнозния БВП ), съобщава БНБ. Те нарастват с 13,1 процента (751,2 млн. лв.) на годишна база и с 3 процента (187,5 млн. лв.) спрямо края на март тази година. Вземанията по финансов лизинг са 6,133 млрд. лв. в края на второто тримесечие на годината, като нарастват с 14,1 процента (757,3 млн. лв.) на годишна база и с 3,2 процента (190,4 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на годината. Сключените през второто тримесечие на годината нови договори за финансов лизинг са в размер на 814,1 млн. лв. Обемът им нараства с 2,3 процента (18,1 млн. лв.) спрямо второто тримесечие на 2023 г. и с 3,2 процента (25,1 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на тази година. Вземанията по договори за финансов лизинг на леки автомобили са 2,996 млрд. лв. в края на юни. Те нарастват с 27 процента (637,8 млн. лв.) на годишна база и с 5 процента (143,1 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2024 г. Относителният им дял е 48,9 процента в края на юни при 43,9 процента в края на юни 2023 г. В края на второто тримесечие на тази година вземанията по договори за финансов лизинг на товарни и лекотоварни автомобили са 1,458 млрд. лв., като нарастват с 4,7 процента (65,9 млн. лв.) спрямо края на юни 2023 г. и с 1,2 процента (17,6 млн. лв.) в сравнение с края на март тази година. Относителният им дял е 23,8 процента в края на юни при 25,9 процента в края на същия месец на 2023 г.
Източник: БТА (19.08.2024)
 
Годишната инфлация в България се забавя до 2,4% през юли, месечната пак тръгва нагоре Инфлацията в България на годишна база се е понижила през юли до 2,4%, но месечната отново тръгна нагоре след спада на цените спрямо предходния месец. През юли увеличението им в сравнение с юни е 0,8%. За последен път толкова високо месечно поскъпване имаше точно преди година - през миналия юли. И този път юлското поскъпване е типично лятно и се дължи преди всичко на засиленото търсене на стоки и услуги, които са свързани с ваканцията и със свободното време. Например цените за културни и спортни прояви, стоки и услуги са се увеличили рязко с 8,7%, след като месеци наред падаха. С 3,9% само за един месец са се вдигнали цените за посещение на ресторанти и барове, при положение че хранителните продукти и напитките бележат само 0,1% ръст. Транспортът, който предимно поевтиняваше през последните месеци, отново поскъпва, макар и само с 0,9% в сравнение с юни. Юли е месец, в който традиционно поскъпват самолетните билети, но и горивата поевтиняват едва през последната седмица, иначе през целия юли бензинът и дизелът бяха сравнително скъпи на фона на успокояването на котировките на петрола в последно време. През този юли самолетните билети например са поскъпнали с 26,3%, докато миналата година по същото време техните цени се бяха вдигнали само с 12,6%. Това е и стоката с най-голямо поскъпване през месеца. Друг източник на инфлация през юли 2024 г. са пакетните цени на почивките, чиито цени през останалото време от годината почти не мърдат. Този път те са поскъпнали с 15,8% само за един месец. Хотелското настаняване също дава своя принос за сравнително голямото поскъпване. През юни то увеличи цените си с 10,9%, а през юли - с още 20,4%.
Източник: 24 часа (19.08.2024)
 
Безработицата падна до 4.3% Безработицата в Бъргария спада до 4.3% през периода април - юни, което е свиване с 0.3 процентни пункта, сочат данните на НСИ. Безработните са 130.3 хил., от които 71.8 хил. (55.1%) са мъже и 58.5 хил. (44.9%) - жени. В сравнение с година по-рано безработните намаляват с 10.7 хил., или със 7.6%. Безработните мъже са 4.4%, а при жените процентът е 4.1. Общият брой на икономически неактивни над 15 години е 2.449 млн. души, от които 990.5 хил. (40.4%) са мъже и 1 459.1 хил. (59.6%) - жени.
Източник: Дневник (19.08.2024)
 
Над 10 000 кораба годишно преминават през нашата акватория Интензивността на корабоплаването в българските води на Черно море е в рамките над 9-10 хиляди кораба годишно, изчислиха от министерството на транспорта при представянето за одобрение на Националния план за търсене и спасяване в българския морски отговорен район. Прогнозата в Плана е за повишаване на количеството “превозвани товари и кораби по морските пътища, а с разрастването на морския туризъм, особено в летния сезон, и до увеличаване на посещението на пътнически кораби и яхти”. В документа се посочва, че се “очертава развитие на западните черноморски пристанища Иличовск, Констанца, Варна и Бургас като основни терминали на Европейския съюз в търговията му със средна Азия, Китай и Близкия Изток”. Данните от Изпълнителна агенция “Морска администрация” за товарооборота на морските ни пристанища за 2023 година показват, че през тях са преминали общо 30 791 927 тона товари. За 2022 година - общо 31 588 630 тона. За сравнение, през 2014 и 2015 година общият товарооборот е малко над 27 млн. тона, като през годините тенденцията е за увеличаване на товарооборота.
Източник: Труд (21.08.2024)
 
Cлoвeния oтчeтe нaй-гoлям cpив нa cтpoитeлcтвoтo в EC, Бългapия e cpeд пъpвeнцитe пo pъcт Строителството в България се увеличава с 2,9% през юни 2024 г., в сравнение с същия период на миналата година. За същия период увеличението в еврозоната е с 1,7% и с 1,4% в ЕС, според оценки на статистическата служба на Европейския съюз Евростат. На месечна база в България е отчетен лек спад през юни от 1,2% на месечна база. Сред държавите членки, за които има данни, най-високите месечни увеличения на производството в строителството са регистрирани в Португалия (+3,2%), Румъния (+2,6%) и Франция (+1,7%). Най-голям спад се наблюдава в Словения (-9,1%), Унгария (-6,4%) и Полша (-2,1%). През май 2024 г. производството в строителството е спаднало с 0,9% в еврозоната и с 1,1% в ЕС. През юни 2024 г. в сравнение с юни 2023 г. производството в строителството нараства с 1,0% в еврозоната и намалява с 0,1% в ЕС. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-големият годишен спад на производството в строителството е регистриран в Словения (-19%), Чехия (-10,2%) и Швеция (-9,0%). Най-голямо увеличение се наблюдава в Испания (+4,8%) и Португалия (+2,7%).
Източник: Money.bg (22.08.2024)
 
Инфлацията стопи парите за втора пенсия Инфлацията стопи парите за втора пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Националния статистически институт. На 1 юли 2024 г. се навършиха точно 20 години откакто КФН дава данни за доходността на частните пенсионни фондове. Оказва се, че за този период доходността на различните универсални пенсионни фондове е в границите от 65,2% до 125%. А инфлацията за същия период е 126,5%. Оказва се, че нито един от универсалните пенсионни фондове, в които задължително са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., няма доходност за 20 години, която да надвишава инфлацията. Така реално покупателната способност на парите, които преди 20 години са внесени за пенсии, е намаляла. При доброволните пенсионни фондове ситуацията е малко по-различна. От опериращите на пазара в страната 10 пенсионни фонда, само седем работят от над 20 години. Тяхната доходност е в по-широки граници от доходността на универсалните пенсионни фондове и е между 22,6% и 147,6%. Но само доходността на два от фондовете надвишава размера на инфлацията за 20-годишния период. Две от пенсионните дружества на пазара в страната нямат 20-годишна история, но може да видим каква е доходността им за период от 10 години - от 1 юли 2014 г. до 1 юли 2024 г. Тези две пенсионни дружества управляват и доброволен и универсален пенсионен фонд. Двата универсални пенсионни фонда имат доходност от съответно 29,7% и 22,4% за 10 години. А двата доброволни пенсионни фонда са реализирали доходност от 42,8% и 29%. А инфлацията за същия 10-годишен период е 45,4%. Сред причините доходността на фондовете да е по-ниска от инфлацията е догонващия характер на икономиката на страната ни и това, че цените растат, за да се доближат до средните за държавите от ЕС. Средната натрупана сума на един осигурен в универсалните пенсионни фондове е 6910 лв., показват последните данни на КФН. Тези пари са достатъчни за изплащането на сегашната минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на една година. На фона на тези резултати частните пенсионни фондове искат да управляват повече пари и вноските за втора пенсия да бъдат увеличени.
Източник: Труд (22.08.2024)
 
Емигрантските пари намаляват през първото полугодие За първите шест месеца на 2024 г., българите, работещи и живеещи в чужбина, са изпратили 728.4 млн. евро към близки и роднини у нас, става ясно от данни на БНБ. Сумата е с 70.3 млн. евро по-ниска спрямо полугодието на 2023 г. Паричните преводи от емигрантите през юни възлизат на 121.8 млн. евро спрямо 138.1 млн. евро месец по-рано и 158.5 млн. евро за сравнимия месец година по-рано. Това е седми пореден месец и общо 15-и от последните 17, в които сънародниците ни подкрепят своите роднини с повече от 100 млн. евро месечно. Германия и САЩ продължават да са държавите, откъдето преводите са най-сериозни, като за периода 1 януари – 30 юни те възлизат на съответно 147.2 и 134.3 млн. евро. Испания запазва третото си място, както и година по-рано, със 71.6 млн. евро, следвана от Великобритания (70.1 млн. евро) и Гърция (45.7 млн. евро). В топ 10 са още Италия (34.6 млн. евро), Нидерландия (32.9 млн. евро), Белгия (31.5 млн. евро), Австрия (23.2 млн. евро) и Франция (22.9 млн. евро). Сериозни суми са постъпили също и от ЮАР и Канада, респективно 14.6 и 12.5 млн. евро. Спад се отчита при преводите от всички държави в топ 10, с изключение на Нидерландия, където пък се наблюдава минимален ръст (+0.7 млн. евро). Именно Нидерландия е единствената държава с преводи за над 1 млн. евро, където сумата е по-висока спрямо първото полугодие на 2023 г. Най-сериозен спад спрямо година по-рано има на трансферите от Германия и САЩ (-14.9 и 13.6 млн. евро), както и на тези от Испания (-7.3 млн. евро).
Източник: Дарик радио (23.08.2024)
 
В земеделието в България влизат около 8% от инвестициите в икономиката Аграрният отрасъл създава около 4% от общата брутна добавена стойност от икономиката на България и осигурява заетост на около 6% от населението у нас, съобщи Министърът на земеделието д-р Георги Тахов. В сектора се инвестират около 0,8 – 1,2 млрд. евро годишно, или около 8% от инвестициите в икономиката на страната. Те са насочени най-вече към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност, опазване на околната среда, технологично обновление в земеделската дейност и преработвателната индустрия.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2024)
 
Спад на товарните превози в България през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база Спад в товарните превози в България през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база и чувствителен ръст при пътническите, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на 2024 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2023 г. превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт намаляват с 2,9 на сто, докато извършената работа нараства с 1,7 на сто, съобщи днес НСИ, оповестявайки предварителни и сезонно изгладени данни. С 12 на сто се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също бележи ръст от 12,3 на сто. През второто тримесечие на 2023 г. превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт са нараснали с 10,6 на сто в сравнение със съответното тримесечие на 2022 година, докато извършената работа намалява с 12,4 на сто. С 1,5 на сто се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също е белязала ръст от 6,4 на сто. През второто тримесечие на 2024 г. е отчетено нарастване с 1,2 на сто на превозените товари от товарния транспорт, докато при извършената работа не се наблюдава промяна в сравнение с предходното тримесечие. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват, съответно с 1,7 и 5,8 на сто. На тримесечна база през второто тримесечие на 2023 г. е бил отчетен ръст на превозените товари от товарния транспорт с 16,4 на сто в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа е намаляла с 8,8 на сто, сочи справка в НСИ. Намалението при превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт), е било съответно с 10,3 на сто и 1,3 на сто.
Източник: 3e-news (27.08.2024)
 
Произведената в България пшеница тази година е малко над 6,7 млн. тона - с 3% повече от миналата Малко над 6,7 млн. тона е произведената в България пшеница тази година. По данни на Министерството на земеделието това е с близо 3% повече спрямо миналата година, което се дължи на повишен среден добив от декар. Към средата на август жътвата на основните есенни култури е приключила в почти цялата страна. Завишение, освен при пшеницата, има и при ечемика. Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за тазгодишната реколта в комбинация с леко увеличение на продуктивността от декар водят до ръст на производството с 40% на годишна база. Под миналогодишните обаче остават прибраните до момента количества маслодайна рапица и ръж - съответно с 26% с 22% по-малко. По предварителни данни на НСИ през периода юли 2023 г. - май 2024 г. от страната са изнесени 5,22 млн. тона пшеница и 455 хил. тона ечемик. Сравнението със същия период на миналия сезон показва повече от двукратен ръст на износа на ечемик. При пшеницата също има увеличение, макар и по-умерено - с 47%. Ръст се отчита и при вноса на зърнени култури. През периода юли 2023 г. - май 2024 г. от чужбина са доставени 99 хил. тона пшеница и 134 хил. тона рапица. Това е съответно с 86% и с повече от три пъти над нивото от предишния период.
Източник: БНР (27.08.2024)
 
НОИ: Зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства Зависимостта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от държавния бюджет ще продължи да нараства, пише в актюерския доклад на Националният осигурителен институт (НОИ) с дългосрочна оценка на финансовото състояние на фондовете на ДОО до 2070 г. Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5 на сто от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП. За 2023 г. средната пенсия за трудова дейност е 55 на сто от средния брутен осигурителен доход. Средният месечен брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от ДОО през 2023 г., е 1 971 400 лица. В дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1 680 000 лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 000 лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година. Благоприятното развитие на пазара на труда се очаква да продължи до 2027 г., като броят на заетите ще достигне 2 973 100 лица, а броят на безработните ще намалее до 124 000 лица. Намалението на работната сила след 2027 г., продължаващо до края на прогнозния период, е резултат от негативните демографски процеси в страната. Ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота водят до нарастване на дела на населението на възраст над 65 години и свиване на дела на населението в трудоспособна възраст. В резултат на застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите лица намалява от 2 973 100 лица през 2023 г. до 2 146 700 лица през 2070 г. или с близо 27,8 на сто. Според демографската прогноза на Евростат населението на България ще намалее до 5,3 млн. лица през 2070 г. Въпреки че се очаква общият коефициент на плодовитост да нарасне от 1,57 през 2023 г. на 1,69 през 2070 г., той остава под нивото на естествено заместване от 2,1. В същото време средната продължителност на живота при раждане, която през 2023 г. е била 71,1 години за мъжете и 78,2 години за жените, се очаква да се увеличи до 82,8 години за мъжете и 87,7 години за жените през 2070 г.
Източник: 3e-news (28.08.2024)
 
България е изнесла услуги за 27.6 млрд. лв. през 2023 г. Водещи са туризмът и IT индустрията Докато българският износ на стоки се сви през 2023 г., компаниите, които предоставят услуги на чуждестранни клиенти, са повишили резултатите си. През миналата година износът на услуги от България достига 27.6 млрд. лв., показват предварителни данни на Евростат, което е около 15% от БВП на България. Спрямо 2022 г. стойността е нараснала с над 15%, а увеличение има при почти всички видове услуги. Най-голям дял от сумата е генерирана от категория "пътувания" - 7.3 млрд. лв. Компютърните, телекомуникационните и информационните услуги заедно са на второ място с най-много приходи от чужбина през 2023 г., а именно 6.7 млрд. лв., или малко над 16% повече в сравнение с предходната. За предходните години конкретно компютърните услуги съставляват поне две трети от стойността на групата (през 2022 г. са били 4.2 млрд. лв.). Третата и четвъртата най-голяма група реализират по около 4.8 млрд. лв. всяка. Това са транспортът (основно превоз на пътници и товари), следван с малка разлика от разнообразни бизнес услуги. Двете категории растат съответно с 8% и 19% на годишна база. От бизнес услугите основната част са професионална и консултантска дейност (правни, счетоводни и др.), реклами, проучвания и т.н. на обща стойност 2.4 млрд. лв., докато още 1.8 млрд. лв. идват от технически услуги като инженерни и архитектурни, както и търговски услуги. С по-малък принос са застрахователни и пенсионни услуги, приходи от интелектуална собственост, поддръжка и ремонти, финансови услуги и др. Най-голям ръст (167%) пък отчита иначе сравнително малката група на фирмите, които извършват преработвателна дейност на база на чужди суровини, без те да сменят собствеността си. Над половината от българския износ на услуги (54%) е насочен към страни от ЕС. Топ 3 пазари са Германия, Великобритания и САЩ. Към Германия българските фирми изнасят най-вече ИКТ и транспортни услуги; САЩ и Великобритания търсят от България най-много ИКТ и бизнес услуги. В топ 5 влиза още Турция, откъдето приходите се реализират почти изцяло по линия на пътувания и транспорт; както и Ирландия, в която са разположени централите на много мултинационални компании. На част от тях българските фирми предоставят най-вече бизнес и ИКТ услуги, става ясно от данните. Засега износът на услуги остава около 3 пъти по-малък от този на стоки, но се развива сравнително бързо - за последните 10 години стойността му се е увеличила с близо 140%. За сравнение, износът на стоки, макар по-голям по обем, е нараснал със 104%. България "купува" отвън почти наполовина по-малко услуги, отколкото изнася - през 2023 г. стойността на вноса е 14.5 млрд. лв. Страната поддържа положителен баланс при търговията с услуги през последните поне 10 години, за когато има данни, а от пандемията насам плюсът непрекъснато нараства. През 2023 г. вносът е на стойност 4.4 млрд. лв. и идва най-вече по линия на транспорт, пътувания на българи в чужбина и бизнес услуги.
Източник: Капитал (29.08.2024)
 
Общият показател на бизнес климата в България се повишава с 0.5% през август Общият показател на бизнес климата в България се повишава с 0.5% през август в сравнение с юли (от 23% на 23.5%), съобщи Националния статистически институт. Ръст на показателя се наблюдава единствено в промишлеността. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" нараства със 7% (от 16.5% на 23.5%) в резултат на оптимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях настоящата производствена активност се подобрява, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни макар и по-умерени спрямо предходната анкета. Според 53.9% от предприятията несигурната икономическа среда продължава да е основната пречка, затрудняваща развитието на бизнеса. През последния месец е регистрирано и засилване на негативното влияние на фактора "недостатъчно търсене от страната", който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за леко повишение, въпреки че преобладаващата част от тях предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През август съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.6% (от 25.9% на 23.3%), което се дължи на влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Основните проблеми за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и цените на материалите. Отчита се и нарастване на отрицателното въздействие на фактора "конкуренция в бранша". Очакванията на строителните предприемачи относно продажните цени през следващите три месеца са в посока на увеличение. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" спада с 6.8% (от 37.3% на 30.5%) в резултат на резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца също са по-умерени. Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса са конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и недостигът на работна сила. По отношение на продажните цени търговците на дребно предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През настоящия месец съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" намалява с 1.8% (от 18.6% на 16.8%). Основните фактори, ограничаващи дейността, остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Стандарт (30.08.2024)
 
Преки чуждестранни инвестиции и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2023 година Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор на България към края на 2023 г. са 32 566 млн. евро по текущи цени, съобщиха от Националния статистически институт. През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 13 527 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7 793 млн. евро. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" са направени с 1.5 процентни пункта повече преки чуждестранни инвестиции в сравнение с предходната година, докато в сектор „Строителство" те намаляват с 0.1 процентни пункта. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 33 586 млн. лв. по текущи цени. Най-голям обем инвестиции в ДМА са направени в сектора на индустрията (с изкл. на строителството) - 9 053 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) със 7 749 млн. лева. В структурата на разходите за ДМА се наблюдава нарастване в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.0 процентни пункта в сравнение с 2022 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 2.1 процентни пункта.
Източник: 24 часа (02.09.2024)
 
Външният дълг нарасна до 44 млрд. евро в края на юни Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на юни възлиза на 44,064 млрд. евро, което е с 316,6 млн. евро (0,7%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 44% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, в края на юни миналата година той възлезе на 43,747 млрд. евро, което се равняваше на 46,6% от БВП. В края на юни краткосрочните задължения са 8,309 млрд. евро и се повишават с 1,8% на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на 35,754 млрд. евро и нарастват за една година с 0,5%. Към края на юни 26,106 млрд. евро (59,2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения, при 80,6% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни възлиза на 10,306 млрд. евро и за една година расте с 9,1%. Външните задължения на централната банка са 2,010 млрд. евро и на годишна база нарастват с 2,2%.Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,939 млрд. евро и се повишават с 2,3% спрямо края на юни 2023 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,224 млрд. евро и за една година нарастват с 3,4%. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,582 млрд. евро в края на юни, което е с 1,144 млрд. евро (8,3%) по-малко на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 28,6% към 30 юни 2024 г., при 31,4% преди година.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2024)
 
Банките печелят предимно от депозити в чужбина Банковият сектор в България за седемте месеца на 2024-а показват стабилна печалба от 2.1 млрд. лева.Тези резултати се дължат на някои аномалии в лихвените равнища у нас спрямо тези в Еврозоната. Една голяма част от кредитите у нас - най-вече жилищните се предлагат при средни лихви и доходност (ГПР) от 2.5% - 2.6%, която е значително по-ниска от доходността, предлагана от ЕЦБ за парите, които банките от Еврозоната държат при нея като свръхрезерви. За седемте месеца на 2024-а: вземанията на банковия ни сектор се увеличават с 1.7 млрд. лв. (16.8%) до 11.7 млрд. лв. В същото време, в брутния кредитен портфейл е отчетен месечен растеж с 1.1 млрд. лв. (1.0%) до 105.2 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 843 млн. лв., 1.9%), за други финансови предприятия (с 200 млн. лв., 2.2%) и за нефинансови предприятия (със 76 млн. лв., 0.2%), а тези за сектор държавно управление намаляват с 52 млн. лв. (5.7%). Въпросните вземания от други кредитни институции са най-печелившия бизнес на българските банки. При депозити от 11.7 млрд. лева, от които 8.06 млрд. лева са в евро, общият размер на получените лихви от началото на годината е 496.2 млн. евро, което формира доходност от този актив в размер над 4.22 процента. За сравнение приходите от лихвите от кредити за фирмите са много повече - близо 1.45 млрд. лева. Но при общ обем на отпуснатите фирмени заеми от близо 50.83 млрд. лева този лихвен приход осигурява доходност от средно 2.85 процента. По-ниска доходност при по-висок риск и това е обяснението защо фирмените заеми растат в пъти по-бавно от вземанията на банките от други кредитни институции. одобна е и ситуацията със заемите за домакинствата. Техният общ обем в края на юли 2024-а е над 44.39 млрд. лева а лихвените приходи от тях са близо 1.28 млрд. лева, като близо две трети от тези приходи се дължат на по-малките като общ обем, но много по-скъпи потребителски заеми. Тези лихвени приходи при този обем кредити носят средна доходност от над 2.88%, която отново е по-ниска от тази по вземанията на банките ни от други кредитни институции при това отново при по-висок риск.
Източник: Money.bg (03.09.2024)
 
Земеделци отчитат най-лошата реколта за царевица и слънчоглед за последните 10 години За последните 10 години зърнопроизводителите отчитат най-лошата реколта на царевица и слънчоглед. След лошата 2023 година, 2024 година ще бъде втората поред с изключително ниски добиви и производство на царевица. Жегата и високите температури през последните месеци са унищожили зърнените култури, като се наблюдават загуби с 30%. Според специалистите в нормален сезон се очаква добив от около 700 кг царевица от декар нива. В Русенско обаче очакваният добив е 450-500. Това не е от най-тежките случаи, но има места, на които реколтата не надхвърля 100 кг. Ниските добиви не означават, че цената на царевицата ще се повиши, защото сме част от световната икономика. Към този момент цената на царевицата в сравнение с миналата година не се е променила драстично.
Източник: Инвестор.БГ (04.09.2024)
 
България с най-голям растеж на цените на производител в промишлеността на месечна основа през юли През юли спрямо юни 2024 г. цените на производител в промишлеността нарастват с 0,8 на сто в ЕС и в еврозоната, сочат най-новите предварителни данни на Евростат. През юни 2024 г. цените на производител в промишлеността се увеличиха с 0,6 на сто както в ЕС, така и в еврозоната. През юли 2024 г. спрямо същия месец на миналата година цените на производител в промишлеността намаляват с 1,9 на сто в ЕС и с 2,1 на сто в еврозоната. В ЕС цените на производител в промишлеността през юли на месечна база остават без промяна при междинните стоки, капиталовите стоки и нетрайните потребителски стоки, нарастват с 2,5 на сто при енергийните стоки и намаляват с 0,1 на сто при дълготрайните потребителски стоки. В еврозоната цените на производител в промишлеността през юли на месечна основа остават без промяна по отношение на капиталовите стоки, намаляват с 0,1 на сто при междинните стоки, дълготрайните и недълготрайните потребителски стоки и се увеличават с 2,8 на сто при енергията. Цените в целия промишлен сектор с изключение на енергията намаляват с 0,1 на сто и в ЕС, и в еврозоната. Най-голямото повишение на цените на производител в промишлеността на месечна основа е регистрирано в България (+3,6 на сто), Гърция (+2,9 на сто) и Румъния (+2,7 на сто). Най-голям спад е отчетен в Швеция ( -0,9 на сто), Финландия (-0,7 на сто) и Австрия (-0,2 на сто). В ЕС цените на производител в промишлеността през юли 2024 г. спрямо юли 2023 г. намаляват с 1,2 на сто за междинните стоки, с 5,9 на сто за енергията, а нарастват с 1,5 на сто за капиталовите стоки, с 0,2 на за дълготрайните потребителски стоки и с 0,9 на сто за недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната цените на производител в промишлеността на годишна основа намаляват с 1,2 на сто за междинните стоки и с 6,9 на сто за енергията, а се увеличават с 1,4 на сто за капиталовите стоки, с 0,3 на сто за трайните потребителски стоки и с 1 на сто за нетрайните потребителски стоки. Цените в целия промишлен сектор с изключение на енергията са нараснали с 0,2 на сто и в ЕС, и в еврозоната. Най-голямото понижение на цените на производител в промишлеността през юли на годишна основа е регистрирано в Словакия (-18,9 на сто), Люксембург ( -6,7 на сто) и Латвия (- 6 на сто). Най-голямо увеличение е отчетено в Ирландия (+6,1 на сто), Румъния (+2,7 на сто) и Португалия (+2 на сто). В България цените на производител в промишлеността през юли 2024 г. на годишна основа нарастват с 0,9 на сто.
Източник: БТА (05.09.2024)
 
Най-високата заплата в България е 3.2 млн. лв. на месец Най-високоплатеният "наемник" в България е получавал средно по 3.2 млн. лв. на месец през 2022 г. През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите (НАП) за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г. През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска - 2.3 млн. лв. на месец (общо 27.8 млн. лв.). Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината. Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лв. на месец през 2023 г., става ясно от разбивката на НАП за доходите от труд по месеци.
Източник: Медия Пул (09.09.2024)
 
Растежът на икономиката през второто тримесечие е с 2.1% През второто тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.1% в сравнение със същия период на миналата година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Експресната оценка, обявена на 14 август, беше за растеж с 2 на сто. И при двата метода на оценка тримесечният ръст е 0.5%. На човек се падат 7399 лв. от стойностния обем на показателя, или 3783 евро. Икономическият растеж се дължи на увеличеното крайно потребление с 3% и на инвестициите с 3.6%. Износът бележи спад с 0.3%, докато вносът нараства с 4.9% и салдото е положително.
Източник: Дневник (09.09.2024)
 
С 1,97 млрд. лв. повече са събраните данъци Общият размер на приходите, помощите и даренията по държавния бюджет към юли 2024 г. е 24 344,8 млн. лв., което представлява ръст от 1 970,5 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Приходите от косвени данъци към юли 2024 г. са с 14,4 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година, което означава, че постъпленията в хазната от налози по време на служебния кабинет се увеличават в сравнение със събираемостта на последното редовно правителство. Приходите от косвените данъци ДДС, акцизи, мита и други са в размер на 13 981,0 млн. лв. или 54,8 % от годишния разчет., а спрямо полугодието на 2023 г. постъпленията нарастват с 1 761,1 млн. лв. Това става ясно от данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета до края на юли 2024 г. Приходите от ДДС са в размер на 10 005,4 млн. лв., което представлява 53,7% от планираните средства в бюджета за 2024 г. Съпоставени с края на юли 2023 г., приходите от ДДС нарастват с 1 371,4 млн. лв. или с 15,9 на сто. Приходите от акцизи от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са 3 755,2 млн. лв., което е 58,3 на сто от планираните в бюджета и в сравнение с 2023 година нарастват с 404,4 млн. лв.
Източник: Дума (10.09.2024)
 
Индексът на промишленото производство бележи повишение през юли 2024 г Индексът на промишленото производство се повишава с 0.6% през юли 2024 г. в сравнение с предходния месец, но на годишна база записва 19-и пореден месец на спад. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Намалението спрямо същия месец на миналата година е 2.5%. На годишна база се отчита спад в преработващата промишленост - с 3.6%, в добивната промишленост - с 1.7%, а ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12.4%, и при производството на тютюневи изделия - с 51.8%. През юли 2024 г. строителството се понижава с 0.1% спрямо предходния месец, но за седми пореден месец се покачва на годишна база. Увеличението на строителната продукция спрямо същия месец през 2023 г. е с 2.5%.
Източник: Дневник (11.09.2024)
 
Строителството у нас записва годишен ръст от 2,5% през юли Строителната продукция в България се е повишила с 2,5% на годишна база през юли спрямо същия месец на миналата година, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е шести пореден месец, в който произведената строителна продукция у нас се повишава на годишна база. Спрямо юли миналата година е регистрирано повишение с 6,8% на продукцията при специализираните строителни дейности и с 3,6% при строителството на съоръжения. Спад на годишна база през юли регистрира само сградното строителство с 1,8%, което е пети пореден за него. От началото на годината този сегмент е излизал на плюс само през февруари с минималните 0,2%. На месечна база произведената строителна продукция у нас се е понижила с 0,1%, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. През юли е отчетено намаление спрямо предходния месец с 1,0% при строителството на съоръжения и с 0,1% при продукцията от строителство на сгради. При специализираните строителни дейности се наблюдава увеличение с 0,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (11.09.2024)
 
По консумация на хляб България е втора в света България е втора в света по консумация на хляб, а Турция е на първо място, съобщава турският новинарски сайт "Йенигюн", позовавайки се на статистически данни. Средно един турски гражданин изяжда близо 200 кг хляб годишно, а у нас консумацията е 131,1 кг на човек годишно. Украйна е трета с 88 кг. Четвъртото място държи Гърция - със 70 кг хляб на глава от населението на година, Германия е пета - с 57 кг, а Русия е на шесто място - с 54 кг годишно на човек. Швейцарците изяждат по 48 кг хляб на година всеки, в Саудитска Арабия количеството е 39 кг, в Япония - 28,3 кг, а в Южна Африка - 25,8 кг, показват цитираните статистически данни.
Източник: econ.bg (12.09.2024)
 
Търговията на България с ЕС се свива През периода януари - юни износът на България за ЕС намалява с 5% спрямо същия период на 2023 г. и е за 26.929 млрд. лева, а основни партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция с 62.9% дял. Най-голям ръст има в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (43.4%), а най-голям спад - в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (20.6%). Вносът от ЕС намалява с 5.5% на годишна база и е за 27.678 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Външнотърговското салдо е отрицателно и е за 748.7 млн. лева. През седемте месеца на годината износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.9% в сравнение със същия период на 2023 г. и е за 17.702 млрд. лева, съобщи НСИ. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Северна Македония, Китай, Обединено кралство и Египет, които формират 51.9% от износа за трети страни. Най-голям спад има в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (35.3%). Вносът от трети страни през периода нараства с 8.3% на годишна база до 24.045 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Египет и Украйна. Външнотърговското салдо за януари - юли е отрицателно и е за 6.343 млрд. лв.
Източник: Дневник (12.09.2024)
 
Търговският дефицит на България расте с близо една трета към края на юли Дефицитът на България в стокообмена за първите седем месеца на тази година се разширява с близо една трета (32,7%) на годишна база, достигайки 6,724 млрд. лева. Само през юли общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 787,8 млн. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода от януари до юли изнесените български стоки са на стойност 49,684 млрд. лв., което е с 2,9% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Само през юли общият износ на стоки възлиза на 7,861 млрд. лв. и нараства със 7,4% на годишна база. От януари до юли у нас са внесени стоки на стойност 56,408 млрд. лв., което е с 0,3% повече спрямо същия период на миналата година. Само през юли общият внос на стоки нараства с 9,6% спрямо година по-рано и възлиза на повече от 8,649 млрд. лева.
Източник: Дума (13.09.2024)
 
Депутатите отложиха с поне още една година новата такса смет Депутатите от бюджетната комисия приеха проекта, с който новият механизъм за изчисляване на таксата за битови отпадъци се отлага за пореден път. Комисията подкрепи предложението новият начин за таксуване на гражданите - според количествата на изхвърляния боклук, да бъде въведен не от 1 януари догодина, а от 2026 г. Като изключим някои малки общини с оправни кметове и местни парламенти, останалите не са готови за тази сериозна реформа. Централната власт изобщо не улеснява работата, тъй като светът и Европа прилагат различни системи за таксуване и третиране на битовите отпадъци, а досега не сме чули кой е (или кои са) най-подходящият за България - въпреки десетките конференции и кръгли маси по темата. Тази поредна отсрочка обаче заплашва България с наказателна процедура от ЕК, съд и огромни евроглоби, тъй като ще продължи да нарушава европейското правило "колкото повече замърсяваш, толкова повече плащаш". Работодателските организации остро възразиха срещу поредното отлагане на реформата, свързана с такса смет.
Източник: Дума (16.09.2024)
 
Минимална инфлация от 0.1% за август През август 2024 г. месечната инфлация в България е 0.1%, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. е 2.1%, показват данни на НСИ. Инфлацията от началото на годината (август 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 1.2%, а средногодишната инфлация за периода септември 2023 - август 2024 г. спрямо периода септември 2022 - август 2023 г. е 3.6%.
Източник: econ.bg (17.09.2024)
 
Формулата за минималната заплата създава сериозни рискове за българската икономика 35 процента е повишението на минималната работна заплата (МРЗ) в България в рамките на само 2 години. Последните данни на Националната агенция по приходите (НАП) показват, че почти 50% от работещото население у нас взима пари, близки до МРЗ. В същото време, резкият скок създава дисбаланси в българската икономика, които могат да доведат до по-висока безработица, напускане на висококвалифицирани служители, отлив на чуждестранни инвеститори и загуба на конкурентоспособност. Новият регламент на ЕК даде на държавите членки няколко варианта за избор. Един от тях беше МРЗ да се определя като 60% от брутната медианна заплата или 50% от средното заплащане. Другият бе държавите членки да базират своите формули според инфлацията. Срокът за въвеждането на механизма е до 14 ноември 2024 г., но България избърза доста и го въведе още през 2023 г. През 2023 г. България приема нов механизъм, спрямо който основната МРЗ се изчислява като 50% от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. Връзването на МРЗ към средното заплащане обаче създава редица дългосрочни проблеми. Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, дори с 10% да се вдигне минималната заплата, ако приблизително 600 000 души от общо 3 млн. работещи получават такава заплата, отражението на тези 10% върху средната заплата би било голямо. При наличието на валутен борд и продължителен период на прегряване на икономиката, това създава проблеми с конкурентоспособността ?. Заради сегашната формула за 2 години МРЗ ще нарасне с 35% при ръст на производителността за същия период сумарно 2% и ръст на БВП – около 3.5%. Има два дефекта в механизма. Първият е, че при определянето на средна работна заплата (СРЗ) влизат и парите на няколкостотин българи, които получават значителни суми от договори за управление. Другото изкривяване е, че в брутната СРЗ са включени и всички обезщетения и допълнителни заплащания, и ако те се премахнат, показателят ще намалее с 25%. Сумарно, ако основната МРЗ се изчислява спрямо основна, а не брутна СРЗ, тя ще бъде с около 30% по-ниска. Настоящата СРЗ е 2289 лв. и ако се приложат изчисленията, средната основна заплата ще стане около 1600 лв., а МРЗ ще е около 800 лв. Работодателите от години настояват за обективни критерии. Трябва да се търси начин да се отчетат и двата индикатора – социален и икономически, а примерите с 50% от СРЗ или 60% от медианната "не са изискване, а индикативна референтна стойност, с която държавите да измерят дали приетата МРЗ е адекватна". Има опасност срещу България да бъде стартирана наказателна процедура и съответно да има финансови санкции. Работодателските организации са сигнализирали Европейската комисия за неправилното прилагане на директивата, а оттам са се съгласили, че този метод на изчисляване не е правилен, но не могат да предприемат мерки, преди изтичането на срока през този ноември. Това ще бъде поредната наказателна процедура заради нехайството и популизма на политическите партии.
Източник: economic.bg (17.09.2024)
 
Депутатите предизборно отсрочиха новата такса смет с още година Депутатите от Народното събрание подкрепиха проекта на партия ГЕРБ за отлагане на реформата на такса "смет". Така новият начин на изчисляване - според количеството боклук, който трябваше да се въведе от 1 януари, остава за 2026-а година (ако не последва ново оттлагане). Това отсрочване е седмо поред, въпреки че става въпрос за прилагане на европейска директива, която е приета през 1998 г. и залага принципа "Замърсителят плаща". България е на първо място по разходи за третиране на отпадъциге на човек от населението в ЕС, освен таксата за боклука всички плащат и продуктови такси (за опаковките от скъкло, пластмаса, метал), а отделно пари на данъкоплатците отиват за чистене на нерегаментирани сметища.
Източник: Сега (18.09.2024)
 
България е на второ място в ЕС по ръст на заплатите България е на второ място след Хърватия (+17,6 на сто) сред страните от Европейския съюз по увеличение на заплатите или почасовите разходи за труд (+15,4 на сто) през периода април-юни 2024 г. в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. Това показват най-новите данни на Евростат. На трето място е Румъния (+15 на сто), следвана от Унгария (+13,2 на сто) и Полша (+13 на сто). Почасовите разходи за труд през периода април - юни 2024 г. са се повишили с 5,2 на сто в Европейския съюз, а само в страните от еврозоната - с 4,7 на сто, спрямо същото тримесечие на предходната година. Евростат разделя разходите за труд на две основни компоненти. Едната представлява трудовите възнаграждения, които работниците и служителите получават, а другата - т.нар. "съпътстващи разходи". Към тях са включени здравните, пенсионните и социалните осигуровки. Ако бъдат разгледани всички страни от Евросъюза, през второто тримесечие на 2024 г. трудовите възнаграждения са се повишили с 5,1 на сто спрямо същия период на 2023 г. При "съпътстващите разходи" е отчетено годишно увеличение с 5,4 на сто.
Източник: actualno.com (18.09.2024)
 
Комисията по труда и социална политика прие отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. Парламентарната комисия по труда и социална политика единодушно прие Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. Брутният вътрешен продукт през 2023 г. е 183,7 млрд. лв., като изменението на годишна база е плюс 1,8%. При запазен размер на осигурителните вноски приходите от тях за 2023 г. са 11 204,8 млн.лв., което е със 124,4 млн.лв повече от плана или ръст от 13,9% спрямо 2022 г. Общо разходите, включително трансфери, са 21 625,5 млрд. лв., което е изпълнение от 99,2%. Средната работна заплата за 2023 г. е 2012 лв. Минималната работна заплата през 2023 г. е 780 лв., а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от януари до 31 юли 2023 г. е 710 лв., а от август до 31 декември – 780 лв. Максималният осигурителен доход е 3400 лв. Коефициентът на безработица е 5,3%, а коефициентът на заетост – 76,3%. В отчета е посочено, че средствата за разходи за пенсии нарастват от 8,2% за 2019 г. до 10,4% през 2023 г. Броят на пенсионерите на сто осигурени лица през 2023 г. е 72,4. От 1 юли 2023 г. пенсиите, които бяха отпуснати до 31 декември 2022 г., бяха увеличени с 12 на сто. Средната пенсия надхвърля 784 лв., а максималният размер на пенсията е запазен в размер на 3400 лв. През 2023 г. се отчита нарастване на разходите за обезщетения и помощи в сравнение с 2022 г.
Източник: 24 часа (19.09.2024)
 
Строителството в България и Испания расте най-бързо през юли в ЕС България и Испания са с най-значително годишно нарастване на продукцията на сектор "Строителство" сред страните от Евросъюза, за които са предоставени данни, като обемите и в двете страни са нараснали с по 2,5 на сто спрямо юли 2023 година. Следват Чехия (+2 на сто) и Португалия (+1,7 на сто). Най-значителен годишен спад през юли т.г. е отчетен при строителния сектор в Словения (-12 на сто), Нидерландия (-7,8 на сто) и Швеция (-7,5 на сто). На месечна база (спрямо юни 2024 г.) обемът на строителният сектор у нас се е свил с 0,1 на сто. Най-значителен месечен ръст в строителството сред страните от Евросъюза, за които са предоставени данни, е отчетен в Белгия (+7,7 на сто), Чехия (+6,8 на сто) и Словения (+3,2 на сто). Най-съществен месечен спад е регистриран във Франция (-2,2 на сто), Словакия (-1,6 на сто) и в Нидерландия (-1,3 на сто). На годишна база през юли 2024 г. в страните от Евросъюза е регистриран спад от 4,6 на сто при изграждането на сгради, а при гражданското строителство е отчетено понижение от минус 0,4 на сто. И спрямо юни 2024 г. (на месечна база) е регистрирано свиване на обема на строителство в ЕС - с 0,2 на сто при изграждането на сгради и с 0,7 на сто при гражданското строителство.
Източник: БТА (19.09.2024)
 
Спад в продажбите на нови леки коли през август Регистрациите на нови леки коли в ЕС са се понижили с 18,3% през август, съобщават от Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Най-зле е било положението през най-горещия месец на годината обяви в Германия (-27,8%), Франция (-24,3%) и Италия (-13,4%), В Испания понижението е 6,5%. За първи път от началото на годината нама ръст и в България. У нас са са били регистрирани 2938 нови коли спрямо 2938 миналия август, което представлява понижение от 14%. Иначо от началото на годината в България са регистрирани 29 883 нови леки коли спрямо 24 400 през същия период на 2023-а или с 22,5 процента отгоре. През август 2024 г. регистрациите на електрически автомобили (BEV) в Европа са спаднали с 43,9% до 92 627 бройки (в сравнение със 165 204 през същия период на миналата година), като общият им пазарен дял е спаднал до 14,4% от 21% година по-рано. Това се дължи на грандиозния спад на двата най-големи пазара за електромобили: Германия (-68,8%) и Франция (-33,1%). От януари до август са регистрирани 902 011 нови коли на ток, което представлява 12,6% от пазара.
Източник: 24 часа (20.09.2024)
 
За 17 г. Сребърният фонд набра едва 4 млрд. лв. Сребърният фонд, който бе създаден през 2007 г. като буфер за подкрепа на държавната пенсионна система, едва тази година достигна 4 млрд. лв. Предварителните разчети при създаването му бяха за 10-15 години в него да се натрупат 10 млрд. лв., които да се използват за изплащане на пенсии в случай на нужда по време на кризи. Към края на август в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е цялото наименование на Сребърния фонд, разполага с 4.205 млрд. лв., показват данни на Министерство на финансите. Сумата е пренебрежимо малка на фона на огромния дефицит в държавния фонд "Пенсии", който от година на година, въпреки реформата с увеличаване на годините и стажа за пенсия, се попълва с все по-големи трансфери от държавния бюджет, т.е. от данъците на всички. Тазгодишният актюерски доклад на НОИ показва, че трансферът от бюджета вече покрива 45% от всички разходи на държавното обществено осигуряване, т.е. надхвърля 10 млрд. лв. Така ако в криза трябва да се ползват наличните средства в Сребърния фонд, те ще покрият изплащане на пенсии само за два-три месеца. По закон Сребърният фонд трябва да се пълни с постъпления от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, като се инвестират разумно по строго определен ред. Една от причините за скромния ръст е, че от приватизация и бюджетен излишък от години не влизат средства. Всяка година до 31 май се правят всички отчисления в Сребърния фонд за предната година. Данните показват, че тази година в него са влезли 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г. Освен това са влезли 35,47 млн. лв. - приходи от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес, както и скромните 230 хил. лв. парични постъпления от приватизация. Парите на фонда изцяло се съхраняват на депозитна сметка в БНБ, като за един продължителен период върху тях не не се начисляваха лихви. Имаше дори години, в които БНБ начисляваше наказателна лихва и държавният бюджет осигуряваше трансфери, за да не намаляват средствата във фонда. Едва в края на 2022 г. БНБ възстанови олихвяването - от октомври. От данните на МФ е видно, че тази година към края на август във фонда под форма на лихви са влезли 78 млн. лв., а за цялата 2023 г. - 108 млн. лв. В Сребърния фонд постъпват и пари от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд "Пенсии" в НОИ. През август по тази линия във фонда са трансферирани 10,43 млн. лв. Месечно тези суми варират между 7-10 млн. лв., които в края на годината се прехвърлят в държавния фонд "Пенсии%. За цялата 2023 г. например са преведени 113.7 млн. лв.
Източник: Сега (20.09.2024)
 
От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 29,3 на сто по-малко домати на годишна база Въпреки наблюдаваните по-ниски добиви от декар до момента, към 12 септември 2024 г. продукцията от слънчоглед в България надхвърля с 11,4 на сто отчетената по същото време на миналата година, а при царевицата увеличението достига 79,7 на сто. Отразявайки съществено по-големия размер реколтирани площи, на този етап производството на тютюн от типовете "Виржиния" и "Бърлей" бележи ръст от съответно 69,7 и 25,8 процента на годишна база, като при тип "Виржиния" се наблюдава и по-висок среден добив. Събраното количество Ориенталски тютюн е с 15,1 на сто под миналогодишното. Последните оперативни данни сочат увеличение на годишна база на продукцията от дини (с 56,3 на сто), пъпеши (с 15,7 на сто) и домати (с 35,2 на сто), отглеждани на открито. За това допринася по-големият размер засадени площи с трите култури, при дините и доматите в съчетание с нарастване и на добивите от декар. Все още сериозно изостава производството на картофи (с 27,6 на сто) и зеле (с 34,8 на сто), което е свързано донякъде с по-бавния темп на реколтиране на площите през настоящата година. По-слабо намаление се отчита при прибраните количества ягоди (с 1,9 на сто), пипер (с 1,8 на сто) и краставици (с 3,3 на сто) от открити площи. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 29,3 на сто по-малко домати в сравнение със същия период на 2023 г. и с 10,3 на сто по-малко краставици.
Източник: 24 часа (24.09.2024)
 
Индекс на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2024 година През второто тримесечие на 2024 г. спрямо година по-рано общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 15.4%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. 11.2% е ръстът в индустрията, 13.6% е ръстът в услугите, а 19.5%. е ръстът в строителството. Най-значително растат разходите за труд в държавното управление - с 27.0%, в образованието - с 26.4% и при брокерите на имоти - с 24.9%. Поравно се увеличава частта от разхода, предназначена за възнаграждение - 15.4%, а за осигуровки - с 15.1%.
Източник: Дневник (24.09.2024)
 
Преките чужди инвестиции в България от януари дo юли 2024 г. Преките чужди инвестиции в България за месеците от януари дo юли 2024 г. са в размер на 604,3 млн. евро (0,6% от брутния вътрешен продукт на страната), като намаляват с 1,909 млрд. евро, или със 76%, спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. За първите седем месеца на миналата година нетните преки чужди инвестиции са били 2,513 млрд. евро. Само за месец юли 2024 г. нетният размер на постъпилите в страната инвестиции от задгранични компании е в размер на 171,6 млн. евро, при 569 млн. евро за същия месец на миналата година. Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) за периода от януари до юли тази година възлиза на 236,9 млн. евро. Той е по-малък със 186,3 млн. евро от привлечения капитал за същия период на миналата година. Нетните инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти в страната са отрицателни и възлизат на 1,6 млн. евро, при отрицателни инвестиции от 9,9 млн. евро за периода януари-юли миналата година. Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството) за месеците от януари до юли е положителна и възлиза на 853,2 млн. евро, при 2,077 млрд. евро за същия период на миналата година. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е отрицателна и възлиза на 485,9 млн. евро, при положителна стойност от 13 млн. евро година по-рано. Това означава, че български дружества връщат кредити на компаниите майки зад граница. Най-големите нетни преки инвестиции в страната за периода януари-юли 2024 г. са от Нидерландия (269,5 млн. евро), Австрия (225 млн. евро) и Гърция (160,5 млн. евро), а най-големите нетни изтегляния на средства са към Русия (184,4 млн. евро) и Полша (84,8 млн. евро). Нетните преките инвестиции на български дружества в чужбина за месеците от януари до юли възлизат на 350,3 млн. евро, при 387,7 млн. евро за миналата година по същото време. Общият размерът на преките чужди инвестиции в страната към края на март 2024 г. е 56,148 млрд. евро, при 53,775 млрд. евро година по-рано. Привлеченият дялов капитал и реинвестираната печалба са в размер на 47,747 млрд. евро, а получените от чуждестранни компании заеми са на стойност 8,401 млрд. евро.
Източник: Труд (24.09.2024)
 
Все повече българи бързат да се пенсионират Все повече българи се пенсионират - въпреки повишаването на изискванията за стаж и възраст всяка година, показва анализ на данните на Националния осигурителен институт (НОИ). 47 603 са новите пенсионери с лични пенсии за първите шест месеца на тази година. Само за второто тримесечие – от април до юни, са отпуснати 25 747 нови пенсии. Почти по равно са новите пенсии за стаж и възраст - близо 23 700, и тези за инвалидност поради общо заболяване – 20 200. Социална пенсия за инвалидност вече получават още 2559 човека, а 640 са новите пенсионери от системата на МВР и отбраната за шестте месеца.
Източник: Дарик радио (25.09.2024)
 
Индекси на цените на жилищата през второто тримесечие на 2024 година Цените на жилищата в България са се увеличили с 3.4% през второто тримесечие на 2024 спрямо предходното. Това сочат данни на Националния статистически институт. Най-голямо увеличение на месечна база е регистрирано в град Русе (+13.2%), следван от градовете Пловдив (+5.3%), София (+2.9%) и Бургас (+2.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-0.2%). През второто тримесечие на 2024 цените на жилищата в страната са се увеличили с 15.1% в сравнение с второто тримесечие на 2023.
Източник: economy.bg (25.09.2024)
 
Кредитите за домакинства нарастват с почти 20% за година В края на август 2024 жилищните кредити у нас са 23.203 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 25.5% при 25.1% годишно увеличение през юли, сочат данни на БНБ. Потребителските кредити възлизат на 18.769 млрд. лв. и се увеличават с 14.7% спрямо август 2023. В края на август 2024 кредитите за неправителствения сектор са 98.368 млрд. лв. при 97.507 млрд. лв. към юли 2024. През август 2024 те се увеличават на годишна база с 14.1%. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 9.5% на годишна база през август 2024 г. (8.7% годишно повишение през юли 2024 г.) и в края на месеца достигат 46.597 млрд. лв. Кредитите за Домакинства са 43.741 млрд. лв. в края на август 2024 година. Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават с 19.7% (19.6% годишно повишение през юли 2024 година). В края на август 2024 депозитите6 на неправителствения сектор са 132.890 млрд. лв., като годишното им увеличение е 9.1% (9.9% годишно повишение през юли 2024 година). Депозитите на Нефинансови предприятия са 44.757 млрд. лв. в края на август 2024 година. В сравнение със същия месец на 2023 г. те се увеличават с 6.2% (8.9% годишно повишение през юли 2024 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 16.3% на годишна база през август 2024 година (16.9% годишно понижение през юли 2024 г.) и в края на месеца достигат 3.502 млрд. лв. Депозитите на Домакинства са 84.631 млрд. лв. в края на август 2024 година. Те се увеличават с 12.1% спрямо същия месец на 2023 г. (11.9% годишен ръст през юли 2024 година).
Източник: economy.bg (25.09.2024)
 
Работодателските организации сигнализират за грешка в изчисляването на минималната работна заплата Работодателските организации сигнализират за грешка в изчисляването на минималната работна заплата в България и настояват Народното събрание на Република България в най-кратък срок да отмени неадекватния член 244 от Кодекса на труда. Средната брутна месечна работна заплата (СРЗ), използвана за изчисляване на минималната, не е основна, а брутна и обхваща множество допълнителни плащания. Съгласно член 244 от Кодекса на труда основната минимална работна заплата трябва да съставлява половината от средната брутна работна заплата. Досега в обсъжданията за размера на МРЗ се използваше един основен параметър - размерът на брутната средна заплата, съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ). Изчислената съгласно методологията посочена в чл.244 на КТ брутна средна заплата е в размер на 2 154.58 лв., като тя се формира от слените елементи със съответния принос: - Основна заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и платен престой – 1 677.50 или 77.86 % от брутната СРЗ; - Възнаграждения над основната заплата (например, надбавки за извънреден труд и премии съобразно системите за заплащане) – 239.08 лв. или 11.10 % от брутната СРЗ; - Допълнителни и други възнаграждения (например, за нощен труд, работа на смени, професионален стаж и извънреден труд) според Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДС), други закони, колективни или индивидуални трудови договори – 237, 92 лв. или 11.04 % от брутната СРЗ; - В това число: възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит 125.25 лв. или 5.81 % от брутната СРЗ; Ако неправилната формула на чл. 244 бъде коригирана, така че основната минимална заплата да не бъде определяна от несъпоставимата величина брутна заплата, а от съпоставима величина от същия характер основна средна заплата, която е 1 677,50 лв., то изчисленият размер на основната минимална работна заплата за 2025 г. = 50% от основната средна заплата трябва да бъде 838,75 лв. Следва да се отбележи още едно ключово обстоятелство. За целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник. Съгласно данни от НСИ значителна част от лицата, работещи по Договори за управление и контрол (ДУК), отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. Това води до съществено изкривяване на данните за средната брутна месечна работна заплата. Общо с около 3 милиарда лева е увеличен годишният размер на доходите от трудови възнаграждения заради неправилното отчитане и деклариране на доходи от ДУК в НСИ за фонд „Работна заплата“. Данните са официално публикувани от Националния статистически институт (НСИ) и обхващат обществения и частния сектор, както и общото ниво за страната. От тях и извършените изчисления се установява, че ако се вземе предвид разликата между средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) с и без включването на доходи от договори за управление и контрол (ДУК), СРЗ за 2023 г. в частния сектор би се намалила със 122,95 лева или 6,18%. Съответно - за 2023 г. за цялата икономика, СРЗ би се намалила с 92,21 лева или 4,58%. Поради отсъствието на работещи по договор за управление и контрол в обществения сектор тези данни не влияят върху СРЗ в този сектор. Ако при изчисляването на минималната работна заплата (МРЗ) се отчете само основната заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и престой, стойността на СРЗ би намаляла от 2154,58 лева на 1677,5 лева. Съгласно формулата от член 244 от Кодекса на труда - МРЗ = 50% от СРЗ минималната работна заплата би се намалила от предложената от Министерския съвет стойност от 1077 лева на 838,75 лева. При отчитане на изкривяването, причинено от включването на доходите от ДУК в годишния фонд за работна заплата, размерът на МРЗ следва да бъде намален с допълнителни 38,44 лева, а действителният размер на МРЗ би възлизал на 800,31 лева. От гореизложеното следва, че при правилно изчисление (ОСНОВНА МРЗ = 50% от ОСНОВНА СРЗ) още при въвеждането на формулата МРЗ = 50% от СРЗ, размерът на минималната работна заплата е трябвало да бъде намален.
Източник: econ.bg (26.09.2024)
 
ЕБВР прогнозира икономиката на България да нарасне с 2.2% през 2024 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през следващите две години. Спрямо очакванията на банката от май, забавяне с 0.4% ще има през тази година до 2.2% ръст, а за догодина анализът показва 2.9% вместо предвидените през пролетта 3%. За целия регион на Югоизточна Европа очакванията са преразгледани надолу, като растежът се забави от 2% през 2023 г. до 1.9% през настоящата (корекция с -0.9%), преди да се ускори до 2.6% догодина (-0,5%). Низходящата тенденция за 2024 г. се дължи на слабото промишлено производство и по-слабото търсене за аутсорсинг услуги според банката.
Източник: БТА (27.09.2024)
 
Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава през август Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0,13 пр. п. до 9,27 процента през август, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,09 пр. п. до 10,04 процента. Това съобщиха от Българската народна банка (БНБ). При жилищните кредити в левове средният лихвен процент спада с 0,01 пр. п. до 2,52 процента, но ГПР по тези кредити нараства с 0,01 пр. п. до 2,84 процента. Средният лихвен процент по другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) в левове намалява с 0,05 пр. п. до 3,90 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се понижава с 0,05 пр. п. до 3,92 процента. През август средният лихвен процент по овърдрафта в левове се повишава с 0,08 пр. п. до 14,76 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,06 пр. п. до 20,74 процента. При кредитирането за бизнеса данните показват, че през август средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0,06 пр. п. до 4,25 процента, а по тези над 1 млн. евро се понижава с 0,18 пр. п. до 4,60 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, нараства с 0,02 пр. п. до 4,55 процента, а по кредитите над 1 млн. евро - с 1,12 пр. п. до 5,37 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0,02 пр. п. до 3,58 процента, а по овърдрафта в евро намалява с 0,02 пр. п. до 5,21 процента.
Източник: actualno.com (27.09.2024)
 
Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и доклада към него и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.2023 г. приключва с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 5 618,1 млн. лева. Отнесено към БВП, това представлява 3,1% от БВП. Индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. в разчетите за годината възлиза на 5,8 млрд. лв., което означава, че салдото по КФП за 2023 г. съответства на заложеното в програмата за годината. Фискалният резерв към 31.12.2023 г. е в размер на 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2023 г. са в размер на 67 040,8 млн. лв., (36,5% от БВП при 38,6% от БВП за 2022 г.). Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2023 г., възлизат на 72 658,9 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 39,5% от БВП за 2023 г. при 39,4% от БВП за разходите през 2022 г. Лихвените плащания възлизат на 830,8 млн. лв. (100,9% спрямо планираните за 2023 г.), текущите нелихвени разходи са в размер на 60 712,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 201,3 млн. лв. и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,5 млн. лева. Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 849,9 млн. лв. (1,0% от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Източник: actualno.com (30.09.2024)
 
Производствените цени у нас отново се повишават през август Цените на производител в България се увеличават за втори пореден месец през август и на месечна, и на годишна база, макар и по-слабо, след като отчетоха спад през юни, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юли ръстът е от 0,4%, като той се дължи основно на увеличението именно при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 9%, а спад е отчетен в добивната (с 1,9%) и в преработващата промишленост (с 1,7%). По-ниски цени са отчетени при производството на основни метали – с 5,6%, при производството на химични продукти, както и при производството на изделия от каучук и пластмаси – с по 1%. Ръст има при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 0,9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 0,6%, производството на мебели – с 0,5%. На годишна база през август е отчетен ръст от 1,5%, като основна роля имат цените в добивната промишленост, които се повишават с 9,1%, и тези в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7,7%. Спад спрямо август 2023 г. има в преработващата промишленост – с 0,7%. Значително понижение на цените има при обработката на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6,8%, производството на химични продукти – с 6,6%. Повишават се цените на годишна база при производството на мебели – с 11,3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 10,4%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 9,6%.
Източник: Инвестор.БГ (01.10.2024)
 
Брутният външен дълг на България достига 43,7 млрд. евро Брутният външен дълг на България по предварителни данни възлиза на 43,692 млрд. евро (43,6 процента от прогнозния БВП), съобщават от БНБ. Това е с 1,2299 млрд. евро (2,9 процента) повече в сравнение с края на юли 2023 г. (42,4622 млрд. евро, 45,2 процента от БВП). В края на юли краткосрочните задължения са 7,8252 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 481,3 млн. евро (6,6 процента) на годишна база (7,3439 млрд. евро, 17,3 процента от дълга, 7,8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35,8668 млрд. евро (82,1 процента от брутния дълг, 35,8 процента от БВП) в края на юли, като нарастват със 748,6 млн. евро (2,1 процента) спрямо края на юли миналата година (35,1182 млрд. евро, 82,7 процента от дълга, 37,4 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юли е 10,1354 млрд. евро (10,1 процента от БВП). Той нараства с 620,8 млн. евро (6,5 процента) на годишна база (9,5147 млрд. евро, 10,1 процента от БВП). Външните задължения на централната банка са 2,0336 млрд. евро (2 процента от БВП), като намаляват с 4,3 млн. евро (0,2 процента) спрямо края на юли 2023 г. (2,0379 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 6,362 млрд. евро (6,4 процента от БВП). Те се повишават с 535,7 млн. евро (9,2 процента) спрямо края на юли 2023 г. (5,8263 млрд. евро, 6,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,2473 млрд. евро (12,2 процента от БВП). Те нарастват с 328,8 млн. евро (2,8 процента) спрямо същия месец на миналата година (11,9186 млрд. евро, 12,7 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,9137 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на юли, което е с 251 млн. евро (1,9 процента) по-малко спрямо края на юли 2023 г. (13,1647 млрд. евро, 14 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 29,6 процента към края на юли, при 31 процента към юли миналата година.
Източник: БТА (01.10.2024)
 
Застрахователният пазар през 2023 г.: Изкачването на кота 4 млрд. лв. Застрахователният пазар в България продължава да расте устойчиво и към края на 2023 г. сумарните премийни приходи в сектора достигат 4.38 млрд. лв., като за първи път надхвърлят границата 4 млрд. лв. Според данните от дейността на 24 дружества с дейност по общо застраховане и 10 животозастрахователни компании, през изминалата година ръстът в начислените премии е с 21.3%. Активите в сектора възлизат на 7.9 млрд. лв. в края на 2023 г., като на годишна база се свиват с 2.8%. През последните десет години застрахователният сектор е пораснал 2.5 пъти - през 2013 г. брутните премийни приходи, записани от проследяваните в надзорната статистика тогава 46 дружества, са били 1.7 млрд. лв.
Източник: Капитал (02.10.2024)
 
Наказателната лихва за просрочени задължения падна до 13.43% Наказателната лихва за просрочени задължения намалява за пореден месец. От 1 октомври тя е 13.43%, докато предният месец беше 13.54%, а в началото на годината - 13.80%. Причината за спада е намалението на ОЛП - основния лихвен процент. Наказателната лихва за просрочия е сума от ОЛП + 10 на сто (на годишна база). БНБ обяви, че от 1 октомври ОЛП е 3.43%. Така в сравнение с началото на годината простата лихва е паднала с 0.37 процентни пункта. Заради ограниченията на валутния борд БНБ няма право да определя размера на основния лихвени процент, както правят другите централни банки. БНБ просто изчислява всеки месец ОЛП въз основа на индекса „ЛЕОНИА Плюс" за сключените предния месец сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар. Основната лихва започна постепенно да расте от октомври 2022 г., след като няколко години бе 0%. Повишението й започна след промяната в политиката на ЕЦБ, която от лятото на 2022 г. започна повишение на основните лихви в еврозоната с цел да охлади ускореното кредитиране и ръста на инфлацията.
Източник: Сега (02.10.2024)
 
Безработицата в ЕС намалява, а в еврозоната и България запазва ниво В България безработицата остава 4 процента от работната сила за четвърти пореден месец през август. Същевременно равнището на безработица в Европейския съюз се понижи за първи път от четири месеца през август – до 6,4 на сто, докато в еврозоната безработицата остава без изменение спрямо юли. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на Евростат. Безработни през август са 13,027 милиона души в ЕС, от които 10,925 милиона жители на еврозоната. Спрямо юли броят на безработните намалява със 108 000 в ЕС и с 94 000 във валутната зона. Спрямо същия месец на 2023 г. безработицата през август т.г. намалява със 142 000 в ЕС и с 233 000 в еврозоната. В България безработицата остава 4 процента от работната сила за четвърти пореден месец през август. За сравнение, през август 2023 г. безработицата в страната бе 4,5 процента, а през първия месец на настоящата година – 4,6 процента. Това означава, че броят на безработните българи е намалял от 136 000 през август миналата година, до 141 000 през януари и 122 000 през август т.г. Безработицата сред мъжете достига 4,3 процента през август, а сред жените – намалява до 3,7 процента. Безработицата сред българите на възраст между 15 и 24 години намалява до 11 процента (13 000 души) от трудоспособното население през август спрямо 11,7 на сто през юли. По отношение на младежката безработица – през август тя обхваща 2,766 милиона младежи в ЕС, от които 2,231 милиона жители на еврозоната. През август нивото на младежката безработица е 14,3 процента в ЕС, докато през юли бе 14,5 процента. В еврозоната младежката безработица намалява от 14,2 до 14,1 процента.
Източник: 24 часа (03.10.2024)
 
2,8 млрд. лева бюджетен дефицит към края на септември очаква Министерство на финансите Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец септември 2024 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 2,8 млрд. лв. (1,4 на сто от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки. Спрямо август дефицитът по КФП расте с 1,1184 млрд. лв. и представлява най-голямото месечно нарастване за тази година. През осмия месец отрицателното бюджетно салдо беше на ниво от 1,6816 млрд. лв. или 0,8 на сто от БВП. През миналата година в края на септември отчетеният дефицит бе 841 млн. лв. Заложен индикативен размер на дефицита по КФП за цялата година е в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета). Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 52,1 млрд. лв., което представлява номинален ръст от 9,3 на сто спрямо същия период на предходната година. И през септември продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението към септември 2024 г. да бъде 73,0 на сто от годишните разчети, при 70,3 на сто за същия период на 2023 година. Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове. През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 на сто от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС, отбелязват от МФ. Към края на септември 2023 г. разходите заедно с вноската в ЕС са възлизали на 48,478 млрд. лв. или с 6,4 млрд. лв. по-малко спрямо септември т.г.
Източник: Стандарт (03.10.2024)
 
България е втора в ЕС по ръст при цените на жилищата През второто тримесечие на 2024 г. на годишна база цените на жилищата са се увеличили с 1,3 в еврозоната и с 2,9 на сто в ЕС, сочат най-новите данни на Евростат. През първото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата са се понижили с 0,3 на сто в еврозоната и са се повишили с 1,5 на сто в ЕС. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г., цените на жилищата през вторите три месеца на годината са се увеличили с 1,8 на сто в еврозоната и с 1,9 на сто в ЕС. Шест държави показват годишен спад на цените на жилищата на годишна основа през второто тримесечие на 2024 г., а двадесет показват увеличение на годишна база. Най-голям спад е регистриран в Люксембург (-8,3 на сто), Финландия (-4,8 на сто) и Франция (-4,6 на сто), докато най-голям ръст е регистриран в Полша (17,7 на сто), България (15,1 на сто), Литва (10,4 на сто) и Хърватия (10 на сто). По този начин България остава на второто място по ръст на показателя, където бе и през първото тримесечие. В сравнение с предходното тримесечие цените намаляват в две държави членки, остават стабилни в една (Унгария) и се повишават в двадесет и три държави членки. Понижения са регистрирани във Франция и Белгия (и двете със спад от 0,2 на сто), докато най-високите повишения са регистрирани в Хърватия (4,3 на сто), Португалия (3,9 на сто) и Испания (3,6 на сто). България е четвърта по ръст на цените на тримесечна основа с 3,4 на сто.
Източник: 24 часа (04.10.2024)
 
МФ иска спешен разговор с политиците за ескалиращия дефицит в бюджета Министерството на финансите настоява за провеждането на политически дебат за мерките, които да бъдат заложени в Бюджет 2025, както и в средносрочния фискален план за следващите 4 години. По закон МФ трябва да внесе проектобюджета си до края на месец октомври, т.е. дебатът, който ведомството иска да бъде проведен, ще бъде в условията на предизборна кампания. Според направен анализ на приходите и разходите за последните три години, както и предварителни данни за 2025 г. на база настоящото законодателство, догодина приходите ще нараснат със 7.2 млрд. лв., което представлява годишен ръст от 7.7%, докато разходите нарастват с 18.1 млрд. лв., или годишен ръст от 18.2%. Разходите растат със силно изпреварващ темп спрямо приходите и бюджетният дефицит може да надхвърли 16 млрд. лв. За сравнение, тазгодишната „дупка“ се очаква да бъде 6.2 млрд. лв. Служебният финансов министър Людмила Петкова подчерта, че това не представляват параметри по бюджета за 2025 г., а само илюстрация на ситуацията и за да бъдат коригирани тези параметри в Бюджет 2025, трябва да има политически диалог за обсъждане на конкретни мерки, които да свият бюджетния дефицит в границите на 3% или различни комбинации от приходни и разходни мерки.
Източник: economic.bg (06.10.2024)
 
Консултативният съвет по маслодайна роза отчете ръст на производството и площите през 2024 г. Консултативния съвет по маслодайна роза към Министерството на земеделието отчете, че розопроизводителите в България тази година са обработили обща площ от над 5623 хектара с насаждения, което е с 300 хектара повече спрямо миналата. Увеличение има и при произведените количества розов цвят. За тази година те са 10 335 тона, докато през миналата количествата са били 9455 тона. Освен това за 2024 г. са преработени 9493 тона, което с почти 1000 т повече спрямо миналата. Изкупната цена на розовия цвят се движела между 3,70 и 4,20 лв. за килограм, а на брането - в диапазона 1,5-1,8 лв. за килограм. Преработвателите в България към 2024 г. са 73, основно в София, Стара Загора и Пловдив. Дестилериите са 53 с годишен капацитет за повече от 15 000 тона цвят. Маслодайна роза у нас се отглежда в 17 области от 2989 производители, които са концентрирани основно в три области - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. От началото на 2024 г. са изнесени 936,5 кг розово масло за над 30 държави. Количествата са отишли предимно в САЩ, Китай, Австралия, Япония, Индия и Великобритания. Експортните цени варират в доста широки граници - между 9500 и 16 050 долара за килограм, в зависимост от това дали маслото е от конвенционално, или от биологично производство. От Националната асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, настояват за няколко изменения в закона за маслодайната роза: по време на кампания да се извършва контрол с реални действия за проследяване на сключените договори между производители и преработватели, проверки за нерегламентирани пунктове и реална информация за обектите за производство.
Източник: 24 часа (07.10.2024)
 
Двуцифрено увеличение на оборота от продажбата на храни за август, отчете НСИ През август 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано увеличение на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 10.2%, и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 4.7%. Това показват данните на Националния статистически институт. Намаление е отчетено при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 6.4%. При нехранителните продукти значителен ръст има при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия" - с 19.6%, а леко понижение - с 1.3% има при интернет продажбите. Като цяло на годишна база през месеца оборотът в търговията на дребно нараства за година с 4.9%.
Източник: Дневник (08.10.2024)
 
През 2023 г. консервните фабрики в България са преработили 91,6 хил. тона плодове, което е с 21.4% по-малко от предходната година, по данни на агростатистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). От преработените плодове с най-голям дял са доставените от български производители –45%, В производството на готова продукция от плодове количеството вложени плодови концентрати и други междинни продукти са 6 826 тона. Произведена е 64,7 хил. тона готова продукция от плодове, a готовата продукция от зеленчуци е 84,4 хил. тона (включително плодово-зеленчукова и от гъби). С най-голям дял от преработените плодове са черешите, ябълките, прасковите и сливите. От преработените зеленчуци с най-голям дял са доматите, пиперът и картофите. От преработените плодове с най-голям дял са доставените от български производители –45%, следват внос от трети страни – 23%. Предприятията стопанисват 838 хектара площи, от които са доставени 12% от преработените плодове. Преработени са 106,7 хил. тона пресни зеленчуци, което е с 2.3% по-малко от предходната година. От преработените пресни зеленчуци с най-голям дял са доставените от български производители – 85%, следват доставките от ЕС – 8%, и внос от трети страни – 2%. От площите, стопанисвани от предприятията (162 хектара), са доставени 3% от преработените зеленчуци. На ишлеме са преработени 2% от зеленчуците. В производството на готова продукция от плодове количеството вложени плодови концентрати и други междинни продукти са 6 826 тона, като най-много са количествата от череши, сливи и малини. В производството на готова продукция са използвани 8 358 тона зеленчукови концентрати или други междинни продукти, като 60% от тях са местно производство, 20% са доставки от ЕС и останалите 20% са внос от други страни. Най-големи количества зеленчукови концентрати и полуфабрикати са от домати– 4 710 тона, а от пипер са вложени в производството 1 069 тона и гъби 2 хил. тона. Готовата продукция от преработени плодове, реализирана в страната, е 36,9 хил. тона. Изпращанията за ЕС са 28,9 хил. тона, износът за трети страни е 6,1 хил. тона.
Източник: econ.bg (10.10.2024)
 
През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 1.7% спрямо предходния месец През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство" в България се повишава с 1.7% спрямо юли и с 5.5% спрямо август 2023 г., съобщи Националният статистически институт. За месеца специализираните строителни дейности нарастват с 2.6%, изграждането на съоръжения - с 2.4%, а при сградите е най-слабо - с 0.4%. Спрямо година строителството на сгради дори намалява с 1.1%. При специализираните строителни дейности има увеличение с 11.8%, а при съоръженията - със 7.9%.
Източник: econ.bg (11.10.2024)
 
Приходите на всички компании в България се свиват с 1% до 612 млрд. лв. Финансовите резултати на всички фирми в страната са се свили за първи път за последното десетилетие през 2023 г. През изминалата година приходите на работещите компании в България са се понижили с 0.95% до 607.9 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 387 хил. подали данъчни декларации дружества. Общата счетоводна печалба за 2023 г. се понижава с 1.72% до 54.6 млрд. лв., като бележи спад за втори път за последното десетилетие, след пандемичната 2020 г., когато намаля с 1.42%. За някои участници в икономическия живот обаче годината е била по-тежка и това се чете в данните за отчетената данъчна загуба, която расте с 14.47% до 6.9 млрд. лв. С най-бърз темп през 2023 г. растат печалбите в сектора на финансите и застраховането - близо 120%. Положителен принос имат и сектори като "култура, спорт и развлечения", образование и строителство, макар и при тях процентният ръст да е доста по-умерен - в диапазона 30-44%. Най-дълбоко в полетата на загубите навлизат дружествата от добивната промишленост, селското стопанство и сектора на професионални и научни дейности. През 2023 г. броят на активните фирми в страната се е увеличил с 10 хиляди. За поредна година водещ остава секторът на търговията, в който през 2023 г. е отчетена съвкупна печалба от 10.5 млрд. лв. - с 258 млн. лв. по-малко спрямо предходната година, или спад от 2.41%. Втората позиция остава за преработващата промишленост с близо 8.4 млрд. лв. печалба за 2023 г. в сравнение с 8.8 млрд. лв. за година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори допълват финансите и застраховането, където сумарният положителен резултат скача до 6.1 млрд. лв. спрямо 2.8 млрд. лв. през 2022 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба расте с 3.47% до 48.3 млрд. лв., или номинално увеличение от 1.6 млрд. лв. При декларираната от компаниите в България данъчна загуба номиналното увеличение е наполовина по-малко - с 867 млн. лв., но в процентно изражение нарастването е доста по-високо заради по-ниската база - с 14.47% до общо 6.9 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2023 г. е този на професионалните и научни дейности, където отрицателният финансов резултат скача с цели 187%, или 818 млн. лв. за година, до 1.26 млрд. лв. Следва търговията, където загубите растат с 415 млн. лв. до сумарен минус от 1.07 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълва преработващата индустрия, но там посоката е обратна - за последната година загубите са се свили с 60 млн. лв. до 697 млн. лв.
Източник: Капитал (11.10.2024)
 
Външната търговия се свива през 2024 г. Външната търговия на България се свива през първите осем месеца на годината. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - август 2024 г. от България общо (за трети страни и за ЕС) са изнесени стоки на стойност 56 511,2 млн. лв., което е с 2,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През август 2024 г. общият износ на стоки възлиза на 6 826,6 млн. лв. и намалява с 1,9 на сто спрямо същия месец на предходната година, а през същия месец на 2023 г. е бил 6 094,7 млн. лв. с намаление от 22 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 64 027,7 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,1 на сто по-малко спрямо същия период на 2023 година, когато вносът е бил 63 877,1 млн. лв. (по цени CIF) и с 8,8 на сто по-малко спрямо януари - август 2022 година. През август 2024 г. общият внос на стоки намалява с 3 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7 619,0 млн. лева при 7 856,7 млн. лева през август 2023 г. с намаление спрямо август 2022 г. от 8 на сто. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - август 2024 г. и е на стойност 7 516,5 млн. лева. През август 2024 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 792.4 млн. лева. Справка в НСИ показва, че през периода януари - август 2023 г. салдото отново е било отрицателно на стойност 7 035,5 млн. лева, августовските му стойности за 2023 г. са били отрицателни и на стойност 1 762,0 млн. лева.
Източник: actualno.com (14.10.2024)
 
?poфилът нa чyждecтpaннитe ІТ ?oмпaнии, ?oитo инвecтиpaт в Бългapия IT индустрията е един от основните двигатели на българската икономика. Близо 5 на сто от хората в ЕС работят в областта на информационните и комуникационните технологии, показват данни на Евростат. В България този дял е 4,3%. Проучването на DEV.bg показва, че в България оперират малко над 610 чуждестранни IT работодатели, които се развиват във всевъзможни подсектори на технологичната индустрия - от разработване на продукти и услуги до консултантска дейност. Около 33 на сто от тях идват от дестинации извън европейския континент, като Северна Америка е лидер в това отношение заради присъствието на повече от 150 компании от САЩ у нас (предимно от Ню Йорк и Сан Франциско), както и на близо 10 такива от Канада. На второ място се нарежда Близкият изток заради компаниите, идващи от Израел, а на трето - Азия - в лицето на Индия, Обединените арабски емирства, Сингапур, Филипините, Хонконг и Япония.В преки охлаждането на пазара, 44 на сто от компаниите в IT сектора у нас продължават да наемат служители и то всеки месец. Около 20% от европейските компании у нас идват от държави извън Европейския съюз. На първо място тук е Великобритания, следвана от Швейцария и Украйна. В класацията място заема и Лихтенщайн. Германия има най-много представители в България - 95. Втора е Франция с 25, а топ 3 затваря Белгия със 17 компании. Най-внушителната група, според броя на IT служителите в България, е тази на микро и малките компании, които съставляват повече от 50% от общия брой на чуждестранните IT организации у нас. На второ място се нареждат големите, с между 30 и 70 IT служители, следвани от средните. Във всички тези компании в глобален мащаб работят общо 488 631 служители. 15,4% (над 75 хил. души) са ситуирани в българските им офиси, а от тях 43,2% (близо 33 хил. души) са част от IT отделите у нас.
Източник: Money.bg (14.10.2024)
 
В България идват работници от 17 държави: Работната ръка е от няколко континента Работната ръка в България вече буквално идва от няколко континента. За първите седем месеца на годината дирекция "Миграция" на МВР е разрешила пребиваването у нас с цел работа на чужденци от 17 държави извън ЕС. Най-много хора идват от Узбекистан, Киргизстан и Непал, а най-далечните "донори" на работна ръка са Куба и Индонезия. Чужденци от трети страни могат да работят в България с разрешение на Агенцията по заетостта или с разрешение на дирекция "Миграция" на МВР. През агенцията минават процедурите за сезонни работници до 90 дни, лица от български произход и командировани до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни минава по най-облекчен ред и е най-популярната - за половин година са издадени 7647 такива решения. По линия на МВР минават няколко други процедури по Закона за чужденците в Република България. Най-облекчен е редът за единно разрешение за пребиваване и работа, затова и то е най-популярно. До 31 юли са издадени 4153 такива разрешения, в това число 1199 от Узбекистан, 679 от Непал, 486 от Индия, 477 от Турция, 294 от Киргизстан, 252 от Бангладеш, 116 от Република Северна Македония, 89 от Виетнам, 52 от Тунис и 43 от Руската федерация. Това разрешение е със срок от 3 години. За по-дълга сезонна заетост - между 90 дни и 9 месеца, дирекция "Миграция" е издала 2076 разрешения, включително на 563 души от Киргизстан, 477 от Узбекистан, 309 от Турция, 270 от Индонезия, 139 от Непал, 108 от Индия, 65 от Шри Ланка, 28 от Бангладеш, 26 от Таджикистан, 25 от Куба. Със синя карта все още идват твърде малко хора - 567 карти са издадени от началото на годината до 31 юли. Тя е предназначена за заетост на специалисти. Тук водещата група е на руснаците - 291, а има още 51 служители от Турция, 39 от Украйна, 36 от Индия, 31 от Куба, 22 от Беларус, 20 от Египет. Разрешен е и вътрешнокорпоративен трансфер на 242 души, от които повечето - 226 души, са от Турция. За първите седем месеца на годината е предоставено право на продължително пребиваване и работа на 7038 граждани на трети държави, показва статистиката на дирекция "Миграция". Ръстът спрямо същия период на 2023 г. е около 73%. За сравнение, за цялата 2023 г. предоставените разрешения са били 7301.
Източник: Сега (15.10.2024)
 
ОББ: Услугите и индустрията отново мотори на икономиката Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, анализаторите на банка ОББ отчитат, че през първото полугодие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 2.0% спрямо същия период на 2023 г., според данните на НСИ. „От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и индустрията. Услугите, макар че не нараснаха най-бързо през полугодието - с 1.7% (реално) спрямо първото полугодие на 2023 г., сериозно дръпнаха БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 61.7% в него. На този фон, индустрията отчете по-бързо увеличение на продукцията с 2.2%, но нейното влияние е по-слабо, тъй като тя заемаше над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.9%. Селското стопанство нарасна с 0.9% при дял от 4.4%, докато най-малкият бранш, този на строителството (2.6% от БВП), увеличи продукцията си с 1.6%. Все пак, трябва да се отбележи, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. „Понижаваме леко прогнозата си за тази година от 2.3% на 2.2% реален растеж на БВП, поради рецесията в Германия, най-големия търговски партньор на България, и задълбочаващата се политическа криза у нас.“, каза още Емил Калчев. Хармонизираната безработица остана стабилна на ниво от 4.0% за месеците от май до юли. На този фон, при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки рекордни ръстове от 19.4% през май и 18.1% през юни (спрямо същите месеци на 2023 г.).
Източник: Стандарт (15.10.2024)
 
Годишната инфлация у нас е 1,2% След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто и септемврийски стойности за 2023 г. от 6,3 на сто, днес Националният статистически институт (НСИ) обяви, че годишната инфлация в България за миналия месец е 1,2 на сто. През септември 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е минус 1 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1,2 на сто, съобщи днес НСИ. Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,1 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 - септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 - септември 2023 г. е 3,2 на сто. През септември 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: "Развлечения и култура" (-13,7 на сто), "Ресторанти и хотели" (-2,5 на сто), "Транспорт" (-2 на сто) и "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дом" (-0,7 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: "Образование“ (+3,3 на сто), "Облекло и обувки" (+0,8 на сто), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (+0,6 на сто) и "Алкохолни напитки и тютюневи изделия" (+0,3 на сто).
Източник: 24 часа (16.10.2024)
 
Жените на ръководни позиции в България се увеличават до 68 хиляди Жените на ръководни позиции в България се увеличават, въпреки че остават по-малко от мъжете. През 2023 година техният брой е достигнал 68 000 – с 3200 повече в сравнение с предходната година. Това показват данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2023 година, който беше одобрен от правителството. През миналата година делът на жените, които са част от управленски бордове, се е увеличил от 14,8% на 18,3%. Разликата в заплащането между двата пола през 2022 година е била 13% в полза на мъжете. Докладът показва, че през миналата година коефициентът на заетостта на жените на възраст 15-64 години е бил 67,4%, а на мъжете – 73,9%. Разлика се отчита и при средният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. За мъжете той е бил 942 лева, а за жените – 765 лева. Дамите обаче са получавали пенсия средно по 27,6 години, което е с над 7 години повече в сравнение с мъжете. През 2023 година средният осигурителен доход е бил 1445,55 лева. За мъжете размерът му е бил 1488,15 лева – с 6,2% повече отколкото за жените.
Източник: Банкеръ (16.10.2024)
 
Здравната каса ще разпределя 9.2 млрд. лв. през 2025 г. Догодина парите за здраве се увеличават с един милиард, или 13.2%, до 9.2 млрд. лв. Това предвижда проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., подготвен от Министерството на финансите и касата. Първоначалния проект, вероятно ще претърпи промени, но той показва пълно отстъпление от досегашната политика, наложена от предишните редовни правителства - да се дават повече пари за профилактика и лечение извън болница и да се намалят хоспитализациите, особено за изследвания, които могат да се направят извън клиника. Освен това документът слага край на включването на нови безплатни лекарства за хронично болни, както това се случи през тази година с базовата терапия за сърдечно-съдови заболявания, от които боледуват 1.5 млн. души. Проектът трябва да бъде одобрен от надзорния съвет на НЗОК, правителството и парламента до края на годината. В проектобюджета е заложен ръст от 16% на парите за болници, което прави увеличение с над половин милиард лева по това перо в сравнение с тази година до 4.142 млрд. лв. С подобно увеличение от 16%, но с по-малка сума - 322 млн. лв., нарастват и средствата за лекарства, платени от НЗОК, които ще достигнат 2.351 млрд. лв. За сметка на това средствата за първична извънболнична помощ ще достигнат 572 млн. лв. (колкото е приблизително увеличението за болниците), което е скромен ръст от 2.6% и не предполага нарастване нито на цените на прегледите, нито на броя направления за пациентите. Едноцифрени са и увеличенията за прегледи при специалисти и за медико-диагностична дейност, в която са включени и изследванията със скенер и ядрено-магнитен резонанс извън болница. Увеличението на парите за онколекарства е 21%, но пък перото за лекарства за домашно лечение с рецепта, които НЗОК ще плати, нарастват само с 37 млн. лв. (или 11%), в които влизат новите безплатни лекарства за високо кръвно. Тази година за тях бяха отпуснати 50 млн. лв., а през следващата година те намаляват до 37 млн. лв.
Източник: Капитал (17.10.2024)
 
Промишленото производство в България е нараснало за трети пореден месец Промишленото производство в България е нараснало за трети пореден месец, по данни на Евростат. Произведената продукция от промишлените предприятия се е повишила с 0,8% през август спрямо юли, като отбеляза минимално покачване от 0,1 на сто през юни и с 0,6 през юли. На годишна база обаче родната промишленост продължава низходящата си тенденция. Последният годишен растеж е отчетен през декември 2022 г. На този фон промишленото производство се е увеличило с 1,8% в еврозоната и с 1,3% в Европейския съюз според данните на Евростат. През юли то спадна с 0,5% във валутния съюз и с 0,3% в ЕС. На годишна база промишленото производство се е увеличило с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС. В еврозоната през август спрямо с юли показателят се е свил с 0,3% при междинните стоки и се е увеличил с 0,4% за енергията, с 3,7% за капиталовите стоки, с 1,7% за дълготрайните потребителски стоки и с 0,2% за недълготрайните потребителски стоки. В ЕС промишленото производство се е понижило с 0,2% при междинните стоки и с 0,4% при недълготрайните потребителски стоки, като е нараснало с 0,2% при енергията и с 3,6% при капиталовите стоки.
Източник: econ.bg (17.10.2024)
 
Преките чуждестранни инвестиции в България се свиват със 77.5% на годишна база Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 697,8 млн. евро към края на месец август тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява понижение от 77,5 на сто на годишна база. За сравнение, нетният поток на преките вложения в страната през същия период на миналата година е положителен в размер на 3,103 млрд. евро или с 2,405 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Сумата на нетния поток на преките инвестиции у нас за периода януари-август тази година се равнява на 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Конкретно през август размерът на нетния поток на чуждите инвестиции е положителен и възлиза на 100,5 млн. евро. Това е близо шест пъти по-нисък резултат спрямо август 2023 година, когато нетният поток на чуждите вложения е бил положителен в размер на 590,3 млн. евро. Данните на БНБ за нетния поток на чуждестранните вложения в България са предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - август 2024 г. са от Нидерландия (518,1 млн. евро), Австрия (451,7 млн. евро) и Гърция (359,7 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Русия (371,3 млн. евро) и Полша (137,4 млн. евро). За първите осем месеца на тази година нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти в България е отрицателен в размер на 3,1 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 11,2 млн. евро за същия период на миналата година.
Източник: 24 часа (18.10.2024)
 
Търговският дефицит на България намалява с 30% през август Търговският дефицит на България за август намалява с повече от 30% на годишна база до 287,8 млн. евро от 413,8 млн. евро година по-рано. За първите осем месеца обаче той нараства с малко над 42% до 2,953 млрд. евро от 2,077 млрд. евро за същия период на миналата година, се вижда от предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Износът на български стоки за август е на стойност 3,500 млрд. евро и за година нараства с 54,8 млн. евро (1,6%). От януари до август той достига 28,514 млрд. евро и намалява със 709,6 млн. евро (2,4%) на годишна база до 29,224 млрд. евро. За сравнение, експортът от януари до август 2023 г. се свива за година със 7,5%. Вносът на стоки е 3,788 млрд. евро, като спада със 71,2 млн. евро (1,8%) спрямо август 2023 г. (3,859 млрд. евро). За осем месеца той е 31,467 млрд. евро, като се увеличава със 165,7 млн. евро (0,5%) спрямо същия период на 2023 г. Вносът за януари-август 2023 г. намалява на годишна база със 7,8%. В централната банка отчитат, че текущата и капиталова сметка е на положителна територия и възлиза на 1,193 млрд. евро при излишък от 283,2 млн. евро през август миналата година. За първите осем месеца на тази тя е положителна и възлиза на 2,841 млрд. евро при положително салдо от 1,868 млрд. евро за януари-август 2023 г. За август салдото по текущата сметка е на плюс с 1,070 млрд. евро при положително салдо от 219,2 млн. евро за август 2023 г. За осем месеца текущата сметка е на положителна територия с 1,537 млрд. евро при положително салдо от 904,5 млн. евро за януари-август 2023 г. В БНБ изчисляват, че салдото по услугите е на плюс с 1,014 млрд. евро при положително салдо от 1,076 млрд. евро за август 2023 г. За първите осем месеца на тази година то е положително в размер на 5,213 млрд. евро при 5,344 млрд. евро за януари-август 2023 г. Капиталовата сметка е на плюс и възлиза на 123,3 млн. евро при излишък от 64 млн. евро преди година. За периода от януари до август тя излиза на плюс с 1,303 млрд. евро при излишък от 963,7 млн. евро година по-рано. Финансовата сметка за август е на зелено с 550,1 млн. евро при положителна стойност от 206 млн. евро за август 2023 г. За януари-август тя също е положителна – 727 млн. евро, след като за същия период на 2023 г. излезе на плюс с 1,472 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2024)
 
Съветът за икономически анализи: България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства Съветът за икономически анализи публикува анализ, посветен на демографските предизвикателства пред българската икономика. От началото на 90-те години на 20-ти век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, което се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори. Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС. Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 година. След 2009 година демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0.9 процентни пункта (пр.п.) годишно. Това представлява около 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010-2021 година. Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените в структурата на населението. Необходим е стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.
Източник: Банкеръ (22.10.2024)
 
Броят на вписаните строителни компании в Централния регистър на Камарата на строителите в България (КСБ) достигна 7462 , като 45 от тях са чуждестранни. През 2024 г. са вписани 785, като 80% са новоучредени дружества. Преобладават дребните предприятия - от всички регистрирани 6527 са с до 49 души персонал. Само в 60 компании работещите са над 250, а 830 фирми са "среден калибър" (с между 50 и 249 души). В регистъра задължително се вписват всички компании, извършващи строителство над 100 кв. м. Без удостоверение от КСБ те не могат законно да упражняват дейност. Според икономическия отчет през първото полугодие на тази година произведената строителна продукция в България е за 10,2 млрд. лв. като спрямо същия период на миналата ръстът е от 28,7%. През първите шест месеца на тази година са били издадени 6068 разрешителни за строеж на нови сгради като спадът е от 2,5% в сравнение със същия период на 2023 г. Започнало е строителството на 4326 нови сгради, което бележи ръст от 9,4%. В експлоатация са били въведени 2065 новопостроени жилищни сгради, където се отчита спад от 21,6% спрямо същия период за 2023 г. През първото полугодие на годината са били обявени 2730 обществени поръчки на обща стойност 5, 7 млрд. лв., което е с ръст от 18,2% на броя и спад от 25,4% на стойността им.
Източник: econ.bg (24.10.2024)
 
Депозитите на домакинствата в търговските банки в България нарастват с 11,4 на сто на годишна база през месец септември, достигайки 85,140 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Повишението на депозитите на домакинствата (и НТООД) забавя темпа на растеж, тъй като през предходния месец август ускорението достигаше 12,1 на сто на годишна база. Депозитите на домакинствата се равняват на 43,5 процена от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Депозитите на нефинансовия бизнес у нас нарастват със 7 на сто на годишна база през месец септември до общо 45,270 млрд. лева. През предходния месец август годишният ръст бе 6,2 на сто. Парите на бизнеса в банките на българския пазар възлизат на 23,1 процента от БВП. Депозитите на финансовите предприятия достигат 3,628 млрд. лева към края на месец септември тази година, като нарастват със 7,3 на сто спрямо същия месец на миналата година. Това представлява забавяне на годишния темп на растеж, тъй като през август той възлизаше на 16 на сто. В края на септември общата сума на депозитите на неправителствения сектор достига 134,038 млрд. лева - сума, която се равнява на 68,4 на сто от БВП на страната. Депозитната маса се увеличава с 9,7 на сто на годишна база през септември, спрямо ръст от 9,1 на сто месец по-рано.
Източник: 24 часа (24.10.2024)
 
Минималната работна заплата става 1077 лв. от 1 януари 2025 г., реши МС Въпреки несъгласието на работадателите и аргументите, че формулата за определянето и? е грешна защото намалява драстично разликата при заплащането между различните квалификации труд, Министерският съвет реши да увеличи минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. от януари 2025 г. Това е ръст със 144 лв., или 15,4% и за първи път минималното възнаграждение в България ще е над 1000 лв. Мотивите на правителството са, че е в изпълнение на промените Кодекса на труда, с които беше предвидено минималната заплата да 50% от средната за страната. Същевременно, изследване проведето в периода май - юлина от Агенцията по заетостта показва, че 17 300 български предприятия преценяват, че се налага съкращаване на персонал през следващите 12 месеца при 12 600 през 2023 г., което се явява ръст от 37,3% на работодателите, принудени да свиват дейността си. Според синдикатите обаче, увеличението на минималната работна заплата е трябвало да бъде по-голямо.
Източник: Капиталов пазар (25.10.2024)
 
Лихвите по новите депозити в левове на домакинствата нарастват през месец септември, докато средната годишна доходност на влоговете в евро записва леко отстъпление, сочат данните на Българската народна банка. Лихвите по новите потребителски заеми намаляват през септември, докато средната годишна цена на жилищните кредити отчита леко повишение от 0,1 процентни пункта, оставайки на познатото ниско равнище от последните години. Средната годишна лихва по новите срочни депозити в левове на домакинствата възлиза на 1,02 процента през месец септември. Това представлява повишение от 0,12 процентни пункта спрямо предходния месец август. Спрямо септември 2023 година повишението на лихвата по тези влогове достига 0,40 процентни пункта. Средната годишна лихва по новите депозити в евро с договорен матуритет достига 1,77 процента през септември. През предходния месец август средното ниво бе 1,78 процента. На годишна база средното ниво на лихвата нараства с 0,73 процентни пункта. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро, остават на нивата от предходния месец съответно 0,10 процента и 0,14 процента. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0,3 процента (0,8 млн. лв.) до 254,4 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро се понижава с 1,3 процента (3,5 млн. лв.) до 264,4 млн. лева. Средната годишна лихва по новите срочни депозити на нефинансовия бизнес намалява с 0,08 процентни пункта на месечна база и с 0,66 процентни пункта на годишна основа до 1,70 процента през септември.
Източник: 24 часа (28.10.2024)
 
България остава сред страните, поставени под засилено наблюдение от специалната междуправителствена група за финансови действия (FATF) след приключилото в Париж нейно пленарно заседание. Страните, които са включени в т. нар. "сив" списък на FATF са под засилено наблюдение заради недостатъчен капацитет в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. В момента те са общо 24, като България попадна в него преди година - на 27 октомври 2023 г. Освен България в този списък са включени още Хърватия, Монако, Филипините, Хаити, Сирия, Венецуела, Виетнам, Йемен, както и редица африкански държави. В доклад на FATF, озаглавен "Юрисдикции под засилено наблюдение", се посочва, че България е предприела стъпки за подобряване на мерките си за борба с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма и е "демонстрирала първоначално изпълнение на националния си план за действие", в който е очертана нейната стратегия за борба с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма. България е показала "първоначално прилагане на надзор, основан на риска, към операторите на пощенски парични преводи, компаниите за обмен на валута и фирмите за недвижими имоти". Препоръките на междуправителствената организация към България са да отстрани "оставащите технически пропуски в спазването на законодателството и да гарантира, че информацията за действителните собственици която се съхранява в, регистрите, е точна и актуална. България трябва да подобри процедурите по разследване и "наказателното преследване на различните видове изпиране на пари, включително корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност". Препоръчва се също да бъде осигурена "възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания" при всички операции срещу тероризма, както и да бъдат "отстранени пропуските при прилагането на целенасочени финансови санкции във връзка с финансирането на разпространението на оръжия". Българските власти трябва "да идентифицират организациите с нестопанска цел, които са най-уязвими към злоупотреби, свързани с финансирането на тероризма". България трябва да организира мониторинг, чрез който да бъдат предотвратени злоупотреби, свързани с финансирането на тероризма".
Източник: Сега (28.10.2024)
 
Заради липсата на рентабилност все повече розопроизводители изоставят своите полета и това струва на сектора загуби за десетки милиони евро, заяви за председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България - Петър Симеонов. Той коментира, че в момента масово се изоставят розови градини до 30 дка, защото на розопроизводителя не му остава и 20% печалба от това, което получава като крайна цена. Изминалата стопанска година беше особено тежка за розопроизводителите. Кампанията започна необичайно рано на 20 април и продължи до около 15 юни, като през този период земеделците срещнахме редица с трудности. Общото количество произведен розов цвят за кампанията е малко над 10 000 тона, но около 40% от него беше влага. Изкупната цена на конвенционалния розов цвят тази година варира между 3,50 и 4,00 лева за килограм, но разходите за производство продължават да растат. Един средно добър работник при розобера може да набере около 40 килограма цвят на ден, което му осигурява около 80 лева на ден. Тези разходи, заедно с увеличаващата се себестойност на розовото масло, правят българските производители неконкурентоспособни на световния пазар. На този фон страни като Азербайджан, Турция и Мароко успяват да предлагат по-евтини продукти, което поставя българските розопроизводители в неблагоприятна позиция. През 2023 г. България е изнесла 1370 килограма розово масло на средна експортна цена от 9168 евро за килограм - това прави общо над 12,5 милиона евро. Износът е бил основно към САЩ, Китай, Япония, Тайван, Южна Корея и Франция, показват данни на земеделското министерство. Нашата страна е внесла 79 килограма от Турция и Китай. Още в началото на 2024-та данни от проучване на икономистите от "ИнтелиАгро" показа, че основните причини за по-ниските приходи и печалби в този ключов за страната ни сектор от селското стопанство са свръхпроизводство, презапасяване, липса на работна ръка и инфлация в Европа и САЩ. Проблемът с недостига на работна ръка, което се явява основен ограничаващ фактор за производството на цвят в бъдеще. През април 2023 година българското розово масло, което се произвежда в района на Казанлък, беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на световната организация по интелектуална собственост. Производството на розово масло в Европа е индустрия с приходи в размер на 75 милиарда евро годишно.
Източник: Money.bg (29.10.2024)
 
Намаление на необслужваните кредити през второто тримесечие на 2024 година е регистрирано в редовния анализ на БНБ за състоянието на банките в България. При необслужваните активи се наблюдава намаление, в резултат на което общият дял на необслужваните кредити по брутна стойност в кредитния портфейл към 30 юни възлиза на 4,0 на сто при 4,3 процента в края на март. Брутният кредитен портфейл на банковата система е нараснал с по-висок темп (4,0%) спрямо този за предходното тримесечие (2,8%). Отношението на ликвидно покритие на банковата система у нас остава значително над изискваното минимално равнище от 100% и в края на юни 2024 г. възлиза на 246,7%. Брутните необслужвани кредити и аванси на тримесечна база намаляват със 121 млн. лв. (2,8%) и в края на юни 2024 г. са 4,2 млрд. лв. За същия период общият размер на брутните кредити и аванси в широкия обхват отбелязва спад с 1 млрд. лв. или с 0,7 на сто до малко над 140 млрд. лв. Нетните необслужвани кредити намаляват със 114 млн. лв. или с 5 на сто до 2,1 млрд. лв. и остават изцяло покрити от размера на капитала, превишаващ капиталовите изисквания и приложимите буфери.
Източник: Труд (29.10.2024)
 
Резултати на ЦИК при 100% обработени протоколи При 100% обработени протоколи Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви резултатите от предсрочните парламентарните избори на 27 октомври. Данните показват, че в 51-ото Народно събрание влизат 8 партии и коалиции: ГЕРБ-СДС – 26,38%, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – 14,20%, „Възраждане“ – 13,35%, „ДПС – Ново начало“ - 11,55%, „БСП – Обединена левица“ – 7,57%, „Алианс за права и свободи“ (АПС) – 7,48%, „Има такъв народ“ (ИТН) – 6,78%, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) – 4,59%. Една хиляда от процента не достигна на партия „Величие“ да влезе в парламента - те получават 3,99% в период, или малко над 97 000 гласа. Не им достигнаха около 25-26 гласа, за да прескочат 4-процентната бариера. Най-голямата извънпарламентарна формация е „Синя България“ с резултат малко над 1%. 38,94% или 2 570 639 от имащите право на глас българи (6 601 262) са упражнили правото си на глас. За сравнение, на изборите на 9 юни 2024 г. избирателната активност достигна 34,41%.
Източник: bTV (30.10.2024)
 
Брутният външен дълг на "Държавно управление" нараства с 805,3 млн. евро Брутният външен дълг на страната по предварителни данни възлиза на 43,73 млрд. евро (43,7 процента от прогнозния БВП ) в края на август, съобщават от БНБ. Това е с 983,2 млн.евро (2,3 процента) повече в сравнение със същия период на 2023 г. (42,7453 млрд. евро, 45,1 процента от БВП). В края на август краткосрочните задължения са 7,7382 млрд. евро (17,7 процента от брутния дълг, 7,7 процента от БВП) и се повишават с 280,3 млн. евро (3,8 процента) на годишна база (7,4579 млрд. евро, 17,4 процента от дълга, 7,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35,9904 млрд. евро (82,3 процента от брутния дълг, 35,9 процента от БВП) в края на август, като нарастват със 703 млн. евро (2 процента) спрямо същия месец на миналата година (35,2874 млрд. евро, 82,6 процента от дълга, 37,3 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август е 10,23 млрд. евро (10,2 процента от БВП). Той нараства с 805,3 млн. евро (8,5 процента) на годишна база (9,4291 млрд. евро, 10 процента от БВП).
Източник: 24 часа (31.10.2024)
 
Производствените цени в България се понижават през септември Производствените цени в България се понижават през септември с 0,8% на месечна и на годишна база след регистрираните през август повишения, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Роля за понижението спрямо предходния месец имат по-ниските цени в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1,8%, както и в преработващата промишленост – с 0,8%. Ръст се наблюдава в добивната промишленост – с 2,8%.В преработващата промишленост спад на цените има при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 4,8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 0,9%. Увеличение на цените се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 2,2%, и при производството на облекло – с 0,9%. На годишна база спадът на цените на производител също е с 0,8%, като намаление има в преработващата промишленост – с 2,3%, докато в добивната се отчита ръст с 13,5%, а при производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия и газ – с 1,6%. Намаление на цените в преработващата промишленост е регистрирано при: обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 10,3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 6,6%, производството на химични продукти – с 6,1%. По-високи цени са отчетени при: производството на мебели – с 11,2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 10%, производството на изделия от каучук и пластмаси – със 7,7%.
Източник: econ.bg (31.10.2024)
 
Домакинствата са изтеглили над 1.6 млрд. лв. банкови заеми През септември домакинствата в България са изтеглили над 1.6 млрд. лв. заеми от банките, показват публикуваните наскоро данни на БНБ. От тях 811 млн. лв. са жилищни заеми, а 807 млн. лв. - потребителски. Така общата сума на заемите за жилища достига 23,617 млрд. лева, което представлява 25,9% нарастване за една година - един от най-високите темпове на нарастване. Този кредитен бум, който носи рискове от повишена задлъжнялост на населението и проблеми за плащане при неблагоприятно развитие на икономиката, бе причина БНБ да въведе от 1 октомври ограничения пред банковото кредитиране. Банките не може да отпускат повече от 80% от стойността на имота, изплащането на кредита не може да е по-дълго от 30 г., а месечната сума за изплащане не трябва да е по-висока от половината от месечния доход на получателя на кредита. Все още лихвите по ипотечните кредити са на рекордно ниски нива - средният лихвен процент за септември 2024 г. е 2.53%, а ГПР се понижава с 0.02 пр. п. до 2.82%. При заемите за потребление средният лихвен процент намалява през септември с 0.21 пр. п. до 9.05%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0.25 пр. п. до 9.79%.
Източник: econ.bg (01.11.2024)
 
Разходите за научноизследователска дейност нарастват Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2023 година нарастват с 15,9 на сто до общо 1,467 млрд. лева, съобщават от Националния статистически институт. По този начин се запазва тенденцията за отчитане на ежегоден ръст в периода 2019 – 2023 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,79 процента и е с 0,04 пункта по-висока в сравнение с 2022 година. Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 64,3 на сто от общите разходи за НИРД през 2023 година. Следва сектор "Държавно управление", научните институти и организации от който формират 28,7 на сто. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,5 на сто, а от нетърговските организации - на 0,5 на сто.
Източник: 24 часа (01.11.2024)
 
Токът в България най-скъп в ЕвропаЦената на тока в България е най-висока в сравнение с цяла Европа, показват реалните данни на търговията с електроенергия на енергийните борси в Европейския съюз. Справката за 29 октомври показва, че средната цена у нас е 151,37 евро за мегаватчас, като само в съседна Румъния електроенергията е на такива стойности. За сравнение цените за мегаватчас в Германия са 141,18 евро, в в Франция - 86,73 евро, в Чехия и Словакия около 141 евро за мегаватчас, в Нидерландия - 134,2 евро за мегаватчас. Твърдо под 140 евро за мегаватчас са цените в Италия, Гърция, Белгия, Естония, Португалия и Испания. С решение на Народното събрание в България бизнесът, който е на либерализирания пазар на електроенергия, получава компенсации за високите цени на тока до края на годината, като прагът е 180 лева/MWh и над тази цена разликата се покрива от Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. В пиковите часове на потребление цените на Българската енергийна борса варират и преди ден са били на стойности от порядъка на близо 640 лева за мегаватчас без ДДС. Прогнозните стойности за цената на тока у нас през последните три месеца на годината бяха посочени в анализ на КЕВР в стойности от 86,12 евро/MWh до 109,59 евро/MWh и те сериозно се различават от динамиката на пазара през целия октомври. Тежката индустрия в България обаче работи около 80 на сто за износ и така продукцията става неконкурентноспособна и затова от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори призова компенсациите за тока на бизнеса да продължат и през 2025 година. Имаше очаквания цените на електроенергията в първите месеци на 2025 година у нас да варират от 91,42 евро/MWh до 119,38 евро/MWh, но вероятно ще наложи актуализация на прогнозата.
Източник: Труд (01.11.2024)
 
БНБ: Нивото на основния лихвен процент се понижи до най-ниския си размер от юли 2023 г. насам Основният лихвен процент (проста годишна лихва), считано от 1 ноември тази година, се понижи до 3,22 процента, посочва БНБ. Това представлява понижение от 0,21 процентни пункта, тъй като ОЛП за октомври бе в размер на 3,43 процента. За последно нивото на ОЛП у нас е било по-ниско през месец юли 2023 г., когато размерът е възлизал на 3,12 процента. Пикът в покачването на ОЛП през последните години бе 3,80 процента, достигнат в края на 2023 г. и е повторен през март 2024 г. Основният лихвен процент у нас дълги години бе на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не бе повишаван от 2016 г. ОЛП у нас се използва предимно за изчисляване на законната лихва за забавяне по задължения към държавата.
Източник: Фрогнюз (01.11.2024)
 
Секторът на етеричните масла е изправен пред големи предизвикателства в глобален план Секторът на етеричните масла е изправен пред значителни предизвикателства в глобален план. За последните две години, между 2021 и 2023 г., международната търговия с етерични масла е намаляла с над 26% в количествено и с 18% в стойностно изражение. На този фон българският износ също отбелязва спад – тенденция, която продължава и през първата половина на 2024 г.Докато производството на маслодайната роза показва стабилност през последните три години с международни цени, които позволяват по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата, пред производителите стоят нови, нарастващи изисквания. В същото време лавандулата – другият символ на българския ароматен сектор – преминава през най-трудния си период за последните две десетилетия. С намаляващите международни цени, които едва покриват производствените разходи, и свиването на площите до 98 хиляди декара спрямо пика през 2021 г., бъдещето на сектора изглежда несигурно. Въпреки това експериментите с нови сортове лавандула разкриват потенциал за по-ефективно задоволяване на нуждите на международния пазар в бъдеще.
Източник: econ.bg (04.11.2024)
 
Печалбата на банковата система у нас към края на септември нараства с 0,5 на сто до 2,7 млрд. лева Банковата система в България отбелязва ръст на печалбата до 2,7 милиарда лева към края на септември, което представлява увеличение с 0,5% на годишна база.Това означава, че финансовият резултат е с 14 млн. лева по-висок спрямо първите девет месеца на 2023 г. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Основен принос за този растеж имат нетният лихвен доход и доходът от такси и комисиони, които се повишават значително спрямо предходната година. В същото време разходите за обезценка на финансови активи нарастват, достигайки 450 милиона лева. Активите на банковата система също се увеличават до 182,4 милиарда лева, като основните дялове заемат кредити и аванси, и дългови ценни книжа. Нарастването на кредитния портфейл е съсредоточено основно върху кредити за домакинства, докато за други финансови предприятия е отчетен лек спад. Необслужваните кредити леко намаляват като дял от общия кредитен портфейл, отразявайки тенденция за подобряване на кредитната структура. Депозитите в банковата система нарастват с 2,8 милиарда лева, формирани основно от депозитите на домакинства и нефинансови предприятия.
Източник: Труд (04.11.2024)
 
Бюджетният дефицит ще нарасне до 4 млрд. лв. към края на октомври Бюджетният дефицит на България ще нарасне до общо 4 млрд. лева към края на месец октомври очакват от Министерството на финансите на база предварителни данни и оценки. Това представлява увеличение от 1,17 млрд. лева спрямо септември. Очакваният отрицателен резултат в размер на 4 млрд. лева по салдото по консолидираната фискална програма (КФП) представлява 2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Размерът на бюджетния дефицит на касова основа към края на септември достигна 2,829 млрд. лева или 1,4 процента от прогнозния БВП, след като нарасна с 1,1 млрд. лева спрямо август, когато достигаше 1,681 млрд. лева. В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година е заложен индикативен размер на дефицита по КФП за годината в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета), посочват от финансовото министерство.
Източник: 24 часа (04.11.2024)
 
Общ показател на бизнес климата през октомври Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за състоянието на бизнес климата в България през октомври 2024 г. Общият показател на бизнес климата бележи спад от 5,6% спрямо предходния месец – от 22,5% на 16,9%. Понижение на показателя е регистрирано във всички сектори на икономиката – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. През октомври т. г. се отчита влошаване на бизнес климата в промишлеността от 5% спрямо септември 2024 г. – от 18,3% на 13,3%. Причина за това са по-негативните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. НСИ отчита спад при поръчките през последните три месеца, като прогнозите и за износа, и за производствената активност през следващите три месеца се влошават. През октомври 2024 г. средното натоварване на мощностите е с 1,2% под нивото от юли т. г. и достига 73,2%. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните проблеми, ограничаващи развитието на бизнеса. Същевременно мениджърите прогнозират увеличение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца.
Източник: industryinfo.bg (05.11.2024)
 
55% повече камиони и автобуси на пътя Трафикът от камиони и автобуси е нараснал с 55% за една година и за първи път има реална възможност приходите от събрани пътни такси в България да стигне и дори да надмине 1 млрд. лв, сочат данните на Националното толуправление. Докато през първата половина на 2023 г. приходите от толтакси, плащани от всички превозни средства над 3,5 тона, са били 186,834 млн. лв., за същия период на тази година вече са събрани 290,5 млн. лв., което прави ръст от 55%. Той идва единствено от увеличения трафик, тъй като през този период нито са повишавани таксите, нито е разширяван обхватът на пътищата, за които се събират толтакси. Броят на закупените от водачите на леки коли винетки през първото полугодие на 2023 г. е бил 2,987 млн., от които са събрани 152 млн. лв., докато тази година за същия период са купени 3,088 млн. винетки за 154,8 млн. лв.
Източник: 24 часа (06.11.2024)
 
Просрочените задължения на централната и местна власт към граждани и бизнес намаляват със 17,5 на сто от началото на годината до общо 320,6 млн. лева към края на първото полугодие на тази година, става известно от данните на Министерството на финансите. За сравнение, просрочените задължения на централната и местна власт към края на миналата 2023 година възлизат на 388,7 млн. лева или с 68,1 млн. лева повече спрямо настоящото ниво. Спрямо първото тримесечие на 2024 година, общата сума на просрочията намалява с 27,2 млн. лева или близо 8 на сто, тъй като към края на месец март сумата възлиза на 347,8 млн. лева. На годишна база дълговете също отбелязват спад, тъй като в края на второто тримесечие на миналата 2023 година сумата по тях е била 348,3 млн. лева, сочи справка в данните на финансовото ведомство. Към края на месец юни тази година общата стойност по просрочените задължения се формира от просрочия на централното правителство в размер на 214,5 млн. лева и просрочия на стойност 106,1 млн. лева на местните правителства. Просрочените задължения по сметки за средствата от ЕС на общините допълнително са в размер на 807,4 млн. лева към края на второто тримесечие на тази година, сочи отчетът на финансовото министерство. Социалноосигурителните фондове в т.ч. Националната здравноосигурителна каса не отчитат просрочени задължения към края на месец юни тази година.
Източник: 24 часа (07.11.2024)
 
Търговията на дребно в България расте с 5% през септември В България обемът на търговията на дребно е нараснал с 0,4 на сто през септември спрямо предходния месец, обръщайки спад (0,8 на сто) през август. На годишна база спрямо септември 2023 г. обемът в търговията на дребно в България се е повишил с 4,8 на сто, сочат първите, сезонно коригирани, оценки на европейската статистическа агенция Евростат. Oборотът в търговията на дребно се е увеличил с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,3 в ЕС през септември спрямо предходния месец, показват още данните на Евростат. През август обемът на търговията на дребно е се увеличи 1,1 на сто в еврозоната и с 0,9 на сто в ЕС. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-високите месечни увеличения на общия обем на търговията на дребно са регистрирани в Белгия, Дания и Хърватия (2,1 на сто за всяка), Германия (1,2 на сто), Австрия и Словакия (1,1 на сто за всяка). Най-голям спад се наблюдава в Словения (2,6 на сто), Полша (2,0 на сто) и Финландия (1,6 на сто). В еврозоната през септември спрямо август 2024 г. обемът на търговията на дребно с храни, напитки и тютюн е спаднал с 0,4 на сто, сочат данните. При нехранителните продукти (с изключение на автомобилните горива) оборотът е нараснал с 1,1 на сто. При автомобилните горива ръстът е с 0,2 на сто през септември на месечна база.
Източник: 24 часа (08.11.2024)
 
Индекси на промишленото производство през септември 2024 година Индексът на промишленото производство се повишава с 1.2% през септември 2024 г. в сравнение с предходния месец. Спрямо септември 2023 г. е регистрирано увеличение с 1%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 24.5%) и в добивната промишленост (с 9.8%), а преработващата промишленост отчита намаление с 1.3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили (с 24.4%) и производството на лекарствени вещества и продукти (с 13%). Ръст е регистриран при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло (със 17.3%) и ремонта и инсталирането на машини и оборудване (с 9.6%). На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в добивната промишленост (с 30.9%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 13%), а в преработващата промишленост се наблюдава спад с 1.9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо септември 2023 г. се наблюдава при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм (с 29.8%) и производството на превозни средства, без автомобили (с 23%). Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и oборудване (27.3%) и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели (с 9.4%).
Източник: econ.bg (09.11.2024)
 
НСИ отчете увеличение с 5,1% на строителната продукция Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се повишава с 0,4 на сто през септември спрямо август, показват предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. Календарно изгладените данни сочат увеличение с 5,1 на сто на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектора се е понижила с 0,4 на сто спрямо предходния месец, сочи справка в НСИ. Намалението на годишна база е било 1,9 на сто. През септември 2024 г. е отчетено увеличение спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности и при строителството на сгради - с по 0,5 на сто, и с 0,2 на сто при продукцията от строителството на съоръжения. Справка в НСИ показва, че през септември 2023 г. стойностите са били съответно - намалението при сградното строителство с 0,4 та сто, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0,3 на сто. През септември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистриран ръст с 10,2 на сто при специализираните строителни дейности, с 6 на сто при строителството на съоръжения и с 0,3 на сто при продукцията от строителство на сгради. През същия месец на минала година НСИ е отчел отрицателен темп както при гражданското/инженерното строителство - с 3,7 на сто, така и при сградното строителство - с 0,4 на сто.
Източник: 24 часа (11.11.2024)
 
Министерството на вътрешните работи има най-раздутата и скъпоструващата административна структура в България. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата, според анализ от Института за пазарна икономика. България продължава да е страната в ЕС, която отделя най-много пари за полицаите. При средна стойност от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) за ЕС, разходите за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до безпрецедентните 2,5% в България. В областните дирекции на МВР са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси. На регионално ниво разликите са значителни. Под 10% от общата численост на областната дирекция са полицаите „на терен“ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол.
Източник: bTV (11.11.2024)
 
75% от земеделските стопанства у нас са изчезнали за 15 години 401 871 земеделски стопанства са изчезнали от картата на България за петнадесет години, съобщи проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия (ССА) - София. Данните са състоянието на фермите от 2005 г. до 2020 г., когато е било последното преброяване на земеделските стопанства. Микро фермите (с доходи под 2000 евро) са намалели от 299 240 до 104 898, като най-тежкият период е между 2016 г и 2020 г. Малките ферми (с доходи между 2000 и 4000 евро) от 166 598 са намелили до 21 983 броя. Средните ферми (с доходи между 8 хил. и 15 хил. евро) са се увеличили от 8238 до 42 086 през 2007 г.(, когато фермерите започнаха да получават европейски субсидии) и постепенно намаляват до 14 784 през годината на пандемията 2020 г. Въпреки посланията за Обща селскостопанска политика от Брюксел, че стопанствата трябва да бъдат подпомагани, за да не се обезлюдят селските райони, наблюдаваме гигантски скок в нивото на най-едрите (с доходи между 8000 и 50 000 евро), които за 15 години нарастват със 138% за да достигнат 9225 през 2020 г.. С 255% расте броя на стопанствата с доходи между 50 000-100 000 евро, които през 2005 г. са били едва 1553 и достигат през 2020 г. до 8438.
Източник: econ.bg (12.11.2024)
 
Търговският дефицит на България намалява значително през 2024 г. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - август 2024 г. е отрицателно на стойност 105,7 млн. лева, като през същия период на 2023 г. салдото пак е било отрицателно, но на значително по-голяма стойност 964,2 млн. лева. Това показват данни на Националния статистически институт През периода януари - август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3,4 процента спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 269 000 000 лева, показват предварителни данни на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62,3 на сто от износа за държавите - членки на ЕС. Справка в НСИ сочи, че през същия период на 2023 г. износът на стоки от България за ЕС е намалял с 6,6 на сто спрямо същия период на 2022 г. и е бил в размер на 37 525 000 000 лева. Основните търговски партньори на България са били същите държави, както и през тази година, които са формирали 61,4 на сто от износа за страните от Общността. През август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 2,4 на сто спрямо август 2023 г. и е на стойност 4 286 500 000 лева, докато през същия месец на 2023 г. износът за ЕС е намалял с 11,1 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 370 900 000 лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2024 г. намалява с 5,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 374 700 000 лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Справка в НСИ сочи, че вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2023 г. е намалял с 0,6 на сто спрямо същия период на 2022 г. и е бил на стойност 38 489 200 000 лева, а най-голям е бил стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия. През август 2024 г. вносът на стоки в България от ЕС намалява с 10,6 на сто и е на стойност 4 011 000 000 лева, докато през август 2023 г. намалението е било с 5,2 на сто спрямо същия месец на предходната година и вносът е бил в размер на 4 480 600 000 лева.
Източник: actualno.com (12.11.2024)
 
БНБ: Очаква се умерено покачване на инфлацията в началото на 2025 г. След като тази година инфлацията в България осезаемо се забави и през септември достигна до най-ниското си ниво за последните четири години -1.2% на годишна база, в началото на 2025 г. се очертава отново да тръгне нагоре. Причината за това основно ще е ръстът на доходите, който ще увеличи вътрешното потребление. То от своя страна ще окаже натиск на цените нагоре - най-вече на услугите и хранителните продукти, прогнозира Българска народна банка. Намаляването на инфлацията ще продължи до края на 2024 г., като през първото тримесечие на 2025 г. тя ще се ускори "умерено". През последните години политиката на повишение на социалните плащания, на компенсацията на наетите в публичния сектор и на минималната работна заплата са подкрепяли увеличението на разполагаемия доход и потреблението на домакинствата и са създали предпоставка за запазване на висока инфлация при по-чувствителните към търсенето компоненти на инфлацията, каквито са услугите. От 1 януари 2025 г. ще влязат в сила планирани вече поредни повишения на минималната работна заплата и на възнагражденията в редица бюджетни сектори. Минималната заплата ще нарасне с 15% - от 933 лв. на 1077 лв. В системата на МВР и министерство на отбраната са заложени увеличения на възнагражденията с 30 до 50%. До 20% ще бъде и увеличението на учителските заплати, както и на преподавателите и асистентите във висшето образование. БНБ обръща внимание също така, че поддържането на бюджетни дефицити, финансирани с външни емисии на ДЦК, оказва допълнително влияние за висока ликвидност в банките у нас. Това е и причината в нашата банкова система да не бъде пренесена паричната политика на ЕЦБ за повишение на лихвите по депозитите и кредитите за домакинствата в България.
Източник: econ.bg (13.11.2024)
 
Български фирми са сключили договори за над 48 млн. евро с агенции на НАТО Български компании от различни сектори участват много активно и се представят все по-успешно в международни тръжни процедури на НАТО. През последните години значително се увеличава броят и обемът на сключените и успешно изпълнени договори. Само през 2023 г. български фирми са сключили договори с Агенцията за комуникации и информация на НАТО (NCIA) и Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA) на стойност над 48 млн. евро. Това обяви служебният министър на икономиката и индустрията д-р Петко Николов. Броят на българските фирми, регистрирани в Базата данни на потенциалните кандидати за участие в международни процедури на НАТО, поддържана от Министерството на икономиката и индустрията, е над 170, а в базата данни на Агенцията за поддръжка и придобиване - над 200.
Източник: Труд (13.11.2024)
 
През третото тримесечие на 2024 г. средната заплата в България расте с близо 14 на сто на годишна база През третото тримесечие на 2024 г., средната месечна работна заплата в България e 2275 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2024 г. с 0,9%, когато беше 2296 лева, bпоказват данните на Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, при които сега е регистрирано най-голямо понижение на заплатите, са: "Държавно управление" - с 3,1%, "Финансови и застрахователни дейности" - с 2,2% и "Строителство" - с 1,9%. Понижение на възнагражденията, макар и с малко, има както при частния сектор, така и при обществения (държавна администрация, общини, държавни агенции и комисии и др.). По-високи са средните заплати в обществения сектор, които за 3-тото тримесечие са 2331 лева, докато през второто са били 2382 лева (понижение с 1%). При частния сектор през 3-тото тримесечие средните заплати са 2256 лева, докато за 2-то тримесечие са били 2267 лева (понижение с 0,5%). Ако и за четвъртото тримесечие на 2024 г. има спад на средните заплати у нас, то това не би било добър знак за икономиката ни като цяло - особено ако продължи и намаляването на броя на заетите. Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2024 г. намалява с 22 800 човека, т.е. с 1%, спрямо края на юни 2024 г., до 2,33 млн., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо второто тримесечие на 2024 г., най-голямо намаление на броя наети лица се наблюдава при икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 11,5%), "Селско, горско и рибно стопанство" (с 3,2%) и "Култура, спорт и развлечения" (с 2,8%). Най-голямо увеличение на броя наети лица през третото тримесечие по трудово и служебно правоотношение - с 1,2%, е регистрирано при дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа".
Източник: Money.bg (14.11.2024)
 
Дефицитът по консолидирания бюджет за деветмесечието на 2024 г. е 2,8 млрд. лева (1,4% от БВП) Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за деветмесечието на 2024 г.. Салдото по КФП на касова основа към септември 2024 г. е отрицателно в размер на 2 829,9 млн. лв. (1,4 % от прогнозния БВП). Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. са в размер на 52 031,3 млн. лв. или 69,1 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4 377,6 млн. лв. (9,2 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 4 917,9 млн. лв. (13,2 %), неданъчните приходи намаляват с 1 365,7 млн. лв. (15,9 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 825,4 млн. лева. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 42 291,9 млн. лв., което представлява 73,0 % от разчетените за годината и формират 81,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 8 414,2 млн. лв., което представлява 65,4 % от разчета за 2024 г. и ръст от 1 012,3 млн. лв. (13,7 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 18 855,3 млн. лв., което представлява 73,9 % от предвидените в ЗДБРБ за 2024 г. и ръст от 2 403,1 млн. лв. (14,6 %) спрямо отчетените към септември 2023 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 810,2 млн. лв. (в т. ч. 412,3 млн. лв. по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" при 802,8 млн. лв. към септември 2023 г.), което представлява 97,8 % от годишния разчет и спад от 326,1 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 13 212,2 млн. лв. или 74,5 % от разчета за 2024 година и ръст от 1 828,6 млн. лв. (16, 1 % ) спрямо отчетените за същия период на 2023 година. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54 861,1 млн. лв., което е 67,3 % от годишните разчети. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1 120,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Размерът на фискалния резерв към 30.09.2024 г. е 14 838,2 млн. лв., в т. ч. 13 401,6 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 436,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: actualno.com (14.11.2024)
 
Осигуреността на здравната система с медицински специалисти е критичен индикатор за състоянието на здравеопазването в България. Годишният Здравен барометър за 2024 г. показва тревожни данни относно намаляването и застаряването на медицинските кадри, съчетано с хаос в здравната статистика, които налагат спешни мерки. Броят на практикуващите лекари в България е нараснал незначително през 2023 г., достигайки 29 911 - с едва 312 повече в сравнение с предходната година. Това увеличение обаче е локализирано в само седем области, докато в останалите 21 има спад. Най-драстичен е спадът в Ловеч (26%), Видин (19%) и Габрово (18%), което подчертава неравномерното разпределение на лекарите и необходимостта от стабилизиране на този критичен ресурс. Сходна е ситуацията и при професионалистите по здравни грижи, чиито общ брой за 2023 г. възлиза на 44 523 - увеличение с едва 30 души спрямо 2022 г., но спад от 6,9% (328 души) спрямо 2012 г. Въпреки че в Перник, Бургас и Монтана има ръст на броя на медицинските сестри спрямо 2012 г., в останалите области намалението е средно 16%. Най-засегнати са Кюстендил (31%), Добрич (29%) и Ловеч (27%). Анализът на възрастовата структура на лекарите разкрива сериозни демографски предизвикателства. Около 55% от практикуващите лекари в България са над 55 години, а близо 22% са на възраст над 65 години. В области като Ловеч, Видин и Габрово над 70% от лекарите са над 55-годишна възраст, което създава сериозна опасност за устойчивостта на здравната система в тези региони. В Ловеч и Видин лекарите до 35-годишна възраст съставляват едва 1%, което подчертава нуждата от привличане и задържане на млади специалисти. От данни на Българския лекарски съюз (БЛС), средната възраст на лекарите в България е 53 години, като 27% са над 60 години и 12% са над 70 години. В 13 области повече от половината лекари са на възраст над 61 години, което предполага, че в близките години недостигът на кадри ще се задълбочи още повече. Налице е и сериозен дефицит на специалисти в ключови направления. Педиатрите в страната са едва 2257, като 70% от тях са на възраст над 61 години. Анестезиолозите са 1288, от които половината са над 61 години. Тревожен е и фактът, че 90% от общопрактикуващите лекари са над 50-годишна възраст, което създава несигурност за достъпа до първична медицинска помощ в бъдеще. Прогнозите показват, че след 5 години близо 30% от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст.
Източник: actualno.com (15.11.2024)
 
Ръстът на БВП на България се ускорява през третото тримесечие до 2,2 на сто на годишна база Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България се ускорява през третото тримесечие на тази година както на годишна, така и на тримесечна база, показва справка в Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2024 г. БВП нараства с 2,2 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0,5 на сто спрямо второто тримесечие на 2024 г. според експресни оценки, съобщи днес НСИ. Справка в НСИ показва, че по същите оценки през аналогичния период на 2023 г. БВП е нараснал с 1,7 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0,4 на сто спрямо второто тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2024 г. брутната добавена стойност нараства с 2 на сто. Крайното потребление регистрира ръст от 4,6 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги нараства с 0,1 на сто, а вносът - с 2,9 на сто. През третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходното тримесечие БВП брутната добавена стойност нараства с 0,5 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е увеличението на крайното потребление с 1,3 на сто. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2024 г. БВП в номинално изражение достига 53,292 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 46,338 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - със 74,9 на сто, което в стойностно изражение възлиза на 39,895 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 10,483 млрд. лв. и заема 19,7 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
Източник: БТА (15.11.2024)
 
Безработицата със спад от 0.4% през третото тримесечие Безработицата в България възлиза на 3.6% през третото тримесечие на 2024 г., или с 0.4 процентни пункта по-нисък, в сравнение с третото тримесечие на 2023 г., сочат данни на Националния стастически институт (НСИ). Безработните лица през третото тримесечие на 2024 г. са 110.3 хил., от които 62.0 хил. (56.1%) са мъже и 48.4 хил. (43.9%) - жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г., броят на безработните намалява с 14.7 хил., или със 11.8%. От всички безработни лица 19.1% са с висше образование, 52.3% - със средно, и 28.6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.8% за висше образование, 3.5% за средно образование и 11.4% за основно и по-ниско образование. Продължително безработни (от една година или повече) са 58.5 хил. души, или 53.1% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 1.9%. Общият брой на заетите лица през третото тримесечие на 2024 г. е 2 964.8 хил., от които 1 571.2 хил. мъже и 1 393.5 хил. жени. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.8%, като при мъжете този дял е 60.0%, а при жените - 48.1%. В сектора на услугите работят 1 998.9 хил. души, или 67.4% от заетите лица, в индустрията - 823.6 хил. (27.8%), а в селското, горското и рибното стопанство - 142.3 хил. (4.8%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 5.1% (151.3 хил.) са работодатели, 6.7% (199.4 хил.) - самостоятелно заети без наети, 87.9% (2 606.0 хил.) - наети, и 0.3% (8.1 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 955.3 хил. (75.0%) работят в частния сектор, а 650.7 хил. (25.0%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 87.3 хил., или 3.3% от наетите лица. Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през третото тримесечие на 2024 г. е 2 436.8 хил., от които 983.9 хил. (40.4%) са мъже и 1 452.9 хил. (59.6%) - жени. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 018.0 хил. (443.5 хил. мъже и 574.5 хил. жени) и представляват 25.6% от населението в същата възрастова група (22.1% от мъжете и 29.2% от жените). От тях 42.7% са неактивни поради участие в образование или обучение. Обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години са 19.0 хил., или 1.9% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.
Източник: econ.bg (18.11.2024)
 
Бългapc?ият фapмaцeвтичeн пaзap oтчитa бизнec тлacъ? зa €2,7 милиapдa Българският фармацевтичен пазар отбеляза значителен ръст през 2023 г., като продажбите на компаниите се увеличиха с 14,7% до внушителните €2,7 милиарда евро, съобщава Euroactiv. Онкологичните терапии са водещи в категорията продажби на болнични лекарства. Ръстът на фармацевтичния пазар е значителен, като се има предвид, че през 2018 г. той е около 4,8%. Според анализаторите на IQVIA по-слабите резултати на българския лекарствен пазар преди пандемията се дължат на държавната политика и най-вече на мерките на НЗОК за ограничаване на разходите за иновативни продукти. В момента продажбите на лекарства са достигнали €2,7 милиарда, което е близо 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Увеличението на продажбите е 14,7%. Ръстът на аптечния пазар на дребно, който представлява около 75% от общия пазар, също е двуцифрен, с 11,3% в стойности. Според данни на IQVIA онкологичните терапии са водещата категория в продажбите на болнични лекарства с ръст на продажбите от €124,4 милиона. Скъпите терапии с цена над €500 на опаковка се оказват основният фактор за увеличаване на продажбите. Пряко свързано с пандемията е ефективността на лекарствата, които помагат за предотвратяване на кръвни съсиреци в търговията на дребно. Те отбелязват над 16,4 милиона евро ръст в сравнение с 2022 г. Пазарът на добавки, който включва основно пробиотици, имуностимуланти и продукти за грижа за ставите, също отбеляза значителен ръст. Продажбите в аптеките достигнаха почти €419 милиона. Продуктите за отслабване също отбелязаха повишени продажби. Покупките от онлайн аптеки през 2023 г. също бележат значителен ръст, с 28%. В бъдеще пазарът ще се фокусира върху разширяване на достъпа до иновативни лекарства и терапии, както и засилване на програмите за скрининг и превенция.
Източник: Money.bg (18.11.2024)
 
Инфлацията на България ще спадне с над 6% Европейската комисия оповести есенната си икономическа прогноза, която сочи, че инфлацията в България ще спадне с над 6% през тази година спрямо миналата. Ръстът на БВП пък ще се повиши и ще достигне 2,4 на сто, като през миналата година ръстът е бил 1,9%. БВП ще продължи да расте, като за 2025 г. прогнозата е той да бъде 2,9 на сто и 3 на сто през 2026 г. Растежът му ще бъде подкрепен от вътрешното търсене и износа. Инфлацията ще спадне през тази година на 2,5 на сто в сравнение с 8,6 на сто през 2023 г. Догодина този показател ще отиде още по-надолу – на 2,3%, но през 2026 г. ще се увеличи на 2,9 процента поради постоянната инфлация в сферата на услугите. Фискалният дефицит ще се повиши на 2,6 на сто от БВП през тази година, като през следващите години той ще бъде 2,8% поради разходите за пенсии и заплати в държавния сектор. Същевременно, държавният дълг ще се увеличи на 24,5 процента от БВП през 2026 г. След шока с цените на енергията през 2022 г. и намаленото външно търсене през 2023 г. българската икономика ще отбележи по-висок ръст, подкрепена от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистичната фискална позиция. През първата половина на 2024 г. се наблюдава увеличаване с 4,8 на сто на частното потребление поради голямото увеличение на заплатите на фона на затегнатия пазар на труда и намаляващата инфлация на потребителските цени. Темпото на ръста на частното потребление ще стане по-умерено през втората половина на 2024 г. и през следващите две години поради намалението на увеличаването на заплатите и по-високите спестовни лихви. Инвестициите в основни капитали са били по-слаби през първата половина на тази година след значително увеличение през 2023 г. Износът също бележи ръст и се очаква да бъде съобразен с външното търсене в оставащото време но края на 2024 година.
Източник: БНР (18.11.2024)
 
Международните валутни резерви на България се повишават до 41.8 млрд. евро Към края на септември пазарната стойност на международните валутни резерви на България (отчитаща валутнокурсови разлики и ценови преоценки) е в размер на 41.8 млрд. евро (81.7 млрд. лв.), като се повишава с 4.5 млрд. евро (8.9 млрд. лв.) на годишна база. Размерът на брутните международни валутни резерви отразява динамиката на финансовите потоци, които са генерирани в процеса на взаимодействие на външни и вътрешни икономически фактори. Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет в България този размер съответства на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“ на Българската народна банка. За увеличаването на пасивите на управление „Емисионно“ на годишна база към септември в най-голяма степен допринесоха повишението на задълженията към правителството и бюджетните организации и по-високият размер на депозита на управление „Банково“, който отчасти отразява поскъпването на златото. В периода от края на декември миналата година до края на септември международните валутни резерви отбелязаха понижение с 0.2 млрд. евро (0.3 млрд. лв.). Към края на юни тази година валутните резерви на БНБ възлязоха на 38.6% от БВП (44.6% от БВП в края на декември 2023 г.).
Източник: econ.bg (19.11.2024)
 
Само за година ресторантите у нас са увеличили оборота си с близо 1 милиард лева Ресторантьорството продължава да е сред най-толерираните сектори в данъчната политика на България. При оборот от 5.6 млрд. лв. през 2023 г. секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот, сочат данните на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор "Ресторантьорство". Намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година. Ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25.5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91.4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години. Освен печалбите растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3.08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%. Внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително - от 151 млн. лв. през 2019 г. на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2.4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска - до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона. Единствените пера, по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение, са осигуровките и данъкът върху личните доходи. За пет години осигуровките, внасяни от сектор "Ресторантьорство", са се повишили от 196 млн. лв. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., което е ръст от 48% за пет години. От данните на приходната агенция се вижда само, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв.данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5.7 млрд. лв. оборот).
Източник: Медия Пул (19.11.2024)
 
Преките чуждестранни инвестиции у нас през септември спадат Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 1,241 млрд. евро към края на септември тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява понижение от 63,3 на сто на годишна база. За сравнение, през първите девет месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен в размер на 3,381 млрд. евро или с 2,139 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Преките инвестиции към края на септември тази година се равняват на 1,2 процента от брутния вътрешен продукт на България. През същия период на миналата година делът е бил 3,6 процента от БВП на страната. През септември тази година нетният поток на преките инвестиции у нас е положителен в размер на 314,6 млн. евро. През септември миналата година потокът също е бил положителен, достигайки 277,3 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за периода януари-септември 2024 г. са от Австрия (399,1 млн. евро), Нидерландия (350,9 млн. евро) и Гърция (221,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (268,3 млн. евро) и САЩ (254,3 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 5,8 млн. евро при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за периода януари-септември 2023 г.
Източник: 24 часа (20.11.2024)
 
Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика Европейската комисия завиши прогнозите си за ръста на българската икономика през тази година, който се очаква да бъде 2,4%, стана ясно от есенните оценки на комисията. За сравнение – пролетните прогнози на ЕК предвиждаха ръст на БВП от 1,9 на сто през 2024 г. Предвижда се растежът на БВП да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа.Според Европейската банка за възстановяване и развитие българският БВП ще нарасне с 2,2%. Според ЕК спомагателен фактор за движението ще бъде и "експанзионистичната фискална позиция" на страната. Именно тя обаче ще доведе до ръст на дефицита в държавния бюджет до 2,6% от БВП през тази година. През следващата година пък дефицитът се очаква да достигне 2,8 на сто от БВП, отново избутван нагоре от разходите за заплати и пенсии. Колкото до дълга, той ще достигне 24,5% от БВП през тази и 23,1% през следващата година. През 2026 г. той отново ще нарасне до 24,5%. Прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя и догодина да падне до 2,3 на сто, основно заради спада в цените на горивата. Вижданията за 2026 г. обаче са отново да има леко възходящо движение, предизвикано от покачването на цените в услугите.
Източник: econ.bg (20.11.2024)
 
България води по ръст на строителството в ЕС през септември Строителният сектор и в Европейския съюз, и в еврозоната се е свил с по 0,1 на сто през септември 2024 г. на месечна база (спрямо август 2024 г.), съобщава Евростат. През август строителството в ЕС се увеличава с 0,2 на сто спрямо юли, а в еврозоната остава без промяна. Обемът на продукцията на сектор "Строителство" в ЕС се е свил с 2 на сто в ЕС на годишна база (спрямо септември 2023 г.) и с 1,6 на сто в еврозоната. България обаче е с най-значително годишно нарастване на продукцията на сектор "Строителство" сред страните от Евросъюза, за които са предоставени данни, като през септември обемът му нараства с 5,2 на сто спрямо година по-рано. През август също бележи солиден годишен ръст в размер на 5 на сто. На месечна основа (спрямо август 2024 г.) строителството в България се е повишило с 0,4 на сто. Страните от ЕС, които през септември отчитат най-висок годишен ръст на строителството след България, са Италия (3,9 на сто) и Португалия (3,3 на сто). Най-значителен годишен спад през септември т.г. е отчетен при строителния сектор в Словакия (-19,1 на сто), Словения (-17,6 на сто) и Полша (-9 на сто). На годишна база през септември 2024 г. в страните от Евросъюза е регистриран спад от 2,7 на сто при изграждането на сгради, а при гражданското строителство е отчетено понижение от 2,2 на сто,. И спрямо август 2024 г. (на месечна база) е регистрирано свиване на обема на строителство на сгради в ЕС. Обемът му намалява с 0,9 на сто. При гражданското строителство е отчетено месечно повишение от 0,6 на сто.
Източник: БТА (21.11.2024)
 
Необслужваните бързи кредити у нас растат с 14 процента на годишна база до 404 млн. лева към края на септември Необслужваните кредити, отпуснати от дружествата специализирани в кредитиране, нарастват с 14,1% за година, достигайки до 404,6 млн. лева към края на месец септември, сочат данните на Българската народна банка. Увеличението им възлиза на 50 млн. евро спрямо същия месец на миналата година. На тримесечна база, нарастването на необслужваните т.нар. бързи кредити представлява 0,1% през третото тримесечие или 0,5 млн. лева. Въпреки нарастването в номинално отношение на необслужваните заеми, делът им спрямо общия размер на вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, намалява до 6,4% към края на септември. В същото време ударно се увеличават изтеглените бързи кредити от гражданите, показват данните на БНБ. За година изтеглените суми са с 18,1% повече (662,2 млн. лв.), като домакинствата вече дължат 4,329 млрд. лева на фирмите за бързи кредити. Спрямо края на юни 2024 г. те се увеличават с 5,8% (235,6 млн. лв.). Има и потребители изтеглили бърз заем за жилище, като размерът на такива кредити в края на третото тримесечие на 2024 г. е 31,9 млн. лв. Те нарастват с 88,9% (15 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2023 година и с 26,9% (6,8 млн. лв.) спрямо юни 2024 г.
Източник: Дума (21.11.2024)
 
Над 17,8 млрд. лева са разходите за пенсии към октомври 2024 г. Повече от 17,8 милиарда лева са разходите за пенсии към октомври 2024 г., което е с 2 милиарда лева повече спрямо миналата година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Към 31 октомври 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 10 762,7 млн. лв., което представлява 83,5% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1 479,6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо отчетените разходи възлизат на 20 189,6 млн. лв. или 83,0% от заложените в плана за годината. Разходите са с 2 448,0 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2023 г. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 17 818,8 млн. лв., което е 82,5% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии са с 2 068,6 млн. лв. или с 13,1% повече спрямо първите десет месеца на предходната година. Броят на пенсионерите за октомври т.г. е 2 048 856 или с 14 595 (0,7%) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 929,95 лв., като в сравнение с миналата година той е по-висок със 104,97 лв. (12,7%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер е 1 026,99 лв. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава нарастване с 119,87 лв. (13,2%).
Източник: Blitz (21.11.2024)
 
Селскостопанските цени с 1.9% спад през третото тримесечие Производствените цени в селското стопанство на България падат с 1.9% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. Промяната се дължи на спад в цените на продукцията от растениевъдство - с 1.4% и на цените на продукцията от животновъдство - с 3.9%, сочат данни на Националния статистически институт. На годишна база цените на селскостопанската продукция отбелязват спад със 7.1%, като в растениевъдството те се понижават със 7.6%, а в животновъдството с 5.0%. В сравнение с 2023 г., по-ниски са цените на зърнените култури - с 14.3%, в резултат от спада на цените на меката пшеница с 14.0%. При техническите култури е регистрирано увеличение с 4.3%, в резултат от увеличението на цените на репицата - с 12.9%, на маслодайната роза - с 16.3% и на цената на маслодайния слънчоглед - с 3.7%. Цените на пресните зеленчуци отбелязват ръст от 2.8%, докато цените на пресните плодове се понижават с 1.0%. Цените на живите животни намаляват със 7.9% спрямо същото тримесечие на 2023 г., в резултат на намалението на цените на свинете с 5.7% и на бройлерите с 15.7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 0.1%, което е в резултат на увеличението на цените на кравето мляко със 7.7%. В животновъдството през третото тримесечие на 2024 г. спрямо 2023 г. цените на живите животни се понижават с 4.4%, в резултат от намалението на цените на свинете с 1.7% и на птиците с 9.8%. Цените на продуктите от животновъдство отбелязват спад от 5.6%, като най-голямо намаление е отчетено при кокошите яйца за консумация - с 20.8%. При кокошите яйца за разплод се наблюдава нарастване на цената с 5.7%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 1.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и намалява с 4.3% спрямо 2023 г. Спрямо съответното тримесечие на 2023 г. е отчетено повишение в цените на: посевния и посадъчния материал - с 13.6%, продуктите за растителна защита - с 4.8% и ветеринарномедицинските продукти - с 4.5%. Намаляват цените на: електроенергията и горивата - с 4.4%, минералните торове - с 3.3%, и фуражите - с 3.9%. В сравнение с 2023 г. е отчетено повишение в цените на: посевния и посадъчния материал - с 12.3%, продуктите за растителна защита - с 8.0% и ветеринарномедицинските продукти - с 4.2%. Намаляват цените на: минералните торове - със 17.9% и фуражите - с 6.7%.
Източник: econ.bg (22.11.2024)
 
Производството на мебели в България бележи спад от 4,19 на сто през 2023 г. Производството на мебели и матраци в България бележи спад от 4,19 на сто през 2023 г. спрямо 2022 г. Общото производство на мебели (без матраци) в страната за 2023 г. е било на стойност от 556 млн. долара, докато през 2022 г. е било за 585 млн. долара. Производството на мебели в света е на стойност около 472 млрд. долара. Китай продължава да е безспорен лидер, но не може да възстанови нивата от 2021 и 2022 г. Европейската мебелна промишленост се състои предимно от малки и средни предприятия, в работят близо 1 млн. служители в 135 хил. предприятия. С над 110 млрд. евро европейският пазар формира една четвърт от световния пазар на мебели. Най-големите пазари са Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия, които се нареждат и сред 10-те най-големи пазара на мебели в света. Значителна част от търсенето в Европа се задоволява от производство в Европейския съюз, което съставлява 80 на сто от общото потребление на мебели. Топ 10 държави производители в Европа са Италия, Германия, Полша, Великобритания, Франция, Турция, Испания, Нидерландия, Дания и Литва. Най-големите износители на мебели в света са Китай - 65 млрд. долара, Виетнам - 15,5 млрд. долара, Полша - 14 млрд. долара, Италия – 13 млрд. долара, Германия - 12,8 млрд. долара. Износът на мебели на България е в размер на 534 млн. долара, на Гърция – 220 млн. долара, а на Република Северна Македония – 370 млн. долара. Вносът на мебели в България възлиза на 434 млн. долара, в Гърция - 580 млн. долара, в Република Северна Македония – 110 млн. долара. По производство, износ, внос и потребление на мебели България се нарежда на съответно на 53-то, 39-о, 50-то и 62-ро място в света. По производство в Европа сме на 23-ро място, по износ и внос – на 24-то, а по потребление - на 23-то. Основният внос на мебели у нас е от Китай, Турция, Полша, Германия, Румъния, Италия, Украйна, Сърбия, Австрия и Виетнам. Основният ни износ през 2023 г. е за Румъния, Гърция, Полша, Франция, Чехия, Германия, Италия, Нидерландия, Сърбия, Великобритания.
Източник: Инвестор.БГ (25.11.2024)
 
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през третото тримесечие на 2024 година През третото тримесечие на 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на България са 7 351 млн. лв., което е с 5.1% повече в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям е обемът на инвестициите в ДМА в сектор „Индустрия“ (с изкл. на строителството) - 2.148 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - с 1 644 млн. лева. Данните са предварителни.
Източник: НСИ (25.11.2024)
 
Депозитите на домакинствата са нараснали Депозитите на домакинствата в търговските банки у нас нараснаха с 6,1 млрд. лева от началото на годината и вече надхвърлят 86 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Депозитите на домакинствата нарастват с 7,6 на сто спрямо края на 2023 година до 86,092 млрд. лева към края на месец октомври тази година. За сравнение, в края на миналата година сумата по влоговете на домакинствата е възлизала на 79,9 млрд. лева. На месечна база депозитите на домакинствата (и НТООД) нарастват с приблизително 951 млн. лева или 1,1 на сто спрямо предходния месец септември. За последните 12 месеца сумата по депозитите на домакинствата записва увеличение от 11,9 на сто. Годишният темп на растеж се засилва, тъй като през септември увеличение бе 11,4 на сто. За сравнение, към края на месец октомври 2023 година депозитите на домакинствата достигаха 76,9 млрд. лева. Настоящата сума по депозитите на домакинствата се равнява на 43,9 процента от брутния вътрешен продукт на България. Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват със 7 на сто на годишна база до 45,4 млрд. лева към края на месец октомври, сочат данните на БНБ. Депозитите на финансовите предприятия отчитат годишно увеличение от 11,2 на сто до 3,5 млрд. лева към края на десетия месец на тази година. Общият размер на депозитите на неправителствения сектор у нас достига 135,1 млрд. лева към края на октомври, което се равнява на 69 процента от БВП на страната. Годишният темп на растеж се засилва до 10,2 на сто, спрямо темп на растеж от 9,7 на сто, отчетен през предходния месец.
Източник: Дарик радио (26.11.2024)
 
Жилищните кредити растат с 26,5 на сто до 24,1 млрд. лева към края на октомври Жилищните кредити в България нарастват с 26,5 на сто на годишна база до 24,124 млрд. лева към края на месец октомври тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение в годишния темп на растеж, тъй като през предходния месец септември ръстът бе 25,9 на сто. Така за последните 12 месеца сумата по отпуснатите заеми за жилище от търговските банки на българския пазар нараства с малко над 5 млрд. лева. За сравнение, към края на октомври миналата година жилищните заеми достигаха 19,07 млрд. лева. През октомври тази година спрямо предходния месец септември кредитите за жилище нарастват с 507 млн. лева или 2,1 на сто. През месец октомври тази година влязоха в сила мерки на БНБ, насочени към кредитите, обезпечени с недвижими имоти, наложени от централната банка поради силния растеж на отпуснатите заеми за жилище през последните години. Потребителските кредити нарастват с 15 на сто на годишна база до 19,156 млрд. лева към края на месец октомври, сочат данните на БНБ. Общата сума по кредитите на домакинствата у нас достига 45,1 млрд. лева към края на десетия месец на тази година, като се равнява на 23 процента от брутния вътрешен продукт на България. Заемите на домакинствата нарастват с 20,6 на сто на годишна база през октомври. Кредитите на нефинансовия бизнес отчитат повишение от 8,6 на сто на годишна база до 47,3 млрд. лева към края на октомври. Темпът на растеж се засилва спрямо записания годишен ръст от 8,2 на сто през предходния месец септември. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,1 млрд. лева в края на октомври 2024 година. В сравнение с октомври 2023 г. те се увеличават с 9,7 на сто (12 на сто годишно повишение през септември 2024 година). Общата сума по кредитите на неправителствения сектор у нас достига 100,5 млрд. лева или 51,3 процента от БВП на страната. През октомври 2024 г. те се увеличават на годишна база с 13,8 на сто (13,6 на сто годишно повишение през септември 2024 година).
Източник: 24 часа (26.11.2024)
 
Пазарът на хранителни продукти нарасна до 15 млрд. лв. Пазарът за бързооборотни стоки в България вече достига 15 милиарда лева и неговото нарастване през последните години се дължи не толкова на инфлацията, колкото на увеличаване на обема и стойността на търговията. За сравнение за 2023 г. бе отчетен оборот от 12.9 млрд. лв. За първи път от десетина години през 2024 г. се забелязва, че оборотите като цяло на малките магазини за хранителни продукти растат по-бързо от тези на супермаркетите на големите търговски вериги. Над 10 000 магазина за хранителни стоки в България са били затворени през последните 10 години, но въпреки това в нашата страна традиционната търговия - пазаруване в малки квартални магазини, заема 40-45% пазарен дял. В Европа той е не повече от 10-15%. Проучване на "Метро" показва, че българите ходят до традиционен магазин на всеки три дни, но купуват доста малко продукти и харчат средно по 10-12 лева при всяко пазаруване. Докато в магазините за т.нар. "модерна търговия", които се посещават средно по един път на седмица, се харчат три пъти повече средства.
Източник: Сега (27.11.2024)
 
Положителна фискална позиция през 2023 г. имат 7 от 21 общини в страната Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) положителна фискална позиция през 2023 г. имат 7 от 21 общини, а със значителен дефицит спрямо населението е община Несебър (684 лв.), както и до известна степен община Видин (304 лв.). Относно задлъжнялостта на общините, което се оценява чрез данни за техния дълг - както на номиналния му размер, така и претеглен през населението, общини като Търговище (12,5 процента), Раднево (17,5 процента) и Несебър (9,2 процента) демонстрират стабилно финансово управление, поддържайки дълговете си на много ниски нива, при среден дълг за страната 39,8 процента. Общини с високи нива на дълг като Благоевград (83,4 процента), Варна (79,4 процента) и Враца (80,8 процента) се намират в по-трудно положение. Средният размер на общинския дълг на човек от населението е 229 лв., но различията между отделните общини в страната са значителни. Общини като Враца (422 лв.) и Варна (519 лв.) се открояват с високи стойности на дълга на глава от населението, свързан с големи инфраструктурни проекти, които изискват значителни инвестиции, но също така увеличават финансовата тежест върху бъдещите бюджети и потенциално върху нуждата от разширяване на данъчните постъпления. Общини с по-ниски стойности на дълга на човек от населението като Търговище (55 лв.) и Казанлък (71 лв.) управляват по-ефективно задълженията и минимизират финансовата тежест върху населението. Просрочия нямат 11 от разглежданите 21 общини, което показва добро текущо управление на разходите. С много ниско ниво на просрочените задължения спрямо приходите са и Сливен (0,01 процента), Кюстендил (0,03 процента) и Плевен (0,04 процента). Общини като Пазарджик (57,87 процента) и Благоевград (15,24 процента) показват значителен дял на просрочени задължения, което е тревожен сигнал. Много общини постигат задоволителни резултати по отношение събираемостта на данъците. Общини като Козлодуй (96,4 процента) и Раковски (92,68 процента) демонстрират ефективно управление на данъчната си система, като събират почти целия размер на налога, при среден процент на събираемост за страната 79,1 процента.
Източник: БТА (28.11.2024)
 
Спад на лихвите по жилищните кредити през октомври Лихвите по жилищните кредити намаляват през октомври на фона на рекордните ръстове в този сегмент, сочат данните на Българската народна банка. Лихвите по потребителските заеми отчитат слабо повишение, докато годишната доходност по новите депозити, разкривани през октомври, записва понижение както при влоговете в левове, така и при тези в евро. Средната годишна лихва по новите жилищни кредити, договорени в левове, намалява през октомври до 2,51 процента спрямо 2,53 процента през предходния месец септември. На годишна база понижението достига 0,08 процентни пункта, тъй като през десетия месец на миналата 2023 година средната годишна лихва е възлизала на 2,59 процента. В същото време обаче годишният процент на разходите (ГПР), който включва всички лихвени плащания, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускане на заема, нараства на месечна база през октомври до 2,84 процента (2,82 процента през септември). Преди година ГПР по новите заеми за жилище е бил 2,86 процента. Средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове нараства през октомври до 9,8 процента, спрямо 9,05 процента през предходния септември. Преди 12 месеца средната лихва по нов бизнес е била 8,59 процента. Депозитите с договорен матуритет в левове са били разкривани при средна годишна лихва от 0,93 процента през октомври, спрямо средно 1,02 процента през предходния септември и средно 0,70 процента преди 12 месеца. Средната годишна доходност по новите депозити в евро през октомври е била 1,68 процента, спрямо 1,77 процента през септември и 1,12 процента през октомври 2023 година.
Източник: БТА (28.11.2024)
 
Търговският излишък в селското стопанство у нас достига 1,7 млрд. евро Излишъкът на България в аграрната търговия за през 2023 г. нараства с 8,7% на годишна база и достига до 1,7 млрд. евро. През 2023 г. е отчетено 7% свиване на вноса на селскостопански стоки, а износът е с 4% под нивото от 2022 г. Брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2023 г., възлиза на 4,7 млрд. лева. Предварителните данни за първото тримесечие на 2024 г. показват спад на БДС от аграрния отрасъл с 5,8% на годишна база в реално изражение, а през второто тримесечие – увеличение с 2,6%. За календарната 2023 г. са оторизирани близо 1,5 млрд. лева европейски и национални средства по линия на директните плащания, а подкрепата под формата на държавни помощи е в размер на 744,5 млн. лева. В рамките на 2023 г. по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. са изплатени 704,5 млн. лева, а по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. – общо 22,5 млн. лева.
Източник: econ.bg (29.11.2024)
 
11% ръст на генерираните приходи за бюджета отчете игралната индустрия Приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет за 2023 г., са 362 млн. лв., което е с 11% повече, спрямо предходната 2022 година, когато са възлизали на 327 млн. лв., съобщи Ангел Ирибозов, председател на УС на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ). Нарастващото ниво на данъчните приходи се дължи основно на увеличаването на инсталираните съоръжения, на ръста на издадените лицензи и на стабилното развитие на онлайн сектора. От асоциацията отчитат, че игралните зали са се увеличили със сто и към края на 2023 г. те вече са 1117. В края на септември 2024 г. броят на игралните зали и на казината възлиза съответно на 1098 и 20.
Източник: Дума (29.11.2024)
 
Външният дълг на България се увеличава до 48 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на септември възлиза на малко над 48 млрд. евро, което е с 4,785 млрд. евро, или с 11,1% повече в сравнение с края на септември миналата година, обявиха от БНБ. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 13,584 млрд. евро. В рамките на година той нараства с 4,415 млрд. евро (+48,2%). Външните задължения на Централната банка са 1,992 млрд. евро. Те намаляват със 106,4 млн. евро спрямо края на септември миналата година. Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,499 млрд. евро. За година те нарастват с 856 млн. евро. Външните задължения на Други сектори са 11,82 млрд. евро. Те намаляват с 15,6 млн. евро спрямо същия месец на миналата година. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,187 млрд. евро в края на септември, което е с 363,6 млн. евро по-малко спрямо края на септември миналата година. То е с най-голям дял в структурата на брутния външен дълг – 27,4% към края на септември, при 31,3% година по-рано.
Източник: Труд (02.12.2024)
 
ЕК замрази второто плащане от 1.2 млрд. лв. по Плана за възстановяване България няма да получи пари по второто плащане в размер на 1.2 млрд. лева (653 млн. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината. Това става ясно от одобрената предварителна оценка на искането ни от Европейската комисия. Средствата бяха заложени в бюджета за тази година, което означава че ще се отвори голяма дупка, която може да ни попречи да изпълним критерия за дефицит от 3%. Той ни е необходим за влизането на страната ни в Еврозоната. Причината за временно спиране на плащането е неизпълнението на 9 цели и реформи заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, е посочено в съобщението на Европейската комисия. Оценката на Брюксел се разминава с тази на българските власти, които отчитат неизпълнение само на 3 мерки. От общо 62 мерки и цели по второто плащане Европейската комисия смята, че не сме изпълнили задоволително девет. Те са в сферата на енергетиката, противодействието на корупцията и обществените поръчки. България има срок от един месец за отговор на Европейската комисия по дадената предварителна оценка на искането ни за второто плащане. След това страната ни ще разполага 6 месеца срок, в който да направи необходимите реформи. След този срок, в зависимост от изпълнението на мерките, Еврокомисията ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея. България има право на 5.69 млрд. евро безвъзмездни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост. От тях досега страната ни е получила 1.37 млрд. евро - първото плащане. Ако планът се изпълняваше вече трябваше да сме на шестото плащане.
Източник: Медия Пул (02.12.2024)
 
Печалбата на банките и тази година ще надхвърли 3 млрд. лева От последните данни на БНБ за банковата система е видно, че към края на октомври търговските банки в България вече отчитат общо 3.0 млрд. лв. печалба. За разлика от последните три години този път ръстът на банковата печалба е почти символичен - към октомври е 0.6% или 17 млн. лв. повече от същия период на 2023 г. През 2021 г. увеличението бе 74% до 1.4 млрд. лв., през 2022 г. последва ръст от 47% до 2.1 млрд. лв., а през 2023 г. - 61% увеличение до рекордните 3.4 млрд. лв. През тези години финансовите институции натрупаха стабилни приходи от значително увеличение на таксите за банкови услуги, но печалбата идва най-вече от бурното кредитиране при плавно вдигане на лихвите, докато лихвите по спестяванията на клиентите им останаха замразени на нулеви позиции или близко до нулата. За десетте месеца на годината търговските банки у нас са отчели нетна доходност от лихви в размер на 4.615 млрд. лв., което е с 15% повече от същия период на миналата година. От такси и комисионни нетните приходи са 1.328 млрд. лв., което е с близо 8% повече от миналата година. Банките са заделили много по-големи провизии за покриване на евентуални лоши кредити тази година. Към края на октомври сумата е 515 млн. лв., с 212 млн. лв. или 70% повече от отчетените към 31 октомври 2023 г.
Източник: econ.bg (03.12.2024)
 
ВЕИ секторът в България: 2 млрд. лв. приход и 8 хил. работни места До края на 2023 г. България разполага с инсталиран капацитет за вятърна енергия от 705 MW, който представлява 3.9% от годишното брутно производство на електроенергия в страната. Според официалните стратегически документи България си е поставила за цел да увеличи капацитета за вятърна енергия с 249 MW до 2030 г. Българските вятърни електроцентрали са произвели 1,584 GWh през 2023 г., което е увеличение от 5.9% спрямо предходната година. Секторът на възобновяемата енергия е генерирал приходи в размер на близо 1.9 млрд. евро през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г. Маржът на печалба на компаниите в сектора е намалял през 2023 г. до 12%. Секторът е осигурил работа за малко над 8,000 души през 2023 г.
Източник: economy.bg (03.12.2024)
 
Рекорден внос на електроенергия през ноември През изминалия ноември България преживя най-високите борсови цени на електроенергията от 2022 г. насам - 327 лв./МВтч. Цените са следствие от плановия ремонт в блок на АЕЦ "Козлодуй", а ТЕЦ-вете увеличиха производството си (делът им в общото производство стигна 41%) и именно техните оферти на борсата повишиха стойностите на сделките. България регистрира и рекорд на вноса, като 23% от консумираната електроенергия през месеца е била внесена, или това са 800 хил. мегаватчаса. България е консумирала с 25% повече електроенергия спрямо октомври и с 11% повече на годишна база - спрямо ноември 2023 г. Консумираните 3.5 тераватчаса електроенергия са рекордни за месец ноември поне през последните 5 години. През миналия месец България е произвела с 12% по-малко ток на годишна база въпреки явната нужда от електроенергия. При соларните централи произведените количества електроенергия очаквано спадат на месечна база заради по-късия ден. Техният дял от цялото производство пада до 10.9%, което е със 7% пункта по-малко от през октомври. Спада и делът в производството на всички ВЕИ, като за месеца то е малко под ? от цялото. С 50% се свива дейността на ВЕЦ-овете, което е критично важно за цялата система в тези периоди на балансиране на системата. Производството от въглищните централи през месец ноември на годишна база също пада - с почти 90 хил. МВтч. На месечна база обаче ТЕЦ-овете са произвели с 60% повече. И реално като дял от общото производство стигат най-високото си ниво от февруари 2023 г. Но очевидно това е само временно явление. През 2024 г. сумарно те са осигурили под ? от енергийния микс.
Източник: Капитал (04.12.2024)
 
Валутните резерви на БНБ се понижават в края на юни до 37.70 млрд. евро Българска народна банка (БНБ) отчете балансовата стойност на брутните международни валутни резерви към края на юни в размер на 37.70 млрд. евро, което спрямо края на 2023 г. е намаление с 4.22 млрд. евро, или спад с 10.07% като относителен дял от активите на БНБ във валута. В края на първото шестмесечие на 2024 г. бюджетното салдо по КФП беше отрицателно с дефицит в размер на 596 млн. лева. Средствата на фискалния резерв по депозити се понижиха с 1.74 млрд. лв. спрямо края на 2023 г. и възлязоха на 9.14 млрд. лв. (4.8% от БВП), от които 8.37 млрд. лв. представляваха средствата по депозити в БНБ.
Източник: econ.bg (05.12.2024)
 
Преместването на Българската агенция за инвестиции (БАИ) в нова сграда е струвало 1 милион лева на данъкоплатците. С решение на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи в размер на 1 млн. лв. по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г. Те са необходими за осигуряване на подходящи работни помещения за изпълнение на дейността на БАИ. Новият адрес на агенцията е на ул. "6-ти септември" №21. Причината - БАИ получи срок от 48 часа да напусне досегашния си адрес в сградата на ул. "Врабча 23" в средата на ноември експресно, за да освободи офисите си за формацията на санкционирания за мащабна корупция лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. Имотът е 554 кв. м. и се дава с "безвъзмездно право на ползване за срок 10 години". Агенцията е ключова структура към Министерството на иновациите и растежа с основна роля за привличане на чуждестранни инвеститори и за подкрепа на съществуващи компании в страната по Закона за насърчаване на инвестициите.
Източник: actualno.com (05.12.2024)
 
Чуждестранните компании в България В последните години България се затруднява да привлича чуждестранни инвестиции, особено от страна на големи мултинационални компании, които често заобикалят страната и се насочват към съседни дестинации. Чуждестранните компании създават почти една трета от добавената стойност на бизнес сектора в България и над 18% от работните места, показват данни на Евростат към 2022 г. Тези стойности са по-високи от средното за ЕС. За сравнение - общо за съюза чуждестранните компании носят около 24% от добавената стойност и малко над 15% от работните места в бизнес сектора. По дял на чуждестранните предприятия България стои по-скоро около средата. В развити, големи икономики като Германия, Италия и Франция чуждестранният бизнес има относително по-малка тежест. Сред източноевропейските страни обаче, които все още се опитват да догонят стандарта на живот на Запада, включително Румъния, Полша, Унгария, Хърватия и балтийските страни, тежестта на чуждестранния бизнес е сравнително по-голяма. А България изостава от тях. Към 2022 г. в България оперират 13 192 фирми, контролирани от чуждестранни собственици, което е доста малък дял от общия брой на компаниите - едва 3.4%. Средната добавена стойност на едно чуждо предприятие в България е 1.2 млн. евро, докато при местните е под 100 хил. евро. По-голямата част от фирмите (64%) са с произход от други страни от ЕС. Като брой най-много са компаниите от Гърция, Италия и Германия. Като добавена стойност в икономиката обаче на предна позиция изплуват бизнесите от САЩ с около 2 млрд. евро добавена стойност, следвани от тези от Германия и Италия. Към 2022 г. чуждестранните компании в България осигуряват над 400 хил. работни места в страната, като тези с произход от Германия, САЩ и Великобритания осигуряват най-много заетост. Голяма част от добавената стойност, която създават чуждестранните компании в България, е концентрирана в индустрията, следват фирмите в IT сектора и тези в търговията. При чуждестранните компании производителността на труда средно е по-висока. Ако тази на местните компании в България е 19.4 хил. евро, то на чуждестранните е 38.6 хил. евро. На ниво ЕС най-голяма тежест като брой компании и добавена стойност чуждестранните бизнеси имат в Ирландия, която е дом на централите на много международни компании и те създават над 70% от добавената стойност на бизнес сектора в страната. Също подобен хъб на международни компании е Люксембург. От Централна и Източна Европа прави впечатление и Словакия, където делът е над 50%. Като общ брой на чуждите предприятия пък след Германия най-много такива има в Румъния и Чехия.
Източник: Капитал (06.12.2024)
 
Оборотът в търговията на дребно през октомври расте с 5% на годишна база През октомври при оборота в търговията на дребно се наблюдава ръст от 5,1% на годишна база, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база увеличението спрямо септември е от 0,8%. В данните не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Спрямо предходния месец се отчита нарастване на оборота във всички големи групи – търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 3%), търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,1%) и търговия с нехранителни стоки – с 0,6%. В последната категория най-значителен е ръстът на търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 4,5%. На годишна база ръст има при търговията и с хранителни, и с нехранителни стоки, съответно с 10,9% и с 6,7%. Спад има при търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 11,4%. Ръст при нехранителните стоки се отчита във всички подгрупи, но най-значителен е той в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 16%.
Източник: Инвестор.БГ (06.12.2024)
 
Растежът на българската икономика се ускорява до 2,4% през третото тримесечие БВП на България нараства с 2,4 на сто през третото тримесечие в сравнение с третото тримесечие на 2023 г. и с 0,6 на сто спрямо второто тримесечие на 2024 г. , показват предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на годината БВП е нараснал с 2,1 на сто спрямо второто тримесечие на 2023 г. и с 0,5 на сто спрямо първото тримесечие на 2024 г., отново по предварителни сезонно изгладени данни. През третото тримесечие на 2024 г. произведеният БВП възлиза на 53,769 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 8331 лв. от стойностния обем на показателя. Преизчислен в евро, БВП е 27,492 млрд. евро, като на човек от населението се падат по 4260 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през третото тримесечие на 2024 г. възлиза на 46,802 млрд. лева по текущи цени. През второто тримесечие на 2024 г. произведеният БВП е възлизал на 47,675 млрд. лева по текущи цени, на човек от населението са се падали по 7399 лв. от стойностния обем на показателя, а преизчислен в евро, БВП е бил 24,376 млрд. евро, като на човек от населението се падат по 3783 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност е възлизала на 41,428 млрд. лева по текущи цени. През третото тримесечие на 2024 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,7 на сто, което е намаление с 0,9 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2023 година. Индустриалният сектор запазва относителния си дял в добавената стойност на икономиката - 25,7 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава през третото тримесечие на 2024 г. с 0,9 на сто спрямо третото тримесечие на 2023 година. През третото тримесечие на 2024 г. за крайно потребление се изразходват 74 на сто от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17,4 на сто от БВП.
Източник: Труд (09.12.2024)
 
Пътни фирми получават 100 млн. лв. по старите договори Пътни фирми ще получат 100 млн. лв. за изпълнени и неразплатени дейности по стари договори за поддържка на републиканските пътища още от времето на третото правителство на Бойко Борисов, които бяха оспорени от служебното правителство на Стефан Янев. Това съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Заради бездействие през последните три години срещу агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) има дела, които агенцията губи. Неразплатените задължения на АПИ към пътните компании са в размер на близо 200 млн. лв. Отделно още толкова трябва да бъдат платени за лихви и забава. За разплащане с фирмите Министерският съвет е приел постановление, с което е одобрил допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за тази година в размер на 100 милиона лева. Те ще се използват за изплащане на задълженията за изпълнени, но неразплатени от пътната агенция дейности по стари договори за поддържане на републиканската пътна мрежа, по които се водят съдебни дела.
Източник: Медия Пул (09.12.2024)
 
Близо 280 млн. лева компенсации заради скъпия ток са изплатени на бизнеса тази година Близо 280 милиона лева са изплатени като компенсации от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за покриване на високите разходи за електрическа енергия през тази година, по данни от Министерството на енергетиката. От ведомството уточняват, че по данни на Фонда "Сигурност на електроенергийната система" разходите по програми за компенсиране на бизнеса във връзка с високите цени на електроенергията от 1 юли до 3 декември 2024 г. са в размер на малко над 278 млн. лв. Бюджетът на тази програма е 549 млн. лева. Компенсациите са свързани с цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти и са за периода от 1 юли 2024 г. до 31 декември 2024 г. при спазване на правилата за държавните помощи. Те са в размер на 100 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "Ден напред" на "Българска независима енергийна борса" за съответния месец и базовата цена в размер на 180 лева за мегаватчас за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо, адресирано до министър-председателя, министъра на финансите и министъра на енергетиката, в което настоява за удължаване на компенсаторния механизъм заради високите цени на електрическата енергия и през 2025 г. Той трябва да бъде включен в закона за бюджета за следващата година.
Източник: Труд (10.12.2024)
 
Над 11,2 млрд. лева управляват застрахователите в България в края на септември Средствата, управлявани от застрахователните дружествата, извършващи дейност в България, възлизат на 11.296 млрд. лв. към края на септември 2024 година. Техният размер нараства с 917.6 млн. лв. (8.8%) в сравнение с края на септември 2023 г. (10.378 млрд. лв.) и с 479.2 млн. лв. (4.4%) спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. (10.816 млрд. лева). Това показват данните за застрахователния пазар от БНБ. 44-те застрахователни дружества в България управляват активи за над 10.2 млрд. лева Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 18,8 на сто на годишна база до 3,304 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година. На тримесечна база увеличението е 3,6 на сто или 114 млн. лева. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 5,2 на сто на годишна база до 7,991 млрд. лева към края на септември, а на тримесечна база се отчита увеличение от 4,8 на сто или ръст от 365,2 млн. лева.
Източник: 3e-news (10.12.2024)
 
Промишленото производство продължава да се свива Заради кризата в най-големия търговски партньор на българските производители - Германия, промишленото производство в България продължава да се свива, като през октомври е с 1.6% на годишна база, а спрямо септември е с 0.7%. Според календарно изгладените данни в добивната промишленост спадът е с 10%, в преработващата промишленост - с 0.1%, а увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.9%. В преработващата промишленост съществен спад има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 29%, и при производството на основни метали - с 14.1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 23.8%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 22.2%
Източник: Дневник (11.12.2024)
 
България бавно усвоява парите от ЕС На фона на сериозни проблеми в изпълнението на националния бюджет, надеждите, че страната ни може да компенсира с еврофондовете се разминават с реалността. България приключва четвърта година от началото на програмния период 2021-2027, а реално изплатеното по оперативните програми възлиза на скромните 817 млн. евро, включително национално съфинансиране. По данни на МФ към края на октомври разплатеното по всички оперативни програми съставлява едва 6,3% от общия бюджет. С националното съфинансиране той възлиза на 12.9 млрд. евро. Сравнението спрямо края на 2023 г. показва, че за изминалите 10 месеца скоростта на изпълнение е много е ниска. Разплатените средства по оперативните програми са нараснали с едва 383.5 млн. евро - ниско темпо на фона на напредването на програмния период. Изпълнението е слабо при всички програми, но с най-висок размер на разплатеното са програма “Конкурентоспособност” - 210 млн. евро при общ бюджет от 1,5 млрд. евро, “Човешки ресурси” -със 169 млн. евро при бюджет при 1.9 млрд. евро, 99 млн. евро при бюджет от 3.3 млрд. евро. Работата по тези оперативни програми страда допълнително заради забатачването на националния план за възстановяване и устойчивост и липсата на административен капацитет по министерствата, коментират експерти. Плачевното изпълнение по линия на парите от ЕС се вижда и от мотивите към публикувания проектобюджет за 2025-а година. При очаквани постъпления от ЕС в рамките на 2024 г. от 7 млрд. лв. реално в държавния бъджет са постъпили 3,6 млрд. лв. - и заради ПВУ, и заради слабото изпълнение на оперативните програми. С прогнозата за 2024-а година се разминават и разходите по линия на ЕС - планирани за 8.5 млрд. лв. и очаквана реализация за 4.1 млрд. лв. Така надеждите за големи приходи от ЕС се изместват за 2025 -а година. Прогнозата на МФ е по линия на парите от ЕС в хазната да постъпят 7.4 млрд. лв. приходи, като срещу тях бъдат извършени 11 млрд. лв. разходи с включено съфинансиране от държавния бюджет. Много е вероятно тези сметки да се не случат, като това ще влияе и на дефицита по бюджета. От мотивите към проекта става ясно, че МФ обяснява заложеното високо ниво на дефицит за 2026-а година - в размер на 3.6% от БВП, именно на изпълнението на ПВУ.
Източник: Сега (11.12.2024)
 
През 2023 г. България е заделила за научноизследователска дейност почти 3 пъти по-малко средства като дял от БВП от средното в ЕС През 2023 г. ЕС е инвестирал 381,4 милиарда евро в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което е с 6,7 на сто повече от предходната година (357,4 милиарда евро). Спрямо съответната сума през 2013 г. ръстът възлиза на 57,9 на сто. Средната интензивност на НИРД в ЕС, измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт (БВП), е била на ниво от 2,22 на сто през 2023 г. спрямо 2,21 на сто през 2022 г. За периода между 2013 г. и 2023 г. интензивността на НИРД в ЕС се е увеличила с 0,14 процентен пункт (п.п.), показват още данните. За същия 10-годишен период интензивността на научноизследователската и развойна дейност се е повишила в 19 страни от ЕС, като най-голямото увеличение е регистрирано в Белгия (1 п.п.), Полша (0,7 п.п.) и Гърция (0,7 п.п.). През 2023 г. 5 страни от ЕС са регистрирали над 3 на сто от БВП, вложени в научноизследователската и развойна дейност. Най-голяма интензивност на научноизследователска и развойна дейност в ЕС е отбелязала Швеция (3,57 на сто), следвана от Белгия (3,32 на сто), Австрия (3,29 на сто ), Германия (3,11 на сто) и Финландия (3,09 на сто). За разлика от тях, 5 страни от ЕС отчитат интензивност на НИРД под 1 на сто, а именно Румъния (0,52 на сто), Малта (0,61 на сто), Кипър (0,68 на сто), България (0,79 на сто) и Латвия (0,83 на сто). В България интензивността на НИРД леко се е повишила през миналата година (0,79 на сто) спрямо 2022 г. (0,75 на сто). Преди пандемията от коронавирус, през 2019 г. интензивността на НИРД е достигнала 0,84 на сто, като през 2020 г. се е покачила леко - до 0,85 на сто. Връхна точка родните разходи за НИРД като процент от БВП достигат през 2015 г. (0,95 на сто), сочи справка на БТА в база данните на Евростат. През 2013 г. България е регистрирала интензивност на НИРД от 0,63 на сто, като за период от 10 години показателят расте с 0,16 процентни пункта. За сравнение през 2006 г., преди да влезе в ЕС, България е имала интензивност на НИРД от 0,44 на сто. Разходите на България за научноизследователска и развойна дейност през миналата година достигат общо 1,467 млрд. лева, или с 15,9 на сто повече, отколкото година по-рано, показаха данни на НСИ, публикувани в края на октомври. За сравнение, през 2013 г. тези средства са възлизали на 521,682 милиона лева, а през 2006 г. - 237,036 милиона лева. От инвестираните през 2023 г. 1,467 млрд. лева, 943,747 млн. лева са били вложени от частния сектор, 421,817 млн. лева от държавния сектор, 95,31 млн. лева от висшето образование и 6,617 млн. лева от неправителствени организации, по данни на Евростат. Частният сектор е продължил да бъде най-голям източник на средства за НИРД. През 2023 г. той е представлявал 66 на сто от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 253,1 милиарда евро. На второ място по дял заделени средства за НИРД е висшето образование (81,7 милиарда евро или 21 на сто), следвано от правителствения сектор (41,0 милиарда евро или 11 на сто) и организациите с нестопанска цел (5,5 милиарда евро или 1 на сто).
Източник: БТА (12.12.2024)
 
98% от територията на България влезе в кадастрална карта Новата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се очаква да заработи на 16 декември, съобщи изпълнителният директор на Агенцията инж. Милен Димиев. С днешна дата 98% от територията на страната е обхваната от кадастрална карта. В нея са включени над 20 милиона недвижими имота - 13 782 157 поземлени имота, 3 210 522 сгради и 3 071 439 самостоятелни обекта. Заявленията за електронни услуги към кадастралната карта също отчитат завишен брой - например през 2015 г. те са били 400 000, а за миналата година са нараснали на 800 000. Справките по кадастрална карта съответно са скочили от близо 200 000 до 3,5 млн. към 2023 година, а при услугите увеличението е двойно. С новата система ще се подобри както бързината, така и достъпността до административните услуги. Предвижда се разпределението на заявленията да става на случаен принцип във всички териториални звена на Агенцията. Тя е разработена с изцяло нови потребителски интерфейси и е интегрирана с всички системи на електронното управление: е-автентикация, е-връчване, е-плащане, RegiX. Има и връзка с имотния, търговския регистър, ГРАО, БНБ, Български пощи, както и фирми за комунални плащания на услуги. Входът в системата ще става с квалифициран електронен подпис с ПИК на НАП или ПИК на НОИ. Подаването на заявление вече става без избиране на конкретна служба, защото автоматично информационната система ще го разпредели на служителите. Достъпът до системата е безплатен и не изисква вход, когато става дума за преглед, но когато трябва да се подаде заявление, да се провери собственост, в зависимост от правата, тогава се изисква автентикация посредством квалифициран електронен подпис. Сред новостите са добавените исторически данни за имота - поземлен, сграда или самостоятелен обект, така че да може да се види кадастралната карта към минал момент. Скиците имат код за достъп и код за проверка и номер, по който може да се провери дали са издадени от Агенцията и дали са още актуални.
Източник: Марица (12.12.2024)
 
Спад в промишленото производство в България на месечна и на годишна база отчита НСИ през октомвриИндексът на промишленото производство се понижава с 0,7% през октомври 2024 г. в сравнение с предходния месец според предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база е регистрирано намаление с 1,6%. На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 10%, в преработващата промишленост - с 0,1%. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо година по-рано се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 29%, и при производството на основни метали - с 14,1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 23,8%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 22,2%.
Източник: econ.bg (13.12.2024)
 
Стойността на продукцията в земеделието пада с над 18% След две години на силен ръст след пандемията, през 2023 г. резултатите на българските производители в селското стопанство тръгват рязко надолу. Общата продукция на сектора през 2023 г. възлиза на 10.6 млрд. лв., или с 18.2% под нивото от рекордната 2022 г. Стойността изостава с малко дори от тази през 2021 г. Както и досега пшеница, слънчоглед и царевица остават водещите култури за българското земеделие, макар да генерират значително по-малка стойност. През предходните две години продукцията в селското стопанство растеше съответно с 37.6% и 19.2%. Общото ниво на цените на производител в селското стопанство се понижава с 15.8% през 2023 г. Спадът при водещите за отрасъла производства е по-голям, с около 30-32%. Средната цена на меката пшеница пада от 608 на 415 лв. за тон, а на слънчогледовите семена - от 1151 лв., на 805 лв., по данни на националната статистика. Тенденцията при голяма част от останалите продукти обаче все още е към поскъпване - цените на плодове и зеленчуци са се увеличили с 9.5%, а тези в сектор животновъдство - средно с 15.2%. Общо по-ниските цени на продукцията идват на фона на сравнително по-ограничено поевтиняване на използваните производствени ресурси, които тази година са с около 6% надолу по данни на Евростат. Цените на земеделската земя обаче продължават да се катерят нагоре - с близо 11% до 1447 лв. за декар средно за страната през 2023 г. Ръстът е движен от най-плодородните и съответно най-скъпи региони, като в Североизточна България те достигат 2425 лв./дка, докато в Южен Централен и Югозападен регион се понижават до около 660 - 680 лв./дка по данни на НСИ. Средната цена на арендата остава на нивото от предходната година - 61 лв./дка. Въпреки по-ниските цени на продукцията износът на основните селскостопански продукти от България нараства благодарение на по-големи обеми. Експортът на зърнени култури достига рекордните поне от началото на века 8.6 млн. тона на обща стойност над 5 млрд. лв., показват данни на Евростат. Износът от животновъдство расте (включително на месо, яйца, млечни продукти), както и този на плодове и зеленчуци. Заради по-ниските цени продажбите на маслодайни семена (предимно слънчоглед) обаче падат с около 7%, въпреки че изнесеното количество в тонове е по-голямо. Водещи дестинации за българския износ на селскостопански стоки през 2023 г. са Гърция и Румъния, заедно формирайки близо една пета от общия аграрен износ за годината, следвани от Испания, Турция, Китай, Германия, Алжир и др., по данни на Министерството на земеделието и храните.
Източник: Капитал (13.12.2024)
 
България е изцяло в Шенген от 1 януари 2025 Съветът на министрите на вътрешните работи на ЕС гласува пълноправното приемане на България и Румъния в Шенген и по суша. Това означава, че проверките по сухопътните шенгенски граници на двете страни ще отпаднат от 1 януари 2025 година. България и Румъния обаче ще продължат да осъществяват проверки на случаен принцип по шенгенските си граници още 6 месеца. Австрия оттегля ветото си върху пълното членство на България и Румъния в Шенген. На 31 март България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство по въздух и море. Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници е една от най-ценните придобивки за гражданите на ЕС. Започнало през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави - Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция - то постепенно се разширява, за да се превърне в най-голямото пространство на свободно движение на хора и стоки в света.
Източник: Дарик радио (13.12.2024)
 
Спада износът и вносът за Европа и за страните извън ЕС Нетният износ на България за трети страни и за държавите от ЕС намалява за последната година и е отрицателно число, което влияе пряко и върху БВП на страната. По данни на НСИ през периода януари - октомври 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност близо 71 млрд. лева, което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. Пак за същото време общо в страната са внесени стоки на стойност около 81 млрд. лева или с 0,2 на сто повече в сравнение с 2023 година, като разликата е близо 10 млрд. лева износ - внос. При износа за ЕС най-голям ръст е отбелязан в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” (30,5%), а най-голям спад се наблюдава в сектор “Храни и живи животни” - близо 17 на сто. При вноса от ЕС най-голямо увеличение е отчетено също в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” -70,9%. При търговията с трети страни най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор “Химични вещества и продукти” (11,4%), а най-голям спад при “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (38,9%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено при сурови материали, негодни за консумация, без горива - почти 27 на сто. Най-голям спад при вноса се наблюдава при “Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” от почти 3 на сто.
Източник: Труд (16.12.2024)
 
Вдигат възрастта и стажът за пенсия От следващата година стажът и възрастта за пенсия по общия ред се повишава в България, предвижда проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване, внесен в Народното събрание. Пенсиониращите се с трета категория труд трябва да имат 62 години и 4 месеца навършена възраст и 36 години и 8 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж за мъжете. Тези, които няма нужния стаж могат да се пенсионират през 2025 г. на 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Работилите в сектор „Отбрана и сигурност“ могат да се пенсионират при 54 години и 4 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола. През 2025 г. минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд е съответно 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете от първа категория и 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете от втора категория труд. Сборът от навършената възраст и стажа се запазва на 100 за мъжете и 94 за жените и за двете категории труд. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв. Без промяна е и периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв.
Източник: econ.bg (17.12.2024)
 
Инфлация от 0,6% на месечна и от 2,1% на годишна база през ноември Инфлацията през ноември в България спрямо октомври е 0.6%, а годишната инфлация за ноември в сравнение с предходния ноември е 2.1%, обяви Националният статистически институт. През октомври годишната инфлация беше 1.8 процента. През ноември в сравнение с октомври най-голямо е увеличението на цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки (1.4%), с 1.3% са нараснали цените за развлечения и култура, алкохолът и цигарите и транспортът са поскъпнали с 0.7%. Най-голямо намаление на цените е регистрирано при облеклото и обувките (-1.3%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за поддържането на дома (-0.4%). Инфлацията от началото на годината (ноември спрямо декември 2023 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация между декември 2023 и ноември спрямо декември 2022 - ноември 2023 г. е 2.6%.
Източник: Дневник (17.12.2024)
 
Безработицата у нас през ноември запазва равнище от 5,2% Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 5.16%, което представлява минимално намаление спрямо октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Към края на месеца броят на регистрираните безработни е 146 414 души. Общо 15 545 безработни са започнали работа през ноември, отбелязвайки ръст от 4.7% (или 693 души) спрямо предходния месец. 320 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с подкрепата на трудовите посредници. Сред най-търсените професии през месеца са: персонал, полагащ грижи за хората, машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, продавачи, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, преподаватели, водачи на МПС и подвижни съоръжения, квалифицирани работници в различни сектори на индустрията.
Източник: Труд (18.12.2024)
 
Българите живеят с една трета под стандарта на средния европеец И през 2023 г. българите бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) е било с 30% под средното за Съюза (или 70% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 36% над средноевропейското (или 136% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат. По този показал България заема последното място заедно с Унгария, където фактическото индивидуално потребление през 2023 г. беше също едва 70% от средноевропейското ниво. AIC включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна члена на ЕС. През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било в и под средноевропейското ниво. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 36% над средното за ЕС), следван от Нидерландия и Германия (с по 19% над средноевропейското ниво). В 18 страни членки действителното потребление на глава от населението през 2023 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България и Унгария заемат предпоследната позиция по отношение на възможностите за потребление, които са били 70% от осредните за ЕС, следвани от Латвия (с потребление, което е с 26% под средното в ЕС). В същото време България заема незавидната последна позиция в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Индикаторът PPS е изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС. По този Люксембург оглавява класацията за 2023 г. със 137% над средното за ЕС ниво, следван от Ирландия (с 113% над средното ниво) и Нидерландия (с 33% над средното ниво). С най-нисък БВП на глава от населението, освен България, са Гърция (с 31% под средното за съюза ниво) и Латвия (с 30% под средното ниво).
Източник: БНР (18.12.2024)
 
БНБ: За октомври салдото по текущата сметка възлиза на 308,9 млн. евро За октомври 2024 г. салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 308,9 млн. евро при отрицателно салдо от 51 млн. евро за октомври 2023 г., съобщи Българската народна банка (БНБ). За януари - октомври 2024 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1,265 млрд. евро (1,2 на сто от БВП) при положително салдо от 7,229 млрд. евро (0,8 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Търговският баланс за октомври 2024 г. е отрицателен в размер на 7,897 млрд. евро при дефицит от 457 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. търговският баланс е отрицателен в размер на 3,9274 млрд. евро (3,9 на сто от БВП) при дефицит от 2,7631 млрд. евро (2,9 на сто от БВП) за същия период на 2023 г. Износът на стоки е 3,8196 млрд. евро за октомври 2024 г., като нараства с 26,5 млн. евро (0,7 на сто) в сравнение с този за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. износът е 35,8431 млрд. евро (35,1 на сто от БВП), като намалява с 830,6 млн. евро (2,3 на сто) в сравнение с този за същия период на 2023 г. Износът за януари - октомври 2023 г. намалява на годишна база със 7,3 на сто. Вносът на стоки за октомври 2024 г. е 4,6093 млрд. евро, като нараства с 359,2 млн. евро (8,5 на сто) спрямо октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. вносът е 39,7704 млрд. евро (39 на сто от БВП), като се увеличава с 333,7 млн. евро (0,8 на сто) спрямо същия период на 2023 г. Вносът за януари - октомври 2023 г. намалява на годишна база с 9,4 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 529,9 млн. евро при положително салдо от 601,5 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е положително в размер на 6,5953 млрд. евро (6,5 на сто от БВП) при положително салдо от 6,6453 млн. евро (7 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Салдото по "Първичен доход" (което включва доход, свързан с факторите на производството - работна сила, капитал или земя, данъци върху производството и вноса, и субсидии) е отрицателно в размер на 112,1 млн. евро при дефицит от 344,4 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е отрицателно в размер на 2,1653 млрд. евро (2,1 на сто от БВП) при отрицателно салдо от 3,9798 млн. евро (4,2 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Салдото по "Вторичен доход" (което отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 63 млн. евро при положително салдо от 148,9 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. салдото е положително в размер на 762,3 млн. евро (0,7 на сто от БВП) при положително салдо от 820,4 млн. евро (0,9 на сто от БВП) за същия период на 2023 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 97,9 млн. евро при излишък от 89,6 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. капиталовата сметка е положителна в размер на 1,3779 млрд. евро (1,4 на сто от БВП), при излишък от 1,139 млрд. евро (1,2 на сто от БВП) за януари - октомври 2023 г. Финансовата сметка за октомври 2024 г. е отрицателна в размер на 897,4 млн. евро при отрицателна стойност от 193,5 млн. евро за октомври 2023 г. За януари - октомври 2024 г. финансовата сметка е положителна - 75,5 млн. евро (0,1 на сто от БВП), при положителна стойност от 903 млн. евро (1 на сто от БВП) за същия период на 2023 г.
Източник: 24 часа (19.12.2024)
 
Малко над 4600 души получават пенсии от 3400 лева Малко над 4600 пенсионери получават пенсия, ограничена до "тавана" от 3400 лева – това сочат данните на Националния осигурителен институт към ноември 2024 година. През 2024 г. „таванът“ на пенсиите е определен на 3 400 лв. Неговият размер се запазва без промяна от 1 октомври 2022 г. насам, като към ноември 2024 г. общо 4 616 пенсионери получават пенсия, ограничена на 3400 лв. Само 48 пенсионери получават наследствена пенсия на максимален размер. Останалите са лични. в групата на получателите на пенсия на „тавана“ преобладават хората между 70 и 79 г. От 70 до 74 г. са 1 146 пенсионери (24,8% от общия брой), а между 75 и 79 г. са 966 (20,9%). Над 98,5% от българите, получаващи пенсия на „тавана“, са пенсионери за осигурителен стаж и възраст. Около 26,7% я получават от Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, т.е. са военнослужещи, държавни служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и други служители от ведомства от сектора на вътрешната сигурност. 23-ма са с пенсия за инвалидност от Фонд „Трудова злополука и професионална болест“. Получателите на пенсии на „тавана“ са хора с доста продължителна осигурителна кариера. Пенсионерите с пенсия за осигурителен стаж и възраст на „тавана“, изплащана от Фонд „Пенсии“, са работили средно над 43 календарни години, а тези с пенсия от Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – средно над 41 г., посочват още от НОИ. Те имат и висок индивидуален коефициент. Средно той е 4,18. Данните сочат, че хората, получаващи пенсия от 50 до 74-годишна възраст, са 905 500 души. Малко над 79% са спрели да работят след пенсиониране. Едва 16.7% са продължили да се трудят, а 4.2% не са работили в момента на пенсионирането си.
Източник: Труд (19.12.2024)
 
Чуждите инвестиции у нас намаляват с повече от 65% към края на октомври Сривът на чуждите инвестиции в българската икономика през 2024 г. достигна 65%, показват най-новите данни на БНБ към края на октомври. Влошената обстановка на традиционните за България пазари в Европа и света, както и политическата несигурност в страната карат чуждите инвеститори да заобикалят страната ни, както и тези, които вече са тук - да се въздържат да разгръщат дейност у нас. Силно намалява потокът от дялов капитал, който представлява вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества и е показател за дългосрочен инвеститорски интерес. Ако миналата година за периода януари-октомври под формата на дялов капитал в страната са влезли 786 млн. евро, то тази година те са едва 47 млн. евро. През третото тримесечие от България са изтеглени 165 млн. евро инвестирани преди това от чужди компании. Наполовина по-малко е и реинвестираната печалба в българските дружества, собственост на чуждестранни кампании и лица. Данните на БНБ отчитат, че за десетте месеца на годината вложената отново в производство и в икономическа дейност печалба е 1.3 млрд. евро, докато за същия период на миналата година тя е била 2.8 млрд. евро. Данните за кредитите на предприятията с чуждестранно участие са с отрицателен знак, което означава, че към края на октомври те са възстановили на компаниите-майки получено от тях по-рано финансиране. Става дума за 103 млн. евро, което е с 81 млн. евро повече от върнатите по същото време на миналата година заеми. Нетният поток на преките чуждестранни инвестиции в България за януари – октомври е 1.241 млрд. евро, което е едва 1.2% от БВП. Спрямо миналата година ПЧИ са по-малко с 2.325 млрд. евро (65.2%), когато са били привлечени чужди капитали в страната за 3.566 млрд. евро или 3.8% от БВП. С отрицателен знак е и нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас - за десетте месеца на годината този вид инвестиции са се свили с 9.7 млн. евро, като основно това се дължи на изтеглени 18.6 млн. евро от руски граждани, закупили преди години имоти у нас. Български компании също пренасочват инвестиции в чужбина. За периода януари – октомври 2024 г. техният обем е 510.9 млн. евро. Предната година за същия период са били инвестирани навън български капитали за 577.4 млн. евро. на 15 млн. евро, при положителна стойност от 66.9 млн. евро за октомври 2023 г.
Източник: econ.bg (20.12.2024)
 
ЕИБ осигурява националното финансиранe до 2027 Европейската инвестиционна банка ще осигурява националното финансиране по оперативните програми до 2027 г. Това става ясно от решение на правителството, с което се предлага парламентът да ратифицира договор между България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 - 2027 ". С него се осигурява необходимият финансов ресурс за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност", „Околна среда", „Развитие на регионите", „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" и "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" през програмния период 2021 - 2027 г. Сключването на финансовото споразумение е предвидено в Закона за държавния бюджет за 2024 г., като договорът е одобрен с решение на правителството и подписан от двете страни. Успешното изпълнение на проектите и оперативните програми ще допринесе за развитието на жп и пътната инфраструктура, вкл. стратегически важни пътнотранспортни коридори, интегрирането на националната транспортна мрежа в тази на ЕС, за подобряването на системите за управление на водите и отпадъците, за повишаването на енергийната и ресурсна ефективност на сградите и производствата. Финансирането по европроектите ще доведе до разработка на иновативни продукти и услуги, подобряване на конкурентните предимства на страната, за постигането на устойчиво и интегрирано развитие на регионите у нас и на устойчив и балансиран икономически растеж в средносрочен и дългосрочен план. ЕИБ подпомага усвояването на средствата от фондовете на ЕС чрез предоставяне на структурни програмни заеми, средствата от които постъпват в централния бюджет и са предназначени за осигуряването на националния принос по проектите, изпълнявани по оперативните програми. През предходните два програмни периода с финансовата подкрепа на ЕИБ успешно са финансирани и изпълнени 11 377 проекта, изпълнявани по оперативните програми със средства от фондовете на ЕС, се казва в правителственото прессъобщение.
Източник: 24 часа (20.12.2024)
 
Над 1 млрд. евро са изпратили българите в чужбина у нас Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да изпращат по над 100 млн. евро на месец на своите близки и роднини у нас, сочат последните данни на БНБ. През октомври сумата е 114.5 млн. евро спрямо 115.9 млн. евро за месец по-рано и 109.7 млн. евро преди 12 месеца. За 11-и пореден месец трансферите от емигранти надхвърлят 100 млн. евро. За десетте месеца на 2024 г. най-големи преводи са осъществени през март и май, съответно 130.3 и 137.8 млн. евро, а най-малко са преведените парични средства през януари и август – респективно 104.4 и 102.2 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За периода януари-октомври у нас са постъпили 1.18 млрд. евро - с 58.6 млн. евро по-малко спрямо сравнимия период година по-рано. За осма поредна година емигрантите ще върнат в страната ни повече от 1 млрд. евро, като за 2023 г. сумата достигна 1.44 млрд. евро спрямо 1.2 млрд. евро за 2022 г. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода от януари до септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са изпратeни повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много пари са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).
Източник: Дарик радио (06.01.2025)
 
Печалбата на банките в България започна да намалява Печалбата на банките в България се сви за първи път от около четири години насам. За 11-те месеца от 2024 г. тя достигна 3.3 млрд. лв., което е с минималния 1% под същия обем от предходната рекордна 2023 г. Това е и втората година в стопанската история, в която банките отчитат над 3 млрд. лв. печалба. Ръстът в печалбата на банките започна да се забавя тази година, когато ефектът от бурното кредитиране, особено в жилищния сегмент, и ножицата между покачващите се лихви по заемите и ниските лихви по депозитите вече се изчерпа. Именно този еднократен ефект бе двигател на рекордната печалба на финансовите институции през изминалите две години. Така не е изключено банките в България да приключат годината с малко по-ниска печалба от миналогодишната. Към края на третото тримесечие, до когато са по-детайлните данни, само единици банки отчитат годишен спад на печалбата. Според информацията на Българска народна банка към края на ноември печалбата на банките се свива с 32 млн. лв., или 1% спрямо 11-те месеца на 2023 г. Така за първи път от пандемичната 2020 г. печалбата на банките реално се свива. От тази година някои банки, част от големи международни групи, вече биват обложени с 15% международен корпоративен данък. Общо към края на ноември активите в системата достигат 183.6 млрд. лв., което представлява годишен ръст от малко над 11%. Отчетът на БНБ показва и значителен, почти двоен ръст в разходите за обезценки на банките, които на практика са провизии за евентуални лоши заеми. За 11-те месеца тази година те достигат 578 млн. лв. – с 275 млн. лв. над начислените за същия период на 2023 г., или ръст от 90.9%.
Източник: economic.bg (07.01.2025)
 
Общ показател на бизнес климата Националният статистички институт (НСИ) отчете повишение на общия показател на бизнес климата у нас през декември 2024 г. с 1,7% – от 17% на 18,7%, спрямо предходния месец. Повишение се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в строителството е регистрирано понижение. Според данните на НСИ бизнес климатът в промишлеността нараства с 1,9% – от 15,8% на 17,7%, в резултат на по-благоприятните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат основните пречки за развитието на бизнеса, като през декември 2024 г. се отчита засилване на отрицателното влияние на първия фактор. През следващите три месеца мениджърите прогнозират увеличение на продажните цени в промишлеността.
Източник: industryinfo.bg (07.01.2025)
 
ЕИБ отпуска 250 млн. евро заем на България за съфинансиране на проекти, подкрепени от ЕС Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска на България 250 млн. евро за съфинансиране на подкрепени от Европейския съюз проекти за ускоряване на развитието на страната в сфери като енергийна ефективност, водоснабдяване, транспорт, изследователска дейност. Заемът е предназначен за проекти, които ще спомогнат за укрепването на българската икономика, повишаването на конкурентоспособността и подобряване на стандарта на живот. Финансирането от ЕИБ ще помогне на България да съфинансира инициативи, които са получили грантове от бюджета на ЕС за повишаване на енергийната ефективност на сгради и индустриални сектори, модернизиране на управлението на водите, стимулиране на бизнес проучванията, подобряване на жп транспорта, опазване на почвите и постигане на други цели. Специален фокус ще бъде поставен на проекти, които стимулират иновациите и дигитализацията, зеления преход на страната и подобряване на транспортната свързаност.Заемът е първият транш от предвидените за България 1 млрд. евро в бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027 г. Със средствата могат да се финансират и сравнително малки проекти, които иначе не отговарят на условията за директно финансиране от ЕИБ.
Източник: industryinfo.bg (08.01.2025)
 
Над 500 млн. лв. е получил бизнесът поради високия ток от юли до декември През 2024 г. 543 349 135 лв. са платени на бизнеса от юли до декември като компенсации за скъпия ток. За последния месец на миналата година се очаква да се дадат още 186 млн. лв. По решение на парламента таванът на цената за нестопанските потребители е 180 лв. за мегаватчас, а разликата над него се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Програмата за компенсациите се зароди по време на газовата криза, таванът тогава беше 250 лв., при борсови цени до 800 и 1000 лв. за мегаватчас, през 2023 г. падна на 200 лв.
Източник: 24 часа (09.01.2025)
 
Оборотите в търговията на дребно в България растат през ноември на месечна и на годишна база В България през ноември 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава увеличение на оборота с 1,3 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства с 6,8 на сто спрямо ноември 2023 г., показват календарно изгладените данни. През октомври беше отчетено увеличение на оборота с 0,8 на сто спрямо предходния месец и с 5,1 на сто спрямо октомври 2023 г. За месец ноември 2024 г. е отчетено нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 2,4 на сто, както и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 1 на сто. "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" запазва нивото от предходния месец. През октомври беше отчетено нарастване на месечна база на оборота във всички големи групи. През ноември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто.
Източник: actualno.com (09.01.2025)
 
Сребърният фонд няма да носи доходност и в следващите две години Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, или т. нар. „Сребърен фонд“, няма да носи реална доходност и в следващите две години. Това става ясно от едно от вчерашните решения на Министерски съвет (МС), според което прилаганият до момента консервативен подход за управлението на средствата ще се запази в периода 2025-2027 г. Последните данни на Министерство на финансите (МФ) показват, че към края на ноември миналата година натрупаните средства във фонда са 4.2 млрд. лв., съхранявани в БНБ. За сравнение – в края на 2023 г. натрупаните средства са били 3.9 млрд. лв.. Това означава, че в рамките на почти година са постъпили само 3 млн. лв. Ако се направи сравнение с предпандемичната 2019 г., сумите изглеждат още по-нищожни – тогава Фондът е съхранявал 3.1 млрд. лв., или с други думи – за близо 5 години държавата е успяла да задели общо 1 млрд. лв. за Фонда. Сребърният фонд, който се предполага, че трябва да гарантира цялата ни пенсионна система, бе създаден през 2006 г., а специален закон за него влезе в сила едва през 2008 г. Според законодателните текстове приходоизточниците на Фонда включват постъпленията от приватизация, както и 25% от отчетения за съответната година излишък на държавния бюджет.
Източник: econ.bg (10.01.2025)
 
Над 75 процента от предприятията в област Пловдив са били на печалба в края на 2023 г. Общо 75,9 процента от броя на нефинансовите предприятия в област Пловдив са приключили финансовата 2023 година с печалба. Това показват последните данни на Териториалното статистическо бюро-Юг (ТСБ-Юг) към Националния статистически институт (НСИ). На загуба са били 16,8 на сто от предприятията в областта, а с нулев финансов резултат годината са завършили 7,3 процента. Печалбата на предприятията за 2023 г. в размер на 3 821 млн. лева. Годишен отчет за дейността си през 2023 г. са представили общо 45 075 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в областта. В тях работят 222 644 заети лица или с 2,4 на сто повече отколкото през 2022 година. Нетните приходи от продажби са 44,95 милиарда лв. и са с 5 процента повече от предходната година, a стойността на продукцията е 30,23 милиарда лв., или с малко над 5 на сто повече от 2022 година. Преобладават микропредприятията, които са 93 процента от общия брой нефинансови предприятия. В същите е реализирана продукция на стойност 6,11 милиарда лв. по текущи цени, или 20,2 на сто от общата продукция за областта. На следващо място са малките предприятия - 5,7 процента от общия брой, с 5,47 милиарда лв. стойност на продукцията. Средните предприятия са 1,1 процента от всички и са реализирали продукция за 8,52 млрд. лв, а големите предприятия са 0,2 на сто от общия брой за областта и са с 10,135 млрд. лв. стойност на продукцията.
Източник: economy.bg (10.01.2025)
 
WAGO България има нов генерален директор Мая Иршик е новият генерален директор на WAGO България и WAGO Румъния. Мая Иршик пое ролята на 1 януари 2025 г. и заменя на поста Кристиан Иршик, който се пенсионира след 36 години кариера във WAGO. Кристиян Иршик става част от WAGO през 1988 г., през 2006 г. основава WAGO България, а година по-късно и WAGO Румъния. Мая Иршик започва своя кариерен път във WAGO през 2006 г. През 2020 г. поема ролята на съвместен управляващ директор на WAGO България и WAGO Румъния.
Източник: Фирмена информация (10.01.2025)
 
Износът на стоки от България за ЕС намалява с 2,6 на сто през периода януари - октомври 2024 г., а вносът - с 4,5 на сто През периода януари - октомври 2024 г. износът на стоки от България за Европейския съюз (ЕС) намалява с 2,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 45 513,9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62,1 на сто от износа за държавите членки на ЕС, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям ръст е отбелязан в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (32,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (15,4 на сто) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (15,4 на сто). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - октомври 2024 г. намалява с 4,5 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 46 125,8 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Полша. Най-голямо увеличение на вноса в България е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (70,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (12,3 на сто). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - октомври 2024 г. е отрицателно и е на стойност 611,9 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,2 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 27 664,6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52,1 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2024 г. нараства със 6,4 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 38 230,4 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна и Сърбия. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - ноември 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 565,8 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 77 837,9 млн. лв., което е с 3,2 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През периода януари - ноември 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 89 505,3 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,2 на сто повече спрямо същия период на 2023 година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - ноември 2024 г. и е на стойност 11 667,4 млн. лева.
Източник: econ.bg (14.01.2025)
 
Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения по електронни фишове и наказателни постановления през системата "еПлащане" през 2024 г. Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения на електронни фишове и наказателни постановления през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление през 2024 г. ("еПлащане") - интернет портала EGOV.BG. От началото на пускането на тази функционалност през декември 2023 г. сумата е над 18 млн. лв., се посочва в публикуваната информация. Две трети от сумата е издължена след изпращане на уведомление през Системата за сигурно електронно връчване и съответно заплатени през "еПлащане". Една трета от задълженията са насочени за плащане от портала на Министерството на вътрешните работи. Общо 90 % от плащанията са за електронни фишове, а 5 % са за наказателни постановления и 5 % са за фишове. Общо 14 млн. лева са платените задължения за местни данъци и такси за 2024 г. през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление
Източник: БТА (14.01.2025)
 
Ръст от 16% на пазара на нови автомобили в България През 2024 година пазарът на нови автомобили в България порасна с близо 16% и достигна нива от близо 50 000 на годишна база. Това прави изминалата година втората най-добра относно продажбите на нови автомобили в най-новата история на страната след 1990 г., съобщи Асоциацията на автомобилните производители (ААП). Автомобилната индустрия е може би единствената в България, която все още не е стигнала нивата от 2008 г. Пазарът на мотоциклети и мотопеди също е във възход с ръст от 23%, докато продажбите на камиони са се понижили с около 22%. Спрямо 2020 г., когато пандемията от коронавирус повлия на цялата икономика, пазарът на нови автомобили в България се увеличи със 75% към края на 2024 г.
Източник: Дума (15.01.2025)
 
Годишната инфлация за 2024 е 2,2% - България Инфлацията в България за 2024 г. е 2.2% спрямо предходната година, отчитат от Националния статистически институт. За декември този показател е 0.4%. Средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.4%. За декември 2024 г. най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура" - 5.9%, „Транспорт" - 1.3%, „Ресторанти и хотели" - 0.7% и „Разнообразни стоки и услуги" - 0.6%. Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки" - 1.3% и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки" - 0.6%. Според индекса на цените за малката кошница през декември 2024 г. е регистрирано увеличение с 0.1% на месечна база и увеличение с 2.3% от началото на годината.
Източник: 24 часа (16.01.2025)
 
България изостава при усвояването на европейски средства България изостава при усвояване на европейски средства заради политическата нестабилност, отбелязва в Годишния си доклад за 2023 г. Европейската сметна палата. За страната ни не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта "Земеделие и природни ресурси", но са открити грешки в областта "Кохезионна политика". Има сериозно забавяне при усвояването на средствата по ПВУ. По думите й в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана. Според ЕСП това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин. Съществува риск, свързан със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др. Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6% срещу 3% през 2021 г. и 2,7% през 2020 г. Водещата причина за това са разплащанията след приключване на пандемията от Ковид-19. Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионната политика - 9,3%, като причина за това е големият обем транзакции. Най-нисък пък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта "Земеделие и природни ресурси".
Източник: econ.bg (17.01.2025)
 
В края на годината регистрираните безработни са под 150 хиляди Откакто се води статистика за регистрираната безработица в България, за първи път, броят на регистрираните безработни в края на декември е под 150 хиляди. (148 248). Според данните, равнището на регистрираната безработица през декември е 5.23%, което представлява намаление с 0.4 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2023 година. През декември общо 8 894 безработни лица са намерили работа. Освен тях, 279 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници.
Източник: econ.bg (20.01.2025)
 
Преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с 56 на сто до 1,48 млрд. евро към края на ноември Преките чуждестранни инвестиции у нас вълизат на 1,485 млрд. евро за периода януари - ноември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 56,3 на сто по-нисък спрямо същия период на предходната 2024 година. За сравнение, за периода януари - ноември 2023 година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 3,398 млрд. евро или с 1,912 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Чуждестранните инвестиции за първите 11 месеца на 2024 година се равняват на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната при 3,6 от БВП през същия период на предходната година. През месец ноември 2024 година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен, като възлиза на 242,9 млн. евро. През същия месец на 2023 година потокът е бил отрицателен в размер на 168,7 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - ноември 2024 г. са от Австрия (406,6 млн. евро), Нидерландия (327,5 млн. евро) и Гърция (282,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (294,5 млн. евро) и САЩ (209 млн. евро).
Източник: БТА (20.01.2025)
 
Регистрации и банкрути на правни единици за четвъртото тримесечие на 2024 година През четвъртото тримесечие на 2024 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 143, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит и обявилите банкрут са общо 1165. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4.8%, а този на банкрутиралите - с 19.2%. НСИ посочва, че в сравнение с трето тримесечие на 2024 г. новорегистрираните фирми са се увеличили с 4.7%. Тези обявили бранкрут пък се увеличават с 31,9 пункта. Според данните на НСИ най-много са фалитите в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 86.3%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 89.2%.
Източник: News.bg (20.01.2025)
 
Търговският баланс на България за ноември 2024 г. е отрицателен в размер на 764,2 млн. евро Търговският баланс на България за ноември е отрицателен в размер на 764.2 млн. евро при дефицит от 609.3 млн. евро за ноември 2023 година. Между януари и ноември показателят също е отрицателен и е на стойност 4.74 млрд. евро. Дефицитът за същия период на 2023 година беше 3.37 млрд. евро (3.6% от БВП). Това отбелязват от Българската народна банка. За периода януари – ноември експортът е за 39.30 млрд. евро (38.5% от БВП), като също намалява – с 975.8 млн. евро в сравнение с този за същия период на 2023 година. Тогава беше 40.28 млрд. евро и представляваше 42.5% от БВП на страната. За периода януари-ноември вносът на България е в размер на 44.04 млрд. евро (43.2% от БВП), като се увеличава с 387.7 млн. евро в сравнение със същия период на 2023-а. Тогава показателят вносът беше за 43.65 млрд. евро и представляваше 46.1% от БВП на страната. Салдото по услугите е положително в размер на 449.8 млн. евро при положително салдо от 570.1 млн. евро за ноември 2023 година. За периода януари – ноември салдото е положително в размер на 7.07 млрд. евро (6.9% от БВП) при положително салдо от 7.21 млн. евро (7.6% от БВП) за януари – ноември 2023 година.
Източник: econ.bg (21.01.2025)
 
Парите от пътни такси - почти 1 млрд. лв. През 2024 г. всички пътни такси, които се плащат на държавата, са донесли общ приход от малко над 902 млн. лв., съобщи Националното толуправление. Ръстът спрямо предходната 2023 г. е 16% и ако тенденцията от последните 2-3 г. се запази, още през 2025 г. годишните приходи от пътни такси ще достигнат 1 млрд. лв. Приходите от толдекларации, т.е. когато превозното средство плаща според засеченото през рамките движение с помощта на бордно устройство, са 537 млн. лв. 52 млн. лв. са приходите от маршрутни карти, при които превозвачът декларира откъде ще мине. Приходите от винетки за леките коли, чиито цени не са пипани вече четвърта година, са 281 млн. лв. Малко над 31 млн. лв. са събрани от глоби и компенсаторни такси. Така цялата сума е 902 019 042 лв. Приходите от винетки, които плащат леките коли, са се увеличили минимално в сравнение с предходната година. През 2023 г. от тях са събрани 270 млн. лв. при 281 млн. лв. за 2024-а. Превозните средства над 3,5 тона, при които се плащат толтакси за изминатото разстояние, са се движили най-често по магистралите. Най-предпочитаните от тях маршрути са от София към ГКПП Кулата по магистрала “Струма”, от столицата за ГКПП Капитан Андреево по магистралите “Тракия” и “Марица”, както и от Дунав мост при Русе в посока към ГКПП Капитан Андреево.
Източник: 24 часа (21.01.2025)
 
Парите в обращение у нас са нараснали с 5,5 на сто през 2024 г. до малко над 31 млрд. лева Парите в обращение в България нараснаха с 5,5 на сто или 1,616 млрд. лева през миналата 2024 година, достигайки 31,078 млрд. лева към края на месец декември. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния едногодишен период както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност. За сравнение, през 2023 година парите в обращение отчетоха ръст от 7,4 на сто или увеличение от 2,036 млрд. лева. В края на 2024 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,98 процента, а на разменните монети – 2,01 процента. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличава с 5,2 млн. (0,9 на сто), а стойността им – с 1,581 млрд. лева (5,5 на сто). Запазва се тенденцията от предходните периоди на висок годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с номинал 100 лева, посочват от БНБ.
Източник: 24 часа (22.01.2025)
 
България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове България е получила приблизително 32 милиарда лева от европейските фондове за периода на членството на страната ни в Европейския съюз, сочи анализ на Института за пазарна икономика. От 2007-ма година вноската на България в бюджета на ЕС се е повишавала почти постоянно и ако през първата година на членството тя е била от почти 600 млн. лева, то през последните години тя е тройна. Като най-голяма е била през 2023 г. от 1 млрд. 850 млн. лв. Брутния размер на членския внос в Европейския съюз през целия период – от 2007-ма до 2024 г. включително е за около 19 млрд. и 300 млн. лв.
Източник: Blitz (22.01.2025)
 
Увеличаване на банковите депозити и кредити с 1,8% през третото През третото тримесечие на 2024 г. депозитите в банковата система на България се увеличиха с 1,8%, като отпуснатите банкови кредити също нараснаха с 1,8%. През периода юли - септември 2024 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 2,8 млрд. лв. (с 1,8%) до 155,0 млрд. лв. спрямо предходните три месеца (април - юни). Най-съществено нараснаха депозитите на домакинствата (с 1,7%, или с 1,4 млрд. лв.), като растеж беше отчетен и при депозитите на нефинансовите предприятия (с 2,1%, или с 1,0 млрд. лв.), на кредитни институции (с 5%, или с 550 млн. лв.), както и на други финансови предприятия (с 6,2%, или 221 млн. лв.), докато депозитите на сектор "държавно управление" се понижиха с 10,5% или с 441 млн. лева. В същото време общият размер на банковите брутни кредити и аванси се повишиха с 2,1 млрд. лева (с 1,8%) до 116,3 млрд. лв. в края на септември 2024 г. спрямо предходното тримесечие. Вземанията от кредитни институции през третото тримесечието на миналата година се понижиха с 4,1% (с 416 млн. лв.) до 9,6 млрд. лева, показват данните на БНБ. Банковата система отчете печалба за деветмесечието на 2024 г. в размер на 2,7 млрд. лв., сходна с реализираната за същия период на предходната година.
Източник: Стандарт (23.01.2025)
 
Над 5 милиона унищожени животни за 7 години По данни на земеделското министерство за периода след 2018 г., 222 ферми в България са засегнати от включените в т.нар. категория "А" на опасните болести според европейския регламент. Унищожените животни надхвърлят 5,1 милиона, в това число са включени птици, свине и дребни преживни животни, на които е извършена евтаназия. От африканската чума по свинете (АЧС) са засегнати 76 животновъдни обекта с евтаназирани 146 647 свине за периода. Заразените ферми от птичи грип пък са 105 броя с евтаназирани 5 007 288 птици. Чума по дребните преживни животни от 2018 г. насам е регистрирана в 28 животновъдни обекта с евтаназирани 3776 ДПЖ. Шарка по овцете и козите е влязла за този период в 13 обекта с евтаназирани 2482 ДПЖ. Голяма част от обектите не са възстановили дейност или са се пренасочили към друг тип животновъдство. При свинете са възстановени 57 обекта, засегнати от АЧС. Останалите невъзстановили дейността си обекти са лични стопанства или такива без необходимите мерки за биосигурност. При птиците са възстановени 89 обекта, засегнати от птичи грип, а останалите, които не са продължили работа в бранша, са предимно малки стопанства с ниски мерки за биосигурност. При обектите, засегнати от чумата по овце и кози, до момента трима от стопаните са преминали в направление отглеждане на говеда, а 9 обекта са възстановили дейността си.
Източник: Дума (23.01.2025)
 
България е с бюджетен дефицит от 8,7%, а в ЕС е 2,9% През третото тримесечие на 2024 г. средното ниво на бюджетния дефицит на страните от Европейския съюз е 2,9 на сто от брутния им вътрешен продукт (БВП), показват предварителните данни на Евростат. Ако средната стойност няма промяна, то при България се вижда значително влошаване. Със своите 8,7 на сто тя е "шампион" по дефицит сред страните, за които са представени данни. За сравнение, през Q2 държавните финанси са били "на червено" с 3,5% от БВП. Това означава влошаване на показателя с 5,2% за тримесечие. В челото по бюджетен дефицит са още Румъния (8,6 на сто), Полша (6,7 на сто) и Франция (6,3 на сто). Общо 9 страни нарушават фискалните правила на ЕС, според които бюджетният дефицит не трябва да превишава 3 на сто от БВП. През третото тримесечие на 2024 г. шест страни от ЕС отчитат бюджетен излишък - Ирландия (14,5 на сто от БВП), Кипър (4,9 на сто), Дания (2,7 на сто), Португалия (2,2 на сто), Гърция (2,2 на сто) и Нидерландия (0,1 на сто). Общите държавни приходи на страните от Европейския съюз през третото тримесечие на 2024 г. са възлезли на 46,4 на сто от брутния им вътрешен продукт спрямо 46 на сто през предходния период. Приходите на страните от ЕС са нараснали, коригирани спрямо сезона, с около 42 млрд. евро спрямо второто тримесечие на 2024 година. Общите държавни разходи са нараснали до 49,3 на сто от БВП при 49,2 на сто през предходното тримесечие. Разходите на страните от ЕС са се увеличили, коригирани спрямо сезона, с около 27 млрд. евро в сравнение с второто тримесечие на 2024 година.
Източник: Money.bg (23.01.2025)
 
За осма поредна година в България ще постъпят над 1 млрд. евро емигрантски пари Българите, живеещи и работещи в чужбина, изпращат по повече от 100 млн. евро у нас в 12-и пореден месец, сочат данни на БНБ. През ноември сумата се равнява на 100.4 млн. евро - най-ниската стойност от миналия ноември, когато за последно преводите са за 96.1 млн. евро. Рекордните 137.8 млн. евро за 2024 г. са преведени през май, докато сумата за март възлиза на 130.3 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За единадесетте месеца до ноември живеещите в чужбина българи са превели в страната 1.28 млрд. евро спрямо 1.335 млрд. евро за периода януари – ноември 2023 г. За цялата 2023 г. у нас бяха наредени 1.44 млрд. евро, а година по-рано сумата възлизаше на 1.2 млрд. евро. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода януари - септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са дошли повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много средства са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).
Източник: econ.bg (24.01.2025)
 
Грантове за иновации от 14 700 до 29 400 лв. за малките и средните фирми Иновативни грантове между 14 710 лв. и 29 420 лв. може да получи малкият бизнес, като крайният срок за кандидатстване е 28 март. Подкрепата идва по линия на програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" и е с общ бюджет от 25 млн. лева. Схемата беше отворена за кандидатстване в края на миналия ноември. Тя предвижда подкрепа за научно-интензивни услуги за иновативни решения, нови продукти, процеси или услуги в бизнеса, решаването на различни технологични проблеми и др. Ще се финансира също и въвеждането на нови бизнес модели чрез подкрепа на фирмите чрез услуги от университети/научни организации, вкл. центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и др., вписани в Регистъра на научната дейност в България. Изискванията за фирмите кандидати са стандартни - трябва да имат средносписъчен брой на персонала за 2023 г., който да е поне две (или повече) заети лица. Фирмите трябва да са регистрирани не по-късно от 31 декември 2022 г., като в зависимост от категорията си трябва да имат и определени нетни приходи от продажби за 2023 г. : Микропредприятие ? 41 хил. лв., Малко предприятие ? 82 хил. лв., Средно предприятие ? 123 хил. лв.
Източник: Капитал (24.01.2025)
 
БНБ ще проведе аукцион за 7-годишни ДЦК в размер на 300 млн. лева на 27 януари Държавни ценни книжа за нови 300 милиона лева ще бъдат предложени на втория за годината аукцион на вътрешния пазар за годината. БНБ ще проведе на 27 януари аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност седем години (2566 дни) от отворен тип с годишен лихвен купон от 3,25% и падеж в края на януари 2032 г. Проведеният в началото на тази седмица първи аукцион за емитиране на държавен дълг през настоящата година премина успешно, като бяха пласирани 3-годишни книжа за 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2,90%. За сравнение - миналата година на няколко пъти бе пускана 3-годишна емисия на вътрешния пазар, като при всяко преотваряне среднопретеглената доходност беше над 3%.
Източник: Offnews (24.01.2025)
 
Депозитите на домакинствата са нараснали с 11,8 на сто през 2024 година до 89,4 млрд. лева Депозитите на домакинствата в България са нараснали с 11,8 на сто през миналата година до общо 89,403 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към края на месец декември 2024 година. Общият размер на депозитите на домакинствата се равнява на 44,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Годишният темп на растеж през декември се забавя спрямо преходния месец ноември, когато увеличението е било 12,2 процента на годишна база. Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 46,918 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, като нарастват със 7 на сто на годишна база (спрямо годишен ръст от 6,9 на сто през ноември). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 10,1 процента на годишна база през декември 2024 година (13,2 процента годишно повишение през ноември 2024 г.) и в края на месеца достигат 4,102 млрд. лева. Депозитите на неправителствения сектор бележат годишно увеличение от 10,1 на сто през 2024 година до общо 140,424 млрд. лева към края на декември. Сумата се равнява на 70,1 процента от БВП на страната.
Източник: БТА (27.01.2025)
 
20 нови IT компании са отворили офиси у нас през 2024 година През 2024 г. 20 нови технологични компании са стартирали дейност в България. Повечето от тях са позиционирани в София, Пловдив и Варна. През 2024-а новите ИТ фирми са с пет по-малко от предходната 2023 г. 60% от компаниите, отворили офиси в България през отминалата година, са с чуждестранен произход, като водещи са инвеститорите от САЩ и Германия. Останалите ИТ работодатели идват от Австрия, Белгия, Великобритания, Канада, о-в Ман и Чехия. Преобладаващата част от тях са микро компании, докато малките фирми представляват 10%. Само две са средни или големи според броя на служителите им в IT отделите. Сред новите компании, отворили офиси у нас, девет са основани през 2024 г. — шест български и три чуждестранни. Те попадат предимно в категорията "микро" с екипи под 10 ИТ служители. Сред новите компании преобладават такива, които са изцяло продуктови. Следват ги компаниите, които съчетават продуктови разработки с внедряване на софтуерни системи. Едно от новите дружества се фокусира върху комбинация от всички дейности. Макар броят на компаниите, отворили офиси през 2024 г., да е сравнително малък, общият брой на работодателите от ИТ сферата, които се присъединяват към Job Board-а на DEV.BG през последните 12 месеца, вече достига 144. Сред тях доминират българските организации, а от международните компании най-много са американските, следвани от тези от Германия, Великобритания и Швейцария. От гледна точка на дейността изцяло продуктовите компании отново са водещи.
Източник: Money.bg (27.01.2025)
 
Мерките на БНБ не укротиха жилищното кредитиране Въпреки ограничителните мерки, утвърдени от БНБ през есента, жилищното кредитиране през миналата година чупи рекорди в България. Този вид заеми са нараснали с 29,1% през миналата година до общо 25,691 млрд. лева, сочат данните на БНБ към края на декември 2024 година. Така в рамките на миналата година размерът на заемите за жилище е нараснал с 5,791 млрд. лева. Към края на декември 2023 година сумата по тези кредити е възлизала на 19,9 млрд. лева. Годишният ръст в края на 2024 година е по-висок и спрямо годишното увеличение през предходната 2023 година, когато жилищните кредити нараснаха с 20,5 на сто или с 3,389 млрд. лева спрямо края на 2022 година, когато общият им размер възлиза на 16,510 млрд. лева. За последните две години размерът на заемите за жилище в България се е увеличил с близо 9,2 млрд. лева или ръст от 55 на сто спрямо края на 2022 година, сочи банковата статистика. Потребителските кредити, отпускани от банките у нас, са нараснали с 11,9% през миналата година до общо 18,836 млрд. лева към края на декември 2024 година, сочат данните на БНБ. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец ноември, когато годишното увеличение е достигало 14,8%.
Източник: Дума (28.01.2025)
 
Агенция „Митници“ е събрала 13,8 млрд. лв. през 2024 година Агенция "Митници" отчита рекордни приходи през 2024 година, когато от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби в хазната са внесени над 13,8 млрд. лв. Това е с 10,4% повече от 2023 г. и събирането на приходи изпреварва почти пет пъти ръста на БВП от 2,2%. По все още предварителни данни парите от акцизи са над 6,9 млрд. лв., което е 12% годишен ръст и със 7% над планираното. Увеличение има при приходи от горивата и тютюневите изделия. Влязлото в хазната от мита и ДДС при внос също изпреварват предишната година.
Източник: 24 часа (28.01.2025)
 
Министерството на финансите емитира дълг за 300 млн. лева Нова емисия държавни ценни книжа, деноминирана в лева, със срочност 7 години и годишен лихвен купон от 3,25 процента пусна в обращение Министерството на финансите на аукцион. Пласираното количество (емисия № BG 20 400 25 210/29.01.2025 г.) възлиза на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3,47 процента. Това е вторият за годината аукцион на ДЦК след стартиране на емисионната програма на 20 януари 2025 г. На първият аукцион бяха пласирани 3-годишни ДЦК (№ BG 20 300 25 113/22.01.2025 г.) за 300 млн. лева с годишен лихвен купон от 2,75 процента при среднопретеглена годишна доходност от 2,90 процента.
Източник: БТА (29.01.2025)
 
"Изправи се.БГ" иска таван на банковите такси, започна подписка На фона на свърхпечалбите на банките "Изправи се.БГ" започна национална подписка за таван на банковите такси, които се актуализират по няколко пъти в годината. От новата година банките започнаха отново да обявяват повишаване на таксите си, като някои такси се увеличават с 20% до 40%. През 2020 г. банковият сектор отчете 800 млн. лв. печалба, докато за 2023 г. тя вече нарасна на 3.4 милиарда лева. Данните за изминалата 2024 г. все още не са излезли, но към края на октомври печалбата им беше 3 милиарда лева. Така за четири години печалбата на банковия сектор скочи над четири пъти. Банковите такси са около 40% от печалбите на банките и предложеният законопроект се опитват да се сложи ред тъй като в момента няма никаква яснота как една или друга банка определя таксите си, коментира финансистът Георги Кадиев. С новия закон и с изискването таксите да не надхвърлят размера на разходите по тях, БНБ ще следи и ще контролира как се формират таксите и оправдани ли са размерите им", допълни Кадиев. "Със законопроекта се предвижда банковите такси да станат разходопокривни - размерът на банковите такси да се определя от самата банкова услуга. Контролът и надзорът за видовете и размера на банкови такси се предвижда да се възлагат на Българската народна банка (БНБ). Според законопроекта БНБ трябва да изработи методика за вида и размера на таксите, а всяка една от тях да защити пред централната банка срещу какви разходи определя такса за клиентите си", защити законопроекта си Мая Манолова. В законопроекта са предвидени санкции до 5% от годишния оборот на банката, ако не спазва заложените разпоредби в закона. Въвеждането на таван на банковите такси със закон не е изолиран случай само в България. Миналата седмица в Гърция влезе в сила закон за ограничаване на банкови такси, който предвижда нулеви такси за някои преводи като плащане на битови сметки, към бюджета, при теглене от банкомат в отдалечени населени места, напомни Манолова.
Източник: Медия Пул (29.01.2025)
 
Нарастват производството и доставките на твърди горива и ел.енергия през ноември Производството на твърди горива в България е нараснало с цели 73,5 на сто през ноември 2024 г. спрямо октомври. Това сочат огласените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството на бензин е спаднало с 29,3 на сто, на пропан-бутанови смеси - с 14,3 на сто, на дизелово гориво - с 1,6 на сто, посочва още НСИ. Не е отчетено изменение при производството на природен газ. На годишна база (спрямо ноември 2023 г.) се е увеличило производството на пропан-бутанови смеси - с 50 на сто и на твърди горива - с 16,4 на сто. Отчетено е намаление при производството на бензин - с 42,4 на сто, на дизелово гориво - с 3,8 на сто и на електрическа енергия - с 3,3 на сто. През ноември 2024 г. не е регистрирано изменение при производството на природен газ и на годишна база. На месечна база през ноември 2024 г. (спрямо октомври) са нараснали доставките на твърди горива - с 60,5 на сто, на природен газ - с 32,4 на сто, на електрическа енергия - с 24,8 на сто, и на бензин - с 12,5 на сто. Отчетено е намаление на доставките на пропан-бутанови смеси - с 10,3 на сто и на дизелово гориво - с 2,4 на сто. На годишна база през ноември 2024 г. (спрямо ноември 2023 г.) са нараснали доставките на бензин - с 28,6 на сто, на електрическа енергия - с 13,2 на сто, на природен газ - с 11,5 на сто, на твърди горива - с 8,8 на сто и на дизелово гориво - с 1,7 на сто. При доставките на пропан-бутанови смеси не е отчетено изменение.
Източник: actualno.com (30.01.2025)
 
Хазартните залози през миналата година достигат 2.8 млрд. лева През миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1,4 млрд. лв., а направените залози в игри на късмета са около 2,8 млрд. лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2023 г. са около 2,6 млрд. лв., а през 2024 г. направените залози са за близо 2,8 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 8 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2023 г. имаше увеличение с около 13 на сто спрямо 2022 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт. Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта от онлайн операторите на хазартни игри са малко над 239 млн. лв. Част от тези средства са еднократни такси с фиксиран размер, а останалите са платените променливи такси на база направените залози. В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали около 2,186 млрд. лв. За цялата 2023 г. размерът на направените онлайн залози е около 2 млрд. лв., което е с близо 10% повече спрямо предходната 2022 г. През 2024 г. ръстът на онлайн залозите е с около 5 на сто. 41 753 граждани са вписани в регистъра на уязвимите от хазарт лица, показват данни на НАП, обявени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Приходната агенция поддържа списък с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП. Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да залагат граждани, вписани в регистъра.
Източник: econ.bg (30.01.2025)
 
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" нараства с 21,2 процента в края на ноември 2024 г. на годишна база Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" е 13,0425 млрд. евро (12,7 процента от БВП) в края на ноември 2024 г. Той нараства с 2,2857 млрд. евро (21,2 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (10,7568 млрд. евро, 11,4 процента от БВП), съобщават от БНБ. Брутният външен дълг на страната в края на ноември миналата година възлиза на 47,6892 млрд. евро (46,6 процента от прогнозния БВП). Това е с 3,8641 млрд. евро (8,8 процента) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Краткосрочните задължения са 8,1428 млрд. евро (17,1 процента от брутния дълг, 8 процента от БВП). Те се повишават с 679,4 млн. евро (9,1 процента) на годишна база (7,4634 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,5464 млрд. евро (82,9 процента от брутния дълг, 38,6 процента от БВП), като нарастват с 3,1847 млрд. евро (8,8 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (36,3617 млрд. евро, 83 процента от дълга, 38,4 процента от БВП).
Източник: 24 часа (31.01.2025)
 
Лихвите по потребителските заеми надхвърлиха 10% Лихвите по новите заеми, отпуснати от банките в България през декември, отбелязаха ръст при потребителските кредити в сравнение с ноември и година по-рано, докато при жилищните има намаление, показват актуалните данни на лихвената статистика на Българската народна банка. Централната банка регистрира намаление на средната лихва на заемите за бизнес на годишна база и на месечна при заемите до 1 млн. евро, отпуснати в левове. През декември средният лихвен процент по заемите за потребление в левове се повишава с 0,78 процентни пункта до 10,03%, при годишен ръст от 0,42 пр. п. Годишният процент на разходите (ГПР) по тези заеми расте на месечна база с 0,74 пр. п. до 10,68%.
Източник: Blitz (31.01.2025)
 
Бюджетът приключва 2024 година с дефицит от 3% Бюджетът приключва 2024 година с дефицит в размер на 3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщиха от Министерството на финансите. На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители салдото по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно в размер на 6,138 млрд. лева. Това съответства с очакванията на финансовото министерство от края на миналия месец, които прогнозираха на база предварителни данни и оценки дефицит в размер на около 6,1 млрд. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71,999 млрд. лв. или 95,6 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,958 млрд. лв. (7,4 на сто) спрямо отчетените към декември 2023 г. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост).
Източник: 24 часа (03.02.2025)
 
С 3.6% поскъпва продукцията в промишлеността у нас за месец С 3.6% се повишава през декември 2024 г. общият индекс на цените на производител в промишлеността спрямо предходния месец, обяви Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени се регистрирани в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.6%. Продукцията на преработващата промишленост поскъпва с 0.7%. При добивната промишленост се отчита намаление с 1.5%. В преработващата промишленост се повишават цените при производството на основни метали - с 2.1%, и при производството на химични продукти - с 2.0%. С 0.7% поскъпват хранителните продукти и продукцията в сектор обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм. Намаление се отчита при производството, некласифицирано другаде - с 0.9%, а хартиените и картонените изделия поевтиняват с 0.8%. Спрямо декември 2023 година промишлената продукция поскъпва средно с 5.3%. В добивната промишленост ръстът е с 20.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%, а в преработващата промишленост - с 2.1%. В добивната промишленост има ръст с 2.8%, а спад - в преработващата и в енергетиката. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.8%, производството на мебели - с 9.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.9%. Поевтиняват лекарствата - с 5.3%, дървените изделия (без мебели) - с 4.8%, а некласифицираните другаде промишлени продукти - с 4.0%. В сравнение с декември 2023 г. цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.6%. Покачват се цените в добивната промишленост - със 17.1%, при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.3%, както и в преработващата промишленост - с 1.2%. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 9.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.7%. Намаляват цените при производството на лекарства - с 8.4%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.2%, а в производството, некласифицирано другаде - с 4.4%. Цените на производител на международния пазар през декември 2024 г. се увеличават с 1.3% спрямо предходния месец и с 3.2% спрямо декември 2023 година.
Източник: News.bg (03.02.2025)
 
Основният лихвен процент за февруари намалява до 2,82 на сто Основният лихвен процент (ОЛП) намалява до 2,82 на сто, считано от 1 февруари 2025 година, обявиха от Българската народна банка. ОЛП намалява с 0,13 процентни пункта спрямо нивото си за месец януари тази година, което възлизаше на 2,95 на сто. Това е пети пореден месец на понижение на ОЛП. За последно простата годишна лихва се повиши през септември 2024 година, когато добави 0,01 процентни пункта спрямо преходния месец до ниво от 3,54 процента. Основният лихвен процент се използва у нас предимно при изчисляването на законната лихва по задължения към държавата.
Източник: БТА (03.02.2025)
 
През 2024 г. българските работодатели са увеличили вноса на работна ръка от страни извън ЕС Българските работодатели значително са увеличили вноса на работна ръка от държави извън ЕС. Само през 2024 г. в България за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече отколкото през 2023 г. Най-много работници са влезли от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място по сезонна заетост, показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната заетост и някои други форми на работа за хора от трети държави. В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР. Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни работници до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват основно за работа в хотели и ресторанти, и в селското стопанство. По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна заетост до 90 дни, но тя е предпочитана от турските работници - за 2024 г. по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските работници обаче работят основно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство. 1550 чужденци са влезли с разрешение за работа - трети вид процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също преобладават турските работници, а секторите най-често са строителство и ИТ. Вносът на работна ръка, както личи и по повишения интерес, набра скорост в последните две години, като миналата година бележи увеличение в пъти в сравнение с това, което беше обичайно преди 2023 г. Ако сега сме успели да внесем над 15 000 работници, то през 2022 г. броят им беше 6150 души. За периода от октомври до декември 2024 г., са одобрени за сезонна работа 1537 чужденци от трети държави, а това е много под необходимото за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината държавата с най-много регистрации на работници отново е Турция, но Узбекистан изпреварва Киргизстан.
Източник: Сега (04.02.2025)
 
Лихвата по влоговете мина 1% за пръв път от 9 години За пръв път от 9 години насам средната лихва по банковите влогове в левове у нас вече не е нулева и прескочи психологическата граница от 1%. Към декември 2024 г. средната лихва по новосключените срочни депозити в левове със срочност от един ден до една година е 1,01%, става ясно от лихвената статистика на Българската народна банка. За последно средната лихва беше 1% през далечния януари 2016 г. В последните 9 години показателят кръжеше около нулата, като най-ниската си точка лихвите достигнаха в края на 2021 г. и началото на 2022 г. – на старта на голямата инфлационна вълна, която преобърна тенденциите в Европа и света, но не и у нас. За разлика от лихвите по новите депозити, тези по действащите договори са доста по-назад – средната лихва за същата срочност в левове е 0,31% към декември 2024 г. Това е най-високото ниво на показателя за последните 7 години. За същия период натрупаната инфлация е 43,9%. Това означава, че хората, които са държали парите си на влог в левове в банка у нас в последните 7 години, са загубили близо половината от стойността на парите си.
Източник: Дума (05.02.2025)
 
Министерството на финансите ще предложи за продажба 3-годишни ДЦК за 100 млн. лева на аукцион Министерството на финансите ще предложи на 10 февруари на аукцион продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с 2,75% фиксиран годишен лихвен процент с номинална стойност на предлаганото количество 100 млн. лева, съобщи Българската народна банка. Предлаганите държавни ценни книжа (ДЦК) са от същата емисия с падеж 22 януари 2028 г., при която финансовото министерство емитира дълг за 300 млн. лева на първия за тази година аукцион, проведен на 20 януари. Първата дългова емисия за годината се прие като тестова за настроенията на пазара, след като страната ни посрещна годината без редовно приет бюджет. Аукционът ще бъде третият за тази година. През 2025 г. досега Министерството на финансите набра вътрешен дълг за 600 млн. лева след продажбата на тригодишни ДЦК за 300 млн. лева и още толкова за седемгодишни облигации.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2025)
 
Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България намаляват с 15,8 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база През четвъртото тримесечие на 2024 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 1 915 жилищни сгради с 9 861 жилища в тях и с 1 103 580 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 15 административни сгради/офиси с 34 929 кв. м РЗП, както и на 1 185 други сгради с 628 133 кв. м РЗП, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 15.8%, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ - с по 41.3%. По-малко са издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната РЗП, съответно с 31.8 и 59.5%. Намаление е регистрирано и при издадените разрешителни за строеж на други сгради - с 6.0%, както и при разгънатата им застроена площ - с 28.7%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 340, София (столица) - 247, Варна - 173, Бургас - 161, и София - 140. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 539, Пловдив - 2 309, Бургас - 1 202, Варна - 1 188, и Стара Загора - 380. През четвъртото тримесечие на 2024 г. е започнал строежът на 1 539 жилищни сгради с 8 601 жилища в тях и с 956 979 кв. м разгъната застроена площ, на 8 административни сгради/офиси с 6 114 кв. м РЗП и на 600 други сгради с 373 504 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 0.3%, жилищата в тях - с 16.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 11.6%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП нараства със 17.3%. Започнал е строежът на 6.4% по-малко други видове сгради, като общата им застроена площ е намаляла с 31.5%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 245 жилищни и 80 други сгради; Бургас - 226 жилищни и 42 други сгради; София (столица) - 212 жилищни и 13 други сгради.
Източник: econ.bg (06.02.2025)
 
Електроиндустрията у нас внася работници от Непал, Узбекистан и дори от ИталияПо данни на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), българската електротехническа промишленост е индустрия с годишен оборот, който вече наближава 6 млрд. евро, като 90-95% от продукцията ? е за експорт и това ? дава трето място като дял от износа с над 11 на сто. Като продуктови групи, електрическите машини изпреварват медта и медните изделия като основна българска експортна стока. БАСЕЛ предупреди за големи рискове за бранша, тъй като над 60% от обществените поръчки, включително и тези с европейски пари, се печелят от доставчици от трети страни - Турция, Китай и други. В останалите европейски държави това не е така, в държавите с развита електроиндустрия бизнесът получава подкрепа от държавата чрез пазара, който му се осигурява", посочи председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев. Българската продукция е "на едно от най-добрите нива в световен мащаб и ценово е по-добра от европейската", но е много трудно да се конкурира с евтиния внос от трети страни. "Тези държави нямат пазарна икономика, а европейските правила позволяват по процедурите да се изключват страни извън ЕС и ЦЕФТА. Според БАСЕЛ поставянето на най-ниската цена като основен критерии удря не само по българската индустрия, но и по качеството на оборудването, което се плаща с публичен ресурс, а и често последващата поддръжка също отива в ръцете на фирми извън ЕС.
Източник: Money.bg (06.02.2025)
 
НСИ отчита годишен ръст на производството в бизнес услугите у нас с над 3% през ноември 2024 г. През ноември 2024 г. общият индекс на производството в областта на бизнес услугите в България се понижава с 1,1% спрямо предходния месец, когато се сви с 0,5%, показват предварителни данни на НСИ. Това представлява свиване на производството в областта на бизнес услугите за втори пореден месец за пръв път от юни-юли 2023 г. Най-сериозно намаление с 9,3% е отчетено в сектора "Операции с недвижими имоти", следван от сектора "Транспорт, складиране и пощи", където има понижение с 3,2% и в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 2,6 на сто. Растеж през ноември е отчетен в три сектора: в сектора "Административни и спомагателни дейности" - с 9,4%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 0,8% и в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - с 0,4 на сто. Спрямо година по-рано индексът на производството в сферата на бизнес услугите нараства през ноември с 3,2% след повишение с 5,6% месец по-рано, отбелязвайки устойчив растеж за дванадесети пореден месец (от декември 2023 г. насам). НСИ отчита най-солиден ръст от 10,8% на годишна база в сектор "Професионални дейности и научни изследвания", в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 8%, в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 3,6% и в сектор "Транспорт, складиране и пощи" - повишение с 2,5 на сто. Намаление с цели 20,4% се наблюдава в сектор "Операции с недвижими имоти" и с 2,5% в "Административни и спомагателни дейности".
Източник: econ.bg (07.02.2025)
 
Оборотите в търговията на дребно в България нарастват През декември 2024 г. в търговията на дребно в България, без търговията с автомобили и мотоциклети се наблюдава увеличение на оборота с 0,5 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства със 7,8 на сто спрямо декември 2023 г. През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,6 на сто, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,4 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 10,7 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдава във всички подгрупи, като по-значителен е при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 39,3 на сто, и "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 22,8 на сто. През ноември 2024 г., на годишна база, е било регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто, сочи справка в НСИ. Спад е бил отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдавал във всички подгрупи, като по-значителен той е бил при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 19,6 на сто.
Източник: 24 часа (07.02.2025)
 
Министерството на финансите отчете преизпълнение на данъчните приходи за 2024 Публикуваните от Министерство на финансите данни за изпълнението на бюджет 2024 показват, че данъчните приходи, в това число и от осигурителни вноски, през 2024 г. са в размер на 58.7 млрд. лв., което представлява 101,3% изпълнение на планираното за годината и 12.2% повече от събраните данъци през 2023 г. Този ръст е значително по-висок от отчетената средна инфлация през изминалата година от 2.6%. Като цяло бюджетните приходи са с около 4% под планираните, но това не е заради провал с данъците, а заради неполучените втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и забавяне в усвояването на евросредства от оперативните програми. Ако политиците не се бяха провалили с приемането на необходимите закони, свързани с траншовете от ПВУ, щяхме да имаме 100% изпълнение на приходната част, т.е. 3.4 млрд. лв. повече. Повишението на минималната работна заплата от 780 на 933 лв. през миналата година, както и на останалите възнаграждения в публичния и частния сектор е довело не само до 12% ръст на данъците от доходите на физическите лица, но и до преизпълнение на постъпленията по това перо спрямо плана. По трудовите правоотношения приходите от данъка през 2024 г. са 5.981 млрд. лв., което е с 5,3 % преизпълнение спрямо годишните разчети. Тези приходи нарастват с 16,6 % в сравнение с предходната година. Отново заради ръста на доходите и на минималната заплата се отчита сериозно повишение на постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски. Техният размер от 18 018 млрд. лв. е с 1.6% повече от планирания разчет за 2024 г. и с 15,3 % повече от събраните през 2023 г. Приходите от основния приходоизточник за бюджета - ДДС, достигат през м.г. 18.576 млрд. лв., което е почти колкото планираното (99,7 % от разчета за 2024 г.). А съпоставени с 2023 г., те са с 2.359 млрд. лв. или 14,6% повече. МФ отчита също, че дължимият ДДС, подлежащ на възстановяване на фирмите към 31 декември 2024 г., е в размер на 56,8 млн. лева. При акцизите се наблюдава значително преизпълнение през изминалата година - 7.1% над плана. Приходите от този специфичен налог от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 6.904 млрд. лв. Съпоставени с предходната година тези постъпления нарастват номинално 12,3 %. Този ръст най-вече се дължи на облагането на тютюневите изделия (3.856 млрд. лв.) и горива - 2.668 млрд. лева. Единствено постъпленията от корпоративни данъци се разминават по-значително с очакванията за 2024 г. От данък печалба в хазната са влезли 5.412 млрд. лв., което е 91.3% от годишния план. Намаляват приходите от данък върху дивидентите на физически лица, отчита МФ. Постъпленията от 5%-ния данък дивидент са в размер на 611,3 млн. лв. или 90,5 % от плана за 2024 г. Те са по-слаби с 11.5% и спрямо предната година. Приходите от облагане на трудовите правоотношения растат, но не така стоят нещата със свободните професии, гражданските договори, едноличните търговци. Постъпленията от облагане на тези доходи за м.г. са в размер на 460,2 млн. лв., което е едва 83,8 % от годишния разчет. За 2024 г. са постъпили с 12,0 млн. лв. по-малко приходи или 2,5 % спад спрямо предходната година.
Източник: Сега (10.02.2025)
 
Активите на застрахователите по общо застраховане растат с 6,71 на сто в края на септември 2024 г. на годишна база Активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз (ЕС) в края на септември 2024 г. възлизат на 5,567 милиарда лева. В сравнение със същия период на 2023 г. общата стойност на активите им нараства с 6,71 на сто. В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на застрахователите в България възлиза на 36, от които 26 - застрахователи по общо застраховане и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност. Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2,903 милиарда лева., в т.ч. 29,925 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5,37 на сто. Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на септември 2024 г. възлизат на 1,204 милиарда лева, в т.ч. 21,4 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6,08 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3,232 милиарда лева към края на септември 2024 г., като нараства спрямо същия период на 2023 г. с 10,53 на сто. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58,06 на сто от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.
Източник: actualno.com (10.02.2025)
 
Спад на промишленото производство и строителството в края на 2024 г. Промишленото производство и строителството в България отбелязаха солидни понижения през декември 2024 г. спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство се понижи с 1,6% спрямо ноември, когато се сви с 0,4%, което представлява най-солидното намаление на производството от май 2024 г. насам и негов спад за трети пореден месец в края на 2024 г. Спад от 7,4% беше отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, а в преработващата промишленост - с 1,6%, докато добивната промишленост нарасна с цели 21,4 на сто спрямо месец по-рано. Спрямо годината по-рано (спрямо декември 2023 г.) промишленото производство се сви с 3,9%, след като през ноември нарасна с 2,4%, отбелязвайки най-солидно понижение от юни 2024 г. Най-солиден спад с 28,8% е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато преработващата промишленост се сви с 1,2%, а в добивната промишленост - с 8 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през декември 2024 г. пък отбеляза рязък спад с 3,4% спрямо ноември, когато се повиши с 0,9% - най-солидно понижение от повее от две години насам. Строителството на сгради се сви на месечна база с 1,7%, а строителството на съоръжения - с 2,1%, докато продукцията от специализирани строителни дейности се понижи с 6,3 на сто. На годишна база строителната продукция през декември 2024 г. се повиши с 2,2%, но след ръст с 8,6% през ноември. Въпреки че това представлява повишение за 12-ти пореден месец, растежът на строителната продукция в края на миналата година е най-слабия от февруари 2024 г. насам. Строителството на съоръжения нарасна спрямо октомври 2023 г. със 7,1%, на специализираните строителни дейности - с 8,9%, докато строителството на сгради се повиши с 3,5 на сто.
Източник: actualno.com (11.02.2025)
 
Българският износ се сви до 84 млрд. лв. през 2024 г. Българският износ на стоки се сви с 3.3% през 2024 г. до едва 84 млрд. лв. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Резултатът в номинални стойности е с около 3 млрд. лв. под този от 2023 г., но далеч от рекордната 2022-ра. Тогава обаче износът срещна силна подкрепа от най-високата за последния четвърт век инфлация в страната, която изстреля експорта до 93 млрд. лв.НСИ отчита дефлация при редица стоки. Според актуалната статистика средното цените на българския експорт падат с 5.6% през първото тримесечие, с 5.8% през второто и с 4.6% през третото тримесечие. Дефлация се отчита при ключови експортни стоки, като машини, храни и живи животни, материали като метални руди, нефт и продуктите от него. А при електроенергията, например, продажните цени през миналата година са наполовина на тези от предходната. По-големият спад идва по линия на износа към трети страни – той се свива с 5.1% до 30 млрд. лв. Този към Европейския съюз пък докосва 54 млрд. лв., което е с 2.2% под нивото от миналата година. А декември в стойностно изражение е най-слабият месец за цялата година, показват предварителните данни на НСИ. Обемът на изнесените стоки достига едва 6.2 млрд. лв., което е годишен спад с 3.9%. Разбивка показва, че сред по-големите партньори на България извън ЕС износът към Китай се свива с 1/3 до 1.4 млрд. лв. С около 1/3 се свива и този към Украйна до малко на 1.1 млрд. лв. В същото време този към Гибралтар расте почти двойно до близо 1 млрд. лв.
Източник: economic.bg (11.02.2025)
 
Общият размер на кредитите за домакинствата достигна 46,374 млрд. лева В края на декември 2024 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и Нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) нараства на годишна база с 3 на сто, като достига близо 3 млрд. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20.8%, като достига 46.374 млрд. лева, показват данните на БНБ. Към края на декември 2024 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 27.8%. Следват кредитите от над 50 хил. до 100 хил. лв. - те са 18.7 на сто от общия дял. Кредитите от 25 хил. до 50 хил. лв. са третият най-голям сегмент - 15.3 на сто, а веднага след тях и заемите от 250 хил. до 500 хил. лв. - 13.9 на сто. Кредитите над 1 млн. лева са едва 1.1 на сто, а тези под 1000 лева - 0.8 на сто. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.009 млн., като нараства на годишна база с 1%. Към края на декември 2024 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19%. Нарастват и депозитите над 1 млн. лв. - през декември 2023 година те са били 1540, а година по-късно - 1841. Изменението им спрямо последното тримесечие на 2023 срещу 2024 г. е 19.5%. През последното тримесечие всеки ден има по още двама човека с депозити с над 1 млн. лв. в тях.
Източник: Труд (12.02.2025)
 
До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията за втора пенсия До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 г. В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4 млн. души за т.нар. втора пенсия. Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си доход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на контрол от страна на политиците и правителството за разлика от плащанията от НОИ, където всяка година се определят минималната и максималната пенсия. Към края на септември 2024 г. средният размер на личните партиди за втора пенсия е 7441 лв. и се е увеличил с близо 1000 лв. спрямо размера в края на 2023 г. Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години. Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се увеличи с общо 6,8 млрд. лв. - по 3,4 млрд. за 2023 и 2024 г. С доходност от 8,32% за 2023 г. и 6,56% за миналата универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 млрд. лв. на година към осигурителните вноски. Според данните на пенсионните фондове към края на миналата година около 25 000 души получават пенсията си на разсрочено плащане, а още около 5000 души са с пожизнени пенсии. Средните пенсии при разсроченото плащане са 470-500 лв. на месец, а пожизнените - около 300 лв. на месец. Тези пари са допълнителен доход за възрастните към пенсията, която получават от Националния осигурителен институт. Само за деветмесечието на 2024 г. във фондовете за втора пенсия са влезли над 1,9 млрд. лв. като осигурителни вноски, а очакванията са за цялата година да надхвърлят 2,6 млрд. лв.
Източник: 24 часа (12.02.2025)
 
Брутен вътрешен продукт (БВП) - регионално ниво през 2023 година През 2023 година Югозападният район има най-голям дял (50.2%) в брутния вътрешен продукт (БВП) на България, докато Северозападният район е с най-нисък дял (6.9%) в БВП на страната. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), който публикува данни за БВП на регионално ниво за 2023 г.. През отчетната година БВП на България възлиза на 185,233 млрд. лева. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лв., при 28 733 лв. средно за страната. За статистическа зона Северна и Югоизточна България БВП е 68,059 млрд. лв., а в Югозападна и Южна Централна България е 117,174 млрд. лева.
Източник: НСИ (12.02.2025)
 
Приходите от нощувки в България през декември 2024 г. се увеличават с 11,6 на сто на годишна база През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване н България (хотели, мотели, хижи, къмпинги) се увеличава с 1.1%, а на леглата в тях - с 2.2%, показват данните на Националния статистически институт. В тях има 65 хил. стаи и 134.9 хил. легла. Общият брой на нощувките е над 1 млн., или с 0.6% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 713.9 хил. нощувки, а чуждите - 287.8 хил. нощувки. Броят на пренощувалите намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 484.7 хил. Нощувалите български граждани са 366.5 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Общата заетост на леглата е 24.3%. Приходите от нощувки се увеличават с 11.6% спрямо декември 2023 г. и достигат над 100 млн. лв., като 67.3 млн. лв. са от българи, а 32.9 млн. лв. - от чужденци.
Източник: Дневник (13.02.2025)
 
МИР подкрепя бизнеса с над 16 млн. лв. за защита на индустриалната собственост Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 16,3 млн. лв. микро-, малките и средните предприятия за повишаване на заявителската активност и защита на права по индустриалната собственост. Процедурата за бизнеса е по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) и се очаква да бъде обявена до края на февруари тази година. Мярката ще се администрира от Патентното ведомство. Част от средствата ще бъдат инвестирани в развитие на информационната среда, в разширяване на предлаганите от институцията услуги и в подобряване на условията за ползването им от компаниите. Ще могат да се финансират разходи за консултантски услуги за подготовка и оформяне на документацията, свързана с подаване на заявки за патенти, полезни модели, марки и промишлени дизайни. Също така и за покриване на още разходи за такси за поддържане на действието на защитните документи на обектите на индустриална собственост, както и за такси за заявки за полезни модели. Процедурата по ПКИП ще надгради вече съществуващата мярка „Ваучери за индустриална собственост", която се изпълнява от Патентното ведомство съвместно със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС). При нея подкрепата е под формата на четири вида ваучери – за предварителна диагностика на интелектуалната собственост, за търговска марка и промишлен дизайн, за национални и европейски патенти и за заявки и такси за нови сортове растения и породи животни.
Източник: 24 часа (13.02.2025)
 
Разходите за пенсии са с 2,544 млрд. лв. повече спрямо предходната година Разходите за пенсии през 2024 година са с 2,544 млрд. лв. или с 13,3% повече спрямо предходната година, а над 13,090 млрд лв. е общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по предварителни данни. Това представлява 101,6% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1,7 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г., съобщиха от НОИ във връзка с касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация. Размерът на извършените разходи по предварителни данни към 31 декември 2024 г. е 24,615 млрд лв. или 101,1% от заложените в плана за годината. В сравнение с 2023 г. разходите бележат увеличение с 3,005 млрд. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 21,667 млрд. лв., 100,3% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии са с 2,544 млрд. лв. или с 13,3% повече спрямо предходната година. Средномесечният брой пенсионери за 2024 г. е 2 044 757, което е увеличение с 13 566 лица (0,7%) в сравнение с година по-рано. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2024 г. (вкл. т. нар. „великденска" и „коледна" добавки) е 883,02 лв. В сравнение с 2023 г. средният размер е по-висок с 98,54 лв. (12,6%).
Източник: 24 часа (14.02.2025)
 
Мебелният бранш е с позитивни очаквания за тази година Мебелният бранш в България е с позитивни очаквания за икономическото състояние в сектора през тази година. А по вътрешни неофициални данни, базирани на допитване до членове на камарата, за 2024 г. стойностите ще се запазят на нивата от 2023 година. Това заяви в интервю за БТА проф. д-р Васил Живков, председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). Той отбелязва, че общото производство на мебели (без матраци) в страната за 2023 г. е било на стойност от 556 млн. долара. Проф. д-р Васил Живков отбелязва, че очакванията са през тази година цените на мебелите да отбележат плавен ръст, съобразен с инфлацията, поради натиска на пазара на труда и свързаната с това необходимост от увеличаване на заплатите на работещите в сектора. България е на 24 място в Европа по износ и внос на мебели за 2023 г. и на 23 място по производство.В световен мащаб страната ни заема 53-а позиция по производство, 39-а по износ, 50-а по внос и 62-ра по потребление. Мебелният бранш у нас осигурява около 3 на сто от БВП на страната ни. Във фирмите от сектора са ангажирани над 50 000 души.
Източник: Банкеръ (14.02.2025)
 
Българската икономика се ускорява до 3.1% в края на 2024 г., движена от потребление Ръстът на българската икономика се е ускорил през последните месеци на 2024 г., движен основно от потребление. Реалният темп на годишна база се засилва до 3.1% през октомври - декември, след постигнат ръст от 2.7% през предходните три месеца. Това показва експресна оценка на националната статистика, която обикновено впоследствие търпи корекции с постъпването на по-пълна информация. Спрямо предпоследното тримесечие БВП на България се е разширил с 0.8%. Предварителните данни подсказват, че стойността на българската икономика през миналата година за първи път в новата ни история е надхвърлила 200 млрд. лв. по текущи цени. По груби сметки (при събиране на отделните тримесечия) сумата възлиза на около 202.5 млрд. лв., докато през 2023 г. година тя е била малко над 185 млрд. лв. Така към момента българската икономика изпреварва средните темпове на растеж на ЕС и еврозоната, които според предварителни данни на Евростат са се разширили съответно с едва 1.1% и 0.9% на годишна база през последните три месеца на 2024 г. Както и досега потреблението остава най-силният двигател на българската икономика. В края на 2024 г. то се увеличава в реално измерение с 5.8% на годишна база, в сравнение 4.4% и 4.8% предходните тримесечия. Инвестициите в основен капитал също минават на положителна територия и подкрепят общия растеж - те се увеличават с 0.7% на годишна база, след като преди това половин година бяха на минус. През последното тримесечие износът на стоки и услуги спада с 3.2%, докато вносът расте (с 1.2%), което означава, че нетно външната търговия вероятно е имала отрицателен принос. Данни за изменението на запасите на фирмите в експресната оценка не се публикуват, но според последната макропрогноза на БНБ през първите девет месеца на 2024 г. техният ефект върху общия резултат също е бил положителен с перспективи да остане такъв до края на годината. Прогнозите на повечето институции за ръста на българската икономика за 2025 г. варират около 2.5-2.9%, макар да има и по-песимистични - за около 2.1%. Така като цяло очакванията са икономическата активност да продължи да расте приблизително със същите темпове като миналата година.
Източник: Капитал (17.02.2025)
 
Инфлацията за януари в България се ускорява до 2% Инфлацията в България за януари скочи до 3,7% на годишна база, т.е. спрямо януари 2024 г. Това показват изнесените предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечната инфлация е 2%, т.е. това е повишението на цените само за януари спрямо декември. През януари 2025 г. спрямо предходния месец, най-голямо е увеличението на цените в групите: "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" (+4.6%), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (+2.5%), "Съобщения" (+2.4%), "Ресторанти и хотели" (+2.2%). Намаление на цените през януари е регистрирано само в група "Облекло и обувки" (-4.3%). Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г., спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2,4%, показват още данните на НСИ. Според ХИПЦ през януари 2025 г. месечната инфлация у нас е 1.8%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.6%.При отчитане от страна на ЕЦБ и ЕК дали изпълняваме критерия за присъединяване към еврозоната относно инфлацията, се има предвид именно хармонизиран индекс на потребителските цени.
Източник: Money.bg (17.02.2025)
 
Повишаване на производствените цени в селското стопанство с 8,6% в края на 2024 г. Индексът на цените на производител в селското стопанство се повишава през четвъртото тримесечие на 2024 г. с 8,6% спрямо същото тримесечие на 2023 г. Покачването се дължи в най-голяма степен на нарастване на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 11,5% и на индекса на продукцията от животновъдството с 0,9%. Това показват най-нови данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година, цените на селскостопанската продукция пък се увеличават през четвъртото тримесечие на 2024 г. 3,1%, като в растениевъдството те нарастват с 4,5%, а в животновъдството намаляват с 0,6 на сто. Най-значим ръст в растениевъдството отбелязват цените на техническите култури - с цели 31,3% в резултат на скок на цената на слънчогледа с 34,1 на сто. Тенденцията се запазва и по отношение на цените на техническите култури, като те се повишават през последното тримесечие на миналата година спрямо 2023 г. на с 20,9 на сто, отчита НСИ. В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г. цените на живите животни намаляват с 2,5%, докато цените на продуктите от животновъдство нарастват с 5,7%. Спрямо 2023 г. намаляват цените на живите животни с 4,3%, докато цените на животинските продукти се увеличават с 4,7 на сто. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 2,2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5% спрямо 2023 г. Най-голямо намаление спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. отбелязват цените на електроенергията и горивата - спад с 8%, както и на минералните торове - с 6,5 на сто. Спрямо предходната година най-голямо е намалението през четвъртото тримесечие на 2024 г. при цените на минералните торове - спад с цели 21% и на фуражите - с 6,5 на сто.
Източник: actualno.com (18.02.2025)
 
Активите, управлявани от инвестиционни фондове у нас, скочиха с 21% за година Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 11,7938 млрд. лева в края на декември 2024 г., съобщават от БНБ. Техният размер се увеличава с 2,0407 млрд. лева (20,9 процента) в сравнение с декември 2023 г. (9,7531 млрд. лева). Като процент от прогнозния БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2024 г. е 5,9 процента, при 5,3 процента от БВП на годишна база. Към края на декември миналата година активите на местните инвестиционни фондове достигат 3,7138 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2023 г. (3,1448 млрд. лева) те се увеличават с 569 млн. лева (18,1 процента). Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 397,1 млн. лева (20,9 процента) до 2,2928 млрд. лева при 1,8956 млрд. лева към декември 2023 г., а тези на балансираните фондове и фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други нарастват със 109,7 млн. лева (25,9 процента) до 533,8 млн. лева при 424,1 млн. лева към края на декември 2023 г. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват на годишна база с 62,1 млн. лева (7,5 процента) до 887,3 млн. лева към декември 2024 г. (825,1 млн. лева към края на декември 2023 г.). Към края на декември 2024 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 61,7 процента, при 60,3 процента към декември 2023 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 23,9 процента от общата сума на активите към декември 2024 г. при относителен дял от 26,2 процента към декември 2023 г. Към края на декември 2024 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са домакинствата и НТООД (37,1 процента), застрахователни компании и пенсионни фондове (29,1 процента) и нефинансови предприятия (9,4 процента).
Източник: БТА (18.02.2025)
 
МСП доминират в българската икономика Данни за доминиращата роля на малките и средните предприятия (МСП) в структурата на българската икономика и за цялостното ? представяне съдържа публикуваният от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) годишен Доклад за състоянието на малките и средните предприятия в България към декември 2024 г. От анализа в доклада се потвърждава нарастващото значение на МСП като важна част от икономическата структура на страната ни, с дял от 98,8 процента от общия брой на предприятията за 2023 г. Състоянието и развитието им в значителна степен определя общото икономическо представяне на България и темповете на нейното развитие. Делът на МСП в оборота на нефинансовите предприятия е 58,4 процента, а в създадената добавена стойност - 61,79 процента. Броят на заетите в тях е 74,02 процента от всички заети в икономиката.
Източник: economy.bg (18.02.2025)
 
Над 11 000 безработни са намерили работа през януари В края на януари Агенция по заетостта (АЗ) отчита 158 040 регистрирани безработни. Равнището на регистрираната безработица е 5,57%, като се отчита намаление с 0,28 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2024 г. Общо 11 123 безработни са намерили работа. Други 301 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници. Съществена роля за активирането на трудовия пазар имат ромските и младежките медиатори, заедно със служителите в Бюрата по труда. Tе са съдействали на над 4970 неактивни лица да се регистрират и по този начин да увеличат шансовете си за заетост, отбелязаха от АЗ.
Източник: 24 часа (19.02.2025)
 
Спад на преките инвестиции у нас с над 50% за година Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от януари до декември 2024 г. е положителен в размер на 1,497 млрд. евро, като е по-малък с 1,786 млрд. евро (54,4%) спрямо година по-рано, когато беше 3,284 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е на плюс с 211,3 млн. евро за януари – декември 2024 г. Той е по-малък с 455 млн. евро спрямо същия период година по-рано. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 15,2 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 24,8 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за януари – декември предходната година. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,327 млрд. евро, при положителна стойност от 2,938 млрд. евро за януари – декември 2023 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на минус с 40,7 млн. евро, при отрицателна стойност от 320,7 млн. евро година по-рано. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за миналата година са от Австрия (426,7 млн. евро), Гърция (295,1 млн. евро) и Италия (245,9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (436,7млн. евро) и САЩ (378,9 млн. евро). Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2024 г. възлиза на 455,4 млн. евро, при 639,5 млн. евро за януари – декември 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2025)
 
Търговският баланс на България за 2024 г. е отрицателен в размер на близо 5,5 млрд. евро Търговският баланс на Българияа за декември е отрицателен и е 724 млн. евро. Дефицитът за същия месец на 2023 г. беше 554.7 млн. евро. За януари – декември показателят също е отрицателен и е в размер на 5.47 млрд. евро (5.3% от БВП*) при дефицит от 3.93 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2023-а. Това съобщават от Българската народна банка. Износът на стоки е за 3.18 млрд. евро за декември като намалява с 80.7 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2023 година. Между януари и декември експортът е бил в размер на 42.43 млрд. евро (41.5% от БВП), като намалява с 1.10 млн. евро спрямо този за дванадесетте месеца на 2023 година. Тогава е бил 43.54 млрд. евро, или 46% от БВП на стната. Българският износ за януари – декември 2023 г. също намалява на годишна база (със 7.6%). Вносът на стоки за декември е на стойност 3.90 млрд. евро, като нараства с 88.5 млн. евро спрямо същия месец на 2023 година. Между януари и декември импортът е бил 47.90 млрд. евро (46.8% от БВП), като се увеличава с 438.2 млн. евро спрямо същия период на 2023 година. Тогава той е бил 47.47 млрд. евро, или 50.1% от БВП на страната. Вносът за януари – декември 2023 г. намалява на годишна база (с 9.1%). Салдото по услугите е положително в размер на 448.9 млн. евро, но леко намалява. През декември 2023 г. показателят е положителен и е бил 597 млн. евро. Между януари и декември салдото е положително и е 7.51 млрд. евро (7.3% от БВП) при положително салдо от 7.81 млрд. евро (8.2% от БВП) за същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (19.02.2025)
 
21,5% ръст на вземанията на лизинговите дружества по договори за леки автомобили през декември 2024 г. Българите изплащат лизинги за 1,423 млрд. лв., като сумата нараства с 25% (284,2 млн. лв.) в края на 2024 г. на годишна база и с 5% (67,8 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2024 г., показват последните данни на БНБ. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 19,7% в края на декември 2023 г. до 22,4% в края на декември 2024 г. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 3.260 млрд. лв. в края на декември 2024 година. Те нарастват с 21,5% (576 млн. лв.) на годишна база и с 4,5% (141.2 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2024 година. Относителният им дял е 51,3% в края на декември 2024 г. при 46.5% в края на декември 2023 г. Намаляват обаче лизингите на Товарни и лекотоварни автомобили с 1,8% (25,8 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 г. и вече възлизат на 1,421 млрд. лв. Относителният им дял е 22.4% в края на декември 2024 г. при 25.1% в края на същия месец на 2023 година. В края на декември 2024 г. вземанията по финансов лизинг на бизнеса възлизат на 4,907 млрд. лв. Те нарастват с 6,5% (299,1 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г. и с 1,2% (57,8 млн. лв.) спрямо края на септември 2024 г.
Източник: Дума (20.02.2025)
 
Аграрният сектор създава около 4% от брутния вътрешен продукт на страната Аграрният сектор създава около 4 процента от брутния вътрешен продукт на България и осигурява 6 процента заетост на населението, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов. Инвестициите, по информация от 2022 и 2023 г., достигат над 2,2 милиарда лева годишно, което представлява около 8 процента от всички инвестиции в нашата икономика. През 2023 г. сектор "Земеделие" има положително (търговско-бел. ред.) салдо от 1,7 млрд. евро, което надвишава с 9 процента това от предходната година.
Източник: econ.bg (21.02.2025)
 
Продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши слабо на месечна база в края на 2024 г., но в същото време отбеляза спад в България Строителната продукция в Европейския съюз е нараснала с 0,4 на сто през последният месец на миналата година, отчетено на месечна основа. За същия период в рамките на страните от еврозоната строителната продукция е останала без изменение, показват най-новите първоначални оценки на Евростат. На годишна база – през декември 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., продукцията на строителния сектор е намаляла с 0,8 на сто в ЕС, както и с 0,1 на сто във валутната зона. В България продукцията на сектор "Строителство" през декември в сравнение с ноември е спаднала за първи път от юни миналата година, но спадът е най-големият сред всички страни от ЕС, за които има налични данни в базата данни на Евростат. При сравнение със същия месец на 2023 г. обаче строителната продукция в България продължава да се разширява за дванадесети пореден месец през декември – с 2,2 на сто. Това все пак представлява забавяне на растежа спрямо ноември, когато ръстът на строителната продукция достигна 8,6 на сто – максимум от април 2021 година. Средногодишният темп на строителната продукция за цялата 2024 г., отнесен към 2023 г., е отрицателен – съответно 1,3 на сто в ЕС и 0,9 на сто в еврозоната. През декември на месечна база увеличение е регистрирано при сградното строителство в ЕС, както и при гражданското инженерство – с 0,6 и 0,7 на сто, а специализираните строителни дейности са намалели с 0,1 на сто. С най-значителен месечен ръст през декември са били строителните сектори в Полша (5,7 на сто), Чехия (4,6 на сто) и Португалия (3,6 на сто), а с най-голям спад - в България (3,4 на сто), Нидерландия (2 на сто) и Италия (1,7 на сто). На годишна основа през последния месец на 2024 г. в ЕС е намаляло строителството на сгради с 1,3 на сто, също с колкото и при специализираните строителни дейности, а строителството на граждански съоръжения е нараснало с 1,1 на сто. Сред страните от ЕС най-голям годишно повишение на продукцията на сектор "Строителство" са записали Испания (11,2 на сто), Чехия (9,7 на сто) и Словакия (5,8 на сто). На другия край на скалата с най-значителен спад са били Румъния (12,9 на сто), Полша (9,9 на сто) и Австрия (9,3 на сто).
Източник: БТА (21.02.2025)
 
Средната такса за разкриване на сметка с дебитна карта в офис на банка у нас е 3,49 лева Средната банкова такса за разкриване на разплащателна сметка от физически лица в офис на банка в България достига 4,65 лева без издаване на дебитна карта и 3,49 лева с издаване на дебитна карта към сметката. По данни на Българската народна банка (БНБ) средният размер на таксата за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката достига 4,20 лева на месец, като същата услуга, но с издадена дебитна карта, се таксува средно 2,81 лева на месец. Закриването на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, се таксува средно с 4,14 лева. Внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката се таксува средно с 1,91 лева за суми до 3009 лева или средно с 0,27 на сто от внесената сума (мининум 2,81 лева) в зависимост кой подход на таксуване прилага съответната банка. Тегленето на пари в брой (до 1000 лева) от разплащателна сметка на каса в офис на банката у нас струва средно 4,04 лева или средно 0,67 на сто от сумата (минимум 6,73 лева) в зависимост от подхода на банката. Тегленето на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от банката, издала картата, се таксува средно с 0,39 лева или средно 0,14 на сто от теглената сума (минимум 0,30 лева) в зависимост от метода на съответната банка. Средната такса за теглене на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от друга банка, възлиза на 1,17 лева или средно 0,18 на сто от сумата (минимум 1,43 лева) в зависимост от прилагания метод за таксуване на съответната банка. Средната такса при плащане по директен дебит към сметка при същата банка възлиза на 3,51 лева, а при плащане към сметка при друга банка - средно 5,22 лева. Настоящият среден размер на таксите, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, е изчислен на база информация към 31 декември 2024 г., подадена от 17 банки и клонове на банки, извършващи дейност на територията на страната и предоставящи платежни услуги на потребители.
Източник: actualno.com (24.02.2025)
 
България е сред страните с най-висока медианна възраст на населението в ЕС Медианната възраст на населението на Европейския съюз достига 44,7 години към 1 януари 2024 г., съобщи европейската статистическа агенция Евростат. Сред страните членки на ЕС с най-голяма медианна възраст на населението е Италия (48,7 години), България (47,1 години) и Португалия (47,1 години), а с най-малка Ирландия (39,4 години), Люксембург (39,7 години) и Малта (39,8 години). За периода 2014 – 2024 г. медианната възраст в ЕС расте с 2,2 години. Увеличения са регистрирани във всички страни от ЕС, с изключение на Малта (-0,7 години) и Германия (-0,1 години). За периода застаряването на населението е най-силно изразено в Гърция, Италия, Португалия и Словакия, като медианата възраст там се увеличава с 4 години. Средната възраст в Кипър, Испания и Полша се е увеличила с 3,8 години. Към 1 януари 2014 г. в България медианната възраст на населението е била 43,7 години или с 3,4 години по-малко, отколкото през 2014 г. ,когато страната ни също е била сред трите страни от ЕС с най-застаряло население - след Германия (45,6 години) и Италия (44,7 години),. За сравнение, в началото на века – към 1 януари 2000 година медианната възраст на българското население е била 39,1 години. Тогава медианната възраст на населението е била по-висока в Италия (40,1 години), Сърбия (41,1 години), Германия (39,8 години), Швеция (39,3 години) и Финландия (39,2 години), сочат данните на Евростат.
Източник: БТА (24.02.2025)
 
40% от новите ТЕЛК-решения са пожизнени През 2024 г. броят на издадените свидетелства за временната или намалена работоспособност от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) са нараснали с около 10%. Само за две години са издадени близо половин милион решения - през 2023 г. са 221 540, а през 2024 г. са 243 251. От издадените миналата година 243 251 решения, 92 164 са с пожизнен срок. Според Националната експерта лекарска комисия (НЕЛК) данните показват известна нормализация, след като миналата година бе въведено случайно разпределение на делата и бе сведена до минимум възможността да се връщат решения за преразглеждане. До промените - през първата половина на годината, НЕЛК е отменила или върнала на ТЕЛК 52% от обжалваните експертни решения, докато след промените - от 21 юни до 31 декември, делът на върнатите или отменени решения е намалял на 38%.
Източник: econ.bg (25.02.2025)
 
3,8% е годишната инфлация в България през януари 2025 г. Годишната инфлация в България през януари 2025 година е 3,8%, а месечната е 1,8%, сочат данните на Евростат. В еврозоната годишната инфлация през януари е 2,5%, докато през декември 2024 г. е била 2,4%. През януари 2024 г. инфлацията е била 2,8%. За ЕС годишната инфлация през януари 2025 година е 2,8% спрямо 2,7% през декември 2024 г. През януари 2024 г. процентът е бил 3,1%. Най-ниски годишни нива са регистрирани в Дания - 1,4%, Ирландия, Италия и Финландия, като последните три са с 1,7%. Най-високи годишни темпове са отчетени в Унгария - 5,7%, Румъния - 5,3%, и Хърватия - 5,0%. През януари 2025 г. най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите, които се увеличават с 1,77% , следвани от храни, алкохол и тютюн - 0,45% отчетено увеличение, енергия - 0,18%, и неенергийни промишлени стоки - 0,12%.
Източник: News.bg (25.02.2025)
 
Бързите заеми в България нарастват с над 18% за година Към края на декември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6.58 млрд. лв. (3.3% от БВП*) при 5.54 млрд. лв. (3% от БВП) в края 2023 година. Те се увеличават с 1.04 млрд. лв. спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023-а и с 262.5 млн. лв. в сравнение със септември 2024 година, съобщават от Българската народна банка. Нетните продажби на кредити от дружествата за последните дванадесет месеца са в размер на 138.6 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 176.6 млн. лв. (в т.ч. 96.3 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2024 г.), а закупените са 38 млн. лв., извършените покупки на кредити през четвъртото тримесечие са 2.9 млн. лева. Преобладават кредитите над пет години, които са общо 3.07 млрд. лв. в края декември. Те нарастват с 547.2 млн. лв. спрямо декември 2023 г. и с 37.9 млн. лв. в сравнение със септември 2024 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45.6% в края на декември 2023 г. до 46.7% в края на същия месец на миналата година. Към края на декември размерът на необслужваните кредити е 475.9 млн. лева. Те нарастват с 30.8% (112.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2023 г. и със 17.6% (71.3 млн. лв.) спрямо края на септември миналата година.
Източник: econ.bg (26.02.2025)
 
Работещи са под 54% от българите, над 1 милион са "икономически неактивни" Общият брой на икономически неактивните хора в България (тези, които не си търсят работа) на възраст между 15 и 64 години е малко над 1 милион (462,4 хил. мъже и 584,8 хил. жени). Това са 26,4% от населението в тази възрастова група, нсочат данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2024 година. Общият брой на работещите хора в страната в този период е малко под 3 млн. (2,929 млн.). Работят 53,2 на сто от населението на възраст над 15 години, като при мъжете този дял е 59,1%, а при жените – 47,9%. В същото време броят на работещите български пенсионери нараства, изчисляват от НОИ. От общия брой на наетите хора 1,89 млн. (73,7%) работят в частния сектор, а 676,3 хил. (26,3%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 65 хил., или 2,5% от наетите хора.
Източник: econ.bg (26.02.2025)
 
Ръст от 6,2 на сто при товарните превози през четвъртото тримесечие на 2024 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение както при превозените товари от товарния транспорт с 6,2 на сто, така и при извършената работа с 15 на сто в сравнение с предходното тримесечие. Това сочат предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват с 6,6 на сто, докато извършената работа се увеличава с 1,6 на сто, заради нарастване на международните превози и съответно на средното превозно разстояние. През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 година превозените товари от сухопътния транспорт са със 7,9 на сто по-малко, а извършената работа намалява с 2,6 на сто. Речният и морският транспорт са превозили 39,8 хил. тона повече товари, а при извършената работа, измерена в тонкилометри, е отчетен ръст с 20 на сто. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 3,7 на сто по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 4,3 на сто. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 0,4 хил. пътници, докато извършената работа нараства с 1,2 на сто. Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 10,7 хил. пътници повече, а извършената работа нараства с 27,4 на сто.
Източник: БТА (27.02.2025)
 
Общо 800 млн. лв. привлече Министерството на финансите от продажба на ДЦК Между 20 януари и 24 февруари Министерството на финансите проведе четири аукциона за продажба на държавни ценни книжа от две емисии облигации. В тях бяха привлечени общо 800 млн. лева. На 20 януари Министерството на финансите пусна в обращение част от нова емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации № BG 20 300 25 113, деноминирана в лева, с падеж 22 януари 2028 година в размер на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2.90 процента. На аукциона на 27 януари Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия BG 20 400 25 210 седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирана в лева, с падеж на 29 януари 2032 г. за 300 млн. лева при по-висока среднопретеглена годишна доходност спрямо първия аукцион – 3.47 процента. На 10 февруари Министерството на финансите преотвори за втори път (след 20 януари) и проведе аукцион за продажба на част от емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирани в лева, с падеж 22 януари 2028 година. Обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв., с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Среднопретеглената годишна доходност е 2.76 процента. БНБ проведе на 24 февруари аукцион за продажба на част от емисия седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, като обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв. с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3.31 процента.
Източник: Банкеръ (28.02.2025)
 
Над 600 хил. българи са пътували в чужбина през януари 2025 г. Пътуванията на българи в чужбина през януари са 600 хил., или с 11,7% повече в сравнение с януари 2024 година. Запазва се тенденциията българите да пътуват най-много до съседните страни. За пореден месец най-голям брой пътувания те са осъществили към Турция - 140 хил., Гърция - 139 хил., Румъния - 56 хил., Сърбия - 49 хил. Следват Германия - 30 хил., Република Северна Македония - 23 хил., Австрия - 22 хил., Испания - 17 хил., и други. През януари най-голям е делът на пътуванията с други цели – 48,4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 27,3%, и със служебна цел – 24,3%. През първия месец на тази година посещенията на чужди граждани в България са 739 хил., което е с 0,3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е намаление с 5,9% на пътуванията с други цели, докато тези с цел почивка и екскурзия и със служебна цел се увеличават съответно с 6,5 и с 2,9%. Транзитните преминавания през страната са 28,4% (210 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 55% от общия брой чужди граждани и достига 413 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния – 37,5%, и Гърция – 32,2%. Посещенията от групата на европейските страни извън ЕС са 269 хил., или 36,5% от всички визити в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция - 130 хил., или 48,2% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирани от Румъния - 154 хил., Гърция - 133 хил., Турция - 130 хил., Република Северна Македония - 49 хил., Сърбия - 49 хил., Германия - 28 хил., Обединено кралство - 19 хил., Украйна - 17 хил. и други.
Източник: НСИ (28.02.2025)
 
Градус АД (GR6) Градус АД представи тримесечен консолидиран отчет за Четвърто тримесечие на 2024г.
Източник: БФБ (28.02.2025)
 
Януари бележи спад на лихвите по потребителските кредити и стабилност при жилищните заеми През януари 2025 г. средният лихвен процент по потребителските кредити в левове отбелязва спад с 1,01 процентни пункта до 9,02%, а годишният процент на разходите (ГПР) намалява до 9,53%. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Лихвите по жилищните кредити в левове остават стабилни – средният лихвен процент е 2,50%, а ГПР леко спада до 2,78%. Лихвите по другите кредити в левове, включително заемите по Националната програма за енергийна ефективност, се увеличават до 3,95%. За работодатели и самонаети лица средният лихвен процент също се покачва – до 3,89%. Бизнес кредитите също регистрират промени – заемите до 1 млн. евро в левове се отпускат при средна лихва от 4,02%, а тези над 1 млн. евро – при 4,29%. При кредитите в евро лихвите са съответно 4,41% и 4,74%. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове леко се покачва до 1,14%, докато при депозитите в евро има леко намаление до 1,48%. При овърнайт депозитите няма промени спрямо предходния месец. При потребителските кредити обемът на новоотпуснатите заеми в левове нараства с 22,3% до 832,3 млн. лв., докато жилищните кредити бележат спад от 20,5% до 749,4 млн. лв. В бизнес сектора новите заеми до 1 млн. евро в левове намаляват с 12,8%, а тези над 1 млн. евро – с 54,4%. Аналогична тенденция се наблюдава и при евровите бизнес заеми.
Източник: econ.bg (01.03.2025)
 
БНБ очаква ускоряване на инфлацията в първите месеци на 2025 г. Годишната инфлация в България ще се ускори през първото шестмесечие на 2025 г., смятат от БНБ. Годишната инфлация в края на 2024 година, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 2,1 на сто през декември 2024 г. спрямо 5 на сто в края на 2023 г. Това се дължи на по-ниската инфлация при храните, както и на понижението на цените в групата на промишлените стоки, смята БНБ. Същевременно услугите, следвани от групите на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия и на хранителните продукти, имаха най-голям положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. Според БНБ растежа на реалния БВП на страната през последната четвърт на 2024 година ще се ускори слабо спрямо предходното тримесечие както на верижна, така и на годишна база. Нарастването на реалния БВП през първата половина на 2025 г. ще бъде подкрепяно най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос. През 2024 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се запази сравнително висок. Основен принос за него имаха депозитите на домакинствата, които се повишиха с 11,8 на сто в края на годината. Годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата се ускори до 15 на сто в края на 2024 година. Определящо значение за възходящата динамика имаха кредитите за домакинствата, при които най-силно нарастване бе отчетено в сегмента на жилищните кредити. Нарастващите доходи от труд, запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити, както и високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях бяха основните фактори, които определяха растежа на жилищните кредити, пише БНБ.
Източник: 24 часа (01.03.2025)
 
БВП на България е нараснал с близо 9% за година до 49 млрд. евро към края на 2024 г. Брутният външен дълг на България възлиза на 49,019 млрд. евро към края на месец декември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 8,7 на сто на годишна база или ръст от 3,939 млрд. евро. За сравнение, към края на декември 2023 година нивото на брутния външен дълг е достигало 45,079 млрд. евро. Равнището на брутния външен дълг към края на 2024 година се равнява на 47,9 процена от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Година по-рано съотношението е възлизало на 47,6 процена от БВП. В края на декември 2024 г. краткосрочните задължения са 9,444 млрд. евро (19,3 процента от брутния дълг, 9,2 процента от БВП) и се повишават с 1,013 млрд. евро (12 на сто) спрямо декември 2023 г. (8,431 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, и 8,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,574 млрд. евро (80,7 процента от брутния дълг, 38,7 процента от БВП) в края на декември 2024 г., като нарастват с 2,926 млрд. евро (8 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (36, 648 млрд. евро, 81,3 процента от дълга и 38,7 процента от БВП). Към края на декември 2024 г. 30,027 млрд. евро (61,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения при 80,4 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на декември 2024 г. е 12,933 млрд. евро (12,6 процента от БВП). Спрямо края на декември 2023 г. (10,934 млрд. евро, 11,5 процента от БВП) той нараства с 1,999 млрд. евро (18,3 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,965 млрд. евро (1,9 процента от БВП). Те намаляват със 103,6 млн. евро (5 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (2,068 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" са 8,393 млрд. евро (8,2 процента от БВП). Те се повишават с 1,591 млрд. евро (23,4 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (6,801 млрд. евро, 7,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,559 млрд. евро (12,3 процента от БВП). Те нарастват с 328,2 млн. евро (2,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,231 млрд. евро, 12,9 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,166 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на декември 2024 г., което е със 124,1 млн. евро (1 на сто) повече спрямо края на декември 2023 г. (13,042 млрд. евро, 13,8 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 26,9 процента към края на декември 2024 г., при 28,9 процента към декември 2023 година.
Източник: 24 часа (01.03.2025)
 
БНБ с поредно понижение на основния лихвен процент Българската народна банка (БНБ) намали основния лихвен процент (проста годишна лихва) от 1 март 2025 г. с 0,23 процентни пункта и е в размер на 2,59 на сто. От 1 януари януари ОЛП беше 2,95 процента, а от началото на февруари намаля до 2,82 на сто. Преди година - от първи март 2024 година БНБ обяви ОЛП от 3,8 на сто и оттогава основната лихва постепенно намалява.
Източник: БТА (01.03.2025)
 
Бюджетът за януари се оказа със 100 млн. лв. излишък вместо с 407 млн. лв. дефицит Приходите за януари по Консолидираната фискална програма на България са в размер на 6,333,8 млрд. лева т.е. със 752,2 млн. лева повече на годишна база (14,4% ръст). Данъчните приходи се увеличават със 777,2 млн. лева, неданъчните са в размер на 727,9 млн. лева т.е. 9,1 млн. лева повече на годишна база (1,3% ръст). Разходите са 5,77 млрд. лева, като това е с 19,9% повече на годишна база или увеличение с 959,4 млн. лева. С други думи, бюджетното ни салдо е на плюс – 563,9 млрд. лева. Увеличава се и фискалният резерв – 12,1 млрд. лева, а е бил 11,8 млрд. лева към края на 2024 година. За първите два месеца на 2024 година обаче финансовото ни министерство очаква бюджетен дефицит от 1,5 млрд. лева или 0,7% от БВП. Очаква се дефицитът за февруари да е 1,6 млрд. лева - това е начислена основа, а по КФП т.е. на касова основа да е 1 млрд. лева. Приходите, които се чакат през февруари, са 11 млрд. лева т.е. с 1,1 млрд. лева повече, но разходите ще са 12 млрд. лева. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии и други.
Източник: actualno.com (05.03.2025)
 
Активите на банковия сектор бележат ръст от 11 на сто в края на декември 2024 г. на годишна база, нетната печалба расте с 8,1 на сто Към края на декември 2024 г. общите активи на банковия сектор достигат 191,6 млрд. лв., като отбелязват ръст от 11,4 на сто на годишна база. Това се посочва в анализ на Асоциацията на банките в България. Към 31 декември 2024 г. 61,2 на сто от активите на банковата система са под формата на кредити и аванси, които възлизат на 117,3 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 34,1 млрд. лв., формират 17,8 процента от активите, а делът на портфейлите с ценни книжа достига 17,3 на сто (33,1 млрд. лв.). Собственият капитал на банковата система нараства с 4,8 на сто на тримесечна база, достигайки 23,2 млрд. лв. Към края на декември 2024 г. стойността на собствения капитал е с 15,7 на сто по-висока спрямо същия период на предходната година. Към края на декември2024 нетната печалба на банковия сектор бележи ръст от 8,1 на сто на годишна база. В абсолютна стойност реализираната от банковата система печалба нараства с 277,97 млн. лв. спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 7,867 млрд. лв., нараствайки с 13,7 на сто на годишна база (от 6,916 млрд. лв. към края на 31 декември 2024 г.). Нетният лихвен доход на банките се повишава с 14,9 на сто на годишна база (4,846 млрд. лв. към края на декември 2023 г.) и към края на декември 2024 г. възлиза на 5,566 млрд. лв. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към края на 2024 г. приходите от лихви се покачват с 14,4 процента на годишна база до 6,726 млрд. лв. Разходите за нарастват с 12,4 на сто на годишна база. Обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) намалява към края на декември, достигайки нива от 2,159 млрд. лв. спрямо края на септември 2024 г., когато са в размер на 2,295 млрд. лв. Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на 2024 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 140,428 млрд. лв., отбелязвайки годишен ръст от 10,1 на сто. Спестяванията към декември нарастват с по-бърз темп в сравнение с отчетения ръст на годишна база от 9,7 на сто към края на септември.
Източник: БТА (06.03.2025)
 
България е на второ място по годишен растеж на търговията на дребно в ЕС през януари В България обемът на търговията на дребно през януари т.г. в сравнение с декември 2024 г. расте с 0,1 на сто. През декември отново на месечна основа търговията на дребно в България наддаде с 0,4 на сто, сочат данните на Евростат. В началото на февруари агенцията първоначално съобщи за ръст с 0,5 на сто в края на миналата година. През януари спрямо същия месец на миналата година търговията на дребно в България се повишава с 8,1 на сто. Това е вторият най-значителен годишен ръст сред страните от ЕС, като през януари единствено в Люксембург търговията на дребно се разширява с повече (11,4 на сто).
Източник: 24 часа (07.03.2025)
 
Приходите от ДДС в държавния бюджет през януари са с 36% повече от миналата година Изненадващо голямо увеличение на приходите от ДДС отчете Министерство на финансите през първия месец от годината. Приходите от ДДС през януари са в размер на 1,984 млрд. лв. и спрямо същия месец на миналата година нарастват с 523,9 млн. лв. (+35,9%). Увеличението на събраните средства от ДДС през януари е в резултат както на по-високите приходи от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания (ВОП от страни от ЕС), така и от ДДС от внос от страни извън ЕС. Нетният размер на приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС за януари е 561,8 млн. лв., като нараства с 14,3% (+70,5 млн. лв.) спрямо същия месец на миналата година. Най-значително е увеличението при внос на потребителски стоки, храни, напитки и транспортно оборудване. Нарастват приходите от внос от всички групи стоки с изключение на групата “Горива и смазочни материали”. Постъпленията от ДДС при сделки в страната и вътреобщностни придобивания от страни от ЕС за януари възлизат на 1,422 млрд. лв. В сравнение със същия месец на миналата година приходите нарастват с 453,5 млн. лв. или с рекордните близо 47 на сто. Част от увеличението се дължи на връщането на ДДС на 20% за ресторантите и за хляба. Но съществена роля за увеличението има спада при възстановяване на данъчен кредит. Декларираният ДДС за възстановяване зависи от размера на износа и извършените инвестиции. Приспаднатият данък за януари е 76,6 млн. лв. и е с 9,1 млн. лв. (13,5%) повече от миналата година. Възстановеният ДДС е в размер на 818,7 млн. лв., което е с 281,9 млн. лв. по-малко от възстановените суми през януари миналата година. Невъзстановеният ДДС за януари е в размер на 81,4 млн. лв., като намалява с 6,8 млн. лв. (7,7%).
Източник: Труд (07.03.2025)
 
Българската икономика е нараснала с 1,8% през 2023 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България (получен като сума от тримесечните данни) се повишава през цялата 2024 г. в реално изражение с 2,8% спрямо 2023 г. БВП в номинален стойност обем достигна през 2024 г. 202,8615 млрд. лева, като на човек от населението се падат 31 479 лева (или 16 052 евро). Крайното потребление нараства в края на 2024 г. с 4,7% спрямо последното тримесечие на 2023 г. , като крайното потребление на домакинствата се повиши с 5,3% на годишна база, докато колективните (правителствените) разходи се повишиха с едва 1,8% спрямо последното тримесечие на 2023 г. (след ръст с 5% през третото тримесечие на 2024 г.). Именно солидното крайно потребление е в основата на ускорения икономически растеж през последното тримесечие на 2024 г. В същото време нетната търговия се отразява негативно на БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. тъй като износът на стоки и услуги се повишава слабо с 0,2% спрямо година по-рано, докато вносът нараства с 1,5% спрямо последното тримесечие на 2023 г. Бруто капиталообразуването в основен капитал (инвестициите в дълготрайни активи) спрямо година по-рано се свива с 1,5% - спад за трето поредно тримесечие.
Източник: econ.bg (10.03.2025)
 
Спадът в промишлеността се забавя Индексът на промишленото производство в България през януари 2025 г. намалява с 2.0% спрямо предходния месец, съобщиха от Националният статистически институт. Спрямо януари 2024 г. е регистрирано понижение с 3.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Спрямо декември 2024 г. е отчетен най-голям спад в добивната промишленост - с 19.0%. Най-сериозен ръст пък има в производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (+17.8%). На годишна база най-голям е спадът при производството на основни метали - с 34.1%. Най-съществено се е повишило производството на тютюневи изделия - с 58.1%.
Източник: Дневник (11.03.2025)
 
Кошерите се увеличават, а произведеният мед намалява Количеството на произвеждания в България мед намалява, въпреки че пчелните семейства и кошерите се увеличават, се твърди в най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Към края на 2024 г. броят на пчелните семейства в България е 838 000, което е с три на сто повече спрямо предишната година, но произведеният пчелен мед е с близо 7% по-малко и е малко над 10 000 тона. Запазва се тенденцията да намаляват малките пчелини и да се увеличава броят на големите стопанства с над 100 кошера. Повече от половината от меда, който пчеларите успяват да произведат, се продава на преработвателните предприятия. Проблемът обаче е, че предприятията изкупуват меда на най-ниска цена - за последната година достигнатата цена е 4,40 лв. за килограм, което е по-ниско от предишната година. Два пъти по-висока цена пчеларите получават при директните продажби на крайни потребители, но продажбите на дребно са едва 2000 тона. Загиналите пчелни семейства са над 34 000.
Източник: Дума (11.03.2025)
 
Микро, малки и средни предприятия от пограничния регион на България и Сърбия с достъп до над 5,6 млн. евро за модернизация Микро, малки и средни предприятия (МСП) в граничните области между България и Сърбия ще имат достъп до над 5,6 млн. евро за технологична модернизация, съобщи министерството на регионалното развитие и благоустройството. Средствата се осигуряват от управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Сърбия 2021-2027. Представителите на бизнеса могат да кандидатстват за безвъзмездна финансова подкрепа, насочена към дигитализация и преход към устойчиви бизнес модели за повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Финансирането ще насърчи инвестиции за внедряване на иновативни решения, подобряване на производствените процеси, повишаване на енергийната ефективност и развитие на кръговата икономика и ще стимулира интернационализацията на бизнеса чрез маркетингови стратегии и достъп до нови пазари. Допустими кандидати са само микро, малки и средни предприятия, регистрирани и действащи в трансграничния регион, които извършват дейности в сектори като производство, управление на отпадъци, информационни технологии и професионални услуги. Всяко предприятие може да получи до 200 000 евро безвъзмездна помощ. За бенефициентите от България се предвижда 100% финансиране, като 85% от него ще е чрез програмата и 15% национално съфинансиране от държавния бюджет, а за бенефициенти от Сърбия – 85% финансиране от ЕС и 15% собствено съфинансиране.
Източник: 24 часа (12.03.2025)
 
Производството на електроенергия в страната е нараснало с 21,39 процента от началото на 2025 г. на годишна база От началото на годината до 9 март спрямо същия период на 2024 г. производството на електроенергия в България е нараснало с 21,39 процента, достигайки 9 451 748 мегавтчаса (MWh). Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Същевременно потреблението на електроенергия също бележи ръст от 10,61 на сто и възлиза на 9 047 292 MWh. Страната преминава от отрицателно салдо (износ-внос) от 393 445 MWh през 2024 г. към положително салдо от 404 456 MWh през 2025 г. Базовите електроцентрали също повишават производството си с 23,06 на сто, достигайки 7 883 638 MWh. Фотоволтаичните централи (ФЕЦ) отбелязват най-голямо увеличение - с 59,51 процента в преносната мрежа и 63,32 на сто в разпределителната мрежа. Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) обаче регистрират спад съответно с 19,52 и 21,89 процента. Данните сочат спад в производството на електроенергия от водноелектрически централи (ВЕЦ) с 9,34 процента за периода 01.01.2025 г. - 09.03.2025 г. спрямо 01.01.2024 г. - 09.03.2024 г
Източник: БТА (12.03.2025)
 
Растат парите на застрахователите в България Парите, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, са нараснали с 6,6% на годишна база до общо 11,512 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на декември 2023 година средствата са достигали 10,797 млрд. лева или със 715,3 млн. лева по-малко спрямо настоящата стойност. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, отчитат увеличение от 14,9% на годишна база или 442,5 млн. лева до 3,405 млрд. лева към края на декември 2024 година. Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2024 г. е 29,6% при 27,4% към края на четвъртото тримесечие на 2023 г. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 272,8 млн. лв. на годишна база (3,5%) - от 7,834 млрд. лв. към края на декември 2023 г. до 8,107 млрд. лв. към края на същия месец на 2024 година. Относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 70,4% при 72,6% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2024 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база нарастват с 331 млн. лв. (6,6%) до 5,328 млрд. лева. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции в инструментите, включени в активите, възлиза на 46,3%, като остава без промяна спрямо края на същото тримесечие на 2023 година. Делът на акциите и другите форми на собственост достига 26,4%, на вземанията от застрахователни операции - 7,1%, а на депозитите - 7,1 на сто.
Източник: Стандарт (13.03.2025)
 
Търговският дефицит на България расте с близо 90% през януари Дефицитът на България в стокообмена през януари се увеличава на годишна база (89%) и към края на месеца възлиза на 1,974 млрд. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). До края на януари изнесените български стоки са на стойност 6,213 млрд. лв., което е с 2,5% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари в страната са внесени стоки за повече от 8,187 млрд. лв., или с 10,4% повече спрямо година по-рано. При търговията със страни от Европейския съюз през първия месец на тази година са изнесени стоки за 4,174 млрд. лева, а вносът възлиза на 4,416 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 241,9 млн. лева. На годишна база увеличението е с 45%. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през януари излезе на минус с 1,732 млрд. лева. Износът на български намалява с 10,5% в сравнение с януари 2024 г. и е на стойност 2,038 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна, Мароко и Гибралтар, които формират 54,4% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (143,9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (90,1%). Вносът на стоки през януари нараства с 30,8% в сравнение с година по-рано и е на стойност 3,771 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (93%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,9%).
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2025)
 
Промишленото производство е нараснало в ЕС и еврозоната през януари на месечна основа, в България спада На годишна основа - спрямо януари 2024 г., промишленото производство в ЕС се е свило с 0,2 на сто в ЕС и остава стабилно в еврозоната, сочат първоначалните оценки на европейската статистическа агенция Евростат. В България промишленото производство на годишна база се забавя от 3,9 на сто през декември 2024 г. до 3,4 на сто през януари, което нарежда страната на пето място по този показател. В ЕС през януари 2025 г., на годишна база спрямо януари 2024 г., промишленото производство отчита спад с 0,3 на сто за междинни стоки, намалява при производството на енергия с 2,1 на сто, отчита спад от 2,8 на сто за капиталовите стоки, нараства с 1,3 на сто при дълготрайните потребителски стоки и с 5,5 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната, за същия период, промишленото производство намалява с 0,8 на сто при междинните стоки, с 1,6 на сто при производството на енергия, намалява с 2,7 на сто за капиталовите стоки, нараства с 0,9 на сто за дълготрайни потребителски стоки и с 6,7 на сто за недълготрайните потребителски стоки.
Източник: БТА (14.03.2025)
 
Близо 373 хил. смениха пенсионния си фонд за 2024 Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди в пенсионноосигурителните дружества в България през 2024 г. са общо 372 911. Общият размер на прехвърлените средства през годината от един в друг съответен фонд е 1.835 млрд. лв., в т. ч. 1.71 млрд. лв. в универсалните фондове, 117.3 млн. лв. в професионалните и 6.5 млн. лв. в доброволните фондове. Сумата представлява нов рекорд, тъй като за 2023 г. тя възлезе на 1.488 млрд. лв., а година по-рано – 1.466 млрд. лв. Или иначе казано, през последните 3 години между фондовете са прехвърлени близо 4.8 млрд. лв.
Източник: Дарик радио (17.03.2025)
 
Годишната инфлация в България стигна 4% през февруари Годишната инфлация в България се ускорява до 4% през февруари от 3,8% месец по-рано, докато на месечна основа увеличението на индекса е с 0,6 на сто спрямо януари, когато обаче нарасна с 2 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2,5%, докато от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 2,6 на сто. При хармонизирания индекс, по който се изчислява инфлацията в целия Европейски съюз, месечното изменение е 0,4 на сто (след ръст с 1,8% през януари), а годишното – 3,9% (след 3,8% в началото на 2025 г.). Натрупаната инфлация, измерена по този начин, за последните три години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2022 г.) е 22,3%, а за последните пет години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2020 г.) е 32,9%. При българския индекс, който измерва същите стоки и услуги, но с различно тегло, тенденцията е същата – натрупаната инфлация през последните три години (24,7%) е по-ниска спрямо индекса от последните пет (37,1%).
Източник: econ.bg (18.03.2025)
 
Новоотпуснатите ипотечни кредити намаляват до 2,16 млрд. лв. през последното тримесечие на 2024-та Обемът на новоотпуснатите ипотечни кредити в България намалява до 2,16 милиарда лева през последното тримесечие на миналата година спрямо 2,19 милиарда за периода юли – септември 2024-та. От 1 октомври миналата година Централната банка въведе допълнителни критерии при отпускане на кредити в сегмента на жилищното кредитиране. Въведените изисквания от 1 октомври миналата година обхващат няколко показателя - съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да не бъде по-високо от 85%, съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да не бъде в размер не по-високо от 50%, както и максимален срок по договора за кредит (матуритет) не по-дълъг от 30 години. С друго свое решение Управителният съвет е запазил нивото от 2 % на антицикличния буфер от 1 април следващата година.
Източник: БНР (18.03.2025)
 
Превозени товари и извършена работа от товарния автомобилен транспорт през 2024 година През 2024 г. превозените товари от българския товарен автомобилен транспорт са с 10.4% по-малко спрямо 2023 година, съобщи Националния статистически институт. При международните превози има спад с 28.5%, а при вътрешните превози се наблюдава понижение – с 6.6 процента. Извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 18.5% в сравнение с 2023 година, което се дължи на спад при международните превози (с 28.8%). При вътрешните превози е отчетено нарастване – с 5.7 процента. През миналата година износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.1% спрямо 2023 г. и е на стойност 53.98 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.8% от експорта за държавите – членки на общността. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5.1% в сравнение с 2023 г. и е на стойност 30.11 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 51.6% от експорта за трети страни.
Източник: econ.bg (19.03.2025)
 
За 6 г. у нас са внесени над 108 000 работници от 65 държави От началото на годината до 10 март само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави, като това е повече от 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата 2024 г. За шест години в България са дошли за работа над 108 000 чужденци от 65 държави. Общо по деветте режима на разрешение/регистрация през 2024 г. у нас са наети 34 720 чужденци. Най-много - 13 131, са използвали единното разрешение за пребиваване и работа, което дава 3-годишен достъп до нашия пазар на труда. На второ място по популярност е друга максимално облекчена процедура - сезонната заетост до 90 дни, като по тази линия за 2024 г. сме наели 10 403 души. Най-много са работниците от Узбекистан - 10 514 от 2019 до 2024 г., като те работят основно като сезонни работници, в строителството и в преработващата промишленост. На второ място са хората от Турция - 10 441 души, като те идват като командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, и работят предимно в строителството и като сезонни работници. Киргизката република е на трето място по брой наети у нас работници - 7138 души, основно за сезонна работа и в преработващата промишленост. На четвърто място са непалците - 4522, които идват като нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост, селското стопанство и туризма. Индийците са 3155, като те се наемат в преработващата промишленост, транспорта и ИТ сектора. Сред водещите държави по произход на вносната работна ръка у нас е и Руската федерация - 3118 руснаци са работили у нас от 2019 г. насам, като те идват като средно-технически персонал, инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и др. Украинците са 1923, предимно сезонни работници, инженерно-технически персонал, строителни работници. От данните се вижда и огромният ръст в наемането на чуждестранни работници от държави извън ЕС. През 2019 г. броят им е бил само 14 859 души. През 2020 г. се срива на 8284 души заради пандемията. През 2021 г. чуждите граждани на пазара на труда у нас са 10 486, а с края на пандемията започва и по-сериозно увеличение, като през 2022 г. работниците от трети държави са 15 072, през 2023 г. скачат на 24 945, за да стигнат 34 720 души за миналата година.
Източник: Сега (19.03.2025)
 
България е в топ 5 в ЕС по ръст на разходите за заплати България е сред страните в ЕС с най-солидно нарастване на разходите за заплати през четвъртото тримесечие на 2024 г., показват данните на Евростат. Най-значим ръст на разходите за заплати за отработен час през четвъртото тримесечие на годината е регистриран в Хърватия (скок с 13,9% на годишна база), следвана от Полша (с 13,8%) и Румъния (с 13,1%), а България е четвърта с 13,0%. През четвъртото тримесечие на 2024 г. разходите за труд за отработен час в Европейски съюз са се повишили с 4,3% спрямо същото тримесечие на предходната година, а в рамките на еврозоната - с 3,7 на сто. Разходите за труд на фирмите включват не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд - предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час (за заплати) са се увеличили с 4,1%, докато непреките разходи за труд са нараснал с 2,6%, а общите разходи за труд са нараснали с 3,7% през четвъртото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В целия ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 4,7%, общите разходи за труд - с 4,35%, а компонентът извън заплатите - с 3,0 на сто.
Източник: actualno.com (20.03.2025)
 
Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на стойност 139,9 милиона лева през 2024 г. Проверените процедури по ЗОП са 142 за общо над 132,4 милиона лева, а възлаганията чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на ЗОП са 89 и са на стойност над 7,4 милиона лева. Проверени са още и 99 договора за 21,6 милиона лева, сключени след проведена процедура или след възлагания чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Съставени са 153 акта за установяване на административни нарушения по ЗОП на ръководители на централни ведомства, кметове или техни заместници и друг вид отговорни лица. Административно наказващият орган - председателят на Сметната палата, се е произнесъл по 104 от тях, като са издадени 67 наказателни постановления и 30 предупреждения, посочват от палатата. Общата стойност на наложените глоби възлиза на над 312 000 лева. Седем от глобите са наложени на ръководители на централни ведомства, 49 - на кметове и техни заместници, 11 - на друг вид отговорни лица. По три от съставените актове са сключени споразумения на основание Закона за административните нарушения и наказания. За сравнение от Сметната палата посочват, че през 2023 г. са издадени 53 броя наказателни постановления, наложените глоби са за 278 000 лева, а през 2022 г. - 13 броя, като общата стойност на глобите е 77 487 лв. Най-често срещаните нарушения на Закона за обществените поръчки, за които е образувано административно наказателно производство, са свързани с поставяне на условия, които необосновано ограничават или необосновано дават предимство при участие в обществената поръчка; за одобрявани показатели в методиките за оценка на офертите, които не позволяват да се оцени нивото на изпълнение, предложено в офертите, и обективно да се сравнят предложенията на участниците, както и не предоставена достатъчно информация на участниците за правилата на оценяване на офертите. При други нарушения, възложители не са приложили предвидения законов ред въпреки наличие на основание за това; разделяни са обществени поръчки на части, за да се приложи ред за възлагане за по-ниски стойности; избирани са неконкурентни процедури (договаряне без предварително обявление и пряко договаряне) без да са налице предпоставките, регламентирани в ЗОП; не са изпращани в законовия срок документи и информация, подлежаща публикуване в Регистъра на обществените поръчки.
Източник: actualno.com (20.03.2025)
 
Минималната пенсия става 630,50 лв. от 1 юли В рамките на пет години от 1 юли 2020 г. до 1 юли 2025 г. повишението на пенсиите в България е със 152,2 на сто. От средата на настоящата година пенсиите ще бъдат увеличени с 8,6% и минималната пенсия ще стане 630,50 лв. Преди пет години минималната пенсия беше 250 лв. Инфлацията от средата на 2020 г. до края на февруари 2025 г. е близо 40 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Като добавим и инфлацията, която може да бъде натрупана през месеците до 1 юли, се оказва че инфлацията за период от пет години ще бъде около 42%. Това е над три пъти по-малко от повишението на пенсиите за същия период. Минималната заплата за 2025 г. е 1077 лв., а за 2020 г. е 610 лв. За период от пет години минималната заплата е нараснала със 76,5%, което е около два пъти по-малко от вдигането на пенсиите. Средната заплата за месец декември 2025 г. 2468 лв., а през юни 2020 г. е 1358 лв. В рамките на четири години и половина средната заплата е нараснала с 81,7%. Като добавим предстоящото увеличение на възнагражденията до средата на тази година се оказва, че средната заплата за период от пет години нараства с 85-90 на сто. Общият размер на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и получените трансфери за 2025 г. е 27,389 млрд. лв., в т. ч. получени трансфери от централния бюджет - 12,173 млрд. лв. (за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет - 467,8 млн. лв., и за покриване на недостига от средства - 11,7 млрд. лв.). В сравнение с миналата година е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства с 669,5 млн. лв. Но като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 45,3% през 2024 г. до 42,7% през 2025 г. Разходите за пенсии през 2025 г. се очаква да бъдат в размер на 24,1 млрд. лв. Предвидените разходи са с 2,5 млрд. лв., или с 11,6% повече спрямо миналата година. В резултат от увеличението на пенсиите, разходите за изплащане на пенсии през 2025 г. се очаква да бъдат около 11,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. По данни на Евростат, че средното ниво на разходи за пенсии в страните от ЕС е малко над 12 на сто.
Източник: econ.bg (21.03.2025)
 
Инвестициите на САЩ у нас са 514 млн. щ.д. и създават 12 726 работни места Според доклада „Трансатлантическата икономика 2025“ инвестициите на САЩ в България възлизат на 514 млн. щ. д. – стойност, която е без промяна спрямо доклада от миналата година. Докато българските инвестиции в Америка намаляват до 74 млн. щ.д. (спрямо 102 млн. щ. д. през 2023 г.). Преките, свързани с САЩ работни места в България, се увеличават до 12 726 (при 10 908), а работните места, които българските компании са създали, са под 500 (спрямо 306). САЩ имат изнесени стоки за България на обща стойност 489 млн. щ.д. (спад спрямо 513 млн. щ. д. през 2023 г.). Делът на американските стоки, внесени в България е 1.4% от общия внос, но достига до 3.2%, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС (без промяна спрямо доклада от миналата година). Вносът в САЩ от България е на обща стойност 1.5 млрд. щ. д. (без промяна). По този начин САЩ получават 2.3% от общия обем на стоките, които България изнася за света. Този дял нараства до 6.6% при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой (без промяна с/мо предишния доклад). Стоките с най-голям дял на износа от САЩ за България (млн. щ.д.) са: Транспорт и оборудване – 161 (при 155,2 през 2024 г.), Производство на машини – 77 (при 80,3 през 2024 г.), Производство на компютри и електроника – 85 (при 78,1 през 2024 г.), Петролни и въглищни продукти – 24 (при 50,3 през 2024 г.), Химични продукти – 43 (при 36.7 през 2024 г.). Стоките с най-голям дял от износа на България изнася за САЩ (млн. щ.д.) са: Компютри и електронно производство – 224,4 (без промяна), Производство на машини – 157 (спрямо 206,5 през 2024 г.), Химически продукти – 128 (спрямо 159,1 през 2024 г.), Производство на различни видове стоки – 266 (спрямо 132,6 през 2024 г.), Производство на първични метали – 127 (спрямо 121 през 2024 г.). Отделните щати с най-голям износ на стоки за България са: Аризона – 61.7 млн.щ.д., Калифорния – 45.3 млн.щ.д. (70.3 млн.щ.д.), Тексас – 43.9 млн.щ.д. (спрямо 120.3 млн.щ.д.), Флорида – 41.8 млн. щ.д. и Канзас – 37.9 млн. щ.долара. През 2024 г. отсъстват щатите Джорджиа, Айова и Илинойс. Щатите, които внасят най-много стоки от България са Калифорния – 261.6 млн. щ.д. (при 159.3 млн. щ.д.), Ню Йорк – 140.1 млн. щ.д. (спрямо 88.8 млн. щ.д.), Ню Джърси – 112.5 млн. щ.д. (при 124.8 млн. щ.д.), Флорида – 111.7 млн. щ.д. (завръща се след 2022 г.), и Масачузетс – 97.9 млн.щ.д. (при 101.7 млн. щ.д.). Износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 475 млн. щ.д. (спрямо 381 млн. щ.д. в доклада от 2024 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 664 млн. щ.д. (при 496 млн. щ.д., което е нов ръст от 25% на годишна база, което бие рекорда от 577 млн. щ.д. през 2018 г.).
Източник: Банкеръ (21.03.2025)
 
Чуждите инвестиции в България нараснаха с близо 18% в началото на годината Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през януари е положителен в размер на 338 млн. евро, като е по-голям със 17,7% (50,8 млн. евро) спрямо година по-рано. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 15,9 млн. евро за януари 2025 г. Той расте за година с 62,5 млн. евро. В централната банка отчитат, че нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 0,2 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,7 млн. евро преди година. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 255,8 млн. евро, при положителна стойност от 272,6 млн. евро за януари 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на плюс с 66,3 млн. евро, при положителна стойност от 61,2 млн. евро за януари 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина в началото на тази година възлиза на 30,5 млн. евро, при 34,4 млн. евро за януари 2024 г.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2025)
 
Разходите за труд в България нарастват с близо 13% през четвъртото тримесечие на 2024 г. Разходите за труд в България са продължили да растат и през зимните месеци на миналата година, като темпът остана същия, както и през летните. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие. За година общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица в периода от октомври до декември 2024 г. нарастват с 12,8%, колкото беше годишното увеличение през третото тримесечие. През последните три месеца на миналата година в индустрията увеличението е с 11,5%, в услугите – с 13,1%, a в строителството – със 17,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ и „Други дейности“ – с по 23,5%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 22,1%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 11,7%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо година по-рано варира от 24,4% за сектор „Други дейности“ до 3,9% за сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2025)
 
Дефицитът по текущата сметка достигна 467,1 млн. евро За януари 2025 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 467.1 млн. евро (0.4% от БВП) при отрицателно салдо от 181 млн. евро (0.2% от БВП) за януари 2024 г. , показват последни данни на БНБ за платежния баланс на страната. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през януари е отрицателен и в размер на 222,5 млн. евро при дефицит за 191,5 млн. евро точно преди година, докато дефицитът само по текущата сметка скочи рязко до 467,1 млн. евро спрямо отрицателно салдо за 181 млн. евро през януари 2025 г. Търговският баланс за януари 2025 г. е отрицателен в размер на 865.1 млн. евро (0.8% от БВП) при дефицит от 449.7 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на 2024 г. , като износът на стоки нараства с 1,7 млн. евро до 3,187 млрд. евро спрямо година по-рано, а вносът - с 417,1 млн. евро (скок с 11,5%) до 4,052 млрд. евро. Финансовата сметка през януари 2025 г. е отрицателна и в размер на 34,3 млн. евро, при дефицит за 504,3 млн. евро година по-рано, Капиталовата сметка е положителна и възлиза през януари 2025 г. на 244,6 млн. евро при отрицателен баланс за 10,5 млн. евро година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават през първия месец на годината с 338 млн. евро.
Източник: Труд (24.03.2025)
 
Почти 110 000 нови пенсии са отпуснати през 2024 година Почти 110 хиляди нови пенсии са отпуснати през миналата година, от тях 50 хиляди са инвалидни - поради общо заболяване, съобщава статистическият бюлетин на Националния осигурителен институт. На фона да отпуснатите 110 хиляди нови пенсии, прекратените са 105 хиляди, предимно поради смърт. Към 31-ви декември миналата година броят на пенсионерите у нас 2,056 милиона. От всички 453 хиляди инвалидни пенсии, най-много (40%) са тези за намалена работоспособност от 50 до 71 процента. Средният размер на изплатените пенсии през миналата година достига 833 лева, отбелязва ръст от 13 процента на годишна база. 937 лева е била тази за стаж и възраст, а инвалидната - средно 643 лева. С лична пенсия до минималната за стаж и възраст от 580,57 лева са 812 хиляди пенсионери или близо 40 на сто от всички, но след като се прибавят изплащани добавки, хората, които общо получават до минималната, вече намаляват до 524 хиляди или 25 процента. 670 хиляди са били тези, които са получавали към личната си пенсия вдовишка добавка в размер от 30 на сто от пенсията на починалия съпруг. На почти 81 хиляди е изплащана добавка за чужда помощ от 230 лева месечно, а почти 6 хиляди са с добавки по закона за репресираните.
Източник: БНР (25.03.2025)
 
Българите в чужбина изпращат на близките си у нас 100 милиона евро всеки месец По около 100 млн. евро средно на месец изпращат в България сънародниците ни, които работят в чужбина. За януари т.г. те са 108,8 млн. евро, показват последните данни на БНБ. Преди година сумата е била 106,4 млн. евро. Пикът за 2024-а е бил през май, когато у нас са влезли 182,1 млн. eвpo. Предишният рекорд от 172,2 млн. пак е бил през май, но година по-рано. За миналата година емигрантите са изпратили до България 1,32 млрд. евро. Размерът им е по-голям, тъй като БНБ отчита само преводите по банков път, през финтех компании и други фирми за парични услуги, за които се води статистика. Според финансови анализатори още 15-25% идват у нас на ръка или през други форми на преводи. Засега най-много пари идват от Германия, следват САЩ, Испания, Обединеното кралство и Гърция. Сред държавите е и Русия, както и далечни дестинации като Австралия и Южноафриканската република. От Германия за година влизат между 200 и 300 млн. евро, от Гърция те се движат в интервала между 60 и 80 млн. евро, а от ЮАР – около 2 млн. евро. Според различни изследвания близо 2 милиона домакинства у нас разчитат на помощ от чужбина. Парите отиват за изплащане на заеми, лечение, ремонти, битови сметки, дори за плащане на данъци и различни такси. Докато преди години пари от чужбина се влагаха и в имоти, последните данни за тези инвестиции са минус 0,2 млн. евро.
Източник: 24 часа (25.03.2025)
 
Банковите депозити на домакинствата нарастват с 12,2%, а кредитите с 20,7% През февруари 2025 г. се запазва тенденцията на по-бързо нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,7% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 12,2%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на февруари депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 141,915 млрд. лева (66,4% от БВП), като годишното им увеличение е с 11,1% след растеж с 9,9% през януари. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 47,021 млрд. лева (22% от БВП), нараствайки на годишна база с 9,2% след тяхно повишение с 8,1% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 8,7% на годишна база след повишение с 10,6% през първия месец на 2025 г., достигайки 4,177 млрд. лева (2% от БВП). В края на февруари депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 90,717 млрд. лева (42,4% от БВП), като се повишават на годишна база с 12,2% след растеж с 11,9% през януари 2025 г. В същото време кредитите за неправителствения сектор през втория месец на 2025 г. са в размер на 105,732 млрд. лева (49,5% от БВП), като нарастват на годишна база с 15,3% след повишение с 15,4% в началото на годината. Кредитите за нефинансови предприятия се повишават през февруари с 11,1% на годишна база след повишение с 11,5% месец по-рано, като достигат 49,775 млрд. лева (23,3% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през февруари 2025 г. пък са в размер на 47,55 млрд. лева (22,2% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,7% след повишение с 20,8% през януари 2025 г. През февруари жилищните кредити са за 26,473 млрд. лева и нарастват на годишна база с 29% (при годишно увеличение с 29,3% месец по-рано), докато потребителските кредити през втория месец на 2025 г. възлизат на 19,216 млрд. лева и са с 11,7% над нивата от февруари 2024 г. след тяхно повишение с 11,9% през януари 2025 г. През февруари 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 8,407 млрд. лева (3,9% от БВП), нараствайки на годишна база с 12% след тяхно повишение с 10,7% през януари.
Източник: econ.bg (26.03.2025)
 
Продажбите на нови коли в България намаляват През февруари в България са продадени 3394 нови автомобила, което е намаление с 5,8% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Огромен спад има при продажбите на дизелови коли (-31,8%), а при бензиновите намалението е малко (-3%). Същевременно продажбите на нови хибридни автомобили нарастват с 43,8%, като за месец са регистрирани 105 такива коли.
Източник: Труд (27.03.2025)
 
БВП на човек от населението в България расте за 11-та поредна година през 2024 г., но продължава да е най-нисък в ЕС Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, продължава да бъде най-нисък в България в рамките на целия ЕС, показват експресни предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат. През 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), се движи между 66% от средното ниво за ЕС в България и 241% в Люксембург. Информацията е по предварителните оценки на паритетите на покупателната способност (ППС) и БВП за 2024 г. При 10 държави членки, представляващи около 34% от населението на Европейския съюз, се надвишава средното за ЕС ниво на БВП на глава от населението, като Люксембург и Ирландия имат най-високи нива (съответно 141% и 111% над средното за ЕС), следвани от Нидерландия (с 35% над средното за ЕС), Дания (с 28%) и Белгия (с 17% над средното ниво за ЕС). Най-ниското ниво на БВП на човек от населението е регистрирано в България, като е 34% под средното за ЕС (или 66% от средното за Съюза). Пред България е Гърция (със 70% от средното за ЕС ниво) и Латвия (със 71% от средното ниво в ЕС). БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), все пак се повишава в България от 64% от средното ниво за ЕС през 2023 г. до 66%.
Източник: econ.bg (28.03.2025)
 
Очаква се НСИ да започне преговори с Евростат за ново райониране в страната Правителството даде на Националния статистически институт (НСИ) мандат за преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат" за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в България, както и да представи пред нея вариант за ново райониране. Целта е те да бъдат приведени в съответствие с европейските изисквания за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели. Според приетия от правителството вариант в новите четири региона за планиране влизат следните области: 1. Северният регион включва областите: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра; 2. Източният: Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол; 3. Южният: София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали; 4. Столичният включва област София (Столична община). Промяната се налага, тъй като Северозападният и Северният централен регион не отговарят на изискванията на "Евростат" за минимален брой на населението в регионите за статистически цели - 800 000 души. Изменението няма да се отрази на административно-териториалното устройство на страната.
Източник: Дума (28.03.2025)
 
Производствените цени в България растат и през февруари за трети пореден месец Производствените цени в България се увеличават на месечна и годишна база през февруари за трети пореден месец, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител се увеличава с 2,8% през февруари спрямо януари. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 6,5%, и в преработващата промишленост - с 4,2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1,2%. НСИ регистрира повишение на цените в преработващата промишленост при: производството на хранителни продукти - с 13,1%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,5%, производството на електрически съоръжения - с 4,6%. Намаление е отчетено при производството на мебели - със 17,9%, производството на тютюневи изделия - със 7,8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1,7%. Общият индекс на цените на производител през миналия месец е с 16,2% над нивото на февруари 2024 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42,6%, в добивната промишленост - с 30%, както и в преработващата промишленост - с 11,4%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 36,2%, производството на хранителни продукти - с 23,5%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 15,1%.
Източник: econ.bg (31.03.2025)
 
През март 2025 г. общият показател на бизнес климата се понижава През март общият показател на бизнес климата в България се понижава с 0.5 пункта в сравнение с февруари (от 20.9% на 20.4%), като намаление на показателя е регистрирано единствено в промишлеността, съобщава Националния статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ спада с 3.9 пункта (от 18.4% на 14.5%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Основните фактори, ограничаващи дейността в сектора, остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, посочени съответно от 56.8 и 30.7% от предприятията. През март съставният показател „бизнес климат в строителството“ се повишава с 0.9 пункта (от 23.3% на 24.2%) в резултат на по-благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се покачва с 1.1 пункта (от 35.4% на 36.5%), което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.. По-голяма част от търговците на дребно не предвиждат промяна в продажните цени през следващите три месеца. През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.5 пункта (от 8.9% на 12.4%) в резултат на позитивните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Банкеръ (31.03.2025)
 
Над 7 хил. заявления за хора от страни извън ЕС, желаещи да работят у нас От началото на годината до 10 март в Агенцията по заетостта са постъпили над 7 хиляди заявления за достъп на граждани от страни, извън ЕС, до българския трудов пазар. Обработени са над 560 декларации от работодатели и е регистрирана сезонна заетост за над 4200 граждани от трети държави. Част от заявленията получават откази поради това, че бизнесът има задължения към държавния бюджет. Ако дължимото се плати към бюджета, процедурата може да продължи. През последните шест години Агенцията по заетостта е издала разрешения за достъп до българския пазар на труда на повече от 108 хиляди работници и специалисти от 65 държави. За момента, желаещите да работят в България се концентрират само в няколко сектора - хотели и ресторанти, строителство, преработваща промишленост, информационно-комуникационни технологии и транспорт.
Източник: БНР (01.04.2025)
 
С 30% повече са пенсиите за инвалидност през 2024 г С 30% се е увеличил броят на пенсиите за инвалидност през 2024 г. спрямо година по-рано, сочат данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното обществено осигуряване е 109 613, като близо 40 000 от тях са получили пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 г. пенсии, те са 40,9%, а през 2023 г. той е бил 34,9%. Спрямо предходната година има увеличение на броя им с 9184, или с 30,1%. С намалена работоспособност над 90% са 6131 лица, с 981 – или 19% повече в сравнение с 2023 г. С намалена работоспособност от 71% до 90% са 10 357 лица, с 2356 - 29,4% повече от 2023 г. С намалена работоспособност от 50% до 70,99% са 23 216 лица, с 5847 - 33,7 на сто повече пенсионери от 2023 г. Лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са отпуснати на 51 243 лица или на 52,8% от всички пенсионирали се с лични пенсии (през 2023 г. този процент е бил 59,1%). Спрямо 2023 г. има намаление в броя на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст с 356 (0,7%).
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2025)
 
Брутният външен дълг расте и в края на януари е 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП) Брутният външен дълг на България в края на януари възлиза на 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП*), което е с 3.69 млрд. евро повече в сравнение с края на същия месец на миналата година. Тогава сумата е била 44.09 млрд. евро и 42.5% от БВП на страната, съобщава Българската народна банка. В края на януари краткосрочните задължения са 8.58 млрд. евро (18% от брутния дълг, 7.9% от БВП) и се повишават с 621 млн. евро на годишна база. За сравнение, тогава те са били в размер на 7.96 млрд. евро, 18.1% от дълга и 7.7% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.2 млрд. евро (82% от брутния дълг, 35.9% от БВП) в края на януари, като нарастват с 3.07 млрд. евро спрямо края на януари миналата година. Тогава тези задължения са били 36.13 млрд. евро, 81.9% от дълга и 34.8% от БВП на страната. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на януари е 12.81 млрд. евро (11.7% от БВП). Спрямо същия месец на миналата година (10 896.4 млн. евро, 10.5% от БВП) той нараства с 1.92 млрд. евро. Външните задължения на Централната банка са 2.05 млрд. евро (1.9% от БВП). Те нарастват с 41.5 млн. евро на годишна база, когато са били общо 2 млрд. евро при 1.9% от БВП на страната. Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 7.22 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се повишават с 580.3 млн. евро спрямо края на януари миналата година (6.64 млрд. евро, 6.4% от БВП). Външните задължения на „Други сектори“ са 12.62 млрд. евро (11.5% от БВП). Те нарастват с 611.3 млн. евро спрямо януари година по-рано. Тогава те са били 12.01 млрд. евро или 11.6% от БВП на страната.
Източник: Банкеръ (01.04.2025)
 
От 1 април 2025 г. се намалява прагът за регистрация по Закона за ДДС на 100 000 лв. С Държавен вестник бр. 26 от 27 март 2025 е изменена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС като прагът за задължителна регистрация по Закона от 1 април 2025 г. се намалява от 166 000 лв. на 100 000 лв., съобщава Националната агенция за приходите. В тази връзка от 1 април 2025 задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон възниква за данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които имат достигнат облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди тази дата. Следва да се има предвид, че посоченият праг е приложим при определяне на облагаемия оборот както за целите на задължителната регистрация по закона, така и в случаите на дерегистрация. Регистрираните лица с облагаем оборот за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца под 100 000 лв. към 1 април 2025 г., които желаят да останат регистрирани по Закона, нямат задължение да подават заявление за дерегистрация.
Източник: economy.bg (01.04.2025)
 
Основният лихвен процент за април намалява до 2,39 на сто Основният лихвен процент (ОЛП) се понижава до 2,39 на сто, считано от 1 април 2025 година, обявиха от Българската народна банка (БНБ). Това е поредният месец, в който БНБ намалява основния лихвен процент. През март той беше 2,59 на сто, през февруари - 2,82 на сто. За последно простата годишна лихва се повиши през септември 2024 година, когато добави 0,01 процентни пункта спрямо преходния месец до ниво от 3,54 процента. Основният лихвен процент се използва у нас предимно при изчисляването на законната лихва по задължения към държавата.
Източник: БТА (02.04.2025)
 
Ръст на производството на твърди горива През януари 2025 г. спрямо декември 2024 г. нараства производството на твърди горива - с 15.6%, и електрическа енергия - с 10.5%, съобщава Националния статистически институт. Намалява производството на автомобилен бензин с 13.2%, и дизелово гориво - с 3.6%. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение. Спрямо януари 2024 г. нараства производството на: твърди горива - със 71%, пропан-бутанови смеси - с 25%, дизелово гориво - с 13.6%, и електрическа енергия - с 13.4%. Намалява производството на автомобилен бензин - с 10.3%. Производството на природен газ остава без изменение. През януари 2025 г. спрямо декември 2024 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 15.8%, дизелово гориво - с 14.8%, автомобилен бензин - с 12.2%, пропан-бутанови смеси - с 8.6%, електрическа енергия - с 3.8%, и природен газ - с 1.0%. Не се наблюдава намаление при нито един от продуктите. Спрямо януари 2024 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 66.1%, дизелово гориво - с 16.4%, и природен газ - с 0.7%. Намаляват доставките на: автомобилен бензин - с 11.5%, пропан-бутанови смеси - с 2.6%, и електрическа енергия - с 0.6%
Източник: 24 часа (02.04.2025)
 
България запазва стабилно ниска безработица, на фона на спада в ЕС Безработицата в ЕС се е понижила до 5,7 на сто през февруари спрямо 5,8 на сто през януари и 6,1 на сто през февруари 2024 г., съобщи Евростат. По оценки на Евростат през февруари 2025 г. без работа са били 12,677 милиона души в ЕС, от които - 10,580 милиона в еврозоната. В сравнение с февруари 2024 г. безработицата се е понижила с 643 000 души както в ЕС, така и в еврозоната. България отчита февруарска безработица от 3,9 на сто - без изменение спрямо първия месец на текущата година и понижение спрямо 4,6 на сто от февруари миналата година. Безработните в страната ни са били 118 000 - с 1000 по-малко от предходния месец и с 4000 спрямо година по-рано. За България се отчитат 12 000 безработни младежи през февруари - леко повишение спрямо 11 000 през януари, но спад спрямо 20 000 през февруари 2024 година. Коефициентът на младежка безработица в страната ни е 10,7 на сто. В България безработицата сред жените е била 3,3 процента - без промяна спрямо януари, а сред мъжете - 4,3 на сто или лек спад спрямо нивото от 4,5 на сто през януари.
Източник: БТА (02.04.2025)
 
Дефицитът в Бюджет 2025 вече е 1.9 млрд. лв. Само за месец дефицитът в бюджета на България почти се е удвоил и към края на март достига 1.9 млрд. лв., показват предварителни данни на Министерството на финансите, докато към края на февруари минусът беше 1 млрд. лв. Бюджетът е планиран да завърши годината с до 6.4 млрд. лв. дефицит. Данните се отнасят за консолидираната фискална програма, която включва не само държавния бюджет, но и тези на здравната каса, общественото осигуряване и общините, или общо финансите на публичния сектор. През първите три месеца приходите на държавата (включително помощи и дарения) възлизат на 16.8 млрд. лв., като са с 6.8% повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-силно нарастват данъчните постъпления - с над 14%, но остава далеч под планирания общ ръст на приходите за годината с над 28% според бюджет 2025. Разходите по консолидираната фискална програма са 18.7 млрд. лв. през трите месеца, като се увеличават с 13.1% спрямо година по-рано. Най-много в началото на 2025 г. растат разходите за пенсии, заплати в държавния сектор, субсидии, както и за инвестиционната програма, отчитат от ведомството. Постъпленията от ДДС, един от основните приходоизточници в бюджета, започнаха годината по план с ръст близо 36% през януари. Към края на втория месец обаче техният ръст се стопява до 23%, макар да остава солиден, като сумата им възлиза на около 3.3 млрд. лв. По план обаче до края на годината държавата си е поставила за цел да събере над 24.8 млрд. лв. от ДДС, или с 33.7% повече, отколкото през миналата. От корпоративният данък са събрани 44 млн. лв. през първите два месеца в сравнение със 77 млн. лв. за същия период на 2024 г. Приходите от осигуровки надхвърлят 3 млрд. лв., като растат с над 11%, а тези от данък върху доходите на физическите лица - с 24% до над 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (03.04.2025)
 
Възраждаме производството на памук в България Според Министерството на земеделието и храните (МЗХ) прибраното количество влакнодаен памук през 2022 г. в България е 1086 тона, като се отчита намаление с 25,7% спрямо предходната година. Реколтираните площи възлизат на 1299 ха (12 990 дка), което е с 44,8% по-малко спрямо 2021 г., докато средният добив нараства с 34,6%, до 0,84 тона/ха. В годишния доклад на МЗХ от 2024 г. площите с памук в страната не са посочени. Отбелязано е само, че общото прибрано количество влакнодаен памук през 2023 г. нараства с 5,6% на годишна база, до 1147 тона, основно поради увеличение на средния добив с 5,5%. За сравнение през 70-те години в България е имало около 1 милион декара памук.Въпреки редуцираните площи с памук към днешна дата, страната ни е една от трите държави в ЕС, след Гърция и Испания, която отглежда и развива научна дейност с памук. Селекцията на памук в България се извършва единствено в Института по полски култури в Чирпан. Неговите основи са положени през 1925 г. като Земеделско опитно поле с Указ на цар Борис III. През годините институтът е претърпял различни трансформации, като в периода 1976-1982 г. е бил в състава на бившето ДСО “Текстилни влакна”- Пловдив като Институт по памука. Към днешна дата е под шапката на Селскостопанска академия. За близо век там са създадени близо 40 сорта памук и 8 технологии за производство при поливни и неполивни условия. От регистъра на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) е видно, че у нас масово се регистрират гръцки сортове памук, които се предпочитат от българските фермери.
Източник: Марица (03.04.2025)
 
Минимално нарастват новите регистрации на леки коли у нас Минимален е ръстът на новорегистрираните леки коли у нас през първите три месеца на годината спрямо същия период на миналата, показва статистиката на Пътната полиция. Само с 4,05% са се увеличи общо продажбите на нови и употребявани автомобили. До 1 април в България са регистрирани за първи път 65 928 леки коли, докато през първите три месеца на 2024-а са били 63 257. Общо бройката на машините във всички категории (вкл. автобуси, камиони, селскостопански и др.) е 83 476, а миналата година - 79 402. Тази година чисто новите леки автомобили са 11 839, а миналата са били 11 707 или само 132 коли повече. При търговските превозни средства - ванове, в категория N1, даже има и значително намаление - 1239 сега срещу 1820 през първите три месеца на миналата година.
Източник: Дума (04.04.2025)
 
Ръст в строителството, търговията и инвестициите и спад в промишлеността Спад с 3.5% в промишленото производство е регистриран през януари 2025 г. спрямо същия месец на 2024 година, сочат последни данни (към 3 април т.г.) на Националния статистически институт (НСИ) за ключовите показатели на България. На годишна база се отчита спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.5%, в добивната промишленост - с 4.5%, в преработващата промишленост - с 0.3%. През март 2025 г. доверието в промишлеността се повишава с 0.8 пункта спрямо предходния месец. Данните показват увеличение със 7.6% на строителната продукция в сравнение с януари 2024 г. - с 9.3% при строителството на съоръжения, с 9.0% при специализираните строителни дейности и с 5.2% при продукцията от строителство на сгради. През четвъртото тримесечие на 2024 г. по предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 57 587.2 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат по 8 942 лв. от стойностния обем на произведения БВП. При среден курс за тримесечието от 1.830944 лв. за 1 щатски долар, БВП възлиза на 31 452 млн. долара или по 4 884 долара на човек от населението. Преизчислен в единната европейска валота, БВП е 29 444 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 572 евро. Оборотът в търговията на дребно през януари 2025 г. нараства с 8.1% спрямо същия месец на 2024 г.. Ръст е регистриран във всички големи групи: "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 15.5%, "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9.8%, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 3.9%. Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 22.1%. Регистриран е спад с 1.5% в реално спрямо същия период на предходната година. През януари 2025 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността се повишава с 1.0 пункт в сравнение с октомври 2024 г., като достига 74.2%.
Източник: News.bg (04.04.2025)
 
Пазарът на бутилирана вода През 2023 е отчетен 6.5% ръст в годишната консумация на безалкохолни и бутилирани води на човек от населението в България, като оценките са за достигане на обеми общо 1860 милиона литра, в т.ч. с консумацията на вода в галони. Категорията "натурална минерална и изворна вода" расте и в обем, и в стойност. По данни на агенция GlobalData, пазарът на бутилирани води достига 720 млн. литра през 2023 и близо 800 млн. литра по предварителни данни през 2024, като тук се включва водата в опаковки до 11 л.
Източник: Капитал (07.04.2025)
 
Как американските мита ще се отразят на българската икономика? Новата митническа политика на Съединените американски щати може да доведе да влошаване на конкурентните предмиства на българските фирми и освобождаване на работници. Стокообменът между двете държави през последните години държи неголям, но устойчив дял, показват данните на Министерството на икономиката и индустрията. Износът от страната отвъд океана е около 2,5% от целия експорт на държавата, а вносът - 1,2 на сто. Отделно от това обаче много български предприятия са подизпълнители на европейски компании, които изнасят именно за Съединените щати. Един от секторите, които се очаква да бъдат засегнати, е автомобилостроенето. От министерството на икономиката изчакват позицията на Брюксел. Малка част от българските компании изнасят директно за Съединените американски щати. Голяма част от предприятията обаче са свързани непряко с износа отвъд океана. Около 11% от брутния вътрешен продукт на България се формира от фирмите, работещи в автомобилната индустрия. Част от тях изнасят за Съединените американски щати, а други са доставчици за европейски компании. Данни на икономическото министерство показват, че през последната година намалява износът на български стоки и суровини за САЩ. Средно стокообменът е с 8 на сто надолу, а само експортът - с две на сто. Значително намалява и вносът на американски продукти с над 19%. От години министерството не е назначавало търговски представител във Вашингтон. Оттам очакват, че ще има три основни последици за бизнеса - намаляване на конкурентоспособността, влошаване на каналите за доставка и засягане на българските компании работещи за износ.
Източник: Труд (07.04.2025)
 
Само за три години фермите в България са се стопили с 25 на сто Само за три години – от 2020 до 2023 г., броят на земеделските стопанства в България е намалял до 69 700, което е с цели 25% по-малко от числеността, отчетена по време на националното преброяване на стопанствата през 2020 г. 28% от общия брой на стопанствата се намират в Югозападен и Южен централен. Най-малък е броят на стопанствата с местоположение в Северозападния район – 11%. 85% от стопанствата са на физически лица. През стопанската 2022/2023 г. използваната земеделска площ (ИЗП, вкл. общата земя за паша на животни) е 43, 860 миилона декара, или 4 386 хил. ха, като тя намалява с 3% спрямо 2020 г. Физическите лица стопанисват 35% от използваната земеделска площ, а търговските дружества - 43%. През 2023 г. средната ИЗП обаче се увеличава с 29% спрямо 2020 г. Стопанствата средно разполагат с по 780 декара, или 78 ха обработваема земя. Средният размер на постоянно затревените площи са 310 дка, или 31 ха, а трайните насаждения - средно 40 декара, или 4 ха. Зърнените култури средно от едно стоапнство се отглеждат върху 720 декара, или 72 ха, лозята – върху 30 дка, или 3 ха. Големите стопанства с над 500 декара съставляват 19% от фермите, като те обработват 86% от ИЗП. 57% от земеделските стопанства разполагат с ИЗП между 2 и 50 ха. През 2023 г. стопанствата използват 11% собствена ИЗП. Относителният дял на обработваемата земя на открито е 75% от ИЗП на открито, постоянно затревените площи са 23%, трайните насаждения – 2%. Зърнено-житните култури са 60% от обработваемата земя на открито, а техническите – 31%. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа. Стопанствата, които отглеждат само полски култури най-голям дял 39 процента се падат на фермите, които обработват между 100 и 500 декара. 30% от стопанствата отглеждат пшеница и маслодайни култури върху 30 на сто от ИЗП в страната. 23 % от стопанствата притежават от 20 до 100 декара средно полски култури. При зеленчуците, гъбите и цветята, най-голям процент – 59 на сто от стопанствата, разполагат с до 10 декара ИЗП. Едва 19 процента от стопанствата имат от 10 до 20 дка, а от 16 на сто – имат между 20 и 100 дка. Само 4 на сто от стопанствата имат до 500 дка ИЗП със зеленчуци, гъби или цветя. При трайните насаждения най-много са малките и средните стопанства. Според статистиката 34% от фермите гледат до 10 декара, 20% гледат от 10 до 20 дка и 33% - до 100 дка. Едва 4% от стопанствата имат овощни градини до 500 дка. Малко над 1 процент са овощарите с над 500 дка.
Източник: econ.bg (07.04.2025)
 
Оборотът в търговията на дребно в България расте с 2,4 на сто на годишна база през февруари, но на месечна намалява с 1,7 на сто Намаление на оборота с 1,7 % през февруари, спрямо предходния месец, се наблюдава в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот се увеличава с 2,4 % спрямо февруари 2024 г. През февруари 2024 г. на месечна база е било отчетено увеличение на оборота в търговията на дребно с 0,9 на сто, а на годишна база - с 3,2 на сто. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. ръст на оборота е регистриран в "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,5 %, и "Търговия на дребно с нехранителни стоки" - с 3,7 %. Намаление е отчетено в "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 2,1 %. През февруари 2024 г. на годишна база е било отчетено увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия - с 10,3 % и при нехранителните стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,7 %, докато при автомобилните горива и смазочните материали се е наблюдавало намаление с 14 %.
Източник: 24 часа (08.04.2025)
 
Рекорди - в ръста на жилищните цени в България и в броя сделки в София и Бургас Цените на жилищата в България са се увеличили с 18.3% през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г., показват индексите за цените на жилищата на НСИ. Това е най-високият тримесечен ръст на годишна база от 2008 г. насам. Той е и най-високият годишен ръст за 2024 г., през която всяко тримесечие бележеше двуцифрено нарастване: първото - 16%, второто - 15.1%, третото - 16.5%. През четвъртото тримесечие спрямо третото тримесечие на 2024 г. нарастването на цените на жилищата е 2.7%. Сред градовете с над 120 хил. жители най-голямо увеличение е регистрирано в Русе (8%), следван от Пловдив (5.9%), Варна (5.1%) и Стара Загора (4.5%). В София поскъпването на тримесечна база е 2.2%. Най-слабо е в Бургас (1.5%). Покупко-продажбите на имоти в София и Бургас през първото тримесечие на 2025 г. като брой са на най-високото си ниво от поне 20 години насам, сочат данни на Агенцията по вписванията. В София е регистриран ръст 17.7% на годишна база до 8588 сделки. Близо 60% от тях са с ипотека. Сделките в Бургаска област са 1837 - с 10.1% повече спрямо същия период на 2024 г. Малко над 41% от тях са с кредит. Във Варна е регистриран спад от 2.1% до 3099 сделки. В Пловдив - ръст от 3.5% до 3482 сделки.
Източник: Капитал (08.04.2025)
 
През 2024 г.: Продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра През 2024 г. продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра, отчетоха от Съюза на пивоварите в България. За последната 2024 г. капиталовите инвестиции в икономическа дейност ,,Производство на пиво и малц“ възлизат на рекордните 80 милиона лева. В сравнение с предходната 2023 г., увеличението на дълготрайните материали активи е с 40 %, т. е. - с 23 милиона лева. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 435 млн. лева, а добавената стойност на индустрията е 470 милиона. В България по лиценз се произвеждат 10 световни марки бира. За последните 12 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си над 15 нови продукта включително и 2 глобални луксозни марки. През 2024 г. консумацията на безалкохолна бира у нас е над 80 000 хектолитра, което е увеличение на потреблението с около 35% спрямо 2023 г. Средната заплата в бирената индустрия винаги е сред първите 10 икономически дейности с най-високи доходи на заетите. В края на 2024 г., по данни на НОИ, средният осигурителен доход в пивоварните предприятия е 2680 лева. През 2024 г. членовете на СПБ са пуснали на пазара 4767 тона ПЕТ опаковки, което е с 37% по-малко от 2020 г. През 2024 г. е спестено и производството на 4100 тона стъклени бутилки, като се отчита увеличение на повторната употреба на 30 на сто от оборотния амбалаж.
Източник: Дарик радио (10.04.2025)
 
Над 120 000 млади българи затънаха в дългове към ЧСИ Около 120 000 млади българи на възраст до 30 години имат дългове към ЧСИ, което е доказателство за това, че не могат да управляват адекватно финансите си, съобщава Сийка Анадолиева от Камарата на частните съдебни изпълнители. Все повече млади хора не само имат задължения, ами те са просрочени, осъдени са и по тях има заведени изпълнителни дела. 4000 от задлъжнелите млади хора са на възраст между 18 и 20 години, сред които млади хора, които още не са завършили училище. Над 36 000 са длъжниците между 20 и 25 години. Останалите близо 80 000 са на възраст между 25 и 30 години. Най-често задълженията са вследствие на потребителски кредити. Много често те са за покупка на по-луксозни стоки - техника и компютри, както и за почивки. Младите хора искат да имат един по-добър стандарт на живот, отколкото подволяват доходите им и затова най-често взимат кредитите. Генералният проблем е ниската финансовата грамотност на младите българи, за което са отговорни семейството, образованието и професионалната среда.
Източник: Money.bg (11.04.2025)
 
НСИ отчита спад в добивната промишленост в България Календарно изгладения индекс на промишленото производство в България през февруари 2025 г. отчита намаление с 4.6% по данни на Националния статистически институт. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - със 7.1%, в добивната промишленост - с 1.8%, а ръст е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари миналата година е регистриран при производството на основни метали - с 36%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 23.6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 19.3%. Ръст пък е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 54.6% и производството на тютюневи изделия - с 37.5%. През февруари 2025 г. календарно изгладените данни показват увеличение със 7.4% на строителната продукция спрямо същия месец на 2024 г. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. е регистрирано увеличение с 9.7% при строителството на съоръжения, със 7.6% при специализираните строителни дейности и с 5.8% при продукцията от строителство на сгради.
Източник: News.bg (11.04.2025)
 
Търговският дефицит на България расте с повече от 52% през първите два месеца на годината Дефицитът на България в стокообмена през февруари се увеличава на годишна база (8,73%) и към края на месеца възлиза на 969,1млн. лева. За първите два месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 2,943 млрд. лева, като дефицитът расте с повече от 52,09%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - февруари 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 12,832 млрд. лв., което е с 1,7% по-малко в сравнение с година по-рано. През първите два месеца в страната са внесени стоки на стойност 15,776 млрд. лв. (по цени CIF), или с 5,2% повече спрямо същия период на 2024 година. При търговията със страни от Европейския съюз през първите два месеца на тази година са изнесени стоки за 8,306 млрд. лева, а вносът възлиза на 8,936 млрд. лева. Така се отчита дефицит на близо 630 млн. лева. Само за февруари дефицитът възлиза на 388 млн. лева, което е ръст с 2,53%. От януари до февруари износът на стоки от България за трети страни намалява с 4,1% за година и е на стойност 4,526 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Северна Македония, Украйна и Гибралтар, които формират 53,1% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (105,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (88,7%). Вносът на стоки в България от трети страни през първите два месеца на тази година нараства със 17,2% на годишна база и е на стойност 6,840 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. През февруари вносът на стоки в България от трети страни нараства за година с 4% и 3,068 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (50,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за първите два месеца на 2025 г. е на минус с 2,313 млрд. лева. През февруари то салдо също е отрицателно и е на стойност 581,1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2025)
 
БНБ обяви колко нови милионери има в България Към февруари 2025 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации в България възлизат на над 90.7 млрд. лв., като се наблюдава годишно увеличение от 12.2%. Депозитите с най-големи суми (включително тези над 1 милион лева) са се увеличили, като това е индикатор за ръст на броя на хората с високи спестявания – т.нар. нови "милионери". Според данни на Българската народна банка (БНБ), към края на септември 2024 г. в България има общо 1659 банкови влога с наличности над 1 милион лева. Това представлява увеличение с 249 нови милионерски влога в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: econ.bg (14.04.2025)
 
Бaн?итe y нac oтчeтoxa oбщa пeчaлбa зa 2024-a oт 3,7 млpд. лeвa Банките в България отчетоха обща печалба за цялата 2024 г. в размер на 3,7 млрд. лв., което е с 277 млн. лв. (8,1 процента) повече спрямо реализираната обща печалба за 2023 година. Общият нетен оперативен доход на банковата система на годишна база се е повишил с 962 млн. лв. (13,9 процента) до 7,9 млрд. лв. За това допринася най-вече увеличението на компонента с най-висок дял (70,7 процента) - нетният лихвен доход. Спрямо 2023 г., нараства също нетният доход от финансови инструменти и нетният доход от такси и комисиони, а "другите нетни доходи" намаляха. За цялата 2024 г. размерът на нетния лихвен доход възлиза на 5,6 млрд. лв., като за година показателят се увеличава със 723 млн. лв. (14,9 процента). През периода, в неговия състав приходите от лихви са нараснали с 851 млн. лв. (14,5 процента) до 6,7 млрд. лв., а разходите за лихви - със 128 млн. лв. (12,4 процента), до 1,2 млрд. лв. Спрямо 2023 г. нетният доход от такси и комисионни за 2024 г. се е увеличил със 132 млн. лв. (8,9 процента) до 1,6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход е 20,6 процента. През четвъртото тримесечие на миналата година активите на банковата система нараснаха с 5 процента (9,2 млрд. лв.) и в края на декември възлязоха на 191,6 млрд. лв.
Източник: Money.bg (14.04.2025)
 
Износът отбелязва 1.7% спад към февруари Износът на стоки от България продължава да намалява. През първите два месеца на 2025 г. експортът възлиза на 12.8 млрд. лв. или с около 225 млн. лв. по-малко в сравнение с година по-рано, показват предварителни данни на НСИ. Понижението идва предимно от по-малко продажби към страни извън Европейския съюз, докато тези към блока се запазват приблизително на нивото от миналата година. Така, износът на България отчита две поредни години на спад, след като през 2022 г. достигна рекорни нива. Миналата година резултатът беше 2.9% надолу спрямо 2023 г. При търговията с трети страни, с близо 89% пада износът на растителни и животински масла и мазнини, от които България изнася предимно олио. Групата обаче е сравнително малка - едва 17 млн. лв. При най-голямата категория, машини и оборудване, стойността пада с близо 8% до 857 млн. лв. през първите два месеца. Това отчасти се компенсира от 36% ръст при храни и живи животни до 843 млн. лв., както и от удвояване на продажбите на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. Сходна е картината в износа към ЕС за януари, за който подробна разбивка НСИ публикува с месец по-късно - най-голям ръст статистиката отчита при напитки и тютюн - 41.6%. Годината обаче започва със значителен спад от над 25% в продажбите към европейския пазар на енергийни продукти (горива и електроенергия). Въпреки икономическите трудности за Германия, българският износ към най-големия ни търговски партньор се увеличава в началото на годината с над 6%, след като 2024 г. завърши също с ръст от 8.3%. Към февруари значително спадат продажбите към Китай, Южна Корея и Великобритания. Междувременно, докато износът пада, вносът в България значително се увеличава, вероятно движен от силното вътрешно потребление. Така търговският баланс на страната е отрицателен, като само през първите два месеца възлиза на 2.9 млрд. лв. и се увеличава с над 50% на годишна база. Това се дължи на 17% ръст на вноса от трети страни, докато този от ЕС леко се свива. Най-много от страни извън ЕС расте вносът на разнообразни готови продукти - с над 50%, както и на храни - с 36%.
Източник: Капитал (15.04.2025)
 
Стабилизация на годишната инфлация през март на ниво от 4% Годишната инфлация в България се стабилизира на февруарското ниво от 4%, докато инфлацията на месечна база за забави до 0,2% от 0,6% през февруари, а за януари ръстът беше 2%. Това показват изнесените данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2,6%, докато от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.), инфлацията се повишава с 2,8 на сто. Най-сериозно е увеличените на месечната инфлация при секторите: "Съобщения" - с 1,3%, следван от здравеопазването - с 0,9%, ресторанти и хотели - с 0,8%, хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,6%, "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома" - с 0,3%, в образованието - с 0,1% и в сектор "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" - с 0,1%.Понижение на цените на месечна база е отчетено в сектор "Развлечение и култура" - с 2,7%, както и при транспорта (с 0,7%) и при "Облекло и обувки" (спад с 0,6%). Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през март 2025 г. се повишава с 0,3% на месечна база, докато хармонизираната инфлация при потребителските стоки на годишна база се ускорява до 4% от 3,9% през предходните два месеца, достигайки най-високо ниво от декември 2023 г. насам. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност, които се отчитат за присъединяването на България към еврозоната. Индексът на цените за т.нар. малка потребителска кошница, регистрира увеличение с 0,6% на месечна база и с 4,3% - от началото на 2025 г.
Източник: Money.bg (15.04.2025)
 
Животът е поскъпнал с над 38% за 5 години Натрупаната инфлация в България за последните три години (март 2025 г. спрямо март 2022 г.) е 22,2%, а за последните пет години (март 2025 г. спрямо март 2020 г.) поскъпването е 38,2%, обяви НСИ. Вече двадесет и втори месец годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ. През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7%) - за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1%. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7%.
Източник: Дума (16.04.2025)
 
Чуждите инвестиции в България се свиха с над 26% Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 685,6 млн. евро за първите два месеца на настоящата 2025 година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 10,8 на сто на сто по-нисък спрямо периода януари-февруари 2024 година. За сравнение, за първите два месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 768,2 млн. евро или с 82,6 млн. евро повече. Чуждестранните инвестици за периода януари-февруари 2025 година се равняват на 0,6 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Само за месец февруари нетният поток на преките чуждестранни инвестиции е положителен в размер на 353,8 млн. евро. През същия месец на миналата 2024 година нетният поток е бил положителен и е достигал 481 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1,7 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,5 млн. евро за януари-февруари 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 9,3 млн. евро за януари-февруари 2025 г. Той е по-голям с 40 млн. евро от този за януари-февруари 2024 г., който е отрицателен в размер на 30,8 млн. евро. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат), е положителна и възлиза на 579,2 млн. евро, при положителна стойност от 554,4 млн. евро за януари-февруари 2024 година. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 97,1 млн. евро, при положителна стойност от 244,6 млн. евро за януари-февруари 2024 година.
Източник: actualno.com (16.04.2025)
 
Нови правила за работодателите заради електронната трудова книжка Министерството на труда и социалната политика предлага промени в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, свързани с въвеждането на електронната трудова книжка, която ще влезе в сила от 1 юни тази година. С измененията се регламентира, че данните за трудовата дейност на работниците ще се вписват в регистър чрез така наречените електронни трудови записи (ЕТЗ), които ще служат като официални удостоверителни документи. За да се облекчи процесът, се предлага работодателите да могат да подават ЕТЗ не само с квалифициран електронен подпис, но и с персонален идентификационен код (ПИК) от Националната агенция за приходите. Това е особено полезно за малки и средни предприятия, които нямат достъп до електронен подпис, но разполагат с ПИК. Микропредприятията с до петима наети лица ще имат възможност да подават записи и на електронен носител с придружително писмо. Същият подход ще се използва и при корекция на грешно вписани договори, открити при проверки от Инспекцията по труда или НАП. Освен това се предвижда работодателите с до петима служители да могат да получават информация на хартиен носител за данни от трудовото минало на новонаети работници. Това ще улесни малкия бизнес, като намали административната тежест и разходите. Промените ще влязат в сила на 1 юни, когато започва реалното вписване в регистъра на заетостта.
Източник: econ.bg (17.04.2025)
 
Фалитите са се увеличили с 10% за година Близо 1100 правни единици у нас са влезли в процедура по несъстоятелност през първото тримесечие на 2025 г., показват данните на Националния статистически институт. Това е скок с цели 10 на сто на годишна база. В същото време, при новорегистрираните фирми имаме застой и даже леко намаление на бройката с 0,2% до 12 207. Традиционно, най-голям е броят на фалиралите фирми в сектор "Търговия на едро и дребно, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 965 или 88,5% от общия брой. На второ място са тези в сферата на финансовите и застрахователните дейности, недвижимите имоти, професионалните, научни, технически, административни и спомагателни дейности - 34. Има и 21 фалирали промишлени предприятия. Все още нивото на фалитите в началото на годината е по-ниско от това през 2023 г. и особено през 2022 г. (когато достигнаха над 1230), но са значително повече от тези през първото тримесечие на 2021 г. - 961. В сравнение с края на миналата година все пак виждаме ръст на новорегистрираните фирми с 9,5% и спад на банкрутиралите с 6,4%.
Източник: Money.bg (22.04.2025)
 
Дългът на България за 2024 г. е бил 24,1 на сто от БВП Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,846 млрд. лв. или 24,1 на сто от БВП, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. дългът е бил в размер на 42,383 млрд. лв., което е представлявало 23,1 на сто от БВП. През 2024 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,158 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,277 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Година по-рано справка в НСИ сочи, че дефицитът в "Държавно управление" е било 3,454 млрд. или 1,9 на сто от БВП, в "Централно управление" - 3,375 млрд. лв., или 1,8 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал през 2024 г. дефицит от 810 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. През 2023 г. дефицитът в "Местно управление" е бил 201 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е реализирал излишък от 121 млн. лева.
Източник: 24 часа (23.04.2025)
 
Средната пенсия надхвърли 920 лв. Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2025 г. е 1027,26 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок със 116,77 лв. (12,8%). Средната пенсия за стаж и възраст за март е малко по-ниска от февруарската, която беше 1029,25 лв., като средната стойност зависи от новоотпуснатите и прекратените пенсии, тъй като през този период не е правено осъвременяване или други корекции. Средната пенсия за март при включване на всички видове пенсии (заедно с нетрудовите) е 928,58 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. тя е по-висока със 101,73 лв. (12,3%). Разходите за пенсии за първите три месеца на годината са 5,73 млрд. лв., което е 23,8% от плана за годината. Спрямо същия период на 2024 г. разходите за пенсии са с 664,8 млн. лв. (13,1%) повече. Броят на пенсионерите за месец март 2025 г. е 2 054 938, което е увеличение с 14 757 (0,7%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Приходите към март 2025 г. са 3,46 млрд. лв., което представлява 22,8% изпълнение на плана за годината. Това е с 421,8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи възлизат на 6,45 млрд. лв., което е 23,6% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение със 740,1 млн. лв. Недостигът е покрит с трансфер от републиканския бюджет, като към март той е вече 3,058 млрд. лв.
Източник: Сега (23.04.2025)
 
МВФ запазва прогнозата си за 2,5 на сто ръст на българската икономика през тази година Ръстът на икономиката на България ще се забави до 2,5 на сто през тази година, след като през миналата година бе 2,8 на сто, се посочва в пролетното издание на "Преглед на световната икономика" на Международния валутен фонд (МВФ). Фондът запазва оценката си за България, дадена през октомври 2024 година. Това се случва на фона на понижена прогноза за ръста на глобалната икономика до 2,8 на сто спрямо очакваните през януари 3,3 на сто. За еврозоната МВФ залага на по-нисък ръст на БВП от 1,0 на сто, колкото бе в междинните прогнози през зимата, или 0,8 на сто. За целия ЕС Фондът също прогнозира забавяне на икономическия растеж през тази година - до 1,2 на сто, спрямо 1,4 на сто, записани в анализа от януари. По отношение на инфлацията в България, МВФ очаква през 2025 г. тя да се ускори до 3,7 на сто след 2,6 на сто през 2024 г. Спрямо октомврийския доклад прогнозата е завишена с 1,1 процентни пункта. В положителен контекст е развитието на безработицата у нас – МВФ очаква тя да се понижи до 4,1 на сто през тази година след ниво от 4,2 на сто, отчетено през 2024 г. В есенните си прогнози Фондът предвиждаше безработицата да остане на равнище 4,2 на сто и през тази година. За 2026 г. Фондът очаква нарастването на БВП на България да се ускори до 2,7 на сто, инфлацията да се забави до 2,3 на сто, а безработицата да запази ниво от 4,1 на сто.
Източник: БТА (23.04.2025)
 
Oт 2.4% до малко над 3%: нова порция прогнози за българската икономика Високата несигурност около търговската война, която американският президент Доналд Тръмп поде с почти целия свят, рязко влоши перспективите пред глобалната икономика. Повечето международни институции към момента залагат реалният ръст на БВП на българската икономика да нарасне с между 2.4% и малко над 3% тази година или приблизително колкото и през миналата, която завърши с 2.8%. С 2.5% ще се разшири българската икономика тази година и с 2.7% през 2026 г., залага Международният валутен фонд (МВФ) в новата си макроикономическа прогноза World Economic Outlook. Значително нагоре обаче са ревизирани очакванията за инфлацията в страната - до 3.7% средно за годината, в сравнение с 2.6% преди. Още от началото на 2025 г. ръстът на цените в България се ускори и се движи около 4% през последните два месеца по данни на НСИ. В последната си прогноза, публикувана през януари, БНБ също залага 2.5% ръст на икономиката тази година и 3% следващата. Предстои обаче скоро тя да бъде обновена. Но за 2026 г. БНБ очаква забавяне до 2.2%, доста под заложената по-рано стойност. Централната банка също така очаква по-висока инфлация отпреди - 3.5% към края на 2025 г. и 3.8% средно за годината. Въпреки оптимистичните прогнози годината започна със спадове в основните сектори на българската икономика. Към февруари производството в индустрията се понижава със 7.4% на годишна база, а строителството е 2.4% надолу, отбелязва в последния си икономически бюлетин ОББ. Банката залага 2.4% реален ръст на икономиката тази година и леко ускорение до 2.6% следващата, като нейната прогноза е една от най-консервативните до момента. Според "Уникредит Булбанк", перспективите пред растежа остават стабилни благодарение на силното вътрешно търсене и най-вече на частното потребление. В комбинация с очакваните по-високи инвестиции тази година ръстът на българския БВП ще се ускори до 3.1%, прогноза финансовата институция. Сходни темпове от 2.9% залага и Европейската комисия в прогнозата си от есента на миналата година, която също предстои скоро да бъде обновена. Държавният бюджет пък е планиран при очаквания на Министерството на финансите за 2.8% ръст на БВП, които според повечето институции засега изглеждат постижими.
Източник: Капитал (24.04.2025)
 
Спрямо година по-рано производството на електроенергия се увеличава Производството на електроенергия в България от първи януари до двадесети април тази година се увеличава с 15.14 % на годишна база до обем от 14 082 605 MWh. За сравнение през посочения период на 2024 г. производството на електроенергия е било от порядъка на 12 230 370 MWh. Потреблението на ток за посочения период от настоящата 2025 година в сравнение с предишната нараства с 9.98 % до обем от 13 317 310 MWh (преди седмица – плюс 10 %). Година по-рано през посочения период потреблението на електроенергия е било от обем от 12 109 061 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия за отчитания период от 1 януари до 20 април тази година в сравнение с миналата нараства с 530.86 % до обем от 765 295 MWh. През аналогичните дни на предходната 2024 година салдото (износ-внос) на електроенергия е било в обем от 121 309 MWh. Участието на базовите централи се увеличава с 18.28 % достигайки до обем от 11 367 655 MWh (плюс 18.70 % преди седмица). Година по-рано дела на базовите централи е бил от порядъка на 9 611 002 MWh. На плюс остава е и дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период на 2025 година се увеличава с 16.11 % до обем от 963 854 MWh (седмица по-рано – плюс 18.46 %). През посоченото време на 2024 година дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 830 119 MWh. Положителните данни през настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 29.52 %), въпреки намалението на вятърните мощности (минус 10.07 %) и биомасата (минус 6.04 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа нараства на годишна база със 17.45 % до 999 776 MWh (преди седмица – плюс 18.43 %). Година по-рано участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизало на 851 241 MWh. Положителните резултати през времето от настоящата 2025 г. се дължат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 31.43 %) и биомасата (плюс 10.72 %) на фона на спада на вятърните мощности (минус 11.33 %). Продължава да намалява участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ). За сравнение, ако през посочения период на предишната 2024 година ВЕЦ са участвали в енергийния баланс на страната с обем от 938 008 MWh, то през настоящата 2025 г. това участие се свива до 751 320 MWh. Това представлява намаление с 19.90 % (седмица по-рано или за отчетния период до 13 април – минус 18.59 %).
Източник: 3e-news (24.04.2025)
 
Брутните записани премии на компаниите по общо застраховане достигат 3.9 млрд. лв. Брутните записани премии, реализирани от компаниите в България по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 3.906 млрд. лв., в т.ч. 43.7 млн. лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват със 7%, съобщава Комисията за финансов надзор. Общата стойност на активите на компаниите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5.909 млрд. лв. към 31 декември 2024 г. Спрямо година по-рано активите растат с 11 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на компаниите по общо застраховане възлиза на 3.388 млрд. лв. в края на 2024 г., като растат с 417 млн. лв., или 14 на сто спрямо 12 месеца по-рано. Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 57% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане. Брутните записани премии, реализирани от компаниите по животозастраховане и тези със смесена дейност, към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на 773.9 млн. лв., в т.ч. 169.7 млн. лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., брутните записани премии, реализирани от компаниите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват със 7%. Общата стойност на активите на компаниите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2.996 млрд. лв. в края на годината. Спрямо година по-рано повишението на активите е от 15%.
Източник: econ.bg (25.04.2025)
 
България е похарчила над 3 млрд. лева за отбрана през 2024 година През миналата година България е похарчила 2,208 милиарда долара (3,964 милиарда лева), или 2,04 на сто от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Това сочат оценките от оповестения годишен доклад на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По този начин страната ни за първи път ще изпълни поставената през 2014 г. от НАТО цел. Тя предвижда всяка страна членка да изразходва поне 2 на сто от своя БВП за отбрана. Целта бе поставена след руската анексия на Крим преди 11 години. Според оценката от доклада, БВП на страната ни за 2024 г. е 108,425 милиарда долара. Това прави по 14 200 долара на глава от населението и означава, че сме изразходвали за отбрана по 289 долара на човек. 16 страни от Алианса харчат повече от България. Показателите ни са равни с тези на Албания. Най-големи са разходите на Полша - 4,07% от БВП, а най-малки на Испания - 1,24%. Оценката за САЩ е 3,19 на сто. Същевременно американският президент Доналд Тръмп настоява страните членки на НАТО да харчат най-малко 5 на сто от своя БВП за отбрана. Според оценките за 2024 г. военният персонал у нас е 26 900 души. 32,47 на сто от разходите за отбрана у нас са за военно оборудване. Малко над половината или 51,59%, са за персонала. Само 4,56 процента са за инфраструктура. По други направления са похарчени 11,37%.
Източник: econ.bg (28.04.2025)
 
Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,4 на сто, а кредитите с 20,7 на сто в края на март на годишна база Депозитите на домакинствата в България се увеличават с 11,4 на сто, а кредитите с 20,7 на сто в края на март на годишна база, показват данните на БНБ. В края на март депозитите на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 90,836 млрд. лв. (42,5 процента от БВП), което е увеличение с 11,4 процента спрямо същия месец на 2024 г. За този период депозитите на нефинансовите предприятия са 46,799 млрд. лв. (21,9 процента от БВП) като на годишна база те се увеличават с 8 процента. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 18,3 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 4,577 млрд. лв. (2,1 процента от БВП).Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия и домакинства) са 142,212 млрд. лв. (66,5 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,5 процента. Кредитите за неправителствения сектор са 106,494 млрд. лв. (49,8 процента от БВП) в края на март. Те се увеличават на годишна база с 14,8 процента. Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последните дванадесет месеца е 135,8 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 135,8 млн. лв. (в т. ч. 0,5 млн. лв. през март) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 48,372 млрд. лв. (22,6 процента от БВП). Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,7 процента. Жилищните кредити са 27,031 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,4 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,454 млрд. лв. и се увеличават с 14,6 процента спрямо март 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 25,2 процента и достигат 513,4 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17,1 процента на годишна база през март и в края на месеца са 552,7 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 9,9 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 49,520 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,602 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на март. В сравнение с март 2024 г. те се увеличават с 12,9 процента.
Източник: Стандарт (28.04.2025)
 
Ръст на доходите на домакинствата в България Данните на НСИ за домакинските бюджети през 2024 г. показват ръст на доходите с 18,5% спрямо предходната година – до 12 857 лева средно на лице. Нараства дела на доходите от работна заплата, от трудова дейност извън работната заплата и от самостоятелна заетост – до общо 63,5% от доходите при 61,4% през 2023 година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 32,2% от общия доход на домакинствата, пишат в анализ от Института за пазарна икономика. Разходите на домакинствата във всички групи нарастват, но структурата им се изменя. Делът на разходите за потребление продължава да се свива – до 80,8% – за сметка на увеличения дял на разходите за данъци и осигуровки – до 14,0% общо за 2024 година. За сравнение разходите за данъци и осигуровки са 13,5% през предходната година и 11,4% десет години по-рано. Структурата на разходите за потребление също се променя значително. Делът на разходите за храна и напитки намалява постоянно и значително за десетгодишен период. Делът на разходите за жилища, комунални услуги и горива също се свива, но този за жилищно обзавеждане и поддържане на дома се увеличава. Сериозен и стабилен ръст се вижда и при дела на разходите за свободно време, култура и образование.
Източник: econ.bg (29.04.2025)
 
Сделките с жилища в София нарастват с 10.4% Пазарът на жилища в България през първото тримесечие на 2025 г. нараства слабо. Покупките на апартаменти, къщи и други сгради се увеличават с едва 2.19% (с 586 броя) спрямо същия период на 2024 г. и достигат 27 364. В предходното тримесечие - четвъртото на 2024 г., индексите на цените на жилищата на НСИ регистрираха 18.3% ръст на годишна база - най-високият от 16 години насам, а и най-високият в ЕС. И не само това - през всяко от тримесечията цените нарастваха двуцифрено - с 16% през първото, 15.1% през второто, 16.5% през третото. От началото на януари до края на март сделките с поземлени имоти се увеличават с малко повече - 3.21% на годишна база (928 имота) до 29 804. Така средният ръст на пазара на недвижими имоти в страната излиза малко по-висок - 2.72%. Общо през първото тримесечие са изповядани покупко-продажби на 57 168 имота. Сред тях лек превес имат сделките със земи (52%) - от парцели в регулация до земеделски площи. Останалите 48% са за сгради или части от сгради. София е не само най-големият пазар на имоти в страната с най-високите цени, но и лидер по ръст на сделките през първото тримесечие. През периода покупко-продажбите на жилища и други сгради нарастват с 10.4% до 6921. Фактически една четвърт от сделките с апартаменти, къщи и сгради в страната през периода са се случили именно в столицата. Истинският бум в службата по вписвания в София обаче е при сделките със земи. През първото тримесечие броят им нараства с 33.7% (1088) до 4313, като в сравнение с оборота в страната това е едва 14.5%. Заради сделките със земи средният ръст на пазара на недвижими имоти в София през първото тримесечие (18.3%) е по-голям от жилищния. Изповядани са общо 11 234 имотни сделки.
Източник: Капитал (29.04.2025)
 
Лихвите по депозитите на домакинствата в лева намаляват, а в евро – растат, През март в сравнение с февруари тази година средните лихвени проценти по депозитите с договорен матуритет (ДДМ) в левове и в евро за нефинансовите предприятия намаляват съответно до 1.69% и 1.84 на сто, съобщава Българската народна банка. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове се повишава и е 0.06%, а по тези в евро се понижава – до 0.13 на сто. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 60.6 млн. лв. до 736.2 млн. лв., а по тези в евро намалява с 43.9 млн. лв. до 749.1 млн. лева. През март средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове за домакинствата намалява до 0.93%, а по тези в евро се увеличава и вече е 1.43 на сто. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на ниво от 0.01%, а по тези в евро намалява незначително до 0.01 на сто. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро остават без промяна на нивата от февруари съответно от по 0.18% и 0.16 на сто. Въпреки свиването на лихвите, обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 12.6 млн. лв. до 313.4 млн. лева. По-високата лихва по депозитите с договорен матуритет в евро е привлякла допълнително клиенти и новите влоговете се увеличават с 31 млн. лв. до 288.6 млн. лева.
Източник: econ.bg (30.04.2025)
 
Населението на България се е стопило до 6,437 млн. души през 2024 г. През 2024 г. населението на България намалява в сравнение с предходната година с 8121 души, или с 0,13%, до 6 437 360 души, отчита Националният статистически институт (НСИ). Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намаляват хората в трудоспособна възраст, нивото на общата смъртност продължава да е високо. Намалява броят на живородените деца, като в същото време намалява детската смъртност. През 2024 г. мъжете в България са 3,095 милиона (48,1%), а жените - 3,342 милиона (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1,544 милиона, или 24% от населението на страната. Децата до 15 години в страната са 901 843, или 14% от общия брой на населението в края на 2024 г. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,3 години в края на 2024 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата – 47,6 години. Населението в трудоспособна възраст за 2024 г. е 3,765 милиона души, или 58,5% от населението на страната. За сравнение, населението в трудоспособна възраст към края на 2023 г. е 3,769 млн. души. Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1,7 милиона души, или 26,4%, а под трудоспособна възраст - 971 000 души, или 15,1% от населението на страната. Към края на 2024 г. в градовете живеят 4,744 милиона души, или 73,7%, а в селата – 1,693 милиона души, или 26,3% от населението на страната. Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 35,5 на сто от населението на страната. През миналата година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6,6 на сто. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Броят на починалите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност - 15,6% при 15,7‰ за 2023 година. Спрямо предходната година починалите намаляват с 270, или с 0,3 на сто. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34,9% имат българско гражданство, а 13,6% са граждани на държави от ЕС. Сред дошлите да живеят в страната 16% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11,1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%). В резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души през миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2025)
 
Брутният външен дълг на България е нараснал с 9,7% за година и доближава 48 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на февруари по предварителни данни възлиза на 47,8566 млрд. евро (43,8 процента от прогнозния БВП), което е с 4,2163 млрд. евро (9,7 процента) повече в сравнение с края на февруари 2024 г. (43,6403 млрд. евро, 42,1 процента от БВП). По данни на БНБ, в края на февруари краткосрочните задължения са 8,5583 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,1319 млрд. евро (15,2 процента) на годишна база (7,4263 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,2 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,2983 млрд. евро (82,1 процента от брутния дълг, 36 процента от БВП) в края на февруари, като нарастват с 3,0844 млрд. евро (8,5 процента) спрямо края на февруари миналата година (36,214 млрд. евро, 83 процента от дълга, 34,9 процента от БВП). Към края на февруари 29,9528 млрд. евро (62,6 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения, при 80,8 процента година по-рано.
Източник: БТА (30.04.2025)
 
Годишно увеличение на цените от производител у нас за март Общият индекс на цените от производител в България през март 2025 г. е със 17,4% над нивото от март 2024 година. Най-висок ръст на цените на годишна база е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с внушителните 53,1%, в добивната промишленост - с 32,4%, както и в преработващата промишленост - с 10,7%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при производството на: основни метали - с 29.8%, хранителни продукти - с 24.4%, напитки - с 15.5%. Намаление на цените на годишна база е отчетено при производството на тютюневи изделия (с 12.4%) и на мебели (с 6.8%). Индексът на цените от производител на вътрешния пазар нараства с 22% в сравнение с март 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 59.9%, в добивната промишленост - с 26.9%, както и в преработващата промишленост - с 11.3%. През март 2025 г. повишение на цените в преработващата промишленост спрямо март 2024 г. е регистриран при производството на: хранителни продукти - с 30.9%, основни метали - с 22.5%, напитки - с 20.8%. По-ниски цени на годишна база са отчетени при производството на: автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.2%, обработката на кожи, както и на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 3.9%. Индексът на цените от производител на международния пазар през март 2025 г. се увеличава с 0.1% спрямо предходния месец и с 10.7% - спрямо март 2024 година. Цените от производител на месечна база, т.е. за март 2025 г. спрямо февруари, като цяло показват минимално намаление с 0,5%, според данните на НСИ. По-ниски цени на месечна база се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 1.6%) и в преработващата промишленост (с 0.5%), докато в добивната промишленост е отчетено голямо месечно увеличение - със 7.6%. Индексите на цените от производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, които могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Източник: Money.bg (01.05.2025)
 
Икономиката на САЩ се свива за първи път от 2022 г. Икономиката на САЩ се свива с годишен темп от 0,3 на сто през първото тримесечие на годината, което представлява първи икономически спад от три години насам, предаде Асошиейтед. Свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ идва на фона на рязко нарастване на вноса в страната през периода януари - март. Американските компании са ускорили вноса на стоки от други страни в опит да изпреварят влизането в сила на новите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп. Брутният вътрешен продукт на САЩ се свива през първото тримесечие на тази година, след като нарасна с 2,4 на сто през последните три месеца на 2024 година. Потребителските разходи в страната забавят рязко своя темп на нарастване, а разходите на федералното правителство в САЩ се сриват с 5,1 на сто. На този фон бизнес инвестициите се увеличават с 21,9 на сто, тъй като американските компании са ускорили своите инвестиции в оборудване.
Източник: БТА (01.05.2025)
 
Печалбата на банковата система у нас расте до 889 млн. лева в края на март Към края на март печалбата на банковата система възлиза на 889 млн. лв. и е със 72 млн. лв. повече от реализираната за първото тримесечие на миналата година, съобщава БНБ. Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1,5 процента) и възлиза на 1,4 млрд. лв. в края на март 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12,4 процента) до 420 млн. лв. През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 6 млрд. лв. (3,1 процента) и в края на март възлизат на 197,6 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 8,1 млрд. лв., 6,9 процента), като делът им в активите достига 63,5 процента (61,2 процента към 31 декември 2024 г.). Брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 8,1 млрд. лв. (6,7 процента) до 128,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват спрямо 31 декември миналата година с 4,5 млрд. лв. (45,1 процента) до 14,5 млрд. лв. Собственият капитал в баланса на банковата система в края първото тримесечие на възлиза на 23,5 млрд. лв. и спрямо края на декември 2024 г. се увеличава с 311 млн. лв. (1,3 процента). Принос за растежа през периода има положителната динамика при текущата печалба, посочват от БНБ.
Източник: 24 часа (01.05.2025)
 
Основната лихва падна на 2.24 процента Основният лихвен процент продължава да намалява. От 1 май той вече е 2.24%, обяви БНБ. За сравнение за януари стойността на ОЛП бе 2.95%, а през април - 2.59 на сто. Тъй като е ограничена от валутния борд, нашата централна банка не определя основната лихва, а само пресмята стойността й, като отчита сделките на междубанковия пазар. Стойността на ОЛП е важна за всички, които имат просрочени плащания. Т.нар. основна лихва за забава е равна на сбора между ОЛП и 10 процента. Тя се променя два пъти годишно - през юли и януари.
Източник: Сега (01.05.2025)
 
Безработицата в България се понижава до 3,8 на сто В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. Равнището на безработицата в Европейския съюз през март 2025 г., коригирано спрямо сезона, е било 5,8 на сто. То е останало без промяна спрямо февруари 2025 г., но се е понижило в сравнение с март 2024 г., когато достига 6 на сто. Това сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. По отношение на еврозоната Евростат също не отчита промяна на нивото на безработицата през март спрямо февруари, като то е било на равнище от 6,2 на сто. Спрямо година по-рано обаче равнището на безработица в страните от валутния съюз спада, тъй като през март 2024 г. то е било 6,5 на сто. 12,9 млн. души в ЕС, от които 10,8 млн. в страните от еврозоната, са били безработни през март 2025 година. Спрямо февруари 2025 г. броят им нараства със 74 000 души в ЕС и с 83 000 души в страните от еврозоната. В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. През март 2024 г. нивото на безработицата у нас е достигало 4,5 на сто, сочат данните на Евростат.
Източник: БТА (05.05.2025)
 
Дългът на подсектор "Централно управление" достига 47,7 млрд. лева към края на месец март Дългът на подсектор "Централно управление" възлиза на 47,771 млрд. лева към края на месец март 2025 година, съобщават от Министерството на финансите. Съотношението "дълг на подсектор "Централно управление" към БВП" възлиза на 21,9%. На годишна база дългът бележи увеличение от приблизително 6,6 млрд. лева. Бюджетен дефицит в размер на 1,9 млрд. лева на касова основа към края на месец април тази година очаква Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки. Като процент от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква дифицтът по бюджетното салдо на консолидираната фискална програма да възлиза на 0,9 на сто.
Източник: Труд (07.05.2025)
 
Над 3 млн. българи вече пазаруват онлайн, но 77% предпочитат да видят лично продукта Пазаруващите онлайн в България през 2024 г. са 3.1 милиона от общо 4.8 милиона, които ползват интернет. Броят им намалява с около 7% в сравнение с предходната година, обобщава второто издание на национално представителното проучване "Пулсът на онлайн пазаруването в България 2025", изготвено от агенция Market Links по поръчка на сп. Enterprise. Най-активните потребители онлайн са представителите на т. нар. милениали и на поколението Z - родените през 80-те и 90-те години на миналия век и първото десетилетие на настоящия. Изследването очертава пет типа потребители - рационален (не купува веднага, изчаква, проверява, търси сигурност), импулсивен (влияе се от визуална информация, демонстрира слаба лоялност, има бърза реакция), лоялен (стабилен, последователен, верен на бранда, който харесва), функционален минималист (пазарува онлайн само при необходимост, търси конкретен продукт, насочва се към конкретен удобен магазин), съзнателен за околната среда (търси кауза, добър посланик на продукти и фирми с кауза). Четиридесет процента от анкетираните декларират, че все по-често пазаруват онлайн за сметка на посещението във физически магазини. За близо 50% от купувачите не е важно дали поръчват от големи платформи или директно от официалния сайт на марката. За брандовете това означава, че няма гарантирана лоялност, макар че като цяло тя се повишава, отчита проучването. Основни фактори при избора на онлайн платформа са: цената на изделието (за 57% от анкетираните), доверието (18%), промоциите, предишният опит, цената на доставката. Най-често онлайн се пазаруват облекло и обувки (63%), следвани от козметика, домакински електроуреди, билети за културни събития и потребителска електроника. Общо 77% от участниците в проучването заявяват, че предпочитат да видят лично продукта, а 35% отбелязват, че са свикнали и предпочитат пазаруването във физически магазин. Това са и двете основни бариери пред онлайн пазаруването в България, посочва от Market Links. Сред другите бариери се открояват сигурността на разплащане (за 17% от анкетираните), опасения за връщането на стока (също 17%), цената на доставката (13%), надеждността и срокът на доставка (10%). А 14% от потребителите се опасяват, че нямат достатъчно умения, за да пазаруват онлайн. Поради това куриерските услуги и наложеният платеж се задържат като основен метод на доставка и плащане при онлайн пазаруване в България, обобщава проучването. Расте ползването на кутии за доставка за сметка на куриер до адрес.
Източник: Капитал (08.05.2025)
 
ЕК предявява искове пред Съда на ЕС срещу България заради неспазване на правото на ЕС Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата относно правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Европейската комисия реши също да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за това, че не е транспонирала правилата на ЕС относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (Директива (ЕС) 2022/362). Комисията също така призовава България да спазва Акта за цифровите услуги и реши да изпрати мотивирано становище, поради това че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065), както и поради това че не е определила правила относно санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.
Източник: Фирмена информация (08.05.2025)
 
НАП нанесе в информационните си системи новия минимален осигурителен доход на над 3400 самоосигуряващи се Национална агенция за приходите нанесе в информационните си системи минималния месечен размер на осигурителния доход от 1077 лв. на над 3400 самоосигуряващи се лица. Това са физически лица, избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и са декларирали минимален месечен осигурителен доход. Не е необходимо тези самоосигуряващи се да подават още веднъж декларация за периодите след 31 март 2025 г. с новия по-висок минимален осигурителен доход от 1077 лв., тъй като от приходната агенция вече са отразили промяната в системите си. От 1 април 2025 г. минималният месечен размер на осигурителния доход беше променен, като до 31 март 2025 г. за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители той беше 933 лв. От началото на април до 31 декември 2025 г. задължителните месечни осигурителните вноски за тези физически лица вече се изчисляват върху 1077 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 април е 4130 лв.
Източник: 24 часа (09.05.2025)
 
Съдебната система процъфтява - финансово Оказва се, че никоя държава в ЕС като процент от БВП не харчи толкова много средства, колкото България за правосъдие - това установява Института за пазарна икономика. България прави огромни разходи за съдебната система от една страна: но за сметка на това страната ни се нарежда между Косово и Сенегал по задоволство от работата на правосъдието и борбата с корупцията. До 4 заплати годишен бонус, 5000 лв. бонус за дрехи, допълнително и една твърде особената система за командировки, водят до извода, че "в модела на финансиране е заложен вътрешен стимул за неконтролируемо разрастване". И че "на практика липсват външни (независими от системата на съдебната власт) ограничители". Почти всички разходи в съдебната система отиват за заплати и премии; цели 93%. Липсват някакви особени инвестиции за развитие, живее се за тук и сега.
Източник: actualno.com (09.05.2025)
 
Правителството взе решение за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд Правителството предприе действия за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд (МВФ) - от 896 300 000 на 1 344 500 000 специални права на тираж. Нарастването е в изпълнение на решение 79-1 на борда на управителите на Международния валутен фонд от 15 декември 2023 г. за приключване на Шестнадесетия общ преглед на квотите на МВФ. То предвижда 50-процентно увеличение на квотите на всички членове за поддържане капацитета на фонда за отпускане на заеми, без това да измени акционерната му структура.
Източник: 24 часа (09.05.2025)
 
Строителството в България се върна към месечен ръст през март Произведената строителна продукция в България се е върнала към месечен ръст през март и е ускорила покачването си на годишна база, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През март индексът на продукцията в строителството се е повишил с 1,8% спрямо предходния месец. Спрямо март 2024 г. строителната продукция е нараснала с 8,9%, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Това е най-силният растеж от началото на годината, след като в предходните два месеца тя се покачи с 8,1% и 7%. На годишна база повишение отчитат всички подсектори на строителството. То е най-силно при специализираните строителни дейности от 13,9%. С 13% на годишна база нараства и строителството на съоръжения. Тези два подсектора ускоряват растежа си на годишна база през март. На този фон строителството на сгради се е покачило само с 1,9%, като забавя темпа си спрямо увеличението съответно с 5,6% и 5,3% през януари и февруари.
Източник: econ.bg (12.05.2025)
 
Евростат: България е с втория най-евтин битов ток в ЕС през втората половина на 2024 г. България е сред страните от ЕС с най-ниска цена на ток за битови клиенти за втората половина на 2024 г. Това сочат последни данни на Евростат. През периода юли - декември на миналата година българите са плащали 12,17 евро за 100 киловатчаса електроенергия. За отчетения период най-евтин ток са ползвали в Унгария -10,32 евро за 100 киловатчаса, в Малта - 13,01 евро. Най-скъп е токът в Германия с цена от 39,43 евро за 100 киловатчаса. Следват Дания и Ирландия, в които 100 киловатчаса са стрували съответно 37,63 евро и 36,99 евро през последните 6 месеца на 2024 г. За отчетения период няма значителна промяна на средната цена на електричеството за бита в страните от ЕС. Тя се е понижила до 28,71 евро от 28,89 евро за 100 киловатчаса, които бяха отчетени за първата половина на миналата година. През второто 6-месечие на 2024 г. делът на данъците и таксите при формирането на сметките за ток се е покачил на 25,1% от 24,3% от предходния период. Въпреки поевтиняването като цяло на енергийните продукти в ЕС през 2024 г. в сравнение с 2023 г., цените за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа са се повишили в 18 европейски държави.
Източник: Труд (12.05.2025)
 
Драстично намаляват площите в България, засадени с картофи Драстично намаляват площите с картофи, които българските земеделци засяват – сочат данните от последния оперативен анализ на министерството на земеделието. Подобна е ситуацията и с производството на българско зеле. Към края на април 2025 засадените площи с картофи са с близо 62% под нивото отпреди една година, а със зеле на открито - с 43% по–малко, сочат данните. Заради нетипичните минусови температури, априлският сняг в полупланинските и планинските райони, където е ситуирано 70 на сто от картофопроизводството, сеитбата се е забавила с близо месец. Реалната картина за състоянието тази година ще стане ясна в края на май. И все пак - по официални данни спадът на площите на годишна база от 2023 г. е 45 на сто. Според бранша причината е, че производството на картофи е неатрактивно, трудно и непечелившо. От началото на годината до момента в оранжериите у нас са набрани с 21% по-малко домати и с 22% по-малко краставици спрямо предходния период на 2024 г. Това потвърждава неофициалните данни на земеделците, че на българския пазар има все по-малко български плодове и зеленчуци.
Източник: БНР (13.05.2025)
 
Търговският дефицит на България расте с над 82% през първите три месеца на годината Дефицитът на България в стокообмена през март се увеличава на годишна база (164,58%) и към края на месеца възлиза на 1,909 млрд. лева. За първите три месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 4,853 млрд. лева, като дефицитът расте с 82,7%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари-март 2025 г. са изнесени български стоки на стойност 19,750 млрд. лв., което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през март общият износ на стоки възлиза на 6,917 млрд. лв. и намалява с 5,5% спрямо година по-рано. През периода януари-март общо в страната са внесени стоки на стойност 24,604 млрд. лв. (по цени CIF), или с 6,8% повече спрямо същия период на 2024 година. Само през март общият внос на стоки нараства с 9,8% на годишна база и възлиза на 8,827 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите три месеца на тази година са изнесени стоки за 12,739 млрд. лева, а вносът възлиза на 13,884 млрд. лева. Така се отчита дефицит за повече от 1,145 млрд. лева. Само за март дефицитът възлиза на 149 млн. лева. През периода януари-март износът на стоки от България за трети страни намалява с 6% в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност 7,011 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Република Северна Македония, Украйна и Китай, които формират 55,8% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България през периода януари-март нараства с 16,1% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 10,719 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари-март е отрицателно и е в размер на 3,708 млрд. лева. През март външнотърговското салдо също е отрицателно и е на стойност 1,394 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2025)
 
С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто на депозитите на домакинствата С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто размерът на депозитите на домакинствата в България, в края на март на годишна база. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ). Броят на кредитите на домакинствата и НТООД нараства на годишна база с 2,3 процента и достига 2,896 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20,7 процента и достига 48,372 млрд. лева. В края на март в сравнение с края на декември 2024 г. броят на тези кредити намалява с 0,1 процента, а размерът им се увеличава с 4,3 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв. с дял от 27,8 процента. Кредитите на нефинансовите предприятия в края на първото тримесечие на годината са 154 000 броя, като те нарастват незначително на годишна база, отчита статистиката. Размерът им е 50,031 млрд. лева, като има нарастване с 9,7 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,9 процента, а размерът им - с 1,9 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия (26,6 процента), преработваща промишленост (21,6 процента) и операции с недвижими имоти (11,7 процента). Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75,9 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на първото тримесечие са 1129 броя. Те нарастват на годишна база с 10,5 процента. Размерът на тези кредити е 8,739 млрд. лева, като се отчита увеличение с 13,4 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,1 процента, а размерът им - с 3,2 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 99,2 процента. Броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД към края на първото тримесечие на годината нараства с 2,2 процента на годишна база, а общият им размер - с 14,7 процента.
Източник: actualno.com (14.05.2025)
 
Продължава спадът на безработицата Към края на април регистрираните безработни в страната са 148 895, а равнището на регистрирана безработица е 5.25%, което е спад с 0.43% в сравнение със същия период на 2024 г. Заявените свободни работни места на първичния пазар през април достигат 10 869, като най-голям дял от тях са в сферите на "Преработваща промишленост" - 27.1%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - 13.3%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 12.6%, "Държавно управление" - 12.3%, "Административни и спомагателни дейности" - 4.9% и "Образование" - 4.6%. Сред най-търсените професии през месеца са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал полагащ грижи за хората; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи и др.
Източник: News.bg (15.05.2025)
 
Износът на стоки от България за трети страни намалява в периода януари - март През периода януари - февруари 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 0.4% спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност 8 306.6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.5% от износа за държавите - членки на ЕС. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (34.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (18.1%). През февруари 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 2.7% спрямо февруари 2024 г. и е на стойност 4 132.1 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - февруари 2025 г. намалява с 2.4% спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност 8 936.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (27.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (16.9%). През февруари 2025 г. вносът на стоки на България от ЕС намалява с 2.2% и е на стойност 4 520.1 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - февруари 2025 г. е отрицателно и е на стойност 629.9 млн. лева.
Източник: economy.bg (15.05.2025)
 
Ръстът на икономиката е 3.1% годишно през първото тримесечие Икономиката на България се разширява с 3,1% спрямо първото тримесечие на миналата година и с 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., показват експерсните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Това показва леко забавяне на темпа на растеж както на годишна, така и на тримесечна база в сравнение с последните три месеца на 2024 г. Според пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите икономическият растеж на България ще достигне 3% през тази година. От януари до март брутният вътрешен продукт (БВП) в номинално изражение достига 45,614 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 39,560 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление – с 85%, което в стойностно изражение възлиза на 38,753 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 8,469 млрд. лв. и заема 18,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: econ.bg (16.05.2025)
 
Годишната инфлация в България се забавя до 3,5% през апри През април цените на стоките и услугите в България са се понижили с 0,8% спрямо месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация през април също се забавя до 3,5%. От началото на годината инфлацията е 1,9%, а средногодишната за периода май 2024 - април 2025 г. е 2,7%. За сравнение, през януари беше отчетена годишна инфлация от 3,8%, а през февруари и март се задържа на 4%. Средногодишната инфлация в България, измерена по европейската методология, по която се прави оценка за еврозоната, възлиза на 2,7%. Така на практика вече три месеца България покрива ценовия критерий за еврото. На месечна база през април се отчита дефлация (0,8%) при инфлация от 0,2% през март, 0,6% през февруари и 2,0% през януари. Натрупаната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 18,3%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 37,9%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през април месечната инфлация е -1,2%, а годишната е 2,8%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1,3%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2,7%. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 16,2%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 32,8%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2025)
 
Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие намалява с 20,5 на сто Индексът на цените на производител в селското стопанство в България за първото тримесечие на 2025 г. се повишава със 7.7% спрямо същото тримесечие на 2024 г., сочат данните на Националния статистически институт. Увеличението се дължи на повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 13.8%. При индекса на цените на продукцията от животновъдство се наблюдава спад - с 2.0%. През първото тримесечие на 2025 г. спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция се увеличават с 8.1%, като в растениевъдството се повишават с 12.7%, а в животновъдството - с 0.8%. В растениевъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., най-сериозно поскъпват техническите култури - 29.9%, в резултат от увеличението на цената на слънчогледа с 42.3%. Тенденцията се запазва и спрямо 2024 г. (на годишна база), като увеличението на цените на техническите култури е с 15.2%. В животновъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., цените на живите животни намаляват с 9.0%, докато цените при продуктите от животновъдството бележат ръст от 6.3%. Спрямо 2024 г. (на годишна база) намаление бележат цените на живите животни - с 6.5%, докато цените на животинските продукти се повишават - с 9.4%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2025 г. е по-нисък с 0.2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо 2024 година (на годишна база). Тук с най-голямо поевтиняване са продуктите за растителна защита (РЗ), които са с 14,9% по-ниски, следвани от торовете - минус 2,2%.
Източник: econ.bg (19.05.2025)
 
Бързите заеми в България нарастват с над 20% към грая на март Компаниите, които отпускат т.нар. „бързи заеми“ в България в периода от януари до март отчитат ръст на кредитирането, при увеличение през всяко тримесечие на миналата година, показват данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ). Към 31 март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6,817 млрд. лв. (3,2% от БВП) при 5,678 млрд. лв. (2,8% от БВП) преди година. Те се увеличават с 20,1% (1,139 млрд. лв.) на годишна база и с 3,6% (239,7 млн. лв.) на тримесечна. На годишна база продадените кредити са в размер на 160 млн. лв. (в т.ч. 41,1 млн. лв. през първото тримесечие на 2025 г.), а закупените са 2,9 млн. лв., като от януари до март няма извършени покупки на заеми. Размерът на необслужваните кредити е 529,4 млн. лева. Те нарастват с 25,8% (108,7 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 г. и с 11,2% (53,5 млн. лв.) спрямо края на декември миналата година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по кредити от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, нарастват на годишна база с 20,7% (801,3 млн. лв.) до 4,675 млрд. лева. На тримесечна база те се увеличават с 3,6% (164 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства за една година от 69,4% до 70,1% в края на март тази година. Вземанията по кредити от бизнеса са 1,788 млрд. лв. и се увеличават за една година със 17,7% (269,1 млн. лв.) и с 4,2% (72,7 млн. лв.) за три месеца. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява за година – от 27,2% до 26,8% в края на март.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2025)
 
Метали, патрони и малко ориз: Какво изнася България Повече от две години българският износ на стоки все още не може да надскочи рекорда от 47.5 млрд. евро, който достигна през 2022 г. През миналата година експортът е за малко над 43 млрд. евро, което е над 41% от брутния вътрешен продукт на страната по пазарни цени. България се нарежда сред топ износителите в ЕС на ориз, консервирани плодове и ядки, инвестиционни монети, дробчета, тютюневи листа. Най-големите продажби зад граница са на рафинирана и нерафинирана мед и изделия, изработени от метала. През 2024 г. износът му възлиза на 4.2 млрд. евро, показват данните на Евростат, като представлява близо 10% от целия експорт на страната и нареждат България в топ 3 в ЕС по продажби на тази стока. Реализираната продукция на мед зад граница нараства значително в сравнение с 3.3 млрд. евро предходната година, като стойността за 2024 г. е рекордна. Аурубис България" е водещ производител в сектора. В количествено изражение износът на метала също достига рекорд, като е над 433 хил. тона. Основната част от продажбите са рафинирана и нерафинирана мед, в по-малка степен също ламарина и листове от мед, както и медни пръти и профили. Над две трети от продажбите са с дестинация Германия, Италия и Турция. На второ място по стойност се нарежда "некласифициран" износ на готови продукти, за крайна употреба, който възлиза на 2.7 млрд. евро и расте с около 57% спрямо 2023 г. Според Евростат, България е изнесла продукция на оръжия и боеприпаси за 2.56 млрд. евро миналата година. Страната е един от големите производители на снаряди в Европа с калибри от времето на Варшавския договор. През 2006 г. България е изнесла оръжия и боеприпаси за над 3 млрд. евро. През 2024 г. България се нарежда на първо място в ЕС по износ на руди и концентрати на благородни метали, различни от сребро и злато, показват данните, като продажбите са за над 736 млн. евро. В химическата промишленост страата е вторият най-голям износител на карбонатни съединения след Германия, като стойността на продажбите е 325 млн. евро. Става въпрос най-вече за динатриев карбонат (сода), който се изнася предимно за Турция, Египет и Саудитска Арабия. България е в топ 3 при продажбите на консервирани плодове и ядки след Испания и Италия, както и на дробове на животни след Белгия и Франция. Реализираната продукция при двете групи е за по 18-19 млн. евро. При слънчогледовите семена България се нарежда на трето място след Румъния и Франция. Трети сме и по износ на инвестиционни монети (незлатни), след Германия и Полша. България се оказва и най-големият износител на нелющен ориз в ЕС - стойността на продажбите е над 16 млн. лв., а доставките са основно към Турция. При основните земеделски продукти, които традиционно са в топ 10 на износа, през миналата година има срив. Продажбите на пшеница са паднали с близо една трета до малко над 1 млрд. евро. С толкова се понижава и износът на слънчоглед и други маслодайни семена, както и на олио. При пшеницата има по-малко продадени количества (малко под 5 млн. тона, при 6.4 през 2023 г.), а цените са по-ниски. При слънчогледа и олиото спадът в количеството приблизително съвпада с този в паричната стойност, т.е. цените почти не играят роля, а става въпрос предимно за по-слаба реколта или загуба на пазар. Предварителните данни на НСИ за продукцията в селското стопанство действително показват близо 20% по-ниско производство на слънчоглед миналата година. Голяма част от пшеницата се реализира в Алжир, Испания и Египет. За слънчогледа пък най-големи пазари са Нидерландия, Германия и САЩ, макар продажбите да не са силно концентрирани. Голяма част от суровото нерафинирано олио отива в Ирак, Южна Африка и Гърция, а продажбите на рафинирано олио са насочени предимно към Гърция, макар по-малки количества да се продават и в други страни. Най-голям пазар за българските стоки традиционно остава Германия, за соято продажбите са нараснали с 8.5% през миналата година.
Източник: Капитал (20.05.2025)
 
Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на близо 1,09 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,087 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения бележи спад от 1 на сто спрямо първото тримесечие на миналата 2024 година. За сравнение за периода януари-март миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 1,098 млрд. евро или с 10,9 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - март 2025 г. са от Нидерландия (190,3 млн. евро), Австрия (127,2 млн. евро) и Гърция (115,2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към САЩ (132,6 млн. евро) и Швейцария (50,9 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 2,5 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,1 млн. евро за януари - март 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 170,5 млн. евро за януари - март 2025 г. Той е по-голям с 14,6 млн. евро от този за януари - март 2024 г., който е положителен в размер на 156 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 894,1 млн. евро, при положителна стойност от 498,3 млн. евро за януари - март 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 22,6 млн. евро, при положителна стойност от 443,9 млн. евро за януари – март 2024 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - март 2025 г. възлиза на 174 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 110,3 млн. евро (0,1 процента от БВП) за същия период на предходната година. През март 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 29,9 млн. евро, при положителна стойност от 56,4 млн. евро за март 2024 година.
Източник: БТА (20.05.2025)
 
Сериозни рискове пред индустрията у нас, свързана с автомобилостроенето Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се превърна във важен център за производство на автомобили и инвестиции, но е изправена пред нарастващи икономически, геополитически и специфични за сектора рискове. На този фон автомобилният сектор в България е изложен на сътресенията от търговската война, алармира в нов доклад консултантската фирма "Кофас". Нарастващите разходи, забавящото се търсене на крайния пазар, концентрацията на веригата за доставки и надвисналата заплаха от търговски мита изправят производителите, доставчиците и финансистите пред предизвикателства, свързани с кредитирането и ликвидността. В България към момента има 558 компании, чиято основна дейност попада в категорията "Производство на автомобили, двигатели и части за влагане в автомобилната индустрия". За България това би означавало намаляване на поръчките, съответно и спад в производството и износа на българската продукция в европейската автомобилна индустрия. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат рязък спад в промишленото производство до -8,3% на годишна база след три последователни спада от декември 2024 г. (съответно -3,9%, -3,3% и -3,5%). Преработващата промишленост продължава да дърпа индекса надолу, но едва с 3,3%, докато основната причина е енергийният сектор (-30% на годишна база), откъдето идва и цялостният спад. На месечна база, през март производственият индекс е -3,6% спрямо -0,5% месец по-рано", подчертават експертите от "Кофас". Регистрациите на леки автомобили на основните пазари в Еврозоната надхвърлят 140 индексни пункта до края на 2024 г., но ръстът в ЦИЕ, макар и положителен, изостава от Западна Европа по абсолютен обем и е насочен към модели с двигатели с вътрешно горене(дял от 74%). За България, няма изгледи ситуацията в европейския автомобилен сектор да се стабилизира, вземайки предвид и други утежняващи фактори като зеления преход, натиска за преминаване към електрически превозни средства, евтиният внос от Китай, неконкурентоспособността на Европа, както и търговската война и налагането на митата от страна на САЩ. Зад ръста на приходите на автомобилите компании в Европа се крият нарастващи разходи, намаляващи маржове и тревожно нарастване на корпоративния дълг. Ако не се вземат мерки, тези промени могат да изложат на каскадни финансови затруднения дори стабилни производители и доставчици.
Източник: Money.bg (21.05.2025)
 
Лошите кредити се увеличават с близо 26 на сто за година Към края на март 2025 г. размерът на необслужваните бързи кредити достига 529.4 млн. лева, показват данни на БНБ. Това е ръст от 25.8% (108.7 млн. лв.) спрямо същия месец на 2024 г., а спрямо края на декември 2024 г. увеличението е с 11.2% (53.5 млн. лв.). Общият обем на бързите кредити, отпуснати на домакинствата, достига 4.675 млрд. лв., като за една година нарастват с 20.7% (801.3 млн. лв.). Преобладават потребителските заеми - 4.521 млрд. лв., които се увеличават с 20.1% на годишна база. Кредитите със срок над 5 години също нарастват значително - с 23.6% до 3.230 млрд. лв. Делът им в общия обем на заемите достига 47.4%. В същото време, жилищните кредити остават с нисък дял - едва 17.9 млн. лв., макар и с годишен ръст от над 64%. В края на март 2025 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране са 8.251 млрд. лв. при 6.806 млрд. лв. в края на същия месец на 2024 година. Те се увеличават с 21.2% (1.445 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 3.9% (312.9 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2024 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 5.087 млрд. лв. (61.6% от общия размер на пасивите) в края на март 2025 година. Размерът им нараства с 25.9% (1.047 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 4.4% (215 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2024 година.
Източник: Труд (21.05.2025)
 
Активите на инвестиционните фондове у нас растат с близо 20% към март По данните на БНБ, към края на март са се увеличили с 95 инвестиционните фондове в България през последните 12 месеца. Почти всички обаче са чуждестранни взаимни фондове - общо 90, с което броят им нараства до 1495, докато местните са 160 - с 5 повече от преди година. Общо активите се увеличават с над 1.9 млрд. лева до над 12 млрд. лева, като най-голям е ръстът при чуждестранните инвестиционни схеми - с близо 1.4 млрд. лева, докато при българските ръстът е с около 600 млн. лева за последната година. Това разрастване се дължи най-вече впечатляващото представяне на борсите, но и на новите вложители - индивидуални и институционални инвеститори. Българските фондове предпочитат да инвестират в ЕС. Близо половината от активите им са в местни акции, докато над 40% са в Европейския съюз, а едва 1.7% - в САЩ. Ръстът на S&P за последните 12 месеца е 12% - значително по-малко от водещите европейски индекси. Фондовете, инвестиращи в акции, отговарят за близо две трети от активите, докато облигации - за около една четвърт. За последната година активите на инвестиционните схеми в акции на българските фондове нарастват с близо 400 млн. лева. Основен инвеститор продължават да бъдат застрахователните компании и пенсионните фондове, които държат повече от половината активи - над 6.3 млрд. (1 млрд. в български фондове и 5.3 млрд. в чуждестранни). Инвестициите на домакинствата са едва 3 млрд. лева (близо 50 на 50 в местни и чуждестранни), които, въпреки че бележат ръст над 700 млн. лева спрямо март 2024 г., все още са изключително малко в сравнение с депозитите от над 90.8 млрд. лева в банките към края на март. Сред проблемите продължават да бъдат високите такси на фондовете, които отблъскват потенциалните инвеститори, но и ниската инвестиционна култура на българите, която насочва парите им към депозити и имоти.
Източник: Капитал (22.05.2025)
 
Ръст в броя на заетите в България през първото тримесечие на годината Общият брой на заетите през първото тримесечие на 2025 г. в България е 2 910 900, от които 1 546 100 мъже и 1 364 800 жени. Относителният дял на заетите хора от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,8 на сто, като при мъжете този дял е 59,1 на сто, а при жените - 47,2 на сто. Във възрастовата група 15-64 г. коефициентът на заетост е 70,4 процента. През същия период на миналата година заетите са били 2 907 300 - 1 547 100 мъже и 1 360 200 жени. Тогава в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите е намалял с 0,7 на сто, което се е дължало изцяло на намаление при жените. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е бил аналогичен на този през първото тримесечие на тази година с изключение на показателя при жените, за който процентните стойности са били - 47 на сто. В сектора на услугите през първото тримесечие на тази година работят 1 992 900 души, или 68,5 на сто от заетите, в индустрията - 780 100 (26,8 на сто), а в селското, горското и рибното стопанство - 137 900 (4,7 на сто). През същото тримесечие на 2024 г. разпределението е било същото, но с различен дял - съответно: 1 912 600 или 65,8 на сто, 850 500 - 29,3 на сто и 144 200 (5 на сто). Безработните през първото тримесечие на 2025 г. са 116 700, от които 63 000 (53,9 на сто) са мъже и 53 700 (46,1 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 3,9 на сто, съответно 3,9 на сто при мъжете и 3,8 на сто при жените. През първото тримесечие на 2024 г. безработните са били 152 500, от които 53,2 на сто са били мъже, а 46,8 на сто - жени, а коефициентът на безработица е бил 5 на сто и е бил един и същ при мъжете и жените.
Източник: НСИ (22.05.2025)
 
Очакваната продължителност на живота в България нараства до 75,6 години Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на България, изчислена за периода 2022-2024 г., е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021-2023 г.) се увеличава с 2,1 години, като надхвърля предпандемичните години, когато е била над 74 години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната за периода 2021-2023 г. беше 73,5 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3 години. В сравнение с 2014 г. през 2024 г. се наблюдава увеличение на средната продължителност при мъжете с 0,7 години, а при жените - с 1,0 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2,9 години по-висока (76,4 години), отколкото на населението в селата (73,5 години). Спрямо 2023 г. за населението в градовете тя се увеличава с 2,0 години, а за населението в селата - с 2,2 години. Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 16,7 години, като за мъжете и жените тя е съответно 14,5 и 18,6 години. В сравнение с 2023 г. през миналата година очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, се увеличава с 1,5 години. Очакваната продължителност на живота варира от 71,9 години в област Видин до 77,3 години в област София (столица). Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Видин (9,2 години), а най-малка - в областите София (столица) и Шумен (6,6 години). Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2025)
 
Фалитите в България В България през първото тримесечие на 2025 г. влезлите в процедура по несъстоятелност фирми, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1091, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. влезлите в процедура по фалит, включително обявените в несъстоятелност, намаляват с 6.4 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. обаче банкрутиралите се увеличават с 10 на сто. Най-голям брой от тях през първото тримесечие на 2025 г. попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88.5 на сто. Две на сто увеличаване на дружествата, обявяващи несъстоятелност в България както за 2025 г., така и през и 2026 година, прогнозираха експертите на "Алианц Трейд" (Allianz Trade) в свой доклад в края на март тази година. Според анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6 на сто и 3 на сто. В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди кризата с пандемията от Covid-19 - съответно със 7 на сто и 9 на сто. В България традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и междуфирмена задлъжнялост - сроковете за погасяване в сектора поддържат ниво от над 90 - 120 дни. Строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Ръст бележат просрочията при малките земеделски производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон. В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120 - 180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция. Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни. Експертите на "Алианц Трейд" в България докладват за ясен ръст на забавените плащания и при случаи на експорт на български компании. Според доклада допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно. Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2.3 милиона работни места, алармират още експертите.
Източник: Медия Пул (23.05.2025)
 
Месопреработвателният сектор в Българияе от най-важните в областта на храните и хранителната промишленост. По предварителни данни, през 2024 година в кланиците в България са заклани общо 35,95 хил. броя говеда, 1,206 млн. броя свине и е добито месо в кланично тегло, съответно - говеждо 7 394 тона, а свинско - 83 285 тона. През 2023 г. общият добив на месо в страната е 228 158 тона кланично тегло, което е с 3,6% по-малко спрямо предходната година. Производството на т. нар. червено месо отбелязва спад от 9% на годишна база, до 106 082 тона, като добивът в кланиците намалява с 3,5%, а този в стопанствата - с 29,6%. През периода януари - юли 2024 г. в кланиците на страната са произведени общо 122 618 тона месо - с 5,2% повече на годишна база, в т. ч. 51 778 тона червено месо и 70 840 тона бяло месо. Спрямо същия период на 2023 г., промишленият добив на червено месо нараства с 10,2%, най-вече вследствие на отчетения ръст от 11,5% при свинското месо, до 46 302 тона, което представлява над 89% от общото производство на червено месо в кланиците. В рамките на периода се увеличава и промишленият добив на говеждо месо - със 7,4% (до 4 173 тона), докато произведеното месо от дребен рогат добитък, биволи и еднокопитни, намалява със 17,1%. През първото тримесечие на 2025 година в кланиците в страната са заклани 10 хил. говеда и 318,69 хил. свине. А за същият период през 2024 г. закланите говеда са 11 040 броя, а закланите свине - 271,67 хил. броя. При говедата намалението е с около 9,4%, а при свинете се наблюдава увеличение с около 17,3%. За първото тримесечие на 2025 г., в кланиците са добити 2131,4 тона кланично тегло говеждо месо, което представлява увеличение с 3,8% в сравнение със същия период на 2024 година (2 053,4 тона). Добитото свинско месо за периода е 23 037,9 тона, което е увеличение с 21,8% спрямо същият период на 2024 година (18 909,4 тона).Въпреки намаляването на броя заклани говеда, добивът на месо от говеда се увеличава, което е положителен знак за ефективността на месопреработвателната индустрия. Българското месо е недостатъчно за месопреработка и е главно за прясна консумация, като месо и разфасовки. За производство на месни продукти около 40-45% от свинското месо е от български производители и 55-60% е от други европейски страни, като - Испания, Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия. При говеждото, най-много 20% е българско месо, останалите 80% доставяме от ЕС. За втора поредна година, през 2023 г. се отчита намаление на вноса на свинско месо в България. Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Водещ доставчик на свинско месо у нас и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др. Количествата, влезли от Испания, Унгария и Полша нарастват съответно с 13,3%, 15,4% и 16% на годишна база. Докато при останалите основни европейски партньори - Германия, Франция, Белгия и Нидерландия - се наблюдава съществен спад на доставките, достигащ до 20,2% за Франция .Вносът на говеждо месо през 2023 г. в страната нараства до 7 627 тона или с 3,1% на годишна база. Почти целият внос произхожда от държавите членки на ЕС. Водещ партньор е Полша с годишен ръст на доставеното количество от 25,4%, следвана от Италия и Нидерландия, като пратките от там намаляват съответно с 12% и 7,8%. Тенденцията на увеличение на вноса на месо от говеда продължава и през 2024 г. По предварителни данни, влезлите в страната количества за първите осем месеца на годината са с близо 17% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Доставките са почти изцяло от ЕС, като основни контрагенти остават Полша (+61,2% на годишна база), Италия (+21,2%) и Нидерландия (+47,6%). По данни на Националния статистически институт (НСИ), тенденциите за средното потребление на непреработено месо от българското население на глава от домакинството за 2024 г. показват увеличение с 2,3 кг спрямо предходната година - т.е. за миналата година показателят е 40,4 кг средно на глава от домакинството, в сравнение с 38,1 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година. Тенденциите за средното потребление на преработени месни продукти от българското население на глава от домакинството показват увеличение с 0,9 кг. Средното потребление на глава от домакинството през 2024 г. е 17,1 кг, в сравнение с 16,2 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година.
Източник: Money.bg (27.05.2025)
 
Една трета от всички учители у нас са над 55 години В България към 31.12.2024 г функционират 2329 училища, от тях 129 начални, 1110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с 12. Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713,5 хил., от които 15,3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните – по 14. В професионални програми са записани 169,4 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата – 58,4% от общия брой. През учебната 2024/2025 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69,2 хил., от които 69,6% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените – 82,1% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години. Най-малко са преподавателите на възраст между 30 и 34 години. През учебната 2024/2025 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 208,5 хиляди. За придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197,1 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 21.9 хил., или 11.1%. Български граждани са 180,9 хил., или 91,8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чужди граждани – 16,2 хиляди. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 20%, следват тези от Обединеното кралство – 13,7%, Украйна – 10,7%, Германия – 9,5% и Италия – 6.3%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужди граждани у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 61,5% от тях се обучават в тази област, а 45.8% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. През 2024 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 46,2 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23,0 хил., а ОКС „магистър“ – 23,2 хиляди. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22.9%), „Образование“ (16.8%), „Здравеопазване“ (10.2%), „Технически науки и технически професии“ и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (по 8.3%).
Източник: НСИ (27.05.2025)
 
Над 600 000 души в активна възраст нито учат, нито работят 1,062 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, като 42.9% от тях са неактивни поради участие в образование или обучение. Това означава, че над 600 000 (или 26,7% от населението в тази възраст) българи в активна възраст нито учат, нито работят. За същия период през 2024 г. хората от тази възрастова група са били по-малко. Тогава те са били близо 1 040 000. Pначително е намалял делът на т.нар. обезкуражени - хората, които желаят да работят, но не търсят активно, тъй като смятат, че няма да намерят подходяща работа. През първото тримесечие те са малко над 14 000 или 1.3% от неактивните лица в същата възрастова група между 15-64 г. За същия период на миналата година, те са били близо 31 000, или сега има спад с близо 17 000 души. Обезкуражените лица от мъжки пол в началото на тази година са 8500, спрямо почти 18 000 за 2024 г. Значително са намалели и обезкуражените жени - малко под 6000 са първото тримесечие на 2025 г., при 12 900 за първото тримесечие на 2024 г.
Източник: econ.bg (28.05.2025)
 
Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април на годишна база, показват данните на БНБ. Депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 91,464 млрд. лв. (42,8 процента от БВП) в края на април. Това е ръст с 11,1 процента спрямо същия месец на 2024 г. Депозитите на нефинансовите предприятия са 46,330 млрд. лв. (21,7 процента от БВП) в края на април. Те се увеличават с 6 процента на годишна база. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 41,9 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 4,512 млрд. лв. (2,1 процента от БВП). Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия, домакинства и НТООД) в края на април са 142,306 млрд. лв. (66,6 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,2 процента. В края на април кредитите за неправителствения сектор са 107,338 млрд. лв. (50,2 процента от БВП. Те се увеличават на годишна база с 13,9 процента. Изменението в размера на кредитите за сектора е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 131,6 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 131,6 млн. лв., в който 0,3 млн. лв. през април, като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 49,226 млрд. лв. (23 процента от БВП) в края на април. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,5 процента. В края на април жилищните кредити са 27,627 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,697 млрд. лв. и се увеличават с 14,1 процента спрямо април 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 26,1 процента, като достигат 521,6 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17 процента на годишна база през април и в края на месеца са 555,8 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 49,477 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,635 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на април. В сравнение с април 2024 г. те се увеличават с 9,3 процента.
Източник: 24 часа (28.05.2025)
 
Малки и средни предприятия ще кандидатстват за финансиране по програма със Северна Македония Малки и средни предприятия за първи път ще кандидатстват за финансиране по програмата за трансгранично сътрудничество между от България и Северна Македония. 78% от средствата по Програма ИНТЕРРЕГ VI-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 г., управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са договорени, което означава, че над 21 млн. евро са на разположение на бенефициентите. През тази година за първи път по Интегрираната териториална стратегия на програмата се обявява покана за кандидатстване към местните микро, малки и средни предприятия с цел подкрепа на технологичната модернизация, която да допринесе за по-екологичен, дигитален и конкурентоспособен бизнес. Предвижда се в рамките на поканата да се финансират дейности за доставки на ново оборудване, което ще допринесе за по-зелен, по-дигитализиран и по-конкурентоспособен бизнес. Ще се стимулира придобиването на нови знания и умения, както и разработването на иновативни продукти и подобрен достъп до нови пазари чрез маркетинг, предприемачество и международно сътрудничество. Общностите от трансграничния регион сами приоритизират и определят инвестициите, които отговарят на нуждите им като иновации и конкурентоспособност в региона чрез подобряване на мобилността и свързаността, трансгранични туристически продукти и укрепване на сътрудничеството. Поканата с общ бюджет от 4 990 345 евро ще бъде публикувана в началото на юни тази година. Финансирането по поканата е насочено към микро, малки и средни предприятия. Oопустими са кандидати, регистрирани и работещи в трансграничния регион на България и Северна Македония. В България това са областите: Благоевград, Кюстендил, Разлог, Невестино, Дупница, Кресна, Петрич, Струмяни, Сандански, Гоце Делчев, Белица, Якоруда. В обхвата на програмата в Северна Македония се включват: Делчево, Гевгелия, Богданци, Крива Паланка, Старо Нагоричане, Василево, Струмица, Берово, Щип, Пробищип, Македонска Каменица и Карбинци. За повече информация: http://sfb.bia-bg.com/index.php?p=270
Източник: Капиталов пазар (29.05.2025)
 
Лихвите по депозитите на домакинствата почти без промяна през април През април средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинствата в левове в България се увеличава до 0.97%, а по тези в евро – намалява до 1.41 процента. Това сочат данните от Българската народна банка. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0.01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се повишава до 0.20%, а по тези в евро остава на нивото си от март (0.16%). Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 6.5% (20.4 млн. лв.) до 333.8 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро повишението е с 10.3% (29.8 млн. лв.) до 318.4 млн. лева.
Източник: Банкеръ (29.05.2025)
 
Ръст на товарите и пътниците отчита транспортният сектор у нас през първото тримесечие През първото тримесечие на 2025 г. България отчита ръст от 12.5% на превозените товари от товарния транспорт, в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа намалява с 3.8%. С 1.4% се увеличават превозените пътници от трите вида пътническия транспорт - сухопътен, воден и градски електротранспорт. При извършената работа е регистриран спад от 12.1%. През първото тримесечие на 2025 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт нарастват с 5.8%, докато извършената работа се понижава с 2.5%. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт намаляват, съответно с 1.7 и 19.1%. Превозените товари от сухопътния транспорт през първото тримесечие на 2025 г. са 30 244.0 хил. т, или със 7.3% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. При вътрешните превози увеличението е с 12.5%, докато при международните се наблюдава намаление - с 3.6%. Извършената работа е 8 696.2 млн. тонкилометра, което е с 3.0% по-малко, в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 362.8 хил. т по-малко, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, увеличението е с 16.7% спрямо същия период на предходната година, поради по-голямото изминато превозно разстояние. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е 90 093.0 хил., или с 5.4% по-малко спрямо първото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози намалението е с 5.6%, а при железопътните - с 2.3%. Извършената работа е 1 674.4 млн. пътниккилометра, като е регистриран спад от 24.7%, в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., в резултат на намалената превозна дейност както от автобусния, така и от железопътния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници със 17.5 хил. спрямо същия период на 2024 г. поради по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. Същевременно, извършената работа нараства с 0.8 милиона пкм, в резултат на увеличеното средно превозно разстояние. През периода януари - март 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 79 732.6 хил. пътници, или с 2.9% повече, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Извършената работа също нараства с 8.0% и достига 491.5 млн. пътниккилометра.
Източник: НСИ (30.05.2025)
 
НСИ стартира нов интернет сайт В навечерието на 145-та годишнина от създаването си Националният статистически институт (НСИ) ще стартира новия си интернет сайт с интуитивен интерфейс, адаптивен дизайн, подобрено търсене и бързо действие. Сайтът ще бъде достъпен след 8.00 ч. на 30 май, на същия адрес (www.nsi.bg) с цялата налична до момента информация, която е прехвърлена със запазени линкове. Досегашният сайт ще функционира в следващите 3 месеца на адрес www.old.nsi.bg“, посочват от НСИ. Сайтът на НСИ съдържа и издадените до момента публикации.
Източник: Фирмена информация (31.05.2025)
 
Външният дълг на България се увеличи с 8,5% до над 48 млрд. евро през март Брутният външен дълг на България в края на март възлиза на 48.67 млрд. евро (44.5% от БВП), което е с 3.81 млрд. евро повече в сравнение с края на март миналата година. Тогава сумата беше 44.87 млрд. евро или 43.3% от БВП на страната. Това показват данните от Българската народна банка. В края на март краткосрочните задължения са 9.32 млрд. евро (19.1% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се повишават с 855.9 млн. евро на годишна база. Тогава те бяха в размер на 8.46 млрд. евро, 18.9% от дълга и 8.2% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.36 млрд. евро (80.9% от брутния дълг, 36% от БВП) в края на март, като нарастват с 2.95 млрд. евро спрямо края на март 2024 г., когато те бяха 36.41 млрд. евро, 81.1% от дълга и 35.1% от БВП на страната. Към края на март 29.82 млрд. евро (61.3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
Източник: econ.bg (01.06.2025)
 
Печалбата на банковата система нараства с 9 на сто Печалбата на банковата система в България нараства с 9,1 на сто на годишна база или със 110 млн. лева до 1,3 млрд. лева за първите четири месеца на настоящата година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 25 млн. лв. (1,4 на сто) и възлиза на 1,8 млрд. лв. в края на април 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 53 млн. лв. (10,4 на сто) до 563 млн. лева. Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 188 млн. лв. за първите четири месеца на 2025 г. (при 191 млн. лв. към 30 април 2024 г.). Активите на банковата система към 30 април 2025 г. възлизат на 196,5 млрд. лв. и са с 1,1 млрд. лв. (0,5 на сто) по-малко спрямо края на март.
Източник: 24 часа (01.06.2025)
 
Основният лихвен процент намалява до 2,07 на сто, считано от 1 юни Основният лихвен процент (ОЛП) у нас намалява до 2,07 на сто, считано от 1 юни 2025 година, обяви Българската народна банка. ОЛП се понижава със 0,17 процентни пункта спрямо преходния месец, когато бе на ниво от 2,24 на сто. Това е девети пореден месец на понижение на простата годишна лихва, сочи справка в данните на БНБ. За последно ОЛП е била на по-ниско ниво през февруари 2023 година, когато е достигала равнище от 1,82 на сто. Пикът в покачването на ОЛП през последните години беше 3,80 процента, достигнат в края на 2023 г. и е повторен през март 2024 г. Основният лихвен процент у нас дълги години беше на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не беше повишаван от 2016 г. Основният лихвен процент в България се прилага предимно при изчисляването на годишната лихва по задължения към бюджета.
Източник: БТА (01.06.2025)
 
Aдминистрацията в България расте Докладът за състоянието на администрацията през 2024 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо предходната година увеличението е с близо 2500 бройки, като нарастването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо населението администрацията вече приближава 2.3 хиляди чиновници на 100 хиляди души – и това въпреки дългогодишните усилия за нейното оптимизиране и заместването ? с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е нараснала с над 10% – при близо 19% свиване на населението в работоспособна възраст. За 2024 г. около ? от структурите нямат поставени ежегодни цели, а при тези, които имат е трудно да се определи кой отговаря за постигането им и дали по-ниските нива знаят, че съществуват. Няма съответствие между стратегически цели на държавната политика и ежегодните цели на администрациите. Под половината всички новоназначени служители, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни служители са преминали обучение. Броят на обучените за дигитални умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години. Преобладават много високите оценки за изпълнението на длъжността на служителите. Това поставя съмнения за девалвация на оценките, ниска управленска компетентност на ръководителите и субективизъм. Консултативните съвети продължават да се роят. През 2024 г. са създадени 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Липсата не просто на видим процес на намаляване на числеността на администрацията, а напротив – увеличението ?, както и качеството на нейната работа е особено притеснително, предвид фактът, че това е основен приоритет на повечето правителства през последното десетилетие.
Източник: economic.bg (03.06.2025)
 
Присъединяването към ОИСР ще отключи потенциала на българската икономиката Растежът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) ще се забави от 3,3 процента през 2024 г. до 2,9 процента тази и следващата година (въз основа на допускането, че митническите ставки към средата на май ще се запазят). Това сочи новата икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Забавянето е съсредоточено в САЩ, Канада, Мексико и Китай, като се очаква другите икономики да претърпят по-леки низходящи корекции. Предвижда се растежът до края на 2025 г. да бъде незадоволителен и глобалният БВП да се увеличи само с 2,6 процента през годината до четвъртото тримесечие, в САЩ - само с 1,1 процента. Оценките са, че инфлацията в ОИСР ще бъде малко по-висока до края на 2026 г. от прогнозираното в края на миналата година. Очаква се инфлацията сред страните членки на организацията да достигне 4,2 процента през 2025 г. (спрямо с 3,7 процента в декемврийските прогнози) и 3,2 процента през 2026 г. (в сравнение с предишната оценка от 2,9 процента). За България се очаква БВП да се увеличи с 2,6 процента през 2025 г. и с 2,3 процента през 2026 г., движен от растежа на потреблението на домакинствата, който е подкрепен от продължаващия висок растеж на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции с фондовете на ЕС. Износът ще нараства бавно, отразявайки по-слабия растеж в други икономики на ЕС. Инфлацията се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Има риск устойчивият растеж на заплатите да възпрепятства забавянето на инфлацията, предупреждава ОИСР.
Източник: БТА (04.06.2025)
 
Производството на електроенергия през първите 5 месеца на 2025 г. расте с 11.81 % Производството на електроенергия в България от първи януари до първи юни или за първите 5 месеца от настоящата 2025 година се увеличава с 11.81 % на годишна база и достига до обем от 17 792 165 MWh (преди седмица или за отчетния период до 25.05 – плюс 12.27 %). Година по-рано производството на електроенергия е било от порядъка на 15 912 367 MWh. Потреблението на ток за посочения период от тази година спрямо миналата се повишава със 7.82 % и възлиза на 16 889 410 MWh (седмица по-рано – плюс 7.85 %). За сравнение, през първите пет месеца на миналата година потреблението на електрическа енергия е било в обем от 15 664 401 MWh. Сериозен скок с 264.06 % бележи салдото (износ-внос) на електроенергия като от 1 януари до 1 юни достига до обем от 902 755 MWh (преди седмица – плюс 276.22 %). Според данните на Електроенергийния системен оператор, за времето от 1 януари до 1 юни миналата година салдото (износ-внос) на електроенергия е било от порядъка на 247 966 MWh. Увеличава се и участието на базовите централи. Ако през посочения период от пет месеца на миналата 2024 година то е било в обем от 11 845 987 MWh, то през настоящата 2025 г. нараства до 13 643 365 MWh. Това представлява ръст от 15.17 % (седмица по-рано – плюс 15.13 %). Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период от пет месеца нараства на годишна база с 15.67 % до обем от 1 425 135 MWh (седмица по-рано – плюс 18.24 %). Година по-рано, дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 1 232 057 MWh. Положителните данни през отчетния период от настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 28.18 %), въпреки спада на вятърните мощности (минус 14.38 %) и биомасата (минус 8.93 %). Продължава да се свива участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) като за първите пет месеца от 2025 г. спадът достига до (минус) 24.41 % или до обем от 1 199 044 MWh (преди седмица – минус 23.95 % ). За сравнение, през миналата година участието на ВЕЦ в енергийния баланс на страната през посочения период е било в обем от 1 586 150 MWh.
Източник: 3e-news (04.06.2025)
 
България е готова за еврото от 1 януари 2026 г. Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха зелена светлина по пътя на България към членство в еврозоната. Според публикувания Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната. България изпълнява референтните стойности по всички ключови макроикономически критерии, установени от ЕЦБ. Страната участва във Валутния механизъм ERM II и Банковия съюз от 2020 г., като напредъкът ? продължи въпреки сложната икономическа среда. За да се гарантира устойчива конвергенция, се подчертава необходимостта от политики, ориентирани към макроикономическа стабилност, както и провеждането на структурни реформи. През април 2025 г. средната годишна инфлация в България, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), е 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Средният темп на инфлация, наблюдавана за период от една година, не трябва да е повече от 1,5-процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%), Италия (1,4%). През 2024 г. бюджетният дефицит възлиза на 3,0% от БВП, точно на границата на допустимото по Маастрихт. Дългът на България е 24,1% от БВП на страната — значително под референтната стойност от 60%, като стойността остава трайно ниска вече две десетилетия. В периода от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. левът участва стабилно в ERM II, без да се отклонява от фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Почти всички ангажименти, поети с присъединяването към механизма, са изпълнени, въпреки че се отбелязва нужда от допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Средната дългосрочна лихва в България за периода май 2024 – април 2025 г. е 3,9%, под референтната граница от 5,1%, с което се покрива и този критерий за конвергенция. ЕК препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на България в еврозоната от началото на следващата година. Публикуваният доклад е изготвен по искане на българската страна. Следващият редовен Конвергентен доклад на ЕЦБ ще бъде представен през 2026 г.
Източник: Дарик радио (05.06.2025)
 
През април цените на производителите в еврозоната са спаднали с 2,2%, в ЕС с 2,1% Цените на производител в еврозоната, както и в целия ЕС се понижиха по-силно от очакваното през месец април спрямо месец март, като цените на производител в България отбелязаха най-силен спад в рамките на съюза. Това показват данните на европейската официална статистика Евростат. В България производствените цени се понижиха през април с цели 4,9% спрямо март, когато отбелязаха спад с едва 0,5%. В същото време в България ръстът на производствените цени на годишна база остава най-солиден в ЕС. В България те скочиха със 17% спрямо година по-рано след повишение с 22% през март, като това е най-солидният растеж на цените на производител в рамките на целия Европейския съюз. Цените на производител в еврозоната се понижиха през април с 2,2% спрямо март, когато се свиха с 1,7%, докато очакванията бяха за понижение с 1,8 на сто. Това е най-рязкото месечно понижение на цените от април 2023 г. В рамките на целия ЕС производствените цени се понижиха с 2,1% спрямо предходния месец, когато се понижиха с 1,6 на сто. През април след България по спад на цените са Франция (спад с 4,3%) и Ирландия (спад с 4%). Повишение на цените е отчетно в Кипър (с 0,3%), Малта и Словения (с по 0,2%), както и в Латвия и Люксембург (с по 0,1%). Спрямо година по-рано растежът на производствените цени в ЕС се забави през април до 0,6% от 2,1% през март, а в еврозоната - до 0,7% от 1,9% месец по-рано. Това е най-сериозното нарастване на цените на производител в еврозоната от март 2023 г. насам. Най-солиден спад на цените на производител на годишна база беше отчетен в Литва (спад с 3,4%), Португалия (с 2,4%) и Чехия (с 1,4%).
Източник: actualno.com (06.06.2025)
 
С близо 30% намалява производството на въглища у нас през 2024 г. Значително намаление се наблюдава в производството на кафяви и лигнитни въглища в България – с 28,5%, които съставляват 96,4% от общото производство на твърдите горива. Това показват предварителните данни за 2024 г., които Националният статистически институт. С 21,7% намаляват и доставките на твърди горива през миналата година, отчита статистиката. За една година вложените в рафинериите суровини за производство на нефтопродукти се увеличават с 6,3%, като основен дял в тях има суровият нефт – 91,6%. С 6,4% е ръстът при производството на нефтопродукти. В НСИ регистрират увеличение с 4,9% на доставките на нефтопродукти през 2024 г. Производството на природен газ намалява с 15,7% спрямо 2023 година, а доставките в страната се увеличават със 7,4%. В НСИ констатират, че при брутното производство на електрическа енергия също се наблюдава намаление на годишна база – с 5,5%. Преобладаващ дял в него и през миналата година продължава да има производството на електрическа енергия от ядрена енергия и въглища – 64,6%, въпреки че бързо се увеличава делът на електрическата енергия, произведена от централи, които използват слънчева енергия – 13,3%. Същевременно доставките на електрическа енергия повишават нивото си от 2023 г. с 1,6%. В сравнение с 2023 г., през миналата година се наблюдава увеличение на брутното производство при топлинната енергия с 1,9% и на доставките – с 1,8%.
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2025)
 
Икономиката ни четвърта по ръст сред страните от ЕС Икономиката на България се нарежда на четвърто място по ръст сред останалите държави от ЕС. През първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни се увеличава с 0,6% спрямо предходното тримесечие и с 3,1% спрямо същия период на миналата година, обявиха от НСИ. Средно за държавите от ЕС ръстът на икономиката спрямо предходното тримесечие е с 0,6%, колкото е и в България. По-добре от нас по този показател се представят пет държави: Ирландия (увеличение на БВП с 9,7%), Малта (+2,1%), Кипър (+1,3%), Чехия (+0,8%) и Полша (+0,7%). По отношение на ръста на икономиката на годишна база по-добре от нас се представят само три държави: Ирландия (+21,1%), Дания (3,6%) и Полша (+3,7). Ние делим четвъртото място с Хърватия, където ръстът на икономиката е като при нас. През първото тримесечие на годината произведеният БВП в България възлиза на 45,6 млрд. лв. На човек от населението се падат по 7093 лв. от БВП, или по 3626 евро. Делът на аграрния сектор в икономиката е 1,3% и остава без промяна спрямо същия период на миналата година. Индустриалният сектор намалява дела си в икономиката до 26,3%, а делът на услугите нараства до 72,4%. Растежът на икономиката на годишна база се определя от увеличението при следните икономически дейности: “Строителство” - със 7,6%, “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 4,7%, “Финансови и застрахователни дейности” - с 4,6%, “Търговия, ремонт на автомобили; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” - с 3,9%, “Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване” - с 3,7%, “Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности” - с 2,2%, “Култура, спорт и развлечения; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление” - с 1,3%. Спад е регистриран при “Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 3,1%. Влияние за регистрирания икономически ръст имат инвестициите с увеличение от 9% и крайното потребление с увеличение от 7,2%. Намаление има има при износа на стоки и услуги - с 3,2%, докато вносът нараства с 4,6%.
Източник: Труд (09.06.2025)
 
КЕВР предлага повишение на цените на тока и парното от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране обяви предложенията си за повишение на цените за крайните битови потребители в периода 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г. с 4,62% на общите цени на електрическата енергия. За цените на топлинната енергия за битови клиенти, за периода 1.07.2025 г. – 30.06.2026 г. Комисията предлага среднопретеглено изменение от 4,50 %. За отделните топлофикационни дружества предлаганото от КЕВР изменение от 1 юли т.г. е както следва : - за "Топлофикация София" EАД – изменение на действащата цена с 5,43%, при поискано от дружеството увеличение от 23,82%; - за "ЕВН България Топлофикация" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,18%, при поискано от дружеството увеличение от 10,98%; - за "Топлофикация Плевен" ЕАД- изменение на действащата цена с 4,00%, при поискано от дружеството увеличение от 21,58%; - за "Топлофикация Бургас" ЕАД- изменение на действащата цена с 4,99%, при поискано от дружеството увеличение от 36,39%; - за "Веолия Енерджи Варна" ЕАД - изменение на действащата цена с 1,00%, при поискано от дружеството намаление от 2,56%; - за "Топлофикация Враца" ЕАД - изменение на действащата цена с 4,90%, при поискано от дружеството увеличение от 66,28%; - за "Топлофикация ВТ" АД - изменение на действащата цена с 5,00%, при поискано от дружеството увеличение от 92,38%; - за "Топлофикация Разград" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,37%, при поискано от дружеството увеличение от 17,50%; - за "Юлико-Евротрейд" ЕООД - изменение на действащата цена с 3,00 %, при поискано от дружеството увеличение от 15,64%; - за "Топлофикация Русе" АД - изменение на действащата цена с 5,03%, при поискано от дружеството увеличение от 31,35%; - за "Топлофикация Перник" ЕАД - изменение на действащата цена с 4,99%, при поискано от дружеството увеличение от 24,31%; - за "Топлофикация Сливен" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,11%, при поискано от дружеството увеличение от 48,46%;
Източник: 3e-news (09.06.2025)
 
Средната изкупна цена на кравето мляко към 21 май в България е 0.99 лв./л, което означава намаление с 1% на месечна база, докато на годишна има 8.8% ръст. Цената на суровото мляко в страната за април е на едно от последните места в Европейския съюз. След нас са само производителите от Румъния, Португалия и Словакия. Към края на май цената на дребно на литър мляко е над три пъти повече - 3.26 лв./л като при нея няма промяна през месеца, а на годишна база увеличението е 1.9%. През миналата година в България са произведени 770 520 хил. литра мляко, от които 687 584 хил. литра е краве, 48 125 овче, 19 367 козе и 15 444 биволско. Само година по-рано общото производство на мляко е било 791 757 хил. литра, а през 2022 г. - 843 027 хил. литра. При производството на млечни продукти има ръст при пресните и заквасените млека и маслото, докато спад бележи изработката на сирена, както и на имитиращи продукти. Вносът на обезмасленото мляко на прах има над 5% спад. На годишна база намалява също така вносът на концентрирано мляко, пресните пакетирани млека, както и на сметаната за директна консумация. Германия е основния вносител на сирена и извара в България през миналата година, следвана от Полша и Нидерландия. Общо за страните от Европейския съюз българският износ е спаднал с почти 50%, като експортът за Гърция е почти замрял, тъй като намалението е 99.2%. В това направление са изнесени едва 6 тона сирена, за сравнение година по-рано за първите два месеца, които се отчитат, износът е 803 тона. В негативната класация следват съседите от Румъния със спад от 56.5% и Испания с 42.2%. Намалява износът на български сирена към САЩ и Великобритания, които са най-големите пазари за традиционните български млечни продукти.
Източник: Money.bg (10.06.2025)
 
Баланс на територията на Република България по вид територии - 2024 г. Към 31 декември 2024 г. територията на Република България, изчислена от Националния статистически институт (НСИ) на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната, е 110 996,76 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти най-голяма площ заемат земеделските територии - 54,5 на сто, и горските територии - 33,3 на сто от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5279,4 кв. км, или 4,8 на сто от територията на страната. Гъстотата на населението към 31 декември 2024 г. средно за страната е 580 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1 214,7 души на кв. километър, като намалява с 6,2 души на кв. километър спрямо 2023 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица) - 5 022 души на кв. км, Благоевград (1 999,2) и Пловдив (1 830,9), а най-малка - в областите Видин (534,9), Добрич (565,5) и Търговище (613,6). Гъстотата на населението към 31 декември 2023 г. средно за страната е била 581 души на кв. километър, показва справка в НСИ. В урбанизираните територии тя е била 1220,9 души на кв. километър и е намаляла с 25,4 души на кв. километър спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии е била отчетена в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка в областите Видин, Добрич и Търговище.
Източник: БТА (10.06.2025)
 
Промишленото производство в България започва да расте през април след шест месеца спад Промишленото производство в България през април се повишава с 0,8% спрямо март след като шест поредни месеца отбелязваше понижение, става ясно от предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо април миналата година промишленото производство отчита намаление с 10,4% на календарно изгладения индекс. Това е пети пореден месец на понижение на индекса на годишна база. На годишна база спад на промишленото производство се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18,7%, в преработващата промишленост – със 7% и в добивната промишленост – с 3,9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо април миналата година се регистрира при производството на основни метали – с 38,6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 24,1%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия – с 49,8%, както и при производството на електрически съоръжения – с 20,3%.
Източник: econ.bg (11.06.2025)
 
Пенсионната система е неустойчива в дългосрочен план, предупреди Фискалният съвет Пенсионната система на България е неустойчива в дългосрочен план заради последните увеличения на пенсиите без реформи, обяви Фискалният съвет, който разгледа отчета за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за миналата година. Пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5% през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7%). "Политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи", обясняват от Фискалния съвет. Експертите забелязват и продължаващата негативна тенденция - дефицитът в бюджета на ДОО да расте с всяка изминала година, информира БНТ. През 2024 г. достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%. Отчетените разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП), като само Фонд "Пенсии" заема 80% от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП. Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. - 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%. При основните параметри се отчита подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2%. В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера.
Източник: Труд (11.06.2025)
 
Дългът на подсектор "Централно управление" към края на април е близо 48,2 млрд. лева Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април е над 48,169 млрд. лева, като бележи увеличение с 391,8 млн. лв. спрямо края на март 2025 г., съобщи Министерството на финансите. Увеличението се дължи основно на поетия през април нов дълг на вътрешния пазар на ДЦК. Вътрешните задължения са за 12,517 млрд. лева, а външните – 35,652 млрд. лева. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 22,1% и бележи увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото му от март. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,7%, а на външния дълг – 16,3%. В структурата на дълга на подсектора за април вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 26% и 74%. В структурата на дълга по инструменти към 30 април основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 63%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 25,5% и заемите – 11,4%. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,4%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (94,6%), дългът в щатски долари е с дял от 5,4%. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 51%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 38,1%, от 1 до 5 г. – 10,7% и до 1 г. – 0,2%. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април достига до 47,832 млрд. лева или 21,9% от БВП.
Източник: econ.bg (12.06.2025)
 
Стойността на износа се свива, а вносът расте между януари и април През периода януари - април 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност над 26,498 млрд. лв., което е с 4,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият износ на стоки възлиза на над 6,583 млрд. лв. и намалява с 11,6 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2025 г. общо в страната са внесени стоки на стойност над 33,108 млрд. лв., или с 4,8 на сто повече спрямо същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият внос на стоки намалява с 1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на повече от 8,460 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е на стойност над 6,610 млрд. лева. През периода януари - април 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,7 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 9,541 млрд. лева, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Украйна и Китай, които формират 53,4 на сто от износа за трети страни. През април износът на стоки от България за трети страни намалява с 10,7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,375 млрд. лева, отчита НСИ. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - април 2025 г. нараства с 13,8 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност близо 14,417 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През април 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 6,8 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на почти 3,667 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е в размер на близо 4,876 млрд. лева.
Източник: 3e-news (12.06.2025)
 
Кредитирането за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна базa Кредитите за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна база, при 15,3 процента месец по-рано, се отбелязва в месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите (МФ). Намалението на ръста на кредитирането се дължи изцяло на по-ниския темп на растеж на кредитите за нефинансовите предприятия, който се забавя до 9,9 процента през март спрямо 11,9 процента в края на февруари. Овърдрафтът и редовните кредити за фирми отчетоха по-бавно увеличение, а лошите и преструктурирани кредити засилиха спада си, като всичко това допринесе за по-слабия ръст на корпоративните кредити. Кредитите за частния сектор през първото тримесечие се увеличават също с 14,8 процента. Кредитите за домакинствата запазиха годишния си темп на растеж през март на ниво от 20,7 процента. Потребителските кредити се забавиха минимално - от 11,8 процента през предходния месец до 11,7 процента, което беше компенсирано от минималното ускорение на жилищните кредити от 29 процента на 29,1 процента. Среднопретеглените лихвени проценти по потребителски кредити и по кредити за нефинансови предеприятия се повишиха през март - с 24 и 7 базисни точки до съответно 8,90 процета и 4,38 процента. Средният процент по жилищни кредити спадна с 1 базисни точки до 2,48 процента, достигайки до нов исторически минимум, се отбелязва в анализа. Среднопретеглената възвръщаемост по срочни депозити на нефинансови предприятия и домакинствата се понижи с 4 базисни точки до 1,77 процента, след като средният лихвен процент по депозити на фирми се понижи и компенсира лекото увеличение на средния процент по депозитите на домакинствата.
Източник: БТА (16.06.2025)
 
НСИ: През май годишната инфлация у нас се ускори до 3,7% Годишната инфлация в България през май се ускори до 3,7% от 3,5% през април, докато месечната инфлация остана непроменена (0,0%), показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2,8%, докато от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 1,9 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), за последните три години (май 2025 г. спрямо май 2022 г.) е 16,8%, а за последните пет години (май 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 38,4%. Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през май 2025 г. се повишава с 0,1% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се ускорява леко до 2,9% от 2,8% през предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. Средногодишната хармонизирана инфлация, която е важен критерий за влизане в еврозоната, за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 г. - май 2024 г. е 2,7%. Индексът на цените за малката потребителска кошница пък остана без промяна спрямо април и се увеличи с 4,1% от началото на 2025 г.
Източник: econ.bg (17.06.2025)
 
Българите зад граница са превели 420 милиона евро за три месеца Над 420 млн. евро са изпратили българите, работещи в чужбина, на своите роднини и близки през първото тримесечие на годината. Сумата е с 66 млн. евро повече от същия период на миналата година. Най-мното средства изпращат у нас сънародниците ни от САЩ, по данни на БНБ. През първото тримесечие парите, получени от българи в САЩ, са в размер от 77.6 млн. евро. Следват Германия с изпратени 76 млн. евро и Великобритания със 74.2 млн. евро. Българите в Испания са изпратили на свои роднини и близки 40.6 млн. евро в периода януари-март. В същото време последните данни на БНБ за преките чужди инвестиции в страната - тези през първото тримесечие на година, показват, че техният размер е 1.087 млрд. евро. Сумата е с 10.9 млн. евро (1%) по-малко от януари – март 2024 г. Основно чуждите капитали в страната ни тази година влизат под формата на реинвестиране на печалбата на дъщерните им дружества у нас - 894 млн. евро, което е с 395 млн. евро повече от преди година. В дялов капитал са инвестирани 170 млн. евро.
Източник: Сега (17.06.2025)
 
През април дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро През април 2025 г. дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро, търговският дефицит нараства до 824,8 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции намаляват със 114,3 млн. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на нашата страна. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през април е отрицателен и в размер на 622,2 млн. евро при дефицит за 363,8 млн. евро точно преди година. За периода януари - април 2025 г. балансът по текущата сметка е отрицателен и в размер на 2,2223 млрд. лева при дефицит за 771,8 млн. евро точно преди година. Търговското салдо на България през април 2025 г. остава отрицателно и е в размер на 824,8 млн. евро, при дефицит за 460,9 млн. евро през същия месец на 2024 г., като износът на стоки намалява с 340,3 млн. евро (спад с 9,1%) до 3,3798 млрд. евро спрямо година по-рано, докато вносът се увеличава с 23,7 млн. евро (с 0,6%) до 4,2046 млрд. евро. За първите четири месеца на 2025 г. търговският дефицит достига 2,9214 млрд. евро при отрицателен баланс за 1,5079 млрд. евро през същия период на 2024 г., като износът намалява с 541,9 млн. евро (спад с 3,9%) до 13,4226 млрд. евро, а вносът нараства с 871,7 млн. евро (повишение с 5,6%) до 16,344 млрд. евро.
Източник: Труд (18.06.2025)
 
България е на 57-о място от 69 страни в Световната класация по конкурентоспособност за 2025 г. България се изкачи с едно стъпало в Световната класация по конкурентоспособност за 2025 г. и зае 57-о място от 69 страни, сочат данните на Международният институт за управленско развитие (MID). За сравнение, спрямо 2020 г. България е загубила цели 9 места, а спрямо 2009 г. - 19. Това я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Глобалната картина на конкурентоспособността остава силно нестабилна. Редица фактори, сред които войната в Украйна, търговската война между САЩ и Китай и завръщането на протекционистки търговски политики, засилват несигурността на световните пазари. Европа е под все по-силен натиск по отношение на отбранителни способности, индустриална база, енергийна сигурност и инвестиционна привлекателност. Годишната класация на Международният институт за управленско развитие оценява страните по четири стълба. Това са икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за макроикономическа стабилност, с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от най-ниските нива на безработица в ЕС. Като силни страни на България са откроени достъпната работна сила, нарастващата цифрова свързаност и растящият износ на ИКТ услуги. Институтът очаква България да превърне стабилността в дългосрочен растеж, като използва предстоящото си присъединяване към еврозоната през януари 2026 г. Класацията очертава отрезвяваща картина на по-дълбоките структурни слабости, които възпрепятстват прехода на България към икономика, водена от иновации. Сред тях са изтичането на мозъци, застаряващото население, дефицитите в управлението и недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Въпреки известния цифров напредък, България все още е близо до дъното в световен мащаб по наличност на квалифицирана работна ръка, ефективност на пазара на труда и доверие в институциите. Проучването на Международният институт за управленско развитие също така подчертава растящото разминаване между възприятие и реалност, което може да бъде разчетено и като позитивен знак. Бизнес ръководителите продължават да оценяват "квалифицираната работна сила" като основен актив на България, въпреки, че статистически данни показват свиващ се кадрови потенциал и ускоряваща се емиграция. Класацията подчертава нуждата от координирани национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на образованието с нуждите на пазара и възстановяване на доверието в институциите.
Източник: News.bg (18.06.2025)
 
В страната практикуват 30 149 лекари Практикуващите лекари в България са 30 149, сочат данни на Националния статистически институт. Лекарите по дентална медицина са 7 784, професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти - 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки. Мъжете в професията са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%), сочат още данните на НСИ към 31 декември 2024 г. Най-голям брой са лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%, според НСИ. В страната работят най-голям брой общопрактикуващи лекари - 3 750, или 12.4% от всички в България. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%. Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1. Най-много са медицинските специалисти в областите, в които има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8). Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-малко подобни специалисти работят в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението). В края на 2024 г. у нас е имало 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година, броят им остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%, според НСИ. Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Регистрирано е увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници. Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 72 с 4 412 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла; за рехабилитация - 35 с 5 460 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла. Осигуреността с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението. Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла. В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.
Източник: Дарик радио (18.06.2025)
 
Министерството на финансите взе още 300 млн. лв. заем на вътрешния пазар Нови 300 млн. лева заеми от вътрешния пазар изтегли правителството, с което поетият през тази година държавен дълг достигна 10.1 млрд. лв. Проведен е аукцион за продажба на 7-годишни лихвоносни съкровищни облигации с падеж 29.01.2032 г. за 300 млн. лв., като постигнатата среднопретеглена годишна лихва е 3.06%. Тя е по-ниска от постигнатата лихва при предишни аукциони на 7-годишни ДЦК, например през април бяха пласирани също 300 млн. лв. при доходност 3.47%. Общо досега от началото на годината от вътрешния пазар заедно с последната емисия правителството е изтеглило 2,1 млрд. лева заеми. Отделно от това през април Министерството на финансите емитира 4 млрд. евро външен дълг в два транша. В Закона за държавния бюджет за 2025 г. е предвидено правителството да изтегли тази година рекорден нов дълг от 18.9 млрд. лв. - сума, значително по-висока от необходимите 12 млрд. лв. за покриване на гласувания 3% дефицит и падежи стар дълг.
Източник: Сега (19.06.2025)
 
България се изравнява с Естония по благосъстояние на домакинствата Благосъстоянието на домакинствата в България продължава да се увеличава, като за 10 години расте с 20 пр. пункта и достига до 74% от средното за ЕС ниво. Това е един от най-бързите темпове на растеж в ЕС след Румъния. Показателят, който се следи, е за фактическото индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (PPS), който измерва и публикува Евростат. Преди година България се изравни с Унгария, а сега я задминава и се изравнява с Естония. Данните за 2024 г. показват, че българските домакинства са достигнали 74% от средното ниво за ЕС. Това ги поставя на предпоследно място в ЕС преди Унгария (72% от средното за ЕС) заедно с Естония (74%). Данните на Евростат показват още, че през миналата година девет държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението над средното за ЕС. Най-високите нива са регистрирани в Люксембург (41% над средното за ЕС), Нидерландия (20%) и Германия (18%). Междувременно 18 държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението под средното за ЕС, като най-ниските нива са регистрирани в Унгария (28% под средното за ЕС), България и Естония (26%). Част от тези данни са прогнозни и най-вероятно ще претърпят лека корекция. Например за 2023 г. Първоначално Евростат беше изчислила, че AIC на България е 73% от средното за ЕС, но сега са коригирани на 70%. Основният измерител на икономическата активност обаче остава БВП на глава от населението. По този показател България остава последна в ЕС с 66% от средното за ЕС, като пред нас са Гърция (70%) и Латвия (71%). В другия край на диапазона са Люксембург (242% от средния за ЕС), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Трите обаче са по-особени случаи на страни, които дълги години чрез данъчни облекчения и вратички привличаха много чужди компании да регистрират дружества и да декларират обороти именно там.
Източник: Капитал (19.06.2025)
 
България е с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е основният измерител на икономическата активност в дадена държава. Обикновено се смята, че колкото по-виско е този показател, толкова по-богати са хората и страната като цяло, както и че стандартът на живот в дадената страна е по-висок. По този изключително важен показател, при страните от ЕС има значителни разлики, показват публикуваните данни от Националния статистически институт (НСИ). Ако условно се приеме, че за целия ЕС средният БВП на човек от населението е 100 единици, то се оказва, че 10 от 27-те държави имат БВП на човек над средното през 2024 година. Най-висок БВП на човек имат Люксембург (242% от средното за ЕС-27), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Следват ги Германия (118%), Австрия (112%) и Белгия (112%). Същевременно, най-нисък БВП на човек е в България (66% от средното ниво за ЕС-27), Гърция (70%) и Латвия (71%). Това означава, че България фактически е най-бедната в Европейския съюз, като БВП у нас е с внушителните 34% по-нисък от средния за ЕС. А спрямо държавата в ЕС с най-висок БВП на човек от населението, Люксембург, показателят за България е около едва една трета.
Източник: Money.bg (20.06.2025)
 
Една четвърт от държавите в ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките Една четвърт от държавите членки на ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките, а във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове. Това се отбелязва в анализ на Фискалния съвет по темата кои членове на ЕС налагат данъци върху свръхпечалбата на банките и как функционират тези данъци, съобщават от Съвета. "Рисковият данък" на Швеция (0,06 процента от банковите пасиви) е допълнителен данък, налаган на големите банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито задължения надхвърлят определен праг, се посочва в анализа. С цел облекчаване на инфлацията, държави членки, предимно от Централна и Югоизточна Европа, въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи - Италия, Унгария, Словакия, Испания или пакети от разходи за отбрана - Чехия, Латвия и Литва, се отбелязва още в анализа. Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата на банките изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства, като например увеличените разходи за отбрана, могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им, пише в анализа. Според Фискалния съвет България би могла да се възползва от опита на другите държави членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана.
Източник: БТА (20.06.2025)
 
Евростат с данни за пенсионерите, които продължават да работят България е на дъното в ЕС по дял на работещите пенсионери на непълно работно време. Според данни на Евростат за 2023 г., едва 9,2% от пенсионерите у нас продължават да работят на непълен работен ден. За сравнение, в Хърватия този дял е рекордните 89,4%, следвана от Швеция (79,2%) и Белгия (78%). Литва и Латвия също изпреварват България с дялове съответно от 19% и 23,2%. Общо в Европейския съюз, през 2023 г. 10,2% от хората на възраст 50–74 години с пенсионен статус са били наетите по трудов договор. Повече от половината от тях (57%) са били на непълно работно време.
Източник: Марица (21.06.2025)
 
Разходите за заплати скачат с 13% през първото тримесечие на 2025 г. През първото тримесечие на 2025 г. разходите за възнаграждение за един отработен час в България се увеличават с 13% спрямо същия период година по-рано, показват предварителни данни на Националния статистически институт. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с 20,3% за сектор "Строителство" до увеличение с едва 0,3% за сектор "Добивна промишленост". Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12,4%, като в индустрията увеличението е с 14,1%, а в сферата на услугите - с 11,8 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Строителство" - с 19,7%, "Операции с недвижими имоти" - с 19,2%, и "Култура, спорт и развлечения" - със 17,9%.
Източник: БНР (23.06.2025)
 
Финансовата независимост на общините падна под 25% Въпреки че разходите на общините растат с над 2 милиарда лева само за една година, делът на собствените им приходи постоянно намалява, като през 2024 г. за първи път падат под 25% от общия им бюджет, сочат актуалните данни на Министерство на финансите. Това от своя страна задълбочава зависимостта им от държавния бюджет и за пореден път подчертават спешната нужда от фискална децентрализация. Разходите на общинските бюджети в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. За периода 2014-2024 г. общинските разходи са се увеличили номинално със 201%, а само за последните 5 години – със 101% Разходите са се увеличили и в относително изражение, като те нарастват от 5,8% от БВП през 2014 г. до 6,8% през 2024 г. Този растеж се дължи до голяма степен на увеличение на трансферите от централното правителство, включително за делегирани от държавата дейности. В същото време собствените приходи на общините достигат 3,5 милиарда лева през 2024 г., отбелязвайки ръст от 89% през последните 10 години и 49% само през последните пет години. Това обаче представлява спад в относително изражение, тъй като собствените приходи в общините са намалели от 2,2% от БВП през 2014 г. до 1,8% от БВП през 2024 г. През последните 10 години, и особено след пандемията виждаме сериозен спад във финансовата автономност на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до едва 24,9% през 2024 г. В България предимно туристическите и минните общини се характеризират с относително висока финансова автономност, което означава по-висок дял на собствените приходи в местния бюджет – Челопеч (78%), Приморско (59%), Несебър (69%), Созопол (56%) са такива примери. Ниският (и намаляващ) дял на финансовата независимост на общините има някои ключови последици: Висока зависимост от държавния бюджет, която обвързва финансовото им състояние пряко с политическите решения и приоритетите на централната власт, които не съвпадат непременно с местните; Ограничена автономия и липса на способност за провеждане на истински локални политики, които да отговарят на местните приоритети и потребности; Фокусиране на усилията върху средствата от европейските фондове, в това число и за осигуряване на фундаментални социални услуги в някои общини; Липса на възможност за капиталови инвестиции отвъд субсидията от държавния бюджет или оперативните програми; Ограничена способност за подобряване на местната среда за правене на бизнес и привличане на частни инвестиции отвъд националните мерки.
Източник: economic.bg (24.06.2025)
 
Десетократно скача таксата за придобиване на българско гражданство Таксите за българско гражданство, събирани от Министерството на правосъдието, нарастват няколко пъти, обяви министърът на правосъдието Георги Георгиев. Българското гражданство е част от националната ни идентичност и суверенитет и затова таксите следва да бъдат адекватни на административните услуги, които се извършват. Най-популярната такса - за придобиване на българско гражданство, чиито родители са българи, скача от 30 на 300 лв., т.е. 10 пъти. Според Георгиев средно държавната такса за придобиване на българско гражданство е 25 пъти по-евтина от тази в други държави от ЕС - например в Белгия, където е 150 евро и Словакия - 700 евро. Таксите не са индексирани от близо 18 години. В министерството годишно се получават средно по 23 000 молби за гражданство.
Източник: Сега (25.06.2025)
 
Кредитите на неправителствения сектор са 108.59 млрд. лв. и се увеличават с 14.3% В края на месец май кредитите за неправителствения сектор в България са 108.59 млрд. лв. (50.8% от БВП) при 107.34 млрд. лв. към април тази година (50.2% от БВП). Тези суми се увеличават на годишна база с 14.3% (при 13.9% годишно повишение през април тази година), съобщава БНБ. За сравнение, депозитите в неправителствения сектор са 143.07 млрд. лв. (66.9% от БВП**), като годишното им увеличение е 10.2 процента. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 138.8 млн. лв. (в т. ч. 7.5 млн. лв. през май 2025 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 9.3% на годишна база през месец май (при 8.7% годишно повишение през април) и в края на месеца достигат 49.83 млрд. лв. (23.3% от БВП). Домакинствата и НТООД са изтеглили заеми за 50.05 млрд. лв. (23.4% от БВП) в края на май. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20.7% (при 20.5% годишно повишение през април). В края на месец май жилищните кредити са 28.22 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26.7 на сто. Годишното увеличение през април беше с 26.3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19.92 млрд. лв. и се увеличават с 14% спрямо май миналата година (при 14.1% годишно повишение през април). На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 26% (при 26.1% годишно повишение през април), като достигат 527.1 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 18.3% на годишна база през май (при 17% годишно повишение през април) и в края на петия месец са 559.2 млн. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8.71 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на май. В сравнение с май 2024 г. те се увеличават с 10.5% (9.3% годишно повишение през април 2025 година).
Източник: econ.bg (26.06.2025)
 
Застрахователи вече управляват 11,7 млрд. лв. С малко над 1 милиард лева за една година са се увеличили парите, които управляват застрахователните компании, работещи в България, става ясно от отчетите им за периода до края на март, обявени от БНБ. Общата сума на активите, които управляват, вече достига 11,7 млрд. Животозастрахователните дружества управляват 3,1 млрд. лв., след като са добавили към активите си нови 323 млн. лв. за една година. За същото време общото застраховане се е увеличило с 694 млн. лв. и вече се грижи за 8,33 млрд. лв. Компаниите влагат този ресурс основно в акции и облигации, тъй като те са с добра доходност и сравнително нисък риск. Така 5,5 млрд. лева са вложени в различни портфейли от ценни книжа. Почти половината от активите на застрахователите са в евро, или по-точно 43,9% от тях. Българските застрахователи разделят инвестиционните си портфейли на две – вложения у нас за 4,1 млрд. лв. и 6,3 млрд. лв. в държави от ЕС. От 1 януари 2026 г. застрахователните компании ще преизчислят всички активи, премии и обезщетения в новата валута. Тази операция сама по себе си няма да доведе до повишаване на цените на застрахователните услуги, категорични са от Асоциацията на застрахователите.
Източник: 24 часа (26.06.2025)
 
4,8 млрд. лв. ще са на разположение за саниране на жилищни сгради 4,8 милиарда лева ще са на разположение за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради у нас за следващите пет години. Новата петгодишна програма за саниране на жилищните сгради у нас се очаква да бъде отворена в края на годината, а финансовият ресурс ще е двойно по-голям от разполагаемия за предишната програма. 2,3 млрд. лева е финансовият ресурс от европейските програми за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради за следващите пет години, а средствата, отделени от Българската банка за развитие за сходни цели, са 2,5 милиарда лева. Старата програма, стартирала през 2015 г., не постига очакваните резултати. Данните сочат, че за 10 години са били обновени едва 4% от блоковете. Далечната цел е до 2050-а до постигнем енергийно обновяване на близо 60% от многофамилните жилищни сгради. Кандидатите за саниране, останали в резервния списък при отминалата процедура с изцяло безвъзмездна подкрепа, ще могат отново да подадат документи по новата програм. През 2023-а с пари по Плана за възстановяване и устойчивост бяха одобрени 756 жилищни блока. Тогава в резервния списък останаха 2178 сгради, за които предписаните мерки за саниране възлизат на 2,673 милиарда лева.
Източник: econ.bg (27.06.2025)
 
С над 1 млрд. лева са се увеличили разходите за пенсии спрямо миналата година Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 931,94 лв. или със 102,22 лв. (12,3%) по-висок спрямо година по-рано, съобщи Националния осигурителен институт (НОИ). Броят на пенсионерите за май 2025 г. е 2 055 861, което е увеличение с 13 471 (0,7%) в сравнение със същия месец май през 2024 г. Общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към май 2025 г. възлиза на 5 957,0 млн. лв., което представлява 39,2% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 742,9 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи за първите пет месеца на годината възлизат на 10 817,7 млн. лв., което е 39,5% от планираното на 2025 г. В сравнение със същия период на миналата година разходите бележат увеличение с 1 155,8 млн. лв.
Източник: actualno.com (27.06.2025)
 
Средният лихвен процент по потребителските кредити в лева се увеличава през май до 9,05 процента Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0,14 процентни пункта до 9,05 процента през май, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,12 процентни пункта до 9,42 процента, съобщават от БНБ. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент намалява с 0,02 процентни пункта до 2,43 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити остава на ниво от 2,77 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) се повишава с 0,19 процентни пункта до 3,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се увеличава с 0,21 процентни пункта до 3,92 процента. През май средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,12 процентни пункта до 13,73 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 0,08 процентни пункта до 21,32 процента. При кредитирането за бизнеса данните показват, че през май средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,08 процентни пункта до 4,11 процента, а по тези над 1 млн. евро - с 0,15 процентни пункта до 4,57 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се понижава с 0,27 процентни пункта до 4,13 процента, а по кредитите над 1 млн. евро се повишава с 0,67 процентни пункта до 4,75 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,01 процентни пункта до 3,38 процента, а по овърдрафта в евро - с 0,15 процентни пункта до 3,84 процента. При депозитите на домакинствата данните показват, че през май средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0,06 процентни пункта до 0,91 процента, а по тези в евро - с 0,29 процентни пункта до 1,13 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове нараства с 0,01 процентни пункта до 0,21 процента, а по тези в евро остава на нивото си от предходния месец 0,16 процента. През май в сравнение с април средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,10 процентни пункта до 1,51 процента, а по тези в евро спада с 0,21 процентни пункта до 1,66 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове намалява с 0,01 процентни пункта до 0,05 процента, а по тези в евро се запазва на ниво от 0,12 процента.
Източник: Стандарт (30.06.2025)
 
178 вестника излизали у нас през 2024 г. 178 вестника с годишен тираж 95 623 хиляди броя са издадени у нас през 2024 г., според данни на Националния статистически институт и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Хартиените медийни издания са с две по-малко, в сравнение с 2023 г., сочат още изчисленията на НСИ. Най-много са вестниците, излизащи един път седмично - 74, като изданията от София са 77, или 43.3% от всички печатани у нас. През 2024 г. са издадени 434 списания, като в сравнение с 2023 г. те се увеличават с 1.4%. На чужди езици са 68 от тях, а най-многобройни са на английски - 59 заглавия с тираж 133 хил., следвани от 3 издания на румънски и 1 на руски език. Издадени са и 134 периодични сборника с тираж 29 хил., като в сравнение с предходната година броят им остава непроменен, а тиражът се увеличава с 15.5%. През 2024 г. са издадени 8 891 книги с тираж 5 297 385 и 1 252 брошури с тираж 1 009 001 броя, сочат данни на НСИ. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) са регистрирани 8 883 книги и 1 252 брошури, или 99.9% от всички издания. В сравнение с предходната година, броят на издадените книги и брошури намалява с 218, или с 2.1%. Издадените книги по жанрове: Научна литература - 2 256 заглавия с тираж 364 хиляди; Художествена литература за възрастни - 3 024 заглавия с тираж 1 464 хиляди; Популярна литература - 1 800 заглавия с тираж 875 хиляди; Учебна литература - 1 379 заглавия с тираж 2 362 хиляди; Литература за деца и юноши - 1 331 заглавия с тираж 1 100 хил., от които 828 заглавия детска художествена литература с тираж 648 хиляди; Други - 353 заглавия с тираж 142 хиляди. Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (включително на български език), са 7 545, или 74.4% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 598 с тираж 1 927 хил., като от тях повече от половината са преведени от английски език (51.3%), следват преведените от френски - 10.2%, руски - 6.9%, и немски език - 6.1%. Най-голям е броят на издадените книги и брошури в област София (столица) - 6 913, следвана от областите Пловдив (892) и Варна (451).
Източник: Дарик радио (30.06.2025)
 
Един на всеки пет българи е с прекъснати здравноосигурителни права По данни на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), към 1 май 2025 г. здравноосигурените лица в България с прекъснати права са близо 1,2 млн. души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а за здравната каса - намалени приходи от осигурителни вноски. България е на първо място в ЕС по т. нар. катастрофални здравни разходи, което означава, че голям дял от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения поради разходи за здравеопазване. Средно около 50% от средствата за здравеопазване се доплащат пряко от гражданите. Ако някой не е здравноосигурен, трябва да плаща всички медицински услуги, които ползва. Има и изключения, които гарантират минимален достъп до здравеопазване, независимо от осигурителния статус - това са спешна медицинска помощ, интензивно лечение и акушерска помощ за социално слаби. Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на права е възможно срещу заплащане на дължимите вноски за последните 60 месеца. За близо 60% от неосигурените основната причина да са без здравни права е, че са безработни. Над 1/4 от неосигурените са с начално, по-ниско или основно образование. Значителен брой са български граждани, които живеят или са работили в чужбина.
Източник: econ.bg (01.07.2025)
 
Лек спад на производствените цени през май, но значителен годишен ръст Общият индекс на цените на производител в България през май 2025 г. е със 7.1% над нивото от май 2024 година. Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 22.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.4%, както и в преработващата промишленост - със 7.6%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за май 2025 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 3.6% през май 2025 г. спрямо април 2025 година. Намаление на цените се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.3%, както и в преработващата промишленост - с 2.8%, а в добивната промишленост е регистрирано повишение - с 2.7%. По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на електрически съоръжения - с 11.8%, производството на хранителни продукти - с 6.5%, производството на тютюневи изделия - с 5.3%. Повишение на цените е регистрирано при производството на напитки - с 0.9%, и при производството на облекло - с 0.8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства със 7.9% в сравнение с май 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 21.5%, в добивната промишленост - с 20.2%, както и в преработващата промишленост - със 7.8%. През май 2025 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо май 2024 г. са регистрирани при: производството на хранителни продукти - с 22.8%, производството на напитки - с 18.3%, производството на основни метали - с 13.4%. По-ниски цени са отчетени при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 13.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.5%. Индексът на цените на производител на международния пазар през май 2025 г. се увеличава с 0.2% спрямо предходния месец и с 6.1% спрямо май 2024 година.
Източник: News.bg (01.07.2025)
 
МФ публикува отчет за изпълнението на бюджета към май Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма за първите пет месеца на годината. Приходите, помощите и даренията нарастват с 11,5% спрямо същия период на миналата година и достигат 34,9 млрд. лева. Неданъчните приходи нарастват с приблизително същия темп и достигат малко над 5,1 млрд. лева. А бюджетният дефицит е близо 2,61 млрд. лева, което е само 1,2% от прогнозирания БВП. За същия период на миналата година Консолидираната фискална програма е отчела излишък от 146,9 млн. лева, а сега - дефицит. Имаме влошаване на годишното салдо с над 2,75 млрд. лева. В сравнение с миналата година приходите растат с 11,5-12,0% на годишна база. Но това е далеч под заложения в КФП ръст от над 20% годишно. В момента лазходите нарастват по-бързо от приходите. "Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2025 г. възлизат на 34 125,0 млн. лв., което е 35,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първите пет месеца на 2024 г. бяха в размер на 28 109,4 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на май 2025 г. нарастват с 4 815,6 млн. лв. (16,4%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 32 606,6 млн. лв., което представлява 35,2% от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 4 357,5 млн. лв. (15,4%) спрямо отчетените към май 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 30 059,0 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2 523,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 24,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 704,3 млн. лв. (43,4% от планираните за годината и ръст от 219,2 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.). Дори да намалим дефицита с въпросните 1,2 млрд. лева, бюджетното салдо като резултат ще бъде много по-лошо от това, което сме имали година по-рано. В края на май дефицитът в държавния бюджет е близо 3,28 млрд. лева, или близо 50% от разрешените по закон над 7,13 млрд. лева. Година по-рано той е бил 2,04 млрд. лева, или около 25,4% от разрешените по закон над 8,03 млрд. лева. И ако ситуацията във фиска рязко не се подобри още следващата година, то след време - със или без евро - страната ще фалира. Затова политическият обществен приоритет трябва да бъде не в каква валута ще се разплащаме, а фискалната стабилност на държавата. Ако последната рухне, няма да има значение какви банкноти държим в джобовете си (образно казано) - тяхната покупателна способност ще се е свила.
Източник: Money.bg (02.07.2025)
 
Дългът на подсектор „Централно управление“ в края на месец май расте до 54.22 млрд. лв. Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на месец май възлиза на 54.22 млрд. лева, като бележи увеличение с 6.05 млрд. лв. спрямо края на април 2025 г., което основно се дължи на постъпленията от емитираните държавни облигации на международните капиталови пазари. Вътрешните задължения са в размер на 10.85 млрд. лева, а външните – 43.38 млрд. лева. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на месец май достига до 53.78 млрд. лева или 24.6% от БВП на страната. Вътрешните задължения са в размер на 10.85 млрд. лева, а външните – 42.92 млрд. лева. Държавногарантираният дълг през месец май възлиза на 1.71 млрд. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.8 процента.
Източник: Банкеръ (02.07.2025)
 
Безработицата в България и еврозоната се повишава В България отчетената през месец май безработица е 3,5 на сто – това е повишение спрямо предходния месец април 2025 г., когато тя бе на ниво от 3,3 на сто. Все пак тя остава по-ниска спрямо май миналата година, когато е била 4 на сто. Това показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. Без работа в страната ни през май са били общо 106 000 души. Безработните в България са с 3000 повече от предходния месец април, когато са били 102 хиляди души и със 17 000 по-малко спрямо май 2024 г., когато са били 123 000 души. Безработицата се е повишила леко и в еврозоната през май до 6,3 на сто спрямо 6,2 на сто през април. На годишна база се отчита леко намаление (6,4 на сто през май 2024 г.). Равнището на безработицата в ЕС е 5,9 на сто през май 2025 г., стабилно в сравнение с април 2025 г. и на по-ниско ниво спрямо отчетните 6 процента през май 2024 г. По оценки на Евростат 13,052 милиона души в ЕС, от които 10,830 милиона в еврозоната, са били безработни през май 2025 г. В сравнение с април 2025 г. безработицата се е увеличила с 48 хиляди в ЕС и с 54 хиляди в еврозоната. В сравнение с май 2024 г. безработицата е намаляла с 23 000 и в ЕС и със 168 000 и в еврозоната.
Източник: actualno.com (03.07.2025)
 
Застаряваща България: демография, медицински персонал, бъдещи тенденции 2040 – 2050“ Експресен анализ "Застаряваща България: демография, медицински персонал, бъдещи тенденции 2040 – 2050“ показва прогнозния темп на увеличаване на населението над 65-годишна възраст в страната ни, необходимостта от мерки за стимулиране на раждаемостта, за оставане на лекарите и медицинските сестри в България, за политики, отговарящи на потребностите в близките 20 години. Анализът е направен от Health Technology Assessment (HTA) Ltd - консултантска компания, участваща в оценката на здравните технологии, фармако-икономически анализи, консултации и анализи в областта на здравната политика. България е изправена пред демографско застаряване, изразяващо се в увеличаване на средната възраст от 40,4 г. през 2001 г. до 45,3 г. в края на 2024 г., като в градските райони тя е 44,5 години, а в селските е 47,6 г. Населението над 65-годишна възраст достига 1,53 млн. души (23,5%) през 2021 г., което е с 12,6% повече от 2011 г. Групата в трудоспособна възраст (15 - 64 г.) намалява до 4,07 млн. души (62,4%) през 2021 г., което е с 19,1% по-малко от 2011 г., а кохортата от 0–14 г. спада до 918 000 души (14,1%). Прогнозите сочат, че общият брой на населението ще намалее от 6,44 млн. през 2024 г. до 5,64 млн. през 2040 г. и 5,39 млн. през 2050 г. Очаква се делът на населението над 65 години да нарасне до 28,9% (1,63 млн.) през 2040 г. и до 32,8% (1,77 млн.) през 2050 г. Кохортата в трудоспособна възраст (20-64 г.) ще намалее от 4,06 млн. души (63,0%) през 2022 г. до 3,41 млн. души (60,5%) през 2040 г. и 3,02 млн. души (55,9%) през 2050 г. Демографската структура на България сочи към засилване на натиска върху системите за пенсионно осигуряване, здравеопазване и социално подпомагане, освен ако това не бъде компенсирано от по-висока раждаемост, устойчива имиграция или промени в политиката. Тенденциите са към трайно намаляване на общото население, ниска раждаемост, нарастваща смъртност сред по-възрастните кохорти и продължаваща нетна емиграция. Загубата на около 650 000 души в трудоспособна възраст между 2022 г. и 2040 г. ще ограничи растежа на съвкупното производство. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) може да продължи да се увеличава, но всеки процентен пункт от растежа ще изисква по-голямо увеличение на производителността, отколкото в миналото.Работодателите ще изпитват недостиг на кадри в ключови сектори, освен ако не се повиши участието на по-възрастни или не се улесни имиграцията, а по-малкото работоспособно население ще повиши заплатите, но с риск за конкурентоспособността. Дългосрочните икономически перспективи на България са изправени пред предизвикателства заради намаляващото население в трудоспособна възраст. Общият растеж на БВП вероятно ще се забави под 2% до края на десетилетието и без структурни реформи или политически интервенции доходите на глава от населението може да се изравнят или да намалеят през 2030 г. Управлението на фискалния натиск, произтичащ от нарастващия дял на пенсионерите и намаляващия брой на работната сила, ще бъде от решаващо значение за поддържане на икономическата стабилност и за избягване на по-рязко забавяне. С намаляването на работната база и увеличаването на броя на пенсионерите държавните приходи ще бъдат свити, докато разходите за пенсии, здравеопазване и социални грижи ще нарастват. Необходими политически решения включват стимулиране на по-висока раждаемост, осигуряване на по-голямо участие на жените и по-възрастните работници на пазара на труда и насърчаване на селективната имиграция, демографските тенденции ще продължат да натоварват икономиката и социалната структура на България. Мерки, които да стимулират раждаемостта, да привличат и задържат мигранти в трудоспособна възраст и да се адаптират пенсионните и здравните системи към застаряващата нация, посочват анализаторите.
Източник: БТА (03.07.2025)
 
ЕK одобри изменения план за възстановяване и устойчивост на България Европейската комисия даде положителна оценка на изменения план за възстановяване и устойчивост на България. Той включва специална глава за REPowerEU за постигане на целите за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г. В момента ПВУ е на стойност 6,17 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и обхваща 50 реформи и 51 инвестиции. Промените в първоначалния план на страната ни се основават на необходимостта да се вземат предвид обективни обстоятелства, които оказват въздействие върху изпълнението на някои планирани първоначално мерки. Сред тях са повишените разходи за изпълнение поради високата инфлация, смущенията във веригата на доставки, промененото търсене на пазара и по-ефективните начини за прилагане на мерките. Измененият план акцентира върху екологичния преход, като 49,9 % от общия размер на отпуснатите средства и 99,5 % от разпределените средства за REPowerEU са заделени за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Реформите и инвестициите, включени в главата за REPowerEU, допринасят значително за екологичното измерение на плана. Тези мерки имат за цел справяне с енергийната бедност, защита на уязвимите потребители, подкрепа за либерализирането на пазара на електроенергия, насърчаване на внедряването, съхранението и използването на енергия от възобновяеми източници и подобряване на балансиращия пазар. Посочва се, че българският план запазва амбицията си в областта на цифровите технологии, като заделя 20,6 % от общия размер на отпуснатите средства в подкрепа на цифровия преход на страната. Той съдържа мерки, насочени към увеличаване обхвата на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, повишаване на цифровите умения, както и цифровизиране на публичната администрация и предприятията. Планът запазва и социалното си измерение с мерки, насочени към модернизиране на образованието, подобряване на предоставянето на дългосрочни грижи и достъпа до здравеопазване. Измененията предвиждат значително опростяване на изискванията към изпълнението на етапите и целите, включени в реформите и инвестициите, отпадане на междинни цели и обединяване на етапи. Броят на етапите и целите е редуциран от 321 на 259, а броят на плащанията по НПВУ от девет на пет. От НПВУ отпадат инвестиции или части от тях, които не могат да бъдат реализирани в срока на допустимост на разходите, като на тяхно място са предложени нови, в областта на енергийната ефективност и транспортната свързаност и е увеличен обхвата на някои от съществуващите такива. Съветът на ЕС разполага с четири седмици, за да одобри оценката на Комисията. Досега България е получила 1,37 милиарда евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост като част от първото си плащане. Комисията ще одобри последващи плащания въз основа на напредъка в изпълнението на инвестициите и реформите, очертани в изменения ПВУ.
Източник: News.bg (03.07.2025)
 
България е сред страните в ЕС с най-силен ръст на строителството през 2024 г. България е сред страните със силен ръст на строителството в ЕС през 2024 г., въпреки че инвестициите в сектора на европейско ниво са намалели и се очаква да спаднат отново през 2025 г., съобщава онлайн изданието Construction Europe. Това показват данни на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), която обединява строителните камари в целия съюз. Инвестициите в строителството в ЕС са намалели с 2% през 2024 г., което се дължи на рязък спад в жилищното строителство. Очаква се инвестициите в целия ЕС да намалеят отново през 2025 г. макар и с по-умерен темп. Жилищното строителство в Европа се сблъсква със затруднения през последните няколко години на фона на по-високите лихви, ограничения достъп до кредити и постепенното оттегляне на стимулите от държавите. Ремонтните дейности също са забавили темпа си. През 2024 г. дейността в сектора на жилищното строителство в ЕС е намаляла със 7,7%, сочи докладът. Нов спад от 3,9% се очаква за 2025 г. Понижението е било особено рязко в страни като Италия, Дания и Швеция, въпреки че някои пазари в Южна Европа като Испания и Гърция са се оказали по-устойчиви, се посочва в доклада. От друга страна, гражданското и инженерно строителство е било основният двигател на растежа. Дейността в този подсектор се е увеличила с 5,9% през 2024 г., подкрепена от публичните инвестиции и зелените инфраструктурни проекти. Очаква се тя да нарасне отново с 5,4% през 2025 г. Няколко страни са отбелязали силен растеж през миналата година, включително Италия (21%), Литва (19,9%) и България (13%). Други като Португалия (3,3%) и Швеция (4,4%) са отчели по-скромен растеж. Но няколко страни са отбелязали спад като Финландия (-3%), Естония (-3,3%) и Нидерландия (-1,2%), често поради забавяне на инвестициите или по-затегнати икономически условия. Нежилищното строителство е останало без промяна през 2024 г. с ръст от 0,1%. Очаква се то да остане стабилно през 2025 г., въпреки че цифрата прикрива разлики между страните членки. По-силен ръст е отбелязан в Италия (6,5%), Испания (5,5%), България (14,6%) и Швеция (5,4%). Други страни са отчели спадове, като Дания (-10,7%), Финландия (-3%) и Германия (-1,9%). В строителния сектор са били заети над 12 млн. души през 2024 г., което представлява 6,4% от общата заетост в 27-те страни членки на ЕС. Същевременно секторът съставлява 7,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на съюза.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2025)
 
64% ръст на разрешенията за внос на работници за година Усилията за облекчаване на визовите режими и за по-ускорено издаване на разрешения за работа в България на хора от трети страни дават резултат. През 2024 г. тези разрешения са се увеличили с 64,3%, това е най-големият ръст изобщо, показват данни на НСИ. През цялата 2024 г. 7064 граждани на страни извън Евросъюза са получили разрешителни за пребиваване с мотив “работа”, като почти всички са за срок от 12 и повече месеца - 6936. Само 53 са разрешителните за работа между 3 и 5 месеца, а 75 са за срок между 6 и 11 месеца. Към 31 декември миналата година хората от трети страни, които са имали действащи разрешителни за работа в България, са били общо 72 275 - с 5,1% повече спрямо предходната година и с 25,67% в сравнение с преди две години.
Източник: 24 часа (07.07.2025)
 
14 нови ритейл парка се изграждат в момента у нас Сегментът на ритейл парковете продължава да се развива като един от най-активните на пазара на търговски имоти в България. С нарастващото потребителско търсене на удобство и лесен достъп в близост до дома или работното място, те се утвърждават като предпочитан формат както за бързоразвиващите се вериги за масови стоки, така и за по-големите магазини, свикнали да оперират самостоятелно в big box формат. Това се вижда от последния доклад на Colliers - Retail Parks in Bulgaria | Q1 2025. Ритейл парковете в България могат да се групират в 3 основни категории според брутната отдаваема площ (GLA): Големи търговски паркове: GLA над 15 000 кв.м, обикновено разположени в периферията на градовете и с няколко ключови наематели. Традиционни търговски паркове: GLA между 5 000 – 14 999 кв.м, с наематели, които обикновено са магазини за хранителни и други стоки за ежедневна употреба от домакинствата и такива, предоставящи допълнителни услуги. Удобни (convenience) търговски паркове: GLA до 4 999 кв.м, разположени в по-малки населени места или жилищни квартали, предлагащи компактни търговски формати. Индексът на доверието в търговията на дребно (Retail Confidence Index) в България през последната година стабилно надвишава средното за ЕС27, което показва по-силна увереност сред местните търговци. Te остават оптимистично настроени относно бизнес активността и потребителското търсене. Към края на първото тримесечие на 2025 г., общата площ на търговските паркове в България надхвърля 600 000 кв.м, разпределени в 70 проекта. От тях, класифицираните в категория Традиционни, съставляват близо половината от този обем. Собственици са основно местни инвеститори, като и международни компании започват да навлизат с мащабни нови проекти. През 2024 и началото на 2025 са открити 8 ритейл парка. В момента се изграждат 14, които ще добавят около 180 000 кв.м, като 60% от този обем е в Големи ритейл паркове. Допълнителни 25 проекта са в ранна фаза на планиране. Инвестиционният интерес е насочен както към градове с население над 100 000 души, така и към по-малки населени места под 30 000.
Източник: economy.bg (07.07.2025)
 
Търговията "на дребно" с хранителни стоки у нас през май е колкото миналогодишната Търговията "на дребно" в България с нехранителни стоки расте през май, обаче тази с хранителни стоки - която е свързана пряко с ежедневието и доходите на населението - е точно колкото е била за същия месец на миналата година, т.е. има застой. Това показват актуалните предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През май 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г., ръст на оборота е регистриран при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали)" - с 12.3%, както и при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 8.8%. В сектора "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия", търговският оборот "на дребно" си стои на нивото от май 2024 година. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали)" нарастване се наблюдава при всички подгрупи, като по-значително е при: "Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита" и "Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия" - с по 17%, "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 15.6%, както и "Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника" - с 13.3%.
Източник: Money.bg (08.07.2025)
 
Близо 20 млн. лв. са платените местни данъци и такси през Портала на електронното управление за първото полугодие на 2025 г Близо 20 млн. лева са платените през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление задължения за местни данъци и такси за първото полугодие на 2025 г., съобщиха от Министерството на електронното управление. За сравнение, за цялата 2024 г. за местни данъци и такси са събрани малко над 14 млн. лв. през Централния ВПОС терминал, а през 2023 година събраната сума е била 10 млн. лв. За първите шест месеца на тази година най-много са платените данъци и такси към Столичната община, Пловдив, Варна и Бургас. Те формират близо 70% от общия обем данъци, като само от Столичната община събираемостта е в размер на близо 48% от събраната за посочения период сума. С приетите промени за онлайн заплащане на местни данъци и такси през Портала на електронното управление на МЕУ, гражданите и бизнеса могат да извършват плащания към 260 общини в страната. Предоставена е и възможност за извличане на справка за налични задължения и тяхното заплащане, както и за стари такива. Така например, през първото полугодие на 2025 г. са платени 113 315 стари задължения за годините 2011 – 2024 г., на стойност 3 165 813 лв. За сравнение през цялата 2024 г. са платени 106 140 стари задължения на стойност 2 469 753 лв. за периода 2011 – 2023 г.
Източник: 24 часа (08.07.2025)
 
България официално получи „зелена светлина“ за членство в еврозоната. От 1 януари 2026 г. еврото ще замени лева. Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. Един от трите правни акта, приети от министрите, определя обменния курс лев-евро на 1,95583 лева за 1 евро. Това съответства на текущия централен курс на лева във валутния механизъм, се уточнява в съобщението. От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото). Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции, както и „Български пощи“ ЕАД (в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция) обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва 1 месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
Източник: Дарик радио (09.07.2025)
 
Средната цена на нивите у нас миналата година расте до близо 1700 лв. на декар Нивите в България са поскъпнали средно с 5,9% до 1697 лв. на декар през 2024 г. спрямо година по-рано, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). При ливадите, мерите и пасищата обаче се наблюдава спад в цената до средно 367 лв. за един декар, или намаление с 4,9% спрямо 2023 година. Средната цена на арендата на един декар ниви през миналата година достига 60 лв., което е с 3,2% по-малко спрямо 2023 г. На годишна база е отчетено понижение в средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен район. В Северозападен и Югозападен район средната цена не се променя. През 2024 година е налице повишение спрямо предходната година в цената на сделките с ниви във всички статистически райони, с изключение на Южен централен район, където е отчетено намаление от 0,6%. Най-висока остава цената в Североизточния район, където е районът с най-скъпата земеделска земя у нас – 2511 лв. на декар, като се наблюдава увеличение от 1% спрямо година по-рано. В Северозападния район цената на сделките с ниви нараства до 1664 лв. на декар (увеличение с 1,5%), в Северен централен район - 1998 лв. на декар (с 13,3%), в Югоизточен район - 1341 лв. на декар (с 12,8%), а в Югозападен район - 876 лв. на декар (увеличение с 27,7%). Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви, бележи понижение спрямо 2023 година в Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен район. Най-голямо намаление е регистрирано в Североизточен район – с 9,3% спрямо 2023 година. Независимо от намалението и през 2024 г. най-висока средна цена за наем/аренда на един декар ниви остава в Североизточния район – 78 лева на декар. Цената, платена за наем/аренда за един декар ниви в Северозападен и Югозападен район, не се променя.
Източник: Инвестор.БГ (09.07.2025)
 
Сделките с имоти в София през второто тримесечие са на най-високото си ниво от 2008 г. Броят на сделките с имоти в София през второто тримесечие на тази година са на най-високото си ниво за този период от 2008 г. , показват данните на Агенцията по вписванията. В столицата са вписани 10 647 сделки, което е ръст от 10,4% спрямо същия период на миналата година. Броят на сделките преминава 10 хиляди през второто тримесечие за първи път от 2008 г., когато са отчетени 10 980 сделки. Вписаните сделки в София нарастват и за полугодието с 13,3%, като от началото на годината до края на юни в столицата са изповядани общо 19 235 сделки. В цялата страна вписаните сделки през второто тримесечие нарастват с 3%, също толкова е и ръстът им за полугодието. От началото на годината в страната са изповядани общо 101 154 сделки. В Пловдив през второто тримесечие са изповядани 4136 сделки с имоти, или с 1,1% повече спрямо същия период на миналата година. От началото на годината вписаните сделки са 7618 и нарастват с 2,2 на сто. Във Варна сделките с имоти отбелязват годишен спад от 6,5% до 3695 през второто тримесечие. Сделките намаляват и за първото полугодие с 4,6 на сто до 6794, като прекъсват възходящата тенденция от миналата година. Бургас също отбелязва спад на сделките през второто тримесечие с 3,8% на годишна база до 2388. Но все пак отбелязват ръст за полугодието с 1,8 на сто. В зимните курорти изповяданите сделки с имоти в Разлог, където се вписват и сделките в Банско, намаляват с 3,1%. В Самоков, където се вписват сделките в Боровец, е отчетен ръст от 12,8%. В Смолян и Чепеларе, където се изповядват сделките в Пампорово, са регистрирани с едва по пет сделки повече спрямо второто тримесечие на миналата година.
Източник: actualno.com (10.07.2025)
 
Сухопътният товарен транспорт в България намалява през 2024 г. до най-ниското си ниво от 2019 г. През 2024 г. сухопътният товарен транспорт в България достига 26,969 млрд. тонкилометра, понижавайки се значително от достигнатите година по-рано 33,125 млрд. тонкилометра (спад с над 18 на сто) и отчитайки по този начин най-ниското си ниво от 2019 г. Това показват най-новите данни на Евротат. За ЕС данните показват леко нарастване до общ годишен обем от 1,869 трилиона тонкилометра, което е малко повече от 1,857 трилиона през 2023 г., което представлява незначително увеличение от 0,6 на сто на годишна база. През 2024 г. Полша продължава да бъде лидер в ЕС по отношение на сухопътния товарен транспорт, като регистрира общо 368 млрд. тонкилометра, което представлява почти 20 на сто от общия обем на ЕС. Тя е следвана от Германия с 281 млрд. тона (15 на сто), Испания с 272 млрд. тона (15 на сто), Франция със 174 млрд. тона (9 на сто) и Италия със 153 млрд. тона (8 на сто). На тези 5 държави се падат 67 на сто от общия автомобилен товарен транспорт в ЕС. Сред по-малките икономики забележителни обеми са регистрирани и в Чехия (70 млрд. тонкилометра), Румъния (67 млрд. тонкилометра), Литва (66 млрд. тонкилометра) и Нидерландия (63 млрд. тонкилометра). По отношение на групите продукти, превозвани през 2024 г., първите 10 остават същите като през 2023 г. Хранителните продукти, напитките и тютюневите изделия продължават да доминират с 312 млрд. тонкилометра през 2024 г., следвани от групираните стоки (различни стоки, превозвани заедно) с 237 млрд. тонкилометра. Продуктите на селското, горското и рибното стопанство са на трето място с 208 млрд. тонкилометра, следвани от други неметални минерални продукти (137 млрд. тонкилометра), метални руди и други минни/кариерни продукти (132 млрд. тонкилометра) и химикали (116 млрд. тонкилометра).
Източник: БТА (10.07.2025)
 
Обявите за работа у нас през юни са намалели с 2 процента спрямо май Обявите за работа в България през юни са намалели с около 700 спрямо май - или с 2%, показват данните от месечен анализ на HR компанията JobTiger. Общият брой на предложенията е около 44 000. Това е и петият пореден месец със спад спрямо същия период на предходната година. На годишна база броят на обявите е с 5% по-малко – спад от близо 2500 позиции. Макар и цялостната тенденция да сочи намаление, някои сектори бележат ръст. Най-силен е той в „Производството“ - с 290 нови обяви, или 4% увеличение. Следват „Строителството“ (7% ръст), „Административни и обслужващи дейности“ (3%), „Логистика и транспорт“ (2%) и „Счетоводство, одит, финанси“ (4%). Най-сериозен спад има в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1170 по-малко обяви (14% понижение спрямо май), като на годишна база секторът отчита 12% спад. Анализът сочи „охлаждане“ на активното търсене на кадри в този бранш - обичайно явление от март до юни. Спад се наблюдава и в „Търговия и продажби“ - 460 обяви по-малко (4%), както и в „Здравеопазване и фармация“, „Маркетинг и реклама“ и „Информационни технологии“ - с между 1% и 4% по-малко спрямо май.
Източник: Дума (11.07.2025)
 
Промишленото производство у нас намалява с 6,6 на сто на годишна база през май Индексът на промишленото производство у нас намалява с 6,6 на сто през месец май 2025 година спрямо същия месец на миналата година, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Това е шести пореден месец на годишно понижение на календарно изгладения индекс на промишленото производство. През последните 25 месеца индексът е отчел понижение на годишна база през общо 23 месеца от наблюдавания период. На годишна база през май спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26,6 на сто, и в преработващата промишленост - с 2 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 8,4 на сто. В преработващата промишленост съществен спад спрямо май 2024 г. е регистриран при производството на основни метали - с 36,5 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 25,4 на сто, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 23,9 на сто. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 47,4 на сто, както и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 24 на сто.
Източник: actualno.com (11.07.2025)
 
Търговският дефицит на България расте с над 60% за година към края на май Дефицитът на България в стокообмена през периода януари-май се увеличава на годишна база с 60,56%, възлизайки на над 7,691 млрд. лева. Само за май общото външнотърговско салдо е на минус с 1,081 млрд. лева, като дефицитът расте с 4,64% за година, показват предварителните данни на НСИ. От януари до май са изнесени български стоки на стойност 33,015 млрд. лв., което е с 4,7% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през май 2025 г. общият износ на стоки възлиза на 6,517 млрд. лв. и намалява с 4,6% спрямо година по-рано. От януари до май в страната са внесени стоки на стойност 40,707 млрд. лв. (по цени CIF), или с 3,2% повече спрямо същия период на 2024 г. През май вносът намалява с 3,4% на годишна база и възлиза на 7,598 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите пет месеца на тази година са изнесени стоки за 21,128 млрд. лева, а износът е за повече от 23,211 млрд. лева при дефицит от 2,083 млрд. лева. Само за май НСИ отчита 4,170 млрд. лева износ и 4,519 млрд. лева внос и дефицит за повече от 348 млн. лева. От януари до май износът на български стоки за трети страни е на стойност 11,887 млрд. лева, като намалява с 4,5% в сравнение с година по-рано. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Украйна, които формират 52,5% от износа за трети страни. Само през май експортът нараства с 0,3% на годишна база и е в размер на 2,346 млрд. лева. Вносът на стоки в България от януари - май 2025 г. нараства за една година със 7,3% до 17,496 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През май импортът намалява с 15,6% на годишна база и е в размер на 3,079 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (29%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (39,6%). Външнотърговското салдо за периода от януари до май е на минус с 5,608 млрд. лева. Само през май то салдо излиза на отрицателна територия със 732,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2025)
 
БНБ прогнозира растеж на българската икономика до края на годината Българската народна банка (БНБ) преразгледа във възходяща посока прогнозите си за ръст на българската икономика и инфлацията през идните години, се посочва в Българската икономика ще нарасне през тази година с 2,9 на сто, а през следващата, 2026 година се очаква ръст от 2,7 на сто. Това представлява повишение спрямо преходната прогноза в размер на 0,1 процентни пункта и 0,5 процентни пункта съответно за тази и следващата година. За сравнение, в предходната прогноза, актуална към 26 март, БНБ очакваше ръст на БВП от 2,8 на сто за 2025 година и 2,2 на сто за 2026 година. Централната банка обаче понижава очакванията си за ръст на БВП през 2027 година от 3,1 на сто до 2,7 на сто или ревизия в низходяща посока от 0,4 процентни пункта.
Източник: 24 часа (14.07.2025)
 
Общият паричен ресурс в Сребърния фонд към края на юни е малко над 4,424 млрд. лв. Фондът за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система или както е по-известен - Сребърният фонд, разполага с 4,425 млрд. лева към края на юни, показват данни на Министерство на финансите. В сравнение с края на 2024 г. за шест месеца сумата се е увеличила с 255 млн. лв. Тя продължава да нараства все така едва-едва на фона на растящите разходи за пенсии. Като се има предвид, че месечно се изплащат малко над 2 млрд. лв. за пенсии, парите във фонда ще стигнат да подкрепят системата само за два месеца. Най-много средства тази година са постъпили през месец май. Тогава по сметка на фонда от държавния бюджет са преведени 126 млн. лв. приходи от концесии, дължими за 2024 г. От приватизация почти няма постъпления - едва 50 хил. лв., а от глоби и неустойки, свързани с следприватизационния контрол - 1 млн. лв. От години Сребърният фонд се пълни само от концесии. Останалите определени в закона източници трайно са пресъхнали - приватизационни сделки не се извършват от години, бюджетни излишъци също няма. Това е и основната причина този фонд, създаден преди 17 години да подкрепи изплащането на пенсиите при някакви финансови кризи, да набъбва едва-едва. В Сребърния фонд от няколко години постъпват всеки месец и средства от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд в НОИ. Тези средства временно се съхраняват в Сребърния фонд, а когато титулярът им получи право на пенсия, се прехвърлят в НОИ. През юни например са постъпили 15 млн. лв. от универсални пенсионни фондове, горе-долу толкова постъпват и през другите месеци. Средствата в Сребърния фонд се държат на депозит в БНБ, въпреки, че по закон е предвидено част в ниско рискови акции, облигации и държавни ценни книжа. Няколко години фондът не получаваше никаква доходност за депозита си в централната банка. БНБ дори налагаше отрицателни лихви, при което се налагаше Министерството на финансите да прави трансфери от държавния бюджет, за да не намаляват парите във фонда. От 2022 г. БНБ възстанови олихвяването, като през тази година за шест месеца в Сребърния фонд се влезли 46.12 млн. лв. от лихви.
Източник: Сега (15.07.2025)
 
БНБ: Очакваме лихвените проценти по новите срочни депозити да се запазят До края на 2025 г. БНБ очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити общо за неправителствения сектор да се запазят без съществена промяна, но в отделните сектори прогнозира разнопосочна динамика. В сектора на нефинансовите предприятия от БНБ прогнозират да продължи тенденцията към слабо понижение на лихвените проценти по нови срочни депозити. Същевременно в сектора на домакинствата очакванията са за известно повишение, като за това дават индикации предлаганите от някои от големите търговски банки по-високи лихвени проценти към края на второто тримесечие. Това би могло да се обвърже със стремежа за привличане на част от свободните парични наличности на домакинствата в банковата система. Прогнозира се лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия да продължат да се понижават до началото на 2026 г., след което плавно да се повишават в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната. По отношение на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор допусканията са той да се ускори до 15.7% в края на 2025 г., главно в резултат на очакваното по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система в периода преди присъединяването на България към еврозоната с цел последващо превалутиране в евро. От БНБ очакват годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да се забави до 6.3% в края на 2026 г., като забавянето ще се определя главно от високата база в края на 2025 г. и вероятно от частично изтегляне на внесени средства от банковата система в началото на 2026 година. В края на 2027 г. прогнозата на БНБ е депозитите да нараснат с 8%, като тяхната динамика ще отразява основно темпа на нарастване на заплатите в икономиката. Очаква се също така годишният растеж на кредита на неправителствения сектор да следва тенденция към забавяне, но да остане сравнително висок през периода 2025–2027 година. За това ще допринасят растежът на частното потребление, продължаващото увеличение на реалния разполагаем доход на домакинствата и прогнозираното нарастване, макар и с по-ниски спрямо текущите темпове, на цените на жилищата.
Източник: Банкеръ (15.07.2025)
 
Инфлация за юни от 4,4% Буквално дни след като Европейският парламент гласува приемането на България в еврозоната, защото покрива и критериите за ценова стабилност, излязоха юнските данни за инфлацията. Годишната обаче изненадва с високите си стойности - 4,4% и е най-голямата от близо две години насам, показват данните на НСИ. За последно толкова висока годишна инфлация е била отбелязана през декември 2023 г. Месечната инфлация също не е малка - 0,4%, при положение, че през последните два месеца беше нулева или дори имаше дефлация на месечна база. Причините за юнските нива на цените се крият преди всичко в поскъпването на стоки и услуги, чието потребление е типично за лятото - развлеченията, културата, ресторантите, хотелите и др. Храните са поскъпнали с едва 0,1% през шестия месец от годината. На годишна база хранителните продукти са поскъпнали най-много - със 7,5% в сравнение с юни 2024-а, а цигарите и алкохолът - с 6,9%.
Източник: 24 часа (16.07.2025)
 
Българите изплащат дълговете си по-съвестно Българите плащат задълженията си все по-съвестно през първите 6 месеца на 2025 година. Плащаемостта за периода януари-юни расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 година. Това показват данните на Асоциацията за управление на вземания /АУВ/ в България. Банките продължават да бъдат основен кредитор у нас, заемайки 35% от общия обем дългове, сочат още данните. Небанковите финансови институции успяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция в разпределението на кредиторите се нареждат телекомите – 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък. Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често - дори под 25-годишна възраст. Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е 909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г. С 46% намалява възложеният дълг през 2024 година, сочат още данните на Асоциацията. Това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като процес на събиране към компаниите от Асоциацията. За периода той е общо 165 млн. лева, докато през 2023 година достига 308 млн. лева. Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране. Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 година – 523 млн. лева. Съществено е повишението на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост. От едва 15 млн. лева през 2023 година, към края на 2024 г. тя вече е 122 млн. лева.
Източник: economic.bg (16.07.2025)
 
България излезе отново на дълговия пазар и пласира две емисии еврови облигации за общо 3.2 млрд. евро. Средствата може да отидат за укрепване на фискалния резерв или извънбюджетни разходи през увеличения на капитала на някои държавни дружества като БЕХ, ББР и др. По принцип заложеният бюджетен дефицит е около 6.4 млрд. лв., а падежите през годината - 3.7 млрд. лв., които вече са, общо взето, набавени с предходната външна емисия и 2.1 млрд. лв. от пласиране на ДЦК на вътрешния пазар. Същевременно обаче са предвидени и над 7 млрд. лв. за капитализиране на ББР, БЕХ и други държавни дружества в опит част от разходите да се извадят от бюджета в своеобразно креативно заобикаляне на ограниченията за до 3% дефицит спрямо БВП. Заложеният таван за поемането на нов дълг е 18.9 млрд. лв., а след пласирането на облигациите набраната сума вече е около 16.2 млрд. лв., така че до края на годината остава възможност още максимум 2.7 млрд. лв. Правителството и консултантите му Citi, ING, J.P. Morgan и UniCredit оферираха два транша с различна срочност. На инвеститорите бяха бъдат предложени десетгодишни книжа с падеж 18 юли 2035 г. с около 3.6% доходност. Поръчките са били за около 8.3 млрд. евро, а финално са пласирани облигации за 2 млрд. евро. През април емисията деветгодишни книжа беше пласирана при 3.681% доходност. Вторият транш са двадесетгодишни книжа пласирани при около 4.33% доходност. Одобрените поръчки са за 1.2 млрд. евро. През април по-дългосрочният дранш беше 13-годишни книжа, като постигнатото ниво беше 4.332% доходност.
Източник: Капитал (16.07.2025)
 
България е първа в Европа по брой болнични легла спрямо населението В България има най-много болнични легла на 100 000 души население. За сметка на това обаче сме на дъното по брой легла за дългосрочна грижа, показват последните данни на Евростат. През 2023 г. ЕС е разполагал с 511 болнични легла на 100 000 души, което е малък спад спрямо нивото от 2022 г. - 516 легла. От всички държави в ЕС в България са отчетени 864 легла на 100 000 души, което е най-високото съотношение спрямо размера на населението. Следвани сме от Германия (766 легла на 100 000 души), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651). В другия край - 7 държави от ЕС са имали по-малко от 300 болнични легла на 100 000 души, което е най-ниското съотношение: това са Швеция (187 легла), Нидерландия (231), Дания (233), Финландия (260), Испания (288), Ирландия (289) и Кипър (298). За сметка на това България е на предпоследно място по леглата за дългосрочни грижи в старчески домове и други заведения. В България са регистрирани само 26 легла за дългосрочна грижа през 2023 г., с което сме само преди Гърция - с едва 20 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души. Полша е с 222 легла за дългосрочна грижа. През 2023 г., сред 26-те държави, за които има налични данни, най-високите нива са регистрирани в Нидерландия (1400 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души), Швеция (1315) и Белгия (1250).
Източник: econ.bg (17.07.2025)
 
Проблемът с безводието се задълбочава България е в челните редици по загуба на вода в ЕС. По различни данни 20% от течовете причиняват 80% от загубите. България разчита на 16 млрд. куб. м пресни води от общо 99 млн. куб. м воден ресурс, от който 83.4 млрд. куб. м идва от река Дунав, чиито води не могат да бъдат пълноценно ползвани, защото не са подходящи за пиене. Учените припомнят, че допреди десетилетие делът на река Дунав във водните запаси на страната е бил 75 млрд. куб. м. По данни на "Зелено движение" към 13 юли 60 от 256 общини вече са на воден режим, или над 91 000 са без постоянен достъп до вода. Безводието не е в райони с по-малко дъждове. Данните показват тенденция за намаляване на водата в язовирите през последните четири години. Към 14 юли язовирите са пълни средно с 61% от полезния им обем. И ако в Югозападна България са на 80% пълни, в Родопите -75-85%, то в Североизточна България са пълни под 50% (Тича: 42%, Камчия: 43%). Най-сериозен воден дефицит има в Северозападна България, където едва 20-25% от язовирите са пълни. Решенията са в спиране на течовете, намиране на нови водоизточници и по-добро управление на сектора, които да заменят корупцията и неефективното разпределение на средства.
Източник: Капитал (17.07.2025)
 
Поне по 100 млн. евро влизат всеки месец от емигрантите ни По данни на Българска народна банка (БНБ) през изминалата година е поставен абсолютен рекорд с над 1,2 млн. евро преводи към България от българи работещи в чужбина. Най-много пари за харчене в родната икономика са били изпратени от работещите в Германия - малко над 310 милиона евро. Други около 250 милиона пък идват от гурбетчиите в САЩ. В топ 3 по изпратени суми у нас се нареждат и преводите на сънародниците от Испания - те възлизат на над 140 милиона евро. Само за година пък увеличението на изпратените средства към България е с близо 20 на сто (при нива от около 1 млрд. евро за 2023). Само за първото тримесечие емигрантите са пратили близо 420 млн. евро, което пък е с 66 млн. евро повече от същия период на предходната 2024-та. Лидери отново са САЩ и Германия, следвани от Великобритания. Парите, които българите зад граница пращат у нас, отиват предимно в потребление, което увеличава приходите от ДДС в държавната хазна. В същото време последните данни на БНБ за преките чужди инвестиции в страната - тези през първото тримесечие на година показват, че техният размер е 1.087 млрд. евро.
Източник: econ.bg (18.07.2025)
 
С 9.2% се увеличават новорегистрираните правни единици през вторите три месеца на 2025 г. През второто тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици (фирми) в България са 12 479. За същия период, влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1174 броя, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2024 г., общият брой на новорегистрираните фирми се увеличава с 9,2%, докато този на банкрутиралите - с 14,4%. Това означава, че на годишна база през април-юни по-бързо расте броят на фалиралите фирми, отколкото на новорегистрираните. Спрямо първото тримесечие на 2025 г., новорегистрираните фирми у нас през второто тримесечие се увеличават с 2,2%, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - със 7,6%. Така, на тримесечна база броят на фалитите също расте по-бързо от новите регистрации на фирми.От всички новорегистрирани фирми през второто тримесечие на 2025 г. 90% са в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" (11 232 броя), според данните на НСИ. При обявените в несъстоятелност, отново най-голям брой фирми са от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - внушителните 87%, или 1024 броя. На второ и трето място - макар и далеч назад след първия сектор - по брой нови и фалирали фирми през второто тримесечие, са секторите: "Финансови и застрахователни дейности; дейности с недвижими имоти; професионални, научни и технически дейности; административни и спомагателни дейности" (447 новорегистрирани фирми, 40 фалирали фирми) и "Промишленост" (211 новорегистрирани фирми, 42 фалирали). През второто тримесечие най-малко нови фирми, но и най-малко фалити  има в секторите: "Информация и комуникация" (54 новорегистрирани фирми, 9 фалирали фирми) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (51 новорегистрирани фирми, 6 фалирали).
Източник: Money.bg (18.07.2025)
 
Преките чуждестранни инвестиции у нас нарастват с 47 на сто до близо 1,4 млрд. евро към края на май Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват с 46,9 на сто на годишна база до 1,393 млрд. евро за първите пет месеца на настоящата година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, през същия период на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 948,7 млн. евро или с 445 млн. евро по-нисък спрямо настоящия резултат. Преките чуждестранни вложения в страната се равняват на 1,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на България, спрямо 0,9 на сто от БВП през същия период на миналата година. Конкретно за месец май потокът на преките инвестиции у нас е положителен в размер на 331,3 млн. евро, спрямо положителен поток от 72,9 млн. евро през същия месец на миналата 2024 година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 8,7 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 1,3 млн. евро за януари – май 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 331,1 млн. евро за януари – май 2025 г. Той е по-голям със 157,4 млн. евро от този за януари – май 2024 г., който е положителен в размер на 173,7 млн. евро. По предварителни данни, статия "Реинвестиране на печалба" (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,351 млрд. евро, при положителна стойност от 916,5 млн. евро за януари – май 2024 г. Нетният поток по подстатия "Дългови инструменти" (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 288,6 млн. евро, при отрицателна стойност от 141,4 млн. евро за януари - май 2024 г. Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - май 2025 г. възлиза на 105,6 млн. евро (0,1 процента от БВП), при 448,3 млн. евро (0,4 процента от БВП) за същия период на предходната година. През май 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 5,8 млн. евро, при положителна стойност от 69,5 млн. евро за май 2024 година.
Източник: БТА (18.07.2025)
 
Рекорден брой българи са си купили стаж за пенсия Рекорден брой българи са си купили стаж, за да успеят да се пенсионират през първите три месеца на тази година. Това показват най-новите данни на Националния осигурителен институт, съобщава от pariteni. Общо 420 души - рекорд за последните осем години - са си платили недостигащия стаж за пенсия, като това им е струвало близо 8,3 млн. лева. Средният недостигащ стаж е близо две години. За сравнение, за първото тримесечие на миналата година стаж за пенсия са купили 234 души, през 2023 г. - 337, а през 2022 г. - 270. Причината за това е, че от 1 април минималният осигурителен доход се повиши от 933 лв. на 1077 лв. Промяната беше направена с приемането на бюджета за 2025 г. Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) хората, на които не им достига стаж, могат да платят за всеки недостигащ месец вноска в размер на 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани. От 1 април 2025 г. за всеки месец недостигащ стаж хората дължат по 213,25 лв. Това означава, че за една година допълнителен трудов стаж трябва да внесат в държавната хазна общо 2558,95 лв., а за максималния срок от 5 години трябва да платят 12 794,76 лв. До тогава вноските за покупка на недостигащ стаж бяха върху минимален осигурителен доход от 933 лв. До последния ден на март покупката на един месец стаж струваше 184,73 лв. Ако не достига година стаж, трябваше да се платят 2216,81 лв., а цената за всичките 5 години, които по закон може да бъдат купени, е 11 084,04 лв. Съгласно действащото законодателство българските граждани имат право да закупят до пет години осигурителен стаж, ако не им достигат за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основното условие е лицето да е навършило съответната възраст за пенсиониране, но да не е събрало необходимия минимален осигурителен стаж.
Източник: News.bg (19.07.2025)
 
Рекорден брой българи си купиха стаж за пенсия Рекорден брой българи за последните 8 години побързаха да излязат в заслужен отдих през първите три месеца на годината, купувайки си недостигащия им стаж за пенсиониране. По данни на Националния осигурителен институт (НОИ), общо 420 човека са си платили недостигащия стаж за пенсия, като това им е струвало близо 8,3 млн. лева.. За сравнение: през първото тримесечие на миналата година стаж за пенсия са купили 234 човека, през 2023 г. – 337 човека, а през 2022 – 270 човека. Причината за това е, че от 1 април минималният осигурителен доход се повиши от 933 лв. на 1077 лв. Промяната беше направена с приемането на бюджета за 2025 г. Затова мнозина са побързали да се пенсионират в началото на годината, когато купуването на стаж излиза по-евтино. Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) хората, на които не им достига стаж, могат да платят за всеки недостигащ месец вноска в размер на 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани. От 1 април 2025 г. за всеки месец недостигащ стаж хората дължат по 213,25 лв. Това означава, че за една година допълнителен трудов стаж трябва да внесат в държавната хазна общо 2558,95 лв., а за максималния срок от 5 годни трябва да платят 12 794,76 лв. До тогава вноските за покупка на недостигащ стаж бяха върху минимален осигурителен доход от 933 лв. До последния ден на месец март, покупката на един месец стаж струваше 184,73 лв. Ако не ви достига година стаж, трябваше да платите 2216,81 лв., а цената за всичките 5 години, които по закон може да бъдат купени, е 11 084,04 лв. Съгласно действащото законодателство, българските граждани имат право да закупят до максимум 5 години осигурителен стаж, ако не им достигат за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основното условие е лицето да е навършило съответната възраст за пенсиониране, но да не е събрало необходимия минимален осигурителен стаж.
Източник: Труд (21.07.2025)
 
Второ поред месечно понижение на производството в строителния сектор в България отчита Евростат Производството в строителния сектор в България през май намалява за втори пореден месец на месечна база, показват най-новите данни на Евростат. През април България отчита понижение с 0,7 на сто на месечна база, докато месец по-късно спадът е от 0,5 на сто. При годишно сравнение обаче България продължава да отчита повишение на индекса, като през май производството в строителния сектор е нараснало с 5,1 на сто в сравнение с май 2024 г. ЕС и еврозоната също регистрират понижения на месечна и повишения на годишна база. На месечна база е отчетен спад на производството в строителството с 1,7 на сто в еврозоната и с 1,3 на сто в ЕС, докато при годишно сравнение налице е увеличение с 2,9 на сто за еврозоната и с 2,7 на сто за в ЕС в сравнение с май 2024 г. Сред държавите членки, за които има налични данни, с най-големите месечни спадове на производството в строителството са Германия (-3,9 на сто), Белгия (-2,2 на сто) и Нидерландия (-1,8 на сто). Най-голямо увеличение пък се наблюдава в Словения (+5,4 на сто), Унгария (+2,5 на сто) и Чехия (+2,3 на сто). При годишното сравнение най-големият годишен ръст на производството в строителството е регистриран в Испания (+44,6 на сто), Чехия (+11,6 на сто), Унгария и Португалия (и двете +5,4 на сто), докато на обратния полюс са Полша (-4,8 на сто), Германия (-3,4 на сто) и Франция (-3,3 на сто).
Източник: БТА (21.07.2025)
 
В съотношение с Брутния вътрешен продукт (БВП), разходите на Държавното обществено осигуряване са увеличени от 10.9% на 12.1% Статистическите данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за периода 2015-2024 г. показват парадоксална тенденция: броят на пенсионерите намалява със 133 хиляди, докато разходите за пенсии нарастват от 8.4 милиарда лева на 21.6 милиарда лева. За същия десетгодишен период се удвояват изплащаните разходи за обезщетения за бременност и раждане, както и тези за гледане на дете до 2-годишна възраст. НОИ отчита покачване на средния осигурителен доход за страната от 726 лева на 1655 лева. Приходите от осигуровки също растат – от 4.8 милиарда лева до 12.8 милиарда лева. В същото време обаче трансферите от държавния бюджет, с които се покрива недостигът на средства за пенсии и обезщетения, са скочили от 5 милиарда лева до 11.5 милиарда лева. За 10-годишния период средната пенсия от 331 лева е почти утроена, достигайки почти 890 лева. Минималната пенсия за стаж и възраст нараства от 156 лева до 551 лева. В съотношение с Брутния вътрешен продукт (БВП), разходите на Държавното обществено осигуряване са увеличени от 10.9% на 12.1%. През 2015 г. на 100 осигурени са се падали 79 пенсионери, докато през миналата година съотношението е 100 към 72-ма, което показва подобрение в демографското съотношение между осигурени и пенсионери. Средният период на получаване на пенсия от трета категория труд за жените е бил 27 години и 1 месец и нараства до 27 години и 5 месеца. При мъжете обаче, средно пенсия е получавана 22 години и 6 месеца преди 10 години, като намалява до 20 години и 4 месеца през предходната 2024 г.
Източник: Blitz (21.07.2025)
 
В бранша на фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия работят между 5 и 7 хиляди души Между 5 и 7 хиляди души вече работят в български компании, които проектират, изграждат и управляват фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия. Само в единадесетте най-големи български дружества в сектора са работили над 3350 души. А по оценки на представители на сектора общо заетите са 5-7 хиляди. Общите приходи само на най-големите компаниите са почти 1.5 млрд. лева и растат с 23% на годишна база, а печалбата им е 182 млн. лв. и се увеличава с почти 70% за година.
Източник: Капитал (22.07.2025)
 
Продуктите от потребителската кошница са със 7 лв. по-скъпи отколкото преди година Със 7 лв. са поскъпнали 27-те основни хранителни продукта от потребителска кошница за една година, като те струват 101 лв. спрямо 94 лв. по това време през 2024 г. Това съобщи председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов, Най-сериозен за поскъпването е приносът на плодовете, чиито цени са се вдигнали с цели 4 лв. Ако се гледат само основните хранителни стоки ръстът на потребителската кошница е 3 лв. На годишна база има 23% поскъпване при брашното и 24% на яйцата и олиото.
Източник: actualno.com (22.07.2025)
 
Над 12 млн. прибрали партиите за 9-те месеца в този парламент Партиите и коалициите от 51-ото народно събрание са получили от държавата 12 221 347 лева от изборите миналата есен досега. За 9-те му месеца живот те заседаваха 97 пъти. Всяка от парламентарно представените сили има право на субсидия от бюджета в размер на 8 лева на получен глас на последните избори. Парите се дават на 4 транша през годината - на тримесечие. Отделно партиите събират средства от членски внос и от дарения. Държавна субсидия се полага и на партиите, които минат 1% на парламентарен вот. За 9-те си месеца работа депутатите приеха окончателно 29 закона, сред които държавния бюджет, но сямо няколко изцяло нови - за личния фалит и пазарите за криптовалути. Отметната 11 ратификации, приеха няколко декларации, попълниха голяма част от овакантените висши държавни постове в комисии и регулатори като КЕВР, Бюрото за СРС-та, Комисията за защита от дискриминация, омбудсман. Предстои да гласуват и за нов управител и подуправител на НОИ.
Източник: 24 часа (23.07.2025)
 
Средният месечен размер на пенсията е 928,51лв. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер в България за месец юни е 928,51 лв. В сравнение с юни 2024 г. средният размер е по-висок със 102,57 лв. (12,4%). Това съобщиха от Националния осигурителен институт. Броят на пенсионерите за юни 2025 г. пък е 2 056 378, което е увеличение с 12 190 (0,6%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на ДОО по предварителни данни към юни 2025 г. възлиза на 7 242,6 млн. лв., което представлява 47,6% изпълнение на плана за годината. Съпоставени със същия период на 2024 г. приходите нарастват с 940,3 млн. лв. Размерът на извършените разходи по предварителни данни към юни 2025 г. е 12 981,1 млн. лв., което е 47,4% от плана за годината. В сравнение с полугодието на миналата година разходите бележат увеличение с 1 412,3 млн. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат тези за пенсии, които са в размер на 11 524,5 млн. лв., което е 47,8% от плана за годината. Спрямо първите шест месеца на предходната година разходите за пенсии са с 1 322,1 млн. лв. (13%) повече.
Източник: actualno.com (23.07.2025)
 
Депозитите на домакинствата у нас са нараснали до над 93 млрд. лева към края на юни Депозитите на домакинствата в банковата система в България са нараснали с 11,2 на сто на годишна база до 93,149 млрд. лева към края на първото полугодие на настоящата 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се забавя спрямо преходния месец май, когато годишното нарастване достигна 11,5 на сто. Сумата по депозитите е нараснала с приблизително 9,4 млрд. лева за последните 12 месеца. За сравнение, към края на юни 2024 година депозитите на домакинствата (и НТООД) са възлизали на 83,781 млрд. лева. Депозитите на нефинансовия бизнес са 46,939 млрд. лв. (21,4 процента от БВП) в края на юни 2025 година. В сравнение със същия месец на 2024 г. те се увеличават с 6,1 на сто (6,7 на сто годишно повишение през май 2025 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 30,5 на сто на годишна база през юни 2025 година (22,7 на сто годишно увеличение през май 2025 г.) и в края на месеца достигат 4,456 млрд. лв. (2 на сто от БВП). Като цяло в края на юни 2025 г. депозитите на неправителствения сектор са 144,544 млрд. лв. (65,8 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10 на сто (10,2 на сто годишно повишение през май 2025 година).
Източник: 24 часа (24.07.2025)
 
Потребителските кредити скочиха над 20 млрд. лева Отпуснатите от банките в България потребителски кредити за първи път надхвърлят границата от 20 млрд. лева. По данни на Българската народна банка към края на юни 2025 г. сумата им достига 20,179 млрд. лева, което представлява годишен ръст от 14 на сто. Същевременно жилищните заеми отбелязват още по-силен растеж за последните 12 месеца. Те са се увеличили с над 6 млрд. лева и достигат 28,917 млрд. лева. Това е годишно нарастване от 26,8%, което е леко ускорение спрямо предходния месец май, когато увеличението беше 26,7 процента. Така общата сума на заемите към домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), достига 51,003 млрд. лева към края на юни - с 20,8% повече спрямо същия месец на миналата година. В тази сума влизат и "други кредити" и овърдрафт. Общият дълг на домакинствата вече съставлява 23,3% от прогнозния БВП на страната. Кредитите към нефинансовите предприятия също нарастват - с 8,8% на годишна база до 50,262 млрд. лева към края на юни (22,9% от БВП). Заемите към финансови предприятия възлизат на 8,877 млрд. лева (4% от БВП), отбелязвайки ръст от 11,7%. Общият размер на кредитите към неправителствения сектор (домакинства, бизнес и финансови компании) достига 110,142 млрд. лева или 50,2% от БВП, като отбелязва годишно увеличение от 14,3%.
Източник: Стандарт (24.07.2025)
 
България повторно подаде второ искане за плащане на 653 млн. евро по ПВУ На 23 юли България повторно подаде второ искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 653 млн. евро. Искането обхваща изпълнението на 59 етапа и цели, от които 20 бяха свързани със законодателни промени. За тяхната реализация бяха направени изменения в 15 закона и приети три нови закона, съобщиха от Финансовото министерство. По отношение на инвестициите, второто искане включва мерки за подкрепа на малки и средни предприятия за технологична модернизация и в областта на ИКТ и киберсигурността, национална схема за подпомагане на енергийно-ефективно обновяване на жилищни и нежилищни сгради, мерки за подкрепа на енергийно ефективни системи за улично осветление и за енергия от възобновяеми източници за домакинствата и др. Второто искане се подава отново след оттеглянето му на 17 април 2025 г. поради неизпълнени мерки и риск от загуба на средства по него.
Източник: Дарик радио (25.07.2025)
 
Парите в обращение у нас са намалели за първи път от 2010 година Парите в обращение в България намаляват с 0,3 на сто на годишна база през второто тримесечие на тази година до общо 29,323 млрд. лева. Това представлява понижение от 90,9 млн. лева спрямо същия период на миналата 2024 година. Последното намаление на парите в обращение на годишна база е било през юли 2010 година, посочват от БНБ. През периода април - юни 2025 г. парите в обращение намаляват със 775,4 млн. лв., или с 2,6 на сто в сравнение с края на март 2025 година. В края на юни 2025 г. в обращение са били 569,5 млн. броя банкноти, които са с 14,2 млн. броя, или с 2,4 на сто по-малко в сравнение с края на март 2025 г. За същия период общата им стойност намалява с 2,7 на сто, достигайки 28,644 млрд. лв. към края на месец юни тази година. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение намалява с 21,1 млн. (3,6 на сто), а стойността им - със 118,8 млн. лв. (0,4 на сто). Броят на банкнотите в обращение у нас към края на юни е най-нисък от 2 години насам.
Източник: 24 часа (28.07.2025)
 
Постъпленията от тол такси от началото на годината са 485 млн. лева, с 10 процента повече на годишна база Над 485 млн. лева са събрани от тол такси в България до момента, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Това е с 10% повече, отколкото през същия период на миналата година. Заедно с таксите от винетки, които до момента са 169 милиона лева, до края на годината най-вероятно ще се постигне събираемост от 1 милиард лева - първоначало заложената сума, която да бъде събрана от тол системата. За пътуване по републиканските пътища превозните средства над 3.5 тона заплащат пътна такса за изминато разстояние – тол. За определяне на дължимата тол такса значение имат видът и категорията на превозното средство, EURO категорията му, броят оси и изминатото разстояние. Таксуваните с тол пътища свключват автомагистрали, първи клас и втори клас пътища с обща дължина 6061 км. Платената пътната мрежа е разделена на тол таксувани участъци.
Източник: econ.bg (29.07.2025)
 
С 8,2 млн. лв. по ПВУ изграждат амбулатории за извънболнична помощ Министерството на здравеопазването стартира процедура по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за 8,2 млн. лв. за изграждане и оборудване на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена. Инициативата е част от инвестиция C12.I7 "Развитие на амбулаторните грижи" по НПВУ и е насочена към изграждането на модерна и достъпна инфраструктура за качествена извънболнична грижа. Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като бюджетът възлиза на 8 260 951,86 лева с включен ДДС. Максималният размер на средствата за всяка индивидуална амбулатория е до 82 609,52 лева. Тази подкрепа е част от Механизма за възстановяване и устойчивост и цели да осигури реална промяна в качеството на здравните услуги, особено в по-малките населени места, като за целта документи могат да подават общини, отговарящи на изискванията, посочени в насоките за кандидатстване. След това комисия ще определи 100 от тях, които ще получат финансиране по програмата. Проектите ще се реализират на територията на цялата страна, в населени места с над 100 жители. Ще се финансира извършването на строително-монтажни работи за помещения и/или закупуване на готови контейнери, които отговарят на здравните изисквания. В отделна процедура ще бъде финансирано и закупуването на обзавеждане, медицинска апаратура и оборудване за амбулаториите. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 24 септември 2025 г..
Източник: News.bg (29.07.2025)
 
Спестяванията в банките в България докосват 145 млрд. лв. Общият размер на банковите депозитите в България вече е 144,5 млрд. лв., от които 93,1 млрд. - на домакинствата. Това показват данните на БНБ в края на юни. Лихвите по влоговете започват да се вдигат и за месец се увеличават с 0,86 пункта до средно 2,37% годишно. Милиардите, натрупани в банките, са причина кредитите да остават евтини. Лихвите по заемите дори се понижават, макар и със символичните 0,01% на месец. Средната цена на новите ипотеки е 2,43%. Годишният процент на разходите е 2,74%. Това е причината само през юни да са отпуснати нови жилищни заеми за 223,5 млн. лв., а общата сума са рекордните 28,918 млрд. лв. Лихвите по потребителските кредити остават под 9%, като за юни падат с 0,25 пункта до 8,76%. Годишните разходи по тях са средно 9,14%. Отпуснатите заеми са общо за 20,179 млрд. лв., което е ръст от 14% на годишна база. Общо в края на юни 2025 г. банките са отпуснали кредити за 110,1 млрд. лв., от които 51 млрд. са за домакинствата. Спестеното от тях за година е малко повече от взетите нови кредити. 9,368 млрд. лв. са вкарани в банките като депозити за година, а взетите заеми общо са 8,782 млрд. лв. От тях жилищните кредити са 6,5 млрд. лв., докато потребителските отбелязват по-умерен ръст от близо 2 млрд. лв.
Източник: 24 часа (30.07.2025)
 
Брутният външен дълг на България е нараснал с 16% до 50,8 млрд. евро Брутният външен дълг на страната (публичен и частен) е нараснал с 16 на сто на годишна база до 50,828 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 43,794 млрд. евро или със 7,034 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 45,3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България спрямо 42,2 процента от БВП към края на май 2024 година. В края на май 2025 г. краткосрочните задължения са 8,206 млрд. евро (16,1 процента от брутния дълг, 7,3 процента от БВП) и се повишават с 478,7 млн. евро (6,2 на сто) спрямо май 2024 г. (7,727 млрд. евро, 17,6 процента от дълга, 7,5 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,622 млрд. евро (83,9 процента от брутния дълг, 38 процента от БВП) в края на май 2025 г., като нарастват с 6,556 млрд. евро (18,2 на сто) спрямо края на май 2024 г. (36,066 млрд. евро, 82,4 процента от дълга, 34,8 процента от БВП). Към края на май 2025 г. 33,023 млрд. евро (65 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8 процента от брутните външни задължения, при 80,1 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2025 г. е 15,601 млрд. евро (13,9 процента от БВП). Спрямо края на май 2024 г. (10,386 млрд. евро, 10 процента от БВП) той нараства с 5,214 млрд. евро (50,2 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,884 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват със 136,4 млн. евро (6,8 на сто) спрямо края на май 2024 г. (2,020 млрд. евро, 1,9 процента от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,626 млрд. евро (6,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,393 млрд. евро (22,4 на сто ) спрямо края на май 2024 г. (6,233 млрд. евро, 6 процента от БВП). Външните задължения на Други сектори са 12,687 млрд. евро (11,3 процента от БВП). Те нарастват с 240,6 млн. евро (1,9 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,446 млрд. евро, 12 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,029 млрд. евро (11,6 процента от БВП) в края на май 2025 г., което е с 322,6 млн. евро (2,5 на сто) повече спрямо края на май 2024 г. (12,707 млрд. евро, 12,3 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 25,6 процента към края на май 2025 г., при 29 процента към май 2024 г.
Източник: 24 часа (31.07.2025)
 
Над 300 нови инвестиции в лозаро-винарския сектор у нас 317 нови инвестиции са реализирани в лозаро-винарския сектор у нас. Те са субсидирани с 38 милиона лева, показват актуалните данни на Държавен фонд "Земеделие" за периода 2023-2027 година.На този фон винопроизводителите у нас отчитат по-ниски добиви тази година. Работещите в бранша споделят, че отглеждането на лозарски масиви става все по-трудно, а причината е в засушаването през последните години. Въпреки трудностите, инвестиции не липсват, голяма част от тях, благодарение на различни субсидии. Въпреки по-малкия очакван добив тази година, миналата 2024-а е била по-слаба за производителите на винено грозде у нас, коментираха от Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ).
Източник: Money.bg (01.08.2025)
 
Банките у нас със сериозен ръст в печалбата Печалбата на българската банкова система нараства с 8,7 на сто на годишна база до 1,967 млрд. лева за първите шест месеца на настоящата 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, през първото полугодие на миналата година банките отчетоха печалба от 1,81 млрд. лева или със 157,9 млн. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Нетният лихвен доход спрямо същия период на миналата година се повишава с 1,1 на сто или 29 млн. лева, като в края на юни 2025 г. възлиза на близо 2,8 млрд. лева. Той се формира от приходи от лихви в размер на 3,375 млрд. лева и разходи за лихви от 613,6 млн. лева за разглеждания период. Нетният доход от такси и комисиони се увеличава с 69 млн. лева на годишна база или ръст от 8,8 на сто до 849 млн. лева. Конкретно приходите от такси и комисиони за първите шест месеца на тази година достигат 1,102 млрд. лева, докато разходите за такси и комисиони възлизат на 253,9 млн. лева, показва справка на БТА в данните на БНБ. През второто тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 4,3 млрд. лв. (2,2 на сто) и в края на юни възлизат на 201,9 млрд. лева. Брутният кредитен портфейл (нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и държавно управление) на банковата система нараства с 3,3 млрд. лв. на тримесечна база (2,9 на сто) до 117,4 млрд. лв. Увеличават се предимно кредитите за домакинства - с 2,7 млрд. лв., или ръст 5,3 на сто (в това число с 2,4 млрд. лв. при кредитите, обезпечени с жилищен имот). Растеж отбелязват и кредитите за нефинансови предприятия - с 617 млн. лв. (1,1 на сто), и за други финансови предприятия - с 58 млн. лв. (0,6 на сто), а тези за сектор държавно управление намаляват с 13 млн. лв. (1,5 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни възлизат на 3,941 млрд. лв. (3,813 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 2,99 процента (2,96 процента в края на март). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на юни е 1,950 млрд. лв. (1,880 млрд. лв. в края на март) и делът и? в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1,52 процента (1,50 процента в края на март). През второто тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система се увеличават с 3,8 млрд. лв. (2,3 на сто) и в края на юни достигат 170,6 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства - с 2,4 млрд. лв. (2,6 на сто), на кредитни институции - с 1,1 млрд. лв. (7,2 на сто), и на сектор Държавно управление - със 724 млн. лв. (18,2 на сто). Намаляват депозитите на нефинансови предприятия (с 314 млн. лв., 0,6 на сто) и на други финансови предприятия (със 137 млн. лв., 2,9 на сто). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 249 млн. лв. за първите шест месеца на 2025 г., или с 28 млн. лв. (10 на сто) по-малко спрямо същия период на 2024 година.
Източник: 24 часа (01.08.2025)
 
Общините масово са вдигнали местните данъци Безпрецедентно голям брой общини в България са повишили местните данъци и такси през тази година. В 72 общини е увеличен данъкът върху недвижимите имоти, в 33 - данъкът при продажба на имущество. 45 общини са повишили данъка върху превозните средства, а 28 - патентният налог за търговските обекти. Това показва традиционното годишно проучване на Института за пазарна икономика, на базата на което се изчислява индекс на местната данъчна тежест. От ИПИ отбелязват, че резултатите тази година са рекордни за последното десетилетие - индексът на местната данъчна тежест е скочил до 55.5 при 53 през миналата година и 47.7 преди десет години. Като най-висока се очертава данъчната тежест в областните градове в страната и в общините от Южното Черноморие. В Топ 5 се нареждат именно морски общини, като техните налози растат спрямо миналата година. На челните места са Царево (стойност на индекса от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). С показатели малко над 70 са също така Благоевград, Ботевград, Карлово, Рила и Своге. Четирите данъка, които генерират по-голямата част от собствените приходи на общините са: данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, вариращ между 0,1‰ и 4,5‰ от данъчната оценка на имота според допустимото по ЗМДТ; Данък върху възмездното придобиване на имущество със законово допустими граници от 0,1% до 3% от стойността на придобития имот; Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност от 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпоненти за Евро 1 и Евро 2, като тук данъкът варира от 1,21 до 4,62 лв. на киловат; Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект с допустими граници от 2 до 20 лв. на квадратен метър според ЗМДТ.
Източник: Сега (03.08.2025)
 
Дефицитът в бюджета достигна до 3,4 млрд. лева към 30 юни - 1,5% от БВП Бюджетният дефицит на България към края на юни 2025 г. достига 3,4 млрд. лв. или 1,5% от БВП, показват данни на Министерството на финансите (МФ). От тях 2,3 млрд. лв. са по националния бюджет, а 1,1 млрд. лв. – по европейските средства. За сравнение, през първото полугодие на 2024 г. дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) е бил пет пъти по-нисък – 636 млн. лв., формиран от 1,3 млрд. лв. дефицит по националния бюджет и 737,7 млн. лв. излишък от европейски средства. Към 30 юни 2025 г. фискалният резерв е 13,16 млрд. лв., включително 12,46 млрд. лв. депозити и 702,6 млн. лв. вземания от ЕС. Приходите, помощите и даренията възлизат на 39,02 млрд. лв. (43,2% от плана), като данъчните постъпления, включително осигуровките, са 31,8 млрд. лв. (45% от годишния разчет). Разходите достигат 42,37 млрд. лв. (43,8%), с ръст основно при социалните плащания, пенсиите, разходите за персонал и капиталовите разходи. Максимално заложеният дефицит за годината е 6,4 млрд. лв. (3% от БВП).
Източник: econ.bg (04.08.2025)
 
Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България се увеличават с 5,9 на сто през второто тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2025 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 2 049 жилищни сгради с 10 089 жилища в тях, на 15 административни сгради/офиси и на 1 209 други сгради. Спрямо предходното тримесечие на годината издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 1.7%, жилищата в тях - с 4.6%, докато разгънатата им застроена площ се увеличава с 0.2%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Ръст се наблюдава при издадените разрешителни за строеж на административни сгради, както и при броя им - с 25.0%, така и при разгънатата им застроена площ - над пет пъти. Издадените разрешителни за строеж на други сгради пък са с 11.9% повече, но разгънатата им застроена площ е с 5.9% по-малка. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 5.9%, а разгънатата им застроена площ - с 9.5%. Жилищата в тях пък намаляват с 1.8%. Издадени са с 6.3% по-малко разрешителни за строеж на административни сгради, но с 30.6% по-голяма разгънатата им застроена площ (РЗП). С 3.1% нарастват издадените разрешителни за строеж на други сгради, както и разгънатата им застроена площ - с 29.6%. Най-много издадени разрешителни за строеж на нови сгради има в Пловдив - 353. На втора позиция се нарежда София с 216. Челната тройка се допълва от Варна с 207. В Бургас пък издадени разрешителни са 162 на брой. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 531, Пловдив - 1 994, Варна - 1 331, Бургас - 1 237, и София - 544. През второто тримесечие на 2025 г. е започнал строежът на 1 640 жилищни сгради с 8 064 жилища в тях и с 963 046 кв. м разгъната застроена площ, на 23 административни сгради/офиси с 19 791 кв. м РЗП и на 644 други сгради с 366 485 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 14.6%, жилищата в тях - с 32.4%, а разгънатата им застроена площ - с 30.3%. При започнатите административни сгради и тяхната застроена площ е регистриран ръст - съответно с 91.7 и 180.7%. Започнал е и строежът на 11.8% повече други видове сгради, но с 36.2% по-малка РЗП. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. започнатите нови жилищни сгради са с 3.7% по-малко, жилищата в тях - с 8.5%, както и разгънатата им застроена площ - със 7.5%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 64.3%, но тяхната РЗП е по-малка със 7.2%. Намаляват и започнатите други видове сгради - с 3.0%, както и общата им застроена площ - с 18.6%. Данните на НСИ показват, че строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите :Пловдив - 243 жилищни, 4 административни и 115 други сгради; София (столица) - 295 жилищни, 11 административни и 17 други сгради; София - 168 жилищни, 3 административни и 46 други сгради; Варна - 177 жилищни и 20 други сгради.
Източник: News.bg (05.08.2025)
 
ИА ГИТ продължава да отчита сериозен брой работещи без трудов договор в хотелиерството и ресторантьорството От началото на 2025 г. инспекторите по труда са извършили общо 3946 проверки в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“. Установени са 17 459 нарушения на трудовото законодателство, от които 9758 броя се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения, а 7522 бр. до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Установените нарушения по трудовата заетост на чужденци в България са 172 бр. За сектора са дадени 8686 бр. разрешения за наемане на непълнолетни лица. За установените нарушения са съставени 982 бр. актове за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за почти 1.5 млн. лв.
Източник: economic.bg (05.08.2025)
 
Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават от плана за годината Приходите от ДДС в държавния бюджет на България изостават от плана за годината, показват данни на Министерство на финансите. Събраните приходи от ДДС от януари до юни са 9,684 млрд. лв., или 39% от плана за цялата година. За полугодието са събрани доста по-малко от половината от очакваните приходи от данъка за годината. За сравнение през първите шест месеца на миналата година бяха събрани 45,2% от планираните средства за годината, и въпреки това при завършване на 2024 г. не бяха събрани всичките приходи, заложени в бюджета. Сега изоставането е много по-голямо. От януари до юни приходите от ДДС нарастват с 1,256 млрд. лв., или с близо 15%. Но законът за бюджета беше приет от парламента със заложено увеличение на приходите от ДДС с над 33 на сто. Още при приемането на бюджета редица икономисти заявиха, че такова увеличение няма да може да бъде изпълнено. Постъпленията от ДДС от сделки в страната и внос от държави от ЕС към края на юни са 6,513 млрд. лв., като нарастват с над 1,2 млрд. лв., или с 23 на сто. Но приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС нарастват само с 1% до 3,17 млрд. лв.
Източник: econ.bg (06.08.2025)
 
Банките са спасили дефицита към юни Банките са спасили с огромна сума бюджетния дефицит към 30 юни, но Министерството на финансите отказва да обяви числата. От месеци във финансовите среди се говореше, че правителството е поискало от банките до 30 юни да преведат 1.1 млрд. лв. корпоративен данък, като част от сумата са авансови вноски за 2026 г. В крайна сметка банките са превели сума от подобен порядък в бюджета към края на юни Точното число не е ясно, но най-вероятно става дума за сума между 0.8 млрд. лв. и 1.1 млрд. лв. Това обаче означава, че през 2026 г. фискът няма да има постъпления по това перо. Министерството на финансите обяви, че дефицитът в края на юни е 3.35 млрд. лв., което е със 750 млн. лв. повече от "минуса" към края на май. Най-голямо изоставане спрямо плана има по линия на ДДС. Постъпленията от корпоративен данък за първото полугодие обаче вървят доста добре и са 3.2 млрд. лв., което е с близо 1.1 млрд. лв. повече в сравнение с юни 2024 г.
Източник: Медия Пул (06.08.2025)
 
Растежът на икономическата активност в България се забави през първото тримесечие 2025 г. По данни на БНБ, растежът на икономическата активност в България се е забавил през първото тримесечие на 2025 г. и възлиза на 2.9% на годишна база, като е отчетен висок положителен принос на вътрешното търсене и увеличаване на отрицателния принос на нетния износ. Частното потребление се е повишило с 9.0% на годишна база в реално изражение, като е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата. Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 2.9% през май 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се определя главно от групите на храните и на услугите. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказат нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което е позволило на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители. През периода януари – май 2025 г. годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата през май възлиза на 20.7%. При потребителските кредити бе отчетено забавяне на растежа, докато при жилищните кредити, които продължиха да имат най-висок принос за нарастването на кредита за домакинствата, се наблюдаваше тенденция към задържане на сходни темпове на растеж. Конструираният от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност дава сигнали, че през второто тримесечие на 2025 г. растежът на реалния БВП ще се забави леко на верижна база, докато годишният растеж ще се запази близо до този от първото тримесечие.
Източник: БНБ Бюлетин (07.08.2025)
 
За 10 години доходите са нараснали около два пъти и половина За десет години общият доход средно на човек от домакинство в България нараства 2,6 пъти - от 4953 лв. през 2015 на 12 857 лв. през 2024 г. Това сочат данните от проучване на НСИ. Доходите от заплата през целия период са 55% от общия доход на домакинствата. Те бележат номинален ръст през годините - от 2726 лв. през 2015 г. на 7071 лв. през миналата. Пенсиите са били над една четвърт от дохода на домакинство преди 10 години и са били средно 1286 лв., но през 2024 г. вече представляват 30% от парите в семейството и са 3863 лв. През периода 2015 - 2020 г. парите на най-богатите 10% домакинства надвишават 8 пъти тези на най-бедните 10%. Тази разлика намалява в следващите години - на седем пъти през 2021 г. и на 6 пъти в периода 2022 - 2024 г. Общият разход средно на човек от домакинство нараства 2,5 пъти за 10 години. Ако през 2015 г. средно човек е харчел 1463 лв. (31,4% от дохода си) за храна и безалкохолни, то през 2024 г. е харчел 3357 лв. (28,7% от дохода). Парите за здравеопазване от 248 лв. (5,3%) се увеличават около 3 пъти и са 716 лв. (6,1%). Подобни са харчовете за данъци от 231 лв. (5%) на 680 лв.(5,8%). За 10 години парите, които българинът дава за вода, ток, отопление се удвояват от 666 на 1260 лв., но въпреки това като дял от общия разход намаляват от 14,3 на 10,8%. Статистиката отбелязва, че относителният дял на потребителските разходи намалява от 83,3 на 80,8%. Над половината от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (близо 73% в градовете и 51,2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят предимно на село (46,5%), докато в градовете са 21%. За сметка на това има съществени различия в благоустроеността на село и в града. Централна канализация имат над 43% от жилищата в селата, докато в градовете са 97,5%. Тоалетна в жилището имат 90% от домакинствата в селата и 99,2% в градовете.
Източник: Дума (07.08.2025)
 
Пенсии за 2,2 млн. лева са под запор В момента върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата в България не може да се налагат запори. За просрочени задължения към бюджета защитената от запор сума от заплатата е по-голяма. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. Така при 933 лева минимална заплата за 2024 г., защитената от запор сума е била близо 1500 лева. С увеличението на минималната заплата от април тази година на 1077 лева тази сума се променя. Общо 1 464 421 пенсии се изплащат по банков път, като сумата която се превежда от НОИ за тях е в размер близо 1,43 млрд. лева. Средната възраст на новите пенсионери намалява за последните две години, отчитат още от НОИ. През 2023 г. тя е била 59,21 години, при 59,42 години за мъжете и 58,98 години за жените. През миналата година средната възраст на новите пенсионери пада на 58,64 години, като за мъжете е 58,84 години, а за жените – 58,44 години. Намалява и натрупаният от тях стаж. Така например през 2020 г. средният стаж на мъжете, които са се пенсионирали през тази година е бил 37,8 години, а на жените – 35,1 години. През 2022 г. те са вече 36,9 години и 34,6 години, а през миналата – съответно 36,2 години за мъжете и 34 години за жените. Новите пенсионери обаче взимат по-големи пенсии, средната за стаж и възраст през 2023 г. е била 843 лева, а през миналата – 925,54 лева.
Източник: Дарик радио (08.08.2025)
 
Кредитите от българските банки растат за година с над 14% до близо 111 млрд. лв. Броят на депозитите на сектори „Нефинансови предприятия“, „Финансови предприятия“ и „Домакинства и НТООД“ към края на второто тримесечие нараства на годишна база с 1.4%, а общият им размер – с 10 на сто. Те са общо 144.54 млрд. лева. Това отбелязват от Българската народна банка. В края на второто тримесечие броят на депозитите на сектор „Домакинства и НТООД“ е 9.02 милиона, като нараства на годишна база с 1.1 на сто. Размерът на тези депозити в края на юни се увеличава на годишна база с 11.2% и достига 93.15 млрд. лева. В края на юни спрямо края на първото тримесечие, броят на тези депозити се увеличава с 0.3%, а размерът – с 2.5 процента. Към края на юни в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19.3 на сто. Влоговете над 100 хил. до 200 хил. лв. са с дял от 17.3%, а тези над 10 хил. до 20 хил. лв. са 11.5% от всички. пазари пазар пари бизнес борса предприемач инвестиционни фондове капитал акции данъци злато загуба инвестиции Влоговете на сектор „Нефинансови предприятия“ в края на юни са 654 700 броя, като се отчита ръст от 4.9% спрямо края на същия месец на миналата година. В края на второто тримесечие размерът на тези влогове е 46.94 млрд. лева, като на годишна база той нараства с 6.1 на сто. Спрямо края на март тази година броят им се увеличава с 1.3%, а размерът им – с 0.4 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на депозитите за сектора са Търговия (24.9%), Преработваща промишленост (14.1%) и Строителство (9.7%). Образованието е с най-малък дял – само от 0.7 на сто. Депозитите на сектор „Финансови предприятия“ в края на юни са 8221 броя, като се отчита ръст от 6.2% спрямо края на същия месец година по-рано. В края на второто тримесечие размерът на тези влогове е 4.46 млрд. лева, като на годишна база той се увеличава с 30.5 на сто. Спрямо края на март броят им се повишава с 1.8%, но размерът им спада с 3.3 процент
Източник: Банкеръ (08.08.2025)
 
Броят на аптеките в България през миналата година е около 3000. Основният процент от продажбите на лекарства с рецепта и без рецепта минава през веригите от две и повече аптеки и той е 73%, като само през най-големите вериги - над 50 обекта, се случват продажбите на над 42% от лекарствата в страната. Тези аптеки включват около 20% от действащите обекти в България. В същото време около 51% от действащите аптеки попадат в категорията единични аптеки извън верига, като заедно те извършват около 26.5% от продажбите на медикаменти в България.
Източник: Капитал (11.08.2025)
 
С над един милион души намаля населението на България Към края на 2010 г. броят на пенсионерите в България са 2,194 млн., а към края на миналата година са 2,052 млн. Това представлява намаление със 142 хил. човека, или с 6,5 на сто. Най-тежко е положението във Видин, където за период от 14 години населението на областта е намаляло с над 33 на сто, до малко над 70 хил. човека, а пенсионерите са над 42 на сто от населението на областта. В област Габрово също над 42 на сто от хората са пенсионери. Петте областите с най-голям дял на пенсионерите са сред районите на страната с най-голям спад на населението за последните 14 години. Най-много хора взимат пенсия за работа в Германия - над 12,5 хил. човека. На второ място е Испания с над 11,3 хил. пенсии, а на трето място е Гърция с над 10,2 хил. Много хора взимат пенсии и за работа в Италия (8,6 хил.), Русия (5,9 хил.) и Великобритания (5,4 хил.). Значителен е и броят на хората с пенсии след работа в Чехия (3,2 хил.), Кипър (2,9 хил.) и Австрия (2,3 хил.).
Източник: econ.bg (12.08.2025)
 
България е втора в Източна Европа по понижение на износа за Германия през юни Българският износ за Германия продължава да се свива сериозно през последните месеци, показват публикувани днес данни на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения. През юни износът на България за Германия е намалял с 19,4 на сто на годишна база до 499 млн. евро (620 млн. евро година по-рано). Сред страните от Източна Европа България е с втори най-голям годишен спад на износа за Германия, като по-значително намаление е регистрирала единствено Беларус, чийто износ се е понижил с над 72 процента. След България се нарежда Русия с понижение на износа за Германия от 17,3 на сто. Вносът от Германия към България за юни се е увеличил с 6,9 на сто до 525 млн. евро (491 млн. евро година по-рано). Общият стокооборот между двете страни през месеца възлиза на 1,024 млрд. евро, което е спад от 7,8 на сто спрямо юни 2024 г. (1,111 млрд. евро). За първото полугодие износът ни за Германия е намалял с 10,5 процента на годишна база до 3,012 млрд. евро (3,366 млрд. евро година по-рано). В същия период германският износ за България се е увеличил с 2,3 на сто до 3,035 млрд. евро (2,967 млрд. евро преди година). Общият двустранен стокооборот за шестмесечието е спаднал с 4,5 на сто до 6,048 млрд. евро (6,332 млрд. евро година по-рано), сочат данните на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения. Въпреки понижението в някои държави германската експортна индустрия отчита голям потенциал в търговията с Източна и Югоизточна Европа. Германският износ като цяло за първото полугодие е спаднал с 0,1 на сто до 786 млрд. евро. Износът за 29-те държави от Централна и Източна Европа и Централна Азия, с които работи Комитетът за източноевропейски икономически отношения, е нараснал с 2,2 на сто до 144 млрд. евро.
Източник: БТА (12.08.2025)
 
С 1.3% се увеличават наетите лица през второто тримесечие на 2025 г. С 31.2 хил., или с 1.3% се увеличават наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2025 г. в България, спрямо края на март, като достигат 2.38 млн. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за наетите лица и средна работна заплата за второто тримесечие на годината. В края на юни 2025 г. в сравнение с края на същия месец миналата година броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 36.2 хил. или с 1.5%. Най-голямо увеличение на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 11.7 хил., "Строителство" - със 7.8 хил., и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 5.4 хил., а най-голямо намаление - в "Преработваща промишленост" - с 9.9 хил., и в "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.0 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности "Строителство" и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с по 6.0%, и в "Култура, спорт и развлечения" - с 5.9%, а най-голямо намаление е регистрирано при "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.3%, и при "Добивна промишленост" - с 3.3%. Средната брутна месечна работна заплата за април 2025 г. е 2 588 лв., за май - 2 582 лв., и за юни - 2 547 лева. През второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на годината с 5.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21.2%, "Държавно управление" - със 17.9%, и "Добивна промишленост" - с 8.5%. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 13.8%, а в частния сектор - с 11.4%.
Източник: News.bg (13.08.2025)
 
Увеличават се броят на местата за настаняване Броят на местата за настаняване се увеличава с 2.2%, а на леглата в тях - с 3.6%, в сравнение с миналата година, съобщават от НСИ. През юни 2025 г. в България са функционирали 3369 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 145 100 стаи и 325 700 легла в тях. Общият брой на нощувките е 3 831 000, или с 8.4% повече в сравнение с година по-рано. Чуждите граждани са реализирали 2 627 400 нощувки, а българските - 1 203 600 нощувки. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 79.1% от общия брой нощувки на чужди и 45.9% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 14.3% от нощувките на чужди и 23.4% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 6.6 и 30.7%. Броят на пренощувалите лица се увеличава с 6% в сравнение със същия месец на 2024 г. и достига 1 096 400, като е отчетено увеличение при чуждите граждани с 13.9% и намаление при българските граждани с 1.9%. Нощувалите български граждани са 503 300 и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Чуждите граждани са 593 100 със средно 4.4 нощувки, като 77.6% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата е 39.6%, като се увеличава с 0.8 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 51.6%, следват тези с 3 звезди - 32.2%, и с 1 и 2 звезди - 21.3%. Приходите от нощувки се увеличават с 26% спрямо същия месец на предходната година и достигат 340.7 млн. лв., като 243.1 млн. лв. са от чужди, а 97.6 млн. лв. - от български граждани.
Източник: Offnews (13.08.2025)
 
България е на второ място сред съседните на Турция страни по внос на турски стоки тази година България е на второ място сред съседните на Турция страни по размер на осъществения внос на турски стоки от началото на годината, изпреварвана единствено от Ирак, съобщава турският сайт А пара, позовавайки се на данни на турското министерство на търговията. Износът на Турция към съседните ? страни е нараснал с 4 процента през периода януари-юли в сравнение със същия период на миналата година, достигайки близо 15,6 милиарда долара. Най-големият вносител на стоки от Турция е Ирак с около 5,7 милиарда долара. Втора е България с 2,6 млрд. долара, следват Гърция с 2,1 млрд. долара и Грузия с 1,4 млрд. долара. Най-голямо годишно увеличение на износа през разглеждания период Турция отчита при Сирия - с 49,3 процента, Гърция - 11,5 процента и Азербайджан - 9,5 процента.
Източник: БТА (14.08.2025)
 
Потребление и инвестиции дърпат икономиката с 3.1% През второто тримесечие на годината икономиката на страната е растяла със сходен темп като през месеците от януари до март. А двигатели продължават да са потреблението и инвестициите. Така на годишна база БВП за периода април-юни нараства с 3.1%, а на тримесечна - с 0.7%, показват експресните оценки на НСИ. Българският БВП продължава да расте с двойно по-висок темп в сравнение със средните стойности за ЕС и за еврозоната. За периода януари-март те се увеличават на годишна база съответно с 1.5 и 1.4%, показват данните на Евростат. Прогнозите за България са годината да завърши с ръст на икономиката между 2.8 и 3.2%. Институциите, които наблюдават страната, очакват повече публични инвестиции по линия на европейски и национални средства, а ръстът на потреблението леко да се забави. И все пак то ще остане основният двигател на растежа. Потреблението в страната продължава да расте и на тримесечна, и на годишна база - съответно с 0.9 и 6.5%, показват данните на статистиката. Но в сравнение с първото тримесечие темпът леко се забавя. Тласък на покупките на домакинствата дават ръста на кредита и на доходите. През второто тримесечие средното възнаграждение в страната достига 2572 лв. бруто и се увеличава спрямо първото тримесечие с 5.3%, а на годишна база - с 12%. Всъщност средната работна заплата расте с двуцифрен темп от ковид насам и в повечето месеци той надхвърля нивото на инфлацията. През май пък общият обем на заемите за домакинствата изпревари този на отпуснатото финансиране за бизнеса. През юни жилищните заеми растат с близо 900 млн. лв., а годишният ръст на портфейлите на банките е с 26.8%. Така сумата на жилищните заеми, предоставени на домакинствата в страната, достигна близо 29 млрд. лв. Всичко това подхранва и потреблението. Започналото в началото на годината осезаемо увеличение на бруто капиталообразуване в основен капитал (с 6.1% на годишна база) продължава да се вижда и в данните за второто тримесечие. Те показват ръст от 6.7% на годишна и 0.2% на тримесечна база. За сметка на това приносът на нетния износ към ръста на икономиката продължава да е отрицателен. По прогноза на БНБ, ръстът на икономиката до края на годината ще бъде подкрепян най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос.
Източник: Капитал (15.08.2025)
 
Идва ли краят на консервната промишленост? Консервната промишленост в България може би е пред своя край, предупреди Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Бизнесът в сектора зависи от суровината, работната ръка и пазарите. Пазарите за България са били най-силни, когато изнасяше сериозни количества консерви за Русия, като тогава производството на консерви в България е било близо 900 хил. тона годишно. Сега обаче е 6 пъти по-малко - до около 150 хил. тона. "Европа е с 3 пъти повече население от Русия, но имиджът на българските стоки в Европа е много нисък. Никой не иска нашите брандове там и с това държавата може да ни помогне", призова Стойко Кировски и изтъкна, че качество на българската стока е много високо. Той отбеляза и спада на производството на плодове и зеленчуци. По думите му българският пазар е изключително затворен: "Над 70% от пазара е в ръцете на търговските вериги, които ни притискат изключително много за цени. Работим с минимални печалби от 3 до 5%. Ние пък натискаме производителите на плодове и зеленчуци и започват да се отказват един по един". България внася много суровини от цял свят, но това противоречи на логиката за нормален бизнес. Няма ли местна суровина и местни работници, които да я произведат, бизнесът малко по малко умира. Около 2000 души са заетите в момента в бранша, изчисли Кировски.
Източник: БНР (15.08.2025)
 
Годишната инфлация в България достигна 5.3% през юли Месечната инфлация в България за юли, измерена през Индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 1,7 на сто, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 5,3 на сто, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4,1 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 3,2 на сто. През юли 2025 г. месечната инфлация, измерена през Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 1,4 на сто, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 3,4 на сто. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3,2 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 2,8 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юли 2025 г. спрямо юли 2022 г.) е 17 процента, а за последните пет години (юли 2025 г. спрямо юли 2020 г.) е 41,2 процента. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юли 2025 г. спрямо юли 2022 г.) е 14,6 на сто, а за последните пет години (юли 2025 г. спрямо юли 2020 г.) е 34,6 на сто.
Източник: Дарик радио (18.08.2025)
 
Спад в промишлеността в България България е страната от ЕС с най-голям спад на производството в промишлеността, показват данни на Евростат. През юни промишленото производство в страната ни намалява с 8,2% спрямо същия месец на предходната година, като това е седми пореден месец на спад. За сравнение, средно за страните от ЕС производството през юни нараства, макар и само с 0,5%. Намаление на промишленото производство през юни е отчетено в 11 държави от ЕС, но в България е най-голямо. Най-близо до нас са Унгария (спад с 4,9%), Словения (-4,3%) и Германия (-3,8%). Явно забавянето на производството в редица страни от ЕС, и основно в Германия, се отразява негативно на българските предприятия. През второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт на България нараства с 3,1% спрямо същия период на миналата година, обявиха от НСИ. Същият ръст на икономиката беше отчетен и през предходното тримесечие. Основният двигател на икономиката на страната е потреблението, което се увеличава с 6,5 на сто. Инвестициите също нарастват, но при износа има намаление с 4,9 на сто.
Източник: Труд (18.08.2025)
 
Индексът на цените на производител в земеделието расте с 15.6% Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2025 г. се повишава с 15.6% спрямо същото тримесечие на 2024 г. в резултат от повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 26.7%, и на индекса на цените на продукцията от животновъдство - с 5.8%, съобщиха от Националния статистически институт. Спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 13.5%, като в растениевъдството те се повишават с 25.5%, а в животновъдството - с 2.9%. Спрямо второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение на цените във всички групи растениевъдни култури, като най-голямо повишение е регистрирано при пресните плодове - със 120.6%, което е в резултат предимно на увеличението на цените на черешите и кайсиите, съответно със 140.7 и със 113.4%. Повишение е регистрирано както в цените на зърнените култури - с 5.8%, в резултат на увеличението на цената на царевицата за зърно с 14.7%, така и при цените на техническите култури - с 10.0%, в резултат от увеличението на цените на рапицата и на слънчогледа, съответно с 24.6 и 11.2%. Цените на пресните зеленчуци също нарастват с 8.5%. В сравнение с 2024 г. (на годишна база) тенденцията се запазва, като цените на пресните плодове и зеленчуци нарастват съответно със 125.6 и с 16.6%. По-високи са цените на зърнените култури - с 4.5%, в резултат от повишението на цената на царевицата за зърно и ечемика, съответно с 10.5 и с 5.0%. При техническите култури е регистрирано увеличение с 2.4%, в резултат от повишението на цената на маслодайния слънчоглед - с 1.7%. Цените на живите животни намаляват с 0.2% спрямо същото тримесечие на 2024 г. в резултат на спад на цените на свинете с 10.9% и на бройлерите с 0.7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 14.4%, като повишение е отчетено при всички продукти. Най-висок процент увеличение е при цената на кравето мляко - с 16.0%, и на цената на кокошите яйца - с 19.8%. В животновъдството през второто тримесечие на 2025 г. спрямо 2024 г. (на годишна база) цените на живите животни се понижават с 1.1% в резултат от намалението на цените на свинете с 12.4% и на бройлерите с 2.6%. Цените на продуктите от животновъдство се повишават с 8.6%, като най-голямо увеличение е отчетено при цената на кравето мляко - с 11.1%, и при кокошите яйца - със 7.5%.
Източник: econ.bg (19.08.2025)
 
Българският рекламен пазар е нараснал до 665.5 млн. лв. през 2024 г. Общият пазар на реклама в България продължава да отчита умерен ръст, според годишните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). През 2024 г. нетните рекламни инвестиции достигат 665.5 млн. лв., което представлява ръст от 8.7% на годишна база. Рекламодателите продължават да насочват най-голям дял от инвестициите си в телевизионна реклама. Малко над половината вложения в сектора у нас, или 342.9 млн. лв. за 2024 г. са насочени към телевизионните канали, които отчитат ръст от 6%. Дигиталните канали продължават да растат с по-бърз темп. За 2024 г. онлайн рекламата достига 238.8 млн. лв., или с 14% повече спрямо предходната година. Външната реклама, радио, преса и кинореклама заемат общо 12.6% от общия медиен микс. Сред тях, външната реклама привлича най-голям дял от инвестиции и достига 51.7 млн. лв., или ръст от 8%. Радиорекламата отчита лек ръст от 4% на годишна база и достига 24.2 млн. лв. Пресата е единственият канал, който отчита спад от 10% в инвестициите. Инфлацията в цената на реклама остава сходна с тази за предходната година, като за телевизията и дигиталните канали съответно тя е 14% и 16%. Цените за радио и външна реклама нарастват с 8% през 2024 г. При пресата няма промяна.
Източник: Капитал (19.08.2025)
 
Емигрантите пращат към България по близо 4.5 млн. евро на ден Българите, живеещи и работещи в чужбина са изпратили към страната ни 811 млн. евро през първите шест месеца на годината. След рекордните 420.6 млн. евро, отчетени за първото тримесечие на 2025 г., сумата намалява до 390.8 млн. евро през второто тримесечие. Спрямо година по-рано, преводите са с 69.2 млн. евро повече, докато през второто тримесечие на 2025 г. те са само 2.9 млн. евро над нивата за периода април - юни на 2024 г. От три държавЖи са постъпили по над 100 млн. евро – САЩ, Германия и Великобритания, като емигрантите живеещи там са изпратили повече от 50% от общата сума – 439.5 млн. евро. Най-голяма е тя от САЩ – 149.6 млн. евро, следвана от Германия (146.7 млн. евро) и Великобритания (143.2 млн. евро). Съвкупно това прави 54.17 на сто от всички постъпили у нас средства от емигрантите. Следват Испания (78.4 млн. евро), Чехия (35 млн. евро), Белгия (30.5 млн. евро), Гърция (26.5 млн. евро), Австрия (23.7 млн. евро), Канада и Италия, изпратили към свои близки и роднини съответно 22.4 и 18.6 млн. евро. По над 10 млн. евро от началото на 2025 г. са изпратили и живеещите и работещите във Франция, Турция, Швейцария и Дания.
Източник: econ.bg (20.08.2025)
 
Активите на българските инвестиционни фондове надхвърлят 3.9 млрд. лева Пазарът на колективните инвестиционни схеми продължава да расте и да привлича нови вложители. По последни данни на БНБ активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове, опериращи в България, достигат 12.08 млрд. лева към края на юни 2025 г. Това представлява увеличение с 1.45 млрд. лв., или 13.7%, спрямо година по-рано. Като дял от икономиката общите активи вече са 5.5% от БВП при 5.2% през юни 2024 г. Чуждестранните фондове обаче продължават да доминират както по размер на активите, така и по брой фондове. Те са привлекли 8.18 млрд. лв. - с почти 1 млрд. лв. повече спрямо миналото лято, но спад с около 2 млн. лева за три месеца. Местните фондове увеличават активите си с близо половин милиард лева (474 млн.) до 3.9 млрд. лева, което е ръст с 13.8% на годишна база. Общо 1707 фонда се предлагат в България според статистиката на БНБ - с около 50 повече от март до юни. Над 90% от тях са на чуждестранни компании, докато българските фондове са 162 - с два повече от март. Основно инвестициите в местните взаимни фондове продължават да бъдат в акции. Около 1.7 млрд. лева са инвестирани в акции, докато в дялове на договорни фондове и инвестиционни дружества са инвестирани около 1.3 млрд. лева. Облигациите са около 750 млн. лева. И трите категории отчитат ръст, но най-бързо се разрастват акциите, където активите нарастват с над 200 млн. лева за последната година, вероятно подпомогнати от ръста на цените на акциите както в международен план, така и в България. Портфейлите на българските фондове остават силно концентрирани в рамките на Европейския съюз. Над половината от инвестициите - 51.5%, са в български ценни книжа, а други 41.4% - в активи от страни от ЕС. Делът на вложенията в САЩ остава едва 1.7%, което потвърждава, че регионалните пазари се предпочитат пред отвъдокеанските. Най-големият източник на капитал за чуждестранните фондове у нас остават застрахователните компании и пенсионните дружества, които държат над 5.1 млрд. лева - близо две трети от привлечените средства. Домакинствата обаче също увеличават участието си - техните вложения вече са 1.7 млрд. лева, което е ръст с над 40% за една година в сравнение с около 1.2 млрд. към края на юни 2024 г. При местните фондове домакинствата също набират тежест, като вече държат близо 38.4% от вложенията, или около 1.5 млрд. лв. - ръст с повече от 200 млн. лева спрямо година по-рано. Така все повече спестители търсят алтернатива на банковите депозити, чийто обем остава доминиращ - над 90 млрд. лв. към края на юни 2025 г.
Източник: Капитал (20.08.2025)
 
Лицензираните компании за бързи кредити продължават да се увеличават Към 30 юни в България функционират 190 лицензирани компании за бързи кредити спрямо 174 преди година. Активите на дружествата от сектора възлизат на 8.6 млрд. лв., като в последните тримесечия се отчита сериозно нарастване на акциите, вложенията във фондове и други ценни книжа. По последни данни те достигат близо 290 млн. лв. за акциите, 306 млн. лв. за различни от акции активи (облигации, ДЦК) и 17 млн. лв. вложения във фондове. За първите шест месеца на 2025 г. те отчитат положителен финансов резултат от 231 млн. лв. спрямо 173.9 млн. лв. за година по-рано. През първото тримесечие на годината печалбата се равняваше на 112 млн. лв., а за второто – близо 119 млн. лв. Към края на юни 2025 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 7.065 млрд. лв. (3.2% от БВП2) при 6.014 млрд. лв. (3% от БВП) в края на юни 2024 година. Те се увеличават със 17.5% (1.052 млрд. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. и с 3.7% (249.1 млн. лв.) в сравнение с края на март 2025 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179.8 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 183.5 млн. лв. (в т.ч. 46 млн. лв. през второто тримесечие на 2025 г.), а закупените са 3.6 млн. лв. Домакинствата дължат рекордните 4.875 млрд. лв., от които 4.718 млрд. лв. са потребителски заеми. Следват „Нефинансовите предприятия“ с 1.8 млрд. лв.
Източник: econ.bg (21.08.2025)
 
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. По данни на КФН , към 30.06.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества в България, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто. Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто. С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,95 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,47 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,52 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,52 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,46 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто. Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто. Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.
Източник: Фирмена информация (21.08.2025)
 
Строителният сектор в България със стабилен годишен ръст България отчита 4.3% ръст на строителното производство на годишна база през юни 2025 г., сочат данни на Евростат. В европейски контекст, спрямо юни 2024 г. производството в строителството е нараснало с 1.7% в еврозоната и с 19.% в ЕС. Секторът в Европа продължава да расте в по-дългосрочен план. За България динамиката остава нестабилна, но ръстът от 4.3% на годишна база показва, че секторът запазва положителна тенденция, въпреки краткосрочния спад през юни. В региона на Югоизточна Европа първа в индекса е Словения, която отчита +9.3% през юни.
Източник: economic.bg (22.08.2025)
 
Ръст на кредитирането и на необслужените заеми Размерът на необслужваните кредити, отпуснати от фирми за бързи заеми, към края на месец юни е 526,8 млн. лв., показват данни на БНБ. Те нарастват с 30,3% (+122,6 млн. лв.) в сравнение с края на юни миналата година, но спрямо края на месец март тази година намаляват с 3,9% (-21,2 млн. лв.). Към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране (добили популярност като фирми за бързи заеми), са 7,065 млрд. лв., при 6,014 млрд. лв. година по-рано. В рамките на 12 месеца те се увеличават със 17,5% (+1,052 млрд. лв.). Върху размера на кредитите оказват влияние и нетните продажби на заеми от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лв. По отношение на сроковете, преобладават кредитите над 5 години, които са в размер 3,418 млрд. лв. За година те нарастват с 21,7% (+610,5 млн. лв.). Делът на тези заеми в общия размер на отпуснатите заеми от фирми за кредитиране е 48,4%. Заемите със срок между 1 до 5 години са 1,471 млрд. лв. Те нарастват с 12,3% за година. Заемите със срок до 1 година са в размер на 1,649 млрд. лв., като за година нарастват с 10,6%.
Източник: econ.bg (25.08.2025)
 
Заетостта остава относително стабилна през второто тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2025 г. заетостта остава относително стабилна, сочат данните от Наблюдението на работната сила на НСИ. Най-тревожен е спадът при младите хора (15 – 24 години) – намаление 3,1 п.п. през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25 – 34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6,2 п.п. през 2025 г., въпреки устойчивите положителни движения преди това. По-зрелите възрастови групи (35 – 44 г. и 45 – 54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2,8 и 1,8 п. пункта. При най-възрастните работници (65+ г.) за сметка на това стабилен ръст от 0,4 п.п. спрямо същото тримесечие на 2024 година. При хората с висше образование коефициентът на заетост остава стабилен, с леко увеличение през 2025 година (1,2 п.п.). Средното и професионалното образование не показват значими промени. Рязък спад обаче се отчита при лицата с основно образование (-3,2 п.п. през 2025 г.) и при хората с начално и по-ниско образование (-2,7 п.п.), които губят натрупания положителен тренд от 2023 и 2024 година.
Източник: БТА (25.08.2025)
 
Спад от 3.6% на чуждите инвестиции у нас По предварителни данни преките инвестиции в страната за януари – юни 2025 достигат 848 млн. евро. Те са с 31.4 млн. евро по-малко, което е спад от 3.6% спрямо тези за януари – юни 2024. През юни 2025 потокът е отрицателен в размер на 359.6 млн. евро, при отрицателен поток от 69.3 млн. евро за юни 2024. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 10.8 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 1.1 млн. евро за януари – юни 2024. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юни 2025 са от Италия (197.3 млн. евро), Нидерландия (190.7 млн. евро) и Гърция (167.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (296.6 млн. евро) и Люксембург (155.9 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юни 2025 възлиза на 244.3 млн. евро при 541.6 млн. евро за същия период на предходната година. През юни 2025 нетният поток е положителен и възлиза на 70.2 млн. евро, при положителна стойност от 93.3 млн. евро за юни 2024.
Източник: economy.bg (26.08.2025)
 
Жилищните кредити бележат ръст от 27 на сто на годишна база до близо 30 млрд. лева към края на юли Жилищните кредити, отпуснати от банките в България, са нараснали с 27,4 на сто на годишна база до 29,599 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на месец юли миналата година размерът на заемите за жилище е 23,232 млрд. лева или с над 6 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Жилищните кредити засилват темпа на растеж спрямо предходния месец юни, когато беше отчетен годишен ръст от 26,8 на сто. Потребителските кредити достигат 20,484 млрд. лева към края на юли, като нарастват с 13,6 на сто на годишна база. Темпът на растеж се забавя спрямо преходния месец, когат бе отчетен годишен ръст от 14 на сто. Общият размер на кредитите на домакинствата в България възлиза на 52 млрд. лева към края на юли, което се равнява на 23,7 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Банковите заеми на домакинствата нарастват с 20,9 на сто на годишна база (20,8 на сто годишен ръст през юни). Към общия размер на кредитите на домакинствата влизат и т.нар. "други кредити" и овърдрафта. Кредитите на нефинансовия бизнес у нас нарастват с 8,6 на сто на годишна база до 50,444 млрд. лева към края на месец юли. През предходния месец юни годишният ръст в този сегмент бе 8,8 на сто. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,999 млрд. лева в края на юли 2025 година. В сравнение с юли 2024 г. те се увеличават с 12 на сто (11,7 на сто годишно повишение през юни 2025 година). В края на юли 2025 г. кредитите за неправителствения сектор са 111,443 млрд. лв. (50,7 процента от БВП) при 110,142 млрд. лв. към юни 2025 г. (50,2 процента от БВП). През юли 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,3 на сто (14,3 на сто годишно повишение през юни 2025 година).
Източник: БТА (26.08.2025)
 
Кабинетът изтегли нов заем от 300 милиона Правителството изтегли нов заем от 300 млн. лв. от вътрешния пазар, с което новопоетият държавен дълг от началото на годината достигна рекордните 16.5 млрд. лв. Министерството на финансите обяви, че е пласирало 3-годишни ДЦК за 300 млн. лв. на вътрешния пазар при средна годишна доходност от 2,40%. Това е десетият аукцион за пласиране на държавен дълг на вътрешния пазар от началото на 2025 г., с което бе набран нов дълг за 2,4 млрд. лв. Паралелно с това финансовото министерство реализира и две дългови операции на международните капиталови пазари. През април бяха пласирани облигации за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева), а през юли - за 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева). Така, от началото на годината България е поела нов дълг в размер на близо 16,5 млрд. лева. Сумата на новия дълг е значително по-висока от необходимите средства за покриване на планирания бюджетен дефицит от 6.4 млрд. лв. плюс изплащането на стар дълг, чиито падежи са през тази година. По тези две пера на правителството са нужни около 12 млрд. лв. Управляващите обаче заложиха рекорден нов дълг в бюджета за тази година от 18,9 млрд. лева. Разликата от близо 7 млрд. лв. ще бъде използвана за капитализацията на десетина държавни дружества, сред които ББР, БЕХ, Напоителни системи, Терем и др.
Източник: econ.bg (27.08.2025)
 
Ръстът в жилищното кредитиране се ускорява още до 27.4% годишно Данните от паричната статистика на БНБ показват, че портфейлите на банките от жилищни заеми вече са 29.3 млрд. лв., като са пораснали с нови 682 млн. лв. през юли. Тази сума отстъпва само на отчетните месец по-рано 696 млн. лв. като е с над 120 млн. лв. повече от средномесечното покачване за 2025 г. (558 млн. лв.) и с над 230 млн. повече от това за 2024 г. (446 млн. лв.) Ръстът на годишна база се ускорява до 27.4%. При потребителските заеми също се отчита силен месец, като за юли ръстът е с 306 млн. лв. до 20.5 млрд. лв. Това е най-висока стойност от началото на 2025 г. и доста над средномесечните 235 млн. лв. покачване при портфейлите. На годишна база обаче тук статистиката на БНБ показва забавяне на ръста от 14% на 13.6%. Общо кредитите за домакинства вече достигат 52 млрд. лв., като плавното ускоряване на ръста продължава и той вече е 20.9%. При фирмите се вижда малко по отчетливо охлаждане, като годишният ръст се забавя от 8.8 на 8.6%. Сумата им достига 50.4 млрд. лв., като само за юли покачването е със 183 млн. лв. Тук е характерна доста по-голяма волатилност заради единични големи сделки и дори в някои месеци данните показваха свиване. Друга видима тенденция в паричната статистика е, че домакинствата и бизнесът все по-активно се подготвят за замяната на лева с еврото. Според данните на БНБ парите в обращение извън банките (т.нар. паричен агрегат M0) вече се свиват на годишна база с 4.35%, след като през юни беше отчетен пръв спад от Световната финансова криза насам, но с 0.8%. Като сума те вече са 26.7 млрд. лв. Общо депозитите на домакинства достигат 94.4 млрд. лв., като ръстът им на годишна база се ускорява от 11.2% за юни на 12.2% за юли.
Източник: Капитал (27.08.2025)
 
Огромен процент от населението на България са пенсионери В края на 2024 г. лицата на 65 и повече години, които имат право да са пенсионери, са 1 544 245 души, което е 24% от населението на България. В сравнение с 2011 г. този дял е нараснал с 5,5%, показват данните на националната статистика. На всеки 100 души в активна възраст съответстват 61 в неактивна възраст. За сравнение през 2011 г. съотношението е било 46,5%. Така продължава да се задълбочава една от най-значимите демографски тенденции в България – процесът на застаряване на населението.
Източник: actualno.com (28.08.2025)
 
34 673 българи получават втора пенсия 34 673 българи получават плащания от втория стълб на пенсионната система, показват данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2025 г. В края на 2024 г. 29 299 души черпеха права от спестяванията си в универсалните фондове, където се осигуряват родените след 1959 г. Средният размер на месечното разсрочено плащане за първото полугодие е 511.49 лв. За сравнение, в края на 2024 г. сумата беше 471.07 лв. Средната сума, изплащана под формата на пенсия, е 233.88 лв., което е почти колкото в края на 2024 г. - 230.18 лв. Истинската пожизнена пенсия без допълнителни условия като определен период на разсрочено плащане е 102.41 лв., като тя се получава от 156 пенсионери. При получаващите пенсия има забележително увеличение от 33% - от 5086 в края на 2024 г. на 6764 души в края на юни. Новоотпуснатите пенсии през първата половина на тази година са 1691 при 2471 за цялата 2024 г. Много са и пенсионерите, които са започнали да получават разсрочено плащане в първите шест месеца на годината - 12 893 души. Средният размер на натрупаните средства в активните партиди към края на полугодието - тези, в които през последните 12 месеца е постъпила поне една вноска, е 8128,17 лв. Особеност на втората пенсия е, че може да се получава независимо от стажа при навършване на възрастта за пенсиониране в трета категория труд. Тази година възрастта е 62 г. и 4 м. за жените и 64 г. и 8 м. за мъжете.
Източник: Сега (28.08.2025)
 
Сериозен ръст в продажбите на електрически и хибридни коли у нас През юли в България се отчита сериозен ръст в продажбите на електрически и хибридни леки коли, сочат данни на Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (АСЕА). През месеца у нас са купени 166 хибридни коли, което е със 102.4 на сто повече спрямо месец по-рано. В рамките на ЕС се отчита спад на продадените коли с 15.2 на сто, докато у нас се наблюдава ръст от 16.5 на сто. България е една от седемте държави в общността с ръст на покупките на дизелови автомобили. Интересът към бензиновите коли също намалява, като продажбите в ЕС падат с 12 на сто, включително 13.2 на сто понижение в най-голямата европейска икономика Германия. У нас обаче данните сочат ръст на купените коли от 15.8 на сто до 3 843 броя. През юли у нас са продадени 4 706 автомобила, от които: 3 843 бензинови коли, 361 дизелови автомобила, 272 електрически модела, 166 хибридни електрически коли и 64 плъг-ин хибрида. Броят на купените нови коли от началото на 2025 г. вече възлиза на 28 779, което е с 6.2 на сто повече спрямо периода януари – юли на 2024 г. Пазарният дял на сделките: 81.74 на сто - бензинови коли, 9.00 на сто - дизелови автомобила, 4.88 на сто – електрически автомобили, 3.21 на сто - хибридни електрически коли и 1.17 - плъг-ин хибрида.
Източник: econ.bg (29.08.2025)
 
Обвързването на минималната заплата със средната е вредно при кризи Автоматичното увеличаване на минималната работна заплата с формула, обвързана със средната, създава икономически дисбаланси и сериозно натоварва бюджетаq заяви Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Минималната заплата ще е 620,20 евро от 1 януари 2026 г. В лева това означава 1213 лв. Размерът и? ще се повиши с 12,6% или със 136 лв. спрямо сегашната и? стойност от 1077 лв. Тя се определя по формулата - 50%от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Според Дацов това е „най-вредното нещо", което може да се приложи върху пазара на труда. Причината – такава формула засилва процикличността: при икономически растеж създава излишно напрежение чрез изпреварващо вдигане на доходите, а в рецесия няма механизъм за адаптация. :Минималната заплата трябва да бъде резултат от икономически анализ, а не от автоматизъм или социален натиск. Около 600 хиляди души ще имат повишение на доходите си, ако влезе в сила предложението на социалното министерство минималната работна заплата да стане 1213 лева. В момента у нас минималното възнаграждение от малко над 1000 лева получават общо над 450 хиляди души.
Източник: 24 часа (29.08.2025)
 
Брутният външен дълг на България нараства с 18,6 % в края на юни на годишна база до 53,030 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. В края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП). Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг - 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г. Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП. Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).
Източник: БТА (01.09.2025)
 
Чуждите инвестиции в България през 2024 г. надхвърлят 33,8 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31 декември 2024 г. възлизат на 33,861 млрд. евро по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям е обемът на преките чуждестранни инвестиции в промишлеността - 14,432 млрд. евро, следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7, 785 млрд. евро. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31 декември 2023 г. са възлизали на 32,566 млрд. евро, също по предварителни данни на НСИ, а за 2022 г. те са били 29,251 млрд. евро. Същевременно в структурата на ПЧИ по-съществено изменение през 2024 г. в сравнение с предходната година се наблюдава в относителния дял на промишлеността, който нараства с 1,4 процентни пункта, докато в секторите на услугите и "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" е регистрирано намаление, съответно с 1,2 и 0,7 процентни пункта.
Източник: actualno.com (01.09.2025)
 
Продукцията на нефинансовите предприятия в България надхвърля 310 млрд. лв. през 2024 г. Нефинансовият сектор в България отчита печалба за 2024 г. в размер на 38,8 млрд. лева, а стойността на продукцията по текущи цени достига 310,2 млрд. лева., показват последните данни, изнесени от Националния статистически институт (НСИ).Това е значително над отчетените през предишната година 288,9 млрд. долара, като най-голям отчита сектор „Промишленост“ – 36,9%. За дейността си през 2024 г. 470 985 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет в НСИ, което е с 1,8% повече в сравнение с 2023 г. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 234 035 души, или с 0,6% повече спрямо предходната година. Най-голям е делът на нефинансовите предприятия в секторите на услугите и на търговията (76,4%), които формират 63,7% от заетостта в нефинансовия сектор. Следват сектори „Селско, горско и рибно стопанство“, „Промишленост“ и „Строителство“ с относителен дял 23,6% от отчетените предприятия и 36,3% от заетите. Годишен отчет за дейността си през 2024 г. в НСИ са представили 47 295 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 10% от общия брой нефинансови предприятия. Заетите лица в тях са 105 688 и са произвели продукция на стойност 11,72 млрд. лв. по текущи цени. За 2024 г. секторът отчита печалба от 1,226 млрд. лв., като 83,1% от предприятията са приключили годината с печалба, 9,4% - със загуба, и 7,5% - с нулев финансов резултат. Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си през 2024 г., са 37 072, или 7,9% от общия брой предприятия, като с най-голям дял е сектор „Преработваща промишленост“ – 81,1%. Стойността на продукцията в промишлеността по текущи цени е 114,67 млрд. лв. и формира 36,9% от общия обем на продукцията в нефинансовия сектор. През 2024 г. заетите в промишлеността са 550 829, или 24,6% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените предприятия са приключили 2024 г. с печалба от 8,75 млрд. лв., като с най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 80,2% от този резултат. Годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили 26 702 строителни предприятия, или 5,7% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Най-голям е делът на предприятията, извършващи специализирани строителни дейности - 54%. Заетите в строителните предприятия са 155 828 и формират 7% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на произведената продукция в строителния сектор през 2024 г. е в размер на 33 174 млн. лв. по текущи цени, или 10,7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Строителният сектор завършва 2024 г. с печалба от 3,4 млрд. лв. по текущи цени, като 33,9% от него са реализирани в „Строителство на сгради“. В НСИ годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили 138 545 търговски предприятия, или 29,4% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на предприятията в търговията на дребно – 67,7%. През 2024 г. заетите лица в търговията са 499 558, или 22,4% от общия брой заети в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ за 2024 г. възлиза на 44,33 млрд. лв. по текущи цени, което представлява 14,3% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Търговските предприятия са приключили 2024 г. с печалба от 9,51 млрд.. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 63,4% от него. Резултатите от подадените годишни отчети в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 221 371, или 47% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. През 2024 г. в този сектор са заети 922 132 души, или 41,3% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. За 2024 г. стойността на продукцията в сектора на услугите е в размер на 106,36 млрд. лв вите предприятия. Секторът на услугите приключва 2024 г. с печалба от 15,94 млрд. лв., като 23,2% са реализирани в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.
Източник: НСИ (01.09.2025)
 
Брутният външен дълг на България нараства с 18,6 % в края на юни на годишна база до 53,030 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. Данните показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг - 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г. Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП. Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).
Източник: БТА (02.09.2025)
 
Бюджетният дефицит достигна 4,2 млрд. лева Бюджетният дефицит в края на юли е 4.2 млрд. лв., което е 1.96% от БВП, съобщи финансовият министър Теменужка Петкова. Само за месец недостигът в хазната се е увеличил с почти 1 млрд. лв. За юли бе отчетен дефицит от 3.3 млрд. лв. Приходите в бюджета за първите седем месеца на годината са в размер на 46.3 млрд. лв., като ръстът на данъчните постъпления е с 5.4 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. Разходите обаче растат с по-бързи темпове. В края на юли те достигат 50.4 млрд. лв., което е със 17.7% повече от миналата година.
Източник: Сега (02.09.2025)
 
Състоянието на републиканската пътна мрежа в България за 2024 г. ИПИ от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) представи данните за състоянието на републиканската пътна мрежа в България за 2024 г. Те класифицират републиканските пътища (в чиито състав не влизат общинските пътища) според състоянието на настилката – добро (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), средно (повреди от 10% до 30%), лошо (повреди над 30%) и без настилка. Към 2024 г. дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с добро състояние на настилката. Това е значително понижение спрямо предходните няколко години, в които малко над 40% са в добро състояние – с други думи, качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. Пътищата в лошо състояние са 5185 км или 26% – приблизително колкото и в предходната година. Намаляването на пътищата в добро състояние през 2024 г. се наблюдава в 17 от 28-те области в България. Най-сериозно пада качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в добро състояние през 2023 г. до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на 31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%). В области като Перник, Добрич и Монтана делът на пътищата в добро състояние е под 10%, на места като Пазарджик и Благоевград той е около 60%. На общинско ниво също са видими особено високи различия в състоянието на пътищата. Общините със 100% добро състояние на настилката са 9, докато тези с 0% са 35. С по-добро състояние на пътищата са общините в Югоизточна България, което би могло да се обясни с терена – в планинските райони има по-малко пътища, което прави и поддръжката по-лесна. Именно общините с най-малко километри републикански пътища у нас – например Челопеч, Сопот и Пирдоп, са сред тези със 100% в добро състояние. Общините с най-висок дял на републиканските пътища в лошо състояние са концентрирани в Северозападна и Югоизточна България. У нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да било настилка, като в някои техният дял е особено висок, например Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%). Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско равнище. В цели 120 общини делът на пътищата в добро състояние е намалял, докато само в 55 се е увеличил. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в лошо състояние расте, докато в 90 други намалява. Понижението в дела на пътищата в добро състояние е рязко и се наблюдава в цялата страна. Качеството на инфраструктурата обаче има пряка и очевидна връзка с честотата на пътните инциденти, и няма как да очакваме значителни подобрения в тази насока ако не се инвестира активно в подобряване на пътната мрежа; на този етап промените са почти изключително негативни.
Източник: economy.bg (03.09.2025)
 
За шести пореден месец България отчита най-голям ръст на цените в промишлеността в ЕС на годишна база България е страната в Европейския съюз (ЕС), която отчита най-голям ръст в производствените цени в промишлеността (PPI) на годишна база през юли. Това се случва са шести пореден месец. Страната ни е и единствената в Общността, която отчита двуцифрен процентен ръст на показателят. През юли те са се повишили с 10,7 на сто на годишна база, показват първите оценки на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. На второ и трето място по ръст на производствените цени в промишлеността на годишна база са Дания (4,5 на сто) и Румъния (2,5 на сто). Най-голямо намаление се наблюдава в Естония (-6,1 на сто), Люксембург (-4,5 на сто) и Португалия (-3,6 на сто). През юли 2025 г. в сравнение с юни 2025 г. цените на производителите са се увеличили с 0,4 на сто в еврозоната и с 0,6 на сто в ЕС, показват още оценките на Евростат. Месец по-рано цените на промишлените производители нараснаха с 0,8 на сто в еврозоната и с 0,7 на сто в ЕС.
Източник: БТА (04.09.2025)
 
България – на трето място сред страните от ЕС по ръст на МРЗ за 10 г. България е на трето място сред страните-членки на Европейския съюз по ръст на минималната работна заплата за периода от юли 2015 година до юли 2025 г., сочат данните на "Евростат". Отчетеният за страната ни средногодишен темп на нарастване е 11%, като по този показател преди нас са Румъния с 13 на сто и Литва с малко над 12 процента. Въпреки това, и към 1 юли 2025 година България продължава да е с най-ниската минимална заплата в Съюза - 551 евро. Най-високата стойност е отчетена в Люксембург – 2704 евро. Към 1 юли 22 от всички 27 държави-членки на Европейския съюз имат национална минимална заплата. Петте държави без такава заплата са Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция. За изминалите десет години най-ниските средногодишни темпове на растеж на най-ниските възнаграждения са отчетени във Франция – малко над 2%, и Малта – почти 3%. Според нивата на националните минимални работни заплати в евро държавите се делят на три групи. В първата - с равнище над 1500 евро на месец, са освен първенецът Люксембург, също Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. С размер на най-ниското възнаграждение от 1000 до 1500 евро на месец са Испания, Словения, Полша, Литва, Гърция, Португалия и Кипър. В групата с под 1000 евро на месец освен България влизат и Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Унгария. В тази група е най-високо е нивото в Хърватия – 940 евро, а в Латвия е 740 евро на месец.
Източник: Стандарт (05.09.2025)
 
Близо 9400 потребители са сключили договор за жилищен кредит чрез посредници Общо 9386 потребители са сключили договори за жилищен/ипотечен кредит чрез кредитен посредник, регистриран от Българската народна банка (БНБ), през първите шест месеца на настоящата 2025 година. От тях 9272 са договорите, сключени с банки, а договорите, сключени с финансови институции, регистрирани по реда на чл. 3а от Закона за кредитните институции, са 114. Размерът на сключените чрез кредитни посредници договори за кредит по Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП) между банките и техните клиенти възлиза на 2,163 млрд. лева. Стойността на сключените договори за кредит по ЗКНИП от финансовите институции и техните клиенти е в размер на 4,449 млн. лева. Към края на месец юни тази година регистрираните кредитни посредници по ЗКНИП са 132-ма. Броят на потребителите, сключили договори за жилищен/ипотечен кредит, както и стойността на сключените договори, нарастват спрямо същия период на миналата година. За сравнение, през първите шест месеца на 2024 година общо 8533 потребители са сключили договори за жилищен/ипотечен кредит чрез регистриран от БНБ кредитен посредник, а размерът на сключените договори достига 1,721 млрд. лева, пише БНБ. Към края на юни миналата година регистрираните посредници са възлизали на 116. Посредниците у нас се увеличават и спрямо края на миналата година, тъй като към декември 2024 година регистрираните кредитни посредници по ЗКНИП също са били 116 или с 16 по-малко спрямо края на юни тази година.
Източник: 24 часа (08.09.2025)
 
За 20 г. наполовина намаля производството на зеленчуци у нас Само за 20 години България е намалила наполовина производството на зеленчуци, направили страната ни популярна в Европа, като домати и чушки. Преди реколтата за 2025 г. да бъде събрана и количествата произведени плодове и зеленчуци в Европейския съюз да бъдат изчислени, от "Евростат" са готови с данните за миналата година. Според тях произведените пресни зеленчуци на територията на общността са с няколко процента повече, отколкото са били година по-рано. При плодовете обаче е обратното. Двете държави абсолютни рекордьори от години в зеленчукопроизводството, са Испания и Италия, които със своите по над 13-14 милиона тона зеленчуци оставят далеч след себе си всички останали. Франция, Полша и Нидерландия допълват списъка на първите 5, макар и с доста по-малки количества. Те произвеждат по една трета от това, което изкарват на пазара испанците или пък италианците. България е точно в средата на класацията измежду всички държави членки по произведено количество не само зеленчуци, но и плодове и ядки. За година сме произвели малко над половин милион тона зеленчуци и наполовина по-малко плодове. Най-големите производители на плодове са същите държави, като само разменят местата си. Единствено Нидерландия отпада от първите пет, а позицията й заема Гърция. Произведените домати на територията на общността през 2024 г. са били с 5% повече в сравнение с година по-рано. Най-солидният производител отново е Италия, която е отгледала една трета от доматите на целия Европейския съюз. Този зеленчук, така характерен за България обаче, у нас произвеждаме във все по-малки количества. От 240 хиляди тона преди 20 години през миналата сме произвели точно половината от това. Административни тежести, недостиг на работна ръка и конкуренция от незаконен внос са основните проблеми, от които се оплакват в сектора. През последните 20 години сме заемали между шеста и осма позиция сред европейските производители на чушки. Отново двойно по-малко производство през миналата година в сравнение с 2004 г., като през цялото това време спадът не е спирал. С 60% по-малко е и произведеното грозде. България обаче, е един от лидерите в производството на слънчоглед - вече 15 години заема втора позиция. Произвеждаме приблизително между милион и половина и два милиона тона на година. При билките, при които европейската статистика поставя всички ароматни, лечебни и кулинарни растения, България е най-големият производител след Италия. По данни на нашето Министерство на земеделието произвеждаме над 200 вида билки, а 90% от продукцията изнасяме, което ни превръща и в един от водещите износители не само за Европа, но и за света.
Източник: econ.bg (09.09.2025)
 
Производителността на труда в България реално намалява Производителността на труда в България реално намалява на годишна база – с 0.2%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2025 г. Показателят се формира от общо създадената стойност в икономиката, разделена на всички заети в нея. По тази формула на един зает изработва 14 097.7 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки създава средно 36.1 лв. БВП за един отработен час. Привидно изглежда, че сумата расте, но данните са по текущи цени и след като се приложи съответният дефлатор, реално произведеното от всеки българин намалява. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второ тримесечие на 2025 г. намалява с 1.9% в сравнение с второ тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас намалява реално с 0.3%. Заетите лица в икономиката са 3.714 млн. души, а общият брой отработени часове – 1 452.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2025 г. спрямо съответното тримесечие на 2024 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектори. По предварителни данни през второто тримесечие на 2025 г. равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 12 472.4 лв. БДС средно на един зает и 31.4 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 14 472.3 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 35.6 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор 2 435.1 лв. БДС на един зает и 7.2 лв. за един отработен човекочас.
Източник: economic.bg (09.09.2025)
 
Застрахователните дружества у нас управляват над 12 млрд. лева в края на юни Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 12,037 млрд. лв. към края на юни. Техният размер нараства с 1,220 млрд. лв. (11,3%) на годишна база и с 275,9 млн. лв. (2,3%) спрямо края на първото тримесечие на тази година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Застрахователни услугив България предлагат 47 компании - в областта на животозастраховането 12 компании, а в общото застраховане – 35, вкл. и едно дружество, специализирано в презастраховането. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 342,6 млн. лв. (10,7%) – от 3,190 млрд. лв. преди година до 3,533 млрд. лв. към края на юни. Спрямо края на март те нарастват със 107,9 млн. лв. (3,2%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2025 г. е 29,4% при 29,5% към края на второто тримесечие на 2024 г. и 29,1% в края на март тази година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 877,8 млн. лв. (11,5%) – от 7,626 млрд. лв. към 30 юни 2024 г. до 8,504 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2025 г., и със 168 млн. лв. (2%) на тримесечна база.
Източник: Инвестор.БГ (10.09.2025)
 
Промишленото производство в България остава свито през юли Годишният спад на промишленото производство през юли достига 8.3%, като спрямо предходния месец промяна почти няма, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база спадът в енергетиката е с 34.9%, в преработващата промишленост - с 3.3%, докато в добивната промишленост има ръст с 2.1%. В преработващата промишленост съществен спад е регистриран при производството на хартия и изделия от нея - с 25.8%, на облекло - с 21%, и на основни метали - с 19.6%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 34.5%, и при производството на мебели - със 17.6%.
Източник: Дневник (11.09.2025)
 
Прекият ефект от митата в САЩ за българския износ ще е в размер на 468 млн. евро Въведените мита за европейски стоки от администрацията на президента Доналд Тръмп в САЩ ще имат пряк и косвен ефект върху българския износ, като изчисленият пряк ефект от Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) възлиза на 468 млн. евро, а косвеният се очаква да възлезе на 158 млн. евро, съобщи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов. Данните са изчислени в сътрудничество с Българската академия на науките (БАН).
Източник: actualno.com (11.09.2025)
 
Промишленото производство изводството в страната през юли Промишлеността в България затъва, показват данни на НСИ. През юли промишленото производство намалява с 8,3% спрямо същи месец на миналата година. Проблемът е, че вече осем поредни месеца има спад в промишлеността на годишна база. Добивът на въглища през юли е с над 59% по-малък спрямо същия месец на миналата година заради нарастването на енергията от възобновяеми източници. По-големият проблем е спадът в преработващата промишленост. През юли в преработващата промишленост има намаление с 3,3% спрямо същия месец на миналата година, като спад има осем поредни месеца. През почти всички месеци на 2023 г. и 2024 г. също имаше спад в преработващата промишленост. Оказва се, че вече няколко години поред преобладаващата част от предприятията в страната отчитат спад на продукцията. Основната причина за това е забавянето на икономиките на страните от ЕС, които са основни търговски партньори на България. Но в някои браншове влияние оказва и нарастващата конкуренция на стоки от Китай. Производството на храни в България през юли намалява с над 13% на годишна база. Това е девети пореден месец на спад. Сред причините за това е поскъпването на храните в магазините. Заради високите цени все повече хора внимателно преценяват какво да купят, а често предпочитат да изберат вносни храни заради очакванията за по-добро качество. Най-големият проблем е в шивашката индустрия. Производството на дрехи през юли намалява с 21% на годишна база, като това е 29-ят пореден месец на спад в бранша. При производството на текстил спадът през юли е с над 17 на сто, като това е десети пореден месец на намаление. Но някои сектори от икономиката се справят добре. Производството на тютюневи изделия през юли се увеличава с близо 35 на сто на годишна база, като това е 11-ят поред месец с ръст. Производството на мебели нараства за шести пореден месец, като през юли увеличението е с над 17 на сто.
Източник: econ.bg (12.09.2025)
 
Общини в Северна България "опрощават" 50% от местните данъци Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци - няма нужда да вдигат ставки, просто трябва за подобрят събираемостта им. Всяко повишение може да има обратен ефект, защото колкото по-висок е данъкът, толкова по-малко хора искат (или са в състояние) да го плащат, особено в регионите с по-слабо развита икономика. Няма нито една община, в която 100% от планираните местни данъци да влизат в бюджета й, показва проучването. Само две общини успяват да съберат над 90% от местните данъци - Котел и Вълчи дол, а с 80% или повече са само 91 общини, т.е. една трета от всички в страната. Почти целият Северозапад и Североизток, както и общините по западната граница на страната са с много ниска събираемост на местните данъци - около 50-60%. Най-важният източник на приходи за общините е данъкът върху недвижимите имоти. В големите градове от него в местната хазна влизат над 80% от планираното, което е сравнително висока събираемост. В София например тя е 81,5%, в Пловдив - 83%, във Варна, Бургас и Стара Загора е 87%. Шампиони по събиране на данък сгради са Лъки с 97,6%, Козлодуй с 96,5% и Крумовград с 95%. На другия полюс са Трън и съседната община Трекляно, където от данък сгради влизат само съответно 48% и 50% от планираните приходи. Данъкът върху превозните средства, като цяло е с по-ниска събираемост от данък сгради. Едва двайсетина общини в цяла България успяват да съберат над 80% от този налог. Най-добре е положението в общините Лъки, Мирково, Доспат и Копривщица, които успяват да съберат 87-89% от данъка.В бюджета на София от данъка върху превозните средства влизат 77% от очакваното. В Пловдив събираемостта е 74,6%, в Бургас и Варна - 76%, а в Стара Загора - 79,8%. От големите общини впечатление прави слабата събираемост на този налог в Русе - едва 57%. През последните години тенденцията е към подобряване на събираемостта, като средната стойност за двата данъка е 76% за 2024 г., на фона на 66% през 2015 г.
Източник: Дума (12.09.2025)
 
Търговският дефицит на България расте с близо 75% за година към края на юли Дефицитът на България в стокообмена през периода януари-юли расте с близо 75% на годишна база, достигайки над 10,545 млрд. лева. Само за юли общото външнотърговско салдо е на минус с 1,590 млрд. лева, като дефицитът расте близо три пъти за година (над 190%), показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За първите седем месеца на годината от България са изнесени стоки на стойност 48,428 млрд. лв., което е с 4,8% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през юли 2025 г. общият износ на стоки възлиза на 7,164 млрд. лв. и намалява с 13,2% спрямо година по-рано. През периода януари-юли в страната са внесени стоки на стойност 58,974 млрд. лв., което е с 3,6% повече спрямо година по-рано. През юли общият внос на стоки намалява за една година с 0,5% и възлиза на 8,754 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите седем месеца на тази година са изнесени стоки за 30,798 млрд. лева, а вносът е за повече от 34,179 млрд. лева, което води до дефицит от 3,381 млрд. лева. Само за юли НСИ отчита износ за 4,205 млрд. лева и вноса за 4,929 млрд. лева, т.е. дефицит за 723,6 млн. лева. През периода януари-юли износът на стоки от България намалява с 1,9% в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност 17,630 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Обединено кралство, които формират 50,3% от износа за трети страни. През юли износът на стоки от България нараства с 1% спрямо година по-рано и е в размер на 2,958 млрд. лева. Вносът на стоки в България през периода януари-юли 2025 г. се увеличава с 4,9% на годишна база и достига 24,794 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През юли вносът на стоки в България от трети страни намалява за една година с 3% до 3,825 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни“ (26,8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юли е на минус със 7,164 млрд. лева. През юли то пак е на отрицателна територия с 867,2 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2025)
 
Новата учебна година започва в 2331 училища в страната В 2331 училища в България започва новата 2024/2025 учебна година. До момента в тях са записани над 58 000 първокласници, като общо децата от подготвителните групи в училищата и учениците от първи до дванадесети клас са над 720 000. В детските градини и в училищата ще работят над 92 000 учители и специалисти. През новата учебна година в 396 неделни училища в 43 държави ще се изучава български език и литература, история и география на България, и ще се реализират проекти, свързани с българската история и култура.
Източник: Vesti.bg (15.09.2025)
 
Годишната инфлация у нас през август се запазва на ниво от 5,3% През август инфлацията в България се задържа на нивото си от юли - 5.3% на годишна база, показват данни на националната статистика. Въпреки това ръстът на цените и сега остава най-високият от края на 2023 г., след като през последната година значително се покачиха цените на услуги като хотели и ресторанти, туризъм, както и държавно регулирани цени на битовите услуги. В рамките на август статистиката отчита месечна инфлация от едва 0.1%, след необичайно високите 1.7% само в рамките на юли. За последните пет години общо потребителската кошница е поскъпнала с 41.4%, показват данните на НСИ за натрупаната инфлация, като основната част идва от големия скок на цените през 2022 г. Измерена по европейската методология, инфлацията в България се покачва минимално от 3.4% на 3.5% и остава по-висока от тази в еврозоната, която по предварителни данни на Евростат е 2.1% през август.
Източник: Капитал (16.09.2025)
 
През 2024 г. от България са изнесени стоки на стойност 86 689.1 млн. лв., или с 0.2% по-малко спрямо 2023 година, показват данните на НСИ. При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с 2023 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (24.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.6%). Внесените стоки (по цени CIF) през 2024 г. са за 99 553.6 млн. лв., което е с 2.6% повече от предходната година. При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (29.3%), докато най-голям спад се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (7.3%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 12 864.5 млн. лева. През 2024 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 1.5% спрямо предходната година и е в размер на 55 988.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Полша, които формират 67.0% от износа за ЕС. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с 2023 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (128.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (19.4%). Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2024 г. намалява с 0.3% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 57 957.7 млн. лева. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша, които представляват 59.4% от вноса от ЕС. При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (182.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (13.0%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 1 969.0 млн. лева. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.3% спрямо предходната година и е на стойност 30 700.4 млн. лева. Водещи търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 50.2% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през 2024 г. се увеличава с 6.8% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 41 595.9 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна, Казахстан и Сърбия, чийто дял възлиза на 49.4% от вноса от трети страни. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 895.5 млн. лева.
Източник: economy.bg (16.09.2025)
 
Въпреки еврозоната доходността на българския дълг расте Доходността на българския дълг се увеличава въпреки приемането на България в еврозоната и повишаването на кредитния ? рейтинг. На последния аукцион за пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) местните инвеститори са поискали средно 3.25% възвращаемост на инвестицията си. Това е над 3.06% среднопретеглена доходност, постигната на съпоставимия аукцион преди три месеца. Министерството на финансите съобщи, че на 15 септември е проведен аукцион, на който са пласирани ДЦК за 300 млн. лв. На 16 юни беше организиран предишният търг за същото количество държавни облигации, със същия матуритет (реално сега МФ преотваря тази емисия). Исторически назад е имало случаи, в които Министерството на финансите е отменяло аукциони заради по-висока доходност, но вероятно сега финансовият министър Теменужка Петкова не може да си го позволи, заради растящите разходи в бюджета и неизпълнението на приходната част. След този търг изтеглените от вътрешния пазар заеми достига 1.4 млрд. лв., а общото финансиране, включващо огромните външни заеми, за тази година достига 16.8 млрд. лв.
Източник: economic.bg (17.09.2025)
 
1156 българи с доход над 1 млн. лв. за 2024 година 1156 българи са декларирали лични доходи в размер на над 1 милион лева за 2024 г., показват данни на Националната агенция за приходите. 643 физически лица пък са обявили, че през миналата година са получили доход в диапазона между 750 хиляди и 1 милион лева. Тези с доходи от 500 000 до 750 000 лева са били 1623. Между 250 000 и 500 000 лева за годината са взели 5827 души. Лицата с годишна данъчна основа от 100 000 до 250 000 лева са 26 412. Между 50 000 и 100 000 лева са получили 48 933 души. Хората, получили през 2024 г. между 10 000 и 50 000 лева, възлизат на 244 377 души. Повечето българи работят за заплата до 2000 лева. Толкова на месец заработват близо 70% от работещите хора у нас. 4329 българи са се сдобили с имот в чужбина, пръснати по целия свят – от Австралия и Аруба до Уругвай и Япония.
Източник: econ.bg (17.09.2025)
 
През 2024 г. в България са били издадени 8891 книги с тираж 5 297 385 броя През 2024 г. са издадени 8891 книги с тираж 5 297 385 броя и 1252 брошури с тираж 1 009 001 броя, показват данни от новата публикация на Националния статистически институт (НСИ) "Книгоиздаване и печат 2024", съобщиха от НСИ. От всички издадени миналата година книги научната литература е с 2256 заглавия с тираж 364 000; художествена литература за възрастни - 3024 заглавия с тираж 1 464 000; популярна литература - 1800 заглавия с тираж 875 000; учебна литература - 1379 заглавия с тираж 2 362 000; литература за деца и юноши - 1331 заглавия с тираж 1 100 000. На оригиналния език на написване (включително български) са издадени 7545 книги и брошури, а преводните заглавия са 2598. В края на август от НСИ съобщиха, че през 2024 г. в област София (столица) са издадени 6015 книги с годишен тираж 4 557 000; 898 брошури с годишен тираж 828 000; 77 вестника с годишен тираж 85 832 000. В сравнение с предходната година през 2024 г. броят на издадените книги и брошури се увеличава с 26 (0,4 на сто), средният тираж нараства от 630 през 2023 г. на 779 през 2024 г., или с 23,7 на сто, а издадените вестници намаляват с 5 (6,1 на сто), а тиражът им се увеличава със 7 858 000 (10,1 на сто), посочиха тогава от националната статистика.
Източник: 24 часа (18.09.2025)
 
България с най-голям спад в ЕС на промишленото производство на годишна база през юли 2025 г. Сезонно коригираните данни за промишлено производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. показват нараства с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната, сочат предварителните данни на Евростат. Промишленото производство през юни 2025 г. спада с 0,4 на сто в ЕС и с 0,6 на сто в еврозоната. Промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава с 1,8 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната. Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. се повишава за междинните стоки с 0,3 на сто, за капиталовите стоки с 0,9 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,6 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 1,3 на сто, а намалява за енергията с 2,1 на сто. Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. нараства на месечна основа за междинните стоки с 0,5 на сто, за капиталовите стоки с 1,3 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 1,1 на сто, а за нетрайните потребителски стоки с 1,5 на сто и бележи спад с 2,9 на сто за енергията. Най-големите месечни увеличения са регистрирани в Хърватия (2,6 на сто), Унгария и Словения (по 2,1 на сто и в двете страни). Естония (-5,5 на сто), Малта (-4,7 на сто) и Швеция (-3,9 на сто) отчитат най-голям спад. В България промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. остава без промяна. Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава за капиталовите стоки с 2,4 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 5,2 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,7 на сто, за енергията с 0,6 на сто и за дълготрайните потребителски стоки с 0,3 на сто. Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. се повишава на годишна основа за капиталовите стоки с 2,1 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 6,6 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,9 на сто, за енергията с 0,5 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,1 на сто. Най-големите увеличения на годишна база през юли са отчетени в Латвия (9,8 на сто), Ирландия (8,1 на сто) и Швеция (4,1 на сто). България (-8,3 на сто), Люксембург (-4,7 на сто) и Словакия (-4,6 на сто) регистрират най-голям спад.
Източник: 3e-news (18.09.2025)
 
Преките чуждестранни инвестиции достигат 1.14 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,14 млрд. евро към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции намалява с 3,9 на сто спрямо първите седем месеца на 2024 година. За сравнение, към края на юли миналата година нетният поток на преките вложения отново е бил положителен в размер на 1,19 млрд. евро или с 46,6 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Размерът на нетния поток на преките инвестиции у нас се равнява на 1 процент от брутния вътрешен продукт на страната. През месец юли нетният поток на преките инвестиции е положителен и възлиза на 261,3 млн. евро спрямо 248,7 млн. евро през същия месец на миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 11,5 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,5 млн. евро за януари – юли 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 231,6 млн. евро за януари – юли 2025 г. Той е по-голям със 151,6 млн. евро от този за януари – юли 2024 г., който е положителен в размер на 80 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,99 млрд. евро, при положителна стойност от 1,579 млрд. евро за януари – юли 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 1,077 млрд. евро, при отрицателна стойност от 467,1 млн. евро за януари – юли 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2025 г. възлиза на 263,9 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 672,7 млн. евро (0,6 процента от БВП) за същия период на предходната година. През юли 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 66,4 млн. евро, при положителна стойност от 45,9 млн. евро за юли 2024 г.
Източник: 24 часа (19.09.2025)
 
Търговският баланс на България за юли е отрицателен в размер на 652,2 млн. евро Търговският баланс на България за юли е отрицателен в размер на 652,2 милиона евро, в сравнение с дефицит от 120,4 милиона евро през юли 2024 г., съобщи БНБ. За периода януари - юли 2025 г. търговският баланс е отрицателен в размер на 4,5149 милиарда евро (4% от БВП) в сравнение с дефицит от 2,2102 милиарда евро (2,1% от БВП) за същия период на миналата година. Износът на стоки възлиза на 3,6788 милиарда евро през юли. Той е намалял с 510,7 милиона евро (12,2%) в сравнение с юли 2024 г. (4,1896 милиарда евро). За януари - юли износът е 24,4858 милиарда евро (21,8% от БВП), което е спад с 1,1337 милиарда евро (4,4%) в сравнение със същия период на 2024 г. (25,6195 милиарда евро, 24,7% от БВП). Вносът на стоки за юли е 4,331 милиарда евро, което е с 21 милиона евро (0,5%) повече на годишна база (4,310 милиарда евро). За януари - юли вносът е 29,0008 милиарда евро (25,8% от БВП), което е с 1,171 милиарда евро (4,2%) повече в сравнение със същия период на 2024 г. (27,8297 милиарда евро, 26,8% от БВП). Салдото по услугите е положително в размер на 957,1 милиона евро, с положителен баланс от 914,7 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли салдото е положително в размер на 4,6359 милиарда евро (4,1% от БВП) с положителен баланс от 4,3892 милиарда евро (4,2% от БВП) за януари-юли 2024 г. Текущата и капиталовата сметка на страната е положителна и възлиза на 173,7 милиона евро с излишък от 605,1 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли текущата и капиталовата сметка е отрицателна и е 1,8113 милиарда евро (1,6% от прогнозния БВП) с положителен баланс от 699,5 милиона евро (0,7% от БВП) за януари-юли 2024 г. Капиталовата сметка е положителна и е 130,6 милиона евро с излишък от 172,5 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли капиталовата сметка е положителен в размер на 566,8 милиона евро (0,5% от БВП), с излишък от 1,1326 милиарда евро (1,1% от БВП) за януари - юли 2024 г. Финансовата сметка за юли е отрицателна в размер на 135,3 милиона евро, с положителна стойност от 603,8 милиона евро за юли 2024 г. За януари - юли финансовата сметка е отрицателна - 2,3627 милиарда евро (2,1% от БВП), с положителна стойност от 112,8 милиона евро (0,1% от БВП) за същия период на 2024 г.
Източник: БТА (19.09.2025)
 
Разходите за персонал в държавата достигат рекордни нива През 2025 г. разходите за персонал в бюджета ще достигнат близо 22,8 млрд. лв. Преди 10 години същият разход е в размер на 7.1 млрд. лв., тоест имаме нарастване от 3.2 пъти или с 15.6 млрд. лв. за едно десетилетие. Над половината от допълнителните средства са натрупани само в последните три години (+8.1 млрд. лв. спрямо 2022 г.). Промяната е видима и в структурно отношение. Традиционно разходите за персонал в бюджета са от порядъка на 7 – 8% от БВП. В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10.6% от БВП, което е абсолютен рекорд. Основната причина за този непропорционален ръст на разходите за персонал през тази година се крие в заложените с решения на парламента от 2024 г. автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите ведомства. Тези механизми действително са напът да взривят разходната част на бюджета през 2025 г. Заложени увеличения на заплатите с 40 – 50% в някои сфери вече са реалност, която се вижда в данните за изпълнението на бюджета. За първите две тримесечия на 2025 г. има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40% за първото полугодие. Разходите за персонал в МВР са в размер на 1,9 млрд. лв. за първите 6 месеца на година и отчитат ръст от над 40% спрямо първата половина на 2024 г. Разходите за персонал в Министерство на отбраната (МО) достигат 1,2 млрд. лв. за първите 6 месеца на годината и отчитат ръст от 35% спрямо същия период на 2024 г. Само тези две ведомства са похарчили 3,1 млрд. лв. за персонал до средата на 2025 г. Подобна е картината и в други т.нар. силови структури. Ръстът на разходите за персонал в Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е 41%, в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – 38%, а в Национална служба за охрана (НСО) – 36%. Министерство на правосъдието (МП) също се представя на ниво с ръст на разходите за персонал от 27%, при това с много сериозна промяна от второто тримесечие, която, ако се запази, и МП ще отиде на над 40% ръст. Във водещи структури като министерствата на финансите, здравеопазването, труда и социалната политика ръстът на средствата за персонал е от порядъка на 5 – 10%.
Източник: economic.bg (23.09.2025)
 
През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения, съобщи Националният статистически институт. През 2022 г. отделените средства са били 30,392 млрд. лв. За финансиране на социалната защита в страната през 2023 г. са изразходвани 17,973 млрд. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 28 474,3 млн. лева. През 2023 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са: Болест/Здравна грижа - 9,230 млрд. лева; Инвалидност - 3,659 млрд. лева; Навършена възраст/Старост - 15,572 млрд. лева; Наследници - 2,054 млрд. лева; Семейство/Деца - 3,251 млрд. лева; Безработица - 642,3 млн. лева; Жилищни нужди - 0,62 млн. лева; Социално изключване, некласифицирано другаде - 457,3 млн. лева. Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2023 г. заемат разходите по функция Навършена възраст/Старост (44,7 на сто) с основен компонент "разходи за пенсии", следвани от разходите по функция Болест/Здравна грижа (26,5 на сто) и Инвалидност (10,5 на сто).
Източник: actualno.com (23.09.2025)
 
Общините са излезли на излишък от 1 млрд. лв. в края на юли Общините и университетите са единствените съставни бюджети към националния, които излизат на плюс в края на юли. По сметките на кметовете има натрупан излишък в размер на над 1 млрд. лв - 1.059 млрд. лв. Университетите, при които тази година има рязък скок на субсидиите в добрите направления, също излизат на малък плюс от 106 млн. лв. По бюджета на социалните и здравно-осигурителните фондове обаче е натрупан немалък дефицит от 342 млн. лв. Основна причина за сформирания по-висок излишък по бюджетите на общините тази година сапо-високите данъчни и неданъчни приходи и забавянето в капиталовите разходи, показва сравнението на данните. Много общини вдигнаха данъци, като може да се очакват и бъдещи ръстове при имотните данъци. Капиталовите разходи на общините за първите 7 месеца на годината изостават с близо 11% спрямо м. г. и са в размер на 864 млн. лв. при 968 млн. лв. година по-рано. Общините нееднократно сигнализираха за забавянето на финансираната от държавата инвестиционна програма, което се дължи и на късното приемане на бюджета за 2025-а. Очаква се темпото да се засили, след като правителството вдигна капитала на ББР с 4 млрд. лв. През ББР трябва да минат 900 млн. лв. разплащания по инвестиционната програма за общините. Прехвърлянето на този разход към ББР помогна на правителството да се побере в ограничението за дефицита от 3% и се критикува от експерти като форма на скрит дефицит. Местните управи излязоха на излишък и през юли 2024 г., но по-малък - 794 млн. лв., като той бе стопен до края на годината и се стигна до дефицит от 282 млн. лв. При бюджетите на ВУЗ и научните институти разходите са се вдигнали значимо - от 2.56 на 3.14 млрд. лв., но системите излизат общо на излишък от 106.5 млн. лв. Това се обяснява със значително нарасналия трансфер от държавата. Останалите съставни бюджети, част от националния, излизат на минус, като притеснителен е дефицитът в социално-осигурителните фондове от 324 млн. лв. при 81.5 млн. лв. излишък година по-рано. Данните са общи за социалното и здравното осигуряване. Общо натрупаният дефицит по консолидираната фискална програма в края на юли бе 4.278 млрд. лв., като 2.78 млрд. лв. от този минус идват по линия на националния бюджет, а 1.498 млрд. лв. - по линия на европейското финансиране.
Източник: econ.bg (24.09.2025)
 
Депозитите на домакинствата у нас нарастват с близо 13 на сто на годишна база до 95,4 млрд. лева към края на август Депозитите на домакинствата в българската банкова система нарастват с 12,7 на сто на годишна база до 95,417 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на предходната 2024 година обемът на депозитите на домакинствата (и НТООД) достигаше 84,631 млрд. лева или близо 11 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Темпът на растеж на депозитите се засилва спрямо преходния месец юли, когато годишният прираст възлизаше на 12,2 на сто. Депозитите на домакинствата у нас се равняват на 43,5 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 49,173 млрд. лв. (22,4 процента от БВП) в края на август 2025 година, като нарастват с 9,9 на сто на годишна база (7,8 на сто годишно повишение през юли 2025 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 13,9 на сто на годишна база през август 2025 година (14,1 на сто годишно увеличение през юли 2025 г.) и в края на месеца достигат 3,989 млрд. лв. (1,8 процента от БВП). Като цяло депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 11,8 на сто на годишна база (10,8 на сто годишно повишение през юли 2025 година) до 148,579 млрд. лева към края на осмия месец на 2025 година, като се равняват на 67,7 процента от БВП на страната.
Източник: БТА (24.09.2025)
 
Жилищните кредити у нас вече са над 30 млрд. лева Жилищните кредити, отпускани от банките в България, преминаха границата от 30 млрд. лева, съобщи Българската народна банка. Заемите за жилище възлизат на 30,199 млрд. лева към края на месец август тази година, след като нараснаха с 2 на сто или с 600 млн. лева спрямо края на предходния месец юли, когато достигаха 29,599 млрд. лева. На годишна база ипотечните кредити отчитат повишение от 27,4 на сто. За сравнение, към края на месец август 2024 година обемът на този вид заеми възлизаше на 23,713 млрд. лева или с около 6,5 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Потребителските кредити бележат ръст от 13,6 на сто на годишна база до общо 20,737 млрд. лева към края на август. Така общият обем на банковите кредити за домакинствата (и НТООД) у нас възлиза на 52,844 млрд. лева към края на осмия месец на тази година, като се равнява на 24,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база те нарастват с 20,8 на сто. Към заемите за домакинствата у нас се включват и т.нар. други кредити, и овърдрафтът. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8 на сто на годишна база през август 2025 г. до общо 50,325 млрд. лв. (22,9 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 9,091 млрд. лв. (4,1 процента от БВП) в края на август 2025 година. В сравнение с август 2024 г. те се увеличават с 13,2 на сто. Като цяло кредитите за неправителствения сектор достигат 112,261 млрд. лв. (51,1 процента от БВП) при 111,443 млрд. лв. към юли 2025 г. (50,7 процента от БВП). През август 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,1 на сто.
Източник: Дарик радио (25.09.2025)
 
България с най-висок ръст в ЕС при превоза на опасни товари по суша България е страната в ЕС с най-висок ръст в превоза на опасни товари по суша в периода 2020-2024 г., отчита европейската статистическа служба Евростат. Средногодишният темп на нарастване у нас достига 13 на сто – най-високият в ЕС, пред Румъния (9,6 на сто) и Литва (8,1 на сто). В другия край на скалата най-големите намаления през този период са регистрирани в Португалия (средно -11,6 на сто годишно), Хърватия (-11,3 на сто), Кипър (-11,2 на сто) и Люксембург (-10,8 на сто). Данните само за 2024 г. показват, че обемът на превозваните по суша стоки в Европейския съюз, измерен в тонове, е намалял с 0,7 на сто спрямо 2023 г. От 2020 г. досега обаче превозваните количества нарастват със среден годишен темп от 0,1 на сто. Най-голямата продуктова група по обем е "метални руди, продукти от миннодобивната промишленост" с 3,01 милиарда тона, или 23 на сто от общото количество за ЕС. Следват "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" (1,59 милиарда тона, 12,2 на сто) и "други неметални минерални продукти" (1,56 милиарда тона, 11,9 на сто). По отношение на обема, измерен в тонкилометри, през 2024 г. е отчетено увеличение с 0,7 на сто на годишна база. Водещата категория са "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" с 312,2 милиарда тонкилометри (16,7 на сто от общия обем за ЕС), следвани от "групирани стоки: смес от видове стоки" (236,5 милиарда тонкилометри, 12,7 на сто) и "продукти на селското стопанство, лова, горското стопанство и риболова" (207,6 милиарда тонкилометри, 11,1 на сто). Що се отнася до дела на опасните товари (като запалими течности, токсични и взривни вещества), най-високи стойности са отчетени във Финландия (8,4 на сто), Белгия (6,4 на сто) и Дания (5,6 на сто). Литва, Португалия и Словакия са единствените държави с дял под 2 на сто и през 2023 г., и през 2024 г.
Източник: БТА (25.09.2025)
 
Все по-малко селскостопански животни се отглеждат в България, но и в целия Европейски съюз. За последната година е намалял броят на абсолютно всички видове животни, като някои от тях са се стопили с над 14%. А у нас през изминалата година сметките показват, че над 60% от месото, което сме консумирали, не е било българско. Броят на нито един вид от най-разпространените селскостопански животни не е отбелязал ръст през изминалата година, като дори не е успял да се запази същият. От земеделското министерство отчитат най-сериозен спад при козите. Тези животни се отглеждат все по-малко в България и броят им вече е под 150 хиляди. С 5% по-малко са станали овцете. Те още са над 1 милион, но се доближават все повече до това число. Въпреки това, България продължава да е сред първите 10 държави в Европейския съюз по брой на отглеждани овце. Следващите най-разпространени животни у нас са свинете - 700 хиляди, а малко над половин милион пък, са говедата. Биволите продължават да бъдат най-редките животни и вече са под 20 хиляди бройки, като една трета се отгреждаг в Северозападна България. В Югоизточна България отглеждаме една трета от свинете, а една трета от говедата обитават Южния централен район. Най-много овце има отново там, а кози - в Югозападна България. Произведено е с над 7% повече месо в рамките на година. Една четвърт от него е добито в Североизточна България. Всичките произведени 116 тона червено месо обаче са недостатъчни да задоволят потреблението у нас, което според Министерството на земеделието за същия период от време е двойно по-голямо. Всъщност, като приспаднем и износа, който реализираме, става ясно че едва 37% от месото, което консумираме, е българско. Иначе, родното производство се състои предимно от свинско - 75%, следва телешко и говеждо - 16%. Агнешкото е едва 7%.
Източник: econ.bg (26.09.2025)
 
ЕБВР повиши прогнозата си за икономическия растеж на България за тази година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозите си за икономиката на България през тази година в последния си доклад Регионални икономически перспективи (Regional Economic Prospects). Сега организацията очаква икономиката на страната да се разрасне с 3,2% през 2025 г. спрямо 2,8% в предишните прогнози. За следващата 2026 г. очакванията се запазват за ръст от 2,6%. След ускоряване до 2,8% през 2024 г. реалният растеж на БВП на България се ускори допълнително до 3,2% на годишна база през първата половина на 2025 г., отбелязва ЕБВР. Въпреки известно забавяне на растежа на заплатите, частното потребление остана устойчиво, а равнището на безработицата спадна до 3,6% в средата на годината. Инфлацията се повиши до 5,3% през юли 2025 г., частично поради увеличението на ставката на данък добавена стойност (ДДС) върху хляба и ресторантите до 20%. След слабата 2024 г. инвестициите също се възстановиха благодарение на по-високите публични капиталови разходи. От друга страна, износът се сви на годишна база заради спад при експорта на енергийни продукти и суровини. През първата половина на 2025 г. държавните разходи се увеличават с 20%, докато приходите нарастват само с 13%, което засилва фискалните рискове. Митата на САЩ върху износа на ЕС се очаква да окажат негативно влияние върху промишленото производство и износа на България.
Източник: Инвестор.БГ (26.09.2025)
 
Средната работна заплата в България е нараснала с 12% през второто тримесечие на 2025 г. на годишна база, сочи Месечният обзор на българската икономика. Това е леко ускорение спрямо отчетените 11.1% за първото тримесечие. Въпреки номиналния ръст, реалното увеличение, отчитайки инфлацията, остава значително по-ниско. Заплатите в обществения сектор са се повишили по-бързо – с 13.8%, благодарение на решението от април за увеличение на възнагражденията в бюджетните организации. В частния сектор нарастването е 11.4%. Най-съществено увеличение в заплатите спрямо второто тримесечие на 2024 г. бе отчетено в секторите образование (16%), култура, спорт и развлечения (17.7%), доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (16%), административни и спомагателни дейности (15.6%), медикосоциални грижи (15.6%). Реалният растеж на работната заплата обаче, дефлиран с процента на инфлацията, е едва 8.8% на годишна база.
Източник: econ.bg (30.09.2025)
 
През месец юли 2025 г. при някои енергийни продукти на годишна база, т.е. спрямо същия месец на миналата година, има (големи) промени както в производството, така и при доставките, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за периода. На годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.) намалява производството на: пропан-бутанови смеси - с 38.5%; твърди горива - с 8.1%; дизелово гориво - със 7.0%; електрическа енергия - с 6.6%; автомобилен бензин - с 3.6%. Нарастват доставките на енергийни продукти, както следва: автомобилен бензин - с 3.5%; природен газ - с 3.2%; дизелово гориво - с 1.2%; електрическа енергия - с 0.1%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.8%; твърди горива - със 7.8%. Съществен спад има при производството, а и при доставките на пропан-бутанови смеси. Има и неголямо годишно намаление на производството и доставките на твърди горива (общо всички видове въглища).
Източник: Money.bg (30.09.2025)
 
Брутният външен дълг на България (публичен и частен) е нараснал с 20,9 на сто на годишна база до 53,783 млрд. евро към края на месец юли, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 44,480 млрд. евро или с 9,303 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Размерът на брутния външен дълг се равнява на 47,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), като година по-рано съотношението е достигало 42,9 процента от БВП. В края на юли 2025 г. краткосрочните задължения са 8,772 млрд. евро (16,3 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 468,8 млн. евро (5,6 на сто) спрямо юли 2024 г. (8,303 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, 8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 45,010 млрд. евро (83,7 процента от брутния дълг, 40,1 процента от БВП) в края на юли 2025 г., като нарастват с 8,834 млрд. евро (24,4 на сто) спрямо края на юли 2024 г. (36,176 млрд. евро, 81,3 процента от дълга, 34,9 процента от БВП). Към края на юли 2025 г. 36,215 млрд. евро (67,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80 процента от брутните външни задължения, при 79,1 процента година по-рано.
Източник: БТА (01.10.2025)
 
Печалбата на българската банкова система нараства с 4,4 на сто на годишна база до общо 2,5 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). През август 2025 г. активите на банковата система нарастват с 2,4 млрд. лв. (1,2 на сто) до 203,3 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 1,6 млрд. лв., 1.3 на сто) и дълговите ценни книжа (с 881 млн. лв., 2,5 на сто), като дяловете им в структурата на балансовите активи в края на месеца са съответно 63,7 процента и 17,7 процента (63,7 процента и 17,5 процента в края на юли). Общите брутни кредити и аванси в края на август възлизат на 133 млрд. лв. и спрямо края на юли нарастват с 1,6 млрд. (1,3 на сто). Вземанията от кредитни институции отбелязват растеж с 571 млн. лв. (4,8 на сто) до 12,5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл се увеличава на месечна база с 1.0 млрд. лв. (0,8 на сто) до 120,1 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 894 млн. лв., 1,7 на сто (в това число с 622 млн. лв. – обезпечените с жилищен имот), за други финансови предприятия – със 147 млн. лв. (1,6 на сто), и за сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0,6 на сто). Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 37 млн. лв. (0,1 на сто). В края на август депозитите в банковата система възлизат общо на 171,8 млрд. лв., като спрямо края на юли нарастват с 2,1 млрд. лв. (1,2 на сто). Увеличение е отчетено при депозитите на домакинства (с 1 млрд. лв., 1,1 на сто), на нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., 2,4 на сто) и на други финансови предприятия (със 192 млн. лв., 4,8 на сто). Намаляват депозитите на кредитни институции (със 183 млн. лв., 1,3 на сто) и на сектор държавно управление (със 177 млн. лв., 4,2 на сто). Балансовият собствен капитал на банковата система към 31 август 2025 г. е 24,9 млрд. лв., с 272 млн. лв. (1,1 на сто) повече спрямо отчетения към 31 юли. Влияние за увеличението му оказва главно повишението на текущата печалба.
Източник: 3e-news (01.10.2025)
 
БНБ ще ускори попълването на кредитния регистър БНБ ще промени наредбата, която сега позволява на банките и други кредитни институции да се бавят пет дни преди да подадат данни в Централния кредитен регистър за изтеглен кредит. Промяната ще стане след обществено обсъждане със заинтересованите институции. Към регистъра ще се подава и информация за влезли в сила съдебни решения или административни актове в случаи на оспорени по съдебен ред данни за клиент.
Източник: Дневник (02.10.2025)
 
НСИ: Населението на България е 6 437 360 души Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души - мъжете са 3 095 140 или 48.1% от населението, а жените - 3 342 220 или 51.9% от българите. През 2024 година всички области в страната имат отрицателен естествен прираст, показват данни на НСИ за население и демографски процеси в страната. През изминалата година живородените деца в страната са 53 428. Децата до 15 години са 901 843, или 14.0% от общия брой на населението. Населението в трудоспособна възраст е над 3,7 млн. души или 58.5% от населението на страната, като мъжете са повече от жените. Броят на починалите през 2024 година е 100 736. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от населението на страната. В градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7% от населението, а в селата - 1 693 249 души - 26.3% от населението на страната. Най-малка по население е област Видин с 70 542 души, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души. 199 населени места в България нямат жители, най-малката община е Трекляно с 522 души. Последното преброяване на населението на България се проведе през 2021 г.. Тогава то показа, че българското население се е стопило до 6 519 789 души.
Източник: Blitz (02.10.2025)
 
Бюджетният дефицит нарасна с 940 милиона лева Министерството на финансите обяви с цял месец закъснение изпълнението на държавния бюджет за месец август. Дефицитът по националния бюджет е в размер на 3.4 млрд. лв., към които се добавя недостиг от 1.8 млрд. лв. по европейските средства. Това прави общ дефицит отг 5.2 млрд. лв. в края на август, с което надхвърли 2% от БВП (2,4 %) при планирани 3% или 6.4 млрд. лв. в края на годината. Към края на август приходите в бюджета са в размер на 52.661 млрд. лв. или 58,3 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3 % (6.171 млрд. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните постъпления, които нарастват c 14,9 % (5.593 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8 % (1.285 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева. Разходите са за 57.876 млрд. лв., което е 59,8 % от годишните разчети. В сравнение с миналата година те са нараснали с 8.504 млрд. лв. (17,2 %). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и капиталовите разходи. Очакванията на Министерството на финансите е през четвъртото тримесечие на годината да постъпят втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4,4 млрд. лв., което да компенсира натрупания дефицит по еврофондовете (в размер на над 1,8 млрд. лв.) и ще подобри бюджетното салдо.
Източник: econ.bg (03.10.2025)
 
52 363.9 млн. лв. е произведеният БВП през второто тримесечие на годината През второто тримесечие на 2025 г. произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 52 363.9 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 8 140 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.7256115 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 30 345 млн. долара и съответно на 4 717 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 26 773 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 162 евро.
Източник: News.bg (03.10.2025)
 
За 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал близо пет пъти В навечерието на бюджетната процедура темата за държавните разходи и способността на правителството да запълва бюджета без допълнително да раздува дефицита и дълга ще става все по-централна. Разликата между приходите от пенсионни осигуровки и разходите за пенсиисе се покрива с трансфер от държавния бюджет – тоест, пенсионният фонд се дофинансира с приходи от други данъци. За 2024 г. тази разлика възлиза на 13,1 млрд. лв., на фона на 11,6 млрд. година по-рано, и 9 млрд. лв. през 2022 г. Историческото сравнение сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти – от 400 млн. лв. до 13 млрд. Заради инфлацията и икономическия растеж през това време обаче по-показателен е делът на недостига в общите разходи на фонд „Пенсии“. В началото на хилядолетието има много сериозно разрастване – от под 20% през 2000-2001 г. до 61% през 2010 г., отчасти заради рязкото влошаване на пазара на труд след финансовата криза, отчасти заради демографските тенденции. Следващото си най-ниско равнище дефицитът достига през 2019 г. – 48%, в резултат на постепенното изсветляване на икономиката и високата заетост. През 2023-24 г. обаче той отново надхвърля 60% – равнища, характерни за кризисни години, въпреки наглед нормалното състояние на националната икономика и изключително високите нива на заетост. За последните 25 години увеличението на дефицита на фонд „Пенсии“ е петкратно – докато през 2000 г. той е отговарят на 1,4% от общият брутен вътрешен продукт, то през 2024 г. вече надхвърля 6,4%. И тук голямото увеличение идва в първото десетилетие, като през второто делът е БВП се задържа между 5-6% (с изключение на 2019 г., когато пада под 4%), но извънредното нарастване през 2022 г. го тласка над 6%. На фона на увеличението на очакваната продължителност на живота, и оттам – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма причини да очакваме спад, поне в средносрочен. Важните изводи от лавинообразния ръст на дефицита на пенсионния фонд са няколко. От една страна, увеличението на осигуровките на работещите може да има само козметичен ефект върху него (по груба сметка предложеното увеличение с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лв. – около 10% от днешния дефицит), същото важи и за премахване на максималния осигурителен доход. От друга, динамиката на дефицита все пак е свързана с представянето на пазара на труд и размера на сивата икономика, което означава, че основна дългосрочна цел трябва да е повишението на инвестициите в дейности с висока производителност (и оттам – доходи) и свиването на недекларираната заетост. На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което подчертава нуждата от реформа, която да облекчи натиска върху общественото осигуряване и постепенно да мести фокуса върху лични спестовни и инвестиционни сметки.
Източник: economic.bg (06.10.2025)
 
България е утвърден производител на вино, отговарящ на изискванията за качество и защита на произхода Към момента площите с винарски насаждения в България възлизат на над 55 570 хектара. А 61 процента от тях са предназначени за вино със защитено наименование на произход, както и със защитено географско указание, съобщи . министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В България има 363 обекта за винопроизводство и само през 2024 година у нас са произведени над 67.2 милиона литра вино. В момента изнасяме вино за над 50 държави в Централна и Западна Европа. През миналата година у нас са били прибрани 95 милиона килограма грозде, а през тази се очаква във винарските предприятия да влязат около 85 млн. килограма.
Източник: Банкеръ (07.10.2025)
 
Вече над 10% от левовете в обращение са изтеглени Обемът на левовете в обращение се свива с 10.3% на годишна база до 27.2 млрд. лв., показват данните от баланса на управление "Емисионно" на БНБ към края на септември. Ако се гледа спрямо месец май (последният преди официалното получаване на зелена светлина за еврозоната), спадът е аналогичен - 9.8%. Това означава, че за последните няколко месеца около 3 млрд. хартиени или метални левове и стотинки са напуснали стопанския оборот като част от подготовката на домакинствата и бизнеса за преминаването към еврото от началото на 2026 г. От юни насам във всеки месец продажбите на евро срещу левове надхвърлят покупките, като сумарно нетно продадената валута надхвърля 1.1 млрд. лв. Повечето банки обявиха и промоционални периоди за внасяне без такси в опит да вземат парче от тази ликвидност. Според баланса на БНБ към септември левовете в обращение са 27.2 млрд. лв. Известна част от тях обаче е в трезорите, клоновете и банкоматите на банките. Сумата е консистентно около 2 млрд. лв., като в последните месеци леко расте. Това означава, че реално левовете в циркулация са около 25 млрд. лв. Вероятно в последното тримесечие изтеглянето им ще се ускори, а ударната замяна на лева с евро ще е през януари 2026 г., когато и двете валути са в обращение.
Източник: Капитал (08.10.2025)
 
Продажбите на дребно у нас са застинали в края на лятото Продажбите на дребно в България са останали в застой в края на лятото като оборотът в търговията на дребно през август запазва нивото си от предходния месец според предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Търговският оборот нараства с 4,9% спрямо август 2024 г., показват календарно изгладените данни. Спрямо предходния месец националната статистика отчита повишение на оборота при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ – с 1,3%, докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и с нехранителни стоки – (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали) се наблюдава понижение - с по 1,1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ по-значително намаление е регистрирано при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 6,4%. Увеличение е отбелязано при търговията на дребно с текстил, облекло - с 1,9%, с разнообразни стоки - с 1%, и с битова техника, мебели и стоки за бита - с 0,7 на сто. В сравнение със същия месец на миналата година през август ръст на оборота е регистриран при продажбите на дребно на нехранителни стоки - с 9,8%, и при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3%. При търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава намаление - с 0,8%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ нарастване се наблюдава при всички подгрупи, като най-съществено е при „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 19,8%.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2025)
 
Над 3.6 млрд. лева повече за заплати през 2025 спрямо 2024 година е разплатило правителството Близо 3 684 900 000 лева повече пари за заплати през 2025 в сравнение с 2024 година е платило правителството. Тази сума представлява ръст от 18,2%. Ускорените темпове, с които се изпълнява Националният план за възстановяване и устойчивост, са довели до повишение и в разплащането на капиталовите разходи с 2 млрд. лева. Заплатите в образованието са се повишили с 907,200 млрд. лева, с над 98 млн. лева е ръстът на възнагражденията в здравеопазването - 8,3% повече в сравнение с миналата година. Доходите в отбраната се увеличават в сравнение с миналата година с 633 300 000 лева, а в полицията и вътрешния ред с 1 280 500 000 лева. „Социалните и здравно осигурителните плащания през 2025 година до този момент, на база действащо законодателство, са с 4,161 млрд. повече спрямо 2024 г. или тук ръстът е 12%, в това число са пенсиите. По отношение на тях е налице ръст от 11,2% и са изплатени 2,428 млрд. лева повече пари за пенсии“, отчете финансовият министър.
Източник: 3e-news (09.10.2025)
 
Световната банка предвижда ръст на българския БВП от 3% Икономиката на България ще нарасне през тази година с 3 процента от брутния вътрешен продукт, прогнозират от Световната банка в есенния доклад "Работни места и просперитет - икономическа актуализация за Европа и Централна Азия". Това е с 1 процентен пункт повече от прогнозата в юнския доклад на институцията. За следващата година от банката предвиждат леко забавяне на растежа - до 2,9 на сто, но повторно ускорение през 2027-ма до 3,1 на сто.
Източник: БНР (09.10.2025)
 
ДЦК за 300 млн. лева ще предложи за продажба Министерството на финансите на аукцион, насрочен за 20 октомври Държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 300 млн. лева ще предложи за продажба на вътрешния пазар Министерството на финансите на аукцион, насрочен за 20 октомври тази година, съобщи Българската народна банка. Предложени ще бъдат лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с фиксиран лихвен процент в рмазер на 2,75 на сто от емисия № BG 20 300 25 113/22.01.2025 г. Аукционът за набиране на нов дълг на вътрешния пазар ще бъде дванадесети за настоящата 2025 година. Досега поетият нов дълг чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар възлиза на 2,7 млрд. лева, сочи справка на БТА в данните на финансовото ведомство. Паралелно с това Министерството на финансите излезе два пъти на международните капиталови пазари през тази година, емитирайки облигации през април и юли съответно за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева) и 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева). Към днешна дата новият дълг, поет чрез пласиране на ДКЦ на вътрешния и международния пазар, достига около 16,8 млрд. лева. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, възлиза на 18,9 млрд. лева.
Източник: БТА (09.10.2025)
 
Българската народна банка е закупила 2 тона злато през август През август БНБ е закупила 2 тона злато, показват последните данни на Световния съвет по златото. Това нарежда страната ни на второ място в света за този период, като повече злато е придобила единствено Казахстан (7.7 тона). Страната ни не е закупувала такова голямо количество злато от юни 1997 г. Днес златото формира 9.5% от всички резерви на Българска народна банка. Над 1 тон през август са купули още четири държави – Турция и Узбекистан (по 1.9 тона), Чехия (1.7 тона) и Гана (1.6 тона). Продажби са осъществени от Русия (3.1 тона), Индонезия (1.8 тона) и Монголия (0.1 тона). Общо пет централни банки по света са придобили повече от 10 тона злато от началото на 2025 г. Начело по този показател е Полша с 67.1 тона, следвана от Казахстан (32.4 тона) и Китай (22.7 тона). В топ 5 са още Турция и Чехия, добавили 21.4 и 14.1 тона. От началото на годината благородният метал е поскъпнал с над 50 на сто, докато щатският долар е поевтинял с около 10 на сто. Централните банки продължават да бъдат водещи купувачи, натрупвайки близо 1000 тона злато през последните три години. В Азия, Индия отчете удвояване на вноса на злато и сребро само за един месец – ясен знак за продължаващо търсене.
Източник: Сега (10.10.2025)
 
Над 80 хил. българи с пенсии и добавки от чужбина Над 80 хиляди са били към края на миналата година хората с пенсии и добавки, отпуснати по европейски регламенти и международни договори, отчете Националният осигурителен институт. Това са българи, работили в държави от Евросъюза и страни, с които България има договорни отношения. 80% от тях живеят в страната. Най-много 12 500 са хората с отпуснати пенсии за стаж в Германия, а 11 000 - от Испания. Следват работилите в Гърция, Италия, Великобритания и Русия. В следващата група държави - с от 1000 до 5 000 пенсионери, се нареждат Чехия, Кипър, Австрия, Франция, Украйна Португалия и Полша - те са близо 20 на сто от всички. Ежегодно расте броят на българите с пенсия за работа в 44-те държави от Евросъюза и тези страни, с които има социални спогодби. През последните 4 години увеличението на броя им е 50%, те освен за стаж са и наследствени, инвалидни или добавки към тях. Поради факта, че обичайно пенсиите по еврорегламенти и спогодби са пропорционални за непълен стаж у нас, размерът им е по-нисък от тези, отпуснати изцяло за работа в България - 700 срещу 940 лева. За тях през миналата година са платени над половин милиард лева. Намалява броят на хората с български пенсии, които се изплащат на преселилите се след 1 май 1889 година в Турция - от 14 хиляди през 2020-та на 11 400 към края на миналата година. 4 хиляди добавки се изплащат по споразумението с Турция, те са предимно вдовишки.
Източник: econ.bg (13.10.2025)
 
Промишленото производство в България остава свито и през август Индексът на промишленото производство в България през август 2025 г. остава на равнището от предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо август 2024 г. е регистрирано намаление с 8,7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база спад на промишленото производство (изчислен от календарно изгладените данни), е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.8%, в добивната промишленост - с 6.9%, и в преработващата промишленост - с 4.6%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо август 2024 г. е регистриран при: производството на превозни средства (без автомобили) - с 54.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 22.6%, и при производството на облекло - с 20.6%. Ръст е отчетен при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 20.9%, както и при производството на мебели - с 15.8%.
Източник: Money.bg (13.10.2025)
 
За около 20% от общините в България държавата е основен работодател В значителен брой общини у нас държавата вече е най-големият работодател и задава нивата на възнагражденията, докато частният сектор изостава и в заетостта, и в заплатите, анализират от Института за пазарна икономика. През последните 5 г. делът на наетите в обществения сектор нараства в 198 от 265 общини. А средната заплата в обществения сектор е по-висока, отколкото в частния в цели 226 общини. Доминацията на частния сектор се вижда отчетливо в общините около София, Варна и Пловдив.
Източник: 24 часа (13.10.2025)
 
Инвестициите и производството в селското стопанство падат значително Продукцията на селскостопанските производители в България, както и инвестициите в сектора, намаляват значително през 2024 г. По данни на Националния статистически институт (НСИ), всички икономически показатели в земеделието в страната се влошават. През 2024 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 9.7 млрд. лв., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е в резултат както на понижение на цените с 4.7%, така и на спад на обемите на произведената продукция – с 3.5% спрямо 2023 г. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6.45 млрд. лв. и представлява 66.4% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (80.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3.4 млрд. лв. и 1.76 млрд. лева. В сравнение с 2023 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-ниска с 9.5%, което се дължи както на спад на цените – с 6.1%, така и на намаление на обемите – с 3.6%. През 2024 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.4 млрд. лв., или 24.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2023 г. стойността ? намалява с 4.8%, което е в резултат на намаление както на цените – с 3.1%, така и на произведените обеми – с 1.7%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.33 млрд. лв. (55.2% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.1 млрд. лв. (44.8% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2023 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни намалява с 2.3%, което се дължи на спад на цените – с 3.5%, докато обемите нарастват – с 1.2%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление със 7.7%, което е в резултат както на спад на обемите – с 5.1%, така и на цените – с 2.7%. През 2024 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на.5 7 млрд. лв., което е с 10% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените – с 2.9%, така и на спад на обемите – със 7.3%. Спрямо 2023 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено единствено при семена и посадъчен материал - с 3.6%. Най-голямо понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - със 17.6% и разходите за ветеринарномедицински продукти - с 24.5%. През 2024 г. брутното образуване на основен капитал (инвестициите) в селското стопанство възлиза на 1.13 млрд. лв., като намалява с 16.1% спрямо предходната година. По-голямата част от него – 1 085.6 млн. лв. (95.8%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 814.7 млн. лв. (дял от 71.9%), и в сгради – 268.9 млн. лева (дял от 23.7%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2023 г. е 47.5 млн. лева.
Източник: economic.bg (14.10.2025)
 
НОИ е изплатил 11,5 милиарда лева за пенсии за първото полугодие Общо 11,5 милиарда лева е изплатил Националният осигурителен институт за пенсии през първото полугодие на 2025 година, показват най-новите данни на институцията. От тях над 2,5 милиарда лева са били за инвалидни пенсии, включително и за трудови злополуки. Към края на юни НОИ е изплащал 2 милиона и 56 хиляди пенсии, като 477 хиляди от тях са били за инвалидност поради общо заболяване – с 18 хиляди повече спрямо предходната година. Допълнително са отпуснати и 55 хиляди социални инвалидни пенсии, които също бележат ръст. През първите шест месеца на годината са отпуснати 52 370 нови пенсии и прекратени малко над 53 хиляди. От новоотпуснатите близо 25 хиляди са инвалидни, а 2400 – социални инвалидни. Основната група пенсионери остава тази с пенсии за стаж и възраст – около 1,5 милиона души, от които 734 хиляди са от трета категория труд, а 720 хиляди – със смесен стаж. Средният размер на пенсията за първото полугодие, включително с добавки, е 935 лева, пенсията за стаж и възраст достига 996 лева, а инвалидната за общо заболяване – 678 лева.
Източник: Банкеръ (15.10.2025)
 
90 души са загинали при трудови злополуки у нас през 2023 г. През 2023 г. в ЕС са регистрирани 2,83 милиона нефатални трудови злополуки, което е с 5 на сто (148 935) по-малко спрямо 2,98 милиона през 2022 г., сочат публикувани данни на Евростат. Броят на фаталните трудови злополуки е бил 3298, което представлява 0,1 на сто от всички злополуки. Това е с 12 смъртни случая повече, отколкото през 2022 г., но със 110 по-малко, отколкото през 2013 г. В целия ЕС през 2023 г. е имало средно 1,63 смъртни случая на 100 000 заети лица в сравнение с 1,66 смъртни случая през 2022 г. Коефициентът е под 2 смъртни случая на 100 000 работници от 2016 г. досега. В България трудовите злополуки, които не са причинили смърт (т. нар. нефатални), са 2197 през 2023 г., а фаталните са 90, сочи справка в базата данни на Евростат. Нефаталните трудови злополуки са наранявания на работното място, които не водят до смърт, но изискват поне четири пълни календарни дни отсъствие от работа. Наричани са още "сериозни трудови злополуки".
Източник: 3e-news (15.10.2025)
 
Инвестициите и производството в селското стопанство падат значително Продукцията на селскостопанските производители в България, както и инвестициите в сектора, намаляват значително през 2024 г., по данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2024 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 9.7 млрд. лв., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е в резултат както на понижение на цените с 4.7%, така и на спад на обемите на произведената продукция – с 3.5% спрямо 2023 г. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6.45 млрд. лв. и представлява 66.4% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (80.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3.4 млрд. лв. и 1.76 млрд. лева. В сравнение с 2023 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-ниска с 9.5%, което се дължи както на спад на цените – с 6.1%, така и на намаление на обемите – с 3.6%. През 2024 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.4 млрд. лв., или 24.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2023 г. стойността ? намалява с 4.8%, което е в резултат на намаление както на цените – с 3.1%, така и на произведените обеми – с 1.7%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.33 млрд. лв. (55.2% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.1 млрд. лв. (44.8% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2023 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни намалява с 2.3%, което се дължи на спад на цените – с 3.5%, докато обемите нарастват – с 1.2%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление със 7.7%, което е в резултат както на спад на обемите – с 5.1%, така и на цените – с 2.7%. През 2024 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на.5 7 млрд. лв., което е с 10% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените – с 2.9%, така и на спад на обемите – със 7.3%. Спрямо 2023 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено единствено при семена и посадъчен материал - с 3.6%. Най-голямо понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - със 17.6% и разходите за ветеринарномедицински продукти - с 24.5%. През 2024 г. брутното образуване на основен капитал (инвестициите) в селското стопанство възлиза на 1.13 млрд. лв., като намалява с 16.1% спрямо предходната година. По-голямата част от него – 1 085.6 млн. лв. (95.8%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 814.7 млн. лв. (дял от 71.9%), и в сгради – 268.9 млн. лева (дял от 23.7%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2023 г. е 47.5 млн. лева.
Източник: econ.bg (16.10.2025)
 
Приходите на всички фирми в България растат с 2.6% до 624 млрд. лв. Финансовите резултати на всички компании в България отново се подобряват през 2024 г., след като година по-рано отбелязаха първото си свиване за последното десетилетие. През изминалата година приходите на работещите фирми в страната са се увеличили с 2.6% до 623.8 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 399 хил. дружества, които са били активни, показват данните от данъчните декларации. Със сходен темп растат и разходите на действащия бизнес - с 1.97% до 573.1 млрд. лв. Така сумарната счетоводна печалба за 2024 г. достига 60.4 млрд. лв., като се увеличава с 10.5% спрямо година по-рано. Изминалите 12 месеца обаче не са били еднозначно добри за всички участници в икономическия живот и това се забелязва в данните за отчетената данъчна загуба, която нараства с 15.9% до близо 8 млрд. лв. Най-осезаемо е ускорението на печалбите в сектор "култура, спорт и развлечения" - с над 50%, следвани от тези при операциите с имоти, добивната промишленост, строителството и здравеопазването. Най-голямо пък е задълбочаването на загубите при дружествата от сектора на професионални и научни дейности. Броят на активните дружества в страната също се увеличава - с над 12 хиляди. От 2016 г. само предприятията с дейност имат задължение да подават декларации за корпоративен данък в НАП, което изключва от сметката неработещите фирми. Секторът на търговията запазва водещата си позиция и през 2024 г. представителите му отчитат съвкупна печалба от почти 11.9 млрд. лв. Резултатът е с 1.4 млрд. лв. по-висок спрямо година по-рано - или ръст от 13.5%. Втората позиция също остава непроменена - за преработващата промишленост. Компаниите от сектора записват общо 9.3 млрд. лв. печалба за 2024 г., което е с 875 млн. лв., или 10.4%, повече спрямо година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори и тази година се допълва от финансите и застраховането, където сумарната печалба достига близо 6.2 млрд. лв., като расте със 109 млн. лв., или 1.8% в сравнение с постигнатото през 2023 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба се увеличава с 9.94% до 53.1 млрд. лв., или 4.8 млрд. лв. номинално повишение. При декларираната от фирмите в страната данъчна загуба влошаването на резултатите е доста по-осезаемо - с 15.9% до малко под 8 млрд. лв. В номинално изражение увеличението е с почти 1.1 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2024 г. е търговията, където отрицателният финансов резултат расте със 76.6%, или 818 млн. лв., до почти 1.9 млрд. лв. Следва преработващата промишленост, където загубите растат с 395 млн. лв., или 56.7%, до сумарен минус от 1.09 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълват операциите с имоти, при които отрицателният финансов резултат нараства с 16.3%, или 106 млн. лв., до 757.2 млн. лв.
Източник: Капитал (16.10.2025)
 
НСИ: Годишната инфлация е 5,6 % Годишната инфлация в България се върна почти на равнището си от края на 2023 г. и е 5,6% за септември, съобщи НСИ. Това далеч надвишава прогнозите на всички институции, направени през последната половин година. През септември в сравнени е с август цените са се понижили с 0,8% и това се дължи преди всичко на сезонното поевтиняване на храни. Но разходите за развлечение и отдих, както и цените в ресторантите и хотелите държат годишната инфлация все още твърде висока, показват данните.
Източник: 24 часа (16.10.2025)
 
БНБ отчита ускорен икономически растеж от 3,5% през второто тримесечие на 2025 г. Българската народна банка (БНБ) отчете ускорен икономически растеж през второто тримесечие на 2025 г., възлизащ на 3,5% на годишна база. Факторите, допринасящи за това са понижението на вноса на стоки и значителното ускоряване на растежа на правителственото потребление. Частното потребление се повишава с 6,9 пункта на годишна база. То е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата. В същото време приносът на нетния износ остана отрицателен. Според БНБ условията на пазара на труда остават затегнати през второто тримесечие на 2025 г. Заетостта се увеличава с 3.7% на годишна база, а недостигът на работна ръка нараства до исторически високи нива. Тези фактори са довели до повишениетп на номиналната компенсация на един нает с 18.5% на годишна база. Краткосрочните индикатори дават разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през третото тримесечие на 2025 г. С оглед на данните се очаква частното потребление да продължи да има ключова роля за растежа на БВП. Част от показателите, които проследяват текущата производствена активност на фирмите, се нареждат под дългосрочните си стойности, докато оборотите в търговията на дребно се повишиха на годишна база и нагласите на домакинствата се запазиха на високи в исторически план стойности. Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е в размер на 3.5% през август 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г.. БНБ посочва, че ускорението и се определя предимно от групите на храните и на услугите, при които годишната инфлация в последните месеци се задържа на нива от около 6-7%. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказват нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което позволи на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители. През първите осем месеца на годината годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата се запазва близък до отчетения в края на 2024 г., като през август възлезе на 20.8% и за него с най-висок принос отново бяха жилищните кредити. Анализът на БНБ показва влошаване на фискалната позиция на страната след 2020 г. Оценките дават индикация за провеждане на проциклична фискална политика, която стимулира вътрешното търсене и създава допълнителен инфлационен натиск в условията на възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл в икономиката.
Източник: News.bg (17.10.2025)
 
Средното увеличение на заплатите у нас през 2025 г. е 6 процента, същото се очаква и за 2026 г. Средното увеличение на работните заплати в България през 2025 година е 6 процента, като същият ръст се очаква и през 2026 година, показват данните от проведеното годишното проучване на възнагражденията и придобивките на "Мърсър Марш Бенефитс" (Mercer Marsh Benefits). В изследването тази година са участвали 568 компании, само от частния сектор, които са предоставили информация за над 130 000 индивидуални пакета възнаграждения. Проучването обхваща всички елементи на трудовото възнаграждение - основна заплата, допълнителни плащания, бонуси, както и непарични придобивки като здравно осигуряване и ваучери за храна. По отношение на възнагражденията, трите най-добре платени сектора у нас остават високите технологии, фармацията и секторът на изнесените услуги. Средната заплата във високотехнологичния сектор е с 19 процента по-висока от средното равнище за пазара, докато в търговията на дребно е със 7 процента по-ниска. Разликата в заплащането между София и останалата част на страната също варира според сектора - при технологичната индустрия тя е около 5 процента, а при производството достига 19 процента. Най-разпространените допълнителни придобивки, които компаниите предоставят на своите служители, са допълнителното здравно осигуряване - предлагано от 87 процента от работодателите, ваучери за храна - 76 процента, бонус за препоръка на нов служител - 69 процента, осигурено паркомясто - 73 процента, както и спортна карта, която се покрива частично или изцяло от компаниите - 35 процента.
Източник: БТА (17.10.2025)
 
Преките чуждестранни инвестиции у нас достигат 1,537 млрд. евро до края на август – спад с 10,9% на годишна база Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,537 млрд. евро към края на месец август тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, нетният поток на преките инвестиции в страната за първите 8 месеца на миналата година е бил положителен в размер на 1,725 млрд. евро или със 188,5 млн. евро (10,9 на сто) повече спрямо настоящия резултат. Размерът на преките вложения в страната за периода януари - август 2025 година се равнява на 1,4 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България, спрямо 1,7 процента от БВП през същия период на миналата година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 227,8 млн. евро за януари - август 2025 г. Той е по-голям с 260 млн. евро от този за януари - август 2024 г., който е отрицателен в размер на 32,2 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 12,1 млн. евро при отрицателен нетен поток от 5,5 млн. евро за януари - август 2024 г. По предварителни данни статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 2,369 млрд. евро при положителна стойност от 1,874 млрд. евро за януари - август 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 1,059 млрд. евро при отрицателна стойност от 117,2 млн. евро за януари - август 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - август 2025 г. възлиза на 288,2 млн. евро (0,3 процента от БВП) при 690,3 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на предходната година. През август 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 24,2 млн. евро при положителна стойност от 17,6 млн. евро за август 2024 г.
Източник: Дарик радио (19.10.2025)
 
Новорегистрираните и фалиралите фирми у нас през третото тримесечие почти 90% са от един сектор През третото тримесечие (юли-септември) на 2025 г. новорегистрираните фирми в България са общо 11 545 броя. За същия период, влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит фирми, в това число и обявените вече в несъстоятелност, са общо 1015 броя. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г., т.е. на годишна база, общият брой на новорегистрираните и банкрутиралите фирми се увеличава с по 0,1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2025 г., с най-голям относителен дял - и то наближаващ 90% - както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност фирми, са тези от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", съответно - 88,9% и 88,8%.
Източник: Money.bg (20.10.2025)
 
Брутният вътрешен продукт на България се е увеличил с 3,4 на сто през 2024 г. През 2024 г. брутният вътрешен продукт на България се е увеличил в реално изражение с 3,4 на сто спрямо 2023 година, сочат актуализирани данни на Националния статистически институт (НСИ). За миналата година БВП достига номинален стойностен обем от 204,907 млрд. лева, а брутната добавена стойност възлиза на 178,772 млрд. лв. През 2024 г. секторът на услугите увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1,9 процентни пункта до 73,1 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в индустриалния сектор, намалява до 24,2 на сто през 2024 г. при 25,9 на сто през 2023 година. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2,7 на сто, което е намаление с 0,2 процентни пункта спрямо 2023 година. По актуализирани тогава данни на НСИ БВП е достигал номинален стойностен обем от 185,233 млрд. лв., брутната добавена стойност е възлизала на 162,414 млрд. лева, а ръстът на БВП спрямо 2022 година е бил с 1,9 на сто.
Източник: БТА (21.10.2025)
 
България се оказа лидер в региона по икономически растеж По-високо потребление, повече инвестиции, забавяща се инфлация и устойчив икономически растеж. Такава картина за българската икономика оформят експертите от глобалния застраховател на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в свой доклад, публикуван в понеделник. Според тях, в периода 2025 – 2027 г. България може да се нареди сред лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по ръст на БВП. Прогнозите са, че през текущата година ръстът на българския БВП ще е 3.1%, което ще ни нареди трети след Хърватия (4%) и Полша (3.3%). През 2026 г. ще сме на същата позиция, но с резултат от 3.2%, изпреварени отново от Хърватия (3.8%) и Полша (3.4%). През 2027 г. обаче България ще стане лидер в ЦИЕ с ръст на БВП от 3.1 на сто. Само преди дни от УниКредит Булбанк направиха подобна прогноза, според която реалният растеж на икономиката ни ще бъде 3.7% през 2025-2026 г., а това ще постави България под №1 в класацията на страните в ЦИЕ. Оптимистичните перспективи се основават на стабилното вътрешно търсене, водено от силното потребление на домакинствата и сериозния темп на увеличаване на заплатите у нас“, обясняват от AT. От там допълват, че пазарът на труда ще остане стабилен, а безработицата ще спадне до около 3.3% до 2027 г. (бел. ред. към второто тримесечие на 2025 г. тя е 3.6%, по данни на НСИ). Инфлацията у нас ще се успокои на нива под средните за региона и ще има низходящ тренд – от 3.6% за 2025 г., през 2.8% за 2026 г. до 2.6% за 2027 г.“, смятат анализаторите. В доклада си от АТ посочват, че предстоящото въвеждане на еврото в България, считано от 1 януари 2026 г. ще повиши доверието и ще активира вътрешните двигатели на икономиката, включително нарастващите депозити и кредитна активност. Според доклада, до 2030 г. българската икономика ще има и кумулативен допълнителен растеж от 2.8 процентни пункта заради ангажиментите на страната в областта на отбраната. По този показател България се нарежда на осмо място от 20 обхванати европейски държави и въпреки че приносът е по-умерен, той все пак поставя страната на солидна позиция в региона. За сравнение - в рамките на ЦИЕ, Латвия води с допълнителни 11.7 пр. пункта, следвана от Литва (+6.9 пр. п.) и Унгария (+6.6 пр. п.).
Източник: economic.bg (21.10.2025)
 
Бюджетният дефицит на България се задълбочава до 3 на сто от БВП през 2024 г. През 2024 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,24 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), по окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. секторът отчете бюджетен дефицит от 3,709 млрд. лева, което бе 2 на сто от БВП, също по окончателни данни на НСИ. През 2024 г. дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,32 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал дефицит от 849 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,851 млрд. лв. или 23,8 на сто от БВП, докато за 2023 г. той беше 42,389 млрд. лв. или 22,9 на сто от БВП.
Източник: actualno.com (22.10.2025)
 
България остава сред отличниците по нисък дълг Съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната се повиши в края на второто тримесечие на 2025 г. до 88,2% от 87,7% спрямо предходните три месеца и спрямо 87,7% година по-рано. В рамките на целия ЕС това съотношение дълг/БВП нарасна до 81,9% от 81,5% три месеца по-рано и спрямо 81,2% през второто тримесечие на 2024 г., показват данните на официалната европейска статистика Евростат. Данните на Евростат показват, че България отново е сред страните с най-ниско ниво на държавния дълг спрямо БВП - в размер на 26,3%, като по-ниски нива на дълга са отчетени единствено в Естония (23,2%) и Люксембург (25,1%). Най-високо е дълговото отношение през второто тримесечие на настоящата година в Гърция (151,2% от БВП), Италия (138,3%), Франция (115,8%), Белгия (106,2%) и Испания (103,4%). България обаче отчита едно от най-сериозни увеличения на съотношението дълг/БВП през второто тримесечие спрямо първите три месеца на 2025 г. (повишение с 2,6 процентни пункта), изпреварена единствено от Финландия (повишение 4,3 процентни пункта) и Латвия (с 2,7 пункта). България е и сред страни членки на ЕС, при които има най-сериозно повишение на отношението дълг към БВП спрямо второто тримесечие на 2024 г. (увеличение с 4,3 базисни пункта), като е изпреварена единствено от Финландия, Полша и Румъния.
Източник: БНР (22.10.2025)
 
Добавената стойност на индустрията: Двоен ръст за 10 години - до над 17 млрд. евро През последните две години промишленото производство в България и износът на стоки вървят надолу след пика през 2022 г. Компаниите се сблъскват с редица предизвикателства - геополитическа несигурност, по-високи бариери пред международната търговия и забавяне на икономическия растеж в Европа. Въпреки че услугите вече от десетилетия заемат водещо място в българската икономика, промишленото производство продължава да бъде ключов сектор и двигател на растежа. През годините делът на индустрията в БВП се колебае, но почти не отстъпва и осигурява около четвърт от добавената стойност в икономиката. Докато икономиката се измества към повече услуги и по-малко земеделие, делът на индустрията остава почти постоянен. В номинално изражение секторът непрестанно расте. Ако през 2013 г. добавената стойност на индустрията е била под 8 млрд. евро, по последни данни на Евростат за 2023 г. тя вече надхвърля 17 млрд. евро. В това число влизат енергетиката и добивът на суровини, но основната част се генерира от множеството подсектори на преработващата промишленост - от хранителната индустрия, през производството на машини, уреди и части за тях, компоненти за превозни средства, лекарства и химически продукти, мебели и др. Дългосрочно износът на промишлени стоки също нараства, като индустрията формира основната част от външната търговия на страната. Промишлеността е важен стълб и за пазара на труда. Статистиката показва, че в индустрията работят около 824 хил. души, като броят им плавно намалява - през 2008 г. например е бил 1.2 млн. Делът на заетите в сектора също постепенно се свива - от над 36% до около 28% за същия период. Въпреки по-малкия брой работни места тенденцията при производството, износа и добавената стойност на индустрията е нагоре, което е показателно и за повишаващата се производителност, процесите на автоматизация и внедряване на нови технологични решения в предприятията. От продуктите, които България изнася, на първо място се откроява металът мед и изделията от него. През 2024 г. техните продажби зад граница достигат рекордните 4.2 млрд. евро, като за 10 години стойността им се е удвоила. Следват горивата с износ за 2.5 млрд. евро през миналата година. На над 1.7 млрд. евро пък възлиза експортът на апарати за управление и разпределение на електрическа енергия и печатни платки, като той расте почти всяка година с изключение на 2020 г. по време на ковид кризата. Въпреки тези добри резултати износът на стоки все още се доминира от обработени суровини и части за по-сложни продукти, което означава и по-ниска добавена стойност в сравнение с производството на крайни, готови за употреба стоки. Делът на високотехнологичния износ на България обаче постепенно нараства, показват данните на Евростат, но той възлиза на едва 5.5% при над 17% общо за ЕС.
Източник: Капитал (23.10.2025)
 
Банковите депозити на домакинствата нарастват с 13,1%, а кредитите с 20,9% През септември 2025 г. се запазва тенденцията на по-силно нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,9% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 13,1%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на септември депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 151,706 млрд. лева (69,1% от БВП), като годишното им увеличение е с 13,2% след растеж с 11,8% през август. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 51,123 млрд. лева (23,3% от БВП), нараствайки на годишна база с 12,9% след тяхно повишение с 9,9% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия нарастват с 18,8% на годишна база след повишение с 13,9% през август 2025 г., достигайки 4,311 млрд. лева (2% от БВП). В края на септември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 96,272 млрд. лева (43,8% от БВП), като се повишават на годишна база с 13,1% след растеж с 12,7% през август. В същото време кредитите за неправителствения сектор през деветия месец на 2025 г. са в размер на 114,289 млрд. лева (52% от БВП), като нарастват на годишна база с 15% след повишение с 14,1% през август. Според данните на БНБ, кредитите за нефинансови предприятия се повишават през септември с 9,7% на годишна база след повишение с 8% месец по-рано, като достигат 51,32 млрд. лева (23,4% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през септември 2025 г. пък са в размер на 53,675 млрд. лева (24,4% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,9% след повишение с 20,8% през август 2025 г. През септември жилищните кредити са за 30,8 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 27,6% (при годишно увеличение с 27,4% месец по-рано), докато потребителските кредити през деветия месец на 2025 г. възлизат на 20,941 млрд. лева и са с 13,5% над нивата от септември 2024 г. и след тяхно повишение с 13,6% през август 2025 г. През септември 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 9,294 млрд. лева (4,2% от БВП), нараствайки на годишна база с 13,6% след тяхно повишение с 13,2% през август 2025 г.
Източник: БНР (24.10.2025)
 
Още терени отиват при АПИ за довършването на Софийското околовръстно София прави нова крачка към довършването на Софийския околовръстен път (СОП). Столичният общински съвет (СОС) гласува прехвърлянето на нови 26 общински имота, попадащи на територията на район „Красна поляна“, към държавата. Този ход цели теренното обезпечаване на един от най-важните липсващи участъци, свързващ улиците „Лазурна“ и „Киевска“ с автомагистрала „Струма“. Решението на СОС обяви 24 поземлени имота от публична в частна общинска собственост, като общо 26 частни общински имота бяха прехвърлени безвъзмездно на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), тъй като проектът е обявен за обект с национално значение. Настоящото решение е втората голяма стъпка, предприета от СОС за мащабно прехвърляне на общински земи. Само преди месец Столичният общински съвет гласува прехвърлянето на първата голяма група от 86 общински имота на държавата. Тези имоти, намиращи се в райони „Витоша“, „Овча Купел“, „Красна поляна“ и „Люлин“, също бяха част от усилията за обезпечаване на първия етап от трасето. Липсващият участък на СОП е с обща дължина от около 8.5 км и свързва кварталите „Бъкстон“ и „Люлин“. Първият етап, за който са необходими сега прехвърляните имоти, е с дължина около 6 км, покривайки трасето от улиците „Лазурна“ и „Киевска“ до автомагистрала „Струма“. Решението на СОС доближава АПИ до финализиране на процедурата и стартиране на обществената поръчка за изработване на техническия проект и строително-монтажните работи.
Източник: economy.bg (24.10.2025)
 
Има над 1100 действащи концесии в България Концесията е начин държавата и общините да изграждат, поддържат и управляват инфраструктура с участието на частния сектор, без да натоварват публичните бюджети. По данни от Националния концесионен регистър към октомври 2025 г. в България има 1182 действащи концесии, от които 507 са общински. Сред най-активните общини са Добрич, Пазарджик и Пловдив, които прилагат концесионния модел не само за спортни и туристически обекти, но и за транспортна и екологична инфраструктура.
Източник: economic.bg (27.10.2025)
 
България влезе в топ 3 по производство на шафран в света България вече е сред 3-те най-качествените производители на шафран в света , според международни лаборатории. Признанието поставя страната ни на картата на производителите на „червеното злато“ – подправката, известна със своя изключителен аромат, лечебни свойства и висока стойност.Подправката се добива изцяло ръчно, което обяснява и нейната висока цена – над 30 лева за грам. За да бъде събран само един грам шафран, са нужни поне 200 цветчета минзухар. Производителите внимателно откъсват само най-червената част от близълцето, след което следва бавно сушене на ниска температура, за да се запазят ароматът и полезните качества. В България има 49 активни производители на шафран. Годишното производство на шафран у нас е около 30 килограма – символично количество, но със забележително качество. Българският шафран вече е оценен като един от най-ароматните и чисти в света, сравним с този от Иран и Испания. В кулинарията шафранът е крал на подправките – идеален за десерти, солени ястия и напитки. Само един грам е достатъчен за над 140 чаши чай или множество ястия.
Източник: Труд (27.10.2025)
 
Част от кантарите на тол системата заработиха Преобладаващата част от кантарите към толсистемата в България, които контролират спазването на правилата за тежест на камионите при движение по пътищата, не работят. Едва една трета от тях функционират в работен режим, останалите са в процес на техническо обслужване и софтуерно обновяване. Не е малък делът и на неработещите камери към тол-системата. В момента толсистемата разполага с 295 стационарни контролни точки по републиканската пътна мрежа за осигуряване на непрекъснат контрол по изчисляването и събирането на дължимите такси и санкциониране на нарушителите. От тях в момента функционират 80%, останалите са в планови технически дейности. При кантарите статистиката е по-неблагоприятна - от 200 сензора за динамично измерване на теглото функционират едва ?. Останалите ? от устройствата са в различен етап на обслужване, реконфигурация или въвеждане след обновяване.
Източник: Сега (27.10.2025)
 
България отделя най-много средства за обществен ред и сигурност в ЕС България отделя едни от най-високите разходи за вътрешен ред и сигурност в целия Европейски съюз – 2,6% от БВП при средно 1,7% за ЕС и еврозоната, показват данните на Евростат (2023 г.). Само разходите за „Вътрешен ред и сигурност“ в бюджета за 2024 г. възлизат на 2,76% от БВП, докато за отбрана те са 1,6% от БВП. Най-големият дял от средствата отива за секторите „Полиция“ и „Правосъдие“, където България държи рекорди в рамките на ЕС. Разходите за правосъдие у нас достигат 0,7% от БВП (при средно 0,3% за ЕС), а за полиция – 1,3% от БВП, срещу 0,9% в европейските държави. На фона на демографския спад бройката на полицейските служители продължава да нараства. По данни на Националния статистически институт, през 2022 г. в България е имало 421 полицаи на 100 000 души население, докато през 2015 г. те са били 312 – увеличение с 28% за седем години. През 2015 г. България се е намирала точно около средното ниво за ЕС – 313 полицаи на 100 000 души, и че увеличението оттогава не е съпроводено с по-висока ефективност или с нарастване на доверието на гражданите към системата. Щатната численост на Министерството на вътрешните работи към 30 юни 2025 г. е 55 000 щата, от които 5 700 незаети. Разпределението по звена показва: 27 000 щата в областните дирекции на МВР, 8 700 в Пожарна безопасност и 8 700 в Гранична полиция.
Източник: econ.bg (29.10.2025)
 
България с най-голям ръст на продажби на нови коли в ЕС през септември През септември в България са били регистрирани 3818 нови леки коли, което е с почти 51,6% повече в сравнение с миналата година. Нашият пазар е с най-голям ръст за месеца в целия ЕС. Това сочат данните на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). От началото на годината в България са пласирани 36 216 нови леки автомобила или 11,8% повече. През първите девет месеца на годината, в България са регистрирани 1673 нови изцяло електрически коли (+54,6%), 435 плъгин хибрида (PHEV) (+20,5%), 1209 хибрида (+67,7%), 30 089 бензинови (+10.8%) и 2735 дизелови коли (-9.2%). От началото на годината регистрациите на нови автомобили в ЕС са се увеличили с 0,9% в сравнение със същия период на миналата година, което отбелязва трети пореден месец на растеж. Този малък импулс е донякъде обусловен от пускането на пазара на нови модели, като само през септември е отчетено силно увеличение от 10%, коментират от АСЕА. Пазарният дял на електрическите автомобили с батерии се е запазил стабилен на 16,1% от началото на годината, което все още е под темпото, необходимо на този етап от прехода.
Източник: 24 часа (29.10.2025)
 
Любомир Дацов: В новия Бюджет 2026 се опитват да запазят всички придобивки, които имат някои слоеве и групи на бюджетна издръжка В Бюджет 2026 се опитват да запазят всички придобивки, които имат някои слоеве и групи на бюджетна издръжка. В приходната част ще се вдигнат осигуровките още от следващата година, в което няма икономическа логика и ще е голяма грешка. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. Твърдението, че в България имаме ниски данъци е заблуда. И ако бъдат увеличени осигуровките, България ще влезе в първите седем държани с най-високи осигуровки в рамките на Европейския съюз. Повишаването им вдига и цената на труда, а това донякъде ще се отрази и на инфлацията, „защото продължава да се помпа потребление”. Според Дацов нивото на заетите на бюджетна издръжка е с близо 20% по-високо, отколкото преди 20 години. Мерките, насочени към увеличение на преките данъци, влияят на икономическата активност и „вместо да се стимулират инвестициите, те ще бъдат намалени”.
Източник: Инвестор.БГ (29.10.2025)
 
Основни мерки за оптимизиране на разходите за персонал в България Сливане на по-малки общини, за да намалеят разходите за администрация, оптимизиране на броя на полицаите спрямо намаляващото население, а чиновниците да започнат сами да плащат осигуровките си. Това са трите основни мерки за оптимизиране на разходите за персонал в България, които предлага Фискалният съвет в навечерието на публикуването на проектобюджета за 2026 г. Докладът констатира, че разходите за персонал в бюджета за 2024 г. са били 10% от БВП и че държавата е платила за това малко над 20 млрд. лв. при планирани 18 млрд. 16 млрд. лв. са били разходите за заплати на армията от 558 399 души, работещи в публичния сектор, а други 4 милиарда държавата е платила като техни осигуровки. Само в сектора на здравеопазването у нас работят 132 хиляди души, за чиито заплати през 2022 г. бюджетът е отделил 1,7 млрд. лв. Две години по-късно - през 2024-а, тези пари вече са двойно повече - 3,4 млрд. лв. Заетите в сферата на общественото здраве са втората по численост група след тази в образованието. Но и държавната администрация никак не е малка - 112 700 души. Според доклада преразходът в бюджета за 2024 г. за заплати се е получил от общините. Те са планирали да изразходват за тази цел 6,85 млрд. лв., но в крайна сметка са платили 8,12 млрд. лв. Това също засяга централния бюджет, тъй като голяма част от тези разходи се финансират с трансфер от държавата за делегираните дейности, най-вече за образование. Броят на българите, които биват обслужвани от 1 един служител на администрацията на изпълнителната власт, намалява от 76 души през 2011-а на 65-има души през 2025 г. Общинските служители са малко по-натоварени, но и при тях броят на обслужваното население намалява - от 223 през 2011-а на 183-има души през тази година. Същата е тенденцията и при полицаите - по последни данни на НСИ през 2022 г. те са били 421 на всеки 100 000 души от населението. 7 години по-рано - през 2015 г., у нас е имало 312 полицаи на всеки 100 хил. души, което тогава е било около средното за ЕС. Всъщност по разходи за сектор “Вътрешен ред и сигурност” България е на челно място в ЕС - 2,7% от БВП, докато средният дял в съюза е 1,7% от БВП. Държавните служители от най-масовата трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души, а средномесечният им осигурителен доход е 2432 лв. За тях държавата изцяло поема здравноосигурителните вноски (24,3% осигуровки за ДОО и 8% здравна осигуровка), докато останалите служители поемат 13,78% от осигуровките за своя сметка. Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация, които са на трудов договор, и спрямо заетите в частния сектор.
Източник: 24 часа (30.10.2025)
 
Наредбата на БНБ за задължителните минимални резерви на банките спира да действа в края на годината Българската народна банка (БНБ) отменя наредбата за задължителните минимални резерви, считано от 1 януари 2026, с което ще освободи над 16 млрд. лв., които в момента поддържа като задължителни резерви на частните търговски банки в България. В момента задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките у нас трябва да поддържат в БНБ, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този процент е едва 1%, въпреки че отдавна се говори, че той следва да бъде увеличен. Така от 1 януари драстично се намалява – от 12% на 1%, не само ставката на дължимите резерви, но и самата депозитна база, върху която тя се начислява. По данни към 24 октомври, задълженията на БНБ към банките у нас са 19.58 млрд. лв., но в тази сума влизат не само ЗМР, а и други пера като например свръхрезервите. Според приблизителни оценки на БНБ с данни за май 2025 г. задължителните резерви на банките при влизането в еврозоната биха се понижили с около 16.3 млрд. лв. Задължителните резерви са вид буфер за стабилността на системата, а у нас се ползваха и като инструмент за охлаждане на кредитирането. Последно те бяха повишени от 10% на 12% в средата на 2023 г., когато от системата бе иззета ликвидност на стойност над 3 млрд. лв. За да не се "излеят" освободените средства в кредитиране от банките, БНБ ще предлага т. нар. "депозитно улеснение", което ЕЦБ предоставя на банките в еврозоната. Това означава, че парите стоят на безрисков депозит в националната централна банка, но тя вече е длъжна да плаща лихва на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е 2%, което за ресурс от 16 млрд. лв. прави около 320 млн. лв. на година. Сега парите на банките стоят в БНБ при 0% лихва, но самата централна банки ги инвестира и внася 75% от реализираната "печалба" в държавния бюджет.
Източник: Money.bg (30.10.2025)
 
Бизнес климатът в България се влошава през октомври във всички сектори През октомври 2025 г. общият показател на бизнес климата в България се понижава с 4,7 пункта в сравнение с предходния месец, като понижение на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява през октомври с 3,3 пункта в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В строителството се понижава с 3 пункта заради, влошените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В търговията на дребно спадът е с 9,6 пункта заради изместване на оценките и очакванията на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" към запазване на "същото", а в услугите понижението е с 4,5 пункта заради резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: 3e-news (31.10.2025)
 
Печалбата на банките нараства с близо 4 на сто на годишна база Печалбата на банковата система в България нараства с 3,9 на сто на годишна база или със 107 млн. лева до общо 2,8 млрд. лева към края на месец септември тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). През третото тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 8,2 млрд. лв. (4,1 на сто) и в края на септември възлизат на 210,1 млрд. лева. Брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 2,2 млрд. лв. (1,7 на сто) до 133,9 млрд. лв. При вземанията от кредитни институции е отбелязан спад - с 2,5 млрд. лв. (17,7 на сто) до 11,6 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 4,6 млрд. лв. (3,9 на сто) до 122,1 млрд. лв. Увеличават се предимно кредитите за домакинства - с 3 млрд. лв., или 5,7 на сто (в това число с 2,2 млрд. лв. кредитите, обезпечени с жилищен имот). Растеж е отчетен и при кредитите за нефинансови предприятия - с 831 млн. лв. (1,5 на сто), за други финансови предприятия - с 429 млн. лв. (4,6 на сто), и за сектор държавно управление - с 329 млн. лв. (38,9 на сто). През третото тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система се увеличават със 7,6 млрд. лв. (4,4 на сто) и в края на септември достигат 178,2 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства - с 4 млрд. лв. (4,2 на сто), на нефинансови предприятия - с 3,7 млрд. лв. (7,5 на сто), и на кредитни институции - със 782 млн. лв. (4,8 на сто). Намаление е отчетено при депозитите на сектор държавно управление (с 815 млн. лв., 17,3 на сто) и на други финансови предприятия (със 140 млн. лв., 3 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември възлизат на 3,85 млрд. лв. (3,94 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 2,87 процента (2,99 процента в края на юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на септември е 1,79 млрд. лв. (1,95 млрд. лв. в края на юни) и делът и? в общата нетна стойност на кредитите и авансите се понижава до 1,37 процента (1,52 процента в края на юни). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 25,2 млрд. лв. и спрямо края на юни отбелязва увеличение с 613 млн. лв. (2,5 на сто), за което допринася предимно растежът на текущата печалба. Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, спрямо 30 септември 2024 г. нараства с 34 млн. лв. (7,6 на сто) до 485 млн. лв. в края на периода.
Източник: БТА (03.11.2025)
 
Активните предприятия в България надхвърлиха 400 хиляди през 2023 г. През 2023 г. активните предприятия в България са 404 257, като новосъздадените са 43 353, показват окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). Според разпределението на предприятията по статистически райони и области най-голям брой активни предприятия се намират на територията на район Югозападен - 165 923, като най-голям е делът на тези предприятия област София (столица) - 30,7 на сто. Най-малък е броят активни предприятия в район Северозападен - 27 091, а с най-малък относителен дял е област Видин - 0,7 на сто.
Източник: actualno.com (03.11.2025)
 
Първият бюджет в евро с рекордни приходи и разходи, но с 3% дефицит Държавата очерта финансовата рамка за следващата година – с над 31,2 милиарда евро приходи и близо 17,5 милиарда евро разходи. Проектът на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. вече са публикувани от Министерството на финансите и подлежат на обществено обсъждане. Предвидено е следващата година държавата да вземе до 10 млрд. евро нов дълг. Според проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., общите приходи, помощи и дарения се планират в размер на 31 283 276,7 хил. евро. От тях данъчните приходи възлизат на 28 426 351,6 хил. евро, като най-голям дял заема данъкът върху добавената стойност – 14 985 215,2 хил. евро. Следват данъците върху доходите на физическите лица – 4 914 744,3 хил. евро, корпоративният данък – 3 873 304,7 хил. евро, както и данъците върху дивидентите и доходите на юридическите лица – 86 254 хил. евро. Общият размер на разходите за 2026 г. е предвиден на 17 496 437,1 хил. евро, като текущите разходи възлизат на 14 486 623,4 хил. евро. От тях разходите за персонал са 7 346 356,4 хил. евро, а субсидиите и другите текущи трансфери – 1 191 589,5 хил. евро, в това число: 1 070 686,1 хил. евро за нефинансови предприятия; 119 276,8 хил. евро за юридически лица с нестопанска цел и 1 626,6 хил. евро за финансови институции. Разходите за лихви са предвидени в размер на 1 069 520,3 хил. евро, а текущите трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата – 2 161 342,9 хил. евро. Капиталовите разходи възлизат на 2 912 475,5 хил. евро, включващи придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 2 461 033,6 хил. евро, както и капиталови трансфери – 451 441,9 хил. евро. В документа е посочен и резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 67 183,5 хил. евро, от които 66 467,9 хил. евро са по централния бюджет за преодоляване на последици от бедствия. Общият размер на бюджетните взаимоотношения (трансфери) е 16 254 588,8 хил. евро. От тях предоставените трансфери възлизат на 16 261 440,2 хил. евро, включително 5 107 617,6 хил. евро за общините. Тези трансфери осигуряват ресурс за образование, социални дейности и инфраструктура.
Източник: 24 часа (04.11.2025)
 
ЕК потвърди, че задържа временно плащането на 215 млн. евро за България по ПВУ Европейската комисия потвърди, че е решила временно да задържи плащането на 215 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. Одобрено е изплащането на 439 милиона евро за България. Спирането на част от средствата е свързано с неизпълнението досега на целта за осигуряване на политически независима Комисия за противодействие на корупцията. България разполага със срок от шест месеца, за да изпълни изискването. ЕК ще остане в тясна връзка с българските власти за оказване на необходимата подкрепа, добави говорителят. В началото на октомври ЕК съобщи, че е изпратила писмо до нашата страна с искане за отговор в срок до един месец по повод неизпълненото изискване. Тогава комисията поясни, че ако условията не бъдат изпълнени, изплащането на задържаните средства ще бъде отложено за още шест месеца. Дни по-рано комисията даде предварително одобрение по второто искане на България за плащане по ПВУ за 653 милиона евро. Българският ПВУ е на обща стойност 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства.
Източник: Дарик радио (06.11.2025)
 
Обезщетението за безработица в София е по-високо от минималната работна заплата Обезщетението за безработица в София продължава да бъде по-високо от минималната работна заплата в страната, сочат последните данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Със среден размер от 1145 лева, столицата отчита най-високите стойности, докато на другия полюс е Кърджали, където хората без препитание получават най-ниското обезщетение – едва 669 лева. За цялата страна средният размер на паричното обезщетение за безработица възлиза на 827 лева. Традиционно най-високите обезщетения се изплащат в София, като при мъжете сумата достига внушителните 1260 лева средно. Тази стойност е по-висока дори от прогнозната минимална работна заплата за следващата година, която се очаква да бъде 1213 лева. Жените в столицата, останали без работа, получават средно по 1048 лева. След София се нарежда Варна, където безработните мъже вземат средно малко над 1007 лева. В нито една друга област на страната обезщетението не надхвърля прага от 1000 лева. Данните на НОИ показват съществени разлики между отделните региони. Освен в Кърджали, най-ниски обезщетения се изплащат и в областите Видин и Хасково, където средната сума е 676 лева. Към момента регистрираните безработни в цялата страна с право на обезщетение са малко над 58 000 души. Те представляват 40% от всички 148 000 души, които са регистрирани в бюрата по труда като търсещи работа. Правото на парично обезщетение за безработица се определя от няколко ключови фактора, заложени в законодателството. За да получава плащане, едно лице трябва да е имало внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за период от най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди да загуби работата си. Срокът и размерът на плащанията също са индивидуални: Срок на изплащане: Варира от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Дневен размер за 2024 г.: Минималният е 18 лева, а максималният достига 107.14 лева.
Източник: Дарик радио (06.11.2025)
 
НСИ отчита ръст в търговията на дребно и спад в услугите Оборотът в търговията на дребно в България се повиши през септември за втори пореден месец, докато производството в областта на бизнес услугите се сви за пръв път от април насам, показват данни на Националния статистически институт. Спрямо миналата година, оборотът в търговията на дребно нарасна през септември с 5,7% след повишение с 4,9% месец по-рано. НСИ представи и данни, показващи понижение на общия индекс на производството в областта на бизнес услугите на месечна база с 1,3% през август след повишение с 0,4% през юли.
Източник: econ.bg (07.11.2025)
 
6658 пенсионери работят в системата на МВР Към 28 октомври 2025 г. в системата на МВР работят 6658 пенсионери, от които 4779 са полицаи и пожарникари, които получават едновременно пенсия над 2000 лева и заплата между 3000 и 6000 лева.Само за последните осем месеца броят на тези служители се е увеличил с над 650 души. Сегашната нормативна уредба позволява служителите на МВР да се пенсионират на 54 години, като при напускане получават 20 заплати обезщетение, а законът ги защитава от освобождаване до навършване на 60 години. Бюджетът на МВР за 2025 г. възлиза на 4,2 милиарда лева, от които 3,9 милиарда са предвидени за заплати и осигуровки. Осигуровките за служителите в системата представляват 74% от заплатата, като държавата покрива и тези на пенсионерите, които продължават да работят. Само разходите за извънреден труд през последните 12 месеца са надхвърлили 120 милиона лева. Практиката пенсионери да продължават да работят на щат в МВР, въведена през 2015 г.демотивира младите служители и задържа развитието на системата. Растящите разходи на МВР и липсата на кадрово обновяване поставят въпроса за ефективността на публичните разходи в сектора за сигурност. При сегашната структура, където над 90% от бюджета отива за персонал, пространството за инвестиции, обучение и модернизация е силно ограничено — тенденция, която според анализатори може да има дългосрочни последици за административния капацитет и обществената сигурност.
Източник: econ.bg (10.11.2025)
 
България е сред страните в ЕС с най-голям спад на стойността на земеделската продукция България е сред страните в ЕС с най-голям спад на земеделската продукция от гледна точка на стойността през 2024 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Стойността на земеделската продукция в България е намаляла с 8% на годишна база, като по-голямо намаление е отчетено само в Румъния с 8,5% и във Франция с 9%. В 15 страни членки на ЕС стойността на продукцията е била по-висока през 2024 г. в сравнение с година по-рано. Най-големите ръстове са отчетени в Ирландия (+8,9%), Хърватия ((+8.8%) и в Швеция (+5%). През 2024 г. земеделската продукция в ЕС е достигнала стойност от 531,9 млрд. евро в основни цени, което е спад с 0,9% спрямо 2023 г., когато стойността е достигнала 536,7 млрд. евро. Това е втора поредна година на лек спад на стойността от връхната точка през 2022 г. Промяната в номиналната стойост отразява баланса на лек ръст в обема на производството с 1% и спада на номиналната цена на земеделските стоки и услуги с 1,8 на сто, пише Евростат. Половината от стойността на земеделската продукция в ЕС през 2024 г. (50,3%) е дошла от посеви (267,7 млрд. евро, или спад с 3,1% спрямо 2023 г.), а 41,1% - от животни и животински продукти (218,8 млрд. евро, което е ръст с 1,9 на сто спрямо 2023 г.). Останалият дял от 8,5% е дошъл от земеделски услуги и вторични дейности – 45,4 млн. евро, или спад с 0,6%. Разходите за земеделска продукция в ЕС, които не са свързани с инвестиции, са намалели с 3,7% през 2024 г. спрямо 2023 г. до 303,3 млрд. евро. Промяната в стойността на земеделската продукция и потреблението през 2024 г. е довела до ръст с 3,1% до 228,6 млрд. евро на брутната добавена стойност, генерирана от земеделието.
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2025)
 
Индексът на промишленото производство в България през септември се повишава с 3,3 на сто спрямо предходния месец Промишленото производство в България през септември продължава да намалява на годишна база за пореден месец, но сега свиването не е толкова голямо като за предходни месеци. В сравнение със септември 2024 г. е регистрирано намаление с 5.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От друга страна, през септември 2025 г. индексът на промишленото производство се повишава с 3.3% спрямо предходния месец август. Данните са предварителни и сезонно изгладени, уточняват от НСИ. Спад на промишленото производство на годишна база, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.7%, както и в добивната промишленост - с 19%. А в преработващата промишленост като цяло, през септември се наблюдава символично повишение с 0.2% спрямо същия месец на 2024 г. В преработващата промишленост съществен ръст спрямо септември 2024 г. е регистриран при производството на: изделия от други неметални минерални суровини - с 30.4%; тютюневи изделия - с 27.1%; мебели - с 25.1%, както и при производство некласифицирано другаде - с 24.4%. От секторите на преработващата промишленост, съществен спад е отчетен при производството на текстил и изделия от текстил (без облекло) - с 38.4%, както и при производството на хартия, картон и изделия от тях - с 25.6%.
Източник: Money.bg (11.11.2025)
 
Разминавания в очакванията за събирането на ДДС Финансовото министерство очаква до края на годината да събере ДДС от 11,056 млрд. евро (21,623 млрд. лева). Само че планът беше 12,697 млрд. евро - което значи 13% разминаване с очакванията в посока надолу или 1,6 млрд. евро дефицит. За първите 9 месеца на годината от ДДС върху внос са събрани 4,794 млрд. лв., което е дори със 74 млн. лв. под нивото от миналата година. Постъпленията от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни доставки към края на септември са в размер на 10,594 млрд. лв., което е с близо 2 млрд. лв. повече или 23% от миналата година, но далеч от заложения 33% ръст. Под планираното ще бъдат и приходите от акцизи тази година. Финансовото министерство очаква постъпления от 3,896 млрд. евро при разчетени в бюджета 3,933 млрд. Данните за бюджета към септември показват, че при алкохолните напитки събраните акцизи са по-ниски от миналогодишните - за първите девет месеца в хазната са влезли 252 млн. лв., докато миналата година са били 261 млн. лв.
Източник: actualno.com (11.11.2025)
 
Над 235 мандри се конкурират на българския пазар Българският пазар на млечни продукти е малък, но на него се конкурират над 235 мандри. Млечните продукти са втората най-голяма категория в хранителната индустрия след тази на хлебните и тестените изделия. По данни на агростатистиката през 2024 количеството преработено мляко намалява с 2.6% спрямо предходната година и достига 694 млн. литра. Ръст в производството се отчита при: кисело мляко, прясно пакетирано мляко, сметана, млечни мазнини, други сирена (меки, синьо). Спад има при класическото саламурено сирене, кашкавала, топените и пушени сирена.
Източник: Капитал (12.11.2025)
 
Износът на България намалява сериозно през 2025 г. През периода януари - август 2025 г. износът на стоки от България за Европейския съюз намалява със 7 на сто спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност над 34,8 млрд. лева. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 64 на сто от износа за държавите членки на ЕС. За периода януари - септември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,4 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност почти 22 504 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Обединеното кралство, които формират 49 на сто от износа за трети страни. При износа за ЕС най-голям ръст е отбелязан в сектор „Храни и живи животни“ (15,6 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (20,1 на сто). През август 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 11,4 на сто спрямо същия месец на 2024 г. и е на стойност малко над 4 млрд. лева. При износа за трети страни най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (51,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (39,7 на сто). През септември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 0,4 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на над 2,417 млрд. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2025 г. се увеличава с 2,5 на сто спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност почти 38,4 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24,7 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (4,4 на сто). През август 2025 г. вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 0,9 на сто и е на стойност 4 218,3 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември 2025 г. нараства с 4,3 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 32 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Казахстан. През септември 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 12,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на над 3,8 млрд. лeвa. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни“ (26,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43,2 на сто). Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари - август 2025 г. е отрицателно и е на стойност близо 3,559 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - септември 2025 г. също е отрицателно и е в размер на близо 9,497 млрд. лева.
Източник: actualno.com (12.11.2025)
 
262,99 млн. евро млн. за България за намаляване на различията в Европейското икономическо пространство Правителството одобри проект на меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021- 2028 г. между България от една страна и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, от друга. По него България ще получи 132 807 931 евро за намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство. Едното финансиране от 132 807 931 евро е по проект на меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейкото икономическо пространство 2021- 2028 г. между България от една страна и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, от друга, който в сряда бе одобрен от правителството. В рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021 - 2028 г. ще се подкрепят проекти в областите: Европейски зелен преход; Демокрация, върховенство на закона и човешки права; Социално включване и устойчивост. Предвидени са мерки в рамките на четири програми: 25 млн. евро ще бъдат за програма „Енергийна сигурност", която е към Министерството на енергетиката. Министерството на околната среда и водите ще отговаря за оползотворяването на 26,5 млн. евро по програма „Устойчивост на водните ресурси". За програма „Култура" са заделени 14,88 млн. евро, като програмен оператор е Министерство на културата. 40,35 млн. евро са програма „Местно развитие", а за нея отговаря Министерство на образованието и науката. Заложени са и средства за Фонд за двустранни отношения на национално и програмно ниво, както и за техническа помощ. Очаква се разработването на програмите от страна на определените програмни оператори да приключи през 2026 г., след което да стартира изпълнението на предварително дефинираните проекти и да бъдат обявени първите покани за набиране на проектни предложения. Крайният срок за изпълнение на проектите е до 30.04.2031 година.
Източник: 24 часа (13.11.2025)
 
През 2024 г. средната годишна работна заплата в България е най-ниската в ЕС През 2024 г. средната годишна заплата за пълно работно време за служителите в Европейския съюз е била 39 800 евро, което отразява увеличение с 5,2% спрямо 37 800 евро през 2023 г. Темпът на увеличение се забавя спрямо отчетеното 6,1 процента през 2023 г., по данни на Евростат. В България възнагражденията са се повишили с 13,9 процента до 15 387 евро годишно, което поставя страната на трето място в ЕС по темп на растеж – след Румъния (16,7 процента) и Полша (16,6 процента). Въпреки това България остава на последно място в Европейския съюз по размер на коригираното годишно възнаграждение, като заплатите у нас представляват 38,7 процента от средното за ЕС. Година по-рано този показател е бил 35,7 процента. Най-висока е средната годишна заплата в Люксембург (83 000 евро), следвана от Дания (71 600 евро) и Ирландия (61 100 евро). Най-ниските заплати са регистрирани в България (15 400 евро), Гърция (18 000 евро) и Унгария (18 500 евро).
Източник: Труд (13.11.2025)
 
Индустриалното производство в ЕС леко се възстановява през септември Евростат отчита леко възстановяване на индустриалното производство в еврозоната и Европейския съюз през септември 2025 година, но данните остават колебливи и подсказват нестабилност в сектора. В еврозоната производството нараства с 0,2% спрямо август, далеч под очакваните 0,7%, а в ЕС увеличението е 0,8% след предходен спад. Основен принос имат енергийният сектор, капиталовите стоки и междинните продукти. България отбелязва силен ръст на месечна база – промишленото производство нараства с 3,3% спрямо август. Въпреки това страната остава на последно място в ЕС по годишно изменение: през септември индустрията у нас се свива с 5,6% спрямо същия месец на 2024 година. Това е десети пореден месец на спад, макар и най-умереният от април насам. В рамките на ЕС най-голям месечен ръст отбелязват Дания, Швеция и Гърция, докато най-силни спадове са регистрирани в Ирландия, Люксембург и Малта. Въпреки леки признаци на стабилизация, индустриалният сектор в Европа остава под натиск от продължаваща икономическа несигурност.
Източник: Банкеръ (14.11.2025)
 
16 икономически центъра движат 80% от българската икономика В България съществуват 16 големи икономически центъра, като в тях е концентрирана 80% от стопанската активност и три четвърти от населението. Икономическият център Благоевград е една от малките икономики, чийто ръст е и един от най-ниските през последните години заради затварянето на цигарената фабрика, глада за кадри в шивашките цехове и други подобни. Днес там разчитат на строителството, а едни от най-големите работодатели са публични предприятия като Югозападното държавно предприятие и многопрофилната болница. Бургас-Несебър е сред големите икономики – разнообразна, развита и с големи инвестиции. Преработващата промишленост е водеща, следва я търговията. Преработващата промишленост превръща чрез обработка суровини в нови продукти – като храни, текстил, лекарства, електроника, строителни материали. Сред основните работодатели в този сектор, конкретно в Бургас-Несебър - са нефтопреработвателният завод, ВиК-Бургас, предприятия за производство на текстил и на автомобилно оборудване. Варна-Девня е третият по големина център в страната ни. Там също разчитат на преработващата промишленост и чуждите инвестиции, а един от лидерите по приходи е завод за производство на торове. Велико Търново е сред най-бързо растящите икономики. Предприятия за производство на боеприпаси и на сладкарски изделия са ключови за региона. Ядрото на център Загоре пък се състои от Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово. Там откриваме най-високата производителност на труда в цялата страна, като властелините са енергетиката и добивът на въглища – с над 45% дял. Подобна е ситуацията и в Козлодуй. Почти цялата добавена стойност там е от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“. Кърджали е най-малкият по размер център в страната, но за сметка на това може да се похвали със стабилен растеж, който успява да привлече значителни инвестиции в преработващата промишленост – този сектор носи близо 60% от добавената стойност там. Производител на каучукови изделия и мината за добив и преработка на златосъдържащи руди доминират в местната икономика. Ситуацията в центровете Пазарджик и Плевен е сходна. И на двете места разчитат на преработваща промишленост, търговия и здравеопазване – точно в този ред. Делът на здравеопазването в Плевен обаче е най-високият в цялата страна – над 15%. През последните години икономиката на Пазарджик пък бележи ръст благодарение на няколко експортно ориентирани индустриални предприятия. Пловдив-Марица-Раковски е втората по големина икономика у нас. Характеризира се със силна преработваща промишленост, а ръстът на добавената стойност е най-бързият в страната. Най-големите работодатели са университетската болница „Свети Георги“ с 2700 служители, завод за хладилници и фризери с над 2000 работници и предприятие за производство на олово и цинк с 1500 наети лица. Въпреки че през последните години не може да се похвали с растеж, икономиката на Русе-Търговище-Разград също е от големите. Лидер по приходи там е завод за биодизел. Севлиево-Габрово е пример за добре развит икономически център – с много инвестиции и производство, което може да се сравнява с това на много по-големи центрове като Велико Търново и Пазарджик. Над половината добавена стойност се дължи на преработваща промишленост, предназначена за експорт. Доминиращи там са производител на фаянс, на пластмасови изделия, мебелна и шивашка фабрика. Експортът е ключов и за Сливен-Ямбол, като това е и центърът, който най-много от всички разчита на селското, горско и рибно стопанство – особено в периферните общини на Ямбол. Лидер по приходи е производител на олио, а ключов работодател с над 5 хиляди служители – предприятие за електрически инсталации за автомобили. Производството в център Хасково е почти изцяло насочено към вътрешния пазар, за разлика от това в Шумен, което се цели към външния. Пример за това е производител на алуминий, който е местният първенец по приходи, но и по заетост. София-Перник-Ботевград. Обхваща 30 общини и е най-развитата икономика у нас. Водещи в столицата са търговията и информационните технологии, а в периферните общини – индустрията, транспортът и логистиката. Тук се произвежда близо половината от продукцията на всички предприятия у нас. Чуждите инвестиции са най-високи, заетостта и заплатите – също, особено във високотехнологичния сектор.
Източник: Черно море (14.11.2025)
 
Икономиката отчита ръст през третото тримесечие на 2025 г. Българската икономика отчита ръст през третото тримесечие на 2025 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,2% на годишна база и с 0,7% спрямо предходното тримесечие. Сравнение с предходните периоди посочва, че през второто тримесечие на 2025 г. икономиката е нараснала със сходен темп – 3,1% на годишна база и отново 0,7% на тримесечна. Година по-рано, през третото тримесечие на 2024 г., увеличението е било по-слабо – 2,2% на годишна и 0,5% на тримесечна база. Според експресните оценки на НСИ за периода юли–септември 2025 г., БВП в номинално изражение достига 62,016 млрд. лева, като реализираната добавена стойност възлиза на 54,608 млрд. лева. Структурните данни показват, че крайното потребление остава основен двигател на икономиката и формира 76,7% от БВП или 47,558 млрд. лева. Бруто капиталообразуването достига 13,770 млрд. лева и представлява 22,2% от БВП.
Източник: БТА (17.11.2025)
 
Съдът на ЕС осъди България за евтините заменки на горски земи Съдът на Европейския съюз в Люксембург осъди България заради невъзстановена държавна помощ при замяна на държавни горски имоти срещу частни на занижени цени в периода 2007-2009 г. България ще плаща на ЕК еднократни и периодични глоби, докато не възстанови реалната цена на имотите заедно с лихвите. Съдебната сага със скандалните заменки се точи с години. ЕК започна разследване срещу България за неправомерна държавна помощ пo жaлбa от 2008 г. ?epиoдът нa ocпopвaнитe cдeл?и е oт 1 янyapи 2007 г. дo 27 янyapи 2009 г., когато влезе в cилa зaбpaнa зa зaмянa нa гopc?и зeми. През 2015 г. ЕК ?oнcтaтиpa, чe Бългapия e пpeдocтaвилa нeпpaвoмepнa дъpжaвнa пoмoщ, нecъвмecтимa c вътpeшния пaзap, в 80% от зaменките нa гopc?и зeми дъpжaвнa coбcтвeнocт cpeщy чacтни гopc?и зeми. Държавата е правила тези зaмeн?и пo aдминиcтpaтивни, a нe пo пaзapни цeни. Тогава Брюксел поиска тaзи пoмoщ дa бъдe възcтaнoвeнa нeзaбaвнo и eфe?тивнo в cpo? oт 12 мeceцa. ЕК твърди, чe paзли?aтa мeждy пaзapнитe цeни и aдминиcтpaтивнитe цeни зa чacтнитe пapцeли e вapиpaлa мeждy – 504% дo +90 %. Министерството на земеделието оцени неправомерната държавна помощ на 80 млн. лв., което природозащитни организации определиха като смешна сума, защото по техни оценки тя е над 1 млрд. лв. България обаче не възстанови дори тези 80 млн. лв. и на 30 o?тoмвpи 2023 г. комисията внece иc?oвa мoлбa в Eвpoпeйc?ия cъд cpeщy страната ни. През 2019 г. Министерство на земеделието публикува и списъка на длъжниците, в който фигурираха 63 фирми, три общини и 32 физически лица. Сред тях са дружества, свързвани с Гриша Ганчев, Тодор Батков, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Николай Банев и други известни бизнесмени. Съдът на ЕС cтигa дo извoдa, чe зa?ъcнeниeтo зa изпълнeниe нa решението на ЕК от 2015 г. не е oпpaвдaнo, и извoдът e, чe Бългapия нe e изпълнилa зaдължeниятa cи пo Догoвopa зa фyн?циoниpaнeтo нa EC. B cлyчaитe нa нeпpaвoмepнa пoмoщ, ?oятo нe e cъвмecтимa c вътpeшния пaзap, eфe?тивнaтa ?oн?ypeнция cлeдвa дa бъдe възcтaнoвeнa. Зa тaзи цeл e нeoбxoдимo пoмoщтa, в?лючитeлнo лиxвитe, дa бъдaт възcтaнoвeни нeзaбaвнo, coчи CEC.
Източник: Сега (17.11.2025)
 
Инфлацията леко се забавя до 5.3% през октомври След като от началото на годината инфлацията почти постоянно се покачваше, през октомври тя започва минимално да се забавя - до 5.3% на годишна база в сравнение с 5.6% предходния месец, показват данни на НСИ. Измерена по европейската методология инфлацията в България възлиза на 3.8% през октомври спрямо 4.1 през септември. През деветия месец, за когато има данни и за другите европейски страни, средната инфлация в ЕС е 2.6%, като България е седма по ръст на цените от 27-те държави от ЕС. Данните за третото тримесечие показаха рекорден ръст на потреблението за последните близо две десетилетия - над 9% на годишна база. То е стимулирано от ръст на възнагражденията - с над 12% спрямо година по-рано отново към третото тримесечие, по данни на НСИ. Освен че подсилват търсенето, по-високите заплати представляват и по-високи разходи за труд за производителите, които пък се прехвърлят към крайните цени на стоките и услугите. Според експерти високите държавни разходи тази година, особено за заплати в публичния сектор и за социални плащания, също действат проинфлационно. В последната си прогноза от юли БНБ залага, че цените ще растат приблизително с досегашните си темпове, като 2026 г. ще завърши с 3.8% ръст на цените - колкото и в края на 2025 г. В макроикономическата рамка на бюджет 2026 Министерството на финансите пък предвижда минимален спад на инфлацията догодина - от 3.6% средногодишно през 2025 г. до 3.5% догодина. Малко по-оптимистична от гледна точка на цените е есенната прогноза на Европейската комисия - нейните очаквания са средногодишната инфлация в България да се забави до 2.9% през 2026 г. в сравнение с 3.5% през тази.
Източник: Капитал (18.11.2025)
 
ЕК ни отпуска средства за изграждане на зарядни станции Европейската комисия е одобрила 70 проекта в ЕС за над 600 милиона евро, насочени към развитието на алтернативни горива и намаляване на замърсяването от автомобилите. България участва в два от тези проекти и ще получи средства за осигуряване на електрозарядни станции за леки и тежкотоварни автомобили. По единия от проектите България и Румъния общо ще получат 7,86 млн. евро за 88 зарядни станции за камиони с мощност от поне 150 КВтч и 87 станции с мощност по 350 КВтч, разположени на 25 места. По втория проект за 7,38 млн. евро нашата страна ще получи средства заедно с Хърватия и Полша за изграждане на общо над 200 зарядни станции. Предвижда се у нас да бъдат създадени 23 зарядни станции по продължение на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). ЕС работи за завършване на основната част от TEN-T с най-важните връзки между големите градове до 2030 г., а разширената основна мрежа - през 2040 година. Очаква се всички региони на ЕС да имат връзка с основната мрежа до 2050 г.
Източник: Дарик радио (18.11.2025)
 
Чуждите инвестиции в България нарастват до 2,5 млрд. евро към септември Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 2,53 млрд. евро към края на септември 2025 г., показват предварителните данни на БНБ. Това е ръст от 20,9% или 437,8 млн. евро спрямо същия период на 2024 г., когато нетният поток възлизаше на 2,09 млрд. евро. Само през септември ПЧИ са в размер на 473 млн. евро, при 370,2 млн. евро година по-рано. Инвестициите представляват 2,3% от прогнозния БВП, спрямо 2% за същия период на 2024 г. От БНБ подчертават, че данните са предварителни инастоящият резултат може да претърпи изменение при последващи ревизии. Най-голям принос към нетните положителни потоци за януари–септември имат Нидерландия (554,9 млн. евро), Италия (325,2 млн. евро) и Гърция (317,1 млн. евро). Най-големи нетни отрицателни потоци се наблюдават към САЩ (150,5 млн. евро) и Люксембург (76,5 млн. евро). Инвестициите на чужденци в недвижими имоти остават отрицателни – минус 15,9 млн. евро, при минус 7,1 млн. евро година по-рано. Дяловият капитал е положителен и достига 316,7 млн. евро за деветмесечието, значително над 20,5 млн. евро за същия период на 2024 г. Реинвестираната печалба възлиза на 3,118 млрд. евро, спрямо 2,013 млрд. евро година по-рано. Потокът по дългови инструменти е отрицателен – минус 901,3 млн. евро, при положителни 61,9 млн. евро за януари–септември 2024 г. Инвестициите на български компании в чужбина достигат 402,4 млн. евро за деветмесечието, спрямо 786,1 млн. евро година по-рано. През септември нетният поток е 48,1 млн. евро, при 95,8 млн. евро година по-рано.
Източник: БТА (19.11.2025)
 
България с най-висока инфлация в еврозоната България е на първо място сред страните от еврозоната по инфлация, показват данни на НСИ и на европейската статистическа служба Евростат. НСИ обяви, че годишната инфлация в България към края на октомври е 5,3%, а средната инфлация за страните от еврозоната за този период е 2,1%. Това значи, че инфлацията в страната е над два пъти по-висока от средната за страните от еврозоната, където влиза от 1 януари 2026 г. Инфлацията в България от 5,3% е пресметната на база потребителската кошница, а инфлацията в еврозоната е пресметната на база потребителската кошница на страните от Европейския съюз. Измерена чрез потребителската кошница на ЕС инфлацията в България е малко по-ниска - 3,8 на сто.
Източник: Дума (20.11.2025)
 
В редица държавни структури заплатите скачат с много над 5% Официално обявеният ръст на заплатите на чиновниците от 5% за бюджетната 2026 г. се оказа надхвърлен в редица структури, показва сравнението в перото за персонал по проектобюджет 2026 г. срещу 2025 г. За Комисията за защита на конкуренцията общите разходи за персонал се вдигат с 32.8%, като в бюджет 2025 за КЗК бяха заложени 6,7 млн. лв. за заплати, в бюджет 2026 разходите за персонал стигат до 8,94 млн. лв. Голям ръст има в Комисията за противодействие на корупцията - разходите за персонал за 2026 г. са в размер на 22.4 млн. лв. при 14.8 млн. за 2025 - увеличение от 57%. В Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество разходите за персонал се вдигат със 7.3%, което отразява 5% увеличение и по-високите плащания за осигуровки. 18.6% е скокът в разходите за персонал на Комисията за енергийно и водно регулиране - това перо се увеличава от 12.8 млн. лв. на 15.2 млн. лв. По-високо спрямо останалите администрации е увеличението на бюджета за персонал на Комисията за финансов надзор. Там за персонал през 2025 г. са отивали 18.8 млн. лв., през 2026 г. комисията ще разполага с 21.3 млн. лв. или ръст от 13%. При министерствата по-голям скок от обявения има в Министерство на енергетиката - от 13 на 15.5 млн. лв. или ръст от 18.8%. Заплатите в МВР и МО ще скочат с 12% вместо с 5% заради обвързването на нивата им с ръста на средната работна заплата. По-високо увеличение от общото за администрацията има и в системата на образованието.
Източник: Сега (21.11.2025)
 
Вземанията на небанковите кредитори растат с 18,5% в края на септември В края на септември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, от сектор „Домакинства и НТООД“ нарастват на годишна база с 19.6% (849.5 млн. лв.) до 5.18 млрд. лева. Спрямо края на юни тази година те се увеличават с 6.3% (305.7 млн. лв.). Това отбелязват от Българската народна банка. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 70% в края на септември миналата година до 70.6% в края на същия месец на 2025 година. В структурата на вземанията по кредити от сектора преобладават потребителските кредити, които са в размер на 5.04 млрд. лв. в края на третото тримесечие. Те се увеличават с 19.4% (817.9 млн. лв.) на годишна база и с 6.7% (318 млн. лв.) спрямо края на юни. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от този сектор намалява от 97.5% към края на септември миналата година до 97.3% към края на същия месец на 2025-а. Размерът на жилищните кредити в края на третото тримесечие е 11.9 млн. лева. Те намаляват с 44.4% (9.5 млн. лв.) в сравнение с края на септември миналата година, а се увеличават с 10.5% (1.1 млн. лв.) спрямо юни 2025-а. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор „Домакинства и НТООД“ намалява от 0.5% в края на септември 2024 г. до 0.2% в края на същия месец на 2025 година. Към края на септември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са общо 7.48 млрд. лв. (3.4% от БВП*) при 6.31 млрд. лв. (3.1% от БВП) в края на септември миналата година. Те се увеличават с 18.5% (1.17 млрд. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. и с 5.9% (418.5 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2025-а.
Източник: Банкеръ (21.11.2025)
 
Над 20 милиарда лева са общите разходи по бюджета на ДОО към септември 2025 година Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в България към септември възлиза на 11.07 млрд. лв., което представлява 72,7% изпълнение на плана за годината. Съпоставени със същия период на миналата година приходите нарастват с 1.47 млрд. лв., отбелязват от Националния осигурителен институт. Извършените разходи за деветте месеца на годината са 20.06 млрд. лв., което е 73,3% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение с 2.01 млрд. лева. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 17.78 млрд. лв., или 73,8% от плана за годината. На годишна база разходите за пенсии са с 1.87 млрд. лв. (11,8%) повече. Броят на пенсионерите за септември е 2 059 658, което е увеличение с 12 172 в сравнение със същия месец на миналата година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за месеца е 1011,91 лева. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок с 83.03 лева. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към септември са в размер на 2.13 млрд. лева. Това е 69,4% от плана за годината. Отчетените разходи са със 136.8 млн. лв. повече спрямо същия период на 2024-а. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към септември е 9.02 млрд. лева. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към септември възлиза на 107.5 млн. лв. което представлява 77,2% изпълнение на плана за годината. Съпоставени с деветмесечието на 2024 г., приходите нарастват с 16.9 млн. лева. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към септември са в размер на 87.7 млн. лв., което е 70,3% от плана за годината. Извършените разходи са с 12.6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общата сума на приходите по бюджета на фонда към септември възлиза на 2.77 млн. лв., което представлява 86,7% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 964 хил. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо разходите на фонда към септември са в размер на 2.16 млн. лв., което е 44,5% от плана за годината. Извършените разходи са с 1.4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 година.
Източник: Банкеръ (24.11.2025)
 
България е лидер в Югоизточна Европа по брой фондове, инвестирали в AI компании България запазва лидерска позиция в сферата на дяловото и рисковото финансиране в региона на Югоизточна Европа. Това сочи новият годишен доклад за частните инвестиции в България и региона на Югоизточна Европа на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA). България разполага с добре развита стартъп екосистема и утвърдени фонд мениджъри, подкрепени от благоприятна бизнес среда. Тази динамика се отразява в ключови показатели, които отличават страната: България е водеща в региона по брой сделки и по създадена стойност на глава от населението; 150 000 специалисти работят в сектора на технологиите и знанието, като това се подпомага от активността на дяловите и рисковите фондове; Страната е №1 в Югоизточна Европа по брой фондове, инвестирали в компании, развиващи изкуствен интелект. През последната година основните сфери на инвестиране остават транспортът, софтуерът и финансовите услуги, които формират около 80% от общия обем. Експертите обаче предупреждават, че страната може да загуби инерция. Докладът подчертава, че местните фондове разчитат прекалено силно на публични източници на финансиране, докато участието на големи институционални инвеститори – като пенсионни и застрахователни дружества – остава слабо. Международни фондове увеличават присъствието си в България, а местните стартъпи продължават да се открояват като едни от най-обещаващите в Югоизточна Европа. Според BVCA, при по-активно участие на местния капитал и по-гъвкава регулаторна рамка страната може да се позиционира сред водещите европейски центрове за рискови инвестиции. В Югоизточна Европа вече има 13 компании еднорози (с оценка над 1 млрд. долара), като 2 от тях са български, става ясно от проучването.
Източник: economy.bg (25.11.2025)
 
Броят на ТЕЛК решенията е нараснал шесткратно за последните 5 години Значителен ръст на ТЕЛК решенията в България за намалена работоспособност през изминалите години. Данните от Информационната система за контрол на медицинската експертиза показват, че има тенденция за все повече хора, които са получили ТЕЛК решения за намалена работоспособност - част от тях дават право на инвалидна пенсия, както и право на личен асистент. Забелязва се ръст и в личните пенсии за инвалидност, които се отпускат от НОИ, на базата на ТЕЛК решения. През годините се увеличава общият брой на всички хора, които получават пенсии за инвалидност. По изчисления на СЗО и ООН, между 10 и 16% в световен мащаб живеят с увреждане от различна степен. По данни на НСИ населението на България е около 6,5млн. или броят на хора с увреждания у нас е между 600-900 000 души. Паралелно с ръста на ТЕЛК решенията нараства и броят на хората, получаващи инвалидна пенсия. Данните на НОИ показват устойчива възходяща тенденция, което увеличава натиска върху социалната система.
Източник: bTV (25.11.2025)
 
50% увеличение на разрешителните за нови имоти у нас По данни на НСИ към днешна дата в България има около 4.4 милиона жилища. Само през третото тримесечие на годината са били въведени в експлоатация още 1392 блока и къщи с общо 6478 жилища. В периода юли-септември са издадени разрешителни за строеж на 2292 сгради с 13 541 жилища в тях (1 475 933 кв. м разгъната застроена площ). Броят на планираните нови домове е 46.9% по-голям в сравнение с година по-рано. Най-усилено е строителството в големите градове. През третото тримесечие на 2025 година водач по въведени в експлоатация сгради е София (столица) - 233 с общо 2081 жилища. Следват Пловдив с 206 сгради с 846 жилища и София област със 141 сгради със 175 жилища в тях. Масово се строят двустайни и тристайни апартаменти. От този тип са 75% от всички готови жилища. Имотите с шест и повече стаи са със скромен дял - 3 на сто. Средното жилище е с площ 69.9 кв. метра, но има огромни разлики за страната. В София жилищата са най-просторни - средната площ е 139.9 кв. метра, а в областите Смолян и Търговище не достигат и 60 кв. метра. След София се класира една крайдунавска област - Силистра, средната площ на новите домове е 121.7 кв. м. През третото тримесечие на 2025 г. са започнати 1797 жилищни сгради с 6443 жилища, което представлява ръст от 15.7% на годишна база.
Източник: Сега (26.11.2025)
 
Градският електротранспорт у нас отчита трето поредно тримесечие на растеж Положителната тенденция при превоза на пътници и извършената работа от градския електротранспорт в България продължава и през третото тримесечие на годината, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода юли - септември 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 83,506 млн. пътници, или с 4,5% повече в сравнение с третото тримесечие на 2024 г. Същевременно и извършената работа нараства с 9,1% и достига 492,4 млн. пътникокилометра. Този транспорт запазва възходящия си импулс, след като в периода април-юни той превози общо 85,947 млн. пътници, ръст от 4,3% на годишна база. Извършената работа нарасна с 10,3% до 525,1 млн. пътниккилометра. Превозените товари от сухопътния и водния транспорт нарастват с 18,6% през третото тримесечие на 2025 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г. Извършената работа се увеличава с 9,2%. С 14% се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). При извършената работа е отчетено намаление - с 10,7%. Превозените товари от сухопътния транспорт през третото тримесечие на 2025 г. са близо 36,188 млн. тона, или с 21,2% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. Вътрешните превози се увеличават с 26,1%, а международните - със 7,8%. Извършената работа е над 8,479 млрд. тонкилометра, което е с 9,8% повече в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 531,8 хил. тона по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, намалението е с 5,2% спрямо същия период на предходната година. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е над 115,333 млн., или с 22,2% повече спрямо третото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози увеличението е с 23,6%, докато при железопътните превози се наблюдава намаление - с 0,6%. Извършената работа е 2,214 млрд. пътникокилометра, като е регистриран спад от 14,3% в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г. в резултат на намаленото превозно разстояние от автобусния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 69,5 хил. спрямо същия период на 2024 г., поради по-малкия брой превозени пътници както от речния, така и от морския транспорт. Извършената работа нараства с 11,9% в резултат на увеличеното средно превозно разстояние.
Източник: Инвестор.БГ (26.11.2025)
 
Големи промени в Закона за ДДС Покрай дискусиите за държавния бюджет Министерският съвет е внесъл в Народното събрание и предложения за промени в Закона за ДДС. Целият режим на различните видове задължителни регистрации по Закона за ДДС се променя из основи, като причината са промени на европейско ниво. Досега малките местни фирми следяха оборота си за последните 12 месеца в края на всеки месец. Ако бяха преминали прага, можеха да подадат заявление за регистрация до 14-о число на следващия месец. Съответно започваха да начисляват ДДС върху продажбите си едва след като бъдат официално регистрирани по Закона за ДДС. Сега тази проверка трябва да се прави буквално всеки ден, защото заявлението за регистрация трябва да се подаде в 7-дневен срок от момента на преминаване на прага. Датата на регистрация (и дължимостта на данъка) вече се обвързва с датата, следваща надвишаването на оборота. Това създава риск от масови глоби за малкия бизнес поради късна регистрация по Закона за ДДС.
Източник: Капитал (27.11.2025)
 
Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава до 9,01% през октомври Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0,05 процентни пункта до 9,01% през октомври в сравнение със септември, показват данните на БНБ. Годишният процент на разходите по тези кредити намалява с 0,08 процентни пункта до 9,33 процента. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се повишава незначително до 2,47 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити - с 0,03 процентни пункта до 2,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 0,32 процентни пункта до 3,91 процента, а по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица - с 0,16 процентни пункта до 4,03 процента. През октомври средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0,04 процентни пункта до 13,77 процена, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,23 процентни пункта до 21,53 процента. При кредитирането на бизнеса през октомври средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава с 0,08 процентни пункта до 3,92 процента, а по тези над 1 млн. евро се повишава с 0,12 процентни пункта до 4,32 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се увеличава с 0,19 процентни пункта до 4,18 процента, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0,10 процентни пункта до 4,36 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада незначително до 3,32 процента, а по овърдрафта в евро нараства с 0,02 процентни пункта до 3,67 процента. При депозитите на домакинствата през октомври средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се запазва на ниво от 0,81 процента, а по тези в евро нараства с 0,09 процентни пункта до 1,40 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се увеличава с 0,01 процентни пункта до 0,28 процента, а по тези в евро остава на ниво от 0,15 процента. При бизнеса през октомври в сравнение със септември средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,18 процентни пункта до 1,32 процента, а по тези в евро - с 0,07 процентни пункта до 1,72 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на ниво от 0,05 процента, а по тези в евро намалява с 0,05 процентни пункта до 0,10 процента.
Източник: 24 часа (28.11.2025)
 
Средната брутна годишна работна заплата през 2024 г. е 27 898 лв., като се увеличава с 13,9 на сто в сравнение с 2023 г. 27 898 лв. е средната брутна годишна работна заплата през 2024 г., като се увеличава с 13,9 на сто в сравнение с 2023 г., по окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Строителство" - с 22,6 на сто, „Култура, спорт и развлечения" - със 17,1 на сто, и „Транспорт, складиране и пощи" - с 16,9 на сто. Икономическите дейности с най-високо трудово възнаграждение на работещите по трудово и служебно правоотношение за 2024 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 64 537 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 41 631 лева; „Финансови и застрахователни дейности" - 41 620 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство" - 17 044 лева; „Други дейности" - 17 872 лева; „Селско, горско и рибно стопанство" - 19 401 лева. През 2024 година София (столица) е областта с най-висока заплата - 38 728 лв., следвана от Варна и София област - съответно с 26 007 и 25 190 лева. Областите с най-ниски нива на средната годишна заплата са Смолян - 18 909 лв., Кюстендил - 18 976 лв. и Благоевград - 19 037 лева. Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение у нас през 2024 г. се увеличава с 21 000, или с 0,9 на сто, спрямо 2023 г., като достига 2,32 млн. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на броя на наетите спрямо предходната година, са „Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6,6 на сто и „Хотелиерство и ресторантьорство" - с 6,4 на сто, а най-голямо намаление е регистрирано при „Селско, горско и рибно стопанство" - с 4,4 на сто.
Източник: БТА (30.11.2025)
 
Брутният външен дълг нараства с 12,5 на сто на годишна база до близо 55 млрд. евро към края на септември Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 12,5 на сто на годишна база до 54,93 млрд. евро към края на месец септември, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година размерът на брутния външен дълг е достигал 48,83 млрд. евро или с 6,09 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Брутният външен дълг се равнява на 48,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, спрямо 46,6 процента от БВП преди 12 месеца. В края на септември 2025 г. краткосрочните задължения са 10,198 млрд. евро (18,6 процента от брутния дълг, 9,1 процента от БВП) и се повишават с 821,1 млн. евро (8,8 на сто) спрямо септември 2024 г. (9,377 млрд. евро, 19,2 процента от дълга, 9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 44,736 млрд. евро (81,4 процента от брутния дълг, 39,8 процента от БВП) в края на септември 2025 г., като нарастват с 5,275 млрд. евро (13,4 на сто) спрямо края на септември 2024 г. (39,461 млрд. евро, 80,8 процента от дълга, 37,7 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември 2025 г. е 17,450 млрд. евро (15,5 процента от БВП). Спрямо края на септември 2024 г. (13,301 млрд. евро, 12,7 процента от БВП) той нараства с 4,149 млрд. евро (31,2 на сто). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,8 процента към края на септември 2025 г., при 27,2 процента към септември 2024 г. Външните задължения на Централната банка са 1,907 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 85,1 млн. евро (4,3 на сто) спрямо края на септември 2024 г. (1,992 млрд. евро, 1,9 процента от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 9,688 млрд. евро (8,6 процента от БВП). Те се повишават с 2,080 млрд. евро (27,4 на сто) спрямо края на септември 2024 г. (7,607 млрд. евро, 7,3 процента от БВП). Външните задължения на Други сектори са 13,071 млрд. евро (11,6 процента от БВП). Те нарастват с 414,9 млн. евро (3,3 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,656 млрд. евро, 12,1 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,816 млрд. евро (11,4 процента от БВП) в края на септември 2025 г., което е с 464,2 млн. евро (3,5 на сто) по-малко спрямо края на септември 2024 г. (13,281 млрд. евро, 12,7 процента от БВП).
Източник: БТА (01.12.2025)
 
БНБ обяви за последен път ОЛП – на ниво от 1,81 на сто Управителният съвет на БНБ взе решение с оглед въвеждане на еврото като национална валута и прекратяване на безналичните сделки и операции, деноминирани в левове, считано от 1 януари 2026 г., БНБ да преустанови изготвянето и публикуването на индекса „ЛЕОНИА Плюс“ и обявяването на основен лихвен процент (ОЛП) по чл. 35 от Закона за Българската народна банка. Индексът „ЛЕОНИА Плюс“ се използва като база за изчисляването на ОЛП съгласно „Методика за определяне на основен лихвен процент“. Последната стойност на индекса „ЛЕОНИА Плюс“ ще бъде публикувана на интернет страницата на БНБ на 30 декември 2025 г. (последния работен ден за годината), а последната стойност на ОЛП ще бъде обявена на 1 декември 2025 г. и ще важи до края на същия календарен месец съгласно „Методика за определяне на основен лихвен процент“. По отношение използването на ОЛП като база за изчисляване на законната лихва, съгласно ПМС № 426 от 2014 г. във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), считано от 1 януари 2026 г., следва да бъде прилаган друг референтен индекс (лихвена база) в съответствие с изискванията на чл. 2, т. 6 и 7 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и приложимия за държава членка, чиято валута е еврото, референтен индикатор, по ред, определен от Министерския съвет.
Източник: economic.bg (01.12.2025)
 
България е подала искане до ЕК за финансиране от 3,2 млрд. евро по механизма SAFE България е подала искане до Европейската комисия (ЕК) за финансиране от 3,2 млрд. евро по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“, придружено от Националния план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост. Планът включва проекти за модернизация на Българската армия и укрепване на отбранителните способности на страната. Приоритетните за страната ни инвестиционни проекти са придобиване на 3D радари; на наземно базирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана; разработване на поддържащи артилерийски способности чрез придобиване на 155 мм самоходни гаубици; придобиване на безпилотни летателни апарати и баражиращи боеприпаси за Сухопътните войски и Силите за специални операции; на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност; на системи за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати; разработване на способности за транспортно осигуряване на Въоръжените сили; придобиване на противовъздушни ракети VL MICA и на боеприпаси 155 мм. SAFE предоставя 150 милиарда евро подкрепа за разширяване на отбранителните способности на страните членки на ЕС, главно чрез нисколихвени дългосрочни заеми за закупуване на военно оборудване. Приоритет се дава на съвместни проекти с участието на поне две страни членки. Заемите ще бъдат при благоприятни лихвени условия, с до 10-годишен гратисен период върху главницата и срок на изплащане до 45 години.
Източник: Труд (02.12.2025)
 
Правителството предлага на НС оттегляне на бюджета Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме решение за оттегляне Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Със същото решение се оттеглят и законопроектите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване. След решение на парламента кабинетът ще започне нова бюджетна процедура.
Източник: econ.bg (03.12.2025)
 
Секторният анализ на КЗК отчита сериозни структурни деформации на пазара на храните Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) представи своя междинен секторен анализ, който показва сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки (производство, преработка, търговия на едро и трансгранична търговия), които оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно. Най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти. За периода 2020-2024 г. производството на сурово краве мляко в България спада с 25%, на прясно мляко - с 8%, на сирене - с 9%, на кашкавал - с 14%, на яйца - със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Според КЗК, секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.
Източник: News.bg (04.12.2025)
 
Производствените цени в промишлеността в България нарастват с най-силен темп в ЕС на месечна и годишна основа през октомври Производствените цени в промишлеността са се повишили с 0,1 на сто както в еврозоната, така и в ЕС през октомври 2025 г. спрямо септември. Това сочат първите оценки на европейската статистическа служба "Евростат". През септември показателят спадна с 0,1 на сто и за двете зони. За България през октомври се отчита нарастване на производствените цени в промишлеността с 4,6 на сто на месечна основа, което е най-високият показател в ЕС. След страната ни по растеж се нареждат Ирландия (+1,4 на сто) и Естония (+1,3 на сто), а най-силен спад (-1 на сто) се отчита в Словакия. С отчитане на годишна основа – спрямо октомври 2024 г., показателят се е свил с 0,2 на сто в ЕС и с 0,5 на сто в еврозоната. България отново е на първо място в ЕС и при годишното отчитане с темп на повишение от 17,6 на сто. След нас се нареждат Румъния (+9,4 на сто) и Швеция (+4,9 на сто), а най-голямо е намаляването на производствените цени в промишлеността в Люксембург (-5,6 на сто).
Източник: БНР (04.12.2025)
 
60% от свинското месо на пазара у нас е българско Близо 60% от прясното свинско месо, което се предлага на пазара в България, е родна продукция, но тя остава крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на потребителите и преработвателната индустрия, заяви д-р Диляна Попова - изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ). Българското производство на месо не успява да отговори на пазарното търсене в няколко ключови сектора. Липсата на достатъчно суровина налага внос от други страни. Родното производство на свинско месо покрива близо 60% от консумацията на прясно месо, но е недостатъчно за влагане в преработени продукти. България задоволява едва 20% от пазарното търсене със собствена продукция от говеждо месо. Делът на българското производство на пилешко месое между 60% и 70%. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо. Преди години България е била голям износител на агнешко месо, предимно за арабските страни, но тази тенденция отдавна е в миналото. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо.
Източник: БГНес (05.12.2025)
 
България е сред страните в ЕС с най-солиден растеж на продажбите на дребно Продажбите на дребно в еврозоната и в целия Европейския съюз стагнираха на месечна база през октомври, докато търговията на дребно в България нарасна стабилно за трети пореден месец, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. През октомври 2025 г. продажбите на дребно в еврозоната останаха на нивото от септември, когато се повишиха слабо с 0,1%, като и в целия Европейския съюз стабилизираха не отбелязаха промяна на месечна база след нарастване с 0,2% през септември. Потребителите в еврозоната и в рамките на ЕС увеличиха покупките си на храни, напитки и тютюневи изделия (съответно с 0,3% и с 0,4%), като и на автомобилни горива (с 0,3% и с 0,4%), като в същото време се свиха продажбите на дребно на нехранителни продукти (с по 0,2%). Продажбите на дребно в България обаче се увеличиха през октомври с 1,0% спрямо септември, когато нараснаха с 1,3% като по-солиден растеж на месечна база беше отчетен в четири други страни членки - Люксембург (с 3,6%), Естония (с 1,7%), Хърватия (с 1,4%) и Латвия (с 1,1%). Спрямо октомври 2024 г. продажбите на дребно в еврозоната нарастват с 1,5% и с 1,6% в целия ЕС, след техен растеж съответно с 1,2% и с 1,5 на сто през септември. За разлика от осреднените данни за ЕС, растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се ускори през октомври спрямо месец по-рано, достигайки 7,4% след тяхно повишение с 5,7% през септември - най-солиден ръст от юли 2025 г. насам. По-добър растеж на търговията на дребно беше отчетен единствено в Кипър (с 9,9%).
Източник: БНР (05.12.2025)
 
Разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност са над 403 млрд. евро през 2024 г., България отделя под 1 процент от БВП Европейският съюз е насочил през 2024 г. приблизително 403,1 млрд. евро към научноизследователска и развойна дейност, което представлява увеличение от 3,6 процента спрямо 2023 г. (389,2 млрд. евро), посочва европейската статистическа служба Евростат. В сравнение с 2014 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са нараснали с 62,2 процента, започвайки от 248,6 милиарда евро, показвайки стабилен ръст през последното десетилетие. Разходите за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП (т. нар. интензитет на научноизследователската и развойна дейност), остават стабилни на ниво 2,2 процента, подобно на предходните години. Между 2014 и 2024 г. този показател в ЕС се е увеличил с 0,1 процентни пункта (п.п.). Между 2014 и 2024 г. интензитетът на научноизследователската и развойна дейност се е увеличил в 19 държави от ЕС, като най-големите увеличения са отчетени в Белгия (1,0 п.п.), Гърция (0,7 п.п.) и Естония и Хърватия (0,6 п.п. всяка). През 2024 г. шест държави от ЕС регистрират интензитет на научноизследователската и развойна дейност, равен на или по-висок от 3 процента – целта, определена от Европейския съвет. Най-висок интензитет е отчетен в Швеция (3,6 процента), Белгия (3,4 процента), Австрия (3,3 процента) и Финландия (3,2 процента), следвани от Германия (3,1 процента) и Дания (3,0 процента). За разлика от тях, седем държави от ЕС са отчели интензитет на научноизследователската и развойна дейност под или равен на 1 процент: Румъния и Малта (0,5 процента всяка), Кипър (0,7 процента), България (0,8 процента), Латвия (0,9 процента), както и Словакия и Люксембург (1,0 процент). Бизнес секторът продължава да генерира най-големия дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2024 година. Той формира 66,5 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност в ЕС, възлизащи на 268,1 млрд. евро. Следват секторът на висшето образование (86,1 млрд. евро или 21,4 процента), държавният сектор (43,5 млрд. евро или 10,8 процента) и частният нестопански сектор (5.4 млрд. евро или 1,3 процента).
Източник: БТА (05.12.2025)
 
НСИ отчита ръст на производителността на труда през третото тримесечие на 2025 г. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0,7% спрямо същия период на 2024 г. Общият брой на заетите лица в икономиката е 3 726,5 хил., а отработените часове достигат 1 467,5 милиона. Структурата на заетостта по сектори показва леко увеличение на дела на услугите и намаление на относителния дял в индустриалния и аграрния сектор. На един зает се падат средно 16 814,6 лв. от текущия БВП, а за един отработен час – 42,7 лв. Брутната добавена стойност (БДС) на един зает се увеличава с 1,6%, а средната БДС за един човекочас расте с 1,7%. Производителността по сектори: Услуги: средно 14 864,1 лв. БДС на зает и 37,9 лв. на човекочас, Индустрия: 16 629,7 лв. БДС на зает и 40,1 лв. на човекочас, Аграрен сектор: най-ниска производителност – 4 959,8 лв. на зает и 13,6 лв. на човекочас Данните показват, че секторът на услугите продължава да бъде водещ по заетост, докато индустрията и аграрният сектор се характеризират с по-ниска относителна роля в икономиката. Производителността на труда нараства леко във всички сектори, като най-висока остава в индустрията, а най-ниска – в аграрния сектор.
Източник: Дарик радио (08.12.2025)
 
Българската икономика нараства стабилно през третото тримесечие на 2025 г. По предварителни данни на НСИ българската икономика продължава да нараства стабилно през третото тримесечие на 2025 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 3,2% на годишна база и с 0.7% спрямо второто тримесечие, което показва запазване на положителната тенденция от началото на годината. През периода юли–септември 2025 г. в страната са произведени 62,66 млрд. лв. БВП по текущи цени, или 9 755 лв. на човек от населението. Преизчислен в чуждестранна валута, това са 37,41 млрд. долара и 32,04 млрд. евро. Брутната добавена стойност (БДС), създадена в икономиката, достига 54,8 млрд. лв. Най-голям относителен дял имат услугите – 68,8%, следвани от индустрията (26,5%) и аграрния сектор (4,7%). В сравнение със същия период на предходната година делът на аграрния и индустриалния сектор расте, докато този на услугите намалява. Структурата на БВП показва силна роля на вътрешното потребление и инвестициите. Крайното потребление формира 75,6% от БВП, като индивидуалното потребление достига 67,8%. Инвестициите (бруто образуване на основен капитал) представляват 20,6% от БВП. Външнотърговското салдо е положително – 644,5 млн. лв., т.е. износът надвишава вноса. По сезонно изгладени данни крайното потребление нараства на тримесечна база с 1.5%, а брутното образуване на основен капитал – с 1.9%. Това подчертава активността на домакинствата и бизнеса. Износът обаче намалява с 1.3%, докато вносът расте с 3.6%. Брутната добавена стойност се увеличава с 2,8% спрямо третото тримесечие на 2024 г. Най-голям принос имат: Операции с недвижими имоти – +6.7%, Строителство – +6.2%, Държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа – +5.9%, Информация и творчески продукти; далекосъобщения – +4.1%, Култура, спорт и развлечения и др. – +4.0%, Финансови и застрахователни дейности – +3.5% и Селско, горско и рибно стопанство – +3.2%. Спад се отчита единствено в групата, обхващаща добивната промишленост, преработващата промишленост, енергетиката и водоснабдяването – минус 1.7%. На годишна база износът на стоки и услуги намалява с 5.6%, докато вносът нараства с 4.1%. Това показва известно охлаждане на външното търсене и засилено вътрешно потребление.
Източник: econ.bg (08.12.2025)
 
Приходите от ДДС и данък печалба сериозно изостават от плана за 2025 г. Два месеца преди края на годината събираемостта на част от данъците в България сериозно изостава от плана. Според данните на МФ за изпълнението на бюджета към края на октомври приходите от ДДС са едва 70% от разчетените, а на корпоративните данъци дори още по-малко - 69% от планираните. Това изобщо не е изненадващо, защото управляващата коалиция съвсем умишлено гласува прекалено оптимистична приходна част на бюджет 2025 г. в опит да задържи дефицита на 3% от БВП, без да реже от раздутите разходи за издръжката и персонала на редица бюджетни сектори. От ДДС за десетте месеца на годината в хазната са влезли 17.432 млрд. лв., сочат данните на МФ. В сравнение с миналата година сумата е с 15,6% по-голяма, но е далеч от бомбастично завишения годишен ръст от 33%. Няма никакъв шанс разликата да бъде стопена в следващите два месеца - ноември и декември, въпреки по-голямото потребление с наближаването на коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство прогнозира, че близо 3 млрд. лв. няма да бъдат изпълнение по това перо. Впечатление прави силното изоставане на постъпленията от ДДС от внос - 5.493 млрд. лева постъпления в края на октомври, което е почти без промяна спрямо октомври миналата година. Става дума за внос на стоки от страни извън Евросъюза. Тук големият спад е по линия на вноса на нефт и горива заради намалелия капацитет на бургаската рафинерия и спада на цените на петрола. От сделки в страната постъпленията от ДДС са за 11.938 млрд. лв., което е нарастване с 2.335 млрд. лева (24,3 %) спрямо миналата година. Приходите от корпоративни данъци към октомври 2025 г. са в размер на 4.560 млрд. лв. и това е едва 69% от планираните за цялата година. Дори и събраните извънредно 500 млн. лв. от данък печалба на банките, дължими през 2026 г. не са наваксали сериозното изоставане от този вид данък. По график засега са само приходите от данъка върху доходите на физическите лица. За първите десет месеца на годината в хазната са влезли 6.825 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите, което 85,6% от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 16% повече от същия период на предходната година. Ръстът им се дължи основно на завишените доходи - както административното вдигане на минималната работна заплата, така и на увеличенията в публичния и в реалния сектор. За второто и третото тримесечие на 2025 г. обаче средната заплата в публичния сектор изпреварва тази в частния. Единственият данък, за който се очертава преизпълнение тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица. МФ отчита, че за десетте месеца на 2025 г. по тази линия са събрани 653.9 млн. лв., което е 100.3% от плана. Спрямо миналата година ръстът е с 10%.
Източник: Сега (09.12.2025)
 
Цените на RAM скочиха Покачващите се цени на RAM паметта (DRAM) се превърнаха в един от най-належащите проблеми за потребителския IT сектор с настъпването на 2026 г. След години на стабилност, пазарът рязко обърна посоката, създавайки несигурност както за обикновените купувачи, така и за големите производители на електроника. Същността на проблема се крие в цикличния характер на производството на DRAM и в извънредното търсене от страна на изкуствения интелект: Производители като Samsung, SK Hynix и Micron прекараха голяма част от началото на 2020-те години в условия на свръхпредлагане, което доведе до минимални печалби. За да ребалансират пазара, те намалиха производството. Търсенето нарасна много по-бързо от очакваното, особено от страна на AI сървъри, центрове за данни и високопроизводителни графични процесори. AI инфраструктурата поглъща огромни количества HBM и DDR5 модули, пренасочвайки производствения капацитет от потребителската памет. Тъй като фабриките не могат моментално да превключват между видовете DRAM, рязкото търсене на памет за AI създаде реална конкуренция между секторите за един и същ производствен ресурс. В резултат на това цените на RAM паметта за потребителите се увеличиха значително. Дори новата DDR5, за която се очакваше да поевтинее, сега отбелязва скокове, които правят новите системи осезаемо по-скъпи. Поскъпване на лаптопи и PC: DRAM и NAND (памет за съхранение) могат да представляват от 10% до 18% от цената на лаптопа. Очаква се този дял да надхвърли 20% през 2026 г. Ако компаниите прехвърлят тези разходи върху потребителите, цените на дребно за смартфони и лаптопи биха могли да се повишат с 5% до 15%. Големи производители като Dell и Lenovo вече издават предупреждения за повишаване на цените. Производителите може да се нуждаят от намаляване на конфигурациите на RAM паметта по подразбиране, което означава, че бюджетните машини може да се доставят с недостатъчна памет за съвременните натоварвания. Анализаторите очакват този недостиг да се влоши през първата половина на 2026 г., като се очаква слабо нормализиране чак до 2027 г. или 2028 г. Решаването на ситуацията изисква дългосрочни инвестиции в разширяване на производствените линии, което отнема години. Индустрията е изправена пред предизвикателството да балансира авангардното търсене от AI с ежедневните компютърни нужди. Начинът, по който тя ще се справи през следващите 12 месеца, ще определи дали достъпността на RAM ще се завърне бързо или ще се превърне в следващото дългосрочно изпитание в потребителските технологии.
Източник: Blitz (09.12.2025)
 
Една шеста от дизеловото гориво в България се оказа недекларирано Част от горивото, което ползват моторните превозни средства (МПС) у нас е недекларирано и следователно върху него не се плащат ДДС и акцизи. Тези количества горива са толкова големи за 2024 година, че неначислените върху тях ДДС и акцизи достигат стотици милиони лева. Това стана ясно от представеното от Тихомир Безлов проучване на сивия сектор при течните горива по данни за 2024 г., изготвено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по поръчка на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Автомобилите в движение в България за миналата година, на които "стъпват" изчисленията, са 3 831 103 броя, а те са със среден пробег 12 269 км. Средният разход на гориво специално при леките автомобили е 7,72 л на км, а за всички МПС като цяло - 10,24 л/км. Освен това, 7,9% от леките автомобили са имали пробег извън страната, така че почти 7% от зареденото у нас гориво се изразходва извън страната, обаче то е компенсирано с почти толкова изразходвано у нас гориво от чуждестранни коли. Общият дял на недекларираните горива у нас достига 11,8% от цялото количество. А потенциалните финансови щети за миналата година за бюджета са 578 млн. лева, според проучването на ЦИД. От тях, 149 млн. лева са невнесен ДДС, а 429 млн. лева - невнесени акцизи. Що се отнася до въпроса откъде именно идват въпросните количества недекларирани горива, според проучването на ЦИД, основните направления са три: безмитни бензиностанции в Турция; субсидирано гориво за земеделието; "малка българска рафинерия", чието наименование Безлов не назова.
Източник: Money.bg (10.12.2025)
 
Фискалният съвет: Липсват реформи в здравния сектор при ръст на разходите за Здравната каса Фискалният съвет се придържа към същите препоръки и изводи по новите варианти за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., като направените за първоначалните проектобюджети. За новия проект за бюджет на ДОО Фискалният съвет отчита намаляване на осигуровките с 500 млн. евро и увеличаване на трансфера от централния бюджет. Подходът за покриване на нарастващия недостиг, дължащ се на по-високите пенсии, чрез генериране на по-висок дефицит и поемане на допълнителен дълг, не е устойчив в средносрочен план. През 2026 г. планираните разходи на социално-осигурителната система са с 1,253 млрд. евро повече от плана за 2025 г., което представлява ръст от 9 процента, като бюджетът на ДОО за догодина достига 27,7 процента от всички разходи в консолидираната фискална програма. Номиналният размер на планираните разходи за пенсии е с най-голямо увеличение, което се случва за шеста поредна година. Реализираното през последните четири години увеличение на социалните разходи, изпреварващо обичайният ръст на доходите на осигурените лица, води до задъхване на социално-осигурителната система. Фискалният съвет изразява подкрепа за актуализирането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с 15 процента, тъй като това плащане не е променяно от 2023 г. въпреки повишената инфлация. Относно липсата на актуализация на размерите на дневните обезщетения за безработица, съветът оценява, че това ограничава правата на осигурените лица. Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета. Като промяна спрямо първоначалния вариант за бюджет на НЗОК се отчита отпадането на предвидените 260 млн. евро за увеличение на заплатите на младите лекари и намаляване на финансирането за болнична помощ с около 40 млн. евро. Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. следва подход на увеличения по основните видове разходи. В сравнение с предходни години заложеното увеличение е значително по-високо и за първи път надхвърля 5 млрд. евро, което е най-големият исторически ръст, отбелязва Фискалният съвет. От гледна точка на финансова обезпеченост секторът разполага с ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължителна за постигането на по-добри резултати, подчертава консултативният орган, призовавайки за ускоряване на дейността по реформиране на здравния сектор. Според експертите в законопроекта отсъстват предложения за въвеждане на мерки за промяна на подхода към лицата, които не се осигуряват здравно, които са близо 1,2 милиона души и чието лечение става за сметка на държавния бюджет. Структурата на разходите за здравноосигурителни плащания за 2026 г. показва увеличение по всички показатели с 9-10 процента спрямо 2025 г., като заложените разходи са с номинален растеж от 15,02 процента, се отбелязва в становището.
Източник: actualno.com (10.12.2025)
 
Ключови индустрии отчитат двуцифрен спад на производството Някои от важните индустриални дейности в България отчитат голям двуцифрен спад през октомври спрямо миналата година, показват данните на НСИ. Задълбочава се тенденцията на влошаването на климата в промишлеността. При ремонта и инсталирането на машини и оборудване имаме срив от цели 24,8% спрямо октомври 2024 г., при хранителните продукти - с 22,4%, а при производството на изделията от текстил без облекло е 20,9%. Общият спад при преработващата промишленост е 6,5%, докато този при добивната е цели 10,7%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ говорим за 10,9%. Растат мебелната промишленост с 27,1%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета с 13%, производството на изделия от други неметални минерални суровини с 11,8% и тютюневата промишленост с 11,2%. Общо календарно изгладеният индекс на промишленото производство пада със 7,7%. На месечна база също има спад - с 2,1%. Селското стопанство у нас е в лошо състояние и това прави хранителната промишленост неконкурентна, докато в същото време нарушени вериги на доставки и скъпа енергия ограничават работата на заводите и в други сфери и така намаляват и нуждите им от ток и газ. Ако приемем 2021-а за еталонна по отношение на индекса на промишленото производство, то октомври 2025 г. е с резултат, който е едва 97,9% от този от преди 4 години, когато все още живеехме и в пандемия. През октомври 2016 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство е бил сравним със сегашния. При добивната промишленост ситуацията е още по-лоша - там през октомври тази година сме на 85,5% от нивата от 2021 г., а при добива на въглища спадът е с цели две трети. Преработващата промишленост е с индекс на промишленото производство, който е 8 пункта над базовата 2021 г., но това е основно с помощта на големи скокове в някои дейности като производството на метални изделия без машини и оборудване (почти 84% над средното за 2021 г.), това на лекарствените вещества и продукти, компютри, електроника и оптични продукти или производството, некласифицирано другаде. Химическата промишленост е на 85% от нивото си през 2021 г., шивашката - на 78%. Сравнението с октомври 2005-а, когато все още членството в ЕС е в бъдеще време, показва доста различна структура на индустрията. Производството в добивната промишленост е с една трета над това през 2021-а, а това на тютюн и облекло е съответно тройно и двойно спрямо референтната година.
Източник: Money.bg (11.12.2025)
 
Българският IT сектор продължава да расте, но с все по-слаби темпове. През 2024 г. приходите на компаниите, чиято дейност е предимно писане на софтуер, са нараснали с 11,5% до 10 млрд. лв., при прогноза от миналата година 12,4%, сочат данните на годишния доклад "Барометър", който се изготвя от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Секторът остава силно експортно ориентиран - 87% от приходите идват от износ, а общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева през 2025 година. По данни на БАСКОМ в сектора работят около 6100 компании, като през 2024 г. са създадени 300 нови фирми и 1197 нови работни места. Общият брой на заетите в индустрията надхвърля 60 000 души. От асоциацията отбелязват, че разликите във възнагражденията между София и страната се свиват до около 5-7 процента, а компаниите в сектора внасят около три пъти повече осигуровки спрямо средното за страната. Перспективите за периода до 2027 г. сочат достигане на над 13 млрд. лева приходи, повече от 3 млрд. лева внесени данъци и осигуровки и 65 000 работни места. Според БАСКОМ това потвърждава умерения, но устойчив растеж на сектора.
Източник: Дума (11.12.2025)
 
С 15% до 2,7 млрд. евро растат онлайн продажбите на продукти и услуги у нас през 2025 г. През 2025 г. общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в България по прогнозни данни се оценява на над 2,69 млрд. евро, което представлява приблизителен ръст от 15% спрямо 2024 г. Това показва проучване на Българската Е-комерс асоциация. „Българският B2C (бизнес към краен потребител) пазар на електронна търговия продължава устойчивото си развитие, утвърждавайки позицията си като един от най-динамичните дигитални сектори в Източна Европа. Той се удвои за четири години и сега представлява близо 13,5 на сто от пазара в Източна Европа", показва още проучването. Според него водещата причина за увеличаването на покупките в електронната търговия сред потребителите е удобството, което тя дава и доверието на потребителите към онлайн плащанията и доставките. Вече над 55 на сто от онлайн потребителите в България на възраст 16-74 г. пазаруват онлайн и този процент ще продължи да расте. Най-много - 95,5 на сто от онлайн купувачите през 2025 г. са закупували стоки и услуги от български онлайн магазини, 27,4 на сто от онлайн магазини в страни от Европейския съюз, 12,9 на сто - извън Европейския съюз, сочи изследването.
Източник: Дума (12.12.2025)
 
Строителната продукция в България намалява с 1,1% през октомври 2025 г. спрямо предходния месец През октомври 2025 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ намалява с 1,1% спрямо предходния месец, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни отчитат ръст от 3,1% на строителната продукция спрямо октомври 2024 г. През септември индексът се повиши с 1,4% на месечна база, а на годишна база увеличението беше 9,7%. През октомври се наблюдава спад при строителството на съоръжения и при специализираните строителни дейности с по 1,7%, а строителството на сгради намалява с 0,1%. В сравнение със същия месец на 2024 г. строителството на съоръжения се увеличава с 4,9%, строителството на сгради – с 2,8%, а специализираните строителни дейности – с 2,1%. Данните показват, че въпреки месечния спад, секторът продължава да расте на годишна база, като най-силно е развитието при строителството на съоръжения.
Източник: БТА (15.12.2025)
 
Все повече български ферми залагат на говеждото. По пpeдвapитeлни дaнни нa Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe пpeз пъpвитe дeвeт мeceцa нa 2025 гoдинa в България ca дoбити 5 868 тoнa мeco oт гoвeдa. Koличecтвoтo e c близo 16% пoвeчe cпpямo cъщия пepиoд нa 2024 г., пopaди yвeличeниe ?a?тo нa бpoя нa зa?лaнитe живoтни (+10,8%), тa?a и нa cpeднoтo живo тeглo пpи ?лaнe (+4,7%). Едвa 20% oт гoвeждoтo мeco, oт ?oeтo ce нyждae ce?тopът, идвa oт бългapc?и фepми. ?poблeм e в липcaтa нa цeнтpaлизиpaнa тpaнжopнa, ?oятo дa ocигypявa paзлични ceчeния - бyт, вpaт, плeш?a, гъpди и дp. Oтчитaй?и дaннитe зa дeйнocттa нa ?лaницитe зa дeвeттe мeceцa нa 2025 г., ?a?тo и пoвишeния бpoй нa живoтнитe oт oпpeдeлeни ?aтeгopии ?ъм ?paя нa 2024 г., мoжe дa ce oчa?вa oбщият дoбив нa гoвeждo мeco в България пpeз 2025 г. дa бъдe нaд нивoтo oт пpeдxoднaтa гoдинa. ?peз 2024 г. oбщoтo пpoизвoдcтвo нa гoвeждo мeco в България e в paзмep нa 18 818 тoнa - c 16,2% нaд нивoтo oт 2023 г., пpи 25,2% пoвeчe зa?лaни гoвeдa. Cлeд oтчeтeния cпaд пpeз пpeдxoднaтa гoдинa, дoбивът нa гoвeждo мeco диpe?тнo в живoтнoвъднитe cтoпaнcтвa (пpeднaзнaчeн пpeдимнo зa coбcтвeнa ?oнcyмaция), бeлeжи pъcт oт 24,6% нa гoдишнa бaзa, възлизaй?и нa 11 422 тoнa. Пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo cъщo нapacтвa - c 5,3%, дo 7 397 тoнa. Kъм ?paя нa 2024 г. oбщият бpoй нa гoвeдaтa в cтpaнaтa e c 2,6% пoд oтчeтeния гoдинa пo-paнo. Пpи ня?oи oт ?aтeгopиитe живoтни, oпpeдeлящи зa пpoизвoдcтвoтo нa гoвeждo мeco, ce нaблюдaвa yвeличeниe, в т. ч.: тeлeтa зa yгoявaнe пoд 1 гoдинa - c 3,4%, мъж?и живoтни oт 1 дo 2 гoдини - c 15,4% и юници зa yгoявaнe - cъc 17,5%. Cлeд двe пopeдни гoдини нa yвeличeниe, пpeз пepиoдa янyapи - aвгycт 2025 г. ce нaблюдaвa cпaд нa външнитe дocтaв?и нa гoвeждo мeco. ?o пpeдвapитeлни дaнни, внeceнoтo ?oличecтвo зa пъpвитe oceм мeceцa нa 2025 г. e cъc 17,9% пoд нивoтo oтпpeди eднa гoдинa. Bepoятнo тoвa ce дължи нa пo-гoлeмия oбeм нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo в cтpaнaтa и знaчитeлнo нapacнaлитe цeни пo внoca (cpeднo c 46% нa гoдишнa бaзa). Тpaдициoннo, пoчти цeлият импopт пpeз тoзи пepиoд пpoизxoждa oт дъpжaви члeн?и нa EC. Cpeд ocнoвнитe дocтaвчици, внocът oт ?oлшa и Итaлия cпaдa pecпe?тивнo c 33,9% и 14,2% cпpямo oceмтe мeceцa нa пpeдxoднaтa гoдинa, a тoзи oт Hидepлaндия нapacтвa c 3,1%. Tpeвoжнo e, чe изнocът нa гoвeждo мeco cъщo нaмaлявa. ?peдвapитeлнитe дaнни зa пepиoдa янyapи - aвгycт 2025 г. пo?aзвaт нaд 60% cпaд нa гoдишнa бaзa нa пpaт?итe нa гoвeждo мeco (c пpoизxoд EC) зa Typция, ?oeтo вoди дo нaмaлeниe нa peгиcтpиpaния oбщ изнoc oт cтpaнaтa зa пepиoдa c 58,2%, дo 3 611 тoнa. Cpeд ocтaнaлитe пapтньopи, пpaви впeчaтлeниe чyвcтвитeлнoтo paзшиpявaнe нa peaлизaциятa в Pyмъния - нaд 12 пъти, ?a?тo и Гъpция, ?ъдeтo pъcтът e мaл?o нaд двoeн.
Източник: Money.bg (15.12.2025)
 
Годишната инфлация в България през ноември е била 5,2 на сто По данни на Националния статистически институт (НСИ) месечната инфлация в България през ноември 2025 г., измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0,5%, а годишната достига 5,2%. Инфлацията от началото на годината, изчислена като съотношение между ноември 2025 г. и декември 2024 г., е 4,8%, докато средногодишната инфлация за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо предходните дванадесет месеца е 4,4%. Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), месечната инфлация през ноември е по-ниска – 0,2%, а годишната е 3,7%. Инфлацията от началото на годината по ХИПЦ възлиза на 3,3%, а средногодишната за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо декември 2023 – ноември 2024 г. е 3,4%. Хармонизираният индекс е ключов показател за сравнение на инфлацията между държавите членки на ЕС и един от критериите за ценова стабилност при присъединяване към еврозоната. Съгласно изискванията, инфлацията в дадена страна не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите държави членки с най-добри показатели. За сравнение, през ноември 2024 г. месечната инфлация по ИПЦ беше 0,6%, а годишната – 2,1%. Средногодишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ за периода декември 2023 – ноември 2024 г. спрямо декември 2022 – ноември 2023 г., възлизаше на 2,8%. Натрупаната инфлация, измерена чрез ИПЦ, за последните три години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2022 г.) достига 13,2%, а за последните пет години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2020 г.) – 42%. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс следва устойчива тенденция на спад от началото на 2024 г. Тя започна годината със стойност от 7,8% през януари 2024 г., а към края на 2024 г. и началото на 2025 г. вече се движеше около 2,6%. През пролетта на 2025 г. остана близо до 2,7%, през лятото се повиши леко до 2,8–2,9%, а през есента достигна 3,1% през септември и 3,3% през октомври.
Източник: БТА (16.12.2025)
 
България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и света България продължава да е сред държавите с най-висока консумация на алкохол в Европа и света. Данните на Световната здравна организация (СЗО) показват, че средният българин над 15-годишна възраст изпива 11,2 литра чист алкохол годишно. Разпределението по категории е показателно за потребителските предпочитания: 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра – на виното, 5,1 литра – на спиртните напитки, а 0,2 литра – на други алкохолни продукти, според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). По отношение на рисковото пиене статистиката е още по-притеснителна. СЗО очаква през 2025 г. 9,1% от населението над 15 години да попадат в групата на т.нар. heavy continuous drinkers – хора, които ежедневно приемат над 60 мл чист алкохол, еквивалентни на 1,2 литра бира, половин литър вино или 150 мл спиртни напитки. Делът сред мъжете е 16,6%, докато при жените е значително по-нисък – 2,1%. Здравните последици са сериозни. По показателя DALYs – изгубени години живот в добро здраве – България губи средно 6,4 години на човек заради алкохола, като при мъжете това число достига 9,5 години, а при жените е 2,7. През 2019 г. възрастово коригираната смъртност, свързана с алкохол, е 38,9 случая на 100 000 души, като при мъжете достига 70,3, а при жените – 13. При онкологичните заболявания, свързани с употреба на алкохол, смъртността е 18,9 на 100 000 при мъжете и 4,3 при жените. Смъртността от чернодробна цироза е съответно 27,5 и 5, докато при пътните инциденти, предизвикани от употреба на алкохол, нивата са 6,8 при мъжете и 1,4 при жените. Проблемът засяга и най-младите. Според Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) за 2024 г. над 40% от българските ученици са опитали алкохол преди навършване на 13 години, а повече от 14% са се напивали поне веднъж още на тази възраст. Почти една четвърт от учениците са консумирали алкохол в повече от десет отделни случая през 2024 г., а над една четвърт – между три и девет пъти. Достъпът до алкохол също остава лесен: над 73% от учениците считат, че могат безпроблемно да се снабдят с бира; над 62% – с вино; и повече от 56% – със спиртни напитки. Това показва, че забраната за продажба на алкохол на непълнолетни се прилага непоследователно. България е сред страните с най-ниски акцизи върху алкохолните напитки в Европейския съюз. В момента акцизът върху стандартен кен бира (5% алк.) е около 9,6 стотинки, а при спиртните напитки е приблизително 3,08 лева на бутилка от 700 мл с 40% съдържание. Виното не се облага с акциз – практика, споделяна още само от девет държави в ЕС. В средносрочна перспектива е вероятно тези нива да се повишат в съответствие с европейските тенденции, което ще доведе до по-високи крайни цени и промени в потреблението.
Източник: econ.bg (16.12.2025)
 
Безработицата през ноември остава на ниско ниво, над 14 000 души са започнали работа Безработицата в България през ноември остава на ниско ниво – 5,14%, съобщиха от Агенцията по заетостта. Намалението е с 0,02 процентни пункта спрямо същия месец на 2024 година. Регистрираните безработни в края на месеца са 145 818 души. През ноември 13 086 безработни са започнали работа. Допълнително 1000 заети, учащи и пенсионери са получили съдействие за промяна или развитие на своята професионална реализация. Така общият брой, преминали към заетост през месеца, достига 14 086 души. От страна на бизнеса през ноември са заявени 6 146 свободни работни места на първичния пазар на труда. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост – 23,3%, следват държавно управление – 15,6 на сто, търговия и ремонт на автомобили – 12,6%, образование – 12,1 на сто, хотелиерство и ресторантьорство – 4,9% и хуманно здравеопазване и социална работа – 4,1 на сто. Сред най-търсените професии през месеца са персонал, полагащ грижи за хора, продавачи, оператори на машини и съоръжения, работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, персонал в сферата на персоналните услуги, преподаватели, стопански и административни служители, водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения, работници по събиране на отпадъци, заети в производството на храни, облекло и дървени изделия, металурзи, машиностроители и занаятчии, чистачи и помощници, и други.
Източник: Труд (17.12.2025)
 
Годишната инфлация в България през ноември е над средната за ЕС и еврозоната Хармонизираният индекс на потребителските цени в България през ноември 2025 г. е 3,7 на сто, което представлява леко понижение спрямо 3,8 на сто през октомври и ускорение спрямо 2 на сто през ноември 2024 г. Това показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. В Европейския съюз годишната инфлация през ноември 2025 г. е 2,4 на сто, което е спад спрямо 2,5 на сто през октомври. В еврозоната показателят остава без промяна спрямо предходния месец на ниво от 2,1 на сто. Година по-рано – през ноември 2024 г. – инфлацията е била 2,5 на сто в ЕС и 2,2 на сто в еврозоната. Най-ниските нива на инфлация през ноември 2025 г. са отчетени в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,8 на сто) и Италия (1,1 на сто). Най-високи равнища са регистрирани в Румъния (8,6 на сто), Естония (4,7 на сто) и Хърватия (4,3 на сто). Спрямо октомври 2025 г. годишната инфлация е спаднала в 12 държави членки, останала е без промяна в пет и се е увеличила в десет. По компоненти най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната през ноември имат услугите (+1,58 процентни пункта), следвани от хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия (+0,46 процентни пункта), неенергийните промишлени стоки (+0,14 процентни пункта), докато енергията има отрицателен принос (-0,04 процентни пункта).
Източник: БТА (18.12.2025)